РЕЧНИК
НА РЕДКИ, ОСТАРЕЛИ
И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ
В ЛИТЕРАТУРАТА НИ
ОТ XIX И XX ВЕК

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
Институт за български език
РЕЧНИК
НА РЕДКИ, ОСТАРЕЛИ
И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ
В ЛИТЕРАТУРАТА НИ
ОТ XIX И XX ВЕК
СЪСТАВИТЕЛИ
СТЕФАН ИЛЧЕВ, АНА ИВАНОВА,
АНГЕЛИНА ДИМОВА И МАРИЯ ПАВЛОВА
Под редакцията на СТЕФАН ИЛЧЕВ
София- 1974
ИЗДАТЕЛСТВО НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА Науките

И Б

ПРЕДГОВОР
Езикът на всеки народ непрекъснато се развива и изменя. Най-променлива е
лексиката, тъй като тя е свързана по-непосредствено с обществената .практика,
с материалния и духовния живот на човека. Промените, които се извършват,
са от най-различно естество — създават се нови думи, утвърждават се нови
форми, едни думи отпадат, други изменят първоначалното си значение, като при¬
добиват ново значение, нова емоционална отсенка и т. н.
За всеки, който познава българската книжнина, не е трудно да се убеди в
съществуването на твърде голям брой архаизми, историзми, диалектизми, тур-
цизми, русизми и всевъзможни чуждици, излезли от употреба в днешния книжо¬
вен език или пък силно променили първоначалното си значение. И несъмнено,
днешният читател среща сериозни трудности в желанието да се запознае с бо¬
гатствата на националната литература, да вникне в бита, в идейния и емоцио¬
нален свят на българския народ, да се сроди по-отблизо и непосредно с неговото
минало. Интересът към нашето книжовно наследство непрестанно расте. Към
произведенията на писателите ни от миналото се обръщат хора с различни инте¬
реси и професии, о.т различни слоеве, с различна подготовка и културно равнище.
А всичко това налага езиковедската ни наука и по-специално лексикографията
да задоволи тези обществени нужди. Очевидно не само научни, но и чисто прак¬
тически задачи наложиха да се изработи пособие, което да отиде в ръцете на
читателя и да го улесни да преодолее трудностите от непознатите думи. Обясни¬
телните бележки, които се дават в някои издания на книжовното ни наследство,
и поради своя характер, и поради своя размер най-често не могат да отговорят
на своето предназначение. Ето защо, за да задоволи тази назряла жизнена необ¬
ходимост, Институтът за български език при БАН наред с другите си задачи
предвиди да се изработи един специален диференциален речник на ’редки, оста¬
рели и диалектни думи, повечето от които, макар и излезли днес от употреба,
се срещат твърде често в произведенията на писатели и книжовници. Като дава
точното значение на тези думи през различните епохи, такъв един речник ще сс
окаже особено полезен за съвременния читател.
Материалите за словника и за илюстративните примери на речника са взе-1 и
от книжнината ни от XIX в., главно от художествени и други произведения, от
преводи и от периодиката, които и днес не са загубили своята стойност и попу¬
лярност, изучават се в училищата или се четат от по-широк кръг читатели. Из¬
ползувани са и произведения от съвременната литература, популярни народни
песни и приказки. Включени са само думи, за които е намерен подходящ пример
от книжнината ни.
Основни източници за речника са общият архив и архивът на Възраждането
на Института за български език при БАН. Допълнително са набрани материали
и от някои книги, които не са влезли още в архивите на Института, като: Ст. Заи¬
мов. Миналото; Ст. Чилингиров. Шинел без пагони; Ем. Станев. Антихрист;
М. Ягодов, Горун призори и новите издания на събраните съчинения на Ив. Ва¬
зов, Ел. Пелин и Й. Йовков.
Какви са ръководните начала при подбора на думите? В речника са застъ¬
пени лексикални материали от различно естество, понеже в него читателят ще
трябва да намери ония думи, изрази, форми и съчетания, които днес рядко се
срещат или са излезли от употреба, а някога са били използувани повече или по-
малко в националната ни книжнина.
В речника са включени диалектни, разговорни и народни думи, които се
срещат в популярни народни песни и приказки, а също и в художествени произ¬
ведения, като например патома ж. 'под на стая', хластина ж— ’царевични
стъбла', царевичак', излак м. — ’дълбок кладенец', гиел м. — ’чим', изпаша св.
’ударя с камшик, ремък и под.'.
Включени са и различни видове архаизми и историзми, ’ като например: ве¬
стник м. — ’вестител', власеница ж. — ’монашеска груба дреха от козина’, бран1
м. — ’война, битка, бой', рат ж. — 1. ’войска’, 2. ’война’.
Включени са и административни и други термини от нашето минало, като
например геронди мн. — ’старейшини', ааза м. — ’член на съвет, комисия и
др.', миралай м. — ’полковник в турската войска'.
Многобройните турцизми и гърцизми са обяснени с оглед на различните
смислови отсенки, които те са имали при използуването им, например: себап
м. — ’добро дело, добрина', ахпапин м. — ’другар, приятел’, ашик м. — 'певец
на любовта', ефимерни м. — ’свещеник, комуто е ред да служи през седмицата'.
Русизмите, които са били широко употребявани от писателите ни от края
на XIX в., но не са влезли в лексикалния състав на съвременния български кни¬
жовен език, са също включени в речника. Такива са: поезд м. — ’влак’, пробел
м. — ’празнота’, рожа ж. —’израз на лицето’, конверт м. — ’плик за писмо’,
нечаен прил. — ’неочакван’, обоюден прил. — ’взаимен, общ за двете страни’,
промах м. — ’ неулучване при стрелба’.	.
В речника са включени и други чуждици, най-вече френски думи, употребени
в произведенията на някои наши писатели, но днес неупотребявани. Такива са:
ганти мн. — ’ръкавици’, негация ж. — ’отричане, отказване’, наполеондор м. —
’монета Наполеон', дизолвирам несв. — ’разтварям'.	.
Дадени са остарелите значения и употреби на думи като: книги — ’карти
за игра', според — ’поради', любезен — ’мил, любим’.
Думи, употребени от наши писатели, за които не може да се установи дали
са народни или индивидуално творчество, също са намерили място в речника. Та¬
кива са: ключалница ж. — ’брава’, корманя несв. — 'карам кораб, лодка и-др.’,
дълбочиие . ср. — ’дълбочина, глъбина’.
Обяснени са и непонятни за читателя изрази и фразеологизми като: дрънкам
насвос— ’говоря на слуки’ и др.
Думи, употребени във форми, които днес се смятат за неправилни, са също
дадени. Например: толеранция ж. — 'търпимост, толерантност'.	. -
Стари етнически и местни имена, които биха затруднили читателя, също са
включени в речника. Такива са: георгианец м. 'грузинец',москвич м. — ’москов¬
чанин’ и др.
Подреждането и оформяването на статиите в речника е по следния начин.
Думите са подредени по азбучен ред в представителната си форма. На всяка
дума е дадено ударението. В случай, когато то е двояко, пишем ударение и на.,
двете места. Когато не е установено ударението, думата е оставена без ударение.
Правописът запазваме, както е у автора, поради това могат да се подучат по
две и повече форми, например мутвак и мутфак; моарабе и мухарабе; зайре,за-.·
хире. и зейре; вилает и велеят и др. Когато вариантите са близки по азбучно . място .
и от един стилистичен пласт, са поставени в една. заглавка, например мантел,
6
t

м., люшнела ж. я мантело ср.; агарянец и агарянин м.; аждерхан и аждрахан м.
и др. Когато вариантите не са близки по азбучно място, а имат еднакво значение,
след по-рядката дума се слага вж. и се препраща към по-употребимата, например
жьлва вж. желва.
При съществителните от мъжки род, които означават личност, човек и
могат да завършват на -ин или без -ин, -ин се поставя в скоби: бабаит (ин); мен-
диз(нн).
Деятелните имена за мъж и за жена обикновено са събрани в една статия и
се тълкуват еднакво — в едни случаи се тълкува мъжкият род, а в други — и двата
рода.
Прилагателните са дадени в основната им форма за м. р. ед. число. При
прилагателните на -ен са означени формите за женски и среден род, тъй като
в едни случаи е изпада, а в други се запазва, например доброхотен, -тна, -тно;
евзален, -лна, -лно; отдалещ-ь, -о; очаден, -а, -о.
Прилагателните на -ия, въпреки че в множествено число завършват на -ми,
са посочени като неизменни, например айналия прил. неизм.; кадемлия прил.
неизм.
Причастията в служба на прилагателни, чийто глагол рядко или никак не
се употребява, са означени като прилагателни, за да се избегне по-сложното гра¬
матично тълкуване — прич. от. . .
Глаголите са дадени в първо лице, ед. число, сегашно време, с означаване
вида на глагола. Обикновено глаголите са дадени в двойка от несв. и свършен
вид. Но ако нямаме примери с двата вида, може да има заглавна дума и само с
единия вид. Глаголи, които нямат първо лице, са дадени в трето лице. Ако някой
глагол се употребява без частица се или с частица се с едно и също значение,
се се поставя в скоби. Всички глаголи с частица се са означени като възвр. не¬
зависимо дали са само възвратни или средни, взаимни или страдателни.
Подзаглавна дума. Вътре в статията на прилагателните с получерен шрифт
се дават правилно образуваните наречия, а в статиите на глаголите се дава въз¬
вратната им форма. Тези вътрешни заглавни думи не са тълкувани.
Граматична характеристика на думата. След думата е поставена грама¬
тична бележка, която посочва принадлежността на думата към една или друга
част на речта.
Стилистична характеристика на думата. След граматичната характеристика
се дава бележка за стилистична принадлежност на думата или нейната фреквепт-
ност, а именно: остар. рядко, диал., истор., разг., книж., поет, и др.
Рядко. Поставя се при думи и значения, които се отличават с малка фрек-
вентност в съвременния книжовен език, например боле, сладчив, сипеш.
Остар. Поставя се към думи и значения, които са остарели от гледище на
съвременния книжовен език, напр. хане, углед, навсуе.
Диал. Поставя се при думи и значения, които съществуват в някои диалекти
и се употребяват в книжнината ни, например: вьрзулица, ручок, учинайка.
Разг. Поставя се при думи и значения, които се отличават с повече живост
и фамилиарност и се употребяват във всекидневното общуване, например пз-
праскан, казма.
Книж. Поставя се при думи и значения, които се употребяват предимно в
книжнината ни, например: скуфа, вратоломен.
Нар. Поставя се при думи, които се срещат в повечето народни говори,
но са с малка фреквентност в литературата, напр. вървище, ручило, елин.
Стар. Поставя се при думи и значения, които са били обикновени в по-
старата епоха на българския език, но днес се употребяват и в литературата по
стилистични съображения, например инак, звон, зарее месец.
7

Произход на чуждите думи. На чуждите думи се дава произходът, доколкото
може да се установи, като чуждата дума се изписва на оригиналната и графика.
Тъй като речникът има и етимологичен характер, в него се означава началният език,
от който води произходът си чуждата дума, като се посочва пътят, по който тя е
стигнала в българския език. Когато думата е взета от нас с близко значение и
форма, посочваме направо езика, от който е дошла. Ако думата е претърпяла по-
големи фонетични и морфологични или семантични промени, пишем от и съот¬
ветния език. При думи, чийто произход не е ясен, пишем в скоба само чужд,
напр. макарне. Чужди думи, които водят началото си от собствено, лично или
географско име, отбелязваме в скоби (от соб.) и съответното име, напр. ескуриал,
нантагруелски. При група от чужди думи седин корен произходът не се отбелязва
при всяка дума, например виран, виранлък, виранетина.
Тълкуване на думите. При тълкуване на думите си служим със следните ви¬
дове дефиниции:
Синонимна дефиниция — тълкуване с равнозначни синоними от съвременния
книжовен език. Характерът на речника налага по-голям брой от думите да бъдат
тълкувани по този начин, за да бъде насочен читателят към съвременната кни¬
жовна дума. Например: поверлив . . . ’доверителен’, терджуманин . . . ’преводач’.
Описателна дефиниция. Думите се тълкуват описателно, с по възможност по-
кратка и ясна дефиниция. Такъв вид дефиниция се прилага, когато не може да
се намери синоним на думата в съвременния книжовен език, например предник, м.
църк. Свещеник, комуто е ред да служи; затимбрувам, несв. Облепвам с марки.
Диференциална дефиниция. Понеже речникът е диференциален, то, когато тъл¬
куваме дума, която съществува днес, но с друго значение, даваме само остарялото
значение, например любезен, -зна, -зно, прил.. . . Мил, скъп, обичан; бурма
ж ... остар. Пръстен.
Илюстративен материал. Значението и употребата на думите се илюстрират
и засвидетелствуват с примери от книжнината ни, както е посочено по-горе.
За изграждането на новото общество е необходимо широко познаване на
нашите литературни произведения, които имат голямо идейно-възпитателно
значение. Днешният читател, който иска да се запознае с богатствата на нацио¬
налната ни литература, да вникне в миналото на българския народ, среща
трудности за разбирането на редица непознати думи, които не се употребяват в
съвременния книжовен език, а се срещат в книжнината ни. Тези трудности ще
бъдат преодолени с помощта на предлагания речник на остарели, редки и
диалектни думи, който ги тълкува научно и дава точното им значение.
От съставителите

СЪКРАЩЕНИЯ
алб. — албански
англ. — английски
ар.-ят. — арабско-италиански
ар.-тур. — арабско-турски
взаим. — взаимно
воен. — военно
възвр. — възвратен залог
груз.-рус. — грузинско-руски
гр.-рус. — гръцко-руски
дете. — детска дума
диал. — диалектно
евр.-нгр. — еврейско-новогръцки
евр.-тур. — еврейско-ту реки
жарг. — жаргонно
ж. — женски (род)
ицд.-тур. — индийско-ту реки
нрон. — иронично
истор. — историческо
ит.-рум. — италианско-румънски
ит.-срхр. — италианско-сърбохърватски
ит.-тур. — италианско-турски
княж'. — книжно
ма.яайс.-рус. — малайско-руски
междум. — междуметие
месгоюи. — местоимение
море. — морско дело
м, — мъжки (род)
нареч. — наречие
нар. песен — народна песен
нар. приказка — народна приказка
нар. — народно
неизм. — неизменяемо
нем-рус. — немско-руск*
несв. — несвършен вид
нгр. — новогръцки
остар.— остаряло
перс. — персийски
пер.-тур. — персийско-турски
поет. — поетично
лредл. — предлог
прен. — преносно
прил. —■ прилагателно име
простореч. — просторечие
разг. — разговорно
рум. — румънски
св. — свършен вид
спец. — специално
ср. — среден (род)
срхр. —· сръбско-хърватски
старин. — старинно
съюз — съюз
тарик. — тарикатско
татар.-тур. — татарско-турски
тур.-пер. — турско-персийски
търж. — тържествено
укр. — украински
унг. — унгарски
унг.-ср. — унгарско-сръбски
фр. — френски
фр.-рум. — френско-ръмънски
фр.-рус. — френско-руски
циг. — цигански
църк. — църковно
частица — частица

А
ааза м. остар. (ар.-тур. aza). Член на съвет, комисия и др. Градските първенци и аазите бесед¬
ваха с протомайсторите по общинските дела. Ст. Дичев. Плахо, като се усмихна и направи
темане, през вратата се промъкна аазата Илия Мангъра. П. Стъпов.
абдал м. разг. (ар.-тур. aptal). Глупак, простак. Я виж там онзи абдал какво иска. А. Констан¬
тинов. Певец певеца само проумявала не пазарски кой да е абдал,!чул — недочул, разбрал —
недоразбрал. Пенчо Славейков.
абдес и абд&т м. остар. (пер.-тур. abdest). Обредно умиване на ръцете и краката у мохамеда¬
ните преди молитва. Муезините завикват по джамиите, а по-набожните стаяват да земат
„абдест“ и да отидат на молитва в джамията. Св. Миларов. Дрехите да ти са в ред, чисти,
нови или добре закърпени, да се миеш секи ден като за обдес. Д. Талев.
абие нареч. стария. Веднага. А девойки им стават абие на крака. Г. С. Раковски. Абие от мощите
миро благовонно изтекло. Т. Г. Влайков.
абла ж. диал. (тур. abla). Кака. Иди, Нихадчо, иди, сине! Речи на абла Фиса и у нас да поседи!
Л. Александрова. — Ти си кабахатлия, каурин проклети! — завикала тя. — Бива абло! —
рекъл бай Стефан усмихнат, като че си разменяли великденски яйца. Н. Хайтов.
абнегация ж. книж. рядко, (лат. abnegatio). Отричане от облаги или права. А ние всякога сме
повече наклонени да вярваме на оногива, който принася мълком жертви, без надежда и без
възможност да добие облага; ние повече благоговеем пред абнегацията, отколкото пред
житейската ловкост и успехи. Ив. Вазов.
абомннацкя ж. книж. остар. (фр. abomination). Поругание, кощунство. Няма деятел държавен
или мисловен, ни заслуга, ни дарба, ни пол, ни възраст, която да бъде на затул от пръските
на тоя фризиран хермафродит [вестник], апокалиптическа блудница, гейзер от сквернословия
и абоминации. Ив. Вазов.
абранадабрйчески прил. книж. рядко. Безсмислен или заклинателен като абракадабра ‘закли¬
нателна дума; безсмислица’(гр. и евр.). От нашите учени люде обаче ние искаме не отжи-
нелит^бракадабрически начини на писание, но ясно, гладко и човешко изражение на мислите
си. Ив. Вазов.
абрютйрам несв. и св. книж. остар. (фр. abrutir). Оглупявам, затъпявам. Нека удави душата
си и чувстват си в пиянството на сладострастието. Нека абрютира, та ще забрави. Ив.
Вазов.
ава — вж. хава. Лае си на ава — говори празни приказки. — Лае си на ава — дума той с една
престорена усмивка, като иска да се покаже спокойно равнодушен. Ив. Вазов.
аваджжсси — вж. ваджишки. Амичи тъй де . . . Да усетим и ний нещо от тази аваджиска
фа иинвикация! Ст. Л. Костов.
авангвзрдия ж. остар. Авангард. Не че не беше плакал като дете, когато първи Път среща
извън Стара Загора авангвардията на Гурка, нито пък, че нужда или грижи го гризяха из-
вътре; —напротив дядо Нистор беше спокоен сега на старините си и честит домашно;
Ив. Вазов.
авгатарлс остар. (гр. αυγοτάραχο). Сушен и пресован хайвер от беломорски риби. Аз в няколко
минути съм всецяло осветлен върху качествата, местонахождението на пресносолите
пъстърви, сарде.пипе и раците и авгатаря. Ив. Вазов.
авджилък м. разг. (тур. avcılık). Лов, ловджийство. Няма хава за авджилък. бай Коста. Само
росата дето подмокря мъничко. Ем. Станев. Все им се карам, казвам им, че такъв барут
не става за авджилък. П. Стъпов.
авджйя м. разг. (тур. avcı). Ловец. Консулът беше не само иманяр, но и ходеше на лов. ■ Татар
Христо също беше авджйя. Й. Йовков.
авелзамански npuı. диал. (от ар.-тур. evvel и zaman). Много отдавнашен. Оня ден са допраска
тука един ябандчсия, софиянец, да отографира авелзамански работи, демек какво е било-
и как са е живя ю. Н. Хайтов.
.	И
авер
авер м. диал. (ар.-тур. havari). Приятел, другар, сподвижник. Все повече се привързвах към моя
нача.тик Кочо и работниците от пресевната — всички славни момчета, готови да умрат
за тебе, щом веднаж те приемат за авер. Ат. Мандаджиев. Ние лежим, ама има за какво!
Макар че някои от нас лежат само за акъл, да знаят кои може да бъде авер и кой е кука.
Кл. Цачев.
автолатрия ж. книж. рядко, (отгр. αυτός и λατρεία). Самопоклонство. Искаш ли да ти кажа? Пенчо
страда от автолатрия. А в младите поколения трябва да вярваме. иначе би трябвало да
се погребем живи. Ив. Вазов.
автолатър м. книж. рядко, (гр.). Лице, което се покланя на себе си, смята се за много велико.
Тези автолатри, тез самомнителни мъжаги, жадни за почести. за шум, за нрославление.
Н. Михайловски. Отдели ми от пороите хора божек сляп, по-малко автолатьр! К. Христов,
агалар м. остар. (тур. ağalar, мн. ч. от aga). Господари турни. Но той не е знаял, че по законите
на падишаха всички еснафи са едно: там няма раи и агалари. Ст. Чилингиров. И ако стотини
и хиляди като тях из поробените още краища на България направят по толкова, агаларите
ще получат и удар в гърба. Г. Караславов.	- ·.
йгаларство ср. остар. Положение, привилегии на агаларите. Турците, които до тогава все се
надяваха да си върнат властта и агаларството, разбраха, че тяхното господарство тук
се е свършило вече. Г. Караславов.
ага.тьк м. остар. (тур. ağalık). 1. Господарство. Агалъкът не е малка сила. мои братя! Л. Ка-
равелов. 2. Охолство. А ние, правоверните, рахатлъка си гледаме и агалъка. Д. Талев.
агарянец и агарянин м. остар. (гр. αγαρηνός). Мохамеданин, турчин. Тия агарянци много взеха
да напират към християнската земя за пакост и за гибел. Ст. Загорчинов. Да не .е била
гората, помен да няма и от селото. Отколе да е пометено, от агаряните още, които
преди петстотин години опустошили цялата равнина. Н. Хайтов.
агарянски прил. остар. Мохамедански, турски по вяра. Загинал монахът под меча душмански. }
на служба господин остал до конец, / не трепнал духът му от страх агарянски, ./ приел
за Христа мъченишки венец. Ив. Вазов. Россия била. обявила война да освободи Божи гроб
от агарянска ръка. 3. Сто янов.
агашетина м. диал. Пренебрежително от ага. От последните имаше един стар и твърде сериозен
агашетина, който най-много ме изпоти със своите въпроси. 3. Стоянов. Турците, между
които имаше много златишки агашетини, викаха и псуваха сичко, що е българско. 3. Стоянов,
агет—вж. адет. Но тъй бил агетят сега, така трябвало. 3. Стоянов.
аглок м. диал. (тур. yağlık). Голяма сватбарска кърпа. На чардачето Латифе разтегна бял,
везан със синьо по краищата- аглок и подаде другия край на Рамзина. В това време Рамзина,
водена от Латифе с аглока и следвана от ожените сватбарки, влезе в новия си дом. Б. Не-
сторов.
агнец м. 1. диал. Голямо мъжко агне. Че как ще взема да се сърдя и горча. когато цялата ми
душа се смее, като гледам. как се озъбил зачервения агнец в тепсията? Д. Немиров. 2. цьрк.
Исус Христос като изкупител на греховете. А Исус, като се връщаше от Галинея, понеже
мина оттам Йоан, като го видя, рече на двамата си ученици: пЕто агнецът божий, който
отнема греховете на света.? Н. Михайловски.
агун м. диал. Видоизменено от ага. — Защо ти са овчарите, агуне?—попита най-големият,
Ахмед. А. Каралийчев.
ягъл м. диал. (тур. ağıl). 1. Зимна кошара за овце. В агъла блееха малки агненца. Г. Райчев.
2. Обор за добитък. Стойко върза воловете в широкия агъл зад къщата, потупа ги галено па
вратовете и заобиколи да нагледа и другия добитък. Г. Караславов.
агьрлък м. диал. (тур. ağırlık). Пари, които момък или баща му дава на родителите на момата
при годежа. Докато не видя Юрталана в къщата си да й закачи алтъните на шията и да
ми брои агърлъка, аз тая работа не я имам за опечена. Г. Караславов.
ада ж. диал. и остар. (тур. ada). Остров. Че най-после, като ни зачеена с топовете тоя дин-
сизин, че на сто надали остана по един жив! Леш падна, че се въвоня adama. Ц. Гинчев,
адаш м. разг. (тур. adaş). Съименник, едноименник. Вика се адаши сме, и мене ме викат Иван.
Ив. Вазов.
адет м. разг, (ар.-тур. âdet). Обичай, навик. На Бабинден, както му е адета. събраха се роднини
и комите у стринини Венковичини и деверите окъпаха младата невяста на реката. Т. Г.
Влайков.
аджайп остар. (ар.-тур. acayip). 1. прил. неизм. Чудноват, особен— Как, идат ли тука лордо¬
вете? — попита единът от тях. — Идат я! Те са едни аджаип хора! Имат едни имена?
Едни думи, дето да ся чудиш. Π. Р. Славейков. 2. нареч. Че българин ли е Рашид бей, попита
по-младият дервиш, който беше откъде Багдат родом и малко познаваше търновчани.
Аджаип!. .. Аз пък го мисля хасъл турчин. Ц. Гинчев.
аджамалък м. остар. (ар.-тур. acemilik). Неопитност. — А бе. аз се изтървах та ти казах
няколко думи, но ти да не направиш пък някой аджамалък да ма предадеш? 3. Стоянов.
12

аШт
Ама младшИРга каМеи, 'аджамалък го кажи, сербезлик го речи, ето що го .поти й 'сърди:
Ст. Заимов '	iA?v ■'	"	·	’
аджаминската' нареч. разг. НеопИТнО"— Пак аджамийската сте го намислили — поклати глава'
старецът, —— не може тъй да стане, не. К. Калчев.
аджамийски прил. разг. Неопитен. —' Такива аджамийски работи няма да правим, дядо 'Андрей — '
успокои го inou. К. Калчев.	'	·.·....
аджамйя ’прил'."нейзлк’ разг. (ар.-тур. acerni). Неопитен. Аз ако и да бях възрастен вече, но
като аджймия в' занаята аз се подружих с аджамиите,' с чираците. Π. . Р. Славейков. ■
Тя не може сама; макар да не е веке много млада, се е аджамия в тия работи. Д. Талев.
аджеба нареч. разг. (ар.-тур. acaba). Например, така да се каже, случайно. Далище eti тука те·
аджеба?— попита вторий. Ил. Блъсков. Ами до кого'му ги е пратил аджеба? Ив’. Вазов.
Щях да те 'питам за поUτиеτчето: не е ли аджеба у вас? М. Кремен.
аджедйсвам несв, аджедйсам св. —· вж. аджидисвам. Като минал покрай спящия разсилен,
дядо' Кольо го аджедисал и не поискал да го лиши от'приятния му сьнец. Мих. Георгиев.’
аджемййски нареч. разг. (от ар.-тур.). Неопитно. . Крадяха гъоз-гъоре, насила, аджемийски, па
си позволяваха и чапкънлъци. А. Константинов;	...
аджемия —— вж. аджамия. Сиреч не си прост, ами малко .аджемия падаш. А. Константинов.
— Ех, невясто — пресече я дядо Славчо, — аджемия си ти още. ее се сящаш.	Г. ВлайКО'.
аджем-пилйф м''. odmap. (ар.-пер.-тур. acem pilâv). Пилаф. Снощи вечерята ни беше много си-
ромашка, бега ще имаш и пиле, и аджем-пилаф. Ив. Вазов.
аджеиски прил. остар. (от ар.-тур'. acem). Персийски. Мендерите му бяха по-тесни и постлани'
с аджемски килими. Ц. Гинчев. Защо сте дошле, попита Бенковски, който ватова време кра¬
чеше 'из Стаята назад и напред, въоружен с два револвера и с аджемска καΜα. 3. Стоянов,
аджер — вж.аждер. И облеклото по-друго, и тия толкова леки коли на яйове, а ги теглят
по' два или Три коня силни като аджери. Д. Талев.
аджидисвам св.. аджидйсам св. остар. (от тур. acımak). Жаля, съжалявам. Нямате и вий
милост за мене —■ не ме аджидисвате. Д. Войников. Аман ще ти се' молим, аджидисай
ни. Ил.' Блъсков.	·	’
адлййка ж. остар. (от тур. adlı). Вид стара монета. По трите лавици на касата бяха наредени
грижливо ceuniu фишеци с всевъзможни монети. Тук имаше златни меки махмудии, хайрйета,'
адлийки. А. Христофоров.	’
аенин — вж. аянин. Аени, спахии и бегове, всички ония, които имаха власт и владееха земята,
поотпуснаха коляното си и не притискаха тъй много раята. Й. Йовков.
аждер м. нар. (пер.-тур. aeder). Змей, хала. Размахнал се юнакът, разлютил аждера, протекли
кьрви, изскочили от аждера момичетата, що ги бил глътнал. Нар. приказка. В пещерата се
виеха сребърни мъхове, / а отпред на устата и сиви I два аждеря там пазеха, люти, настръх¬
нали. I два аждеря със огнени гриви. ' А. Разцветников.
аждерко м. нар. Юнак, юначина. Сред тишината се обади с ясния си гласец моя аждерко.
П. Ю. Тодоров. Спи, дивен аждерко, не слушай, не чзкай I ни пролет усмихната; пито звезди.
’ Н'.. Хрелков.
ажде^хан и аждра.хаи м. нар. (пер. azdarha). Змей; буен кон. Минаха шарени каруци, работени
от коларите в Меджидие, с желязо обковани. Буйни аждерхапш бягаха напреде им. А. Кара-
лийчев. Силно момче е Спас. Като аждрахан е силно. Камък да фане, вода ще пусне. Д. Не-
мйров. Габара йшбна с пръчка коня си и нетърпеливият аждрахан изпръхтя с ноздри. Ив. Ки¬
рилов.
аза — вж. ааза. С това тя искаше да каже, че Хаджията не се е върнал- от правителствения
дом. в който заседава като аза. Ст. Заимов.
аздйсал прич. диал. (от тур. azmak). Разлудувал се. А ти виждал ли си как някой аздисал кон,
'ЛКато го пуснеш пролетно време на прогоня. . . И Янчо пак повтори мисълта си за коня, който
ще се нахлузи на кола. М. Ягодов.
азлък м. остар. (тур. ağızlık). 1. Преден край на цигаре, който се слага в устата. Акиф-ходжа
св загледа пред себе си,. . . след това бързо налапа кехлибарения азлък на чубука си. Д. Немиров.
2. Част на кремъклия пушка, дето се подсилва барут. Очевидно това беше ударът на кре-
. уМика и запалването на азлъка на едно чекмаклия оръжие, което не хвана. Ив. Вазов.
азмак м. диал. (тур. azmak). Мочур, тресавище. Вървим сега през един азмак. И като прескачаме
от камъче на камъче, аз вече с пълна увереност се държа за ръката на байко. Т. Г. Влайков.
Такъв си беше неговият майстор. По цели дни може да бистри политиката с махленци. . .
или да скита по азмаци и баири с пушката и кучето. Д. Бозаков.
азър — вж. хазър. Сега, азър има тука майстори и като съм се нагърбил с тая тежка и главо-
болна сеАска работа. с един захмет барем и мойта беля да откарам. Т. Г. Влайков.
айп нареч. диал. (ар.-тур. ayıp). Срамно, неприлично. — Срамота е, малко аип дохожда, ага,
ние мусулманите да бие ме вързан човек. 3. Стоянов.
13

ай
ай .и. диал. (от тур. afta). Ата, турчин. Сила и воля сега пред щурци ще ми показваш. Един ай
сега ще дойде да ти рече — ракия; другия след него — вечеря. П. Ю. Тодоров.
айвол — вж. айол. Ти, айвол, искай каквото ти се яде, прибави той, като се обърна към мене.
3. Стоянов.
айгьр м. остар. (тур. aygır). Нескопен кон, жребец. А айгъритс захванали да цвилят като ftueım
чорбаджии, които се връщат от сватба. Л. Каравелов. Окичени с бели кърпи айгъри, яхнати
от луди ергени, ще препускат из калните междуселски пътища. К. Константинов.
аЛик прил. неизм. диал. (тур. aylak). Незает, свободен от работа. Да остана сега айлак, не щат
ли да нн стигнат тие пари за една година? Т. Г. Влайков.
якзйкт и айлйнтус м. рядко, (от малайски). Вид едро дърво, пренесено у нас от Изток. Бившият
тесен конашки двор днес е разширен до неузиаваемост; с айланти, с брези и липи е насаден
Ст. Заимов. Айлантусът ми до стобора . кършиха ветрове сърдити, / кършиха го и лоши
хора. Ив. Вазов.
айлък м. разг. остар. (тур. aylık). Месечна заплата. Търговийка, пак търговийка! Няма да чакаш
месецът да се измине, та айлъкът да дойде, ала и кесийката ти е сякога топлийка. Хр. Мак-
симов. И той се вмъкна във една врата пред тях / — във някаква Дирекция на рахатлъка, /
подписа разписка, получи си айлъка / и накриви калпак. Д. Подвързачов.
яйшк— вж. айлак. Ние тука с тебе се разприказвахме, а работата чака. Аз не съм айляк
като тебе. П. Незнакомов. Ами разхождайте се — отвърна малко иронично капитанът
и лукаво добави; — Тъй де. . . разхождайте се. . . Хора айляк. С. Чернишев.
аиля1нп'С—вж. айлант. Тук-там из пелина подаваха ръце храсти от айлянтус, чиято остра
миризма се чувствуваше дори и сега. М. Ягодов.
айиаджййскм нареч. диал. (от тур.). Недобросъвестно. Сопотский и калоферский гайтан и днес
пак така небрежно и често айнаджийски се работят, както от преди. Ив. Вазов.
айнаджилък м. диал. (от тур.). Хитруване, недобросъвестност, шмекерия. Никога не трябва
повече от една книжка да излазя; противното, което правят някои журнали, е айнаджилък
и прави лошо впечатление. Ив. Вазов.
айнаджйя м. диал. (пер.-тур. aynacı). Измамник, хитрец. Зарад тебе чорбаджии. . . / стават чудни
айнаджии. Π. Р. Славейков.
айналйя прил. неизм. диал. (пер.-тур. aynalı). Хубав, красив. Като свършиха ашиците алегориче-
ската песен, за съдържанието на която някои се договеждаха, Джевдет пусна в ръката на
Азиса една айналйя жълтица. Ц. Гинчев.
айол неизм. разг. (тур. ayol). При обращение — ей ти; бе човек. — Абе, сватанак, какво
сте я свършили, бе айол! Чудомир. — Харна ви е комунизмата, айол, ама туй, дето господа
не зачитате и света Богородица вземате на кашмер, хич ми не харесва. Г. Караславов.—
Е, айол. ти си хитър, ама аз съм по-хитър от тебе. Ст. Л. Костов.
акарет м. остар. (ар.-тур. akarat). Недвижим имот. Гръцките владици, които така много алчат
българските епархии, полека-лека ще загубят този богат акарет от бедните и несъгласните
българи. Π. Р. Славейков.
акатист м. църк. (гр. ακάΛστος). Вид богослужебна песен, при която богомолците стоят прави.
Преписвах дамаскини, сказания. .. а главно доизкарвах започнатия още в Килифарево
акатист на св. Иван Златоуст. Π. Р. Славейков. Когато дойдох до средата на универси¬
тетския курс — до Исусовия акатист в светчето — помня още началото му. Ив. Вазов,
акатма ж. диал. (тур. akıtma). Вид суха палачинка с шупли. И приклекнали около дървени тепсии
и сахани продаваха сиромашката си стока — черни домашни питки и акатми. К. Констан¬
тинов.
акизицйя ж. книж. рядко, (фр. acquisition). Принос, придобивка. Чини ми се, че Сборникът на
румелийските закони не ще да направи голяма акизиция със законът за печатът, защото.
изменен. . . той в много отношения ще бъде и непоследователен, и недостатъчен. Ив. Вазов,
акинджй и акинджйя м. остар. (тур. akıncı). Наемен разбойник, нападател, грабител. Българин
бях, а сега — акинджи, Умуров наемник и агарянски неволник. Ст. Загорчинов. Прекъснах
и се крих в гората, защото край манастира минаха акинджии. Карат заробени от Богданско
власи и унгари, все млади жени, девици и момци. Ем. Станев.
аккапзалйя и ак-кабзалия прил. неизм. остар. (от тур. ak и kabza). Който има бяла дръжка, бял
чирен. То като какво ще да бъде, когато байрактарят поведе това хоро, и ако аккапзалиите
ножове дойдат на една линия? 3. Стоянов. На стената бяха покачени два пищова, нож,
ак-кабзалия, дълга пушка, две паласки, харбия, турски дрехи и голяма чалма. Ц. Гинчев.
акран(нн) м. и акранка ж. нар. остар. (тур. akran). Връстник, връстница. Сам стопанин, бащин
стар акранин, / чак до порти госта си изпраща. Пенчо Славейков. И да ви кажа ,ш, с доктора
не сме екрани, ама тъй си уйдисахме и таквиз големи приятели станахме. . . много големи
приятели. Й. Йовков. — Па ти, щом си ергенин — рече му кака Цена, — не ни забравяй.
С нашето даскалче ще сте си акрани, другарувайте си. Кр. Григоров. Станка спомни такива
14

алят
вечери през моминските си години. . . когато е близки и далечни дружки и акранкп ходеше
да жъне на роднини и съседи. Г. Караславов.
аксамйт м. книж. (гр. εξάμπο). Кадифе. И облече царят, по желание на Ирена, боляри и царе-
дворци в скъпи одежди, дари ги с дрехи от аксамит и свила. Н. Райнов. Така, облечена в дрехи
от аксамит. . . княгиня София бе погребана под сводовете на църквата. Ст. Загорчинов.
аксамнтен, -а, -о, прил. книж. (от гр.). Кадифен. Вързопите бяха поразгънати мъничко, та
вътре се провиждаха сърмени и аксамитени дрехи. Ст. Загорчинов.
актйрски прал, остар. (от ар.-тур. aktar). Бакалски. Той продаваше и манифактура и актарски
стоки, но и тази му търговия не вървеше дип добре. Й. Йовков.
акънтия ж. диал. (тур. akıntı). На акънтия— както попадне, безредно, безразборно.— Чуваш
ли пш, хаджийке, тя няма да я бъде тъй; твърде я ударихме по тези дни на акънтия. Ил. Блъ-
сков. Напрежните паши бяха я подкарали на акънтия: бре трепаха, бре бесиха. А. Констан¬
тинов.
ала6рш& и а-ла-браце нареч. остар. (рум. Ia braja). Под ръка. Тихов предложи ръка на другар¬
ката са, Тръгнаха алабраце. Ив. Вазов. Че как искаш да го посрещна? Да ида сега да го
зема а-ла-брацд и да го заведа в приемната ли? Т. Г. Влайков.
аладжа ж. диал. (тур. alaca). Домоткано памучно платно. Ето позната носия! Тъмни аладжи,
обгорени лица, черни шамии. Г. Караславов. Расото бе окачил на една слива, на пояса си
бе затъкнал свиело лика, което висеше върху подрасника от домашна аладжа, някога син,
а сега започнал да почервенява. Ем. Станев. Завърнатите до лактите ръкави на шарената
му блуза от домашна аладжа откриваха мускулести загорели ръце, нагъсто обрасли с
черветкавокафяви косми. Т. Харманджиев.
а шджйк м. диал. (тур. alacak). Дълг, вземане. Моля те, бъди добър да ми пратиш аладжакът ми.
Дължите ми от това лято (след сметката) 71 лев. Ив. Вазов. Чорбаджи Стоил си ядеше
месата от мъка: Богдановата болест му беше като трън в очите. Самичък той не смееше'
да отиде у Богданови, за да си поиска аладжака. Хр. Максимов.
аладжах рядко —— вж. аладжак. Аз се отправих за Узунджово при баща си на панаира. Тук
му помагах да прибира „аладжаха“ си. Ив. Вазов.
аладж£я, -а, -о и аладжан прил. диал. Ушит от аладжа. Костадин забеляза широк гръб, върху
който като но арестантски халат се очертаваха жълтеникави линии на аладжено сако.
Ем. Станев. След малко се яви един момък с рунтав. накрехнат калпак. . . с пъстър
аладжан елек. Π. Р. Славейков.
алай м. (тур. alay). 1. остар. Полк. Има ли някой достоен човек, който да познава местността
добре. да е бил хайдутин, в казашкия алай и пр., за да може да поведе своите въстанали съ¬
селяни? 3. Стоянов. 2. диал. Свита, дружина. Но иска в черквата да стане това. . . хем аз
ще направя всичко славно да стане, с владиката му, с алаят му. Ив. Вазов. Впрегнаха една
кола с каната, качиха го в нея и с голям алай го закараха на кладенеца. Й. Йовков. 3. диал.
Пасаж от риба. Недалеч от тях играеше малък алай — навярно илария. С. Чернишев. Ми¬
наха няколко рибарски лодки и една зави насам, уж че тръгна по алай, но като видя кори¬
тото, върна се и отиде подир другите. С. Чернишев.
аланка ж. диал. остар. (от тур. alay). Прислужница, която прави компания на господарката си.
Там, дето някога смехът и песните ехтели !и на дайрето под шумът алайките трептели. .!
днес буренът един облича заглъхлий пущинак. Ив. Вазов.
алалем нареч. разг. (ар.-тур. Allah alem). Като че ли; струва ми се; кой знае. — А бе дали си на¬
мери воловете дядо Петко?. . . —* Алалем не ще ги е намерил, вчера доходи у дома да иска
семеря на нашето магаре. Ил. Блъсков. — Желю не е нещо добре. — Тъй ли ? Че какво му е
на завалията?— Простудил се е алалем. Ст. Чилингиров.
аламанскя нареч. остар. (от фр. allemand). Немски. Езикът ти се развърза, преди да го намокриш
с вино, па като видиш дъното на чашата, не на български, ами на аламански и на саракински
ще захортуваш. Ст. Загорчинов.
аланкоолу м. разг. (от тур. yalan 'лъжа' и oğul ’син’). В презрително или пренебрежително обра-
щение: глупако, простако. Абе, хей. аланкоолу, че като ви завеждам колетната служба,
стражар ли съм да ви пазя и денем и нощем стоките? Чудомир. Ботев беше за реда. аланко¬
олу. с полицията не се закачаше и на по-първите хора път струваше. Г. Караславов.
а.тар мн. остар. (от тур. ağalar). При обрашение към турци: аги. Извинете, алар. загдето не
можах да дойда да се поразговорим — говореше той на гостите си турци. 3. Стоянов.
Дойдат на дюгенът простодушни турци да си пазаруват дрехи. Майсторът се върти на пета
наоколо им. нарича ги алар . . . докато им изгори душата със стоката си. 3. Стоянов,
алат и алият м. остар. (ар.-тур. alât). Занаятчийски инструменти. Та що ми са повече алати —
думаше бае Крачун, — зер алатът може нещо сам да свърши, ако не го хванат ръце! Мих.
Георгиев. Имам четиридесет алтъна, майсторе. За дюкян, за наем, за алат, за стока и за
всичко. Д. Талев. Ний с Динка се наговорихме да вадим камъни заедно. Алияти трябват,
Алексе. Трябва лост. търнокоп, ками. И. Йовков.
15

алатурка
алатурка 1. прил. нейзм. разг. (гр. αλλά τουρκα). Турски. Когато българските бунтовници бягаха,
тоя Георги, облечен с алатурка сетре ц с бръснат вран;, палеше кехлибарения чибук на■своя
стращен господар. 3. Стоянов. Алатурка кафе — кафе, поднесено в широка чаша без дръжка.
. Кафеджията знае пък на всички вкусовете и слабостите и поднася без да пита на един чай,
на други тежко сладко. алатурка кафе. Чудомир. 2. Нареч. разг. По турски. Да скръсти
крака алатурка. да налапа цигарлъка си. П. Росен.··.·
алафранга1 разг. остар. (гр. αλλά. φράγκα). 1. прил. нейзм.. Френски, европейски. Из. шуменските
улици ще мине стареят от еснафа. с „алафранга“ панталон и джилетка. Ст. Станчев. Вся¬
какъв ляк търси тогава .той. ходи в Ямбол —· там имаше доктори. алафранга. В. Мутафг.
чиева. 2. нареч. По френски, по европейски. Ний си караме алафрангата. Сега българско
не .струва пари. не! Д. Войников.	,... · ..
алафранга2 ж. спец, (от гр.). Украсена сьс стенопис плитка ниша в гостна стая на възрожден-
.. с_ка кьща. Револверът пазеха винаги в джебовете си майка ми с сестра ми. Тоя ден обаче
бяха го оставили на алафрангата в приемната стая/ К·Величков. Тези големи къщи е. много-
бройни светли прозорци, джамлнн кьошк()в1^-Лиибогата вътрешна украса от стенописи, ала-
франги и . дърворезба свидетелствуват-за вкуса. .и благоденствието на стопаните- .им.
.П. Теофилов.	... ·	. ·	-·
алаша. .р/с.. диал. (татар.-тур. alaşa). Кон, впреенаггда в&ди вода от дълбок кладенец.- Едно босо
момче караше алашата —■ тежък рял кон, който напрегнат,. с огънат гръбнак; едва пристъп¬
ваше. Й. Йовков. .	...	.	- .
алащйсвам несв., алащйсам св. разг. (тур. alaşmak}. Навиквам, обръгвам. Аз познавах бедни·,
Пращилник много по-отрано. . . Бях алащисал от малък с него, та с кожамити момче аз.
си ходях с него да ме носи на чуш. Π. Р. Славейков.	.
ал дракулуй прил. неизм, книж. остар. (рум. al dracului)·· Като цял дявол. Той беше лош.ученик
още от началото. Но хитър, но гъвкав, ал дракулуй — не мяза на българин. Ив·.· Вазов,
алестра прил. нейзм. остар. (ик,-тур. alesta). Готов (за тръгване). Най-напред аи-си облякох.
хъшовсксте дрехи. . . Туй паласки, фишеклик, бели навуща и черни превивки, сичкото■ беше
алестра на мене.. 3. Стоянов,	· ’	··· -·
алн съюз. диал. Ами, та. — Ами ти сега ядеш ли блажно през велики пости?. — Чунким за в благ
ден има да ям, ала през великите пости. Π, Р. Славейков.	...	· ·£·.».
йли частица диал. Ето. — Где ми е тоягата. . . Време е. . . — Али я. . . Желю пое тоягата.
Ст. Чилингиров.	.	.	.
алиойяяж. остар. (чуж.). Навит на роло плат. Жените изпридали вълната, тъчели на домашен
стан хиляди алибии шаяци. Ив. Пейковски. Иван К. Марковски с неговият съдружник· Иван
Мичов. събрали за една година 60 000 алибии шаяци, натоварили ги на сто коня и ги откарали
за продан в. Пловдив. Ив. Пейковски.
алнс нареч. диал. (тур. alis). Как така? - Ами защо й викаш Марснсца, мамо?. — Алис защо!
Ами'защо Йованица Донина я викаш Йованица? Т. Г. Влайков.
алише — вж. халище. Пантата се изсули предпазливо от алището, взе пушката, пъхна в пояса
комат хляб. Г. Караславов.	·
алкание ср. старай. Силно желание, жажда. Сгреших в помислите си и те обикнах с престъпно
алкание. Ст. Загорчинов.
алкая несв. старин. Силно желая, жадувам. Тъй, чедо, тъй. Твоето сърце люби, а не алкае. Ст. За-
горчинов. Който има много, за още алкае. Ст. Загорчинов.
аллагатор м. истор. (от ит.). Командир на военен отряд. Извикай стотинка от Великата порта,
боляринът Тихомир. Ще узнаеш тогава кой е старият аллагатор Белослав ——каза сприхаво
боляринът. Ст. Загорчинов.
аллах керйм остар. (ар.-тур. Allah kerim). Добър е господ, каквото даде господ. Завчера ми
изтече, отпуската, ама аз пак се освидетелствувах, пак платих с сега- чакам още два месеца
отпуска. Тъй ще я карам, докато ги направя девет месеца, а след това — аллах керим! Чудо¬
мир. — Заглавена?. . . Мно-о-го има да чакаш! Две години има още да служи момчето,
а след това. . . аллах керим! Я те вземе, я не. Б. Несторов.
алма ж. остар. (от тур. elma). Украса на женска дреха. Мнозина бяха се облекли в богати жен¬
ски кожуси със скъпи рисове с алми, макар че жегата беше голяма. Ив. Вазов.

алтьн1 м. остар. (тур. altın). 1. Злато. А ако поемеш работата ти. тая година цяла крина злато
те очаква. . . Злато. . . Чист алтън!. . . Ще го изсипеш, че половин рогозка ще изпълни. Грее
с свети, свети. Д. Немиров. 2. Жълтица.— Ух!— сърдеше се майка й. — Илия Чибук
цели дисаги алтънс има, а вие все сте гладни, все голи, като цсгани! Д. Талев.
алтън2 прил. нейзм. остар. (тур. altın). Златен. Веднъж дори той направо подари на Домнаме-
сечните купони. — Имай ги от мене — рече, — алтън жена си ти. Б. Болгар.	. ...
алтънлня прил. нейзм. диал. (от тур.). Златен или позлатен. Видях, че има вратовръзка с карфица-
а на жилетката — часовник с алтънлия синджир. Ив. Хаджийски.
16

алгьпатлак .w. разг. (ryp. altıpatlar). Револвер с шест патрона. А ти, манго, само дума някому
да кажеш за комшийката, какъвто алтъп^^лак имам в къщи, веднага на място ще те оставя'
Ст. Л. Костов. — Мераклия беше ти, помня nıe.1. . Оня лъскав алтъпазплак на кръста,
ония ми ти черни сукарници. Н. Хайтов.
алфвяс м. книж. остар. (от фр. собс.). Развратен мьж, издържан от жени. Родопчаните са малко
no-груб народ в изказването своите чувства на ревност и аз' не съветвам на а.нюансите да
ходят в Ясъ-кория. Ив. Вазов.
йлча несв. старин. Жадувам, лакомя се. Гръцките владици, които така много алчат българ¬
ските епархии, полека лека ще загубят този богат акарет от бедните и несъгласните бъл¬
гари. Π. Р. Славейков.
алчак м. диал. (тур. alçak). Ниско място.или ниска гора. — А като си идех насам ■ ■ - каза Тошо,—
ей там в алчака срещнах Гърдя. Й. Йовков.	_
алчал ж. старин. Жажда. И кор ıcm и алчба за богатство, и душегубство към no-бедния, по-
слабия, срещнах навред. Ст. Загорчинов.
алчущ и йлчащ прил. старин. Жаден за нещо, жадуващ. И без това тя би рано или късно привела
в изпълнение решението са да се раздели от мъжа си и да потърси другаде щастие за
своята алчуща любов и възторга млада душа. Ив. Вазов. Душата ми е алчаща и хладна.
Π. К. Яворов.	’
алък м. диал. (тур. alık). Гордост. Защото нашите стари господари имаха алък и към добитъкът.
3. Стоянов. С това благодеяние не само той се гордееше, но и останалите даже затворници
щурци чувствуваха някакъв си алък. 3. Стоянов.
алъш-верйш м. разг. (тур. alışveriş). Вземане-даване, покупко-продажба. — Вземайте — думат,
алъш-вериш да става. Ц. Церковски. — Работи в кръчмата — продължи той. — Върти
алъш-вершиа на хазайката. А. Гуляшки. Е? Що има, що няма?— Алъш-веришите как са?
Д. Войников.
алъщисам — вж. алашисвам. Из най-напред — кое се стеснява още, кое с къщата и с новия
ред не е алъщисала — хайде да я пожали човек! Т. Г. Влайков.
амане ср. диал. (вм. маане). Песен. Връщал се от карнобашкия панаир, преоблякъл се като турчин
и турско амане запял. Й. Йовков.	*
аманег м. нар. (ар.-тур. emanet). 1. Нещо поверено за пазене или предаване. Тоя аманет ми е
предаден от Пловдив, от страна на нашите, за да го сторя теслим за тебе. 3. Стоянов.
2. Залог, подарък. Божичко, какво беше едно време — та годежници. та аманети, та па-
‘ зарлъци. Г. Караславов. 3. Знак, белег. От черноока жена ще вземеш пари, ей го тука ама-
нета. Ем. Станев.
ачйн-замйн междум. разг. (ар.-тур. aman zaman). Помощ, в крайна нужда съм/ Пари тон не
можеше да намери отникъде. . . Ходил при Каракунев, не го огряло и дойде при мене, аман-
заман! Зло ли му сторих, че го извадих от батака? Ем. Станев. Бай Гьорге, аман-заман
теб те искаме за кум. П. Незнакомов.
амачево ср. диал. Смахнат човек, ахмак. — Питаш като амачево — нали го арестуваха, кой ще
го обърне? —· отговори и пак дядо Габю. М. Яворски.
амоуланца ж. остар. (лат. ambulantia). Подвижна военна болница. Бебровски бе пронизан от
два байонета на редута в същото време, когато сваляше с един мах на сабята си троица
неприятели. И другите паднаха или издъхнаха в околните амбуланци. Ив. Вазов.
амер м. остар. (фр. amer). Вид горчив ликьор. ·— Какво ще пиши; вермут, амер?—Амер.
Д. Дебелянов.
а мйгдал м. диал. (гр. -αμύγδαλον). Бадем. Те послушаха и на утрешния ден Аароновата тояга
беше се разцвет/зала и родила амигдали. Кр. Пишурка.
амйго м. книж. рядко, (исп. amigo). Приятел. — Тук храна ли дават?— Сам не зная, амиго.
М. Вълев. Сприятелява се лесно и след половин час ви нарича вече „амиго“. Св. Минков.
амуджа м. диал. (тур. amuca). Чичо, вуйчо, братовчед. Случи се, че още същия следобед тръгнахме
за Персенк. — Хайде, амуджа! —■ каня го. Я издухай сега една, щом си пд ербап от радиото.
Н. Хайтов.
анагноз и анално—— вж. анагност. От него трепереха всички, като почнеш от клисарите и
аиагнозите, па дори до владиката. Мих. Георгиев. Свил съм се в едно кьоше до портата,
па съм се смирил, като че ще ме правят анагнос. Мих. Георгиев.
аиагнЬсия ж. диал. Длъжност, право на анагност. Мене владика ме е подстригвал за анагносия и
поп щях да сшини подпре. П. Ю. Тодоров.
анагнйст м. църк. и остар. (гр. αναγνώστης). Облечен с черковна мантия доброволен млад при¬
служник при богослужение. Около него [свещеника] и от двете страни стоеха такожде ни
колене двама млади анагносше в морави мантии с бели нагръдки. Н. Бончев. В тия разкошен
храмове на чревоугодието вместо лакеи с черни фракове мътиш рояци красиви момчета,
цели облечени в бяло, като анагности, което учудва странника. Ив. Вазов.
2 Речник на редки, остарели и диалектни думи
17

анадънму
анадънму неизм. диал. (тур. aniadmmı). Разбра ли? Ба!права си като въже в торба, анадънму.—
Да ти се позлатя, аз се пак лошава. Д. Войников.
ангът м. диал. (тур. angit). Вид дива патица. Рашид покани гостите да се възкачат малко у сарая,
да си починат, че после ще слязат в лъката да пущат соколите на диви гълъби, на юрдечки
и ангъти. Ц. Гинчев.
ангъш м. диал. (тур. angıç). Ритла на кола. Само татко го няма, той е зает, стяга ангъшите
за возитба. К. Петканов.
анджак нареч. разг. (тур. ancak). Именно, тъкмо, само. Защо съм печелил? Анджак за днешния
ден, да помни секи и да приказва кога съм сватба правил, кога съм сина женил. Ил. Блъсков.
Да бе имал зрение, той би фръкнал като орел да прегледа какво има по новия свят. — Анд¬
жак сега ми трябваха очите!— мислеше си той горчиво. Ив. Вазов.
анепсйя ж. остар. (гр. άνεψιά). Братовчедка. В къщата му анепсии и сестри живеят. Л. Ка-
равелов.
аннадънма— вж. анадънму. Аз хиляда пъти съм ти рекъл да оставиш онова аннадънма. Л. Ка-
равелов.
антърну нареч. разг. рядко. (фр. entre nous). Между нас, тайно. По закон — дума — ни се падат
два, но ще моля. антърну и по изключение. да ми откъснете още един за балдъзата. Чудомир.
анчар м. книж. рядко (малайс.-рус. анчар). Дърво в Далечния Изток, което изпуша отровен сок.
Кажи ми. анчарът ражда ли мед пресен, / отровата — нектар, а злъчката песен! Ив. Вазов.
апап(нн) вж. ахпап. Пущинак! . . . Пък и годината се случи кишава—останахме без жито. Под¬
брах тогава апапите. „Хайде, да вървим в Селча при мюфти Али! Той има завтасано ланско
жито“. Н. Хайтов.
апачйк нареч. диал. (тур. apaçık). За врата, прозорец: съвсем отворено, зинало. Подигна ли врат¬
ника да го залостиш или го остави да зее апачйк? П. Ю. Тодоров
апланирам се св. възвр. книж. рядко. (от фр. aplanir). Наредя се, облекча се. Приятно ми е да Ви
съобщя, че г. Величков прие съчувствено онова. което ме бяхте просили да му кажа за Вас.
Ще почакате само малко доде се апланират някои неща. Ив. Вазов.
апсана и anca ж. остар. (ар.-пер.-тур. hapisane). Затвор. По-добре е в апсаната / въшките да
въда, / отколкото при Махмуда / шпионин да бъда. Л. Каравелов. Па какво ще правите
при нас в тая апсана? Т. Харманджиев. И там много няма да прокопсат. Ако попаднат на
някои проклети, ще ги обадят на пандурите, та у anca. П. Здравков.
арабаджййче ср. остар. Млад арабаджия. — Една година — започна той — на сбора в Кара-
Насуф излезе онуй, арабаджийчето, Петрето. Й. Йовков.
арабаджнлък м. остар. (тур. arabacılık). Превоз на чужда стока със своя кола. Виждаме как
други човеци, които много години са биле като него ратаи, си са натъкмили най-после кола
и волове и захванали са самички вече да си работят арабаджилък. Т. Г. Влайков.
арабаджия м. остар. (тур. arabacı). 1. Превозвач с кола. Изнеженият пътешественик рисува с
мрачни черти как конят на каляската му се подхлъзнал, как арабаджията се напивал. 3. Стоя¬
нов. 2. Майстор, който прави коли. Съвсем друго биваше в празничен ден . . . арабаджии и
столари, които по бели дрехи сновяха като призраци из прашните работилници. . . се поя¬
вяваха сега, облечени в нови дрехи. Й. Йовков.
apâ-бахче ср. диал. (тур. ага и пер.-тур. bahçe). Междинна гпадина. Селянинът се спря пред чер¬
ните порти, очно измери зида на овощната градина и отмина за към ара-бахче. Ст. Заимов.
аралък м. диал. (тур. aralık). Междина, пролука. Лягахме на голия под из бараките, в които
леденият морски вятър си духаше свободно из аралъците. Пресата. И през аралъците на вра¬
тата светнала приближающа светлина. Ст. Ботьов.	■
арания ж. диал. Голям котел, ператник. През април окъпахме воловете. Мама ги изми. както
миеше и къпеше самите нас, своите деца. Наля в една арания топла вода, взе сапуна
и чесалото и започна. К. Калчев. А насред двора, върху два големи, опушени камъка,
бе сложена грамадна арания, в която се готвеше и вареше овнешкото. К_ Калчев.
аратлйк — вж. аретлик. Имаше той един аратлик от католишката махала. Йозо, Йозо го' ви¬
каха. Г. Караславов.
араца ж. книж. рядко. (ит. arazzo). Художествен килим за завеса. През една хубава порта се
влиза от музея на свещниците в музея на араците . . ' . Тия араци са били назначени да укра¬
сят стените на Сикстинската капела. К. Величков. Последнята араца на лява страна,
от друг художник. представлява възкресението и дава на гроба. дето е бил положен Христос,
пирамидална форма. К. Величков.
арг м. диал. (тур. ark). Вадичка за напояване. Той отиде на реката да запищи по-добре арга, та
повече вода да влезе в ливадата. Т. Г. Влайков.
аргйсвам несв., аргасам св. диал. (гр. άργάζω). Обработвам, щавя кожи. На третия ден той '
разтвори вратата на избата под къщата, запари разсъхналите каци, коритата и дъските, на
които аргасваше, а след няколко дни събра някоя друга кожа и заработи на аргаса със силните
си ръце. Ем. Станев.
18

арнйсвам
аргат(ин) м. остар. (гр. άογάτης). Селски слуга, ратай. Що ме си, майко, продала / на чуждо
село аргатин; ■ овци и кози да паса. Хр. Ботев. Нае един аргат за талигата и го нареди да
тича ту по лозето, ту пък да работи с талигата при житари^^; а сам Чернъо залегна на
занаята си. А. Страшимиров. На господин Рифат тя не обръщаше никакво внимание, като
че той беше някакъв аргашин, а не доверено лице на най-големия тютюнев търговец. Г. Кара-
славов.
аргаташ м. диал. Подигравателно от аргатин. Подгърбих се на агоската порта и я отпрах. Ем¬
наха се въз мене троицата аргаташи. а мюфтията седи на чардака. па гледа сеир. Н. Хайтов,
аргос м. църк. (гр. αργός). Отнемане на свещеник правото да служи. Да ме аргосат? Кой? Вла¬
диката? ... Аз на владиката плюя!... Па и на аргосът му, па и на господът му! Ив. Вазов,
аргосвам несв., аргдсам св. църк. Налагам аргос. — Ти да мълчиш, попе, че пак ще. те аргосат.
Ив. Вазов. Вече много стана, откакто шуменският отец запрети на Стойко да служи ли¬
тургия,, да поучава паството . . . Откакто го аргоса владиката, Стойко сякаш се смали.
В. Мутафчиева.
аретлйк м. диал. (ар.-тур. ahretlik), Приятел, побратим. А в селото се въртяха още някои наши
аретлици. 3. Стоянов. Свити хора са туй нашите българи, аретлйк, не са като власите.
Й. Йовков.	_
арзухал м. остар. (ар.-тур. arzuhal). Писмена молба, заявление. Между това братята и май¬
ките на нашите българи даваха безбройни арзухали. та молеха, да ни разгледат работите
и да решат честта ни. Св. Миларов. И там съпикасах най-повечето туркини, които с дълги
завити или отворени книги, тъй наречени арзухали, на които са били написани техните пре-
покорни молби. чакаха пред вратата на министра или на неговият секретар. Св. Миларов.
арка ж. остар. (тур. arka). Покровителство, покровител. Не излезвай арка за такива царски
душмани. 3. Стоянов. Донесе той дето трябва, че началникът тайно поддържа либералите.
Ала началникът имаше силна арка при високото място — имаше там някой влиятелен свой
приятел. Т. Г. Влайков. Ней е драго колкото зарад помощта, повече за това. че не е сама
жена в къщи. Сега вече тя има арка; тя знае, че зад гърба й седи мъж. седи майстор. Т. Г.
Влайков.
аркадаш м. остар. (тур. arkadaş). Другар. — Към нашия край, паша ефенди — аз съм от Градец.—
та там тия дни минаха такива хайдути. Аз не съм ги видял. но мои аркадаши, овчари, дой¬
доха в селото. та разправяха. Ст. Дичев. И се здрависа с Цанко, който се показа насреща.—
Ти къде пропадна, бе аркадаш? Н. Антонов.
аркадашлар мн. остар. Турско множ. число от аркадаш. Какво ще да кажете аркадашлар?
3.' Стоянов.
аркан м. книж. остар. (татар.-рус. аркан). Въже или прът с примка накрая. Най-после победо¬
носни викове се разнесоха; псето бе фанато с аркана. Ив. Вазов.
аркашка м. диал. Видоизменено от аркадаш. Тогава Хасан стана и му се скара: — Бива ли така,
бре аркашка! Ние толкова време хляб ядем от нея, а ши. . . Скоро да върнеш лъжицата на
жената. Г. Караславов. Виждах те често с разни аркашки да се скиташ из столицата.
Г. Караславов.
армея ж. нар. (гр. άρμη). Кисело зеле. — Пак месо сте сготвили! Кацата с армеята стои не-
бутната, бобът покара листа в избата. а вий купувайте месо. пилейте! Чудомир. Ешо и
праз, ако искаш да ши извадя и армея. Ил. Блъсков.
армистйция ж. и армйстец м. книж. остар. (от фр. armistice). Примирие. Ние помниме, .когато
ставаше приговор за армисшицияmа, че Турция склоняваше да стане армистиция. но да се
продължи до идущия месец март (1877). Пресата. И защото мексиканците се показаха някак
готови. за да приемат предложенията му, стана армйстец за три дена. П. Кисимов.
армоар м. книж. рядко. (фр. armoire). Шкаф. Всичко в стаята е тихо; / шкафът, вехтий армоар
! ме приветливо изглежда / като свой познайник стар. Пенчо Славейков.
армониозност ж. книж. остар. Хармоничност. Особено стихотворението, в което маститий
поет се прощава с живота, по своята ирмониозносш и благородство на чувствата е истински
chef d’oeuvre. Ив. Вазов.
армосвам несв., армосам св. диал. (от гр. αρμόζω). Годявам. Сутринта рано станахме, та ни
армосаха пред „Благословено царство“. После, като пусна черква, захванаха венчилото ни.
Ив. Вазов. Припейте го с Ценка, да видите как ще се отвори. — Хайде припявка, хайде ар-
мосване — все едно. П. Ю. Тодоров.
армуд м. диал. (тур. armut). Круша. Настъпиха кротките дни, когато напълно узряват бадемите
и сочните армуди. К. Петканов.
армудие ср. диал. (от тур. armudi). Вид стара турска жълтица. И посипаха се жълтици. Между
тях какви ли не щеш; илдъшки — със звездички на щората. бешлички, армудиета. Ст. Чилин-
гиров.
арнйсвам несв., арнйсам се. диал. (от гр. apyofyua). Спирам, преставам. Кой как излезе от черквата,
трябва да се спре пред чорбаджията. Тъй харата арнисаха да ходят и в черква. Ил. Блъсков.
19

артьк
Кръвта се не спира. притиска си Симеон ръката у гърдите, но кръвта се тече и не арнисва
сп. Върбина цвете.
артьк нареч. разг. (тур. artık). Вече, най-после. Артък и на мойта адвокатска практика ак* има
човек да завижда — тогава трябва да се вземат сериозни мерки против завистта. Кл. Кон¬
стантинов. Сега артък си в ръцете ми вече. Й. Йовков.
артьк прил. неизм. разг. (тур. artık). Излишен, в повече. Истина, сега тие нямат ниви, ала някои
хора имат пък артък, та ще земе да работи с юджурет или на третъо. Т. Г. Влайков. Гдето
казваш куршум, сатър, това са артък приказки. Ст. Заимов.
артьрдбсам св. диал. (от тур. artırmak). Спестя. Да мисли от работа да изкара и да артърдоса
нещо — това не бе възможно. Т.'Г. Влайков.
архипастир м. книж. остар. (от гр. αρ/ и лат. pastor). Висш духовник. Защото на българите
трябват архипастири и пастири природни българи, от които да можатда слушат учение
българско и наставление на язика си. Π. Р. Славейков.
архистратиг м. книж. остар. (гр. αρχιοτράτηγος). Върховен пълководец, главнокомандуващ.
Но българите победиха Уалента и гониха го до Едрене, гдето он се скри със архистратиги
своего в една плевница. Царственик.
. архондараджия и архондарджия м. остар. (от гр. άρχοντάρης). Калугер, който посреща и наста¬
нява гостите в манастир. По Пътеводителя заРилския манастир аз разбирам, че ни завождат
при архондараджият. Калугерът. който носи тая громка титла, има за мисия да приема и
настанява гостите манастирски. Ив. Вазов. Монасите се определят на различни служби
и послушания монастирски, като напр. биват клисари, магери, архондарджии (сиреч. които
дочакват поклонниците и имат попечение и за всичкото тяхно послужение и изпращаше).
Неофит Рилски.
архонт м. книж. остар. (гр. αρχών). Военачалник. Севастократор, архонт на непобедимите
легиони. а сега роб у българският цар! В. Друмев. — Аз съм дошел да се оплача. Мене ме
постави архонтът при моста на Етъра — срещу Самоводене — да сбирам броднина. Твоите
хора не плащат. А. Каралийчев.
арък — вж. арг. От пролет до есен работеха падишаховите оризища. Копаеха аръци. Първо,
близо до реката, широки и по-нарядко; колкото по-далече — все по-чести и тесни. По аръ-
ците отвеждаха вода в оризищата. В. Мутафчиева.
аръльк— вж. аралък. Свинята е натегнала. Още тази нощ може да се опраси. Пито слама
е постлана, нито арълъците са изтулени. М. Яворски.
аръш м. диал. (тур. arış). Процеп, теглич на кола. Кръстьо стана да си ходи, но се спря до раз¬
товарената кола, но като седна на аръша и се подпря на дюшемето, отново потъна в размисли
за времето. за политиката, за хората. Г. Караславов. Когато отвори очи. уплашените
коне пръхтяха до краката му — тежестта на пълната Kaovua беше откъснала аръша и
те за чудо бяха останали на пътя. Ив. Гайдаров.
асигнация ж. книж. остар. (лат. assignatio). Банкнота. Аристократическите и черковните бо¬
гатства биле до такава степен големи, що то в цяла Франция са не намирало злато за тях¬
ната покупка. и правителството издало асигнации. в. Свобода. ~ _
аскер Af. остар. (ар.-тур. asker). 1. Войска. Виждате ли ги? Наш аскер е! Й. Йовков. В съседното
село има гарнизон от осемдесет ■ души аскер. Д. Талев. 2. Войник. По планинския път марши-
руват аскери в сини униформи, с червени фесове на главите си. П. Стъпов. Един паша седеше
в Русчук, друг — в Едрине, а помежду им швъкаха аскери — бостанджии и чауши, те уж
пазеха дервента да не минават бегълци от войската. В. Мутафчиева.
аскерлик м. остар. (ар.-тур. askerlik). Военна служба. Пусто останало и българско царство и пр..
нареждаше поменатата жена, на която бяха убили мъжът преди няколко часа. — На аскер-
ликът е туй сега не му е добро, говореха помежду си събравшите се селяни. 3. Стоянов,
аскерлия м. остар. (ар.-тур. askerî). Военнослужещ, военен. Няколко аскерлии се навели по земята
да търсят хвърлените от въстаниците куршуми. 3. Стоянов. Учителят едвам се провря
през струпаните там аскерлии и заптии, които неохотно му правеха път в тъмнината.
Д. Талев.
аслан м. остар. (тур. aslan). Лъв. Хората от едно правят сто, от мравката аслан! Ив. Вазов. —
В София имаше един мост с четири големи аслани от желязо. Стоят ли още осланите?
Стоят. Дядо Петко се успокои, като разбра, че лъвовете са на .мястото си. А. Каралийчев.
аслански прил. остар. (от тур. aslan). Лъвски. Изви кривака. свали го бърже I с ръка юнашка. с
сила асланска. Ив. Вазов.
âcııpa ж. остар. (гр. άσπρα). Дребна (сребърна) монета. В селото блещукаха още няколко кръчми
отворени, гдето редовните посетители на тия заведения допиваха последната си аспра.
3. Стоянов. Нямаше ни една аспра у себе си. Д. Талев.
астал Af. диал. (унг.-ср. астал). Голяма грубо изработена маса. Графът седи при асталът и чете
книга. Многострадална Геновева.
20

ахамбашйя
асларджйя л/. остар. (тур. astarcı). Тъкач на тънки платове. „Само в Търново преди 100 години
е имало до 1000 фабрскс за платна“? (това ще да са астарджиите, от косто сега не съще¬
ствува нс един). Хр. Ботев. Надойдоха много женс с деца: нямаше кой где да седне. Някои
лежаха по становете му, защото беше астарджся. Ив. Вазов.
асфоделен, -лна, -лно, прил. кнсж. ргдко. (от гр. άσφδδβλος). По който расте и- цъфти цветето
асфодел. Последваха по дирсте й те I по белите асфоделни полени. Пенчо Славейков.
асъл разг. (ар.-тур. asıl). 1. прил. неизм. Същински, истински. Стойко Прангата — виж, той
е асьл. човек! Чорбаджия човек! Т. Г. Влайков. 2. нареч. Денем кметува. а нощем ходи та
краде на хората:. . . това си му е асъл занаята, от това се е и замогнал, па сега цяло село
псщи от. него. Мих. Георгиев.
асьр — вж-. хасър. Връз стар асър е постлала шарена, поизлиняла от времето черга. Т. Г. Влай¬
ков.
а г м. нар. (тур. at). Едър и силен яздитен кон. Сивият ат на Бенковски. . . изправяше се на зад
ните сс крака на сяка минута. 3. Стоянов. Мисълта, че му е необходим кон, го събуди от
унинието. Тук. в обора, се намираше Арап, прочутият ат на хаджи Василия. Ст. Дичев,
ага м. диал. (тур. ata). Бащице. Защо не седнеш, бре момче, ата жив да сс. Т. Харманджиев.
Един от циганите се събудс.. . обърна се към обущаря: — Ата какво дсрите тука бре, чор¬
баджи! Т. Харманджиев.
ага.тък— вж. х а та лък. —Забравена четка. . . Умора, разсеяност. . . И по-рано стана веднъж
същият ата лък. Б. Болгар.
а тенюйрам се св. възвр. книж. рядко. (фр. attenuer). Смекча се. Аз се разкайвам, че ви ги дадох
[стиховете] и ако да се съгласяхте Вие, бих ги оттеглил назад. Ако Вам се не ще това,
то необходимо е по някой начин да се атенюира тежкото впечатление от тях. Ив. Вазов.
а тйческа сол книж. рядко, (рус. аттическая соль). Тънко остроумие, тънка насмешка. И за да
не бъде разказът ми гол, I аз ще го поръся. . . с атическа сол. Ив. Вазов.
атлйя прил. неизм. остар. (тур. atlı). Който е с кон. Тежко е да чакаш, а то синките атлии ще
преминат. Π. Р. Славейков.
атпазяр м. диал. (от тур. at и пер.-тур. pazar). Пазарище за коне. — Какво сте се развикали,
бре! Тука не е атпазар! Д. Талев.
а$ч м. диал. (тур. havuç). Морков. Ние твърде добре знаеме, че децата обичат твърде много
гулиите и аучете. в. Знание.
аферим междум. остар. (пер.-тур. aferim). Браво. — Но детето е мое — извика той. — Като е
твое, сдс кажи на Богдана, па си го вземи. Занеси го на сватята Анастасс ıt на Фотсна
да го гледат. Те ще ти кажат аферим. В. Геновска. — Не знаех досега, чорбаджи Ицо.
че може да има в една Преспа човек с толкова пари. Аферим. Д. Талев.
афие м. диал. (от ар.-тур. hafi). Доносник. Малкият очилат човек декламираше. Но беше строго
вторачен в новия си познайник. Не е ли той афие? А. Страшимиров.
афионбатия м. диал. (ар.-тур. afyon başı). Човек със замаяна от афион глава. — Къде ставаш?
Чакай! Искаш да станеш мезе на афионбашията ли? Д. Немиров.
гфнонлйя и афибналия прил. неизм. (ар.-тур. afyonlu). Който употребява афион, замаян от афион.
Нашсте необрязани аги и нашите още по-афионлие мозъцс имат много по-сслно въображе¬
ние. Хр. Ботев. И те ахмаците. гласуват ли гласуват за нашите. . . ха-ха-ха! Сега ходят
из улсците като афсонлис. А. Константинов. От другата страна, размахал бабастски
ръце, се приближава богатият Рюстем Ефенди — стар афионалия, с вечно мокри под носа
мустаци. Д. Немиров.
афоресвам несв., афоресам св. църк. (гр. αφορίσω). Отлъчвам от църквата, проклевам. Софий¬
ският владика Гедеон пък нарочно афоресвал от амвона богати софиянци и вдигал прокля¬
тието само след откуп. Хр. Бръзицов. Какво и що правят днес българите. което би дало
на фанариотите право да ги кълнат и афоресват? в. Свобода.
афоресник м. диал. Афоресан човек, проклетник. Цанко наш каза веднаж, че да му даде едната
да я ухапе за гушата, ще й хариже памсдовото лозе на Мал-тепе, затуй го пернах с ръжена
тогава, афоресникът. Ив. Вазов.
афорфе нареч. разг. рядко, (фр. â forfait). Вкупом, на кутурица. Пазари къщата, дето се казва,
афорфе, катурне я с двама-трима работници, продаде гнилаците за дърва. а по-здравите
тухли, керемиди, прозорци и врати — с намаление на сиромасите от бежанския квартал.
Чудомир.
а фреска ж. книзк. остар. (ит. affresco). Фреска. Няколко полуизтрити византийски афрескн и
няколко гроба е всичко, което има за виждане в катакомбите. К. Величков.
афретьор м. книж. рядко. (фр. affreteur). Наемател на кораб. Само нас кани, пък с така си е
редно — тебе като афретьор и мен като капитан. П. Спасов.	'
ахамбашйя м. остар. (евр.-тур. hahambaşı). Главен равин. Хаджи Иванчо обича да харчи много
и да жсвее добре, следователно той за пари е готов да. се продаде с на солунския ахамбашйя.
в. Свобода.
21

ахамин
ахамин м. остар.. (евр.-тур. haham). — вж. хахамин. Фотина: Какво сте зели на очи госпожи¬
ца Георгиева? Иванова (ниско); Госпожица. колкошо жената на ахами на. Ив. Вазов.
ахпап(ин) м. диал. (от ар.-тур. ahbap). Другар, приятел. Щом позамърчи, ето ти го със своите
ахпапи. които бе изгалашил и развратил като себе си, ще се вмъкнат в кръчмата. Ил, Блъ-
сков. В интереса ви е да се баращисате; вие сте бееве, граждани. комити и сте донегде
си и ахпапи. Ц. Гинчев.
ахренин м. и ахренка ж.— вж. ахрянин. Призори Мехмед Синап и хората му поеха планинските
теснини. Цялата Чеч — и земите около нея — чакаха с трепет връщането на ахрените.
Л. Стоянов. Впрочем, Синап не бързаше. След втория отказ на Метекса да му даде дъщеря
си той наглед се примири, но не подири своя ахренка. Л. Стоянов.
ахрянин м. диал. Среднородопски помак. Кога сме говорили ние по турски. та и сега?. И в турско
си говорехме на нашия език, на български, че друг език ние ахряните не знаем. Б. Несторов.
И по облеклото мъчно можеш да познаеш кой е местен човек, кой пришелец. Само старите
ахряне и турци личат. Пелин Велков.
ахтар(ин) м. диал. (ар.-тур. aktar). Дребен търговец на бакалски стоки. Туркините излизаха
само до лозето или отиваха понякога до праматарските дюкяни за басма или до дядо Да¬
наил ахтарина за къна. К. Константинов. Сянка на униние помрачаваше челата и на българи.
и на турци, заживели отколе като побратими в схлупените си къщурки от долния до горния
край на селцето. гдето и бунарите бяха общи. и козите стада смесени, и ахтаринът един
за всички. А. Христофоров.
ахтарджйя — вж. ахтарин. Другите членове на теферича бяха повечето изнежени бейски си¬
нове. някои търговци, ахшарджии и казаси. Ц. Гинчев.
ахтарски прил. диал. (от тур.). Бакалски. Аз наистина не знаех на кое повече да се радвам; на
града отсам реката ли. . . или на оня чуден мост с покрив. де то се продаваха вечни кален¬
дари. мъниста и ахтарски стоки. К. Константинов.
ахмак м. диал. (от тур. aş). Ядиво от сгъстено с изваряване овче .мляко. И всякога зимно време
покрай другото едене шя ще извади се и по един сахан гъсшък и мазен ахчак. Т. Г. Влайков.
ахчйбашйя и ахчй-башйя м. остар. (тур. ahçı başı). Главен готвач. Ахмибашията захвърлил със
сатъра, както кълцал месо. Мих. Георгиев. — Машалла. Цонеолу, рече кехаята, ти си бил
за ахчи-башия, че отгде ти дойде на ума за толкова нещо? Ц. Гинчев.
ахчййница ж. остар. (от тур.). Гостилница. Знае се, че във всеки град на султановата държава
кафенетата са много — повече и от ахчийницише, и от хановете. В. Мутафчиева. Преди
малко Казмата се отби в ахчийницаша на Стоян Лисицата да изпие чаша ракия. Г. Кара¬
иванов.
ахчйя м. и ахчййка ж. остар. (тур. ahçı). Готвач, готвачка. Главихме се в една кръчма; Дими¬
тър да пече хляб. а аз да бъда ахчйя. П. Хитов. В сарая си той държеше двама ахчии. Д.Та-
лев. Някои от ахчийкише вече са захванали да кълцат пресол и да режат лук. Т. Г. Влайков.
ахъ частица, диал. Ето. Купих си кравичка, която облажава къщичката ми. имам си и ош сичко
по малко. ахъ го и прасето в кочината, като аслан лежи. Ил. Блъсков.
ацелия ж. книж·. рядко. (от нем. Azalie). Цвете азалия. И аз край прозорците, затрупани с цветя
/безцелно взирах се в ацелия прецъфшяла. К. Христов.
ачигьоз и ачигьозлйя прил. нейзм. разг. (тур. açikgöz). Буден, хитър, отракан. Па най-нанокон
дойде ред и за дъщеря им, за нашата невяста.. . Ех, добра е инак, каже. ама е много ачигьоз.
Па е. да ти кажа, и малко шаврива. Т. Г. Влайков. Когато майсторът му се гошвел да предаде
богу душа, ачигьозлията момче скъсало тефтерите и пренесло чуждата стока в своята
къща. 3. Стоянов.
ачигьозлук м. остар. (тур. açıkgözlük). Будност, възпитаност. На сичките е длъжен да целува
ръка, съгласно инструкциите, дадени ош майка му, защото това било почит и „ачиг^озлук".
3. Стоянов.
ачйк1 разг. (тур. açı k). 1. прил. нейзм. Ясен, явен. — Дето бяхте откраднали два чувала жито от
хамбара на бай Васил даскала. .. А? Забрави ли?. . . Тя съвсем бе ачик работата. К. Калчев.
2. нареч. Дядо Дичо пристъпи към вратата, отвори я и у мрачнинаша не вижда, ама чува. . .
ачик чува. че някой стене. пъшка! Мих. Георгиев. Отиде на сцената. поклони се на другите
певачки и на Тодорето, остави шапкаша в единия край и започна да се съблича ачик. Й. Вълчев.
ачлк’2 м. диал. (тур. açık). Открито море далече от брега. Едва сега рибарските лодки се откъс¬
ваха от брега. Значи. първи бяха излезли в „ачика“. Сашо пак се загледа напред. С. Чернишев.
А момчетата ще се справяш и без стария капитан. Не за първи път отиват сами в„ачика'".
Я какви са здрави и силни. Истински моряци! С. Чернишев.
ачшкъйз— вж. ачигьоз. Той го нредумва как как да отдели момчето си от селска работа и
да го даде нему, да го направи търговец; и той, за да е син му на рахат и да стане ачикгъоз,
предава му го. Ил. Блъсков.	,, г
ачиклък -м. диал. (тур. açıklık). Открито, голо място. Къде среднощ приплиска дъжда. Хвана ме
шамам у най-лошо место, на един ачик ιβκ; пито дърво има. къде да се подслониш.
22

аянии
Мих. Георгиев. Вечерно време елените излизат по ачиклъка. Особено когато е месе¬
чина. П. Росен.
ачмалйя прил. неизм. диал. (тур. açmalı). За аба — с прорези отпред на раменете, та ръкавите
да увисват празни отзад на гърба. Засукал ония мустачета, нахлупил малко на едно ухо
пискюллия фес, провесил ръкавите на чохена ачма. ия аба. Т. Г. Влайков. А в другите вре¬
мена той е като делия; зелени шалваре. . . зелена ачмалйя аба, голям червен фес и пр. Г. Кара¬
славов.
ашево ср. диал. (тур. aşevi). Кухня, готварница. Двете жени взеха от ашевото захлупени един
върху друг сахани, бохчата с две големи пити хляб и излязоха. М. Яворски.
ашйк м. остар. (ар.-тур. âşık). Певец на любовта.— Бюлбюльо!— извика унесена голямата дъщеря
на Рашида Анку ханъм на един славей, който пееше'насреща й — ашико.ранобуднико джанъм!
Ц. Гинчев. Най-напред за образци при писане стихове нему са служили стихотворенията
на сръбски виршеплети преди Бранка Ради leeuua, и после гръцки някои анакреонтици, заедно
с един билюк сантиментални тогавашни турски пазарски ашици. Пенчо Славейков. Пона¬
сяше се чудно маане, сякаш някой майстор ашик бе отпуснал глас. Д. Немиров.
ашикере нареч. разг. (пер.-тур. aşikâre). Явно, очевидно. Виждаше се ашикере, че им не е по
сърце. Мих. Георгиев. Та и какво ще стоя. като го гледах. че ашикере мамеше мющериите
си. Наместо цяла ока, на едного ще отмери триста и петдесет драма. Мих. Георгиев.
ашикувание ср. остар. (от ар.-тур. âşık). Любовни закачки, флиртуване. И всичките ми при-
гатвания за свещенически чин се състояха в ашикувания с туркините от турският конак.
който беше срещу нашият. и в задевки с хубавата малка Евдокия. Св. Миларов.
ашкития .и. диал. (от гр. άσκητης). Аскет. отшелник. Ако ти е омръзнало, чадо, светът. съве-
тувам те да станеш ашкития. Π. Р. Славейков.
ашкитувам несв. диал. Живея като ашкития, като аскет. Имотът ми, рекох, о честний старче.
желал бих да се разположеше за сиромасите преди да тръгна да търся място, дето да ашки-
тувам. Π. Р. Славейков.
ашколсун междум. разг. (от тур. âşık olsun). Браво, похвално. Брей! хитро момче излезе, да е
живо на баща си. всинца ни измами! Не можахме да го излъжем. Ашколсун! Браво! А. Кон¬
стантинов. — Ашколсун, Друма, да ти е сладък хлябът, щом можа да го измъкнеш изпод
главата ми! Д. Жотев.
ашьма ж. диал. (от тур. aşınma). Изхабяване, ръждясване. Тука пак се запалиха колелата на
един вагон! Хай да ви -земе ашъма с майстори! А. Константинов.
аязма ж. и аязмо ср. диал. (гр. άγιασμα). Извор, чиято вода се смята от населението за лековита.
Павел радостен запали огъня и донесе вода от аязмата. К. Петканов. — Това е аязмото —
отвърна баба Гана. — Ще ви заведа сетне да се умиете за здраве. Г. Караславов. Ние вля¬
зохме в новата църква, построена върху основите на някогашната „Богородица Влахернска“.
Един грък ни нагреба „чудотворна вода“ от аязмото. А. Каралийчев.
аяк-терй ср. диал. остар. (тур. ayakteri). Възнаграждение за пътуване по работа. — Моята
плата, ти я знаеш: колкото дена стоя, по три гроша на ден и да хранят мене и коня; за
аяк-тери от Търново до тука — пет гроша. Ц. Гинчев.
аянин м. истор. (ар.-тур. âyan). Турски областен управител. Нейното хайдутуване било да по-
кровителствува изложените на опасност жители от околните села в поченатите вече
нашествия на кърджалиите и дахлиите и в междуособпите борби на бейовете и на аяните
по това време. Π. Р. Славейков.
23

Б
ii абаджии и бабаджанка м. разг. (гур. babacan). Едър и силен човек, здравеняк. Двуметро¬
вият бабаджан пристъпил мълчешком, хванал протосингела за брадата и без да каже ду¬
мица— повел го навън от черквата. Н. Хайтов. Червената армия. Гледай ги какви баба-
джанки са! Г. Караславов. Уж едър. бабаджанка, а мушмурок. Б. Болгар.
бабант(ни) м. разг. (тур. babayiğit). Юначага, мъжага. — Аз имам с други юнаци тука, продължен
Болеиата. които са били у гръцката завера, ама да ги всдсш какви са бабастс. Ц. Гинчев.
Между многото бабаити. с които е разполагал тогава мънастсра против турските раз¬
бойници, по едно време е бил и Илю Войвода. Ив. Вазов.
бабаитлйк и бабаитлък .w. разг. Юначество, дързост. Белите навуща и черните върви се считат
като символ на юначество, на бабаитлик. 3. Стоянов. Не се навирайте много в куршумите.
не продавайте бабаитлъци. Г. Караславов.
бабайко м. диал. (от тур. baba). Татко. Скоро. деца. ще имате хляб. Бабайко и батю ще ви
донесат. Л. Стоянов.
бабалък м. нар. (тур. babalık). Тъст, баща на съпругата. Когато умря бабалъка ти, ти му от¬
крадна кесията с парите изпод главата му. Мих. Георгиев. Бе взел „мираза* си от бабалъка,
та го имаха за имотен. Кр. Григоров.
бабам междум. разг. (тур. babam ’татко мой’). Изразява радост, желание, вълнение. — Бабам
водицата. мене тя ме крепи — рече Пано. А. Каралийчев. А нашите бягали към грани¬
цата. „Балкана, бабам, балканаГ М. Кремен.
бабанка и бабанко .и. разг. Юначага, бабаит. — Браво, бе Соколов,~ бабанка си! Ив. Вазов. —
Бабанка си ти! Не те ли знам каква хала беше през войната. Й. Йовков. Хайде да речем,
мъже има там, такива бабанковци като Вандо ще я надзирават и укротяват. Ст. Ц. Даска¬
лов.	·	’
бабанлък аг. диал. Далечно минало. И тя схващаше, че работата на годежарите хем е трудна,
хем нък и трябва да си върви така, както е редно, както е вървяло от деданлък и бабанлък.
М. Ягодов.
бабарест прил. разг. Пълен, топчест. А тамо, в слугински одежди, I опряна на дънер едсн. ! ба-
бареста баш монахиня I очакваше райския син. Хр. Радевскн.
бабачко м. разг. Юначага. — Какъв бабачко ще ми стане! — Тази дума за него означаваше едър,
левент, силен, юначен. Т. Харманджиев.
бабе ср. дсал. Съд за ракия, палурче. — Я слушай, утре да не забравиш за ракия. Ето там бе¬
бето, вземи го с утре да ми го донесеш пълно. Ц. Церковски.
баберка ж. и баберек м. дсал. 1. Недорасъл царевичен кочан с редки зърна. Пък мамулите см
останаха дребни и наполовина излязоха баберки. Ил. Волен. Като кисели краставички са
тия силажирани баберки заедно със свилата с шумата. Ст. Ц. Даскалов. 2. Недозрял плод*
изостанал след редовната беритба. Джупунката трябвало да вароса стаите, да дообере
баберките, имало недообрани лозя. Ем. Станев. Дотогава нсе все така наполовина и на
четвъртина щем да ся прореждаме от безврелмнна смърт и да остаяме телесно като вър-
харе с баберецс. Летоструй.
баберкувам несв. дсал. Бера баберки или събирам нещо изостанало. Месечната беше прекуп¬
вач. но по-скоро вършеше не търговия, а баберкуваше подир истинските търговци — купу¬
ваше туй, което останеше. Й. Йовков.
Бабинден м. нар. Народен обичаен празник на 8 януари. Не пропуща той така също ни едно
кръщене, ни една пануда, нс един Бабинден. Л. Каравелов. На Бабинден, както му е адета,
събраха се роднини и комшие у стринини Венковичснс с деверете окъпаха младата невяста
на реката. Т. Г. Влайков.
бабини зъби диал. Грапаво космато растение по полета и орници с бели цветове и. бодлива чашка.
Той отби коня за по-направо през една целина. обрасла с бабини зъби и жилоглав. Ем. Станев.
бабини мн. нар. Стомашна болест, придружена с колики. — Ох, дано ме бабицс хванат, де то
съм се родила на този свят само да се мъча с да тегля. Г. Караславов.
24

бабвчаснам несв.. бабичасам св. нар. Сбръчква ми се кожата, обикн. от вода. И тя му внесе
вода. Чичо Малин пое разтреперан водата от изпраната и бабичасала ръка. Ил. Волен,
бзбка ж. остар. Стара дребна монета. И той му тури в ръката десет бабки. Като видя толкова
злато. попът се смая, той не вярваше на очите си. Ив. Вазов. В средната косичка на черно
конче висеше бяла бабка. Ил. Блъсков.
бабки мн. диал. Цвете кокиче. Напролет. когато Милка виеше китки от бабки и зюмбюл, за да
закити сватовете, той проследи годеника й на нивата. К. Петканов.
бабяк м. диал. Стомах. Има гозби, които ги не приема бабякът или сърцето на някои човеци.
Ив. Богоров.
багаббнтин м. разг. Вагабонтин. Разбойник! Багабонтин! Хайдук! Виж защо дохождал вчера,
той примами детето ми, той го отвлече. Й. Йовков.
багдатк^и· ж. нар. Епитет на пушка, на череша и др. Тънка сабя дамаскина. / дълга пушка баг-
даткина. Нар. песен. Под черешата стоеха три кошници, пълни с череши, едната с червени
багдаткини, другата — с чернулки и трапузанки. а третата —с едри хръскавици. Ц. Гинчев,
багрен м. диал. Дърво акация. Кога за пръв път срещнах погледа ти — стори ми се: виждам
през цъфналия багрен синето небе над роден край. Ив. Кирилов. В двора шумят стари баг¬
рени. А. Каралийчсв.
бадева нареч. разг. (пер.-ар.-тур. badı hava). 1. Даром, безплатно. Да е да се плаща нещо за
вход, разбирам да не идваш; ами то без пари, бе брате, бадева. А. Константинов. — В боаза
имам една воденица. Решил съм да я продам. Ще я дам евтино, дето се казва, баде¬
ва. Ем. Станев. 2. Напразно, безполезно. И тия, дето хокаха, бадева си тропаха зъ¬
бите. А. Гуляшки.
бадемлня прил. нейзм. остар. (пер.-тур. bademi). Който има форма на бадемова ядка, продъл¬
говат. И на ключа висеше по една бадемлия венедишка жълтичка. Ц. Гинчев.
бадън и бадъм м. диал. (от пер.-тур. badya). Бъчва. А виното. доживяло до честити румени
старини в дъбовия бадън, щеше след малко да разлее своята благодат. Т. Харманджиев.
Гроздомелачката върши работата на всичките лозари. Бадмите са вече. пълни със заешка
кръв. А. Каралийчев.
бяждарница ж. остар. 1. Помещение край град, дето събират налога бач. Казах му и с Банчо
уговорих да впрегне талигата и да чака накрай града при чешмата, срещу баждарницата.
Т. Харманджиев. 2. прен. Изпитание, митарство. И неговите мустаки бяха изпасани от
молците, което беше знак, че и той е преминал през башибозушката баждарница.
3. Стоянов.
базбая прил. рядко (от тур. bayağı). Доста голям, важен, значителен. Вярно, сиромаси сте. Ама
хората ви тачат! И то големи хора, базбая хора. Не кой знае какви си там. М. Ягодов.
базиргян(ин) м. остар. (пер.-тур. bazirgian). Търговец, търгаш. Има още и такива чудни базир-
гяне. / кои лапат като халва хорското имане. Л. Каравелов. А когато е виждал разни
базиргяни да осквернят божия храм — грабвал е камшик в ръка и е шибал кого де свърне
по мръсния сурат! Пенчо Славейков.
банлама ж. диал. (тур. bağlama). Тамбура. Над всичката тая глъч се разнасяше еднообразното
дрънкане на струнните байлами и тумкането на тъпаните. Ст. Загорчинов.
байрб ср. диал. Голяма каца. Той ходеше често с бъкела за вода на чешмата, той пълнеше бай-
рото. . . Тъй, като искаше да каже пълен човек, той казваше „байро“, което е една голяма
дебела каца в казанджийския дюген, и ηρ. Π. Р. Славейков.
бак м. разг. (съкрат. от фр. baccara). При някои комарджийски игри: карти, които губят (фи¬
гури или десетки). Аз се опитах на две места да давам картите и — чудна работа! — на
едното място получих бак! А. Константинов.	.
бакалъм междум. ра?г.(тур. bakalım 'да видим'). Означава подкана, насърчение или очакване.
Да ти събера аз тебе, приятелю мой. ония ми ти синковци от кол и въже и да ги наредя в
2—3 кръчми по краищата, да им подложа по ведро на глава, па да им извикам: ,.хъ бакалъм!"
А. Константинов.
бакара ж. рядко (фр. baccara). Вид комарджийска игра на карти. Какво са парите? Вятър!
Изядеш ги, проиграеш ги на бакара или на покер и туй то! Д. Немиров. По това време в
казино Копакабана и в казино Атлантик се играе шмен де фер, бакара и рулетка. Св. Минков.
бакаря несв. разг. (от тур. bakıaram). Гледам, зачитам. Не го бакари за човек като другите.
Мих. Георгиев.
баката несв. диал. (от тур. bakmak). Изморявам очите си от взиране. Нощта правеха на ден..
Едната от стана не излизаше, другата от коритото ръцете си не изваждаше. а момичен¬
цата цял ден си бакатеха очите над чорапа. Ил. Блъсков.
баки· ж. разг. (ар.-тур. baki). Неуредени сметки и дългове.— Ти оправи своите си бакии. пък
сетне оправяй хората. Ивайло Петров. И сега се чудя как да оправим банките ви, за да има
мир и вие да сте добре. К. Калчев.
25

бакрач
бакрач м. и бакраче ср. нар. (тур. bakraç). Котел, котле. — Тичай! Хората са приготвили за
тебе тепсии с баклава и бакрачи с шербет! Д. Немиров. На печката къкреше черното бак¬
раче. Ст. Ц. Даскалов.
бакгйсвам несв., бактйсам св. разг. (от тур. bıkmak). Дотяга ми, омръзва ми. Едвам я поглежда
и дума й грубо; / „Бакшисах, госпожице, вече от шеб!" Хр. Смирненски.
бакьрлък м. диал. (тур.). Медни съдове. Хората слушаха думите на партийния секретар, но
като че мъчно се убеждаваха. . . Как тъй — дай си бакърлъка? Б. Несторов.
балагап м. книж. рядко. (рус. балаган). Панаирска барака. За простия народ са построени на¬
рочно балагани — грубошарени бараки — на Царицин луг, обикновено място на народните
увеселения през Свеша неделя. Ив. Вазов.
балбутин и балабутин м. диал. Прост, недодялан или възглупав човек. Колчем ида у тях, тя
все ще намери да се присмей на този. на онзи — българете били прости. били балбути, гаче
шя не е българка. Д. Войников. Бравос, Анке — се тъй прости и балабути. Д. Войников.
балвам м. нар. Много голям камък. Прескокна по балваните реката и се покатери по брега на
дългиделските лозя. Ив. Вазов. Валчестият балван беше изшъркулен сега далеч пред кръч¬
мата. Й. Йовков.
бал-думан м. диал. (тур. bal dumanı). Топла влага, кояго поврежда някои растения. Озаранш-
ната мъгла не е лй добра за пчелите?. . .Не ' е ли бал-думан дето го казват?.. . една так-
ваз тъпичка мъглица е, като дим. И само е от мед. пада по тревата, по дърветата.
Й. Йовков.	.
балдър неизм. (тур. bıldır ’лани’). Отбалдър години, диал. От много отдавна. — Хий,
видиш ли там — отвъд тия гори и лесове е Разбой планина. В горите й отколе. от балдър
години шетал Момчил добър юнак. 3. Сребров.
баленяк м. диал. Дреха от бало, от домашен шаяк. А бре Велине. ти докога ще влачиш шия ба-
леняци? Няма ли за тебе селкооп, няма ли градски дрехи? Кр. Григоров.
балмуш м. диал. Ядиво бял мъж. Двама селяни дойдоха с две цедилки прясно сирене за балмуш.
Ц. Гинчев.
балта ж. диал. (рум. baltâ). Голямо крайдунавско блато. Тукашните селяни бяха повечето ба-
бадашки българи, пришълци откъм балтите и езерата на Дунава. Й. Йовков.	-
балтаджйя м. нар. (тур. baltacı). Водач на русалийска дружина. Дружината я предвожда една
първа или предводителка двойка. от членовете на която единий се нарича „прот“ или „бал-
шаджия", а другия — кеседжия. К. Шапкарев.
бал талък м. диал. (тур. baltalık). Горски участък за сечене. Вълнистите поли и разклонения на
Стара планина са покрити в по-голямата си част с гъсти зелени бранища или балталъци,
както ги още наричат в Берковско. Ив. Вазов. Влашката караулница е разположена на
няколко километра от дунавския бряг навътре — в задницата на шилския балталък. Ст. Заи¬
мов.
балур м. диал. (от тур.). Вид трева. Из въздуха, койшо идваше от полето. се носеше гъст аромат
на узрял балур. М. Ягодов.
балучка ж. диал. Луковица на растение. Както беше наредила балучкише си, дето бяха и ги
донесли пастирите, тъй си ги и засади до едно! П. Ю. Тодоров.
балъкчйя м. диал. (тур. balıkçı). Рибар. Турчинът със сивия кон една нощ, като уловил над Сви¬
щов при блатото едни балъкчии власи. накарал ги насила да го превезат с каика си с коня
му заедно у Влашко. Ц. Гинчев.
бамбало ср. диал. Буца от пръст или кал. Тончо цепеше напреко, но краката му натежаваха.
той затъваше в нагизналите ниви. Тракторът хвъргаше калта от веригите си, а той едва
се мъкнеше с шия бамбала, които като топузи задържаха краката му. Ст. Ц. Даскалов,
бамбашка прил. неизм. разг. (тур. bambaşka). Съвсем друг, съвсем различен. Бае Цоло Дуба-
джията е бамбашка човек. Едър, па силен, па страшен. Мих. Георгиев. — Няма що, бамбашка
човек е твоят джелепин. А. Христофоров.
бамтел м. остар. (тур. bamteli). Малка брадичка от косми под долната устна. Това не е малко
нещо — каза един дебел-нисък, чернокож, с тъпичък чер бамтел под долната устна бълга¬
рин. Ив. Вазов. Мустаците му отначало отиват надолу. но откъм края на устните извед¬
нъж и от само себе ■ си се изправят нагоре. Има и нещо като бамтел. Й. Йовков.
бай1 м. истор. Областен управител, господар. — Правя те бан на Търновската област. Ив. Ва¬
зов. Най-личен от тях беше един достопочтен. белобрад, с широко благородно лице старец.
Това беше знаменитият бан Балдю. Ив. Вазов.
бан2 м. нар. (рум. ban). Дребна монета. Проклетникът проклети! Не дава счупен бан. Ив. Ва¬
зов. — Не се тревожи, ще си дойде твоешо пале. Червен бан не се губи — грубичко ме уте¬
шаваха ловците. Ем. Станев.
бангея м. диал. (циг. бангея). Куц човек. Ако това е тъй, и вашия стортинг не е сборище на
бангеи. Пенчо Славейков.
26

бйришня
банкетьбр м. рядко. (фр. banquetteur). Участник в - банкет. Кметът изгледа бавно банкетъорсте
и натърти отново: ..Така!" Ст. Чилингиров.
бантелчч— вж. бамтел. Старикът премигна с омаломощените си очи, подсука бяло бантелче
и рече: — Кой знае. . . Д. Немиров.
баптист м. остар. (чуж). Свирач на меден инструмент. Императорът иде с един бастон в ръ¬
ката. . . Баптистите, като го видяха. викат: Императоре! Императоре! И захванаха да
свирят Ариеви песни. А. Дюма (превод).
бараба м. разг. (ит.-срхр. бараба, от собст. име). 1. Бездомен работник. Що ми трябват човеш¬
ките работи? Аз съм бараба! X. Русев. Ходихме да събираме жито на разтоварището. но
там налетяхме на едни разгърдени барабс — щяха да нс счупят главите с камъни.
А. Гуляшки. 2. прен. Човек с широко сърце. Аз съм бараба бе! Морска душа! Сам съм си
господар. С. Чернишев.
барабанлйя прил. неизм. разг. За револвер — с барабан. Носеха в поясите си остри ками и ба-
рабанлии револвери. Ивайло Петров. Той премрежи замечтан поглед. после изведнъж ши¬
роко се усмихна и побара с пръсти тежкия барабанлйя револвер. Д. Ангелов.
барабар и барабер нареч. разг. (пер.-тур. beraber). Заедно, редом. Ей сега ще дойдеш, с мене ба¬
рабар. Д. Талев. Ще ги отнесе вятърът барабар със снега! А. Гуляшки. Ето ти го вече ко¬
мита, барабар с мъжете! 3. Стоянов. Ах, били ли сме и ние някога барабер с хората. 3. Стоянов.
барабаря се и бараберя се несв.възви. диал. Меря се, сравнявам се.Та една е пуста Рада у селото!
Зер може некоя друга да се барабари с нея? Мих. Георгиев. Зер бс могъл бае Крачундасе
барабери с оная чилична ръка на Младена? Мих. Георгиев.
барачест прил. диал. (тур. barak). Космат, рошав. Има нещо силно в тоя веч ..попрекарал мъж"
със сухо. барачесто лице с орлов нос. Н. Хайтов. Блуждаещите очс на Иван се спряха не¬
волно върху набитата фигура на джезарджията с се плъзнаха по разголените му барачестс
ръце. още жилави и мускулести. сякаш изваяни от бигор. А. Христофоров.
барашйк прил. неизм. остар. (тур. barışık). Съгласен, примирен. — Чакат ни — проговори
■ мюфтията: — да идем и недей му мисли много, кажи, че сс барашйк да се свърши по-скоро
тази отдавна чакана работа и да се развесели всичката дружина. Ц. Гинчев.
барашък м. диал. (тур. barışık). Сговор, спогодба. Като ги видя тия двама дотогава върли про¬
тивници да влизат заедно. началникът остана приятно изненадан. — Бре, че каква е тая
работа от вас7 — посрещна ги той шеговито усмихнат. — Барашък сте направили, а?
Харно. харно. Т. Г. Влайков.
баращйсвам се несв., барашйсам се св. възвр. диал. (от тур. barışmak). 1. Примирявам се. В инте¬
реса ви е, аз съм ти говорил и друг път, да се баращисате. Ц. Гинчев. 2. Съюзявам се. Седем
краля са се баращисали против нас. но ние не щем да знаем дори ако са седемдесет с още
веднъж седемдесет. Хр. Бръзицов.
барба м. дсал. (ит.-нгр. μπάρμπα). Прозвище на стар човек; бай. Старсят капитан барба Тодори
умря по залез. С. Чернишев.	,
барбети мн. остар. (ит. barbetta). Бакенбарди. Край вратите седи на един пън един челяк с капела
на глава и с барбети. Св. Миларов.
барбоча несв. диал. Бълбукам. Вижда мъничко поточе, I що си клочи с барбочс I и играе из ли¬
вада. Ив. Вазов.
барбут1 м. рядко, (тур. barbut). Вид комарджийска игра със зарове. Играехме на барбут в кръч¬
мата на Илийчо Миразчийски. А. Гуляшки. Затворниците оставиха дамата и барбута и
се изправиха по наровете. Кл. Цачев.
барбут'2 м. остар. Вид стара монета. И. . . посипаха се жълтици. Между тях какви ли не щеш:
маджарски пендарс, турски пендарс, барбути, ирмилички. Ст. Чилингиров.
бардачки и бардйшки прил. нар. За сливи — които по форма приличат на стомнички. На ръст
Хаджията*е възкъсичък, очи ссни като бардички сливи. Ст. Заимов. Е, бил барабанът за
някаква си изгубена коза със сиви бардашки очи на име Белуша. Г. Краев.
барн1 м. книж. остар. (рус. барин). Господин, господар. Един мужик, като видял катурването
на един файтон в реката от един сломен мост, обърнал се към пътника и му казал: „Барин.
не видя ли, че тука има мост? Защо не мина през реката?“ Ив. Вазов.
барйш м. диал. (фр.-рум. barış). Тънка женска забрадка. Донка бе се понатруфила, забрадена с
чер барсш. Ил. Блъсков. Те носеха по-често чумбери на главите си, по-рядко бариши с съв¬
сем рядко „бонета". Ст. Чилингиров. Копринената фльонга на бдриша не красеше отляво
главите им. Калина Малина.
бйрйшница ж. диал. Малка воденица. По репицата имаше пет-шест баришнсцс, с по две окна
воденици. наредени чак до вливането на Песчана в Янтра. Ц. Гинчев.
баришня ж. книж. остар- (рус. баришня). Госпожица. Неговият жив ум, пламенност и идеа¬
лизмът му спечелиха вниманието на благородната баришня. мома възторжена с с романта-
ческс настроен ум. Ив. Вазов.
27

барням
барнум .и. книж. рядко, (от англ. собст. Barnum). Съдържател на цирк с животни. Нпя виж
оня там с мустаците на вратата! Един барнум би платил скъпо и прескъпо за него. Ив. Вазов.
öâpoaeu. м. разг. (от нит. baro). Издокаран човек; конте. Баровиите бяха особена категория пре¬
стъпници, които в затвора се ползуваха от привилегиите на парите. Ем. Манов.
баруииса ж. диал. Кожен калпак. Селяните поотърсиха сламките от дре.хите си, изпухаха ба-
рушките и ги закачиха на железните клинове за идната зима. Кр. Григоров. На главата си
зиме и лете носеше барушка с ниско дъно. Кр. Григоров.
бархат м. книж. остар. (рус. бархат). Кадифе. В дивното осветление треперят скъпи и разно¬
цветни бархати, накити от скъпоценни елмази. и пред очите се рисува небивала, ослепителна
гледка. К. Величков.
бархетен, -тна. -тно, прил. книж. остар. (рус. бархатньш). Кадифен. Владимир със своето мило
детско лице, със своята моминска срамежливост, със своя кротък бархатен поглед. израст¬
ваше в моите очи до размерите на един герой. К. Величков.
барни — вж. бариш. Тя се радваше повече на биберното палто. . . и на копринения барът, укра¬
сен по четирите краища с дребни златни маниста. К. Калчев.
басамак м. разг. (тур. basamak). Стъпало на стълба. Гавазите ги изгледаха недоверчиво и ги
проследиха с поглед до басамака на витото стълбище, гдето сам. архидяконът посрещаше
гостите. А. Христофоров.
баскам несв. диал. Удрям със сечиво, сека. Черногорците се бореха като левове. българите като
бесни сечаха, баскаха, блъскаха. Ив. Вазов.
басканлък м. остар. (тур. baskınlık). Нападение, баскън. — Въстание! — Не! турско клане!
Нападнати сме! — Или е басканлък! Ив. Вазов.
баскйя ж. нар. (от тур. baskı). 1. Тънка одялана греда. Пред къщи — двор, постлан с плочи и
преграден с баскии, грижливо боядисани. Ив. Кирилов. 2. Дълъг клон, с който натискат
копа сено. Той довлича върбовите слъпе, които днес тато свързва два по два. . . Това ли са
баски“! Т. Г. Влайков. Островърхият. накачулен с горунъова баскйя купен ехтеше от свир¬
нята на щурците. Ст. Ц. Даскалов.
баскйян, прил. диал. Направен от летви, от баскии. Дето ще стоя празен, ще изкарам овцете —
додаде глухо той и отвори малките баекияни врати. П. Ю. Тодоров.
баскън м. остар. (тур. baskın). Грабителско нападение. Където и да иде, пусия ли ще вземе, ба¬
скън ли ще прави — гората да бъде зад гърба му. Й. Йовков. След тоя баскън тук в хана
Реджеб се настърви и се увълчи още повече. Й. Йовков.
баснарка и басиатарка ж. диал. Баячка, врачка. Петко се поболи и отишъл при баснарката,
тя му баила. С. С. Бобчев. Пазят ги и от уроки и някои си вярват, че баснатарки-чародейки
жени неприятелки ги уж измамвали. Г. С. Раковски.
бастнсвам несв., бастисам св. (от тур. basmak). 1. остар. Нападам. Всеки се надяваше кой час
ще му бастисат къщата. Ц. Гинчев. Индже не бастисваше села и касаби, не колеше, не
убиваше. Й. Йовков. 2. разг. Надминавам. Капш рекоха — българско. та българско! Брей,
какви хора! Бастисаха Богорова. Пелин Велков.
басурмаяин м. книж. рядко. (рус. басурман). Неверник, мохамеданин. — Грък ли е бил първият
Махмуд бей, или българин? — питаше той. — Българин. . . Някой си Михал. но сега всички
Махмудбеговци са басурмани като другите. А. Христофоров.
6rrâK м. разг. (тур. batak). 1. Мочурище. Мисля, че ни помогна новият председател, та измък¬
нахме колата от батаците. Ст. Ц. Даскалов. 2. Объркани сметки. Търговски работи учил
и нам що още — ще му оправя, думат. батаците в общината. Г. Караславов.
батал м. диал. (ар.-тур. battal). 1. Стар, изоставен предмет. — В неделя идва трактор. тате.
И не ма да е някой батал, ами нов, руски. Ст. Ц. Даскалов. 2. Платно за обвиване мъртъвци.
Произвеждали се в наше село голямо количество особен вид широки платна, наречени батали,
с които турците обвивали своите мъртъвци. Т. Г. Влайков.	,
баталясал прил. диал. (от тур.). Изоставен, напуснат. Неочаквано конят се сепва: току под ко¬
питата му зее баталясал кладенец и валчеста дупка се тъмнее между бурен и къпинак.
Й. Йовков.
батардйсам и баттардйсам св. диал. (от тур. batırmak). Потопя. Нейсе, бихме се, баттардисаха
ни най-хубавите гемии на Наварун. Ц. Гинчев.
батисам се св. възвр. диал. (от тур.). Съсипя се. Но ми помни думата. че тъпкано ще ти го върна
само ако нещо са се батисали овцете. Кр. Григоров.
баткам несв. разг. Изговарям с мъка, със запъване. От неговото преподаване все пак ми остана
нещо и сега разбирам малко старогръцки, баткам. Ив. Вазов. И зафана да батка някои най-
употребителни български думи. размесени с френски фрази. Ив. Вазов.
батлан м. нар. (тур. batlan). Птица пеликан. Стоимен Детелина / Поибренец уста като батлан
раззина. Пенчо Славейков.
«акт м. остар. (пер.-тур. baht). Щастие, благополучие. За моя бахт се свърши свирнята, искаше
ми се още да си тропна. Ц. Гинчев.
28

бахчеванджйя м. остар. (от пер.-тур. bahçıvan). Градинар. На бахчеванд.жйя седнал краставици
да продава. Поговорка.
бач м. остар. (пер.-тур. baç). Налог за внасяна в някой град стока. После се помъчи да се на¬
стани служител в някоя митница. па най-после стана благодарен да го туряш на бариерата
да наглежоа за бачът. Ив. Вазов.
баш разг. (тур. baş Тлава, главен’). 1. прил. неизм. Пръв, главен. Момчето си е баш търговец —
дюгеня му е пълен. Д. Войников. На отбор дружина баш байрактар ставам. П. Ю. Тодоров.
2.	нареч. Тькмо. — Е, не е баш така де! — отвърна сконфузено бай Пондю. Г. Караславов.
Причесва му косата и баш в тая минута зачуваш се звънци. А. Константинов.
башйя м. остар. (от тур. baş) Главатар, първенец. Аз защо казах, че ти си ахчи-башия, а пък
сега видях, че си бил и фурнаджи-башия! Ц. Гинчев.
башкалък м. диал. (тур. başkalık). Отделно жилище и домакинство. Ами нали трябва да се при¬
готви по-напред башкалък, та като доведе невяста, да си живеят отделно и да си наредят
свой дом и къща. Т. Г. Влайков.	__
баш кишнш м. остар. (тур.-пер. baş keşiş). Кладика. — фала и чест па mtâe. баш шиш. / Сул¬
тана много ще задоволиш! Ив. Вазов.
башкувам несв. диал. (от тур. başka). Държа се настрана, отделно. А пак сега като са ожени и
Мито, неговата годеница каквато е очевадница и скуби-свекърва. за един месец ще ги смрази
и раздели. Тя и Цонковаша е отворена и малко се са мъчи и башкува, ама тая е ептен друга.
Т. Г. Влайков.
башкувапе ср. диал. (от тур.). Отделяне, заживяване башка. —· Ти да не си споменала нейде
нещо за оная работа, дето ти загатнах една вечер? — За коя? За башкуването ли? Не
съм. . . Т. Г. Влайков.
башлък м. остар. (тур. başlık). 1. Шаячна качулка за глава с дълги краища. Отвън влиза огромна,
накачулена с дрехи фигура. Коларят. Кожухче, чорапени ръкавици, калпак с башлък. оскре-
жени мустаци. К. Константинов. 2. Капител. Най-внушително е въздействието на простор¬
ния открит чардак и кьошка, чиито колонки, башлъци и вратите за помещенията са гриж¬
ливо декоративно украсени. П. Теофилов.
башлъклйя прил. нейзм. остар. (тур. başlıklı). С капител. Раишд бей имаше два сарая, единият
беше стар, с голям трапузан на дъбови башлъклии стълбове. Ц. Гинчев.
бащина ж. остар. Отечество, родина. Както при пролет пролетната птичка са завръща да на¬
гледа острова и гнездото си, така се завръщам аз към тебе, бащино моя, да диря изчезналия
свят на детинските си дене. Π. Р. Славейков.
бая разг. (от тур. bayağı). 1. прил. нейзм. Голям, който прави впечатление. Вече си е бая момченце.
Ученик в прогимназията, и то в града. Кр. Григоров. 2. нареч. Много, доста. Ами хайде
да се вдигаме, че стана бая късно. Т. Г. Влайков. То и аз бая се поуморих. Ивайло Петров.
баялама ж. диал.(ог тур.Ьау11та).Тежкота. От много сладост пада баялама на сърцето. Мих. Геор¬
гиев.
баялднсвам несв., баялдйсам св. разг. (от тур. bayılmak). Припадам. Цяр дай, че умирам — рече
единът; баялдисвам от болест — извика другият. Ц. Гинчев. Бедната като да познала,
че това са нейни синове, тя извикала, баялдисала и паднала на земята. Ил. Блъсков.
б£бер м. диал. Животно бобър. Бебер мъчно от тинята излязва. Нар. пословица.
бегавица ж. диал. Дриськ. По-млого пъти около третият ден трескавият бълва зеленикави
злъчки; той може да е затегнат или да има бегавица. Ив. Богоров.
бегендйсвам несв., бегендйсам св.диал. (от тур. beğenmek). Харесвам, нрави ми се. Не си беген-
дисва карабината, все накриво биела. Б. Несторов. А и Кета бегендиса Мирчо, по я теглеше
сърце към него. отколкошо към другите. па като е било късмет, оно и сватбата стана лесно.
Мих. Георгиев.
беглйк м. остар. (от тур. beğlik). Данък за овце и кози. — Он е! Бирнико е! — каза си той и по¬
мисли за беглика на шестте кози, останал неплашен, Н. п. Филипов. На 2 априлий вечерта
имало в селото им шрима-четирма шурци, дошли да събират бегликът н данокът в селото.
3.	Стоянов.
бегликчйя м. остар. (тур. beğlikçi). Лице, което е закупило от държавата правото да събира
данък беглйк. Всред копривщенските чорбаджии най-богати били бегликчиите. Те събирали
десятъка от стадата по цяла Европейска Турция. П. Теофилов.
беглйшки прил. остар. 1. Предназначен за данък в натура десетък. Никой нямаше право да пре¬
возва н да вършее. докато не се вземе и овършее десятъка и не се насипе жишото в беглишкия
хамбар. В. Геновска. 2. Държавен, обществен. Тук не е беглишки чаир да си пасете конете! —
викна им той. Й. Йовков.
беден, -дна, -дно, прил. . . . остар. Клет, жалък. Дотегнало на магаретата, чтото всякога ходят
натоварени и минуват беден живот. Π. Р. Славейков. А някои даже гледат да се покажат
по-скоро и автори с -някой беден превод на някое бедно съчинение. Т. Шяшкоз.
2$

беджердйсам
беджердйсам св. диал. (от тур. becermek). Наредя. — Секта са. религиозна секта. Вместо в
неделя, празнуват в събота. — Ха. сега я беджирдисахме! Турчите затварят пазара в пе¬
тък, християните го затварят в неделя. Хр. Бръзицов. беджердйсам се възв. И кой
ти е казал тебе. че господ ся меси в световните работи, тука на тоз свят кой както с.ч
беджердиса. Π. Р. Славейков.
беджерйша св. диал. (от тур. becermek). Спечеля, изкарам. Децата сс наредих. всяко едно може
вече само да сс беджерише залъка. Мих. Георгиев.
бедно нареч. остар. Опасно. Тази голяма риба [китът] твърде мъчно с бедно ся. лови. П. Берон,
бедов прил. диал. Който носи беди. Русалката през това време погледваше към другаря и мене
и с една уж злорадна усмивка крадешком нс даваше да разберем, че в тая бедова жена тук
ние, ловците, сс намерихме майстора. Н. п. Филипов.
бедствувам несв. книж. остар. (рус. бедствовать). Изложен съм на беда, на опасност; рискувам.
Брега в тая минута представляваше най-голямата опасност. Лодката бедствуваше да
бъде разбита о него. Ив. Вазов.	■
бедувам несв. 1. остар. Изложен съм на опасност, рискувам. Защото първо секи от нас обича
само себе сс, мисли се безопасен като седнал спокоен в някой ъгъл на кораба, тогаз, когато
той бедува да се потопи със сичксте хора. Български книжици, 2. рядко. Живея в беда.
Той беше старо, излузено човече с дребно лице. И по него страшните следи, оставени от
верига години на тегла и бедувания. Ив. Вазов.
безалйберен, -рна, -рно, прил. книж. рядко, (рус. безалабернмй). Нехаен, немарлив, равнашен.
Дрънканията на тоя безалаберен писател бяха едно време меродавни за голяма част от
нашата читаеща публика. Пенчо Славейков.
безбеден,-дна, -дно, прсл. остар. Безопасен, сигурен. И ето нс излезли на безбедното пристаните.
Ил. Блъсков. Шестмесечното му безбедно стояне в Бяла Черква беше усилило самоувере¬
ността му до безгрижност. Ив. Вазов.
безбедно нареч. 1. остар. Спокойно, без опасности. Той бе предпочел прочее да помогне на Чокс
с прс него да се радва безбедно на част от царска власт. нежели да я има цяла. Ив. Вазов.
Той мина безбедно турското село Текия. Ив. Вазов. 2. книж. остар. (рус. безбедно). Охолно,
без лишения. От тая изложба той припечели доста пари, които му позволиха да живее
безбедно с със свои средства не година. а две. Ст. Чилингиров.
безбели нареч. разг. (тур. besbelli). Изглежда, вероятно. Друг някой, безбели, е бил I тоз, който е
рогача там свалил I във забранено от закона време. Д. Подвързачов.
бездънна ж. остар. Бездна, пропаст. Дето остаха живи. виждат бездънната, която ся из¬
копа между първото с сегашното им състояние, и ся уплашват, обезнадеждват се до край.
Цариградски вестник.
беззаметно нареч. книж. остар. (от рус.). Незабелязано. Но чакай, дали ще ми печатат и името?
Не вярвам. просто ще кажат „убит само един“, това щат мнозина с да четат беззаметно.
като че ли едно куче е умряло. сп. Китка.
беззастенчив прил. книж. остар. (рус. беззастенчивмй). Който не се срамува и смущава. Ний,
българите. сме твърде благодушни с беззастенчиви създания и не чувствуваме ни най-малко
гризение. като употребяваме'така безчовечно народний пот. Ив. Вазов.
безкнйжен, -жна, -жно, прсл. остар. Неграмотен, неук. За безкнижните протоколът се подписва
в тяхно присъствие от едсн из членовете на съдът. Временни правила за устройството на
съдебната част в България. Един момък толкози неучен и тъй да речем безкнйжен. щото
едвам знаеше да пише името си.. . . поиска от царя Иосифа II да му даде сан достоен за него.
Π. Р. Славейков.
безкозйрка ж. рядко (рус. безкозмрка). Моряшка фуражка без козирка. Вятърът развеял пан¬
делката на безкозирката му. самият той, засмян. хубав — по-голям моряк от баща си!
С. Северняк.
безмълствовам и безмълствувам несв. книж. остар. Стоя безмълвен, мълча. Патриархът
стари само I ням, безмълствова един. Ив. Вазов. Ако пък според обичая сс отец Григорий
се затварял в своята килия да безмълствува. тия негови любими чеда могли да стоят на¬
близо. дорс до самия праг. Ст. Загорчинов.
бевнадевен и безнадезин нареч. диал. Неочаквано, изненадано. Той ся залови с присърце да работи
за поддържансе видовете на князът и толкоз по-ревностно, защото има пред вид, че в произ¬
ведените бъркотии може би с него да го слети нещо така безнадезен уж. Π. Р. Славейков.
Свободата ни днес тъй безнадезин свари. Пенчо Славейков.
безобзйрно нареч. остар. Безогледно, без да се съобразява. Намерил хора, които да му ходят
по водата безобзйрно, подструва ги да дойдат да се провеят в София. Π. Р. Славейков.
Тогаз всякой от вас да встъпи в онова училище. според програмата на което ся види способен,
че може да предава науките. та тъй да работи безобзйрно от всяко критикуване. Лето-
струй.	·
30

безотраден, -дна, -дно, прил. книж. рядко. (рус. безотрадн мй). Безрадостен, тъжен. Какъв безош-
раден, мокър ден легна неочаквано над Лазурния бряг! К. Константинов. В тишината на
скалите. надалеко от света — / гине светлата мадона в безотрадна самота. Хр. Ясенов,
безпардбино нареч. книж. рядко, (рус. беспардонно). Безцеремонно, нескопосно. И всичко туй
..от всичко по малко" тъй безпардонно и немилосърдно е набъкано по долапите и полиците.
Ст. Заимов.
безплйщен, -щна, -щно, прил. рядко. За море — спокойно, без вълни. Морето беше тогаз без-
плищно и тихо. Π. Р. Славейков.
безпопбвец м. книж. рядко (рус. беспоповец). Член на руска староверска секта. Населението е
разнородно и пъстро; румъни от Трансилвания и оттатък Дунава, кримски татари, руски
преселници от всевъзможни секти — старообрядци, малокани. безпоповци, липовани. И. Йов¬
ков.
безсвязен, -зна, -зно, прил.. книж. рядко. (рус. бессвязнмй). Несвързан. На същите тия страници
срещаме един пасаж пък доста безсвязен и който се свършва с банален тон, съвсем непод¬
ходящ на един учебник. Ив. Вазов.
безсребьрник и безсребреник м. остар. 1. Безкористен човек. А пък в това време честния и веч¬
ния безсребърник Коста Арсениев е бил предмет на най-грозни гонения и преследвания. А. Кон¬
стантинов. 2. Бедняк. Средна пора човек с измъчено лице и окъсан (същински безсребреник,
какъвто беше през целия си живот), той излезе пред хошел „Egypte“. А. Страшимиров.
безстиден, -дна, -дно, прил. старин. Безсрамен. Ти знаеш, както и аз. че това е безстидна кле¬
вета — каза му Волский. Π. Р. Славейков. Нека всяка жена бъде умна, образована и нека
да знае себе си, пред нея ще си навожда очите и най-безочливий и безстидний развратник.
Т. Икономов.
безтолков прил. книж. остар. (рус. бестолковмй). Глупав, несвързан. Аз с радост посре¬
щам това ново явление [фейлетона] в българската журналистика, което облекчава
душата ош тежките и досадни впечатления, които навождат на нея партизанските и без-
толкови статии. Ив. Вазов.
безтрага нареч. диал. Безследно, далече от тук. Обрецне се Младен на Цеко; море махни се, бре
бекрио, иди безтрага оштука. Мих. Георгиев.
безус прил. книж. рядко, (рус. безусмй). Без мустаци, кьосав. Едничък той бе нисък, но плещест
и як и тъй безус, че приличаше на младо момче. Ст. Загорчинов.
безчйнен, -нна, -нно, прил. остар. Неприличен, непристоен. Кихавицата е вещ невинна, / не е ни
грешка, ни безчинна / — една случайност. Ив. Вазов. И недейте иска от нас безчинни дей¬
ствия да вършим! Ст. Михайловски.
безчйние ср. остар. Нарушение на реда или приличието. Няколко пъти бил честит да посети
шурските затвори за разни безчиния. 3. Стоянов.
безчйнник м. остар. Размирник, пакостник. Вземам да се оправдавам. — Безчинник си — от¬
сича той, — буташ се. Т. Г. Влайков.
безчйнство ср. 1. остар. Безчиние. До воденицата лежи едно отделение, което служи за зашвор
на мали безчинсшва и кратко затворение. Неофит Рилски. 2. Насилие или мръсно деяние.
Техните злодейства, грабежи и безчинства бяха неброими и непоносими. Г. Караиванов,
безшабашно нареч. книж. рядко, (рус. бесшабашно). Лекомислено. Ние питаме г-да организа¬
торите на митингът в бедните селца Влашко село, Гаганица. . . Защо се подиграват така
безшабашно с шия селяни. Ив. Вазов.
бейм м. остар. Обращение към бей: бею мой. Нищо не съм делил. беим, и за нищо не съм се ка¬
рал. освен, както си ми заповядал, да вардя мливарите ти от всекиго. Ц. Гинчев.
бейзаде ср. остар. (тур.-пер. beyzade ’син на бей'). Знатен или богат човек. Работи човека като
вол, спечели и сега гледай го, сякаш е стамболско бейзаде! Д. Немиров. Помня, разбира се,
и сина на княз Богориди, бейзаде Николаки! Ст. Дичев.
бейлербей м. остар. (тур. beylerbey). Главен управител на област, „бей на бейовете“. Областите
се управляваха от бееве, паши, бейлербееве, които събираха данък и свикваха под санджака
си войски. С. С. Бобчев.
бейлйк м. (тур. beylik). 1. остар. Княжество. Тунис съставя един бейлик, управляван от местни
главатари, коишо припознават върховната власш на Високата порта. С. С. Бобчев. 2. диал.
Бейство. Ще оставиш всичко в ръцете ми и ще си гледаш бейлика в Одрин. К. Петканов.
бейлйшки прил. остар. Беглишки. Татък наблизо бяха бейлишкише хармани, напречени с пле¬
тища. Ил. Блъсков.
беки — вж. белки . — Та беки зарад мене си дошъл сега тука. Т. Г. Влайков.
беклеме ср. остар. (тур. bekleme). Стражница, стража. Близо до пътят имаше шурско беклеме
или друго някое здание. 3. Стоянов. През колко беклемета трябва да минат, през колко
разбойнишки пусии, войскови началници, пашови конаци, та да стигнат тук здраво и читаво?
Л. Стоянов.
31

бекрен
бекрен м. На бекрен книж. рядко, (рус. набекрен). Накривено. Има фотографичееки- снимки.
където той носи тяхната униформа и широкият с увиснали краища каскет стои върху гла¬
вата му твърде кокетно на бекрен. Й. Йовков.
бекрйя л/. остар. (ар.-тур. bekri). Пияница. Аз от стара майка крия, / тя от татко зъл бекрия,
Π . К. Яворов. В работен ден да купуваш и да пиеш ракия трябва да си или чорбаджия,
или бекрия. К. Петканов.
бекташ м. остар. (тур. bektaşi). Член на дервишки орден у турците. Той я отпращаше вечер
с един помак заптие у бекташа — за срещи и преговори с Гарвановци. А. Страшимиров .
бекчйя м. остар. (тур. bekçi). Нощен пазач или изобщо пазач. Ама я чуван огънят. който под¬
палихме, отива напред. Я чувай бекчиите викат. Π. Р. Славейков. Минеш ли покрай коли¬
бата, бекчията все ще те спре да те пита къдя отиваш. Т. Г. Влайков.
бел' м. диал. (тур. bel). Права лопата за копане. Нели яростно забива бела в земята. но не и спори.
В. Бончева.
бел2 м. диал. (тур. bel). Рибица, месо от рибицата. Купих си месо! От беля, чиста работа. Ст. Чи¬
ли нгиров.
беледие ср. остар. (ар.-тур. belediye). Градски съвет. И той я занася в къщата на друг първенец,
секретар на беледието. Ив. Вазов. От беледието излезе рано още телялинът Юсуф. мина
през чаршията по пустите още улици. Д. Талев.
беленица ж. диал. Шума от обелена царевица. Стражарчето се дръпна десетина разкрача на¬
страна и започна да тъпче с ботуша си една захвърлена беленица от мамул. Г. Караславов.
белен м. църк. остар. Недуховник, мирски човек. Тако и от служителите монастирски белци
едни дохождат изново. Неофит Рилски.
белйзма ж. диал. Трева садина. Тревата около Ненко беше вече подгоряла. На една тънка слам-
чица от белйзма пълзеше малка мушичка. М. Ягодов.
белишак м. диал. Висока белезникава планинска трева. Лятно време по това бърдо растеше и
изгаряше бързо само белишак, който и добитъкът не пасеше. Ст. Ц. Даскалов.
белки* мн. диал. Везани светли шарки. Станкините дрехи били съвсем другояче, т. е. вълнен
сукманец, напъстрен по полите с червено-жълти и от сякакъв цвят подшити белки. Ил. Блъ¬
сков. От всички краища на Равна гора дойдоха мъже с нови овчи калпаци, жени с везани ризи
и сукмани, с пъстри пояси и ситно наредени белки. К. Петканов.
белки2 и белким нареч. разг. (тур. belki). 1. Нима. Белки не знаеш? Цял град знае. Д. Немиров.
Белким не знам, г-жа! Тъй е. Й. Йовков. 2. Дано. Да плисне на очите си шепа студена вода,
белки му отмине. М. Яворски. Аз още от по-напред имах омисъл, ама се мислех белким
не е. Т. Г. Влайков.
беллемб ср. диал. (тур. belleme). Потник под седло. Селянинът измъкна беллемето изпод седлото.
3. Стоянов.
белли нареч. диал. (тур. belli). Явно, известно. Как.ти се види раната? Мене ми се уплаши окото. —
Има още парчета от строшения кокал. като извади всичко, ще стане белли. Ц. Гинчев.
белмб ср. книж. рядко, (рус. бельмо). Бяло петно на окото. — Вие бяхте ли, когато хванахме
оня болярин, севаста, с белмо на окото и дето го мъчихме в кулата му? Ст. Загорчинов.
белошак м. — вж. белишак. Кравите се закрепваха да рупат крехкия, сладникав, избуял бело-
шак. Ил. Волен.
белур м. — вж. балур. Дето косил буйна трева —· зелен кафтар и бял белур за коня си Шарко-
лия. Ламар.
белучка ж. диал. Цвете кокиче. — Пенке, и моята върбина напъпила. — И аз си разсадих още
две белучки. П. Ю Тодоров.
белушка ж. нар. Бяла овца. Сред поляната пасеше стадо. Стадо все от овчици белушки. К. Пет-
канов. Тъй рече той, па изтича и закла овца белушка. А. Разцветников.
белушки мн. диал. Вид везани шарки на дреха. Саята й беше нашарена с такива шарени белушки
и пеперушки- щото човек можеше да помисли, че са я шариле самодивите, Л. Каравелов.
Някой път мама ще извади да ни покаже и белушките. които е шила като мома. Т. Г. Влай¬
ков.
белчуг м. диал. Метална брънка, халка. Панталоните едва се забелязваха само на коленете му.
че до тях стигаха белите завивки на краката. обути в широки свински цървули и те.te ни
белчузи отстрани, вместо да бъдат набрани с изрязани кожички. Кр. Григоров.
берат м. остар. (ар.-тур. berat). Султански указ или грамота. Самичък видях берата. дето му
го е пратил султанът. Ив. Вазов. На 4 априля ся издаде царски берат за припознавание нл
български екзарх. Летоструй.
бербан^ян) м. остар. (ит.-рум. berbant.). Мошеник, мръсник, негодник. Ни в туй време, ни в
онуй ще го видиш иде си от махалата. помъкнал, повел със себе си някой бербанпшн, някой
чапкънин. Ил. Блъсков. Няма ли кой да му каже на тоя бербантин да се поразява от тука,
та да ни остави на мира? Ив. Вазов.
32

билюр
бердана и бердаика ж. остар. (от собст. име). Вид стара бойна пушка. Ганчо скочи на крака,
стссна здраво ръждясалата бердана и се втурна да предотврати страшния пожар. В. Черто-
венски. Раздадоха на войниците берданкс. но много от тях нямаха ремъци. В. Геновска.
берйя ж. остар. Пари, които събира от населението общината, черквата или други институции.
Дяконът отговаряше, че българите доброволно не сс плащат черковните берсс. Ст. Заимов,
бесняло ср. остар. Бяс, беснуване. Аз ся надявам. че скоро ще ся положс предел на тяхното
беснило. само догде ся събере войската от сичките странс. Многострадална Геновева.
Това турско беснило накарало Иля да работс по-отчаяно. П. Хитов.
бестиялен, -лна, -лно, прил. кнсж. остар. (лат. bestialis). Зверски, животински. И тази сган. тази
утайка от тинята на един дсв, бестиялен, лишен от всяко образование с отхрана граждан¬
ски слой. . . има своите представители в Народното събрание. А. Константинов.
беч м. диал. (рум. beci). Изба, подземие. Беч дълбок под земята работят с гевгир. Ил. Черен,
бечвйрковец м. диал. Селянин с бечви. — Ти остави	бечварковци — каза най-сетне
той. —— Аз ще ти намеря мъж да ти е прилика по всичко. Д. Талев.
б£чвн мн. диал. Вид потури. Вехто беше облеклото му —— бели дебърскс бечви с чернс гайтани,
джамадан и късо гунче. Д. Талев.
бечка ж. диал. Акация. Бечките до чумените гробища бяха навели сочни гранки. прилепили
бяха листицата си и спяха над дебела постеля — над своите тъмни сенки. А. Страшимиров.
бечки прсл. диал. (срхр. бечки). Виенски. Докато връзваше Султана голямата бечка кърпа на
главата си, ръцете й леко трепереха. Д. Талев.
бечко дьрвб ср. дсал. Акация. — За какво ги търпим още? Довечера. след погребението — по
едно въже. че на бечкото дързо пред училището, едсн до друг с толкова! П. Здравков.
бешйк м. диал. (тур. beşik). Дървена люлка за дете. Въз люлките и бешсцсте много е писано и
викано. но от вссчко ся всди, че които вскат въз люлението, прекаляват го като го сякаш
безмерно паkостсuво. Й. Груев.
бешлйк м. остар. (тур. beşlik). Турска монета от пет гроша. — Е, дядо, ето твоя път. На ти
два бешлика. па со здраве! Π. К. Яворов. —· Земи тоя бешлик да сс купиш тютюн. 3. Стоянов,
бешюзлук м. диал. (тур. beş yüzlük). Стъкло с вместимост 500 драма — около литър и половина.
Кака Мария взема черното шише — бешюзлука — от малкото долапче до вратата с отива
в избата да наточи прясно вино. К. Петканов.
бибел м. диал. Пуяк. Баба Минчовица сека, че истинка е станала дъщеря й чорбаджийка. та бе
зела да се надува с шешери като бсбел. Т. Г. Влайков.
бибело ср. и бибелбт м. книж. остар. (фр. bibelot). Дребно украшение по етажерки, маси и
под. Пианото не е превърнато на лавица за изящни бибелота. М. Кремен. И погледите
им паднаха на тяхната затоплена стая със свсленсте кресла. скъпи ковьорс, бибелотите.
статуйките. Ив. Вазов.
бйберен, -а, -о, прил. книж. остар. Направен от бибер — плат, който имитира боброва кожа.
Една пълна възрастна стринка в биберено джубе рече насмешливо. Е. Манов.
бйже м. диал. Галено обращение към вол. Тя се приближс до вола. — На, биже. на, сине! Хайде
стани! —— заговори гальовно тя. М. Ягодов.
бижерме ср. диал. (тур. becerme). Способен, смел човек. Е, видиш ли, чорбаджийските синове
са магарета, да ги яздят такива като Джупуните. Ашколсун бижерме! Ем. Станев.
бйз-бизе нареч. разг. (тур. biz bize). Интимно, насаме. Аз нарочно за това съм дошел да се пораз-
говорим с утешим братски, биз-бизе. 3. Стоянов. А с бай Желю били съвсем на „ти“, бсз-
бизе, като че ли са другарували от детинство. К. Калчев.
бйкна се св. възвр. дсал. Катурна се на мрене. Дете нс умря, момче за хубост, отгледано вече.
в третьо отделение беше, бикна се с за една неделя отиде. Т. Г. Влайков.
бнковйт прсл. дсал. Твърд, неподатлив. Той се напрягаше да прсплете един дебел и биковат прът,
но прътът не се поддаваше. Ил. Волен.
биле нареч. разг. (тур. bile). Дори. Срамува се биле с в очс да погледне мома. Т. Г. Влайков.
А той. възправил глава всред хорото, вперил очи в момите — не мига бсле. Ц. Церковски.
бнлнйк — вж. бинлик. И ще приготви билнск ракия и бурилка вино. Т. Г. Влайков. Вземам
шишето, билника или бъчвата с ги изпивам до дъно. Ст. Чилингиров.
билюк м. остар. (тур. bölük). Голямо множество, голям брой. В двора у тях билюк деца играят
на пиличка. Т. Г. Влайков. Цял билюк I хашлаци със зурли с със тупани I крещят и пеят,
до един пияни. Д. Подвързачов.
билюкбашйя м. остар. (тур.). Главатар на рота в турската войска. Дошле сеймените. билюкба-
шията и агата. Л. Каравелов. Тук Вълчан войвода уби Ешреф-бея, сливенския билюkбашис.
Й. Йовков.
билюр м. остар. (тур. billur). 1. Кристално стъкло. Дядо Милко един полюлей с билюрс от Влашко
ще докара. П. Ю. Тодоров. 2. Зрителна тръба, далекоглед. Зер хората ще трябва да те
тъ/кят с билюр. та да те намерят.. Ст. Чилингиров. Почнат ли да гледат през билюрите,
не ми мирише на добро. JT. Стоянов.
3 Речник на редки, остарели и диалектни думи
33

бекрен
бекрен м. На бекрен книж. рядко. (рус. набекрен). Накривено. Има фотографически снимки,
където той носи тяхната униформа и широкият с увиснали краища каскет стои върху гла¬
вата му твърде кокетно на бекрен. Й. Йовков.
бекрйя м. остар. (ар.-тур. bekri). Пияница. Аз от стара майка крия. / шя от татко зъл бекрйя.
Π . К. Яворов. В работен ден да купуваш и да пиеш ракия трябва да си или чорбаджия,
или бекрйя. К. Петканов.
бекгаш м. остар. (тур. bektaşi). Член на дервишки орден у турците. Той я отпращаше вечер
с един помак заптие у бекташа — за срещи и преговори с Гарвановци. А. Страшимиров
бекчйя м. остар. (тур. bekçi). Нощен пазач или изобщо пазач. Ама я чувай огънят, който под¬
палихме, отива напред. Я чувай бекчиише викат. Π. Р. Славейков. Минеш ли покрай коли¬
бата. бекчияша все ще те спре да те пиша къдя отиваш. Т. Г. Влайков.
бел' м. диал. (тур. bel). Права лопата за копане. Нели яростно забива бела в земята, но не й спори.
В. Бончева.
бел2 м. диал. (тур. bel). Рибица, месо от рибицата. Купих си месо! От беля, чиста работа. Ст. Чи-
лингиров.
беледие ср. остар. (ар.-тур. belediye). Градски съвет. И той я занася в къщата на друг първенец,
секретар на беледието. Ив. Вазов. От беледието излезе рано още телялинът Юсуф, мина
през чаршията по пустите още улици. Д. Талев.
беленица ж. диал. Шума от обелена царевица. Стражарчето се дръпна десетина разкрача на¬
страна и започна да тъпче с ботуша си една захвърлена беленица от мамул. Г. Караславов.
белен м. църк. остар. Недуховник, мирски човек. Тако и от служителите монастирски белци
едни дохождат изново. Неофит Рилски.
белйзма ж. диал. Трева садина. Тревата около Ненко беше вече подгоряла. На една тънка слам-
чица от белйзма пълзеше малка мушичка. М. Ягодов.
белишак м. диал. Висока белезникава планинска трева. Лятно време по това бърдо растеше и
изгаряше бързо само белишак. който и добитъкът не пасеше. Ст. Ц. Даскалов.
белки1 мн. диал. Везани светли шарки. Станкините дрехи били съвсем другояче. m. е. вълнен
сукманец, напъстрен по полите с червено-жълти и от сякакъв цвят подшити белки. Ил. Блъ-
сков. От всички краища на Равна гора дойдоха мъже с нови овчи калпаци. жени с везани ризи
и сукмани. с пъстри пояси и ситно наредени белки. К. Петканов.
белки2 и белким нареч. разг. (тур. belki). 1. Нима. Белки не знаеш? Цял град знае. Д. Немиров.
Белким не знам, г-жа! Тъй е. Й. Йовков. 2. Дано. Да плисне на очите си шепа студена вода,
белки му отмине. М. Яворски. Аз още от по-напред имах омисъл, ама се мислех белким
не е. Т. Г. Влайков.
беллеме ср. диал. (тур. belleme). Потник под седло. Селянинът измъкна беллемешо изпод седлото.
3. Стоянов.
беллй нареч. диал. (тур. belli). Явно, известно. Как ти се види раната ? Мене ми се уплаши окото. —
Има още парчета от строшения кокал, като извади всичко, ще стане белли. Ц. Гинчев.
белмо ср. книж. рядко. (рус. бельмо). Бяло петно на окото. — Вие бяхте ли, когато хванахме
оня болярин. севаста, с белмо на окото и дето го мъчихме в кулата му?. Ст. Загорчинов.
белошак м. — вж. белишак. Кравите се закрепваха да рупаш крехкия. сладникав. избуял бело-
шак. Ил. Волен.
белур м. — вж. балур. Дето косил буйна трева — зелен кафтар и бял белур за коня си Шарко-
лия. Ламар.
белучка ж. диал. Цвете кокиче. — Пенке, и моята върбина напъпила. — И аз си разсадих още
две белучки. П. Ю Тодоров.
белушка ж. нар. Бяла овца. Сред поляната пасеше стадо. Стадо все от овчици белушки. К. Пет-
канов. Тъй рече той, па изтича и закла овца белушка. А. Разцветников.
белушки мн. диал. Вид везани шарки на дреха. Саята й беше нашарена с такива шарени белушки
и пеперушки, щошо човек можеше да помисли, че са я шариле самодивите. Л. Каравелов.
Някой път мама ще извади да ни покаже и белушкише, които е шила като мома. Т. Г. Влай¬
ков.
белчуг м. диал. Метална брънка, халка. Панталоните едва се забелязваха само на коленете .иу.
че до тях стигаха белите завивки на краката, обути в широки свински цървули и телени
белчузи отстрани, вместо да бъдат набрани с изрязани кожички. Кр. Григоров.
берат м. остар. (ар.-тур. berat). Султански указ или грамота. Самичък видях берата. дето му
го е пратил султанът. Ив. Вазов. На 4 априля ся издаде царски берат за припознавание ня
български екзарх. Летоструй.
бербйан^ян) м. остар. (ит.-рум. berbant.). Мошеник, мръсник, негодник. Ни в туй време, ни в
онуй ще го видиш иде си от махалата, помъкнал. повел със себе си някой бербантшм, някой
чанкънин. Ил. Блъсков. Няма ли кой да му каже на тоя бербантин да се поразява ош тука,
та да ни остави на мира? Ив. Вазов.
32

билюр
бердана и бердаика ж. остар. (от собст. име). Вид стара бойна пушка. Ганчо скочи на крака,
стисна здраво ръждясалата бердана и се втурна да предотврати страшния пожар. В. Черто-
венсш. Раздадоха на войниците берданки, но много от тях нямаха ремъци. В. Геновска.
берйя ж. остар. Пари, които събира от населението общината, черквата или други институции.
Дяконът отговаряше, че българите доброволно не си плащат черковните берии. Ст. Заимов,
беснило ср. остар. Бяс, беснуване. Аз ся надявам, че скоро ще ся положи предел на тяхното
беснило, само догде ся събере войската от сичките страни. Многострадална Геновева.
Това турско беснило накарало Иля да работи по-отчаяно. П. Хитов.
бестиялен, -лна, -лно, прил. книж. остар. (лат. bestialis). Зверски, животински. И тази сган, тази
утайка от тинята на един див. бестиялен, лишен от всяко образование и отхрана граждан¬
ски слой. . . има своите представители в Народното събрание. А. Константинов.
беч м. диал. (рум. beci). Изба, подземие. Беч дълбок под земята работят с гевгир. Ил. Черен,
бечвйрковец м. диал.. Селянин с бечви. — Ти остави преспанските бечварковци — каза най-сетне
той. — Аз ще ти намеря мъж да ти е прилика по всичко. Д. Талев.
б&ши мн. диал. Вид потури. Вехто беше облеклото му —- бели дебърски бечви с черни гайтани,
джамадан и късо гунче. Д. Талев.
бечка ж. диал. Акация. Бечките до чумените гробища бяха навели сочни гранки, прилепили
бяха листицата си и спяха над дебела постеля — над своите тъмни сенки. А. Страшимиров.
6Тчки прил. диал. (срхр. бечки). Виенски. Докато връзваше Султана голямата бечка кърпа на
главата си, ръцете й леко трепереха. Д. Талев.
йечко дьрвб ср. диал. Акация. —· За какво ги търпим още? Довечера. след погребението — по
едно въже, че на.бечкото дьрзо пред училището, един до друг и толкова! П. Здравков.
бешйк м. диал. (тур. beşik). Дървена люлка за дете. Въз люлките и бешиците много е писано и
викано, но от всичко ся види, че които викат въз люлението. прекаляват го като го сякат
безмерно пакостяиво. Й. Груев.
бешлйк м. остар. (тур. beşlik). Турска монета от пет гроша. — Е. дядо, ето твоя път. На ти
два бешлика, па со здраве! Π. К. Яворов. — Земи тоя бешлйк да си купиш тютюн. 3. Стоянов,
бешюзлук м. диал. (тур. beş yüzlük). Стъкло с вместимост 500 драма —■ около литър и половина.
Кака Мария взема черното шише — бешюзлука —— от малкото долапче до вратата и отива
в избата да наточи прясно вино. К. Петканов.
бйбел м. диал. Пуяк. Баба Минчовица сека, че истинка е станала дъщеря й чорбаджийка. та бе
зела да се надува и шешери като бибел. Т. Г. Влайков.
бибело ср. и бибелбт м. книж. остар. (фр. bibelot). Дребно украшение по етажерки, маси и
под. Пианото не е превърнато на лавица за изящни бибелота. М. Кремен. И погледите
им паднаха на тяхната затоплена стая със свилените кресла, скъпи ковъори, бибелотите.
статуйките. Ив. Вазов.
бйберен, -а, -о, прил. книж. остар. Направен от бибер — плат, който имитира боброва кожа.
Една пълна възрастна стринка в биберено джубе рече насмешливо. Е. Манов.
бйже м. диал. Галено обращение към вол. Тя се приближи до вола. —— На. бйже, на. сине! Хайде
стани! — заговори гальовно тя. М. Ягодов.
бижерме ср. диал. (тур. becerme). Способен, смел човек. Е, видиш ли. чорбаджийските синове
са магарета, да ги яздят такива като Джупуните. Ашколсун бижерме! Ем. Станев.
бйз-бизЬ нареч. разг. (тур. biz bize). Интимно, насаме. Аз нарочно за това съм дошел да се пораз-
говорим и утешим братски, биз-бизе. 3. Стоянов. А с бай Желю били съвсем на „ти*, биз-
оизе, като че ли са другарували от детинство. К. Калчев.
бйкна се св. възвр. диал. Катурна се на мрене. Дете ни умря, момче за хубост, отгледано вече.
в третъо отделение беше, викна се и за една неделя отиде. Т. Г. Влайков.
биковйт прил. диал. Твърд, неподатлив. Той се напрягаше да приплете един дебел и биковат прът,
но прътът не се поддаваше. Ил. Волен.
биле нареч. разг. (тур. bile). Дори. Срамува се биле и в очи да погледне мома. Т. Г. Влайков.
А той. възправил глава всред хорото, вперил очи в момите — не мига биле. Ц. Церковски.
бнлнйк — вж. бинлик. И ще приготви билник ракия и бурилка вино. Т. Г. Влайков. Вземам
шишето, билника или бъчвата и ги изпивам до дъно. Ст. Чилингиров.
билюк м. остар. (тур. bölük). Голямо множество, голям брой. В двора у тях билюк деца играят
на пиличка. Т. Г. Влайков. Цял билюк / хашлаци със зурли и със тупани / крещят и пеят,
до един пияни. Д. Подвързачов.
билюкбашйя м. остар. (тур.). Главатар на рота в турската войска. Дошле сеймените. билюкба-
ш“ята и агата. Л. Каравелов. Тук Вълчан войвода уби Ешреф-бея, сливенския билюкбашйя.
Й. Йовков.
билюр м. остар. (тур. billur). 1. Кристално стъкло. Дядо Милко един полюлей с билюри от Влашко
ще докара. П. Ю. Тодоров. 2. Зрителна тръба, далекоглед. Зер хората ще трябва да те
търсят с билюр. та да те намерят. Ст. Чиляигиров· Почнат ли да гледат през билюрите.
не ми мирише на добро. Л. Стоянов.
3 Речник на редки, остарели и диалектни думи
33

билю рен
билюрен, -а, -о и билюров прил. разг. Направен от билюр или от плътно стъкло. Нейният таван
[на пещерата] приличаше на огромен полилей с увиснали билюрени стъкла. М. Марчевски.
Земете балюрова чаша, измийте я добре, налейте я до половина с тая божествена влажност.
Л. Каравелов.
биля — вж. биле. Плащат. батъо Тошо, как да не плащат?Плащат и повече биля. Г.Караславов.
Защо ме биеш?—сзвска той обиден с възмутен. —Ще те убия. биля! Вагабонтин! П.
Стъпов.	’
биладии — вж. беледие. Ханът е имот на Стояна Брънчев, аза в орханийското билядие. Ст.
Заимов.
бина.ж.^азг. (ар.-тур. bina). Сграда, постройка. Стара бина беше — запуши. запуши и пламна.
Й. Йовков.
бннбашй(я) и бимбашй(я) м. остар. (тур. binbaşı). Турски офицер, началник на 1000 души. Като
влязоха в долината и се спряха там, бинбашнята ·— командир на табура, започна сърдито
да се оглежда. Д. Талев. Тук се бе явил сам арабът — бинбаши — поелият началството
на войската смел офицер. А. Страшимиров. Там полетял бимбаши / со сабята напред. Пенчо
Славейков.
бннеджйя м. остар. (тур. binici). Ездач. Аз, хаджи, съм голям бинеджия и разбирам на конските
работи. Л. Каравелов. Бинеджиите бяха на дребни кончета, но живи като мрени. Ц. Гинчев.
бинек остар. (тур. binek), 1.. м. Яздитен кон. Край пътя поп Матей. изправен на бинек, юнаци
ръсеше. Пенчо Славейков. 2. нареч. Яздешком. Затова поръчах да бъдат и конете готови,
че който ще от младите да дойде бинек. Ц. Гинчев.
бинекташОД м. остар. (тур. binektaşı). Камък, на който ездачът стъпва, за да се качи на коня.
Седна на белия камък към пътя. който служеше за бинекташи, с си мислеше. Ц. Гинчев.
Той приседна върху близкия бинекташ. А. Христофоров.
бинйш м. остар. (тур. beniş). Широка и дълга горна дреха. Бекир баба беше с бели платнени шал¬
вари, червен пояс и дълъг банаш. Ц. Гинчев.
бинлйк м. разг. (тур. binlik). 1.Стъклен съд за вино и ракия с вместимост малко над 3 литра или
1000 драма. — Винце, ванце. сладко ти амце!——говореше той. като снемаше бснлика от
устата сс. Й. Йовков. 2. Дамаджана. Той седеше по турски в левия ъгъл —— от едната .му
страна голям плетен бинлак. М. Кремен.
бир часл. неизм. разг. (тур. bir). Един. Ще ми платите бср обезщетение. Хр. Смирненски.
бири нареч. дсал. (тур. bir az). Малко. А на Сговора сега му е бараз тъмно пред очите поради
министерската криза. Хр. Радевски.
би^^тлй^ прсл. остар. (тур. bir götlü). За потури: с малко, късо дъно. Той беше едър, висок, със
зелена чалма на главата, със снляхлън а с биргьотлии гащи. Ив. Вазов. Цели топове от аба
се преобърнаха в „бср-гъотлис“ турски потури. Ст. Заимов.
бйр да съюз, диал. (от тур.). Въпреки че, ако и да. —А бе, дядо Драгане. аз бср да съм дал за черк¬
вата. пак не ща ре: не давам. Ил. Блъсков. — Ела да седнем под люляната, бср да са нестък-
ната — а таквази сс ми мила. П. Ю. Тодоров. Ще го бия за едното чудо, бир да е ходил
войник. А. Страшимиров.
бйрдаа и бйрдаха нареч. разг. (тур. bir daha). Втори път, повече. Ти например, ще се мернеш в
черква я за комка, я за опело, я за венчило. бйрдаа цяла година те няма. Ст. Л. Костов.
Хайде сега вървете а бйрдаха. още веднъж да не ва виждаме тук. Хр. Бръзицов.
бире-бир м. дсал. (тур. birebir). Силно, ефикасно лекарство, средство. Там е свято място. там
женско немож вадя. биля женска птичка не префръква, там. а земята е посветена. от пръ¬
стта й да земеш а да са имаш, за треска е баре-бир. Ил. Блъсков
бйржа ж. диал. (рум. birjâ). Файтон. У света е най-голяма мъдрост: I да търпа човек, да се не
грижа, I да мълча, да се смее на лудост. I да се вози на своята си бйржа. Кр. Пишурка. —
Батя го няма. Аз сама (зачува се шум от бйржа). Каква ли ще бъде тъзи бйржа? Д. Вой-
ников.
биржар м. диал. (рум. bırjar). Файтонджия. Седна в един от файтоните а извика: — Биржар.
карай на „страда (улица) Вергалуй дом № 33“. Ст. Заимов.
бнрннджй прил. неизм. разг. (тур. birinci). Пръв, първокачествен. Искам биранджа работа. Ей
тая пущина пак ти са я правил, ама се счупи. Ц. Церковски. Оно че стане биринджи мехлем.
Мих. Георгиев.
бир парче нареч. разг. (тур. bir parça). Донякъде, малко. — Ти бояджия ли са i — Бояджия,
господин поручик, бар парче художник. П. Вежинов. — Делuйснu, я виж тука, оправи тая
бумага. ти са бир парче писател. Е. Манов.
бирт м. остар.(рум. birt). Гостилница, кръчма. Ако се избират да издават вестник. то перото
в ръка а напред; а ако се избират да дремят по биртовете, то „наздраве!“ Л. Каравелов и
Хр. Ботев.
бйр че — вж. бир да. Е, ще олекне на селото. . . бир че сте я свършила снощи не' по реда му. А.
Страшимиров.
34

блатар
бирюнджиклйя прил. нейзм. диал. (от тур. bürüncük). Копринен. Бирюнджиклията му риза бле¬
стеше с жълтите нишки на коприната. Ст. Чилингиров.
бисер м. диал. Огърлица от корали. Ами щеш ли да ти купя за света Богородица менгуше, а Райке?
Или бисер да ти купя! Т. Г. Влайков.
бистрйче ср. диал. Водно насекомо. Толкова много се радва на очите си. че не вижда как малко
бистраче бърза по водата и не потъва. К. Петканов.
бистро ср. книж. рядко. (фр. bistro). Кръчма. Мъжете излязоха за вестник и да пийнат
по едно в бистрото на ъгъла. Б. Райнов. Долу само някоя котка прекосява черния асфалт
и шук-там блещукат очите на сбутани бистра. К. Константинов.
битанга м. диал. (унг. bitang). Безделник, негодник. Опекуни и настойници — всичките до един
изедници — битанги, пангалози. развали. Мих. Георгиев.
бйтва ж. остар. Битка, бой. Брацигово падна подир славни битви. Ив. Вазов.	‘
битме ср. остар. (тур. bitme). Обшив на дреха за украса. Джевдет беше облечен с потури от
гълъбово сукно, ишлеме с черно битме и бели сърмени гайтани. Ц. Гинчев.
бйшка ж. диал. Свиня. Сега вървим по малко равнище. обиколено с гора, с изровена и разхвърлена
трева. — Я бишкише какво са пак сторилее ... — сочат конярише. К. Константинов. За¬
тваряй! Кой ти е позволил! Селендур! Върви си на село, там ти е мястото, върви да ореш,
да копаеш! Ти, бйшка, торлак, затваряй дюкяна! Д. Талев.
бйшна св. диал. Бутна, съборя. Елка се спусна с писък и прегърна мъжа си. . . Той бишна жена си
настрана. Елин Пелин. — Цеко бре. бива ли да се биете за едно яйце?— Той защо го бишна
из ръката ми! Т. Харманджиев.
благовр^мие ср. остар. Удобен случай. — Господин Хрисантов! — извика Иванов. Хрисантов
се възползува от това благовремие и се откъсна от учтивия избирател. Ив. Вазов.
благодаря несв. . . . рядко. Радвам. Всичко в тая къща, дето царуваше очевидна охолносш и довол¬
ство, благодареше погледа. Ив. Вазов.
благод^тпествовам и благодушествувам несв. книж. остар. (рус. благодушествовать). Живея
спокойно, безгрижно; нехая. Беят, и той беше позачул за такова мърдане на раите, но той
го считаше твърде несериозно и детинска работа. и благодушествуваше, както всички тур¬
ски власти тогава. Ив. Вазов.
благоизволя св. остар. Благоволя. — Госпожа, ще ли благоизволите да видите Вавилонската
княгиня. И. Адженов (превод).
благолепен, -пна, -пно, прил. остар. Великолепен.’ Добила [черквата] свобода и захванала е да
става по-благолепна и украсена. 3. Петров и др.
благолепяе ср. остар. Великолепие. Кесар Хрел обновил съвсем манастира. . . Приведен в благо-
лепив по тоя начин, манастирът захванал да напредва и цъфти. Ив. Вазов.
благоиим^-нна, -нно, прил. остар. Благоприличен. Тих мълвеж се носи вътре. едно множество,
благочинно и усмихнашо, бавно се люшка, подобно водите на спокойно езеро. К. Константинов,
благочинно нареч. Тато изважда из долапа старото Свешче и се изправя пред куносшаса-
край мама благочинно. Т. Г. Влайков.
благочиние ср. остар. Благоприличие. До тука Георги още нищо не бе видял необикновено или
възмутително. благочинието на „верующите“ беше пълно. Ив. Вазов. Аз господарева воля
предавам с чест и благочиние, както подобава за пред'деспот и севасшократор, твоя милост?
Ст. Загорчинов.
благувам несв. диал. Живея охолно, добрувам. Бае Крачун и стрина Тота мислеха. че по сега
вече те ще само да благуват на тоя свет! Мих. Георгиев.
благуна ж. диал. Вид сладка круша. А па да хапнеш от нашенските круши синявци или благуни,
та да помниш, че си ял нещо сладко, нещо и насън несънувано. Кр. Григоров.
благунов дъб диал. Вид горски дъб. Гората беше почерняла. Само шук-там по клоните на някой
благунов дъб все още стояха накъдрени кафяво-червеникави листа. Кр. Григоров.
блажотии мн. диал. Дните от Коледа до Сирница, през които се яде блажно. — Нищо не трябва.
Само сватба трябва. — Почакай поне да мине Коледа. та в блажошиите. К. Петканов.
блазая се несв. възвр. диал. Блазня се (от мисъл, надежда). Тя тогава се блазаеше, че ако го срещне
и му докаже заблуждението му, може би той да я прибере. Ив. Вазов.
блана ж. нар. Едра буца пръст на нива. Разбрах. че машината оре по-дълбоко. Обръща такива
блани, каквито с моето рало никога не съм обръщал. Кр. Григоров. Всяка шепа пръст е ми¬
нала през ръката му, всяка блана го е удряла в краката. Г. Караславов.
бланав прил. диал. Блудкав, безвкусен. Той беше към петдесетгодишен мъж, висок, снажен. малко
бавен в походката и бланав в приказките. Кр. Григоров.
блатар м. диал. 1. Граблива блатна птица. Една граблива птица се изви над пътниците. — Моят
приятел блатарят — презрително каза плъхът и шозчас се скри в тръстиката. Ем. Станев.
2. Ловец на блатни птици. Към нас се присъедини още един ловец— блатар. на име Станой.
и по този начин се изравнихме — двама блатари срещу двама зайчари. П. Незнакомов.
35

блезнй
блезна и близна ж. нар. Празнина. От живите още съвременници на Фотинова. киито са го
познавали лично, няма вече ни един, който да е имал по-интимно другарство с него, та по.
техните спомени да могат се допълни блезните на живота му. Ив. Д. Шишманов. Ко¬
ларят викна рязко. една близна се разкри в тълпата, която запушваше улицата. Ст. Загор-
чинов.
6лтзнйчтн, -чна, -чно, прил. диал. Стоманен. Полека се унесеният майстор / наведе, взе блезнич-
ното длето / и млатът. Пенчо Славейков.
блей м. рядко. Блеене. По пътя край къщи се зачува блей на агнета. П. Ю. Тодоров. И не се
чуе по пасбищата проточен блей, нито се отекват по скалите клопатари. А. Страшимиров.
Въртели се из водата овни и шилета и надавали страшен, потресен блей. Н. п. Филипов,
блескйвшца,^. диал. Светкавица, мълния. Маха със сабята си надясно и наляво като блескавица
и препуска. Ст. Ботьов.
блескйч м. рядко. Вид речна риба. Ала как да им отнема радостта да похапнат нещо топличко
и сготвено, мрянка или пъстърва, или блескач?. Ст. Загорчинов.
блестунка ж. диал. 1. Искра. А сега ще му дръпнем ли по едно [шишенце ракия], та да ни заиграят
блестунки в очите? К. Петканов. 2. Светулка. Гората беше черна, черна беше и поляната,
защото цветята се бяха прибрали. Само белият равнец светеше. сякаш върху всяко цвете
бяха накацали блестунки и не мигаха. А. Дончев.
близнйца ж. диал. Стомана. В таз торбичка има шило, / що е сума свят избило; / от близница
е излено, / в огън дяволски калено. Ст. М. Попов.
6лизоглТд. прил. диал. Късоглед. Минава близоглед един дъртак. Ст. Михайловски.
6лнзосТд м. и близосйдка ж. остар. Съсед, съседка. — Знам те аз тебе защо бързаш ти — каза
едина от другарите на Пенча, комуто беше и близосед. Ил. Блъсков. Някой мъж погълнал
жена си: защо не правиш каквото прави нашата близоседка. Π. Р. Славейков.
близоседен, -дна -дно, прил. остар. Съседен, близък. Отколе слънцето заседна, / настана нощна
тишина / и зад гората близоседна / погледна пълната луна. Д. Чинтулов.
близоседник м. остар. Съсед. Прежде да купиш един дом. трябва да гледаш да имаш добър близо-
седник. А. Гранитски. Чуваш ли?— викаше й близоседника дядо Хаджи. Ил. Блъсков.
блйзостник м. рядко, остар. Съсед. Прежде да купиш един дом, трябва да гледаш да имаш добър
близостник. А. Гранитски.
блистателен, -лна, -лно, прил. книж. ряоко, (рус. блистаттльньш)· Бляскав, блестящ. Из блиста-
телната зала / дето валсът се въртеше, / храбрий рицар се измъкна / от играта да почине.
Ив. Вазов.	'
блистая несв. книж. остар. (рус. блистать). Блестя. Стоеше почтително наистина. но очите й
от радост блистаяха. Π. Р. Славейков.
блудйлшце ср. остар. Дом на блуд, на разврат. И всичките блудници в блудилището наизскачаха
от стаите си изпоплашени и ся събираха в общата стая. Π. Р. Славейков. Радоил пламна
от ярост. —· Аз няма да те оставя в татарските блудилища. поразенице. Ив. Вазов.
блудничен дом остар. Публичен дом. Но на часът пак дойде му на ум за един близу татък блуд-
ничний дом и упъти ся към него бързо. Π. Р. Славейков.
блудно нареч. остар. Развратно. Предлага и трещя притча за бащата. който закла охраненото
теле за връщането и покаянието на сина си. който живял блудно и разпръснал сичкото си
отеческо имание. Н. Михайловски.
блудя несв. остар. Блуждая. На всичкото наше зло. на всичката наша неволя причината са само
и 'само гъстите тъмни мъгли на незнаянието, в които като слепи блудим и спрепинаме ся'.
Летоструй.
блъдний дом остар. Публичен дом. Лулчо угади на чисто, че са вече в блъдний дом и се сбраха
с такива приятели, кои ще ги оскубят хубаво. Ил. Блъсков.
блъскйвица—вж. блескавица. Ударила блъскавица и изгорила царя заедно с дома, в който той
се нахождал. Н. Михайловски.
блъскотйвица ж. диал. Прекадено старание, грижливост. От неговото наблюдателно око не
избегна и подозрението. че при тая трескава и забъркана блъскотевица сигурно ще има и
някаква нередовност в сметките. Т. Г. Влайков.
блъщунка ж. диал. Светулка. Янюв ден дойде и блъщунката се показа. Като Звездица се лъска
в тъмнината и хвърка от тревица на тревица. Др. Манчов.
блюдя несв. остар. Пазя, щадя. И ноще и дене не почиваше, не блюдеше животът си, не пазеше
главата си. Ел. Мутева.
блюкам несв. диал. Бликам. Кой е покрил високите ви чела със снегове и лед и е направил да блюкат
от дълбините ви тези извори. Π. Р. Славейков.
блядйв прил. диал. Бъбрив. Който говори много и невнимателно. казува ся блядив, бърборко. Π. Р.
Славейков.
36

бодлянка
■лядословие ср. остар. Празни приказки, бръщолевене. Естественото залягане на юношата
за да угождава — в глупава блядословня. в женска гизданая, що грабват на мъжа същата
му хубост а достойнство. А. Кръстевич.
блядослдвя несв. остар. Говоря празни приказки, бръщолевя. А ако направите това а ако про¬
дължете в същото време да блядословате а да лъжесвидетелствувате по вестниците, то
ние имаме пълно право да ва дадем следующеят ответ. Хр. Ботев.
блях м. рядко. (от нем Blech). Метална пластинка за украса. Кочиите се теглеха от два впряга
коне, украсени с медни бляхове по челата. Ст. Загорчинов.
бо съюз. старан. Защото, понеже. Повинувайте ся наставнаком вашим а покорните ся. Таи бо
бдят о душах вашах. сп. Любословие.
боаз м. диал. (тур. boğaz). Планинска теснина. Тук Добри а дружината му си делиха царската
хазна. обрали я бяха в боаза. Й. Йовков. В боаза имам една воденица. Решил съм да я продам.
Ем. Станев.
боба м. диал. (от тур. baba). Татко, баща. Ами я да сдем да са вземем от боба сбогом. Д. Немиров.
Иди а прашепни на боба са на ухото да проводи птиците а пра ханъ-мите, да ги вадим а нае.
Ц. Гинчев.
бобайко и бобако — вж. боба. Тя издебнала един пътник до Смолян а успяла да изпрати бележка
до сестра си: „Како, бобайко не дава . . .“ Н. Хайтов. Той смело погледна баща са. — Бо¬
байко, наесен отивам войник. Б. Несторов. — Бобако. дай а мене ракийка — казал Неновият
наследник. Л. Каравелов.
бобо ср. дет. Лакомство за деца — обикн. сушени плодове, леблебии и др. Баба Ерана бръкна
в джоба на сукмана си. извади сушени круши, показа ги на внучето се: — Ела, баба ще му
даде бобо! К. Петканов.
боботец м. диал. Дървена част на волска кола. Тъкмо бяха измъкнали ез дола осите, боботеца а
потонеците а откъм вратника изскочи синът му. Ст. Ц. Даскалов.
бог м. . . . Отивам за бяла бога дсал. Опропастявам се, пропадам. Не само житото отива
на вятъра, но а хората отиват за бяла бога! К. Петканов.
богатир м. книж. рядко. (рус. богатмр). Приказен юнак. Като разярен богатер Яцо се нахвърляше
върху ръкойките а връзваше едри, тежки снопа. Ивайло Петров. Старците доскоро разказ¬
ваха за руските богатири през Освободителната война. П. Здравков.
богатодарно нареч. остар. С богато дарение. И след това пак ведно с другите свои сродница по¬
мага богатодарно а за школата в любезното свое отечество Копривщица. Р. Попович.
богатодатен, -тна, -тно, прил. остар. Който дава богат доход. Бързаш да ся завърнеш към богато-
датната политика около посолствата. Π. Р. Славейков.
богатоплодие ср. рядко. Богато плодородие. Ние пътувахме из тия тихи слънчеви сега места а
се наслаждавахме на тяхното богатоплодае. Край Огоста навсякъде виждахме щедро отру¬
пана с плодове овощна градени. млади лозя, пшеница, пъстър добитък. Й. Радичков.
богатур м. старан. Титла, давана на българските воини за проявена храброст. В пиедутрнн-
ната здрачевина Аспарух позна верния си телохранител богатур Вагран. Д. Линков.
боговйца ж. нар. Обреден хляб. В средата на трапезата се слагаше боговацата — пита от бяло
брашно, нашарена специално за тая вечер. К. Константинов. Елате на Връбница. Тука ще раз¬
чупим боговацата. А. Каралийчев.
богомерзък прел. книж. остар. Противен на бога, гаден. Худоумните а богомерзка богомили пак
наперат към светата православна църква. Ст. Загорчинов.
богорддичен хляб нар. Обреден хляб за гощавка при родилка и др. Страна Венковаца а Цанка
се заловиха да месят пряспа турта а да приготуват едно друго — нале трябва да се пока¬
нят комшийките на богородичен хляб. Т. Г. Влайков.
богувам1 несв. рядко. Владея като бог. Душата ма е тайнствен храм, I от спомена населен, I
а твоят лак богува там, I жесток а неразделен. Ив. Вазов. Бог богува — нека са богува.
Π. К. Яворов.
богувам2 несв. диал. Моля за просия. Случело се да замине покрай него а един имотен търговец;
просекът захванал да богува а с жаловит глас да проса от него милостиня. Летоструй.
6одДк м. диал. (тур. budak). Сък, чеп. Някой ще се опита да се пошегува: „Колко са бодацатс на
тоягата ти?'" Ивайло Петров.
бодаклйя прил. неизм. диал. (тур. bodaklı). Съковит. Носеше дълга бодаклия тояга. азлъскана от
времето като папски жезъл. Ивайло Петров.
бодка1 ж. остар. Най-малка, най-малоценна монета, една трета от парата. Селянинът криво-
ляво са впрегна воловете, потъркола се в празната кола а хайде назад. без пара, без бодка.
Ил. Блъсков. — Опропастили ви а не ви оставили на една пара, на бодка? Π. Р. Славейков.
бодка2 ж. диал. Нещо остро като игла; бодил. Борините а елате имат бодки наместо листа.
Др. Манчов.
бодлянка и бодянка ж. диал. Бодлив плевел по нивите. Краката ми се изподраха от стрънта
а къпините, ръцете ми нацъфтяха от бодлянката а паламедата. Ст. Ц. Даскалов. Очите
37

боедяк
му се въвираха диво в незабележимите за погледите на кооператорите бели топчета на па-
ламидаша, цъфнала тук-там из гънките на житната площ, вълчите ябълки и белозъбите
лепки на бодянката. Ст. Ц. Даскалов.
боедак — вж. буядак. Такова е тъдява, другарю подполковник. Навсякъде е един боедак, да те
пази господ. К. Кръстев.
боерин м. остар. (рум. boier от бълг.). Знатен или богат човек, болярин. Познавам там влиятелни
боери, депутати и журналисти. Ив. Вазов. Господ и пречиста майка божия да те поживят,
боерино. Ив. Вазов. На този събор присъствуваха много архиереи. священици, калугери, боери
и много народ и сам царят. Р. Каролев.
боец м. . . . остар. Побойник, размирник. Не боец, не кавгаджия, но кротък. Летоструй.
божа се несв. възвр. нар. Кълна се. Той напразно се силеше да ободри другарите си и им се божеше,
че на всяка минута очакваше да въстане Бяла-черква. Ив. Вазов. Представете си тоя клет¬
ник. въгляряш — почнал да се божи на самите тях, кумовете си, че не ги познава! А. Стра-
шимиров.
божек м. диал. Просяк. Ето един сляп просек, ама и той другояче облечен, не като нашите божеци.
Т. Г. Влайков.
Божик и Божйч м. диал.Коледа. Тая година първият сняг падна много по-рано, далеч преди Божик.
Д. Талев. Зад много планини, тоз път Божйч сами посрещнаха юнаците. К. Христов. На
Божйч — кравай. на Благовец — агне. Ст. Загорчинов.
божикни прил. диал. Коледен. Скоро жените сложиха и обеда — днес рано се обядваше. от не¬
търпение след дългите божикни пости. Д. Талев.
божкем нареч. диал. Уж, божем. Божкем са те прашили да ни помагаш. а то — само дето ни
мътиш водата. А. Гуляшки.
божб дърво диал. Вид ароматно градинско растение. Пред отвода на къщата са най-хубавите и
най-меризливите цветя — шибой, седеф, босилек. божо-дърво и покрай самия плет лехичка
здравец. Т. Г. Влайков.
божур м. Обра божура, диал. Засрами се, изчерви се. Като чу това. Малък Крушко веднага
обра божура. както се казва на село. Б. Обретенов.
бозав прил. нар. (от тур. boz). Сив. Бай Ганю беше облечен в бозави шаечни дрехи. А. Константи¬
нов. Свободниците бяха яки, сурови пастири с кръгли калпаци и дълги бозави клашници. Ст.
Загорчинов.
бозалък м. диал. (тур. bozalık). 1. Трева садина. Вчера я клепах [косата], но бозалъкът я яде.
М. Яворски. Таз трева се казва бозалък — обясни Хубен. Й. Йовков. 2. Целина, обрасла с
едра трева. Аз ги турям много по-долу ош нашето царуланско хоро. което тропаше върху
бозалъкът. 3. Стоянов.
бозана ж. диал. (тур.-пер. bozahane). Бозаджийница. След това взе да излиза вечерно време по
бозаните. тръгна с по-големите ергенчета по седенки. влюби се. Ил. Волен.
бозгун остар. (тур. bozgun). 1. прил. нейзм. Размирен, смутен. Помниш ли. мамо, знаеш ли. майко. /
когато беше бозгун година, / кога отидох пусти хайдутин. Нар. песен. 2. м. Смутно време,
размирица, бозгунлук. Веднъж каже син. веднъж унука. А на други разправяла, че го наме¬
рила· в бозгуна, е! — преди петнайсет години, когато пак тъй бягали от тези кърджалии.
Й. Йовков.
бозгунлук м. диал. (тур. bozgunluk). Размирно време. Помниш ли бозгунлука? Щяха да те утре-
пат тогава май с читаци. Ц. Церковски.
ббзев —— вж. бозав. Наснова вълнена прежда, изопна стан и изтъка бозев шаек за дрехи на мъжа
си. К. Петканов.
бозевина ж. диал. Сивота, сивина. Множество калпаци с различни цветове и дъна бяха натрупа¬
ни по лавиците — едни рунтави, други подстригани тъй, че тяхната бозевина изглеждаше
като лакирана и накъдрена на ситни кръжила. Ст. Чилингиров.
бозеняв, бозинав и бозиняв прил. диал. Възсив. Момците бяха в родопски шаячни дрехи — бо-
зеняви, не много дънести потури. Б. Несторов. Хвали се — рече Тошката, огънал се в отъня¬
лото си палтенце и бозинявите потурки. Д. Бозаков. С бозинави потури нещастният бе
климнал бледото си и измъчено лице. К. Величков.
бознрбг м. диал. Вид смок. Цял настръхнах от ужас, когато видях бозирог да бозае от млечна
крава. К. Петканов.
бозлук м. диал. .(от тур.). Целина, бозалък. Нека изорат най-напред голямата нива от бозлука-
Й. Йовков.
бозляв прил. диал. Сив, бозао. — Здраве да е — думаше си честичко и като си крехнеше бозля-
вото калпаче. ходи пак подир колата. Ил. Блъсков.
бозмасъ прил. нейзм. остар. (от тур. bozma). 1. Смесен, от смесена порода. Шемши бей мюф¬
тията яздеше на един бял. арап-бозмасъ кон. Ц. Гинчев. 2. Неистински, развален, фал¬
шив. Той има своите причини да прави това, но вие имаше ли ги. за да се солидаризираше с
38

бблта
него и прегръщате омразата му, вдъхвана от най-низки подбужд. ..... на завистлив писател-
бозмасъ? Ив Вазов.
бйзяв —· вж. боза в. Чист. спретнат беше тоя старец, с бозяви потури и морав пояс. Й. Йовков.
Надигна се най-подир от одъра си свети Петър и както си беше в бозявото расо. затегна
жълтата петелка на яката и бос слезе да отваря. П.Ю. Тодоров.
бойл м. книж. остар. Първобългарски болярин, велможа. Боилите, които придружаваха хана,
се втурнаха към него, поеха го от коня на ръце и го отнесоха към аула. А. Каралийчев.
бонлема — вж. бай лама. Македонците седнаха на лавицата и придружаваха бойлемата на
Костакия с гръцките патриотически песни. Ц. Гинчев.
бойлйя прил. неизм.. нар. (тур. boylu). За пушка —· с дълга цев и точна стрелба. Първа рана — от
пушка бойлия, / втора рана — от сабя фрингия. К. Христов. Имало едно време един млад
юнак с остра сабя и пушка бойлия. Д. Талев.
боновник м. остар. Боец, воин. И пак конница, и пак пеша войска! Самото соколово око не би могло
да преброи тия хиляди бойовници. Ст. Ботьов.
бок м. диал. Страна, хълбок. Тии два бока (северний и западний) на зданието бяха цели обновлени.
Неофит Рилски. Приближи се той до една стара тръвна, подложи си лявата ръка на бока
на тръвната. Ц. Гинчев. И боковете ми усещаха влиянието на леглото, което не бе пухово.
Ив. Вазов. Тук пред погледът изпъква някаква изблещена фигура . . . но-нататък, подпрял
ръка на бок, продава сербезлик някой Sonntagsreiter, а отвъд пък намусено смахмузва ле¬
гендарно опашатия си кон някой старши стражарин. Пенчо Славейков.
боклатйсам св. диал. (от тур. boklatmak). Замърся, оплескам, разваля. — Досега сте работили
добре — казал друг кадия, — но накрая сте я боклатисали. Хр. Бръзицов.
боклатмъш м. диал. (тур. boklatmış). Посерко. — Свърши се тя! — допълни бай Ганьо и като се
приближи до масата, пошепна тихо на другарите си: Стамболов ефенди боклатмъш! А. Кон¬
стантинов.
боклук м. . . . диал. Тор. Или пък да не ходи да оре нито на Шутила, ни на Дервшика могила, ами
да иде да кара боклук на малкото ниве на Стояновец. Т. Г. Влайков.
ббкол — вж. бъкел . Седат на поляната и искат вода да пият. Овчарчето донася бокол с вода
и те жадно пият. К. Петканов.
бол’ ж. диал. Болка. Аз спотаих и бол и кипналата злъчка. Ив. Вазов. Голите стени дебнат
само да паднат въз глава — от бол едвам усещана. Π. К. Яворов. Всяк удар твой и скок,
и тръпка е грижа, страх ил бол, ил страст. Ив. Вазов.
бол2 разг. (тур. bol). 1. нареч. Много. — Имал си бол пари — платил си я. А. Константинов.
Отворила се бе приказка за фасула, че тая година не щяло да го има бол. Т. Г. Влайков. 2.
м. Изобилие. Осман Пазвантоглу обещал на габровските първенци, че ще им намали данъците.
Ах, какъв бол щял да настъпи тогава. Й. Радичков.
6од3 м. остар. (от игр. μχ&λί). Ваксина. Болът, както е вече доказано, може да запази чловека
от сипаница само няколко години.. Летоструй.
болакни частица. диал. (от тур.) Дано. —· Очукаха ръжта и ченицата чукат, мелят и ядат,
дано ги червеи смелят- болаким! — допълни майката. Г. Караславов.
болджй нареч. диал. (тур. bolca). Множко.ТГя и греховете, дето са написани, и те са май болджа!
Мих. Георгиев.
боле нареч. остар. По-добре. Боле голям залък да лапнеш, а нв голяма дума да кажеш. Нар. по¬
словица.
боле ср. рядко, (фр. bollee). Подсладено вино с ябълки и други плодове. Асен се доближи до бю¬
фета и си поръча боле. Д. Кисьов. В напълнените вази от кристал / — боле и сидър сок от
портокал. Ем. п. Димитров.
болезън ж. остар. и диал. 1. Болка. Майка ви с болезни ви е родила. С. Радулов. 2. Болест. Стоян
беше болен от тежката болезн. П. Хитов. Тогаз света слетяла грозна участ: / глад най-
напред, а после труд, болезни. Ив. Вазов.
болест ж. . . . остар. Болка. Някое кораво тяло като лакът беше се опряло о гръбнака ми, при¬
тискаше го. Аз примирах от болест, тъмни петна ми се замяркаха из въздуха. Ив. Вазов.
бол£я несв. 1. остар. Боледувам. Всичко живо заболява и более повече или по-малко от някоя
болест. Летоструй. 2. нар. Силно милея, грижа се, изпитвам болка и състрадание. И колко
болееше за мене и за дома. Т. Г. Влайков.
боллук м. разг. (тур. bolluk). Изобилие. Расъл в млади години между мед и масло. обличан в ко¬
принени ризи и сърмалии дрехи, навикнал на слуги, на пари. на боллук. беше в младините си
едно чудо. Мих. Георгиев.
бблта ж. остар. (рум. boltâ). Магазин, дюкян. Около стените бяха търговските дворове (безе-
стен) с болти гръцки и арменски. Ел. Мутева. Те имаха в Арбанаси своя болта на два ката
с шестдесет железни прозорци, иззидана само от камък и тухли, в която се държаха копри¬
нените платове. Ц. Гинчев.
39

болясвам
болясвам несв., болясам св. остар. (нгр. μπολιάζω). Ваксинирам. Зарад това, мела майке·. дай
да ти болясат детето. Й. Груев.
бомбашйрен м. — вж. бумбаширин. От Цариград е тръгнал вече един бомбаширен. който отива
да търси този поп. 3. Стоянов.
бонджур м. остар. (фр.-рум. bonjur). Вид горна женска дреха до кръста, обикновено подплатена
с кожи. Той купи хубав чер атлаз а даде го да й ушаят нов бонджур. Бонджурате тогава
току-що бяха излезли а всички по-лични моми а невяста се труфеха с тях. Т. Г. Влайков.
бонз и ббнза м. книж. (япон. bonso). Будистки монах. Всички почитаха Хара-Карасута — Кхи-
Яцамура за неговото хлътнало-восъчно лице на свещеяяоюродuв бонз в храма на богиня Ци.
Ив. Вазов.
бора ж. диал. (ит.-тур. bora). Буря. Она нощ особено стана една толкова страшна бора от вятър
а дъжд. щото причини в башнята големи повреда. X. Пашов.
боран м. диал. (ит.-тур. boran). Силен, буен вятър. Любя, гори. ваште песни I а борана буйна. I
ваште волни самотии I и потоци руйни. Ив. Вазов.
борец м. . . . даал. Великденско яйце, което чупи другите яйца. Малчо извада своя борец а поиска
да се чука с баща са. К. Петканов.
борйще ср. диал. Място за борба. Не ми е оставало време да търся нито мама. нито татко. а
съм се губил сред стъпките на ония спретнати мъже, които препускат коне. играят ръченица,
хора а се борят на борището. К. Петканов.
борка ж. разг. Бормашина. — Дай ми борката. — Ето. вземи я — а той му подаде бормашина¬
та, с която досега бе пробивал дупки. И. Мартинов.
борница ж. Изгасих ти борницата диал. — светих ти маслото, убих те. „Слизай, мюфти Ала,
че сега ти изгасих борницата!“ Тогава чак омекна. Донесе един качамак — в масло се въртс.
Н. Хайтов.
борозйн м. диал. (тур. borazan). Тръба за свирене. Едни от нас през шепа. обърната в тръба, за-
пригласяха на едните, а други— на другите борозана. Ст. Чилингирсв.
борун — вж. бурун. — Какво наричаш борун?— Борун — бърдчина като тази — хе. Ив. Вазов,
боруна ж. диал. Брана. Тъй е. всичко трябва. Какво не трябва сега — а плуг, а боруна. а всичко.
Й. Йовков.
борчак м. диал. (тур. burçak). Кръмно растение подобно на фий. Кой една брезна от поляната
надзел, кому едс-кой вол борчакът изпасъл, гюрултии. патърдис. . . а сичко това става пред
черквата. Йл. Блъсков.
ботанизйрам и ботанизувам несв. и св. книж. рядко. Изследвам и описвам растителността. Ст.
Георгиев. който е ботанизирал по двете грамадни планини на Българея, Родопите а Рала,
възползувал се е от случая а заедно с колекцията от тяхната флора поднася на а описанието
им в ороадрографическо отношение. Ив. Вазов. Но днес географически Мусалла с горните
чалове принадлежа към Родопите. В това се е уверил а покойния професор Ст. Георгиев,
който е ботанизувал по тая васове около едан месец. Ив. Вазов.
боти мн. рядко, (фр. bottes). Вид зимни обувки. Поръча са н—дявол го знае от каква вече борса! —
дълга французка боти от европейска светлокафяв кром. Д. Калфов.
ббтор и ббтур м. дсал. Пън, дънер. Качеството им [на дървата] било много лошо. По-го гяма
част от тях бала ботора а корена. Пресата. Изтегли от дръвника шумнати вършани а зе-
кълца на големия ботур. Ст. Ц. Даскалов.
ботрйк — вж. бут рак. Еднъж две мулета, покрай една ливада. I трънлив пасяха бурен .. . —
О, каква услада — I Провикна се едното ... — Как I е вкусен тоз ботрак. Ст. Михайловски.
ббтурешки нареч. диал. Тъпо, намръщено. Затова са вземете бележка. другари, а не на гледайте
ботурешки, когато ва критикуваме! Ст. Ц. Даскалов.
ботурдсвам несв., ботурдеам св. диал. — вж. буторясвам. Любен се приближи до него. Мом¬
чето очакваше Витков да го ботуроса с лакътя са, както той имаше навик да права с всичка
деца. Г. Русафов.
ботурясвам несв, ботурясам св. диал. —вж. буторясвам. Тя бе устата, можеше всичко да при¬
казва с мъжете а всякак да га закача. Нека се опита някой да я попапне а ще го ботуряса.
Ст. Ц. Даскалов.
батфорти мн. остар. (фр. bottes fortes). Ботуши. Голос са притури още нещо, като еполети а
високи лъскава ботфорта. Ив. Вазов.
бона ж. диал. (от ит. bozza). Стъкло, бутилка. Край среднята маса беше се скълмил един човек
над панаца ястае а боца вино. Св. Миларов.
боцка ж. диал. Бод, острие. При снощния им разговор той каза на жена са:— Та си като кам¬
шик зад гърба ми. Остен с дълга боцка а само ме ръгаш в хълбоците. Д. Талев.
ббчен, -чна -чно, прил. дсал. Страничен. Попът въведе Драга право през царските врата, когато
тя инстинктивно поиска да мене покрай темплото, за· да влезе през бочната врата. Ие.
Вазов. Филович му се видеше малко студен. Той предполагаше друга бочни причина, чужди
на техните лични отношения. Ив. Вазов.
40

бранник
бочечки нареч. диал. Накриво. Скоро ще те пратя с другите жени на кооперативното. ■ . Щс
те впрегнем и тебе в общото. . . Не ме гледай така бочечки. Кр. Григоров.
бочка ж. диал. 1. Бъчва. И им сакат по бочка ракия. /и им сакат по две бочки вино. Нар. песен.
2. Бъклица. — Ей ви вази и булката Пена / вече чака на къщния праг, / давай бочката — ради
ергеня I да се чукнем ей тука на крак. Н. Марангозов.
бошандйсам се св. възвр. диал. (от тур.) Раздвижа се. — Много не може да се трие то. синко,
че може да се бошандиса пак кръвта. Ц. Гинчев.
бошанднсвам несв., бошандйсам св. остар. (от тур. boşalmak). Изпразвам. Но шия .ишави
ожидания поотлекнаха. когато дядо Добри се научи ош циганите у Геран, че Алиш и Джее-
дет си бошандисали пушките и единият се убил, а другият си убил коня. Ц. Гинчев.
бошбуазлък м. остар. (тур. boşboğazlık). Бъбривост. Няма да патя аз добро с тоя мой бошбуаз-
лък. но хайде да видим. говореше той. 3. Стоянов.
бошлаф м. разг. (тур. boş и пер.-тур. lâf). Празни приказки. Идеали! Бошлаф! Личното наше
земно доволство — ето идеала.. А. Константинов. — Та какво казваш... ще го има ли този
втори фронт, или всичко ще излезе бошлаф?. А. Гуляшки.
боювам несв. остар. Бия се, воювам. Аз ще да боювам заедно с вас за свободата. Ст. Ботьов.
Любовта не се турга с ръка и с ръка не се ошмахва. . . шя каприциозно боюва с человеческата
воля и повечето пъти с победа я покорява. Ст. Ботьов.
боюндрук м. диал. (тур. boyunduruk). Ярем. Ще снема, казва, боюндруците на воловете и ще ги
натиря, няма да правя чнфчилък. Й. Йовков.
боямба ж. диал. (от тур. boyunbağ). Кърпа или шалче за около шията. Челебията се отби в дю¬
кяна. купи си широка, дълга. вълнена „боямба*. Ст. Заимов. На места по дървените кепении
на дюкянчетата се развяват пъстри боямби. П. Ю. Тодоров.
браббнка ж. диал. Топчица, зърно, сачма. Докторът гръмна, но видя, че дивечът избяга нататък
здрав и читав, незасегнат от брабонките. Ив. Вазов.
брава ж. нар. Глава дребен добитък (овца, коза). Брави има две хиляди, а коне петстотин. Ив.
Вазов.
брйвий прил. книж. рядко. (рус. бравьш). Храбър, смел, юначен. Отговаря бравий Кракра; /
„Ой те тебе, цар Василий, / дори свети ясно слънце / на моите гари очи, ../ я не давам влас
ни косъм / от Перника да се кътне. Π. Р. Славейков.
брата ж. книж. остар. (рус. брага). Домашна бира. Кога Святослав свърши клятвата, поднесоха
му здравица — чаша с брага. Ел. Мутева.
брада несв. диал. Забраждам. И гледа как стринка Ирина с просълзени очи гласи Петранка· бради
й нова кърпа. Ц. Церковски.
брадата м. рядко. Брадат човек. Ако те подгонят англичаните, като заек ще хвърчиш. По-бързо! —
обади се един брадяга с лула. А. Каралийчев.
бран1 ж. старин. Война, битка, бой. Бран кървава се дигна по цялата българска страна. Брат
срещу брата стана — и син баща си в кърви потопи. Н. Райнов. И скоро пред Солун побеля
полето / от шатри. Обсада. И почна се бран. Ив. Вазов. Подире му мълком, окъсани. бледи, /
тълпят се бездомници жадни за бран; / в очите им греят мечти за победи. / в душите им
тътне възбуден вулкан. Хр. Смирненски.
бран2 м. диал. Водна вълна. Тунджа мята бранове въз брода, раздрана от камъни и ракитак.
П. Ю. Тодоров. Морето припряло брегът песъчливий / со бранове кротки го гали. Пенчо Сла¬
вейков.
бранен, -нна, -нно, прил. старин. Боен. Там роден съм! Там деди ми / днес почиват под земя. '
там гърмяло тяхно име / в мир и в бранните поля. Ив. Вазов. Утихнаха бранни полета,
сви знаме война триумфална. Ив. Вазов. И българин съм не заради твойта слава / и твоите
подвизи и твойта бранна сила. / а зарад туй. че съм безсилен да забравя / за ослепените бойци
на Самуила. Ат. Далчев.
бранйца ж. нар. Стадо от купени овце или говеда. За това има други хора — браничари — които
ходят ош село в село, та берат овце. говеда и набират цяла бранйца (сюрия), па ги карат
в Цариград. Й. Груев.
браничйр JM. нар. Закупвач на бранйца. Популярната песен Смъртта на млад Димитър, в кочто
се възпява смелият заможен българин, браничарят и търговецът Димишраки х. Тошев от
Враца. Б. Ангелов.
бранник м. 1. старин. Воин, войник. Той помнеше ромейското упорство — и в паметта му пла¬
чеха за мъст избитите вожди и бранници. Н. Райнов. И сред кипежа на кървава битка ■
втурнах се мълком след нейния лик. / Сред редовете на бранници прашни I .хиляди мечове
хванах в ръце. Хр. Смирненски. 2. остар. Член на фашистка организация у нас преди
9. IX. 1944 г. Отшука ме насолили здравата; „Баща му изключен от партията, той
бранник в миналото, а сега с карнeрнстимни домогвания ... и прочее и прочее!“ Ст. Ц. Дас¬
калов. Вечерта в коридора на комендантството имаше навалица, но беше тихо. Легионери и
41

брантйя
бранници, с изпежени лица. побледнели от вълнение нетърпеливо очакваха т шта на
коменданта. X. Русев.
брантйя ж. разг, (от тур. bırakmak). Стара развлечена жена или мома. Това бяха кадъни по всяка
вероятност. защото само глас се чуваше, а хора се не виждаха, с изключение на някои стари
брантии, които нямаше защо да се вардят. 3. Стоянов. — Брантйя мръсна! — гледаше я
кръвнишки чичо Продан и смучеше бързо цигарата си. Г. Караславов.
брат м. . . .Хванат ме братята диал. Ядосам се, кипна, побеснея от яд. Махай се от очите
ми. Не искам повече да те гледам. Върви си, докато не са ме хванали братята! К. Петканов.
братйна м. разг. Брат, побратим. — Хей, братино, не подминавай така. Заповядай да ми видиш
бакалницата. Кр. Григоров.
брашйнка ж. диал. Отвор пред воденичен камък, през който пада брашното. Камъните бръм¬
чаха. брашното се сипеше из устата им — през брашинките и падаше в подовете на струя
като бяло ленено повясмо. Ц. Гинчев.
брашнб ср. ...Легна на брашно диал. Покоря се, капитулирам. Ще легнат на брашно, женки-
те!. . . Погледнете картата. Германия е като въшка, а Русия като слон. Слон и въшка —
ха, въшко, бори се! М. Ягодов.
брашнянка ж. диал. Килер, в който държат брашното. Мъж ми, като ме доведе в тази къща.
най-напред в одаите до брашнянката влязох. П. Ю. Тодоров.
бредни мн. книж. остар. (рус. бредни). Измислици, измишльотини. И наистина, г-да поети,
ако редакциите на нашите литературни списания са готови да обнародват бредните даже
и на идиотите, то барем вие бъдете малко по-умни от своите учители. Хр. Ботев.
брежлйнка ж. диал. Малка земна издатина. Русалиите прерипват на криваците си брежлинки
и долинки, носят се като духове. Ст. Ц. Даскалов.
брезна ж. нар. Бразда. Аз орях, а тя вървеше подире ми с една торба и пущаше зърна в брезната.
А. Каралийчев.
брекина ж. рядко. Дребно горско дърво с кафяви, лъскави, топчестц плодове. Шумата на дъба е
почнала да става медночервена. . . на брекината и бука — портокалево-червена. П. Росен,
бръкна св. диал. Набъбна, цъфна. Сливите винаги са бързали, та и тая година първи се усмихнаха
на слънцето. А пък бадемите изведнъж брекнаха, отвориха розови устни. К. Петканов.
брекнал прил. диал. Бликнал, набъбнал, нацъфтял, пълен с живот. Има нещо по-скъпо и по-пре¬
красно от миналото. И то не е малкото розово облаче, пронизано от слънчев лъч, нито брек-
налият гръб на равнината, нито свежият въздух, а неговата жажда за живот. К. Петканов.
бранен, -нна, -нно, прил. старин. Тленен, краткотраен. Те съставят голямата част от тълпата,
която придружава неговите бренни останки към гроба. Пенчо Славейков. Дойди, но с под¬
виг увенчай / ти твойта бренна суета ! и нека бъде твоят край / една усмихната мечта!
Д. Дебелянов.
брестя несв. диал. Паса кози в гора. Баща му го гони по високи гори, по дълбоки доли. овце да пасе,
кози да брести. Ил. Блъсков.
брехтене ср. диал. Пръхтене. Ако някой селянин, както си почиваше на трема през най-горещия
час на деня. чуваше в леса стъпки на глиган или далечно брехтене на елен, той забравяше и
почивката и горещината и като грабнеше, що му падне под ръка, отиваше да гони лова.
Ст. Загорчинов.
брехча несв. диал. Пръхтя. Уж се хвалиш. че можеш да носиш цял чувал на гърба си, пък взе да
брехчеш като нашата, ваклестата овца, дето няма мляко да задои и агнето си. Кр. Гри¬
горов.	4$
брецвам и бр^цам несв., брЬцна св. диал. Издавам своеобразен звук (за бивол); рева. По улицата
мучеха говеда, брецаха биволи. Ст. Ц. Даскалов. Тъкмо на най-стръмното място на пътя,
на най-голямото надолнище. биволите брецнаха, побягнаха. Пелин Велков.
бряг м. остар. (англ. brig). Кораб. Палуба била пълна с пасажири, без оружия. Екипаж е слаб,
а вече ясно може да се види крепост и сила бригу, кой 'иде бързо на них. С. Радулов. Подир
минута лекий бриг отмина / към бреговете африкански пак. / а ние — към далечната ро¬
дина. К. Христов.
брйга ж. диал. (ит. briga). Грижа. Тя оставила малката си рожба на попечение на своите род¬
нини, които, вижда се. малко са имали брига за бедното, лишено от майчини грижи, сираче.
Ив. Д. Шишманов,
брйзги мн. книж. рядко. (рус. брьвги). Пръски. И като се обърна по гърба си, той почна да на¬
нася такива немилостиви удари с нозете си по повърхността на разпенената вода, щото
бризги летяха чак до тавана. А. Константинов.
бриздя несв. диал. Пръскам се, нося се. Дълбоко дишат планините, / в полята нощен хлад бризди.
Сл. Красински.	t
йрйзна св. диал. Бликна, пръсна се, плисна се, разлетя се, лъхна. Из угасналите му очи. като из
два тъмни кладенци, бризнаха сълзи и обилно обляха сухото му лице. Елин Пелин. Нещо
42

бубонйкам
се скъса в ухото му. Извика от болка и се олюля. Усети, че по страната му бризна нещо
топло. Кл. Цачев. Бризна ушринникът и листата на зарзалата тихо прошумоляха. Кл. Цачев.
брич м. диал. Бръснач. Никола бричат бербере / със позлатени бричове. Нар. песен.
бродеж м. рядко. Оживление, кипеж. Едновремешният му жив интерес към литературата из¬
пълня душата му с честолюбиви помисли и предизвиква в нея такъв бродеж, за какъвто и
той сам едва ли се е надявал. Пенчо Славейков.
брбдник м. и бродница ж. нар. Според народното поверие: 1. Мъж или жена, които бродят
нощно време и правят различни „магии“. Дали вода да свешява / със ниски поклони, / или
бродници от нейде / с молитви да гони! Ив. Вазов. Ти смътно се мяркаш / из морната
памет, / кат бродница сънна / в бездънна гора. Д. Дебелянов. А отроците вярваха на кле¬
ветите. че бил ближен с бродници нощни и нечестиви сили. П. Константинов. 2. Дух на
мъртвец, който броди нощно време. И само отминва на Лазаря гроба / и Лазаря люто
проклина / ,.О. бог да даде нестопен да останеш! / Дух бродник духът ти да стане. Пенчо Сла¬
вейков.
броднина ж. остар. Някогашна такса за преминаване през брод или мост. Аз съм дошел да се
оплача. Мене ме постави архонтът при моста на Етъра — срещу Самоводене. да сбирам
броднина. Твоите хора не плащат. А. Каралийчев.
брождав прил. диал. Грапав, сипаничав. —· Е. Богдане, чорбаджията ти направил тогава едно
добро, па н ти сега трябваше да му се наплашиш — каза един ош селяните, с широко. тлъсто,
брождаво лице. Хр. Максимов.
брука ж. диал. Пъпка по тялото, буца на главата. Лицето му има на дясната ланиша (буза)
една черна брука голяма и космата. Π. Р. Славейков.
брумбалче ср. диал. Брьмбарче. Влезли му в главата брумбалчеша. Π. Р. Славейков.
брухна св. диал. Грухна. Сиви, полудиви свине брухнат, уплашат конете и се изгубят в лонгоза.
П. Росен.
бръбой м. остар. Картоф, барабой. У Италия начнали да· садят бръбой едва на края на преми¬
налото столетие. Летоструй.
бръв ж. нар. Мост само от едно дърво. Те двамата, като вълшебни някакви самодиви. преми¬
наха бръвта н той внимателно гледа как по сребристите води на гладката река пълната луна
бе отхвърлила сенките им. П. Ю. Тодоров.
бръконйя ж. остар. Бъркотия. При всички вътрешни бръконии н буни. . . Турция не остана надире
от духа на времето. Всеобща история.
бръляв прил. диал. Мръсен. — Борисе — викна му баба Тонка. — млъкни! Онемей! Проклета
да съм, що те родих такъв бръляв. Сл. Трънски.
брънтйя — вж. брантия. Тая заран дойде от страна на нейна милост някоя си хлевоуста брън-
тия. Ив. Вазов.
бръстйна ж. нар. Сурова вършина за хранене на добитък. Топела се гората за пасища и нивн,
пържили я за въглища, кършили я за листе н бръстина, та одрипавяла, снромашката. Н. Хай¬
тов. Още днеска поОкарвай козите. Ала гледай добре да ги храниш. Да им сечеш бръстина в
гората. Ран Босилек.	·
бръстя несв. диал. За животно: яде зелена шума. Снвн съм козици пасла в зелена гора да бръстят,
зелена трева да пасат. Нар. песен. Млади гъсеници бръстеха млада шума в гората н всичко
живееше, трептеше. дишаше хармонично. Й. Радичков.
бръсяци мн. (бръсяк м.) диал. Прозвище на селяни от Крушевско. Тук имаше много н от едро-
главише, със сплескани тилове бръсяцн, които гледаха изпод вежди с остри или хитри, лу¬
кави погледи. Д. Талев.
брътвач м. рядко. Бърборко, плямпало. Да, такъв беше Далайлама. Той беше н празен брътвач
на кухи анекдоти, и в пълния смисъл на думата талантлив н солиден адвокат.. Д. Немиров.
бръцна св. диал. Попаса, хапна. Ставаше от сред нощ н дорде другите пуснат добитъка н го
изкарат на паша. Манчовише крави бяха опасли слоговете. бяха бръцнали н по малко от
чуждото жито. Кр. Григоров.
бркчник м. диал. Надиплена женска дреха около кръста; вълненик. Елекът беше ненужно при¬
стегнат над бръчника около н без това тънкия й кръст. А. Христофоров. — Хайде де. . .
ешо на — посегна Евстатиев н я ощипа по бедрото, покрито единствено от бялата риза под
бръчника. Т. Харманджиев.
бряз мн. брбзи прил. нар. За бивол: с бяло петно на челото и опашката. Два брези бивола —
отпред ги шопче тегли / за тежкия синджир в обтегната ръка. Пенчо Славейков. По едно
време съгледа. че брязата биволица се е спряла н яде нещо. Ил. Волен.
бубайко — вж. бобайко. — Бубайко и майчинка се мусят в къщн — смигна дяволито Азисе Тор-
лакова. — Ама ако остане на мене. хем ще изляза, хем ще се открия. Б. Несторов.
бубонйкам си несв. диал. Шепна си, шушукам си. И тъй като те дълго си бубоникаха. значи ра¬
ботата беше доста важна. Ст. Ц. Даскалов.
43

бубонка
бубонка ж. диал. Плодът на черницата. Отвъд — черниците! Какви ам са огромна бубоякиτе!
пък сладка като мед! К. Христов.
буга .w. дсал, (тур. boğa). Бик. И да знаеш. че всяко имане си ама таласъма, — може да се яви
като куче, като маймуна, като буга. И. Йовков.
бугараш м. рядко (ср. бугараш). Българин. Па амаме а други средства йощ I за всички якоглави
бугараши. Ив. Вазов. Сръбският пост. казват, се пазел, от брадясали чичовци-опълченци,
които отстъпила във вътрешността след незначителна схватка с голобрадите бугараши.
В. Карагьозов.
бугбр м. книж. рядко, (рус. бугор). Издигнато място, могилка, малко възвишение. Жените а
недъгавите гледаха да намерят камък или бугор пръст, за да стъпят а гледат по-добре.
Ст. Загорчинов.
будаляв прил. диал. Глупав. — Е-х, будалявата Захра пее! — разсмя се Нихад. — Разправя
баща й, че е глупава. Л. Александрова.
будея несв. даал. Стоя буден, будувам. Тогава веднага са припомни, че Марли бе му предсказал,
че ще бъде посетен от едан дух, когато часовникът удари едан. Той ся реша да будее, доде
мине това време, сп. Наука.
буджак м. диал. (тур. bucak). Кът, ъгъл, обикновено до огнището. Аз я обичах тая част от
нашия дом, наричана къщи. с огнището а с малкото кътче край него. до бурията, което зо¬
вяхме с голямото име буджак. Т. Г. Влайков. Леля Рада а леля Стояна самодоволно са
седнали в буджака. отпочиват са а са приказват нещо. Т. Г. Влайков.
будненце ср. диал. Малък съд за ракия. Хаджи Генчовица станала. излязла а донесла из другата
стая такова едно калаено будненце, което приличало на раба нагоре с опашката. Л. Кара¬
велов.
будувам несв. рядко. Стоя буден, бодърствувам. Настъпи нощ. До зора майката а бащата бу-
дуваха, не се а съблякоха. Е. Коралов. Докога съм будувал а кога заспал — не знам. На за¬
ранта Ариф ме събуди — вече приготвен. с товарена коне. Н. Хайтов.
буенйк и буенбк м. диал. Вид буйно хоро. Когато всички се дръпнаха а затропкаха алфатарски
буенак — хорото на равнината, — той остана сам. Ст. Ц. Даскалов. Буенек — това е
хоро. . . Преди това те много вечери наред се събират, учат различните стъпки на буенека
а думите на коледарскате песни. Д. Бозаков.
буерйя — вж. буха рия. От градинката ще минеш през отвода. Той е шарок, заграден е с дъс¬
чена буерия. хубаво излепен а изчистен. Т. Г. Влайков. Стълбата а одъра са обградена към
двора с дървена буерия. Т. Г. Влайков.
буерче ср. диал. Охлювче. А там до плета е здравецът, дето а зиме е зелен — повалял ле е дъжд.
между издадените гола корени аз все са намирам по някое буерче. Т. Г. Влайков.
бузданн— вж. боЗана. Няколко друга солдати стояха отсреща пред бузааната а се разгова¬
ряха с три-четворица селене. Т. Г. Влайков.
бузгун м. диал. (тур. bozgun). Поражение. Пред синовете му овесваха уши I най-злите турни:
вред като паша I с алай те ходеха. Ала а тях бузгуна I разсипа. К. Христов.
бузурест прил. диал. Бузест. И продължи да приказва. докато в кантората не влезе някакъв едър,
добре охранен а добре облечен селянин — червен а бузурест като троянско гърне. М. Ягодов.
бунабес м. книж. рядко. (фр. bouillabaisse).. Рибена чорба. А може би ва се сръбва рабена чорба.
Ще ва заведа тогаз в едно местенце около Тулон, дето се приготвя единствения на земята
буйабес! К. Константинов.
букай, бугагй и букагйи мн. остар. (тур. bukağı). Окови. Някой мрачен дух в скалите I оковал ги
бе отколя; I аз разбих им буканте, I пуснах клетите на воля. Ив. Вазов. Конете се връщаха
към селото, дрънкаха с букаите са а бързаха да намерят под яснос сянка убежище. Й. Йов¬
ков. Мене а едного арбанасченана, по един крак в букагиате, отведоха на. та на запряха в
тъмница. Π. Р. Славейков. И целият ми крак е хванал шия един пръст дебела. Все от гумата.
Ей от тоза опинек! Кукаш, а не обувки. Букагае нося. Пелин Велков.
букар м. дсал. (от ит.). Кана. Между людете се появи едан голям букар с вода а тръгна от ръка
на ръка, тежък. с желязно дуле за пиене. Д. Талев.
букачка ж. нар. Младо буково дърво. Двама мъже не може да нахвърлят на колата какви да
са габрица или криви букачки. Трябва дебели дърва да се наберат. Чудомир.
буке мн. остар. Букви. Това сантиментално-писарско разказване за една писарска любов има
само това достойнство, че е напечатано с черно буке на бяло кнаже. Пенчо Славейков.
Букефал м. книж. Конят на Александър Македонски. Колко баби той разплака I върху Буке-
фала! В девет села той се слави, I за учен манава. Ив. Вазов.
буки ср. Старо име на буква Б. И когато аз сами I дремя пра аз. бука. веди, I ва недейте се
стреми I тъй безочливо попреде! Ив. Вазов. Вземе от коленете сс панакедата. та сложи я
над кросното а. като показва с пръст, почва да реда: „Аз. . . бука. . . веде. . . глагол. . .“
Т. Г. Влайков.	’
44

бувя
букурещлйк м. диал. Разврат, ^мръсотия. — Не искаме букурещлйк в селото! Една разпасана
кучка е удавила копилето си и с това е омърсила водата, хляба и пръстта на Брястово.
К. Петканов.
була ж. нар. Туркиня, кадъна. От Одрин дошла един път една була из харема на някой си паша.
Ив. Вазов. Яшмак развяла татък була / по чехли претърча. Пенчо Славейков. Къносани
були с тънки вежди и едри ярки гергини в косите, с широки басмени шалвари. . . носят гър-
ненца с масло. Н. Тихолов.
булвйн м. диал. Буца. И сред първия булван земя съгледах, че се лъсна един ключ. сп. Читалище,
булгаре ср. — вж. булгарина. Тъгата му, че няма деца, лека-полека се изгуби и той тръгна из
села и градове да прахосва имането си, да пее по кръчмите и да свири дни и нощи с булгаре.
К. Петканов.
булгарина и булгарйя ж. остар. Вид голяма тамбура. Понякога свиреше на булгарина така
обаятелно в нощната тишина, щото целият затвор онемяваше. 3. Стоянов. Той вземал
булгарината и зънкал по коридорите й онова, което му нашепвала гората. Ст. Станчев. До¬
шъл в Цариград и там бил свирач на булгарйя. Ив. Вазов. Ти ще му свириш с булгарията и
ще пееш на притеснителят български песни. Ст. Ботьов.
булек м. диал. Младоженец. Ха, старо, улови се най-напред! / Па аз, па булката. А булека къде го?
К. Христов.
були-гйщи диал. Увивно растение с бели фуниевидни цветове. Момиченцето бере були-гащи,
кръгли бели цветенца. прилични на малки захлупачета. Т. Г. Влайков.
булкувам несв. диал. Ходя булка. Па на Янка останало / един пешкир копринен, / дето с него
ще булкува. Нар. песен.
булбсам св. остар. (от гр.). Заразя. Тие дирят и занимават квартири у такива семейства, дето
няма никой, който да се застъпи за тях. ако насилят майката или дъщерята и ако ги булосат
със сифилисът на своята цивилизация. Хр. Ботев.
булски прил. диал. Кадънски. Тя бе (снаха ми) познах я. в булски дрехи облечена. Т. Г. Влайков.
Булско цвете — градински храст с бели топчести плодове. Искаше да бяга, да слиза по стъл¬
бата, да хвърля по лебедите белите бобонки от булско цвете, които се пукаха между пръ¬
стите й като въздушни мехурчета. Ст. Загорчинов.
бумага ж. остар. (рус. бумага). Служебна, канцеларска преписка. Вземи тая бумага и я занеси
на командира на дружината. Ив. Вазов. Виждам, че сте зает.— Ами, бумагите могат да
почакат. Е. Манов.
бумйжка ж. остар. разг. (рус. бумажка). 1. Хартийка. Само ей тия карти, карнетки и папки
дотягат. И аз тъй протестирах срещу бумажките, а сега дори и съревнование печеля. Н. Кара-
лиева. 2. Банкнота. Скоро трябваше да делим копейките с брата си Питка. Чорт возми!
Бумажките скоро у летяха из джобовете ни и ний трябваше да. . . да гладуваме. С. С. Боб-
чев. Стайко му даде пари. Две бумажки. Две по петдесет лева. Или две по сто. Й. Йовков,
бумбак м. диал. Дълбок речен вир. Ще те хвана с два пръста и ще те хвърля в бумбака, хей долу.
на завоя на реката. в най-дълбокото да се удавиш. Кр. Григоров.
бумбар м. диал. Пчела търтей. Има и други пчели в кошчето по-големи от другите,. но по-малки
от царицата. които се назовават бумбари: тий не ustam жело, нити работят, ами ходят с
царицата през лятото. П. Берон.
бумбашйрии м. остар. (рум. bumbaşir). Съдебен изпълнител; бимбашия. Се по същото време
бяха го запрели за данъка. Бумбаширинът се разхождаше из конака. Ив. Вазов.
буна ж. нар. Смут, размирица, въстание. Поданиците му като не могли вече да го търпят,
повдигнали се на буна. И. Груев. Време е да заприказваме за пушки и пищови, както ни под¬
канват от Букурещкия комитет. И не само да приказваме, ами да намерим и купим. Голяма
буна се гласи, братя! Д. Марчевски.
бунджук — вж. бунчук. Преди няколко дена в Яш се развяваха християнски пряпорци. . . а сега
се ветреят полумесеците на Мохамеда, по вятърът се развяват бунджуците от конските
опашки. Ст. Ботьов.
бунйка ж. диал. Вид отровен бурен; блян. Той виждаше с очите си, че по бунищата растат
само плевел, коприва и бунйка. Мих. Георгиев.
бун(т)чйя м. остар. Бунтовник. Казват, за дето разнасяли някакви писма между турците. . .
да ги бунтуват. . . Да бях аз, щях да ги прикача на въжето! Мразя бунчиите. Йв. Вазов.
Аз зная защо сте станали учители по селата: вашата цел е да научите народът да се не
покорява на властта. Вие сте бунтчие. Хр. Ботев.
бунчук м. остар. (укр. бунчук). Военно знаме от конска опашка. Ех. де са нашите еничери? Де
са нашите делибашии? Де са нашите стари султани? Ако би живели тие наши юнаци със
своите страшни бунчуци, то би накарали да прехапят устните си и московците, и френ-
ците, и ингилизите, и нашите гяури. Л. Каравелов.
буня несв. нар. Вълнувам, подбуждам, вдигам на буна. „Ти ще трябва повече да залягаш на уче¬
ние?' Тия думи, нашепвани многократно от мене, бунеха душата ми и вливаха ту бодрост
45

б> рак
ту униние в нея. Ст. Чилингиров. Ти пак ли си тръгнал да бучиш селяните! — и турчинът
изпсува гнусно на · турски. Д. Талев. буня се възвр. Благородните притеснявали народа, на¬
родът се бунил против тях и ревял. И. Груев.
буран— вж. боран. Върхът на Балкана / йоще се белей. / в зимна си премяна; / там бучи бу-
рана, / шамо мраз владей! Ив. Вазов. Блеснало късното есенно слънце. / Духали бели и черни
бурани. Ламар.
буренйя ж. диал. Ястие от варен или пържен зеленчук. Другата гозба е някаква неизвестна,
безименна бърканица — буренйя, която изпуща пара. Ив. Вазов.
бурй.лка ж. диал. Продълговато буре. Докарват от Церово няколко бъчви вино н две-три бурилки
ракия. Т. Г. Влайков.
бурия ж. остар. (тур. boru). Тръба за свирене. Откъм юг ми се счу нещо като турска бурия.
Понадигнах се н замръзнах; на превала редица хора. Аскер е. П. Росен. Смехът на Кара Бе-
кир, гърлен н гръмовит като бурия,' се разнесе по улицата в привечерния час. А. Христофоров.
бурка ж. остар. (рус. бурка). Широко и късо наметало, ямурлук. В шубраците там го намериха
те, / в своята бурка казашка загърнат:. Пенчо Славейков.
бурлйв прил. нар. 1. Бурен, гръмлив. Това не беше спокойният лес от равнините, а наежена
бурлива гора, която очакваше пристъпите на вятъра. Н. Хайтов. 2. Неспокоен, размирен.
Но що паднахте вий, деца бурливи. Ив. Вазов. В море бурливо бях попаднал / н борех се с
вълните сам. Ив. Вазов.
бурма ж.. . .остар. Пръстен. Наполеон. Ти доброто ми искаш — аз сам зная (дава му бурма¬
та си.) Земни това за спомен. Шпион. Ош злато! А. Дюма (превод).
бурмалйя прил. неизм. диал. (тур. burmalı). Завит, засукан. Той ми се видя като да е легендарният
оня Мусшан от песента за хайдутите. Липсваше му само едно „тюфечище'“ н неизбежните
за всеки юнак „бурмалйя мустаки“. Н. Хайтов.
бурнус м. книж. рядко. (ар. burnus). Вълнено наметало у арабите. Бяха араби. мургави черно-
брадн, загърнати в белите си бурнуси. П. Бобев.
бурса ж. книж. остар. (рус. бурса). Духовна семинария. Какви са тия калугерски антерии на
вас? че така ли сичките носят в академията? С такива думи посрещна стари Булба двамата
си сина. които се бяха у чиле в киевската бурса н дошле дома при баща си. Н. Бончев.
бурсак м. книж. остар. (рус. бурсак). Семинарист. Търговките на пазара. щом видеха, че минава
бурсак. заслоняха с ръце мекиците, колочите. тиквеното семе, като орлици децата си.
Н. Бончев.
бурузан — вж. борозан. Няколко пъти вече гръмваха бурузани н шюмбелеци н пак замлъкваха.
Й. Йовков.
бурун м. диал. (тур. burun). 1. Малка земна издигнатйна. Ей там на поляната до буруна бял¬
нало се беше от палатки. Й. Йовков. 2. Нос на обувка. Така изпод тия алияти обущата
излизаха гиздави. лъскави с жълти железца на буруните. Д. Немиров.
бурханйя — вж. буренйя. Обикновено Станка вареше по шепа фасул и цяла тенджера кисело
зеле. слагаше по няколко капки мазнинка, колкото да се размаже червеният пипер, за да
потъмнее бурханията, Г. Караславов.
бусар м. диал. Туфа, китка трева. Оставяше на Гана бележки и знаци по техните ниви· Тя ги
намираше със закъснение. оставяше му храна по бусарите. Ст. Ц. Даскалов.
бутада ж. книж. остар. (фр. boutade). Каприз, сръдня, прищявка. Горната сърдита бутада на
хаджията ми науми една друга сърдита дума. Ив. Вазов.
бутел прил. диал. Загнил. Подправените ястия, въвоненише меса, бушелите вошки разболяват
человеците. Π. Р. Славейков. Кого подхвърляте на глуми? Тоз народ, — / вий на когото
сте червив н бутел плод. Пенчо Славейков.
бутнй-колйба м. и ж. нар. Възглупав, смахнат човек. Пък и той — какъвто бил бутни-колиба. . .
Цяло село разправя за него. Отде го е харесала? Ц. Церковски. — Герчо, каков си бутни
колиба!— кори го често тя. Елин Пелин. Остави го тоя бутниш-тба! Зачерни онова мо¬
миче там горе у Водица, н тебе ще зачерни! Ст. Ц. Даскалов.
бутня ж. диал. Разправия, караница. Който ходи всеки ден применеи, секи час има бутня с ши-
веца. Π. Р. Славейков.
буторясвам несв.. буторясам св. нар. Бутам грубо, събарям. Из ниския трънак, / отзад го из-
веднаж налетя зъл помак / н с щик под плешката отляво буторяса. Пенчо Славейков.
бутрак м. диал. Растение репей. Това куче беше рзяхно. Не твърде голямо, жълто, с дълга космата
опашка. по която бяха се налепили тръни и бутрак. Й. Йовков.
бутресвам несв., бутр&ам св. — вж. буторясвам. — У да те — бутресваше я Василена и по-
литваше да я удари. Кр. Григоров.
бутурлйв прил. диал. За място, из което има буци. Тежко е да налягаш и подигаш цял ден ра¬
лото из бушурливите ниви. Т. Г. ВлаЙков.
46

бъднр
буфанте ср. диал. (от фр. bouffante). За женска прическа — издигната, бухната нагоре. /я ас
захвърлила коприненото шкене а с помощта на Руменова бе дигнала косете са а бе гс сре¬
сала по новому — на кок а с буфанте. Д. Талев.
бухарйя ж. диал. (от тур. buhar). Парапет от летви или дъски. Върна се. изкачи две-три стъпала,
заудря с патерицата си гредата на дървената бухарйя а викна: — Булка Неновице! Булка!
П. Стъпов.
бухер м. диал. Охлюв. Варовита пръст е а там. дето расте коприва, къпинак, а дето се намират
много бухера. Й. Груев.
буцалия — вж. буцелив. Теза валяци се търкалят след един сталинец а за двадесет а четири
часа могат да натрошат халядн декари буцалия земя. А. Каралийчев.
буцелив прал. диал. Из който има буци. Той водеше мършави като самия него кравка, впрегната
в едноплъзичен плуг, който беше сложен върху дървен чатал а се тътрузеше по буцеливите
коловози. Ст. Марков.
буцинатор м. книж. рядко. (лат. bucinator). Тръбач. В петък сутринта Борил дойде. Неговото
появяване бе предизвестено от тръбите на буцинаторите. Ем. Станев.
бучав1 прил. диал. Който е с буци. Ще го видиш, че гази с усилие из бучавата оран, от варелите с
газта до тракторите. Ил. Волен.
бучав2 и бучев прал. диал. Рошав. Теленцата, излизайки на водопой посред зима, се бяха така
накокърижила, така бяха обрасли с бучави косми, че приличаха на големи вълнести тара¬
лежа. Кр. Григоров. — Ето ме а мене, зетя — изправи се пред него прав снажен момък
с гъста бучева коса. Ст. Ц. Даскалов.	·
бучакчийница ж. остар. (от тур.). Работилница за ножове. Бучакчийнеците деня а нощя само
ятагани а ками коват. Ив. Вазов.
бучакчия м. остар. (тур. buçakçı). Ножар. Решал в града Моллата да прескоча, I при майстор.
саблята му да наточи, I намерил най-добрия бучакчия, I показал му я. I а седнал да почака
малко тщм. Д. Подвързачов.
бученце ср. диал. Декоративен храст с дребни бели топчести плодове. Оня малкият храст с
дребните листа а белите топчета, наредени по него като бели шекерчета, е бученцето
Т. Г. Влайков.
бучка ж. диал. Тясно каче за биене на мляко. Щом чуят бучката на стринини са да буха, децата
на Цветкова току дотичват а наклякват като котета край нея. Знаят те. че щом страна
см Фета избуха маслото, ще им гребне с лъжичка. Ст. Ц. Даскалов.
бушама ж. диал. (тур. boşama). Преграда. Вземат рушвет, бият, убиват а всички са такива —
мислеше Костадин. лазейки по изкривената. с изпочупени летви стълба към тавана на плев¬
ника, разделена с висока бушама. Ем. Станев.
бушница ж. диал. Пестник, юмрук. В продължение на една минута из кулисите а из сцената
плющяха само удари от бушница а столове. Ив. Вазов. И първо замахна със стиснати буш-
наца. Но опита се да са уталожи гневът. Π. Р. Славейков.
буюкйя ж. диал. (от тур. bıyık). Щипци за мустаци. В спацерията ти все трябва да има нещо
такова. . . И той са завъртя на високо едина мустак. . . Такова, което може да ги направа
тия пущини през иглени уши да влизат. — Има по берберниците — буюкйя. Ст. Чилннниров.
буюр, буюрун и буюрунус нейзм. остар. (тур. buyur). Заповядай, заповядайте. — Буюр, —
рече той, като облегна колосания са гръб на страна. Д. Немиров. Арнаутинът й проговори: —
буюрюн, мадам! Ив. Вазов. — Хайде буюрунус, буюрунус —- вика Цинцарчето, — за гле¬
дане пари не вземаме. Д. Немиров.
буюрдисвам несв., буюрдйсам св. диал. (от тур. buyurmak). Заповядвам. Аз не ща да зная никого.
На таз къща вергеята аз плащам, аз буюрдасвам, анадънму. Д. Войников.
буюрултия и буюрунтая ж. _ остар. (тур. buyurultu). Писмена правителствена заповед. Днес
ще се издаде а буюрултая за полагане фермана в действие. Летоструй. Тук първомайсторът
на абаджиите, Иван Спасов. успял да издействува от султана „буюрултая“, която обез¬
печавала на Неофета безопасен живот в града. Хр. Бръзицов. Той беше кюрд, сюруджия,
който дохождаше мензел няколко пъта в годината с фермана, буюрунтаи а захурате от
Цариград до търновския войвода. Ц. Гинчев.
буя несв. диал. Проявявам се буйно. Огнецветното на знаме I в ярък а немирен пламък I гордо
с огъня буй. Ас. Босев. Животът умираше. а тук буеше живот, цъфтеше, връзваше плод.
Ст. Ц. Даскалов.
буядак м. дсал. Буйна растителност от храсти или бурен. Едан кошер имаха те, но са го гледаха
а него като жив човек. Туряше му водица пред вратицата, изтесваше буядаците а лягаше
под размирисалата се овошка. Ст. Ц. Даскалов.
буянски прал. диал. Предназначен за хоро буенак. Тя колкото са е хубавица, кой знае пък буян-
ската руба как й приличала. Ил. Блъсков.
бъдне ср. диал. Малко буре. Лют оцет бъднето са съсипва. Нар. пословица. Бъчва, каца, бъднета
ся разсъхват, ако ся оставят за много време празни а на сухо място. Й. Груев.
47

бъдне
бъдне ср. диал. Бъдеще. Към твойто слово аз и своето прибавих, / дела приумножих при твоите
дела: / и с*д на бъднето да чакам се изправих / с теб — две со подвизи увенчани чела. Пенчо
Славейков.	.
бъднея несв. рядко. Бдя, стоя буден. В тия диви места няма никаква пътека; човек, задължен да
следва стъпките на зверът.. . принуден е да бъднее непрестайно, за да се отърве да го не раз¬
късат. Ив. Богоров.
бъждам несв. диал. Бивам, ставам. Не може да бъде, а ето че бъжда. Л. Н. Толстой (превод),
бъзуняк м. диал. Растение бъз, бъзе. Храсталаци и бъзуняк покриват двата царствени акропола!
Ив. Вазов.
бъкел’ м. нар. Дървен съд за вода, подобен на голяма бъклица. Стоянчо, грабни бъкела от ма¬
гарето и отърчи да донесеш малко пряспа вода от кайнака. Й. Йовков.
бъкел2 м. диал. Воден мехур при силен дъжд. А дъждът все плиска и подскачат бъкели по локвите.
Π. Р. Славейков.
бълбук м. диал. Воден мехур. Зачеващи поточета проритваха в утробата на планината, раж¬
даха се с бълбуци и скачаха от падовете с плясък. Ст. Ц. Даскалов.
българина — вж. булгарина. Костаки свиреше с българината македонски песни, а другарите
му ги пеяха. Ц. Гинчев.
българйчка ж. тарик. Учителка по български език. Разтворих въпросника за матура по българ¬
ски език и се опитах да нахвърлям план на седемнайстия въпрос. . . Навици на систематично
мислене. както се изразява нашата българйчка. Е. Манов.
0'ьлдам несв. диал. Газя с мъка, с усилие. Конете обикалят край стожера, сякаш да бълдат из
златно хлебно море. П. Ю. Тодоров.
бълхй ж. Говоря на бълхите си диал. Никой не ми'обръща внимание какво говоря. Но все
едно. че говоря на бълхите си. Нашите си седят спокойно. Дори не се посместват да осво¬
бодят четирите места. Д. Симидов.
бънзйй диал. (рум. bunsai). Дръж се, дерзай. Затова попът дето седнеше и дето сп/анеше, казва-
ваше: — Бънзай. народе! Това значеше, че ние ще победим. М. Ягодов.
бърббча несв. диал. Бълбукам. Поточето играе и бърбочи, / кат малко птиче будна песен пей.
Ив. Вазов.
бърбушка ж. диал. Топчица, лайно. А казват, че и бърбушките им [на камилите] били леко¬
вити. Там, виждаш ли, циганчетата затова ги събират. Д. Талев.
бърде ср. диал. Мъжко агне. Той се надигна и ги видя. Те бяха две малки бърдета. които смешно
мърдаха триъгълните си опашки. Д. Кисьов.
бърдбква ж. диал. Маруля или глухарче за салата. 1Де изпекат агнето или ярето и ще го изя-
дат с хляб без квас и с горчиви бърдокви. Кр. Пишурка.
бърдук м. диал. (от тур.). Стомна. — Чакай, синко, ти какво направи! — извика тя и се впусна
да вземе от ръцете ми зеленият бърдук. — Три деня става как не си турил нищо в устата си.
а пиеш вода. 3. Стоянов. Дядо Габю стисна между краката си бърдука, плисна си на очите
и влезе в ашевото. М. Яворски.
бърдуче ср. нар. (от тур. bardak). Стомничка. Една неделна сутрин у Пенкови дойдоха две млади
планинки. Едната носеше бърдуче с ракия. П. Здравков.
бърдчйна ж. диал. Неголямо земно възвишение. Две широки бърдчини на ляво. .. пазят на из¬
ток другата част на долината с три села. Ив. Вазов.
бързак м. разг. Човек, който бързо си отрежда работата. Не беше само Танчо ранобуден в Горо-
цвет. Във всяка махала имаше и ленивци, и бързаци, и сънливци, и ранобудни. Кр. Григоров,
бързокднец м. нар. Сватбар, който с кон изпреварва сватбено шествие. Кога наближават къщата
на зетя, пущат другите двама бързоконци и отиват да известят за пристигането на сват¬
бата. сп. Теменуга.
бързор^к прил. диал. Който говори много бързо. Гаврилов, също вестникар. с тънки черти и
бързорек. Ив. Вазов.
бързотдвица ж. диал. Бързане, бързина. Тя скокна тоя час на краката си. като повали от бързо-
тевица и детето. което остана да плаче. Т. Г. Влайков.
бързотйя ж. диал. Бързане, бързина. Сега от бързотия тя не беше прибрала косата си и сплит¬
ката се люлееше на гърба й като заплетена конска опашка. Ст. Чилингиров.
бърка мн се несв. възвр. диал. Гади ми се, повръща ми се. Бистра сложи ръка на устата си и
едва можа да каже, че й се бърка. Лада, щом чу тази думи, прегърна я сестрински и й по¬
шепна: — Това е от бременността. К. Петканов.
бъркйтинца ж. диал. Лъжица ' за бъркане. Тя домита тестото от гивеча, слага го в тиганчето. . .
и ето става завчас една лангица. Взема я с бъркатницата и ми я дава. Т. Г. Влайков.
бърлйв прил. диал. Заядлив. Малко съм бърлив, другари, но ще гледам да не се повторят такива
работи занапред. . . Аз съм влязъл доброволно в партията. Кр. Григоров.
бърлбк м. диал. Помия. Ами червеното ? Три дена пий с оката — I не слиза нито във краката. /
не е бърлоци — вино е това! К. Христов.
48

бюрюл
бърнй ср. рядко. Вид дива патица. Над равнината се показват четири диви иитици; една зелено-
главка води след себе сн трн бърнета. които изглеждат като нейни деца. Ем. Станев.
бърце ср. диал. Част от волска кола. Колело ли се по камък покачи, биволи ли се сепнато по¬
виха —· не знаят, но всичко зян стана; колелета, процеп, лъоки, бърце — всичко на парчета.
Ц.Церковски.
бърчовито нареч. рядко. Нагънато. Тихата подвижна вода отрлжаваше неопределено н бърчо-
вишо игривата фигура на девойката. Ив. Вазов.
бълвам несв. диал. При момчешка игра — удрям пръчка о земята, та отскача надалече. То било
тежка работа връзването! Уж надвивах на мнозина. . . скачах с овчарската тояга най-
високо. пращах клендзата най-далече и бътвах пръчката най-добре, ама тука клекнах.
Ст. Ц. Даскалов.
бжличка ж. диал. Пръчка, която се бътва. Чорлава русокоса палавка, шя умееше да мята гъвка¬
вата пръчка на бътичката по-далече от връстниците си момчета. О. Василев.
бъткам несв. диал. Клатя, движа, бутам. Тя едва сега усети умората и все повече оставяше ра¬
ботата в ръцете на Деко. Само той не преставаше да бътгка неуморно като живи хора
чувалите. Ст. Ц. Даскалов.
бътрана ж. рядко, (рум. bâtrînâ). Старата. Тъй, тъй, дойдох да видя либератата Болгария, да
поида в Бяла-черква, да видя майка ти. бътраната, непотите. бъбреше старецът с разтре¬
перан глас, като не намираше българските думи. Ив. Вазов.
бьк м. нар. Укриване на истината. Бъх циганино — казва се кога някой отрича или бъши нещо.
Π. Р. Славейков. Хващам бъх — скривам нещо.— Да подлъстиш и обругаеш чедото
ми ти! Не съм я излъгал!— Бъх ли хващаш? Π. Р. Славейков.
бъхтавя се несв. възвр. диал. Бъхтя се, блъскам се. Хайде да сложим край на дървеното рало, да
не се бъхтави всеки на своята си ножичка, а да съберем земята на куп. Кр. Григоров
вьчкам несв. диал. Пъхам, бутам. Разгърна улията си и бързо-бързо взе да бъчка дрипите си из
нея. П. Ю. Тодоров.
бъша несв. нар. Укривам истината. — Бъшнш ли още, казва му. че си луд! Π. Р. Славейков,
бъщя се несв. възвр. диал. Блъскам се, правя усилие. Пяна о пяна се бъщи, докогато океанът раз¬
ярен повдига белите си върхове с екошлив глас досред надвисналите облаци. Π. Р. Славейков,
бюз-бютюн нареч. диал. (гур. bütün). Изцяло, съвсем. Трябва сегиз-тогиз да подохождаш в
града. — До толкоз ми се е додеяло тука, щото да има колай, бюз-бютюн да се дигна. Ил. Блъ-
сков.
бюлбюл м. остар. (пер.-тур. bülbül). Славей. „Бюлбюльо!—извика унесена голямата дъщеря
на Рашида Анку ханъм на един славей. Ц. Гинчев. До късно стояхме в градинката на едно
кафене. Един бюлбюл чурулика над главите ни. А. Каралийчев.
бюлюк — вж. билюк. Широкият двор на хана, из който друг път шатреяш бюлюци свине, гъски
и кокошки. сега бе изпълнен с едри охранени артилерийски коне. Т. Г. Влайков. Всякакви
били в бюлюка. Турци и българи! П. Ю. Тодоров.
бюлюкбшшш —— вж. билюкбашия. Веднъж били изпратили да го преследват седем бюлюк-
башии от разни градове. В това време прочутият Калачлия пиял кафе с няколко души бъл¬
гари от потерята. 3. Стоянов.
бюрйст м. остар. Бюрократ. В късо време и нашето бюро бе сполучило да се сдобие с много свон
последователи-членове. в късо време тези последователи бяха изучили нужното верую-из¬
поведание на бюристите. Ил. Блъсков.
бюрюл м. остар. (вм. билюр). Далекоглед, зрителна тръба. Пък Ангел войвода седял в малката
корнйка на баира, дигнал бюрюля и погледнал. Погледнали и момчетата и се изплашили.
Взел пушката войводата им. а те го спрели	Луд ли си войводо! ще ни изловят като
палци! Г. Караславов.
4 Речник на редки, остарели и диалектни думи
49

в
в предл. . . . остар. На. Те служеха за подправяне на турска тескерета. които така също. както
а друга разни паспорта, бяха в разположението на русчуксння революционен комитет.
3. Стоянов.
вавилония ж. книж. рядко, (гр. βαβυλωνία). Неразбория. Градският ден се засмя под навеса
на чаршшята. . . Започна се кръстосан разговор, воден през едан, през два дюкяна. Една ва-
вилояис от гласове, в която не се губеха само тая, които участвуваха в нея. Ст. Чилин-
гиров. И нашата сцена за сега а откъм езак е невъобразима вавилония. Пенчо Славейков,
ваган м. и ваганче. ср. диал. Паница от метал или от дърво; тас. — Е. сине, .саханс у нас кол-
кото щеш. майка та а не знай колко са. . . сахани. тенджери, вагани, гюмове! Д. Талев.
Руснаците докараха на панаира две брачкн с шарена, дървена ваганчета. Д. Талев.
вагаш м. диал. (рум. vagaş). Китка гора сред ниви. И беше са изкоренил един коренеж срещу
Кърннлаяовня стубел дванадесет дена оране. в който, както а в съседите му, имаше няколко
вагаша недокоренена гора а се зовяха косорс. . . Ц. Гинчев.
ваде ср. остар. (ар.-тур. vâde). Срок. Тая умни общанаре направила това с надежда уж дано
не трае съборът повече от един месец. каквото, преда да се свърши вадето на зададеното им
обещание, да се завърнат представителите ам. Летоструй.
ваден, -а, -Q, прал. диал. Щавен. Сека бързаше да се сподобие с тая драгоценност [новата книга],
която увиваше в по два-три ката вадена кожи а я изучаваше наизуст от край до край.
3. Стоянов.
вадеячс ср. разг. Картинка, която след намокряне се залепя на някакъв предмет. Сандев прода¬
ваше на децата ваденчета, плочи, тетрадки. Ем. Станев.
ваджпйскн и ваджшнки прал. разг. Проклет, неприятен. — Ама обичат я дяконите тая ваджий-
ска Христина. Ив. Вазов. Купаха я тая ваджашка прежда. па седна булката, седна а Мо¬
рето. .. че му удареха едно плетене. Г. Караславов.
ваджия ж. разг. Пущина. Вземи а ножчето. . . Варда се да не се порежеш, че е остро ваджията.
Й. Йовков. Почна да свири небрежно, с един пръст. без да седне на стола: „колкото да
ам дам на теза да разберат. че а най малко много проумяваме от тия ваджии“. А. Кон¬
стантинов.
вадидушник м. дсал. Проклет човек, душевадник. — Що на е потормозил тоя вададушнак Ван-
гел, що на е поглозгал цървулите, пък гледам го. пак са е накривил калпака — продължа
тя. Кр. Григоров. Нека треперят вадсдушннцнте, нека са скубят косите, нека се само-
обесят, за да изчезне това отровно семе. Кр. Григоров.
вадолнца ж. диал. Вадичка. Като суха мощи се проголили дървеса, щръкнали отсам-оттатък
над вадолнаете. П. Ю. Тодоров.	.
завя ж. остар. (нгр. βαϊα). Връбница. Тая литургия [свети Василиевата] свършва се при нас в
особени дна. т. е. в всичките недела (освен вайя) на великият пост. 3. Петров и др.
вакуф м. остар. (ар.-тур. vakıf). Недвижим имот, подарен на джамия за благотворителни цели.
Турската черкова има право да получава наследство, . . Когато умре някой без ближна на¬
следница. то имотът му остава вакуф. Т. Икономов.
вакуфски и вакъфскн, прал, остар. Който се отнася до вакуф. В тоз бой са паднала мнозина от
града на. I... I та запустели са вакуфскате дукяни а къща. К. Христов. Взел едан стражар
със себе са, Бръмбазъков обхода още на обяд джамията. . . Това царска имот ли е илн не ?—
Тъй вярно. не е. господен началник. Вонъфскн е. Ст. Чилингиров.
взлака — вж. фалага. Там беше а „валаката“ — нарочен уред, с който се връзваха нозете на
най-дебелоглавите ученаца. Д. Талев.
валам£ ср. диал. Стъклено топче за игра. Те играеха с вала мета, като залагаха по десет парН
на всяка нова агра. П. Здравков.
валеяки мн. разг. (рус. валенки). Зимни плъстени ботуши. Даде на да нахлузим върху ботушите
соленка. П. Славянски.
50

варакладйсан
валйнски прил. остар. Който се отнася до валия. На мястото, дето днес се красува кня¬
жеският дворец. на 1871 година стоеше старият валийски конак. Ив. Вазов.
валилнк м. остар. (ар.-тур. valilik). Длъжност на валия. Пътникът е син на онзи чорбаджи Цвятко,
който през 1850—1860' год., във време везируването на прочутия Вушнд-паша, качваше и
сваляше пашите-валии от престола на Одринския валилик. Ст. Заимов.
валия и вали м. остар. (ар.-тур. vali). Управител на вилает. И те разправиха, че полицията уло¬
вила писмото на някой си българин до турския валия в Одрин. Ив. Вазов. От султана имаме
позволение да градим, но каймакаминът тук ле дава, не дава мутесарафинът, валията, що
молби. що клетви, що рушвети! Д. Талев. Административното, финансовото, политическото
и полицейското управление на вилаета е въверено на един вали или главен управител, който е
натоварен и да нагледва да се изпълняват законите и да привожда в изпълнение присъдите
на съдебната власт. Летоструй. ..
валка ж. диал. Топка. Аз валям валки от сняг. Др.' Манчов. Едни от пчелите се връщаха от паша
и носеха на краката си восчени валки:. С. Радулов.
валлаха неизм. остар. (ар.-тур. vallahi). За бога, бога - ми. — Валлаха, кузум Ботьо, право да ти
обадя. ще ме разсърдиш с тия твои думи. 3. Стоянов.
вало ср. остар. (ит.-гр. βάλο). Було, воал. Влезе една млада, къса, пълна жена, черноока, с вала
въз бялото Дебело лице. Ив. Вазов.
валог м. нар. Вдлъбнатина, падина под планинска височина. Той живееше в едно затънтена
планинско от няколко кошари селце, загнездено в един висок усоен валог на Стара планина,
Ив. Вазов. Утвърдени бяха и предложените военни и политически командири на отделните
чети и на 27 април отредът се събра в пълния си състав и се установи на бивак в един дълбок
горист валог. на дванадесет километра северозападно от Момин косичник. Д. Ангелов.
валявец м. диал. Валчест речен камък. Като стигна реката. той запретна крачоли, за да мине
брсда. Зацапа бавно, като се клатушкаше от хлъзгавите обли валявци. Ст. Ц. Даскалоз.
вам и вамо нареч. диал. Насам, тука. — Ела вам. ела вам! Ей тоя горун, най-чекоратия, ще ти
ДаДем!—заобиколиха го строителите. Ст. Ц. Даскалов. Пак му сборват до две моми:
..Море старо гурельово! / . . . запали си кукицата, i ДойДи вамо- да те зейме.“ Нар. песен,
вампбр — вж. в а пор. Чакай сега да им покажем „вампор“ на кое викат. А. Константинов.
вяшгкл м. Диал. Изцапано по гащите или ризата. — Да ви пера вангалите, да ви кърпя. Да ви трак¬
тувам, кога сега? . . . Ще си видим сметките. Ст. Ц. Даскалов.
вандак — вж. фьnдьк· То беше една циганка- разчорлена; буйни вандаци от рехавита коса падаха
по лицето Π. Р. Славейков.
вапор м. остар. (ит. vapore). Параход. От новата им къща се виждаше Дунава, отдето Иванчо
с четири очи гледаше кога ще се размрази и да тръгнат вапорите. Ил. Блъсков. — Слушай,
слушай, Глаушев. . . — викна срещу него Коста Пучура. . . Мраморно море е пълно с инги-
лизки вапори. Рано е още да се радвате вие. Д. Талев.
вапцвам несв.. вапцам св. нар. (от гр. βάητω). Боядисвам. Скоро любопитният Хаджи Смиом
разбра, че снощи Варлаам, . . , като чул злодейския смях на Селямсъза и на цялото му
..яково“ поколение. побеснял от гняв, та излязъл, та закачил оголения рибен гръбнак на пор¬
тата му, в същото време, когато Селямсъзът вапцвал котката в кюпа му. Ив. Вазов.
Едвам в неделя се накани тя да излезе на хоро. като се премени До пети, че извади и кутий¬
ката си с огледалце, . . , та си нарумени бузите — не божур. а ружа червена. и си вапца
устните — сраснати Две вишнички. . . А. Страшимиров. —· Ние вапцахме петдесет
[яйца]/ — се пъчеше Любен на Вътката, с лице нашарено като перашка. Ст. Ц. Даскалов.
кандилка ж. Диал. Боя за боядисване. И всичкото това го смачка, сви. сграбчи и хвърли в огъня
под котела, в който варяха вагщилка от орехови кори. Ив. Вазов. С нарочни фермани султа¬
ните забранявали на раята да се облича в пъстро облекло. С орехова шума каквото е момеело
Да се боядиса — толкоз! Никакви други вапцилки, никакви шарении! Н. Хайтов.
варй-варД нареч. остар. Чудно нещо, чудна работа. А бе, чорбаджи. вара-вара та комити ли
за говедари. хвана, — засмян До уши каза Хасо. Ст. Заимов.
варай межДум. нар. Ох, леле. ..Барай сестри, мили сестри! / Ке се чинам жив-мъртовец, / покрийте
ме с тънко платно. . . Нар. песен — Варай мале, варай мила мале. / либе ми е золум учи-
нйло. К. Христов.
варак м. остар. (ар.-тур. varak). Съвсем тънки листчета от злато или сребро за украса. Облепиха
рогата им [на воловете] със златен варак. окичиха ги с чемшир. с пуканки. . . Й. Йовков.
Прободоха го Дзамина откъм гърба.. . . Последното. което видя, беше таванът: изкусно
издялан таван от потъмняло дърво- в средата позлатен с варак. Слънце. В. Мутафчиева.
вара-кара нареч. диал. Не щеш ли, току виж. — Та аз си я знам от мъничка, като свое чедо съм
я гледала, дето има една дума. Пък - то — божа работа — вара-кара, та наистина ще ми
стане чеДо. Г. Караславов.
варакладисан и варакладосан прил. остар. Украсен с варак. Която доДе, и/с й харижа един овен
с вараклаДисани рога “ ще й Дам и две жълтици Да с“ направи нещо. И. Йовков. В“Дял /и с“
51

вйрам
златната книга. на която записват имената на народните българи? Златна дъска ли е, или
е варакладосана мукава ? Ст. Заимов.
вврам несв. диал. Оставям на мира, не безпокоя. Варай ош тук. лудо младо, варай — замина¬
вай из пътя. сама да остана — не ща те! Ц. Церковски. — Койшо иска дърва. да си вземе. ..
— Абе. варай, няма да ми се скъсат ръцете. . .В. Нешков.
варай се несв. възвр. диал. Пазя се, бягам. —— О. даскале! Чудо хубав е хляба. Днеска жените са
го издокарали за празника. Дойди ти някой друг ден, делник, та да видиш чудото ни!. . . Па
ако се случи н пивец — варай се! Пелин Велков.
варда ж. нар. (ит. varda). Стража. Случайно н едно заптие от вардата ни стана другар. Ив. Вазов.
Туряш се варди на бреговете на реката, които не оставят да се хвърга в нея нищо утрави-
телно. . . в. Знание.
вардя се несв. възвр. диал. Изглеждам, струвам се, виждам се. Цариград ми се варди скучен, аз
предпочитам Россия. и бих желал н ти да я посетиш. Ив. Вазов. Предложението за тре-
тейскн съд ми се варди излишно подир онова, което предшествува. Ив. Вазов.
варг междум. нар. Изразява болка, страдание. Село е варе викнало / ош бяла Нона вдовица. . .
Елин Пелин.
варатба. ж. остар. Вариво. В топлите климати изобщо нахождат се многоценните руди. . .
Там още никнат н растат различните храни н варитби, много н ревниви вошки. . .
Ив. Момчилов.
вария1 ж. диал. (нгр. βαριά). Тежък железен чук. Али рипна н се пипна за чука. Беше готов да
чука с варията дори, да върти точилото, да дърпа духалото. Ст. Ц. Даскалов.
вария'1 ж. остар. (нгр. βαρβιά). Вид ударение в черковнославянската писменост. Ех, да би вие
знаяли как тоя Хаджи Генчо пише поменици! — С оксии, с варии н с титли, като да са на¬
печатени. Л. Каравелов.
варка. ж. остар. (ит.-гр. βαοκα). Лодка. Под нас се извиваше една трънясала по краищата
река. по която плаваха повече отломъци н нечистотии. ошколкошо варки и параходи. А. Кон¬
стантинов. Около нас плуваха варки, а по-нататък, из Мряморното море, надули бели платна
кораби н корабчета. Св. Миларов.
взркам несв. диал. Бързам, изпреварвам. На. от тази заран съм тръгнала н варкам. Ив. Вазов. —
Че Герасим пак не е лош. само че шя не умея да го подхване. . . Се варка напред, сд тя знае. .
Ст. Ц. Даскалов.
варкар(на) м. остар. (нгр. βαρκάρης). Лодкар, моряк. Тези. които са чели моето Пътуване
в Швейцария. припомнят сн може би този момък. . · · тези ми читатели не ще са забравили,
че Алфред дьо Нервал, . . , беше прибързал да замине с варкарите и като оставяше брега
тогаз, . . . той ми беше махнал с ръка. сп. Читалище. Теодор Трнпанн натовари Гирджика
да иде да на игри варкарина Малама и да му заповяда да купи кораб. Π. Р. Славейков.
варухов прил. Спя на варуховий остар. — Спя дълбоко, без да сънувам (като библейския
пророк Варух). От тоя грях [лошото състояние на училищата] са чисти само ония общини,
които спят на Варухозий, та и не сънуват още за женско училище. . . Блазе на такивн! Хр.
Г. Данов.
варънджа и варънджак нареч. диал. (от тур.) Дори. Та каква е тая краста? Бунтовническите
песни сега пеят варънджа н бабите. Ив. Вазов.В къщи и котета варънджа станали са бунтов¬
ници. . . Ив. Вазов. Трябваше да му поиска 1500, да хлъцне ош изненада, та н внуците му
варънджак да ги не хваща хълцавицата. Й. Йовков.
варякам несв. диал. Плача с глас. Той беше привикнал да излази на улицата н да варяка, като да
му се е случило някое зло.. . С. Радулов.
василевс м. остар. (нгр. βααιλβύς). Византийски император. — Аз [Николай Хрисилий] говоря
от името на богоизбрания наш василевс. Някои тук знаят това н ще бъдат свидетели пред
тия. които не знаят. Д. Талев. На трона седеше сух. висок старец. . . Това беше василев-
сът — императорът Манунл Палеолог. П. Константинов.
Васйлица ж. диал. Василовден. — Какво ще сложиш за късмет в баницата, бабо Султано ? —
Ето . . . стара сребърна пара· Сека година се нея слагам в баницата за Василица. Д. Талев.
васия м. остар. (ар.-тур. vasi). Настойник, опекун. На сестрините си сирачета стана васия и
им ограби бащиното им имане. Мих. Георгиев. Кога умре някой н останат децата му малки
сирачета. тогива се нарежда от общината еднн настойник от ближните роднини. . . Него
наричат настойник. васия. С. С. Бобчев.
ватйга ж. книж. остар. (рус. ватага). Дружина, банда. И така, ние имаме вече цяла ватага так-
виз делатели, които под предлог за съединение, плетат всякой своята кошница. Π. Р. Славей¬
ков.
ватах м. (от рум. vâtaf). 1. истор. Съдебно-административен чиновник. Един вашах разправяше,
че когато Йоаким влязъл в палата н зинал да говори на Чоки, внезапно езикът му се свързал.
Ив. Вазов. Технитарн се наричаха занаятчиите. отроци — болярските селяни, вашахи —
съдебно-административни чиновници н пр. Ив. Вазов. 2. диал. Надзирател на железодобивна
52

ведри
пещ. Само писарят, ватахът а гезеджията в едан от двата мадана представляваха Махмуд
бей пра зариването на тялото в скованата от студ земя. А. Христофоров.
ватерпуф м. книж. остар. (англ. waterproof). Непромокаема дреха или лека горна дреха. Веднага
вратата се отвори а Драгината сестра, облечена в пътнически ватерпуф, каза Найдену: —
Заповядайте. Стремске! Ив. Вазов.
вахмайстер м. книж. рядко. — вж. вахмистьр. Тук пред погледът изпъква някаква азблещена
(фигура. там се пъча някой вахмайстер с вцедена корона на глава. . . а отвъд пък намусено
смахмузва легендарно опашатия са кон някой старша стражарен. Пенчо Славейков.
ва.хмистьр м. остар. (нем.-рус. вахмистр). Кавалерийски фслдфсбел, старшина. Отзад а малко
на страна от ескадрона стоеше вахмастърът. Й. Йовков. Имахме един вахмистър, не ме
гледай. че съм понатегнал. от годините е, лек бях тогава а в кавалерията служех. М. Яворски.
вЗя ж. остар. (нгр. βάγια). Бавачка на дете. Едва през петня месец му понаякне снагата а
то вече може да са крепа главата и да сяда. Затова майката, кърмалнената или ваята не
бива да силят детето без време да сяда. Й. Груев.
вверявам несв.. вверя св. остар. Поверявам. Ти ми вверяваш тайни са мечтания. I а аз споделям
с тебе свойте, I на мен са сродна твоите страдания, I а теб са близки моНте. Ив. Вазов.
Чуй тоз народ — герой а мъченик — I . . I с враза без брой: през тежка векове I той теб
веери п бе своята съдба. Ив. Вазов.
ввождам и вводя несв., введа св. остар. Въвеждам. От дясно беше вратата, . ., изработена ма-
рангоз. която ввождаше в единствената стая на тоя горен етаж. Ив. Вазов. Щом влезе
в мрежата та едан човек, ти трябва тънко а хитро да хващаш. та да го уловиш!.. . ти го
въвличаш в компании, дето играят на карти а други игра, вводиш го в развратна хора. Н.Бон¬
чев. Тебе. Пенке, като те омъжат, в която къща те введе мъж те, изведнъж нов уред в
нея да гудаш. П. Ю. Тодоров.
вгузня се св. възвр. дсал. Усъмня се. Нищо глас не се ли е почуло ? — Какъв глас, думаш туй
пекло е тъй сполучено, щото, . . , мисля, че могат да ся вгузнят за истинските а да ся не
вгузнят на нашите! Π. Р. Славейков.
вдавам се несв.. вдам се св. възвр. остар. Давам се, оставям се. Бях повече покорна, отколкото
влюбена а това ми тежеше. Вдавах се често в масла, исках да се радвам а — не можех.
Г. Райчев. — Пусти Славчо! Какво се вдаде да те хванат тъй. . . Кой сега да ти мисли
мъките от тия поразеница. Ив. Вазов.
вдадлнв прил. рядко. Податлив. Имаше [Фингов] сърце отзивчиво, вдадливо на великодушни увле¬
чения. Ив. Вазов.
вдражавам се несв., вдража се св. възвр. остар. Ставам драг, мил, харесвам се. Но можем по
волята са да докарваме всякак държанието а мърдането им. та така даже а грозните уста
да направим да ся вдражават. сп. Книжица за народа. Всякому приказваше по нещо чудно
а така ся вдража на всичка, та всичка припкаха, на училището. сп. Книжица за народа.
вдрСхвам се несв. възвр. диал. Вмирисвам се. И тежката миризма от чет. от евтина ливанта а
пастърма, щом зиме се малко проветри, лето отново се вдрехва. П. Ю. Тодоров.
вдрехнат прал. диал. Вмирисан. Осем кумане а само четирима български мазници. всичка в мантии
а блясък а всичка вдрехната на тлъстини, пот а кожуси. Ем. Станев.
вдъх м. книж. рядко. Поемане въздух, вдишване. В тъмната плевня миришеше на сено. Прахът
се чувствуваше с първая вдъх. X. Русев.
ве частица даал. Бе. — Да опека, ве комшо, да опека. В. Чертовснски.
вСдД1 ж. дсал. Вещица, самодива. Черна им честта горките, I черна веда ги подслуша, I подслуша
та им завидя I на зло ги око мернела I сторила да ги погуби. Π. Р. Славейков. Време е сега
потайно, I грозна. невярна полунощ; ! звезди блещукат над наза I веда прелитат край назс.
Π. Р. Славейков
всдД2 несв. диал. Водя. Невежеството изобщо веде към неразбранщапа а разделение. Пер. списание,
вСдс и вСди ср. остар. Старо име на буква В. Потъче, потъче, па току се изправи, вземе от ко¬
ленете са панакидата, сложи я над кросното а, като показва с пръст, почва да реди: „Аз. .
бука. . . веде. . . глагол. . .“ Т. Г. Влайков. И когато аз сами I дремя при Аз, бука. веди, I
вей недейте се стреми I тъй безочливо напреде! Ив. Вазов.
вСдом прал. старан. Известен. Това са тайна, които остават ведома само за централния коми¬
тет. К. Величков.
всдома ж. книж. рядко, (рус. ведомо). Знание, съгласие. — С чая ведома ходи те пра Теодора,
протосевасте? Ст. Загорчинов.
всдри се несв. възвр. книж. рядко. Прояснява сс. Укор върху укор се сапеха безчетни I върху съ¬
браните, . . I Но вече минал бе изпръвная уплах; I небето почваше азново да се ведра, I а
тук-там ясен луч, I ... I затрептя — I спокойна дума на войводските уста. Пенчо Сла¬
вейков. А над нашите глави небето се дигаше още толкоз. ведреше се — вечерната бледина
все пд се заличаваше — а на всяка минута блясваха а затрептяваха нова а нова рояци звезда.
А. Страшимиров.
53

ведрнца ж. остар. Малко ведро. Снахата . . . помагаше на старата си свекърва и се труДеше
да приготви ведрици, за да издои овцете. Ил. Блъсков. Сипката му покъщнина е една тенджера
и няколко ведрици. Π. Р. Славейков.
ведро ср. dual. Ясно, хубаво време. Човеците орат земята и я посяват със зрънца: . . . Господи,
прати ни на време Дъжд и веДро! Др. Манчов.
вТтр м. книж. остар. (рус. веер). Ветрило. Беше само малко блеДна, а нейният чер, с едри червени
цветя веер махаше бързо в ръката й. Ив. . Вазов. Малки веери от предателски искри бележеха
местонахождението на локомотива. Г. Караславов.
везвам носв.. вежа св. диал. Връзвам. Що ти везваш мо“те ръце? Що ме мъчиш така? Л. Кара-
велов. Дръж я. Мемише! помогни ми да я вежа и затъкни й устата да не вика. Л. Караве-
лов. На ти и жълтица, да я вежете на китката. Л. Каравелов.
везде нареч. Диал. Навсякъде. Никое Движение неприятелят не показва щото да потвърди страха.,
който везде в града владееше, в. Цариградски вестник. Кога е човек млад. освен дето сам
той везде и навред бива усмихнат. но като че ли и сичко в света му се усмихва. Ил. Блъсков.
везден нареч. нар. — вж. вее ден. Моите ми са мили бугорските моми. / везДен ми те жниат
на жесконо съице, / от утро до вечер на нозе ми стоят; . . Нар. песен. Много пари! много
пари! чорт! тези хора Друго не знаят да прикажат. Пари сънуват, пари бълнуват, пари гва-
чат везден в устата си. М. Балабанов.
везеница ж. ряДко. Наниз, върволица, редица. — Български консерви, госпоДин поручик! Поручи¬
кът .се сепва и после започва да се киска пред Дългата еднометрова везеница от едри червени
чушки. Д. Калфов. Надалеч' от пътя към Дриста безкрайна везеница от коли скърцаше, —
претоварени коне се клатеха по завоите на разкален път. Н. Райнов.
вейло ср. диал. Открито място, където отвяват овършано жито, ечемик и др. Едни от помага¬
чите настилаха с ръженица оголените места в хармана. а Други чакаха вятъра на веилото.
К. Петканов. Цялото му семейство и няколко Души помагачи тикаха овърхания овес
към веилото. К. Петканов.
вен-хайвей прил. неизм. разг. (от китайско собств. име). Несериозен, вятърничав. И от него не
излезе човек! Вей-хайвей търговци! К. Петканов.
век м. . . . нар. Времето на един човешки живот. Подзе [Брунетто]: „По какъв жребий, своя век /
преди да си довършил на земята. / дошъл си тука, дето в мраз 'и пек / страдай без мир
на грешните тълпата. К. Величков. По сред нощ захлопа се на вратата. Старецът, който
от вечерта ми се показваше, че е преживял своя век, на часа се намери в домузлукът на во¬
деницата. а аз се натъпках в коша. 3. Стоянов.
вен^л^н) м. остар- (ар.-тур. vekil). 1. Поръчител, надзорник. Кадир ефенДи заповяДа:—Вземи
тескерето на ЙорДан ПопйорДанов ефенДи от Велес и му изДай виза за Швейцария. Аз го
познавам, той е верен и добър поданик на султана. Аз ставам векил за него. Д. Спространов.
Бях при еДин чокоин. векилин му бях на чифлика. Й. Йовков. 2. Представител на българите
пред турската власт. Хаджи Тодор беше векилин и всеки ден по два-три пъти се отбивате
при мюДюрина да пият кафе, да си поприказват и да решат това-онова. П. Стъпов.
велегласен, -сна, -сно, прил. диал. Който е с висок глас. А зад нас проДължава да се носи велеглас-
пата песен на учител Никола и на свещениците. Т. Г. Влайков. велегласно нареч. — Да по¬
четем Месните поклади, както подобава! — велегласно обяви Дели Матей и седна в трона
си. А. Христофоров. Когато имаше пари. Димчо винаги велегласно обявяваше това. К. Кон¬
стантинов.
веледушие ср. книж. остар. Великодушие. Сички млъкнаха. причиненото велодутuо комисово
почуДи цял народ. Ел. Мутева.
велелеп и ве^лелепен, -пна, -пно, прил. книж. остар. Великолепен. ПослеДня чест въздават '
дори на сетний раб, и пред смъртта / с риДания от него се прощават. IА за великий цар ни
плач, ни стон, / ни химн за чест в живота велелепа. Пенчо Славейков. През сънищата
велелепни, / замрели в своята игра, / за братски мъки ще зашепне / душата. прелестно добра.
Т. Траянов.
велелепяе ср. книж. остар. Великолепие. Първите лъчи на слънцето озариха Босфора. в който
вече навлизахме. Не ще се опитвам да предам онова, което всеки миг, секунда слеД секунда,
се разкриваше пред очите ни. То беше някакво велелопuе. приготвено като че специално за
нас. К. Константинов.
втлтмOщеи, -щна, -щио, прил. старин. Много силен и властен. На българский книжовен небосвод
светила велемощни, Смил и Крум, сега сияят! Ст. Михайловски. Да сдавим велемощния
вестител / що истина безсмъртна завеща, / че най е силен, който е изпитал / най-силна
жал и обич към света. Т. Траянов, втлтмдшяо нареч. Наградата поДейства велемощно!
И както виждат гостите сами, / вършачките работят денонощно. Н. Марангозов
велемудър и велемъдър -дра, -дро, прил. книж. остар. Премъдър. — Глупости! — ще кажат
някои наши велемудри държавници и политикани, привикнали да се движат само в сферата
на висшата политика и да вършат само велики дела. А, Константинов. — Това. което каза
54

венедйшни
.моят учител н брат Исай Качун — започна той с някаква велемъдра усмивка на тясното си
бледо лице и продължи; — Това е самата истина. Д. Талев.
веление ср. остар. Повеление, заповед. По велението на нензповедимите божи съдби в 1879 го¬
дина аз се бях отзовал в затънтената Берковица. Ив. Вазов. Аз бях длъжен — то бе веленне
на моята съвест.. Т. Г. Влайков.
веление ср. диал. Вълнена постилка. Ния и Божана седяха сами край чешмата, на рогозка, пост¬
лана с шарено веленце. Д. Талев.
велеок прил. остар. Който е с големи очи. — Черновлас, велеок, черноок. . . бръз и сръчен.
Ето какъв ти е на честта, царкиньо. Ел. Мутева,
велеречкв прил. стария. 1. Много приказлив, многословен. Голяма врява вднга / една чета от
груби самохвалци, . . . / ' повестователи велеречиви, / на лихи бабешки повествования. Ст.
Михайловски. 2. Многозначителен. Доктор Джин-Джин се върна от Европа с големи меч¬
тания в главата н с велеречив диплом в пазвата. Ив. Вазов.
зелехваление ср. остар. Голяма възхвала. Нашият приятел, вндн се, за да предпази своите събратя
от излишното велехваление, което може да подбуди завистта на някои младежи от други
градове, пожелал да съветва съотечествениците си да се не вдават твърде на препалени по-
хвалби, що показват гордост н надменство. сп. Училище.
лелеят м. диал. — вж. вилает. Надвечер пристигна пощата в конака ош главния град на велеятъш—
Русчук. 3. Стоянов.
велзевул(ии) м. (евр.-нгр. Ββλζββοΰ)}. 1 . книж. Главатар на дяволите. При туй тогази изцери един
сляп н ням челяк, а народите останаха смаяни. ... но фарисеите от завист казваха; че
чрез Велзевула, началника на бесовете изгоня бесове. Н. Михайловски. 2. разг. Зъл, лукав
човек. Та това е велзевулът на нашия институт, кариерист и сволоч от висша класа. Зетчето
на професор Киров. Е. Манов. Драго. Председателят ще ти каже. Фронн (натъртено). За
бригадир събранието, а не председателят трябва да каже. . . И то ще каже дали ти сн
виновен, или оня велзевулин, дето разиграва сметалото. Н. Хайтов.
велик прил. . . . диал. Голям. Край нас се надига велика гора. Бели вековни букови дървета. А. Кара¬
лийчев. И сичките, от малко н до велико, се затекоха към черновата и захванаха да се молят.
в. Свобода.
великан! м. рядко. Болярин, първенец. От двете страни на царя и срещу него се редяха още пет¬
найсетина великаши. Ив. Вазов. Тия търновски великаши посяха гордий вид на хора, навик¬
нали ош половина век насам да правят н трошат царе. Ив. Вазов.
великденче ср. нар. Синьо или бяло пролетно цвете, което . цъфти към Великден. По слоговете
цъфтяха безброй цветя. . . . Сини великденчета, . . . наред с лютичета и глухарчета, досущ
злато. н теменужки — теменужка до теменужка, с лилави личица н жълти устенца. П.
Бобев. В стеснения от стръмните дълбини на реката небосвод трептят разискрени от студа
Звездици. Трепкат-трепкаш както в ранна пролет разлюлените от тичащия по реката вя¬
тър бялнали се великденчета no шия тесни лъки. П. Росен.
великодостоЙшик м. книж. остар. Висш държавник. На двата байрама Н. Ц. В· Султанът
приема с тържествено приготовление честитявани.я от всички великодостойници на държа¬
вата. Й. Груев.
веля несв. диал. 1. Казвам, говоря. — Руже, като се освободи Македония, тоя аскер ще се махне
оттук. — И татко вели така. Д. Талев. 2. Заповядвам, повелявам. После няколко дена
умряла вдовицата, която боляринът, като погребал, как що вели дълг християнски, зел Стоян-
чето дома си. Ан. Хаджогло.
венгера ж. книж. остар. (от рус. венгерка). Вид танц. Бал без него не става, венгера не бива
и навсякъде е ош първите. Ив. Вазов.
венгерен м. и венгерка1 книж. остар. (рус. венгерец). Унгарец, унгарка. Същото нещо виждаме
у Ботъова. както н у венгереца Петъофи. Пенчо Славейков. Тълпа от венгерци н венгерки
(слуги н слугини) с гайда начело обикалят букурещките улици — празнуват някакъв си на¬
роден маджарски празник. Ст. Заимов.
венгерка2 ж. книж. остар. (рус. венгерка). Вид куртка с ширити по шевовете и на гърдите. Минава
унгарски хонвед. Той езди хубав червен кон и върху раменете му с отпуснати ръкави е намет¬
ната синя венгерка, обшита с черни кожи. Й. Йовков.
венгерка3 ж. вж. венгера. Курсистите ще изучават най-популярните народни танци, балните
танци — полка, . . . венгерка н др. Пресата.
в£нда ж. книж. рядко (исп. venda). Лавка. Всяка вечер се събирахме във вендата на чифлика н
при канче ракия ош захарна тръст, край тавата с купчината сладки от царевично брашно,
под прашната електрическа крушка се разказваше онова. за което и днес още не мога да не
се разсмея. М. Вълев.	'
зенедЙшЕн прил, остар. Венециански. И на ключа висеше по една бадемлия венедишка жълтичка.
Ц. Гинчев.
55

•έβο
вснд ср. нар. Зестра. — Брагодаря, благодаря,. . . но дъщеря ми Кормем!— Ще я осановам а
нея . . ще я оженя, ще й дам богато вено. Н. Михайловски.
вснчйло ср. ... нар. Семейство, съпружеска двойка. Има къща, в които живеят четира-пет
венчала. А. Каралийчев.
вСпър м. рядко. Мъжка дивя свиня, глиган. Ти знаеш, ли каква гора са над Мъглен.— Там веприте
стават колкото волове! А. Дончев. Сама сме. само божието око бда над нас. И вепър може
да на срещне, а лош човек. Ст. Загорчинов.
всран — вж. виран. Портата им грухнала, дворът ам веран, къщата им стара — прастара, а
тя май клекнала. Т. Г. Влайков. А цигане-цегуларс надуват се да пеят; подухат, подухат
на ръце си а пак застържат вераните сс цигулки. Ил. Блъсков.
всрблюд м. книж. остар. (рус. верблюд.) Камила. Седим с /80 хиляди войска, 5 хиляда храно-
носцс а 60 хиляди верблюда излезе на бой а спечела светла победа. Π. Р. Славейков.
всргйя ж. остар. (тур. vergi). Данък. Аз ти казвам, ако са почтен челяк.да излезеш аз къщата ми.
На таз къща вергията аз плащам. Д. Войников. Ала най-гловната му [на мухтарина] работа
е да събара вергията, да събара царския данък. Т. Г. Влайков.
всрСм м. остар. (ар.-тур. verem). Тсжка болест, туберкулоза. Баба Ката. (Смее се а рови аз тор¬
бата. Взема една билка а я вдага нагоре). Това е старото бале. става за верем. Ц. Цсрковски.
Цереше всякакви неволи а верем, I а всичка бяха тъй от нея предоволяа. Пенчо Славейков,
всрсспджйя м. остар. (тур. veresici). Купувач на кредит, на всрссия. Но време дохожда а да се
плаща, а Господен няма с що да плати. Безумието на такива верссаджис скоро излязва на
вадело. А. Цанов. Окъснелият мющерия ала е вересаджея, ела парите му калпава. Нар.
пословица.
всресИя ж. разг. (тур. veresi). Задължение за взета и неплатена стока. — Хей. братино, не под¬
минавай така. Заповядай да ми видиш бакалницата. Ако нямаш пара, може а на вересия да
та дам нещо. Кр. Кригоров. Манол казваше. че а той имал вересия из селата, но сега не било
време да се мисли за това. Ем. Станев.
всрйжа сс несв. възвр. рядко. Редувам сс, нижа сс. Примъква се за кръв на смяна нощ на ден. ! н
ден на нощ. И бой на бой се разярен I верижат до безкрай. Пенчо Славейков.
вероватслев, -лна, -лно, прал. остар. Достоверен, сигурен. Обаче пак никак не мога да кажа, че
е толкова стара [глаголитската книжнина], колкото я някои нова списатела а издатели
представляват. ... а без потвърждение от съвременна, веuоваτеляи а най-блежни свидетели.
Хр. Иоанович.
всровСствик м. остар. Религиозен проповедник, мисионер. Вси тия лични веровестници произ¬
лязоха из най-долни редове от народа. Й. Грусв.
всрозакон м. остар. Религия, вероизповедание. Бог се послужва от всичко, за да наказва онези,
конто не рачат да се обърнат на верозакон. Кр. Пишурка.
верозаконен, -нна, -нно, прал. остар. Религиозен, вероизповеден Но скоро последователите
Мохамедови разделили се на две. една на друга противна, верозаkояяа партиа. Й. Груев.
вер-селям нейзм. диал. (тур.-ар. ver selâm). Много му здраве. Най-сетне какво ще ми дращите
много много', напсувайте опозицията. па вер-с<^.^1ям. А. Константинов.
вертоград м. старан. (рус. вертоград). Градина, лозе. Бог страшен съд ще дигне. та ншешта
от плевел с огън ще отдели; с разпален косер ще пожъне вертоград земен. Н. Райноз
всря несв. дсал. Поверявам. Близо някъде по рязко отсечения горска ръб екна песен, . . . Млад
неволник. яхнал на вран кон. точеше треперлив глас а вереше потайна мъка на вечери-чш
самота. Ц. Церковски.
веря сс несв. възвр. нар. Уверявам, обещавам. Нейният протокелаот Драган се кълне а вери. че
я увещавал да не ходи в манастир. а да избяга пра баща си Иванка Басараба във Влахая. Ст.
Загорчинов. Селяните всички му се вереха — с кмета няма да се разправят. ама на начал¬
ника ще си кажат поплака направо. П. Ю. Тодоров.
вес1 ж. остар. Ссло. Като ангел утешител тя проходяше веси а села. павещаваше болни. пре-
вязваше рани. С. Радулов.
всс2 прал. нар. Цял. И се слънце помолило I на злат месец на свой брат: I Братко запали кан¬
дило, I та обиколи вее свят. I а разгледай кой там плаче. I кой не ще кротко да спа. М. Л. Со¬
фиянец. Той припозна мирно станалия факт, че полуостровът — е вее в ръцете на непокорни
славяни. Св. Миларов.	.
всс3 м. книж. остар. (рус. всс). Тежина. Живописта на Лоuеясея. освободена от земния вее, лю¬
лее се в сладостта на мелодичния розов цвят, в кроткия сън на запялата савана а цъфта
парижка. райски, в. Развигор.
вседСн нареч. нар. Цял дсн, постоянно. Лятото кое-как минаваше леко, по почнеха ли дъждовете
а каловете,. . . свираха се а те в ехлупената са къщурка а вееден пенеха старите се кокали
край кюмбето. Ст. Ц. Даскалов. — Вие говорите за изгонване. а подразбирате заколване. . .
Кланетата продължават вееден! Чужда консули са прасъствувалс, когато бала подпалена
къщата на бившия войвода от Охрад, Иван Недев. . . Хр. Бръзипов.
56

веси мн. книж. остар. (рус. весьО. Теглилка, везни. Неприемам да възвесвам честта н добла тта
на Русия с обикновените весн, на които малий наш принц Батенберг е турил да тегли багажа
сн. Π. Р. Славейков.
весило ср. диал. Бесилка. Кръст тогава значеше онуй. което сега весило, за укор н за най-мучи-
телска смърт. Кратко тълк. на еванг. от Матея.
вески прил. книж. остар. (рус. веский). Убедителен. Благодаря, че сн публикувал рецензията
за Италия н забележих всичките редакционни поправки, . . длъжен съм обаче да кажа. че
не мога напълно да се съглася за някои от тях:. . . Впрочем. ти можеш да имаш своите вескн
съображения да мислиш тъй. Ив. Вазов. По някои вескн съображения. аз, въпреки обещаннетю
сн, намерих за неудобно да говоря г-ну Гешову · по Вашата работа. Ив. Вазов.
весля несв. остар. Карам лодка, греба, веслувам. Там седнахме в еднн каик, на който шесторнца
весляха. Св. Миларов.
весма нареч. остар. Твърде, много. В тях (защитниците на Котел] аз забележих еднн отли¬
чен началник, който беше весма светло облечен. В. Друмев. Видях н третата правописна
реформа на списанието и не можах да се не зарадвам весма, като видях, че имам право
да пиша; хляб н хлебове. лято и летни. Ив. Вазов.
вестник м. остар. Вестител. Във тоя миг вратата се отвори / и царски вестник там се появи.
К. Христов. На противната страна бързаше вестникът да покани н другите членове на лонд-
жата. Ст. Чилингиров. Но ето че вестник н морен н бед / промъкна се в шатра червеннй.
Пенчо Славейков.
вестовдй м. остар. (рус. вестовой). Войник, на когото е възложено да обслужва офицер; орди-
нарец. — Като бях вестовой у дружинния, пращаше ме командировка да купувам по кило,
кило н половина. Н. п. Филипов. Но когато след малко вестовоят му се върна. той го повика
сърдито н разпита какво е разправял на Черенева. А. Страшимиров.
вестдн м. книж. рядко, (фр. veston). Мъжка горна дреха. Това беше човек къде четирийсет го¬
дини, облечен доста изящно с бял вестон н с плитка сламена шапка на глава. Ив. Вазов.
вет прил. диал. Вехт. Тъжи старата му майка, / шъжн и пропада. / ... / И умря шя, и заглъхна /
къщата й вета. Ив. Вазов. На четвъртия ден кучетата залаяха еднн ннсичък селянин. с
черна вета шапка. Й. Йовков.
ветерушка ж. диал. Лек вятър, полъх на вятъра. През нивата минава весела ветерушка н раз¬
движва ръжените класове. К. Петканов. Мама снощи е сънувала, че през село минал червен
кон н се изгубил като ветерушка към Елнъзач. К. Петканов.
ветка ж. нар. Клон, вейка. А целия потон изкусно тъй сделен / на четири връсти, с венец е
обграден / наоколо, венец от веткн позлатени — / дафина н чемшир. . . Пенчо Славейков.
Редакцията на „Гласника“ изказва желание, щото оригиналните трудове на сътрудниците
да обхващат тези веткн от науката н изкуството; 1. Стара и нова география; 2. История.
Ив. Вазов.
ветленйк м. диал. Малък съд за ракия; павурче. Хубава беше тая зима — дълга. . . истинска
стара зима с дебел сняг и греяна ракия. Много вешленици се изпиха. много песни се изпяха
в Тетевен тогава. Н. Тихолов.
ветрен, -а, -о, прил. книж. рядко, (рус. ветреннигй). Вятърничав. И не знае нн думица по англий¬
ски, н никакъв занаят няма, па го — н за работа не е, слаб, ветрен. А. Константинов.
ветреник м. диал. Вятърничав човек. Мечтател, идеалист, ветренник — той искаше да вкуси
ош сладостта на неизвестното и новото. Ив. Вазов.
ветреник м. диал. Ветрилник. — В колата лягам. в колата ставам. . . — В такова време твоя
ветреник за царски палат заслужава. П. Ю. Тодоров.
ветреност ж. книж. рядко. Вятърничавост. А ние, . . . кретаме подир своята амбиция или детин¬
ски чиста любов, подир своята ветреност или животински дива омраза. Π. К. Яворов. Той
мислеше за Елена, за превратностите на техните отношения, за своята съдбовна привър¬
заност към нея. за нейната мила ветреност, която вече се превръщаше в пламенна вярност
към него. Т. Харманджиев.
ветрило ср. остар. Корабно платно. Кораб разпуща ветрила и оставя напоследък тая печална
страна. С. Радулов. Каиците на индийците имали триъгълнн ветрила. в. Знание.
вегрушка ж. диал. Птица керкенез. Отсреща затрепка птица. Вдигна се високо над скалите. . .
Трябва да е сокол. Може да е н сокол — казва моят съдрумник, — но тук му викаш вет-
рушка. Ст. Станчев.
веха ж. книж. рядко. (рус. веха) Висок прът със знак за мястото или пътя. Нощем поправяха
окопите, обвиваха вехите с ново сено. намазано с катран. Й. Йовков. Финалната линия се
очертаваше от една веха с червено флагче на двайсетина метра във водата и от шареното
колче на самия край на пристана. В. Райков. Платната заплющяха н яхтите се понесоха
към обозначените с червени знаменца вехи. П. Льочев.
вещак м. книж. рядко. Познавач. Но не само като добър преподавател н вещак на елински и френ¬
ски език Фотинов се славел, а и като внсоконравствен съ зпитател. Ив. Д. Шишманов.
57

вещание ср. книж. остар. (рус. вещание). Предсказание, прорицание. По тия плочи са кънтели
бойни колесници. . . . злокобни вещания на nрорuцатолu, К. Константинов. Макар Думите
да бяха казани ниско, те звучаха ка.то прокоба, като някакво вещание. Ст. Загорчинов.
вещател м. и втщателка ж. книж. остар. Пророк,' предсказател. Едни му се покланят благо¬
говейно. като на оракул, вещател на най-съкровените Движения на съвременната човешка
душа, — други го отрупват с най-сочни хули и подигравки. Пенчо Славейков. Далеч от
Пушкина е отишла в развитието си руската хуДожествена литература, на нови чувства и
настроения е вещателка тя в мощното си движение напред, а все и до днес в нея явствено
звучи негова глас. Пенчо Славейков.
зтщателтн, -лна, -лно, прил. книж. остар. 1. Пророчески. Обичам те — въздушно нежна с нежна
млаДост / като на ангела сънът, -1 и сън си ти вещателен за тиха раДост / в нераДостта
на моя път. Π. К. Яворов. 2. Проникновен. Звездите блеДнеят в небесната твърд, / с веща-
телен поглеД поглежДа луната. Н. Лилиев. втщателно нареч. Наблизо един кълвач удари
три пъти вещателно по кората на една стара върба и се потаи. Елин Пелин.
вещагелство ср. книж. рядко. Пророчество. Обаче онези блянове, които той не е написвал на
книга, — . . — но които живота бързо е обърнал в действителност, ни показват явно вгща-
телството на неговия Дух. Пенчо Славейков.
асщтр м. и вТщерица ж. нар. 1. Врач, врачка, вещица. — Пъпа си гледа цял ден двубожникът и
месалианецът—завика той. . . Видения му се привиждат и гадания и преДсказания всякакви
извършва за грях и за срама. Вещер е той и биляр! Ст. Загорчинов. Да земе мене да ми за¬
повяда някоя си вещерица затова, че била тя майка на Държанката на някой си офицери».
Т. Г. Влайков. 2. Проклетник. — Защо ми крещиш като вещер. Или съм ти отрок, а ти си
болярин? Ст. Загорчинов. 3. Вълшебник. А похвалата, по хуДожествена същина. е нов контакт
с публиката, осъществен по Други закони. ПреД богомолците застава един художник —
вещер на словото. който гради поетични светове и приобщава към тях братята си. Н. Драгова.
вещинство ср. книж. остар. (от срхр. втштина). Изкуство. Една от най-големите заслуги на този
знаменит пастир [Щросмайер] е неговото съДействие да се основе в Загреб Югословенскита
АкаДемия за науки и вещинство. Г. Бенев.
зеяло ср. остар. 1. Корабно платно. Ти си още момче и писмото ти беше момчешко. И като
искаше да промени реч, поДигна небрежно веялото, показа му във водата сянката от гората.
Π. Р. Славейков. 2. Ветрило. Чувал съм и за испанките, които приказват на любовниците
си чрез разни Движения на веялото си. Ив. Вазов.
вжТгна ст св. възвр. диал. Нагорещя се, нажежа ст. Имаме си ние хубави Думи, ама гражданите
не ги пои мат, да речем „жижерак“ — припек, присое. . . Хич да не знаеш какво е. ще се до¬
сетиш, че тук слънце пече и припича, та от припек се е вжегла и гората, и земята. Н. Хай¬
тов.
зжнвотTи прил. книж. ряДко. Привикнал като животно. То (уединението] не е отшелничество на
пустинника-покаяник. който бяга от един и живее в Друг грях. уж вживян, а всъщност ежи-
лотен в прироДата и в Духът божи. Пенчо Славейков.
вжилявам ст несв. възвр. диал. Ставам жилав, заяквам. — Трифоне, човек забравя, разбираш ли?
Ако не забравяме, по-бързо щяхме да се прекатурваме. А тъй от преминалото се вжиляваме.
М. Яворски.
гиба.лмучтн, -чна, -чно, прил. книж. рядко, (рус. взбаламучтнншй). Глупав. Но той не .само че
не е разбрал тая действителност, а некадърно я е изкълчил — като е преДал на онова
що е трагично в тая Действителност някакво взбалмучно хумористично осветление.
Пенчо Славейков.
шТмгхн, -а, -о, прил. книж. поет, ряДко. Развълнуван. Чертаят се сребърни линии / по . взбунено
тъмно море. Н. Лилитв. Но когато мрак надвисне, / нощ кога крила простре — / околвръз
скали притисне / взбунено море. К. Христов.
взб$ня ст св. възвр. книж. рядко. Разбунтувам ст. У вещаха велможите княз Ивана ... да поиска
от народа престола. . . Ала народът Дочу — и хареса метежа. И възбуниха се тълпите: —
свой цар искаха. Н. Райнов.
вз: лтд и взгляд м. книж. остар. (рус. взгляд). Възглед. Едно време Бурмовото министерство
запрети официално на всичките чиновници да не се събират с люде. имеющи взглеДове противни
на неговите! Ив. Вазов. Той знаеше много и по много въпроси ме учудваше със своите верни
и умни взглядове. К. Величков.
в »дирен, -рна, -рно, прил. книж. ряДко. (рус. вздорньгй). Нтлтп. — Що е то шоролоп? — Лъжи.
взДорни слухове, които нямат смисъл, а имат цел само да излъжат някого. Π. Р. Славейков.
ззнмавам несв. книж. рядко. (рус. взмвать). Викам, апелирам, призовавам. Ли-на-а-а! Коя беше
тази Лина, към която взиваваше напразно за помощ нещастника — жена ли негова, майка
ли, кой знай! А. Константинов. И аз с трепет в душата си взивавам към почитаемото пра-
М

вила
вителство а го моля да отговора ще ама ли край неговото търпение спрямо разрушителната
разюзданост на опозиционната преса? А. Константинов.
взигранис ср. кнаж. остар. (рус. взмграние). Трепет, вълнение. Искаме, искаме! бащаце, искаме!
извикаха всичките в еДНн глас, с взагранее сърдечно от радост. С. Радулов.
взлелСя св. книж. рядко, (рус. взлелеять). Отгледам, отхраня. Блажен, от прозяВа/ше мъртво !
тоз който в словото господне оживей:, I тоз който правдата в сърцето си взлелей. Пенчо Сла¬
вейков. Мисли мос, мисли мои. ! . . що тегло ли ва взлелея I като свои рожби, I що ви
вятър не развея I като прах в разнозби? Π. Р. Славейков.
взятка ж. (рус. взятка). 1·. разг. Подкуп, рушвет. Бак се назначава персонала?. .. Взятка има!
Рушвета има! Чудомир. 2. остар. При игра на карти — отделно вземане; ръка. Аз ще ги
натъпча всичките соло, с Двата крака, няма да им дам на еДна взятка да вземат — отго¬
варя Бенуа със ■ светнала очи, като че въпросът се е касаял не До избора, а До една партия
преферанс. А. Константинов.
взяткаджия м. разг. Подкупните, рушветчия. На що Дължа богатството а името са тоя вага-
бонтин? На що? Само на рушвета! . . Не той ли на разврати? Не той ли на съблазни. . .
а научи Да протягаме ръка под масата. Да, той ме разврата, той ме направа βзятнаДжня'
Елин Пелин.
вивандиСра ж. книж. ряДко, (фр. vivandiere). Продавачка на закуски и напитки в казарма. Изли¬
зат младички италианска вавандаери. ПреД боят те играят на каДрал с войниците. Ив. Вазов.
вивеска ж. книж.. ряДко, (рус. вмвеска). Табела, фирма. И една утран, другарят му, . . . забе¬
ляга случайно. че кръглата табла отвън до портата, бе изчезнала: слугинята на аДвоката —
бе захлупила зиналото гърло на Делвата с вавеската на аДвоката. Пенчо Славейков.
вкгода ж. книж. ряДко, (рус. в мгода). Изгода, облага. Оная, които биха написала нещо Достойно,
не го правят._ като намират в занятията на политиката а чаяовяачестβото много не¬
голяма прелест а вигода. Ив. Вазов.
видар м. Диал. (срхр. видар). Народен лскар, гледач. ДеДо Моно вадарът ... му правил крака,
стягал го с Дъсчици, но не знам как, божем зазДравял, но пак останал сакат. Мих. Георгиев.
видСние ср.. . . остар. Виждане. Той ме изпрати. До пътя пак с много здраве До брата му а с
Добро ваД^ае в София. Ив. Вазов.
вйдет е Диал. Вижда се.. Откъслечна и несвързана са те на глеД, но в тях е виДет горДая полет на
гения. Пенчо .Славейков.
видиСя сс несв. възвр. Даал. Виждам сс. И селце, скътано помежду две Долчина. нататък се виД-
ной. Пснчо Славейков. В подножието на Върбица се внДноошо очертанието на селото. Цв. Мин¬
ков.
вйдпя ж. остар. Рудничарска пещ. Наистина, жителите на тия села плавеха руДа а я отна¬
сяха в нянолкото малки вадни. собственост на местни селяни, конто топяха рудата а про¬
даваха кюлчетата желязо на самоковските маДанджаи по предварително уговорени цена.
А. Христофоров. Само в Самоковско жалки остатъци от жолозоДобивяата инДустрия са
преживели българското освобождение. преда /7 г. угаснала а послеДната искрица на пламтя-
щете някога виДни и мадана. П. Дслирадев.
видняр м. остар. Работник във видня. Той се настани във файтона а Дори не поглеДна към ко¬
вачите а βадясрито, които го изпращаха с навеДенс глава а прибрани ръце. .. МаДанснuят
чук заглуши тропота на конете, когато потеглиха. А. Христофоров.
видовпо нареч. Диал. Полезно за душата. Че не било видовно. когато идеш на манастир, Да се не
поизмъчаш малко из пътя. Т. Г. Влайков.
видявка ж. Даал. Видение, призрак, дух. ЕДно време кърът беше пълен с таласъме, самоДиве,
виДявш. Сега нещо няма веке. Г. Караславов.
внкЗч м. ряДко. Помощник на ловци, който вика, та плаши дивеча; хайкаджия. Той се славеше
като голям ловец из цялата околия. Сега искаше Да събере много ловци а викачи, Да устрои
хайка за Дава свине. Д. Калфов. Избрахме за отговорник на виканите ДяДо Иван. а за общ
началник па лова еДсн стар ловец от Приморско. П. Незнакомов.
впкСл м. Даал. Жснска забрадка, фсксл. Жените бяха в широчки, пригодна за работа новички
рокли, някои препасана с простилни, преброДенс с бела вскелс, Да ги пазят от слънцето.
Кр. Григоров. Хазайката пък, ... бе едра, снажна селянка, . .. Главата си забраждаше с
бял вакел. Кр. Григоров.
викот м. Диал. Шумсн вик от много хора. Сред войниците отново избухна смях а вакот. При¬
казката за хромата болярка се бе свършила. Д. Талев. И пра всека затах [на халата) —
глъч Дочута I в миг над вихровете взема връх. I Сдавен викот. Бяг. Стрелба безцелна. i
Някого са погнала в нощта.· Бл. Димитрова.
вИла ж. .. . Вдигамнавили, намотовили нар. — Повдигам голям въпрос, правя
голям скандал. Аз. . . бях решил а Да не се венчавам. Не вижДам, че не отива. — НоДой,
какино, яедей. Село е, хората ще ва вДагнат на вила — на мотовили. Д. Ангелов.— Щом
59

вилает
Н кажа. че съм идвала тук, ще се разсърди. Хората са я подлудили. Дек не минава да не ме
дигат пред нея на вили-мотовилн, К. Петканов.
вилает, виляет, вилаят (ар.-тур. vilâyet), нстор. Голяма административна област в турската
държава. За да задуши всеки опит за въстание, управителят на Дунавския вилает Мидхат
паша подлага на жесток терор областите, през които минават четите. Ив. Унджиев. Ре¬
волюционното брожение в Македония се предаваше на широки вълнн н в Одринския виляет —
чак до стените на Цариград. Д. Талев. Извади ми, мамо, / новата премяна — I . . извади
ми още / конче златогриво. / . . на далек да ида / в чужди внлаятн. Ц. Церковски.
вилаетски и виляйтски прил. остар. Който се отнася до вилает. Той повторно се поклони н за¬
твори вратата зад себе сн. „Лисица, мръсна турска лисица.. “ — помисли той, стисна пестник
н бързо заслиза по стълбите на вилаетското управление. Д. Спространов. Избави ни от ония
кръвожадни кесиджин. / кои носят славно име / виляетски чорбаджии. Л. Каравелов.
вйлушка ж. диал. Вилица. Ножовете и вилушкнте ги прави художникът от желязо. Π. Р. Сла¬
вейков.
вйндяке ср. рядко, (нем. Windjacke). Винтяга. Въпреки дебелия ми пуловер и виндякето сутринта.
още в здрач, се събудих от студ — доста застудява сутрин в това Искърско дефиле, дорн
н в най-горещото лято. Д. Калфов.
виноберма ж. диал. Гроздобер. Мина внноберма н всички лозя са / обрани н вече прибрани, / а
нашите. братко, какво още чаки? Пенчо Славейков. У понеделник бе Кръсшовден; / вино¬
берма доде. / Виноберма се захвана, / лозята обраха. Ц. Гинчев.
внноград м. старин. Лозе. Родосто ... обиколен с хубави градини и внноградн. Този град бнде прев¬
зет ош русите на 1829. С. С. Бобчев.
виноделие ср. книж. остар. (рус. виноделие). Винарство. Освен със земеделие, виноделие. те се
занимават н със свиневъдство. Ил. Блъсков.
винодйлница ж. остар. Винарска изба. Допитаха се до Добри н той ги посъветва да се сдружат.
та да изпратиш някой момък в Европа. за да се изучи как се работи н прави харно вино, па
кога се завърне, да отворят една обща вииоделница. Книжица за народа.
вииопИй<ство ср. остар. Пиянство. Празнуването на народния ни ден Св. Кирил н Методи н на други
светли н радостни днн, не трябва да е с вниопийство. А. Цанов.
виночерпец м. остар. Длъжностно лице при монарх или болярин, което поднася вино на гощав¬
ките. Внночерпецът. отмина по-нататък, като отнесе на други търновцн големия бъкъл,
придружаван ош едно момче, което държеше половяк с вино. Ив. Вазов. Едни виночерпец
се приближи при Ашила н му поднесе чаша дървена, от бръшлян направена, пълна с вино. Г.
Кръстевич.
вйнтер м. диал. (рум. vintir). Вид рибарска мрежа по Дунав. Лодката се носн бавно, сякаш опипом,
между дърветата около острова. където вечерта нашите са заложили вннтери. С. Северняк.
виражавам несв. книж. остар. (рус. вьгражать). Изразявам. Тия хора... трепереха сега пред
нас. когато бяха изгубили властта си; чертите им виражаваха всичко, щото съществува
ужасно в страха, низко в малодушието н мрачно в отчаянието. П. Хитов. Известно е
всекиму, че с дума ние виражаваме всичките наши мисли. чувствувания н желания. Б. Чо-
лаков. виражйвам се възвр. Ние пожълтяхме малко. защото си помислихме, че е дошла ня¬
коя бърза заповед, за да ии „пребесят надве-натри". както се виражаваше Савата. 3. Стоя¬
нов.
виражйние ср. книж. остар. (рус. вьтражение). Израз, изражение. Лицата на двамата младоже¬
неца са засветнлн ош радост; но нзведиаж пак добили по-напрежното сн внраженне. Л. Ка¬
равелов. Комисарите се споглеждаха един други, като да бяха виноватн в нещо. Те мълчаха,
лицата им вземаха различни виражеиия н бон. 3. Стоянов.
вярап прил. неизм. разг. (пер.-тур. viran). 1. Разнебитен, изоставен. Вчера возих разин материали
от пристанището за елекшрикаша. . . . пък колата ми. нали сн е малко внран като мене,
не издържа н лъоката й се счупи. Ст. Марков. 2. Болнав. Тука ли е стопанина? — запита
Алекси. — Тука е — рече Дрондовица. — Малко е внран, нехела. . . Простинал ли е, не знам,
нещо го не бива, ша е полегнал. Кр. Григоров.
вираи£тииа ж. разг. (от пер.-тур. virane). Разнебитена сграда или друго. Събори виранетината
на Ручнлото и издигна нова къща. А. Каралийчев. А за какво са тия допотопнн внранетинн, —
каза Гороломов. като погледна двете полусрушени вятърни мелници горе на височината.
Й. Йовков. — Не можах да разбера защо ми искаш триста и двайсет хиляди за каруците.
дето ги развалихме, че бяха внранетинн, н от тях направихме нови. Ст. Марков.
вирашгкк м. днал. (пер.-тур. viranelik). Разнебитена сграда; развалини. Даже чудех се как не е
отвлекла досега целата дядова Колюва воденица, която беше малка, схлупеиа, полуразва-
леиа — цел виранлък. Мих. Георгиев. В Средец и Търново съм гледал виранлъцнте на наши
твърдини. Ще рече. имали сме някаква царщина. Каква е била тя . .. преди колко време е
паднала? Все някъде ще го пише. а? В. Мутафчиева.
60

■йтел
лнртя ст несв. възвр. диал. Издигам ст. Днес само могилата няма / за чест преживяна загатва. /
Пред морния пътник тя мълком / вирей се Далеко е полето. . . Пенчо Славейков. Виреят
се копия, блестят алебарди. Пенчо Славейков.
вйрищт ср. рядко. Водовъртеж. Бореха се още между смърт и живот и всяка вълна, която из¬
дигаше кораба им до облаците, за да го погрузи с ужасен шум в морските вирища, виждаше
се, че ще довърши участта им. П. Кисимов.
анрра междум. спец. (ит. vira). Вдигай. Чуваха се няколко твърде немилостиви удари и бодрия
моряшки вик: ..Хайде! Вирра!“ Й. Йовков.
виршеплет м. книж. остар. (рус. виршеплТт). Стихоплетец. Най-напред за образци при писане
стихове нему са служили стихотворенията на сръбски вuртеплетu, Пенчо СЛавейков,
>вйрши мн. остар. (рус. вирши). Слаби, бездарни стихове. И на децата у нас е известно, че тоя
велик безграмотник е превежДал и писал вирши на някакъв си измислен жинзифовски език?
Пенчо Славейков.
вит1 ж. поет. рядко. Небесен простор, небосвод; висина. В топлото си яке свита, / като птичка
в зрака чист / гледах радостна. честита / родната свободна вие. Д. Пантелтев. И ето грее
слънце: ден е. / Синее стихналата вие. / Светът блести, цъфти пред мене / като старинна
стъклопис. Ат. Далчев. Небето тук беше доста различно — . . . много по-нежно. В неиз¬
меримата вие летяха едва забележими ластовички. П. Вежинов.
яис2 м и ж. диал. Планинска височина. Върховете на отсрещните висове се чернеят в тъмното
небе. Ив. Вазов. От тази вие на планината очите ми се избистриха, аз глеДах двете по¬
ловини на България. Ст. Станчев.
високомТртн м. остар. Високомерен човек. Англичаните са високомерци. просветени, предадени
на занаятите и търговията. Ив. Момчилов.
високомислен, -а, -о. прил. остар. Горд, високомерен. А млаДият граф Уседа, високомислен за
произхождението си, смяташе в преимуществата си и бащиното си положение. Н. Михай¬
ловски.
вмсокомъдър, -дра, -дро, прил. остар. Много мъдър, премъдър. — Велики господарю, и аз потвър¬
ждавам тия високомъдри словеса. Ив. Вазов. Има наистина мнозина високомъдри хора,
които преценяват себе си повече. отколкото наистина са свършили. Й. Груев,
внтокопйртн, -рна, -рно, прил. книж. ряДко. (рус. вмеокопарньт). Тържествен, надут. Той умееше
да разговаря с тях просто, ясно, достъпно. без високопарни думи. без надменност. К. Кръ¬
стев. А Христо Конов, който често държи надути и високопарни речи по време на годишните
пленуми на Просветния съюз, направо мразеше. А. Гуляшки.
високородтн, -дна, -дно, прил. остар. От знатен род, благороден. По-високородните велможи му
правеха задължителните поклони. а по-малко знатните му целуваха скута. Ив. Вазов.
високослâβти, -вна, -вно. прил. остар. Много славен. Иди кажи на високославния съд, който играе
на смърт и на живот: аз не съм хайДук. който се е сДружил с нощта и тъмнините. Н. Бончев.
високост-Тптнен. -нна, -нно, прил. остар. Високопоставен. Он искаше да му се проводят посланици
от наU-вuсокостопоннuто царски сановници. Г. Кръсттвич.
вясокоумен, -мна, -мно, прил. остар. 1. Надменен, горделив. Всякога той и всякога тя! Като че
някоя по-високоумна сила от случая ни тласкаше да се срещаме едни други. сп. Читалище.
2. Мъдър. Чрез думата въздигаме смирено-мъдрия и срутваме високоумния. Ал. Кръстевич.
внтоко^мнт ср. остар. Надменност, горделивост. Изпълнени са с гордост и с високоумие ония,
които произхождат от знаменити родители. Йоан Стоянович. Богатството ражда гор¬
дост и високоумие. Кратко тълк. на тванг. от Матея.
високоумссгвзлвам несв. остар. Гордея ст. На богатите в този свят заръчай да не високоумству-
ват. нито да се наДеят на непостоянството на богатството. Изводи от Месечна зорница
за 1874—1881.
антон м. книж. остар. (нгр. βύσσος}. Някогашна скъпа тъкан. И дойде Даниел, облечен във
висон, с меч на бедрото. Н. Райнов.
витй.ништ ср. остар. Място за живеене, квартира. И наистина след шест безкрайни дни стигна
в Женева и поиска виталище в гостилницата Мир. Π. Р. Славейков.
виттжки прил. остар. Юнашки, геройски. Делата му витежки 1 и Децата в люлка знаят. Ив.
Вазов. Гърците се прославили още от самото начало със своите витежки дела. Г. Йогптв.
вйтез’ — вж. витяз. Старите германци били езичници и обожавали природната сила и своите
витези. Г. Йошев.
вйттз'-’ прил. Диал. За коя — породист. Но Батул не довърши, а протегна ръка и хвана коня на Вайка
за поводите. . . — Витез кон имаш. Отде го взе? Ст. Загорчинов. Той ковеше витеза ко¬
била I с яки плочи от кара грошове. Нар. песен.
вйттл м. диалЛ. Късо дърво, с което - стягат снопи или въжета. Докато нагласят каруцата. докато
напълнят с вода бъкела и приберат паламарките, витела и сърповете, разсъмна и ластови¬
ците . . . зачуруликаха по сухите клони на ябълката. Ем. Станев. 2. Воденично колело.
Она [воденицата] е със два витела и доволствува всичката потреба манастирска, като меле
61

непрестанно. Неофиг Рилски. 3. Макара на кладенец. Сянката в дъното се раздвижи н под¬
пирайки се с ръце за стените, се качи в кофата. Почнах да въртя внтела, а въжето се нави¬
ваше, навиваше. Й. Радичков. Навйтел — на колело, в кръг. Ето ги втурнаха се теленцата,
играят на вител, ближат се едно друго и политат към циментовите корита, за да се на¬
пият от сребристата вода, която шурти на дебели сребърни струн ош металическите чешми.	·
Кр. Григоров. Внхром летят самодиви чевръсти. / Ред слъкатушат, иа вител завърнат, /
свият. извият. в замах се разгърнат. Пенчо Славейков.
витневат прил. книж. рядко, (рус. витисватьш). Красноречив, ораторски, многословен, - - - Какъв
вятър ви отвя насам към Меропа? — изведнъж запиша Момчил. комуто . . . омръзнаха
поклоните н витие.ватите думи на византийците. Ст. Загорчинов. Като търсеше най-вншие-
вашите изрази, Касавешов разказа за гуляя в Ляговата кръчмариица. Г. Караславов.
вит нйски прил. книж. остар. Ораторски. Като богослов, той владееше витнйскня дар н си служеше
с цитати ош светото писание. Ив. Вазов. Агитациите в кръчмите. кафенетата н коопера¬
цията не даваха добър резултат, защото там нямаше принудителното мълчание в църквата.
Пък н споровете избиваха в дребнави разправии н поп Иван нямаше възможност да разгърне
своите витийскн дарби. Г. Караславов. Със все сърце се опитваше н практикуваше във витий-
ското изкуство н иаваляше да си набере познания. без каквишо не се може в парламента..
Й. Груев.	.
витийство ср. кииж. остар. (рус. витийство). Красноречие, сладкодумство. Многоусуканошо му
и безсмислено витийство немалко спомагало да се продължава безмерно всяко заседание.
Н. Михайловски. И му идеше отръце да върти вещо н чук, както му идеше от ръце н витий¬
ство и песношворство. Й. Груев.
витйиствувам несв. книж. остар. (рус. витийствовать). Ораторствувам. Но с всичко, че - старият
оратор на народните събрания обичаше да го слушаш като витийствува, днес безжалостни
викове побъркаха на желаиието му. Н. Михайловски. — По-добре да стоим под турски ята¬
ган още петстотин години, отколкошо да приемем това пълномощие, което ни връзва ръцете
н ни прави прости оръдия във време на въстанието —внтнйствуваше Иван Соколов. А.
Стоянов.яв*·
винило ср. диал. Фитил. Нещо й размириса па памучено, шя се поогледа наоколо да ие би да гори
нещо от нея. но вижда памученошо витило от вощеницата да кади малко надалеч, н се успо¬
кои. сп. Китка.
вития м. кииж. остар. Оратор. Още тогава се предвиждаше бляскавото политическо поприще
на тоя вдъхновен вития. Ив. Вазов. Юм ие беше някой речовит н сладкодум вишия. Й. Груев.
вйтка1 ж. диал. Нешо ' извито, завито. В стаята, без да почука, влезе възрастен мъж на около
петдесет н пет, шестдесет години. Той свали широкополата сн шапка и се откриха косите
му, които на дълги витки бяха сресани назад. Д. Спространов. Преди да стигне Султана
още до чешмата — обкована по ръбовете на мраморното корито и чак до пнрннчения чучур
с прозрачни, сребристо синкави ледени витки и висулки, — горе на чардака се показа Ния.
Д. Талев.
витка2 ж. диал. Дърво, с което се навива кросно. Тогава кака, мама и байко започват с все сила
да шегляш и нзопинат абата, чичо- Глнгор с усилие взема да върти витката, а тато разтяга
и изглажда плата но. самото кросно, - което полека се навива. Т. Г. Влайков.	·
витяз м. кннж. поет. Юнак, герой, витез. И тъй ош памшнвека до днес Дунав е все наш спътник
и побратим.. . . През него хвърляш брод синеоките славянски витязи, подир тях минават и
смуглите момци на Аспарух. Ст. Станчев.	‘
«входна ж. кииж. остар. (рус. вмходка). Неприлична, дръзка постъпка. Иташанскаша камара
има един депутат от Рим, който, ако и ограничен до отчаяние, има притезаинето да играе
ролята на народен трибун н често разсмива другарите си със смешните сн внходки. К. Ве¬
личков.
виш м. диал. Вишня. Черешите и вцщовете мязаха да са покрити със сняг от - цвета сн. Ив. Вазов.
P.HHZJ несв. диал. Извисявам, издигам. И Родопите са тук, . . н Рила е на едни хвърлей отвъд Раз¬
лог — но н тя дорн изглежда плоска и обикновена пред Пнрнна, който виши на възбог своя
миогоглав купол ст мрамор, сняг и мури. Н. Тихолов. Подкарал муле с дренкн или с кърски
upvuıu. той вшнеше глас н предлагаше своята свежа н евтина стока. Ст. Чилингиров.
вйше нареч. диал. остар. Повече. Тези малки животинки (термитите] градят на_дълбока основа
сгради високи внше от една нога и така яки, щошо топ не може ги проби. Й. Груев. Не се
стърпя той ош да не ни покаже своето оръжие и паласката сн. идеал най - сише по това време
за всеки българин. 3. Стоянов.	.
в?;;сесестествен, -а, -о. прил. остар. Свръхестествен. Идолослужение се състои в това, ког-з някой
или на създадена твар. или иа нейно подобие отдава божествена чест н вярва, че такъв ку¬
мир или идол наистина· има у себе някоя вншеестествеиа сила. която може да повреди нлн
да помогне. Хр. Г. Данов.
62

владйчина
вншсречсн, -а, -о, прал. остар. Гореказан. Тая книга . . . стояха много гоДани Да гният аз маазате
в Букурещ. . . Тия обстоятелства помогнаха още повече за овехтяването на вишеречоните
книги. Възрожденския печат.
вншшш ж. и вишине ср. Дсал. Нсбе, небесна висина, висина. Тя се спря — наоколо още по-глухо.
извърна глава, без малко що не паДна на гръб — ваш ината на стенете с око се не стига. П.
Ю. Тодоров. НаД върха. срещу селото— в синьото вашане, се виеше орел. Ил. Волен.
вИшни прал. 1. Диал. Висок. Имал Момчил хубаво либе — Момчилица. Обличал я в скъпа коприни,
обшита със сърмена' нишки, на златен гергеф шиела а от вишна чарДаца глеДала към върхо¬
вете на Разбой планина. 3. Сребров. То [колелото] се търкулнало,.. а се извило към вишното
небе като пламтяща птица. А. Каралийчев. 2. търж. Върховен. Народ а боляри прославят I
във църквите госпоДа вишна. Ив. ■ Вазов.
вишнулка ж. Дсал. Вид дребна вишня. — Нали за моно са Донесена тия череша. Цонеолу9—
За тебе, Хюсеан ага. Аз съм ам се вял; шестнайсет дървета имаме на Мочора, на стар от. >
лозо а какви не щеш: червена, едри. Дребни, вешнулке. хръскаваци, белевка а тези — т? най-
подаре зреят. Ц. Гинчев.
в келСша сс св. възвр. Дсал. Стана келеш, проявя непокорство. Но говореше той, а жената: „Ходжа.
ходжа, та баща, ти майка. . .“, а заразнравя, че оДнечкеят им сан се вкелоишл да се жена
за една уж размомона. Н. Хайтов.
вкСпсам св. Даал. Пипна, уловя. Той. за да не.го вкепса там епатропът а му иска пара, ... . той
са отива право на механата. Ил. Блъсков.
вкертИсувам сс несв., вкертйсам сс св. възвр. диал. (от пер.-тур. kerteY Намествам сс, вбивам се.
Отрязва се дръвчето отдето ще се хашладисва. а като се вкертаса кората му околовръст . . .
подобно се вкортисува а кората на Добрия калем. Зах. Княжески.
вкоша св. разг. Арестувам. Че нека го вкошат, от това кой ще загуби? Ще го поДържат час-
Два. а като разберат кой е настойникът му. . . ще му козируват а ще го изпровоДят До къща
с хиляДа извинения, че а с кола! А. Гуляшки.
вкошйря св. разг. Арестувам. Срещна мо разселният а века — свърша се. казва, с бай Нонча.
Дойдоха да го вношаuят от Добрич—еДан германска майор с двама цивилна. А.Гуляшки.—
Драган го няма — извика Домна. — Не се е прибрал тая нощ. . . Тя маслешо, че Камо ще
се разтревожа, ще й се приточо на помощ . . Той не се помръДна. проДължи Да се бръсне. . .
„Вкошарала са го. . . ”— речо си с Доволство. Б. Болтар.
вкрадчйв прал. кнаж. остар. (рус. вкрадчивмй). Хитър, ласкателен. — Та само Кантанузuяу
не помагай а това ще зараДва императора — Добави с вкрадчйв глас а Дебелеят византиец.
Ст. Загорчинов.
вкрацупя се св. възвр. Диал. Спотая се, застана неподвижно. Един Ден лисицата рокла да вида
дала казва право момчето. И са вкрацунсла — престорила се на мъртва. Момчето тогава я
хване за крак, та в една бара. Нар. приказка.
вкрсменн се св. възвр. ряДко. Вкаменя се. Религиозният фанатизъм прилича на оня хоросан. който
се сроща по старовремските постройки, който со е внремеяил през столетията а който
се руши а разлага бавно от времето и условията. Г. Караславов.
вкупс нареч. Даал. Заедно, вкупом. А за ужина влизат в някоя по-широка къща вейте вкупе. К. Шап¬
ка рсв. Почитай своите роДатела I вкупе а своите учители; I защото едните са то роДала. I
а Другите са те научели. М. Л. Софиянец.
влагалище ср. остар. Склад, съкровищница. И защото кедърът според горчивината са има про-
тивонагнавана свойщана. правеха от него влагалйща а ракла, за да пазят по-важните записки.
Π. Р. Славейков. А вън от избите са по Дърветата то окачат големи Долапи. които им слу¬
жат за влагалища на храна а други потробаца. С. С. Бобчев.
владало ср. остар. Документ за притежаван имот. Началник на влаДалата I на тоз закон Делото I
зп областта е срам! I не, невга владалото ! аз няма Да му Дам. Ив. Вазов. А какво е скрито
на дъното на зеленото санДъче, поД тапиите а влаДалата от турско' а румелийско време?
А. Каменова.
владам несв. Диал. Владея. Дъждовното време влаДа а тука а ме пречи Да-правя разхоДка из раз¬
кошните тлаяанаски местности. Ив. Вазов. Как смое тя Да се бърка а Да влаДа в тяхната
къща? Т. Г. Влайков. владам сс възвр. Последният не бешо а честолюбив, когато, напротив,
баща ма имаше силно а Докачливо честолюбие. но умееше Да се сДържа а Да се е юда.
Π. Р. “Славейков.
владСлец м. остар. Владетел. ВлаДелоцът завзе а Друми а клисури. Ив. Вазов.
владйчина, владйшнная и владшципа ж. остар. Някогашен данък за владиката. IUe га потааиш
каймакаминът. ще ги преДупреДа Да не се заяждат повече е ДяДо Лоочу — тукашния митро¬
полит. Да са плащат безропотно влаДечената, таксите, глобите.. Ст. Дичев. ВлаДиката
няма Да пречи. Кога е Дошъл той Да ни вада? Само праща Да му събираме влаДашнаната, по
цяла торба сребро. Д. Талев. Когато се сДобихме с владикк . .. Наню ЧорбаДжаева татко
плати цялата влаДащана на селото. А. Страшимиров.
63

«ладЛвам
владувам несв. остар. Владея, властвувам. Фанариотското духовенство го [народа] е потопило
в едно толкоз дълбоко невежество, щото в разстояние на двайсет и шест години .. . то й
не може още да излезе от него. Чрез него фанариотите ни владуваха. в. Турция.
влак м. диал. Брана от вършини. По селските улици човек среща селяни с кола, с орало и с влак.
Др. Манчов. Като я посях, [пшеницата] отсякох дъгги клони от дървета и с тях като с
влак завлякох- оранта на нивата. Π. Р. Славейков.
влака ж. нар. Род, роднини, челяд. — Що ни изяде, кръстнице, се обади и баба Добревица. ще
ни довърши и ще ни изсуши влаката. Ц. Гинчев. А то. ти казвам. само веднъж, дето бях
проговорила с вашия Петко. Викам вашия, па той колкото ваш. толкова и наш, че сме все от
една влака. О. Василев.
влаком нареч. диал. Безредно, без подбор. По едно време на постаджийката й хареса много
житото пред тях. закрепи се, умълча се и зажъна влаком наред по постта. Ил. Волен.
влас м. нар. Косъм. Кога той яви се, всички / на крака станаха, I и пред белите му власи ! с почит
замълчаха. Ив. Вазов.
власа ж. диал. Козина. Всичкото тяло на конете е покрито с къса, но гъста и лъскава власа·
Π. Р. Славейков.
властнйца и власяница ж. църк. остар. Монашеска груба дртха от козина. Облечени в тъмни.
груби власеници, те [поклонниците] бяха изморени. опратенu и блеДни. Ст. Загорчинов. Вър¬
вяха межДу народа постници, заметнати с черни покривала. — облечени в тъмни власе¬
ници. Н. Райнов. После си скъса дрехите и облече власяница. - Н. Михайловски.
власйна ж. Диал. Козина, косми. Гледам стареца и разбирам колко страшно си приличат той и
капата. Тая жълтеникава капа с прожулена власйна, намирисваща на коте. Н. Хайтов.
властТл м. старин. Владетел, властелин. — Така е. така е — . . — Болярите и властелите са
наши врагове. Ст. Загорчинов. Не беше лесно да се разбере що за човек е властелят на Средец,
макар лицето му да беше отворена книга. защлпо тая книга имаше много страници, а беше
писано и межДу редовете: А. Дончев.
влачтница ж. диал. Разправии, разкарване. — А де бяхте, попита го Ангел с едно забележително
равнодушие. — Имам. братко- нагоре надолу влаченица с полицията за тази къща.
Π. Р. Славейков.
влачка ж. ряДко. Дърварска кола само с преден колесар. Преди да навлезем в гората. срещу
пас се заДаДе волска влачка с трупи. Ст. Станчев.
влаштнйк м. диал. Качамак. Жените примъкнаха едно-друго в малката пещера. стъкнаха огън,
и доде мъжете се поразтъпчат. в черното менче закъкра влашеникът. Ив. Гайдаров.
влТчка ж. Диал. Чехъл. Джена влезе облечена в роба от зелено кадифе, с пендара на шията, с
позлатена гривна, с червена престилка и жълти влечкн. К. Петканов.
вложница ж. остар. 1. Ножница. Аз преплещих голямата си сабя гола тъй без вложница. а Петко
взе брадвата си. Π. Р. Славейков. 2. Калъф за накити. Златите и скъпите
работи се виждаха небутнати в стъклените си вложници. Π. Р. Славейков.
влъкодлак м. Диал. Вампирясал чззек, вампир. Да се не страхуваш никога от таквиз плашила,
щз ги казват веди, самодиви, влъкоДлаци. вещици и вещгри (вамчир), защото таквизи ра¬
боти няма по света. Π. Р. Славейков.
влъхва м. 1. старин. Древен мъдрец. Там, дето слънцето изгрява, имаше по него време големи
звездогаДателски храмове. . . . дето по цели нощи стоеха влъхви. та следяха пътя на звез¬
дите. Н. Райнов. 2. диал. Крадец, разбойник. Имам съмнение, ... че в тази къща побягна
ги се скри един злодеец, един влъхва! Π. Р. Славейков. Преди десетина гоДини човек съглед¬
ваше в тия места и по равнище и по долове гъсти пусти ормани, де зли влъхви намираха при-
бежище. Ил. Блъсков - Сиромашията—коварен влъхва — / през всичките ни порти влиза вече.
Ив. Вазов.
влъшба ж. остар. Магия. Вижда се. че и ти си чувала за Бояна, цар Симеоновия син. да е вълшеб¬
ник и с влъшба да вДига мъртви от гробове и живи да обайва. Д. Войников.
вмъжавам ст несв. възвр. - остар. Ставам мъжествен. За туй, които от - вас страдаете, вмъжавайте
се. имайте търпение. защото наближава времето на просвещението, на истинното учение,
на освобождението от злините. Бълг. книжици.
вмърлушам ст и вмърлушвам ст несв., вмърлуша ст св. възвр. диал. Спотаявам ст. Колкото за нас,
ние смело можем да са обадим правичкото, ... че нашите малцина патриоти се вмърлушат,
когато се поканят за някое народно благодеяние, сп. Читалище. След като се вмърлушва
някой и Други ден в къщи, у мислен и намръщен. сетне 'пак подкачи своята и още по-зле. Ил.
Блъсков. Скритом от другите, трима момци оттеглиха се и се вмърлушиха под един висок
бряг на Тича, отДето наблизо воДеше пътя за Шумен. Ил. Блъсков.
внТтре нареч. Диал. Вътре. Той пирг е зДрав и читав и на днешното време, и зданието му е с
велико изкуство направено. Има пет отделения, през които се възлиза чрез каменни лествици
(стълби), иззидани -внетре в стените му. Неофит Рилски.
64

водовод
внетрешен, -ш.на, -шно. прал. диал. Вътрешен. И броят се първо трите виетрешин стави иа малия
пръст; после трите вънкашнн стави на палеца. Хр. Пазлович
внешеи, -шна, -шно, прил. книж. остар. (рус. внешний). Външен. Август, ако н да мразеше вой¬
ната, пак принуден биде да се бие против виешии неприятели. Й. Груев.
внйда св. остар. Вляза. И книжнината ще вниди в едно друго обширно н ново поле. Г. С. Раковски,
вшивам несв., внйжа св. книж. рядко. 1. Забивам, вмъквам, прониквам. Прониза с маждрак
гърдите на ромееца толкова стремително, че с мъка изтегли маждрака, за да го вниже
пак. Н. Райнов. Не мислех. Не желаех нищо повече, но ето — I на хоризонта малък дим· от
параход минаващ / разкъса сънното спокойствие веднъж i и вниза първия книжал в сърцето
ми — / копнежът за далечните морета. Е. Багряна. 2. Нанизвам. След всяко преминаване
в по-горно отделение, след всяко свидетелство и отличие — в броеницата падаше по едно
пъстро зърно. Когато Кирил встъпи в първи клас, радостният баща вниза единадесетото
зърно в броеницата си. Г. Райчев.
ннй-лам несв- книж. остар. (рус. внимать), Внимавам. Колкото за княгинята, шя внима да не
пие никак от това вино [персийското]. И. Адженов (превод).
вниша се св. възвр. днал. Втурна с;. .Той се впиши, засилен да се хвърли у вапора през отворените
още врата. Ил. Блъсков.
вньгре нареч. днал. Вътре. Такавл кочина вие не сте виждали и надали е бивало някога друга
такава на света. . . А внътре бяха запрели четири свине. Ив. Вазов.
вньтрешен, -шна, -шно. прил. диал. Вътрешен. Вдигнаха се и внътрешни размирици. М Дринов,
внитен, -тна, -тно, прил. книж. рядко, (рус. внятнмй). Ясен, разбран. Тя е во зърното, с което.бла¬
годат / на беднн труженик расте по нивн златни — / н в чийто хлебен шум са божи думи
впятни. Пенчо Славейков. Бригадирът се вълнува, / взрян в далечната лъка; / други път той
не е чувал / Ьнятен говор на река. Н. Хрелков. внятно нареч. — Вие пак с алегориите
сн; говорете внятно. Π. Р. Славейков.
вовсе нареч. книж. остар. (рус. вовсе). Съвсем. И щастието. което изпитваха, направи ги да
забравят вовсе за миналото сн нещастие. X. Пашов.
вовчовам се несв. възвр. рядко. Ставам покорен като овца. Колкото по се вовчоваме, толкоз по
ни бият. Ив. Вазов.
воглаве нареч, остар. Начело. Радостни възгласи изпратиха думите на дребния Кръспио. Той
се озърна изненадан. Викаха всички воглаве с Филип Тошя. Ст. Дичев. У нас се навъдиха много
спекуланти. Та и идеята за Съединението стана предмет на спекула за мнозина, воглаве
с княза. В. Геновска.
водар м. и водарка ж. рядко. 1. Водоносач, водоносачка. Всеки взвод разполагаше с такива стомни
и водарите два пъти на ден отиваха н се връщаха от топлнте миоговодни извори. Д. Калфов.
Момците, които караха пръст н засипваха преизподнята, посрещнаха водарката с дружно
ура. А. Каралийчев. 2. Лице, което пие само вода. — Ние фонтан, двайсет метра висок ще
правим., а вие пиете вода от герани, жабариI — А вие пък нямаше лозя! Така че вие сше во-
дари. А ние сме винари н млекарн! Ст. Ц. Даскалов.
»одвйра ж. днал. Извара, отвара. Христо Ботев. който е родственик на милионера Евл. Георгиев.
предпочитал да яде водвара н мляко помежду 20 до 30 души беднн емигранти, ошколкото
• да влезе в палатите на безчувствения богаташ. 3. Стоянов.
воденйст воденисти очи прил, рядко. Безцветни, светли очи. Госпожица Днтрнхбе дълго
подобно на върлина същество, с воденисти очи н загоряло от ски лице. Д. Димов.
водйтелен, -лна, -лно, прил. кннж. остар. Ръководен. Таквнз трябва да бъдат водншелните раз¬
мишления в избора на роман, който ще се пише или превежда на български език. сп. Читалище.
Водици мн. нар. Празник Богоявление. Той се подчиняваше иа свещения стар селски обичай и се
оставяше да го къпят при чешмата на Водици — за здраве. Ив. Вазов. Към края на седмата
година ош женитбата Н. вечерта срещу Воднци. Яна роди четвъртото дете. Д. Талев,
вöдиияl м. днал. Приведен зет. Езер? да ми дойде някой чолак зет — водник — и да се курднсва
на бащините ми къщи н дук.яни, н да гледа кога ще плюсна, за да му остане мнраз. Не ще
може. Ил. Блъсков.
вöдиияг м. остар. Водач. Максимин, Вигнл и Плиск, заедно с хуните, които им бяха станали
водиици, чакаха до вечерта, без да им се случи нищо. Г. Кръстевич.
водник м. нар. Място в селска къта, дето стоят котлите с вода. Наоколо грееха калайдисани
меицн, окачени един до друг на водннка. К. Калчев.
водопада ж. остар. Воденична вада. Воденици им са построени около потоци, реки н извари, от
които отбиват води и ги вкарват във водовади. Г. С. Раковски.
водовод м. остар. Водопровод. Оттатък виждаше се старият византийски водовод. койта
свързваше двете крила на долината. Св. Миларов. Много надгробни камънн н много разва¬
лини от храмове от водоводн н стълбове напомняш великолепните построения, конто са
украсявали този град. С. С. Бобчев.
5 Речник на редки, остарели и диалектни думи
65

водозтмтц
водозТмтц м. остар. рядко. Земноводно животно. Младите животинки търсят твърде често
Да ядат. нежели старите; птиците и млекопитаещите повече. нежели рибите и водоземиитс.
сп. Училище.
Водокръщ м. и Водокръщи мн. диал. Празник Богоявление. Мръсни дни и празници после рожде¬
ство Христово до Водокръщ. що наричат и вълчи празници, куцолан и проч. Г. С. Раковски. —
Костадине- Да бяхме пред ВоДокръщи, щях да те цамбурна в леда и ако излезеше нефелит.
нямаше да ти Дам дъщеря си. Ем. Станев.
водомТт м. книж. остар. (рус. водомТт). Водоскок, фонтан. И хладина вееше от зелени ясени и
от извори водомети. Ел. Мутева.
водотТч м. остар. Водопровод. Защото и воДотеча кара водата чиста от извора й. но кога излезе
от границите си и се разпростре, абие става мътна. А. Гранитски.
водочйтиик м. остар. Воден часовник. По общите в старите времена часокази били слънчевите
часокази. ... и простият водочасник съставен от един съд пълен с вода и продупчен с една
малка Дупчица в долната му част. Π. Р. Славейков.
водяв прил. нар. Воднист, течен. Кога се роДи детето, първата му храна обикновено бива вод.чва.
майчиното мляко или коластрата. Й. Груев.
водянка ж. ряДко, (рус. водянка). Болест коремен тиф или подуване на корема. Голите и безсен-
чести полета в подножието на хълма се покриха с колиби. Дето живееха. . . паралитици и
болни от воДянка, с подут корем и огромна глава. Ст. Загорчинов.
воз’ преДл. диал. 1. Въз, върху. Ала Донка го извика, и той дойДе и се възслони воз градинския сто-
бор. Т. Г. Влайков. 2. При. А не щеше ли да бъде по-добре да “Дех с тях при другите капачки.
Да иДех, ама самичък ергенин какво ще правя там? Май не си е работа да ходя воз
чужди момичета. Т. Г. Влайков.
воз2 м. и воза ж. диал. Товар колкото ст кара с една кола. Кой е крив из тях [лебедът, ракът и
щуката], а кой е прав, — да съдиме не е дадено нам; / ще кажем само. че возът си е н
днес там. Л. Каравелов. Покарал ми е Кара Димитър / пет,воза с вино и пет с ракия. Нар.
песен. Ускоряваме крачките и настигаме керван от десетина шейни, запрегнати с волове. . .
Бива ли я возата. . . бива ли я? — пита ги бай Кольо. — Возата я бива, ама нас не ни бива.
Тая дълга зима ще умори добитъка. Н. Хайтов.
возар м. диал. Колар, возач. На возарите от Ягодово беше разрешено да отиват нагоре. Да
свличат трупи и разен горски материал. Ив. Хаджимарчев.
возатйй м. книж. остар. (от рус. вожатмй). Колар, файтонджия. Между това ГирДжикьт излезе
пак, плати богато на возатая и го отпрати. Π. Р. Славейков.
возгара ж. диал. Парливо, неприятно уригване. В устата му се повдигаше горчива и блудкава
возгара, сякаш нещо отвратително се разлагате в стомаха му. Елин Пелин.
возТлница ж. диал. 1. Продълговата бъчва, която ст товари на кола. Един юз грозДова ракия е
привкус на возелница и поничка кисели сини Домати. . . — това е всичко, което тази „страно¬
приемница“' може да преДложи на пътника. 3. Сребров. 2. вж. возилница. На планината близо
до града, нахожда се еДна возелница много голяма, която сбира 440,000 литра. И. Богоров.
возилница ж. Диал. Грамадна бъчва за вино. Майсторът имаше голямо лозе. Пълнеше по три
возилници. Т. Харманджиев.
возИло ср. разг. Превозно средство. Ето ни в едно купе с група обикновени парижани, които тичат
след своите ежедневни задачи из големия град с помощта на това евтино поДземно „возило".
Ив. Мирски.
возмня св. остар. Помисля. И притъмня толко. щото турците един Другиго се не познаваха. и
возмняха. защо болгарите нападнаха на пих. Царственик.
возрив ж. диал. Окопаване на царевица, боб и др. Настана работно време. Зеха да саДят куку-
рузите. Дойде копан. возрив. Т. Г. Влайков.
возрйвам несв. диал. 1. Окопавам царевица, боб и др. Тъкмо в това време влезе кака му Цанка.
Тя ще возрива заран техния кукуруз. Т. Г. Влайков. 2. Правя нещо на купчина — брашно,
пясък и др. В мелницата бе студено като в хладилник. бай Фильо поДухваше на ръцете си.
излизаше на площадката, връщаше се и возриваше брашното. Кр. Григоров, возрйвам ст
възвр. Света и песните бяха тука преди 2—3 недели, кога се возриваше. Т. Г. Влайков.
возривач м. и возривачка ж. диал. Човек, който окопава царевица, боб и др. Подкачила се бе
вече возривта на кукуруза. У стринини Гинчовичини него ден имаше много возривачки.
Т. Г. Влайков.
войтел м. книж. остар. (рус. воитель). Военачалник, вожд. Воител незнаен на чело / на върли без-
четни дружини / нечакан тъдява налетял. Пенчо Славейков.
войщт ср. нар. Дългото дърво на рало. Танчо в това време стягаше ралото. като пригласяше
ново воище. Кр. Григоров.
война ж. . . нар. остар. Войска. Двама войници се задаооха от завоя. . . — Брей. иде ли война
отгоре? Ив. Вазов. Имаше публикуван и изпитът на някого си поп Иван, така също комита.
комуто било възложено да команДува народната война. 3. Стоянов.
66

вДнта
•Днмо л/. Даал. Ергсн или млад сьпруг. От чужбина войно връща се честито! Пенчо Славейков.
Я кервана войно вода. I невясто. Пенчо Славейков.
•ойскар (-ми) м. остар. Войник, воснсн. А войската е направена от хиляда хора, а всеки войснар
усещаше различно смъртта на голямото тяло. В. Мутафчиева. Аз ще на войска Да аДа. ·
а млаД войскаран що стана. — никой не ще мо познае. Нар. песен.
вонскарскм прал. остар. Войнишки. Той знай, че многома от тия ! съблекли са врцскарснати
носия. К. Христов. Не можеш позна,... че този а този солДатин До вчера е носил цървули
е подлоги. . .. Обтегнал сега на краката са ония Дълга, чиста лъскава вайскарека ботуши.
сп. Китка.	·
войокарство ср. остар. Войска. В новото войскарство се написаха все млаДа дсхцца. поробени в
честите яараДенис, които бяха правена но европейските брегове а по островите С. С. Бобчев.
войекарщина ж. остар. Военшина. След умъртвяваното на султан Ибрахима властта няколко
времо оставаше в ръцете па буйната войскарщияа. С. С. Бобчсв.	·
войскобДец м. ряДко, остар. Войнствен човск. Римляните. войскобойци. . . нравех#. непрестанни
напаДения на Другите нароДи, за Да се умножат. Ем. Васкидович.
войскоббйство ср. ряДко. остар. Военно дело, воина. Марс беше бог на войснобойствоцю. защото
беше ному посвещено, Ем. Васкидович.
войтия ж. остар. (нгр. βοι'ι^α). Данък владишина. Той знаеше. че само прахоДете му от вой-
шията а ембатскията превишават посτъплописта в султанската хазна от всичка Държавни
Данъци, събирача в целия Самоковски санджан. А. Христофоров.
аолавка ж. книж. ряДко. (чуж.). Птица рибар. Канто волавките се въртяха наД гьолове, гДото
имариба,. .. така а мюсюлманите се въртят наоколо а кряскат: „Аллах! Аллах". Ст. Ботьов.
волентир м. остар. (рус. волентир). Войник доброволец. В това време сменно. . . откъм Славен
Достигнаха около 30—40 Душа голи арчаута, волептири. 3. Стоянов. СзеД няколко Дна после
това Михалака наредал преД портите на РуДначесния Дворец сръбските волеnтиии а кон¬
ниците арнаути. Ст. Ботьов.	·
войник м. остар. Доброволец. Молдавският госпоДар Миханл-Суцо се запаса в реДа на гръцките
волнаци и се упъти към Яш. С. С. Бобчев.
волнонаемен, -мна, -мно, прил— остар. (рус. въльнонаСмнмй). Назначен на работа за определено
време — обикновено за една година. — Какво място казваш, че търсиш? — Аз съм учител.
от волнонаемните. . . От нереДовнсто учители, които учителствуват, нъДето намерят.
Ем. Станев.
волоберщина ж. астор. Данък в натура от говеда.— Колко Дан со паДа Да платят ряховсните
българи? — попита боляринът. . . — Аз ада за волоберщаната. Шестдесет вола трябват
за войската на ромо/йсния император. А. Каралийчев.
виловннца ж. Диал. Водило на капистра. Другите изотзаД, всеки прикачил во.ювницата у смьр-
чашката на напреДнята кола,. . . крачат поДар колата са. Ил. Блъсков.
волонтир — вж. волентир. Нещо повече! Вае искате от нас волопmиuа. Това Добре. На защо
само волонтири? Ст. Дичев. Волонтарате бяха наредона на роД а облечени уже с казашката
Дреха, в. Цариградски вестник.
волева м. остар. ряДко. Влъхва. А ИроД като виДя, че не со върнаха волевите, много се разгневи.
Н. Михайловски.
вилта ж. остар. (фр. volte). Въртене, обръщане. За Да не замръзнат конете. час по час правеха
луДешни волти наоколо. И. Йовков.
волуитДзен, -зна, -зно, прал. книж. остар. (фр. voluptueux). Сладострастен. Ще изпросим Да нп
поиграе Алмата. волуптозната турска шапсонеmка „Кючун ханъм", под Дайрето. Ив. Вазов.
вон1 ж. остар. (рус. вонь). Воня, смрад. И във нощният въздух на скапана леш ΐ наваляваше вон
заДушлива. Пенчо Славейков. Конят щом го съгледа а поДуша лошата вон на леша. подплашва
се а завеДнъж трепна. изпрухтява. а припна Да бяга. Ил. Блъсков.
вон2 нареч. и преДл. остар. (рус. вон). Вън. Вон от случените тия Дола. известията от Крим
казват важни променения Да са станала в английската войска, в. Цариградски вестник.
вонсщйлннк м. Диал. Мързслан. Кога зачуоше за някой мурив вонещалнан. той колчем го срещ¬
неше. всякога щеше Да го чунне по носа; „Който лото хлаДува. той зиме гладува". Книжица
за народа.
вонещнца ж. нар. 1. Смрадлива буболечка. Има еДна голяма нолкото човешка нокът, ъгловата,
поизгърбона като костенурка пъстросава буболечка. Наричат я вонещица, зараДа смраДли-
вая мириз, който изпуска от телцето са. когато я Докоснат. О. Василев. 2. Развратница.
Аз съм еДна лоша жена, казвам си го; но ако Да мо попитаха как трябва Да се накажат онези
вонещици, които искат Да скрият безчестието, което правят вътре в къщята си, не от нужДа.
но за Да минат времето са сладострастно, „обесване" щях Да кажа ..обесване" а сама а-
самичка бах се обесила. Π. Р. Славейков.
вонта ж. Диал. 1. Смрадлива или мързелива жсна. 2. Развратница. — Прави лоши р^иапш. — . . —
безчестно живее, — . . — ОтнъДе е тая вонта? Ив. Вазов.
67

вонтьо лл диал- Смрадлив или мързелив човек. Работил е честно и любовно; / . . Салш когато
името му чуят! / „Вън ти, вонтьо, махай се ошшука". Π. Р. Славейков.
вопйющ прил. остар. (рус. вопигащнй). Който вопие. А покварата в града. . . неправднннте към
париците-усилваха смущението в душата му и там се надигаше вотнощ зов за правда. А. Кон¬
стантинов.
вонйя несв. книж. остар. Викам с висок глас; вьпия. Но често в ефира се кълбо издига, İ южа-
- рище-мрачно, сред вопли н дим, / н живи н мъртви вопияш; „о стига, / смили се, смили се
над - нас,- Езоим1.“ Т. Траянов.
eocTÖK Af. кииж. остар. (рус. восток). Изток. Къщите почти синките са обърнати с лице към во-
сток Л. Каравелов. А момиченцата. . . събират трендафил, правят из него трендафилово
масло и'·продават. го на восток н на запад. Л. Каравелов.
восτύчми.-чнa^чио, прил. кииж. (рус. восточнмй). Източен. А восшочният вятър разносвал тия
меризми по сичка България. Л. Каравелов. Последните лъчи на захождащото слънце до¬
гаряли. на· запад н още осветявали восшочиата страна. Л. Каравелов.
вошка ж. нар. Овощие, овощно дърво. Завиждам ви, деца, напомням сн и аз, / кога съм радости
изпитвал, като - вас, / печелил съм трофеи н същите победи / над вошките незрели на нашите
съседи. Ив. Вазов. Запустелите села,. . . , които тъмнееха със своите вошки н стени. . . плам¬
наха като катранен мях. 3. Стоянов.
вощуня ж. диал. Нетопен, непречистен восък. Иде с коня по селата, закара нещо сточнца, . . па
събере оттам някой път кожи, някой път вощуна или друго нещо. Той ще избие вощуната,
та - извади восък, ние ще оскубем кожите. Т. Г. Влайков.
вояк м. диалл-Войник, боец. — Я разбутайше навалицата, за да минат гостите. . . Па и конете
им добре- да прегледате и с вояцнше им да се не закачате! Ст. Загорчинов. От двете страни
на купа с оръжия'сшоеха един срещу друг. . . двама хусари. . . Оттова, че зад гърба им се
трупаха било сърби, било българи, Райко разбра, че единият беше ош Раденковите и Сазда-
нови вояци. Ст. Загорчинов.
впйдам несв., впадня св. 1. Изпадам, попадам. Не съм твой снн, Византно, но сявга, / когато мина
покрай шез места, / де твойта мощ ликувала е нявга, / неволно спадам в горестна тъга.
К. Величков. Сам Алеко изпърво е впадал не веднъж в такава художествена грешка. . . Пенчо
Славейков. 2. Хлътвам. И сухи станаха ланитите й. .. а очите й посърнаха н спаднаха от
горест. Н. Райнов. 3. кииж. остар. (рус. впадать). Вмъквам се, вливам се. И умножиха се
от него народи, простряха се в полунощни страни зад черното море над Дон н Волга реки,
. . . гдето Дон спада в море н Днепър в Днестър. Царственик. впадам се възвр. Това село се
впадаше в околията иа Бенковски. 3. Стоянов.
владн^ ж. нар. 1. Падина, валог. Бяха стигнали до билото на хълма. Надолу се простираше
дълбока впаднна. Д. Димов. Но оставаха още няколко хълма и няколко впаднни, които тряб¬
ваше да превалят. за да стигнат до Шншманово. Д. Димов. 2. Вдлъбнатина. Две сълзи се
събраха в очните впаднни, тя остана така някое време, неподвижна и вцепенена, кашо ка¬
менно изваяние. Ст. Загорчинов.
впаплачен прил. остар. Изпаднал в паника. Тогава готите виаплаченн бягаха от хуните; а сега
пък римляните преустрашени бягаха от готите. Г. Кръстевич.
внаплачосам се св. възвр. остар. Изпадна в паника. Секи може да сн въобрази после това до каква
степен са е впаплачосало панагюрското население, което в своето възхищение отдавна
беше забравило, че съществуват турни и султанска войска на няколко часа разстояние. 3.
Стоянов.
впечатам св. остар. Направя впечатление, запечатам се в съзнанието. Без да изтрива в мене
онова добро, което философията можеше да мн впечата, християнството ми го вдълбаваше
по-много. С. Пелико (превод), впечатам се възвр. Онова, което искаме да се впечата най-
вече в умът н сърцето им. е в светско отношение; похвалната черта на неговият характер.
Π. Р. Славейков.
вплувам св. остар. Вляза с плуване. А защото пристанището се намери удобно, Колумб вплува
вътре. П. Кисимов.
внос£йвам несв. остар. Посявам в нещо. И чрез сладките си думи н наставления шя впосейва в
меките души на децата сн най-обичните сн добродетели. Ал. Кръстевич.
вира св. остар. 1. Вперя, насоча. Албанците. еничарите, евиухите н всички впрели очи
в младия ага. Ст. Ботьов. 2. днал. Опра. След яденето Ариф веднага сн легна н заспа
щастливия сън на уморен н здрав човек. Вирял краката в единия дувар, а главата в другия.
Н. Хайтов.
внрегало ср. диал. Двойка впрегатен добитък. Почна да извозва Пенчо камъните. От близките
му, ош роднините, ннкой не му даде кола н впрегало. Пелин Велков. Като грейнало снова
слънце над ширналото се Леново. . . н като подкарали леновчани впрегалата към кооператив¬
ните блокове — да гледаш, да се ненагледни. Н. Каралиева.
68

вратоломство
впресница ж. диал. Процеп или отръки на кола. Скоро задръстеният мегдан... се запълни с граж¬
дани — мъже и жени. Запрескачали тук легнало и прежuвеτо животно, там — проточила
re впрегница и.ш пък покатерили се по спиците на колелата. Ст. Чилингиров.
ввълно нареч. остар. Напълно. Купувачът плаща. . . впълно цената на купения от него преДмет.
Временни правила за устройството на съдебната част в България. Така наш Дядо Добре
доживя да види, че всичко негово дадено за това училище впълно помогна на човечеството.
Хр. Г. Данов.
враг м. нар. Дявол. О — Днес всичко ще се свърши; — / живот ми де дели — / стига той да ми
се кърши — / врагове го зели. Кр. Пишурка. Враг да ви вземе. степи, колко сте хубави. Н. Бон¬
чев.
враговнт прил. диал. Хитър, дяволит. — Аз съм дете на Г. Тонера. — Жив да си бре? Затуй си
ти таквози враговито. Π. Р. Славейков. Едно време имало змейове и били много юнаци. ..
Тия юнаци са изгубили откак се нашел барутът. Оттогава излезли на светът хитри и вра-
говити люде, които зели да се бият с хитрост. а не с юначество. Др. Манчов.
врагувам несв. нар. Враждувам. С враг врагувам — мяра според мяра. Π. К. Яворов
вражалтц м. и вража, нищ ж. диал. Гадател, гадателка. Те се произнасят от особено надарени и
приготвени за това жени или	. . , наречени баячи или баячки,-. . , вражалци или врачки,
които едновременно е това извършват съответните магически действия. Б. Ангелов. -В
Дореволюционен Казахстан труДещите се били лекувани по варварски начин от магьосници
и вражалици. от ходжите. Л. Мелнишки. ПлоД на тези грижи и усилия е цялата народна
..наука“: народната медицина — Дейността на разни знаялци — врачки. баячки, магьосници.
вражалици. И в. Хаджийски.
враждтбник м. и враждебница ж. остар. рядко. Враг. Чужд не бе. ни враждебния, / свой човек
бе — приятел, / беше ученик, ковчежник. Π. Р. Славейков. Немци, френци, англичани, ! наши
са враждебница. -' Дружни с нашите тирани, / с нашите изедници. Π. Р. Славейков. Ти
сякаш че завиждаш на земята, — / човешката враждебница проклета . Н. Михай¬
ловски.
вракл-зун м. диал. (нгр. βρακοζώνα). Ремък или връв за стягане потури, гащник. Тогава виДяха
дяда Руся. . . Трябва да е бързал, защото не бе сварил да опаше червения си пояс, а беше из¬
лязъл по вракузун. Й. Йовков. Един дръпна вракузуна на потурите му и той усети свободния
достъп на застоялия въздух до голите си бедра. Г. Караславов.
врана ж. нар. Широкият отвор на бъчва или каца. Кацата потрепера, понеже Димята се наме¬
стваше по-удобно и същевременно правеше усилие да не се закашля. като поглеждаше с едно
око през враната. Г. Краев.
врангалък м. диал. Врява, шум. Добре, че е дал бог училище. та барем колко годе Да си видя
работата, а то като са тука децата, такъв врангалък Дигат. Ив. Вазов. Понякога се умъл¬
чат. само един им разправя нещо, а понякога Дигат такъв врангалък, че чак на пътя се чува.
Г. Караславов.
граняло ср. остар. Чернило за вежди и за друго. Младите моми с хубост да греят; / булките
с радост рожби да люлеят;(но лицето си никак да не белят; / с вранило вежди да си не чер¬
неят! сп. Училишт. У Япония напр. срамота е да има човек бели зъби, затова там си ги вра¬
носват и не ядат по няколко дни докле да се охване добре вранилото. Книжица за народа.
враница ж. Диал. Лодка, ладия. Пътниците не приказваха, само гледаха шумящите, разиграни
вълни и се крепяха при всяко силно накланяне на враницата. Ив. Вазов. — Ами питахте ш
дали е чувал за агарянци да са слезли с враници при Енос? Ст. Загорчинов.
враносвам несв., врандсам св.нар. Боядисвам чтрно. За сиамчанките черните зъби са най-хубавите;
те се грижат секи ден да ги враносват. Ив. Богоров. У Япония напр. срамота е да има човек
бели зъби, затова там си ги враносват и не ядат по няколко дни докле да се охване добре вра¬
нилото. Книжипа за народа.
вранянско ср. ряДко. (от град Враня, прочут в миналото с производство на въжета). Вл а ч и в ра-
нянското — носи въжепю, търси си гибелта. Той е някой си Бойчо Огнянов — отговори
Стефчов. — но ми се види, че и той влачи вранянското. Ив. Вазов.
вратарувам несв. диал. Често отварям и затварям вратата. Горките мислят, че черковният строй
с циганска колиба, в която всеки може да вратарува. да шета и да нарежда. ама знаял-не-
знаял. нмал-нямал власт. Н. Бончев.
врато-ломен, -мна, -мно. прил. книж. (срхр. вратоломан). Опасен, главоломен. Искърът! Той е на¬
чертал из самотиите на Стара планина цяла поема от диви пейзажи, хубави тайнствени
долини. скалисти вратоломни стени. Ив. Вазов. Речното корито се стеснява, спокойно за¬
облените баирчини и била се сменяват с вратоломни урви. на които краят се не вижда.
Н. Хайтов.
вратоломство ср. книж. остар. Вратоломна постъпка, риск. Могъл бих да развия балона си и да
го напълня с газ: тогаз можех да сеДна в мрежата:, и да се оставя на волята на ветровете
и на честта си. Така пресметвах аз това вратоломство и не без сериозност. Св. Миларов.
69

врах
врах м. Диал. Снопи разхвърляни на харман за вършитба. Дядо Добри вече са отзе от него а
съвсем въз Друга страна възви приказката, нога на втория врах Дойде леля й да ги навести.
П. Ю. Тодоров.
врахел м. Диал. (от нгр. βραχιόλι). Гривна. Едно чевръсто момиче с бял ръченик, сребърен врахел
а гърда като Дюли, се изправи на долния край на тавата а попита: —Да почна ли? К. Кара¬
лийчев.
врачански прал. Жено врачанска диал. Укорно обращение към някого. Станах, па я хванах
за носачката. „Чакай, рекох. жено врачанска, да ти кажа. кой дава хляба; да разбереш кой
кум. кой сват. Н. п. Филипов. — Йоцноо, та си. жено врачанска. ами излез да те оженим!
Стага та вече. Ст. Ц. Даскалов.
врачсбсн, -бна, -бно, прил. книж. остар. (рус. врачсбньгй). Лековит. Та ми лейше лек врачебен — I
твойто часто вдъхновение, I а със него — дар вълшебен I на кураж а на забвение. Ив. Вазов.
Премина ангел тихо по небето — I въз мъките, скръбта на битието I разля виачебеп, сладък
мир. Ив Вазов.
врачка ж. нар. Вратичка. В същия маг двама якобинци дебнешком изнасяха от другата врачка
на бюфета стъкла с шампанско а борДо. Ив. Вазов. ГлеДа кой влиза а излаза из задните врачка
на механата, кого Стрезю черпа, срещу кого се смоо. Ц. Цсрковски.
врачолня ж. Диал. Врачуване. Щото у нас наричаме дяволи а врачолиа, казват на книгите. че
не е Друго освен влияние на естествените сала. чроз науката. Летоструй.
врСвна се св. възвр. остар. Понравя се, харесам се. Но неограничената власт им се вревнала, и
тае начнала самоволно Да управляват римския нароД. И. Груев. Тая зомя отведнъж не се
вревнала на евреите. затова тае минала в Египет. но по малко време пак се βиаτала в ноя а
населили я. И. Грусв.
вред м. остар. Вреда. Аз съм този човек, който. . . повече от синките гърца нанесох врод на твоя
дом. Н. Михайловски. Тука всичко се върша предумишлено във вред на страната а в пакост
на Русея. Π. Р. Славейков.
вреден, -дна, -дно, прил. нар. Способен, сръчсн. Ила не съм аз вреден за ратай? Че кога адем
в гората. накой не може да наборе а накита като моите Дърва. Т. Г. Влайков. — Младият
Ш шаман — започна боляринът тихо — е вродно момчо. Той няма Да забрави така лесно.
че Асоновата корона се пада ному. а не на тоя Александър. дото само по лов ходи а обикаля
около портсто на хубавите търновка. Ст. Загорчинов.
вредност ж. нар. 1. Способност, положителни качества. Самият й отец се радваше, като гледаше
работата на Дъщеря си а я похваляваше за вредността й. X. Пашов. 2. Стойност. Най-новите
статистици на уверяват. че в Днешното време сяна година се изкопава злато а сребро във
вредност от 500 милиона талера. а то било 2İ3 злато а /I3 сребро, в. Знание.
вредя несв. Дсал. Струвам. Едан ванопроДавец има две вина:... а иска Да смеса от тях /2 ока
така. щото да вреди оката по 28 пара. Хр. Павлович. Ако щеше Да се вашият престолний
граД не преДаДе на нерииятоля. не изгубвайте на еДна минута. — Така е. аз бих вредил по¬
вече между тях. а не цяла една войска. А. Дюма (превод).
вреж м. и врсжнло ср. Диал. Стъбло на тиква, краставица, диня и под. Отрупани с пълзящите
врежове на Дивите такви— Дърветата ставаха все по-ниски а по-ниска. А. Бобсв.— На нашия
домакин му се ще, ако може. хората Да станат отведнъж ангели. А пък то ... не може!
Защо динате. дето са от еДин вреж. не са еднакви? . . Така е а с хората. Ст. Ц. Даскалов.
Той се спъваше в разхвърлянате колове, заплиташе краката са във βиежплаmа. Н.
Нинов.
врСксл м. Даал. Торба, чувал. Със сечива подправят воденица. . . с гребло ограбват брашно . . .
с лопатка пълнят врекели. Г. С. Раковски.
врелец м. нар. 1. Гореша, вряла вода. Та пишеш, майко: късен мраз попарил I като с врелец овош¬
ките. лозите. И. Бурин. 2. „Ключ“ на течност, която ври. — Подстъквай, бат Недялко.
Да хвърли вролец и щом завра. все да има сухи Дърва Да се подклаждат Да ври все с врелец,
чак догде увра. Ц. Гинчев.
вре.ю ср. нар. Буен извор. По предварителни проекта железопътната линия трябваше Да мине
през Искрец, вместо през Своге, но теренът там е несигурен пораДи много врела. канари а
подпочвени воДс. Й. Радичков.
врелок м. Даал. Вряла вода, врелец. Росица сякаш бе с врелок обляна — I така е от вълнение
червена. К. Христов.
вретеня св. нар. За житно растение — изкарва, пуска стъбло. Сега те [нивите] бяха доста васо-
кички. зелени. гъста а тъкмо вретеняха. Й. Йовков. Излязъл е света Гьорга, яхнал своя бял
кон, да са обаДе навето а ливадето, Да виДа земните класили ли са, летните вратен^ле ли
са. лаваДето зелнало ла са се. Т. Г. Влайков.
вретшцс ср. Даал. Голяма торба, чувал. Ненко се приближа До коня а се наведе Да тегли
сухо сено аз еДно козено вретище. Ив. Вазов. Натоварени с пълна вретаща. жито
се връщаха в своите орлови гнезда. Л. Стоянов.
70

вскоте»
врепи ж. диал. Чувал. На улицата нред широката порта на българската митрополия Борис
Глаушев завари над тридесетина коне и мъски, всички вече натоварени с вързопи. пълни врещи,
сандъци. Д. Талев. — Ами ако те хвана, да те бутна в снега' Ще заприличаш на мишка в
брашнена вреща. Д. Талев.
врис м. диал. (гр. βρύση). Извор. — Бъкела — важно посочи Али вехтия дървен съд — хе-е долу.
под сипея, дето се тъмнеят храстите. Там има врнс, водата му е ледена н сладка като ракия.
X. Русев.
врукнам се несв- възвр, днал. Спущам се. Двамата борци се споглеждат еднн с друг. . . Как как
борбата се свършва, сичкн се врукват, земат юнакът, коНто е надвил на ръце. дигат го на¬
горе- за да го види сичко сборище. Ил. Блъсков.
врьвнше —вж. вървище. Ти знаеш ли. че това е добре! И от околийския — при прокурора! От¬
веднъж да им се пресече връвнщето. Ст. Ц. Даскалов.
връз м. диал. Оплоден цвят на овощие, завръз. Крушите и ябълките бяха вече прецьфтели. Богат
връз се гушеше в новия едва разперил се листак. Т. Харманджиев.
нрькч1й— вж. оракчия. Някога през празничните дни целият кър ечеше от песните на
връкчни н надничари. Г. Караславов.
врьстен, -тна, -тно, прил. нар. Възрастен. А неговите по-връстнн ученици са говорили в черква или
цри разни тържествени случаи, училищни изпнтн, празденства. Π. Р. Славейков. Чух еднаж.
че княз Бенеамин дошъл в Свещения дворец. . . Ала не посмях да напусна Гииекея, защото
бях врьстна мома н пазях нравите иа царското семейство. Н. Райнов.
връств^^ъл^пя ж. диал. Връстница, в стаята влязоха няколко моми, връстнакнии на Тодора.
К. Петканов. Старите хора го тълкуваха като лош знак, а Велнкнншпе връстнакннн и зпочу-
пиха езиците сн да лъжат, че Ивана напълнила устата на Днма с пръст. К. Петканов.
нрьхлея несв. рядко. I. Върлувам. Вам са познати иатегиатите отношения. които . . . съществу¬
ват между Черна гора и Турция, както и иенрестайната и покрита борба. която шам по¬
стоянно връхлее между черногорци н арбанаси. Св. Миларов. 2. Нападам. Други го врьхлее
той връх мене зее. Π. Р. Славейков.
нрьхшша ж. остар. 1. Възвишение. На връхнините край Тундмса - . поселява се Боеслав. Т. Шишков
2. Определен процент върху данък. И нямаше да му търси какво е останало у него ош ня¬
какви училищни имоти. или от някакви си връхнини и да го плаши със съд. Т. Г. Влайков. Те-
жеха им н непоносимите давиини, главно, многото общински връхнини н недобори. Т. Г. Влай-
коь.
връхно нареч. диал. Напълнено до горе с врьх. Те са правнле по-големн грехове. . . Но ред иде да
им се върне връхно н тъпкано. Ил. Блъсков.	~
врядвам несв. остар. Струвам, имам стойност, значение. Всякой почтен труд си врядва. Й. Груев.
всадник м. книж. остар. (рус. всадник'). Конник, ездач. Няколко души всадннцн, които придру¬
жиха топът, скоро изчезнаха в тъмнината, по реката нагоре. 3. Стоянов. И аз погледнах,
и ето, кон бледен, н на него всадник, името му — смърт. Й. Йовков.
нсеорьжие ср. кииж. остар. (рус. всеоружие). Пълно въоръжение. Прегошвеше всеоръжсията сн е
молитва н бъдете готови. Ив. Вазов. Така че моето заключение е; който има уши, да слуша,
и който има очи да види, че Отечественият фронт отива към изборите във всеоръжне.
Г. Димитров.
шсесъжеиие ср. книж- остар. (рус. всесожжение). 1. Пълно изгаряне на жертвено животно. И сгради
жъртвеник Евел, та сложи животни за всесъженне пред господа. Н. Райнов. Всекидневната
сутрншна и вечерна жъртва беше всесъженне, на което принесеното трябваше да е агне.
в. Зорница. 2. нрен. Жертва. В лето 1861 всичка Полша се вълнуваше. Всичкнй народ беше
завладян от жаждата на мъченичеството н принесе себе сн всесъженне за свободата.
Π. Р. Славейков.
всеходка ж. книж. рядко. Моторна лодка. — Та ние сме зaтрунаниI изрази общото мнение Ви¬
ли мс. — Просто всеходкаша се е виизала като снаряд в някаква огромна ледена маса. Ст.
Волев. От борда към ледения бряг се плъзна специално построената „всеходка*. Моторът
забръмча, членовете на експедицията се настаниха в нея и след минута шя се откъсна от
брега н се изгуби в ледииковия лабиринт. Ст. Волев.
«силзам се несв., всйля се св. възвр. остар. 1. Засилвам се. В пазухата на всеки новоразвиващ се
лнспг се намира опашката на бъдащ цвят, която при добро гледане на растението бързо се.
- вснлва, издига се нагоре н на върха й се развиват цветните пъпки. сп. Градинар. 2. Правя уси¬
лие. От моста нагоре започва една стръмнина. Аз се всилях, доколкото можах да възпра,
колкото можах по-скоро, но усещах. че краката ми бяха се отсекли н не мн спореше никак.
Π. Р. Славейков.
яскоген. -а, -о, прил.книж.рядко. Превърнат в скот. В течение на двадесет н пет години от Крим¬
ската до Руско-турската война, Русия работи, за да пробуди тие поробени, вскотени селчин.
Пресата.
7!

вскърмТн, -а, -o, прил. ряДко. Откърмен, закърмен. То бле“щ зелено, свежо и хубаво, обилно н
щ°дро вскърмено от плодоносните неДра на земята. Й. Йовк°в. От робско мляко ли сме
ние синове / вскърмешН Робски Дух ли нази ни отхрани? Пенчо Славейков.
вскьрмявам несв.. вскърмя св,. рядко. Откърмям, закърмям. Те спят в прегръдките на свойта
земя мила, / заради подвизи която бе вскърмила - великия им дух со своите беди. Пенчо Сла¬
вейков. вскърмявам ст възвр. Пролетта, свежа и лъчезарна, пристъпи на брега. . . Аз глеДах;
как всеки стрък под нейната ръка се вскърмява в сочната земя и цъфти. Ив. Кирилов.
вставям несв., вета вя св. ряДко. (рус. вставить). Прибавям.—Боне, ти май че още си уморена от
вчера. . .Ядохме толкова, пък и пийнахме доста. знайш. . . — Пихте вие, мъжете! И на
кръчмата, пък и там. . . — Все пак де. то и яденето вреди на сърцето, — преДпазливо встави
Дако. Г. Райчтв. —А яжте, бабините. яжте да пораснете!—Като пмаш — повдигна
ръчицата си Виолетка. — Като мама встави Свилснка.Н. Нинов. Кога се струпат няколко
съгласни мъчно произносими звуци, за нълногласис. наший език обича да вставя между них
гласни звуци. С. Радулов.
встадявам несв. книж. рядко. Превръшам на стадо. Разните „велики“ наши царе като чели са
имали еДинствена задача да встадяват своя народ. Пенчо Славейков.
встаря св. ряДко. Състаря. Млад / народ сме още ний, и в нас сами измама / не ни встари До Днес.
Пенчо Славейков.
всуе нареч. остар. Напразно. Не всуе с нашта кръв поена е земята — / изгре зорницата на бъ¬
Дещите Дни ! из нея. Пенчо Славейков. Напразно впивам очи насълзени / да зърна нещо в тез
останки гробни, . . / Не видя нищо! Всуе аз блужДая. Ив. Вазов.
всъде и всъду нареч. нар. 'Навсякъде; всякъде. Започнали вълнения: тълпите предизвикали пожа¬
рища, нападали и разграбвали учреждения. Но най- много, разбира се. къщите на християни:
и в Скопие, н в Измир. и в Ниш, Битоля, Одрин. всъде. Хр. Бръзицов. Всъду. от край до край /
на тая панорама. . . / окото ми блуждай ϊ в един чаровен рай. Ив. Вазов. От руските поля
Далеч до Атлантика / през тайнствения Лес на ИнДия безкрайна, / и всъде по света, де пот
и горест блика. / трепти с рубинен лъч сияние велико. Хр. Смирненски.
всъдтход м. книж. (от рус. въздеход). Автомобил, който ст движи по всякакъв терен. След ня¬
колко Дни умуване решаваме да проникнем в тундрата с всъдеход. . Всъдеходът беше руска
верижна машина, тя можеше да се катери и Да се спуска при наклони от четиридесет и пет
градуса. Й. Радичков.	'
втаксам ст св. възвр. разг. ряДко. (от гр. τα£ω). Обещая, наема ст. Заварихме, че щурците из¬
бягали, оставили всичко: покъщинина,.стока. Добитък. . И брат ми се втакса, та тури ръка
на стотина говеда от турското село Афлълари. Ив. Вазов. Руси се ухили. . . Той знаеше
Доколко хаДжи Вълко е богат, и би му се втаксал за един път, но трябваше малко да се по-
оттегва. Ил. Блъсков.- И в три месеца трябва [Найден и Живко] да изкарат таваните,
заради което чорбаджи Славчо се втакса да плати на всекиго по 10 желтици. Р. Стоянов,
ктаксувам несв. диал. (от гр.). Обещавам. Аз ще втаксувам, ама други да дава. Нар. пословица,
втарасо и втараси нареч. диал. (от гр. τώρα). Веднага, незабавно. Ето ти, втарасо, един мишок
е дълга опашка слазп бързо бързо и покатери се на масленика. сп. Училище. Не чини тая ра¬
бота да се разтака! Трябва всичко да се върши втараси. Желязото се кове дорде е горещо.
Т. Г. Влайков. Но тутакси се завтече по Дверника на палатът и му приказа случката. А
той обади втараси на слугата. сп. Училище.
втартт— вж. втарасо. Човек, кога го ухапе зъмя, усеща втарат едно силно парливо болене.
И. Богоров. Кога човек са не погриже да са изцери втарат от кашлицата, тя годинясва и
тогава я наричаме воденчарска. И. Богоров.
вттлТсам св. диал. Налетя, изпадна в бтда. Е. газда Джуро, как ти се хареса? / каквото дири —
на таквоз втслеса! / Не даде нашето ти със добро — / как Да оставим и едно ребро / непо-
трошено? К. Христов. — Пътищата ще бъдат схванати! Портите ще бъдат затворени!
Вижте Да не втелесаме! Π. Р. Славейков.
втелесва.м ст несв. възвр. остар. Правя ст на глупав, втелявам ст. А ето низ баиря / и Българина
се задава най-поДиря, : нехайно замотая един през други крак, . . / ДохожДа, спира се и все се
пак вmолесва, / и гузно по тилът с два пръста се почесва. Пенчо Славейков. Буря зла не пре¬
става. Друг се конник задава. / Ала веч се БуДрис не втелесва, / а им казва „честито“.
К. Христов.
втелявам ст несв.. втеля ст св. възвр.разг. Правя се на прост, на глупав. — Как е той заспал прав?. .
И защо ми се вижда тъй по-висок сега? . . помисли си Рангел, зачуден. Па веднага му хрумна,
че Митко се втелява. или прави някаква смешка. Ив. Вазов. — Хайде и ти! Не се втелявай! —
сопна се, нрижумял от гняв. Дежурният главен надзирател. Г. Караславов.
вгееам св. диал. (от гр. φταίω). Сгреша, навляза в забранено място. Да не втесат [конттт] в
някоя нива. К. Гълъбов.
вз Искам несв. книж. ряДко, (рус. втитнуть). Вмъквам, напъхвам. Ти искаш Да втискаш иелиз И ре-
чек в Драмите си. Ив. Д. Шишманов.
72

вшутлйвос I
втищ -w. Даал. Копринена буба. Като хванат Да се развиват пъпките па черниците, излюпват веч
втището (буДите). Летоструй.
сторя несв. Даал. Повтарям след някого, пригласям. Първата камбана пиеше от бялата
висока звънарня, чийто вид накара ТеоДоси.ч Да заплаче, а втореше И тая от Св. Петка.
Ст. Загорчинов. Покрай ниската подграда на купището се бяха стълпила с провлечени по зомя
кореми гъските, те бяха източили вратове а наДали ухо в тъпана а гайДата оттатък
а непрекъснато им вторяха съгласно: па-па-по. П. Ю. Тодоров.
в грапев1, -а -о, прил. Диал. Замаян. Лишен от старото си правителство, българский народ оста¬
нал като βmрареп, —не знаял за що Да се хване, като че му изсъхнало ръцете. Пер. списание.
вграпея2, -а -о, прал. диал. Намиращ сс в трап. Нио тепърва трябваше Да гоним втрапеното в
Бяла река българомохамеданско село Лясново. Н. Хайтов.
нтрапя св. Даал. Вмъкна, вкарам. И когато Евстатн постана от прозореца, Йосиф прилепа на
четири места на пръчките по еДно парче тестцо; втрапи околовръст горната част на всяко
парче. Π. Р. Славейков.
вупа ж. нар. (гр. βούλλα). Писмено разрешение за черковен брак. Раде отишъл Да си ваДи вула.
млада вДоваца Другоселска щял Да ДовеДе. П. Ю. Тодоров. Трябваше тази осен Да го оженят.
но като стана така с Минча. . . Пън а много бяха осаромошела, Да рочоха, нямаше с какво
вула Да му изваДят. Г. Караславов. Няма Да разрешат от митрополията. На шестнайсет-
гоДишна не Дават вула. Пък без вула каква сватба ще правим. К. Калчев.
в. тя. вупгия и вопйя ж. нар. (нгр. βούλ.γι). Вид кожена торба за носене храна. Давидно а Пе¬
тър овчарят се стягаха, туряха във вулесте са хляб а по еДна бяла буца сирене. И. Йовков.
На прага се изправиха Двама въоръжена турца, с ловДжийски вулии на гърбовете. Ив. Вазов.
Пъхнал завитата дръжка на кметската са тояга в прашките на вулгаята а преметнал ко¬
жената торба през рамо. той вървеше като безок по петите на Другаря са. А. Христофоров.
На рамо носеше гребло гранично, на ръка лък. . Освон това Друго нащо не носеше само еДна
волая за храната са. П. Кисимов.
вура и в$ра-тута междум. остар. (от тур. vur, tut — бий, дрьж). За шумсн пазарлък. Не-щош
ли, попът Да засана тамам цели пет нутола! Та втурнаха се селяни. та вура, та кома, та
ха бре. та Де бре, та пресекоха на три кутела. Мих. Георгиев. „Аз Да ви кажа вам, i като
ва слушам тъй отДово на-носам I До се долянате. на памот що ми падна: I отноля имало
Два циганина —. . . I И вашта вура-тута I е за попарата но циганина. Пснчо Славейков,
входник м. книж. рядко. Коридор. В теснея замърсен вхоДник. Дето беше закачалката. Алексан¬
дър Христокиев обу Други обуща. Ем. Станев. ГлеДаше тъпо поДар жената в черно, Докато
тя хлътна в отворената порта на жълтата къща — тъмният входник сякаш я погълна а
вратата сама се затвори след нея. А. Христофоров.
вхомотя св. книж. ряДко. Вкарам в хомот, заробя. Но със сурова жестокост животът I на раз¬
лична страни разпаля на. ! в своя тежък хомот на вхомоте, i натовари на с тежки стра¬
дания. Хр. Радевски. Странен е. шшетшиа, животът: I често с нас капризно си играй. .
Ало скоро ний ще го вхомотим! Скоро той ще бъДе наш ратай! Хр. Радевски.
внсдСн, -а, -о, прал. Дсал. Нахлузен. Тук преД погледа изпъква някаква изблещона фигура, там се
пъча някой вахмайстър с вцедона корона на главата. Пенчо Славейков.
внсдя се св. възвр. даал. Нахлузя се. Стига са писал'. . Излез. разтъпча се. . . Гледам отзаран
Донка отчетначката. като се вцедила в еДно тясно рокло. . . Ив. .Венков.
вцеяй се св. възвр. книж. ряДко. Обединя се, образувам една цялост. ТвърДе крепък трябва Да е
бил съставът на тая груба маса. която е могла Да се одържи, Да се възроди и Да се вцелс
пак като еДан нароД поД такъв еДин губите лен натиск. Пснчо Славейков.
вцСпя св. Диал. Впия, вчепкам. Разгаряше се пак в гърДате му смъртната тъга. . . И нави го тя;
безпаметно вцепа той пръста в косите са. заДова се от хленч а с бърза стъпка се хвърли на
кревата. А Отрашимиров. Само Петър I ръце в кърмата вцепил е а онол I без страх огледа
се със тъмен поглеД. К. Христов.
впъврЬстен, -а, -о, пра* Диал. Втвърден, вкаменен. Във бляска на лазура и в тия планина, . гра¬
мада исполинсне, творения страховити. 1 издигнати До бога, вцъвръстена вълна. Ив.
Вазов.
внъклен, -а, -о, прач. нар. За очи, поглед—неподвижно втренчен. Когото останахме сама, мама
се разрида а сложа главо върху коленете но тотя. Той мълчеше а глоДоше с вцъклен поглед
през счупеното стъкло но своя Досегашен живот. Ст. Чилингиров. Вдървените ми крака,
зоковони среД Дюкяна. трепваха навремена а още по-страхотно се унисаха внъкленате ми
очи в светлата точка на мрака. Ст. Чилингиров.
вцъкпя се св. възвр. нар. За очи, поглед — втренчи се, впис се. Стоеше неподвижен като статуя,
поглеДът му се бе вцънлал в някаква точна но поДо, ръждивите му клепача не трепкаха.
П. Вежинов.
вивуглпвост ж. ряДко. Шеговитост, веселост. Гасконците со прочута по своя шеговит характер
а вшутливостта са. С. С. Бобчсв.
73

втутница
втутница ж. рядко. Смешница, комедиантка. Онзи, който-се отказа за .чене ош толкова княгини.
ме напусква за една галска вшушинца! И. Адженов (превод).
мпутош м. остар. Смешник, шут. Тази малка заслуга. говореше той, н почетта като вшутош.
вещ да разсмивам с шегите сн, ме държаха нещо по-горе ош тях. С. С. Бобчев.
вшутявам се несв. възвр. рядко. Шегувам се, детиня се. — Мъчна работа. . . отговаряше замислено
Хаджи Ахил. — Не се вшутявай. . . Обръсни ме и земи сн парите, че бързам. Ив. Вазов.
Кака Гинка се вшутява н чурулика още половин час. Ив. Вазов.
вшутявка ж. рядко. Шега, глума. Със сухоежбината. . . ние направихме лека н бърза закуски,
която иаслажсдахме с разговори, вшутявкн и смехове. Ив. Вазов. В последната среща тч
ми казваше; „Грабни меГ . . Той земи това за вшутявка. Ив. Вазов.
*1ьбел м. диал. Дълбок кладенец, излак. В една зелена падинка край пътя имаше въбел, дето път¬
ниците намираха вода за себе сн н за добитъка. Ив. Вазов. Съседите носеха с полвяци н кофи
вода из щерните н въбелите сн дворски. Ив. Вазов.
въвалям несв. днал. Въвличам. А бе, чловече, защо си такъв несмислен. ша си харчиш парите на
празно н въвалят другите в беля? Хр. Г. Данов.
въвезй се св. възвр. диал. Кача се, вляза. Той се въвезе с жена си н овчарката в един кораби. Кр.
Пишурка.
въверявам несв.. въверя св. остар. Поверявам. Коломб заповяда да снемат платната. . . въве-
рява кърмата на кърмача със строга заповед от ръка да я не оставя. . . н отива да си полегне.
П. Кисимов. Тъй апостол Павел. . . като е оставял малоазнйскнте черкви, въверил грижата
за тях на ефеския епископ. И. Тонев, въверявам се възвр. Охранението на Конституцията
се въверява на патриотизма на всички българи. Π. Р. Славейков.
зьнод м. кннж. рядко. Увод. Тук трите първи стиха са въвод. от който се прави преко скок към
центъра на мотива. Пенчо Славейков. Често вместо да започне с такъв пряк въвод в песента,
народният певец. . . използува някоя природна картина. Пенчо Славейков.
вьгарец и въгър^ц м. нар. Червейче, което се развива под кожата на добитък и причинява сърбеж.—
Море тоя дърт пръч се е свил като въгарец н няма скоро да втаса, ама виж там. та по¬
могни бе, Гаио! Ст. Ц. Даскалов. Те [рогата] бяха меки, обвити в космата кожица, от която
се хранеха. н тяхното растене продължаваше през цялата пролет до средата на лятото,
когато въгърците започнеха да дълбаят кожата му. Ем. Станев.
вьг.тар и въгляр м. днал. Въглишар. Говореха за таласъма. . . Един разказваше. че Колю въгларя
го видял преди шест дена, когато се връщал от гората. К. Величков. Кмет н иай-лнчен пър¬
венец в селото бе един човек, който до преди въстанията е бил въгляр в горите. А. Страши-
миров.
въджишки и въжншкн — вж. ваджишки. — Нали пък бравата. въджншка. господин инспекторе. . .
Бравата е строшена. Ст. Ц. Даскалов. Дядо Стоил се намести на земята, опря гръб на про¬
цепа н почна да развива вървите на цървулите си. — Отрепва ме една бучка, въжнзиката.
А. Каралийчев.
въдрузя св. кннж. рядко. (рус. водрузить). Забия, издигна (знаме). И твоят ред дойде, венчаний
геройо. / Със лаври при Скопие, при Ниш н при Страцин, /да въдрузиш трябва н знамето свое.
Д. Полянов.
въждй ме несв. днал. Безпокои ме, чопли ме, не ми дава мира. Мене ме много въжди; тоя прок¬
летник е подушил. Ив. Вазов.
въжйца ж. днал. Препаска от житни стъбла за снопи. Танчо сега не гледаше да издокарва снопите,
а бързаше да ги притегне с въжнцата, да я подвие само с ръка, без колчето. Кр. Григоров,
аьза ж. днал. Препаска. Но старицата се съвзе, подемръкна сдържано, измъкна от вьзата на
хушата сн тъмносиня домашна кърпа и избърса очите сн. Г. Караславов, Затъкна бавно,
внимателно хурката във възата на престилката си н продължи да си преде мълча. шво н
съсредоточено. Г. Караславов.
възвърнат прил. диал. Озърнат, възвит, запретнат. Големи кучета с възбъриата козина от вятъра
го срещнаха н уж го познаваха, а го гледаха с гневни очи н глухо ръмжеха. Й. Йовков. И
още трн четири. . . идеха отзад. с къси роклички, с руси коси. възбьрнашн нагоре като китки
и вързаин с едно червено ширнтче. И. Йовков.
възвълнувам несв. кннж. остар. (рус. взволновать). Развълнувам. Свършиха ли се всичките
други избирателни маневри, че сте прибягнали на този. който може да възвълнува цял народ?
Π. Р. Славейков, възвълнувам се възвр. - Добре дошъл. каза .. . н ми подаде ръката си. Нч-
маше да се възвълнувам повече- ако смъртта мн беше подала в тая минута ръката си. К.
Величков.
възгам несв. дйал. Хленча. — Е, чакайте де, едвам ни виждаше на работа, ие ходете да нн въз-
гате н да ни пресичате куража, думаше Пенчо; полека, полека. наплаши ще се. Ил. Бгтьсков.
възгане ср. днал. Хленч. Той нито им знае плача нито им угажда на възганичта, нито нищо.
Ст. Чилингиров.	t
Т4

въдчм
вьзгтчтердисам ст св. възвр. Диал. (от тур. vazgeçtirmek). Откажа ст, разколебая се. Като се за¬
даде кучето. . . спуснах се да му препреча пътя и си разкрачих краката. Исках да го скеп-
цам между коленете си. ама сетне со възгечтердисах. Ст. Чилингиров.
нъттеитнсвам несв, възтечтасам св. разг. (от тур vazgeçmek). Отказвам ст, оставям ст от нещо·.
Помислих да си заръчам едно пиво, па възгечтисах. А. Константинов.
въздих м. рядко. Въздишка. Твой всеки въздих ще намира / съчувствен отзив в мен. Ив. Вазов.
Миньорите поемат жадно въздух, / прозрачен, напоен със ведрина. / Издън гърди им се от¬
къртва въздих. Бл. Димитрова.
въздрасва — вж. въздръстя. Маещо запали свещ и въздрасна въз сълбата. Π. Р. Славейков.
въздръгване ср. диал. Изтръпване, трепет. Тъй що и досега аз не мога без въздръгване да си припомня
тези негови жалования. Π. Р. Славейков.
въздръгнат прил. диал. Запретнат. Едничкото ното, което оживяваше приятно еднообразието·
на тоя пущинак, беше щъркелът' неДалеко от мене, който газеше с въздръгнати крачу.т шз·
гъстите треви на мочура. Ив. Вазов.
въздръстя св. диал. Побягна, търтя нагоре. Хукна изплашен той и овчарката не го видя кога въз-
дръсти и прехвърли ридът. П. Ю. Тодоров.
възтртнит ср. книж. остар. (рус. воззрение). Възглед. В разкриването на конфликта. прераснал
от интимен. личен — в стълкновение между старото и новото в живота, между две различиш
нравствено обществени въззрения, се открояват и останалите образи [на повестта.
Пресата.
възйда св. нар. За тесто — ферментира, шупне. ь^рашното замисат с вода, притурят квас пи·
оставят тестото на топло място да възиДо. Др. Манчов. Кога видиш, че тестото е възишло·
и станало мягко и жилаво, нзмеси го още еднаж и го разноми на хлебове. Летоструй.
възкрилит ср. книж. ряДко. Пола на дреха. Калаис вшивах по възкрнлията на своята мантия,
та Добивах без граница доверие. Н. Райнов.
възлаз м. рядко. 1. Стръмнина. И току-що притихнаха и забързаха по възлазите нагоре всимки,
далеко нататък зад заспали вършини. . . бавно изпънла закъснялата месечина. П. fO Тодоров.
2. Изкачване. От тая висота ние се спуснахме в Друга една падина с опожарена гора: подир —
още много възлази и стръмни спускове през безкрайни дъбови лесове. Ив. Вазов.
възлегало ср. ряДко. Облегало. Стисна слабо с костеливата си ръка меката и пълна десница на
Калинова, след което седна на крайчеца на стола. без да се допира до възлегалото· му. Т. Г.
В.лайков.
въз.то нареч. Диал. Много бързо, стремително. И наистина господин Фратю. . . летеше- вьзло·
през бостаните. Ив. Вазов. Тогава Македонски . . хвана дъската за еДиния край . . издигна
я вьзло и я стовари по главата му с една страшна сила. Ив. Вазов.
възмъздявам несв., възмъздя св. остар. Давам възмездие, отплата. И за доброто възмездява, а
за злото наказва. Хр. Г. Данов. Как инак щеше вьзмъзди любов, ако не с нежното си- детинско
залягание и внимание за нейните последни Дни? Ал. Кръстевич. възмъздявам се, възмъздя се
възвр. Ако обаче ДоброДетелта ти не се възмезди в настоящия живот, тогаз вземаш хуба¬
вото семе с себе си, за да го поженеш там. гдето ни едно телесно страдание то вечо претиска.
Ал. Кръстевич. Человеци нечестиви не рядко преминуват дните си весело.. . . И ДоброДетелта·
тука не всякога со възмъзДява Достойно. Хр. Г. Данов.
възток м. остар. Изток. По средата на тая равнина от запад към вьзток тече река Марица.
Г. Бенев. ОтДалеко. нейде от възтока. ! бо Дошла гемия с рядка стока. А. Разцветников.
възтόчти, -чна, -чно, прил. остар. Източен. В песните на възточните певци има само рози,. вино,
Айше или Фатме. Пенчо Славейков. Прозрачни мъгли още се пластяха в гънките на урвите
на Рибарица. но снежната й корона се руменееше вече от отблясъка на възточната заря.
Ив. Вазов.
вълкиня ж. диал. Вълчица. По долищата се пробужДаш кукумявките. . . Събужда- се- и бухссгъзт ..
Вьлкинята изважда децата си от леглото. Т. Икономов.
вълна ж. диал. Вълна. Ние бяхме принудени. за да се борим с вълмите и да се качваме отгоре
мащата. Д. Войников. И като подскокна с нея на зида над езерото, гледаше попремонно ту
нея, ту ровущито вълми на езерото. Π. Р. Славейков.
вълнарниид ж. диал. Приспособление в река, където ст птрт вълна. Учителка. Що ви кажа. чедо
мое, че не само сте далече от почитанието на вашата фамилия- и по вашата личност: но
ви презирам и още ви държа по-до. 1на и от девойките, които ходят по вълнарниците, та перат
вълна. Кр. Пишурка.
вълнтя ст несв. възвр- остар. Вълнувам ст. Там гдото со Дунав гордо вълноо. / стръмни брегове
тихо той мие, / там ми е мисъл нощ “ ден - тамо аз мисля възхитен, сп. Училкше.
вълчи празници нар- остар. Няколко лена през зимата, когато жените нт работят вълна, за ла
не им ядат вълци добитъка. Мръсни Дни и празници после рождоство Христово До· Водокръщ.
що наричат още вълчи празници. Г. С. Раковски.
75

вънка нишка
вънкашнина ж. остар. Външност. .4 тая угодна н хубава въикаишнна може да бъде само кога е
здрав человек н може да се учува само по един харен и здравословен начин на живеене. Кни-
жица за народа.
въпня несв. кннж. остар. Викам с висок глас. —Ако е така— рече шя — чай -грях е ' по-голям?
Чий грях въпне за изкупление? Ст. Загорчинов. Трясъкът на оръжията. човешките гласове —
ако се повярваше, че човек може да вика. да крещи. да въпне така — се вдигаха в един непре¬
къснат рев. А. Дончев.
вънросител м. книж. остар. (рус. вопроситель). Изследвай. Вървепн; мислено подир този смел
въпросител на небесата на негова уединен планински връх, там отдалечени от света. Д. Ви¬
танов.
върваря се несв. възвр. днал. Извървявам се. Нека дойде Веско да си хапне черешкн. Толкова народ
се вървари все уж да помогне, а гледа повече да слага в устата сн. Кр. Григоров.
вървище ср. нар. Планинска пътека. Едно време. . . много бягаха от тука през границата. Ей
онзи дол виждаш ли го? — там им беше вървището. Й. Йовков. Има едно вървище, преди
бе Самодивско вървище, а ошкакто почнахме да изкарваме добитъка горе, вече му казваш
Черказкото вървище. Й. Радичков.
вързок м. днал. Връзка, връв, въже. Аз ще се постарая в това време да прегризч вързока н да
освободя нашата мила сестрица. Кр. Пишурка.
вързоница ж. диал. Връзка, сплит, венец. Onmaca ремъка, уви го около китката на дясната сн
ръка н от мъка замахна, удари окачената на стената вързоинца царевица. К. Петканов.
вързулест прнл. диал. Възлест, съковит. Виж ей това дърво там; ■ залагам сн живота. / че е
този ствол вързулест и чепат / нито дъски от него стават, / нито за цепене се то под¬
дава. Хр. Радевски.
вързулица ж. диал. Вена, венозен възел.— Не съм безделник, нрави сметка на думите сн — рече
непознатият и една вързулица заигра на дясната му скула. Ив. Гайдаров.
въркозун— вж. вракузун. — Ха сега стегни въркозуня. Никой не бн се сетил да търси писмо
под тези скъсани потури. Върви, Велко. и на добър час! Д. Oαрчевсяи.
върколак м. нар. Зъл дух, породен от кръвта на убиг човек*. И най-много да не ги [децата] пла¬
шат с шаквиз неща, каквишо ги няма по светът, като с таласъми. вапирн, върколаци, сп. Учи¬
лище. Сродни към тази приказка са приказките за върколаци, таласъми не само у всичките
словенн, но и у всичките други европейски народи, сп. Китка.
върлея несв. нар. Върлувам. На холерата ако и да не могат още да й земаш преднина, все има
надежда да й намерят лек, или божем да я възпрат да не върлее. Летоструй. Гърците се
надуват, / пред нас се гордеят, / че’ техните кокоии / по фенер върлеят. Л. Каравелов.
върлост ж. остар. Злина, сила. Човек може да умножава давката на афиона според върлостша
на болестта. И. Богоров. Петко. . . ще може да понесе върлоспште на времето; но горкият
нн баща какво ли ще прави? П. Бобеков.
върляк м. днал. Върло място, стръмнина. Но пътищата дотам са лоши. Трудно ще свезем се¬
ното. По-- юнската година счупихме три волски коли из шия върляци. Кр. Григоров.
въртяло ср. диал. 1. Чекрък на кладенец. Почнах да греба с греблото. Напълних ведрото н раз¬
клатих въжето. Братът разбра н почна да навива вършилото. А. Каралийчев. 2. Долна част
на воденично колело. А за да не се открие кражбата н за да има Братой с що да се
извини, той измисли да счупи вратата на воденицата сн н да нзтрошн няколко зъба по върши¬
лата. Ил. Блъсков.
въртиопашка ж. нар. Подлизурка. — Знам защо ще дойде — на колектив да те вика. . . Ама
да знаеш, въртнопашка няма да ми ставаш! Б. Несторов.
въртоверец м. днал. Човек, който не си седи на думата, на вярата. Аз тая мааза няма да я за¬
творя. а между нас да си остане, боя се ош Таки Брашнаров, той сн е малко нещо въртоверец.
Д. Талев.
вьртдкав прнл, днал. Несръчен, неуреден в работата си. — Като го нагледва човек. . . аз толко
бурета, ни едно не излетя. . . Ами бабичката сн е една въртокава. Ст. Ц. Даскалов.
въртбл м. диал. Кръг или дъга .от изникнали растения. Медко погледа селцето, въздъхна, обърна
се н забърза срещу топлия повей по младата трева и въртолите минзухари. X. Русев,
въртолия ж. днал. Разправия, главоболие, неприятност. Кой ти дава днеска пари? Някогаш
викнеш само на съседа през плета н той ти ги тръсне в шепите никой да не види. А сега сви¬
детели. полици, въртолин, ехее. Ст. Ц. Даскалов.
въргаля несв. диал. Работя по малко, отхвърлям работа. Па по-начесто обикаляй насам. Те,
ние тук върпюлим по нещо, позакъсняхме, но пак върви. Кр. Григоров.
въртоп м. остар. Свърталище, дом. И останах да чернея / тук без хляб и без въртоп, - и се
чудя как живея / в този свят. тоз черен гроб! Ив. Вазов. От Белград до Прилеп. де в глуха
пещера, / турят ти въртопа тъмните поверия. Ив. Вазов.
въртушика ж. днал. 1. Въртележка. Гергъовден. Весело е по къра, в село — всякъде. Моми .полки
правят; момци—въртушки, песни — гърми селото. 1Д. Нерковски. 2. прен. Извъртане.—
76

вьорс
Но не, вьртушна е това. . . аз съм стар адвонатин с разбирам от такива шмекерии, сп. Ли¬
ляна.
вьрхам несв. нар. Вършея. Стигнахме най-после. Това бе едно пуста планинска равнина. Тук
Крали-Марко е върхал житото са. Ив. Вазов. Ах. били ли смо а ние някого барабер с хората,
върхле ли смо харман но нощната мосочина. 3. Стоянов.
въс м. рядко. Косъм. „НароДът" уж на някаква са гара I таз грешна Да поправи се опитал: I
изрязал ем брадите чак До въс. Ем. п. Димитров.
въсСдник м. остар. Конник, ездач. ВъсеДнак ще ДойДе До превземе ЦариграД. ала ама До го въз¬
пре полякът, който е изобразен поД стъпките на тогози коннико. Ел. Мутева.
вьсснииа ж. Даал. Гъсеница. Каква трова имаше тогава! И като се новеДеш, какво няма Да ви¬
диш из нея. . . Най-напреД — някоя голяма въсешща. . . — Жълта, но черни капчици. Й. Йов¬
ков.
вьсест прил. остар. Мьхест. През май на връх стръка се подова еДан въсест клас. който най-
напреД бива малък, мен и зелен. Изкласилата ръж зима Да цъфти. Др. Манчов.
въси мн. (въс м.) Даал. Мустаци. Той амашо мъжествено лице с големи черна очи поД почти склю¬
чена гъста вежДи. . . , къса. но буйни черна въса. засукани току наД трапчαпkαте. А. Стра-
шимиров. Българите не отвърнаха отначало нищо. Те само навеДоха глави, потеглиха своите
Дълга рун/новс въса а се намръщиха. Ст. Загорчинов.
въсовйт прал, остар. Мъхнат, космат. Весело се залюлели по нивите а ръжта. а ечеметът, а
пшеницата: зели бърже Да се наливат зърната но въсовитате класове. Др. Манчов.
вьстрсб м. Даал. Подставка, на която денем нареждат постилките и завивките в селска къща.
Стано а Илия. без Да възрази. Разбираше. че в плевнято е най-Добре. Взе от въстреба ямур¬
лука а еДно стара черго. X. Руссв.
вьхав прил. Даал. Ароматен, ухаен. А полето е насаДено с трендафил. от него варят въхаво
масло. Ел, Мугева.
въшк<бФрник м. разг. Въшкава дрсха. През това време всека от нас сваляше затворническите
въшкобернаци а ги хвърляше на поДо за възглавница. .К. Митсв.
вьорс м. Даол. (ог тур. örs). Наковалня. В същност в ковачницата още нямоше искри. чуковете
са почиваха, поДпрени но вьорса, а желязото ощо не беше се зачервило. К. Калчев.
77

г
га нареч. диал. Когато. Е. млъкни барим тук — на чузДата къща. — Га отидем у Дома. викай
колкото щеш. Д. Войников. Га бях здрав, на теб ти свидеше. I. Краев.
гаалт ср. диал. — вж. гайле. Гаалето убива чиляка. Хюсоин ага. . . Блазо му, който е на тоя
свят без гаале. Ц. Гинчев. Един баща тегли на девет сина гаалето. девет сина не могат
да гледат на един баща гаалото. Π. Р. Славейков.
габрйпа ж. диал. Габърова тояга. Неокастрени габрици трябва Да играят, че тогава. Чуюмир.
габроваллар мн. (е тур. lar), остар. Габровци. Хем тия. туй гДето со казват бахчовагсжии.
и туй габроваллар, дето току сноват през Дунава — знаеш ли ги где ходят? U. Гинчев,
гавазил м. остар. (ар.-тур. kavas). Въоръжен пазач при високопоставено лице, легация и др;
телохранител. Благодаря на императора за честта, дето ме кани в Цариград да му бъда
гавазин. Ив. Вазов. Че що е Трайко ако но един гавазин, один ратай на Прангата? Т. Г. Влай¬
ков. Като гавазин на персийския консул в Измир, той би могъл да напредне, т. е. да се за-
Доми и заседне, да стане порядъчен и благонадежден гражданин. Л. Стоянов.
тавана ж. диал. Широка гаванка. Аз зиме носех риба в гавана на главата си и я проДавах, като
виках колкото мога по-яко. Св. Миларов.
гавет събир. Диал. 1. Звяр. Ама слушайте: по-Далече от хана няма Да теглите. Опасно о. Много
гавет има. Н. п. Филипов. Я съм чобан на Кодзер плаДнину, . . / Я прекрачим по Девет мо-
гилки, / па си стаДо от гавет отварДим. Нар. пестн. 2. Гад. Освен това чистата кожа не
хваща и не Държи въшки и Друг такъв гавет. Летоструй.
гаврйво нареч. Диал. Шеговито, подигравателно. — Да не ти о криво, Цвета. че аз ти земам
китка? — мзплъзъ се гаврйво Иван; — зер, болярска рода си?. А. Страшимиров.
гаврило ср. диал. Предмет или лице за подигравка. Тоя почти двайсетгодишен момък, полу-
умен. духовно обиден от прироДата, гаврило на празните и слободиите, се uзnръчватъ преД
мене като зла загадка. Ив. Вазов. — Тъй ха. изкрещяла жената. ти искат да ме имат за
смях и гаврило на хората, сп. Китка.
гага ж. диал. (тур. gaga). Клюн, човка. Вържете им гагите, извика той- че ще направят някой
сакатлък!. . Аз съм ги ловил. ама дорде не им свържа гагите, никого не пущам при тях. Ц, Гин¬
чев. Гагата му [на камилското птиче] о закривена на върха като въдица. П. Берон. — Бър¬
каш се, дето не ти е мястото! Не си кадърна за нищо, а току си пъхаш гагата! К. Петканов.
гаджал(ин) и гаджел(ин) м. остар. Хулно название за турчин. Останалите трима конни стра¬
жари са севлиевски зли гаджали, преди година зачислени в редовете на габровската полиция.
Ст. Заимов. И такова творение ще ви се види чудновато, както се вижда чудновато на чал-
малията гаджал всякой човек, облечен со спретнати европейски дрехи. Пенчо Славейков.
Кондака превърти гаджалин и стовари / в главата и добий нещастник недобит. Пенчо Сла¬
вейков. За свободният човек е твърде тежко да продава на гаДжелите за три пари сирене
и да слуша всевъзможни псувни. П. Хитов.
гаджйлски прил. остар. Прилагателно от гаджал(ин). Дяковски с турския си джопкен, с гаджал-
ските си потури, моминския си селяхлък изглеждате на турски кесоджия. Ст. Заимов,
гаджосам св. диал. Избягам. Сама се замота лисицата в капана! / Дръж! Зере виж, че пак гад-
жосала в Балкана! Пенчо Славейков.
гадкам несв. диал. Гадая. През хубави дълги нощи хората се вглаДявали в небето, разгледвали
звезДите, питали се и гаДкали: що ли е, какво ли о слънцето. Летоструй. Първите хора как
си посрещали “ удовлетворявали потребите, това можем само Да лучим и Да гадкаме.
Й. Груев.
гадя несв. диал. Ругая, коря. Презирате ме. гадяте ме. псуваше ме и най-после зе и да ме бие.
Π. Р. Славейков. Аз съм Даже весел, особено тая заран след прочитането на твоето скъпо
писмо. В него ти ме гадиш, че не ти пиша често. Ив. Вазов.
газда ж. диал. (унг. gazda) 1. Господар, стопанин. — Не ме накарвай, газда Христо. да ти раз¬
казвам своята история; тя е дълга и широка. П. Хитов. 2. Водач, главатар на градинарска
дружина в чужбина. И там се трепеха със заДружна работа да припечелят някоя и Друга
78

гзмзш
жълтица, но газДате вземаха лъвски Дял, а селските лихвари ги посрещаха като акули·
А. Каралийчев. 3. остар. Прозвище на сърбин. Е— газда Джуро. как ти се хареса? I Каквото
Дере — на таквоз втолеса! К. Христов.
газСта ж. остар. (ит. gazzetta). Вестник. Щом а в газета са го писали, тя е свършена вече
неговото. Ст. Чилингиров.
гаидуница ж. Дсал. Свирка на гайда. Понавлезли в гората, уж До сс отрежат по някоя пръчка.
а шамирот клен а започват Да правят гой/Душица. Й. Йовков. От ръжено стебло Милко са
майстореше гайДу-ница и от вромо на време я надуваше. за Да я провери. П. Проданов,
гайле ср. разг. (ар.-тур. gaile). Грижа, тревога. Че какъв е този събор, викам. че това сватба Да
беше. викам, пак гайлото му щеше Да о по-малко! Г. Караславов. — Нали съм овършал,
голямото гайле мено! М. Яворски,
гайрСт м. даал. (ар.-тур. gayret). Усилие. Ти се. Марко. по земя прославяш. I че са, Марко. много
вuпониец. I та не мога гойрет да ти правим. Нар. пессн. Още малко. . . още малко гайрет! . . .
Д. Нсмиров.
гзйретя се несв. възвр. диал. (от тур.). Грижа се. — Мъка ми е за тебе, Иванно!— съжали го
чамджасли.ята. — За мене! — възкликна Богоров. — Не со гайрети. старче! А. Христо-
форов.
га.шгЗн — вж. гологан. Сичко еДин галаган имам. Елин Пелин.
галанка ж. книж. (чужд). Моряшка куртка. Под галанката си Матъо бе скрил бомба. О. Бояд¬
жиев. Слод малко той тичаше към порта, притиснал поД галанката До сърцето си четири
брошура от Ленин. Д. Добревски.
галатся, -гна, -тно, прал. диал. Гнуссн, мръсен. Нали те баща продаде 1 за шиник бели грошове? '
Та барем да е у веро — I в еврее мръсна, галатни! Нар. песен. Такъв презрителен отзив.
а то от самия автор, както щете, тя не заслужава. — като имаме пред очи. че както тя,
тъй а сестра й „Песнопойка“. . . служат а До ден Днешен за разтуха на младите. на българ¬
ските млоДа. които в поезията дирят най-вече гъДелачконе на галатните си чувства.
Пснчо Славейков.
галатя носв. Диал. Псувам, говоря мръсни думи. Забрави се Стоил а начена До псува а галати.
Да се заканва Душмансни но всички, които му попречиха Да изпълни Демонските си планове.
Хр. Максимов. ЕДин Ден змеят утрепал алата а она паднала у чифлика, та седяла три Дена.
Ошли ора. та я зоначоли, мушкали я с тояги. а она ги галатила. Нар. приказка.
галбЗ ж. Диал. Милувка, галене. Тя е висока. еДро, мъжествено като еДин греиадер но Наполеон:
Даже ощо хубава, с лице здраво. загоряло от целувките на слънцето а от галбете на ветро¬
вете. Ив. Вазов. — Ех. Кремено, Кремена те викат, от кремък не са. мамино чеденце са
ти. за голба а любов родено. Ив. Вазов.
галс и галснце ср. Дсал. Биволче. В неделя Дядо Влада Обов срещна туберкулозния Доктор пред
кооперацията, спря се, поизправи се — както бошо прегърбен. само главата му щръкна като
на гале. нога бяга през полето — а му рече:— Та та. Докторче, а! М. Ягодов. По-рано
имахме в Двора еДин бивол. . . с еДно прасе. А сега една биволица, еДин турмак, голенце. . .
и 30 кокошки. Ал. Гетман.
галиба нареч. Дсал. (др.-тур. galiba). Вероятно, навярно, като чс ли. Аудиенцията преД царя,
за която се Домогвал, галиба няма Да получи. Ив. Вазов. Работата ще излезе галиба опър-
нсчова и агите со я умирисала от нас по-напреД. Откъм Сърбия нашито момчета са нахлули
вече с Дванайсет байрака. Л. Стоянов. — Сбогом дядо. Наглеждай мама. Да но плачо. —
Бог Да помага. момченце. Елато са пак се тъй живо а здраво. Галиба няма До ме заварите,
ама каквото е писано отгоре. . . Ив. Хаджимзрчев.
галовка ж. Диал. Ивица от кожа. Тука иглата е прокарало конец а е играла по изгнила галовка.
Ст. Чилингиров. От казармите почнаха До се пренесат кола след кола вохта подметки,
галовка. мостри. юфтове, нонДжове а Др. Ст. Чилингиров.
гйлузник м. остар. (от нем.-рус. галстук). Нагръдник. На гърдите си той [гьсокът] имаше бял
галузнин. о кралете са беше стегнал сякаш в корава нупешка жилетка. Ст. Ц. Даскалов.
галфо^ин) м. разг. Глупак, хапльо. Само за думата глупав ние имаме толкова още разнообразни
термини:. . , хаплю, Махал, галфон. Ив. Вазов. Бай Колю омекна. По-добре беше Да не
настоява. Току-виж тоя „галфон" предупредил носачите. П. Спасов. — Марчо, чана, за
наш Петна съм дошла. чеДо, за нашия галфопαн. припява една жена. Чудомир.
гзм м. диал. Глъчка, шум. В чаишията се повДига вик а гам, поДет а повтарян от всички, които
са виДели и които но со виДели шегата. Ст. Чилингиров. Сред общия гам кметът се а траен
а кресна. Ст. Чилингиров.
гамЗш м. обинн. мн. гамаши, рядко, (рус. гзмгзша). 1. Къси калии, които сс поставят над обувки.
На тротоара преД казиното имаше маси, край които бяха насядали вече старчета в жакета,
рединготи а лачена обувки с бели гамаши, бели ръкавица а колосани яки. Д. Димов. 2. Дълги
кожени калци. Енрем бей пристъпваше отмерено. бавно— потупвайки с намшиче кожените
са гамаши. Д. Кзлфов.
79

гамосвам
гамосвам несв- диал. (от гр. γαμήσω). Псувам, ругая, проклинам. Буля Стоянка негодува в сеое
си. гамосва мълком лакомите деца, които лапаш като иевидели. но пред майка им ги захвалва
и благославя. Ст. Чилингиров.
гамчина ж. диал. Трапчинка. Полека тука, че гамчина. . . Емилия само кимна и повече не отго¬
вори. Ст. Ц. Даскалов.
ганадя несв. диал. Псувам, ругая. А не е, да речеш, че бие, нлн ганадн, каквото има други зли
хора — не е, дядо Дичо ни бие. ни ганадн. М1их. Георгиев. Каша Гмурчова! Тя каквато е.
ще й затвори устата1. Тя сама ме отвика шия дни н ми рече; „Що търпиш тая жена да
ви ганади бе. ами я не дадеш под съдТ" Ст. II. Даскалов.	'
гйш^^л м. диал. (тур. kangal). Плетеница, сплит. Те надникнаха н видяха в стаята увиснали на
стената бели н златни гангалн пашкули. — Днес цялото село храни буби. Ив. Вазов. До
тях тулеше се през клоните на върбите просто двукатно здание. . . с прозорци без стъкла,
обвесеии живописно с гангалн царевица. Ив. Вазов.
гаиόсаи прич. диал. (от гр. γανώνω). Калай.дисан. — В такъв червен котел аз не варя чорба, . .
ако щеш да ядеш сладко ястие, намерете ми ганосан медник или хич да ие се цапам. Ц. Гин¬
чев. Тя разгърна синия месал и в ганосаиаша тепсия се засмя бяла н розова гореща сирена
баница. Н. Каралиева.
ганти м. обики. мн. остар. (фр. gants). Ръкавици. Но ей. че сн забравил / там гаиши сн прок¬
лети. / а някой ти оставил / калошите си вети. Ив. Вазов. Докладчик втори, с жестове
галантни / яката белосиежиа сн оправи / полека сваля жълтите сн ганти / н в джоба
кърпа розова постави. Ем. п. Димитров.
таигHраи прнч. остар. рядко. Гантирана ръка, ръка с ганти, с ръкавици. Едната от тях често
се прозяваше, като закриваше с гантирана ръка празното място на два паднали предни зъба.
Ив. Вазов.
i 'ар прил. днал. Сив. Имаме едно гаро петле, такова петле с парн се не купува, н иего ще ти хвана.
Г. Караславов. Отговаря бравий Кракра; / „Ой те тебе, цар Василий, 1 дори свети ясно
слънце, / на моите гари очи, ..,/ я не давам влас, ни косъм / от Перника да се кътне. Π. Р.
Славейков.
гароач — вж. гърбач. Селото Ябланица. ие знам защо. . . се простряло на пътя между Плевен
и Орхание н. . . иаклякало от двете страни на онова шосе, което Мешхад паша с гарбач и
тежки глоби едва можа, в продължение на няколко години, да го прокара между Плевен н
София. Ст. Заимов.
тариб&лдейκа ж. остар. (от итал. собст.). Къса горна дреха. Погледнах гарибалдейката сн —
ожулена. взела-дала, вика' се. — „Няма ли да се сърдите, господине, ако ви дам моята
дреха?. . Тъй ще простинете?* Ив. Вазов.
гарйя ж. диал. Ангария. Бе мегдан очистиха тъй, бе акации посадиха, . . Всичко с гария. понеже
беше за обща полза. Ив. Вазов. Пей му тез песни, що споменуват / кървави ризи, гноени
рани /. . . / сълзи сирмашки, тежко теглило, / черна гария, черно чернило. Ив. Вазов.
гарсонетка ж. остар. (ог фр. garçonnet). Твърда сламена мъжка шапка с плоско дъно и пери¬
ферия. Старецът се разсърди още в първия ден, когапю околийският началник безцеремонно
изхвърли из стаята портрета му от младннн, на който беше снет с гарсонетка, корава яка
и бастун. П. Вежинов. В кабинета влезе председателят на градската дружба, сие гарсо-
иетката от къдравата сн потна глава. Ем. Станев.
гастйрам несв. кннж. остар. (от нем. gastiren). Гастролирам. Певица от една италианска оперна
трупа, която през 1895 г. гастираше в София. А. Константинов.
гйткание ср. диал. Гадаене. Никой не вярва да е станало някакво съглашение, па н в печатът не
шранспирнра такова нещо. ако изключим гашканняша. Ив. Вазов.
гато нареч. диал. Когато. О, блажени н честити / времена тогаз що бяха, / гато нашше в пла¬
нините / като лъвове живяха! Π. Р. Славейков. Призори, гато изкарал овце, / сварва го
тамо овчарят / свит н превит н пребит край плета / на долненската кошара. Пенчо Сла¬
вейков.
гауптвахт м. и гауптвахта ж. воеп. рядко, (нем.-рус. гауптвахта). Арест. — Отведи тогава на
гаупшвахта — заповяда той на вестовоя. Ив. Вазов. — Господин поручик, вие забравяше
дълга си на уважение към по-висшнте; еднн ден гауптвахта в стаята вн\ Ив. Вазов. Гле¬
даха да ни направят като машини — накъдето ти махнат, натам да вървиш. Туй просвета,
туй политически работи, ааа, сакън, за такова нещо се отиваше право в гаупшвахта. Г. Кара¬
славов.
гвацам несв.. гвача св. днал. Дъвча. Тия 32 зъба на отрасъл човек не са същите ония. с които е
гвацал докле бил малко дете. Летоструй.
гвйчка ж. диал. Дъвка. В шия кутийки има и сушени крушки . . . даже бяла н черна гвачка.
Л. Каравелов.
гебердясам и геберясам св. днал. (ог тур. gebermek). Умра, пукна. Моя брат! Прелюбезимя мн,
обичния ми брат.1 Колкото го обичам, толкоз да живее! Да гебердяса- да пукне! Й. Йоз-
80

гезйя
ков. Тъй, както я карат- ти ще се умориш. Ей богу. ще вземеш и ще геберясаш някой ден
ία нищо и никакво. Ст, Чилингиров.
гебрТ ср. диал. (тур. gebre). Кесия от козина за чистене на коне. — Я подай табакерата и доноси
един дген! Кажи ма оня обесник да опира хубаво гебрето и да ми занесе кундурата да я за¬
кърмят. Ив. Вазов.
i cenip м. остар. (от пер.-тур. kârgir). Каменна или тухлена зидария; свод. И така като начнеме
от самоковската- порта на дясна страна к северу, намеруваме първо мелницата (воденицата)
манастирска в самото основание на зданието, великолепно устроена все със гевгир. и над
нея отгоре са жилищата воденичарски подобни кaмъπеозданеu, Неофит Рилски.
гевезелйк и гевезлък м- диал. (тур. gevezelik). Глезене, лигавене. Той сега наистина знаеше защо
пие. Пие. защото бяха намислили да използуват неговото пиянство, неговите гевезелшщ с
ломите. Ст. Чилингиров. Аз се разглезих и паднах уж на молба. което беше повече от ге-
везелик. 3. Стоянов. — Жена е, та пука— . . — И къщовница, няма такова гевезлък. ще
ти върти къщата и ще ти нсроДи дечурлига. Ст. Ц. Даскалов.
тевезек -а, -о, прил- диал. (ог тур. giivez). Морав, виолетов. Аз се облякох с новите си дрехи., до¬
несени от село. Тие бяха черни отрити потури- синя аба е влаДтики ръкави. говез^^ поясчо
и кирляв фес без пискюл. 3. Стоянов.
«свсзя несв. диал. (от тур. geveze). Глезя. Тази си мома, както и Другите си две момиченца, е гле¬
да ια и отгледала като очите си; но не тъй да ги говези и да ги държи в полата си. Ил. Блъ-
сков. гтвтзя ст възвр- Той ще им пригоДява, с каквото поискат, и ще му са гевезят дордето
тат. Ил. Блъсков.
i ·евеядйсвам ст несв. възвр. диал- Държа ст като гевендия. — Майчинко. - . — Що мари? — сеп¬
нато й отвърна Фатма. — Я но се гевендисвай. Б. Несторов.
гевендия ж. диал. (тур. güvende). Жена с леко поведение. Какво се смееш- като гевенДия? пита
хаДжи Христина и блеДнее от яд. Л. Каравелов. Тая ракия той беше се научил да пие ощо
през ергенските си оргии с гевендии из бостаните и кованлъците, Й. Йовков.
гевреднсан прич. диал. (от тур. gevremek). Станал чуплив, крехък. Похапни си от тези питички,
те са много хубави, я глеДай какви са гевредисан^и. Ил. Блъсков.
гевшТк прил. нейзм. диал. (тур. gevşek). Мек, мекошав, отпуснат. Той знаете да пророкува. дали
зимата ще бъде сарп или гевшек. Мих. Георгиев. Дядо Габю изгледа широкия му гръб, Дод-
ража му от чужДата сила. „Има едни одри- но гевшек- Тоз е изпечен.* М. Яворски.
гтталййка ж. диал. Дълга арнаутска пупгка. — И ние сме готови. каза Коста, и отидоха да си
вземат гегалийките от стаята. Ц. Гинчев.
тегло ср. диал. Длето. Ала я но чу / той тоя път, — наместо свредел гегло / заврял в готова
цепка, да затъпква / наместено на сгода лико. Пенчо Славейков.
гедейнски прил- книж. ряДко. Юначен като библейския Гедеон. Тук попщината е гедеонска сила,
епохи тежат над мозъка, хиляДи саркофази на надежди и на вяра са положени Дълбоко в
съзнанието. Ем. Станев.
гтлжекуш м. диал. (тур. gecekuşu). Кукумявка. От време на време само преминаваше годжокуш
и плачливият писък на тая птица зловещо пронизваше нощта. Й. Йовков.
•гед-жера ж. Диал. (от тур. geçere). Въртележка за прежда. — Ех, как ще е. синко. отговорила май¬
ката, баща ти с дво ръце, колкото е можал, вършил е	яли погледни го, горкия- обърнал
се е на геДжера, се той за сичко-. сп. Китка.
ятлжура ж. диал. (от тур.) Неразбория, беда. — Петко юродивий — изръмжал попът, — в каква
годжура ме вкара ти мене. Чудомир.
ц-еТна ж. остар. (евр.-гр. γεέννα). Пъкъл, ад, преизполня. Като видя похитителя си- попът
трепна и го прокле тихичко: Анатема, изчадие аДово! Дутата ти нечестива в геена огнена
дано потъне'. Г. Караславов. Мястото му е в земята тъмна и мрачна, в земята на вечния
мрак. в геената. Ст. Загорчинов.
геенски прил. остар. Който се отнася до геена; адски. Геенски смраД изпущат техните Дихания
и тровят и без туй отровения възДух в кръчмата. А. Константинов.
геза.джйя м. остар. (от тур. gezici). Надзирател за данъка десетък. В друга бележка Абдурахман
преДаваше с педантична добросъвестност думите на писаря в една от видните- . . - а също
и оплакването на гезаДжията на горния маДан. А. Христофоров.
гтзлердйсам се несв. възвр. Диал. (от тур. dczdirmek). Разхождам ст. И взеха всеки по едно магаре. /
Но не да ги пасат — пази ти боже! — / А само да се гоздордисат с тях. Д. Под-
вързачов.
гезентйя ж. Диал. (тур. gezinti). Коридор. ХайДе да слезем и да идом у нашия кафезлия джендем.
И всички се завтекоха да слезват из стълбата. къде затворената гезонтйя, която съединя¬
ваше новия сарай със стария. Ц. Гинчев. А Бекир баба се беше курдисал в гозонтията и сам»
пълнеше чатите ту с червен. ту с жълт леден шербет. Ц. Гинчев.
гсзйя ж. диал. (тур. gezi). Вид памучен плат. Покривка на главата им е еДна търкаляста памучна
шапка . - - подшита с гезия. С. С. Бобчев.
6 Речник на редки, остарели и диалектни думи
S1

гелеп
гелеп м. днал. (тур. kelep). Голямо чиле, гранче прежда. Когато н третият гибел се източва
мама смъква от аршина намотаната там прежда. — Артък. много, много ми помогна — и
с задоволство ми подава свития като кравай гелеп. Т. Г. Влайков.
гем м. днал. (тур. gem). Дълъг ремък на юзда. Мипио Христов дръпна гема и коия изтопурка на
място. М. Яворски. Бедена изтърва гемовеше н както беше права в каруцата. седна. Ст.
Марков.
генгер м. диал. (тур. ginger). Магарешки трън. Високата н гъста трева е преливала талазите сн
като море, гори са липсвали, не е имало непроходими гъсталаци от бурен — овча опашка'
лисичи къпини н генгер. Й. Йовков. А тогава обширните полета наоколо бяха непобутната
целина, обраснала само с генгер, висока трева н къпина. Й. Йовков.
георгианец м. остар. Грузинец. Старият слуга на нашият юз-башия, Ахмед, беше също тъй геор-
гианец и в младостта си християнин Св. Миларов.
георгнЯнскн прил. остар. Грузински. В малката библиотека до вратата фигурират подвързани
всичките съчинения на Вазова. . . Там видях преводите му на язиците; английски, французки. . ,
георгиянски н др. Ив. Вазов.
герак м. диал, (гр, γεράκι). Ястреб. Тя е малка птицевъдка — / триста пиленца зове. / Тя ги пази
от герака, / който трижди прилетя. Пв. Ангелов. Тримата комсомолци не завариха никого
ош общинарите. Останал беше само старият писар.. . — Разбягаха се нещо. Като пнлци ош
герак побягнаха още снощн, а мене оставиха да им пазя общината. П. Здравков
геран м. нар. (от гр. γεράνι). Дълбок кладенец. Шумът в селото скоро затихна; чу се за сетен
път скърцане на гераня. Г. Райчев. Чакай да иатиря кравата, че говедарят откога е завикал!
За тебе съм извадила вода из герана, иди се наплискай.1 Д. Марчевски.
геранило ср. нар. Кобилица на геран. Жените. . . дърпаха поскръцващнте гераиила над кладен¬
ците. .. н бързаха да налеят вода. Кр. Григоров. Навън свиреше ноемврийският вятър, скър¬
цаше гераннлошо на кладенеца в двора, чуваха се далечни самотии изстрели. В. Геновска.
гердел м. днал. (тур. gerdel). Плитко и широко ведро. А вчера друг еднн негов рогат побратим
се навел над пълния гердел н изсмукал петдесет литра гроздова мъст. А. Каралийчев.
i ерджик остар. (тур. gercik). 1. прнл. неизм. Хубав, строен, напет. Върху сукманя обличаме гер-
джик салтамарка, сп. Теменуга. Туй се казва обувка. Ще я обуеш, че н крака ще усети, н
хората ще ти завидят. Хубаво, герджик нещо. . ., и не е скъпо. Д. Немиров. Доне ле, вов
Загоре съм вечерял / н пак съм бързал да дода / на ваша герджик седянка. Нар. песен. 2. нареч.
Хубаво. Яле, че шапка! Такава да сн имаш, стига ти. . . Ей че герджик ти стои\ С г. Чи¬
лингиров.
герезче ср. днал. Гересто петле. Тя беше разказвала. че Пена Божнлнца стъпила преди десет
дена там, дето бил стъпил таласъмът. когато ходила да гони едно герезче, което било из¬
бягало от двора. К. Величков.
герен м. днал. (тур. geren). Ниско място край река; свободно място край село за пасишс. „Яла
ми, вакло. яла мн, / На Дунав вода да пиеш, / На герен трева да пасеш!" Нар. песен. Бърже
влезе в селото, мина край герена н спря пред изгиилия плет на бабиния Златни двор. К. Пет-
канов.
герзек и герзяк м. диал. Герест петел. А дойде ли нощ и вснчко в сън затихне, той — герзекъш
сякаш. всичко време бдн, н дойде ли време за ставане. ще нададе вик н всички разбужда. Ив.
Кирилов. — Аз налн ви казах — се обади лелята. — че гост ще имаме. Герзякъш три пъти
пропя на прага с обърната глава към къщн. Ив. Кирилов.
герие ср. диал. (от тур. geri). Подложка за рамото за отбиване ритането на пушка. Сне кеза на
шишенето сн на 200 разкрача, подснпа му фалята с дребен сух барут . . . затвори го н като
коленичи на подплес, тури го между ушите на гернето. замери. гръмна и книжката падна
ош ножа на земята. Ц. Гинчев.
герйз м. днал. (пер.-тур. geriz). Отходен канал. Холерическата отрова, както се видн, се разпро¬
странява из геризете или около тях. в. Знание. Кладенецът, из когото е земена тая вода,
както ми се чини. се намира твърде близо до някоя помийна яма, до някой гериз или до някои
стари гробища, в. Знание.
геронди мн. остар. (от гр. γέροντας). Старейшини. Героидите се нзбнрали пожизнено от най-
заслужените, уважаеми спартиати, на възраст не по-долу ош 70 години. Н. Михайловски
(превод).	.
герчек нареч. диал. (тур. gerçek). Наистина, действително. Герчек, дай ни кокошките е— за колко
ще ги дадеш, и аз ще ти дам пари. Ил. Блъсков.
гетнрдйсвам несв., гетирдйсам св. (от тур. getirmek). Донасям, доставям, докарвам. Ош где си
вземал тези черешм;.. — Те ми струват мене много скъпо, ама мерак ие е ли; от Бруса
съм ги гетердисал чак. Ц. Гинчев. Джевдет си беше направил новн дрехи, угоил бе черния
ат с белите крака н с месечниката на челото н си гетирдисал ново. хубаво шнкосано седло
от Едрене. Ц. Гинчев. Баба Вачовица беше кемил баба н беицата при раждането си на няколко
деца я гетирдисваше в Търново. Ц. Гинчев.
82

гярйтчсашн
» счендйсвам се несв., тсчснднша се св. нъ:мр. диал. (от тур. geçinmek). 1. Прехранвам сс, поминувам.
Това, което става Днес у нас, не осигурява такова име нито но областний глава. . . нито
на Камарата на, която впрочем·, ама за принцип До се гочендиишт някои хорица. та било
какво било. Ив. Вазов. 2. Разбирам се; живея в съгласие. Синките тая нороДа изповядват
будиска вяра, освен малосте. които со могамотане а ной-Добре се гечендисват на тоя
полуостров. Ив. Богоров.
гсчсня сс несв. възвр. Диал. (от тур. geçinmek). Преживявам, поминувам. — Слава Богу. чорбоДже.
но твое зДрове, на твой живот. но твой кръст геченим са, сполай ти; ами вас Да попитаме.
Ил. Блъсков. ВиДиш ли го този двор — той са е мой. . . ей го том в кюшето но Дворът до
онзи Дон го доπиових. то е полван плевник н полвин земнин; зо сега тъй ще τониикарaме е по
1юлвинка; какво ще правиш: сиромах човек сполвинка се гечени, казва пословицата. Ил. Блъсков.
гечинмСк м. Дсал, (тур. geçinmek). Поминък. На пръста се броят опис учена, което ба се рошила
Да жортоуват своя гечинмен за вашето добро. 3. Стоянов. Вашият занаят с гечипмекът
ви само от лозята ли е сли си' имате а други дохода. 3. Стоянов.
tечйт м. Даал. (тур. geçil). Брод. Най-дълбоките моста на реката нс хванаха До поясът. И това
беше доволно в една балканска река с бързо течение а намаци, но мястото, т. е. гечитът.
беше много Добър. 3. Стоянов.
гсчмнш оля разг. рядко (тур. geçmiş ola). Пожелание слсд оздравяване или след прекарано пре¬
междие. Щом докторът пристигна ,г дома си. той излезе, мана бързо покрай Танковото
кафене, отДото .мнозина го поздравиха с „гечмиш ола". . . и отиде къДе Маркови. Ив. Вазов,
гибел м. Диал. Гранче прежда. Мама, До не сеДа празна, ще принесе изпредените гибели Да мотае.
Т. Г. Влайков. Па а работа нямам. . . А не ща До зема Да ора и Да нося. нито Да моиния гн-
белете на жените. Т. Г. Влайков.
гйбна несв. и св. Диал. Гина, загина. Сега за сега аз съм богат. . . — оголените партньори
нека гибнапг, малко искам зо тях До зная. А. Константинов.
гйбък прал. книж. остар. (от рус. гибкий). Гъвкав. Гръбнакът е еДно твърДе изкусна направа. . .
Той трябва Да бъде с твърД с гибък. в. Зорница. Конят има хубава Дълго глава, габък врат.
широки гърда. Π. Р. Славейков.
гивглр —вж. гевгир. Килията беше ДваДесетина крачки Дълга а Десетина широка с извивки ıe
подпора, с гивгари а дебели каменни стена. Ст. Дичсв.
гивгйрен, -а, -о и -рна, -рно, прал. остар. Зидан от камък или тухли; сводест. Над мене се вДига
многосвоДчастия мигарен покрив. Ив. Вазов. Когато Дошли турците и наводнили полето,
гсвгсрнато крепост со Държала зДраво, макар а обсадено околовръст. П. Дслирадев.
гивсядйя — вж. гевендия. Днес майна те заклали. утре сестра ти повели гuвопдия с кърджалий¬
ски бюлюк.Н Ю. Тодоров. Многоженството с харемексят животна турците им даваше
пълно възможност до се уДоволстнуват от кьочека на гавендиа—обикновено циганка. Ст. Чк-
лингиров.
ггвелдййка ж. даал. (от тур. güvende). Весела, закачлива жена. Каква е гαвепДийkа тя, хвърля
оча на четири страни! Ама инак Добро момиче. Ив. Вазов.
г“ иджелйк м. дсал. (тур. gecelik). Женско елечс, което сс закопчава само под гърдите. Въз сук¬
мани е облянла един къс гаДжелак от морав джамфес. Т. Г. Влайков.
гидйк1 м. Даал. (от тур. gedik). Инвентар на занаятчийска работилница. Целият му гидик § ко¬
вачницата не чинеше нито три чувала нунуруз. Мих. Георгиев.
гидйк® м. Диал. (тур. gedik). Тясно място за минаване. До люляна имаше стълбици — гидик —
отвън а отвътре, за Да се слиза в Дола на вода за поливане. А. Страшимиров.
гидийски и гидицки прил. Диал. Дяволски, бусн, необуздан, проклет. — Жено е. като я натиснеш
с коляно, ще пристае. Какъв си ми мъж бре!. . Не са туряй мерак, гидийски сине, че мо е
срам да то слушам такъв. 3. Сребров. Там пра кладенеца Дрънкат монца на луди гиДийски
мома. Ив. Вазов. Юртамша му даде Двайсет хиляди лева — като но шега. И взо гсдицкото
му момче, та склони. Г. Караславов. — То като я хванал. мори, гидицкият му човек. по като
я запердашил, та я пердашил. та я перДашал, Донато Да посинее в ръцете му. Г. Караславов.
гйжа ж. диал. Лозова главина. Вода да е. от гижа Да е. Нар. пословица.
гйнтин м. диал. (от гр.) Циганин. Полека, бре. . .гαрτuно! Ще смажеш пилето. . . — стре-
лоса с ръка хлебарката циганина. М. Грубешлиева.
гирджик — вж. герджик. А като влозо. седна близу до Гирджикя, който не беше освен против¬
ното на прякорът си, защото но само по дрехите не беше гαuджαk някой а гиздавец. но а но
лице се виждаше повече чудовище, а не друго. Π. Р. Славейков. Ех, да го знаоте вий, какъв
беше той, бао ви Ивана, но времето. . А пък колко чисто се носеше, колко гирджик ходеше.
Π. Р. Славейков.
гирйз — вж. гериз. Из геризите протекоха разноцветни води, в които се виждаха остатъшг
от варена балки. Й. Йовков. Въздухът воноше от миазми на близък отворен гирсз. Ив. Вазов.
гирйт-сапун м. остар. (от Girit, турско име на о-в Крит).Фабричен сапун. Изговоре лудо младо:
„Твоите ръце два калуро, 1 два калупа гарит сапун.“ Нар. пссен.
83

гнри^^лия
гиритлИн л<. остар. (гур. giritli). Жител на остров Крит. Храбрите нн братя херцеговци година
ще стане от как се кланяш на нож н куршум, Босна гори на огън, - . - гиритлинте, според
последните вестници, точали своите ножове. . . , с една реч, изток гори на огън. 3. Стоянов,
гиритски прил. остар. (от Girit, турско име на о-в Крит). Критски, от остров Крит, Jf всичко
в зехтин гиритски плува. К. Христов. Широката чаршия с полутъмни студени ..маазн'',
•затваряни, с железни кепенцн, през които идеше мирис на гиритски сапун и мастика, се про¬
стираше падлъж край реката с кръчми, кафенета и занаятчийски работилници. К. Кон¬
стантинов.
гнрмд м. днал. (тур. girme). Дърво, с кое го се залостваг кепенци или врати. Босната сне кеиенка.
сложен го внимателно до прозореца н бутна гирмето над гредите на дългия навес. Ст. Чилин-
гиров. Босиата навлече жилетката си, . . . препречи гирмето пред вратата, което значеше.
че е затворено, н се спусна по Арестяискаша улнца. Ст. Чилингиров.
гит междум. днал. (тур. git). Марш, тръгвай. — И защо сме всички в конака? — Ако вяхме по
къщите, по-лошо щеше да е. Не се вайкай, ами сн отваряй очите. Хайде, гит. А. Дончев. Сграбчи
с ръка дядо Кралъо и го тласна настрани. — Гит! Първенците тука\ А. Дончев.
главанак и глав^йнеи м. диал. Селяндур. Дадох сн всичките парици на един евреин за стока, а той
ми отпусна кредит за още толкова. Не прилича на нашите главанаци, гдето все гледаш как
да те използуват н запилеят. Чудомир. Минаваха главанци с червени елечета и бели ръкави.
възнискн, но шъитурести и навити, сякаш тежки трупи, насечени от някоя гора.. Й. Йовков. —
Работи му ченето на тоз главанец ей! — каза някой. — Говори, май с чиляк, като разпран.
Й. Йовков.
главар м. остар. Главатар. Сега стъпва султана на великолепен кон, та се прелива в блясък ош
злато н безценни камъни, а около него иа четирите краища четирма гливари от телесната
му гвардия. Св. Миларов. В едно от тия сражения, главарът на туземците- . . види се е.чер·
тоносно да се е ранил, в. Цариградски вестник.
главарев прнл. остар. Който се отнася до главар. И Маврен обади иа жените главареви, че те
са оспободеии и могат да излязат ош тъмницата. Ел. Мутева.
главсж м. диал. Годеж. —Ха, кум! — махна ръка. Болярски; — и не трябва сега! Вие главеж
още ие сте правили. А. Сграшимиров.—· Аз, тате, ще се главя за щерката на бакалина Ни-
колн от КовaнмeI. . — Днес отивам- в града да пазарувам за главежа, додума Моню. А.
Страпптмиров.
гла■&яииIк л/. и тлавежияuα ж. диал. Годежар, годежарка. И довечера като перпелешка да прип¬
каш пред главелсниците сн, а утре като свещ да стоиш под венчилото! А. Страшимиров.
главене ср. днал. Годяване. Ами нали сн вече станала мома за главеие? К. Петканов.
главен^^1к м. и главенйна ж. диал. Годеник; годеница. Тя беше от година заглавена за Реджен. . .
Главепикът й беше войник. Двамата щяха да се съберат. след като той се уволни — да по¬
расне още Емине. Б. Несгоров. — Невндяло се макар, следят отсреща главеницата! —
Хнн, пусти главеник, не смее да се парне до нея! А. Страшимиров. И до края той останал
ерген. не прежалил главеницата си, която му отнел Вълчарският син дядо Стоилко. А. Стра-
шямиро.з.
главенство ср. рядко. Главатарство, първенство. — Предавай, колега!—викна Пашриков за¬
бавено. полюшиа се. н ош ръцете му изпадна, като мрепка, зановеота за главенство. Ст. Ц.
Даскалов. Главенствошо в Солунско преминало в ръцете иа Яне Сандански — той се яви. t
като наследник иа Гоце’ Делчев н по район иа действие. и по убеждение. Хр. Бръзицов.
глАве^жл! нареч. диал. Стремително, презглава. И щом остана свободен, главешки се затече към
хорото. Т. Г. Влайков. А хорото се по-шумно и по-шумио ставаше. И трябва млад
човек да има каменно сърце- та да го слуша отдалеч и да не лети главешки към него.
Т. Г. Влайков.
главние ср. диал. Високо място в черква, откъдето говорят и пеят. Дъските. с които е обшит*
лицето иа главинето, са боядисани с зелена боя. Т. Г. Влайков. Едно голямо даскалче се по¬
качва иа високото- място — н това място научих как се нарича; главние — и започва да
чете молитва. Т. Г. Влайков.
главница ж. диал. Основен капитал. Градинарите ие му връщат в срок заетите суми. Кой им
гледа лихвата — да внасят по-скоро главницата! М. Кремен.
главичка ж. диал. Главичка, надебелен край. Когато се подигиеше дрехата му. забелязваше се
дръжката иа кама. втъкиата в широк червен пояс, а до иея главучката иа един голям револ¬
вер. Ив. Вазов.
главявам несв, главя св. диал. 1. Ценявам, наемам. Свиден тейко овчар главил, / овчар главил ле¬
вент Пейка, / да ви пасе сиво стадо. Нар. песен. Дом си продавам, / дяца главявам. i баба
залагам — İ в кръчмата бягам. К. Христов. 2. Годявам. Дъше, стига си бесняла. ! след обес-
ннцн лудяла. / Слушай! Стаича одобрявам, / с Хъков Станчо те главявам . Π. К. Яворов,
главявам се, главя се, възвр. На, и днес го казвам; няма за мен сега друга мома в цяло
село. . . И дорде се тч не глави, аз няма да хвърля мерак иа никоя друга. А. Страшимиров.
84

глумлнв
гтагодя несв. книж. остар. (от рус. глаголнть). I оворя. Техния зор е не да представят истината
па животът. а да изпразнят всичкия товар от фрази, с които е натъпкан техния собствен
мършав мозък. надявайки се, че в българското общество има по-глупаци и от тях, за да
ин повярват. чо самата мъдрост глаголи чрез устата им. Пенчо Славейков. Иди сетне
доказвай. чо чроз Бай Ганъовите уста не глаголи народа българский. А. Константинов,
глад ж. книж. ряДко (рус. гладь). Гладкост. Да е човек шилигар, това значи да живее над света. . .
и в очито му да се отразяват дълбочината на небето и синята глад на езерата- Н. п. Филипов,
гладжзш св. диал. Изгладнея, прсгладнея. За нас ли е такъв кон. .. Мъкнахме го половин го¬
дина- глаДяса, както и ние сме си гладни, и взе да се заваля в яхъра. Кр. Григоров.
глазен, -зна, -зно, прил. кнкхс. рядко, (от рус. глазной). Очтн. Но като стигнах в Цариград. оказа
се необходимо да дойда в Одеса, която се слави със своите глазни лечебници и добри оку ли¬
сти- Ив. Вазов.
глазки мн. книж. ряДко. (рус. глазки). Очички. Тук има и чай, и кафе. / две глазки като - кадифе, I
носрстни бродяги безчет / и славният наш табланот. Хр. С.мuритиски.	'
г.зама’ ж. диал. Голяма скала, висок рид. В дясно от шосето, на юг, со зародиха високи риДове- . .
Техният гребен е сив. нащърбен, наподобява крепостна. стена- Казвали им „глами“ Ст. Станчев.
r.ûvMi2 ж. разг. Гламав човек. — Не викай мари- гламо, не видиш ли, чо съм аз\ Ив. Вазов,
гласйг прил. диал. Гласовит. Сто пъти са по-ясни тия неми знакове на чувството. нежели гза-
ситите человечески думи. Ст. Ботьов.
глафна св. диал. Лапна. Смеейки со, Герасим- раздаде жълтъка на яйцепю. - - — Шьмбсъıе■tьк, ами
хайде, за обичай! — каза самият Герасим и глафна кълбото от белтъка. Ст. Ц. Даскалов, ,
глсд м. диал. J. Поглед. Кога Ненчо я погледни, / тя надолу гляДва;! а кога си глод отнеми. ί
тя пак го поглядва. Ц. Гинчтв. 2. Изглтд. Какъв шир, какъв глеД, 1 какъв чуден рай / се растлал
на далек / татък до безкрай- Ц. Церковски. 3. Зртнит. От сълзи ли би, от кое би — да би,
ама Кета заболо с очите- Почервеняха- иа отекоха, па забраха, — да иде у пусти гори. —
пусти гори. при очи без глоД остана. Мих. Георгиев. Оплаках с сълзи тежките неволи. '
що бяха поразили моя глод- К. Величков.
г-лен м. Диал. Водно растснит жабуняк. Във вашата смраДлива локва — с глен и жабуняк покрита,—
камък хвърлиш. да се опръскаш само\ П. Ю. Тодоров. И той бърже възви надолу към покри-
мота е глен бара. П. Ю. Тодоров.
глскяеал прил. диал. Покрит с глен, жабунясал. И лапи боше тъй, и лани течо реката буйна
и бистра... и пресъхна, и жабите квакаха по гленясалите бари- Пенчо Славейков. Стъпил
съм, види се, на някой валчест гленясал камък, та като со поДхлъзнах, че „ца.мбур!“ в вадата.
Ц. Гинчев.
глиб м. диал. Мочур, тиня. Окалено е нашето свино. окалено. ощо и лакомо: яДе що завърне. все
мляска, но ъгловети се чето: найдо ли глиб, легне в него, грухти: грух-грух. Др. Манчов.
глш-лг.иглИга ж. диал. Голям, щръкнал зъб на животно. Моржът, със своито дълги глигове, може
(кг разбие и най-якият каик. в. Знание. Идваше и грамаДният глиган Въсю -— черно-кафяв и
кален- с огромни- жълти глиги и с малки, зли очи. Ем. Станев.
глкк м. диал. Глиган. ВеДнъж той изобрази един дъб, на когото около дънерът обикало один глнк
та търси жълъд. П. Бобтков.
глнстолш м. диал. Пръст, изхвърлена от зсмни глисти. — Ударих я [косата] в глистолина. .
пък и коса ли е това, отъняла като конски косъм. М. Яворски.
г.юб м. диал. Очна кухина. Му пресече ръце до рамена, / му отвърти нозе до колена- / му отвърни
очи от глобо'н. Нар. псстн. Тога сборвит Момир-бег войвода: / А невесто млада Моми-
рицо! / Ако стигнеш десето момичка. / ... ! Ке ти отвъртам очи от глобовн. Нар. пессн.
г.тожйк м. диал. Място обрасло с глог. Най-после от една нова седловuеа. обрасла с глогинн —
гложак — както казват тука,— воДачите ми посочиха през един дълбок дол срещния връх.
Ив. Вазов. Това са стотина декара гора, хиляДи пътеки и долчинки, а отвъд, към Бели брег.
гъстаци, вавитаци. гложаци — непроходимо- Ст. Ц. Даскалов.
глота ж. диал. Глутница. Коне много кога ги напаДнат вълци, сбират со на куп в търкало, и като
си забранят главите в средата, бранят се с зипаници и се отбранят от цяла глота вълци.
Π. Р. Славейков. Освен туй целия този род [еврейски] съставя много или малко една глота
скитающи се търговци. Π. Р. Славейков.
глума ж. нар. Шега, насмешка. И да спро но можа Цеко / ни е псувни. ни с глуми / таз грамада да
не расте / със страшните думи. Ив. Вазов. „Не взема само от голо риза 1 и дете от майка' —
тъй всеки дума. / И ще помислиш, че бие глума. Π. К. Яворов.
глчм^ц м- рядко. Шегобиец, подигравач, шут. Само глумецът один межДу тях / чаша не дигна
и, духом ноплах, / тъй. проговори, обърнат към царя- Пенчо Славейков. Остротите и калам¬
бурите. - . идеха обикновено от неколцина само депутати, глумци по природа, Ив. Вазов.
г. i · млйв прил. диал. Штговит, подигравателен. — Да е жива Елена и все тъй да срами мъжете! —
извикаха неколцина боляри и одобрително се засмяха. И глъчката и глумливнто смехове
85

глумя
отново се поДеха. Ст. Загорчинов. Само когато Дойдеше Дума за Васал Нотлошков. глумли-
ваят тон изчезваше от разговорите. К. Величков.
глумя несв. Диал. Говоря на глума. — Не помрачавай бъдния вечер, ами Дой прасето, че е хранено
но мляко, а пък аз нямам мезе за виното, — глумошо Дрогой. Ив. Вазов, глумя, сс възвр.
Тя се смееше звънливо —> и се глумеше наД моне, че се капра лицето ми, нога ме пата а трябва
До й Дам отговор. И. Райнов. Той все още сс мислеше за сродяване с чорбаджията а не искаше
Да слуша кан се глумат с него. Сг. Дичев.
глушина ж. нар. Вид растение, плевел по нивите. И наистина, в цолия този край, както и Другаде.
като се овършее житото, смела се боз всякакво миене а триориране, с глушината, със зърната,
пълни с чернилно. Ив. Хаджийски. През лятото нема прсгоДа от небето и нивите не роДиха. . ;
житото. а нолкото се събра. беше зажумяло с се чернееше от къклицо с глушина. Ил. Волсн.
глушмнй ж. Диал. Тишина, глухота. По Илинден — от песни а веселби всяка къща гърмеше, само
нашата в глушина остана. П. Ю. Тодоров. Когато човек трябва да живое само в себе са а
за себе са — расото а манастирската глушина са най-уДобния кът. Ив. Кирилов.
г.лушин^ ж. Диол. Глухо, безмълвно място. Вековно е тази планинска пазва. Но гърмежите но
мерния живот сигурно са прогонила в по-далечно глушине Дивите горска обитатели. Ст. Станчев,
глъб ж. книж. рядко. (от рус. глубь). Глъбина, дълбочина. В морска глъб до ба се спуснал, би по-
зпал копнеж що значи. Пенчо Славейков. Език нарочен майчин. . . Но колцина 1 проникват
във същинската ти глъб? Бл. Димитрова.
гльвна св. Дсал. Хапна, глътна. Вземи, глъвни са, тъкмо со зо тебе, че си без зъба. Кр. Григоров,
глъмС ср. Диол. Глзмав човек. — Той права тая работи, за да ти взоме смота. бо! У ух, глъме
такова' Ст. 1(. Даскалов.
глъчкам несв. Диал. Вдигам глъч, шум. Докле се лутаха а глъчнаха токо. I тоз тука. онзи там. из
Двора се мрака I нароД събра. Пенчо Славейков.
гллозС ср. Диал. Дръглив кон, клюсс. Наричаните Депутати, също като джамбази на Ряховчан-
снuс или Плевенския саръ-позар, бързат как по-скоро До извадят от ръко глшзетота са, кран¬
тите. които имат, било с пари, било с тромпо. Π. Р. Славейков.
гмеж м. и ж. рядко. Гъмжило, рой, множсст во. И плаха гмеж звезди обсипват своД небесен. Пенчо
Славейков. Отдалеч се вижДаше с гмежът по пороно но гарата, признак, че животът е стъ¬
пил здраво на краката си в тая пустинна До вчера местност. Ст. Чилингиров. Откъм Ку-
шир се понесе внезапен гмеж. който наподобяваше ту жуженето на разтревожен пчелин.
ту глъчката на разтурван пазар. Сг. Чилингиров. Не си маловръстон. вад.ял беше ти и
людсни стъгда, а хорски гмеж, а имаше у тобе пешо ангелско, когато те видях за първа път
край рибния вар. Ст. Загорчинов.
т ■ нс.т м. даал. Чим. Ралото глухо раздигашеровната земя а отхвърляше еДра буци а гнелове, влажни,
с трева а камъчета, лепнали по тях. Ив. Вазов.
гнетен, -а, -о, прил. даал. Пълнен. — Ти донеси пилото. Може гнетено До им го Додем за
по път. Ст. Ц. Даскалов.
гносншс д/ диол. Гнойна пъпка. Избъбнаха по синното му снага еДри сαnочервеnα гноснаци, ДоДоха
та се разпукаха и потекоха тия гносншш. Ил. Блъсков.
гогоченс ср. Диол. Тихо грачснс. Колко сладко а вълнуващо за ухото на ловецо е това нежно а
сладко гогочоне. Ем. Станев. От ятото се спущат още Две, вземат раненото другарка по¬
между си а като я окуражават с честа гогочения, отвеждат я със себе си все по-Долечо
а по-Далече. Ем. Станев.
i ода ж. Диол. Годеж. Работата се свърши твърде лесно и много набързо. Пръстен, годо, сватба,
всичко на веДнъж. Ил. Блъсков. Тебе ти трябва една жена, но дъщеря ми трябва еДинмъж. . .
Да си направим гоДото. че от то насетне ходи, дохождай, нолкото щош. Ил. Блъсков.
голзн и голЗновец м. дсал. Голтак, бедняк. Книгите, Дето та носа Стояновии, та разваляха ума
н са зела До тичаш поДср такава голановце. Ив. Вазов. — Е. кой та е крив? И я не съм. . .
ели не, крив съм, че нога ми се примоли някой, не зема Да го изпъдя, ами давам парите сс на
такива голоновци. Хр. Максимов.
големина и големкйия ж. дсал. Богата, видна жсна. Но хитрей Роман не ноправа така. Той на-
.’роДи Ивана, ожени го за еДна големш/а срменка, а го зоДържо при Дворо са. Св. Миларов.
Съвета за отхраната. (Извод от писмата на еДна френско големица). И, Богоров. Та са
болярка а големкиия, аз съм селянин. . . — Нека бъдат всичка селяни като тебе, — коза тя
бързо а гърдите й тупаха. Ив. Вазов. Муха рошила I До стане големкuнс, I власт я сала I
Да придобий. Сз. Михайловски.
|олинД ж. диал. Местност покрита с трсва, без гора. Тойза град стоеше в еДин дол. * Откъм
плоДня а полнош беше обиколен с високи голи камъни, от към изток — с каменна стена. заД
която окото потънваше в разцъфтяла пъстро поляна. . . , 6 бърДа а голина. Ел. Мутсвз.
i o.iitm м. Диал. Вид речна риба. Рибарите от Геран всяка сутрин Донасяха на господаря са жива
ребо от всичките ваДове, наквито се въдеха в онова време в р. Янтра. а най-вече ерешеnарα
а голите. Ц. Гинчев . Взо срекмето а конската торба а бързишком слозе къде тополите въ».
86

горчйиа
вира . . . дето под големите песчатн камъни пладнуваха най-едрите мрени, голишн, скубари
н вретеиарн, а под корените на тополите н върбите — сиви мустакати и брадати сомове.
Ц. Гинчев.
толотαи м. остар. (чуж.). Стара монета от десет стотинки. Той настояваше за цял гологаи. Но
отгде да вземат такава крупна за тях монета? Д. Казасов.
голосек м. рядко. Напълно изсечена гора. Ще чакаш да се постъмнн, па кото се приберат горският
н пъдарят, ще навалиш стадото към голосека. На държавната гора никой няма да се сърди.
Кр. Григоров. Нагоре из долниата имаше дървета за строеж, а там- където беше правено
голосек. бяха израсли гъсти храстн. Кр. Григоров.
голотдр м. диал. Голтаци. — Ехей. голотор! А работете бе! Стига тоя цигаплъкI Н. Кирилов,
голувам несв. днал. Ходя гол, зле облечен. Гледах детето сн да гладува, да голува н разкъсаното
ми сърце се препълияше в злоба; мислех, че сянката иа възлюбената му майка ме мъмреше
свише. Π. Р. Славейков.	'
ι ό ля несв. рядко. Ограбвам, оюлвам, Ош всичко това, аз и другите момци. - - имахме добър
дял, та деряхме и голехме колкото можехме повече. Св. Миларов. Но имаше сн добрн пари
и търсеше да се задомн в някое българско село. ша да отвори кръчма, за да голи н глобява
света. Книжица за народа.
голяма ж. диал. Гозба от брашнена каша. — Ти защо дойде? — Да те видя, майка. Хлебец н
голяка ти нося. Ти си гладен. па може н да е студено. Н. п. Филипов.
гои м. рядко. Гонене; хайка на дивеч. Увлякохме се по гои иа рогачи и загубихме другарите си.
Ив. Вазов.
гонче ср. и гончар м. разг. Ловно куче. Тъй ловецът дава ухо. когато гончето му е попаднало иа
днееч. н искало кляфканешо да узнае какъв е дивечът н накъде ще го изкара. Б. Обретенов.
Отличен гоичар, Сакар преследваше лисицата н не я оставяше, докашо най-сетне не я на¬
стигне и стисне за шията. Д. Калфов.	.
горач м. днал. Горски дървосекач. Сечеш като баба. . . -χалτавапнпl Като стиснеш шопориш-
кнша вода да пусне. и като се развъртиш — треските като шрапиелн да фучаш нз гората!
Това се казва горач\ Чудомир.
горгорбашня м. диал. (от тур. gorgor и baş). Главатар, водач на банда. Киро се смуши, но само
за миг. Той не очакваше такава среща тъкмо сега и тъкмо тук. „Всички тесияшки горгор-
башни!" рече сн той с ненавист. Г. Караславов. Еничарите наскачаха, всеки говореше нещо...
Дори Кабакчиоглу, човекът, когото имаха за горгорбашня. не смогваше да смири глъчката.
В. Мутафчиева.
горенина ж. диал. Нешо изгорено, пепел от изгорено. Над нивите плъзна дим. Замириса иа горе-
иниа. Пелин Велков. Да острижеш от козината иа кучката. па да я сгориш н да засолиш
е гореиината раната. Пелин Велков.
горец м. книж. остар. (рус. горец). Планински жител. Излязло. че до полудивия горец ие бил
стигнал шумът ни на революцията, ни иа Наполеоиовнте войни, ии иа рестизвращитта! Ив.
Вазов. По тъмни лесове из Родопи се простира Ахъчелебийската област, която султани
не признава; в нея живеят юначни мъже. свободни горцн. А. Страшимиров.
горнйво ср. диал. Огнище. Мъртвееше като железарско горииво деня н лъхаше сънната умора
иа августовското пладне. Ст. Чяляитяров.
гиршйк' .н. диал. Горски жител. Потурлии горници и брадясали горски работници слизат от рн-
баришкня рейс. Н. Тихолов. Все така горниците смъкваха по каменистите пътеки към грнда
дърва н качета сирене с дръгливите си коне. Н. Тихолов.
горкина ж. диал. Предимство. Не можем ли да постановим, че н то е грешно н погрешимо като
нас н че от тая страна то ня ма нито на връх игла горннна пред другите съсловия? Възрож¬
денския печат.
горни^ ж. диал. Стая на горен етаж. Боляринът Иванко слезе от горницата. А. Каралийчев.
Изкачихме стъпалата и влязохме бързо в къщата. . . А вътре нн лъхна гробовен хлад, за¬
щото цяла зима не беше пален огън в горницата. А. Дончев.
горница'2 ж. диал. Лихва, добавка в пари, разлика в повече. — Като идеш в Братово . . . от¬
бий се у злагпарииа Димитрини и му кажи. че сн искам парите. Да ми изплати гливиищнпа
е горницата. А. Каралийчев.
тoриня м. диал. Дьрво горун. Овчарят го нахранил и постлал му под дебелия горняк кобилицата
си. Нар. приказка.
гортан м. кннж. остар. (рус. гортань). Гърло. Прегъгря му веч гласеца / ош вик, колко с' може — /
напна гортан и засеца; / „Чуй ме ош гор' боже!" Кр. Пишурка.
горуха ж. диал. Кисело уригване, гадене. Често трудните жени мъчи н горуха- която дохожда
ош мазни или кисели ястия. Й. Груев.	■
горчища ж. диал. Горкана. Аз тръгнах с нея иа път н съм още жива. а шя от големи тъгн, горчила,
едвам сн почина в гроба. Т. Шишков. ВечергПа иа Богоявление.. . горка-горчииа Еленка стоеше
до прозореца иа една ош къщите си. що беше над пътя. Ил. Блъсков.
87

гостевство
гох;т«с^гв0 ср. Диал. Гостуване, посещение. — - Тобре Дошъл, бай но. Ела да ти честитим за нъ-
каненото гостенство. X. Русев.	·
госпмкик м. диал. Съдържател на гостилница. В един град на еДна гостилница фирмата беше:
.. Гостилница на черното .магаре". Гостилникът на черното магаре за малко време поспе-
чели парици. сп. Училище.
гостопрнсмнин м. диал. Гостоприемен човтк. Преструвах се уж- че спя, но в същност следях
синките Движения на гостоприемника си. 3. Стоянов.
гостя несв. . . . диал. Гостувам. Войска замръзнала от великани сухи, / печално ти мълчиш, бъб¬
риво изгоряла. İ.! и веч нито зефир, ни пилсиие, ни песни, / у тебе не гостят — уви. и
пак живееш. Ив. Вазов.
готовяин^ ж. диал. Готовност. Ето още един пример от тяхната далновиДност и гошовн/та,
за Да си помагат одни други. Π. Р. Славейков.
грагоря несв. диал. Бърборя. Лазаре — обърна се той към по-малкия, — да беше тоя няко“ грък»
дали би му разбрал що ти грагори? Ти нали учиш гръцки. Д. Талев.
граду-шик м. диал. Четвъртъците от Великден до Възнесение. Нашият селянин е пълен със суе¬
верия и предразсъдъци, помъчете со да му ги избиете из главата: докажете му, чо няма
вълчи и мечи признаци. че не се пази от горешници и градуи^“!/“, та да си не губи времето
напразно. Лттоструй.
iражд м. диал. Кошара за добитък. Из гражДовете поДскачаха малки телета, буйни коне ти¬
чаха по харманите. В. Гтновска. Ранил. . . . Дядо Пеню се заскита из граждовете на едър
и дребен добитък. Ц. Церковоки.
грамадак м. нар. Грамада от тдри камъни. Затрепера вита ела i във елака. в грамадака / и без
слънце и без вятър. Нар. псстн. Почувствувах жажда. Знаех едно изворче в гранитния гра¬
мадак срещу Самодивата под хвойновия лес. И. п. Филипов.
грамадИ ст несв- възвр. ряДко. Трупам ст на грамада. НаД нас се грамадяха пепеляви облаци.
Ив. Вазов. На север проломът отваря вид на Софийското поле, дето се грамадят къщята
на столицата, извънредно живописна в своята отдалеченост. Ив. Вазов.
грамотник м. остар. Грамотен, образован човтк. Начнаха да се мернуват тук-там български
грамотнии“. Възрожденския печат. Работата е- чо всякой аресал себо си и своето и не
отстъпва от ного. Това о общий грях на нашите грамотници. сп. Училище.
грамудя ж. диал. Голяма буца. На пролет- щом- просъхне нивата, ако се преоре, то браздите и
грамудите щат се потрошат така. щото топлината и влагата щат могат още по-добро
да разблажават и топят пръстта. Летоструй.
граница ж. нар. Вид едър дъб. Мома стои под суха граница — / овчар стои под кръстата ела.
Нар. птстн. Аз гледам голямата стара мелница с три огромни долапа. . . Капките со стичат
по тежките греди от граница. Долапите се въртят. 3. Сребров.
грашичтв прил. нар. Който т от граница, дъбов. На кьошка на западната страна на еДна широка
граничева лавица стоеше един белобраД старец на осемДесет години. Ц. Гинчев.
граптл м. диал. Грапавина. И сога ясно виждам неговото черно, голямо, дълго лицо, с благо¬
душно. добро, тъжно изражение, нашарено с широки гранели от Двето страни на носа. Ив. Ва¬
зов. В тоя кристален, сяен фон най-малките гранели на планинския гръб се рисуват с нагла
рязкост. Ив. Вазов.
гралльо м. диал. Човтк с грозно грапаво лице. — Ами пък Пило БакърДжията защо пък не дава
да му со спо.мезн?— казваше баба попадия. — Че той за кого иска да жени своя грапльо.
Рача? За чорбаджийска дъщеря ли. Ив. Вазов.
грСбсн ai. ... Зачервя грсбсна, диал-. Напълнея, затлъстея. А изглежДа, че да си помощник
готвач е нещо много хубаво: за три седмици Ташко зачерви гребена- Д. Симидов.
грТбка ж. диал. Твърдо изпражнение на овца, коза и др. Как не ви е грях за тия малки дечица?
/Та не са грейки, та ги захвърляте из пътищата- К. Петканов.
гртбули мн. диал. Дребно сено, събрано с гребло. — Греблото ме вика- — Греблото ли?- . —
Неохотно ставам и аз. Че нали ще трябва аз пък гребулете да събирам. И потръгвам след
него. Т. Г. Влайков.
г редщ — вж. гря душ. Младежките опити имат висока морална и патриотична стойност
във възпитателно отношение за гредущите поколения. Ст. Заимов.
грСзден м. диал. Дървена запушалка; чтп за каца, бъчва. И кажи да ти напълнят черничевия
бъкел, но от дъртото лозе, от малката черничева бъчва, тя не е начената оищ и от средата —
от сродния грезДей Да ти наточат. Ц. Гинчтв. Че това ми трябва, че онова искам. че това
ми дай, дорДето най-сетне си изпроси и пояемо кълчища, за да обвива хаДжият грезДеито
на бъчвите. Ил. Блъсков.
гртша несв. Диал. Смесвам, бъркам храна за добиче. И като видя. че и това не помага. зе Да го
храни само със сено и постоянно да му дава помия и да му грети трици. Т. Г. Влайков.
S8

гръмузлинка
гр» прил. >шр. Сив или пъстър. Само гугутка се ооажда изряДно от сенчеста круша, или грип
гълъб усамотено префюфюкво с крале към гората. Елин Пелин. Очито му сиви, вежДате mv
гриви, краката му крава. Π. Р. Славейков.
гривек м. нар. Вид див гълъб. Бой Дончо буташе биволите и свирукаше. Наоколо шумяха житни
ши/в... Гукаха гравсца. плачеха Дребна, Деца в люлките поД крушите. А. Каралийчев. В тия
топла и тихи вечерна чосове. гривоцате пеоха особено сално и горото се тресеше от техните
Дълбоки, гърлела гунаная. Ем. Станев.
гривна ж. .. . Даал. Ограда на кладенец. Мина покрай Дълбокия клаДенец, навеДе се над гривната
му. К. Петканов.
гри^казен, -зна, -зно, прал. книж. рядко (от фр. grivois). Леконравен. Понякога г-жа Б^рберова
пееше гривоазни романски песна. Ив. Вазов,
грнводк прал. нар. Който има гриви очи, сивоок, пъстроок. Млад, зДрав, пъргав, червендалест,
гравоок момък изхвръкна из кафенето, посрещна пътника-конник. Ст. Заимов. Много моми
гравоокс I До Днес размомил е. Ив. Вазов. — Ей. малкият, затвори. че ще изхвръкне пти¬
чето! — сгълча го шеговито еДър гривоок мъж. с широко усмахнато лице. нашарено с бръчки.
Ив. Планински.
ненвДнваи nесе,. гривбсам св. диал. Измазвам долната част на стснитс или около прозорците
с червено. То е нареДило малките са бели къщички с червено грαеосонu по края прозорчето
по еДно разлато възвишение. Елин Пелин.
грмвосня oie. Диал. Червена глина за гривссване. В едно село имашо червено пръст — гравосая.
С нея теглят шарки край прозорците. Елин Пелин.
гробкик м. рядко. Мъртвешки ковчег. Моми й венци изплели, I момци й гробник сковала. Π. Р.
Славейков.
г “робяина ж. даол. Гроб. Ох, оставете ме тамо Да аДа. I дето клетникът почива а дреме, I тъжна
му гробнина-искам Да веДя. 1 там ми олеква от тежкото бреме. Ив. Вазов. Два се сокола
ваят. извиват I на Ценкината равна гробнина. Нар. пссен.
грозЗ ж. диол. Страх. Неволно безпокойство го обзе пра мисълта за опасностите, които се крият
за минувача из подобна подземия. . . Беше му гроза воче в тоя запДоп. Ив. Вазов. „Аха. Ерген,
казваш бал, о? .. Минна гледаше кон се въртят очите на буля Костонда а я хващаше гроза:
ух, че противно жена\ М. Кремен.
трой м. остор. (чуж.). Вид здрава копринена материя за женски дрехи, тафта. Това е послеДната й
рокля. .. булекато. От грон е. Няма скъсване. . . Шума. Калина Малина.
тровен, -а, -о, прал. остар. Конто с от грон. Джанфозоната и гронената рокля отДавна бяха
поделена между Двете по-малки снаха. Калина Малина.
грот м. ннаж. рядко (фр.-рус. грот). Пещера. В среДата, можду върховете, водата пролизала
един грот. отверстието но който беше окичено с ледени сталактита. А. Константинов.
гроча се несв. възвр. Даол. Мръщя сс. През всичкото вроме Митра мълчеше. Грочеше се и перепо
държеше нишките. К. Петканов.
грош λ ... Развалям си калпавия грош. даал. — хваля сс, псрча се, показвам
сс. Аз нямаше преД кого Да са развалям калпавия грош, сила до продавам. П. Ю. Тодоров,
грудка ж. даол. Зелсн плод на слива или джанка. Чорбаца ала кашицо от буренец някакъв или
от грулни — пролетно време, ошав от сливи лото. от сушелки зимо. — това й беше най-
обαкnρееnaто храна. Т. Г. Влайков. Донка зе Да бере грулни от славата а да замеря воз
Непко. Т. Г. Влайков.
труп м. остар. (ит.-тур. grup). Вързоп от пари за изпращане по пощата. Трупове се приемат до
В-й час. а писмо До 8 1I2 чоса. Лстоструй. Братовчед ма бе приел едан Ден по пощата груп
пълен с жълтици. С. Радулов.
гръдка ж. Диал. Нагръдник. Извади ми. мамо, I нреато промяна — I пояса елека. 1 гръДка на-
Дафяна'. Ц. Цсрковски.
гръдяпк м. рядко. Нагръдник. Преда до тръгне, мама го изгледа още едньж, оправи гръднина
на ризата му а бръсна Два-тра пъта с четка по раменете му. Ст. Чилингиров. Вьрзелката
на връзката му беше со ррαскрuпчαло между гръДнина и яката. Ст. Чилингиров.
гръздав прил. Диол. Неравен, грапав. МежДу тово труДно жона требува Да се чува от всяко
усилно мърДане. . . ; Да се не вози бързо на кола но гръздови пътища. Й. Груев. Бялата нада-
ф.япо кожеца стане гръзДава, лунава. . . , ако кръвта со похаби в съставните са части. Лето-
струй.
грьздел м. диал. Грапавина, неравност. Кога се търкали някакво тяло но зом.ята, то се търка
о нея. уДря се о гръзде.ште. Н. Геров. Покрай шупливинато са всяко тяло по повърхнината
са ама люлка гръздели а х^ръбели. които со впиват еДин в Други. кога се срещнат Две тела.
Й. Груев.
грьмузлйнка ж. Даол. Купчина. Селският учител стъпи на грънузланката пръст преД ковчега.
М. Яворски.
89

гръета
i'ръста ж. - - . Като нареч. диал. Много пиян, нарязан. Со зори ; излезе той — чак вечер <
дотътри. / нарязан гръста. Пенчо Славейков. Куриерът влезе в мазето на училището и
след един час излезе оттам иа гръста. При разпита той призна всичко и посочи мястото,
където партизаните се крият. М. Ягодов.
тргстелн1ик м. диал. Нива с гръсти. Равни канали ще насекат полетата. . . Ще изникнат люцерни,
гръстелницн. царевични ниви като гори. 3. Сребров.
тр^тнина ж. диал. Снопче гръсти. Той говори със Стойне Враната, стаята му била заета е
разни боклуци — праната вълна. . . кълчища — жена му наскоро бе очукала гръстниците.
Кр. Григоров.
гръчав прил. диал. Слаб, мършав. Да те пази господ; от сърдит поп, сиромах хаджи.ч н гръчава
свиня. Нар. пословица.
гръчка ж. диал. Гърч, спазма. Ако се налива нзедиъж с много вода, то ще си побърка смила¬
нето н ще оболее, иапр. ще го хванат гръчки у стомаха. Книжипа за народа. Вредом младежи
висяха; / едни мряха в гръчки, други с образ син. / трети — от страх мъргтзи— жълти
като смии. Ив. Вазов.
«ря.ди иесв. старнн. Дойди, ела. „Гряди вои, Лазаре.1“ ти викна към умрелий, / и ний възкръснахме
прн твоя сладък зов. Ив. Вазов.
гря ;тущ прил. старин. Бъдещ, който идва. Ще дойдат мирни дни и грлдущшпе поколения отново
ще празнуват своя празник на плодородието и иа жетвата. Й. Йовков. Химни слейте в еднн
песен нова, славна, веепрнетракна! и грядущата победа в мисълта си възкресете'. Ив. Вазов,
гря/туще ср. старнн. Бъдеще. Грядущешо кове се / сред гръма на „ураша“. Ив. Вазов. Здравей,
към светлото грядуще полет, / към творчество и труд градивен- зов. Е. Багряна.
грязен, -зна, -зно, прил. книж. остар. (рус. грязнмй). Кален. Той ми съветва бани, каквнто са
брусенските или грязиите иа Одескнй лнман. Ив. Вазов.
i' рях м. . . . Легнаси нагреха. днал. — получа заслуженото наказание. Ще го махна! И за¬
ран, кога дойдат нови избори, ще им дам други кмет. И всички ще сн легнат иа греха. Ама
сега вече тряба човек добре да си отваря очите. Т. Г. Влайков.
губат прнл. днал. Устат, бъбрив. Варненки са в гагаузсшво уплулн, / пак н те се за гъркнин
надули, / показват се в гърчолия богати, / а пък инак дебели са губашн. Π. Р. Славейков.
iaбHлшпе ср. рядко. Място, където загива и се погубва някой или нещо. Ония, предишните ко¬
шери. бяха губилища и гробници за пчелите. Ив. Вазов.
губйтелен, -лна, -лно, прил. остар. Пагубен, пакостен. Твърде крепък трябва да е бил съставът
па тая груба маса, коя е могла да се одържн, да се възроди н да се вцели пак като едни
народ под такъв едни губйтелеи натиск. Пенчо Славейков. След Сливница аз пеех; „Този
адскн / раздор губйтелеи бе срам, безчестие! / О, боже, дай любов- дай сговор братски /
н таз война мир вечен да замесшН!'" Ив. Вазов.
губителство ср. остар. Пагуба, погубване. Но понеже дивакът ми ие ме видя да туря нещо
вътре, сматряше пушката ми като неизчерпаем извор на губителство. Π. Р. Славейков.
Света черква труди се да запази и обществото от нашествието (нападението) иа варва¬
рите. . . от губителство н глад, от земетресение и лошави ветрове. 3. Петров и др.
губя се несв. възвр. диал. Чезна, слабея. И не спираха сълзи ни деи нн нощ. Плачеха безутешно те;
слабееха, губеха се. Ц. Церковски.
гуверно ср. остар. (от рум. guvern). Правителство. Един турчин ще мн напише една пет^щнч
до гуверното, в която ще се оплача от вас. 3. Стоянов.
гувьркам несв. диал. Шавъркам, шавам. Свинете пък само гувъркаха и ие се застояваха иа едно
място. Те искаха да отидат в дола. където беше по-влажно и имаше млечка н сладка корени.
Кр. Григоров.
гуговица ж. диал. 1. Гургулица. Аз обиколих посърналите стърнища, простих се е жабите, про¬
стих се с гуговицата, дето ми гукаше всяко утро на ставане, н тръгнах за другата земя.
А. Каралийчев. През едни пролетен ден отнякъде долетя птица гуговица, кацна под елхата,
изви едното сн око нагоре н рече; — Колко си тънка и висока. елхнее. А. Каралийчев. 2. Обре¬
ден хляб, който но форма напомня гълъб. През нощта вснчки ош къщи отидоха в черкоъа.
дето на двора, осветен от хиляди свещи, свещениците тържествено възгласиха „Христос
воскресе!“ След черкова ошговяха дома е червено яйце н гуговица. Т. Г. Влайков.
гуту'маиии м. остар. (рум. gogoman). Глупак·. Ами сега ние тук ли ще седим като гугунаши.
доде дойдат да ни сварят? Ив. Вазов.
гугущук м. диал. Гугутка. Едни гугущук оглася тишината с тъжната си пресеклива песен. Ив. Гай¬
даров.
гудеиие ср. старнн. Кънтеж, ехтеж. По биенето н по посоката, откъдето идваше то, можеше
да се познае от кой храм се звъни. Комай зад патриаршеската църква отекваше тежкото
гудеине иа Св. Четиридесет мъченици. Ст. Загорчинов.
1 ужба — вж. гъжба. Но той все пак ие се уверяваше, защото гледаше напреде си ие Гонча Κο-
серката с бялата риза и с червената тануряста гужба, а турчин с черни дрехи. Ц. Гиичез.
90

ГЪГЪр
гуждам несв., гудя св. Диал. Поставям, слагам, турям. Напълних си лулата, гудих и въгленче.
сп. Теменуга. Най-после сънят я унесе на своите тихи крила и я гуди, според народната вяра,
в златните люлки, на които я люлееше. Ц. Гинчев. Един по един се вдигаха и другите боляри
и воевод“, чиито имена спомена Раксин, бърже гуждаха мечовете си в ножниците и идваха
Да целуват царевата Десница. Ст. Загорчинов. Защото сбираха песни по цял край. / тъй
както при Тунджа момите през май / трендафили сбират и в кошници гужДат.
Ив. Вазов.
гумнище ср. 1. нар. Харман, място за вършснт. Се собрале - сите моми баровки / на баровки
гумнища. / да ми преДат дарови. I да даруват сватови- Нар. птстн. 2. трее, остар. Попришс.
На 28-годишен возраст той излезе на адвокатското гумнище. Й. Грутв.
г£не и гуно ср. диал. — вж. гупя. На връх могилата пак стоеше кир Яне в бялото си гуне и
гледате любопитно на тоя лов, приготвен от него. Ив. Вазов. Сега тук върви бай Тодор
вечо, със заметнато гуне и ризница. Ив. Вазов. Влезе один висок ратай с голяма гугла. на¬
метнат с Дебело козяно гуно. Ив. Вазов.
гунче ср.— вж. гуня. Дядо Дичо наметна гунчото, прихвана се за одьрчето. та етана. Мнх. Геор¬
гиев. Вехто беше облеклото му — бели дебърски бечви е черни гайтани. ДжамаДан и късо
гунче — но беше зДраво, закърпено. чисто- Д. Талев.
гуня и гуна ж. нар. (чуж.). Широка горна дреха от груб вълнен плат. Огърнат и закачулен в
гунята си, моя Другар но ме оставя никъде. Π. К. Яворов. В стаята влезе един грамаден.
но пустал човек, е рунтава шапка, голяма като крина, и в черна гуня. която свободно би
покрила троица. Π. К. Яворов. Борис не со върна в града. Облече се в доста похабени бели
шаячни бечви —.. -— препаса со с два колана куршуми. дадоха му еДна дълга мартинка, на¬
метна се с гуна. Д. Талсв.
гуяясг прил. Диал. Груб, селяшки. При тая купчина шопи стои и едно шопкинче русо. със сини
хубави очи и с гунясто гуреливо лицо. Ив. Вазов.
гурам носв- тарик. Отивам, вървя. Миг само и той пипна еДно портмоне и го тикна в джоба
си. Веднага мина заД бараката- а Драган — след него. — Гурай! — заповяда Гошо с рязко
движение на глава. Б. Болгар. ИзеДнъж- откъм атпазар се зададе млаДата учителка и
реДом с нея тримата мъже. Един калфа там. . - опули очи - . . посочи с глава: — Шшшт. - .
скивай, манук. . - Що гура насам. Д. Талсв. — Сетих се! — Какво бе? — Гурай! Поведе
го към махленската колоезДачна работилница. Б. Болгар.
гурбет м. остар. (ар.-тур. gurbet). Чужбина, кьдето човтк отива да печели с труд. Някога това
си беше родното: мъжете идат на гурбет до Стамбул и по Влашко. и с години сеДят там,
а пък жените им остават в къщи самички. Т. Г. Влайков. Владислав често хоДеше по гурбет
и оставяше сина си на сирашката му орис. В. Мутафчиева.
гурбетчИя м. остар. (ар.-тур. gurbetçi). Работник на гурбет. Млад гурбетчия. по-млад стопанин, i
грижен ми ходи в пуста чужбина. Пенчо Славейков. Всички гурбетчии со връщат да видят
семейството си. само той- Лозан Конов. не си идва с години. Д. Талев.
ryp.ibo м. диал. Вид дребна птичка. Рани призори в небесния простор, разперили криле, на воля
летят рибарчето и гурльо. Пресата. Или дебнехме водните косове. гурльовцито. както ги
наричаше старецът. Те пропадаха внезапно във водата като удавници. ходеха спокойно но
пясъчното Дъно да си търсят храна. Ем. Станев.
густ м. остар- (рум. gust). Вкус. В първите седмици не са развити чувствата му (на детето].
след няколко време захващат да се развиват първо пипането и густът. сп. Училище. Милка.
Аз но съм на ваш густ. Аз но мога никак да търпя прочитането. Кр. Пишурка.
густИрам носв. спец. (от лат. gusto). Изпитвам удоволствие като откривам бавно картите си или
бюлетини. Густирам картите. излезе ми осморка, па той. да го земе мътната, като измъкна
еДна девятка — съсипа ме! А. Константинов. Сетне що си имаме в другата стая готови
снопчета в запас, та като Дойде време да густираме бюлетините, ако бъдат малко. можем
да отидем на парол. А. Константинов.
густбзен, -зна, -зно, прил. книж.остар. (от ит. gustoso). Приятен, вкустн. Беят просто тъй, без
да се усети, примъкна столът си до певачката. . . когато другите момичета см приказваха
тихо слеДующото: Как ви се вижда това? Не е ли густозноЧ Π. Р. Славейков.
гъбав прил. разг, Пребогат. Гъбав е с пари, но те са закопани, и счупена пара не дава. - . Сякаш
змия му е в кесията. Ив. Вазов. Той бутна калпака си наД кривото си око- - . и лукаво от¬
върна: — Ама корав кешишин. брей!. - Гъбав е, гъбав. ти казвам с алтъни! К. Константинов,
гъвка ж. диал. Гънка. На места гората се спуща в дола и пак се вдига по Друг склон, а заедно е
нея и нио. като прецапваме ручейки. щуртящи в гъвката на дола. Ив. Вазов. Разположена
в гъвката на одна висока, гола поляна. по двата каменисти бряга на одна малка рекичка. . .
тя о лишена от всякаква сянка и зеленище и прохлаДа. Ив. Вазов.
гъгър- м. рядко. Шум от говор. Какво стана, онези горе отвориха ли вратата и влязоха ли
вътре ?. . - Не чуваш ли горе трополтение и гъгър. Π. Р. Славейков.
91

ıъжкам
гьдкам несв. диал. Пазя, грижа се за нещо. На тях се харчат милиони, н, както някой хвърли
любов на нещо, иа варди. гъдка и милва това нещо. като най-скъпо за него, така милват и
устройваш шия предни народи училищата. Н. Бончев.
гьжба и гъмза ж. диал. Чалма. Деня той ходеше е' калимявка. . . а нощно време с гъмеба на гла¬
вата и с колчаклин потури. 3. Стоянов. И той- посочи един едър помак, с голяма шарена гъжва,
яхнал на муле. Ив. Вазов. И ония, коишо^са ошпред, ниско привеждат обвитите сн с големи
гъжвн глави н правят ниски темането. Й. Йовков.
гь^лг^о^т^шщя ж. диал. Глъч, шум от говор. Когато другите турци видяха своят другарин мъртъв.
то ма оставиха и побягнаха. Побягнах н аз. Когато бягах, то чух гълготевнцн и попържни,
но аз бях вече далече. П. Хитов.
гълчâвипα ж. диал. Глъчка, гълчава. Въкрил се извърна и се вторачи към реката. Но в .това
време откъм огнището се дочу гълчавица, екнаха смехове. Г. Караславов. Веднъж. докашо
сиял, през сън / бай Петър чул гълчавица навън. Д. Подвързачов.
гьлчуля иесв. диал. Гълча, бърборя. — Гълчуля аз, но не обичам да докачам чнляка — разбра
го Караколювица и съжалите.то се вгледа в зачервените му малки очи. М. Яворски.
гъмзи несв. диал. Вървя полека, кретам. — Но ти, както виждам, ще напуснеш вече слепо-
тията. . . — Имаш право. но да млъкнем. . . Да сн земем патериците и да гъмзнм. Π. Р. Сла¬
вейков.
гьига ж. днал. Празен, бъбрив човек. Ако да можеше да го нажалиш барн, но той сега бълнува
за една гъига, за една бездушна кукла (изгората е хубава). Ив. Вазов.
гърба»! м. диал. (тур. kırbaç). Бич. Напразно тоягите и гърбачнте валели като град по Орчо-
вите шнроки плещи. 3. Стоянов. За малко ие ми стовариха гърбача по главата. — К. де.
налн изборите са свободни, драги! Агитацията също. Пелин Велков.	.
гърди иесв. диал. Грухтя. Подгони с едно дърво кравите, напсува свинете. дето гърдяш в кочи¬
ната. Пелин Велков.
гърламя иесв. книж. рядко, (от рус. горлаиить). Викам силно, дера си гърлото. Тук край децата
се увърташ халваджнн, / там, що нм глас държи, гърлаият бозаджнн. Пенчо Славейков.
гърлица 1 ж. нар; Птица гургулица. Сред въздуха топъл звънт.ях-а мушици. i и рой пеперудки
невидима мрежа / плетяха, преплитаха ласшовки снин / и гърлица пееше в бялата круша.
Ем. п. Димитров. И гърлицата ще- потърси гнездото си.ио скорпиони ще намери там. Н. Райнов.
гърлица2 ж. иар. Болест на гърлото. Дано черна чума ви изтръшка, гърлица да ви загърлн и
дано и място да няма за вас\ Чудомир. Да ие го е хванала папката? да ие го е хванала
гърлица, и то более, без да може да каже де го боли. Л. Каравелов.
гърмел и гьрмол м. днал. Гръм, гръмотевица, шум. Унесен в приятната гледка, аз се сепнах
от силен мъжки глас, от гърмола иа каруца по главната селска улица. Кр. Грнгоров. В петото
време се случи да падне дъжсд много със гърмел н трескавици страшни. Г. Кръстевич. Дам
някому гърмелите — стресна го, заплаша го. Старият кмет беше подхванал
работата, ама Ганчовски скоро му даде гърмелите. Г. Караславов.
■т^рста ж. диал. Шепа. Дадох му една кърпа; он върза две и две успоредните й краища. Бръкнах
джеповеше сн н турих в кърпата- няколко гърстн сребро. Гр. Пърличев.
гъртая м. книж- рядко. (рус. гортань). Гръклян, гърло. Ударих я с номса в гърлото. Широкият
нож етъиа в гъртаня и върхът му спря до костта иа прешлена. Н. Райнов.
гьстолйствен -а, -о, прил. книж. рядко. Който има гъсти листи. И той посочи иа пейката под
едни хубав гъстолнствен бръшлян. Ст. Чипингиров.
гьоб^ м. остар. (тур. göbek). Движение на корема при ориенталски танц. Те неистово кряскаха
с прегракналите си гласове, щракаха с чемпарета н хвърляха гьобек до ошмаляване или дог-
дето км се смъкнат яркоцветинте шалвари. Ст. Чялиигяров. Черкезки, гъркнин. армеики,
снрийкн, французойки, иемкиин танцуваха полуголи, гъобецнте им палеха кръвта на пашата.
пюй можеше да ги има винаги, когато пожелае. П. Стъпов. Плавно закърши снага и тъй
занзвива моминския сн корем в неспирни гъобеци. че пъпът й сякаш чертаеше кръг подир
кръг в празния въздух. А. Христофоров.
гьоадй оастарма ж. остар. (тур. gövde pastırması). Пастърма с кокали. От жаба кълка гьовде
пастарма, / от свърдел дупка пълна с брашно, н аз се храна и госте викам. Л. Каравелов.
гьоз м. диал. (тур. göz). 1. Преграда на хамбар. Като ие се смята семето, дето го сложи в со-
бата, в хамбара насипа трийсетнна кранчета — едва се задъни едни ош четирите гьозн.
Ст. Марков. 2. Чугунено колело на печка. А дядо Йосиф потракваше гъозовете на джамала.
Пресата. 3. Отвор, свод на мост. Тук над реката имаше мост, зидан мост с три гьоза, извит
отгоре в кобилица. В. Мутафчиеви.
гьозбaядЖжτья м. остар. (тур. gözbağıcıhk). Фокусничесгво, шарлатанство. Време е вече- щошо
науката най-после да са очисти от суеверията и от срамотиите гъ^збаяджилъци! в. Знание.
Гледайте добре. да ие кажеше отпосле, че съм- направил гьозбаяжилък, казах аз. 3. Стоянов,
гьозбояджия м. разг. (тур. gözbağıcı). Фокусник·, шмекер, шарлатанин. Той ще да е някой цир-
квджня или някой гьозбаяджия, дето по панаирите. . . Ст. Л. Костов. Може би н те мислят.
92

полджук
че това са мочнари или улична гьрзбрсДжип. конто обикалят из солата. за Да събират
парса. Л. Стоянов.'
гьоз-гьорС нароч. Диал. (тур. gözgöre). Явно, очевидно. КраДяха гьрз-гьρие, носила, оджемийсни,
па си позволяваха а чотkъплъцα. А. Константинов.
i ьоклня прал. неизм. диал. (тур. göklü). Небесносин. Та оттогаз ходжи Петър зовъДа гълъбите.
Отнапремс имаше сомо преметача, а после купи всякакви . .каарабаши — черна. гъоклаа —
сана, кабара — бела, е мъничка човчица като ρрuзеnр зърно. И'. Йовков.
гьосовица и гъдстерица ж. диол. Сопа, тояга. По тях вървяха няколко арнаута. които бяхме
видела, още пра дохожда/нето са, че содяха пред първото стая отДясно До входа в хана, №-
метнати с рунтави кепета а с Дебели гърсρеицıi в ръцете. К. Величков. Той Да Дойде тука
да събира нарядите, а пък аз Да го питам по телефона. Но ще човекът. . . — Стоян лукаво
помръдна с вожда. — И как ще иска, тука а гьостераци играят. Ем. Манов.
гъбтере π гьбторс нореч. разг. (тур. götürü). Изцяло, наведнъж. Газдата решал „бугарнте“ да
го почистят а се спазарил с нашите на „гьоторе". К. Митев. — Де почеша са, не са взел
домашната работа гъотере — казваше жена му. — Поема са Дъх, по тогава се захващай.
Кр. Григоров.
гьоч м. даол. (тур. göç). Преносима покъщнина. Едно сутрини дойдоха от Геран четири волска
кола с четирима българи от геройските бейски селяни а двама цигани а ното паmрваuuха
по две кола гьоч с всичките потреб/щи от Ходърова а Роишдови, са заминаха за Геран. Ц. Гин¬
чев. — Ба. отговори одαп ДяДо Добрюв съсеД, той си ама гости; снощи слязоха у тях три
с гьоч; какви госта/ са не мога ви коза, сал не са от къДе таДявас. Ил. Блъсков.
гюбСк — вж. гьобек. Играчките се наредиха еДно поДар Друга а ваяна се мъчеше До си покаже
всичкото изкуство на толодвижението а но кършенето; увиваха се. превиваха се, хвърляха,
едно през друга no-изкусна, гюбек а се стараеха Да покажат всичките си грации. 1Д. Гинчев.
побрС ср. диол. (тур. gübre). Тор. Мануш возеше овче гюбре но нивата покрай реката. Ивайло Пет¬
ров. Сетил се председателят, че стопанският двор две години не бил чистен от гюбре а други
мръсотии. А. Гуляшки. Месечαпкρ, еиторожко, I не свети богато 1 над гюбрепю. над боклу¬
кът, I над хорското блато! Л. Каравелов.
гюве нареч. Дсал. (пер.-гур. gûya). Уж, като чс ли. „Гюве, аз съм убит и погребан във вестниците,
а инак съм здрав и читав и пия сега за вашето здраве. . . .“ Ив. Вазов.
повсз прал, неизм. остар. (тур. güvez). Морав, синьочсрвсн. Или пък псkоя циганка с шалвари
от зелон или гювез атлас, с късо сърмения елече а с налепени флуторки по челото са, хва¬
нала онова Дооре, по като извило оня монам. Мих. Георгиев.
гювендия — вж. гевендия. „Тая гювенДия ще му влозе поД кожата“ — каза си той наум и в
душата го парна мъчително предчувствие. че съдбоносна опасност застрашава честта но
сано му. Т. Харманджиев. — Ей, kърβρпuец! — извика тя възмутено. — Моревчето на¬
прави щерка ти гювендия, о та са дошел да ни биеш. . . — Дъщеря ти е гювенДия! ... —
повтори Църна Мина всреД .сзвαтелнα.с кикот на останалито жени. Д. Димов.
гюверджеле и гювсрджилС ср. остар. (тур. güherçile). Селитра. Прмещепиеmр. гдото се работеше
барутът ... не бешо Друго нищо освен едно колиба с намошш стона, гдето се чукаше гюворд-
жнлето. 3. Стоянов. Кйор .Хаджи Иван Малджи.ята πиигртоелсва на восчена свещ церове
. . . размесва с^1тска мас с овча; чука силно. меси го с гюверДжале а с въглища от леска;
готви мас тррmαе краста. Ст. Заимов.
нюнуи м. даал. (тур. gügüm). Гюм. По-рано или по-късно бяха се пробудили бащите, но се знаеше,
но след малко дойде аиаπkин.ята в мутвана а взо сребърния гюгум. Ц. Гинчев.
гюдерия мс. диал. (тур. güderi). Специална кожа за бърсане на прозорци. Ще я [колата] измия
хубаво с воДа. . . После с тач мека кожнца ще я изтрия. Гюдерия се казва. Ст. Ц. Даскалов,
гюдюл м. даал. (от тур. güdük). Нащърбен съд или друг прсдмст. Ей холам, каква сте мързеливи,
Да ва вземе Дяволът; мързи ви До са направито едно лопата от една Дъска а едит върбов
прът. . . С то.я гюдюл мотат ли се такива хубави пати! Ц. Гинчев.
гюзел прал. неизм. нор. (тур. güzel). Хубав. Мора, пофала се I гюзол Минка мари, мощ/и вечер, ;
но кладенци: I „Мари, аз съм мома I наД момите. Нар. песен. —— Кой та купа гердончето, !
гюзол Милко ТоДоркшо. ! герданчетю — сребърното1! Ив. Вазов.
позлемС ср. и гюзлемЗ ж. даал. (тур. gözleme). Вид домашни мекици или баница. Мълчишната
тя влезе в дюкяна а пъхна в дисагите нощо, увито в пешкарче от Домашно плотно. От мут-
фака достигна До нас миризмата на почени гюзлеми. Ст. Чилингиров. — Е, такива сме нае,
българите. Такава са а шегите ни — груби и нердялапu! Мръсна. . . Ами вие, гърчулята.
какви сте?. . Мазни като гюзлемета. Ст. Чилингиров.
гюл м. . . . диал. Нива с маслодайни рози. И днес Селямсъзът сам копаеше лозето с работеше
гюла си. Ив. Вазов.
полджук м. диал. (от тур. küllük). Помийна яма. На бащо му идеше да се откаже от своята
„Съвест“, Да я удуши а захвърли в някой дълбок гюлджук, но се страхуваше от аллаха.
Ст. Ц. Даскалов.
93

гюллТ
гюллй м. остар- (пер.-тур. gülle). Валчтста артилерийска граната. Първите гюллета т“ое“х“
извън граДа — топчиитс не бяха нагласили мерника. В. Мутафчиева. В артилерията от
кръглото гюлле. - . преминаха към острия и удължен снаряд. Г. Покровски.
гюлтую м. нар. (пер.-тур. gülsuyu). Розова вода. Във вътрешния двор на Джамията - - . се е
възправил мавзолеят на Еюб сред седеф. слонова кост, коприна, кехлибар, злато, сребро,
губери и благоухания на ливанто, муск и гюлеую. Хр. Бръзицов.
гюлсюм м. диал. — вж. гюлсую. В средната стая бяха чорбаджийките с щеркито си. дошли
бяха забулени и няколко беици — да виДят гяурска сватба. Тук черпеше старата Брашна-
рица със студен шербет, размесен с гюлсюм. Д. Талев.
гю.лфиданчт ср. остар. (от тур.). Розов храст. Я вижте приличат ли на нашите български гюл-
фuдаечета, Л. Каравелов.
гюлханТ ср- истор- (от тур.). Султански ферман, издаден в двореца „Гюл Хане“. Хати-хемаю-
еuте, хати-шерифите, гюлханетата. ферманите и Другите, написан“ на хартия. приказания
и добри намерения са биле само еДни сладки думи. в. Свобода. Аз през своя живот съм видял
много такива хати-хемаюне, хати-терифе и гюлханета. Л. Каравелов.
гюляаджилък м. остар. Търговия с розово масло. Сега ни глеДаш тука кръчмари, оръфани. - . а
друго нещо бяхме ние в Клисура. . . Дюкян пълен със стока. гюлиаджилък. Ив. Вазов,
пмлля» м. остар. (от пер.-тур. gülyağı). Розово масло. Туркините дават Душа и свят за тоя гюл-яъ.
и производната му гюлова вода, но туркиня, но жена тук не може да влиза. Хр. Бръ мщов.
гюмТ ср. разг. (тур. güme). Полуподзсмна ловна къщичка край вода. Вързаните преД гюмето
мамки поздравляваха с вик изгряващото слънце и се гуркаХа е ледената вода. Елин Пелнм
Като видя. че гълъбите стоят пред гюмето, тя се наведе бързо, грабна шепа мокри камъни
и ги хвърли по тях. Н. Нинов.	-
гюмрук м. остар. (от лат.-тур. gümrük). Мито. Но щом като стъпи австрийски крак в Босна и
Херцеговина, търговията на гаитанът спря в значителни размери. От одна страна наложи
се на гайтанът от Австро-МаДжарското правителство огромен гюмрук от 32 на сто.
Ив. Вазов. Ти ли се нао, Еленкой моме. дервен Да чуваш. /. - . керван да броиш, Еленкой мори.
гюмрук да сбираш. / гюмрук да сбираш, Еленкой мори, пари да зимат. Нар. птстн.
ı -юмрукчИя и гюмрюкчйя м. остар. (тур. gümrükçü). Митничар. — Боли. боли, умирам! . .
Гюмрукчийте! Гюмрукчийте, те, те гръмнаха върху ми. Ст. Заимов. Пред чергилото се
вижДаше клатеща се чалма. . . Беше. както се оказа по-късно, новоназначеният гюмрюкчиз.
Л. Стоянов.
гюмюш и гюмйш прил. нейзм. остар. (тур. gümüş). Сребърен. Момче заспа като вакло агне. -
пък дава конче за гюмюш-гердан, / девойче се мята като мряна риба! / Тралалала. като
мряна риба. Нар. песен. Пепо беше промената / промената, наружена, / гюмиш пафти
опасана, / алтанчина на челото, дребен бисер на гърлото. Нар. птстн.
пю^мй^ш^-т^тптлйя прил- нейзм. остар. (тур. gümüş tepeli). Със сребърна дръжка. На пояса му си
видеха два дюс гюмюш-тепели“, възмалки пищови, донесени от ЕДрене. Ц. Гинчтв.
сюнделйк м. диал. (тур. gündelik). Надница. МайДовски бърже со сложи при Балана и му зашепна.
Грозйо да лежи неДеля-Две, Да лежи и да яде: Джонко ще му плати пари и гюнДелици. и за
лекар, и за сакатлък. А. Страшимиров. — Той, татко, ще бъде на гюнДълйк, за наша обща
сметка. Вио ще кажете какво що му плащаме на ден, мене ми е баща. Д. Талсв.
гюнлюк м. диал. (тур. günlük). Надница. Ще оре и той с гюнлюк. По петнайсе гроша да нима
днеска, не е малко нещо. Т. Г. Влайков.
гюрджййка ж. остар- (ог тур. gürcü). Грузинка. Простите πрuслужеuчк“-гюрДжuйкu, и те
хубави, защото в двореца на Азиз грозотата е преслеДвана като враг — шетат непрекъс¬
нато и носят все по-нови пития и сладка. Хр. Бръзицов. — Това може да правят само гюрд-
жийките и еврейките в харема ти, а аз съм царска дъщеря. Ив. Вазов.
гюртш м. диал. (тур. güreş). Борба. Накрай селото, сред голямо търкало насядали помаци, за¬
хваща гюреша при гърмежа на два Даула от икиндия и трае до подир заход-слънце. Ив. Вазов.
През месец април всяка година в село Курбетито става събор — гюрет. казано по турски.
Ст. Заимов.
’юрлй ср. диал. — вж. гюллс. Смъртоносний от тъп нож удар, или тежка смърт от гюрле.
рано или късно чака и него- Ил. Блъсков.
гюрлюк м. диал. (тур. gürlük). Изобилие. А току тъй не се повДига човек, особено жена. - . Трябва
да е хубава, и хубава както му ереД, за да я видят и в „гюрлюка“ сред който е расла. Ст. Чи¬
лингиров.
гюрюк м. остар. (от. ıyp. körük). Сгъваемо покривало на файтон. Иванов, останал под дигнатия
гюрюк на файтона, слушате веявицата и шума на дъжда. Ив. Вазов.
гютлюче ср. диал. (тур. göğüslük). Дреха нагръдник. За жалост, нашето нехайство малко цони
благата на тая разсипница прироДата; сгодите и чистотата на баните не бият много на
очи. Ето например, из случайно зиналите врата зърнах дами селянки, които се къпят с гю-
слючета и сукмани. Ив. Вазов.
94

гяур(ин)
1юч м. днал. (тур. güç). Мъка. Тамам лудо позамииа, / Яна .му се шега подби; /. .. и ми дочу
лудо младо, i гюч му падна иа лудото; / „Чекай, Яно, ти да видиш!" Нар. песен.
i · кнослюк .w. диал. (от тур. göğüslük). Ремък на седло, който препасва гърдите на коня. На сте¬
ната бяха покачени два пищова, нож.. - а в едното кюше му беше сложено седлото е юздата,
юларя н гююслюка. Ц. Гинчев.
гявур — вж. гяур. Пригответе всеоръжията си с молитва и бъдете готови, защото вече удари
часът да омием срама сн с кръвта на гявурише. Ив. Вазов.
гнвурджИк м. остар. Умалит. ог гявур. Добър гявурджик . . . всякога ми сваля капем, алафранга,
Ив. Вазов.
гал^ии) м. и гяурка ж. (ар.-тур. gâvur). ^мохамеданин, християнин. — Не е ли все едно, гяур,
дали ще си първи, илн последен! Нали все ще смениш вярата сн. Смени я първи. А. Дончев. —
Хей гяури! — веднага да се прибирате в градаХ Ст. Дичев. Турчин казва на твоя сии българин;
„ти сн гяурин, промеин сн вярата или легии под моят иож". Възрожденския печат. Гавазите
разправят, че все за нея мислел ден н нощ. И му се смеят. защото гяурката ие искала да
се ожени за него. М. Марчевски.
95

д
даалня м. (тур. dağlı). 1. Диал. Планински жител, планинец. Само ж-заможните стопани отДе¬
лиха повечко жито. но изплатени от реквизиционните комисии. предадоха по-го.л&млта
част на помаците и на даалитпе. Г. Караславов. 2. истор. Грабител турчин и потурчен хрн -
стиянин през 18 и 19 век. С опразнените селища турското правителство докарва от Ми¬
ла Азия разни фанатизирани авантюристи — даалии, делибаииш и други. Г. Дръндаров.
Навсякъде приказваха за бимбеловския войвода. . . Из Равна гора тръгнаха по те ри. По пъ¬
тищата плъзнаха Даалии и го задебнаха. К. Петканов.
дава частица, диал. Нима. Дава съм дете, та да не разбирам. Й. Йовков. Злата (смело;: Дава
не ще я предам в ръцете на един простак, да му слугува като робиня. Д. Войников.
даваджИя м. остар. (ар.-тур. dâvacı). Тъжител, който повдига давия (процес) срещу някого.
Митю Трандафилов и бай Делчо станаха един вид даваджии пред дякона Викентия tui курбет-
ските първенци. Ст. Заимов. — Когато кадия ти о даваджия, господ да ти е на помощ- . .
промълви пак, сякаш на себе си, Дядо Милан. П. Ю. Тодоров.
даван ж. остар. Данък, такса. Едно от най-добрите среДства за развиването на зомлъДълмъшо е
лекотата на данъците, защото нищо няма да убива - едного земледелца толкоз- колкото теж-
чината на даванта. Летоструй. В Австрия сипките сурови стоки можат да се внасят
свободни от гюмрук. или плащат една твърде малка даван. Летоструй.
давНчкам носв. диал. Давя, боричкам. Две мравки давичкаха една калинка. Тя со съпротивлявате,
но скоро се преобърна и най-после замряха тъмните й крачета. М. Яворски. давичкам ст
възвр. За да минава времето лесно. започва со някаква игра -— гоненица или нещо като жмишка.
Гонят се. боричкат се. Давичкат се, уж, на шега. Н. п. Филипов.
давня ж. остар. (от ар.-тур. dâva). Съдебно дело, процес. Като започна да обръща натам приказ¬
ката си влахът. някои от людете там се поуплатиха, а той още повече се засили и кресна:
Ние ще Дигнеме Давия срещу вас! Д. Талев. Чорбаджи Марко. . - се впусна Да разказва- колко
пари о похарчил за знанията, си, и свърши с това, че спечелил давията с дюлгерите- като
тикнал в ръката на кадията няколко бели меджидиета и няколко турски бешлика. Ст. Заимов,
давнаше^!, -шна, -шно, прил. разг. Отдавнашен. Край младия певец ония що сеДят. / отвсъдо с
поглеДи слеДени от сборяни. / са натте давнашни познайници, отбрани / юнаци. Пенчо Сла¬
вейков. Зад него е спотаена и причината на пренебрежението му към съвременни и по-дав-
нашни европейски херои на перото. Пенчо Славейков.
давнина ж. нар. Данък. Тежеха им непоносимите дав/шни, главно. многото общински връхнини
и недобори. Т. Г. Влайков.
давно нареч. диал. Дано. Мнозина, като чо изскокнале на улицата от големи мъки: давно се найДе
нещо във возДухът за храна на тялото. Н. Бончев.
давосвам ст несв. възвр. остар. Съдя ст, разправям се, водя давня. Той е трябало да гледа как
Двама даскали, преоблечени в руски и Други двама в турски заптийски дрехи, се Давосват за
територията, която той е избран да владей. Пенчо Славейков. Ако пишех все тъй, както
тям со ще, за какво ще се давосват тогава те по вестниците? Птнчо Славейков.
давосваннт ср. Диал. остар. Съдент. След 12 годишното ни давосвание със Фенерската патриар¬
шия като се чуха еДнаж законните ни желания. . - що ни трябваше нам после това Да хоДим
да се спогаждаваме пак със същата патриархия- Летоструй.
даврандйсвам се несв.. даврандйсам се св. възвр. остар. (от тур. davranmak). Съвземам ст, оздра¬
вявам. Не щ/м ние да го разболяваме на сила, таман се е ДавранДисало. Я го виж- като ве¬
ликДенско яйце се е зачервило. К. Калчев. — Една година. свате, работих на еДин санаториум
за охтичави- Като направихме сградата, надойдоха хора от различни краища да се давран-
Дисат. Кр. Григоров.	-
давранма повел, остар. (тур. davranma). Стой, не мърдай. Марко насочи пищова- сниши се и
извика страшно: — Давранма! Ив. Вазов. „Давранма* — извиках- но тозчДс светна гърмеж
и усетих, че нещо ме парна по рамото. Разбрах, че съм ранен. Й. Йовков.
96

даначе
датереятйпен, -пна, -пно, прил. книж. остар. Който е направен чрез дагеротипия. — специална
фотографска техника. Стаята, която беше н кабинет, и спалня.. . бе украсена на едната
сн стена с литографически багрени изображения на руските пълководци от Кримската
война. . . Още два дагереотипии портрета, твърде сиви и неясни на моя вуйкаичича. Ив. Вазов,
дада ж. днал. (тур. dadı). Бавачка. Тука шрябува да препоръчам и на доилките и на дадите, да
ие сърдят децата, да ги не плашат. Летоструй.
дйждие ср. остар. Данък, налог. На 1789 френското правителство беше дошло до края на пропастта.
Народа беше крайно осиромашал н не можеше вече да плаща даждия. Летоструй.
даживейлерден м. остар. (от „да живей" и тур. 1ег и den). Човек, който вика „да живее!“ Но
„Даживейлердените“, които пиеха наздравица за българската екзархия иа 1870 г., се прео¬
бърнаха на 1876 г. на бунтовници, които лееха куршуми н правеха топове, за да поздравят
българската свобода. Ив. Вазов.	и
дакика ж. диал. (ар.-тур. dakika). Минута. Ще те оставя с Йотенцето за пет-шест дакики. . .
Хайде, от мене да замине. Д. Немиров.
даламй — вж. до лама. В бяла далама н син чепкен, с отметнати назад ръкави- той препускаше
коня из запустелите пътища и търсеше да срещне познати хора, да ги разпита за родината.
Л. Стоянов.
далача се иесв. възвр. диал. Пия много, без мярка, наливам се. Чуваме, че там свнрн немски орке¬
стър н гледаме стотици немци с домочадията сн далачат се с бира\ А. Константинов.
далга ж. днал. (тур. dalga). Водна вълна. По езерото минаваха бели далги н някъде — на Серьожа
му се струваше така — подскачаше сребърна рибка. 3. Сребров.
далматтака. ж. кииж. остар. (от лат.). Вид царска дреха, късо наметало с дълги ръкави. Една
далматнка със златен ошийиик, осветена от лика на Исуса, около който се кръжеха въоръ¬
жени херувими, удовлетвори княгинята за известно време и шя побърза да изпрати дре¬
хата. Ст. Зαгярчиияв.
далнейши прил. книж. остар. (рус. дальнейший). По-нататъшен. От името иа българската учаща
се младеж изразявам иа Славянското общество чувството на дълбока признателност,
споделяна н от целия български народ, н благопожелаиия за далнейша благотворна дейност
иа обществото за полза на славянството. Ив. Вазов.
дални прнл. поет, рядко, (рус. дальнмй). Далечен, по-нататъшен. Казах на карпите; „И вий ще /
живейте с вековете далнн. Ив. Вазов.
далнина ж. поет. рядко. Далечина. Погледни как се възправят / там намръщени скалите, / виж
мъглата как се пръска I н се влачи в далнините. Хр. Белчев.
дам м. днал. (тур. dam). Обор. Иди тогаз да сн вържеш конете в дама н спи прн тях. Й. Йов¬
ков. Грижа пък иа дядо Габю бяха конете. Изчисти яслата под сайванта, затвори биволите
в дама да не пречат.. М. Яворски. Наместо старите паянтови дамища, Манолаки направи
нови, белосани с вар, наредени едни зад друг като казармщ.с широкн дворове пред тях за ка¬
руците. Й. Йовков.
дамазлък м. остар. (тур. damızlık). Отгледани в къщи домашни животни. Отначало разго¬
ворът. . . се въртеше около лютевинаша н иелютевината иа пиперките; после се завъртя
около кокошите болести в селото. - . много кокоши свят измрял, че няколко от дамазлъка й
не съществувал вече. Ст. Заимов.
дамйр м. днал. (тур. damar). Водна или рудна жила. Където н да са закопали кладенец без бае
Митар. все ще го напуснат или затрупаш — все без дамар излиза. Мих. Георгиев. Почна
да ме учи как да удрям по дамара, та да откъртя повече въглнща. Пресата.
дамарлия прнл. нейзм. остар. (тур. damarlı). Жилест, с жилки. Канеше се да роси н Рамзина
прибираше в коридорчето рамките с тютюневите низн. Не всички листа бяха дамарлии,
имаше малки златисти като пеидарн н тях Рамзина вардеше повече от очите сн. Б. Нестяряв.
дамга ж. диал. (тур. damga). 1. Печат, клеймо. В Кешан щели да им [на конете] удряш по една
дълбока дамга иа едното копито н оттам — господ да им е иа помощ! Д. Калфов. 2. Петно.
Едната ■ стовиа била жълта със зелени дамги. Л. Каравелов. Бъркайте бе, бъркайте, че
стана на дамги! — чу се оттатък. . — Сгъвай, Стояне. н гледай да го [шаяка] не бръчкаш'.
В. Мутафчиева.
дан ж. сшарни. 1. Данък. Четете н знайте що в стари години ! по шез земи славни вършили
деди ни. / как със много кралства имали са бран / н от царе силни земали са дан. Ив. Вазов.
2. Дължим дар. Наместо обич- Алеко е давал на баща си само дан иа високо уважение н по¬
чит. Пенчо Славейков. А бурните събития през тоя период? Техен отглас бяха лирическите
сбирки;... В тях поетът отдаде дан на отечеството. Ив. Вазов.
даналия ж. днал. (ит.-гр. tavâka). Обущарски клещи. След малко аз долових щракането иа
даиалията, която вадеше гвоздеите от калъпа. Ст. Чиляигяряв.
даначе ср. диал. (от тур. dana). Говеждо теле. Юиичката скочи пъргаво още като го видя - . -
снвото даначе се сепна. изпъна се а понечи да се дигне. Г. Караславов.
7 Речник иа редки, остарели и диалектни думи
97

дангул
дангул м. даал. (тур. dangıl dungul). 1. Дълъг, висок човек. Турските низами-вардаче, делири-
млнски читаци а аноДолска дингули, завити в скъсана шинели. . . спят преспокойно а сънуват
сллДни сънищи. Ст. Заимов. 2. Глупав човек, будала, ахмак. — А бре вие на анадолски аскер
твърДе много се не надявайте.. . те са дангули а нищо не струват: догде се накрачи с ония
широки шалвари, догде си възсеДне коня. догде прибере Дъното на шалварите са. ще погърми.
Ц. Гинчев.
дЗнний прал. книж. остар. (рус. дзнньш). Даден. В Данний случай присъствието но куп стилисти-
ческа а граматическа несъвършенства в книгата вреди Досто ни достойнството й. Ив. Вазов,
дЗнннк м. остар. Данъкоплатец. Брат съм ти а раб. и даннин а но всички преподобни, живущи
во Христе. Ст. Загорчинов.	'
дЗнница ж. остар. Данъкоплатка, заложница. И така, България, разкъсвана от вътрешни раз¬
дора. несигурна но границите са, окръжена с врагове, неспособна Да се бори, изтощена. . . —
стана Данницо на еДна татарска орди\ Ив. Вазов.
дарабука и дарбука ж. Диол. (тур.. darbuka). Вид музикален инструмент, като, гърне с опната
кожа отгоре. Пред църковните врата нлочат музиканти а Държат в ръка: един лаута. друга
цигулка, . . пети дарабука — клечат а чакат тържествено, с музика, да посрещнат зетя.
Ст. Заимов. Хаджи Пени урежда веселба. . . Тук се пеят маинето и бият Дарабука и Даарета.
Д. ^миров. На трапезата им не липсваше а вино. . . , а на млаnеmлта — даоре или дар-
бука. Ст. Чилингиров.
дараджан м. Диал. (от тур. darıca). Трева диво просо. Конете забиват гллвн в царевичната навл а
хрупклт сочния Дараджан. К. Петканов.	.
дарак м. диол. (тур. tarak). Гребен, чесало. Каракон срещнал нощно вромо на улицата някого са.
качил се на гърба му, дупчол го с Длрлка си и го карал Да обикаля селото, докато пропели
първи петЛа. Ив. Вазов.
дЗрмадан нороч. рлзг. (тур. darmadan). Разтурено, разнебитено, съсипано. Отишли, брато мой,
в Букурещ — дигнала целия град на главите си; туй цигулари, туй шантани — дармлдлн\
А. Константинов. На мене [честито дрехи] Да ги Дадеш в един слхот вромо ще ги направя
длрмадон. До вечерта от ленетл не можеш им разбра цвета. Ст. Чилингиров.
дармон — вж. дръмон. Прлв още. макар че беше минал седемдесетте. . . дядо Ивон пъргаво
тръскаше назаД-напред тежкия длрмон. под който клто злато течеше житото. Й. Йовков,
дарчш м. остар. (пер.-тур. darçin). Канела за подправка. Прахът, който повличал ДъжДът,
имал шар на чукано канела (длрчин). Π. Р. Славейков.
даскалче ср. разг. рядко. Ученик. Други път ще го извини от вратника някой негов връстник,
пак дискилче като него. Т. Г. Влайков.	.
датсъс прил. неизм. диал. (тур. tatsız). Безвкусен. Кого е гореща [баницата], тя опорво устата,
а като изстине, не чана, става Датсъс. Мих. Георгиев.
даул м. Даал. (тур. davul). Тъпан. На такива говеда като тебе с даул До блъскат. няма Да рлзу-
меят нищо. Йв. Вазов. В петък дойдоха тъпанорите ни двора и злчукиха даулите ни сватба.
Длулите бuст. казаните с месото ерст. пък аз още не зная кая ще ме ДойДе за новости.
Н. Хайтов.
дзяндисвам несв. Даал. (от тур. dayanmak). Трая, издържам. Страшни очи. вери ва казвам. страш¬
на. . .! Я не смеем. ами Лило, ДеДо Дuчреuст правнук. беше им некак навикнал. ..: а нему
му потрепва око. като сеене накъде него. ама пак Дасnдисваше вери. диснДαсеаше! Мих. Георгиев.
дзяня несв. Даал..(от тур. dayanmak). Издържам. Пи не стига това, ами пи а градът не е близко. . .
а я, нали мо вадиш, пусти нодзе, рслабнелα. па не даянат вече но път. Мих. Георгиев,
даятел м. старαп. книж. Човек, който дава. Поβеронрсττа се Дава или чрез званичон документ,
или чрез особат. който носи подписката или печата но даятеля И. или нρстр се написва но
призовката. Държ. закони на Осм. империя.
дважд нареч. остар. Два пъти. Двлжд Гойчев я запита нещо, но не получи отговор. Ив. Вазов,
двСри мн. старин. Врата, порти. А ноутро от сутринта повели да ударят ощо по-силно а по-стре-
метелно граДа с така изкъртиха дверите градски а се устремиха вътре на куп. Г. Кръстевич.
двой часл. диол. Чифт, два предмета, които вървят заедно. Ние неусетно бехмо очушнале по
двой съдове. а купи в нюшето се беше май смъкнал, и край нас беше се изправил други куп от
шушулка. Т. Г. Влайков.
дворя несв. Диол. Сватосвам. А по негДе са токов посредственин се казва а дворник и изражение,
дворят моми за момък, До ме прадвориш зл еди-kос мома. Г. С. Раковски.
двоянка ж. Даол. Свирка с две цсви. Но в тоя миг отдолу. .. се надигна песен. Към нея се спле¬
тоха трепетни звуци от кавали и двоянки. Ст. Дичев.
двоя се несв. възвр. диал. Доля сс, отделям се. Защо ди се двоиш от нас, та се не съберем на одно
место троички. Диарбскирски дневник.
дСбсдюс — вж. дибидюс. Не щеш ли по еДно време, г-н началник, той се потии — не стреля
повече. Тоглви като почнахме еДин усилен огън — рлзтропора се орталънът. Той Дебедюс
со замълча. Хр. Радсвски.
98

деликатния
дтбой м. остар. (от фр. depot). Склад на оръжие и барут. На мало и голямо се раздават оръжие
и фитеци; Джамиите са се преобърнали на дебои. 3. Стоянов. Тоя същият Дон ние ретихме
да напаДним околните черкески села, па и Ихтиман. гдето според разказването на очевиДци
имало дебой с оръжие и барут- 3. Стоянов.
дТбом нареч. диал. Дсбнешком, с дебнене. И съглеДачите щом видяха. че свещта се помести от
прозорецът, притърчаха дебом със заптиетата и со затулиха заД коловете до вратата.
Π. Р. Славейков. Господжа ХристоДактилица излезе из стаята. . . слезе Дебом низ стъл¬
бата и излезе из къщи, без да я съгледа някой. Π. Р. Славейков.
дтбушТ ср. книж. остар. (фр. debouchö). Излаз, изходно място. Сърбия сега беше едно дебуше
за тоя порой от безпокоен емигрантски елемент. Ив. Вазов.
девастйрам несв. книж. остар. (фр. devaster). Разорявам, опустошавам. Пращам ти днес 1 екземп¬
ляр, слепен набързо от „Денница“, която едвам сега излезе. На това бе главната причина
инфлуенцата- която девастира всичките здрави в София. Ив. Вазов.
девисйл м. нар. Ароматно растение за подправка. В кьошчето на скамейката седи Хаджи Ставри,
пие си майската мастика, помирисана с девисил. Ст. Заимов.
дсвлТт м. остар. (ар.-тур. devlet). Държава, страна. Друг един ходжа на беглишките хармани. . .
прогласил пред пленените жени и башибозуците, чо каурското се воче свършило, че по всич¬
ката земя на девлетя не останал ни еДин каурин. Ив. Вазов.
девриТ ср. диал. (ар.-тур. devriye). Караул, нощна стража. Той се промъкваше с Дебнещи стъпки
по затънтените улици да но го срещне доврие или пазвантин. Д. Талев.
дсвскн прил- остар. Момински. ГраДините на секий час / ечат от девски nесе“, M. Л. Софиянец,
дегенТк м. диал. (от тур. değnek). Тояга, пръчка. — Ако аз би имал власт, то би им уДарил по·
петдесет дегенека. Л. Каравелов.
дТдай см м дйдасн нареч. диал. Твърде много, извънредно много. Нали като викна да го оплаква
майка му приживе, разплакаха се с нея жените и ДеДай си свят. П. Ю. Тодоров. Малки
трябва Да храни	... И лапи беше същото- Докато ги отгледа, дедаси зулуми
стори. Г. Райчтв.
деданлък м. диал. От дядово време. Попът хитруваше. - - а Марковица приемаше това. тъй
като и тя схващаше, че работата на годежарите хем е трудна, хем пък и трябва да си
върви така, както е редно, както е вървяла от деДанлък и бабанлък. М. Ягодов.
дТдец м. старин- Старейшмна на богомилска община. — ДеДецът но позволява да останеш при
нас, твоя светлост. Ем. Станев.
дТдя ж. диал. Кака, по-възрастна жена или роднина. Дедъо Петьо, туй на какво прилича, ма?
Калина Малина.
дТйство ср. книж. остар. Действие, въздействие. Ето- госпожици, удовлетворението за вашите
погрешм какво действо възражда въз слугите- Кр. Пишурка. Тогава дяконът кръстообразно·
слага ръцете си, взема дискоса и потира. повдига ги на високо, изображава кръст, което·
действо означава. че тая жъртва се приноси богу за всичките благоДеяния. 3. Петров и др.·
дТкам несв, дСкна св. диал. Хокам, мъмря, викам сърдито. — Може да го докал нещо влаДиката.
Т. Харманджиев. — Като зина оня ми ти Диньо, па като декна след него ВанДа вДовицата,
та отпреДи трийсет години какво съм правил- всичко изкараха на бял свят. Кр. Григоров.
дТлам несв- старин. Действувам, върша, работя. Досега сме изДиряли и изредили. - . имената и
делата на първите трудолюбиви работници, които са ревностно настоявали и прилежно
делали, за да нареДят, украсят и разпрострят старославянската книжнина от Кирила и
МетоДия пак до смъртта на венчания цар Симеона (927). Хр. Йоанович.
делател м. книж. остар. (рус. делатель). Работник, деятел. Няма тъмнина нито смъртна сянка,
дето да се скрият Делателите на беззаконието. Изводм от Месечна зорница. Какъто виДят
те [читателите] полето, в което с Драго сърце възприемам“ да се трудим ревностно, е про¬
странно, и според Евангелието, „жатва многа, делатели же мало“. Възрожденския псчат.
дСлтн, -лна, -лно, прил. книж. остар- (рус. дельньш). Делови, съществен. Г. Лилов е приложи ı
и няколко твърДе делни и необходими наставления към учителите. Ив. Вазов. Като напра¬
вихме тия размишления по повод на някои точки от твърде делната инак и сериозна студия
на г. Цонева- - - ние бързаме да посочим в нея маса верни. сериозни и от голям филологически
инторос издирвания по източнобългарский вокализъм. Ив. Вазов.
делйбашня м- (тур. deli м baş). 1. диал. Луда глава. Прочуло се е Търново / със Панарета Делия, /
делия, делибашия. Π. Р. Славейков. 2. мн. истор. Нередовни турски войски, насилници.
И те са громко риДали и охкали под тежко иго на френски владици. на царски Душмани кърДжа¬
лии, ееuчер“, Дели-башии и много други. С. С. Бобчтв. Котел о един от първите град овце, >
гДето населението но пропусна да влязат кърДжалии и делибашии. 3. Стоянов.
дслйдър м. диал. (тур. delidarı). Фуражно растение лудо просо. Бете време, когато едновременно
с жътвата на ечемика трябвате да се коси фият, долидърът и грахът. Б. Обрттенов.
деликатТция ж. книж. остар. (итал. delicatezza). Деликатност. Особено римляните не познавали
Деликатецията на истинската съпружеска нежности-Летоструй.	“
99

деляяйпнн
делюсйция ж. кииж. остар. (от лат.). Удоволствие, наслада. Ако приятелството е деликацияша
на сърцето н писмото трябва да бъде деликацията на слога. Д. Войников.
делй-равйн м. днал. (тур.). Ускорен раван. Коняш на деда попа вървеше един раван н бръз ход,
нещо като между джебе н дели-раван. Мих. Георгиев.
делия м. нар. (тур. deli). Буен човек, луда глава. Прочуло се е Търново / със Панареша делия, /
делия, делибашия. Π. Р. Славейков.
деловен, -вна, -вно, прнл. книж. остар. (срхр. делован). Деен, енергичен. Едно момиче най-паче
възхити го със сладкия сн глас н приятиостите що го придружаваха; това деловно момиче,
след като се свърши зрелището, му бе представено от новите му приятели. И. Адженов
(превод).
деловддец м. книж. остар. (от. срхр. делово^а). Човек, който се занимава със сделки. Малки
търговци, деловодцн, банкери безпрестайно премятат чужд имот. Й. Груев.
делокрут м. кннж. остар. (срхр. делокруг). Сфера на действие. Делокругъш иа жеиите е ограни¬
чен с природен закон. И този закон не смее според духът на времето да се разпространява
или скъсява, сп. Училище.
делякам се несв. възвр. диал. Карам се, препирам се. И вндн се, че тук да се делякат / са някои
дошли. Така ще се протакат / н часове н дни, а няма нищо пак / да свършим. Пенчо Сла¬
вейков. Викат. делякат се; върхът един / иска над други да вземе. Пенчо Славейков.
дембел(яи) м. разг. (от пер.-тур. tembel). Мързеливец, ленивец. Българинът не се перчи като
сърбина. не е хитър като гърка, не е дембел като турчина — българинът е работлив. П. Ве-
жинов. — Как ще я стигнеш, като сн лежал цял ден, бре дембелино! . . Десет бразди не
сн изкарал. - . лежал сн, цял ден сн се търкалял! Г. Караславов. Знам го аз как пази, шоз
дембелин, и деня спи и нощя спн. Й. Йовков.
дембелхане ср. разг. ирон. (от пер.-тур. tembelhane). Къща, дом за мързеливци. Види се че, след
1881 г., българския народ недостатъчно осезателно е дал на тия хора да разберат, че народа
не иска да му натрапват чорбаджийски дембелхаиета. А. Константинов.
дем^к нареч. разг. (тур. demek). Сиреч, тоест, значи. Поп Стойко... Да ие седн със скръстени
ръце — залудо работи, залудо време не губи. казват старите. Кмета. Старите. . . демек,
ти ие сн още от старите! Ст. Л. Костов. — Оня ден са допраска- тука едни ябанджня,
софиянец, да отографира авелзаманскн работи. демек какво било н как са е живяло. Н. Хайтов,
демйрбузйн м. диал. (тур. demir bozan). Вид лековита билка. Ще намериш няколко коренчета
диляика, ще вземеш малко демирбузаи и малко докускънкардаш, ще ги счукаш на прах, ще
ги пуснеш в четвърт литър вода, ще пиеш пет-шест дена по една ракиена чаша преди ядене
н няма да ти тупа вече ни под лъжичката. нн под паничката. Чудомир.
денежен, -жна, -жно, кннж. остар. (от рус. деиежиьш). Паричен. Склонил се н заключил с Аша-
нарнка мир с такива условия; Дуиавът пак да бъде предел иа готска н иа римската земля. . .;
обаче да се плаща Ашаиарику от Римското царство определената деиежна помощ. Г. Кръ-
стевич. денежно нареч. Те се надеят. . - че всякой по възможности, кои с изкусното сн перо,
кои с влиятелното си име, един нравствено. другой денежно. . . ще му помогнат прилично.
Възрожденския печат.
денен, -нна, -нно, прил. диал. Дневен. Деина треска наричаме едни трескав вървеж млого или
малко силен, който се свършва от само себе след едно траяие от двайсет н четири или трий¬
сет н шест часа. И. Бобров. Още трябува да сметнем н на работниците дейните плащания,
които са едно умножение за народното богатство. И. Богоров.
ден^си нареч. днал. Тези минали дни, неотдавна. Там седем руски офицери са погребани. Тях
скоро ги погребаха, през деиесн. след битката. Й. Йовков.
де^йзин — вж. динсиз. Тоя денснзнн ие е сам! 3. Стоянов.
денчик — вж. деишяя. Пък майоркаша. . . де се е чуло н видяло. мари сестри, деичикът с
пръст да ти бърка в сладкото, ачи да захароса. . . зная ги аз тях. Ст. Л. Костов.
денщйк м. остар. (рус. деишия). Ординарец, войник весτявяИ. — Иди по-скоро та повикай слу¬
гата да палне свещ. И войникът тръгна. Той беше денщнк на офицера. Т. Г. Влайков. Офи¬
церът нищо не възрази. Той подаде ботушките на денщика, извади кожена кесия и плати.
Ст. Чипянгяров.
дервенджйя м. остар. (от пер.-тур. derbentçi). Човек, който пази проход. При тях отиваха н
се връщаха въоръжени пандурн. мина и една малка чета дервенджии и харбалии, някои въо¬
ръжени с шишането, а новечето с дълги железни щикове. Й. Йовков. С шия огньове дервеи-
джни н харбалии обаждаха на селата да бягат, че кърджалиите идат. Й. Йовков.
дердер м. диал. Вид дива полска птица из мочурливи места; дърдавец. Дердернше тичаха из
росните лнвади подир нощните зелени скакалци и издаваха своя хрипкав глас на пресекулки.
Ц. Гинчев. Пъдпъдъците н те сн показваха гласа из просата, но все иа рядко н рядко; дерде-
рите бяха прекъснали своята сипкава песен още предн един месец. Ц. Гинчев.
деребеи м. разг. (тур. derebey). Турски самовластен управник. Срещу кого в същност ние пишем
тази книга — срещу турския феодализъм ли. срещу султанската власт ли. срещу турските
100

джаванр
паши а Деребеа по гриДове а села ли? Т. Павлов. В гриДеци гострдствуваше един деребей —
истинска мостон феоДол. Б. Митов.
дерСвня ж. кнаж. рядко. (рус. дерсвня). Село. Да поприказваме с воше благороДие върху народ¬
ните работа. както е Достойно според качеството ви, което имате като Депутат на на¬
шита деровнс. Ив. Вазов.
дсрсджС ср. разг. (зр.-тур. derece). Положение, състояние, обикн. лошо. — Как ще се съглася?
Не си ли знам дереджето. От петте, които съм родила, сега само момичето остана. Дру¬
гите се разпиляха като палци. Сл. Трънски. — Та зниеш ли нишото Дередже? Оня ден
момичето припадна над мишинлтл — посочи на свой ред Домно. Б. Болгар.
дерзая несв. книж. остар. (от рус. дерзать). Държа се смело, осмелявам се. Той иско доброто ви.
затова ва и наказва, но дерзийте: с жертвите ни вашито мила братя и сестра. . .
Дивно са се свършили с вашите нанизания. Ил. Блъсков.
дермЗн м. даал. остар. (тур. derman). Мир, спокойствие. Тога велот млада калугери: I „Не
можимо нищо Ди сториме, ! туку госпоД дерман Да ни сторат.“ Нар. пессн.
дермснджнлйр диил. Турско мн. ч. от дерменджи. Ами я Де си кавалите ?Хой Дерменджалер,
ковали ва поръчах аз Днос Да приготвите, готова ли са? Ц. Гинчев.
дерменджйя и дсрменджй м. диал. (от тур. değirmenci). Воденичар, мелничар. Преди освобожде¬
нието бо.янските воденица са били владение ни софийски турци. а самите „Дерменджии“ си
били българи. П. Делирадсв. Синап обиколи заД воденицити а извика — глъсът му отекна
шсkолkр пъти в срещнете снлли: Ей, дермепДжи, къДе си? Л. Стоянов.
дерУга ж. диил. Бразда, линия. За туристите пък си Достатъчни а „козите пътека“ ала „Деру-
гате“, според местната терминология. П. Делирадев. Право към небето се издигаха високи
жълтеникави скали. По отвесните им стона се виждаха само дупка а деруги. измити от
ДъжДове а порои. П. Проданов
десидйсам св. книж. остар. (от фр. ddcider). Реша сс, взема решение. Сега е момента, дето
трябва да ДесаДасиш зл живота си: или ни онзи простак ррбαшс, или с мене в Европати. Дето
що бъДеш между цивилизоването маДлма. Д. Войников.
деспоина ж. книж. остар. (гр. δεοποίνα). Господарка. И облочо царят. . . боляри и цородворцс
в скъпа оДежди, Дари ги с дрехи от лкслмет с свило, а но царсцито Донесе през Месембриа
цял кораб накити, каквито носеше слма деспойната нл Бизонс. Н. Райнов. — Цорицата
дари тайноведеца от Преслав. Тоофиле: — обичо го цирацати отколе. . . — Та затова Де¬
спойната го Дара. Н. Райнов.
деснйт м. остар. (гр. δεοποτης). Игумен. — Та зл книгите в Костенец. . . Вярно, нлредах да ги
изгорят, макар ди бяха евангелски книги. — Но защо, деспот ефенди? — нетърпеливо въз¬
кликна иконописецът. А. Христофоров.
дсспоти и дсспотия — вж. деспот. Брой. че нае не целунлхмо ръка но деспоти! Цв. Минков. Нока
десрртис Ди знае, че ще вярваме в него. ако езвлДи момъка от тюрмито! Той ама това право,
зор нали сеДа в мезлечл. А. Христофоров.
деспотия м. остар. (гр. δεοποτικός). Сзмовластник, деспот. Самият цор, който правом беше
деспотик, чрез един именен сговор с народи си, беше в същото вроме ний-младия а най-справед¬
ливия измежду сичкете царе на вселеното. И. Адженов (превод).
дСтел м. диил. Птица кълвач. Пък то еДно агне! Като мряна едро а тиреnр. шароно! Като Детел.
Ил. Волен.
дСтишки прил. даал. Детски. Но ето отзад из селото други по-строшни векове, викове женски,
детишка, селото пищи. Ил. Блъсков.
дефтСрханй ж. остар. (ар.-пер.-тур. defterhane). Държавна канцелария. Станоя се почувствува
неловко, като разбра. че от императорската дофторхана вече бе дошла заповед за сменя¬
ването ни СиДреДин бей. А. Христофоров.
дСче съюз. Дсал. Като чс ли, сякаш. Като вол да напрягаш в една къщи а зл всичко Ди гледлш из-
ръка, дече са просекиня! Да опустое такъв живот! Ил. Волен. И като се закрепеше някъде
Да пасе, зорлем я откъртваше добичарчето — дече тревата беше от меД. Ил. Волсн.
дешен, -шна, -шно, прел. Диал. Къдешен. Но все хубаво знаете, г. Стоянов, че рлботлта не е в
тово, кой Дешен е, а в началата, конто ни делят. Π. К. Яворов.
дещоси нареч. Диал. Извънредно много, твърде много. От неговото зло Дещоси къщи ррчеuп.яхл,
л ние Да го жалим'. М. Минсв.
дСя несв. остар. Действувам, правя, работя, върша. Така Григор, слеД като пременил живота
си До се бори. Да Дее, Да дума . . . можал о виком Да извика: „Аз работих и наДвих. И.
Богоров.
джйба нароч. Диал. (тур. caba). Даром, безплатно. Като псе селянина чаша ракийца или чаши винце.
хитрей кръчмар му поДава Джаба еДно шикерче, ала малко ряпл уклона, за До се услида ала
позасоли, та да му се Доще До смръкне още еДно чашки. Ил. Блъсков.
джавайр м. даол. (ар.-тур. cevahir). Скъпоценен камък, скъпоценност. Нанизали се ония звезДа,
като псkрu Джавиирс. Мих. Георгиев.
101

джагал
джагал м. диал. Смолисто вещество, което прави дъвката по-мека. Същински пакостник! И не¬
навистник на всичко, що стои клекнало пред портите на културата и самоДоволно дъвче джа-
гала на тоя или оня принцип. Пенчо Славейков.
джадТ ср. остар. (ар.-тур. cadde). Шосе. През Боровец се вие широко и бяло джаде. То иде от спо¬
койното равнище на Искъра. Цв. Ангелов.
джадйя ж. разг. (тур. cadı). Дърта жена, вещина. — Пено мари. Пъчо-о-оо ... Де та- мари Дърта
джадио.1. - - Какво е това, мари нощна броднице, мари самоДиво проклета! Ц. Церковски.
Майките поискаха да отиДат с тях, но Халил показваше на всяка тоягата си и викаше:
„Дъщеря ти искат, джаДийо, ти нямаш работа там!“ Ц. Гинчев.
джаза — вж. джсза. Не виждаш ли, чо на човека ще му прилошее? Сетне Джазата ти ще пла¬
щаш. Ст. Чилингиров.
джамадан м. диал. (пер.-тур. camadan). Внд сукнена дреха бсз ръкави, като жилетка, шарена с
гайтанн м сърма. Той беше с бяла фuстaеъла. ДжамаДан, чепкен с кюлаф привързан с черна
басма. с калци и червени каревли. Ц. Гинчев — Мари, Стойчо даскалът щял да стане турчин.
наш Лазо му измоли червен Джамадан от Асен Тъ>^с^1^<^;^1^:ята. — говореше една. Елин Пелин,
джамакТн м. диал. (пер.-тур. camekân). Витрина на магазин. Само в еДинствения джамакен заД
тезгяха стояха грижливо поставени няколко астраганени калпаци. Ст. Чилингиров. 2.
Съблекалня в турска баня. По две стълби со отива в джамакеня и Дрешника. В него са наре¬
дени чисто постлани кревати масички. Ст. Чилингиров.
джамал м. диал. (тур. camal). Зидана печка. Буля Калювица. щом съзря своя ядосан стопанин,
хвана децата и ги натъпка зад тухления джамал. а със съдраната рогозка ги зави и им за¬
повяда да не шават. Ц.- Церковски. Тези неща разказа бригадирът Никола Ганчев, докато
пазачът на парниците Йосиф Карапенчев събираше дърва да запали джамала в стаицата
на градинарите. Пресата.
джамлнкТн м. диал- (от пер.-тур. camlık). Джамлък. На къщата пред джамликена, / огрял на слън¬
цето, лоза зелена / преплита грани на висок чердак. К. Христов.
джамфТс — вж. джанфсс. Той знаеше, че майка ми обича да се облича моДно (тя носеше дуале,
фесче гръцко, ален Джамфес). Ив. Вазов.
джанабТт прил. нейзм- разг. (пер.-тур. canabet). Проклет, зъл, опак. — Джанабет хора имало в
тоя мемлекет. Ив. Вазов.
джангозя ст несв- възвр. диал. (от тур. cangaza). Дърля ст. В обърканата душа на бедния Балон пак
просия неговата странна мечта: ще се пресели в граДа. хан ще отвори, а тия тук — и кмета,
и всички селяни — ще ги остави да се джангозят като баби при лехуса. А. Страшимиров.
джандарКин) м. остар. (пер.-тур. candar). Стражар. Бил е джандарин две-три години; разбира
от всичко, умее със всекиго да се разправи. Т. Г. Влайков.
джан-джун, джан-джин нейзм. диал. (отпер.-ар.-тур.). Няма джан-джин— няма жива душа, няма
никой. Върна со, да речем, вечер, па ми стане тъжно, чо няма джан-джун в стаята.
В. Чсртовенскн.
джансьз м. Диал. (тур. canşız). Слаб, безсилен, мършав човек. А поДиДаскал Мироновски. комуто
викаше „джансъз“, защото беше само кожа и кокали, съветвате заран рано Да яде чеснов
лук с луспите. Ив. Вазов.
джанфТз м. остар. (пер.-тур. canfes). Тънък копринен плат, тафта. Бялата риза с махрама,
Двата елека от каДифе и джанфез. Л. Стоянов.
джанфТзен прил. остар. Който т направен от джанфез. — Гледай, Гина Махмудката, булката
на оня поразения- пали свещ. . . Облякъл я в Джанфезен малаков и в мъсър, а от три години и
половина, кажи, не може да ми плати осемстотин и шейсет и един гроша пари. Ив. Вазов.
Синя джанфозена рокля, елече от ален атлаз, пъстра божигробска престилка, сребърни
пантофи. Й. Йовков.
джанъм частица,разг. (пер.-тур. canım). 1. Душо моя. Бюлбюлъо?—извика унесена голямата дъ¬
щеря на РашиДа, Анку ханъм, на един славей. който пееше насреща й — ашико. ранобуднико
Джанъм! ела кацни на рамото ми. Ц. Гинчев. 2. За израз на молба илм недоволство. .Аман
от тия просяци! Какво искат Джанъм? Хр. Смир^^ки.
джара ж. диал. (от тур. yara м ар.-тур. ceriha). Рана. ЕДна баба. -. хоДила да лекува от болест и
от Джара. Мих. Георгиев.
джаран м. диал. Гераните, кобилица на кладенец. Минах край махленския клаДенец. . . Висо¬
кият Джаран ту со наклоняваше, ту върхът му се извисяваше и от препълнената кофа се
сцеждаха капки вода. Кр. Григоров
джафалък м. диал. (от ар.-тур. safalık). Шега, веселба. Море, така се кьорлуват с мене. та мигър
съм съсекъл някого- Джафалък правя, та инак и аз съм човок. и аз съм с хората. Ст. Ц. Да¬
скалов.
джебТ’ ср- — вж. джубс. Баба Кита- (Скача, подвира сито под джебе и се засиля навън). Ц. Цер¬
ковски.
102

джерахск
джебе2 ср. диал. (от тур.). Вид конски ход. Конят на дяда попа вървеше едни равен н бърз ход,
иещо като между джебе и делн-раваи. Мих. Георгиев.
джебелник и джебенлик м. диал. (от тур. cebel). Козиняв чувал. Колата са препълнени с жито,
'	' пристегнато вкозяните джебелницн, зад нас е хвърлен по чувал със слама, ине поемаме юздите,
охранените коне бодро поемат пътя. Й. Йовков. Там керваиджинте спираха колите си,
'	' когато тръгнеха да карат жито с джебенлицн за пристанищния град. А. Каралийчев.
джебкен — вж. джеикен. Другият помак бе висок. - . с дълги джебкеин иа плещите н с къса
карабиика иа ръка. А. Страшимиров.
джебър м. диал. Чебър, вид каче. Дойде. да речем, в кафенето, поздрави, кихне, — всички започ¬
ват да кихаш след него. Всички — до момчето, което измива в джебъра кафеяните чашки.
Ст. Чиляигяров.
джевап м. днал. (ар.-тур. cevap). Давам джевап. 1. Отговарям. Баба Вачовнца заведе ханъмата
в крайната стая н като я прегледа н й даде наставление да се ие церн — тя искаше да сн
мята детето — каза й. че ако направи нещо, тя сн е излязла от греха н няма да дава джевап
пред господа за душата иа детето. Ц. Гинчев. 2. Излизам насреща, не падам по-долу.
Също сипеха похвали и за Доча Войновеки, че бнл тамаи човек за кмет- че бнл отворен, че
могъл н на царя джевап да даде. Т. Г. Влайков.
джев{& ср. днал. (тур. çevre). Кърпа, обикновено с извезани краища. Изпотеинте н уморени
аги отстъпиха малко настрана н извадиха своите бели джеврета да сн трият потншпе чела.
3. Стоянов. Мюфтията помисли малко н. като сн отри челото с бялото джевре, каза; „Да
посвирят“. Ц. Гинчев.
джеза ж. остар. (ар.-тур. ceza). Глоба. На втория ден приклопиха Сербезниа в затвора, стоя три
днн, даде една лира джеза н пет лири рушвет и го пуснаха. Мих. Георгиев. Е, защо ни викаш ? —
Решн се да платите десет гроша джеза. Д. Талев.
джезаджйя м. диал. остар. (ар.-тур.). Инспектор по ангарията. И нима джезаджията нямаше
да го изднрн н да нареди да го пребият от бой, а сетне да го върне обратно в горите! А. Хри-
стофоров.
джезаир м. остар. (ар.-тур. Cezayir, Алжир). Родина. Ние ие се гордеем със земята сн. ние ие
можем да обичаме истински, съзнателно, страсио България. - - , какпю бедуииът своя джезаир,
както орелът своите планини. Ив. Вазов.
.дже.леn(ии) м. остар. (ар.-тур. celep). Закупвач на добитък за клане. Срещу това дарение коприв¬
щенските джелепн имали право иа безплатна зимна паша за стадата си по султанските
мерн край Беломорието. П. Теофилов. Терзия н папукчня требува да работят за него, а пък
тям трябува да работят други, така напр. папукчият трябува да земе от щавача израбо¬
тена кожа. а щавачът да я земе от касапина, а пък той от браинчара (джелепниа). Ле-
тоструй.
джелеплик м. остар. (ар.-тур. celeplik). Работа на джелепин. Баща ми се занимаваше с джелеплик,
т. е. купуваше овин, нзпроваждаше ги в Цариград н продаваше ги на касапете. Л. Каравелов.
джелепскн прнл. остар. Който се отнася до джелеπяи. Големият двор на тая джелепска къща
беше пълен с жени. които лееха куршуми. 3. Стоянов.
джемадан — вж. джамадаи. По него време. защотю джемаданите нн бяха продадени, купихме
сн ризи н дрехи н съблякохме сн затворническите дрехи. С. Пелико (превод).
джендем м. остар. (от ар.-тур. cehennem). Пъкъл, ад. Идн къде сакаш, / на връх планините / идн
в меаните / идн у джеидемо / ако ти е воля. Елин Пелин. В джендема да идат, кяфирише
му, отговори сърдито беят. Пропъди ги! Ц. Гинчев.
дженжефйл м. остар. (от санскр.). 1. Ароматен корен от южно ·растение за подправка. Молук-
ските (острови) дават произведения ароматическн, като; индийски орех, канела, пипер, джен-
жефил н други. Ив. Момчилов. 2. Изобщо подправка. Баба хаджийка бе приготвила. лично
за себе сн, по беловска рецепта, светиниколскн шаран с разни джеижефнлн — карамфили
и чукани орехи, и го бе оставила за утрешния ден. Ст. Заимов.
Джепанй ср. нар. остар. (ар.-пер.-тур. серапе). Бойни припаси, муниции. — Да се затворим в
манастира н да се браннм — продължи той, — кулите имат мазгали- а у дяда игумена има
джепане за цяла войска. Ив. Вазов.
джепкен м. остар. (тур. cepken). 1. Вид къса мъжка горна дреха. Дяковски с турския сн джепкен,
с гаджалските сн потури, мешинения сн селяхлък изглеждаше на турски кеседжия. Ст. Заи¬
мов. 2. Ръкав · на такава дреха, който може и да не се облича. Другият помак бе висок. - -
с дълги джебкенн иа плещите и с къса карабинка на ръка. А. Страшимиров.
джерах(ин) м. остар. (ар.-тур. cerrah). Народен хирург. И ти си се поправил. Да ие си бил при
Халила, джераха! Й. Йовков. Джерахинът беше облечен обикновено. Ц. Гинчев.
джерахски прнл. остар. Хирургически. „Аз толкова куршума съм извадил от човешко месо. кол-
кото косми иямате по тялото си; ще се рани някой от вас н ще целувате коляното на Имам¬
' ' оглу — ще пищите под джерахските клещи! Ц. Гинчев. Джерахинът беше облечен обикно¬
вено и иа пояса му се видеше една кутия със сребърни джерахски инструменти. Ц. Гинчев.
103

джтртмТ
джертмТ м джмрнмТ ср. Диал. (ар.-тур. cereme). 1. Глоба. Който престъпи тоя закон, наказва се
с тежко джереме. Летоструй. 2. Нежелани разноски. Покупката на книги, на хартии. на
пера и прочее училищни измислици са за роДителите - едно такова Джириме, което тон дава
на сила от немай-къде и твърде рядко. сп. Читалмше.
джтсарттлйя прил. неизм. диал. (ар.-тур. cesaretli). Храбър, юначен. Да бъдош пияница — но о
голям Джесаретлък, макар чо пияниците са еaU-джесaретлuuτе хора. Мих. Георгиев.
джесаретлък м. Диал. (ар.-тур. cesaretlik). Храброст, юначтство. Да бъдош пияница — не е голям
джесаретлък, макар че пияниците са най-джесаретлиите хора. Мих. Георгиев.
джефтрлйя прил. неизм. Диал. (от тур.). Епитет на пушка. Басът им беше за цял тъкъм обръжение:
пушка Джеферлйя, два гюмюш-тепели“ пищова със сребърна харбия. Ц. Гинчев.
джнвайр — вж. джавайр. — Задигна ли всичките пари?— Още и всички дживаири. Всичко съм
заключил тамо вътре. Π. Р. Славейков.
джигТр м. нар. (пер.-тур. ciğer). Дроб. От дясно и ляво ще видиш най-различни еещα.,. Сладък
печен Джииер! — Шекерлии круш“ — Хей ябълки, ето ябълки'. Св. Миларов.
джйгла ж. диал. Жегла. В преДната кола. на която на една от Джиглите висеше вързана селска
рута. свиреше гайда. Ил. Блъсков.
джйгра ж. Диал. (от тур. cığra). Бодлив храст, трън. Злочестния, злокобния преврат, злоупотре¬
бените пълномощия са зъл трън. черна Джйгра в пътят на присъединението'. Π. Р. Славейков,
джиздан — вж. джу здан. Дай ми джизДана с книжката — обърна со той към старата. Й. Йовков,
джйлнт — вж. джнрнт. Възсяда буйний си жребец и сам- разтревожен и разпален препуска конят
си на кушия; игра на джилит. Ст. Ботьов.
джимбйз м. диал. (тур. cımbız). Тоягас железен шип на края. С Джимбиз Да търсиш, месо не мож
хвана. Нар. пословица.
джин м. остар. (ар.-тур. cin). Дух, безплътно същество. Ако не си клал, сега ще колиш. Зер вио
само кондили можете да държите и с Джинове Да имате работа, като нашите дорвиши-
Ем. Станев
джингъртйи мн. Диал. (от тур. cingar). Домашни медни съдове. Един от слугарите, който са зее
петлар, поема гпи.я Джингъртии, и с дрезгав глас от пиянство, едно по едно издига ги нагоре
и вика: „Това от бащата'". Ил. Блъсков
джинджйя м. остар. (от ар.-тур. cin). Зъл дух. Сомнамбулизмът се Дължи на разни дяволетини,
живи и здрави, сладки и медени, ДжинДжии, които отвежДат заспалите хора край някоя
пропаст. Ив. Хаджийски.
джинс м. нар- (ар.-тур. cins). Род, коляно, порода. —Да го е слушала. Да не я пъДи: той взел
още одна, а тя нали е чузд Джинс, не щяла ханъмата Друга жена- Ц. Гинчтв. Давала о- сирота.
по Две, па и по три яйца за едно. само и само да си извърти кокотки и патици от хубав джинс.
Мих. Георгиев.
джираф — вж. джсрах. На реката той вижДа една жена ... и я пита не знае ли някои „Джи-
рафи или хекимджии.“ Тя му казва, че самата е такава, и се наема да го излекува. Нар. при¬
казка.
джи^рах^) — вж. джсрах. Джирахинът отседна близо до болния. . . Я бе, ярлъ пехливан. дай
да ти видя раните, каза на Ивана и се приближи към крака му. Ц. Гинчев.
джирйхски — вж. джерахскн. Да е счупено, да о пръснат кокалът, ще го направя, но тука ме¬
сото съдрано — цялото прасе и свирката — на сол, както казваш; това е джирахска ра¬
бота. Ц. Гинчтв.
джирйт м.диал. (тур. cirit). Стрела. ДогДе се вършеше това, първият, белият сокол пак се Дигна и
се спусна като Джирит направо в половината орляк. който се беше отделил от целия и со
виеше отвъД Янтра къде Слопите-уруци. Ц. Гинчтв.
джйгна ст св. възвр. диал- Втурна ст, спусна ст. — Казах му — не влизай, бро момче, ама чува ли?
Като стрела со Джйтна право в стаята. Цв. Минков.
джотйна ж. диал. Могила. Но не само планинските места, но и вълнистата повърхност, която
има Джоглuеu, като напр- Дунавска България, на земята има голямо влияние на климатът.
в. Знанит.
джомоля несв. диал. Говоря неясно, мърморя. Рою пак си влезе вътре - Той застана безсмислено
между сивите празни маси. . поклащате со пиянски назаД-напред, Джомолеше нещо несвър¬
зано с устата си. Ил. Волен. И негли в дъното на вечността I со чуваше, как джомоли ора¬
тора. / как в тая сънна, обща пустота I той хвърля словесата си на вятъра. Хр. Радевскн.
джонгалм мн. разг. (от циг.) Дълги кокалести крака. С баДжеци (крачули) разкопчани, под които
се съгледват на полвина косматите му циглави джонгали, на полвина черно-Дебели чорапи.
Ил. Блъсков.
джонгол м. диал. Бабишкср, дрътляк. Злата- Защо да не стъпва? Той е като брат с Димитракито
ни- X. Коста (който я махва сръката си). Гиди Джонгол! Туй се под твойта глава й. Д. Вой-
ников.
104

дзипам
джонка ж. Диал. Човка, клюн. Кокошката, патката а .лястовицата си птица, защото си перната
а имат по Дво крика, по две крили и еДин клюв (глги, джонки). Π. Р. Славейков.
джубй ср. остар. (ар.-тур. cübbe). Дълга горна дреха от сукно, обикновено подплатена с кожа.
Шешмц бей беше облечен както се носеха в онова време мюфтиите. с Дълго джубе от тъмно¬
зелено липицко сукно. Ц. Гинчев. Той е бил бая търговец. носел сукнена налци. сукнено
салтамарка, наметнат с джубе, подплатено със скъпа кожи. Ил. Блъсков.
джувЗп — вж. джевап. Какъв д:исувоп ще Даваме но нашите аги а бейове. Д. Талсв. Тя и на сиря
джувап Дови. Й. Йовков.
джуглйнка ж. Диал. Могилка, купчина пръст. ЕДан малък признак вземи тя, та рлзкопова Джуг-
лunната, що е отстрана в Двора. . . полива я с воДи и забърква калта с малко плява. Т. Г.
Влайков.
джуздЗн и джюздйн м. диил. (пср.-тур. cüzdan). Чанта за книжа, портфейл. — Сего пък млида
[кобила] Ди търся — продума като на себе cıf той, като подрежДише банкнотите в Джюз-
Дина са. Ил. Волен. Господин Шорлатонов. . . извади еДин натъпкан Джулдин. . . извади
еДно омазлно столевовл блнkmрmа а джеnτлеменсни я поДиДе. Хр. Радевски.
джука ж. рлзг. Устна. Сигурно този нов богаташ се усмихва със сините са дебели джуни не само
злщото се чувствува щастлив а салон, но а защото иска Да блесне злотото в устлтл му.
Г. Караславов.
джумбуш, джумбюш и джумбйш м. рлзг. (тур. cümbüş). Веселба, развлечение, веселие. Тоно си е
Тако: зл гуляй. за веселбици, зи джумбуш, зл свирки — Душато са Дова. Пелин Велков. Не¬
говите шега а Джумбюше нямаха край с изкоз. Т. Г. Влайков. Хонъмите, които До това
времо правеха различни джумбеши. . . се наредахо пра източните прозорци. Ц. Гинчев,
джумбюшлйя прил. разг. (тур. cümbüşlü). Вссел, забавен. Той беше са сяноги весел. кефлия а Джум-
бюшлия, и на сватбата пък така се бе отпуснал а развеселил, дето повече не може До бъДе.
Т. Г. Влайков.
джумбюшчйя м. рлзг. Веселяк, който прави джумбуши. Сватбата бива весела, лко ами весели
а джумбюmчии хора. сп. Лилякз.
джумфур м. Даал. (др.-тур. cumhur). Буна, размирица, въстание. И коглто най напъвахме всичка
сили раята си До възроДам и просветим, вий ставите маши но людените ди Дигите джумфур
срещу нос. П. Ю. Тодоров. Джумфур! Еснафите Дигнали джумфур! Михол доДе Ди каже —
тръгнали носим. П. Ю. Тодоров.
джумхур м. остар. (др.-тур. cumhur). Народ, навалица. Ще виДам сога ти низаnджu.с ли ще ста¬
ваш. или джумхур ще събираш в кизанджийските Дюгенс. Π. Р. Славейков.
джуна ж. разг. Устна. Клетей търговец са нозахопе долнята джуна. позамисли са а стане. та
са аДе. Ил. Блъсков.
джуржйпа ж. Диал. (от тур. curcuna). Подигравка, предметна подигравка. Съседните ми. коквите
сл πuисмuвулкu, ще мо взомит на джуржинл. и как ще се понижи преД тях. Ил. Блъсков .
джуржуна ж. даал. (тур. curcuna). 1. Врява, неразбория. Каймикиминът стоно, взе шипката си
под мишница а тъпър-тъпър — отиде. Стоно цяло джурджуно. П. Росен. 2. Подигравка,
смях. Но нямаше що Ди се права. Мпрго-молkр, трябваше Да направят митинги са, ако. п^
искит ди стлнит зи Джурджунл ни рuоτивнuцuте са. Ив. Вазов.
джуркав прал. Който нс вижда добре, мижав. Лицето му почерняло, брадато му сиво, и очите
му загорели та еДвам вижда, — джуркав е, при това луд. Св. Миларов.
джуркан прил. нар. Стрит, смачкан на каша. Сега Да сми Джуркан боб! Знаеш ли кан се лъзгл ра¬
кията след него'. Ст. Ц. Даскалов.
дзвСкам песв., дзвСкна св даал. 1. Звънкам, дрънкам. Турски пащоле ишлеме бяхл втъкнити в по¬
яса, а сабляти Дзβеkаmе по краката. Н. Бончев. Па нито се хване на хорото на челото, по
подскокне Ди му дзееkпaт три реда веражнаци на бедра. Елин Пслин. 2. Удрям силно, цапвам.
Що бе хублвец. що бе левент Като, като извил оная снаги, като откроил ония плещи, и ръцойе
му — ни-и до завърта, до те дзвекне воДнолс, тови те е! Елин Пслин.
дзвйзка ж. нар. Двегодишна овца. Вълчицата, коя! Забрави ли ланските й пакости? Три овце та
отмъкни. А вчера посреД бял Ден напаДна най-Добрити ми Дзвйзка. Г. Райчсв.
дзйври мн. даал. Вълнени гащи. Натрупала бяха то а проДаваха килими, ямболии. веленца, пле¬
тени вълнени фанели а Дзаври. чорапи. платна. Д. Талев.
дзидйна ж. диал. Развалина от зидана сграда. Селота си тие:. . . Рудлре, — ама две стари кули,
много ДзсДанс, с много турци. Е. Каранов.
дзивгйя ж. остор. (от тур. üzengi). Стреме. Неговото седло беше старо. сърмено — от млиДипи
му гоДина, с висок каш а пеш. с турска ишлеме Дзингиа. Ц. Гинчев.
дзйпам несв., дзйпна св. диал. Ритам, удрям с крак. Тръгна чичо Дяко от село Жибовряк. аз па¬
наири конче ди проДава. . . а то, като всяко младо. .. извие се встрани. по Дзите еДно чифте
а пик се опровс. Чудомир.
105

даурладжия
дзурладжия м. —вж. зурнаджия. Да прашиш да повикат от Слепите уруцн дзурладжинте и
тъпанарнте. Ц. Гинчев. Всички дзурладжии и шъпаиджии от циганската махала дружно
удариха в училищния двор. Елин Пелин.
дибидЮс нареч. днал. (тур. dibidüz). Съвсем, напълно. — Хубаво, даскале! Такова ли учение
учиш копелацнте тука? — извика той. — Нашето училище щяло да пропадне дибидюс,
ако се ие поправи. Ив. Вазов. — Каква ти камилавка! Нали вн рекох — с гола глава, дибндюс
гола. като щавена кожа гола. А. Христофоров.
дивадло ср. книж. рядко. (чеш. divadlo). Театър. Едно време в разни пражки народни дивадла е
поставяио иа сцената Иванку. Пенчо Славейков.
диван м. ист. (пер.-тур. divan). Висш държавен съвет в Персия, Турция и др. Войната се продължи
и Селим поиска сам да предводителствува войските си; Диванът му го възпря поради рели¬
гиозни причини. С. С. Бобчев.
диванелйк м. диал. (пер.-тур. divanelik). Дивотия, глупост. А ние да роптаем против този нрав
н да отиваме дотам да насъскваме нашето. - . мирно и покорно население против цар¬
ските власти. . е глупост н диванелик. С. Заимов.
динИнхaиИ ж. диал. (пер.-тур. divanhane). Хол, широк коридор, трем. Когато архидякоиът до-
пнваше кафето сн в одаята на главния писар, свързана чрез обща врата с просторната диван-
хана иа Садредин бей, гласът иа митрополита отчетливо долиташе до ушите му. А. Хри-
стяфоряв.
динаи-чепрЙз нареч. нар. (от пер.-тур). Прав, с ръце, · скръстени на пояса или на престилката,
готов за услуга. — Веч трапезата раздигат, / гости чакат Цена / да се яви с бял презръчинк /
н с вода студена / да им стои „диван-чепраз“, / да им шъта тука. Ив. Вазов. Кръстинку е
малък господ, казваш те. По сватбата; слугари, моми, булки, зълви, деверн, петлари ще му
стоят диван чепраз. Ил. Блъсков.
дйвек л<. диал. Качамак. Пътниците, като се запряха всред полето, избираха сн легловище, кладяха
огън н туряха иа него котел, да си варят дивек. Н. Бончев.
давйт м. остар. (тур. divit). Металическа кутийка за пера с мастилница на края. На малкия му
пъстър пояс се белееше един голям сребърен дивит н една малка кама с филдишено череие.
Ц. Гинчев. В пояса си носеше забоден дивит и чериокоресто ножче. Мих. Георгиев.
диган м. диал. Тиган. На дирека. където дядо Габю окачаше някога косата, висеше черното
менче. До огнището — саджака с дигана. В ъгъла до решетото — гърнето. М. Явярсяи.
дизгйви мн. нар. (тур. dizgin). Дълги ремъци на юзда, с които се управляват коне. Някакъв стар
кочияш се беше свил иа капрата н напразно дърпаше днзгиннше. Конете летяха право към
дървения кей. зад който се вълнуваше морето. П. Стъпов.
днзйя м. диал._ (от тур. dizi). Низа, наниз. В миг той присегна към една дизия чушки, окачена пред
бакалннцата. Ст. Чилиитяряв. ·
дикйт м. диал. (ар.-тур. dikkat). Внимание, предпазливост, бдителност. Той се огледа бързо и про¬
дължи; — Ще влезем вътре само аз н Кючук Кадри, а вие тримата ще стоите на вратите
н няма да пускаше никого ни да влезе, ин да излезе, но така, с дикат, уж сте купувачи. Д. Талев.
дикдл м. диал. (гр. dixsHa). Копачка с два зъба. — А. даскале.е — подвикна весело едни млад
момък иа Бориса Глаушев, който с всички сили блъскаше в твърдата почва един тежък ди-
кел с два зъба. Д. Талев. Излязоха по Надолец н Разполе н всички други мъже, които нямаха
оръжие - . - надоиесоха мотики. дикели н всякакви копачкн. . - та всички започнаха да ко¬
паят окопи. да издигаш стени от камъни. Д. Талев.	·
дикиджййски прнл. диал. (от тур.). Обущарски. За известно време настъпва мълчание в оикиОжий-
ската чаршия. Устата иа всички са захапали краищата иа засукваните конци. Ст. Чиляигярян.
дяяяджИн м. диал. (тур. dikişçi). Обущар, който шие емении. Тая залисаиост откъсна хаджи
Пеня ош хората н, когато един съботен ден той разпусна калфите н се приготви да излезе,
в дюгена му влязоха шест души старн днкиджин. Д. Немиров. Той си беше пазарил калфи
дикиджии и смяташе да ие отваря, докато не ги изучи да набиват клечки. Д. Немиров.
дикйс м. диал. (тур. dikiz). Покъщнина. Види се баща ми не мислил отрано да се жени тъй скоро
н нищо нямал приготвено. ни къщя, нн днкнс. ни сирмия, нн пари за сватба. Π. Р. Славейков,
дикИснαм несв., дикйсам св. диал. (от гр. δίκη). Дарявам, подарявам. Трогната ош хубавите
новини, на раздяла Койка му каза да изпрати'привечер циганката си в къщи, за да я дикнса
с брашно н с малко дръвца. Йл. Волен. Душата й още от момииство търсеше празника. Тогава
се обличаше с нови дрехи. Циганките дикнсваше по-богато, лоша дума н иа добитъка ие казваше.
пазеше се н ош греховна мисъл. М. Явярсяи.
дилбер прил. неизм. иар. (пер.-тур. dilber). Хубав, пленителен. Ще дойда, либе, ще дойда / иа ваша
дилбер седянка. Нар. песен. Такова дилбер копиле, макар н гяурин, грехоша е да го заколиш.
3. Стоянов.
диляиджИя м. днал. (тур. dilinci). Просяк. Ще вн водим кьорави на Търново н ще просите край джа¬
миите като слепите днлниджнн. Ц. Гинчев.
106

диха
дмлк ,w. диал. (от тур.). Позволение, кураж, смелост. Изпотрепал е сиромасите- - - — Какво ще
му сториш. когато ламята му дава Дилк. . - Знам аз, ама. - - „но е жабата. . . ами орелът
отгоре. - .“ Ц. Гинчев.
днмйя ж. диал. (тур. dimi). Домашен чттвортн вълнен плат за горни мъжки дрехи. И тя и чичо
Глигор тьчат сега дебели едни, вечерни димии — наричаха ги тях аби. Т. Г. Влайков.
дИмннк м. диал. Комин. Една дупка, оставена на покрива, служи в същото време и за димник, и за
врата. С. С. Бобчтв. Някои слабоумни люде срамуват се за рода си... Такива скоmосеıи“( ни
Докарват на ум приказката за един чистач, който откак се обогатил с чистене комини, съг¬
раДил си къща без димник от срам за първия му занаят. Й. Груев.
дймнина ж. остар. Данък, събиран някога от всяка къща, от всеки комин. А на мене само петдесет
златици — димнината. Толкова дан се пада на комините, които путат в Ряховоц. А. Кара¬
лийчев.
дйнислям м. остар. (ар.-тур. din İslâm). Мохамеданин. МиДхат паша строго запретил на „Д“е“-
слямите“ да наричат българите „гяури“. Л. Каравелов.
диисйз(ии) м. остар. (ар.-тур. dinsiz). Бтзβтриuк. — Мустафа-ага. полякът, — той бил проклет
турчин — още в турско време- с тояга ги е накарал да си сградят черновата. гдето я виждаш.
Царят не ще дuесuзu! рекъл. Ив. Вазов. Че най-после като ни зачесна с топовете тоя дип-
сизин, чо на сто наДали остана по един жив\ Ц. Гинчтв.
дннсйз-иманскз м. диал. (тур. dinsiz imansız). Жесток безбожник. А пък натите са Дuесuз-uмaн-
съз. - - У него милост няма. . . Който от турците ни падне в ръка, дерат го жив . . -
Ц. Гинчев.
дип нареч- нар. (тур. dip). Твърде, много, съвсем. Той усещаше как с всеки нов ден силите го на¬
пущат. Дип не му со хоДеше вече, а не му со и ядеше- Г. Караславов. — Защо ти са пари? —
поучуДи се Лена- — Драгой не ти ли е платил? — Драгойко ли? Той Драгойко ми дадо малко,
ама мене сега ми трябват още. Драгойко е добър човек... С него ще со разберем, дип пък ако
нямат на ръка. В. Пенков. дип чт съюз. Благодарение, добрт чт. — Дип че те познах кой си,
а то иначе щеше да изяДеш куршума. П. Вежинов.
дИплуз м. диал. (гр. διπλούς). Място в къща, в котто ст държат надиплени постелки и дрсхи;
възтртб, дртшник. Пролетес майка всички губерчета и постилки в диплуза държеше — сякаш
за в Диплуза да стоят са тъкани- П. Ю. Тодоров. Откога съм те в люлка залюляла. отто¬
гава съм затичала да ти събирам прикя. В горницата два Диплуза са натрупани, но мога да
ги стигам вече. П. Ю. Тодоров.
дипчмк м. остар. (тур. dipçik). Приклад на пушка. Бяха обърнали дипчиците на пушките си и
удряха немилостиво де кого завърнат. К. Величков. — Кон ли го е ритнал. - — Не. кай-
макам ефенДи! Исмаил, синът на Тургут бей, го халосал с Дипчикана пушката. А. Христо¬
форов.
днрлйк м- Диал. (тур. dirlik). Живот, разбирателство, съжителство. Тебо Ганка като не те люби,
хубаво, ще я откраднеш. ще я повлечеш, ами сетне какъв дирлик ще има в къщата ви и поме¬
жДу ви? Ил. Блъсков. За оДин такъв дрипльо като Косерката но бива цял еснаф Да си разваля
-.Дирликя“. Ст. Чилингиров.
дирман — вж. дерман. ОтиДох аз на аскер. . . Дойдох си чак подир десет год“еu, а той вече се
сгърбил. . - парите изхарчил, няма вече дирман. Ц. Гинчев.
дирута ж. диал. Бразда, линия, следа. Шосето, набразДено със засъхнали Дируги, лази няколко
време из падина. Ив. Вазов. Шейната се плъзва меко, разравя пухкавия пласт и слеД нея остава
Дво успоредни дируги. Г. Краев.
дмскос м. църк. (гр. δίακος). Метално блюдо, в което държат нафората при богослужение. Тогава
Дяконът кръстообразно слага ръцете си, взема Дискоса и потира. подига ги на високо, изобра-
жава кръст. 3. Петров и др.
дмстачка ж. диал. Съд, който ст пьлнн с жмго и ст оставя до мъртвец, за да се поставят в него
запалените свещи. В дистачката с жито запалиха няколко свещи и до главата и краката
пуснаха стръкчета босилек- М. Яворски.
дистHнктти- -тна, -тно, прил, книж. остар. (отфр. distinet). Ясен, отличителен. Едно пълно освобожде¬
ние от себе си с най-дистинктно съзнание на безбройни изтоми и трепети чак до пръстите
на нозете; . . Такава е вътрешната работа, състоянието и настроението на Нитчева дух,
когато е творил своя Заратустра. Пенчо Славейков.
диумври мн. книж. остар. (лат. diumviri). Двама управници в древния Рим. Другите по-важни
зДания на форума са били: храмът на Август. - . базиликата, Дето Диумерите са разда¬
вали правосъДие. К. Величков.
дйфан м. Диал. (гр. δίφανα). Голяма мрежа за ловене на едра риба. Бръшлянските рибари с еДно
хвърляне на Дифама са налавяли стотици килограми- С. Севтрняк.
диха ж. Диал. Същество, нещо живо. Руска върви: жива Диха / не види. не среща. / Де отива?
Не разбира. / Де ще спре? Не знае. Ив. Вазов. Нямаше жива диха. Ив. Вазов.
107

дншлО
дошло ср. днал. (от нем.). Дърво на предната част на кола, между двата коня. Като
наближих до талигата и видях увързано с въже счупено Дишло, запитах бае Гета дали iye
изтрае по пътя. Мих. Георгиев.
дйш-хакъ м. истор. (тур.-ар. diş hakkı). Пари, които плащали българите на угошаваните от
тях турци. Не знам другите граждани как ще разтълкуват тази сума от 2154 лева. ио за
мене това сн е грабеж. - . И нямам намерение да се явявам н да плащам телефонен ,,дша-
хакъ“- Г. Кαрαславян.
длабка ж. диал. Трапчинка, ямка. Майка л/у отся брашното н тъкмо направи длабка за содата,
той току изтропа иа прага. Ст. Ц. Даскалов. Те [биволиците] се нахвърляха иа крупичкаша,
шумно я лижеха, нздълбаваха в нея длабки. Ил. Волен.	■
длака ж. днал. Външен вид, изглед. Хване ли те веднъж жълтеницата или охтиката, и да се
излекуваш. промениш длакаша. Кр. Григоров.
дневница ж. рядко. Звезда зорница. Но дневиицата, като горделива за хубостта сн, бори се още
самичка със зората. Д. Вяйияяяв.'
доброхдтен, -тна, -тно, прил. книж. остар. (рус. доброхотньш). Доброжелателен, доброволен.
Но само от една проста к блнжиему евангелска любов побуждаеми, и школа в Габрово е
доброхотно свое иждивенне воздвнгнаха. Р. Поповия, добряхятио нареч. Той махна добро -
хошио с ръката си н аз седнах иа едни прекрасен фотейл. Св. Миларов.
доброчест и доброи^ен, -тна, -тно, прил. нар. Честит, щастлив. Всичките около тебе народи се
наслаждават от доброчест живот във всяко едно отношение. 3. Стоянов. Послушай ме,
Ивайло, ие пропадай за мене. Ти ще бъдеш доброчестен, може бн и повече от оная, която
ще ме замести. Ив. Вазов.
дябрячДстие ср. нар. Благополучие, щастие. Ех, то нейния живот какъвто бе. със сичките му
мъки н горчивини н със снчкише му радости н доброчестия- та е само за прнказ. Т. Г. Влай-
ков. Литература н общественост служат иа една върховна цел; постигане иа свобода н
доброчестие за народа. Ив. Богданов.
доброчестинд ж. нар. Благополучие, щастие. Ще настъпи времето на ших н общ труд за всена¬
родна доброчестина, за всенародно благоденствие'. А. Страшямяряв.
довезй св. диал. Докарам, довозя. Клеос и Битои впрегнаха се в колесницата н довезли майка
си до храма. Н. Михαйлявсяи. Добро ли е времето. то всичко отива през гроздобер н лесно
н весело; лошо ли е. . - то там мъжете да мислят как щат прибра и довези гроздето сн.
Ил. Блъсков.
довлет — вж. девлет. Ние денонощно се молим иа бога за нашия султан, хиляди годнни да до¬
живее. н за целия турски довлет, н за тебе, войводо-. Д. Талев.
дянДлеи. -лна, -лия. прил. . - .остар. Достатъчен. По програмите иа нашите девически училища
на ръкоделието е отстъпено доволно място. Ив. Вазов.
довдлствувам иесв. кииж. остар. (рус. дянольствонать). Задоволявам. Баща ми н братя мои
се заимаха со своя работа; те сн имаха ладия своя. рибната ловнтба доволствуваше всинца
ин. С. Радулов, довдлствувам се възвр. Като не се доволствували с разграбването иа Тракия
н Македония. те [сланнияте] шоз път се вмъкнали в собствена Гърция. Т. Шишков.
доволд се иесв. възвр. книж. остар. Задоволявам се. Още по-лошо в това отношение става обик¬
новено в занаятчийниците н по фабриките. Там дори н такова късо разстояние от време
за почивка се не дава на человеческата машина, която трябува да се доволи за това нещо
(обед) с няколко минути. Д. Фяитян.
до втордм нареч. книж. остар. Допълнително, по-нататък. Излязла е част от Илиадаша на
Омир, преведена от г. Филипа Велиев. Ний до втором ще се позанимаем с тая книга.
Ив. Вазов.
довършйтелен, -лна, -лно, прнл. кннж. остар. С който се завършва нещо; окончателен. Той с
удвоено прнлежаиие пристъпил към довършителното си образование. Н. Михαйлявсяи.
догадата^, -лна, -лия. прнл. книж. остар. (от рус. догадаться). Предполагаем, свързан с до-
догатка. След шия здравн, логически н основателни изобличения на Дегиневише и Клапрошовите
догадателин предположения, че уиите живели отначало във внутрената Азия на север от
Кнна.. - всеки. .. ще се увери. че тня догаткн и предположения тряба да се напустяш и
отхвърлят като съвсем недоказани. Г. Кръстевич.
догадя св. остар. Досетя се, догадя се. Оставям ви Да догадайте сами какво е било това сред¬
ство. П. Кисимян.
догадка св. диал. Досетя се, предположа. Ловците се завърнали, видели листовете размърдани,
Догадиалн. че тамо ще има някое животно да се крие. померили със стрелите н уДарнлн
сърната. Π. Р. Славейков.
доган м. диал. (тур. doğan). Вид сокол. А там далече. де страшната пирамида от оглозгани че¬
репи влечеше иа кървава стръв врани. псета н доганн — беловлас бард повличаше бяла мантия.
Н. Райнов. Един викаха орли са. други — доганн. трети — диви гъски, жерави, някои се
препнраха и на шега викаха даже. че са овце. Ц. Гинчев.
108

дойтедка
доганджня м. астор. (тур. doğancı). Лице, което обучава и се грижи за соколи за лов; соколар.
Рапни белият хат на султани, от рлмото му хвъркни сокола му а се устреми подир гургу¬
лицата. Догинджиите надиДохи ловДжийските са викове а препуснаха конето са. Й. Йовков,
дога ням песе. Даол. Намирисвам. Но къща смо седем I поДагно^ш, сестро, туй лято; I но пръст
лз Доганям. че ред ми се паДна I симси До прехвърлям земята. Пенчо Славейков. На цветята
в тая картина рядко трепти роси, техният дъх догоня на книги. Пенчо Славейков.
договОдз ж. Диил. Доссщанс, догаждане. Или така ми се но мене само стори, I ала.. . — тез
слова I съм чувал? А Белин усмихнат го спогледа I а смигни: „Туй не е пепроео Договедл: I
туй не е негово. Тук ама пръст Младен. Пенчо Славейков.
договСдя се св. възвр. Дсал. Досетя се, угадя. Но така скоро, не веДнъж. можах До се ДоговеДя
що значи сичко тово. 3. Стоянов. То не му ли иде нему ни пипето. че тия работи е Досущ
натъкмена а всеки пρ-рmрокоп човек ще се ДогрееДα никъДе бие. Б. Обрстснов.
догодя св. диил. Разбора, досстя се. — Вчера. ефенди. като се приближихме До Котел. та по¬
ръча на войската са До не вика. . . и никой не те послуша. . . Котленци ДогоДихи а се защи¬
тиха. В. Друмев.
догодя се св. възвр. Диол. Случа сс. Ако се догодс някое нещастие но някой честен человек. цял
свят бави наскърбен. Кр. Питурка.
дограмаджия м. Даал. (тур. doğramacı). Дърводелец. Тя беше с много и от разен стил мебели.
конто лз после в животи Добре опознох. Те бала работени от сомия ми чичо, когото той е
бил догримиджия в гроДи. А. Страшнинеов.
додавка ж. остар. Добавка. Кото Додавко на втората причини за разпространение пuянствртр
от черпене в пияните дружества от многото Други аДе а онова черпене, което става по доми
в празнична Дна. Хр. Г. Данов.
додЗтък м. остар. Добавка. Человекът има силото и величината; пиистпрстαте а хубостта
си Додатък на Другия род. Д. Войников.
додСен, -ейна, -сйно, прал. рядко. Който додява, досаден. Фотипрβрто Любρслρвuе. Дллеч от Да
бъДе монотонно а ДоДейно, както мнозина са въобразяват, без по-отблизо до со го изучели,
е еДно от най-пъстрите по своето съдържанае списание. Ив. Д. Шишманов.
додрзжЗвз мн несв., додражйе мн св. Дсал. Става ми драго, домиляла ми. Йонно се усмихне.
ДоДражаво му, като че с перце са го погалили. Ц. Церковски. Като виДя детето. че е оздра¬
вяло. ДоДрожо й а зо До се смее. Т. Г. Влайков.
дождн носв. даал. Вали дъжд. В нснри година, когото летният пек е много салон, ако преДи ного е
дожДило, езерекато воДа се сиррсуβа — киисталосва се. К. Шапка рев.
дозвола ж. ряДко. Позволение. В тойзи исти Ден обадиха Свсτрсллву. че някой си калугерин
богомолец иска дозвола До се поклони ни веления княз от неизклзанр светло лице. Ел. Мутева.
дозволСние ср. нар. Позволение, разрешение. Зи Да се запознае непосредствено а лично с работата.
също а с рщущенα.яτо но еДин машинист във време на движението но влака. Зола нарочно
изпросил Доз/олснно а пропътувал от Париж До Нант в сомий локомотив. Ив. Вазов. Много
зДрове, казва, и прошки искам. Да ми ДаДат Дозволение Ди ам аДо в къщота, Дар Ди ге Даря,
нлкто прилича на майстора. Р. Стоянов.
дозволявам несв., дозволя св. нар. Позволявам, разрешавам. Хаджи Генчо никога не Дозво■мви
ни жената са а нл Децата са Ди участвуват но неговата трапези. Л. Каравелов. Депутатът
се разсърди, вероятно се досети, че конституцията не Дозволяво никому Ди пличо в трамвая.
а зини До кожо нещо ни чиновнико. Ив. Вазов. “Учителко, Дозволото ме Ди ва попитам нощо
което Държа но ум от еДин час насам. Кр. Пишурка.
дозСмам несв., доз£ма св. Дсал. 1. Разбирам, досешам се. Но когато те запееш — I Де дозомат,
как подушат — I тачат всичка да те слушат I а До виж хвалби тогаз. Π. Р. Славейков.
Христо стоеше спокойно срещу Коля а Бояно а съвсем но Доземише онова, ноото тъй гръмко
а с буйно ръкомахане му се рлзпuлеяmе. Ц. Церковски. 2. Възползвам се. Ощапали стрелеца
по крака, който от болест изпуснал лъки. от което Дозел гълъбът и рρбсгпал. Π. Р. Славейков,
дозлипяване ср. ряДко. Прилошаванс. Той потърси глава като от дозланяване някакво и потръгна
неволно към кошарата. Ц. Церковски.
дознйвам несв., дознйя св. Диал. Узнавам научавам, опознавам. А когато не можех това Ди До
гаДя, попитвах го. а тъй Дознавах ще нощува ли в конака. Св. Миларов. С еДно реч. ма Дозна-
ваме из ноя [историята] живото а съдбото но различните нароДс. Г. Йошев. Той умря на
туй място; но никой никога не можа Да Дознае къде му си погребала тялото. .Кр. Пишурка.
донлица ж. Диал. Кърмачка. А греческио [език] треви Да е неезхоДен, а Ди се почита като еДна
дрαлαцо. До Дои а пои сегашните а последните млаДа отрасла с преслодкото са мляко. Р. По¬
повия.
дойлница ж. даол. Дойна крава. И кривите трябва Да Държот Добре както а воловете, особено
доалнеците крива трябва Добре Ди се хранят а гледот. за Да Довит по-много мляко, в. Ступан.
донтелка ж. остар. Кърмачка, дойка. Детенцето ни пяпни ще вирее, цъфти а расте, ако сми
Доителкато харно мляко. Й. Грусв.
109

докйз
доказ м. диал. 1. Изказване. Духовник· чловек по верните Докази, що со срещат в съчиненията
на Шекспира- помислил би го за черковник. Й. Груев. 2. Доказателство. Любезността е най-
добър доказ за чловечътuнa, Й. Груев.
доказание ср. книж. остар. Доказателство. Атанарик напротив отговорил, че речените помощ¬
ници били пратени не бунтовнику, но царю римскому. и за доказание показал Виктору писмата,
що му бо писал Прокопий. Г. Кръстевич.
доказвам носв. . . - книж. остар. Правя донос; доноснича. Преминавал в турския лагер и там
Доказвал каквото се научавал за разместмването на руските войски. Св. Мнларов.
докапча св. диал. Изпия до последна капка; доизпия, привърша. Изпоплашиха кучетата и за
еДна неделя докапчиха виното на селото за бог да прости падналите герои. Чудомир.
докара ми се св. диал. Случи ми ст, удаде ми ст. Като се връщах от странство за в село- докара
ми со Да се отбия и в Русчук за няколко дена. Т. Г. Влайков.
докачка ж. диал- Обида, оскръбление. Несравнено по-умни са ония человДци. които се скоро
примиряват и които, кога се докачат от някого, лесно забравят и прощават докачката.
С. Радулов.
доктриналтн, -лна, -лно, прил. книж. ряДко (от лат. doctrinalis). Който нт търпи възражение. Спо-
менатий орган каза по един доктриналон начин, че днес ний българите имаме нужда от зДрава
наука. Ив. Вазов.	' . ·>
докундйсвам нес/ь. докундйсам св. диал. (от тур. dokunmak). Засягам, обиждам. Па си позволя¬
ваха и чанкънлъци, докундисваха на честта кое жени. кое моми. А. Константинов. Аз- хатър
не знам, ама и никого не ДокунДйсвам, нито оставям да го ДокунДиса Други. Ц. Гинчтв. Казват,
чо страшна зима станала татък, и станало голям къран на овцете; как е бе, аретлик. Да
не е Докундисало и вас? Ил. Блъсков.
докурджум м. диал. (от тур. dokurcun). Игра „дама“. Кметът си глеДа тютюните, секретарят
като жена — и Докурджум не знае. Чудомир.
докускънкардаш м. диал- (от тур.). Вид билка. Ще намериш няколко коренчета от Дилянка, що
вземет малко Демирбузан и малко ДокускънкарДаш, ще ги счукат на прах, ще ги пуснеш в
четвърт литър вода, ще пиеш пет-тест дена по еДна ракиена чаша преди яДене и няма да ти
тупа вече ни под лъжичката, ни под поничката. Чудомир.
докънкам св. Диал. Изпадна в крайна оскъдица. — Имат ли ти, тъй пък, до Десетина кринчета
в заем? — Жито ли?. . И вий ли сте я докъикали? Аз пък мислех до вас да дойда. Ц. Церковски.
докърна св. диал. Доокастря, доизрежа. Малкият завари баща си да кърне едно младо тънко
дърво.. - Чакай да докърна барем храста“. Ил. Волен.
долама ж. диал. (тур. dolama). Вид горна дреха. Уж го видели. чо работил на моста. . . обле¬
чен с арнаутска долама. 3. Стоянов. Ей сега! — извърна со иконописецът и копринената му
долама, дълга почти до петите. зашумя край него- А. Христофоров.
долангач м. Диал. (тур. dolangaç). Яйчена баница. Живях у Къороолу в Катлакъой. Той нали о
авджйя. Храни ме цяла зима, докато стане време за лов. Все долангачи ядохме. Д. Немнров.
доландардаджййски прил. диал. (от тур. dolandırıcı). Мошенически, безчестен. Това за нас никак
не е чудно- защото зй доландардаджийската търговия no-изнася атмосферата на беззако¬
нието, режима на вътрешното убежДение на еДиничните личности. Пресата.
доландарджидък м. диал. (тур. dolandırıcılık). Мошеничт^тво, хитрост. Ти го не глеДай, че о
кмет; он е станал кмет с долaедapджıu(ль! - . . Денем кметува, а нощем ходи та краде
на хората. Мих. Георгиев.
доландърджйя м доландарджйя м. диал. (тур. dolandırıcı). Мошеник, хитрец. ПреДприемачът
излезе бръз и лек човек, много разпореДителен и пресметлив, голям хитрец и малко нящо
Доландърджйя. Т. Г. Влайков. А разни доландарджии намериха момента удобен да сплашват
нашите евреи, които по атавизъм имат силно развито чувство на страх. Пресата.
долап м. . . . нар. 1. Градинарско колело за извличане на вода. Кончетата по зеленчуковите
градини край Марица все още лениво въртят Долапите, поклащат глави. сякаш со съмняват
в строежите. Пресата. 2. Тепавичарско колело. Мярна со мостче, до него тепавица
огромно водно колело-Долап и автобусът навлезе във влажен, прохладен път. П. Проданов. 3.
Ламаринен съд за печене на кафе, пуканки и др. Пред тях [момите] на пръстен мангал една
поДявка пукате в тенекиен долап кукуруз. А. Страшимиров.
долахт^е^ннк м. диал. Мъжка горна дреха с ръкави до лактите. В кръчмата намерих сам-си еДин
млаД с uетълuгеетно лице момък. - - напето пременен с живописен „Долахтеник“, украсен
с пъстри „обтоки“, с бели спретнати „чошири“- Ив. Вазов.
долахтянка ж. Диал. Ръкавица до лактите. Соколът се Държеше у мешинената му Долахтянка
ръкавица и често си разперяше крилата Да ги оправя и наместя. Ц. Гинчев.
долма ж. нар. (от тур. dolma). Чушки за пълнене. Долма чутки се изчистват от Дръжките
заеДно със семето, изплакват со и се напълват. М. Гаврилова.
долнина ж. ряДко. Липса на добродетел, на благородни пориви. Любовта към мястото. сиреч
към татковината ни. е една голяма ДоброДетел, която нашият народ не е още разбрал. ни
110

дямявOдство
усвоил. „Тази любов той пе е имал и в предишните времена па живота сн н е понесъл н
наказанието сн. Той ще носи това наказание на долнина, иа слабост. . . н иа простота дотогава,
додето не усвои тази добродетел и додето ие почене ди я упражнява. сп. Читалище.
долница ж. Диал. Долна част на сграда и др. Главната сграда, пи която долницата е построена
от твърд камък. - . , има изглед та пaралeлогрию. Летоструй.
доловя се св. възвр. днал. Добера се, заловя се. Гроздана. Аз обичам овощията. н секой път като
се доловя До тях, ям толко, щото се поболвам. Кр. Пишурка.	'
доложак м. диал. (от тур. dolu) 1. вж. долуджак. Доложака тебе чака. Поговорка. 2. Сватбар,
близък на младоженците, който носи обредния сватбен петел. Във втората каруца се возеха
кумовете и доложакът — Христо Семов. Той въртеше петела над главата сн н уморено
викаше; — Ииии, хо-хо-хооо. . . М. Яворски.
долосвам несв. рядко. Викам за нещо „цолу*. А ти само с нащръкнала коса. знаеш; „Долу чорбад¬
жии“! „Долу царе!“ Долосваш снчко. Ив. Вазов.
долуджак м. диал. (от тур. dolu). Голяма чаша за няия. Най-сетне излизат н долуджаци, кои
шряба ди се допнват. . . до капка. Ил. Блъсков.
долупам св. днал. Пристигна, довтасам. Гана се разшета. Принесе едио-друго н тъкмо пипна
доилката да я примъкне, Тончо' ■ току Долупа н я отне от ръцете Н. Ст. Ц. Даскалов. Съсе¬
дите ли се изпревървяха пи кошарата, та разказаха всичко пи стареца. или той сам се пре¬
мисли, то ни обед . . . той току долупа с торбати пи рамо. Ст. Ц. Даскалов.
долЮм — вж. дюлюм. Те имаха голяма граДина — около Два долюми място зад къщата нм.
Д. Талев.
домазет м. днал. Зет, който живее в дома на жена си, приведен зет. — Ако иска Лазе, може Да
дойде да живее у тис след сватбата. — Не — днгии ръка Стояи. — Не го давам аз моя
Лазе домазет} Д. Талев.
домашност ж. остир. Непринуденост, близост. Кортес, известеп за идването ни импера¬
тора. излезе иа предпня двор Да го посрещне .. . н го заведе в стаята си, дето, като влезе,
седпи с домишпост н заповяда ди Дидат стол н пи Кортеси. П. Кисимов. И с голяма почест
съвременно н с голяма доверепост и домашиост той сеДпа прн Коломба. П. Кисимов.
дямеетяя м. истор. (от лат. domesticus). Началник на дворцова охрана. — Кой е тоя приятел? —
Йоан Каишакузии. великият доместнк. Ст. Загярчиион. Ашшал убо возцарнвся. промени
и всичките властии саповпнци. н постави Лимпадня префект преторийски . . - Ашаулфа
брата жепи Алариковия комит па доместиците, т. е. ничилиик ни царските стражи. Г. Кръ-
стевич.
домета се св. възвр. разг. Довлека се, домъкна се. Отде се домете шоз навляк, че сега н пего
да храня! В. Чертоненсяя.
дямяшлнряа ж. днал. Жена, която обмисля работите си и се досеща. Таман па време се е сетили
Тники. Тя е домишлярка, неговата хубава невяста. Т. Г. Вдай^в. Дорде се чудила кака Дина
как да каже Неди за това — пали тряба по-пипреД и пей да се обади — Неда, каквито си е
паметна н домишлярки, сетила се. какво измъчва майка й. Т. Г. Влайков.
домовйна ж. остар. Покъщнина. Тика, според състоянието сн. като им [на младоженците] иаз-
начат разни вещи за Домовйна, постилат ново платно от процепа ни коляша До ония стая,
коя е приготвена да ги дочикат. Г. С. Раковски.
домовйт прнл. днал. Заможен, имотен. А тоя им пак рече. Зи това всякой книжник, който се е
вече учил за царство небесно, подобен е иа человек домовйт, който изважда из съкровището
си ново н вешхо. Кратко тълк. на еванг. от Матея.
дямянладелеп м. остар. Собственик на дом. Всякой домовладелец се старал тъй Ди си построи
къщата - - , че само тя Да ти се хвърли в очи. А. Константинов.
дямявладйяа м. остар. Стопанин на дом, домопритежател. Ако сте честен н невинен человек
н домовлидйки. оставеше пи да прегледаме и да претърсим в къщата ви. Π. Р. Славейков,
домяниик м. диал. Стопанин, собственик, домакин. Домовника заклали пи дворът, бабата му —
зад къщати. в. Цариградски вестник. Седемтидесетгодишни момци дошли на чуждо място - ..
н се държат на голямо в обществото без ди им мигне око, като че ли са домовннцн павсъде.
Й. Груев. Плаче пашата земя за домовпик. плаче и тим сърцето, кога гледаме ония безводни
пустини, оголени от биле н изгорени от слънце. Н. Бончев.
домяннипα ж. диал. Домакиня. И Габриел обаче от своя стрити беше человек работен, пестелив,
степенен. а Жани, като старателна Домовтица, държеше своя колиба в добър порядък. С. Ра¬
дулов. София в късо време се изучила Добре Да шне, а подир няколко години били вече в състоя¬
ние да се разпорежда като домовтица в бищнпа сн дом. С. Радулов.
домовод м. книж. остир. (рус. домовод). Настоятел (на училище). Сегашните тишн училища
сн имаш настойници. . - Тия домоводи ти училищата се избират съборно от добрите н честни
граждани н селяни н се грижат за вснчко. Н. Бончев.
дямявядстня ср. кннж. остар. (рус. домяводстня). Домакинство. От това и лекото, песлож-
пото. негрубото заиятие ще бъде иий-естествето за жената н то ще бъДе ний-повечето домо-
111

ДОмдтНИК
воДс/твото. макар а не в собственото жилище. Летоструй. Тя [жената] τuсбвл До наДзаро
повеДението, нравите а труДовете но Домочадците, До, се грижи за дрмρвρдството, зл раз¬
ходите а Др. т. Лстоструй.
доиOнппк м. книж. рядко. Кандидат за женитба. Колко добре щеше Ди бъДе. ако беше се задомилл
веднаго. Наистина, всичка Домогници не бяха кой знао какви люДе. Ст. Чилингиров.
домдмвща — вж. домовница. Крушата май от корена са Далеч не пидо, лми като си клже
младо о; като се нарече одньж Домомница. тряба Ди слуша мъжл са, какво ще стори.
Д. Войников.
доморбдие ср. остар. Семейство, домородство. Канвато си краДцате а убийците в градовете,
такава са а лошите чеДи в дряtородисто. Ал. Кръстсвич. Нашето хората со балсамито,
костр изливаме кротко връху болката на едно страждуще сърце, те си отровата. с крстр
погубваме тихото благополучие на едно цяло Домородие. Ал. Кръстсвич.
домородство ср. оспор. Семейство, чсляд. У самите фамилии. у самите домоирдство се раз¬
поделят работите спореД способностите на сени един член от фамилията, в. Ступан. Кол-
кото за царското ДомороДство историците мълчат; ваДа се. че Борис-Михлил тогаз
е бил Довец. Т. Шишков.
домочЗдсц м. остар. Член на семейство. Тя [жената] трябл До надзира повеДението, нравите а
трудовете на домочадците. Ди се гражи за домоводството. зл разходите а Др. т. Летоструй.
домочЗдие ср. остар. Семейство, челяд. Тя не само киснеше в театъра цял ден . .. но ДовежДише
а дрмрчадиетр са. Ст. Ц. Даскалов.
домошЗр м. даал. 1. Домакин, къщовник. От година булка Митювицл трие сол на мъжовлта са
глава а гълчи: — Що за домошар са, бре, нита ние. еДинствена■ в- махалата сме- още в старата
плетаркаХ Просата. 2. Покровител на дома, на семейството. Когато женлти нигоДи запа¬
леното кандило преД иконостаси и започна да се кръста полуприеодено, просякът се обада. —
Светеца домошарс ли попиигледо, хубавелко кръчмарице? — попити той с гъгнав а провле¬
чен глас. Сг. Загорчинов. 3. За кучс или котка — която обича скришом да тършува из къши.
Дрмртаu нотки, Hрсτρ скришом Домошарувл из къща. Π. Р. Славейков.
домошарка ж. диал. Жена, която обича да си стои в къщи. Та есе доми ли са стоиш, Тинке? . . —
Зная, та са дрмошаukа. но защо пък се затваряш нито калугерици? Мъчно ли ти е за нещо?
A.	Каменова.
домошЗрство ср. Диал. Стоене у дома. — Божа орисия! На еДна къща домошлuствр, а ни друга —
просия — продължи той все със същия глас. Ст. Загорчинов.
домошарувам несв. Диал. Тършувам из къщи. Домошар нощни, която скришом Домошарува
аз къщи. Π. Р. Славейков.
домузлук м. диил. (тур. domuzluk). Място между улея на воденицата и колелата. Старецът .	.
ничиси се намери в домузлунл но водепицащо, а аз се натъпках в коша. 3. Стоянов.
доаЗдя се. даал. Прибавя, добавя. Нищо са нямаме нео що рече — не сме а имали никога. Тъй
мисля аз, де — ДрпaДα. защото зиболяза в лицето ни госта са нещо затворено и чуждо.
B.	Мутафчиева. — Остави се, донода Плащов Станко: — емнали си се с вуйна си Кимона,
то искат Ди пропущат като в село без кучета. А. Сгрзшиииеов.
донзимЗ ж. нар. (тур. donanma). Увеселение с илюминации; шум и глъчка. Мъката ни беше
толкоз рρ-грлсмл. че тля нощ ставаше в граДа „донянл/д“ (илюминация) зл някакъв празник
ни султана. Ив. Вазов. Но всеки има това щастие — ди прасъстеува на султански Допанма.
Гам. пиша ефенди. ще ваДиш такива чуДесии, че ще ги запомниш зл цял живот. Д. Рачев.
дондурмЗ ж. Дсал. осщи^р. (тур. dondurma). Сладолед. Бекир бабо. шербетчи.сща. . . седеше поД
голямата черница на Двора а въртеше едно тенене кръгло в едно каче с лоД а сол да прави
дρnдурмл. Ц. Гинчев.
дондурмаджия м. Даал. (тур. dondurmacı). Продавач нз сладолед. Шербетчии, дρпдуuмаджиα.
хилвиДжаи, бозиДжии кръстосват из шарения свят но „голямото хоро“ а виклт, тл се късат,
стоката са хвалят. Ст. Заимов.
донждн м. книж. остар. (фр. donion). Кулз на къща тгли -замък. .Няма·толатα с гнили допжрпα. I
от старината честна останки· I дето живели стара борона. Ив. Вззов.
дбница ж. диал. (рум. donitâ). Дървено ведро. Влихuпнuте взехл кобилицето с Донсците (кофи)
а злота/ахи ни кладенецо за воДо. Ц. Гинчев.
донякога нлреч. остар. Някога. Чувай, ако дрпякргa нийДеш рлзнρвпuчещр а отключиш пещерата
на змея, клкео ще ги правиш — два низана пълни с пара! А. Каралийчев. Дрnснрга. а псма
До е късно, t що тръгна пик слми със своята песuета. Е. Бзгрянз.
допие м. книж. остар. Дописка. Дрирстрлски българи не са приомнлти е съзuдаемас от тях
църква в Доиосщол. както явихме е първай наш -Допие, злщо■ со поискали До се чете а българ¬
ски! Възрожденския псчзт.
допраскам се св. възвр Диал. Домъкна сс, довлека сс. — Оня Дон се Допраска тука един яблпджuс.
софиянец До рmρграфииа лвелзамлнски работи. Н. Хайтов.
112

досетка
допрос м.- книж. остар. (рус. допрос). Разпит, следствие. И дълго-дълго би се протегнала тази
пантомима, ако самата мома ... не начена един дълъг, предълъг разговор. който приличаше
на един инквизиционен допрос, който допрос хвърли инспектора в девет пдта.А. Константинов,
^простен, -а, -о, прил. диал. Позволен, допустим. Аз ти скимах да но говориш с толкова разпа-
леност, но ти следваше както си знаеш. Такъв свободен разговор е допросmее само между
много близки приятели. П. Бобтков. Струва да со спомене и Сирота Цветана. . . побълга¬
рена от Й. Груева „приказка“, която не е друго освен превод на оДна от Карамзиновите по¬
вести. Но таквизи побългарени работи само у нас са допросτее“, като новаци още в сичко.
Т. Шишков. допростТно нареч. П. Допростен^ ли е да съдим другите? О. Не съдото, да но
бъдете съдени. Кратко тълк. на тванг. от Матея.
доnpoстйτтлтя- -лна, -лно, прил. диал- Позволен-Обаче забележи, че Добрият добива само допро-
ститолнито раДости и веселби, а противните, що повреждат него и Другите и които пре¬
минават преДелите на честността. отбягва. Ал. Кръстевич.
допрощавам носв., доиростя св. нар. Позволявам, разрешавам. Маргарита пощя да земе се¬
риозен виД; но видя в очите на Гезида толкози почитание и таквази преданост. . - щото
нито царското й величие допрощавашо, нито тя усети доста сила да го отчае- Н. Михайлов¬
ски. Не им [на децата] допрощавайте гнева, упорството, укорението и охулването, защото
навикът на тези пороци развратява нравите. Π. Р. Славейков. При сичко това опреДели,
щом зДравето му допрости да отиде на двора, да даде изложение за мореплаването си и да
разкаже на царя за събитията си. П. Кисммов.
допъти нареч. нар. Следния път, другия път. Трябва ми по-свободно време и да бъда въоръжен с
безжалостен топор, с който сега не ми се ще да работя и да тровя мислите си с жлъчка
сред радостта на тая пролетна, празнична природа.. . . Дб пъти. Ив. Вазов.
дораасβетеи- -тна, -тно, прил. книж. рядко, (от рус. рассвтт). Пртдутр^uити. Денят се раждаше
срод шум, а ти сама — (а ти умирате: той в леките оДежди / на доразсветната по лу тъма, /
а ти в благоуханните надежди / на ранната си младост. Π. К. Яворов.
доралия прил. неизм. нар. (от тур. doru). За кон — с кестенява козина; дорест. Не отседнал още
коня доралия, / и заудря порти непознат делия. Π. К. Яворов.
дорамаджилък м. диал. (тур. doğramacılık). Дърводелство. Заниманията, що предпочитат щур¬
ците са: каикчилък, емишерство, сакаджилък, а най-вече ДорамаДжилък и др. Летоструй.
дортда м дбртдт нароч. диал- Другия път, следния път. Невястата като стане и види квасника
замесен, земе Да се тюхка. . - — Ех, няма еuτо, — ще го заглади тя, [свекървата] — ддреда
и ти ще помогнеш. Т. Г. Влайков. Тончо не можа да намери теменужка. Беше още рано
за тях. — Нищо! Ще бъде пък Дорода\ Ст. Ц. Даскалов. Като спаДнем дарата на чувалите,
точно излиза. Ако има в повече, ще си го вземете ддреде. Ст. Ц. Даскалов.
дория прил. неизм. (тур. doru). За кон — с кестеняв косъм; дорест, доралия. Конят на дяда
попа беше один хубав, едър, дория кон- Мих. Георгиев.
доробаитц м. остар. (от рум. dorobanj). Войник пехотинец. Вържете на всякой войник на десния
крак по еДно снопчо соно, и на левия — снопчо слама, за да могат да разпознават кой е дес¬
ният и кой е левият им крак, защото — за срам на римското ни произхождение — нашите
храбри куркан“, а също и доробанцито и до ден днешен не могат да усвояват тази
премъдрост. А. Константинов. ПреД и около караулницата со разтъпква доробанец с пушка
на рамо. Ст. Заимов.
досадТн, -а, -о, прил. рядко. Отегчен. И когато- досаден от разхвърляността на своето съзна¬
ние, князът поиска да приведе в логична връзка всичко, коото беше премислил, видя, чо е не¬
възможно да стори това. Ст. Чилингиров.
досажда ми ст несв., досйди ми ст св. възвр. диал. Уморявам ст. Трябва човек и да почине — до¬
сажда се. На, аз съм млаД, па ми со е досадило, та на теб ли не ще се ДосаДи! Т. Г. Влайков.
досаждам се несв. възвр. ряДко- Отегчавам ст. Никой от тях но бете запознат със стопан¬
ските и финансовите проблеми, така нашироко излагани сога от лице, коото наистина ги
разбира основно, но от които те се досажДаха. Ст. Чилингиров.
досажд&шс ср. книж. остар. Неприятност, измъчване. Наистина Давид е бил много добър, та
отведнъж го не уби, за да се избави от свирепите Досаждения на този чоловек. Кр. Пи-
шурка. ДосажДенията му, за да привлече на своя страна тази сърчена мома, принудил“ я
най-после да прибегне в Дружината на известния по това време в тези страни Вълчан вой¬
вода. Π. Р. Славейков.
досАм предл. нар. Съвстм близо до. Коларите вървяха досам добитъка; само еДиният от тях
беше изостанал назад- Н. Нинов.
досетка ж. диал. Предположение, догадка, достшаит. От лучканията да со намери автора на
тая книга, изгложДа най-правдива Досетката на едновремешния италиански дипломатиче¬
ски агент в Ранава. Пенчо Славейков. Може би чо тетка Елисавета щете да продължава
със своята слаДкоДумност Да предава по свой начин и да украсява със собствени Досетки
разказа на бае Митра за онзи свят.- но тя беше принудена да спре- Мих. Георгиев.
8 Речпик на редки, остарели и диалектни думи
113

досещам
досещам песе., досетя св. рядко. Усещам, долавям. Йонко досеща подигривката. пък отново иа-
вежДа глава. Ц. Церковски. Посрещаха го тихи гласове; някои пееха. Малко по-нататък
досети н дъх та печено месо. Ст. Дичев.
ддсосен, -сна, -сно, прил. днал. Достатъчен. На 1771 л. парламентът му отби помощта, що да¬
ваше- н от онова време възпнталнщето остана да гледа па помощ ош милостиви люде, а тая
помощ беше доста Дососпа. Й. Груев.
доспехи мн. старнн. Бойно облекло на средновековен ноин — шлем, броня, ризница, щит и
наколенници. И ний сме имали могъщо царство, доспехи бранни, тежки щитове. Г. Райчев.
дост м. нар. (пер.-тур. dost). Приятел, другар. С кмета сме добри достове и той няма да ми
счупи хатъра. Ст. Чялянтярян. Имам сигурни достове в още много градове н села близко
До Търново, че и от по-надалеч. Още тия дпи ще ги посветя в делото. Ние тук ще подготвим
всичко за успешното вдигане на въстанието. Г. Дръндаров.	.
достйжен, -жна, -жно, прнл. диал. Заможен, богат. — Та па е н достйжеи бае Славчо. И от
бащи му остана коджа мюлчец, па и той си прикупна коджа. Т. Г. Влайков. По-спретничко
стегна шя своята току-що излязла изпод коритото мома, — според колкото бе досшижпа.
Т. Г. Влайков.
достлук м. остир. (пер.-тур. dostluk). Приятелство. Но стар хесип достлук разваля, казваше
бащи ми. Ив. Вазов. Освен това Стоил беше пръв приятел па началника и съДяти. . . па
с техния достлук плишеше своите длъжници н всички, които му не вървяха по гайдата.
Хр. Максимо·. Достлукът му е на коляно — приятелството с него не е трайно.
На турчина досшлука та коляното му. Π. Р. Славейков.
достойния м. старин. 1. Саняβняя. От дясно и ляво ни Смилеца седнаха; севистократор Радо¬
слав, бан Балдю, първий достойиик в царството, старец влиятелен и богат. Ив. Вазов.
В тази къща. . . живееше. . . еДин голям достойиик турски, та име Джелилледии-паша. Сн.Ми-
парян. 2. Достоен човек.— Ти те знаеш, сннко, че нашият пророк Мохамед обещава райски
наслада за ония, конто вървят по волята му. — Кои са те? — попити Георги. — Досшой-
инцнте, които имат силна вяра и пазят телесна чистота. А. Каралийчев.
достолепен, -пна, -пно, прил. старнп. 1. Богат, великолепен. Трн Дпи после, Ашил даде вече на
Максиминови позволение Да си отидат, и за да ги почете, подарн ги с достолеппи дарове.
Г. Кръстевич. 2. Достоен, важен. Никой обаче под маската на достолепно чорбаджийско
държите и светска усмивка. . . ие можеше да проникне кризата па положението му. Ив. Ва¬
зов. Той сеги изпълняваше само едпо от своите задължения с пълно достолепно чувство;
беше председател па окръжното партийно бюро н разговаряше по телеграфа с министрите
н регентите. А. Страшямярян. 3. прет. Който държи на достойнството си. Досшолепнише
добруджанки хоДяш дори на рибота облечени в тържествени носии. Н. Стефанова, досто-
лепия нареч. Дали някой ще се обнДн или те. това пнкак пе ме тревожи; когато говоря прав¬
диво ... аз пе считам за Достолепно да го усуквам. и всякога говоря според народната по¬
говорки — право, куме, ти в очи\ Пенчо Славейков. Ние се гледахме смаяни н се питахме,
достолепно ли е за пас да прнсъствуваме ти концерта. Ив. Вазов.
достолепие ср. старнн. Достойистня, благоприличие. Ходеше редовно на църква, поучаваше строго
по-малките сн сестри, караше се па слугите за всяка небрежност. по във вснчко пазеше до¬
столепието сн. Д. Талев. Какъв празник е?! Преселчапките са облечени царствено! . . С пе
по-малко достолепие пристъпят н бабите в своите тосин. Като полски букет са младите
девойки. Н. Стефанова. Той ловко прокара кораба па своето съдийско достолепие помежду
скалите, що му препречиха пътя. Ив. Вазов.
достолюбезен, -зна, -зно, прнл. кииж. остар. Приятен, мил. Само благочестивото н невинното
детенце може Да бъде Достомобезио. Ал. Кръстевич. Не се лн преструва н самата най-го-
ляма развраттост та Добродетел, за Да бъде достолюбезна1 Ал. Кръстевич.
дост-опйме-тен, -тна, -тно, прнл. кииж. рядко, (рус. достоп^а^м^^!^1^тй). Който заслужава да се помни,
забележителен. Туй сражение стана достопамешно н заради смъртта ни Елеазара. Н. Ми-
хаИлянски. Този град [Силистра] ще остане знаменит в историята па достопамстпите
обсадн поради юнашката сн забрана срещу руснте в 1854 г. С. С. Бобчев. В тези достопа-
метии н трагични дтн видяха се иещи, които си извън природата. Ив. Вазов.
достоплачеве^|, -ниа. -ния. прнл. кпиж. рядко. Достоен за оплакване; окаян. Никоя твар но-досто-
плачевпа пе съществува, отколкото жена без покровителство. Ал. Кръстевич. Нашата
тародта книжнина . . - взе вече да показва белезн на съживяване, но за ди пе остане още
за много години в това сн беДто и достоплачевно състояние, жално се н привиква към нашите
родолюбиви н способтн сънародници за ръка па помощ\ Ал. Кръстевич.
достоnяхвйлеи. -лна, -hto, прил. кииж. остар. Достоен за похвала. Корнелия, прочутата майка
па славните Гракховци в Рим, подир смъртта на съпруги си ... с достопохвилна разумност
посвети всичките сн грижи как по-добре Да възпита чедата сн. Π. Р. Славейков. Голямото
желание та този паш стар побратим е много хубаво. достопохвално и уместно. Той иска
ди изчистим пашия сегашен пнсмовен език от всички чуждици, сп. Читалище.
114

драголюбеи
достопочнтае.м прил книж. остар. Достоен за почитане. Било би не безинтересно . . . ако ди ни¬
жехме нещо за почитаемите подруги а съжателки ни досτоτочατлемите тези майстори
[казанджии]. Π. Р. Славейков.
достопочт£н, -з, -о, прил. книж. остор. Достоен зз почит. Един Достопочтен белобрлД поп срещу
мене често се прозява а иско До задреме. Ив. Вззов. Управителят но конези/оДи. I браДа-
ти.ят дрсmоπочmен старик, 1 разрежда често виното със соДи I а бърше с кърпа потния са
лек. Н. Мзрзнгозов.
дотЗсля се. диил. Дотъкмя, доурсдя. Пл а Дочо — уж боше я наредил някак, и то излиза. че я
не е Дотислил, Т. Г. Влайков.
дотеква се, диал. Хрумна. Ка дойдохл До сред пътъот. I нол дотекнл но Юβипл. I та се кичи
ни молна. Нар. пессн.
дотОрзм св. диил. Намеря, налегна. А егиди Русинте кралице! I Що те нужба тебе Дотерало. I
сълзи рониш по бола образна. Нар. песен.
дотразя се. диол. Домъкна, довлека. Т.я я Дотрлзи До софрата а я сложи ни мястото й. Ил. Волен,
доумявам несв., доумСя св. рядко, Разбирам, сещам се. Аз се върнах а му подадох ръка До стане,
без Да доум.явлм какво иска Да нрави той. Ст. Чилингиров. Морето от наведени глави. сякаш
бяха житни класове. се ризДвсжс, развълнува. Никой не доумя какво стивлше повъп. П. Ми¬
хайлов.
дохзк и ддхаки, нароч. нар. (от зр.-тур. hak). Дохождам, идвам доха к(и) — справям се с
някого или нсщо; вкарвам в ред, давам заслуженото. Вироглавец, комуто на разсъДъкът,
на опитът, на мъдростта на всичките философи но ДохожДат Ддхика. Ив. Вззов. Драго,
Знаеш положението с преДсодитоля. От разприв/ията носим думи не е продумал, Ей го а
сого. . . Но човек. и граДоносен облак. Фррпα. На облано болият вятър иДви Дохакс, Н. Хайтов.
Тлм маmина-зъuшочна приготвят ни копна Дохлк До Додит, Ив. Кирилов.
дохЗми мн св. даал. Дотегне ми, притесня сс. Ной й дохимя, пи излезе а се спря но пътнато ерити.
Елин Пелин.
дохват м. Даол. Давам дохват — изложен съм, уязвим съм. Но тия страшни великана [висо¬
ките борове] Диелт повече Дохват но бурите, защото безбройно число от тях ложат попо-
дали на всяка посоки, сяклш че трупове по еДно бойно поле. Ив. Вззов.
дохвЗтка ж. остар. Улика. И Пападопуло, а комисията но се Догадиха. че писмата со бала отпра¬
вена До мене. Те впрочем можеха До мислятччо имат вече доволно сериозни дохвлтни против
мене. К. Величков.
дохиЗр м. остар (от гр. δοχειάρης). Водоносен. Монасите се опреДелят ни различни служби и
послушания млпас■тирски, като паπр. биват клисари, могори. трапезари. Дрχuирα. Неофиг
Рилски.
дохярница ж. остар. (от гр. δοχείο). Помещение в манастир, в което се държи сирене, извзрз и
др. До ноя (сир. до разсолницота) следва Дохярницащл. В нея стои сиренето, коото се налага
а сола лятно време в големи каца от манастирските овце, и Държи се в саламура, а Други
блажни работи тлмо се /ордят, Нефит Рилски.
доцкпа и доцвд нироч. диол. Късно. Бог До убиот твоято мойка! 1 що ми те пущи доцкна ни госта.
Нар. песен. Стани ми, света Недельо: I сого се доцна не спие. Нар. пссен.
драгинко м. диил. Дсвср, по-млзд от съпруга. Излезе буля му. а тя, аздоила. ще се прибира. —
Хлй. Драгинко, хлй ола сн. П. Ю. Тодоров. Тя ми отговори: — Добре Дошъл. драгинко...
„Драгинко“ . . . Християпия боше жена но брат ма! П. Спзсов.
дрзговнмк м. и дрзгбвпицз ж. Дсал. Либс, любовник, любовница.Защото Девойката, влюбена в
княза, като се сърДеше ни Дързостта му.αзтαтеоте уДоволствио от тоя изблик на сила и
пеобуздапрсm у Драго/ники са. Ив. Вззов. Защо ми рече, че кана Станка а учителят Борис
били Драго/ница'! Г. Караславов. Аз съм внукл ни Хайдут Дими а Дрого/наци но Анголл, чу¬
ваш ла! Ив. Вззов.
драговолсн, -лна, -лно, прил. uсдкр. Доброволен. Това боше същински грабеж, но те искоха до
му Дадит вад на дригоеолон поДарък. Ив. Вззов. За До може рρслушлnuетр да бъДе знин но
любов, то трябва ди бъДе Драго/олио а весело, в. Зорница, драговолно нареч. За защита
но вярата а зл свобоДата, ние дuaговолпо жертвуваме животът а съкровищата са. Ст.
Ботьов. Царете и болярите драгрволпо нямо Дл си дадот цлрщината и брлярщuплτa.
Ст. Загорчинов.
дрзновOлсп м. рядко. остар. Доброволец. Огънят ни бунта пламни но другия Ден, . . Светнаха
копията ни дuагр/олцuте, звъннаха мечовете ам, пропищяха първите стрела над ромой/сните
гарнизони, Новата българска войска порасни бързо. А. Карзлийчев.
драголюбси и дрзнолИбсп, -бнз, -бно, прел, остар. Мил, дрзг, приятен. Черният шор прилягаше
чуДесно но лицето й с профил но едни хлрати, той го отворяше още по-бяло а Драголюбно,
Ив. Вазов. То [славейчето] със поглед драголюбеи ! мен погледна, I каза: — БоДний, ти са
/любен — I каза, хвръкни и побегни, I не погледна. Ц. Церковски. Аз слушах. рокллщеn До
в Дън сърце. пuрстата Драголабна мелодия. с/ирони с чуβсmвр. Св. Миларов. драголюбно и
115

драгдн
драголйбно нареч- Грееше ме Драголюбно ясно слънце от небето- Пенчо Славейков. Само
около люлката на малкия Венчо грееше ясно сльнчице и беше весело, мило и Драголйбно. Т. Г.
Влайков.
драгбн м. книж- остар. (фр. dragon). Кавалерист, драгун. И кат гледах тия силни ескаДрони. /
улани, хусари, войнствени драгони, I ... и като гледах сичко туй — плаках' Ив. Вазов,
драгосвам несв. диал. Честитя. — Честито драгий Константине! — извиква някой радостно. —
Не ме Драгосвай — отвръща важно църковният настоятел. Хр. Бръзмцов.
драгост ж- нар. Радост. Скочих та прегърнах бае Пенча, и от драгости заплаках. Ил. Блъсков.
И наистина, на другото лято Йонко и Севдана за драгост на Йонкова майка женаха Двама
дружно. Ц. Церковски.
драгостен, -стна, -стно, прил- нар. Радостен, приятен. И галените имена с безбройните Драгостни
изявления на любов се сипеха върху зДравото дете. Ив. Вазов.
драгоценен, -нна, -нно, прил. нар. Скъп, скъпоценен. В дъното му бяха наредени кесии — едната
зелена, и Други драгоценни вещи. Ив. Вазов. Старите сватове- - . воДеха несвързан разговор
за скритото имане в крепостта Кале пътека — три делви злато и драгоценни камъни, съкро¬
вището на цар Иван Шишмана. А. Каралийчев. Казвам ти, върви! Ти ми отне едно драго¬
ценно време! Н. Бончев.
драгоцСннсш ж. остар. Скъпоценност. Ако отвън тия черкви уДивляват повече с големина, от-
колкото с архитектурно изящество, то вътре са кипнали в злато, сребро и драгоценност“.
Ив. Вазов. МидхаД пое маркуча, захапа украсената с драгоцеееостu сребърна цицка и наДу
наргилето. Ст. Дмчтв.
драгувам ст невв. възвр. диал. Любя ст, обичам ст. — Че какви са тия подкачки? Така ли прилича
да се хапят моми с ергени, наместо да се галят и драгуват като гургувичета? Ив. Вазов,
драгуд м. диал. (от тур. dargun). Дърво и плод синя слива. От лявата страна на Дядовата Либе-
нова къща се намира една твърде голяма градина, която е пълна до най-крайната степен с
сякакви плодовити и ееплодовumu дървета: ябълки, круши, дренки, череши- праскови- сливи,
Драгуно. Л. Каравелов.
дражайши прил. книж. остар. (рус. дражайшнй). Мно^об^ен, любим. Младостта се не връща,
мои Дражайш“ читатели. Л. Каравелов.
дражест ж. книж. остар. (срхр. дражест). Хубост, изящност, приятност. И седенето й, и положе¬
нието, което даваше на стройната си снага и на членовете. . - — всичко това имаше такава
жива, естествена дражест. - - — щото би казал човек, че тая наука о усвоена в особено
училище за красота и изящество- Ив. Вазов. Чувствуваш, чо си всред один райски мир, дето
хубостите се наДварят, тоновете со преливат чаровно, перспективите са вълшебни, драже-
стта или величавостта на картините са безподобни- Ив. Вазов.
дражесте^ -стна, -стно, прил. книж. остар. (срхр. дражтстан). Приятен, красив. Припознавам,
чо Звездана е дражестна. но само тогава, когато се тя неразговаря. Кр. Пишурка. Очите
му бяха приковани в Дражестните леки Движения на златокосата й глава. Ив. Вазов.
дракулуй — вж. алдракулуй.	.
драм м- остар. (от гр. δραχμή). ’. Стара мярка за ттгло, равна на 3.10 грама. Един драм алмаз
струва около хиляда гроша. Т. Икономов. Селяните крадяха, за да се доизхранват, прода¬
ваха и в града от краденото, за да си купуват опинци. памучна прежДа или по стотина драма
газ. Д. Талев. 2. обикн. мн. Ттжестмтт, с които ст мсри теглото. Затова отрано изработиха
от дънера на дива череша одно топче - . - Топчето со пълнеше с кантарени топузи. куршуми
драмове и всевъзможна железария. Г. Караиванов.
драмски прил. рядко. Драматичен. По онуй време бях предприел да опея в няколко драмски кар¬
тини „Падането на Цариград" под турците. Св. Миларов.
драс м. диал. (от тур. diras). Човек с висок ръсг, великан. А тозика Чолак-Манол беше един драс
и снажен като Крали Марко. Π. Р. Славейков. — Кой е оня драс ужасен? — /Гордият
Пирин. — О, боже! / Какъв кръгозор прекрасен! Ив. Вазов. Тъй както лесно пий. Да бяха
лесни / и хубавите сладкозвучни песни —· / о, вземал бих при тоз планински драс / уроци по
поезия и аз- К. Христов.
драни несв. диал- Сдрачава ст. Поглеждат гости от чардака. / Димят цигари. Всеки с трепет
чака. / Не идат. Почна да драчи. К. Христов.
дрйчшцт ср. диал. Място обрасло с дракм. Стълбът беше стъпил на една скала над самата про¬
паст- Надолу се тъмнееше драчище: то Допълзяваше до самото било. X. Руств.
дрЪбност ж. книж. остар. Подробност. Берберът начена трети път разказа си- който пораДи
природната фантазия на маврите и на арапите украсявате со всеки път с нови някои Дребеостu,
Н. Михайловски. НароДът -. - млъкна тоз час, както става в най-любопитните места на
драмите, от страх да не пропусне ни най-малките дребности. Н. Михайловски.
дрСвностея, -стиа- -стно, прил- книж. остар. Който ст отнася до древността. Г- В. М. Ундолски
труди се в Москва да издаде на свят тия скъпоценни споменици, защото е нему тоя честити
задатък от царското асторийно древностно съдружество наложен. Хр. Йоанович.
116

дръгйч
дремотно нареч. рядко. Сънливо, дремлявя. Очи дремотно той отваря / н слуша сепнатия звек.
Н. Хрелков.
дремдтност ж. рядко. Дремлявост. И когито в черната дремотност / екпе гръм и пролети пиян !
като кориби ще дигнат котвн / рой падежДи в огнен океан. Н. Хрелков.
дреха ж. . - Болен в (на) дрехи днал. — болен на легло. Да прощаваш, господите ! Отази,
която ме обича кито майки, болпи е в Дрехи. Т. Шишко·. Принуден съм Ди седя в къщи, за¬
щото баща ми е пи умиране, а майка ми н петте ми братя са болпи па дрехи. Π. Р.
Славейков.
дрешник м. рядко. Долап за дрехи, гардероб. ЕДни сламена къщурка. Влизал съм вътре — с пръ¬
стен поД. дрешиик, лавица, рогознни — така е мебелират. Г. Краен.
драка ж. диал. (рум. dric). Погребална колесница; катафалка. Следобед, в тай- голямата мараня,
процесията тръгна към гробнщати. Подир дрикита вървяха тий-близките Другари па бирби
Тодорн, хора от партията, тароД. С. Чернишев.
дробно пиреч. днал. Дребно, ситно. И гусла заскрибуца татък, н провиквапия се чуха; — Вълчане,
думкай де!Думкай таламбиса! — По-често, по-дробпо\ Ст. Загорчинов.
дрбж-ка ж. кииж. остар. (укр.-рум. droşcâ). Файтон. Аз се качих на лека дрожки н шя ме понесе
към гостилницата. Ив.Вазон. Пихме чая си; после се качихме в едта дрожка н отидохме па
къщицата- сп. Читалище.
дрозен м. диал. Птица дрозд. По-забележителни [пяИия птици] са; чучулига, мухоловка, капа-
рейка. чижик, дрозен н славей. Д. Мутен.
друпйпя ж. остар. Приятелка, другарка. Мария се бояла Да не бъде другите й студено, зашо мет¬
нала воз нея и своята дреха. С. Радулов. Създателят е първий познал в своята мъдрост, че
мъжът без жепита те може ди съществува, диДе му следователно Ева за другння. Π. Р. Сла¬
вейков.
другож, другоч и другош пиреч. диал. 1. Някога, н минало време. Другож галите пращаха пак
войска или ти Гръчко, или пи Италия. Кр. Пишурка.В сегашното време тикой пе прави вече
такива сватбн, каквито се правеха другоч. Л. Каравелов. 2. Друг път. Това е пиле лъжовно /
н другош ме е лъгало. Нар. песен. Подир като Държаха ковчега До седем месеци, туриха го
в едпи кола, в които упрегнаха две крави.. . . н които другож не бяха впрягани. Кр. Пишурка.
дрУточеи, -чна, -чно, и другеше^ -шна, -шно, прил. днал. Едновремешен, някогашен. У другоч-
ните гърцн имило обичай да покизват па трудни жени колкото се може по-хубави образи н
статуи, каквото ош тови Ди им се Добият уж хубави Деци. Й. Груев. — Зиго - . - Загор¬
ци! [село]^ На кое казват тъй сеги, Мусшафа? — На Айдън-бей. Другошнише имена ги ня¬
ма вече. Й. Йонков.
другувам несв. диал. Другарувам, дружа. Тренке, каже, че като се събирал н Другувал често с
тоя благороден чловек, той усещал- че сам сшивал по-добър н по-благородеи. Й. Груев.
дружа се тесв. възвр. диал. Дружа, другарувам. И зитови шя го пе отблъсна от себе сн. ами го
завъртя н поДмами н захвани ди се Дружи н закичи с него. Т. Г. Влайков. Трябва прочее да
ся дружим с млади человеци, които са добрн. милостиви, послушливн. Кр. Пишурка.
дружбаш м. остар. препебр. Член на земеделска дружба. — Сеги на власт ще дойдат дружбашнте.
Г. Караславов.
дружйнски прнл. остар. Общ, обществен. ВсреД другари пай-Добре се изкоренява па детето само-
волствошо н саможивсшвошо н то се приучва ди слуша дружинските правили. Й. Груев.
Яздеието е също тъй потосио и приятно; то понося тай-вече ти ония лица. що годините или
Дружинский пост ги сили на еДип седлив живот. И. Богоров.
дружко нареч. пир. По-добре, по-приятно. И майчината й къщи е била в махала, почти прилична
пи селска, по там се е дружко; тим се имаше нещо гражданско, ико пе в къщн, то па двора,
ако пе в Двора, то ни пътя, а тук в село сичко пустотия н грозотия! Ил. Блъсков
дружкунам песв. Днил. Дружа. На Станки беше мъчто, че братовчедка й, с която дружкува, е
шакави скришна и недоверчива. Г. Караславов.
друмник м. нар. поет. Пътник. Ясен месец грее като слънце. стихнало е дол и бърДо в далнини,
ама де ще по туй време Друмиик из друма! П. Ю. Тодоров. Петьо, като гиврътпи второто
пахарче н изтри с широка шепи увисналите сн мустаци, викна; -— Хайде, друмиик друм го
чаква. Ст. Чялиитяряв. Ристи, Стоеичо, порасти, ди тръгнеш по бищнт занаят. по високи
гори. по дълбоки долн, овце ди пасеш. . - бяло мляко да Доиш. жълто масло да буташ, да хра¬
ниш пътници Друмници, като пас момци колидпицн. Ил. Блъсков.
дру^Арий м. истор. Висш военен чин. — Какво сте пиобиколнли тая мърша като гарвани? —
завика друпгарият по-високо. отколкото трябваше. Ст. Зaторчинян. Едви ли някой би поз¬
нал в пратеника блестящия позлатен Друигирий, който влезе преДн малко в битката — пе¬
рата му бяха изпосечени.. - броияти изпочупена. А. Дончев.
дръг м. диал. Едро царевично стъбло. Кръчмата вече се задими кито огнище. пи което са тур¬
нати сурови царевични дръгове или мокри слама. М. Ягодов.
дръгАч м. Днал. Птица дърдавец. Наоколо неуморно н еДпообризпо свиреха дръгачи. Елин Пелин.
117

дръжт
дръж-е ср. събир. Диал. Стъбла на царевица, жито, слънчоглед, дини м др. Наоколо нивята по¬
жънати се стелят покрити с Дръжето на пожънати класове. Ив. Кирилов. Сама саминка
До прозореца в къщи и аз глеДах в насрещни граДини как по слънцето въртят от сутрин До
вечер високо дръже слънчогледите. П. Ю. Тодоров. Диненото дръже в неговия бостан ДаДе
цвят, но плод не върза. А. Каралийчев.
дръмбой м. Диал. (нтм.-рум. drîmboi). Вид свирка, която се слага на устата и ст дърпа крайче-
цът й. На места пък по прозорци лъщят нанизи от фурлини. пръстенчета, синци, дръмбой.
П. Ю. Тодоров.
дрънка ж. Диал. Нисък храст. Пъшкат яките биволи в Дълбоките коловози, мъкнат претоварени
коли, скита той по Далечните дръмки. по цяла неДеля не се прибира дома. Ст. Ц. Даскалов.
—Бей, човок, под шумка и Дръмка те диря, диря- Б. Обрттенов.
дръмОн м. Диал. (от гр. δρβμόνι). Решето с едри дупкм. — На! — Догони я Гана и я цапна по гла¬
вата с Дръмоня. Ст. Ц. Даскалов.
дръмчица ж. диал. Нямам нитодръмчица — нямам никак. Кафе трябва да сварим. —
Трябва. — Пък нямаме нито дръмчица- Г. Караславов.
дрън м. диал. Буца, къс. Чило (отрязва голям крайщеuк, цепва го с ножа по среДата и пъхва в
него Дрън сирене)- Г. Караславов.
дрьнкалн^ м. Диал. Дранголник. Знаеш ли ти, че ако да не би била тая евтиния, то честните
болградски бащи и майки отдавна вече би изпровоДили своите многоуважаеми примаре в
дрьекалнuкьт? Л. Каравелов.
дръста ж. Диал- Тепавица. Любимо място за прочит ми беше още една височка моравка. . - за-
сеняна от голяма върба и прохлажДана от гръмливата воденична вада. която чрез един бо-
чен улей храни и една Дръста. Ив.Вазов. Ям дръстата—ям бой.—Ами нали няма Да се
намесваме във войната? . - - Ние ще се намесим накрая, колкото да со наредим До побеДите¬
лите, за Да си вземем МакеДония и ДобруДжа. — Ами ако яДем пак някоя Дръста? Г. Кара¬
славов.
дръфам несв- рядко. Дърпам. Ръцете мръсни златний балдахин / от божий шатър дръфат, —
ужасени / там ангелите ником се повалят. Пенчо Славейков.
др-кча ж- диал. Огуп&о дъждовно време. Овцата вирее на суховато място. Нея я морят сил¬
ната жега, дръчата и мочурът. Кр. Григоров.
дряхлост ж. книж- остар. (рус. дряхлость). Нсмощ, отпадналост. Коя о истинната причина на
умuслъеостта и дряхлостта му? Π. Р. Славейков.
дряхъл -хла, -хло, прил- книж. остар. (рус. дряхльш). Отпаднал, немощен, слаб. Горкият Пра-
шилник беше създание обидено. .. Прораслата му небраната брада го правеше не толкоз
страшен и грозен, колкото Дряхъл и печален. Π. Р. Славейков. Съпругата му се вижДаше
повече отколкото трява сериозна и Дряхла. Π. Р. Славейков.
дуал₺ ср. Диал. (от тур. duvak). Женска забрадка; боне. Той знаеше, чо майка ми обича Да се облича
модно (тя носеше Дуале, фесче гръцко, ален Джамфес). Ив. Вазов.
дубара ж. разг. (пер.-тур. dubara). При мгра със зарове — 2 и 2. И чувам от всички страни: Шош
— беш! - .. Дубдра! А. Константинов.
дублбн м. книж. остар. (фр. doublon). Стара жълтица, двойно по-голяма от обикновена. Ηά,
тоя стар дублон например. Днес оназ вДовица го Донесе мен. Ив. Вазов. Софка я отвори и
изсипа в шепата си купчина златни пари и накити: петдесет и осем лири и наполеони, една
пендара, два дублона. - - и една игла с венче от мънички рубини и изумруДи. Д. Талев.
дуда ж. диал. (от ар.-тур. dut). Черничев плод. Той пристига, нарамил един кош, в който има
краставици- череши, ягоди, дуди като бял корал. А. Каралийчев.
дудна несв. диал. 1. Тътна, кънтя. Дочух по оДно време, среД тракането на машината си, някакви
женски викове. Празният коридор ги поДхващаше и усилвате многократно, та Думите Дуд-
неха като в пещера. О. Василев. Къдо обяД откъм балкана со задаДе облак — грамаден и бял
като пряспа сняг. Облакът наближавате и непрекъснато ДуДнеше; повя студен вятър, за¬
мириса на коленДро- Ил. Волен. 2. Мърморя. Мене обичайо знае мойта Злата, / земе ли Да
Дудне, че спи при свинята. Елин Пелин. — Хм. Рекоха, чо ще му смъкнат пагоните, и го
върнаха пак в соло. Какви завистливи хора, ей! — дуДне Бонъо Дървото. Ст. Ц. Даскалов,
дудук м. нар. (от тур. düdük). Дървена свирка, подобна на цафара. Всяка вечер кънтеше неговият
проточен, зноен глас, - . Илия Бешков вДъхновено пригласяше със своя проточен мизийски
ДуДук. А. Каралийчев.
дудулайка ж. Диал. Момиче, което играе м пст за дъжд, пеперуда. Помня Шейма Дудулайка.
М. Минев.
дуТня ж. книж. остар. (мсп. duena). Домакиня, възпитателна. „Артистите" бяха местни хора,
любители: Рюи Блаз со игра от аптекаря Милев, кралицата — от моята майка, Дуенята
бе аптекаршата. К. Константинов.
118

духлд
дуздйснам несв., дуздасам св. диал. (от тур. düzmek). Пременявам, докарвам. Кито Дуздиса къщи¬
чката. и стрита Тота се залови за Двора. Мих. Георгиев, дуздйснам се възвр. Па гледа как се
дузДисва Тошо за хоро. Мих. Георгиев.
дукАт м. остар. (итал. ducato). Венецианска златна монета. ЕДта ми кпиги изпрати, / во кпиги
тристи дукити. / Защо ми си пусти дукати, / млада сум, той да доДеше. Нар. песен. Хубав
турски кот струва от осемдесет до сто н двадесет Дуката. А. Дончев.
дукато ср. диал. (итал. ducato). Дребна монета. Лясковец. Лично село, село доста богато; / с
шез раздори ти пе струваш дукито. Π. Р. Славейков. Тие та обнчит, / ико нмиш злато- /
сичко друго цепит / за меДно дукито. Л. Каравелов.
дуке м. истор. (лат. dux). Висш чиновник през средните векове. Не сн тн пи севаст, пи дуке да
ме разпитваш — отговори момчето дръзко, с вирната глави. Сг. Загорчивов
дукундйсвам се — вж. дяkуидяс■ам. Не ми се Днеска нищо уйдурдисви. . - / Прощавай н теДей
се ДукупДнсва, / че ти прекършвам царския хитър. Д. Подвързачов.
дуле ср. диал. Отвор, чучурка. Между людето се появи еДнп голям букар с вода н тръгна от ръки
пи ръка. тежък, с желязно дуле за пиете. Д. Талев.
думАн м. днал. (тур. duman). 1. Мъгла. Каква мъгла, какъв гъстък думат беше паднал ония есет
във Ветрен\ Ив. Вазов. А стихотворенията па Жуковскаго. . - винаги са пълни е картиин
тихи, грациозни. нежно мeлaнхолuмeскu: тишина. думат. вечерен мрак. Т. Шишко·. 2. Прах.
На онзи Дял, хе. къДе Сидовското. запръхшяха читашките коте, вдигнаха Думат. Ст. Станчев,
думен, -мна, -мно, прнл. диал. Уговорен. Тн речи само, стрнни, и всичко е готово- всичко е вече
думно. Т. Г. Влайков.
дунанмД — нж. донанма. Ах. голяма радост, голяма дупаима беше стощи в къщита на Чауша!
Й. Йонков. А риботата е в това — тие Да притиснем частния експлоишаторски сектор
тъй, че Да пе кръкте, ама тихо, без дупапми н насилия. А. Гуляшки.
дунЯ и дюня ж. диал. (ар.-тур. dünya). Свят, хора. От кога се е разтурило циганското царство,
от тогава ние сме сн като йовн по цялата дупя. Ст. Л. Костов. Бре каква Дуня пастата. ..
Ни срам, тн грях. Плюскашси презрамазиии, пе се молят, Б. Несторов. Д юнй	—
голяма хубавица. Селски момък твърДе мтого мрази горделивата мома, ако ще бн шя Ди е н
Дюня гюзели, тий-хубивнцита. Ил. Блъсков.
дур1 нареч. диал. 1. Дори. Я [Струмница невеста] дочуле клетите комшии. / япаклевешиле Дур
при цирот. Нар. песен. 2. Чак. Елен му се отговаря; / „Бързий, бързай Рабръо юпак, / от ко¬
шута първескипя.“ / Той я погпи, той е загна, / та отиде дур прн море. Нар. песен.
ДУр2 междум. диал. (тур. dur) Стой. Снла е той [московецът] н сили непобедима; искерът му
чет няма, н все шалимлия. - . Като му рече „дур“, па мястото си остави като камък; като
му рече „пипред“, вървн като кьораво, от тищо не се спира. Ц. Гинчев. Предн да навлезем в
гората. срещу пас се задаДе волска влачки с трупи. — Бре Мусо—викна бий Петър. — Дур-
бе.. . Но влачки не се спири па тидолннще. Ст. Станчев.
дурАча песв. книж. остар. (рус. дурачить). Мамя някого, като разчитам на невежеството му.
Учител Гашю н Ивапчо Йотата пак се бяха счепкали за правописапието, то госпоДнп Фратю
се намеси, като зиговорн по фратцузки с учителя, то ест изчете първите редове ош „ Теле-
маха“; за ди Дурачн гайшанДжиите пещо. Ив. Вазов.
дурбакалъм междум. диал. (тур. dur bakalım) Чакай! — Тука ли е стопитнта? — запиша Алекси
. . . —Дурбакалъм, бре Алекси. Тн па ще се съсипеш ош тичате. . , Ха седпн Де. Кр. Григоров.
дургун прнл. неизм. диал. (тур. durgun). 1. Ленин, омърлушен, бавен. Напълни им картупише /
с понятия здрави, / Ди не дремят пред силните / като „Дургун“ крави! Л. Каравелов. 2. същ.
Мързеливец. Дядо Ивип се развика колкото му сила държи; — Аз ще ви [овцете] науча вис,
дургуни с Дургунн! Ст. Марков.
дурма частици, диал. (тур. durma). Иди че. Поп Стийко. Бе той кито сн таправн юки, вкарвай го
ти в затвора за годита-Две. Кмета. Дурма го затваряй ти. Ст. Л. Костов. Секи ще намери
по едпи махана... че туй тр.ябало, отуй нямало, Дурма сн болн главати Да се разправяш ти
секиго. Ил. Блъсков.
дускам се несв., дусна се се-. възвр. диал. Тросвам се, сопвам се. Марина беше нацупепа, шя се дус-
каше, като че я бяха ограбили. Г. Карасланов. Стига Де, те е твоя работи кикво ще правя аз!
Така! Тики! — Дусна се тя. — Като изхраниш сип- ие се грижи за него, пусти го ди хайма-
нува. Г. Караславов.
дутра ж. книж. остир. (чуж.). Струнен музикален инструмент. Един старец като оня, когото
видяхме в Шах-и-ЗнтДа, изкарал своята Дутра, нежно погалил с пръсти струните й, покла¬
тил замислено глава н почнал Ди разказва легендата за безстрашния каменар Фирхад. . .
Когато оня с дутрата млъкнал, Нивои го попитал. А. Караляйчеβ.
духло ср. Днал. Силно въздушно течение; нятър. Билкап се тресеше, горите ревяха. . . I н всичко
поваля стихийната мощ. ! Кат винаги борът сърДит, непокорен 1 се бореше храбро с туй
страшно Духло. Ив. Вазов. Пушекът от срещния комин, брулен ош духлошо. летеше по¬
легато та противната стрина. Ив. Вазов.
119

духотН
духотЗ ж. книж. рядко. (рус. духота). Душен въздух, зздух. Той ще се яви но сцената. . . Блясък,
шум, духота. Д. Нсмиров.
духтя нес/. рядко. Побягвам. Но зиналата пост на мъртвия низам 1 а погледа му тъп съглоДило
едвам, I през портите назад то [детето] духте изведнъжна, Пенчо Славейков.
душз ж. . . . Мисля за душата му. рядко. Имам намерение дз го убия; мисля му злото.
Султана, . . не глодл никак с добро Мурлда ефенди а някак се се боа. че този му мисли зл
Душата, Св. Милзров
душен, -шнз, -шно, прил. остар. Благоуханен, ароматен. Зо хляба . . . еДно вроме хората нскин
не гноели, а то не само нак се прави такъв, накъвто е Днес. сладък, душен а мек. но nατр зниоли,
че житното зърно поносило за храна, Й. Груев. Тани също а винопийците Достигат да розли-
чават, с чуДесна вярност, не само кинва си а от кой строй са миризливите Душна вана, но
още а колко годишна ся и ощде си. А. Г. Начсв.
душсприказчик м. остар. (pyj. душсприказчик). 1. Изпълнител на завещание, посочен от наследо¬
дателя. Негрврщρ [на Априлов] място в попечителството училищно ноеДно с Палаузова
зае душорриказчикъm а изпълнителят ни завещанието му Матой Мнлреαnρβ. Π. Р. Славейков.
2. Прон. αррн. Доверено лице, чиито съвсти се изпълняват безусловно. Продажна журна¬
листи, . . безгръбначни поети и душепuнназчнцu веднага се струпаха в краката му. Г. Кз-
раслзвов.
душсслбвен, -вна, -вно, прил. ннсж, рядко. Психологичен. Забеложвамо само че г-н Чолоковата за
уuочaсвαnетр статия, колко а Ди е от само себе си труДна, защото съдържаво мотафизи-
ческа някои дуmеслрβпu или, ако щеш, психологически ррнятuс. . . обаче могла би, . . Ди се
плрαmе а изложи πρ-ссно. сп. Бълг. книжипи.
душист прал, книж. остар. (рус. душистьш). Ароматен. Нона благодарим но пuрβαдениеτр. което
е завело г. Мута/фова към Черното море, защото той е взол от неговите великолепия няколко
хубави мотиви, Те не со. впрочем. еднакво хубави. В едunис има високо а ясно небе. жива под¬
вижно еоДи. душисте вълни. С. Радев.
душкам нес/. диил, Душз. Биволиците со uαзсшърβαхα тежко по Двора, . . а повсскъДе душнаха,
навсякъде търсеха нещо, Ил. Волен.
душнйк м. нар. Отвор на помещение или нз прсдмст, от който минава въздух. Гиче тесният
изход но тия подземна изби беше душнйн на пянря тайна пещера, Ив. Вазов. Почната беше
Добре запалена а през душнанл й трептеше пламък. който хвърляше върху потопа а стените
червена отблясъци, Г. Райчев. Най-после Жеко, като по-стир, духна в навали, избърса му
дупките, душниците а устата а го ноДу. Ц. Гинчев.
дъбовка ж. диил, Дъбова сопа. Широко се подуват буйните му гърДи. . . и в мечешката му Десница
играе дъбовкати нищо треска., Той скоро се поДпира ни нея като цир ни скиптър а чака.
А. Стезшимиров.
дъгав прал. рсднр. Който с с форма на дъга; дъговиден. Резнито имат дължано, те биват крава
или Дъгова, Π. Р. Славейков.
дедна несв. даал. Говоря монотонно; дуднз, боботя. — Ой!, , ой. . . ой!. . . —пищешо тя а
блъскаше с юмруци главата са. А в паузите, можду две нейна „ой-ой“, Цонко Дъднеше басово. —
Е. . . стига де!.. . Не се ли умори! А. Гуляшки. Тъкмо се канех ди кажа с най-βъзтоимcc■н
глас: „И аз не бих го заменил срещу μηοη/η буйна рони а гори“, когато наблизо До нас някакъв
трактор. . . започни Да Дъдне а До блъсна тишината — прαπрспр. А. Гуляшки.
дъдрнца ж. разг. Бъбрица. Но пак ще кажа, че едно колно-годе образовани и разумна гнона,
може сични случайна световна нещастия Ди понесе с търпение. . . още тя ще знае кому До
открива сърцето са .., затуй много от патнте хитри а Дъдраци жени нищо помислювлт.
сп. Теменуга.
дъждебрйн м. остар, Чадър. Така ноτр. той пръв се нае да хоДи из лонДонските улици с разтворен
ДъжДобран [чадър], за До се пази от дъжД. Й. Груев.
дъждебрзнйтел м. остар. Чадър- Мнозина минаха покрий нос, . , СлеД малко най съглоДлхме Две
момчета с проста Дрехи че носеха един голям дъждебранйтел. Изводи от в. Зорница.
дълбйнкз ж. даал. Вдлъбнатинка, трапчинка, ямка. Ето поглеДът й се спря на Две Дълбанни, е
които се криеха стридилчесна очи, Тогава тя ги стисна като Два напращели циреи, склопи
над тях теза вежДи, които но бяха мигали цели нощи а самодоволно каза: — Сега чуй: аз
съм Скръбта!. . Взех вече свретр. Ц. Цсрковски'
дълбЗн м. книж. рядко, Скулптор. Имах за другари но пътуването си еДна госпожа. един търго¬
вец. един дълбич а Двама млади живописци. С. Пслико (превод).
дълбочина ср. даал. Дълбочина, глъбина. Оттук нодолу стръмнината се спущаше навеДена, гола,
плъзгиеи към Дълбочинето, Ив. Вазов. Шумът ни Марица стигаше все по-силен из неесДемото
Дълбочине, Ив. Вазов.
дългЗ — вж. далгЗ' В същото време лъхна хлад, сяпнитα на крепостта легна върху моста а
водата долу потъмня а сякаш злпрехβърлс с клонот мътни пенеста Дълги. Ст. Загорчинов.
Воф морО Ди те зифърлят, 1 морето ДългН Ди фърля, 1 пик богу дух до не даваш! Нар. песен¬
но

държале
дълговСк прил- нар. Който има дълъг живот, живет дълго. Тя се помина на 75—80 годишна въз¬
раст (ние сме дълговеки хора) във време на руската война. Ив. Вазов. Да споменем и за дъл-
говекий род на Томас Парра, който умря в Англия на 152 год. Й. Грутв. Добре би било да се
записват и у нашенско колко годе дълговеки, стари хора, които са стигнали до дълбока старост
сп. Теменуга.	_
дълголСтя носв. книж. ряДко. Живея дълго. Да живее царят, да живее Йоан Александър, да дъл-
голъτuI Ст. Загорчинов.
дългота ж. книж. остар. (рус. долгота). Дължина, продължителност. После намери широтата
и дълготата на парижкия мериДиан на това бърдо. Ив. Вазов.
дългочасит ср. книж- остар. (отсрхр. дугочасан). Дълго, отегчително вртмт. Честта ми беше по¬
могнала, че когато ме хванаха, все имах някоя пара. Именно, намерваха со в кисията ми до
10 наполеонДора и няколко минца; освен това имах златен часовник и малък елмазен пръ¬
стен — и зех Да смятам да си помогна с парите си в борбата против дългочасието. Св. Ми.ларов.
дългувам носв. книж. остар. (от срхр. дуговати). Имам да давам, дължа някому нещо. — Гло¬
бата! Глобата! повика Яко, вий Дългувате две лири. Кр. Пишурка. Войводата видя. че му
Дългуваше живота си, и му проси прошка за секо зло, що му беше сторил. Кр. Пишурка.
дългурест прил. диал- Длъгнсст, продълговат. Съвсем различна от мъжа си — слаба.. - с черни
Дългурести очи, жената излезе тихо по белите си вълнени чорапи. Н. Каралмева. Дългурестото
му лице изглеждаше уморено и тъжно. очите му но се отделяха от сметта. Ст. Днчтв.
Черквите божии в старо време имали са различен изглед, но въобще може се каза, че отвън
са изглеДвали дългурести подобно на ладия. 3. Петров м др.
дългъч м. диал. Висок човтк. Нали си е дългъч, току проточва врат през стоборнте и зидовете.
за да види кой комин Дими най-много- В. Чертовенски.
дълдърдйсам св. диал. (от тур. daldırmak). Правя дьлдьрма. Направих днес няколко отвода.
казват наместо: дьлдърдuсах няколко дълдьрмu- Ил. Блъсков.
дълдърма ж. диал. (тур. daldırma). Отведено _ и заровено в земята клонче, за да пусне корен.
Отвод казват на лоза, която- като порязват лозята. оставят една дълга лоза на чукана и
после я превиват. - - та да расте и стане друг чукан. По турски го казват дьлДьрма. сп. Мо¬
минска сълза.
дълженствувам носв. книж. остар. (рус. долженствовать). Дължа, длъжен съм. Финика, който
след всичко дълженствувате си живота на дъщерята на вавилонския цар. не можа да не я
послуша- И. Адженов (превод). Проводил (867) нови проповедници с епископа Гримоалда:
Борис дълженствувал да избере един от тях за архиепископ. Т. Шишков.
дължея несв- остар. Дължа. Ние им дължиме вечна признателност- Такава признателност ще-
им Дължеят и бъдущите наши поколения. Пер. списание. Той [Нютон] никога не забравял
с коя помощ е Достигнал високия връх, и винаги всенародно признавал това, което дължеял
безсмъртному Кеплеру. Д. Витанов.
дъмга — вж. дамга — Че тя била от нашта хергеля, бе дядо Илия. Ето Дъмгата на хълбока
Û- Й- Йовков. Подир три часа се показаха из оряховския път с осем зайци. провесени по чотири
на двата коня, на които главите с Дългите клепнали ути се маедахеръха под хълбоците на
конете и кръвта беше накървавила корема на конете им от Двете страни па две големи дъмги-
Ц. Гинчев.
дъните ср. диал- Дънтр. Дъбът рекъл: Аз съм цар на всичките дърве! Коренът ми е дълбоко в зе¬
мята; имам дънище три обхвата, върхът ми е в синьо небо- Др. Манчов.
дъня несв. разг. 1. Удрям, бия. — Ако ти беше мила и драга, не щете да я дъниш като тупан —
ококори со тъщата с беззъбата си уста. Т. Харманджиев. 2. Продънвам. Гигантът продъл¬
жаваше мълчаливо да дъни стената. Само за някаква си половин минута почти всичко беше
готово. В стената зеете дълбок кръгъл отвор. П. Вежинов.
дъпло ср. остар- Хралупа, коруба. Трябва още да се каже, че в дъплото на дънера на някои си от
тия дървета негрите живеят си. Летоструй.
дървенИца ж. Диал. Дървен материал, дървени части, дървения. И тъй набързо разглобиха ко¬
рабите и сичката дървенина до най-малката дъсчица изнесоха на сухо- П Кисммов.
дървотник м. диал. Дебел пън, върху който ст сткат дърва; дръвник. Отиват да секат дърва на
Дървоmеuка, сп. Ттмтнуга. Вижда баща си дяда Искря, седнал на дъ^^1^(^^ика. дяла си клечки
за колата. Ил. Блъсков.
дърг — вж. дръг. Набодени клечотаци и дъргове очертаха лехата. И. Волен.
държава ж. - . - диал. Недвижим имот извън село. Добре чо остави имотец — държава,
стокица, та го гледат син му и снаха му. Ив. Вазов. Както всеки ден след напускането на
кооперацията, така и сега той бошо отишъл на кошарата, където имаха накуп повечко земя. - .
И когато пъдарито, които влязоха първи, попитаха... къдо е мъжът й-тя отговори тръпна: —
На държавата- Ст. Ц. Даскалов.
държале ср. нар. Дръжка на мотика, брадва и др. Като излезе от соло, колата започна да застига
и Други коли, натоварени ту с греди, ту с наплаши и спици за коларските работилници в града.
121

държнмордов
с държилети за бридви н мотики. П. Здравков. Те се хвърлиха мълчаливо към вилата н лопа~
mama н плюха па ръцете сн. - - Двамата натискаха о коляно гладките държалета и съби¬
раха пресния тор пи купчини. Цв. Ангелов.
държимордовски прил. кннж. рядко. (От Держиморда, персонаж н Гоголевата комедия „Ревизор“).
Груб, невъзпитан. ЕДно нещо обаче ми се хареса безусловно в това ДържиморДовско произве¬
дение; думите Дървен злодеец! Ив. Вазов.
дързалка ж. диал. Гребен за чесане на лен и коноп. Кога омъналн ленът, зели Да го приснимаш
на гребепцн н да го дързат с дързалка. Др. Манчов.
дързам несв. днил. Чеша, прочиствам омънат лен или коноп. Кога омънили ленът, зели Да го прис-
нимат па гребепцн н Да го дързат с дързалка., да го чешат с четки. Др. Манчон.
дързляв прил. ктиж. остар. Дързък, смел. Горди н дързливи за преДишнита си победи, туземците
гн посрещнаха с голямо безстрашие. П. Кисимон.
дързовйт прнл. остар. Дързък, смел. Тогаз се уплашиха да пе сме се пиканили да направим някоя
по-Дързовнта постъпка.— като да се опитаме да побегнем или таквоз нещо. Сн. Мила ров.
Да бъдем твърДн н Дързовити в предприятието сн. Искането пи [за самостоятелна черква]
е свято н правеДно. . . в. Дунавски лебед.
цързовйтост ж. остар. Смелост, дързост. И всичкото му лице изражаваше юношески дързови-
тост н привлекателпост. Π. Р. Славейков.
дързостея, -стна, -стно, прил. остар. Дързък. Но за такова важпо послание шряба човек дързо-
степ н изкусен. Ин. Вазов.
дъркул м. диал. (гр. δραχοΜα). Дъртак. Ами пе виждам ли. н тоя, моят Дъркул, свекъра тн. н
той попякогаш те поглежДи с нечисти очи - . н кито земе да се лигави около тебе. Д. Тален.
Ами [Добра] пе пусна ли при себе сн н Никола Гърбев, н Стояпа Крондир, който може н баща
да й бъде — тоя Дъркул с червен врат н с две педи мусшаки? Д. Талев.
дърлит прнл. диал. Сърдит, сприхав. Събрали сме се отбор момци коладницн. - - Дошле сме па
този брат Домакин.. . Ние го сякаме сърдит, дърлит. ще пи се сърдн. ще тн се дърли; а той
бил таш брат послужник. Ил. Блъсков.
дърми мп. тир. Парцали, дрипи. Вземам (прибирам) си дърмите — махам се. отивам
си. — Ведо. кучко. ди сн прибираш дърмите н Да сепръждосваш оттук, чуваш ли? Ст. Марков.
И сиромахът Прашилник. виж го. зел сн дърмите ди си хоДи. Π. Р. Славейков. Често той
захвана ди оставя риботата си па слугите. излезеше нз ду гените и се загубваше по цял ден;
тръгваше да вървн и се забравяше; поглеДнеш го зел си Дърмето, хукнал къде поляната.
Ил. Блъсков.
дъртеляица ж. разг. грубо. Дъртачка. Значи пищо пе казва дъртелницата, и?. М. Ягодов,
дъртйца ж. Диал. Възрастна, разумна жена. Кик сладко приказваше! Тихичко, полекичка, ама
сладко н така умно реДи думите, сякаш е дъртнци\ Т. Г. Елайто·.
дърхдлщина ж. разг. руг. Дъртуша, дъртачка. Злити (насебе сн); Стара дърхолщина,нма се още
млада. Д. Войнико·.
дъскйр м. диал. Производител или търговец на дъски и дървен материал. Дъскарят реже дъските
от пъневете па дръвята. Π. Р. Славейков. Бойко намери да кара вили н наплаши у дъскаря
в село. П. Ю. Тодоров.
дъсндрина ж. диал. Дъсчици. Като поДреждихи разхвърлените при претърсването дъсчорипи,
двамата гледаха какво ще стане. Ст. Ц. Даскалов.
дъхонйт прил. ряДко. Който е с хубав аромат, ароматичен. Много хубави н Дъховнти растения .
които красят нашите гриднпн, принадлежат ти тоя клас, като пипр. нарцнс, тацеша. Д. Му-
тен. Босилекът е дъховито цвете. Др. Манчов.
дьовл^т — вж. девлет. — Ехтем ефепДи — започна като че ли едва сега да пиша Юмер Алн, —
кои ош гяурите в тоя град правят коюишаджильк- ровят против Дъовлета пн? Д. Талев.
И когато влезли после всичкн консули прн султана, той рекъл; — Що искате вие ош мене?
Аз веке диДох свобода н в моя дьовлет всички си братя; н турци, н българи, н гърци, и арниути,
н еврен. Д. Талев.
дьояме ср. Диал. (тур. dönme). Християнин, приел мохамеданстно. — Всичките бееве. гдето ги
внднш тука, си българи дьоимета. Ц. Гинчев. Запознал се с разни дьонмета българи. 3. Стоянов,
дъорт-джехар и дьдржар м. разг. (тур.-пер. dört çar). При игра със зарове: четири и четири. И
чувим ош всички страни;	. . . Дьорт-джехарГ А. Константинов. — Дюшеш! —
извики човекът с конската глава. — Имаш зар днеска — каза унило Кумю. . . —Дьоржар. —
Епек. Г. Караславов.
дюбеш м. разг. (пер.-тур. dübeş). При игра със зарове: пет и пет. И щом седиш, сякаш по чудо,
щастието се обърна към у^ителчет^о. Сложи то изведнъж трите сн пула, метна един Дюбеш,
метна след тови още еДнп чнфш н спечели играта. Чудомир.
дюзия —вж. дизкя. Пендарът бнл от някогашната Дюзня па баба Ивапнци. Г. Караславов.
дюлбЪ| — вж. тюл беи. Зад средната греди та сайваната се показа старици с черен дюлбеп на
главата- Г. Караславов.
122

дякна
дюлбер — вж. дилбер. Кога ДойДе лудо младо I пра тобе, I пра тобе: 1 .. . ди разбуиш дюлбор
.я/иман I от тебе. от тебе. Ив. Вззов.
дюлбйя ж. диал, (от пер.-тур. dürbin). Зрителна тръба. На петая Ден се показаха щурци. .. Пръв
ги заболяза Китан Щъркот, та му се смоеха: — Нали са щърк, с Дълги нозе, наДалеко вижДлш
а без Дюлбйя. Д. Талев.
дюлюм м. Диал, (тур. dönüm). Мярка за зсмя, равна почти на дскзр. От това башна имат земя:
До хилядо а петстотин дюлюмл ниви, Мих. Георгиев. Има не знам колко са рала №/1., има
ноджа дюлюме ливиДа, сми стотини брави овца, Елин Пслин.
дябом нареч. Диил, Дебнсшком. Гирджикъщ а Другите хъркаха още. ти спяха, Мацно се дигна,
та поглеДна къДе ГирДжана а видя До главата му поД възглавницата, че се тодаβоте едно ножче
с лъскав черен. . . И без Да премисли повече. стани дябом, взе ножчето. та го запъхи на поло^
Π. Р. Славейков.
дякнз св. Диил, Подкарам добиче с подвикване „дя!“. Поо дъх а като му дскnα и зикътни. го зи-
шиба с каишите от юздата по норома а кипулата. Конят леко разтърси глава. 3. Срсбров
123

Е
евала междум. разг. (от ар.-тур. eyvallah). Благодаря, браво. Остани дари и утре, искам да те
виДа пак. Софтата. Евала, да ме упростиш. челеби, не мога, искам да замина за Цариград. .
Ив. Вазов. НаДвихте ме! Евала! . .. пиши ме и мене работница в стопанството.- Шест години
стачка стигаХ Н. Каралисва. Правя (струвам) евала — отдавам почит, скланям глава.
Аз съм горд човек, Спиро! На никого евала не правя. М. Марчтвскн. Сиромасите пак не ще
рачат да сторят евала на болярите и ще се напъват да вървят барабар с тях. Π. Р. Славейков,
еван прил. неизм. диал. (чуж.). Оскъден. Е, ами за даскал? . - . макар че е годината еван, но то
на цяло село не тежи; от 40 бради, като рекъл онзи, да откъснеш по един косъм, става кос-
коДжамити брада. Ил. Блъсков.
еваиτâйл книж. остар. (фр. eve^ail). Ветрило. Той наблюдаваше внимателно пуйките, които со
разхождаха из двора с разперени на търкала опашки- като евеетайл. Ив. Вазов.
евгенис прил. неизм. остар. (гр. ευγενής). Благороден, от добър род. — Мене Анка ми е Дели¬
катна, евгенис; за туй [докторът] си я обикна до толкоз — умира за нея. Д. Войнмков.
твТт частица, остар. (тур. evet). Да, така, тъй, наистина. Ти трябваше колчим при съдника
влязваш / но правДа да дириш, а евет да казваш. Ив. Вазов. И с най-слаДка усмивка се поклони
на предсеДателя, като му рече: — Евет, ефендим. Ти имаш всякога право. . . И излезе. Зл. Чо-
лакова.
еветчилък м. остар. (от тур.). Съгласявате винаги м с всичко отугоданчество; казване всякога
евет. Турчинът беше корумпиран, за една кисия пари и за один кон пущате враговете на па¬
Дишаха и при това намираше някаква мъДрост Да успокои съвестта си. Бай Ганю възприе
морала му — кесийката и еветчилъка. Ем. Станев.
еветчия м. остар. (от тур.). Угодник, който ст съгласява винаги с всичко, който казва винаги
евет. — „Най-много ме врънкаха малките ефенДета и няколко гърчоля, еветчии в конакът.
3. Стоянов.
евза ж. остар. (ар.-тур. ecza). Капсула за подпалване огнестрелно оръжие. Той боше въоръжен
с пушки белгийски, които со пълнеха из устата и се палеха с евзи. Ив. Вазов.
евзален, -лна, -лно, прил. остар. Който т с евза. Хвалбите за наредените: копчета, карфици. -.
Детски пищялки, евзални пищовчета и пр. и пр.. дреболии все от тоя род, нямаха край. Ст.
Чилингиров.
евзалййка ж. остар. Евзалия пушка. Някои от тях [полските селяни] бяха с путки — повечето
евзалийки ... а всички други бяха надигнали коси и секири. Д. Талев. Мустакати, брадясали. . -
те [(^'тражницитт] въртяха в ръцо кривите евзалийки и се усмихва виновно. Ст. Дичев.
евзалия прил.неизм. остар. Който ст пали с евза, с капсула. Въоръжението им беше най-различно:
стари пушки — кремъклийки, евзалии. ловджийски, шишането с натъкнати в Дулата цъф¬
нали клончета от сливи. П. Стъпов.
евзон м. остар- (гр. ενζωνος)- Гръцки войник с национална униформа. Що има. че сега евзони
там / въртят ония ми ти фустанели? К. Христов. В началото андартското Движение в Ма¬
кедония бе възглавено от гръцкия кралски офицер Павлос Мелас. Преди да замине, късият,
набит евзон бил приет от престолонаследника и страстно прегърнат. Хр. Бръзицов.
евсанбия м. остар. (тур.-ар. ev sahibi). Стопанин на дом, на къща; домовладмка. И като мръкна,
стигнаха на едно село “ влязоха в одна къща. ДомовлаДиката (евсайбията) беше добър че-
ловек и ги възспря с радост, та ги нагости колкото добро можеше. П. Берон.
тга нареч. диал- Дано. Ега то видя поД було, / ега те видя на коня, / че песня да си запея / и солзи
да си пороня. К. Христов. Ега те закопае макя ти! Дано ви господ убие. . . Мира нямам.
Жената беше устата. Пелин Втлков.
егленда& ср. и егленджЬк м. диал. (тур. eğlence). Забава, забавление, развлечение, увтстлтние.
Аз погледнах на избитите мухи. . - — бо остави се, каза той. . . не зная как съм со научил
на това ъгленджъ, което ми е като да тегля броеници. Ил. Блъсков. Приемате мнозина
124

езйк
а нито месеше тона залъгваният!, забавните егленДжеци със заниманията. научаваше се
за все що ставаше, сп. Читалище.
сглендйсвзм сс несв.. сглсндйша сс се. възвр. Диол, (тур. eğlenmek). Всселя се, забавлявам сс,
развличам се. Ама младите пик се еглеШДнсвατ: яла ще се наДрипват, яли ще, се надхвърлят
с камъни. Мих. Георгиев' Зи сого Ди оставим тожнато Дъъ^:^!/^ грижи а До се еглондumом.
Св. Миларов.
егрСк м. Даил. (тур. eğrek). Лятна кошара за добитък. И не мина месец, Двамата почнаха Ди се
срещащ скришом в малките корас, разстлани край пътеката за егрецате. К. Константинов.
Какво имаше тук наблизо? Едно-Две запустели голи колиби с изпочупена прозорци. един на¬
пуснат овчарски егрон. . . еДно воденици. Г. Караславов.
сгюпец м. диал, 1. Циганин. Облечон бях опърпано отдолу, I егюпец цял. К. Христов. 2. Егип¬
тянин. Аз виждам равната зомя на егюрцumе.. дето съм бил на млаДша. а се унисам, Ст. Чи-
липгнров- Летят.. ., . I към север жерави ята поДир ята. 1 по тях а щъ^кела-егюпци. Пенчо
Слзвейков'
едСмски прал. остар, Райски. Що би било в тля зомя блигоДитна. До знаехме това, що знаят
други нации? Рай божа, градини едемска. Н. Бончев.
едспсйз(ин) и едипсОДин) м. остар. (ар.-тур. edepsiz). Безсрамник, безочлив човек. Най-напред
захвана ди псува зиптиите, че бали хора едеτснзα. 3. Стоянов. ЕфенДим, защо Дивите хляб
на тия едапсази! 3. Стоянов.
сдж£л м. Диол. (ар.-тур. edcel). Смърт, съдба. Белним който отива на бой, есе го убиват! Комуто
гдето е еджеля — — гдето му е писано, там и ще умре, То е на бога работа, Ц. Гинчев. Тия
кошии ослъ рядко се минаващ без премеждия. . . Може до не му е бал Дошъл ощо оджел.я. . .
я го гледий. още трепери. Ц. Гинчев.
сдинйк м. Даал. 1. Едничко дете. Нали е той един на майка. но стари майни? А еДинаца не зимот
зо солдата. В същност, той не е съвсем единак. Т. Г. Влзйков. 2. Самотен вълк. Едни зима
тъдява се появи еДинак вълк. А. Каралийчев' 3. Отделно, осамотено дърво. През ливлДити
минаваше Аяи, Старият смърч еДинак, мястото на срещата му с Асан а Метно, е неДалече,
от другата страни на баира. Вл. Полянов.
едгашца ж. даил. Едничка дъщеря. Зер Радки не беше неговата еДанаца, едничкият фелиз ни
дънеро, Мих. Гсоргисв.
единйче ср. Диол. Едничко дстс, чсдо. Посло тия думи майната наляла с ракия едни от оная
чаша, които преДи цивилизацията се наричаха енпйреα, а подала я но своето еДαпнче. Л. Ка-
, равелов.
едипсезлик м. остар, (зр.-тур. edepsizlik). Безсрамие, безочие, дързост. — Бягай се от тука,
хой колеш четено. че ей сега ще кажа на Рлшнд-бес зи циганския та оДипсезлин а ще те вземе
Дяволът. Ц. Гинчев.
едновйдсн, -дна, -дно, тuαл. книж. остар. Еднообразен. Тоно като стъпи слънцето в знак но те¬
леца а цветът ни бяла тьuпαци ночнава ди се глеДа вместо лъще^ето но едноваднате Ата-
нейсна снегове. Д. Войников.
едноймка ж. Диал. СБименница. Тя плачеше отраДост, а пън двоте предполагаема ед^амка свита,
майна й а Дже/дето/ата майни. не можеха до се nорαдβот и до нацелуват Зорницата, Ц. Ги нчсв.
едномзн нареч. Диал. Непрекъснато, неспирно, винаги. С учението и чрез помощто на природата,
умните хора со изтъщилс. та изнамерелт еДноман нова изкуства. сп. Училище.
едномлдчсн, -чна, -чно, прил. книж. рядко. Зз деца — които са сукали едновременно от една жена,
мзйка само на едното дстс. — Аз съм, отговори тя, едшрмлочпαтл сестри на тая. крстр
вие наричате дъщеря на г-жо д' Поно. сп. Моминска сълза.
едностаен, -айна, -айно, прал. Диол. Неспирен, непрекъснат, монотонен. И по няколко часа проз
деня се слушаше еДностайния шум на совалката, Г. Райчсв. Тия простичка, еДностайна,
пресеклава песен на жабите а на малкия щурец през тихата лятна нощ е тъй приятни,
толкова умнйгаХ. Т. Г. Влайков.
едряк м. рядко. Едър, голям човек. Когато аз бях вече при вротота. той τρтушии нещо а двама
еДряци мо настигнаха. Π. К. Яворов'
езйн м. рядко, остар. (зр.-тур. ezan). Призив за молитва от минарето' „Кажа ни Атомина а но
видинския тито, че след вечерния езан ще ги чакаме тупа.'* Ст. Ботьов.
ез£р нареч, Даол. Зер, нали. Ще излезе до нейде [дядо ти], па из — езер като всяка стопанки —
се имах кого До Дочакам.. Д. Войников.
езй ср. разг. (от тур. yazı). Страна на монета, където пише стойността. Ано подхвърлам нагоре
.монети, тя можо До паДне на земята в положение „ези“ ала „тура“. Пресата.
сзик м. ... рядко. Военнопленник, от когото могзт да се изтръгнат свсдсния за неприятеля.
Горе на рида, на еДин хвърлей е царският друм. ВойвоДата Момчил ронъл до му хванем езен,
Все ще мине пянрй: я заблудена сркоспuцн от царската челяД. я цорски бързохоДец. Ст. За-
горчинов.
125

езлък
езлък — вж. яз лък. До втория кат [на къщите] се стига по открити стъпала от местен камък,
които издигаш гости па обърнатия към югоизток езлък. О. Василев.
екбер м. диал. (ар.-тур. ekber). Всевишният (Аллах). — Аллах екбер! — извика тихичко пашата
три пътн н простря ръце пи юг. Гласът му се сля с гласовете пи неговите едповерци. Ст. Дичев.
екилйбър м. книж. рядко. (фр. equilibre). Равновесие. Той [мъжът] да бъде, - . . , силаши, . . .;
тя [жената] ди бъде. - - хубава, мила. - - Таки ще се съдружи строгостта с добротата. .. —
ще се образува организъм с всичкия изискуем екилибър за приятно н полезно живеене.
Хр. Белчгв.
екимджнекн прнл. остар. (от ар.-тур. hekim). Медицински. Пиза зимечашелен град с Добър еким-
Джнски университет н с добри целителпи воДн. Г. Икономов.
екймш — нж. хекямяи. Но ето- пръсва се из село слух, че е пристигнал някакъв чутовен екимит.
някакъв френски доктор, който лекувал всички болки. Т. Г. Влайкя·.
екйн м. диал. (тур. ekin). Посев, реколта. Тази година той Дойде по-рано, кито гледаше ди овърше
по-скоро н да продаде от храната, защото се беше Дигпила па цепи, понеже тая година екн-
тът пе беше стапал в Румъния. Ц. Гинчев.
екклисиарх м. остар. (от гр. ίκκλησίαρχος). Отговорно лице н църква. Тая икопа пе стои па чве
в манастира, по като е направен в църквата от лявата страна еДип великолепен н Драгоце¬
нен иконостас при амвона. - - в него (в иконостасът) е направено място за нея Да се заключа
шамо с ключ, който ключ се държи от екклисиарха. Неофит Рилски.
еклемйя ж. диал. Климия на кола. Не беше труДио да се пипривн свитата желязна котпини-
Клингра пъхна намордника върху едти от еклемнише, почука го оттук, оттам с малко ка¬
мъче н се обърна. — Готово, госпоДине\ Г. Караславя·.
екна несв. днал. Разпитвам, запитвам; въртя, дрънкам някого за нещо. И как оттогава вече,
чипн, що чити. се за това екне н разпитва Кита. Т. Г. Влайков.
екс м. остир. жарг. Експроприация. Забравят. че има всякакъв терор. . . Ексове, ама на еДро . . .
Аз съм за такава тактика. Ем. Станев.
ексаджилък м. остар. жарг. Експроприиране. — Нашите тук калъпят сеги платформи, програми
н се кират. Не щат акцни, обявяваш се против ексаДжилъки н Други такива дивипнлъци —
заяви той с оживление. Ем. Станев.
екселярам тесв. кннж. остар. (от фр. exceller). Превъзхождам, отличавам се. Бъди любезен да
поместиш в юпскити книжка па Б. Сбирка тови хубаво пещо ни Евгения Марс. Чувство,
психология, Дълбочина има там. Евгения Марс екселира, вижДаш. в епистоляриня роД. Ив. Ва¬
зов.
екейзъм — нж. ексаджилък. Но той още те смееше ди се отдаде на „пелегализъм н ексизъм".
Ем. Станев.
екейк нареч. разг. (тур. eksik). По-малко от теглото, недостатъчно. ПроДавал екснк, служил сн
с лъжи. с измами. само Да спечели повече. Д. ^миров. Все има пещо, което е ексик и без
което животът пи пе може да е честит. А. Цанов.
ексиклйк м. диал. (тур. eksiklik). Недостиг, липса. — Няма ли Да Дойдеш Ди идем при хармана? —
Няма. - - нека гори; ексиклик съм имал. Ц. Гинчев.
ексклюзнвйзъм м. кииж. остар. (фр. exci usi visme). Изключителност. Това е станало, понеже
едни от най-главните пеДостатъцн ти либералните началници се състои в крайния ексклю-
зивизъм. с който водят своята политика. Ив. Вазов.
екскуриал м. ктиж. рядко, (от испанското име на манастир, дворец). Любимо място за по-
сещ^ние. Екскуриалът на т. високопреосвещенство ДяДа Паршения —-манастирът СеДем
престола... е най-милко навестяват от вснчки манастири по тоя край та България. Ин. Вазов,
ексnрOмтеи. -тна, -тно, прнл. ктиж. рядко, (от лат. expromtus). Който става без подготовка;
импровизиран. Също тъй през шня месеци по инициатива та Вл. Василев. .. и Др. се обра¬
зува еДип „Артистичен клуб'“ — ... за перноДични срещи та членовете му с екепромшпа —
сериозни и забавни — програма. К. Константинов.	*
ектения ж. църк. (гр. εκτίνβιά). При християнското богослужение — вид молитва, произна¬
сяна гласно и напевно от духовно лице. Свещеникът бързаше със службата. ЕДва чуто из¬
говаряше ектенията. К. Петкано·.
елав м. остар. Калай. Някон метали пипр. сребро. мед, елав. куршум могат Ди се коват, кога
са студени. Н. Геров.
еланеп, -вна, -β^, прил. остар. Калаен. Извъшре и нзвъп тоя съд е поДплатеи с елавио листо.
Й. Груев.
елавпнк м. остир. Молив. Тогава той Докачил пушка н хайде в горита, за ди изображава пак с
еливпик пи хиршия птици. Й. Груев.
е.чбйте нареч. днил. (ар.-тур. elbette). То се знае, безсъмнено, разбира се. Каша. брате, катаI
Ама сега вече работата ниша. / елбете. елбете ще излезе цвете. Елин Пелин. Ти ходиш
с Дви чифти калеври. - . — Щом са Дви чифта, елбете ще топлят по-харно от еоиц.
126

Г. Караславов. Иго се позамисли малко и каза: . - Писано е, че съм лъгал. - - елбете, какво
ще сторя, като всичките хора ме лъжат, и аз ги лъгах! Мих. Георгиев.
тлеен, -Тйна, -Тйно, прил. книж, ряДко. (гр.-рус. тлейньш). Благосклонен, хвалебтн. Моите раз¬
мишления бяха прекъснати от один мек, ласкателен и елеен глас. Хр. Ботев. Не е то граД
като град, а чудо божие. . . ИзвеДнъж калугерът прекъсна елейните си похвали за Търново и
като изпули както преДи очите си, изпляска с ръце. Ст. Загорчинов.
елТй м. остар. (гр. εαιον). Маслиново масло. Тя поправи фитила на кандилото и наля от една
стъкленица елей. Ст. Загорчинов. И тез песни тъжни, кат молитви чуДни, / ще крепят
Душите в минутите трудни I и на тях ще леят врачебен елей. Ив. Вазов.
елТкгор и тл^ктер м. книж. остар. (лат. elector). Княз, участник в избора на крал. Електори в
злато, в пурпура кардинали, / Двояк свещен сонат, от кой светът трепери, / и кардинали,
що червени дрехи носят, / са само зарад вид, и господ що ще прави. ИВ. Вазов. Този закон
[златната була] продаваше правата за избирането и коронясването на царя на няколко
електери — избиратели от по-силните влаДетели на царството. С. С. Бобчев.
електорален. -лна, -лно, прил. книж. остар. (фр. electorate). Изборен, избирателен. Изразената
от краля воля за осигуряването електоралната свобода предизвика ентусиазъм във всич¬
ките партии. в. Свобода.	.
тленджек — вж. еглснджс. Хранят и на открит въздух не повече от 1000 червея (буби) колкото
за еленджек и изпитуване, а не за кяр. Зах. Княжески.
Тлеими м. остар. (от гр.). Грък, елин. До когато Атина и Рим слушаха героическите трагедии
на техните изкусни поети, народното чувство и гражданската добродетел правеха чест и
слава на оленина, както и на римлянина. Д. Войников.
елеокож прил. ряДко. Който има гладка, мазна кожа. „Ах, чедо мое, мълчанието е христова
добродетел“, говорят духовниците на елеокожите вдовици- Хр. Ботев.
елеопомазан прил. църк. Миропомазан. В преминалата си статия аз захванах с глупостите на
пехливанския орган „Басарет“ и свърших с глупостите на олеопомазаните гръцки ефимериди.
Хр. Ботев.
Елой м. рядко. Едно от имената на еврейския бог; боже. — Елои! Еяои! Лама Сабахт^“! Ви¬
кът на разпънатия со понася проточен и скръбен. Хр. Смирненскм.
тлокубрация — вж. елюкубрацня. Чето в списание „Огнище", „модернистки елокубрации"
от някой си поет Т. Ив. Вазов.
тлптзТ ср. диал. (тур.-пер. yelpaze). Наредени като ветрило тютюневи лмста. Всеки хване по
два реДа [тютюн], къса листата и ги оставя с лице нагоре, трупа ги на елпезета като пше¬
ницата на ръкойки- Ст. Ц. Даскалов.
тлчИя м. остар. (тур. elçi). Дипломатически пратеник, политически представител. Сийка: Какво
ще рече посланик? Михалаки: Посланик, демек, елчия, втори подир везиря, голям човек с одна
реч! Ив. Вазов. Един път бяха отишли техни посланици (елчии) на Атина и отидоха на теат-
рото. П. Берон. Бог го убил краля от Будима! / що ми пущил до три елчии, / ми пойДо'а
во село Ладогор. Нар. песен.
елюкубрацня ж. книж. остар- (фр. elucubration). Бездарно, измъчено литературно произведе¬
ние. След погрома той внезапно занемя. И слава богу! Изведнъж потънаха в Лета патрио¬
тическите му елюкубрации. Г. Бакалов.
тм м. диал. (тур. yem). Храна за добитък; зоб, фураж, кърма. Челебията нагости с всякакви
ястиета сътрапезниците си стражар“, напои ги с „дреновско хардалие" и заплати им ема
(сено за конете). Ст. Заммов.
емабил прил. книж. остар. . (фр. aimable). Мил, любим. Трябва да знаеш, драга Анке, че първи
амур, що запали сърцето ми, е твоята Деликатна и емабила персона. Д. Войников.
ембатйк м. м ембатикйя ж. остар. (от гр. цф^а^лЬаа). Данък, налог, плащан от свещениците на
владиката. И ги изпрати по селата да изДирят и изпишат всички насилия от пашата и вла¬
Диката, като: отегчителни ембатици, ангарии. Ил. Блъсков. Бяха Дошли Да говорят- за
ангарията, не за владиката, който ръкополагаше свещениците им, прибираше войтията и
ембатикията си и почти никога но стъпваше в селска църква. А. Христофоров.
Тмеж м. диал. Лемеж, ралник. Обираха Дрехите на хората по нивите, вземаха им цървулите,
навущата. хляба, емежите, капистрите. Ц. Гинчев.	·
емелйк м. Диал. (тур. yemelik). Ядене, храна, прехрана. Като се случи да не станат храните,
пак ще дойдат: дай за семе, дай за емелйк. Й. Йовков.
тмениджйя м. остар. (тур. yemenici). Човек, който изработва или продава еменин; обущар.
По голяма чест що имат, ако си один пастармаДжия, емениджия, или един катранджич,
отколкото Да си книгопродавец. Ил. Блъсков.
тмснйя м тминйя ж. остар.. (ар.-тур. yemeni). Плитка, лека обувка бтз ток. Емениите си беше
обул на бос крак. Й. Йовков. Нашият селянин още дири калеври, папуци, еминии с червени
мтиини и с вирнати като на царвул носове. Ст. Чилингиров.
127

емза
емза ж. остар. (от ар.-тур. imza). Завъртян, нечетлив подпис. Мурат I не знаеше Да пешо и
наместо подпис имаше обичай да удря ръката са цяла с мастило намазана, от това произ¬
хожда щурата или царската емза. Π. Р. Славейков.
емир м. остар. (зр'-тур. emir). Княз. Аравия ама различни владетели. които се нлзиват шейхове,
емира а имоми, Г. Икономов.
смирнамд ср. остар. (ар.-пер.-тур. emirname). Писмена заповед, указ. Останала само Дррсп^
ската нааза а то по причина, че тя не била спомената в прлβнтелственртр емирноме.
Хр. Ботев.
смиш м. Диил. (тур. yemiş). Плод, овощие. — А емиш до Донеси ли? попитала баби Лебеница. —
Донеси, Може ли се без емиш? Донеси малко ябълчици, малко големи смоненни, Л. Кзравелов.
смишсрйя — вж. еишееия. — Но ' ме ли познаваш?.. Вай нали бяхте министър е София?—
Да. — Е. а аз съм от там! ... то се казва омuшеuнu смо. А. Константинов.
емиш^рство ср. дсал. (от тур.). Търговия с плодове. Злnимлnисто, що предпочитащ щурците са:
кийкчалък. емuшерствр. синаджилън. Летоструй.
емки мн. Даал. Ямички на бузите. Дво малка емни се образуваха а от двето страни на ллнитате
му, нога речеше Да се усмихне. Π. Р. Славейков.
емляк м. Диал. (ар.-тур. emlâk). Данък за недвижим имот. Докладчикът от πрршетαрпαmα ко¬
мисия Вълнаров почна Докладването на пuршепнсτл: а) От игумена ни манастира „Се. Трои¬
ца". който моли Да му се опрости педоборо за пострсщαтα година; о занапред до не плаща
нанакъв емлян и десетък. в. Свобода.
емннет м. даал. (ар.-тур. emniyet). Доверие. — Заповядано ми е. найманам ефенда. Ди обиколя
училищата в няколко села по Жолезнин, Моля до ми разрешите това пътуване. . . — Добро,
Трайко ефенди. Вървете по работата са. Аз имам емниет във вас. Д. Талев.
емофгизйя ж. н1шж. остар. (гр. τμοφτιζία), Кзшлина с кръвохрачене. Коя е била причината но
смъртта ни тоя най-млад член от nиmеmр αuхнпасταuснρ тяло? Настинка ли .. . емофти-
зия лс. или Друга нянос причина! Хр. Ботев.
емрендйсам се. даал. (от тур. imrenmek). Поще ми се, порсвне ми сс. — Е, дой а на мено, чак
пън толкоз, — А, „емрендаса“ ли?. . . И Поеното скъперническа отрязва едно миниатюрни
прозрачна пластинка (от месото на сушената жзба). Ст. Чилингиров.
Смство ср. остли. Поръчителство, ззлог. Всони члон от Дружеството ама провдана до земо но
заем от дружественαс ковчег без емство само толкова. нолкото е вложил в банката. Ле¬
тоструй.
смфС и емф>и— вж. онфис. Говореше той, ощо развълнуван, като смъркаше емфе от тене¬
киената сс кутийка, Й. Йовков. Носът му . . . се свършваше ноД устата му с Две широка
Дупка. почернела от емфие. Ив. Вазов. Взе щипка емфио. смръкни а шумно зинеха, А. Хри-
стофоров.
емча се песе. възвр. Даал. Гарантирам. Симо съгласното развитие но всички телесна членове се
емча зл Добре развито тяло. Летоструй.
Емшсрия м. Диал. (пср.-тур. hemşeri). Съгражданин, съселянин, земляк. На моне с 40 душа пол-
ηομ възложи Ди бъДи ариергард. В помощ ми е емшериято СTnанкрджнм — едни хαйдутсгα.
никвлто само „но Странджа боир гората" може да отхрани, П. Росен.
сквсриС ср. остар. (от ар.-тур. enver). Някаква блестяща украса към военна униформа. Из ули¬
ците се движат българска войници. . . или пън някой турски войник в бозява униформа и
енверае. Й. Йовков.
сндсзб ср. оста^р. (пср.-тур. endaze). Лакът, зршин. В Савоя се намира гора Мрмблαп около 2,564
ендезетл високи, Г. Икономов. А зи До вземе мярна на ергените зи ямурлуци, карал ги До
лягат на оДъри, обръщал ги писим-пαтαmъk нито пъне а ги размер/ил с епдезеmо по всички
посока. Ив. Хаджийски.
еяи-бах&р м. Диал. (тур. yeni и ар. bahar). Подправка за ястис, бзхар. Па а колко масло му бях
сложила [на агнето]. . . И стафида, а ени-бихар, а Дафинова листа, В. Павурджиев,
сио съюз Даал. 1. Защото. Аз си го обичам като моито Деца. Ено е разумен. а кротък, а чαлъткαн.
Т. Г. Влайков. 2. Но, ами. Кон не глода водица до псе, ! ено гледа преко бели Дунав I а за-
газа води до колено. Нар. пссен.
сител^хия ж. книж. остар. (гр. ενχβλίχια). Жизнена силз на душата. Калугерът имаше право —
душата наистина е ентелехая ни паднал ангел, Ем. Станев.
еятешС ср. Диол, (тур. enteşe). Кована сребърна или златна гривна. В него [вързопа] биле завър¬
зани еДна ентешета, от чисто сребро αβ^βα^, Т. Г. Влайков.
сите^шйя прал. пеαзм. диол. (от тур. enteşe). За жснско украшение — който с от ковано злато или
сребро. Какво ми Донесе от баща си. . . ЕДна ентешии митсшс ти даде бащи ти. гроба му
Да се провала, а тях ги зе назаД, Ил. Блъсков.
снфиС ср. оспор. (ар.-тур. enfiye). Тютюн нз прах за смъркане. Пратениците на царе а крале
Дремеха е поДплатени каляски, поднасяха към ноздрите са енфио а благовонна. когато про-
минаваха през граДовете. В. Мутафчиева. Прочее блигоизволете да ми дадеше кутията с
епфието. П. Радов.
еня ж. Диал. (от гр. svvoıa). Грижа. — Деца! вие недейте тъжи. Добър е господ. той н/е си има
еня н за пис. Ил. Бльсков.
епанокамилавка ж. остир. (от гр.). Вид калимавка. Кнр Митеос се поизправи в стола си. по пак
изглеждаше писичък, и то въпреки внсокати си епанокамилавка. А. Христофоро·.
епархиот м. остар. (гр. επαρχιώτης). Християнин от дадена епархия. Тя [Питрнарmняmи.' при¬
бърза ди проводи в Охрид великия си архимандрит под извеш да прибере уж митрополишовише
вещи - iI действително обаче Да поДбутие в епархията и Да образува гръковладишка партия
за гръцки владика, ша така Да развали еДиноДушния план пи епархиотите за български вла¬
дика. К. Шаикарев.
елек м. разг. (тур.-пер. hepyek). При игра на зарове и табла — 1 и 1. — Дюшеш! — извика чо¬
векът с конската глава. — Имаш. зар днеска — каза унило Кумю. ... — Дъоржар. —
Епек. Г. Караславов.
енисгймия ж. остар. (гр. επιστήμη). Наука. Не беше лн това явно преДизвикаие па Неофита.
който твърДеше, че ..епистимиите" имало само пи гръцки език, и не и па славянски, пе е лн
насочено то прямо против педагогическите принципи ти Райно? Ив. Д. Шишманов.
сııитймяя ж. църк. (гр. επιτίμων). Наказание, наложено от духовна власт на духовно лице.
Ако е потребно налага ни каящня се епишимия, която влиза в състава на изповедта. 3. Пет¬
ров и др.
епулон м. книж. рядко, (ит. epulone). Човек, който си угажда н ядене и пиене; чревоугодник,
гуляй джия. КаП Чести е бнл съвременник на А грипа и еДип от седемте епулони, които са
били натоварени с устройството пи пиршествата в чест пи боговете. К. Величков.
ерйнка ж. днил. (от тур.). Дружка, връстница, посестрима. Нейни ераики откога са сиахи Довели
н ни внуци се радваш!. Тя закъсня. Т. Г. Влαйkян.
ергастерий м. кииж. осшир. (гр. εργαστήριον). Работилница, дюкян. В началото пи тая улица,
която вървеше ош. площада „Авгусшеон“ през целия граД, се намираха ергастерннте — ра¬
ботилници н продавинци пи консшантииополските майстори, таредети спореД стоката, която
изработваха п продаваха. А. Дончев.
ергеня събнр. диил. Ергени. Оная година, ни Ивановдеп, срещат го ергеияша и — обичай я! —
искаш Ди го къпят. Й. Йовков.
«рев прил. Диал.. П ъстър на светли и тъмни ивици. На гърдите сн той [гъсокът] имаше бял галуз-
ннк. а крилеше си беше стегнал сякаш в ереви купешка жилетка. Ст. Ц. Даскалов.
еремйк м. диил. Ремък. Ще сн купиш ши фуражка н злат еремйк. Ив. Вазов.
ерйф(ин) м. остар. (ар.-тур. ârif). Проклетник, синковец. Почува се, което н ти трябва Да сн чул.
че московецът пак се готви. . - Хем казал ерифинът, че н сега ако му стъпи кракът в Турско,
през Дунава няма вече да се връща. Ц. Гинчев. Само Двама [цигани] има у моето село и те
си ковачи и Доста имотнн. Работят, ернфите, н Детем. и нощем пи селяните. Ц. Гинчев.
еркич м. диал. (тур. erkeç). Козел. Говореха, че Манол чика ди събере стаДо с пешДесет еркича
н тогава Да извади чановете сн. А. Дончев.
ерлйя м. Диал. (тур. yerli). Местен, кореняк жител. После това послеДва едпо обяснение между
селяните и заптннте, че комитите си изключително ерлнн. биле те пратени ош москове¬
цът, биле ош сърбинът. 3. Стоянов. — Има два види комити; еДиише са ерлни. 3. Стоянов,
ермелйк м. и ермелйче ср. — нж. и р ми лик. Бяха взели ош него голяма сума кара грошове в
ермеличеша и бешлици. Сг. Заимов. Изсипаха монетите ош калпаците си н почнаха Да
ги броят. Ако между руските копейки н румънските леи зърнеха някой турски бешлик или
ермелнк, хвърляха го с презрение през главите си. А. КαраляИчеβ.
ермииИя ж. остар. (гр. ερμηνεία). Книга, ръководство за иконописци. Пазеше ермнпнята, това
необходимо зи всеки иконописец ръководство. но никога пе я разлистваше. Й. Йовков.
срокирйк м. остар. (гр. ιεροκήρυκας). Черковен проповедник. И като владшикияш ерокирик
ще да ти разкаже за всичко на тънко, чегато книга чете. Л. Каравелов.
«рунда ж. кииж. остар. (лат.-рус. ерунда). Глупост, безсмислица. В тия книги си пуснати та¬
кива ерундн за българския пароД, та коричките ни които, ако Да нямаше написано леДн и фо¬
нове. а Петко и Иван, то отДавта биха опънали за ушите тогова Ивана и го биха попншалн.
..защо ти лъжеш?“ 3. Стоянов.
ерфене ср. остир. (от гр. εροφάνεια). Част от разноските при гощавка която трябва да плати
отделно лице. И сичко това шой бележи с тебешира. Държи сметка па разноските, като
поиадписва и за труда си; е. зер защо им слугува той, кога не ще си отърве ерфенето, и
Ди му излезе яденето и пиенето баДева? Ил. Бльсков.
ерча иесв. диил. Разигравам, разкършвам. Другн пък ми казваха. че като шнла ведиаж ош копан,
срещтил я па края млад турчин с кои. Като дошъл До нея, шой зел Да ерчи коия и нещо да й
казва със смях. Т. Г. Влайков
9 Речник на редки, «старели и диалектни думи
129

£рчя се
Трча ст несв. възвр. диал. Пъча се, емча ст, перча ст. На сцената той е важен, ерчи се като гащат
петел- Запасал е пищов на кръста. Кр. Григоров.
есап — вж. хесап. И ярето, дека го закла, божем за князо, и оно бете краднато- - - Открадна
го, па пак го писа на есапо на солото- Мих. Георгиев. Ти сам си направи есап, кое е по-харно
за тебе. Д. Талсв.
тсаул м. книж. остар. (рус. есаул). Казашки капитан. Един отряДец от петнайсет души ка¬
заци- . - предвождани от один млад, голобрад есаул, бешо посетил града- Ив. Вазов,
есеняк м. диал- Пшеничен хляб. На едно ядене изял Два пролетняка, два есеняка и две решета
сливи- Т. Харманджиев.
тсенячт ср. диал. Пиле, излюпсно късно през лятото. СлеД малко запиука пиле — от есъеячоташа,
Т. Харманджиев.
Тскам несв. диал- Подвиквам на добиче да тръгне назад. Параходът изрева и зе да се обръща·
като волове на оран, кога ги ескат на края на браздата. Т. Г. Влайков.
ескнджйя м. остар- (тур. eskici). Вехтошар. Българите от Галац и Браила провождат един ескг
джия в България да събере всичките ръжДиви български понятия. които не струват на се¬
гашното времо пари. Π. Р. Славейков.
ескймец м. остар. Ескимос. Ескимцито, които населяват студените пояси, хранят се собствен?
с тлъстината на някои морски големи риби. Π. Р. Славейков.
тсм>ıрииέмтио вино рядко, остар. Вино с разтворен в него темян, за да уталожва болките. Еврейки
му подават еДна отсам, друга оттатък есмерниемено вино. Т. Ю. Тодоров.
Тсна ст св. възвр. диал. Дръпна се назад. Легнал си в колата и заспал, а добичетата си знаели
пътя, веднъж ли са минавали по него? Вървели що вървели. извеДнъж се еснали назад- Събу¬
дил се тато, глеДа, биволите се наДвесили над стръмен бряг- Т. Харманджиев.
Тсний прил. остар. Ястн. Искам и ти да ме имаш за всякога наместо твоя съща майка. — Ех,
майко, че как не що те имам. беки ти не знаеш ли, чо аз си нямам никого на този есний
свят? Ил. Блъсков.
тспндТnсаи — вж. нзпедспцвам. Еспидепсан човек беше той, но но иска да остане за дълго време
в селото ни. 3. Стоянов.
естТ ср. диал.. Ядене, ястие. По-добре сух хляб с мир, а не много есте със зехир. Нар. пословица,
естелйв прил. диал. Който има добър апетит; ястелив. — Не мога да се наям, братко. Аз съм
едър, естелйв човек. Ив. Вазов.
ссъна св. диал. Дръпна, потегля. То вам не остава нищо друго, освен да го осьеотъ за ухо. чо ви
е въвел в бела. Пенчо Славейков.
езйт ср. книж. рядко. (фр. etat). Разрешение да ст стчт от горски район. Нас, селяните, тая гоДина
и от етат ни лишиха, а като дойде зор, пак ний да гасим. Хр. Сммрнтнски.
ете’ частица, диал. За усилвант, за подчертаване. Питам го какво иска. — Ете за отпуска,
господин подпоручик- Г. Райчтв. — Па но о това зло само у нас — каза баба Найденовица, —
реДом, редом е тая напаст.. - Кой знае, ете, що го викат, стара съм, ала това го нямаше
едно вромо. - . слога имаше. Хр. Максимов.
те·- частица. диал- Ето. — Ете го Корово — обади се Хюсеин — оно е по-голямо от Лъджене.
А. Константинов.
етсйя и ттцИя ж. диал. (от тур. yatsı). Вечерна молитвена песен у мохамеданите. От минарето
високо / млад моезимин протака / песен вечерна, етсйя. Π. Р. Славейков. Снощи вечер, /
по етция, / бутнах конче / на кошия. Ц. Церковски.
тфасйрам ст св- възвр- книж- рядко. (фр. s'ettacer). Обезличавам ст. И действително, сърбите ги
счетоха за такива, щом помирисаха, че доброволците идат тука не да се ефасират в сръб¬
ските редове, а във вид на самобитни български отряД“ да минат с оръжие в съседните край-
н“еu на България. Ив. Вазов.
ефТнди м- остар- (гр.-тур. efendi). Господин, господар. — Кой хлопа там?— Аз ефенди, чу со
дебел глас. В. Друмев.
ефТс м. рядко. (нтм.-рус. ефтс). Дръжка на сабя, мтч м др. Стиснал здраво ефеса на меча си, Аспа¬
рух жадно бе впил взор на изток и трескаво разсъжДаваше. Д. Линков.
ефимтрнда ж- остар. (гр. εφημερίδα)- Вестник. В преминалата си статия аз захванах с глупо¬
стите на пехливанския орган „Басарет“ и свърших с глупостите на елеопомазаните гръцки
ефимериди. Хр. Боттв.
тфимернй м. църк. (гр. εφημέριος). Свещеник, комуто т ред да служи през седмицата, чредник.
, И така постепенно като дойде време да се промени някой от тия опреДеляеми ефимерии,
застъпва му мястото най-старият “еродякое, Неофит Рилскм.
еш м. разг. (тур. eş). Втори подобен или свързан с първия. Дървата пренесохме с неговата кола,
защото нашия Белчо умря. а оша му продаДохме. Г. Караславов.
Еша му няма — няма друг като него. „Ама чохитрец! Ама чо лъжец, гдето оша му няма
нийде по света!“ Б. Обрттенов.
130

ешмедемС
Сша несв. диал. Прзвя нешо да стане еш с друго. А след няколко гооана, нито порасне [mелепцеmо.
ще го еши с τррмaнияятα. Ил. Волен.	”
сшкйнм. даил. (тур. eşkin). Хвана ешкина—тръгна в пътя. Дядо Дичосепозамисли,.. поречо: —
Знаеш ли що, снахо? Па а нае, слова богу. у къща сме всички сгоβрuнн. па може а она Ди се
поводо по Другите, пи ди са хване ешнннр, ди пuнβαkне, по хл? що нижеш! Мих. Георгиев,
ешкйн м. остар. (зр.-тур' eşkiya). Разбойник, бандит. — Злато ли искате от Махмуд бей? —
спокойно запита тя, изправело глава срещу хайДутино, . . — Никой ошни.я не закача почто-
пате жени! А. Христофоров.
сшмак м. диол. (тур. yaşmak). 1. Яшмак. 2. Навес нзд огнище дз прибира дима. На лявата страна
огнище с ешмин, нαгтрαnи До него закачени багрена котли, долу — друга покъщнина. Й. Йов¬
ков, Общо, стаята е бедни а мрачна: всичко Дървено, — ешмака, повиците, вратите е вето.
Й' Йовков.
ешмсдеме ср. разг, Гощавка, пир, веселба. — Довечера ще направиме ешмедеме. . . Ще се нопеом
нито з^ор^жци. ще строшим два-трс стола, ще се отъркаляме е локвите през пρщтα.
А. Каралийчев. Той бе направил честто Да покани но ешмодемето а Илчи. Д. Спрострапов.
♦
131

ж
' i
жабна св. диал. Грабна, сграбча, взсма небрежно. Я ме завеДете при гьрπеецето да жадна само
с два пръста. Ил. Волен. Припка по коларския път той, но усета кога стига ливаДето. Л то
цветя, цветя - . - Втурна се с разперени ръце той и жадна. колкото си може. Ст. Ц. Даска¬
лов.
жабри мн. Диал. Хриле на риоа. Рибите Дишат е жабри, а китовете — с дроб. Летоструй.
жага ж. Диал. (от нтм. Sage). Голям трион. Сечеха непрекъснато. Гората тътнеше, Дърветата с
трясък се поваляха. . - Жагите неуморно бръмчаха като железни оси. Б. Несторов.
жад м. рядко. Жажда. И като утолихме гладът и жаДът си. аз изпратих Двамина, а пред тях
и еДин глашатай. Да виДят и разпитат какви са тия обитатели тук. Пенчо Славейков.
От пясъка нозете изгорели, нацепили се устните от жад- Бл. Димитрова.
жаден, -а, -о, прил. Диал. Любим, силно жслан. — Много е хубаво. Тинке! — обаДи се Колчо силно
възраДван, като зе Да милва своята жаДена невяста. Т. Г. Влайков.
жаденкн прил. Диал. Силно жслан, миличък. Ала вечер. кога я изпращам, со речеше за леля ти
Гена: „Жаденко чедо, невясто! Благатки тие людо, у които то ще да иДе\“ Т. Г. Влайков.
жаждам и жажди несв- Диал. Силно жслая, ламтя. Той жаждаше да стане Деятел, одно гръмко
име в България. Ив. Вазов. Първо, което жаждахме да видим, то е славната статуя па
СвобоДата. А. Константинов. Той жаждаше това с инстинкта на звяра, комуто са отнели
самката. Ив. Вазов.
жалование’ ср. диал. Жал^а, оплакване. Тъй що и Досега аз не мога без възДръгване Да си припомня
тези негови жалования, макар и Да се съмнявам за uсmuпствоmо на този слух. Π. Р. Сла¬
вейков.
жаловаиис2 ср. книж- остар. (рус. жалованье). Заплата. Ама че тези, които правеха тези свирни,
имаше ию да ги смъДи, или си имаха топличко място, с тлъстичко жалование. Ил. Блъсков.
жалбсам св. Диал. Накарам някого да се съжали. Дома няма Да си иДа, жив няма да се върна,
ДорДе си цар не преДумам. Дорде си цар не жалосам\ Й. Вълчев.
жамал — вж. джамал. Торбата с месо, сланина и боб е пълна, а Киро лежи с навехнат крак до
жамала. Лежи и пухти. Н. Каралиева.
жандйр — вж. джандар. — Ами ако извади пищов, ами ако пусне жанДарите отгоре ниЧ Ст. Чн-
лингиров.	'
жара ж. Диал. Жар, жарава. Ганчо ги скоманДува Да запатят пещта и Да но изравят жарата.
Ц. Гинчев. Огън ми гори в гърдите, / жара любовна, отровна. Π. Р. Славейков.
жарТн (ст), несв- (възвр.) Диал. Горя. Въглища жареят. пламъчета избухнуват, пепелищата на недо¬
горелите къщи още тлеят. Ст. Ботьов. — Огън още се жарее и се преобръща на пепел. Ст.
Ботьов.
жар 'ıa ж. Диал. Гърло. Като стигна на хармана, пожарището още все пушеше и тук-таме на
големите купища се бяха проДънили езици червен пламък като из вулканичоска жар.а.
Ц. Гинчев.
жарчйвост ж. остар. Ревност. И пак като чо ли е тя сама виновата за това нещо- че чужди че-
ловек храни любов към ноя и мъжът с отровата на жарливостта отровил своето сърце,
почнала горчиво да плаче. Ст. Ботьов. Слънцето немилостиво прежуря и гори всичко- но
той не чувствува, защото гори вътрешно от по-силен огън- огънът на жарливостта и подо
зрението. Ст. Ботьов.
жарна св. Диал. I. Парна, опаря. Петър се понавеДе към нея и Дъхът му жарна бузата й. Ивайло
Петров. Герга мисли, мисли, потулила очи под правите вежди, па го жарна с блясъка им.
Ст. Ц. Даскалов. 2. Ударя, перна. ,,Я се варди настрана, да те не жарна с тоягата по гърбиТ
Ил. Волен. Щом някой мерне се насам, / той жарне го в главата. Т. Харманджиев.
жарннк м. диал. Съд с разгорени въглищн; мангал. Широкият пръстен жарник беше пълен догоре
с дъбова жар, наоколо се разнасяше приятна топлина, та младите мъже бяха разпасали
коланите си. Д. Талев.
132

женкеря
жаря иесв. диал. Паря, горя. Слънцето се бе вдигнало вече и жареше. Г. Карастяяияβ. Каква
буря е зибушувила в душата ти тоя силен и страшен мъж, кикви дяволска ревност ще ди е
жарила сърцето му. Н. Хайтов.
жАсвам се несв. Диил. възвр. Сопвам се. Ганчо Куката [жасва се] — Правете, киквошо щете!
Аз при Даскала пе ходя. П. Ю. Тодоров.
ждймвам се и ждимнам се тесв. възвр. Диил. Сепвам се, стряскам се. Ала тови беше мигновена
мисъл. Като се жднмваше. Тончо сякаш се проборавваше от сът истисваше по-здраво пушката.
Кр. Григоров. Всеки гръм от планинско оръдие или кряканешо пи картечница кито ■ че го
събуждаха н той макар и стар фронтовак още от Балканската война, се ждимкаше. Кр. Гри¬
горов.
ждракели мн. днал. Кокили. Нашето учение н До днес още ходи с ждрикели. Л. Каравел^в^.
же съюз, старнт. А, пък, но. На неговото сн же място ще пиреди най-достойния момък измежду
дружината. 3. Стоянов.
жебенйче ср. Диал. Малък съд за ракия. НапреДн им имаше калияпо жебепйче сракийка, и ни огънят
къкреше черно котелче. 3. Стоянов.
жег — вж . жиг. Но край па всяка земна суета! / Кирилу жег ни челото, страните — / да е до
сетен Деп извън света. К. Христов.
жегарен, -рна, -рия. прил. диал. Който мъчително понася жега. От голямата жега биволиците
бяха омърлушени. едва пристъпяха н уморено мяткаха крака. — Дий! Дий. пристъпи Де! —
поДканяше ги лениво Стоят. — Какви сте ми жегарни! Ил. Волен.
жеглйн прил. диал. Бодлив, хаплив, тревожен. Тия дълги часове. пълтн с трепети пи ожиданиешо,
с жегливи вълнения и безпокойства, сшорихи й се по-дълги от векове. Ив. Вазов.
жеда ж. диал. Жажда. Кирили ги да хоДяш в леки дрехи и боси по всяко време. - - безропотно ди
търпят горещината и стуДа, жедаша н глада. Н. Михайловс^.
жедост ж. Диал. Жажда. Лъв, като утоляше жедоспнпа си прн едни извор во времето ти походи,
котят му търти да бяга. Т. Шишков. Други път пък трябаше да търпи с другарите сн тиедпо
глид н жедост. П. Кисимов.
жежчава ж. Диал. Жега, горещина. Той обгърна с поглед Момино поле, трептящо между хълмо¬
вете, под слънчевата жежчава като пряспа пита, хвърлена в подтица ди се изпича. Ст. П. Да¬
скалов. Тогава аз почвам- ди мятам с лопатата хлябовете в пещта. . . Отвсякъде нДе
жежчава, очите парят от пот н от топлина. Й. Радичков.
желба ж. Диал. Желание, копнеж. Много из. мале, много мечшаях / щистне, слава Да видим Двама; /
сила усещах — що не жилаях? / Но зи вси желби приготви яма! Хр. Ботев.
желва1 ж. диил. Костенурка. Ууу---акробитско племе. коетояДежелвн, жаби н змии. Д. Калфов.
желва2 ж. днал. Игина кълвач. Една желва долетя, запълзя по грапавата кора на бряста н звучно
vdapu няколко пъти с клюии сн. Ем. Станев.
железния ж. остар. Желязна част, желязо. Осем хиляди тамени. снр. хамали. натоварени с греди,
дъски Диреци.. . и снчка железити на корабите, вървяха на върволица посред петнадесет хи¬
ляди шласкалаици. П. Кисимон.
железница ж. Диал. Вид кичест карамфил. От Двете страни покрай пътеката са писадепн шарени
цветя. . . железница, алена н морави. Т. Г. ВпаИкян.
желеяние ср. остар.. Жалеене, траур за покойник. Като се измине времето па желеяиието, гра¬
финята ще поспеши Ди се венчее с киязи. Π. Р. Славейков.
же.лка ж. Днал. Костенурка. Видяла желкаша орели. / че та високо си хвърчи. Π. Р. Славейков,
же.шик м. диал. Клет, злочест или натъжен човек. Сн овчари вечерале, / желник Пейо ие вечерат.
Нар. песен.
желудък м. днал. Стомах. Желудъкът па кимилита има няколко отделения, които, веДнъж кито
се напълнят с води, шя ги Държи по няколко Деня. С. С. Бобчев.
желя ж. диал. Желание. Мойта желя беше шая; / вис ошблизко Да поглеДиа. Ив. Вазов,
жеманфишйзм м. кииж. остар. (от фр. je m’en fiche). Незачитане на хората, нахалство. Някои
фърлят обаче пи ложите Дръзки поглеДн, сучейки мустаците. Един — от жеманфишизм
или по привичка, изваДн гребеиче и ги среси. Ин. Вазов.
женихлйретво ср. Диил. Посредничество за женитба, снатоснане. Ако е женихларствошо ви за
другнго, то ие знам, то ико е за около вис, то аз отсега още ви казвам, че жеиихлнте ви пе
ще се върпит. сп. Китка.
жеяйхъл м. и женйхла ж. диал. Посредник за женитба, годежар, снатявииk. Но пак от много
Добри места си Дохождале женнхли ди искат момичето ... то мийка й пе пристияла. Ил.
Блъсков. — Че какво е то. мир комшийке, да немаш женнхли? — Ами, ими, че то пе е от
еДто място ки? сп. Китка.
женкаст прнл. диал. Женствен. И разказвали, че той е Добър н хрисим. по твърДе кротък и женкист
ергенин. Л. Каравелов.
женкеря м. диил. Женкар. Кой си мислеше, че този лекомислен женкеря ще се реши па дуел? Ив.
Вазов.
133

жСнски
женски прел... Женски заткавалник диал. Мъж, който обича дз се навърта около жените
у дома. А кажи ми ти сега прилича ли но отчувин мъж като мен ди са сеДа в къща. Дотам
ли я докарахме. че Да стана женски заткавалник. Т. Харманджиев.
женСец м. разг. ряДко, Железопътен служител. Ни четиринадесета жепойцате цял дон оправяха
линията, . . — И пик пропоДат вагона! — ДоДоде с буйно презрение Пешо. Т. Монов.
жетон— вж. чепкен. Инак гостите имаха обикно/оная ная^ет но някогашните харамии:
жеπноп. сαлсхлън. разни паласка, βулнс през рамо а щ, н. Π. К. Яворов.
жСрда ж. Даол, Върлинз. Насядаха поД стр яхата върху прогнила греДи — като кокошки но жепДи.
С. Сивриев'
жСрка ж. Диал, 1. Мелница воденица. Ветровете чистят въздуха от една Други вредителна
пара. карат жерни а кораби но платна. Й. Грусв. Ама аз съм чувал от учените до казват,
че черкви без тнрлъо било като градини без воДо, пик шkрлъо без Даскал било като жерни без
вода. Ил. Блъсков. 2. Стомах. Ано не по-Друго. ще ни хване поне кашлици, но може Ди на со
запали а гръцмуля. жерната а чървати. К. Мирски.
жОркам nесе. рядко, Зз пчсла — бръмчи. Светецът простря чистата си ръка и повика едно нче-
лица, която жорклше из възДуха. Елин Пслин.
жсрт м. Диол. Върлина. Напълнете еДно малко бурличо с вино, него ще земат Двамата твои братя.
момци, с жерт но рамо. Ил. Блъсков.	‘
жсч ж. диал. Жлъчка. — Жоч го търтило него — ще каже nянря от жените, — псмα пира до
се обръсне, и пък ще се жена. жена що храна. Π. Р. Славейков.
жйвен, -вна, -вно, прал. диал. Жизнен. Но пра сично това пан си снажна. а жените им со спретни
на връст а живни ни лице. Π. Р. Славейков. Тамотей, нито отивал Да се наД^ра за цената
но олимпийските игри, изчудел сичнате глодачи с живний цвят но лицото са. Ив. Богоров.
живсница ж. диил, 1. Неизлечима ранз по тялото. Че тя бе се примирили а с по лошото — Ди
глода цял живот болно момиче ни легло, с жuβепαцл ни крана, Т. Г. Влзйков. Затова хората
си низали — жсвеница Ди ти излезо, емо Да та не излозе. Г. Караславов. 2. Вид тежкз бо¬
лест. Дивно болест те налегне, I болест, Дъще. жевеници I а Дойчин Ди не убогне I от въже
или тъмница! Хр. Ботев.
живенячси, -а, -о, прал. Диол. За ранз — неизлечим. — Но знам невясто, не знам — Дивно не е
това — ами страх ме е. че ранища се е обърнали ни жевенечена... Много що лежи клетото
дете, Т. Г. Влайков.
живина и живинка ж. нар. Живо същество, животно. И тя е живина, а тя е съзДоДена от бога,
мисли са той, αснрепр благ а Добър. И майна е, а деца храна. Й. Йовков. Защото
всичката живинка на двамата се състоеше от Две крива, Чудомир. Пролетната гора беше
тиха, Поеха птиците, шаваха из храстин живинките И, весело бърбореше поточето.
Ст. Станчев.
жйвостсн -стна, -стно, рuнл. остар. Здрзв, пъргав, жизнен' Тяхната ррнвязоншост, тяхнища
любов си πр-жнβрсщяи и no-трайни от но мъжете. Π. Р. Славейков. И ни самите Дечица,
когото ся занимават е някоя жиеостнл игра, им е драго, Ал. Кръстевич. Прочее Диметрай
бешо чело/ек от среден ... но жилав ръст със здраво и жиеостно телосложение. К. Шзп-
карев.
жйвостност ж. книж. остар, Жизненост. Думате но Ментора, ино и проста и сериозни, имаха
една жйβρсщяост и поволстелност. нрстр начена Ди си изгубя у друга.7. Н. Михайловски.
животен, -тна, -тно, прал, остар. 1. Животински. Човек употребява зо храна и животни и расти¬
телна вещества. Пстоструй. Жнβртnнте масти ся различават от растителните само по
въшнотннй изглод на състава си. С. Д. Вежснов' 2. Жизнен. Безмерната скръб скоро ще раз¬
пилее и погуби жиβртnнте ми сили — и тогаз чин. тогаз пепелта на моето тяло ще си по¬
чине тун в неизвестност. Т. Шишков. 3. Който живее сговорно с хората, сговорчив. Тез
хора имотни ли со, I с комшии животни ли со, I в работа работни ли си? И. Богоров.
животЗ носв. Диал, Живея в сговор, сговарям се. Едно вромо в еДно селце живели мъж и жена в
голяма сиромашия, Животели си те Добре, сп. Китка. Но тези ниша приватели или влаДо-
тели не со живели помежду си сговорно, само Асен жuβотсл и се сгрβлuял с брата си Шаш-
мани, Т. Шишков.
жйв-ти нозм. Диал, За бога. Остави, недей говори пък та тока, жив-тс. Аз друго искам . да ти
нижа. Т. Г. Влайков'
живЗ песв. Диал, Съживявам, оживявам. Като класът но ^/0^ роден I аз охолно отраснах но
полето 1 и слънцето ми и до Днешен ден I все още грее и живи сърцето. Пенчо Славейков.
жиг м. т/еж. рстαи. Печзт нз позора. И историята право I с жагл свой ги отбелязл, I но пре-
зрепье ги наказа, Ив. Вазов. Изскачам аз оттук в сърце с болезнен ек I и кат милионите по¬
клонница I и аза удαuсм с/оя жиг I на варварския век. Ив. Вазов.	·	· ·■
134

жлеб
жнгйвица ж. диал. Вид хаплива мравка. — Мирно! Стига сто со сгъвали като жигавици. Засра¬
мете со! К. Петканов. £то гледам ги- ще плъпнат като гъсеници. като жигавици, ще омърсят
домовете ни. К. Петканов.
жигало ср. рядко. Хапливост, острота. Но как да отиДе сега, пое тавил се самоволно межДу жи¬
голата на две несъвместимости: жената и любовницата! Ст. Чилингиров.
жиголо м. книж. ряДко, (фр. gigolo). 1. Млад човтк, издържан от любовницата см. Ала дори това
бе все пак по-достойно от унизителното стоене при Фани, к оято скоро щеше да го превърне
в окаян жиголо. Д. Димов. 2. Елегантен млад мъж със съм ииттлио поведение. Аржентин¬
ският питуко о идеалния тип на жиголо: той владее в съвършен ство всички танци- Св. Минков,
жнд м. остар. Евреин. О Англио, защо ли днес / безДушен жид те управлява! Ив. Вазов. А колко
ме о стряскала проклетата му старица с хвърчащи змейове и гущери, с разни брадати жи-
дове, дебнещи малките момченца, за да им изпиели кръвта. Б. Обретенов.
жйдав прил. Диал. Мършав, сух, слаб. — Златке, момчето ли не харесваш! Не го глеДай, че о
жидаво и слабичко. Елин Пелин.
жйдкост ж. диал. Течност. Освен крехките агнета и бистрата студена воДица трапезата се укра¬
сяваше и от няколко пръстени стомни, пълни с лозова жйДкост. 3. Стоянов. Той отдели и
скъта у себе си две стъкленки, пълни с някаква си жйДкост. Ил. Блъсков.
жйдовка ж. остар- Еврейка. Но той е християнин, а тя о проклета жиДовка, от роДа на ония,
дето разпнаха спасителя Христа на Голгота. Ив. Вазов.
жйдовски прил. остар. Еврейски. Де се е, мале, чуло, видело / цар Да залиби пуста еврейка? / Саро
ле, Саро, жиДовско чедо. Ив. Вазов. И... „предпочетох Да се уча в Париж". Жидовска сметка!
Бетер от жидовската. А. Константинов.
жйдьк, -дка, -дко, прил. диал. Течен. Извади стъклянка добро зamулъпа. оттули я и наля във всяка
трапчинка на всяко парче тестце нещо жидко. Π. Р. Славейков. Тогава зех половина турта
олово и я хвърлих в пещта в кашата, която с помощта на огъня и на бъркането в късо време
стана жидка. К. Величков.
жйжница м жижня ж. диал. Трап с дърва, конто обгарят, за да получат дървени въглища. — Ще
вали и ще ми изгаси огъня. рекъл въглищарят- който току-що бил запалил жмжпuцаma си.
Ст. М. Попов. Пристигнете ли в стана на въглищарите, лицето му пак помръкваше и той
се навежДаше над загасналата жuжπuцa. за да ваДи кюмюр и да го нарежда в кошовете.
А. Христофоров. Денем и нощем пламтели пещите на „видните“ и ненаситно поглъщали
огромни количества въглища. За приготовлението им в стотици „щеτuпк““ из гората димели
заровени жижниц“. Н. Хайтов. Курсистите събраха едрите вършини и произведоха от тях
1200 кг дървени въглища. Комсомолците Дежуриха денонощно край жиожнито. Н. Тихолов.
Жuжеuтъ димяха, а горските работници, метнали връхните си дрехи по пaкамaръпuте дърва,
пъргаво шетаха край тях. Л. Галина.
жйжьк м. рядко. Бръмчене, шумолене. На вълни ме гали лъх приятен / от простора цъфнал не¬
обятен, / чувам само непрекъснат близък / от пчели и пеперуДи жижък. Н. В. Ракитин.
жнзн м жйзън м. книж. остар. (цтлав. жизнь). Живот. Па ще река: такава жизн о по-тежка от
смърт. Ан. Хаджогло. Ах! Завистлив е злият дух / на натта кратка жизън тук. Π. Р. Сла¬
вейков.
жимнйца ж. диал. Язва, живеница. С еДна дума ПловДив о бил гнездо на оная нравствена жииница,
която и до днес още разяжда българското тяло и която още дълго време ще да заразява
здравото, младото, крехкото българско възрождение. Л. Каравелов.
жилТц м. книж. остар. (рус. жилец). Квартирант мли гост в хотел. Вратата се почука и влезе
стопанинът. — Ах. ето господине любезний, моят жилец. Ив. Вазов. В тая минута двама
полицейски агенти се явяват там и съобщават на госmuπнuчаркаmа, - - да преДупреДи жиле-
цът в Из 28, чо полицията желае да го види. Ив. Вазов.
жııлшциицa ж. книж- остар. Квартирантка. — Най-малко заДоволи то [сватбеното тържество]
хазайката на Катя. Тя не можа да разбере, как тъй нейната жилищница стъпва в брак като
вдовица. Ст. Чилингиров.
жнр м. диал. Желъд. За тях казват. че са живеяли в горите и хранели се с жир и кори от дървета.
Г. Йошев.
жнт м. остар. Баснословен великан. Подир вихъра бучете и целият лес, а под корените трепереше
и отвръщаше и сама земята, сякаш някъде дълбоко в нейните неДра спете жит-великан.
Ст. Загорчинов.
жйгкост — вж. жйдкост. Колкото и да се взираше човек. не можеше да познае писаното с просто
око. После като се намокреше с друга една житкост, сичко излязваше наяве. 3. Стоянов,
жлеб м. диал. Вид голямо корито за превоз на грозде. По пътищата заскърцаха коли поД тежи¬
ната на пълни с грозДе жлебове. Т. Харманджиев. Продал си лозето, та си купил жло01 Π. Р.
Славейков.
135

жлъчка
жлъчка ж. . . - Диил. Бръчка. Само при внимателно взнрине можеха да се съзрат няколко сиви
влакна межДу русите полукьдрави коси па сколуфнте му и тънката жлъчка, спусната от¬
весно по челото му до основите на поса. Ст. Чяляигирян.
жолднерство ср. кннж. остар. (пол. zolnierstwo). Войска, няеишяна. „Но разпусни войската сн,
защото пне пе искаме в иашаша свободна земя чуждо жолДиерство.“ Ст. Ботьов.
жонксион м. кииж. ряДко. (фр. jonction). Железопътен влак. Годеникът ни мадам Меворах, воен¬
ният аташе при италианската легация в София, се е качил ти жонксиоиа за ЦариграД още
през нощти след годежа сн, и по пътя е изчезнал. А. Страшимиро·. Но тъй като бързият
жонксион Солун — Цариград потегляше в 11 часа през нощта. начертаната програма за
гоДежпото тържество все пак можеше да се приложи. А. Страшимиро·.
жопка ж. Днил. (от тур. сор). Тояга. Край храстите До моста стоеше висок юноша с кирливо
фесче, с кожена торба през рамо и жопка в ръката. X. Русев.
жръни ж. диал. Ръчна мелница от два воденични камъка. Някогашната жръни та ДяДо Хруся,
дето мелеше брашно за черковни хлябове, вече я нямаше. А. Каралийчев.
жуберкам несв. диал. Ям по малко нещо сухо. Приседни на пейката преД вхоДа — повидви хлебец
к си жуберка. Ст. Ц. Даскалов. Фелдшерът само се налива ни голо. и аз пия н сн жуберкам.
Т. Харманджиев.
жуборя иесв. диал. За вода — шуми, плиска се. Тъжно тя говори; / и времето премитуви / н Лета
жубори. Л. Каравелов.
жужар — нж. жужел. Над него се вълнуваше черната й като жужар мека н лъскава коса.
Ц. Гинчев.
жу-жел и жужер .м. диал. Като жужел —много черен. А рехавните й къДрн ся обропиха черни
като жужел по белите й плещи. Π. Р. Славейков. Те (хората) биват еДни бели като сняг,
други черти като жужел. Π. Р. Славейков. Момиченцето събуДнло бибита. тя станила
завела го прн реката.потопила го три пъти и като го извиДнла. то станало черно като жужер,
а Дрехите му като чер въглен. Нар. приказка.
жужна иесв. и св диил. За насекомо — бръмчи. Тук жужпе насекомо, там изшумолн друго. Д. Не-
миров. ЕДпи залутана пчела жужнеше и се люлееше във въздуха пиблизо. Д. Талев.
жуп м. книж. остир. (фр. jupe). Фуста, пола. Блажепин са за Дтес нашите селянки, то кикво Ди
кажем за гражДанките. . . Ония, които Денонощно блазнят мъжете сн да им купуват по
моДиши капели. туртели, жупове. . . кадифелуци н Др! в. Ступан.
жупан м. нстор. Областен управител. Войната е свършена - . . Хвърляш в тъмници / подземни
жупана пленен. К. Христов. Все пак нне сме длъжни най-напреД Да направим посещение на
тукашния жупат, за ди се легитимираме. А. Каралийчев.
жупанмя ж. — нж. жуланство. Най-пипред всичката тая страна била разпоДелена ти много
жупаиии. управляеми от жупанн. Летоструй.
жупанство ср. нстор. Област, управлявана от жупан. Войските се връщат с пестн н слава. Гър-
бнии е всеки превил / поД плячка; зер цяло жупанство се сДава / ни славния цар Самуил.
К. Христов.
жупел м. 1. кииж. остир. Сяра. Таки например барутът е съставно тяло, защото е съставен от
въглен- селитри и жупел. Й. Груев. В пламтящето го езеро цопна, / де жупел врн и смрадта
пяна клочи. Ив. Вазов. 2. прен. Ярост. Тодораки стоварваше тежки думи върху Копда. а
КотДо се мъчеше ди го пидмине, като му отвръщаше с жупел от ругатни. Д. Немиров. Така
той бранн установения в България феодален ред н снпе огът и жупел против богомилите,
които са Дръзнали ди се борят за неговата промяна. Ал. Бурмов.
журча песв. ряДко. За насекомо — бръмчи. И когато чуваше зад гърба си похвали и въздишки,
шя трепваше от гордост. правеше игриви Движения н сякаш се обръщаше ти пчела. готова
Да журчи из въздуха, Да каци от цвят ти цвят. Елин Пелин.
журчене ср. рядко. Бръмчене. Журченето ни пчелите и слабият шум на белостволите брези. . .
пълнеха успокоената му душа с наслада. Ел. Пелин.
журя тесв. Диал. Горя, обгарям. Юлското слънце силно журеше и никому се те отнваше ни работа-
Г. Белев. Слънцето журеше леко. то настойчиво шила му. Ивайло Петров.
жъд — вж. жад. И вечеря ще Да забравят те. тъй както н обяд. / Свободата смири там всякой
жъД н глад. Пенчо Славейков.
жънаи — нж. жаден. Втурна се вътре майка й и видя жъдатото сн чеДо утъиало в сълзн. Елин
Пелин.
жъданкм прнл. днил. Гальовна от жъдан, жаден. — НеДей- жъДанка, иеДей, чедо, недей. пиле .
мълчи, мамиика. Елин Пелин.
36

жъмкя
жьдя ж. Диол, Жажда. Глад се усоща у стомаха, а жъДя у гърлото, което засъхва и горе,
Летоструй.
жълва1 ж. — вж. желва1. Плах гу°ер но пукната тюча ■ иритт0 се. жълва се нум 1 е прохо
на порутени нули. Ив. Вазов.
жълва2 ж. — вж. желва2. Мухите се настървиха и щапоха по ръцете. страните. Сенна сипка¬
вият глас на жълвита. От локвата се обиДаха жабите. М. Яворски.
жьчгкз ж. Дсал. Количество сено, вълна и др., колкото се хваща с една ръка; хватка. Коларят
бе свалил хомутите от коното а uαзтuнβαtmе с жъмна сено гърба но еданшя. Т. Харманджиев.
Велико изееднъж се сети, че е сбъркали, и като грабна една жълти наелачено вълни, удари
я върху зъбците ни Дарина. М. Ягодов.
137

3
ззабнт(ин) — вж. забит (ин). Какъв ага ще го направим ние него — баблит е той, не го е страх
от нищо — хлсъл злобит. Ц. Гинчев. Ти си бил бъбрив човек, Хосин. Аз не съм на никакво
служби. А този место познавам, защото бях зиобатин у московците. та в голямото муха/тбе
преда много гоДини гонихме βαmите войска по този планина тун, А. Стрзшнмнеов.
зааде — вж. зеде. — Взоми цялата .меДжиДия, До купиш нещо за децата. Браздите по челото но
майстора станаха по-дълбоки. вождате му се съеДиниха. бухнаха, — Извинявай, грспрднn
Поленанрβ. но зллде пари не вземам, Д. Спростезпов.
заа|р — вж. ззйре. И търговия е въртял със сол, със зааре, с вълна. Мих. Георгиев'
ззбелз ж. диил. Първо разсъмване, прсдутрин. Цяла нощ хор! въртели. и щом първо забели треп¬
вало в небето, хващали пан гората. П. Ю. Тодоров. А проз прозорците, през разДвоениото
ни сторите пердета, пuрβлнчα червени снаги първия лъч ни зимни забели. Пресата.
забйрам несв., заберЗ се. Диил. 1. Започвам. Къщата се напълни [с госта]. . . Отваря си сега Ве¬
личко сладните уста и забира до приказва. Ил. Блъсков. Папагалът забрал Ди понизови всич¬
кото си изкуство: пял като потол, кудкудякал като кокошки. Нар. приказка' 2. Подкарвам,
повеждам. Доша ставаше сутрин рано, злварашо другарките са а отиваха да плевят,. Ст. И.
Даскалов. — Елато в къщи ни приказна. Идото, заберете и женищо си! К. Петканов.З. Карам
се, хокзм. — Слушай, Илко — намеси се Волен, — не завирай така жената, не виждаш ли,
че цялата е копнала от умора, Кр. Григоров. Т.я понякога го забереше: — Но знам какъв
майстор си, нан те търпят хората, като нищо свястно не правиш у дома. Кр. Григоров.
4. Зз ранз — загноява. От нзгаu■яяuстл нαnилβенн с камъкът забираше гной. С. Пслико
(превод).
забн^ни) м. остар. (др.-тур. zabit). Полицейски чиновник. Но никого До днес, нито нога е бил
забитан в Мосул, нито нога е бил е КъuнКлнсuс. . . не му се е случвало До разгложДа полити¬
ческа процес. Йв. Вззов. Помнят читателите. че след πредαтелсщβрто на Ненко Балдюв-
ченинът турското пuлβαтолстβо изпрати Двама душа забити: НеДжибли в Копривщица, и
Ахмедал — в Пαяαгюuнще. за До узнаят работата. 3. Стоянов.
ззбитлйк и забитлък м. остар. (ар.-тур. zabitlik). Полицейска власт. Ано но овчаря угодиш, царя
ще разсърДиш. Затова прави, каквото се сотиш. ала запомни — на твоя злбитлан е Дошел
нросm. А. Дончев. Знам ли я що мо чана? Зибитлък е това. не е шега. Мих. Георгиев.
забловен, -з, -о, прел. Даил. Направен от зебло. Ано вчерашния бакалин наместо Ди носи забловени
престилки а дървен стол в ръката си, днес седи но маса. постлани с черβеnр сукно. и пише
..е поверената ми околия се е случило това и онова“, то това същото не може да се допу¬
сне а в литературата. Ив. Вззов.
заблово ср, диол. Зебло. Облякоха ме съвсем по ромлmнu: но главата бяла πллтнснα таня. . .
еДни бела сънма. ни конто колените бяха закърнели със сини парчета, а отзад имаше една
яма като месец. от заблово. 3. Стоянов.
забрало ср. нниж. остар. (рус. забрало). Част нз шлем, която се спущз над лицето и го предпазва
в бой; наличник. До същото това място. . . скоро се приближи главният отреД . . .; ездачсто,
облечена от главата До петите в оплетена от жолозна бримка ризници, шлемовете ам —
със забрала а наушници. Ст. Загорчинов.
забрана ж. . . . диал. Защита, отбрана. Той се сещаше. че главните сила български се нахожДат
на Дунав, и другите войска вирдят тесните пътека в планините откъм гръцките предела.
а Прослав е останал боз забрана. Ел. Мутсва. Сллβ.янuяът разбра веч, слод опити горчиви, I
че сговорът е села ... I че сично общо нам е. че българи и сърби I една съдбини имат, една
тегло и скърби, че тях закон βъuχрβеп ги е сродил и слял 1 един тиран Ди гряст. едно Ди стигат
цел 1 и в себе си да търсят нαй-β.яuяαтα забрана. Ив. Вазов.
забранявам несв.. забрЗня св. . . Даол. Защищавам, отбранявам. Тун . . шостдесет-содемдесет
калугерици. стари и млади, сновяха цял ден по двора и по чардаците и ргллmαвαхл с весели
138

завалям се
глъчка широката ограда, която ги забраняваше от суетата ни грешния мир. Ив. Вазов.
Но за такова несериозно нещо — Дуел! Просто безумии! - . . НайДоне. запретявам ти Да
повдигаш нови истории с Веригарова и да ме компрометираш, уж да ме забраниш! Ив. Вазов,
забрат прич. диал. Подбран, събран. Ум царува, ум робува. Несмислено свят светува. В тия по¬
словици- . - се намира забрато всичко, щото от памтивека хората опитали за най-харен и
най-пряк път, по който се върви напред. Й. Груев. Той си нямаше πuто, а само повочо забрата
надежда, жъдя за занаят и безмерно постоянство в пръкление, за да улучи щото турил на
око- Й. Груев.
забрИсан прил. диал. Блъскан, брулен. Гласът на Джановара звучеше волно и широко — плътен
мъжки глас; не глас, а гласище, подръпнало от силата на балканските недра и фучоното на
елите, забрисани от вятъра. Н. Хайтов.
забрИскам св- диал. Почна да удрям, да ровя. Веднъж по него [прозореца] посред нощ забриска /
суграшица от пръст . - . Със Дъх стаен / отвори тя. - - И вътре се преметна / безшумно мо¬
мък гъвкав като хрът. Бл. Димитрова. Чувствувайки поглеДа “ върху си, той со изви настрана.
заби глава наДолу и забриска снега с върха на чепика си. М. Кремен.
забрутен, -а -о, забрутял прил. диал. Който има юначен вид. Безпокойна кръв клокочи / у забру-
тепuя цар. Ив. Вазов. Това насърчи Иванча, а стресна малко забрутения учител Гатя. Ив.
Вазов. И моята мисъл възсъздаваше гордите зидове със зъбци, с кули и бойници, и образа на
забрутолия болярин Кракра. упорит защитник на крепостта. Ив. Вазов.
забун м. диал. (тур. zıbın). Къса дреха, обикн. без ръкави. Увлякоха се в борбата. Свалиха връх¬
ните си Дрехи, останаха по забуни. К. Пттканов. От чардака влиза. . . вакъл млад мъж. - .
наметнал бяла, обшита с черен гайтан долама, под доламата забун, проз който са извадени
болите широки ръкави на ризата. П. Ю. Тодоров.
забуря ст св. възвр. диал. Забравя се с някого. — Дръж тоя път — настани ме той — и на плад-
нина си в Девин. Ха със зДраве! И пак дохождай. да со не забуриме! Н. Хайтов.
забусавТя св- диал. Обрасна с дълга брада или коса. Утро е неделя. Време ти е да со обръснеш
и подстрижеш... забусавял си като игумен—така ли що идеш заран на църква? Т. Харман-
джитв. — Коче бре. защо не си се остригал баром за празника си? — Забусавял е като игумен.
Т. Харманджиев.
забуювам носв. диал. Забучвам. Чосто в таз гора дивашка / пушка пукнува юнашка, / и дълбоки
тъмни доли, / и върхове снежни, голи / се разбуждат. кат я чуват, / заохтяват, забуюват, /
на гърмежа отговарят / и сто пъти го повтарят! Ив. Вазов.
забъкам св- диал. Почна да бъкам, да вря. Но от две страни зашибаха стръвно с картечница
върху опасната горичка. Забъка, завря с писъци като сметена от вихър разтревожената
мешова горица. 3. Сртбров.
забъкна ст св. възвр. диал. Задавя ст, смутя ст. — Та те но Ate познават, а се погрижиха за мене.
А аз — да ги не знам — забъкна се Величко от прилив в гърлото. Т. Харманджиев. Той гле¬
даше ту снимката, ту Гана и но можеше да проговори- — Какво се забъкна?. . . Земи- та
целувай ръка на жена си, чо тя те направи човек. Ст. П. Даскалов.
забъшвам πесв,, забьша св- диал. Укривам, потулвам. Да знаете прочее, татко, че но забъшвам
любовта си към г. Филиво. Обичам го. Π. Р. Славейков. Колко хорица е съблекъл. - . па и мене
но пожали, тамам двеста и тринайсет гроша и зала ми е изял, изяДо ми ги като стой та
гледай, четири денкове яречки кожи, тамам петДесет и осем парчета, купи ги- божем, —
забъши ми парите. Мих. Георгиев. Чо жената е основата ... на домашното и въобще на
семейственото благополучие, това мислим никой не може да го забъиии. нито да го откаже.
в. Ступан.
завал м. диал. (от тур.). Досада, притеснение. Хей момета, път чинете / да помина мегю две/ite. /
Нищо завал не ви чиня: / ръце ми са у джебове. К. Христов.	·
завалия прил. неизм. разг. (ар.-тур. zavallı). Който е за окайвант; клет, злочест. Хеле пък ти,
завалия, хептен со измъчи из тия стамболски сокаци. А. Константинов. Този селянин не
е- оттук, затова о бягал назад по реката, дано се откачи, завалията. Ем. Станев.
завално нареч. диал. За говорене — неясно, завадено. Дамата говореше български малко завално.
Ив. Вазов. При всичко чо той говореше завално, неправилно български. . . Магдалина с удо¬
волствие прие тая среща и не се- зачуди. когато той й поиска позволение и седна при масата.
Ив. Вазов.
завалям носв., заваля св. диал. Събарям на земята, повалям. Жените падаха, смееха се... хващаха
со за мъжете и ги заваляха и тях. П. Спасов. Хващаше бивола за рогата, заваляше го, изви¬
ваше шията му и го заколваше като яре. Й. Йовков. Един от разбойниците наU-πатрод у
мене се улови и като ме подкара над самата урва,, улови ме за буйната ми коса и ме завали
на земята, като издигна ножа си над главата ми- Π. Р. Славейков.
завалям ст πесв., заваля ст св. възвр. Диал. Залитам, клатушкам ст. Краката й се поДкосяваха.
тя се заваляте, като че току ще се сгромоляса да падне- Елин Пелин. Най-после той со завали
и паДна в едно кюте на пруста. Т. Г. Влайков. Чичо Рало си излезе. Вън, пред общината. по¬
139

завасвам
гледът .муотново пидиа ти патките. Една ош тях се наДНгиа иа лапичкитесн;размаха тежко
крила, по се завали и цопна в калната локва. Ил. Волен.
завасвам песв., завасам св. диал. Смогвам, се добивам. А пък пе мога ди зависим, че вече съм кап¬
нал. ши пе спори н работа. Т. Г. ВпАйкяв. Жали тн. че ни било тясно, че не сме могле да се
оправим и да си зависиме в къщи ош всичко. Т. Г. Влайkян.
завдйгам се иесв, завднгна се св. възвр. днал. Започвам да оздравявам. И кога зе ди се зивДнги
Неди, още повече пък кога ринити ептеп зазДраве, шя само се радваше, от се сърце се раДваше.
Т. Г. Влахов. Зилисини най-напред около болестта ни Неда, н иапокон — дорде тя Ди се
завдигте, дорде слеД това Да се пориДват ни нейното здравиче и на хубавия й мурафет, — ка¬
кини Динини и те сетиха кик се изтърколиха годините на Койчовото чиракуване. Т. Г. ВпАйкяβ.
заведвам тесв. кииж. рядко, (от рус. заведовать). Управлявам, ръководя. И ето аз . . . отивам
при А. Каблешково. който заведваше склада. А. Константинов.
завера ж 1. остар. Заговор. Броят иа заговорииците растеше с всеки изминал ден. За членове
ни заверата се приемаха добре изпитани хора, под гаранцията пи по-стари участници в пея.
Г. Дръндаров. Из Вирни ни являвит, че гърците имали намерение Да убият нашият екзарх;
по правителството открило заверата им. н. Свобода. 2. нстор. Гръцко освободително
движение, в което участвуват и много българи. Подир гръцката завера. ош цялото село
обраха оръжието н по някои села и обесиха хора, които го скрили, но у ДяДа Цоия пе дохождаха
Да търсят. Ц. Гинчев.
завераджия м. нстор. Участник в завера. Беше диДеио нареждане Ди се изваДят и почистят ста¬
рите мечкарски шишането, ръждясалите пушки н пищови. Зивераджиите живееха в трескаво
напрежение. Г. Дръндаров. Ранен и сечен от завериджиите в Гърция. той [Бекир] глеДаше
българите като че с кръвти му полени. Ц. Гинчев.
за весна и заветна ж. Диал. Престилка или пола. Вместо Дрехи преписвали се със завески от ко¬
жите па диви зверове. сп. Пчелин. Туй черво го не ща ди мн виси ни поса. че толкоз зна.м;
нлн това ще поискаш. или ей сега ще се хвърля в огъня. И това като рекла жената спуснала
се връх огъня. — Стой, жена, извикал мъжът. като я дръпнал за завешкита. сп. Китка.
Преписала се наДве-натри с едни престилка. отзаде й виси набрана, вета завешка. сп. Те¬
менуга.
завзеклендисвам се—нж. зевзеклен дисвам се. Мнозина [заптии] пеяха н се завзеклеиДисваха
с пас. На секиго кръщаха по еДно име, кого нарекоха войвода нзпомежДу ни, кого бийриктар.
3. Стоянов.
завнд м. диал. Завист. Три са рани що сърце ми тровят; / . - . Третя рана е пъкълский завиД. Π. Р.
,	Славейков.
завиден, -дна, -дно, прил. ряДко. . . - Завистлив. Сега той гледаше със завидно око пи всички, що
оряха и копаеха по граДините си. Ц. Церковски.	(
заводи се св. възвр. нар. За крава или биволица — заплоди се. Белка я и пе знаеше кога се разводи,
кога се заводи; почнеш дори да се плашиш, че много се бивн, и току изведнъж понапълнее.
разтърси се — зателняла. Ил. Волен.
зАвр^^а като междум. днил. Дявол да го вземе. Швейц. [ВоДи го прн трупа]... Скришоми искаше
Ди те убие. Моор. - - Тови те си пипривил ти, Швейцере. Швейц. Бога ми! аз го съм наистипи
направил, и то, заврага, не е най-лоши работи в животи ми. Н. Бончев (превод). Швирц. На-
истнти, можех снчко Да загубя без милост, ако губех това, щото още пе съм спечелил! Рац-
ман. А аз бнх, зИвраги, снчко спечелил, ако бях спечелил това, що се пе губи. Н. Бончев (превод).
за вторя се св. възвр. рядко. Повтаря се. Ръката ми зингри, пе мога Ди улучи мemмурката. СлеД
малко песента се зивтори. Г. Краев.
завтрак м. книж. рядко, (рус. завтрак). Предобедна закуска. Помпиш лн кик ни хрииехи във воен¬
ното училище? Сутрин — чий. - . В 12 — зивтрак — чорби. Г. Стаматов.
завушка ж. диил. Вид горна женска дреха. Нанизали цяли плетеница червени нехвеливи чушки,
сухи кокили. покачили ги полекичка с иглица отзиД пи Минкинити завушка, шя играе и те
дрънкат. шумолят отзаде й. Ил. Блъсков. Кръстника те носеше като дружките сн завушка.
кичитка нлн забунче; но само еДпо черно чюкманче. Ил. Блъсков.
завъзгам св. Днал. Захленча, замрънкам. Нями Дете Ди я зидърпи за полите, завъзгало, без самб
Ди зпие защо. Ст. Чили^^о·.
Ъвъзля св. Диал. Завържа на възел в кърпа. Завъзли по еДна жълтици в две кърпи н ги завърза пи
копскнте уши. К. Петканов.
Завъртя св.. - Днил. Запазя, отгледам. Ош седем Деци — само три завършеха живи. Мих. Георгиев.
Направил сн хубива къщичка, плевня; завъртял стокица. Н. п. Филипов.
*агеча св. диал. (от тур. geç). Закъснея, забавя се. — АйДе, иритлик, че заечахме! Да ие кипнат
шия облаци нощеска. че отнДе сенцето! Н. Хайтов.
заглаве ср. Диил. Възглавница. Прибери ме в къщати си. Ди облегни глава пи мъжко рамо. Омръзни
ми да слагам глави на студено заглаве — н то кораво като кимък. А. Дончев.
140

загърличе
заглавен, -а, .-o, прил. Диал. ГодСн, сгоден. — Заглавена? . - . Мно-о-го има Да чакаш! Две години
има още Да служи момчето- а след това. . - аллах керим! Я те вземе- я но. Б. Нссторов.
заглавйквам м загалвйквам несв., заглавйкам св. разг. Залнсвам, отвличам вниманието на някого.
Ако е направил това. ще станем за резил из целия град. Той затова не ми дава книгите, затова
ме заглавиква. Ем. Станев. Изкусният ханджия, за да загалвиква пътниците, пусна в хоД
слаДките си приказки и задържа на ханчето чужденците 20—25 минути. Ст. Заимов, загла¬
вйквам се, заглавйкам се възвр. Какво стана снощи на събранието, че аз со бях заглавикал
с работа и не можах да намина. Пресата.
заглавуша св- Диал. Ударя. Я се махай оттук, чо като те заглавута с пръчката! Г. Кратв.
заглавя ст св. възвр. диал. Затъна, та нт мога да изляза. Ще пропаднеш завинаги, ако се за¬
главиш там. Т. Харманджиев.
заглСбвам (ст) несв, заглТбна (ст) и заглСбя (се) св. (възвр.). Диал. Затъвам. Ако искаш да ся на¬
учиш как заглебеат в тинята на безчестието бисерите на честността и на чистотата . . .
благоволи да чуеш една слод Друга тези истории. Π. Р. Славейков. И лесно и хубаво
нещо ми ся видя Да вляза в един безчестен Дом и там спокойна и безгрижна да ям и да
пия и да се валям заглебнала всякога в безчестие. Π. Р. Славейков. Като гонил еДна пе¬
перуДа и зяпал нагоре по нея, паднал в одна дупка, в коя фърляли помии и други такива не¬
чистоти- и ся заглебил до пояс. А. Хаджогло (превод).
загльбам св. Диал. Почна да газя. Скоро из улиците се проточи сватбеното шествие, потъна
в калта на мегдана и заглъба към старата черква. Елин Пелин.
заглъбна св. диал. Потъна. Струвате му се, че е заглъбнал в непроходимата селска кал и
тъне по-дълбоко- все по-дълбоко. Елин Пелин.	'
заглюхлам св. диал. Заспя, захъркам. Я чакайте да го виДим да не е заглюхлало, да го събу¬
дим. Ил. Блъсков.
загна св. диал. Подгоня. Елен му се отговаря: / „Бързай, бързай Рабръо юнак, / от кошута
първескиня." / Той я погна- той я загна. / та отиде дур при море. Нар. пестн.
загна се св. възвр. диал. Затека се, спусна ст. Тя се загна пламнала от гняв и смущение, но той
отскочи ловко. Г. Караславов. Девойката не слушаше, а с развълнувано сърцо си правеше
такава сметка: — Селим со яви, защото и отредът е близко. Той сега ще со загне и ще
продаде на команДира. че тук лежат Двама загубени и чакат помощта на отреди. Ив. Ха-
джимарчев.
загнСтя св. диал. Напъхам, нагнста. — Защо сте загнетилн хубавото село в това дере? — по¬
питах веднъж един жител на помашкото село Лясково. Н. Хайтов.
загонен, -а, -о, прил. диал. За женско добиче — оплодено. Там се намериха в повече било по ня¬
колко овцо. било млаДа телица, загонена преДи месеци. освен кравата с толонце. Б. Обретснов.
заградннна ж. диал. Ограда. На запад из Долината на Луковица бликат още десетина големи
и малки топли извори- някои от тях с останки от стари заграднини, а някои съвсем
остали открити. Ив. Вазов.
загрСзна св. диал. Затъна в тиня, в кал. А потънеш ли еднаж и загрезнет ли в такъв [лош!
път, то лесно няма да излезеш из него. Й. Груев.
загрижа св. диал. Безпокоя се, грижа ст. — Защо си го загрижила толкова, ма мале? Не виДиш
ли. че се е метнал на Дядо си Доко? Ми той по колко Дена се е връщал от Другоселски
сборове? Ал. Гетман.
загробя св. диал. Погреба, закопая в гроб. По-рано той не беше мислил за гроба на майка си
и сега со зарадва. чо ще може да я загроби сред селото в черковния двор. К. Петканов. —
Няма да им го дам! [имота си] — викате неудържимо Русаля. — Да ме убият и да
ме загробят- тогава що го вземат! П. Славински.
загугля св. диал. Покрия отгоре с гугла. ПоД общия разкъсан ямурлук / от облаци Балканът
ги загугли. Бл. Димитрова. Вън беше тъмно, валеше Дъжд. но на светлината, която нахлу
през отворената врата- той видя един човок, загуглен с ямурлук. Й. Йовков.
загълвйквам, загълвйкам — вж. заглавйквам. Ти си добър и ще станеш по-добър- когато
условията позволят това. - . — Ти не ме загълвиквай сега. Няма да стана добър! — нацу-
поно отговори той. Ив. Хаджимарчев. Вуйна му беше на хармана. Тя го завоДе в къщи и
като загълвика своите палавници, разказа на Денко как вуйчо му со обаДил и как иска /
Да се види с него. Г. Караславов.
загьлгблам св- диал. Забълбукам, закълколя. — НазДраве, момчета, когато сме най-зле- ей
тъй Да сме- здравичката ви! И бъклицата си завря шията в устата му и загългола. Ц. Гинчев.
загълна св. диал. Увлека се. Като сте загълнали — Манна, та Манка. Чакайте малко, къде
сте тръгнали.. Кр. Григоров. Аз съм си пратила Достатъчно работници. Сина, снахата,
па и стария, и той о загълнал, та очи не мога да му видя- Кр. Григоров.
загьрлнче ср. нар. Дребно тревисто растение с бели цветове. И разпали смола от камаватски
бор, смесена със цветове от Дилянка, индийски крин и загърличе. Н. Райнов.
141

завалям
гледът му ртярво подпα ни патките, ЕДна от тях се надигна ни лапичнатеси;размахи тежко
крила, по се завали а цопни в калнища локва. Ил. Волсн.
завасвам носв., завасам се. Диал, Смогвам, сс добивам. А пън но мога до зависим, че вече съм коп¬
нал, та не спори а работа, Т. Г. Влайков. Жали ни, че на било тясно. че не сме могле да се
оправим и да си злвасаме в къща от всичко. Т. Г. Влайков.
завдйгам се несв., завдйгна се св. възвр. даал, Ззпочвзм да оздравявам. И нога зе да се зоеДаги
Неди, още повече пън нога раната оптен заздраве, тя само се радвашо. от се сърце се радваше.
Т. Г. Влзйков. Залисани ний-напред около болестта ни Недо, и нαпонрн — дорде тя Да се
зивдигне, ДорДе слод това до со пораДват ни яейярто здравсце и но хубавия И мурафет, — ка¬
кини Дuпuпu а не сетиха кан се изтърколиха годините на Койчовото чиракуване, Т. Г. Влайков.
заведвам песв, книж. рядко. (от рус. заведовзть). Управлявам, ръководя. И ето из . . . отивам
при А. Каблешково, който зоведвлшо склада. А. Константинов.
завера ж 1. рсıнаu, Заговор. Броят ни заго/орниците растеше с всеки изминал Ден. Зо членове
но зивероти се приемаха добро изпитани хора. под гари/щеята ни п^’^1^торн участници е поя.
Г. Дръндаров. Из Варии ни являвит. че гърците имали намерение ди убият яαmнст екзарх:
но пuлβнтелствртр ртнинлр заверата им, в. Свобода. 2. истор, Гръцко освободително
движение, в което участвуват и много българи. Подир гръцката завера, от цялото село
обраха оръжието а по н-янои села а обесиха хора. които го скрили. по у Дяди Цоня пе дохождаха
До търсят. Ц. Гинчев.
завераджия м. истор, Участник в ззверз. Бошо ДиДено нареждане до се извадят и почистят ста¬
рите .мечкαuскα. шишането, ръждясалите пушна и пищова, Завораджиите живееха в трескоβр
напрежение, Г. Дръндаров. Ранен и сечен от зαβеuлджuuте в Гърция, той [Бскир] гледаше
българите като че с кръвта му полени, Ц. Гинчев.
за вСсна и завешна ж. Диал. Престилка или пола. Вместо дрехи преписвала се със злвесни от ко¬
жите на Деви зверове, сп. Пчелица. Туй черво го не ща да ми виси пи носи, че толкоз знам:
или това ще поискаш, или ей сега ще се хвърля е огъня, И това нито рекла жената спуснали
се връх огъня. — Стой. жена, извикал мъжът. като я Дръпнал за зивешнити, сп. Китка.
Препасала се наДве-натри с еДна престилка. отзадо й виси набрани, вота зивошни, сп. Те¬
менуга.
завзеклендйсвам се—вж. зевзеклендисвам се. Мнозина [заптии] неяхл и со завзенлепдисваха
с пас. На сениго нръщлха по еДно име. кого нарекоха войвода изпомежду пи. кого блйронтар.
3. Стоянов.
зЯвнд м. Диил. Завист. Три си рани що сърце ми тровят: ! . . . Тротя рапа е пънълсний зоеид, Π. Р.
,	Славейков.
завиден, -дна, -дно, прил. рядко. . . . Завистлив. Сега той гледаше със завиДно око пи всички, що
оряха и копаеха по градините си. Ц. Церковски.	(
заводи се се, възвр, пир. За крава или биволица — заплоди сс. Болна я и не знаеше нога се разводи,
нога се заводи; почнеш Дори до се πлатuт. че много се бави, и току изведнъж понапълнее,
разтърси се — злτоляслл. Ил. Волен.
заврага като междум. Диал. Дявол да го вземе. Швейц, [Води го пра трупа]... Скришома искаше
До те убие, Моор. . . Това пе си поправил ти. Швейцере. Швейц. Бога ма! аз го съм нлнсщш1л
направил, и то, заврага, не е пий-лоши работа в живота ми, Н. Бончев (превод). Шеирц. На¬
истина, можех сичко Да загубя боз милост, ако губех това, щото още не съм спечелил! Раи-
мин. А лз бих, зИ/раго. сичко спечелил, ако бях спечелил това, що се не губи,. Н. Бончев (превод).
завторя се св. възвр. рядко. Повтаря сс. Ръката ми заигра. не мога Да улучи чеmмуuкαщα. Слод
малко песенно се зоетори. Г. Краев.
завтрак м. к-ниж. рядко. (рус. завтрзк). Предобедна закуска. Помпаш! ли кан ни хранеха във воен-
яртр училище? Сутрин — чай, . . В 12 — завиран — чорба, Г. Стаматов.
завушка ж. Даол. Вид горна жснскз дрсхз. Нанизали цяла плетеница червена иохволави чушки.
сухи кокили. покачали ги полекичка с сглици отзад пи Миннипата завушнл. тя играе и то
Дрънкат, шумолящ отзаДе а. Ил. Блъсков. Кръстанна не носеше нито дружките си завушнл.
ничинни ала зαбуяче: но само едно черно чюнмонче. Ил. Блъсков.
завъзгам св, Диал. Захленча, замрънкзм. Няма дете да я задърпо зл полите, зивъзголо, без симб
да знае защо. Ст. Чилингиров.
Ъвъзля се. Диал, Ззвържз на възел в кърпз. Заеъзли по еДна жълтица в две кърпа и ги завърза па
конските уши. К. Петканов.
Завъртя св.. . диол, Залазя, отгледам.. От седем Деца — само три завършеха живи. Мих. Георгиев.
Направил си хубава къщичка, плевня; завъртял стоницл. Н. п. Филипов.
Ъгечй се. Диал, (от тур. geç). Закъснея, забавя се. — АйДе, аритлик. че зигочихме! Ди не кипнат
тия облици нощеска, че отиДе сешце^гюl Н. Хайтов.
заглаве ср. Даол, Възглавница. Прибора ме в къщата са, Ди облегни глава по мъжко рамо. Омръзна
ми Ди слагам глава пи студено заглаве — и то кораво като камък. А. Дончев.
140

загърляне
зαглАвеи, -а..-я. прил. диал. Годен, сгоден. — Заглавена? . . . Мто-о-го има да чакаш.! Две годнпн
има още ди служи момчето, а след това. . . иллих керим! Я те вземе, я пе. Б. Несторов.
зАглавйквам и загалвйквАм песв.. зαтлавикам св. разг. ЗАлисвам, отвличам вниманието на някого.
Ако е направил това. ще станем за резил из целия град. Той затова не ми Дива книгнше, затова
ме зигливнква. Ем. Станев. Изкусният хииджия, за да загалвнква пътниците, пусна в хоД
сладките сн приказки и задържа на хапчето чужденците 20—25 мниути. Ст. Заимов, загла-
вйкнам се, заглавйкам се възвр. Какво стани спощи па събранието, че аз се бях заглавикил
с работа и ие можах Ди намина. Пресата.
зАглавуша св. диал. Ударя. Я се махай оттук, че като те зигливуши с пръчката! Г. Краен.
заглавя се св. възвр. диил. Затъна, та не мога да изляза. Ще пропиДнеш завинаги, ако се за¬
главиш там. Т. ХармАнджиев.
заглебнам (се) тесв., заглебна (се) и заглебя (се) св. (възвр.). днал. Затъвам. Ако искаш ди ся на¬
учиш кик зиглебваш в тнтята ни безчестиешо бисерите иа честността и па чистотата . . .
благоволи Ди чуеш една след други тези истории. Π. Р. Славейков. И лесно и хубаво
нещо ми ся видя ди вляза в един безчестен дом и там спокойна н безгрижна Да ям и ди
пия и да, се валям заглебпала всякога в безчестие. Π. Р. Славейков. Като гонил еДпа пе¬
перуда и зяпил нигоре по нея, паДнал в една Дупка, в коя фърляли помии и други такива не¬
чистоти , н ся зиглеДал До пояс. А. Хаджо^о (превод).
заглъбам св. Диал. Почна да газя. Скоро из улиците се проточи сватбеното шествие, потъни
в калта иа мегдана и заглъба към старата черква. Елин Пелин.
заглъбна св. Диал. Потъна. Струваше му се, че е заглъбпил в непроходимата селска кил н
тъне по-Дълбоко. все по-дълбоко. Елин Пелин.
заглюхлам св. диал. Заспя, захъркам. Я чакайте да го виДим да те е заглюхлало. да го събу¬
Дим. Ил. Блъсков.
зАгна св. днил. Подгоня. Елен му се отговаря; / „Бързай. бързай Рибръо юпик, / от кошута
първескипяУ / Той я погна, той я загиа, / ти отиде дур при море. Нар. песен.
зАгна се св. възвр. Диал. Затека се, спусна се. Тя се загни пламнала от гняв и смущение, то той
отскочи ловко. Г. Караславов. Девойката те слушаше. а с развълнувано сърце си правеше
такива сметка; — Селим се яви, защото и отредът е близко. Той сега ще се зигие и ще
предаде па комапДира, че тук лежиш Двама загубени и чакат помощта па отреди. Ив. Ха-
джимарчев.
загнетя св. диал. Напъхам, нагнета. — Защо сте загиетили хубавото село в това дере? — по¬
питах- веднъж едни жител па помишкото село Лясково. Н. Хайтов.
зαгяиен, -а, -о, прил. днал. За женско добиче — оплодено. Тим се намериха в повече било по ня¬
колко овце. бнло млиДи телици, зигопепи преди месеци, освен кравата с теленце. Б. Обретеиов.·
загрАднина ж. днил. Ограда. Ни запид из долината ти Луковици бликат още десетина големи
и малки топли извори. някон от тях с останки от стари зигридтнтн. и някои съвсем
остили открити. Ив. Вазов.
загрезна св. днил. Затъна в тиня, в кал. А потънеш ли еДпиж и загрезтеш лн в тикъв [лош]
път, то лесно нями ди излезеш из него. Й. Груев.
загрйжа св. диал. Безпокоя се, грижа се. — Защо си го загрижили толкова, ми мале ? Не виДнш
ли, че се е .меттил па дядо си Доко? Ми той по колко Дена се е връщал ош Другоселски
сборове?. Ал. Гетман.
загробя св. днал. Погреба, закопая н гроб. По-рано той пе беше мислил зи гроба па майки сн
н сега се зарадва, че ще' може да я зигроби среД селото в черковния двор. К. Петканов.	—
Няма да им го дам!, [имота си] — викаше неуДържимо Русаля. — Ди ме убият н да
ме зигробяш. тогава ще го вземаш! П. СлАβяискя.
загугля св. диал. Покрия отгоре с гугла. Под общня разкъсан ямурлук / ош облици Балканът)
ги зигугли. Бл. Димитрова. Въп беше тъмно, валеше дъжд. по ти светлината, която нахлу
през отворената врата, той видя едни човек. зигуглеп с ямурлук. И. Йовков.
затъл·Икβам. загълвйкам — вж. заглавйквам. Ти си добър и ще станеш по-Добър, когишо
условията позволят това. . . — Тн пе ме загълвнквий сеги. Нями ди стина Добър! — нацу-
пепо отговори той. Ив. Хаджимарчев. Вуйна му беше ти хармани. Тя го заведе в къши и
като загълвика своите палавиш/н, разкази па Ленко кик вуйчо му се обадил и как искал
Да се види с него. Г. Караславов.
зАгьлгялам св. диал. Забълбукам, закълколя. — Наздраве, момчета. когишо сме пий-зле, ей
тъй Да сме, зДравичкаша ви! И бъклицата си завря шията в устати му и зигълголи. Ц. Гинчев.
загълна св. диил. Увлека се. Като сте загълнали — Минка, ти Минки. Чакайте малко, къДе
сте тръгнали. Кр. Григоров. Аз съм сн прашила достатъчно работници. Сипи, снихити,
па и стария, н той е зигълтил, ши очи те мога Ди му видя. Кр. Григоров.
ЗАгЬрляче ср. нар. Дребно тревисто растение с бели цветове. И разпали смола ош камаватски
бор, смесена със цветове от днляпка, индийски крин и зигърличе. Н. Райнов.
141

загърчсн
загьрчтв, -а, -о, прил. диал. Притиснат, заобиколен. Чесите и поляците се принудиха да се
повлекат по западните народи, а това отсече и съДбата на крайбалтийските и крайлабските·
словеми, които загърчени отвсъдо от християнски нароДи. трябувало или да со покръстят,
или да изгинат. Й. Грутв.
загюхвам несв-, зягюхш. св- диал- Захърквам. Той пресушава ракиеното шише, прикатурва со
на одна страна и там загюхва. Ил. Блъсков. Като току захъхре Пенчо и загюхне, Дружи¬
ната утарашуват джобовете му добре, земат му дору и новия фес от главата и. не лук
яли, не лук миришат. Ил. Блъсков.
задавка ж. рядко. Задача. Хаджи Ахил поглеждаше го внимателно в главата, замисляше се
като пред една математическа задавка и отговаряше слеД едно значително покашлюване.
Ив. Вазов. Още от ранни млаДини руските писатели завладели ума и сърцето му:. . - Той
чето с увлечение и любов, чете до захлас, забравил заДълженията си на ученик и досадните
училищни заДавки. Ив. Богданов.
задатки мн. книж. остар- (рус. задатки). Заложби, дарби. Човек с такива богати „заДатки"
за обществен Деятел — като как ли що разбира той живота на обществото. Пенчо Сла¬
вейков. Тия чърти у тях, които. - . наричаш лоши инстинкти, аз, напротив, ги виждам
като одни задаДки от голямо значение за тяхното бъдеще у нас- Ив. Вазов.
задатък м. рядко- Задача, задължение. Безплатните неделни училища. - - имат заДатъка Да слу¬
жат за общонародния напредък и просвещение, сп. Учмлищт. Тежко е учителското занятие,
защото учителят зема на себо си задатък страшно мъчен. Н. Попов.
заджнзъркам св.диал. Започна натъртя. Туп през коминя се стърсила на жаравата одна половинка
дебела кървавица и заджизъркала. сп. Китка. И тъй силно си дръпнал от лулата, щото тя
заджизъркала. сп. Върбина ивттт.
заднр м. рядко. Задирянт. Очевидно, това примилкване около Драга беше явен задир. който Па-
тев со но стараеше да скрие. Ив. Вазов.
задйрка ж- нар. Закачка, задирянт. Погледите, които й хвърля, и задирките. и топлите му Думи
изпълват сърцето й с радост-- Т. Г. Влайков. Тя бе имала не одна задйрка с ученици.
Но първото приключение. . - бе закачката й с Димитър. Т. Харманджиев.
задНхкам св- диал- Започна да дишам усилено. Волът, който вървеше откъм угарта, затъна в
одна къртичина, уплати со, коленичи и задихка често- К. Петканов. Конете спряха зад
овчарите и тежко задихкаха. К. Петканов.
задИям несв. диал. Дишам тежко. В стаята влезе тежко подвижният Вандо- . . — Какво си
задиял така бо, като разпран ковашки мех? — сопнато го посрещна Ралчо. Ст. Ц. Даскалов.
заднИм нареч. диал. Задаешком, назад, отзад. Сам, да избегне глумна превара / момко задним со
в къта ^дръпна. Пенчо Славейков. С вързани заДним ръце той е чакал своя реД Да превие
врат под окървавения воче нож. Пенчо Славейков.
заднИсвам ст πъсв,, заднИсам ст св. възвр. диал- Отстъпвам м ст движа назад или настрани. Мом¬
ците не слязоха от конете. а от тях изгърмяха и весело се провикнаха; възбуДените коне
дъвчеха юздите, заднисваха со, пристъпяха ребром по двора. Ил. Волтн. Иланджикът взе
да си кара коня през ваДата, но той се задниса. защото беше бряг напредо му и вадата беше
доста широка и стръмна. Ц. Гинчев.
задовдлсн, -лна, -лно, прил- книж. остар. Доволен, А като глеДа как и баща му, и майка му,
и Тинкина майка, и всички роДнини са весели и задоволни, раДостта му става още по-голяма.
Т. Г. Влайков. Господа посетителите ще останат крайно задоволни от снимките си. Пре¬
сата. задовдлно нареч. Ала сО пак и Койчо доста припомагваше за едно — за Друго, та по-леко
и по-задоволно зеха да живеят. Т. Г. Влайков.
задбрсн, -рна, -рно, прил. книж. остар. (рус. задорньш). Заядлив. Инсинуациите са тъй ниски,
тъй хлапашки задорни. че аз се отказвам да се мърся с тяхното цитирано. Пенчо Славейков.
задостя ст св- възвр- Диал. (от птр.-тур. dost). Сприятеля ст, стана дост. Лянина, научен да до¬
хожДа у тая къща, захвана да посещава и Иванча, като искаше да се заДости и със сина
на умрелия си приятел. Ил. Блъсков.
задувам носв., задуя св. разг. Запилявам ст нанякъде. Чо понякога сутрин в неДеля Куман се из¬
мъква и задува по къра да гони пъдпъдъци. Г. Краев. В четвъртък след обод излязох да при¬
бера козата. Бях я вързал край реката в храсталаците, а тя скъсала въжето и задула на¬
горе. Чудомир.
задудна св- диал. Отида някъде, запилея се. Тръгнали си били хората от Горния за Оряхово —
сол и шини да си купуват, а къде Бяла Слатина разпрегнали, оставили колите си край пътя
и задуДнали нанякъдо- О. Василтв.
задумчив прил. книж. рядко. (рус. задумчмвмй). Замислен, угрижен. Васил се върна пак при Ве¬
личка, когото намери Доволно задумчив- Васил бо усмян, тая усмивка пообоДри Величка.
Ил. Блъсков.
задъдва св. диал. Забуча, забръмча. По улицата затрещяха каруци, от другия край на селото,
откъм станцията, заДъдна трактор. А. Гуляшки.
142

заканеркям
задъхам св. рядко. Замириша. Няма нищо привлокатолно за погледи в тая непрохоДими тър-
сивища. задъхали ни сяра. Ив. Вазов.
задянка ж. диал. Цедило за гръб. Тя се позапря. пооправи си кърпата. а задянната и не бутна.
То тя и пе сящашо е това разпалване. че има товар по гърби са. Т. Г. Влайков.
заСкна се св. възвр, диол, Отворя дума, заговоря. Това чувство пи увоженае го и спираше
досега До се заенно преД пея зл Цабрннaβня заДир. който му се не правеше. Ив. Вззов.
за сре — вж. зайре. Пи що е, ние и с Добитъко харчим много заере. От зимлснл Дво чува.te
ако умояем зл пизе си, Два чували ще умолем но ярма за овцо и воловете. Т. Г. Влайков.
заСцвам песе. Дсал. Заеквам. — Какво ме искате? — ... Двамата гости се назоваха. . . и еДи-
янят. . . който заецелше, бърже отговори. Ив. Вазов. Язинът ми ся зотuпоше и не робо-
тсше: из злецвлх зл много времо Да пробиром думи. Й. Груев.
зазйрам се несв.. зазрЗ се св. възвр. Диил. Взирам се, вглеждам сс, втренчвам сс. Свекърви й имо
До я кори: „Кой знае с кого се е злзнролл. та е езпус^^лл агнето. . . Тани е, когато човек
не си отваря очите. . .“ Кр. Григоров. Закрото той с дреноβаrна бостунче, I заобиколи
комбайна изотеред, I извлДи очила, па ги поплюпчи. 1 изтри ге с потαuсоцсл зазре. Н. Ма-
рангозов.
за змеявзм несв.. зазмея се. рядко. Вия сс като змия. Пътечки зазмесβα в сепни сини. I по по
уτъпkαя път ли Да вървим? Бл. Димитрова. Прелистя алчно Гешев е тъмен кът I тез До¬
говора със самия Дявол. I И ястребовито очи гарст. I По устните му зизмее усмивка. I
Да. . . Секретарят бе наклеветен I в преДителство. Бл. Димитрова.
зз змия се св. възвр. Диил, Извия сс като змия. — Ти сега зи него ли си сеДнал До се вайкаш ? —
пресече го Трака и одео уловими усмивка се зизмее по Дебелите му бърни. П. Ю. Тодоров.
за знЗя св. Диол. Опозная. — Ех, Ди го знаете вай. какъв беше той. бае ва Ивана. но времето. . . —
разказваше еДна τа-πрестор.слα жена. . . която аз злзнаих изпосле, зищо^го подохад-
воше у дома. Π. Р. Славейков. Неописапо силна бе любовта на нашите Двама братя, още
повече, че те твърде слабо зαзялuхл родителски любов. Ил. Блъсков.
зазорен -рна, -рно, прил. Диал. Срамен, позорен. Потом [Константин] ризпъда первоша са
жони Драгуша зл покоя зазорни вино, и поели я в Нинея, и земи жони ТеоДору Дъщеря гре-
ческого царя Теодори. Царственик. Кога злбеложвола. че около него ся върша някое зазорно
Дело, тя му обясняла каква тρсщндйи и престъпна последствия могат Да ся рρдсτ от него -
С. Радулов.
зззъбнца ж. Правя зазъбици пир. — възбуждам желанието, примамвам. Бяла Черкви
трябваше до бъде приготвени. зл да отблъсне нипидепнеτа но башибозуците, които 1щ.яхи
Ди бсъвнαт въз нея мпогобройпите турска сели със Стремената Долина. Тя бешо отвсъде
оградено от тях и още от сега им траβете зозъбнци, Ив. Вазов.
ззим(ин)1 aстар. (от ар.-тур. zaim).' Владетел на голям имот. Таниво [Дробни] князове по Европа
се губят полени. .. както в турско се загубиха токо-речи. бейовеше, спахиите, зоимоте..
тимирете и 0^^^^ при по-разумните поДарна сулτтяе. Н Бончсв.
ззйм2 м. ρстaр. (ар.-тур. zaim). Крепостно владение. Проз 1788 г.. заедно с Друга 29 сели от Со¬
фийско, Драгалевци е владеяпо като заим от софийския окръжен управител ( мюстеселим]
Мехмед иго. П. Делирадсв.
зайф прал. неизм, диол, (от зр.-тур. zayıf). Слзб, мършав. — Бамбашка свят — оплакваше се
бой Гиньо, — Студен свят! Па и женските им хоптоп заиф робота. А. Константинов.
ззйкаджия м. разг. (от рус. ззяц). Контрабандист. Кой в селото не знаеше. че той е зойниджся?
. . .губеше се по цели месеци. пренутувите и продаваше Добитък, та и каквото му попаДне-
Н. Каралиева'
за>р& ср. Даил. (ар.-тур. zahire). Зърнени храни. Спахията прибра всичкото жито и царевица.
Неговите хамбари пращят от зайре, и потнще си празни. Д. Линков. А що пе бръкнат у
техните кошове, по комитета, Да видят. че си пълна Догоре, че степат от зайре. Ст. Ц.
Дзскалов.
закзз м. книж. остир. (рус. ззказ). Зазовед, нареждане. Както и вае, тика и други, които са
пращана, зл да управят и нареДят България. видя се Ди се ръковоДят по зокоз някакъв от
Други. Π. Р. Славейков.
замамя св. диал. Покрия с камък. Те пипρер поставиха мината и пик я занимаха с големия,
нзпръскоя с кръв камък. Д. Кисьов.
закЗнел, -а, -о. прал. рядко. Заканителен. Могъщия цар, приблоднял като смая. I към тъмната
граници южно I със поглед законен изДагна ръка ■ и пещо печуто пuатутпо. Пенчо Славей¬
ков' закйнено плреч. Злато. Ще почакаш. хаджи. ДоДе ДойДе солта. X. Кости Умалено).
Каква еопа ти се стои тебе! Д. Войников.
закапέркаи св. Диал. (от гр. κανοναρχώ). Зачета нз глас черковни молитви. Скъсил пазарлъка-
набързо, подал но клисаря мисирнащо, връцнил се пизоД и зαkaтерки! мие от вратата. Чу¬
домир»
Î43

закАчина
закачана ж. Диал. ВзeмАие-даβаие, отношения. Веднъж Да се откачи, доде съм жив няма Ди
имам закачила с тоя човек. Ст. Ц. Даскалов.
закачка ж. днил. Клуп на цьрнул. Биязи се стресна и посегна да отвърже закачките на църву¬
лите сн. М. Яворски.
заке ср. Диал. остар. (фр.-гр. ζακί). Къса горна дреха. Той се носеше разкошно, по модата на
богаташите във Фнлнбе — беше облечен в блеДозелеиа Долама ... в късо заке, обточепо
в лисичи кожи. н тъмносиньо Джубе наД него. А. Христофоров.
закепенчен, -а, -о, прнл. нар. Затворенс кепеипи. Чуковете играеха по твърДия гьон и откъм закепеи-
ченото дюгенче иДеха такива уДирн. кито че там поДковивит цяло ергеле коне. Д. Немиров.
закйркам се св. възвр. Диал. Захиля се, закискам се. Хи-хи-хи. .. Закирка се пик Трика и затърси
глави. като че гледаше наистина босшанско плашило преД очи. П. Ю. Тодоров.
заклина се св. възвр. рядко. 1. За времето — стане кишаво. Развяваш сиви къДри пад водишИ /
надвесени оловнн небеса. / . . Ще се зикиши, ДъжДове ще плиснат / и като вълци ветрове
ще писнат. Н. Ракитин. 2. преи. Стана отпуснат, бездеен. — Сватби. сватби трябва да
се правят. Какво е тови — закишили се млиДите. М. Ягодов.	,
за клекна св. диил. Преседна, заседна. — Тотке, донеси бъклицата с виното, че пи зеша нещо
зиклекии ни гърлото. К. Петканов. Защо ме бийте? Хляба сте ми яли. Ще ви заклекне н
и ще ви отрови! Ей. хора, вижте ги, чичо си бият. К. Петканов.
заклек^уцам св. диал. Тръгна с подклекване. Клисарят зиклекуцил откъм разтворената на¬
широко заради шепсинте вратници пи черковния. Двор. О. Василев.
зАклечен, -а, -о, прил. Диал. Заловен, прикрепен с клечка. Всеки, който е вижДал колелата на
селски коли, особено тия- които пе си затегнати околовръст с железен обръч и обсадите
нм иесмежДени добре, трябва Да е забелязал, че помежду всяки зиклечени обсиДа зее До
еДип-Два пръсти отворено място. Ил. Блъсков.
заклйскам св. диил. Тръгна отпуснато. Кучетата се спряха покорно. после се обърнаха и зиклн-
скихи към дворовете си. Елин Пелин.
заклопвам иесв, заклопя св. диал. Затварям, склопвам. Външният водеп шум проДължава своите
екове н неспирната му песеп, приспиваща и уносливи, заклопва клепачите ми. Ив. Вазов.
Нека богомолците се съберат. . - — Нями никакви богомолци. Едпи се юрнаха Ди посрещнат
антихристите, Други заклопнха портите си. Ц. Лачена. Детенцето зиклопило малките сн
очнчкн н слаДко отпочива в обятняти ни злощастната сн майчици. Ст. Ботьо..
заклйцам св. диил. За квачка — започне да клони. Клонките зиклоцаха често-често. Й. Йовков,
заклуня св. Диил. Направя на клуп. Агентът. . . се привеДе ниД агонизиращия, заклупн въжето па
шията му. застъпи еДипня край, а другия нзпъпи с цяла сили. X. Русев.
заключ м. Диил. Заключалка. Той [сараят] беше останал от ДеДите му . - - както и Дебелите
черни, обковани с пулии гвоздеи вритн с големи минДили н зИключи. Ц. Гинчев.
зако^^нам песв. диал. Задявам, подигравам. — Е. виж Де. кажи какво сн купи! — не спираше
Ди се шегува ВанДо. — Барем едпи алена забрадка те купи ли сн, че ще ти потрябва! —Я стнга
си .ме закоклъцвал! КъДе ще хоДя по пазарите, като нямах и пукнат лев! Ст. 1Д. Даскалов.
зАкол м. Диил. Горната част на гръкляна под брадата. Болните се оплакваш сявгаш ош един
малко млого силен болеж и ош едно пречкате в усшешо ни граклапят; те усещат тим га-
чеЛн ими перошнтек, ти ги заДушава. и пепрестийио духат. .. за Да го изхрачат, или се
пипат с ръка над заколиш-. И. Бягоряβ.
законник м. ряДко. 1. Сборник от закони. Той намери криминалния законник и настръхни от на¬
казанието. което се налагаше за злоДеянне, па каквото бе станала жертви Марийка. Ив.
Вазов. 2. Познавач на законите. В Йовановата злитарници пристигни първият .турски за¬
конник. Той беше мъДър човек, с висока спежиобяла чалма. А. КАрАляйчеβ. И па законника,
койшо коварно питаше коя е пай-голямати заповеД в закона, отговори. че първата е, която
повелява любовта към. бога. Н. Михайловс^.
закукя св. ряДко. Закача с кука. Вълните изведнъж стипаха големи, грабнаха лодката н я помък¬
наха навътре. сякаш бяха я зикукнли. А. Каралийчев. Румънските моряци закукихи лодката
и я изтеглиха на палубата. А. КарАляйчеβ.
закум — вж. зокум. Отстрани па входа клечаха двете половинки на пресеченото буре с ухаещ
силно. до премаляване пембен закум. М. Грубешлиева.
за^^бявам се песв, закълбя се св. възвр. книж. ряДко. Ставам на кълбо. Зората пълзеше нагоре
по небесния своД. . . По земята вече се ражДихи цветовете; преДи милко плоски силуети,
дърветата все повече н повече се закълбяваха, плъшнеехи. П. Славински. В салони глъчката
се извиси. nутичнτe нахълтаха отвъп н ни вратата се зикълбихи облаци пари от Дъха им.
Н. Тихолов.
Закьлкам св. диил. Почна да кълкам. Илия Киров наДигна шишето. закълка. Т. Харманджиев.
БелогвирДеецът се повъртя около цистерната, чука, трака н помпата равномерно закълка —
източваха иовопрнсшигнилита последна цистерна. X. Русев.
144

залхаяа
закъроалям ст св. възвр. диал. Заклатя ст. Някой предложи Да си хоДят. Но мостът им се видя
Далече и те се закърбаляха към реката. К. Кръстев.
закьрджавял прил. Диал. Изсъхнал, недоразвит. Измъчени от жегата- съсипани от денонощен
труд, хората глеДаха невесело закърджавелито посеви и клатеха глави. Г. Караславов.
закърчснял прил. диал. Недоразвит. Крутите бяха завързали добър плод- но тези дръвчета все
си оставаха закьрчепелu, Г. Караславов.
закъсня св- диал. 1. Направя нещо по-късно, отколкото т трябвало. Тази ливаДа до върбите, под
Арнаутските шавари винаги първа я косят, чо е на припек. За нашата е рано. — Тази
година и нея закъсниха. че байо Гаврил беше болен. А. Каменова. 2. Ставам причина да за¬
къснее някой. ГоспоДин комисарю, имайте пред вид, че негова милост и госпожата му са
пътници и след два часа тръгват. Вий ще ги закъсните. Ив. Вазов.
закИкам св. диал. Почна да кьткам. Кольовица закътка кокотките. Сг. Марков. Пое Дъх и
като му дякна и закътка, го зашиба с каишите от юзДата по корема и капулата. Конят локо
разтърси грива. 3. Сребров.
закюля св- диал- Завия, заметна. Тя излезе навън- закюлила г.швата си с качулката на муша¬
мата. Кр. Григоров. Хазаинът, чичо Стоичко, закюлил главата си със сурата качулка. . .
ме посрещна на стълбите. Кр. Григоров.
закюфам и закюхам’ св. диал. За кучт — почне да издава особен лай, когато надуши лов. Ку¬
четата пръхтят, лутат се. Ровкавият сняг пълни ноздрите им, та но могат да душат.
По едно време кучето на Дормуша закюфа. На какво ли ще е? Не е на сърна. П. Росен.
Откъм Невестино гробе закюхаха кучета-. П. Ростн.
зак*юхам2 св. диал- Почна да кашлям. Мира застана заД него, замърмори му: — На стари го¬
дини на лов ли ще хоДиш? То дивите свини някой за тебе ги е вързал. Що закюхат от някоя
простуДа, че ще се чуДя, какво да те правя! К. Петканов.
залнвосвам несв, залнвбсам св. нар. Замазвам, заглаждам. — Прости хора сто бей! — Прого¬
вори Данчо и скочи на колене със запенени уста, — лесно ви заливосват очите такива ший-
рети. Ил. Блъсков. Бързо той отиде на дюгенът при Сюлеймана, с намерение, ако не може
да заливоса работата прод турчинът. то да го извеДо по лозята и там да го убие. 3. Сто¬
янов.
залйнкам ст св. възвр. диал. Защуря ст, заклатя ст. Широката улица боше пуста; пред полицей¬
ския участък со прозяваха само стражари и по срещния тротоар се беше залинкал
наДолу с жълто ковано ведро в ръка — албанец бозаджия. А. Страшимиров.
залнтам носв., залИпна св. Диал. Захлипвам, задавям ст (обикн. от плач). В общата тишина
чуваха се, като да излизат от някакво подземие- . - два гласа, които, отделно и заедно,
ту залипваха. ту нарежДаха жални думи. К. Величков. Чорбаджи Анко позина с уста да
каже нещо, но му залипна и прехапа езика си. Отведнъж облещи очи, побледня, позатресе
се и се смъкна на стола. Кр. Григоров.
залис м. диал. 1. Залисия. В този Дон хаДжи Вълкова двор ечеше от свирни, гюрултии, провик-
вания, хора и залиси- Ил. Блъсков. — Цанко, спиш ли? Слушай, мама., чо то от вашия залис
ми изскочи от ума. От фабриката днеска ни раздадоха по малко платец. Д. Бозаков; 2.
Замайване. От многото престяганио со случи, та оръДията у корема се стиснат. . - а от
това излиза залис и хлопот на сърцето- Й. Груев.
залиша св. диал. Залисам. Направи люлка в гора зелена, / тури си Стана мъжко детенце. /
даде му шумка да го залите. Ив. Вазов. НаДеяте се, чо работата що я залите, та да
но мисли и да й се мине по-лесно времето до вечерта. Т. Г. Влайков.
заложник м. и залбжница ж. нар- Близък роднина на единия от младоженците при сватба. За¬
ложникът закляка между играчите, обхванат от треската на ръченицата. А. Каралийчев.
Ето същите грейнали менци / със кования надписен ред: / „От заложника на младожен¬
ците, I осемстотин и деветДесет". Н. Марангозов.
залошавея и залошСя св- Диал. Залинея, отслабна. Напокон пък жената со поболи, — кой знае
от влаги ли, от мераци ли, — залошавя жена, катури со, па не можа вече да со дигне.
Т. Г. Влайков. Залиня мома Гергана / като лист рано ознобен, / залоша, още закрея /
кат ран босилек в засуха. Π. Р. Славейков. Остарях аз, залотах аз, / не съм силно умен. /
песните ми не са буйни, / Ни гласа ми шумен. Π. Р. Славейков.
алулеи, -дна, -дно, прил- диал. Напразен, безполезен. Знайте, соляне, че харното пестение повече
поноси от залуДно лутание и блъсканио. Книжица за народа. По тая залудна работа, по пра¬
вене злато изхабило се, потрошило се чудо труд и пари. Летоструй.
задухам прил. диал. Замаян, смахнат. Все мълчи и всо ходи като залухана. - . Дали пък. . - от ба-
тювата смърт! Г, Караславов. Но Милю пак дигна глава, пак заприказва за нива. Ходеше
като залухаπ, постоянно правеше сметки, постоянно обикаляше къра. Г. Караславов.
залхша ж- Диал. Кланица, салхана. Ох, де да беше тихичко, братлета., де да беше! Карай
агеπтурма работа и кеф! А то, с тоя референдум ще стане една залхана, върви со оправяй!
С. Чернишев.
ttt Речемк на редга, остарели и диалектни дума
145

зандан
зандан м. остар, (пер.-тур. zindan). Затвор, тъмница. А там далеч у тъмните занДани I в Диир-
Бекир среД влажните стени I ложи старик. Хр. Смиепспски- Прозират пи, шъпчот ни, хвър¬
лят пи в зандани или пък набиваш главите ни на кол. М. Марчевски'
занСгря се се. възвр. Диал, Запретна се. Кишо отидох у тях, . . πaчеmнuсm старец стържсете
кожи. . . Бабичката му се зαпегuн да мо черпи със сладко. Π. Р. Славейков.
заемам несв.. занСмя св. книж. рядко (от рус. занять). Заемам. Днес тази мома беше свиДе-
шелна па тържествената среща, която направихме но А.. шя с удаβолсmβне запомише мс-
сшо До него ни трапезата. А. Константинов. Не поДир много той поиска да заномо учител¬
ско нотеДрл в пощенската багаслаβсни школа, сп. Читалище. Зинеха учителски Длъжно¬
сти а разпространиха българското чтение чрез βзиимяаучнтелянст способ. Π. Р. Славейков,
занимавам и занймам несв., занимая св. кш/ж. осmаи. (рус. занимать). Заемам. Колното за ония
работа, които ми рαзрриβсτо, верни или не, то са ош частен хИрантор и не се каса.ят
До мене, пито До службата, каята занимава тъй Добре Трийчев. Ив. Вззов. Но твърдо-
глиβсτвато занимава яой-първато място в лишоиишуиянс свят. Л. Каравелов. В аяоβα
време. в ноото са било преведени първите сливяно-българсни книги от св. братия Карали и
Методия, българската народност е занимала много па-голсма пространство, нежели Днес,
сб. Сокол. — Днеска, по еДин часа ще ви ДойДа: петнайсет минута, най-много Двайсет що ви
занимая. Ив. Вазов.
зднимлИв прал. книж. рядко. (срхр. заним^ив). Интересен, занимателен. С яснално смела а
живописна четни Теофин нарисува еДна занемяи/а картина зи пътуеаното си, Ст. Дичсв.
Прочитат се зомлодолчески вестници и се разказва ояоβα. което се вижда за ной-полозио.
яий■-βижна и яий-зиянмлнβа. в. Ступан.
запила ж. Диал, Готварница. — Хайде, хийдо. стига сте аДумеαлн жената — добиви Кариmо-
Uоенцα и влезе в зашацаши да нагледа тутманика, X. Руссв.
заоножвам песе. диил, Направим някому нсщо. Ди ве нижи ли из вам, защо обикаля това Деловче
нашита махала и защо прихоДи До бабини Лилинн? Пипа Итовнчипл, . . ако го пе е зαонаж-
вала, пе знам що Да си е! Т. Г. Влайков.
ззопружвам песе, Диал. Правя някого да опънс, да протегне крака. Но когато Гина опря глави
па каuиβαшα сламени възглавница, шя веДпиго ДойДе но себе си и току скочи: — А бе какво
си мо злопружвил! Ди не съм почнало Ди раждам. ти пък толкова! Ст. Ц. Даскалов,
зЗочи нареч. Диил. Привидно. Стрина Блигунни често се оплакваше но чича Малина. а той само
ще сгълчи зДочи Буряни или пък ще рочо: „Не ви се мешам из е женските работи!“ И. Во-
лсн'
заочно нареч. нниж. рядко, (рус. заочно). Нс лично, задочно. С втория от тях поетът се е по
зни/ил зиачна и от па-пипреД, па наеша абсшаяшелсшβо се дължи, види се, отпослешнит
им интимност, Пенчо Славейков.
западам песе., западна св. . . Диал, Дълбоко заляга в съзнанието. Наместо I зипаДише й мисъ
за Стоични; I зипаДаше й — „Божичко, шма?!.“ I и марннци побиваха я хладни. Пенчо Сла¬
вейков' И мъка запиДи в Душата но кока, Т. Г. Влайков. Защото ш.я знаеше. усещаше го
това, че тим е ояс. Дето й е запаДнал па сърцето. Т. Г. Влайков.
запЗзя ж. остар. рядко. Ззщитз, отбрана. Киртагеп. . . биДе съвършено съсипан и изгорен от рим¬
ляните след еДно юнашка и отчаяно запази. С. С. Бобчсв.
запазник м. ряДко. Пазител. Той беше на 52 гоД, човек. прав мохамеданин и строг запазнин
па норопа. Π. Р. Слзвсйков.
запалсник м. диил. Немирник, пакостник' Мнозина я познаваха, и неИний запиленак. който сега
се бе науниатнл. го познаваха а нучотата. Ил. Блъсков.
запалник м. рядко. Подпалвач. Пра сични селци, кои бяха събрана около пожара.. . там беше и
Иван, Малчев запалник, кой, уж Ди заглуши гласът па съвестта си. а шой сам онойваше
Миячи. Ил. Блъсков.
за надница ж. рядко. Изгора. Ах. коя ли зαпαлянцα те обля. коя ли мнагазяαйннцо вещица
те излъста. сп. Китка.
запап1ркам св. диол. Запърпоря. Отвън долетя шум. Кимион някакъв запапърки. нзπъmкα три
пъта и спря. Г. Крзсв.
запарастя св. Диил. Нахвърля се въру някого. Пищели няколко ранена по пътя. другарите им се
повърнала Ди ги приберат и то ги запаростила отгоре. П. Ю. Тодоров. Станал Ди си
отива, — Е, сетне какво станало с магарешкати сянка, зоπоuαсmuлн До го питат слу¬
шателите. за До свърша приказката, сп. Моминска сълза.
ззпарпулям — еж. запеепепкзм. Из Двора До дъреатшико зαпαuпу■лсτ заклана ко¬
кошка, масирно. патка. Ил. Блъсков.
занйрта ж. Диал. (ит.-тур. zaparta). Нападки, хокане, бой. Ама хубаво запирто после ядох от
поп Деяна. Той ме побежДише, че съм лъгал. че съм бил пиян Ив. Вазов. От всичко това
се ваДи, че, . . братушките со теглела зопортита за бог Да проста. 3. Стоянов.
148

заплАтен
занернелкам и заперпеля св. диал. Размахам криле, запърпоря. Внезапно се изви вихрушка н
грабна платнището. То се Дигни високо наД пас. заперпелки кито голяма бяла птици
и пиДни зид канарите. Ламар. — Едпи кобилица в главата, стнга ши! Дончо (теволпо
се стъписва крачка) — Посмей само, пристъпи! Христо — Като пнле ще заперпелиш!
П. Ю. Тодоров.
запетлАнам се несв., занетлая се св. възвр. Диил. Замотавам се. А из съм се запетлил в брезпите
подир плуга като грешен Дявол. Б. Обретеиян. Не запетлавай се н ти в краката ми. пе
ме препъвай. Велико! Н. Хайтов.
запетляя св. диил. Закопчая. Запетлях палтото си отгоре. сп. Читалище.
заиепвам несв, запецна св. Днал. Закачвам, затиснам, запъвам. И той се пивеДе внимателно
пид флиуташа сн. като се мъчеше Ди зипецне една клапа. Ин. Вазов, запдцнам се възвр. За
ди Довърши портрети му, ще прибавя. че Хаджи Ахнл се запецвише випиги, когато трябваше
ди пронзтесе глисиати А. Ив. Вазов.
запие м. диил. Годеж, гощавка след годеж. Продапи годнли, запие направили. Л. Каравелов.
заливам тесв., запия св . . . Днал. Пия на годеж (сватба). — Весели се, кума — обръщаше се Дядо
Давндко към Свнлепка. — Хайде, зипнвай, та н другите Ди пийнат. Кр. Григоров. Съберат
се момковите н идат у момини с гозби н пнтиети. . . запият годеж н толкоз. С. С. Бобчев.
залгжсан прнл. днил. Улисан. Човек, който е зипилисип в работи, много чудесии те вижДи. Ст.
Чялингяроβ.
зАллам тесв. днил. Дърпам, запъвам, спъвам. Отишло момд напето / смин да сбира ти полето. !
Лудо младо го спогопи. .. / Че ошдесе зе къпити / та му ризиши зипити. Ив. Вазов, запинам се
възвр. Селяни от околиите села идехи ти пизир. . - НякъДе се плесвит ръце и се започваше
дълъг н опътит. пазарлък. Често се намесваха н други от страни; попякоги те повече се зи-
тннихи н от самите заинтересувани. Ст. Чилиитиро·. Той е изучил проповедта сн ниуст Ди
пе се запита. Н. Бончев.
запиване и запинйияе ср. диил. Заекване, запънане. РиДи с напрегнато внимание следеше зи отго¬
ворите им [на ученичките] н техните случайни запииипия се отзоваваха болезнено върху
чертите та лицето й. Ин. Вазов. Тие няколко думн охрабриле нашият херой до тикиви степен.
щото той повдигнал главата сн н повторил твърдо н без зипитиние Думите пи мийки си.
Л. бранело·.
запшшчка ж. диил. Ключалка. Докишо влизат н излизаш в яхъра, докито минават през Двора,
очите им опипват всичко — н.двете вързипи ни синджир, големи като мечки овчарски кучета,
н Дъбовата запинячка па Двукрилити аговски порти, н разположението пи стинте. Н. Хайтов,
запяnо.пя св. диал. Почна да пипам. — ГоспоДин поДполковпик, закопчайте сн долното копче ни
муиДири— - . . ПоДполковпик Цицелков запнполи слепешкаша по копчетата, то ведниги му
дойде ди кихне и отложи закопчаването, зищошо ръкити дотрябва Да захлупи поси сн с шепа.
Т. Харманджиев.
зАпир м. тир. Спиране, почивка. Настане ли кърски работи- стрити Вепковици запнр те зпае; било
с работници ще се разправя, било пък сами ще иде па кукурузи. Т. Г. Влайков. Воденица на
запир — воденица, която при маловодие спират, за да се набере вода вън вадата. Воденици
па зипнр кога тръгне, трошн колелетата. Нар. пословица.
запирам песв. и запра св. - . - преп. тир. Изиемошяβам, отпадам. Нихиджнлък пе можал ди отиде;
канил се, канил се, ДогДе се тикани - - - той пък вече беше взел Да зипнри. Ц. Гинчев. Крепи
се уж още. колко за очи. А то какво, запрял съм сн вече. И сД повече запирам. Т. Г.Влайков.—
Чиляк. Цоньо. трябва ди умнри прив. Додето може, запре ли — Ди сн отиви. М. Яворски.
запис м. . . - остар. Полица. Подписах запис ти Кривицати н той ми тачеше злитти наполеони.
А.	КарАлийчев. — И па тебе, Колчо, па н па Цвятко ... ще дам пири. Ами ди сме па чисто —
симо срещу запис и ако поръчител бъДе кумът Божии. Г. Белее.
запйсник м. остар. 1. Бележник. Човек има внтиги хиляДи други пещи, които пе могиш се ди се
записват в записника му. а пък трябва Ди ги зпае. сп. Училище. 2. Списък, архив. Най-дълго-
вечния познат до сега стар човек е Томас Кларп. СпореД черковните записпнии. той про¬
живял Двапийсет английски крилеве н кралици. сп. Теменуга.
заплувам песв, запшця св. диал. Заприщвам. Всичкия арг. - . сеги разнищен н разхвърлен досущ.
И Досети се Ненко, че преДн малко наместо Ди запищува, той е ризпищувил н разхвърлял.
Т. Г. Вдайте. Той отиДе ни рекита да запнщн по-Добре ирга. Т. Г. ВлаИкяв.
зАплав м. Диил. Равно място с речен нанос. Встрани от селото ти еднн речет „заплив“ громолят
гатерише ни дърворезпити фабрика. Н. Хайтов.
заплАвам несв. Днал- Заливам с вода и речен нанос. Чик от Скалино дойде една жена ди съм й
вържел муски па градината, за ди пе я запливя рекати. Н. Хайтов.
заплатен -а, -о, прил. Диал. Закьрпен. Все по-често еленът се къпеше н се ципише с шнпя, а след
това чешеше о дърветити тялото сн н рогата си, по които вече висяха обелените кожички
кито заплашена юзда. Ем. Станев.
149

заплТша
заплета св- диал. Заиграя ръченица или хоро. ' Младен играеше луДо. Росето отиДе и спря
на вратата. Той подскокна във въздуха и заплети. К. Петканов. Кольо БоДила промени свирнята,
подхвана ситна игра. Вълко заплети сеДнал, но не стана. К. Петканов.
заплихтя св. Диал. Заиграя. От четирите странина простора заплихтяха огнени вълни. К. Петканов.
запна св. Диал. Приготвя оръжие за стрелба. Сяко мое момче си избра по едно дърво, скри зад“
него тялото си, запна путката си и приготви со. П. Хитов. На онова място те се намерили
окръжени от много туземци, от които всякой имал лъкът си запнат срещу тях- Изводи от
в. Зорница.
зацовтст ж. остар. (срхр. заповест). Заповед. Аз съм. . . извършил вашата заповест, и донесъл съм
ви писмо от госпоДин графа. Многострадална Гсновтва (превод).
заповядам св.... Диал. рядко. Поканя. Чак тогава той ме поглеДна втори път, остави си работата
и ме заповяДа вътро. 3. Стоянов.
запонка ж. Диал. Отвара от билки за лекуване или за магия. Детето слабееше- ставаше все по-
зле. . . Опитваха какво ли не. Билки, запойки. Пелин Втлков.
запдрка ж. книж. остар. (рус. запорка). Заключалка. Р. Моор (пада пред него). Аз строших за-
порките на твоята темпuца, Дай ми благословията си! Ст- Моор. . - (полага ръката си на
главата на разбойника - Бъди толкова честит, колкото бе и милостив! Н. Бончев (превод),
запофйча св. диал. Захвърля небрежно надалече. — Охо — пипна той с две ръце трънчето, което
го спъна. изскубна го и го запофичи Далеч от мястото. Ст. Ц. Даскалов.
запохйтвам несв. Диал- Захвърлям небрежно. Преправя списанието и го запохитва. Ив. Вазов,
започСтък м. диал. Започване, начало. При започетъка на нароДното развитие, историческата
Драма и характерическата комедия би'били в значителна полза. Такъвато “Дея е била еДин¬
ствена причина. що ме е подканила да съставя някоя друга исторически драми и ги изложа на
сцена пред сънародниците си. Д. Войников. При започетъка на новите времена науката е имала
борба само с богословието и теологизма. сп. Училище.
за празнен, -а, -о, прил. нар. Зает, запълнен с нещо. — Нека си върви при мъжа, кой прави като нея? —
избъбра една коренна софиянка, на която и Двете ръце бяха запразнени от зеленчук. Ив. Вазов.
Срещу него- насреД стаята, беше работното му бюро — широка маса с прикрепени реД рамки.
за^азнен“ с тефтери и книжа. А. Страшимнров.
запразнявам носв., запразня св. Диал. Почвам да празнувам. Кръстьо со обърна към Дюкяна си
и извади ключа. — А аз запразπявам, Ще отворя Дюкяна тогава, когато дойдат братушките.
X. Руств. Тя не обръща внимание на думите ми и пита: — Разпуснаха ли ви? Запразнихте ли?—
Разпуснаха ни. Запразшихме. Ще отидем на училище слеД Сурваки. Д. Бозаков.
запразням несв-, запразня св. нар. Заемам, запълвам. Опита се той да изтегли и широката си
сабля, да се уравновеси с кръста; но не можа- защото отвореният тревник запразни ръцете
му. 3. Стоянов.
запрята ж. книж. рядко (от рус. запрст). Забрана. Вчера Василий беше получил дълго послание
от патриарха, в което светият отец молете да бъдо отменена новелата на Никифор Фока
за запретата да се строят нови манастири и да се разширяват манастирските земи. А. Дон¬
чев. Трябваше да се освободи от собствената си запрета да я глеДа, ако искаше да пътува
спокойно. Е. Манов.
запретам св. Диал. Заровя нещо в гореща пспел, за да ст изпече. Недалече от това място. на
което со разговаряхме с българите- нио бяхме запретале да се пече хляб. П. Хитов.
запрСтан прил. Диал. Посипан с гореща пепел. Па и мангалът, напълнен заранта с жар и хубаво
запротаπ, не бива да се рови. Т. Г. Влайков. Кака внася от къщи хубаво изчистения и Добре
запретан глинен мангал. Т. Г. Влайков.
запрТщам носв. запрття св- диал. Поръчвам. Че съм поръчал. запрещал. / да додат тато и мама /
да гледат чудо голямо. Нар. пестн. — Момче! запретих ли ти да ми свариш кайвеЗИв. Вазов,
запрещение ср- книж. рядко (рус. запрещение). Забрана. Ставате му непоносимо само като си
помислеше, че може би няма да я види вече никога. В такива минути той бързо решаваше да
отиде при нея в Мала Калина. ала запрещението на Росинка да не я търси по свой почин вед¬
нага го възпираше. Д. Ангтлов.
запрос м. книж. остар. (рус. запрос). Запитване. Най-умно било би за мене да не отговарям на по¬
добни запроси. Π. Р. Славейков.
запрошна св. диал. Отплесна ст. — Абе ще пишеш там, че нио като селяни, земеделци, вървим
ръка за ръка, както си о- с работническата класа. - - — Тончо, Тончо, къде запрошна!
Ст. П. Даскалов.
запръпв^м носв- диал. Захвърлям. Без молитва и без сълзи — / както с върл то грешник бива —
! в кът притулен го запрьпват. К. Христов.
запрял прил- диал. Отслабнал, изнемощял. — Какво ще правя сега, стара, запряла жена, като
ми зомоте момчето? — питаше тя началника. Т. Г. Влайков.
запт м. остар. (ар.-тур. zabt). Държа, вардя запт — държа в подчинение, ограничение. Всич¬
ките бабаити. хайти, нехранимайковци- въоръжени, се разпръснаха по българските села под
150

заражеии
предлог Ди държат българите зипт. Ц. Гинчев. ДжевДеш. . . събри десет души от младите
бейскн синове н като се обръжиха добре, възсеДнаха си конете и отидоха то полето, къде
Свищов Да вардяш зипш н Ди видн Дунава, зад когото му казваха, че са московците. LJ. Гинчев,
зашие ср. остар. (ар.-тур. zaptiye). Турски униформен стражар. Зитърчихи към селото I люти
заптиета, ! ди ловят и трепят. дето / им посочи кмета. Ив. Вазов. Ще се дигне гюрюлтня,
ще разпратим н заптиета уж Ди го дирят н няма ди го намерят нийде. Д. Немяряβ.
заптййски прил. остар. Който е присъщ на заптие. Не в сила Да удържи ужасиите душевни
стриДапня при зрелището на зиптнйскште буйства. . . Огпяпов. . . беше нзскокиал ти улицата'
Ин. Вазов.
зашйсвам несв., заптйсам св. остир. (ар.-тур. zaptetmek). Възпирам, усмирявам, обуздавам.
Свири, свири, бог убил те, луд гидия, / божа Дарба не заптисва стар кадия. Пенчо Славейков.
Каза мн Илия Койнов, че видял как си те зиптисали тук, та дойдох да те отъмпа. че и стрини
си Стимитици ди зиридваш! А. Гуляшки.
зашия м. — нж. заптие. Откикто започна панаирът. нз чаршията хоДеше всеки ден чиушът
Шериф ага с други двама заптии — да пазят реД. Д. Талев.
заптьосвам песв. заптьосам св. —вж. заптисвам. Спъни го, ти казвам, че ще му ги пречупя,
ей мн бога! — Чеви казвам нещо. бе брате. Запшьосвим го, ама не мога! А. Страшимиро·.
запусна се св. възвр. диал. Впусна се, изтичам. Динко, я се запусти, моля ши се, до писалището,
ти повикай. шуки Гуия адвокатипа. А. Константинов.
запустеница ж. диал. Изоставена къша. Да си вариш билето / във петък снроти съботга / във къща
запустеинца, / във гърне необжежено. Нар. песен.
запустявам песв., запустя св. рядко. Правя нещо да запустее. Майчини клетви ти сухо пе пиДа /
дом разпилява, Дом запустява / . Π. Р. Славейков. Пък и за какво ли ще живее, ако тази про¬
клета войни запусти целия й Дом! Г. Караславов.
запечеля св. рядко. Изпълня като с пчели. От сивото снишено тебе се посипаха па превари Дребин
снежинки, зипчелнхи гъсто въздуха и бързо-бързо почнаха да покриват погрознялата земя с
бяла рохкиви покривки. Елин Пелин.
зАньнка ж. Диил. 1. Спусък на пушка или пищов. Той почака еДнт миг с пръст на запъиката. Ин.
Вазов. 2. Част от механизъм, при натискането на която той действува. Капаните се състояха
от дълги дървета, та края с острие ош копие нли изострен Дървен клип, намазан с отрова. . .
Щом животното стъпи в запъпкати. гредата се стоварва върху пего. Гр. Угаров.
запъпрям несв, запъпря св. диал. Заравям. Ни другия Дет. . . еДип гробокопател титаришки с
един кои, тър-мър, извлякоха една човешки мърши из граДа и я зипъпрехапа отреденото за само¬
убийци място До гробището. Ил. Блъсков. Днгпат го - - запъпрят го там въп от гробищата.
сп. Китка. И свекърва й плачеше. но като та поръки. Тя се виждаше Ди бърза и гледаше колкото
се може то-скоро Да се зипъпре мъртвеца н ди си иде в къщата. Ил. Блъсков.
запърша св диал. Запретна, извия. Няма Ди запърша аз ръкиви, агнета на шиш да пека зи турци
и кърджалии. П. Ю. Тодоров. Запършнх ръкивн, грибиих тежката желязна топки. А. Стра-
шямярян. Приближи се До полумъртвия АргнрияДис, закърши му главата като па гьоргов-
ско агне и посегна Да го заколи. Ст. Заимов, запърша се възвр. Като поглеДна през прозореца
■ към хорото; всеки се закършил — пременил, драго му е. че живее. П. Ю. Тодоров.
запьшам се несв. възвр. Диал. Запътвам се. Дончо някак нерешително разпасва престилката и
после изведнъж я хвърля бързо и като че ли досетен за нещо, се запъща по пътя към чучура.
П. Ю. Тодоров.
запянкам св. диил. Почна да моля настоятелно. Ди застърже па своята гъдулка ония песни, от
еДто време що ги знаеше. и Да зипяика хората зи пирици-две, зи петаче. М. Минев.
зар1 съюз диил. (от пер.-тур. zira). Нима? — Че какъв призник е днес? попитах го аз пак. — Кик!
зар ти не зниеш, Дпес е Протасов Дет! Ел. Мутева. — А русите зар ти забрави? С русите
можеш ди сключиш славеи съюз. Ел. Мутена.
зар2 м. Диал. — нж. зара. Тим далеч в нивята нощта прибираше тъмни поли и утреишия сребрист
зар ласкаеше смълчалите се поля н далечната ветрена мелница. Ив. Кирилов. Слънцето
склопи чело низ изправени класове н от неговия огнен зар — трепнаха по тнви дивни бигри.
Ив. Кирилов.
зара ж. нар. Далечна светлина като от пожар. Когато излезе Самуил Мокри от къщати пи Би¬
ляни, беше вече тъмпо. Само откъм запад по небето светлееше бледа зИра н редките звезДн
се прозираха през нея ситни и далечни. Д. Талев. Миг хванете и познайте ош ония злитии
багри ти зИрата — ей чис тлеят ни небето н До чис ги вече няма. П. Ю. Тодоров.
зАражен, -а, -о, прил. книж. остир. (от рус. ЗАрАжеииьШ). Заразен. Слепите, ни които той давал
зрение ... — това са били хора заслепени и заражепп от грехове- Пер. списание.
заражение ср. книж. остар. (рус. заражение). Зараза. Понеже как може человек да има воля н
сила, за ди се бори против въпштише сн злочести/ш, когато чувствува в себе сн зарижеиието
н тяжестта ни еДни болест, кояшо трови дните му и омиломощяви силите му? Възрожден¬
ски печат.
151

заранеи
а рансн, -нна, -иио, прил. рядко. Утринен. Тон оеше разгърДен и заранният ветрец развявате
рунтавите му гърди- А. Страшимиров.
зарар м. диал. (ар.-тур. zarar). Загуба, вртда, щста. Ще заповядаш да изварят скапаната стока
на плодова ракия. Ракията сега върви скъпо на пазара. Всичкият зарар ще се покрие. П. Нс-
знакомов. Кому аз какво направих? Не ли знаеш ти. мила сестро, колко се аз пазях, с някога
да но се скарам- някому зарар да не направя. Ил. Блъсков.
зарарсъз прил. неизм- диал. (ар.-тур. zararsız). Добър, безобиден, безвреден. Инак дядо Пучно
беше зарарсъз човечец. Мих. Георгиев. Помня и годеницата Ви и майка й беше зарарсьз,
нали ги учих да готвят кое туйцък онуйцък- А. Константинов. Безвредно, зарарсъз о стихо¬
творението на Церовски Скотовъдец. Ив. Вазов.
зараря носв. Диал. Понасям загуба, зарар. По-добре е на триците (пепело) да спечелиш, а не на
златото да зарариш. Нар. пословица. Пепел продавай- че печели, а не ялмази, че да зарариш.
Нар. пословица.
зарвам несв., зарна св. диал. Зървам. Паскал настанен вече в ъгъла. го зарва: — О-о, Гено! Вли¬
зай де, влизай! Де по туй време? К. Константинов. Този човек. макар че едвам го зарнах-
познах го при всичко Дето той бете променил облеклото си. сп. Читалище.
зарган м. диал. (гр.-тур. zargana). Вид морска риба. Капитанът изваДи пъстър пош, пълен със
сушен зарган — по-вкусен и от чироз. С. Чернишев. Бете по-възрастна от Ставрос и много
по-едра. Той се увивате около това едро топло тяло така, както со извиваше на риболов в
мрежите тънкият сребрист зарган- П. Вежинов.
зардишав м. остар. (пер.-тур. zerdeçal). Жълто растително багрило. За краво масло. . - тогава
притурят малко зардишав. за да стане потребния жлът цвят, па бият, в бутилката силно.
И. Богоров
Зарее мТстц старин. Август месец. Аароновия дворец- . . беше на два ката. - . Болярите идваха
само лятно време — през зарее месец и руен месеи, и то доста рядко. А. Дончев.
зарСвка ж. Диал. Зариване, загърляне. Той беше дошъл с два големи бъкела за воДа на стублата
чак от Янкин връх, където първа полевъДна бригада Довършваше заревката на послеДната си
царевица- Ст. Ц. Даскалов. ПреДния ден, къде икинДия, чичови Малинови бяха Докопали ку-
куруза навред — на Клисавицата си седеше наистина, но беше дробен, та го не хващате още
мотика; и тъй като за заревка нямаха още, те рошиха да почиват до края на седмицата.
Ил. Волтн.
зарево ср. книж. рядко, (рус. зарево). Далечна светлина като от пожар. Когато слънцето още
но се е показало, но смътното зарево откъм изток со надигне над хоризонта, шумът посте¬
пенно настъпва, полето оживява. К. Кръстев. Златното вечерно зарево, / - . . пълните с
роса и цвят поляни — / всичко диша. расне и трепти- Мл. Исатв. След малко някъДе над
върха на дърветата се появи страшното кърваво зарево на Далечен пожар. П. Вежинов
за реда ж. нар. Н а за реда — с последователно редуване при извършване на работа или при
изпълнение на птстн. Ами чо нио и по-рано в нашата махала сме жънали на зареда. Като
стане готово житото на един, съберем со махленски и за ден-два го ожънем. Сетне на другия
комшия. Кр. Григоров. И гледа как работят по петДесет, сто дути наедно- Това му напом-
няшо старите времена, когато се събираха на зареДа и гътнат цяло поле нива за один ден-
Ст. Ц. Даскалов. Видях как моми играеха хоро и пееха на зареди, Две по две- Пснчо Славейков,
заредя св- диал. Работя на заем, за да ми работят после. Ако но замръзне, ще зароДим няколко
πадπuц“- М. Яворскм. И да не сколасаме Да овършеем, ще заредя и по-леко ще е на мама.
М. Яворски. На Мишо Бъчваров оставаха от отпуската още няколко дни, та бързате да
зареДи колкото се може повече хармапджuu, М. Яворски, зартдя ст възвр. — Рекох да то
помоля да се заредим. Що ни обръщаш ли утре? М. Яворски.
зарсзявам несв., зартзя св. диал. Заключвам, затварям врата срезт. Още отдалеч латернаДжията
со изкатля по адрос на момичетата и им намигва, — а те бързо затварят портата, като я
зарезяват отвътре. М. Кремен. Първия Ден козата си отяде и нито веднъж не врекна да
покаже тъга по стария си стопанин. Затвориха я на хлад в обора и зарезиха вратата отвън.
Г. Красв.
зарск м. диал. 1. Взаимно обешание. Направили зарек във Варна, представете си, щом се годят,
още първия оон да се възкачат на Черни връх. Ив. Вазов. 2. Заричане, отказ. Аз Ви моля да
се откажете от зарекът си и да продължавате да печатате в списанието му. Ив. Вазов,
зартн, -рна. -рно, прил. ряДко. Лъчист. Черните му одри очи. - , изпущаха навън светливи искри
от далечна предвидливост. като сяйни лучи на две зарни звезДи. К. Шапкарсв.
зарсч м. Недавамизареч диал. — нт давам да ст каже, да ст спомснт. Тогава, в 90-те години на
чиналия век- бай Симо и стрина Симовица не Давали и зареч да стане да се жени щерка им. - .
за някакъв пришълец, гимназиален учител и писател. Ст. Младенов.
зарзоря несв. диал. Тртперя. Той отстъпва, но краката му отдолу зарзоряха, неволно се поДгъ¬
ваха. сърцето му силно тупаше и уж доволен стигна си у тях и си пак легна. Ил. Блъсков.
152

заслужа
Позо^осДван наш Грую паднгяи се; крика му зирзоuяхи, по криво но ляво, той пристъпваше.
Ил. Блъсков.	'
заробил прил. Диол. Свит, плахо като роб. .Милки. — Ти пан като че ставаш но Метоха реч дда
сназваш! Тебе всичко ти е само в приказната ни този свят. Даскал Димисър (мигом
заробял, дига рамено и стих глас). — Ти може и Да си права. Но знам. П. Ю. Тодоров.
Стилян (присяда До мнпдоu■я а зииобсл преД майка си. мъчително кърши рамена, като че ли
пе знае какво да ниже) — Ами нали ши казвам, майко. . . П. Ю. Тодоров.
заруболя св. Диол. Затрополя. Зизлотя заснежения гръб ни Балкана, Колата леко зируболя по
распис още път. М. Яворски.
зарудея се. Диал. Зарумснея. Привечер, шимия слънцето захожда зоД виро. а вир зируд.ял, зорудял,
като пи млада булки стрините. Мих. Георгиев.
заружвам се песе., заружа се се. възвр. Диол. Скривам се, отделям сс, спотаявам се. Кин пе ви е
срам Ди се заружвате тук, какви ергени сто вие! Ем. Станев.
заручавам несв,. заруча се, книж. астир. (от рус. заручаться). Осигурявам. — СпореД моно прев¬
ратът еДео ли може До пречи но абедняепиета и пълното ви освобожДение, напротив, може
Да ниже пской. че той го по-осагур.ява и тъй Ди ниже, заручива го. Π. Р. Славейков; зару¬
чавам се, заруча се възвр. Ди предизвикаш противник·, . ,; ногито не си ся зиручил пи с еДин
съюзник от съсеДате са! Π. Р. Славейков.
зарф м. остар. (др.-тур. zarf). Метална подложка като чашка за кафена чашка. Но ето през
аτварепис прозорец луппите зара надникнаха — и тирела. а зирфове, и филджαяu се спогле¬
даха сред трохите и останките па трапезата. П. Ю. Тодоров. Чашка, зирфове, таблични. . .
и разна разносна се мяркаха по шия прашна полица. Ив. Вазов. — Дий по бабо Вочоваца
един зирф чукано кафе, извика бенцато на аиапння.яτα, а кафето беше готово. Ц. Гинчев,
зарькавен, -а, -о, прил. рядко, Който е със запретнати ръкави. Ош кърмовити буДни поДоде глава
капитанът в бяла заръка/ено ризи и фуражна. с угарки залепнала па долната му устна,
В.	Манов.
заръкавя се се. възер. Диал, проп, Запретна сс. Зарънавих се да рапрαβ.я арусташепиета, Разчистих
повалените дървета, а след това наредих хубаво до се разрови почвото. Н. Хайтов.
заръвам св. Диол. Заровя, закопая. И като пи мил, ни Драг, далоч Далеч от пий-любознато му
преДмета в гроб Да го зиръпи! Ил. Блъсков. Дайте лопата. един мъртъв, еДип сплут. во^гН . . .
„Елите с лопатите, тун ама двама, еДина наш, Другия не наш, Дайте до ги заръпоме“. викаше
ефрейторът, сп. Китка.
заръщя св. Диол. Затършувам. Стръвната налетяла дружина 1 назими /шурна се към къща
ной-напреД. I и тим, претърсила по стаите повреД, 1 атпоβо е Двора се изсипа пик из къщи I
и се по пусший Двор разпръсна и заръща I носим-нататък, Пснчо Славейков.
заря се несв. възвр. рядко, Озарявам сс. Намусеното му Други път лице сега се зареше ош тиракα.
роДостна усмивка, Ст. Дичев.
зарян прил. рядко. Зареян. Излязох пи еДна лък! I аз тъмната гора зарян, Пенчо Славейков.
Шуми тъй унесно потокът мъртви I па βенаβечяuте беди! I Тревожна попиляна рит . на
побеДители и жъртви, I зароне сенки I по пясъци и по еоДи. К. Христов.
засвета пиреч. Диал. Кдто за пред хора. Обивършат им се по кричанате едни кюнци, като че нямо
па шаек засвети, пи гийшин. Н. Хайтов.
засебен, -бна, -бно, прил. книж. остαи, (срхр. зассбан). Отделен, особен. И него затвориха е
„Долнята тъмници“, в еДна зисебпа сшлечни, Св. Миларов. Това не е обикновен kнuжаβоп
празник, а празник ни нαциояαлнаша съзнание пи един стамилианея нароД, който в редът но
иивилизоеиннте нароДи зиома засебно място с особеностите на своята Духовни култура.
Пснчо Славейков.
засОвки мн. пир. Обредно ссснс брашно за сватбен хляб. Отвън се чува хор от жена, kаuта пеят
сватбарско песеп зи засевна. Й. Йовков. ЕДин вечер отидохме па едпи засевки До гледаме
хоро. Ил. Блъсков. И дружини загърмяха, I па засевки те запяха, Хр. Ботев.
зЗсек м. Диал. Засечено място. Петър разрови с кран снега около Дънеро, зимихни с брадвата и
засече. Зохвърчаха трески и след малко запи дълбок засек, Н. Хайтов.
засСка ж. Диал. Преграда от натрупани дървета, камъни и др. Ще укрепеше крайните къщи,
ще направите засени аз улицито, Й. Йовков. С тая думи Райко пръв превеДе коня си през па-
скита порта па засенати. Ст. Загорчинов. СграДата я ограждаше висоно здрава засени,
Сш. Загорчинов.
заскоря се. Диал. Забързам, ускоря крачките си. Но шой се пе обърна а заскори повече, заслонен
от дърветата. Ив. Вазов.
заслевдеав прия. диал. Прикрит, замазан. Ни най-незиачителните византийска сполуки в борбите
им с България що со давали Диmииимбнчеснн топ. а всичко опова, което е било в ползи на
България.. . е било пuеснаняоmа или зαслеβасαnо. Ив. Вззов.
заслужа св. книж. астор. (срхр' заслужити)' Спсчсля с работа. Като препълних панерът са с
череша. отиДох а из но Билъклии Ди са заслужи я.яна.я парица, Св. Миларов.
153

заслъщам
засльщам несв- диал. Закривам, затулям. И ето защо в неговите картини, както в гръцките ста¬
туи, Дрехата наместо да заслъща формите на тялото, служи напротив да ги очертае и
направи по-осезателни. К. Величков; заслъщам се възвр- РеДките българи, които срещах,
отбиваха се от пътя, щом ме виДоха, или се заслъщаха в Дюкяните си. К. Величков.
засмея нареч. Диал. За смях. — Остави бе, старче, остави сега. недей да стаяме засмея. Т. Г.
Влайков.
засрТщам несв., засрТщна св. диал. Подхващам, укорявам. Все по-често чифликчийските сроД¬
ници. . - отвръщаха сдържано на поздрава му. . . И с паДането на първите снопове мнозина
от тях почнаха Да го засрещат с враждебни преДупрежДения. А. Гуляшкн. Той пак я за-
срощна с Думи: — Сега пък кандилото ще палиш. К. Петканов.
застопанявам се несв- възвр- рядко. Засядам, настанявам ст. Те со застопанявали на своите хъл¬
мове като в Добро укрепен лагер. Н. Михайловски.
застрТхвам несв, застреха св. диал. Засенчвам, засланям. Къщата нарастваше в тъмната пазва
на склона и му со струваше, че светлите прозорци му мигат приветливо. Плочите застре.л-
ваха, сякаш пазеха сянка на прясно варосаните стени. М. Яворски. Бияза се изправи сред
ливадите, застрехи с Длан очите си и Дълго гледа слеД самотната птица. М. Яворски.
заструг jw. Диал. Малък кръгъл дървен съд с похлупак; захлупци, похлупцм. Посегна да вземе
грудка сирене от заструга, но Десницата й затрепери. К. Петканов. И Динко разправяше —
на Мика Егрекчина децата носели на къра по цял заструг със захар. Г. Караславов.
засуканица ж. Диал. Вита баница. Шътачите вече не носеха печено месо на сач, засуканица и
кокоши плетки. А. Каралийчев.
засуркам св. диал. Повлека краката си с шум; затътря. — Ди, ди. ле, ле! — затананика ПънДито
и засурка скъсаните си цървули. К. Петканов.
засълвам несв., засълна св- Диал. Засенчвам, закривам, затулям. На плочника, До самата врата,
се бе изправил непознат — тънкото му, източено като на насекомо тяло засълвате входа.
Д. Спространов. Когато са тръгнали за България- първенството о принаДлежало на Волова.
Щом са захванали обаче да Действуват, Бенковски е застъпил мястото му и го засълна
до край. К. Величков.
засъткам св. диал. Засъскам. Цървулите засъткаха по тревата и краката му се премятаха почти
невидимо като спици на препуснала колесница. О. Василев. — Тръгвай — засътка гласът
му наД главите на заспалите партизани- Колоната се наточи по каменливото голо било.
М. Яворски.	~
зата — вж. затъ. После си помислих и си казах: тя зата такава си е весела. Й. Йовков. Затд,
кога бог ще погуби някого, взема му най-напред ума. Й. Йовков.
затвор м. остар. Запек. Най-лошите са лангиДите и Други такива препържени преядки, които
часто докарват на децата пролив или затвор. Летоструй.
затсгалка ж. остар. Корсст. Ката гоДина много млаДи жени- благоДарение на затегалките и
малокофите, раждат преДвоененно. Летоструй.
зателняла прил- Диал. За крава — станала тслна. Бялка я и не знает кога се развоДи, кога се за¬
води; почнеш дори да се плашиш. чо много со бави, и току изведнъж понапълнее, разтърси се —
зателπяла, Ил. Волен.
зателам св. диал. Тръгна с тупане на краката. Той й махна с бастуна си. за да я успокои. и затепа
несигурно по заледения калДъръм наДолу към мегДана. К. Калчев. Тъкмо завивате покрай
оградата на Къня и подиро му затепаха чевръсто боси крака. А. Гуляшкн.
затСя ж. книж. остар- (рус. затся). Хрумване, прищявка. От страх от нова някоя затея, / с
дружина слаба, с кораб, изкован / набързо тук, тръгнах по морски бездни. К. Величков.
Г-н Заимов. . . се е заловил с едно усърдие достойно за по-чиста съвест да гади „русофилите"
в това, че те не само не помагали на неговите затеи, но че му даже и пречели. и чо ако Да
но били „русофобите“, то иДеята за неговите нескончаеми паметници, може бн и да не се
осъществяла. Пресата.
затимбрувам несв. и св. книж. рядко. Залепвам пощенска марка, тимбра. Тя тури писмото в
плик, наДписа го и затимбрува, та да го пусне утре рано в пощенската кутия. Ив. Вазов.
затйнен, -а, -о, прил. диал. Изцапан с кал. Бащата влезе със затинени цървули в стаята. Н. Ка-
ралиева.
затйням несв. Диал. Затиням в к алта — замърсявам, изцапвам, погубвам. Врагът дордето
настървен затиня / в калта неопитните млаДини. / Лиляна, на млаДежите боркиня, /
ги вдига в слънчевите висини. Бл. Димитрова. Чистата и почитна жена направя честен
мъжа си. Λ мръсницата го затиня в калта, сп. Училище.
затиска ж. диал. Запушалка. То [шишето] беше половинлитрово. малко сплеснато. Още на вре¬
мето бай НайДен му бе направил дървена затиска, пробита с нагорещена тел, та като я
захапеш, можеш да смучеш на тънко. Кр. Григоров.
затйцам носв. диал. Нахвърлям ст, нападам. Старата постоянно го затицаше като квачка,
гълчеше му пеτо, сърДеше се. Г. Караславов.
154

заходен
затичам се св. възвр. диал. Насъбера се. Бях отншел къДе Поломеко ди проДим неколко г.шв до¬
битък, що се беше затекло у ръцете ми. Мих. Георгиев.
зАткаβалияк м. днал. Женски заткавапняк — мъж, който обича да се навърта около жените
у дома. А кажи ми тн сега прилича ли па отчуваи мъж като меи ди си сеДн в къщи. Дотам
ли я докарахме, че Ди ставам женски зашкавалпик. Т. Харманджиев.
затмение ср. книж. рядко (рус. затмение). Затъмнение. ВеДпъж, посред Деп, случи се слънчево
затмение. Ив. Вазов. Но пак кито лъч / след вековно затмеиие, / чакам ди дойДеш. Д. Де-
белянов.
затра м. и ж. разг. диал. 1. Загубен, дребен човек. КъДе се бавиш бе. затри? 2. Нещо дребно,
незначително, хилаво. От постоянното кастрене клоновете им, за Ди приготвят селяните
шума за Добитъка, те растат пи височини. по остават слаби, затри н болинчиви. Ив. Вазов.
3. Загуба. И що хвине по нещо. и оно ще бъДе все ниопико — зи беля н зи затри. Мих. Георгиев,
затрепан прнл. днил. Оплескан. Степите ни стаята бяха изкъртени и мръсни, поДътг — зашре-
пап от кил. Ем. Станев.
затривам песв, затрия св. диил. Погубвам. А аз дойдох Ди видим що ще стане със задържа¬
ния — ... — изпълнявам повелята пи майка му. . . — Поне до живот, дума мн. . . Не го за¬
тривайте. Ц. Лачева. А тоя кой зпае колко деца е затрил н колко майки разплакал. П. Вежи-
ияβ. затривам се, затрия се възвр. Ако се затрие конът, загиива и който го язДн, зичтото
враг може го Достигна Да го убие. Летоструй.
затруднен св. диил. За жена — стана трудна. Амн кито е тикъви сеги — тили е вече затрудняла.
Т. Г. Влайков.
затул м. рядко. ЗАтуленя. запазено място. Няма деятел Държавен или мисловен, ни заслуги,
ни Дирба, ни пол, ти възраст. която ди бъДе на зишул ош пръските пи тоя фризиран херма¬
фродит. Ив. Вазов.
затъ нареч. Диал. (ар.-тур. zatı). В същност, наистина. — То зитъ вие. учените, все мислите, и
не вижДате около себе сн. Ст. Чилянгяряβ.
затънам св. диал. Тръгна, като издавам шум с краката си. Нчгол н Гицати потънаха в овчите
сн кожуси и затъниха със ситни крачки да се посшопляш. К. Петкано·.
затърмъча св. диил. Почна да събирам с гребло, с търмък. Взе търмъки, отиде зиД плявата и
сякаш злато зисъбири. тъй грижливо затърмъчн. К. Петканов.
заушАвам песв, зауша св. остир. Удрям плесница. Бнеха го и заушавахи. К. Огняиоβяч. Епитро-
път го заушил по едната страна. Летоструй.
зафе.лкнам тесв. Днал. Говоря неясно, заеквам. Това пообидвише дяда Еленки и той зифелкваше
с надебелял език, като излъмкватe шумно от време ти време; — Какво, н ти лн ме пе щеш?
Ил. Волен.
зафйрцвам песв. днал. Сърбам с шум. Перинчепн Джезврта кнпяш в разпалената жарава, след
малко бавпо зафирцват из широки чаши мъжете. П. Ю. Тодоров.
зафуча св. Диал. Захвърля със сила. Той зифучн с яд ръкописи, който плюспа па земята, сякаш
изплака. Ив. Вазов. Вместо това — в последния момент — той рязко замихти наляво н
зифучн топката към Сивати, който стоеше наблизо. А. Мандаджиев.
захере и захире— нж. зайре. „Снчко поядохме“, рече шишарката; . . . „Ние в гради никога ие
държим захере; всичко ни карат ош селита?“ Н. Бончев. Поевтиняването па Добитъка и
на захирешо, спирането па алъш-верншнте. . . — бяха градусите ни народния барометър
за вървежа пи политиката, който преДсказвише общата буря Ц. Гинчев.
захлебява се песв. възвр. Диал. За жито —· наедряват му зърната. По Гергьовден паДна дъжд и
зърното се захлебява. К. Петканов.
захлеетен, -а, -о, прил. днил. Задъхан. И запъхтян, захлестеп пошепни му смутено пещо ти ухото.
А. Константинов.
захлИгсβАм несв. диал. Тръгвам безцелно. — Защо Дойде? ... — Дави кажи едпо „куку“. - . —
смее се Кукуто н зихлюсва титякъДе. Ст. Ц. Даскалов.
захмет м. остир. (ар.-тур. zahmet). Труд, грижа, затруднение, безпокойство. Ще иДи Ди преора
инвешо таме па Бучум, па рекох с едини зихмет барем и боклучец да откарам. Т. Г. Влайкяв.
И аз съм готов, то рекох ей този захмет барем Ди свърши. Ц. Гинчев.
зАход1 м. тир. 1. Залез. Когато слънцето вече зиприближи пи заход, той си свърши словото с
тия Думи. Й. Груев. 2. Запад. И Мавреи приписи сабя. . . и отиде в гъста гора на заход
ош Преслав. Ел. Мутева.
заход2 м. Диал. Отходно място, нужник. ЗИходи като че н нямаше, ами за това служеше еДто
отДелно шие пи тая сгриди, гдето никога пе се вижДаше виДело (лампи). Св. Миларов.
Аз ико те го [началника] напъхам в заходите па казаиДжийскати.чаршия, Жечка ди не ми е
името. Вие само вървете с мене. Ст. Чилянгяров.
заходен, -а, -о, прил. диал. За ерген или мома — преминал, застарял за женитба. По-Добре ще е
Ди си вземе Дешка учителката. Тя е към тридесет и две години. — Не му трябва Дешка.
ЗахоДети моми е шя. В. Чертяβенсkя.
155

заходяак
заходник м. диил. Отходно място; нужник. Зо зихадянцнто обикновено никак се не грижат, а
ги асшаβ.ят да отпущат смроД. Й. Груев. По зихaдннцишо а по други место, Дето гпио пикоч,
усещаме с носа са еДин лют дъх от газ. ош който и очите ни се нисълзявит. Летоструй.
захождам песе. диал. Минавам през някъде. Облякох се и излязох боз Ди продумам нещо. Но не
захождах воче с панерът си в шиз улици. пито дирех нaяонα ни Джелалледин-пиши, Св. Ми-
ларов' Кога подпе снега, вълци захождаш носим. Л. Александрова.
захромя св. ряДко. Здпочнд да хромя, да куцам. А шой защото във времопю ни страшнища буря
от много тичане и работи и тялом и духом, боз сън. без почивна, беше зихuамuл с Две нозе
а пе можеше право Да стъпи, боше принудеп дл остане в кораба, П. Кисимов. Хром ла ти е
другаря. и ти ще зихиамит, Нар. пословица.
заиел&я св. дсал. Заздравея. — Ще ти направя. нажо, кипτиииая. па пе само от раисзияа н
изгорено, ама баш Да е от змия рана. пи пан ще зицолое у деиДесет и четири сихити, като
че Ди пе е били. Мих. Георгиев.
здцепя сс св. възвр. Диил, Вкопча сс, закача се. Тя стъпи ни стола. ош него сеДпи пи прозореца.
пусни си нозете пивъп. /млечна се обърни с лице към прозореца, зацепи се с ръцете си о него
а леко провлече снаги о сшепита. достигни Ди ностъпи стълбата, рaстaя безсилни от страх
и, .. изчезни в мрака,. А. Страшимиров. Тън-тън-тък! В глухата гори па Чърпобор кълвач
кълве. С нозеше си се зацепил, с опашната си се опрял. с кълвунът си почуква. Др . Манчов.
зачЗло ср. остар. Начало. Развалата ни озина е развали на народността и зачило ни урадβαяеша й.
сп. Училище. Най-посло стигнахме До Дъното на Леевица. . . Там е зичалото ни реки Со-
/ютнаци, наста с бесен бяг слизя в полите ни планината. Ив. Вазов.
зачамам св. диал. Закрея, почна да слабся. А от яснае време — зичама, Няма нищо, и вехне.
Й. Йовков.
зачебръсиат прал. диал. Глупав, смахнат. Ано е хубави, те няма Ди я асτиβсτ зи тебе! Ами знаят.
че ти си малко зачебръснат и са ти я хвърлила Ди си губиш залудо трудодните. Ст. Ц. Да¬
скалов.
зачелкам песе, диил. Заподхвърлям, заудрям. Бозцереманяо шой зичелка играчките по понюна.
Ст. Чнπиπниров.
здчсмрСя св. Диил. Посърна, отслабна, залинея. Ожени се. народят му со едяа-дβо деца и току
булката зичомuое, заланео и си отиДе. Кр. Григоров.
зачепар&тя св. диал. Подхвана здравата, положа усилис над нещо. — Ни моно ме остава малко.
ще ши изкарам еДин откос — проДложи му Каринолювеци. . . Щом е тъй, Ди ги зαчепиuесшuм
двамата, че когато свършим. М. Яворски.
зачубръсвам и зачобръсвам несв,, зачобръсна св. Диил. Засягам, докосвам. Бялото перо стърчеше
безочливо и зичубръсваше грамадната висящи лимби. Ив. Вазов. В пукнатините тун-шим I
лозница Диви се Докопали едвам. I люлей се и ту конник зачубръсне, I ту по ранил пешак
с росицо ръсне. К. Христов. Сβетлавяuте бури, ноито превръщат в прах граДове, народи и
империи, манувлш често крий пея [природата], без Да я зичубръснат със съкрушителното сп
крило. Ив. Вазов. Локвите и храсталаците, високи цял човешки бой. [Янко] прескачаше боз
много излитαяе а боз да зαчабиъспе а ной-високите клонки, Е. Коралов.
зЗчя ж. остар. (ар.-тур. zaçyağı). Сярна киселина. Ди со изгори нолкото се можо по-Дълбоко и
по-бързо раната с нажежено желязо или с барут или с зичя. Летоструй.
зашСпвдм песв., зашепя се. Диил. Вземам, загрибам с шепи' Скачам пи земята, зашепвим жито,
хвърлям го в лицето па нани Мария и бягам към вратника, К. Петканов.
зашлевушз се. диил. Ударя силно, ударя плесница. Той пе усети кин прескоча Две широки воде¬
нична еиДи. . .; той премини по Два скока Дълги могили. пе виДя нсπалннсни.я Киричаминав
орех. който го зитловутu с клонето си, и приближи До селоτа. Ив. Вазов.
зашлякам се. Даал. Заследя, проследя. Разнесе се мълва, че Косъо ходи нощем при РаДна, и от
уста по уста тоел стигна и До ушите ни свекървата. Тя. откак се научи, често преДумвише
старецо си Да зишляки яяная нощ и, око ги завари. шим до ги усмърти и двимата. Ил. Волен,
зашта се се. възвр. диил. Захласна се, прехласна се. Като се поведеха и тръгнеха да иДат но госте у
баеви са Стойчови или па Друго място, та Ди ти останат очито в тях! — всеки се зитяе
да ги гледи. Т. Г. Влайков. Дядо Минко и той се бе окопитил и ги гледаше опулено, И ме-
хαнджuсщα се бе зашнал е тях с кратуната в ръка. Т. Г. Влайков. Зашнил се е αнъла ни
Вуше по Дуда. Он у долд живее, и мислите му се по еръо одот, нито овца по нимояяк■. Елин
Пелин'	.
зашрапаи св. диал. Започна да ходя, да щапам шумно. Зищрипихи осем	копиша по селския
налдаръм; азряДко изхеърнвиха искра ош конските πаднови. Ст. Заимов. Неусетно нагазиха
в локва воДа и зищрапихи като щъркели. Ив. Мартинов.
зашъкам се. Диол. Започна да ходя, да се движа насам натам. Затопли се земята. Защъкиха
селяните по Дворовете, А. Каралийчев. Зимосшяин-глиβяи.сщ реДантор се наДигни от стола
си, очичките му яеспанойяо защъкиха из стаята. Е. Манов.
156

з>
заюсна св. диал. Заспя. Като видя, чо слугата о заюснал в тежка дрямка, седна до него, взе по¬
воДите от ръцете му и извика на конете. К. Петканов.
заюсна ст св. възвр. диал. Засиля ст. На българския избирател не остава освен да се заюсне и да
прескочи над главите на войската А. Константинов.
зоир — вж. сбнр. Главатарят на збирите додо къДо нас, за да ни тури веригите, и тръгнахме
подире му, заобиколени от другите збири. С. Пслико (превод).
звâırичти- -чна, -чно, прил. книж. остар. (срхр. званина^. Официален. Но колко грозеше отсъст¬
вието на званичен преДставител на българската черква или правителство. Ив. Вазов.
Навлякъл оДежДите на зва/иичен гавазин, той дебнеше като овчарски пес зад входната врата.
А. Христофоров. ЕДното от тях беше облечено в турско званично облекло, а другото чисто
европейски. Св. Миларов; званично нареч- [Бунтовниците], уплашени да ги не избием, по¬
искаха да се предадат. Това си прошение отправиха званично към мене, като управител на
мястото. Π. Р. Славейков.
звСздтл м. диал. Вид ливадна трсва. Тя глеДаше ту одрите метличини на овсигата, ту разно¬
цветните пеперуДи, които поДхвъркваха и кацаха по моравите венчета на цъфналия звездел.
Ст. Марков. На полицата ... са наредени изправени празни съдове, а пред тях и между
тях са лечебните му билки, треви и корени. Колко много и различни са те! Равнец. . . лай¬
кучка, звезДел. Ив. Карановски.
звсздобройник и звездочСтец м. книж. остар. Звездоброец. Юпитер е тако голям, щото устра-
шава человеческото мечтание; звезДобройниците потвържДават как е 1400 пъти по-велик
от земята. Ем. Васкидовмч. Всяка месечина Държи по 30 Дни, от които, според звездочет-
ците, 1-вия ден е не щастлив- Хр. Павловия.
звск м. рядко. Тъл звънтеж. По „Граф Игнатиев“ препуснаха стражари и конският звек кънтеше
металически студено. В. Андреев. У Додона. у Епир, жриците тълкували по шумтението
на листата на свещения дъб. . . по звека на медници- Всеобща история.
звскало ср. рядко. Дрънкулка. Думите негови — тежка оДежда. / Горе до Долу — безчет зве-
кала. / Бледна девойка се одве привежда, / стене тя, грохнала от труфила. К. Христов,
звСрннна ж- остар. Място, където ст държат диви зверове; зоологическа градина. Той [Кали¬
гула] е толко малко оценявал живота на своите поданици, щото хранил с тях дивите зве¬
рове от своята зверница Г. Йошсв.
зваркк — вж. знрка. Други , бяха натоварили магарета с върбови кошове. През звирките
на преплетените пръти со провижДаха зелените кори на дините- Кр. Григоров. До вечерта
Танчо като че работи с удвоени сили- Стана и Надка му принасяха кал, той мажете, под-
кърпвашо, запушваше звирките. Кр. Григоров.
звйска — вж. д звнзка. Тя не беше вече онова пъстро разгалено агне с червен конец около гушката,
а едра белорунна звйска с две черни лъскави петна около очите. Ил. Волен. Цяла звйска. -.
една цяла звйска бяхме заклали, ама като но додооте, сума манджа стана зян! Сг.
Ц. Даскалов.
звон м. старин. Черковна камбана. Тамо вдън горите атонски високи, / ... де се чува само ревът
беломорски, / . . . ил на звона тежкий набожният звън. / - . - един монах тъмен, непознат и
бледен, / пред лампа жумяща пишеше наведен. Ив. Вазов.
зβонÂринuа ж. книж. остар. Камбанария. Във Филаделфия всичкият народ се сбра на погробе-
нето му, което со извършваше при жаловития звън на звонарниците, покрити с черно платно.
С.	С. Бобчев. Звона на звонарπuцuτе и благословиите на нароДа, комуто той помогна, зи
Да со освобоДи, позДравиха неговото завръщане. С. С. Бобчев.
звонк м- рядко. (от рус. звонкий). Метални пари, монети. Няма да копает напразно и да се мо¬
риш, а лесно-лесно ще намираш гърнетата с жълтици. .. И то пари, но бумажки, Да ги ядат
мишките, а жълтици —· като жар червени — звонк. Г. Вълчев. — Чувай ти. Да му кажеш
на Помака — звонк- Книги няма да земаме. — Защо, например? — Защо ли? Да може чо¬
век да си ги зарови в някое гърне. А. Каралийчев.
звукйр м- остар- Учител, който преподава по звуковата мттода. В горния етаж има две стаи,
нарочно определен“ за живеене на учители на хасковци- - - в по-малката стая живео Ст. Заи¬
мов, главен звукар на основните училища в Хасково. Ст. Заимов.
звънИчт ср. нар- Растение жълт кантарион. Тия жълти, кичести билки, видиш ли ги? Звъниче.
порезничо. От него раните зазДравяват за една нощ- 3. Сртбров.
звякам несв-, звйкна св- диал. Издавам метален звън; дрънкам. М^р^Джаните / леком звякат. /
поле глеДат, / либе чакат. Ц. Церковски. Чу се тум от някакво тършуване- . - звекна пеτо
металическо. Д. Ангелов.
здСшний и ад&нти, -шна, -шно, прил. книж- остар. (рус. здешний). Тукашен. Турчин убила- —
Да, один турчин, здешний и велик злодей български. Ив. Вазов. Ти, господине. вярно не си
из наша страна- , . — Истина, аз само проходя от тука, - . Ако би бил здешеπ. то би
я знаял и ти. - . тая добра Магдалина Соно. С. Радулов.
157

зебек
зебек .м. остир. (тур. zeybek). Народно название на човек от мохамедансн-о племе н Аиaдяп.
Рядко беше се вижДало такова страшно сборище; анаДолски турци. зебецн, кюрди. И. Йов¬
ков. Не се мина и месец н зебецише, шурмуляшa Де. бягаха ни тумби. Г. Белен.
зебешкн прил. остар. Който се отнася до зебек. В цялата му снага е изписано зебешкото му по¬
текло — неговите чутовии прадеди са се преселили от памтнвека тука. за верността и
юничеството им. П. Ю. Тодоров.
зебйлен, -лна, -пия. прил. Диал. (от ар.-тур. zebil). Оскъден, беден, сиромах. Той е най-много изка¬
рал н изработил за в къщи н най ме е слушал, а за пего пай-.малко съм направил, и той ще най-
очукан н най-зебнлен ди остане. Т. Г. Вдайте·. Зълви ми е разправяли — тя нали седи па-
доле към тях — разправяла ми е. че с мъки изкарвала прехраната си н че много зебйлен
живот живяла. Т. Г. Влайтев.
зебне мч песв. диил. Побиват ме тръпки. Като се придържах за върлинити, . .. се спуснах бос
през снеги, без Ди усещам, че ми зебие, н бързо като крадец се вмъкнах в мизето. Ст. Ц. Да¬
скалов.
зенгйр м. диил. (гр. ζευγάρι). За биволи, волове — чифт, двойка за впрягане. Добитъкът нзмря
н останаха само няколко зевгаря волове. Ст. Заrярчяиян.
зевзек м. разг. (тур. zevzek). Смешник, шегобиец. Събрилн сте се двама зевзеци и сте дошли Да
се майтапосвате с мепе. Ст. Чилянгирон. В Букурещ, мислех сн аз / ще бъде човек. .' а
той стапа мокра пола / н бърблив зевзек, сп. Китка.
зевзеклендйсвам се несв. възвр. диил. (тур. zevzeklenmek). Правя смешки, подигравам се. Ще
умре като герой, н цял свят ще заплаче за пего. Стига се е зевзеклеидисвал с хората. Тях
ниприви за смях, то и той не е за похвала. Ст. Чялиигяров.
зеде и зейде нареч. диал. (ар.-тур. ziyade). Излишно, н повече. Инак те ще са изложени па опас¬
ност Ди стаиат популярни, кито бисерът, и да се труфят с тях онези. пи които и стък.te¬
mime мъниста си зеде труфила. Пенчо Славейков. Тук дъжд паДпало зейде. тим пък сушата
зейДе дошла, оттатък зърното се пръстило. Д. ^миров.
з ейб&— нж. зебек. По-нашатък ще видиш различна Дружина. че гледа зейбека, който играе и
сн превива тялото като змия и прави различни фантастични и сладострастни движения.
Сн. Oялароβ.
зейпазйр м. разг. Заплес, зяпльо. Развейпрах. сестро. зейпазар. мари. лапнишаран и половина.
Загубен човек. Г. КАрaслaβяв.
зелен, -а, -о, прил. . . . разг. Неопитен поради младостта си. Зелени хора сте. зелени откъснати! —
сърдито отвръща дядо Сливи. В. Чертовенски.
зеленило ср. диал. Зелена трева, листа или др. Из въздуха се носеше миризма та разорана земя,
пи стъпкипо зеленило, па лято. М. Ягодов. Ош лакомия по зеленилото ли. от какво ли, през
лятото шя [кравата] често сн разстройваше стомаха. Ил. Волен.
зеленйuа1 ж. днал. Неузрял плод. Лнло никога не дочакваше да узреят джанките н сливите.
Щом забележеше паднал плод та земята, макар и от сушата, той почваше Ди тръски кло¬
ните, да събнри зеленините н да пълни кацата. Кр. Григоров.
зеленйща2 ж. диил. Продажба „на зелено“. И никой не смишлява, че това ими ди се плаща и ще
се плищи с мъки. Но кой ти мис ш зи шови! Нали кръчмаряш Дави пи вяра. нали евреи и чорби-
джин заимиш ни зeлeпйцαе сп. Книжица за народа.
зеленила3 ж. диал. Зелена плесен. — Бре. ди ви нзеДит чръве и зелеинци, защо тн е заял тоя човек!
Ами от пе скри ли негово [вино] у тиквите“! Ст. Ц. Даскалов.
зеленнч м. — нж. зеленило. Стада с медночервена вълни пасит зеленич под Чумерна н по Аг-ш-
кииа поляна. А. КарАдяйче·.
зеленйще — нж. зеленило. Разположена в гъвката та едпи високи, голи поляни, по двата ка¬
менисти бряга пи еДти малки рекички. . . шя е лишена от всякакви сянка н зелепйще н про¬
хлада. Ив. Вазов.
зелено ср. На зелено, пир. Предварително, преди да са узрели земеделските произведения. Ако
ли пи пякой стопанин умре Добиче, пе отива при търговеца ди му продиДе тютюни пи зелено,
не отива прн лихвирини. Кооперацията му Дави зием. Н. Каралиена.
зеленчук м. . . . диил. Зеленина. Млади моми, момичета селянки, накичени с разни зеленчуци,
сберат се среД някой широк тревист сипор н пеят. Ил. Блъсков.
зелка ж. . . - ризг. остар. Турска глава с чалма, турчин. — Дий Ди видим много ли зелки си пид-
иили от ножа пи Любобритичи. Ив. Вазов.
зема си св; днил. Позволя си. Страхувах се. че пишовските слуги ще ме гледат ти крнво и ще ме
накажат за всяка свобода, която бих сн зел. Св. Мялaряβ.
зембелек м. остар. (пер.-тур. zemberek). Пружина. Сахат заръждавял, протъркат н разстроен, /
... Най-сетие как-да-е сглобиш го ... хъ Ди чека; / Хърт! н отпъне се пак скъсит зембелеки.
Пенчо Славейков. Тук пи сахашя му е скъсан зембелеки, / н с философии те ще го той елови.
Пенчо Славейков.
158

зилове
земно ср. Диал. Пръстен под. След малко баба Йордино защапи по зомяата в другата одая и бутна
врата. П. Ю. Тодоров.
земиерйк м, диал. (пср.-тур. zemberek). Езиче на ключалка. И пътната порта скръцне, Зомноиинα
се преметне над гегата а хлопне. Мирът е въдвореп. Ст. Чнпнпниеов.
зСмски прил. остар, 1. Диал. Местен, тукашен. Се собр^иле, се набрале I си-me земски иримие I тимо
долу во ЛиДово, Нар. псссн. 2. ряДко. Зсмен. В Нoитумберлияд е живеяли една сиромашии
чоляд работници. залягала се е с изкопаваното па земски въглища. Ив. Богоров. Тая ниша
вътрешно топлини са остава всяногаж а вся къде еднаква: и лете и зиме, и поД горещеше
>φαβα зари но слънцето в гарео|и.с земски пояс. К. Мирски' 3. рядко, Световен. Пражкото
зсмско изложение.. . което от три месеца привлича погледате а удивлението на цолня
образован свят. твърде слаб ек имд у пас, Ив. Вазов. 4. книж, остар. (рус. земский). Областен.
Беше неделен Ден, когато пристегни в родното соло, Същата вечер помещацаше ош околията
го поканиха на бил в дома па земския началник. М. Марчсвски'
зешепсдпсаи св. Диол. (от тур. zenginlemek). Забогатея. — Имаш грешно: още месец — докито·
изтече срока.. . Но ако са „зоягеледuсαл'“ можеш да внесеш и всичките или пещо. Кой та
бяга ош пара па тая /ромона! Ст. Чипнпннеов.
зс^н^ин) лг. Дсал. (тур. zengin). Богаташ. Дядо Цоно Топузът бешо зеягияия човек: а парн, а
имано — имопе. и стоки — стоки, имаше откъде ди харчи, Мих. Георгиев. Сега си пай-зеп-
гнна у селото. първа са по имапе. Мих. Георгиев.
зе>шия и зингйя ж. пор. (пер.-тур. üzengi). Стреме. Конче ми чана крой порта. I нозе ми трепнат
в зепгна. 1 очи ме глодит през Дунав I към нαрαелоmки пустии, К. Христов. Джевдош носеше-
най-хубаво седло — от сърми и злато нищо не се ваДеше — грееше като слънце. Зингенте
му б.яхи турски. по малки а от чисто сребро, Ц. Гинчев.
зСрС и зСрем съюз астии. (от пер.-тур— zira). Тъй като, понеже, защото. Славчо, думай сега какво
ще Думаш на булката си, зере време ясми кой ди губи с вашите вий, вий, Ив. Вазов. Тури
я.янa.с пара пαстuαяи, зере пе се знай — свят като цвят! А. Константинов. Аз искам. брате.
Да ти кажи нещо . . Ди ти кожа, зере ма много тежа! Д. Цеинеов. Сал си мълчи До пе ycema
ципцαрαяo. зерем поче ни опра Искаро дори, Елин Пслин.
зериало ср. книж, остар. (рус. зеридло). Огледало. Крило/, Пушкип и Гогол й на руската лите¬
ратура] приДаваш съвсем Друга, пое. нароДен Дух, ши тя става вече народно богатство, ιια-
родпо зерцало. Н. Бончев.
зефт— вж. зияфет. Той не е поканен но тлъна, па сватба, па зефет— а но хоро хайдушко.
Пенчо Славейков. Ано яснoй из копривщенските чорбаджии Дови зефет или око τаβикα госта
в къщата си. то без Хаджи Генчо се но може, Л. Каравелов.
зефк м. астир. (ар.-тур. zevk). Удоволствие, развлечение, веселба. Тоя кичеста местност, най-
хубавата разходни пи столицата, Дарени неа ош прироДата или по-Добре от прежните турски
бейове а богаташа — защото те са я засадили и запазили като място зи зефково, — ще
има навярно бъдеще. Ив. Вазов.
зехйр и зейр м, диал. (пер.-тур. zehir). Отрова. — Като па вас чипкът, които разбъркаха света. зе~
хар не дивим беля, 3. Стоянов. Болово сърце, Яно. 1 църпо изгорено; | ракия паим, Яно, | зеир
ми се чиниш. Нар. псссн. По-добре сух хляб с мир, а не много есто с зехер. Нар. пословица,
зибслппен, -а, -о, и зибелинов прал, книж, (лат. zibellinus). Който с от сибирска бялка. Когато
се оглеждаше самодоволно в оглеДалото и нoссгиmе вече към широкото зuбелипеяо палто
пи вратата ни кабинета се почука, П. Спасов. Тя ДиДе зиболипови кожи на бришовчоДнаша
са. насτа я Дара с диаманти, И. Адженов (превод).
зибндйя м, дсал, (тур. zibidi). Загубен човек. — Остави го та него—Босната,— дума кръстник
Кости, Той си е от Дете такъв — малко „зибади.я'“ Ст. Чилингиров.
зйдство и зйдчество ср, остар. Зидане, архитектура. Съборната църква ни св. Георги боше зидано,
като другите църкви, такова зйДство нарича се гръцка архитектура. ала по πрова можем
до го наречем зйдство па възточплта църква, Ел. Мутева. Сега тя. със своят висок, по но¬
вото зйдчество издигнат купол, сторинпа противоречи с остапалите вота постройка. Ив.
Вазов.
зидя — вж. зеде. Пък а Христо, горкият, нога ле е удрял прасе, Симо приказките му со зидя,
П. Незнакомов.
зиждСннс ср. книж, остар. Изграждане, строеж, зидане. Израсле обсшояшолсшвата не б.яхи никак
благоприятна зи зuждеяие пи тиквоз еДно зДанио, Π. Р.' Славейков.
зиждитслен, -лна, -лно, прел, книж. астαu. (рус. зиждительньш). Градивен, творчески. Отидоха
бозβременяо е гроба а волиния дух а великите яuиβствеяи села на знаменития сан но България,
тъй много нужни за зиждишелпати работи в новияпай политически живот, Ив. Вазов.
Дала в играчка ще се изроди I зиждiiшеляиши мощ н^^*еновето? 1 Ни новите строители в-
ръцоте I по се ли' губят нейните слеДи? К. Христов.
зилове мн.' (зиД м.) пор. (тур. zil). ' 1. Два бронзови кръга, които служат Като ударен музикален
инструмент в духова музика. Във вечернито тишино ясно се разляха металическите звуци,
159*

зимбил
звънтяха меоните зилове. Й. Йовков. 2. Металически кръгчета на дайре. Кларинетшпе,
тънките кеманета и зиловете на двете Дайрета ту се втурваха всички наедно, ту почвали
да се гонят едно слеД друго. Д. Калфов. 3. Метални кастанети. Тучените им зилове на пръ¬
стите с шеметното си дрънчено, сляно с гърма на музиката, произвежДаха една бясна шумо¬
тевица. Ив. Вазов.
знмбйл м- диал. (ар.-тур. zembil). Торба плетена от лико или папур. Чичо.Митуш бръкна в един
зимбил, закачен на стената, в който туряха разни инструменти. Й. Йовков. Стана, прибра
набързо въдиците си, стомната и пълния с риба зимбил. С. Чернишев.
зймвим несв. диал. Зимувам. Да се сториш, синко. сури елен. / Зиме Да зимвиш стуДени усой, / лете
да летвиш горетки присой. Нар. песен.
зйина св. Диал. Удря, килна. Дядо Меил зипна назаД калпака си, подскокна, приклекна, отхвърли
крак, напред, назад. изправи се и с ръце на хълбоците обикаляше в кръг от весели лица.
М. Яворски.
зйрав прил. диал. Мижав, кривоглед. Грижливи майки твърде добре пазят Да не бие свет^шна
само откъм една страна на Детето, кога спи, защото инак лесно може то да стане криво¬
гледо, зираво. Летоструй. Детето кога се роди, е зираво, късогледо. Й. Груев.
зйрка ж. диал. Пролука. През зирките в Дъсчената врата на плевнята се виждаше целия двор.
В. Андреев. Тончо сам се качи на тавана. През зирките на керемиДите отведнъж той съгледа
нещо струпано и като котарак со хвърли. Миризмата но го излъга. Ст. Ц. Даскалов.
зняфТт м. остар. (ар.-тур. ziyafet). Пир, гощавка, веселба. Засвириха стари народни песн“. .. —
ония посни, които е обичай да се свирят на зияфети. Й. Йовков. С тия богати зияфети. ..
Дочо Можа да придобие не само одно особено благоразположение, но дори и приятелството
на стуДения инак и нодостъпон околийски властник- Т. Г. Влайков.
злак м. нар- поет. Прясна зеленина. Слънце грей, / златен клас на нива зрей, / по ливади злака
млади / росен лей брилянт-сълза. Π. К. Яворов.
златСя носв. нар. Изпъквам със златно-жълтия си цвят. На хармана у дома златееха купища едро¬
зърнести мамули. Пръскаха тръпчива миризма обраните ябълки. Ив. Венков. Житата
златееха вече, леко привели класове- НякъДе бръмчеше комбайн. Сг. Ц. Даскалов.
златйца ж. остар. Жълтица. И като развърза кесията си, той му начете седем златици от де¬
сетте. коипю му даде Хасиб паша. А. Каралийчев. Аарон заповяда на ключаря на съкровищ¬
ницата си да дари всеки защитник от среДечките стени с три златици. А. Дончев.
злачен, -чна, -чно, прил. нар. и поет- Който т покрит със зеленина, със злак. Но мина зима сне-
говита. i отиДе пролет дъждовита / и знойно лято позлати / Довчора злачни широти. Π. К.
Яворов. Добро е Да се гради училище в място уединено. . . В Англия избират места вън от
града, злачни, покойни и прохлаДни. Н. Бончев.	<
зловол прил. книж. рядко. Зложелаттлти- злобтн. „(?, бог Да даде πестопен да останеш! / дух
бродник духът ти Да стане" / - - . ИЛазарю вече Докрай се додея / от майчини клетви зловоли, /
от майчини думи и тежки и грозни. Пенчо Славейков. Не зловола / от мене беше реч. - .
и тъй се отърва i тя от езика ми- Пенчо Слевейков.
аловблтн, -лна, -лно, прил. остар- Зложелателтн. Българският народ в дълги и тежки изтезания
е опитал на себо си какво може да направи с един народ одно лошо, зловолно правителство.
Π. Р. Славейков, зловблно нареч. Върховното съДилище дочака твърде зловолно, Даже и със
заплашвания- речният Караманлия — наш застъпник. Св. Миларов.
злорТк прил. диал- Злортчив. Вчера той отиде при баща й, Миля Каражелев. чорбаджията, на¬
Дут, гневлив и злорек селянин. Ив. Вазов.
алıосмУтен- -тна, -тно, прил- рядко. Обезпокоителен, тревожен. Скоро село потрепера / от хабер
злосмутен: / Цена станала туркиня, / а Камен хайДутин- Ив. Вазов.
алотвόртн, -рна, -рно, прил. книж. остар. Който причинява зло; злосторен, вртдтн. Всичките
видове на змиите но са злотворни: например, смокът ... не е смъртоносен- Ем. Васкидовнч.
Пред папа Лев X ЛеонарДо да Винчи разобличава алхимията като злотворно изкуство.
Б. Илиева.
злотв^брец м затворник м. книж. остар. Злодеец. Сенаторите, като чули виковете на злоче¬
стите жертви. в ужас скокнали от местата си- Но Сула ги успокоил с таквизи Думи: „Няма
нищо.! там убиват няколко злотворнициУ Н. Михайловски. Вие познавате злотворника
Иван, царев брат, който биде изгонен из царството като бунтовник. Д. Войников.
злолвбрство ср. ряДко. Постъпка на злотворник; злодсйство. Едно голямо събрание да се свика. ..
и там да со изнесат грабежите и злотворствата на кмета. Т. Г. Влайков. Той извърши
най-черно злотворство, πай-π“щожπо и подло убийство. Ил. Цанков.
злочТстея, -стна, -стно, и злочестнв прил. рядко. Злочест. Иванко считат за най-честит ма този
свят; но колко е Иванко злочестия, колко страшно со мъчи той в душата еи, — това никой,
никой не знае! В. Друмев. Къде бягате, о вий злочеспшви смъртни! Д. Войните.
м. книж. остар- Злодеец. Зная само това, че неговата цел е била да преследва турските
злочинци и да помага на българските сиромаси. П. Хитов.
160

золумджйя
злочйние и злячИнстня ср. кпиж. остар. Злодейство, престъпление. Законите . . - ограничаваха
се срамотио ди наказват злочииията н тнщо повече. И. Адженов. Простите войници,
които не са направили почти иикикво злочйпство, щит Да бъдат освобоДени. н. Свобода.
зпячяикя м. остар. Престъпник. Предава се пи пиянство и заблуждение — стави в пай-голчм
смисъл нехранимайко н зломнπкоI Летоструй
змарйд м. рядко, (гр. σμαρίδα). Вид морска риба. Двете момчета наистина имаха хубав ден.
За кратко време ше успяха да уловят н Дребни скумрии, и сафрид, и змирйд. П. Коларов,
змейничева прил. ж. пир. За мома — която се люби със змей. — Стига си плакал! Тя бе змей-
ннчева, затова госпоД прати огъп н я превърни ни черен въглен! К. Петканов.
знайте.пса ж. диал. Жена, която знае много работи и може да лекува. Ала в същото време тя
чувствуваше, че се засяга и нейното достойнство като свекърва, която не може ди мисли
лошо за снаха сн. и като зтиителки, дето от всичко разбира. Т. Г. В-лайко·. Остави се пак,
за бога, ош всяко бабешко лечение н от всички лекове, които знайтелки, стритн и баби ти
казват н хвалят. Й. Груев.
знак-ом м. книж. остар. (рус. знакоммй). Познат, познайник. Вай, какви промени! Аз мога едвам
моите зиикоми пик ди ги позиам! Ив. Вазов. Драги зпакоми, вашето дружество ме възвесели
крайно. Д. Войников.
знак-омстно ср. книж. остар. (рус. знакомстно). Познанство, запознаване. Визов нзбягви обиче
всякакви нови зпакомства. Ив. Д. Шишманов.
зн^ен м. днил. Човек, който разбира от много неща, особено от болести. А еДри тайни се тулеха
в тези писмена. Защото симнн Енох зивещи в тях на зналците вси съкровища ни своята мъд¬
рост. Н. Райнов.
зиаменятИчееки прнл. кииж. остар. Знаменит. Между другите пиеси. четени нлн свирепи от
знамепитически писатели н артисти. г. Тоужимски е прочел животописаиието па Паисий.
Ив. Вазов.
знача се песв. възвр. диил. Бележа се, соча се. А той се значеше като „предводител“ откъм Ца¬
риград. Ив. Вазов.
зогрАф^н) м. остар. (гр. ζωγράφος). Иконописец, художник. Градът подкрепил Дебърчиии и
тревпепцн, кито зограф Йонко и зограф Теодосий, да пишат нконн. Ст. Станчев. Повиква
от Самоков и зографи, които изписват с разни ширкн, цветя н плодове таваните. Г. Белев.
До вратата пека ме изпише зографини. А. Каралийче·.
зографйсвам песв. зографисам св. остар. (гр. ζωγραφίζω). Изписвам храм с икони. Зографисвах
тъмпи Дърветн икони н бели църковни степи с пеещо сърце н с весели души. П. Спасов. В Иввр-
скня манастир дви параклиса са зографнсанн в по-късно време с иждивенията на българи.
В. Бешевлиен.
з^рафия ж. остар. (гр. ζωγραφία). Иконопис, рисунка. Черковита беше вета, тясна, тъмни,
с икоти от много груба зография. Ив. Вазов. Тя горДо разказваше, че тия чудесии зографня
били изписана ош прадеди й. Ив. Вазов.
зодчески прнл. книж. остир. (рус. зодческий). Строителен, архитектурен. Аз ошвърпих очи ош
скръбния ешифот, зи Ди изгледам третия монумент; чудния храм па Василий Блажеиий,
рядко нздипие па зодческото въображение. Ив. Вазов.
зядчестβя ср. книж. остар. (рус. зодие^-но). Строителство, архитектура. Това смело зодчесшво,
родено и възпитано от вярата н миналите векове, неволно те тегли н възвръща към тях.
Ив. Вазов.
зодчия м. книж. остар. (рус. зодчий). Строител, архитект. СпореД легендата своенравния тиран
повелил на някой си италиански архитект Да таприви черква. . . Зодчияша му построил Ва-
силия Блажеиний. Ив. Вазов. Той се надявал, че гръцките живописци. виятели н зодчин
ще увековечат името му. Н. Мяхайлонскя.
зокум м. днал. (ар.-тур. zakkum). Цвете лиандро. Бе много тихо, та момчето пристъпваше на
пръсти покрай буренаците с цъфналите зокумн. О. Василев.
зола ж. остир. (рус. зоното). Трийсет пари или петнайсет стотинки. Пи н мепе пе пожали, тамин
Двеста н тринайсет гроша н зола ми е изял. Мих. Георгиев. — Е. видиш ли, брантио. — рекъл
чорбаджията, засмял се н й дал тимаи трн гроша и зола. Елин Пелин.
золА ж. остар. 1. Гореща дървена пепел. Когато ристеиието изгори. то от него остава зола.
н. Знание. 2. Пепелива вода. А за да се очисти тикови зиразепо място. . . пий-лесното е да
се свири яка зола. пи с пея Ди се нзмие н изтърка одъра па стаята, сп. Книжнина за народа,
золав прил. остир. Остър, корав, груб. Золавата вълпи жулеше изстиналите й пръстн н около
вретеното шушнеше тънката жичка. М. Яворски. Не забрави Бияза золивнше думи па Ка-
риколювеци. М. Яворсто. Памукът е мек.. - вълнената Дреха е золава. Π. Р. Славейков,
зо.тум — нж. зулум. И пак ош гордост не му прнзти, че откак започнаха золумише по съседните
села, искаше Ди се махне [от кметст^во^т^о^], по го мобилизираха граждански. В. Андреев,
зялумджИя —вж. зупумджяя. Долу кмета! Долу Дочо Войповски! Долу тоя золумджйя.
Т. Г. Влайков.
<11 Речник на редки, остарели м диалектни думи
161

золумлук
золумлук — вж. зулум лук. Но турските войници и офицери бяха много уморени и много смутени,
та никой не дръзна да влезе в българска къща за золумлуци. Г. Караславов.
зондйрам несв. и св. книж. остар. (рус. зонднровать). Сондирам. Г. Цанков отива в Петербург
с цел. Доколкотоаз узнах, да зондира русите относително техните бъдещи намерения по бъл¬
гарския въпрос. Ив. Вазов. Ето ви от Мълчанов свеДения сериозни, важни и многозначителни,
които обачо не са п юд ни от неговото зондиране, ни на неговото ориентиране. Π . Р. Славейков,
зорбаджилък м. остар. (от пер.-тур. zorba). Насилнс. Скоро Дойде и Рачковият баща. разтласка
тълпата, за да дъне вратата. Но няколко силни ръцо го оттеглиха назад.— Какъв е тоя зор-
баджилък, джаиъ-м! — викате той и пак се спущате към вратата. Ив. Вазов. Всичките
наши богати чорбаджии, които са Достигнали какво-годе богатство, това те са направили
чрез различни зорбаДжилъци. притеснения и лъжи. 3. Стоянов.
зорбаджйя м. Диал. (от пср.-тур. zorba). Насилник. Това но знаеш, онова но знаеш. ами какво знаеш,
бе пръждомнико недни? Защо си се изправил пред мене като зорбаДжйя? Ст. Заимов.
зоре диал. 1. ср- Утро,су; рнн. Цял ден от тъмно зоре до голяма вечеря борДеят се не изпразните -
Ил. Блъсков 2. нареч. Утрт. Ще Дадо ли утрето хляб на децата ми, когато зоре ми кажат:
„Мамо, глаДни сме" и зинат наистина изглаДнелите им гърла. Ст. Чилингиров.
збр-заман м. нар. (от пер.-тур. zor и ар.-тур. zaman). Крайна нужда. Докторът, Дето има една
Дума, при зор-заман и в женската баня влиза. Г. Караславов.
зор-зоруна и зор-зорана нареч. диал. (тур. zorzoruna). Смъка,с много усилия. Като ни обзе едно
заблуждение, г. пристав, ей тъй зор-зоруна му натъпкахме парите на тоз поразник. Ст. Л.
Костов. Иска да отврати военните от естествените им наклонности и вкусове и да ги на¬
кара зор-зорана да посещават Сълза и смях и да не смеят да слушат операта. А.Константниов-
зорладйсвам несв., зорладйсам св. диал. (от пер.-тур. zorlamak). Принуждавам, притеснявам.
Не съм отговарял на куп писма, приети от еДин и половина месеци насам и со по горната
причина — улисването с повестите, които ме зорлаДисват безжалостно. Ив. Вазов. И про¬
дума на Доча да му се не Дирят тия пари, ами да види там, някак. . - та да се затръни сега
тая Дупка и да но зорлаДисва Манола. Т. Г. Влайков. зорладйсвам се, зорладйсам се възвр.
Бае Крачун пак се зорлаДиса на работата :пак чука в ковачницата от тъмни зори до късна
нощ- Мих. Георгиев.
зотка ж. Диал. Опашка. Самите нощни вардачи-кучета и те. сега подгънали зотките си
помежду краката си, тежко почиват. Ил. Блъсков. — Стой! извика Желе, като со пусти
да му [на магарето] стисне зотката — стой поразена гадино! Ил. Блъсков.
зра несв. старин. Виждам, гледам, съзирам. Но в море бряг има — оазис — в пустиня. ! Тъй
и в нашта жизън на скръбта робиня / зра надежДа аз! Ив. Вазов. Светнало море, додето /
зрат моряшките очи. 1 Сам самичък срод морето / остров син стърчи. К. Христов,
зрелище ср.-- остар.Театрална сграда, театър. Имаше тогава еДно малко французко зрелище
„Алказар“, в което преДставяте трупа, състояща от французки певачки и от маДжарски
играчици. Св. Миларов.
зулум м. нар. (ар.-тур. zulüm). 1. Насилие. Трезви слова. - - Те заглъхнаха начаса от воя на реката
и той потръпна. Дочул като на сън воплите на хиляди мъже и жени — - . - погинали от тур¬
ски зулуми. А. Христофоров. 2. Пакост, поразия. — Вълчицата. коя!. . - — Трябва Да се
е окучила пак тъДява из гората. Затова налита като сляпа. Малки трябва Да храни. . . —
ЧуДиш ли се още? И лани беше същото- Докато ги отглеДа, Дедаси зулуми стори. Г. Райчев.
зулумджия м. Диал. (от тур.) Човек, който върши зулуми. Случвате со и Друго: ако Дойдо турски
или арнаутски зулумджия и безчинствува в селския дом — стопанинът или неговият син
вдига секирата и му разцепва главата на две. Д. Талев.
зулумлук м. диал. (от тур.) Вършснс зулум. Българите тайно ги [хайдутите] посрещаха в селата,
посочваха злите паши и бойове, които с главите си заплащаха за зулумлуцито над раята.
М. Марчтвскн.
зунйна ж. диал. (от гр. ζοννίτοα). 1. Пояс. Много хубава жена беше, носеше шарена зуница. се-
дефни пафти. А. Каралийчев. Мильи са жалба нажали, / улезна ладии зевници, / сонаса
свилни зуници, I па тури камик на сръце, / носи го девет месеци. Нар. песен. 2. Небесна дъга.—
Когато слънцето со подаде между тия дървета — каза селянинът, — ой тука до скалата
се явява зуница. Става червено и жълто. Слънцето бояДисва капките. Ламар.
зурна ж. диал. (пер.-тур. zurna). Дървен музикален инструмент от рода на кларнета с остър
рязък звук. Скоро изпратеният в града башибозук се завърна при нас с трима цигани свирачи. - .
Другият със зурна, а третият с Дайре! 3. Стоянов.
зтрнаджйя м. диал. (от пср.-тур. zurnacı). Свирач на зурна. СлеД първата кола слеДвашо магарешка
каруиа. в нея седяха зурнаджии и тъпанари и свиреха.пищяха до насита, с ярост биеха тъпа-
нито. К. Петканов.
зъмя и зъмъ ж. диал. Змия. По едно време усетих, кай, нещо тежко, нещо студено. ой тук на
гърдите си. Като отворих очите си: зъмя! Й. Йовков. Заобиколих край пчелина на дяда Об-
решка и со източих по корем като зъмъ през Дълбокото сено отсреща- А. Каралийчев.
162

зян освам
зънкало ср. Диил. Желязно клепало. Нямаше признак от високото клепало, дето често слободии
внрогливчети, за ди измамят бабичките н смутят поповете, клепеха Дъската за умряло.
когашо всеки в гради беше жив и здрав; или бияха желязното зънкило — за голям празник
в делнични дпн. Ив. Вазов.
зърдан прил. днал. (от тур. zerdeva). Който е от кожа на бялка. Смъкнаха му зърдав калпак.
Пенчо се обади; / ..Полейте го, що гледате!“ < На другите рече; ! „Ни главата му налейте i
дано Ди се свести.“ Ц. Гинчев.
зърнели ми. разг. Очи. Аз пик нямаше ди разбера инщо, ими като читни калъчкати о камъните —
чи-ат! — н искри изскочиха. И от кимътите, н от зъркелите ми. Ст. Чиляигирян. — Ще
махнете гизепичето, борината. . . — Няма ди живеете в тъмно, та ди си видите н вие. и
децити ви зъркелите. Б. Несторов.	е
31 рцала ми. диил. Очила. Соберете от момите i от момите пръстенето, / ош певеисти трепе-
рушки, / от стари баби зърцили. Нар. песен.
зюлове — вж. зилове. Ризскичаха се ханъмите , зипляскаха ръце н зюловете зазвънтяха на
нежните им бели пръсти. Ц. Гинчев.
зюмбюл — нж. зимбил Подир това папълият цяло шише с ракня, няколко бъклици с вито. ти-
тъпчат н еДип зюмбюл с хлябове, мезелици, н всичките шия натоварят пи магарето, кое
ги чики ни вратата. Ил. Блъсков.
зюмруд м. Диил. Изумруд. Жени ие си, ши комаш си, / пе сн зюмруд, чист елмаз сн. Π. Р. Сла-
веИкяв.
зюрт м. Диил. (чуж.) Бедняк, голтак. Това звучн фалшиво н смешно в дрипавата София, гДето е
писипо през януари 1900 година. както е забележил авторът — н той зюрт, като нишего
брата! Ин. Вазов.
зяп м. пир. (пер.-тур. ziyan). Загуба, шета.— Ама чакайте малко, бе джичъм! - . . Помислите fu!
Стачка ли е. пе мн го хвалн. . . Чунким голяма файди. - . Зян за нис, глидория за вис. Д. Димов.
Ставам (отивам) зян — съсипвам се, погубвам се. Нали е най-хубаво големците и
управниците пи държавите Ди се сговорят и с добром ди уреждаш разправиите сн, та ди те
стават зян толкова Добри хорица. Т. ГД-лайко·. Антон им [на овцете] — разхвърля по гран¬
ка Дъбови шума, като я подлагаше пи четалести поДпорпн ди не отиде зян пито едни листец.
Кр. Григоров.
зяидисвам, зяндйсам — нж. зя нос вам. Някои късаха черешите без дръжки и той им казваше; —
Тика пе може. По-Добре почивайте, отколкото ди зяндисвате зайрето. Кр. Григоров. Дорде
бий Иван зитрътваше стопите да пе ги зяндиса хорският добитък, като по дадеп зиик мла¬
дежите се събраха ни купчини и някой извика. Кр. Григоров.
зян.тьк м. Днал. Пакост, щета, зян. — Това проклето момиче е сторило мпого зяилък, говореше
един от тях, па пашите момчета. 3. Стоянов. Виновникът отива при циганина н без na зар-
н-к му плащи сторената щети. . - — Зянлък ти направихме, ефенДи, ама ди прощивиш. Ст.
Чипиигяроβ.
зяносвам несв, зяносам св. диил. Погубвам, съсипвам, правя зян. Но турчинът пе искише ди чуе.
Измъкна от каруцата едпи стомна. Хвърли я пи земята. . . — А го, молим те. не зяиосвий
стоката пи сиромаха —рече спокойно Михал. Д. МАрченски. — Дъртакът му пеДип! МлиДо
е зяиосал. П. Ю. Тодоров, зянбсвам се, зяносам се възвр. И мен чик се свнДн, кито се зяносвиш
сеги тика. Т. Г. Влайков.
163

и
нбддет-срй ср. остар. (др.-гур. ibadet yeri). Място за молитва, свсто място. Както и до е, ами
нас и сега ни е стрих ди влизимо нощем в джамията, догде не со пропели петлите, . . кой
зноо. може до чарпалодеса човека и тогава, . . хода сакат или луд по улиците като дели
Ибрихима табана, който тъй също урадесал, както казват. като отишъл за себе си на някое
си ибадет ери. Ц. Гинчев.
нбо съюз. стирuя, Защото. Тази басня учи на да предвидим сянакво зло, доде не е Дошло До нас,
. . . Ибо човян, като загуби честта са, па-Дoбие да не живее. А. Хаджонло.
брямбашия м. (от др.-тур.). Правя се на ибрямбашия разг. — Преструвам се нд глупав, чс
нс разбирам. От месеци насам из няколко пъти се опитвам до И нзясяс яякаи работи със за-
гитвине. със заобикалки. по тъянoму. А тя се ιφαβα ни нбuямбишня. Е. Манов.
ивСр м, диал. 1. Трески, които изпадат при ссчсне на дебело дърво. В гората дялат дъреето.
е селото падаш иверето, Нар. пословица. 2. Отчупен, отрязан къс от нсщо. Той ги свалил
слеД тях, пибаснал ги с големия са нож ни иеери. наклал едип голям огън в Дола. Чудомир.
игларник м. Диил. Игленик. Симо някои артикули купува пαриивo от производителите — пала-
.4^^.. налъми а игларници с разноцветни мадичне, Г. Краев.
иглянка ж. остар. Карфица' Ви несумнеяo знайто. кин едип шаран сoдеuжиβи хиляди яйца. ноешо
не са по-голема от главата ни едни uгляяни. Ем. Васкидович. Пушка иглянка — тънка
бойна пушка. Държи тънки пушни игл.янна, К. Петканов.
игра ж,,. книж. остар. (рус. игра)' Свирене с музикален инструмент. Програмата па утрото беше
много богати. Имаше поздрав от Директори, денламацеи. Дуети, игра па цитро. Ив. Вазов,
нграчица ж. остар. Танцьорка, балерина. Имаше тогава едно малко французно зрелище „Алка-
зиuм, в което преДставяше група, състоящи ош французни повични а ош маджарсне играчици.
Св. Миларов.
игрек — вж. енеек. Нощта е ваДела от снога, но окото му нищо питомно. . . пе види: ни колеба,
ни соло, пи игрен ди се светне. Ив. Вазов.
нгрохбрец м. диал. Играч на хоро. Мишо Митoяния спря а понесените ни сплит игuoхoрци изтро-
потиха ни купчина ди него като върволици от полетели в галоп коне, пред които неочаквано
се изпречел пропаст. Т. Харманджиев.
нгумсндрйя ж. остар. (от гр.). Жилище и канцелария на игумен в манастир' Прие ни е чисто
варосаната uгумениuuс прав, без кимилсβни, висок. досшолопеи и равнодушен. че посреща
ное инон. Ем. Станев
ижднв£ ср. разг, — вж. иждивение. То благодарността си е отделно нещо, момчето ми, Стави
думи зи твоята сметчица. за иждивето ти. А. Гуляшки.
иждивСнис ср. остар, Разноски. КостиДин бил πuаβoДен до следва е Яннина но ижДавения братови
си. К. Шапкарсв.
нж-дивйте-л м. асmиu. Лице, което дава средства за издръжката на някого. Той [дядо Цеко войвода]
е лично познат но Бенковска от Белград. Дори му е бал раkиoβишел-иждиеищел в Белградската
семинария. Ст. Заимов.
м^жливявам песв., иждивй се. остар. 1. Изразходвам (пари). ВъзДигни много Джамии, смирена и
меДресета, направа три знамената мостово; яетасβидна ижДиви големи количества зи по¬
стройки и за книжнината. С. С. Бобчсв. Сега наместо Да сжДивявит у Дома си нито хора
с напатил 5—10 хиляди гроша, те начнуβиτ до харчат като че имат 30—40 хиляди гроша.
А. Цанов. 2. Изживявам, проявявам' Върни се пан, о младост, . . Върна се, ,. зи ди ижДевя
дните си е тобе, както подобава ни разумни твори. А. Цанов.
йжица ж. стирип, Название на последната буква на славянската азбука. Ош из До ижицо. Π. Р.
Славейков.
избалйкам, се. Диал, Избода, извадя. Избрал поДаре с жребий четармиа ош Другарите са, за До
му помогнат До избалано окото по Циклопа. Н. Михайловски.
164

извст
нзбалАся св. диал. Измъкна. Петимио беше някое момче Да сн Донесе хубави маиджица (гозбица)
нлн орешки в училището. Митру, правн що привн, ще го прнДебте, ще избалиси и оплески ка¬
каото хубаво зи ядене има. Ил. Блъсков.
избАх боже/ диил. Избави боже, пази боже. Поп Ангела сетне го утрепаха та еДип избор. . ·
Вие сте млади, шня работи не ги помните. . . И тогава беше едто време, избих боже. Г. Ка-
рАCлавяβ.
избикол м. Диал. Заобикаляне. Ако поеме по реката и все кран брега, пътят е no-равен н по-лек,
но ще наприви голям избикол Ст. Дичев. Те слизаха от плипипати н в избикол приближаваха
Сливен. Ст. Дичев.
язбИкялеп м. днал. Човек, който не се свърта на едно място; безделник, скитник, размирник.
Аз ще кажа пи учителите ви ди видят какви избиколцн сте, гиди хайти проклети! Т. Хар-
манджиен.
изойтък м. книж. остир. (рус. избмток). Изобилие. Не ти дохожда пи ум даже хляб да ядем —
ош избитък пи естетически нислиждения. Ив. Вазов.
избйчнам песв, избкчя св. диил. Протягам врат като бик. Гледай ши женски днвошии!— върти
глава тон и нзбнчва врат. като че се каин Да боде. Пелин Велков.
пзблюднее ми св. диил. Стане ми блудкаво. Като се типасе, ще му изблюдтее, и като пипече,
ще потърси воДи. Тика или ипиче — ще се насочи към водетнцити. 3. Сребров.
избогувам св. диал. Изпрося, измоля. Срамота е, друже мой. като пи вис младежи, за еДти малки
работа, дето сте избогувили за пръв път (н то на готово), ди се провиквате толкос, щото
Да ви чуят н глухите, сп. Училище.
из^очсн, -а, -о, прнл. днил. Изпъкнал. Зи отличителни черти има [eτияпсkятя племе] цвят на ко¬
жата чер. . . чело избочено. сп. Пчелина.
■варецам св. нар. За бивол — издадб звук. Хукнаха всички към зимника. - - Когато нахълтаха
прн биволиците, Вриика дигна глави ди виДи само кой влиза, дружелюбно им избреци и про¬
дължи работата си. Ил. Волен.
взбрусенане ср. остир. Обриване от дребна шарка. С дума бруспици наричаме еДпо пъпкиво снпите
илн избрусеваие по кожата, което някой съглеДва у прнсидетнтге или у оиез, които са се ши¬
рили веке. И. Боrяряβ.
избръгвя св. диал. Избърборя, избръщолевя. Такнва глупости пе е способен ди избрътви Дори и
последния панагюрски пъДир, а камолн едип Левски. Пенчо Славейков.
избутвам несв., избутам св. тир. Избивам масло от мляко. Издои трите си криви н кога занесеше
мляко ти миидрита, кога жени му избутваше бучка масло н на другия деп право па пазара.
Кр. Григоров. Избута маслото, зимеси пълпа нощви хляб- запали пещти и го изпече. К. Пет-
канов.
нзбутл^ч св. диил. 1. За плод — изгияе. изкуфее. 2. прет. Другарите ти Ботьови, закърмени со
същите иден н живели подобен нему живот. доживяха до лош крий — едпи побесняха, други
нзбушляхи пеДозрели. Пенчо Славейков.
избушнам песв, избуша св. диал. 1. Изкъртвам, издън вам. Напразно дядо Мншон шнбише кривите. ..
и поДвикваше; „Дий. ми!“ Те те пристъпяха, папираха ди избутат жеглите. по пе тръгваха
напред. Ст. Ц. Даскалов. 2. Казвам нещо не на място. Ди ти кажа ли. затови те пе пускам
никъде ни обществено място без мете. Все ще избушиш пещо! Ст. Ц. Даскалов.
язбЬдна св. диал. Оздравея, оцелея, спася се. Ош това той Ди виДи, което е по-добре Ди направим.
за ди избъдпем ош таз опистост. Π. Р. Славейков.
нзбьлдам св. Диил. Изляза, отърва се, измъкна се. Не му стнгпа мъДрост н Добрнти да избълДи
ош иди — ето вече шолкови гоДнни минават. П. Ю. Тодоров.
извампйрвам се несв., изнАмпйря се св. възвр. Диал. Опроклетяеам. Ди не се извимпирва вече, кикшо
напоследък се извампирвише и току зи тнщо н пнкакво я забереше. Кр. Григоров.
изнезА св. диал. Извозя, изведа. Флотата, пичалствувани от султани, възлезе по Дунава Дори До
ВиДнн и извезе войската във Влашко. С. С. Бобчев.
язнержέняе ср. книж. остар. (рус. язнержеияе). 1. Избухване на вулкан, изригване. И така силно
опъни Димът из чнбука си, щото лулата му заприлича па вулкаинческо нзвержеине. 3. Стоя¬
нов 2. само ми. Изпражнения. Медът тогава си получавали във внд пи някаква каши, пълен
с трупове ти умрели пчели н па техни извержения. Ин. Вазов.
нзнеря св. днил. Направя някой да промени вярата си. Митю. Ах проклетия му гърк! Баби Стойни.
Гледай, гледай. - - нзверн ги Дявол нечестив. Д. Войнико·.
извет м. остир. Причина, предлог. По много места дорн тръсят по-боле ди го [религиозното
възпитание] намалят или Дори Ди го Довършат поД извет, че тъй го иска веротърпимостта.
Й. Груев. — Любопитен съм ди се научи. - - какъв отговор ще дадеш ти та окаяния княз.
Защото зная, че пе сн жена, която Да те знаеш какви извети ди предложиш н киквн ответн
Да Дадеш. Π. Р. Славейков.
165

извечен
нзвТчсн. -чна, -чно, прил. книж. рядко, (от рус. нзвечиьШ). Вечен, който т от памтнвтка. Виждаха
се въоръжени е ромейско оръжие извечни ромейски врагове — араби, турци и руси. срещаха
се войни от измиращи народи — готи и араби. А. Дончев.
извсщйвам несв. «вещ^я св. книж. остар. Известявам, уведомявам. Тихият и приятен вятър . . -
извещавате приближаването на нощта. В. Друмев.
йзвлак м. диал. Чекмедже на маса. Извлаците на масата му полуизтеглени, пусти- Една ваза
с цветя бутната и строшена. Ив. Вазов.
нзволявам пъсв,, нзволя св. остар. Позволявам, изисквам. — Кой ви изволи! Как “Дете! Не ли
ви каза? ... — Успокойте со. Вате Блаженство, каза еДин от гостите. Не идем за зло.
К. Величков. Той изволи тоже да покани всички да забравят миналото и да се притекат
около него да работят за „общото благо" - Ив. Вазов.
йзврьсттн, -тна, -тно, прил. диал. Висок, израснал. ИзвеДнъж пред двете смутени момичета
изскочиха Двама извръстени ловонти с дълги овчарски геги в ръце. Ц. Церковски. Добро ми.
мамо, булчето, / кротко е — кротка гълъбка, / хубава — ала гиргина, / извръстна — тънка
топола- Ц. Церковски.
нзгалатл св. диал. Науча някого на нешо недобро; разхайтя, разваля. Колко селяни изгалатиха
и ги направиха от мирни труДолюбиви земледелци пакостни, мързеливи, нохвелави пивници.
Ил. Блъсков. Я прибери си, ти синко, булчето, дордето но го е изгалатила тази разсипница.
Ил. Блъсков. Хлапак на двайсет гоДини: изгалатиха го, та побягна от баща си- Ив. Вазов,
нзгС прил. неизм- диал- (от тур. üzgü). Особен, чудноват. Приказват, че ще изберат. . . санким,
завчера замина оттук НеДю Клисурецът, та им каза да изберат. - . какво го викаха, едно
изге име беше. Ив. Вазов.
нзгевендйсвам ст несв. възвр. диал. (от тур. güvendi). Издокарвам ст, контя ст. Стеснявате се и
от Другите хора. „Ей я Манка, вдовицата. виж как се гласи, изгевендисва се." Кр. Григоров,
нзгмгйля ст св. възвр. Диал. Изсмся ст, изхиля се неприятно. Той се изгигилил презрително на своето
бакалско дюгенчо и преминал под командата на Волова, който го употребил в агитацията и
в приготовлението. 3. Стоянов.
йзгледсн, -дна, -дно, прил. диал. Спретнат, строен. Любеха со те — изгледна Маламина Комня
с Йовка Гамитлето. А. Страшнмнров.	·
изгмурна ст св- възвр. диал. Изляза, измъкна се (из вода, мъгла, храсталак и др.). Мъжът падна
и жената. която се изгмурна от храста гацито. изпищя. Пслнн Велков. Георги со ^гмурна
от здрачината. Пелин Велков.
изгнСздя св. Диал. Изместя. Като видяха. че не може с писма и поръки да ме изгнездят из Бяла,
една вечер ето ти чо ясакчията Ибриям . . - се отзова в Бяла с писмо до чорбаджиите и по¬
повете от влаДиката за мене да ме пратят в Търново със същия ясакчия. Π. Р. Славейков.
нзгйра ж. . . - диал. 1. Беда. Това е такъва изгора. каквато и най-големите магесници и врачки
не могат докара чивеку. Да чува господ от такова нещо! Т. Г. Влайков. 2. Зла мома. Не ще
той да земе ни Итовичината изгора. ни Гочковичината хубостница. Т. Г. Влайков.
издание ср. . . . остар. Творба, изява. Аз отвърнах очи от скръбния ешафот. за да изгледам тре¬
тия монумент: чудния храм на Василий Блаженний, ряДко изДание на зодческото въображе¬
ние. Ив. Вазов.
издания и наденни св. диал. (от тур. dayanmak). Издържа, устоя. Вонеше на кръв, едва издаяних
съседството му във вагона. Хр. Бръзнцов. — Горе. към ЛуДото езеро. ще видим и елени, и
него!. . . Само чо дотам ти, другарке, май няма да изДеяниш. Ст. Ц. Даскалов.
нздйям ст св. възвр. диал. Изкажа ст, та ми олекне. Ще му направим едно събрание в еДна неде ı<t,
откак се прекопа. да со издия тоя човек, че жив ще ме изеде! Ст. Ц. Даскалов.
нздлетя св. рядко. Издълбая с длсто. После спираше при някой камък, оглежДате го с еДно око. . -
и тозчас казваше как да го изДлотчт. П. Константинов.
нздудна и издудня св. диал. Измърморя. По-добре да поспим. кой знае какво ни чака. Съгласен? —
тупна го сърдечно по гърба, но Вася изДудна: — Ти винаги така. В. Андреев. Ето! — затвори-
вратата [на колата] синът и лампата угасна. — Слизай!— Аха!—изДуДня бащата и
слезе. Ст. Ц. Даскалов.
нздявам ст несв. възвр. книж. рядко, (рус. излсваться). Присмивам ст, подигравам ст, гавря ст.
Едвам един-двамина казаха топли Думи ■ ш негова [на Мнцктвич] памет, а намери се даже
штературно списание. . - което но со посвени да се изДява с името и делата му. Пенчо Сла¬
вейков.
нздявка ж. книж. рядко. Подигравка. — Де разкажи, Де! Разкажи до си ходил. . - Пари, имане,
намери ли? — пита Тодораки с готова изДявка на устните. Д. Немнров. Димитър кипна,
цял почервеня от тая изДявка на Тодоракя, но си замълча. Д. Немнров.
нзТдбина ж. Диал. Заграбване на чуждо нещо; нзтдничсство. Озлобен бе и заради неговите изед-
бини — задето с лихварството си безмилостно граби бедните селяни. Т. Г. Влайков.
нзесуля ж. диал. Клюкарка, лоша жена. Мамо, мамоо, тая изесуля Илка е поДговорила и Веско
против моно- Кр. Григоров.
166

нзкънкам
изСт .w. остар, (от др.-тур. eziyet). Труд, мъка. Види се. че е нужно до се доказва по всяка стъпка·
че българина е радея само за изеш. А. Константинов. В турско време чичова Стайкови жа-
воеха в нишата махала. в едно стара грухнала къща с тесен двор. . . Те боха но азот с до¬
битъка в ония тесяoшис. Т. Г. Влайков.
изжйзкам, св, разг. рядко, За горящ предмет — изцвърка във вода. Князът тръсна . . . цигарата
са отгоре, Нажежената пепел падна еъе водата и еДеи доловимо езжизна, Ст. Чилингиров.
нзжокам св, Диол. Изподраскам. — Като пребито съм — рочо тя уморено. . . — Беше ми се пад¬
нали едни поста с пиламиди, все са изжоних ръцете. Д. Ангелов.
изнет— вж. изет. Коректурата ти пращам много зачеркнато а коректорът ще има голям азает.
па може а грешни Да останат. Ив. Вазов.
изин м, остар. (др.-тур. izin). Позволение, разрешение. Кога дошло време, за да ги изпратят
воч, ти отишли Да зомат изип ош oбщнясниши каси, шя им низали.чо не й е възможно Да ги
издържа, Летоструй. Па полени-лона шоко зафипа — падне ли му род — а но вънка без мой
изин да поработва, Т. Г. Влайков. За Да запази авторитета си. наймикимннът му низа: —
Валията ме пише До ти дам изин да вършиш каквото е нужно, за да сαядαрДисоме комитите
в моята околия. Д. Талев.
изкабосам св, Диил. Излъжа, изиграя. Не можеш ме изнабоси с туй салмезсромлачаво — праето-
рено ривноДушие. Π. Р. Славейков. Г-п Сонолсний, като видя. че папата ще го изкибоса, на¬
мята си от шuαмпищи и си остава пик с игумеястватo. като заДържа согучи, що бе зел от
папата, Π. Р. Славейков.
лзЕДваля св, диил. Направя. Лили езкивилели три поклона и целунало гигантската ръка ни дяди
Либени. Л. Каравелов.
нзкайратвдм посв., изкайратя се, диал.(от ар.-тур. gayret). Изтърпявам, издържам. Па след вечоря
пустите ко/шикии хоро зофопохо. Тинка едва езнайрата, Вечерта се прибра е одайчето ц.яла
грохнали. Т. Г. Влайков.
мзкСврен, -а, -о, прил. даал. Изкривен, разкривен. Пред него се изправи еДин дрипав хлапак с из-
неврояи обуща. Ст. Чипнпгнров.
изкСвря сс св. възвр. диал. Изкривя се. Тун пе липсу/аше и гoрдолuβuсш турска бобаитап, логнал
по очите си или со изневрел по едни стрина с опулена очи срещу разказвачи. 3. Стоянов,
изкимчй се. диил. Изскимтя. Болярски усоти. че му се разигра цялата лява стрино но лицето.
а нuиβoша му око го пoзαбoл.с. Той езнимча Дори. нито чу едното имо ни Джонка. А. Стра-
шимиров.
изкнтя се. Даил. Направя на китка. Когато въжецито б.яхи готови. той ги събра. изнити ги а
ги превърза наедно, Кр. Григоров.
изкловя се. Дсал, Покълна. На мястото на копеннте изнловихи зърни, Тревата наново подкара
из голите воче хиuмипн. К. Петканов.
нзкло^тя се, Диил. Създам лоши навици у някого; похабя, разваля. — Уруспии! Изклоцатахи
хубавото момчо! Очите й блеснаха гневно, Ст. Ц. Даскалов.
изкобйля св. Диил. Изкривя като кобилица. Каручката е нотаеиuеяα с камъни и животното е
изнобилило гръб под тежкия товар, Пслин Велков.
нзковеекаи, се. книж. остир, (рус. исковеркать). Изопача, изменя. Вземете напр, диαлшmα му
„Към пропаст"! Това е една безобразна пиеса, без концепция. боз живи хора. без смисъл! В
нея Вазов е изнoβеинил българската история. Ив. Вазов.
мзко.муля св. Даил, (от лат-гр. κούμουλος). Напълня свръх, препълня. Tamu кимна с глава и из
донесох топсея; циганинът я изному.ш с мени орамотичпн кърсни круши. Ст. Чнпнпгиров.
изконен, -нна, -нно, прил. сширш^.Който съществува от начало, открай врсме; изначален. Тогава, . .
душата . . . става тъй умни. както е бил Адам преди грехопадението, а намира насаДената
в пея ош изконно време свотлена, Ст. Загорчинов.
нзнръщам несв. Диал. Изкъртвам, строшавам. Като donuna с двете си мощни ръце земпнчпай про¬
зорец, изкръща го а се изгубва в Дамо. Ил. Блъсков.
мзк>с м. диал. Изпитание. И превратно участ спря нриле наД българи: през изнус а съсипан ще
мипе България. или — ще изтрае, Н. Райнов.
изкусам се, диал. Изям, изсърбам. Влакът имаше закъснение и Петно успя Ди изкуси набързо
в бюфета една понички кисело мляно. Ст. Ц. Даскалов.
мзкуснмк м, книж, остар. (рус. искусник). Изкусен човск, артист, акробат. След еДни-Дее минута
нзнуспанът излезо иззаД чар/оната завеса... поклона се а запя френска тαясoнетkα. Ив. Вазов.
изкуся, св. остар, Изтънча, изфиня. Виж като си ДоДе от Авропата какъв са изменил? Паτрн-
лачал на френче: сякаш пе е наш сан. Езер, учението го изкуси. Д. Войников.
изкутя — вж. изскутя. Меленето съм го изкушил по тия Дърта колони и го пе пускам, Н. Хайтов,
юкънкам се, Диал, Измоля настоятелно, изпрося. Той хийлидже минцове изкъннал от бесараб¬
ските българи. Ил. Блъсков. Тръгна ош село в село, от град е град, . . че като езкъинат от
едно соло кило жито или чувал вълни,като изпити чайрено по риoси.ято заедно с чорбаджията,,·
чийренът оставяш зи яаβαщи черква. Ил. Блъсков.
167

внмърбйлям се
изкърбалям се св. възвр. диал. Изтърколя се, заклатя се. И без да дочака отговор, старецът се
изкърбаля нагоре към храсталаците. Пелин Велков.
изкърмуша св. диал. Изтърбуша. Преди няколко време едни английски параход. . . беше изкърму-
шнл с носът сн еДпо по друго дви рускн. Ив. Вазов. Големите стволове. зле изкърмушенн от
зъби иа червяка - . . стърчат безгласни. Ив. Вазов.	.
изкърмушен, -а, -о, прнл. диил. Изтърбушен. — Ще нощувате в хана, господине. — Тука? извика
докторът ужасен. като хвърли поглед на мръсните и изкърмушенн сламеници в обвитата
с пияжиии стая. Ив. Вазов.
изкяря св. разг. (от пер.-тур. kâr).Спечеля. Ясна е работата. Стойне пак е нзкярил една пендари.
В. Ченкон. Ожени се там, където ти ще имаш полза, къДето ти ще изкяриш, и не те. Раз¬
бра ли?. П. Спасов.
мзлазък, м. книж. рядко, (от рус. вьшазка). Излизане. Той беше съдържател па арената, дирек¬
тор па трупата - . . пилячо — при комическите излизъци. Ив. Вазов.
йзлак м. тир. Дълбок кладенец. А учителят непрестанно учеше. че гнездото ни страшната за¬
раза е поповият йзлак и горещо настояваше Да се запусти. Елин Пелин.
из.πеβря св. диал. Изпъна, протегна небрежно и неприлично. Между тях беше и Тодораи, неб¬
режно излеврил левеишска снага и подпрял глава с лява ръка. Ц. Церковски. излйнря се възвр.
Амн ти какво си се излеврил на топло като бей? — приятелски се пошегува той. Ст. Марков,
йзлек — нж. йзлак. Ош лявата стрина па пътеката, малко по-пивътре в гридипкити, има излек;
от него пе вадат воДа за пиепе, ами само за разливане в къщи. Т. Г. Влахов.
язлсленаи, св. диал. Изпъшкам, изохкам. Ститрузи се [момчето] и като тупни долу, излелеци.
Π. Р, Славейков.
излисея св. пир. Оплешивея. Сложи каскет па масата пред себе сн и се облегна върху пейката;
главата му отпред беше излисяла н лъщеше. Ил. Волен.
изложба ж. . - - рядко. Изложение. Както I-ва н П-ра ктижка.от мниалото (такива ще бъдат н
Другите Девет кинжкн), по план, изложби, език, начин н тон, изглеждат повечето на исто¬
рически роман, отколкото пи обикновени прости записки, Дпевпицн или лични спомени. Ст. Заимов,
изложение ср. . . . остар. Изложба. С пас пътуваха и комисарите. пратетн от правителството
ди се научит кик се иирежДи изложение, та ди наредят н пловдивското. А. Константинов.
излузен, -а, -о, прил. Диил. Изтъркан, извехтял. Но шия възпоминания стоят живи - . . като
старинните надписи пи излузеп ош вековете мрамор. Ив. Вазов. Стопанинът Н [иа латер¬
ната], който я въртеше н когошо шя хранеше, хармонизираше поразително с нея. Той беше
старо, излузеио човече. Ив. Вазов.
излупен, -а, -о, прнл. диил. Вехт, олющен. Той пак би намерил едпо кътче та земята . . - или попе —
еДти излупепа бъчви Да живее в нея. Ив. Вазов.
излъкутя се св. възвр. диал. Разваля се, разхайтя се. А пак Децата ходеха в училище за тоя гдешо
вее; ... па днес кирапи, утре биепн изгубят воля н за училище н за учение. обдръгиат и пи
бой н па викове и излъкушяш се. та вместо да бъдат повече н повече благонривии н послушни
Деца, а те станат твърдоглави н непослушни хаймани. Хр. Г. Данов.
излъстй св. рядко. Измамя, прелъстя. Алкивиад се сумясил тъй Ди излъсти пироДи с прикридлнвото
сн красноречие - . - щото атиняните се съгласили ди даДат ти сегестяните просимати по¬
мощ. Н. Мяхайлянсkи. Ах коя лн запалница те обая, коя ли многозиайница вещица те излъсти.
сп. Китка.
издъхвам нес·.,излъхна св. рядко. Излъчвам, издавам. Напечените капарн по пладне като от
пещ излъхвит топлина. Бл. Димитрова. Непознатнят вдъхна Дълбоко спарения въздух, на¬
поен с оня тежък мирис. що излъхвит старите ракли н шкафове. Св. Минков.
»лъщя се св. възвр. диил. Изправя се, протегна се. Траян стана мързеливо, излъщи се, като из¬
ръмжи от доволство след дългия крепък сън, и пъргаво смъкна н захвърли измачканите сн
дрехи на пясъка. Г. КараслАвов.
язлЮбея. -а, -о, прил. книж. остар. (рус. излюблениьж). Любим, предпочитан. Сутриита се
озовахме вече в широките степи на Украйна. Тя сега спеше полумъртва н с нищо пе ниумч-
више излюбенаша страна пи руските поети. Ив. Вазов.
излягнАи и иалягам песв, излегна св. Диил. Излизам. На челяки очите .му ди излязат, че Дума
Ди му не нзлягва. Нар. пословица. По-Добре пи челяки очите му ди излягит, та име Да му не
нзлегие. Нар. пословица.
измагеря св. разг. (от гр. μαγερεύω). Наглася, натъкмя. Ни Пенко Клисаря момчето ДойДе
от гриДа н нали беше специалист по радиото, показа пи хората как Ди си измигерят апара¬
тите, та хем печатът да си стои — хем забранените станции Да се слушаш. В. Па-
нурджиен.
измййвам тесв. диал. 1. За време — оставям да мине напразно. И дълго се повъртва кито чужд
посред двори с подпъхиатн в пояс ръце, обутвише се и измайвише времето, без и той да знае
зищо. Ц. Церковски. 2. Бавя напразно. Що им [на момичетата] се вдаваш, БоткоI В такова
работно време — Да измийвиш момчето? Ц, Церковски.
168

нзмождам се
■змайвам се несв. възвр. диал. Губя си времето. До пролетта школъото ни стоя без даскал и Де¬
цата хоДиха, та се измайваха. Π. Р. Славейков.
измах м. диал- Замахване. Най-после Янчо издебна един миг и с най-ловък измах го удари по носа.
Т. Харманджиев. С бърз- неподозиран измах отдолу плесна шепите нагоре така, че всичкият
прах со посипа по лицето на Синигора. Т. Харманджиев.
измахвам (се) несв-- измахна (ст) св. (възвр.) диал. Замахвам, размахвам. Гледам еДин Дон Къно
Магдин. - - копае нещо по двора - . . Измахваха търнокопи и зетьовете му. Кр. Григоров.
Като наближи, видя, че най-големият от хлапаците се измахвате високо с Дебел кол и го
стоварвате по едно пълно чувалче. Т. Харманджиев. — На ти едuпI — измахна се Янчо да
го удари. Т. Харманджиев.
измахна се св- възвр. диал. Отслабна, нзмършався. От много напрягане, трудове. вълнения по
това велико дело беше се измахнал и изменил в лицето. Ив. Вазов.
измахнат прил. диал. Отслабнал, измършавял. Той беше със страшно измахнато лице, в Дрехи
изцапани с кръв и кал. Ив. Вазов.
измекярСин) м. и измекярка ж. диал. (ар.-пер.-тур. hizmetkâr). Ратай, ратайкиня. Това е Халил,
общинският метач, който на времето е бил (зл/ок-ярмн на стария чорбаджия, Петковия
дядо. Н. Тихолов. — Ти стой, па аз ще ида да вида! — каза той на жена си. — Що да стоя
па аз! - . Да не съм ти измекярка. Ст. Ц. Даскалов.
нзмекяр^вам и измекерувам несв. диал. Служа като измскяр. — Та ти луД ли си бро, мъжо —
извика тя, Да измекяруваш на Кавръка, да се омешаш с хамалите. да мъкнеш чували! Г. Кара¬
славов. Много години вече измекеруваше Панчо. Много господари беше изпроменил. Т. Г.
Влайков.
измелче ср. диал. Шилт на девет месеца. Като со прочете свидетелството, излиза, че Действи¬
телно кучето от пчелина на Михал Първанов Действително е изяло на Еленко Атанасов
от с. Костенци 8 ярета ... и еДно измелче (на 9 месеци овца). А. Константинов.
измет м. диал- (ар.-тур. hizmet). Работа, обслужване, прислужване. Да не мислиш. че като се
изучи, та ще се върне измот да ви прави на стари гоДини! Н. Хайтов. Нека да но со каже,
че е била натоварена с тежки измето и с много работа, та майка й да не може да рече,
че гледа да я куртулише от тях и затова иска сега да се отДелят. Т. Г. Влайков. Правя
измет на ума (акъла) на някого — водя ст по ума на някого, слушам го. Всеки иска Да го
слушаш, на неговия акъл измет да правиш, за тебе не остава време. Д. Талсв. От подаръци
и господ не со сърди, ама не със свои пари да ги купуваш!. Ааа! Само на такъв ум измет
да не правиш. Г. Караславов.
измилия св. диал. Стана мил. Но тук. когато видях с очите си какъв ужас е робството, подтис¬
натият народ ми измиля. Д. Немнров. Много ми со би искало да упражнявам занятието
си в моя роДен градец, да бъда при вас, че ми измиляхте. Ив. Вазов.
измирам носв. диал. Измервам. Крила, крила да имах! та щях да бягам ази / от туй борбище
тумно на страсти и омрази / ... / та щях към вас да фрзкна, Родопи горделиви, / - . . ■' по¬
лека да се нося над ваште висоти. / ... / над преспите ви бели простора да измирам / и сян¬
ката си будна с любов да я съзирам / no-тях, като лети. Ив. Вазов, измирам се възвр. А бо¬
гат е Ценин баща, / богат и имотен: ! ... / Нивята му, лозята му / мъчно се измират, 7
горите му не се знае / до де се простират. Ив. Вазов.
измирно ср. диал, (от гр. ομνρνα,Λ Темян, смнрна. Като стане туй на вино, турят му и измирно.
П. Ю. Тодоров.
измичам несв- диал. Измъквам. Тя без страх върви да отърве мъжа си; измича един нож от ране¬
ните татари. Ил. Блъсков. Тъй нарежда леля Гена и сякаш че ти измича сърцето с тие думи.
Т. Г. Влайков. измитам се възвр. Отговарях със забикалки и се измичах. Св. Мнларов.
И госпоДинът бързо се облича .../ и без да иска сметка — со измича. Д. Подвързачов.
йзмичен, -чна, -чно, прил. диал. Тънък м висок; строен. Отърси со от детинството- Ето я коджа
момиче — одно стройно, измично. Т. Г. Влайков. измично нареч. Няколко снажни запорожци
лежеха насред пътя с лули в зъбите. изгледаха ги и не шавнаха от място. Измично межДу
тях мина Тарас със синовете си и рече: „помози бог, панове!“ Н. Бончев.
йзм.лак м. диал. Чекмедже. Тя отиде при масата. отключи измлака, изтегли го с шум и извади
оттам портрета на Тихова и го скъса с отвращение. Ив. Вазов.
измл<»>вам се носв.. измлкзна се св. възвр, диал. Изплъзвам ст, измъквам ст. Но Тласко со из-
млъзна като змия и излезе от стаята, а нея остави смаяна. Π. Р. Славейков. А аз зех пак
да се измлъзвам и да не обаждам. Но вече беше прекъсно; с още едно заплашвание извади той
от моне всичко. което му трябваше да знао. Св. Мнларов.
измлокиа се — вж. измлъзна сс. — Да му е халал мулето ми, произнесе Милчо и измлъсна се
из града, като се управи петком къде Шумен. Ил. Блъсков.
■змождам се несв., измождя се св. възвр. диал. Изморявам ст, изтощавам ст. За свящепuцuте и
певците не стига да се измождат вече от четения “■ петия. Летоструй. Колко силен ıt
страшен на съседите си би се показал той [принц Батенберг] и какво би можал да направи
169

измощя
с одпа Държавици, нолкото орехова черупка, е едни шопа народец и той изможДен и изшо-
щон! Π. Р. Славейков.
измощя св. рядко. Изтощя. Боложъш ли на моето рождено тъй измощи душа ши, че не можеш
До се възраДваш те па свойшо рожба! Пенчо Славейков.
нзмраквам песе,, измрйкам св. диил. За бивол — издава особен звук; избрецва. Поиска Да погали
(биволицата с бялата звозда па челото. Животиошо го погледно. азмрики и избяга навътре
из ливадата, К. Петканов.
измулям несв,, измуля, св. даил, Показвам внезапно, измъквам. А шой току измуляше глави аз-
под някой клон и й кимаше с кошницата, Кр. Григоров. Измина рехавата горичка и току
азмули глави но пролуката, задъхвайки се. Кр. Григоров.
измъссрям сс иесв.. измъстря сс се. възвр, диал. Преобразявам сс, израждам сс. Ний видими ежеД-
певпа, че еДно животно или растение, като се премести ош едип предел по Други, Да се риз-
ликуви въздух, зи скоро почва ди се изрижДа и измъсшря. а след вромя нзмепуео се съвсем.
Г. С. Раковски. Няма Да поучаваме ония, които с благородната си атхuαпи.измъстрнлu си
а пропародили. ши дору забравили родсш/ония си език, сп. Училище.
измитам несв., измСтна се. диал. С мятано изхвърлям нагоре. НайДеи дочака коженото кълбо
До пиДеисие наД вратата, тогава измотии пъргаво тялото си и полотя нито птица към гор¬
ния ъгъл. А. Мандаджиев.
измитам сс несв., изм&гна сс св. възвр. диил. 1. Изкривявам се от влага или топлина. Ще се
азметиит гредите па /щорся месец и ще oсuиматяш името па майстора, В. Геновска.
2' Раждам сс подобен, приличен на някого. „Ни майни си се е нзмошиили.“ говориле мъжето
а воздишиле тини, чегито техните мели стопанки са ам дале Ди помиришат коприва или
трит хися. Л. Каравелов. 3. Изменям сс, ставам друг. Себе са Гърмелов смяташе зи човек
със здрав ум .. . и все пик имаше часове, през които. като разсъждаваше за комунистите и
зо тяхното повеДение, се питаше: „АДжебо, шия хора ле са се изметполс. ели из не съм
иа мястото са! Г. Каеаспавов.	,
изнад£зби нареч, диил. Ненадейно, неочаквано. — Бре. До те забрави злото, I комай пе съм се
До сега зи тебе сетил, I пито пък съм те някой път сполетел, I да чуя нзнадозби твоя глас.
Д. Подвързачов.
пзпапеСдяи пес/. книж. рядко. Изпреварвам. Коноп отряд започна До изпоπреД.с ядрото. Скоро
отряДът достигна До самите степи. Ст. Загорчите.
изневерешки и йзпeβер<ешка нареч. Диал. Ненадейно, неочаквано и някак подло. Друг път зихви-
щапото й [на болестта] е изневерешки: тини болните като си логииш зДриви зДравеничне,
събужДат се през нощта измокрени вир-еоДа от пот, И. Богоров. Но по 2 ноемерий плое-
Дивчапо. нито се събуДихи, прочетоха по улиците нuанлαмицuятα пи Александри 1, която
обаждаше, че сръбската войска йзноверошни нахлува в земята ии! Ив. Вазов.
йзневерки— вж. изневерешки. Разбит, по без Да губи юначество . . той пиемиии Доливар,
зи Ди пипадпе ФилиДелфия изяеверkи. С. С. Бобчев.
изливам несв, нииж. остар. (рус. ^^iBan»). Крея, чезна. Аз се поболях още него Ден, когато
дойдох па срещата в Червен рак и цели Десет Дени изпивах в стаята си, Ив. Вазов. Дълго
вромо той е крил ош всички, че я обича . . . Приятели му дълго време капризно искали Да
узнаят за коя така изпива от любов. К. Величков.
изннчам иесе,, изнйча св. даал. Изниквам, подавам сс, показвам сс. Тун-шамо между полюшва¬
ните от вятъра класове изнеча с големите си черни очи макът, П. Ю. Тодоров. Още по-
Долу през неподвижиише синкави панuuβαлα но прозрачната утринна дрезгавина изпича широ¬
ката сребърни лепта ни реката, П. Михайлов.
изографисвам, изографисам — вж. зографисвам. Ни всичка в граДа бе известно, че хаджия та
не гледа с Добро око но тоя зет, който са губеше времето До изографисва икони по мани-
старате, вместо Да почели пари с търговия. А. Христофоров. Нока ме изографисат, бо дядо
игумене. върху стената пи повита чорнви. А. Каралийчев.
изоруд<>ва1П1е ср. книж. ряДко. (от рус. изуродовать). Изопачаване. Но попожо г. Трафунов са
дава поДобии свобода. то по-малко могат Да му се простят някои съкращения, азоруДоеопия
па думи, нанвито се срещаш, нинстипо, е говоримия език. Ив. Вазов.
изпЗша се. диал. Ударя с камшик, ремък и под. Вдигна камшика. подвикна насърчително и за-
михии, Бащи му се отдръпни. за Ди се заварди, додето той изписа коноте по ведпъхс така,
че силите им се уДесеmouнхо. Т. Харманд^жиев. Ще изпишете с бичовете по три четири пъти
конете, ще ги триттаρнте. Т. Кар^^д^вв.
изпедепцвам песе,, изпедСпцам се. Диал. (от гр. παιδβύω), Изучвам добре. Та. както са виДи.
няма Да uзнеДепцаm заиаяшът. Л. Каравелов.
изписка ж. книж. рядко. (рус. вьшиска). Писмена извадка. Киигише им [на богомилите и др.] . . .
не си могли До се продължат До нас: но няколко листове и изписка ош тях . . . има а До днес
Ди со се сънували, Хр. Йоанович.
170

изрухтявам
изпилвам тесв. кииж. рядко. (от рус. βспихяβАть). Пламвам, блясвам. Влязох в едни ресторииш,
бляснило навсякъде електричество, плафоиът усеяи с разноцветни и трептящи електрически
ЗвезДици, сим-тим изпихвиш и гисиит магически огньове. А. Константинов.
доплвня се св. възвр. диил. Родя мъртъв плода си; пометна. Панчовото юниче еДит Дет се сборило
с някое буйно воле, и волешо Ди земе Ди го мушне с рога сн в слабините. До вечерта юничето
се изплави, отели се мъртво пеДопосепо теле. Т. Г. Влайков.
изплес м. Днал. На и з п л с с—язплеснатя, извито навън. Вратът му обливаше кръв,която иДеше
ош главата, защото Светославовият меч го бе ударил с плоската сн страна н па нзплес.
Ив. Вазов.
изıялехуицям се несв. възвр. днал. Изплъзвам се. Насред бинра, някак задпата шейна се изплехущч
изпод дъск-ати. Ил. Блъсков.
изполегнчзам несв, изполенча св. Диал. Удрям силно. Не търпеше ди гледа у някой свой съученик
хубави дрешка или чиста книжки, ще го изполепчи, ще оцапа, или скъси и дрехите му, н книж¬
ката му. Ил. Блъсков.
изпорчен, -а, -о.прил. кииж. остар. (рус. испорчеииьШ). Развален, изопачен. Не е прилично, нито
пи полезно ди употребляви человек речи изпорченн н съвсем ош матерния езнк отдалечени.
Възрожденския печат. Ришмаши се появили в среДнише векове, когато било нужно да се
умегчи с нещо острия н неблагозвучния стнх ти романския език, който е изпорчен, развален
римски език. Т. Шишков.
изпостница ж. днил. Жена, която е отслабнала от постене. На изпосшннца заприличали Глауше-
вита спаха, младата. Д. Талев.
mıtoıofleH — нж. изгоден. А долу през мъглата аз видях труп до труп / на колове набити, со
изпоюдени ; от мъките лици. Пенчо СлАвейков.
изпраксам се св. възвр. разг. (от гр. πράττω). Науча нещо добре, усъвършенствувам се. Ето
кили-мирското предприятие! Кой бн казал, че това пе' са чнпровскн, котлеиски и персийски
килими — гледаш ли как са се изпрансали злашнмаини! Н. Стефанова.
изпряксан прил. разг. (от гр.) Опитен, изпечен, съвършен. Все отбор-отбор юници, все учени, из-
принсиmи. А. Коистаитяияв. Там знаеше се веч каква е рит повел ! Хафъз паша — познат
изпраксии кръвопия. Пенчо Славейков.
изпраи-сен, -а, -о — нж. изпраксан. Растеше бързо той [планът] н в дело величаво, / изпод мо¬
тиката и мишцата корави / ни изпрансeпuтe работници безчет. Пенчо Славейков,
изпредя св. днал. Изпреваря, отида напред, напредна. Че като нн изпреднхше, какви среща ви
се случи по пътя? Ст. ЗАΓярчяияβ. Жените спряха, / вьзчанваm го, че изпредили бяха. К. Хри¬
стов. А горките ученици — - . . — губят златното сн време папразДпо, .... и вместо благо¬
нравие — ти разврат и пр. н пр. и тъй новото наше поколение вместо Ди изпреди, и то осшия
пак по прежнему. Летоструй.
изпрснадам се несв. възвр. Диал. Измъчвам се от дълго очакване. В двори влезе Шиперко, когото
той очакваше.—Къде се бави. бре, нзпренадах се—сопни му се сприхаво Качо Брадата. Т. Хар-
манджиев. Стегнато празнично, селото се изирепиДа. Пременени моми закръстосваха от¬
рито из улиците. Ст. Ц. Даскалов.
изпроводяк м. тир. Край, свършек. С какви радост и с какви кроежи очаквиха този пипиир, а оти¬
доха ни изпроводяка му. Г. КарА^ано·.
изпьрчен, -а, -о, прил. днал. Надигнат, наперен. Една нагизДена с по модата кокошат косту.м,
перест палтои, с изпърчени по последната мода коси — кок или букли — с пад вежди или
ни връх капела, с прещипнити чепичкн, опънати ръкавимкu, копринени омбрелки, и с покачен
с Дълъг кордон злат часовник, — е съща мадами или демоазели. Д. Войнико·.
израпвзм песв, изрЯпам св. Диил. Изяждам (за нещо твърдо). Израпа набързо нраumнuна —
отчупи го ош цял хляб. Т. ХармАнджиев.
израста св. dua ·ι. Отгледам някого или нещо да израсте. — Бриво, бе Байчо! Кога свири да го
израсзпеш? [детето си]. В. Чертовеисk■я.
йзрастен, -тна, -тно, прил. Диал. Висок, строен, снажен. Ни другия Ден стрина Първи приказва с
биби Стани; — Стрино, ете, тоя, нашият Лило, турил мерик, хвърлил око ни ония, Це¬
новата упуки .	. Оно, истини. младо е. ама е израстио, проточил се е като върлниа! Мих. Ге¬
оргиев.
мзрешегя св. рядко. Направя на дупки като решето. Някакви дребни nτuцu-брeгарнu са изреше-
тнли глитепите брегове- А. Каралийчев.
изродя се св. възвр. тир. Родя се. Когато се изродят и у тис Добре отхранени н изучени майки,
само тогис можем Достигни До пълно и всестранно тапредвипие в духовноправствеио отно¬
шение. Летоструй. Въобще нещо предчувствувах, че от това ще се изроДи някоя голяма з ю-
честнпи. Св. Oилaрян.
изрухтявам иесв., изрухтя св. днил. Вдигам силен шум, изтропвам. В дъното пи двора изрухтяваш
керемиди. Кучето зилийви. Ив. Вазов. Изрухшя пещо в тъмното Дъто пи Двора. Ин. Вазов.
171

изрътеи
изрътен, -а, -о, прил. диал. Разровен. Разхвърлени са камъни. чакъл / и пръст — шосират ули¬
цата пак. ../ И всяко лято глеДам аз все туй — / изрътен път, чакъл и камънак! Пенчо Сла¬
вейков.
изръшна св. диал-. Обходя, изходя. Всичките тия места съм ги изръшнал — на пръсти ги знач.
А. Константинов. Поеха кърищата — за глиган. - - Ха тук. ха там. тръшнаха гората.
Д. Подвързачов.
нзсялдйсвам несв. диал. (от тур. eksilmek). Чувствува ст липсата. Та как така, продължи пътни¬
кът, в селото нямате хан? — Сяка наша къща е хан — то тъй но изснлдисва, синко. Ил. Блъ-
сков.
нзскоммнял прил. Диал. За зъби — изтръпнал от кисело, от скомнна. Берат, нападат, брулят
бясно / незрели плодове и кисели ужасно. I ... I А малкият отряд с велик трофей богат, !
с победоносен смях побягна пак назад, / през шубраките там. под сенчестите дъби. / със
бузи румени, с изскоминели зъби. Ив. Вазов.
нзск-утя св- диал. Отгледам близо до стбс си, в скутите си. Не е свикнало с други. Никой Друг не
го о вземал на ръце. И трите тъй съм си изскутила. JT. Александрова. Не съм. да речеш,
без тревога спал: - . . ама всякога си мислех за добри неща. за рожбите, дето съм изскутил.
за веселото на живота. Л. Александрова.
изстоя св. рядко- Стоя до край, изслужа. Това живо момче (то вече е изстояло солДатлъка си)
ми шъта. Ив. Вазов.
изсуля св. диал. Измъкна. Най-накрая ДяДото изсуна глава през кълчитницата. Пелин Велков,
изсуруквам несв. Диал. Сурвакам. Изсуруквам бързо и мама, която со е спряла до вратата и
не бърза да отвори на тоя, дето тропа. Т. Г. Влайков. Бре, бре, колко много си и изсурук-
валI — радва ми се тя. Т. Г. Влайков.
изтаврязП св. диал. 1. Изтрезнея. Напразно сега се наливал с кафета да изтаврязи. Хр. Бръзицов.
2. Отрезвя. Земетресението ще ги изтаврязи, когато са пияни. Хр. Бръзнцов.
нзтаманя св- диал. (от ар.-тур. tamam). Нагодя точно. Техните приятели, па и хората отстрана,
се чуДеха как можаха така майсторски да изтаманят всичко. Т. Г. Влайков.
изтАя св. диал. Стопя ст. В някакво сияние трепти пред него тая ръка и ето. ще я Долови — . дига
Десница. . - Бледия светлик пак изтая в мрака и ръката пак потъмня и изчезна пред него.
П. Ю. Тодоров.
нзтТсан прил. диал- Изработен с ртзба. „Тук глеДай! — и му с пръст посочи:— Тук отпред /
владишкий трон. току на върха му изтесан / трапеза видит ли? На нея ряпа. чесън, / пиперки.
Пснчо Славейков.
нзтСша ст св. възвр. диал. За гумно — изчисти ст от тртва с тесане. Още от тъмни зори заскри-
буцват колата, та до късна вечеря. И кога всичката храна се склади на купни и харманите
со изтешат — започва вършитба. Ив. Кирилов.
изтТштн, -а, -о, прил. диал. Загладен. Имате тогава едно малко французко зрелище, „Алказар“,
в което представляше трупа, състояща от французки певачки и от маДжарски играчици;
и любителите на мряморни бюстове и фино-изтешени крачка — събираха се там всяка
вечер, да заДоволят „естетичният“ си вкус. Св. Мнларов.
нзтимарТп, -а, -о, прил. нар. За кон — начесаи. Байко извежДа от обора старата наша кобила,
хубаво изтимарена. и завързва я за дирека до пезула. Т. Г. Влайков.
язтимаря св. нар. (от тур. timar). За кон — мзчеша. Полее поръча на братчето си Да изтимари
коня и към Девет часа да го запрегне. Г. Караславов.	.
изтипаря св. диал. (от гр.). 1. Напечатам, обрисувам в печата, изобразя. Кочо, като прочетеш
това писмо — съдери го, да но падне в ръцете на оногози, гДето беше ме описал как пътувам
по Европа, че пак ще ме изтипари някъде. А. Константинов— 2. прон. Ритна, ударя. Кого
настигнах, но зная, ама едно таквоз текме му изтипарих, трябва и днес да го помни. ако е
жив. А. Константинов.
изтипосам св- диал. (от гр. τυπώνω). 1. Представя в някакъв вид. Виж ти каква грешка щяхме
да направим. - . замалко щяхме да ви изтипосаме във вестниците за срам и позор. Пресата.
2. Изобразя, фотографирам. Намира се и фотограф. „Ей. я ни изтипосай — тъй както
сме насядали!“ — со шегува някой. М. Кремен. Изкарай и ти от второто прасило пак та¬
кива прасета, па ще видиш кък ще те изтипосаме и тебе тука на първа страница. Ст. Ц. Да¬
скалов.
източа ж. книж. рядко. (рус. истома). Приятна отпадналост, умора. А на запад звездите една
къмто Друга / без зов, спепелени изтляват в изтома. Ем. п. Димитров.
източен, -а, -о,прил. книж. рядко. (рус. нсτомлТинмй). Отпаднал, изморен, изтощен. Пепо стоеше
до нея, изтомен от любов и чакаше обещание от очите й. Елин Пелин. Чифтосани пеперуди
со носеха леко над зелените класове и изтомени паДаха по раменете на светеца. Елин Пелин.
изтрйвя св. диал. Похабя, повредя, съсипя. Работа ли ми е .мен да поДписвам тук квитанции и
разписки и да се разправям кой е изпуснал воловете си и кому е изтравено някакво кюте
от нивата? Т. Г. Влайков.
172

«хуквам
изтражвам носв. диол. Издирвам. Но за да познаем/ историята по всякий иироД. трсбуви Ди
знаем/ география, трябува да нзшражваме всякое ново ианмоповаине пи стрините, гра¬
довете. моретата. Г. Йошсв.
изтуря сс св. възвр. диал. Изляза навън, покажа се. — Кан са булка. какво права Ноио? — Остави
го, свил се е полето ми, ие шава, Цял ден в къщи, не иска Ди се изтура. като мъж, по кръч¬
мите, Елин Пелин.
изтъврезя св. Диал. Изтрезнея. Някоя жеии имала мъж пияница . . . Като го прегледала. че е но-
нидоп добре и се прострял като мъртъв. дигнала, занесли го в гробищата, сложила го в един
празен гроб и си отишло, И като смешиала, че може Де е изтъврезал, отишла а злхлопили
До гроба, Π. Р. Славейков.
изтъртуфен, -а, -о, прал. диил. Подпухнал. И ом/ризата им стигии Дотам, щото булка Вирли-
имаца пе наричаше булки Солямсъзни спин, освен „гърпава сланини“ по пречипа на жълтите
петна по нзшъртуфеяuс й образ. Ив. Вазов. От Дебелото му бръснато, жълто, изтършу-
фено, но умно лице ... не падаше еДна самодоволна усмивки при вади ни препълнения салон.
Ив. Вазов.
изтъщявам несв., изтъщя сβ,uиu, Усъвършенствам, изучавам. Той безпрестайпо са подобрявал
и изтъщявал машината и направил първите жолозиаци па Англия. Й. Грусв. Благороден
човек беше този доктор, още и труДолюбив. постоянно се занимаваше щото до изтъща,
нолкото можо пo-Дабuе. своето докторско зан.яшио. Ил. Блъсков. изтьщя сс, възвр, Имаше
декадентска лиτоиишуии, декадентски поезия — чуинам се изтъщихмо във всички други
родове нoознс — остило беше нусур денадентството. Ив. Вазов. Та си учил всичко тим,
има, виДи се, по както трябва . . . Пи тука първото нещо зи меие е до се изтъщаш но гръцка
а да се поучиш пи турски, Ив. Вазов.
изукам св. пир. Извикам у-у (на куче). Иди тогава нататък. езуний му и удряй плота с тоягата.
Чудомир.
изуродован и изуродван прал, нииж, остар. (рус. изуеодованпьШ). Осакатен, обезобразен. Ошие-
мошо на Русия НовгороД, отнемете й Киов . . . Русия ще остане само изуиoдoβлnα, тя а боз
тях е живяла. 'Отнемете й Москва. тя умира. Ив. Вазов. Когато. всреД разходни ми
уединени, I βосшст се. страшна, е разтропераний ми ум I . . . велможи грозио изуродвони,
патрици I от храма грабната а тиниити в нилта; 1 желание тогаз неволно в мено се сесвα I
в земята Ди се вслушам, Де прахът им спи. К. Величков. Велека България. достигнала до
еДоалнаша си почти величини, изведпаж се разкъса. намали, погълни а пе остаил освен одии
/^родовин къс ош снагата й. Ив. Вазов.
изустсн, -тна, -тно, прил. остар. Който е казан устно. Тия писмени а азустии отговори Ядно ги
знаеше всичките. Г. Кръстевич. Из иuuтмошuнαmα за изустно решение било зададено сле-
дующето патинае, в. Знание.
изустям несв., изустя се. Диал. Изговарям, казвам. Реч съвсем па рядко из уста изустя, Пснчо
Славейков. Отговаря бравий Кракра: I „Ой те тебе. цар Василий. I ... I коия оздя. войски
газя, I бой се бия, град си пазя. I,,.“I Туй изусти, кон си яхни. Π. Р. Славейков.
изфнфкам се. диил, Изсвиря с уста. Настроението му се развила. Симо устните му изфифнаха
.мелодията ни еДна от пените в ресшораита песни, Ст. Чилнпгнеов. Той ги чу сам а страшно
много му ДопиДиихи. И защото му допаднаха. изфифки и зимлхии с ръка, Ст. Чи-
лнпгиров.
нзфьпфДляи и изхвълвблям несв., изфълфоля, изфалфбля св. диал. Йзфъфлям. — Е, по сега да
си вървим вече, изфълфaлс Поичо па дружината, зере, Ил. Блъсков. И поподигно се Ди стаие
... но задника ДоДе тежък и Волю лупни пизлД ни пейката. — Ни - нъ - иъ-ряз-зъл-зъл-съм-
се. uзхβълβoлс той а обвеса глава. Ил. Блъсков. Ето че изиикиала среД борДеят им една стара
грозии баба, със сопичко е ръка. „Аз съм, изфалфоляла шя. орисници от старо времо остала.
сп. Китка.
изхвърлак м, диал. Нещо изхвърлено, непотребно. Още /очерта птичарят отиде в училище н
взе един изхвърлак звънец от избата. Г. Краев.
изхлйпвам песе. книж. остар. (от срхр' излапити). Издавам, изпущдм. А под всичкото това свет¬
нало ме златиото утрепно слънце ни прекрасното синьо небе а обляло с чуДпи светлина проз¬
рачната мъглеца. която uзхлαтβαmо морето, Св. Миларов.
изходна ж, нииж. остар. (от рус. вьтходка)' Нападка, груба постъпка. Кога говореше. не по-
рижа/аше събеседниците си с набор думи често хубави а увлонашолии. но често нолкото
язвителни а поразителни, толкоз а нескромна, повечето пълпи с еолиоДумпи изходна. Лето-
струй.
изхуквам несв,. изхукам се. диал. Изгонвам, изпъждам с хуканс. — Хи. зо Ивановден се тъкмите
хи! . . . Ди виДим кой ще бъДе честит До ме стъпи пъре в Двора по Ивано/Дон: като циганин
го езхунвам напреки. Ил. Блъсков. Той й думаше: „бе Джоиъм не прибирайте онзи чατкьяня
в къщата ми“, и шя пе му прuчнщоте Думата, И тъй сега я изхуна нито циганка из къщата,
и не ще веки до П виДе очите, Д. ВойникоВ'
173

изхъмкам
изхъмкам св. диал. Кажа .,хъм“. Ваклинов тихо изхъмка и чак тогава со намеси в разговора.
М. Яворски. Бай Герго из-гъмка, па врътна глава и со позасмя. Ст. Ц. Даскалов.
изцапвам носв., изцапам св. рядко- Изплясквам. Едрият бял гълъб~остана за еДин миг сам.
поогледа со и хвъркна и той, като силно изцапа с крилата си. И. Йовков.
изцедък м. книж. ряДко- Това, което остане на дъното, след като нещо ст прецеди; утайка, труп-
тина. И в думите, с които се е надсмивало сърцето ти над света и над себе си, преситени
от сласт бърни ще влагат изцедъка на своите лишни пирове! Н. Райнов.
изцибрен, -а, -о, прил. диал. Блед, слаб. Запалената й кръв понякога изнасяте под изцибрената
кожа на бузите й неестествен румянец. Ив. Вазов. От прегорелито класове се рони като
дъжд изцибрено житни зърно и пада като сачми по острото стърнище. Елин Пелин.
нзчегаря св. диал. Изкастря. ЕДин път . - - Дошъл сам в граДината ни. - . порязал асмата. - . из-
чегарил петровката ни ябълка до клаДенеца, почистил лиляка. Мих. Гсоргитв.
изчемрея св. диал. Изчезна, изпаря ст. — А бе ти какво си се сковенясал? - - - Пиши Де! — Не
може бе, ГaпоI Уж го имах всичкото тука. в туmулuпаmα — чукна се Тончо по главата. —
а па като почнах да пиша, изчемре! Ст. Ц. Даскалов.
язчйткам св. диал. Изтръскам. Една едра капка паДна точно на ръба на панталона ми — веднага . ч
изчиткам с тръст, преди още да се е попила. Д. Калфов.
изчитъркам св. диал. Изтрещя, изпращя. ПовежДа го в стаята си, там го тъй полекичка сложи
на пейката. щото две дъски от пейката изчитъркаха и наДве паДнаха долу. Ил. Блъсков.
йзчофйлеи, -а, -о, прил. диал. Наперен. Не ще достигнеш ти до върховете t с тоз трeхвьрцуноu,
изчофилен стих — I и жал ми о за тебе, мил поете. К. Христов.
нзчофйля св. диал. Наперя. Изчофили той кокаляста снага и припна нагоре към воденицата да
види нямото. П. Ю. Тодоров. Христо изчофили досадно рамене м захоДи назад-на.нред из
стаята. П. Ю. Тодоров.
нзчухна св. диал. Изсъхна от влагата. За това всякога после такава роса листа требова да се
промива в чиста вода; и да со изтръска, и като изчухие да се Дава на втищите, и тогава не
ги вроди. Зах. Княжески.
нзчучуля св. диал. Изпъна напред. Изчучули уста, свирна няколко пъти като кос- К. Петканов.
нзшТствнт ср. книж. остар. (рус. исшсствие). Изход. Тойзи вид описание поДобава повечето на
историята; защото много пъти е нужно за ясността на повествованието, за да покаже
лицата, що имат голямо влияние върху изтествията. Д. Войников.
изшйлен, -а, -о, прил. нар. Изострен като шило. По-висока о и по-грандиозна със своите изшиясии,
остри и скалисти върхове. Ив. Вазов.
изшъпна се св. възвр Диал. Изскубна ст, измъкна ст. Но меракът му беше не да учи занаят, а само
да со изщъпно веднъж от баща си. Ил. Блъсков.
изгоден, -а^о, прил. диал. За липт, уста и др. — изкривен, обезобразен Аз вижДах труп До труп
на колове набити, / с изюзДени от стон и гърчене лица. Пенчо Славейков.
изгода св. нар. 1. Излъжа, измамя, съблазня. Ама видя со на тясно кмета, че гледа и нази да
изюди. Не е вече турско, чо да се шири той из соло като читак. А. Страшнммров. Ама вио
не знаете какви жени имате тука!. . - Светец да е. що го изюДат! Ст. Ц. Даскалов. 2. Из¬
кривя лице, уста м др. Оттатък, в зверски смях изюДили лице / читаци. куп жени и старци
обградили. Пенчо Славейков. Де е баба Цена?... — Вървете я дирете, ако ви трябва, —
изюди уста да се усмихне Калина. П. Ю. Тодоров.
нзюдя се възвр. прен. Излязла от пътя, покваря се. Наистина то и възрастните са се изюДили.
но за младежта трябва да со вземат сериозни мерки. Г. Караславов. Бре-е-е-й. изюди се
младият свят и за куче на място но слагат старите като нас. Н. Хайтов.
изялевй ст св- възвр. диал. За времето — когато валнт сняг пртди Димитровден, а после не вали
втче. Още зимъска. по КолеДа. казаха. чо суша лятос ще бъде, — нали со изялови, пусто!
Пенчо Славейков.
нзятит ср. книж. остар. (рус. изьятне). Изключение. Намерило се, че милионите бляскави све¬
тила. които пълнят небесата сички без изятие, меДлено се Движат едно около Друго. Д. Ви¬
танов.
икиндия ж. нар. (тур. ikindi). Времето към 4—5 часа след пладне. И той като сипките хора по
пладне иде на нива, по икинДия си Дохожда. Ил. Блъсков. Къс е пътят на есенното слънце
и по икиндия то воче се спуща ниско над баирите. Н. Тихолов. малка икипдпя — времето
малко преди икиндия. Впрочем кой знае дали щеше да свърши работа, защото веДнага след
разДелянето им той се просна на тревата и такъв як сън заспа, така гръмогласно захърка,
че надали щешо да се събуди до малка икиндия. Б. Обретенов.
нклюк — вж. юклюк. Имаше в стената дървени иклюци с почернели от времето дъски. В ик.ио-
цито домакинята прибираше през Деня чергите и дрехите. Д. Марковски.
иконпкл&ст м. книж. рядко. (гр.-лат. iconoclastes). прен. Унншожитсл, противник. Вие п така
вече сте направили одно чудо. като сте пробуДили искра за литературна Деятелност
174

нминня
даже н в Душити ни страшния икопоклисш па бъл. литератури — почтеният Пантелей
Петрович. Ив. Вазов.
Нкра ж. диал. Хайвер. В едпо зърпо икра от морска риба - - . Левеигек е начел до 2 милиона жи¬
вотни. Н. Геров.
икрам м. диил. (ар.-тур. ikram). Почит. Нощуваше гъдуларят у доми, н баща ми му правеше
много икрам; туряше го ти трапезата всякога до него ди яде н поДир ядене караше го ди му
свнрн с гъдулката н Да му пее. Π. Р. Славейков. Па що е приво — право, н селяните го почи¬
таха, имаха му нкрима н го слушаха — думата му Две не правеха. А пък какъв гостолюбеи
беше дядо Стоян! Хр. Максимо·.
икрамджнйкя ж. диал. Жена, която умее и обича да оказва почит, да прави икрам. След сват¬
бата невястата още повече Н се хиреса — такива мила и весела, така сладко приказва, пи и
пъргиви н uнрамджuйкa- Т. Г. Вляй^в.
нкро ср. — нж. икра. Хайверът е черно-зеленикав, като каши н много е вкусен за ядене. Приви
се ош икрото та моруиеиати и есетрена риба. в. Ступан.
ил м. диал. Утайка, нанос. Водите па Ннл влязвит пик в бреговете сн. н шогаз без Да орит, сеят
прямо в или, който е останал от разливи пи полетата. Н. Михайлов^и.
илария ж. диил. (гр. ιλάρια). Вид морска риба. Но морето беше празно. Недалеч от тях играеше
малък алий — навярно илария. С. Чернишев.
илач м. разг. остар. (ар.-тур. ilâç). Лекарство, цяр, лек. Ами от илачите му зъркелите ми из-
кочиха пивъп. Изкочи малко н от болката. Ст. Чяпиигяров.
итдъръм м. диал.остар. (тур. yıldırım). Светкавица, гърмотевица. ИлДъръм пе са го нарекли на¬
празно; гдешо удари с гърдите си, кърши кашо илдъръми — ош удара й е [на гълъбицата]
скършено крилото. Ц. Гинчев.
илдъшка ж. диал. (от тур. yıldız). Вид стара жълтица. И . . . посипаха се жълтици. Между тях
какви ли не щеш; . - . барбути. ирмилички, рубета, илдъшни. Ст. Чяляигяров.
йлен -лиа. -лно, прил. днал. Натъжен, печален. ТоДор сн доми отнде, / па илеи оди по двори. Нар.
песен.
илинЯп м. остар. (от гр. λιβάνι). Благоуханно вещество; парфюм, ливанто. Пък жена му?
тя юeрemщипаmа вече те знаеше как ди се курДнсва, от иливипа й пе се минаваше. Ил. Блъсков.
иловица ж. диал. Глинеста почна. „Л знаеш ли — питаше го сякаш това лице — как съм изгле¬
дали три деца с петдесет Декара иловици?' Г. Караспавяв.
илтизам м. остир. (ар.-тур. iltizam). Доход от държавен имот. С сичко туй един гибелен обичай
изостави още. . - и той е ди се Дават под пием държавните Доходи познати поД наименова¬
нието илтизами. Държ. закони на Осм. империя.
илтизамджйя м. остир. (ар.-тур. iltizamc). Застъпник, покровител. Царят [в притчата] представ¬
лява боги и слугите пи царят си министрите му нлн илтизамджиите и представляват нас
грешниците. Кратко тълк. на енанг. от Матея.
илям м. остир. (ар.-тур. ilâm). Съдебно решение, присъда. Ахмед-ага ми поДаде тогава, чрез
едпого от съседите сн, едип илям, ниписап пи турски. К. Величков.Кого питаха ди вдигат
бунт?... Доведете ми ги тука сеги. аз давн издам иляма! Ин. Вазов. Ни осъдените пи смърт
пнщо преДвирително пе съобщаваха — откарваха приво ни бесилката н там преД публиката
им се прочиташе присъдата — .щлями“. Ст. Заимов.
нмам се песв. възвр.... имам се с някого диал.—другарувам с някого, обичам се с някого. С
копя (н кучето) бяха големи приятели. Много се имиха. А. КАрaляйчсβ.
имам(ин) м. остар. (ар.-тур. imam). Висш мохамедански духовник. Мусюлминнте заклеха се
според обичая си преД имамина, в. Цариградски вестник.
имамски прил. остар. Който принадлежи на имамин. Ни върха й (ни скалата) се изправи като
велнкат един селянин, с запретнати до лактите ръкави н с гол, кървав имамски нож в дясната
ръка. Н. п. Филипов.
имарет м. остар. (ар.-тур. imaret). Благятβярятепиα сграда за пътници и бедни. Той основа мно¬
жество училища, имарети. бапн, два палата, стария н тов сарай ти мястото па стира Ви-
зиттня. С. С. Бобчев. Той таприви много джамии, имарети и медресеша, изгради три знаме¬
нити мостове, раздаде големи суми зи мн юстиня. Π. Р. СпАнейкян.
имдадие ср.остир. (ар.-тур. imdadı). Помощ, подкрепа, реквизиция. Като реши турско рит
против Русия,заповяда ди се събере имдидне от жителство,кое ще се върпе в идущата години.
Възрожденския печат.
име ср. Диал. Виме. Може някоя инсекта (буболечка или др.) Ди е ухапала нмето пи кравата.
в. Ступан.
имерек пеизм. остир. Името му. СинДиците поДписват па сяка записка следующето изявление;
прнет в Дълговете пи нес^^тоятелпостта ни (нмерек) за количеството от (грошове) па
(деномесечнето). Държ. закони на Осм. империя.
нминня — вж. емения. Ни краката си имаше черни меки имитин. ти бос крак обути. Ц. Гинчев
175

ммовйна
ммовйлз ж- диал. Имот. От това башка имат земя: - . - две воденици . - . нали ви казвам: не е
eki речет имовина. каквото що има имовини. ами цела мушил. Мих. Георгиев.
империал прил. неизм- остар. За брада — дълга, раздвоена Из гробищата се задаваше, както
стъпваше от плоча на плоча.сдин дебел черноок господин, с бледно лицо, с очила и черна брада
империал. Ив. Вазов.
МН301 прил. неизм. диал. Упорит. Той си бе и тогава още упорит и малко инает, какъвто си остана
и до днеска. Т. Г. Влайков. Разгалил я дедо й, па сега станала инает, опакия! Мих. Георгиев.
ишердк м. диал. (тур. engerek). Змия пепелянка или усойница. И така се случи. чо видях късо-
опашатия uπгърек, който се хвърли като стрела срещу едно воловорче и го удари в гърдите.
К. Петканов.
ιιιιπί'ΐι'ιι^) м. остар. (тур. Ingiliz). Англичанин. Днес богатите ингилизи щяха да се надварят
Да сипят шопи лири за то ч лик. Ц. Гинчев.
ιιμιη'ιμιι·^ прил. остар. Английски. На тая златоносна талога растяха жълти, едрозърни
ечемици. . . мисири и великолепни прави конопи, гдото в ония времена се сеяха вред,защото
тогава ингилишкият преден памук ощо не се знаеше на Балканския полуостров. Ц. Гинчев.
Кажи бро, Деньо — рочо изплатен Томата, — ако е ингилишка сол. да си взема малко за
потреба. Г. Краев.
иш метри ж. диал. (гр. ΑγκΙςτοα). Абаджийска въдица. Ние четем уроците си под бДителното
око на професора, които - .. шие абяни чорапи - .. подплаща памучни ентерии, закачени с
ингистра. Ив. Вазов.
^джт-нсгам носв- диал. остар. (ог тур. incitmek). Притеснявам, безпокоя. Нищо но съм делил,
бсим, и за п“то не съм се карал, освен, както си ми заповядал, да вардя мливарите ти от
вечкиго. да не ги инджипшева и да не им затваря воловете. Ц. Гинчев.
мн.|йкт м. и н^1мкгт4 ж- църк- остар. (лат.-гр. ΐνδικτος). Период от 15 години. Началото на
новата тая [Юстиниановата] година наречено е инДикт затова, защото Август римски кесар
събирал е от народа данък в продължение на 15 години- 3. Петров и Др. И нашата православна
църква чува в годината два Дона, от които се захваща черковната и гражДанската години;
.. - 1. Църковната со захваща с индикта от 1-ви септември- 3. Петров и др. Десятая индикта
... и возетанст бран силная от Севера. Ив. Вазов.
В11.1ИИ11Й1 неизм. остар- Изопачено от едепсиз. „Истефан чорбаджи, казваше, щом разни индий¬
ци ш и нехранимайковци, казваше, зеха да пеят корана, дето трябва и дето не трябва, ще ни
пропадне, казваше, царщината.“ Г. Караславов.
ми1^1^1'й:г м. диал. Изопачено от антихрист. Неверник. — Убийте тоя инириит!— Братя бъл¬
гари! Мили братя българи, помогнете ми, спасете ми живота! К. Петканов.
мнкйр .и. остар- (ар.-тур. inkâr). Отричане, непризнаване. Ония, които всичко до сега са крили.
твърдо да со държат на „инкяра“. Ст. Заимов.
ммкярй несв. остар. Отричам, не признавам, правя инкяр.— Ти пак си инкярил, куче ни ъде>!... —
Прошка, ефенДим. Сбърках, що да правя: душа мила, не со прежалва- Няма вече инкяр да
права, всичко ще си кажа- К. Величков.
мнов^рник м- остар. Лице от друго вероизповедание; иноверец, друговерец. Раят е приготвен
за нас . - а най-вече ще со наслаждават шеитите и ония, които разпространяват учението
на Корана . - - които паднат в сраженията с неверните в боя, или привеДат “πоβернuцπ е
правата наша вяра. Ц. Гинчев.
инбк* м. старин. Монах, калугер. Инокът се молете горещо, караше и тях да паднат на колена,
да се молят. Д. Талев. А пред църковните иконостаси осъмваха иноци в четене молитви
и псалми. Н, Райнов.
иникйня ж. старин- Монахиня, калугерка. Мъчно ми е за старата царица. Тая същата нощ. ко¬
гато тръгне царят за църква, одна колесница ще я отведе в Св. БогороДица Темниска, в жен¬
ската лавра. Царица вчера — днес инокиня- Ст. Загорчинов.
кн^чески прил. старин- Монашески, калугерски. Отколе той се е отдалечил от този шумни свят
и се е заселил в това свято място, като се е предал в служба богу и се о подстригал в чин
иночоски- Ил. Блъсков. И когато най-сетне се пробуди [цар Петър] видя, че лежи в тъмня
иночсска килич, а крий него сноват непознати хора в окъсани раса- Н. Райнов.
■ндчесгво ср. старин. Монашество. А патриарх Дамиан съобщи, чо що подстриже в иночество
цар Петра- Н. Райнов.
мкафлйя прил. неизм. остар. (ар.-тур. insaflı). Справедлив, човечен, милостив. Ей дружина! —
честита година! / чат дал господ кому както знае. ! ... ! на пътници. леко да пътуват, '
и на хаджии, малко инсафлии- Π. Р. Славейков.
штреейт приз. книж. остар- Интересен. Важно и интересито трябва да о вашето писмо · нощно
време намерва адресанта си, и то след като обиколило толкова села и градове- Ст. Заимов,
иктеркалй^м несв- и св. книж- остар. (от фр. intercaler). Вмъквам, прибавям, прокарвам. В слу¬
чай, чо в нея [статията] брат Ви говори за целта па романа, то можеш да инте/ркашрош
ръкописа ми там. Ив. Вазов.
176

всайр
им1ерире1ор .w. остар. (лаг. interpretor). Тълкувател. ııpne ι.ιχ. В такт гнием мие <х въз¬
ползвахме за първи път от услугите ти младия шпперпретюр. А. Константинов.
ннтитамджНя м. Днил. Събирач на ингнзапа при продажба на добитък Тим drwto данъците си
тежки, селянеца работи за иппшзамДжиите н зи лихвите на бипннтe. и неговата нняи. не¬
говия чифлик биви сякоги сиромашки. Летоструй.
juıiHiâfi .w. остар. (ар.-тур. ihtısap). Общински налог от про.шжба на добитък н . ıp ■ ■ Както е
известно. общинското управление бе отнело от П. Стипчо* н И. Стефанов предприятието
зи градски доход „интизап" за туй, че тяхна ми мит иирлшиха нопmринmншe си с обНтинати,
като пе плащаха редовно, в. Свобода.
ннтнфа ж. разг. остар. (ар.-тур. intifa). Точно време. -- Две ннтушн е остани·t (чвссочникю|
назад — каза той. — Ош кого назад? — Ош интифотл. Н. п. Филипов.
ингише — вж. ентсше. От сеги още си премяташе през уми. какви ше скъпи Др<лн ■ . тосн, какви
ще злапш обнцн и иптишеша Ди има. Ил. Блъсков
ингоф м. остир. (унт.-срхр. хинтоз). Файтон. Когато се подплашиха китете ни иитофа ни. ти
прегазиха хaпъюнаша. Мих. Георгиев.
ниша ж. остар. (ар.-тур. inşa). Съчинение. Той усещаше оше ош мзяизи.та имнаннл противно
чувство прн вида пи тоя момък, поД еДпи ръка с пс-илтикзз.яти. по>Д Д^га е -мишата", Дол
атестати съмнителни зи развитието па мозъка. Ив. Ватоз
ниои'риф .w. кннж. рядко,	(от	гр.	Т.ляог	и	γρύρ). Крилат кон.	-1юбн.t	съм те.	о.	РоДити-	- .
Любнх — коги развя пик знамената · ни Македония зи свобоДити. и. шюгриФ. пад чуки н
долове ! хвърча, жъна побеДи светли, нови. Ив. Вазов.
яподидаскал .w. остар. (гр. νη&ύάαχιύος). По-долен чин учител: подучигел. Нспос зе риботата
на учителя попорасте в главиото училище.. - тогиви го т^и^^хи Ди сн хвате з<и
или поДучител някое момче седни умряла цепа, зи да му учи . многото ученпии у взаимиоучп-
шелношо училище. Хр. Г. Данов.
ираде ср. остар. (ар.-тур. irade). Султански указ; заповед. Новата Държава пимерн, че по едно
султанско ириДе от старо време селски мери н пасбища. щом се покри чт с гори. стивит
държивто владение. А. Страшимиров.
ирмйк м. Днал. (тур. irmik). Грис. ДвитаДесет чиси ннщо да пе яде н тогаз само малки проста чорба
от ориз или от семолипи (ир.мнк). Летоструй. Освет млякото може се притури нексн-мет
счукат и вирен с води. в която се смесви малко нeпднйсни захари сол или ирмик. сп. Училище .
ярми. тйк .w. и ирмждйче ср. остир. (тур. yirmilik). Турска монета от двайсет пари; двайсета*.
Той отброи една шепа лири н едта шепи махмудии, uрюилuuн и бешлнин н му ги подаде. Г. Ка¬
раславов. А знаете ли κο.ικο бакшиш им се диде? Всички по две турски нрми шчети ма човек
н за по няколко цигари тютюн. 3. Стоянов.
мрмо.|(н'ия ж. църк. (гр. Ηομολόγιοτ). Книга с нрмоснге на осемте гласа. Ирмология е книги, която
съдържа ирмосите, т. е. първите стихове па всяка песеп ти всичките кипотн. 3 . Пет¬
ров и др.
нрмос м. църк. (гр. tlopdc). Началният стих, който показва мелодията на другите стикове на
песен или на канон. Полига се в съсъд вода ти един стол (маса). зипиля се свещ.. . След тови
печш се тропири и песпн по азбучния реД ма гръцката азбуки. . - и захващат се с ирмоси. 3. Пе¬
тров и др. Но паннхиДити сшнгни до тови място, когато започват <кз се пеят ирмосшпе.
Й. Йовков.
мс'абен, -бна, -бно, прнл. Днал. Похабен, малоценен. Къщата що Н е — той ще сн я преправи
uапиноп. А н премятити Н ннмИ е ис абни. Т. Г. Влайков.
мекром^тем, -тна, -тно, прил. книж. ряДко. (рус. искром&тнмй). Който изпуша, изхвърля искри.
Н поглеД искрометеп озърне око.лом, / пи тях пи смелостта възмудeн. Пейчо Славейков
■слахатй ср. остар. (ар.-пер.-тур. eslâfhane). Сиропиталище, интернат. Аз отстъпих обезкуражен
изпод стените па ислихипето. като се мъчех Оа отгадая с какво именно оскърби к тол¬
кова любезния от по-пипред иги. 3. Стоянов.
йсо ср. църк. и остир. (гр. Гд>). Пригласяне с равен проточен глас. И аед кити успя Да пимерн
н Да Диде най-верния н тържествен топ ми игото, кито започва свнртяти м послуша гайдити
е пиведепа към пея глави, той запя. Й. Йовков. Утринното привило мрюeьртяaтe н в храма
се разнесе многогласпото исо пи ученическия хор. А. Христофоров.
ис1шт .w. остар. (ар.-тур. ispat). Довод, доказателство. — Ни, извика той, ако те вчрвите ма
книгата. ето испит симият куршум — забил се кито у самун в шккоиати круши. Ц. Гинчев .
Сторя испат — докажа, твърдя. А в тъмници тъмти, голи / от три годим си запрени. '
Двима простн христиени. / че испат за тях сторили- кик че те уж уморили i ВнДу.ш, снрики
клети. . в тия пустите полета. Ив. Вазов.
исиеич .w. остир. (тур. ispenç). Вид данък в турско време. Хиричъ^ ми съсипа. и нспеичът хептен
ще ми умори. М. Марчевски.
Ж1шр . м. остир. Причина. Съгледа гъ^тък дим отди^зеч да излиз.я шшигоре н се затече сноρюмна
към върхи п^ рътантити, зи ди издири оттам иeзт^тпe ми дими. Андреев.
12 Речмжж жа раджи, ост
177

истер-мстммез
истер-истимез иареч. разг, рядко, (тур. ister istemez). Щеш не щеш. Като искаш До почолиш, ще
тичаш нсщеи-нсщемоз. Ст. Л. Костов.
мети меси. остар, Същ, същински' В своята къща той бил нста персаДска шах или Дамотишки
кадия а никога с никого се пе съветвал. Л. Каравелов. Брат ми. в жилите пи когото шоче
uçmama кръв, както и в моето; . . . тойзи ма брат вика сега най-лошите неприятели па цар¬
ството па, В. Друмев. И с озин пе можала [амазонката] Ди му разправи. ,. ис ръка му казвало
Да дойде ноутре на истото място. Г. Кръстсвич.
нстнлям м. остар, (ар.-тур. istilâm). Осведомяване, допитване. Той подготвяше почвата зи исти-
лямите — допитването до парода по църковния въпрос в така наречените спорна епархии,
със смесено населенио — българи а гърци. Цв. Минков.
истинство ср. Диал. oстαu. Истина, достоверност. Тъй що а досега аз ие мога без еъзДръгеопс да
си πuuтoмпс тези негови жиловиная. макар и Да се съмнявам за истипството на този слух.
Π. Р' Славейков. И узиил бе зл нсщинството па разказванието му, . . повени го е стаята
си с роднините му. Π. Р. Славейков.
нстштЯк и истиндак м, остар. (ар.-тур. istintak). Разпит, следствие. Разбира се ,. . бях упълно¬
мощен още а да им плπраβс твърДе тънък истиншон. 3. Стоянов. А можеш ли ти Да потвър¬
диш сачното това преД астапДики? попитал валията. Л. Каравелов. Аз за копач ли то зех
ели До ме правиш истиидан зи това и оиови“! 3. Стоянов.
нстинтакч1'1я и истиндакчйя м, остар, (ар.-тур. istintakçi). Следовател. Разпитвам го за роботите
му. Той се Държа яката за своята система, . . „Майна! Орчо ще се ДиДе па турски истен-
шанчии и пи турски заптиета До го надхитрят!“ К. Величков. Ош страни сеДоше „астип-
данчняти“ Хифуз ефепДи с хиршия в ръка, като секретар па комисията. Св. Миларов.
истома — вж. изтома. Той потъваше в такова сладостна истома, че ие му се щошо да напрегне
паметта са. да спре мисъл върху някакъв спомен. Ст. Загорчинов'
нтаатсъз м. остар. (ар.-тур. itaatsiz). Непокорен, непослушен човек. Наистина, те зиаехи, че
едии Ден, раио или късно, ще да се обявят за петoкoриu атиотсъза ни петстотин гаднтяняτ
свой баща — цар. 3. Стоянов.
итог м. нииж, oстаu. (рус. итог). Сума, сбор, равносметка. Но вие не сте внесла. както се вежда,
в смоткаши са всичко, що влязви в итогът па тази сметни, Π. Р. Славейков. Трябваше след
година ни самозабрава и лутлие да ДойДа тук. среД тишината ни рлвии Добруджа, до тегля
итог па моето дела и да се зичорвя ош тях, Ив. Кирилов.
ифтирй ж. остар. (ар.-тур. iftira). Клевета. Той се изправи със своите шейсет а пеш годаиа, като
еДин непоколебим Дъб, Да кижо, че им се хвърля еф^ра, К. Величков.
ихтибар м. диал. (от ар.-тур. itibar). Добро име, почит. Когато βuд.сш, че еди-кой пе са поправил
къщата ни два нита, което показва, че той е носъсшoсщолеи. а хаджи Божил ще пресшлие
до му казва воче Доброутро, ще му паДне ахтибара. 3. Стоянов Ихтибири си вардс. па не ще
до се изДадо прод едно вчерашно момче! Мих. Георгиев.
ихтиЯч и нхтийч прил. неизм, диал. (ар.-тур. ihtiyaç). Който се намира в нужда, лишен от пешо-
Глодлш и сечива ниспорал госпоД, а всичко що им тряба: ... за нищо пе со. До речеш, ихтн.яч,
Мих. Георгиев. Не бой се, той До е жив. не е ахтилч пи Други до му плащат Даваното; каншо
досега се е норлащал, пан ще со иαнлατи и пе ще то остави Да се докачиш пито с пукната
пари. Ил. Блъсков'
ичкия ж. разг. (тур. içki). Алкохолно питис. Ти по-папреД~ ром пиеше, сега коняк. — По-тънки
ичния. Филипе, Ди не ме со замъгля много главата. Й. Йовков. — Дай по еДпа ичния на мом¬
четата — обърна се той към кръчмаря. Д. Кисимов.
ишарет м, остар. (ар.-тур. işaret). Таен знак. На всяка по нещо пришопно, по нещо поправи с ръка
ишарет, Мих. Георгиев.
ишлеме ср. (тур. işleme). 1. остар. Ръчна изработка. Ни гърдите си имаше сърмен джамаДоа
(безрънавник). а под него — от гълъбово сунио ииторня с черно бишмо ишломо и с сребърна
петолка, Ц. Гинчев. Турски пищоле ишломо бяха втънната в пoсса, о сабляти дзвякаше по
краката, Н. Бончев. 2. разг, Занаятчийска или индустриална работа с чужд материал. Се¬
риозно се е подценявал от първичните партийна организации а планът зи ишлемето и услугите.
затова половииити от кооперациите ие са го изпълнела, Пресата.
ишлемелйя прил. иеизм. Диал. (тур. işlemeli). Обработен, украсен на ръка. Зеигиито му бяха тур¬
ска, но малки а от πη^μ сребро, иmломелни от страните. Ц. Гинчев.
ншлйк м. диол. (тур. işlik), заанаяттайска работилница, най-вечс ковачница. Снощи пред Двайсет
душа преД ишлана па Потно Ковача казал, че Юрдаи Юрдапов е ножодер. М. Ягодов.
ишъл, -шлй, -шло, прач, Диал. Вървял. Мъже, жеии а Деца, турци и гърци, шили да се гаврят с
увисналите толл, К. Величков.
йща несв. Дсал, Искам. Уви! Но таз кръв буйна, пралсиα зи народа — I тя шрсбиmо ди рукне из
нашите гърди, I защото ние ищем пе робство, а свобоДо, 1 защото ищем кроя по пашите беди!
Ив. Вазов.
178

ищйра
»max м. разг. (ар.-тур. iştah). Охота, желание, апетит. Завъртях цигара. - . която като запалих
и опънах няколко пъти е голям ищах, по причина, че не бях виждал тютюнец няколко дена,
стаята се изпълни с дим. 3. Стоянов. Те сякаш нямаха ищах и време да разпитват вярно
ли е, как о станало. Ст. Сивриев. Надвеси се наД печката, над масата, където бяха струпани
яденотата. Нямаше ищах. Помая се, но посегна към тавата с баклавата. Б. Нтсторов.
мшира ж. диал. (ар.-тур. iştira). Покупка, купуване. Хаджи АнДрея взе от мене ищира два чувала
жито. П. Ю. Тодоров. Аз ти Думах и по ищирата, Думах ти и подиро, като захванахме
черновата. НеДей прибира всичко в ръката си. П. Ю. Тодоров.

Нтмтння — вж. емення. Той изу долу йеменците си и се качи на одъра по чорапи. Д. Талсв. Под¬
вижни търговци предлагат йемении, пантофи, чибуци, наргилета. Хр. Бръзицов.
йсхалиТ ср. остар. Диал. (от ар.-тур. ahali). Народ, население. И за да знае цялото йохалие. че ти
Днес нямаш право да търгуваш, аз ти покривам тезгяха с твоята собствена престилка.
Ст. Чилингиров.
йогурт — вж. югурт. — Виж, да щеш да ни ДаДеш малко йогурт. - . Старецът намери гърне с
кисело мляко в килера. А. Христофоров.
йоз прил. неизм. Диал. (тур. yoz). За овце — които не ст доят. На другия ден в конака Дойде овчар. - .
и разплакан разправи как Долъо запалил две кошари — едната с млечни овце — сегмал, дру¬
гата с агнета и овни — йоз. А. Дончев.
йок частица, разг. ряДко. (тур. yok) Не. Кадията не се показа строг. / Запита ги повторно, пак
получи: — йок! Д. Подвързачов. — Не помощник, министър ще те направя- — Недей! То
не е моя работа. Аз тука. . - — Йок. ще те направя! А. Каралийчев.
йокуш м. диал. (тур. yokuş). Стръмнина. Събрал бил Десетина момци от махалата и скритом ги
обучавал на стрелба с пищови в йокуша над Искъра, гДето шумът на прииждащите води за¬
глушавал гърмежите. А. Христофоров.
йолджйя м. остар. Диал. (тур. yolcu). Пътник. Ти като си йолДжия, аз като съм ханджия, со ще
додош на моя. Нар. пословица.
йолтмале нареч. диал. Едва, с усилит. Същия ден Богдан едва-що бе се привДигнал йолемало и седеше
с климнала глава на къщния праг. Хр. Максимов.
йолка ж, книж. остар. (руск. Тлка). Коледна елха. Единият кът на салона со пълнеше от високата
Люлка“, устроена по Коледа. за радост на сина, прясно руско нововведенио в нашите столични
обичаи. Ив. Вазов
йолма ж. диал, (тур. yolma). Скубана вълна от натопени във варна вода кожи за щавене. Ра¬
ботеше тя чуждо. ПреДеше понякога йолма за гайтан, Т. Г. Влайков.
йорс м. диал. (тур. örs). 1. Наковалня. На пръстения грапав под лежеше ръждив йорс и до него
голям чук. М. Яворски. 2. Малка наковалня за косачи. Той стана, взе косата, махна ко¬
силото, па седна турски, заби йорса пред себе си. сложи края на косата върху него и с малкото
чукче зафана да я клепа- Т. Г. Влайков.
йох междум, диал. Ох. Йох, мари бульо, свари ни по ризи — възкликна обрашнената Коритаро-
вица. X. Руств.
йо^;^др—вж. юшур. Вършитбата закъсняваше всяка гоДина, ронеха се и гниеха снопите по нивите
чак до август и все така. Докато но со продаде йошурът и но го прибере хюкюматът в царската
хазна. Д. Талев.
йошурджня—вж. юшурджня. Нали ще мине йотурДжия? Той взема на десет одно. Т. Г. Влайков.
нощ нароч. диал- Ощт. Да, има йощ поезия в света / и има извори за вдъхновоньо, Ив. Вазов. Но,
като първо, в нашата роДина / кажи ми Доблест йощ Дали живей, / или в сърцата тя съвсем
загина. К. Величков.
180

к
каазЗ — вж. каза. Хаджи поп представа на Левски учишоля Яина Кочев, тогава иай-ученая човек
в чирпанската наиза. Ст. Заимов.	.
кабд1 прал, неизм, (тур. kaba). 1. нар. Дебсл и мск. Подлагаш им со [на бубите] пепасмолепи До¬
бели (наби) хартии, зл да им попиват влагата, Летоструй. 2. пор. Отпуснат, мскошав. —
Такива ни виД едра а зДрави понякога со наби, . . — Този не е наби, по зъбите со познава.
Д. Мантов. 3. Диол. За гайда, звънец—с мек тон. Ни Гоце бала по-пниби“ глйданицато му,
топеи! в зехтин, Н. Хайтов. Бий ТоДор изваДи от чантата са голяма наби гайда.
П. Стъпов.
кабД2 ж, Дсал, (от тур. kaba). Поляна. В пишещо балканско село шия наби беше еДинственото
роено място, знаменито игрище иборбище. Н. Хайтов. Над Лефтеровото клаДонче към Катри-
пеловито наби изтожко се чуват муклиея, П. Росен.
кабадаилйк, кабадайлък и кабадсйлйк м, Диил. (тур. kabadayılık). Надутост, наперсност. Все
нито доклзитолство ни Добри воля е зибриня/анаето Ди се иассщ Дълга пискюла. които со
признак но кабадайлък, а високи пояси, които крият цял ирсепол от оръжие. Пресата. Когато
дядо Либои Дойдо е черква, то еДин ош слугите му го води поД мишницата До самия шuoя,
— сичко това се прави от набодийлън. Л. Каравелов. Няма Да стигне До нас златото и сре¬
брото. . . И ни княза му трябва. Обича той салтаната. Харесва му кабидейлакът, Дий му
ти коне Да езди — днес еДаи, утре — други. В. Гсновска'
кабадайя и кабадай м. Диал. (тур. kabadayı). Човек, който се облича наперено; конто. Македон¬
ските кабаДони. наша видяха Касеикαши с проста Дреха — бяла риза а гащи. . . изглодвлха
го от петите До главата, — Какво го изглеДвиш. Костине, рочо Болецита. като се смееше
под мустак, той е по-кабаданя и от нос. Ц. Гинчев. Цял Ден приемаше а изпращаше госте
шоя кабаДий. а нивощати се набираха около му по Десетина. 3. Стоянов.
кабак1 м. Диал. (тур. kabak). Вид гълъб. То оттогаз хаджи Петър завъДа гълъбите. Оmнαπuеж
имаше само п!)о.мошичи, а после купа всякакви, . ,: нарибаши — черна, гъонлии — сиии, на¬
вици — бела. с мънички човчнца като оразено зърно. Й. Йовков.
кабак2 м, книж. рядко, (рус. кабак). Кръчма. Зпойш. . . доде в Комрат ревизорът, например. гдошо
ревизира водните в набицато. Ив. Вазов.
кабаница ж. даол. Широка и дълга горна дрсха от груб плат; ямурлук. След като се навечеряха. . .
простряха ни земята натеиото чердже па Костадино. върху него постлаха селските си
кибаница. . . а почнаха Да броят пори. Ст. Заимов. Овчарят го нахранил а постлал му поД
дебелия гориян ни сяина набаницлта си. Нар. приказка.
кабардйсвам несв.. кабаедйсам св. Даол. (тур. kabarmak). 1. Набъбвам, шупвам. Щом омекнеше
калта а можеше ди се меси, трупахме я е лопата но по-висока купчина. да не съхне от слън¬
цето. а я осшибчх.ме Ди кαбоuднса. Кр. Григоров. 2. прен. Назрявам. От дума па дума
работата кибaидııси.■ıα: Длино Хαuсъзнпо . . . иолито ни бой, па а Дочоолу не са поплюва —
ще се изтиоп.ят. А. Константинов.
кабахЗт м. даол, (др.-тур. kabahat). Вина, провинение. Д, го обаДа по турското правителство и
то го флиало. но после го пик пусшало. . . Но померили набахат. Ив. Вазов. Море Децата
со са прави за някои работи. Аз понякога прекалявам, . . Има са а у мон нибихит, Държи
се с тях .малко грубо, Т. Харманджиев'
кабахатлйя прал, иеизм. Даил. (ар.-тур. kabahatli). Виновен, провинен. Уволняват ме от първо
число. . . — Че ти какво са нαбихишлйс! — Трябвало съм До пазя повече долият! махали,
а пе чαuшнятα. Ст. Чилипниров. ЕДпа заран идва в канцеларията старата Фатма. разгне¬
вено, че снаха й се разбулало а отишла но работа. — Та са нαбихαшлйс, каурап проклета!
Н. Хайтов.
кабзалйнка ж. остар. Вид стара пушка с кабзи. Главата ми се запила. хуниах е къща.
грабиих кабзалийниши. . . То пушна ли беше — изоставена, ръждива. Пслин Велков.
181

кабзалйя
кабзалйя прил. неизм. За пушка, пищов — конто гърмят с кабзи. В ъгъла Де подпряна брадва и
една кабзалйя пушка с nuрuпчъна скоба на приклада. Ем. Станев.
кабзамал(ин) м кабаумал(ни) м. остар. (ар.-тур. kabzımal). Бирник. И захванаха кое кабзамалши
да го поставят, кое с йощурДжиете да го пращат. Т. Г. Влайков. А чо е ял и подвяичал от
селото, това си е знайно като Две и две четири, както е истина дето и до днес селските чор¬
баджии и граДскито кабзумало, като бъркат меДа, со ще си пооближат пръстите- Ил. Блъсков.
Да ми плати всеки борча си, дето съм го преДплатил на кабзумалина. П. Ю. Тодоров,
кабйл нареч, нар. (ар.-тур. kabil). 1.Да т (има) кабнл — да може; да има как. Дечо е сърце
човок, той да има кабил нашето да изнесе и да го раздадо на сиромасите, та от тях ли
да идо да краде! Г. Караславов. Срещат те, нали ти казвам, като чо си стар сват — весела
ти майка — икрам. икрам — море, да е кабил на ръце да те носят1. Мих. Георгиев. 2. К а-
б м л съм — готов съм, съгласен съм. — Малко са сиромасите. — Много са, ама но щат!
Гладуват. кабил са да те оберат, жив на кол да те одерат, ама да ти слугуват както господ
Дал — не щат, Г. Караславов. А той, проклетникът му. кабил е очите ти с клечка да из¬
боде. Г. Караславов. 3. Не т кабил — нт т възможно; кабил лн т — възможно ли т.
А познавате ли вие Хаджи Донко? . . - Кабил не е да не сте слушале зарад него. Т. Г. Влайков.
МлаДа булка кабил не е да мине път на някой вол; ще го изчака да мине, чо тогаз що мине тя,
Й. Йовков. —■ Ех мъжо, . . Кого имам освен тебе? на тебе ще глеДам, на теб ще со оплак¬
вам, с тебе ще се раздумвам, Кабил ли е! Ил. Блъсков.
кабранчт ср. диал. (тур. kabran). Шиник, крнна. И двамата мечкари ми са непознати. Те нямат
нито гъдулка, нито „кабранче"- К. Петканов.
кабул м, диал, (ар.-тур. kabul). Струвам, ставам, съмкабул—съгласен съм, приемам. Земете
си Думата назад. нашия цар-баща не струва кабул да храни своите затворници. 3. Стоянов. —
Пък аз „кабул'“ не ставам от такава работа, Слушах. слушах, па като го [мъжа си] сеир-
дисах: „Чо ти да не си ме взел само за разправии, бо госпоДинчоо.“ Ст. Чилингиров. Па и
струва ли ти той кабул да поведе войската къдо Пирин-планина, като принц Георги, А. Кон¬
стантинов. И баба Стана приказва с Дядо Дичо. . . па каже: . . - Ако е тебе кабул, оно и мене
ще е, знаеш, ти си мъжка страна у къщи. па какво ти речеш.! Мих. Георгиев.
кабулявам лссв.. кабуля св. диал. (от ар.-тур. kabul). Приемам, съгласявам ст. Всеки с късмета си.
И животните имат късмет. Но колко ми струва мене късмета му, когато о вързан. Ти
„кабуляваиГ ли го да си на негово място! Ст. Чилингиров.
Ефендим, нио истинските комити, отговори той, не кабулим помежДу си такъв човек.
3. Стоянов. Язък за парите. Сега ми е дошел учен. че защо ми е. кога не кабули нито
на чорбаджия да отиДо, нито на Дюгеня ми да сеДне, Д. Войников.
кабурлук м. диал. (тур. kuburluk). Калъф за револвер. В пруста са окачени по стените различен
вид пушки, пищово, сабли. ножове, кабурлуци. Л. Каравелов.
кавазма— вж. гавазин. След шест Деня софишкият паша прати кавази, хванаха Хасана. Л. Ка-
равслов.
кавалтНя ж, диал. (ар.-тур. kahvaltı). Закуска. Нека го оставим Да направи една кавалтия, па то-
гова той що Да ни разкаже право. 3. Стоянов.
кавардйсвам несв., кавардйсам св, диал, (от тур. kavurmak). Запържвам, прспържвам. — Уф.
заседях се. Фасулът е преврял! — Че постой още малко. како Кицо- има време да го кавар-
Дисаш! Г. Караславов.
каваф м, диал, (ар.-тур. kavaf). Обущар. Табаците обработват кожите, а кавафите ги купуват
и правят разни обуща, сп. Върбина цвете.
кавук — вж. каук. Скитски народ- Сакито, ходели с високи. островръхи кавуци. Н. Михайловски.
кавхаи м. истор. Помощник или заместник на хана. От два дни в ниската и мрачна тронна зала
във воденския царски дворец со съвещаваха и решаваха великите боляри с кае хана и царя,
Д. Талсв. Говориха и други от велможите, пак тъй с много думи . . - и се виждаше. чо всички
взимаха страната на кавхана, Д. Талев.
кавърджйк м каварджйк прил. неизм. (тур. kıvırcık). Къдрав, засукан. Той заповяда на някого си
башибозук, Долища, със светли очи и с кавърджик мустаки, да ме извеДат навън край р, Осма
и там да ме заколят. 3. Стоянов. От тая овца ся добиват скъпи кожи каваржик сиви, но
ценят ся и черните. Д. Мутев.
кдвьрма и каварма ж. диал, (тур. kavurma). 1. Ястит от късове изпържено месо. Чорни роби. . .
сновяха по бляскавия мрамор и поднасяха наред с европейските ястия-. . още и всевъзможни
турски специалитети: кавърма, печени на слаб огън пилета. Ст. Дичев. Той метна закланата
овца на гърбът си и отиДе на кошарата да прави каварма от дробът й. 3. Стоянов. Тя каза
на Марина да Донесе сирене и каварма, но Драгул но пожела да .яде. П. Стъпов. 2. Виц баница.·
Най-напред в голяма синия. голяма колкото одно колело, донесоха току-що извадена от пещ¬
та зачервена кавърма: точено отодин-двалиста,поляно с много каймак, събиран от прясно
мляко. И. Йовков.
182

казимйрен
кАда1 лс. диил. (гр. κάόος). Голяма каца за грозде. ЕДит продължителен шум. . . ие престава
в сичкото време ни гроздобера, пи Деня, ни пощя. Отсим иде кола с празна кади, оттатък
иде друга с пълпи. Ил. Блъсков. Нима с погон и половина може Ди се припечели друго, освен
ди се внесе „кади“ грозде прн гроздобера, която правеше само няколко веДри вито. Ст. Чи-
лиигяроβ.
кАда2 ж. диил. Съкратено от кадъна. Той . - . молеше за прошка със сълзи н наричаше своята
пъстри наДънна с хиляди хубави и мънички имена. Прости ми, кадо-кидънке моя. Елин Пелин.
кадСж м. диал. 1. Дим, пушек. Кръчмата скоро се напълни със задушлив кидеж от лимбата с кал¬
павия газ. Ив. Вазов. 2. Сажди. В обикновените кандила и свещи ветрее еДто голямо коли-
често пеокислеи въглерод. който може се позна от това, че се олепя като кадеж та студе¬
ните предмети, конто са ниД пего. Ст. Д. Веженов.
кадем м. разг. (ар.-тур. kadem). Лице или предмет, който носи щастие. Какви сърпички ударихме
и колко тибързо я ошътихме. Кидемът е в госпожицата — говореше Янаки. Ем. Станев.
Рангел и Борис се присъединиха към туристите и започнаха „вечния" белот. Рилки н Тини
нм бяхи „каДе.мнте"- Д. Кисьов.
кадемлйя прил. неизм. разг. (ар.-тур. kademli). Който носи сполука, щастие на другите. Всички
ми завиждат. Мъжете дори ръка мн целуват. „Дай — казват — Ди тръгне и ни тис. Кидем-
лия човек си". К. Кръстев.
кадефелйя прил. неизм. р>изг. рядко. (от ар.-тур. kadifeli). Покрит с кадифе. И кметът измъкни веднага
от пазвиши си дълга, навита ни крия и свързани кожена пунгия. И започна Ди вади оттам и
Ди брои па кидефелията минДер жълтици. Зл. Чяпаκсна.
кадййнииа ж. Диал. (от ар.-тур. kadı). Т урски духовен съд. Той упражняваше званието адвона-
тин в турските надийnици и съдилища. Ив. Вазов.
кадилък м. остар. (ар.-тур. kadılık). Турски духовен съд. Деветдесет н четири гоДипи разпъвали
правдата пи кръст, влачили я по турските кадилъци и окръжните български съДилищи. Н. Хай¬
тов.
кАдифелЬк м. диил. (от ар.-тур.) Тясна панделка от кадифе. Ний-много ме учудваше свързания
иа врати й череп кадифе.лък. Калина Малина.
кадйл м. остар. (ар.-тур. kadı). Съдия. Криво сеДн, — право съдй, стар кадии: — / пе оставя
пи мнр село / луд гидия! Пенчо Славейков. Скирале ми се спаха н золва.! Снахата вика:ясу.м
по-арна; / золваши вика; я сум по-арнаI / Пи си сшиниле. ши ке си иДит / ди сн се суДиш при
кадията. Нар. песен.
кАдоз и кЯдуз м. диал. (от гр. κάδος). Голяма каца за грозде. Чуват се тънтения пи бъчви,
каДози. Види се, че деня ще бъДе приятен за гроздоберците. Ил. Блъсков. Пращииите Ди
миеш, кадуза Да миеш, се вода отиви. Ил. Блъсков.
кадълък м. остар. (ар.-тур. kadılık). Район на кадия. Той със своите умни, верни н справедливи
фетви беше прочут в много каДълъцн — знаеше законите наизуст и често показваше стра¬
ницата и диже парагрифа пи кадиите. Ц. Гинчев.
каефет — нж. каяфет. Според тескерето той нигласява и киефета сн. Ст. Заимов.
каещйс-вам се песв., каешйсам се св. възвр. диал. (от тур. kıyışmak). Решавам се, осмелявам се.
Пи и бащи й както бе заможен и тежък, никой от ергените се пе каещисваше Да я поuсни.
Т. Г. Влайков. — Прибирам се, кмете, пи закъсах тук. — Амн тн кик се каещиси ди тръгнеш
в тоя студ? Т. Г. Влαйкян.
казЯ ж. остир. (ар.-тур. kaza). Околия. В неговата каза рядко стават обири, разбойничества.
Ил. Блъсков.
казакйн м. книж. остир. (рус. казакин). Дълга горна тънка дреха. Казакин алеи, като огън. от
сукно, преписа се с шареп поес. Н. Бончев.
казас м. диал. (тур. kazaz). Търговец на коприна. Другите членове ни теферича бяха повечепю
изпежеии бейскн синове, някои търговци, ахтарджин и кизаси Ц. Гинчев.
казен прил. неизм. диал. (ар.-тур. gazep). 1. Разгневен, свиреп. Като се завърнеш в ПловДив, ди
направиш Да се махне сегашния казеп вирдич, Ди пе пи пречи Ди си сечем. Ин. Вазов. 2. Лют. —
Аз тикови пещо не бях ял до сега. Лютеница, ами то туй трябва ди е шопската лютеница...—
Шопска лютеници не е туй, биш Киро. тя е по-назeп и от тови. Ц. Гинчев.
казяияр и казмйр м. ряДко. (фр. casimir). Фин вълнен плат. Сам предводителят, Тосун-бей. беше
се натруфил в едип превъзходет европейски хилит от сив кизимир. Ив. Вазов. Ливадите лъ¬
щяха кито лъскивозелет кизмйр, ош какъвто гороцвemчаnнu си правеха хубавите син за съ¬
борите. Кр. Григоров.
казимйрен и казм^йрен, -а, -о, прил. рядко. Направен от плат казимир. Изпод копитата пи охра¬
нения кои излитаха искри, а чорбаджи Нико, облечен в черпи казимирени дрехи, с лъскавата
астрагапена шапки на глави, се перчеше кито турски ага. Кр. Григоров. Ако пе мож Ди за¬
платиш 500 гроша зи казмирени дрехи, ниприви сн шаечепи за 250 гроша. А. Цанов. Невестиши
пак бе нагизДена в казмнрепи сия с копринен;; гайтипн, извити ни пазвите. Кр. Григоров.
185

казлач
казлач м. Диал, (от тур. kızılca). Червена пръст, която нс пропуска водата. Минаваме покрай из¬
градена воче сухи боитово — по разстояние ош Десотипо-двийсет мошра суходолият! се зл-
шличваш с пясък и низлач. което събират през замити, и рлио напролет стонлиша се воДа и
я задържаш зл дълго време. Пресата.
казмЗ ж. разг. (тур. kazma). Права лопата за копано. Какво иа трябва? Два търнокопа, одио
низми за чимове. две лопати, тесла. бични.я, чимове Дъска. пирона, Цв. Ангелов. Защо не взе¬
меше кизмаши Да обърнете барем градината. че иДе време до се соди лук, Т. Харманд^жиев.
кззннтел м. книж. остар. (от рус. казнить). Изпълнител на смъртна присъда. Светлото слъицо
иена бъДе свидетел па моята смъртно клетва, а храбрите юнаци с острите си ножове да
бъдат мое казпатели в моето престъпление. 3. Стоянов.
казня песв. нииж. остар. (рус. казнить). Наказвам със смърт. Войводите имаш пълна власт да
назияш със смърт βсснo проДатолско доло. 3. Стоянов. Позорът ианой не низна. Π. Р. Сла¬
вейков.
казън ж. нииж, остар, (рус. казнь). Смъртно наказание. Телеграмата бе Дълга. Няколко реда
е иоя поразиха Нийдоил: „СъД е два шuu-чисα. . . Всички офицера без изключение смъртно
козъп". В. Геновска. При тая любов, ош която е канпо.сл. каква назън е могла До го постигне
по-страшна'! К. Величков. Моята стрижа е моят позор, 1 моята назън со Дните преДишни!
Д. Дебелянов.
кайк м. Даал, (тур. kayık). Лодка. Една нощ Потно с цялото Дружина се кичи па каин, заби прът
в тинестото Дъно на Марица и подкара към атвъдиuс бряг. Ст. Сивриев. При Тулчл прехвър¬
лиха Дунава иа силово а киеци, В. Мутафчиева.
каикчилък м, Диал. (тур. kayıkçılık). Лодкарство. Заниманията, що преДпочстат щурците, си:
ниикчилън. омишорство. санаджилък, а най-вече доримлджилък а Др. Летоструй.
каикчйя м, диал. (тур. kayıkçı). Лодкар. Бащи ми беше киинчия а с капка са пuепαс.сте хората
ош единия бряг па Златния рог па Другия. Св. Миларов.
кайл прал, иоизм. (зр.-тур. kail). Ставам (съм) каил ризг. — съгласявам се. — Ди щеш до пуспеш
и наш Рилко, зор е от сеДем години с тебе. . . —И още седем що минат, пан пе съм клел —
възкликна Рилко. преварил думате иа Чокъра. А. Христофоров. Явио е. че господ не става
клал да се разваля спокойствието па чорбаДжиито, Хр. Радевски.
кайт м, остар. (ар.-тур, kayıt). Заверка, отметка. След това разгледа внимателно каишето иа
τосноиеτа в Казанлък а Шипка а хладнокръвно го поДаде па РушиД-офепДе, Ст. Заимов.
каитя несв. остар. (от тур.). Правя каит, заверявам. ЕДна се разговаряха по олъm-веиншα. друга
са мислеха кан ще да са подпишат mеснеиоm!, когато не ги контила, през гДето минали. 3. Стоя¬
нов. Нямаше съмнение, че в числото ни другите шоснороти заранта и моето ποοηο^ щеше
да влезе. а то не чинеше исщо, ош Хасково беше клатено за Русчун. 3. Стоянов.
кайвД ср, остар, (ар.-тур. kahve). Кафс. — Момче! злироших ли та до ми свираш найво? Ив. Вазов,
кайвенйк м, oсmии■ Кафеник. Да не бяха койвеницито, ... а До тях бричо/ото. . . чужденецът
турист. . . ба помислел, че това е оДиа обширна галерия па картина. Ив. Вазов.
кайгана и кайгьна ж. Даал. (тур, kaygana). Пържени или псчсни върху нагорещено желязо яйца.
— Мълчи, мама ще ти направа найгъиа! — взо едпо яйцо майниши ош долапа, чукпл го и го из¬
ля йапрлво върху топлото почна. Ст. Ц. Даскалов,
кайднрйн м. диал. Птичка щиглец. Трябваше Да бъДа навсякъде —— е агрито, в битките, в ловенето
па нийДирипа а в развъжданото па гълъба, К. Потканов'
кайдйсан прал. диол. (от тур. kıymak). Нарязан на ситно. Храната па тие отришнатн от свошът
хора е едпа от иий-долнито: бобова чорба, . . зелена чорба, с койДйсаи праз отгоре, лук а
пипер. 3. Стоянов.
кайдйсвам песв., кайдйсам и кайдйша се. диал. (от тур. kıymak). 1. Посмявам, решавам се, съ¬
гласявам со. Така назел нани Дини. па са аДе малко поуспокоена уж и с умут Да стори това,
що я посъветва свокърво ми. Али се още пе каИдесва Да го стори, Т. Г. Влайков. Кин те ие до-
срамя от хората, че найдисо, ши съсипа и други толкоз Добра хора. Ил. Блъсков. Земи пън
та, та му каже, невясто Веиковицо, — Само че как ще найДйша Да зина и да му речи. Т. Г.
Влайков. 2. Пожертвувам. Мирой! танваз хубави рожба. като капна, като ангелчо. пустата
му а помощен! жени, кин я найдаса, ши я Даде на еДин нрайДан. Ил. Блъсков.
каймакамСин) м, остар. (ар.-тур. kaymakam). Околийски управител в турско врсме. Желая до
ме назначите I зи коймоком. курбан си давам Дните I за цорщапоти — иена е хилил! Д. Под-
вързачов. Главиете управители иа вилаети се наричат еолиа. ... а пък низите се управляват
ош найманами. Й. Груев.—Не ма хлросвл нашата ииреДбо, Сиви! въздъхна воДиъж Мусшифи.—
Пиши, бейове а кийминими обират сиромасите, разсипваш ги. Д. Марчевски.
кайме ср. остар, (ар. -тур. kaime). Банкнота. — ТО това кайме засега мислимо. че стига! — из¬
тегли Цветно оДиа сипя нотсшomαилоβoвα банкнота бовпично из портмонето си. Ст. Ц.
Даскалов.
каймет м. остар, (ар. -Typ.kıymet). Цена, стойност. Трябваше Ди со потърси някой от неблаго¬
разумието, от она.я, които но знаят ниймотъш иа па парата, иа па животът, иа на златиото
184

калашнйк
бъдещо. 3. Стоянов. Тоз. ко“то е торба / жолтици изкопал — каймета им не знае.
К. Христов.
кайнйк м. диал. (тур. kaynak). Извор, кладенец. Стоянчо._грабни бъкола от магарето и отърчсг
да донесеш малко пряспа вода от кайнака, ХайДе! Й. Йовков. Пял ден угари нивата на Кръ-
стодол, дето со налива от топлия и блуДкав кайнак под Белия бряг, та беше загорял за сту¬
дената и слаДка селска вода,. Г. Караславов.
кайначе ср- диал. (от тур.) Изворче, кладснче. Ето на, исках да видя дали царевицата до Емина-
говото кайначе що изтрае още някой и друг ден. Г. Караславов.
кайратя и кайретя несв. диал. (от ар.-тур. gayret). Понасям, търпя. Простинала. Па се стеснявала
от свекърва си, та не казала, ами кайратила и на другия ден. И вечерта току я катурнало.
Сега я фърлило в огън Т, Г. Влайков. Все си виках— държат братушките, кайретят ми¬
лите, ама виж, чо тия зверове. хитлеристите, пуснали някой огън — и ще идат червено-
армойцито. Г. Караславов.
кашфй — вж. каяфет. — ЕфенДим, покорният ви е набеден за комита, което е просто клевета.
Можете да съдите по кайфетът ми. става ли комита като от мен човек? отговорих аз-
със същия тон. 3. Стоянов.
какалашка и какаляшка ж. диал. Кочан от оронтна царевица. Един от ценните заместители
в строителството са орононите царевични кочани, или така наречените какалашки. Пресата.
От момите одни дочушкват някои за/тулени масурчота, Други събират пръснатите зърна
от кукуруза в череците и в коритата. трети прихътват на одна страна какаляшките. Т. Г.
Влайков.
какач м. диал, (тур. kakaç). Вид пастърма. В едно от кюшотата на стената, на провесена дървена
кука у тавана висят няколко лоени свещи, един какач козя пастърма. сп. Китка. При кълцано
на месо за суджуци, варена създърма, варене на кокалите за червиш, при приготовляване на
какач с ребра (варено и сушено на слънце месо) в Котел межДу жените в женската работа
имаше най-голяма взаимопомощ. Ив. Хаджийски.
каквинй ж. остар, Качество. Храненето стои повече в каквината, отколкото в колчавината
на гозбите, И. Богоров. Образованието у нашито предели е било тожо чисто религиозно.
От това може се заключи и за какавината на общите училища в старото ни отечество.
сп. Училище.
калабйкна се св, възвр. диал. Преметна ст, умра. Тамам той наместил всичко и работата как
тръгнала, ето пък чо дните му се свършили и той се калабикнал, Летоструй.
калайс м. книж. остар. (гр. κάλαϊς). Скъпоценен камък тюркоаз. Носех калантов пръстен,
за да ми станат достъпни вси земни богатства. а калайс вшивах по възкрилията на своята
мантия- та Добивах без граница доворио. Н. Р«айиоβ.
калаймй ж, диал. (от тур.). 1. Калайднсване. 2. прен- Лустро. Но който вникне в основата. и
на какво со град“ всичката тая столична Декорация, ще· вид“, че всичко е фалш, калайма
и опропастяване. Ив. Вазов.
калам м, диал, (гр. κάλαμος). Едра тръстика. Една ваДичка с каменен улей отвеждаше водата
в дъното на двора в каламите — еДрата тръстика, — в която лятно време нощуваха ас ич-
ките врабчета от махалата. К. Петканов.
калаят м. книж. остар. (чужд.). Вид скъпоценен камък. И снема Преспа златен пръстен. с калант
и бисери накитен. чак от Драч донесен, — дар от Звеница. Н. Райнов.
калантов прил, книж. остар. (чужд.). Украсен с калант. Носех калантов пръстен, за да ми станат
достъпни вси земни богатства, а калайс вшивах по възкрилията на своята мантия, та до¬
бивах без граница доверие. Н. Райнов.
каласпеда ж. диал, (чужд.). Заоблен къс от керемида за дстска игра. Сега Бальо. . - пухтеше
тежко с черните си стъпала по прахта и късаше хляб от пояса си. в който бе прикътал цял
сомун. Залъците, големи колкото одна „каласпеда“, издуваха лявата му буза.Ст, Чилингиров.
каластйр м. и каластйрка ж. диал. (гр. σκαλιστήρι), Малка мотика с дълга дръжка. Той срещна
дво натоварени с тор коли, . . ; застигна няколко кадъни с каластири на рамо. Ст. Дичев.
В двора влезе Василка. . . с каластйрка на рамо. - - — Поля ли пипера?—попита Лазар. . .—
Полях — отговори Василка и остави каластирката под навеса. М. Ягодов.
калаУзин м. диал, (тур. kalavuz). 1. Търговски посредник. — Май ти си от Равнец? Как са цените?
... — А бе, как са, . . Дигат со, дигат. Всеки Ден кръстосват калаузи. К. Константинов.
2. Водач, пазач. Конят ми беше готов. Аз тръгнах с калаузин. Сутрината бешо прекрасна.
Т. Шишков. Чичо Салчо, който беше нещо като калаузин на Хаджи Донко. казваше често,
че дядо Хаджия, като давал пари с файда, правил хаир на сиромашта. Т. Г. Влайков.
калафйтя носв- диал. (тур. kalafatlamak). Запушвам с кълчнша цепнатините на кораб, лодка м
др. Да повалят значи да преобърнат кораба на една страна да легне, “ затягване — да изтулят
и поправят повреденото място. което обикновено со казва да ги калафатят. П. Киснмов.
калашнйк — вж. клашннк. Подпряла с ръка повехналите си страни, с набързо наметнат върху
раменете калатнйк. тя се олюлявашо на склона като край/блатния камъш. Ст. Сиврнтв.
185

калбурджйя
калбурджйя лг, диал. (тур. kalburcu). Човек, който прави и продава решета; решетар. Сякаш няма
други мъже. та се юрнали подир едни жеравненски калбурджй.я. . . Ха-хи-хи!. . . Я го питайте
барем знае ли да прави корита н лъжици. Д. Немяров.
калдйсям св. (от тур. kılmak). Калдисам си намаза, диил. —направя си молитвата. Гледай
си работата, хич може ли человек да спи, че ди не сънува? Какви строшила съм сънувала...—
Омий се, калдисий сн нимази, то всичко ще се забрави. Ц. Гинчев.
калебент м. остар. (ар.-пер.-тур. kalebent). Осъден на интерниране в укрепен град, който няма
право да напуска. Като станали за нас поръчители православните арапн, пуснаха нн още 21
души. в които бях и аз в тях, калебент за вътрешното кале. Диарбекирски дневник.
калевра ж. остар. (тур. kalevra). Плитка кожена обувка. Дюкяните ни обущарската чиршия
приличаха ти вехшн дрипели със своите окачени по врати н прозорци разновидпн кундури, ки-
леври. Ст. Чипингиров. След няколко минути се изправи пред стълбата едип. . . циганин. . .
с чер силяф н бели гащн, червени калеврн с опашки н с едпи писана дрянова тояга.
Ц. Гинчев.
калено м. днал. (от гр. καλός). Съпруг на леля, на тетка: свако, лелин, тетин. Дяконът. . . посре¬
щна приятелски Крилнчи, когото вече познаваше по кратките разяснения ти калека сн. Ив.
Вазов. Тови беше съпругът на Кировата сестра. - - — Сталев — представи се високият
мъж с неестествен креслив глас. . . — Много ми е приятно ди се запознаем. — Това е на¬
шият калеко Танис — поясни Кировица. Г. Караславов.
калем м. (ар.-тур. kalem). 1. остар. Молив. Вземете калема и направете смешка. Пресата. 2.
остар. Каменен молив за плоча. На врата па професори и пи РиДн висяха черпи табелки,
по които можеше Ди се пише с мек калем. Г. Томаленски. 3. ризг. Пръчка от дърво за при¬
саждане или засаждане. Нямаше старо дърво в градината, та което Да пе стърчаха приса¬
дени калеми, увити с лико н пирцалн, К. Калчев. 4. пир. Цев за навиване на прежда. Тя ту
вади пълните шпули н ги насипва в големите кошове, ту слага празпи калеми н ги изравнява.
Пресата.
ка.Iениче ср. днал. Малък пръстен съд за ракия. На, пийни, пийтн Де. ракията си я бива! Носят
ми я от видрарския ноюиmemI. . - Анастас го погледна изпод вежди. ниДнгна калеинчето и
пи. Ст. Дичев.
калесйр м. и калесЯрка ж. Диил. Мъж (жена), който калесва (кани) гости за сватба, тържество
и др. — Тота, па Биязише, те кани ни сватби — н му подадоха плоската. — И от момчето,
Мишо Бъчваров. Ридостто усмихиати. отвори вратата на колесарите баби Гибювица.
М. Яβярсkя.
калесвам иесв., кАлесам св. нир. (гр. καλίω). Каня, поканвам за сватба, кръщене и др. Едпи не¬
делна сутрин у Пенкови дойдоха две млади плииинни. Еднати носеше бърДуче с ракия. . . Това
бяха калески, които калесвиха за сватби. П. Здравков. Хайде, стягайте се сега! Дойдох Ди
ви калесам от негово име пи царската сватби. Ст. ЗАΓярчииов. Амн щях Ди забравя. учителю,
скоро ще женим наш Ивана. — А какво ще речеш, Да те калесиме за кум. и? Д. Марченски.
калеска — вж. калесарка. Едни неДелни сутрин у Пенкови дойдоха две млади планипки. Едната
носеше бърдуче с ракия. . . Това бяха калески, които калесваха за сватба. П. Здравков.
калесник м. и калесннна ж. — нж. калесар. — Калесник ли искаш, или портити мн пе знаеш от¬
къде се отваря! — сърдечно схоки той приятеля сн. В.Генонскя.
кАлец м. пир. (ит.-гр. κάλτσα). Дълъг плетен или платнен чорап без стъпало. Той беше с бяла
фнсшатели, Джамадап, чепкен, с кюлиф привързан с черни басми, с колци н червени калеврн.
LJ. Гинчев.
калеш и калешАт прил. диал. (от гр. καλός). 1. За овца — коята има черно около очите; вакла.
Арим ши било юпаство, / юниство, бриту, левептство, / що ти плениха стадото. / сивото
'стадорогушко. / рогушко стидо, калето. Нар. песен. 2. Черноок, вакъл. Ей моме калетат-).'
' Не седи много пи вечер, / те гори много борини. Нар. песен.
калимера ж. остир. (гр. καλημερα). Добър ден. — Кили.мера, калнмера!—завика Райко но
гръцки отдалеч. Ст. Загорчинов . Старата се понадигна, поДиде ръка, като се усмихваше
с очн;—Калимера, ннжетере. Толкоз време те сн идвал насам. Ем. Мано·. Развалям кали-
мерата — а) разг. Скарвам се с някого. — Тъй н тъй сме приятели, дине развалим килим.-
рата? Ив. Вазов, б) диал. Развалям спокойствието. Пощаджняша реши ди ги нзпетиди.
..Те си легнали. . - ди пладпуват. има ще им разваля нолимeрaшо!“ Ст. Ц. Даскалов.
калйна ж. нир. Зълва, по-млада сестра на съпруга. Надяваш ли се, калино, / бачо ти Кольо Ди
Дойде. Нар. песен. Ще иска тогива и па калйни й Цаки Ди земе такова също нещо.
Т. Г. Влайков.
калмукАн м. Диил. (от гр. καϊμάκι). Калем, голяма цен за навиване на прежда. ВнДи я — по¬
стлала си рогозки под липити. изнесла сн чекръка — ще се отбие при нея. Пи седне. шя суче
нилмунитнme си н шой й разправя. П. Ю. Тодоров.
калд ииреч. диал. (гр. καλό). Добре, хубаво. — Ще ви водя, ама ще дадеше нещо. Ако войводити
се разсърди. мене пай-първо ще бият. — Калд. кали. Ηά, земи'. Ст. Загорчяияβ.
186

камйшев
калели ,м. Дсал. Галош. Нагази в одпо мочурливо място. по благополучно мана, като остави само
оДиния са нилош, Ив. Вазов.
калпазДн лг. Даил, (де.-пер.-тур. kalpazan). Фалшификатор. Руската пол1щи.я намерило дирята
па полските калпазани в старото им гноздо. в Лондои, Св. Миларов.
калпазднски прал. Даил. (от тур.)' Фдлшификдторски. Тун той влязъл в знаменитата полска кал-
пизиисни дружиии, която правеше фалшива руски каймето толкоз азнустио. Св. Миларов.
кдлтдк м. Диол. (тур. kaltak). Вид седло. Седлото иа коня му беше черно — нилтик, боз никаква
украшения. Ц. Гинчев.
калтапулта ж, натор, Хвъргачна машина, катапулта. И скоро пред Солуи поболя полото 1 ош
шатра, Обсада, И почни со бран. 1 Бухтят нилширулшu в зиДовото здрава, Ив. Вазов.
калугерил ж. даал. Каπугеество. Със тази калугерил сачното съм Габрово изгорил. Π. Р. Слд-
всйков.
кдлци ми. (ик-гр. κάλτσα). Потури. Ни изтърканите му еднодневни колци со размахваше
иа всички стрини едни черна, руитиви овча опашни, Босната му я беше закачил. загдето но
е купил нищо от него. Ст. Чипнпгиеов.
калцун .и. нар. (иТ'^' καλτσούνη). 1. Висока до коленете обувка от аба. Който свари до намора
цир/ула из къщата пи бие Ивани, . . . пивлочо ги на краката са сухи-коравс. о иянои останаха
ди шляпаш по нолцуии и чоропи. 3. Стоянов. Чо какви хубава аба си изтъкала. кумице! Дайте
ни зл едни чифт нллцуии ии кръстника, той що ви ДаДо пирите, Ил. Блъсков. 2. Дълъг вълнен
чорап. Опнал Дво пода пад нолоиошо добели черпи килцуии. Д. Калфов.
калъч м. остар. (тур. kılıç). Сабя. Сто гоДапа що сънувах, I дпос видях пи яво: .' Дядо Ивип от
поглица 1 с калъч па избавя. Ив. Вазов.
калиев прил. даил. Който с причинен от калъч. Покажи са сога мурафета. иямл ли цяр. побър¬
зай, . . Та хората отърваш от колъчове рани, но можеш ли до помогнеш но горната птица'!
Ц. ГинчсВ'
кальчево ср. даил. Билка жълт кантарион. — УДарс ли со. момчето ма! Охо. цоли.яш та пръст
о цъфнал! В Ряовица що со отбием пра моята баба До го намаже с колъчово и ди ши го превърже
с одпо парцалче, А. Каралийчев.
кдльчка ж, Диил. — вж. калъч. Каква служби искаш! — Учител — низа скромно Зографи, —
Учител? — вдигни Кламоит ръце ош изненади, — Толкова учители запасаха нилъчнита па
’ околийски почилпици, а та, В. Геновскд. ‘
кдльч-оту м, Дсал, (тур. kılıçotu). Жълт кантарион, кальчево. А после — зехтин и калъчоту.
Таз билки е пий-Добър лок, Й. Йовков.
кам нареч. Диал. Къде. Рочша ми. синним, е зи илши.я Войводи, I Осанки, поглоД, ход а горд юнашки
еед. I ...ким до бяха и ДругишО тини. I по падвахмо назад ош елините иий. Пенчо Славейков.
Ами ким го сърпа. мира? — Джеми недоволно се заозърша, Б. Цесmоеов.
камЗ ж, ,.. Диал. (тур. kama). Клин за цепено^ Ний с Деинл се наговорихме До видим камъни
заеДно, Трябва лост, търнокоп, ками. Й. Йовков.
кдидеашип м, Диал, (рум. câmâraş). Ключар, идгдзнпсе. Ни Молла Сииб на.миршииа со запалели
мигизияши с газ. Мих. Георгиев.
кдматйя ж, даил, (от гр. κάματος), Хубост, гиздавосг. Какво беше рухо, каква нимишия. . . Оная
гαйшαплнс баДжаца. оня ми ши опнат изкъсо копирии, чо кюстек, че елок. чо пояс като слъицо.
Н. Хайтов.
камбйчнд св. даил, Катурна, обърна. Водица плитки, като сени балканска долчанка, но пила о
бързи. . . малко остаиа да мо камбичне с главата надолу, 3. Стоянов.
камелот м, нииж. остар, (фр. camelot). Уличен продавач. ПреД тях минувишо цял налейДоскоп
от парижки типово, тоалети, мода, паплъча от малки. вкусно облечени жена с бързи, изящни
движения, цола рояци от ухouиздuuишолиu нимолоти с вечерните вестници в ръка. Ив. Вазов,
камен препикания старан, Повод за раздори. Отдаването ни част от България на сърбите ще
бъДе еДин постоянен камеи nрещнклинс занапред а ако това подай боже со случи дпос пαпиимои,
утро боз друго що има въстаиао. Ив. Вазов.
кдмйлд ж. ...диал. Приспособление край огнище да подпира главните. Мими възДишо Дълбоко а
се заглежда в желязната камили, сложено в левия ъгъл по огнището. до поДпира цепениците,
К. Петканов.
кдмйляк м, Даил. Растение слез. Ни моста пък, . . се пъстреят синяща метличини а внияиа.я
нлмнл.сн, П. Ю. Тодоров.
камйчкд ж. Диал. Тясна остра ивица земя. Комичната до бостаните, Нали рекохме да соем боб
там, Й. Йовков.
камйш — вж. камъш. Махат Ксхопш бозона 1 нопи.я-тръсте, нимиша, I плясък а крясък До бога.
Π. К. Яворов.
камйшев прал. диил. Направено от кдмиш; тръстиков. Стрелите им била кимшаоба, а на крайо¬
вете ам закрепен твърД изострен камък. Н. Михайловски.
187

камванйля
кампанйла ж. книж. ряДко. (ит. campanile). Камбанария. Слънцето бе слязло някъде над Мостре
и залезът огряваше с мек блясък залива. златисто-розовия граД, извишената наД него кам-
панила и убито червения палат на Дождито. К. Константинов.
камузя се несв. възвр. Диал. Бавя ст, тутам се. Догдето пиеше конят вода. той клекна за собе си и
като се камузешо, изведнъж излетя една сянка изпод моста и се залепи отгоре му.
Ц. Гинчев.	ч
камуха ж. диал, Вид копринена тъкан. Янкула сеДло кроеше. / на солунските сарая“ / от чиста
свила камуха Нар. песен.	_
камчнна ж. диал. Вид фина тъкан. Мори сваке Йованице, / имаш калци от кълчища, ! а джубето
от камчина. Нар. песен.
камън^а ж. диал, Кариера за камъни. А пък баща ти се запиля на пустата му камъннца. . .
И той со объхти, цяло лято камъни вади, А. Каралийчев. Тъкмо бях си извадил камъни за
новата къща. Много со бъхтах на камъницата. А. Каралийчев.
камъш м. диал. (тур. kamış). Тръстика. Тази гоДина съветът на старците набързо взе решение
да се завърши строежът на училището и го покриха с камъш. рогозки и каквото падне. Прс-
сата. Хълмът беше най-високият в околността и от него се виждаше селото. . . обраслият
с камъш бряг на Тунджа и плоското ОДринско поле. Д. Кисьов.
кананйжа си несв. диал, Тананикам см. И като си кананиже, без да довърши. тръгне подир някоя
друга жена. Чудомир.
канят м. и каната ж. Диал. (тур. kanat). 1. Капак на прозорец или врата. Един започна да Дърпа
Двете канати на вратата. да ги затваря. Й. Йовков. 2. Дъсчена ритла на ' кола. Погледнеш
на страна и ти со свят завие. Стои една златна златниничка кола с ритлите, с жеглито,
с канатите. с всичко. всичко. - - — само впрягай и поемай! Д. Немнров. Само чо трябва
да се държим всички заодно. за да но отлети някой през канатите на колата. X. Русев,
каначечек и каначнчек м. диал. (ар.-тур. kınaçiçek). Вид пъстро градинско цвете. От двете страни
покрай пътеката са насаДени шарени цветя. . . — латинка е завита на малки притки. же¬
лезница. алена и морава, каπачечек пъстър, - . — и какво ли не още. Т. Г. Влайков. Па по-
стъкми одно кьоше, по-близо до сокакната порта. и за по някой стрък цвете : малко босилчец,
малко новон, малко каначичек, някоя и Друга гергина. Мих. Георгиев.
канджа ж. диал, (тур. kanca). Кука. Без много Да мисли, Иван грабна една от канДжите — Дълъг
прът с желязна кука на горната си част — и се затири към фигурите. П. Спасов. От ши¬
рокия комин висеше желязна верига с кука на края — канджа. Г. Караславов.
кандйл1 м. диал, (отлат.-гр. καντήλα). Стара лампа, фенер. Той взе кандила от къта, отьде да
навиди добитъка, К. Петканов. Дойчин чу виковете за помощ. запали канДилите и освети
стълбите и стаите на чифлика. К. Петканов.
кандйл2 м. диал, (от гр.). Вид тестена закуска. Пред фурната беше триножникът само на один
от продавачите, Той реДеше на таблата тепаш с кандили. Ст. Чилингиров.
кая^рвам несв. ряДко. (от гр. κανοναρχώ). Пригласям с тих глас, монотонно. Патриархът запя
със слаб глас, а дяконите водно със свещениците канерваха ниско и през нос. Ст. Загорчинов.
Попът вървеше бавно и пееше проточено молитвите, които старият клисар .. - канерваше
със задавения си глас. Елин Пелин.
канерване ср, рядко. Пригласянс с тих монотонен глас. Без да о заучавал ролята си, само по при-
помняне и по канерването на суфльора, той я изигра. Ив. Вазов.
канжул м. диал. (от тур. kanca). Кука на верига. Тя бързаше да отсее брашно за тутманик, а
на канжуля вече ^кроте пълен котел фасул. X. Руств. Майка му каза да закачи котела
на канжуля, а той й го дадо в ръката, X. Руств.
кавйска и канйшка ж. диал. (гр. κανίσκι.) Ястие и питие, с котто ходят да канят за кръщаване,
за сватба. — Сполай ви. . . отговаря дядо хаджи. като поглежДа еднъж кума и ДважД ка-
ниската. Ил. Блъсков. — Минко! да направиш питите възтънки, да ги поДупчиш с пръсти
знаеш — като млаДа булка; Да размиеш малко брашно и Да ги ливосаш, че Да лъснат като
канишки за Великден, кога са ливосани с яйца, Ц. Гинчев.
канйя ж. диал. (от тур. kın). Ножница. Бай ти Велин има цял ханджар—побръкна се той изпод
ямурлука и измъкна от капията голям нож като войнишките. със закривен чирон, Кр. Гри¬
горов. Разкопчаните им палта, цопнати отзад, со издуваха и подхвърляха — и под тях со
мятаха къси ножове и ками в кожени кании. запасани за ремъците на панталоните. Т. Хар-
манджнев.
канонир м. воен. (нем.-рус. канонир). Редник в артилерията. Обърнах со — изправен до явора
стоеше канонирът Цанко; той поправяше износената си куртка и ме гледаше виновно. Г.
Райчтв.
кая-иарасъ ж. остар. (тур. kan parası). Глоба за убит човек от неизвестен убиец. — Разбрах.
ама ще ми дадеш още пет лева ка“-парась- — За пари — лесно. ти само направи каквото
ти Думам, — успокояваше го бай Ганьо. А. Константинов.
188

капия1
кянтЯш м. остар. (тур. kantaşı). Вид тъмночервен скъпоценен камък. Изгориха го в иензгаряем
леи. - . шя събра пепелта в един малък златен съд, всеукрасен с кантати и диаманти, що от¬
неха от левскити челюст. И. Адженов (превод).
кантйня ж. рядко. (фр. cantine). Лавка, будка н казарма, фабрика и др. Над границата пиди мрак.
Около каншипата, където българските власти приютиха турските изселници, лумвит пла¬
мъците па огньовете. Пресата.
кАпяк ж. Диал. Вид нощна птица. Но изведнъж скочи; вик като писък пи каняк префуча в ушнте
му. Изпусни крипчето и побягна към къщи. 3. Сребров.
капа мЯ м. Диал. (тур. kapama). Задушено месо с лук. ПоДир яхнията тръгнаха; оризото, капа ма
от агне, от зайци, печени пилета. Ц. Гинчев.
кяпАн м. . . диал. (тур. kapan). Място, където затварят заловен в чужд имот добитък. Защо им
е капан? Какво ще затварят, когато най-хубавия добитък е взет от държавата? К. Петканов.
Дядо Рачо е милозлнв човек — дожиля му. Мислеше Да закари кривата в капана ни селсъ-
вети. по сега му ДойДе друг ум. Г. Кряев.
капАн-парясъ м. днал. (тур. kapan parası). Глоба зя заловен в забранено място добитък. Щом
влезе някое добиче у мерата му, неговото соколово око ще го видн де ди е н догде не го уловн
н докарив капина.не се оставя.—По колко пари им вземаш нипит-парись?—го пиши мюфтията.
Ц. Гинчев.
капасьз(ин) м. остир. (тур. kapısız). Безделник, нехранимайко, разбойник. Около Търново на¬
близо не се чуваха такива написъзu като към Видин, Плевен, Русе и другаде, но в началото
па май взеха ди загатваш за едип хиримия с бял л/и.Ц. Гинчев. Рядко беше се виждало такова
сшрашио сборище; анадолски турци, зебеци, кюрДн, Диали н нипасъзи. Й. Йовков. Той е бил
и хайдутин, н чорбаджия, и написьзип. и миреи н справедлив гражданин. Л. Каравелов.
капелина ж. остар. (ит. capellino). Дамска шапка. Анки. Ди си туря капелинита. по-добре ще
покаже (туря си капела и гледа се пи огледало) я виж сега, мине! Д. Войнико·. Развързва
внезипто панделките ни капелниата си и я хвърля пи земята. Π. Р. Славейков.
кяпзялйя и капзул11я—нж. ^блялия. Пазачът е въоръжен от главата До петите с ножове, нож¬
чета, пнщове, харбии, а през широките му плещи е преметната капзулня чифте-пушка.
Ст. Заимов.
кяпзамал^н) — вж. кабзяиаπян.— Скрил се в калугерския метох, видели го —допълни кап-
замалът. Ив. Вазов. В турско време е бил капзамалии три гоДиин н все е давил чиста сметки.
Ив. Вазов. — Ние пе можем ди го търпим вече, говорели лицемерните селски капзамали.
които секи Деп биели турските заптии. 3. Стоянов.
капйстря ж. тир. (лят.-гр. καπίοτρα). Верижка и оrлаβияк за кон, бивол или вол. Кипнстрити
изхруптя в устата пи коня, който изпъни встрани красивата сн шия, изпръхтя ведпъж-Дваж
и пое пътя приво към Куиптепе. Ст.Сивриев. Турци сининополчапe, / беглишкн кола пишеха,!
нлядо добри биволе, / бнволе като ангеле, / със копринени чулове, / със позлатени капнстри.
Нар. песен. В Търново в отова време имаше отвъД моста цял еснаф турски цнгатн, които
правеха дребни синджири за юлари и кипнстрн. Ц. Гинчев.
кАпичкане ср. днил. Боричкане. Смях, вик, капичкапе. - . Децата, погнали Две агнета из одаята.
къщата ни главата си ще днгиат. П. Ю. Тодоров.
кяnııчия св. днил. Катурна, обърна. Чнчо му Продан поръчал Ди пимина у тях, щели да изправяш
плети ти градината. Оня ден воловете нм се сборили и го напичнали. Г. Кара^ано·. Надигна
ръка и капичпа криту/ката; Водата изкълколи между съчките. М. Яворски. кяпйчня се възвр.
Георги Апостолов се капичпа чик долу в реката. 3. Стоянов. Но вуйчо използува това временно
объркване та противника н така шибни магарето. че без малко не се кcшнмнaxюe от двукол¬
ката. Ем. Робон.
кяπичнат прнл. Паднал, катурнат. Цели квартали от град ЧонДжу са изравнени със земята. Виж¬
дат се разхвърляни тухлн. камъни. греДн, капимнаmи врити, изпотрошени керемиди. Г. Кя-
раславов.
кЯпище ср. старнн. Езически храм. Храмът св. Георги в София — отколя езическо капище. . .
н сега неосветен, по служащ за християнска богослужба. Пенчо Славейков. Всички раз¬
браха, че пустинникът, който беше очистил това езическо капище с кръстовете и с Христо¬
вата монограми. е спал пи тови каменно легло. Ст. Загорчинов.
капия1 ж. остир. (тур. kapı). 1. Врата. И ще пиправя зи тебе / в градини пови сириш / със Двана¬
десет капии / с триста прозорци джамлии. Π. Р. Славейков. И без това бе тръгнал пасам
с голямо певерие в Душата, но Петкоолу н особено Стапоя тъй много държаха ди се опитиш
всички средства н Да потропат пи всяка кипня. . . А. Христофоро·. 2. Учреждение. Ниверпо
пас изпращат в Пловдив, гдето шрябви ди украсим бесилннцити! кизи стреснато Кaблeтнов,
защото Ловеч пе беше от ония големи кипни. гдето да разглеждат н осъждат съвършено.
3. Стоянов. На другия деп, господа, прочетох в еДнп от местните вестници, че преД голе¬
мите кипни се е представили дeпуτаuн■я от г. П., състояща от Ганю Балкански н прочит.
А. КЯHCTАИTЯHЯH.
189

капия1
капия2 ж. остар, (тур. kapı). Ножница . Тури си ножа в капията и да седнем заедно на чергата·
Н. Михайловски. Но това не бе нито пожар, за да може да го гаси. . - нито пък изваден нож·
за да го пъхне отново в капията, Ст. Ц. Даскалов.
капладжй ж, диал. (тур. kaplıca). Вид дребна пшеница; лимсц.— Горният камък измила аз
мисля да го ковем. — Що го ковете, му отговори Чапкьπьт. наковете го по-скоро и смелото
на долноор.яховчаπuπа каплаДжата на ярма. ДогДе се пооглаДи, чо после Да сипе πобеτчuята,
кому е реда. Ц. Гинчев.
каплама ж, диал. (тур. kaplama). 1. Подплатена дреха. — Аз снощи — започна Димо, — като
си отиде Джурката, легнах си ей там е. на пейката, завих со с капламата. Й. Йовков. 2.
Подплата. Направи на потоπuuата отДолу каплама от втора дъска като дълга кутия и на¬
мести в нея пушката, обвита с плъст. Ц. Гинчев.
капламак м. диал. (тур. кар1аата).Подплата, каплама. С вета голяма въртелка (чалма) на главата,
наметнат с джубъ пожълтяло с оскубан капламак.. .; туй ти е то. горе-Долу, прочутия
Ибраим-паша. Ил. Блъсков.
капланче ср. Диал, (тур. kaplan). Тигърче. — На оръжие! Ставай Майко. младо юначе! Ставай
майкино чедо! пъргаво мое капланче. Π. Р. Славейков.
каплИв прил. остар. Течен. Тогава през първите месеци бива да со дава на детето само канлива
храна. а никога да му со но дава гъста или твърда. Й. Груев. Ледът о твърдо тяло. а кога
со топи, става на капливо, на вода. Й. Груев.
капонй мн. диал. Везни. Преди всичко човек е самолюбие. - . Но от самото това самолюбие се
ражда друга една подбудителна причина, която държи каноните, като не му дава âa отива
до крайност. в. Ступан.
капорал м. книж, остар (фр. caporal). Капрал, ефрейтор. Бях капорал, господине, каза ми. и ми
Дадоха за пенсия скръбната служба на вардач, Бог знай колко е тя за мене no-мъчна. откол-
кото да рискувам животът си на бойното поле. С. Пслико (пртвод).
каиОт м. диал, (фр. capote). Дълга горна дртха, балтон, наметало. Благодаръниъ на този шал и
на моя капот, аз се наДявах, чо пътната ми Другарка но що бъде обезпокоявана в пътуването.
сп. Читалище. — По-скоро! Да бягаме!. . - въстание има? — извика В,. стана, наметна си
военния капот и со фърли из стълбите. Ив. Вазов.
каприцидзен, -зна, -зно, прил, книж. остар, Капризен, придирчив. Той беше един султан с капри-
циозън характер. разДразнителен и в същото време слаб, С. С. Бобчев. Към децата си
тая дама о също много каприциозна, макар и щедра. в. Свят.
капрйция ж, книж. остар. (от ит. capriccio). Каприз. И под мантията на неговата обществена
деятелност под-мъкнаха се Други низки души. които работеха за каприциите си, а но за обща
полза, Π. Р. Славейков. Законите са само за очи. а управлението се извършва по каприциите
на владетеля и на неговите любимци. Летоструй.
капсамунин м. диал. (от тур. kap somun). Гладник, грабител. Я но земай, момиченце. - гръцки
капсамунин. / защото о тоя нароД / турски капаиьз“н. Л. Каравелов.
каптинармус м. остар. (фр.-рус. каптенармус). Ключар на военен склад. СлоД няколко Дни той узна,
че съборената джамия при Марийолини е служела до скоро за склаД и чо ключът от вратата
бил ощо у кaпmuпaрмуиa. Ст. Чилингиров.
каптьрдйсам св, диал. (тур. kaptırmak). Заграбя, присвоя. Без да сме злоупотребили или каптър-
дисали счупено дукато, ние ви предаваме днес тия пари в ръцете, за да ги употребите.както
най-благорозумно знаете, сп. Читалище.
каиуд^ паша м. остар. Главен паша. За една глава капудан пашата даваше Досет ниастъра,
а Кюпрюли — цели петнадесет. Жив пленник струваше иедемедесет пиастъра. А. Дончев
капуджйя м. диал. (тур .kapıc ı). Вратар, портиер. Портата со отвори, колкото да се пропъхнемо
Младият капуДжйя ... но бе някой мустакат юнак, но 18 гоДитната Дъщеря на поп Груя.
3. Стоянов. Час по-късно капуджията на вехтия Махмудбегов маДан залости портите.
А. Христофоров.
капУкехая м. остар. (от тур. kapı и пср.-тур. kâhya). Представител на Екзархията при Високата
порта. По повоД на тая дързост екзархийският капукехая по заповед на Н. Блаженство още
същия час со оплакал на респективния министър. в. България.
капала ж, остар, (гр. καπούλι), Задна част на кон, магаре м др., на която може да седне втори
ездач. Дядо му ще со качи на магаричката. Ще закачи козиняватъ Дисаги на самара. Казва:
„Като се умориш, ще те кача на капулата“. С. Чернишев.
капут1 м, диал. (тур. kaput). Шинел. С ален капут го беше Дарил войводата. П. Ю. Тодоров. Сетне
излизате в двора с тежката, малко тромава похоДка на мъмлъкът чорбаДжия. облечен в
ален капут и с ален фес на главата — като същински турчин, А. Христофоров.
капут2 м. разг. рядко. (нтм. Kaputt). Край, гибел. — Ниц! Да но си посмял! Последното решение
е ни косъм от главите им! — излъга Моко. — Инак капут! Ясна! С. Чернишев.
капуцннер м. книж, ряДко.(нем. Kapuziner). Кафе с каймак, приготвено по особен начин. Ходех
заран в едно кафене, посещавано от емигрантите, и закусвах капуцинър с одна кифла. Ив. Вазов.
190

карагьоз
кЗпуш м . диил. (pyM.câpuşâ). Кърлеж. — Той по ми е зош! — викашо чичо Ко.ао отпушен. — Той
пе ми о зош. Той е одаи иадут капуш. Ивайло Петров.
кЗпчевд и капченка τрнл,днαл. Кдпкакд п чена—до последна капка ;съвсем няма (вода). —Нощес
со скъсал един обръч но бурото а виното изтекло До капна, — До кипни! — До ни пни — кап-
чеиа! Елин Пелин. Злато колното ти души иска. ами вода — капка кαрчепко. Хората кански
ще паснат за едиа глътна. Ил. Волен.
кдпъджия — вж. капуджия. В Европата па по-голомато хотели (ханища) портиерите (капъД-
жиете) со Длъжии Да зиият всички езици. Летоструй.
напъна ж, Даол, Блюдо на возни. — Тия, дето ге изброихте, са вятър — низи той, — Но ако ги
шуращо тях а толкова още иа едната напъна, а иа другата еДпечно само заслуга па Докуз-
мерджаиова — заслугата ще патегно. Ив. Вазов. Стоим проД напън безподобен. I Кой пръв
осто-ще, кой ще логне? 1 До напънати ще плтогие? 1 Часът е нобеп. Ив. Вззов.
кзпъшгчкд ж, Диал. Малка везна. И му посоча сложените и ииреДеинте по стола сечива. и то
било няколко стъкла зи часоказ, реактивни хартия. καΜίτΗκα и едпа цев, Й. Грусв.
караабаджия м, диал. Шивач нд аби. Но око той се беше явил проДи две година ала по-посло е Бъл¬
гария. той пе щеше Ди бъДо вече Бенковска, о прост копривщенски кирлибаДжия. 3. Стоянов.
Бал съм нлй-иапреД нириабаджия, захващах се с различие търговии, пътувах е Цариград,
в Азия. Египет а прооо, по кол по оДио място пе можах до завържа. Л. Стоянов.
к-драЗн м, даол. (тур. karaağaç). Дърво бряст. Що изровят ями I под стар кираич, ! що заровят
нозе I без сълзи, без плач. Л. Кзезвеπов.
карабаджак прал, поазм. Даал, (тур. karabacak). Чернокрдк. Московец се казва то — пе е шоги
с пего: оснерът му е без чот и все с черни ботуша иоД коленете, карабаджак незевенн. Ц.
Гинчев.
карабатйк м. даал, (тур. karabatak). Вид морска птица. Аидреа тръгна към скалите па иоси и
изведнъж видя стареца, който беше кацнал па одпа канара като чер, пършав карлблтак. С. Чер-
нишев. Откъм Добруджанския бр.яг Долитаха боли чайки и нарибатаци с черна крила като
гарвани, А. Кардлийчев.
карабаш м. Диал. (тур. karabaş). 1. Черпонлдвец. който е с черна глава. То оттоглз хаджи Пошър
завъди гълъбите. Ошиапреж имаше само прометини. и после купи всякакви: кαробαтα - - - - чер¬
ни. /μη^η — саиа. кабаца — бола, с мъиичкс човчици като оризоно зърно. Й. Йовков. 2.
Кдлугер, чернокапец. — Вие лъжете. Меио ма обиДи карабашът във Филибе! Пловдивски
митрополит. проклет Гавриил . Ив. Вазов.
парабОла ж. книж, остар. (пол. karabela). Лекд крива сабя. ОсемдосетгоДашиияш старей, гла¬
дил се полската карабела, старата си и ворпи Другарка, Ой. око До можеше тази сабя Ди
говори, би изнизали отначало а До конец байо/исят живот ио атамапите. Ст. Ботьов.
кара-белй Диил. (тур.-др. kara belâ). Голяма неприятност. Уплашиха се тримата авДжии, I зер
то законът е кира-бела; I бро актове, бре глоби, бре Дела, — I по-харно бягай от танваз ви-
Джии. Д, Подвърззчов.
кзрзббсдн прил. Диал. (от тур.). Боядисан, почернен. Телеграфираха на дъщеря си в Бургас. За
тсхяα изпеноДо и радост тя пристигна с двете си по-малка Деца, Тя беше поиопълияли, с
кαuобасαnα косо, с капела и рокли и шруфила, Г. Караславов.
каравайка ж. Диол. Вид птица. Стараят матрос прилича по стария орач. На единия: чучулигата,
пъдпъдъкът и сллеояш; ии другия: рибарят, нара/ейната и морската лястовици со техните
пророци. И. Богоров.
каравйн м. книж. остар. (рус. кдрзвзн). Керван. До сега τъuгoβисτα со е вършало с каравани;
тежкият нароели се състоял ош 500 слонове. С. С. Бобчев.
каравйна ж, Диил. (тур. karavana). Рззлат, обикновено меден съд с две дръжки. Помия зрялото
ухание па есента. ,. слаДнлта пИра иаД караваните, Дето се вирят мармоладеше. Н. Ти-
холов.
каравани ми, Диил. (от тур.). Вид потури от тънък плат с къси крачоли. Ако нашише планинска
селяио Да ба обуле беломорска коравипе или арнаутски риза, то би изпукала До един ош студ.
в. Знание. А няколко души от тях, с широка каравана и с чорапа, . . играеха ио ръченица,
3' Стоянов.
кдрдволз ж, остар. (ит. caravella). Кораб с платна. До брега па Мачиганското озоро видяхме
клриеелота Сайта Мария, с която Христофор Колумб о открил Америка, А. Константинов
каравокйр м, даал, (гр. καραβοκύρης), Собственик или капитан на кораб. Софокъл еДва са спомия
лицето на дядо си, прочут kαраβакир по Черно море. Калина Малина.
карагьоз м. Диал. (тур. Karagöz). 1. Палячо, фокусник. Обикновено uмнuoβuзатарuте са карагьоза
между поетите, способна До нопрαβ.ст минутен офент само чроз звучни ризгллголствувлиия.
Пснчо Славейков. 2. Смехотворна комедия с кукли. Далоч от иас мисълта тук Да осъДам
пиесите, които си играли и се играят днес-за-днес ни нашия уж театър. Ниистаии, те
много чинят при моиотопния а бозобризнай карагьоз, когото представляваш още някои по
■ нюшешати на кафенетата си. Т. Шишков.
191

карагьозчйя
кАрАгьязчяя м. и кяратьязчяИка ж. остар. (тур. karagözcü). Актьор, актьорка. Бащата изблещи
очи. „Какво?! — извикал. — Че аз го пратих в Одрин ди го откъсна от софийските киригьоз-
чнн, и той н тим — пак театър! Ведпага Да му отнемеше ролята. че Дяволите ще го вземаш.!"
Ст. Грудев. Един честен и образован човек пе може Ди вземе сестрата пи едни развратници
н нарагьозчuuка. Ив. Вазов. Излизането пи жети като „нарагьозчuUка'' та сцената бе пий-
срамио пещо. Ив. Хаджийски.
к-АрА-гяу-р^н) м. днил. (тур. kara и ар.-тур. gâvur). Презрително прозвище ня българите,даβяия от
турците. Залъгвани със мир, тъй дълго бяхме пий — / Дви месеца! — да се печелят дни; / гер¬
манци своите приятели ди стегнат, / кира-гяура те по-зДраво да налегнат. К. Христов. По¬
между Черното и Мраморно море / кара-гяуринът в колони гъсти — / пemоми, конници че¬
връсти. К. Христов.
караджЯ м. Диал. (тур. karaca). Сър на. А хубави е. беим, много хубава е пустата гяурка; млада,
с тънки снаги и очи ни караджа. А. Христофоро·. Кроткият û глас, смиреният й вид и ней¬
ните тъжни, овлажнели очи изведнъж го трогнаха. Неговити кръшна караджа бе дошла
сама през гори и планини!' А. Христофоров.
караджЯ2 прил. неизм. Диил. (тур. karaca). Мургав, черен. Отиде Стоян- отиде, / в гората пи ко¬
шарите, / та влезна в егрек големи. / та фина овен караджа, / караджа овен, ялиДжи, / ти
се гостето погосшн. Нар. песен.
кАраджейкя1 ж. диил. (от тур. karaca). Вид слива. Деца. конто си запечени, та не ходят лесно
но себе си, требува да употребяват прн закуската си най-много череп хляб, или ако ядаш бял,
то Да хипнувит и плодове (черни сливи- сливи нороджeйки. . . и круши). Летоструй.
каряджейкя2 ж. диал. (от тур.). Малка воденица на водя. На времето Тошевата михила имаше
едни нaраджeUна ииблизо до реката н махлеицнше меляха паред. Кр. Григоров. Все така гор¬
ниците смъкваха по каменистите пътеки към града дърви. . . и пи връщане в Дисагите им се
поклащаха козниявн чували със смления пи кaрaджeйнama кукуруз. Н. ^холо·.
кярякАч м. диал. Извито дърво над огнище зя окачване ня котле. Доведоха н другата биволици.
Дядо Мирни се зае Ди впрегне първо Връзки. Проклетият гьлчеше през зъби; — За устити
лн ще те впрягам, ма жено! Та сн се извила така па каракач! Вълци ии главата ти! Ил. Волен,
кярякол м. диал. (тур. karakol). 1. Полицейски патрул. А ч-ушини го викаше на конака, защото
през нощта Хаджи Донковия Димо н Заювичиния голак Цоичо ги беше хваиол каракола, че
подпиниле н ходили да хлопаш у Геновица Кеювкаша. Т. Г. Влайкяв. 2. Полицейски участък.
Тя бе тръгнало н скиташе се без да знае къде отива, додето едпо заптие я срещни в тъмнината
и я улавя, та я завежда пи каракольт. Π. Р. Славейков.
к-Арякоп м. днал. — нж. KАракяиджя. Душевните явления; съннща, прнвиждапия (илюзии., ви-
Деиня (хилюишшщииН, се схващаха като поява на Души пи мъртви, па вампири, таласъми,
нарокопe, самодиви. Ив. Хаджийски. Старите плашат с тях децата. кито им разказваш
през дългите вечери страшни истории; как каронон срещнал пощпо време па улицата някого
сн, качил се пи гърби му. дупчел го с дарака си н го карал ди обикаля селото, докато про¬
пеели първи петли. Ил. Волен.
караконджо м. тир. (тур. karakoncolos). Зъл нощен дух като вампир или таласъм. Сянката
ни Хреля се изхлузи из вратата н се изгуби. Страшна пустота ме обхвана от всички стрини.
„Ниистити, нями лн вампири и кираконджов11и1" Ст. Чялиигироβ. Брей че тъмнило. Ако
беше изгряла месечината, щяха Ди го видят очите ми този хубостник, който броди кашо
норанонДжо пн в туй, пи в онуй време. Пресята.
караконджол и каракбнджул — вж. каракяиджя. Още от малък изпитваше страх от гробища,
може би затова, че баби му някога говореше за вампири, нораконджоли и блуждаещи души,
които уж обитавали гробищата! П. Стъпов. Обрече се Ниика на живота... Ни премяна, пираз-
.	ходки, пн хоро. До герини само по тъмно ме пускаха, кога карононджулшпe скачаш и з водата.
О. Василев.
каракднчо — еж. караконджо. Видиш ли сега, стари каракончо, какво сн попраβuл‘' Л. Каравелов.
каракулак м. диил. (тур. karakulak). Боен нож с разширена кято уши дръжка. Ни юнашките
римене блестяха остри секнри ... па поясите им бяха нобумeпи норaкулоци. М. Марчевски.
Като видяха тримата комити, които се изгубиха низ доли, турците се изправиха и в ръце
с извадени норокулоии тръгнаха тапред. Ст. Сивриее.
карамйнест прнл. пар. (от тур.) Черен, мургав. Несъзнателно, като ди дърпаше караминести
биволи в жеги. той нзопна спиги. К. Петканов.
караманец м. диил. (от тур.) Длъгнестя круша, присад. Ни Милки й при-мъчня ди гледа как се
мъчи Ди отвърже торбити н току посегна тя. — Чикий, че аз туки — отвърза тай-после
той н току й нагреба цяла шепа зрели караматцн. Ст. Ц. Даскалов. Над хамбара се при¬
вежда с разперени клопн старият нираминeц — присадът. Сутрин в росната треви
тупкат жълтите прнсиди. 3. Среброн.
караманлнйски прил. диил. Който се отнася до кярямаиляя. Нему пък съвсем пищо пе можем
ди разберем. Той н изказвание таисшини казва, то то турски лн е, карамаπлийсни ли е. . .
нДн. че му разбери. Ил. Блъсков.
192

карезлйя
караманлйя м. Диал. (от тур.). Малоазийсни грък. Тя си изработваше платното, препродаваше
20 на караманлията. който прекупувашо изработеното из къщите, и си скриваше парите.
Д. Немиров. Йоргу е караманлйя из някоя си паланка в Мала Азия. Ив. Вазов.
карам фйлка и каранфйлка ж. остар, Вид стара пушка. Галеше Дулото на някоя карамфилка
пушка с бели соДефени шарки от кондака до устата, А. Христофоров. Старият болярин
излезе на двора, и след него — син му с дълга. сеДъфлия каранфйлка пушка в ръка. Ц. Гинчев,
карандаш м. рядко. (тюрк.-рус. нарандаш). Молив. Един юзбашия ... се намирате в Ловеч, с
карандаш в ръка, 3. Стоянов. Видях, чо один грамаден ногър со приближи с uмпозаπтеоитта
на Бисмарка към нашата маса, в една ръка с карандаш. в Другата — една книжка. А. Кон¬
стантинов.
карар м. диал. (ар.-тур. karar). 1. Положение, ред. Всеки со измънява, само баъ Митар си стои
. все на един карар, Мих. Георгиев. Наблизо до тях беше седнал Вълчо Пипона и със половничка
отпроДе, и май фтасал веке до един карар. Т. Г. Влайков. 2. Мярка, определено количество.
Бях му ходил на гости, да опитвам новата му ракия. . . ама знае да й туря на карар анасона.
Ив. Вазов.
кара-севда ж, диал. (тур. kara и ар.-тур. sevda). Отчаяна любов. Че българи май не страДат от
кара-севда. Вие знаете що е кара-севда? — Да. отчаяна любов, Ив Вазов.
карафа ж. рядко. (ит.-гр. καράφα). Шише (стъкло) за вода. Слугинчъто изнесе от кухнята кара-
фата за воДа и влезе в първата стая. П. Вежинов.
карашък м. Диал. (тур. karışık). Смес. Посяваме есен одно малко ниве само с ченица — другите
нивя сеем с ръж и карашък. Т. Г. Влайков.
карашъчен прил, диал. (от тур. karışık). Смсссн, размесен. Що бъдат замесени две теста от
чисто ченичено брашно и четири-пет нощови от карашъчоπо — изпичат се но по-малко от
60—70 хляба. Т. Г. Влайков.
каращйсвам несв., каращйсам св.. диал. (тур. karışmak). Смесвам, разбърквам, мсся. И по вестници,
съобщения и с всички простени и нопроиτенu сродства смеси, разбърка, каращиса гости с
делегати, руси с поляци. Пенчо Славейков, каращй^вам ст възвр, А бе, Докторе, ква й таз
работа. бо Джанъм? Уж що я пъдиш, пък фирма сте окачили. Сума свят со й набрал вън, - .
Що стане някоя гюрюлтия, аз не се каращйсвам, Ст. Л. Костов.
кйрба ж. диал. Караница, укор. Много карби и навиквания пренесе той, докато се научи на тоя
ред, Т. Г. Влайков. — Махни се ти. Драскачо! глупецо всъпознат! / —— Ритмачо! Ти без¬
честиш почтений за^ят! / — Крадец на чужДи мисли! Кърпач бъз ум. без дарба! / — Без¬
делнико! / — Любезни! Каква е тази карба? Ив. Вазов.
карбалям се несв. възвр, диал. Клатя ст насам-натам. Военният вървеше с привична стегната
похоДка, а цивилният малко се карбаляше, като чо краката го боляха. К. Кръстев.
карбДвна ж. остар. (от пол.-рус. kарбоваисu). Вид сребърна монета. Кога отвориха ковчега му.
найДоха само одна торба с карбовни — за сиромасите и за погребението му. Ив. Вазов.
карбДлка ж. разг. рядко. Разреден разтвор от карболова киселина. Нов дъжд от миризлива
карболка накваси мъ пак от врата до краката, Когато всички со натъпкаха вир-вода от
карболка, излъзъ, чо сме Двайсет и осем души от разни езици и племена, Ив. Вазов.
карвйнн — вж. каравани. В делнични дни Хаджи Ахил ходеше с безкрайните си гащи — карвап“,
с безчислени иmереоm“Π“чеикu и ноунищожими дипли. Ив. Вазов. Той бошъ мой учител в основ¬
ното училище, дето баща ми мъ заведе тържествено, пременен с нови алени катъри и черни
басмен“ карвани. Ив. Вазов.
кардаш м. диал. (тур. kardaş). Брат, побратим. — Добра среща! — Добра и на вас! — отвръ¬
щаме нио, Диню спира при последната кола и участливо запитва: — За къДя, бе кардаш?. - .
За болницата ли? К. Константинов. Аз вече притварям очи и ядно шибам измореното конче
да бърза. И пак омилно шепна: хайде, конче, хайде, кардаш, да вървим, П. Росен.
кардашлйр турско мн, от кардаш. Силата на Арап ага беше в ножа му и в пищовите му. —
Кардашлар — каза той еднаж на своите достове в тая същата беседка. — нам аллах ни е
Дал оръжието, както е дал мотиката и сърпа в ръцете на раята. Д. Талев. — Не падайте
духом, карДатлар — чуваше се гласът на тозлушкия чифликчия. Ем. Станев.
кармина — вж. калевра. Той беше с бяла фuитaнола. джамадан, чепкон с кюлаф, привързан с
черна басма, с калци и червени каревли. Ц. Гинчев.
кар&з м. диал, (ар.-тур. garez). Омраза, злоба към някого. — Ударили го сиромаха за нищо и
никакво. ей там над Сушица в шумака. — Дали нещо по каръз? — Кой знае. - . Нъ вярвам
да е по каръз, ами тъй. Ц. Гинчев. Пръгледπuцuтъ, - . не винаги добросъвестно изпълняват
своята важна длъжност: някога по хатър те но записват действително провинени доца,
Други път по карез записват и непровинони. Т. Г. Влайков.
карезлйя прил. нойзм, диал. (ар.-тур. garezli). Зъл, озлобен към някого. Баща ми и баща му, дядо,
са сърдити — карезлии, .. и на тази сърдитина аз що отида курбан. Ц. Гинчтв. — Каза-
щете му. ама зная ли? Карезлии са те Колю и Генко наш — гонят со, чо зная ли?. Ц. Цер¬
ковски.
13 Речник на редки, остарели ■ диалектни думи
193

кдридлд
карнола м, Диал. (ит. caniola). Легло, креват. Заръча на опия, които стояха при болния. чосто
До отваряш прозорците, които бяха паДилеч ош нириолато му. Начална книга зд анатомия и
физиология.
кйрлик м. книж. остар. (рус. карляк). Джудже. Чипа ма се Ди пе о май удобно. пи толкоз умио
До искаме Да навлечем Дрехите но еДип исполин връз едип кардан. Π. Р. Славейков.
карлюшкам се несв. възвр. диал. Люшкам со, клатя се. Лодката се кαрлюшнαmе и нoлuшито по
обезпокоителен почни, Ив. Вазов.
карма карашйк нареч. диол. (тур. karma karışık). Объркано, размесено. Ному пък съвсем нищо
по можем Ди разберем, Той и изкизапие наисшина казва. ио то турски ли е, ниримаилнйска
ли е. .. карма кирашик. иди чо му разбери, Ил. Блъсков.
кзрнО ср. остар. (фр. carnet). Белсжнип.. Навъсен госпоДии, с нарие и молив в ръка, продължително
со взираше през синито си очила, Й. Йовков. — Гаврилов стаил, взе порошо и се приготви
Ди запише пощо е карието си. Д. Немиров.
карвушка ж. диал. Въртележка. И днес по Воликдои ниαβст нарнушни. иа които се въртят Доцито
по зи одпо червоио яйце. А. Константинов.
каролин м. нииж. остар. (от собс.). Вид стара монета. Досош киролина награда се Дави по всякой
момък, който се запаше самоволен е Судормалт, Ил. Цанков.
кЗрпд ж. диол. Скала, зъбер. Безчислоии мъртви пъпово сшърчеха грозио по безотрадпия този
склон. увеичаи с надвиснали нарпи и зъбера. Ив. Вазов. Весдон по урви, върхове призвоздни, I
по нарпи, из гори вървиш. блуждаеш. Ив. Вазов.
картавеве ср. нииж. рядко. Съществително от картавя. А когато заговореше, той говореше умио
и логично. Съвършено леко и своеобразно нартибено придаваше особена моноши по иого/ая
глас. Г. Кардслдвов.
кдртЗвя песв. нииж. рядко, (рус. кдртавить). Изговарям неясно звука Р. Той говори около Двай¬
сетина — двадесет и пот минути, Като нартавеше слабо, той оживя/аше еднообразното
си роч със сполучливо подхвърляпи закачки към враговете по Дребните и сродни Държавни
иаемници. Г. Кардслдвов.
карток и картбг м. Диал. Свърталище, дупка за живеене. Ано бях на ваше място. исмите до
гледам зимата. пито пък щях До чиним Да ме запращят с иянас хайка, о щях да наглася
картона си някъде е солото и щях Ди со свия в иого До. . . До по-хубави еремепо. Г. Кдра-
славов. Нагазиха в камъша, зи до дигнат прасетата, които чакаха куршуми от самите им
киртоза. П. Цезпакоиоβ.
картбп м. нар. (тур. kartopu). Цвете снежна китка. Почват тогава доцата Ди Дирят из коритата
само божур. бял картоп. сипа потОта и други отбор цветя, Т. Г. Влайков. Къщата бешо
малка, еДпоетажно. . . в дъното пи също тини малко дворче, из което стърчаха сухите
стърноео па останала от есента хризиишоми и картопи. Б. Болгар.
картопус м. диал. — вж. картон. Всяка каруци мо събуждаше от съи, приказните една по одио
онапвахи като ластепцото иа кαрщoрусα. Калина Малина.
картофДр м. остар. (рум. cartofor). Картои-рач. Те си отчаяиа киртофори. В тоя глупав Брого-
воц това и очаква интолагонщиия човек: Ди стапе киртофор. па и пияница. Ив. Вазов . Но
двамата щастливи съпрузи. . . чуха равиоДушно това известие за самоубийството на отчая¬
ния киртофор. шехон съсоД в ПловДав, Ив. Вазов.
картофорство м. остар. Картоиграчество. Но много руско злато се изнася иовъп ощо от навикът
на богатите и аристократите Да харчат милиона по разходна по Европа. Тим чосто со раз¬
сипват от безумно разкошен живот ала в картофорство, или пък съблечена от фраицузнате
ачαиoβαmодиαци. Ив. Вазов.
картуш м. остар. (рум. cartuş). Патрон, снаряд. Аз имах случай до видя шоя роβалбоu у покой-
иа.яш наш приятел и патриот Димитра Горов. зот па А, Кънчев; той го е зоДържал. както е
паднал ош ръката на хорoсш, в който действително само Два кирτутα со останали, единият
празон, другият — пълен. 3. Стоянов.
карус^л м, остар, (фр. carroussel). Въртележка за дсца с кончета, автомобилиста и др. Пра за¬
воя па оДиа алоя се отвора оДиа площ, па която си устииовоии нарусоли и люлки за деца.
А. Константинов.
каруселен, -лна, -лно, прал, остар. Въртелив, като нд кдруссл. Тия луди скокове приличаха по
странна някаква кируселпо игра и всо пак смлените и изтръпнали зрители неволно се стъпис¬
ваха крачно назад. Й. Йовков.
карчанлйя прил. иоезм. Диал. (от тур. kırçm). Болен от карчдн — овча болест, при която сс схващат
краката. Из чувалите по Другите овчари се търкаляха: сареш, трови, която туряш е
ушите иа нирчоплиите овце. сирищо, сии камък. 3. Стоянов.
каршилък м. Диал. (тур. karşılık). Огниво нд стара кремъклия пушка. Натри нαрmилъни с няколко
зърна стрит можду пръстите му барут. затвора го. замери, гръмна и книжната падна от
ножа иа земята. Ц. Гинчев.
194

кастрофилакт
кярък м. Диал. (тур. karık). 1. Леха. Слав разораваше норъинme, пущаше воловете Да пасат нз
ошмулкаинте пивн. Г. Кара^ано·. — Язък, избърборалн няколко чалми, кито че разговорът
ставал не за заклини мома, а за стъпкваното или износването пи едип карък чесън от доби¬
тъкът. 3. Стяяияβ. 2. Бразда. Кукурузоберът пиближава. Стопаните кричит важно нз
дълбоките каръцн, оглеждат стоката си н си правят сметки. Г. Караславов. Тук-тим ре¬
жеха върши н пад оголените мамули, нилеин със зърно н разкривени пиД дълбоките нарьuu.
се мяркаха бели кърпи, блясваха сърпове. Г. Карасляβян.
кясябА ж. остар. (ар.-тур. kasaba). Град. Селяните бъркаха в дълбоките сн кесии, вадеха пета¬
чета н купуваха гевреци н симитн за децата сн, скъп армаган от насабаmа. Ст. Чилянтирон.
Бях момиче, когишо ходих с чичо Станко в ЕДрепе да видим татко в затвора. Голям гриД,
голяма косиОи. П. Росен.
кясябалййскн прнл. остар. (от яр.-тур. kasabalı). Граждански, градски. Обезпокоителните слу¬
хове. че турците ще ди колят шия пролет, пе са чужди и пи насибалuйскume хоро. 3. Стоянов.
касабялйя м. остар. (от ар.-тур. kasabalı). Жител на град, гражданин. — Вашите кисибилин —
подзе пак чичо Морнн — си чуДти хоро; като сенки — не можеш ди гн уловиш Ди си побъб-
риш. Ин. Вазов.
кясабеискя и наслОя^ни прил. Днал. Граждански, от касябя. — Ходи бе Стоене, ди идем в дол-
пата мохла Ди се позеленим пи насибeнскн моми, казви Петко, сп. Китка. — Ех, бре ситко,
кикво е тази китки. да пе е от някоя нисабяuска мома. и пък този питки ди те е оплакано'!
сп. Китка.
кясябйия ж. диал. Малка касаба, градче. Пред кръчмата е път кръстопът; единия ош тях воДн
към ближната кисибици Овчаги (Провадия). Ил. Блъсков.
наслоява ж„ диил. Гражданка, жителка ня кясябя. Ди ми доДн мене еДни незнайно, кой зпае от
какъв сой — нисаб.янна. . . че и аз жива ди бъди ди излязи пред две комшийки н със снаха, с
отмяна ди се похваля. сп. Китка.
кясявет м. диил. (яр.-тур. kasavet). Грижа, безпокяйст·я. А борча аз ще ши плитя, дядо Хаджия.
Ти пе бери кисивет за пего. Т. Г. Вляй^в. Мори Недо, бели Недо! / Ним бери кахър, кисавет, /
аз ти узех тънко платно. Нар. песен.
кясЯрня ж. кннж. остир. (от ит.). Казарма. Най-после беше решено ди се отделяш българчетата
в отделни кисирпи. П. Хитов.
касатура ж. Диил. (тур. kasatura). Войнишки нож, щик. Те разказваха пи четири стрини зи бе-
сепието, смеяха се. подиграваха се как пламeлu жените н простирали ръце към беснлиицити,
как еДит от тях щял Ди ръгне едни със свояти насаmура. 3. Стоянов. Чиушинът отвори
път с приклада па пушката си; — Дръпнеше се ош пътя ми, че ей сега ще кажа ни искери
да ви тоДупчи с каситурите. Д. Тялен.	■
населя ж. диал. (ит.-гр. κασσέλα). Сандък. Учил бе Стефо Церски в Преспа шест годнпн дърво¬
делски занаят. После отвори н свой дюкян н беше добър майстор — ... то пиU-uзнусье мо¬
жеше ди пишари косели за чеиз с кубелия капак н цялата с цветни тенекии и пирончети.
Д. Талев. ·
кяскАиджaлЬк и касканджалък м. диал. (тур. kıskançlık). Завист, ревност. ЕвгенН позочу тия
думи н чувството ти наскиuДжалъка я посети. Ст. Заимов. СпореД твоя наскапджнлък ще
я поправиш Да ти посее рога. Π. Р. Славейков.
кясканджйя м. Днил. (тур. kıskanç). 1. Завистник. Масхир е па възраст 38—40 години, голям
каскипДжия, отмъстителен, голям рушветчия. Ст. Заимов. 2. Ревнивец. Едип касканДжйя
приви една желязна ракла Ди заключи жеиати си да я пе виждат людски очи. Π. Р. Сла¬
вейков. Не го земай, той е много касканджия. Π. Р. Славейков.
каскАидйснαм песв. Днал. (от тур. kıskanmak). 1. Завиждам. — Тъй Де. Донзкижн се. . . за глупо¬
вати му пнеси. Ей, Магьосниче, проклето човече сн. Много си талантлив, ами страшно
каскандисваш, брей! М. Грубешлиевя. 2. Ревнувам. — С оная повлекопа ли отиде ди при¬
казва? — Че какво като приказва със Стоянка? Ди пе я „наскапдисваш“I Ст. Чилингирян.
каснЯче ср. диил. (от тур. kasnak). Решето, сито. Козини се нилива До половината с води и се под¬
клажда н когато водата заври с ключ н начене да захвърчи нагоре, четирите насnамemи се
попълиювит с пашкули и се затваря капака. Зях. Княжески.
кЯстер м. и кастерче ср. днил. (от гр. κασσίτβρος). Калаен съд за ракия. Милкоии нзлязва из къщи,
понесли на малък поДпос кастер с ракия. П. Ю. Тодоров. Вътре баракити е декорирани с
килими, по които си окачени гайди, кавали. кастери. А. Константинов. Найден. Дотесн ми
ракия, Милконо. Милкано. Подови му кастерчето с ракията. Р. Стоянов.
кастор м. днил. (гр. κάστορας). Бобър. Като кистори, кой та слънчев пек / край Дунови изкарва
си главата, / а вътре своята опашки крий, / когато риба Да измами смята. К. Величков,
кастрофилакт м. истор. (гр. καστροφύλακας). Началник на крепост. Че как пе те беше страх,
братко. да те видят н ди те познаят. Де що ими насmρефuлакmи и наmeпанu отсам н
оттатък граиниаmи и сянката ши помпят. Ст. Загорчинон. Още в горския Дворец кастро-
филакт Евстратнй му доложи за стопилото в Ааропевата къщи. Ив. Вазов.
195

катавасйя
катавасйя ж. остар. (гр. καταβασία), Църковна песен, изпълнявана от двама певци. Той знаете
наизуст много тропари, ирмоси и катавасии. Когато оставаше сам т. землянката или около
лагера в полето, той се пееше тия песни с благоговейно умиление, Й. Йовков. КaUмaкaмuпъш
от своя страна чете на Ивана строга „катавасйя“ и го заплаши с връщане назаД, ако со не
научи да се преструва, Ст. Заимов.
каталани и каталанци мн. истор. Испански авантюристи, разбойници из нашите земи. Край
егейските талази / споменът со още пази / на пиратските Дружини — / катaлaпu. сара¬
цини — / орди диви, кръвожадни, Ив. Вазов. Мислиш ли. чо тъй лесно забравих оная вечер,
когато ти ме спаси от пияните каталанци в кръчмата „Златният щит“ при Цурулон>. Ст. За-
горчинов.
каталански прил, остар, Прсстьпничсски- злод^сйски. Бре, Даскале, този каталонски син, защо
го не тосьд“ш малко. като доде у дома, хич но ме слуша, Ил. Блъсков. През морята ли щъ
мине / агарянците да бий, I ил‘ атонските светини от пиратските дружини 1 каталански
Да прикрий! Ив. Вазов.
каталеткйна ж, диал, Жена или добиче, котто ражда всяка година. Па и тъщата като забър-
бори — Стоилка такава, вика, Стоилка онакава. . - Тя о, дума каталеткина, Щъ ти народи
Дечурлига. Какво що ги правиш! Елин Пелин.
каталясвам поив.. каталясам св. диал. (от гр. καταλύω). Капвам, премалявамот умора. Лънко. . -
никога не беше виДял баща си да спи, дори да лежи. Кога си отДъхваше този човек? Не ката-
лясватъ ли за сън. Г. Караславов. Имам цял час път и съм каталясал от глаД. А. Кара-
лийчтв.
кйтана ж. разг. ряДко. (от унг. katona). 1. Висок едър кон. СлеД тях, ето ти двадесет и пот
Дути кавалерия от конвоя на високи катани. Н. п. Филипов. Защо ми е тая зомя, която и
русите но искат? Ей. зъмя ли е това нашата? Видяхте ли руските катани? Със стълба
да со качваш на тях! К. Константинов. 2. прен. Висок мъж, жена. — Право да си кажем:
тъ са си лика-прилика — каза един. — Тя е гойно сръбско свинче, той о маджарска катана —
смеете со Друг. Ив. Вазов.
катарйга ж. диал. Подвижна стълба. — Бабо, дай одна стълба! — Чо ние катарага нямаме.
Ст. Ц. Даскалов.
катарджйя м. диал. (от тур. katırcı). Който кара или пасе катъри. Той й каза, чо съм катърДжия
от манастирът. Тя повярва и се услови Даже с мъне да съм “ наберял някакви билки трева.
3. Стоянов.
катйстнма ж, диал, (гр. κατάστημα), Магазин, дюкян. „Ето ти тефтеря, прочети и плащай“. —
Че тук няма моъ име забалъжено? — Аз тъй я карам, алафранга, — Ти с такава катастима
скоро що хвърлиш топа, Ганко, Ив. Вазов.
катафрактарий м. истор. (гр. καταφρακτάρ>ιοσ). Тсжко въоръжен войник. Похлупени по лицето,
гърчеха се катафрактарии, покрити с броня на одри парчета.. Н. Райнов. По-назад и отделно
вървеше малката купчина катафрактарии на Вриения. Ст. Загорчинов.
катая се несв, възвр. рядко. (от рус. кататься). Пързалям ст. И тя умеете да се катае, но нямаше
поДходяща пола и спортни обувки, А. Гуляшки.
катепан м. истор. (от гр.). Длъжностно лице в миналото. Както беше ръД, начело на трапезата
седеше ДавиД Мокри. а от Двете му страни бяха со разположили митрополитът Вuиарuоп
и катъпанът на ОхриД Петър Чурило. Д. Талсв. — Царски люДе идваха ли да ви погостят?—
Но, твоя милост. — Ами катепанът. дето стои в Дuaмπол, тъй да ви повиди, да ви погали..
Ст. Загорчинов. Де що има кастрофилакти и катъпани отсам и оттатък границата и сян¬
ката ти помнят, Ст. Загорчинов.
катехйзис и катнхйзис м. (гр. κατήχησις). 1. църк. Кратко изложение на християнското вероу¬
чение. — Ето, тука са сяДали учениците. Нямали са моливи и тетрадки. А учебните прод-
мети? Те са били само три: катихизис, псалтир, часослов. Пресата. 2. прен. рядко. Попу¬
лярно ръководство, правилник. Каравелов се хвърли в борбата, високо Държащ в ръка зна¬
мето, на коото са написани горните три принципа, станали отпосле заповеди в хъшовския
катехизис. Пенчо Славейков.
катйл(ин) м. разг. рядко. (ар.-тур. katil). Убиец, престъпник. Ηά — той разгърна ръце, — убийте
ме. Катили! Катили дошле тук, хора дето са лежали из тюрмитъ. Й. Йовков. Аз волните
си дни не можех да забравя. / там в дупката заврян, с катили наедно, — / къДето светлинна
през мъничко едно / окно се вмъкваше. Пенчо Славейков. Онзи катилин, рекъл, си дошъл от
Влашко, ама~ ний пак що го пъхнем в тюрмата, ний знаем кой ни запали саплъците преди пет
гоДини, Й. Йовков.
катилясвам πесв.. катилясам св. — вж. каталясвам. Искай се и ной и да копае. и да возрива,
Ама като е така, глодам я, не може да кара с другите. Катилясва от изморяванъ, И пре-
малява и. Т. Г. Влайков. Цял дън, от тъмно зоре до голяма вечеря бордеят се не изпразняше;
часа по два се запираше и чак пюгива нашите търговци со прибираха в къщя, катилясале от
шетαπ“е, Ил. Блъсков.
196

кафтан
катрям се песв. възвр, диол Катеря сс. Симо пръчът още ходеше наоколо, китряшо се по плета
на градината и смулешо листата па фиДанната. Й. Йовков.
катък м, диал. (тур. katık). Прибавка към хляб (сирене, масло, сланина). Дано Кремъка го пог¬
ледна. стана от мястото си. извади от Дисагите хляб и катък и седпа До похапне малко.
К. Петканов. Народа каруцата като малка стаичка, след това напълни торбата па мъжа си
с хляб и катък а зачака. К. Петканов. Какво ли ми е щурала Дпос мама за катък? Т. Г. Влдйков.
катъри и кзтЬекнlлfя. (катър м.. катърка жг.) даал, (от тур.). Обуща. Той беше мой учител в основ¬
ното училище. Дето баща ми мо заведе тържествено, пременеи с пови алена катъра и чории
басмеии карваин, Ив. Вазов. Димитър едва си намираше място от радост, Кин го беше
стегнала майна му. Нова натърна, шарочък пояс. чории прищапнита бечвични. . . Цв. Минков.
катърки ми, (кдтърка ж.) диал. (от тур. kıtırdı). Пуканки. А окол тях поДскачит Дечицата но
иай-стараят Дядов Либенов сап, и Хаджи Генчо ам раздава котъркс, самет и мекички. Л. Кд-
равелов.
катърчс ср. диол. Съд за пукане на пуканки, кдтърки. Кака Митри донася ситни царевица и сваля
от мусапдраша катърчото, К. Петканов.
кдгъчец м. диол. Малко катък. И тръгна ли зорап за училище. мами що ми шурио в еДно торбоицо
завит в кърпи комиш хляб а нещо катъчец. Т. Г. Влайков.
кдук м, остар. (тур. kavuk). 1. Островърха старовремска шапка. Там се издагашо Доста голяма
Дървоии постройки „Цирк Театър България“, с няколко поДвижии рекламни Дъска около
входа, иа които ной-примитивно бяха пирасуваиа някаква Дервсшс с науци. К. Константинов.
Облечена в пой-страини, пъстри облекли., с висока, асщuoеъuхи киуца, и въоръжена с пий-раз-
лачии оръжия — то със самия си вид всяват трепет и ужас у мило и голямо, Г. Дръндаров.
2.	Шаячна качулка с дълги краища. Но когато ошиДоха на следната вечер, помериха ‘го увит
с киуца и шалове, сякаш боше привързан зи кревата с триста и трийсет върви! Ст. Ц. Даска¬
лов. Като го гоиял така, развързал се ноунът и подиол от главата му, Π. Р. Сла¬
вейков.
каунка ж. Диал. (от тур. kavun). Вид крушд. Това шун е круша, това нлупна — ше со зелени още.
Т. Г. Влайков.	·
кдунче ср. диол. (от тур. kavun). Пъпешче. — А ии теб Ниумче? — Аз искам наунчо! Чичо Стоян.
кау^ин) — вж. гяур. Новата сила, която пαтъбиmе в гърДите ио помириито киури, блестеше е
погледите им, които ставахи все по-Дръзка, изливаше се в буишовнате песни. Д. Тдлев. —
Та си нибахатлия. наурип проклети! — завикала шя. Н Хайтов.
каурка — вж. гяу ркд. „Каурко, оставям то жива — ела в харема ми!“ казал й убиецът па мъжа й
в пай-голомия разгар па клането, Ив. Вазов.
кдурски прил. Диал. Гяуреки. — Зо кого е ей шия киурсна рокля? попитал той, като забелязал
модерната кройка. Н. Хайтов Намръщи се ходжата Сюлемии и замига. — Всичко, що ие е
турско, о клурсно, Б. Несторов,
кауш м. остар. (тур. kavuş). Отделна стая в затвор, килия. Всеки Деп и по цял ден извеждаха
затворниците от каушите и ги водеха по разпит, Д. ТалеВ' Нае можехме До виДим чрез
тясното прозорче па своя кауш множество заптие. 3. Стоянов.
кафздЗе м. Диал. (др.-тур.-пер' kafadar). Другар. Родата си по искаше Ди види. нафиДирито му не
искаха пък него да видсш. Мих. ГсоргиеВ'
кдфалгйя — вж. кдвапmия. Стомболое прибави, чо пай-иопроД ще направи Дружината една ни-
фалтая на еДии от селските хармана. ЗовеДохо ни па еДин харман сроД селото. гДото Дей¬
ствително беше приготвено яДене зи Дружината. 3. Стоянов.
кдфйнд ж. Диол. (срхр. кафанд). Кръчма. В близост боше кифаиато „Два побратима“. Ст. Дичев,
кафански прил. даол. (срхр. кдфански)' Кръчмарски. При това ръковоДството па „Радаопром“
с лона ръка пусна ии пазара в големи тиража различни кафииска песни а нскаu запаДии тан¬
цова мелодии и поспи със съмнителна художествени качества. Пресата.
каф^-оджД ж. диол. остор, (др.-тур.) Стая с огнище за варено на кафе в турско учрсждснис.
В кофо-оДжи со намираше уж затеореп млад турчаи, . . със сробъроп лаис през вратът от
тра-четири ката, 3. Стоянов.
кдфстСрия ж. нииж. рядко. Кафеджийница, закусвалня. В Ню Йорк има пой-разиооброзпи заве-
депис, къДото човек можо до со нахрани. Има ресторанта. голоми и малка. кафетерие. авто¬
мати, . . Кофотораишо си тo-пαраДяи забодения, В тях се хuαисш обикновено хора със среДии
Дохода. Тук няма келнера. клиентът сам си услужва. Г. Бслсв. Бопко забърза нагоре по Осмошо
авеню. Колко чосто бяха се разхождали по този булевард с Петруичо, Ето и кофетерн.ята.
е която пиха заедно кафе първата сутрин слеД Беиновото пристигане, Ал. Бдбек.
кафо-шанган м, нииж, остор. (фр. cafâ-chantant). Кдфснс с псвдчки. Канцеларският нароД хук¬
ваше из улиците, разливаше се по четири страни и след малко изчезваше в кафенета, нафо-
шантани и прочие Даиаови делви е столицата. Ив. Вдзов.
кдфтЗн м, остар, (тур. kaftan). Вид горна дълга дреха. Подир смъртта пи този госпоДар що Да
иимеряш в палата му, токо еДии с злашо шиш кафтап, едиа чалма, няколко пассu, едпа
197

кафтаиджййница
пипици и еДни солница. Π. Р. Славейков. Наистина ниД зеленото сетре Левски носеше стар
тъмен кофта, н широка чалми скриваше непоДбръснатия му врат. Ст. Дичев.
кафтаиджййница ж. диил. Кафтанджийски дюкян. При моста от нафmaиджийпицaτa си иод-
никпи мъжът пи Велико н извика нещо но Китил Хасу. Ст. Дичев.
кафтанджийски прил. Днал. В който продават копринени платове. Когато видяхме в кафтан-
джийскато чоршия, всички изтръпнахме. К. Величков.
кафтар м. днил. 1. Вид едря планинска трева. Тръгна Чер Ивии пагоре. Жажди го налегна, по
възлезе пи връх па Стори планини, ни връх Амбарuuа. Дето Кралн Марко едро жито в хамбари
насипвал. Дето косил буйно трева — зелен кафтар н бял белур зо коня си Шорколия. Ламар.
2.	Покривка за стар кошер от такава трева. Приближи се шой До еДни старо тръвпи, улови й
кафтаря. спе го. улови я горе зо върха. . . нивеДе я малко към себе си. Ц. Гинчев.
кафтя песв. Диал. Кляекям, издавам звук, характерен зя лисица. Лисиците по Типова могили
кифтяхо, и някои дебнеха край геройските курници зо майски пилета, за кокошки н юрдечки.
Ц. Гинчев.
кахкибрйт м. остир. (тур. kavkibritı). Някогашен кибрит ня книжни изрезки. Довечера ще му
чуеш гласа. Ще отида на лозята н ще го туря под стария орех. И отдалеч — с малко кох-
кибрит пи еДна върлипа. Право ти казвам, целият граД ще се разтърси. Ст. Чяляигяряβ.
кахпелина — еж. капелина. За еДта кахпелина. гр. 164. За друга кахпелииа, гр.155. Д. Войнико·.
кацавейка ж. рядко, (рус. кацавейкя). Къса до кръста горна дреха, която не се закопчава. Сич-
ноτе ми облекло състоеше в тънки гащи и еДта кацивейки пе по-дебели от гащите. сп. Чи¬
талище.
канило -ср. Днал. Курник. Отпрегна воловете. остави ги свобоДтн из Двори, и сам шой улови тег¬
лича и избушо нолeсuuка към нaиилоτо. К. Петкано·. Няколко кокошки мнпаха край нямата
Милко, влязохо в нацилоше и се сгушиха зо сън. К. Петкано·.
качак м. Днал. (тур. kaçak). 1. Беглец, дезертьор. Уплашиха се тримата овджии, / н тримата
изчезнаха в шумака; / та бягането нямо страх пн срам — какво ще му поправиш пи камоко?'
Д. Подвързано·. 2. Контрабандирана стока, обикн. тютюн. Може би контрабанДнст ди е
прослеДеп н оставил някъде тютюн от кочаки. Н. п. Филипов.
качамйлка ж. диал. 1. Бъркалка за кячямак. Стоеше [девойката] всред тях [мпинарите) преД
самото огнище с ночомилно в лявата ръка. Н. п. Филипов. 2. Късо дърво на каруца, ня което
се закачват щрангите. Откачиха тегличите от камаюилниme. Снеха юздите па конете.
Т. Хαрмаиджяев.
качарйк пиреч. Днал. (от тур.). Тичешком. X. Кости (Като изважда от кесията си пири н пи
Райчо) — НИ. Ди отиДеш ничaран Ди земеш сол. Д. Войнико·.
качка1 ж. пир. Каче. — Мири булка, мири спахо, защо сн преместила брашното в тази качко,
мори? Ами нали ще се умирише на туршия? Г. Кара^Ано·.
кйчка2 ж. спец. (рус. кйчкя). Клатене, люлеене, люшкане на кораб. Кичката н воят ти вятъра
се уснлнхо. Момчетата здраво се хванаха зи лопатите н гребяха мълчаливо, емонвойни всеки
миг ди почне. С. Чернишев. Те са приДобилн умението спокойно ди ходят по палубата н при
най-силни морски начкa. Пресата.
качна св. диил. Окача, закача. Събух бавно н внимателно панталонките. качних гн ти пнренмemо,
духнах лампата н си легнах. Ст. Ц. Даскалов. Цялото село излезе ди види как машината
сама ще жъне н връзва. Коч/ахи я с трактора машинистите, подкараха я. Ст. Ц. Даскалов.
качуна се св. възвр. диил. Катурна се, изтъркаля се. В тъминтити дяволи ме препъна. кочупох се
из стълбата н толкоз зле, гДето и до сега се чудя кик оживях. Летоструй.
качунчица ж. Днил. Цвете минзухар. Две се цвекя сговаряли—/ кичуuмuцa н трендафил. Нар. песен,
качурна се св. възвр. диал. Катурна се, съборя се. Двомииа приятели срещат мечки. Единият,
щом я видял, покатерил се пи срещното Дърво н се отървал. а другият. като се видял оставен
от другаря сн. кичур/ил се долу н се престорил па умрял. Летоструй.
кячърдйсеяне ср. диил. (от тур. kaçırtmak). Даване възможност на някого дя избяга. Какво го
интересуваше той, за Ди прегърне делото му като свое н до потесе тежината пи отговор¬
ностите за укривателство н ничьрДйсванe едип политически престъпник. Ив. Вазов.
каш м. диал. (тур. kaş). Издигната част ня седло. Неговото седло беше старо, сърмено — от
младите му години. с висок каш н пеш. Ц. Гинчев.
кашандйсам се св. възвр. Днал. (тур. kaşanmak). Зя добиче — изпикае се. Кито се отмориха
всичките коне н се кошапднсаха, РошнД беевият сеизип им даде команда Ди гн въведат в яхъ¬
рите поД стария сирай. Ц. Гинчев.
кашерджйя м. диил. (тур. kaşercı). Кашкяналджия, сиренар. Когишо вечерта стигни в кръчмашо.
пиеДпо с Методи, заварн н двама търговци — кошерджин. Те току-що бяха се разплатили
със селяните за млякото. Й. Йовков.
кашмер м. диил. (ар.-тур. kışmer). Присмех, подигравка, срам. — Харни ви е немупнзюато,
ийол. ами туй, дето господи пе зачитате и света Богородица вземате та кашмер. хнч мн
198

кебе
не харесва. Т. Караславов. — На. вземи, купи. каквото си щош, само со махни оттука. Що
станеш за катмер на хората. Ст. Чилингиров.
кишмерн-рна.-рно, прил. рядко, Прилагателно от кашмтр. То Двама бяха честна Двойка I и любеха
се. но — уви! / Между им трети со яви / и станаха кашмерна тройка, Хр. Радевски.
кашмеря се носв, възвр. Диал. Подигравам ст. По-хубаво е да имам юначен мъж и да но е при мене,
отколкото Да ходя вДовица и всеки да со кашмерй с мене. К. Петканов. Ние затова сме со
били във войната — сега да ни се плезят малчуганите. С куция ми крак да со кашмърит. а?
Срамота! Г. Красв.
кашнат прил, диал. Пернат, смахнат. Като се смее и шегува с тях, тие мислят. чо и тя е като
тях луда и кашната. Т. Г. Влайков.
кашнйк м. диал, Ситно нарязани картофи, печени с брашно. — Мижо Батала — обади се Друг. —
барем като на гости що има ли катнйк? — А бе, за кашнйк, не зная, но по еДин печен картоф
все ще се намери, Б. Несторов.
каице нароч. диал. Как, как така. Дохожда ми на ум кои бяхте Ваша милост, каще да не помня.
А. Константинов.
ка’щяло нареч. диал. Кан, как така. — Абре, ка’щяло да съм ти рекла тъй, Дечо? Нали ти каза
да го поуДариш малко само, колкото страх да вземе и друг път да но посяга*. Чудомир. Упо¬
ритият селянин най-после стана, като посочи Брайкова, — Кмет е още, кащяло да не дой¬
де! — Нямам работа там — отговори Брайков запечен. А. Страшиммров.
кая ж. диал. (от тур. kaya balığı). Вид риба. Тя раДостно со суетеше край котлона — пържеше
пряспа кая. С. Чернишев. В няколко големи халвени кутии, запоени с калай, бяха мариновани
кая и одър морски кефал, ловен с бомби чак към залива зад Емине, П. В^жинов.
каяк прил. нейзм. диал. (от тур. kaya). Силен, смел. Колкото и да е сорт, колкото и да е каяк. - .
все и он щъ е патил по нощо. Мих. Георгиев.
каямет м. диал, (ар.-тур. kıymet). Облага. Тъбо ти со струва кой знае какъв каямет ще стане,
ако станеш казанДжия. Няма нищо да стане, ти пак ще си даскал Петко. Π. Р. Славейков,
каятя несв. диал, (от ар.-тур. kayıt). Заверявам. — Как? Отивате ли? — А тескъръто си кон¬
тихте ли?—Тоскерето? — викнах аз. — ах. забравих! Дявол го взел! Ив. Вазов. Бояха
му со и каДии в мъхкъмъто, / че беше каятил на много тескерето. К. Христов, каятя се
възвр. Аз извадих из пазвата тескерето си и го погледнах, То беше извадено връз друг човек.
на мое име. Но трябваше да се каяти и аз тръгнах бързо към конака, ИВ. Вазов.
каяфет м. разг. рядко. (ар.-тур. kıyafet). Външен вид, външност, облекло. Инак гостите имаха
обикновения каяфът на някогашните харамии. Π. К. Яворов София имаше две години като
столица. Аз я посетих тогава, идейки от Берковица. във величествен каяфет: носех златни
сполети на черния редингот с жълти лъскави копчета на гърдите, Ив. Вазов. Никой но смееше
да носи явно оръжие, освон ако се преоблечеше в турски каяфът и отиваше негДе в странство,
Ц. Гинчев.
каяфстлИя прил. нъйзм. разг. ряДко. (ар.-тур. kıyafetli). Прилично облечен; изискан, приличен.
Отворих прозореца, огледах со на еДинственото здраво' стъкло, усмихнах со оДин-два пъти
на себе си, поклоних со и като намерих, че съм Доста каяфътлия, приготвих со да бъда приет.
Хр. Радевски.
квадрйга ж. книж. остар. (лат. quadriga). Колесница с две колела м четири коня. Сънувах граД
от стари. стари времена. / Шумят квадриги в улици гранитн“. Ем. п. Димитров.
квадрирема ж. книж, остар. (лат. quadriremis). Кораб с четири реда гребла. Той заповяда да
излязат квадриреми и се качва сам с намерение да помогне освон на Ректина, на много други
лица, Й. Йовков.
кваря носв. диал, Покварявам. Нека всякой пито и говори, както иска и както знао, но защо да
го но осъждат всички, ако той квари общото добро? Ив. Вазов.
квйрящ прил, книж. остар. Който покварява. Всяка генерация. - . е носителка на нов, на свой
мир чувства. мисли и настроения, които се рват към израз. за който старите сроДства са
не само недостатъчни, на и кварящи образа на новото. Пенчо Славейков.
квйпрокво ср, книж. остар. (лат. qui pro quo). Недоразумение, бърканица. Такива недоразумения
често се случват в живота—най-неправдопоДобнито сплитания, най-изумителнито фарсове
и квипроквота. Ив. Вазов.
кебарин м. диал. (от ар.-тур. kibar). Знатен, благороден човек. Тъб те разваля кебарлъка. бил си'
Даскал и кебарин и сега не смееш Да оставиш кебарлъка и да станеш казанДжия, Е, зор ще
се очерниш и щъ ти се напукат ръцете. Π. Р. Славейков.
кебарлък м. диал. (от ар.-тур. kibarlık). Надменност. Теб то разваля кебарлъка. бил си даскал и
къбарuπ и сега не смееш да оставиш кебарлъка и да станеш казанДжия, Е, зер ще со очер¬
ниш и ще ти се напукат ръцете. Π. Р. Славейков.
кебе ср. диал. (тур. kebe). 1. Късо наметало от груб вълнен плат. Месечината светеше в гърба им,
та не виждах лицата им. Двамата бяха по-високи и по-широки, с тежки кобета и високи
гугли. А. Дончев. 2. Дебел вълнен плат за постилане или завиване. Окол нея со въртяха
I
199

кевгйр
Златка н Верки. ЕДпита я намяташе с дебел шал. другото й покриваше коленете с китено
домашно кебе. Т. Г. Влайков. Тя полегна на одъра, постлан с меко кеmлeπсно кебе, сложи
една възглавница поД главата си и затвори очи. Й. Йовков.
кевгйр диал. (от пер.-тур. kârgir). 1. м. Каменна или тухлена сграда. Вечер при мъжделивото
осветление па лояиато свещ. поД средновековната кевгири н снероскърпeниme шатри или
бараки. . - колко ли пъти си се събирилн уморените от робота търговци н кш/жари. Ив. Д.
Шишманон. 2. прил. пеизм. Зидан, каменен. Ханът, пред който сеги седеше бие Петър, бе
батъов му. Още седем такива кевгйр сграДи се редехо в чиршияти — все теговн. А. Стря-
шимиров.
гевря се тесв. възвр. диал. Плезя се, лигавя се, глезя се. Вътре в Дворът с нас заеДпо влязоха и
малките турчети, конто пе преставаха още ди ми се кеврят. 3. Стоянов. Чуваш ли. ходжи,
хем посъДи Пенча, зере, твърде лошо приви; не ме слуши, посреща ми приказката, кеври ми
се. Ил. Блъсков.
кедер м. Днал. (ар.-тур. keder). 1. Грижа, тъга, скръб. Първица лн е, рекох, ди бъДе чиляк с някоя
нужди. Кой не е пещо кедерлия? Твоя кедер пе е Днп голям. Т. Г. Влайков. 2. Телесен недо¬
статък, недъг. Да сн е н шя мома като момите, досега ди й е излял късмет н тогава ни
малката пътя щеше ди е отворен. А пък то, като е с тоя кедер, яще й излезе някого късмет,
я не ще. Т. Г. Влайков.	■
кедерлйк м. диал. (яр.-тур. kederlik). Телесен недостатък, недъг. Шахът, като негови умeuuuu-
ги съжилн н взе Да пита Имамоглу; „Как е, Мустофо ага, дили няма Ди им стане някой
кедерликк.“ Ц. Гинчев.	■
кедерлйя прил. неизм. диал. (ар.-тур. kederli). 1. Натъжен, опечален. Първица ли е. рекох, Ди бъде
чивяк с някоя нужда. Кой не е нещо кeдeрлияI Т. Г. Влайков. 2. Който има телесен недо-.
стятък. — Пък тн. нъзъю- виж ди посмеииш мъжленцето сн. Че може то ди е нещо кедерлия.
Ст. Марков.
кСжки — еж. кешки. Не изтърпя / неволната му майки, ала кежки ! До гроб Ди бе търпяло —
пе би чула / ош чедото си ^чеДови; думи. Пенчо Славейков.
кез м. диил. (тур. _kez). Мерник ня пушка и др. Сте кезо пи шишетето сн та 200 разкрача, подсипи
му фаляша с Дребен сух барут. зимери, гръмна н книжката пиДти от пожа па земята.
Ц. Гинчев.
кезЯп м. остир. (пер.-тур. kezzap). Азотна киселина. Други се тълпят в дюкянчето пи Дядо Да¬
наил ихтариии. избират бон зо памук и вълни, вземат кезап, варак и ливанто. К. Константи-
ияе. Няколко сопоmснu шишета с букморуво лежиш наедно в еДта кутийка с няколко шишето
с кезап. Ст. Заимов.
кейф м. днал. (ар.-тур. keyif). Кеф, удоволствие.— А вие какво правите тука?—Правим си нeUфaI
Нали чуеш? певаме. Йв. Вазов.
кейфуеям песв. днал. Гледам си кефа. И всичко време си кейфува пи рахит, / па градския мег¬
дан па припека изшегиит. Пенчо Славейков.
кеклйк м. диал. (тур. keklik). Скална яребица. Зи яребиците н нeклuuume са сложени 175 хранилки.
Особено големи грижи зи Дивеча полага ловното стопанство „Витиня“. Пресата.
келевд ср. диал. (тур. keleve). Дървен валяк ня кладенец, на чекрък и др. Из кладенецо. черно кошо
змия, изплетено от кожени ремъци, помазано с катран Ди пе съхне, излизаше нагоре въжето и
се повиваше па келевото. в което пък беше впрегнатиалошаш^— еДит бял едър коп. Й. Йовков.
келемд и келемлд ср., келемй ж. Днал. (от пер.-тур. kel). Запустена, изоставена нивя. Доволно
беше изгърмяването па пякой топ, досmиmъмпе беше Да се днгне пушилка от случайното за¬
палване на някоя ниви-нeлeюe. - . — н ето ти. че се извикало извънредно събрание. 3. Стоянов.
Никой пе очакваше каквито и Ди бнло приходи ош „келемлета", някога прокопави/н ни време.
някого те. Ст. Чилянтиров. Много пъти се случва. щото умните родители се мятат пи стори
години ди играят хоро пи годежите, когато главният виновник пи тържеството се пощи в
това време, в някое добруджанско келемле. 3. Стоянов. — Анга, какво типривн келемято в
Геренчето?— Разорах я. — Бре хубаво треви правеше. Г. Карасланон.
кел£п м. днил. (тур. ke/ep). Гранка прежда, голямо чиле. Дай мн 'памук от дванайсетте келеш;,
бай Гоце, казват, че бнл много здрав. Ст. Ц. Даскалов.
келче ср. Диал. (от тур. külçe). Вързопче, гранка. Цепи, цепи [ликата] привърже главичка пи вър¬
зопи н ето ти цяло нeлмe! Мих. Георгиев.
келявд — еж. келево. Голчев се обърна; белият кон, който Досега беше стоял отстрани на ке¬
лявото, беше повлякъл детето н тичаше към улуците. Й. Йовков.
кемяне ср. остар. (пер.-тур. keman). Цигулка. Оркестърът, който състоеше ош еДто кемопе,
еДпо нларнe. . - нзсвирн няколко парчета от своя репертоар. К. Величков.
кем£р м. (пер.-тур. kemer). 1. пар. Свод. На Биюк-Чекмедже има едип мост с 32 кемеря построен
пид едто блатисто място. С. С. Бобчев. 2. остар. Вид кожен пояс зя пари. Тоя гоДина годе-
жнше н сватбите в граДа пн бяха много повече—„хуриет“беше, а мнозина ош американците
бяха допесли пълни кемери със злато. Д. Талев. Ива/чо захвана Ди се утесиява; работи какво
200

керванджййка
да е не рачи, пари няма, Кемеря му отлъкна вече и той изгуби куража си, Ил. Блъсков. 3. Диал.
Рафт, лавица. Булка, дай шишето — и поглеДна нагоре към къмера, където слагаха ракията.
М. Яворски. Бияза затвори, озърна се в зДрачината на ашевото и потърси кибрита по кемера.
М. Яворски.
кемерлйя прил. неиз. диал. (пер.-тур. kemerli). Сводест. Щом се съмнеше на другия ден, разбира
се, чо аз трябвате да бягам от къмерлията хан, което не беше някоя голяма мъчнотия.
3.	Стоянов.
кемйл прил, неизм, (ар.-тур. kâmil). Разумен, мъдър. Баба Вачовица беше къмил баба и беицата
при ражДанъто си на няколко доца я гетuрд“ивaше в Търново. Ц. Гинчев.
кендйхалъна прил. нъизм. диал, (тур. kendi и ар.-тур. hal). Смахнат, малоумен. Заклатил се, залюлял
съ, върви си като човек що го кажат — кендйхалъна. Ил. Блъсков. Сеизинът се приближи при
бея и му прошепна: „Недей го, боим, кандихалъна е. . . няма да научиш нищо от него; луД е,
аз го познавам; нъ видиш ли. че но разбира от нищо,“ Ц. Гинчев.
кендра ж. диал, (гр. κέντρον), Мандало на врата. Някой се въртеше около вратата и при вида
на откачената и увиснала кенДра започна да цъка с уста и малко яДосано да говори, Сл. Трънски.
Когато сутринта се тропна желязната кенДра на кошарата, ние се бяхме събудили. Сл.
Трънскм.	·
кене ср. Диал. (от пер.-тур. kenar). Шита или изплетена украса на риза или сукман. Разперила
шити и обшити поли с черни, -алени, -зелени-бели кепета, с бели чорапи. сп. Теменуга. Тъкали
са, чорапи са плетели, кенета са шили, Този тънки кепета със ситен бод, които стоят
скътани в писания иьπдьк, останал от баба й. А. Каменова. Като со свършеше всекидневната
работа из къщи, по двора, тя сяДашо да везе, да плете кенета, да ткае в разбоя. Д. Талсв.
2.	Украшения по стената. Кака ще излепи цялата къща, по первазите ще изтегли червен“ и
жълти пръчки с кенета около праговете, Т. Г. Влайков.
кепазтлйк и кспазълък м, диал, (пер.-тур. kepazelik). Бтзчиистβо- безсрамие. С ужас и с поемание
на душата си разказаха тие за станалите клания и други копазалъци от страна на турците.
3.	Стоянов. Майсторе, нио кепазелйк но сме правили, Отидохме да протестираме. Ст. Чи-
лингиров. По солата на свещеникът гледат като на човок, - - комуто е позволено да прави
всякакви кепазълъци, 3. Стоянов.
кепазя несв. диал. (от пер.-тур. kepaze). Срамя, безчестя. Няма да кепазиш чуждото момиче!
Дало ти сърцето си, ти го мъчиш, Таквиз работи аз не ща в мойта къща. Ивайло Петров.
кепе ср, диал. (от тур. kebe). Къса горна дреха от дебел плат. Все такъв — с облечено само в левия
ръкав тьi^πо сиво кепе, с опнати до коленете орехови чошири. Π. К. Яворов.
кепчй аж. икепчеср. диал. (пер.-тур. kepçe). 1. Меден съд с дълга дръжка за гребане на вода. Тя
само поиска малко вода, глътна две глътчици и бутна кротко с ръка калайДисаната кепча.
Г. Караславов. Наведе ме над ръката и мъ πапл“ска с шепите си като с кепчета, Ст. Ц. Да¬
скалов. 2. Вид мртжа с обръч м дълга дръжка за риболов. Аз излизам от реката, изтичвам
по крайбрежието и като грабвам кепчето на един рибар, дълбоко заспал в лодката си, показ¬
вам со над скалата. Д. Немнров.
керанй ж, диал, (от пер.-тур. kârhane). Занаятчийска работилница, дюкян. На. аз като съм от¬
ворил тая керана, сякаш чо печеля нещо? Хората ме мислят, чо кой знае по колко пари
натрупвам на годината, Т. Г. Влайков.
керата м. разг. рядко. (гр. κερατας). Негодник, проклетник. Махвай со отпреДо ми бо кърата! —
извика директорът подиро ми, като си стисна и двата юмруци. 3. Стоянов. — Що има Хай-
редин ага — попита Лазар, — Търся ей тия корати там! — посочи нервно с глава турчинът
селяните и повиши глас: — Що ги криеш, а! Д. Талев.
ктратйя м. м ж, — вж. керата. — Хайде. Белуша! — дръпна я Ранго, когато тя се загледа в
цветята на площаДа пред паметника и протегна муцуна към тях. — Виж я ти, кератията,
нали женско, все към цветята тегли. Г. Краев. — А на тогова къратйя, отново да му пре¬
къснете всяка храна. Той не е достоен да яДъ царският хляб, прибавя каймакаминът, като
сочеше на моно. 3. Стоянов.
керана ж. диал, (гр. κυράτσα), Гражданка. — Тая па как кълчи думите, Откога стана кораца.
Кр. Григоров. — Нъ бой се, свате, не бой со, пазя й с чадър сянка като на кераца, Кр. Гри¬
горов.
керванбашия м. диал, (птр.-тур. kervanbaşı). Водач на керван. — На този керван аз съм керван-
башията! Комуто трябва жито и брашно, да върви след мен, Л. Стоянов. Когато пътят
отвъд Корулаг со наклонил към Кътан. изтряскал пищов и корванбашията се строполил мър¬
тъв, Ст. Смврмтв.
керванджй-башйя—вж. ксрванбашня. Някога в Турско тръгнал далечен керван. / Но керванджи-
башия не бил избран. / Почнали корванджиитъ да спорят / кого главатар помежду си да
сторят. Ив. Бурин.
керванджййка ж, народ. Ярка звезда, по която ст ориентират керванджиите. Трополели тежко
натоварените с равнинско жито биволски коли по белия път от Търново за Русчук. Показ-
201

керван-сараи
вала пътя вярното звозда нерванджайка, С. Севорняк' Ама хубаво глодай, Да пе вземеш нор-
ванДжийката зи зориацото. Й. Йовков.
керван-сарай м. остар. (пср.-тур. kervansaray). Голям хан, където спират или нощуват кервани.
Понякога проваляли през Балкана към хлобии Тракия. . . ханища и кербαнсαuαи Ди строят
по Дългите царски друмища. 3. Сребров. То бяха зибравала името па селото. по низаха. че
се намира по шосето зи Фалабе, че има гара и голям. по отдавии злиомиреи корвли-
сарай. Г. Караславов.	.
кердосвам несв., кердйсам се. диол. (от гр. κέρδος). 1. Вземдм за себо си. Църпи очи. та защо
сше църии, I аги но ве арапин кердоси?! I Кипри у сто, та защо са капра, I ига не то арапин
нердосоТ. Нар. псссн' 2. Виждам хаир, полза. Нали но можахмо Да си паправам по-широки
къщи. тъй що се тесиам. — Глодай си работата, нумицо. и то ще бъДо. — Не зиим нога
ще бъДо. речо дяДо Добри; пили са пи заяли този змии а шия надали ще нерДосоме. Ц. Гинчев.
Стоян я фоти за ръка: I „Добре ми ДойДе, Бояно! I арио те госпоД Допесо, I со тебе
ще се керДосо, Нар. псссн. Къде се сгодих — кум Ди ти бъДа. I кум да ти бъда. — До те
венчая! I Уста ми вели — до се нердосиш. I сърцо ми вели — Да но се кордо^ш. Нар. песен,
керенка ж. остар. Рублд, пусната в обръщение след февруарската революция в Русия през вре¬
мето нд Ксрспскн. Кияз АиДрей пъхна в ръката ии момчето одпа Досетрублова керенка,. Ст.
Чилипниров.
кОроп м. Даил, Горндтд широка част нд воденична вада. Кохисmо. като си напълни още веднъж
лулата и като обиколи керепо, замина покрий водата нагоре къде яза, Ц. Гинчев. Е-о-е Долу,
е забуления върбалак, воДоиицото непрекъснато еанишо към заспалото соло. еоДата плискаше
в керепа, о оДио ош колелата й изпискваше през миг-Два високо и пропазателио, Ил. Волсн,
керестС ср. асщиu. (пер.-тур. kereste). Дървен строителен материал. Ни Дъното со издига столет¬
ница къща с чорДак, с хлътнал покрие и малко кривнато настрана, с черии керемида и със
старо кересто — готово Да плимио само от един кибрит. Д. Неинеов. Що ми спират [селя¬
ните] ио хиии и ще пазаруват от мои Дърва и нересте ще ми носят; храната ще им прибирам.
А. Страшимиров.
керка ж, Дсал. Дъщеря. Де се о чуло вадело I три пъти жеио До близни I три пъти по три мом¬
чета! I Станали Довеш момчета I и една норка Пешнииа. Нар. псссн. Оженил бих и керка
и майно. ами ясми с кого и за кого. Π. Р. Славейков.
керкенез м. пор. (тур. kerkenez). Вид сокол. Орелът по трябва До слугува пи ястреби и иа керке¬
незите. Хр. Ботев.
кермекчйя м. диол. Керемидчия. Има еДин Панайот тим, керменни-я. при пего бяХ Й. Йовков,
керпеден м. диал. (от др.-тур. kerpeten). Клещи. Фропс. Чо там път иями ли, ши си се влачил по
корем? С ноuреДен няма Ди ши мъкни думите—разпраей!. . . Какво е станало! Н. Хайтов.
Няма ди я бъДе тази тъй. ама я Ди ида аз до ходжата Молли Ибрям — рекох си. — С нор-
поДена ли ще го oнииβя, муска ли ще ми връзва — каквото зпао, това до права. Пресата.
кертйсувам се песе, възвр. остар, (от тур. kertmek). Нарязвам сс, срязвам со. Което Дръвце ще се
ашладисува. нертисуви се корита па две мести по един или 2 пръсти разстояние до Дърве¬
сината, но същата среДо да се пе нарежо, Здх. Княжески.
кертя песв. даал. (от тур. kertmek). Почитам,' зачитам. — Какво пък чак толкоз има Да го нерташ
та иого, Голям Крушко. зер по му зииом мигарните.! Д. Обретенов. Дал са дума — кой ше
корти! I Ази дал съм са сърцето. Пснчо Славейков.
керхана ж. даал, (пер'-тур' kerhane). Публичен дом. X. Кости (който влиза буйно). Туй що е от
вас. бе джанъм? Туй тука хли ли е? керхани ли е! Д. Войников.
кесаджйя—вж. кеседжия. Дяковсне с турския си джернеп. с гаджилскито си потури, метuяеяuс
са соляхлък изглеждаше ии турска косаджйя. Ст. Заимов.
кОсдр м. нииж, остар. (лдт.-не. καίσαρ). Цар. Нима аз, щорни иа кесαрс Копсщопшииа. внука
па императори, склопех до ти стиио жони и Да Дойда после в това Диво Търново. за да
глодим, чо си слуга на Асеня, Ив. Вдзов. Има и друга думи: божиото — богу, кесаревото —
косарю. Д. Тдлов.
кесат прал. иейзм, разг. (др.-тур. kesat). В недостатъчно количество. Е, има аз даскал? Туй е боляти.
де ще го намерим ? Те со май кесот, Ил. Блъсков. — Взомийше — Думат, — αлъm-вериш
Ди става, а шо бени за няр, . . — Ама пирате си кесаш, Стрезю, — Думат комшии, Ц. Цер-
ковски.
кесатлък м, диал. (др.-тур. kesatlık). Недоимък, недостиг, боднотия. — Деветстотни ли? — пе
са много, нстииа, ама по со и малко. бийовошо. Довотстотии гроша в тоя кесатлък знаеш
ли колко чииит! Т. Г. Влдйков. Сега току рони 'хемеи съм па 80 годиин: толкоз моиребети
съм прекарвал, толкоз боли селска, туй чудо кесатлъци, и суша и ниша, ама пак ие съм запом¬
нел до умро ияной ош глад, Ил. Блъсков.
кеседжия и кесиджйя м. остар, (пер.-тур. kesici). Крадец, разбойник. Но пе много преда Ди со
размири, засели со е циганските колиби при Подолсни михли еДии кеседжия и скоро почнаха
202

кехая
ди липсват от селото ту кон. ту вол. А. Страшимиро·. Никой пе смееше ди се покаже тивън.
Кръвожадните кесиджии попадаха отчаяно училището н ревяха тока. че гласовете им сти¬
гаха до небето. Г. Караиванов.
кесии пaрeм. разг. рядко. (тур. kesim). Обшо, едно на др^уо, всичко заедно. Едни ош шня земе¬
делци си задължени да плащат огромни годишни данъци—кесим, без да се вземе поД впимаиие
плодородието или нenледоредиemо през гоДинита. В. Геновскя.
кескйн прнл. неизм. Диал. (тур. keskin). Лют, силеи. резлив (тютюн, оцет). Но беДро обесил шушу-
пици, пуна с кескин шушун н с лютици кремъци. Елин Пелин.
к>сп>тн м. Диал. (тур. kispet). Къси кожени панталони на борци. ЕДни вирдач откачи въжето
между Два близки коли н борището се изпълпн с борци ош разни възрасти. Всички бяха обле¬
чени в кожени кеспетн. К. Петканов.
кестерме нареч. разг. (тур. kestirme). Направо, напряко, безогледно. Важното е робота Ди се
свърши. А пи Спис къде го стяга епuпънъm. пе знам. то много пещо па кестърме го е ударил.
Кр. Григоров.	·
кестйсням тесв. днал. (от тур. kesmek). Преставам, спирам, отпадам. Ушка се крепя още. А то
какво. запрял съм сн веке, И с кесшйсвим. Сега едва изнойрeτнх дорДе се прибра и извърша
заерето. Т. Г. Вляйто·.
кетап —_вж. китап. „Аврам влезе в шатрата сн н позпи Сири" — тъй е писино в нишите кетипи.
Й. Йовков.
кетапсЬзин — нж. китапсъз. Аз като ще дом зопнс, те мога ли да сн го напиша н подпиши сом?
слова богу и из знам ди Държа калем, пе съм до толкози нeтапсъзин. Ил. Блъсков.
кет^н халва ж. днал. (ар.-тур. keten halvası). Халва на конци. Всеки имаше какво Ди занесе, за
ди бъДе трапезата по-ризпеобризна н по-богата; Босиата уйкулуци (ядки). Сладък Станчо—
кетен халва, приготвена от него нарочно зо случая. Ст. Чилиигяроβ.
кетйп м. остир. (ар.-тур. kâtip). Писар, секретар. Сиромах Бошю пе можеше ди се защити. Той
бе тинвен преД турските кетипи до глупост, както бе нинвеп и преД мене в троянският за¬
твор. 3. Стоянов. На станцията бяха Докарани около стотина жандарми с разни ефендети
н кетнпи. които прицеждихи пътниците през ключова Дупка, идели тие от където и Ди е.
3.	Стоянов.
кетра ж. Днал. Храст смрадлика. Ей ги Двита олющени дъби, разлистените круши, широкия синор
с гъстота кетра. Г. Кяраславов. Тези остатъци от някогашното гъсти н буйна дъбови гора
бяха обрасли с треволяци, кетра н глог. Г. Каряслявяе.
кефялйя м. остир. (от гр. κίφαλ.ή). Главатар. — Да е жив Момчил!— Шест месеци ни е кефа-
лия, зо шест години Добро стори. Ст. Зαгярчиняв. Косmрефилокmuτe и кефолиите н други
областни чиновници Дойдоха в Търново и целувохо скути но Чокн. Ив. Вазов.
кефел — вж. кефил. Той се срещнил с няколко души селяни, които му казолн, че щат Ди стапит
за него кефел н щит ди го измолят у пашата. П. Хитон.
кефйл(ин) м. остир. (яр.-тур. kefil). Поръчител. — На пук ми правеха. — продължи бае Петър; —
цял Ден ме въртяха н пе Дадоха книга за мюлневeτe ми, че ди стапи кефил за сини сн. А. Стря-
шимяряβ. Намери. у^^ов, доведи / До Двими ори познати, / за теб кефнле Да сшаташ; / ико
ми пари пе върнеш. / я ще ги ош них, бре земи. Нар. песен. Иванмо. виж шия 200 лири ги губя
,	дпес. зощото станах кефилип на кръстнико ти. Това ди тн бъде урок. Никога Да те ставаш
кефилин. Ив. Вазов.
кефнлйк м. Диал. (яр.-тур. kefillik). Поръчителство. Най-после ако Дойде работата до кефилик,
цели мусулмонски села, с кучетата сн ще ди излязат ди свидетелствуват кои сте вие. 3.
Стоянов.
кефйрин м. Днал. остир. (от ар.-тур. kâfir). Неверник, гяурин. Твоят кефирин пе е пи дявол,
ти гарга. ами сн е комити, като всеки комита. Ив. Вазов.
кеф-сай^я м. и кеф-сайбйика ж. Диал. (от ар.-тур.). Лице, което иска и наляга да се изпълнява
неговата воля. Хората очакваха, че като си тика тостропо, майки й па певясшиши, каквито
е посилепо н кеф-сайбийки, ще ДоДе тим и ще вземе ди заповяда н ризпорежди. Т. Г. Влайков.
кефсйз прил. пеизм. Диил. (яр.-тур. keyifsiz). Болнав, неразположен. Аз се завърнах от странство
преди едпи неделя, но съм се кефсйз -от едта настинка, която хванах във Виена. Ин. Вазов.
— Благодарим, бае Цико, се сме Добре, — отвърна Нитко, като се ^освобоДи малко. —
Жената само е пещо сД кефсйз, се слаби. Т. Г. ВляИkЯв.
кехйя м. остир. (пер.-тур. kâhya). 1. Селски глашатай. Привечер по селата биеха нетърпеливо
барабипнте па общинските кехии н разнасяха вестта по махалите. В. Геновскя. Гърлестият
селски кехоя викаше от боклук па боклук; той предаваше иа всеослушание заповедите па пет-
риткaτa разпореДителпа комисия. 3. Стоянов. 2. Главатар на овчари. Турчинът, стопипни
по къшлити, колкото овце има. предиви ги па овчарите и се оттегля ни стрити. Тие последните
избират помежду сн пой-имотпият за гливи, когото наричаш кехая. 3. Стоянов. Дойчин
беше стъпил пи широки каменна плоча н се усмихваше пи няколко души овчари кехии. К. Пет-
203

кехаялък
канов. 3. Пазач, надзирател. Тук бяха хамбарите на бъя,. . тук бяха постоянно и Двамата
му кехаи, пазачи на имота му. Д. Талев.
кехаялък м. диал, (пер.-тур. kâhyalık). Пари за възнаграждение на ксхая. — Толкова и толкова
ми Дължиш, казва — плати ми. ама ощо Днес! ХайДъ тръгни да събираш ктхаялмкг/А.Стра-
шммиров.
кехрюбар м. остар, Кехлибар. А когато зъмъ червен восък за запечатвание или кехрюбар. па го
потърка о вълнен плат и види как привлича^ към себе сламки и дреболии от хартии. тогава
с опит дири да изтълкува това явление. Й. Грутв.
кешиш(ин) м. диал. (пер.-тур. keşiş). Калугер или поп. Той бутна калпака си над кривото си око,
погледна бавно някъДо навън, помълча и лукаво отвърна: — Ама корав кошuшuп, брей! К. Кон¬
стантинов. Част от книгите ги разграби поп Рачо. — Обича той, кошишът му недни, да
попипва общественото. К. Калчев.
кешки нареч, разг. (пер.-тур. keşke). По-добре би било, дано да. Кешки аз да изгорях. та не спи¬
санието ми. - - За нароДа загуба велика. Ив. Вазов. Вместо да се разберат с баща си и да го
предума, стана по-лошо. Кешки да не беше му дохождала такава мисъл в главата.
Т. Г. Влайков.
кИак — вж. кнск. Тупанджията съ измахватъ, въртеше киака. изтърколвашо с тъпана такива
поДхоДящи боботевици, сякаш дереше кожата му. Т. Харманджиев.
кибар прил, нъизм, разг. (ар.-тур. kibar). Горд, важен. Арнаутитъ си изкривиха устните и но
им се щеше да вярват, а Косерката, като ги гледаше, дойдо му на ум за Бекира и на ума си
казваше: „всо арнаутска пасмина, горДо, кибар и готоват“ Ц. Гинчев. 2. Знатен, благороден.
Като работи човок. ще се поизцапа, но добре е да пази чисти и тялото и душата си, - . до-
колкото може от работа и от сиромашия, пък и но всъкиму о дадено да бъдо кибар. Д. Талсв.
кибйк м. разг. (нтм. Kiebitz). Човек, който наблюдава играчи на табла, карти м др. Под светли¬
ната на едната лампа няколко души запляскаха картите върху войнишкото оДъяло на край¬
ния одър, дето спеше ковачът. Край тях се струпаха кибици, Ем. Станев. Половината плаж
е зает от картоиграчите, Около тях, проточили шии, над стотина кибици реват от въз¬
торг, Пресата.
кибйтка ж. книж, остар. (рус. кибитка). Покрита каруца. За Да видиш руския народ, нужно о
да уловиш межДусълскитъ пътища. като со подрускаш на руските „кибитки“. Ив. Вазов.
кивгйр м. остар. (пер.- тур. kârgir). Каменен свод, зидария. За кивгири ! на мостове: / за зДания, /
за основи— / готвят стока! за продажба. Ц. Церковски. На този му скимнало своД-на онзи
кивгир. . . Инак — хвърлят чуковете! П. Ю. Тодоров. Имаме пътища и от турско време.
Често те пресичат реките, над които са зидан“ гърбави каменни мостове със здрави кивгири,
3. Сртбров.
кивгйрен, -а, -о, прил. Зидан, каменен, с кивгир. Вярното о, чо тая благороДна вода е била
позната, прибрана в окопа и покрита с кивгирен свод още в първите времена на римското
владичество на Балканския полуостров, Ив. Вазов. Около еленската река се е проснал на-
длъж и нашир граДоцът Елена. В неговото средище е мегданът с читалището, с кивгирените
домово на чорбаджиите. М. Кремен.
кйвер м. книж, ряДко. (унг.-рус. кивер). Някогашна висока войнишка шапка. Той вечо вижДато
ясно фигурата на един червенокос артилерист с килнат на една страна кивер, Л. Н. Толстой
(превод).
кивернисам св. диал, (от гр. κυββρνΛ). Задържа, прехраня. И що да имаме насмехание от другите
села и градове, че не можахме да кивернисаме даскалът, да го имаме Додо се научи някой
други да влезе на мястото му. Π. Р. Славейков.
кявбт м. книж. остар. (гр. κιβωτός), Ковчег. Нежното момиче. / жалостно пее, / тънко платно
шио / в гроб да со покрие / под Дъсчен кивот. Π. Р. Славейков. На свят скрижал кивот за
цялата вселена, — / на смърт и на живот сззвучноит. химна вдъхновена. Π. К. Яворов.
кйек м. диал. Късо дърво за битнт на тъпан, дръндарсни лък и др. Пък този гръсти, дълги като
орачески копраля, да са иемеπuтu като дванайсет синигера в одна дупка, да са мъки-мъки,
като арабанашки кокони, да са главести. да са главести като дръндобийски киок. Ил. Блъсков.
кика ж. диал, Дълга коса на мъж, перчем. Червеният му плитък фес едвам со видеше отгоре
над чалмата, а отзад се развявате черната му кика до раменете. Ц. Гинчев. На някой за¬
зяпал со в отсрещната продавачница що натисне калпака или тлъма му чак до очите, що
дръпне доста осезателно киката му. Д. Талсв.
кикирйда ж. рядко. Дрънкулна. Но вместо други паметник — самин / той срод полето ниска
порта вдигна. / На свършване пацата я с мърва, / окичи я со хлопки, с кикириди. Пенчо Сла¬
вейков.
киклйк — вж. кеклнк. А гористите околни стръмнини са царството на киклиците — скалните
яребици. П. Росен.
килб ср, диал. остар. (ар.-тур. kile). Мярка за зърнени храни от няколко десетки до стотина ки¬
лограма. Като изкънкат от едно село кило жито или чувал вълна, като изпият чийрека от
204

кнрСч
ниасисщα заедно с чорбаДжиято, . . чайрена оставяш за новата черкви. Ил. Блъсков. Ще
закупя цял чифлик и ще посея сто кила пшонаца, двеста — ечемик и триста—овес, К. Пет¬
канов.
киляф — вж. кюляф. — Ожени се ти, па тогава ще си говорим—поДхвърла му едип от момците.
тънък, мургав, с ниско нахлузен До паД очите му киляф, Б. Несторов.
ким м. даол. (пср.-тур. kin). Гоня ким — мразя, враждувам,— Нали ти казах: Гърдю ма гони
нам за едно работа отпреди двайсот гоДаии. Й. Йовков. Леля Добра понадигна глави: —
Йово, пък какво толкова ким си гоиим, а? Тогава одпо яро много правеше, ами минало воче!
Чоремухин.
кимвЯл м. нииж. остар. (гр. ννμαλον), Зилове, чинели. Чуваха со от улицата звукове па тимпапс
и кимвала. Ив. Вазов.
кИмсн, -мна, -мно, прал. Диол. Който гони ким; враждебно настроен. Волин везир е Мишхид пиша,
отдавна кимеи иа Славейкови. задето осуетява чроз „Македония“ хубавата му мечти Ди
слее турските и българска училища е оДпо. Пенчо Славейков. Проз пролетта па 1845 Неофит
и секретаря му Костики. нимии още на моио зи пустата ония песен, взимаха случай Да се
вмесят в селските работи и да ме изместят из Килифарево, Π. Р. Славейков.
кимер — вж. кеиее. Сиеха Бекировия труп от коня. . . опипаха го, извадиха едип нимор от кръ¬
сти му и като го уловиха за по еДии крик и ръка. залюляха го и го мошиахи ош брега. Ц. Гин¬
чев. Един калугер пαриαвил завещанието си: ако му отнрадпат другишо калугера камера
от кръста. нога е болен, да му даДот жълтичките на дявола. защото за него ги е печелил.
Π. Р. Славейков. ·
кйми диол. (тур. kimi)' 1. иоопр. месш. Кой. — ОткъДе сте вие?—пи попито той иа турски, —
Кама от Русчук, ками от Търново, сбирщина сме, превари. та отговора Сивата. 3. Стоянов.
2. частици. Било, ту. Викам па Виня: поносшържа иякоя крииа царевица, бре мъжо, овтиии е,
ама все ще купим неми сол, нима газ, Г. Кара^ава..
кйм-пенди ср. даал. (чужд.). Вид дотска игра. Защо тае [децата] оставиха своите заветии игри:
челикът, топката, нам-поиди и други“.. 3. Стоянов.
киша иосе, диал. Късам. Я ме пуща, я ми глава кина, 1 че сега чо брат ми Да загине. I ша защо съм
а я до останем9. Нар. псссн, кина се възвр. Па като злоки — кълне, ша се киие. 1 мисли, като
пием — свето чо загине! Ел. Пелин.
кинина ж. остор. (лит. chinino). Хинин. Но зо жалост действието им не о сигурно като ио киис-
пата против треската, Ив. Вазов.
кишгсвам песв.. киннсам се. диал. (гр. κινέω). Тръгвам. Майна ме тъй по свят родила и само
сираче оставила — момци Да кииасват по мене. Докато си избери юиан спрота себо. П. Ю.
Тодоров. Ми наниси доми до им иДет, I и си вижит своя старо майка, I къдо писит гусне
ио пътища. Нар. псссн' Канасала бела Нода I Ди ми оДит пи планини. Нар. посен.
кино ср. остор. (гр. κοινό). Община. Българите от сега ще се приемат за епатропа на празната
каса в кииото; защото толноза милиона борч, що со го направила гърците, тряба Да го пла¬
тят българите. Π. Р. Славейков.	.
киновар м, нииж, остар. (гр. κιννάβαρι). Яркочервена боя за рисувано. Времето изгладило
почти всичките заглавни буква, писаис с кипоеар. В. Попович. А Да вадеше как разкрасява
ниигите! Какво не му пада отръки! И с киновир зигливиито рисува, и със злишои вирин ги
краси, Ст. Загорчинов.
гоненн^ ср. остар, (гр'- κοινωνικός). Църковна песен към края нд литургията. — Божо прости —
отговаряше тропът и се кръстеше, Защото „Достойното“ се беше Довършило, а подидиснал
Мароиовска зихващаше предисловието па kuнапикomo, глас осми. Ив. Вазов.
кипиток м, рядко. Изкипяло от ястие и др. Сиротната каша по огъня зαнuня, Мария скоча към
печката, Дръпна тигана, похлупи капаците и, иеиамерила почавра, Дигни престилка Ди избърше
кипатока. Ст. Чилингиров.
кйппо ср. осщир. (чуж.) Възел за означаване. Вай правите, тъй Да роном, всяноги по оДпо ннппо
нолкото пъти направите възел па кърпата са. за Ди си припомните пещо. сп. Читалище.
кипна ж,. кипчак м, и кипне ср. — вж. кепче. Взех капнощо, допрях я До устието си и ре¬
кох: С тия капна е пило воДи Бойни. А. Кдрдлийчев. Отпиваше малко от кипнето и дигаше
лице, ша поглеждаше към стрина Блигунна, Ил. Волен. Лицото иа Юрдип почервеня в миг —
сякаш някой беше го плиснал с кипчак кръв, М. Ягодов.
кир м. остар. (гр. κύριος), Господин. Аз съм принуден, Фрасипке, да гостя щаз вечер нар Лулна.
М. Балабанов. Хора сме, кир Пенчо, душа носим, и по со знае кой папреД ще умро. Ил. Блъсков.
Да ся потрудеше до пи изпишете вървоииото но шнолаща, защо чуваме. чо учепoпuепoдoб-
иият нар Неофит има намерение Да остава шнолата пи. Π. Р. Славейков.
кираца ж. Диал. (гр. κυράτσα). Госпожица. — Ано Ди те слушаше, кирицо, щебо госпоД, по щеше
до те ама в щови съсщояиае. Π. Р. Славейков.
киреч м, диал. (тур. kireç). Вар. Наля вода от бъкело и варта туπнα. Ди угася аз малко нареч.
че ми трябва. Й. Йовков.
205

кир^чея
киречен, -а.-о. прил. диил. Вйрен, от киреч. Когато кожата опръхне.добре е Ди се маже с чист
лой или ленено масло. смесено с еднакво количество нирeмeпa води ош аптеката. Ил. Блъсков.
Добре е ди се намазват яйцата с ленено масло н Ди се турят в солета или киречеии воДи.
в. Ступан.
кирилейсън неизм. диил. (гр. κνρα slsîoov). Господи помилуй. Е. ди поразтърсим брадите но
поповете. . . Не ми се слуша мене повече кирилейсъп, кнрилейсъп. Д. Талев.
кирйш м. диал. (тур. kiriş). Греда. На лява страна малка вратици с двойна порти, едните от Де¬
бели дъскн. и другите ош кръстосани кириши. 3. Стоянов. ЕДно любопитно пещо в построе¬
нието пи къщята им е, че в тях нямо ни един гвоздей; всичките кириши са заловени еДин
с друг чрез пякое изкуство. в. Зорница.
кирншчия м. днал. (тур. kirişçi). Човек, който чисти черва, червяр. Както моята комшийка Ки-^
рими, лудо зо пири вещица, взе Хрюстемо, вонещия ниришмия. Ц. Гинчев. Баба Демирджн
Алиииα. гДето правн магия ди омайва младите булки ди сн оставят мъжете и Ди вземаш
вонещите табаци н смръдливите киришчин. Ц. Гинчев.
кириях м. остар. (от гр. κυρ/αρχος). Владика. Доволно е от пего населението ош Търновската
епархия. През мой I884 той бива изброи за тент кнриях. Г. Константинов.
кйркам се песв. възвр. диал. Смея се, кискам се. Не помия от кого вече не съм се засмивал- нака¬
раха ме тези разпровии тук ди се киркам, сякаш съм си загубил ума. — Хи-хи-хи. . . П. Ю.
Тодоров.
кист ж. книж. остар. (рус. кисть). Четка ня художник. Тогава имаше в нея нещо несвършено,
недо/тъкмено; а сеги това бе образ. по когото е минал художникът със своята кист последен
път. Н. Бончев. Картината пописани с широки н смело кист н поразителна вярност, пред¬
ставя еДта подобна сцена. Празнува се, виДи се, някоя чуДотворни икона. К. Величков.
кисна i ж. диил. Четка за рисуване. Искаш Да нарисуваш например просяк.. - . Хвани нuсuаmи с
трептяща от художествен огън ръка. . . почни Ди комбинираш краските н размахай мemнamи
върху платното. А. Константинов. Где тоя мощ Да се нарисува опови, което се те поддава
на кисца н хартия? Ив. Крило·.
^0^2 ж. диал. Развратница. — Момчето ми! — пишеше Лиловици. — Аз сн пе давам сина за
шикиви кисци и вонта! Ив. Вазов. Аз и майка ти от залъка си деляхме. та Да храптушиш
тикава кисца! Ив. Вазов.
кит м. диал. Сняг по клоните ня дърветата. Но лисицита пе беше виждала сняг н когато ниските
небеса се замрежиха от снежни мушици,, и гората побеля н се преви от кита, шя излоя от
учудване. Ем. Станев. Дърветата са накичени с кит. Прехласнати в белия сн накит, те не
помръдват от страх Да те го съборят. Ем. Станев.
китап и китаб м. диал. (ар.-тур. kitap). Книга, писание. — Всичко чух. хонъм ефенди, всичко раз¬
брах. ома нам ни пише, пи нашия китап. грях н то голям грях, който си остовн вяришо. Ц.
Гинчев. Отива в тюрмато при арестантииът А- — В. н като отворя китибът си, след
едно юuсτнмeсне баяние н духаиие. . - провъзгласява го пай-после зо певитет. Ив. Вазов,
китапсъз м. Днил. (ар.-тур. kitapsız). Неграмотен човек. Оттичало той с едни uлюзаmерсни лов¬
кост кръщава книгата преД читателите с ново име н я осъжда. . . подобно пи оня китапсъз.
който пе харесвал очилато, защото пе можел с тях Ди чете. Пресата.
китило ср. Диил. Накит, гиздило. Залибят ся з^а~ хубави дрехи, зо китила. . . и всичко това пе по¬
носи пи благороден н мъжки характер. И. Груев. Костите пивсъде ся озъбват, гърбът ся
прегръбяво, ико хубавицата цели пощи прекарва в играние хора. . . Тогава що щит помогнат
всички въпкишпи китило, всички вънкаш/н мазила и гладила? Кияжяпа за народя.
китя ж. диал. Вълнено килимче с дебели ресни. Жената, ниска и Дундеста, притискаше До гър¬
дите си дете. загърнато с червена вълнени китя. Г. Караславов.
кифере ср. диал. Камфор. Земи I драм каломел, половина драм кифере и 24 драма свинска мис.
ши ги размеси, н с тия мис помазвай дви пъти па деп струйките. Ив. Богоров.
кифор и кнфур м. остир. (гр. κιβώριον). Ковчег за мъртвец. Доволно е от туй стебло / дъсчици
Ди нарежат, / зи пaй-песлeднеmо легло I кифурът ми да смрежаш. Π. Р. Славейков.
Преработил е някои работи в „Дуелът" (роляшо на Амалня н на Коракалпакоо). Наместо
евреи/, хамалин внася в стаята зловещия кифор. Ив. Вазов.
кифурдйсам св. Днал. (от ар.-тур. küfür). Кипна, избухна. Останал пашата сим н още повече ки-
фурДисил, изпонитрошил н изпо/окъсил всичко в парадната зала па котака. П. НезиАкямяβ.
кишиш — вж. кешеш. Старецът, когото кориха копните турски войпицн, беше търновският
послеДен патриарх Евтимий.— Хайде, хайДе, биш нншит! И те му направиха знак, че трябва
да върви. Ив. Вазов. Вашата вяра ислъ е калпава н който ви учн. н той е калпав; нитuшume
ли слушате вие. Ц. Гинчев.
кладА1 ж. Днал. Труп от отсечено дърво. Змеят оглидпял н рекъл на Хитър-Петър „хийде да
заградим тая гора. ти ди изловим дивямъm нз нея". Хитър-Петър му отговорил; „хайде".
Змеят зел да влече цели клади н големи пъте. Нар. приказка. Влизам във воДеницито н прн-
206

клерк
турям в широкия комин още одна клада. П. Ростн. Ивер от клада далеч но пада.
Нар. пословица.	’
клада2 ж. диал, Куп. Слъд туй Хъркулеса завели на гората Ета; там легнал на една голяма
клаДа дърва, които натрупал с помощта на Иолая. Н. Михайловски. Меняха со рецепти
слъД рецепти, оформяха се купища от заДушони плешки, - - и клаДи от палачинки. Г. Крумов,
кладак м. Диал, Място в гора с натрупвани едри дърва. Тука кладакът понамаля, но него замести
непроницаем лабиринт от ниски мпогоитъблъитu борики. Ив. Вазов.
кладна ж. нар. Голяма продълговата копа от снопи, слама, сено, дърва и др. Той с куката. Аго
е изплетената с въже тарга, която влачеше подире си, тръгнаха към клаДните със сено.
Й. Йовков. Мяркаха се във въображението му хамбари, претъпкани с жито, кладни от ку-
курузи като планини. А. Гуляшкн. — Мирите на дим, Соло има наблизо — каза один и со
прозя. — Я село, я катунище. Пък може да са и въглищари. Горят клаДни. Ст. Загор¬
чинов.
клакаш м, остар, (рум. clâcaş). Румънски крепостен селянин. Всичките гераπчанu му работеха
и слугуваха като влашките клакаши на надутите и развратни чокои. Ц. Гинчтв. Селяните
клакаши в онова време работеха на чокоина по три дена в нъДълята. Ц. Гинчев.
клапавци м. Диал. Вид плитки широки обувки. Следеше приближаването на ДяДо си по немощното.
но ускорено хлопанъ на подкованите му с железни налчъта клапавци. Г. Харманджиев. Бавно
изу клапавците, Озърна со още веднъж и засвлича потурите, Т. Харманджиев.
клапи мн. диал. Окови. „Господарю, казва му. един злочест момък го запряха и го туриха в клапи
преди малко.“ сп. Пчелнца. Помъчи ся, но но можеше да върви, краката му сякаш че бяха не¬
видимо оковани в железни клапи. Π. Р. Славейков.
клаподан и клабодан м. диал. (от тур. kılaptan). Тънка усукана жица от злато, сребро, мед. От
коленете наДолу до колаците крачолите му бяха изработени итлемъ с клаподан на цветя и
селви, Ц. Гинчев. ПроД нея е зелен гъргъв ялДъзлив, / на гергов е ален тул^бен махрама, / на
махрама от билюра иглица, / во иглица до два ката клабодан. Нар. песен.
клаподйнен.-а, -о, прил. Сърмен. Върху нея — бял тарабулуз и зелен чепкън с бели гайтани
и жълти клаподанъни цветя, Ц. Гинчев.
класйтка ж. нар. Вид горска трева. Детелината, примесена и преплетена с горска класатка,
сякаш като да покривате поляната с пиротски килим. Ст. Заимов.
клашник м. диал, Горна дреха бтз ръкави от груб вълнен домашен плат. На гърба му беше пре¬
метнат дебел овчарски клатник — на реДове бозае, на редове бял, от което той изглеждаше
ощо по-едър, Ст. Загорчинов. Нямата со уплати от силния дъжд, Спомни си, чо мъжът
й отиДе на лозето без горна дреха. Роши да вземе клашника и да му го отнесе, К. Петканов.
клед м. диал. Пруст, килер. Цутит ружа по оная страна — ! тамо цутит, овамо мирисат. /
Научи се младо да я берот — / размириса свекрови кледови! Нар. песен.
клейстер м. остар, рядко. (нем.-рус. клейстер). Лепило от сварено с вода брашно или скробяла.
Направя са от няколко яйца жълтъка на огън или мърва с ни шиста или чисто брашно клей¬
стер като чириш. Зах. Княжески.
клекав прил. нар. Слаб, кскав. Кметът боше го изпратил от селото да повика снаха си и бедният
старец едвам со дотътра с тоягата си до тук — омаломощън и изоставен от клекавито
си крака. Елин Пелин. Твърде горещи дрехи,. . . са вредителни. ослабват кожата и правят
• децата клъкави и зимоморни. Летоструй. Като съм щърка на Цеко Водички, да нъ съм нещо
клекова. Всичко ми е на място. Кр. Григоров.
клекавец м. диал. Слаб, кткав човек. Оня клокавец не можеше да хоДи поша. та трябвате с та¬
лига да го карат, Т. Харманджиев.
клекавици мн. диал. Крака. Он свири, свири,. . . та ти душа омалее и клекавиците ти притреперят.
Елин Пелин.
клендза и кленза ж. диал, Късо дръвце, което децата при игра удрят с друго по-дълго. Уж
надвивах на мнозина. премятах се на лост, скачах с овчарската тояга най-високо, пращах
клепдзаша най-далече, . . ама тука клекнах. Ст. Ц. Даскалов. На кленза — на шега. Разбра
Рада. чо додо Дичо хортува на кленза, и от тия думи й стана ощо по-тежко. Мих. Георгиев,
клендзувам се и клензувам се несв, възвр. диал. Подигравам ст, шегувам ст. Помня добре как
жените въобще се отнасяха към него със съжаление и го окайваха. Някои по-илободпu го
закачаха и искаха да се кленДзуват с него. Π. Р. Славейков. — Не со клънзувай, Даскале!—
Не со шегувам, попо. Т. Харманджиев. — Ти, момче, клънзуваш ли се, или сериозно приказваш?
— изглъДа го учуден старецът. Т. Харманджиев.
клепалннца ж. диал, Мястото, къдсто т окачено клепало.. Ха, ха. . . иди чо со не пукай откъм
гърба — разпалено говорете Дяковски на селския иτарейtшuна, когато дървеното клепало
зачука от клепaлπ“цaтa, а ковачът циганин, в отговор на клепалото. се прозина и протегна
в Дюкяна, Ст. Заимов.
клерк м. книж. остар. (фр. clere). Писар, сткрттар. А само изпосло той със сръчен и настойчив
труд полека-лека ся въздигна. та стана клерк. Й. Груев.
207

клбфте
клОфте ср. диал. (гр' κλέφτης). 1. Крадец. Няколко душа молдовсни боляри. . . клофтеща, арнаути,
поиДури. . . нищо нули за войната, лошели там като гладии врана, орли а жерави иа Добиче,
Хр. Ботев. 2' Хайдутин. Тя [България] сега е пълпа с гръцка клефтота и с шилеровска раз¬
бойница — без шохиия романтизъм. Ив. Вдзов.
клечник м, Диал. Примитивна дървена закачалка. Новолио Тотки погледиа затлаченото с тъпка
облаци небе. Ощначи половинката от клечиина, М. Яворски. Стоян и Мишо Бъчваров не¬
ловко стояха, изправени до клочиики, М. Яворски.
клик м, книж. остар, (рус. клмк). Кучешки зъб. Усща има [конят] проДълговаша а еъе всяка
челюст щра еаДи зъба: розци. килци и къщна, сп. Пчелица.
климйло ср. Диил, Герзнило, кобилица нд геран. И така с климало пе можо Да се извади вода
от нлаДеиоц по-високо от 32 поги. Н. Геров. Отец ИзиДор забърза. . . Мини крий празни
кочини и обора. край клималото па героил, Ц. Лдчсвз.
климййка ж. Диал. Чертичка. — У. ху. колко гогични, кукички и нлимийни нашуряли в писмото,
ио можо Ди се чете. Ст. Заимов.
клймна св. Диал. Ндведа се, наклоня се. НаДвечер само, като нлимие слъицещо, ще излозо Ди по¬
ходи отвън кропосщщо, К. Величков.
клини ми. диал. Болки в корема, колики. Заболя мо корем. Пробивах со, охках Ден, Два — но ми¬
нава. Баба низи: — Клиии е хванало Детето, трябва да го „заклиним". Пелин Велков.
клйнка ж. . . . Диол. Скъперник. Житолито му [нд селото], потомци па старище среДиогорска
клаина — панагюрски овчари и зомодолци — бяха по само Домовата стопиин, труДолюбиви
орачи. по и гасmанuuемяu, любвеобилни Душа. К. Петканов.
клипгв прил. диал. Слаб, кекав. Ами та пом! ли страх,! чо ще паднеш пак във прах, I ти едно ни¬
щожна жаба, I мръсна, клепави и слаба! Ив. Вазов. Ходоше замаслои. сам-са боз другар, I
тая зараи млад о. Довечера — стар. 1 Одеве търговец — сега просяк Дрипав. 1 нога беше
нужди — хром, и сляп и нлапив. Ив. Вазов.
клир м, (гр' κλήρος). 1. Църн. Духовенство. — Слушал ли си за еврейката Сари, по която царят
ой вече половин година е луд полудял? Та ето, сега в палати ноя покръстваш— владиката о
там с цолия клир, Ст. Загорчинов. Събра нлира свой игуменът наш и съобщи, че опустоши¬
телни мор коса благочестивите люде в Самоковската епархия. П. Спасов. 2. нар, Високд
подстдвкд за богослужебни книги отстрани прсд олтара, дето стоят псдлтовете. Ей тъй както
са е, бащи застина пи клира и запя с опитропа. Ст. Дичев. Облегнат ио клара, Дянои
Игношай ги гледаше със замислен поглед. Ст. Дичев.
клирйк м, църк. (гр. κληρικός). Християнски духовник. Тоги уби и Мануела епископа сос синнато
ногова нлараца и много народ християнский. защото се ие отрекла ош Христи, Цдествепнк.
клйрос м. диал. — вж. клир (във второ значение). В църквата ясмαте много богомолци, Мъжошо
но бяха повече от десет душа. То бяха се наредила заД ловия кл^йрос. К. Петканов.
клистйр м. диол. (гр. κλνστηρι). Клизмд. После лежах опасно болен ош запечоние, Докле силен
клитор мо избива от палежаща смърт. Гр. Пърличев.
клобурец м. Диал. Мехур. А на Дъното през бистрата вода непрестанно со падигаха клобурци от
златист пясък. Оттам извираше еоДата. Д. Талев.
клбпча носв. Даал. Тракам, клопам. Той отмина по шосето накъм Долииаща, нищо клопношо с
подно/лиите си обуща. Кр. Григоров.
клосен, -снд, -сно, прал. Диал. Сакат. Бошо толнози як, -щото с еДии юмрук можеше До свила долу
человека мъртъв, . . Но лявата му ръка беше клосии, Π. Р. Славейков. Така що пороДът ся
нудоше, като гледаше неми да говорят, клосии озДравени, хроми До ходят, Кратко тълк.
нд евднг' от Матся.
клоц м, Даал, Подигравка, присмех. Моят ромли се намери сега е Държавната початпицо и чини
ред. Но аз пе знам кан, сО ми се струва, че ще излозо този работа па клоц, Но Ди е здравие:
боДати ие ще е голяма. Ив. Вдзов. Вълкът като остарее, на нучотошо за клоц става, Ндр.
пословица.
клбчкд ж. Диал. Квачка. Имах си 5—6 клонки, които някои от Добрите майки па моито ученици
бяха ги нарочно зи меио нарекла. иасадила и с палеицащи поДарали, Ил. Блъсков. Ни Двора
между кокошките со дигна голяма тревоги: разбягаха се коя иакъДото еаДи. клочнащо зинло-
цахи често-често, изплашена, завъртяха се около топчестате мъничка пилоица, Й, Йовков,
клуп м. Намеря клупа Диил. — намеря повод дд изклинча или причинадд укорявам някого. —
Вае стойто тука. из ще идо е село — каза той, — Намери лс му клупа? — извини Морд-
жонът. — Аферим шопо, Ив. Вазов. Сякого що предумаш, сяному ще иаморят клупа, сяному
ще се присмеят, Т. Г. Влайков.
клъбук м, Даил, Вид стара висока шдпкз. Голямата му коса, къдраво и гъста, сякаш потекли
изпод високия клъбук, обшит с коприна, се съеДиня/оше с къдрово. късо подстригани броДи.
Ем. Станев.
кльонкам песв, диал. Влачд со, клатушкам сс. Хайдутите клъою^1^:хи безпомощно след безкрай¬
ните кервана. К. Петкано.. Млади жена се /пусии след нея, зи до я върне към селото, Уси-
208

кованлък
лията й отиваха напразно, кравата проДължаваше Да кльонка и все повече Да со отдалъчава
от селото. К. Петканов.
клювка ж. диал. Клюн, човка. И щъркелът. изправен на някой синор, чопли с крак червената си
клювка и дремливо оглежда нивята, що се наливат и зреят в тишината. П. Ю. Тодоров,
клΓгβинuа ж, Диал, Клюн, човка. Мъжкият [щърк], който бете прав, се приближи До Другарката
си, затрака с червената си клювница. Ц. Гинчев.
клюса ж. нар. Клопка от двс жслсзни дъги с пружина. Като покри клюсата със ситни камъчета,
тиня и пясък, тъй чо тя стана невидима, той се отдръпна на пътя и оглъДа мястото. Ем.
Станев. Но от ловджийството си но со отърва. Беше си направил горе, на кошарата, цял
килер с клюси: вълчи, лисичи, за порове — всякакви виДово клюси. Ст. П. Даскалов.
клюскам носв. диал. Скитам ст, ходя нагоре, надолу. Тряскат железни колълета и влачат
тежки лени топове и ковчези с джепане, или препускат и клюскат уморени конници, Ив.
Вазов.
клюхна св. диал, Отпадна, изнемогна, падна. — Желю не е нещо Добре, - . Прав като свещ си
вървеше човека—хоп, хоп, хоп — щъ кажеш, чо е на трийсет години мъж. Види со, отвътре
що го е ям. — Отвътре, отвътре, Шом влезе в къши и клюхна, Ст. Чилиш-иоов.
клюхтя песв. диал. Тътря сз, влача се слсд някого. ХайДе, махай се от очите ми, рече сърдито
Рашид и бутна коня наДолу къДо Горан, а циганинът клюхтеше подиро му бос. Ц. Гинчтв,
клюцам несв. диал, Дялкам, кълцам, сека. ДваДъсет дена отидоха само да клюцам с браДвата
наоколо. догдъ го отсека в дънорът. Π. Р. Славейков.
ключйлннца м ключСлннца ж. диал. Брава. Мария пъхна ковчежето в чантата си, забрави го и си
спомни за него едва във влака. Пъхна ключето в мъничката ключалница и го отвори. А. На
ковскм. Аз опитах ключа, но той но беше за тъзи ключълпuца. сп. Читалище. Бръкна той ку-
ражливо в Джобовете си, извади ключовете, понечи да отвори чъкмеДжъто, и що Да види-
Ключелницата строшена, дръпна чъкмеДжето — празно! Ил. Блъсков.
ключннца ж. книж. остар. (рус. ^κ^ημ). Ключарка. За избягваното на Узунова из ръцете!
на турската полиция от Хаджи ДавиДковия хан събрахме сведъния: ... в) от баба Величка,
тогава ключπuца на богатия ХаДжи Димитров Дом в Търново. Ст. Заимов. — Ето ги (хуса¬
рите), майко, ето ги, идат— записка извеДнъж ключπuцаma сестра Серафима и со закръсти
бързешком, Ст. Загорчинов.
kлЯвkаие ср, Диал. Лай на ловно куче, когато забележи дивеч. Тъй ловецът Дава ухо, когато гон¬
чето му е попаднало на дивеч и иска по клявканъто да узнае какъв е Дивечът и накъде ще го
изкара. Б. Ореттнов.
кляфна св, разг. Излая. Излязох хей там горе има една широка полянка, Още не застанал, и ку¬
чото клвфна, Срещу мене изскочи заяк.' Елин Пелин.
кнИга ж, - - 1. нар, Писмо. Вчера со видях с Гана, . - Ранен е, вика. чакаме го, ама кога ще си дойде,
вика, хич не знам, и книга скоро не сме получили, Г. Караславов. 2. мн, остар. Карти за игра.
Нощем в отстранените стаи со събираха, - - та пиеха и играеха на книги, Св. Мнларов.
кнут м. книж, рядко. (рус. кнут). Камшик, бич. Но понеже сполуката на тая велика цел се пара¬
лизира от шутовете на половина рота казаци, то дядо Иван, за да си отмъсти колко-годе’
начертаваше кръстове по вратите на еврейските домово, Ив. Вазов.
коб м, рядко. Прокоба. И сякаш вещици, за нощен коб събран“, / еДин към Други те привели
са глави, Пенчо Славейков.
кдба ж, нар, Съдба, предзнаменование. Ой овчари. мой Дружина! / . . Сърце ми се разив“ръло, /
ке ми бидит спроти глава, / ке ми бидит нещо коба. Нар. пестн. Кралят тълкува съня като
лоша коба: ще настъпи със силна войска султан МураД, ще погуби краля. Б. Ангелов.
кббна ст св, възвр, Диал. Явя ст. Кобно ли се шар по лозята. неговата Калина първа що вкусне бяла
ранозрейка. Ст. Ц. Даскалов.	' ’
кобур м. (тур. kubur). 1. разг. Кожен калъф за револвер. През слънчово хубаво време палатката
на ротния е открита и отсреща лъщят вътре хубави черни' чизми, сабя и револвер в нов
кобур от жълта кожа. Д. Калфов. 2. остар, Огнестрелно оръжие. Утешавал го той до то¬
гава. докато му трябвало, а после забивал ножът си или изпразвал кобурът си в (сквернените
гърДички. 3. Стоянов. Като видяха, чо от стаята на болерина се отвориха прозорците,
те запяха гръцката марсилеза, и старият Болеца, като се възхити, гръмна с кобура през
прозореца и извика: „Брава, бре юнаци! тъй ви искам!“ Ц. Гинчев.
ков м. старин. Коварство. Анатема тебе, оръДье / на гнусна измяна и коо, Ив. Вазов.
кованджНя ж. диал. (тур. kovancı). Пчелар. Ами чо защо съм кованджия толкоз години. нали
затуй — да я познавам. Ц. Гинчев.
кованлък м. диал. (тур. kovanlık). Пчелин. Тая ракия той беше се научил да пие още през ерген¬
ските си оргии с гевендии из бостаните и кованлъците, не можа да се отучи от нея и Досега.
Й. Йовков. Едно време от Ески-Джумая и от Шумен са Донасяли пчели, какви кованлъци
о имало! Й. Йовков.	'
14 Речник на редки, «старели и диалектни думи
209

коверка
коверка ж. — нж. куверки. Бе натъкмил конете си н послал сенце в шилигати си. nонрuτa с ко-
верка. Мих. Георгиев.
конСт — еж. кувет. Като я гледах колко малко й е еДепето н кок е слабичка н изпита, аз се
чудех отде добиви ковеш ди кайрот; толкова на работата. Т. Г. Вляйкое,
кяеял м. Диил. Вид трева с разперена вълниста метлиця. Беряха ги другарките мн млаДи / ни
китки вързвоха със стрък ковнл / н весел лъх от горските ливади '/ отнасяха в дома унил.
Бл. Димитрова. Емната от бесен страх, без ред / обезумялата навалица /ипреД / се уриа,
/ивили, кошо ковил косена / от розвилпелите черкези. Пенчо СлАвейков.
ковка ж. Днал. Котва. Кортес като плуваше покрай сушата, излезе на сичките место дето беше
допирал преди него н Грижиалб, н ний-после пи острова с. Иоанни д' Улуи. - - дето флотата
хвърли ковка помежду острова н сушата. П. Кисимов. Върти ся пизаД па Куба . . - влезе в
пристанището н хвърли ковка. П. Кисимон.
ковладя тесв. Диал. Клеветя. По се спусни к’ /ей/а мимо, / ди новлади шя Стояна, / че отива ни
поля/и. Хр. Ботев.
коджа остар. (тур. кося), прнл. неизм. Доста голям. И пе сети стрина Вeuновuца как се отърси
Цанко н стана коджа моме. Т. Г. Вляйкое. Трябва Да сн спечелил коджа парн шия години.
Че къщи с пири се приви. Д. Тален. Аз пе бях го виДвола коджа време. та се зачудих, като
го видях сега — толкова си променил. Т. Г. Вляйкое.	-
коджабашия м. остар. (тур. kocabaşı). Селски кмет, стареИшиия е турско време. Стоянов я по-
иски от коджибашияти, като му поръча ди направи н сметки, за Ди му бъде заплатена. Π. К.
Яворов. Турците клатеха глови съчувствено, после сн пошушнахо нещо н селският коджа-
башия му рече; —Тн ще остипеш с тис още шия нощ. Данн посвирнш с тамбурата още еднож.
Д. Талев. ЗиДовоше се кметът. Той сякаш беше роде/ зо ноджaбaшuя — напет, отворен.
смел, пред никого не скланяше гливи. Цн. Минков.
коджамити диил. (тур. koca). 1. прил. неизм. Доста голям. — Ц-ч;! — Ко бре mona.ı!— Що не
иДеш Ди учиш при чичо си? Коджимишн мома си, пък ни едпи гръцко дума пе зтаеш. Д. Памиро·.
Страшни олелия се дигпи след малко в селото от пашата чети. която разпръснато еднн по
един по поляната представляваше коджимити армия. 3. Стоянов. 2. пиреч. Доста много.
Днес Довърших приложеното тук стихотворение „Муза“. Кито коджимити длъжко по
ще е сгодно зо „Периодическото списание“, то пик както Вие заблагоразсъдите. Ив. Вазов,
кожофарйя ж. остар. рядко. Кожарска стока. Произведения тука [в Сибир] излизаш скъпоценни
кожофарии каш^; самури, кокуми, черни лисици и други. Ив. Момчилов. От животни по
забележителни въди; многоброИии биволи, говеДа, коте. лами; зверове н дивечи; мечки. ка-
стори (видри). епотн и други, на които кожите влазят в ножофарията. Ив. Момчилов,
кож^жка ж. остар. Болест дребна шарка. Лешницата се разпознава ош кожужкати по тови.
че пъпчиците й бивит пе-mъютн. болното боли гърло и язикът му посинява още от начало,
очите н носът му те сълзят. Летоструй.
кож^рец м. Днал. 1. Пашкул (от буба). Коприната се точи от кожурци; и кожурците ги внят
бубн. Др. Мянчон. Дорослоти у кожуреца пеперуди прояде н пробие му горпий край, та се
измъкне оттам из кожуреци. сп. Книжнина за народя. 2. Какавида. Въсепицато е много
лакомо; само яде н расте. Тя. кога порасте, става кожурец. Др. Мянчов.
козак м. диал. (тур. kozak). Плодна памукова кутийка. Памунопреизведиτeлиτe от Хасковски
окръг тази година отгледаха Добри реколта. Сеги грижливите стопани добират последните
нозацu- зо ди освободят площите за оран и сеитби. Пресята. Кито му дойде времето за орат
н сеитба, ще пуснем всички полевъди набързо ди оберат разпукналите се памукови козацн.
Б. Обретенон.
козел м. Козел отпушения пърк.—изкупителна жертва. Изглежда, че в министерството ими
известно затягане, н изглежда, че аз ще бъди козел отпуще/ня. П. Незнякомов.
козир м. кииж. остар. (рус. козшрь). Коз (е игра на карти). — Но недей забравя. Бенуа, че всич¬
ките партии си се опълчили против пис. — Н-и-и-що, тнщо, пищо.! Без уплаши/не! Щом изля¬
зат трите шуза, ще нм шнб/а по еДип незир. А. Константинов.
козирбг м. остир. рядко. (от рус. под козмрек). Турям. вземим поД козирог — отдавам чест по
ноИияшкя. Кавилеристите спират конете сн, туряш ръки поД козирог. за ди благодарят.
Ив. Вазов. От Буковци. отговори Кънчо, н нзправет като Дирек, той зе поД козирог и опря
погледа сн към стълбата. Т. Г. Вляйте. Бръюбизънев. важет н тапет, мина покрай пея,
взе деликатно поД козирог. н също тъй деликатно поклати глави. Ст. Чялиигирян.
кдзли мн. книж. (рус. козлю). Купчина, камара. Ала когато първите по-припрени Момчиловци
достигнаха онрайпнπнme пи Месииепол- те намериха проходите преградени с козли ош сухи
клоне. Ст. Загярчяняе.
козлйиев прил. диал. Който е изтъкан от козя козина. Срещаха въглищори, натоварили космати
кончета с очернени козлипеви чувилн. Ем. Станев.
козл^к м. Диал. (от тур. kuzu). Преградя за агнета и телета е обор. Моио! — обади се ош коз-
луко малкото миличе. А. КарАлийчев.
210

кознодейка ж, нииж. остар. (от рус. козни). Жена, която прдви козни, интриндпткз- Тая щщо-
слабпа козиоДейно ще използува До послеДиате й предела АленсанДровснато полуди за иоя—
Той иищо няма да й откажо — тя всичко ще му иска, Ив. Вдзов.
кокаливица ж, Диал. Вид полудива круша. Тая сутрин покрай нас мана Келешо/ото Коло. По¬
гледна крушата и ме дума, чо знаял друга по-плоДовита от масши. . . Седнал До ма хвали
едно нищо а никаква коноливица! — Нали а твоята о нокаливица! К. Петканов' Ощбиха се
от пътя а спряха поД сянката па клонести кокилавеци, К. Петканов.
коколя се песв. възвр, диал. Пуля сс, кокоря сс. Имаше сиис рибешки очи, които изхврънваха
водиога из орбитите, щом някой го настъпеше. Зи Петко Горан жоиур.яша казваше: — От
човек, дето со ноноли — бягай! М. Ягодов.
кокошничав прил. иир. Който нс виждд привечер; който страда от кокоша слепота. Селим паша
беше кокошиичав. Св. Миларов. Скромността пе плува по Далечна мюрета; тя е коношии-
чиво не само вечер, а и среД пладне ие вижда ни бъкел, Пенчо Славейков.
коладя песв. Даил, Клеветя. — Ти ио беше ли па Би.язите? — Ни тате ли ще ме колодиш? От
тях съм, М. Яворски.
колай м, иир, (тур. kolay). Начин, леснина, сродство. Ти ие знаеш ли. че сога свети е лоши/. и да
има колай такива богата хора с очи до ги изпаящ, Ил. Блъсков. Щом толкова ти е дотег¬
нало при мене, вземай си дърмите и се запилявай в джендемите, дето искаш върви! Аз що
му илморя колая. Ст. Марков. Ти малко и голямо нищо го заобиколило. нищо го зяпнало.
До има колай с очи да го изпио! П. Ю. Тодоров.
колайлък м. Диил, (тур. kolaylık). Леснинд, средство. Колчо продължаваше да си блъска главащи'
и да дири колайлък кан би могъл Ди промени и поправи тоя техен лош живощ. Т. Г. Влайков.
колак м. иар, Кравай. Жоиище nиαвехα козунаци, бояДисвлхи яйца. и младоженците носеха
у кумовото си колица. Сл. Трънски. Спомни си. ногищо бе злмосарки па Паиоваща сватба.
Разнасяше колаци, канеше сватбори, о ии шията й тежаха жълтиците па Плиовита майка.
К. Петканов.
коландйсвам песв, Даил, (от тур. kullanmak). Употребявам. Като коллидисбила белило и червило,
а тя ги забравило ио инак веднъж в одаята си. Мих. Георгиев.
колбаш м, диал. (от тур. kol и baş). Забрддкд. В същия нос откъм чорбаджийското фурна се зи-
ДоДо млади. хубави жена с нов сукман и бял колбаш по главата. А. Христофоров.
колджйя м. диал. (тур. kolcu). Пазач, надзирател. Никой пе искал да се иислажДиви ош януар¬
ската иощ. с изключение ии прочутите влашка вълци. които крачели по ледът боз паспорти,
без До ги съгледа даже и наблюдателното око по βлαтнuс граничар, и на турския колджйя.
3' Стоянов. Но младият Бабулов слиса всички: тичаше па кои от село иа село, а поДар иего
цяла сурая заптие и калДжии. Д. Талев.
колебка ж. Диил, Люлка. Кога горпа зл споио навежДаш клепка. I о майка то клавиш ео малка
нолебна, I ни мени постеля, па меки порпаца, I поД пейиа пизухи зиспuβиmе кат птица, сп. Учи¬
лище.
колесарка н колнсарка ж. Диал. Кола с две колелета; колесник' По кърища осиротели I скрибу-
чат стара колесарни, I Димят иивята разорена ! па Добруджанските полото. А. Кара -
лийчев. Селото ушихвлше бавно, Тропотът на колете а колесарните по улицата ставаше
все по-ряДък и по-ряДък, Г. Кзедспдвов. По шосето скрибуцаха колисирни. Далено, оттатък
върбалаците, со чуваше звън от клопотари по стада. Г. Караславов.
колйбел ж, книж, остар. (рус. колмбель). Люлкд. Кога ще ида е оня крий вълшебен. I нолибел
ио герои, богово. Ив. Вазов. Сами готата. . . почитали Снаидшш/ия за своята нолибел,
Г. Кръстевич'
колнво ср. Диал. (гр. κόλλυβαν), Варено жито за помон. Денят е съботен а голяма зиДушпаци. . .
А по пътя откъм селото со точи върволица тъмни фигури, със шарена престилка и черни
забрадки, понесла мълчаливо коливи, киДилиицс и шишенца. К. Константинов. По обезличе¬
ните и буреиясала гробове са сложена ни пъстри месали хляб и коливи. Елин Пелин.
колйк м. книж, остар. (гр.-фр. colique). Острд стомашна или чревна болка. Още като се качваше
по стълбите, шя чу раздирашелиато викове пи Юрдипи, когото беше хванал коликъщ. Ив. Вазов,
колирание ср. остар. Колосване' В студона вода нишестето ся щопа, о в топло воДа то набъбва
а става па леплива ниша (кола, чериш), koсшo ако ли е чиста, употребява ся за коларлиио
риза. а ако ли по е части — за лепеиио кожа и хартии. С. Д. Воженов.
колица ж. Диил, Чалма. Тоя Дервши с Дълго Джубе и с бозов плъстен фес но глава и също тъй
бозова ндлица разглеждал внимателно околностите и си записвал иещо, Ст. Чипипниеов.
количав прил. Даил, С който се лекуват стомашни болки. Няма й нищо, беим, позибол.яло я сърце. . .
аз ще й проводя коланивита трева до свари, Да изпие един филджии и то що й отмине.
Ц. Гинчев.
колнйк м. диал. Тесон коларски път. Ние тръгнахме аз нолиака път, иадлъж по течението й.
от двете пи страна се зелеиееха пак урвите, Ив. Вазов.
211

колонел
колонел м. книж. остар. (фр. colonel). Полковник. Рано сутринта еДин чиновник руский. коло-
нелът Крилов влезе в тъмницата му наедно с тъмничника. Π. Р. Славейков.
колчак м. диал, (тур. kolçak). Ивица плат, обшита с гайтани м пришита на потури или на аба.
Ето го най-послъ старецът,облечен в чисти потури, с извърнати колчаци, сяДа на минДърлъка
в чардака и преД него на килима насядват всички от челядта. Д. Немнров. Навъсен и сърдит,
той понамеитu пояса си. . - и гордо заизлиза. Д. Немнров.
колчаклnя прил, неизм, диал. (от тур. kolçaklı) .Който има колчаци. Влезе еДин човек висок, черно¬
ок. .. с кюлаф и гъжва от няколко басми отгоре му, с яиносuнu туманясти гайта11лии, ши¬
роки сукнен“ колчаклии потури, с пъстър пояс. Ц. Гинчев. МлаД триДесетгоДишен момък.
с фес . . . сиви колчаклии потури. . . свиреше с гайда сред хорото. 3. Стоянов.
колчан м, книж. (рус. колчан). Чанта за стрели. На гърбовете им стърчаха колчани със стрели,
двама бяха пропоясали дълги мечове, Ст. Загорчинов. Тел стои в страшна вътрешна борба,
ръцете му треперят. - - Изведнъж той бръква в колчана, изважда още една стрела и я скрива
под кожения си елек. Фр. Шнлтр (превод).
комахай нареч, диал. Почти, може да ст кажт. О. Кожухаров е обърнал на моето упътване по¬
махай всичко вп“мапuе. което се изисква от един въщ, сериозен и опитен събирач на паметни¬
ците от народното юридическо творчество. С. С. Бобчев.
комаш — вж. кумаш. На чардаци неговата баба. / оглаДена огатана чисто, / наг^Дена. преме¬
нена, свети / отънала в сърми и комати. Π. Р. Славейков.
комашен, -а, -о, прил. остар. Прилагателно от комаш. Този ход на работите не избягна от спъ-
кулаетскuя поглед на фабрикантите за комашъните ткания, които. - . туриха като нъпре-
стъпно условие. те да тъкат платовете, Π. Р. Славейков. Постелете кадифени минДери, /
нареДъте комашени порници. / отворете тежки порти момин“. Нар. песен.
комина ж. диал, Пращинн, джибри. Намръщило се беше небето, па со разбъркали ония облаци,
като комина у ново вино. Мих. Георгиев.
комис м. книж. истор. (лат.-гр. κόμης). Титла на висш царски саиовиuk. Той проДаде на комиса
Сурсовула и царството си, и палатите си, и тебе. Д. Войников. Кога се роДи от нея син
Петър, - . царят от раДост направи Георгия велики комис, Ел. Муттва.
комисов прил, книж. истор. Който принадлежи на комис. Да знаеш, го бих убил на мястото,
Но слава богу, ти се отдръпна от него и со провикна към бога и хората, ала там нямате
хора да чуят гласа ти: всички бяха роби комисови. Д. Войников. Запя гусларят пак и отиде
подир алаят комисов. Ел. Муттва.	·
кбмка ж. нар. (от лат.). Причастие. — До къде стигнахме, братя селяни!... Да няма капка
вино в селото. за комка да но оставите! Елин Пелин.
комк&вам посв.. кбмкам св. нар. (от лат. communico). Причестявам. В къщи приготвяха за нас
малките гроздов сок и вкусът на виното ни бете непознат, Затова но знаех, че попът ни ком-
кава с вино. Ст. Ц. Даскалов, комкавам се, кбмкам се възвр. Па кога що се комка Гана!
Ив. Вазов.
комдд м, книж. остар, (фр. commode). Скрин, шкаф. Това беше една аристократическа приемна
с тежка луксозност, Орехови мебели. . - разкошно изработен комоД, вътре със совърски
фарфор, Ив. Вазов. До него в одна зала има один комоД с барелефи от слонова кост. изра¬
ботени с одна чудна тънкост. К. Величков.
комфортйбелно нареч. книж. остар, (англ. comfortable). Разкошно, удобно. Ние срещахме по
улиците и в трамваите толкова бели. колкото и чорнокожи. Между послеДните има хора
състоятелни, които живеят комфортабелноI А. Константинов.
конак м. остар. (тур. konak). 1. Околийско или полицейско управление в турско вртмт. Зама-
нов беше официален шпионин на турската власт и приимаше заплатата си от ПловДивския
конак, Ив. Вазов. Ката ден по кръчмите боеве. кавги, дори и пуквание на глави; че хаДи по
конаците. Ил. Блъсков. 2. Къща за нощуване, за отсядане. Господари мои, можете ли остана
нощес при мъне на конак! Многострадална Гтновтва. Всяка порта се отваряше пред коня
му. всяка къща му ставате конак през дългите зимни нощи. М. Марчтвскм. 3. Разстояние,
път, извървян за един дтн. А на означения срок се прилагат още толкози дни, колкото конаци
разстояние има от моиmопроб“вαπuеmо на противните страни до седалището на съдилище¬
то. Държ. закони на Осм. империя.
конАчшце ср. диал. (от тур.). Място, където ст спират коли. Лани летъ. . - пущам си я магарето
да попасе по коначището ми. Дето е до воДеницата, Мих. Георгиев.
конашкн прил, остар. Прилагателно от конак. Кой знае защо бяха тука, вероятно бяха хванати
в някакво разбойничество и бяха ги довели в хана по нямане място в конашкия затвор, К. Ве¬
личков. Не твърде широкия конашки двор беше вече напълнен. Ив. Вазов.
конашмдж. диал. — вж. конушмак. Тогава Марко на Србин продума: „Леле варе, Србинхарен
юнак, нио сме чуло, чо си сватба правиш, та ти идем. но бой да со бием, а ти идем на ко-
нашма.-' Нар. приказка.
212

конец
конверт м. и конеертя ж. к/иж. остир. (фр.-рус. конеерт). Плик за писмо. Много пъти Дакишо
беше прочел юнписmeрснеmо преДписапие н гледал лъскавия червеи печат пи копверша. Ин. Ва¬
зов. Открий писмото ми за Г. Председателя. а ненвeрmamи съДерн, за Ди /е узнаят. че от
печатницата пи Минчови пиши. Ив. Вазов.
ко^^!Лк1 м- остир. (тур. kondak). 1. Приклад ня пушка. И като стъпи с еДипа си крак па немощ¬
ното тяло пи неприятеля сн. готвеше се да му строши главата с ко/дики пи карабината.
Н. Oихяйлянски. 2. Ударник ня старовремска пушка. Гласът та Али ага прогърмя зад
вратата. — Пипнах ли те. куче краставо. - - — Много бързаш — изкриви устни войвоДата
н отпъна кондока ти нрeмъклuUкаmа сн. Ив. Гайдаров.
кондак2 м. църк. (гр. κοντάκιον). Кратко църковно песнопение. Икос заключава в себе също така
главните мисли или похвала пи празника или па свешияти, то по-поДробно н просmранимно.
отколкото в нопдака. 3. Петров и др. Часовете си кратки служби, съставетн от три псалма
н няколко тропарн, кондици н три молитви. 3. Петров и др.
кяидектьЯр и кяидИктяр м. рядко, остар. Кяидуктор. Благополучното преминаване та Икономов
за Одрин се дължи на двама наши приятели, К. Теодоров кондектьор на трепа и Утипн, ма¬
шиниста, родом славянин. 3. Стоянов. „Яе желаеш лн Ди пътуваш за някъде. . . Човекът,
който ми говореше това, бе нондикmора К. Теодоров, българин, служащ ни железницата.
3. Стяяияв.	'
кондж — нж. конч. Тоя път между богомолците беше н Бръюбазьнев. . - Понякога им се стру¬
ваше, че н ош ко/джовете пи лачените му ботуши се дигат леки светлини. Ст. Чяляигярон.
кондик м. — нж. kяидяка. В своята упорито борба срещу чорбаджиите н турската власт коп¬
ривщенските занаятчии създали еснафските сн сдружения н нопдициme. по които се управ¬
лявали. По този ничии се уреждали отношенията между майсторите, калфите н мнриuнme.
П. Теофилов.
кондикя ж. остир. (от лят.-гр. κ&διξ).	1. Правилник, устав. В еснафската ко/дики всичко е
предвидепо. що се отнася до работниците, като например, че шие трябва да бъДат покорни
ти майсторите сн. 3. Стоянов. В тоя ко/дики си зипнсопн наказанията пи някои майстори,
които си престъпили закони. Р. Стоянов. 2. Летописна книга на черква, манастир и др.
Защитата пред властта ставаше пак се !ски. Търновската митрополитско ко/дики е пълни
с частни молби, които в същност си „селски писма“. Ив. Хаджийски. 3. прет. Дълго поуче¬
ние. „Ти те сн знаеш сметката бе! Караш тики — куче влачи. . . Държавата пести пирите.
те може то тъй! Няма аватс.“ Цяла кондико му изкара. Пелин Велков. 4. прет. разг. Сметка,
план. Значи. връщате след трн дни! Да те си дошъл по-рапо. Инак ще объркаш непдиниmа.
С. Чернише·.	·
кяндИл1 мг. диал. (гр. κονδύλι). Перо за писане, писалка. Ако не сн клал, сеги ще колиш. Зер
вие само коидили можете Ди Държите. Ем. Станев.
кяидίıл^ az. Днал. (от гр.). Възелче, фъндъче. И откъсва със зъбн кондйл от пишнати пи вретеното.
Ст. Чилинтиров.
кондйсеам песв., кондйсам св. диал. (от тур. konmak). Отсядам, спирам се, гостувам. — Ахмед
пиши ми е стар приятел. Кога дойде към нишия край, випигн у дома непДнсва. М. Мярчев-
ски. — Хляб ви донесох, момчета, Разчу се из село, че тук сте нопдисили. М. Марчевски.
кондотиер м. книж. остир. (ит. condottiere). Водител. Какви си тия тъжпн митинги от 20—30
души селяни, между които нито едит има грамотен н конто нямаш пищо общо с интере¬
сите пи нондеmueрuтe па недоволната партия. Ив. Вазов.
кондрЯт м. ктиж. остар. (ит.-гр. κοντράτο). Контракт. Тия сили [електричеството], ико ще бн
н пи няколко стотини мили далечина, свързва заеми, прави копдрати между ноюпапии. Лето-
струй. Този кондрат е за дюкяна мн в нисобоmа. Й. Йонков.
кондур и кдндър м. — вж. кундури. Че той е еснаф-човек н ходи с пискюляня фес и с лъскави
копирн. Т. Г. Влайков. Султана го разгледа от всички страни. . . — От тебе искам —
каза му тя — ди сн купиш само фес и кондури. Д. Талев.
кондураджйя и кондурджий— еж. кундураджия. Избра тязаКолча тов н хубав запоят —
кондураджия го ДиДе Ди се учи. Т. Г. Влайков. Той е кондурджйя н печели пещо, ома всичко
отива зо туй пусто вито. А. Гуляшки.
коидурдИснаи песв., кондурдйсам св. Днал. (тур. kondurmak). 1. Поставям да стои. — Салта¬
натът доскоро го пемаше къде Котел- по сега курдисил чадърите сн край селото, н едпи де-
пушаuuя, помай от младежи съставени, отива да го дигпе и ди го нондурдиси среД село.
Π. Р. Славейков. 2. За зарове — хвърлям ги така, че да се падне каквото искам. Не бой се.
аз няма Ди ги нопдурдисaм! Ако те е страх. може н с чашки да ги хвърляме, и? Тока! Хайде t
Дий. бре момче, таблата! Чудомир.
конец м. стирип. Край, свършен. Към конецът пи неговото царуване явяват се миогочислепи
племена. които още ти неговия живот разсипаха новите византийски крепости. М. Дринов.
Поклон пи теб. природо - -. / теб всяка пролет ново с труфила новн кичи, I ... I н твоят
празник брачен без крой се продължава — / н няма той конец. Ив. Вазов.
21а

конешпйк
коношник м, даол. Конско изпражнение. Много пъта се е чудил слугата. когато хвърго коиош-
пицище ош обори. — Майни. наква е този работи: този кон миого ядо. и пък малко с. . . ро,
Ил. БлъскоВ'
конжО ср. Дадено конжС нииж. (фр. donne congee) — изоставяне, освобождаване, защото няма
нужда от нещо. Един път завоювал разговори. той го по изпуща ош властта си ,, . Темата
ще бъдо изтискана като лимон. обърпота наопаки като ръкавица и само тогава изоставени,
и мои — ДоДепо коижо, Ив. Вдзов.
кOппчък, -чкд, -чко, прал. диал. Колко мъничък. Я погледна колкови е главата. що събира мозъка.
пи виж копичък е при поя езика. Мих. Георгиев.
кйнкд — вж. комка. Тъй казал еДип поп, когато го гълнлл влаДиката. защо разсипал копната,
Π. Р. СлдвсйкоВ'
конкйвдм песв, конкам се. — вж. комкавдм. То имаш ли бащаио амапио. 1 Ди зигроДаш цръква
само/рада, I самограда. цръкес слмаτеаuu: 1 по ВоликДои сама Ди отвариш, I на Великден,
сами Да коики/иТ“ Нар. псссн, конкавам сс, комкам сс възвр. А бро луди попо, видо ли ма
коиках ли си! Π. Р. Славейков.
конощипкд ж. Диил, Животинка попово прасе. Не мо гледай, че съм нищо и никакъв kлαдояαниu
и се навирам под зомятл като копощипни, А. Каралите..
контош м. Диал. (от уни köntös). Къса до пояса горна дреха. А я погледай какъв коитош си из-
шнила и ушили по ТоДора! в. Знание. Когато о стуДоио, състоятелните хора носят или пе-
подплатони наищашα, обшищи с черна гайщоиа, или дълги дреха. сп. Ндукд.
конурЗ ж. книж, рядко. (рус. конура). Колибка, къщичка. Приближихме се. еодона от звуците.
а скоро ннягнясшα видя еДна нонура. полузанрнта ош два боли вола. Оттам идваше песента.
Ст. Загорчто..
конушмак м. Диал. (тур. konuşma). Разговор. Миого иска той Ди прави нoяуmмик с Даскалите·
Сам е тука, съклот го хваща. Домон. хайдо. казва, до мо завоДеш пра даскалите, Д. Тдлев-
копущйcвди сс несв,, конущнсам сс св. възвр. диал. (тур. konuşmak). Приказвам си с някого,
разговарям се. Що Допесо из и зи ядопо и пиене, и ти Доноси Хюсоип аги, че да се копущисат
доде со живи. макар Ди не могат Ди сварят — аз що им πoсеαрс — Ди со видят горните
старци, Ц. Гинчев.
конфеткд ж. нииж, oстαu. (ит.-рус. конфотка). Бонбончс. По пойните тъмнозелена клони . . .
бнс.яха във виД па фарфорови чашка ела цвотпи ниидилца мпогобройни ношпснки с копфотни,
Ив. Вдзов.
конфисцнрам иесв. нииж. остор, Конфискувам. Един други зинои опреДоляшо еДии милиард франга
До се ДаДат па благородните, па които републиканското правителство . . . беше коифисци-
рало и проДало земите и имотито, Летоструй.
конфитсрйя ж. остар. (от ит. confettureria). Сладкарница' Моят Добър гений ми пришопни Ди
вляза в каяфumорuяшα „Капkoрдиα“, която беше ош лява страна па тоищрощо. Св. Миларов.
конфондйрдм св. и песв. кп^аж, остар. (фр. confonder). Смесвам. Едип лош обичай со е вмъкнал
у пашите преводачи па руски книга . . . щото вмосто До употребяващ глаголите в пременило
определено вроме, то те ги употребяват в преминало неопределено, по примери иа русите,
които иямит както пас определено преминало време и затова вреД заменят определеното
с неопределеното и ги коифопдиращ Двете. Ив. Вазов.
конформйрам сс св. и носе. възвр, нииж. остар. (фр. conformer). Съобразявам се, съгласувам сО'
Всинки нации е Европата со прегърнали Дпос цивилизацията, само вий, българите, пе щете
До се нопформирато. Д. Войников.
конфуз м, разг, (фр. confus). Остро мъмрене, посрамвано. Сакъи. братко, по иякои съображения
До по ми ощнижош! Аз съм обещал и това би било по1юиосим конфуз за моно, Ив. Вдзов.
Такъв конфуз ош селяиии, и то в присъствието иа Девойка, но приличаше нито на вряла воДа,
нищо па студен душ, о пещо по-лошо и от. . . помия! Н. п. Филипов. Нио на своя глави ще
ти свалим болозито. па можо и да ядем конфузи от началника. К. Митев.
конфузия ж. разг. (фр. confusion). Смущение, засрамване. Плувнах еъе воДо. съблякох си сакото
и бръкнах в левия джоб зи кърпичка. Но . . . извадих обувалната, Повъртях я в ръцото си,
за Ди замаскирам, конфузията, Ал. Гетман.
конфузя иосв. разг, (от фр.). 1. Гълча, мъмря. ПреД хората никога пе ме ласкае, конфузи мо.
Ив. Вазов. 2' Смущавам, поставям в неловко положение. Ето кин со бъркат и мо конфузят
Децата, Дядо попе, с тая скъсани карти. Ив. Вазов. Авторът извикан на сцената, .кламсрии.
окичен о иа врата му огромен тежък вопоц ош живи цвошя, който виси До кореми му и
силно го конфузи. Ив. Вдзов.
ко^чи, Диил. (тур. konç). Горнище нд ботуш, чорап. Едиата (ръка) уловила крика със завита
партенка, и Другата копна на ботуши, Ст. Чилнπгиров.
кончйнд1 ж. нииж. осщар. (рус. кончинд). Край, свършек, смърт. Тогава се уворих. че съм
бел опасно болои и близък До коичипота си. Гр. Пърличев.
214

корабер
кончйна3 ж. остар, (рум. concinâ). Вид игра на карти. Подир одна минута обаче гневът му мина
и той прие Драговолно предложението на Иванчо да играят на кончйна. Ив. Вазов.
кбнчнца ж. диал. Нишка, влакно. Всички раитоп“я състоят из растителни кончици . - - цветни
вещества и белтъчови съединения. С. Д. Вежснов. Нервата за вкус излиза из мозъка, та со
разстила по езика и со свършва на тънки кончици, които правят ситни брадавички по повръх-
нината му. Летоструй.
кончов — вж. конч. ПоДпоручикът шибаше кончова на ботуша си с камтика. Ем. Станев. За
да но го разбере Яким, той остана малко назад, уж да си издърпа кончовите на ботушите.
Б. Обретенов.
конЮх м. книж. рядко. (рус. конюх). Коняр. В това време великият коюох подведе на Смилъца
И прекрасния му алест ждребец. Ив. Вазов.
копан м. диал. (гр. κοπάνα). Бут от кокошка или друга птица. А готвачките си знаят работата - . .
два копани за пред кръстника, третия под престилката, Ил. Блъсков.
копана — вж. копаня. Рунка со появи с копана в ръцете и завика на кокотките да ги нахрани.
К. Петкаиов.
копанарин м. диал. Циганин, който прави копани. На главата му фес ли е .. . оскубан калпак
ли е, но бе познат - . . Едно нощо, което го отличаваше от один копанарин. бе натъкнатия
дивит на пояса му. Ил. Блъсков. Най-после тук се стичаха копанари и купуваха по стотина
вековни върби и ката година оставяха на общината по 30—40 лири. А. Страшнмиров.
копапка ж. диал. Малка копаня. Баща й сечеше осънови Дървета за врътона, липови — за копанки.
Й. Йовков.
копйнче ср, диал. Малка копаня. Води го [просяка] голямо шарено куче, което държи с уста ко-
панчъ. Малко момиче с къдрава коса со е приближило и пуща в копапчето паричка, Т. Г.
Влайков.
копанчт ср, диал. Бутче от пиле или кокошка. Хапни си едно коnанчеI Земни си малко баница,
Тя е напоена с мъд от каленото кошерище. А. Каралийчев.
копаня ж. нар, Разлат дървен съд като леген или корито. Иваница стана. загреба от нощвите
паница непръсято братно, изсипа го в копанята, наля вода и взе да забърква тесто за хляб,
А. Гуляшкн.
копарйн м. диал, Вид горна дреха. Тоя хиляДолетен икономически постулат важи и за родоп¬
ското мъжко облекло, състоящо со от „патуре“ (гащи), „копаран“ (долама) ... и емънии
(обуща). Н. Хайтов. Кехаята, наметнат с поДплатен с кожа котараπ, се оглеждате нао¬
коло, поДсмиваше се, Б. Нссторов.
копаркма ж, диал. (от тур. koparmak). Нехранимайко, хаймана. Като стигнахме, пратих
Коста Гугльов да го извика, но Алито го изпъдил: „Ако бях уйдисвал на копаркмитъ, нямате
да съм мюфти Али.“ Н. Хайтов.
копмдан м, диал. Вид горско растение. Старите и по-първи хора Дълго мислиха, приказваха. раз¬
питваха Обрад и най-сетне отсякоха, че той си е техен, защото знаеше изтънко де в
гората се намира най-жилав Дрян за лъкове и на кое място расте копидан, Ст. Загорчинов.
копилаш м., диал. (рум. copilaş). Хлапс, хлапак. Додох си в Пазарджик, а още вечерта пред
портата се събраха няколко копилаши, пръдвождато ги синът на бея. П. Стъпов. То - - .
момчето познавам го. - - твърдо добър копилаш — знай да си върти дюгеπя. Д. Войников.
копйтяк лг диал Диво растение с листа, подобни на копито. Из пукнатините на канарите со
поДават: папрат, копйтяк. здравец в изобилие. Ив. Вазов.
копка ж. диал. Изкопана трапчинка в земята като граничен знак. Андрей кротко и с добро го
покани да излезе от нивата му и да премести копките там, гдето са били — на същинския
синор. Й. Йовков.
копрене ср. диал. (от тур. gürültü koparmak). Вдигане на шум, врява. Седим там в някоя механа / —
нахълтат брачата, — мустак на кръвнина— / и вик и копрене като петли по ярки. Пенчо Сла¬
вейков.
κοπτόρ м, диал. Схлупсна колиба. Той живее в най-бодната махала. над която са и циганските
коптори. Ил. Волен.
копук м. диал, (тур. kopuk). Голтак, сиромах. Бирена нощ е простряла крилата, / громко оркъ-
стра мяука, / луДо пригласят пияни копуци, / гонейки фронтова скука. Хр. Смир^нсм. —
Що разорем синорите, та и моите да станат по-големи — рече спокойно БъДнотията . . .
Чубра скочи. Люлеете се като маларичен, — Ти ли ще направиш това бе, копук! Ти ли бе.
глупчо! Г. Караславов.
копунтйя м. диал, (от тур. ). Сиромах, голтак, копук. Не ща вече да хоДиш с разни копунтии и
да те разкарват из управленията. . - Искам да се съберем с по-богати. с по-приморни хора.
* Г. Караславов.
корабер м. остар, Моряк, матрос. Този кораб идеше от Сира и на него имаше освон четирмата
му корабери и двама още Други пътници, които щяха да излязат в Цариград. Π. Р. Сла¬
вейков.
215

корабня
корабня ж- остар. (рум. corabie) Ладия. Те напяха тутакси една коравия, която ги пренесе
през провлако Ормуз. И. Адженов (превод.)
корайл м. книж. остир. (фр. corail). Корал. Корийл или мерджан, слизесто вещество, което сн
прави варовита черупка чепеста като Дърво, която е известна в търговията под име мерджан-
Д. Мутен.
корайлен, -лна, -лно, прнл. книж. остир. Корялен. Кой би могъл ди сн помисли, че еднн сumнuмни
буболечки (насекоми). . - си напластили и струпали кредавите скали па Албион н нерaйлниme
островчета по юорeшеI Й. Груев.
коренеж м. днил. Място ня изкоренена горя. И самите Кезαрeвчаии взеха да коренят гората
откъДе Козаревец за коре/ежи /нвн. Ц. Гинчев.
кореня песв. Диил. Изкоренявам дървета. Задружно коренели вековните гори н ги превръщали ни
пиви- А. Каралийчев.
коритαи м. тир. диал. Момък, който има неженен по-стар брат или сестра. През долчипки. по
кози пътеки, които симо той з/ие, поведе Косьо мило н голямо тагоре. Три години вече селяни
/е си го виждали, сега те могат ди му се погледат; туй лн е коритано, с когото Неди
се подбиваше! П. Ю. Тодоров. Пред вас двими/и се трепят зо едни. Нос и корита/ /е нн
рαмu. П. Ю. Тодоров.
коритЯня ж. пир. Момиче, чиято по-голяма сестра е още неоженена. Затова пък такива като
нея подевки н коритин; в празник ще се съберат /и малкото мегданче ... и ще си захванат
том свое хорце. Т. Г. Влайков.
коркул$к м. диал. (тур. korkuluk). 1. Парапет ня стълба или мост Paıuud бей имаше два сарая,
еди/ът беше стар ... н с широки наклон/а дъбова стълба с керкулуии ош двете стрити.
Ц. Гинчев. 2. Спусък на пушка. Сьзанлemниииme стоели вече /и тяс/ати пътеки, с запрет¬
нат; шешенити, посочени към пътя. но щом се появил Бенковски. върху когото шрябало Ди
се сипят куршумите, натъкмените указателни пръсти /а нернулуиитe пе се помръд/али-
3. Стоянов.
корма ж. книж. остар- (рус. кормя). Кормило, кърмя ня кораб. Послуша ги (мореплавателите)
Колумб . . . възви кормито към северозападни стрино. П. КИсимяв.
кормйк м. диал. Корем. Имаме едто лошо предчувствие. че сърбите н гърците ще се търкат по
нерюаuume. когато ние сн оберем крушите оттам (от Беломоряетя). Д. Кисьов.
корманя песв- остар. Карам кораб, лодка и др. Канкът продадохме. защото бях nрeюалън ди
мога Ди го корма/я. Сн. Миляров.
корме ср- диил. Корем, коремче. Ако се сложи детето Ди си легне пи кормето, то се поукротява.
Летоструй. „Неки се зпай. / който без мяра сн пълпи кормето, / той ще омаже без време
въжето!“ Пенчо Славейков.
кярпИя1 ж. диал. остир. Нишка или дреб от вехто платно. Майката ош сутрин до вечер навива
бинтове н тищи корпйя- А. Кянстaнтяняв.
корпйя2 ж. диал. Скорпион, скорпия. Нравствено чуДовище, по-отров/о н от корпйя, по-нищожно
от Килъчовите буболечки! Ин. Вазов.
корт^ля ж. диил. (от рум. cortel). Късо чохеня палто с подплата от тънки кожи. Носеше алеи
фес с бял педфeсnuн- скъпи гойтонлия кортеля пи роменеше. черни шалвари с бели чорапи
до колене и кожени пантофи ти краката. А. Христофоров.
коруджйя м. Днал. (тур. korucu). Пъдар. Назначат ли ме. ще пошушна на коруджиято, че хайде
говедата му. конете му — вснчки всеки дет в кипито. А. Страшимиров.
коруп м. диал. (от гр. κουρούπι)- Купа. Въз еДна стрини до вратата . . . е изправени малка моснчко-
долипче, таД която стои сребърен поднос със сребър/н лъжички ... н коруп зо сладко. П. Ю.
Тодоров.
корфибтнн м. рядко. Жител ня остров Корфу. Престорил се е прочее ни швеДец, а той е чер
кашо норфнеmuп. Ив. Вазов.
кдрябас м. к/иж- остир. (чуж.). Корабен компас. Тука изпоплаши испанците едип нов н чуден
фепомеп. Прегледаха, че магниттити игли ни корабяси пе πоназвитe ош само себе си поляр¬
ното звезда. то клонеше малко към зопаД. Π. Р. Славейков.
корясвам, несв., корясам св- диал. 1. За нещо — хваща кора. Ръцете пн корясахо от денонощен
труд, по хлябът ни е слиДък. А. Каралийчев. Да не коряса снегът, че пе може [земята] ди
Днши — кратко се /омеси Недко Пишата. М. Янярскя. 2. Ставам твърд като кора. Обув¬
ките му — предътeпи. нерясалu- хлопаш ти бос крик А. Каралийчев. Жътварите се връщаха
ош нивите — почерпели н морни. с корясал; от пот ризи. А. КарАлийчев.
коса ж. Възвиламисее косата Днил. — изпаднал съм е много тежко положение. Амн сега,
кито му се е возвнли тика косати, че занаята му пали не върви. па н мосрафи тежи, н деца
си го налегнали, н като се е поядосил малко, рекъл е тещо- Т. Г. Вляйкое.	.
косйр1 м. книж. остир. (рус. кясарь). Косач. Няколко хиляди русн бяха изтласкани в едпи тясно
улнци н се бореха юнашки. Те кашо косири вървяха типред и устилаха земята с лешове-
Ел. Мутееа.
216

костур
косар2 м. диал. Птица кос. Чучулигата и косарито бяха под стрехите. Ст. Ботьов.
косатник м. диал, Женски накит за глава от изкуствени плитки, накичени с мъниста м стари мо¬
нети. На хорото той няма да лудува и да беснее като Други . - . Да настъпя чехли на момите,
да връзва кърпите и косатниците им .. - това у Ненко го нямаше. Т. Г. Влайков.
косср1 м. нар. Извит назъбен градинарски нож, с който обрязват лозя, плодни дървета и др.
На другата година дошъл градинарът с един косер и зъл да кастри ябълката. Др. Манчов.
Никола позДрави снаха си и й подаде ръка. Тя носеше стомна и косер—сигурно бе хоДила
да филизи царевица, В. Геновска.
кόсер- м. диал. Птица кос. Той намерил господарския син . . . казал му да иде при баща си, чо
той е намерил гнезДо от косер“ и пр, и пр. Л. Каравелов. Шарените гарги, посерито, чучу¬
лигите прехвръкваха над ръката. К. Петканов.
косестйлница ж. диал, Космата, рошава, неприятна жена. — Скрий шитото, да но видят ония
коиесτuлнuцuI Елин Пелин.
косНтрсн, -а, -о, прил, остар, Калаен. Що Дойдомо на момини порти, / що кзлезно момината макя, /
що изнесе крондир коситрени. Нар. песен.
коснтро ср, остар. (гр. κασσίτερος). Олово или калай. — Аз съм патил такова нещо — да пази
господ, .. но се приближавам. сбъхтвал ме е - мънъ такъв таласъм на нашата чешма. та
догДо ме изцерят, че врачки ли нъ щеш - - - ама ДогДо не ми ля еДна циганка коситро . . .
но ме остави болестта. Ц. Гинчев.
косНчннк м. 1. нар. Плитка от коса. Бръчки на покорство има по лицето ви; косите ви са Дълги,
плетени на коиuчπuцu с мъниста и зърна от седеф. - . Наистина, диваци сто вие, българите.
Н. Райнов. 2. диал. Косатник. Този, които нямаха пари, режеха веπчеπнuτе пари от косич-
ниците на своите булки и с радостен плач ги слагаха пред очите ни ... и ги даваха за оръжие.
в. Нова България. Войводата отвори рокличката и изсипа на дланта си поотделно тъй,
че всички да видят: одни едри златни обици, два пръстена с големи камъни и един косичник
от мъниста и сребърни крушовиДни листа, Ст. Загорчинов.
косИшник м. диал. Кок. Ако развие косата си, сега навита на коиuшπuк. и а разпусне, то тя
що покрие целия й гръб и ще опре до петите й. Ст. Заимов.
коскоджамитм прил. нейзм, разг. (тур. koskoca). Доста голям, коджа. Че в руското морабо бях
коикоджамuтu човок, женил со бях. Й. Йовков. А бе чо дига ли се коскоДжамити бъкол.
ми отговор“ Недялко воденичарят. Ц. Гинчев.
коснувам неив,. косна св. диал. Докосвам, засягам. Тая осезателна неправда консува интересите
на всичките безразлично земоДолци, Ив. Вазов. Как со вика това	страшно, / - - - —
Силний Марко. туй се вика путка, / -. — Мъртъв пада, тя когото коиπъ! Ив. Вазов, кбс-
нувам ст, косна ст възвр, Признавам со, чо до много събития со коснах твърДо повърхностно,
множество факти останаха непояиноπu и неизследвани. 3. Стоянов. То глеДаха страданията,
теглилата на братята си .. . които теглила ако и да но со консуваха тогива твърде до
тях, но те ги чувствуваха. Ил. Блъсков.
косбйка ж. диал. Женски кос. Косът и косойката славословеха слънцето от върха на брезите.
Елин Пелин.	·
косбр м. диал, (от рум.). Изсечена и поникнала млада гора. Славеите край ваДите в гъстите ко-
сари и дървета още не бяха Допели песните си, Ц. Гинчев. Воловете бяха натирени в косо-
рите преди половин час. Ц. Гинчев.
косорак м. диал, Горски гъсталак. Той си отряза половин хляб. . - изяде го стоошком, закачи
браДвата на лявата си ръка и со загуби из косорака. къде бейската кория. Ц. Гинчев.
костадНнка ж, нар. Стара жълтица (от времето на цар Костадин). Ама каква жълтица, по-скъпа
от стара коитадuπка, М. Минев.
костер м. книж. (рус. костСр). Голям, буен огън. И синкав огън светна / в тъмите заехтяли, !. - ,1
и костерите чорни / на гибелта запали. Т. Траянов. Откъм олтара идеха благовония на гъсти
талази, като че там горете цял костор от иапталовu дървета, Ст. Загорчинов.
костнсвам и костнсувам пеив, остар. (гр. κοστίζω). Костувам, струвам. Това знаме костис-
вашо на панагюрския окръг около 15—20 лири. 3. Стоянов. Много пъти ми Донасяше някой
къс варено месо и ме молете да го изям, като мъ уверяваше, чо но му коитuиувашъ нищо. С.
Пслико (пртвод).	.
костобол м, и костоболие ср. рядко. Болки в костите. От това (пияниците) лесно добиват оток
по цялото си тяло.. - костоболие и др. т, Хр. Г. Данов. Ний со потим непрестанно и когато
се спро туй изпарение с настинка, извеДнаж и силно следуват най-тежките и пaй-оnаспuте
болести, като бодежи. подир кашлица. - . тежка болест. костобол и проч, К. Ктсаров.
ко^^бме^ -мна, -мно, прил. рядко. Който ломи, троши кости. Па легна малко да си почине от
костоломпото Друсано на колата, Ив. Вазов.
кбстур м, остар. Скелет на човек, черупка на животно. То [животното] отлазва в някое отделно
място и след големи труДове кората му со счупва; после излиза полека от нея и стои няколко
217

костура
депа в уединеното място, доде пое костур му израсте. и тогава що е силпо и може Ди се био
юнашки. както папреД за храни, Изводи от месечна зорница.
костура ж. осщар, Нож, ножчс. Заради това то трябва да точат костурите. които скоро що
потрябват, 3. Стоянов. ИзвлДа черния ръжен хляб. костурата и захлупцито, А. Каралийчев.
... И Лоино се хвърля, хваща смока за главата а с едип замих ио остраща си костури го пре¬
рязва. Г. Кзедспзвов.
косурляк м. рядко. Дълга, израсла косд. Защо ли пе офунам тия носурляци — казваше тя, —
докога ще ги търпя Да ми бъркат в онето. Кр. Григоров.
кот м. Диал. Котак, котарак. Лок и гъвкав като нот. той възДръспа въз Дървото и от клои на клои
намори се в одип миг Двайсет, щрийсот лакта високо пиД земята, Н. Михайловски.
коткд1 ж, . .. Даил. Желязо с шипове, което привързват на цървулите, за да но сс хлъзгат. Той
излизаше от колибите си в тъмни зори с нозиняв чувал под мишница. с нотни на цървулите
а с малка торбичка, Ем. Станев. Котките бяха иообходими Да ги завържат па църву¬
лите си. Техните остри железни шипове со забиваха в спога, лоди или калта и така въстани¬
ците можеха здраво Да стъпват по опасните планински склонове. П. Стъпов.
коткд2 ж, Обръщам котки диал. — премятам се през глава. Обръщаше три нотни, а по
четвъртото премятане се закрепваше ии главата си с вирната крика нагоре. Ив. Вазов.
И Павле. като обърна в нифеиощо две нотни. грабиа писмото, за Да излозе. Ив. Вззов.
котлоница ж, Дсал. Всригд над огнище, на която се окачва котло. Сега доеойкаща се разшота
лока. поДеажна а бърза като хили, . . Дигни се с празното котле, допесе ощ корабите вода и
го окача па нотлоиицито, Н. п. Филипов.
котмЗч м. Диил, Ядиво от сгъстено на каша овчо мляко. Накрай поднесоха нотман и пик иай-
голомия и пай-пълния съд сложиха преД пого. Г. Караславов.
которд ж, Диол, 1' Тясно помещение за добитък; кочина, кучешка колиба. Ще ти хирижа свин¬
ската нотора, Там що то натикам с твоята хубостница, К. Петканов. 2. Тясна непри-
ветнд стаичка. — Едиа чиста стаица имащо ли? ... Тази ли еи е пай-Добрити? — попито
Стремини. като се озови в одни нотори, прашна и с паяжини по ъглите. Ив. Вдзов.
кдторкд ж, диал. Малка которд. Милке Дървени къщица, kатаuнu падве-натра скърпопи. дюкян¬
чета — шун-шим поникваха из пожарището. Ив. Вдзов.
которкам посв. Диил. Заливам, бавя. Който [диддскалът] Ди умее да котки и которка доцищо
с ялй-гoлсмα кротост и благоразумие като оДии Добър родител, а то всичко това у пас стая
наопаки. Хр. Г. Данов.
которш1к м. диал. Затвор, тъмница, дрзпголпик. Знаши. из тия нощ щях да бъда в катарникα:
а пара нямах до платя. а влахът щупах. Ив. Вазов.
котсузин м, диал.	(тур. kutsuz). Човек, който причинява нещастие. Окото та се на зайци
глоди. . . — То Ди ги ловиш, иойсе, ами само плашиш жиботииксто. . . — Като ходя с такъв
котсузин като шоб! Елин Пелин.
кочек м, диал. Курник. А норкоиозите се вили иаД дворовете и ,, . слодили след кокошките, които.
с нuснияо и кушнудснияо, повели своищо палеицо, и скрила со е кочена, Л. Кзедвелов.
кочйя ж, остар. (от унг. kocsi). Файтон, каляска. Някога през щрито селца миилвал турският
път ощ Мохоми.я за Ноеиokан. . . По калдъръма тракали конии със знатна хаиъми, Н. Тихолов.
кочун додо. От кочун дедо иир.—от незапомнено врсме, от пдмтивека.—Пи ноДей го кърта,
бо сиио! — примоли се ДоДо Цвощно. — Тоя камък е още от. кочуи ДеДо. Можди еи о, се казва,.
Ст. Ц. Даскалов.
кочурд ж, диал. Кочина. Повиках сутринта в иодоля месαис на селноопо. Избодохме го (прасето)
от нонурата, катурнахме го, турихмо му ножа, къДото трябва, а вДагнахмо синята пушилка.
Г. Краев.
кошар:Зт—вж. кошерат. По сторите кошарата лози висящ едри, но още золени гроздове. К.Пег-
канов.
кошарйна1 ж. Диал, Кошара. Младата Стаикулица беше досущ грохнала ощ умори, . . А шя Днес
беше плищио болила ни Дунава. сого изДои нравите. . . че ии щриж пренесе и веДрати мляко
из кomαuunαmα край село, А. Страшимиров.
кошарйна2 ж. даал, Кошер' Мари Сщанно, I гюл / фиданке, /.... Стега ходи | момци роба. / ох, ох!
Цвят в граДапа. / мод - в кошорано, 1 беняр неволен, Ц. Церковски. Бръмват наш пчели у ко-
шариии / смохово и думи безобидна К. Христов.
кошдрйнина ж. осщар. Данък, който плащали овчарите на властта. — Колко Дан со пада да пла¬
тят исхабснишо българи? — попита боляринът, . . — Сто и петдесет агнета що дадош.
зи До си платиш komαринuнαmα, А. Кзезлнйчев.
кошсрйт прил, диил. Конусовиден като плетен кошор. Набоде со пад кошерищия босилек и прити¬
сна лице До ситнете му като зрънца листи, К. Петканов.
кошуддк м. диал. Мочурище, обрасло с дзука. Към камъпоще ги [воловете] тегли, чо тук пра
кошудика има тресавище, та що потънат колити, Т. Г. Влайков.
218

красно
кошуля ж. Диал. Долна риза. Воз кошу^ята му църно мепте с бели ко/цн /ишаре/о. Елин Пелин.
Едниж, как се случи, отиде сн е село да се преоблече. Tema му Злата поръчали. ушило му
нова кошуля- П. Росен. Седнала Стойно. сеД/ало / па първн велик чemварmон, / Да шие Стойна,
да крое / ти Стоян тетки кошуля. Нар. песен.
кошу.м м. диал. (тур. koşum). Ремъци зя впрягане. Като ги пиреди [конете] Димо все с пови ко-
шуми, с пулове невипн, н /и бейовите кояфето ниДминават. М. Минев.
кошута ж. Диал. Вид жилава трева. Едти До други шя реди шипките, върже ги с трева н кошута.
докато изви венец. П. Ю. Тодоров. Отскубнете ми Два стръки кошути. венец по-здраво Ди
вържи. П. Ю. Тодоров.
кощрава и кощрява ж. тир. Едра грапава трева. Тънката коса засъски около кръста н поваляше
високата нощраво. nоnuнnала таД главата ни поп Еня. Чудомир. Проклетото семе па тър-
нето, кощрява лес/о изтребва лн се? Ил. Блъсков.
кратуй м. остир- Сокол или ястреб. Живее с Чоки Елица — / тевии/а сърти при такила. / при хн-
щеп нрагуU гълъбици. Ив. Вазов. А върху кръгло златно плоча над олтара имаше изваян
крагуй със слънчев кръг ; лъчи. Н. Райнов.
краг^яр м. остар. Човек, който дресира соколи и придружава болярина или царя на лов. Този
човек беше облечен в червеи износен забун с петлици, каквито носеха по онова време царските
секелπици крагуярн. Ст. Загорчяиян.
край м. - - . Неекрай пир. 1. Не е възможно, не може. Паши и големци н френски мендизи казвали,
че железници не е край ди мине из устешо. Ив. Вазов. 2. Няма спасение, зле сме. И поп Михо
кош се кръсти, / казва им полека·. / — Не е край; таз поразия / Цеко я Довлече. Ив. Вазов.
крййвец м. остар. (от рум.) Скитник, обирник. Обират пн крайвци, грабят пи зоптни, хукиш ти
ни конакът, не знаем никъде да сн земем очите. 3. Стоянов.
крайдак м. диил. (от рум. caraidon). Безделник, нехранимайко. Тиквиз хубаво рожба, като капки.
като ангелче, пустата му н пометени жени кок я койднсо, ти я доДе ни едип нройдик. Ил.
Блъсков.
крайлаа1а— вж. крайвец. Лозя нямаше още. знаеш ли? Господ дол земя, има кой ди посиди?
Нашите крайлами ако посиди някой, ще го оставят лн-. Ц. Гинчев.
крайлък м. остар. (рум. crailîk). Контене, жеикарстея. И който има намерение ди върти къщи.
шяма си позволи да запаши улняша през кръста сн. което е н по-хубаво, н по-удобно. Това
в овчарската среДи се счита зо нройльн. 3. Стоянов.
крАйиа и крайна ж. Днал. Област, страня. Този свят наистина пе е пuнан голям; той почти пе
излиза из кръга ти малкия свяш ти едни паши запаДна крайна. Б. Ангелов. А що бехо леге/ски
християие! / Приявноле коня пелнва/а / да сн бегат /а друга крий/и. / дека имот зДровие н
берекет. Нар. песен.
крайцер м. остар. (нем. Kreuzer). Австрийска дребна медна монета. Но н ош този скуден залък
пестовните българчето са смогвали ди икономисат крайцер-два. Пенчо Славейков.
крайчанин м. диал. Жител на крайниците на селище. Но ляво от спящия велика/ с Дрнповнте
гащи едпо просто семейство нраймоиe — прав; nладneтни закуска. Ив. Вазов. Бяла- Черкви
беше неузнаваемо н по обществото си, състояще от млади хоро н нрaйчaпи — сбирщина
безлично и πeснмпаmuмпа — попе пи пръв поглед. Ив. Вазов.
крайчански прил. днил. Който е присъщ ня крайчанин. Развратна още от малко момиче, шя при¬
надлежеше към ония фамилии нраймопски и сиромошки в Пловдив, които прояждише нрав¬
ствената развала още в турско време. Ин. Вазов.
крамолен, -лна, -лня. прил. рядко, (рус. крямолънШ). Бунтовнически, мятежняческя. Те се бнхо
бой крамоле/, то приятелски се розниоха! Н. Михайловс^.
крамолник м. и крамблннца ж. диал. Бунтовник, размирник. На крамол/ико тий-Добре е ди му се
те отговаря някой- Π. Р. Славейков. По-добре да живееш у еДти пустиня, и не с жени много-
думна. гневна н нраюелпuца. сп. Училище.
крαиЯлничестβо ср. остар. Крамола. Когишо е человек млад. Длъжен е Ди се позн ош сладостра¬
стие; като стане мъж — от крамолннчества. Π. Р. Славейков.
крйпина ж. диал. Месо от шаран. А каква лн е риба купил? Да не е крипипа- Ил. Блъсков.
красят прил. днил. Който на вкус е възкисел, прокисел. Ябълките биваш; (на вид) вилчестн или
длъг/ести;	(ни	шир)	жълти,	зелени,	червени;	(на	плътност)	твърДи.	меки,	крехки;
(но вкус) кисели, слоДкн, красоти. Др. Манчов.
краснйк м. Днил. Тежка вътрешна болест — туберкулоза и др. Откак майка ми и бришмemе
Стефан умряха от краснйк. както наричаха тук в Ловеч туберкулозата, всяко простуди н
всяко покашлювапе я държеше нащрек. Ст. Дичев. С дума краснйк разбираме /обирането пи
едни тецливост в обвивката па кореми. И. Богоряв.
кряснйчае прил. Диил. Болен от краснйк. Като обядваше в къщата ни еДпого ош началниците
фарисейски в съботен Деп. изцерява крас/ичав челяк. Н. Михайловс^.
красно тир. нареч. Хубаво, красиво. А как би било красно, какво велико страница зо историята пн.
ико всички нетидейпо. чистосърдечно, братски си подадяха ръка. Ив. Вазов.
219

красувам ст
красувам ст м крася ст несв. възвр. остар, Гнздя ст, китя ст, кипря ст. Помним ние сметта и бла¬
тата. дето со красува прелестната граДска градина, Ив. Вазов. Но веднага со Досети, че
на него не се краси вече генералски пагон, Ст. Чилингиров.
крахт м. диал. (гр. κράχτης)-. Клисар. След стрина ви ДохожДат съседките ви, старият поп. - .
крахтът, копачът и пр., и секи от тях ръкомандува на жъната ви по едно или по две чудо¬
творни лекове, в. Знание.
крачна (се) ст. (възвр.) диал. Пристъпя, направя крачка. Като постоя още малко, той крачна към
вратата на кантората, М. Ягодов. ЕДри блани го препъваха и спираха крачките му напред.
Струваше му се, че тъпчо на едно място. Всички го глъДат и чакат. а той не може да со
крачни. Ст. Ц. Даскалов.
крТйвам несв., крТйна св, диал, Крейна глава—вдигам, вирвам глава. Не мъ приДумвайтъ само
да крейвам глава на чужДи реД и управа да се опирам. П. Ю. Тодоров. Най-малкия й син божем
снаха щеше да й доведе — да има кой очи да й затвори — ала, кривоврат делия, не рачи къща
да храни. Сви гусла поД митца, крейна глава и пощуря гурбетчия по света. П .Ю. Тодоров.'
крткстуша ж. диал. Кенернца. А посеверната страна под брега на водата се препекваха ръчните
костенурки и кокерестито дългокраки пъстри крекетути жаби калмуци. Ц. Гинчев.
крепна се св. възвр. диал. Закрепя ст някъде, заседя ст, застоя ст на едно място. Като се крепне
стадото и запеят кротко звънчетата. дяДо Марин присеДне под големия горун на рида и
запуши с лулата. Ст. Ц. Даскалов. Крепнал со на коня, той го оставяте да върви ходом,
за да не со изморява в пладнешкия пек. Т. Харманджиев.
кртхна св. диал. Накривя. Като бо писнала оная гайДа. като бо се люшнало онова хоро! Наловили
се моми, булки, ергени, женени. па като я крехнали! Елин Пелин. Ех, да го знаете вий какъв
бето той, бао ви Иван, на времето . - - Като вчъсал онзи ми ти перчем. . - като крехнал онуй
ми ти калпаче. ей тъй сърцето Да ти изтръгне, Π. Р. Славейков.
крехнат прил. диал. 1. Игрив, кръшен, Святата гора срещу Анковия сарай ... се огласи от хиляди
илавъйикu песни. които еДна от друга бяха по-кръхнати, no-звънливи и по-тропетливи, Ц. Гин¬
чев. Циганите засвириха крехнатото българско хоро по гласа „Димитро лъо русокосо мо¬
миче". Ц. Гинчев. 2. Накривен. Тъмни, свити, никому неизвестни хорица са те, нашите
деди, С бозави, aбяπu Дрехи и с кожен калпак, кръхнат наД ухото. Зл. Чолаков.
крСцалня прил, нейзм. диал. (от рум. сгт{). Нагънат, набръчкан. Моят обущар пък сияе — сякаш
не аз, а неговите кръцалии ботуши играят казачок. Ст. Чилингиров. До нея с кръцалии лачени
ботути, . - стъпва нейния мъж, млад, напет поручик, Ст. Чилингиров.
кречбтя носв, диал, 1. За воденично кречетало — трака. Кречеталото кречети / и шуми, туми
безспир, Елин Пелин. 2. Тракам, шумя. И тя [воденицата] кречетеше горката, / когато
мелницата там / изДигнахме до небесата, А. Боств. Из оръховитъ клонаци кръчътат кате¬
рички, прескачат от клон на клон, събират си орехи за зимата. Т. Харманджиев.
крещял м. диал, Вид полска птица. Птиците, които донесоха сега, бяха почти всичките познати
на гостите, освен крещъля, който твърДо ряДко се улавя или убива, защото живео в най-буй¬
ните ливаДи и посетите нивя. Ц. Гинчев.
кривнявам носв. диал. Куцам, понакуцвам. А пък аз Досега мислех, чо кривнявам малко — каза
тя шеговито. Ив. Вазов.
крйкна св, книж. остар. (рус. kрukиуть). Викна. Кога видяла влязлата МагДалина, тя [слабоум¬
ната] диво крикнала и спуснала со към оная кошница, коя държала в ръка Магдалина, С. Ра¬
дулов.
крНкче ср, книж, остар. (рус. крик). Кратък вик, крясък. Чуха се застрашителни крикчъта и со
вДигна писък и врява, Ив. Вазов.
крялцй ср. ... От крилце-перце разг. Причина, основание. Нъ го заглежДа тя току-тъй. Все си
има нещо от крилце-перце. В. Чсртовсисkн.
кршн> ж. ...Скрия свещта под нринатаи/иже. (от еванг. израз) — оставя ^проявени дар¬
бите см. Скрила си свещта под крината, Какво му мислиш? Ръка не поДлагаш никому за ми¬
лостиня, а работиш честно, Ив. Вазов.
критичар м. остар, Критикар. На неколцина теиномозъчπu критичари но со хареса избраната от
нас форма и изложба на очъркито и спомените, Ст. Заимов.
крйшмиш м. диал, Детска игра криеница. Вий мислите, от вас че πото аз тая, / че моето лице
е Денем с таз боя, / а нощем с друга? Аз на кришмиш не играя, Пенчо Славейков.
крдй м. диал. Кройка, кроеж, план. Върху леглото бяха дво женски капели съвсем по парижки
крой, сп. Читалище. Тичани си развалиха старая църква и съзидаха на истоо място друга
по-голяма и по нов крой. Г. С. Раковски.
крдятор м. остар. (рум. croitor). Крояч. У нас няма завеДения, които да со занимават само с
чистеното на Дрехите дори и самите кройтори не им идо отръки. Летоструй.
крбкон м. диал. Цвете невен. Дъ е граДинката . . . отДето тя му късаше големите морави божури
и жълт крокон, който блещеше ярко като звъзДа на темето и, въз черната й коса,
Ив. Вазов.
220

кръклиги
ърбмс продл, старси, Освен, не само. А нроме общата библиотека. намервлт се различие любо¬
питна ниаги (списания) гронесни а славянски и у миозаил ош братството собствено техно
сшсжαnuо. които по смъртта им наслодва моностирът. Неофит Рилски.
кромешен, -шнз, -шно, прал. книж, старан. Най-дълбок. Безмълвни иощ, Кромошеп мрак, / И
иигде звук, и иигДе зрак, Π. К. Яворов. А хората какво са? Казват, I че уж било твороиио
чуДосно I па оия. що царува, в свещлощо иебо ... I А ази казвам, че со чоДо / иа злото във
кромдшиий иД. Ив. Вззов.	‘
крбмпил м, Диол. (от ном. Grundbirne). Картоф. Нио с кани сме со заловили Да видим кромпил
от браздите, дето са останали иеизваДоии, Т. Г. Влайков.
крондйр м. диил. (от гр. κροντ^ρί). Съд за вино или ракия. Той сядаше па салДърмита преД тез¬
гяха, побиваше еДии жълт нроидйр със зелени шарки и кого къДе зърнеше, винашо го До се
·	черпят. Кр. Григоров. Зипрегии се, мора, зисуний се, ! До изпечеш до две морски риби, / да
■ наточиш нроидйр благо вино. Нар. псссн'
кронзал м, диол. (чуж.). Украшения, фосгени по крдя на плетена шапка. Червеният му плитък
фес едвам се видеше отгоре над чалмата, а отдолу му со подаваха Дребните кроизали иа
1 бялата площоиа шипка ниД челото, Ц. Гинчсв.
крбтна се. диал, Закротя. А овчарчетата изкараха овцете от дерето и ги ниаmяахл по отсрещния
хълм под Марков дол. М. Марчевски' кратна се възвр. Тук добичето се кротпи на золоиити
трови. о Лазар сеДии ии окопа пи шосето. М. Ягодов.
круасан м, книж, рядко, (фр. croissant). Извита кдто полумесец маслена кифлд. Тук всичко теърдо
скоро стaβлте яскαн своо, домашно — и тоспито улична с газови фенери. и евшииито кафе¬
нета с мирис па топли круисана, К. Константинов.
кругом пароч. (рус. кругом). Кеуномвиновдг нииж. остар.—във всяко отношение виновен.
При всичката относителна нриткосщ па ронти, съДиите . . . я намериха пак длъжна, убо-
Деии и що в душата си, че .,. сирамихниисmо, която съдоха. беше „кругом вапобита“ и про¬
курорското красноречие беше излишно, Ив. Вдзов.
кружбк м. книж. остир, (рус. кружок). Кръжок. Няколко литературни кружнн. . . си оДио свотло
явлоиие, Ив. ВдзоВ'
круп м. нииж, остар. (от ном' собст.). Артилерийско оръдие. А и пушките с накмаци, (що сму¬
тиха Крали Мирни), I замениха ги прусаци!с круповоще по Бисмарна, Ив. Вазов. Батак,
славния и злочеста Блтан1 ... Аз се кланям преД твоите бростови и черешови топове, . .
шие си за меие па-дрогацепяи. . . ощколното страшните, по чужди нрупово и мотролиози.
3. Стоянов.
крупа ж. пир, Голяма буцд сол. Кривищо се болееха в леката утринна мрлневиии, ЕДии. . . Доиз-
нαиβαхα съия си .. . троши со трупаха около нрупито сол и лижохл. Ил. Волен' Дюкянът
пак заработи, Накупихме иова стока. Тошко Допесе подлога, Мари — оДпи съдрана раза. . .
Кино — крупита сол. олизани от оецоте. Ст. Ц. Даскалов.
крупичка ж. диал. Бучкд, Кокъето бо схвитлив уиунът му—можеше до си помисли. че го оставя
на чужДйицито само срещу еДии крупинна сол, О. Василев.
крут прил. нииж. рядко, (рус. крутой)' Суров, строг, рязък. Обходаша му и думите му бяха сту-
Депи и горди, крути и необикновено голомлнви. Π. Р. Славейков, круто нареч. Капитанът блъсна
круто чиновника. Π. Р. Слдвойков'
крухъц м, Диил, Бучка, зърно. Коршс заповяда да стопят зллтпише крухца и всичките от този
мешал изделия но пръчка. П. КисимоВ'
кръвен, -а, -о, прал. диол. Дебсл, пълсн. Кой по ще е чул, око пе а видял да со хортува за кръво-
иито английски коне и зл техните полза. Летоструй' Той бо малко. кръвено човече. с също
гръцка интригантсн! лака, с сива брада и коси. Св. Миларов.
кръвен иосе. Диал, Добелоя, пълнея' А Доно рлсшо и нръвее, -ща го по сдържа на еДио място вечо.
Чудомир.
кръжило ср. нииж, остар. Рамка на картина, очила и др. Ни еДио стена висеше образа в златно
■	кръжило иа. Ивана Асоня II. изписан с мислени багри от пемийсторсни ръка, Ив. Вдзов. От
двете стрипи пи Рокоески висят портретите ии Добролюбое и Болиисни. а срощу тях, но
пuащиβиαmо страна. виси портрета на Писареви. обкован в злашио кръжало. Ст. Заимов. —
А! това ще е яснαkвα епиграма против нашити беДио нисшо?—извени еосело доктор Б, . .
с чории светлиес очи, които буДпо гледаха проз очилата в златни кръжало, Ив. Вдзов.
кръжок м. книж., остор, (от рус. кружок). Кръгче. Тук видяхме кан от щъпни златни Дъсчици
сенат златна кръжна, щози кръжки с копана ги влачат до едни машини, в които пущат
цели фишеци ощ тях и поД печата на машините ноп.ящ одпа по одпо готови блестящи злитии
■	моиещи, Ал. Константинов.
кръклиги мн. Диол, (от тур. kırkı). Ножици зд стрижене овце и кози. Имаше веДро. небъри, нрън-
лиги, овчарска геги. чанти. .. сеДла с широка железни стромопа, Й. Йовков. Бяха употре¬
били наместо ножове, сабли и ками — косите и кръклигате, пи които бяха направила при¬
личните Дръжки. 3' Стоянов.
221

крън
крън прил.. Днил. Със счупен рог, шут. Като изрева, сякаш крън вол, Сипди изпусна пушката нз
ръцете сн и полетя по очн. М. Ягодов.
кръня тесв. днил. Намалявам. Гепи ВиДипи, та която Юрдоп беше крънил през пролетта десет
ι^/Ηψ) от копан та царевици. чумоса къщата сръка н коза; — Да се избият дапеI М. Ягодов.
кръп прил. днил. Къс. Аз си имам дълъг, а не кръп кривак, / И сом сн съм си добър, и те изхабен
юнак. С. Радулов.
кръстЯт прил. пир. Четвъртит, дебел. Ни това място още през юлн или август н по-рано пригот-
в/оват трапчето кръстати, едип аршин Дълбоки н толкова широк;. Зях. Княжески. О, тайн¬
ствени Родопи! Зид воший гръб кръстат; /разстила се цял хоос от плапнпи космати. Ив. Вазов,
к-ръстЯчки прнл. Днил. Четвъртит. Тя постила кръстачки месал сред къщата н точи битица. К. Пет¬
кано·.
кръстйлница ж. диал. 1. Помещение при черква, дето кръщават. Притворът в старо време бил
назначен зо трапеза .. . После бил е място зо оглашените н коящише се н заради тови в
притвори е било устроена нръсmнлпнцо. 3. Петров и др. 2. Купел зя кръщаване. Върху мек
родопски покров бяха сложили нръсmилπииаmа с топлата води. А. Каралийчев.
кръстовище ср. днил. Кръстопът. Тия стори джелепска къщи определя архитектурния облик ни
кръстовището пред Хаджи-Нейковия мост /а р. Петрешко. Т. Теофилов.
крът м. днил. Къртица. Ти всичко знаеш. стар крът- по мълчиш! Π. К. Яворов.
кръхукам песв. диал- Кашля дрезгаво. Дете стиснато ош гърло кръкуко; изпърво кашлицата му
е остри, и после става задавено. Летоструй.
кръч^· — еж. кърчиг. Зиръчи Ди й донесат еДип голям кръчиг пълп с воДа. Кр. Пишуркя.
кръчЯн м. диил- (от тур. kırcın). Болест по овцете. Тим деня н нощя Ди бД; [кехаята] н трепере
пад това още глупаво (малките агънпа) стаДо, Ди го пази от звяр, от кръчип н от др. т.
Хр. Г. Данов.
кръчен, -чня, -чно, прил. диил. Неравен, плaнянист. Умерени високосш та сушита н малко изо¬
стрени зове се могила; по-голями н кръч/и високост проДълговата ниричи се бърДо. Ив. Мом¬
чилов. Швейцария е ний-високати. той-плапинистита. кръч/ата и урвестата страни в
Европа. Ин. Момчилов.
кстЯти пиреч. к/иж. остар. (рус. кстати). Тук му е мястото дя кажа; тъкмо, разгеле. Кстити,
по по-точнн сведения. които добихме, щастливият победител е жител из село Копаня. Ие.
Вазов.
ктитор м. остар. (гр. κτήτωρ). Основател, дарител на храм, манастир и под. Боляринът бил
ктитор па манастири. то оттук пе минавал, и през своето село. Ем. Станев. Поповете н
църковните ктитор; го гледаха накриво н понякога ошкозваха Ди му дивит поръчки. В. Ге-
ияβскА.
ктйторстеувам песв. книж. (от гр. κτήτωρ). Правя дарения на черква или манастир. Породи ви¬
сокото сн положение бяха зидължени Ди кmишерсmвуβаm. Ем. Станев.
кубрик м. море. (рус. кубрик). Долен, обикновено подводен етаж на параход. Максим заповяда
ди свалят плиттото. Тъкмо го прибраха в кубрика, н от ннското тебе с тесен хоризонт рукна
проливен дъжД. С. Чернише·.
кунaряпА ж. рядко, остар. (срхр. куварица). Готвачка. Гапчо сн извод; по-големия нож, раз¬
сече н подели кокошките като унгарска куварици и отдели за кехияшо едта трътки. Ц. Гинчев,
куеерки мн. Днал. (от ит.-гр. κουβέρτα). Криви пръти на чергило на коля. Изведнъж Бою се спря,
вдигна ръка, извика нещо н като се прегъпи низаД като кув^ерка, шумно се строполи ти земята.
М. Ягодов.
кувет м. остар. (ар.-тур. kuvvet). Силя. Нали зтоеш, че глиДна мечка хоро пе играе, додаде вто¬
рият, Ди сн хапнем; кувет Ди Добием, че ей тези зурли сила искат ди се пиДуви. Ц. Гинчев.
След чис-Дви гръмна топ. Тогаз се прекръстих н рекох; Боже, дий сеги кувет ти българите.
Й. Йовков.
кунрйк м. диил. (рум. cuvric). Геврек. Тн тогава продаваше куврuuн. Ив. Вазов.
кугла — еж. кукла. Мирпо задрямалите край нея кръстове· н кугли се спогледнаха.■ П. Ю. Тядоряв,
куда ж. днил. I. Ято птици. Куда птици — рибири трепкаха белостеж/н крили таД вълните - Ив.
Вазов. Куди Дропли хвъркат високо н се отзовават една ти Други под небеса. Др. Маичяв.
2. Група, дружина, трупа. Да сполучи някой та воюватето трябува ди сбере колкото се може
голям брой човеци в еД/о опреДеле/о място ... за ди може денами н развали отделно куднше
па врага. И. Богоров.	(
кудурет м. днил. (ар.-тур. kudret). Средства, пари. — Ами шн. како Диио! Иди 'барем н ти с пея,
та зиеДто ди повидите опия свет; места, — рекох из. — Ех, невесто БогДанице, аз ще сн
сеДи доми Ди варди къщити. Пи н кудурет нямаме за двете. Тия жълтички. дето ми гн диДе
Спнро, томин зи нея ще стигнит. Т. Г. Влайков.
куже-миж£ Диил- Детска игра криеница. Кик ще се смеят, кито чуят, че играем ти куже-мнже
с Петчи. Ин. Вазов. Когато генералът гн търсеше в дълбочините па планината при АрДа,
харимиите слазяха в полите й пред Пазарджик . . . Това беше игра пи нужe-мнжe. Ин. Вазов.
222

кумбулест
куз м. диал. (тур. kuz). Усойно място, усот. Я ти кажувам. СазльДжата не е за лов. . . За лов
са Сургулипитъ, Стражата. Перовият куз. Утре там да идем. П. Росен.
кузак — вж. козак. В началото беряхме памука, като кършехме кузацитъ и след това в стопан¬
ския двор ги почиствахме, Пресата.
кузум нейзм, диал. (от тур. kuzum „агънце мое“). В обращенне за израз на обич, близост, приятно
чувство.— Тъй, тъй, кузум. св, Кирил и Методий— извикаха няколко съюзни гласа от пред¬
ните столове, Ив. Вазов. Носачът дава парите на момичето, плъсва го леко по гърба. — Ти¬
чай, кузум, да не свърши и там хляба! П. Спасов. — Какво ти думах, ДяДо ти ХамиД няма
да тъ остави, - - Кажи си, щом тъ питат, кажи си. кузум, що ти е на сърцето. Б. Нссторов.
куйрук м. диал. (тур. kuyruk). Опашка. — Ηά, пърчо, на! На. мискиншю! Отрязаха ли ти куйрука!
М. Ягодов.
кукица ж. диал. Къщица. Пак му зборват до двъ моми: / „Море старо гурельово! / запази си ку-
кицата. / дойди вамо да те зъйме“. Нар. песен.
кукиш м. книж. ряДко. (рус. кукиш). Свит пестник с палец между показалеца и средния пръст
Тя си отиде и за „сбогом” ви ДаДъ с ръцете еДин кукит. Тя не ви се и обади на тръгване.
Н. п. Филипов.
кукла ж. . - - диал. Надгробен камък. Накичиха куклите на мъртъвците, А. Каралийчев.
хуквам носв., кукна св, диал, Клеквам, свивам ст. Спира се до високата топола. куква като
лалугер и запалва цигара. К. Петканов. Жените с мъка можаха са смирят Иваница да но
вика, Тя ги изглеДа с изплатени очи , затрака зъби от стуД, кукна на земята, скри ръце в
пазвата си и започна тихо Да вие. К. Петканов.
кукувйк м. Диал, Мъжкият на кукувица. Не забеляза! кукувицата / Дори кога кукувикът се беше
озовал насреща в клонака. П. Ю. Тодоров.
кукуляшка ж. Диал. Кочан на царевица, оронена от зърната. Знаеш — кога молош, тури и куку-
лятките! Да стане повече брашното. Пелин Велков.
кукумйш м. Диал. Игра криеница. Елате довечера в къщи, да со уръДи тая работа. Стига сме си
играли на кукумииХ. Ст. Ц. Даскалов.
кула прил. нъйзм. (тур. kula). Тъмно кафяв. Та от тогаз хаДжи Петър завъди гълъбите. Отнапреж
имаше само пръметачи, а после купи всякакви кула червени. пал — керсмиденю-чървон“.
Й. Йовков.
кулав прил, диал. Несръчен, кьопав, сакат в ръцете. Знаеш да се шегуваш, а пък стрижеш,
като да си кулав. Запомни добро, довечера няма да ти дам да ядеш-. К. Пстнанов.
Стори му се, чо работата на жените много проДължи и затова со развика на закъснелите
перачки: Брей, че сте пипкави жъни! Защо ли сте ми Дотли с такива кулави ръце.
К. Петканов.
кулаклия прил, нъйзм. остар. (тур. kulaklı). За сабя, нож и под — който има дръжка каго уши.
А Шибил се разпасвате и сваляте от себе си пищови с позлатени Дръжки, кулаклии ножове,
работени със сребро паласки — всичко това, което за него беше вече тежко и непотребно
бреме, Й. Йовков.
куландрйсвам нъсв. Диал. (тур. kullandırmak). Употребявам, служа си с нещо. Нали знаеш. че който
куландрисъа шишенъ, трябва първо да е як в ръцете и второ да му знае талима, Ц. Гинчев,
кулен м. диал. Кочан царевица със зърната. От царевичните ниви излизаха коли, πакамаронu с
кулъни и тикви. врабците се дигаха на облаци над градините с узряло просо. А. Каралийчев.
кУленче ср. диал, Малък култн. Мама подмами прасето с одно кулънче, то излезе с грухтене.
Ст. Ц. Даскалов.
кулчаклйя — вж. колчаклня. Нейните херои Желю и Колю, с Дългите ножове и кулчаклии по¬
тури, - . са трогвали твърде дълбоко простата младеж. 3. Стоянов.
кума запов, наклон. диал, (от' рум. acuma). 1. Иди веднага. Я кума, жена, извади една ряпа. . -
донеси и гаваичото с солта, Ил. Блъсков. — Ваньо — обърна се мама към голямата ми
сестра, — кума виж какво падна вън. Ст. Чилингиров. 2. Дойди, ела веднага — Пъню, тук
ли ти о булката? Кума по-скоро да те виДи! Кума да разбереш и ти на жена каймътя. Ст.
Чилингиров.
кумаш м. диал. (ар.-тур. kumaş). Плат. По-мъчно натъкмиха декорациите. защото трябваше
с малко разноски да се набави всичко. Те отиДоха само за завесата, съшита от червен кумаш,
и за да я украсят, поръчаха на един дебρоπик“ зограф да изобрази лира. Ив. Вазов.
кумашин м. диал, Кумец. Селска „рода* състои от стопан, стопанка, татко, майка. . - деда,
баба, кум, кума, кумашuп- куматинка. Е. Каранов.
кумашйна ж, диал, Кумица. Около им стари свати, / следом честна куматuеа, Пенчо Славтйков,
кумбарй ж. остар, (тур. kumbara). Валчеста граната, снаряд. Какви рани, какви скръшони кости
е изцерявал дядо ти Мустафа. . - От кумбара, от кумбара, ой тъй целият му къч взет, че
пак оздравя, Ц. Гинчев.
кумбулест прил, диал. (от гр. ). Издут, тумбест. — Парите ще Дам. ей ги — каза тихо той, като
со наведо, разви навоя на левия си крак и измъкна оттам един кумбулест възел. Ст. Загорчинов.
223

кумрйече
кумрйнче ср. днал- (от пер.-тур. kumru). Гуртуляче. гълъбче. Девойче. златно нумрйβчe! / Край
мете вървиш, те зборвиш; / що пизма държиш со мене?. Нар. песен.
кумуден, -дня, -дия. прил. диил. Хубав, гиздав. Цял деп ще обиколя с дружина ош кръчма в кръчми
из село; като се постъмпи. ще ги помъкне към нлодeneuо. де кумудии девойки се сшичат за
води. П. Ю. Тодоров.
Куна ж. днил. Икона. Пред замислената куио / кондилце мъждей. Ив. Вазов.
купдак—вж. «ондах1. Пушките, които от по-папред държахме на ръцете. - . нундaииme нм.
което се считаше за явно предателство. 3. Стоянов.
кундйсам— нж. кяидясаи. Насекъде мога ди те отведа... Ама /ий-папред ще кутиис/ме в Софня,
ще претрепиме оня. Б. Болгяр.
кундураджия м. остар. (тур. kunduracı). Обущар. Храншушн десетина калфи, без Ди има работа
н за пет. — И защо ? До се каже. че е пой-първия куидуриджия в гради. Ст. Чилягиряβ.
кундурн мн. остир. (гр.-тур. kundura). Обуща. Не беше прилично така също за еДит бунтовник
ди излезе с ку/дурн ти краката. 3. Стоянов.
купе ср. остар. Стока. Скъпи тиграДа за вашата пролеяна кръв, че някой си пюрeнбeргснu бакалии
ще да увие с вас купето сн. Н. Бончев. О. пе може се изказа колко било умилително ди внДиш
сиромаха Жан пред училищ/н врата, где той чака Да излязат негови прежни другари, Ди им
предложи свое купе. С. Радулов.
купйж м. рядко, разг. Покупка. На пътя от пазар ме срещат отзарана Матейчини. сами ходили
по купеж. Пенчо Славейков.
купел м. и ж. църк. Метален съд зя кръщаване на деца. Не погледвай нечувствително купело,
гдето. . - сн прнел посвещението пи християнството- Ал. Кръстевич.
купец м. остар. Търговец. Освен това Иван беше намусен н сърдит члеβeн. а па сърДит купец
mорбуличнаmи е празна. Книжница зя народа. Те по всяка вероятност си пи приели за някои
московски купци, та искаха Ди ни оберат. А. Константинов.
купидоноески прил. книж. рядко. (от лат.). Любовен. Те поглеждаш през тесния отвор /и
ятюока си от голям бял пeтннр. като се обръщат па всеки миг, било Да разменяш някоя
дума със съсеДките сн. било Ди избягнат някой купuдопеβскu поглед. стрелпат от /яко; дели-
ко/лии- Ив. Вазов.
купило ср. диил. Купуване, нещо купено. То се пик ще се прикупува, без купило /е ще се размине,
ами Ди те е барем отсега. Т. Г. Влайков. Досега не знам какво е купило, стига ми житцешо
до жетви. А. КарАЛяИчев.
купка ж. Диил. Групичка, купчинка. Изведнъж кавалите млъкнаха, хорото се разтури н игра-
чнте се струпохо ни купки. К. Петканов. Торът uзнароваm пи нивите повечето зиме н го из-
търсовит ни купки. Др. Манчое.
купяитИя м. и ж. Днал. Нехранимайко. „Какво ще ди си помисляш разните нупептни?“ ядосваше
се Юрталани. Г. КaрАслaвяв.
купчйя м. остар- диал. Търговец. Не я оставял ти /а пазар Ди иДе. пи от бакалии или ош купчия
тещо да купи. Т. Г. Влахов.
курнâрия нареч. рядко. Безобразно, коварно. ТоДор Харамията, н той постъпи тика подло н
нурварnе! 3. Стоянов.
курдйснам се несв., курдйсам се и курдйша се св. възвр. днал. (от тур. kurmak). 1. Разполагам се,
настанявам се. Зер? Да мн ДоДе някой мелан зет — водник — и ди се курДнсво па бащипите
мн къщи н дюгени, н Да гледа кога ще плюсна, зо ди му остане мерас. Нн ши може. Ил. Блъсков.
Колосалните японски идоли, които се помириш в големи бамбукови или сламе/и колиби, си
груби дърве/и изображения, ... В техните отворени уста всеки от тис може Да се курдише
заедно с чибука си. е. Знание. 2. Докарвам се, обличам се, нагласявам се. Той беше пораснал;
той беше захви/ол да /е познава кито /ас сиромосн, гаче ли го /е зпием чни снт е; .. . Пък
жени му ? Тя меретщипата вече не знаеше как Да се курдисва, от иливана й пе се ми/увише.
Ил. Блъсков. 3. Гордея се, надувам се. Като че не сме ялн един хляб с Аничко н пе сме мя¬
тал; стопите с нея — подзе Илия. — А сега ще мн се к)^рднсва- Й. Йовков.
курелиик м. диал. Прът с вързана на него слама, която децата палят и въртят ня Зαтовезня; орат-
ник. На снрто з/говяви/е вечерта, когото махленските Деци въртят курeлпuuн край реката.
силно копнеех ; аз ди вземи участие в шия весела нгри. Т. Г. Влайков.
курепке ср. ннuж- остир. (рус. курение). Димене, пушене, кадене. А Средни гора се повече н по¬
вече тъмнееше в лазурната дрезгавини, и разкошното долини сладко н успокоително затих¬
ваше ; кито че ще чете вечернята сн молитви, прн нурeuuemе но трендафиловия сн аромат,
към тебесита. Ив. Вазов.
куркйн м. остир. (рум. curcan). Войник с перо на шапката. Разпоредихме се Ди се запрети изна¬
сянето та пуйки пера из границата та Велико Румъния, защото периши си пужни зо екипнр-
во/emе та еДнн корпус храбри нурнани- А. Константинов.
224

куиДлая
куркои м, диал, Пуяк. Отиинилото разговорът,,, со въртеше около лютовииатл и иелютебипоти
иа пиперките: поело се завъртя около кокошите болести в еолощо, . . че зиклияисш за го¬
стите курноН бил малко мърша/спън, та иока простят, Ст. Заимов.
куркойски прел, даал, Който с нд пуяк. Гривата му е пито конска опашна, иито нуинаUени, Ст.
Заимов.
куркулук м. Диол. (от рус. курок и тур. korkuluk). Ударник нд пушка. — А бо защо ио виниш от¬
далеч. му извини соазанът, знаеш ли, че бях са турил пръста па крика пи нуркулуна а ии косъм
остана да го Дръпни и прекарам куршуми през гърдите ти? Ц. Гинчев.
«урок м, остар. (рус. курок). Ударник на пушкд или пищов. Когато Коно Чиешемеиени повДигиал
курокът ио сбасш револвер. , , бодната жоии. . коленичила проД мъжа си. 3. Стоянов. Той
въвеждаше нуuацище ии пушката си, Ем. Станев.
курндлешки нареч, Диал, Много бързо, лудешката, урбулешки. Който падне едиаж е ногата ии
тоя омризои порок, той курпилошки се сгрухва. донло иий-поеле в гнусиивото пиянство со
ио угаси у него и последната искра от „божий образ и подобие“, Хр. Г. Данов.
курто ср. Диал, (рум. curte). Стаичка в къща, която служи за дневна. Като се върнаха в куuшотo,
ободът беше гощов, Ц. Гинчев. В иедоля. когато се върни Ганчо от селската черкви, завари
в курткто трима фустаилси. с фесове Ц. Гинчев. Тя беше одпо ош πъuβoстеπенпите тога¬
вашни мушни. с голямо куриоз, димове зи Добитъка. плевници, Ц. Гинчев.
куру-гюрултйя ж. диал, (тур. kuru gürültü). Празен шум, празна врява. Новишо Трайкова закани
достигат и До Мллдои. Той също са диво виД иа безгрижие, , , Гуру-гюрултия бела а то,
както а nа-рαиmяище му приказка. Т. Г. Влдйков.
куруджня — вж. коруджия. Послушно го слеДви един турчии с Дълъг нож и е пищова в сил.яха.
Това е соленият куруджия, Т. Г. Влайков.
курундил м. даал. Сух пън. — Попът останал боз .мустлни!, ,, — Че зл какво му са мустоки ?
ХлйДе, пoподи.сто що мине с без мустаки!. . . Все одио— ясми До ложи сега сом при ио.я, о
куруидил! М. Ягодов.
курфйя ж. Диал, (от гр. κορυφή). Греда нд покрива нд сграда. Остави я на мира чан когато
нотката се кани ии върха па покрива и содпи по острото ии курфаяши, Ст. Ц. Даскалов,
кус прел. диил. Къс, без опашка. И иока си хваио I ей нуеото пиле соколово; / Да го зомо, иогли
пик то с време I що го бъДе зл лова ощпово! Пснчо Славейков.
кусоре ср. — вж. косор. Какво ми е свирил той моио с кавала па нусорото — нали знаеш, че еа-
шияш нореиеж е срещу пашата ниви иа Кържилапови стубол. Ц. Гинчев.
кустря песе. Даил, Подбуждам. И поистино умиото о До пе нустрим и сщървим децата с пещи,
което по бива до им се ДаДат без Ди им се направа пакост, Летоструй. кустря се еъзер, Децата
[болните] миого лоспо се дразнят и кустрят. затова трябва много Добро Да со пази Ди се по
Допуща До влизат пра тях гости и uаднияи, Летоструй.
кутел м. пир, 1' Ведро за вадене вода от кладенец. Чувам, моминото извижда с купело воДа,
иалиби съДовоте и тръгва си. Т. Г. Влайков. 2. Дървена гребалка. Свел глави иид сандъка,
чернокос гидия граби със стар купол бялото млево — граби и пълпи проиитеп чувал. Ц. Цер-
ковски. Водата за пиене е в окиченото па свиеиол от тивапи кривул веДро, отдото се гребе
с издялаи от яко крушово Дърво кутол, О. Василев. 3. Дървена или каменна чутурд. Поело
изсипа от одпа стомна синап в купели и го злчука, К. Петканов. Влезе дядо Добри Гошанов
и седна До /ритащо, дето сщърчеше висок каменен купол, в който чукаха кафе, Г. Кардслдвов.
3. Мярка за зърнени храни — около половин шиник' Кищо барабанне бае кречеталото. ..
Водата е слаба. Ни Дои в сонДъки падат Доеещаиа куполи брашно. А. Каралийчев.
кутелец м, Диал. Бримка нд плетиво. Подири очите па майки са. пи оп тях Ди се посърна, по
ш.я гледаше плотивощо и се мъноше да улови изпуепит кутолец, К. Петканов.
кутишкд ж. диал. Кутийка. Чо в снега До го [памука] бора кутишка по купишна, чо до го мъкна
ни гърба си от къри ... и до ти го взомат До влакънце! Б. Обеетепов.
куткоряк м, диол, Ни кук, ни кугкоряк—ни следа, ни вест. Пoеnаяяяа пипаха зл тобе, , . по
аз пе знаях какво до им нижа — от побо нямаше иа нун, пи куткоряк, Ив. Вдзов.
кУненl прил. Даил, Клет, злочест. Покойният Д. Милидииов иинлк по боше уплашен и стреспот., .
Първо. защото ео надяваше зи спиеоииото еи по отличието си приятели а познайници в Ца¬
риград и другаде . . . без Ди си помиели кутрсят. не миого пъта и ной-вреДиите нuuсτелu а
илй-уеилнишо ам действия остават безплодни и безполезна К. Шапкарев.
«утри2 мосщоим. Диал, Кой. — Кутро е сви? — попита бой Ангел с Дълбок, нито произрадияnα
глас, боз пи иий-милно ди со смущава от моето лично присъствие, — Ди по е нижа-лории?
Н. ХайтоВ'
кутуп прал, иоизм, Диал, (от тур.). За нож — тъп. Г, Сщришимиров в нuuτиkлτо си се явява същин¬
ски кърДжалия а всичко, що му се изпрони, натъква го па своя иож — безвредно, зищото
иожи му е кушуп. Пенчо Славейков.
кyцолЗп м, Диал. Последният ден от вълчите празници. Мръсни Дни и признаци поело рождоство
Христово До ВоДокръщ. що норанит още вълчи празници. нуцолли и проч, Г. С. Раковска*
15 Речник на редки, остарели и ^Iнаг'Ж:rян думи
225

ку чер
кучср м. книж. ряДко. (нсм^у-с. кучер). Кочияш. Взехме едно купе (в Лондон повече се возят
с едноконпu купета на две колела; кучерът сеДи отзаД). А. Константинов.
кучка ж, .. . диал. Спирачка на кола, на каруца. Трябва да се запъно.колелото с кучката. Да со
държат здраво юздите на конете, да не се претури колата. Й. Йовков.
кучув дедо— вж. кочун дс до. — Маке. и вие имате оратори като наш Тико Тиквара. Той. като
станеше на наше иьόрап“е, като почнете от кучун Дедо всичко: приказва, приказва, но можем
да го спрем. Пелин Велков.
кушйя ж. нар, (тур. koşu). Препускане, надбягване с коне. Сюлейман строял мостове и чешми,
Хайредин правил кутии и ходел на лов. А. Дончев. „Виж го ти моя пъпрокопианuк — мислете
Матаке, като опъвате юздите. за да спре силните коне. — ъто още с. какво со занимавал
той — правел кутии човекът. Затуй конете са тъй наплашени!“ Й. Йовков.	·
кушма ж. диал. Вид шапка. Додето уплашеният старец си мъстете кушмата на главата, ето
като из земята изпъкна напроДе им Ибраим-паша. Ил. Блъсков. Главното е, че и БогДан бете
от нароДните; наскоро беше си купил и народна кутма, от сива рунтава овча кожа. Ил. Блъс-
ков.
къврък прил, Диал. нъйзм. (тур. kıvrak). Къдрав, извит, засукан. А воловете ги водъшъ еДин среден,
широкоплещест, възрус. с къси къврък засукани мустаци - . - червендалест. около трийсе н
път годитън чъловек. Ц. Гинчев.
къдърец м. диал. Къдрица. Сепнатия царски син вижда—къдърци. спуснати от ляво и Дясно, обви¬
ват едно мило моминско лице. Пснчо Славейков. Никакъв къдърец но се вие вечо на ръбатия
му гол череп. Пенчо Славейков. Черните дълги къдърци весело играеха по раменете му. Д.
Нсмиров.
къжел м. диал. 1. Горна част на хурка, къдсто ст връзва къделята. Майка му предеше до огнището.
но като го забеляза, прибра нишката, забучи вретеното в къжъля на хурката и го попита :
— Днес ми со виждат кахърен. К. Петканов. 2. Хурка. Нитка запридат с вехто вретено,! в
петък затягат клюпа на възел, i и паДат от скръб на колене ! и плачат над стария къжел.
Ламар. 3. Къделя от лен, коноп, коприна. И Никъфор заспа — и неговият сън бо тежък, —
та сънищата му се сплитаха като къжъл от тънка свила, чиито жици но може никой да
разплете. Н. Райнов. 4. Геометричен конус. И така ние нямахме чест да видим обширните
кръгозори. - - Нъ можахме да виДим ни Юмрючал в Тракия. - - ни прекрасния къжел на Елънин
връх. Ив. Вазов. Ту бисерний Пирин. / изрязан в моДра твърд, ту пък Родопа син I изпречи
къжели страхотни в кръгозора. К. Христов.
къжелест прил. Диал, Конусовиден. ИзпоД дебелите му бърни. прилични повочето на стряха, откол-
кото на бърни. стърчаха Дълги нъжелести зъби във вид на замръзнали зиме чичури. Ст. Заимов,
къжелообразен, -зна, -зно, прил. книж. рядко. Конусовиден. Тук, не току тъй на вятъра свят се
събира под Дебелите сенки на яворите (чинарите), бръстовоте и кзжелообрaзπuте кипариси !
Ст. Заимов.
къздйсвам носв. Диал. (от тур. kızmak). Кипвам, ядосвам ст. От тоз закон къздuивaм! / Ще
фана, позволете. / граматика да списвам. / макар и за свинете. Ив. Вазов.
къзъм нъйзм. диал. (тур. kızım). При обращенис — момичето ми, дъще. — Дай си кърпата. къзъм,
Отвори си сега очите и ушите добре: ето тия коренчета и тия тровички. Д. Талев. — Не
те ли е страх, бе къзъм, я каква е тъмница. Й. Йовков. — Не плачи. къзъм, не плачи! — речо
той, като виДя сълзи на бузите и. — То с плач не става. Ивайло Петров.
кълбук м. диал. 1. Кълбо. Вятърът разДигна преспите в прах и в бесни кълбуци, които развя на
стълбове към небето. Ив. Вазов. Фъртуната върлувате ужасно. / кълбуци снежни виеха
со бясно, Ив. Вазов. 2. Воден мехур. Вляво со отваря дълбока пропаст и в дъното й гърми и
премята пенливи кълбуци мъжественият Ибър. Н. Хайтов.
кълвун м. диал. Човка, клюн. А зърнеше ли във висинето орел да описва небето с мощни кръгове,
посиняваше от мъка и сам си приказваше: — Спусни се Дъ! Защо не мъ стрелнеш с кълвуна
си? К. Петканов. И цяла нощ по кървавата кожа на отсечените глави тракаха стръвни къл-
вуни на черни, непознати птици, дошли отдалеч. Н. Райнов.
кълколя несв. диал. Клокоча, вря. Сипков дигна ръка, смигна и со завъртя към огнището. Дето
весело кълколъте голям мъДен гюм. Г. Караславов. Тоя мирис мъ опиваше и ми напомняше
беленка, на която пеят и со подкачат моми и ергени, а до тях кълколи пълен котел с варени
млечници. Кр. Григоров.
кълкутина ж. диал. Завой. Трябва да кажа, че за да съ озова на това място, нямах грам туристи¬
ческа заслуга. Цялата работа свърши „ЗИС“-а на побратима Лелов. който цели пет часа
рева по безкрайните кълкутини на шосето Пловдив—Лилково. Н. Хайтов.
кълся несв. диал. Тичам с мъка. Навирил опашка, мята запъхтян коня предница напред, по него
катъра кълси от все сила. П. Ю. Тодоров.
кълчйщник м. диал. Кълчищна черга. Редом с другите, в горското селце расло и селското
момче Петя Прозоров, спало, като повочето свои съселяни на кълчищния, завивало се с
кълчищнак. измивало се от кривача и яло сух хляб не до насита. Пресата.
226

кьрордар(ин)
кълчйщнииа ж. диал. Кълчищна риза. Отдолу под горната фанела се оказа нещо като фаиелче.
НаU-иaнрaл дядото нзсупи глава през кълчищницата. Пелин Велков.
кьндра ж. диал. Вид трева. Наоколо полето е сухо, пука под слънцето, а тука земята е влажна
като рана н къ/драти е соч/а, зелено. К. Петкано·.
кънйя — нж. кания. Стоян го сложи в пояса си ; измъкна ятагана от къни-ята. К. Петканов.
къгюна ж- нир. 1. Блюдо ня везни. Тя обича земята сн, то Дойде ли да говори зо сърби н българи,
къпопата натегво веднага пи наша стрини. К. Величков. 2. мн. Везни. Гледа н към двамата
големци ди бъДе еднакво внимателен и почтителен. Грижливо пази ди пе питегиат къпоиите
нито ти едната, /нто ни другата страна. Т. Г. Влαйkяв. Той който зпае. па света / че има
сол добро и зло — / ; в тез къпопи хубостта / окача /и тегло. Пенчо Славейков.
кър м. нар. (тур. kır). Поле, ниви. Кърът беше пуст, пътищата — безлюдни; само сегиз-тогиз
по някой снтор се мернеше жепа с мотики- К. Константинов. Райко бе едър кашо братовчеда
си. - . Само бродиuamо му и къдравите му мустачета бяха по-руси ош Момчиловите, а и много
no-избелели от неспирното скитите по слънцето но кърнщита. О. Василев.
къраасъ и кърагасъ м. остар. (тур. kırağası). Полицейски началник. Три пушки бяха изпразнени
преД; еДни неделя срещу еДин къриисъ, кашо минавал крий лясковското бра/ище. Ив. Вазов.
Отвърна старейшииита но Добре известния нему човек, който бе за пего еДип внД неофи¬
циално. по страшно памалсшβе, по-страшно от турския къригисъ. Ст. Заимов. Имам ди ви
кажа нещо, казах из па всесилния къригисъ. 3. Стоянов.
кьр-ан м. диал. (тур. kıran). Мор. Кизвиш, че страшна зима стипала татък и станало голям кърит
та овцете. Ил. Блъсков.
кърг м. Днал. Кръгла дъска, на която се размесва хляб. Едпи вечер Момчил се беше прибрал с
тежък товар па рамене. Баби му разплясквоше хляба върху обгорения кърг. 3. Сребров.
къргъльк м. Днол. (тур. kargılık). Широк кожен колан въз пояса с прегради за слагане ня оръжие,
силях. Виждал съм го. - - с пъстър кожен „къргълък“ но кръста върху червения пояс ; в кър-
гълъки Двуцевет пищов зо вълците. остър нож за подпалите овце и цифара зо радостта. К.
Петканов.
кърджйя м. Днал. (от тур. kırcı). 1. Търговски представител по селата. Ний-напред той започни
печалбите си като кърджня на едпи богати тьргевци-ракаДжии. гериоерeхевмаπн. Й. Йовков.
2. Търговски посредник. Даде мостра па кърджията сн. ни Мнхиля. и когато изпразни
колити н тегли па хана. първита му роботи беше Да разпити Темелко хи/доята. Й. Йовков
кърмЯч м. диал- Кормчия. Коломб заповяда ди снемат платната . . - въверяви кърмата пи кърмача
със строга заповед от ръка да я пе оставя ... н отива Ди си полегне. П. Кясямяе. Зер водата
е криво, че закарва гемията в камънаците, тогава защо е кьрмама?! Мих. Георгиев.
кърменец м. диил. остар- (от нем. Kurmünze). Стара Австрийска жълтица. Разви мушамuмноmо,
бръкна н в пея. то извади еДин чарклия кърменец. Хвана жълтицата с двати пръсти. поДоде
я ни Рида. Мих. Георгиев.
кърмъз м. днал. (инд.-тур. kırmız). Вид тъмночервена боя. Бузите й зачервеняха още по-пламенни,
кашо че ги випца кърмъз. Ив. Вазов. Облиците ... се обгорят алено н златно н гоче цялата
земя се залива в кърмъз като сетпъо сбогом със светлината. П. Спасов. Мексико е страпа
богата с жито, ориз . . . с дръвя зо бон, синило, кърмъз. С. С. Бобчев.
кърмъзен, -я, -о, прнл. диил. Червен, от кърмъз. Аз намерих следията бележка, ииписо/а с вето
кърмъзеио мастило; „Да се з/ое кога се удави Ветко Вихор ни I3 травен.“ Пенчо Славейков.
В дирене на тово „веществено оф^]^з^^.явии<^^ Мейерхолд премахна ош сцената мазните кот-
фетни и кърмъзе/и дрипели пи „художниците-декоратори“, наводняващи със своите „укра¬
шения“ всички руски театри. Пресата.
кърннк м. днил. Човек, който живее или работи на полето, на къра. Бае Це/о. като всеки кър/ик
н работен човек, ядеше бърже н с голям ищах. Т. Г. Влайков. Едно затънтено в дебрите
ни балкона селце, хорото му повече нърниии, знаят само гората ; добитъка си — прости ще
бъдат, разбира се. Т. Г. Влайков.
кърпя песв. диал. 1. Режа, сека клоните на дърво, кастря. Малкият завари баща сн да кърт; едно
младо тънко Дърво. Ил. Волен. Из нея (гората] кънти брадвичката ни колиб/рит. Той къртн
дъбовете ; бързи Да паприви листници. Ем. Станев. 2. Накърнявам, понижавам. Не/ннноmе
бездетсшво почна Ди го измъчва по-силно н Ди къртн мъжката му гордост. Ивайло Петров,
кърпел м. днал. Късо дебело дърво за бой. Грабна един кърпел и го ципни по главата. само
Ди му се махне от очнте. Ст. Ц. Даскалов. Беше толкова яДосипо. че й иДвоше Ди грабне един
кърпел и Ди зомлотн ко/то/ерипа. Кр. Грятяряв. Нещо ико ти се /овзре, че не му вървиш по
гайдата, ще дигне кърпел, та на място ще те остави- Кр. Григоров.
кърсердар(ин) м. остар. (от тур. kır и пер.-тур.serdar). Началник на полска стража. Шнбнл, страш¬
ният хайдутин. когото заптиета и кърсердари търсеха под Дърво и камък, слизаше от плати¬
ната и отиваше Ди се предаде. Й. Йовков. Неочаквано пристига енелuйснил от Дъби/ с еДип
бнлюк джитдори н като някакъв кърсердари/ бясно се заловя Да гони опез/цне/eриme. Т. Г.
Вляй^в.
227

кърчаг
кърчаг м. диал. Стомна, глинен съд за вода. Аарон повели да со отворят избите с вино, да со
налеят котли, кърчази и купи, та да се оставят по зъберите. А. Дончев. Те ръфаха кори от
хляб. . - и пиеха вода от окълцан кърчаг. Н. Райнов.
к^чанин — вж. кърник. Чули я къркани да вика. Хукнали кърчани да я гонят. М. Мннтв.
кърченТя несв, диал. (от тур. kırcın). Боледувам, слабея. — КостаДинчо ми се разболя. - - — От
какво? — Знам ли го?—- . - Кърчонее, кашля, огън има, Г. Караславов. Това е булката ми. ..
Ама да видиш. от някое време взе, че се повреди. Все съ превива, все кърченео, оплаква се от
болежки под лъжичката. Г. Караславов.
кьсавСт — вж. касавет. За один ли кон ще те о / късавът? / В табуна конътъ твои!нямат чет!
Пенчо Славейков.
късан м, Диал. 1. Къса горна дреха; късачт. Край печката се щурате слабичка женичка, облечена
в червен късак, забраДена с бяла кърпа. Пресата. 2. Нисък човек. Вещицата Клю имала трима
братя — късаци. - . . Късаците били сухи и бледи като сестра си. Приличали си един на Друг
като капки роса, Ив. Планински.
късатура — вж. касатура. На късатурата на млаДий Бъламоръ / (току-що повален, с конДа-
ците пробит / в главата) ДълираД връхлетя, и набит / на нея, върха й далака му проряза /
отзад, Пенчо Славейков.
късаче ср, — вж. късан. Слуги, облечени в късачета, общити с лисичи кожи, влязоха с подноси
в ръце. Ст. Загорчuиов. Бъте с късаче бъз ръкави, та широките ръкави на ризата свободно
се войкаха и разкриваха мускулестите му ръце, П. Здравков. И о късачо, ниските хора са
по-зли. - . Но какво съм со заял с момчето. В. Андреев.
кътна пеив, Диал. Пипвам, докосвам. Никой не кътне една почтена останка от миналото; пле¬
сента и мъхът нямат неприятели. Ив. Вазов. Старецът им разправи, чо той пасял овцете
тука на еДин турчин карловец и затова другите турци но го кътнали. Ив. Вазов.
къч м, диал, (тур. kıç). Задник (на кон или магаре). Хвърлям къч —силно ритам назад. На
Друго място взел магаре. Послушно и кротко към господаря си... не хвърля къч срещу интере¬
сите му. Г. Караславов.
къшла ж. диал, (тур. kışla). 1. Зимна кошара за овце вън от селището. Ония от богатите, освон
овцо, притежават и къшли най-много в ДобруДжа, в Балчикско. . - на които къшли, освеп
своите овце, прибират и други вънкаин“ овчари. 3. Стоянов. ВеДнъж рекъл: занесете ме на
къшлата да видя как блеят и как играят малките агнета. Й. Йовков. 2. Казарма. Мацко
вървеше през правият път без никакво сумнение, - . и толкоз повече, защото вижДаше облизо
татък стражарите от къшлите, що са там. Π. Р. Славейков.
къща ж, . - - Диал. Погребален ковчег. Отидох, та земах дъски и викнах Дико Тодоров. та му
направи къщата, и приготвихме сичко. що о потребно за погребънието му. Диарбекирски
дневник.
кьой векилин остар. (от тур. коу и ар.-тур. vekil). Селски пълномощник в турско времт. Кьой
векилинът Аврам Келешът по някаква лична вражда заповяда на сеймеш/те да подкарат
от хорото Евтима и да го затворят в конака. Ив. Вазов.
кьойв^кйлски прил. диал. Който ст отнася до кьой векилин. До Матея чорбаДжи беше тлъстият
Койчо чорбаджи, изгонен отдавна от кзойвокuлска длъжност, но чорбаджилъка не беше
изгубил. Ив. Вазов.
кьок м. диал. (тур. kök). Корен, род. Други път да не си ми споменувала такова нещо, че нам,
нишан няма да остане от къока ти — всички ги изтурчвам — чу ли? Ц. Гинчтв.
кьдноолу м. диал, (тур. köpoğlu). 1. Подлец, кучи син. Тогава и той долови тропот от копита
на кон. Разлая се и кучето. — Стой, кзопоолуI — проеча нечий глас и в същия миг силен
гърмеж раздра въздуха. А. Христофоров. 2. Хитрец. Алиш ефенди. казват, не обичал да
клати чалма на какъв и да е големец. а предпочитал винаги. и за най-малка нужда, да се сно¬
шава направо с министрите. Афърим къопоолу! А. Константинов.
кьопчТ ср. Диал. (от пср.-тур. kepçe). Блюдо на везни. Ангелите. . - пошепнаха нещо на св. Петър,
па взеха та туриха на везните и Иговитъ кахъри — и кьопчъто с везните натогна. Мих. Геор¬
гиев.
кьорка ж. диал. (от тур. kör). Лоша съдба. Лош е пустият им живот! А можете да бъде по-
добър. . . Каква би тая пуста кьорка дето ги тикна в такъв лотав път. Т. Г. Влайков.
Пуста кьорка! Телето на жълтата крава да се загуби. та со затирихме да го търсим.
Т. Г. Влайков.
кьорлувам се носв, възвр, диал. Шегувам се, подигравам ст. Море, така се кьорлуват с мене, та
мигар съм съсокал някого. Ст. Ц. Даскалов.
кьорпй ср, диал. (тур. körpe). Младо животно, сукалчт. Да съберото масло и яйца от село и да
приготвите 10 от най-угоените кьорпета-агнота. 30—40 кокошки и няколко пилета и да
съберете всичките рибари да бъдат готови. Ц. Гинчев. — Синът ти си довъдо нова невеста. . -
Мижо Сали кипеше. . - Чак сега вДигна очи към момичето, - - И макар да кипеше, помисли
си: „Гледай на какво кьорпо попаднал!'' Б. Нссторов.
228

кюмбО
кьорсокак м. остор. (тур. kör sokak). Задънена улица. Правителството само си пресича пъти¬
щата и сеги со чувствува в кьорсоник. Пресата. Проведоха ни през еДии кьорсоник, през ни-
моясцu. Сьбз Вазова.
кьосерляк л/. Диал. Кьосдв мъж, кьосе. Прод самите къщис ерата я пресрещни Петър. . , Коки-
лост, сух. почти ньосерляк — той гледаше с кротки очи към майки си и избърсваше с дълъг
. пешкир току-що измитото си лице. Ц. Цорковски'
кьостСк и кюстек м, даил. (тур. köstek). 1. Верижка, синджирчо за часовник и др. Продадох . . .
еДии сребърен кьосток за сихит зи 93 гроша и си взех парите До пара. Мих. Георгиев. Обле¬
чен беше в тъмносини потури и копиран от същия плат.. . Ни широките му гърди върху елена
βисоте като сребърна Дъга тежкия кюстек пи часовник. Б. Цссторов. 2. Верига или въже за
спъване нд добитък. Ни хубавата моми пеееи се пее, ио юнак кон кюстек со туря. Нар. по¬
словица.
кьотСк и кюнок м. разг, (тур· kötek). Бой. — Ди му хвърля из иа поя попоз одаи кьотен като
на опия тримата. той все ще еи го е заслужил, щом чак оттам го викат. Ст. Дичов. —
Аз по вземам нищо — колкошо що, полкови Ди им взема. Хем съм му низал и по еДии кюпон
ди им дръпва, ди помпят и Да приказват и па Другите. Ц. Гинчев.
кьочОк м, ризг. (тур. köçek). Ориенталски танец с много кълчено. Многоженството и харомснияп
живот па щурците им доеошо пълна възможност ди се удоволствуват от къочеки ио ги-
вапДаи — обикновено цигипки, Ст. Чнпинннеов.
кьочСчкз ж, остар. (от тур. köçek). Танцьорка. Продават папизи, пръстена, стари оръжия,
чо и иова — от държивпито склоДове ... И живеят — с харема, с олапи и кьочочна. А. Стра-
шимиров
кьошк м, остар. (пср.-тур. köşk). 1. Предна отворена покрита част нд къща. Вътрешната по-
светли сграда с шитова конструкция и външната мазилки е от типа пи двукатните къщи,
строена по време иа Кримската войни. Кьошкът й е необичайно повДигнат от пода иа чир-
Дико. П. Теофилов. 2. Лека дървена постройка в лозе, градина и др.; беседка. Малкият ней
е безлюден . , . Пойнито со празна, кьошкът зи музиката затворен. К. Константинов. —
А де той, твой бащи, събира приятелите еи по зефет? — При Солчовита еоДоиицо, е гро-
Дииота. иа кйатка, Л. Кдезвепов-
кюло м. Диал, остар. (тур. köle). Роб, слуга' ЕДии циганин от горипските турска цигани и кюло
на Ридаш бея влязви ни пръсти и му обижДо, че хинъмато гледат голите рибари. Ц. Гинчев.
кюлка ж, Диил, Шдпкд, качулка. Поотпусна пи бремето. па пие и Добитъкът со поразшавихмо,
ами пе е изключено до ни изненади някой стуД или мечлеа. и? — Бо, исо си го знаем — от¬
върна Аитои, спо кюлкита от главата си и го покоии вътро. Кр. Григоров.
кюлнук дг. Диил. (от тур. kulluk). Купишо. За момент пастоио необикновено щиmuпо, ио скоро
жените и девойките се събраха крий високите кюлнуци плява и поДохи нор(oдпα‘!τосоı—,
Пресата.	.
кюлханС ср. ризг. остар, (пср.-тур. külhanı). Подъл, долен човек; негодник. — Фона я зл косати
и илеали я доведи, кюлхипо! — скоро му се началникът. Ив. Вазов. Нидесл ли съм со из,
че това ниоıoжı^а нюлхипе, Касабов — когото съм из хранил, обличал и обичал, — що до
дръзне До си играе с моно! П. Хитов. Чеео ие знаете. че златото може До направи по-голема
пакости и грехове. ошколното есе мързелиеци, нюлхииото педпи! сп. КиткД'
кюлюм м, Диил. oетиu, Килим. Тука [иа изложението] се вижда пеизнизино число от скъпо¬
ценни камъни, .маргарит, мерджапи. ., прекрасни кюлюма и оглоДили. Летоструй. „Турция
пратило иа Виенското изложение най-хубавото пещо. коото притежаваа.“ Чрез това той
но миелошо иито съкровището еултапобо. иито пък опия скъпоценна кюлюма, оръжия и Други
злитии и сробърпи работи. които тим укроссβаха стените. Летоструй.
кюлюстюр(нн) м. Диол. (тур. külüstür). Нехранимайко, хаймана. Зощо си ги Домъкнал пия кюлю·
стюра, бре! Живи ще па закопаят, Да знаеш! Г. Караславов. Та ши казвам, сватя, сбъркала
се бяхме с ноmия нюлюстиораи, Ди чува госпоД и ди пази! Топеше мо гoшюбояияъτ му, ти ме
късаше. Г. Кардславов.
кюляф и кюлдф м. остар. (пср.-тур. külâh). Вид шита или плетена островърха шдпкд. Това
бяха Доеотипи турски войници ,,. Млади. зДраеи момчето, ,. с леки нюля^фи ио главите,
Й. Йовков. Улиците са пълни с гражДана, повечето от мъжете носят бели кюлофс. поцио-
иолиотошопноиаАлбания,Н. Фурнаджиев. Кроя кюлдф— замислям срощунякого нощо
лошо. Когато ходеше у черкви ... и докито целуваше иконите. па мислоше какъв кюллф
Ди скроиш иа Достобото си, зл да ги стигне някое зло! Мих. Георгиев.
кюмбе ср. н кюмбОт м. остар. (пср.-тур. kümbet). Почкд, обикновено ламаринена. Кюмбото полоха
^самите дежурпи, защото старият ризеилоп само отключваше и помиташе сутрин
училището. П. Здравков' Буботяп слабите Дръвца, пърпорят живо / в ръжДивия кюмбет,
К. Христов.
229

кюмкам
комкам тесв- диал. Боботя. Въжената станция трополеше, моторът /а електроцентралата
нюмнитe. X. Русев.	·
кюпевд— нж. кепенк. Вратите ; кюпеиците /и дюгеиише заплющяхо ужасно. . . н в Две нлн
три минути всичко опустя нопредя ни. 3. Стоянов.
кюпрйя ж- остар. (тур. köprü). Мост. Марко граД; тежко задужбини; / килии друми каменни
калДърме, / криви реки кемере мостове, / /и злн води високи коприн. Нар. песен.
кюраса ж. ктиж. остир. (фр. cuirasse). Броня, ризница. Но пие си мнслнм за тия фринцузки ка¬
валеристи- които някога ездеха исполниск; копе. носеха кюраси н ни каските нм се развяваха
космати гриви. Й. Йонков.
кюрк м. остир. (тур. kürk). Дълга горна дреха, подплатена с кожи; шуба, кожух. Пътниците
носеха още черпите си абн. . - мяркаха се н яркочервените поДплаши ош лисича кожа пи жен¬
ските кюркове. Г. Райчен. ЕДин кюрк зимен, подплатен с самур, други лешеп, подплатен с
нуркн. Л. Каравелов. Откокто беше се стоплило н беше хвърлила кюрко н вълнения сукман,
' Сирандовииа изглеждаше по-mьпни. Й. Йовков.
кюркчйя м. остар. (тур. kürkçü). Кожухар. Тоя сняг, дето падпи полко рано н затрупи селото. . .
много хора загрижи. . . Само тине Вуше се радви. - - н нетърпеливо чоки Коле кюркчйяти
Ди му допесе зикърпеп кожуха. Елин Пелин. Или пък си го турниле пящо пи шапките и пи
дрехите, че нали е кюркчйя — той разбира ош такива работи. Т. Г. Влайков.
кюселе м. Днал. (пер.-тур. kösele). Обработена кожа; гьон. Тяхната аба е по-дебела н от френ¬
ско кюселе; панталоните са скроени. - . долу тесни н късн. 3. Стоянов.
кюскам песв, кюсна св. диал. Удрям, блъскам. Видя два коре/ачи еди/ зад друг как забиват
остриета в Дъперите пи дърветата веД/ъж, дви пъти. три пъти — кито овти, когато нали¬
таш Ди кюскит — н целият се разтрепери. Ст. Ц. Даскалов. — А-ха-а-и, крнеш, о? —
съскаше генералът н стиснал за брадичката белокосия човек. мъчително кюскише главата му.
В. Андреев. Тя натисни вратата с правия рог, те можа ди я отвори. Кюсти я силничко, ре¬
зето отскочи, звъ/па н — хоп — вратата се отвори н удари в стената. Г. Краев. кюскам се
възвр. — Казах лн ти зо лозето ? Пфу! Симо едип ннот е у тебе! Да се кюскаш като овен! —
облакъти се Асен ; замислено загледа баща сн. Ст. Ц. Даскалов.
кюския ж. разг. (тур. küskü). Дебела тояга: сопя. В еДип къш е натрупат голям куп мисуре —
пи сплитове и пешаци. Две момичета с Дебели кюскии удряш по тях ди се пооропят и смажат.
Т. Г. Влайков. Хосон ага прнграбчн шия дебела кюския, с която почти Ди ме блъска- 3. Стоянов,
кюстеклйя прнл. пеизм. остар. (тур. köstekli). Извит, завъртян. Кмешът средпя пори, с пибръч-
нипе лице н Дебели нюсшeнлия мустаки, застана прав. Ин. Кирилов.	.
кютюк м. разг. 1. Пън. Че сега мамо, като никога, повторно я е запалила. И видях, турни вътре
едни голям кюшюк — бод/нка било това. Т. Г. Влайков. Симо виДът /и деретата го ка¬
раше ди бърчи вежДн. Бяха пълни с пръчки и овъглени нюmюцu, Довлече/н ош недивнишинте
пороища н затлачени в безпорядък сред пясък и камъни- А. Христофоро·. 2. прет. Тъпак.
— Кметът псува оттатък — каза ниският мъж. — Пняи човек — махна с ръки Иват ТоДо¬
ров. — И тоя кютюк, утре като пратят мъжете /а фронта, ще остане да управлява се¬
лото. Г. Караславов. И през време на Държавния изпит мълчи като кютюк на пий-любими ч
сн предмет н беше скъси/а. Н. КаралиевА. 3. днал. Главина на лоза. От това башки имаш
земя . . - Двеста н петдесет дюлюмо бронище, двадесет н две хиляди нюшюка лозе. Мих.
Георгиев.
кютя и кютам песв. разг. Кротувам, седя. Мълчи, кюти, Ди те смееш дума да сн размениш
като хората, ди те смееш ди попиташ, ди се посъветваш. - - Изнесени са някои къщ/и роботи
н. . . чик до вестник стигнали. Г. КарАCЛАβяв. — Сине майчин, недей се смя, ами ме поучи
сега. Какво ди провя ? — Какво ли ? Ти сн кютай — н туй зо туй. Ст. Чилиигяров.
кюфам и кюхам песв. Днал. Зя ловно куче — издава особен лай; кляфкя. — Викахме, к-юхахме —
хеле ний-после се вър/а ; моето куче. Изплезило език, едвам се влачи. П. Росен. По еДио време
- кучето /а Дормуша зикюф/. На какво ли ще е ? Не е па сърни. И па заек /е е. Кюфа н квичи
все пи едпо място. П. Росен.
кявна несв. Днил. Лавна, кляфна. Като нагазихме трънака и кявиоха копонте, ош всеки тръ/ н
зиец излезе. че где хрьmкн? Ц. Гинчев.
230

л
лаванда ж. книж. ряДко (лат. lavenda). Парфюм от средиземноморско растение. Мария сложи
глава на рамото му и той усети по-силно мириса на лаванда и на .море. Е. Манов.
лавдано ср. остар. (гр. λάδανον). Вид лекарство от опиум. Богавицата е обикновено нощо на чьр-
въницата, затова да се дава на болния сок от обиварън ориз. по половина жито, афион или
по път-тъст капки лавДано. Ив. Богоров.
лавТжнниа ж. диал. Пресни говежди лайна. Жените. . . обикновено седяха пред къщната
си врата, до която често имате иззидана софичка, редовно полесквана всяка събота със
сироватка от лавежници. Ст. Чилингиров.
лавра ж. остар. (гр. λαύρα). Голям православен манастир. Александър мина под северната
порта... и се спусна към великата лавра. за да со помоли в черквата Св. 40 мъченици,
Ив. Вазов.
лаврак м. споц, (нгр. λαβράκι). Вид морска риба. Ловецът хапете ядовито с устни мъката гума
на дихателната тръба. Той бе стрелял от близко разстояние и от уДобна позиция по неимо¬
верно голям лаерак — закачи го. но в меките Долни части. А. Мандаджиев.
лагтр-бир м, книж. ряДко, (нтм. Lagerbier). Отлежала бира. Един най-обикновен немски филистър,
койта глеДа през очила на света и комуто мустаците миришат на лагер-бир. Пенчо
Славейков.
лагутам несв-. (стар. Свиря с музикален инструмент. Соди Велко на високо. . . / Лагутаръ му
лагутат- / топанджийо с топан тупат. Нар. пссен.
лагутар м. остар. — вж. лаутар. СъДи Велко на високо. - . / Лагутаре му лагутат, / τопап-
джийо с топан тупат. Нар. песен.
лагьм м. остар. (тур. lâğım). Подземен прокоп. И тъй, нио пощя со спуснахме долу и прокопахме
стената към дворът, та сме хванали сега да копаем подземен лагьм под самий двор. Св.
Мнларов. Спустиха со на земята и с голямо чудо оглъдаха мъховото обиталище, коъто
беше изпровалено с стотина. негли и повъчъ дупки и лагъми за влизане и излизане. Кр. Пишурка.
лаг^ъмажйя м. остар. (тур. lâğımcı). Прокопвач на лагъми. восползувахме се обаче от делата,
които закриваха лагъмджиитъ. и правихме да ги работят бъз никой да може Да ги виДи.
в. Цариградски вестник.
лад м. книж. остар, (рус. лад). 1. Начин, маниер. Тоя вестник о сега библиографическа ряДкост
и но всякой може Да има насладата да види как името грък. гърци, гръцки владици и пр. со
премятат безброй пъти и се поДм.ятат по различен лад. Пенчо Славейков. 2. муз. Хармония,
м мелодия. Има тук-там [в творбата] някои хубави навеи на старинни лаДово, от който
и Хайдн не би се отказал. Ромен Ролан (превод).
ладан м. книж. ряДко. (гр. λάδανον). Тамян. И като гуди огън на плоската му страна [на лемежа],
гужда и ладан и почва да кади стола и домашния рядом.' Г. С. Раковски. Тя вдишаше Дъл¬
боко тамияна и ладана на каДилниците и струвате й се. чо по тъмънужния Дим слизат малки
ангели. Ст. Загорчинов.
ладняр м. Диал. Лодкар. Ладиярът опря греблото в реката, за да укрепи ладията о брега. Ив·
Вазов.
ладуване ср. нар. Народен обичай сртшу Нова година (Васнловдтн). Ладините и коледните
песни с игроводито им заедно. които народ изпълнява свято и дю Днес в колеДването и в
лаДуването, са остатки живи от тях древни времена. Г. С. Раковски.
ладунка ж. книж. ряДко. (пол. ladunek). Патрондаш. У него всичко беше ново — шапка. Дрехи,
ботуши. дори сабята, ладунката и шпорите, Г. Райчев.
ладфатура ж. книж. остар. Изопачена чужда дума, може бн литература. ДохожДа и другият,
Фотов- карат се, наДпират се, все троицата, и все споменуват „нашата ладфатура, дела.ю-
тура. . Λ Ив . Вазов.
231

ЛЯДЯр
лддяр — вж. ладияр. Ано Докара мишиииши ()о тим, щото да со движи без платно, какво що
рuиβяτ полкови ллдяри. моряци, колко голяма вреДа що им донесе това лукаво изиимер-
випие? Изводи от в. Зорница.
лдз м, даал, (тур. lâz). Анадолски амбулантен търговец или моряк. ЕДии иилдолекс ллз (същият,
който беше продавал аз село банър) ходошо таз сутрин като замаян по мегданя прод Гоио-
вити кръчми, Й. Йовков. Лозовото бяха морени разбойници. пирата. коптраблиДиети. Жи¬
вееха по бреговото ни Мили Азия и повече в морето. С. Чернишев.
лдзарнца ж. диил, Народни игри нд Лдзаровден и Връбница. Днос е неделя. Съседсккто момичета
идваха до мо еинот ии лазирица, Сега е велики поет и ясми хоро. Отсреща накрай соло со вие
нито змия пъстрата редица по ллзлиицлщα. Г. РдйчеВ'
лаздрон м. книж. остар. (ит. lazarone). Италиански бедняк, главно в Неапол. В гордкй Нолпол
вай срещате едни До други Дее крайности: госпоДари а лазарои!, еДвим облечени. оДрипина.
глаДии, без къща и покъщнини. С. С. Бобчов.
лазарувам несв, пир, Изпълнявам обредни песни и игри нд Лдздровден. Ни Лизлровдои нишите
млади циганка, пременени, оничопи с цветя, обикаляха къщи и зиводоиия, играеха и поеха
обичайните танца и песни — „лизлрувихи“ и събираха по някоя пора. К. Константинов.
лзкзедйя — вж. лакърдия. Пи зер бива един зибитии Ди хорупуви тонави пожни лик-орДии
зи Млодоил, Мих. Георгиев.
лдксдемюнец и лакедсмонянин м. книж, остар. Спартанец. Филип со учил при самия Епимииоид
в Тибо. о Епимииоид бил бог ии войната и пръв разбил ликоДомопцито, А. Дончев. Архидим
цар спиртиисний илвлязъл в Атино с войски от лaкодомoисиu и от пелопонесни съюзница,
Н. Михайловски.
лдксдеиоπскн прил. нииж. остар, Спартански. Един път Ариешомон се научил. че ликедеман-
скате жени щола ди се съберат на празник е одпо място. Дето со иимервило светилището
по Цороuα, Н. Михайловски.
пдкмдзДпин м, диал. Лакомец. Бях тогава млад. ллнмлзииии бях и като гледах аяuс ми ти ко¬
рабна. сладкиши. сюпляши и зачервени баклави, цвъртоше ми па кореми. Чудомир. Можо
я горският до вада плоската. бъклицата с вино де. я някой ланмазинин Да миио До ми за¬
дигне торбата. В. Чортовенски.
лакомСя носв. Диал, Проявявам лакомия, лакомя сс. Спечеленото му се вижда малко. ши не
престава до ликомоо. Т. Харманджиев.
дакомица ж. Диил. Воденичен или водосточен улой. Золеиссαлoτto воденично колело со въртеше
биепо и монотонно, Водатл шуртеше с устрем е лакомицито. А. Каралийчев. Долу бум¬
теше еоДеничното колело. Силии струя ео свличаше по ланомнцоти. 3. Сробров. Тенекиени
линомаци иямишо. злщщто тогава пе бяха взели ощо ди ги употребяваш. Кипнато от кереми¬
дите но стрехите капоха ииправо долу. Ц. Гинчев.
лакуна ж, нииж, (лат. lacuna). Пропуск, липса. Туропо някъде боложни До ее поправи апуmе-
наето, Ииин линуиипи и безсмислието що шокират. Ив. Вазов.
лдкърдия ж, разг, (тур. lâkırdı). Приказка, шеговит разговор. С Ридъовите „лакърдии“ ие усетих
кин извървяхме стръмното. Н. Хайтов. Аз пе си мия ръцете, Нося си аз отговорността
ии общо основание — зор се задоволих само с особеното си миоиио е ръководството и е ясная
и други τа-рлзнилоял лакърдия преД вас. А. Гуляшки.
лЗлд1 м. разг, (пер. -тур. lâla). Шут, смешник. Жалък лили. прохъртои от гллД, по прехрани одилж
'	настаних. К. Христов' А с тобе, . . ще со иизπиивсм друг път. Лили! Й. Йовков.
лала* ж. остар. (пер.-тур. lâla). Бавачка на деца. Защо ми ти разказваш? — низало Доии Цън-
лииа или лалипи ио 'бойоеици, която събирали селските произшествия зи своята господарки,
Л. Каравелов.
лЗладжмя м. разг, (от пер.-туе.)- Бърборко. Сега намерили гоДашно събрание До правят.. , .
И кин забравех! Тоз лило-джия ще изтърси преД всички, ложа са човекът а пе що Да знао. не
емимо гоДишно събрание! Ивайло Петров.
лале ср. остар. (пср.-тур. lâle). Брънка, халка. Като ги паредиха одии До оДии, иипуряхи им ли-
лоти но вратовете а със синДжира вързана един зи други. Дидрбскирскн дневник'
лзмбддд—вж. лампа да. Изгрея нощната ламбади. I сробри Дълбоките Долчиии светлина.
Π. Р. Славейков.
ламбадйрий н ламбадария м. аетиu, (лат. lambadarium). Черковен прислужник или псвсц. Ти-
пачеи книжовник ош този еид е Мипой Граматик. лимбаДирий при великата църкви в София.
Б. Ангелов. Даскал Стефан похвала хаджията. че смил много хубав глас и че миого лесио
можо Да стане втори псалт — ламбадирия. Д. Цеинроβ.
ламбаси ми, оетир, Лдмпззи. Младият ноииик носеше униформата ии турена колигиси — на¬
пипан: ски сукнен мундир. , , поиталоии от същия плат и цвят, с тесни череоИа ламблеи.
Ив. Вазов.
ламеятацня ж. нииж. рядко. (фр. lamentation). Вайкане, оплакване. Изваии, че те занимавам
с моето ломеипицик. по оееои пях Друго ио ми иде ии уми ди ти нижи сега. Ив. Вазов.
232

ларннгист
лампада ж, книмс, (гр. ζαμ.-τβόα). Факел, све·^»:. Като лампада в мъртъв храм / погледна
мъртвата луна, Д. Дсбтлянов. От силното движение изгаснаха и Двете лампади, та в гор¬
ницата стана полутъмно. Ст. Загорчинов.
л^младоидсец м. книж. Факлоностц. Но когато в горницата, предшествувани от двама лампа-
доπосцu, влязоха императорът и императрицата, княгинята внезапна стихна и извърши
всичко, кротка и смирена като Дето. Ст. Загорчинов.
ланар м, диал, (нгр. λανάρι), Чепкало за вълна.На два пъти свика големи меджии. Моми и млади
булки донесоха ланари и ръчни дараци. и овлачиха прана вълна и дреб за юргани, К. Петканов.
лаига — вж. лангида. Стъкнала е огъня и нещо върши пред него. Ланги пържи. Т. Г. Влайков.
лангера м, диал, (от гр. λαγγερός). Грък от Асеновград м някои близни села. Родословието на
хаджията се състои в слеДните няколко думи: баща му е станимашки лангъра. Ст. Заимов.
Имал си чибукчия, млад лангера, с червена фланела, 3. Стоянов.
лангида ж. диал. (гр. λαγγίδα). Домашна мекица. Най-лошите са лангиДито и други такива
πропръжоπ“ преядки, които често докарват на децата пролив и затвор, Летоструй.
лангица ж. диал. Палачинка. Тя домита тестото от гивъча, слага го в тиганчето, . . и ъто
става завчас една лангица, Т. Г. Влайков.
лаида ж. книж. (фр. lande). Степ, пущинак. Виктор Хюго. - . ни о дал една страховита алъго-
рическа картина на одно затъване и изчезване на жив човек в някои крайбрежен“ песъчливи
тъсми на французкитъ ланДи. Ив. Вазов.
лаuдби м. диал, (от фр. landan). Елегантна конска кола; ландо. Той бо стоял четири години в
Америка и си дойде последен през онова вромо. И не както Другите, с ландони или на кира-
джайски коне, а с мотоциклет.. Д. Талев.
ландоаджйя м. диал, (от фр.). Кочияш на ландо. Затвореното ландо, с което трябвате да пътува,
чакаше в двора на един от ханищата на О... Не се вижДаше и ланДонджията при готовата
за тръгване кола. Д. Талев.
лавита ж. книж. остар. (рус. ланита). Буза. То бяха се прегърнали сладострастно. Ланитито
им бяха хвръкнали в огън и допираха едни до други. К. Величков. Попяпога ясно про¬
тичате треската на глада и педояжДaнето по безкръвните настръхнали ланити. Г. Кара¬
славов.
ланкам несв. Диал, Скитам. Думам ти, ожени се, Станкулчо, стига си ланкал по селата. Ще
се простудиш, чо и тебо що изгубя. Ст. Марков.
лаяс м. остар. — вж. ланц. В кафе-оДжа са намираше уж затворен млад турчин. . - със сре¬
бърен ланс през аратът от три-чотири ката. 3. Стоянов.
лансяТ ср. книж, остар, (фр. lancier). Вид старинен френски танц. Но знае всичките танцове, що
са играли при дворовете на Лудвика XIV, XV и XVI-u: и полките, и каДрил-монстр, и лан-
сието със смешното му кълчено, Ив. Вазов.
ланскеяет м. остар, (фр. lansquenet). Вид номарджнйсна игра на карти. Ланикънетът бете в
разгара си, Франковето и белите меДжидиета хванаха да со явяват по-ряДко на масата,
а лирите залъскаха на свещите. Ив. Вазов.
ланц м. остар, (рум. 1ап(). Верижка за часовник. И наистина, тя лъсна като ланц на ча¬
совник. 3. Стоянов. Какъв цвят, каква чудновата и смела кройка не може да се но види в тия
разнообразни накити и облекла: жълти пантофи, - . златни ланцове, които со разделят
към двата джеба на жилетката. Й. Йовнов.
ляпдрн мн. диал, Широки плитки обуща. Срещаха се бабички и момичета, които бягаха боси
по камънаците, а в ръце Държаха лапарито си да се но изхабят. Ив. Вазов. Всяка заран той
идеше от Карлово да проподава с гьрлест глас по шарената си книга, с крачули и Джубе
есенно вромо, оплоскани с кал от лапарито му. Ив. Вазов.
лапацйло м. разг. Бърборко. — Ама лапацало, а! — помисли съдията и со обърна строго: —
Карай, карай, говедо! Елин Пелин. Ще тикнем двама-трима в дупката, Други що поналожат
добре, и всичко що миряса. . - Още щом се обадиха ония лапацала, аз си го намислих, чо така
ще се свърши. Т. Г. Влайков.
лапацам несв, диал, Бърборя, дрънкам. Гана само така лапаца пред хората, ама инак, Ст. Ц.
Даскалов. А разсилният сумтеше и си мърмореше: — Море тя много да се не люти. - .
Тя не знае какво лапаца, . . Ама да си прибира езика-. Т. Харманджиев.
ланчуии мн, (лапчун м.) остар, Обувки от аба или от мека кожа. На Другите две страни. които
съща са отворени, разположено е всичко. което Айвазuяп е могъл да накупи от нашите се¬
лянки в течение на няколко гоДини: шити поткири, кърпички, чорапи, лапчуе“. А. Констан¬
тинов. Изути по лаπчуπ“, старците безшумно минаха и насядаха по възглавниците,
Й, Йовков.	'
лартц м, книж, остар. (рус. лартц). Кутия, сандъче, От един ларец от слонова кост излезе
мраморна урна, във вид на езически саркофаг, Ст. Загорчинов.
ларингит м, книж, остар. Лекар по гърлени болести; ларинголог. Той се погрижи веднага
да покаже Невенка на някой добър доктор ларингист, Ив. Вазов.
233

л^а^<^тя^га^|^1^
ластагЯрии м. Диил. Дангалак. И Не/о заслушсеа двайсет тояги по петите. Отхранил е код-
жамити лостагирип. и пе може ди му държи Днзгнпнте! Л. Каравеляв.
лястАр м. пир. (гр. βλαστάρι). 1. Зелен и крехък лозов израстък. Стотици, хилядн декари нови лозя
ице опашат цялото Придунавие с младите сн, соч/озелени листарн! Ст. Марков. 2. Зелен
израстък ня дърво; филиз. Нашенци осекат ха тоя част от гората, хо други. Добитъкът
изпо.яде лосторитеи гората изпосъх/и. Кр. Григоров. 3. прет.. Чедо, наследник. Старият
беше доволен, че от неговия корен е израснал такъв ластор. Й. Йовков.
ластува ж. (гр βλαστούνι). 1. нир. Пълзящо стъбло ня тиква, краставица и под. Мaрнйнa смъкна
майчината сн дреха и я разпростря върху тиквата. Зикри те само плода, по н част от ли-
ступите. Кр. Григоров. Който се е опарил от тиквата, духа я н на листупити. X. Русев.
2. днил. Царевично стъбло. През зидната вратичка излезе по хармана, прескочи пилимнико
н се потули зад купата от царевични лосшуни. А. КарАлийчев.
листя се песв. възвр. книж. рядко, (рус. ластяться). Умилквям се, галя се. Кучето, отпърво недо¬
верчиво, лeка-пелeни почва Да се листи около коварния благодетел. А. Константинов.
лАти мн. книж. (руски латм). Ризница, броня. Обичам гордите ти великани. / мощта. коя цял
свят ти бой зове', / но вони; во лоши обновани / безкрайните н строги редове. К. Христов.
И кой Древен юнак след люта някоя битка, уморен още, прашен н с окървивени лиши. /е е
слизал тук прн Дунава. Й. Йовков.
лaтHнеп м. остар. Католик или изобщо друговерец. Ако те е фармасонец. / шо ще е лотинец / —
облог правя с който иска I давим еДни мн/ец. Ив. Вазов.
лаутя ж. остар. (ар.-тур. lavta). Струнен музикален инструмент, подобен на китара. Пред цър¬
ковните врати клечат музиканти н държат в ръка- еДин лиути, други цигулка. Ст. Заимов.
Оркестърът. който състоеше от едпо кемине, едто нларнe. едпи лиута н едпо даире. . .
изсвири няколко парчета ош своя репертоар. К. Величков.
лаутАр м. остир- Свирач, музикант. Циганите лаушорц свиреха с две цигулки, мускал и едно
лоуто. Ц. Гинчев. И из обичам ... аз кито влязо нейде, ни пипиири. и кажи пи лоутарнте ;
Свирете! Й. Йонков.
лаф м. разг. (пер.-тур. lâf). Дума, приказка, разговор. Рашнд бей го свали от бесилка — /е
можеха съдиите да погазят лафа но могъщия бей. Д. Талев. Трудно ще излъжеш нишия
Манол, по /не сн разбираме ош лафи. Кр. Григоров. Нне с домики/а се оттеглихме в дру¬
гото стая пи мъжки „лиф" н обед. Н. Хайтов. Бош лаф — празни приказки. — Ами. бош
лаф — отговаряше младежът,—пали знаеш, всеки гледа Ди се похвали. Л. Стоянов. Лаф-м у¬
х а б е т — приятен разговор. Седнили сме тука, общини сме- повече ти лаф-мухабети, опра¬
вяме чуждите бъркотии. Д. Талев. Лаф лафтан — от дума на дума. Ядоха н пре.ядохо. —
Лаф лифтап- свършихме едпи роботи — нахранихме се. Ц. Церковски.
лафоше и лафуше ср. рядко. (от фр.). Вид ловна пушка. Когато поискахме оръжието н но дал¬
матинецът. Иван Шутичо, хубаво лафоше н револвер, които се виждаха закачени ни сте¬
ната, зи Ди тн ги продаДе. то той отговори, че по-скоро би склонил Да даде главата сн, от-
колкото своето любимо оръжие. 3. Стоянов. В еДин неделе/ ден през октомври иарамнх
лафушето сн н нзлезних по извята ни югоизток от грида за гълъби. Н. п. Филипов.
лАфса неизм. диил. (от гр. λαχαίνει). Струва ми се, като че ли. Ти, лафса. шакенз разправии има .мг-
с жепурята. Ст. Л. Костов.	_
лаф^вам и лафя песв. разг. (от пер.-ı^p. lâf). Разговарям. Йоио, я недейте лафува там! Работи
сме дошли ди вършим, и пе ди приказваме. А. Сегренски. Алжирецът плясва с ръце — ето
кок ще сн лафят по пътя. Д. Цончев.
лАхна ж. диал. (гр. λάχανα). Зеле, обикновено кисело. — Ам яж, бъ Ваньо. Де жъ помериш
токеоз тлъсти фнтка.бъ! А. . . я виж н лахната — каква й препечена. Ив. Димов.
лАхтек м. Днал. Мотовилка дълга един лакът. Но дядо Либе/, който излязъл вече из своето тър¬
пение, хлиснил сеолят котии-бей с лихтекът. Л. Кяряβеляв.
лахурен,-А. -о, прил. диал. (от гр.-тур. lâhuri). Който е направен от фина индийска вълна. Който
продаде няколко стотини правослив/и християии н който съблече рнзнте но няколко хи¬
ляди българи, той ще Да носи нореuо. . . лахурен пояс и кадuфлно салшамарче. Л. Каравелов.
лахЬи л/. днал. 1. еж. лагъм^. Около канарата — като че отстъпили встрани другн ститоенти
скилн. А между тях — цели лахъми, скривалища. оплетени с хмел, повит и див чемшир.
Петко Росен. 2. Мина, взрив .Той заръча ни генерала Мортие ди фърли иа въздух Кремл. . .
Зи щастие лзбухъш но лахъма поереДи само част от него. Ив. Вазов.
ленент-тедHя м. днал. Снажен и силен човек. Ходжи Стивревнте синове си родопски лееенти-
гедни; внсокн. плещести, здрави, яки. мустакати — камък да стиснат. вода ще пусне. дето
се е рекло. Ст. Заимов.
левкя ж. диал. Криво дърво, което съединява върха на климиятя с края ня оста на волска кола.
Аз съм сн заслужил тоя боста/ и не го давам!—подпря се /и леекошо Боцо.Оп.Ц- Даскалов,
левурда ж. нар. Горско луковично растение с миризма и вкус на чесън. От близкия дол роено
пляскаше воДати и се носеше мирис ти лееурДи н ни гинлост. Ем.Станев.
234

лентион
лсгнслацня. ж.-книж. (лат. legislatio). Законодателство. Инк.ярът има корона си в салюта турска
' лъгислация. За присъждано на смърт турските съдилища се водят от предписанията на
шериата. който изисква, за да може да со произнесе смъртна присъда, признанието на ви¬
новния, К. Величков.
легъл м. нар. Място на нива с полегнало жито. От есенната суша е неравно. / машината по
буците играй, / а легнал о невиждан урожай, — / комбайнът в легъла поема бавно. Ламар.
лсдунка ж. -диал. Ледена висулка на покрив. Времето со стопли. . - Ледунките от покривите
со топяха., откъсваха се и со разбиваха една подир Друга на парчета. Ст. Ц. Даскалов.
лежк^ня и лтжутш несв. Диал. Излежавам ст. Жъната со разтава под чергата. Изведнъж мъжът
я сбута отдолу и викна: — Хайде, вдигай се, какво лежкуниш. А. Мандаджиев. А що ядеш
като ложуниш цяла лято? Нали но си копала, що ядеш хляб? Ил. Волен.
леза носв, диал. Пълзя. През зидове Добели той / промушва со и лъзъ I и в тихий на Зихра покой /
но се бои да влезе. Ив. Вазов.
лезбйянка ж. книж, рядко, (от гръцкия остров Лезбос). Жена, влюбена в друга жена. Подобна
на видение възДушно, / показа се лезбйянка xapumalc венец от свежирози на чело. / с прибу-
лона снага в хитон прозрачен. Пенчо Славейков. Доволници тук весели и тъпи, там — тегла,
сърца свирепи, а пък там дво лъзбиянки блоДни, притиснати любовно, милосърдие и утеха
една ат Друга просят. Дим. Бояджиев.
лсзст м. разг. ‘(ар.-тур. lezzet). Вкус, сладост. Аз отрязах няколко кра“ıцп“ка, барем за децата,
яжте го -пресен. ДогДе сте тука. той сега е за ядене; като со изцод“, изгубва си лозотя.
Ц. Гинчтв.
лсзстлйя прил, неизм, разг. (ар.-тур. lezzetli). Вкусен, сладостен. Месото им [на дроплите] е
крехко и много лезетлйя, ама се впущат Да хапят. Ц. Гинчтв. Ти знаеш ли колко о лезетлйя
изгореното, когато е намазано с мехлем? Хъм сърби, хем- боли, хем тъй ти е хубаво на Ду¬
шата. Ст. Чилингиров.
лезя ст носв. възвр. диал. Плезя ст. Веднъж, Дваж, триж и онова, как го нарече, серумът до, сам
ще се изфабрикува в кръвта ти. Няма тогава да се лезиш като бебо на баба си. О. Василев.
Приказва като жона и само со лъзи. Премерих го колко пари струва. Кр. Григоров.
лекарница.ж. диал. Аптека. Написа на една хартитка. та му Донесоха от лекарницата някакви
маджуни да пио. Мих. Георгиев.
лекследйсвам πеив., лектледйсам св. остар. (тур. lekelemek). Оцстиявам, изцапвам с петна. Знам
аз за такава дума с що со плаща; нея само кръв я измива. но рекох да не лекълъдисвам Михал
беевия сой с кръв. П. Гинчтв.
лекелйв прил. разг. (тур. lekeli). Изцапан с лекета. Вчера няколко от учителите . - . излязоха
след часовете на разходка към моста. В групичката беше и Комков в своя стар, износен
и лекелйв балтон, М. Кремен. Нъ бяха изминали и двадъсет крачки. когато ги пресрещна
възрастен мъж с черна лъкелива шапка и със замърсена - яка. Д. Ангелов. Обаче старецът
остана на мястото си, като недоверчиво оглежДаше износените и лекелйви дрехи на
непознатия. Д. Ангелов.
лск-отнн мн. диал. Неприлични думи или постъпки. Аз вече но съм ти майка. Станала си за смях
в селото, Къщата ни посрами с твойте лъкотии! К. Петканов. През наше време такива
лекотии нямате. Сгодит се, но гоДеницата си ще виДиш слеД венчило. К. Петканов.
лелСк м. Диал. (тур. leylek). Щъркел. Ето го и дзлгогагоитuй му лълек кацнал, затракал на повий
плевник, озърта се и поглежДа за гнездото, но няма го, Ил. Блъсков.
лтлСча несв. Диал. Плача и се вайкам. Множеството -се завточо да помогне на падналото момче,
коъто лелечаше. Π. Р. Славейков. Наведъ со той над баща си, изправи го на крака. Сватът
престана -да вика и лелочи. П. Вслнов.
лелйн м. диал. Мъж на лелята. За втория срок ми я подари лелин Илия, че нямах нито одна чет¬
ворка. Кр. Григоров. Лелин, нали го знаеш. все уДарник излиза. Кр. Григоров.
лема частица, нар, Нима. Лема не о истина. че Детинското око не хваща и веществените пред¬
мети, особено Далечните? Летоструй. — Лема е болен мъж ти? — Тъй, госпожо, — третий
дън сега как го мъчи треска. С. Радулов.
лен ж. диал. Леност. О, сенки. аз им рекох... / кат някой вихър буен t дойдохте один дън, /
заглъхнахте във бурен, / мухлясахте във лън, Ив. Вазов. Искате му со да каже-. „Слава
тебе. господи!“, да стане и да се прекръсти, но някаква лон сковаваше ръцете и краката,.
Ст. Загорчинов.
л&нн<кт ж. книж. ряДко. (от нем. Lehn). Общуване. Мнението ми за есперанто е, чъ е пай-съвър-
шъният да Днес изкуствен език. създаден с цел да сближи чолавъчоиτвота и го направи па-да-
стъпна за обτокултурпu лънпоитu. Ив. Вазов.
^е^нтион Af. книж. рядко. (лат.-гр. λέντιον). Платно, платнище. И развяха со на двете кули,
увенчаващи Блахернския дворец- сребърни лентиони — знак на покорство. Н. Райнов. ГроДът
се разкри пред погледа “. Кръстовете на черквите горяха като малки пламъчета; галериите
на някои големи сгради бяха окичени с лептuапu. Ст. Загорчинов.
235

лснувам
лснувдм иссв. диал. Отдавам сс на леност; мързелувам. А само неразумния и затънения човек
обича Да лонуви и Ди ее отдалечава ош работита, Г. Бонев.
лоп прал. диал. Хубав. Мицно беше облечен е спретна и лоил премсил: лицето му беше измито,
къдравата му косо опомадепо. Π. Р. Славейков. ЧорбиДжа, ти си имал лопи Девойко, мошолло.
Ив. Вазов. Никога но се й виждало / от Славни мома по-умни. / по-умил и по-хубави, / по-
спретни и τа-ииτещо, I по-лепи бяла гълъбки. Ц. Церковски.
лопСн м. Диил. Вид едър бурон с жълти цветове. Той върви по еДии пътечка в гората, тяена-
тясио, обрасло със жълт лепеи и папрат, Ст. Ззнорчннов-
лСпст м. ряДко. Дотски говор. Фау^овсте и Мαифuодaβu изДухвииия ии ащчαсиoещ. сравиеик
с тия ии Коиродо, приличат просто ни Детински лонощ, Пенчо Славейков. Той ще заръча
до го аещивсщ тим. под широкия бент, крий брезата. До слуша безсилния лопоп ио укро¬
тената еода. Надви я! О. Василсв.
лСнешка ж. Диал. Лайно, обикн. говеждо. — Ех. вкарайте ги [воловете] — махна Султани ръка
с Досиди. — Ще ми направят само лепошни по деоро. Д. Талев. От лепешки зелник се ио
меси. Нар. пословица.
лепост ж. Даил. Хубост. Таза й еърДчитост, ениощиищoсщщи и леността й. о още повече дoбиoщρ
й сърце я направила Да бъДе жолиоми съпруго на момцито ош солото и ии теза даже от
околните сели. Π. Р. Славейков. Недой тъжи Българко, . . прод теб стои началото / и бъде¬
щето грей, I Гради във ного лепоста, Ив. Вдзов.
лспотД ж. даил. Хубост, красота. Прехласнат погледи се взира: I о рядка лепоти! Ив. Карановс^.
Ели! Сеетът е пълеи, Дружке. мили. / със лопоти и с очарования, Ст. Михайловски.
ленотеπ, -тна, -тно, прил. Диол. Хубав. Графинята пристъпи към него. млади. хубавици и лепотил.
Π. Р. Слдвейков.
лСнеяв прил. книж. Грдпдв като разяден от кожната .болест леπез. Той е иДи-Доди турски граД.
кинвито са всичките ии гриДащл: улици нрава й тесни, постлани с изхълмоии калдъръма,
стърнища пад керомидеии покрива минирети с лорuявu стена, Ив. Вдзов.
лосД ж. нар. 1. Плетена от тънки пръти четвъртита площ зд различни стопански цели' Двамата
овчари влязоха в къшлити. разбуниха овцете. преградиха едии ъгъл с леса к постлаха голям
козяк. Д. Ангелов. А овцете. иαлсгллu покрий плетоиепо лееи но кошарата а сгушени одио
До Друга. сладко спят. Т. Г. Влайков. Като миилхмо през портата — дълга лееи. изплетена
от букова пръти, влязохме в обора, Сл. Трънски. Миилх по одии леса, поставена от овчарите
за мост над реката. за До поема пътя по Долината, Н. п. Филипов. 2. Вид риболовен кош,
който се залага нд рскд. По чузди лоса иощем прибираше рибата и пик еео мърмореше.
П. Ю. Тодоров.
леска — вж. лиска. Пътят проДължиеишо по ловия бряг ио долината можДу писна шубраци
и сипеи, каруците Дръпнаха по синкавите лоени ио Доловете. Ем. Стднов.
лесков прил. Диал. От плочост камък, от лискд. ПоДкопин от водите. брегът ео иаДбоевише нито
своД и тим. ио милнито лескови сноли, бо клекнал сивият планински вълк! Ем. Станев. 3αά
рокаша, от зиДная й край, се βъзпрабсmо лоено/ еспой, М. Яворски.
лескдва вилка споц. Вилка от дървото леска, с която някои познават къде има подземна вода
или руда. От по-роно имал някои приятели. които работела с лоснова вилни — oτнuuβилк
поДпочеени води. Н. Стефанова.
лост ж. книж. остар. (рус. лесть). Ласкателство, похвала. Дали в свети що буДиш уднвлоиъе,1 нога·
за тобе πuoиесе се вееш? I Дали ио тоб ще гледат с уваженъе / к що говорят с похвали к
лост? К. Величков. От гордост безумно τoДсщаuои, тогава I поисках ош него, еенчопая
с сливи. I ди чуя зл себе си хвали и лост. Пснчо Славейков.
лСствица ж. Даил. 1. Стълба. Проряза с пиличката железните пречка иа тъмничний прозорец
и изводи свалената лоствици, кастр имаше скрита под ризата си. Π. Р. Славейков. 2. рuои.
Служебна кариера. И зл ди стигне До това високо стъпало ии Държавната лестваца, поя
смел чеетолюбец. , , намираше за превъзхоДна всичките среДстви, Ив. Вдзов.
лНстсн, -стнд, -стно, прал. нииж. (рус. лестншй). Ласкав, ласкателен, похвален' Но без удоволствие
прочетох том и лоетная отзив зи мои, що по своята позиоти любезност. клнто ваилга,
ие си пропуснал До иαпраект. Ив. Вазов. РеДлкцкята иа Мисъл со ииричо амонно „Дружество
зи взаимно еъзхволонко“ еаДи со, защото в иес со помествана лостии отзиви за производоие-
ято ио този или оизи песи сътрудник, Пснчо Славейков.
лСствица ж. книж. остор. (рус. лестницд). Стълба, лествица. При тия думи по поДзоха своя
път пагоро и, като отбиха настрана дсkаиα, престъпиха Ди качващ по лоетикцатл. К. Ве¬
личков. ЕДии отрод изпитана сливяик, поД прикритието ио пощта, щели призори До овладеят
източните кули чрез лестнаца, спуснати отвътре, Ст. Загорчто.. Би низал човек, че миии-
стерстеото ии железниците ее управлява ие от еДии министър, и от сто, народени по лост-
ницота иа българския Държавен и шортиеи нириоризьм. Ст. Чилипниров.
летвям несв. Диил. Летувам. Ди со сториш, сипко, сури олои. I Зиме да зимвиш спудеии усой, I
лето Ди лепвиш горешни присой. Ндр. песон'
236

«F·
летучка ж. к/лж. рядко, (рус. летучка). Кратко заседание е редакция на вестник, на което
разглеждат последните броеве. На лemучнаmа очеркът бе посочен като пещо /оео, образец
ни соı^иилисmичeсно-рeилисτııмно произвеДение- Ст. Ц. Даскалов. Това той [фeИлетоиистьт]
го каза на еДпи лemучнa. ти която случайно прнсъстеуваше и главният [редактор]. Л. Дилов.
лСть·, -твя, -тно, прил. днал. Противен, несъгласен. Майката в пошня край е била досеги симо
ди рожДо н пригоди /и мъжи сн. Тя и да е искали да помогне ни детето сн, /е е смеела Ди
каже „летва дума“ ти стария. Н. Хайтов.
лефтер1 м. диал- (нгр. ελεύθερος). Момък, ерген. Да знаете, то е срам зо всички лефтерн в на¬
шето село! А. Страшимиро·.
лефтер2 прнл. Днал. (нгр. ελεύθερος). Свободен, неженен. Ами. . . лефтеро ли сн ? — пошепни
й шя. — Не? Сами ли сн го нзбра, или тн го намериха? X. Русее.
лефуше ср. остир. (от собс.). Вид револвер. Вместо него измъкни изпод хиртннте еднн велико¬
лепен рeвелвeр-лeфушe. Ив. Вазов.
лех или лях м. к/иж. остор. (рус. ляхи). Поляк. Тн под казанските сте/н се бн / н с лехнте прн
Шуйский се бори. Ин. Вазов.
лехат прил- Диал. Ленив, отпуснат. Мелничанки, гръкн/лте лехатн; българките за работни по¬
знати. Π. Р. Славейков. Ямбол. Хубав град сн н до тейде богот сн, / туй грози ти, Дето
молко лехат сн. Π. Р. Славейков.
лехАтост ж. диил. ТрямАвяст, отпуснатост. При това /е може Ди се скрне, че при другите сн
качества шурците имаш н /яко; недостатпш .. Лехатостша, хлабавосшша, едпи немар¬
ливост се забележеа в повечето от работите им. С. С. Бобчев.
лехунка ж- днал. Родилка, лехуса. Ако се тиучаш, че в и.янея къща имало лехунка жени, руси-
лллте тимо пе елегеот. К. Шяпкярен.
лй0ав1 прнл. остар. Приятен, мил, любезен. Кого ще дойда у дома / та бащит двор ди седна /
и тебе либово мома / засмяна да поглеДпо. Π. Р. Славейков, лйбано пиреч. Ош брега му
кимаш с вейки прнведепнте върби, цветята писъбри/н тук-шиме му се усмихваш лйбаео.
П. Ю. Тодоров.
лй6ан2 прил. Днал. остир. Който лесно може да заболее; слаб, неукрепнал. Даже н Да се усети
[родилката] доста яка, пак нека пе забравя, че сеги тялото й е Дости клеково н лйбаео. ши сега
по-лесто, отколкото друг път може заболя. Й. Груев. Очите /и детето си много либавл,
затова гл вреДи всяко светли/о. Летоструй. Ни овцете пепесн no-суха храна; те са по-лн-
биви от говеДота, ти от влиж/а и мокро храна лес/о се поболяват. Летоструй.
лйбаност ж. остир. Любезност. — Ризбнри се — отвърни пик с ллбоеост ни лице Стефки. —
ние сме пай-близки. А. Страшимиро·.
либяде ср. разг. (пер.-тур. libade/ 1 ._ Дълга горна дреха. Той е седемдесетгодишен старец, обле¬
чен в Дълго жълто либиДе. Й. Йовков. 2. Къса до кръста горна дреха. — Гледай го тн —
морук! — учудваше се друг. — Тръгнал по ллбаДе, хич се и пе пази! П. Вежинов.
либерЯт прнл. книж. (рум. liberat). Освободен. — Тъй. тъй, дойдох ди видя либеротоша Болго-
рня. Ин. Вазов.
лйбря ж. (лят. libra). 1. остар. Мярка за тежиня—500 грама. Тогави зех половн/а шурти
олово, което тежеше около 60 либри- н я хвърлих в пещта в кашата. К. Величков. 2. рядко.
Везия. теглилка. Напливът беше голям. За редое/о анализа с медната сшеграмеβо лнбро н
дума /е можеше ди стиви. Монс ни око определяше примесите, с подрускване в шепоти
установяваше хeкшелuτреβеше тегло. П. Спасов.
ливАн м. ктиж. рядко. (нгр. λιβάνι). Тамян. И тримата белобрад; влъхви взеха със себе сн тай-
благово/нише аромати, лиеои. смнрпа и злото, за ди поднесат преД люлката ти благия цир.
Ин. Вазов. Не дойдоха мъдреците / с злато. смириа н лнвон. / пито пък звезди изгряха / /иД
младенеца призвон. Хр. Рядевски
ливАнто ср. остир. (от ит. lavanda). Парфюм. Други [жени] се тълпят в дюкянчето ни дядо Данаил
ихтарл/а, избират бон зо пимук н вълти, вземаш кезап, варак н ливопто. К. Константинов.
Нля пе бе го виждало така отблизо н усети как полъхваше от него, от дрехите му та лн-
ва/то. Д. Талев.
ли·^ ж. днал. Проливен дъжд. Ветре южпятнп. . . ти /ашаши мъки отвей към небето! /
/Ливия Да плисне н дъжд да поръси полето! Ламар.
лиеосням тесв, ливOсаи св. пир. (от гр. αλείβω). Замазвам с рядък пласт. Минко! да направиш
питите възтъткл. . . ди размиеш малко брашно н Ди гл лuвосат. че да лъснат кашо на/ишни
за Великден- Ц. Гинчев.
лИвρя ср. Днал. (от ит. libra). Мярка за определяне относителното тегло на зърнени храни. —
Чепицаша е като злато! — похвали я сам чичо Енчо. — Ще вндим — отговори търговецът
н влезе в нанτераmи. Взе там ливрото й н поглеД/и безучастно; — 64 килограма. . .
Не купувам под 70. бойно! Г. Караславов. — Не момъС— извика бий Рою. — Министърът
ни земеделието е земеделец н ливрото е харно. Г. КарЯславов.
237

лижба
лйжба ж. диал. Поличба, знамение. Легендарните му пропаведки за гоненията на българските
калугери па мънастирите. за лижбито и чуДесиите. станали за спазванието на българските
слова, бяха тъй занимливи, щота. . - аз стоях та го слушах „зяпнал в устата му", както-
казват нашите, Π. Р. Славейков. И притуря още, чо около туй време се появила одна комета·
и се случили сякакви лижби. Т. Шншнов.
лизгар м. нар. (гр. λισγάρι). Права лопата за копант. — Охо, вие сто имали гарсониера, пък
аз си представях колиба с лизгари и мотики вътро — каза Даринка, като влезе при тях...
Ем. Станев. Щом поизпръхна земята в градините. работните стопани грабнаха лизгарите
и се заловиха да обръщат пръстта. Д. Марчевскм.
лнзет — вж. лезет. Не само ва одна съм ази врял попара / и знам на слаДкото горчивия лизът-
Пснчо Славейков.
лик м. книж. ряДко. Сборище от светци, мъченици или други безсмъртни образи. Появяват
со тогава праведни мъжо. които напущат обществото и се посвещават на пост. молитва
и смирение в недостъпните лесове и планини. Най-забележителен в лика на тия протестующи-
Духове бил Иван Рилски. Ив. Вазов. Всичките папи от първите времена са причислени в- лика·
на свътиито и тая титла заслужава да се даДе на повъчъто от тях. К. Величков. Тия глави·
са все на богобоязливи християни, но има няколко между тях, които принадлежат на раз¬
бойници българи, страшни делии-кръвници, паднали от турски куршум, които братята от
монастиря благочестиво вписали в лика на мъчениците за вяра, Ив. Вазов.
лин м. диал. (гр. λινός) Голям дървен съд, в който ст мачка грозде за вино. Освен това Пето·
имаше и кръчма, - - и линово, и какви ли не сушини за паткули. Г. Караславов. Нъ е всъ едно-
дали си грозде от млада лоза, или си грозДе от стара лозница. . . закрила с жилави клоне
цял Двор, напълнила със зърно но один лин, наляла с вино не една долва. А. Дончев.
лилиб межд. ум. диал. Ох, лелт. Ах проклетия му грък!... ГлъДай, гледай. . . лилио! - . - извори
ги дявол нечестив, Д. Войников.
лйнкам (се) носв, (възвр.) диал, Ходя, миткам, шляя ст. Ще ме пуснеш ли? Не бой со, ощо утре
що си. отида, за да можеш свободно Да линкаш като куче подир оная. К. Псткаиов. Врътна
глава чичо Христо. изглъДа още веднъж кучето, което линкаше към Двора. Г. Караславов.
Но ето че тъкмо в тоя момент по улицата надолу се е линкал с ведрото си оня бозаДжия-
албанъц. А. Страшнмнров.
липйр м. диал, Вампир. Ха, хайдути да ми кажеш чо има. вярвам. а таласъми и самодиви. и ка-
раконДжовци, и липири, това аз не вярвам. Ц. Гинчтв.
липискански прил, остар, Който е купен или донесен от Липиска (Лайпциг); лайпцигски. Ние
ще да дадеме: на сватът — ботушъ... а на Другите роднини — кому ботуше, кому постале·,
кому чехли, кому липискански пош. Л. Каравелов. Когато сичкото това било донесено. то
дяДо Либен го турил в одна лuпuскаπика кърпа. Л. Каравелов.
лйпацни — вж. лнцнскаискн. Шъмши бей бътъ облечен. както се носеха в онова време мюф¬
тиите, с дълго джубе от тъмнозелено липицко сукно. Ц. Гинчтв.
лйпна св. диал. Ливна, рукна. Друг пък — един бакалин, понеже се поДслоних веднъж в дюкяна
му. че липна дъжд, вече мъ но оставя на мира. Ив. Вазов. Като за венец на всички тия не¬
щастия липна и дъжд като из ведро. Ив. Вазов.	·
лнпованец и лоповâнцп м. диал. (рус. лицованин). Руски староверец- заселен покрай Дунав в
Румъния и България. Трима рибари излизат в морето, Оня с червената брада о липованец
от езерното соло. А. Каралийчев. Населението е разнородно и пъстро: румъни от Трансил¬
вания и оттатък Дунава. кримски татари, руски преселници от всевъзможни секти —
старообрядци. молокани. безпоповци, липоват. Й. Йовков.
липовански прил. диал, Който се отнася до липоβансu. Жал му боше. че изгуби липова/икия си
съношзлкуваτъл. Ив. Вазов. В най-източната част на Стара планина. . . има запазени още
лunовaникu сола. Й. Радичков.
лис1 прил.. нар. Плешив. Доближи со човече късо и набито. е очила и с лиса лъскава глава. Л.
Стоянов.
лис2 прил, диал. Който има свстло пстно на челото си; бряз. Като стане момък, що му купя лиси
биволи, та цяло ОДринско да се чуди. К. Петкане. ХайДе, Петьо. хайДъ, що събираме до¬
битъка. - - Кравите в стопанството щъ ДаДем, а на тебе ще оставим това, лисото толенцо.
Кр. Григоров.
лис3 ж. Диал. Лнснна, плсшивина. И с тая своя воля той е тласкал и пънал стъпките на Другите
и отмятал шапките им, за Да лъсне листа на техните глави. Пенчо Славейков.
лиейца ж... нар. Всяко от Двете криви дървота, които съеДиняват задната ос на волската
кола с разтоката. Баща му съДна турски отзаД на лисиците, подпрял гръб на чувала със сеното,
Чудомир.
.лиейчина ж, диал. Лисича кожа. Коя Да има сукнено кожухче, подплатено с лисичина — Радка.
Мих. Георгиев.
238

лицезрение
лис^ ж- Диал. Вид плочест камък, обикновено по дъното ня планински реки. Като стнгна·
реката, той запретна крачоли. зи Ди мине броди. Когишо Дойде До средата, където дъното1
беше чисто, издълбано в лискаша, той усети кашо че дребни рибки го гъделичкот. Ст. Ц.
Даскалов.
лиска2 ж. днал. Искря. И тръгна Тре/чо зо дърви. Избира това дърво. избира друго, сече, лискн
изскачат от острието /а сeнирати. глухите удари събуждат сът/ити гори. Кр. Григоров,
лйстиипα ж. тир. Куп от насечени и изсушени дъбови листняти клони зя храня ня добитъка
през зимата. Где има листници запалена. где има куче обесено, все той е почело. Чудомир.
Щом се съмнеше, оз тръгвах по къри. . . било uорeβнчон да режем. било шума ди кърлим н
правим листници. Ст. Ц. Даскалов.
лит прнл. днал. (от гр. λίτος). Зя плат — неплътен, тънък, рядък. Тръ/eme си впиваха през ли¬
шите дрехи в снагата му. К. Петканов. Отдире се ветрееше лиша шире/а черги, изпъстрени
с пий-разнообраз/и ширкн. Кр Григоров.
литАк м. Диил. Вид тесиополя горна женска дреха. От една вuсомкa къща се показа млидолнки
жена в шопски ллтак, пребродено с бяла зибриДко. Кр. Григоров. Сърмата беше призтик,
че баби Велиновица /е е като сиромашиите разделманuкu. върху чилто литаци нямаше дори-
гайтоин. Кр. Григоров.
лйтам песв. днал. Летя, нося се, рея се. Майко му е обичала Ди лнта из градът без никаква нумсда-
като сяка градска свиха. Л. Каравелов. ЕДин такъв художник „от многото'" лиша. тъй-
Ди река, подир вторични чувство н /истроетня, лови се зо тях, nесвeτлвa там всичката cw
духовно енергия. Пенчо Славейков.	·
литЯння ж. кпиж- остар. (гр. λιτανεία). Дълга проточена молитва. Подир взаимните нн по¬
здравления, мопасите, наредени като но лншопля, влезнаха чрез nай-βьнтноmо н други две-
железни врати в манастиря. сп. Читалище. В това недоумение от. . . обърнал ся на молба
н завещал по сичките градски церкви ди провят ллшанлл и теплнк богу моления, за ди гл изба¬
ви он от шня варвари. Г. Кръстевич.
лтгейство ср. книж. остар. (от рус.). Леярство. Тук се смешаха едпо с друго Дърводелцето, еая-
шeлстβете. литейството, жeлeзарсшβеmо. Ив. Вазов.
литйя ж. остар. (гр. λιτέια). Oолебствие на открито със свещеник и насъбран народ. Всуе
Дважди по полето / /а литни изскачат / и залепи пеперуДи / в улиците скачат. Ив. Вазов.
Напусто всеки празник свещеникът извеждаше на лития по четцрите кринща на селото·
мило н голямо. Елин Пелин.
лйтра1 ж. Диал. Ритла на кола. По харманите вече бухаха веялкл. . . Коларите се подпираха-
/и дълг; литри н надничаха в осламените пусти дворове. Г. КараслАвов. То си прегна бре¬
зите бнволе, / железните кола, / строшените лцтри. / та го дома докарай. Нар. песен.
лйтря2 ж. остар. (лят.-гр. λίτρα). Четвърт ока или сто дряма. А Иван Будакът купува па
еДни литра месо и за Ди го не измъкне из ръцете му някое куче, сякого тоси в ръкати си едни
Дебели тояги. Л. Каравелов.
лих прнл. рядко. Долен, лош. Какво наследство ще дочакат / уиуците. кога заспим / . . - При¬
мери ли от Доблест лиха?! Свободи лн ще нм дарим? Ив. Вазов. Чорбаджията кипни от
яд. развика се н се ризгълча. че не нска за с/ихи боси н лиха селя/ки. Й. Йовков, лихо тиреч.
В слепи очи бне кръв младежка лихо. / погледи примрежа слънчова замая. Пенчо Славейков.
ляχ·ядееп м. кннж. рядко. (от рус. лиходей). Злодеец. Лиходеецо, млъкни! İ Не сшиг/и ли тн. че
жънеш / проклятийте ти света'! Ив. Вазов.
ляхоИмец м. к/лж. остир. (рус. лихяямец). Сребролюбец, лихвар. — Търновски боляри, дайте
сн богатството. - . Мълчите?. . . Свиди ви се? Зи вис отечество /ями? Лицемери, лнхо-
имцн. роби no-бездушнн от идоли. Ив. Вазов.
ляхоймстно ср. к/лж. остир. (рус. ляхяимство). Сребролюбие, ляхβАрствя. Габровците още-
по-хар/о правят, дигнат учителите та съд пред пашата, че изобличавал теправДите н лнхо-
имствита /и чорбаджиите. Н. Бончев. В нашето нещастно отечество бог е станал ка¬
питал. - - вярата — търговия. и калугерското мантия — лцхолмство. в. Свобода.
лихотЯ ж. Диал. Лошо настроение, недоволство, сърдитост. Койчо, притесняван от западането·
/а занаяти си, се повече се полишаваше- И в лцχетато- като му е сичко криво, крива му бе
сякаш н майка му. Т. Г. Вляйkяβ. Той ще умее ди претърпи слабостите. погрешните н лнхо-
таша /а о/л.я, които госпоД не е надарил кашо него. Й. Груев.
лицедей м. к/нж. остар. (рус. лицедей). Лицемер, преструвай. Но ди споменем н шля, / цели
нощ; що /е спят. . . / Шут, що служи зо заплата, / услужлненй лицедей, ! ил с уче/ост
пребоготи / древнеклисич/лй локей. Π. Р. Славейков.
ляпезрâ и лю!езря песв. стари/. Гледам непосредствено с очите си. На лицата ни всички се че¬
теше безкрайно радост н жажда да коленичиш в подножието ии трона н в блажено упоение
да лнцезрит светинята, залога по нашето щистие н блогоде/ствне- А. Константинов. Чаках
тоя де/. както по-ра/о чаках ди лццезря бога отец. Ем. Станев.
ляпезреиие ср. кннж. рядко. Съществително от лицезря. Майка ми беше поет по ду">и при лнце-
зреннето ти природата. Ин. Вазов.
239*

л ицелйя
линелия прил нойзм, диил. Който имд хубав вид, хуозво лице. Периболонато плодове си по-едри.
по-чиста, по-лицолии. Кр. Григоров. Той беше прочут готвач а праеоше едии вкусна чорба,
лицолии. че умрял До си. ще ти со дояде. Запържена с повечко мазнина. зачореоии, поДнесо-
лепа. Кр. Григоров.
личД носб. oещau. Имам вид, приличам. Поклон ио тоб, прироДо. , . I В носа, ногипо пролет
с диха са то съгрява I с зари, с цвят, с золоно пе кича, подмладява; I е часа, когато —— свотлл —
личиш иа божество, Ив. Вазов.
лйшдв прал.ряДко, Който имд лишеи по лицето, по кожата. Бос, е подигиоти крачоли ииипuαшоши нозо.
мургав а лиши/, с живи черна очи, той е щастлив, че върши важна работа, Й. Йовков,
лишила ж. Диил.. Лошо настроение, сърдитост. Колкото беше сърдит а опак по-нипроД, още пол¬
кови no-сърдит беше станал, откак го номера тия нужди: току бъбре и гълна, току търси
причини До со кира, В пия негова лишени най-много еи ашдяβлmо Паичо, Т. Г. Влайков.
лоб м. старии. Човешко чело или чсрсп. Изпиши, хлътнала страните, / по мрачен лоб порта
Дълбоки, / Това си, явио е. следите I пи сзпитаиия жестока, Π. К. Яворов.
лобзанне ср. книж. остор, (рус. лобадние). Целувка. В жирът ии вашите лабзαиья, / всрод сла¬
достните троπощαиъс, I поз жилои дух ши би низал I в шиз иoт, нога ви ее душата I от
страст топеше във устата. I какво съм из страдал! Ив. Вазов. Толкова възторг ио съм
видял, низваше Иванов. нито обръсвошо с бялипа батиста по лицопо еи мокрите следи от
чорбиДжиоеото лобзонао. Ив. Вазов.
лобут м, разг. (тур. lobut). Бой като наказание. Чо се сърди три дни, пи че й умино — женено
сърце, брито. от лобут ие стане. Елин Пслин. — Кажи какво иокизииао ди ти дидем ? —
Ще ми поглапо едии лобут, ами тини, да мязи, ,, зи да мога До си отиди До селото, К.
Ламбрев.
ловлйс м. книж. рядко. (вм. ловелас, от собс.). Съблазнител нд жони. Ловлиеито от привичка
доетигвлт Ди научат психологията иа женското сърце. Ив. Вззов.
логйчка ж. иир. Вид трън с високо стъбло. Стройните бодлива логична със сина щопчести цъфни —
напечена — издават силии, гъста, горещи миризма, Ил. Волен.
понин частица. диал. Нима. Нали божом и ти си човек нито нис. имаш иуждо. Логми ие виждам
какви о ризата та — нацепила се ии врата та, зи срамотия. А. Гуляшки.
логоднярйст м. остор. (от гр. λογοδιάρροια), Бърборко. Зи пийнато иа комитети — Зографанът
е скрит. мълчалив нито дъбаците ии Пимунлунл, о зи градските к вестникарска поваиа е
публични дрънкалки — лoгадисрuсτ, Ст. Заимов.	.
логой м. остар. (от унг.-срхр. логов). Кон, впрегнат отстрани, извън стръкито на колд. Двата,
които били отстрани. логоито, се мятали в галоп. като одииият държал главата си обър¬
ната надясно. а другият — наляво, Й. Йовков. Марин беше Дошол с кои, ио беше взел химут
и за иого к сега го βнuсгиmе oщсщuлиu като логой. Й. Йовков.
логотет. м. истор. (гр. λογονέτης). Помощник нд царя. Тоглза младият Коистонтаи боше
повикан в ЦираграД от тогавашния логотош Тооктиста, дето злхвииа До со уни йоще по-
Добро. Р. Кдролев. Ти се уплаши от Цамаехеел, , , Ти му отие чини домоепих ии схолипо —
к го пиприеа прост логопот, който е Длъжен ди бди и следа, що замисля царството зи своя
блзилове, Н. Райнов.
логофетСин) м, даил. (гр.-рум. logofât). Секретар нлн писар. Казваш спипал о логофот пра някой
еи мушuоuuи. Ив. Вззов. Зимно време куртопо оставаше иа тяхно uαзнoлoжоиuе, гдето
логофопииъп му Костодиио ги хранеше. Ц. Гинчев.
лодос м, диил. (гр.-тур. lodos)._ Топъл южен вятър; южняк. Това е лодооът— мoгъmuсτ проД-
теча иа пролетта! Й. Йовков.
лозйнка ж. остар. (неи.-еуи. lozîncâ)' 1. Тайна условна дума или съчетание от букви; парола.
Проз 1870 год, Ловени го патоеори До езроботи лозйини — секретои буквон ключ зл водоне
тлйнлпи преписки можду комитетите е Тиαнис. Ст. Заимов. Разнасянето иа писма, ро-
шоиис или други съобщения ще со съобщават от лицо ии лицо с нужните лозиине — никак
наприбо. Ив. Унджисв. 2. Лозунг. Войвода си лозйини езДидо 1 да ся дружиил съоДанят. /
БоДри ся стрижа бързо обаДо. / готови еси Да ея раклаисτ! Г. С Раковски. Думите „Сво¬
боди и равенство“ епаииле лозйини зи сянего, който бил иодоеолои ош правителството.
в. Свобода.
локйнта ж. остар. (ик-тур. lokanta). Гостилница. Новите двукатни къщи. отдолу е магазини
к кръчма с куриозии ниДпаси. нафеиота. лонаипи, адвокатска писалища, се преДу/ит с полу-
ризгриДоии дворища, Ив. Вдзов. Войници с пабучоне ножове поДнирихи шестимата черно¬
морска пътници по улиците ии гради покрий локиипапо и кафенетата, А. Каралий^..
локйитаджия м, остор. (ит.-тур. lokantacı). Гостилничар. ЕДииствоисят сога лoнлиτлджис, ,.
ми гoщβоmо еДнообразна яхиии. Ив. Вдзов. От оДанайсот години насам този лониитиджия
мо гоии с писма зи иянинел си нещастни сумица. която му дължа! Ив. Вдзов.
240

луча
локмаруху ср, остар. (ар.-тур. lokmanruhu). Лекарство за стомашни м други болни от спирт
и етер. Ни компреси, ни разтривания, ни локмаруху, нищо не помагаше на болния. Ив. Вазов.
Щом те заболи ухото, сипувай вътро в него по две-три капки локмаруху, ако то са но намери.
то земи спирт ракия. Ив. Богоров.
лонгоз м. Диал, (гр. λόγγος), Гъста затънтена гора. Решихмъ първо да обграДим АнДриа баир
а ако прасетата не се окажат там. Да слезем Долу, в лонгоза кран блатото. П. Нт
знакомов.
лонджа ж. остар, (нт.-тур. lonca). Събрание на майстори от един еснаф. На вратата со показ-
Гъро, същия, който викаше винаги татя за лонджата. Ст. Чилингиров. Ние бяхме четирима
кандидати за майстори. В деня на лонДжата. след църковната служба. на която беше дошъл
целия еснаф. - - всички се запътихме към мястото. където щете Да стане гощавкат -ı
Г. Караиванов.
лоиатар1 м. рядко. 1. Който работи с лопата. — Ние, бай Василе, сме миньори. . . — говорете
Болчра и нъ откъсваше пламнал поглед от лицето на бригадира. — Миньори, не лопатари!
Т. Монов. ДойДоха и Двама Души работници-лопатари. — Я посъберетъ малко житото —
заповяда им чиновникът — трябва да отворим повече място. П. Спасов. 2. Веслар, гртбсц.
До едно време лодката вървеше успоредно с него, като оставяше бързея да я влачи напреД. От
одно място лопатарите й измениха посоката: тя хвана да сече Дунава на криво. Ив. Вазов.
И кораблът начна да потъва, сичкитъ ни лопатаре викаха с жалостни гласове към небето1.
Д. Войников.
лоцатâр2 м. диал. Овен със звънец.— Ръй.ръй — унесохме се и ето де отиде стадото. — И тръгна
натам, Лопатарът го усети. забързана размърДа глава и в тишината лопката екни като
камбана. М. Яворски.
лопатар3 м. диал, Широка разхлапана обувка. Летъ ходъте с коπдурu, същински лопатари, от
които се поДаваха Дебелите му глезени, Ем. Станев.
лопча несв, диал, Хлопам, хлопча. Ей го—на Шишкави им източили виното от мазето. - . Оста¬
нало. колкото да лопчи на дъното на бурето. Н. Широв-Тарас. Коремът ми взъ да лопчи.
Г. Краев.
лорон м, книж, остар, (гр. λωρίον). Рсмък, препаска. През левицата му беше преметнат краят
на кръстосания през гърдите златовъзан лорон, Ст. Загорчинов.
лочямк м. диал. Съд, в който дават течна храна на животни. Прасетата топяха муцуни в лоч-
ника. Ст. Ц. Даскалов. ВоДа оставате само в лочника на прасето. О. Василев.
лош прил, ... Лошо гърло нар. Болсст дифтерия. ЗаДуши я лошото гърло и Докато се усетят,
отидо си гизДавото Дете, Г. Караславов.
луб м. нар. Тънка, извита на колело дъска на ртшсто м под. Дърмон ся прави от протягната
кожа на кръгло съеДинена кора, която ся зово луб. Г. С. Раковски. Луба на тъпана бива от
метал и има множество дупки, за да може да излазя през тях праха. Т. Икономов.
лудср м. диал. Лудо, буйно добиче. Конят “зточи шия и полетя като вихър към полето. —
Кога ли що се пребие Пенко с тоя луДър — рече кантарджи.ята. Н. Тихолов. Мургата —
ниска, набита и яка като бик. Кравите до оДна бягат от нъя — бодо ги и тича да ги язди. - .
ЛуДър голям, цял дявол! И. Волен.
лукмаруво ср. — вж. локмаруху. Няколко иопатскu шишета с лукмаруво лежат наедно в
еДна кутийка с няколко шишета с кезап. Ст. Заимов.
лумкам нъсв, диал, Бия, удрям. Лумкал го Чакърът. тупал го, най-после кара Кольо се откопчил.
Чудомир.
лумна св. ряДко. Блесна, светна. Ето лумнаха огньове, / сенки трепнаха край тях. Пенчо Сла¬
вейков. Дано по-скора пролет лумне, / отколе я ожиДаш ти, Н. Марангозов.
лупен м. диал. Вид растение с широки листа. Сребропепоитuт! вълни весело пляскат а камъните.,,
и заливат с пръски големите търкаляст“ листи на лупена. ниско растящи при водата. Ив.
Вазов.
лускам несв, диал, Карам някого много да работи, претоварвам с работа. Като е чорбаджия,
та сяка, че хората са добичета. Малко тъ луска и мъчи, ами и от хака да ти отбива, Т. Г.
Влайков.
лусо ср. остар. (мт. lusso). Разкош. Дали парите, които даваме за всичко онова, що се казва лусо,
но отиват по вятъра? Π. Р. Славейков. Пустите луса и промени не оставят вече време
на жените да си отътат, Π. Р. Славейков.
л утнасесв. възвр. диал, Втурна ст, спусна ст. А ти си со лу>ппалβбuткu да влязат. царо да убиват,
на хиляди опасности да со излагаш. Ив. Вазов. Ей, българино, стой бо, къде си со лутнал,
не а хлябъ одином жив буДет человек. А. Константинов. Жена му и детето му дошли, а
той. - . Бяха се лутнали нагоре към нашата бригада.. Ив. Венков.
луча несв, диал. Улучвам с нещо хвърлено. Донка зе да бере грулки от сливата и да замяра въз
Пенка, да го лучи с тях. Т. Г. Влайков. Лете се пръскахме из двора (едни стар“ гробища),
гдъто играехме и лучехме с камъни гробовете и чосто ги сваляхме. Ив. Вазов.
Речник на редки, осгарела м диалекти яууш
241

лучерна
лучерна ж. остир. (от ит.). Лампа. Млнуваше пощите си оез сън; нзскърцва/лето на едии дъска -
глисъш /а чеДати му, mрeпноβаτо светлост па лучерияша, всичко смущаваше безпоко йното
му въображение. Π. Р. Славейков. Третото ошДеленле. [на пядзеииятя жилище] тясно
н тъм/о, ош еД/и само лучерио осветлявано. служеше зи влаголплцо. Π. Р. Славейков.
лучкам песв. Днил. Пряея предположение, гадая. — Какво ли ще прави с него?— питаха се учу¬
дено хората. И почнаха да лучкош, почнаха да подумвит еднн — едно, други — друго.
Т. Г. Вляйкое. Найден търсеше с поглед изгубената посока н лучнатe умствено Де трябва
ди бъДе пътя им. Ив. Вазов.
лъганца ж. диал. Възглавница. — Дал тн госпоД добро, ходжи-ага, отговори Руси н стаии, ти
стори място в гор/ня кът, подхвърли едно лъгонца, покани хаджията ди сед/е. Ил. Блъсков.
Приготовлението захваща. Колата се изпълнят с хошлл, ми/Дери, лъга/цл н със снчко щото
ще бъде потребно в село за спокойствието н салтаната ни дядо хаджия. Ил. Блъсков.
лъджа ж. днил- (тур. ılıca). Топъл минерален извор или баня. Дай ми. мамо. ключовете, / Ди от¬
вори сандъците, / ди извади биш премяна, / че ще. мимо, ди отиди / ни лъджлте Коршенскцше!
Нар. песен. На лозе днески гн №№№0 треш, / Ди зобнелл мискет; / пи шу /а лъджите — ни
шня и ония, / ту утре други /иреди я / До село някое. К. Христов.
лъж м. днил. остор. Лъжец. Един чнроз се приви, че е българин, н ош българско коляно, и пък едни
косат го изкарва. че е лъж. Π. Р. Славейков.
лъже ср. Днал. Влажно място с буйна трева и дребни дървета. Дъждовните априлски облици
тегнеха /иД избуялото лъже. А. Каралийчев. Дядо Цвятко се Днг/а, нагази лъжето и тръгна
нагоре по реката. А. Каралийчев.
лъпка ж. Диал. Долчинкя, хлътнатина. Влизаме в нашето лозе, ядем грозде н пълним нет/нцнme.
Когишо всичко е готово. връщаме се пизад н спираме в лъпкита па Помуклудере. Сядаме
пид тревата. К. Петкано·. Всеки ош братята стоеше ти сяико до колата сн. Пъпките ни
добитъка играеха ош умори. по Димитър забеля за; До довечера още вед/ъж трябва Да се
върнем. К. Петканов.
лъск и лъсък м. книж. рядко. (от рус. лоск). Блясък, лъскавина. Движението му, изящният му
слог нзДаваха човек с аристократическо възпитание н природи, с европейски лъск, с велико-
светски привички. Ив. Вазов. Но зимно време след есенните разливи полеДеиата рив/н/и
добиви изглед /и някое заспало море, което Диша в тъмнините с металическ) лъсък.
Π. К. Яворов.
лъцна св. днал. Опря, ударя се. Колити се отмести, лъцна в калдъръми и изправи предните сн
колела. К. Петканов. Колата лъции, процепът се изви. и пред/ото колело оПря /и долния
ръб- К. Петканов.
лъча песв. Днил. Деля, отделям. Да пити чорбаджи Цеко кого ди му лъчнме козите. Мих. Георгиев .
лъча се възвр. Еднакви като роби, сега българите зaпемнохa ди се лъчит еднн от друг. като оста¬
виха ний-пострип; бед/нте. Ст. Чилянгяров. Някъде се събраха по Десетлии-петнайсет
стопи/стеи в едно — „гигант“, — то скоро усетиха труд/ошо л взеха ди се лъчит. Ст.
Ц. Даскалов.
лъщнна ж. диил. Блясък, лъскавина. Малката планински рекичка шумеше монотонно по камени¬
стото сн корито н играеше с дреб/н лъщинкн под полегатите лъчн /и залязващото
слънце. Пелин Велков.
льока — еж. левка. Кога nехлеnβоm кашо пречупеии криле канапите. лъжите като се удряш
с тях. . . /е е то току-тъй. П. Ю. Тодоров. Млио гласеше колата — слагаше й едни нови
люка, която се беше счупило вчера. Ст. Марков.
лъОхман м. днал. (от нем.). Едър, отпуснат или възглупав човек. В този момент вритоти се
отвори н в стаята влезе един лъ^хмои към 90 килограми. Майката се хвърли /и врати му. —
КъДе ходиш. бре мама? Пресата. Месец н половина го оставиха Да се върти нз милицията.
Е, видя ли. едип л^^хмои като Троя/ те подведе. Ще тн се смеят н гаргите- В. Нешков.
любезен, -зна, -зно, прил. - - . остар- Мил, любим, скъп. Отечество любезно, как хубаво си ши!
Ин. Вазов. Пиши, любезтнй мой, пироДът веч разбира / н м/ого чика той / от твойта млади
лири. Ив. Вазов. Пл мисъл риДостни за син любезни, / /и благочестие към стир бащи, / тн
обнч към жена. която чезне, / оставе/а в горчива самоти. / не победиха жаждата у мене /
ди видя свят, породи, доблестти. / пороците им. тяхното жнве/е. К. Величков. — Аз мисля,
че в тая история трябва ди се търси же/ата- . - — Много е възможно, любез/нй — кази
Дядото. Н. п. Филипов.
людекн прнл. тир. (чужд.). Детето го дали да го осиновят людеки хора. П. Ю. Тодоров. —
И бачо му Къ/ю беше такъв — започни той. — ако беше ме послушал /и времето, /яма
сега Ди гони Мнхаля нз людеклте държивн- К. Калчев. По две кожи смъква от сиромасите
Окото му все в людекото- А. Каралийчев.
люледжия м. остар- (пер.-тур. lüleci). Продавач на лули. ВсреД тес/ите му криви калдъръмлин
улици, с ниски от два метро Дюнeнчemи- - - с апатично сnонойин мюсулмапи. - - сарочл-
242

лянкам
соДлари. , , люлоДжик. , . из си помислих ио минути, че иякой вълшебник мо е пренесъл е
нирловенити чаршия. Ив. Вдзов.
люнгурнн м. диал. (от рум.). Циганин. — Гледай го та. люигуркиът му ниодии! Изправил се нито
кюп, Г. Кардслдвов. — Ами из пачавро ле съм бро. люигуркио, из мръсница ли съм? Г. Кдрд-
славов.
люстър м. нииж. оетир, (рус. люстра). Полилей. Широкият салон бляскаво осветлен от голям
люстър, беше вено пипълпон с отбран свят — грижДипа и военни, Ив. Вазов. Погледайте
салони: трите зали светли I — прод вас отворят се одио слод Други, / Сияят люстра и лъщят
паркети. IА в тъмни фракове стои прислуга. Ем. п. Димитров.
люх м. Нд люх Диил, Нд вятъра, напразно. Тика съи^ и всичка последна буна и напрягания зо
/ъе-кръшение иа иянагαтиα Полша излязоха ио люх, Летоструй. Ни иого пой имаше всич¬
ките си нодождк, и то било уриеаио и той път До му излозо ио люх, И. Груев. '
люхна св. Диил, Гаврътна. — Низдриво. НедялкО ... — извени ДяДо поп тържествено. като
Дигии нишката и я люхна, Ив. Вдзов. Полленли и повъзгорд.яи. пой сеДио можду Двлми фрон¬
товаци от. Досети полк а люхна с наслиДи лютивото ракия, Г. Кдрзспзвов.
люхна се св. възвр, Даил. Дяна сс, зарея сс. Пони со около огъня, от пушек очите ти ще изкопят.
уж Ди му пригодиш,пък то:люхиол се нанякъде по свойти, ДойДе си—всичко изстинало, обър¬
нало ее ии ииmo. П. Ю. Тодоров.
лянкам се песе, възвр. Диил. Клатушкам сс, кандилкам се. И кин хубаво е еъзсъзДил поети Душев¬
ното настроение ии оиоза еебопоДобисци, които безсмислено се ляннип пи кораба по евотов-
иаща моро. Пенчо Славейков. Честата епическа еромоии, когато к самия живот в първо¬
битните си форма ео е ляинил нито Бичо Кировая помпор. Пенчо Славейков.
243

Μ
маазй — вж, маза. Един младеж отишсл в Ню-Йорк да търси занимание. Като попитал на една
мааза дали имат нужда за слуга, те му отговорили, чо нямат. Изводи от Месечна зорница.
Когато синовете му липсваха от чифлика и ключовете от маазите оставаха у нея, тя да¬
ваше от всичко па много, искаше да се готви добре за работниците. да се почерпват с ракия,
да им се режат повече дини и пъпеши, Й. Йовков.
маазар — вж. махзар, Агитатори, подбутнати от преДставителя Т. против представителя
В., отиват в селото К.-С. и подбужДат селянетъ да подпишат и подпочатат един маазар.
Ив. Вазов.
маан& ср, (ар.-тур. mani). Вид турска народна песен с много извивки м провлечена мелодия-
Гръмък и сочен излиза гласът в турска баня, Дявол да го вземе! Никак да нъ си певец, тука непре¬
менно ще усетиш горДост от своите гласови дарби, особена ако си подхванал някое провле¬
чено турско маане, Ст. Чилингиров. Той проточи иса като чърковон певец. поДхвана след
него и вуйчо Климе, който заизвива с тих, уморен глас безкрайно „маане“. Д. Талев.
маара ж, диал, (ар.-тур. mağara) Пещера. В продължениъ на Десет години бе кръстосвал РоДо-
питъ „имане да търси". - - и бе се въвирал в няколко маари —.поДземни каменни кухини- зимо-
вища на смокове и усойници змии, Ст. Заимов. — Казвай сога, Йоргакъ. гДе остави мъДжиДиите.
та “Дъш с празни дисаги ? пита Тодораки. — То пари като пари, ами на еминиите табаните
останали нейде из маарите. та си стъпвал на гол крак. Д. Немнров.
маарама — вж. махрама. Бръкне в пояс, извади бяла маарама. па бришопотта па лицето си. Елин
Пелин.
магазй ж. остар, (ар.-тур. mağaza). Склад с търговска стока. [Бтзuсттньт] служеше при том
и като безопасна магаза за стоки на странни торговци. в. Цариградски вестник. Той имаше
в магазата си много стоки, Кр. Пишурка.
магазаджИя м. остар, (ар.-тур. mağazacı). Съдържател на магаза, търговец. Един Дон, като
видяхмъ притеснение за пари (имахме Да даваме на магазаджията за рокли), продадохме
пайтона заедно с конете за единадесет кесии. Я. Бръшляиов.
магазИн ж. . . . остар, Дюкян, магазин. АДвокакът с белия гръб разправяше от стола си на один
вестникар за новия лък против мазолите. който сега се придава не знам в коя магази.я.
Ив. Вазов. Когато пристигам в Рим, магазиитъ и кафенетата по главните улици носят на себе
си дирите от один работнически бунт, предизвикан от внезапното спирано строителните
работи. К. Величков.
маган м. диал. (от гр. μαγγάνι), Уред за чистене памук от ссмтната. От Дума на Дума стиг¬
наха до машините и до големите печалби, които те Даваха, И падхвърли Гатю да купят
заедно Дарак и маган, Г. Караславов.
маг-анене ср, диал. Чистене памук от семената с маган. Като привършиха кърската работа, Кръс-
тевица започна да купчи вълната, . - и вЗе да попрочиства памука, който бяха набрали това
лято. Започна да нагажда всичко за влачено и мaгаπено, за предене, тъкане и шиене, Г. Кара¬
славов.
магер м. (гр. μάγερας), Манастирски готвач. Най-напред мина покрай магерπuцaта, срита за¬
дрямалия магор. — По-скоро налей одна горчивка! А. Каралийчев. През Двора премина. за¬
пасан с бяла престилка и със съдово в ръка, глуповатият магер. Елин Пелин.
магсринuа ж. (от гр.). Манастирска готварница. Отец Гедеон спокойно очакваше благословения
звон на обоДа, чиято слаДост пръДвкушавато с гълтано приятен дъх, що излизаше из ма-
герницата, Ив. Вазов.
маг£ря, несв. диал, (от гр.). 1. Правя нещо. И старец някой от далечно соло ДохожДа да го ле¬
кува, и була нящо го магор“, и хоДжата викаха. Т. Г. Влайков. 2. Лекувам. — Гана е в ръ¬
цете ми! Както искам, така ще я магъра! Нали знаеш и с камбаната, и със смъртта и. . .
Ралчо чувствувате, чо го обземаше заДоволство. но но искаше да се издаде, Ст. Ц. Даскалов.
244

май ο
магсря сс възвр, Повечето пъти, когато ся мигори добре Дриенавицати ие о зи страхуваме, ио
когато е силил и трае много. тя о зи страх. Летоструй.
малйн л/. остар, (др.-тур. maden). Стара железодобивна пощ. Минахме из едио място. покрито
със сгурия. следа от стара мадииа. и се изкачахме ио голи поляини. Ив. Вазов. След еДин
последои завой преД погледа му ео откри горният млдии със своята нула, яка зидово и дългата
Дъреоиа коруба. , . проз касщo боДнити струя минаваше ииД Искъри. А. Христофоров.
мддзцджйя м. остар. (др.-тур. madenci). Собственик или работник в мадзн. Когато селяните
са добивала рудата за своя емотнл и си я препродавала иа биДиярсто к мадаиджиите, тях¬
ното самостоятелност и в този случай е била фиктивно. П. Долирадсв. Наистина, жито-
лито иа тия села пли/оха руди и я отнасяха е няколко малка бидии, собственост иа местни
селсиu, които попяха рудата а проДлвихо кюлчетата желязо иа самоковските моданджии
по предварително уговорени цонс. А. Христофоров.
мдОж м, рядко, Бавене, бдвеж. Когато злвъзллз.яхмо по еикарелекото възвишение, елинът снuс
иа едио съвсем безлюдно място сред къра. , , РлзДлдохл се неДоеолна възклицания по повод
ио тоя млеж. Ив. Вазов.
маждрак м, oсmаu, (зр.-тур. mızrak). Копие. А кина и лоля. и други жени I мъчиха ги Дви Дни,
пи пи ги затриха. /. .. ! И детенца миого ио маждрак набиха, Ив. Вззов. Тим. в ъгъла ио
ВиДаисното шосо. новините точат саби от коса, острят брадва, правят можДрици, СТ.
Сганчев.
мдзД ж. (от др.-тур. mağaza). 1. Зимните, избд. В мизито ни къщите и дюкяните извираше вода.
П. Здравков. 2' остар. Дюкян, склад. Заредиха се спретнати къща, цола обкована отвън
с Дъски — далиuсτ кат мизи или дюkси. горо жилище. Д. Мдрчевски.
мдзгДл м, остар. (тур. mazgal). Тесен отвор на крепостна стона, гюмс и др., предназначен за
стреляне през него, бойница. Кулата е бали стража в турско време, миого млзгили глодат
из намоинате И стона. Ив. Вдзов. Стаята приемаше светлини само от едии еиД млзгил.
пробит е доболаша нимонни стеии, К. Величков. Проклрахмо хубавата нощ в удобното и топло
гюмо и сутринта, щом се зазори, отворихме предпазливо милкато . мизгали. Елин
Пслин.
мдздрДк — вж. идждедк. Тоги тия лична долая 1 , . . миздрлк еи удари иа зомя, I върза коия
зл миздрин, Нар. посен'
мазматД ж. остар, (от др.-тур. mazbata). Изложение, предписание. А двамата. т, е, Д. Милл-
дииов а Г. Чокоров, ложихи три Дис тим [в Охрид] затворени. , , послеДния бил Държан
До три Дис, зл Да ио можо Да препсщсщбувα ДогДе ... се поправи обваиатолиито млзмитл
за първия. К. Шапкдрев' Утро поД стрижи е белезници {железни гривна) и с мизмлта {пред¬
писание) що ви πuoвадим е Търново До пишито. Ст. Заимов.
мдзо ср. нииж. остар, (рум. mazu). Добавъчна вноска при игра на карти. Сетно що си имаме
в Другата стая готова снопчети в запас. та нито ДойДе време До густиромо бюлетините.
ако бъдат малко, можем ди отидем ии порол, и в краен случай ще шибиом и еДно мизо,
А. Константинов.
мдзул м. диил. (от др.-тур. mazul). Стръмен планински дол. Маториллапо по равните мести
извличаха ио скиджир. и дето ие ги ловеше „копито11. спуснаха ги низ доловете. Мизули им
викаха. Що гора смъкни търговецът по пия мизули — един господ знае. Н. Хайтов.
мазхар — вж. мдхздр. Може би и те ди са заслужили иотo, кой с някой мазхар, кой с убе¬
дителното си хитро слово проД паmаща. 3. Стоянов.
мамс м. Диил, остар. Месец май. Едии думаш — по Блиговоц ще си зокърви/ам ножовете, Други —
по Гергьовден, о вуйчо Божил го туря ии връх миис. Ив. Вдзов.
мзисвдм сс иосе. възвр. даал. Излизам всред природата през май. Роно сутринта. ио Еромия, още
в тъмии зора, почти целият грлд бе излознил по гроДапате, по близната голи рътлкии и из
полото ни „тофорач“ Ди со мииееи. Н. п. Филипов.
май с частица, Диил, Обикновено пред съществително — изразява учудване или недоволство,
неодобрение. Умря май с мома, за 24 часа умря. хем гоДонаци умря. Π. Р. Славейков. Глодай
го, мий с момче, рочо и направи го! Ив. Кардновски. Мий с душогубоц нръчморси, I цял Ден
го пои и лъга, К. Христов. И ди ио ми со обида май с човек, спрял се и подслушва както По¬
лоний. и после що мо рлзилея и що ме приви зи смях из Софията, П. Цезпакомов.
майка ж. . . . рлзг. Основна сума на дълг или заем, капитал. Па ги подсеща сега иому Да виасят
лихвите, кира ги заедно с лихвето и част от майката До плащат. Ив. Вдзов.
маймар м. диил, (рум. mai-mare). Голям майстор. Божи майно отговаря: Скоро и бърже Дви
златаря. Два млймлр.я, До си изковат златил ракли. да заключим света Илия. Ндр.
пссен.
маймурин — вж. мемур. Разпети До рлзберо тоя голомоц като кикъе е, като какъв млймурии.
Казаха му пo-воmu солсии. че началникът е пощо като найманомии. като паша. И. Вззов.
мдйо ср. рядко (фр. maillot). Прилепващо облекло от трико. Тя облече стегнато керемеДено-
чер/оио мийо от копрсии, Д. Димов.
245

маказ
маказ л/. спец, остар. (яр.-тур. makas). Разклонение на железяпьтия релси. През прозореца се
мяр/а навън черве/ля фенер /и маказ/, после се приолижи тъмното емьрmоннe па станцията.
Ив. Вазов.
маказчйя м. остар. (яр.-тур. makasçı). Железопътен стрелочник. Господннът в мундири бе Георги
Икономов. маказчйя по железницата, а другите двама бяха Ради Иванов н Тома Кърджиее.
Ст. Заимов.
макам м. остар. (ар.-тур. makam). 1. Проточена и извита мелодия. Циганите теглеха лъки
по гъдулките н пееха с издуши гърли турски манaмн. Ин. Вазов. И знаеш ли. Салл-усши,
теоНте кируци, както тл гл правиш, гл /ями нийде; всяко сн има свой глас, всяка сн пее пи
свой макам. Й. Йовков. 2. Тембър. Трябва човек Ди е чул как пее даскал Стефа/ - - . Не¬
говият лек. ситен н гъвкам макам превръща от простите църковни песнопения — не¬
чувани песни, бликащи ош хубост н сладост. Д. Немиров.
макамлйя прнл. неизм. остар. (яр.-тур. makamh). МелЪдичен. Търговецът имаше слаДък н ма-
наюлцл глас. Т. Г. Вляйкое.
макарне ср. спец. (чуж.). Обущарски уред, с който се назъбва краят на подметката на обуща.
С /ере/н потръпваиля в ръцете той нашиснашe макарнешо н дълбаеше зъбци по кенари пи
еднн чифт ботуши- Ст. Чилингиров.
макат м. днал. (ар.-тур. makat), Покривка за миндер. Копривщепкише се проявявали като усърд/н
тъкачк; /и иби. шаяци, демии, шарени чергн, микитн. П. Теофилов.
маке междум. диал. Ами! .Я виж ти! — Какво правиш пи Н — . . . Гората ще съсипеш- — Маке!
Не съм я сял аз я! Й. Йовков. — Моке, мике, Пижо. глей че едецнихмe! / — Глей сн
кефо, Пендо, пил; му кръц/ихме. Елин Пелин.
макина ж. днал. (гр.-тур. makina). Машина. Майсторите от еснафа влизаха в дюгени н Дълго
пулеха очи върху изработените пантофи. . - Хубаво нещо — мислеха си те, — гиздаво е,
сякаш ош макипа излязло, ала пе е трой/о- Д. Немяряв.
мякинйзъм м. остар. (от гр.). Механизъм. То състоеше ош ред големи картн/н, конто постоянно
се менявахИ' с пови, посредством маклиизъм. както в панорамата. Ив. Вазов.
иαкяняст м. остар. (от гр.). Машинист. Да речем, че нскиме да напечатим еднн вестник. Пър¬
вата робота ще бъДе ди напишем нанвеmе искаме да ся печата в вестникът ... н треташи
работа ще бъДе да ся предаДот наредените букви /и мaнинисша. който Ди напечати вестника
и ди го приготви за ч!етьепне. Изводи от Месечна зорница.
максул м. нар. (ар.-тур. mahsul). Собствено земеделско производство. Биболъкът е заклал Две
кочеш/ . . . Пък и винце има от максул — голямо ядене и пиене ще паДне! М. Мярчевски.
Кого н Да минеш покрай дедов; Дичови. зиме било, лете било — пннтата е все пълни с Дви
пъти препече// ракия, от дедо Дичов юансул. Мих. Георгиев.
.иАKсУлен. -лня, -лно, прил. пир. (от ар.-тур. mahsullü). Продуктивен. В послеДнито шия местност.
макар овцете Ди /е стават до толкова еДрн и миксул/н. както става тови в Добруджа, по
шие се пак славят със своята добри вълпи. 3. Стоянов.
максус ниреч. тир. (ар.-тур. mahsus). Нарочно, специално. През неделята еди/ път миксус
дошъл у пях. Дивно види Гена. Т. Г. Влайков. Не смее да каже та дядо сл Ди купува максус
за нея. Мих. Георгиев.
мал м. днал. (ар.-тур. mal), Имот, стока. — Дотрябваш ши дръвца. идеш л си насечеш, никой
те /е закача зо нищо. Мал тн е. какво ще те закача. Ст. Ц. Даскалов. Снре/ето Ди оставиш.
че ръцете тл ще претроши. Това е мой мал. Ст. Ц. Даскалов.
мЯла междум. Днал. Ех че. Да. мн си сега няколко кисели краставици, я едпи фтасило зелка, че
Да й приседна, моли щях добър махмурлук да разваля. сп. Лиляка. Да посядаме сички връх
дъск/ти н да се пуснем заведтажд, моли ще джумбюш да стане. Ил. Блъсков.
малйй м. Днал. (рум. mâlai). Царевично брашно. Тежка беше зимата тази година - - . Жените
тръгваха привечер нагоре към „Църковната“ ди изпросят ош роДплии крлнче брашно или
малой зо номамок- Кл. Цачев.
малакйня ж. днил. (от тур. malak). Младя биволица. В близките години едрият рогат Добитък
трябва бързо да се увеличи. - - По тоя причини се полага До се въведе от /ородпнте съвети
най-строг контрол за всички криви, биволици, ю/нцн, малаки/л, женски телета и миличети —
собственост ти ТКЗС н ДЗС, пи кооператорите н други стопиин. Пресата.
малакоф и малаков м. остар. (от фр. собс.). 1. Широка рокля с обръчи от тел на полата, зя дя
стои издута. Беше неделя, шя бе облякла розов коприне/ мил/коф. Д. Талев. 2. Самите об¬
ръчи. Облечена в бял копринен фистон потеглен /и обръчет малаков, обути в бели, атлазени
nелевцn чепичкн, с погледи в земя потопени, булката стъпи /и църковни порти. Ст. Заимов.
малаксам св. днал. (гр. μαλάσσομαι). Преуморя се, припадна. Нозекаш нм [на петлите] ся уморят.
/ ше с крили ся бият; / ... / Кат им мол/кс/т и крила. / тогда удряш с гърДн. Кр. ПишуркЯ.
Оп бН, бН. пи малакс/, та падни. Мих. Георгиев.
иЯламен, -а, -о, прнл. днал. (от гр. μάλαμα). Златен. Нейното лице се помрачи, а веждите й се свиха
тъй. нинше в сτаилницaτа- когато Събо й подиде мил/мения пръстен. Ст. Зαторчиияе. От-
246

макара
болу идат До три овчоре, / ... / Пръвия нос“ прикован кривак, / втори ми носи медни
кавали, / трети ми носи маламон пръстен. Нар. песен.
малаче ср. диал. (от тур. malak). Малко биволче. Децата излезли с връвчици и мамули да при¬
мамят непослушните малачета. Ст. Ц. Даскалов. Из зелената целина пасяха овце и говеда
и на нея й се стори. че цялото поле о пълно с агънца. телета и малачета, К. Петканов.
малджилък м. остар, (от ар.-тур. mal). Иманярство. Вторият начин е просто один литературен
малДжилък — да копаеш Дупки в потайна доба и да разправяш сетне разни маилaхаτu. в
надежда, чо все ще се намерят глупаци да те слушат. Пенчо Славейков. — Ща — малд-
жилък ли що правиш ? Иди, иди, той разбира от тия работи. Ц. Церковски.
малджйя м, остар. (от ар.-тур. mal). Иманяр. Наричат го още малджията, защото в продъл¬
жение на Десет години бе кръстосал Родопите „иманьо да търси“- Ст. Заимов. А Иръчек
на 1878 гоДина намерил почвата продупчена от малджиито, които са дирили ноще имане.
Ив. Вазов.
малТмат м. остар. (ар.-тур. malûmat). Познания, знания, осведоменост. — Кератията, макар
и да е гяурин, наш душманин, но „малематът му“ дава къф за много наши офонДота.
3. Стоянов.
малСнкост ж. книж. остар, Нищожност, незначителност. Жукът молел орела да но погубва
малебника [заека] му. и го заклевал в великаго Диа, за да не презира мaлъпкоиттa му. Π. Р.
Славейков. Той [бисерът] е бил някога обикновенна капка вода, паднала из облак в морето:
ту кротко разгледвала маленкостта си наспротив величината морска; но бог й помогнал:
одна мида я глътнала и тя станала на бисер. Ат. Начев.
малср м. книж. рядко, (нем. Maler). Художник. Българският гарибалдиец — при италианските
малери — се хвана за крема, Смехът му заля и другите маси. А. Страшнмиров.
малсшйна м. диал. Малък, млад човтк. — Още малешина бъшъ! Да дреме през еиеееumе нощи
край огъня горъ на кътлата и да варди овцете, когато овчарите са слезли на съДо/ски. П. Ю.
Тодоров. — Уроки да не ти е. Гюрго Самодиво, играйт! Насмалко що не мъ стори назад
от тебе Да остана, за присмех по малешиш1 и млади овчари. П. Ю. Тодоров.
малешка ж. диал. Малкият пръст на ръката. — Няма училище. Отложено — намеси се кметът
и почеса мустаците си, както бо провесил броеницата на малошката си. И. Волен. Върху
малетката на лявата мн ръка има дъговиден бял, нежен белег от сърп. Пелин Велков.
малСшко м. мн. -овци диал. Малкото на животно. Тези [лястовичите] гнъзДа са твърде яки
и здрави ... а извътре са постлани с пух и перия. за да бъдо мъгко на малъшковците птон-
чуги и да лежат на топличко. сп. Пчелица.
ма лНца ж. диал. 1. Бухалка за пране. Тя Държеше в ръка одна дървена малица, с която се буха
мокрото пране. Мих. Гторгитв. 2. Голям дървен чук. И Щв търкалят големи, твърДи ката
камък просъници, сякаш бити с малици. Пелин Велков.
малкйш м. диал. Човск бтз влияние в обществото. Никой големец за нищо но го повика и Да го
попита как е. по-добре ли о. Все с малкати се разправяте. Ст. Ц. Даскалов.
малоглаголйв прил, книж, остар, Мълчалив, нспрмказлив. Бъшъ искрен, кротък, проницателен
и малоглаголйв. П. Кнсимов.
малодуштствувам несв. книж. остар. Губя дух, изпадам в малодушие. Едвам сушата ся из¬
губи от очите ми и този час съплавателито му [на Колумб] захванаха да малодутъствуват.
П. Кнсимов.
мАлост ж. книж. остар. (рус. малость). Признак, качество на малък. И наистина, с своята ма-
ласт, а голям шум, то [шумливото водопадче] наумява зДраво и разгалено дете, което
надува свирката, що му е дадена армаган. Ив. Вазов. Тези [оптическите] инструменти ся
делят на слеДующите три разряда: .7° Микроскопи или инструменти, които служат, за
да ся уголеми изображението на тези пр>ъДмети. които спореД малостта си, но могат да с.я
виДят с просто око. И. Н. Гюзелсв.
малсайбйя м. диал. (ар.-тур. malsahibi). Собственик на имот, притежател. Това тис считат
за грешно и неприлично, щото один малсайбйя, да заколи от своето стадо зДрава и читава
овца. 3. Стоянов. ХаДжи Петър заминаваше за ДобруДжа. Там имаше големи къшли, беше
един от най-галемито овчари малсайбии, П. Росен.
ма лЮта ж. Диал. Надсбтлеинят нрай на тояга. И кривака му да видиш — сърце че те свие: цела
суровица, на крайо с малюга, ъте, да прощава вата милост. колко главата ти. Елин
Пелин.
Мамон м. и Мамона ж. книж. (твр.). Олицетворение на богатство, имот, зло. Не може Да се слу¬
жи в едно и също време и на бога. и на мамина. Г. Димитров. Блуждаем без олтар, боз бог,
без вера, / в гърди без абич. леДни кат мермера, / в лъжата светска роби на Мамона,! и
наший Дух, що атрuцапьъ трови. Ив. Вазов.
манара ж. диал. (от нтал.). Брадва. Грабвах манарата и дълго блъсках кютука, ама той, прок¬
летникът, тръсчица нъ пускаше, О. Василев.
247

мянИрче
мятарче ср. Даил, Брадвичка. Аз нлъцнох с млилuчотo вършана ни Дръвника, внасях ги в къщи. , „
притурях к поДклажДах огнището, Ст. Ц. Даскалов.
манафСин) м, (тур. manav). Малоазиатски турчин. Той хвърли пушнати. , . и извади черногор¬
ския си револвер. , , Едва бошо сторил това и нито хили върху му връхлетяха Двама брадата
.млнлфи. Те размахваха оръхсиото си, Ст. Дичев. Тиман си дума изроче. / отДолу иДит мл-
иофо.1 минифе черии ирипо — / то си гората обсаждат! Нар. песен'
манга1 м. разг, Хаймана, пепрокопсапнк. — Там. в скалите. поД Дървото киносто 1 вашите
езнаДия плеиих, ! Нопрокопеииици! Мииги! Хаймани! I Врагове пи негово величество! О. Ор-
линов.
манта2 ж. Диол, Вьглнщзеско огнище. Проде гоДиии тини ео забъркахме. ти цялата нощ сни¬
шихме и чин иа Другия Деи померихме стоповищото са. а то по високите стълбове пушещи
па млигипе. дето горят /ъглищата. П. Росен.
мангелйя ж.жлиг, В случая: слушалка нд телефон. — Голо. ти все тука ли беше? Телефонът
Да е дзърклл ?. . , — Е, та вдигна ли му монголията ? Кой со обажДл? Р. Илариопов.
мангйзн мн. жарг, (циг. mangin). Пдри. Моно, ОткъДо ще получа миизазапо? ! Непознатият.
От Моито Карло. С. Чернишев.
мангър м. oсmии. (тур. mangır). Монета, пара. Боше ее сниoщил, боше ее смирил, като Тино
просякът кинто со свива пред черквата, зл до му хвърлят оДии мангър, Мих. Георгиев.
Всичко що било и умряло, за ного ие важи пито зл изтрит мипгър, Ст. Заимов.
мандало ер. иир. (др.-тур. mandal). Дървена или желязна заключалка на врата. Портите им
бяха занлюнеии с Дълга Дървена манДало, К. Константинов. Тежкото желязно мандало
сухо щ/рикио е вратата ио килията ми се отвора. Ни прага застана ииенисщ шашка/ стар¬
ши стражар, Емил Мднов.
изпдзхСезм несв. Диал. Размахвам бавно. В същност той е полкови егоист, колното и Хри¬
стос, колното бесkл необикновени личност. . , която живей ие зл до си млидихорл само
краката зл уДоволствио па оная. наето съществувание е иαй-еъпuюmо иепотробиост, Пснчо
Славейков, мзнддхйрдм сс възвр. Подир при часа се показаха из ороховения път с оеом
зийии, провесена по четири иа Двата ноия, иа които главипо с Дългите клопиалс уши со мли-
дихораха поД хълбоците иа нонето, Ц. Гинчев.
мандня1 ж, Диил, Кучо. Млидии лият. Дъреари вървят, / Родипи Дружни Рида викиот: I „Спина
ми. стана, гилеил Радо! Ндр. псссн.
мандия2 ж, остар,	(μανδίας), Мантия. Веенкепо сноци тука еахрлисблτ дровиото продинае
к блогонсисо пи церковиото правило, вси са облечени с ряса, и покрита главипо им с епано-
налимлбни, и цоркобиито служители веичнипо с млпдна, и никой ио можо До стои ни пра¬
вилото боз приличните иа чинът му оДеяния. Неофит Рилски.
мандрагдра ж. нииж, (гр. μανδραγόρας), Тропическо растение, на което приписвали чудодейни
свойства. Мимонтово Дърво. , .жои-шои, моидuлгаuα а още миого забележителни растения
могат ди се изброят. Ст. Драганов. А когато Еви ео събуди, Сатаноол й поДиде алабастър
със сок от камион и сомоил ош маиДрогори. Н. Райнов.
мандрагоров прил. нииж. Който е от иандрзгоез. Тя поглоДа с длли челото му, ноото гореше,
а иа гърДате положи малки кръстообразни аноии от манДрагороб корен.. Ст. Загорчите.
мандратбсвам несв. диал. Клатя, въртя. Вадих се проДи три година, пи фотогрифанът тини ми
въртя главата, токи мо нара Да со муся и рулс. тини мо манДро/осво, щото нога излязох
ио каДро, паной ме ио позил! Ив. Вдзов.
мандрар м. Даил. Стопанин нд мандра. Едному миндрирю пеДостинило зuмаβuто До изхрани
своите оечире, ти зол да им коло ош стадото си. Ан. Н. Хаджотло'
мандрувам иоее. Диол. Пасд и доя овцс нд мандра. Цяло село се струпа, когато завикаха мий-
стρииτо от покриел. сума дара ее развяха като ии сеитба. Нямаше го само дядо Гонно.
Бяха Дигиола овците някъде по Воелецл Ди мандру/ат. Ст. Ц. Даскалов.
мЯнс ж. Даал, Мамо, мале. Аини — Свърших си я [роклята] млио. Ти я виж? Злата. А! какви
хубавички! Колко Добро пи спои! Д. Войников.
мане1 ср. даал. Празна работа. Знам, че туй е глупост цяла, I дим а вятър а мапе: / ио вроди:
поне журнали 1 зарад мои що спомоне, Ив. Вдзов.
манО2 ср. — вж. мадне. А и.янои още, по модата вота. 1 братувит с Иемопи к поят минети.
Ив. Вдзов.
маннца1 ж. Диал, Калугерка. Но из ее чудя и мия; I какви минаца що бъдеш, / клнви молитва
ще пееш. ! каква мотлии ще струваш 1 пра твойто ситно ходоио. 1 ... / пра тия хубост
и снопост? Ц. Церковски. Но ставащ, мила, ио бива / млади маиацо До ходиш; / смошио
е, черно да носиш, I грошно е поклон ди правиш. Ц. Церковски.
маница2 ж. Диол. Патица. Гайда, навали. свирна, кеманопи паснаха е ушито иа Пощата, о проД
очите му какви ие щеш маници и камилчото ео злмсτохα. Ст. Заимов.
манйчен, -чна, -чно, прал, диол, Мъничък. Козлоплпи се мушат със своите машинни иoмчоmα
а лазиш по скалите. като същи Дяволнепа, Л. Кдрдвелов.
248

маранлмв
манйшкИ прил. диал, Калугерски, монашески. — Добре ми дошла, Марийко, , - / от близо да
то поглеДам, / поглеДам, да се порадвам!на черни дрехи манишки. Ц. Церковски.
маилихТра ж. остар. (ог нем. собс.).Вид бойна пушка в българската войска. Аз вперих поглед
в пушките им — те бяха манлихъри, значи „наши“. Π. К. Яворов.
манна ж, рядко. (твр.). Според библейското предание — храна, ноято бог пущал от небето за
евреите. Няма дарби, които падат като манна от небето. Г. Димитров.
мановТнит ср. книж, остар. (руски, маиовение). Махване, жест, знак. Умрял е вече и оня, койта
по една мановение разклащате, бутате и създаваше Държава, Ив. Вазов. И с одно изрази¬
телно мановение (ишарът), като дадо на Марка да разбере. чо тряба да ся спре на туй място,
той слезе. Π. Р. Славейков. Но ний мислим, чо тия чужденци под мановониото на во-
ликий император все пак произвеДоха. - - одно голямо безкрайно сътресение в руский народ
Ив. Вазов.
мансаииля ж, книж, рядко. (мсп. manzanilla). Вид вино. За вечеря и Дума не можеше да става.
ию всо пак с остатъците от надницата можете да со направи кооперация за нова бутилка
мансаниля. Д. Димов.
мантел м., манттла ж, и мантело ср, книж. (лат. mantellum). Пелерина, мантия. На ста¬
реца в ръцете издъхна момъка; той! обви го в своя мантел, на коня го намести. / привърза
га и тръгна от замъка злочести. Пенчо Славейков. В облеклото на жените преобладаваха
тъмни цветово, - - Само учителката межДу пях беше облечена в бяло. но и тя беше стег¬
ната във висока яка и Дълги ръкави. с мантъла до над колената от сuвоиuнкава коприна.
Д. Талев. А в същото време към Кацарида са приближавате один високоснажон человек пад
черно мантъло и с шапка, каквато обикновено носят италианските разбойници. Π. Р. Сла¬
вейков.
мавтйля ж, книж, астар, (мсп. mantilia). Късо женско наметало. Гезид. възхитен от раДоит-
изтърси мантилята на царицата и хвърли на земята сичките Други скъпоценни камъни.
Н. Михайловски. Управителите на фабриките поднесоха на Маргарита и на придворните
гаспажи пояси и мантили копринии и многоцветни, Н. Михайловски.
мапук м. диал, (алб. manuk). Господар, човек. ИзъДнаж откъм атпазар се зададе младата
учителка и редом с нея тримата мъже. ЕДин калфа там. - . опули очи. . . подочи с глава: —
Шшшт. . - скивай. манук. - . Ща гура насам. Д. Талсв.
нара1 ж. диал. (чуж.)-Стара овца. Имаха и свои овце, но всяка пролет събираха мар“ (стари
овце). Й. Йовков.
мара8 — вж. маара. В една от тези мари в скалите. . . започна троглодитското съществува¬
ние на Бурханлара. П. Славинскм.
мараба неизм, разг. (от ар.-тур. merhaba). Здравей, добър ден! Борис го позДрави високомерно
и малко подиграватолно с коларското „мараба", като му подаде ръката си, Гатю отговори
„мараба" и се изправи до будката, К. Калчев. — Мараба, госпоДин Ефремов! Няма ли да
изпиете с нас один пелин! М. Грубтшлиева.
мараз м. разг. (ар.-тур. maraz). Болест. Като со запролети. каквито бяха [овцете] слаби, хвана
ги мараз и измряха до една, Й. Йовков. Калугерите светят вода, с която ръсят овцете,
да но ги гази сипаницата и Други марази, 3. Стоянов.
мараза ж. диал. (ар.-тур. muaraza). Разпра, свада. И заразправя баба Кита стари вражди межДу
Коля — Герчова баща — и неин Гънка; заразправя стари марази за старо воДенично колело,
що за зло реката довлякла — за зло, за омразила. Ц. Церковски. Да поиска още пет-тест
декара? Няма да даде Петко, Половин леха няма да му дадо, само Дето що Дигат нови
кавги и марази. Г. Караславов.
марамй — вж. махрама. Милка смени моминската си забрадка с бяла копринена марама.
К. Петканов. Пристигнаха майки с пеленачета на ръце, млаДи булки с бели, дълги марами
и мъже, К. Петканов.
мара^тоз м. диал. (ит.-тур. marangoz). 1. Дървортзбар. Те и Двамата марангози, дето са Дошли
да правят резба в натата черква, са добри българи. Д. Марчевскн. 2. Дърворезба. Отдясно
бете вратата, половината от стъкло, половината от дъска, изработена марангоз. Ив. Вазов,
марангозлня прил, неизм, диал. Който е с дърворезба. Стая на еснафа при черквата, Миндъри,
застлани с губери. Маса пред миндърите, Врата ниска- но марангозлия, с жълти гвоздеи,
води на Дясно, Р. Стоянов. Предприемчивите горскокосовчани що престроят своите „адаи“
и чардаци с -.марангозлии“ греди и трапузани според вкуса на днешното време, 3. Срсбров.
мараигозчмлЬк м. астар, Дърворезбарство. Горцогоство Парма. . - Главний град Парма с добра
Академия за зографлък и марангозчилък. Г. Икономов.
мараигбсаи прил. остар. Който т с художествено изрязани дървени части. Тогавашният меркез. - .
с марангосан таван - - . сега са парадните стълби, що воДят в горния отаж на княжеския
дворец. СТо. Заимов.
маран1лйв прил, рядко. В който има мараня. Слънцето светло залезе. . . възДухът. маранлив до
преди малко, разхлаби ся и вечерникът тихо повява. Π. Р. Славейков.
249

марганец
марганец м. хим. остар. (рус. марганец). Метал манган. Към вшорати група се отнасят ме¬
талите. които- . - лесно се съединяват с кислородът. - . Към втората група принадлежат
. . .колай, марга/ец, сюрми. И. Н. Гюзелев. Марганeи, нахожда ся симо прекисъл. - . той
е черен н ако го нагреем, дива един газ, нейτо ся нарича кнслороД. Д. Мутев.
маргар и маргарец м. диал. (гр. μάρχαρος). Маргарит. Той видя, че Маргарита има руса коса,
кожа бяло кито сняг, уста малки н чарующи- в които се виждате реД ош маргари, когато
цирнцити се зисмееше. Н. МихаИловскя. Кога се засмее, показват се в Дво реда опне сит¬
ни н бели к/шо бял марг/рец зъби. Т. Г. Влайков.	'
маргатар м. днал. Маргарит. Росата, още лежало по тревата н блестяла кашо еДър маргашар-
Л. Каравелов.
марда ж. разг. (тур. marda). Изостанала негодна стока. — Амчи то пе е басма кн. паяджн. . .
— Ти само мардата пи Даваш. — Марда ли — обаждаше се той, — англики/ска стока,
фронцузойска. Ст. Чилиигирон. Ти к/кеито марди и Ди били шия стоки — /атиme търговци
н немарят зо тови. Летоструй.
мардялък м. днил. (от тур.). Отпадък. Замини н покрий насапиτe. кожи нм колкото имот мар-
дилък. дроб. черви. ноналu- /ека ги съберат в един-Дво коша Ал. Константинов.
марец м. днил. Топло еяия с мед. — Тате, стоплила съм ти топло ви/о с меД. . - Ела си сръбни
малко от мареца, че Ди дойдеш /и себе си. К. Петкано·.
марйда ж. днал. (гр. μαρίδα). Вид дребна рибя. Н/й-голяма от рибите е китът (ф/лена); и
най-милки си м/рнДнте. Π. Р. Славейков.
маринарин и маринер м. книж. остар. (от ит. marinaio). Моряк. Толкова безпамятен ся пениза,
щото заброен строгите заповеди по адмирала си. предиДе кърмата ти ръцете на еди/
прост миринири/, н отиде н шой Ди спи. П. Кясимяв. Там върху морето намериха пътя
иа едпо голямо дърво . - . Но м/рцнерцше тови ся видя к/шо зн/к по недалечно суша.
П. Кисимов.
мяриф^т — нж. мурафет. Зноят сал да ми си одумвот, че тъй тряб/ло, че инак трябило.
Учение аз думам то. дешо знай Да изводи някой марифеш, че със него порн Ди спечели. Д. Вой-
ИЯkOB.
марифетлйя— еж. мурафетлия. Б. Стойно (р/зсъдителш)). Момичето е младичко, хуба¬
вичко. прнлично и — речи, че е^шчко в града /и — неговото тъкме/ие, неговата премяна я
/яма у никоя — м/рифетлия й шя. Д. Войнико·.
мармародно пиреч. диал. (чуж.). Неясно, замъглено. — Човек малко нещо ди се замисли н ще сн
изкара очите! — Ами ако очите му гледат юирмиродне, тогава кой ще му е крив. К. Пет¬
кано·.
мартак м. диал- Мертек. Изправи се н размисли къде Ди скрие своите бюлетини, за Ди /е разбере
сн/ му. че през тоя нощ те н двимити са вършили еД/а н същи работи. Реши Ди ги /аере
между мирт/ците /и обори. Т. Харманджиев.
мартйнка ж. остар- (от собс.). Вид стара пушка. И току посягаше ди вземе ту едни. шу друга
от пушките. - - — Марmиини. Силно оружле. Д. Талев. — Де избираш ниша/? — попито
онбошляш и свали мортникото си ош рамото с явно желание ди сн покаже изкуството.
Ив. Вазов.
мартйр м. книж. остар. (гр. μάρτυρας.). Мъченик. Първата зли/и е ехлаждe/цeше. което про¬
излезе между българите н русите. Една връзка, уякчени с толкова века ожид/ния н надежди,
с толкова традиции. . . осветена с мъките /а толкова м/ртирл и с подвиглте ти толкова
герои. Ие. Вазов.
мартирнзйрам тесв. кииж. ост/р. (гр.-фр. martyriser). Измъчвам. Дали съзнаваха, че той от¬
давна е бил такъв н че небитието му сега влиза в пови фаза, или поДозирах/ свирепата не¬
навист, що мартиризираше тоя бедно души Дорн до освобождението Н! Ив. Вазов.
мартиризйра прил. книж. (гр.-фр. martyrise). Измъчен, изтерзан. Еди/ /арапе/ человек въобще
пе/оенжДа врага сн, който го е ударил. Едно мартиризирино сърце — често люби по-силно
своя [враг]. Ив. Вазов.
мартйря иесв. Днил. (гр. μαρτυρώ). СвидетелствувАм, бивам свидетел. Три села водят довия,!
четвърто село м/ртирл. Нар. птстн.
маря иесв. разг. Грижа ст за нещо, тача. Леmоин хоро спреваряш се. махаш с ръце и вървят —
никой не се спира ди погледне ианляналнтe евреи- М/рл ли /.якой за камъните. заседнали
по бреговете па реката'- П. Ю. Тодоров. Н/ б/щи сн ще мязо, няма много за жена н за
къщи ди мори. П. Ю. Тодоров.
масакър м. книж. остир. (фр. massacre). Съкращение. Прати мн Под игото, също н Борислав,
зо да направя тови масакри в пего. Ин. Вазов.
масал-кетабъ м. разг. (ар.-тур. masal-kitabi). Книга с приказки. Та мойто спнса/не ие е ка¬
лендар или мисал-кет/бъ! Това е сериозно спнса/не. Ив. Вазов.
250

матруша
яиасарТ ср. -остар. (от ар.-тур. muhasara). Обсада. Едно време. продължи Бекир баба. като ни
взе -московецът] на масаре на Батин, чо като изядохме всичко, и конете, като Довършиха
храната- хванаха да си ядат фашкиите, а нио - ядяхме конете. Ц. Гинчев.
масбата ж·. диал. (ар.-тур. mazbata). Протокол. Приличаше на одна масбата, на която стотина
селяни са уДарили пръстите си. Ив. Вазов.
маслаат м маслахат м. диал. (ар.-тур. maslahat). Работа, дело. Такава картина ще смае всич¬
ките европейци, Може би само кюрДите ще се подсмиват под мустак и що си шептят:
..Голям мaилаaт! Ами ний да им преДставим как колим арменците!“ Ал. Константинов. —
Ах. но знаеш, братко, аз си открих нов приятел. . . Тай си трампй калпакът и тоягата с
моят фес, и това ти о всичкий маслахат. Св. Мнларов.
■мас.лак м. диал. (тур. maslak). Басейн. Още при устието на ЗанДана тия води се разДеляха с
открит маслак на Две. Ст. Чилингиров.
мастакйя ж. остар. (от гр.-тур, masteki). Мастика. А самси соДнал сред къщи, разположил со,
турил на среща си пълното шише с мастакйя, и пио ли не пие за бог да прости, Ил. Блъсков.
мастерска ж. книж. остар. (от рус. мастерская). Ателие, работилница. Но за Да се получи
истинска полза от силните Духом. не е доста само да се четат техните твореш/я, а
и да се изучават; чрез тях да се прониква в Дутата на хуДожника, в маитериката на твор¬
чеството. Пенчо Славейков.
масур м. диал. (ар.-тур. masura). 1. Цсв, тръба. Първата пушка, ловджийско чифте ... нъ хвана
и с Двата масура. 3. Стоянов. Той и дружината му намерили спасение във вира: потопили
се в тъмния вир, Дишали с масури. П. Росен. 2. Цев с прежда за тъкане. Девойчетата хо-
Дъха да навиват масури па фабриките за оДин-Два гроша наДница. К. Константинов. Един
тъче платното, други суче масури. Нар. пословица. 3. Плитка коса. Глодашо двете, а виж¬
Дате само Мария: нъшшшъ лъскави коси, които на Дълги масури стигаха раменете. Ст.
Дичсв. 4. Царевичен кочан със зърната. Като оберем кукуруза, там събираме седянка, та
белим масурите и отводът тогава гърми от смях и nеип“. Т. Г. Влайков.
■матанея ст несв. диал. Мътя се, въртя ст в ума; назрявам. Аз искам да ти пошепна нещо на ухато,
Мооре, шшошо се матанее отдавна у мене. Шнлср (превод).
матара ж, диал. (ар.-тур. matara). Манерка. Чу со бълбукане, някой изпъшка и заъДно с възДит-
ката провесилият со от меДната матара синджир звънко изДрънча. Ст. Снврисв.
матасарйсн- -а, -о, прил, Диал. Приготвен от матасария. Панайотка, облякла китен матасарйен
малаков и копринено Джубе . . . стоеше всред двора упорита и зла. Д. Нсмнров.
матасарИя ж. Диал. (чуж·.) Вид копринен плат, подобен на тафта. Имало още нещо да се свър-
шава с чеиза. От ЦариграД трябвало Да Донесат морава матасария, па и Джамфез за Таша
и Зарафина, Д. Немнров. Хаджи Пени о до πел. - - тъ вървчт из каменистия сокак, Mamaca-
рията шуми и тежките стъпки на мъжа й се отекват чак горе в дъното на уличката.
Д. Нсмнров.
.матема м матнма ж. диал. (гр. μάδημα). Урок; сюжет. В първия [разказ] матомата на разказа
е само зачекната и замъглевъна в рой нищо и никакви фрази. Пенчо Славейков. Чорвони за-
вракулки някакви, ама кой им разбира матъмата, Чудомир. Аз, Да ти кажа ли аз тебе,
тогава се писваше на Дъскичка и, като си изучвахме матимата, остъргвахме дзикuчкаша
и писваше Даскалът Друго. Ил. Блъсков.
матка ж. диал. Корито на река. Речицата. що протичаше край мъгДаня и която Милка мина
по добър Дървен мост, имате брегове гъсто засаДени с върби, Прибрана в матката си. тя
шуртеше с -весел тум. Ив. Вазов.
матор прил, Диал, Стар, възрастен. Человък ся казува млаДоноц, ДоДо стане на сеДем гоДини
. . - мъж до 49; матор да 56. Π. Р. Славейков. ПоД сенчест матор Дъб е съДнал величаво
Крум. Пенчо Славейков. Нягол и Гицата ще стрижат Доилкитъ и женските шилета . . .
Клинката пък . - . ще стриже яловиците, овнито и моторите овце. К. Петканов.
матора ж. Диал. Мотор. Малко е тъмнично, но матората сгасπа. кино няма Да има. С. Чернишев.
матортц м. Диал. Овен за разплод. Па са тръгнали, излели / на връх на Стара планина / и оттам
са си минали / край големите сурии: / сите фанаа по ягне, / а войвоДата матороц. Нар. песен.
матрапйз(н11) м, остар, (пср.-тур. matrapaz). Препродаван, прекупвач. Съвсем Друго биваше
в празничен Ден . - - матрапази и Джамбази, които тичаха като луди па ст^Дите от грижи
и тежък труД-се появиха сега. Й. Йовков. — Бръ ти не мязаш Да си на поп, а на матрапазин!
А. Гуляшкн. Аврамчо Шаматико, матрапазин на стари кокотки, петли- пилци, яйца и разни
виДово кожи. Н. п. Филипов.
матруша ж. (тур. matruş). На матруша Диал. На пух и прах.—Оттука ний заповяДваме на
цялата Долина. - . нека само съ покажат тираните: на матруша ще ги направим!
Ив. Вазов.
251

мауна
мауна ж. диал. (ар.-тур' mauna). Голяма лодка. Вее измисля рлзии модели иа крайцери. яхти.
млуни, гомаа. С. Чернишсв. В пристанищото влизаше дълги олющено млуно. натоварена
с дърва. и бавио со насочваше към коя. П. Божинов.
мафаза ж. Диол. (др.-тур. mahfaza). Кутия за скъпоценности и др. Продадох стария елхлт
заеДио с мафизити, Мих. Георгиев.
махалелйя м, диил. (др.-тур' mahalleli). Съсед, съмахленсц. Михилолиито ии конака се разтичаха.
ризшиблхл Дворове Ди мотат, улица До чистят. Ст. Заимов.
махана н махна ж. иир. (от пср.-тур. behane). Недостатък. А Сτаси си му думаше: / „До три
со мохии Гроздоии: / едната махил — грозил е. I втората михии — михлити. / шрен.яти —
доца ио глоДо. Нар. посен. Кой та зиле какво правиш там [по кръчмите], пък еи зел иа млл-
Дито, иа ^ия махил ди намираш. Ил. Блъсков. И събират се сиромаси по мохиии. по мег-
Дини — оДумвап со. Едни ни цар хвърлят млхлил. други ии министри. Ц. Церковски.
махзЯр м. остор. (ар.-тур. mahzar). Писмена молба от населението до върховната власт. Прос-
ταицк трябваше До чакат отговор ии тохиипо михзири, Д. Талев. Тайно снърпихл обвиии-
щелои михзлр против Хаели-бея, подпаели от веични турци първенци и гърномина. Ст. Заимов.
махлюл прил. неизм, Даил. (др.-тур. mahlûl). Безстопанствен. Освен тях голямо пространство
зомя било остало пусто и позиселоно, То е било царско, и носело имо михлюл. ош кое
всяка е бил свобоДои Да се ползува, Г. С. Раковски.	.
махмудйя н махмудййка ж, оетир. Вид стара жълтица (от времето на султан Мдхмуд). Иска
пи τоиДирu Ди й купиш или низа млхмудийни, М. Минев. Чичо Вонко, като му целува невя¬
стата ръка. ДиДо й иови махмудйя. Т. Г. Влайков. Всони сипвал с шопа. Кой каквото имал —
едра цорагриДска алтъни, махмудии, ситна рубетл, пеидири. Но броили, пито ио рибош бе¬
лязала, 3' Сребров.
махмуз м. диол. (др.-тур. mahmuz). Шпора. Коремът ни ноия му пущаше кръв от боДовето иа
махмузито му. Ив. Вазов. Еньо удари кончето с млхмузипо, Дръппл сърДито юздите и го
замина без поздрав, Елин Пелин.
махмузлйя прил. неизм, диал. Който носи махмузи, военен. Алеко се ощсщрина от Боеодити,
но ризии млхмузлии херои Дълго вромо а слод щовл го дебиоха по улиците Да се разправяш
с него. Пенчо Славейков.
махмурен, -а, -о, прел. — вж. махмурлия..# ето дойде нов „ихпип“ ии заиграните, Мълчолив —
още махмурои. — той почна ди пие ни тяхната мисо, А. Стрдшимиров. Снощи епииих
съпеп. будои. махмурен· I ти попитах моя майки мащеха, Нар. псссн.
махмурлйя прил. ноизм. иир. (от др.-тур. mahmur). Нензmеезпял още; неразположен след пиянство.
Колнощо пари е прибрал вчера, изпил ги е снощи и сега е махмурлия. Т. Г. Влайков. В отде¬
лението ио вагона остават само млади момци, иоеобраици от Казанлъшко , . , Цяла нощ
са ги клатушкали влаковото, и то и тини со си махмурлии от вчерашиито веселба, Н. Ти-
холов.
махмурлук м, разг, (зр.-тур. mahmurluk). Неразположение при непълно изтрсзнявднс след пиян¬
ство' Той ваДоше сред конлшния Двор малките Длъжници ио цлрщииатл и злпoβядблmо До
им удрят по двойсощ и пощ дряновица по нранища. поножо махмурлукът му изчезваше по-
скоро от /сновете иа нещастниците. Ив. Вззов. Не беше вярно. не изпивал всичкото вино
зл причастието ... ио при махмурлук редовно си сръбвише. В. Андрсев.
махнаджйя м. разг. Човек, който намира махана, недостатък. Колномл стаиа дохождат же-
иехли. а ши се млхилджйс: този бил сиромах, онзи бил со понипивал, Ил. Блъсков.
мЯхов прил, Махово перо рядко,Голямо поро от крилото нд птица. Пред врищата, зотисилл
с крика си още живия орел. Ермич безжалостно снубошо маховите му пора к ги разДаваше
ио моиосите. Ди пропие/от с тях богомилеки книги и житното. Ем. Станев.
махрамй ж, Диол. (др.-тур. mahrama). 1. Тънка кърпа за главаг Жоилти носеше къси сллnлмлuнл
с лисичи кожи и тънко зелена михрама ни главата си. Й. Йовков. Косищи иа главата И беше
покрито с такава михрама. която само лъщеше с ножиище си τлсджииии жицк.Щ. Гинчев.
2. Возба. Стройилша му фигури ■ . , наДмощНощо ии гласа засилваха самоуважението му.
Нека прибавим чериите му пощури с гийтлнлии тозлуца До коленете. с разнообразна иишивнн,
посло — бялата риза с михрама, Дващи олони от каДафо и Джиифоз. Л. Стоянов.
махтаря се иосе. еъзер. даал. Въртя се около нещо; мандахерцам се. Аз и сега го глодим въз въо¬
бражението си, като ходи злмислои из училищ^ная Двор с бавен тожън ход ... и широки
поиталопа, които се махтлроха иа поспалите му крика. Ив. Вазов.
маната ж. даал, (рум. mâciucâ). Тояга с нддебелон топчост край; кривак. — Много ме се ще
Да го рапно веднъж с мичуглтл по напити — низа еДин, като излизаха от кръчмота. Т. Хдр-
манджиев.
машал м. н машалЯ ж. остар, (др.-тур. meşale). Факел, свотилник. Мишиле от нащранеби ме¬
хове горяха наоколо и осветляваха далеко спипа к полето зад пого, Ив. Вззов. Бих го за¬
палил като мошала! Ив, Вазов.
252

меезН&аш
мАшаллА и машалЯ междум- остир. (ар.-тур. maşallah). Брано. Сейме/е бабн Думаха; ! Мотала,
бабо. машала. Нар. песен. Тия [българите] се /идпреворвахи повече ош щурците До оскър¬
бяваш своите eД/оеeрuн- зи Да заслужат някое „машалла*, за ди бъдат добре с господарите
сн. Зл. ЧолаковА.
машикулй ср. кииж. рядко, (фр. mâchicoulis). Балкон пя кула. Една кула с матикуеи се полуза-
шулеа зад дърветата отляво. Ив. Вазов.
мегдан-лък м. днал. (ар.-тур. тney<аanlık).Широкя итзαстроеня място. Пред пего се отвор; празно
пространство, едии безкраен н грозе/ мегданлък. Ив. Вазов.
медениЕ м. Диал. Обредна сватбена пита, намазана с мед. Така кито отсеят, почват nянелне
ош младите моми да месят пряс/о тесто, ош кое опичат пита в жарава.коя зъвит медеиик.
Г. С. Раковски. За меденик сяко става калипа. Нар. пословица.
меджидие ср. и меджидия ж. остир- (от тур. собс.). 1. Турска монета; бива сребърна (бялаХ
на стойност около 20—25 гроша, и златна, ня стойност 100—120 гроша. След като оста¬
виха ни п/нгоря по едпо бяло меджидие, гостите излязох/ пивън. Ин. Вазов. Атн/ос бръкна
в пизеати сн, извади голям/ тежки кесия и ловко пиброн /а брата си пет бели меджлднл.
Д. Талев. Правителството овл/сти Да ся запише в Голямата книга по общия Дълг еД/о коли¬
чество от 4 милиона злоти; меджидлети- Летоструй. 2. Турски орден. СлеД това [Н. Ве¬
личество] благоволл ди ся тигридл Бългирский Екзарх с два орде/а; еДн/ меджндне I клас
по лента ок/че/ и друг Меджидие II клас. Летоструй.
меджйя ж. днал. (от яр.-тур.). Безплатна трудова помощ. Тая година дядо Мишор закъсня с
вършитбата, т/ та Малка Богородици селки меджйя. К. Петканов. Но младини, кога бях
чирак у Хиджисшайкееиτe, еДно лято чорбаджията изенки ни меджйя всичките момци
н моми от махалата ди му жъ/ат. Ивайло Петров.
мтджлйс м. ост/р. (ар.-тур. meclis). Съвет, събрание. Преспо/ският каймокоми/ Джем/л ЕфенДи
свика околийския меджлйс, то само турските членове в меджллс/. Д. Талев. В голямити
одая ти търновското ююmeсарuфсτве се беше събрал целият меджлйс начело с пашоти.
Ст. Дичев.
иедлти. -а, -о, прнл. книж. остар. (рус. медленнмй). Бавен. Нощта бе вече простряла звездното
сн покривало, дълбока тишл/а царуваше - - - която се парушива понякога от меДлет/ня
и монотонен вървеж па някой закъснял пътник с фенер в ръки. Π. Р. Славейков. Вървежът
/а истината е ви/аги медлеи; а пък заблуждението върви с бързи нричнu- Д. Витанов,
иTдлеиня пиреч- В това време под сеоДа /а гарата влизаше медленно еДн/ трет. А. Констан¬
тинов.
медлйн прнл. к/лж. остар. (от рус.). Муден, бавен. В боят ои беше /етрепете/ . . . е сеβemоβа-
нияши н размишленията сн медлйв. Г. Кръстевич.
иедот0че^^. -чна, -чно, прнл. остар- 1. Сладък като мед. А пък стръмните место накичиха с ме-
доточни лозя н овошки. Хр. Г. Данов. Ах! Остави ме да оплача тебе, злочесто момиче,
тебе, която видях преди малко ди просuт... — О. мeдоτечни н златил уста! Π. Р. Славейков.
2. Вж. мед отoиьcпτииmıımeрнммл.ннu,коo и да стансхеа тзбедители и оешподари на елините,
се усилиха н много потруДиха-з/ да паучит прeнааснил н мeеетечиил нм езп^.Ем.Васкядович.
медоточйн паие. к/лж. есmоа- (рус. медс^т^с^'^1^(^1й). Красноречие, слαдkодумеи. Като се научих
зо беагелюбненл трае /а твоята Души - . - твърДе много еъзжелах да влея твое препо-
Добне н Ди се насладя с твоите мeеоmечиеи приказки. Ив. Вазов.
мтдртсТ ср- остир. (ар.-тур. medrese). Турско духовно училище. Той /иераβн много джамии,
нмиретн н меересети, изграДи три знаменити мостове, раздаДе големи суми зи милостиня.
Π. Р. Славейков.	·
медун м. днил. 1. Мъжка мечка. Ще си образувам театрални трупи за сатирични спектакли.
Актьорите ще си м/йму/н. мечки н кучета- . - Представяте ли сн? - . . Рошаво, жалко
ми/енлче пълзи подир еДн/ шшикив медун. А. Гуляшки. 2. прет. Едър, пълен човек. Може
ли т/ка ? Симо еди/ комунист в токов/ зве/о ? И кик ще излезеш та глава с тикне/ медун;
кито Козбоши /dпанмeр? Все едпо кученце тянdнве, еемат/о, Ди излезе, че до комо/Дуеи
слои! А. Гуляшки.
медунйка ж. днал. Пролетно медоносно растенит с пъстри виолетови цветове. По дъбравите
се ееназаха цветовете пи игликата, и е no-се/честнте н влажни мести цъфтихи меДу/ц-
ките. Кр. Григоров. А тук Дъхтеше пи пл/ни/скн и горски цветя- Под храстите срамежливо
поглеждаха меДу/лки, /якъДе все още се жълтееше закъсняла иглика, другаде бях/ нацъф¬
тели къДривн гоаецβeτн- Кр. Григоров.
мтдУиипa ж. Днил. Медена пита. К/то стлг/ем, тн ще мл нацепиш дръвца, и пък аз ще тл мет/и
в пещта едпи юeДу/uuи. Защо ди те ти метни, ти сн добро момче н ще слушаш баби. А. Ка-
раляИчее.
меезймнн — еж. муезин. Ош мн/арето високо / млаД мбезимли ереmани / песен вечер/я, ется.
Π. Р. Славейков.
МЗ

мезат
мезат м. остар. (ар.-тур. mezat). Търг, разпродажба. Аз цялата им стока на мезат що изведа.
Всичко, дето сто изкарали — що изкарам. П. Ю. Тодоров. Г-н врач я принудил да продаде
на мезат путката на мъжа си. Ив. Вазов.
мезлИк, мезлНч м мезлшш — вж. меджлнс. По одно връмъ пристигат и някои от първенците
селски, дето са в мезлика. Т. Г. Влайков. Прuишоява пред съвета на итаръUшuπuтъ, пред·
така наречения „мъзлич“, да поставят тато за мухтарин на горната махала. Т. Г. Влайков.
Тай, - - пред бащата на момичетата и пръд цял мъзлиш докара думата тъй, като че и аз
съм бил намесен в та.я работа. Ц. Гинчев.
мсйму-рин — вж. мемур. Утро онези ще ни искат сметка в училището. Пръд меймурина и пръд
народа що глеДат да ни очернят. П. Ю. Тодоров.
мскам — вж. мака м. Или пък някоя циганка... хванала онова дааро, па като извила оня мъкам,
Мих. Георгиев.	■
мсктрТ ср, разг. (ар.-тур. mekkâre). Подлнзурко, подлец. Владиката и сички негови и пашови
мекерета чорбаджии излизат да посрещнат патата 10 часа Далеч от града. Ил. Блъсков.
Дамян. Нали го знаеш, Наистина излезе думбазко мекере. П. Здравков.
мтктртджИйсk-и прил, диал, Който ст отнася до мексреджия. През деноси бяхме хоДили да возим
брашно за аскер.я, там ния ся срещнахме с едни мекереджийски кола. Ил. Блъсков.
мсктртджНя м. диал. (ар.-тур. mekkâreci). Превозвач на чужди стоки със собствено превозно
средство. Долу под варненските високи стени, дето ся вървеше множество народ и мекере-
джии, еДва сполучи да познае едного пътника, от когото ся научи, че Васил и Други кира¬
джии е проводон да вози с колята си потреби за войската в Силистра. Ил. Блъсков. Други
мекороДжии влекат угрижени военните запаси с постлаите добичета по крепостите.
Ил. Блъсков.
мекИк м. диал, (от тур. mekik). Мекица. Бях истински щастливец. когато мама ме повежДашо
в църква, защото ми преДстояха две уДоволствия: едното беше хорът ... и другото —
мокикът. кайто ме придружавате от църковната порта чак до дома, Д. НСмиров.
мекккчйя м. диал, Мскмчар. ПредаДе им заповодта на бuπбашuята и посъветва: Атанас да отиДо
да со скрие в нейната собствена къща. що се намира да църквата „Свети Атанас“ срещу ме-
кикчията ДяДа Костадина, Ст. Заимов.
мскйиа ж, диал. Плява. Оборите бяха топли и чисти, на животните со приготвяше суха по¬
стилка от овчи тар и мекина. Й. Йовнов. Когато най-посло сламата со прuипеме към плев-
еятa, житото съ събира накуп срод хармана с дървени гребла заеДно с мъкината, за да со отвъо
с лопати или веялка. 3. Срсбров.
мткмш м. диал. Вид дребен явор. Бачо Ранко ни поведе пак по пътя и само слеД няколко крачки
кривнахме вдясно, за да со промъкнем в естествения тунел, който ни отвеДе в лес от най-
различни Дървета и храсти: бръшлян, мъкиш, свинак, Ст. Станчев.
мекян м. диал. (ар.-тур. mekân). Дом,стоnаиство. Избрала съм ти невяста.Тропотанавата Ге¬
рана, - - Каква мъ гледаш ката улав. Добра е момата- И λ^μμτ им е да вашия, П. Росен.
Буланият мъкин: къшла, ниви, ливаДи, пчелини, цялата им стопанства бо на отсрещния риД —
Милев баир. П. Росен.
мел м. Диал, Утайка, насип. Ако ли пък морето работи въз ровкий бряг, тогава частиците, които
мие водата от брегът, малко па малко со утаяват на дъното, и така при бреговете става
мъл (утайка). К. Смирнов. И така дъното на морето не е равно . . . Ниските места на
дъното нио наричаме Дълбоки места; а плоските височини, които малко нещо со показоват
над водата, наричат со мели (насипи), К. Смирнов.
мелайм — вж. мнланм. — Ще ни арестува. не .го глеДайте, чо е мълайм. Ем. Станев.
κτητι^^) и мслязйм(1и0 — вж. мнлязнм. И свещеникът я [главата] заровил с торбата
заедно в присъствието на один мелозомин и на Николча гробарят само, 3. Стоянов. Ей на¬
сочил / тук сабя мелъзимим со превърти и спре—/ и грохне възнак. Пенчо Славейков. Около
170—200 души турци са паднали на панагюрските обкупи, в числото на които имало и двама
трима мелязими и юзбатии, 3. Стоянов.
мТливо ср. диал. Мливо. Една колело дрънкате вътре, на дали имаше мелива и що мелеше — това
не видях. Мих. Георгиев.
мСлочен, -чна, -чно, прил. книж. остар, (рус. мТлочштй). Дребнав. У нас борбата е мелочна,
узка, прикрита, затова е мизерна, затова е срамотна, затава е неоправДаема. Ив. Вазов,
мелтТм м. Диал, (тур. meltem). Лек морски вятър откъм сушата; бриз. Времето беше кишава
и влажно, Духате мелтъмът, в Далечината гърмете глухо морският прибой, П. Втжннов.
Другите начаса изтрезняха от свежия вятър, който излезе така коварен и неуловимо со
бо превърнал в мълтем. То настръхнаха, готови да со борят, На разсъмване мелтъмът спря.
С. Чернишев.
мелхяпров прил.. (от собс.). Мелхиоров куршум, рядко — вид куршум за револвер.
ПреглъДа барабана, из чиито гнезда студено надничаха плоските мълхиорови куршуми, и
сложи револвера под възглавницата, Ем. Станев.
254

м£рам
мембрана и момвранд ж. (лат. membrana и нгр. μεμβράνη), . , . остор, Кожа, пергамент, на който
сс пише. Тоя хриеовул о дълъг повоне от Два с половини аршини, пасли е иа мембрани, на която·
со пишат днес к султанските формипа. Ив. Вдзов. След чудотворната снопа. назначаваме
оДио вехто еелигелио велико рунопсено (ие ио мембрана писано, обаче иа такива хартии,
които со подобие иа .мемвриил'), Неофит Рилски.
мемО ср. остар. (тур. meme). Топчест край на чибук или наргиле. Капо изеоДи момопо ио мар¬
кучи ош устато ск. злболожи се. чо ръклшл му тропореше малко. Ц. Гинчев. Китил Хусу
захапи чибука си. От глииоиото момо към мръсния таван ни затворническата стая со изви-
вишо тънък стълб синкав Дим, Ст. Дичов.
мемелйк м, — вж. меме. Едии изтегнати ио рогозинитл с проточена дълги чибуци, други с кръ¬
стосана крана злллплли добели нохлиблроии момолици с премрежени очи смучат. П. Росен.
мемлекет м, Диал. (др.-тур. memleket). Родина, роден кът. — Ами щогава, какви дяволи търсошо-
по троянският билкин, бре корита? Гдо е мемлекетът mu, где е Пииαгюuumо, но къдо е Тиаси?
извини той, 3' Стоянов. Ги■ябвл Ди ти е миого мъчио зл твоя момлокот ... А на тебе ие пи¬
ли емъчио злСуДин?Й. Йовков. М ем л с к с т-ч орбаджия — управител нд област. Соля-
иииъщ-мtамък извъиредио учтиво ео поклони пи момлокот норблДжиято а ни чист гръцки
префанон литературен език го поздрави. Ст. Заимов.
меморня ж, нииж. остор. (лат. memoria). Памет, спомен. Поело зох до човъркам по умът ек
и по възпоминанията си, и мо.яти момория, която рядко мо е излъгвали. и сега ми остана
вярил, Св. Милдров.
мемур м, осщар, (зр.-тур. memur). Чиновник в турско вроме. От някое време е селото емишо
мюдюр. който унрлвлявиmе селата по целия Жолезнин. Дойдоха с него еДии мемур и До-
сотиио заптие с ниушеп. Д. Талев.
мена ж, пор. 1. Размяна нд едно нешо за друго; замяна. Ди бяха злато ковано I твоето руса
носнии, , . I мени бих сторил мило за Драго / хилиеиα коия. Π. К. Яворов. 2. Размяна на
дарове между годениците при годеж. В това вромо Маuкoβицл отадо Да извини Йовки, ти
както му е родът, Ди даде мони пи гоДежорТте. М. Ягодов. 3. Годеж. По сватба к .мени зо
упохл ио момини мами пик той сварял. П. Ю. Тодоров. 4. Смяната на фазите нд луната'
Пиоглсдлй нога що ея падне коя да о от нотиритях моии ни мосеци, сиреч иоеолуиио. пръва
четвърт, пълнолуние и послеДия четвърт. Летоструй.
мсндйз^) м, оетар, (др.-тур. mühendis). Инженер. Той бе елушол е младини от еДии ерлнлиени
чорбаДжия, НорбоДжИ Млио. кин паша и големци и френска моидизи казвала, че железни¬
цата ие е крий до миие из уещото, Ив. Вдзов.
менекше ср. и меникша ж, диол. (пср.-тур. menekşe). Теменужка. Майната ие τр.сбуеα
да приви Друго, и само До пази дощещо от студ и влижисна . . . Освои пови Ди му Дави до
пие топло от попарена ружа, или от меиокше или слез, Летоструй. Купуват цветя ош всички
маси, . . — Моиuнmи. жълта монанши! Й. Йовков.
менец м. нар. Котел. Като Допълнение ии грозната тъмио нощ. препълпеио с гърмежи, е кучешки
вой, със светкавици и с гръмотевици, иобото, нито из моиоц, изля силеи проливои ДъжД. Ст.
Заимов.
мензивЯр м, Диал, Минзухар. ЕДин оеоиои Ден изникнал жлътий моизсвир, по-хубав от пролетиай-
Др. Манчов.
мснтЯн — вж. минта^ Заптието си наметни меитиил к излозо из дворскито вратня. Ив. Вззов.
В проДължеиие пи три иоща 15 нафта турени Дреха. зоедио със зелените чалми и червеиипо
ментаии, бяха приготвена. Ст. Заимов.
менте ер. Диал. Къса горна дреха боз ръкави. Развяло се е синьото меище, / опънала се боиевреци
боли, К. Христов. Ешо го задави со одии /рао/нании ош Брознишно. В боли нетиuи, с бяло
меншо к боли чорапа. Кр. Григоров.
мон-тошО ср. Даил, (тур. menteşe). Панта на врата или прозорец. КипииДурити Ди е с монтошоти.
райбера, куки. Дръжка к е цинково обшивка. Чудомир.
менял м. нииж, оетир, (рус. меняла). Рдзменвзч на пари; сарафин. Те гледит злитощо. То блести
пиненопо по Дрохите. шиите, нетните, косато, то со трупи по сергиите ио златарите, по
се лоо по млеипо ии моналито, А. Дончев.
менялен, -лна, -лно, прил. осщар. (рус. меняльнмй). Който служи за размяна. Българите . , ,
ноещо тини радосщио посрещнаха освобожДениото ск, зилохл и да го използуващ, като се
иафьрл.яхи еъе всовъзможии користни спекулации. Нαаn/аиuхл се особено миого „мои.я.лиа
лавки“, Ив. Вазов'
мерЯм м. даал, (зр.-тур. meram). Жслдние, намерение, цел. Понякога Поино зαеmиесшо бащи си да
го Даде ии мосторо, до ие бил останал без зииият; по меромът му беше ие до учи злио.яп, о
само До ео изщъτио водниж от баща ск. Ил. Блъсков. И щика, нае имаме еечо цяла влтаго
тинвиз Делители, които поД продлог зо сеъДииеиие „плетат свяной сво.ящо кошница“ , . .
това е по есиннейщ мерим иа съединението им. Π. Р. Славейков.
255

мерам^т
мерамет м- диал. (яр.-тур. meramet). Поправка, ремонт. Ний оставяме своята собствени черга.
нелmо им/ пужДи от голям юeаиюeш, н се шdДnаeβapям^e едни през други ди кърпим чуждите
Дупки. Ин. Вазов.
итрденеи м. Днил. (пер.-тур. merdiven). Подвижна стълба. Свето е мерДеве/; еД/н се к/чуват,
Други сляе/ш. Нар. пословица.
мерджан м. есmаа. (яр.-тур. mercan). Корал. И Страшимир отми/и с жена сн, ти която забрад¬
ката бе обсипани с връви сити; мер/ж/ии н бисери. Ив, Вазов. Перо със злаше/ в/рок треп¬
теше по главите Н, /и гушата й имаше гердаи ош илен мер/жин, /и ръцете й Дръ/чиха грнв/н.
Й. Йовков.
мерТтски прнл. Днил. (от тур. meret). Проклет. Протестите на МлаДен н особено меретските
му дописки го турнаха пи тясно. Т. Г. Влайков. Знаеше той добре, какво е пописал н нанее
е изброил Трайко в опя меретски протокол- Т. Г. Вляйкое.
меретщщна ж. Днал- (от тур. meret). Проклетия. Той беше пораснал; той беше зихеа/ие Да те
познава кашо /ис сиромаси, гнче лл го /е зинем чнн сит е . . . Пък же/и му? Тя меретщн-
наши вече не знаеше как Да се нуреuсβа. Ил. Бльсков.
мерТшки — еж. меретски^. — Абе ти з/що /е пиеш яйце? — Пих, ама /е помага- Що яйца съм
изпил! С жената До развод стигнахме зн тези мерешки яйца. А. Каралийчев.
мтрйя ж. днал. (ар.-тур. mera). Пасище за общо ползване. Засвири Длмо кавала / по едри/епски
мерля; / дочули си го две юди / във каеаuльтка кория- К. Христов. Нн времето симоДивише
се въдеха много н се мотнха из /атeнскαmα мерля. Г. Краен.
меркез м. днил. (яр.-тур. merkez). Главно управление. В същита нощ телеграми се е/Дох/ до
всичките коймокоми ... ди хвии/ш пеназαниτe лица н набързо Да ги изпроводят до ннмае-
инки /а Софийския меркез. Ст. Заимов. Тогавашният меркез . - - с мара/геса/ таван - - .
сега са парадните стълби, що воДят в горния етиж по княжеския дворец- Ст. Заимов.
мтрмТр тир- (гр.-тур. mermer). 1 м. Мрамор. Пътечката До вхоДи по къщата, еесmлано с плоски
кръгли камъчета от чист мермер,убиваше винаги изметена. А. Христофоров. 2. прил. нейзм.
Мраморен. Ще стопа з/р/п по-аaие, / ще прегна руси биволи, / юeαюeα кимъте ди карам,
та пътя ди сн постеля / от Марийкл/ц $о дома- Нар. песен.
мермертн, -а, -о, прил. пир. Мраморен. Анку стоеше неподвижно поД нлепоτuл орех като мер-
хгерета сшншуя, к/то сн беше турило Дес/ля показалец пръст ти Долната уста. Ц. Гинчев.
меропс м. исmоа. (гр. μέροψ). Зависим селянин; парик. Но площаДа преД кръчм/ш/ гъмжах/
соноеници . . . отроци, меропси, ратаи. Ив. Вазов.
мертебе ср- Днил- (ар.-тур. mertebe). Сттпен, положение. Не падпа Духом, те се покри с тог/ша
/а „висшите съображения“ н пе стигна До туй мертебе да ннжe: „и бе брате, омръзна ни
есе в опозиция ди бъДем“. А. Константинов.
мерулка ж. Днал. Съд с определен грамаж зя питиета. Той я [ракията] пиеше скришом по кръч¬
мите в голямо мерулка. Ив. Вазов. В дъното До стола, Дето бяхн мерулкише н чашите пи
кръчм/ря, Геаолеюее - - - разгърДе/ държеше тякакео сн реч. Ив. Вазов.
мерхабй—еж. м а р я б а. Отгеето ди минеше, секн му ставаше ти крика, сек; го считаше зо гордост,
ико той ериeюитe Ди отговори та неговото „юeахиби“- 3. Стоянов.
иерхАиет м. днал- (яр.-тур. merhamet). Милосърдие, състрадание, милост. Неговият турски
юeахамeш стоеше по-горе от сяка официална заповед. 3. Стоянов. Колкото н Да е серт,
неенето н ди е ки/к. все ще има юeaхамeп. все н ои ще е патил по нещо. Мих. Георгиев. Ако
виДиш. че /е върви добре, ще ми пратиш хабер или сима ще дойДеш Да ми кажеш- Ама Дино
Аллах /е ви лиши от мeахaюemн си. Д. Талев. Той пидпа н изеики; „Аман! мeахaюeп'“
Ив. Вазов.
мерхаиетлйк м. Диал. (ар.-тур. merhametlik). Състрадателност, щедрост. Че турчинът особено
когато е разположен, когато тържествува. юeрхамemеикьm му се проявява в тий-внсока
степен. 3. Стоянов. И циганите не паДах/ по-Долу в юeахамeτлнкъш- За тях ... .за горДост
го считаха, като им се молях ди м/ /охранят. 3. Стоянов.
мерцАя песв. кииж. (рус. мерцать). Блещукам, мъждукам. В сърце ми възторгът та вечнаши
млаДост н / утеха мерц/е пад мойше мечти. Н. Лилиев.
месал м. тор- (лят.-гр. μεσσάλι)- 1. Грубо платно, с което увиват хляб, бохча. Нощовнте им. как
Сийке, от две гоДини неизтърготи, месалите им загорели от тесто н хвърлени в еДто кюше
н отгоре им кошк/ти спн- Чудомир. По обезличените н буаeπлсаеu гробове си сложени пъстри
, месали хляб н колиеи. Елин Пелин. Всяка же/и тосеше в ръки покрита с месил пити или
битици. Б. Несторов. 2. Кърпа от грубо платно. ВлиДевита сестри — Петя стоеше с иеу-
сτаашuмесm пред отчаяните жени; тя приличаше пи Амазонко. Но главата й ся развя¬
ваше червеи месал- В. Друмтв.
мтсалийнец м. лстор. Член на средновековна християнска секта. — Пъпа сн глеДа цял дет дву-
бож/икът н месиллипец^^ — з/елка той- Ст. Затярчяняв.
месалля тареч. дл/л. (ар.-тур. meselâ). Например. Е, зер приво Да сн говорим. Ди мн вземе някой
Детето н до го пdпаиен, юeсаллл. глеуанπ. нз ще бъди по-лошив и ош бясно куче. Ц. Гинчтн.
256

мехлЬ
мТссчи^ ж. диал. Месечна заплата. — Той иска ограничението й [на конституцията], как да
ти кажа . - . намаляване правата на народа. — А намаляването на твоята месечина иска
ли? Ив. Вазов. Нашият Депутат, ката отива да моли за някого, прави условие: „Първите
тъст месечина мои. останалите твои!“ Ив. Вазов.
месечиııа- ж. Хваща ме месечината Диал,— Прихващат мт, разбтснувам ст. — Ами чо по
такова време на лов ходи ли со ? Първица ли “Дете в балкона. та му не знаътъ кога го хваща
месечината! Ив. Вазов.
мтсйтин м. диал. (гр. μεσίτης), 1. Посредник на търговци м др. Този человек тя завежДа при
комарДжиите, с които е той споразумя)! и на които е моситин, Π. Р. Славейков. КонДо на¬
ново се втурвате да търгува . . - С него ходеха мъсити народени от Акиф ходжа, вършеха
му добра работа и пълнеха къмъра му с пари, Д. Немнров. 2. Лице, което води пациенти
на лекар. — Ще ти со бъркам, чо не разбираш. Зелен си още, Аз с народа общувам — хъ, су¬
мата и вромо. — Като месимин на доктор Атанасов, нали ? — Нъ като меситин, а като
приятел на нашия селянин. П. Спасов.
мтсншш мн. нар. Дните от Коледа до месни заговезни. На Бабин-Ден, какта му е адета, събраха
се роднини и комтие у стринини Венковичини . - - Весело и безгрижно со заръДиха за Тинко
и месπuцuто. Т. Г. Влайков. Между туй мъипuцuте бяха настанали и князът си мислете,
че имате много да ся весели, като щешо да ходи по балове, преДрешен и непознат от никого.
Кр. Пишурка.
мСстеви, мйстовн и м&тьовт мн, диал. (от ар.-тур. mest). Кожени лапчуни. ХаДжията о по бели
' гащи. с жълти местъви на крака, наметнат е с ветх кожух. подплатен с лисичи кожи,
Ст. Заимов. На краката му. наместо прилегнали добро щефалки. жълти мъстови, в ръката
му наместо тънко бастунче, дълга Дорвишка тояга. Ст. Заимов. Шие абяии чорапи, меиmъове,
терлици. Ив. Вазов.
металйк м, диал. (гр.-тур. metelik). Монета от 10 пари. Тук но е за двата металика, а за човеш¬
кото право! — натъртва баща ми, К. nOTHa^e.
метан м. м мстанис ср, нар. (гр. μετάνοια). Поклон. Благоговейно и с пеикрuвапа вълнение мъжо
и жени струваха дълбоки мотани, кръстеха се и дигаха очи към тая чуден образ, който
извираше из глъбините на собствените им души. Й. Йовков. Марийка бъз да чака повече,
отиДе в дъното на воденицата, постла за себе си и за баща си, стори няколко метания. тър-
кули се на козечето и заспа завчас, като всяка безгрижна душа, Ив. Вазов.
мстерба ж. диал, (тур.) Бой, разправия. Ама ти много се но мъркай, дордо мине метърбата.
Че разправят, - . Дека о минал Гено Върбанов, плен и пожар е било, И кого е хванал, не му
е простил, Т. Харманджиев.
мстерйз м. диал. (пер.-тур. metris). 1. Окоп. И възликувал РамаДан бег: посрещнал той султан¬
ските войски, пръснал по цели Родопи шатри и метеризи и забил по Ахъчелобийските вър-
хища чужди знамена. А. Страшимиров. · Тия две урви, които притискат ръката и пътя,
са два uиполuникu моториза, За избягвано не може нито да со мисли. Ив. Вазов. 2. Бойница.
Способните да Държат оръжие мъжо пък заеха място край дуварите, през които откриха
метеризи — дупки за пушките, Г. Караиванов. 3. Засада. Скокна стремително та дръпна
изпод възглавниците два пищова с по две цеви, тури ся на мътерис и повика: — Кучо, издаДо
ме а! Π. Р. Славейков.
мСткнй прил. книж. остар. (рус. меткий). Сполучлив, точти- верен. „Китайското стихотворе¬
ние“ ще влезе в III книжка, То блещи с мъткий колор на Среднята империя и диша с манДа-
ринско спокойствие. Ив. Вазов.
метлТя πоив. диал, Работя бързо, отхвърлям работа. Кога грабнеше вилата на хармана — вятър,
вятър! — тъй метлееше, Т. Г. Влайков.
мттлйсам ст св, възвр, диал. Махна ст, пръждосам ст. — Нямам пари, метлосай се оттука! К. Пст-
катов.
мбтяа св, - - диал. Пометна, абортирам. При един храсталак, настрана от пътя, одна жена
беше метнала, тя с изкривена от страДания лице простираше ръце към минувачите, Ив.
Вазов.
метовяня· м. истор. (от гр.). Манастирски човтк. Нито сме парици и отроци, нито манастир¬
ски люде, метовяне, дето ги викат. Ст. Загорчинов
метрельоза — вж. мнтральоза. Аз се кланям пред твоите бростави и черешови топове, . .
отколкота страшните. но чужД“ крупове и метрельази. 3. Стоянов.
мтхктмб ср, астар. (ар.-тур. mahkeme). Турско съдилище. МежДу това братята и майките на
нашите българи трепоха се по цели дни, да ходят от една турска мехкеме да друго, и да¬
ваха безбройни арзухали, та молеха да ни разгледат работите и да решат честта ни,
Св. Мнларов. Съдебната зала, дето берковската ТемиДа раздаваше правосъдие, беше одна
гола и бодна стаичка в конака, служила по-рана за турско мехкомо. Ив. Вазов.
мтхлб ср, диал. (от ар.-тур.) Домат. В нашия двор майка беше посадила лук, мъхлъ и меруДия,
чо трябвате къща да храни, П. Спасов.
t7 Речник на редки, остарели и диалектни думи
257

мехюр
мехюр — вж. мюхюр. ЧорбаДжилар, моймурсни ви вани Ди ск удлрищо мохюрито и до си
взоме сбогом с еос. П. Ю. Тодоров. Всеки, каквото му е Дадено иа ръка. да го приготви, . .
Конданити к мохюрито да ги вземнипе. П. Ю. Тодоров.
мочОт и менят м, и ж, Диол. (др.-тур. mesçit). Джамия. В иего се отличаваха вече, оевои мене-
тът с маиорощо си, и Дво-тра още по-висока къщи. Ив. Вззов. Нио вървяхме из одии друг
нопозиит меио път. , .към оДио непознато село, турено, защото виждах пискащи му монош.
Ив. Вазов. Тито ти отадо е монети. Ще измоли ходжата Ди прочете едни молитва
зл здраве. Вл. Полянов.
мсшДва ж. иир, 1. Участие, намеса. — Аз нямам мошивл в панинъв хлйдутлун. . , с иенинва
хийдуца. Т. Харманджиев. 2. Смесица. Вашият озин е одии мошави от български к молдо-
влиени Думи. Ив. Вазов.
мсшй1 ср, Умзл. от мя х. И из еиимлм тежко имлие,/земи ма, Радо. зоми ми лудо: / от мишки
мошо пълно с сирено. Нар. песен. Можду заДнето му [на кенгуруто] крана ся намира мешо.
в коещо дръжи mеициmе си докле иосниоτ. Летоструй.
мошО* ср. Даил. (тур. meşe). Дъб. Настрана от затрупаните с мокри черна земя купища, къ-
Дощо плоят млиДи мошети, бъгсищαриτо са изплели от жилави шумните клони ниски ко¬
либа. 3' Сробров. Зи щази работи щеше До е достатъчно. ако се употребеше еДин обин-
■	повеи вал. папривон от яко Дърво нито от мошо или бук, Летоструй.
исшепйк и мешелкк м. Диил. (тур. meşelik). Дъбова гора. Теза, що иямлли мандра, епаилли
еъглищлри. Плъпнали и? иошелкците иа „Попенаци" к иаврлтили вършото им озгм.иа
Н. Хайтов. Ощ от/ъдилта стрлио бързо се възправяха висока склонове, обрасли с мошелйк,
и гобрак, М. Яворски Народихме ео поД Юморовл поляни, . , Стоим току До Долнииит.
а отсреща през гъстия мошолън иДо оДии тропощ. нищо ие зилм конео еи. П. Росен.
мсшйн м, (тур. meşin). Обработена кожа, обикновено овча. От колоието надолу иозете при¬
тиснаха тосии гащи.. , иа коищо долиито краища пощъвахи в моки чизми от жълт мошин.
Ив. Вззов. Ний-иипреД се хвърляше в очцкъсото му кожухче без ръкави, иипъстргио със
золони и червени ширни от мешии, Й. Йовков.
мсшйна ж, Диил. Кожен мях. Длдохл им хляб изпочои преди многи Дис. . , и мошинище, в които
им сипаха βииoma, бяха вохта и кръшна. Кр. Пишуека.
мешлипа ж, диал. Корем, мях. Сърмен колаи иа голи мошлено, I дви мин/юши ио ноляви уши.
Нар. песен'	’
мздд — вж. мъзда. Когато ечеше оия сщришон глас к ному ео струваше, не нобосио мзди
очаква Търново и българския нороД злриДа грохи ии Йоана Александри, бошо му всичко сеиа
преД онипо: знаеше що да стори и какво да кижо, Ст. Ззноечинов. Ни моста стрииетву-
еащи калугера . , , виняха високо гражДинсте в стрлшии грехове и наричаха вирвирато ио-
бесио мздо. Ст. Загорчинов. Източник. що по еокви, вечно жив. I ии мощ. ни дух, ни боД-
роет и ии воля I бог щеДрий даДе моно в любовта. I коя боз спир пролива из Душата, / коя
все Дава жертвате. ио смята I и нивга никакви ио търси мзди, К. Всличков.
мивлок м. Диил. Умивалник. Излязох из по оДио вроме пи отводи До умия ияной съД ио мевлени.
Т. Г. Влайков.
миджйя — вж. меджия. — Е. тази меДжия зл кого е сега!—низа Алекси. нито ео смоошо.
Й. Йовков.
мидинетка ж. нииж, (фр. midinette). Продавачка. Вън, До светналата вращо, епоохл любопитно
и плахо малка маДанощнл, омбуллитиа проДавачка, оставила колцлщл еи наблизо, и хлапак
с бочерии вестници. К. Константинов.
мижо м. Диол. (от тур.) Вуйчо. Бях към вашата махали. па рекох — я да сийдасим и мижо Си-
леевая дом. Б. Носторов.
миза ж. спец. (фр. mise). Заложена сумД при игра нд комар. Игриохи с малки мизи, зл заблвло-
иие, ала Никола, ноеок ио хазарта, поДагашо мазата и често губеше зиинипелии суми, Ем.
Станев. Играохмо па блрбут в кръчмата но Илайчо Мирлзнийеки, Аз си бях измайсторил
две фалшива зиuчeеna., , Както се следва в такива случаи. из губех малките мизи. а големите
прибирах в Джоба си, А. Гуляшки.
мизимче ср. диол. Галено, „мамино“ момиче. Затова рошихме тайио от всичка мамини мизим-
чопа до отидем при иос, Калина МалинЗ'
мизинец м. Даил, Най-малкият син в семейството, изтърсак. Мазеиоц ио евоипо родищоли, глав¬
ният прокурор бошо глозеи иа еремото си. Дълго време той живя с мисълта, не е богат
нослеДнак и не животът му е осигурен, Г. Караславов. Крумно, неговият мизииоц, пи¬
шеше, не о вече Доктор. Г. Караславов.
мизишкд м, и ж. диал, 1. Най-малката дъщеря или син в семейството. А пък пропеят от са¬
новете, иой-мллнисm. мамината мазинка салщ се кори с майни си Да му диво хирашлън.
Ил. Блъсков. 2. Галено дето. Ди ио беше пя мазинка в къщи, чичо Биибол ио би тръгнал
соги Ди се срама за нея. , .Ама женско. еДпипко иа майна си е. А. Страшимиров.
258

мйнтц
мнзюфюрлюк	еж. июзеβярпяк. Когато пе решителност трябваше. и подлост и млзю-
фюрлюн- то кой излезе па мегдан? 3. Стоянов.
мннка ж. диал. Умивалник. Тя мина покрай него като сянка. спря се до мийкати и започна ди
измива кръвта от /оси си. К. Петканов.
микиш м. диал- Външна рехава обвивка на пашкули. В шремн иа п/ша седи Стефани, облече/а
къщно; с бнсмн /а чело, препасали тънки престилка, в която разчепква еишкулe/ микиш-
П. Ю. Тодоров..
мялАβяст ж. диал. Качество ня мил, ня приятен. Имн мъки по-слаДка от рнеостти; има буря
по-мили от тишината. Мъката по близко надежди е тази сладост; бурята преД пролетни
усмивка е т/зл мил/вост. Ие. Кирилов. И бистрата ваеичнd й пαШДавитe [на песента]
нещо от своято юиеαвест н свежест. Ц. Церковски.
мнлайм днал. (ар.-тур. mûlâyim) 1. прнл- теизм. Нежен, кротък. След пемиениτи файтонът от¬
ново се плъзва нз дефилето, обграДено с меки биири, тоанми/н ош Петко „милиим“. Милолм
е всичко шук — хорото, природите. всяко камъче, всяко дръвце, всеки звук. М. Кремен.
2. норeм. Нежно, кротко. — Браво. Обаemeное! Тн говориш толкова мллнлм. щото пред-
розеелогнш към себе сн- 3. Стоянов.
мялезИм(ии) и миляз^ймСин) — вж. июπязяи. ЕДин от заробените турски милезиме. . ./е нскаше
ди нагази в калш/. 3. Стоянов. А Гнки пак беше хвърлил поглеД през прозореца. И влея;в
Дома влязоха, едип по еДнт трима снажни милязими, и след тях нахлуха и жиндоаюume.
А. Страшимиров.
милбт м. остир. (ар.-тур. millet). Народ, нация. Натиснете зДраво към земята тоя български
милет. ди пе може да Дига повече глава! Д. Тялен. — А бе, Папур. трябва от Други „милет“
до си туй жените. Кират се за тищо и никакво. Ст. Чилиигирон.
милиЯрен прил. книж. ряДко. (лят. milliarius). На който т означено разстоянието. Когато наб¬
лижих/ До пай-крой/нл мили/рен камък, те рязко запрях/ конете. Ст. Загорчииян.
милйна ж. диил. Стъбло на тиква, диня и др. Но ето е/ниж До Дъ/ери [на дъба] израсла еД/а
тиква. . .Тя пуснали ластаа н проточила тънки н неж/и миллна. Ст. Чяляигяряβ.
мя.пHчян и милйчен прил- днил. За жито и др. — неузрял, е млечна зртлост. Още по-Долу през
непоДвнжиите сипкави nекрнеола ти прозрачната утринно дрезгавина нзилчи широките сре¬
бърни лепта пн аeнаmа н бeлеβааосоuнme прихлупени къщички тн селото, разпръснато шук-
шом лз плееоаоетаmи дееuти. посред еаeтаuu. - - разкопани лозя н инбуяли н миличави ннвн.
П. Михайлов. Сега житото е още мнллчево. Док/то узрей. . . виж, поДир /якой Дет ер/го-
манина Довел четата сн. П. Ю. Тодоров.
мйлкав паие- днал. Мил, приятен. В смъртта пекей?I Д/ли те малодушие / з/ тего с своя юце-
ков глас ми шъпне? Пенчо Славейков. Сичко наоколо беше утихнело; чуеше се симо едно
юилн/ео иипкопe па еоДити. Ил. Блъсков.
ия’пτıкзнм — вж. июптезяи. Ей че иДат в царско име / пусти. глаДин милтизими, / мъка му
Да присвояват, / ди чешит, ди паeзполелв/т. Ив. Вазов.
мимббр м. Днил. (яр.-тур. mimber). Място за проповед е джамия. Стотици поглед; бяхн впе¬
рени в АбДул Азиса. - . той стоеше прие па маамеанаmа площаДка До мимбер/ н чинашe.
Ст. Дичев.	·
мйндал м. диал. (от гр. μυνδάλιον). Бадем. Том рнсшош пшеница н кукуруз. маслини. миндилн
н Други плодове. С. С. Бобчев. Разположено е сред еД/а живописни долина, отвсякъде оби¬
колени с полегати плоДородии биирн, покрити с лозя, орехи, чертици, мцнеали. и · присад; н
канβu ли те овощни дървеса. Хр. Максимо·.
миндйл1 м. елил. (яр.-тур. mendil). Домашна постилка зя трапеза. Той смъкни ош полицата бяло
презполове/а воденичарски пита, сложи я върху засшлн/ня миндил /и рогозката н етневе
покапи гостенино сн. К. Калчев.	■
миндйл2 м. Длил. (от тур. nтiбiΠi).Жıяıвoτия от дребна порода. Тля оеuн, нашите, си хранили на¬
селението тюлко години още ош турско' н сега отве/тъж не струват.. Мин/илите ти пле-
еенчини Добри! Трябваше до сн вземем от пешите овци- Ст. Ц. Даскалов.
миндйлка ж. днал. Умял. от миндил 1. Жеи/т/ отишла, извадила едни ряпа. . - простряла мин-
еилнити, сложил/ отгоре н хляб и зиюляснdлe слеДко. слaено. Ил. Блъсков.
мнндйлче ср- днал. Животно от дребна порода. Ще сн образувам театрална трупа за ситирич/н
спектакли. Актьорите ще са маймуни, мечки н кучета. . . ПреДставяте ли сн?- . . Рошаво
жалко юи/ецлмe пълзи подир едни шишков МеДуп. А. Гуляшки.
минен м. църк- (гр. μηναΐον). Черковна книга със служби и проповеди зя определен месец.
Той зпае от, кори До кори. /ауст, н псалтир, н апостол, и евангелие. и минея. н всичко н
всичко. Мих. Георгиев. — Амни, Дий боже!. . . — обажДаше се от време та време чер¬
ковният певец, който седеше /е клиаеса преД омазаните н окипо/н с восък часесеовн и минен-
К. Калчев.
мйнец — вж. минц. Облог превя с който иска, / давам едни лш/ец. Ив. Вазов.
259

минзил
минзил м. астар. (ар.-тур. menzil). Поща, курнтр. Заповедите от ЦариграД ги донасяха та¬
тарите с минзил, а прошенията ги носеха саии-бързоходци, които отиваха пешки през най-
правата линия за Цариград или другаде. Ц. Гинчев.
минсофа ж, астар. (от тур. minder+араб. sofa). Широк миндтр. Намериха Хаджията горе в
стаята. седнал по турски на мuπиофaта-, с чибук в ръка, а Други пет-шест празни чибука
бяха нареден“ на стената зад него. Й. Йовков.
минтан м. диал, (пер.-тур. mintan). Къса горна мъжка дреха с ръкави. И с нея върви один
чuвлк, млаД и хубавец, със засукани мустачки, пременен като аговски син: один морав фес,
читире и минтан от синкава чоха. Т. Г. Влайков. На главата шапка с левски знак, на гърба
му арнаутски червен мuнтае, на пояса четири паласки. Ив. Вазов. '
минтТ — вж. мен тс. Тя со обръщаше от връмъ на време да гледа как се вееше мин те то на Сто-
ичко. Елин Пелин.
минувалнще ср, диал. Разширено място на път, дето се разминават коли. Пътят бил толкова
тесен, чо две коли но можели да се разминат, и затова насели високи жегли и скърцала,
да со вижДат и чуват отДалечо, та да се чакат по мuπувалuтата, Н. Тнхолов.
минувйлки — вж. мннувнн. Бай Трифон застана на един камък да преброи овцете, докато преска¬
чат една подир друга по минувалките, гледаше ги, а сърцето му со топете ат жалост
и нежност. Н. Тнхолов.
минувки мн, диал. Големи камъни, наредени в река за стъпване по тях. Златко още на ранина
тръгна на път. Пръцапа Луда Камчия по мuπувкuшъ и дордото усети, преД него съ изпра¬
виха гористите скатове, Л. Галина.
минушка ж. диал, Дървено мостче за преминаване на ртка. — И внимавай. когато минаваш
по дървената минутка над ръката. А. Каралийчев. Беше го [кученцето] намерил край село,
под минутката. А. Каралийчев.
минц м. остар. (от нем. Münze). Стара австрийска монета, обикн. златна. Той изваДи один минц
и му го остави в ръката, като се ръкуваше. Ив. Вазов. Това е била къщата на оня хаджи
Вълчо. чиито тежки кервани са пренасяли беломорски памук да далечната Виена, а той о
строил с минцовете си ханове и мостово. Н. Тнхолов.
мuнюциόзeн,-знa- -зно, прил. книж, ряДко, (фр. minutieux). Точен, педантичен. Михалаковито
чудеса не четох, но мисля, чо не могат да со отличават от оπuл, що е вече печатал:
мuнюцuозπα наблюдателност и вярно схващане язика на говорещите, Ив. Вазов.
мираб м. остар. (от ар.-тур. âmir) Назначен началник на област. Атербек разказвате за вре¬
мето на царизма. Беден бил тогава той и слугувал у мираба. — Добре е да знаете, че то¬
гава мирабът и беят бяха у нас господари. В. Гтновска.
мираз м. Диал, (ар.-тур. miras). Наследство от родителите на жената. Тя бе зела мираз от баща
си две нивици, Т. Г. Влайков. Имахме ъдна единствена нива — мамин мираз — отвъд се¬
лото, срещу Белиловското. И. Волен.
мирйз-ееджйя м. остар, (ар.-тур. miras м тур. yiyici). Разсипник на наследство. В тая бело-
черковска Капуа се бяха разсипали много лъки търговци и мирас-еоДжии в орфонета и парси,
Ив. Вазов.
миразчйя м. диал. (ар.-тур. mirasçı). Наследник, обикновено на чужд имот. Хазър со о разчуло,
че ти имат такъв вуйчо, побързай да се оженит, хем със зестра,.. Дъ да знаеш кога що
умре вуйчо ти, .. де да знаеш, чо но що се покажат и други миразчии? Ил. Блъсков.
миралйй м. диал. (ар.-тур. miralay). Полковник в турската войска. Писано е писмо на миралая
на проспаник“л гарнизон да остави на ваше разположение колкото е нужно аскер, а при нужДа
свикайте и башибозука, Д. Талсв. Някакъв миралай, наконтен и надут като паун, заоби¬
колен от низши и по-висши офицери, излезе от кръчмата, Г. Караславов.
мирец м. астар, Недуховно лице; мирянин. ЕДин свлщеπuк или някой хром миръц препоДаваха
на млади момци букавици, Възрожденския печат.
мирза м. остар. (пер.-тур. mirza). Татарски болярин. „Отведете го веднага при татарскийт
мирза“- Ст. Ботьов.	·
мирийда ж. книж, (гр. μυριάδα). 1. Множество от десет хиляди. Униите ся покоревали
на един цар, а войските им ся раздълявали на мириаДи всяка по 10-000 Души, а всяка мириаДа
на различни големи и малки отделения сзсшавллемu от 1000, от 100, и от 10 войн“, Бълг.
^н^пи. 2. Безкрайно множество. Първите, каито бяха избягали ощо рано, напоДобяваха
варварското нашествие на огромен змей, тези, които прииждаха, броеха уверено варварите
с мириади, както звездито на млечния път. Ст. Загорчинов. Мириади непоДвижни звезДи,
до сега съвсем неДостъпни за человечоското око, откриват се сега с всичката си' бляскава
хубост, Д. Витанов.
мирЯ се пеив. възвр. рядко. Примирявам ст. Стрина Ева но се миреше като другите жъни с тег¬
лото, в което живееха, все приказваше работи, дета няма да ги бъде, Ст. Ц. Даскалов.
миск м. диал. (ар.-тур. misk). Вещество със силен приятен аромат, добивано от семенните жлези
на едно преживно животно или от корените на тдно растение; мускус. Докато беше жив
260

мламос
[пашата], целият му конак миришеше пи гюл-яки. пи миен а пи какви ли но хубаеало, о там
го хвърлиха в катрана! Мих. Георгиев. А юначе Дрепополно, / що мирисош миен не поеиш'!
Нар. пессн.
мисля неев,.,. Мисля за душата му даал, Имам намерение да го убия; мисля му злото. Сул-
тонът. . . ие гледа никак с добро Муриди ефенди к иянлк сО со боа, не този му мисли зл
Душата, Св. Миларов.
митЗр лг. осщар, 1. Бирник или митничар в евангелска Юдея. Аз разгърнах джомадаичото и
той прогледа есинко с епамлиаето ио едии пруснс митар. Ив. Вазов. 2. прон. Грешник' — Хей,
Василе ! — извика той. — Влизай, новечо, Какво стоиш там нито мишлря в хримл божи!.
Рлновени също ео взря в преддверието. Не сетил как, , , Васил пристъпи. Ст. Дичов.
митрий — вж. метер из. Въстаниците напрягаха сили и наново къртеха с ръце камъни ош ду¬
варите, зи Да открият дупки зл цоекщо ни пушнато си, От това пробиване иа материзи
ръцоте им се разкървавяваха, Г. Караиванов.
митральоза ж. воеи, остар. (фр. mitrailleuse). Картечница. Родино, щвоите Деца, които буряти
цолуил I к митрлльозипи люля I поД сяинити иа пощ бозумил / над влеДонените ррлс. Н. Ли-
лисВ'
митювеллйя м. оетлр. (зр.-тур. mütevelli). Разпоредник с взкъфски имоти. А мъжоте виждат·
че други изход няма, ами ди плдиит пи молби ио митю/еллият, защото той би благороден
турнии. Ив. Вазов.
михлО — вж. мех ле. Дядо Йордан е запропиил крачоли к с мотани в ръце засича лохито. Во¬
дата ио Дългия вир иовлиза в зижъднялита земя к полива михлото, патладжаните. А. Кз-
ралийчев.
михлюзин — вж. июхпюзнп. Видът им смути к момъка к той забрави До затвора портато.
В това време иод главата му изскърцо прозорец к той ну ионий глас до казва: — Хей. мих-
люзиио. какво си зяпнал по т^х! А. Христофоров.
мИшснсн, -чнд, -чно, прил. книж. остар, (рус. мьнпечлиШ)' Мускулен. Никаква усилия ни /оляти.
никакво могъщосщво ио духа ие може да еъзвиск мишочиити сила по-горе от извосщеи
преДол. Ив. Вдзов.
мйшина и мйшичинд ж. Диол. Миризма или изпражнения на мишка. Нито иимери мястото иа
щъмиицато с голомишо плъхове в приготбищелиощо учuлuто, е която затваряха иомириицито
и ленсецище, Той сом дво пъта бе попаднал там: кин боше щъмно и вонеше ио мишиил вътре!!
Ив. Вазов. Стаята воношо ии иоприик дрохи, ни машачана и ии Дам, Ем. Станев.
мишкувдм носб, 1' нар, Търся, ровя, дето има нещо скрито. — Илия, дръж този мръсник! Ходи
да мишнувл из хорските къща. Михии го от селото! К. Петканов. 2. диал·. За животно —
лови мишки. Вълчицищо беше се енрслα, пристъпваше бавио, нито не добие к отеедиъж со
хвърляше, както привят кощкишо. когато искат до уловят мишки. . , вълчицата мишку-
вишо — пий -неДостойная лов иа еДии вълк. Й. · Йовков.
Младений ми, Диол. Празникът Св. 40 мъченици' И Ди поти [сърцето], пощилото ие го яде,
ие трио, то со шопи капо монuс еног по Младенци, Мих. Георгиев. Ииин ио какво прилича
иашата. Капо чоuгариmо.Дойдо ли МлиДеици, Дигай чунллищи.мъкии сочивота ош еДно място
но друго. Кр. Григоров.
младйня ж. събир. даил, Младеж. Хайде, бе, стига смо киснала като жаби тука. Хайде ии хо¬
рото Ди погледаме иа младиияти, Н. п. Филипов. Младиияпл свърте хорото премононо.
иинащоно и грейнало пъстро нищо цеоте. Н. п. Филипов.
младйч м. диал. Млад човек. Бащата въздишаше ощ сърДениате си глъбина к Делти младини.
след Кирола по старише му синове, спояха приви иа това жалио яелоиио. Π. Р. Славейков.
младйще ср. диол, 1. Млада зеленина. Пщиципо пееха с крилата си и со гмурнаха нито риби
в чиещия въздух. Полото замириса иа млодйще, М. Яворски. А земята мирише ио младйще,
нищо й иями иа иоя, проклетницата, от човешкото мъки. М. Яворски. 2. Младо животно.
„Божо ли. мили, божо ло, / я зидай тежки югове I и зидай дижди петрова, I ... I та
до ми стока излозио: I ... I Пи що ди ДойДе Гергьовден. I тогий що дели младища —
ии маиасщир ще ги хлиuжи." Нар. псссн.
млдк прал, диол, Възтопъл, хладък. Монахът уми лицето си. , . Той отказа Да взоме залък
хляб зи утреина закуска. и само изпи едио паници млина воДа, Д, Талев. Завиваха го е по-
мун малкото: хранеха го с млина. сладни еоДицо, Д. Талев.
млака ж. пор. Мочурливо място; мочур. Пресушете блатата и мллкете, ! изтръгнете Дълбо¬
кия парей. Ив. Бурин. Бочо Илиев се изправи заД предсоДищелсното си бюро. . . късо и от¬
ривисто подхвърляше ии бриглдирище: — , . .Потре, иа „Смърдонец" еодаща от виДито се
излива в мланита. Н. Тихолов.
мламос м. даил. (от гр. βλάμμα). Пристъп на болест, най-често у децата. Ди со живи християни:
Ивани го хванали мламоеите. като τoуздрαв.я, щой пик ще купи и еДно и Две кинДали, Ил.
Блъсков.	9
261

млйсна
млЯта се. днил. Ударя силно. Едно копие го млас/и по рамото — и Дл глас изреве /и чужд език
пещо. Н. Райнов. Един от убийците го мласна с ябълката /е мечи, та му разкърти зъбите.
Н. Райнов.
млат м. пир. Голям чук. Слухтят сърца среД ужас. / а мл/ш скала разбива. Т. Траянов. Ударът
с млеш по главата тн п/проен ди се изпарят всцчките лъжи из пея. Ив. Вазов.
млЯтна св. тир. Ударя, цапна. Беше готово ди се сражава със свекърви сн. идваше й да я млнтне
токи по мутрата, че до /е гьнтe. Кр. Григоров.
млАтя песв. тир. Удрям, бия. Той млетеше с голям чук едпо желязо върху /акеβилилmа. А. Ка-
ряляИчен. Абе хей, човече, тебе пе млети ли бирнико зи.маска, ома пи!. - . плати лн? — Хем
ме би мееeне. хем сн взе пирите. Елин Пелин.
млеч м. днил- Растение млечка, млечок. Обаче косита се плъзгаше върху шревата к/шо тояга.
Тя се беше отъпнла, а насъбралата се по резе зелена кора от млеч я правеше още по-тъпа.
Славчо Трънски.
млечница ж- L нар. Вид яди^ня гъба, която при разчупване изпуща млечен сок. В пазарските
чи/ти то Лени вече имаше Десети/д мословкл н няноено черветн млечници. Д. Цончев.
2. елал. Царевица с още иевтвърдени зърна. Ще узреят царевиците, ще виком най-добрите
момета то белейки, ще таеьетuut те едни, а два котли с млечници, пи песни, па хор/. Кр. Гри¬
горов.
млин м. Днал. Баница. Сичките млцπееe н сичкише медени парченце сн олапал- Л. Каравелов.
Върху Дългия mраеeзиин завчас се появиха препече/н кокошки, тутманик, юлнпеβe- А. Ка-
ралийчен.
млузгам песв. елал. Хвърлям със стрела или копие, стрелям. Тин си били толкова изкусни, щото
τичeткою всидтнин, като си паоβожеаен па една стрини коня, земалл си в ръка паеu/ееe
пи земя копне н меузгнеe се го пи неприятеля. Г. С. Раковски.
млузна се св. възвр- днал- Стрелна ст. ДогДе го съгледи някой, то като стрела се млузпо в стария
сирай н се изгуби. Ц. Гинчев.
млъз м. Днал. Доене. Никола кози пасеше / по гора, по лuлянеен. / Кози сн пи млъз Дойдоха — /
Никола неми ти неми! Нар. песен.
млъзга ж. днал. Мъзга. Строена по господарски. . . сеги шя [къщата] се бе поризсъхниеи. . .
Ало изпод земята. същите тай/и сили, които носеха млъзга па Дървесата, пи тревите. . .
стягах/ н крепяха, като с невиДими железни скоби βuсениτи сгради. К. Кянст■αитяиов.
млъзгам се песв. днал. Стрелкам се. Леглото пи рек/ши нанβоеu като змия из белите камъци,
по коцто се млъзг/ тякннеа риби. 3. Стоянов.
млъцам тесв. елал. Зя бивол — издава звук, мука. „Ако през Ту/Джа мл/ете. I подкови че вн
позлатим.“ I Блеоле млъцит н баeu/m, / н си се т/заД обръщат- Нар. песен.
мних м. стари/. Монах. Кашо съм/е, ням/ ди има вече паоmесeвосm н болярин/, и мних н рнб
божнй. Ст. Загорчииоβ. Свeщeннин н мниси го [Петря Осогове^] ругаех/ с върли глумн.
ало той Дума пе отвръщаше Н. Райнов.
многажди тааeм. тир- Много често, много пъти. Най-чeсmе съсеДинте пазачи се събираха в не¬
говото лозе, з/щото то беше па крия от Другите и овчарчетето многижеи налитаха върху
/его. Г. Кярясляняβ. През Дв/Десет и пет гоДнин обиходи / земята българска юuегажец.
К. Христов.
многодумен, -мня, -мно, прия. р^еко. Който много товяря, бъбрив. По-добре Да живееш у едпи
пустиня, а не с жена мнегедумна, г/еелива н нааюолннца- сп. Училище.
многодумница ж. рядко. Бъбрива жена. Ако ли е [майката] пак някоя сприхаво, гнеелива, мно-
годумпици н ди крещи. . .то ^сум/ено, че н Децата, колкото н да бъдат естествено Добри,
аизернщаеиm се. сп. Училище.
многоиждивнтелен, -лна, -лно, прил- к/лж. остор. Скъп, свързан с големи разноски. Можеше
неглн Да ся изцели, то лекарят н лекарствата бяха зн него вещи многонжеиеител^п^и. С- Ра¬
дулов.
многома теопр. числ. есmиа- Мнозина — Знам. / че многома в ме/ виждат въплощепне па злото.
Ст. Михайловсго. Той знай, че многома от тия / съблекли си войск/рскита носия. К. Хри¬
стов.
мня тесв. диил. Мисля, ня мнение съм. Вий може бн Ди мните, / че кат го вкарате е бела, ще
възроДите Духът му. Пенчо Славейков. „И ето; пик ви кизеам, братя мои — .-от синагогите
ще вн прогонят! И време постъпва. - - кого всеки. който ви убива, ще мин, че служби при¬
нася богу!“ Н. Райнов.
моабет — нж. мухабет. Мнхол го уверил, че ще отидем ти битите. гдето ще стане голям мо-
/бет. на който ще ди βцниюe н /его. 3. Стоянов.
моарабе— вж. му раб т. Сега току-речл хемен съм пи 80 гоДини; толкоз мо/рабето съм пре¬
карвал, толкоз бел) селски-, туй чуДо нeсиmеъцн, и суши и нцша, ама пик пе съм запомнил
да умре пякой от глад. Ил. Блъсков.
262

мдра
моканин м. диал. (рум. mocan). 1. Румънски, влашки пастир. — Кои хе^.глеДжии са по-добри,
mamapumeueu моканитъ? мислеше си той. Й. Йовков. Щом я видяха моканите, прехапаха
с“ езика. Й. Йовков. 2. прм. ^^[дур. Неочаквано проД нея, с пушка в ръка. застана чомк
и препречи пътя й, Този човек беше омразният й писар. Работничката веднаго го позна и
ахна: — Назад, мокапuпоI Ив. Хаджммарчев.
мбкреш м. диал. Вид диво растение, употребявано за салата. Ща но иде Цана да набере мокръш
па ваДата накъм Топ кория, ами все марули купувате, Чудомир.
мблаз — вж. молоз. Но Бальо, който винаги отговаряте на нашата стрелба с камъни, като
зафичвашъ отгоре ни цели молази така, чо да не удари никого, не бете отмъстителен. Ст.
Чилингиров.
молебен, -бна, -бно, прил. поет,. Умолителен, който моли. Кой чу сетният ти вик / молебен и
жален! Ив. Вазов.
молебня ж. остар. Молебен На 10 мая се отслужи в тукашната Съборна церква одна торже-
ствена молебня по случай на нароДний празник. В. X. Берон.
молепсан прил, диал. 1. Заразен. На Другия ден всеки мислете съседа си за молепиaπ от чума.
Й. Йовков. 2. Болен от заразна болтст. Добър ден и добър вечер / никой му не казва, / като
от човок молъпсан / всеки се предпазва. Ив. Вазов.
мол^псвам πеив,, молепсам св, нар. (от гр. μολεύω), Заразявам. Тям не беше драга тая съблазън
в съседството: лош пример молепиβa. Ив. Вазов. С милувки си ядни и вази молепсах / и
мойтъ целувки са смърт. Ив. Вазов.
молла м. диал. (ар.-тур. molla) 1. Мохамедански съдия в голям град. Съдебната част на ви-
ляета, отДълно от управителната власт. стои пад главний молла. Летоструй. 2. Мохаме¬
дански проповедник. ЦариграДското правителства не забравя своите одинороДци в Чоnuп-
ско и всяка година през рамазана праща молла и тука, за да им проповядва и да укрепява в
тях мохaм!ъдапикото религиозно чувство, Ив. Вазов.
моловка ж. диал, Цвстт молоха; мушкато. Една привечер тя со кършеше пак към майкини си,
сигурна, чо мъже и жени наДничат отвсякъДе да я гледат, стройна и красива, - - и закичена
над ухото с червена моловка. Г. Караславов. Всички стари кофи, придънен“ тенджери и
строшени делви и гърнета със закум, моловка и лимончота бяха износени от зимника и по¬
ставени в градинката, Г. Краев.
молодец м. книж. (рус. молодсц). 1. Хубостник. На Хаджи МъхмеДали се отпуснаха пари,
че във време на башибозуклукът стоял мирен. . .а на руските молодци за тая им заслуга,
че във време на превратът. . . тяхна милост. . . показваха гореща вярност. 3. Стоянов.
2. разг. Юнак. — Що отчислят и Кънчева — каза па едно време Бърловски. — Не вярвам. . .
— А. молодец — прекрасен човек. - - вот прокурор! — отсече Бърловски. А. Страшимиров.
молоз и молос1 м. диал, (тур. moloz). Объл, голям камък. Изпод люлека, до който стоеше той,
две ръце Държаха абъл камък цял молоз. И ето тия ръце сега замахнаха. та тоя тежък
черен камък со стовари върху Грозя, А. Страшимиров. Вън щом слязоха от стълбите, пред
Гороломов и Слав со изпречи голям валчест камък. Тай беше червеникав молос, як като
кремък, тежък, цяла канара. Й. Йовков. — Никой ли не иска? — попита Петърчо, — Да
знаете каква риба има под молозитъ да яза! М. Марчтвскн.
молоканн мн. книж. остар, (рус. молокане). Привърженици на руска християнска секта. Насе¬
лението е разнородно и пъстро: румъни от Трансилвания и оттатък Дунава, кримски та¬
тари, руск“ преселници от всевъзможни секти — ишарообрлдцu, молокани, безпоповци,
липовани. Й. Йовков.
молос2 м. диал. (гр. μολοσσός). Едро овчарско кучт. Двата молоса с радостен лай се хвър¬
лиха върху им. Ст. Загорчите.
момини мн. нар. Роднини — близки на момата при сватбата й. Към десет часа започнаха да при¬
стигат момините, - . — Дайте да гласим булката!, . . — Ей, момичета, хайде, помагайте
да гласим булката -де! За какво сте момини а! М. Ягодов.
момия ж. диал. (чуж.). Кърпа за забраждане. Момията от главата й падна, касите “ се разбър¬
каха със солените сълзи. М. -·-Ягодов. Тогава беше знаменосец и развяваше майчината си
момия. А. Каралийчев.
момчйн прил. Момчана рожба, мо м ча- ц о чедо — диал. Мъжко дстт. Пази се, сине!
Ти си одничко мамино момчано чедо. А. Каралийчев.
момък м. диал. Слуга. Дядо Колю е принадлежал към'' спахилъка по наследство, т, о, по рожДе¬
ние. . .речи го като момък, речи го като работник, речи го.като—роб.-Мих. Георгиев,
монструозен, -зна, -зно, прил, книж, (фр. monstrud^). Голям, внушителен. · Кой да не помни мон-
струозпuте събрания, които ставаха в Англия, после Батак, Ив. Вазов.
м0ра ж. диал. (чуж.). Фабрична памучна прежда. Всеки поиu по няколко поръчки, които трябва
да со изпълнят, И нахлуват в Дюкяните за мора. . . пулове. . . огледалца и за какви ли не
още джунДжурии. Ст. Чuлннтuρов.
263

мора
морй ж. тир- Мъчителен сън, свързан с видения, които потискат; кошмар. Коляното ме
върти, опустяло, ето тук. . .То н мората ме души ноще, ама за него — ако имаш време.
Г. КарАславов. Мора е туй, тъй се казва. Трябва м/йиуπн/ Да е дошла н е сеДи/ла па гър¬
дите тн. Й. Йовков.	м ~
мораве — нж. мурабе. ДойДохн еДн/ ден в Се/ебир — в руското мор/бе беше. Й. Йовков,
мбранче ср. днал. Вид есенно мораво цвете. — Дн ти откъсни ли весело Димитровче?— Искам
меривмe. К. Петкано·.
моралййски прнл. ост/р. Гръцки. Имал сл мuбукмuл- млаД л/нгери с червена фл/пелн н с пъстрн
мориеийсни чорапи. 3. Стоянов.
морянйеи, -я, -о, прил. Днил. (от тур. mor). Морав. А по лактите се перчеха две различил кръпки;
едната мораилени, и Другата кърмъзлия. Ст. Чялиигиров.
морен, -а, -о, прил- Днал. Морав. Ако би се з/глеДал някой у Богдана в това време, щеше ди забележи,
че тоси му се бе подул. пемеauял като цял море/ еаmенджнп- Йл. Блъсков.
мOрняпи ми. тор. Студени тръпки. Ннчесто / западаше й мисъл зо Сmеимка; / западаше й —
„Божичко, нима?!“ / и меаници побиваха я хладни. Пенчо Славейков. Скоро послеДният
nуаеуановиоеemов лъч ще се откъс/е като предсмъртна въздишка н моят последен деп ще
загасне. Едва при тази мисъл студенн морилци сковаха тялото мн. Г. Караславов.
ияαıндpa— нж. иусаидрА. Мобилнте съставляваха, нинτе във всяка ее-заюежuа селска къща;
воД/икът, мосанДрати. енβuuаmа- Ие. Вазов.
москнйч м. кииж- ряДко. (рус. Москвич). Московчанин. Както вънкаш/о, така н вътрешно, мос-
квичът е знβнаене руската сн природи. Ив. Вазов.
моталия ж. днил. Мотовилка. Чекрък ще й направн, меmални Дее-три ще й приготви, хурка ще
й изреже- Мих. Георгиев.
мотвак — еж. мутвак. Селемле събра всичко е моте/ка н викни ти циганите, които чакаха в
едпи стинци з/U мотвики. Ц. Гинчев. Много дтн ГрозД/н осш/више у Дома сн. седеше долу
в моте/ки или се разхожДаше нз граДинито. Г. Караславяβ.
мдтка ж. елал. Прежда, колкото ст намотава веднаж на мотовилка. Тя посеше мошка червепи
прежДи. Мих. Георгиев.
мотолявя се песе. елал. Мотая се, мяркам ст. Лрuцuuняu му /и тате, мешелявл се пред очите
му. той запуши члбучката, поз/мижи с око н върти глива. Кр. Григоров.
мофтура ж. Днал. (от ар.-тур. muhtıra). Разписка. Ще пи вземете паричките тъй като топъл
хляб, ами не правете резил мофтурн ... ид Дръжте! Ст. Л. Костов.	‘
мохар м. спец- Вид фуражна трева. Где ще сеем люцерна и мохор зо кровотд н овцете'! Б. Обре-
тенов. Освен тови, рапииаτа раио освобожДава заетите от нея площи, които могат ус¬
пешно да се засеят с царевица, просо, мохор. къс/н зeеeицуии, къс/н фуражи; култури. Пресята,
мочуга—вж. мачуга. Те нямаха никакви труфнло върху себе сн н нищо Друго не посехо, освен
някоя мочуга — къси, с топка на края тояга- описпо оръжие в такива едти яки и силил ръце.
Й. Йовков.
мошийр м. и мошиарка ж. рядко, (рум. moşier). Чифликчия, чифликчийка. Този селянин беше
eU;/ голям мошнаа, който имаше много слуги. Кр. Пишурка. Ще награДя Дъщерите вн
спореД з/слуг/ти нм. Ло-старатд ще стене велика ииαнид. а втората една мошинакa.
Кр. Пишурка.
мошйя ж. /ар- (рум. moşie). Имение, чифлик. От сеДмицИ вече те можеше ди напуска леглото,
и прн това живееше /дстра/и от Букурещ. в метuяm/ пи някакъв приятел. Ст. Дичев.
Взе ди бръщолеви еДнн пред следователя - . . И че уж съм бил превъртал склаДовете ни е/ши
мотнл Де, изнесял съм н съм вн давал продукти! Ст. Ц. Даскалов.
мощне nдаeм- Днал. Твърде много. Мощне ми си мили, сестро, моДри теменужки! П. Ю. Тодоров,
мравйня ж. Длил. Мравуняк. И пемeвигН' ди с/исят яйцата сн. Тогива работниците биват пълнн
с в/има/не към майките н ги воДят нлн посят по сичкнте отДеления па юааенuяτа.
Т. Икономов.
мразници мп. диил- Студени тръпки. Лепо усети кито че сърцето му се уДари о черепи. резби
се на късове, които се разсипаха кито .иразпиин по цялото му тяло. Елин Пелин. Пресрещна
я стуДе/и знм/и хала / с разветия сн Дрипав шил от сняг. / Но юаизuuцu ош Друго я побиха;
/ па всеки ъгъл герен/ чер стърчи. Бл. Димитрова.
мрака ж. Длил. Голяма тълпа. Из деори се мрикд / пироД събра. едни по Други неусетно, / ухилен
този тук. а онзи тeпаuвemпе / тимръщет Диги глъч. Пенчо Славейков.
мракам несв. Днал. За бивол — мучи, бреца. Едни биволици се спира преД мене, мрака н протяга
. шля Дами се погилн. К. Петкано·.
мракотй ж. а■яено. Мрак, мрячност. От таванът внсеше пи среДити малка нечиста лампа, която,
както казва Милтои. служеше повече за туй Ди открие ианношнта та тоз преДел. Св. Ми-
ляров.
мрача тесв. ряДко. Помрачавам. Ту искри сърце мн озарява, / шу юаимн го мътен Дим- Д. Дебе-
лянов. Чувство еДто тай/о души ми мрачеше. Ив. Вазов.
264

мунасйп
мрачева ж. диал. Мрачина. Чернееха се в мрачевата реДица брички: види се, в тоя град но со
употребяват файтони. А. Страшимиров. Как не й омръзна да со разхожда всяка вечер в
граДината па мрачевата. Мрачъвите да я завлекат! Й. Йовков.
мрък прил. Диал. Вечерен. Ако тоя сок бъДо много бистър, па ако и самите пеперуди бъдат чисти
и бъз Дамги. . - то всичко това показва, чо що излезе добро семе; защото в противен случай
пеперуДите на часа пущат от събо си един мрък- гнусен сок. па са и тромави и лениви. Хра¬
нене свилени буби. Тая чуДна сила [магнитната] хората още в старо време били съзрели
на един черникав или мрък камък, наречен магнит по името на град Магнезия у Мала Азия,
дето наоколо най-напред го намирали. Й. Груев.
мръкнина ж. диал, Мрачина, вечер. Мете, трио, чисти цял ден, от зора до мръкнина, Мих. Геор¬
гиев. Мирчо и Къта бяха свили гнездо и чалащисваха от зори до мръкнина да нахранят
своите пuлеπна, Мих. Георгиев.
мръньо м. диал. Куче, косто само ръмжи. Кучето отровиха. - . Защо. питам. го отровиха об-
щинарито, ако не е с цол. - . ама защо па това, та но другото ... — Защото Лиса беше
зло куче ... па оня мрито може с едно коматче леб, не, ами буца му хвърли, що го залъжеш.
Ст. 1Д. Даскалов.
мръсници мн, диал. Дните от Коледа до Васнловдеи или до ΕαΟημ^. По πатuто места колед¬
ните празници — от Бъдни вечер до вас“ловдон — ги наричат Мръсници. И, Волен. Та и
бъз това няма нужда от миене. понеже идат Мръсниците, след тях Честни вериги . . .
и още сто и дваисо. Г. Красв.
мръхблсв прил. Диал. Сополив. Уж имаше закон, а пък нищо по закон со но въртете . . - като
почнеш от „валията" та до послеДния мръхолъв заптие, управлявате не по духът и буквата
на закона, а по свой личен кеф. Ст. Заимов.
мръхтя носв. Диал, За овца — диша с шум. Манолаки поразгледа какво има из чифлика, погледна
към овцете, които мръхтяха на поляната,.към клаДенцито, гдъто около изсъхналите улуци
■ се въртяха гъски и прелитаха гълъби, Й. Йовков.
муавйнин м, диал, остар. (ар.-тур. muavin). Помощник, заместник на началника. Аз стъпих
в опреДолоната за това стая и виДях прод себе си познатият Фахри-бей, началник на Бейолу,
после Селим-паша, който беше кокошничав. и пашовият муавuнuп, чието име не помня.
Св. Мнларов.
муаджИр — вж. мухаджир. Низ улиците тесни пълни с сенки / на Искюдар, потънал в пек и мир,
/ възпря ни боДен продавач на дренки: / Купете, моля, аз съм муаджир, К. Величков·.
муарабе — вж. мурабе. ПаДишахът. муарабе прави с московеца, а вие. Д. Талев.
мутзнн — вж. мюезин, От високи минарета / громко мунини пеят. Ив. Вазов. Днес светъл е
байрам. На муъзина / от минарото спуща се гласът, К. Величков.
мужай се носв. възвр, книж. рядко. Само в повел, наклонение (от рус. мужаться). Дръж ст мъже¬
ствено, не губи кураж/ Ивайло (отчаян : Умря! Умря!. . Търтър (връща се; гръмко и мрачно):
Ивайло, мужай се, България нека о жива. Ив. Вазов. — О, бъДна Българио! . - . Що ли Доживея
ди раД)иτп“л ден, когато що счупиш веригите си, . - Що ги счупиш, вярвам . - - Затова мужай
се, крепи се, Ив. Вазов.
мукадйян, -uйиа- -ийио- прил, диал. (от ар.-тур. mukaddes). Свещен, който носи щастие.
Поясът му беше мукаДйян, писан с бяла сърма на клони, Ц. Гинчев.
мукаят м мукаят прил. ноизм, разг. (от ар.-тур. mukayyet). Ставам мукае т—намирам вртме
да направя нещо, погрижвам ст за нещо. — Чо туй може и у нас да со направи, — Може,
ама няма кой да стане „мукает"- Ст. Чилингиров. Говорете со за тива, ала никай но ставате
мукаят да го направи. Т. Г. Влайков.
мукйнски прил, диал. (от рум. mocan). Стляидурскu- просташки. И за тебе трябва костюм, . -
с тия омазан кожух, мукански, но бива. Ив. Вазов	_
мукаятлйя прил, неизм. разг. (от ар.-тур. mukayyet). Който на вртмт извършва всичко; който
ст погрижва за нещо. Той, да ви кажа правата и зДравата, е човек мукаятлйя за борча си;
но бийте се, Ил. Блъсков.
мукаятлък м. разг. (от ар.-тур.). Намиране време за свършване на нсщо. Видят ли се нейде със
стрина венковuца, тя сд ще я запре да я заприкаже - - . Па сд що ида я пифали зарад нейни ч
уръД и мукаятлък, зарад нейната набожност, Т. Г. Влайков.
мумджйя м. (стар. (тур. mumcu). Свсщар. Другите си Дрехи натъпках в крачилите на пантало¬
ните, които оставих на даскалът да ги изпрати с верен човек до Димитра Златанив мум-
Джията в Пловдив, 3. Стоянов.
мунасйп и мунасъп. неизм. разг. (от ар.-тур. münasip). 1. прил. Удобен, подходящ. А като мъ
попита ч“влка, аз намерих, че ти си най-мунасъп за него. Т. Г. Влайков. 2. нареч, Удобно,
възможно, прилично. Ако глеДаш за право, там е πай-мунасъп. Къщата що й о — той що
Си я преправи напок)π, Т. Г. Влайков. Пак ми загатвате за възнаграждението, Направете,
както намерите мунасйп. Ив. Вазов.
265

мужафаклък
мунафаклък м. диол, (зр.-тур. münafıklık). Клюка, кловстд, интрига. Г. Гешов трябва са ти е
съобщил поканата от комисията зи Фотаиобенай юбилоои сборник, Кинщо вадиш, из направих
едии мъничък мунафаклък, Глодай обаче ши ди се иоомеш с работата, защото ти с илй-
много номпетоитиост ще я извършиш, Ив. Вдзов. Та со случи До се скарат еДин деи , . ,
Хем Ди беше барем зи нещо ... а оио — жоисни мунифоклъци, Мих. Георгиев.
мурабй ср. остар, (др.-тур. muharebe). Бой, война. Комуниста к oпoзицuoиоии, иасядили едии
до друг. весело заприказваха зл вчерашното мурабо, Ем. Манов. На, гледой. ой щуй. тънкото
пътче зл Енидже. преда руското мурабо там ли боmе'/ Й. Йовков.
мурафет м. разг, (ар.-тур. marifet). Умение, изкуство, майсторство. Но Аиаетиеи му намери
цаката ди се измъкне, Мурифотл бе тамим по вкуси ии мллнугииито. Цапни стражаря
и стипи герой е очите им. Ем. Станев. ЧуДиото в цялата работи бошо щоео, но ии фермите
бяха изписана имоилти ио ни старито им стопани, о иа женище им. — Блгибoиmк/ Битакна!
Някой софиянец ги е илучил илтоя мурифот! Г. Белов. Но е мурафет Да хванеш ияного;
а до го удържиш. Л. Каравелов.
мург прал, Даил. Мургав. По мургай цвят и хищносщта иа взора I познах пи Аиидолъщ синовете.
Ив. Вазов. Съблече бела премени. ! облече мурга премени, I па прогни кола шарени, I ти по
ио нива отидо. Нар. песон. Толошлщл иа Христина личаха можду толощлщо ио другите
глодачи, , , Едии бяха още чореоначка , , . о илй-голомите съвсем бяха избололи и воно си
личеше какви що бъдат — мурги ли. сива ли. бели лс. И. Волен.
мурголйк прал. рядко. Който с с мургаво лице. Там мо приближи едии млад. мурголен господни
и со препоръча. ОбаДк ми се, не е художник, Ив. Вазов.
муроцътина ж. диил. Лош, запустял път. Пи нищо βидс, не ие можо до го опази, защото тим
беше муропъщино. минаваха а се връщаха Добанетощи от паши, той взо, не огриДа с камънак.
Ст. Ц. Даскалов.
мурус м. Даил. Царевица. Три пъти оДи за Ради — I Водиаж я мами плетешо. I ведиож я тапо
ие пуща: / „Не пущам Рада убива — ! цол Деи е мурус копали!" Нар. песон'	·
мусандра ж. Диил, (др.-тур. musandıra). Голяма ниша с дървен капак, в която се нареждат дрехи.
Той бърже си облоно сощрето, обу си куидуришо и си поглади косато преД иконата, която
зо за огледало. и се пренръещи пред муелндрита и излозо поДар дяда Ивани. Ив. Вазов. Про¬
зорците зооха с извадена рамки. сплипо кънтяха призна, с голи стени, с разтворени долапи
и муслидри. Д. Талев. Ди надникнем в тихито сщоа със евопли розби по табииищо и Дълбоки
мусанДра, дощо шъпно мирише ио дюли и ябълки, Дещо си со раждали, живоли а борили сино¬
вете по зилмоиищлто бунтовиа фамилия. Н. Тихолов.
мусафНр(нн) м, даол. (зр.-тур. misafir). Гост. Другата половина ни къщища боше зл гости и за
τoеτoяииu мусαфuиu. ноито несщо дохождаха от България и Македония избогиали и етоехи
по цяла зими у ного иа прехрани. Ц. Гинчев. — Няма до си ходиш ти. му извини кехляпл.
ти си ии муеафнрии тази еенор — хайдо идк тим при хората к си залови място. Ц. Гинчев,
мусафирлйк и мусаферлйк м. даил, (др.-тур. misafirlik). Гостуване. — Е, казвай сега, — роне
КостиДан. като бупил към тила малкия вехт фес ... — Да си дошол ой тъй — само за
мусαфuuлuнα — хич не ма со вярва, Д. Немиров. Той ме посрещна със следующипе блага
думи:.. . . Благополучно ли можохто До пристигнете в градецът ии? Колко що се побавище
ио муслфеuлuн, 3. Стоянов.	,
мусафйрскн прал. даал. (др.-тур. misafir). Предназначен за гости. Долу преД муслфирснлти одая
ие со минаваше ии ден Ди ие цвили, зи/ързин зл жолезиито халки, коищо ощо еmасхл. араб¬
ският хит ии искай гостенин, Й. Йовков.
муснкйНскн прил. оетлр. (от гр. μουσική), Музикдлен. В моистарсното училище. при другите
наука, коищо nиклuчееmβувиm сβятеииаму нану, преподавася и муеиkuйенаτр цорковио поиио,
нищо равно и нужно к по ио цеuкабиицищо. каквото и другите наука. Неофит Рилски.
муснкословесннн н муснкословеснейшн пра, остар, Почетна титла нд черковен псвсц. Муеино-
еловосиий Хаджи Апиииеая изискваше попромопио Ди со възвърнат ни първото понотно място
в азбуката к ξ и ц, Ив. Вазов. Твоите муеuнаелаβееиойmк колеги ощ университети трябва
Да имат едии злоби, която би стигнала зл всичките цикла ии Длипевия пъкъл, Π. К. Яворов,
муска ж, разг. (др.-тур. muska). Сгъната книжка с молитви и заклинания; носи сс до тялото
уж за предпазвано от беда; талисман. — Работата що да плДио ни клетви, отговори еДии
стар цигаиии, върху косматите гърДк ио когото висяха няколко муски. 3. Стоянов. Но бяха
помогнали пищо знахаренс баяния, пито ходжовена муски, пито попска молитви, Π. К.
Яворов.
мускор прал, Диал, Мърляв. Из клтуиито иленлниха цигани — дрипави. норлави, мускорс.
И. Волсн.
мускорйв, мускорев н мускурлйв прил. диил. Мръсен, омърлян. Едни пременена селянки, млада,
ио жълта к състиреии. е разкопчала пазва и кърми пораснало муенорово Депо. със сребърна
пари ии шапчицата. К. Константинов. Бръкни той пик в Джоба ни панталоните си, рuеес
дробните зрънца през пръсти и муснорибото му, длъгнесщо лицо светна. П. Ю. Тодоров.
266

м|фт
Щом чуят бучката на ишр“пuп“ си да буха, Децата на Цветкови, муикурлuвu. необлечени,
боси, току дотичват н наклякват като котета край нея. Ст. Ц. Даскалов.
мускус м. книж. (лат. muscus). Силно миризливо вещество, добивано от семенните жлсзн на
едно животно; миск. Радомире, яздиш ли всеки ден?— Тий и нищо друго но прави. Цял ми¬
рише на кюн и на кучета — побърза да отговор“ Мирослава. . - — Така и трябва — ръчъ
пак Самуил. — Тюй о мъж. А ти, хубавице, миришеш на мускус, Д. Талев. КаДошъ прод своите
поклонници мускус — чо мускусът навява любовно безумие. Н. Райнов.
муслук м. диал. (тур. musluk). Канела на чешма. Всякое ъхтъние, що со чуваше из къщата . . .
всякое капение от пюлуразмразений муслук в усамитоний заДен двор - - - всичките влизаха
'в Скруджювите уши с умилително влияние. сп. Наука.
мусолюбйв прил. остар. Любител на музиката. Най-после пръДложиха да попее М^рюнчо. Тива
внимание подкачи мусюлюбивий хаджи Атанасия, същи славен пи своети сладкюгласие
в черквата, Ив. Вазов.
мусора м мусура ж, диал. (от гр. μονσούρΙ). Муцуна. Заведнъж видяхме, чо срещу нас идо Глюк
с (кървавена мусора. В. Друмев. От Двете страни трънливите вършини го шибат, магарето
храбро ги отблъсква с дългите си ути, мусурата му со разкървави. Ил. Блъсков.
мустафЬз м. остар. (от ар.-тур. müstafız). Опълченец. Наистина селото бешо на шосето за Ца¬
риград, но засега то бете по-настрана от пътищата за Стара планина, по които депонощпо
со движеха реДовни турски войски — низами, запасни — реДифй, опълченци — мусmафззu,
заптиета, обози, плячкаДжии. Г. Караславов.
мустачури мн. разг. Големи мустаци. Нито е някой ум кюй-знай какъв, нито е някой Да кайш
левент, с мустачури, разбираш ли .. - — одна (скубана сврака с цилиндър и туй-тю! А. Кон¬
стантинов.
мутАвка ж, диал. Торба от козя козина. Връщали се с пълни мутавки с одра царовuна, буци сол,
басми, шарени забрадки. небът-шекор, ориз, 3. Сртбров. В мушавкuшъ мушкали скрито па
някоя кожена кесия със златни жълтици, ситен мърДжан, сребърни чапрази и иконата
на Дева Мария. 3. Сртбров.
мутаф1 м. диал, Постелка от козина. Ния протегна нозе върху меката ямбюлия . . - Върху новия
мутаф. там, дота почвате дебелата ямбюлия, тя бо оставила чъхличкитъ си от тъмно¬
червена кадифе, Д. Талсв.
мутаф2 (мн) — вж. мутафчня. Зрителите премираха от смях. А Вичката мутафинът . - .
изгълта две шопи обли камъчета, колкото лоmнuнu, и почна да ги тръска в кюрома си. А. Кара¬
лийчев.
мутафчийски прил, (стар. Козинарскм. Сльπцеш) пече затворените копенци на преДишнито мутаф¬
чийски дюкяни. К. Константинов. Той усещаше, чо ще се срами в града си, когато вид“ стария
си баща, седнал на мутафчийския стан, да тика и лови совалката и дърпа бърдото, което
прави такъв груб шум! Ив. Вазов.
мутафчййство ср. юстар. Козинарство. Ние виждахме да се развива тук и да процъфтява в късо
време кожарство. чехларство, ножарств), мутафчййство и гaйтaπджuйитвю, Б. Пентв,
мутафчНя м. астар. (от пер.-тур. mutaf). Лице, което изработва тъкани от козина; козннар.
Един все още тачи си връвта! задним, препречил пътя мутафчия. Пенчо Славейков. ДяДо Доньо
мутафчията, пристегнал на гърДитъ си голямо вълмо козина, заДнишкюм излезе дори досрод
- улицата, усуквайки здрава козинява жица. Д. Марчевсни.
мутвак м. о<стар, (ар.-тур. mutfak). Кухня, готварница. После лелята се разтава. запухтя. тряб¬
вало да погледне в мутвака гостбата за обод. Д. Талев. Къщичката бешо малка, слупона,
тясна — две одаички и мутвак- Мих. Георгиев.
мутесарйф|Ш — вж. мютесарнфнн. Той прибра парите и благосклонно посъветва чорбаДжиите
да се отнесат ди мутесарифина в Битоля. Д. Талсв. От султана имаме позволение да градим,
но каймакаминът 'тук не дава, не дава мутесарифинът, валията, що молби, щи клетви, що
рушвети! Д. Талтв.
мутла ж, диал. Празно място мсжду гредите м дъските на тавана. Дамян потърси тояжката
на баща си, намери я забучена пюд стряхата, в мутлитъ. К. Петканов. Големият хамбар
е пълен ди мушлит!. К. Петканов.
мутлак нароч. диал, (ар.-тур. mutlaka). 1. Непременно. Кмета. Слутай- манго, ако стане това
Доти ми казват, . - Вражалоц. Мутлак, мутлак, безбили що стане. - . Яз щоти съм казувал,
с! о станало! Ст. Л. Костов. Захранена жена с такъв хляб, мутлак, казва, може да се сДобие
с рожба от сърце. Мих. Георгиев. 2. Нима? — Бре, Василе, ти ли си бил?. - - Мутлак си
ти ? Не мога да тъ позная, бръ Василе, много си остарял и посърнал. А. Каралийчев.
мутфак — вж. мутвак. И влязох в къщи, Този път не ютиДюх при мама и при братята си в
мутфака. Ст. Чuлмнтиров.
муфт и муфта нареч, разг. (от птр.-тур. müft). Даром,бсзплатно. Почти ката неделя и празник
иДеха млади граждане, едни пи разхоД, Други да со пюнаедат и пюнапият муфт, трети
да се пюзъленят на селските мами. Ил. Блъсков. За неговите свободни маниери свидетел-
26Ί

муфтар
ствува фактът. че еенаmе го интервюирахме, предлагахме му цигари н той без стеснение
изпуши муфта почти едии кутия. Хр. Рядтвски.
муфтЯр — нж. мухтар. Дядо Нейко муфтнаьm почука // м/иДолото. всички Други сложиха
ръце пи патериците си н потопиха очи в земята. Й. Йовков.
муфтясян нареч. рнзг. алене. (от пер.-тур. müft). На чужда сметка; муфта. Но аонил нз пе пия. муф-
тисят, ико ми се пие, ще сн платя. Кр. Григоров.
муфпш — вж. мюфти. Лоuнл еД/о време, когато се ск/р/хи - - - Хаджи Петко н Х/Джи
Лнпуако, влачиха се по кадил н муфшлн. Ив. Вазов.
мухабет м. разг. (ар.-тур. muhabbet). Приятелски разговор. Дой/е Константин Мъгл/шн н пре¬
късни ни мухнбешът. Л. КарАвеляв. А в ДяДо НеUневцл Дом д/нте кретаха к/шо в mъипиио-
Тук глас те се чуваше вече, тук зо пести, за гулян, зн големи мухебетн н дума /е можеше
Ди став/. Д. Немиров.
мухяджйр м. есmна. (ар.-тур. muhacir). Бежанец, преселник. — Пленници е, бреговчо/ко- Хванато
било от русите къДе Кюстеиеил. като бяг/ле с Други мух/ежири. Мъжът Н, някой сн ст/р
бей. загинел нейде. Ив. Вазов. Дошли бяха по турските махали мухнджцaи от горе, нюаme
чик от Ллeеenсно. върнали се бяха н някои ош реелфите н всички бяха изплнше/и до смърт
от московците. Д. Талев.
мухам песв. Днал. Муша, бода. До пего Скорлека еeβeπшснu е плещи / извъртал, мухн щик, н муха
н поеш/ря- Пенчо Славейков.
мухЯр м. Днал. Ленивец. — Цяло лято тие Ди се пребиваме. и той Ди се излежава като nриneтникl
Мухер тедеп, н па края пек Ди пн облзец. Ст. Ц. Даскалов. ПреД егоисти, тови господари / глнви
пе сведох, пито ще свеДи I н по умн ни някои мух/ри / аз никого ие ще се повеДи. Π. Р. Сла¬
вейков.
мухарабб— нж. мура бе. Бях зонбитин у московците, ши в голямото мух/р/бе преД; много
гоДити гонихме в/шише войски по тези планини тук. А. Страшимиро·. Това мухнрнбе с
московците объркало работите им. А. Христофоров.
мухин прил. ряДко. Който се отнася до муха. „Чест мухнин н мухни интерес / ще смогнат ли
Ди изменят / в небето прави злиГ — Ст. Михайловски.
мухлюзин— вж. июхлюзяи. ПреДи годн/н Гeаeисни нскаше дд се ожени зн неговата ннй-ге-
ляме сестри н майка му бе съгласие, то баща му отряза; „Не е/в/м дъщеря сш /и този му-
хлюзни“. Т. Хярияиджяен. — Твоята иаиа. - - в целия грне неми по-голем мухлюзин от
тебе, е те не мързи ди жънеш в чужд овес нощем — изръмжи, з/Дъх/н ош гняв, Винео Мачена
н стиспи краДеци за риме/ити. Т. Хярманджитв.
мухлюз^вям несв. днал. (от ар.-тур. müflüs olmak). Безделнича. — Кой не може, Ди сн трае - . ..
ди uухлюзувн ... ди лежи . - - то сн е негови работа — опити се старият Кнаамаneи
ди се откачи. Т. Хармянджиев.
мухол^ц м. Дн/л. Молец. Капцeлааскцл мухолец опасва крилити /и вДъхновението им. Пенчо
Славейков.
мухтйн нареч- енил. (от пер-тур. müft). Безплатно, за чуждя сметка. Ний-напреД ще са съберат
нейДе Деома-mаниа. конто обнчат Да пият мухтен; те захващаш Да смяш/ш; Днес е Рожее-
ство Христово - у кои трябва да се отиДе ни честито! Ил. Блъсков.
мухтанджйя м. разг. Лице, котто търси муфта. Където и Да идеш, в който град, село, nаеанна,
колиба н ди отсеДнеш, обявиш лн спектакъл н откриеш киса, пай-напред запаuсτuгаm гратис¬
чиите. мухта/Джинте. нeеeпнрджннme н използвачите, пи български козено- Чудомир.
иухтйр(ии) м. остар- (ар.-тур. muhtar). Българин, селски старейшяиа в турско време. Чичо
Гочо мухтеряш ходил от къщи па къщи ди обяснява ни хор/ш/, че те е време Ди дразнят
щурците - Г. Караславов. От както сте заминали зо болноиьm, Дви пъти ми бисшисвохо
къщата селският мухторли н няколко mурии- зо да търсят вис. 3. Стоянов.
иухтарствя ср. оспор- Длъжност, знанит ня мухтар. Мухшнасτвеше, не ще н дум/, отново из-
дигпи Достойнството пи тато пред хората. Т. Г. Вляй^в.
мухур — вж. мюхюр. После дохождаха от гриДа, та ме лзпише/хи - - . писах/ нещо, уДар-
ваха иухуро та селото. Мих. Георгиев.
муш1 ' м. к/лж. остир. (фр. mouche). Шпионин. В гръцко-турск/та войни се изсипеха бури от
гняв н пегодувинне против правителството ни нароД/ати партия. . . че срещу един муш
и няколко влоенцн е МакеДония се отказало ош участие във войната. Пресата.
муш2 м. (фр. mouche). Електрически муш к/нж. остар. —Трамвай. Електрически муш ли искаш —
електрически муш ти диви, имтияз ли uснат — нмшияз ти Д/ви. А. Константинов.
мушиТр — еж. моши ар. В числото ни мутнeаншe елязвнт всичките лица, които имат земи,
за които ди плащат гоДишен Данък повече от 2500 гроша. Г. Драганов. Те, тезн хоро, ни-
еемплха nлниквu	мушлерл нлн попе притежатели ти големи стаДи в nеаnнnume-
А. Страшимиров.	.
мушйр м. остар. (ар.-тур. müşür). Маршал. За министър пи полицията, вместо пиДпалий н в
Кипър лзгннний Хюсни-пaта, ДоДе му шир Симнх-пиша. Се. Миляров.
268

мьлчешен
мушия — вж. мо шия. То са. сякаш господари ии селото, Рαзнаu■яждατ се с общината нито с ба-
mкиα мушия. Т. Г. Влайков. То бяха купили у Влашко мушил а ск бяха осигурила доходи.
Ц. Гинчев.	’
мушок м. Диил. Сърцевина нд дърво. — Оста/оте го то.я пропаднал старец\ Той е като дърво
боз мушон! СТ. Ц. Даскалов.
мущД ж. диал. (пер.-тур. muşta). Вид обущарски чук за очукване нд гьон. Зо азвосщно вромо
настъпва мълчание в Дикиджийснашл наршис. . . . Чуват се изрядно еомо тъпите удари
ни мущлтл ош дюняиното ии кауши, Ст. Чипинниров. Особено миого му се удлвоше кова¬
нето пи щоковето. Аз и ие слагах обувките ио калъп:. , . Но. турях потати й пи мущапл,
наместях токи и удрях полегато гвоздеите върху иего. Ст. Чнлнпниров.
мущЗрд м. книж, рядко, (от ит. mostarda). Горчица^одправка за колбаси). Шунки сми там ну-
Десио, ио я яж с английска муолuд! Ив. Вдзов.	_
мущерйя — вж. м ю ще рия. Той чакаше да се развили позорът а Ди му дойдат муmоиuu. Й. Йовков.
Колното за свииоие, виДиш, к из съм муmеuйс, да τoсβирсτ, че посло ще ии τаеβuря^n и Дер-
еишито, Ц. Гинчев'
мущулук м, Даил. (пер'-тур' muştuluk). Награда за съобщена радостна всст. — Все са обична
хората тука, ! хорищата им също добри. I кой що вземе сега муmулунл / ди обиДа еъе Ри-
Девци пръв? Н. Мдеаннозов. — Ей подето — Лично вино — / вече се подава, I где е сега
драгомана. I мущулун Да Дави? Ц. Церковски.
мщСпис ср. нииж. остар. (рус. мщспне). Отмъщение. Простих що от уста а забравих всяко мщение.
Ц. Гинчев. Аз знаях, не много ноmлеmиu гърди I изгнивлхи тойио от яд и врижДа, I че глухата
завист, не страшното мщоиъо 1 приготвяха сеоНто спрели и зл мено. Ив. Вдзов.
мъд^ннца ж, Диал, ^аденица. След пладне слизам пидоле покрай могдона. Депо играе хouрню,
ди купа от уйнова по Хаджиови нер пипер, не щохме Ди тъпчем мъдоници,
Т. Г. Влайков.
мъжатницд, мъжегннца (мъжснйцз) и мъжовница ж. диал. Жена, която живее с мъжа си. Виж,
ие сиДо вдоекци, има и мъжитиица смо, Дето са Дало моминощитл ек Да /ардат чаркове.
Т. Г. Влайков. Осщова мо мъжът ми!. . . Сега ие знам мъжатница ли съм. ала вдовица.
Ив. Вдзов. Но можо да се оплаче вдовици от мъжетиацо. Нар. пословица. Много гоДсис
Гона остоба ии мъжовница, ии вдовици. пъшка. тегла. зиброеопи от мъмси си. Ив. Вазов,
мъждОкдм иесе. диол, Разправям се с някого, давам отговор. Ощ шия вонер спина ясно вече
зл жена му къде бяха отишли селснище пира. — Чо така ме нижи та. бе, пи из да ги мъж-
Деким тия, Дони са зинала. СТ. Ц. Даскалов.
мъженйцд — вж. мъжатница. — Като божур червена 1 привеждат со иовеетипе етъкмоин,
I ... / Разтрибит румените мъженаца I и носят по-Дълбока пък τоиαцu, К. Христов.
мъзга л — вж. иазндп. Проз нощта амашо дъжД, гръм иебоеои и светкавица. koсnю ее показваше
във вид иа тесни Дъги а през мъзгллите на нашето жилище, 3. Стоянов.
мъздЗ ж, сторен. Отплата, възмездие. О Мелпомеио, свий. 1 в мъзда ии моя труД, цветущ венец
Делфийска ! и бяла ма коси със лавра обибий. Ив. Вазов. И привеДните евоятл мъздо I и енърб-
нате получи щат тоглел. I По делу воем бог пuивдаю еоздо. Пснчо Славейков.
мъкзрйя ж, Диал, Трудност, мъчнотия. Вагоните иа руенето железници са извънредно сгоДии
и покойна, Комфортът намалява мънараято ио триДиовиото и τuαиomиа пътуване проз
пея еднообразна полето. Ив. Вззов.
мъкйло ср. рядко, Мъчение. Разкриха открадването ио пушките к мо уловиха. Молес. големи
мънило бяха! Съдраха ме с бой,. А. Каралий^.'
мъкотйя ж, нар. Досада, стеснение, болка. Еднообразието ни глоДнитл Донорвишо мъкотия.
Ив. Вазов. Гостолюбавота му неляд пригаждаше всякак ио болния, за да намали мънопияти
му. Ив. Вазов.
мълзя иесе. Даал.	1. Доя. Стоян прегръщаше с оДиа ръка овцата, разкрачваш? я иад
еедрото и с Допряно буза До опашната И я мълзошо. К. Петканов. Като е чужд
пастирът. той ще откара стадото е чужда кошара и ще го мълзи, Д. Талев.
2. Бозая. Отдолу злскърцахи ■ коля. . , От време ио време αзτляенβαше опашната
иа исkoй вол . , . или пък лзмучи болезнено криви от шиповете ио oбсuлмеиoτo й
толо. И колното по муча тя. толкова то по се набира можду краката й Ди мълзи,
Ст. Чнпипниров.
мълката нарен. даал, Мълком, тайно. Ние мълката цигулка цигувиме, ио ноято сетне ще й се
нуо гласи, Ил Блъсков.
мълнол^ прал. рядко. Който наподобява на мълния. Огненият дъх иа милиони изстрадала гърди .,
лесове от вдигната в закани ръце — иаесτ буря! Неотразима. непоколебима, мълиесuно
буря кДо! Хр. Смнрнспски-
мьлчСшен, -шна, -шно, прал. Мълчдшна вода диол. — вода, налята в потайно вроме за магически
обреди. Събрали симоДиеска корена. сеорила ги със змийско мляно к го запоила, А когато
заспал, напръскала го с мълнешки вода, К. ПеткдноВ'	.
269

мъмам
мъмам на. диал· Отбнвам (вода). Я сум си била. луДи. долна граД“на. / бразДи Да пра ам. луД).
вода Да мъмам, / цвъко да вадам. лудо, сини зелено, Нар. песен.
мъмарица ж. Диал. Дртбна водна животинка. Две-три жаби се гуркаха в зелънлиалuше му вюДи,
па плиткото дъна шаваха мзмарuнu. чорвейчета, воДни буболечки. Г. Караславов.
мъмля носв. диал, Говоря неразбрано, мънкам. Каквото речът твоя милост — мъмли уби¬
тия Духом Гунью, к. Константинов. Пюът на лира вДъхнивена / захласнат) си свиреше /
и пееше. А окюл ноги / надута игaπ, непросветена / халосан) го слушате / и равнодушно,
и студено / намръщено му мъмлете: / — Непръкнал се и невидял со, / хей. докога ще ни
глут^и^и^? Π. Р. Славейков.
мъмростйя ж. диал, Разпра, караница. Анка, Пак какво има, боже мой! со у нас ли, - . тези
мъмростшП Д. Войников.
мъмър м. диал. Мърморене, като израз на недоволство. Отдавна беше минал часът за урок,
а учителят но излазяте. ют стаята си. - - Стана мъмър межДу нас, това беше один про¬
тест. Ив. Вазов. Глъчка, мъмър можътъ да чуеш от неги- ни псувня и попръжня никога,
Π. Р. Славейков.
мънзърко нароч. диал, Малко. Нали мъ знаеш, Дяди Вельо, тогава бях гюл като тая путка,
а Дечурлигата изскачаха едни пюДир другю и викаха „дай"! Да дам, бе братлънце мънзъркю,
ами откъДо да взема, като нямам. А. Каралийчев.
мънйк м, нар, Кучт от дребна порода; мъниче. ПреДсеДателят, омърлушен. кривна заД един¬
ствената сграда на стопанския двор, а Трончо като някой мъник ту оставаше заД него,
ту притичваше напред. Кр. Григоров.
мърва1 ж. диал. Къс, мръвка. Не е лаял ни Гънювич / с своята Дружина / за две пари, за комат
хляб, / за мърва сланина. Л. Каравелов.	,
мЬрва- ж, диал. 1. Гореща пепел и дребна жар. Направя са от няколко яйца жълтъка на агън,
или на мърва с нишаста или чисти брашно клейстер. като чириш. Зах. Княжески. 2. Въг¬
лищен прах. Самин / тюй сред полътю ниска порта дигна. / На свършване наца^а я с мърва, /
окичи я са хлопки, с кикириди. Пенчо Славейков.
мърварка ж, диал. Жсна, която си стои все в къщи, край огнището. Свряла се о като мърварка
в село: ни очи смее да дигне, ни свекърви да прекърши воля, П. Ю. Тодоров.
мървйнка ж, Диал. Мръвчица. Нищо така фатално не изменя характера на хората, не преоб¬
разява душата, както мигът, в който човек зърне собо си в иная мървйнка, в коти е цял
олицетворен, която идо да наслеДи, да го замести като излишен вече. П. Росен.
мърда — вж. марда. На баща ти, юд), направих дабро, на баща ти: слъД като го отървах ют
одна беда, отървах гю и ют ъдна мърДа! Зъх тебе и си изпатих. Ив. Вазов. „Все едно —
викаше Димитър, — те ще ни обесят, барем да изчистим няколко от тия мърди," Г. Ка¬
раславов.
мърдукам несв- диал, Мърдам, шавам. Той гледаше жътварите. които мърдукаха между кръст¬
ците и песните им вълнуваха кръвта му, А. Каралийчев.
мързяи прил. диал, Мързелив. Почваме пак да се гоним, ала играта ни е някак мързлпa’
Т. Г. Влайков.
мърк — вж. мрък. Пю-Дюбре оная мърката, че и бъз това е Дърта! Ст. Ц. Даскалов,
мъркуша ж. диал, Тъмна, βъзчериа овца. По-Добръ оная мърката. чо и бъз това е дърта! Ту-
лака измъкна мъркушата, колкютю тя и да риташе и блееше. Ст. Ц. Даскалов.
мърлуха ж. диал. ряДко, Омърлушено^. Понякога като болник, лежал Дълго от тежка болест
на леглото, тя [чаршнята] се засмивате, за да изпадне слод тюва в пю-гюляма мърлуха,
Ст. Чилингиров.
мъртвНца ж. диал. 1. Усойно място. Що оправим брезната ют СреДния лъг ди Осеновата мърт¬
вица. А. Каралийчев. 2. Застояла вода, блато. Той си спомни какво му беше казал снощи
хазаинът: „Утре ела с мън, аз да те вюДя на риба! Мюръто е нахлуло в реката и шаранът
бяга в мъртвиците ют солената вода. Зашеметен о. мюжъш с ръка да го ловит. Що на¬
пълним цял чувал.“ А. Мандаджиев. Минаваме пи високо дигнат и винаги разхлопан дървен
мост. - зад нега друг — старинен, с каменни сводове. .. И пю ръката, и па мъртвиците
няма друг мост. П. Росен. .
мъртвйчипа ж. диал. Усойно място; мъртвица. Трифон се спря, после отново тръгна с машината.
— Де со е чуло и видялю в мъртвичина да се сее? Какви опити правиш ти? Ами чо хля¬
бът на хората ще погине! А. Гуляшкн.
мърхавнца ж.-диал. Хрсма. Ощо пази стаята, но вече е значително пю-Добро. Има сами малка
мърхавица, Ив. Д. Шишманов.
мърхдлко ср, диал. Сополав^. Пратили ми един мърхюлкю да иска 'пари; не мижа две думи
катю хората да ми каже. Ст, Заимов.
мърцйва нареч. нар. Напразно, без полза. — Няма да умрем мърцина на тая чужДа земя. подзе
Хаджият. Ив. Вазов. — Размирни времена дочакахме, синко — съветваше го бащата. . .
270

мюзевйр(ии)
Ще миряса, ще се опроен пек сеетът, по горко томуен, който си иДе мърцинн- Г. Кара-
сланон. Но стави няколко години откак пе дохожда; и колко стока, тъй, ти юaрцuπa
се сплуви. Ст. Заимов.
мърцинясвам тесв. днил. Умирам мър^иа. Нн стари като мене Дай им рядка ката; въшливо
черга, стръмен път н .. . Дълъг прът- .. ди пе мърцинясв/т- Н. Хайтов.
мърчелйв пане. /лил- Мрачеи. мъждтлив. Неиздигнишише фитили па ломбнше отпущнха мър-
челиеа виДели/и въз сиeпаmа- Ин. Вазов.
мърчй песв. Днил. Тъмнее. Нощта реве, бучи / к/т гробен свод мърчи, / черней небеспий mиm.ъа.
Ив. Вазов. Мърчи край мен, бле/неят небесата, / прохлаД/а нощ замества зной/лй Де/.
К. Христов.
мърчина ж. Днал. Мрак, мрачина. Смътните очертания /а ре/кише дървета в полето н па те¬
леграфните стълбове н ни наишепиeакиme еДвам личех/ е мърчин/ти. Ин. Вазов. През
лисшето с тайнствени усмивка I надникне, скрий се бледиат/ луна. - - мъчителна, зловеща
мъамнпа. К. Христов.
мъска ж. днал. Мулт, катър* От животното царство се въДет; волове, блволе. коте, магарета,
мъски, овце, кози. К. Смяриян. И я с пего — влезнахме у едни скели. Оп запали видело —
пет мъскл натоварени с пари сд! И мл коз/ еeреuшuuе: ,.Я ке напреД Ди светим, ти ке еоДиш
мъските.“ Нар. приказка. Бнбилас. - . н/еше папреж преД голям/ талига, коя е/вам тег-
еяme измъчена мъска. С. Радулов.
мъстнйк м. естаа- Отмъстителен човек. Портегаеиитe са странолюбци, но изобщо суеверци,
горДеливи н юъсmииин. Ив. Момчилов.
мъсър м. остар. Плат от Масър, от Египет. — Гледай; Гине Мнхмуднaши. булката ти опя по-
разеинк, пали свещ. . - Облякъл я в /ж/мфезен мел/коф н в мъсър. и ош три гоДлил н по¬
ловини. кажи, те може Ди мл плаши осемстотин и шейсет н еди/ грош пирн. Ив. Вазов,
мъсърка ж. есτaа- Вид стара монета. Поп Генчо изпълнил желанието пи /яДа Либени и оста¬
нал твърДе доволен. защото получил от грешния човек цели Две мъсъркн. Л. Каравтлов.
Ха/жл Генчо Дал ни своето чеДо еД/и мъсърки. Л. Карявтляв.
мътница ж. днил. прет. Смутно, несигурно време. От голяма суша н /а гре/ се благое/ри, булки.
В шня мътници аз н па нaмаманa свалям нaлеaн. А. Гуляшки.
мъток м. длил- Мътна течност. Застоял/ти се на Дъното [на локвите] тиня се поДиг/ше нагоре
н превръщаше водата в невзрачен uьтен, но ние лочехме сли/ко- К. Величков.
мътоляк м. днил. Мътна водя. — Валяло е много нощес. — Не ще Ди е било милко, щом още
пе се е етmeнее — потвърДн Димитър. — Тоя мътоляк. . . — позапъни се старецът. Т. Хар-
мянджиен.
мъкнела ж. к/лж. осшер- Мъчнотия, трудност. Мъчнотише трябва Да удвоят залягането пн.
Щото /ле те Достигнем, внуци и правнуци щат Догонн. Н. Бончев. Но мъчнотита нн плу-
ео/нето за чeлоβeна завнси от неустойчивостта ти равновесието му, кого главата е вън
ош воДити. И. Н. Гюзтлтн.
мъщ^ние ср. остир. Отмъщение. Млшю, к/то влюбен е лицето па Анке н поДбу/еп от завист н
мъщение па пейпия любовник Морг/риеи, става най-сетне героят, който зиеДно с Другарите
си, още н Дииишання н Злота, дошли вече е съзнание, убива проповеДники /и мпимата циви¬
лизация, който бе докарал до ебeзмeсτeпиe Домът ти Хаджи Коста. Д. Войнико·. Мъще-
иие за майчина му смърт, спасение сестрино. силно сеги викат в неговото сърце. Ил. Блъсков.
мюдиррйс м. остир. (ар-тур. müderris). Учител. Раздаде големи суми зи милостиня и непосвлдно
ижелвявише, за /а улучтц сосmолnueτо пи тeнuнme (умeıшццшe), мюеиарнсиme н ин книж¬
нината. Π. Р. Славейков.
мюдюр м. остир. днил. (яр.-тур. müdür). Управител на малък град е турско време. Вам Други
е мю/юр / завчере пратен, т/м аз нями Ди се върна. Пенчо Славейков. Най-после се з/Да-
еоха н наместниците пи еапагюрскu.я мю/юр или селските еекили. 3. Стоянов.
мюезйн м. ост/р. (ар.-тур. müezzin). Мохамедансго духовник, който призовава от минарето
към молитва. От ми/арето, из/игното ти/ сmааослиβнama сеетипя Се. Пααиснeва. гръм¬
ливо се аазuасятe въз Дола та Янтра. . . гласът ти мюезнпи. Ив. Вазов. От крайбрежните
викали се обажДаха гласове пи uюeзuнu. Ст. Дичев.
мюжде ср. разг. (пер.-тур. müjde). 1. Съобщение за радостна нтст. Дотърча Кина н обиди, че се
завърнал; н други селяни. — Стига сн ми носила мюжеета, ами ндн. та посрещни б/ча си,
канше чн/ит Другите хори. Ив. Вазов. 2. Наградя за най-напред съобщена нтст. Ще и/меря
колай ди се обадя /а Вьmьоеаmи невести. Да' знае, че соколът й е жив — поз/рае Ди Н пре-
еам от пнртизапнпа- . - Дн взема мюждето. 3. Сребров.
мюждеджйя м. Днал. (птр.-тур. müjdeci) Сватбарски вестител. А петле/рът, за да пиправн смях,
лзлнзн До портите н влиза. н токо спуски лъжите;. . . — Ето го зетят с пет пийтона. —
Ето го иужеeджияτ с червена кърпа нде- сп. Лиляка.
мюзевйр(ин) м. и мюзевйрка ж. Длил. (ар.-тур. müzevvir). Клюкар, измамник, клюкарка. Подоз¬
рението му в низост ме жегни До болка в сърцето. Очите мл се напълниха със сълзи и аз
271

мюзевнрджйя
едва проговорих с костеливи хълцлиия в гърлото, — Аз не съм мюзебирсн. чу ли. не съм
мюзевαиuи, Хрольо поиска да заглади своята жестокост, Ст. Чилнпниеов.
мюзевнрджйя м. Даил, Клюкзр, мюзевир. — Аз иа поя грък няма ди ее моля. . . макар той до
исклпо писмо Ди ии Дови до брата са е Истанбул, , . — Какво писмо ?. , , — Ето но етлилх
' и мюзебuрДмеαс. .. По ония работи, Дото иа ДовеДо а пра библлъни ти: зи αигαuαсnα,
А. ХристофороВ'
мюзевнрлйк м, диал, (от др.-тур. müzevvir). Клюкдрство, клеветничество' С мюзовирлек. с ин¬
трига, с иопаτиебеτба / до Днес ио съм осрлмотил уста, Π. Р. Славейков.
мюзевйрскн прил. диал. Клюкарски. Взомото тоя мюзевирсна восшнаноц и вие нями До иомерато
нищо Друго освен uУгииuс. в. Свобода.
мюзейн — вж. июезип. От минлроплта ии джамиите мюзоинито отправят към алллхл сво¬
ите нраτсжиu молитви. П. Здравков.
мюзелйрам песв, книж. рядко, (фр. museler). Поставям намордник, затварям устата някому да
не говори. Ризумяви се, че ни нашити партия сд ощо мюзолират устати, Борбата произ¬
хожда можду Клрлволобл, Радосллвова к правителството. ИЬ. Вазов.
мюзефйр и мюзюхйр — вж. мюзевир. Аз мразя адвокатите, Веиннипо еи мюзофарс. От слим-
напи планини привят, Ив. Вазов, Чумата на търновските кадии со било няколко бобробска
мюзюхuиu. които со си играели с тях, нинто искат, 3. Стоянов.
мюлайм— вж. милдим. Доиосо еДин нлчлмлн — в миело со върти. , .Насипа и нувллито с
жито и мо изпрати мюллйм, мюллйм: Ни Добър нос. Доли Иване, Н. Хайтов.
мюлк м. диол. (ар.-тур. .mülk). Недвижим имот. Тито искал до Даде кина иа друго място. ии
момък от нишата махали. , . с миого стока и много мюлн. Т. Г. Влайков. — Какво стани
съдбата ви зи мерата със с. Мирно/о? дяволски Марковци мислят. че това им е ба¬
щин мюлн. Ив. Вазов.
мюлтезй^ин) м, остар. (др.-тур. mültezim). Лицо, което събирало десетъка в турско време. Също
пана рил/сτ а мюлтозамопо, нога прибират досотоно. . . Кога отидат ии ливадата, сено ако
ами 1 кола, пишат го три, Днзебекиески дневник. ЕДин от мюлтозамите скоча иа крика
сърдито к като подагна с едилпа са ръка краят ио русеят ск мустак, низа ми. 3. Стоянов.
мюлязймСнн), мюлязьм(нн) м. оетир, (др.-тур. mülâzım). Младши офицер в турската армия.
Младият мюлсзuм Шофжет Гъонасллн водеше дванайсет лснори и цялото Доерио пия нощ
боше под негови команДо. Д. Талев. Преди време едан тохои съселянин , , , ам разказваше,
че аз солото шотлла низлма и башибозуци, а е Ставрикоеня хан се настанил някакъв мю-
лсзuмuи с Десетини искера, Г. Кзезспзвов. То ие бяха изпила шербети, когато носим из¬
тича млад строен мюлязъмии. — Ваше превъзходителство — изопио се той преД мюто- *
сарафи. — Блогабoлощо/ Ваше ^ο, ,. Тренът пристига! Ст. Дичев.
мюре ср. даал, (от ар.-тур. miyar) Дива патица, вързана край блато, за да подмдмвд другите
патици. Мюиеτo ма уби!, , , Хаймана! Ще то убия! Кръвта та що изпия.! Що го уби! Хлй-
дун. Й. Йовков.
мюск — вж. миск. Уловон в ръка, той [мюсковия сочко-бочко] изпусна силна, по не неприятна
миризми ни мюск. П. Делирадев. Търговци руси Донасят тим [в Мяхта] сукно. . .жолезни
и стоманена воща и пр., ти ги злмоиявлт с китайците зо чай. фирфор. мюск, С. С. БобчеВ'
мюстешИрСин) м. остар. (др.-тур. müsteşar). Съветник' В тоя същай Деи (на 23 януари), В. Везир
проводи своя Дригомииси до гр. Патриарх, зл до го пити: що ли Ди припознае фермана ала
ио? Ни другия деи проводи мюеτешиuuиα си, Летоструй.
мюгсс*арйф(ня) и мютюсарйф м. oсταu. (зр.-тур. mutasarrıf). Управител на окръг в турско време.
Постът, който злемαmо, наистина бешо голям — мютесиреф ии еДин ожавои и богат
крий. П. СТъпов. Това ие nроДеещо/оmо иита Добро зл мене, Но мющосаuαфαиа мо успокои:
Даде ми зл гиеизсн ний-еерися си строжир, А. Страшимиров. Първият български вллдотол
живоо е конака ни турените пиши — мютюсирифите — еДно понилно здинио с проДънои
покрие. А. Карали-иеВ'
мютесарнфлйк м. асτаи■ (ар.-тур. mutasarrıflık). Окръг. Истина, щлбуииuяτ номонДар со сно¬
шаваше със Сипи, резиденцията но мюпесирифликл, посродстеом нореипате. ио кин можехме
До питомо. Ив. Вазов.
мютесарйфскн прал, остар, Който сс отнася до мютесариф. Дuαрлбuсτ а нечист турени мюто-
сорафска град с петнлйеепхалядио население сога е прекрасен модореи европейска град.
Ив. Вдзов.
мютефйш(нн) — вж. мюфетиш. Прод нея споели uуечуkскuяτ тиборигисъ е няколко мютофиша
а злптии. 3. Стоянов.
мюфетиш м. асτаи. (ар.-тур. müfettiş). Ревизор, инспектор. Когато х, Димитър Дойде от Бал¬
канът , то аз го посъветових Да ие соДи в Букурещ. защото в тоя град почти еяноги ама
множество турени шпиони и мюфоτumu, П. Хитов.
мюфтй и мюфтНя м. остар, (зр.-тур. müfti). Висш мюсюлмански духовник, който урежда ве¬
роизповедни въпроси' Пък а годината се случи кишави — останахме без жито. ПоДбрих
272

мю щерня
тогава апапите: „Хацдъ, да вървим в Селча при мюфти Али! Тай има завтасаню ланско
жит)-" Н. Хайтов. Старият мюфтия Шемили бъй беше се заел да помири Хадър бея с Ра-
шид бъя и затова беше повикал и стария Хадьра - -. циганювските бойчота Мустафа и Алия,
с които беше дошъл и ХаДърбеевия син Джъвдет бой, Ц. Гинчев. Ню тук вратата се от¬
вори бавно / и в кафенето влезна важно, плавно / мюфтията Сабри-бъй, учен мъж.
Д. Подвързачов.
мюфтИйскн прил. остар, Прилагателно от мюфтия. Мюфтийският наместник бешо вежлив и
Доста развит човек. Ив. Вазов. Циганите не си ишиmзпвахa и като пеиπопайц“, ако и да
бяха развалили гласовете си ют пиене. Ню и двамата признаваха превъзходството на бъл¬
гарина Хамзоолу, мюфтийския писар, Ст. Чилингиров.
мюфтИйство ср, истар. Учреждение, възглавявано от мюфтия. Писар в мюфтийството, 30-го-
Дишен чювек, Хамзоолу в същност имаше една професия — да пие и да пео, Сг. Чилингиров.
Срещу нас беше мюфтийството, дето наскоро бо пристигнал от Цариград новият мюф¬
тия, К. Константинов.
мюхлТт м, остар. (ар.-тур. mühlet). Срок, отсрочка. — Какво да чакаш, невясто, като не щат
да чакат. Нали ти казвам: кака Дала ми даде мюхлет да довечера да мисля, Т. Г. Влайков.
Ей та тебе, цар Стефане, / мюхлъш искам три месеца / да обиДа цяла земя, / да халосам
сичка рюда ί и царьове и кральове, Нар. песен.
мюхлЮзни м. истар. (ар.-тур. müflüs). Изпаднал търговец, който не си плаща дълговете. Че¬
тиристотин и съДемдесе и четири грюшовци са, знаеш ли ти това, мюхлюзuпу! — отвърна
Хаджи Денко сопнат). Т. Г. Влайков. От кюго не си взел, да но си направил борч? Сами
кюгюта нъ си видял, него но си завлякъл, мюхлюзuнюI Й. Йовков.
мюхлюзлюк м, диал. (от ар.-тур. müflüs). Фалит. На как со събарят мъжете, на как стават
мюхлюзлюнuте, Осем хиляди петстотин и толкоз граша и 15 пари — един цял капитал. —
Хъ!,. - тъй не бива то.... Оставиш ли со на ума на жената, та трябва жив в гроба си да
влъзът, Д. Войников.
мюхюр м, диал. (пер.-тур. mühür). Печат, щемпел. Аки европейците имат бозстидствюто да
лицемерят, аки тъ не престават ище да наричат всяко наше оплаквание: бунт и коварство¬
то са причина пак нашите общини и меджлис-агалара, каито би ударил“ сто подписа и мю-
хюра, че слънцото ъ месец и че денят о нющ, Пресата.
мгощсрНя м, и мющерййка ж, остар. (ар.-тур. müşteri). Купувач, клиент. В бааза имаме одна
воденица.. Рошил съм да я продам, стига да се намери м^ющория. Ем. Станев. ДюДюха тази
вечер мющерии ют селю, сапун искаха да купуват ат мене. П. Стъпов. Изглежда, че тук
имаше повече работа. СлеД малкю дийДиха πюτер“u и мющерийки, гъркини, армонки, тур-
кuп“, еврейка, Цв. Минков.
II Речжжк жа редкх. озтарвжж ■ жжалоагжж дума
273

Η
на предл. - -- юстар, 1. За означаване начина, по който става някакво действие. Ако тая
Друга чета не покаже тие и ако, като й се преДложи на мирен начин да приемне да се под¬
ложи под настоящия закон, но приеме, тогава всяка ит народните чети о Длъжна да я уДари
и разбие, 3. Стоянов. 2. За означаване итдостатъчио- непълно обличане или обуванс; по.
В“къπm“й излезе на папуци, Дварът беше мълчалив и тъмен, Ив. Вазов. 3. За означаване по
отношение на кого ст извършва действието; пред. Варлаам Копринарката, кюйто същи зна¬
еше одна-що от учение. . . упорствуваше и но искаше да падне долен на Ивинча. Ив. Вазов.
4. За означаване предмети, към пределите на които т насочено действието; във, към. Ог¬
ледах се на публиката и между толкова хиляди мъже и жъни не виДях ни еДин бедне обле¬
чен, А. Константинов. На малко — бсз малко, насмалко. Така в однают тези морски ек¬
спедиции млаДия Кюлумб на малко остана да изгуби живота си. П. Кнсимов. На случай —
случайно, наслуки. За пример ще приведем один откъслек, зет на случай от първата страница
и след кюйто идат много още и па-хубави, Ив. Вазов.
набйсквам несв., набйскам св, диал, Насичам, накъсвам грубо на едри късове. Като дотли да
юрат один ден и виДели, чо е киравю, окачили ралата на	круша на долния край и
си ютишли. Тий ги свалил [ралата] след тях. набаскал ги с големия си нож на ивери, Чудомир.
Злато мари, златю име, / мари дъще, я кажи ми / кой ти цветето набаска, / кей ти бу¬
зата одраска. Ив. Вазов.
набйт м, книж, (ар.-рус. набат). Тревожен камбанен звън. Тя [песента] не е клепало, а камбана,
що бий набат, Печно Славейков. Голтаци мрачни някъде подемат песен зла — / набат на
смъртно отчаяние със звуци медни, Дим. Бояджиев.
набатквам несв., набаткам св, диал, Налучквам, напипвам. Да побързам да кажа за спокойствие
на читателя, чо г-н Туркулов набатквашо влашки, Ив. Вазов. Пю-лични оракули били Оодон-
ските и делфийските, У Дадена гърците набатквали и преричали по шумтенета на листете,
по гърмотевица и пр. И. Груев. Отче наш — още иди-доди, ала от другите едва по някоя
Дума набатква, Т. Г. Влайков.
набТда ж. диал, Несправедливо обвинение; иабеждаваие. Особено мъчна и тежко пренасяше
тюй неговите чести набеди, И па-напред ДяДо Мите си бошо подозрителен. Ала в последно
време бешо станал два пъти повече подозрителен. Каквото и да липса из къщи или из двора,
сД Панчо го е зъл, Т. Г. Влайков.
набСдник м. м ^OTmu^ ж, диал. Клеветник, ^τιττέι^. Той се разлюти. заповяда тезчас да со
свикат всичките първенци, да довоДат пад стража сеятеля на прюкламациите и да затворят
набодника. Ив. Вазов. Тя [историята] кървава и страшна е, / ред премахи, боди, / набедница
всегДашна о / на нашите доди, Ив. Вазов.
набедявам ст нъив-, набтдя се св, възвр, диал. Представям ст за какъвто не съм. Канени и пеканепu
отидеха в Рътските колиби и се набедиха за Златкини реДнин“, К. Πτ^^ι. Пюсле му мина
през главата да со набеди за белен и се прибере в къщи — звеневодитъ нека сами да со оп¬
равят, Б. Обртттиов.	/
набес м. диал. Проклетия. След вечеря синът й стана да върви в оборите. — И тая ли нащ ? —
сбърчи вожДи баба Неделя. — И тая ... — разпухваше цигарата синът - й. — Ще. - . що
лювя шелонне. . . Наднормено ще получа за ноге. — Да ви опустее и нермъното. и наврага,
и набеса! Ил. Волен.
набнв&лка ж, диал. Бъчварски уред, с който ст набиват обръчите. Кимна към качето и со залови
отново да набива обръчите с тачни и еДнакви удари на чука върху набивалката. Б. Обртте-
№1.
м. диал, Як, набит човтк. ГризДанка о наша селска слава — ... На бой она е средна, ала
о набитак, та со тресе като хеди, Елин Пелин.
набИя св, - - - диал, Запраша, ударя на някъде. Да со насечи ли към нъго или да излъзъ накрай
соло и да набие из черните угари! К. Петканов.
274

нав&вам се
наблизнявам несв., наблизня св- днал. Заварявам стомана на сечиво. И лопатати /и изклепа. н
секира нлн сатър ди /аблизни. Мих. Георгиев.	’
набоборкан nаuе. елал- Наперен, надут, пядтолемти. Я виж спихише нн Жиинаmи... пднеп-
тени, пипере/н. . . Пък н старата, н тя. . . пабобоакапд едпи, /нцупени като пуйки. Г. Ка-
раславон.
набожник м. алеке. Нябожтн човек. Зи nдбожпнuнтe /е е ли нстн/и, че има бог? Ст. Чилиигярян.
набрежне ср- кннж остар. (чтш. nâbrezi). Бряг, крайбрежие. Побързах Ди сн купя пътен билет в
еарихедnата напцeеиаuл пи небрежнето-Ив. Вазов.
набрежна ж. книж. ря/ко, (от рус. набережная). Крайбрежна улица. Сле/ десетини минути той
нзлезе ни небрежните, зо ди се спусне оттам nо-nаяко До пристанището. Ив. Вазов.
набрйжден, -а, -о, панл- длил. Набразден. Вятърът духаше се така силио- . . Листа н сухи съчки
ηαόαχα по тaбaнжеeнama вода ти бента. Елин Пелин.
наброска ж. кииж. aлДке, (от рус. набросок). Скица, очерк, проект. Упорито Доразвива н прера¬
ботен излезлия . . . голям труД „Български литература“. Първото издание смята зо плип,
зо първи пaброснa ти геелuе съчн/е/не. Ив. Богданов.
набрбсък м. — нж. иабряска. Написан с жив н образен език. - - очеркът „Лаопоβeд''. .. не е
тенДе/цлозеи, те нзбиво в публицистика н той. . . запазва своята цени като художествен
иaбросьн. Т. Г. Вляй^в.
набунзсн, -а, -о, прнл. днал. Намръщен, намусен, надут. Из двора ли ходеше, по работа ли беше,
хляб ли я/еше, тя се видеше сд намусена, тибу/зе/и, н уж гневна зн пещо. Ил. Блъсков.
Но ето че те гле/аш пред себе сн еД/и нибу/зени гриж/ипки, облечена от ний-поеити·
моди с разни висулки. Ил. Блъсков.
набурвам (се) несв., набуря (се) св- възвр. диал- Развълнувам (се) силно. Чувствувайки своята сила
н своето умение, нему сър/цето беше се nабуанле н гореше зн борби. Т. Г. Влайков. Аз по¬
мирих у тях [книгите] опнси/л лица, пи които образите мл т/буряха сре/це. Й. Груев, .
набурен, -я, -о, прнл. Днил. РазвълнувАн, раздразнен. ХуДожникът с пяндкее си преправено па-
бурепо чу/ене го попити; „что е шо? ди пе е мида!" Й. Груев. Кого я/е чеееeн- требува ди
гле/н Ди пе бъ/е някак сн раз/разнен, Ди му пе бъДе сърце иобуре/о (в афект), и Ди е мирен.
Книжница за народа.
набухлям несв.. набухля св. остар. Зя калпак — нахлупвям. Нaриммил празна торби. - . н/бухлил
череп калугерски калпак. . . следва си пътът. Ил. Блъсков.
набъкан пaие. Диал. Натъпкан, пртпълнтн. Директорът ни столичния Наро/е/ театър влезе в
ложата н с тревога огледа /ибъкитля салон. А. КарАлийчев.
набъквам несв., набъкам св. днил. Напъхням, натъпквам. Няколко хлапака почугуллха литера¬
тора н той. за Ди се отърве от шяхиешн лепкаво любезност, /ибъки сн джебоеете с лисшоее-
Ив. Вазов, набъквам се, набъкам се възвр· И тъй впуснеха се н /обшило се в двора, Дето·
се поДкачи борбата изблизо. Π. Р. Славейков.
набърделки ми. пиа. Част от тъкачен стан, дтто ст слага и движи бърдото. Ще запее сръчно глад-
каши совалки, ще зискърцит тихо нищелки и табърДелкн. Елин Пелин.
набърдйло ср- — еж. набърделки. Бързо прехвърля совалката и тупа с пибъpдt;леmе. Т. Г. Влай-
кон.
навадкн мн. длнл. Шарки от тъканта на домашно платно. Леглото бе покрито с чаршаф ти ни-·
еаДнн- Ст. Ц. Даскалов.
навЯдя1 се. днил. Обвиня. Драган иаваел.л селото със силата ни еДн/ ноuеааm, с когото имал
приво Ди учителсшеуво още 2 години н иска 3,000 лева зо тия Две го/ипи. Ил. Блъсков.
навйждам1 песв, навадя св. пир. Пущам вода да напои градина, ливада и др. Нн бостана Рийки·
ние/жДи или нопаe, нли плеви. Т. Г. Влайков. Ако постите жега, ще се сетят ли /и /и-
е/Дят лив/Дати в Раuчоенuа. Тнм е суховашо място. При Дъждовни пролет изкарва хубиво-
сено. Кр. Григоров.
навйждам2 /есе-, навада св- длил. Вдявам в нищслеи основата на платно. Веднъж едно жена повика
стрини Добре Ди тивидит платно н шя отиДе. Ри/ки остана в къщи само с братовото
сн Дете. Ил. Волен.
навала ж. днил. Навалица. Сmаажаръm, който Досега спокойно се разхожДаше меж/у ниеолото,
рнзмeлна с ръце неколцина, неволно препречили пътя му, н се спусни към скараните. Ст. Чи-
ляитяров.
нанйлче ср- Днил. Вид билка. Тн кижи й; м/рн миле, / разковниче й език сладък — / пиеалче-
си мл очите — / те привличат тъй момците- Ц. Церковски.
навам нареч. днил. Насам. Сега н поп Никола го забеляза, — Елн /ае/.м! — рече му той- — Зог¬
рафът лм/ нещо Ди ти казва. А. Христофоро·.
нАв^вам ст песв., наниза се св. възвр. днал. Качвам ст ня кораб, лодка и под. Като пожела ди се
завърне в отечестеото си, нивезе се на кораб с челяДта сн н потегли зн Франция, от
гДето беше. Π. Р. Славейков. И наистина слеД малко, като изкараха едто хоро, /нвезоха
се /а ладийката си н взеха Ди теглят леенnи силно н бърже. Π. Р. Славейков.
275

нав^зиик
ндвОзник м, даал. Лодкар. Внезапно едни заран глодим иа криомораото шесол ладийка а дивите
им навезница иа сушата. Π. Р. Славейков.
няв^ищо ср. диал. Навеяна пряспа. Сняг е иа места До пояс, о ами к големи. широка иивоащи,
Н. п. Филипов'
взверя св. остар. Вземам на доверие, на вересия; зздлъжнявзм' През годината сим изпива с при¬
ятели и побратима До сто ведро вино и изпушел повоно от 15 ока тютюн. А от това можо
би и До е ниверал доста, та сега щрябвл Да плаща. Книжнина за народа. Кога Да со залови
за простия занаят книжиретво. той Дошъл в неволя Да иивора 20 жълтица. Й. Груев.
нзв&т м. обани. ми., нииж. осщар. 1. Лъжливо обвинение' Но их! аз видях, лз познах, I с го¬
рест а с тежко чувство, / не ееанко е лъжа, ноеет. I преструвка а азнусщво. Π. Р. Сла¬
вейков. „В България клане а сон!“ I βоешсβлш иснаu газещи, I но лз ва дивим нестил реч, /
не туй со клоботи. иовота. Ив. Вазов. 2. Увещание, съвет. Напусто. слова мо зовете: /
измамният нас наближи, 1 напусто си жалби, иибеща. 1 венчалният пръстен тежи. Н. Ли-
лиев. Сепна павета ви Давам, малка мои братя: ощ сърДце жилото онези. които еял деи
кадят бллгoбаиuс проД своя собствен напукан. Н. Райнов.
навОтви ми. нииж. рядко. Ндвети. И пой се ни бога примоли: / „О, чуеш ли. божо, ош Деи
ио Деи сплвлт / τа-грoзиα, горчива илвощва, I и сякашо змии се епавлщ Дълбоко 1 в еърцето
ми майчина клетви. Пенчо Славейков. Зл такива укора и ниеотва в християнската логоида
нямо и помен. Пенчо СлдвейкоВ'
навбтен, -тнз, -тно, и наветлйв прил. нииж. остар. Нсвсрсн, лукав. Котката е пиветио и отмъ¬
стителна. Π. Р. Славейков. Лукавите и наветдсби духове ио могат никога до сполучиш
онуй. което най-много жоллят. Π. Р. Славейков.
нав^тш^ м. книж. остар. Клеветник' Сдавен е този., който ио тропво. I ноглт’ поДлоц го с
иавот връхлотби: / под лай ниветиск малко се раДви. I вечно се радва свотата проеДи. Π. Р.
Славейков.
изв^ровам и идвдгувдм несв. книж. оетир. Клеветя. Мнозина по новето/ит. ,. ПреДоеом в ръ-
цето ио полковника. ,. еДна книжна. която ще ти открио какво се кове пропие тебе, Вни¬
мавай. сине мой! Π. Р. Славейков. Които иивощуват Другарите си, миого пъта со излагат
к иа себе са повличат беДо. Π. Р. Славейков. Зи туй от този Деи то пононахи Ди го ниво-
тувит и търсеха ио всеки начин Да го уловят от думите и работите му. Н. Михайловски.
наветувяние ср. книж. остар, Клевета. Стига само до има щука (показва ии сърцото) чисти съ¬
вест, к от него иuma τа-сαлиа иями срещу ииветувииаятл к дс/oлтиилτл ии лошите хора,
П. Кисимов.
навсщДвам песв. книж. остар. (рус. ндвещать). Посещавам. Като лигол утешател тя τрoха-
Дяше вси о сели. иαвещαвαmо болни. πро/сз/лто рана. С. Радулов.
пзвзиряи со иесе., навзрД сс възвр. Даал. Втордчвзм се, вглеждам се, внушавам си. Нещо ако
ти се иовзре, че ие му ходиш по гайдата, ще Дигно кърпел, що иа място ще то остава. Кр. Гри¬
гороВ'
нзвякпоβЬняо ср. нииж. остар. Навик, обичай. Той се силеше Да со поправи, по щой се беше воно
зле навикнал па есаннето ек недостатъци, а лошото ил/ккиаееиαе е много мъчно ди се раз¬
вили. Кр. Пишуркд. Проз нощта пополъп спороД пибинпоеенеето са пропял. Π. Р. Славейков,
нзвйлняк м. даал. Соно, колкото можо дд се нагребс и дигно с вила. А когото илй-еетие излезо
в ливадите. посрещнат весело от солсиишо. наито ръце чевръсто размахваха вилите к по¬
даваха иивалпяно точно там. където е нужно ... иа него му беше още по-леко и по-бесело
Ди щр/оuα сено. Б. ОДрстс^..
навиря се еъзвр. диол. Изпълня се с течност, с вода. Тутакси очите Родина се павирали със сълзи
и тя заплакали безутешно, А. Н. Хяджонпо-	.
вйвляк м. даал. Натрапник. Ошде се домете тоз новлян, не сега и него Да храня! В. Чертовенски'
вдвдждзм1 несв, иавбдя се. книж. остар. (от рус. ндводить). За стрдх — причинявам, всявзм'
Нлеождая е ужас ио τтодутиuщо а плахи kктеиевсkα гражДанс к чиновници ио само с постъп¬
ките к думате са, и Дори а с екстравагантната си външност, Пенчо Славейков.
изваждам*— вж. павяждаи^. Ако ио бе в стан, пя суноше цееи, сновеше, ноеожДошо или. при¬
готвила сутрин рано яденето, отквишо ио лозо. пива, бихная или бостан. Ив. Хаджийски,
вавожд&ие ср. нииж. ряДно. (рус. ^вождешс). Призрак, привидение. По еДно време му со стори,
не ош тъмния кът иа стаята се изправя сянка с дълги права рогове. — НавожДеиие — по-
шепно щой полугласно. — Тялото бадърсmву/и. а духът спи. СТ. Загорчинов.
■звбсдм се. Диал, Наваксам. Ама не имало нощо у вас още [зд сватбата] иепраготвеио, или у пас
иодовщасоло. зл то едии иа други нямо са /ъuжим кусур. Рожби Да иа со жаеа. отсетно
сичко ще кавосоме, прαшепеоте Руси. Ил. Блъсков. вавосдм сс възвр. Дано смогнеш щото
идущият брой [нд списанието] Да излозе по-скоро а До се навосо. сп. Училищо.
■йвра м. и ж. Даол. Който сс навира; натрапник, натрапница. Огледа наоколо зл хора. по сграбчи
комъко, по е нивото ио съседа ск.—Хи тука, ма пивро. тука ти е мостото. Ст. Ц. Даскалов.—
276

наговор
Мома. навро. мома, курве, - - намекваше й Дотка за мюмuпишвютю- че била се .мъкнала
с какви ли но, дюкатю намерила тоя, будалата, довер й, та го заслепила с имот. Сг. Ц. Дас¬
калов.	’ '
навраг м, диал. Нещо противно, дяволско. СлеД вечеря синът й стана да върви в оборите, —
И тая ли нощ? — сбърчи вежДи баба НеДеля, — И тая .. що ловя шъленце... НаДнормена
ще получа за него. — Да ви опустее и нормъното, и наварага и набеса! Ил. Волен.
нaβремеиявам несв., наврсмсня св. нар. Наближава ми времето да родя, да умра ндр. Посрещна
я в къщи снаха й Мария, почти навременила да ражда, В. Геновска. Тинка с! повече навре-
мъняватъ. Отслабнала от бременността, измъчвана и еш шие душевни болки, шя се бо много
смъкнала- Т. Г. Влайков. Катю ги гледаш с внимание, двайсот-трийсет души има пaвремепuлu
за умирачка. Чудомир.
навремя св, диал. — вж. иавртмтиявам. Откъм краварника со чу тревожно мученъ. Тя за¬
бърза сипнато и влезе да види Сифка, кеяшо беше навремила да со тели. Ст. Ц. Даскалов.
Заглеждаше се в Двировето, къдото кленкише на джанките лъщяха ют кафявия ибрив на
пъпките, навремили да се разпукнат. Т. Хармаиджмев.
навроз преДл. Диал. При някого на издръжка. Ех и болки изкара, и в нужДа астана, ама навроз
мен като бе, не я оставих да й се наврежда сърцето — спокойни и хубавке си поживя, Т. Г.
Влайков.
навръз предл. диал, Против, срещу. Хълъ за мюй късмет не со противиха, Стигнаха до гробищата-.
Ний кюлъгишъ все с тях. Чо каши почнаха, г-н началник, да държат едни такива речевъ —
остави се. Все навръз правителството. Хр. Радевскн.
навръст нареч. диал. Навсякъде, навред. Вълнува се тревата / широки и навръст. Й. Йовков. На
мирна съвест и на млада връст ! широко, лсπи е наврат, Ив. Вазов. С таксито, с метрото
и пъткюм / самичка прекоси града наврат. Ем. п. Димитров.
навръстя св. диал. Ставам на възраст. Пеп Дорютей при ражДанъ го нръсшu- / Той тридесет и пет
гоДин наври:ти,! ни в празната на битието книга / си името пюд нищи но подписа. Пенчо
Славейков.	’
навсут нареч, естар, Напразно. ПенякъДо стърчете сред пюлуизораната черна нива- каши скелет,
някое изоставено рало, кюъта навсу: очакваше ирача си, Ив. Вазов.
навуй м, диал. Навуща. Де кюленъ навуе насукал, а отгоре им ньрпu върви кюзиняви на гривици,
на гривици, Елин Пелин. Ама тюй не сетил куртума, Като му протекла кръвта наД навуя —
да мокряло му, тогази пелътя да падно, П. Ю. Тодоров.
навъзбряг наръч. диал. По наклон нагоре. А веч другарите отдавно 1 настигнал навъзбряг Младен
вървеше бавно, / кюн за юзда пювел. Пенчо Славейков.
навърволИчам ст несв. възвр. диал, Нареждам ст на върволица. И со навърволичало подиро му
До ща имало евреин в Йерусалим. П. Ю. Тодоров.
навървям ст несв,, навървя ст св. възвр. диал, Образувам върволица. — Файтон със звънчета.
Някой големец! ... И част ют свободния народ, който не играеше на хорото, со πавърβ“
натам, Ст. Ц. Даскалов. СлеД мотоциклетистите се пaвьрв“ дълга неспирна калена от
автомобили, М. Яворски.
иаβязчнвост ж. книж, истар, (рус. навязчивость). Натраплмвост, бсзочливост. Тая му зловеща
откровеност и навлзчuвюит правеше да пустее улицата, дето той минувашо. Ив. Вазов,
наг Прил. старин. Гол. Тук дюйДох ют суетност всяка наг! / — „Влез! Ти така на господа
си Драг“. Пенчо Славейков. Не съм от блясъци пиян, / ни мюяша душа е нага, /
но мюяша душа е блян, Н. Лилнев.
вагадавям носв,, нагадавя св, диал, Напълням някого с паразити, с гадмнн. Не смеех да седна,
нъ смеех дари да со спра на една място. Що ги пагадавл, та сетно що со чудят и маят как
да со изчистят. Г. Караславов.
нЗглухо нароч. книж. ряДке, (рус. наглухо). Плътно. Двамата гости останаха в стаята; вра¬
тата на стаята наглухо со затвориха, Ст. Заимов.
вагнСздвам се пеив., иагиέздя ст св, възвр, Диал, 1. Напъхвам ст като в гнездо. Пещеряша има
Длъжнина юкала 5—6 аршина, височина 1 JÎ2—2- а на широчина около един аршин самю, .
така щишо - ние четирима трябвате Да се нагнездим един по еДин на дължина ош вън на
вътре, кашо в улей на водоница. 3. Стоянов. 2. Напълвам ст с паразити. Успокоявам гю,
че меже да нагласи къщата си mо-кьиπо по вкуса си, според нужДите си. — Ами пари ? - . .
Ами шия дъски по тавана, дота вече се нагнезДиха с дървеници'! 3. Сребров.
нагнетя св, Натисна, натъпча. Той изваДи нанив) огнивошо си и праханта, хвана игън, нагнете
го с палец върху шютюна и запуши, Мих. Георгиев.	■
наговор м. книж. астар. (рус. наговор). Уговорка, заговор, съзаклятие. После, като по един
мълчалив наговор, раздадеха се гласове към войводата, Ив. Вазов. Навадиха прачее на това
Иеакима патриарха, защо е имал скрит наговор с пори“апuто, еш кюетю Ииаким бошо не-
певuноп. Царственик.
277

наговорка
иαтянOрка ж. /лал. Нешо уговорено, нагласено. — Какво iye Дири такъв мъж надвечер прн вдо¬
вици жено? Тн мислиш, че тови те е поговорки? Хии, Киaаеачнаmи пе е вчерашно. Кр. Гри¬
горов.
нАгота ж. книж. стари/. Голота. А шя, (Фриня) поДвластна в свойти наготи, / сияеше ео злн-
толунний блясък / изправени. Пенчо Славейков.
нaтрабарнaи несв., иАтрябАря св. днил. Награбвлм. Бнязо прехапа устни и с настървение пигрн-
бари по-голямо αънойки. М. Яворски.
награмядясване ср. диал- Струпване ня грамада; иаграиАдявант. Това иaгаαмидлсвαиe па маамии
н неДостъпн; планини съставлява ефектен контраст с нрешке-иеиличeскиmи меж/у шях
Долина. Ив. Вазов.
нагрозявам тесв., нагрозя св. пир. Гледам с лошо око; намразвам. Свекърът. а свекървата хеле,
люто я мъчат; н/грозили си я зле·, всеки деи клетви н поразии- Ив. Вазов. — Зле ме н/грози
кметът, мнллике; те ще има зн пас живот в това наше село! А. Страшимиров. Ха/жи
Евтим тигрози роДното сн място н се закле никога ди се пе върне. Ин. Вазов.
нагроквам песв. днал. НАгорчавам. Този хляб, /ето го ядем сеги, е със старо сол от слипипепиши
каца н з/тове малко нигренвa н попамирисва /и граниво- Г. Кяраслаβяв.
иатрбчнαм се песе, нагроча ст св. възвр. днал. Навьсвям ст. — Кръстнице, Ди пе те е заболяло
зъб. та тика много си се нигрочили! К. Петканов.
иатрбчеи, -а, -о, паuл. диал- НтспрАβедлявя обнинтн, набеден. Странно точен / тоз път бе бъл-
гнрн/ът, тъй иигаечeп,/ че /е познавал рее. К. Христов.
нагрузя св. к/лж- осmиа. (рус. нагрузить). Натоваря. Той успява ди нагрузи кораби с няколко
шисящ пл/шпика със захар, които принадлежат нему. С. Радулов.
нагръдки мн. диил. Горна предна част на риза. Слезе едни мла/а. напето βикирeлни, с пъстри
селски Дрехи ... т бели нагръДки, обшити с къДриен ти/тели- Т. Г. Влайков. Тесния й стар
сукман . . - едвам побираше дебелата снаги, и едрите й гърди разтвнаяхн от напън кирли¬
вите нагръдки ни ризите й. Елин Пелин.
нагуркувам се несв., нагуркам се се. възвр- Напъхвамсе. Излезли из Душните улици н запушени
кафепетд ни София, те тук пак се нигуркуваш в тесните гaиднnн-бuaиaнu- Ив. Вазов. С шля
миаодeйснн /уми хитрият старец пн поееДе към брега, ^η ладията сн ... Ние се иигуaнахмe
в нея. старецът седни пи /оса /и гребе- Ив. Вазов.
нагъгрен, -а, -о. прил- диал- Набразден. Не юг от Дъбовете се простира ревна поля/а. тук-том
тиг^рен/ от пролетните н летни порои- Ст. Заимов.
нагърна св. /нил. Нахълтам, втурна се, нападна. Дълго млгн /я/о Станко ослепен, пи по еД/о
време сведе глава. изтри очи, като че в тях беше попадал прах от засъхналите клонаци, въз/ъхиа
Дълбоко н тигър/и в младата гори. Ст. Ц. Даскалов. Не се заминаха н 50 годи/, откак вест-
гошите оставиха Балканския полуостров, ето че го пигърн/х/ новн варвари. още по-страшни,
още пе-буUпu. М. Дринов. Кооператорите нагър/ихи в блока, рнзнаuлuхa се, еечпаха Ди по¬
валяш житото па ръки- Ст. Ц. Даскалов.
надв^щен, -а, -о, прил- Длил. Надвит, победен. Вехт/шо черкви, /иДвещени от старост, потъваше
есе по-Дълбоко в земята. А. КαрАляИчтв.
надвещя св. /лал- Оборя, надвия. По еД/о време, когато се уморих зеаaеamи, сле/ полунощ трябва
Ди е било, сънят ме надвещн. А. КярАлийчтв.
надвиван м. αлено. остир. Победител. Биволицата пн е уβаадила имеиата пи трима боалци ...
Филип от Каеmеп, три пътн ηиевивαм е Олимпийските игри, н п/й-хубавец през негово време.
Ив. Богорон.
надвйгам несв. Днил. Издигам, въздигам. С напрегнат н умен труД човек н себе си подвига н
отечеството сн ниДеиги. Й. Груев.
надвйгам се тесв. възвр. днил. Гордея ст. Истинската мъдрост се поз/иви по това, че у когото
я има, той колкото повече зпае, mеенеен по-юалне се тиДвиго. Й. Груев.
^двръстам песв., надвръстя св. днал. Надминавам по ръст. Защото невръстпото чеДо е ηα/-
ваъсmuее Душевно н братя и бащи, неговите погле/л н въжДеления си паeхеаькнαлu далеч
през синори пи тогавашните обикновени интереси па жцвоти. Пенчо Славтйков.
- надеквам несв., над^кам св. диил. Навиквам, нахоквам, наругавам. Откога, откога съм ти
задумили, ома откак ви пущихи шая ко/ски муха поД епитката, вие мъжете Дом пе зна¬
ете- - . Нαеeнα го сухата му н зле женица, с изпъкнали кашо пи жаба зелени очи- Ст. Ц. Да¬
скалов.
надзйпквам несв, надзйпкам св. Диил. Натъпквам, напълням, — Дай ми. Тонке, вретеното
Ди пиезйпким пищова! Т. Харманджитв.
надйхвам несв, надйхам св. Днал. Надъхвам. Отлъчат тл [злодейците] от ееинорое/ите братя,
и като нл пиДих/т с вечни едно вражди против съотечествениците пн. правят нн тяхна
еааmцл. Бълг. книжици.
надкрач м. днил. Крачка, стъпка. Тъкмо що Достигнал Цветан до рекета, еДви пристъпил Два
или три тодкрочо, прошурил ся ле/ъш под пего. А. Н. Хаджогло.
278

назлънЯ
нЗ дни порен. даол. Понякога, навремени. Но, ио мога!Маслил съм ск паДпи: до съм га разде¬
лил още но време. като че е щяло ди бъде сега по-Добро и зи тях к зл мене. Т. Г. Влай¬
ков.	'
надръгвам носб., надръгна ее, даол. Зд облечена дреха — запретвам. По-нотопък в нервен ии-
бръннак селянко, надръгноло полите високо иод коленето, прегазва полока рокашо. Ив. Вазов,
надръндя сс св, възвр, даал. Тръгна, запътя се, поема. Тончо й махна за сбогом, варии наскот и
се наДръиди към ероД село, Ст. Ц. Даскалов. На вис, младите, ви е лесно, Току се ио-
Дръндато някоя заран зл гаратл и хванете свощи, ти ие можо ноеок очите ви Да ваДи,
Кр. Григоров.
пядскорявям се песв. възвр, рядко. Надпреварвам сс. Народното въображение е превърнало
трите рони пи три состра, които, подир едии препирня коя е иой-бързи, поговорила со До
проспят в Одрин и зиранщи. коящо първи поДрини, ди повика и Другите. за ди тръгнат а се
илдеkаuя/иm,. Ив. Вазов.
надържам носв,, надържй се. Даил. Твърдя. Можо ли иснай Ди подържи, че ами еДно съ¬
щинска свършени хубост, кoсnа до хвищ/и място зи синнато други! Ив. Богоров. Едии
царски големец връз иманото наДържал е. не цонищи ни жолязото е Фрлицл е миого по-го-
лсми, отнолкото е Ииглαnеuл. И. Боноеов.
надържам со песв,, над^ж^сб св, възер, Даил, 1. Наемам сс, обзалагам се. Фклчо му се усмихни
със сивите си она, — Е, Керим пехливан, подържиш ли се?—Гяурино, пази си главата!
К. Петканов. 2. Уповавам се, разчитам. — Бачо Мирно. ти ще ми ДоДош старата пуш¬
на. — Новата ще ти дам. ио добре ще я пазиш. Ни ноя со подържай, никога няма ди
то излъжо, К. Петканов. И па Борсеи се искаше Ди отеора бой с нислеДнана, нито се ии-
,	Държиш е иа силите си, когато имноuuсτл се упиа/сmо от оДио жено. Т. Шишков.
надъх м. рядко, Настроение, вдъхновение. Той га [песните] αзπс/л в ново форма. приДави ам
особен свой смисъл, нов смисъл. нанъ/що можо Да им даде само певоц с модереи иоДъх. Пснчо
Славейков. Срещат се поена к зи τа-иаβи истораноскк събития,. . , ПосреД този сухи. без
поетическа нлДъх сънинстолство, щастлаво изключение приви Доста популярната в ЗапаД¬
ните български покрайнина песон Смърщща иа млад Димитър, Б. Ангелов'
^сд^омян нарон, Даол. Непрекъснато, непрестанно; едноман' — Тук ще стане иота. — Ома¬
гьоса го пая. брей!. . . НаеДиоман с нея. Ст. Ц. Даскалов.
пдОпкаст пирон, остар. (от др.-тур. ankastin). Нарочно. Не привих това по щенаото ск. но от
голяма погрешна, боз Ди съм помислил някак До направя това иоеикост. Халимд (превод),
надг м, Диил, (от др.-тур. niyet). Намерение, желание. Та бнори, казва се, докопа кокили. и бино
ти ощ Добот гоДанна насам го е зиглозгил и няма пиеш до го изпуща До крий време. А.
Константинов. И ако видите, но ни г. Хриетодули му е иаотъп Ди му ДиДешо нещо по-много,
сторото го. Π. Р. Славейков.
нджйвд ж, книж. остар, (рус. нджива). Лека печалба. Токово рокруτuиблиие ие можеше до сщане
освен носилетбоно, к ио можеше Да сгрупири освен онуй, което е безхарактерно или пък жадно
за нижаел ио обществена емопкл, А. Константинов. Напуснали отечеството са, зл Да
търсят богата ииживи е чужбини. Просата.
няжмйкня св, Даил. Намигна. „Но мой, дъще, Ди ощадош, / До отиДеш иигиuuс — 1 щурците со
гяволити: / погледне що — иажмание ши!“ Нар. нссен-
назйрам несв ., назрй се. Даил, 1. Съзирам. Кой ба могъл До ск помисли, не едии сашиачна бубо¬
лечки. , , които око еДеи пазара през микроскоп, си напластили и струпали креДоеато скали
ио Албиои! Й. Груев. 2. Наблюдавам. Полона-леко аз шумака пълзешном, той се приближи;
елиги се зад одии сух пън, к оттук хваща Ди позира що сщови а До глоди Дали в тоя нор-
еаи е· Станки или ие. Ил. Блъсков. нззйрам сс, назра се възвр. Нощя. нога е веДро небето,
който има остър гляд. можо до съзре а тъмния дял от месеци: ноиетаио цялата щъмио
ивица от колелото не се ваДа добре. но все со иазuuо а различава, Й. Грусв.
нязпяпдйсвам се поев., назландНс^м сс св. възвр. разг. (пср.-тур' nazlanmak). Не се съгласявам,
дърпам сс, противя сс. Идош сома ди молиш по еерееще а по търговците: попиташ тук,
попиташ тим — тоя ио ще, други ти се низлипдаево, трети ти Дови половин цоии, Т. Г.
Влдйков. Аз ще ги иaнлuлм До ти го [вола] проДаДат по-оеткно, Хайде. стига ск ее илз-
ллндисвлл! 'К. Калчев.
назлъм прил, нейзм, оепор. (nсе.-тур. nazlı). Кокетен, нежен. По иощищън друг по-милоетив ба¬
шибозук продуман с гол ятаган в ръката млади мома до спане назлъм хлиъма, 3. Сто¬
янов. „Ела се. Миро. пощурна, . . I Ди станеш бяла кидъио, / киДъии назлъм хаиъми, М. Л.
Софиянец.
ııдзлЬп-пазлЬн пирон. даил. (от пее.-туе. nazlı). Без желание, едва-едва. Изключиха няколко
души членове, които имат стара грехо/о и работят пазлън-назлъи. А. Карали-чев.
^злъм со даал, —вж. пазпандисваи се — Какво. , . толкоз богати ли сще, та со назлъ-
нитеО' Й. Йовков. — Хайде, булка. хайде, ие се пазлъиа! Ноина со срамуваше До играе
сами, криеше ее зад другипо, Ивайло Петров.
279

вяз0йлив
назойлив прил, книж, астар. (рус. назойливий). Доттглив, досаден, нахален. — Ама нали ти
казвам.. - заклаши с усилие глава ученикът, като че ош някоя назейлива муха се брани.
П. Ю. Тодоров.
яазък нареч. остар, (ар.-тур. nazik). Кокетно, деликатно. Оная неделя, - - гледам я — наки¬
тила се, - - па ката минува пикрай бабини Лалuеu, назък-назък постъпя. Т. Г. Влайков.
нАзъм м, диал, (от ар.-тур. nizam). Ред, обичай, правило. Повъчъшю от тях деяждаха каквешо
им бо останало от бащи и деди, някюи бяха и съвсем обеднели, ни и ше държаха за свия гос¬
подарски назъм — но цапаха ръцете си с чук или с мотика, Д. Талев.
назярквам носв, Диал. Назнрам, съзирам. Петър Габара от окопа назяркваше Сребърна, Далеч е.
Ив. Кирилов.
назюзюкам ст св. възвр. диал, Напия ст. Назюзюкалъ сте се и дваминакаше копачо, мой Дра¬
гоценни пастир“ чоркивни, Л. Каравелов.
накатам св, книж, рядке, (от рус. ^^11^). Нагъна. Привечер мълчаливият Димо наката па
войнишки платнището, мътна го на рамо и итневи тръгна през гюрата под Дъжда, М. Мар-
чсвскн.
наклаждам ст посв., накладА ст св. възвр. нар, Угоявам се, надебелявам много. — А бо, Салчо,
с какво храниш сега свинята?. . - Каквато со о наклала, ще дойде да сте и петдесет кила,
А. Каменова. Но видиш ли го натя пап Ставри, нищи не работи, па пак со е наклал!, ..
На попа торбаша о пълна, Ст. Ц. Дасхалов.
накло^ам несв., наклбпам св, разг. Наклтвстявам. Нему му пак дийде на ума за двамата се¬
ляни; да, тъ са гю πаклюпал“- Ив. Вазов. „Ама чо глупава истерия: — помисли си тя. —
Той разбра иткъде излязох, Сега ще ме наклопа пред МътоДи. М. Грубсшлисва. Срещу
тях но излизам аз явно / пи природа съм скромен и мък, — / а наклепвам ги тайно, и
главно — / като всеки възпитан чювок! Хр. Радевскн.
наковлАдя св. Диал, Наклеветя. Отвлекли гоДената за чорбаджийския син мема и с нюж над
глава накарали попа да венчава, -. Старият хаджи Дженке чорбаджи накевлаДил пред
турците вълчарик“л ред. А. Страшимиров. Настойникът Карал не пропущаше ни един
случай, за да го помъмри или да ги накевлади на началника. Н. Михайловски.
н^ковня ж, Диал, Наковалня. Ами щом со наяДе, изпратил вече някое добичарче с бакълчето на
кладънчото, сяДа, навежда глава над ^ковнята и почне да клепе косата. Ил. Волсн,
иаκоκάрти- -а, -о, прил, диал. Наперен. На путкише нахвърлят съ женише / ... / стражарят на-
кокорен и напет / потъна в разярената лавина, Т. Харманджиев.
иаκоκOря ст св, възвр, диал, Наперя ст, настръхна. Кетю Караманеца рипна, накекори се и со
изперчи като петел сред кокошки. Т. Харманджиев.
накокбтя ст св. възвр, диал. Наканя се. Слод като шурих револверът на мястото му, пак со на-
кокеших Да пътувам, 3. Стоянов.
накокържа ст св. възвр. диал. Настръхна от студ или друго. Катю пийнаха Добичетата вода,
накокържиха се ищо повече и одно пи одно со забързаха към топлия обир, Кр. Григоров.
Каква току се накокържите вечер и дим да ви няма ют евчарника, Кр. Григоров.
наκоκЬржтн, -а, -о, прил. диал. Настръхнал от студ. Те са събрали па чувал еш съседите си.
за да има пълен товар, да не мъчат напразно в студа πакокзржеπuто добичета, Кр. Гри¬
горов.
ваколадя — вж. наковладя. Но сетне в къщи Елена ме накилади и мама атниви мъ изпрати
навън да намеря налъмите. Д. Бозаков. Пази ге, докато е млада, Катю отрасне, заяква
му умът. А виж, чо го наколадили някии. М. Яворски.
наколднкн мн, ряДко, Кожени пришивкм на коленете на панталон. Ню Васката вече но гледате
тубата, а солидните кожен“ пакилепкu върху брича му и си казвате: „Тези мешини са
от фушляр“- Б. Априлов.
наколенник м, — вж. ^ηβΗ^. Краката му юбвиши с козен“ наколенници, приличаха на краката
на някой звяр, Й. Йовков.
икблик м, диал. Обтсник, пакостник, итцроkопсаимκ. Сега аз свирвам и моишо паколп“н“
захванат отвън да викат и да шумят, -. и спущат се с тоя зверски вик на сестрите.
Н. Бончев.
накостр^жа ст св, възвр. диал. Наежа ст, наостря ст. — Много си им е харно на тях [управни¬
ците], ама тебе да питам, кати те нагъне бирникът! Пък и горският, какъвта се е нако-
строжил, но ще даДо тюва лято и да припарим да гората! П. Здравков. А кюму да продам
колаша? Евсташи посочи Мишка, Мъжът . - - попита с носкритаучудване:—На тоя ли?—
На мъно, разбира со — накюстрежи се Митка. — А вие какво. - . ме гледате такъв?
А. Гуляшкн.
наκостр£жси -а, -о, прил, диал, Настръхнал. Евлеги се усмихна, .. . Мина през селото,
без да со заглежда в къщите, бъз да обръща вниманио на накосшреженише ют студа ку¬
чета, кюиша пролайваха лениво след него. А. Гуляшкн. А врабците, гледай ги! Накостре-
жони, сиромашиите, глаДни! А. Гуляшкн.
280

чамерки
накостръшâвαи се тесв. възвр. днил. Напервлм ст. Дβa-mац големи пуяци се иакосmаьтиеиха, спус¬
каха червени висулки от гушите сн. Кр. Григоров.
накрехвям песв.- някртхня св- тир. Обикн. за калпак — нАкрявянам. Аз бях снижен пαлеерщuн
в зелена куртки, накрехнал асшр/ганеи нилеaк. А. Страшимиро·.
някрйт кннж. остар. (рус. накрьгтмШ). Покрит, застлан. Пред тях била турени квадратни скемля.
покрита с червен месал. пи която се намирали ракия н мезе/це. Л. Кαрαвтляв.
НАкрйя св. ктиж- ост/р. (рус. накрьггь). Покрия, застеля. Дошли по-млаеата Дя/ови Либеноео
снахи,- донесли едно чeτuαuугоеηо столче, нананлα го с червена липискаисна кърпа. Л. Кя-
рянелон.
иакрулвaи се несв., някруля се св. възвр- /лал. Втурвам се, запътвам ст. И кашо се зαнишеи-
нанрулн се нататък през моста закъм фурната. Чудомир. ЗиДала се Делегация ош село прн
юцηнсτан Да нДе. аз ще я посрещни; тъщи се uанаулuли /и мл гостува, оз пак там. Чу¬
домир.
вАкръннам се несв-, някръня ст св. възвр. /лал. Накърнявам ст. И щото земе от работата, турне
го пик в кеслйкати сн- Оттуко захвана Ди /и се ηdнръηед н разтури живота. Т. Г. Вляй-
кое.
накръпка ж. днал. Кръпка, закръпкя. А пе беше. Да речеш, [сукманът] ни съдра/, ти изтрит.
пн нищо, цел, здрав, и т/кръпки блля ηeмитe- Мих. Георгиев.
накръхнам се тесв, накръхня ст св. възвр. длил. Подкяшлям ст, давам знак с подкашлянт. Ко¬
гото Иван Стоянов спря н се ослуша, пе /очу никакъв шум откъм столчето. Дали Да пао-
Дължим ? Н/кръхии се. приготви се. Птлин Велков. И ако РаДка се застоеше ни х/мб/ря нлн
пък хо/еше лз Двора, шя [свекървата] се пакръхваше нз къщи, а често я н плашеше, че
ще прати вест пи Колчи. Ил. Волен. И остани стрити ВиДи Вълковища черна вДовицо с Две
бeлорнзнн момченца; Тинко и Велю. — Що сн глупава, ма. омъжи се! Роса сн. Симо Да
се накръхниш — деийсе Души ще тл се оба/ят. Ил. Волтн.
нИлима ж. Длил. (от гр. μάλαμά). Коприна. Хората искат ди гн правя хaηьмнu, па рахат
да живеят. ди пе гл гори слънцето. . . нилима /и пресукват, Ди не газят тръ/нте н боДл-
ллше- Ц. Гинчтн.	·
нйло съюз Днил. Но. Отворило се (мурабття], ами пе с турчина, тило със сърбина. Мих. Геор¬
гиев. Не сам вечер/ли, / тило сам сърдити I па мами, па mama. Нар. птстн.
нялбй м. църк. Анялой. Има още н другн ■ одежди, с които се тилоише н столовите пенаиеаm,
но те са заведе/н зо блигоеeеиe н тържественост пи богослужението. 3. Петров.
налука ж. Диал. Нагласяваше. За/игл/ся тамбурата момко мли/и — / ... / Дръпни лу/о те¬
ловете зи /олука — / стар каеля наиβαй мустак поз/сука. Пенчо Славейков. Ех, какъв
човек! И к/к промени всичко!.. . — мислеше сн аизчувстβуβот Стамат, Док/то духаше
лекичко [канала] зо uαлуно- Ст. Дичев.
нялЪзнαи песв., иалЪзеа св. /нил. Набучнам, нахлузвам. А после му отрязали н главата, която
еДн/ от тях пилъзн/.л пи еД/а тояга и понесъл я пред Дружината. П. Хитов. Тоя опит
со преuзβожеи така- Вземат желязна пръчица и уеие/т я като свърДел, а па Долния й
крой пилъзв/т запалено паахаи н спутоm я в стъкълцето, в. Знание.
няльдпча св. Днал. Няплискам, намокря. — Защо скубеш отгоре, от високото, Мустифа —. - -
Ще разкриеш сламата, ще я ηильепмαm ДъжДовете до дъно! Ст. Ц. Даскалов.
ням1 тесв. пеизм. Днал. Не знам. Когато нилнвах воДи ти чешмата, нам от Де се взе пусто
бнвоеαамe, поенaрaе биволи До пен. Пенчо Славейков, Нб се върна син мн /и ме отмени —
пък тряба пипане. тичате. . . По пас сеги никому пе можеш се приюеен, /ом колко Да да¬
Деш. П. Ю. Тодоров. За този гора, която някого ела/ял е/ит турски бей, воДеха спор
Двете сели от нам кол гоДн/н. А. КараляИчев.
вам2 м- Диал- (пер.-тур. nam). Име, чест. — Не ме осаиювαй- ти думам. - - отвържи ме! —
Ах/. чунким /има ще вн паДне, зере мербоджнйснн род сте. . . хе, бре. келеши! А. Стряши-
миров. 2. Помтн, следя. Други път Да /е сн ми споменувало такова пещо. че /ама, нн-
тиηи /яма Да остане ош к^^ка ш; — всички гн uзшурчвαu; чу лн? Ц. Гинчтн. За т дина
нам — за помен и приказ. — Какво? целувам го. мари, ей, етегови с мбаηαmо брада — мла-
/ня, за еДнни тим го целувам, ей тъй, каквото е ниДут. Ц. Гинчев.
иаийзл<. Дц/л- (пер.-тур. namaz). 1. Мохамедансха молитва. Абубулих Зинде, сτоuбулснuл мюф¬
тия. / пи минорето ни Айя-Соф; джамия ! зи вечерен нимиз изкачи се едвам / з/Дъхат,
уморе/. Пенчо Славейков. 2. Обредно умиване преди молитва. Трцлте се спуснаха към
джиюuйсноmо чешма Да /a^^t^i^^^m обичайния сн помоз н влязоха в джамията да се поклонят
па нaй-βбликнл пророк от пророците. Ст. Чилиигярон.
намерен -я, -о, прнл- (рус.намерен). Намерен съм к/нж. остар.—имам намерение. Из тля
няколко думи /не видиме, че Австро-Унгария е намерена ди защищава Портата и Да Н по¬
мага в сяко еД/о еmηешбπнб, е. Свобода.
еамерки ηдаeм- ηда- 1. Както дойде, ня посоки, ня слуки. Тръгни той ηaиeаки Дано работа номери,
я Да го повика ηлней- П. Ю. Тодоров. Той вървял ηaмбанн н Достигнал до северозапаД/ля
281

наметна
край по Африка, Дето исполинът Атлас подДържо ио плещите си небесния сеоД. Н. Михдй-
ловски' 2. Приблизително. Имлшо номеркк седем годим отноглто боше етинил войник
к откогато отиде на бой, Кр. ПншуекЗ'
намСтна се се. възвр, Дилл, Натрапя сс. Ди ио клжо твоя майни: 1 Нлмотиицо. иαmуuиицо. I сами
са се наметнала, / наметнали, нашурили. Нар. песон.
наиСmпнк м, и намСтниш ж, Диол, Натрапник, натрапница. Ди ио ниже твоя майни: I помощнице,
нлтурницо, / сами са се наметнала, Нар. песон.
наметък м. ксщор, Данък в натура в средновековна България [преди турското робство]. —
Колко Дин со пиДи Ди платят ряховенито българи? — попити боляринът. ... — Аз съм
Дошел До получа ииметънл. Двосте стомни вино, петстотин крииа жито и тридесет качета
мод.А. Каралийчев. — Защо тогава ие нoгаеτuτе моно и моите хусари ощ чисто сърце,
и ии одумелшо? Нито иа подводи ще еи изкарваме добитъка и колата. нищо ще бележим
ии рибош колко жито. вино и мед в илмоmъk ии Дължите. Ст. Загорчинов.
намичам се несв. възвр. дилл, Намъквам се, натиквам сс. О mu, кесайне българско I ... I друга
гладница дойДохи I ... | поД предлог. не роД обичат, I все по се близо иаминлш. ! ио можи
и ио сколаса / Ди ек зивържош устати. Π. Р. Славейков.
ндмярд ж. даил. Полза, добро. Не му щи ни пирато, ни илмсuлnа. Г. Караславов.
нанка 1 ж, Диал. Вуйна. Христовата нанка причини с радост милито гости, Ив. Вазов.
нДнка2 ж. дилл. Пелена, повивка. Пи вземи бяло камъче, 1 не го хубаво окъпи. / в топли го
плика злгъни, I е злати го люлки угуде. Нар. псссн.
наорлсн, -а, -о, прил, диил. Настръхнал, наежен' Кучетата го изпратиха до Дървения мост и се
върнаха с пиорлепи гриви. К. Петканов.
наорлям сс носв., ндбрля сс св, възвр. даал. Настръхвам, ндежвдм сс. Гладка и жиДна ли оспиилхпе,
ти сто се плорлили нито млади петли? К. Петканов. А сановоте му, като видяхи. че ие
ги гледа, иaouлuхл се като попла а ее зигоииха аз Двора, К. Петканов.
ндортДча св, диал, Взема зд ортак, направя ортдк. — Изкопайте ги [парите] от земята, мено
това не ми влиза е работата — отеоно бирникът. — Море, нижи ии само къде ги има,
ши нае к тобе що илаuτлнuм, госпоДин бирник — низа Потно, Н. п. Филипов. — Някога,
како Радке, когато са били млади, моят бащи а твоят свекър. , . еи купили тази нави
от оДии турчин — изселник, и са я разделили, .. Сога пък ще ги ииарταчuм/ Ил. Волен,
пдоетДча ее възвр. Прилепът, шипкатакюрдоннати се поортината до търгу/атИ. Р. Славейков,
ндпдд м. рядко. Нападане, нападение. НипиДипо [нд вълка-сдинака] му со веснагл добре об¬
мислена. смели а светкавично бърза, Н. п. Филипов. Южнякът Духаше силно насреща-
Допрели раменете си, сякаш за ди со защитят от неговите бурна напада, доближали главеше
си. то крачеха, лоно поприбодена иопреД, Т. Харманджиев. В стръвната буря ни вихрения
нопад трещяха мечове а нoτuя, е/иотяха стрела, ехтяха отчаяни викове и болознона сто¬
пове ии обезумелите византийци. Д. Линков.
напал-твам иесе,. пяпiп;Дтя св. даал, Надохождаме мнозина нойдс; нахлувам, навдлям. О нор
ден. е който влъхви вероломен I До София нагази! 1 нога сгои вълчо хищни пипалите 1 Дора
преД прага наша. Ив. Вззов. Покрай новато железни пътища к Др., които ее кроят да бъдот
занапреД у нас. скоро щит иа^1^м^^т помежду иа учените ееропейци. Летоструй.
напанднДн порен, Диил, (от гр. ηαναγών), Отгоре нд това. Освен Десетината общообразователни
проДмоши, с гръцкия а турския език нлплнлгон, щой еъвеДе в гориито класово и руския а френ¬
ския озаца, Ив. Вазов. Содемиодосеτгoдαmиα момци Дошла ио нуждо мссτа, и всо пик га
глеДаше никак Ди ся ие мислят тука зи чужденци, и попинигои koнаuяτ ся а ся държат
ии голямо в обществото, без да им мигио око, Й. Грусв.
нйпастон, -стна, -сгно, прал. oсmлu, Който о изпълнен с напасти. Минали се оная нипасппа Дни,
наместо буря наспала тишини. С. Радулов. И Жули-Батисти подир едии миогоиипастеи
а скитническа живот. роши се пий-поДар Ди се засоли в прекрасното шуй място. Н. Ми-
хайловски.
пянеneрвам песе,, напепЬря св. Диал, Нахвърлям со с думи, с нападки. — Все сте луди, бо Вър¬
бане — нипопоркхо ги жени к мъже от михиллта, — Дошло еи момнепо иа крика, и вае
со побутвате. Ст. Ц. Даскалов.
нДпис м, нииж, остар. Списък, записка. Ни 1761 л. Хливею со подаде ди измоли от парламенти
еДно ииредбо. по нoсшo веяни енория в Лондон бошо Длъжна Да държи ош година ни година
напие ио веанка прибрати, ашнуеmеик а умрели деца. Й. Грусв. Зл Ди докажем колко оце¬
няваме тяхното [на учените] усърдие към нашето народно просвещение, вмеешихме е тази
книжна почти изключително тохиишо написа, които гoβаuсτ, , , 1 »o За любовта към оте¬
чеството и към своят нороД. 2 р° Зи уронас/апиото. сп. Бълг. книжини.
напищен, -а, -о, прил. нииж, остар. (рус. напьпценнмй). Надут, тържествен. Не со гледаше какво
е дойствиото, важното боше обстоноеното, пра която то се извършваше, к тая обспиновнл,
ииπuтоиа, силна, прогителии. гъделинкише приятно духовете, устремени към смели за¬
мисли. К. ВсличкоВ'
282

напрасно
напйщеност ж. книж. истар. (рус. нацшщенность). Надутост, тържественост. Украшенията и
богатствата, с коитю о претрупана църквата, губят своята неприятна наnйщопоит и не
отвличат вниманието, К. Величков.
нап^латйсвам пеив, наплатйсам св. нар. 1. Слагам наплати на колело. Те и Двамата имаха
похватни майсторски ръце и па цял Ден паплаmuиваха колелата на припек межДу двете
воДеници и се шегуваха. Елин Пелин. Отиваше да вика Дядо Лазар да му πаплаmuива ко¬
лата. Т. Г. Влайков. 2. прен. Набивам, натупвам. И го д)ирaмя, че мнего пъти е бил
жесток към жена си. - . Ете и тая вечор, ако я беше настигнал, щото хубаво да я нап-
латиса. Ст. Ц. Даскалов.
наплатнйк м. диал. Голям свърдсл, с който пробиват дупки на наплати. — Платих й най-после
с наплатника по главата! — отвърна нъюхотна Гана и изсипа кратункаша върху прането,
Ст. Ц. Даскалов.
наплати св. — вж. напалатвам. Па на другия ден. - - Наплашиха заптии селото. Елин Пелин,
наплеват св. книж, ряДко. (рус. иацлевать). Да плюя. Погледат ги. поглеДаш, па стане ти при¬
ятно и тюку-виж устните ти съвършени несправедливи прошепнат: напиваш! Хр. Смир-
итнсκм.
напобйвка ж, диал. Подигравка, присмех, подбив. Нъ мега да понасям вече напобивкитъ им,
Пенякега ми притъмнява пред очите, че не зная, ниши пък разбирам какво върша. К. Пет¬
канов.
напобйя св. диал. Укоря, обидя.— Тате, ти познаваш мама каква е! Нъ чо има люшю сърцо. ни слуша
хораша и не минава ден Да не πaпюбuе жена ми, К. Петканов.
напогйн нареч, диал. Най-после, на всичко отгоре. Да преброи челевък горе-Дале, ще намери
одна на друго през гоДинаша не пю-малко ют 30 суеверни празника, в които но само нища
съ не работи и но изкарва, на ещо се пръска и гетювютю, а напоган со разебаря и здравето.
Летоструй.
напокбн нареч. нар. После, най-после. Лъвът като видял, че магарето не може да побегне.
улеви първом лисицата и нaпокоп магарето. Π. Р. Славейков. МежДу шуй на мръквано
самин един човок с наведена глава бавно со губеше в крайните улици на града и напекин
излезе по полето. А. Страшимиров. Нека най-напред да се научи на занаят, па πаликон мюжъ
всякаква работа да захване. Т. Г. Влайков.
напокбнен, -нна, -нно, прил. остар, Последен. — Тя ми хвърли одню пuсъмне, - - Там пише, чо и
дали да избере едно, или аз да умра, или да пристане наложница на княз. . - Кръв! бо пър¬
вата ми мисъл, кръв! бо напокоππаша. Н. Бончев.
напоконшен, -шна, -шно, прил. диал. Последен. И в патоконшпети nuиъмно, ката но споменува
■ нища за това, аз рекех, чо тая пуста слабост вече о минала. Т. Г. Влайков.
наполеонада ж, книж. (от фр. собст.) Бързо издигане и падение във война. Само чо имайте
пред вид — на хюраша ди смърт са им омръзнали силнито и умните, какти ги наричате.
Историята е виждала немалко наполеенади. една от тях безславни завърши пред ючито
ни, Е. Манов.
иаполтбндор м. естар. (фр. napoleon d’or). Монета наполеон. Намерваха со в кесията ми ди
10 напилъондера и няколко минца. Св. Мнларов.
напоря св, диал. Набода. Наскоро след неговото завръщано старата напори крака си на един ръ¬
жен. Г. Караславов.
иаиослTдимκ м. книж. истар. Наследник, потомък. Робърт, достоен напеследник на неговото
име, вървял от страната му, Ив. Богоров. Подканени на пригледа на тъ големи апостоли.
щем и ми за същите и истинните наnослоднuнu на uзmъщепuя словенски език от Кирила
и Метедия, да започнем да изважДаме один извостник, Периодически печат.
напран прил. диал. Сопнат, троснат. Гласът му беше груб, напран и повелителен. Ив. Вазов,
напрано нареч, — Да ше земаш регатите! Каква търсиш шука, Илийце? — попита напрано
калугерът. Ив. Вазов.
напрйсен, -сна, -сно, прил, нар, Внезапен, неочакван. ГоДина нещо след преДобряването хаджи
Гъчо се помина ют напрасна смърт. Ив. Вазов. Бях още тюлкюс нажалена за шая загуба
[смъртта на птичето], за умирането на мъжа ми и за πaпрaсноти тръгване на сина ми, затова
не приемах никого. И. Аджснов. И разби [маджарскнят крал] мнюгю места български с на-
прасните си нападенио и мнюгю народ заплени. Царствтннк.
напрасно нареч, 1. нар. Внезапно, неочаквано. А българите вече бяха готови да Дочакат русите.
Те видяха. чо стражата Огнемирова премина, и чакаха сгодно време да напаДнат напрасне
на нея, Ел. Мутева. Мелете со и за роДитоли. I и невяста, Да не от печал / безвременно
и напрасн) умрат. К. Огнянович. 2. книж. истар. (рус. напрасно). Напразно. Тук нио пре¬
стояхме цял един ден с надежда, чо ще дюйдо чивек от селото, който да астано при нас, а
дядо Стоян да отиДо със Стамболов за Търново. Напрасно! И в тоя случай нио бяхме по¬
диграни . - .; Хаинчъни глеДали само да се отърват еш нас, 3. Стоянов.
283

вапратя
напратя св- диал. Изпратя, напъдя, натиря. Дойчин разгони стаДата из палете и папрати ра-
бетπuнuто да засеят летните жита, К. Петканов. Дойчин но й отговори, спря со. зави
повода на коня около шията му, плесна га па гърба и го папрати към чифлика, К. Пст-
каТОв.
иaцрИшям носв., напрйщя св. Диал, 1. Напирам. Затворил ечите си, за да скрие сълзите, на
шо насила наприщили през клепките, Ст. Ботьов. 2. Надувам силно. Бюете се да й дадо
[на свирката] още висок глас, да я наприщи по балканджийски. Ц. Церковски. И припнаха
Девойките — / nтuчонна прекрасни; / Личке гайДата наприщи, / светят ичи яипu, Ц. Цер-
ковскн.
напУсΊTннuа ж. диал, Напусната от мъжа си жена; парясннца. Че ни е- мама, оставил — [твоя
бащица] / сега девета гидина / майка ти клета довица / довица наnуитенuца / със енно мъжка
детенце. Нар. песен.
иапУщсииk м, диал. Напуснат от жсна си мъж; иацусттимκ, парясник. Изпратен, браДясал, не¬
мит, той имаше вид на напущъник или на занемарил со стар ерген. Т. Харман^итв.
напъти нароч. нар, Понякога. Отваряха напъти хората и за ония, кеито си отидеха, М. Μιμι,
навявам несв,, напея св, Диал. Благославям с молитва. СлъД църква попът повеждате хората към
параклиса „Св. БогороДица"- за да напеел курбаните и да си откъсне па една кълка, Г. Краев.
нара м. диал. (ар.-тур. nara). Вик, писък, врява. При шия случай баба Минчевица наДала парата
и огънят, катю че уплашен от нея. угаснал, Пенчо Славейков.
нарамха ж, диал. Кърпа, която ст подлага под стомна, когато тя ст носи на рамо. Се аблече
малка Стана / кешуляша копринена / ... / та си узе нова стомна 1 нова стомна и нарамка,
Нар. песен.
н^рамник и нарймък м, диал. Наръч. Старата поДвикна ют радостна изненада: Тешка со зададе
ош хармана с нарамник клечки и тресчuн“, влезе в кухнята и без да се бави, мина в стаята
при свекървата. Г. Караславов. Дерде челядта му спеше, той домъквато ют някъде на-
рамък дърва, насичаше ги на късове и ги внасяше в собата, Кр. Григоров. Бъз да иска, той
си спомни какво му бъ разказала майка му — чо гю е родила тук някъде, при Стублаша,
кюгато дошла да си замъкне нарамък дръвца, Ст. Ц. Даскалов.
нарАмча св, диал. Взема на рамо. — Зоми пушката си и върви подире ми, Това като рече, Влади
нарамчи пушката си и с бързи крачки излезе навън, В. Друмев. Булката що нарамчи коби¬
лицата с котлите, Ил. Блъсков.
нараша ж, книж. остар. (от лат. narratio). Начин на разказване. Доброто чувство впрочем е
Дутата на всички разкази на Евгения Марс, Тия качества правят да забравим някюи лъки
нодоиmаmкu в стила или в наран“лта, ща со срещат тук-шам в разказите. Ив. Вазов.
наргнл^ ср. астар. (пер.-тур. nargile). Ориенталски прибор за пушент на тютюн, при който ди¬
мът минава през стьkлтимuа с вода. Зад театрите има турска кафене, с наргилетата му,
с чибуците му, с таблите и с всички познати принадлежности. А. Константинов. Мех-
мет Соколювич пушеше наргиле, излегнат в меко виенска кресло, М. Марчевскм.
нарнийло ср-диал-Зъ нарицало — колкото да ст кажт. Аслъ аз сама за πар“цали стоях в мез-
лиша, Да со облъгвате с мене, П. Ю. Тодоров.
нарбст м, книж. астар. (рус. нарост). Болезнен нарастък. И колкюто и да са и каквито и да са,
все си остават къкъл, сиреч прост нарост на здрав организъм. Ив. Вазов.
нарича св. Диал. Взема някого на око, възлагам вст на него. Трябваше други да бъдо назначен,
дешю е ла-ивобидоп, ама на,. като ме нарочиха, и аз, ща но ща, трябва сега да оправям
кривите работи на твоя приятел, Т. Г. Влайков.
шфтиха ж. ряДкю, (гр. νάρθηκας). Преддверие на храм. Но скоро настана отпуск и послеДното
плачевно амин на пеп Ставря се изгуби из шумотевицата на благочестивата навалица. кеяша
се натискаше воче при вхоДа, за да излезе вън на нартиката. Ив. Вазов.
нарувам πеиβ. диал. Ртва проточено. — Инат Добиче, ой!. - : — Аз му шуря капистрата, то
я евала! Ще му се да нарува п)щемI Ст. Ц. Даскалов. Като попреминеше пладне, . . достой¬
ните ергени отвежДаха свирцито пад селотю, при върбите, Дълго време те сами виеха хю-
рдша, провикваха со, наруваха ката бикове и пепюглеДваха към баира. Ил. Волен.
дружен прил. диал. Натъкмен. Депо бешо премената, / промената, наружона, / гюмиш пафти
илаиаπа, / алтънчина на челото, / дребен бисер на гърлото, Нар. песен. *
нарУшквам несв., нарушхам св. диал. За огън — буйно наклаждам. Пришурям дърва на огъня
и нарушквам го да стане голям, много голям. Т. Г. Влайков. В къщи у стр“пuпu Цюнко-
вичини на огнището о нарушкан буен огън, Т. Г. Влайков.
наръжа ст св. възвр. диал. Озъбя ст, заканя ст някому. — Дъ, до, какво си се наръжала? Нали се
знаем? — потули оскърблението си той и закачливи Добави: — Не си чак такава оса. Ст.
Ц. Даскалов.
нйръка ж. диал. Поръка, заръка. Жена му го изпрати с нарък“: — Хем, довечера Да со върнеш!
К. Петканов. Петър Петрани Думаше: ! ... ! Тебе що шука оставя / и ти наръка парьч-
вам: / правиш, ща правиш, Петранке, ! да сготвиш гозби всякакви. Ц. Церковски.
284

насновйи
иαрЬквяиα ж. 1. /ндл. Ръкавица. На слеД тях влезе чeлоеeн с висока капела. с чертн мeтнηeии
нaрькβнии- Π. Р. Славейков. 2. църк. Маншета на свещенически одежди. Оттам оти/е
ни куемджнл, / тим направн кърстн позлатени, / па главата капа калугерска, та ръцете
ηиаьквнцн златни. Нар. птстн.
иaрЪнчтн, -а, -о, паие. Диал. Изхапан, надупчен. И кожаша му беше /дрънче/а от бълхите- Г. Кря-
тн. Моите плъхове работех/ много активно — всяка вечер се чуваше чегъртате н ииаикиηe.
В скоро време Дюшемето беше таръпчепо к/то решето. Г. Кратв.
иаръчвям /есе-, няръчам св. Дн/л. Заръчвам, поръчвам. Пи воДате от сmеюннчнama, свали
престилките н тръгна към вратника, като й ннаъмa: — Приготви зобтн /а нриβнme- К. Пет¬
кано·. Тотни н свекървата се сбогуваха с гостенките, нзерееожднхи ги до пътната врата,
приказваха, поръчвах/. Г. Кярасляβяβ.
няръчия ми. ост/р. Прегръдка, обятия. Той отлее прочее да я/е ош туй месо, когато юендете
момиче, па което беше дал своя хляб, го викни н го Дърпти в н/ръчнята сн. Кр. Пишурка.
- Ноем прегърна в пиръчнята сн туй Дете. Кр. Пишурка.
нар1шквам песв-. нар^шкам св. — еж. иарушкβаи. Мъжеше се завъртаха с наръчн дърва.
ηaръткaхa голям огън сред пеелηaτн- Ив. Гайдаров —Дядо Гъне, нДн да отсечеш ош гората
еДто дърво, че Ди ηоаътнию огън в къщи. А. Каралийте·.
нарюкам св. днал. Нахокам. — Той е с/йбият па това място н сега ще ме ндаюни, прибави Атанас
н се озърта към мулетата сн. които пасяха тучната трева по пеллнкaτa. Ив. Вазов,
насахЯт м. днил. (ар.-тур. nasihat). Съвет, иаставлеияе. От мен такъв ннсахат ... че к/кто
те учи госпоД, тъй правн . . . ръка не турям та тебе ... не само та тебе, ом; па никого
за тнк/еи работа. Ц. Гинчев.
насебс нареч- алене. Напосока, наслуки, приблизително. УДарили таза/, еД/н по тесплй път. /
а други тъй пасвос, където ги влечаха / конете	ше летяха. Пенчо Славейков. Н/й-после
с много трудепб н бъхтите, сполучих да Дом на няколко съдове, колко-годе по-посвос приенни.
Π. Р. Славейков.
иасТлняκ м. к/лж. есmаa. (рус. нясельник). 1. Заселник. Той [Иван Рилски] е геβерию, влаДетел тен/
вечни [на Рилската пустиня] законно н провеДно, защото той е н първи пасел/ик н нисeеuτeл.
Нтофит Рилски. 2. Крепостен селянин. Болярко тн беше майки ти н госпоДарка. а /не —
пейнн еmаеин н ηдсблннин\ Ст. ЗАтярчянов.	_
наскдчя и наскокня св. днал. 1. Попадна, натъкна се на нещо. Сега, кашо стъпнх До измъкв/щето
се из пего [доля] поточе, наскочих на вълчо следа, голямо н много ясни. Н. п. Филипов. Зн/а-
рцше. кога кеенен неидeнби, паскок/али не хeанулauснuя театър. Лттоструй. Затрупаните
гаaеоβe лежаха I500 годннн поД дебела кори, пастлита от ВезувйЛ. н еДве в новите времена
било писано по едно честита слука да ся πисненηe тн ерaгеueηнume останки от незнайни
βаeюeнα- Летоструй. 2. Връхлетя. Той Дълго се спншови, Док/то нaU-песеe иаскочи пн врага.
Ст. Ц. Даскалов. Войннцнте побягв/ш през разшумелия се горски гъстак, сякаш върху тях
е η/сномил самият /ух па отмъсти/телката гора. 3. Срзбров.
наскрЬжа се и наскрйжА ст св. възвр. Диал- Ставам готов зя отбрана, наежа се, настръхна. Конят
се нdснаeжн, з/трепер/, очите му загоряха. изпо/ клепачите му се показаха кървав; ципи.
Й. Йовков. С последването ше [щъркелите] разбраха, че соколите се влят зн тях н се па-
скрлжнхо- Ц. Гинчев.
няскУпчя се св. възвр. Днил. Натрупвам ст. Хрисим) селски моми н момиченца . . . тaскупмнен се
близо до хорището . - - разговаряш се зи туй, онуй- Ил. Блъсков.
иаскълиен, -а, -о, прил. диал. Намръщен, посърнал. Или те виДнте вие тези, конто се намер зат
около временния н земни цар, как не се помръдват те ош мястото сн ... то стоят увесени,
ннснъембηн, н е голям страх"! Π. Р. Славейков.
наслТдие ср. μηρ. остар- (рус. няследие). Наследство. Двамата му синзее се скарали зо п/сеe-
Днето му. Г. Кръстевич.
иасиHтαи песв., иасметй св- - . . Днал. 1. Пядkярвaм. подбирам. Овчарите наемели стадата от
плнннпнте, орачите заДръстили пътищата с коли жълта nшбпнua. А. Каралийчев. Той ку¬
пуваше добитък, без Ди се nнзоан-. - Сле/ като нзерозηeтe чнптнтн сн, хората му /0^;-
шнхн по цели миадн н ги откарвах/ към кеоuнuдmо- А. Кaрaляйчев. 2. Нападам, подбирам.
Нели я знаеш майка тн . - - наемете ме вчера; — Тръгвай казва, нлн ще се хвърля в рекета.
А. Каралийчен.
иасмйхваи ст песв., иасмйма се св. възвр. Днал. Леко ст усмихвам. Радо поднгпи учудено глава,
поглеДто Лuеи. погледна го н се заеме. Ама таке Дяволски, така дяволски се пасмих/а.
Мих. Георгиев.	·
яасмйхнат и иасмТхнят прнл. нар. Леко усмихнат. — Зи избора ли приказвасте? - - - Ех, здраве
да е. бял кахър — коз/ шя . ηдсюнхпнma- Ив. Вазов. Лнце нмaтe сухичко с тъмен тaа. но
всякого нисмехнито и весело. К. Шяпкарте.
наснован прил. диал. Дълъг, с висока сняга. Герчо ще одумам . . . На бой — деветнадесет на¬
снован, дълъг като велики пости и прав като лесков остен. Елин Пелин. — А Първанчо? —
285

насрещния:
Първан го записахме е четвърто отделение, Издължил се е, та До рамото ми стига. Но
знам па кого ее е мотнил такъв наснован, Ем. Манов. Ни язлъни мургави носио/ини моми
ее тръшнаше а ревеше споДавеио, Т. Харманджиев.
ндсрещник м. нииж. остар, Противник в процес' Ано обстоятелството пе принуждава да ДойДеш
в съД. ие казвай войшо ония, които познаваш против ниерощнаки си. А. Гранитски.
наставам и настДям иесе,, настана св. диил, ... 1. Започвам да ходя из нещо; навлизам. Повър¬
вяхме колко еДин нас в правен път. сетно настанихме пан голи баира и скала много големи.
Диарбекирски дневник. Минали гора зелони. 1 наспали поло широко, Нар. посен.
настане се. , , , остар. Станс, започне дд с. .Мястото настини равно, Ив. Вдзов,
ндстДям иесе, даил. Настоявам. Кина Лилни пик нисшия до дим думи: много добро осла ди бъде,
Т. Г. Влайков'
настойка ж, рядко. (рус. ндстойка). Точност с накиснати в нся билки. Ни таблата имаше ил-
стойни от билка, домашна ликьора от плодово, . . и орехи с мод. Л. Н. Толстой (превод),
насълзя се, . . . Даил, За пъпка нд растение — едва се разпукне. Нснаu клонки [от люляка]
бнха съвсем цъфнала. други — само насълзили, о други — едва напъпала. Т. Харманджиев.
πятепеечa сс св, възвр, даил, Ндперчд сс, наежа сс. — Не се нарий с човека — роно кротко, но вну¬
шително той, — Тани еи му заповядали отгоре. То ие зависи ош него. — Ами какво има шун,
ти ми се е иоmоноuчuл/ — рече строго старецът, Г. Караславов.
натОрам св. даал. Принудя, заставям, накарам. И со сала турци питерлло I Ди пият вино ео
рамазии, Нар. посен.
натестя се. даил. Наредя на тестета, напластя. Дядо Ицо приви шиизо, пи права и диплона суд¬
жуци. Напълни нор/ито с месо, завърже ги с канап или тънко лико. па ги оваля, овал.·! с унлл-
ги.ятл. ша ги издипли харно. после ги покани но върланлти, то еераеутлτ ии припек, пи ги съ¬
бере и ги нитесша в зимбалл, пи пойДе от кръчма ни кръчми, та ги проДиви, Мих. Георгиев,
натече св, диол, Почне дд кдпе, протече. Просто изпочупи [козата] керемадато и къщата нитоно.
Г. Краев.
натл:ак1 м, Диол, Утайка. А илшлин от пясък, глина, черни пръст и пр. со утлял. ти иишллнил
и засепол голите а намоиитато скали. Й. Грусв.
натлак2 м, остар. Натиск, въздействие. На лорд Миисфилда мощния ум поленл-лена ее промени
поД нлтллк ош лДвоклтовите доказа. Й. Груев.
пamумбaлДчвяи сс ноее,, натумбалача се ее, възвр. даал. Наяждам се, натъпквам се до насита.
Свечери ли со и трудещ/ите се легнат До спят. хлебарките плъзват, заничат аз долапито.
облизваш хляба, захарта и други въглохиДраши а се илшумблллнваш доволно. Г. Крдев.
натурник м. и натурница ж, Диол. Натрапник, натрапница. Търново е срещало токава гости ие
еДин път: то е приемало тържествено и βотατе византийска иитурпаца и после ги е изгон¬
вало с ритници в гърби, Ив. Вдзов. Да ие клжо твоя майни: / ниметиаце. нитурницо I сама
са се илτуuαлл, Нар. посон'
натурам сс несв,, наторя се се. възвр. Дилл, Натрапвам сс, налагам се, натискам се. — Их! И ти
с тия крика. Току се пощуряш зл игран! — прекъсна го Роеето, К. Петканов — Тим ие се
илτурсй! Други що отаДе но това място! — низи остро ГoДouα. К. Петканов. Той ие сmuл-
ношо от никого, ни никому се и не иишуиято. Книжница за народа'
пятЪртβди несв,, патЪеняи св. Даол. Цдскубвдм лук, трева и др. Кажи ни жените Да те нотъргот
к едил нишки чесън, еДно лук и Ди ти иарожат еДна китни морудия. Ц. Гинчев.
пзтъфеЯ св. Даил. Ндгиздя, ндконтя. А виж мено с какво ме о нитъфрал, гледай! — И размиха
проД лицето й ко/бойската риза, А. Гуляшки.
натягвам несв,, натягна се. Диал. Натяквам. Тс имаш право Ди иатягвлш, защото крайно си обиден,
о с тобе и ний, Т. Шишков.
ндущОнис ср. книж, остар. (рус. ндущение). Подучвдне, подбуждане, полсгрекзвдпе. Но не бях
още сключил тия две иеДоли, когато Форат Бой ... по илутоиио, нинто иямим съмнение,
от Костлня, прищци едио вонор примрин, ти ме хващаш е емарониши ми сламена етия. Π. Р.
Славейков. По протест пи патриаршията к ниущопае от граф Игилпиова, влидаците ее
изпращат па злточеиио в Нинодамия, Пснчо Славейков.
нафил& парен, Даал, (др.-тур. nafile). Напразно, безполезно, нд вятъра. — Нафало са се ' трудил,
Ивинно, Ив. Вдзов. Нафало думахме това а оиово за човена!Т. Г. Влайков. Виното ие струва,
иифале со крънмарната илДуви, Π. Р. Славейков.
наф^рен, -д, -о, прил, остор. Натъкмен, натруфен. Това со жоиатл и силхлша ни Хаджи Стими,
пловДивска конопи, пифафрена, нигаздона ио нлй-иобити „филиболишкл мода!“ Ст. Загор-
чинов.	·
нафол м, и нафолз ж, (ог зр.-тур. nafile). От ндфол даил. — престорено, с преструвка. Учим то
. синно, научим: I та Ди са умриш от пифол, / сате Довойни не До'ят. I а нилошести новости, /
а църиоока вдовици, / а бяла Боя не ДойДат, Нар. песен. Яе ко логилм болно от нафоли, /
но са лежим зл еДна иодоля / к боз лобоц и боз студил еоди. Нар. песон'
286

начоколявам
нафора ж. църк. (гр. αναφορά). Малки рязани късчета от осветен на литургия хляб. Свещеникът
даДо отпуск, взъ дискуса с нафората, застана на влаДиткия трон и заблагеславя богомол¬
ците, К. Петканов. Утре хиляди поклиници в бели ризи - - - що Дарят манастира с погачи,
с агнета- юнчета - . . що вземаш нафора в черква, ще со поклонят на мощите, К. Констан¬
тинов. Изправи се пред светицата, припали си вощеничка и се прекръсти} баба й подаде нафора,
кеято е донесла еш черква загъната в книжка. Ил. Блъсков.
наруиявам несв,, иарунTя св. диал. Настръхвам от студ или друго нещо. Зад тях еДвам наднича
замисленото бъдни лице, нафуняло ет студ, Елин Пслнн. Въднаж Белчю забеля - . . Тялото
му беше пaфуплло. кюсмишъ настръхнали, той трепереше трескаво. Елин Пелин.
нахйя ж, остар, (ар.-тур. nahiye). Област, община. Волята му в десет нахии познаваха. хай-
дуткаша му чест мало и гюлямю славяха до вчера. П. Ю. Тодоров. Правехме лев със селя¬
ните от седемнаДесет нахии, Събираха со по 30 000 дути. Ант. Дончев. Знаят ли те. че
светът е голям; чо освен Карловската нахия има още много нахии и кази? Да, знаели! Един
бил хедил в Калофер- друг в Троян. Ст. Дичев.
нахлуе м, ряДке, Нахлуване, нашие. Сюлейман паша правеше ужасните си юрюши въз св, Ни-
коликuя връх и всеки час се очаквате нахлувъш на ирдише му в Северна България. Ив. Вазов.
С тева увеличаваш! [дирекцията на цирка] нахлувът на посетителите и Дохода си, Ив. Вазов.
иaхмУрвaмсеисся.,иахмУрясс св. възвр. диал. Намръщвам ст, набръчквам. И ката видеше коо¬
ператорите да се юдрънкват за рента и трудоДни, той нахмурватъ вежДи. Ст. Ц. Даскалов.
Навън Кръстьо я чакаше и като разбереше, че Стамо пак нещо со е нахмурил, прибираше
се посърнал, Пресата.
нахнадам ст св. възвр. диал. Добия навик; навикна. Брайко Г. Попович се оплаква, чо хората се
нахнаДали да вземаш книги ош училищната библиотека, за да не плащат. Ив. Д. Шишманов.
нахухеам носв, нахукам св, диал. Издъхвам топъл въздух от устата. Симо катю виДя как одни
врабчо тупна на снега еш едни дърви, се затича през юшвюрената врата, грабна ге .. . на-
хука топъл дъх в перушината му и врабчето бавно заютваря белезникавата кюжица на ечите
си. Кр. Григоров.
нацедявам носв-, нацедя св, диал. Набивам, набъхтеам, натъртвам. Сетне аз но угадих кога мъ
емнаха, та ми натикаха краката във фалангата, чо ги нацеди добре: чо то но стига, ами
един сахат стоях на один крак, Ил. Блъсков. Сякаш нечии пръсти натискат в ужасно едни-
образна измеренисш нацеден) от удар месо. Ст. Чилингиров.
нацедявам ст несв., нацедя съсв. възвр, диал. 1. Напълвам ст, набирам ст с цсдене. От басейна на
Аиенuна най-добре со вижДа Хвойноникаmа котловина или „Ропката"- сега пълна с нацедилата
се през нещта млъчнобяла мъгла, Н. Хайтов. 2. Настанявам ст, намествам ст, намъквам се.
Станкул пристъпи и се спря ди еДин мустакат курсист, кюйто едва бо се нацеДил на чина
и все теку пъшкаше. Ст. Марков.
начавалявам носв,, начаеаля св, диал, За мнозина — наобикаляме, начоголяваме. На ония, които
бяха я начавалили, навръмени се струвате, чо шя не разбира какво всъщност бешо се случило.
Г. Караславов. начавалям се, начаваля се възвр. Тюй не чу вече никакви стъпки. - - Съвзо со
одва когато от съседните къщи изскочиха мъже и жени и се начавалиха в тъмнота. за да
виДят какво е станал), Г. Караславов.
начасничав прил. диал, Πрuхватинчаβ, избухлив. Сприхав и пачaсп“чaв човек беше ХаДжията,
понякога що те посрещне тъй. чо но знае къдо да те тури, а понякога що тъ нахока и ще те
изпъди. Й. Йовков.
начасничее прил. диал. Непостоянен, нтсигуртн. — ПиДир малке ще ида да проверя сметките,
пък на юбед, като се връщаш- отбий се в Дюкяна. Работата е начасничева, всички маже да
се случи. Ем. Станев.
начеголяеам πоив, начеголя св. диал. За мнозина — наобикаляме, натрупваме ст. Селяните ге
начеголиха и разпитваха откъде о и за къде се е запътил. Ст. Заимов. В това време селян¬
ките начъгюлиха кюлата и почнаха да пасталваш: Слизай, даскаличко. или ще ти се раз¬
сърдим! К. Калчев, начеголявам ст, начеголя ст възвр. През града минахме бързо, пад строг
конвой . - - Децата со начъгюлиха на прозорците да ни гледат, Ем. Манов.
начоголявам, начогбля — вж. начеголявам. Кротък е [конят] катю овчица. Шест деца имам,
като ге начогиляш ... И качат му со, и за опашката го левят, дето со казва, пад неги
минават. Й. Йовков. От цигарения гъст дим, от су.мрака трудно се разпознаваха лицата
на селяните, що начоголяваха печката, и онези, що огражДаха двете маси, прилепени една
а друга. Б. Обрттенов.
начоколявам, начохоля — вж. начеголявам. След това измъкнаха изпод един нар друго кютлъ.
сродна гюле мина. Туриха го насред каута, начоколиха го, разположиха со пи турски около
него. Т. Харманджиев. Няколко деца начаколиха кюлата, М. Грубешлиееа. начохолйвам ст,
начохоля ст възвр. Овцете се начоколиха, той им протегна длани, дадо им хлебец-
Ст. Ц. Даскалов.
287

нячуняля
' 		 ..
^чх·.^ ·. онил. налегна. Тогаз ме н/чувш... шк немирното спане н бълнувате. ош което в дъп
сърце ми повалената утайка пaенuнβншe по повърхността. Св. Миларон.
напуквам се песв.. начукам ст св. възвр. р/зг. Напивам ст. Пий пели/, от Аврамовия, почукай се
хубаво довечера, па ако пе ти млие. ела при /я/а сн попа ди ти чете. Ив. Вазов.
ияшТкваи несв. Днил- Нясъсквам. Всуе мл тичат пастири, всуе сн псета тaщeнβаτ- / псетата
те щеш Ди хапят, / ами се назад повръщат. А. Разπветняков.
небетчййски прил. ост/р. (от ар.-тур. nöbetçi). За мелница — която мтлт на частни клиенти.
Но ηeбemмнйсннmб мелници във всички eеeкmаuфuнaцненηu области- където е въвеДен режим
за същите само зо нощно работи ... се разрешава да ползуваш eеeнmаеeηeргuл н в те/елпи
дпн меж/у I2 и 20 часа- Пресята.
небетчия м. Днал. (ар.-тур. nöbetçi). Мляβар, който чака ртд на воденица. Селяните п^глеенах/
мелничарите. — ЕДл/лят от тях краДял житото не /ебетчинте. К. Калчев. — За Дове¬
чера искам ош тебе еДта ненснa торби риба . - - Вземи още някого от /ебетчилте н лееше;
ти я знаеш де пладпуви. Ц. Гинчев.
небйдница ж. ост/р. Нещо, котто няма да го бъде, което не съществува, нещо неосъществимо.
Ама та. женска βлаa, розпаов.яй нм тебъДници н ще те зяпаш и слушат, Дог/е им прегорят
тенДжерите ти огъня- Чудомир. Отвръст из платината I ще слязат порои в aeнншн. /
шя ще се з/Диде отсреща нм — стена. - J преД пея ли назад? Напусто. Настрана? / Не-
бьдηиии: скали се върл; /игат. К. Христов.
нееТд прил. остар. Невеж, неетжя. — Не, там пе е за ме/е. Аз съм сн прост, тевед- Ако пък е да
паси кози н евин. ще паса н в село. Ст. Загярчииян.
иевДдα1 м. и ж. днал. Прост, невежа, глупав човек. Кого е кръстил, есе лу/о н певеДи кашо пего
излезе. Мих. Георгиев.
итнТдАг ж. поет- Незнание. Неве/н черта заслони / без/ъи/ото тебе па мойто време / н то мн
праща Днес пощи н Дни. Д. Дебелянон. Народе мои . . - I през тази нощ виж/ем те; вярващ
н кротко набожен, / с Детинско невеДа в огнището бъД/ика сложил. Е. Багряня. Скован
той Дълго с трепет гле/о / к/к ше [вялянетт] преживяш н лежат, / въртят опашк) н мижат /
щ/стливи в своята неве/а. Ст. Чялинтиров.
неведом прил- рядко. (цел-- ^βϊλομ^). Неизвестен, тайнствен, непонятен. Тук прироДата н ней¬
ното величие, н нейната невеДоми сили н nелнеmн обхеащнт ума н погледа. Ив. Вазов. Каква
неве/оми сили по/луДяе/ше тля мир/н н работни хора? Й. Йовков. З/гле/а се в бeзнанл-
Дълбок н неведом, нaнmе дълбока и неведом/ бе сега нейната душ/. К. Кръстен.
нендрец м. есmaа. Неверник, беевериик. А само неразумния и затънения човек обича да егнуβ/
и Да се еmе/еeч/в/ ош аобеm/ш/- като ηeвeаeц ош църквата. Г. Бенте.
иевиЯтеи, -тня, -тно, паuе- книж. а■ядке- (рус. неннятньтй). Неясен, непонятен, смътен. Нощ мрачна
оживява — / тържественост я пълни / и говор я оглася свр^^земен и нев/яте/. Π. К. Яворов.
Селнм Хо/жн с аиβηu, мерни стъпки обхожДаше пепеmeннme стълбове, морил сякаш от
чакате, излизането та попа от вкаменените врати, н в такова време невняшен страх обзе¬
маше Душата му. П. Ю. Тодоров.
неволйя ж. днал. 1. Неволя. — Бягаме от неволия, госпоДн/е н от Душмани турци; а отиваме
та гората де търсим свобоДа. . - отговорих/ .еже/ците. 3. Стоянов. 2. Физическа болка,
страдание. ■— Е. какво. - . От какво се еелонвоm? . . . — Неволия. Декmеаниe, неволия —
изправя се той., впива очи в лекорк/ш/ н клашн отчаяно глава- Ст. Ц. Даскалов.
нсв^лея ж. днал. Бременна жена. — Трудна нeвееки съм били, сестрици, ош сърце рожба добили-
П. Ю. Тодоров. Само еДни младо,тих/ Трепетлика '...сe сепва, — / в мъката зи рожба и шя
— н панmаeпно, I че в майчини ро/ост я болежи свиха, / младата нeеоекa, винаги все тихо.
Пенчо Славейков.
нтндля1 ж. . . . Днил. Физическа болка, страдание. Пусти ио/зе, еслaбηбли- по пе Доян/т вече
не път. пн и тня неволя у келeηето- Мих. Георгиев.
неедля2 ж. к/нж. оспор. (рус. неволя). Робство. ПреД шоmаоma Изрил дълбоко въздъхне. „Две
гоенпн в неволя у агарянци!“ — проДума си той и сърцето му се сен, като че замръзна па
леДен/ буца. Ст. Загорчяиян.
иеням и нееТм ηaаeм- Дл/л. Като чт ли, сякаш чт, може би. А вън нов юeсбмно мълком поглежда
през иилкепе прозорче, нeели се поДсмне/. Ц. Церковски. — Никола. ням/ какво Да крия
зашепна Кънчев, положението е невям безизхоДно. Таз вечер е последното разпитване.
А. Страшимиро·. Нн чия ли Душнмкд се е спрял господ-бог таз; нощ? — Хич пе го е грижа
господ ! И той, /евем. е' пиян като нашите /ачал/лцн н пито чува, /нто виж/а какво став/
по грешната земя. Ив. Хаджимарчев.
ндга ж. ктиж. ряДко- (рус. нтга). Нежност, копнеж. Сн/нят пρесmеа бе затихнел в сънна нега.
·„ Е. Мянов. ОвлиДя го ηeеееенм/ нега н з/ миг като уморено Дете потъна в упоителен упес.
Ст. ЗАтярчинов.
нетйция ж. к/ис- рядко, (лат. negatio). Отричане, отказване. Той обаче отказ/ всичко. И за ди
пеенаeпн негацията сн, уверява, че той е в Париж само от две пеДелн. Ив. Вазов.
288

ней
ногли пирон, дилл. Като че ли, сякаш. Цо ба имало смисъл, пик би дигнал трибуна . . . Да извиси
глас. Ди излее безсилния еи гняв, негли му олекио. X. Русов. Спусшихи се ио земята и с голямо
нуДо огледаха плъховошо обиталище, ноото бошо изпuoвллеиo с стотини, ногли и поеоно дупка
и ллгъми зл близано и излизано. Кр. Пишуркд.
ненУвям сс песв. възвр, рядко, 1. Грижат се нежно за мене. Е, що сми ли зл мене педя зомя в Ел-
пъзин ? — Защо до няма, нали е ио селото ? — Симо еДно въже зомя искам. Дано. — повече
ие ми прябвл, Ей тъй. проз шепа ще я просея. не до видят хората., как се земя пегуви. К. Пет¬
кано.. 2. Наслаждавам се. А пък вълните те галят нежно, ... И споиш и се иогувим дълго
вроме там. и ие го усещаш а ие виждаш насита ии сладостта, Ив. Вазов.
нодДвен, -вна, -вно, прал, нииж. ряДко. (рус. нсдавний). Неотдавнашен. Той мушни коня и препусни
надолу ... по мократа още от педивикя ДъжД преби. Ив. Вазов. Пристигаш. идат ск ге¬
роите иа славна / со свойто броизови опилени лица. / пристигат с лаерато ии подвизи иедивна /
пра майни хълцаща, пра трепошии Деца. К. Христов.
недон, -дна, -дно, прал. иир. Омразен, проклет. То сега ли му намери времото да си търси борча?
Господ Ди го убие, кръвника иедпк, изоДе нс, съсапо ии! Хр. Максимов. Умри, но спра. негоДник
неДен, спри! ! С коо сърце Ди слушам из михлипи, / че ти са бал с убийца проз нощта.
Сл. Краси^ки.
педосиόтър м. нииж. oсmоu. (рус. нсдосмотр). Недоглеждане, ^забелязвано. Ни някои мести
в ръкописи та сми думи ии турски ■(види се, не по бързина и иодосмотр твой), та аз съм се
принужДавал до Допълням по налучкване пропуснатите думи. Ив. Вззов.
яедıbжнпеп, -нна, -нно, прал. нииж. остар. (рус. недюжинньш)' Необикновен, превъзходен, от¬
личен. В г. Кръстеви има пламък зи едии провъзхоДеи иеДюжииои критик. Ив. Вззов.
н£жа нос/, книж. остар. (рус. нежить)' Разнежвам. Тоя вятър нежа човенеското чувство а при-
воДи човеко в иянлкво са иопoисmиа блаженство, Л. Кяеаβелов.
нежйт м. пир. Зъл дух, който причинява болест. — Ножит ли ме погази, що? — попита с тро-
потлив глас женища. Ст. Загорчто..
незабвСнсн, -нна, -нно и незабвсн, -а, -о, прил. нииж. рядко. (рус. незабвешшяй). Незабравим.
Благословен да бъдо диоmиαс Деи. Деи волан, дело иезαбβона/ Ден, е който плаках тъй сладко.
Ив. Вдзов. А като се изкачих ио хълма — извиних уДивона, / сякаш пръв път то видях в таза
еонор иезибеоини, Е. Багряна. Вий скриваше тогава в гробоеоте / заветни. иезибвеппа красоти,.
К. ХристоВ'
пезяиОmно пирон. книж. остар. (рус. незамегно) Незабелязано. В крънмито влязохме нозаметио,
свършихме си работата и излязохме, без Да обърне някой внимание ио нас. 3. Стоянов. В този
пuавиицис около сродитл иа 5-тий век е имало Доста слоβсиu. носто со промшшли там нозл-
метно зл византийските историци. М. Дринов.
пездмДжен, -жна, -жно, прил. оетлр. Който не е в състояние да направи нощо; безсилен. Той
усещаше себе ск незиможен Ди пристъпи и извърша таза голяма работи, Π. Р. Славейков.
Ивли Пилоолог ... се усещаше нозиможон зл Ди удържи тоз влжои град [Солун], ти го
продаДе ио веноцаянете. С. С. Бобчев.
пездмбжност ж. остор. Безсилие. Вашингтон. довърши в Йoрк-Гуан славното Дело ио оаеобоДя-
* виното ио Америка ... И наистина, в таза мииушо Англия позна иезаможиоетта ни сеоито
усилия зл пokарсваиоmo ии Америки, С. С. Бобчев.
пезднДметен, -тнд, -тно, прал. книж. остар, (рус. позапамяτньfй)- Незапомнен, отдавнашен.
Том, иа едии еиеок върх, историческо свърталище от незопимотна еремона ии други угио-
топа сиромаси. 3. Стоянов.
незаблом прал. нииж, оетир. (рус. нсзмблемьш). Непоклатим, непоколебим. Бурипе, които риз-
нлищ{лш циретви а пороДа. пе засягат пойното [на природата] нозибломо спокойствие, ней¬
ното гордо равноДушие. ИВ. Вазов, нозибломо нарен, Законът божий трябва тини Да се τuе-
Диви. гдето ученикът, нито прослуши пълен курс, До се укрепи еъе вярата нозибломо, Н. Бончев.
нснзведдπ прил. книж, oсmаu. (рус. неизвода^н^нп^гй). Неизследван, ^изучен, непознат. Аз /сока
деи посещавам някой поетическа ъгъл в полите ии Старо планини ... и етошият път си
казвам. не нишата земя е рай неоценим и пеизвеДип. Ив. Вазов.
нойстов прил. книж. оетлр. (рус. нсистовьгй). Извънредно силен' Едии неистов кросък покара
Дядо Лабепи до се обърне назад До виДи какво става. К. Петканов. Чувства, , , в носто имаше
гороет к еебеτрезuеиие. свавихи и душохл в неистова болна сърцето, К. Величков, пойстово
парен. ОтвеДпиж Тоньо Карирана почна до чука иоиетоео с ножа по чинията, Елин
Пелин.
нейстовство ар. нииж. остар. (рус. неистовство). Безчинство, буйство, ярост. Бях нел в нашите
вестници какви благодеяния приви шля горещо бългирофалки ио пострадалите от шурените
поието/атви. Ив. Вдзов.
нон м. остар. (пер.-тур. ney). Вид кавал. Шахът се обърни към мюфтията и го попито що му
даде ли воля ди рoсеирсτ и неговите Дорвишк а иеоеето са някоя божествени дервашка мо¬
литва. Ц. Гинчев.
19 Речник на редки, остарели и диалектни думи
289

н&хт
нТйст нареч, разг. (от тур. ne ise). Както м да т, кой ти гледа. Дип не е мнеге сгода тая работа
сега, ама нойсе, щом има ротоние на управата, що изпълняваме и туй шю! Б. Обрстснов.
иέйст-ит нареч, истар. — вж. нтй с т. Да мъ ритне турчинът- с кюван ботуш — нейсе-но, ами
тю циганин със съдран цървул! А. Константинов.
нткайлтн, -лна, -лно, прил. диал. (от ар.-тур. kail). Който нт т сκлоити- несъгласен. Свекървата
е завистница. покаuлпа, чо е изгубила в пюлза на снаха си влияние над своя син. Б. Ангелов.
Пю сръДата на пазара под шарен чадър хлопат клавишите на хармониката си и пеят двама
„народни певци" нашенци за Караджата ... за зла свекърва и нъкаилна майка, за ювчар и
трактористи Ст. Станчев.
исκайлннκ м, диал. Некайлен човек. Тъ ония хюра шам, дъто му са началници, разбират и гледат
пи право, но са като нашито шук завистници и πекаuлнuцu. Т. Г. Влайков.
нСкин — вж. нскни. ПюДкършиха и на загорци крилата, дъще, чо и еаU-вюлпuя им юръл, дето не
остави турчин да надникно над техните балкански гнезда — и тей некин падна в певярпa
примка. П. Ю. Тодоров.
нСкни нареч, диал, Оня ден, завчера. Нъкни ми умре татко ми, / вчера ми умре майка ми, ! бра-
кяша ми сД готови. Нар. песен.
нтлTсттн- -стна, -стно, прил. книж, истар, (рус. итлтстиьШ). Неодобрителен, неприятен. От
нейните описания и ют пороДената ревност Явюрюв има съвсем нелеитπа представа за бра¬
товчеда й. М. Кремен, нелТстно наръч. ИнциДънта с отстранението му ют БесъДаша. - -
ге караше си скръбна усмивка Да се ешзювава нолъиmне ... за нравствения и uπтълъкτуалеπ
образ на махмузлияша половина от софийското общество. Пенчо Славейков.
нелюдйм прил. книж, рядко. (рус. ислюднммй). Нецрuвсттн- ^общителен. Замислен и сърдит
е старецът Балкан-, негостоприемен и нолюДйм. И. Йовков. Хората, с които щях да живея
десетина дни под един покрив, мъ интересуваха и аз с удоволствие бих поговорил с всъкип —
нека бъде тюй и сто пъти пю-нелюДим ош Самуилев. М. Марчтвскн.
нелюдймост ж. книж. ряДке. Непривстливост, ^общителност. Гюръ Двете жени живееха съвсем
усамотено — ... Въпреки нелюДимюстта им, съседите се интересуваха за шях. Г. Райчтв.
нтмара ж. книж. Немарливост. Свикнали бяха селяните да ге слушат с обич и когато бешо весел,
и когато ги гълчете за тяхната простотия и суеверие или за немарата им към просвещение.
Д. Марчтвскн. Макар че времето и немарата бяха я пююлющили и пюзагрюзили, между
всички други къщи в Мъшлица тя стърчеше като одрипавяла. не снажна и горда гизДесия.
Г. Караславов.
умерел м. книж. остар, (От собс. име на легендарен халдтйскн цар). Образец на ловна сръчност
и дейност. Аз бях со наканил пред“ няколко Дни да ида на лев пи зайци и патици с еДин от
знаменитите софийски немвроДи. Ив. Вазов.
немедлтн, -а, -о, прил, книж, остар, (рус. итмедлениьШ). Незабавен, бърз. Децата съ привежДат
в нъмъдлене съприкосновение не с учебници и Думи, а Доколкото е възможно с живата и треп¬
тяща действuτелпаиτ. Пресата, немTдлеио нареч, Дядо Георги се решава да послоДва примера
на МухамеД с планината и пръДлага на сина си да го павика в Смирна . - . Не ДяДе Георги
тутакси се уплатва ош своето дръзко предложение и ги оттегля немеДлено. Ив. Д. Шишманов. »
Аз обещах па гостилничаря, чо щем стигна в Петербург, що съобщя на один госпоДин, който,
уверен бях, немъДлено ще телеграфира на Екзархията. А. Константинов.
нтмйиа ж. нар, Няма немнца — няма жена. Рюжбаша ти е хубава и хубава, щоти нъмюжъ Да
бъДо по-хубава; но шя що бъдо няма немица до 20 години, Ил. Блъсков. Аке си няма нъмuнa, /
та сляпа ли си илопuнa, Нар. песен.
итнйдан прил. нар, Неочакван, иеиадееи. Те иДат всички наДменни, убедени. чо самото им поя¬
вяване що сплаши тия прости Дюлгери и селени, превърнати внезапно в мяшъжпuнu и пе-
стоnеппо съ ожесточават ют ненаДанuл отпер, който срещат. К. Величков, ненадано нареч,
Когаше някого го втре^, изгърмяват попαдαпо с пищив да главата му. за да се стресне,
и така треската ге оставя, Ив. Хаджийски.
ненадТйност ж. ряДке. Изненада. За него това бете твърдо угодна понадейпеиτ. Св. Мнларов.
Публиката пд обича я^^нито работи и се бии от пенадъйнестumо. К. Кърджите.
иеобeмлем, -а, -о, прил. книж, остар, (рус. иеобьемлеииьIИ). Необхватен. Стапнuята о Дюсша
обширна, но сега со стрюи оДна таквази неебемлема грамаДина. каквато само американците
са в състояние да строят, Ал. Константинов.	‘
итоборâвсн, -а, -о, прил. нар, Нссъвзсл ст от сън, смущение м др., ^опомнен, иеоκоцитеи. АнДрей
зе и дръпна го с ръка така, Дето главата на Остана паДна на зъмяша, а той скокна необоравън
и със заспали очи извика: „Дръжте, дръжте ги шея дяволски лях!" Н. Бончев.
итоnУрти- -а, -о, прил. ряДко, За птица — която няма ощт пера. Мощни натури, орлите показват
на πъиπероπuто още пилета как да си тъкмят крилата за полет. Пенчо Славейков.
итопeтлти- -а, -о, прил, рядко. Който т нтоплодти от петел. Сшеката ни [т. т. петелът] о хубава,
нъепетлено яйце не оставя. Г. Краев.
290

нспрячâсτсн
неопрятен, -тнд, -гно, прил. рядко. (рус. пеонрягний). Цеснренпдт, нестъкмен. СлодобоД ротният
фолдфобел строи взвода — пъхаше очите си поД мишницито, оглежДишо обущата. якичките,
дърпаше копчетата ни шинелите, — В бързането До ие се промъкне някой иоoτрсmои!
Μ. Яворски.
неопрятност ж. рядко, (рус. пеопрятносгь). Нсснрсгндтосг. нснатъкменосг. Ето го Стаери
Бургизлейнето например, До оня деи все последеи се мъниешо в строя, и соги търча пред
другите. Или Милинката, дето всека Дон го мъмрохл зл ноопряшностти му. Тия соДмици
всичко му е пи мястото ск. Б. Глогински.
неотСмен, -мня,·-мпо, неотемлем и неотсмлйм прал, нииж, остар. (рус. пеотъсмпспπгй). Който
но може да се отнеме. Симо β моделите иа този двимини художници со еижда изДържано
художествена композиция: само в щях /CMa отделни нает е иеотемии от общото. харак¬
терни зл основната идея, Пенчо Славейков. Но сегашната американка снито, не има иеотем-
лемо пuаβа иа непременно увлжеиео ош стрина иа всякой мъж. А. Константинов. Дисци¬
плини, ум, съобрлзитолност, нюх, страст — това бяха неговите [на кучото] ноопомлима
наноатви. Елин Пслин.
неотОсан прил, пор, Цеодялдп. пеизнлддсп. неорязан. Мост от неотосана ствола басешо наб
потока. Ст. Загорчинов. И що ее върне до оправи пооправеното гнездо или До ошоее иеоте-
сината тровицл. Сг. Марков.
неофсрсн, -рнз, -рно, прил. Дилл. (от гр. Οφελος). Недобър, нереден. Тоя необикновен блъсък по¬
казваше, не има нощо пооферно в манастири, Скимни ми, не има гости разбойници, Ив. Вазов,
неповйрлнв прил. нииж. oсmли■ (срхр. нсnовсрпьнв). Недоверчив. Този нолян е без мярна подъл
а попо/орлив. Св. Миларов. По-старате, като разбраха какви смо хора а оТ где сме изпък¬
нала, показаха се студени а иоповерлава и ии молеха нас по-скоро до се махнем. зл Ди ие
навоем к тям неволя ии главата, Св. Миларов.
неповодлйв прал, даил. Своенравен, опърничав. Коя е. господине, длъжността ми, до ме заплаш¬
вате, Ди ми низвато, не нямам право да нанижи еДна Дъщеря свърнала от пътя, иепoβaдлuβЛ:
безочлива а праДързлиβл'/ Π. Р. Славейков.
нсповолсн, -лнд, -лно, прал, остар, 1. Неприятен, нежелан' С разтреперана ръка зомам перото
Ди паши ии ваши свотлосп онова. което що бъДе вам тъй неповолио До нуето. Μногосmея-
дялня Гоновевз. 2. Мъчителен' Тя досещаше мъката ии Петра, тя виждаше а майчините
си очи неговото измъчено сърце и знаеше доколко то е обадено, огорчено и преситено от ио-
поволои живот е млади млиДана, Ц. Церковски. Опразвлт се турски сели, бежанците /
поналии к плахи напущат родини. — / към изток ги гони страхът неповолен. Ем. п.
Димитров.
непом£рен, -рнд, -рно, прал, нииж. рядко. (рус. непомерньш). 1. Прекомерен. Когато тръгна зо
доми си, към полунощ, в гллвишл му бошо вее същата пусшота. Чувствуваше само иепaмеuиa
тежест. Г. Райчов. 2. Несъразмерен. Тя правеше широка крачки. иоτoмерии зл ръста Н,
и се Държеше, сякаш бяха стари позната. Ем. Манов.
непосйтен, -тнд, -гно, прил. Диол. Ненаситен. Четири Доци — потира гърли и нотирсто пиши-
лличетл: все зл устати ии тля нопоситии хали, дето хорлши й думаш евоп! Мих. Георгиев,
непот м. нииж. (рум. nepot). Брягово дете, внук. Тъй, тъй, Дойдох да видя либеритити Болгирея,
ди пойди в Бяла- Черква, Ди видя майки ти. бътропито, иопотито — бъбреше старецът?
с разт^реп^ореи глас. като ие намираше българска думи. Ив. Вдзов.
неправеден, -дна, -дно, прал. . . . остир. Несправедлив. Но по, оръдия ие щи. иито укора. / Но-
привоДпи бе вашата постъпка. Ив. Вдзов. Помиеше дома си капо място ио жестоко к ио-
привоДно пиназинио и наумил беше никога Да со ио завръща, Π. Р. Славейков.
непременен, -ннз, -нно, прил. книж, (рус. непрсменньш). Постоянен, неизбежен. В шия прения
вземаше участие и иеπремоииис хаджи Смиои. Ив. Вззов. ·
непр^рй^ен, -вна, вно, прил. нииж. остар. (рус. непрермвний). Непрекъснат, неспирен. Дивотии
и хубост I. . . I прехлас/иш очи ии 1 крий Иенъри дивен — / ош буйна киршиии / синджир
непрерйвен, Ив. Вдзов' Причината ни промостваиото иа патриаршеския престол беше ио-
проривиато войни с гърците. Р. Каролев. непрерйвно парен. Между това, събранията ио
бъдощите /сио/наци ио Априлското въстание следвали иоррерйеиа деня к пощя. 3. Стоянов,
непрйлепен, -пна, -пно, прал, диил. 1. Необщителен. Студои. иоприлопен, диванък. като същи руска
соманараст , . , Даскал Пиртоикй ио ии направи внушително впенатлеиие. Ив. Вазов.
Той е детинството си бошо тъп и иеприлопои момък. Й. Груев. Селяни разказваха чпоша
знаеха: не kрънмauаβama Елени преДи три години били розгллоио, болново и иоприлепио мо¬
мино. Книжнина зя народа. 2. Ценрнвързян, неувлечен. Найден аmuβαте тром в унеииопо,
безполезен ио баща си. с сърце иа иитo иоπuuлеπиа. Ив. Вззов.
непрнмнгйтелен, -лнд, -лно, прил. oеmaи. Бдителен, будон. Фонираотснато патриаршия с иопри-
мuгaшелиа око злобно следуел веи Дола българска. Г. С. Раковски.
неярнязетен, -стна, -стно, прил. книж, рядко, (рус. ненричастпйй)- Който е ненамесон, който не
взема участие в нещо' Исках до иДа в прироДата. еДиинкл иопраностно в новошнито етри-
291

не рад
Дипня. Ие. Вазов. В това време пристигни Петинов, облече/ в чистичко пилто, пнх и като
че тепричастеи в нечистите работи /и общли/рлте- Г. Караслявяβ.
нерад nаил. рядко- Нерадостен, безрадостен, тъжен. Спомена /ераД ще пери — като въглен —
па Душите боли;. Π. К. Яворов. Забрава трябваше Да покрие ueаоееmо й минало та неволна
ηиmаипηнци в /ом с чуж/a вяра н чуж// реч. А. Христофоров. А шил глеДише с пераДо сърце
продължението та шня опусτетeηня н грабежи- Г. Кръстевич.
нерадене и нерадение ср. книж. рядко. (рус. иерядеиит). Безгрижие, небрежност, немарливост,
нехайство. По бдна неумолимо асоциация пи иден той сн припомни сега пмс.случан на сгре-
шиеане или периДе/е от негов/ страна със сuърmоτβернн после/ствня. Ив. Вазов. Но който
е лм/л или е иежол Да име богатстео, па е осирoюaтдл ош леност. или от разкош . . . или
от ηeаодeниe, той се намира в лошо състояние. С. Радулов.
нерадйв прнл. книж. остар. (рус. иерαдявшИ). Небрежен, нехаен, ленив. Всичко се денесвaтe до
неговото еокторува/е н отношение към Длъжността му — нбаиДнве и недобросъвестно До
крайна степен, ако се съДн по писаното. Ин. Вазов. Кога е бил перо/йв н разточителен в
своите работи, то какъв ще бъде в чужДите! С. Радулов.
неранза ж. Длил. (пер.-тур. neranç). 1. Дърво и плод портокал. А лятна нощ през прозорците
глеДн / в чертога пиршествен н лее, / со шцх/шо еаохеaеa- аромат / от ми/Д/ли, ееuеu н
неранзи. Пенчо Славейков. 2. Дърво и плод нар. Е/тн се насочиха към обора, други преско¬
чиха в градината н счупих/ ηлноено клона. Трети тaвeеехa перанз/ша Да я оберат.
К. Петкано·.
нерода м. и ж. ■ряене. Изрод, обезобразен, малоумен. Но завръщат се те / сакати н слепи /е-
роДн. — / та сто Душ е само оставен от. тях / еДнт■ eдηоен Ди ги во/н- Пенчо Славейков.
Том дето много бибн се бъркат. рож/о се тероДи ηипенет. Пенчо Славейков. О, майко, как
сн имала шл сили / нзмоеня, /брод) Ди ро/иш? / По-харно камъни Ди сн рееuло — / с тоз ср/м
попе ши тис да /е петниш - К. Христов. А ео-ηиерeД сн гърлото Дере, / че българина бил /е
знам каква пероДа! Пенчо Славейков.
ндрчовец м. диал. Вид тртва. Иuaтe н шипки, н ндаmопн, н върбица. и тревата беше повече пер-
човец — висок н избуял като пролетна ннви. М. Ягодов.
несвестица ж. остир. •Изгубване ня свяст, припадък. Не трябва да ляга Детето у /русливи
люлки Да се сеца н /руски, гДето неговия пихтест мозък цял може се разтърси, те Да му
влезе в мозъка воДа н Ди го уд/ен ηбсеeсmuua. Летоструй. От голямо пиянство се поережД/т
още н живците (нервите)- - - От това чбсто се ражда /eo^ı^ı^ı^ı^t^a. . . Хр. Г. Данов.
несище ср. /шал. (вм. нишесте). Недоброкачествен примес към брашно. Тричленната комисия
те можа Да Достигне До едно съгласие н се разДели ни Две мнения върху качеството та
баотηеmе: е/пото мнепне беше, че то е смесено с песнще н пясък. Ив. Вазов.
нескладен, -дна, -дно, прил. книж. остар. (рус. иесkладимИ). Несвързан, разбъркан. Мисля. - -
че една ош причините, н главната. па ηaтama ηаовсmебπн немощ тука, е разпръснатостта
на снлише та емиграцията. от което произтичат разни η/η^οτηβη η несклаДнн Действця.
Ин. Вазов.
неслбга ж. диaе. Нтсговор, несъгласие. — Неслог/, си/ко, неслога — коз/ баба Мдеиннd. . .
Тая пусто песлога ми раздел; Децата. Хр. Максимо·. — Тогава мога ли да зная, госпожо,
кой е главният виновник зо вашата семейна нeслегaI Ст. Чилингиров.
несмежддн, -а, -о, пане. Диал. Нтдопрян, неприлтпнал. Всеки, който е вижДал нолeеото на
селска кола, есобeηе шия, конто пе са затегнати околовръст с железен обръч н обсл/ите
им тесмежДени добре. трябва Да е забелязал, че помежДу всяко зaкеeмeн/ обсидо зее До
е/нп-ева пръста отворено място. Ил. Блъсков.
несмотря пиреч. к/лж. остар. (рус. несмотря). Въпреки. „Науки" пак почна съществуванието
сн. Първ/ша й годи/e се изкара блогееелумне, тeсмеmал па хиля/ише привстеб/н н матери¬
ални поразиш, които ниоme да пренася настоятелството па списанието. Ив. Вазов.
несмълкйем прнл. книж. рядко. (рус. иесмялкаемьШ). Който не затихва, непрекъснат. Гняв гос¬
поден еаекеблеa / несмълкаемняш шепот. Ив. Вазов. Около мене кипеше буйно, неуДържимо
вечният ηeсюълнaeю живот, който пито миг не се е прекъсвал от дълги, /ългн хиляДолетня,
когото наД тези земи са веосτвуеоли фaрденнme. Стр. Кри^тн.
несръка ж. ря/ко. Несрета. Но поД/рн ми Дни и още мъка / Да славя теб е световната песгоДа, /
безпог, не/влжен, в немощ н песръки. Пенчо Славейков.
яестежОние ср. к/нж. остар. (рус. итстяжяиие). Безкористие. Три главни обети Дови постникът
пред бога; тестежание. послушание н целомъдрие- Ст. Зaгярчиняв.
ндстръс м. Днил. Ненаситен чоетк. — Ще пишем, Вендо!— Махни го тоя нестръс! Още го е я/
/и назе зириДн Дописката. Сг. Ц. Даскалов.
несумесан nане. остир. Неразумен, необмислен. А нaрaнmeанчeснama комедия като представя
неживо образи от слаби н смешни характери. нaнnо; глуеeтки постъпки, несумесапи нне-
мнтля. поД еДнт весел н смешен тачнп оставя да говорн само поуче/нето. Д. Войнико·.
292

нсхелам
иммъвладач прил. рядко, ^сдържан, нтовладяч. Но сега тя но се стърпя. С носьвладан глас,
сам цяла изповеД, тя едва промълви. Ст. Чилингиров.
нсуведаем прил. книж. истар, (рум. неувядатмьш). Който ит увяхва, неувяхващ. Има произве¬
дения от творчеството на человеческия дух, които притежават неувеДаема, вечна красота
и младост. Ив. Вазов.
чсугадсшхата нареч, диал. Незабелязано, иеиадейио. Сега помислиха, че, вuпaвпa и засрамено,
то [кучето] що си вземе _оч“ше папякъдо. Но то стоя още мнаго време и липса както си
заъше — неугадеткаша, Й. Йовков. Най-после той неочаквано се пиказа съвсем еш другаша
страна и все тъй тихо и неугадешката застана прод Гроздана. Й. Йовков.
иеугамнмк м. рядко. (Бъдчих) който ит угасва. Да съ намерят два братя: I да ми со братски
прегърнат, / да ми со жежко целунат, / та да ми пламне бъдника, / бъдника — ноугаинuка,
Е. Багряна.
нтужТли нареч, книж. остар. (рус. неужели). Нима, истина ли. —Неужели?!—извиках аз
със стиснато сърцо. вцепенен пред тази варварска картина, А. Константинов.
иеуздано нареч. диал, Ненадейно, неочаквано. НеузДаню со срещнахме и сбъркахме конците.
Н. п. Филипов.
итуртд м. диал, Безртднт. Канапето и столовете бяха затрупани с разни мостри. . . Димитър
изглода пенамусъно тоя неуред, Ив. Вазов. По смъртта му явили се пак вътрешни неуреди.
Й. Грутв.
итусйпеи, -пиа, -пно, прил. книж. остар. (рус. чсумьшнмй). Който ит заспива; итумортн. Почи¬
таемото правителство, в неусипнитъ си грижи за πаридπота благоденствие, но само че се
е постарало да удовлетвори насъщните нужди на страната. но е отитло пи-нататък,
А. Константинов. Ете защи героите, юнаците, царете, князете, болярите са обичали
толкова соколите и са полагали неусипни грижи за изучаването им и цели села но са плащали
данък с другю исвън със соколи, Ц. Гинчев.
неумтйштн, -ина, -нио, прил. книж, остар, (рус. иеумташчьш). Неспирен, иеумортч. През време на
тиранския режим видеше смела и πеуитанπа бирба в тоя край. Т. Г. Влайков. итустанно
нареч.Климент работи неустанно чак ди смъртта си, първа ката проповедник в Кутмичъ-
вица, а подир като епископ във Вълица в средната част на МакеДония. Р. Каролев.
итфТз м. истар. (ар.-тур. nefes). Глътка дим. Рашид. като просумтя няколко пъти и дръпна
няколко нефоза, вдигна си главата, Ц. Гничсе.
нефтлам πеив. диал, Нефтлтч съм. Детето е билно. - - Гаркютю. . . чо що има?, . . Знам ли.
Нефела детето. Й. Йовков. Всичко е в пълна изправност, само нещо шоя госпидин
нефола — кимна тий към нереза. Ем. Манов.
чефТлен, -лна, -лно, шфТл и итфелйт прил. нар. (от гр. όφελος). 1. Болнав, исдъгав, штмощти.
Зимъс урадиса на зло. клетникът, та малко е нефолън вече, Чудомир. Ала имате и нещо
нефоло и детско в черните му ачи. Ст. Загорчинов. Сам вижДам, чо е смешно да гоня
У мура с тоя счупен меч и с тая ощо нефела ръка. Ст. Загорчинов. Ами за Тинка нещи казва
ли?—с нетърпенио запитва стрина Илчовица, — Ех, добре била и тя. ама юще била но-
фелита, Т. Г. Влайков. КостаДино. да бяхме пред вадикръщu, щях да то цамбурна в леда
и ако излезете нефелйт, нямаше да ти дам дъщеря си, Ем. Стачтв. 2. Който ит струва, ‘
ит влиза в работа, нтгодеи. Давали сме ний без жал / всичко вехто и нефело, К. Христов,
нтфТр м. истар. (ар.-тур. nefer). Войник, редник, боец. — Ахмеде. иди па дявола. вика та се
къса друг млаД афицер пи адреса на някюй си нофор, който, без да разбере заповедите му,
тръгва да ги изпълнява. Ст. Заимов.	t
н£хар1 м нТхър м. (ж.) диал. Лспост, мързел, безгрижие. Животът шук ми натрапваше тъми
ир“гuналπ“, нови и безпокиешо сладостния ми нехар. Ив. Вазов. Но нио няма да “Дем да
завиждаме на черните и на американските uпдuапнu за сладките (вещия, за нехърта им,
Летоструй. А щом почнеше, през всеки три месеца прекръщавашо вестника си / мания, която
заедно със иuбарuтикото му разположение към нехара, беше одна от неговите слабости,
Ив. Вазов.
и^хар2 прил, диал. Недъгав. Неделчо сварих да яде, ! да ядъ, да со весели, / със стара майка
нехара, / със млада булка под було, Ц. Церковски.
нсхАря м. диал. Зъл старец, харо. Но зората в небесата / заран щом со пукне, / стар πъхаря към
пазаря / гледаш го, чо хукне. Π. К. Яворов.
чехвел, нтхеелйт и нехтлйт — вж. чтртлтч. Нъхвъло дете, което не вижДа смъртта — ти
ище пърлиш в игра Дутата си на пъстри пламъци, Н. Райиов. Животът бешо труден, солото
бедни — земята не раждаше нищо исвен шук-шам нехвъла царевица и мършава ръж, Л. Сто¬
янов. Помня- бях пи одно време нещо нехвълйт — болеше ме корем, но можех да ям. Т. Г.
Влайков. Аз не ща тоя ред да пиша, защоти съм като нехълйш, та да видя ди няколко
дни как да стана. Диарбткнрскн дневник.	■
нехелам — еж. неф^ам. — Тук ли е стопанина?— запита Алекси. — Тук о —рече ДронДю-
вица. — Малко е виран, нехъла, - . Простинал ли е, не знам, нощо го но бива, та е полъг-
293

нсхслсн
НИЛ. Гр. Григоров. А ти ми илзниaβсш, не пвоя пистолет иехелл, . . Не — ио. Всяко
оръжие е Добро, косато попадне в ръцете иа горой, М. Марчевски. А твойта пушна зл нищ{о
но хола, а теоНто московци не хеллт. ие со добри хора. Л. Карявелов.
псхСлеп — вж. нефелен. — Но видях, не сонета ие спрува ии пара. / — Мнозина люде. впро¬
чем, похвалиха го твърде, i — Това не бърка никак нохолон той до бъде. Ив. Вззов.
ндхра ж. Диил, Мързелива, ленива женя, мома. Тя е песнопойки, нишо славейното ни нашита
слава, но е иохри — тун да си остане, Ив. Вазов.
нехрйв прал. дилл. Ленив, мързелив, безгрижен' Вадиш ла в училищ/ото дете нонсето и разкър-
пено, знай, не майка му е иехuuβa жони, Летоструй. Ний-прочутито мъжо . . . излязоха
не аз средата на нохривс нехайници. ., а из средата ни работници най-труДолюбива, най-
работии и най-вещи в ееоите проста занаята. Й. Груев.
нечаен, -а, -о, прил. нииж. остар. (рус. нечзяппий). Неочакван. Това пomуuнβлио произлязло по
едии много бърз и нониои ничии, Ив. Вазов, нсчйяно нарен, Аз ие простивах Ди гледам селя¬
нино и да мисля за гозбата му. ни насша нечояно бях πuuеъеmеуβлл. К. Величков.
нечедовен, -вна, -вно, прил. рядко. Несиновен. До гроб ди бе търпяла — ие би нула / от че¬
дото си ионодобии думи, Пенчо Славейков.
нечинлйв прил. дилл. Нереден, неприличен, срамен. Тегнеше и ней съзнанието, че това, дето
става у тях. ие е редно, не то е ненинлибо — и зл иобястата. и зл Колно о иениплево,
Т. Г. Вляйков. Нонииливо нещо со шова войиите. дето толкова свят и полкова човешко
Добро гине. Т. Г. Вляйков. нечинливо пирон, Сами не. , . ие знам, ама клто не ще е малко
ненанлаво, дото ешорихмо хибор ни жоилта до ДоДе. Т. Г. Влайков.
нешапджйя м. диил. (пер.-тур. nişancı). Добър стролоц. Аз му показвам а. б, а той разказва
зл Димитри Клллчлията. не много еллτлилτлuс ходел к бил ношинджия. 3. Стоянов.
нещер м. остар. (пер.-тур. neşter). Нож зя пускане на кръв; хирургически нож. Робе проба с
иоторо ошоклошо мяешо и шутлнси потекоха изобилно гной и кръв. Гр. Пърличев. Чуй
блодии Докторе, ти, нойщо 1 надвоеал си ее върху мои / к режеш ми меелта мъртва / а но-
щор безжалостно студои. К. Христов.
нещерн частица, диал. Неодобрителен отговор на „но щя“· — Но що. — Нотоuu/ Уж са ■клие-
нак, пък ио слушаш, Корави глава. Г. Краев.
нн частица, . .Ни в едно време (диал.) — в никое, по никос време, в неудобно време. Тито,
капо разбира. не и бийно ио е тлм и но лз съм останал самичък, сепва се и πoмоuс еед-
илга До тръгне. Ала е такава тъмници и е това ии в оДио време. Т. Г. Влдйков.	■
ниСт м. диил. (др.-тур. niyet). Намерение. За буит, за кръвиини сме сторила нает. Пенчо Сла¬
вейков. Аз имах ииет е София нарочно до те потърся, Т. Г. Влайков.
ннзйм м. остор. (др.-тур. nizam). Род, система. От нллнушеношо владение зависи краловсшво
Голноидл. управлява се ощ особои назам, Г. Икономов.
ннаймин м. остар. (ар.-тур. nizam). Войник от редовната войска на бившата Османска им¬
перия' И тъмни еДно нощ, uзβиuдuл егоДен нос. 1 покрий низамишо заспали ео промъкнах.
Пенчо Славейков. Нали съм бил турени иизамии? Предрешах се, записах еибяша ио кръсти
и краДешком се промъкнах в конака. К. Петканов. — Дявол човек е тоя Taиaшaн/ — Нали
бил иизамии толкова годин И! К. Петканов.
ннзймскн прал. остар. Койго сс отнася до низамин. Димитър к Гочо имаха иизимеки Дрехи,
ιι^α Да спрат кервинДжсипе и до ги извикат ■ напреД, Г. Караславов. ЕДин ли низамсна
■ табор кръстоса Беломорската равнини! Милко ли къраердири ниДлъж к шир, Доно и нноще
пъреехл войводата а неговата Дружина, Ст. Сивриев.	'	-
нйзащо нареч, Дилл. За нищо и никакво. А пък нани Дина хич се а но стоеиябаше Ди й нашекно
зо нйзащо. Т. Г. Влайков.
нйзба ж. Диол. Наниз (жълтици или де.).■■——Лшо, око дам назбата ти зл нива и говоДо, що ми
со разсърДиш ли? — Ами■ ■ не жълтиците са твои, Христо! К. Петканов. Сега НайДен мо¬
жеше по-Добре да разгледа жената а плиоua. . .Спря се зад Нлйдоиа. нарочно посегни проз
рамото му Да остави рязан хляб, Тожнлти й златиа назби увисни и се докосна До бузата
му. К. Петканов.
низвергна св. нииж. (рус. низвергнутъ). Изхвърля, свяля, съборя. — Братя българи, благочестиви
християни, заплюйте мо и мо низвергнете ош обществото си, защото лз съм бил илй-голо,
мия аДаот в нашити стрина и безпросветен слепец. Елин Пелин. Той /Дигни онито са и капо
еДви ао сдържаше Ди ие извини и низвергне безумника. запити: — А къДе виждаш светлина!
Ст. Загорчинов.
низоподпясан прал. оетор, Долуподписан. Назоподпиеинай намерих едио слово нищо предговор
ии евангелието и еДно кожено тотроеблигелие. Бълг. книжици.
низпосяйн прел, книж, остар. (рус. ниспослдгь). Изпратен отгоре. Ди блигоДирим тогава ио
провиДението за това, ноото е иезпослино аога отгоре ии. Ст. Чилингиеов.
нйкаквнк м. рядко. Долен човск, негодник. — Защо ди мо главиш зл накинвин к нужди Деца
Ди глодлм, татко — проплака моминото сДържино, Вл. Полянов.
294

нишан
нйкия ж. ря/ко. (ит. nicchia). Вдлъбнатина в стена, ниша. Хе татък в пътя само / параклис
стар —... — се мержей; / потънала във прах ико/а спари п/мо / в порутен/ н крива
пикня черней. К. Христов.
нйколко ηaрeм. остар- Никак. Наистина. зД/ниепо те беше Допаaβeно; по това /е вреДеше ни-.
колко та преподаването. Т. Икономов. Във вьзеухеебрaзин тела частиците ηцкоеко те
си свърза/н помежду сн. и безпрестинно нaпuадm Да се оmеaлeмam еД/и ош /руга. Н. Геров.
ни^ф и никях м. есmaа- (ар.-тур. nikâh). 1. Женитба, брак. Анку излезе преД ^жевРепо без
фереДже и без лтиaк, тъй нaнmе сн хо/ц из къщи с разплетени косн. . . Аз се ядосах; пе
са статали още шнияф, пък шя му се открил/ н се питам; Дали пък /е съм забравила — може
пък Ра са се взели. Ц. Гинчев. 2. Откуп, който младоженецът плаща ня бащата на неве¬
стата. В случай па съгласие и го/еж, роДителите па младите пристъпват τюзчис, с пос-
аeестеепе па ходжата, към опреДеле/ие /еня па сватбата. стойността пи нuняхa, да¬
ровете. Ив. Вазов.
нймте мисmнцд, Рлил. За забрана — недтйтт. Нлмте. деца! ЕДнъж излъгахме нamелицнme, а
повтор не ще можем. К. Шяпкарен.
нйнт ηaаeм. остар. Сега. Юмруч/л гоаеeеиβI / Аз пак те видя пипе / във небесата сн/н. Ив. Вазов.
Минах/ се младини! / Нине гроб ше ближаее; / пн/е смъртта призовава. / тнне тежки ста-
рuuul Π. Р. Славейков. Минават Д/н, а може бн н пипе / снега запазва спомени мл
бле/. Ст. Чилингиров.
нйнтшни панл. есmaа. Стгяштн. Ще познае колко е помогнали пея наука [физиката] Ри про-
цветат nоеновa чудно всичките художества, които са в ти/еш/е време работят Н. Геров.
Той ми заДиДе хиляди пита/ня зо войната, за пинешното състояние ти вероизповеданието,
па свободата. С- С- Бобчев.
нйрец м. и нйрище ср. ост/р. Дупка е земята или е скала. ЕДин старец облечен в калугерски
Дрехи, сеДеше па черга въз самия ηнрби, от/ето проми/увише светлини. Ел. Мутевя. Том
поД планината извира воДа, и по върха им/ ηнаeи, капо провала под земята. Ел. МутевА.
В България съществуват пирища и пещери, де хоРяш селци по поклонение н мият се с па-
хожд/ем/т/ в тях воДа, помнmaйнн я за света. Г. С. Раковски. Тля [самодивите] жи¬
вял) в горските пещери и нирища. Г. С. Раковски.
н^кам (ст) и нйреам (ст) песв., нйрна (ст) св. възвр- рядко. Гмуркам сс. (Соколте се впус¬
нах/ н във воДата отгоре лм [на юрдеците], то me ширнаха н излязох/ слеД няколко секуиДл
чек в Дол/ия вир. къДе Ллемemе. Ц. Гинчтн. И следеше цар Петър кк/ пн авсек ипц в Ду¬
шата му /нрва по едни камък — н по еДнт ангел умири. Н. Райнов. Ето и други, навлезли
в вирът. / нианam н пляскаш воДата- Пенчо Славейков. „Вие (иeртидятт] се сега инрпепе
в тнрηдmо гръР та морето, при татко, морския старец. в роДии палиш; нРете." Ас. Ряз-
петтнякяβ.
нйря — нж. ийрβаи.. Чехлите з/щап/ха по стълбата, Риг/и се смях, кикотеше н из¬
между му често се чуваше „вий! вай мнре!" н като слязох/ в х/рeмеинa, [хaиьмяте] раз¬
тичаха се к/то юаДбмки кога играят преР Ръж/. нли кога плещят, пирят и нзнирв/т в ня¬
коя тиха воДа. Ц. Гинчев.
иичκясаи nанл- рядко. Наведен към земята, наведен ничком. В центъра, па картината стон
свенливите моме со главата поверени, со очите ηнчнос/ηн. Пенчо Славейков.
ниша песв. Рнил. Целя, меря ст. Напразно ηuтuлu mгаципe н фaн/аиоmнmб по неговия живот,
както н по богатствата му. Те те могли Ре постигнеш пито eРηеmе- нито Другото. Ст.
Ботьов.
ниша · се песв. възвр- Риал- Гуша ст. В самите /еДра па планината се пишат в горите юaηaсшuаuтe
св. Крал н св. Таеиид- Ив. Вазов. Тня прелестни оазиси са плувнали в преспи зеленини, в го-
рuUu, в разкоши; град)/;, паркове, нз които се пишат гизР/вл летни къщици (дачи) с уве¬
селителни павнлйопн. Ив. . Вазов. Пре/ Милка се /ншаше малката селска мeанви. Ил. Блъ-
сков.	;
нишан м. ηaа- (пер.-тур. nişan). 1. Знак, бтлтг. — Там е имането- От извори броиш Девет крачки
вляво. . - Ще стигнеш Ро еди/ камък с ηнтит. Д. Нтмиров. 2. Белег по тялото. — Целу¬
вай луРо, те прaтaU — / темой нишан ми оспая, / Ри го пе вир; спаха ми, / от; ке каже
пи бия- К. Христов. 3. Годежен или сватбен дар. Па влезе в поеа гаaднηкд, ! па набра китка
шарена / ... / скришом я Бальо изпрати / по коне по кири/жие / ... ! Ро Янка, Ро бо¬
лярката. / „Много й здраве носете! I Ако ма Янка ареси. / пиши/а Ри мл прием-." Нар.
песен. Какъв хубав живот реРеше Рамзи/н пощя. - . — з/ всеки байрам ще сн купува по
нещо. А пя. откакто бе получили ηнmдηд /е сватбата..с пнщо те се е пеДηевнлa. Б. Не-
сторов. 4. Личея, знамение. — И аз тъй ще река — па ηнтaη е това нещо. Някой кира
хората Ра се ублв/п пий-тапреД по еРит, по Рва, че после — с цели ерДнu. Ц. Гинчев. 5.
Прицел за стрелба. Луткaпa гръмни; куршумът зaерaтн няколко аaзка/чa от нишани.
Ив. Вазов. Поставиха ηнтиη нее/ио място в гората н куршумите запищяхн по въздуха;
по те можаха Ра Достигнат опре/елената точки. 3. Стоянов. 6. Вид орден, издаван от
295

чншачджНя
турската власт. Той нос“ много нишани и медали на гърдите и ширити по ръкавите. Н. п.
Филипов. Ние знаем ют пример, чо колкото българи имаше на турска служба, почетени с
нишани, всичките да един бяха лица с развалени характери и много по-предани на Османавия
престол, отколкотю самите турци. 3. Стоянов.
* нишанджИя м. истар. (цер.-тур. nişancı). Добър стрелец. Ето ги. носят пушките. - . — Джев-
дът бей ще бие ли и той ? — И ДжъвДъш, и баща ти, и старият ХаДър бой, и всички,
киити са нuшaпдж“u, Ц. Гинчев.
нншеджнлък м. истар. (пер.-тур. nişancılık). Добра мтртлба, прицел. Дели МехмъД-Али. - .
беше повикан за бабаитлъка си и за нишеджилъка. с кюйто се беше прочул врод. Ц. Гинчтв.
ийшхам ст πеив., шИшна ст св. възвр. Диал, Ходя прнведен- навеждам мт. Като хищник, койта
дебне плячката си, той со провирате през разперените клони- нишкаше се, слухтете,
М. Ягодов.
нищ прил, старин, Бсден, сиромах, убог. И прюдаде вещи Драгоценни / щи имаше златни и сръ-
броππ“, - - пак разДаде на нищ“ и бодни- / и които виДешо питр!бпu. К. Огчячович. Аз ти го¬
воря, каквото мисля, а това никога не е безопасни, когато нищ човек говори с болярин.
Д. Талев.
побил прил, книж. истар. (лат. nobilis). Благороден. Тряба да знаеш. Драга Анке, че първия
амур, ща запали сърцето ми, е твоята деликатна, нобила и ъмабила персона. Д. Войников.
иовнзна ж, книж, остар, (рум. иовизиа). Новост, нещо ново. Подобни фигури, които неволно
наумяваш стилът на покойния 3. Стоянов, днес но могат да имат поне прелестта на но-
визна или оригиналност, Ив. Вазов. Защото правата и πепоричπа религия. ща я изповяДва
съборната и апостолска черква, но приема никакви новизни, ние - . - признаваме за неюбхоДимю
да обявим всенароДно как разбираме натата вяра, Пср. спмсаиит.
новнН ж. . - . диал, Новолуние. В старо време още хората мислили, па и днес простаците
мисляш, чо месечината могла да прави нещо добро и зло на земята, ша вярват, чо нова
работа все тръбувало да се поДкача на новина, каквото Да й спори. както расте месечината.
Й. Груев.
иовинар м, книж. остар, (срхр. шовинар). Журналист, вестникар. ЕДни со присъединиха към
разни части на войската, ката канцеларски писари, Други съставиха доброволческа Дружина,
която с голям алай остави Пловдив и со изпари дадо идо в София, в качеството на поли¬
тици и павuпар“, Ив. Вазов.
иовомУлнт ср, книж. остар. (рус. новостльт). Ново жилище. Поздравлявам ви с новоселио. Вяр¬
вам, чо сега сте твърдо весели в своята къща. която и простор, и възДух. и светлина ви
дава много повече, итколкото предишната. Ив. Вазов.
иогАвица ж, Диал, Козя или друга кожа, която пастирите превързват отпред на краката мн за
предпазваше. Воз колене превързал ногавици ош язовци, Елин Пелни. Той подръпна нагави-
цито си, прикачени с върви за окъсаните му боновреци, Кр. Григоров.
иогобблит ср, рядко, Болки в краката. Майката бе станала ит някое време хърлава, страдаше
от хронически πогобол“е, Ив. Вазов.
шбтма ж. Диал. вж.—нойма. Другите прuиъствуващu но можаха да влязат в поемата на смеха;
то, па подражание, сами се хилеха като варени овчи глави, Ст. Заимов.
идИма ж. нар, (гр. νόημα). 1. Смисъл, значение. — Майке, жените недни, имали си и свой ки-
митаДжийски язик, разказвате един от шях на другите турци, - . Говорят уж български,
шат-пат им са разбира. ама в нюймата им но можеш да влезеш, 3. Стоянов. 2, Начин за
справяше м нещо. Всичкото е в калъпите. Години съм работил, додето им хвана ноймаша,
Ст. Л. Костов. Ню аз заради госпожата нарочна що дойда подир обяд да ви разправя хубаво,
какъв ни е бил живота, та да земеше нюймата, Ив. Вазов.
иохтй ж. (ар.-тур. nokta). Турям чокта истар. — уточнявам, пояснявам. „Когато тръгнеш
за насам, купи ми от Янакиваша ил“нерuл за Десет граша белладона, че ми со е привършила. - ."
... — Ох, шука му е турил нокта, казал си го е право: Дъбела Бона — и шя о вътре.
Ив. Вазов.
иомуи£ ср. диал, (птр.-тур. numune). Съвсем малко количество, мостра. Храната както си е
на нивата, ще я подпалят и пак нимуне няма да ги оставят да снемат! П. Ю. Тодоров,
иошшалйнсхн нареч, книж. астар, (от фр. nonchalance). Нсбртжио. Тюгази сеДнах ниπшалаπикu
близо да него, Св. Мнларов.
ибттр м. диал. 1. Заострена като иос мтмтност. На тях им ДаДоха едно парче Гземя] долу към
дола, ей оня носор там, дето сега е притъпен слеД корекцията, Ст. Ц. Даскалов. 2. Ноздра.
Грудка не сваляте поглед от нога, в очите “ гореше студен огън. . - насерито й мърДаха,
разкопчаната елече висики с! подигашо и разтваряше. Ил. Волеи.
помило ср. . . - диал, Погребение. Наистина някои ош роДнините на Алилови, които бяха взели
да мясват и да гюшвяш за носилото — огорчени — но отидоха- Ил. Волеш.
иомура ж. диал, Муцуна. Падире им вървяха два черни кюпоя с бели гърди и чорвено-жълти ню
сури, с клъпнали уши. Ц. Гншчтв.
296

нъравйст
нотабил м. нииж, oсmлu. (от лят. notabilis). Достопочтен, знатен гражданин. Родовии посети¬
тели бяха двлми-тремл някогашни граДени нотабиле, сога увехнали, еДри старци а полу-
цсландра, К. Константинов.
нофуз м. оетар. (др.-тур. nüfuz). Влиятелен, авторитетен човек. Цоно. . , е сан но най-прочутия
богишаш е околността, чорбаджи Спас, нофузът, иа когото името ее понитишо и изможду
щурцито. 3' Стоянов.
нофузлйя прил. нойзм. остар. (др.-гур. nüfuzlu). Влиятелен, авторитетен. Но тие си хора аги
и нофузлиа. голям им е собипи, и лошо и Добро нрαβ.сm. 3. Стоянов.
нощянка ж. рядко. Самодива, която броди нощя. Вромо е сога потайно, / грозил, новярии по¬
лунощ/ I ... а алмодиви нощянка. / Ще видят, ще ии завидят. Π. Р. Славейков.
нудя поае. рядко. Накарвам, принуждавам. Но иудото мо ди поя шумно — I ни плача
веегди певецът пръв е. Ив. Вззов. Научи се ти първо, проДа Ди нудаш с мон е ръка дру¬
гите Ди отиват християни, научи се, думам., духа ии християнската вяра, не тя се е ос¬
новала ио зл Ди произбожда убийства и гонения. но До съеДинява оиннипо чоловоци от разна
нороДноста в съюз и братска любов, П. Кисимов.
нуждност ж. остар. Нужда, потребност. Натъкмя/а Добър управител за кораби, и снабдява
воичките нуждносши апороД обстоятелствата зл До определеното място. А. Цанов.
нур м. oсmαu. (зр.-тур. nur). Небесен огън, небесна светлина. Възкачвали си со ии гора Гaβoр,
видели еи пурът. посетили си Дилонии зоми. Ив. Вазов. Ний-поДар тракнат ии вришито
баща му и майна му, Доноеит еβоmuс иур, по-скоро той еи запали ош щях авощ/то к. , . майки
му ще се избьрие към него и що ДодоДе: — Ешо и за тебе ридостшл иа Възкресението.
П. Ю. Тодоров.
нурна св, Диол. Насоча. Нуриа погледа ок иид глобато й. К. Петканов.
нуфуз м. остор. (др.-тур. nüfus). Лицо, човск, жител. Населението по иуфузи ао разделя, както
слодуви: мюсулмлии, българи, евреи и цигани, Летоструй. СреДотонсото у Пловдив учи¬
лище има родовен годишен прихоД 66 хиляди гр,, които по високо зоповеД се размениш (по
52 пари иа нуфуз) ио всичка българи. що живеят по ПловДавонитл низа. Летоструй.
нъмлйя ж. Дсал. Откос. Като се доближи. боз да прекъсва иъмлисτл ас. Съби се провикни, Чу¬
домир'
нъравйст прил. диол. Своенравен. Разкрачих се и щом допрях До Дребните клони. улових се и
конят се изхлузи изпод мено. Тоя кои е нъравйст к muсбβаше До ми обадкте. Ц. Гинчев.
297

ο
оба, обт числ. диал. Два, две. Димишрий и КонстанДин МилаДинови бяха синове на Христо Ми-
лaдuпюв, рюДом българин от градец Струга, който ложи на най-запаДната граница на Ма¬
кедония, върху устието и обата брега на р. Дрим. К. Шапкарсв. Бай Дойчин щеше да идо
на ближното изворче зад нас да изстуДи обето стъкла с виното и краставичките. Ив. Вазов,
обАрзя ст св, възвр, диал. Покажа мт, втстя мт. — Моят сват се бо зарекъл да но стъпва у нас,
па като млаДа невеста шюку се обарзи един ден, Викам му: „Ама ти кой човок бете'!“ Кр.
Григоров.
обАрям несв, диал, Тършувам, опипвам. Отпосле. когато Милан и Теохарий со ровеха в спо¬
мените си, казваха. че и Двамата бяха го чули да обаря в обора, Да излиза и да влиза в стаяша.
Й. Йовков.
обаскеам носв,, обУмхам св, Диал. Орязвам, осичам. — Пшеницата ли? И без това няма про¬
копсия, барем да гори, - . — Дай Двеста лева за труДовия печат — ди среднощ що ти я оба-
скамо, Г. Караславов. Тук трябва киса да играо, трябва всички да со обаска ют дъно,
да со изоре, та за догодина поне да понароди нивата си. Г. Караславов.
обважа ст св, възвр. книж. остар. Осмеля ст. Сара Михаила со обважила да си отвори усшата
и със заекващ срам казала. Ст. Ботьов.
обвйл м. книж, остар. (рум. обеал). Срутваше иа скала; мвлмчаит иа земеш пласт. И ето на.
нещастните случки почнаха вече. Обвали станаха вече няколко пъти, няколко пъти се спи¬
рате движението, А. Константинов. От Роман трънът ще закара пътниците да мястото
на катастрофата, що минат обвала пъшком. а оттам що ги поъмно софийският трен.
А.	Константинов.
обвардвам носв, диал. Вардя наоколо, завардвам. Българите обгражДаха земята си с търнов
плет и в мирна време обварДваха я със стражи. Се. Мнларов.
обвСжа св, остар. Обвържа, задължа. Аз усещах, че бях обвезал себе си Да но со върна. Додо
но извърша предприятието си сполучливо. Изводи от в. Зорница.
обеТреам несв. Диал. Опознавам и почвам да вярвам. Сетне фурнаджията и грюздаря, като ни
обвърваха, даваха ни и вересия хлеб и грозДо. Днарбткнрмхи дитвших.
обвтрлйв прил. остар. Доверчив. Малкаша девойка е живна и обверлива: тя има питръба да
бъде заДържана и ибюздеπа. Ив. Богоров.
обеТрннк м. остар, Довтртник. Един нормандски пап, който занимаваше при царя, за когошо ви
говоря, място на обверник на мислите му. убеди го, чо тюй трябваше да со подчини, без
да кръкно на стопях и одна мисли на моя господар, И. Аджеиое.
обвсрявам (мт) носв,. обвтря (ст) св. възвр, остар. Доверявам (мт). В Генуа у Ишалия сДружили
съ 400 души работници, за да си сградят къщи, - - Обвърили со на един пай-пачтен гражданин
и го помолили да им държи и върти парите, что събирали пюмежду си. И. Грутв. Нъ тряба. ..
да съ обвърявамъ на целители, които правят и проДават церово секрета, С. Доброплодни.
обеождам мт носв., обводя ме св. възвр, остар. Водя ст, обикалям около нещо. А свещен/мк и
Дякон проди ръкоположънието си в шия степени обвождат со три пъти около престола,
3. Петров.
обгАлеам несв,, обгйля св. диал. Обгърна иежно, погаля. Като го обгали още еДнъж с поглед,
каза, Ст. Чилингиров.
обгурам се св, възвр. диал. Свихиа, привикна. Из най-напред — кое се стеснява ощо, кое с къщата
и с новия реД не е алъщисала — хайде да я пожали човек! Ами сега. след толкова време,
нали со вече обгура, нали алъщиса на всичко! Т. Г. Влайков.
обдарявам несв,. обдаря св, диал. Даря щедро, надарявам. ПоДир смъртта ми занесете го в
Брабант на моите жалостни роДители ... Те за любов на Детето що се смилят за вас
и богато ще ви обдарят. Многострадална Гсновева. О! колко те о богато обДарила приро¬
дата и възвисила над сичките прекрасни птици! Кр. Пишурка.
298

ябтзпαгубянαият
обдержанам /есе. еспaа- Спазвам. Царете си. за Ри съхраняват н оееeажaенп знноuцпe- А. Гра-
ииmсни.
обдрЪгваи несв., ябдрЪтня св- Рнал- Свиквам, приучвам се, привиквам. Човек с /ружене се прн-
учв/ /а търпи н /ос; ближните нaнвиmо сн се; овдръгва Ра слуша и /а се покорява па по-
гмηнτб. Книжница за народя. „Оставете Ра об/ръгнат Децата ви н па пот, н на вятър, та
слънце и па всяка случайност н Ри се приучит Ри те хаят н Ри се те бо.яп от нищо.“ А. Г. Начев,
оедръжАнам несв, оедръжам св. Поддържам. Тля Ре/м/па, а особено Хенрих III - - - тдумнен
своите васали па пеноаηесm н знаели Ра об/ръж/еат порядък пе само в своето госеоДaасτее^
по н в съседните владения- Г. Йошев.
ябдУва.и песв., обдуя св. остар. Оедухвам, обвявам от всички страни. Когато сме ходили боси
н гологлави, вятърът пн е обеге/е отвреД без позволение, а слънцето нaнпе сн ще обжег-
вало. Пенчо Славейков.
обдУиваи иесв., обирам се. книж. остир. (рус. обдумать). Обмислям. ОбузДае/й своите нечестни
страсти. . . об/умвий своите мисли. Ан. Н. Хаджогло. Това кито об/умалл, впуснели се
към вира, Ра се нахвърляш ;; Ри се изРев/т. Π. Р. СлАвейков.
оедържавАм (се) и обдържам (се) несв-, обдържа (се) св. възвр. осmaа. 1. Снабдявам някого с необ¬
ходимите средства за живот, зя функциониране; поддържам. ГоспоРaанηъm мл остави Ра
проДавам лук н /и оόдъажaβaю момците му Ро пролетта. П. Хитов. Ние зинем, че това
училище има годишен приход от з/вещи/ипе магазини иа пенойннкa Г- Пеееβцч около 300
ав. жъл. н капо се ееепеиогнeme малко н от гражданите, твърРе хубаво ще може Ра се
об/ържи. сп. Училищт. 2. Овладявам, запазвам, задържам. Ако в младостта пе обДьажaт
стремлението па страстите, то не ще можеш вече Ре ся въздържиш от тях във всичкия
сн премнй живот- Ал. Кръсттвич. Аз вн з/белязах ... че силата на рииеянцпe. к/по се
умоляваше се повече, те пе бях/ вече в състояние Ри об/ържат ел/Ренияти сн. Кр. Пишурка.
3. Държа някъде. Погледни пашето чеРо, погледни му червените сτаaηичηu к/то Ра са пи-
маз/ин с пурпур, а то е се от простите ястия, с които съм го хаaηнлa и об/ържавола пи
чист въздух. Многострадална Геноневя. 4. Поддържам, крепя, подкрепям. И месете пи
βаama (па детето) пе са още Доволно снлпн, за Ри обР'^!^:^^, тежестта пи главата. сп.
Читалище.
ябдялваи песв, обдялам св. Рнил- Обработвам, изглаждам, изпилвам. Потруд) се пе-бееe Ри
сн ебДлеaш н изпечеш работата, па сле/ един месец пик ми я покажи! Й. Груев. БесеР/п/ му
н Ри беше извън ебДллaηa н кротка, то пак па всяка негова речка всички се смееха н кикотех/.
Й. Грутв.
ябтзбтдеи. -а, -о, паuл- есmaа- Обезпечен, осигурен. ВеР/ъж обезбеРеп колко-годе откъм изДър-
жа/ето н отърван ош грижата за насъщния хляб, Н. Първанов правил от гоРн/и нн гоРин/
по-големи успехи в ηдгкнma. Г. Бентв.	'
ябтзбтдHтел м. книж. остар- ЗАстраховятел. Произведението па избавените от нерaбонрутe-
пнето стоки се споделя меж/у заемодавеца ни морския заем ... и меж/у обeзбeеumeея-
Държ. зак. ня Осм. империя.
обтебтдйттлец. -лна, -лио. прнл. книж- есmdа- Застрахователен, осигурителен. Парите за обез-
бежРенлето се доказват или чрез обезбеРите.л/ите зипнсн, или чрез извлечения, преписани
от реДовно Държаните книги на обезбеРителните Дружества. Държ. зак. ня Осм. империя,
обтзбтдствбнан прнл- к/иж- есmaа. Предпазен от бтдя. В поя песлeДηбйти пожар пе е сгореле
пи едпи книга ионaсmиаскa, понеже онн (киигите) бяха веке обезбеРствовНил в поя пожар
с паeднaпрaеeнamд пови каменнози/ана (гeегнаeни) кпигохр/пцтелннщ/- Нтофит Рилски,
обтзбтдя св. остар. Предпазя, запазя. Постарах се още да обезверя н старото си; н затова та-
правих две-тр; котaан, Далеч еРта от Друга. Π. Р. Славейков.
ябтебеждТиит ср. есmaа. Застраховка. Ако съществува морски заем н обезбежденне ■ върху същия
кораб. . - произведението нн избавените от неаaбенагшeниemо стоки се спо/еля меж/у
заемодавец/ та морския зеем ... н межРу ебeзбeднmeел. Държ. зяк. ня Осм. империя,
обезврежданит ср- остар. Обезщетение. Условията [с Русия] пи този мир са били ... 4) плаща
си ни Русия е/то обезвреж/енне ош 4,500,000 рубли. С. С. Бобчев.	'	·*
обтзгрйжа св. ост/р. Осигуря, гарантирам. На 31 марш 1851 в Париж се подписа мирен Договор,
който обезгрижи независимостта ти Турция н нн прuДундβснumб места. С. С. Бобчев.
ябезтрйжнАи ст /есе. възвр- ост/р. Осигурявам ст, обезпечавам ст. Крум - - . свикал слчкнте
българи ) турил закони . . . беР/нте да се ебeзгацжвam, за /а пе гледат пе за /нщо повече.
Т. Шишкон.
ябтзтрижέние ср. есmaа- Утешение, успокоение. За обeзгаижeηиб на майки писах й. че аз, слава
богу, в Атино /облеем по някоя н друга парица. н притурих даже ош Ре н как Добивам. Гр
Пърличтв.
ябезnатубяеаиие ср. есmaа. Вотнна контрибуция, обезщетение. Де й се плети 5 милиард/ франки,
обезпагубявание в разстояние ти тр) години заедно с лихвите. Летоструй.
299

обезустя
обезустя се. остар. Лиша от възможност дд говори; затварям устата някому. Колното зи нинз
Богориди. все вчера ме обезуспехпо и поставихте в шинвоз положение. щото да ие иеним
До гoβoр.с зл него. Π. Р. Славейков.
обелюсвам ноев, дилл. Обирам, ограбвам. Европейците измишляеот ояКлнви още по-нови а по-
нова работи Да на обелюсвлт а с това до ни накарват до работим зл щях и доие а нощо.
Летоструй.
обжегвям несв, иир. Обгарям. Когато сме ходили боса а гологлави. вятърът на е обдувил без
позволение, а слънцето както си що обжегвило, Пенчо Славейков.
обзйр м. нииж. остар. Наблюдаване, разглеждано. Ще прябва поне увеселителните щренове
ди са съставена от по-открити зл обзйр вагона, А. Константинов.
обзнрам ноев,. обзрД св, остар. Оглеждам. И поДир малко месоцът, капо си подиДо иззад облицепо.
освети едии упорна глава. която а внимание и преДпазвано обзаришо Двора! Н. Михайловски'
обзйрам сс възвр. Обзирам со ни вои страни; / за моно еводом земя пусто, Кр. Пишуркд.
обзори сс св. диал. Зазори сс, развидели сс. Нлпадапелито . , , уловиха покойния Д. Миллдииов
е самото му легло.., Щом се обзора и съмна... страх и тропот обзе целия град, К. Шапкдрев.
об^улси, -я, -о прал. диал. Забулен. И тогава ей тия обабуленато с фероджетото ее дигнаха:
копаха, ораха, жънаха. Н. Хайтов.
обиждам носв., обНда се, . . , диол. Обхождам, спохождам, посещавам, ндминавам някъде. Аз
искам до отидем до пътуваме, к то ии дълго пътуване, сирен да обеДом цял овят, Ив. Бо¬
горов. обиждам се, обНда се възвр. Аз още от впери пи казах, не що трябва До со обидиш ли¬
вадите и до се косят. Ц. Гинчев.
обйдннк м. остар. Който обижда. Пришоеняваии от номципе. които се обхождаха с тях [сла¬
вяните] като с роби (sklaven), то ас плашили зл туй презрение с иеуглоими омраза към обид-
ииците си. Т. Шиппсов.
обикновенне ср. книж, остор, (рус. обикновсние). 1. Навик, обичай. Тонева. които са се зло
научела, много пъти ги и бият. зи До ги отводат ош злопо им обанновенае, ио и пови нищо
ие ги ползува. Р. Попович. При туй и Анатомии ложал болои от рони к ие могъл по обикио-
еонсото ск ди обикаля стражите. Н. Михайловски. И тъй, като се успокои. той обърни,
против обакноеонсото си Два пъти а клюна к преспокойно соДии до огъня, Бълг. кннжиuн-
2. Обикновеното. Около среДнощ, той чу еДин голям тропот с вериги а видя едан много
по-висок от обикиовеиието новек. Кр. Пишуркд.
обноравам иесе., обнорЯ ав. диол. Изоравам наоколо. Дото в нивата имаше храсти или Дърво,
Кръстовицо еоДеше воловете. Докито до ги обиорит. Г. Караславов.
обнтЯлнще ар. нииж, остар. Жилище, свърталище. Искър лъкатуши из една хубави Долинни,
дето още споят бароните и другипо временна постройка, обиталища ио инженерите и ра¬
ботниците по жолознецито. Ив. Вззов. И Достави ми съдбата щистко Да имам токово
също обиталище, за каквото някога мечтаех. Т. Г. Вля-ков. ^/0/0 той [орелът] излитал
ош своето високо обиталище и е горите е Дирил иянoс ронено сърна. Лзмдр.
обител ж. старан.. Манастир. През поя пролом... пъпли по топениото ио роклта стар път до
самия Рилоки манастир. прочутото историческо обитол ио България. Ив. Вазов. Полутъмни¬
те килии ио обаТолта невеДнъж ао Давала подслон но хайДути и uоβoлюцuoриоuИΆ. Радичков,
обичен, -чна, -чно, прил. нииж. остор. (рус. обмчншй)' Обичаен, обикновен, всякогашон. Уверих
ее твърдо скоро, не тълпите от носони ... ие бяха променила обичното си облекло , , .
и земеделските си аениво, откакто си биле още във вромото ио словнито им цире е Търново.
Летоструй. обйчно порен. Човешкото око обично се сравнява с огледалото. П. Иванов,
обкблвам, обколй—вж. обколисвям. Тъй също вай не вадите въздуха,който ви обнолви. защото
частиците му ие со сгъстени едии против други. Кр. Пишуркд. Яикуло го войска oбнoлuло./
кон До koнс. като често гора. Ндр. псссн.
обколисвям песе.. обколйсам се. Даол. Окръжавам, заобикалям, обсаждам. Ош солопо но еДиис
еи кои той [Момчил] хвърли поглеД наоколо: отвроД го обколиовохо обръжена людо — ре¬
Диците им ту права, ту разбъркана. линохо върху равното поле. Ст. Занорчипоβ-
обкдп м. даол. Окоп, изкоп. Бидейки поДплашен [конят] от хората но τааmoбоmе. изправи ее ио
зодиите ск крони. к заедно а ездочо ее сгромоляса в обкопо ио тааоmo. Ст. Заимов. А пред
Панагюрище жените, старците и Доцото с необикновено въодушевление копаеха обкопи.
Г. Бонев. Парижката крепост се състои от Дувари и абкаτи около сuчкис гроД. в. Знание,
облагополучвам поае,. облагополуча св. рядко, остор. Създавам благополучие; облягодегелст-
вувди- От онуй вромо , , , Станислав стона лоториигсни княз, Дето ао грижи само До· обли-
гополуни народите си. Кр. Пишуркд. Те (сиромасите) ие могат любезните си пито чрез
ласкателство До възвеждат ио пан, пито пък проз Дарове До облогополучвот. облагополуча се
възвр. Постигам благополучие. И управителите. ио които ао беше поверило вашето възпи¬
тание, ио мислеха освои до се oблогoτoлуπоm, капо придобият вашата към щях любов.
Кр. Пишурка.
300

обнаружвам
Мблнжтн, -жча, -жно, прил. диал. Близък, околен. Ката вечер пред разбития мраморен хауз на
шадравана. . . юближъни съседки со събират при старата Рахман-Беговица. П. Ю. Тодоров.
И с вик върху му падна во пеивлит /. . , Глъч се Дигна; / и стекоха со оближни съседи на писъка
у Ивови. Пенчо Славейков. оближнЬ нареч. Лесно за тях що са оближно: дойдат, ос
шавят своите вротища и разотидат се всякой по Дома, Пенчо Славейков.
бблизо и облизом нареч. диал. Наблизо, близо. Лелини Гонини живееха облизю до нас, в одна ш:-
сичка старовремска къщица. Т. Г. Влайков. И тъй орелът си направил гнезДю нависоко дърви,
а лисицата тамю (близюм в храсталака со ущепuлa. Π. Р. Славтйков.
облина ж. ряДко. Заоблтност. Инсаров спря поглъД и Елена. Сякаш за пръв път видя той гиздавата
й русокоса глава. - - равните й рамене със своята топла облина. Ив. Кирилов.
облИтам пеив, ряДко, Летя, въртя мт, обикалям. Че безвъзвратно се минаха дните, когато влас-
шишъ ля, - - на една страна е бил централна лампа, която са юблишали, на която са пърлили
крилата на вдъхновението си както големите бръмбари, тъй и попъруДито на кулшураша.
Птичо Славтйков. Облита всички слух хвъркат, / чо шо [партизаните] пристигат вече, /
и на централния площад / отвред народ се стече. Т. Хармаиджисв.
облич£ние ср, книж. остар. (рус. обличеине). Изобличение, изобличаваше. Заслепен от желание
за мъст, аз щях да со хвърля върху му и да го убия, Ню възпряха ме, и аз чух, ката в сън укора
и облuчъпuяша на Другарите си, мп. Читалище.
обличйтел м. книж. остар. (рус. облнчнттль). Изоблнчнтел. ГорДастта им, че са свещеници
и чъ сичко знаят, ги накарала Да повДигнат викиво срещу своя юбличител. Т. Икономов,
обличителен, -лна, -лио, прил, книж, остар, (рум. облнчнтельнмй). Изобличителен. Обличитълния
тон на стихотворенията на Каравелов зъма понякога описателен, твърде хубав и приятен
вид, С. С. Бобчте.
облобнзавам несв., облобизая св, остар, (рум. облобьпать). Разцслуеам. Коломб бешо първия
европеец, който стъпи на новия ош него юшкриш свят. - - Хората му го последваха и като
коленичиха, юблобизаха много пожеланата зъмя. Π. Р. Славейков. Събранието замълчало
и приготвило со да облобизае още веднаж уτъшuтълеuцаτа на човешкиятроД. Л. Каравелов.
облджвам нос-в., облбжа св, книж. остар. (рум. обложить). 1. Отрупвам, обсипвам. Преминаха
Свотославовите кораби през Черна море и влязоха в Днепър. Тука русите излязоха на брега под
стар кичест дъб, обложиха го си стрели, Ел. Мутееа. 2. Обсаждам, обкръжавам. Тарквиний
склонил могъществения етруски цар Порсен да идъ в поход срещу Рим. и сполучил да обложи
града. Н. Михайловски.
облбжник и обложняк м, диал. Тих м продължителен дъжд. Обложникът успокои зажзДн.ялата
земя. изтощена като роДилка, захладпя и се усети есента. Ем. Стантв. От два дни дъжд.
Есента ощъ но о дошла-, ни дъждът о осенен, противен. Обложняк, както го наричат селяните.
Захлупено върху зъмяша, небето плаче със стуДени, ситни сълзи. Д. Симндов.
облук м. книж. истар. (от рус.). Седло. Той се облягаше на облука и гледаше как си Делят вой-
скарите му раДостн) скъп придобитък. Ел. Муттва.
облъстйтелен, -лна, -лио, прил, книж. остар. (рус. обольмтитсльчмй). Прслъмтиттлси, съблазни¬
телен, обаятелен. Александра мома простоДушна и чувствителна. привлечена ют облъсти-
шелеатю докарване ^“дорове, отворила му сърдито си, Π. Р. Славтйков.
обман м. и обмана ж. книж. остар. (рум. обмач). Измама. Чувствата Давим в обмана. в шумът,
Ив. Вазов. Умират [жтиитт] прод тебе, а зад тебе ти се присмиват,. . . затова сълзите
и биенето им е лицемерие, сичкито саебмана и лукавщина. Високи умни хитрости Бертолдовн.
обмХпеям несв. обмълея св. кшиф. остар. (от рус. обмолвнться). Проговорвам, изпущам неволно
дума, казвам итщо итеолно. Ето и селските моми. Въпреки строгостта на нравите. . .
ше пак мюгаш открито да се срещат с uзбранн“нuт! на сърдете си... да си обмълвяш га¬
лене Думи. Ст. Чилингиров. обмълвам се възвр. Нюпъъ ни и за своята скръб и разочарование:
за това, за което, освен в песните си, той никъде ДругаДо ни с думица но се обмълвя. Птччо
Славтйков.
обнажвам πъсβ., обнажа св. книж. остар. (рум. обиажать). Оголвам, разголвам. Иларион ибнажи
мъча си, готов да го стовари върху всеки, който препречеше пъшя на ужасното бягство.
О. Василев. Тя жаднее — и в мрака. - . / гръД обнажила, броди, и в пориви пламенни / рей
презрени народи привиква на пир, Д. Дтбслянов. обнажвам се възвр. Никога творчески Дух
нъ е бил тъй искрен към себе си и с такава бясна мощ не се ■ е обнажвал пред погледите
хорски. Птичо Славтйков.
обнажен, -а, -о, прил. книж, истар. (рус. обиаженмй). Гол. оголтш, разголен. Ош бронз изливате
образ на царицата — седнала обнажона. Н. Райшое. На главише им имате накривени кал¬
паци с малки блестящи лъвчета; в ръцете — обнажени саби. Ст. Дичев.
обнаружвам Μαβ,- обнаружа св. книж. остар. (рум. обиаружнть). Откривам, изкарвам на явт,
установявам. Нещо повече, шя [статията] ибнаружва, чо Днешните управници са смазани
под натиска на службюгюπик“τе аспирации на сьпартuзанuто на Петков, Пртмата.
301

обнасям
обнйсям ст несв, обнес^ се св. възвр. диил. Отнасям ст, държа ст по някакъв начин към някого,
Драг/поенте снахи се обнасяха със снаха сн к/то със сестра. П. Бобеков. Жените обичат
Теннсот. както обичат изобщо своите услужливи поклонници. конто /бликат/о се обн/сят
с тях. Пенчо Славейков. Драгиш н Бог/ан бях/ пленени н победителят се обнесе с тях тъй,
както го изискваше злочестото им юηaмeсmео. С. С. Бобчев.
обнемям /есе., обн^мя св. кинс. остар. (от рус. обнять). Обхващам. А меката топлина все по¬
вече н повече пе обтеми, разнежва те, натежават клепките, клима главата, ти дремеш .
А. Константинов. Лaен/еa у кр/н/ma му н като му об/ела коленете, аeнлa; „ Че кой сн пш,
Рето не може Ра пе надвие вълшебното питие'! Н. МихяИлянски. Когато гърците видели
отблизо мηегомислeидп/ неприятелска войска, страх обнел н пай-хр/брите от тях.
Н. Oяхайлявскя.
ябнόcяият ср- остар. Отнасяне, обноска. Той със своето бе/геа/зумие повеРепне н смирено обно-
сянне с всякого н с ηeгнеаизнeинил сн домашен живот служи за пример. Хр. Г. Данов,
обогатея св. есmaа- Забогатея. Беше се обещал ни царицата испански н па саeбаолюбцume си дру¬
гари, че ще открие место, от конто много ще· обогатеят. П. Кисямяв.
обожням песв., оббжн св.; есmaа. Обожествявям. Тика обежuе н една с/бя. която. нaпе намерил,
му донесъл еРинговедар-Г. Кръсттнич. Сичките изр/йлтянн. черо мое. заслужаваха смърт;
те се бях/ обещали Ри пазят божия закон,. който осъждаше на -смърт всичките тезц. неиnе
щях/ да обожат идолите. Кр. Пишурка.	>
обозра св. книж. рядко. (рус. обозреть). Огледам, разгледам. Де се поспрем иа Калето. Искаш ·
лн. Ра обе’3абш бeзнаaйmоmо зелено сmаaπДжaπсно море — прогледай се и/енело. П. Росен.
Всичко около Домин беше непознато. - - Домие нямaтe инто време, пито Душевно равновесие
Ре обозре н приеме всичко това Б^БолгАр.
обозрТнит ср. к/нс. есmdа- (рус. ябозреияе). Преглед. Известният астроном н метеоролог
г. Клайп, в своето важно съчинение желае, в кратко обозаeηнe, Ри опише историята на·
пншата вселена, е. Знание. (Вестникът ни) ще съобщава /а читателите сн главните поли¬
тически новини с ер/о обозаб/нe кротко н безпристрастно. Възрожденският печат.
ябялстHтелеи. -лиа. -лно, паие- к/нж. есmaа. (рус. обольстятельнмй). Много привлекателен,
прелъстителен, обаятелен. Е/нета от тях прeнрaсиa, обоясmнmeен/. . . приближила се
Ро младия човек, зела Ра му се милнуен н Ра обещава сяко удоволствие н беaгееолумиe.
ако той я последеа. Н. Михайловски. В поя чуден блясък, с който п/псmвеmо е успяло /а
се обиколн, има нещо ебеесmнпeлπе, ерциaмtливо. както н в самата власт. К. Величков,
обялшЯнаи несв., оболстя св. книж. есmaа. (рус. обяльстить). Омайвам, съблазнявам, прелъс¬
тявам. Не може вече Ра ме ебелщ/β/ / лъжливий пи тщеславието сън. К. Величков.	■.
обялшТиит ср- книж. ост/р. (рус. ябяльщение). Съблазняване, прелъстяване. За по-голямо ебел-
щетне много от маиихецпе хоРехе в калугерски дрехи н често казеахн Ра са паaвесе/вπи.
Р- Кaаолeв-
оборот м. книж- есmaа. (рус. оборот). Начин на изказване, ня изрАзявАне, ня нещо; обрат. Не
можеше ли обаче замени с нещо /руго прeе/τeесτееτе; ,. н премнб. - -“ което би сее/шиее
целомъдрието та редактора /а Бълг. сбирки- Аз сам размислих к/к Ри спете пови, то не на¬
мерих щастлив оборот. Ие. Вазов.	_
оборя се св. възвр- диал. Съборя ст, падна. По едно време се чу някакъв шум, нещо се обор;· Й.
Йонков.	.·
ябяюдти, -дна, -дно, паие. книж- остар. (рус. ябяюдиьШ). Взаимен, общ зя двете страни. След
мигновение /и обю/но колебание, сн подават ръка и сядат. Π. К. Яворов. В което съпружест¬
во няма съчетание и хармония е праентб. п/м те може Ри съществува и вз/имн/ склонност...
защото истинската любов изисква единомислие и обоюдни склонност. за Ра може да
съществува- Π. Р. Славейков.
обяюдяOетьр. -стря, -стро, nанл. кинж. ост/р. (рус. обоюдяострьШ). Двуостър. Евангелието,
образът пн спасителя, попът, обеюдоосmаamн кaи/, револверът, братските целувки —
всичко туй дълбоко се отпечатл в душата им. Ст. Заимов.
обр^днам /есе. ря/ко. Зарадвам. А пови що пн обриРеа най-много е, че от написаните /осеге спо¬
моществователи. . - повечето педaаяе/п за училища в отечеството пн България. сп.
Училище. По искаше сяк/ш н повечко Ри я обреДеи, за/ето се е измъчвал/ толкова време сам/.
Т. Г. Вляй^в.
образ1 м. - - - кииж. осmaа- (рус. образ). Икона. Пн отиде пред нноπосmaсa н зачиин низки пок¬
лони преР божия образ. Йв. Вазов. Спомените зн Петър. - - /и Ка.шмни II, на Александър
се съхраняват н Р/ес в надписите, ръкописите н образите па черквите н инπaспшрнпe ро-
доеснн. Ив. Вазов.
образ2 м. днал- 1. Лице. Какво пък им/ Ра видн човек па събор’! Все тия пръсте/арн. праматари. . .
еаeсmaелбиджин с шарени гащи н пнси/н образи- Н. Филипов. 2. Само ми. Бузи. — Ве/иож
сни ми се разболя от тежка болест. Огниидпa зачерви образите му като алена кърпа.
Н. Каралиена.
302

обрушвдм
образумя сс се, възвр. Диол, Вразумя се. Жално. по нашето правителство пано до вади това нечу¬
вано фиаско. зо До ао абuлзуми. Ив. Вззов.	,
обреждям неев., обредя св. Диал, Подреждам, украсявам. По-иопрод той ее залови, та рлзши-
рони борДоя еи; оброДа го околовръст със етолове. пейка, за До сяДот мющераите .му. Ил.
Блъсков. И до обродят нъщ(ото му със злоти а сребърна аъДкик. П. Берон' 2. Изреждам,
обикалям. Конто бо зовнорошиият съвет / решил: До идат и те обред.ят иаереД, / къДето
вече е свобоДо прогласено. / и там къдото е все още нерешено. 1 ио нерешителни Духът До
ободрят. Пенчо Славейков. Опише му ... се опряха върху пαnoиаоomo лицо но момчето,
откъснаха се, обродихо лицата ио другите Две. Ст. Дичев.
обрензям сс ее, възвр, Диал. Изцапам се. Мимо дохожда пра мене и ми поДова кърпа До се избърша: —
— Много са се оброизол, К. Петканов. Аз со каних ио аъаедакото черница и се обронзих а порна
к червена петни от зрелите черница. К. Петканов.
обрОтши пран, отории. Каго намерил. Заедно убо с няколко слуги носеща Даровете Присн отидо,
ио обротши вратата още затворено. остана отвън До чана докло някой излозо и му ниже
до Даде известие - зл пришествието му. Г. Кръстсвич. И тъй одии Деи, [братята на Олга]
абuоnто Ермлиорин ио оДио уединено място . . . уДорили го с нож. Г. Кръстевич.
обрСцнд сс ав. възвр. даол. Сопна сс, опъня се. Дойдо й род до омеси хляб, а опи ще се оброцие: ие
щом, ниже. Мих. Георгиев.	,
обрОшно ме се, диол, Сполети ме. „Какво ли още ще има До мо оброшнеТ" ос мислеше Кънчо -без¬
съзнателно и се още стоеше тъй нито прикован ио мястото, Т. Г. Влайков. „Та виж пък
мои Днеска какво ме обрешно! Кой знае, ио какво ще До е! Ами по-Добро, но стана това сега,
то ио иaπаkаи, Т. Г. Влдйков.	· ·
ббрик м. Диол. oсmоu, Обещание, оброк. Спасените мореплаватели ие забравиха обрана си към
бога, и те от своя страна попитаха портлгллцапе, око близо присmоииmоню се намира ннной
моиоепир или църква с хром ио св. -БогороДица, зо До идат ио поклонение, П. Кисимов. Де ум
де! посромеи щях остана 1 пред моише друзи. което със мен / Дадоха обран и честно слово. /
до учим боДии, празничен Ден, / тлмо До ходим сека редовно. сп. Училище.
оброк м. 1. нар. Тържествено обещание; обет. Тя е Дало оброк до помага ио злонесшиипе, С. Ра¬
дулов. А бре. хей! ЧорбоДжа Петко тука оброк дава—вий ио Куката и ио Горзuсma ли ще
βяиβaτо! П. Ю. Тодоров. 2. нар. Обредна служба, обикн. в честна светец. Когото излозо
но върха ио ръта, пра голямото грънаца, Дото ляеновнани правеха оброк До ио вила град и се
молеха зо Дъжд, първите потле пропяха у Горан, Ц. Гинчев. Такъв е обичаят —
ио празника ио поя свотец ио оброка нолят овен. П. Велков. 3. диал. Облог, обзялягяне.
Със стрък здравец Гюрга най-ланен овчар промоми, оброк До се хвлио а поя, П. Ю. То¬
доров. — Ти апенола оброка най-поДар, . . Симо ие можа очите ми до изпиеш там. тука
отвред ме налегнаха: — до глодам и Да ие виждам. до слушам и до ио чувам. П. Ю. Тодоров.
4. oеmau, Данък, наем. Но султанът ио нищо ио со родвл , , . Ноговеше васала в СоДмагродена.
Влашко и Молдова сключила вооиои_ съюз с А/оприя ... и отказваш до плащат оброк.
М. Марчевски. Прибрах ас се До са живоя самичък. до поминувам и до ее блогодор.я а оброка,
що ми плащаха за службата ми ио кораби. Й. Груев.
обрусон, -а, -о, прал. диол, Оклюмнял, натъжен' Влезеше в къщи, поглодиоше всинкито наскърбени,
обрусона, понякога и разплакани. Ил. Блъсков. Не само бротнето ти. но к всинните почти
ученици българчето завирих обрусони, натъжена а оскърбена. Ил. Блъсков.
обручйвзм ноев., обручй св, стории. Годявям, венчавам. Дови ний-първо ио младоженецо (жениха)
злошеи пръстен , . . след това Дови ио съпругата (невестата) сребърен пръстои ... к а това
ги обрунлво в имото ио просвета троица, 3. Петров, обручавам сс възвр. Дружината еопе
бяха завели зетя е дома но булката , , . На това отгоре влозо ГuиДжинъm к попът, —
Кои що се обруновот? рочо свещеникът. Π. Р. Славейков. В ниската сграДо той номори
Недялко новина: едър. жилест момък, прокарал тридосот, без до ао обруни, нещо рядко
в солото, Панчо Михайлов.
обручЗлен, -лнз, -лно, прил. стории, Годожен' С хрисимо целомъДрае т.я прио ош ръката ме обру-
нилон пръстен и ио другия Ден щ;.ях из до поведо моята Амллия преД олтара. Н. Бончев,
обручСние ср, стории, Годяване, венчаване. — Стани. Марийо, ела до мене, невесто моя. . .
Ето — младито листи ще со алτоu.я. преД който то βoДс, звездите небесна со запилените
полиелос зо нашето обрунонио. П. Спасов.
обручител м. ■оетар, Годежяр. В -същото време тя - заеедо тези део обручитоли в еДин голям салон.
Кр. ПишуркЗ'
обручник м., обручница ж. остор. Годеник, годеница. Отсоги сто обрупница, а скоро ще бъДете
и неетити съпрузи, Т. Шишков. Проводи пик ио Италия посланици До кажат ио Вилоиши-
наон, пе иска непременно Оиoри.с, защото му било обручница, Г. Кръстевич'
обрушвам несв,, обрЯтна ее.■ нииж. (рус. обрушать). 1. Срутвам, събарям. Когото Пешо/ото
звоно влозе ио смяна к миньорите започнаха До обрушвит забоя, той измъкна азпоД битон-
кото си будилника и го закрепи внимателно върху едио дъска. Т. Монов. 2. Стоварвам.
303

обръжеам
Авторът обрушва страшна ярост върху г. Каравелева. А. Константинов, обрушеам ме,
обруша 'се възвр, Сега обаче реформаторското буйство на Български преглеД се е обрушилю
само върху мпегегретната буква Ь. Ив. Вазов.
обръжеам несв,, обръжа св. остар, Въоръжавам. — Братя и побратими — извика шей гръмко, —
оставете чашите, а хванеше пак мечовете - . . Обръжоте люДете си и на път ощо тая
нощ' Ст. Загорчинов. То обръжили силна войска и потеглили против Тива. Н. Михайловски.
обръжеам мт, обръжа мт възвр. Като свика всичките цигани ют Горан, каза им Да се ибръжат...
да надпреварят рибарите, да ги улевяш и - . - да ги Докарат при нега, Ц. Гинчев. Той отишъл
у Дома си. обръжил со и се явил на улиците, Н. Михайловски.
обръжСчие ср, остар, Въоръжение. За обрьжеπuе и за жизнонни потреби секий воин бил длъжен
самси да си има грижата. Н. Михайловски.
ббръки и обръчки мн, диал. Обещание. Божичко, да ме зареже! да забрави Думи изДумани;
Да забрави клетви и ибръки по хора и седенки! Ц. Церковски. Да видят и да кажат: държим
ли си верни Думи и (бръчки, Ц. Цтрковмкн.
обмАдна св. 1. истар. Обсадя. На Другата гиДина Евгиний обсъдна Белград, Π. Р. Славейков.
Тясно о!^1^1^1^1^1^.ли крепостта и след няколко дни спартанският гарнизон принуДен бил да се
продаде, Н. Михайловски. 2. Диал, Възседна, яхна. И дете е баща послушало: / постегна
си коня силен Шарки, / постегна ги си девет колане, / па обсъдна коня силен Шарко, / ша при¬
стигна край езеро синьо. Нар. пести.
обмТдинк м. книж. остар. Човек, който обсажда. ОбсаДените загубиха 30 хиледи души, а αδαΟ-
нuн“то 120 хилъди, най-подир катю са отчая сичко, управникът Мюрозuео остава острова
на турците. Π. Р. Славейков.
обсНда ж. диал, Наплат на колело. Всеки, койта е виждал колелата на селски кола, (сабене тия,
които не са затегнати окиливръст е железен абръч и обиuдuто им пеимежДенu дабре, трябва
да е забелязал, чо пемъжДу всяка заклечена αби“дa зее да един-два пръста (творено мясша.
Ил. Блъсков.
обскурти, -рна, -рно, прил. книж. остар. (лат. obscurus). Нсвтж, нспрометтеи, долтн. Кат вази
но успях, завършил факултета, / кат бомба таз страна да стрелна. да връхлетя, / и от
обскурна твар — без подвизи, без труд, / богат да стана в три дни, / в четири — прочут!
Ив. Вазов.
обмтавти, -а, -о, прил. книж, истар. (рум. обстаелешньш). 1. Обзаведен. Стаичката зад шезгяха,
откъм двора, полутъмна, ниска, но дабро ибставена, е виждала и знае много нъщо- Н. п. Фи¬
липов. 2. Обграден. Ходиш свободно из цялото здание и никай не те пита кой си и какво
търсиш. Входът в обществените зДания но е ибставен с такива тържествени формалности,
както в Европа. А. Коимтаитншов.	3. Организиран. Неговото [на фейлетона] развитие
е вървяло твърдо мудно . .. За такъв вървеж липсва първата и най-ноибхедимо условие —
Добро обставена и съзнателно ръководена журналистика. Пенчо Славтйков.
обмтоятелтя, -лча, -лшо, прил. книж. истар. (рус. обстоятельнмй). Подробти, нзчтрпаттлти.
Нужна е да забележа, чо и местата по ирханийското шосе се разпроДаваш от градския
съвет и со ценят доста висико. По оня край обаче не съм хюДил, за да мога да ти Дам по-
обстоятелн“ сведения. Ив. Вазов, обстояттлно наръч. ПиДир половин час В. се върна и ни
разправи юбстюятелπю за това произшествие, Ив. Вазов.
обтскА св, книж. истар, (рус. обтекать). Заобиколя, обсадя. Като итиде обаче Мураш на Солун,
лашинитъ убю абие побягнаха, а тамошните жишъли затвориха се в града, и Султан Мураш
обтечъ ги, и начна да ги бие. Царствеиик. Батюй с войнствата си обтъкоха в едни места
гръцката войска, и я разбиха. Царствених.
обтТсам св. диал. Отссам наоколо. Сълянише со втурнаха за мотики и лопати. Обтесаха, очи¬
стиха и не дадоха на пожарът да обгърне и селюшю. Ц. Гинчтв.	’
обтбха ж. рядко. Ширит, гайтан или дълга ивица от нещо, м което ст обточва дртха или друго.
В кръчмата намерих самси един млаД с интелигентно лице момък, напета пременен с жи¬
вописен „Дюлахтееuк"- украсен с пъстри „обтаки" Ив. Вазов. Зората обагря небето. /
С ибтока от злато. и модно червени, / два облака в дълги черти хоризонта / пресичат, къ-
дето слеД миг ще изплува !_“ слънчеви диск. Ем. п. Димитров.
обуз м. книж. остар. (фр. obüs). Тежка граната. Тури ■“ като couleur locale, маса къщи пору¬
тени, покриви продупчени, минароша с просечени върхове — ют нашите обузи и гранати
през време на бембардировките, Ив. Вазов.
обурееаем прил. книж. истар. (рум. обуртβаемьгй). Блъскаш от бурята. Нишю ще тръпне прод
боди / юбуреваемият чьлп. Д. Дебсляиов. А лаДияша бе вече всред морета, юбуреваема от
вълните; защюта вятърът бе противен. Кратко тълк. иа теаиг. от Матея.
обуревант ср. книж. истар (рус. обуртеаиит). Грижа, тревога, вълнение. Подир Дълги и тежки
жизнени обуреванuл, аз еДвам днес успях да изпълня обета си. Ив. Вазов.
обуяя св. нар. Стана бути, необуздан; подлудея. Прехласнат и като обуял, възви се стрелухо,
и му уДари одна плесница в лицето. Π. Р. Славтйков.
304

овде
обходя ж. ост/р. Отнасяне, поведение, държание, обноска. Синката горна Италия еаeюнннло
от. стра/а но победителя, и не толкози със силете /а оръжието, колкото с кротост н с
Добри обхоеа. Н. Михайлов^и. Но вие з/ба/βлme, че вaтaпa с мене обхо/а беше нещо по-
еоте от злото. което дениаи полкове скръб пи стария ми бащи. Π. Р. Славейков.
оо ходител м. естaа. 1. Пътешественик. Китайците държали много тайна т/з робот/ — ебаa-
ботвапепо /а з/хери/та тръстики — до прeспоеовeπueто ни meсmηaдбсemн век, когато
знаменитият ебхедипeе Марко Поло я πaпаaеи известна в Европа. Π. Р. Славейков. 2. Про¬
поведник, агитатор. Нищо пе е по-угое/о от пътуването; запеови остави зо време отечест¬
вото сн. па пътувай. - . Обходителяп е есекиму драг, той принася па тироди сн свбтлииа,
възвишава gосmойисmееmе сн. Ат. Начев. Народът внезапно се съживи н приготв) в прегръща-
тето ти църковния тн въпрос. освен някои затънтени места, къРето пог/та та обходл-
теля ке може Ра стъпи и сияйното му слово Ра проникне. К. Шапкартн.
обхождам се песв. сред., обходя ст св. среР- днал- Отнасям ст, държа ст. Този човек умеел Ра се об¬
хожда с всичките тъй изкусно н увлек/пелно. Н. Михяйлянски. От сичко се елРн, че Мох/меР
се обходил твърде Добре с победените- Π. Р. Славейков.
обхбждянт ср. Ридл. Отнасяне, държане, поведение. А изкуството му н Доброто му обхожРнне
с хората, го тнnаден, щото всеки да го уважава н почита. П. Бобекон. Ни еРна победа те се
слави с такава радост, к/квото веле/ушното обхождане. Ел. Муттва. Аз се запознах с млад;
луди глави на иaрнгр/Рсндτa Ев/помля. Там аз видях как потъпкват закон ония. които си
длъжни со своето обхож/ане свято ди го държат. Ел. Мутевя.
обц^.да — еж. о беи да. Бичо Иван Араб/Джият/ . . - дялал пред снеаомнdma сн къщици букови
ебuuдa. 3. Стоянов.
общежйтелен, -лня, -лия. nанл. остар. 1. Общителен. Той беше натура общежители/ н жадна
зн вълнения н Деятелност. Видеше лн нейде събрание, той бързо отлееше тим. Ив. Вазов.
2. Който жинет е общество, обществен. Човек е животно словесно . . . Той е общежйтелен,
сиреч принуден е Ра живее тиеРто с подобните сн, за Ри рнзвцео ума сн н Ри тимнри помощ
в /уж/ите си. Π. Р. Славейков.
ябщяиаряя ж. старин. Богомилско общежитие. — Съгласни ли сн баща тн Ри РаРе богатството
си тн общинарияшсН! — попити Снбит. Ем. Станев.
обещавам — еж. ябяпшаβаи. Но ηaU-тнпабР еаенлиηaм тебе, тебе, увереност е мойто виеше
ηозπнмeηнб, която вечно заслепяваш и обълщдвдm пн умът\ Ив. Вазов.
об'ълщ0н11т — нж. ябяпшеияе. И зо каквито н Ра е сил/н обълще/ня никой /е бн се рemил Ра
бъде изтребцтел сам па себе сн- Π. Р. Славейков.
обърддча ст св. Риел. Омърлушя ст. Попе ти бъРн доволен, нинβо сн се обърдочил'! Ем. Станев·
объртйло ср- днил. Двете страни на нивя, дтто орач обръща, когато орт. Турчинът мина край
Двама елскеβчaии, които орях/ стотина-двеста разкрача Р/леч ош пътя наблизо еРип Ро
Друг н които, като се бяха запрели Ро овършалото, сн говореха- Ц. Гинчев. Сиви Падалскн
пиτцскитб Ро болка педала, наду машината па трета скорост и в Дългата парцела започ¬
наха Ри се редят обършело сле/ обършела. Б. Обретенон.
ябЪхтаи еане- длил- Преуморен, съсипан от работа или друго. Ще мл помете вехтата ньщуанa- - .
кога се върни объхтип от къра. А. КАраляйчев. Колкото н Ри бързахме Ри стигнем по-сноае,
бяхме прнηгДбηн Ре πомиβaиe твърДе често. понеже те оставаше вече сила; бяхме объхта/н
и зимоаeпн- 3. Стоянов.
об1^>^'^я се св. възвр. Риел. Преуморя ст. Той пише, чете, мисли, смята, премята и ето че му се
объхтал гuн: главата му се замайва, причернее му пн очите н паметта му зохеощо да те
сече. Ил. Блъсков.
обюздя св. рядко. Сложа юзда ня кон. Изведе Мура/, обюзди го, помогна та Лен; да се к/чи н с/м
преметна крак през се/лото. О. Василтн.
обяждание ср- остар- Преяждане, пресищане. В къщата му вместо великолепне вла/ее чистота,
вместо иmегеижДивeηиe — уред- пялото му изисква само зДрави храни, и не обяв/ания
и пиршества. Ал. Кръсттеич.
обяеам се св. възвр- книж. есmоа. (рус. обязяться). Задължа се, обвържа ст. На тях ний извес¬
тихме. че сме се аemиеи Ра открием учебно заведение в Габрово н че сме се еблзолu вече
със з/пнс. в общата книга пн туй зивеРение, Ри даваме от себе сн за негови полза всяко гоРипи
по 4000 гр. Π. Р. Славейков. Сннът, когото бащи му те научил някой занаят, пе бил еблзaи
на стари/) да храни баща сн. Н. МяхяИлонскя.
ябярамеи, -а, -о, nанл. Ридл- За теле — с прикрепени шипове ня муцуната. Или пък измучи болез¬
нено каови от шиповете пн облаaмeηоnо й теле. Ст. Чялиигирян.	w
бнде мест- Днал. Тук. — Беж/й от оедб, ей! . - - —Какво?—. - . — Ри бягам? Й. Йовков.
Град Кукуш е описан във вест. „Македония“ год. 1870 ... А овРе ще спомени само, че тн един
час към запад ош грееи . - - има пр) юиηeрaени еоРн- К. Шапкартн.
20 Речник на редки, остарели и диалектни думи
305

ов&еница
ов&ница ж, диал, Овемеша слама. Чичи Малин и по звездите но позна кюъ време о. „ Чакай —
сепна се той, — аки биволиците са изяли овеиен“нaтa, не е рано вече." Биволиците но сами
че бяха изяли сламата, на бяха и омели лилuτъ. Ил. Волти.
овесняк м. диал. Оеести хляб. Аз не съм бил тука. но разправяш жънише и старците жълъди са
млели да яДат, — Какво ще ти разправят други — рече Тончо. — Ял съм и тр“чеπuuк, и
ивъсняк, и жир. Кр. Григоров.
ов&я св, диал. Окача да виси. Главата ще ти апкина! Жива що тъ (Дера и кюжаша ти що овеся
на хамбара. плъхове да я изядат! Ст. Ц. Даскалов. Овтмя шос — омърлуша мт. Олекна ми,
знаеш ли?— въздъхна бай Нанчо и содна. И се засмя: — А бях съвсем ювесил нюиI
А. Гуляшки.
овиквам поив,, овнкам св. диал. 1. Нахоквам. Малко nα-ивободпu бяха жените на гюрпенете - - .
ала ЮрДан нъ жалеше и шях. От време на време тюй ставате ют мястото си поД крушата
и бясна ги ивикваше, М. Ягодов. 2. Оплаквам. Една заран бутнах вратата на обора — но
отваря со. Ща щеш, брате - . - Напънахме с Пенка, лисата крава пеДпряла с крака вратата,
умряла. Кършихме пръсти, (викахме я, със сълзи я поляхме, свърши се. Кр. Григоров.
овластя св, рядко. 1. Давам власт някому. Централният революционен Българскц комитет,
в името на всички ония. които са го избрали, апълномощил“, ювластили . - . преглашава,
3. Стоянов. 2. Давам заповед. Правителството (власти да ся запише в Голямата книга
на общия дълг едни количество от 40 милиона златни меДжидиета. Лттомтруй.
овраг м. нар. Дол съм стръмни брсговт. От двете страни хълмът со стесняваше и стените
на оградата висяха над сипеи и оврази. Ст. Загорчинов. ПрехеДът е дълъг, през планински
била и дълбоки оврази. Пресата.
оврътка ж. диал, Въртел, спънка. На МаДжарава говорих да шурим нощи в Мир, тюй прави
иврътки, боейки со да не засени Бълг. сбирка и да се злювиДи Бебчеву — българска работа,
Ив. Вазов.
овснга ж. нар, Вид едра трева м рехава метлица. Тя глеДате шу одритЬ метличини на овси-
гата, шу разноцветните пеперуди. Ст. Марков. Слънцето светеше на откритата полянка,
зад краката им леко поклащаха глави тиметъйчъта, жълтееше пръгюрялата ювсига. П. Ве-
жнчов.
0вчи прии. - - овча опашка диал. — едро диво растение м жълти цветове и мъхнати листа;
лопеш. Висока и гъста трева о преливала талазите си като море, гори са липсвали, ни е
имало непрюхадими гъсталаци от бурен — овча опашка, лисичи къпини и гонгер, Й. Йовков.
ов1рхвам несв, овърха св. диал. Овършаеам. Орачът разорава зъмяша; после посява съмъти
на плодовете в нея; лαселпюшю изникнува, nораипуβа, цъф^а, завързува, узрява; тюгаз
той го пажънва, ивръхва го, юшвява го и ги прибира в житницата. Π. Р. Славтйков. По¬
жънали, авърхали житюти. тю зърни ката Дронки. сп. Китка.
огарек м. и огарче ср. Диал. Към от итдогоряла месщ или цигара. Оттогава поетът питото
скришом, нощна време, сам, при светлината на югарека, в еДна малка тъмна стаичка. Ив.
Вазов. От тютюнев Дим, югаръци и вестници в твоята сшая се повдига на чивока. Ив. Ва¬
зов. Като со събудис пи навика си заранта рани, виДях майка си, чо още бди с огарче да лег¬
лото ми. Св. Мнларов.
огатан и огйтен, -а, -о, прил, диал, Нагиздеи. А па след шях и мъжете: / със пимаДи (гошен“ /,
със висулки накичени, Π. Р. Славейков. На чардаци неговата баба / юглаДена огатана,
чисти. I — нагоДена. пременена, свети, / отънала в сърма и комати. Π. Р. Славтйков,
оглаш^н, -а, -о, прил. 1. църк, Който шт т възприел напълно християнската вяра. Не, царице —
нъ що со върно княз Бенеамин! С презвитер Иеремия отидоха някъДо Далек — на оглатъπu
слово да говоряш! Н. Райшов. 2. проп. ряДко. Който ощт шт т прнтт в някаква организация
или др. Малцина можеха да преминат прага на тяхното капищо. Имаше писатели, които
се опитваха да влязат вътре, на но успяваха. Някои стояха отвън катю иглашени. М. Кре-
мти.
оглашение ср. книж, остар, (рус. оглашение). Гламиост. ГоспоДине редактюре на Македония!
Умоляваше се в интереса на българската публика да Додето оглашение на долуподписаните
новини, Н. Бончтв.
оглухци мн, Правя ми оглухцн диал, — правя мм оглушки. Аз ти казах да прибързаш, а ти
си правеше оглухци, Л. Каравелов.
бгневйца ж. книж, ряДко. (рум. огиевмuа) — вж. огница. Безмерните му трудово, а тъй съща
и развратът. - . дивели го в πеuзцерuма (γ^β^ο, Н. Михайловски.
дрптиица — вж. огчица. — ЛюДмила лъжи — каза старата, Тя вДигна глава и се взря в очите
на момъка, — От снощи, като я диведо ит свекърва й, та досега — една югпепuца я о на¬
лепяла — не знам! А. Гуляшкн. Надяна дюктарчота очилата, гледа ги, пипа ги, чу мери
со, па ката отсече изведнъж: — Свинете, кай, са заразени ют игπенuна, Ешо глъдайте
червените четвъртити петна отдолу пид коремите им. Чудомир.
306

одДтя ся
огница ж, пор, Тежка болест с висока температура. Дъхът му стона по-бърз — Дишаше нищо
оолон от огнаци, К. Петканов. Като го видя До цолуви стонате и До ок приказва самичък
тъй страстно, помисли, не можо до е полудял или го е хванало оги^и^ц^а. Π. Р. Славейков.
Като излозе ош съборищото. доде в къщата ио Симоно, Дото изцери тъщи му ош еилио ог-
ница. Н. Михайловски.
огничав прал. дилл, Койго с болен от огница. Бълнувал капо огнинов неловок в огъня ио тежкото
болест. Ц. ГинчеВ'
огнян-цд ж. диол. Парна мелница. — Далеко ао воДонацате — обяснява той, — Е-е Доле. към
Горна Бели Речно. Тук имаше едно огияийцо. ама воне ие работа, Пслин Велков.
огоня се се. възвр, диол, Заградя се наоколо. Героиноии го (хармани) бяха отесала и премели·
трябваше до се полоо. ,. и до со агаии а тръни. Ц. Гинчев.
огрядисвям иесе., оград-сам св. Диол. (тур. uğramak). Заболявам, понеже неволно съм нагазил
на зли духово Зо Елкината болест се пръскаха различни слухове, Някои говореха, че
огроДнсоли, други — не Божинецо й направило магия. Елин Пелин.
оградпя ж, Диал. Ограда. Тъй се биеше и сокола иод Ашановатл сτрсхa, дето атърни боз ог-
радия накрай село. П. Ю. Тодоров.
оградчйна ж. Диол. Ограда за телци в обор. Прибра телците в отуДоното к влажно огродпано,
ниенубо едии кош слама к я изтърси преД муцунките им. Сг. Ц. Даскалов.
ограмЯ ж. Даал. (тур. uğrama). Болест ог нагазване на зли духове. По а болестта беше чуд-
но/апо — никой й но отбираше, Лекуваха я к от огромо. к от маги.я, конви ли бални не
й Довиха — иитo но помогни. Хр. Максимов. Легнали Спина, зоеполо. / ио аомоДавено
поДоло, / Върло о/римо Дигнали, / ти лежа Стона, то ложа / До осем, Девет години. Нар.
песен.
огранен, -а, -о, прил. диол, Грянясал, гранив. Та мислиш, пе съм капо тобе До пuокунуβом ог-
рлиоил мие- до я uзбслβлм със соДо бикарбонат а подир туй До я продавам зо прсеио ио
гражданино, а? В. Чорговенски.
огрнгорча се ее, възвр. диол, Сгоя неподвижен' Пошо Безсолния ее вцопони насреща му. — Какво
шини се огрегорчи? — пъхни Потно е ръцето му пушнато. касnа стоеше изправено в ъгъла,
и подбутно навън. Ст. Ц. Даскалов. — Ставай, ставай!. . . — илзДърро мо мамо. — Бао
вече третият комбои, що почне номнобоното. а ти още оτит. . , — Уж най-много бързаше,
па сега си се огригорнал еДин такъв. Ст. Ц. Даскалов.
огрудкн ми, диол. Останалото от трапезата. И в трапезарията ио обеД к /оперя До се храним
а огрудкито, Ем. Станев. Нека пак ме затворят в нулата. до со скорс. До мо слагат но
колено, звънци До ми окачват и до ям о/рудните! Ем Станев.
огрутш<к— вж. онуегпнк. — Пий, Бандо! Ти си огрушиин! Цяло бъчва До сзпсош, нямо до се
напиеш! Ст. Ц. Даскалов.
огуртник м. диол, (от тур.). 1' Мях за кисело мляко. Под мишница ноеоше той едии кози мех.
наречен огуртиин, 3. Стоянов. 2. Кисело мляко. Старецът вече пристигаше. иото/орои
с цял мях огуршиин и торба хляб. Л. Стоянов.
одагям несв, Диол, Отивам, отдалечавам сс. Рай, боже, рай До ие вадат 1 той ■що науча нужиио, /
до одагят момнииотл. ! жоиети ом нежонота. Нар. псссн.
одаджйя м, Дилл, (тур' odacı). Човск, който сс грижи за приготвяне на яденето на останалите
овчари, на дружина и др. Дружината избира помежду си еДиого До им моои хляб а до при¬
готовлява гозба, , , Тоя последиият. който со норипо oдлджй.с, но ходи до пасе овце. 3. Сто¬
янов. Одаджеяти, който готвеше" имаше двама помощница, фурната изкарваше непрекъс¬
нато по 100 хляба наведнъж. Й. Йовков.
одяЬиен, -шна, -шно, прил. диол. 1. За учснис — коого става в по-горнитс класове. Изучи
Колно в школиото всаннапо таблици· , , влозо и в одаята при главния даскал Филип и ной-
поеле свърша и одаешнопо уненао. Т. Г. Влайков. 2. За ученик — от горния клдс. А пък
мен, виДито ли ме — одоошон съм вече, пра големите момчето! Че ето иД, голямо момче
съм вене и из! Т. Г. Влайков.
одайка ж. диол. (от тур.). Стаичка. Какиното Доиииа къщи е наистина много тесиинно, То е
било някога само еДно одайка отгоре иоД пътя и опдоле зомиин. Т. Г. Влдйков.
оданат норен, диал. Ог другата страна, отвъд. Стоян борчове ио плати, / ио стона Стоян отиде /
оданоп Дунав у Влашко. Цзе. псссн.
одарен, -а, -о, прал, рядко. Способен, даровит, надарен. Султан Мохмуд II бешо господар ода¬
рен а големи преимущество и Достоен зо по-Добро аъДбано, Π. Р Славейков. Замина а не
со върна вено и иaтuяn млад πиuсmел Неделчо Влсилоб, едии извънредио одарен младеж а
бъДеще ио голям артист. К. Константинов.
одатн ся се. възвр, стории, Да сс даде. Сие това посмо адоmuес Кираю, Кирию Либону ЛуДомло-
дову е руцо. Л. Каравелов.
307

одая
одая ж. осmaа- (тур. oda). 1. Стая. Лазер Глеушев влезе в геелиeпн о/ая та ннйюдндмниe,
позДрови н се спря Ро еаamamн. Д. Талев. 2. Килер. Тук е ееeлme. Закътани стаичка —
Държим разни работи в нея. — И по пешия крой тъй се казва. М. Яворски.
одвЯдя се се. възвр- Риел. Вдигна ст, отместя ст, махна ст. Пеелeннх при пего, па са о/в/елх н зехме
Ра са питаме с попа какво Ри чиним. Дяарбекирскя дневник. Кого та пива отишла. / па
пива серат три влъци; ! ... I „ОРв/еете се, три влъцн, / детето да сн прибера!“ Нар.
песен.
ядеише нареч. /нил. Повече. Защо ли някому повърви н одвнше, и някому — хич. Мих. Геор-
'	гиев.
одеянит ср. книж. старин. Облекло. О/еянлепо му беше просто, по чисто. Г. Кръстевич.
<^зж^1к м. длил. (тур. ocak). 1. Огнище. Скоро еРит голям огън пламна в о/жеке. Ив. Вазов.
Тя стипо, оправи завивката лм. после взе газенето лимба от о/жака н тихо влезе в едни
uолко, съседно стаички. Д. Талев. 2. Стая с ягияше. Тя влезе в оджеки н поз/ревн дъщеря
сн. която бъркаше в мeаηоmе котле нaмaмeн пи огъня. Пелин Велков. — Хайде, хайде,
много Ре те знаеш! — сгълча го бабичката н тръгна към оежaнe Ра поговори с Дъщеря сл.
Пелин Втлкое.
одма пиреч- Риел. Веднага. Така рече /дкаaл н о/ми запраши зикъм Загорц)- Б. Обретенов.
одолжЯнам тесв., одолжА св- осmeа. ктиж. (рус. одолжать). Задължавам. Хиля/и пътн сме пл-
сeен н молили нашите спеюещбсmвевemблн да пн пращат писмата сн без Ра тн одолживат
ди гл плащаме, в. Цариградски вестник, одолжаням се, одолжй ст възвр. И вейте купу¬
вачи о/олсив/т се ти нстият час у /ома сн Ри отидат. в. Цариградски вестник. И ка¬
питанът като се одолжл Ри тегли аeз/осннme за връщането пазар, [на пътника] пеще лм/
gезβееeηнб пнто в пристанището Ри влезе, в. Цариградски вестник.
ядялЯнам тесв., одоя^ св. кииж- есm/а- (рус. ядялеть). Надвивам, побеждавам, преодолявам.
И дълго той се скита в борби с бери опасни- .. / И всичко о/оляви в полет/ сн паeнаиснu.
Ив. Вазов. Очите му овлажняха. по стисна зъби н зн Ра одолее вълнението, nодβинн/ през-
снед- О. Василев. Навреме/и паеим в свършено у/ннне, изгубвам се н ееоелеeτ ме юаeчuн
мисли. С. Радулов.
ядЯпиа се. /лал. Закъснея. М/ке. м/ке Пижо! Глей, че одоиηниюб. Еляи Пелин.
одрЯпам св. диал. Издращя. Слугинята ми щеше да ме оРаипи, щеше да мл удари еР/и плес¬
ница. К. Пишурка.	'
одр& ср. Рлил- Одърче. Веднага излизаше, ослушваше се н пек се връщаше пи одрето, където
полягаше. Кр. Григоров. Милен пусна аeеиоmо слеР вечеря, баба Наца слуша народни песни,
пи се пренесе пи село, тим, ни оДрето поР чба/)Uдmи- Ст. Ц. Даскалов.
одрехлял, -а. -о, прил. еuие- Изнемощял. Колкото млад н як беше момъкът, толкова стар н
одаeхлле изглеждаше другият евреи/. Ст. Затярчянон.
одрина и όдρяняиа ж. Риел. Легло, одър. И бръз като мълния, измъкна изпод възглавницата
по о/рината сн едпо остри сбнuро. Π. Р. Славейков. Реших се да им струпам колкото по-
скоро една коеибни- покрити с върхари, в която лм приготвих Рее оДрови/н от сламени сно¬
пове н /едох нм нещо завивка- Π. Р. Славейков.
одумка ж. ебнн/. мн. тда- Клюка, клевета. Тн разказа тук-тим. че този мли/ момък се люби
с тази зидоме/н же/и. - - Тозн твоя /eкаuее-аeзбриπн ■ оеуuкe от уста в уста, ош ухо в
ухо чу се н Ро мъжът та о/из жена. Ил. Блоков. — Така /е бива! — извика той. —
Какви са тия о/умки? Кой ти Дава паово Ри Раь/кит по пени адрес! А. Гуляшки. 2. Укор,
нападка. Едва Ри се отърве от едгмкнпe нн стареца, току бръмнаха в ушите му други —
н по-сър/нт; н по-грозни, /а сваке му. П. Ю. Тодоров. Де/ врежи лагера засядат пука! /
Умират от безделие и скука, / н зн утеха мяташ сн стрели; / одумки лют), епиграми зли.
Ем. п. Димитров.
одумннк м. и одумница ж. пер- Клюкар, клюкярка. От метох/ слухът мина в града. Оегю-
ннцнте го приеха жадно- Ин. Вазов. Нека кажем. че сабд/ещ/еmе нзбягеане на Светлина
остане неизвестно за одуминците гре/скн. Ин. Вазов.
од^на св. днал. Продумам, промърморя. Добра среща, Пенке — еРьпπб Тошо, па се изчерви,
изчерви- Мих. Георгиев.
одър м. и бдърчт ср. ... Днил. Открит вход на къща, отвод. —- Ломaкaйme, ез еед/ага нРа,
благодаря — коза Цонки от вратата и излезе пи оДъри. Ин. Вазов. — Викайте юойно си! —
каза им по път н пове/е двете сестри през оРьрмбmе пред къщната врете в тъмиичке. про-
хлад/н н тиaони стая. Ив. Вазов
ожидям св. тир. Чакам, очаквам с нетърпение. Вчера цял де/ спояхме край село н ожле/хме
зо вис. Вратовете пн се изкривих/. Очите нн се изгледах/. А. КαрαляИчен Папурите. вече
прегорели, цяло лято ежнеaен зн РъжР, се полюшват като велможи. 3. Сребров. Доно по-
скоро пролет лумне, / отколе я ожнеиш тн- Н. Мяряигязон.
яжиданяе ср- кииж. (рус. яжидАиит). Очакване. А нароДът се натрупа за/ тях със смирено ожи-
Райне- Елин Пелин. Но напук /а всичките ожuеaннл поя паоmненнн /е се ^е^в^е. Ие. Вазов.
308

окаянство
ожидаттлчо нареч. книж, В очакване. — Това признание прави чест на твоята откровеност —
каза сухо Невена, като пусна книгата и скръсти ръце ожиДашелно, Ив. Вазов.
ожйдиик м, книж. истар, Човек, който чака. — Не приема! — отговаря рязка разсuлпuл с съз¬
нанието, чо стои по-висико ат всичките тия южuДн“нu хора. Ив. Вазов.
ожуря св, Диал. Обгоря, опърля. Вятърът о оголил бука. лещака, храстите ют шипка, постлал
килими ют листа, а есенното слънце е южурилю и обагрило всичко в рзжДuвюкяфaвю и в злато.
Вл. Полянов. „Ожури ме слънцето, опърли ме вятърът и от туй може Да съм почерняла
и погрозняла" — отговорила му циганката бърза-бързи. Нар. приказка.
озаптя св. Диал. (от. ар.-тур. zapt etmek). Обуздая. На връщане, катю ДоДохме до могилата и
взехме да навалямъ надолу, чо като рекоха сега инез ми ти коне да бягат, не можем да
ги юзаптим, Й. Йовков. — Тъй е ти, кашю но можете да си изаптите Децата. По одно
имате и да но можеше да го увардите — таку навираха сърдити думи към двете майки,
М. Яворски.
оздрае м. диал. Оздравяваше. Ака е умряла баба Мuπчюβuца, куртулисала се е ют мъки. Тя на
какъвте бешо ръд, за азДрав не можете и да со мисли. Т. Г. Влайков.
озТбна и озябиа св. диал. Измръзна. Озябнах ит сшуД; виж нозете ми. — Оуу !—възкликна Емин,
като пипна нозете ми. — са пю-стуДени от желъзе: какво Да со прави! Гр. Пърлмчсв. Ню
някак си пюмъжДу войниците мерна му са един старец, кюйто трепереше ит стуД, Тойзи
час скокна и тичешкюм отива при него, та с побеДоноснито си ръце. . - прегърна изебналия
старец. сп. Училище.
ознобСн, -а, -о, прил. диал. Измразен, попарен от слаиа. Залиня мома Гергана / катю лисш рана
ознобеπ. Π. Р. Славейков. Клюмнал — озпобепа трева; / ни млаД съм веч, ни бодър. Π. Р.
Славейков.
озпобя св. Диал. За млаиа — попари, измрази. Обща покруса беше обхванала всички, сякаш
слана ги бешо юзнюбила. Д. Спростраиов.
озурТпя ст св. възвр, диал, Озъбя ст, ядосам ст. — Пю-нататък, Други факти, - - — Други факти,
какво!—изуръпи се срещу адвоката чичюти. чо го толкова измъчва, Сг. Ц. Даскалов.
ох м. (тур. ok). 1. нар. Дълго дърво иа коимка кола отпред между коитте. Конете направиха
усилие и тръгнаха, ЕДиният съ откачи от ока и зацамбурка из блатото свободен, Елин Пелин.
Неколцина селяни, разгърДени и прашни, бяха насядали па оковете и стърчишкито на колите.
М. Грубешлмева. Прогледа внимателно колата, ипипа осите, ака, завъртя каишишъ около
гърдите на конете, запрегна и тръгна, Панчо Михайлов. 2. диал, Дълго дърво отпред иа
рало; воише. Весело подвикваше на итпючиналите волове, чукаше с кюпралята по ока на ра¬
лото и си свиркаше хюривюДни песнички. К. Птткаиов.
оха ж. (стар. (ар.-тур. okka). Стара мярка за тегло, равна на 1283 грама. Рибарите донесоха
один сом да ДванаДъсет оки когото уловили под яза с въд“на, Ц. Гншчте. Във всяка колиба
се спирал, изпивал пи една ока вино и им разправял. П. Ю. Тодоров.
окадявам мт πеив., охадя мт св. възвр. . . . Диал. Вестявам ст, мяркам ст някъде. — Да нъ сто
се юкадили насам, че знаете ли! П. Ю. Тодоров. Тюй се юкадява в съда да защити само ня¬
кой просок или нехранимайко. Π. К. Яворов.	.
охАзня ж. книж, остар. (лат. occasio). Случай, възможност. Уверявам то, че ако и да съм имал
юказии да вляза в релации с мнюгю Демуазели, ала ни одна не ме е тъй силно дюминасвала.
Д. Войкиков.
0хам πеив,- окша св. Диал. Викам. Съгледа ги баща й. па му екне: — Чокай, сино, да те питам
що тражиш у овеси! — Въ^арю ми Духна капата, та влезех да я зема — отговор“ Вутъ,
Елнш Пелми. Халата побегнала и ин икнал на бракята си да идат да я дитепат, Нар. приказ¬
ка. Врънал се е сина Маноила, / па си ока на негова макя: / ..Дай ми, мале, ключи ют пиртише!"
Нар. птмтк.
оканйца м. истар. Съд за течност, който събира тдиа ока. Свраческият кмет предложи да се
почерпят още пи веДнаж и момчета на дядо Пуня Донесе напълнен“ няколко окапuцu, Мих.
Георгиев. Щехме да попеем още, па щъхмъ и още една оканйца да провърлим. Т. Г. Влайков.
окапан прил, рядко. Мръсен, изцапан. Децата му хюДеха гладни, окъсани, окапани, . . за една
жалост. Мих. Георгиев.
охарйша ж. остар. (ит. ocarina). Глинен или мсталси духов музикален инструмент м форма на
длъгнтмто яйцт. Нехайник. окарината пришепил, / млаДъжи сбра край някаква врата. Бл.
Димитрова.
охаянмтво ср, книж, (стар. (рум. окаянство). Окаяшо положение, отчаяние. Ню сиромасите по¬
маци са асъДони на най-нещастноти юкалнитв(, щом напуснат рюДнити си пепелище, Ив. Ва¬
зов. Аз посетих пю-писло тия приоблачни жилища, Каква беДност и окаянств) в тях! Хо¬
рата живеят в непосредствени съседство със скотовете. Ив. Вазов. Той работете забавни
и напущаше работата си всред пладне, Така тюй живееше в сиромашия и окаянств),
аки брат му и да бешо владика. Изводи от Мемтчиа зорница.
309

окладЯ се
оклддЗ сс се. възвр. диол. Затлъстея, наклада сс. Видя ли я кок се е оклола като евиня, що се
пръсне от дебелина! К. Петканов.
— вж. от лука на. Окликинато, дото нямат тавана и прозорци· ие можо в тях До со
изхрани добро коприна, Зях. Княжески.
оклендп прал. разг. Много измърсен, нацапян. Българинът държи чисто бозожийиицлто си. . .
додето ориоупинът бозоджия, стига до му погледнеш нечистите дрохи, . .	онло-
поисте му ръце. .. и ще ти се потърси и аτто. сп. Китка.
оклоп м, остор, 1. Ризница, броня А бързононци ео били обуръжена с Дълги кoπuс. със сре¬
бърна а позлатени щитове, брони — ок-лоти! Г. С. Раковски. 2. Дръжка на сабя или друго
оръжие. Рипно Гано ош добрата коня / и изпеела Гаио остри саб-ля, / и сос Морно салон
боИ зофaтоm. I Огии сботно ош близнаци твърдо. / oτuoтия собли До оклопе, 1 фоиоо се
кръстом До ее борат, Нар. песен.
оклопннца ж, остор, Епитет на сабя в нар. песен' И Марну ее аръце разиграло, I не е пошол без
оружео бойно, / Ала Ширно гриви си зитриса, / пи съглоДо Марко добър юнак, / та съгледа
собля оклопиицо, I по ос зима сабля оклопиицо, Нар. песон.
оклопча ав. даол. Хвана, впримча. Ще взомаш До ее съмняват в тоя. , , оня, , , па отде До
знаеш, не поми и До тебе До епигиот, Всеки хайдун масла. не ио що го хванат, . , по влезнат е
дирите му и го онлопнот. Т. Хдемянджнев-
оклоцан прил, Диол. Ощърбон, очукан. Подир малко пой пан влезо, та ми Донесе и воДо в едии
оклоцон пръстен аъД. Π. Р. Славейков.
оклюхнал прил, Диол, Оклюмнал, омърлушен. Минало се, речи, едио седмаци / и ето, връща
ее иоаuоmиоmо овпицо, İ оклюхноло, измършовялл, / като но а моаеце ио яли. Д. Подвър-
зачов. Той и тия вечер ас идеше намръщен, оклюхиал. Млад ноеок още — той мязаше ио ста¬
рец. Ив. Вазов.
оклюхналост ж. Диал, Омърлушеност, отпадналост. По смущението. по необикновената ок-
люхнолост ио офицерите заключихме, че Плевен що е паДнал! Ив. Вазов. И улиса се тя е
шоτис, или мъношо се До се улиса, До забрава. не еДно тя омuолято поДото ас. ,. Не дотегна й
ней пране а шещлно, но Дотегни й поДрожДоне ио къща, но дотогио й Петрови онлюхнолосп,
Петрови потайно мъка, Ц. Церковски.
окв0 ар. Диол. 1. Улей нд воденица. По uочицamл имаше пет-шост боритикци, с по две окис
воденица, нореДена нок До вливаното ио Пясчаиа в Янтра. Ц. Гинчев' Малу еоДо що пущали. /
зивъртале Довещ■ окио / Довот окио воденица, и досето валяица, Няр. песен. 2. Малък тесен
прозорец. Аз волните са Дни ие можех до забравя, I там в Дупката зоβuяи. с катили ниоДно. /
къДото светлинно през мъничко еДно / окио се вмъкваше. Пенчо Слдвейков. Този разговор го
чу внимателно. като слушаше от окиото ио отлята. що беше наД главипо ио злодейците,
Π. Р. Слдвейков. 3. Вход на рудница. Влихъш го заплашват с окиото, Дето зл престъп¬
ление изпращат виновотите до копаят сол, Ил. Блъсков.
околина и окдлнина ж. диол, Околност. — Но. ие лъжи, ти си проДол душата си ио дяволото
и ио тлллоъмошо; зл това нещо синката онолино знае, Л. Каравелов. Ведиого се измениха
и отношенията към него ио само от обитателите ио билото. но и от жителите иа ця¬
лата околино, Сн. Чилингиров. Едио малко бъркотия, и то щели до нахлуят в града и
го обявят! а цялото му околииил зл пиеш от туреното империя. Ст. Чипинннров-
околйсам се св. възвр. Диол, Навъртя сс, обиколя, натрапя сс. Та може До. ос чул, пе пука се е
онолиеоло еДно ориоутсно купе, , . и свотъш е паснал от ного конска. Ц. Гинчев. — А каква
ао този твоишо госши ?. , , Околасоли се тук ио■ мено, тук До ги заведа, там до ги разходя.
Ил. Блъсков.
окблище ср. Диол. Кръгло място. На постройката пой боше сом. Отдолу б,ешо сват му, Митко
Жобето, който■ му паДоβоте с еДно кофа кал и му изиоояшо кирпипи. Сега Митко шоку-що
боше сипал воДо в едио онолищо пръст и размес/оше пръстта с воДото. М. Ягодов. Излезе
ио открито поло. къДето боше жипопо ио Бановицо, Цялото бе полегнало от бурята и
Дъжда. Имаше едно малко. околище, смачкано. омърсено. Кр. Григоров.
колник м. Диол. Колело, кръг. Всички гледали на·' нея [горагд] като ио плячки к всеки се
мъчел да. я докопа. ЧорбоДжа Вено и тоя път „повел хорото“- вгиоздил се е единия й край.
направил ск монДро и всяка година взол до провърто а огън по един околник — До е по■ широко
ио овцете му. Н. Хайтов.
ооколджкз ж. рядко, (от рус. окольцц). Околната част нд фуражка. Евлоги заболязо, не зад
гърбовете им [нд мъжоте] надничаше нербоиото оноложна ио униформен полицай. А. Гуляшки.
околясдм се — вж. окописди се. — Какво си се оноляелл крий дотето? Или искаш Да го
събудиш“! К. Петканов. — Хем, поза ее, Дърто! Виж не исная троаницо е ошенонило и то е
удорило е окото! — Не е за чудо и това до стане, щом си се онолясала поД гллвлпл ми!.
К. Петканов.
окомуш — вж. окумуш. — А бо, може ли До е търгоеоц такъв добрян човек — казваше Друг, —
Зо пая роботи се сено До си окомуш, До ти играят очите ио нотири. Кр. Григоров. И какво
310

окръшка
щъ ти струва това особено сега, когато работата е тръгнала? Нищо, да стоиш на касата,
да не краДе хлапеше. да видиш книгите пю-юкюмут, за данъците. защюшю що бъдат големи',
и трябва да внимаваме пред данъчните власти, Ем. Стаитв.
оконечност ж. книж, остар. (рум. окоитчиость). Крайник. В Африка живеят три негърски
племена. - - у които взнкашπuто форми и аконочносши са ергонuзивапu така, какша и у
най-хубавите европейски парαд“, в. Знание.
окончавам, несв, оконча св, книж. истар. (рум. окончнть). Свършвам, завършвам. Кати нечти
започнеш, с прилежаниъ да го окончаваш. А. Граннтски. Никой но показва повече варвар¬
ството, колкото оня. кюйто начнава Да говори пръжДе да е другият икюпчал словото си.
А. Граннтски.
окончание ср. книж. остар. (рус. окончание). Свършване, завършване, завършек, край. Пи окон¬
чание похода разДелявали зовоеванато земля между краля и неговата свита. Г. Йошев.
оконченност ж. книж. остар. Завършеност, завършек, край. МежДу глаголите ит свършен вид,
в частност, трябва да различаваме еднократните глаголи, които, освен гдето показват
оконченност· на действието, изрожоват неговата непивтюрл!мист. С. Радулов.
окошаря, св, диал, 1. Затворя добитък, животно в кошара. Май чо е връмъ да юкишарим вълка,
за да бъдо мирно стаДото! А. Каралийчев. 2. Пратя някого в затвора; затворя. Плаши
си борча, защото о гръхето да тъ мъкна по съдилищата. Мой чивек си, не искам да те око-
шарят. А. Каралийчев.
окраина ж. книж. истар. (рум. окраина). Край на нещо. И шазчас показаха на ютчаяенuя
г(иmuннuк широк ремък със злати (краини и копие със сребърни ръсни. Н. Михайловски.
окресност ж, книж. истар, (рум. окрсмшость). Околност. 30 май 1837 английският nъmошеиmβе-
• ник Гомuлиτеп открил български село у Мало Азия в икроспαиmmа на Никея на западният
бряг да езерото Маняско. сп. Училище.
окривявям несв., окрнвя св. диал, Обвинявам, иабтждам иякого. Набедиха го, че уж пюдко-
павал (сновите на нравствеността и но вярата, юкривиха го, че уж но почитал учението на
припознати Дотогава учени. Й. Грутв. — Ах. Бойчо, някой шъ предаде!, . - — Нъ зная. не
смея до юкривявам българин. Ив. Вазов. Янко са бода бодили, Яне мари, / бодили и юкривили. !
БеДили и окривил“, Яне мари, / и я в тъмница виДили. Нар. птмтш.
окрйлие ср. остар. Закрила. И както в описът юнакът ни се вижДа като Да се намерва под
окрилиъто на някоя висша сила, и като да е сом тай някое виеше тварен“!, тъй исто и юна¬
ците в ромоните като да са творение на някой висш свят, Мсдчикарое.
οκρόπ м. диал, Гртячо сватбарско вино м подправки. Ката се посядат иватбарuт! и понапиит. -.
домашните шепишци направят окроп, - . и почърпват всички прuиъствувоτu, Г. С. Раков¬
ски. Всичко ще ши мине, чеда. Що ти направя икрип, чо из пътя може да си настинала,
Поемам пръстената лаπ“на. Един чуден мирис на чор пипер, на бахар, на ябълки и на горещи
вино ме облъхна. В. Чертовешсхм.
окропа ж, диал. Бамейи с гореща вода. Водата в икрюпата имо 64 градуса пи Целзия, на одна
сшруйка стуДена вида из сипка прави я приятна зо къпане, Ив. Вазов. По пет и половина часа
съ завърнахме при банята, .. и с голямо наслаждънио се окъпахме, . . в бистрата й коти
сълза вида. - - Три буйни чучура ручош в чистота икрипа и ши со не иска да излезът. Ив.
Вазов.
окрбпник м, диал, Сеатбар, когото черпят м окроп. А катю со върнат окрюпπuнн, подир малка
Дохождаш от д!β“чuπа страна родители и сродни и познати им, Г. С. Раковски.
окроч м. диал, Стара мярка за повърхнина. Изработили 6 человъци в 2 дни 25 икричи място
роботающе по 8 часа на ден, Хр. Павловнч. В 5 дни 8 челавеци изработиха 5 акречи място.
Хр. Павловия.
окрух м. старин. Къшсй хляб. Този Дух на спестяване Доста хубаво е изразил· и спасителят
ни. ката казва: „съберете изостаналите окрухи, за да се но изгуби нища?' А. Цанов. И ядоха
всички и наситиха се. и вдигнаха. изостаналото ош екрухишъ седем кошници пълни. Кратко
тълк. иа тванг. от Матея.
окръндак м, диол. 1. Чспато или хастрсио дърво. Море, не о толкова зо слога, колкото за
окръндока, за крушата — размаха калпак Дядо Пена и ги пухна в грамадата. Кр. Григо-
‘ ров. 2. Очукаш, ощърбси съд. Станкеее, снахоо, я напълни шия окръндак — сочеше крон-
дира той. Кр. Григоров.
окръстен, -стка, -стно, прил. книж. истор, (рум. окремтнмй). Околен, околовръстен. Да со опи¬
тат царски гроДово, най-пачо подробна, със старовръм!πнu им еитаτкu, и с (кръстни им ме¬
ста, както: Преслав, Търново. . . Охридо. Г. С. Раковски.
окръшка ж. диал, Кръшкаше, иемъгламмт. — Тия три дъня що стоиш при мене, — Тук на бой
Иван нъ стана добро. Призракът на ниво пленение но му со усмихвате, Тай запрови икръшки.
Ив. Вазов. — Сега да те награДя. — И извади из портмонето си шейсет гроша руме¬
лийски и ми ги дадо. Подир малко икръшки аз приех цената на сътрудничеството си, Ив.
Вазов.
311

окръшлек
окръшлек м. Рнал. 1. Нещо отчупено, откъртено от друго; отломък. Колкото повече Дървени
окръшеeцu, листо, клончета, жилки н пр- угилят, полково повече черна пръст се набира.
Й. Груев. Кого зачу, че преди 5 години бил потънел прн пристанище Лe-Ллнпн друг едн/
кораб, натоварен със злато, Фипс поя сн час твърдо се /екипи Ра иРе и изкара енръшлбцumб
от неаaби. Й. Груев. Тоне-рeчн всяка години звездобройците съгле/еат по някой нов окръш-
лек от пия потроше/а пеaнema. Летоструй. 2. Окръшкя. Хай/еше брей, вървете, ще квасим
младия зеп Драгин! Драгин знае какво ще му доде ти главеше; за да нм направи енрътеeн
н Ра гн помъчи малко. пой търпи ди бяга, ди се крие по таваните. Ил. Блъсков.
якрякяи св. Риел. Завърша сполучливо, справя ст с нещо. Да си отземе който мир е Maнил, '
Рор печπиmоmе той /е е докрай енаянaл. К. Христов.
оксия ж. кииж. осmиа. (гр. οξεία). Вид ударение е старата наша писменост. Ех. ди бн вие
знаяли как поя Хаджи Генчо пише поменици! — С оксн;, с вирни н с титли.
като ди са пипеч/ти/и. Л. Каравеляв.
октойх м. църк. (гр. οκτώηχος). Богослужебна книга с песни на осем гласа; осиотласняк. От¬
начало повечето училища са били мнписnuаснu—учението в тях е носело паeднипо богословски
хиа/нmeа. Октонхът н псалтирът са служили з/ мнт/πни- Б. Пенте. В същото време откъм
сmaнмнamд се понесе гласа та чичо й Стефан. Той пееше екmеихa, като люлееше своя
гъвкав глас, приДружив/п от боязливо силом сДържато нсо на хо/жл Лeuн. Д. Немиров.
октроЯ м. есm/а- (фр. octroi). 1. Общински налог за внасяне спиртни питиета. Търговец купил
52 бурета вито по 86 лева; зо паб/aсeннe и за окmаеи плаща по 38 лева зо всякое. К. Кър-
джиен. — Па и окmаеaτa нали ще я отмениш, господин Гаериле ? — /омеси се н мехапежи-
ята. Т. Г. Влайков. 2. Помещение и служба за събиране ня тоя налог. — Блей н тн бре- - -
И той /adede еР/о такова същинско блееше нн стара овца- тъпо н продължително. че гла¬
сът му отиРе чак Ро онmаеama- Ст. Чилянтярян. — Баща пн н брат ти да сн орат ни¬
вите там. - . — Брат мн /Дче- Оп влезе в онmаонma- Ив. Вазов.
окумуш панл- /euзю. днал- (тур. okumuş). Начетен, яnятен. отракян. Окумуш бях /ящо сн н
някого сн Даскал уж, ама естествен/ история погаз /ле /е само те учихме н не знаехме,
че има пакеоз нещо. Π. Р. Славейков. И там има Доктор), ама прн Атанасов и/еат
хората. Че са му вирел; Доброто- - - Окумуш човек! У австрийско учил, /е като /aтиme у
София. Павел Спасов. Като окумуш човек, Венко з/ееше /а кого /αU-/αпаeД да поднесе
рaнил. М. Ягодов.
окърня се- /нил. Окястря. Отсякох аз нргтam/- окърних я, нацепих Ръ/ера с железен клин.
А. Кяраляйчен.
окътам св. Рлал. Наредя, извърша. Ако ТоДора, Младеновата жена, е отишла у тях. пя ще
държ; Детето. за Ра окъте Мария работ/т/ сн. К. Петкано·.
оладам св. Рнал- Разхладя. Донеси ми ибрик воРа, / Ра оладам мое сърце- Нар. песен, яладяи се
въз в. Тамо немит /л во/а стуДена, / тамо пемат пи с^1^ка висока, / Ри сед/нме да се оладаме.
Нар. песен.
оладжак /aрбм- (тур. olacak). Тъй да ст каже, един вид. Че той друга работа /яма. . - ами Ре е,
къРе е, все при своите голтац), съветниците ееadж/к. с пях ляга, с тях става. Т. Г. Влай-
кон. До невaч/нц/ma срещна РяДо Миля — сеете сн оеadжaн. Ц. Церковски.
олян — нж. хяпаи. —— ХайРе олеи! Не вярва ми се това! — отвръща Телчаров, капо се сили да
се покаже спонеб/. Т. Г. Влайков. — БъРн спокоен ош паз страна, олан- Г. Кряев.
олâн(ин) м. есmaа. (тур. oğlan). Млад слуга, прислужник. Ако пе, ще вземат Дяволите твоя
султан н олените му, н хaрeюенииne му. Ин. Вазов. Всичко продават; сaаaн, юаmлуии. гра-
Рнтн- - . Лаедaеaп /а/нзи, пръстен;, стар; оръжия, че н пови — от държавните склеРове. . -
И живеят — с хареми, с елaпн н нъемeмкн- А. Страшимиро·. Най-напреР бе боза/жия· /
па степа ееa/н/, / н тaU-nесеб — чорбаджия, / тежък бaзeаглннн- Л. КарАвелов.
олйндра ж. Рнал. (от рум. olandez „холандски“). Вид фуражна тртна. Макар че слеР се/окоса
тревата отРав/а бе се еmaвнеa· прерязаните ^ъО^ци та олa/даama пгн-пaм меж/у са-
ди/ата бо/яха като стрън пн пожъната пива. Т. Хармянджиен. Лек ветрец р/зклащ/ ли¬
лавите класове пн оеaтдаama, конто шумят сякаш с е/лече/, нзвъ/светове/ шепот,. Д. Осяиян.
йлба ж. Рлал- Кора за баница, петура. И тъкмо тя реРеше олбите за бa/ниa, в Двора се паегълмa
набързо, вратата скръцне н ето тн гн — Д/ико н Колчо. Ст. Ц. Даскалов.
олйшвам ст тесв. възвр- Рнал. Покривам ст с лишеи. Мажеше се //^//^6/ с чужДестранн)
специалитети, та лицето й се олешв/ше. Ст. Ц. Даскалов.
олива ж- кннж. есmaа- (лят. oliva). Маслинено дърво. В безмълвието пощ/о' мирно тънат чер-
тозите н юрлмоа/uτe сграРи во слтнama /а тъмните оеuвн. Пенчо Славейков.
олис£я св- Риел. Остана бтз коса, оплешивея. Косата му нaеeтe н той олнся съвсем. Д. Янакиев,
олмаджйк неизм. Рлал- (тур. olmacak). Няма да го бъде. ГлеДн я Селим тaебaнmн/a опя Ре/- От
човека право сн мл каза; „кобилата - . . Пиши го бегал. Оеюaежaн.‘' Н. п. Филипов.
оловйр м. ктиж. старин. (чуж.). Скъпя материя за дрехи. Тaнa· облечена в дрехи оп икс/мит
н ееоβйа - . . княгиня Софня бе погребана поР сводовете /а църквата. Ст. Загорчинов.
312

омраз
олум ср, Диол, (тур. oğlum). Момче мое. — Защо бързаш толкоз, олум. защо се мориш?— обърни
ао той бащснскс към Иога, Й. Йовков. С пия рлбопи шоП ми из/лож^ше лшю сщрашен.
но винаги ми бивлшо драго До го видя к до чуя кан ми казва „олум", К. Константинов,
олюлйна ж. Диол, Ня олюлйна — на поразия. Нерон ... освен капо нотоднеено бил, мъчил, клал ..
к ио олюлйна палел своите граждани, но ощо искал, щото око ба било възможно. аннна.я му
народ, веиннишо римляни до имаш одио само шия к до замахио заведиъж до я отаоно, сп. Мо¬
минска сълзя.
омЯ постицо, Диол, Мари, ма. Ами не опи се е шини променил, ома сестро!'·. Т. Г. Вля-ков. Ами
ошДе До знае навян. ома иеβсаmo‘) Т. Г. Влайков.
омЯ-ница ж. рядко. Женя, която омайва някого. Тя бе посетено хубавички 17—18-годишио омай¬
ници, Н' п. Филипов.
омйла ж. рядко, Огмалялосг, отпадналост. Главата погне изнурено 1 омило — пито капна
мощ, Π. К. Яворов.
омйн м. Едро горско растение с жълти цветове и месести корени. Каква ли трева нямаше вътре
[във вързопа]: и смил, к еротика. и омина . . . какво ли ие. Мих. Георгиев. Ош βсскo камъче
щурта вода и всяко гънка ио скотовето ао задушава ощ буйния роопеж ио омина. поДбела
и орловото τопuлm, Цв. Ангелов.
омЗшляк м. диол. Късо дърво, обикн. зя бой; кърпел. — Марш, че ей сега ще ви омихом с омо-
шляно/ До ви пипам из кой еи низи До папате нужди кола. Тоя кола е моя! Ст. Ц. Даскалов,
с^ятален, -лнз, -лно, прал, остар. Обаятелен. — Госпожице, есе обичлте ли природлто? —
Кой я ио обича , . , най-вече когото е амaсnолио като нотamо·· Ив. Вдзов.
омбрела ж. оетор. (ит. ombrello). Чадър. Омбролаша му ие данутоло До виДи е лицето този
пътник. Ив. Вазов. Ръсеше ДъжД и пърнещате мъжо, жена. Доцо носеха аmβаuеии омбрела,
А. Константинов.
омерстСя св, Даол. (от тур. meret). Опустея' — Знам, пе ие ши е работа, но нали моя го аресту¬
ваха. oмеиоτоли му роботито, малко хляб приготвих. М. Яворски. Биволаше протягаха
шии през бuanисmо и безпомощно обиколяха из Двора. — Гобю, що ги пусна oмеиоmелu.
Ей тука ти оставям хляба. М. Яворски'
оиерзеннс ар. книж. oаmои. (рус. оисрзсннс). Отвращение, омраза. „Троеното" ли? Тя ма се
погнуси , , , Докторът плюни е омерзонао. Ив. Вдзов. Стана нещо неочаквано. Доброромои
хвърли от гърба си вършините и изкрещ{я не толкова уплашено, колкопо с омерзоиие и по¬
гнуса в гласа. Ст. Зднорчинов-
омерзйтелен, -лна, -лно, прил. книж. остор. (рус. омсрзительиьгй)' Отвратителен. Уви, щрябвашо
ли историята а тоя амерзumесио точност До се па/τлрс поДар чотирк столетия!"!
Ив. Вдзов.	,
омерНчески прал. нииж. остор. (от гр. собс.) .Тържествен, епичен, много силен. Преди До Дом
време но Дуков до пошушне, побързах до го азвлочо. навън и подала някого такъв омораноани
смях е гърмял из стълбите но Славянски беседо. Ив. Вазов.
омнтЯло ср. диол. Останалото по съда ястис, слод като с изсипано. Като изсипе нашито, ще ме
даде до омота тигоняшо, А омитолото, ие знам защо, ми се ниноше по-слаДно а от самото
гозби. Т. Г. Влайков.
омйткам се. Дилл. Обходя, избродя много мостд. Що излязат и с векове, πрoβинβоиис ще хукнат
като побеснели нуното из улиците. СДеики, сватба, вред що оматклш. Ил. Блъсков.	·
омлйтя ее. диол. 1. Очукам, изпобия. — Кой овес? — попито бригадирът. — До ие го е градушка
омлотила, или пък порой го е зобля1къл'! Кр. Григоров. — Е. остана ли и зо утро До сечеш
шуми? — До еДно дъбаците в Попадия ги омлоших — някак натъртено произнесе последната
думи Делчо, сякаш до подчертае, пе ио се е шегувал, Кр. Григоров. 2. прен. Изпоям — Ти
кокъвто ак дълъг, оДиа овца само но тебе нямо До стигне — задяна го Пошър Младенов, . —
— Море. Де До го ... и ти ие си малък — иронично го aпoсmuoфиро Виктор. — Едио овца
рахит що омлатиш- ти. Сл. Трънски.
дмляс м. (от гр. δμοιάζω). Омляс нямам Диол. Нямам лицо, на нищо нс приличам. Взеха му
револвери. . . Сшокловите Другари ие се Даже и помръднаха; пе бяха екомонона от ужас.
Бой Мише Бибошо стоеше вдървен, лицото му омляс нямаше, о Дясношо му кривогледо
око мигаше с нудно бързини. Хр. Максимов.
омов^ние ср. книж, остор. (рус. омовенис). Умивано. Дори носто тоалетите биваха прекъсвана,
цигулката грибвино, еДи-кой ск къс изсвирван — и пак шогиз омоеонаето ио образа и зъбите
отново поДливяно. Пснчо Славейков.
омофдр м. и омофбра ж. остор. (гр' ωμοφόξος). Епископска богослужебна дреха, която покрива
раменете. И по кръатовопо ио омофоро блестяха скъпоценна камъни, Н. Райнов. А Хоратнии
ао струва. не нимби грее около тъмното кърпа и не протегнатите ръце сзДагот светло
омофоро. Също като иконата ио Св. Богородица, А. Каменова.
дмраз м. диол. Омразен човек' Тоя омраз ие си е измил очите — каза са замислено той. щом
го изгледа. Т. Харманджиев.	.
313

омразлък
омразлък м. диал. Раздор, омраза. Влачат со пи избори, бияш се, трепят съ, юмразлъци провяш-
и какво? По-лошо става. Елин Пслии. Отец ИзиДюр с едва прикрити нетърпение изповядва
някелкото бабички и щедро опрощава юмръзлзнum! им със снахи и съседки. Ц. Лачсва.
омускурйн, -а, -о, прил, Диал, Измърмтн, изцапаш. Българинът държи чисти бозаджийницата си
- . - Додето арнаушипът бозоДжия. стига да му пиглеДнът нечистите дрехи, емуикур!πешю
лице, . . и ще ти съ лαmьриu и отще, мп. Китна.
омускурявам несв, диол. Измърмявам, изцапвам. Героите на натото неотДавнашно минало
нямат мира и в гроба — ют българските литератори, Тяхното милост става вече няколко
пъти обесват Лъвски. - - емуикурлваш с мастило лютите рани на Бетйово, Птичо Сла¬
вейков.
омумуря мт св. възвр. диал. Опуйча мт. А па и младоженекъш си не е свет, Омусурил се като майка
си и зъб но мажеш да му видиш. Кр. Григоров.
омут м. диол, (тур. umut). Надежда, упованне. По бижий пример и Султана си седи / и гледа
кефа си, Разбира се. - . Какво ли / шъм чинат хорските емути и поβелu! Пенчо Славейков,
омълвям се ноив.. омьлвя се св, възвр. диол. Продумвам, проговарям, обаждам ст. Той чу Думишъ,
засегнаха го, Дери. (бъркан, съща се юмълви — тей отдавна пиДозирал нещо, Г. Райчев.
Когато Гунко се омълвяте плахо, чо й създава грижи, шя я прекъсваше със смях: — Нъ бей се,
Гуπк!l Аз трябва да ши благодаря: ти ме съживи, върна мъ към млаДинитъ. Г. Райчсе.
омъна св, диал. Изработя с мъшеие. Като омънаха конопа- Станка разкърти ешмолълите си
ръце, пошета из къщи и со тъкмеше да се умие и преоблече и след това да пита мойка си какво
ще приготвят зо вечеря, Г. Караславов.
омъндам св. диал. Излапам, изям. — Остави ти том тиквата. До не я буташ, Но плодно що
си я омънДаме. А. Каралийчев.
омърся се св, възвр. диал. Хапка блажио, облажа ст. Как прекараха тая Великден. клетите, госпед
да им е на помощ! Кой знае Дали и с червени яйце се омърсиха тогава! Т. Г. Влайков.
онака нареч, разг. Ииан, ис така. Все така. все опака била, тоз крив, и онзи крив, навсякъДъ все
зла. Пеичо Славейков.
Днбашия м. остар. (тур. onbaşı). Началник на вот ичо или полицейско отделение от дестт души.
Тай со срещна на прага с онбашият и заптиетата му. Ив. Вазов. Наистина подир няколко
дни в Зогоричане, Дето нямаше и помен ит турска власт, со изтърсиха на кино цяло сюрия
разлюшени заптието и онбашии- чоуши и въоръжени ефендота, Цв. Минков.
ондалък м, остар. (тур. ondalık)^ Вид данък от земтделсхм произведения, десетък. Тока щоти
в същност производителят не плаща десетък само върху това, коота му е редила земята.
но още заплаща один редовен енДолък и върху семето. Ив. Вазов.
оневиня св, рядка. Изкарам ияного штвинеи; оправдая. Трибуналът обаче оневинил набоде-
нито и им възвърнал зетише екземпляри. Ив. Вазов. Кметът и полицаите ош Пюдгюрюβикuя
участък, за да оневинят себе си, бяха разказали, чо партизаните били повече ош двеста
дути. Дим. Ангелов.
онтвблти, -а, -о, прил, книж. рядко. Озлочестен. Нима о престъпление зо една (неволена опорна
певица да влезе в ресторант! Ст. Чилингиров.
оникйтеллия, прил, нейзм, оспор. (тур. onikitelli). За чародеи музикален ншструмтшт —дваиадт-
сетоструиен. Двомаша ашика от Френк-хисар . . . които всякога приДружаваха беевето
на тофорич (гуляй), и сега бяха в компанията с иникитоллиито си содефлии иазиβ!, Ц1. Гинчев.
онлук1 м. диал, астар. (тур. onluk). Мокета от дссет пари; дсмттачт. Не се сети да. поиска поне
един-дво онлука ют мойка си, пък и шя до ли би ги намерила? Парите . . . стояха у ДяДо му.
Д. Талсв. Но другия ден в работилницата га подкачиха другарите му. които бяха научили
от жените си за ражДонето на детето, . . Накараха го да почерпи. Стоян хвърли на тез¬
гяха дво енлука за ракия. Д. Талте.
очлух2 м. диал, (от тур. onluk). Голям саидък. През прозорчето Янке видя кок те со спряха пръд
големия сандък, който наричаха онлук, и Мирчо дълги обяснява неща на Янковия баща.
Е. Коралов. — А ти що глъдаш утре да направиш скривалището, Имаш ли ракла или сандък
за царевица ? — Имам онлук, Е. Коларов.
онлучт ср. диал. (от тур.) Десетаче. Стопанинът ще извади да ни дадо па едно потачъ или юπлуче
и сама нарядко някой що ни дадо и по ирмиличе, Т. Г. Влайков. Ще да се пооглеДа наоколо
да го но види някой. па ми спрстно в ръката едни ирмиличе или онлуче. което па онова
време даваше кеф зо лев. 3. Стоянов.
онб ср. диал. Благосъстояние, състояние, положение. — Нъ ще имо живот- чичовото — по¬
втори тюй с една печална увереност. — И ашшам що зафане да со разтуря нашето оно,
На момчетата, колкото и да се дърпат, сд мога да надвия. Т. Г. Влайков. Сички уж гледахме
тогава, омо нд, ^^0 со излъгахме, Чо то какво боше неговото оно на първо връмъ1. Т. Г.
Влайков. Аз рекох да попитам. . - ех, ти ваша Райко — нека ви е живо да й со радваше —
шя ви е като иπи. Т. Г. Влайков.	-
314

опст
онбждам носе,. онодя св. диол. Правя, върша нещо' Идото сого б гостната отля. пе е широко. ти
До оиождоте чаршафите ио юрганите. Ив. Вдзов. Когото гръмна пушнато, двето перна
точни хванаха бързо До окачиш по земята ... — Аз ти думам, пе си хлапак ... ши пик
онождаш... . Сляп ли ас. то ио видя, не хвърляш еъз хоро?. Ив. Вдзов. Зо теб неми ли друго
какво гоДо, ами отидо, не оноде?. Π. Р. Славейков.
онуждон, -а, -о, прал. диол. Който сс намира в нужда; затруднен. Кон До помогне ио онуждеиато
ос близни от това малко, с ноото разполага нейното оомойотво, Ст. Чилипннров.
Хаджи Пони зи нищо ие мислеше, ие ценеше много порите. ио со лакомеше зо щях и често
ги раздаваше ио бодна, онуждоии хоро, Д. Цемиеов. Боден к онуждон, той чрез труд
Достигна До богатство, С. С. Бобчов
онуждя св, диол. Принудя. [Лъвът] ио хвоща до върви бързо, до бяга и До търси лов. Додото ио го
оиужди гллдът. Д. Войников. Аз бях оиуждеи До живея като най-долните животни. Д. Вой-
никоВ'
опДзлив, -а, -о, прил. нииж. рядко. Внимателен. Между тъй многото а тъй превъзходна пейзажасти
в немското лирико Фолке е ной-нежният, ний-виимополисят в обработката ио детайлите,
ной--^1^1^:}ливия в нюансите. Пенчо Славейков. По пъргавия ход и кършено осанка / опизлабо
око познало би зо миг. / пе то е момък млад. Пснчо Славейков.
опакия ж. Диол. Неразбория, опачинд. Дошло До гуша вече, па ие ао търпи поя опакия, Мих.
ГеоргиеВ'
опДлник м. иир. Проклетник, разбойник. В това аото време нопоДва връх нас опалнек Иван.
Д. Войников. Кажешо й. не ио ео дошли опилнаца. нито пък кръвници с моне. ие съм дошол
из до опитвам силата ск ао слабите. пито пък а жони сладост, Ел. Мутева.
опалим и опЯлвам носв., опаля се. диол. 1. Запалям, напалим огън в нещо; нягоесшявдм. До опалят
булките поmmл. До опонето Две пеща хляб, . . ДоДе съмне, еапко До е готоео. Ил. Блъсков.
Изкопаваш най-напред едно полегато дупки в земята, касτа ополвлт добре с огън като пещ.
Пооло турят вътре толешо или агнето например, заедно с кожата му. като замажат отвън
добро Дупката, 3. Стоянов. 2. Обгорявям. Майката се нивежДо с мъка към огъня. Жарта
опллво бузите й. 3. Сробров. 3. Гръмвям с пушка. Пооло малко време еДин от заптиетата
се върна нозоД и излозо изно/о ио пътът. „ Чакайте. момчето. До опило и из"—рекох ио мом¬
четата и изпразних пушката си. П. Хитов.
оцдметя св, диол. Вразумя. Той казва. не който уни децата До четът а до пишат. той не· е учител.
Който учител покрай това ио опамети Детето, . , оня унишел ие ас е изпълнил Длъжно¬
стите. Книжница за народа Тогава той прокле слоеолюбието еи: безполезни пакосиu■я.
морото го τрoглъmио■ със синките му боготетво. И ангелът рече ио А заело: „този пример
иока те опомоша", Кр. Пишурка. опяметя се възвр. Крънмор Иван беше пернат разсипник . . .
Мъчно беше до. се опимета, Книжнина зя народа.
оп^нджДк м. Диол. (тур. yapıncak). Горна дебела мъжка дрохд, ямурлук. Старецът бе се свил
отпроДо ио колата. но все още ие можеше място до си нимора. Току иомосшβоmо ио раме¬
нете си ожулоиия опонджок, прехвърляше- от ръка в ръка остена, поДеквоше ио кробиците,
пухтеше. О. Василев.
оцапд-зя св, розе·. Вкарвам в затвора; арестувам. Къмо дигна рамене. — Бе, тобе защо то oτои-
дизсла? —надигна се но. лакът Рксът. — Шашие ми се вижДаш! Кл. Цачов.
опанйя ж. Диол. Напрегната селска работа. Сборовете са нае -пробим.додето ие е излязла силното
оелоно робота; по жотео. по харман сборове нямаме, тогава имаме овята апоийс. Ил.
Блъсков.
бпдс м. Диол. Пояс. Лулно ее виждаше сега някак си променен, , , обленои а перна Дълго оиmерис.
препасано с пъстър опис, ио кого се лъщее злтъниот голям пириипеи дават, обнови със санД-
жирното. Ил. Блъсков.
опйска ж. диол. 1. Пояс, ромък. Брои хвърлил ио везните своя меч и опасното си и говорел.: „тежно
ио пабоДеииmо/" Н. Михайловски. 2. Препяска. Видя До се более б мрачината норъкивно
опасна а нервен кръст, разлени носилка, Пристъпи До- оатова трупа. В. Гспоβскз.
опасл-во нореп. нииж. рядко. (рус. опасливо). Плахо, боязливо. — А ши взе ли участие еъе вче¬
рашното мурабо с опозицията ? Ваино τoчеuβоис, погледна го опаелнео изпод' вежди и се за¬
кашля без причини. Ем. Мднов'
опачйпд прил. иоизм, рядко. Своенравен. До. пролет иде! Тя розгъДелинно и сторите, поя пролет
опичано. Пснчо Славейков.
0паш м. диол. Опашка. Като Дигне веднъж глави [конят], като варно апот, не като търпи ио
бяг, то. нищо■ го-· ие спира, нищо му со ио еаДи преД- онашо. Ил. Блъсков. Конто тачат [кокош¬
ките] До ловят скакалци, можду muеβоmо ее черноят само опашато им. Й. Йовков.
опйшница ж. диол. Стърчишка нд кола. В Двора миришеше силно ио конска тор, търкаляха се
пробата тенджера и поД сайванта ее виждаше стори изДроскаио коручно със счупено опаш¬
ница, поДпряно· но- еДин обърнат кош. Е. Коралов.
йпот парен. Диол. Пак, отново. Къде е текло воДо, опет но тепат, Ив. Вазов.
315

опетлам
опетлам св. Рнал. Обърквам, зАкъсвам. Тейко тн, бог Ра го прости, като я опеела една гоелна.
хо/л чак в Балкана па железниц/ш/ Раработи. По два лее/ /а Реи му плащах/. Г. Караслявяβ.
опетлян и опетлян панл. Рл/л- Обвързан, омотан. Стъпки по стълбата, нaшенцa· Влиза Дядо
Фао/н с глава епeτлaпa е сив кaаaнaмaпскн шал н пушка през а/иепо. Н. Хайтов. Нaй-нaпаeР
извадиха Т. Киркова, опееля/ по очкото сл пяло със синДжири. 3. Стоянов.
опетля ст св. възвр. елал. Закопчая се. Добри сн облече Даeхamн, загърна се н опетля се. Книжнина
за народа.	-
опТя св. . - - есmaа- Възпея. По онуй време бях предприел да опея в няколко Ррaюскн картни;
„Падапето та ЦариграД“ пор mгациmб. Св. Oиларов.
опниам песв. Риел. Опъвам. И рипиа /а навън из βаaпama, пека бързо, щото полите /а дългата
му а/терля се дигаха. като Ра ги оеннaтб някой тнремие. 3. Стоянов.
опашки и япяиuя мн. Рнал. Цървули. И тогава чу е/ип гл/с, който му рече; „Изуй оnи/ниmб сн,
защото пуй място е свято.“ Кр. Пишурка. Каaкaпa нм бях/ обути в дебел; въл/е/н чо¬
рапи н опнпцн, чиито вървн кръстосвах/ н пристягаха пестите на/мееи та бe/eβаeципe им.
П. Здравков.
япıя)чâлка ж. Рнал- Връв зя цървул. А пaипaеоиьm му беше черен. Ка/чоецme сн привързвате
с оеипчaлниmб. Кр. Григоров.
опирам ст иесв-, опра се св. възвр-... днал. Противя ст, не се покорявам, нт ст съгласявам. Ст/рнте
се опираха, к/по мaгaаии се теглеха пазар, по младите тръгнаха подире ми нamе доверчив;
Деца. А. Каралийчев. Ее/а вечер пиха греяиа рaннл, баба Дона се разиежи н з/пя - . . Алексн
н Райне й пригласяха, но когато я заговорих/ зн къщата. б/бате се опря. — НеРейте берн
кахър, баби, не съм з/гмцаaлa кн! Сп. Йончев.
опитам св. /лал. Изпитам. Като опита мома. тогава ще поДбере по същия ре/ и тешка, н баба
Таца. Мих. Георгиев.
оплот м. книж. есmaа- (рус. оплот). Опора, защитя. Не Народното събрание пий гле/аме ннmе
та едн/ оплот срещу посегателствата /а прaвипблсmβеmо- А. Константинов.
оплътявам несв. остар- Въплъщавам. А саксонският герой Вишекиие опльплеa в себе сн релн-
гцоз/есmma· живата паиеъазaπесm към отечествените /аaен, епнриmеспm/, паaβоеушнemе
н честността /е снчноmе сaнсе/ске племе. Н. Михайловсм.
опран м. елал. Оправяне, подобряване. Та се още /е можеше /aеъе/е да се оправи от реж/ането.
Изглеждаше панстн/а. че вървн към епаaв н че силите н здравето й еееeк/-лбнa се възвръщат,
Т. Г. Влайков.
0пранен, -еня, -ния. паие- тор- У който има ртд. Та от мен тн думам. /ръж иaлне по-тaсmаaпa
такива капо нозе с Ралчо- та Ри тл е оправна работата- Ст. Ц. Даскалов. Тл. господн/чо мой,
ще нивиш ли /aβаeюe· та н пие да сме оправни'- Г. Караславян.
опреттн, -тня, -тно, паие- gиaе- Спретнат, пъргав. Ако сн бнл опре/е/ н сн залягал Добре пн рабо¬
тата сн, то ще пн се наплаши твърде добре зн труда ти. Летоструй.
опрСтна се св- възвр- Риел. Заловя ст, подхвана. Опре/плаха се Бaенa/a да ми/дват- М. Oянее,
опр-ча св. днал. Изпреча. В Ресницата му се вна/д бастун . . - Сякаш за Ра си посочи пакъРе
трябва Ри върви, той го епабмн напреД към желязната поаmичкa- Т. Харманджиев.
опричп^ м. к/нж. аяgке. (рус, опричник). Разбойник, нападател. Масово избиване /а беззащит¬
ното население . . . позорна система /а заложници ... — ето какво представлява „новия
рее", насажда/ от eсeсоβсннme опрнм/нuн. В. Коларов.
опро^я св. алdне. Обеднея като просяк. Леля му ...—посочи с ръка бeзнаaй/оmе поле и каза;—
„Сега всичко това е твое, детето ми. Другото той ще го прахоса н ще еnа<^ı^ί^e^.“ М. Мяр-
ченскя. За тази р/кия много от търновските бейз/Репа после сн продадоха иай-хубавите
чифлици, ноанн, нивя н ведe/нuн н опреслхa. Ц. Гинчев.
опружвам тесв-, опружа св. Рнал- Протягам, изтягам. Тъкмо беше утихндла. сега пя съгледа пък
момчето сн зад печката. опагжнле крака Ра се обува. н очите й изпъкнаха като та жаба.
Ст. Ц. Даскалов, опружвам се, опружа ст възвр. Той се наваля та сб/чнид н болният му крак
току се епаужед. Ст. Ц. Даскалов.
опутам ст св. възвр. к/нж. осmaа. (рус. опутяться). Оплитам ст, обърквам ст. Лаaщam вн, нamе
вн тaаьмвam - - . Вие идете mгнa. залавяше се Ра извършите п^р:^,^<ап<^<то н пушите се пу
в това, ту в е/евд, /оРе се опушите н станете сюem/u- Π. Р. Славейков.
опушна св. осmaа. Застрелям. Напусто те заплашваха, че когото уловят с оръжие в ръка. ще го
епгm/am та минутата. Летоструй. опушна ст възвр- Чува се револверен гръм в стаята. - -
Де/ков (гледа от прага ужасен/; Цонка се опушии! Доктор- Ив. Вазов.
орякчия м. Рнал. (тур. orakçı). Жътвар. Отива в граДа з/ еаaнчнн- А гъстн бяха житата тогаз,
аaбоτuuц) /е се /динрaхa. Й. Йовков.
орâинчкα ж. днал. Лодчица, Той час еРта по-малка аибa· го/нма от по-големл. подхьреие/ се
в еаa/имнame лм [на рибарите]. Π. Р. Сланейкон.
оряр jw. църк. (лят. orarium). Дълга ивица плат, преметната през рамо на дякон при богослу¬
жение. Ор/р е дреха, която само Рлно/нτe обличат- 3. Петров.
316

осаждам
оратсй, -тна, -тио, прил, диол, Който т предназначен за ораие. Въз боклука бяха положени рало
и оротен ярем, Т. Г. Влайков. До са живи стопани и орашни волево. Нар. благосл.
вратник м- диал, Прът с привързана накрая слама, която децата палят иа заговтзнн. — Ваша
робота — натири Лила uзпοиτалллаτа крава в долния крой на ПруДището и си тръгна,
коте остави зад себе си облак дим от голямата като оратник цигара,. Кр. Григоров.
орахатя се св. възвр. нар, Стана рахат, облекча мт. Вземи да се задимит и ти като хорото, че да
со орахот“т. Й. Йовков. Ох. ошиДе си той. та со орахати. оми сватята. горкашо, жива
до я оплачеш. П. Славнчскн.
орация ж. книж. остар. (лат. oratio). Слово, ртч. Унесъл си се в щастливия мир на сънищата.
Ню някоя гръмотевична иронuя. някой рязък звук се кисне ди слуховия нерв и тъ снеме в дей¬
ствителността. Ал. Констачтниов.
оращйсвам се π!ив. възв, диал, (от тур. uğraşmak). Занимавам ст с нтщо; заглавйквам мс. И на
него хората не обръщат внимание, както на всякого. който со оращисва с незначителни неща,
само да со намира уж но работа. Пснчо Славейков. Буквари имо днес кой да прави и никой
поет нямо да се осмели да се ирощисва с такава работа — освон аки не си тури нарочна
цел да со поДигрое с публиката и със себе си, Пешчо Славтйков.
бргел м. книж, рядко. (итм. Orgel). Музикален инструмент орган. Абатът описва надълго кок
в хрома някой ит поДранилито свещеници свирел на ергол. П. Славнчскн.
бргелен, -лиа, -лио и Дргелов прил. книж. рядко, Който т иа оргел. Чосто посещавах кашъдра-
лошо да слушам ергелна музика. М. Кртмти. Друга качество на Загребската филхармония
о хубавото звучност на духовата група. При Щраус и Чайковск“ например тя бо необикно¬
вено богата, с почти орголов хороктър. Г. Геиов.
0ргула ж. книж. остар, (от лат.). Музикален инструмент оргаи. Но запаД са увели в черквите
музика в VIII в,, макар и да со се много противили на такава несъобразност, заради което
и сога в папската капела (паракл“с-ч!ркοвuно) нема оргуло. но пее со с глас. 3. Петров,
ордия ж. остар. (тур. ordu). 1. Орда, армия. Наскоро слеД смъртта на стария цар на Българ¬
ското царство напоДнаха шотарски ирдии, та го оплънихо много зле. М. Дринов. Шумон
е средоточието на втората царска орДия, С. С. Бобчтв. 2. Война, размирие. Нъ зноя, Му-
стофа ага, ома пак взъ да се розкаращисва. . - взе да ми се плаши окото. . - Но ирдия е
това, .. Колкото ирДии помня. все тъй со захващаш — убийство, убийства, Ц. Гинчев.
орТеам мт песв. възвр, диал. Махам мт. — Я да се ореваш ют главата ми. аз не съм ше взело за цир-
коДжийка, ами за кьтαβнuна, Ст. Ц. Даскалов.
орйвък м. диол. Късо въже. Мнозина изтеглиха добитъка си било с ръка зо рогата, биле с оривък.
метнат на шията, Ст. Ц. Даскалов. Ами капистри? Защо не му каза. чо и капистри нямаме?
Връзваме добичетата с ир“взн“ за ушише и ги прежилвомъ. Ст. Ц. Даскалов.
орталък м. разг. (тур. ortalık). Множество хора, тълпа, сеят. Бре трепаха-. бре бесиха, бре стре¬
ляха, съсипали бяха иртолъка, А. Константинов. Отец Панарет го спря на двора и като
гледа дълго пред себо си, всъ тъй навъсен и жълт, ръчъ: — Не ща тъз работи! — Кое. ошче?
— Дете събираш орталъка в двора. Д. Немнров.
бртома, бртама и бртума ж. диал. (от гр. φόρτωμα). Дсбсло въже. Кръстосал в скута си дълги,
възлести ръце. с които двайсет гоДини прехвърляте шъжкаша совалка на мутафчийския
розбой. навиваше козина, усукваше конопени въжето и добели артими, той слушате с плътно
стиснати, тънки устни. Д. Талтв. Ако ви со случи да идете в Казанлък, то въжето сърцето
си с кизинъова ортамо, защото твърде лесни можеше да останете без кръвочистител,
Л. Каравелов. Слав вървеше отдясно зод воловете, бедвоше ги ют време на време с късия
остен и оглеждаше царевичните стъбла, които бяха наредени на камара и стегнати с ар-
шуми, Г. Караславов.
оружннк м, истар. Оръжеиомец. Ох. измами мъ проклети юружник комисив! Аз не се бях наел
да пралоя царска кръв'. Ел. Муттва.
оруйнял прил, Диал. С недозрял плод. Дигна глава, тури ръка на челото и пред пюглъДа му се от¬
криха дворища с котовъ и дръвници, зълноха со градините, жлътна се по-нататък полото
с оруйнелитъ ниви, Ст. Ц. Даскалов.
оруча се св, възвр. диал. Замая се-Оручола со е главата ни от неговото дрънкане. Ст. Ц. Даскалов,
осада ж. книж. остар, (рум. осада). Обсада. Запиражците но обичаха да имот работа с крепости;
не бе им шям дадено до държат осада, Н. Бошчев.
осаждАвам несв,, осадя св. книж. остар. (рум. омадить). Обсаждам. Оттам готите съ усшрем-
лявош на Тракия, осаждават напусто АДрuаπиπел, Г. Кръмтевнч. В реченото 40S лято
ВлоД цар Унийский ... премина Дуноа и дайдо, то асади в Мизия один добре укрепен грод на-
зивоем Морсова крепост. Г. Кръстевич.
осаждам се1 песβ., осадя се св, възвр, диол, Получавам болки в кръста от вдигане на тежко. Но се
вижда, болен ли о, здрав ли о? — Нищо но му е, дядо Минко. Осодил се нъщи, кръста го боли.
Й. Йовков.
317

озаждам се2
осйждам сс2 несв., αοaдс соев, възвр. книж. рядко. (рус. осдждзться). Угяявям сс. Согиз-тогиз по
улицата профучаваше автомобил а вдигаше πиохулян. който след пови бавно со осажДошо
по корназато ио прозорците, Пелин Велков.
осаждение ср. книж. остор. (от рус.). Обсаждано. Хуиише, техни помощница, оето/шо вече боз
робота, след напразно осаждеиио гродо Боза, Дръпват се и си отхождат ео сβас си. Г. Кръ-
стевич.
осаждя св. рядко. Изцапам, покрия със сажди. СнлиДеиошо ио купии и петина нукурузащо ний-
попроД позелоня, о после пoчоuис. сякаш някой го боше осаждил. М. Ягодов.
осмянСн, -а, -о, прил. рядко, Който е станал селянин. Бай Цонко, нлиоуроц родом. но ошдлвио
заселен и оселянеи в това соло, беше простодуши. а восел прие и родолюбив ноеонец.
Ив. Вязов.
осетлпв прил. нииж, остор, Досетлив. Показвало ее малко гърлото голо , . . Тим мерил осетли-
еияш Ахил. Н. Михайловски.
осйга ж. диал. Вид тровя, овсигд. И нолкото зо три Добичето все още що ее събере малко оеиги
и буuоиян! Чудомир.
осйло1 ср. Диал. Жило. Вио виДито. но из съм остроумен, но моята острото е като оеилото ни
скорпиона, Н. Бончев.
осило2 ср. диол. Гнездо на оси. Греховеше бяха свили оеило е душащи И. тровеха я и я измъчваха,
Ц. Лдчсвз.	‘
осйшкувам несв. остор, Пресилвам. Птицито се преобличат а нови перо , , . животното е погива
като болно: гласът му осипнуво и ноговато прекрасна шарове показу/от нувсшвителио
промяна. Ем. Васкидович.
осйптявам несв, Диол. Пресилвам. Гласът им [нд туберкулозните] носто oсипmсβо, боз До имаш
кихавици, и някого загубващ съвсем гласа си. С. Доброплодни.
оскомина ж. Диол. Скоминз. Той опипал. боз До го забележим, поискал еДно парно лимон и нлшо
праелонъл ош Долен а някои знакове вниманието ио флойтиешнлтл, боз до го заболожаш
други, почнал До я дразни, до й прави осномиио а лимoиаβuсn сок. А. Константинов.
оскуден, -дна, -дно, прал. Диол. 1. Бедон. Обществото ио комитошското аъзлнлетио ие бе оснудио
ошнъм интрига и иитрижни. Ст. Заимов. 2. Който е в нужда. Боз Драгоценна мотали, по
биха могли до поминат лосно (л мнозина а поменуваш без тях). но без желязо от много
нещо щ^хл До бъДот оануДна, С. Д.ВеженоВ' Досега ме хро иохл ръцопо ми, и минор не нямах:
иитo, не бях оекудеи и ош иита. Кр. Пишурка.
оскуди ми. рядко. Бедност, немотия, лишения. Да се заскитам пан в чужбина и в оскуди / от
моя роден крой разбойник ме принуда, Пснчо Славейков.
оскудие ср. Диол. Нужда. Утро или ДогоДино най ще се ниморам в оснуДае или скръб и ще имаме
голямо нужди от искроии и сънувашеаполиа приятоли. в. Зорница.
оскъдйя ж. диол. Оскъдица. Аз съм ее унил десет година по моДацниото , . , рабопил съм като
еол, До обърши сред литоиuс и оскъдна ио чужбина. Ив. Вазов. Заедно с шежнишо а мъчна
Дна но НоДсилшл болест, нани Дина прокара и шежнишо Дни ио голямо оснъДйя к голямо
притеснение, Т. Г. Влайков.
оскъдувам несв. диол. Живея в оскъдица, в нужда. Дядо Нисшор бошо опокоои сого ио спираните
си и ностит Домашно , . , четири сини като соколи и сО ио служба, които ие го оеши^.яхо
Да оскъдуво. Ив. Вазов.
оскъдявям несв, Даол, Ставам оскъден. Те [училищните ндсгоягслки] настояваш до се купи к
сиобди унелшцото с всяко нещо в сеоо време , , , нтото еъе времо ио унениешо до му не оснъ-
дсβл нищо. Летоструй.
осланя ж. рядко. Защита, закрила, опора. В Дни отДоена / живоли ао тъДез. в гъстаците дъб-
рлвии. / жреци пуетиииици. Тиапетвений см хром / е бал поД аторате овощенни буни, том
/ възйета царствено среД равната πoлсио, / прегърната, едии ио другиго ослани. Пенчо Сля-
войков'
ослоня св, диол. Облегна, опря, подслоня. Аз опидох до оелоня главата са До едии прозорец. сп.
Читалище, ослоня се възвр. Лошошо сега е, че всичко ао ослона ио държо/ато. Ст. Чнпнн-
ниров. Цирът го поглоДа и роно: „Понеже поя зоок се ослона под мояши защита. нямо никой
никакво зло до му поправи.“ Кр. Пишуркд.
ослякня се. диол. За животно — умре. Старото куче храна му ио трябл, / сторопо нуно оолянио
нощно. Пенчо Славейков. Аз са зех пътя оттом и аοлсниa ли ио нужбиио или .. . но е
ли вее еДио\ Пенчо Славейков.
османлък м. остор. Господарско положение нд османлия, на турчин. Тоя турчин забрави ое-
лсхa ск к асмлилъно си и му се подложи нито животно до му со кани КописъзнОто а До го
носа пред очите ио военния овяш\ Ив. Вдзов.
осмЯрство ср. оотор. Кожарство, щавене нд кожи. От художество в България со познати слод-
непо . , , Дърводелио , . . жавопасонао. осморетво, нохлорошво или обущорепео. Г. С. Ря-
ковски.
318

отваждам
осмоконечен, -чна, -чно, панл- кииж- рядко. Който има осем краища. Протегна ръка към черве¬
ната завеса па царските Рверн, Репо блещеше есиеноπeчeπ кръст, веза/ със зе/τпa сърма
н огре/е/ с еДр) рубин)- Ст. Зαторчяняв.
осмянка ж. /ημ. Нещо апетитно за ядтне; свинска рибица. Щом им замирише /а осм.япк/,
всички светли, светици н великомъченици се uaгееaалτ н тръгват зн нeбana- Г. Краен.
ясябят ерне- Риел- Особен. Когато очнте весело се засмеят, тогава в тях н около лм е из¬
сипана еРпн особите светлина н прият/ост- П. Иванов. Такова сн е особнто. Божий човек
иска Ра става. в Света гора Ра хоРи, че Ра се калугери. Ст. Загорчиное. осдбнто нареч. Осо-
бито пя [книжката] може Ра се употреби зн награда /а учениците по изпитите или в Други
случаи. С. С. Бобчев.
особлнво нареч- к/нж. осmaа^ Особено. Добро е Ра кажем и особлнво колко пространство са
давали писателите /а Европейската Сарм/тня. Г. Кръстевич.
осбпя се св. възвр. Риел. Сопна се. — Че какво аaзбиаa от лекуване този панталон/жия ? — Раз-
■ бира, мauо. разбира. н/лл това му е з/поято. . . — Занаят! —осопи се сmaаama. — Зиаят
само Ри скубят. Г. Кярaсляняв.
осорбча се се. възвр. Рлал- Вторача ст, вгледам ст, втренча ст. — Ам/ какво сн се осеречнлa в
мене ?! — поДскочи Ралчо. . . — Не мога Ра търпя повече! Ст. Ц. Даскалов.
оставление ср. книж. остар. (цтл. остяелеият). Оставяне, прощаване. От nаeебеикama сн любов
към пас н зараДи ост/еление па греховете /л свършил е великото тайнство па изкуплението
ин. Хр. Г. Данов.
острение ср. ря/ко есmaа- Насърчаване, поощряване. Телесни и/нaз/иил· - . г/ле/ле, острепне
н подмамя/иб, пичто /е хеaпaее място н учнтелипе го прогласили зо глупец. И. Груев,
ястряеЬршит ср- ряДко. Остър връх. Така му пресякъл ухото, че от /его останело само е/по
малко есmаовършнe- Ст. Чилинтирон. Меж/у оголените дървета се подееет есmревър-
тлпa та царския палат. Ст. Чялиигирян.
остроумен, -мна, -мно, прнл. . - . к/лж. ост/р. Умен. Може бн по-остроумни са ония. конто
живеят почтено. Се. Oилαров. Остроумното око па епциaτeлeи н призрак члевбк. - .
право преценява н отсича еоноено чн/н това. чтото се попея понякога н у /aй-паосmиmб
/а глер явления. Й. Груев.
осугаря ст св. възвр- днал. За овца — обягни ст много късно. Шилето е младо. то сн е, Рето
се βuнa· агне. Майка му се осугари. /а Томине пе/еля се о/гин. Кр. Григоров.
осуля-осуля нареч - Рнал. (ар.-тур. usul usul). Леко, незабелязано. Една роша от пешия полк
есулл-есуея ги сгещнхме и гл нападнахме нн бой с нож. Г. Краев.
осум пиреч. днил. (от тур. olsun). Ако ще би, макар. Страхуваше се /ели ще успеят. Едно, че
Топка трудто го догеπвeтe, пък н окъсняха тази сутрин. — И /а звезРите, осум. по ще
пожънем. М. Яворски.
от пабдл- . - - осmaа. 1. За означаване на мястото, което т обект на действието. Е/не зара/
р/по. като излизам оп стаята сн. внждам в ноандорд едни еДър млад селяни/, нстннски
Херкулес. вързан със синджир от шията за ed/a халка, прикрепена па стенете- К. Величков.
На паaз/оmо място меж/у тъмницата н заходите, зн греДите /а певе/и бяха обесени
от шията с /ебели железни синджири двайсети/а πeщaсmπнин. К. Величков. 2. Със съюз
да, от да — за означаване резултатно действие от нсщо. И зо голям/ Длъжност Рорн
смиmaиe да се обясним /ей-вече сега, преР съзРаде/ото д/ес положение в Северна България.
което ням/ Ра престане от Ра ти безпокои иа βслнa ми/ут/. Ин. Вазов. Сп; па крак целнй
де/. / сп) /а на/н к/т петак- ! Вечер ляга уморен. / уморен от da спи. Ст. Михайловс^.
отадям песв. /лал. Отивам, заминавам. Хейре. рекох, /ели ще те во/я у вас? Аз. кай, /е отадям
/нкъРе. Мене. кей, ми е Добре тук/. Й. Йовков. Отадям си възвр- Отивам си, умирам.
Чичо Митуш. - . се обърна изееРпъж към Аго н Марии/ н със същите разширеи;, замислени
за нещо важно очн, коза; — Отадям сн, момчета, ота/ям сн. Й. Йовков.
отбирам песв. mиа. Разбирам. — Конете тн. - . още нощес се белднсeпи- Не знаеш ли. че копeнрeд-
ците отбираш н от бояджийство. Т. Хaрмаиджяев. Но тн — /е се бой — румънски /е
отбираш, ама тук с френски навсякъде ще поминеш. Всички чиновници тук знаят фаe/снн-
П. Спасов.
отбраздя1 св. еиeе- Отделя с бразда. Ще оmбаaзеим от Другите Кееи/кеюβama /нве н ще я за¬
палим- М. Минтн.
отбраздя2 св- Риел. Отсека. — Фризьор - - - Им/ ли пука фризьор ? Старият слуга се опули. —
Е, те знам ли. господнп главен. . - — примига плахо той, пе нзпьтнд н току му отбразди; —
Нем/ме ги /ие maнивa в Бивееaаe- Ст. Ц. Даскалов.
отваждам1 песв- Риел. Отивам.— Къде сн подаeπнлe mини· ме Тинке? — При мъжо сн отвеж¬
дам, пе къРе! Ст. Ц. Даскалов. Кого болникът лъже лекаря сн. - - тогава лекарят /е може
Ре му опре/ели прилични пе боенanи лекове н тогава състоянието пи бое/uнa отвежДа оп
Рет /а Ре/ пе-/e-еетe- С. Радулов.
319

отвеждам
отваждам2 носв., отвйдя м отводя св. диал. Махам, отстранявам. А шя седеше над главите
на жоднито си синове, ни на ъДна минута не отваждаше очи ют тях и не мислете за сън.
Н. Бойчев. А какви волове бяха. море, нали ти кажем, очи да но отводиш ош них, Мих.
Георгиев. Аз бързи се простих с леля Гена, цалунох Токи пи челцъто и припнах да затеча,
ДорДе не са отвадили дъските ит парахода. Т. Г. Влайков..
отвАжеп, -жна, -жно, прил. книж. (стар, (рус. отважишй). Смел, храбър, рсшиттлен. Пруситъ са
отвожни 3(^1^“. С. С. Бобчев. Някои ют първите царево събрал“ ютвожни и силни человп/“
и наедно с тях ночнали да наподат но съседните народи. Г. Йошев. Но мене тий напаДа,
като противник важен, / с когото беят става опасен и ешважен. Ив. Вазов, отвАжио
нареч, Тай отвожна фърля ръкавица на обществото, той опива на пролом, Ив. Вазов,
отважиомт ж, книж, остар, (рум. отважчость). Смсломт, храброст, решителност. За успокоение
на читателите спеша да им явя, чо ревизорът, който заоблачи тъй неприятно хоризонта на
Дакито и внуши но деда Ивана такава отважност и готовност за самопожертвуван! към
приятеля си, не бешо ревизор. Ив. Вазов.
отв£лям несв., отваля св. диал, Отмествам чрез прехвърляне. Бърза бяло НеДа, жъне и отваля,
а сърце й трепка, като пшичка плаха. Птичо Славейков. Когото си размисляха, кой ще от¬
вали камъко ют вратата на греба, ненадейно стана голям трус, Н. Михайловски.
отеарних м. диол, Торба, цедилкин. Честа с нога [италианеца] ноъдна “дъха и мнозина непоз¬
нати и оставаха по няколко дена на гости при нега, . . А всякого тези гости си отиваха с
него и носеха αтварπuц“, пълни с дрехи и Други къщни роботи, Π. Р. Славейков.
опСр»^ -а, -о, прил. книж, (стар. (рум. отвтржтншмй). Отхвърлен, нзомтавтш. Аз съм син на
отвържен народ, Изменихме на всички. Бихме со с братя, станахме против баща си. Г. Ста¬
матов.
отвСржсннк м, книж. истар, (от рум. отетржтшец). Презрян, отхвърлен човтк. Ти свърза с мънъ
съдбата си, с мене осъдения, отверженика. Ив. Вазов.
отвещавам несв.- отеешая св, остар. Отговарям. Рекашо Камчия. . - кривеше со по този равнина
и със своето шумтениъ (.вещовоше на тихия северен вятър. който е правеше да показва
малките си вълни, подобни на малки снежни лебеди, В. Друмтв. Диогено попитаха кои очи
гледат Добро; а тюй юшвещо: на завистниците, защо вижДат и щото но имаш, П. Бсрон.
Най-старата камила атвещала βeлъглаиπα: — Прощавам! ти. гДъшю ни държеше жъдни,
глаДни, Ст. Михайловски. Презрян и отхвърлен!. - . - На моите пламенни чувство ошвещахо
със смях и презрение. В. Друмев.
дтенх м. нар, Отвиквант, отучеант. Фатма пюглъДа и започна: — Имо навик. има и отвик. Б. Не-
мторое. Навик е одна мъка, а отвик дво. Нар. пословица.
отейкам св, диал, Повикам кастрака. Почака го, докато люпр“βьршu работата, която беше
захванал, и ге отвико навън. — Ти знаеш ли, чо дойде ревизор? Ст. Ц. Даскалов.
отвНя ме св, възвр. . - . диал. Отклоня, заобиколя. Ката но желаях да влязох в паДобни скокат-
ливи разправии, аз се отвих да отговоря пряко. Π. Р. Славейков.
отельгйа св. Диал. Овлъгна. Затова рекохме да ги пенал!чом, да изсъхнат добре. чо та, това тъ¬
панът не е като друго — отвлъгне ли, хване да тупа кошю мях. Ц. Гничтв. Отвлъгнало про-
ханшо — но хваща. Ц. Церковски.
йтеод' м. нар, Отвореио помещение в къща пртд другите мган; трсм, чардак. И двамата откак
се изкачиха на няколко степени ют голямата стълба, влязоха в один голям отвоД и достиг¬
наха ди една стая. Й. Груев. Като че ли сД още са пред очите му и тирокия равен двор, и ни¬
ската, малко прихлупена къτ“на, - . и стрина Илчювицо, сеДнало на пезуло пред отвоДа,
Т. Г. Влайков. Прекосиха отвода и влязоха в стаята на Марино. бояДисана в иuпъю. с алени
рези, обградени с орнаменти в кафяви. П. Стьпов.
Oтеод- м. диал. Клошче иа лоза или друго, извито, заровено в зтмята, без да ст отрязва от стъб¬
лото, за да пумит корти и мт присади. Малко лο-долeчкο. . . зех. та посеях няколко ракитови
отрасли, а измежду тях Доста отвоДи ют брой и павот. Този вид сажДения растат скари
и се заплитат. Π. Р. Славейков.
отвождам1 м отебдям носв, отебдя св. диол. Отивам. Кога ютвожДал да види готов ли е вече
кораба, срещнал детето с котката в ръцете му. С. Радулов. Мравката си откъснала оДна
крилце, дала го на момчето и му рекла: оз знам къде ютводяш и оз що ти Дотрябвам. Нар.
приказна. — Отдалече ли идеше?— Отдалече, госпожо, из БорДо. - . . — А къде отводите?—
В Париж, госпожо. С. Радулов.
оте0ждам2 носв, диал, Отвеждам, завеждам. Тия стражи [комитстмки] имаха още зо цел, да
посрещат нощни време апостолите, тайните пощи и други различни пратеници на комите¬
тите, които да отвежДат на назначеното място в селото. 3. Стоянов. Меланхолията
юшвожДа поета ной-иоτно в лудницата. Птичо Славейков.
отейлен, -а, -о, прил. диал. Задоволен, наситен. Деца. на които поревката но е отволено- спущат
со лакова въз гозбите, що им паДава някой, И. Богоров.
320

от^жа
огвдля си се. възвр. Диол. Задоволя се до насита. Дълбоко опяха Добрите християни, хапнали и
пийнала много повено от всони Друг път. ош/олали си заради дългите пости. Т. Харма^-
жиев. Есоиио време. когото прибираха хронашо ощ полото — сено, тикбк, царевица. — оста¬
вяха Добичетата „До си отволяш" ио ядене, Ил. Волсн.
огвсъде порен, диол. Отвсякъде. Трескавица, ров. . . Небесата отвсъДе в огън горят. К. Хри¬
стов.
отвъденец м. и отβЪдеичапкд ж. диол. Жител на далечно село отвъд планината; загорец. Ед¬
ничък беше в соло бъчевор 1 отвъденоцът Бойно. Пенчо Славейков. Споил (към новата куп¬
чини моми, коищо идот) — Нaй-πаДиu и отвъдеиненкито. Ей ги! П. Ю. Тодоров.
отвъргна св. старан. Отхвърля. Аз вее мълчах а като блудния син свенях се До нижа истината,
А кок До я кажех.. кан До я изповядам ио хорото, по баща ми мо отвъргил ош себе са. прокле
мо и своя роДои Дом ей полково еопо години аз само отвън съм глеДол. Ст. Зягор-
чинов.
отвърна си св. еъзвр. диол. Отмъстя си. Аз исках до ок отвърна зо пролятото братова ми кръв
но убиоцо Самуила а но баща му. Д. Войников. Енкнерите ио бяха Доволни ош туй, дото га
изпъдиха из Сърбия. . . намислиха прочее До са отвърнат ио виновнико зо всичко туй, С. С. Боб¬
чев.
оггДткзм св. диол. Отгатвам, досешям сс, обяснявам си. Кой влодео ключа нане / ио безДънното
злгаДно? / Ни гuяДущuшо еъДбана / кой ще тайните отгатни? Ив. Вазов. Какво ще
нижеше ио това. свешаня ви? — изпиш/атолно запито Дяконът. като смяташе, не попът
що ошгатна гошлиношо зл новекл. Ст. Заимов.
отгляди нореп, иир, От глад. — Ами! — отвърна ее б миг Гоил, — Ше ос Дим тютюни а житото.
а доцото ми до мрат отглада. Г. Кяряспявов.
oτтгIΠдaм св, Даол, Гледам някого, кдго си отива. Аз им казах сбогом а пиаmовойmо. а шия син¬
ките заплакаха а мо отглеДаха! Диарбекирски дневник.
отговелки мн. Даол. Отговявяне слод пости' Меоцо. късоц, еготвонинко. аnиожоиuчна — синко
това той еДва ли е виждал у тях си само по зоговолни или отговелки, Ил. Блъсков.
отгрев м. нииж, аеτоu. Отблясък. На Ай-Гидик. . . 1 челото още в блясък есе гора. . . . I Но
слънчова зори 1 ио со това. Ни сножиито вършина / послеДния вечерен отгров гиио / и гасне.
Воне слънцето се скри, Пенчо Славейков.
отдялец, -а, -о, прал, книж, оотор, .(рус. отдяпенний)- Отдалечен. Най-отДилеилто Дружина е
продводимото ощ потся сан Кубрлщов. Алцоко. Н. Павлович.
отдяленост ж. книж, оотар. (рус. отдалОнность). Далечина, отдалеченост. В отдолоноетта
ао важДо река Дои. но която Двете брожия ао посолена от едии Кубрато/ оси с дружината
си. Н. Павловия.
отдЗние ар. църк. Завършване, приключване (нд празник). И като се изпuоес преД купата· Дето
зо отдонае ио празнина пик е запалено канДалото, ще се прекръсти благоговейно а с умиление
ще ниже: — Сполой ти, малосшиви божо. Т. Г. Влайков.
огдвоявям и отдвбйвзм несв,, отдвоя се. диал. Отделям, разделям, разлъчвам, отдалечавам.
Униполят. . . до отДвояво Деца, които ео помежду са много обични, конто к които се мразят
помежду ск. Й. Груев. — И сестрите ли со токо хубави като тобо? До/ойкото се усмихна.
боз до отдвои очи ош къделята. — Приличаме си по-молно. Н. п. Филипов. По а от ов-
цото можо до отдвои иякоо броене. Кр. Григоров, огдвоявям сс, отдвдйвзм сс, отдвбя сс
възвр. Те.ио воинно чуждо гледаш с прозрение и с пови самото то се отДвоявлш от Другите
нороДс. Й. Груев. Майната гледаше сина са а се кръстеше, Непонятно й бе това спо¬
койствие в него, ио можеше до се отдвои от прозореца и До си отиде, Н. п. Филипов. Всеки
До води добичето ск До самото място и До ее ие отдвойва от него, Н. п. Филипов.
отделна ж. книж, остар. (рус. огдолка). Обработка, изработка. Той о автор ио множество
сбирка ощ стихотворения. които главно блещит с крайно пиидиичивamо шехиинеенл ош-
Делнл и глаДкоот ио стихл. Ив. Вязов.
ог-дншкз ж. нииж. оспор, Отдушник. Това приличаше но дамоиошо но еДин мъглив кратер а
хиляДи аmДuткα но повърхността си. Ив. Вззов. По климиа ио едии служител и му поръча
до Донесе стъкло с шомпоиеко вино. Той muсбβлше по кой До е почин До доде опДешко ио
възхищението си. Ив. Вззов.
огдумзм си се. еъзер. диол. Отговарям, не оставам длъжен за нещо кдздно. Нему, зо всеки слу¬
чай. поолокно, не можа поне До ос отдумо. Ст. Чипнпгиров.
отеборе прал. даал, (от тур.-ае. teberru). Какъв дя с. Това но отроко, но аз се убоДих пак сега,
пе поя хонзърин ие е отебере човек. 3. Стоянов.
©тожЗ се. диол. Натежа, натенпз. Може До со срещне еДин от каисриmе ио старото вромо: жи¬
лав, лен и аръпеи новок е пъстро делийско иаοuс и труфило — кожен сил.ях.лън, понто, оте-
жала от пискюли и копното к с камшик. Й. Йовков. Клоните ио старото липи ошожохо
от иакоцалито по щях сойки. сврони и гарвани, Ем. Стансв.
1 Речник на редки, остарели -и диалектни думи
321

отек
отек м. рядко. Ек, отглас, отекване. По улиците само τун-шнмеревлuмdшe някой крак н бързате
Ре се прибере, заслушан в отека /а стъпките си- Ст. Чиляигяроβ. Нене/ей/о като послеДен
отек нн шумния Ре/ засвирих/ рязко н не/ружно тръби. Ст. Загярчиняв.
отемвам /есе., отемна св. диал. Отъмеам, отървавам. Дв/м/та царе изпроводих/ набързо, секи
в своята Държава· /aаем/о заповеди, за ди натъкмят по триста хиляди войска зо бой за
да отемнет Хубавенка. И. Адженон. Засрамените млади /ееести привежДаха еииa· И поч¬
ваха да крещят еР/а след друг/ като ято гъски- — Хайде. мъже, срамота el Вървете Ре
отемнете старико- А. СтрАшимиров.
отесням песе., от-сам и отТша св. /ар. Очиствам бурените с мотика или лопата. Селяните зaеем-
вахе ди превозват своите стопи, да опесеат обрасналите със зелен/ ^βητη^ хармани и de
вьртeлm. В. Геновскя. Земи сега мепичкaτa, още е видело — де опeтиш хармапа. 3. Среб-
рон. — И /не ще изгорим. euкaтe едн/ сmaаeи, какво гледаше, момчета! Дойте мотики и
лопати де епemнм боднлaнa н прeеелaнa, де те пропълзи огънът Ро пешнте куп/шНИ- Гинчев,
ятеческя панл. есmaр- Бащински. Ожени се млад н стана баща /е м/егемemие еомоаеесmве, над
което употребяваше епeчeскaтe си власт с опечина и своеволие. Π. Р. СлАвейков. И ста¬
рецът прегърна и /eeme момичета с т/кв/зи еmeмeснa нежност, щото /е можеше чбеевeн
от.лнчн коя от Реете бе Дъщеря му. Н. Михайловс^.
отечина ж. остaа- Отечество. Някой сн пътувал не далеко и като се завъртал /а опечин/та си.
хвалил се, че показал па разпи места много юиачестеа. Π. Р. Славейков.
от>чник м. църк. остар. Книга зя жития на светците; патерик. Меж/у туй има стари ръкописи.
които представят множество паметници — отеч/лци. поучения. повести. . . които или
несъмнено са известни за български или попе посят сле/л ие южнославянско произхождение -
Т. Шишко.
отзев м. днал. Пролука. Всички мерили с пушки към оизее/ /а потопа. Ив. Вазов.
отземам1 песв., отзема се. осmнa- 1. Отнемам, вземам. Отзеха му зеа/иешо и го доведоха Ро
там. щото da проси милостиня с жена сн и еецетн сн и Ра се храни. Кр. Пишурка. Герган
се прилепи Ро него и му беше приятно, че не го шиба в лицето зърнестият сняг. ТеърД/те
земя оеземише оп умората му. М. Янярскя. 2. С предл. за. Помислям за, вземам зя
Те (дянапите], като /е бяха еижД/лл кон никога, отзеха коπиннa зн чудовище- - - и полко се.
уеенmuхa, щото отърваха сн и оръжието от ръце. П. Кисямяв. Сиромаси сгeeeрцц| От¬
зеха писаря за вълшебник н пис/тел/ите оръ/ня зн оръдия /е вълшебството мислех/. П. Ки-
симов.
отземам2 песв., отзема се. Рлал. Разбирам от нещо. Служил съм нз и гн оеземам тия работи —
то, общото, и с пръст /е. трябва Ре се бута. Б. Обретенон. — М/рл /ъще, разбойнице / . - /.
Теойте /евет любовника / я к/жн ми от що беха, / от камък ли, от Дърво ли. / те от дума,
ие отзехн! Ц. Церковски.
отземам си /есе.. отзема си св. възвр. Риел. Задоволявам желанието, жаждата си. А миегеброU/цпб
увеселителни заведения. . . изникнеха като по чуио. То беше /eечaкeaπе блцнпaл кипеж. . .
в който ожаднялата зн живот и зн иaй-ебнкповeин радости човешка природа сн отзе.мнше
за няколкогодишните страдания и за о/оее βсeкнuuuгшuо общуване със смъртта. К. Кон-
стаитяняβ. Бай Христо светеше с лампа н ругаеше. Н/й-сетне сн отзе н отиде Ре спи.
Ем. Станев.
отзявка ж. разг. Пролука, прозирка, отвор. А вятърът вее. халати реве и тресе слабите стени
/е колибата и през някакви оmзeeнu клати елaмьмeпо не лампата и разиграва сянката му.
Ин. Вазов. На оmзeвнитe /а вратите се приковаваха ue^) плъст. Ие. Вазов.
отимам св. /лал- Почна да имам, сдобия. Овчар-ят поз/къс/яе/ше, зн де се пе/aхаупeт овцете,
де отим/т повечко мляко. Кр. Григоров. — Ако еават за въшки — взимай, ама гл темеш —
намеси се окъси/ шегобиец. — Както неми сапун, скоро ще ги отим/ме — отвърне бабата и
пенаu с края /е липака босите сн нозе. Сл. Трънски.
отистина ж. Риел. НаистинА. Отлстнп/ пия двама солунски братя заслужават голям/ почит
от пес българите. сп. Латинка. Тук-там ееаaзпцтeл епеaлeч-отеaеeм и се иeумuе, че етu-
стнна Бог/ан е имал такъв вуйчо. Ил. Блъсков. Отистине. това е Достойно зо смях.
Високи умни хитрости Бертолдяня.
откажа св- - . - Днал. Отговоря, дам отговор. Довечера той ще бъ/е у тях. Трябва Довечера Ре
им откажа пещо. Т. Г. Влайков.
откарва се /есе., откара се се. възвр. /нил- 1. Изработва ст, отхвърля ст. Не ее-юaлне се мъчеше
тя, като виж/ише, че се /е етнaавa н работа, че мъже й сн се/н и пие. а пък перите се хар¬
чат. Т. Г. Влайков. Ви/еше се н косач/, като престъпя полека по бели гащи и /е риза и
мах/ с льснaβame коса /aе.яс/е и наляво- . . — Ннвнляш ли? — . . . Ннвaеяи ами, нали
трябва Ра се върши и Ри се откарва. Т. Г. Влайков. 2. Изжинет ст, прекара ст. — Знаеш,
че тая реРост ще Ро/есе мъка н разтурил, че с юлaеaтa невясти ще се тура край /е Досе¬
гашния пн задружен живот, знаеш го — и неми що де сториш. Ще трябва и това Ри се
откара- Т. Г. Вляйтв.
322

отлучка
откйча св. диал- 1. Откъсна. — Главата ще пиа отито!.' Жшаа ще пее одера и кожата ти ще
ювеся но хамбара. плъхове до я из лДοτI — ръшноше тя напразна подир пъргавото котка и
я кълнеше. Ст. Ц. Даскалов. 2. прен. Отделя, отлъча. До откинот ши одна Дете ит майко
му да не бозае. тю сами ще пищ“. Ст. Ц. Даскалов, отхйиа ст възвр· Он я гледа, оно го не
гледо. ин се улови ди нея, оно се οткuπe. Елин Пелин. Тогава малкото този капка става по-
тежко от въздуха и со откинво. та паДа назъм. Кр. Пишурка.
отключ м. диол,. Ключ за отваряне. Интересен отключ за психологията но 3. Стоянова, като
писател и човек, дава неговото признание. чо „овчарското боя но со измива никого, чо който
е бил еДнаж овчар, той" и т. н, Птичо Славейков. Свидетелските показания в това след¬
ствено Дели са служили само като юшключ но Държавната архива. Прсмата.
откорна св. Диал. Изскубна из корен. Ми излозо но край на краище, I и си найде злото ябалш-
пuнα, / не си екипа три злоти .ябюлки, / ябелшпuца от корен аткорно. Нар. пести.
открадна св. . . . диал. Родя дтте ке от мъжа си. — Тая мо. . - Дето щяло да има, а?, - - —
Че как шока? Десет години да няма и сега — хоп!— ъто ви дътъ! Откраднало го е, до
зноотъ! М. Яворски.
открИтка ж. книж. ряДко, (рус. открмтка). Отворено писмо; пощенска картичка. Върнах се от
Стокхолм тепърва но 11 октомври. Оттам му изпратих няколко откритк“, о той ит Ко¬
стенец — откритки със стихотворения из „Дисонанси“. Ив. Вазов.
открйтомт ж. астар. Откровеност. А саксонският герой вuтокuпД юпълтява в себе си аткри-
тестто, провоДуи/ието и честността но всичкото саксонски племе. Н. Михайловски. Но
в този именно аткрйтосш. - . лежи и еοU-гелямαша му грешка. К. Шапкарее.
открой м. рядко. Изпъкваше м цялата си форма, открояване. Витоша. тоя Витоша хубавица. - .
ни оз що дойда в патоса както винаги, когото говоря зо планината с величавия открой и хар¬
моничните линии. Ив. Вазов.
откръг нареч. ряДко. В кръг, изоколо. Рекох си: що ще да става! Без понДарито няма връщано
в гороша. Заобиколих тока откръг. Да ме не види момичето. И — педире му. 3. Сртбров.
откръшлек м. диол, 1. Отломък. Той беше съвсем ногоДон за каквото и до били работа. Ня¬
какъв открът.-ик от безгрижното и весела бахемо но големите градове, случайно отвъян
и попаднал тука. Й. Йовков. 2. Откъслек. Вятърът с бяс ръвъ навън. И юткрътлец“ от
мимuπикu смях се чуват в ръво му. Ив. Вазов.
откъмъх м. рядко. Откъс. Ние счешехме за добре до почнем обнароДванието но αткьсьцu ют жи¬
вотът но нашите народни труженици. Пер. списание.
отлагАтелство ср. книж. астар. (рум. отлагатсльство). Отлагане. При шоквизи обстоятелство
нъ е чуДно, дето Коперник много време се не рътовол да обнародва своята система, и напра¬
вил това само след Дълги отлогошелства. Д. Витанов.
отлйх м. диол. (тур. otlak). 1. Пасищс. По Кресна бил вюйвоДа Восилаки. - . / когото враговете
том Дошли- / забягнал по пиринските оплачи. Ламар. 2. Данък за паша, тревчииа. — Ами
и ишлоко да махнеш. Даскале — коза един овчар, който намери зо нужно да напомни на
Даскала обещанието. ща беше Дол но овчоръто. Т. Г. Влайков.
отласхателсч, -лша, -лио, прил, книж. истар. Който отблъсква, протнвеч. Де преди няколко
месеца честа излизате от тоя къщица еДин застарял човек, - - с голяма брада, която се
спускаше от одно червеникави, изприщено и иuпαπuчαви лице, без никаква особена изражение,
ни крайна от-ласкателно пи своята физическо безобразнас., Ив. Вазов. Артистът стои
толкова високо. - - щото всеки се счита длъжен до се отнася снизхоДителню към слабостите
и недостатъците но човеко, колкото и да са някой път юτлοикашълнu и нетърпими, К. Ве¬
личков.
отлог м. диал, Нанадолните на планина, склои, мкат. А да нъго селите Мъллъри со възвишава
над един грамаден яр. па ютлюзите на който со направени безредни къщята и се спущат ноДолу
като стада ют уплашени кози. Π. Р. Славейков. Тоя дъжд· като со смисо с пепела и с дру¬
гите вещества· пада по атлазите но планините. та прави големи патоци тиня. К. Смириов.
ИнДус или Синд извира из южните отлизи на Химолоя. Й. Груев.
отлук м. диол, (тур. otluk). Място, дето държат секо. Ти, което никого но золойвошо човеко, кота
да бешо πлме, отивате сега да отлука — том от буренака излизаше один таралеж и но
тоя таралеж те лоешъ, Й. Йовков. С кука и с въже, той се юпъти за сена но отлуко. Й. Йов¬
ков.
отлукача ж. диол. (тур. otluk и цер.-тур. hane). Сграда за стио; плевия. А зад къщата имаше
Други па-гол.ям двор, дъто бяха соитъ и (.луканата. Т. Г. Влайков. Тай вДигно едно ви¬
соко и хубаво двойна къща с повечка стаи. - - после си направи и ютлукона гел.ямтко. струпа
си наоколо и други съдово, Т. Г. Влайков.
отлучка ж. книж. (стар, (рум. отлучка). Раздяла, отсъствие. — ПаДир дълга отлучка с каква
раДюст се връщате у Дима си, в своя челяд, при жено си, при деца си. С, Радулов.
323

отмала
отмаля ж. рядко. Огмаляване, умора. Преди малко той оеше изморен, от рамената До кроната
му бо се разляло сладни отмили, Т. Харма^х^в. Стойно затръшно вротото и изводилж
уаопи тежки ошмлла- в коленото. лоно опря гръб о οmоuuс черничев Дирек. В. Ченков.
отменявам носв. нииж, оотор. (рус. огмечзгь). Отбелязвам. Минел Анжоло, . , ее задоволява До
хвърли проД очите няколко воланийши образа к одво отмоновл трагедията, в която шо се
движат. К. Величков.
отмък порен, нар, Отмъкване, отдръпване, оттегляне. Когото пък й етовошо горещо, девойката
изговаряше лениво етора думи: — Ошмък! И старците я дръпваха нозаД, Нар. приказка,
отнемам ав, диол. Престана дя имам. Може порочно До го е иориоеило Манна . . . До отнемаш,
мляно овцощо, ти До ме махнат от овнарлъко. Кр. Григоров.
отнюд пирон. стории. Никдк, ни най-малко. В черква ходеше родовно. в кафено — рядко. ио съ¬
дилище — отиюд, око ие смятаме разпрови-яти му за нлпнуго със съседа Иван Селямоъзо.
Ив. Вазов. Впустиото ее, казвам, ти го уловото, / и с яка онова Добре оновето. 1 Отиюд
ие жалешо щоз общай враг наш, М. Л. Софиянец. Стражарите, нито видоли Бертолда
проДи Другите. οскaлu че пой е главата, оставили го а преминал. без До го повредот отиюд.
Високи умни хитрости Бертолдови.
отодеве порен, диол. От преди малко. — Е. щоглво работата е друго, що етана, нямо какво До
пuоβс. . . Че до ми бошо казал ошодево, по до но се иaзриовямо толкова ероме. Г. Кяря-
славов.
отождам ■ несв,. отодя ав. диол, Отивам. Отговори момновашл майня: 1 „Лело сине, младо Бу-
дaлuиа^. / Три пъти пи я Доми опождах — 1 три пъти пе дома ие ниождох". Нар. песон.
Пойдо си Димо До c'ude, / и Дойна с него оподи: / откара девет капаро, 1 девош капаро
с Дарове. Нар. песон.
отонъд нореп. диол.. Отвъд. Насреща Цариград отопъд пристанището еа: mоиcхоиоmо. предгра¬
дие Голата, И. Груев. Отонъд прокопа Шалуф начини се Полузоното поле, Летоструй.
отпетлям несв, и ее, диол. Откопчавам. Я содик ми ио колонно, / До oшнеτляш род потлици. /
до ми видиш нoтуляmо / неизпроно три години. Нар. посен.	-
отпецна ав. Даал, Откача. Дядо Боне еДагна вежди и оДиа въздишки отпоции закачения някъде
в гърлощо му глас. Сг. Ц. Даскалов.
отплйвам носв,, отплйя ав. диол. Отплувам, отплавам. Имаше веДнъж един нипатонен ио име
Пориклис. койщо боше со приготвил до отплава а До опиде ио бой. Кр. Пишуекя. Той оп-
плил в Аморини , , . ко.яшо били в това вромо наскоро открити, С. Радулов.
отпбстя ав. иир. Престана да постя. Намериха ноношо до пасат сонио золено τuовa. . . Е, отпоати
ли дългите зимни пости със золона тро/еча? К. Петканов.
отпочйв м. Даол. Почивка, вечен покой. Сол Балкана / ну к βидс. и пой оДничък ги разбра — !
и коеще им овети иа oшнoчйβ прибра / в недрата си, Пенчо Славейков. Старая наш Бал¬
кон, кой от помпивека разправя зовошите ио юнаци и хайдути, осиновила ио оппочйе немирна
кости под Деболошо му сянка. П. Ю. Тодоров.
отпрсдвСк нореп. ряДко, От проди векове. Това о песон ио промяното световно. / ко.яшо отпред-
вок Балкана тъмен пой. Пенчо Славейков.
отпрешна св. Даол, Откача. Не мога до закона куката, . . Кой я onнuошиол. . . Но мога до я за¬
кони. Й. Йовков.
отпръск м. книж. оатир, (рус. отпр^ь^юк). Издънка, потомък. Тоя слоеон миоспро Гoриии е можо
би отпръак ио разорена благородница, А тънмо тлниво отпръска — впонотлипелии. с тънък
усет — ео непримирими със свето- ногапо изпаДнат в мизерия. А. Сграшимиров. Ноблю-
битолят — голобраД отпръск ио бллклисно буни — о рус. а .яиплрио-нркатолни очи. той е от
броговото по Янтра, А. Сграшимиров.
отпръстя св. диол. Отворя запушен с пръст съд. — Не зиоош го. Още ие ас пил от него. Тия
Дна пито отпръсти бурето, Тоео е елмошон само от бела шемоиуго. Т. Харманджиев.
отпус м. ряДко. — вж. отпуст. Службата со извърши от няколко сеоmеиици и стана търже¬
ствени. Към отпусът се коза от упат, Ст. И. Попов сходно а туй тържосшео слово.
сп. Училище.
отпусна се. ,. . диол. Освободя, пусна някого дя си върви. — Вие що пътувате довенори? . , ,
Стремсни разбра ош думишо му. пе Докторът желае до га отпуено, Ив. Вазов.
отпуснат прил, даол. Спокоен. Аз ши се моля, като но рождено пеДо, Давай са широко сърце,
бъди отпусилш, ето пи и дюгона и друго, що е останало. сичко е ио твоя ръка, Ил. Блъсков.
Отгтуст м. църк. Свършвано на литургия. Слод отпуат ваанкай нороД отиде ощ норкво право в
училището. гдето щяло До стоно вoДooеветоиио. Летоструй. И тоно обърнахме голямо
внимание. щото еяно.я ннеДел.я слод перковен отпуат до се нозво някое поучение но нumолuт-
нате членове. Г. Бенев.
отпушлявя св. Даол. Пусна много дим. И конникът ашрушлсβu с цигарата по шосейно, и Млина
продължи пътя си. Кр. Григоров.
324

отребвам
отпущам несв., отпустя св. - - - остер- Освободя някого. Някои сн продавал; веaДe/нemе сн за
много малка це/а н отпущали робето си. Й. Груев. Царските синове н Двама се заложени
във Византия н нuпeрaтеаьт не ще ги отпустн- Д. Войнико·. Тогава Леонид отпустлл
всичката гръцка войска, н задържал само спaртaπинmб, с които се той аemuл Ре умре за
своето отечество. Г. Йяшев.
ятnУщαинт ср. ■ диал. 1. ·Освобождаване. Пресия/ панс^ьcmβyeол сам при оптущ/нлето пи робите.
Π. Р. Славейков. А понеже знаеше, че пьавосвбщeннuнтб бяха прее/лл и обвн/илн Исусе от
завист и още че общият пероР го почитаха като пророк, наееяше се, че пе щях/ де по¬
искат неговото отпуща/не. Кратко тълк. на тнанг. от Матея. 2. Вж. ятпушеияе. Той
[Йоан Кръстител] е живял е пустите предели па еврейските земя. . - и паеповлеβeе е кок
е нужно креще/нешо с понeлиue зо отпущание/то не греховете. Π. Р. Славейков.
отпущенит ср. църк. Прощаване (ня грехове). Господи, /умих сн аз, полкова ли съм грешна, че
ие ми дeвem отпущеиле! Ст. ЗАгорчинов. Лнпатa казва едно кратко сеевцe, трн път; бла¬
гословя порода. . . В това време първий ннрдлπeл спуща /а народе едн/ лист книга, отпу-
ще/не /а греховете. Т. Икономов.
ятпУшеняк м. кииж. остар. (рус. ятπушенник). Освободен роб. Чин се пия гаеб/uиu? Чин се
пия бюстове, които вн гледат тека безжизнено с излизаните сн очи ?- - - Може /а някой
uмпeaamоaснл любимец, който е аaзеaβaл по волята сн милостите /е империята. Може
/е някой забогатял отпущепик, който е учу/вол Рим с рaзкоmпцтe сн обеди. К. Величков,
отпънам песе, отпъна св. /eα· 1. Откачвям. Гласът пе Али ага прогърмя за/ врнтата- — Пип¬
нах ли те, куче краставо. - . — Много бързаш — изкриви устни войвоРата и отпъ/е неиеaкe
и/ каeиънеuйкaпa си. Ив. Гайдаров. 2. Открадвам, отмъквам. Помислих. че е опишел
във вагон/ Ре преглеР/ де /е е отпънел някой килимчето му. А. Констаитяион.
отпъннам ст песв, отпъна ст се. възвр. пер. Откачвям ст. И ток/ сега вълкът захапе тетивото
със зъби, потегли го, е стрелата се отпъне и му прелете през сърцето, те тека и той се
снепчe. Кр. Пишурка. Още в старо време в някои азиатскц /ароРн употребявали в бойовете
някакви ееоитцβu вещества. . . За Ре хвърлят т/келзи вещества. старите употребявал;
иaкaнβн яйове, конто се оmеь/вaлн н nодхвьаеллu /ещета пе тях. Т. Икономов. Отпъ¬
нахме се еРн/ път от г/езДото си. па и Ро /еп днешен се послм, къРето пи завее вятърът.
Ив. Вазов. Д/ се отпъне нейде надалеч Ре ude Ре търся юясmе, /е смеях Р/ се излагам
/е неизвестност през зимите. Π. Р. Славейков.
отпянка ж. днал. Къса птстн като отговор на друга песен. А момите се сбутахо, е/пе стaαд
жена рече, та запяха зла оmплβнa те Джо/коват/ песен; Стопи ми. майко, откачи, / мо¬
ята ситна байлама. / снmπuмко Ре ти пеиопкою, / жαлиuмке Ро ти попеям. / Мене мн либе
пе Раеит, / /ми я девет другиму! А. Страшимиро·. Сле/ това булката се простила със
своите, както е в отплβннтe. П. Росен. СлеР песеeен/mи етеяeк/ /е момите Добро и Яна
се спогледаха. казах/ сн няколко /уми н когото песента се свърши. - - подхванаха друг/ още
по-игрива песен. К. Петканов.
oı pâea ж. книж. ост/р. (рус. отравя). Отровя. Ледоб/о е Ра пие някой от златна чаша отрова.
ногдa иска совет от ед/ого злеıφaβнaго приятеля. А. Гранитски.
отрАда ж. к/лж. рлРне· (рус. отряда). Радост, утеха. Душа ми се топи в nauaеДнamи отреДа, /
и сякаш е пощ/лй мир по-пълен живот живей. Ив. Вазов. Дружии/ш/ /еч/кано осъмна /
в съсеРство в eолненаuллne орли. I Момчет/шо жа/уе/хи отри/и, I ... I , а мигом срер
страхотна нз/еиоРо / башибозукът плъпна из засеРе. Хр. Смяриеискя.
втрадйя ж. Рнал. Високо, отворено място с хубавя тртвя и хубав въздух. Скоро Дойдохме не
„опрадиятН". Мло/еи имаше паaве; тук/ uмame поляна роена н весело. Ив. Вазов.
ятраичеаи песв., отрамча св. диал. Свалям нещо презрамчено. Пн обяд те слязоха /олу прн кла-
/енчето, етаaммвaхa торбичките си и обядваха. Г. Райчтв. Нaй-еесеe епаaимu ча/тита и
я захвърли в долaπмeτо- Н. п. Филипов.
отрЯслек м. к/лж. (рус. отрясль). Издънка, клончт, израстък. Слонът се храни с растения —
трева, мла/л оnаасеeцu /а Дървеса н пишател/л коре/н. Изводи от Месечна зорница.
отрастьк м. кииж. 1. Издънка, израстък. Малко след засяванието пестенахе дните /а зосу-
хота, тека щото се бае; много време семето доде изникне н във времето па Ръж/овеше из¬
кара слаб; етрдстьин· конто изгнихн. Π. Р. Славейков. 2. Потомък. Тъгата е по изрежда¬
ната млаДост /и вчерашните етаeстьцu, а мъката — ох. тая черна мъка по тля ви/ими
н иевижРа/н несгоди'. А. Страшимиров.
отре неизм. днал. Да отрече. И кой може отре, че той [Иван Шишман] /е се е молил е ония
времена // топло вяра и /е е целувал земята там, където тъпчеше рaeuедуmuнят му потомък.
Ин. Вазов.
ятребβаи песв., отрТбя св. Рнал. Изчиствам от нтщо. Отреби мястото от тревата н се залови
Ре .копае, сп. Моминска сълза. И ще опреб; гумното сн, та ще събере пшеницата сн в жит¬
ницата, а плевите ще я изгори в огън иегосим. Кратко тълк. на енаиг.от Матея. отрйбвам се,
отрТбя ст св. възвр. Пръчките за седене откак се отсекат. опребе/т се еР/а по
325

отреда
едно. по со насекат дълги де 24г или 3 педи всичките равни и се свързват на снοпчътO: Ле-
томтруй.
отредя ж. рядко. Възложена работа. Огънят свърши своята отреДо — I но пясъка лежеше
сура пепел / с петно червъно-тъмни. Птичо Славейков.
отртка св. ... диал. Отговоря. И тюзчос се обърна, та свобоДна, кокпю всякога си приказваше,
й отрече: „Дал би-дабри, Донке.Т. Г. Влайков. Аз й рекох. мама: „Добър въчърГ / тя
ми нищо, мамо· но отрече, Нар. пести.
отрекомандувам носв. м св. книж, (стар. (рус. отрскомсидовать). Представям, запознавам ня¬
кого. Тя се последва скоро и от Две други πоβоиτu- с които мълчешком си стиснахме ръцете.
Бой На не ми ги отрекомонДува. но аз разбрах. че ший ми стори чест да ми представи цялото
си семейство. Ив. Вазов, отрекомандувам се възвр. —ОтВяло-Черква, Рочки Пръдлото! —
етръкомондува съ хοπджuлт. Ив. Вазов.
отрепвам носв, диал. Причинявам болка от притискаше, търкаше; убивам, наранявам. Дядо Стоил
. . - почна да развива вървите на цървулите си. — Ошръпво ми оДно бучка, въд:жишкото. А. Ка¬
ралия чте.
отреша се св. възвр. книж, (стар, (рум. отртшитьмя). Лиша ме, откажа ст. Нъ казвам вашо свет-
ласт, защото ние всички се отрътихмъ ют пъя: Ст. Чилингиров.
отрешение ср, книж, оспор, (рус. отртштшме). Отказваше от исщо, лишаване. Що подири uсшuп-
скито пътища, пи които да съхрани своето човешко Достойнство, А тъ не могат да бъдат
Други, освен отрешение ют миналото и здрава стъпване върху почвата но сегашната. Ст.
ЧНлиигнров.
отровйт прил. диол. Отровеч. Има един вид итровити гъби. наречен“ на места кучешки, които,
ката яде- човек со отравя. Ив. Богоров. Имо и всякакво риба, итровити змии и буболечки.
К. Смиршов.
отровни ж. оспор. Отравяше. Имо сирене, като напр. ют онова, което со прави в Германия . . .
ош което понякога со докарваш οτрοвпu или припадъци. Р. Кирхоеич.
отродя се св, възвр. нар. Отчуждавам ст от род, от близки. Отродил съм со от него и но искам
вече да ги знам зо нищо. Т. Г. Влайков. От тая огън тлеят, гинат / наранените ми гърДи;
/ а нейните вече си стинаш: / от мене ще со отроди, / - . - баща и майка й причина / намираш
да ни разделяш. Гуслмца.
отрох1 м. спорин. Дете. Щом се цезарят научи, / кипна — злобен и жесток — / и изпрати до
убият / незаконния отрок, Хр. Радевсхи.
отрок2 м. истар. Крепостен селянин във феодална България. Подарявам ти във вечно владение
славната крепост Бояно и път сола до Витото с гарите, пасбищата и οтрαнuтe, Ив. Вазов.
— Защо ми крещиш като вещер? Или съм ти отрок, а ши си болярин! Ст. Загорчинов.
отропам се св, възвр. диал. Изтърся мт, озова ст, довтасам. Че как тъй, кога со отрапо? - - - Тамам
навреме си Дошъл. Ем. Стачев. — Никому нъ е притрябвало такава кучъ. То що хване слъ-
Дито ни и що се итрепа нощес у вос до дращи на вратата, Ем. Станев.
отсебен, -а, -о, прил. диал, Отдалечен малко, йтпритворей. Тая неблагоприятна личност имаше. . ·
αтиобонα долна чено, което Държеше устато му полуотворена, Елми Птлмш.
отсебя се св, възвр, диал. Отдалеча ме малко, разтворя мт. Долното челюст на чуДосния екземпляр
се ютсеби и увисна още повече, Елин Пелин.
отсека св, - . - диал, Ртша, определя окончателно. Уж бяхме eиeнeикα / отсекли да гоДим Деяно,
а и Днеска / тока си все иmеu. Пейчо Славейков.
отставам несв,, отстана св. диол. Отдалечавам се, изоставам. Зъл магъсник прокобес11ик / пози
и завижда. / СяДа-ставо. не опстова: / слънце я не виждо, Π. К. Яворов. Не облак не один
от стадото назад / дтитапοл о — окъпания свят / отвсякъДе пий до озърне. К. Христов.
отставен, -виа, -вио, прил. книж. остар. (рум. отстаекой). Който т в оставка; запасеш. Пе.явлъπueшю
в София пи случай погребението но покойното княгиня на ютитοвπuя сръбски крал извика
общо учудвани!. Ив. Вазов.
отстайвам несв. книж. остар, (рум. отмтанвать). Отстоявам, защищавам, браия. Зо подкрепление
но мнението си ще прибегнем до резона на онзи наш съотечественик, който ютитοUβοл са¬
мостоятелността и пъзοвuиuмеиmтο си в употреблението на печата си с тези Думи,
..Мухур ми о. воля ми е — казал той — и авдо го кловом и онДе га клавам“. Π. Р. Славейков,
отстояние ср, рядко .(рус. отстояинс). Разстояние. Максим се бъшъ уловил с еДно ръка за камиона,
о с другото теглеше количката, Това му помагаше да пози ютитαянueтα ют камиона при
честите ускорявания и спирания но колоната. П. Славншмкн.
острелвам се носв. възвр. книж, (рус. отмтрслятьмя). Отговарям иа стрелба съм стрелба. По билото,
тук пръснати, том сбрани / οтитрeлβат се едни и дърпат се назад полека,. Птичо Сла¬
вейков. А вече там но юг. с юнаците другари / далеч па валога прогонил лютий враг, / от¬
дръпва се нозоД разрешений Хъшлок - . . Отиmрълва се назад врагът. Птичо Славтйков.
326

отърсел
отструвям св, Дсал. Направя помен за умрял. Него Деи — но бащщиито си третини — видя той
додо лакомията можо до заслепи хората . . . Отспрувахл. По Двора ошо.яхи ощо иоuaзmuо-
бена софра. П. Ю. Тодоров. Вчера деветаин опотрувихмо! П. Ю. Тодоров.
отструвяне ср. диол. Извършване помен зя покойник. А тръгнаха третини, Девошаин. порастоо.
аmοшuуβоие■ До ао изпълни реди, конто си е. П. Ю. Тодоров.
отстъп1 м. uсдна. Отстъпвано, отстъпление. Отново патрула безшумно зломлш I окопи и нощния
отстъп пиuниuβлш. Ем. п. Димитров.
огсгъп2 м. oсmои. Отстъпка, отбив. Изчисляват напр, толкова но сто печалбите а загубеше,
лихвите, отстъпът. койпо се ^06! върху плпщоношо или теглото ио стоки. К. Кърджиев.
отсъветвям св. рядко оетар. (рус. отсоветовагь). Дявям друг съвег; разубеждавам. По едио вромо
обаче Чоки се допито до Светослава Дали не е по-Добре до я [Славка] отпуено, зл До се укроти
Ридоил; но Светослав му ошеъвешва това· капо коза, не това великодушие що се взомо зо
слабост. Ив. Вязов.	»
отуз-бир м. oсmии. (тур. otuz bir). Вид комярджийска игра на карти, трийсет и едно. Ето, например
До роном онова момно, по-дъртото, видите ли го? Дето играе но отуз-бир. Вай знаеше ли,
не пой има три медала! А. Константинов.
отходна молитва книж. оетлр. (рус. огходная). Предсмъртна молитва. ПреД зори, пой [българ¬
ският народ] се провиква от /ритата на къщата си: пео отходна молипви ии Турция. ио
робот/опо: проклина своето преминало, което е мрачно и той го мрази. Възрожденски
псчат.
отхождам несв,, отхбдя св. диол. Отдалечавам сс, отивам сн. Любеха мо много ооляиишо проста. /
Кога еи отхождах, виниха ме пе: 1 „Чичо Гърдо! молим, пан ела на гоеше, Ив. Вазов. Спас
наложи безнoзiφнлna, козирува и отходи млишииувлйни. Д. Добревски. Ти οπами.ят ли си
нашата игиa, 1 там край онази борови гори, / по стръмнай склон, когато уморои / ошхож-
дише нагоро ясией дои? Пенчо Славейков. Нощта отхождо бавно и трепери, I uазmβauя
слънце румена Дъга — / о. светъл нас на необятни верu/ / о. ведър дои боз болки и тъга!
Хр. Ясенов.
отхраня ж. нииж, асmau■ Отглеждане, възпитание. Добро е злото о вромо да ео проДеари.
а това спои най-много в ръката иа нашите разбрана илетавиици и учители в народните
ии училищ)! — единствените па обща злβодеиuс, депо илшитО рожба могат се сдоби
а добра отхрани и а народно пuасβотеиuо. Д. Войников.
огцвет м. нииж. Отсенка. Лицото му, шъмномургиво. а жълтеникав отцвот. със силно изпък¬
нала ябълки и сплескан пое . . . имаше изражение свирепо и диво в тия пламтящ/к перна она,
Ив. Вазов. През тъикито завеси иа прозореца огрели заход/щито лъпи на августовското
слънце и цялото покъщнини е добила златен отцвет. Ив. Кирилов.
огиОдшик м. диил. Цедилник. А закана и ти отцодиики ии мястото му. ти пи иди ши набора трови
зл шолошо, Т. Г. Влайков.
отцепя св. . , . разг, Хваня някаква посока. То са отцепила вече към балкона. Ем. Станев. —
— Я виж1. Към глиилuиuкл отцепи. . . — посочи а пръст след младожа дяДо Пробно Слм-
сaua. Тонич.
огчЯгня св, рядко. Издам звук ог чаткане. И врагът се залови а врагът и тун и тлм — / . . ,
нuоτuяекαm щиково - . . I отнитно нож, Пенчо Славейков, отчЯтна се възвр. Отиойде саблои
звън / отчлпио се и пик тайнствено и глуха / настана тишина. Пенчо Славейков.
огчскЯням песв. нииж. рядко, (рус. огчекдπнвдmь)- Изработвам монета. Въпросът е обаче: канво
доказват то а това ? Нищо друго. освен не металът. ош който Хлйио носто е ошченлиял
своите звънни моиепи, е чужд. Пенчо Славейков.
отчйзнд ж. книж. oсmaи. (рус. отчизня). Отечество, родина. Скоро ли. божо. ще бъДе. / в на-
тлmα тъжна отчизиа 1 свобоДно До се развъди, / Ди со разнръви цв.яп жизнен! Π. Р. Славейков,
отшепна се. рядко, Прошепна. Запо/оД дошла да га зaшβаияτ, ала беззъбото кучо се потаво.
вади се, нани До узиао повече лица. по тогава До почне затварянето — ошшепни К. ни Д.
Сг. Заимов.
отшествие ср, нииж, оетлр, (рус. отшесгвие). Тръгване, заминаване. Опрупихл Колумбл а велена
понесша и пълно потвърдиха всичките пред неговото отшосшвио обещани ни/рождения.
П. Кисимов. Предогото/лония зл ближно оДно отшоешвсе с Деятелност се изпълняват.
Цариградски вестник.
отъмия се, диил, Изтръгна, отнема. — За едио държава. госпоДино, се скарали Рангел и турчино
Исуф. оти я отъмнол иа бащи му в туреното, Ив. Вазов. И ди тръгнеше сега подар нриДцито,
едва ли би ги настигнал . . . А и Да би могъл до ги пресрещне по прените пътеки, как би ошъмиал
стадото са само а кривака срещу толкова много моново. нoпuс а жолозни ризници! О. Василев,
отъмна се възвр, — Спечела баса. Гьоро. А бо имали нещо До ао опъмне ни гороцветчлиин! Кр.
Г ригоров.
Отърсен и отръсен, -а, -о, прал. Диил. 1. ^израснал. СлеД това поп Първан събра всичка nа-omръ-
соик момнопа в солото. ти ги злводо в гради и ги даде ни различни зииа.яте. Хр. Г. Данов.
327

отът
2. Буден, умтн, досетлив. — Хо всички вън! — коза единия от пюл.янuτъ- кеИше бе сляпо
и безразсъдно оръдие но кмета. Ало Другия, който бе малка пе-οтъри!Πа доста се пасмупи
от шия Думи но учителя Трайко и нерешително застана при вратата, Т. Г. Влайков.
отът нареч. диал. Отвъд. Яно макя наДалеко дава. / Далък, Далек — отът Черна море. Нар. песеч.
Ало Марке мοкл не послуша ! ... ! Та че иде атът Белю море, / то давеДе Мора пръзмюр-
киня. Нар. пемти.
отягам ст св. възвр. диал. Разтакам мт, бавя ме. Юртолано но се отягошъ и не оставяте робешо-
шо oıu днес за утръ. Г. Караславов. Ош шагоз той заработи с ниви сили. Хюкошъ другите
аргаЬп“, следеше ги като куче и ръмжеше, когото почиваха или со ютягохо на работата,
Г. Караславов.
орардâ-чацkЬч м. оспор, (тур. hovarda çapkın). Гуляйджия, женкар. Звукорят. каши не знаете
същинската причина за станалото произшествие, Допусна- че това щъ да са турци —
οфцрдu-чαnкъпu- — които со мърсували пи българското махало; короколът (nелuнъUикuяτ
лοит) ги е срещнал, искал о до ги затвори. Ст. Заимов.
офарезмо ср, оспор. (вм. а ф о р т з м о). Черковно проклятие. После с потрико да се повидо /
и да направа офарезмо. Л. Каравелов.
оферти, -рча, -рно, прил. диал. (от гр. οφελος). За работа — чиста, оправна, добра. Във всеки случай
работата не беше иферно . - - Мен мигновено ми мина през ума лл!нeпuоmα на Кαрαишюя-
пαвο. Ив. Вазов. Някакво бързо тичане пи пруста привлече вниманието им, — Наставах а
до видят из прозореца ... — Тоя робота не о офърна — забележи поп Димчо. Ив. Вазов,
орнuиâнт м. книж. (стар. (лат.-рус. официант). Ктлиср, сервитьор. СлъД молко со яви πашuяτ
αфuнuοнт и поднесе на всекиго по еДин резен пъпеш. А. Кочмтаитниов.	’
офъргам се св. възвр. диал. Оплтскамст, оцапам ст. — Какво си се офъргал катю бивал бе, Тончо?
- - - Само за пръд госте. Що кажат тия хоро, чо но си видвол сапун! Ст. Ц. Даскалов,
охалеч, -лиа, -лио, и охълен, -лиа, -лио, прил. диол, оспор, 1. Безгрижен, охолен, спокоен. Зим¬
ните празници изюбилуваш, съки один иъляπuπ е охолен, мп. Китка. Андрей обичаше казаш¬
ките роДове. Огньовете . - . тока-речи госнехо, о самите стражари спяха - - . Той им се
пичуДи. чо са охолни. Н. Бойчев. 2. Лесси, лтк. На връщаниета в Вавилон не е толкова ехзлпе-
килкютю го мислите - . - Сички са станали с оръжие в ръка пи страните но Ефроша ■ и но
Нило. И. Адженов. охално нареч. Из тревата со падигашо на широките си крилъ щъркел
и къпеше се охолно в ситите вълни на възДухо. Н. Боичтв. Ето ти, синки, къща- живей си сво¬
бодно и охолно, кошю у баща си. Ил. Блъсков.
охвАщам мт п!сβ, охвАка мт св. възвр, диал. Залавям се, Песъчливата пръст ъ :Π!игедпο, защото
е сипкава. та корените но растението но могат да со (хванат добре. Й. Груев. Всичко това
пοсьрдчu врътопчони да се (хванат и и пю-големи роботи. Хр. Г. Дачов. В своите грижи зо
народнота ни просвещение това дружество се е (хванало, зо да посрещне най-голямото
нужда, която се усеща за сега в народа ни. Летоструй.
охлйдкн мн. диал, Чтрупкн иа миди или охлюви. Маргаритът- любезна ми дешъ- става в ъДин
вид охлидки или миДи, тъй в морето, както и в сладките води но някои место, Л. Кимнмое.
Но ути, на косо- но глава носели различни украшения ит камъчета, охлидки и златни плочки,
П. Кнсимов.
охол м. диал. Охолиомт, възможност. Ще номери време и ехол до посвети но своя незабравим
другар ощо один час. Ив. Д. Шишманов.
охол прил. диол, Надменен. И така на една страна владее охола надутас.- а на друго — луда
нехайство, па ■ и Двамата в ямата' Летоструй.
охотен, -тна, -тно, прил. книж, (рум. охотньш). Който е готов, който има жслакмт. Най-малко охо¬
тен да ги послушам бях аз, поискал сякаш в няколко минути до наваксам всичкото си вал-
пαиm. Ст. Чилингиров.
οχότΗΗκ м. книж. (рус. охотних). Човек, който иска, жслат шещо; кандидат за штщо. Дава се,
значи. еДно стипендия, а пък юхютници — милиард. А. Констачтичов. Нашите училища са
лаборатории за чuπивπuн“, казармата е матино. която превръща орачите в юхютници за
рαзи“лпu и стражари. Ив. Вазов.
охрАика ж. книж. рядко, (рум. охранка). Тайната полиция в царска Румня. Можете да изпол¬
зувате и брюшурки зо ужасите в охра/тото през царско време, Г. Караславов.
охтСж м. ряДко. Охкаше. Как деликатно тъй . . . / Можаха тез писатели в едничко / корита
да наблъскат и размесят / ... ! любовните охтежи и припеви / ат просяци — скиталци
нагласен“. Ст. Михайловски.
охулкнк м. и охулинца ж. книж. оспор. Хулних, хулиттл. Като бягате ДовиД, срещно ге еДин
чъляк,■ роДнино на Саула, и начена Да кълне и да замеря с камъни Довида и другарите му,
Туй катю но можете до търпи царската дружина, искаше да отмъсти но поруганието и Да
заколи ехулπuкο. Н. Михайловски. Никога не бешо [младата булка] празнαилювпα ахулницо
но другите или низка лαикαтeлпuцα, Π. Р. Славтйков.
328

ошутйтелею
очаден, -я, -о, прне. елал. Опушен, окаден. Много от нaмeннлпe колони (еuаeчн), пн котео се
утвърже/ват тия Реа беко, виждат се преписа/; с железни пояси, защото се напукали от
пожарът, и други омдДeпн и като че се вехти. Неофит Рилски. Във внезапно зaцaргeaлaтн
.мрачина от зaдгmлueuя череп дим ... се чуваха /еразбра/а глъч от засъхнали очедеин гърла
. . . псувни и непрекъснатю стеие/не. П. Михайлов.
очеваден1, -дна, -дно, паuл- /нил. Събуден, умен, оперен. Кръстеелци беше очевидни жено, паeк-
шлчне и решителна. Г. Караслаβяв. Дядо Тома аaзпuтeame сн/о си. слушаше го внимателно,
съобразяваше, сравняваше и все му се струваше, че Манол се е оmринил, станал н по-схв/тлцв,.
пе-омeвидeн човек. Г. КярАславов.
очеваден, -дна, -дно, пане. днал. Съвсем явен, който бие ня очи. Да, кражбата е uсm)/снa, оче¬
видна, очевиРнн. Ив. Вазов.
очевадница ж. Риел. Проклета, зла женя. А пък сега като се ожени и Мито, неговата гоРе/лца
какв/то е очеве/ница н скуби-свекърво, зн едн/ месец ще ги смрази н раздели. Т. Г. ВлАйкяв.
очевестно и очив>стно /ареч. книж- остар. Очевидно, явно, ясно. Виждаме омeвeсm/е какво у
опия стаa/н, що са природно бед/н, народите н до Ртес /ик/к /е са се помръДнал;, сп. Училище.
Тамо аз спрях зн минута; очлвeсmпе беше, че нз свършвах ка/я та моето пътуване, сп. Чи¬
талище.
очетарен, -я, -о, еанл. диал. Окястрен. Отворих βаam/ma и видях eдаu■я Директор Ре стърчи поД·
мaсов/нкa с вдигнати ръце. кито очегарен горуиое ствол. О. Василтн.
очивад панл. Рлал- Проклет, зъл. От нея [старата лтля] Петър лесно се изскубваше, то от по-
млаДата, която беше очива/о и устата, той мъчно можеше Ра се отърве. Ц. Церковски.
очно нареч. кииж- ряене. С очи. Селянинът се спря пред черните порти, очно измери знРа /и овощ¬
ната градини н отмина. Ст. Заимов
очред м. к/лж. естиа. (рус. очередь). Ред. Лeмaшπциaтa ре/еше Други ръкописи с цниeр. шоко
щото твоите писма. по очрбРа сн. с гaамо/е трябва да се реДят. Ив. Вазов.
ячУняи св. Риел. 1. Запазя. Оп срещите сн с пе-euсонн личности /е съм емгeaл някакви по-жие;
спомени. Ив. Вазов. Не е възможно Ри емуeaмe в сърцата сн права или истинни любов.
3. Петров. 2. Отгледам, отхраня. И стрита Тота видя голям зор, докато очуеи своите чеРа —
с мъки, с неволя, с немотия, по очуе/ гн, па й пораснаха. Мих. Георгиев. Чува м/йкя Девет
мили сина; / с ганн прела, па гл е ранила. / с игла шила. пер; еeмaенеa, / доРе гн е мНйкя·
емуeaеa· Нар. песен, очувам се възвр. За да се емгee Решето от твърРе сту/еи въз/ух, требен
му облекло. Й. Груев.
очукур— вж. учкур. Но ето, к/то че из /еви/елицо, преР /его застани висок селянин с разкоп¬
чана на гърДите риза, без пояс н само по емгнур, бос н с повлечени по земята крачоли /а по¬
турите си. Й. Йовков. Плс/рушките пашовскл / конто в попрището сн са влезли / с ед/н
чорапи и с два емукуаa· / Р/ес притежават сребърни пa/нин. Ст. Михайловсго.
очутя се се. възвр. книж. осmaа. (рус. очутитъся). Намеря се, озова се. Моя разказ Оп Марица
Ро Тунджа /е беше назначен за I книжка, по аз се очутих ие/адей/о без досmamъмие мате¬
риал. Ив. Вазов.
ошеломя св. к/лж. есmea. (рус. яшелоиять). Слисам, смая. Лезеаиоτо пропаР/пе па известните
нм предложения ги е еmeлемцее и са изгубили еусуеaшa. Ин. Вазов.
ошупвам се песв., ошупя се св. възвр. Диал- Омърлуша ст. Проточи се новата война, нароДът се
оmг'пн, клюмне. Г. Караслаβяβ. Сле/ паевeанama той се ошупβaтe. Идеше нощта- Кнквн
щеше Ри се случи! Г. КАраслАвов.
ошую нареч. книж. (рус. ошуюю). От лявата страна. Лueтае· капо архангел ошую mвоаиe■ жи¬
вееше в тези минути. Г. П. Стаматов.
ошенко нареч. mда- Още малко. Лочaкaй още/ко, поразпитай още, сестро. Т. Г. Влайkяв.
ошур м- Рл/л. Род, породя, потекло. Те са от кучешки ощур н пак кучета ще ги .ядат. Ив. Вазов.
Тн лампеше мъж Ра земеш / от кол н от въже. / ещгаa ти знам го кой е, / н кръвта /е лъже с
/ твоят дя/о бе хайдутин / н умре от пушка. Ив. Вазов. Нaеauюeр, който иска Ра сн завъРн
млечни наaβu, трябва да земе майката от по-харен млечен ощур· Летоструй.
ошурн се се. възвр- Да се (не) ощури Рнал. — Да опустее, да ст нт види, проклето да т. — Хай
да се ощури мaкaа! А тя трябваше, рeннйtцa, за Даскала да се съвземе. Ив. Вазов.
ошутителен, -лня, -лио. пане. книж. ост/р. (рус. ящутительньIЙ). Значителен, осезаем, чувстви¬
телен. Развиваните вече техни [на българите] търговски сношения с енееи)me нароДи пра¬
веха потребността на ебадзовeпuemе меж/у тях от Ре/ пн Ре/ nе-ощгтцmeе/a- Π. Р.
Славейкое, ошутйтелно нареч. Ако е благоразумно за /ас да се прниналвaмe с положението
сн, блaгеаeзуииeUшe е за п/шл.ят млад влаДетел Ре сеnрнинан йон сопевд положение, неeто’
329·

ощущенне
от най-нопреД бе иопиuнуждеиа приел. и което oщуmиmелиа показа. пе к за ного, к зи народа
бе най-изгоДното. Π. Р. СлявейкоВ'
ощущенне ар, нииж. остар. (рус. о^аденно). Усещане, чувствуване. Слушали сме зо Рим ош
малки деца и когото стигаш том, сещаш нощо от аиис слиДна oоутоиия, които еи изпитвал
когато, е поститлто впечатлителни възраст ио детинството. си олодеал разказите но иото-
иuсna за словото. зл борбите и величието но тоя град. К. Величков. СпореД извоетиятл.
които ии идат от разна градове ио отечеството нк. виждаме, пе нувството зи поетически
нaслaждеиαс, зл м-висши ао^утеиuя се развиел в нашето общество. Ив. Вазов.
оюн м. Диал. (тур. oyun). Игря, измама, хитрост. Пак революция! Пан Дава / комедия еъв Цари¬
град! 1 Пан с нов оюи света ризомивл / оплютияш Хаджи Айват. Ив. Вазов.
330

π
павитак м, диол. Място обраснало м павнт. Из павитацито горе при Върха uзикюкпα момче. , ,
и зоглеДо ката дива зверче. Ст. Ц. Даскалов.
павой м. диол. Павнт. Замъкът бързо се отДалъчовоше и рисуваше красиво над вълните със своите
зидове, полазени ит повой, Ив. Вазов.
павун м. диол. Паун. Залаяха псетата. зокуркохо пуйки и ^βντι и но много киилийки врачката
се пюлуютвериха за любопитните очи но розбудъните сестри. Ив. Вазов.
оадавица ж, диал. Болест епилепсия. Имо доста жални примери как дете, кога со буди тока
[с викакт], апвеДнож го хващат тръпки ... па и подовицо. Й. Груев.
падалище ср, Диол. — вж. падало.— Кой ворди поя нощ пътя към порутената поДалище?—
извоДнъж запито старейшината. А. Докчев.
пйдало ср, нар. Място в планината, където отсядат и нощуват пътници или ме събират пастири,
самодиви м др. Вечерта нашето поДоли бешо полянката в северните пали но самия Белмекен.
Ив. Вазов. И всяко пролет . - . / при първите зари / пъз скрити семена издън от пещери /
изнасяш пак но свят самите самодиви / и ги разияβοт па ливоди мочурливи, I па свийте
поДала и хорища. Птичо Славейков. Дете слънцето залазя. / том има мома заспала. / но
лиши е място заспала, / на самодивско играло. / на гювоДарскю паДали. Нар. птмти.
пйдам нъиβ.- падна св. . - . Диал, Спирам, отсядам. Мъжко ю Дето но ръце, / тежка ю къща но
глово — / не пада да се умие, / да се юмие, опере! Нар. пести. Пада ми на ум — домтщам мт,
наумяеа ми. Пада ми но ум, чо това ще е случайна робота. Птичо Славейков.
пазаргат м, диол. Човек, който т ходил или отива иа пазар. Пълно било в града със селяни по-
зоргат“, Н. п. Филипов. За следващия Ден имах номърение. . . до вляза заедно с лαзаргат“
в тоя гродец, Π. К. Яворов.
пазвал м. илоц. (тур. pazval). Ремък, с който обущари прикрепват обувката към колектте мн.
Когото со върнах, калфата вече седеше на стола си и повДигоше крак до застъпи позвола,
прекаран наД обувката. Ст. Чилингиров.
пазвант(ин) м. (стар. (птр.-тур. pazvant). Нощсн пазач. Киро беше хванат от пοзβαптuпзт,
защото той вървял из граДа бъз фенер. П. Хитов. Пαзβοнτuньτ Ламбе прекоси преД нос
със стълба но рамо и голям газен гюм в ръко, Ст. Чилингиров.
пазвантлък м. остар. Занятие, професия на пазваит. Тогава тя сома що накара Желя Да се от¬
каже от всякакъв пазвантлък. Нека си пиотпичино малко. Ст. Чилингиров.
пазйлище ср, оспор. Хранилище. В Рим има две високи училища зо наука, осем училища зо худо¬
жествата .. . пот музея (с^рани.я и пазилищо на стари и нови ръДки неща и изкусни роботи).
Т. Икономов. Ощо по-спраДолчоски пъшкаше той. . . Лекарите клатеха в неДоумонио глава,
налагаха го с розни лапи и сняг от дълбоките пазилищо, а най-мъДрия от тях му Даваше Да
пие само студена вада, А. Доичтв.
пазйлха ж. ряДко юстар. Муска, амулет. Иудеите. - - имаха обичай да пишат четири место
от писанията - - , върху пергамент и .. . до ги вържат но ръцете си и на челата си;
и понеже мислеха, че те щяха да ги пазят ют зло, именуваха ги позилки. Кратко тълк. иа
еванг. от Матея.
пазило ср. рядко. Предпазно средство. Пъитοβπюишшο е у някои Дъщеря на мъдрост. . - майка
но свободата, Тя о истинско пазило, пазило но члевъчесшвото - Й. Груте. Бοляиβан!mο пοU-
сетне со опозна за харна пазило ош шарка. Й. Груев.
пазйч м, и пазйчка ж, диал. Пазач, пазител. Той е баща. еοстейпuк. позич, приятел и съветник
на всичките негови, Ал. Кръстевич. Тя [срамтжлиеостта] е божественото позйчко на чи¬
стите чувствувания. Ал. Кръстевич.
пазйя ж. диол. Парапет. Тай се Държеше за пазиято на стълбата и нямаше сили една стъпало
Да прекрачи, Ст. Ц. Даскалов. Подхлъзнал со, нямо позия встрани от стълбата и хоп долу.
Ст. Ц. Даскалов.
331

пазлйв
пазлйв прил. oοmли. Предпазлив. Тогази римляните избрали зл полновоДец старея а твърде плз-
ливий Фобкй, Н Михайловски. Плзливи.яп Михаил се опря па българо-тракийската граница.
Т. Тошков, пязлйво пирон, Слод нея зл ръката го хвлил и Тошо, Той го хвлил неловко.
пизливо и тутакси се отдръпиа илзад. Г. Караславов.
пазухарник м. диал. Джоб на пазвата на дроха. А тини. каншо съм, кой ще помисли. пе шукл-о —
потупа той нлзухлииuнa ск, — ама едии милион, Елин Пелин. Повонето ее воееляха ош
утрини До вочор, ДоДе дрънкаха в рaзухлuиuнл пори и ие бяха още минала в ръцето ни куп-
цито и мехонДжисте. Н. Бончев.
пЯзн м. Диал. Копита. Рогово До ми позлатиш / пизново До ми посребриш. Нар. песен.
пай м. остор. (тур. pay). J. Част, дял. Хаджи Аидро.я прибираше оооиес Деи пл.с, Един за теб, одии
зл него, П. Ю. Тодоров. Когато ео нинвиаа а изопна ниелотл. памукът поглъща три поя
азот. С. Д. Вежено.. Нивеъде ао съставиха компании ио паеве а големи капитала зл всякакви
търгована предприятия. за морепливинае. Възрожденски печат. 2. Участие. Клнщо всякога,
илй-големият пай в рлбоплтл смишо пик той. Й. Йовков.
пяйвйн и пайвант м. Даил, (пер.-тур. payvant). Въже, с което вързват (спъват) крзкдгд обикновено
нд кон при паша. Аз иито букли му mурсм. иито плйвинт го връзвам и пак ие бяга. Й. Йовков.
Ей еогмеио, ой мой ловено, 1 я олозиете доле у лuβлго/ / тамо има каис ио τойвоио, / ио конято
свалени доллмо. Нар. псссн.
пяйванйсам и пайвантйсям св. диал. Вържа, спъна с пя-вянт. Той скоро намери ноннепо. пайва-
наса го, капо преда тово му стовари дви-три юмрука в робрипи. М. Ягодов. И като иде
ио нивата, натовари колато. ако ще вдига нещо, и ги [кравите] пойванисо. ши ее напаеат.
Ст. Ц. Даскалов.
пайдос м. пор. (гр.-тур. paydos). 1. Прекратяване нд работа. Момчетата ги илпуше иа смях. —
ПойДоа — роне Максим. Те обърнаха гръб ни стареца и бавно заслизаха по стълбата. С. Чер-
нишов. 2. Напускано нд някакво място, тръгване. — Какво има тун зл умуване?— настоя
Сашо, — Що го разгледаме. що починем. може дори До обяДвлмо тим, що запалим огън и —
паНДос, Я се поканим друг път, я ие. С. Чернишев. Снощи изигра ио барбуш мрежичкото
а шля заран — пийдое! С параходното — за Созопол. А. Гуляшки.
пая м. Дилл. (тур. pal). Вид гълъб. Отилпреж имаше само рремеnлчи [гълъби], и поело купи βοс-
ноква. . , нирабоща — порни , , , кули — червени, пил — неромаДенонервене. Й. Йовков.
В мисълта ни момчето изплува любимият Бинашори и Дните и вечерите, които Двамата
с Тузира ео прекарвали но таваичето до отглеждаш гълъбите. ,. Къдо е сега Тузaua! . , ,
Какво стана а набацате, а фонерланте. а наловете* Б. Болняе.
пала1 ж. оетар. (тур. pala). Широка, крива сабя. И воне тлм долу ни мегдаия движешо со плугът,
зопрогиат а / полуголи жена / и ходжата го пoдkauβлшо отзлд с пИлощо, от нoсша проди
тоео сом пой отхвърли главата ио ВойвоДито, Пснчо Славейков. Не можем, царю. Ди го
хванем, оти е юнак ниД юница, оти го Ильо куршум но лови. Ильо го пали ио сено. Пресята.
пЯла2 ж. Пала го палила; дд го пали палата (нар.) — огън дя го гори, да опустее.
Че дадеш ио Стойно / ти твоята Кана — 1 ад зо иос пише. / опни там замина! 1 пали го
палила, Елин Пелин. Ои е [бирникът], пило го палила! Сиротния ще разплаче тоя деи. Н. п.
Филипов. Да ие си пил оцота из бордетлпл като Пumuнаβuсn нопеллк? Да го пали пилата
из дошо! Ив. Вазов.
пЯла3 м. и ж. диол. Палавник, немирник, лудетина. Лют. Пали, Всеки Деи / Я джам що счупи
ии болярите в млхлата / я със турнета сбил се. К. Христов.
палабуЮк прел, неизм, диол. (тур. palabıyık). Зд мустаци — дълги, гъсти, извити. Ни ръст Хлд-
жиятл е възкъсипък, но снижен, нлбатапък а месо. . . мустаци палибуюн или конто иа смях
ги наричат „нъделка“. Ст. Заимов.
палябуюклйя прал, иоизм. Диол. (тур. palabıyıklı). За човек — с гъсти извити мустаци. Ту го
вкДаш Даскал, ту — поп. . . сега кьосе и черноок, след малко — плллбуюкли.я к рус, Ив. Вдзов.
А Гашеuaиаβ лъжеше, че ие само чул. ио видял а очите си. като се връщал ош Орхонео, ня¬
колко души орнауша в Оеиново преД хана к дюкяни ии Ивана Стефанов пиллбуюнлията.
Ст. Заимов.
палявра ж. даил, (исп.-тур. palavi а). 1. Шсга, лъжа, измислица. — Хом чувам. не ти еи со /орял
проД него. не си родом грък . . . Но аз лно до ие бях зилол До хвърглм такива полаври, както
пред владинотл Даоииоия. тъй а пред шунашнишо по-първа гърци, отдавна шо би ме бутнали
динена кора поД кроната. Ил. Блъсков. Павол с моно нaлaβрa си права 1 к я с него палаври
не пuaβuм: / като ДойДат китена сватово, / я че До Се ни мрътва направим! Нар. песон.
2' книж, Заклинание. Той шопне своите пaлaβиu. еветито магически думи, ноешо никой ие
шрябва да чуе . . . оаееи неговият бог. М. Вълев.
иалямярка ж, нар. (ог гр. παλάμη). Жътварски прибор каго дървоня ръкавица с извит край.
Сеара леко, / свира лоно. а се чуе 1 надалеко: / ниДилеко по полото / До жътвирки. / сърпа
пущаш и захвърлящ / нaллмaрнu, Пенчо Слдвейков.
332

падина
палямут м. диал. (гр.-тур. palamut). Дъбилно вещество от жълъдните чашки на някои видове
дъб. Известният пн /ядо Н/чо. преди да препоръча еРно от лекарсшв/та; лснот. паламупе ..
еаeДпнсвame Други по-ефикасни. Ив. Хаджийски.
naляитяз(яи) м. р/зг. Панталяз, нагабоитян, хубостник. Като бях/ малки моите палангози, все
/и mгаuн и българи uгаaeхa· Ст. Дичте. — Я, еaлa/гезцпal Чувате ли го ? — викна поРире
му развеселеният непamкu мαуш- — И таз вечер е кафеието ми донесе сладко кафе. Ст.
Дичев.
пa.панджяcваи несв-, паланджосам св. Рнал. (чуж.). Крада, открадвам, отмъкнам. И ешо че цяло
фаланга изслеДвани се епущ/т в гъстата гора /а юнmнееmе, ровят и аaзаaeяn неговите
съкровища, с/мо Ра/о избро/ят отде поетът е еилaнежосaе своето богатство. Пснчо Сля-
веИкяв. Догде клeеиem с око, еαлeпДжесα или бъбрек, или парче дроб н го мушне
кърваво в пояса. Чудомир. Кой бил бuаπuн и откраднал два милион/, кой бил ковчеж¬
ник. - . н еaеa/ежесaл еди/ чувал каймета. Големи хора. все умни хор/. Чудомир, палянд-
жOсваи ст, пяляиджясαм се възвр- Джебчилък е тня мъничка песе/ от цикла Италия, тол¬
кова снремamнa, че читателят просто неДоумява; защо ли пък и mαнuви глупости се па.н/Р-
жесβam? Пенчо Славейков.
паляпуртия ж. еuαе. (от тур. pılıpırti). Чудновато изделие. Майсторите от еснафа влизах/
в дюгена н дълго пулеха очи върху изработените пантофи. к/то гн оглежДаха от всички
страни. . - Де са еминиите. Ре е пея ıнангаeДcнд еaлaегртuя· Д. Немиров.
паларйя ж. ост/р. (рум. pâlârie). Шапка с широка птрифтрия. Вместо цървули той носеше чизми,
а иа главете прост/ сламена паларйя вместо mопснama шнпнa. Ив. Вазов. Съблече/ по
риза. с голям/ капо еaлaайл сламен/ шапка /и главата сн. Елин Пелин.
палдъм м. Рлал. (тур. paldım). Ремък подопяшник. ЕРип-деи пъти тя премине от едната н от
другата ■ страпд, като опитваше тук-таме някой ремък, за да виРн дали е добре затегнат,
еnаeeн пиееъua пи х/мутя, който се беше изкривил, песъбаd по-накъсо и юз/нте. Й. Йовков.
Откопча колана иа коня, измъкна пал/ъма под опашката му. смъкна за миг седлото.
3. Сребров.
палерка ж. осmaа. Клечка кибрит. И действително щом слезе поверен две стъпала, помери опипом
сеетилиик и пaлeакu, па запали и /а стълбата светна отвеДнъж. Π. Р. Славейков.
пЯлец м. . . . Рнал. Дървена затварялкя на врата. Но оДъри пред стълбати е прикрепена /иска
н лек/ ваaмни ош дъсчени пречки, която запира с Дървен палец н /е пуска кенотнuтe Ри се
нaмeaт /а■ оДъри- Т. Г. Влайков.
палйво ср. Рлал. 1. Горивен материал; тяряβя. Употребява се [тръстиката] за пeлнве, за покри¬
вате пе къщи, за огреел н пр. Д. Мутев. 2. Огиявя. Аз сн увих цигари н му еоuснaх огън- Той. . .
бръкна в еелсa сн н ми подаде палнеото. Ив. Вазов.
палййски прил. днал. Проклет, дяволски. Или па да се затворят тля палийски кръчми, ако може.
Ст. Ц. Даскалов.
паликарТ ср. розг. (гр. παλληκάρι). 1. Гръцки войник. Някой си Мих/лаки Филипу. . . паuдагжeн
със заптил н други още пaллкaаeтa, събрал селяните. 3. Стоянов. Това е засаДа. . . обикно¬
вени пaлuниаema. . . Другарите ще ги прогонят лесно. Дим. Димов. 1. Грък изобщо. Той
така се бе епβaапнл от пaлuнaрeтaтa, че не желаеше да /оси гръцко име поне по баща.
Цв. Минков. Младежите, с които по него време се гордееше града Силистра, наречени па-
лeк/аeт/ гърчоля, въобще /е бях/ твърРе за мирлсо/е цвете. Ил. Блъсков.
палило ср. р/зг. Драскало на кибрит. Стоп/пк/m/ я (г.лаβячkата на клечката] Да/спд ведпаж
върху naлнлеше /а кутийките, повтори, потрепн. по никакво пламъче /е се появи. А. Кяря-
лийчее.
палйния ж. ряДко, есmдр. Ракия. Младоженец черпи снчкл ре/ом с nаeпeсeпama сладка пали/ки,
и dae/m Ра закусят по късче от булчин кравай или млии. Г. С. Раковски.
палй-сеят и пaлясеятявеπ м. Риел. Съсипник, разбойник. Оп поя грабеж шоз п/лл-свят е забо¬
гатял. та може Ра поддържа гладната сга/, която се стича пор палперeцa му ) върви по-
дире му. Ив. Вазов. Ако бог е Дигнал ръката сн от България, ням/ Ра я спаси пи Тeртeаевн.я
извея/ сн/. ни Аuеронuноeume пaлuсвлmовцu. Ив. Вазов.
палйтел м. книж. осmда. Подпалвач. Братовчед ми. ако /е бе толкоз ицлестuβ н състрадателен
към о/огевa сиромаха, то може и той сам, от отчаяние, бн поискал Ра се съедини с пнлите-
еuпe и разбойниците. С. Радулов.
^лйтслтн, -лня, -лно, паuл- кииж. есmaа. Запалителен. И шоз час се затекоха Ри угасят огъня
и ел/ях/ още /е изгорели нарочно турените палителни вещество! Цариградски вестник,
пaлнпa ж. осmиа. Пръчка, тояга, бастун, жезъл. Ей кaпeеиaйспаa горД тачело каaмн сам / н пе-
лица в ръка извит/, /ига, пръска / — Тим-пам, тиа-mu-ma! Пенчо Славейков. Така! Все-
киму ще Дойде време Ре слезе в гаaдa с палнца в ръка и със слово е успа, есекнму—и мете, както
н на тебе. Ст. Затярчиияв. Битката ехтеше тъй. сякаш ноeaмπнинme от всички български
земи ковях/ мечове, полици н щитове. А. Дончев.
333

палйч
палйч м, диол. Подпалвач. Запалил го е сените някой· ома кой го знае. . . Който ще поли. шюй
не со обажда никому. . . и палича най-мъчна се лави, Ц. Гинчтв.
па.лйче ср, диол. Клечка кибрит. Един пълен мъж съ отдръпна. запали цигара и хвърли поличешо
но земята. Ст Чuлмпгцрuβ. Тя отива до постави но масата пепелница и паличеша. П.К, Яворов,
па.лнчка ж. диал, Пръчица. Яна. която завърти професионалното училище в града, плетете
брюкселско дантела в стаята си, отДъти се чуваше лекото тракане на дървените полички,
Ем. Станев.
цaлйчкиκ м. диал. Проклетник. В 1821 като обесиха турци бложенопочивтого патриарха
Григюрия, кок излязоха поличници пати по България и коляхо ви всекий гроД старъйшини.
и по-знаменити българи без никаква вина. Г. С. Раковски.
лалнщс ср. диал. Място, където горят дърва за дървени въглища. Мина час, дво и момчетата
помъкнаха пълното торба с риба и раци нагоре към βзглuταрскеτο полищо. Л. Галина.
лалйя ж. диал. Укоршо или ламкатслио обозначение ча ктщо; пущина. Кока Банка донесла яй-
1^0.0 ... Ами сега? Кок да направи смешка колко струват?— Колко лъва струват шия
палии бе, Лукончч)— попитала шя пеβuл търговец, М. Ягодов. Дръвцето встрани се роз-
люля и пропука. — Чакай. чакай, господин инспекторе — привика Дядо Панчо и изтича на¬
горе преД него. — Пущъте се. пущешъ со, господин инспекторе, чо тоя палия е гнило, па маже
да ви палъжъ да паДнеше. Ст. Ц. Даскалов.
лалмиТра и палмйра ж. книж. рядко. (от гр. Палмира). Вид палма. Тоя равнина. - - беше
изпълнено от дванайсет нозе пръст, дето съ възвишаваха гори от маслинови дървета, порто¬
кали, лимони, полмиери. И. Аджтиов. Крайбрежното ниско и блатисто ивица бъ обрасла
с високо коте гора гъста тръстика, блатни треви и нβ!т.я. А наД тях разтваряха корони
красиви палмири. Гр. Угаров.
цaлόмкиκ м. книж, остор. (рус. паломшнк). Пътешественик, поклонник. ЕДин дон льтпuнuтe
виДяхо човек. който влачете заД себе си огромен черен ковчег на малки Детски колцо. В ков¬
чега тлеете дебела восъчна свощ. Очите на итрοппuл пαлимпuк бяха зачервени, поДпухнали
и безумно печални. Ст. Загорчнков.
лалолрАх м. книж. остор. Барут. В среднише векове станали много полезни изобретения, от
които най-знаменити со: компасът, егнестрълнитъ оръдия, палапрохът и книгопечотониъша,
сп. Пчтлнка.
пАлъмник м. диал. Лудетина, палавник. Юнашки песни наричаме ний същи някои исторически
пeспu, в които се възпяват делото но всевъзможни полъмници, ъничери, татари, хайдути
и скитници, Птичо Славтйков. В негово лице ний що имаме один наслеДник но Ботева. Не отри¬
цателя Батъв, но палъмнико но разрушителни книжни идеи, о певеца но Ходжи Димитър,
Пейчо Славтйков.
пй.льмшuшхи прил, книж. рядка. Поклоиннческн. Ние Дохождам! да се каем, затова носим черни
βлαионuц“ — и лицата ни са сбръчкан“, а косите ни — посипани с пепел. Ниъ παи“м в ръце
палъмнишки жезъл“, — а в дутото ни кипят сълзи. — отче Гаврииле! Н. Райков.
пальон м. разг. Наполеон. — Ех, едно кюбилка имах! Дой двеста лοльαна — но я давам! Хр. Смир-
кеимкм.
памбук м. диал. Памук. Когото се някой намерува отгоре на шия планини, тогава той виДи над
себе си облаците, които слънцето осветлява и ги прав“ да се пюказуваш бели коти еДна сме¬
сено сьбрαпuо ош помбук. Ем. Васкидоенч.
ламетар м. Диол. Човек, който помии, памстлнв човек. —· Как е момчето? Не може първо нега
да но си видял. При Лъсев ли беше, нали?—Помешор си — учудвошо се и се усмихвате
Биязо. М. Яворски.
памТтвам несв. диол. Помня. Ай ти Мишръ, ой ти синки мили! / Али зноиш, синки, ал памотвиш, /
кого беше, синка, плен по земи. Нар. пести. Но орли кажат Стояну: - - - Зноиш, Стоене-
памътвиш, / кога в пожара горехме, / та си тояга подаде, / та ни из пожар извади ? Нар.
птстш.
лампор м. остор. (от ит.). 1. Параход. — Близа ли е Сибйри.я да МОсква?— питаше ХаДжи
Смиат .. . — Няколко хиляди верст“. — Зноя, зноя. А с железница или с лοмлοр,! Ив. Вазов.
2. Влах, железница. Нъ можете ли до со спре някъде около Чирпанско влакът или пампарът.
както казваха местните хора. нямате ли колай да отвлекат Апостола и до ге спасят?
Г. Караславов.
пАмтим носв. диал. Помня. Отговора цр^ш орлепина: / „Да знаеш ли, Марко, до помшит ли,
/ кога дадо господ ясен игин, / та запали Янино планина — / Дигна пломик ди темни облаци,“'
Нар. пести.
памучйша ж. диал. Растение памук. Понушното е растение, което сеят норочна- зо да воДят
памук. Π. Р. Славейков.
памучuшт ср. нар. Нива м памук. Колко пъти съм обиколял тая пролет посева но ποмучuтътο
и сърцето ми се е късало, коте го гледом, чо не върви както другите есенници- че житото е
редичко и хилаво, Б. Обрттеное.
334

панта1
пан^тон нареч. дилл, (гр. παναγών). Отгоре нд всичко, пендзвка. Отмъепиполиоотпа му ие боше
в малък размер. а за панагон ... вдал беше се и е τuеие. еъе време ио което не гледаше никому
ии неот. ни хатър, К. Шапкярсв. Самият български озак е развален и изнасилен, , , При това
ие рядко се притурят и безсмислици в панигон. Ив. Вззов.
панак^а ж. остар. (гр. πινακίδα). Намазана с восък дъсчица, нд която децата през епохата
на Възраждането ся сс учили дя пишдг. Като изучви лзбукото. неговите другари написват
ио поникиДато му пък еринни. Т. Г. Влайков. И предала го е ръцете ио знаменития в онова
вромо казанлъшки поДлгог, който е знаял ие само до учи по понанаДота, а и да пео е перкова.
Л. Каравелов.
панафора ж, книж. оетлр. (гр. επανωφόρι), Връхна, горна дреха. И тогава в разкопания гроб
се намерело . . . коеши. поилфоре и плшрихил. Ив. Вдзов.
нангЗл даал, — вж. пангар. И когато бабичките дохождали пред τaигллъm до са купят по одио
свощ, то дядо поп вряонал ез еенкопо еи гърло: „Со отрахом божи“. Л. Каравелов.
В иодол.я а по големите признаци той аеДи е големият прои при пингилът и проДиво свощ{и.
Л. Кярявелов.
пaягaлόзııя м. разг. (гр. πάγκαλος). Хубостник, вагдбонтин. От добел плат ди со, не кикъето е
пиигллозии инак, зл една иоделя ще ги направа ни парцала. Чудомир.
пянгяр м. пор. (ог ит-гр. παγκάραν). Масичка при входа нд черква, къдего продават свещи. Цял
живот пой ходи подир поп Сови: носи му меиното, когато ръсеше. продава сееща но паи-
гauя. пя ио този народ, Додето си загуби гласа . А. Карялийчев. Идиш селяните — влязат
[в чсрквя], спиращ- се до илиглu■я. купят са вощеница. Ил. Блъсков. И со сложиха в двопе
църкви нова Дионуеа . , . опumuанumо, носпо проДаваха свещи ни пингири, шоку подсещаха: —
Ето пука зи помощ ни затворниците, Д. Талев.
нЗпго ор, Даил. (иг.-не. μπάγκος). Обущарска мдсз. Какво погложДиш към плигото?—занича
го Мктю. — Том ли ша се сяда? Има да почакаш, Щръкло. Ти ио глодай Донка. Дорде му
ео ДоДе място пра плигото, сума хляб езядо, Д. Цемнеов. На еДна от обувните повиоио
коноц с игла. . . . Той натисна иглата ио паигото и я счупи. Ст. Чипипгнеов.
пяндеря ж. Диал. (иг.-не. πανδιίρα). Знаме. Консулите отишли при Сюломии плтa. молели го
до ио закана Пловдив. и той низал: „Зарани ще ви отговоря какво ще пuaβс а Пловдив“. За¬
това консулът (гръцкия) си събира поиДорлто, Ив. Вззов. Дий божо да имаме по-носто та¬
кива празници. защото то со, които иоояш напредъка и щастието ни нороДа. и ие ония приз¬
наци с фишеци и τоиДери, А. Константинов.
пянджЯр м. диал. (тур. pancar). Червено пвекло. — Меио ми ги ДаДе мама. , , казва одио от мо¬
миченцата. ни коошо иосонцото се е зачервило нищо панджор от студ. Л. Каравелов.
пандзур — вж. п а н ц и р. Кой е юнак от юнака роден, / До си елочет рубо копринено, / да обле¬
пиш от нaидзуu натуля. Нар. цссеп-
панд-л м. Дилл, Обор. — Хлйдо, майно — обърна ее шя към баба Колевицл, — да видим нишата
Маци — и тръгна към пиндалл, Дето кривита мучеше вопе, Цв. Минков.
пяндур(ни) м. остар. (гр' πανδοϋρος.) Стражар християнин в турско време. Дотича отнякъде
селският nлαдуuии и Донито ризпърво момчопити. селянинът незабелязано се бо популил
а нлруцашл в улицапл към атлропо училище. Д. Мярнсвс^. Изневиделица налетяха конна
панДура и заблъскаха тълпата. Ст. Дичев. Ни другия деи пристигнаха Двама румънски нaидуиα
ош гроДи, водена ощ едии муошикип старши полицай, А. Гуляшки.
панНца ж. Стъпвам каго в паница разг. — ходя несигурно, препъвам сс при ходене
И Кънчо тропоре, слухти, гледа плахо-плахо, стъпя като в паници. постоянно со пропини
Т. Г. Влайков.
панорама ж. (от гр.) . . . остар. СДндъче с различни картини вътре, които се гледат през опти¬
чески стъкла. — Изгубен нароД , , , Дай му цирк, панорами и разни зрелища. и накарай го
До со фотографира за спомен — хич не се мръдво, Д. Цеинров. Той бошо малко гърбаво по¬
вече с живи. черни опи, Познавах го още капо дете, ногошо ходех у тях и му плащах по Дее
нанноτо, за до гледам направената ош него панорами: еДно газено оондъпе, в ноешо мъж¬
дееше запилени свот, и но Дъното блестяха лакирана илюстрована картинки· задигиатк
от гоопнищо им отая. Св. Минков.
цaпоpâиaджня м. остар. Човек, който носи и показва срощу заплашане панорама. Помия. бях
иа оедом или осем годиии Дете, когишо в селото се разнесе чудната воет· не е дошъл пано-
uамaджис. Ив. Вдзов.
пансетка ж, рядко. (ог фр. penser). ^миризлива теменуга. Младата жони, която поДреждаше
живишо парици, паисотна и сини онинка ни гроба ио мъжа ас. не го заболязи. Д. Калфов.
панта1 м. диал. (от иг.) Безделник, нехранимайко, хаймана. А пък защото в тлзи роботи дой-
сшвувлл потно ми, затова Джимлл бей подкупил няколко пинти, които, нито запалили къ¬
щата ни. убили татко. В. Друмев. Но няма Ди позволим но разни панти а безделница До ск
разиграват кoи.я/ В дронголнини ще ги напъхаме, там им е мястото. П. Стъпов. — ГоспоДин
335

панта2
съдебен следовател· той е същият, /ето сти/и причини зи■ скапеала в гаиеuнaпa ■м^1^<^.и)я
месец	обири се 1рнставът — Той е тарторът /и една банда папти- Ем. Станев.
панта ж. естиа· (от тур.). Карта за игра. — Я хвърли тоя пaацaе! — казваше оmeнчeно Чу¬
дото. — Дай Ре удирнм1 едни нaπтu. . - — Какви панти?—питаше разсеяно Златни - . .
— Ам/ сн глупав! Пантн значи кaатн. . . Рaзбuаaш! . . . Карти зо игра. П. В-жино·.
пантатрюелски прил. кииж. аяеке, (от фр. собс.). Огромен. Тня naитaгрюeлснa готварница се
туря е пълно движение, негanо /аДойдат изведнъж по няколко хиляди гости в манастира'.
Ив. Вазов.
пантаджилък м. Риел. Лоши, нередни постъпки, деля на панта. Беше живял в еднн гръцки манастир,
гдето така също вършил еaπтaджнльк, заедно с някои калугери. 3. Стоянов.
пантаджия м. /нил. Играч ня карти, панти, kαртоятрАч. Дeлuеамaицuтe. ако /е са па/паджии.
то са файтоиджии. Ив. Вазов.
пантахуся ж. днал. (гр. πανταχονσο). Владишко писмо. Дядо βлaеuни се врече да ни даде пд/ти-
хус/ за където щем, биля и Ро Влашко. Ил. Блъсне.
пянуда — еж. понудя. Не πаепущн той така също нн едно кръщене, нн една папури, нн е/нп бабнп-
деп. Л. КАравелов. Не съм му лапал нama па пaнгеune Ре му зная гоРн/нте. Π. Р. Славейков.
панукла ж. днал. (гр. πανούκλα). Зла, противна женя. Онзи, който казва „отвън кукла, отвътре
пннунлa“, показва с това, че неговите погледи са обърнати· към вътрешната красота у же¬
ната. Пенчо Славейков. Не сум пи ерген. /нтн сум еевбu, / туку сум, моме, младо женено,
ί младо женено, та пох/рено· / люба сн люби. хоровно ода, / по ео/ка кукла, в къщи папукла,
! в къщи сн мете, бунлще прави. Нар. птсен.
панцйр м. Рнал. (нем. Panzer). Броня, ризница. Нн вран ко/ е яхнал юнака, / развяват се руси
несн, / пдт1щр /а снагата му як/ / и меч па беРро .му виси. Ив. Вазов. Тл жив/ си, о песе/
строга, / чер па/цйр пози девствен ръст! Т. Траянов.
панча ж. днал. (от пер.-тур. paça). Лапа у хищно животно. Късите му дебели ръце приличаха
пе мечешки nдпмu. 3. Стоянов.
панчушка ж. днал- Надебелен край. Изригнаха се Десетина юмрука. а Велика Стоерамката,
кой знае от/e докопалиеРташояг/ с пaнчушнa, застрашителнозамахакъм кмета. М. Ягодов,
лапаз м. остдр. (гр.-тур. papaz). Поп, свещеник. — Махай се, папаз! — викаха му те [турците]
отдалеко. Поп Петко и сам се отбиваше от пътя им. Д. Талев. Мнозина от пия после/ните
нн срещнаха, конто познавах/ отец Кирил/, като познат съсед - . - Е/ли /аже се смес;
с пас, с когото пътувахме доста време. - . — Не зная пап/з ефенди, какво ще да ин дойде /а
главите ? — говореше той. 3. Стоянов, папаз-яхнйя остар. — попска яхния. Когато байо вн Петър
върви по улицата, то фигурата му представлява бозаджийско кобилица, защото „муeспвеmе''
му е уголемено Доволно значително от хаaиuтeлицтe частици па еaеaз-.яхπццтe н от тър-
тицнте /а нерутинното царство. Л. КАравелов.
паласка ж. Рлал. (от гр. παπάς). Вид черно грозде; вино от такова грозде. Юнаците поправили
е/нп гювеч и се оттеглили па Бaаюун-бaца, гдето се саaжuлu с черпите паписки. 3. Стоянов,
папаха ж. к/лж. аяене. (рус. папаха). Висока кожена шапка. Шипката му е също пови. от кожа —
това е много удобна зо зимата сибирска maпнa — попиха. Г. Кяряславов.
папер м. /лал. Направя на папер — съвстм разнебитя. Ако беха зле русите. щяха ли да
бият немец/, а ? Направиха го пн пипер- Пелин Велков. Папер няма да остане —
нищо няма да остане. Слизай, бе обес/ико! Боже, къде се е еокaмuл' . . . Нaеu. ако naДmбm,
пипер ням/ Ри остане от тебе. Пелин Велков. Пристигне ли водата, пипер няма Ри оста¬
не от туй хайдушко село. А. Каралийчев. Гаaеуmнana спря. - - — То Ри е само то! От ца¬
ревицата папер /е е остан/ело— с изтънял глас се обед; смуглест мъжиг/. Н. Тяхолоβ.
паперт м. кииж. есmaа· (гр.-рус. пяперт). Площадка пред входа на черква. Първите зари па ме¬
сечината ми посочиха аaзβaецпцтe па стария мь/αстuа; /з прескочих паперта н . . . се
намерих в параклиса, сп. Читалище.
пйпин1 м. Риел. (от гр. παπια). Сбутан, будала човек; глупак. — Тн, госпоРн/е, още трябва да
ме похвалиш. че пе се смущавам като папи/, а ми шече лз устат/. Ив. Вазов.
лапин2 nаuе. остар. Папски. У града нямало място, г/е Ри се смести това множество, което се
слнтиало Ра чуе папината проповед. Й. Груев. Не само что /е обърнал внимание /а папините за¬
плашвания, по още н заповядал /а своите в Италия Ре затворят пипата в град Аи/нл. И. Грутв,
папишанин — нж. папяшашя н. Каква програма е /aй-панлuм/и и кол са учебници пай-сгод/н
за народните школи. . . Обща църковна история . . . оmцeпгви/emо та зап. църква; учението
па пипнщиннте. протестантите и мохамеданите. Пер. списание.
папишаш(ин) м. естaа.· Католик Има българи; пдпнщamн, протестаптц н православни, към кои
от тля трн български вери nаu/aдеeжuтe? Ст. Заимов. Ако до Р/ес някои българи н да са
станали пипнщamн и протестанти, то тня ще Ре се върнат пак низа/ и щат Ра признаят
своята екзархия. Л. КАрАвелов и др. — Ние вн протягаме ръка, съпдаоД/нинI Не я отблъск¬
вайте! Да се обединим против фaнaаuотскaтa тирания! — Стига. Стига! — ревяха от
336

парапет
дъното но двора и към оратора полетяха развалени плоДове. — Кой ще му отговори на гас-
поДина пαп“тaшuнα ? — викаха отвред. Ст. Дичев.
^^^ωχΗ прил. Католншхн. Но тебе п) ти идо отръки до четеш онези папищошки думи. А. Кон¬
стантинов.
доприща ж. диал, Желязка част иа воденица, която предава въртечнсто от омта на камъка. От
лοяжuняиοлumъ прозорчета на воДениците . - - блещукаха жълти светлини. Пοлрuнuтe
тракаха и воДоничните калелъта шумяха, Ламар.
цАцрящ прил.ряДке. Бъбрив. Зогрофинът се намеси в разговора. отвори попрящипе си усто и живи
розкоза на скъпите си гости последната си раздяла с Восиля Лъвски при сапетските оре¬
шаци. Ст. Заимов.
папукчйя м, оспор. Обущар, който шит пацуuи. Пи „БулеворДа'' бяха магазините но анграси-
стито . - - ле-нοкрοл — попукчиите, иαрαчuпıe. К. Константинов. Чорнъ) беше папукчйя,
държеше едно Дюкянче при хаджи Стояновци и работеше здрави. Т. Г. Влайков.
папулка ж, рядко. Помпоч. — Чехли ще купя на мамо — реши Любчо. Най-много му харесаха
едни червени чехли с папулкиа той ги плати но косото и пие пакета под мuшπuнο, Л. Галина,
папучемт прил. диол. Болезнено жълт, подпухнал. В едно ош тия райски градини сеДи Доволно
побеляло вече жена с жълто и попунесто лице. Л. Каравелов.
папунец м. диал. Копито. — Абе нъ о шап, оз познавам шоп, попу/щито й са здрави ! Ст. Ц. Даскалов,
папурах м. диал, Царевични стъбла. Селска кола със снопове бляскав папурак, впрегнато с волове
или биволици. простряно някъде черга издават познатия образ на българското села в нави
условия на живот. 3. Сртбров.
папурачка ж. диол. Сухо царевично стъбло. Зимата хвърляше в планината снежен кожух, само
стъпките но добитъка тъмнееха по белия път и замръзнали попурачки лежаха шук-шам
разхвърляни пи белия сняг. 3. Сртбров.
папурима ж, диол. Царевично стъбло. Спеше крой селото . .. в една которко, съграДено от
калове, гозеви тенекии и попурвина. Ив. Вазов.
папурш^ м. диал, Царевичен хляб. Царевичен хляб-папурник с проснах, с овчо кисело мляко; пряспа
пипа. - - имало ли е no-вкусно храна от тази, 3. Среброе.
папуцн мн. (папук м.) (стар. (пер.-тур. pabuç). Вид пантофи, мскн обувки. Викентий излезе
но попуци, Дворът беше мълчалив и тъмен. Ив. Вазов. Калнупuшe му били от дебел памук. . -
№>№“.! му високи и (кърпени с дъбели парчета. Високи умни хитрости Бертолдови.
цацушOй м. диал. (рум. pâpuşoi). Царевица. Колкото за момалига нъдейто се грижи-, защото
в България има много попушай, особено ако почнем οкулuрβοнueте от Видин и ноДолу
към Рохювю. А. Константинов.
папър м. диал. Папрат. Зад мен, пред мън се Дигат плешивите глави / на ридове. покрити със
папър и треви. Ив. Вазов.
парА ж. - .. Давам двете пари диал.—катаря, изгоня. Тоя човек е опасен· щъ изгори и невинни
хорица. - . Аз добре предлагах вчера до му дадом двете пари. Ив. Вазов.
паравоз м, книж. остар. (рум. паровоз). Локомотив. Но 1829 л. юбодиха. чо турят но обзалег
бързината на няколко си паровоза. Й. Грусв.
парада ж. книж. юстар. (фр. parade). Свита. Тай не заведе със себе си голямо парада; самият
Иикронкο му беше зо другар. Кр. Пишурка.
цАрАχliмOмей м, (стар, (от гр. παρακείμενος). Внмох придворен чии, началник ка нмпсратормхи
покои. В тежкото борба зо престола с Ворда Склир млаДият император възмъжа и преди
една година, слеД поданетю на порокимомено Василий. най-после му се стори, чо вижда ръ¬
цете си развързани. А. Доичтв.
паралНя ж. диал. (от рум. pâİârie). Ниска кръгла мама за хранеше. СеДнал но пъстра възглавница
До нисичко паролия, отец Тодор Дъвчеше пряспа краставичка и пиеше замислено но малки
глътки рокиято си. В. Андрсте. В онова време но бяха в употребление днешните маси
ни у българите, ни у турците. Българите ядяха но паралии. . - на то бяха ниски и гостите
сядаха наоколо но дъски, пе-пuик“ ош трапезата. Ц. Гишчее.
парамана ж. диол. (гр. παραμάωα), 1. Кърмачка, баеачха ка деца. Ако мойкопо не може, или
не бива само да си дои Детето, тю тая робата ной-добре що свърши кърмuлнuнα (Доилко
норомона). Й. Груев. 2. Държанка. Когото святото му разкошно митрополия била напаД-
ноша ют нариДът и той пюбягвол из прозореца като плъх заедно със своите пοрαмαπu и улани.
и търсел спасение в конака. . - те естествено и твърдо логично излязво. чо българинът си о
задал илeдуютuя въпрос: 3. Стоянов.
арамйя ж. оспор. (гр. παροιμία). Чттиво от Стария завет. Еще но вечерта ходих· в черква. пях,
чешех поромиите, на, вместо до ги чето но славянски, аз, както имах обичай, четох ги в
превод на прастобългарски. Π. Р. Славейков.
парапет м, прил. диал. (от гр. παραπετώ), Свободен, штзатт. Не се върна син ми до мъ отмени —
пок трябо пипане, тичане. - . Я.ти като си сега парапет, до рачиш да останеш. П. Ю. То¬
доров. Щом го пуснат, и ще се хване за работа. Дренки ще отиде до бере. гъби до търси —
22 Речник на редки, остарели и диалектни думи
337

нарашфв
иикого нямо Д. осщиие порлпот. да го озди дявом. П. Ю. Тодоров. Ими ли лтмю зи .мс/и· 1
и паропета килийна* Цяе. песен.
параплув, пяроплав и пяроплув м. нииж. остар. Параход. Комоннито въглища со твърде полезни
зл неловекл- . . милиони ока се упошребляват за коронното иа поринлуеа. жолозиици и вся¬
какви парии фабрика, Изводи от в. Зорница. Българите можаха по-Добре до сполучат- око
основаваха еДна търговска дружини До поправи Два три плропллво. Вазрожденски печят. Капо
стигна в Женева. илвезс се иа едии ош пароплувипо иа озоропо, Π. Р. Славейков.
карастЯс м. иир, (гр. παράστασις). 1. Молитва и служба зя покойник, панихида. На заранта от¬
служиха в норковл плрлотло, Т. Г. Влайков. Един път, слод плриотиои, за едии доветини
боше еложоно софра в къщата ни покойния. Мих. Георгиев. 2. Прнпошепне за такава служба.
Той сне шипната си. взе хляба хоризонтално, както носят пориатасите към пернел. и с още
неазсъхноли сълзи ио лицешо си тръгни към войснито. което идеха. Й. Йовков.
парасъ, параса и пярасй ж. диал. (тур. paraşı). След съществ. — пари зя нещо. Какво ео моето
десет ловното месечно? Кафе париои иа илтuс секретар. Г. Кярясπявов. Взеха му 50 стотинки
сергс-париси, Н. п. Филипов. — По колко пори им вземаш клпаи-ш^а^с^ас!?— го попити мюф-
пияши. Ц. Гинчев.
пярЯтнк прал. Дилл. (от' гр. παραΰήκη). Напразен, безполезен. Когато изжъдноо . . . родилката
нека се пази от всяка корона и отвари. злчтото то веипко е пирлтико, ако ие к пакост.шво.
Й. Груев. Всичко со uзmъщсβα, , . — а никак ие се блъска глава, зл Ди се просеете, подкрепи,
нзщъщи ели ди се обърне и направа иа истински нловек божем едио жива душа: то ни се вида
поращако иопшо. ти никога ие ни влиза в нроежите. Й. Груев.
пЯрдал и пярд м. оетлр, (ог гр. πάρδαλις). Леопард, пянгера. В топлещо климати изобщо на¬
хождат со миогоцоииите руди. · , Раждаш се пам и ее въдят най-голомешо животни. . .
и ний-свиропишо Диви зверове. като: риеллил. тигъра. плрдлло, крокодила и иай-голомите
ядовити зъми. Ив. Момчилов. Есоиое, кога Святоолав ся връщаше от войни. . . той като
лен порД трудеше оя иа лов. Ел. Мугевд.
иарсз м. диил. Изоставено лозе. Наблизо имаше пироз. обрасъл с Див буренак и заграден с шубрака
и oватии Дръвношл, Т. Харманджиев.
вярезЯк м. Диол, Място с изоставени лозя. Чорнеохи пътища и пътеки можДу ливади, лозя, пи-
розлци — тук-том злвивлхл а со губоха в горички а долниини. Т. Харманджиев.
парекенде ср. (от πер.-туе. perakende). 1. рядко. Нивя, имот в чуждо землище. Производителито,
които притежаваш земя· заета а гореизброените фуражни култури, в други поселена моето
{пиронондето), со Длъжни до ги декларират преД народния съвот иа селището, в ноошо жи¬
веят. Пресата. 2. разг. Долен новек. бездарник. — Ето. това е кмот. , , Другите каква
бяха? Парекондета! Г. Караславов.
парик м. нииж. оспир, (рус. парик). Перука. На глава еи носил парик твърДе голям. С. Радулов,
пярлама ж. Диал. (тур. parlama). Външен вид, показ. — Какво робота сега? — попита Болкото-—
Нищо. РазпроДава. Е, от време иа времо излиза в „опака“, ио к по е за пирломо. Демон, екжте.
и лз съм трудов човек. С. Чернишев.
парлЯнт прил. остор. (ог тур. pariati). Блестящ. Едио които, потурипшо, / пременено. 1 уредено—
1 к смъкнато, хе. . . плuллиnо! Π. Р. Славейков.
пярле — вж. пърле. —Какво се затъркаля. като порле? Ди ие са пomuъклял от раДост*. К. Пет¬
канов !
наршЯк м. дилл. (тур. parmak). 1. Пръчка на ограда, на прозорец и др. От къщи що влезеш в
собота. Тя е възтъмнинка, прозорците й со молни, с добели старовремски пирмици. Т. Г. Вляй-
ков; 2. Обикн. ми. Парапет. Во КлмеиграД упрое.с, / от Две годни носим, той градения
олхит — ! скрит горе в нулашл, високо и но хлад / . . . или ио мостът ио пармацишо облег¬
нат / и вслушан в ромоиът иа Луди Яни. Пенчо Слдвейков. Попова норка викаше 1 ош ви¬
соките порДоцс, I ош ситни Дребни пирмици. Нар. песен; 3. Спиця нд колело. Зод него вехт
чекрък, бъкел, рало. иедялани пирмици и куп Други захванати а иодоизклрлии солсни потреби
нокит своя род. Ц. Церковски.	λ
пармакльк м. диол, (тур. parmaklık). Ограда от логви, сгобор, парапет. Тя извърна лице иа север,
към Чaτджос, и опря ръце в иарминлъка, , . Тялото й ее преви, преметна се проз моста и
вълните го скриха от очито иа ужлеоиишо мъжо и жени, А. Христофоров. Жените българо-
мохамеданни надничала зад пирмоклъците, а мъжете им со спотайвали незнайно где. Н. Хай¬
тов. Родното му къща о аамило висок норДок, преграден със стар Дървен нлuмлнльк. М. Кремен,
пЯрно пирон, диал, Спретнато. Облякла оя нолкото могла τа-нaриo■ послюдела оя. сресала ся а
цял Дон наколи, учителя. Киижипа зя народя.
к^р'^1вл!ак м. книж. осщор- Парна железница. Така и иеполиненито мишени, с■ които прекопаваш
цели зоми к планини, . . и нарит параходи и поровлаца, глодат иа едии нинто-никакъв Деец, —
ио .малките капчици огрята вода, които ее казват пара. Й. Груев.
паровбз м. нииж. остор. (рус. паровоз). Локомотив. Паровоз по жолозии.пътища прокарва лоено
к бързо големи товари в далечна зоми, и то по-бързо и от вятъра. Й. Груев. Широката· но
338

nâcMyjHiH
ниска къщно стая, /а чорба/жи Марка бе осветена. . . с еР/о тенекиена лaмбuмнa, пи която
фитилът правете пннaeα струя /нм, кнквато правят комините па пнровозите. Ст. Заимов,
пярожерка ж. остaа. Локомотив. Новите па^иtнmлeπ/нин и художници. . . изнамерих/ еaаахе-
/лте- - . енрожeанuтe и изобщо пaаедeнжплme машини, сп. Пчелица.
naрякяпеп м. днал. Иманяр. Пиренеnинтe казват, че срещу Еньов/еп се Рига огън там, Река има
заровени пари- Т. ХАриАиджяев.
парол м. спец. (фр. parole). При някои игри ня карти: запазено право зя участие. Сетпе ще сн
имаме в другата стая готови с/опмema в запас, та като РойРе време Ри густuаaue бюлети¬
ните. ако бъДиш малко, можем /а оти/ем. па пaаее. А. Константинов.
парпулчт ср. Рл/л. Дребен, недорасъл чонтк. — Кипя пе бе, Форе. Съученици сме били, се/елн
сме па eUu/ чип. Бяхме н на едн/ ръст. Аз си останах п/рпулче, както ми сл викахте. а ти,
я какъв се извън)! Б. Болгар.
пАрса ж. Рл/л. (ит.-тур. parsa). Сума, бакшиш, събран от зрители след снирент или игра. Може
бн и те мислят. че това си мечк/ри или гецмиu гьезбеяежuн· неuпе обикалят из селата,
за Ра събират перса. Л. Стоянов. Н/й-сетие немеaиuлтa изчерпа репертоара сн н тръгна
Ра събира перса. Д. Димов.
карта ж. обикн. ми. диал. Везан нагръдник или кърпя. Милена бърже степа, прибра партнте
/а гър/ите сн н излъга; — Изпратих Стоян/ не овцете. К. Петкано·. Още малко н щеше
Ра се пръсне от белнα в гърдите. Разтвори парти, разгърД) се. К. Петкано·. Се /алюти рус/
Стана. / та сн зе/е бяла парше, / сн опшее во градина,! та сн седна под трендафил- / Колку
порта ми отвила, / п я Дойде сaиеβuлн / самовила сαиегерскα■. Нар. песен.
паргакТш! м. разг. Вещи, които могат да се носят; багаж. Снчкн път/нцн скочиха; всеки сн на-
ааимu партакеша н секи бързаше Ра влезе у вaпеаи. за Ри си избере по-добро иясте· Ил. Блъ-
скон. Мъжът й умре или мой го убих/. . - отива баща й Ре сн я прибере, натоварен що
naатaнem има та талигата н сн тръгват назад. Й. Йовков. Ти Дребните харчове ги остави.
ами сега к/шо ни натисне бирникът. . . — Нека ми вземе душата! — Душата ти ням/
Ра вземе. има пиртакешнте пл ще събере. Г. Караславов.
— вж. парта. Млади, боси Девойки с бели парте/нцн н копринен; забрадки ешпнех/
шеметно хоро сред полето. К. Петкано·.
ляртйна — вж. пъртина. Кеискоше копито не може Ре стори партии/; халата па часа завявн
със сняг копитните снежни mрaпмuинı;. Ст. Заимов.
nâpyc м. книж. осmда. (рус. пярус). Корабно платно. За голямо и/ше сиaйвaнe старецът свали
паруса н уДарн навътре из разиграните вълни, за да се върне /езаР. Ив. Вазов.
парусйя ж. осmαа■ (гр. παροναία)- Поръчана и платена литургия. Мислеше н eлавaтe, че дарените
му п/р; по п/русий, сал/тдаре· /а божигробските манастире бяха доволни Ри му шзnеamлm
слчкнте волни н неволи; грехове. Ил. Блъсков.
парцуца ж. тaа. Слабя, нодниста ракия. — Благ/ша аaнuя да пе е някаква naаиуцe. Г. Каря-
славяβ. Сек; ще помери по едпо махан/; боб/ иeдеeалл. - . ракията мн миза-ла /а пaацуцa.
Ил. Блъсков.
пярча ж. кииж. ост/р. (рус. парчя). Златотъкан тежък копринен плат. Скъпи пояси от червена
пaамa, украсени със златил бляхове, ' ги стягаха в кръста (вaрнаряте]. Ст. Загорчиияв.
дарчеджялЬк м. днал. (от тур. parçacı). Разпокъсване, раздробяване. Френските aдeекaтш се
показват много майстор) в перчeджuлънa, те знаят Ре аaзчеeπуeaп еРпо нищо па 15 важни
членове. Π. Р. Славейков.
наршйе и пършйе еане. р/зг. (рус. nαршяβий). Келяв, жалък, нищожен. Влакът летеше през
‘	Искърското дефиле. . . отстъпваха н бягах/ /изаР пaашueu /ивици, неенбн, плетени от клони
н кал. А. Гуляшки. Щом забележеше, че в статнята се промъкват наuпuч/u бележки, оп-
връщаше лицето сн от „паршиеата интелигенция". която била ел/агн поРла. К. Калчев.
япρшйетп м. разг. (рус. наршивец). Крастав, лош, мръсен човек; келчо. Бие крак ти казвам,
та камъни. кърти, стрелкн вълчи очи, върти бича и от време /и време се чуе/ само;' — Су¬
кан син! Лaаршuβeı|! Чудямяр.
паряе палл. Рлал. 1. Който има пари; богат. Наскоро след това се узна, че отворил там някакво
кафене в съдружие с е/ип пaаяβ човек. Т. Г. ВлаИкяв. 2. Който струва пари, ценен,
скъп. Светите старци събрали гре що имало в мaиaстнаa пaалβо н паеводнеu го в Ле/dеmснamд
бо/ка. Летоструй.
παΓ^ΜΤ ср. диал· Доведен или заварен син. Мъжчаава си аоДuеa много деца, та с/мо своите
Деца сн и любела. а пeсı)/мeте го маaзeлa. Нар. приказка.
пЯсмо ср. пир. Прежда, иамятАиА на чиле, грАЖА. Нн мαрдини се еолюеяeaшe оп топлия вятър
еРпо червено писмо. изнесено още пршцюлет за .иaапe/ццa- Й. Йовков. По чарДаците се
анзeяeame пране, висеха писма прежди. като пламъци горяха саксии с мушкато. Ем. Стяиеβ.
nасиурти, -рна, -рно, книж. аяено. (рус. пясмурньш). Навъсен, мрачен. Денят мин/, свечер-яваше
се. Лaсигаπоте есенно /ебе се избистряше. Елин Пелин.
339

пасоми
пасоми мн. църк, Хрнстияии по откошсиис на духовника. Блазъ (!) на шокви пастири- о още
по-блазе (!) на пαиемuт! от них. К. Шапкарте. Тай се чувствуваше Достатъчно силен до
погазва и 1шй-свотише чувство на своите пасом“. които презираше зараДи тяхната просто¬
тия и невежеството им. Не со боеше и ош патриаршията. защото служеше добро на гръц¬
кото дела. А. Христофоров.
паснал м. нар. (гр. πασπάλη), Брашнен прах във воденица, полепнал по околните предмети.
Във βидонuнαтα бете хладна и прашно. миришете по мухъл. на влога и на поспал. Г. Кара-
славое. Неуморим каша машина, цял посипан с поспал. тай мъкнеше тъжкшше чували и.
макар всеки дъни“ всеки час да беше том, срещаха го и го отминаваха катечъ не беше жив
човек, о въщ. Й. Йовков.
паст ж. старин. Умта, гърло. Той [соколът] сам. изглъжДо, разбра шава и като со спря само на
път-шест педи над отвореното паст на мечката, започна отново да со вие шу наляво, шу
надясно. Ст. Загорчинов. Едно широко отворена пещера се открояваше срещу нос. каша
безДънна паст на някое гигантско чудевище. Π. К. Яворов. Лес бълнуващ проговори / из
бездънна сънно пост. Т. Траянов.
памтАл лг диал. (тур. pastal). Напластени листа, обихиовтшо от тютюн. И цялото този тълпа
от измъчени хора. . , сега работеше трескаво. , . Пожълтелите и мършави пръсти сор¬
тираха бързи отровните листа, нарежДоха лοитοлu- връзваха Денкове. Д. Димов. В това
пролетно обаяние мечката реши. чо топлината пристига. . - Избра най-чистите поспали
и върху тях положи двете мечета. Ламар.
пасталджийка ж. диал. Тютючоработчичха, която реди пастали. Облече со и тръгна да търси
робота па тютюневите складове. Бътъ работило като лαитαлДжuйкα. А. Михайлов. Постол-
Джийкише вземаха ит листято. които чистачката бешо разпределила, и ги редяха но ко-
лъпчъта, но „лови" и „десни" пастали и но „капаци“- Д. Димов.
пасталнрам нъсв. и св. ипън. Ртдя тютюн иа пастали. — Нъ така — показваше Нуринка на Руска. —
Налагай ги правилно, жилка на жилка. . - Не си ли паитαлuрαлα тютюн? X. Руств. Ню зо
Другото момиче му рекли, че сега ще поседи в къщи да им помогне. докато пасталирот тю¬
тюна, Л. Александрова.
пастрок м. диал. Не същи баща, втори мъж иа майката. Майко й се оженила изпислъ в Мих^а^^^и,
та завела и нея, но nаитрик й я не рачил при него си, затуй тя Дошло в Търново, та приста¬
нала ротойкиня. Π. Р. Славейков. Тъкмо бешо подрасъл млад момък. като повтори майка
му да со омъжи. Тя слезе отвъд, в Румъня, той но рачи да отиде но прехрана у пοиτрикα си.
П. Ю. Тодоров.
пастря носв. нар, Пазя, цтстя- крия, вардя. Царското скривалище и ди днес поспри сабята и пря-
пοронο на този завоевател.. Π. Р. Славейков. Не пострито ки, нищо не посприто. Само
знайте до разсипвате, Й. Йовков. И верен на Бюрuи-Мuхοuла. цор Петър въздигна па цяло
България безчислъни църкви и обители, ката не поспреше ни своо злото — ни държавно.
Н. Райнов.
пастух м. Диол. Пастир. Вярваш йаще, чи змъювътъ, змъиципе, самодивите и горските диви били
преДставители и представителки юнакам и постухом. Г. С. Раковски.
пасхален, -лча, -лио, прил. църк. Великденски. Там греят надъжди пасхални / и пеят безбрежни
вълни. Н. Лнлисв.
пат м. диал, (гр. πάτος). Просто дървено легло; одър. В такъвзи случай шургамъ го [бтбтто]
в един пат тапл, като го пакриемъ с чисти дрехи. сп. Училище. ОДисой се обвил във волска
кожа и легнал на пата в залата, ни сънят не склопил неговите очи, Н. Михайловски. На
единия пот — постилки и възгловие и гочъ в тия постилки Доскоро е лежал човек и главата
му о оставила тежестта си връз възглавието, П. Спасов.
патаклама ж, Диал, (тур. pataklama). Бой, сбнеант. Добре чо мина без латαклама!—Да. можете
до стоне много лошо. В. Ашдрссв.
патаксвам несв, патаксам св. Диал. (гр. πατάοσω). Умирявам мт, успокоявам мт. Та и шя но па-
mοкиβο: все намръщена, нοиупопο. капе чо съм изял имането но дрипавий Първано. Ив. Вазов.
А кога излезе кърскопо работа, пусне со в нъя — кое тяхна си що роботи, каъ но чужди
хоро — и чак наесен що пαmαкиο, Т. Г. Влайков. Щам съ заловиш па робота и ще потънеш
в нея, ша и но ум нямо да ти дойде зо имано. . . Йерги цъкно, — Нямо до патаксам дордо
не изкопая пори. Д. Немнров.
патардйя ж. нар. (тур. patırdı). Шум, врява. Ний искаме да кажем, чо тая е всичката причина
на вейте гюрюлшии и потордии, които папοилоДп! станаха между учителите βъзnuтοпнuцu
и чорбоджите в Габрово. Π. Р. Славейков. Ала каква потарДия вДигно в къщи, когато док¬
торът атидо но робата'. Б. Немторое.
патамвам, патА сам — еж. патаксвам. Мина со дeп-дβο- па всичко патоса. Всеки со умири, всеки
си пое работата. Елмш Пелии, Езикът й не потосвошо да фоли и дига ди облаците Стремски.
Ив. Вазов. От мъка пяно излиза из устата му. . - И чак когато со навоюва. що ποтοиa-
клетника, по ще со събуди като ош дълбок сън. Т. Г. Влайков.
340

пАфти
латер м. кииж. остaа. (лят. pater). Католически свещеник. Н/мярват се добродушни п/терл
да му повярват, че пой отива в еДн-кой сн граР „да се покръсти“, да мине в лоното нamолuшно.
Пенчо Славейков.
патерита и патерика ж. Рнал. (от гр.). Тояга за подпиране, патерица. Аз се зарекох ... U/ ми
бъде книжнината като тояга, а не к/то патерига, н ще гле/ам каквито н Ре ми бъдат прихо¬
дите от книжнината, Ра /е чаким /а тях. Й. Груев. Го/ини се изминаха докогато Флак-
смаи се пое/игни па каaнa; то изпръво той /е мож/ше Ри хо/л без патерик). Й. Груев,
патерик м. Риел. (от гр. πατερικός). Вид нръхиа дреха. А как сн се еемеаeилеa! И наметка нямаш.
ЧдHдU. /И този патерик- облечи го! И калугерк/ш/ пикира Елен/ да облече върху пъстрия
разшит сукман еРиа връхна тъмнокафяв/ Дреха. Ст. Зαторчяиов.
патета ми. (пате, ср.) днал. Цвете перуника. Лечeaт тогава Децата Ре дирят из коритата само
божур, бял ндатеn, сн/н пат/те н Други отбор цветя. Т. Г. Вляйкян.
патима и патт.мйя ж. диал. (гр. πάθημα). Патило, тегло, страдание, беда, злиня. Аз ще привеРа
тук цялото място от Одисея, дето божественият Омир описва една от п/тимите па хероя сн,
който за няколко гове/а сн пещи тъй жестоко. Пенчо СлАвейков. Лични патемнн и съдбата
па неговите другари са темите па тия песни. Пенчо Славейков. Не думай, а само моли
бога н неприятеля тл Ра /е сполетя /а такъв побащим, на кикъвпо сполетя наш Ив/ичо,
комуто патимитб /е са за изказване. Ил. Блъсков.
патка ж. . . . диал. Гуша. Някои ще сн напълнят патките. пък Други ще гният из заmeоаune-
Ем. Стаиеβ.
паткан м. Рлал. Плъх. Петкани има много. На edum. като спял, изгризал; му mесд. Й. Йовков,
патлА м. и ж. Ршал. (от тур. patlamak). Болник. У-у, пател!... А бе той цял час ли ще нamлu,
доРб излезе? Ст. Л. Костов.
патмо ср. елал. Патило. Гето НеДялков с Габровски кършат ръце з/д пеат), кършат н /е разбират
какво е т^тмо питнее пез пусти техни сeелнu. А. Коистαнтииов.
патня ж. ел/.л. Патило, страдание, тегло. И мeанвaтa пн от начилото на своето битие nаuвннвд
н ересеaβлβa светителите, които■ се се прославил; с богоугодния живот. пат /н н стро/ания.
3. Петров.
патор м. Риел. Паток. Пускаха ги от време /а време nαтuчαаuтe н в тня щастливи промежду¬
тъци [патиците] се опознах/. Нaй-смeеu бяха местните пaтоан. Ст. Ц. Даскалов.
Атома ж. днал. (гр. πάτωμα). Под ня стая. Нaй-/anаeд през кухият/ мин/ Лолк/ с мокри несн. . -
След пея. пръскайки нaпкн по пamеюaтa, си Дойде н нaй-мaлнaпa [дъщсря], Ив/ннца. Ем.
Станев. По/ъш нлн пamемaпe та къщата е плосък н равен, н стените са равни. Π. Р. Сля-
нейкое.
патосйя ж. ост/р. Патило, страдание, тегло. Но пеюнсеювиmeте, че ще пьмuгeau, гладувам
н ще се мъча, πаaвбшe ме сам себе сн да еплaнвaи. Изве/ниж редом поникнаха в душата ми
маαмиц картини зо пamесuнтe па Другите паши пострадал; бант.я, конто гниех/ в е^лaа-
бeкuаскuпe зандани н малоазийски руе/ици. Сн. Мяларов.
пйтрав панл. диал. 1. Зя кряка — язнятя ^вън. Ннряи бе писък и пдбнт. с пamадeu, но здрави к/то
теопорн наaкa, с присвити е лактите ръце н сгушена е кожената нaмглкa глава. Ст. Волен.
Едип стар разбойник с патравн наaкд ме заплаши, че ще ме арестува· ако се мярна втори
път нис/м. Г. Караславов. 2. За човек — с извити навън крака. После протегна дългата
жилеста като па вол шия н обае; на ниския сн, малко патрав другар'· — А-бей, Ан/ро, шова
ие е лн Мито, бе. . . Мито Гении сн Рошел! Ст. Ц. Даскалов.
патрйда ж. остар. (гр. πατρίδα). Отечество, родина. Не прeстaвaтe ... Ра декламира стихове
на гръцки език, в които твърде не често се споюeиaвaшe думата naтаидa. 3. Стоянов.
патрйка и патрйк м. пер. (от гр. πατρικός). Патриарх. — Ще си имаме паш патрнка. паши ела-
днцн. а? Д. Талев. Грък е нашия naтаuн, / грък циaиe н eеaднкa. Π. Р. Слαвейkяв. Запоен
еРиа нощ πdтрнньт нахлузи / сеойто черно расо и злобно кази. Ив. Вазов.
ватрикана ж. есmaа. (гр.-птр.-тур. patrikane). Патриаршия. Тук му е мястото /а спеюeнa edum
неотдавнашен разговор, спипал меж/у наша милост и еди/ стдаeи. заслужлеш; много и
премного по църковната пн разпра с вселе/ската пamрuнaнa- Ст. Заимов. — Как мислиш,
кир даскале, ще излезе ли нещо оп борбата па българите против еamанкaнaтa? Цн. Минков.
латрйкиıй м. книж- ост/р. (лят. patricius). Римски благородник. Леauuеuя го прие Добре н за Ри
му покаже любов н милост . . . manаaβн го п/трикий н главен военачалник па римските войски.
Г. Кръстевич.
латул м. днал. (рум. patui). Плетен хамбар за иеороитиα царевица. Нн другия Ре/ почнаха Ра
берат юuсuалme н цели нeаeamu се реРях/ край дългнте Болeиовu потули, гдето стеаряха
с нетеee беления жълт като жълтица мисир. Ц. Гинчев.
пАфти мн. mда· (пер.-тур. pafta). Укрαсеии метални плочки за зАкαчнaие жеискя колан. И как
беше пременена! Сипя Ржатфезета рокля. елече ош ален атлаз. пъстра божигробско пре¬
стилка, сребърни пафти. Й. Йонков. — Какво ще п^о^^^ъ^н^ее— посрещна ги злaтнаят· . .
341

пахар
	Искаме 0и научиш позии моммъи Ои прави зла/тш пръстени. р^1в^!Ш и	. Пафти от сребро
До кове. А. Каро-лайнеб. Сърмен ноллн със сребърни пифпи пристяга тънкия йкръст, 3. Сребров.
пахДр м. Даал. (рум. pahar). 1. Кана или чаша. Той също имаше пихорк, чаша, виза големи, изра¬
ботени ной-Добре ош кристал и накичена твърде изкусно с дилмаипн. Летоструй. До иоя
[таблата] имаше 4-ри похири от сребро азвъшро позлишоии, от най-добра направа. Лето¬
струй; 2. Дълбока (дървена) паница. Тук и шлм со чуваше ритмично тракане е Дървените
пахарк, в които приготовляваха лютеница ощ еирона картофи к пuτорнu, П. Здравков.
А Мишно през това време ноата боб в Дълбок цинков похир. А. Гуляшки.
накара и пахДркд — вж. пяхар. Тук трябваше Пошновишо чотиици До срещнат КолоДи, до сложиш
празнична софри и от ръка по ръка да подаващ плхарата с пенливо одринско вино. Ст. Си-
врисв' — Стоене, чакай! — извини пик продееДателят. — И нижи пим ио Дося До иалоо
еДно пахарки от червеното. . . шой знае от кое. П. Цезнякоиов. Капо избърса [стопанинът
на шкембеджийницата ] с пръст околовръст пахарката а подлунония оцет и ас подряза ноктите
ио лявата ръка, той ратно метлата, оеДиа изпотен ни едии стол и рече загражено ио гот¬
вачката. Чудомир.
пдхДрче ср. Диол, Дървена пяничка. Оставаше ли глиДон, той поръчваше ио внука си: Доноси ма
хляб и похарчо изβaua. Ив. Хаджимарчев. Много ще со маото.доДото изядошо едно похарчо
чорба! сп. Училище.
пахти — вж. пафти. Капо оρсл До си отива, откачи пахтито ни дъщеря му от спонати и ги
натъпква е пояел си. Ц. Гинчев'
пачд и пачия ж. Даил. (цер--тур- paça). .Разширен край на крачол. Като разкопчал оная пони по
потурите си. капо глщ/ат петол. Й. Йовков' Ош оновишо, които е носил, бяха му оставили
само одиа халка ио левия крик. ко.яшо пиниите ио потурите съвършено зонuuβαхα. К. Величков,
пДче пирон, стории. Вечо, повече. Интереси си обино I нивги аза пе прозрях / к със аилнито най-
поне / всякога съгласен бях. Ив. Вдзов. А дето си ао освободил, за това ши трябо до бллго-
Дариш паче ио добрата си учаеш. Г. Кръстсвич.
пачшяа ж. даил. Вид ниска трева. Сого ио прозореца ее пододе пик знак, по ие Джо/ре, и клонно
босилян, което. капо се повъртя няколко пъто. падна ни калдъръми в зелоиашо τаниио.
Ц. Гинчев.
пачник м. даал, Голям кошник, в който може дя се насади гъска. Аз До знаех. не е тъй, ^осх до
порънам До донесат едии цял пачник , . . Догде ие са презрели нериулкише пероти, Ц. Гинчев.
Някой ош по-големите разкопава гноздипи, и другите събират картофи в почници, П. Ю. То¬
доров.
пачинче ср, диил. Кошничка, пянорче. Едно плниапе ош лозиил ще изплете, ще го напълни а ягоди.
П. Ю. Тодоров.
пЯшник м. остор. Хранопровод. Кога злнеuβяβaиоmo е само в усшето ио плшникът, болните
усещаш горещина и сухосш в гърлото, И. Боноеов.
пДшям иесе. Диол. Патя, изпагвам, изпитвам. Любов — пая сладко мъка, / кой ио я е пощил? /
Нойни раДоста и τ!a.чон / кой ие е уаяmол? Ив. Вазов. Който се е влюбвал в мене, ие е τaо^aл
добро. Й. Йовков. Но Иванно, като ие пощил иumа, иого ие беше отрих ощ нищо. Ил. Блъсков.
певкд1 ж. Диал. Песничка. Мама ми певни повали: I „Нина ми аоноле. нани ми. 1 сокола До Дви
близнака.“ Нар. псссн.
пОвка2 ж. книж. ряДко. (гр. πβύκη). Вид бор. Отгоре скалистите хълмове ио Атшико мълчат,
голи а напечена, а долу гъсти горичка от певни обличат. , . Диплише на пая бвзплоДна мест¬
ност. К. Константинов.
певницд ж. Диал. Място в черквд, където стоят псдлтоветс. ХоДох ваони празник а воянл иоДолс
в патриаршеската черква и шлм обичах До се изправям До повиицита и Ди пригласям иа мом¬
четата, които пеяха. Св. Миларов.	'
псгдв прил. диол. Който има по лицето си лунички, луничдв. Нищо и никакво. ногова одио, и само
току со фризира. като мисли, не що стане по-хубава. Ст. Ц. Дяскдлов.
педОпсвам носб,. псдецсдм се. диол, (от гр. παιδεύω). Възпитавам, грижа се. Биеше ги [децата си]
като тъпан, За До ги уж подопси, носто ги злшβлрсто а заключваше в къща. сп. Лиляка; подОп-
свдм се, псдСпсдм сс възвр. — Луд ли е пози Дригии, или ще полудее.., Хич е такъв еДин Деи
сока напуснал работата са. паднал за Душата ск. а пък той . . . Хой, божо господа· нога
ще се педепслт тнн хора! Ил. Блъсков. Затова треби nлс мисъл (че човек е склонен повоно
към злото, а ие към доброто) до се подорοβа с твърдо голямо прклежинио. Р. Попович.
незевОнк и псзсвСпгип м, разг. (пор.-гур. pezevenk). 1. ряДко. — Сводник. Между хиляди Души
До го срещнеш. τезееоигниъn, що можеш да позилош какъв му е зоио.ятът. 3. Стоянов. 2. хулно,
разг. Изобщо долен, нечестен човек. Не плаши ли ги позе/опеина иоДои? Галнаβa пори ми разсипа
тогава. Т. Г. Влайков. Нлдпиоал еи половина ока, позовенк! Аз ие зная четмо, но умът ми
е много nа-οигуu от твоя шефпер. 3. Стоянов.
незул м. и подула ж. Диил. (гр. πεζούλι). Издадено или вдлъбнато в стената място като лавица,
обикновено кряй огнище' Вощеницата гореше кротко със оълзлсво прищоне в глъбината
342

пендик
но малък пъзул. издълбон в спънато. Ст. Загорчнчов. — И-и-и, пък пи, Калчо, ще им раз¬
туриш хубавото игра! — со обади стрина Илчαβuнα- която бо сеДнала на пъзула. Т. Г. Влайков.
Филчо отвори вратата на обора, обоДи со но животните, после влъзъ и остави кандила в
пезулото. К. Пстхачов. Той се отмести и преви подкосени крака да седне в широкия пъзул.
вглъбнот отвътре в стената да самите порти. П. Ю. Тодоров.
пей м, розг. (тур. рту). Предплата. Онзи· Депо провожда. маже да чака на ръД зо отговорът, копа
дадо като пей още толкоз“ колкото е платил за uзпреβежДапu!mα но писмата му или но
известието му. Мтмсцослое. Д а в а м птй за нсщо — много ми ст нмха. — Може и до се
съглася? Ако селото ме поиска. — Селото пей ще додо да има такъв кмет. Т. Г. Влайков.
Той все си е такъв припрян но реч и сириха / и зороД препирня пръв дава пей. Пенчо Славтйков,
лТйи мн. (вм. птйсн) книж. остар. (от евр.). Дълги кичури нтмтрнгача кома пред ушнтт. Войници,
калугери, дубравнишки търговци - . . евреи с пей“ со размесиха с гражданите българи. Ив.
Вазов.
пдкнй нареч. диал. (тур. pek iyi). Много добре. Пекий. вървеше вий и оз идо. Д. Войников.
пекло ср, диол. Жега, птх. То поглеждаха шу в бирнико, ту в чорбаджията, с желанието щото
лοслодп“лτ пю-икюрю да стане и да со „урине“ ... зо да со измъкнат а-времо ош това пекли.
Н. п. Филипов.
псхмнмЬт и цсχссмέт м. диал. (пср.-тур. peksimet). Сухар. По солото разхвърляха но всяка бъл¬
гарска къща па 20—50 оки да пекат поксимоп от свое брашна за аскера. Ц. Гикчте. Ами ниъ
за Друго готвим покио.лотο- пой трябва за юнаците, Ив. Вазов.
цсχучнTрти, -рча, -рчо, прил. книж. (стар. (фр. pecuniaire). Паричен. Сега, в ноти дни, всякой
ходи па чужбина, стига да ге подгонят какви да е пекуниерни съображения. Пенчо Славейков.
пТла ж. книж. рядко—вж. цтлκа-. И лют помак изви Двуостра тежко пела— / заскърцо, из¬
пращя мъшовата дъбела врата, Пенчо Славейков.
пТлеш м. диол. — еж. цтатиχа. Ами жълтичето какво щъ правим?— Какво ли?. . . Едно въчъ
имат от пелета но кръщението ти. Разменило съм ти и ош лантнашо сурово гаДино еДно,
Т. Г. Влайков. Мъжка си дъшД сДобИхме. / бОбо не го о видяла, / дОрбо не го о ДорИло, / пълеш
не му е Давала, Нар. птсеи.
пслСшха м, диал. Накит за глава от дрсбкн парици. Много са ти хубави сребърните гривни и пи¬
лешките. К. Петканов.
пелСя се п!сβ. възвр. розг. Пилея ст, въртя ст бързо. И недей съ оставя до со мотаеш насам нататък
като одно изсъхнало листа, което се пелее накъдета го духне вятър. Й. Грутв. И така спорни
си покара работата, чтото вътре в 3 месеца у нега вече се връшяхо и пълняха 20 машини
зо преденио. Й. Груев.
пслнхарС — вж. палихарт. Мургав персиоц съдешереДюм ди поликоре, конто со переше със своята
къдрава фус^пοπолα. К. Величков.
пелха1 ж. диал. Трион, бнчхня. Валеше първият сняг· граДът бо притихнал, сякаш оглушал, всяко
кашлица се чуваше ошДолъч. всяка полка. всеки уДар на брадва отекваше глухо. Ем. Станев.
Учудиха со. работиха да обяд това-юново, а да икинДия нарамиха пълки и чукове. Ламар.
пСлха2 ж. диал. (гр. πελέκι). Вид брадва с двт омтрнтта. А ДелираД, нает / на Двама зо отпор,
върти Двуостро полка / и кастри. Пейчо Славейков.
пслтеляв прил. рядко. Който заеква, птлтек. Но токово глава такъв бръснач — свърши обвини¬
телното си реч пелтелявият архимандрит Хрuиаπm. Ст. Заимов.
пТлзя м цтлтЯвя носв, диол. (от тур. pelteklemek). Затхвам, пелттча. Често и оная узДицо изпоД
езика бива много къса и ат това става тежко до се изговаряш съгласните букви: д. т. - .
такъв език полши. Лстомтруй. Той разбра, чо момчето се обърква и не иска до каже истината.
Хвана го за ромити и го разДруса силно. — Какво полтявиш? Деца ли лъжеш, а? Казвай
какво имо! М. Марчевскн.
шеидйр лг. и птидАра ж. (стар. (гр. πεντάρα). Голяма златна монета, която служи и като чахит.
В бялото кърпичка грейнаха четири златни турски лири, две мохмудии и еДин нендар. Г. Ка-
рамлавов. Всеки сипвал с шепа, Кой каквото имал — едри цариградски алтъни. мохмудии,
рубъшо, пендари. 3. Сребров. Тя е младо. също коте майко си стройна и хубаво, с го¬
лямо пенДара но гърДи. П. Ю. Тодоров.
пСчджтр м. и пТиджсра ж. оспор. (пер.-тур. pencere). Прозорец. Хванеше ге тоя прατeсταпeu.
Дойте да го хвърлим из пенДжера. Ив. Вазов. ПроД Джевдешавопо лeпджeрα стоеше одна
циганче но 7—8 години. Джъвдъш му пусна один кривоч череши и му кимна да дойде при нега .
Ц. Гинчев.
пендик м. диал. (от гр.). Обичай. По-нопръж пендик ми бяте да со обвярвом на слугата си и нему
да Давам да разплащо, Й. Груев. Но - - - имо мнозина, които работят наопаки. по никога
нъ свръщат Днес това, чтото не бива до се остави за утръ. Та е пондик на нехайници и го-
то^вановц“, които обичат да оставят но други да им вършат чтото могат сами си сврът“,
Й. Груев.
343

пендофранх
птшдофраик м. м птитофрАига ж. диол. (от гр,). Петолевка. А вън. на улицата- со пилееха около
nрαдрαпаmο кърпа хвърлените рубли и пъпдифрαпк“. Ст. Чнлнчгнрое. Търговецът бръкна с
две ръце в една голямо платн-янко пълна с nоптοфрαпгu, та сграби колкото мюжъшъ и ги
тури в топката му. Π. Р. Славейков.
птичка ж, диал. Вид горска птичка, мвраха. Кого нямаше месо, ловяха врабци, синигери. п^^н^^к“,
чн най-много чужди кокошки. Хаджията го поДмомвошо в Дюкяна, а дядо Слави правете
изкусни капани. Чудомир.
пСчтз м пТияз м. Диал. (от нем.). Дребна стара монета. Ще пюраздрънка порите в кесията, ще я
бърка, бърка, и видиш го извадил един пънез, спуска го ат високо в просековота блюдо, зо До
издрънчи. Ил. Блъсков. Казано ботъ от славяните да се взима само което е в повече или
което можеше да се замени или купи с пенези. Д. Талев. Александро, ръче вДовицата . . .
виж колко со тези пари ... И поДхвърли към нея едно комара златни пънязи. Π. Р. Славейков.
ититниария ж. старин. (от гр.). Единица мярна за тегло, равна иа 100 кг. Колко пентинории злото,
колко товара· червени кожи бяха получили, Ст. Загорчинов.
птичТ ср. Диол. (пер.-тур. pençe). Тон на обуеха. Нови поспали, ама само с подкови но пънчетата.
Т. Г. Влайков. Пънчетата но трябва Да бъдат твърде високи (в обуща без пънчето кракът
повече со уморява и измакрюва). Летоструй.
пснюта ж. диол. Пън, дънер. Пънюго ди пънюга ге препъваха, сякот не ще може да стигне Да
село. Ст. Ц. Даскалов.
пепеле-жх-а ж. диал. Воденично колело с перки. Но голям беше кирубeитuят улук. з!лъплиaл,
измокрен, надут, водата га пълнеше, устремяваше се наДолу из него и биеше в перките на
пепелъжката. Й. Йовков.
пепелчук м, нар. Дребни деца. Той позна в първите редове мнозина безДелници - - , улични хлапетте
и пепелчук. Ив. Вазов. Та наши хоро со, търговци eинοфлuu / ат близкия градец. ВиДъли
хубав ден, I па с пъпълчука си, раДнини и комшии / дошли да хапнат но зелено. К. Христов.
пептрйжт нъиβ. Диал. Има остър или шиплив вкум. Миришеше [млякото] но замбил и някак си
слабо пепериже но езика. Г. Креев.
цсрАтимκ м. диол. Голям хотел, в който топлят вода за праше. Сога, като се стопли водата в пе-
ратнико, кого до вземе Тинка да прибира непраните дрехи, стрино вeнкеβuцο така зе шо
отДъли настрана чичовите Венкови Дрехи и своите. Т. Г. Влайков. Гана питъкна огнището,
разпали огъня, сипа в пъротника веда и га окачи но въригото, Ст. Ц. Даскалов.
перАшкА ж. диал. Червено, шарено великденско яйце. Кирил изпочупи перашкипо но другите. . .
Яйцето не падна ит шепата. Т. Харманджиев. Аз со мушех внимателно. да но ми счупят
перашкопо — както ние наричахме шарените яйца. Ст. Ц. Даскалов.
нтрйшки прил. диал. Който ст отиамя до перачке. Сякаш нъщю .ми казваше- когото го раздумвах,
чо сроДяваното с тава семейство нямо да ни направи чест· а щъ ни засрами. Семейство бедна,
просто- перашко. Ив. Вазов.
птргйш(иш) м. розг. Противен старец, дъртак. Глупачко! Ако б.ях аз, всички тези пъргити щях
да ги въртя но малкия си пръст. Чтремухин. Станка и сега живее в одно къщурка в Търитв...
а и Мария нн случи с тези поргитин Янков, склопи очи и си отиде. Ем. Сташев.
пердТ ср, диол. (птр.-тур. perde) . . . Подвижна преграда от лттеи или пръти. Хлопна пердета
и тя чу, катю я вика свекърва й. М. Явормхн.
псрдАх м. диал. Псрушние. Орлите рекли: „Никой ат нос не маже, ома има еДин орел на триста
години, той може да направи това, сами че се с^лоча: Длака мени, пнрдух хвърля У Нар.
приказна.
птретзд м. книж. остор. (рус. перетзд). Преместване в друг град. Зо жалост, грамаДното раз¬
стояние мъжДу мене и тебе, на каеше пероездът е свързан с тежки зо нашата кесия сега
разноски, неволна ни приковава в неприветливите и опротивелите ни гнозДа. Ив. Вазов.
пер.тхтидТ ср. розг. (птр.-тур. perakende). Бедсч, малоценен човек. А два пръста [гайтанена об¬
шивка) са били съвсем достатъчни зо жените на малоимотните „перекендета". Н. Хайтов.
нсртнуга ж. диал. Цвете птруинка. Девойко, Девойко, убово девойко! / Лътно перенуго, зимно
теменужка! / Ши си разцъфтила рана пред ВеликДен, / рана пред Великден, велика неделя?
Нар. псмти.
цеρеτόржκа м перетържха ж. книж. астар. (рус. псреторжнА). Повторен търг. ПъреторжкошО
на търга що стане на 21 същия месец, в. Свобода. Завчора министерствата ДовО на търг
одно постройка. . . При п!роτзржкατа ние Дадохме послоДното, ποй-πuскαтα цена. Ив. Вазов.
перИ и птрйя ж. оспор. (пер.-тур. peri). Фея, красавица. Тихо „Ризата Синапена" / Дреме върху
мерский бряг. / кош пер“ заспало райско, / без движънье и бъз знак, Ив. Вазов. Ти си чула,
райско пърио моя. и свирнята, и булгαрuеατα, и гласа на българската песен! Ела и сега да
я чуеш — и Двете отишли но прозорецът. Ст. Ботьов.
птрйгла ж. диол. Въртележка. Ти [деттто] со завъртя на перйгло и, изблъскано ош булеварда,
изправи со пак прод бαкалπu“αтα. П. Ю. Тодоров.
344

Г песнйвец
пернато mдрeм. разг. Сопиатя. сърдито, тросиАTO. Гена припнала Ри срещне мцвян/ и Ри му по/аРе
eезгеαemuцα да седне; а опя иaене тъй еeаmamе й казал Ра му приготви по-скоро няколко
кепе чисти деенн Дрехи. Т. Г. Влайков.
пернйк м. Риел- 1. Китка от перя. Сам, ни челото с червен / пер/ик, обхож/н гн иапетий мла-
Рожеп / н с бъклица в ръка честити гости нamu. Пенчо Славейков; 2. nаem- Белег от удя-
ртия. Беят те се стърпя, изскочи с нaи^тннд н се знчу н·несьн през голите аaмeиa та нещаст¬
ната майка. . . Баба Аенниa си отиде елнчeшкaпa, като си триеше пeаmлцuтe, гРето я
беше обвил mаuсmрьнuя беее камшик по сухите пеeтнл н ребра. Ц. Гинчев.
пернйца ж. диал. 1. Възглавница. Много нощи без сън пад пер/нцата ми сн прекарала. А /з енняmнк:,
за ничто н никакво, хиляди пъти съм те огорчил. Гр. Пърличтв. Кога горна за спане навеждаш
клепка. / а майка те клав/т во малки нолeбнa, / па мека постеля ни мек/ перпицо; / пор пейте
п/зуха заспиваш кат птица. сп. Училище; 2 Китка. Самур му калпак па глава. / И не кал¬
пак/ пбаницa. Нар. пести.
перпелешка ж. елал. Въртележка. И Довечера като пeаеeлemкa Ра ^pшıн/т преД главеж/нците
сн, а утре като свещ да стенm под венчило. А. Страшяияряв.
перпелйквам тесв. Днал. Навъртам ст, оглеждам. — Хн /а те ви/я, к/тотолковаеeреeеuнвaш!· ..
Не си вече малък! Време е Ра пущиш първата бр/зР/! Ст. Ц. Даскалов.
перпеля /есе. Рнал. За птица — пърха с крила. По обя/ подмамиха с папуре/и зърна петела н го
залових/. Нαханmцχн го н привечер. . . Той отчаяно периелете в ръцете па Багрил/, Ро-
нaте го носеше към дръвника. М. Яβорсκя.
перпер м. и перпера ж. старин- Старя златна или сребърна пара. Отсега πατατ™ . . . който е
плащал перпер. ще плаща два. Ст. Зαrорчяняе. Не струват перпер твоите войски! Така е,
като учим от ромеи к/к се върти Държавна мелница! Н. Райнов. Ти знаеш къРе са нeапeршme.
Когато цар Иван тръгнал зо Никопол, всичките злaшциц оп Държавното съкровище оставил
на еaшацaахa Ра ги пази. А. КaрaляИчев. Добър роб рaбопнuн, който па граДското тържище
бн струвал поне двадесет перпера. тук се паоΡaeaшe зо пет, зо Рее, че понякога н за еeреeра.
А. Дончев.
перперак м. остар. ДАиьк е перпери. Момъкът се разсмя. — Ех че ти е пък лен Ра говориш,
Добрине.! На думите иaа■ят /е събира перперак. Ст. ЗАгярчяиов.
перперица1 ж. днал. Преперица, пъдпъдък. — Добре — прибави после, — нека бъде твоето. Няма
Ра uda е гората - А можеше тетревн Ра убия н пeрпeа;щн. С що ще гостиш гостите? Ст. Зя-
горчи/ое.
перперица2 ж. диал. Малка златая паря. — Не/ей шеенеβ/ й се преДава . - . ДелиРимоео черка е,
луРетнпа. Лeапбаuцuтe играят в косите й, че Дели Димо е череив с пдан. 3. Сребров.
перперушки мн. Рн/л- Вид шарки на дреха. Соята й беше maшaаemд с такива белушки
н пeапeрушки, щото човек можеше Ри помисли, че са я шариле самоДивите. Л. Каря-
веляв.
перчаи—нж. пeемeu. Лоuзндтлu сей засвири с кавала жално, жално някоя старо песен; е вя¬
търът си нгр/е с Дългия му перча/. 3. Стоянов. И сякаш сега се отворих/ очите но всички
н видях/, че.н Нягул беше рус н хубнвeеян, че кaлпaньт му е бутнат пазар, а перч/нът му
разбъркан. Й. Йовков.
перчем, перчим и перчйн м. (пер.-тур. perçem). 1. есш/а. Дълъг кичур кося на върха ня темето
на мско острягаиа главя. Черветата. му чалма беше п/дтала н неговата бръсната глава
с малък перчем та темето лъщеше не слънцето. Ст. Загорчиное. 2. разг. Дълга мъжка кося
отпред на челото. А Другият беше пънкуляе мл/Реж, с поз/криве/ перчем н бледо лице, па
което имаше mянелне даaсноmuиu. Кр. Григоров. Но с/мия празник ноеneаamuβнuяn Двор
се изпълни с нароД. Старци с кожуси Димяха наошно с лулички... млаДеж; с перчим), моми
с зачервени бузи н сплитки но р/мене — всички нм/хн празничен вн/. Кр. Григоров. Де/о
Дичо ... се обърна към РеРн; — Слушай чеРо! . . - Я виж поя перчйн; бел капо кьΡeеннI
Мих. Георгиев.
пТси (пес) понеделник Рнал. Пяиеделияkът след сирни ЗАгяβезии, когато по някои местя бият
и нтсят кучетата; прет. ден та жестоко ятмъщеиие и иaкАЗАияе. — Абе, око те направим с
ф/шисплте edum песи поπeдeеπнк. . - защо пък сме жлен? М. Ягодов. На пес поиеделияк —
никога. Ще приберем зърното н погне/ иди гони Мих/ля. м/к/й Ра пи дойде пак сгода не
пес по/бДел/ик. Г. КарАслаβяв. Оставам на пес понеделник — оставам изи-
граи, губя. Аз познавам сума кметове — тъй сн останаха /а пес пе/бΡeе/цн, овършет се
сега зо пет пари, хоРяш като шо/пови. Г. КАрАCлавяв.
леснйрница ж. ост/р - Сбирка или сборник от песни; песнопойка. Лeспдаmниe сенΡкоneспaI / Ломmн
ставаш ши известно. М. Л. Софиянец.
песнйвец м. остар. Черкоβиа книга псалтир. Царят пек кимн/ на свещенико н му каза лaснaβо-
— Похвално е авeнлeшо на мап/стнр/ към бог/ н царя, отче Филипе..- А какво е то ? Пес;
пиве; или евангелие. . . И протегна ръка към nоΡaаънa. Ст. Зятярчииян.
345

flâCHHK
iiCciihk м. кшж. оотар. (срхр. геесник). Псвец пост. Цял ураган мо iMJierM 1 ощ обен· р^остии
привета! / И азненоДон. умилен, I ош поз прием необичаен. 1 иа моно, поенини смушен , , .
1 лз а манuo от сълзи лицо. 1 мълвях ос. Ив. Вдзов. Гuл поеш! I ... 1 Гмш чудо — ττακββ
ос поснин. К. Христов.	_
«ιΟεΜί^ ж. оотар, Песничка. Който знае до засвири. I к пооиицл Да попей, / любеше го братя
мили / небесния поз Орфей. П. Ивянов. Аз зная много глупави книжни и много нищожни
пеанаца. които се снишиш за Достойни еимо зл това, защото ги е написал Ивлнчо или Сmoсинo.
Л. Кярявелов.
леснопевец м, остар. Певец, песнопоец. В пови време първите юнаци от иироДо , , . излизаха
преД шялошо му [нд Атила] и правеха всякакви борби и игри; ош друга отрони песнопоеца
поеха надгробна песен, сп. Училище.
necHoıÖBKa ж. оотар, Песнопойка, цеспдрницд. Песноповно слиднопосни! / Почти отиваш ти
известно. / вече бълглроний Орфей I ио своята лири пой I твоите песни а слидон топ.
М. Л. Софиянец.	_
лсспотвόрсц м. асmau. Поет. Наблизо при тоя град се е родил поеиотвороц Вергилий. Й. Груев,
псснотвдрство ср. остор. Поезия, стихотворство. Капо Байроии и Булвор подкана от песни. но
ош пръв път росиаmβареmβаnа ие му се подало. Й. Грусв. Той си мислеше, но капо се ожени.
ще рида по-сърдечно; зл1щопо и жена му болееше и линееше зл πeсиomβараmβа и зл художе-
ешво. Й. Груев.
песгйпнщс ар. оатир. Спестовна кдса. Затова по някои мести има нореДени τeсmαлαщо или
поотовии къща, Дето βеснай нпо споетс, влага си го. за до му риеше. Летоструй. Банките
зл иорода си обикновено и пести.леща, Летоструй.
пестун м. нииж. оотар. (рус. цестун). Ръководител, възпитател. — Знаеш ли ши пази история7
— ДонейДе. — Дл но бъдеш ти, който си пестун ни едио дете, което си намерил пред чер¬
квата ав. Гагаuадuцa'/ Π. Р. Славейков.
ностункд ж. нииж. остор. (рус. пестунья). Възпитателна, бавачкя. Само а пръст До ао опитва
ио мляното . топлиилшо. то но чини, и още по-малко нани До оставиш До приви това пе-
сшуинлтл. Й. Груев.
пОсяк м, стории. Гледяч на кучета. — Какво работиш сега?—Песян съм. какво друго може
Ди стане ош мене? Песове отглеждам за пашата· Ди му гонят Дивено. кога тръгне ио лов
из Балкани, А. Едряли-иев. Вино е.ятлхл със себе еи. а ди со отбият в някое село. все едио
е до налетят ио царските слуги и пeссцu. Доно песя смърт ги изтръшка всинкиХ Ст. Загор-
чинов.
петим-свам носв. (ог гр. πεϋνμω). Силно желая, жадувам нещо. Сени баща нeшuтuсβлшe зо
поДобен син като Иваннл. Ил. Блъсков. Сега зл кефа но хоревзи^ да ходят немили а но-
драги по улиците и до пошамисваш за кора хляб. Просата.
пепит ж. Диил, Възправени като колибка царевични стъбла, гръсги и др. Складоха снопите
иа петина. Умората ео упои като олово в кронища им. Едва со тъп/зоха, М. Яворски. Митко
упинлше из вдиганите нунуиузониıщл зл някой изтърван мамул. шумливо опипваше снопо¬
вете ио навързаното нукуруз^и^що, изправено ио потиии из угарите или натрупано ио гра¬
мади за товарене, Ил. Волсн.
лснпДе м. дилл. Сватбар, който носи потеля. А петлорят. зо до направа емсх, излиза до портите
и влизл.и щоно спусна лъжипо:. . . — Ето го зетят с поп пойтоил. сп. Лиляна. Постарая
наш народен обичай Гоно що продава пози петел но нeτлaи■я. Г. Красв.
пстляя сс несв, възвр. даал. Могяя сс. Досега До съм натоварил. казва, и Ди съм опашел вече
иа къра, и лз се поплля пука к си губя времето. Б. Обр^сно.. Видя ли го?. . . По-лане
пой яздеше. а невоетицото му со πenлaотe елед него. но стана шонезо с хавата со обърни.
Н. Хайтов.
пстлся носв. Диил. Размахвам, могяя. Черто пошлое крана. еДва-одви пристъпя и повърви. повър¬
ви — опре, повърви. повърви — пан спре. Чудомир.
петлица ж. даил. 1. Копче. Отдолу риза пик шити, прибрани. закопчано а пъстра петлици ни
шията. . . върху оунмиия обличаме горджин салтамарка, сп. Теменуга. 2. Прорсз или
изплетен консц на мъжки ревер. ЕДин млад човек с кротко лице, с хубави нласβu очи и а ри¬
зи нни иа петлицата радостно подлДе ръка ни Кондоро/. Ем. Станев.
летромйкс м. рядко oсmлu. Вид лампа с петрол, която дява много силна своглинз. Два мощни
ношuoмaнοо аοβоnсβaхa огромна зала и създаваха фантастична фигура и ееини ош сталак¬
титите и опаллгмипито. С. Чсрнишс.	·
пОгурки мн. дилл, Домашна юфкя. Току ще пури Да вирне в еДно гъриоице потурки с пр.ссиа
мляко или оризови чорбаци, Т. Г. Влайков.
псчал-всн, -вня, -вно, прил. дилл. 1. Който умос да почели. Чо кака Вонновица — сми ли втора
като нея? И момчето й е разумно к пeнллаβиo, Т. Г. Влайков; 2. Доходен. „Умна дъщеря
съм роДил? и той пресмяташе в ума си бъдещите кориати от тля печаловио проДижби ни
чедото си, Ив. Вдзов.
346

пяельк
печаловйт прил. диол. От който ст печели много, доходсч. — Казах ви; служа в Домакинския
отдол при военното министерство. Том имах случой до разбера колко е л!чαлοβuтο тая ро¬
бота породи големите поръчки и покупки но кавалеристите офицери, Ив. Вазов.
печаловник м, нар. Човек, който птчтлм. Ню бай Симеон, кокъвто си е разумен и лочαлαβπuк-
падкропи къщата след баща си. юшгледо и задоми сестрите си, Хр. Махсммов. — До сте
здрави, до сте живи — казва стрино Кана. Ката ни подава пи парченце сушена меса и по
два ореха, тя со извинява. — Немомъ печаловник ат къщи, шо и пори не со навъртат у пас,
Кр. Григоров.	'
печальовина ж. диал. Печалбарство. Стрина Вучкювицо се ухилво ди уши, защото шя има син
но Стамбал, ют петнадесет години ге чака до съ върне юп пъчальавина. Хр. Махсимоз.
печатник м. книж, остор, (рум. печатинх). Печатар. В 4-ше първи б>роово но „Училището" чи¬
тателите са съгледали Доста печатни погрошки. . . Причината е, чо ниъ бяхме сполетя ш
но такъв п!дюмаuл!п реДач и п!чаmпuк. щото при всичкото си пοглъждοпиe. . . той пак обърк¬
ваше и поправеното. мп. Училище.
печйтня ж. книж. оспор, (рум. печетня). Печатница. Печашнято ъ одна ат ония изнамервания,
които извеДнъж промениха лицето на света, око и да беше на много столетия знайно в
Кино, Π. Р. Славейков.
пТчтл ж. диол. Печалба. Баща й, който наскоро бете заминал но печел в Америка, току-що й
беше изпратил оттам едно копринено и необикновено пъстро. - - престилка, Ил. Волси.
Ни съм женен. ни ще до съ жена, / на съм пател у БуДино граДа, / но съм пошел пъчел
до печела, Нар. пести.
цецтлчΗκ м. диал. Птчаловчнх. — Моминото момче, моминият печолник!. - - Купил ми чер¬
вени чехли да со докарам като лазорка. Л. Галина. Шейсет хиляДи гроша! Чо какво маже
да се направи с полкова малко пари? Трябва да бъдеш бог знае какъв майстор печолник. чо
до свършиш робота — иначе и тях ще провалиш. Д. Немиров.
печтихА ж. диол. Кебапче. Захванахме пък том нов занаят: да печем пъченки на улицата, Ив.
Вазов.
птш al розг, (птр.-тур. peş). Предна поле ке дълга дртхе. Вън от гроДо ги срещно студеният
рилски вятър, блъсна ги в гърдите, ката чо препускаше но сляпа кобила· пасло хвана пешавъше
на шинелите им и ги съпроводи чак да Боровец. Н. Хайтов.
пешаК м. диол, Царевичен кочан, несвързан не сплит. В един кът е натрупан голям куп ма-
суре — но сплитове и пешаци. Две момичето с добели кюскии уДрят па тях до се пооранят.
Т. Г. Влейхов.
псшах2 нароч. диал. Пешхом. Бях да шъшя. . - днеска му прилошало малко. . - том на нивата
ащъ. . - И си дойде пъшок. Г. Карамлавов. Болните да ядот отмерено ной-вечъ зеленчук. . -
и секи дън до со рaзтзпкуβαт пешак. Ив. Богоров.
пешйн нареч, оспор. (тур. peşin). По-напред, предварително. — Я пешин искам да видя какво
ще ръче баща ти, по тогава. Елин Пслии. Задето що го храни първите години. без до може
да изкарва п!тο· поискал да му броят пешин пари тъкмо хиляда греша. Т. Г. Влайков.
птшхтрджйя м. диал, остар. (тур.). Прислужник, който държи или поднася пешкири, кърпи.
Щом насядаха и съ наредиха около синиите, пешкнрджияша донесе четири nрозръчн“н“ “ като
ги преметна пръз калоннтн на всичките около четирите синии, излезе си. Ц. Гнччте.
пешкеш м. диал. (пср.-тур. peşkeş). Подарък, награда. Имаха и Двамата па един юрюкбоднвия
кин, които но много турски сватби бяха напропускволи мнюгю коне и бяха взели много сукно
пешкеш. ни Двата юрюци коня но бяха со пαдβοрβοлu ощъ. Ц. Гинчев.
птшхйи — вж. пишкич. Двама шук но можеше се побра. Ти излезе па-пъшкин. Нямо ща.! Оста¬
виш ти. М. Грубсшлитва. — Пъткин момче е Даскалът! — думаха сторите βαйплгиβнu·
от чийта поглед не избягваш! нищо. — Вкара той нашито калпазани в правия? Ст. Дичсв,
псщсмАл и цтшнмâ.л м. (птр.-тур. peştamal). Кърпа за прикриваше ке тялото, обихи. е баня.
Изгубихме копринения й пещемал на банята. Ив. Вазов. Вътре. . - со обличаха други
помаци с nαрналuβu дрипи или си изстискваха πeт“мαлum! в басейна! Ив. Вазов. Я си бръкни
в десно джоба. / та изводи бел пещемол, / та си пръкри черни очи,· / черни очи, бела
лице. Нар. пести.
пСщних м. диол. 1. Пита хляб, печеше е пещ. Тъй коза; без до й покаже място да си почине,
даде й один огромен пощник и ясти! изобилно. Г. Пърличсв; 2. Помещение, в котто е изгра¬
дена пещ. Напипа мандалата в тъмниинато и влъзъ в пещника. А. Каралийчев. А в пъщ-
нико беше тъй топло и приятно. Миришете но просен хляб. В. Геиоемхе.
пйетц м. диол. Питие, пнткт. ДюйДи пи некей Други ден, делник, та до видиш чудото тИ,. - По
око се случи и пивъц — варай се! Пелин Велков.
пне.лъх м. диал. Питие, спиртно питие. — До пийнем — поДзе боязливо той. — Та ми мина
жаждата, ома. . . — Чакай малко — отвърна Марин. — Какъвта пиелък ще пием тоя
вечер! Н. Ннчов.
347

пиж^лче	.
пижулче ср- Риел. Малък съд за ракия, павурче. Пеев току му порива шишето с коняка и пл-
жглмeте с мaстлнaтa. Ст. Заимов.
пйзма 'ж. Рнал. (гр. πείσμα). Омраза. Девойче. златно кумрнвче! / Край мене вървиш, /е збеа-
βη^ / що пизма държиш со иeπeI Нар. птстн.
п^з^зул — еж. пезул. Я са легнали [децата] криво. та хъркат, / инак пе като агнета спят. /
Или Моно в пизуля сн мърка? I Търси беР/ото топлнмън кът. Н. Oαрангозоβ.
пийтика ж. есmaа. (гр. ποιητική). Поетика, стихятβорствя. Той въвеРе в горните ке/севe
н руския н френския езици. - - въведе пиитлка, въвеРе астрономия. Ив. Вазов.
ликантерия ж. разг. (фр. piquanterie). Неприлична шега, пякαнтняст. Ако н Ри обичаше шегите,
в пнкaπmeанume обаче се Държеше строго в границите та приличието- Н. п. Филипов.
пикирам се тесв. и св. възвр. кинж. есmна. (рус. пиkиряваться). Подхвърлям си с ^кого груби
закачки. Седиш сн нн топло н се кикотиш. Еле пък, като хванат Ро се пuкuаaп с кръстосан
огън, Ра пи е драго Ра слушаш. А. Констαитииов.
пйко ср. Рнал. Вид момчешка игра. Вец.яицeτю та поен общо опиянение се отрази н та самите
игри та Дeиama. Те замениха мнлuнa, τепндTд, пикопо, пумпал/ с игра па шалим. Ив. Вазов,
пилатица ж. днал. Вид речна рибя. Ел/ пил/пицн н брадати мрени Ра ловим- П. Ю. Тодоров,
пилетариик м. Рнал. Помещение, е което гледат или хранят пилета. — Ами пилетарнииц ? —
звънна гласът по Русана, келmе· когато говореше. ви/аги се смееше. Ст. Ц. Даскалов.
пилешки еанл. Рнал. Луд, буен. Ниже време от години еuеeткц; / преми/уе/п родовете човешки.
Π. Р. Славейков; пилешки πaаeм. Тъпа/ е живот човешки — сам човек му е тетиaкa; /
удряй тъпа/а пилешк), / н /е пит/й що те мaк/! Пенчо Славейков.
пиличка ж. Рлал. Вид детска игра — квачка, πялця и орел (пиляк). В двора у тях билюк деца
играят па пиличка. ЕР/а Дълга редица момчета н момичета, заловени еРпо зад /руго. се из¬
вива н кърши кнте змия. Т. Г. Влайков.
пйлнчник м. Рнал- Кур^к за пилета. През знРн/т/ вратичка излезе /а хармана. прескочи пи-
личинка н се потули зад куп/ma от цaрeeuмпн ластупн- А. КАрАлийчев.
пнлотини м/. Риел- МетАлни стьрготиии; яnялкя. Ако земем да изпилим пучево печто, то пл-
лотн/нте щат бъ/ат nаоmлцн от. туч. Й. Груев. Ако Ри mееueм м/гиитпн пръчка в съР,
пълен с железни пнлотини. . - н побъркаме, то ще вндuи, че пилотин/п/ се охв/ща на наня
най-много, а ее-м/ено към среРата, а пък в с/м/ш/ среда πннaн се /е охе/ща- Й. Груев.
пй.ляк м. длил. Ястреб. Орелът яРе евuн, сърп; и зайци; nне.лньт кокошки н патки. Π. Р. Сла¬
вейков.
пиля се /есе. възвр. Рнал. Въдя се, развъждам ст. Лаеклuиaм цялото село на пепел да стане.
Змии н гущери Р/ се пилят по Ромовете вн. К. Петкяион.
пинакйда — еж. nаиакяда. Лееца пладне ще провеся /руга ^/0^/0, /ето ще Ра е написано
1, 2, 3, 4. 5. П. Берон
пипирлйя ж. еu/е. (от тур. peynirli). Баница със сиреит. Пиши ми кога Ра тръгне Тн/ко. че де
заколя кокоmнa, да разточа едта /ебели ец/нрлuл н Ра ши папълия днм/еж/нн/ от н/шeше
винце. Пресата.
потта ж. днал. Малък съд за ракия. Нн еди/ сух клин /е дървото· колко с ръка Ра еохe/иeт,
вис; едта жь.лmупκлвд питта· прикачена те връв. Мих. Георгиев. Ког/ н де минеш nокаaй
РеДовн Димчови· зиме било, лепе било — пинш/шн е все пълна с Реа пъти препечена ракия.
Мих. Георгиев.
пинтйя м. остар. (тур. pinti). Сkьперияк. Виж тоя /рът >шития — e/рuкеeчко, за две нари
свещ з/палн. а мнтеин Ро земята падвн, мишените с/ без пари. Ив. Вазов.
пипинерата ж. р/зг. остар. (от фр. pepinidre). Парка иа свободата в София. Беше му омръзнало;
н разхоДки Ро пиенmeаaтa, н таблата в Лaπeхеβеше кафене. Ив. Вазов. Когато се озо¬
вах /ай-после към енпuнeаaтa, светкавици режех/ облаците /ад граРн. Π. К. Яворов,
пнрш'ла — еж. пер игла. Погледна веРнъж-Рваж нататък, па се /оближи Ро брега Ри вземе
пдч/uмemо, което все още се въртеше /а пuаuге/ есреР вира- П. Ю. Тодоров.
пирйнка ж. Риел. Тънка цветна кърпа за забрадка с шарки. Тя се беше пременила в хубав тъмен
фуста/ оп·. скъпа материя. - - забрадена по гр/же/нснu с тъпка непрuнбma пнаumнa.
Т. Г. Влайков.
лис паuл■ пеизм. Рнал. (тур. pis). Мръсен. — Оп илвише им н от колата им /яма Ра лм вземате
воловете вече. чухте ли ? — Ами от лие/Рите. беим ? извика бързо еди/ иuгaинπ. — Не раз¬
бираш ли. че н оп енв/дume, бе хей пие чеигене! изрева Рашид. Ц. Гинчев. Кого излезе чер-
/нй грък, п/шат/ блее· / плюта по него н пошуш/а; пне инелeпI Ив. Вазов.
писаче ср. днал. Ножче за дърворезба. Той скри плс/чепо. с което дълбаеше по хуанaпa, н свърта
козите надолу. Й. Йонков.
пйсенце ср. разг. (от тур. pisi). Котенце. Които знаях/ н/нво кротко котенце е в къщи, /е мо¬
жех/ да разберат как е възможно съчетанието /и две толкова /eеацюuрнмн крайности;
тигрова кръвове/ност н кротостта /а домашно пйсе/це. Ст. Чилиигироβ.
348

ПИЩОЛ
пнсмЯр м. оотир- Писдр. Тия [кпипообрдзпн] преписи ний-напонон поОнохо ио ръце ио еДин по¬
тулен и незнаен чловок по име Нouрнс, който еДно вромо бил пиомар но Източно-Индийската
компания и разбирал ионто от шия незнайни буква, Й. Груев.
пнсмЯрски прил, остар. Писдрски. Докле боше пиомар е Единбургения съД. Волтор Скот до обяд
боравеше с книги, а после цял деи ас вършеше писмирсните длъжности в еъДслището. Й. Груев,
н^м^рство ар, остор, Писдрсгво, писане. У Крижевинкошо училище има седморица βeтu учи¬
тели. коищо предават аритметика. селско пиемaиеτβа, осшоствени история. Книжнина за
народа.
писмена мн. стории. Писмени знаци, букви. Изилмeиβлиuоno ни пиемюилтл, т. е. ио азбучните
нертежк. се отдава едноглаеио иа аооирийцито и ио огиптените. сп. Пчелина. Близо до т.ях
бяха изправени дългите им дрянови криваци· приковани отдолу с желязо, а гега отгоре, из¬
пъстрени с черти и резки — тия древни пиемюпа, зо които говора Черноризец Храбър.
Й. Йовков.
пнеотннца ж. остар. Посипан с пясък чин, зя дя сс пишо. Ето. що пишем. ЕДно голямо момче,
що стои преД пиоотнацитл. то що Ди е шун нuoнлзβaτол.яш — извиква с висок глас, Т. Г. Вляй-
ков.
питания ж. оетлр. Въпрос, запитвано. Който ищо Да се позилъже с тази книжни· до прочете
иоред 30-то питаики- дето ео по-долу изложени поД пасло, Π. Р. Слдвейков.
пнтЯр м. дилл, Голяма пита. Царевиците бяха укрохиали от Н1о1щния хлад, и ранобудните слън¬
чогледи, издигнали цъфнала патарн- жадно се взираха в изгряващото слъицо, Хар. Русев.
Станка искаше до слуша спокойния му говор- , , До гледа русото му. светло и уомихнлшо
лице, кръгло а приветливо като цъфнал слънчогледов питлр. Г. Кяряслявов.
питулица ж. даал, Тсстснд потуриа, пържена в масло. Нл другия деи страна Коновици отиде
Ди новости родилнашо а цяло пияшо ταmулкци, пържена в елблсинско Дървено масло. Д. Талов.
пйхам носв. Диил. Пъхгя. Горещина големи ие можем веп До търпим, но пихиме капо палци,
Днзебекиески дневник.
пнчлеме ср, разг. (от тур. piç). Невъзпитан хлапак. Тоя погледна иопислиuс роД и пребледня —
Сшринджов му nuшотe: „Обръсни си мустаците, донито е време, и се скрий б полите нл жено
си,“ — Иди па ио пробивай това рuнлeмо/—изръмжа Брийнов възправен и обесен. А. Сгря-
шимиров.
пНше се несв. възвр. дсал. Дадено с, полага сс, иска сс. Но е то зл чоеек като него, за чоеек чор¬
баджия, Нему со пишо Ди ас гледо порбиджалъно и спокойствието. Т. Г. Влайков.
пншкйн1 прил. неизм. диол. (тур. pişkin). Опитен, сръчен, пъргав. Военна връзваха, ами из бях
илй-nuткαи- От ръцете ио момичетата вземах ръкойнито, ие можеха ди ми свирят. Ивяйло
Петров.
пишкНн2 и пншкЮн м. диол. (от тур. pişkin). 1. Широка дъсчена поставка пред фурна, н
която слагат печивдтд. По-долу се вижда пишниня но фурна. П. Ю. Тодоров. Отбих со въа
фурииша, По пишниня и рaаmoбоmо дигаше пора нареденият топъл хляб. Ив. Кдезновскня
2. Полица, лавиця. За храненето но порвоато снелито или τншнюииme muсбаβл До се тургош.
по-надалечно от отеиите. Зях. Княжески.
пйшлек м. Дилл, Дървен клин, който свързва два наплага. Той бошо провоДил едного циганино
у солото Да му донесе едии свредол-пишлеглр, с който въртят ноплотито за пишлецито.
Ц. Гинчев.
пншлнгЯрче ср. дилл, Мъжко дете. — Какво е? Жененинко ли? — Мъж:нaино-нuшлuглинe! — уж
небрежно отвръща мъжнияш щашно. В. Чеетовсπски.
пйща ж. стории. Храна. Над блотошо. . . се вият. . , усамотените групи иа давите питка, , .
зо коищо mърсобuтemа пази богоша пищ^ от разни риби, Ив. Вдзов. Яотеяшл ео пuто но
пялото. а добрите рлзгoбаиu ао рuтл нл душата. А. Гранитски.
пищсвдрсиис ар, книж, оетлр. (рус. пищсвдрсние)' Храносмилане. Навика да се яде по нещичко
между носовете- коишо са определени, зл до приемаме храна, бива твърдо вредителен —
изгубва ее охотата. рлзотроявл се πитоβaиоиueшo. Р. Киркович.
пнщеварйтелен, -лнд, -лно, прил. нииж, оощлр. (рус. пищевзрительнмй). Храносмилателен. Прь-
вото и най-главното условие. зл да се уплзи зДравиешо ио пuщeблuunолиня оргии ни по/оно.
е да ее държи гaлстл редовност (правилиоощ) във всичко, което се omиhес До шия органи.
Р. Киркович.
пнщевйд м. книж. oοmлu. (рус. пищевод). Хранопровод. Той пропусни в пищоеоди си одиа риз-
Дъеконо арнаутско чушки. която го панира Да се просълзи, А. Константинов.
пн^^.^^.лкд ж. Дилл. Вид бурсн с кухо стъбло. Само нуно кога ще побесней, зиброждо из пищи-
делнито а аварпона. в които си глъхнали Дворът и граДинката. П. Ю. Тодоров. Той се подйе
за лозинапо, прескоча разпиляните наонол камъни и тръгни преко ограДнята. обрасла в пи-
щидолни и бъзак, П. Ю. Тодоров.
пищйл м. оотар. Пищов. Между това християните слод толкоза абозoръжβлии.с оДви имаха
пра себе еи още няколко пушка к пищола. Г. Бонов.
349

вНя
пНя несв. . . . Пия тютюн (стар. — пуша. Не пия тютюн. Люти ми но очите, А. Каралий
чтв. Пия ми ракията диол. — умирем. Ной-посло и Каро Осмон си пи ракията, Богдано,
да са ти златни ръцете! Тъй то искам, на турчин но прощавай! К. Петкеиов.
пияло ср, диол. Чучур ча чсшма. Намерили одно чешма с две пияло, Седнали да ручош. Коте со
наяли. ной-старио брат рекъл: „Ех. що обича, от една пияло на тая чешма до почне да шечо
вина. а ош другата пияло да почне да тъче ракия! Нар. приказка.
пняльк — вж. пит-лъх. Той не уважаваше ония мъжо, каиша даваха порите си за пиялък. Кр.
Г ригоров.
ппянкаджия .w. оспор. Човтк, който разиграва пнянко. Утре е сборът!, - - ПиянкоДжии ποиeхα
но ръце инвентара си, изпратени капо воденичари. Г. Креев.
пиЯнко ср. остор. (ит.-тур. piyango). Вид панаирджийска лотария м въртележка. Баща му еднож
но сбор играл но пиянко и му се паднало една хубаво градско лампа с голямо и обло коти
месечина стъкло. А. Страшимиров.
ииянлкк м. розг. Пиянство. Па западна, па се уДори у πuянлзк и това го и затри, Мих. Геор¬
гиев. Но с мене но мина. От пuлнлзка само бях успял Да се опазя. Б. Райков.
пиЯто ср, диал. (ит. piatto). 1. Поднос. Рода поДавоше слаДко и кафе но червена пия ти. Ив.
Вазов. 2. Чиния, блюдо. Влезе откъм съседната готварница Ния Глоушъво с четири пиято
в широк поднос. Тя сложи първото пиято пръд госта. Д. Талев.
плее прил. диол, 1. Румокос и мнисох. Мише бешо плав. а Райчо клонете към брюнътише, Сл.
Тръксхи; 2. За очи — светломиин. Моню хвоща си сърцето, / те бий, що изскочи, ■ и към
Милка Чикъмджийка / дига плави очи. Ц. Церковски.
плавах м. диал. Накомн, които влачи река. Овчарят со изстъпи на върха. Под нога — пре¬
ляло брегове — мъкне пловоко си Тунджа и коте змия в дупката си се вие. П. Ю. Тодоров,
плавАло ср. астар. Перна ке риба. Сичките земни животни смея до ръка имаш кроко. - . рибите
плавала или крилца. Ем. БАCKИдоβич.
плАвейчт ср, диал. Молнвче. По одно връмъ изважДам из своя джоб малкото плавойче, депо ми
го е дол ботка — то е моя гордост, че Други деца нямат такива плавъйчето — и почвам
да драща с нега по одна хортишко. Т. Г. Влайков.
плАвец м. астар. (от нем. Bleiweiss). Молив. Извади книга и пловъц, / та ситно писмо написа.
Нар. пссти.
плавец м. диал, Промиеач иа руде или златочости пясък. НаДойдохо и пловци на руДо. . - зоприспи-
гохо и дървори с мазни, смолисти потури. и прегърбени кироджии на мадансха желязо. А. Хри-
мтофоров .
плавник м. диол. Пламък. Человекът послуша ангела и когато се поДигна плавникът към небето,
ангелът со обви в плавника и се качи с него. Кр. Пишурха. Тъй и един въглен запален но край
е готов до изгасне във вюзДухо, който дихами, топнат обаче в съд пълен ют кислород обин
що рукне с жив плавник и ще изгори в един мигоок. сп. Читалище.
плавоок прил. диал. Синеок. В къщи—Шекспир, Пушкин; в операта — Върди-Гуно, Рубинщайн; —
а том нойдо си далеч някоя пловооко Маръя Константиновна. Птичо Славейков.
лладннк м. книж, остор. Меридиан. Един от плодниците се зима за пръв, Първий плоДник и той
Дели земното кълбо но Две равни части, но полукълбо източно и на полукълбо западни,
К. Смнрнов.
пладиЯ несв, диал. Държа стадо иа сянке прсз горещите чесовт ке летния дек. Там [под дървото]
овчарите плоднят стадата си лятно време. А. Каралийчев.
плАйеез и	—еж. mam. Нъ знам твърде Дали мн разумя. - . ни знам Добре, че десет
пъти ме налитате до му поискам плайвос и хартия. С. Пелнхо (превод). Дойте бъ, Дойте
по-скоро перото!. С плайвоз но може ли? А. Константинов.
плакстка ж. книж. (стар. (фр. palaquette). Медалнонче. Ходихме с брата му Владимиро в оте-
лиъти но скулптора Спиридонов, до видим Базовия бюст. - . Спиридонов направил и едно пре¬
красно плакешко, която що подари за юбилея, Ив. Д. Шишмешое.
илаксйв прил. книж. оспор. (рус. плахснвнй). Плечлив, сьлзлив. „Пътник и в“тuш-ллοнuпa‘'.
Без оригиналност о в мислите и малко nлαкиuβα. Съдържа общи моста, Ив. Вазов.
племтИв прил. кшиЯс. остор, Запалителен. Още в стори време в някои азиатски народи употре¬
бявали в бойоветн някакви пломшиви вещества. Т. Икономов.
плАма ж. диол. Паммо, валмо от вълна. Нита гънка. нита плоса ош облаче се не вижда пи не¬
бесния шириней. Ст. Заимов.
пластя носв. нар. Прибирам охомечо стио от ливада. Тате и чичо ми Георги Николов. бъчворят,
пластяха сени. Ст. Станчев. Тай биваше навсякъде: в ливадите на Сеферчоир да пластят
миризливото αι/ο; в нивите, където свързваха златните ръкойки в тежки спαпu. 3. Сртбров.
плйта ж. остор. 1. Заплата. А в Деня, в който напуснах бойкото — имахме само седем Долара:
това бете останало от месечната ми плота. Г. Рейчте. 2. Заплащаше. И на учънuнuшъ да
им съ Дават школски книги, хартии и пр. бъз плато, или на ноИ-отличнито да со прави някоя
350

ялдска
Дреха и па· и ^^а· Π. Р. Славейков. Г- Балкански се обеща Ри пи Рева сено н ечемик за шест
коня, и одая з/ нозе без никаква плата. П. Хитон.
платка ж. оспaа· 1. Заплатя. Дн беше жив мъжът й, той щеше Ра гн паeхаdmн с мнлкншн сн
платка. Ив. Вазов; 2. Такса. Платката з/ пренасяне еР/о писмо от 3 грама е 1 грош зн
кое Ра било пристанище /а турска стаaиa. Летоструй.
платник м. /нил. Торба, чувал. Един селянин карал не воденици жито. Пл/ппuиuшe му били
сьΡад/u, та се рaзсце/ее от житото по пътя. Нар. приказка. Додепю сухият висок човек
поеме /а гърба брашнения плапник, стри/н Иикн паuп/a де му отвори. А Караляйчеβ.
плафон м. кииж. аяеке, (фр.-рус. плАфои). Таван, пятон. ябякиое. украсен. И църквата. н
операт/ се осветени с електричество. само че mеeфеπъm /а операта е бояРлснн с иебесио-
синкав цвят н е усеяп с множество електрически ЗвезРици. А. Коистантяияв.
илапйκаи /есе. длил. За течност, която ст клати — издава особен звук. Всъщност тя забрави и
н/прaннн/, който плацикн в рък/ин й. н мъж/ си. н воДб/)иaтa. Г. Кряев.
нлацйкам се /есе. възвр. диал. ПлАkиа се, плискам ст. Бягаш, гонят се, играят ке паeскомuке-
билн η щом се загреят· хо/ят не чешмата Ре се пеaцuкem. Г. Кряев.
пленЯк — нж. плавак. Нн този къмък през дъждовните Рил водете беше инве.янлe тиня н пле-
век. Ем. Станев.
пленЯчка ж. рядко. Ръчио сечиво зя плевене. Плевенето се извършва ръчно. Употребяват се
н специални плев/чки прн някои плевели. като пал/миРапа н Рр. Пресата.
плед м. книж. остeа. (рус. плед). Шал. Слугата отвори ) влязоха учителя Д.· и след пего сам ин¬
спектор/ с бдлтеm н наметнат през-главн с плед. А. Константяиоβ. Нн/ зебуичето сн от¬
горе той премята едни къс от Дълъг плат· инчъртаис чъртл; то прилича като па нлamилн,
н го наричат плед. С. С. Бобчев.
плезАлкя ж. Риел. Пързалка. Главиото удоволствие н забавление ин холандците се плезолките
зимно време. Т. Икоиямов.
плезурка ж. Рлал. Пързалка. Нн селските момчетия зимен Ре/ Рай лм плезурка, поен е за
тях бр/о голямо удоволствие. Ил. Блъсков.
плескудя ж. Риел- Петио. Лицето па Донка ееусиунля. плeснуеu пебснуДн лишен знхвнпнхн да
излизат по лицето й. сп. Китка. По паeдmuинme тн буб/т/. нзпод резките. най-папреж се
явяват мургави укапки. н по телошо пeтншън чер/н ееeснуеu, а ее/.якегн н рожето ин
главата почернее. Кияжняиа зя народя.
плескун м. Ри/л. Нещо сплескано ня пита. И Ра /е си ми стъпила вече в къщата, че сега ши
се анзмцπн, /ма втори път иа плескун ще те изхвърля /а бунището. Ст. Ц. Даскалов.
плескуч м. Риел. Негодник, НАгабоитин. — Ех! — въртеше заканително глава пой, като ста¬
неше дума за Гроз/н/ Грозев. — Дн го смъкнаш веднъж тоя ееeскум, па ще го пипам нз
тогава. Г. Караспаβяβ. И-нйца се вглеДа в мръсното прозорче, което беше пад гл/е/пн й,
н нзбухин; — Нека Гроз/ни da ude /а вой/н. гиРн плескуч с пеeсıкyчaиг! Дн върви той, а ие
Ра праща нemuпe мъже- Г. КАраслявов.
плетарка ж. и плетАрник м. диал. Сграда, помещение от плтт. Ниски снре.иdтнн пеeпeанu се
наРеесваха нар самата вада от/ясно- Т. Хармаид.жиев. Напук /а всичко се изсипа еРпо пра¬
сило· глеРай какво е чуРо! Сбърках се какво Ре еанeл! Тая πлeτнанн е тясна Ра побере пол¬
кова сeлт' Ст. Ц. Даскалов. Как πе-рн/е тия свине роенха в същия тоя плemeаиuк н при
пе-мненн храна здрави прасеше! Ст. Ц. Даскалов.
плТтна ж. Риел. Плитка коса. Златистата буйно коса. вълниста н с тъмни отливи в гънките,
събрана в Рее дълг; плетен, стигаше Ро кръстеца. Н. п. Филипов.
плетеница — нж. плетарка. Дойчин н Мишо отш/оха Ро плетениците, в конто нощно време
зашв/рях/ малките телета н юнлнмeтн· К. ПетkАиов.
плстник м. длил. Плитка коса. Тя имаше дълго, кестенява коси, която паРише върху плещите й
нн Реа рдзнеmmн клетник/. Елш Пелин.
плетене ср. Рнал. Играеие хоро или ръчтиипα. Дигна ръце заплешепе н извика тн БоРл-ла; — Кольо,
свири, играе ми се! К. Петкаиоβ. Той Ригин ръце, провикна се /а плетене н сам здTдmdmннd,
заигра. К. Петканов.
плиска ж. Рлал. Пръска от вода. Още преди Ри се съмне, той здmаеnетн из коридора, излезе ни
язл^ъкн н лист/ по лицето сн няколко шепи ннnадβо от ш/реинта стомна. СтуРепнте пеuснu
съвсем го рнзβeдацχн н обоДриха. Т. Хармянджиев.
nлмcκâβяпа ж. днал. Праг или малък водопад та река. Бензннmн река слизаше по пеuскнeuиumб
н носеше еоРа зн бостаните н ведeπuчиншe наРолу — чак Ро зелените лък; нн Лаeмнстд.
3. Сребров.
плов м. есшна. Плуване. Но едвам кеанблшe му тръгнаха па плое, страшно буря се случи не
морето н ги разби н еегаузu снчклте пред очите му. Г. Кръстевич.
плоска ж. Рнал- 1. Малък плосък съд зя ракия. Лодeеe му плоснaтa с аaнн.л, Добeeлйнu: —
Имате пое чорбаджия. П. Росен. 2. Бъклиия. СлеР малко тръгнаха плоските. Докето оби¬
колят трапезата, непрекъснато се хвалеше виното. М. Яворски.
351

■плоскат
плоскЯт праг- диал. Плосък. Този последните [готите] се уплашеха от изгледа ни Дивите онези
скотовъдци. с околности глави, а ужълто и плоското лице, Т. Шипков. Повърхнините имат
Дължина и ширина и са или плоската. като но масата, или кoиубоοmu.нano ноизпъкнато стък¬
ло. Π. Р. Славейков.
плутон м, Стрелям в плугон нииж, оешир, (рус. сгрелять плутонгам)—стрелям нд залпове.
Сърбите оО стрелят в плутои а в залпово, ами се плашиш много от „ура“, Ив. Вззов.
плъзЗ — вж. плъзга. Те [коното] сърдито а копито пuоkаπеaш ! коловоза ио стръмния Друм /
и пригласят а игрива ааинопи I но плъзито приспивния шум. Н. Μарзпнозов.
плъзгЗ ж. Диал, Плаз, шсйнило на шейнд. Напречните Дървета, коишо съединяват плъзгате,
со се ризеъхиили. Г. Крдсв. Сляпа ли са. не ио съм с коли. Да ие мажи с катран плъзгито,
глупави жено! Г. Крдсв.
плъзйца ж, иир. Долна част на рало, която сс плъзга по земята. Капо стъпил ни плъзициши ни
ралото. нрoклuблшe ония ти брлзДа. Дълбока и праеи, Ив. Вдзов.
плъзна песе. . . , диил. Тъна. И дядо Йоцо плъзнеше в незнание зо а/ето/нате събития в нена¬
рушимия покой иа селцето си. Ив. Вдзов.
плътенйк м. нор, Според народното повсрис — оживял мъртвец. Капо вещица ходи и мърмори, . .
Като плътенйк ми ее мерни нощем преД очите. Ст. Ц. Даскалов.
«лъхтя неев, диал, Силно дишам, пъхтя. Жобити видяла вола в едиа ливади. ши й се пращяло До
стане и шя капо него. голяма. И ешо ти зело Ди со надува. до пъшка и до плъхти, Нар. при¬
казка.
плютавец м. нииж. оотар. (рус. плюндвец). Гаден, лош, мръсон човек. История нога I ще пи¬
шат, ееинкопо. което до сега / е станало, ще го претупаш а дее-тра думи: / плюгивци хо¬
рата, делата им зл глуми. Пенчо Славейков.
плЮсна се, дилл. Умра, пукнд. То [сродниците] гледаха с потири опи кога ще само Поино
да плюсие, к Ди риздърпиш жени му зл морос, Ил. Блъсков.
«люснйця ж. диал. L Вино или ракия. Но ощ ракията няма никакво избавление, . . Тля пущини
умори преда три години брата ми- . . Вее пак от пая плюснаци, само в еДно място. . . 17
душ стават, гдото наброявам досега умрели. Легосгруй; 2. Обилно ядене и писно. Ано
някой ие е блигоДарон с приятелството ти без плюснаци, то хиляди пъти по-Добре е той хан
Да ио дохожда у Доми ти, А. Цанов.
плюсък м, дилл, Обилно ядене или писне, плюскднс. Вае яДо, все плюско. Плюсънл ди я удара1.
Й. Йовков.
плюшнйк м, дилл. Пребледнял човек с болнав вид. Ти илиотиио ио еи добре. прелениш иа плюш-
пик, Ем. Станев.
пляска ж. книж, остир, (рус. пляска)' Танц, танцувано. Но мигом илпалиикът, капо не по вдъх¬
новение, изправя се. почне до бъбре нещо бързо, изДидо едии еид глас к всички наскачат и ао
почви още по-бясно пляска, А. Константинов.
поанлЯс м, рядко. (фр. point lacet.). Вид дантела с вплетени ленти' Пердетата. тънка изробопно
от ралилaа, пuапуıщлхл свободно слънчевите лъча, Калина Малина.
лобЯщнм м. нар. Възрастен мъж, който замества свекъра при битова святбя. Чемшир порти
притворена / стар побпщим ще отвори. / помийнима до затвори — / щом с погледи обо¬
рени I влезе двойната отбрана, / влезе — пак зи До зарани, Пенчо Славейков. Пред момкови
Двора излезли пабaтнм — пачо му Богдан а помийнима — теша Злата, П. Росен.
побЯщнпа ж, оотар. Отечество, родина, бащиния. Кога се върна той ош Цариград. викна Бориси
а му обада нищо иа роб, пе му диво блъгарсното царство нлто .милоешиня, еимо До бъДе нему
покорен, — Моята побищанл връща ме руският княз, отговори Гарuс. Ел. Мутсвя.
победник м, рядко. Победител. Благ и велик е побеДнинл, тъй поне външно изглежда. / а победе¬
ния враг щади нлто своите хора. / щом му той служи есеДновно и го снабдява със всичко.
Ас. Разцвсгников.
пббер м, дилл. Реколта. Жътварите иaрияглхл послоДни села, мъчеха се да изпреварят удара иа
слънчовия огън и Ди спасят побери. К. Петканов. Тръгна и огледай цялото наше зeмлuто
а пия опи, а които ос го (божо) видял, за да имаме богат побор това лсmа- Тази гоДанл ще
имаме много грозде. К. Погкянов.
поблЗжкд ж, нииж. остар, Бπзноцожелзπие. Мигар същия Стамболов, ио 1 януарий 1895 го¬
Дини. ио е получил множество нoблaжни с „Честипа нови година“. А. Константинов,
побожсн, -жнд, -жно, прал. Даил. Набожен. Бащи му и майна му били побожии, почтени к ниепо-
сърдочии протестанти. Ив. Богоров. От побожии родители. произлизаш побожии Деца
и пестни граждани, на които остави свети, сп. Училищс.
побожност ж. Диил, Набожност. Вий Добре видите, неда мои, пе смъртта беше награди за по-
божносттл ни този обичлив принц. Кр. Пишуркд.
побйнше ср. остар, 1. Битка. Като се свършило страшното пoбoитe, повикаха в зллаша домо-
привитолницоши Еврикле.я, Н. Михайловски. Той възпря Атила със страшното нароДно
πoбoитe е широката нишолиунскл нaляил- Т. Шишков; 2. Бойно поло. И пъраохо отци
352

повиновение
свиего вред, Най-сетне го намериха на пοбοuτeтο затрупан с мъртъвци. Г. Кръстевич
В бишвота но Мохочкошо поляно претърпяха страшна порозявоние, до 20000 Души
останаха на побойще/по мъртви. Π. Р. Слевейхов.
побръмтя несв. Диал. Зе животно — пояде шума или зелени клонки. Гана, оз ще изкарам До¬
битъка малко но разходка. да со пοрαзиmъπu и да побръсти! Ст. Ц. Даскалов. Гледах с
гордост кок четирите кози но Шмекера бяха минали па лесота и тръгнали па отворената
от мене пъртина да пабр^^тят из чърняътumъ се от Двете страни пοлузατрупапu смрики.
Н. п. Филипов.
побуня св. диал. Подбудя за борба; размиря. Той [Лтемкн] бъ разбрал: народът не е готов;
нямо кой да побучи народа, Ст. Днчсв. Я съм разтурило мира у твоята къща, побунило съм
цялото твоя задруга. Мих. Георгиев, побуия сс възв. И тъй Дуто ми кош со пοбуπu· / гус¬
лата грабвам. струните скъсвам. Ив. Вазов.
повар м. книж. (стар, (рум. повар). Готвач. Слушай, иДи та поискай от моя страна от позора
няколко блюДа ястие и одно стъкло вино, сп. Бълг. киижица.
поверия ж, истор, Готварница. Едно куче влязло в одно позорня и като си имал гопворяш ро¬
бота·, грабнало ош насоченото месо сърцето и побягнало. Π. Р. Славейков. Докога ще оста¬
виш на една страна лукαβτuпuтe си? Когато оставиш и ти до не ближеш толорите но па-
βарплтα, Високи умни хитрости Бертолдоеи.
поваросам се св, възвр. диол. Небелимам ст. И тъй като излязох в салоно, , , тичах но влюбената
ми огледала. Там ще се китя. тъкмя, гладя. по и пοβαрοиαм. Я. Бръшлячов.
пов£за ж. книж. остор. Превръзка. Св. Иован богослов и Яков братът госпоДен носили со ня¬
какво златно повъза, по подобието на венецът на първосвещншко — Ис, Христа. 3. Петров,
повеза св, диал, Подкарам. Повъзол [московецът] и онзи топ. - - който, като се хвърли, кол¬
кото непразни жени го чуят. помятот. Ц. Гинчев.
повергнат прил. книж. астар. (рум. цоβтргııутьгй). Отхвърлси. Отрекох те, проклех те някога,
а божо, / и ето ме повергнат в прах. Π. К. Яворов.
повер^ние ср. оспор, Довтрис. — Та ти нямаш поверение но човека — каза ХаДжи Смион,
Ив. Вазов. От първите още дни на нашето запознаване усети Борковски към менъ голямо
поворънио. Св. Милеров.
повереник м. и повереница ж. книж. оспор. Довтртинх. Тоя момък, - . бете повереник но не¬
говите чувства, Ив. Вазов. Когато проводят сватя, . . тю тая послеДната захваща да
хвали своят повереник, чо той е смирен като овчица. 3. Стоянов. Тя била повереница на тай¬
ните и много често съдия на препирните между албанските озДци, Ст. Ботьов.
поверлив прил. книж. (стар. (мрхр. повтрлме). Доеериттлек. Като οиτοποхмъ сами, господарят
ми рече с ших и поверлив глас. Св. Милеров. повТрлнво норъч. Моят господар ош ден но ден
всо по-хубово и поверливо со отнасяте към мен. Св. Мнларов.
повершина ж. книж. остар, (от срхр. површнйа). Повърхност. Когато кажем насекоми или
буболечки. - - разумлβαм! онова безбройно множество малки животини. които изпълнят
сухоземното повершино, водите и возДухо, Ем. Вамхндович.
повеслд ср· диол. Сплит, свемло. Повеело от червени чушки освежаваше сивия, жалък вид но
постройката. П. Славишсхн. Отвори познатата му дъсчена портичка и огледа с умиление
Двора с клаДенецо, бъзклοнeитuя стар бряст, задушън ош повослата на бръшляна. П. Сле-
виимхн.
пбвестичка ж, остар. Малка повсст, историйна. Не що би зле да имаме и шаквиз книжки за
прочитане, конта подкропява православното нота вяра. на да се отбират по-отличните и
кратки пοβоитuчкu и поучения, мп. Училище.
повечерен, -рия, -рньо, прил, Диол, Вечерен. СлеД този разговор. пяха па обичая повечорнята
песен. Н. Михайловски.
повечерие ср, църк, Вечерно богомлужтшнт. Такова разпитвано, - . отнема повече време, ошкол-
кото на поп Гъоко му трябвате да изчете една цяло повечерие в черквата. Мих. Георгиев,
повеч&рка ж, истор, Всчтрча молитва. Госпожа Ходжи Ровоама си отиде, дочете повечнрката
си и легна с олекнала душа. Ив. Вазов.
повишен, -ние, -шшо, прил. книж, оспор, (рум. повннньш). 1. Виновен. Аз се радвам, ката мога
да мисля, че всички тези са пοβuπнu като мъне — зо любов към отечеството и зо омраза
към мъчителите. Π. Р. Славейков. Ах! Чеда мои! Колко би нъблαгαдαрпu били и повинни, ока
пр!ишъпοβахм! неговите заповъди. Ем. Вемхндовнч. 2. Задължен. Понеже всякого вДъхновах
в сърдечното им средотачие онова благородно чувство, чрез конто им подобавате, за До
биваш повинни но владетелството- послушни на роДителите си, но учители. Ем. Вамкндо-
енч.
повиновение ср. книж. оспор, (рум. повиновтинт). Послушание, подчинение. Сичките му дру¬
гари коленичиха. - - В същото си това положение клъха со на началника си, .. и повтаряха
сърдечната си предоност и пοβuποβeнue. П. Кнсимов. Мнαгοчuилъпuтe народи, които сама
силното ръка Атилово можътъ до Държи в nαβuнοβeп“e, като со почувствуваха освободени
23 Речник на редки, остарели и диалектни думи
353

пдвнше
от тази тежки ръка, ощъроихл ео от хуионото иго и се върнаха пан към прежилта си неза¬
висимост, М. ДриноВ'
пдвишо парен, даол. Повече. Тя [Америка] ее откри около 15 вени. сирен мило поесше от триста
гоДинс. ощ Хриепофори Колумбл. Ем. Васкидович.
пдвлек м, асmau- Род, потекло. А всичка Гошовци се Държаха наДменно и високомерно към
простия народ, сякаш бяха ощ царска поелен, В. Гсновска.
повлекЯ се, . . . Диол. Завличам с вършини нещо зясято. Посади лехите, повлечо ги, та да не
изравят врабците семето. Мих. Георгиев.
повлеклю прел, диол, Проточен, провлечен. — Ей. Пaлaт. каква ао пия повлеклава млаиотл. я
ии изсвири нещщ, та До ик светне пред онищо, Т. Харманджиев.
повлеклд ср. 1. оетар. Тъкан, пласт върху нещо. Кожапа ио нловонеснощо щяло е съетавоио от
Две повлекла, аар, ножица (ониДоиτл) и също кожи (дерма), Ндч. книга за знаг. и физиоло¬
гия. Прозрачната нлет йа онопо, . . нарича ее рогово повлекло,То е швърДо, дебело а пълно
а кръвоносна жили. Ндч. книга зд анатом, и физиология; 2. нар. Провлечена ивица ог пешо.
Високо по небето плуваха мленнобела повлекли, проточваха се к тук-том се късаха, Т. Хдр-
манджиеВ'
повддне, поводе и поводье ср. Дилл. Наводнение. Ди ео случа някоя мъчил литургия ала молоб-
ствае за дъжд. против град. . , пропие τаβoдue, . . До никого но се допнтвлт. а само до Ходжа
Илия. Мих. Георгиев. Спрени Митра казва, че съм се родил у нърн вториик. коглто било
големопо поеоДъе. та со богали нишите по бърДото. Мих. Георгиев. — Зи нея [воденицата]
има друго, роно старецът — едио голяма вода като в повоДето преДа десет години. не що я
еадеш — роена със земята и камъните й — еъб вира. , - а пък язът — измиш до дъното.
Ц. Гинчев.
поводнНк м. Диал, 1. Ремък нд юздя. НийДоп гологав. . . в ръка с поводнини иа нaис. гледаше капо
човек зашемотои и сякаш чакаше безучастно кинвопо има до виДи. Ив. Вазов; 2. Девер,
който води невсстята. Аз му са мамо помолих: / „Побратиме ле Йоане! I Викай мя Девер
повоДнак / Калини Да доверувам, I Калини. иа моето либеГ' Цяе. псссн.
п^длен, -лнд, -лно, прил, рядко, поет. Жслан, приятен, волен. Съброни бяха приеенор водиаж /
съседките пра болилта родилка I и нея те. . . t ... со поволни Думи I разпушвлха, Пснчо
Славейков. Тя [лирата] зове в безкрайни скръб. ■ - лисната ио спомен скъп, / песента ио
Дни поволни, Н. Лилиев.	.
повдрка ж, 1. Даил. Късд връв. ЕДин Деи капо се разхождала. виДоло еДно бедно кученце, което
малките Деца влекли с едио поворка, зл До го хвърляш в Дунава. Кр. Пишуркд. 2. прои.
Конци, с които сс дърпат кукли. Няколко сщолл и едии Долап зл книжа Допълниха неиз-
uοклиuс накит иа този писмен нибиноп, център ио всинкипе πаβарkи, които Докарваха в Дви¬
жение административната мошино ио иоеообрлзувоиапа Русенски губерния. Ив. Вдзов.
повръзло ср. пир. Извита дръжка нд котол, на кошница и подобни. Стресната, Гина оопиви леко
кофата, повръзлото тракни и оъбуди в душаща й още по-голямо безспокойство. Ст. Ц. Дя-
скалов'
поврътало ар, даил, Приспособление, с което со превъртява кросното на домашен тъкашки сгян.
Тъчех едии кенари свилена а памим бях сшигнали золоината и Дигнах повръщалото Ди пре¬
въртя кроеното, треени ме гръм и все ее мъчех да се съвзема и ие -можех, Ст. Ц. Да¬
скалов.
повръщалия ж, Даол, Връщано назад при хоро. Тля песен ее пой иа πoβmаuнu, а се играй иа по-
врътулкα- Ив. Вззов.
повториш ж, Дилл, Вгорд жена. Едничката обидо. едничкото оскърбление. ноето иaиaοсто Хаджи
Ахил ио чуветвипелилпа еи съпруга, беше думлша пoβmoрнс, с нaсmo пой понякога злτeис-
елше библейското И название, (Забравих До ви кажи овреме. не Хаджи Ахил сега еоДа втори
жени.) Ив. ВазоВ'
повтДряuця ж, иир, Жонд, която сс оженила втори пъг. Йошковатл майни, шя била по/ториицо,
рошили Ди наниже своя пиян мъж, А. Карали-чев.
повтдря се, . . , нар- Оженя се повторно слод смъргтд нд първия съпруг или съпруга. Тя ие се
злДоме, както я съветваха всипки. Не можеше До повтори, Ст. Ц. Даскалов.
повъргнат прал. отарии. Захвърлен, съборен' Но близо при него му погледи поДно / и видя шой
СорДи τoвъргиоmи в прах. — / Другари клетници — к гордия враг I кин с риДоет свирепо
илД тях оо издявл, Пснчо Славо-ков.
погЗнствувдм несв- нииж. Вършд лоши нсща. — Я виж какви санове ама. . . но ониплт. . . ие
погаиотвувлт . - , мръкне ли со. при жените си ее прибират. Т. Хармянджиев.
пондпчдрчс ар. Дсал, Момчс пдстирчс помощните. Той бе още Дете ни осем години, нога го глави
бащи му τoгaичaрπо, - . И щеше Плино до стане овплр, Т. Г. Влайков. Когато дядо Манъо
наДуеше новллл, гори а еодо се заслушваха, При него Сшаси няколко години седя погличирчо,
Т. Г. Вля-ков.
354

подбьзвам сг
потаня тесв. Риел. ПохяшАβАи. изиърсяβАи. Кога повдигне глави. той зърна за/ тъмните гра¬
диш; па селото — небето озарено като от пожар. — Къде ли πeсаeтmнuн са зaпнеuеu имоти,
зн Ри ги /е погнпяп чужденци! — му мина през ум/. Ив. Кирилов.
потаня се /есе. възвр. днал. Измърсявям се, изхождам ст. Детето като яРе често, то често ще
се погнии н юекаu- Й. Груев.
потлавар м. Рнал. Главатар. Уните се покорявали те edum цер. - - Марцелии πeпаешнe пише, че
нямали никоя царска елнсп отгоре сн, по че били управляеми мятежно от различни по-
главарл. Бълг. книжици.
поглъбявам се и πятлЬбяи се песв. естна. поглъбя ст св. възвр. остар. Вдълбочавамсе, затъвам. Но в
тия мeсоeб, кога работех. нз се поглъбях само в избраната сн работа и с/мо зн нея сн
мислех. Й. Груев. В послеРи/пн сн Р/евна запоееР [Ро войската] остро паeкорн анзснпπu-
чбснuй живот па мнозина юенрц ч)mевmuин. които покрай това заелъжнявалл н се поглъ-
бяенли е срамотии адбеmн- Й. Груев. К/шо се поглъбн в дългове, той сн продаде полоеи-
иапа владение- Й. Груев.
погода1 и потодба ж. остар. Спогодба, съгласие. Той поръча /а влаРицнте н па комисарите да
работят открито н Ре пе правят никакви тнйии погодн с патриаршията. Вьзрождтисkи
печат. Пегеебнтн нм бллн дн му се предаде влаДе/нето н къщата с всички сечива н покъщ¬
нина· чтото се нейде вътре- Й. Груев.
погода2 ж. кииж. остар. (рус. погода). Времт, състояние ня атмосферата. Но де Дойда на ду¬
маш/ си зн еегеΡнmн: нощеска валя, к/кто н вчера, Росша изобилен РъжР. Ив. Вазов.
потодня ж. Ринл. Сговор. Разбира се. най-добра пого/пя трябва Ра има меж/у младите. А па
ние ще караме край пях. пе да по минаваме. Кр. Григоров.
потон м. Рнал. Мярка за земя около един декар. По н да биха били добре гледани [лозята].: нима
с пого/ и половите може Ри се припечели /руго, освен. . . кееноτе зн почерпушка. Ст. Чиляи-
гиров. В пего време, който имаше Десет пого/н пиел н няколко овци, nочнmнme се зн много
богат. В. Друмтв.
потоня ж. ктиж. алеке. (рус. nягяня.) Гянеие, преследване. Невям Ри се отърве от пого/н и за¬
кани. Ригнн се той [синът] — без Ре н се обНди, без де го види, — забягна далеч да се пе връща
вече. П. Ю. Тодоров. Е. х/й/ете сега Ра вървиме. а то скоро ще Ри бъде пого/я. Л. Ка-
равелов.
потрубя св. Риел. Загрозя. Пamаено моме Лaтаоно. . . / лицето Ре си nегаубцш· / косата да сн
еесмнлuт. / така пи ДойДи в инπeстца- Нар. птсен.
полудявам и погружавам песе., погрузя св. к/нж. ост/р. (рус. πогруеягь). Потопявам. Ако ли
някои от инх с голям/ сила опазени преминех/ аeннтн. тогаз пак римляните /аг1аРнхн върху
им с меч н ги посечев/хн нлн ги повръщаха нозе/ н nегрузлeнхa във βееume· Г. Кръстевич.
Без Ре знае, Колумб uюотe злощастнето Ра влезе межРу шия воющн вълни, които поз час
пач/нха Ре бъчнот корабите му пaсом-но^eaтьн н ужасно Ри ги подхвърлят н Ри ги nогαу-
жнент. П. Кясямяв. Защото онова, що бе степало през онзи Ре/, поРействуен като mdа-
кетuчeскн билка връз пего [града] н го еегрузн в сън поробен /е смърт. Π. Р. Славейков,
подядснТ и подадин- ср. /eа· Спясобияст, дарба, TАлαит. Хубаво е, много е хубаво, то то е дн-
Дбне зн други, за отбран; от бога; mнmeте поРаДи/е е ■ Ри сн ензню хляб/ в ръцете. Ст.
Чиляигиров. Защо /е nесnьnuхue по правото? Внм е поР/Рене повече eДeокemсmвоmе, енй
сте πeпаeвe/н Ра убежДавате н Ре злееумсшвуeнτe· Ив. Вазов. И стилът мн излезе бам-
бдшнн· н нз го елжРам, че все пе е тъй, както пишат пашите писатели — дълбоко, дълбоко. . .
Па н не е всеклму поРиде/е Ре пише нндълбоко. А. Кянстаитиияв. Защото н у пас идеи —
/ори Дойде — време всяко ребопа Ри се върши от aeбопuнцн· /е които тя е подарете- Пенчо
Славейков.
подаям тесв. Ринл. Кърмя дете. И при такава ханин зн чудене е как ли живееше н се крепеше тя
н как ли /обираше мляко н дете дн поР/я! Т. Г. Влайков.
подбел м. /ар. Диво рАстеияе с широки, отдолу белезникави листя. От всяко камъче шурти
воРа н βслнн гънка тн скотовете се зaеуmнвн от буйния растеж па омниа, поРбело н еале-
еапа пнпадт. Цв. Аителов.
подбйй-шета ж. Риел. Подбив, шега. Стремсш откри Даже, че бeлечeакоeчeиu вземат па под-
6ιτ^;.η собствените сн неволи. Ив. Вазов.
подбичил прнл. /нил- Извил като бик. Дълго лежа тн лакът н мълча. Леебuмuл набръчкат врат,
пой следеше всяко нейно ^a жеиа си] движение. Ст. Ц. Даскалов.
подбрйдие ср. аяеке· Мястото под брадата. Ибанχцм сложи зехтин, зоглоРл острието, опита
го /е нокътя си, после пнк аaвноueано■ βициaшeеио застърга подбанднeто па господаря си-.
Ст. Дичев. Тъпка черна ивица отделя ослепително блеете му [на пингвина император]
педбаeднe от късото шия. Е. Аврамова.
подбъзвам се несв., подбъзя се се. възвр. днал- Добивам млядеическя вид или нрав. — Спомних
сн кок еРпо време еесаeтнхюe Нов/па година, та. - . — Нн юлeдн/н, а? Лодбьзне сн се тн.
ома поя вечер бабичката ще те потупа, че /е носиш пнан- Пелин Велков.
355

пддвял1
пдд1вал1 м. диол,. Дсбеле подложена греде. Градил е господ, градил о, / на му керъстъ но стигна. /
Чудил со господ, дзверил се / от дъ до земъ кърeиme· , - / Пусти си чума мория. / Чн била
чума, чн трила. / но нощ да триста и трийсе, / на ден по двестн и Двайсе: / старип! лугъ —
падволи. ! средните луге — диредзи. - - / Та му керъстн стигнало- / шо си манастир за¬
гради. Нар. пести.
подвал2 м. книж. ряДко. (рум. подвел). Изба, подземие. Докато фри^ето се окопитят — с
ръчно бомба що ги задушиш в подвола. П. Слевнксхн.
подв£ргна св. книж. остар. (рус. подвтргчуть). Подхвърля, подложа. Живошът но мъ погали
и не веднаж мъ поДвържа на суров жробий. К. Величков.
подвижрик м. спοрuп· 1. Аскет, пустинник. Сега наскоро в тази малко гара се откриха няколко
пещери, които по мнагото белези се познават до са били в старо време, - - жилища на някои
благочестиви nοдβuжпuн“· В. Друмев. Старецът прндчувствуваш! близкия си край, но се
утешаваше с мисълта, че Драгото не само що бъдо достоен негов заместник, а велик по¬
движник. . , що прослави с името си тъхния малък и боден манастир. Й. Йовков; 2. Борец,
деец. Подвижници безсмъртни! Не тий ли со причина I заДето наш народ но паДно, нъ загина /
под грозното съдбо? Ив. Вазов.
подвижничество ср. старин, Дейност или хечтмтво ка подвижник. Братята седяха в широка
светло горница с варосани стени и отъпкан под около Дълга и тлuπа трапеза, СеДяхо под
ред според годините и подвижничъспвата. Ст. Загорчнков. И същевременна в творбите
но тогавашните пролетарски поети со чувствува и изгарящата непреклонно вяра но тези
хора. . - и това особено подвижничество и героизъм на тези вестители но навия ден,
Р. Ликова.
подвдд1 м, диал, Подзтмек прокоп. Третото отделение [на подземното жилище]. . . служете
за βлαгαлнuнα; имаше таен изхоД през один подвод, който излизаше чак край морото, Π. Р. Сла¬
вейков.
подвбд2 м, книж. остар. (рус. подвод). Подвеждаке. О, тоя ποтулπuк грък но спи, нито задрямва
там, дото со касае зо тайни подбужД^ия, за подвод, за предателство — то н неговий
занаят, Ст. Ботьов.
подвдди мн, “стар. Задължителен и кеплатен превоз с кола н добитък. — Зо какви царски люде
говорито само, Райко? Сякат сме близо да Търново, та да слугуваме на царска чъляд с при-
солци и с подвод“ като последни отроци, Ст. Загорчинов.
подвъргиа — еж. подвергиА. Окован и кървав, във тъмница ръгнаш, / апостолът беше но мъки
поДвъргнот / ужасни, Ив. Вазов, подвъргне мт възвр, Хората от първите три категории могат
да со завърнат, слеД като измолят от нос милост и се поДвържат но някои полицейски мерки.
А. Константинов.
подговарям несв., подговоря св. диол. Подстрекавам. Что направили римляните. като начнал
Аншоний до ги поДговоря против убийците Кесареви? Г. Йошсв. — Мамо, момоо. тая изн-
суля Илка е подговорило и Веско против мене. Кр. Григоров.
подгрйде ж. Диол. Ограда покрай кещо натрупано. Покрай ниската подгроДо на купищъшо сн
бяха стълпили с провлечени па земя кореми гъските. П. Ю. Тодоров.
поддаквам πосβ- рядко, (рум. цоддеkuвать). Казвам „да“ от угодкичество. Възмущават се някои
гневно, / щом съзрат неуродбо, беда. I Аз поДДаквам им тихо, напоено: ■/ „о чн. . - не. . .
а чо. . - то. . - а чн. . - да. - .“ Хр. Радеески. Не се съмнявам, че Дончев е имал субективното
намерение да даде нота оценка на творчеството на панта, но .. - той поддоква на някои
п!рοзбuрατu нашата иДеология. Хр. Редеесхи.
подделка ж. книж. оспор, (рум. подделка). Подправка, фалшификация. С благодарение съ чето
Гергина, народното neинн· „слушал и записал М. И. X.“, Много ни се струва обаче, чн това
е одна подделка на самия М. И. X.. инак иmрαππο стои как да има такива стихове и думи.
които са дοсmοлпue само на книжовното ни ръч. Ив. Везов.
пддесен нареч. диал. Нассти, прнсстк. През нонмврий. Дълго и люто зима ще бъдо - - - ако пти¬
ците nοдeuон со добели (тлъсти). Лттомтруй.
поджнгател м. книж. оспор. (рум. поджигаттль). 1. Подпалвач. Същият паджиготъл на таки-
вато злαкοбпu огньове, същият тоя вестникар, ето как си свиреше устата и пишеше после
тия сб“βαπuя и убийство . . . „прекалихме я“, мп. Латииха; 2. прън. Подбудител. Най-обич-
ните рοзβeиолuтълu и поДжигашели на шия [колтдшн] тържества бяха цигуларите, мръс¬
ници и опърпани цигани, Ил. Блъсков.
подз^мка ж, диал, Подигравка, подбив, шега. И само нечувствителний може да поглеДне не¬
говите [не болнавия] страДания с е!чуβстβuт!лнοит, само но най-лошия и но нъмuлοиърднuл
могат да станат тия проДмети на подземко, А. Кръмттвич.
подземлие ср. книж. ряДко, (от рум. подземелье). Зимких, изба. Тук сме в бащината ми къща.. . .
и в подземлието, депо що те зовъдо. нямо никакъв страх, Н. Мнхайлоесхн.
подз£мник м. и подз£мница ж. диол. Знмннх, нзбе. В Шумен близо да позорят но Кушу-йолу е
тая къща, с Девет одаи, но два каша - - . с поДземник добър. е. Цариградски вестник. Деа-
356

поднебяе
миши nрасичaиu пуснаха е общите кауша, о нос -четирима па затвориха е едно подземиацл,
отдолу под зоτβаил. 3. Стоянов.
подзимс ар, Диал, Късна есен' В глухата гора трясно изстрел. Ехото го повтори и потрети,
Тъй всяко подземе четата се прощаваше с гората до ново листо. Ст. Сиврисв. Гожaицнτe
дойдоха тъкмо ни ПреДой, ио големия празник. когато ее бележи иа работите чии овца колко
мляно са дали и есени очаква До получи за оки мляко тоя Деи ведро мляко до подзиме. Ант.
Дончев.
подидйскал м. остор, Помощник нд даскал, на учител. Учител Гишю се посъвзе малко от пър¬
вото смайвано, облече се. пошушии ио τoдuдлсколо: „Всичко прикрий" а продума твърДо -
Ив. Вззов.
подио ср, остар, Хоризангалня плоскост на нещо. Повърхнини се нлзувл горното лице иа едио иeтo,
например горното подие ио тази трапези (миси) се клзуви повърхнини. Π. Р. Славейков.
цоднц■ьрвд нареч, Диол, От сега нататък, топървд. Да затвори човека дюкяна, до пауни занаяти
по европейски или до стане кърпон, . - Да се учи ни европейски шертип поДапърво пък е невъз¬
можно, Ст. Чилингиров.
подир предл. . . . Дилл, За. Военните разносни и прихоДи направени подар овцете, разхвърляш
ио овца, 3. Стоянов.
подирен, -рна, -рно, прел, рядко, Последен. Поклон ио теб, прироДо. . . / в рооицати кристални
ао твоите подарна / Девически сълзи. Ив. Вазов. Долитна та с крило ефирна. / зДриеасо се
а Април, о, Май, / а неговите дни поДарни I превърнаха се в цветен рий! Ст. М. Попов.
подкЯпник м, Дилл. Плетена шапчица, която сс носи под другата шапка. Илеи Павел по Дворове
оди / , , , чист поднлпнак иоД очи поДноса. Няр. пессн.
подкОхнд сс се, възвр, дилл. Изтегна сс. Поднехнл ее сега Пенчо иа дебелия минДер, Ил. Блъсков.
подкусгря св. нар, Подбудя към нсщо лошо; насъскам. Ами ако со [дсцятя] иснаи разгалени,
пи и завистници ощ махалата ако се илмоuсτ До ги подкуотряш срещу нея, Т. Г. Влайков.
пoд.πдгЗе м, Дилл, Подмязвдч, подлизурко. Нощес е oбсβоиa революция и нароДът е завзел вллстта.
Свърша со а τ/оите гоапоДарс- Сега общанити е иaтa. . , — Дрипи. подлиглр! — процеди
Мито. П. Здравков.
подлЗйцд ж. Диал. Лавица, рдфг. Дълго смърка ! Сταсинл в тъмното, пап! иосомч-иатлм, I и във
радллйцоτa при плъховете бърни. К. ХристоВ'
падлДмицд и подлЯнта ж. дилл. Вид плевел по нивите. Но когато мина първият Деи в усилена
работа. о пиламеДоти а надлaмuцоτо се набодоха поД ноктите им. те съкрушено поглеждах:
зооповоДо, сякаш той беше виновен. К. Кръстев.
подлСсн. со ее, Диал. Попу.лягям. излягам сс. ПоДир тово ще се подлоене ио едио сторио, ще си
попее и потлианинл ииmo к никакви неразбрани песни, ще легне к що спи до търпuиа и станеше,
нлто хората що си лягат, Ил. Блъсков. Владиката подлосиот соДошо си ио дебел мйнДер,
с Дълъг чубуХ в ръце. Ил. Блъсков.
подлИжник и подл-зник м. р.ядко. оотар, Ласкател, подмазвач. Тоя велик пловек [Колумб] в оста¬
налите Дни ио животи си доста претеглил от зивистите и иеблогоДориоетта ио хорото.
Самият нилз noβсрβaл своите подлкжнаци, та назначал друг вице-крал и го изпратил до
свили Колумбл. Летоструй. И илй-лунлвият подлизник издоват го неговите очи. не той е
блрбинтан. сп. Читалище.
подл-зида м. и ж. Даил. Подлизуркд. Той гледоше а погнуса гръцките подлизиис и с болно слу¬
шаше кан се смеят ио двусмислените зоДевни ио митрополита, А. Христофоров.
подл-нник м, нииж. остир. (рус. подл^нии). Оригинал. Ний ие можем Да нижем тун кой от
тези део превода [иа песента „Мома и славей"] е по-еереи, сир, по-близу До поДлиннана.
Т. Шишков.
подлйнност ж, нииж, остар, (рус. подлинность). Достоверност. Конто той, токи к Яновини
Пaнaдaпулa, преводнин в намuеи.сτл, пoдτβърдсβaτ надлuииoсττо ио превоДо. 3. Стоянов.
Г. Ворнович ... о вярвал в πoдлнииасττa ни всяко стихне. което му е Донасял Г-нов. в чаято
искреност той ие со е догодкл нито зи миг до се подвоуми. Ив. Вззов.
подмйсля се. Даал. Подсетя. Грсбβa до иДом да я илзгаваиит и До я подмиелим До му пише писмо,
не и той сега може До милее за госпожата ас, Ив. Вззов. Нашият бей, τадтuοлил ли го
някой, сам ли се сетил, но разузнал по-Добре работата, Ив. Вззов.
подмйгд ж. нар, Помощ, подкрепа. А ле като видяха бой извън граДа. русите изеоднож се спу-
отихл па поДмого ио авоито Другари, Ел. Мутевд. Но Кир ееликодушио им Дировил свобода
и от врагове ги направил иой-верии съюзница. тъй щото с тяхна подмогл персите покорила
и другите съседии нороДс. Н. Михайловски.
подмухндл м. нииж, рядко. Мухъл. Болял ли си болест новярни, не тъй ти I миришеш ио пръст,
ио πoдмухиaл! Пснчо Слдвс-ков.
поднобис ар. нииж, рядко, Под^бе^о пространство. Новожеетво тъмно от нас да изчезне, /
учения. ясно слънце нека светне, 1 τoдиeбиe наше До разведри светло, 1 промрочи облаци ди
разгони далеко! Г. С. Раковски. И твой е [прикдзко] езика ми непобедим / среД твоето звънко
357

поднеса
поднебне· / Най-теж/ата песен. / инй-буйння химн, / /нй-скъпото Румн — I зн тебе el
Хр. Рядтнски.
поднеса св. ря/ко-' Понеса. Повечето от нас още блъскат хилядо игли зн пара, че какви пор; ще
ти спечели онзи българи/, те Ри пи поднесе Днешните харчове. Д. Войников.
подтикна св. Рнал. Взра ст. погледна. Името па ДнямннРн успокои инлне поРскриже/лте зло¬
дейци. конто знстнннхн кой дето беше н к/то подтикнаха тъй внезапно ерeесmнmнееmе
момче. попитаха. Π. Р. Славейков.
πядииря св. днал. Залитна. Селянинът, като се павеРе Ре го вземе, той го ритна в рeбанпe н че-
левeньm поДmнан, то ие се завали. Ц. Гинчев.
поднива ж. Риел. 1. Разлят глииеи съд за πтчтие ня хляб. Жените с/мл мелех/ просо н ръж
в ръчни книeнпн χреиeен и еeмяхн хляба в nеДm)ин· Ст. ЗАгорчяион. 2. Изба, зимнии. Подир
малко войск/рите строшиха нαпниеуръm, намериха се пред един стълба, която водеше в
mлнннeн сн поРтица. Π. Р. Слaβейкяв. Симо стария с потурите бне Атанас забърза опулен
и току повРига ннпннa та подmuuнmд· Аз се у/лелх; куршумът беше пронизал срещната степа,
къде ще го търси сега бае Атанас в поРшнцата? А. Страшимиро·.
подничен, -а, -о, еаuл- Риел. За хляб — печен е подница. ХоРи ВнРул в път Далечен I ... а отз/Рл
не гърба му / е увиснала торба му i пълна с вещи зн пеmаeбe, / с поΡннмeнн дβн-mаu хлеба.
Ив. Вазов. — ГлоРнл ли спе? Така лн? НН ви хлебец! — н изенРи из пояс/ си комат пеΡ/нмбп
хляб. Ив. Вазов.
подшоря св. Днне· Нaкпоия се. Миряна седеше приведе/, пеΡпалm та /ебелия сн бастун, оборил
глава та гърдите и целият пееmернл към масата. Ем. Станев.
подоб м. остар. Нaчии, способ. Сuмнлтe ıщeестнвяпее-иeеелeзиoшo,u ще се доловят ош по-по-
лезн^тю, каквото глеРаме че н Рето тема школа meнeee, кнквнпо още взннюпеучцmeенеτе
11реДанне. днскелнте сам; ош себе нелне можнт. труДят се по тоя подоб Ре преРнент.
Р. Попович. Лeшuй, кат гл срещна, що вървите? каза ! Като имате магаре, тъй ли мязн? /
Никой /е ще каже, че е нов способ. / но ще каже; еиж магарешки подоб! Π. Р. Славейков,
подобие /есе- Риел- Подобава, прилича, трябва. О/овн, избрано от /даеД/e воля, Дружество
трябва Ра се обърне с просби Ро високото пише правителство, дн тн Ра/е воля, Ри сн mнпанβнм
училища· каквито подобие Ре им/ Дебрeусmаеeно царство. Н. Бончев. Дн сн просвети човек
умн, Ре сн укрепи волята и очисти желанията; . . - Това е добра цел, която подобие човеку
Ри гони. Н. Бончев.
подобострастен, -стая, -стио. паuе· нmuж· осmeа· (рус. подобострастний). Рaболепеи. угодии-
чтски. Той беше облечен вехто, пазеше вид смирен, почтителен н пееобосτаeсτeн- Ин. Вазов.
— Г-н А.. — се разливаше едн/ от тях с една Ро крайност подебострeсm/е усмивка. — те
смея Ра вярвам, /е съм уверен. че енй ще бъдете тъй любезни да ощастливите скромното
мн жилище с вашето присъствие. А. Константинов, подобострастно πeрeм- Началникът
се поусмихна педебостаeстне. Значи, сом Кост/ки иде да се примирн с него, де му направи
„eвeееe“- Ст. Чялиитяряв.
подобострастие ср. кннж. ост/р. (рус. подобострастие). Раболепие, сернилност. Но скоро хо¬
рата, в тяхното сн жалко подебосmаeсmue, тъй му опаоmнeeеu, щото той съвсем престанал
Ре ги уважава. Н. МяхαИлонски. В тня картина обръща внимание н пееобосшрeстнeшо па
живописеца. Той е изобразил πнй-инлкця царев сн/ Иван Шишман ее-геллм от βъзанстmuл
н женен вече Иван Асепя. Ив. Вазов.
подотаням тесв. днал- Пяиaмирясвaм. Нн цветята пи шля картини не трепти роса, техният
дъх поРогн/я на книга. Пенчо Славейков.
подотов>дя се възвр. Рнал. Подосетя се. Алн това беше вече по зДрач, ши майка й те виРя пaнчea-
вявнието й. Ала ср остана Ра се чуди, отРе нaкьдл текове пнтн/е- И пеДогеβeД) се Ро/ейРе.
Т. Г. Влайков.
подбйка ж. Рнал. Кърмачка. Ако е възможно Ра ся упозн дете, роРе/о оп болна майка, то може
ся упази само с Добра подоUнe. Летоструй. Тогаз нямало обичай Ре хващат поРойки, н Ра
имало. баща мн нямал среДство Ре плаща те Ройки и мене още прн живота ни майка мл ме
аeзπeслец по чуж/ипе же/и Ра ме поднйват зн хаир сн. Π. Р. Славейков.
nядόИияиa ж. днал. 1. Дойна кравя или овца. Не теб ще, шиле, превържа / втора иeUнe-поДеUнuцe-
/ „Пуста Ре е побойница, / гн /е е мойте майчица / кротко Ре сн ма подои)* Нар. песен.
Дали /е беше по-добре Ре бе се омъжила, око те за тоя. за някой друг? Ала шя не искаше де
ееΡилшe Васко meснм-нншн.и, к/кто еоеюлтн овца педоUmнцe агнето. Кр. Григоров. 2. Жеиа
кърмачка. Някои майки . . . пямет време де се занимаваш и де пороят децата сн с/ми, а
девет ги в ръцете не разлнч/u поРой/шщ или нн развалени в много отношения същество,
конто се сшeанлш Ре ги отправяш не Другият свят, неенеше се може по-скоае, в. Знание,
подбина св. днал. Подвитая. Пн пошаопиe Грую, пе поДокнe: / „Изляз. изляз, цъанe eаeецне'“
Нар. птсен.
подб-ле и подольт ср. днал. Рянияия, низина. СлеР ваeюe, призори, Мо/ю се лупаше яхпнл /е коня
по поляните към Дупево. . - Спря не Кeаeeнското по/оле Ре пол коня, е захласна се — цял
358

подривам
час! А. Страшимиров. Кога момък несвършен съм бил. мене са познавали и в пригорьъ, и в
поДолъъ, чак в поле широко. П. Ю. Тодоров.
цодблеu м- н подблхе ж. Диол. Човек от полето. Ами през години. разправяха пοДοлнu. срещнали
го край УзунДжово — волен и млаД си бил още. П. Ю. Тодоров. — Тичай· РоДкн. чн я подолки
какъв со огън наклали“ . . . Допее съчки от плето, сбери пазДър. чо до Дигнем пломен до пъбο!
А. Страшимиров.	.
подопешких м. розг. Ремък·, който стои под опашката на кои или магаре, за да крепи седлото.
Белият от — с ново юзда на главата, с мети/нни Дисаги и чер nοДαnαшп“к. целият обкован
с жълти пулчнша — тръпнеше неспокойно. Ст. Снврнев.
подоравам несв.. подора св. нар. Ора по малко от нивата не съседа; присвоявам м орант чемт от
съседие нива. Всяко година редовно подораваше ншв^то му или, както той сам казваше,
връщаше си това, което уж АнДрея пο·рαπο му бил отнел. Й. Йовков. АнДрея от Загорци. . .
бете. заварил - j - крой шоя синур Атанас Куция от Бистрица, тъкмо когото подоровал
нивото му. Й. Йовков. Никой не смееше върху стадо да му посеггне; никой но се опита нива
някъДн да му падоро. Ив. Кирилов.
подочник м. рядко. 1. Торбичхе под очите. Увисналите подочници на стария хоДжо ποβлαжел-
хо, ^1^ застана на гърлото му и той со изви и заглеДа нататък към морето, П. Ю. Тодоров.
2. Кучешки зъб. У всякой человък ся утая и ушолога из устато одно мокрото, която ся
слепя най-много па задните страни на Долните резци и пοдοчнuн“, та прави одна mрuгuл· Кчн-
жнце за народа.
1Юд0шпа ж. книж. оспор. (рум. подошва). Подметка. Еле като си списно юмруците, . - чъ като
изтърси еДно: „Р-р . . . р . . . рруски подошви!“ — аз замръзнах но лtлишοшο си. А. Констан¬
тинов.
подписник м. книж. оспор. Абонет. Младият· Фрοπклuн нареждаше, печатате- сгъваше листо¬
вете и най-подир разнасяше листовете на вестнико на пοдпuснuнuтe· С. С. Бобчсв. Една
количества повече от сто турски лири оставаха да се зъмот от поДписнш/ите на списанието,
сп. Читалище.
под^лтс м. Диал. Стръмно, кехлонено място. Размахват клони случайни борики па золеДъни под-
плоси, кота чо викат зверовете. Π. К. Яворов. Дружината со лютна низ ποлуοтcπ!Ж!еuтe
ребро на Дъмuр-кοлuл — одни скачайки като кози от камък но камък, Други хлъзгайки съ
неуДържимо по голитъ песъчливи подплъси, Π. К. Яворов. На подплес — полсгето, хомо.
В полето спуска се далекоглед сокол, / а лястовици рой по него се потирят / и гДето свърне
той нататък го иποДuряπ- ! шу го спръворят, шу но поДплнс профучоп / край него. Птичо
Славейков. По жълтите тръби и тъпоно πрοблликα / но поДплес слънцето, и бляска и тре¬
пери. Птичо Славейков.
подпретна се св. възвр. диал. Засме мт, заловя ме. ПоДпрнтнеше се да яДе и до пригризво, дорде
сичко па софрата очисти и дордето изпие Две три оки вино. Ил. Блъмков.
подпрбтнат прил. диал. Зепрстиат. Подпрнтнат до лохтитъ, с лъжица в ръката - . - поДклаждошн
но огънят черното котълче. 3. Стоянов.
подпруга ж. розг. (рум. подпруга). — еж. подпръга. Берое оправи стремената но коня, пристегна
поДпругота и се мътна на него. Д. Кисьов. Ездuтπuлш жребец имаше дълга тия, а тънкото
му тяло бе опасано с широка поДпруго, която Държеше плътно прилепнало малкото жълто
седло, Сп. Сиериев.
подпръга ж. диал. Широк ремък през кортме ке кош или магаре, който крепи седлото. А хораша,
които бяха Дошли с Райка, слагаха (главниците но конете, стягаха подпръгитн на сеДлото.
Ст. Загорчнков.
подпрьган прил, книж. рядко. За кои — опамач с подпр^е. Тоя τлиеο проДълговато ливода. . -
се тъпчеше ной-въчъ от нозе. обути в червени ботуши и от копитата на оДри коне, окичени
или подпръгани зо лов или зо война.. Ст. Зегорчишов.
подпършен, -а, -о, прил. диол. Запреткет. Тук но липсувотн и .. . пехливанинът помак с нарочно
отворени гърди, покрити с дебело руна косми и с лαдпършeπu ръкави. 3. Стоянов.
подпътя се носв, възвр, диол, Запътя ме. ЕДно време оз бях се падпътил през гори, до търся шоя
незнаен крой, ни уморен, скоро се завърнах Дома. Пейчо Славтйков.
подражам нъсв., подража св. диол. 1. Подражавам. Царят правеше една одобрителна кимване
и сякой имате позволение до подражи примера на монарха, Н. Михайловски. Мирончо за¬
крачи по военно и всичките го поДрожоха, кота викаха: роз, два, шри1 Ив. Везов. 2. Херемвем.
Никой не знае [да чттт], сомо Неделя Гулюва! По нея ли ти поДрожо, шо си грабнала такава
книга. Ив. Везов.
подрИвам πниβ, подрНиа св, нар. Чистя тор не добиче. Взема лопатошо и почва да им подрива не¬
чистотиите и там глеДа да види нъщо като пари, поточе барем, ака но жълтица; но и том
нямо. Ц. Церковски. А пък с мене, пусто жъна. какво става? Научено ли бях оз биволи да
чето. да им поДривам, до водя воловете, кого оре баща ти. мп. Кнтке, подрИвам ст възвр.
359

подруга
Които Добичето оя хранят но ясли. искат и повече чистота; за това и ч.сοτo требува да
им ея поДриеи и До им ся постила сухи слами. Логосгруй.
цодрУτа ж. диал. Приятелка, другарка. А пък аз бях толкоз малко грозно, щото всички що мя
вижДахи. гледаха а благодореиие прекрасните онези и златоруеише косми ни косото ми .. ,
а думаха: „а! Ди ея удостояхме до имаме за подруга това момиченце1.“ Π. Р. Слдвейков,
подружд св. диол. Придружа. Дойде одии человон при моно и врече ми оя до ми покаже пътя а до
мя поДружа. С. Радулов. Кога искате до ея позабавите, кин ще ви ся покаже, око прияте¬
лите ви ие щат Да ви подружит, лно ие им обречете по-илпреД това или онова? С. Радулов,
подружй сс се. възвр, Дилл. Съюзя се, сдружа сс. Поамметих се подружил с чуждоземците и а
помощ/ти им изпъдил овоито царствени другари. Н. Михайловски.
подрядчик м. книж. оотар. (рус. подрядник). Доставчик, предприемач. Той .му обаждаше, не
е назначен е тричленна комисия. натоварена до проглода утре качеството ио брашното.
Доставено от подрядчик зл войската но цялата русенска губориис. Ив. Вазов.
подсвоя ав, Диол, Присвоя. Ако от рoаратeиue оя боиш, / .. . вещ чужда никога Да ие подсвокш,
/ за кражби а иа ум До ио имееш. С. Радулов. Воденицата са е наша, солено са е, ама до. нали
е изедиик, та е подевоел, Мих. Георгиев.
подсебя св. Даол. Обссбя, присвоя, завоювам. Благословено ди бъде столетието ни работата!
Да ДоДе бог До оя размножи пя и разпростре ещо повече. та До поДаеби цолий свят! Лого-
сгруй. Бяха принудени до си търсят жсилшщл в Римската империя. В скоро време хуните
рoдсeбихa всичка Възтонни Европа от Урал до Дунава, М. Дринов.
подснп м, оотар. Барут, койго се подсипва нд кремъклийкд пушка или гоп. Пушнете. . , из¬
плюха куршумите ас ни няколко крачни отпроДя ии, иа трети пламна само поДеапът.
3' Стоянов. Физици поставили иа одио могили топ и турили до го подпалят, а иа други мо¬
гили доста надалеч, запрели се то гледали с телескоп нога ще пламне пoДсиτъτ му, Й. Груев,
подскоросвам песе. дилл. Подкокоросвам, подбуждам, подсгрекявям. Такъв мотив за продuβaиue
бе по-силен, отколкото мотива, че той. Коравелов, а вестник подскоросвал българите но
размирици, Ст. Заимов.
подскрCжся и подскрйжен, -а, о, прил, диил, Ндожон, настръхнал, неспокоен. Името ни Диямаидл
успокои малко подснрижоиито злодейци, Π. Р. Слдвейков. — Гъизаляmкл работа — мър¬
мореше дядо Габю а гонеше аз двора подскрежеиата биволица. М. Яворски. Стражарите
пропускаха подскрожонито коне към падината, Ем. Станев.
подскрйжа се св, възвр. Диол, Наежа се, настръхна. — Я ние До си ходиме! — прошепни неизвестно
коя и жените се подскрижихо. Ст. Ц. Даскалов.
подсмивателно порен, нииж, Подигравателно. И сега чух нейното съседко. , . да клзвл подсми-
витолно иа Други еДно жено и думаше: „Гледай. колко евтино продава тля жено очисте¬
ното си жито! сено иema си има причината.“ Кр. Пишурка.
подсмйвка ж. Диол. 1 Усмивка. Непостижимото му красноречие, смесено а едно весели поД-
смивн!, беше му първото оръдие, К. Шапкярев. — А къде ви е учителят. деца? попитах га, —
— Нашият учител τuябл сега до е в троичето (затворът) — ми отговори едиото а одио
ие детински пoдстuенa. Ил. Блъсков. 2. Подигравка. В сношенията си децата трябва
до бъдат откровена и чистосърДечни. боз шумна смехове и виково. без подсми/ни. Й. Груев.
Апостолите . . . считаха Добро име по-Драгоценно от злато а следователно ио бо лоено
зл тях до вършат оиови. което щеше до ги изложи ио прозрението, подсми/ните а гонението
ио съотечествениците им, в. Зорница.
подструвям неов. Даил. Подсгорвдм, подбуждам. Намерил хора, които До му ходят по водата
безобзйрно, подструво ги до Дойдат до ся нuoβояτ е София. Π. Р. Славейков. Бuβmu.:τ на¬
чалник ни пловдивската твърДсии боше прибягнал пра сръбския крал Урошо 5й и го рoдοτuу-
βоme за До стане До изгони теза чужденци [турцито] от съседните си земи. С. С. Бобчсв.
подстълбнще ар. исдна. Място, помещение под стълби. Стоеше сом в едно тъмно етаинко. прили¬
чащи иа поДотълбище. Ст. Чилипгнеоβ.
пбдстьп м, нииж. р^дно. (от рус. подсту^. Обработваемо място в планина. Ето отсреща. през
Иекъра. се издига Плана а разорани и посята със зимнина подстъпа. Н. п. Филипов.
подсъдна се ее. възвр. Диол. Подслоня сс, подвра сс. Тук. . , има строшено, где до ся поДсълнем
в лошо βueмс; имо крепна стона. та можем до спим спокойно. С. Радулов. Ния сено вечер
се пиотощовлхмe от едио място ио друго, в ияно.я фурна или в някое кафене, Дето намерехме
Ди со подоълием, Дидрбскнрски дневниК'
подсъна се се. еъзвр. Диол. Подвря со. Даже к листата ио дърветата се бяха иовели и поДгънали
еДин поД Други, зи До се запалят нолно-гоДо от припека. Мих. Георгиев.
подфесннк jw. остар, Плетена шапчица, която се носи под феса. Носеше зелен фес и бял падфeсиuк,
скъпа глйтаилия наиτолс ни раменете, черна шалвари с боли порипа До колене к кожени пан¬
тофа ни кроната, А. Христофоров.
подхапак м, диал. Закуска. След това аτuсзл едии голям къс от костенурката, за до му соДи
зл вечеря и подхипан зл аутроито- Р. А.
1ΛΛ

познанец
подхоцване ср. Риел. Леко подскачане. И нз стъпвах с лек; nодхецвeиuл, като че лн по пътя ми
Рях/ насланл гумени топки. Ст. Чяляигироβ.
подчасй и подчасък м. воеп. (рус. nядчaсяк). Войник от караул, който е стоял ад пост и два часа
след това трябва да стои буден. Скоро слеР това се разнесе нова вест за Алeнсеe — рил
заспал като педмнсй· После/ва некнзение „строго мъмрете". Пресата. Пред вхоРа се суетеше
жената на комeнеuаe. Тя припряно обясняваше нещо па вой/ике. то той /е я сеутнтe н ви¬
каше високо edum оп nедмнснтe де отиде при пего. К. Кръстев. В пост/ Ряха останали mаuмe
душц; сухият н висок като върлите опълченец Хорал/мРи беше часови, е подчдсьн беше Недю.
Й. Йовков.
подчекна св. днал. Подхвaиa. заговоря. Мълчеше и мла/ежът- Тогеен еди/ партизанин реши
дн гл пеечeн/e и увлече в разговор. М. Марченски.
подчекъря се. Ρημ. (от тур. çakır). Ококоря, опуля. Тя изви глава н подмeнъaн очи капо кaeβe.
нелше ще налепи де ги уРоде. Ст. Ц. Даскалов.
подчотрено нареч. Рл/л. Нaпереио. Анко (като сочи новетн сн рокля, с която е облечеше). Свърших
си я м/не. Те я виж! Злата (еχцеeио)· А! Каква хубавичко! (пеuзглeеee я изотзоР). Колко
добре тн стон! Росущ /руга те показен. Анке (весело). Не ли? (разходва се поечоmрeио)·
Д. Вяйиикян.	.
подъбен, -я, -о, паuе. Риел. Вдървен. — Не трябва, бате, рече пя. — нeн тъй ще нРвнт чужди
хора де ми реРят къщата. . - И отмина. Учителят остен/ поръбен но мястото си.
Г. Райчен. Трупът па детето падна въз еРта сmаeme- . . Мнйкншн те /етето скочи нeτе
лешн, после остнин зн час нeпедeцжнd, поръбена като железен лост- Π. Р. Слянейкяв,
подъбя ст св. възвр. Риел. Вдървя ст. Какво глеРош, Борисе, Мариике! / Дн сте толкова прости —
/е сте. / Лоеьбцχтe се к/то зн снuюкe, / хн зРравнснйте бетя сн. Ре! Н. OaрАигозов. Те се
изпена/нха, з/щото никак /е се оч/ке/лн да вн срещнат н. както казват по поя нрeй. поръ¬
биха се. Ем. Станев. — Де ще пе померя, вае Гıрджuн ? — Нн Тeнсuмьт утре слеР оРяР-
Дн ся поръбиш шнмо к/по мрамор н Ра мя чeнeш. Π. Р. Славейков.
подявка ж. пор. Подрасло момиче, което има по-голяма нтженеад сестра. Сега вече /е играе
/е пиличка, ами зе Ре налита нн хоро. Ала мненe е още зн хорото- Пн е и поРяека. Кока й
току-що е станала зн моuуeeπe· Т. Г. ВляИkян.
поедйнък м. к/нж. остар. (рус. пяедиияк). Дуел. Този прeевеентeе призвал Мннлиеен сн/ /е пое-
Дumън· Н. Мяхαйлоβсkи.
пбезд м. книж. остар - (рус. поезд). Влак. Пътувах с московския куриерски поезд, който
зимеше 50 еерсте в час. Ив. Вазов.
пожалуй пеизм. книж. рядко. (рус. пожялуй). Ако щеш, дори. ЕДничкото нещо, което Ри ме р/з-
eеянее, н пожалуй, и eьзннганднло зн тие неприятности, е литературното занятие. Ив.
Вазов.
поженнам ст нбсв.. nожΤия се се. възвр. /да- Ож^вам ст повторно след яβдянянaие. Бабичк/па
беше уиален н хората се чудеха кок запазеният н още снажен степдннн /е се е поженнл.
В.	Н-сторо·. Като изчезна Марли, тя го чака Рее години, търси го, пн взе че се посени н аееu
още сн/ н дъщеря- Г. Караславон.
поженчувам /есе. остар. рядко. Превръщам ня жена. Не еожбнмуβeй севе сн с немъжески мекоспл
н изтънчава/ия- Ал. Кръст^евич.
пожовйрник м. Риел. Ръжтн. — Вървете си по пътя, не знкнчейте кучето, че кашо гривна пожо-
внр/нке. селото тясно ще вн стане- К. Петкано·. Поне тн мълчи — цялото село знае. че
гониш мъжа сн с пожоβeа/uкe! К. Петkаиян.
позаливосам св. Риел- ^замазвам, позаглаждям. Бокъре/нте кръстчета н киприло. пезнлuβо-
сн/н отгоре с малко живак, стев/т /е цяло злото и сребро. Ил. Блъсков. ЕРна стори Деβнue
пезнлueоснен бръчките сн с няколко жълтички и много ергени я немервеп зн млада, хубав/
н пипета. Π. Р. Славейков.
позамътвам несв-, позамътна св- Рлал- Пяеядряиβaм, мигнам. Облегнат нн влеснетд сше/н,
той поз/мъгваше, стресвеше се от ре/ки, Ралечин н тъпи уР/рн. Г. Кaряспявов. — Снощи. . .
току-що бях пезнюьгнeе мeено, слушам, кекоmмuцume мл нещо нзнаяннхн н нзеьрпнхн- Г. Ка-
раслянон.
позамърчее и позамърчй св. Днал. Посмръкне, постьмии ст. Капо току пезeюъамeй, сек; хвоща
Ре върза Ра сн отива. Ил. Блъсков. Нашите свотвор; еезнРухлuхн шапките таР очите сн. . -
ееешпeглuхн се /дсτад/н и почакаха Ри поздюъачй, че тогава Ре влязат в града сн. сп. Лиляка.
позасълна се се- възвр. Риел. Позатуля се. — Ами око поискат де пе задържат пак в село? —
Охо! — м/хин нехайно с ръка Тръпко. — Нямо да ме задържаш. — Тн пезьсьен) се. донeте
свърша аз анРепe е Гранче- Д. Талев.
познанец м. Рлал. Позадйник. Много било ж/л господн/у му Ре изпусне mдновн деβрe аepошнлкн,
по нямало що де ся читн. Във возмезРие зн усeаднд му служба, пой сам му /нтeл място у
ед/ого позт/иеца — нежнрe· С. Радулов. Отбягвай опия твои приятели н пезнднцн, що
обичат лошотиите н що говорят всякога зле зн хората. Ал. Кръсттвич.
361

познайник
познАйник м, оспор. Позчейчнк. Той виДя кръгът но приятелите си и познайниците си Да ся уго¬
лемява повсеДневна. Ал. Кръстевич. След малко видяхме да влизат трима хоро. - . Но какво
беше нашета учудване, ката разбираме- чо один сама от тях е на служба у гοиmuннuцοmο,
а другите Двамата со вешхи наши познайници. С. Птлихо (превод).
позор м.... Диал, Гледна, зрелище. Зарана ще те обесят / но царювитъ дворово, / царица позор да
гледа / и царювите дечица. Ив. Везов.
позорите м. книж. олтар. (мрхр. позориште). 1. Зрелище, гледна. Майко й като видя тъй страшно
пазарище, толко ся отчая, щото от жал легна болно. Кр. Пишурка. Но оз поглъДвом том
и космите ми настръхват; ще настръхнат и вашите кого видите позорищото на ной-бнз-
чъловочната жестокост в този злочест остров. П. Кнсимов. 2. Театър. Светът е едно
голямо пазорище, на което хората играят комеДия, сп. Училище. Бог не ни съзДоДе на света,
за Да играем. до търчим по балове и па позарища. Кр. Пншурха.
позорнщтн, -щна, -щно, прил. книж. оспор. (срхр. позоришни). Тсетралси, сценичен. Кривораз¬
браното цивилизация. Смешна пазорищна игра в пет Действия. Д. Войкихов. Поучително
позорищъ в оДна Действие и пет явления. Първо позорищно .явление, мп. Училнщт.
поизмуля св. диал. ПоизмъхнА, похджа. Тосо Дοпuu паизмули птичото си глава изпод завесата,
Кр. Григоров.
поизтъщя св. диол. Поусъвършсчмтвуеам. За да помпъщ“ и ония млади момци, на които преми¬
нало време зо училище. - - той нореДи и празничното училище. Киижица зе народа.
поизчухке св, диал. Понзмъхча. После шово семето що е приготвено за сеяно, шурго се в едно ока
водо смесена с 3 Драма силитра (гювърджъле), и като пристои в тоя вода 24 часа, изважДа се
и со турго на сито, зо да се уцеди и да поизчухне. Зех. Княжески.
покАча ж.. - . диол, Почуда, нещо за ядеше, хотто мт носи ка болей, родилке и др. Току-що тури
до варно в една гзрп!нцн пътурки с прясно мляко или оризова чорбица, по или само ще пре-
скокне, или пък Гошо ще изпрати До занесе покана — било но бабо Нuнοβuнα, Дето лежи но
едно място ош години, било но Солчовичиното снаха. Т. Г. Влайков.
похлАпям π!иβ· . - - оспор. Посвещавам, завещавам. Кого ошхожДали [рицарите] у Палестина.
покланяли си имота по черкови и манастири. Й. Груев. Държавният печат но този последен
български цар [Иеак Шишман] и Златно повеля (Хрисовул), с която той поклоня големи
имоти но Рилския манастир, са 11ом!реот спазени и да днес в този знаменита някого си
обител. Π. Р. Славтйков.
поклАтен, -е, -о, прил. диол. Развълнуван, трогнат, похъртеи. Аз слушах. поклатен да в дън
сърце, простата Дроголибно мелодия, свирена с чувство. Се. Мнларов.
похлонТк, -а, -о, прил. оспор. Подарен. Тая гора. поклонено ош Калофер на княза. беше завар¬
дена. Ив. Везов.
цохOжиuа ж. рядко, оспор. Горният пламт не кожате. Тяхното кожа силно ся изпарява и из¬
съхва, от това пοкοжuнαmο им ся сбърчава и ся набира на бръчки, а истинската кожа ся
отпуща и тъй всичкото косо изпаДа от корен. Π. Р. Славейков.
цоχόuшт ср. ряДко. Жuлншт- стея. Тоя къщица е копшор (бордъй), стените й голи, сшуД но влязво
вътре, но зловонна влажност никого но ся отмохво от томо, Пαкβuзu са покоищата на ис¬
ландския u!ляпuп· Π. Р. Слевсйхов.
похолвам мт п!сβ,, похоля се св. възвр. диол. Заставам ше тдко мямто като хол. И заситняте,
та сякот се поколвашо на една място. Елин Пелик. Около Георги Чипия се о поколила
плътната леса на буйно хоро, М. Ягодов.
похомандеря св. диал. ПорАзпорсждам, позаповядвам. Аз ти думах и по ищирошо, Думах ти
и пидирн- като захванахме черновата, Недей прибира всичко в ръката си. И ний да пοкοмαπ-
дарим едно рαбοтuнα, от чорбаДжилъко си да познаем нещичко. П. Ю. Тодоров.
похорлИв прил, остар. Покорен. Внимавай да си послушен и покорлив; Децата со Длъжни всякога
да слутош и да ся покоряват. Π. Р. Славейков. Сим, който бете твърдо покорлив на баща
си, го послуша, и неговите Деца никого не що я заборовят [историята]. Кр. Пишурка.
покоря св. диол. Каже ухорчи думи, укоря. Ти апиде, че покори момичето, очерни го преД мом¬
чета. - - и развали годежо, Мих. Георгиев.
покоя ноиβ· книж, рядко. (рум. похоить). Държа ке спокойствие, пазя. Сега в килията на покой¬
ния велик труженик живее един прост калугер, който варди пοитпuнαтο· Той лениво покой
своя умствен и дутевен ндхар том, Дето е била люлката на толкова благороДни пориви у
еДин дух, жаДен зо светлина. Ив. Вазов. Той си пио Дома слоДки и скъпи вина и покои гни¬
лото си тяло на меки постели. о неговът велик и славен син гине, Н. Бончев.
покоя мт πeиβ· възвр, книж, ряДко. (рум. поконтьмя). Почивам, лтже, намирам ме в покой. Ста¬
рото върба се вижДо цяла — сД тъй обвъсило клони. под които се покои гъсто слпкα. Ц. Цтр-
ховмхи. Наблизо, - - лъжи болен дядо Сова, Бялото му чорлова глово безжизнено се покои
върху златен сноп. Елин Пелик. Ето том. - - покои се един Друг гроб, Ив. Вазов.
похрйтчих м. (стар.-ряДко. Потасч, покрит човек. Но οрнαуπuπът- хитър покритник, упо¬
требил всичките лостове но възпоменанията, - . за да запали самолюбието. Хр. Ботсв.
362

поленскн
покрия ее, диил. . , . Запазя, окажа покровителство. Но но. Климе ие иДе, и сд фъртуилтл пее
навън. . . Влезе баби Ллоновицл; тя се връщаше от църкви: ходели бе до запали овощицо
пред овети Мина да покрие Климе. Ив. Вазов.
покровеи м. църк. Плдг, с който покриват дискося или чашата зя причастие. След това илкажди
нoкuoвцuτо а покрива даскосът и потирът. 3. Петров.
покрой м, нииж, оашир, (рус. покрой). Модел, кройка. Желанието им да се понижат. че со
/поде от европейски покрой, не остана нуждо е поведението им спрсяtа мене, К. Величков.
покудя св. диил, Укоря, обвиня. Мари.я първо забел.яза капчиците пот и да понижо, че нищо
лошо ие си е помислила зл него, понуди себе си. като ео нарече пескопоопа готвачки, К. Пет¬
кано..
покурулдйсвам се св. възвр. дилл. (от тур. kurulmak). Придам си важност. Той се понурулдиоил.
че ие може До венчава. Бащи му излязъл номtръmeн- Ив. Вазов.
цокуся се неев, възвр, Диал, Осмоля сс. И Дигнаха тялото му с големи войнски погробатолиа
почести пред очите ио уиате, които ие ея нoнуеuхл Да ги безпокоят. Г. Кръсгевич. ТеоДор
го съветва оточесни До не се понуеи До отндо боз стоката. защото много ще сбърка. Ив,-
Д. Шишманов.
покълнЯ се св. възвр- Здкълня сс. Но преД боя до се рoнъзиот еъе вечните богове, Н. Михяй
ловски.
полг м, остар- (съкратено от наполеон). 1. Жълтица, наполеон. Грaβo, хрибрий мой — продума /
офицерът uлзвoлиои, — I земи тоз три поли. , , нищо, I ти си храбър и ронен, Ив. ВязоВ'
Звънът ио златните полове бошо замаял главите- Депутатите пущаха дневните си е гър¬
нета, големците почнаха до дигат къща. А. Карали-чсв. 2. Двадосот лева. — Дай Два пола
а половини. — Два пола и половина ? Колко о то ? — Пидиео лови, ... — Добро, ще ти Дим
нотсрийсот леви, Два поли, Й. Йовков.
пол2 м. книж. оотар. (рус. пол). Под на стая. Вътре всичко: пол. стени, олтар. колони — е
мрамор. Ив. Вдзов. По послания с козяци пол седяха гостите к гостенките — работница.
Ив. Вазов.
полЯзен, -зна, -зно, прал, книж. остир. Заразен, прилепчив. Ни Алдеи й се видя, не беше още по¬
луда братовчедката й ош нейния брат Любии: но понеже бошо почувствувала к тя пoвue-
,дите иа тля полазии болест. . , тя бе действително смутена от съжаление към Хублвоина.
И. Аджснов.
полазнца ж- Диол. Епидемия, заразна болост. Прищнеи пот е еДно аапинчиви тросна. касτа
върлува тону-рочи оявглш като полизаци. Ив. Богоров. Тля болееш [смъркавицата] е най-
често рoлaзнцa а трае от четири до Десет Дена, Ив. Боноеов.
полягйсвам сс се. възвр, дилл. Полдиомя сс, привлека сс. С какво може ди ея полъжо иeнuи-
съеданенай нароД и до ся политисл ио присъеДиненио, ие а това ли. не що намери по-Добри ус¬
ловия зо еДно по-спокойно и по-честито помснувание, Π. Р. Славейков.
полвак и полвяк — вж. полов як. Баба Кито, грабнали полвин а вино, черпи иа род, смее се к
думи: — Ано имаш старо— убий го; око нямаш — купи ас! Ц. Церковски. Два налβснa,
едии а бяло, друг с нервено вино, се изстудяваха еъе воДеничнито воДо. Ив. Вазов.
полез м. Даол. Първо посещение през деня, зя което сс вярва, че носи сполука или несполука.
Който оя нагърби иа някоя работи. ие требува ди ся наДее ио полоз, ни сгода а ни олука, и Ди
оя обляга само на себе си, Й. Груев.
полезя се, диал. Донеса щдстис, сполука нд някого, при когото отивам пръв. Гoаиaτл, щом ги
съзря До ввлизлт в Дюнинл му. викни: — Стара приятелю горски. Днес ие ме полези к затова
ие ми ървк, Ст. Чилипниров. Няма съмнение, че когото е полозила пест и набелило
природата, той вояногл що наДминува другите. Й. Грусв.
полемнсвам се несв. възвр- даил. (ог гр. πολβμω), Давдм си труд, зялдвям со. Кибрит стави от
елово дърво, и малко ли планина имаме нае у нос покрита с тиниви Дървета, ала кой оя по-
ломиова и до помаела за тиксви роботи! Легосгруй.
полснСц и поления м., поленкЯ ж. даил. — вж. поля но ц, полянка. Босият повек, като върви,
късо тровици между пръстите ни краката си, и коравито цървули ио полонците смазват
тревата съвсем другояче. ио като цървулите но планинците. А. Дончев. Пuuбuожиuτо жи¬
тели ни Атина. полонците и плаиенцито — всички те враждувала едии срещу други. Н. Ми-
хайловски. — Стига си чинили! Очите ти изтекоха по тоя нехранимайко! Той е полоний и
е женен в друго соло, К. Петканов. Горан, Поленкл еи ти, СевДаио, и ие знаеш илmuс бал¬
кон. . . Хубав е той, Ц. Церковски.
поленнст прал, рядко, В койго има поляни. СлеД малко плувансе към злпоД открива едно голяма
суша. , . ие била както първите твърде поленисти, ио укuaοсβaзл о.я с гори, с лавиДа, с лесове,
а усойни, П. Кисимов.
полОнски — вж. полян ски. Гomo. Планина играе тун (към Каο:)- С Горано ле ще се мориш
ти. бе хапльо!. . . Коою. И мене е майна раждало. Горан, Полепена майко! Ц. Церковски'
363

пел^Л^н^пe
Вeсmлвeтe се Рома пеиянегн и някой Бачо Киро, с руипне нeленн н бел; полеиски Дрехи. П-ичо
Сляеейкян.
полТнтя ж. к/лж. алдке, (итал. polenta). Качамак. В Неапол β/eслтe готово инаeвнмно бадш/о
зн поле/та. П. Спасов.
полескнан панл· Рлал. Иеиаеβaи. Жените. . - евuк/овe/е сеРяха пред къщната сн вадmд, Ро
която често нмнше иззидана сефuмкa. редовно пелeснвeин всяко събота със сuаоeнmнe от
лнвежннци. Ст. Чиляигяров.
пол-нчашш — еж. nяляиеп· ИР/т тежки дни. Кесmeнчнил може н Ра сн оста/нт по къщите —
тръгне ли врагът пасем, тогава Ре избягаме. Ала що ще рекат пелeнмe/н? Горяните нн нeaнт
Ра бягаме, е сами сн стоят в къщите. А. Дончев.
nя.лзявâт и пялзяβaтелен, -лна, -лно, прил. кииж. осmна· Полезен. Че развитието /а анзгин е
ползеeнпе н потрeб/е. зн то нямо ннннкeе сумиение, по н еРлeгоаеΡяβeнuemе не сърцето /е
е ее-мeлно нужно, Рору н необхоДимо, сп. Училище. — Рожкоел обичате ли? Не обичам- —
Но пе са много поезеeeτeлuu. Ив. Вазов.
ползоβят панл· Риел. Полезен. Човек, когото се умори оп много анpоme· зн /его помнeкeтe е
/е само сенекe н весела, но още н еолзеeлmн· Ил. Блъсков. Пчела се хвалела; — „По-
ееезеeuпо същество / оп ме/е няма върху земното кълбо.“ Ст. Oихайлоβсkи. nялзянйто
/ереч. Даже е н пелзеeишо кога чрез вестници или списания се похвали еРпо Добро уредено
училище, сп. Китка.
поливна ж. Риел. 1. Пиент ня вино, черпия. Но Чер/яй к/то че се поиомусл — той много
обичаше поливните с ви/це. Б. Обретенов. Какво ще пием сега за хаирлия. - - Бей ТоДор беше
разбрал. че пук ще имн поливко. тн н без Ри чукат, се беше изправил пред тях. Ст. Ц. Да¬
скалов. 2. Обредио nялявяие с вода зя лекуβАие и др. — Срамушка е. марш св/ши! — НН,
що съм му думала, ама тъй, — /евре/по за мл/Рувние. . . — Мари стринке Гьергъовнцe, пък
Ра бнхше му сmоаuен еоелвнu — обажда се Рева Дuмовцин· Ц. Церковски.
полшас-яя— еж. пяпуяиперяaп. ТряРвн Ре кажа н това., че /ие зеехме от черкезите 2000
еелuмпeаллa- П. Хитое.
полйс м. остар. (гр.-тур. polis). Помешение, затвор зя язмъчβАие, карцер. Той пям/ нн полис,
ти малки прозорчето, нито пък друго ннкeо-гееe свойство, с което се отличават турските
хнпусъни. 3. Стояиоβ. Обърнаха се н видяха само глнвншн те Бопю, която се ееддeeшe през
бРно малка дупчица па поенсъm. 3. Стоянов. Полисът при турския затвор служеше още
за изтезание на ония енue, които /е сн се панзuнeнлu в дeинеmе престъпление. 3. Стояиоβ.
по.литйчтн, -чна, -чно, прнл. осmда- (от гр. πολιτικός). Цяβилиеоβaи, културен. Неговата мечта
/е е шоеневe да се повърне езикът тн при своята майка — чeанеeнеслaвлнскопе наречие. . .
е де се украси езикът нн, да спане еелuτнмe/- Ин. Д. Шишманон. Бл/зе ти. ако сн еееu-
тнчен н нм/ш що-гоРе виР/о обществено положе/не — паeeemд ти се неограничени. Ст.
Кαрялеβ. Хаджи Лeшовuл внук с гаeжΡд/снеmе сн облекло н Държите, с големите сн н по-
ллтлчнн приказки н с внандпuл сн нос /е се хареса па Лрнпгнтн н /е му направи деРае впе-
мнтеe/ue· Т. Г. ВлaИкян. полнтйчно /aаeм- Отговори учтиво н пелumuчне, че е Рошел с при¬
ятелски иa.иeаeннл, зн де извести /е влоРетеля им някои аaРепu· П. Кисимое.
полицм^йстер м. кннж. оспор. (ием.-рус. поляпмейстер). Полицейски иaчaлииk. Напразно се
Ряха отнасяли Ро сuчннmб управители н пелuцмeйспeрu па Бастилия н па Ннβнан- Не спо¬
лучиха нищо. Н. МяхaИлонскя. СлеР няколко минути полuцмeйспeрьm излезе пек /а бал¬
конът, повтори да каже та множеството Ра ся аeзuднп. Π. Р. Славейков.
поличт ср. Рнал- Произшествие. Не твърде отровна- . . той извърши maневе еелuчe, което тнкой
/е Реше запомнял Ро него време- В селото умира едн/ стар Щ1генн/. . . Сл/овеше та поя
послеДният се еплaкдеu, че веща нм се връщал от гробът. — Той е станал еапнр. - - Ройте
ми деесте гроша зн трудът да го хвана н изгора, казал благоговейният пестнр. 3. Стояион.
От това слово упцте ся рнздрнжнвнт и оп разпря нн разпря ся разпалят Ро толкова, що
гневът им Достигна Ро вишная степе/ н можеше Ри стене някое еелцчe. Г. Кръсттвич.
полишйвям ст /есе., полата ст св- възвр- Рлал. Ставам лих, опък, зъл. Момичето ся пелuтuло,
нищо му те Рило тн сърце, с никое Друго момиче в селото не ся свирало. К^жиш за народа.
Това е уж/с/о!. . . Или той се пелumuл?- . - Илн гоРлилте вече са осенРнлн ум/ му, та
та пая възраст.. . Ра зима за жена момиче, еврейке. Ив. Вазов. Койчо, припес/яват от
запндатето /е занаята сн. сд повече се еолншeвeшe. И в лuхепнпн, капо му е сичко нанве,
крива му Ре сякаш н юaUкa му. Т. Г. Влайков.
πолЯшбa ж. Рлал- Лошотия, проклетия, иaтякβaне. Никой я не знае. като има юнйнe, депо от
полково го/ин лежи па еРпо място, кнк гле/н шя тая майка. с що я храни н поканва. кок
й еоднесн н прн/есн сичко, к/к й претърпя сичките поеumРu, как я утешава н разговоря.
Т. Г. Вляйто·.
п^лка ж. Риел. Поличка (дртха). Къ/е в такъв дъжд ? Свали пелннma, че сн внр-еоРа. Ин. Вазов.
ПОЛОН0Й м. кииж. осmeа- (рус. половой). Слуга в кръчма или хан. Капо стн/а, написа тн късче
хартия — по молба не паннпuрнuя слуга — своя чнт. име и фамилия.. - Нн хнрпияшн по-
364

помйна
лавоят, Докато слизате па стълбите, прочете. като сричашъ, следното: колежки съветник
Павел Иванович Чичикав. Н. В. Гогол (превод).
половяк м. диал, Котел, който събира половин всдро или 7—8 литра. НαДοнъиοхα половяци с
вино. Ив. Вазов. Старият Болецо. заДоволнн от бабоишипъ и от сина си, прати им една
печено агне, пълно с ориз, четири сомуня и один половяк червено вино, Ц. Гинчев.
полом м. книж, ряДко. Резрухе. РаДи, / иmудннοиπ да нъ шя дели / от верни Друзи и свои; /
защото сговор прави дам. / о нниοглαиuн — полом. С. Радулов.
полугар м. диал, Кошара за добитък. Снощи но полугор отиДох, / чомие стадо рукнало / и ми
со псета лавнали! / Излязох да си нагледам / заД мои, мамо. полугар. Нар. пести. Из коли¬
бата излизвоте дим и полугоряш со чернееше, гДето лъжели говедото. 3. Стоянов. А шотък,
дето се привършуво полето, / со вижДо πuиьк плът ош някой полугар — / разширил стадо,
млад усамотен овчар, / подплнснап на кривак, с цофоро меДна свири. Пенчо Славейков,
полуимпериал м. книж, (рус. полуимптриал). Злетиа мочете — половин неполеои. Свищов о
търговски граД — цъфтеше, пелуимпъриалишъ се сипеха, Ив. Вазов. Руските жълтици
бързо со търкулнаха към кесиите но българските селяни, Нови, чисти полуимпериали, направа
Дошли ош Пътърбургикuя монетен двор. Заваля златния дъжд но освобождението, А. Ка¬
ралийчев.
полунощний прил, книж, оспор. (рус. полунощн^й). Стесреш. И умнοжuβшъия ат нога народи
простряха се в полунощния страни зад Чернота моро над Доно и Волга реки и над езеро Ме-
отис. Церствсчнх.
полюз н полюс — вж. полим. ЗоповяДо но чоуша да затвори „тежкия търговец" в пοй^mъипu.л
и тъмен полюз но затвора, Ст. Заимов, Нαй-иeппe се наситиха да го мъчат и като извадиха
халката. uзmрοикοхο го в полюса му. К. Величков.
полязвам пeиβ· поляза св. диол, Правя полсз. По ИгножДен той милееше за ония светли ми¬
нути* когато го полязвоте ратая Желязко, Ив. Кирилов. Ето селото, ото балкона, / пре¬
менени от новия сняг — ъто малкото гора засмяно / пред полязлия гостенин влак, Н. Ма-
рачгозов.
полязник м. диал. Човек, който ходи да преви полсз. Както казах, ИгножДън (Поливано)
и Суроваки бяха Двата празника на благословиите , .. Някога лοлязнuнuшe и сурвакарите
били възрастни мъжо, дори женени, Ив. Хаджийски.
пбляк м. диал. Пьдар, пазач иа полето. Тоя отдавнашно крамола се бешо превърнало на същин¬
ско война и всяко лята овчарите, говоДоритн и поляците на двете села трошеха одни но други
реброто и главите си. Й. Йовков.
полянец и полянйн м. и полянка ж. нар, Жнттл не поле. Нямате у нега суровостта, с която
леллнeцзт се отличава от планинецо. Ив. Кирилов. Пοллпнu! — но ги е Давила тях мечка,
чо им е зо смях. . - Хо-о-о-о. какво си теглим ни от тях том по нашия балкон. какво?
Ц. Церковски. Пοляеuпзт остана (самотен и чужд, - - По белите и тесни бнннβрънu и па
синия Долакапник. - . личете - чо той о ош далечните полски села, Блич Пелин. Тя е груба
и грозничка селянко ош полето. .. Тя е гологлава съща и рошава, Слънцето, като спуща
послеДния си сноп зори от ворuлα-плаπuπα. главата но полянката добива един златен кръг.
Ив. Вазов.
полянски прил, диал. Който се отчеся до поляни н. Заприказва ли — мъд капе от устато му,
По Балкана го знаеха. И Долу по ποляπикuтe села, Като кажеха: Димо, Диме Дядо Марков. . -
ох! 3. Срсбров. Била е ГрозДо войвода / но сeднмдeин Дружина: / даде е била войвода, /
Добре ги ГрозДа ранило, / ранила още поило / nαллпикu бели погачи, / планински вакли ягнъ11ца, /
богровски гъсти медове. Нар. птстк.
помайчима ж. нар, 1. Възрастна жеие, която замсмтве свекървата или домакинята не сватба.
Сватбата е на свършване. Побащима и помайчимо повежДат млаДежънците за към брач¬
ната стая, Птичо Славтйков. Пред момкови двори излезли nοбαтuм — чичо му Богдон
и помайчимо — тета Злато. П. Ромеи. 2. Жеча, която ияхой обича кето своя майна.
Добрий наш Иванчо- като со виДя оженен, прибран в къщи, като uuчкumо хоро: при помай¬
чимо- при побащима- при млоДо хубаво булка, при Две хубави балдъзчнпо, сякате себе си ни
на небето, ни на земята. Ил. Блъсков. Кир но могъл да со поприказва и бeзпрeстοππο поме¬
нувал зо помайчимата си, паипuр!βοтα жено, която той нежна обичал. Н. Михайловски.
помИми ж. нар. Измама, прнмама. „Брат До ми дете покръсти, / дани ми живо οсшапоI" /
А Ненчо си й проДумо: / — „Да не е, сестро, помамо,./ нопокон. сестро, пи знаеш — / твойта
що глава да зъма! “ Нар. песен. „Ей та тебе, Димо Черногарчо, / кво е това лико и пърлика — /
да но си е нящо но пемама?" Нар. пести.
помана ж, Диал, (рум. pomanâ). Гощавка зе покойник, задушница. Вий приживе помано ли си
правите —— казвате им шя. А старците клатеха глава, смееха се и в слаДкото опиянение
но виното, - - шоя чернооко мома им се виждошн токово палава, такова хубава, Й. Йовков.
ЕДин път га питали но едно софра на помано: от къДо си, бон Мишре? Мих. Геор¬
гиев.
365

пом^жвост
пом^жност ж, рядко, Межда, граница' Тези камъни ие само отделяли владенията ио римляните
ош съсоДатеенито нароДи, но а служили тожо да означават наможиаοττо ни земните дя-
лове ио постните лица, Н. Михайловски.
помонуркд ж, диил. ромон зя цокойпик. Щото имал малко ияmo отделено. . . отишло, Дорде
боледувал и напокон ДорДо откарало погребението и помену/нето. Т. Г. Вляйков.
помОрно нареч. рсднa, Равномерно. — Преди Да заповядам до гръмнат, ще изброя До Двадесет.
Премисли си, . . Но осъденият нищо ие отговора. Чиновникът зо До брои бавно и померно.
Π. Р. СлавейкоВ'
цомсpяl св, диил, Решд сс, наидня сс. Зъб ио помери той До обели и ие зароди тови, пе нямаше какво
до рече, ио защото не биваше. Б. Обр^тсно.. Померех- там от път до се отбия, I из нивите
ио нейде да се скрия. Пенчо Славейков. Войнско остави чувалчето ио посоченото място.
изправи ее „смерно“. по помери До излезе, Т. Г. Влайков. Помери До земо тя сама До му
рaзнuaβα какво е чула от майна си. по се сдържа. Т. Г. Вляйков.
цомСея2 ее, нар. Нясочя оръжие, прицеля сс. Ловец към орлово гнездо помери, / към гола остро-
върха канари — и гръмна, К. Христов. Ловците се завърнала. , , померили със стрелите и
ударили сърната, Π. Р. Славейков.
цомесен, -а, -о, прил. дилл. Смесен. Желязото е помесено с други руди, , . та едва може го раз¬
позна нловон от т.ях, Й. Груев. Често се слуниви До е мляното червено и от това, дето е
помесе1но с кръв. но то ие трие миого време и ие произлязи от ияно.я вътрешни болест. —
може някоя анеенти (буболечка или др.) до е ухапали името иа нравита, в. Ступан.
помйсочон, -чна, -чно, прил, нииж. oеmaи, (рус. цомecячнь1И). Месечен, ежемесечен. От I-го яну-
aиuя 1871 почнало е да се издави ново помесечно описание Пчелицо. сп. Училище.
поместис ж. книж, оотар, (рус. помесгье). Земеделски имог. Отиде та ся приспива при едного
ош гражданите иа ония страна, който го провоДи ни поместилта ас. зл да пасе свине,
Π. Р. Славейков. Като минувал край Фобиевите поместил. Аннабол повелял да Жустяват
ıU4Ko из около, Н. Михайловски.
пбмет м. диал. Отрепка зя помитяне на пощ. Аз видях. че а помощ нямате. . , Я илборОте едио
китна бъзе. бре момчета. и ми я дойте- Ц. Гинчев. 2. Пачявря, парцал. Че то До вземеш
такъв помот е по-лошо, отнолното Да те убият, Г. Караславов.
помет-Дпа ж. Диал. Жена, която с помогнала. — ^/0/0 кажи името ио патоτeиaτa! — запи-
тихи eдиoвueмeниo - няколко души, К. Псгкянов.
помСтен, -а, -о, прел, диол, Възглупяв, нсдосетлив. Тон/из хубава рожби. нлто капни. нлто ан¬
гелче, пустата му и пометени жена кин я нийДиса, та я ДаДе ио еДин крайдан, Ил. БлъскоВ'
пометушд и помигушд ж, диил, Жсня, момя, която обичд да скита, дя мития. Сврака и гоuβоue
да ва ядат а вас. До со Не чуете а видите, и вие ли зохте Ди ми гризете подлогите ? И от
вас. и от ела. рамоτуmu поДпи, беки някое Добро очаквам'! Ил. Блъсков.
помйнка ж. Дилл. Пачявря, огрепкД' Ако я пе омъжим тая помнено, токови. три години дъжД
истл Да напие е селото. Чудомир.
помимо нареч, книж, рядко. (рус. помимо). Въпреки, против желяниего. Защо со назначават чле¬
нове в същото съдилище помимо пoοτoсииuй нoтuшeτО Ив. Вазов.
поминувка ж. диал, Поминък, препитание. Едииствено за това българина изработва много малко
повече от онова. което му е нообхоДимо за собствената му поминувка. А. П. Шопов,
помичам сс носв. възвр, диил, Вмъквам сс, вкорсπявям сс. Веч Дълбоко се поминат / а време
всeсиu злиии; / с брадви се гори изсича, I зло се мъчно корена, Π. Р. Слдвейков.
помп(йлέнис ср. стории. Помисъл. Защо ие ми изпрати всинни пиеми. които поменуваш в пис¬
мото си. Отдо ти е дошла мисъл. че ще ее смея? Аз ие искам ди мислиш и говориш тъй!
Всяко твое рoтишлeииe. всинни твои съмнения и колебания — то са мили и трогателна зл
мене, Π. К. Яворов. Едии жена, която е изгубила нежното нуветвувинио за приличното и
пе можо вече До оя причервява от беззакоините работи или от нечистите нoтumлeиия. отива
предмет ии прозрение от самия жонений пол и приемех ии мъжете, Ал. Кръстсвич.
помолйтвдм несв, диил, Благославям. Со кои иодзо кум до нинисам, I со кои ръце венци да мои-
вам, I ао но.я уста да наталйτβл.м! Нар. псссн.
поморн^я и цоморспЬя се. Диал, Стана моряв. Ако би се загледал някой у Гагдиии в това βuотe.
щеше Да забележи, че носа му со бо подул, намаuнял като цял морен патлаДжан. Ил. Блъсков.
Леко пoмаuоислл от вечерния хлад, тя се усмихни скръбно. Ст. Загорчто.. А кин ми ос
помороняли1. И пометна нямаш. Чакай. и! този патерик, облени го! Ст. Загорчто..
помост м. нииж, оетлр. (рус. помосг). Подиум. — Пристъпи1, каза джилатииът иа Евοτоτис.
Но Еветлти.я го оставиха силите му а рuuмu.ял той падни ии τoмoсτъτ. Π. Р. Слдвейков,
поми м. нииж. асτлu. (фр. еотıес). Блясък, тържественост, великолепие. Комитетът. нищо¬
жен по материалното си положение, по горд с миеи яшл си и с доверието но иамъиοнлτл еми¬
грация, по традициито ио етлри.я комитет окръжаваше се отвън с помп, правеше шум. - -
говореше високо от името иа Гългaрuя. Ив. Вдзов.
366

понуда
помръзлек и помръзляк м. диал. 1. Замръзнала буце сняг или пръст. Тл [шейната] лудо пре¬
коси мегДона- орина се по сватбарски на завоя и селяните, които я срещнаха. видяха кок
изпеД копитото но кοпeme весело хвърчи помръзлек. Хр. Птлитов. 2. Замръзване. Зъбе¬
рите имаха виД на полукръг. - . То бяха ужасно разпоцепени. разломени, изгризани ош зъбът
но връмъто, от разрушителната робота но вади, жеги и памръзляци пръз течение но бозчи-
илъπu векове, Ив. Вазов.
помърчавам несв.- помърчея св. диол. Помрачавам, притъмнявам. Слънцето пαчпαβαто да па-
мърчяво. Д. Войников. Свекървата, но която и тъй й бе помърчоло в къщи, . . заприказвало
се из пътя с други стари жени и тъжко, тежко ту си вървели, шу со поспирали, утешавали со,
като секи стори жени. сп. Китка.
понабатквам носв. диал. ПоиАлучхвам, понабутвам. А какво нещо е слънцето? що гори у него и
как ся пръскат ош нъго светлина и топлина? Зо това малко нъщо ся знае наздрово; на уче¬
ните все понабатквоп по нощи. Й. Груев. Ако и да е прочитал слабо. на с! поноботквал Ду¬
мите. Ил. Блъсков.
понаглушйиам носв. диал. Недочувам, малко глух съм. Но на госпожа Апроксия по-малко вяр¬
ваха, защото шя нямаше връзки с първите къщи, . . па и поноглушовоше. Ив. Вазов,
понаднеса се св. възвр. диал. ПонАхлочя ст. Колата слизаха из одно малко нанадолнищъ към ръ¬
ката и бяха се попаДнели на едно страна. Т. Г. Влайков.
понахрапам се св. възвр. диал, Почауча ст, цαнАлαцам мт (с наука). Пοπахрαлал се с книгите,
тръгнал до учи на ум книжници и фарисеи и да се препира с тях, П. Ю. Тодоров.
пондило м. Диол, Изба, зиминк. Навътре в къщата на дядо Марка, чак в пондилото люлееше
мижово пламъче малко, τъπъкuонο газеничн. Д. Талев. Когото со случеше до дойДо турчин
в селото, Мило се скриваше в най-тъмния ъгъл на пοпдuлοmο — турнuто прндизвиквохо в
него страх и отвращение. Д. Талсв.
попиех м. ^0^ Кълн, проремтьк. Най-сетно то спука черната си ризка и както всички памучни
поници, пусна ноДолу едно нежно коренче, а нагоре — двъ долепени дебъли л“иτоπцο, П. Бо¬
бев. Някои смятат, чо когато рови в сечищата, повреждо опоДолитъ семена и унищожава
пοнuнume· П. Пттхов.
попик2 м. Поннк слънце диол. Изгртв. Но Другия ден преди паник ильπно, ето дойДо Манол
и водошо два οиъДлaн“ коня. Апт. Дончев. Завит беше със светло халище — такива халища
норичат поник слънце, защото в среДата на бялото вълна са втъкани червени пламъци, които
се събират в огнено кълбо, Ашт. Дошчее.
пбником нороч. диал. С наведен надолу поглед. Всички се с очи сглъДохо. / всички поником
ничеха, / Босул си права глоДошо и си Богдану думаше. Ц. Церковски.
понйне нареч, диол. От сега нататък. Я поглеДнете πойнοтα лицо кок о весело? Hοпuнъ, мило сго-
Донице, се тъй що бъДъ; ти ся веч избави и си в моите ръце, Ил. Блъсков.
понйчам носв., поникна св, диал. Поглеждам кадолу. Ей чо идо змей но коня / Кат го видя, сбор
поникна. / Змей си сбору проговори: / „Играй, сборо- но поничай —/Я не ида бой до бия, / бай
да бия. сеч да снчо." Нар. псмен.
пбнница ж. диол. Изба, зимннк. Освен това той знаеше, чо отпреДи Ивание твърдо нъ употре¬
бяваше питието, а сега го глеДа, чо но стига Депо посръбво на софрата повечко· ни и оти¬
ваше αΓα-ταΓία в пοнπuцαπα, сомси до си наточва вино, Ил. Блъмков.
поноклук м. диал. (чуж.). Желязке извита пръчке. Том вече нямаше окачени таблици и желез¬
ните пοнοклунu бяха махнати, Т. Г. Влейте.
понйр м. нар. Място, където водата ме губи в земята. Реките и ручеите изчезват в лοпοрumъ,
тъкат под земята. Л. Мелнншки.
пбнос м. диал. Помен с гощавка за покойник. Излишно е до споменувам! общите трапези при
сватби, умирния и поноси, които и сего са запазени но доста моста. но повече като въпрос
за показ и отбор на домакин и гости, отколкето като сърдечни, изпълнени с човещина съби-
раеuя· Ив. Хаджийски.
поносйя ж. диал, Носия, облекло. Чудех се на бон Пенчо, как тъй с токово лοпοсия- облечен
тъй бедно, До е сполучил да обиколи и приглъда такива граДища, Ил. Блъсков.
поношение ср. старин. Хулене, оскърбяваше. Сама лоший челоеек трябва до сч бои от смъртта;
доброДетелни чловнк но трябва до сч бои от друго освон от пοπαшeπuemο. Ат. Начев. Като
са желали за това, гдето со били безплоДни. то сърдечна ся молили богу до развърже тяхната
ноплοдитβο и да отмахне от тях оново nοпαшопuъ, но което со ги поДхвърляли за безчеДиъта
им. 3. Петров.
понтйрам носв. ипън, рядко. (фр. ponter). Залагам не комарджнйсха нгре сртшу бачхате. Нека
партньорите кряскат, чо оз съм понтирол с готови снапчота, нека викат, чо съм мошеник.
А. Константинов.
понуда ж. нар. Нешо за хапваше н цискс- хотто се номн не родилке или болен. Кръстиш дете,
наберат со женито, провят си пануДи, каденото, те сами ядат, сами пият, за мъжете нямо
п“щα· Ил. Блъсков. До е болно. що легне в постелята, щъ поиска лък и понуДа; друго е пой-
367

понудя
нота белнa· Д. Талтн. Едно зима Еньо се разболя тежко. - - И Цвете често го спохож-
Ροιμ н му носеше нещо зн по/уда. Еляи Пелии.
понудя св. Рлал. Заи-са, доиесa някому понудя. Али сме Рошле Стояне, / попу/н да те полуДим, /
че лежиш болен, неволен. Нар. птстн.
поиyдявaи. понудя — нж. пяиуждaβaи. ПолуДяен [папа Григорий] Рома да се оттегли от
пепелявото купище н от разглез/ш/, Рето граДът е Рил затънел. Ин. Бягяряβ. „При Лоeма
[Ловеч] гръцки веUıсннрн уловиха семейството та Асеня н знроРнхн жена му. Това полуди
Асеия де сключи юuа· Т. Шишко·. по^дя ст възвр. Но това негово преДложение зн да из-
ведб царят нз Италия по/игна полкова ропт/тне не среща му, що ся полуРи Ра го остави.
Г. Кръст-вич.
понуждавам и πя!)yждаи несв. н/uж· остар. (рус. понуждать). Прииуждaβaм. Осее/ това, защо
ти през оизн дет Ра упорствуенш за Ра ндеш в мензата н да не останеш за дн пauсьcmβуβeш
пр) обряДът /е Раeкосъчemaηнemо; когото господарят ти тя понуженваше /е това
толкоз? Π. Р. Славейков. Като сн вървели слеР колитенразговаряли межРу сеРе, веРинга
коне нм се запират н не щат Ри престъпят от място, колко н Ра гл пенужднен· С. Радулов,
^нуждавлм ст възвр. Попечителите нн малолетния му diu Видерик . . . еенужgнβнтсл да
оставят мястото с по-многото част ош /наедн сн. Г. Кръстееич.
понужд-ни- ср. книж. естeа- (рус. πоиуждтние). Принуждтние. Тя [Австрия] паннeнн Дворовете
/е Ло^н^Рот, Париж н Берлин Ри помогнат та Турция. . . Но Франция като /е прие тези по-
кеивения. нuннкeо понужденне пе може Ра се неправ) па Русия. С. С. Бобчев.
пяипa —вж. пяиияпa. Рнзиeсвaеa мушeюоркн с ванш/о в еРпа тепсия, която слагал/ в понцата
Ро брнт/e/)U кош. Ил. Блъсков.
м. к/лж. остар. (анг. punch). Чай. Някой може н дн метне болестта, Ра сн тур; нрнкнтe
в топла βеΡд, сетне Ра пне попч или да възeaан бъзов цвят. Ин. Бягяров.
пончеи-лук м. днал. Див чтсън, леворда. Бере еДрите листи. .. н сн мнслн как к/по момичета,
щом РойРе празник, излизаха па пумР; зн киселек, за лопаРец, понмeи-лук или непанвe. Ст.
Ц. Даскалов.
nянЪдя св. кииж. осmeа· Принудя. Едно само желание Ра отвърне зн стражата сн Ра отърве
ош робство вебβоДд Огнемирн по/ьдихе Свлmослнвa Ра тапар/е така maпаaсmе та Преслав.
Ел. Мутева.
понюхам св. книж. осτна· (рус. понюхать). ПоияряшА. подуша. Аз ще потю^^м що зн човек
е поя ревизор. Ин. Вазов.
поня-тлйн прнл. книж. есτна· (рус. nоиятлиβьШ). Възприемчив, схвАтлян. Лоилшлue н /а секо
Добро способен. Π. Р. Славейков. Механическите рнРотл, които съставляват някое рнз-
/ееврaзнe при шнолсннme занятия, нмат голямо влияние па Децата, защото ги правят по-
euuuнтeлнн и по-по/лтлueu. е. Зиaни-.
πообтуρям ст се. възвр. Риел. Понауча ст, пяятрАкaм ст. Ням/ там [е листата] нн Цоло Нал-
Рн/тн/а. . - ням/ н сестриника му. Цано ЕжРечепо, когото смята еРип де/. като се поов-
гурн н поеmьанн, Рорн и кмет Ри го нопр/вн. Т, Г. Вляйκяв. Нека се опели старата крава —
тя е ео·каоmкe, па и тн ще поп/як/еш дотогава н ще се ееобгурum· Сега нз ще сн Роя кравата.
Т. Г. Влвйто·.
нообнда св. Ринл. Пянявестя, понаобиколя. — Какво сн правиш, како Днио ? — виком й отгоре. —
Добре съм, невясто БогРо/нце. . . Рекох дн пеебндa Дръвчетата, че нящо мл са Домилели.
Т. Г. Влайкяв. Дошло па ум на Пенчо де поебцДu Мuинн, /е зн /руго, то защото знаеше, че
у пях име хубаво вu/е· Ил. Блъсков.
пообйхождям иесв., по^бнходя се. нар. Поиaвестя. Той сн понден Ре еоеβuхежgн баба ен; защо че
шя е самичка — нямо никого. Д. ВоИиякян. К/то се песпанкaзнхюe, из излязох Ри поовuходл
тъ/явн. Ив. Вазов.
пяЯблЯтия св. guaе· Зя вртме: πоямткит, постопли ст. То н нз, око питаш, днес съм рemuл da uda
чак не Градище зн тумa, ама тека пееРлeгиe времето. Кр. Григоров.
πяоκЪриа св. днал. Поокастря. Я нз Ре го [дъба] поеньрнa сега, пн Ро вдлепе той пак ще се опо-
вне с шума. Ст. Ц. Даскалов.
поосуна ст св. възвр. Рлал. Пяятстрaня ст, поотм-стя се. Лоосу/нлн се баба Велики. пребледня:/,
взела Ра пуща другите η/пред. О Василев.
nоотнядя св. дuне· Позволя. Кротко й се Вл/ул моли / Ра му Рада пеепβолu I де я слнguмне
прегърне- Ие. Вазов.
ııяяτгйгваи ст несв. възвр. диал- Дърпам се, противя се малко. Руси се гχцец· . . Той знаеше
доколко х/Ржи Вълко е вогет н вн му се впнскне зн еди/ път, но трябваше малко Ра се ееоm-
тегее. Ил. Блъсков.
попадий^ ж. разг. Вид дървена лъжица с дълга дръжка и грапава набраздена страна за чт-
сане на гръб. ЕРни калугер /и прuРаe в кухнята пред килията си, по при условие, че ще чешем
пореР лежащия енанеuзuанн в килията калугер с „еепдднйнa“- Г. Белен. А снахите сн бие
по гърбовете с попадиината. ако сбъркат яРенето. А. Каралийч-в.
368

пура
попадййкд2 ж. диал. 1. Животно невестулка. Разб.яглхл се като мишките ош попадиината,
Цяе. пословица. Минахме край лисиците. край попадиините (или поровете, не зная Добро).
Ив. Вдзов. 2. Недоразвита жабя, попова лъжичка. Гледам насреща. на еДин
голям камък среД водата. едио мъничко змийне, като захапало един пръскан — еДна попа-
дейно — преглъща. Д. Кялфов.
цопaд^Ίйκя3 ж. диал. Отровно растение по бунища и пущинаци с мътножълти цветове. Спомни
си само старото или отровното биле, поплДиИнатл. кучето грозде, Сл. Петров.
пOцдн прил, Дет. диал. Хубав. -.Иена ли песен, гидия тлзu! I Татко' а мийци поплио чеДо! 1 Хлй.
ти и нему двойна зареди / с отборна песен неет що възхвали! Пенчо Слдвейков. Сама-оа-
мична в свалена скут ас повила τаτоиа поДо, а първо мляно го е кърмила а в люлоновл горица
но Две вейки люленовл люлка му oпилβялa, П. Ю. Тодоров.
попарснипа и попДрсничка ж. Даал. Ситно нарязано кисело зеле. Изядоха ееипкота попороницо,
А. Кяеяли-чев. Дроби зелка с киuвицaτa върху дървения кръг — зл τoпaроиuчнa, А. Кдря-
лийчев.
попарник м. диил. Хляб, месен с гореща вода и псчсн в топсия. Но в това βиото со блъсна а влезе
нoжaбamuсτо а грамадна топеня поплрнин, Π. К. Яворов.
попатДсам се, диал. (от гр. πατάσσω). Поутихна, поумиря се. Тройното убийство иа Голuмeлоцл,
слеД като ииправи голям шум , . . най-после фина До се τазлбрaβс, . , Солото попатаса,
Ив. Вдзов.
попсчСнис ар, стории. Грижа, покровителство. „В случай иа пожар, спусна въжето от прозореца
к се спущай по него“, Благодарим за попечението! А. Константинов.
пдплак м. пор. Оплакване, жалбя. Соляиито всичка му се /ореха — с кмета нямо ди се uлзнuлβяτ,
ама па началника що си нижат поплака ниприео. П. Ю. Тодоров. Той започна а тих глас,
в който можеха До се чуят потите но молба к па поплин. Ст. Чилингиров.
поплака ж. Даил. — вж. попла^ — Аз съм дошъл за друга работи — рече Петко. — На поплака
съм дошъл при Свалка. Кр. Григоров.
поплехнал прал, Диал. Посърнал, тъжен' До /чери обридвиик, Днес пoτлeхиилк. чудеха се в коя
дупка Да се заврат, . . Да побягнат — ие бе възможно, защото сени са имаше дом. Деца.
Ил. Блъсков.
поплсш. св. диал. Поиграя, потанцувам. Който се готви До хода пра султани, трябва До бъДе
мшйатор в краката. Ами око султанът посени някой до му поплоши? К. Петканов.
поплСщсн и цоппДщсп прал. диол, Сплескан. Той , . . имаше възраст къс, , . нос τoπлeıщeн, цвят
учери. Г. Кръстевич' — Лицето му беше повече наплоmоиа: носът му дебел и гoлсм. Π. Р. Сла¬
вейков.
цоцДнд ж. рядко. (рус. попоня). Чул, дебеля покривка зя кон. Комисията пресене шосето и хвани
по валога за към лозето на Рално. То покриваше Двата хълбока иа Иманена връх нлто гиз-
дова попона гърба иа еДър кои, Ст. Ц. Даскалов. КостаДаи разглеждаше умuuamu■я кон.
Куршумът бо излязъл изпод седлото и жълтата попона бе понеасоил а алена кръв, Ем. Станев,
попряха ж. Диил. Тънкя покривка от ситен сняг. Заблеотявлт бисерите иа снежните пил.халuикu,
стопяват се а откриват тун-тлмо ланска повехнала ^0/0. Лoβиuсш и другарят му раз¬
бират, не само еДин нос ако проДължави токи. от снежната попраха по билото няма До
остане и следа. Н. Хяйтов.
попрсг м.—вж. πодцеънд. На седалищните й поста падаше като магарешки попрег само мар¬
киран· едва прикрепен колан. К. Кръстев.
цоцремсппо нареч, рядко. oοmaи, Последователно. И като подскокна с нея на зида нлД езерото,
гледаше попре.мопно ту иос, ту uоβуmuτe вълма па езерото, Π. Р. Славейков.
поприще ар. . , . сτaиии, Мярка за дължина — около 200 метра. Там отивам а божията помощ,
брате, Колко ли поприща остават дотам? Ст. Загорчинов' Вървя пой така около τиu-чо-
тири поприща. а лесът отиваше все по-гъот. Ст. Загорчто..
попръжня ж, Диал. Псувня. И махни· той с ръка, извени а прибави / такива попръжни. не около
му в миг / избухни емсх. подзет и πа-пaτот, а вик 1 а смях от ров ио ров Далеко се проносе,
Пснчо Славейков.
попрятам сс се, възвр, Диил, Прибирам се. Жители оя попрятали в свои къща к ие омояли да ея
понижат вън. С. Радулов.
популо ср. книж. асτau, (ит. popîılo). Простолюдие. За низшите потребности на популото- на¬
сипите а даскалите. . . се унuождaвлτ кинематографа, борба на петли, нароДна дандании.
Пснчо Славейков.
цоцълзпоβСннс ср, книж. оотар, (рус. поцолзновепне). Непочтено домогвано. Това приятно
занятие [рисуваното] ио само пе ще ги привордво от много и разни изкушения к nаnьлзиoвe-
ния, пораждана от празните миели в празното им аоДепие, но още изостря умът а облаго¬
родява Душата, Π. Р. Слдвейков.
пбрд ж. нар, Възраст. Преди някой да стане, вратата ее отвора и преД нос застана сроДиа пора
поеок, в елен к потури ни градска турпип. Π. К. Яворов. Около жертвеиика со въртеше човек
24 Речник па редки, остарели и диалектни думи
36 9

порабощйн
на сродно пара и със сроден ръст, Ст. Загорчинов. Работата му №№0 и той ся завзе до тол¬
кова, щата на 29 гоДитна пора можа и до ся ожени. Й. Грутв.
поребощάш- -а, -о, прил. книж. астар. (рум. порабощеннмй). Поробеи, покорен. Този народ· кота
си промени веднъж умствените uпοсοбнοuπ“, полека леко со съвзема и, щом хване да со еко-
питва, лесно може до поправи своето пοрαбοτопα сьстαлпuо. мп. Училище.
порабощТинт ср, книж. остар. (рус. порабощтние). Поробвенс. София и Пловдив. казва г. Лъже,
преди половино век бяха полуварварски село: днес со огнища на цивилизацията. Колкото
по-дълга е било умственото парабащение, с токова лο-u“лпα човръстина гледат до наваксат
изгубеното време. Ив. Везов. Но Бългория ще има да чернее заробена още на столетия в
пοй-чeмeрнοпο робство но паричното пοрαбοщeп“e· Π. Р. Славейков.
поразе ж, остар. Зараза. До началото на 7 година [ке децата], трябва ниско да се стрижат
космите им и сека неделя до со мият заедно с трици или със сапун, което щъ служи кота
най-добра предохранително сродство, както и срещу болестите но кожата на главата. шъй
и срещу поразите. Здравословен халскдар.
поразТлиих' — вж. поразник. Този чорбаДжия боше ощо строшен безбожник. . . Пияни!. пора-
золник, мръсен в устата, Ил. Блъсков.
паразхлАпче несв. диал. За тсчиомт е съд—поразкпетя.—Вдигна Дамаджаната и пие широко гърло. ..
Порозклапчи я да види Дали имо да половината. Порозклопчи я—видя му съ паД половината.
Т. Хармаиджнсе.
поразник м. диал, Злосторник, проклетник. — Дръжте. бре!. До хванем Цеко! / Дръжте тоз
поразник! — / много гласово екнаха / сред общия празник. Ив. Вазов.
поразчамАвя мт св, възвр. диал. Поразболся мт. Порозчамавиш ли со, охнет ли. - - освен чо твоито
Домашни в часа зотрепорваш над тебе, на ето че изведнъж со научили сички твои съседи, иь-
иeдк“· И, Блъмков.
поразявам мт πоиβ· възвр. диал, Махам мт. Нямо ли кой До му каже но шоя борбаптuн до со пора¬
зява от шук, шо до ни остави на мира? Ив. Вазов.
порапка ж, диол. Хапне. Свинско ^^αДоıшı^α — неочакваната покана но ДяДа влаДика попречи до
бъде доизядена но бързи поропки. Т. Хермапджнев.
пордотип м. диал. (от гр. πορδή), Пръдльо. Потковицо ощо кълнеше, когато Кичко. - - изпищя
на двора. Тя со хвърли παβьπ, Дето КостаДинчо, . - отстъпят! гузно назад. — Ти ли бре,
пирдопин). ти ли я нобъхто?— соена со разяриш Потковицо, Г. Кераславое.
поревха ж, диал, Приисквант, пощявка, желачис. Деца, на които поревкото не е отволена- спущат
се лакомо връз гозбите, що им подава някой. Ив. Богоров. Дейното треска захваща с малка
треперене, - . горенето за вода е силна, езикът бял и широк; човок нямо никакво поревко
зо ядене. Ив. Богоров.
пор^вшА св. диал. Пожелая, поискам, харесам. Гледал я везир, смотрял я, / и ош сърце я ποроβнαл:
Π. Р. Славсйхов, порТвиа ме възвр, Български пошалък им со пοръβпοлο — стори изкухоли,
изветрели глави! Ст. Заимов. —— Пържих малко кюфтето. . - Пък ти имаш мοмчъпнο· . .
Може да им се поревне и до им стане нощо. Кума, занеси им да си похапнат за прищявка.
Ст. Чилингиров. А на Александро се поревноло пребиванието в Пъриuл, Н. Михайловски.
порТена2 св, диал, Повърна, блъвна. Погризяш коричките- пαиβuβαп перата на лука. па току
почнат до котлят, да превиват гърдите си, дорДо нъ пороенат някой дън кръв от устата си,
както моята Цветанко, Кр. Григоров.
пбрез1 м. диал, Тежък данък. От uъллπuшъ пак да събере? — И то но може, МлоДън им изводи
дутите с оня училищен порез, Всички бяха викнали амон, Т. Г. Влайков.
порСз2 м. диал, Изрязечи стъбла. Царевичните порези светят. огрени от слънце. 3. Сртбров.
пор^зпичт ср. Диал, Билка жълт кантарион. Тия жълти, кичести билки, видиш ли ги? Звъниче,
порезниче. От нега роните заздравяват зо одна нощ. 3. Сртбров.
порехА ст св· възвр, диал, Откажа ме, отметна ст. — НоДей до се поречош— Дигна глава агрономът.—
Я дай колчето, Кр. Григоров.	·
порасло ср. диол. Потекло. Фино-бългорите бяха от фино-уралско порекле. мп. Читалище. В изу-
чβапuътα на главните питания па историята на нашия род ний трябвате до се попитаме
съща кое е произхождението или пороклота на человъко, сп. Читалище.
порйзшик м, диал, Долна дълге риза. Тя е изскочило ош къщи рοздзрпαπа, необлечено, Болият по-
рuзπuк се плете в краката И, А. Стгренмхи.	*
поробощТи — еж. цорабоштн. Единственото пeщα- коото Досъго биде направена зо тия братя,
nοрουοцън“. бо постъпката но европейските преДставители пред Великото порта за пре¬
късвани! делото но изгнанието но макеДонцито. Ив. Вазов.
поробошTпuт — вж. порабо^^ни]. Седмий период но българското история е период слъд-исшо-
рuч!uкuй за нас ипи по-добро, турский, защото обигръща времената но паробощониото на
нороДа. Т. Шишков.
пород м. остар, диол. Рожба. А Марко е Рожденха залибил, / По се мина девет годин вромо,
/ па Рождънка пород не паради, Нер. пести.
370

по^ебрвик
порожба ж. днде· Рожба, чедо. Пиле пее у гора зелета /. . . Що е лепо, що ми е хубаво? / Най е
лепи Елена нанлuцa / . . . Ами Мнане махано й нножде. / че сн тема от сърце поросбе.
Нар. пес-н.
nоряждеиие ср. книж- остар. (рус. пяряждение). Рожба. Нашия живот сега е хаос; и той мднн
творецо, който Ри създнРе из /его теърд и земя; н сегашните творци си само негово порож-
денне и нямаш ел/сш нар /его. Пенчо Славейков. Вехтият завет богомилите са отблъсвали,
като порождение /е злият Рух. сб. Сокол. Лукнвсшeеnо н преструвката са пеаеждeнue
не сърце низко н /а малък Рух. Π. Р. Славейков.
пороз и порос м. книж. осımeа■ (гр. πόρος). Пора (ня кожата). Банята, къпането н миенето шмнт
това Добро. че капо изчистят кожата, шия държат разтворени безчбшните порозн, с неumе
шя е нддупмe/d, Ра сн нздншет по-лесно н да засилват пнпннето. Ин. Богоров. БоРата /е
еаeиuнуeн през камъкът, пито през стъклото, то през гъбеше паоилиуee, защото гъбата
има големи порози или душници. Π. Р. Славейков. Най-големите поросн от сuчноmо пяло
се нниuанm в тнРннипе /а нанндпн и чрез пях става е/то непрестанно изпарение, което
изхвърля нечистото от тялото. в. Ступан.	·
портиТра ж. н/uж· а■яgно. (фр. portiere). Завеса ияд врата или прозорец. В шестите улички се
чупят гъсти сенки- Тук-пам блестят по вратите поапueаu от мнииста н камъш. К. Кон-
CTАИTЯИOβ.
портсигАр м. кннж. (фр. porte-cigares). Табакера за цигари. До огърлицата или днндемют/ ле¬
жеше злашинша брошка със сапфири н опали. Ро пеапсuгнрн със зл/шен монограм — кръстът
зн храброст. Ст. Чяяингяряв. Степни Мнхнйлеβцм неволно рнзмнхн ръка, разсея Рима н зн-
- мислено, като нн севе си, еаетeп/н; — Понякога нипeаamоаьm поднрявнтe златни порт-
сuгааu /а своите офицери. О. Василте.
портупТй м. а■ядно, (фр.-рус. портуп-я). Ремък зя иясеит на сабя. Оп е/ипия край та улиц/ша
се зоРо/б полицай с оял шлем, ръкавели и пеаmупeй н каоτко се изправи не н.яноено крачк)
оп пас. С. Северияk. — Отпиши му колана, uемuuнтн му! Отпиши ! — елк/ше някой в ухо¬
то му. - - ЕРпо ръка дърпаше пеннпe не колона Ра снеме еоашуеeя му. Той успя Ра я хе/ие
н не Р/Ре Ре го обезоръжат. Ем. Станев.
nopjra ж. Рнал- Ругатня. Бой н поруга /е се отвръщат. Π. Р. СлАнеИкяв.
поръчннк м. кннж. остар. Поръчител. Изве/тъж завалях/ записи не преР Иванчо и секи му Ру-
мнше; „Имаме си право Ра сн земем от тебе порите, като от перьм/нн н като по-зДрав
н анзбанн, a тн се разправяй с пестя сн.“ Ил. Блъсков.
поряз м. Рлал- (гр.-тур. poyraz). Северен вятър. Колкото вреДят шля ветрове с многото си го¬
рещина, полкова от Друга сиропа праен пакост и север/нй вятър порязът, който е много
студен. Й. Грутв.
посад м. кииж- осmeа- (рус. пссад). Малко градче. Сeлтослнe сеРна па щитът н вей/нинme го
понесоха около песнgьт, големците вървяха поДире му, народът го здрeвнсеeaшe· стражата
уДряше със сиви в кова/н щитове. Ел. Мутевя.
посадя ж. книж. а■ядке. (исп. posada). Крайпътен хан. Собственикът /е посоРота, келнерът
н Реете нeмeаueрнu в момента на свиването те се намираха в трапезарията. Д. Димов.
Това бе сmнаоваeмснн посеРа, ери/ оп пия нс^^нт^^н ханове. за конто Готие казва, че в спал¬
ните нм се влизало през обора, н в които може ви някога се нощували Сeаeeнmeс и Лопе-
де Вега. Д. Димов.
посадвии м. Рнал- Ръченица е приклякване. Цнгн/нте засвирили не посaд/uн, а момченцата се
хванали с едннте ръка зн ньенaпe, а е Рруг/тн земалл по еРта кърпа н захванали Ра поДскачат.
Л. Карянелов. Млнднте жрици играят на песaд/uн преР своите божества. в. Знянит.
посЯт — нж. пусят. Що кеш тун, во Вентнншa земя н защо ти е вай посат? Ц. Гинчев. С всич¬
ките сн войвоДски посипи шой се яви /а съβан/нemе. Ст. Заимов.
носн-ара ж. Рлал. — еж. просфора. Кaнпю у поповете играят ннй-голяинme роля порязани¬
ците н посвeаume, то у ХнРжл Генчо играе още no-зоеидна роля училището. Л. Каравелов.
пяcеедOчaнаıм /есе. есmeа· Снидетелстеувам. Българите uюнеu ина, който със снбятн заеДно
н перото те пущал оп ръка. което песвeдемaвн изда/инто от /его книга злнmосτауй. Π. Р. Сла¬
вейков. Че е в България живял н умрял [Горазд] посeсдомeвнm /и го два сmдаедаeвин памят-
huii). Хр. ИоАиоβяч.
пяcветУнaи се. /на. Пожив-я охолно; поскитам из снета. „И снчко една неДеля щ/т Ра сн посеРят
доин?" жнлоелто, със сълзи, говореше спор/пн им иeйнн: „п/ма кога н Ра посветувнш. /н
вещина къща Ре узнаят, пито им/ кога нз Ра се наглед/м /е тях." Н. Бончев. Тн що от това,
че няма войне? нз ща ток/ Ра пой/н с вас нн Зaпеаожe — Ра еесβeeeyβaм; бога мн ща иРа!
Н. Бончтн. Та недей се така знпeaал в къщи. /ми изляз н тн, па сн посветув/й- Т. Г.
Daai“^·.
пяснярпяк м. Риел. Вид ръчеияпa. Той беше н майстор /а играта. Като я прнснт/н, прнснтии. ..
Кого знфе/е пък нрueнпн, мож ли Ра му се нагледаш? Ами посворншка\ Т. Г. Влaйkяβ.
371

посвоявдм
посвоявдм иесе,, посвоя св. нар. Присвоявам. Той стъпи ни кран и прибра останалия от бащи му
оДър и дребен Добитък, Дето чиповцк, вуйчовци бяха посвоили- Ил. Бл ьсков. Онзи, който земи
и ас τасβoсβл чуждо нещо, низуви се крадец, Π. Р. Славейков.
посвърша ав. Диол. Сгодя' А ТоДора осротани / сирапо ок оетлиа / . - .. Вуйчеи я изгледали,
/ стрипеи я посвършила / три месеци па далоку, I зл ди одят на първаче. Нар. псссн. Обаици
да оборваме, I мие Да се oτπuoοτитe- 1 оти имат три година 1 от како смо посвършенс,
/ е'очи сме со пе виДели, Няр. посен, посвърша се възвр. Посвършил со Гиио Арпауче- / со по¬
свърша зл Потра ’уба’о, Нар. псссн.
посгадя се. Диал, Посгълча, поняхокдм. Майно ^/00^ съглеДа. / тежко го смъмра, наοгaди:
/ — Чо тъй ли бива, Богдано! Ц. Цсрковски'
поссбон, -бнд, -бно, прал, рядко, Отделен, особен' Други по-Дребна и посебии помрачения ще
станат: Нл нова гоДана за този, което Дават големи краваи по сурвокикците. — По бабап-
Доп — зл момите, които истaτ До Дадат зестри. Π. Р. Слдвейков.
nocerâ, по ссгД ипосоги—вж. посем-сегд. Пооога махни тази хурка, бабо: що са се замънило
по старина? Нл младо време Дето ас прела ио ти ли стига'! Д. Войников' Тока е било то
До сега. но по сега надали ще бъДе тъй, Ил. Блъсков. Неми и зл лен земя посо/с. Една бунни
Да сините, неми. Всинко отиде. Ст. Ц. Даскалов.
поседйлко и посодС-ко м. Диил, Готован, мързелян, безделник. От това количество [ракия] само
препято поет ся изпива от работниците, о останалото — от поседелковцато — глава¬
тари. Хр. Г. Данов. За до могат Да со привлокаш в читалището повене пленове от стара хора
и млади. зл до мо/ат Ди со оттеглят от кръчмите и кафенетата а тези празни посодой-
ковци. то секс учител е Длъжен аека поделя до отбира аз вестници, списания или разни
книга пай-хубивато а полезни статии, като ги чето иа всоуслишинее к разтълкува. Ил. Блъсков.
поседял прил. диал, Побелял. Закрила с Дълга черпи чeтбоuл посоДели коси, обляклл сукнен кожух,
тя беше привела очи к ие помръдваше от мястото си. П. Ю. Тодоров.
посолОнис ср. книж. оотар. (рус. поселение). Заселище, колония. В околностите се илмервали
Дванайсет пoеeлоинс, като селца, и синките те принадлежоли ни разни влодетоли. Н. Ми-
хдйловски. Англичаните в Новий Южний Валлио имат много поселения, но които главен
грид е Сидиой- Ив. Богоров.
посем-сега пирон- Диал, От сега нататък. Намислила съм, како Пановице — рекла тя, — да преДам
еитешетата и Да разменя жълтиците, , , Защо ми са пооем-оога! Т. Г. Вляйков. Нашито
нароДна школа трябва поеом еога До стане разсадник пи истинското народно начално образова¬
ние. сп. Училище.
поейлеп, -а, -о, прал. Диал. Който со чувствува властен и со наляга на другите. Ами не хаджи
Петро/ачината сестра Да й Додо в къщи за снахи, тя що бъДе така поеилоиа, по ще иска Да
тури поД крака си и нея, к Колчо, и цялата къща. Т. Г. Вляйков. Той бошо поселен нивян к
мислеше. че когото е повикал. трябва, както и Да е. Да му иДе. Т. Г. Влдйков.
носилка ж. асτлu, (рус. посьглкд). Колет, пратка. Пооилклта си до тобе Костов пе е придружил
с писмо ош деликатност. вероятно. както е постъпил при изпращането същата суми и мене.
Ив. ВазоВ'
посил-чсн, -чнд, -чно, прал, оетар. (рус. цосьIΛочпьIй). Колеген. От 1 октомври е τологрaаа-
пощенскати станция Гюшово ее въвежда парично поеилочпо служби. Пресята.
посиня сс се. възвр. диил. Осмеля се, вирна главя, проявя влдст. Пооили ее Марко Кральо/ети.
1 та си иска Мипди Мандолина, / или Млида дури и не хайо, 1 но ио сена Мирно Кральо/ите,
Нар. пессн' Тя ее и посали повечко, та зО и Койчу било ди со сoτa- о пък нани Дини хич со а не
стесняваше Да й иатение за иизащо. Т. Г. Влайков.
посипя се. Диал. Приемд кяго син, осиновен. Кои мо воДа а горе. о доле. 1 ме отведе у момини
двора / ... Не излезе убива девойни, / та излезе моминото майна / , , . Пи излези, корко,
иеезлогли. / та да виДаш що ии Добро Дошло / ... Да еум сτоua- би го посинила, / ди сум
отродии. би го залюбили, Ндр. посен.
посйя — вж. пусия. С гол-ямо преДпазваиие ... се приближихме нае До кошарата, , . слод като
се уверихме иа здраво, не никаква τасuu по съществуват наоколо, 3. Стоянов.
цосйпчс ср. Дсал. Осиновено момче. А старец му потио гаβoин: / „Моли бога. мой поаинчо Марко,
/ моли, Мирно. бог Да то научи!" Ндр. псссн.
поскьтям св- даал. Понаглася, понятъкмя. Най-сетне зел а рoснъτaл а себе са, като до излезе
пред хора, снoрсаол со добре с ямурлука са. сп. Върбица, поскьтям се възвр. Тя се поскъто
набързо преД оглодалото. тури са пипетата тaпнa с щраусовото перо, Йордо повика едни
файтон а фуниахл към Юнбуилр, Ив. Вдзов.
цослапец м. книж. остар. (рус. посляпец)- Пратеник. Никой не βuдс τoслaиeцъτ пито нога дойде,
иито нога го изниавoдихa, В. Друмев.
цослдстицд ж.диал, Сладкиш. Всичка малки Деца знаят колко е сладък шекерът а колко хубави
а приятни ястия и послаотице нрaβсτ от него. Π. Р. Славейков. Нл онзи нае повачнато
372

попрйлцувам
престана до пее и слугините поднесоха но гостите слаДолеД (денДурмо) и разни Други слодко
и nοслοсτини, Π. Р. Славейков.
последородец м. оспор. ряДко. Потомък'. Колко пъти не ся е похулвол някой и осъжДол от сзвро-
монницито си, но когото признателните послеДороД““ са поставяли стълб но чнсш! Ал. Кръ-
стевич. ЕДно добро имо след смъртта е ной-драгоценното наслъдиъ. ufo можеш да оставиш
на послеДороДцише си. на чадата си. Ал. Кръсттеич.
послуге ж. Диал, Услуга. Много е прαβ!дпο, й ръче той, да ви пοпрαβ.л същата пеилугα. която ми
направихте “ вий. Кр. Пншурха. Ако бихте послужили с нещо один приятел, що му прода-
Дете скъпо лοилугοтο си, око му бихте често говорили зо нея. Кр. Пишурхе.
послужа св. диал. Почерпя. Бабо госпожа Нимфидоро очакваше вече в килията си гости, зо до
ги послужи с новото си портокалово сладко. Ив. Вазов.
послужение ср. Диал, Обслужване. Где бихшъ натли толкоз пари, щото да плащате зо всяко пе-
служонин на Другите, които содойствувот във вашето благополучие! С. Радулов. Той ся
чуДоше пαй-пοβоч! на едно жена. която шеташе и която. при сиикото й пристойно послу-
жение, пахволявошо госпоДаркото си зо нейната учтивост. Кр. Пншурха.
послужлйв прил. ряДко. Услужлив, признателен. То му отговориха: „Народното искание е про-
водно и око му отстъпите в този прилика, тай що ви бъде сокога верни послужлйв.“ Кр. Пн-
шурха. Червенко ся боше оженило зо один селянин, който нямате имот; но той ся пοди!-
щате секога, чо жена му беше му Дола сичко ща имаше, и искаше, чрез пοuлужлйв начин
да й покаже своята признателност. Кр. Пншурха.
послюдя се св. възвр. Диал. Понатъкмя сс, повредя мт. Облякла с.я колкото могла по-порна, по-
слюдило ся, сресала ся и цял дън чакала учителя, Кинжипа за народе. Като си поприкъта
малко парици, той ся пοuлюд“ тока, щото всички му зохволяхо. Й, Грутв.
поммъртче ср. диал, Детт, родено след смъртта иа баща мн. След смъртта на сmαронο- Христа
МилаДинов, редило му со и шесто мъжко чеда, пοсмьрmч!, К. Шапхартв. Когато Димишрий
учuш!лишβуβαл в Охрид, Струга, Кукуш и пр.. приел при себо за ученик и ной-молкий си
брат, пοсмзртчотο Кαнuтандuна, К. Шапкарее.
посббие ср. книж. оспор. (рус. пособие). Помош. Известно о, че г. Π. Р. Словейкову се отпусна
пособие ош правителството (то 40 лири), зо да пοпрοβu обиколка из Родопските планини. Ив.
Вазов. Доброволните пособия, които со дават сега но духовенството, изβиом се унищожават.
Държ. зах. не Оммаи. империя.
пособявам πоиβ· книж. остар, (рум. пособлять). Спомагам, подпомагам. Могат да бъдат ползо-
βατ!лп“ историческите стuхοтβορъпuл- като пособяват на образованието на характера
и на укрепяваното на Духовните сили. Н. Михайлоесхн.
посох м. старин. Патерица, тояга за подпирачт. С пасох просешки да тръгне / па свепът немил,
недраг, / и за милост до поДлага / той ръка от праг на праг, Пенчо Славейков. И Десетки
хиляДи слепци ще вДигат изтъклише си очи към безучастното небе и ще опипват с посох
акървавените пътеки но обезлюДънашо българско зъмя. А. Дончев. П!αдοсuй сне ръката си
от челото и прибра малкото си торбичка и пасоха, Ст. Загорчинов.
поспеша св, диал. Побързам. Като ся измине времето но Ж!Λ!япu!тο. графинята що nοиnошu
да ся венчне с княза. Π. Р. Славтйков. За да превари вредата, която би му ся новела непръ-
мено на тоя мост, поспотил та направил срещу нега еДно прнгродо укрепена. Г. Кръстевич.
поспешно норъч. книж. остор. Бързо. Туй като рече, прегърна приятеля си. но когошо съл¬
зите и целуванияша ся сливаха с неговите, и τσαιη) хвана пътят, който отиваше за ре-
Дината му. Π. Р. Славейков.
поспитърхам и поспретърхам св. диол. Помглобя, понатъкмя. До е жив и здрав чичо ми поп. до
са живи и зДрави още и комшии, те ми спомогнаха, ша си поспитърхах що-гоДо тази къщицо.
Ил. Блъсков. Той но губи време, . . с помощта но селените поспишърхо си, - - одна кьтuнα-
Ил. Блъмков. ГоспоД ти дал и дечица, да ти са живички, и тях нямо да оставим да со ски-
τοuβαт под людскише стрехи; що ши пαиπpemъpxοм! и еДно къщичка, Ил. Блъсков.
посрама ж. астар. Срем, посрамване. Най-великата посрама о, ща получава чнлоеок онова, което
о предложил, и ся е узнало, че е лъжа. А. Гранитсхн.
посреда нароч, Диол. Сртдио. У Англия смятат, чн един добър работник па големите топографии
може до ■ наряДи посрндо около 800 букви на час. Летоструй. И в стуДона и посреда хубаво
връмя добро о да излиза дъшъше всякой дон на чист възДух. А. Г. Нечев.
посрешак м. Диал, Посртщант. Казаха И, чн от осем доно насам той беше се гудил в похоД но че¬
лото на триста хиляди кοппuцu, зо да идо в посрещан на вавилонския цар, но когото той
беше грабнал пл!мяпuцατο· хубавото· княгиня Алдеа. И. Аджсчов.
попрйлцувам ноиβ·, попрйлцам св. диал. Приличам малко, донякъде. Лото ли е, кишавно ли о,
то том мъжете до мислят, кок щош прибра и Довози грозДето си; момите в такъв случай
поприлцуват но времето, намусени, убрул!πu· Ил. Блъсков. Я погледни го веднъж на какво
со е обърнал ? В лицето пαпр“лнал на мъртвец, а очите му червени като но вапир, спи да плοдπ!.
ходи капо кокав. Ил. Блъсков.
373

ияпЬржαм
nяınЬржАи песв. диал. Псувам. Интересно е, че поен го казваше поя снми Терес Булбн, който
пепъaждшe сuмноτе учение н вразумяваше гн, както еи/яхме, Ра се те учат не поя наука.
Н. Боичен. Нншипе честити меавдΡжнн, наместо да мн попитат защо сн ма кнреле насила
н защо съм лзгнзлл заптието — знхенннхн Ри викат, дн мн ебвц/лвнm н Ри мн пепьржam-
П. Хитов.
поста ж. Рлал. — нж. постят. Осп/н/лите жътвари се изправих/ /е поетата, паuкнзeнхe ня¬
колко часа н се лз/лзах/ към село. Ивайло П-трон. Той леко изви ръка, прегърна я през кръста
н двнмнпн знед/о тръгнаха към Другия крой на пивата, зн де поРхвннат ново н по-широка
поста. К. Петкaияβ.
поставка ж. днал. Кръчмарски тезгях. Пристъпи към м/с/т/, взе чашите н шишето, отнесе
ги па nесnдвндтa. К. Петканов.
постЯл прuе- нар. Мършав, дръглив. ПреР селия вхоР, близо Ро /ас група хора анзинхeнхн mненн
н викаха високо; — Ура-нннI Дн живей! Бяха облечени РеРто, с постили лице н дебели ба¬
стуни в ръце. Л. Стоянов.
постилан м. Ρηο.ι. Постеля. В еР/н колиба се събираше Али с роДителите сн, /а еднп поспалак
лягаха, та еР/н софра я/яхн. Вл. Полянов. Синко се мяташе та парцаления поспалак. В бо-
жнте отгоре капеше и горящият пъп съскаше. Вл. Поляиов.
постАли ми- Рлал. Плитки обуща. Тн пък нямаш нови поспали, а нз, я виж. . . — и с горДост
повелгам еРиния сн наeн. Т. Г. В-лайко·. ТоРето — хннджuймeте — напред. поДир /его се¬
ляни с по/петеш; селски песmeлu, влязох/ в училищния gвеа. Ст. Заимов.
постят ж. нда. Ивица е нива, която жътварите ожънват та едия минаване. Полето е пълно с
работен сеят; тук жътвeанн са се новели /нд посп/тта, m/м косачи мерно престъпв/т
и въртят лъскави коси. Т. Г. Вляй^в. Невястата остави Ретето н пое пак сърп. по-скоро
де настигне песmeтme- П. Ю. Тодоров.
постигна св. остар. Порасна. Цонко, щом постигна, зе Ра мн помага с воловете. Т. Г. ВлаИkяв.
постН/ет, -днн. -д/о, панл. книж. (рус. постьщньш). Срaмеи. позорен. Ивн/ме мл разказа зн кър¬
вави отмъщения. . . произлезли от любовно ревност, която в София бн Рала само зрелище
/а противни н смешни снaнgaен нлн поспиРти компромиси. Ив. Вазов. Християнството. - .
прогонва постни/нте престъпления /а uдоеопонеонсmвоmе. е. Зорница.
постот ж. Рнал. — нж. постят. Прошарен с кръстци, нз него [къра] сега та много место се съ¬
зират пе-мeлкu или по-големи Дружлин жътвeакн, наведени mad постоеше лл; изправени
зн отРнх. Т. Г. Вляйтв. Събра ТоДор петстотин жнпенре I ... пе нм ТоРор пошном го¬
вори; / „Кой се иайме нива де зажние. / Ра з/жо/е, постот да й снаour'“ Нар. песеи.
пястярянен, -нна, -иия, прнл. книж. естeа- (рус. nясторянний). Външен, страничен. А товн нужно
е Ра се знае. зaщеmе· спореД нeтнme сееРетня, зн Ра се вземе пеДовmе решение имало е посто-
аоннн влияния оп заинтересовани лице. Пресата. Дн избегне всяко изкушение зн me/geнuнез-
ност н едностранчиво гледа/ле /а описваний епизод, г. Вазов ще Ри е турил Ри му РъРе сел-
Детел еРпо пестеронmе, външно. нeздннпeаeсуeeне лице- Ин. Вазов.
пясьдяиa ж. Риел. Домашен съд. Челя/то та баРо Фнца беше ю/огебаейнe, затова оттам се
чуваше гълчнвн- mрeнeнe та посъРн/н, смях н плач. П. Здравков. Шосето ет/ове PuBnae
почерняло — камионн, коля. пешехоДци превити от стуД н /дтовнренн като Добичета.
Всеки отнасяше мeсmuuн от жалкото сн имущество; някаква посъДн/а. някой портрет,
Рве-три любими книги. К. Кяистaнтииян.
посъртам св. Ринл- Позагубя си врсмсто с неплодотворна работа. И ето тн назначили трима. - -
Ще ли приемат те. способ/н ли са зн тази равотд, /нкой не ще н Ро знае. — „Т/м н пе Ре
посъртат еРиа гоРн/а, Ра си изкарат аeΡa“· кажат събраните н се разлент спокей/е- Ил.
Блъсков.
пдсъх м. кннж. — нж. пос ох. Те споехе преР него е своите чер/и влнсeннин, а главите нм бяха
посипани с пепел н треперливи пръсти еРен крепяха тежък посъх. Н. РaИиян. ... И улови
се цар Петър о пази нарежда като слепец зн посъх. Н. Райнов.
пот-рам св. Ринл. Подтоия. Тогай ееле та тейке си; / „Що мн сeД)т. мили пейко! / Стнн соверн
селяните / Ра nетeаeш нрамилте. / опи стоРо тн плениха.“ Нар. песеи. И му рече Марко
Кaeлбeuкe; / „Чекнй, ч^1кей- Грунце Детенце! ! КъРе е/кн коня сн петeрaе? / Алн оРиш у воба
нн гости!“ Нар. песен.
потСчник м. Риел. Вестител на сватба. Пеmeмннцншб тичат като луДи Ра преДизвестят. че се/ш-
беше ude. П. Росен. Втурнали се през плетища н Дворове поmeчнuиuтe Ра предизвестят,
че зетят нРе. П. Россн	_
пдтикло м. Ринл. Подтик, подбудя. Потребата е ннmе еРпо потикло към трудолюбие. Й. Груев.
Много много ням/ Ра налягаме Ра~ аeзпанeямe каква облага им/ от знанието, ако ся земе
то ннпю еоmuнле през живота. Й. Груев.
потир м. иьан- (гр. ποτήριον). Металта чаша зя причастие. — Нищо снтко, нищичко не е осшнннео
оттогава. . . Всичко Ро корен е било изтребено — н църква. н еДa). и книги- . - Хн. виж!
Само edum сребърен потир зе причастие, кой знае кнк, е останал. К. Кяистaитиияβ. И той
374

потухвам
разтвори клепачи, зажумя с очи. о после видя, не непознат овещонан държи преД него потир
с причастие, Н. Рдйнов.
поток м. Дилл. Дол. — Към потока со мяuнaτ хора, Тим ще да о, . . Кой?— питам. — Йаmуи-
джия — обажда се бойно, Т. Г. Влайков'
потбн м, нар. 1. Тдвдн. Воличоотвеиияш етан иа старецо Достигаше До потопа. Ив. Вдзов. Сега
нещо пuаmумtаля и малко елод това стаята се обля от слаба жълти светлини, Газената
лампи пушеше к димът ео издигаше право нагоре в потока — перон и люшне. А. Мандаджиев.
2. Под (дървен). Ти со излегиа. . , но аβoс креват, сне ложашком фибите и фуркетите от
прическата си к ги спусна лениво ни потока. Ст. Чнлипниеов. Малките Деца ео валяш по оки-
ленкй потоп. две други се баят. Д. В. Манчов.
потоннця ж, иaи. Дебелата дъскд между ритлито нд волска колд. Момчето отмина, разрови
сеното е колата а протъркули крупаша сол към края иа потоишини. О. Василев. На Двора
олугувиицито бяха вече наредила неткркродини дълги трапеза ош потонаца и Дъска. М. Ягодов.
потражя ав, диал, Потърся. В пия планини Орфея / искам ази да потражо. Ив. Вдзов. Стоян
потражаил Неделя - 1 Кога са онел у гумно. ! имало купон зденати — I оиа на сенкя заспала,
Цяе. пессн'
потребйсвам носв., потребисдм се, Диал. Употребявам. Вземи колното пари са нужни и потреби-
слйто ги. както вк научил господ за спасение иа България, Ив. Вдзов. Това ми оръжие [револ¬
верът], като отдавна ие потробиевано. беше ръждясало, сп. Теменуга.
потребния ж. оешлр. 1. Потреба, вещ. Корто/еняпите получили повеление Ди предидат синките
са военна пonрeбuнu к оръжието си. Н. Михайловски. Солим прие великоДушно поз проДло-
жоиия и поДоръце. проводи му военна потробици, войска и титлата алжирски пиша, С. С.
Бобчов. 2' Нуждя. Този захар со нарича Дребна захар (тоз шекери) и се употребява можду
пас зл кафето и зи Други πаmueбици. Т. Икономов. От стрино ии вратата, , , имаше малко,
баналоно Дюнепчо· в коепо ии проДаваше един euтeиeu най-обикновените нещ/а зи всекиДиевиа
потребина. Св. Миляров.
потребнй ми, диал. — вж. погрсбина. Но кан ок добива ДяДо ти иай-иужиите потребна, за Да
жuβeeО сп. Училище. С него [учението] нае познаваме що е Добро а що е зло, избираме потреб¬
ните ио живота ас, сп' Училище.
потресение ср. книж. остар. (рус. nотрясепис)- Сътресение, смущение. Защото в своето силно
Душевно потрееение той бе а забравил зл присъствието иа Нанка, Т. Г. Вляйков. Извоошно о,
пе Бълглuuс■ нояшо много пъта е търпяла потресеная но само в гражданско. но а пeинoвиo
отношение, е били Длъжна Да попаДа а в извънреДно невежество. сб. Сокол. Симо филосо¬
фията можеше Да поДдържи морала на тоя старец, за До прекара безопасно страховнтото
нравствено потресение, Ив. Вазов.
пбтрош м, диал. Поразия. КоиДарев може Да повеДо пълпати и през иос Да извърша потрош наД
света, но Да убие иснага- за Ди го ограби, е абсурДно, Ем. Станев.
потроша ав. диал. прен, Изхарча, изразходвам (пари). Ние макар и да бяхме си похарчили парич¬
ните по пътят, от помине потрошихме по няколко гроша заради пущанопо. Диярбскирски
днсвниК'
потрошйигел м, Диол. Изопачено от протосингел. Едии потрошин/ел ама, щой сал снове по солапа
Да яде пилота и кокошки и Да сбера влaдuтинa, Ил. Блъсков.
потрбшка ж. Диал, Чупене, трошене. Без потрошки ио може ни одно Добиче да се поучи До кара
колишИ. Ст. Ц. Даскалов.
потръс м. и пбтръся ж. диал. Потрос, потърсвднс. разтърсвано. Ние слеДим неговите волни раз"
ходни по горите па пази също майно Гълглиия, чисто градски живот той τo-прeДи бе ни изо¬
бразил а такъв потръс по отвращение, Пснчо Слдво-ков. През дълги месеца от потръс е
обзеша I Душата ма, К. Христов. Дали от силните болни при ражданото. или ош потай¬
ната мъки ио майна. разочарована в мечтите са зл хубаво а здраво дете, тя усещаше потръса
ош всичко. М. Кремен.
потръськ м, рядко. остар. Тресавище. До 20 000 Души останаха па пабoищemа мършва. . . и самси
криляш ии маДжарите Лудвиг II като бягаше, затъни в одаи потръоък а со удава. Π. Р. Сла¬
вейков.
потурнак м, остор, Християнин, койго се с пог■урчнп. — Рашко, ти ск цял потуриак — по знаеш
сряда, петък — онопо ти все по мръвницо бяга! К. Петканов. Ала ненадейно можду къщата
па Рееача к воденицата ии Сурото, в долината, излозо голяма въоръжено нота ош турци
а потуриаци. А. Дончев.
потутян прил, Диал, (ог тур. tutmak). Несръчен, непохватен. Какво ще помогне ии попутапня орач,
нойщо има нивите ас ио хубава зeмс- а пе умее До си ниглиаи оралото. сп. Училище.
потухвам ноев, нииж, рядко. (рус. потухать). Зягясвдм. Сога огънят наmухβa зи миг и отново
буйно припламва, поне гърДите и лицата ии, а гърбовете ии лодеиоят. К. Константинов.
Пошухвл жертвеникът, Ала свети I ио идола окото — чуДно грей1. К, Христов.
375

пбчек
потщавам ст носв., потще см св, възвр. (стар. Оозема мт желание, пожелавам. Пοтτaβαмъ сч ра¬
достна да кажем на любезните читатели, чн нашито учени ся уже доволна събудили и ся
хванали да изпращат за Българските книжен!/“ кой що може от свое сοчuπ!πuн или от свой
превод. сп. Български хкнжнцн. Тие убояини. като ся научиха кои и какви били ония път¬
ници, патщяхо со до ги прокарат със своите ръчни ладии през Дунавът. Г. Кръсттвнч. Тоя
княгиня като услишало за них, пαтщллα ся да им провоДи зо гоътба различни ястия, Г. Кръм-
тевнч.
потъклйв прил. книж, оспор. (от рум. потахать). Който угодничи, като одобрява всичко. Той
са сокакъв начин придобиваше обща любов, беше потъклйв, гладеше и мажеше· додо прибра
в ръцете си сиикито боляри и големци. които имаха глас и сила, Ел. Мутеве. — Добре
заварил, граблива птицо в чужда гнездо! отговори Борис, който още помнятъ Цимисхия
като потъклйв роб но царица Тeοфαπ“я. Ел. Мутева.
потъклйвец м. рядко, оспор. Угодник. И във войската- и в нароДът повтори ся името комисюво,
оло по не беше глас но сичкият народ... то беше глас на някои и други потъклиецИа които
бяха пοуч!пu да теглят яремът комисов. Ел. Мутева.
потъхмявем мс несв.. цотьχмя ст св, възвр. диал. Споразумявам ст, мпазерявам мт. Нарочно оста¬
вяте градинато си не Добре загродена, та като влъзъше някое прасе, веДнаго заявяваше в
общината големи вреди и загуби “, накрай, зо да но дадо работата до съд, петъкмяво^шъ со
със стопанина но просото- Й. Йовков. ДойДо при него Калокир, пратен от гръцкият цар,
да му честити победа, . . да ся папъкми за раздялата на Българското царство и до пите
словата но книга. Ел. Мутеве.
поудрамя мт πоиβ· възвр. диол. Поухротя ст. Дръж за юздошо, Кон рипа — Тошо стиска.. . .
по: χά. . . ни новам, ни натам! ... па миряса добичето. . . Като се поуДрами, прииДехо
и Други хоро, Мих. Георгиев. След тази операция конят се поудроми — поукроти. Мих.
Георгиев.
похабен, -биа, -бно, прил, диал. Нслеп, циничен. Някои млади песи/и со спущаха да закачаш бул¬
ките със смехове и похабни Думи. Ив. Везов.
похапка ж, нар. Закумка. Слънцето отскочи вече на копраля, / морните жътвари на похапка
спряха. Птичо Славейков. Но Киро колкото до беше мераклия, / какво му струвало би
пустото туршия / и всякаквиш! му похопки там бъз брой, / ако да нямото тоз ум и друго
той / до нареди във зuмпuнuτe· К. Христов.
похитник м, книж, (стар. Похитител. ТeοДοи“U· . . умря на Милан в Италия на 16 януария л,
395 (гДъто бе отишъл с войските си противу пехuшпuкα Евгения), Г. Кръстевич.
похлупци мн, диал. Малък дървск мъд с похлупак за сирене, сол и др. В торбата имаше шест
хляба и няколко глави лук. Имате и похлупци със сол. М. Марчеескн. ДяДо му го накара
Да отвори nοхлуnнuшe· Баба му о турила няколко резена илοнмπο, 3. Срсброе. Пο-пοиτрοеα
сшоетъ ακα^οτα с пръжоно сланина с извора, А крой нъго бяха отворени пълни похлупци
сирено, Т. Г. Влайков
похйждам пeиβ· диол. Тръгвам. Без нищо в ръце но пехожда — ни от тук да том. Мих. Георгиев,
пбхта ж, Диол, Желание, готовчомт. С Друга похто дойДо той насам: / „Де со видимн, вика, със
чичови, / с твоя, тото, Късαβск“л род“. Н. Меренгозов.
πόχτΗ — вж. пафти. Босилко РαдοUкuп, ной-личен загорец, / допратил е китени свати: / Петкани
невян и огърлица бисер. — ! о мойци й похти с позлати. Пснчо Славейков.
пбхче ср. диал. Номча кърпичка. Жената се надвесила над мъне и си бърше с похчъ очите. Ст.Чн-
лингиров.
поцанкам св, диол. Подрьнкам, посвиря ка тамбура. Стани ми, майко, откачи / моята ситно
бойламо, / ситниики до ти поцанкам, / жолничко до ти πеπъяΜ: / Мене ми либе не Дават· /
ами я дават другиму, А. Страшимиров.	·
поцветя св, книж. ряДко. Обагря. — Аз що мега да βьрβл, коза Павлино, като се отървоше, с
токово непорочно срαмeжлuβοит. която вече беше поцветило лицето й, мп. Читалище,
поц^пти, -а, -о, прил, диал. Вцтптштн. — Той възлиза на колата, uзчъзπуβа; останах пοнeпнп.
С.	Пелнхо (Превод).
поцуквам нниβ, диал, Попийвем. В кешлъто бъко мазен боб, / край боба пепаДия / лοнукβο сладко
дядо поп / изстудено ракия. Т. Хармапджнсв. Но софрото ποй-παпрeд бе сложено само ши¬
шето с ракията и Дебелите чашки, ДемовлаДиката си наливаше сам, пοнукβαшъ си. изтри¬
ваше с шопа мустаците си, след всяко глътка изръмжаваше: о-а-о-ахх! Т. Хермачджнсе.
почймам поив· диал, Поболсдувам. Като со върна снощи в къщи, намери детето си болно, „Е, дътн
е — бешо си помислил — ще почама ден-два и що оздравее“, И. Йовков.
почек м, розг. търг. Чаκαпе- отсрочка. Ако е само да порите, що я изплати криво-ляво. Що внесе
колкото готови пари имо, що шъгли малко ош банката, щъ падпитн някоя и друга полица
за пачеко. и работата ще со нореди. Но но кого що я остави тази върточка. Г. Караславов.
На почтх—да мт цочаκа- да шт ст плати всднега. Но богатите продавал скъпа, иръДπянuτо
3Ί6

пошибалка
посрещал с Рлнгн усмивки давал им и не пемeн. А. Гуляшки. Банките вече няма Ри Дават
кредит), нито не почек·, нито срещу залог /е имоти- П. Спасов.
поченнам и почснам несв., ^4-11. се. Рнал. Започвам. Актът се свърши и австрийският химн
почева пeн. Ив. Вазов. ЕРва живот пемeee своИте Р/н, / о, майко земьо, всичко той мени.
К. Христов. У спeапauцлпe имало преДание. че /е блеело Ри πомбπeнш война преРн пълно¬
луние. Н. Oихaйло·сkя. Неговото войска, която почело вой/ата, като приближи Ръ.лг. гра¬
ници, имала е някой успех.Т. Шишко·. почевам ст възвр.— Баaтя:— коз/ Брьмнев с пламе¬
нен поглед н с анзпгеннц гърди; — войн/по се почева н нашата горещо наРежДа се изпълни.
Ив. Вазов.
пом-пам се. дuaе. Поиграя ситио като ръчеияпа. СлеР поен г-н Фезиулг почела — помeпн полкова
изкусно. - - еедклякнme н πоДснeмeтe нн канннma сн без да полипа, сп. Наука.
почест?! св. Риел. 1. Почета, окажа почит. Този резк/з бил тъй паоeДепоgеpeн, щото Пеиелопо
ош анΡосп те знаяло как Ра почести Редния просяк и заповядала нн домо^рaвuuteлннuнтн сн
Еваuнеeя Ра умие канкншн па гостя/нине. Н. Oихaйлоβсkя. 2. Почерпя. Нели съм Върв/п.
е Р/ес е Връбница, токова нещо вам те ДохожДа /а ум, че сами да ме почестите. Ил. Блъскан,
почетък м. /да. остар. Начало, започване. Най-после и трети път с uоеuшeuшe н знсmьплe/ueте
на мнйкншн божия изР/вихн от разорение тня хацсшuянснe столица [Цариград] ... т по-
четъкът /а 8-т век. 3. Петров. Щом зе в ръце юз/ите не паeвлeнuemе (1333), Аеeнснндъа
оРяви Рой срещу И-рн АнДаеннкд по-младий; то пози Рой в пембτънн сн още се свърши с мир.
Т. Шишков.
почикнея се. Рлал- Пощурея. Не мл е робота, ама щом сте поникнели, купеше имота та Шала-
верата и шнм Дигайте. И мястото е харно, и селата нaеноле са близо. Ем. Станев. Мъжът
се тъкмеше Ри поРнен заявление зн членуване в стопанството, а жена му сърДито и скеао-
стрелно го ругаеше; — Какво сн еомuкнлл бре? То око беше хуРнео туй пусто текезе, РяДо
Иван откога Ри се е записал в него. Ст. Марков.
почйня св. Риел. Направя, извърша. А има и панюeан, че лю/е паосmauн, ако и Ри били при това
със зло сърце, почн/или по-мнлно зло, отколкото люРе простаци, а с Добро сърце. Летоструй.
почйня се възвр. По Други нароДн зн пая р/бот/ много нещо ся е вече почн/ило, много PоPаa
наука ся е посадила в сърцат/ на майките. Й. Груев.
почка ж. Рлал. Купчина пръст или забодена пръчка като граничен зш на ливада яля нива
По нивите паонaаβнue ванздн и туряме слогове и nочнн- Летоструй. Хвана (βесиa) му пол¬
ката — открия дирите. Дн паР/ете по Дирята му и Ра ми го намерите; --- — Ще му
вземем почката и ще му намерим Дирято. Ваше Височество! казаха двамата пайпи съгле-
дичл- Π. Р. Славейков — Трява да е този! ^1^™/ Мнuке. — Той. не той, Ра вървим; Ра
му вземем почк/па. Π. Р. Славейков.
почто ост/р- 1. /aрeм. След като. АРие почто мeеоeeн ся вРаде в нескромни наслож/етия, загубен
срам/. А. Гранитски. 2. съюз. Защото. Помτе това е най-повече потребно — описателят
дн говорн в писанието му maнн, к/квопо е ндвuкневeн нароДът н каквото той Руми. Възрож-
деиски перат.
почуда ж. Рнал. Н-шо миого лошо. Ама казвам ти го; само да посмееш mнкеβн нещо, почуДа
ще спане е нашата къща. Т. Г. Вляйкое.
• почуди мн. 1 нар. Учудване. Чуй! Дивий рее /а вълк нощта пробуДи / и сепна се гората во почуДи.
Пенчо Славейков. Мятай се /осaю-нaшнuо / и в почуди свивай рамо — / нищо, сн/не. не
nоюaгн· Пенчо Славейков. 2. /нил. Уроки, болест урячaсвaне. Когато профилактиката не
помогне и някой заболее, диагнозата се уст/ноеяен чрез биене зн „почуди“, защото ηaваeюeию
другнде отговор тн чуденето те можеше да се номери. Ив. Хаджийски.
почудище ср. диал- остар. Нсщо нечуто и н-видено; чудо. — Кое? Какво?—пит/ с учуРе/ие
Келмо. - . — Какеопо искате Ри сторите. . - дето ще РъРе зн пемудищe та всички — про-
gъежнeaтe жлъчно чичо Бeнне- Т. Г. Влайков.
пош м. Рлал- (рум. poş). Кърпа. Коце не се Р/же обърно. Той си потърка и челото с воДн. после изва¬
ди пош и се вършеше съвсем Равно. А. Страшимиро·. Зех в едпата си ръка делее с меабнud. а в
другата с/ханче с нещо гозбица. залупено и вързано с червен пеm. Т. Г. Влaйкяв.
пошйвновам /есе- розг. Върша нешо иерсдия. — Не познаваш ли някого във вашето село, който
да пошивнова и Ри се знннuнeн с нечнстн Рела?—питаше наивно юзбнтuлmн. Ст. ЗАяияв.
пошатря св. Рнал. 1. Походя, поскитам. То вятърът в скривалището свое / нзnuсно.. . Лотнпаu
крой реката н полека / промъква се нз дворищата той. К. Христов. 2. Потърся. Шлиелче
данпнве. . . / Едно /е топли ме; когато се опРия / в кръчмата, бръкна ли в джебовете тл
нз, / еоmнmал ли из тях — пробити- К. Христов.
пош>в>ля се. книж. остар. (от рус. пяшеβслять). Пямръдиa. раздвижа ст. Тя огле/н всяка гънка
/а бненнmо сн рокля. а по еРпо време като несъзнателно пристъпи към нещо, от което из¬
първо м nошeβбел пейРе е Душата й сеян; тя разкри шията сн Ро нар гърднте и се зноглеРвн-
А. Страшимиров.
пошибалка ж. днне. Неприятност, несполука. Не остава време зн изпити! — говореше смутено
Ангел. . - — Всеки Ре/ ще ме хансннm с някоя еешuPaлкн. Ст. Ц. Даскалов.
377

пошйрне се
цошйрпе со св, възвр. диал, Стане по-широко. Нали еиДаш и ши — тосиинко им е дворното, Нека
им со пomйриe а Ди со поразолабят-. Т. Г. Влайков. Пи к шоеношияши ги миого еш.<1/а, Ех,
кого рече госпоД До ме прибере- малко ще им со τomйрио, Т. Г. Вляйков.
пошйря сс се. възвр, диал. Погордся со, попсрча сс. Едно глупаво ягне облякло вълна кожи, пи
отишло е стадото Да се пошира с ио.я, Нар. приказка.
пощИ^ин) м. оетлр. Пощенски служител. Който трябва депя много да ходи и ди ео рлзгаueо|сβл
с телесна Движения (Докторите, πoтaрume а ди,): на тогоеа е Доста до има но себе си та¬
кава фланели, Летоструй. Така До двадесет и седем-годишен възраст той бе д^ъ^р^^^доло·, -
за малко време биде пощар и иай-сотио стаиа правоведоц. Й. Груев. Като влязох при поща-
рииът, то той ми погледа зачудено а №№№ ми: „Та искаш да служиш в по1щинана служба?“
П. Хитов.
пощЯрскн прил. остир, Пощенски. Чрез пази служба [началник на пощите] Франклип направа
в Америки οиаmeиuя па-досτeлин. . , уголеми πoщaрскuс доход но Англия, С. С. Бобчев.
Парижките а лондонските нoщaрски известия вояна година ни донасят по колко писма ие
могли ди ея рлзрuлшсш, защото или нямали никакъв поДпис, или го имали непълен. Летоструй.
пощо парен, даол, След кяго, от кяго. Така к РаДка ДеДова Ценова! Пощо изреди морилната у
къщата см, а оно стана нИ, шаноено — една мръвка месо1. Мих. Георгиев. Ни втората го-
Дано пощо ас купиха къщичката, дадо им господ и благословия в челяд. Мих. Георгиев,
пйщо-зЯщо порен, разг, Съвсем мялко, незначително' Харчи ги кое по еврейките в Юч-буиaи, кое
по пазари ги носи, та ги продава пощо-защо. Т. Г. Вляйков. От кумова арaтa, колното до
замижиш очите иа другите, са я глобили пощо-защо, Кр. Григоров.
поязък м. Диал, Преграда нд яз, мдлък бент. Нашият нароД обича задружния труд- , . Да не
говорим зл шлаките а оедепните, за оби/осолсните работи, когото се града мост. когато
со риaвсm поязъци и какво ли ие още, Пресата.
пояс м, .. , нар. Род, поколение. „Кажете ми.“ казва Барн, „какви си пueoдалeющume миели, коищо
занимават умъш но младите е еДин нароД, к аз ще ва кажи какъв що бъде характерът на
идущият пояс на онзи нароД. Изводи ог Месечна зорница зд 1874—1881.
пояемо ар. Диол, Повясмо. Чо това ми трябва, пе онова искам, пе това ми Дой. Дордето най-сетне
си изпроси и пoссмo кълчища. Ил. Блъсков.
поясок м. боен. (рус. поясок)' Войнишки колан, ремък. Но можеш нoзиa,,. не пози к пози сол-
длтии До вчера о носил царвули а подлоги, . . Обтегнал сега па крлклпа си ония Дълга. . . лъ¬
скави войокарски бушуши, . . пристискал се през кръсти с πасеак. Ил. Блъсков. Той [стдр-
шията] стаиа. облече се, преписи τoсеакл с пистолета а коглто посегна към пушклша. Бал¬
кан излезе от скривалището ас. М. Мдрчевски.
поята ж. Дсал. Кошара зя дробен добитък. Единакът е знаменит вълк, Слаеото му се носа по
веички търли и πoсnн па горна Марица, Тополница и Искъра. Н. п. Филипов. Капо тръг¬
нахме а дружина / през шля гора зелени, I найдохмо нови насnл: I синките мuuаτ минаха, I
а я са мером пе минах, 1 поло запалих поята, / пи ягиоица си блеяха / и яроици ск βuemохи.
Ндр. песен.
прабуш — вж. прябуш. Книжарят беше е дълга перна блузи, , . Поитофито му бяха обути па
прабуш. Ем. Станев.
прявинй ж, Дсал. 1. Правда, справедливост. Иепино, гледал съм по божия правено да живея,·
ама кой то №№ Елин Пелин' Узнали са оисе певеца санно това и. конто гледат ад по провини,
рокли са: покой До наградим това Добро сираче. Т. Г. Влдйков. 2. Правота. Без младите к
боз шяхнопа вяра в прлеинити по делошо, наД Гългaрнс и До Днес щеше до тежи гръцкото
грозно иго. Възрожденски печат. Хрнсто клатеше одобрително глава ио ташевите разсъж¬
дения, И когато свърша manu, той похвали: — Много. много си прав, по колко ми струва
твоята приеапа, ногашо правдата я исмa накъДо? Ст. Чилинниров.
правнтел м, книж, оетар, (рус. прявигель). Управник, управител. Цезар е едии от иай-дарови-
тито рамена правктели по своят ум и полноводпеена дела. Н. Бончев. Акционерите Батеи-
боигoβu дотолкова забравиха положението са капо възможни бъдещи прлвишоло. щото ие
ео посвениха До внушиш па проспий солсиuи идеята. но той няма Ди плаща зоиопред Данъци.
Ив. Вязов'
црдвицд ж, Диал. 1. Правда. На, пилоте овещ, по казвайте бог До проста ниaβuцama! . , . Неми
вече прцво по овото , . Мих. Георгиев. И всякой могъл правсцото ас До намери само а оръ¬
жие, Й, Грусв. 2. Право. Само оя иаДмеиувлли До покланяш праваца и преимущества иа
своите привръжоници- Оттова князо/опе, епископите а много градове добила владотелени
правсца- Й, Грусв. Как еДин такъв нловен от щолнова долен роД може с еднакви правеца да
аеДи коляно До коляно с ниеледешбенише боляри ни Държавата, Й. Груев.
правйца ж, нииж. остор- (ог рус). Политическа десница' Брюксел, Досиицаша ио Камарата
днес разисква въпроси за ревизията по конституцията. . . , Въобще се вярва, не правицата
припознава иуждата от иемедлено ровuзи.с. Просята.
378

прангаджия
правовед и правоведец м. книж- остар. (рус. правоетд). Юрист, правник. Оставям но грижата
на прaβοβъДнuпe Да проверят uишuпοсттa на Ивончовото юриДическо откритие в наказа-
толон коДекс, Ив. Везов. Вие по това разбираше колко завижДохме на дружината в Другия
вагон. Тя се състоеше том още: от войводашо. . . от знаменития наш геолог, професор
3. , . - от младичкия професор правовед г. М. Ив. Везов.
прееоеедТнис ср. книж, остар. (рус. правоведечсн). Правни науки, право. Професор 3, обяви
обаче- чо ще имаме хубав ден, защото баромотрът се качваше· Но Другия професор —
не по правовнДенинпю, о па метеорологията — се усмихна. Ив. Везов. Тогоз той намислил
да изучи прововеденин и да стоно адвокотин, Π. Р. Славейков.
праводушие ср. книж. остор. (от рум. прямодушне). Имхрсност, сърдечност. С правадушиеша
си, с честността си, със сърднчнолпо си топлина, той придобил много приятели. Н. Мнхай-
ловсхи.
праворек прил. диол, Който говори нстинете. Един сиромах може до бъде честен, праворек. - .
срьдчeπ и почитан но себо си и но Други. Й. Груев.
правотен, -тие, -тчо, прил. диол. Справедлив. Беки хорашо со том по-провотни- осло ние шук
каквипе сме станали, Ц. Церхоесхи.
пражда ж. диал. Прешхе, връзка не престилка. Носете тстратъконо прuuτuлкα· но която праж-
Дише й висяха изотзад, Ил. Блъмков.
праждома — вж. пръждома. Само поп Рою ни прогони. — Махнеше со. . - идете в πраждοмαmаl
А. КарАлнйчсв. Тук да си остана, къде в пражДомипо ще ходя — мислеше шя. — Тук
да ме погребат. В. Геиоесха.
праз м, Диал, Яссно^еи, шсчухаи овей. Тях ги разделят на няколко сюрии: яловино,, . празове
или кочове. 3. Стоянов. Никакво внимание у нас не се е обърнали, както нищо не се е напра¬
вило за снабДяване страната с обикновени, но добри жребци, нито с добри бикове или пра¬
зове. Пресата.
праздер м. диол. Паздер. ПразДер, проздър ош гръстници съм й [па кравата] слагала, като завее
снег и свирне горнякът. Кр. Григоров.
празничар м. ряДко. Участник в презштпство. Забележителното при тоя празник е, чо музата
но поето не е прuизстβуβа.ла на него, а стотината познати и непознати прαзпuчαр“, . . хич
но са знаели какво говоряш. Птшчо Славейков.
пракса ж. диол. (гр. πράξη). Опитност , обиграпост. Но Токи Брашнаров ге прекъсна, - . Идете да
видите кок е в Солун, в Атина, до виДито що е книга и науко, що е пракса, ща е обноска межДу
людете, а не като παс. Д. Талев.
праксам носв, диал. (от гр. πράττω), Упражнявам. Аз но съм съгласен да се услови новият учи¬
тел . - - По-харно е да намерим някой достоен учител па елински, до учи по-големитн деца
и да ги праксо, Д. Талев.
праксан прил, (от гр.). Опиттп, обнгрен. И в който град, или сола има пο-прοкиοπ“ градски прави-
тели- тома nο-иnοкοйпο и пе-благополучне пαмuпуβаm ония гражДани или селяни, Р. По¬
повия.
ираматар(ин) м. оспор. (гр. πραγμαχάρτς), Търговец на манифехтура н галантерия. И трите й
доца вмнсше да прибират — разпиляваш. - . Само Златко е по-прибрана· на и тя ποси яйца
на промошоря до си купува гeрдοпu и шарило. К. Пттхекое. Кътонскитъ промотори от страх
карали стоките си с общ керван и към нъго один по один со лепели разни кироджии и пътници,
излезли от Гълибол, Ст. Снврнев~ И еш праматорин чифликчия не става — отговаряше
му съща тъй дръзко Велико. Й. Йовков.
праматарница ж. диал. остар. (от гр.). Магазин за галантерия и басми. Васил Будакев ποй-пοсло
излезе от зимнико и потърси малкия си син да ге изпрати до купи нощо ош nрαмοταрп“цαшο,
К. Петканов.
праматарски прил. остор, Който ме отнася до праматери^. Можеха да поприказват и зо прама¬
тарския Дюкян на Станчо Дантелата, в който, откак започна войната, комай нищо не со
продоваше. но Станчо беше проклет човок, наДали щъшо да се съгласи, Г. Керамлевов. То
[туркикитт] излизаха само да лозето или отиваха понякога да праматарските дюкяни
за басма, К. Константинов.
праматйя ж, книж. истор. (гр. πραγματεία). Праматарска стока. До си пайдо ви Солуно, /
та си купи праматйя, / та си пайде во селото, / си кοпд“сο строд селото, / стред селото
крой чешмата, / да продава праматйя. Нар. псмти.
пранга ж, остор, (нт.-тур. pıranga). Втрига, окове. Около Димитровден Тотю и ндин от него¬
вите другари побягнаха из m!меuцашα заедно с пратите и преминаха в Камъния. П. Хитов.
Нъ венчален венец, о пранга на тияша в Черната Джамия ти со пода, Ив. Везов. Прангота
му на кракът, която со премяташе през рамото, той накара Двама души. .. до я изтрият
със сапун и с пясък. 3. Стоянов.
прангаджия м, астар. (от тур.) 1. Затворник- м праиги. Като влязехме през главните врата,
минахме през втори, вътрешни и се възвихме на длспα, кота оставихме от ляво болницата
379

праигйшин
и вхоРът в граРиннто ош първия Рял /а тъмницата, ноUmо се вика Терсъ-ханне и в който жл-
веях/ пр/нгаРжните. Св. Oилαрян. 2. Злосторник, престъпник. Дн mu събера нз тебе, прия¬
телю мой, о/ля ми ти синковци от кол и от въже. тъй 40—50 еаaнгнджuн. - . и да гн тареДя
в 2—3 кръчми по кр/йщнто- - . па до им извикам; хн, Рнаелъм! А. Константинов.
пратйпт — еж. псргяшян. Хн-н-н-н! Рошил е спорнят пр/нгишин и бои се Ра влезе. Л. Ка-
рaβ-ляв.
nрaигόcзАИ се /есе. възвр· Рнал. Дърпам ст гузно. Кой ходи да се гаври като с нас сmнаu хоро!. . -
— Ела. ела. дядо попе. . - ел/ и не се ядосвай и ерннгосeaU- Ил. Блъсков.
прЯпортц м. 1- есmaа. Пряпорсц, знамс. Кога подадоха Релег за бой, разви ся инрскuяm паaпеаeц.
Ел. Мутева. Той обичаше Ре сн почине само слеР поРедн. кога стояшб /а вражи кости, по/
черен пропорец. Ел. Мутева. 2. Рлал. Висулка. Една Ян/ межРу девет братя. . . / Купили й
саeβаьmе /ежemиe, / па ноже/це — три стръки вериги, / на вериги — педесе прaпеаuн.
Нар. песен.
ирйпоршяк и прЯпоршрик м. кииж. остар. (рус. ирanяршиk). Най-долсн офицерски чин в руската
пехота. Какво?! Що! Мгжцн! Развика се онуй-ти момче н бърка до води тaткa, пн и ^0-
перщuкa. и той изееРнъж зн сабята се хваща- А. Коистаитяияβ. Влюбваше се като няко¬
гашните руски панеоршчцин. с готовност зн самоубийство. К. Констaитинов.
прарафатлит м. ннuж- Предшественик на художника Рафаело. Тя четеше много върху изкуството,
посещаваше музеите, говореше върху прнаaфaeлнıeн^иe. М. Кремеи.
прасЯр м. и прасйрка ж. Риел. Който отглежда яля търгува с прасета. — Кога мине някой пра-
сар от Лоени дол, продай му я — шептеше, сякаш пъшкаше Кнаннолюβeцн. М. Яворски.
В mауgевекоееeаншuвноmе стопанство анpепя. . . к/шо завежРощ свннееъРната ферма. . .
А веднъж по улицата ме срещнеха деца и ми викаха; ·-Прнснaннmо, панснакоmd“ Пресата.
праснак — еж. прссняк. К/па сутрин с простак: и ягоРл ще ше храня. П. Ю. Тодоров,
прахосам ст св. възвр- р/зг. Избягам, изчезна. Ето какво значи Ри оставиш паеeu/цuнл/оmо сн
за/ушено гнез/це н Ра се прахосаш по столицата· Ив. Вазов.
пратшшк м. книж. оспар. (от срхр. пратньа) Придружни!:, прислужник. Душни стена голям го¬
споди/. инженери/, който пътува от сmаннн та нeсmалйсноτо правителство Ра прегледа
земята зарад железници, а нз .му станах пр^^1^1пик и слуга. Св. Миларов. Не се измина една
не/еля и нз сн изДействувах служба в нонaньm та Сюрейд-пашо, к/то панmиuн то синовете
му. Сн. Мяларов.
прахтор м. )сmоа- (гр. πράχτορας). Агент. Баща му, великият еанхшоа в Царевец, боляринът
Петър, тегли със загрижен виР. . . /а малки везни е/рн перпбри и зл/тици- Ст. Зaторчиион.
Дн внРи и старият пр/хтор как боли сърце ) Руша за свой! Ст. Загярчиняв.
прЯшам /есе. Риел- Питам. — Целувай, луДо, те прашай — / Немой ниша/ ми оспая. К. Христов,
прйшиик м. нсmоа- Уред за хвърляте на едри камът. — Сердика е в ръцете ни! — Пози се! Ние
имаме снерпнPнн н тирани . .. Ние имаме проm/uцu зн ннмьин, големи к/то главата mu,
византиецо! Ст. Зaгорчяиян.
прaщИля ср. Риел- Връзка, прашка ня торба, цедило и др. Облечени Ряха [селяците] в данпн —
пък и кой ще тръгне зн войската с пе-mово дреха, само торбите им Ряха зРр/ел и нови, с яки
панщuен. Д. Талев. Празничен ден е; аaно сутрннш/ е; Берковски н Звук/ряп в нощните сн
хал/ши (роби) препасани с еаaщнлa, като евреи в съботен де/, се навеждат из градинките
и чоплят по нещо си. Ст. Заимов.
nрaшиик м. нсmеа- Войник, който хвърля камъни с прашка. Други пък (няйнипи] надигаха ви¬
соки стълби и гл понесоха също към крепостните стени, подреждах/ се пнu стрелци н пращ-
/нцн. Д. Талсн.
ирaщянйло ср. Ринл. Връзка, прашка ня торба, престилка и др. Топка гледаше mнрe/отн торба
н нeсeнннeеuтe груРн ръце но Раща сн. които развързваха пр/щоелл/тн. М. Янорски.
прйщс^ка ж. Риел- Прашка зя хвърляне камии. Хн. че това е Снечо! Той ннй-PеPаe знае Ра
върти прнщеeкa с камъче. Момчетата от целия град го зноят. Д. Н-миров.
пребеся св. нна. Обтся набързо. Ние пожълтяхме малко, защото сн помислихме, че е Рошла
някоя бърза заповеД, зн Ро /и „пребесят наРве-натрн“, както се βuаaжaβaшe Сивата- З.Стяяное.
пр-бир м. дuне. 1. Специални шарки на мсрга, престилка и др. Стига пн са, черко Яно, дара —
t педесе са се паeвца меанеe, / селл/н ризи нн край, /и брой нем/т! Нар. птстн. Беше обле¬
чено в извехтяла рокля, препосн/о с престилка но превирн. Тук-пам лъскаше по някоя жица
сим и шарките преливаха /е слънчевата светлина. Кр. Григоров. 2. Тъкан яля платове с
такива шарки. Лоанзuятошe кое ново дреха, кое липа черга или прeбна, Рето гл държеше
в гардероб/. Кр. Григоров. Влязохме в стаята /а хазайката· - - Вътре беше поДреде/о.
Креватите застлан; с превирн в ярки цветове. Кр. Григоров.
пртборЯня ст св. възвр. днал. Съвзема ст, дойда те стбт си. Когато се паePоанвнх, вирях. че елв/пн
ми ръка е maпанвe/a та кнйuн. А. Каралийчев.
пребъдвам несв- оспар. Прекарвам, жин-я. Поguа тня бeзканйно оРисея, която го воРн и тенснн
380

преден
по разни посока. от ороговето па Босфора До дунавските, Стремена седем месеца пребъд¬
ваше в Русо, Ив. Вдзов.
пребьтна св. диал- Преобърна, катурна. — Понаведа се До! Или то е опрах До не то пребътпо
шкембето ша! — Младият mкомόeзuя Вандо а пъшкано отупа корема иа едио крава. Ст. Ц.
ДяскялоВ'
превдр м, диал. Надпреварвано, избързвянс. Нима е превар Да вoзииош малко по-бързо десетина
корена? Цяла бразДа да изкараш така. пови е npeeapl Т. Г. ВлайкоВ' На превар—напреки.
— Взе го Дяволъш, роно Ганчо тихо. хайде сега дръжте Да го хвърлим иа превор па сaмau■с■
Тримата го вдигнаха а го преДисажиха ио Милкания кои иа еaмauс напреки, Ц. Гин¬
чев.
преваря ж, 1. пор, Надпреварвано. А кнтиате снежинка падаха тихо, ио превира и затрупваха
глъхналото село, Елин Пслин. 2. Диал. Измама. Едного върла невяриа превира из соло про¬
кудила. другиму турнаи врати затръиал. П. Ю. Тодоров. Но е това прeвaua! /— Не съм
аз изменил па прежната си βсрa. Пснчо Славейков.
превезЯ св, диал. Превозя, прекарам. От одии влах той се науни пaβсрпo, чо турчинът със оивая
кои една иат, нашо уловил иад Свищов при блатото едии билънпеи власи, накарал ги носило
да го превозиш с клика си а коня му заедно у Влашко. Ц. Гинчев. Тъй жетвата дяДова Добреви
караха до вочерто. а Другите Дна, донато ас нажeиохa воичнишо ск τoаeви, превозоха си сно-
пето и ее прибраха До го вършеят в село. П. Ю. Тодоров.
превезло м, диал, Повръзло. Чакай До му ударя от баното — спрс разказа си пано Васил, . .
Той Дигна наmзоицоmа. капо преметна със звън прееозлото му. Ив. Каранов^и. Кроната й
дигаха облачето прах, пиeβозлoτo на кошпнцата риожулятe ръката й, но шя не преставаше
Да бърза, Ем. Станев. Майната. изглежда, скоро бе кърмило дотошо. Дори пазвата й бе раз¬
копчана, а ръката й лежеше отпуснато върху провозлошо на люлката. Ст. Загорино..
превйвкя ж, разг, 1. Мястото, къдото се свива кракът. Опита се до свие краката ас по турска.
ио провнвкито го заболяха а щой седни ио едно коляно. К. Петканов. Косата й бо еносииа
иа път и прибрана под тъика розова забрадка. Две добели плитки доошигахи До превивките и,
К. Псткднов. 2. Чсрна връв зя ндвущя. Ний-иапроД аз си облякох хъшо/ените дрехи, , .
Туй паласки. фumekлuн, бела иоβуоfa к перна прееквки, еинкото беше aлоаmua па мене,
3' Стоянов.
преводям се носв. възвр, диал, Привеждам сс, навеждам сс. Духа долняна подухва, / крехки се
клони проводящ, Π. Р. Славейков.
превърхен, -д, -о, прал, Диал. Препълнен с връх. А откъм Шаеарпеиокото бара ео заДаДохо миого
жени. . . И сякаш напук позДравявахо дядо Трифоио отдалече а му показваха кошниците,
превърхепи а едър, невиждан е ОДърио пипер, Просята.
превязкя ж, нииж, рядко. (от рус. персвязка). Превръзка. Мочкарсно шишане е турено по среД
/ със пер Дебел Дипнин. обтоноН а Двоен ред / аеДефеи цвоторез и а свилено нроβязно, Пенчо
Славейков.
превязочен, -чнд, -чно, прел, нииж. oсmau- (от рус. поревязочпмй). Превързочен. Да беше видял,
иaτинтeи, покойния дяДо Аитои Цанков, , , нрeτаβоueи с лекарства и nроβсзoчиu сродства,
ти би потънал ош срам. А. Константинов.
прегЯсна ав, Диал. Заглъхна, занемея. В яростта заповяДа да изгорят живи в едио плевня пет¬
надесет Души татарн. Депо се затвориха. и слуша рововете им, ДоДе пuогaсиaхa в пламъците,
Ив. Вазов. Уплаша ао дядо та πиeгaснa, / но баба се До земята кланя. Π. Р. Славейков,
прегЯснал прал. Даал. Прегракнал. Гробно винените стъкла и заблъска масата по ужасен начин.
прогаенал ош винове: Ура! Браво- Ив. ВдзоВ'
прегвДцвдм несв,. прсгвацям св. диал, Продъвквам. Нани Личковица говореше ниско, със сдържан
глас; шя прогеацвашо а премляен/аше Думаше. Т. Г. Вляйков. Нина Лиловица пиeгвaцa пнщз
през зъбите ск, па излезе и шя слеД поя ад тъй смръщена и недоволна, Т. Г. Вляйков.
преглавявам иесе. диол. Ценя, главявам отново. Тя наистина. пе скоро влезе поД второ /опнало
с вДовеца от Ранитиио. Той се прибра пра ноя, пое цялища работа и, като ДоДе Димитров¬
ден, но иска До пиeглaβяβa Свилена. Ил. Волен.
предвСст м, рядко. Предвостие. Воеелост, златио. озa/ / Ти па смъртта / най-тайно. най-сладко
проДеесш! Пснчо СлдвеИков. Зад туй що казва той, показано ао край — 1 предвеош му а е
гласа а в образа препера. Пенчо СлдвейкоВ'
предвратннк м, рядко, Място пред врдгягд на къщя. Дееотииа каменни атълби водеха към зашу-
моиия ош стара лоза пред/ратник. По еДно време вратато со аmвouи и поД лозата застана
Минна, К. Петканов.
пределна ж, рядко, Разлика. Точно такъв председател ик трябва, вина. гдепо ие приви пределна
па хората а милее за кооперативния имот. Б. Обредно..
преден, -днд, -дно, прал. , . . Диал. Пръв, виден, изтъкнат. Той заел е граДецо положение па съ¬
стоятелен и преден гражданин. Ив. Вазов. Един такъв цолител ще преДпочсто до цери по-.
много бо/ишаше и по-преДните, нежели сиромасите, С, Доброплодни.
381

предймствен
предймствен, -а, -о, прил, ряДко. Който има предимство. Защо бог ни о дал разум. който но сбър-
кува?. . . Защо самото пръдимствъно живина шоко същото шя да изпада но побъркувоно?
Ив. Богоров. Грзнuтe, народ предймствен на дαбрαπрαβ“о и но снажно сглобяване. биле
пнипαпοйц“ и изкуствоници за прикоз на тяхно време, Ив. Богоров. Човек, който твърДо
зорка дири До ноблъгне върху преДимствнната разлика на своето положение пръд поло¬
жението но другите. Ст. Чилингиров.
предйрка ж. остар. Измлсдване. Толкоз зо пореклото но българите, Каницовато студия върху
този предмет е доволно занимателна. . - защото со основово но резултати от най-
нови предирки и но дела от първите кан uлοβ!нuкu, кое чужди учени. сп. Читалище.
Познат о на читателите ни доктор Лuβuегиταн. прочутия пътник па Средня Африка, по¬
чинал но полото но своите предирки. мп. Читалище. Най-пресните пръдирки Доказаха, че
в Франца о имоло челивъци тогаз, когато са съществували том хиени, слоново. мп. Читалище,
преднсажа св, диал. Поставя шещо, както ст поставят дисаги. — Взе го дяволът, рече Ганчо тихо,
хойДе сега Дръжте да го хвърлим но пръвар но соморя. Тримата го вДигнаха и го πр!дuиα-
жихо на Милкиния кон но саморя напреки. Ц. Гинчев.
предисачен, -е, -о, прил, диал. Мттчат шепрехи като дисаги. Другото нощ тъ Донесоха ДяДо Пешро
предисачен върху коня, с изпотрошени кости. Π. К. Яворов. — Но оз съм разнебитен —
възразих, — и не мога до ходя. — Що ви намерим кон. — Нъ обичам да яздя!... — Що
ви принудим. — Предисачен върху коня ли?. Π. К. Яворов.
предки мн, книж, остор, (рум. прсдки). Прадеди. И нашито пръдки со яли и пили / със своите
уста в онъз старини, / които ни Дават честно до разберем, / чн соки век търси нови Добрини.
Л. Каравелов. Рошид бой имаше два сарая, еДиният беше стар. . , Тай беше останал от де¬
дите му. . - от преднито но Рошид-беевия сей. Ц. Гинчев.
предкуна ж. Диал, ПодстАвка, рамка за икоии; иконостас. Сега вече, Тинке, не пи се сърДя, на
не мъ укорявай за п“το. Душата ми е чисто и в нея като в пръДкуно съм сложила светлия
образ но момко. А. Каменова. Черновата бъ стаята с Иерусалимо, с изрязаната предкуна,
дето срещу всеки празник ти палете канДилото и набожно со кръстеше. А. Каменова.
предлежй пeсβ. книж. остор. (рум. предлежать). Предстои. Сърцето му тупаше, защото преД-
лежете да виДи баща си, Π. Р. Славейков. — За моно е свещено nο“uкβαпueтο на шъзи чело-
βон“, които проДлежй До умрат. Π. Р. Славейков. Ето накратко οбитοятeлитβαтα но дн-
лото. което предлежй Да разрешим справедливо, Ив. Вазов.
предмСмтие ср, книж. оспор. (рум. прсдмсстьс). Предградие. Морето буйно изскочи от леглото
си и със страшните си вълни събори стените по пътищата в града и в преДмостиято, С. С.
Бобчев. Само арменците, евреите и татарите, като лакоми зо пари, смееха да живеят и До
търгуват в преДмостието, Н. Бойчев.
предместник м. книж, остор. (рум. предместних). Предшественик. Шампиор. . - проДължи до
говори така: ... —А положението, на конто по злетаишue мя възвиси πлъняβаπ“ъτο на прод-
м!uτнuка ми, дава ми правото да принеса пръв оз животът си зо вас, Π. Р. Славтйков.
Трийсет ножове го прободоха и га приковаха да одърът, а Цимисхия со зοхлuлβοmъ от смях,
като глеДоше кок умира неговият прeДмeишеuк; и скоро той стона управител на ^ίτοί-
ната империя и наставник на машите Доцо на Ремонави. Ел. Мутева.
црeднaчинâτтл м. книж. (стар. Инициатор. Най-нопред направиха съзаклятие пед имъте но пе-
млаДий син Петров, Ивано, с цел да свалят Петро и омразната uурuубулο·βuзαuτшйuкο
клика. . . Съзаклятието се откри и боляритъ-преДночинатоли биДохо пaкαзαпu, Св. Мн¬
ларов.
предбй м, диал. Тържествено, контролио нздояеане иа овцете. Този ден на Д!рв!нτик“T! мандри
правеха продай. Стадото се бяха върнали ат паша, о овчарите чакаха да дойде беят. Ст.
Сиврнее. Тай размеси чудната пепел с ярмата но овцете и преди предай дадо на цялото стаДо
да яде, А. Каралийчев.
предййски прил. Който т свързан м предой. Стигна да манДрито; тук бяха събрани овчари от
цялата Чеч.. - . Имаше общ предайски курбан — πр!дοяβаха овцете, Л. Стоянов.
предосмотреност ж. книж. остор. (рум. цредосмотреиость). Предвидливост. И тогава познах проДо-
имеτрънесττα но воеводата колко им беше полезно. С помощта на нαи.япuй мост премина
повочето войска. П. Кнсимов.
предостережение ср, книж. (стар. (рус. предосттрежтинт). Предупреждение. Както това явле¬
ние. - - о тоже и оригиналността но ДяДо папа мъ заинтересуваха толкова много, щото
аз се роших, въпреки πръДеиτ!р!Жъπuяτα но моя толигоджия. . . до се запозная пе-близа
както с Клативрат· така съща и с дядо папа, Мих. Георгиев.
предосторбжен, -жна, -жчо, прил. книж. остор. (рум. прсдомторожимй). Предпазлив. Остави
влизонинте свободно. . - с тая обаче прндαuταрαжнο мярка. уж че да не ся разваля тиши¬
ната. нямо да оставя много извъднъж да нахълтвот. П. Кнсимов. Деня тя обикаляла из
градът. - . да види не се ли зобелъжео някакво Движение и приготовление помежду турцито.
И тиъ πрeДαиmαрαжπ“ наблюдения на боба Тонка нъ се увенчали с успех, 3. Стоянов, пред-
382

п рсдусмотрнтслся
осторбжно нареч. В началото той говорил върху тойзи преДмет [свободата нд религията]
nрeдoοmаражир. но отпосле свободно к откровено. в. Зорница.
пр^досторожно^т ж- нииж, оетар. (рус. nредосгоеожпосгь). Предпазливост. В къщите се на¬
миращ и голямо количество кимане, а които туземците ео зaıщumaβa^n от въикашнипе ио-
прияшели, Разбира се. но и пие войнствени πрeДаеmouoжиoсτu ие увардват туземците от
иeнaсиumо нападения а опасности, в. Знание. От приключенията ио живота му види ея
какво великодушие и сърце о имал, какъв висок и остър ум. каква хитра предоеторожноет
за синките ас дола, П. Кисимов.
предплЯтннк м, нииж, оатар. Който с платил предварително; абонат. По пай-иови атотисти-
чесни забележки у съюзиито Държави по Америка ея пада иа /0.^0 къщи по едии преДплатпик
за газети. Летоструй. Господа предплатници, конто со дали по едии бот—нк, ще приемат
назад ризницата от същите, па които со връчила парите. Π. Р. Славейков.
предпблне ср, рядко. Подножие. По-надолу- към предполиото иа планината, дева гълъби загу-
гунаха в гората а разведриха мислите му, А. Христофоре. Ала отеъД. току в преД/юлиото
ио събудепата планина. /оселият птичи хор еенна азвеДиъж от трясъка иа тaдaискня чук,
А. Христофоров.
предразмишленне ср. рядко. остар, Обмисляно. Но може никой до отбегио писаното, както оя
казва: обапе Добро е До ие пана някой иепшо боз nродuaзмumлeинe, А. Гранитсни.
предреша се, нар. Облека с други дрехи. Тя пъргаво хвана тежнапа си дреха (предрешили я бяха
също в наракинанна!: — содио в чупи до пише списъка ио потробинто й книги, А. Страшимире.
Слънцето се освободи от мрачните облаци, Златиа оветлииа окъпи ридовете, предреши на¬
вито. подлуда житота. М. Яворски. предреша со възвр. Той сога ее бошо преДрешал но същ
селянин, Ив. Вазов.
председник м, рядко. (срхр. претссдник). Председател. —А ти какъв си?—обърна со преДоо-
дaτeлсτ но общината към моно. — Като унешел в соло а аз съм земеделец- — Немой До
лижеш!—засука муешан проДооДнинът. К. Митсв.
предсилка ж, нииж. остар. (от рус. цредцосьйка)- Предпоставка. Авторът τааmоес хубави
преДсилни и щънмо До почне — спари. Пенчо СлявоИков. Г-н Визов. , , Но зо него по-ш сам
читапеля са права извоДи по Дадените преДаилки. Пенчо СлявоИков.
предсобне ср, рядко. (срхр. црeτcoб.дс). Вестибюл. В еДно полутъмно отая. която служеше за
проДсобио ио другите стои, аеДеше ио ощол оДаап разоилен. Мих. Георгиев.
представим носе,, предстОна ее. книж. оещар. (рус. предсгявдгь). Явявам се, покдзвдм се пред
някой. Него мами надежда, но полкът. в който щой постъпва. щ/е отпътува зо Италия,
та поне по тоя начин До ао паДио а нему Да еиди оная атропо. която е представола тъй дивно
в неговите младежки блянове. Пснчо СлявоИков. Колелиша иа иaтemo купе ие ще успеят
До се обърнат к сто пъти а преД онито ми ще предстане картниата. . , Дали е одии от хи¬
лядите варианти, кинвипо трепетно рисуваше въображението ме? А. Константинов.
А при първо ееат за убиваиото иа войводата — този е преДетанал преД негово [нд поетд]
поглеД, токо, както псе сога го важДомо възсъздаден в песента. Пенчо СлавсИков.
представлячка ж. рядко. осщар, Актриса. И аз га поведох вътро заД бипота, гдето имаше бюфет
а различни иaзхлaдuτeлиu пнтнета а гдето се събираха обожатолите ио преДота/лянните-
Св. Миларов.
предстЯтел м, оотар. рядко, (рус. продстятелъ). ЗдирилниК' Сал ’ една Звездица беше- / мой
водищол и предс/пател: / пя всреД бурите лъщеше / и поДежДа п.я ми бо, Π. Р. СлдвсйкоВ'
Тоео дето е съкровище; то е промиел божий, То е, . . ангел продстател. Π. Р. СлявеИков,
предетбйник м, нииж. рядко, Началник. — Брате, — каза щой с тих а благ глас — пони бъде
воляпа божия! Ще се покорявам па тобе а на твоите предстойиици, Докато пе мо пуснете
сама ио свободо. Ст. Загорчте.
предузема ав- рядко. (срхр' продузоти). Вземд пред вид, под внимание' Като предузех съчине¬
нието ии пази кортииа, ио помислих До я предложа по пaтama публика като най-висшо
творение, Н. Пдвлович. Той зaнаβядо до ги пусиот. за да влезнат, и те му показаха плапа
па робопапа, касτа о{схa да нрeдузотam за направа иа Недииата къща- Кр. Пишуркд.
прeдузяатслся, -лна, -лно, прил. остор, (от рус.). Предварителен. А продузнаполно решение е
онуй. което също улеснява разглежданото по съдбото. и което пuαгаmвя окончателното
решение, по и съвременно, което преДиачертано туй решение, Държ. закони на Осм. империя.
Ано в окончателното или в продузиателиото решение ио ео заповядва привременно изпъл¬
нение. апелацията възбраня/а изпълнението, Държ. закони нд Осм. империя.
предупредЯвам несв. нииж. остор. (от рус. прсдупрсдить). . . . Песдугяждям, изпреварвам.
Той залягаше воякан до й угоди. пueДуτueдсβaшо всичките И желания. по жалеше парична
жертви До удовлетворява вкуса й за богати модна носии, Ив. Вазов.
прeдусмотрйтслся, -лнд, -лно, прал. нииж, oοmau, (рус. nрeдуcмогритольпьıй). Предвидлив, съо¬
бразителен. Нека пи бъДе дозволоио до кажоме и това, чо ако майката До би било благора¬
зумна и продустаmрumолио. то барем половината ощ смъртните случаи би се отстранила
383

предусмотрйтелност
или Ри изгубили силата си. в. Знание. Копетанинът беше человек еаeдусюотаuшeеeн, измише
ум изобретателен и Деятелност необикновено. Н. Oяхaйлявскя.
предусмотрйтелност ж. книж. естоа. (рус. прсдусмотрительность). Предвидливост. Ще говорим
зн този практический ум и зн кдтнднeв/ето обннневбннe, което състои в Доброто разподе¬
ляше пн жнеота и ош което необходимо зависи точността, еаeеусмоnрuneлносnmн во
βътрeт/ото Ромеш/о управление. Π. Р. Славсйкон.
предя ж. Рлал. Скут. Претупаме сеитбите /ОРее-нИтри, че като кръстосаме ръце /е паeдяпн
или пък ги Pоuнeю в пояс, да не се пречкат — лека нощ и приятни сънища! Г. Кряев.
прТждт нареч. старин. 1. Прсди. Преж/е до купиш еди/ Ром, шалбн до гледаш да имаш Ровр Рлн-
зесmuцк- А. Гранитски. Не ся излагай в опасност, но бой ся от опасностите прежде Ри РойР/п ;
а негдн се пойРеш в еенс/есmmо, Ре я презираш. А. ГрАнитски. 2. По-иaпр-д, по-преди. Той
слеР не много време научи, че еншацнрхняmн тъкмели Ри проводи зн митрополит някого
сн Милетия, наместник Зeер/uмн)U, а прежРе протосингел и епископ. К. Шапкартв.
преждило ср- Риел. Тока, закопчалка. Ремък /е видях, но еи/ях еРпо желязно преждило от ремък,
което притягаше една кълчищена връв. Мих. Георгиев. Той mьmрeme шушееuшe сн, завър¬
зани с преждило. Пресята.
прЪждума — вж. пръждомя. Проклет и шрuкеeш човек! Дн бешеоп някой Ролия пороДа или Ра
Реше някой due н оп гор/т/ сляз/п, прeждую/ му гл/вошо; по пой беше уж в град отхранен,
в граР отрасъл. Ил. Блъсков.
прежмуря св. dнне. (от рус. прижмуривать). Прижумя, присвия. — Че кой сте вне ош Нeeрекеп —
панжиуан очн охранения човек от м/с/то- А. СтрАшямяряβ.
пр-жна ж. дн/е. Ремък на хамут. Аз пропуснах Ра з/Рележа кога вае Геровият Кулчо е навил
и строшил Ришлото та талиг/т/. кого е скъсал eP/ama прeжнн от своите хомуши и кога
и как е сляз/л и сам вае Гето оп талиг/т/. Мих. Георгиев. Аз ще оспнея /а грижата па
Ря/а Коля и /а бае Гето Ро поправят както зноят счупеното /шило и скъсаната прeжно.
Мих. Георгиев.
презндирам /есе. кннж. ост/р· (от фр. prâsider). Оказвам решително βлияиие. Остан/лите
лица също се бях/ предрешили и натруфили с всевъзможни еанпн, з/щопо сн мислех/. че колкото
по-грозпн и по-съДрапн бъдат ерам/тическите личности, шоенеeо повече ннтерес въз¬
буждаш. . . Пн освен това силни икономически съображения'еаeзuduр/хо както при /огла¬
сяването костюмите, тъй и прн наемането шeнmанлннпн зало. Ив. Вазов.
презирам несв. днал. Наблюдавам, гл-дам. Той презирал Детински игри и с/ се занимавал Ре съ¬
ставя съдеР/н речи. Н. МихАйлявсkя. Ходи и презира коя Paбнмкa поли свещи но Pу/тевнн-
ците. 3. Стоянов.
пρееля м. Рнал- Повръзло. Когото жената изпусна котела и еаeзеошо звънна к-атю писък но поР-
плнтeнa птица, Пенчо поз/е майко си. Той бързо тръг/н към нея. В. Гтиянска.
презп.тадва /есе. Рна.1. Oяиaвa пладне. Талβeнme Ре се прибира вече Ром/. Лаeзел/deншe, а той
още /е Реше хапнал от сгпаuншн- Ст. Ц. Даскалов.
презрителнаж.аяено, есmaа. Придяр4явА жена. ВиетвърДе малко eηuинпueобърнахте към мене, ко¬
гото Рях във Вавилон; презрителните и нaпрuuuoзнuпe провеР/о е Ре върат наказани. И. Ад-
жено· (превод). Неговото гор/о сърце презираше Рез сърРлтл/н небрежее/няте по ХуР/венка...
Но лъжеше се той със снчко това върху х/а/нmeан та ХуРнеенко; тя пе беше толкоз презри¬
телно, както се nенaзeнme. И. Адженов (превод).
презрьчник м. пор- Дълга кърпа. Той стан/, уми се и понеже /е ноuнрнme паeзаьч/uн да сн отрие
лицето, той се нзбрисо с оваляната престилка по жено сн. Ив. Вазов. СлеР малко сухата и
болнава Руля Мцшевнua се яви с паeзрьчннк в ръце преР сборя/нте; коза им „добре деmлe"
и печ/н да рее; трапезата. Ц. Церковски. Щом н/сядохо и се нареДих/ около синните, пеш-
кирежията донесе четири ерeзръмнıщн и като ги преметна през коленете та всичките около
четирите сипни. излезе сн. Ц. Гинчев.
презьмна св. диал. Превзема. Но унише /е можилл до презъм/нт граРа Аншиохия. защо бнл много
укрепен. Г. Кръстевич.
преизбйтъчен, -чня, -чно, прил. книж- осmоа■ (рус. преязбшточнмй). Предостатъчен, разточи-
телти. Баните та Кнаaкнлa допълнят Колизея /а Тита. Това сн Рили места, /означени Ре
Рост/вят ннслнждеиия, каквито е можел Ра търси edum /ороР, който е разточ/вол с без¬
подобен разкош паeнзPнmьч/нтe си сили. К. Величков.
прейня св. Ринл. Наведа. Обърнал се ог/ паша I през негово Ресно анuо / Ре сн виРн силна войска;
/ опи гл/еи преннилн / па конете Ро гривите, / снтпн сълзи поронили / /а конете низ гривите-
Нар. птсти.
яртИсκурaит м. книж. осmна. (фр.-ием.-рус. nртИскурaит). Журиaл. Първа/ ннnаedнд, a Madame
Parvan още повече. Нареди си шя еРл/ сало/ и какъв салон! Колко вeлнкесeemсклромaнн са пае-
мeτe/u, колко модни прeйснгрa/тн са разгръщани, РогРе се изработи този вкус. А. Констaи-
тяняв.
384

нремпелешхе
ярсхА ж, диол, Пртчхе ке прозорец. Железните с ябълки преки на прозорците го [марая] показ¬
ваха, че о останал още от българските времена. Ц. Гнччсв.
прскАрам мт св, възвр. диал, Представя мт. Действително- изкараният пред тях но бешо Бродлов,
а Шопа вият познайник Пοποрeτеβ, същия. който във вагона се прекара за шведец. Ив. Вазов,
«рсхАрям пeсβ, Диол. Укорявам. ГТо цяло нощ тя нн може да му се поплаче еш своите зълви и ат
свекърва си, които сякох я укорят и прекаряш и постоянно я лускот и утикват, Т. Г. Влайков.
«ιρέκοπ м, оспор, Канел, изкоп. Он (гр. Венеция) о построен в 5-яш вък накрай Адриатическа
море и е навсякъде прерязан с канали (прекопи). Г. Икономов. Момци е копачи и лопати
започнаха пръкоп еш Стръмо да СръДън лъг. А. Каралийчев. До самия прекоп на шосета
поседнах малко да си почина. Н. п. Филипов.
иртхортх прил. нар. Заядлив, закачлив. От Добриновете соло нямаше нито Друг партизанин,
нита ятак и му беше αбuДπе, когото някой пръкарек Другар подхвърляше: „Абе какво е това
диво ваше соло!“ В. Ачдрсев.
прехоросзам πъиβ, прсхоромем св. Диал. Наричам м прякора. — Васил мъ казваш — поДзъ весело
той. — Васил Преπeиτοπτuπο. Тъй мн прекеросват. Й. Йовков. И аз на младини бях кота
шнб — луд коте вран кан. Оттам и Врания мъ прeкереиαхο. Пелин Велков.
прехоря св, диол, Укоря. Етървито й от завист я кръстиха „гражданката'' и скарваха ли се малко,
со ще я пръкоряп: — Е, ниъ смъ прости, ни! в грод не сме живели! Елии Пслнн.
мрсхотъжТчит ср. книж. оспор. Обжалваше. Секий заемодавец, коте нъ си е получил на цяло гла¬
вите· лихвите и разноските но заемите си, и секий Друг, който има интереса може до направи
прекотъжань! против βьuтοпеβлeн“eпα. Държ. закони иа Осм. империя. Ако со появят
възражения против някое дело на синДиците, Деловодителят ги съди в разстояние на три
дена, на те имот право да направят πрeкοmзжeπьъ преД Търговското съдилище. Държ. закони
на Омм. империя.
црсχясαм св, диол, Стрешио ми дотегне. Ех. да може веднъж да умре, че прeкяиοх ош πъгαI
Ст. Ц. Демхалов.
нрСлег м. диол, Прслсжаване, пртлог. Па нос, кокпо и па Други някои страни. - - оставят нивите
по гоДино и повече время да прележовот, за да си починат. Такава πuβα, оставено пнαрαнο.
казва ся, чо прележаво или нива но прелег, Летоструй. Едно время земята им, на три една,
(стояло на прелег, и Днес всяка пеДя им рожДа жито или варива, или грозде или оващин.
Кинжице за шерода.
арТлсст ж, - . . остар, Съблазън, црелъмтяβашс- измама. Нека молитвата бъдн кротка-, зо до
но се вмъкне в Дутата чрез Думите някаква прелест и съблазън и да смуши твоя Дух.
Ст. Загорчинов. Ной-сетне Пераз, като глнДал, чн унише ся били храбро и не щял до може
да ги навие със сила, помислил до (върши войната с прелест-. Г. Кръстевич.
■лпелив м, ряДко. Преливане. Това море е красотата. .. Гледаш и не мажеш да со нагледош на шия
светли проливина торовете. Ив. Везов. Всичко си беше същата: леките прелиеи но хълмо¬
вете. полето. Й. Йовков.
нф€^;^|^а1 ж. диал. Отвор ке кошер, откъдето излизат пчелите. ДяДо Петка измъшъ снега от пре¬
летната дъска на пъреия-кошър, после изводи от джоба си едно гумена тръбичка, сложи
края й в ухото си и я провря през пролкото в кошера. П. Бобев. Пчелите бръмнаха тревожни.
Неочаквано някакво сянка зашули пролкото, Пръз отвора надникна една остро муцунка.
П. Бобсе.
«релkα- ж, диал. Седяина, иа която се преде. Отрасло момчета високо, то чернооко. гърдоста —
кипро да горе, - . Е, иди после, чн не лудувай по иeДeнк“ и па прълки, па извори и из градини.
А. Страшимиров.
прСло ср, диал. Изпредена прежда. Боба Расафа со завърна с торба вълна но гърба. Обърна се към
Яна. — Трябва да со апредо — Кαuтαд“πuцα ми ч даде. Ще поиска прелото за ВеликДен.
К. Петканов. Що со помъча, Митош, ЧужДа прела ще предо, нощно време очите си ще вадя
и пак ще скътам нещичко, К. Петканов.
«ртмАла ж, рядко, Пртмалявант. И Дали това връмъ бе минало в тежък сън или в мъчително
промила, Д. Талсв. Горан въздъхна, Хубаво беше в началото. . - А вечер. . . ония чуДни
септемврийски вечери, когото щурците свиреха да премила в шръвото край тях, М. Грубеш-
лнтва.
<11|ре1ахиа мт св, възвр. , . , диал, Отпадна много, погубя мт. Тай бе се премахнал, сиромахо-· от
милост и кахър, Ало пред ння он пеказвашъ спокоен и οбπαдъжβαшe я и тай. Т. Г. Влайков.
«ремСччнх м, Диал. Човтк, когото обличат м дрехи ке покойника, при народеш обред — обикно¬
вено иа 40-ия дти след ммъртте. Трябвате до си изберат една момче, ноженона и пе-младе
ош покойника, за да го пременят-. . . . — Минчо, бог да га прости, боше по-еДричък — от¬
върна съседката, кота гробна едно лъжица жито и га налапа бαβπα. Тя беше огледало прв-
мънпuкο и всичка беше преценила. Г. Кераславов.
'арсмцелέшJκа ж. диол, Пумпал. Но Лозо му идешо отръки майсторлъкът. , . А пък из воденицата
се въртеше кота промпелешко — но можеш до ге видиш на едно място. Ил. Волти.
25 Речник на -редки, остарели ■ диалектни думи
3S5

премудря
премудря се. даил. Намисля. Като останала невестата сома, попо промудрил Да я излиже. И рекъл
иа одиа бабичко, пойно комшийка: „Можеш ли, рекъл, бабо. до преДумиш тая невесто да мо
пусне при иос? Ще ти Дам колкото синиш пари.“ Ндр. приказка.
пренасям иесе, оотар- Понасям, търпя. Тоя мъжоствепоет, а коящо проиосятe своето нещо-
стие.., ме беше пленила от първия път, когато ао бях запознал с него. К. Величков.
пренне ср. нииж. оотар. (рус. прОнис)' Препирня, разискване. Събранието со продължи до во-
черто,.. Пренията бяха разпалени и бурии, Ив. Вазов. Вщори път подир знаменитото
политическо пренае а Ивано Аспазсееина Даимαдoлοнu Данипо дохождаше е такоеа силно
смущение. Ив. Вазов. Брадатият оолян. еаДи ао, обичаше пренията. Разбуша Другарите ак,
сториха му и по мяешо, изровии ео щой а коня иа Самуна и пак екриа брадата си, Д. ТалеВ'
пренимавам иесе. книж, остор, (рус. пронимдгь). Вземдм. Съпругът й бал от ония развити хора.
ноито пронимовали участие в разни опипвания е общеспееии работи, 3. Стоянов.
преномерант м, книж. оотар. (рум. prenumerant). Абонат. Молиме иашите настоятели да за-
пиовот Добре имоиата а одреоите иа прономораишипе. защото се случват различни τагрошни.
в. Знание.
пренумерувян прал, нииж, oсnau, (рум. prenumâr). Предплатен, абониран. Целпа, кояпо е
гонил Фотииов с отиваието в Узунджово, е явил: касаяло со да се намери по-скоро купуван
за Географията, която mаку·mа била излязла к от която що е смило искoо пасло овобоДни
екземпляри, освен проиумеруваиите. Ив. Д. ШишманоВ'
црелeлек и препилсц м,. црецелицд ж, диал, Пъдпъдък. И ие усеща пой, че съдбоносен час / за
него е Дошъл, ../ че амъртта крало иад него все, 1 нато иоД прополок соколи оатроклъв.
Пенчо Славейков. А разумяхте ли що знани / нога запее τронuлоцъm! Ив. Вдзов. И когато
се вслушах в шума но моите миели — аз чувах. не цялата maс къща покорно мълчеше. . .
И струеашо ма со. не аз не.я ще изхвръкне препилеца ио очакваното пролет. Ив. Кирилов.
„Я кажи ми. сиино, каква невяста ос Довел и наква препели11а си Донесъл е къщата ми! Л. Кя-
равепов. А Дядо Кънчо имаше хубавичко пueхубaβнчнo. гнздавичко прогизДаеснно момиченце - ,
бързо като nuонолuцо; хрисимо като гергьовско ягънце, Л. Кяеявелов.
препелешка ж, Диал. Пумпал. И дядо Либон засукал муотлнишо си а пуснал се капо пропе-лешно
по стаята. Л. Кярдвепов.
орепеличка ж, диол. Жълтичка. Че на Дадо Добра дарба, Добра Дарба веДро вино. на виното препран
месал. иа месаля превит кравай. ио кравая жолта бяла препелично. обредеиа, обречена, нам
нарепени- Ил. Блъсков.
препелкя ж, диал. Пъдпъдък. Сетеио тръпна пя та излезе. I като из гиязДо преполка плаха.
Пенчо Слдвейков'
преперец м, и преперйца ж, Диал. Пъдпъдък. Симо веднъж новек вярва, че всяка птичка може
до се улови, , . А то е кога проперец се окриля в човека. Ив. Кирилов. Тя ао вееше нато полени
τрeτeрйцо поД Децата си. Н. Бончев.
преперуга ж, Диол, Пеперуда. По лесовоте имаше преперуга, а по гиездапа палци вече оперени.
Π. Р. Слдвейков. Оплошали преперуга, ой люле ой! 1 От орана иа орани, — ! ош копача ио
каτопо. 1 от режина по рожича, Нар. пессн'
препик м, Дсал. Място, изложено на слънце; припек. Слънцето по априлски препича староза¬
горските препица, Ст. Зяимов.
препйнам несв. диал. Препъвам, спъвам. Лудо младо водо воднт. / вода му се но воДеше, / нещо
му я препинише / морска риба злamакuuлa, Нар. песен, препйнам се възвр, И Кънчо тропоро,
слухти, гледа плахо-плахо, стъпя като в паница, пoеmoсппа со пропана и още повече бърка
в рлбощипо к още по-глупаво и безсмислено omгаβauя ио зaрumβaии.сna. Т. Г. ВлдИков.
препйркн ми, диол. Дрсхи, които сс перят чссто, больо. Капдндатито за учоиици при записването
си шрябва До имаш слеДнито потробностн: 1- ЕДна зимна фуражки, еДин наш зДраеи гouин
Дреха. 2. Два ката препирни, Просата. Пред иeс ио едии камък бяха свити ио кюлче ионолно
натопена препирни, които пя пореше. Мих. Георгиев.
препнрлйв прил. даал. Заядлив. Той, нато е пиeпирлив а домашните. скъперник а ионрксnолеnβои
в отхранипа ио децоти. - , става ио всичките предмет ио омраза к отвращение, Ал. Кръс-
тевич'
преплатя сс се, възвр, диол. Прогънд се. — Да разберат и накoтнume. но иа едип изеднин со се
родила близиаци — пристъпваше Величко боено из Двора а продължаваше Да ръоа жито из
гърлото на чувалчето. вопо проплатало се в ръцете му кошо издушено гайДо. Т. Харманджиев.
проплОщя се, диал. Окачд нсщо през рамо, на плещите си, презрамча. Коранолювоцо nиeнлотα
торбашо а зачака на улицата. Докапо се събере стадото, М. Яворски. Никола со облече,
пиeплeти пушката к излезе, М. Марчсвски.
препозит м, нииж. рядко. (лдТ' praepositus). Човек, поставен начело, над другите. Уплашен ош
мълвата за български попоД срещу престолния град [Цариград], пuопазиnъm. па Сβотeииuс
Гагахиaиuτ Дворец подари ио вси обители край Бизонс по еДин златен иодпростолеп кръст.
Н. Рд-нов.
386

прслап
препоясам св. старин· Прспеша, опаша. Но гърбовете им стърчаха колчони със стрели, двомо
(яхо пръпαяиαл“ дълги мъчевъ и один висок и дълъг къта върлина носеше сома Деболает^ояго.
Ст. Загорчинов.
преправям се пнив. възвр. диал. Преструвам мт. Сега ще пак до ми се проправя, чо но знае коя о
Райка, Т. Г. 'Влайхое.
препреден, -а, -о, прил, рядко, (срхр. препреден). Хитър, превзет. Та беше препредена францу¬
зойко ... о още бътн млоДо. Св. Мнларов.
препреденост ж. рядко. Хитрост, ловкост. Така има хора, твърде лукови, каиша съща от про-
голямо прeпрндeпеиτ туряш себе си в границите на една опреДелено и смирено живувано,
Св. Мнларов.
препряка ж. Диал, Прсчна, спънка. Па всичка това, що се каза, види со, чн най-добре възпитани
са ония люде, които умеят да бъдат сърцати юнаци ... и които кога о работата зо само-
розвей. нъ се спират пред каквото да било препр.яко и но отстъпят назад. Й. Груев. И тоя
наниз еш велики имена явно показва, че всо со може члевъку да преброди и обири всяка пръпряко
и мъчнотия от сиромашия и от тежка работа. Й. Груев.
препьнка ж. диал, Спънка. Ош оня Дон при всички лр!пънк“, с които имало до ся бири, честта
му [не Стефании] налкналα. Й. Груев.
прерйвам се πнuβ. възвр. книж. астар. (рус. прермветЕмя). Прекъсвам ст, прекратявам се. Първо
стъпка от живот път ни открива . - - Втората й подражава. И в чест или не в чест жизн
наша се прърива. С. Радулов.
прерйвност ж. книж. (от рус. пртрьгвкость). Пропуск, липса. Дегин тъмно разбирал китайската
история, из която е печерпал 3011)00130 за своето сочиннше; оттам му се показали про-
рuβπαсm“ в н!птα на произшествията. Г. Кръмтсвнч.
преруша св, диол, Прттроша, разтроша. Тай [бикът] нагънал .плето на Нино· прърушил га. ката·
чъ ли този плет бил от пазднрки. М. Ягодов.
прерушч св. диал. Изхрущя. Премяташ се кондаци; прерущят / пречупени ребро - . - куршуми
пропищят / и тук и том. Печчо Славейков.
прееТклице ж. диал, Прекъмвапе. Тай прилича на една ръка мпαгοβοДпο· с широки и меки завои,
без скокове и nръuъклuцu. Мв. Вазов. Напрестклица — м пременеакт, ча премехулхи. Веселяк
някакъв пускате смешки, а около него селяните се смееха на пр!иъклuцаа превиваха со оДво
и сама се чуваше: хо-хо-хо. хи-хи-хи, хо-хо-хо. Б. Обретепов. Само тока направен из¬
влек работи на пресоклицо, сир. от цевта ще тече воДа само кога се сваля заворката,
а кога сетя качва. течението се запира, Н. Геров.
преселен, м. диол. Преселник. Тя [махалата] броеше да 200—250 къщи, сипки чисто българи.
преселени зо побезопасноот... да ограДата но града. Само па себе се разбира, чн шакивашо
пресолци со биле неща богатички хора. Ил. Блъсков. Копривщънци со повече прeснлнu във
Филибн и ЕДроно, които държат пръво страна но политиката, Г. Икономов.
пресенйк м. диал. Прямно мляко. Тя [козета] прилежно пълни менчето и всяка сутрин подси¬
гурява семействата с пресенйи, а на обяД с мзmeн“нα. Г. Креев.
пресенчан прил. диал. За хляб — бтзхвасеш, премеш. — Я ти, наместо до зяпаш, замеси брашно,
опочи просенчано пито, Ив. Гайдаров.
прсмкамбйчем ст н пртмхомбйчем ст нeиβ, възвр. диол. Премятам мт. Кумът стона до се про-
скамбича, но кумата го дръпна зо потурите. Ст. Чилингиров. Друг со прязглов прeикαмбuчο
/ отвъд по урвата се люпво. поорал / с глава, висок помак. Пейчо Славейков.
прескв£рен, -рна, -рно, прил. книж, Твърде лош. Скука бе започнало да човърка и мене, ко¬
муто и така цял ден настроен“!.) бе проскворно. Н. п. Филипов.
прескрйпна се св. възвр. диал. Притисне се, ммаже мт. Още ли те боли пръстът ? Мога ли до вид.я
къдо се прeикрйпнο но вратотта? К. Петнаное.
прескрйпя св, диал. Пристегне. И сънува всеки най-малко, чн го бесят — зо до со пробуди цял
в стуДън пот и до види как неуДобно е прeuкр“пαл врат с пушката си. Π. К. Яворов.
прескундям се нeuβ., прескундя се св. възвр, диал. (от гр. κουντω). Премятам ст. Нъ со чува
глъчката но немирните Деца, които се хващат зо Диканята и се шъшряш па корем, πрникуеДяπ
се в сламата, борят се и късат послеДнито си кълчищни ризи. А. Каралийчев. Балчо пристъпи,
зашлеви депото по ерата и шо со прeскуπд“. А. Страшимиров.
преехълбуче ст св. възвр. Диол. Преметна мт. До беше сетно до видиш, го гъшнох пцето от ка¬
нарата.! Ката му светнах един, и пак един — той завчас се почеса зо гащите и се пр!скълбучuI
Ив. Хаджнмарчев.
прескърбя св. рядко. Престана да скърбя, преживея скръбта си. Но твърд е старецо, скръбта щн
nрeикьрб“. Пенчо Славтйков. И мъката на тъмните борби / е които е Духът си пой калил /
и волята за подвиг възвисил. / ви раДосшша си да я проскърби. Пеичо Славтйков.
преслап и преслоп м. нар- Седловина. Фотографът побърза до я снеме, на доднта да нагласи
опората, мъглите се заДадаха бързо на безшумни сиви талази откъм Бели Искър, минаха през
387

преслапче
паeсеопо и ннеоднихн дел)/опн. Ив. Вазов. Вихри зли I се свиха; по бърДо и еабслопц
мъгли / извият, спущат се. Пенчо Славейков.
пр-слапмт ср'. пор. Стдлонинка. С еРпо рамо скал/ию е свързано чрез еРно късо nаeсенечe с високо
остра могила, оваосmнло откъм реката с гъст лесков хаaспaлнн. Н. п. Филипов.
преслушанит ср. естна. Неπядчииеии-. Верните царски поPaннuн се заДълж/вот прочее поР
страх /а строго наказание зн паeслушнинe дн оРнжРнт или преРоват казания избягнал пре¬
стъпник. Ив. Вазов.
пр-смиря св. Риел. Укротя се, затихна. Тя [девойката] бе преви. неподвижна, гледащи към об-
шцанеmе гумтище. прeсмнаяео поР спер/е поР/щия сняг. Н. п. Филипов.
еаeсюΗмлм се несв. възвр. Риел. Примъквам ст. А змиите и желпите смоuu. които тук/ /о-
мервнха Рогата храна, се ерeсмuм/хн по големите върбови корени. Ц. Гинчев.
преснЯк и пресник м. Риел. Прясно мляко. Едрият въглищар. - - изДърпо разгорял/ жар между
камъните. Сложи отгоре черния ме/ник, пълен с прясно uляне. — До педвнал прес/нко.
3. Срсброн. СлеР капо из/оеше каaвama, поdвнрeтe прес/ик и му го Донесеше топъл, топъл.
Ил. Блъсков. От н/еeнuл гювеч се из/игеше упоителната пора на ерлс/ото мляко. . . —
Бeннрне. сърбай и от пресники! — измъкна се майката ош спомен/ и мило се закани /е сипа
си. — Не лапай гол картоф! Б. Нссторов.
пртснет м. Риел. Безквасен хляб. Сн нощ Бояна ми седе; / тр) фурни ^lePeti измесн, / три сажпн
Дърво изгори / и товар Рял/ Pерннa / deeem погачи измесн. / и девет Рели прес/еРзи. Нар.
птсеи.
прссипнЯ ж. Риел. 1. Нсщо прясно. Иuнme нещо мило, Детско мило в тия черни очи и нещо
красиво в това РлеРо, слннт потопено в млечно преспи/а лице. Ц. Церкяβскя. 2. Прясио м-со.
С престн/о твърДе рядко се омърсяваше [българинът], защото погива и твърДе н/р.ядко се
е клал Добитък. Ил. Блъсков.
прссол м. Рнал. 1. Кисело зтлт. Зели съм Ро прeпнною пресола. Че /оен, като се паemечн, зел¬
ките ео-хуPнβе се Държат. Т. Г. Вляйто·. СлеР ери/ час /а столът се появили; кисело
кокоша чорба, пържен пресол с слннннн, печена кокошка. Л. Карав-лов. 2. Сялеиа вода, са¬
ламура. ЛаuсePнб РяРо на Дръвнико. примъкне кошо, вземе шепа слама и снт/о я насича със
сeннаama- Поръсва я с nаeсое, пръсне някой път и от тричкн. Кр. Григоров.
пресрещна св. Диал. Кажа насреща, възразя. — Ако сPьаном думите, няма Ро ми се смеете.
Им/ гоРини, откакто не съм я еле/. Онзи Ре/ я тананикаше в стана! — пресрещна я
мъжът й Дико. К. П-тkaиое.
претам се тесв. възвр. duне- Въргалям ст, търкалям ст. Зимно време — и еаознuн· и делник, по
заснежения гръб /а Ридо плъзваха момци и Деца- Препиха се из снега, е/днхн, ставаха, ох¬
каха- Пресата.
претвЯрям нбсе., претндря св. Pнне- Прибавям. Сега Ви ерeτв/алю Други Рее стихотворения,
конто Ви мола. . . Ре ми се отговорите неотложно оДобрявате ли гн и можете ли ги
тури в [Перяядя4ескятя] Спнса/не- Ив. Вазов. С истинско удоволствие приех и проче¬
тох писмото Ви от 31-й миналий еeнeиваuл, тъй също н Другото от 17 авгуспа. претворено
в него. Ив. Вазов.
преткам несв- dнне. Тъпча, стъпвам. Сърцето му трептеше, той цял пеτаъпвоme ош радост.
Веднага знPаPβн срещата сн с Добра н елки/ Родро иа шрите добичета; — ХеейРе, Рий! Какво
паeτннτe все /а еР/о место! Д. Талев.
преткионέнят ср. и камен пртткиовΤиия старнн. Затруднение, спънка, пречка. Дн покажеше
той- - - кога е искал Ре печата Бунβe/uинmн сн н защо я е напечатал тъй късно, но тука Ра
кажеше /руга някоя пе-PлaгоeнP/a паuчцнн, а не че не щял дн паaвн паeпн/овeнue па Г. Ив.
Момчилов/. Бълг. kияжяци. — Аз съм толкова по-стара от Илия, разбираш ли?. - - Утре
той може до се размисли, Ре съжали- Осее/ това зн Петето трябва Ра мисля. - . Касабов
изееР/ъж се разсмя —... — Виж ши къРе бил поя камен паeпнневeпuл- Е. Мано·. Ние,
родителите. се съгласихме с тоен предложение кнто някакви лекомислени гимназисти, Рез
Дори Ри подозираме какъв ..камен паemкнеβeпuя“ поставихме сами е своя спокоен (дотогава)
жизнен път. Тоии4.
прттрнпант ср. Риел. Претрепвaие. убивант. — Човек зн претрипоте! Още сега ще отиРа Ра му
смачкам главата!. К. Петканов.
претърг м. кииж. остар- Пявтяр-и търг. Нн сле/ующия Ре/, в същото време ще има претърг,
зо /аРДаеи/е 5% върху Добитото първоначална ^ηα. Пр-сата.
прттържка ж. книж. осτaа- (от рус. иеретяржка) — нж. прстърг. Беe//еτе uцннсτeасτeо
обявява но интересуващите се. че /а 11 февруарий т.г. в 9 часа преР плоРне с еаemьажно то
12й същи месец, ще се произееРат трети път търгове с тайна конкуренция. Пртсата.
nρе'тЬтвaи /есе., пρетЬтиа св. Рнал- Притичвам, пр-минавам. Не усеща кого паeинпво през
реката. претътва през улиците и вика, колкото й глас Държи. — Петко, Петко си нРе!
Ст. Ц. Даскалов. — Ах вие говеда, ще ви извия! — претътне той навсякъДе и ноmе /е на-
388

мори никого. върху когото до излее гнева се, застана сред притихналия иmοнοеикu Двор. Ст
Ц. Даскалов.
претя пeсβ, Диол. Забранявам. Но младите момичето и на ергените любовта пαмuгβα с око,
но младите жени препис пръст, а но старците се смън в очите. Мих. Георгиев. Народ силен,
от когото Византия треперят! и не смееше до му налага своите обичаи, нита пък да му
пропи до слуша словото божие и до се просвещава на свой си език, М. Дринов.
преулък м. книж. оспор, (от рум. пертулох). Напрсчне улица. В онова време мποгοчuил!нο но-
соление, уДръхпοлο, премряло, живееше в ухлунъпu межДу тъмни и криви улици лр!улзнu,
С. Радулов. В това време, когато се начина тоя наша “иmοр“л, да улица Сен-Мартен со
примичошъ дълъг темен проулък, толкоз песен. чта не бе възможно до премине по него карето,
и толкоз кален. чтото потоци не смняхо да го нагазят, С, Радулов.
префа ж, розг. (стар. (гр. πρέφα). Вид нгре на карти. Един от нивата мода ерген отхожДо
но кяр, до игран на префа да си извади хляба. Π. Р. Славейков. Тук играят табли, том
префа, А. Константинов.
црерâтличАв прил. Диол. астар. Прихватлив, заразен. Други сн изтребиха от префатличови
болести, които винаги последуват глоДо. П. Кимимов.
преруиЯл прил. Диол. Премръзнал. ГлеДом — носроД пътя спрял трактор. а да трактора еДна
младо момиче. . . Омацοпο с масло. погрозняло. пръфуняла от студ. Ивейло Петров. Татко
се прибра в къщи и зашъта префуняла, свита. Г. Караслевов.
прехвачат прил. Диол. Заловен. Разбраха те това от показаниято но Общи и ат прeхβοποт“тe
писмо, разменени мъжДу Букурещ. Ловеч, Тeτъβeπe и Плевен, и но часа съобщиха но великия
везир. тогава Махмуд-НеДим-пгата, Ст. Зенмов.
прсхтсепя св. Диал. Пресметна. Кой може до прeхeсοнu сърмиято но чорбоДжи Ницуло и но
чорбоДжи Игношо? Мих. Георгиев.
прехръп^я св, ряДко. Изхриптя. Прехръпти промушен тук юнак, / низом изохка там и тросне
се халосан / в гловошо. Пенчо Славейков.
прецопам св. диал. Убия, утрепя. Ами ако полицейският но беше приятел на тото? Щоха да
ме прецопот за права бога. Т. Хармаиджите.
пречвам несв,, прСчиа се. диол, 1. Препречвам, нзпречвем. Змеят покорна си отвари устата,
Тогава старецът пръчно остена си, така че еДиният край но остена подпря горното челюст
но чудовището, а другият — долното челюст. А. Кералнйчтв. Намерих одна съборено дърва,
пръчното [през реката] от единия бряг да Другия. По него пропълзях. А. Керелийчсв. 2.
Тръгвам напреки. ДяДо Кънчо, - . прочно пръз лозята закъм ливадите. Ц. Цсрковмхн.
Стринка Гуно рекло на вада юначнств) до придаде — пречва да мине, а водата я поДвличо.
Ц. Церховмкн.
прехъртен, -а, -о, прил. рядко. Измършавял като хърт. Жалък лала. прехъртен от глоД. / но
прехрана ъднаж настаних, К. Христов.
пречник м. рядко. (стар. Диаметър. Но този кндър, в долната страна на пъна, прочникът беше
один голям лакът [метър] и 90 стотни. Π. Р. Славейков.
пречница ж. диал, Напречно дърво иа огреда, хочине и др. Тя ннмо време да остави мотичкошо
в мазето. както правнто Друг път, не се отби при свинчето, което вече падяждате буковите
nрeчпuнu· не погледна цветята в малката градинка, Кр. Григоров. Портичкота ни стоеше
затворено, прикачена с лесково гъжва и дървена витле. Но забеляза наблизо До вратата. чо
со отпрони две пречници, Сигурни оттам са се промъкнали. Кр. Григоров.
преишъкнат прил. диал. Примттгкат, прнстиснат. ГраДските контето с накривените фесчъто
и прeтβзкπατ“mн щиеолки зо бунт ги не бива, Ст. Заимов.
преядка ж. нар. Прнядха, дестрт. Смитлявам ви зо римляните във време на царите им, кога
такива сладкокусии за проядко слагали си на обяД, освен други ястия, славеъви и паунови язици.
Летоструй.
прйбир м, Нтма прнбир диал. — ит може да ст прибере, събере. А може би от тоя кубонка
щоше до букно токова пuвο, чъ прибир да немо! Ама оз с мойто просто глава хвърлих всичка
па дяволито! Ст. Ц. Даскалов.
прибйтие ср, книж, оспор. (рус. приовии]). Идвакт, пристигане. — Вие трябва до мн познавате? —
попишо зочуДено ревизорът, — Никак но, нямам чост лично, ни бидохме предизвестени
зо ваше лр“б“πиъ- Ив. Вазов.
прибйточен, -чие, -чно, прил. книж. остар, (рус. прнбьгточнмй). Полтзтк. Чо пак не ли бошъ при-
биточън за нос мирът и приятелството с гърците, Ел. Мутеве.
прнбйя св. диал. Забия, забода. Множество късове от въжо, новззани с безбройни възли и пра-
Дянати в железни брънки, кои били прибити в сп!пο, служили зо порила. С. Радулов.
прибой м. книж. (рум. прибой). Морски вълни, които ст плискет о бртге. Прибоят се прискаше
ленива в жълтия бряг, о в червения въздух се стрелкаха с кос полет бели чайки. С. Чср-
ннште. СоДно на една от скамейките, заглоДан в синкавия мрак но хоризонта, като палошо
цигара слоД цигара, и се вслушваше в тъмния неизменен рее на nрибοл. Е. Маков.
389

приведа
приведЯ се. ... нар. Прибора зетя си дя живее в домя ми. Дядо Кольо о спор и няма момне к щом
му харесаш, ще те привеДо за Куна. Ц. Церковски. На двамата еи оииове бошо дал приживе
Доста имот и ги беше отделил, а Донка оставал у дома за радост и утеха и затова искаше
До си привеДо зет ио къща, П. Здрдвков.
привеза1 св. Дио *. Превозя, пренеса. Днес що возят снопи еДиому. утре другиму, , . и тъй иа~
татък Додо са пра/езоп, Ил. Блъсков. НИ, затуй и се поотпуснах тия Дни: дърво са привезох
от сечащото, па еоДеисца ходех. тапоua заклах и уредих — хем к с приятели се видях', хем
а домакинството постегнах, Б. Обратсно..
прннеза2 се. Диал. Привържа, завържа. Поело това. баба Либенаца извадило из кърпата още
еДна натка. кояпо била по-голяма от първото и ио която тана също било при/озони различни
златни монета. Л. Кдеявелов. Бързо срипии краля Андреиш!, / бързо срапна ош вроиого
коня. I к си коня за порщс τuивeзо. / и си влезна у ладии моаик. Нар. посен.
привезкя ж. Диал. Забрадка. Самодивските дрехи се описват в тая песен сменно: сукман. зла-
тонройна превозни. зелен момински пояс. Г. С. Раковски.
прнвезло ср. Диол. Дръжка нд котсл. До столчото а кошнапа имашо .моден бакър с πeиии точка
иа края иа пuuвeзлomo, В. Ченков. Пенка понена до идо до агнuтemа; веднъж пристъпа, и
иа вnoрu.с път крика й со закачи у привезлопо но котела. Ил. Блъсков.
привержен, -а, -о, прил, нииж, oсmиu. (рус. привсрженньг-). Привързан. Той казваше, че Вален-
тиииаи нямал ош пого по-верен пuияneл. ии πа-ррнβeuжои слуга. Г. Кръсгевич.
прнвечен, -чна, -чно, прал, поет. Вечон, безкраен. Душаща ми е съсипия. , . Тя плане и проклина —/
пя плаче и проклина изгубена, нозрама 1 всред мронио самото ио мракове привенпи — / ле¬
чители еДии иа мъки безконечни, Ц. Церковски. Свърши со! Ангел ме зове / в пра/ечни порна
миaнавe. Ц. Церковски.
прнв^щям ноов., привещя се, диал, Сломявам, омдломощявдм. Пu:иеnβаτа от деи па деи го
привemeшe, той се раДваше, чо Дебелее, нога наопаки пой падпухβaтe. Ил. Блъсков. Не¬
милостивата и неизцелима болееш охтика еилнно, капо бе го прıαβeоμαлa. , - пронрати жи-
еотецо му, Ил. Блъсков. По пuuчииa на работа. иа шеги, време за еДепо бе преминало и глад-
поспша ги бе превощ)ала, Ил. Блъсков.
прнвНра ми иесе, диал, Сръчен съм, способен съм, идс ми отръки. На каквото работа се залови, ну-
чоmний му оси, иде му ош ръка, ио сичко му превира, Ил. Блъсков. Клюнарящ разпитва- Узунов
мълчи то ео поща: пред такива хитроци „по му праеаро До ао преструва“, казино по чирпои-
ски, Ст. Заимов. Да. нейна милост й превира. има Дарба за сснко. Д. Войников.
прнвод м, Цдцеивод пор. — при родителите или в домя нд женя си. — Аз кашо повторих с Дима.
казах му: зомам те. ела и иа превод у Дома, ам искам л1ъж в къща да стои. П. Ю. Тодоров,
привождам иеев,, прнвбдя се. 1. диал. Довеждам. Всяка гоДипо те са пробождали от всеки
край по хиляда поклонници за се. Ивана, които са слушали пука ошароелавяиокиша литур¬
гия. окръжена от възпоменанието зо спората полипиноена овобода по България, Ив. Вазов.
2. нииж, Навеждам, свеждам. С възторг иа сатана в душата просветлено, / към нея само
аз в живошо се стремих, — капо тополата на възбог аз/асона / преД слънцето преД теб
връшец привождам ших, Пенчо Славейков. 3. книж. Привеждам (доказателства и др.).
Слугите говорале, по Николчо, който гoβoии, че никога не е βзaзсл в зимнинът, лъже, и про-
вождале множество доназапелства. Л. Карболов.
прнвремя се. дсал. Зд женско животно — наврсмсни дя ражда. Но най-много взе Да го тревожи
бай Изuс етолиата крава. Бе прнβротнлa до со отели еепе, но иямame с какво до оре. Кр.
Григоров. Аишон снове можду тях [овцого], занича към искас а проскубано шия, мери я
иа око. Дола ще иззими, и подхване друга за есмошо, Прuβuомилa вече, пя затопля ръката му.
Кр. ГригороВ'
прнврънчЯ св. диал. Избръмча. Дядо Панко махне е ръка на поДраинлато пчели, правръннела
край ухото му, Ил. Волен.
приврътя ее, Диал. Привлека към собс си. Той бо призрак чловек а бистър ум. . . Добро пробен
пловен, та умееше да си привръти пай-харии работници. Й. Груев. Тока съм намислел:
ще го τриβръmс аз и него, пи око що, До позиова пaπoкаи, Т. Г. Вля-ков.
привязаност ж, нииж. оотар. (рус. црнвязянпосгь). Преданост, обич към някого или нощо.
А понеже нямаше ии домашна, ии роднина — шя му държеше място за всичко и сбираше е
себе си всичките му прнвязаиостн и любов. Ив. Вазов. Тяхната (ии жоиите) пиuβязaиoсτ,
тяхната любов оа по-живоатии и no-шрийна от иа мъжете. Π. Р. Славейков.
прнвярно нареч, поет, Действително. Но Днес, — щом с млада война миртово в носише / преД
моно музата прuβ.яриа ао вести / к виДя колко младоош й гори е очите: / — о, кан разбирам я,
че исмa Да проста / тя, ако силом тъй боз време младоет адава / ио лудииито й навеки се
простя. К. ХристоВ'
прнгадам песе, диил. Угаждам. Майната в нашия край о била досега само Да ражда и нuuгaдa
на мъжа са. Н. Хайтов.
390

приготовнтелен
пригали св. Риел. Прикоткам, усмиря. Гостенката премрежи очи и си паuгaлu детето. А. Стра-
шямярон. Детето се анзплнкн· Жената го взе е скут/ си, приго-ш го и почна да го усuuаяeн·
М. Грубешля-нa.
пригашя св. Риел. Препреча пътя, сгащя. Чичо Върбан пеeннн говедарите. то я еаuгнщuхa, върза
я зн рогата с пояс/ сн н я поведе към село. Ил. Вялти.
пригласник м. аяене. Лицс, което приглася ^сому. Те и еβauнпн eе/ннeе унис/х/ богомолците
и заставях/ по-старите от тях да им пригласят кога по-пихо, кога с по-пълен гл/с. При-
глнсuuuлme спряха внезапно, ног/mо, взели нeeяанa нота, ги сτрeлβнтe с поглеД някой от
псолтовете- Ст. Чилингирон.
приглася св. книж. осп/р. (рус. nряглАсять). Повикам, покaия. Той (Симтяи] покровителству-
енл /а новото просвещение. . - пригласил прн себе си Климента зн съвет, сб. Сокол.
приглашение ср- книж. остар. (рус. пряглαшенис). Поκaиa, повикнaие. СърДечно вл/гоР/ря за
любезното приглнше/ие. Зн мое голямо съжаление не съм Добре Днес. та не ще мога Ра из¬
лязо. Ие. Вазов.	.
прйглед1 м. Рнал. Грижа за някого. Не е провеРто Ро лишаваме злочестите злодейци оп легло -
Ри гл оставяме Ри гният в нечистотите, без ризо, без пайглeе. Π. Р. Славейков.
прнглед2 м. остар. Пр-глсд, проверка. Като се наРяв/м по вашето усърДно eнuюaинe, нз ще се
опитам Ре /оправя поне еРнп сл/Р прйгле/ по онези разсъжДения и рнзнскннuл· които са по¬
могнали па астронома Ри изкара неизвестния мир от ибвлРи.мипе области по паосτаннсτeоτе.
Д. Витaион.
приглядвам /есе. Рлал- Приглеждам, грижа ст за някого. Тя Ре кройка, βе/гешвеаumeенн. пре-
Ропа PеPау, милостиво ерuгляевнло снаеинсн н злочестни. С. Радулов. Вeеuнодут/е закриляше
н паuгляеeнтe художествата. Й Грусв. И всъРе помери есе е/токъв сmантe/ мор по Де¬
цата, а то излизало пай-много оп това, че се струпвали тлшмн много Руш /а еР/о място. - -
и че /е гл паuгляев/ец както й Рог дол. Й. Грутн.
приговйрям /есе. Риел. Унсщанам, придумвам. Осем я братя те даент / ... / Рр/т й я Лазер
днβнme / /dedrne, прuгоeaрeтe; / „Ра додeю. юнме, Лeτкннн / във това пусто ЗагореГ
Нар. песен.
приговор1 м. ннuж· осmaа- (рус. приговор). Присъдя, ртшеият. Канта та съР ужасен вика, /...
Юдн — то вървете го увисва / н mаотu ръката, що поДписва / смъртен nангоeоа /ад мъче¬
нико. Ив. Вазов. Зн Ре умнлостиен богинята, теобхоРимо е Ра се паннeсe в жертен Ръще-
ряпо та Агамем/она, Ифигения. Сърцето та Агнueuнонн се обляло с кръв при този прнго-
веа■ Н. МяхaИловсkя.
приговор2 м. кннж. есmaа. Преговори. Корпес заповяДа флотата Ре земе една полукръгла
линия. . . Но за da Рн свършил мирно размирицата с туземците, 110^) втори опит зн при¬
ятелски пангоeеа. П. Кясииоβ. Ние пемнuюe, когато ставаше прнговоа за нрмuсmuцнлmн,
че Турция склоняваше Ро стнне нрюuспuцнл, по Ре се проДължи Ро иРущия месец морт/
[1877]. Пресята.
пригйда ж. Риел. 1. Удобство. Лекрнй всичките си потреРн и Длъжности животът всякой ден
пи сочи преР очи толкова си сгоди и пригоди, за до ся опича млеeeк то харна опитност- Й. Груев.
2. Удоб-н случай. Убийството е роPеmн, която ннeяане не става само /а слука- Който
ще стори тоен зло, той Дълго nаeиншелe/, снове, мaнa първо пригода, зн до уРне онегоea, ко¬
гото РеРн. ЛетяструИ. 3. Грижи за нещо. Пeпаеeеe/сннmн градушка Реше юцннлн и през
чичоентн Петка/оеи нива по Трапа. - - А пък Другите плен /а чичо Петкана Ряхо толкова
гл/е/и. че им трябваше голяма пригоди Ро Ρα/ατ нещо. Ил. Вялти.
пригйдба ж. Риел- Удобство. Много още человечески общежития се лишени от токеиз пau-
годби. Π. Р. СлaвеИкяв.
пригодлйв пане- рядко. Който лесно се приспособява. Дя/о поп само поспоя в града, а Тасю н
не мръДно, — пригоРлив човек; и с τуаuu, н с руси все му еРто. А. Страшимиров.
пригйр м. днал- Н-що прегоряло. В стърнищата голи I огньове димят. . - / Нн пангеа uлаuтe, /
горчи и люти, / и остро се днmо. / тн пустош лъхти. Т. Хaрмaнджяев. Миришеше остро то
пангор, на овъглени греди, /а топла пепел, на прах ош разсипани степи. Т. Хaриaи-
джисн.
пригоре и пригорье ср. поет, алеко- Високо, плaииискя място, хълм. Обори се, късно в полунощи, /
от паuгерe моДро Теменужка; / „Ти ДойД; ми, черноок Босилко! Птнчо Славейков. Кога
момък несвършен съм Рил. мене са познавали н в прнгорьб, и в педоеьe, чак е поле широко.
П. Ю. Тодоров.
приготовйтелен, -лна, -лно, панл.книж. есmна. (рус. пряготовитеяьньш). Подготнит-л-н. И го¬
вореха и се пенех/ шия ош гчцпeлмeшнτ/· то които поР /оса им още черно /ям/тe· . . пия,
които Ряхо /дсноае излезли от паuгошоeumeенuшe класове. Ил. Блъсков. ОчевиДно е,
умuлuщнш/, що ги имаме сега в големите села и граРове, трябва да се прбсшаелτ в еаегuu-
пазин с мeпuаuненсe/ курс н еРит паuгоmоeипeлeн клас, речи пеш години. Н. Бяи4ен.
391

■ригроздеп
пригроздец м. Диал. Мелко гроздче на върхе че лозова пръчка. Зърното но приг1^(^:^<^1цитн-
останали по върховото но лозовите пръчки. бяха насипани с нαй-u“mон моргориш от
утринно расо. Т. ХАрмачджнев.
пригрьдвам πъсβ. рядко. Прегръщам. — Аз. синка! аз трябва да “щя ат тебе прошка зо же¬
стокостта. която показах към тебе — “ това. като Думаше, пригръдвоше го· твърДо
uъuтрαДαтълπο. П. Слевсйхов.
иригуждам пeсβ-. пригодя св, диал. Прибавям, притурим. Но тя. като запомнъше сички при¬
казки, отивате и ги разправяше на майка си ош игла до конец, ката пригужДошъ и повечка
ош себе си, зо до засмива или учудва майка си. Ил. Блъмков. Ти струвай добра, с Добро
цол — в полза народа си — тогава бог не само чо няма да осъди твоята слово. . . но
нооДни с този слова ще пригуди ощъ. мп. Училище.
притявол м, диал. Възхитър човтк. И я бъх, либе, пригявал, / ти си по-голъм ат мъпъI Нор. птмти,
прид м, н ж. нар. 1. Дар па булка, чтнз. Чуваш ли кок ми е мило внучка ти? Доведи ми я ей
сога, в едно ризка да н, що я взема. Нъ искам ни пари, ни прид, Ст. Загорчниое. 2. Светбеи
дер. „Моят изтърсак доведе снахо, сватба трябва да правим, прид да со Дава но свапонако."
Ой. до ти се но види и снахата. . . и приДът. Кр. Григоров. На другия ден, в зори, с голям
шум и след Дълги молитви запътиха се към Търново и млаДожънците. приДружени от много
знатни византийци и предшествувани от Мориинаша прид. пοсmοβ!πα в разтворени дъбови
ракли. Сп, Загорчиков. 3. Зестра. И ТеоДоро, която зн Светослав, Донесе му в прид онези
черноморски градавъ, които той беше приел с бай. Т. Шишхов.
прйда св, диал. Дойда. И я бъх либе. пригявол, / пи си по-голнм от мен!! / Просто До ти е,
жени се — / но мога при теб до прида / ат тия пусти бурлянъ! Нар. пести. Шопът придн
близо и някак виновно заговори. Елин Пслин.
прйдавче ср, диол. Новородено дете. Щом се родило, т.я с болно сърце поискала да й покажат
злочестото прйдовчъ. Й. Грутв.
прйдан м. н ж, Диал. Сватбен дар, обикновено на булка. „Бързай, бяло НеДо, облог с тебе бич,—/
не те ли снръβοр.л, давам, Дуто блага, / пръстен но ръката, нанизи на тия, и сърце придавам
— прйдан тебе дрога?' Пснчо Славейков. — Тъй ката е, рекъл Александър, вии можеше до
се засеопитъ, като ожениш дъщеря си зо сина му и дадото жълтица в прйдан на младожен¬
ците. сп. Училище. Много й прйдан ДаДоха; / двонайсн върви алтъни / и тринойсн върви
рупаее, / и девет аки коприна. Нар. птмти.
прндебвам ноиβ-. придебна св. диол. Издебвам. И Златка избягва у майкини си, дето ощъ пръз
нощта ги приДебва полицията и ги изловяво. мп. Ттмеиуга. С голямо изкуства приДобнето
кучето■ окачеше му но опашката някоя празна кошница или βemοшuпα тенекия и го пуснеше
до тича и да си бие главата. Ил. Блъсков.
πрйдтOти- -биа, -био, прил. поет. Удобен за дтОчеке. В миг внст-яваха со пак — / кат нощни
Духове примамени из мрак / но лр“Добпu место и кънваха простори, Пейчо Славейков. Ела
и утро по това време. Щн тъ чакам по-нагоре. Том има одно пр“дъбπα млuшο. Ем. Станев,
придебя се св. възвр. Диал. Притая мт. Здравка си взъ обратно ловджийската путка от този,
комуто бе я дал, и ощъ да вечерта побърза да я върне но пазача дяДо Иβαπ. Но шоя път но
му се привикна отвън, а тихо се придеби около къщата — никой до но го види и чуе. Т. Хар-
маиджитв. Тодоро вино упои, / то легна сладко, та заспа, I ПриДебила ся майко му, / то
ся нод Тодор паднело, та му узнла ножове. Нар. птмти.
придйрка ж. ряДко. Πрнднрване- издирваше. Вие Дойдохте тука, ефенди, за до номерите крοднм-
Но крадци не намервоте, - - и ъто, като направихте придиркитъ си, сбогом сега идете си.
Π. Р. Славейков.
придирник м. диол. Наблюдател. Един добър и прοпuклuβ наблюдател и любопитен приДирник на
роботите му мажашо лесно да разбере, чо заведението му имате га повече зо очи, а не
с цъл до пъчели ош него, Π. Р. Славейков.
придйрям се πeиβ-, придйря се св, възвр. диал, Държа сметка, залавям мт. Много депутати имошъ,
които Бенковски върна още ош Панагюрище и Баня, понеже пълномощията им но бяха за¬
конни. Разбира со, чо тук той най-много са приДиряше но αеu.л депутати, които представ¬
ляваха градовътъ. 3. Стоячов. Оттогава и до днос един месец съ е минало и ний имаме право
да се приДирямо и да искаме смъшко да видим какво добра со е извършила в България. Ив. Вазов
Не зъмоп човешки. . - да си поприкажат и да се поучат пъщο, — оми зеле хората да пре-
Думвош, знлъ до глеДат и Да со приДирот, кой що прави ' и какво чини! Т. Г. Влейхов.
прйдка — вж. притка. Ножът му потъна в коремът ката придко в градината. Н. Бончев,
придовйв м. ряДко. ПрндобнвхА, печалба. Възмогнати над тях том царствени орли, / се към усоище
с уиτрълоπ поглед вият / и дъбят плахите кошути, ща се крият / низ добри и гори — в които
да сега / нъ е пробила път човешкото нога. ! нито ръка тапир зо придобие извило / и свято
девственост кοщуеuкu накърнила. Птичо Славейков.
придобйток ем. диол. Печалба, придобивка. ВсегДо разполагай хорчта си според придοбиmοкьıп
си и гледай хорчто да ти не премине от колкото добиваш. А. Грачитсх'и.
392

придобнточен и придобйтъчен, -чна, чно, прал. нииж. остар. Доходен, който носи печалба.
Ваичните пия зверове се въДят в Сееерпо море а много риболовци всяка гоДина излизат но
лов, който о много пиидабunачои, Д. Мугев. За иснаe свооползие или някое наслодие, или
някоя праДобищочни служба жортвува щой орам. обещания, приятелство. Ал. Кръстсвич.
Като притурим още любовша по холандецо към приДобстъчнота деятелност и към свободата,
нае ще имаме целей характер по холаидеца преД ума си, Т. Икономов.
придонизвям иесв. диал, Прибавям, притурим. Изпранази ми Арайджи овоито любопитна πuuк-
зючопuс, които. като им прuДoиuзβaτ приключенията му. преди Да стъпи ио служба у auхu-
дскoиa. що друг път ми га беше uзпиuкaзaл, излагам тука в цялост, Св. Миларов.
прндушя ав. Даал. Задуша. Усетил само смътно как нещо го придушило покрай якичката. то
трябвало да поизпъно шията си, Донато поеме въздуха е гърдите си. О. Василев. И когапо
осеиният мрак придуши всички шумово ио вечерта и е чифлика зоцира мъртвилото ио глу¬
хата нощ, старата слугиня ие ао успокои. О. Вдсилов. То бошо през оная, черната гоДцна, /
когото глад зaтema в нашите налс, / разлютен Дракои, алъицото бъхтеше жировино. / пuи-
душлило земята с огнени крила. О. Орли нов.
прндуя се св. Диал. Развикам сс, разсърдя сс. — Да ие бъДе те главил някой. Панчо?. . . — Гла¬
вил мо е поторап — изръмжа Паино през зъби, като со тръшна ио земята, — Озарии като
ао прсду: „ио ходи, па ие ходи". На mu оога еДно „пе ходи!“ Т. Г. Влдйков.
прндъдря св, Диал, Издрънча. И оога, когато ореха тая пиеа, Волю думаше: — Орете, ореше
по-Дълбоко земята: може. . , току що чуйш, не придъдроло ралото. отгребеш а шъпо пръ-
етта и какво! Отдолу гърне жълтици. Ил. Волен.
прием м, книж, оотар, (рус. приСм). Начин нд постъпване, похват. Повечепо от nuс присъди,
благоприятни, . . различаваха со еДна от друга по гледните топни. както и по слога. по внин-
иуването, по приемите ни писаното и сполуката на изложението, Ив. Вазов. Те [турциге]
действуват и с приемите ио дивако в грубата сила а с ной-тънксто лунаветва па старите
визоитийци и новите певтоици в политиката, Просата.
приемам и прнймам иесв, Присмдм участие oеmau, вземям учясгио. Мисля. че но безин¬
тересно ще бъдо зо читателите, ако ги зaразиaс горе-долу а животът па пая българска
майко. която е приемала живо учаетио еъе военните паши нароДна пuогoτoβлоиuя за осво¬
бождението ии. 3. Стоянов. Жалбата трябва до подаДо сома поетрадалато от свое имо-
Вио нямате приво, Виждам, че вие приемаше живо участие е нейната еъДба? Ив. Вазов.
Хаджи Еаτuм . . . приемаше силно участие в успеха иа народното дело и делеше
общото безпокойствио. Ив. Вдзов.
приемец м, остор. Последовател, привърженик. Капо со uaзгoβauсл а оДного от пиueмцune но
това ново учение и като видял с каква основателност той му доказвал овоито βъззрeиис. иа
Галилея станало мъчно Дето пе присъствовал ио босеДито. Д. ВитяноВ'
прнемство ср. книж, остар. Наследство. Свято писано бо умирило Душата ми а сърцето ми а
аз оставих ио бога. Той До отвърне Самеону за майчина скръб и за мене, дето ме отхвърли от
приемство, Ел. Мутевя. Твоя βалс е оога да ее застъпиш за права или за лукава работа.
Да ДаДош приемеш/ото Петрово по по-големият му сап, или но гръца, Ел. Мутевд.
приемлив прил. книж, остор, Възприемчив. То [маймуните] са чуДпо приемнива а твърде пър¬
гави- по безсмислени, упрями, отмъстителни, коварна и нечиста, Π. Р. Славейков.
приербя се ав. еъзер. Диол, Наперча се. Тончо се сети, пе трябва Да излезе иа снимката „в тру¬
Дова обстановка“, гробна Две кофи е ръцоще си и току ао приерби До жено си. Ст. Ц. Дас¬
калов.
прйесен парен. нар, Към есснгд. Кога о било приосоп, / сиреното ао проДали / а парите разДолило, !
и по Стояио Дел Дало. Нар. посен.
прижмйквам иесв. Диал. Примижавям. Когато Тончо отиде при Дядо Мишон, намери го посред
ебинарника, попушел а луличната к прижмиква при всяко дърпано ио тютюни. Ст. Ц. Да¬
скалов.
прижулям иесе- диол. Прожурям. Слънцето поне пuuжуля, . . А летиий Ден тъй мудно се влече.
Пснчо Слдвейков.
прнзетя се. нар. Прибора мъжа нд дъщсря си дя живсс в домя ми. Беше го обикнала чорбоДжий-
енита щерка Милена. . . Чорбаджията нямаше сан и иска До го празети, но Полинно от¬
каза. Елин Пелин.
призйрам се песв,, прнзра се се. възвр- диал. _ Вглеждам се, вниквам. Хората много се презират е
учителя к много нещо сенат от него, Й. Грусв. Подкана до учи децото До разглядвап а да
разпознаващ иещата и до со презират в τсх,Кпижпипа зя народя. В каквото ночпо ся пра-
зuсшо и вторанеше въб време иа работища си, той поя са нос сеДнеше да му миели и Да го
изпитва, И. Груев.
прнзнрлйв, прал, Диал, Наблюдателен. И капо човек призирлав/ той нога ноеоДа еДнаж пивовар¬
ницата, еъгляда едио явеиио. което му ее видя чуДио, И, Грусв.
393

призов
призов м. ря/ко. Поникване, призив. Всичките войводи се Длъжни на първия призов /а глоенлй
войвоДа Ро панmuчнm незабавно на о/ове средоточие, г/епо гл той призове. 3. Стояиоβ. Ве¬
черен час. .. И нз съм сам. / И слушам зов и призов; cmaeaül Н. Хрелкон.
призоваттл м. есm/а. 1. Лице, което призовава ^кого да извърши нсщо. Когото Реете войски
Рях/ разположени еРиа срещу Друга. излязе/ от строя та uноелeюeннuцume едн/ фнлистнмм-
лянин .. . то име Голинт и поeτоаumeлно призовава е/того от евреите /а eеu/оPоасшeе . - .
Тогази Сеул обеща големи /aгандн и самата си Дъщеря врече да РаРе зн жено по оногеeн,
който Ри побеДил паuзеeaшeлл. Н. Мяхайлоески. 2. Длъжностио лице в съда. Прuзоeншeллτ,
като прерови преписа от решението та осъДения. получава от него квитанция- Държ. закони
на Осм. империя.
призователеи, -лиa, -лия, прнл. ост/р- Пониkвателеи. Бяха готови Ра се стегнат и Ри тръгнат
Ре се бият зн свобоРота но отечеството сн. - - Три Рнн бързаха. и преРи още Ри свършат,
зaпемmaхо Ре пристигат призовател/и Рллеши за по-млоРите мъже. В. Геиянскa.
призовник м. остар- ПоляпеИско длъжностно лицт. Нн 8090 чeеоeeцu им/ по еднн луд ... н по
едит полицейский призов/ик зн 608 жители. Π. Р. Славейков.
прйзтртн, -риa, рно, пане. ря/ко. Предутринсн. Отвъд полето още тъне в паuзеанн мъгла, из пея
пук-поме се мярк/п върхове /а купи сено и τопеенпн, щръкнало по брега. П. Ю. Тодоров.
А зад рекет/ во панзеаeu сън / тъмно виш; се гора з/ли/яла. К. Христов.
призрак пане. Рнал. Наблюдат-л-н. ТаяPуeн emоречeне до се призираме н е ннй-ситнипе Дребо¬
съци - - - с еР/н дума меоeeн прябуен до РъРе призрак. Й. Грусв. Той бе призрак чловек с бистър
ум, с ягнн снага. Й. Груев.
призрьквам тесв. Ринл. Издавам лек, звънлив звук. Христики започваше Ре Рои . . - Първите
струи остро ерuзаькeнхн по празното Ръно и Рели eнднмкн знеомeнхн дн се гонят по краищата
му. Ил. Волен.
прйнд л/, Риел. Благополучие, спор. — Хай/е Ри е то панuPI Кокеото гриз/е [козата], мл.яне Ра
ста/е! Г. Красв.
прнйда се. днал- Дойда, приближа. Очеендно. тук имаше няколко стотшн Руши. ерuшец от окол¬
ните села, зн до попаР/оп Клисура. Ив. Вазов. Но столове млад юнак / фрьлл, мета яРъко.
! тн сн мома лежеше; / „Ланuдн, моме. пансmонн, / Ре пи поРам яРъка!“ Нар. песеи. Реката
Реше притеe /оста голям/ н яростно блъскаше пенливите сн мътни тнлнзи о огромните
внечeсmо-генднн кaюь/н. Ив. Вазов.
прийде ми св. Риел. Помогне ми, яелекувaи ст. Хо/и Никола РохожДа, / води й врачки, знахари
/ с разни я вилки цериха. / от нищо не й прниде- Π. Р. Славейков.
прикажа св. Ринл. Кажа, разкажа. АлфреР ме знее/е Ре вечеряме, както ме покани и ми еаuкозд
историята по Павлина, сп. Читалище. Дн прцннжeю edum случай, който ще даде но читател.^
Ри разбере зн понятията по пашите върху пътешествията но чужДенците из страната /и.
сп. Читалище.
нринказ лт. За (чудо и) приказ нар. — Да говорят хората, да ст възхищават яля да укоря¬
ват. А по това време в Двора /а Голям Крушко оmнеeе цвилеха зн чуРо и ерuннз ден охранени
коня. Б. Обретснов. При тези труДо/ни /е само богаташка къща ще сн ноернeлτ н ще я об¬
заведат зн панннз, по н живот ще живеят! Б. Обрстснон. Сmоноец сме зн па)н/з в устн-
ш/ /а хорото. П. Ю. Тодоров.
приказ Af. кннж- есmaр. (рус. приказ). Заповед. Но 4-й апрнлнй пой с паuннз зоеаeщнeншe митин¬
гите. Ин. Вазов. Кметството е изР/ло паuноз· спореД който никой землеРелец из околността
па гаодо няма право дн си прибере когато иска снопите, Рокато не мине иякннeн оценително
комисия, която щяла Ро цепи саeр/emе произвоДство но нивите. Пртсата.
приказйние ср. книж- остар. (рус. пряkaзАние). Заповед. Иван, който сб още слугувал но Неин чор¬
баджи - . - израсъл пред своите повелителн и мълчешката ечннeне техните панк/зннuл. Л.
КарАвеляв. Ех, чоной дн изчистя обущата, пн н теойшо приказение ще изпълня, госпожо! Т.
Г. Влайков. Кожи пн, Никола, снмно, щото зн/еш. ако /е искаш Ре те обесиме. . - Ние знн-
еме, че ти /е сн крив и че mu си рнРошил по крuкозa/uemе но другиго- П. Хитов.
приказвам тесв. - . . Риел. Одумвам, клюкярствувям за някого. Из селото вече го приказваха
с Мен//- К. Псткaиов.
прı^ı^:^:зβâт>^I м. кннж. осmaа. Разказвам. Певτнрли н нз заеДно с Другите. И като гле/нм посоч¬
ваните ош ерцн/звошeлл Рукен, всичките гн nезннв/ю- Т. Г. Вляй^в.
приказвам м. и приказвачка ж. /aа. Разказвач ня приказки. Творци на нaаоеннmо поезия от всички
виРове са пароР/нте певци и прuнaзвaмн. Б. Аигелян.
прйказница ж. ос/шар. ПрнкαзкА.клюкa. Там вече по месечина муmкнхue сух фосул и мамо е тоеа
време ти разправя хубави панкнзπцин. Т. Г. Влaйкяе. Ако съереме/ннте писатели съберат
/ароР/нте пес/н. прuннзиuцц н предания. то тие ще до Радат берем м/енн светлина и но
сmaреeаeюeннuτe езически eeаеeaннл. сб. Сокол. Не чуеш ли какви ерцкнзнuиu са се
разпръс/але зн него'! Л. Каран-лов.
394

при кърша м
прикалемймвем мт пнсβ·, прикалемймам мт и прикалтмймем мт св· възвр· диал. (от гр. καλάμι). При-
мламчвам ст, натрапвам мт. При Петко сами дойдохо - , , малцината. които бяха забягнали
пи объктитъ до съ опоричвоп . - - Тн се прuкαламuиβαхα към която и да е бригоДа, ловяха
Добитъка. зопрягохо го и първи юсъмвоха но блоковете за сеитба. Ст. Ц. Даскалов. Пуснаха
го до идо на работа. А вечерта се прикаломисаха кошо нъканъни гости Дома му.
Ст. Ц. Даскалов. А кого зъ да с.яДа при нея, тя се намръщи и почна до се измъква към хам¬
бара, като тътрошо и чорока със себе си. та шой до я розДъли ат нъго. — Добре се нрuкοлe-
мисо там, комшу, сама чо нещо шоковонкона — се абаДи Стойчо Кацорчъто. Т. Г. Влайков.
прикасавам мт носв. възвр. книж, оспор. (рум. прихасеться). Допирам мт, докосвам мт. Смес от
ярки контрасти, светлини и сенки; у нега крайностите в хубавото и грозното се прикасават.
сюблuмπuτe чувство на трубоДур но свобоДото бротуваш с нοй-бeзнрοвиτβънuτн житейски
правило. Ив. Вазов.
прикладА ст св. възвр. диал. Прибавя мт, притуря мт. В преДговоро но сборника си К. МилоДинов
казва, че богатството от песни е неизчнрпима и со наДява, чн да тях пъсни ще се „приклаДот“
и други. К. Шепкарсв.
прикладеам носв, ваен. (рум. прикладьшеть). Насочвам оръжит. — Фронтовак беше, господин
съДия, затова така приклаДеа! И ордени има. Кл. Цачсв. прикладвам ст възвр, Прицелвам ст.
Старши лейтенант Илиев забелязва грешките на Днипοшοβ, показва му как се заема положе¬
нието зо стрелба и кок со приклаДво, за да не се получава отклонениъ на мерното линия от
целта, Премета.
приклепям несв. диал, Затварям, притварям. През първите дни Захарина нъ Дигате нищо на гърба
си, а вечер Добро приклапятн прозорците и со завиваше дебело, кото мислете, чо е от това,
Но болката не само чо не спря, ами се и усили. Ил. Волеш, приклАпям мт възвр. Тока залисан
и погълнат от своята работа, чиновникът не еДигато ока от масата, ша зопюео и не съзря,
че вратата но неговото стая се приатеаряте и пак се приклапаше. Мих. Георгиев.
прихлочност ж. рядко, остар. Прсх‘лонче възраст. Що каже, пролетта сее, есента събира , - .
Казаната зо Двете времена се прилага току речи βпьлпα за млаДостто и прикланността
в живото но человоцитн. мп. Читалище.
цриχлOuца св. диал. Тракча. Превърнат грохна се на гръб левента млад / и превъртя очи и, зинал
да извика, / приклоцна зъби в миг и наДве си езика / прехапа. Пейчо Слевейхов.
приключа ст св, възвр, книж, остар. (рус. прнключнться). Случе мт. Каква му ся приключило
в първото сражение с персите! Г. Йошсв. И наистина скоро ся приключи на царя Симеона
чудно смърт. Ел. Муттва.
приключееам1 пeсβ., пряклЮча св. книж. астар. Прибавям. НизопаДписоний намерих една слово
като проДговор на евангелието в еДна кожено петроевангелие ош нотата ХиленДарска кни-
гзхрοнишълнuнα. Приключовам ви го, като го прописах точно, ката първообразното. Бълг.
кннжицн. И ви пοДπаилм приключения превод, плоД но слабото ми поро, да му додето място
в иπлъποβнm! й [на Ружице]. Π. Р. Славейков.
прнключевем2 нeиβ- рядко. Съдържам. Воздухъш трябва да приключова в себе си кислороД в при¬
стойно соразмеримост с другите съсmaβллютu воздухо тела.. мп. Читалище.
прякор м. диол. Прякор, имт. Алю забележи вниманието ми и ми обясни: — Бульото. тоя камон
такъв прйкор има. Ив. Вазов.
прнкомпе ст св. възвр, книж. остор. (от рум. прихомиутьмя). Допра ст, докосне мт. Том светите
мощи стояло цяло неделя, дорде всички от града са извървели да им се поклонят и с вяра
до се нрuкοснατ да тях. Т. Г. Влайков. Нαй-прοиπ“m! отбранителни тарпиди со тъй натък¬
мени, щото ся поДпалват, щом някой кораб ся приносно да тях, в. Зорница.
прикрама ж. книж. астар. (рус. прнкрасе). Преувеличение. Актът сам по себе си е велик и високо
красноречив и всякакви коментарии и прикроси биха останали по-Долу ош великата му поезия.
Ив. Везов. До ся опише боз всяко пристрастие и лошото и доброто му [ка училището] uь-
стоянин и до ся покажат причините на оДното и другото без всяко прикроса и принадиа,
кота да може да послужи зо пример и назидонин, Π. Р. Славейков.
прихрАсхе ж. ряДко. Украса. Таен е еДно фотография, снето от натура без никакви рътуши и
прикроски. К. Величков.
прикуехе ж. книж. (от рум. впрнхумху). Наприкуска — За питкт чай: като ме държи късчт захар
в устета н мт ммучт. — Но прикуска ли го пиеш?— Но прикуска. В Русията тъй свикнах.
В. Чертовтискн.
прнхутеч прил. диол, ПрикътАи, прибран. Митя — Ох. кок боли тава проклето рамо! / . - .
Иван — Дръж. .. И го сгърни да легне по-прикутон, / та някак тъй, да пοилeпu костта.
Сл. Красински.
прнхърхам св. диал, Изхъркам изведнъж. — Вън от къщата ми, дърто курво! — и я хвана за
гушата така, че Турлочкошо страшно се опули и прикърка в ръцете й, Ст. Ц. Даскалов,
прикършам носв. Диал. За глас, за мелодия — извива ме кръшно. Стамен влиза в къщи. Цена
остава само. В същото време кавалът издига и прикършо. П. Ю. Тодоров.
395

■pu er
пр-лог м, ряДко. Сгода. Шлоцор казва: „От сенките Днешни словенски езици сnaрабългaрскис
е пой-пълно развит к обработен език ... И никое наречие не о имало толкоз прйлог, за До
уевои криоопите на гръцкия.“ Т. Шишков' Познах. но щой ще е нещо свой на министърът;
но кой е и конва служба занимава ие иаморвах прйлее Да го попипам. Π. Р. Славейков,
прппeждп прал, диол, Изтръпнал или изцапан от лежане. ЕДна аиво крава , . , беше заопаиала
До ярема си, изтягаше задните си крана к ближеше приложините мести по пялото си.
Ил. Волен.
пpилcжДтелсп, -лня, -лно, прал, нииж, остар, Приложен. Имаше к первеии табли, по-малка а а
переена гайпаии. с надписи: рoхβaлeи. прилежатолеи, благопроеои, Ив. Вазов. Децата им
по примерът иа Живко станаха по-мъДра и пo-пuнложamолиu, отколкото бяха. П. Бо-
боков'
прилспвам носв,, прилепна се. нар. Привиквам, привързвам сс. Учителките mиябβame Да бъдат
гражДанкс. а сяно гражданко тъй лесно не прилепва към еелекий живот. Ил. Блъсков. Осо-
бонно пие наумявамо ио млаДипе българпепа . , , къдопо а Да бъДат, нека ос останат пак
българо, защото нями ра-гoзсм грях и срам от това, Дето някои си, като зaбoрaβсτ роДа а
отечеството. прилепват иа чуждото, сп. Училище. От Друга страна к униполепо ао
Длъжна Да зaлсгaш с по-присърце иа работата си, щото децата до прилепнат иа учението,
сп. Училище.
црн.лсцсπ, -пна, -пно, прел, диал, Който сс привързва към хората или към когото со привързват
песно: обичен' Богата ие съм било, от роД ие съм било. а ерaтлнβa пе съм била; по мо намерила.
знаеш ле каква? ррнлорпa/ Ив. Вазов.
прилика ж. . , , Дсал. Случай, възможност. Но допопо . - . заборави. чо го бошо оставила майко
му при житото ... а евиията иойде сога сгодно прилика, па излапа житото, Кр. Пишуекд.
Ние върху тойзи продмот ще имаме прилика Да говориме и другаде в обшириоат. Г. С. Ра¬
ковски.
прИлон м. етареи. Прибавка, добивкд. И прилог към люти епрадаии.я бе денят, кога чух за княз
Бeиeaтниa. за свещеник Иоueмuс. Н. Райнов.
прнлукя ж, нар, 1. Удобен случдй. Либил Никола Гергана, / либиля ня задирял /, . , по плъна
/0^0 ррuзукa 1 а по седепни вояка иаm, Π. Р. СлявоИков. 2. Случка, приключение, прсмеждие'
Тя е кат тебе вон рoбeлслa- / страшна ниuлукu е ниожиβслa- 1 може би скръби що еи.
До знае / и като тебе скришом ридае! Ив. Вдзов. С разрошона броДа 1 гаДапел виждах аз и
нувах го прилуки / световни До вemaй — пеегоди к сполуки, Пенчо СлявоИков.
прилучвам се иосв.. прилуча се св. възвр. Диал. Случвам сс. КашиДиевни примери лежат пред очи
на и веяна минута слодвап До оя прилучват· в. Дун. лебед' На сватбата му ао прилуних
а аз: ногоетиха мо, напоиха ме и дариха мо с первони кована ботуши. Нар. приказка. Ако
ли са прилуча смърт ио етороатепепиня войвоДа. тогава глaβиuс еойвода ще пури но негово
място своя знаменосец, 3. Стоянов.
прилъстенне ар. оотар. Съблазън, изкушение. Заведоха го ио еДно онарователио зрелище . , ,
Този роД от прслъстение ... ие бошо познат освен през еДно нуждо име; щой се иазн/лвлше
опора. И. Андженов (превод).
ярямHрия м, диал. (рум. primar). Първенец, големец. Знаеш ли та, пе ако Да не би била тая евти¬
ния, то честните болградски баща и майна отДавно вече би изпроводила своищо миогоува-
жломе прамиро в Дръиколпикъп! Л. Карболов. — Ох, ако болграДчоие Да би имало и гюлова
рания, то аз тутакси би оставил нашият рай и етаиал би или професор в тамошната цен¬
трално шноли, или сβeтeииик ио новата норкова, или би се главил у примиренът Да паеа ко¬
нете и воловете- Л. Карболов.
примЯрски прил. Диал, Който сс отнася до примярин. А какво би аз намерил във βaтuс прехвалои
ГoлгиaД?. , , „И сляпо. а глухо, а номо, а нилаво царсщво“ ще Да му аnгoβoинne все с твърдо
уверение, че вашето думи никога истa До достигнат До примирени уши. Л. Кдравслов.
прнмйретво ар. Диол. (от рум. primar). Положение на първенец. Бай Петър никога ие би со съгласил
до остави Казанлък а иеговапа гюловица. око иие Да би му предложило даже и бол/раДено
примират/о. Л. Кдрдвслов.
примдтйрен м. и пpимaτдекд ж. — вж. праматар^^. Заповяда до се разпръснат в близните
села по няколко Души а надвечер отново Да се явят е Памуклука пра ^u/ana Дъбаци, що о
близо До лозето иа Гоича πuuтanaueиa, Ст. Заимов. — Токова жетварка с пара не можеш
я купа. — Бре, Био/ — засмя се Юрпалана. — Конто умееш До хвалиш, ти а за пиuтлnликa
οnaβam. Г. Кяряслявов.
применение ср, нпаж, ок-тир, (рус. приме^ние). Прилягано, приложение. Епо де се беше οрu■яло
поуката. Тя беше направила няколко важна работи, ио които ие беше Дала достипъчии τиo-
моиоиuс, когато Фраинлии със своя гений случайно со залови за нея. С. С. Бобчов. Също тъй
а аеиавaиuяma за развитието но Душоепапо човешка сила, особено в ррнтоиоинeno им към
доцапа. могат До ея изложат боз пикакви затруДнения в ясни черти- Логосгруй.
396

иряиясиЯк'
применйм прнл- книж. осτоа- (рус. пряменямьıй). Приложим. Прокурорът основаваше еpeu-
не/нето сн върху 252 сп. но тур. пак- коДекс, който никак /е е иримеинм е отношение към
дадения случай.. Ив. Вазов.
применйтел м· н/uж· оспор. Иепълиятсл. Кaрaeeлев, първий н Ро сега еРлнспве/лй български
Релеприсп· внесе политическо съзнание в масата и Pade теоретически потик но Делото,
което помери паuюeнuτeен — работници в Левски, Ботев/ и толкози Други поДвижници.
С. С. Бобчев.
nрнмeчâеαм /есе-· пряиeτя св. кннж. есτнр. (от рус. примечать). Забелязвам, иaблюдaβАи. Ня¬
кои еаuмeчнe/лu· че многото грижи еаeп.яшсτвув/ш /а щастието чeлеeбчбсне. Г. Йошев.
МежРу Регущия н спнсяеящня ся той примери е/ного сmдаиa, кой в peзе/млτсшво прнпн-
ликен ош резил страни- С. Радулов.
пряит4aиие ср. к/лж. остнр. (рус. ирямс4aият). Забележка, отб-лязβАи-. Дн пресеят слнe.яuсннпe
спис/пели н едни до преве/аш /а езика тн. а Други да из/аР/т с прuюeчннuл н с еPяснeнuл-
сп. Любяслявя-. Сичко е турено тн своето място, и то поР номер, а понлнегнт и с някои
обяснения и примеч/ния. кнто нaпаuueа опашк/т/ то коτуанньm- Л. Каравелов.
примечйттл м. книж. осτоа. Коментатор, тълкувател. Ние ще приложим пука н трепе еРпо
мнение. което изР/ео ученцйт фрнииузснuй из/опел н еаuюeчншeе /а Византийската от
Lebeau сочн/е/н история СеШ-Мартин. Г. Кръсттвич.
примерат-лен -лна, -лия, паuе. книж. остар. (рус. πрямечaтельиий). Зaбележителеи. Гърция
Рила р/зРелеи/ то северна, средно н южна. Във всякоя ош тях имало няколко превн/инн- Осо-
Ре/о се пацмeчнпeлнu: е северна Гърция — Тесалия, е средто Гърция Ашлкн- Г. Йяшев.
Всички жнпелн та шия острови ся броят до 240,000- . - - НнU-еаuмeмншeен) според голе-
^/0,0 са; Кеф/лония н Корф- Г. Икоиомян.
примикюр м. книж. (от лат.-гр. πριμ/κηριος) Титла на санявиик вън византийския и българския
двор през средиовековяетя. Ей, паuиuнюрe, /е зинеш ли какво козен песента? — Дълбоко
еода Ррод ияин. хубав/ мома рое ияиa- Ив. Вазов. Лаuеeеа/ume /лъж/ост; н титли също
Рях/ гръцки -.. ; Респот, сeeнсmокрнmеа, великий ерниuкюа- Ив. Вазов.
примйчам ст иесв. възвр. днал. Приближавам ст, примъквам ст. — Хн зарежете я, тн дн вече¬
ряме — се намеси н кметн. като се паuюuчншб към масата, /а която слугата слагаше.
Т. Г. Влaйkяв. Димо (паuмнчо се Ро паралията - - .) — И /а мене мн прuи/ля Ра чоннм-
П. Ю. Тодоров.
примлъзеам ст иесв-, примлъзна ст св. възвр. днал- Примъквам се, домъквам се, приближавам ст.
Вечер той не можеше Ро спи, а сомо мислеше- Когато решаваше, че порите треби Ро се из-
еоРят, той се изсуляше ош постелята и се паuюлъзвame Ро куфара. Д. Н-мирон. Ганка
Риг/о очи, погледна го измъчено, прнюлъз/о се към /его и отпусне глава /а анмоmе му. Слави
изтръпна оп щастие- Д. Н-миров.
прямДртп м. ряДко. Житсл на крайморска страна. А е това време „ηamнmн храбра войски" вър¬
веше позор към ееюеeeme сн — ... — приморци към Бaр/д, търповци към старата сто¬
лица, сmаумин към Кюстендил. В. Геиявскa.
примък меж/ум. нар. Примък^т- мт! Голетотн Дъщеря сядаше там [до огнището] и почваше
Ра Дреме. Когото и сmнeнme сту/ето, тя изговаряше само едно еуu/; — паuмьн! Чуеха
ли пая дума, Рнщнтн н майката се втурвах/, хващаха я пор пор мишница и я примъкваха
по-близо Ро огъня. А. КярАлийчев. Зиморничавите готвачки сякаш играеха по „нзюън-прнюън —
ту се отдръпваха от огъня, ту пристъпваха към него. к/то Pан/eхо с опокото /а своите
напукани ръце очите си. Цв. Ангеляв.
прянееолДи, -я, -о, прил. рядко. Който т изnaдиaл в неволя, е бедя. Ιο/ηβοι^; се Новото гоРина /
с голям пеPорьн е своя звезРет кош — I зн тъжннте. еанueeолбuu хора, / - . . / зн восъчните
смъртници е затвора / ... ! зн мнйнопн, за всички — СвобоДо- Бл. Дяиятряβα. Ти облекчи
ли някога мъките / по угнете/ише? / Избърса ли сълзите / по /лнеU паuнeeелeн? Пеичя
Славейков. Кой утешава страдащия, кой приласкае/ паuнeβолeнuя? Ст. Зaгярчииян.
приш-воля св. пор. Докарам, причиня неволя някому. Вечна гоРините кервани превали / зид цвет/лй
хълм но илндосτmо· / н моя PеPьр Рух прниеволн / застигнал/ ме в път скръбта- Птнчо
Славейков.
прйнов м. Рнал. Новородено добиче е стадото. А пн тако Ро чуеш, к/то проРлейва овцата в ко-
maрamо н разбереш, че ще ти роРи агънце. - . Вместо е тъмното Ре сгазиш пр)mево. то елек-
mаuннmо няма до се Pъхτнвuт- Кр. Григоров. — Ама тн и прйнов имаш. Ее, това е та ху¬
баво. Кр. Григоров.
принос м. нaа- Дянесеи подарък. Оп Рис/гите излезе прехрана зн цяло пе/еля. . . Мнм:а, стъпи¬
сано. изгледа с /бснанτо Доволство грню/P/ня паи/ес. Ст. Чилиигяров. Ленeгъ/б се болния,
похапне си ту от тоя принос. ту от оня. . - и ето mu, че му Рошел слаДък подкрепителен
сьнмбu. Ил. Блъсков.
пряияcиЯк м. пор. Стопанин, който принася е къщи пари, хрaиa и др. Велю ги (низата риби] окачи
но пръста си, по се опъти къРе Ромът сн. нопе всеки мъж панmесmик. Ил. Блъсков.
397

прИнцепс
принцтпм м. книж. рядка, (лат. princeps). Първенец, пръв управител. Все пак и истини тоз път
ти каза,. / - - / Но Днес в тях можем ли до Доловим- / чн си от nрипнenиα па властен в
Рим — / ти, Гросусе, прежалиото човъчъ, / което смята, чо ми път отсече?. К. Христов.
Една желание го изгори — I и го ποuшигπο: nрuнцeпu той Да бъдн, / пръв римски гражданин,
и той да съди. К. Христов.
припял прич. книж, остор. (от рум. ^ικήπ.). Присл, взтл. Когото сватовете са развеселило,
то в това хоро приняло участие още баба Либеница и Хаджи Гeнчοβuнα. Л. Каравелов.
Дълго време ДяДо Либен са кикотел и плакал от смях и ной-посло принял сериозен вид.
Л. Каравелов.
приобрстТинт ср, книж. остар. Придобивка. Всяко едно нова Дума е одна лрuαбрн^τоπuо, една
мисъл повечо за ποи. мп. Наука. Сичкото му славолюбие со заключава в приобрнпениото на
повече бради за αбръсвαпн и в сваряването повече кофнща по пет пари, Ив. Вазов. Казано о
в посланието Якоеоео: „Да любиш този сеят е ерожДо към бого“- - . И Яков говори за вражда
сама зароди οπл. който люби свето за приοбрeτeпue, а но за самата любов: който иска до
вземе, не да даде, Ст. Загорчинов.
приобретя св, книж. umαрuп. Придобия. В сърцето му на [Теодосий] се утаи дълбоко споменът
зо Порория като скъпоценен камък ... и бъз да мисли, знаете той- чо щеше да дойде време
да изводи камъка и До приобреши отново мир зо дутата си. Ст. Загорчинов.
припадам πнив. астар. 1. Спадам, чнмля мт към шсщо. Йоан АлексанДър ви Христо бога благоеерен
цар и самоДържец на еси българи и гърци Дарува светлите боляри и еоеводи Павлино, Свето¬
слава ... и Тихото с иронии в ПловДивското хоро и с всичко, ща припада към тия прани“,
Ст. Загорчинов. 2. ПрннАдлежА, падам ме. Доходът от гроздов дар / ще припада на хазната,
Пенчо Славейков. Но колко части и коя година ся разделило еврейското царства после
смъртта Соломонова? От тогава кому припаднал Йерусалим. Г. Йошсв.
припаза ж, рядко. Предпазваше. Не молко. мисля. би послужили коти припаза но това зло и Да¬
ваните сегиз тогиз някои добри театрални представления с морална цел за поучавание и по-
провяние побърканите нрави. Д. Войников.
припас м. диал, Силях’. Сред кръчмата застава вакъл овчар — в кожения му припас стърчи ковал,
К. Пстхеное.
прНпвам несв. диол, Подхарвам бързо. След нега жено му, кока Ирино· припва канете на второто
Диканя. К. Пстхачов.
прилепвам носв. Диал. Обирам пяната при варене на чорба, сладко и др. Той започна да припенва
чорбата, която надигна жълто пяно, Ем. Станев.
прнпешхйм нореч. диал, Тнчтшком. Юнг поискал да направи като другаря си .. . та като нега
припешким да прескочи с коня одна високо програда. Й. Груев.
припСшпнх лг диал. Мързеливец, който ме навърта есе край пещта. Цяло лято ние да со пребиваме,
о той до се излежава като припemпuк! Мухор пeдоп, и но кроя пак до ни обиДи. Ст. Ц.
Даскалов.
пришивам ст носв, възвр. диал. Допирам мт плътно, впивам ст. Застелете празорнца Добро, ака
сукното, с което го застилате. е Доста Дебело, по ся припива до прозореца харно. то у стаята
ще бъдн докрай тъмна и черно. Летоструй.	.
прчп1^.л^|^1^^м пeсβ- диал. Навъртам ст. Между бегущия и uпοuятuяuя шой примети еДна:) стοрнο,
кай в бeзпaмлшитβο припиликва ош разни страни. С. Редулов.
пришйр м. диал. Дрехи, конто често мт псрат; долшо бсльо. А Дрехите, плотовете, припирът и
тем подобни се свиха в платно, зо да со фърлят в казана, дето трябвате да направят парна
карболово баня. Ив. Везов.
припирамР пeиβ. нар. Настоявам упорито, бързам. Може и Зонкоглу да ме чака още и припира
до излизам, а може пък да съм притрябвал и на някого зо Друго работа. Б. Обрстенов.
Понякога в полудрямко чувахме като т^тш на мома от страх да не ни събуди, чн дори но
бил обядвал, Не му оставало вромо. Пък и много припирали мюτeрuuтe, Искали, щом си
поръчат обувките, и да вечерта да ги имаш готови. Ст. Чилингиров. — Припирах из пътя
да не закъснея, пък та — . - - Стигнах, още черква нечукола. П. Ю. Тодоров.
црипίipaм2 несв. Диол. Подпнтвам настоятелно. В село се късни прибират жътварки, / хубава
Яна припирот другарки: / „Яна, каква о таз твоя промяна? Пенчо Славейков.
примрам мт носв. възвр. диал. Полагам много уснлит, притеснявам ме. — Е, синко, не припирой
се толкоз в робота. похоДвай си. - . дума му угрижения баща. А. Страшимиров. А но
някои си припира им се Дутото — их. кого що се съмне и пак да се мръкне. . . чо пак до со
съмне, чо до земем па едно червено яйщо и да се чукаме. Ил. Блъсков.
црлпйıшам πeиβ-, грипйтя св. диал, Притимхвам, смачквам. Додето Дрогни до се надигне и да
скачи от кола по, от силната тръскане. колите наведнъж се инлузβοш напреД ... и го при-
пищат цял нeлeнuчьк върху процепа. Ил. Блъмков. Извиколо но стражарите, които неза¬
бавна дошле, припитили разбойниците в къщата й ги изловили. Ил. Блъсков.
398

прнскрйпчям
прнпнщвям неев- диал, Зяцришвям. Той лие повежда и мо вмъква в пруста, Тъмно и влажно е
капо е изба, Пннноmнам се нагласям ио нещо капо рогозка. Мирише ио спарено, Детски
гласово наднлрвan ио сън волове и пuипuщβan река. Г. Волев.
припкам песв, . , . диал, Карам дя тичд бързо, дд припка. — Полека карай, що изпуснеш ко¬
нете! Спрувл ми со. не гласът му трепери. Не го слушам и продължавам до припкам конете.
К. Петкано..
приппатя се ав, възвр. диал, Прилепя се, долепя се. Седиа, капо ее разклоня учтиво иа група
свои съиородиици, коипо ее бяха приплотили почти до еопраДата. Ст. Чилнпгнров. Ала
когато забеляза промененото И иоспроеисе, отдал се ио умора, пой посока извинение и со
преплита До ъгъла иа празното второкласио купе. Ст. Чилипннеов.
прйплес м. диал.Нд пр^лес — mогoβ^mю. Е,пъкДоДе трийсет лири я! само че ио тясно място
а в гората; но и по ио вреДи — ио прйплес забележи Обща иа дядо Патя. Ст. Заимов,
приплътнял преч, диал. Измършавял. — Слаб едип такъв, дръглив и приплътиял капо папуняк.
Г. Крдев.
прнплясвям поев,, приплясна се. диал, 1. Пляскам от вромо на врсме. Сега се радват всинни, чо
жuβeсn, / а лумна тъпапъп и нощ и Дои, / С ръце πрнрлссβan дружно в такт и поят /
войници — беглеци от френски плени. Т. Хармянджиев. А пролет бе. Пропя един Славейко. /
Пuuπлсοиa рибна еъв тревожен скок. Н. Μяряннозов. 2. Вземам някого нд примес, под¬
игравам го. Но случваше се, не па пях им омръзваха пия приказки, обземаше ги палава
веселост а започваха Да закачат а Да нрuнляевлn старецо. Й. Йовков.
прнправа1 ж. рядко. Пресгрувяне. А жена, които алодуват противния иа истината пъп. капо
не могат да придобияп почит и уважение. по за Да ги придобият, употребяват прuниaвлnл
иа лицето са, мниогоглаголаинепо, бозмориопо украшение иа nслаno. сълзете, плино/оте,
измислените болеспи. Π. Р. Слдвейков.
прнправя2 ж. нииж. оспар. (рус. цеиnравя). Подправка на ястие. А отзада ио гърба му I е
увиснала торба му / пълио с вещи за потреба. 1 с подпечени дβa-nuu хлеба. / еъе похлупципе
ометоии, / крушки жълти за τанaпa, / гоепбн простички и здрави 1 боз поДслади, боз пре¬
прави. Ив. Вдзов.
прнправя3 ж. нииж. рядко. ПристроИкя. А по смортта му [нд Хрельо] написали и иадгроб-
иий камои и βазлажuзu го на гробъп му по обипош, Той иадгробний камеи бил взидли в новини
преправи, що приДали ио цорквитл, от лявата страни. Нсофит Рилски'
прнправка ж. рядко. Сродство зя разхубавяване. Зо до бъде чловек хубав к милолик. по трябува
да гляда друго, а само Да бъдо здрав.. , Запово махнете оя от веапка мазала, от есачна моДни
преправни, Книжницд за народа.
припънки ми, диал, На црнцъпкн — с препъвано. Калугерът се запъти към яза и иοкame да се
наведе, за да проДължа някаква работа. когато извеДнъж съзря Тоoдаοис, както си вървеше
иа припънки със загрижоно лицо. Ст. Загорино..
прйпърт прел. диал, Бърз, енергичен, припрян' Юрпалана знаеше — Стойно е припърт момък,
и ако злвисошо само от него, пой щеше Да сколаса. Г. Кяряслявов. Оня Деи ме срещна к
Илков. . . Леле! Очите ми щеше до издере!. . . Бре, мислех са. ечемика му Да гори, пан няма
Да е полкова τринърm- Г. Караджов. Сега вече Кръотевица разбираше много ош постъпките
иа дъщеря си. Сега вече пя со Досети защо още иа КръстовДон Спаика беше пана неспо¬
койна и припърто и защо и е празник. и в делник со гласеше като зл Великден. Г. Кяряспявов.
прирутя се. даол, Съборя, срутя. — Капо па ДоДе приказна па уеплпа, Цонке, а няма до помислиш
биля. Ще я тупнеш, само да ме прирупиш, П. Ю. Тодоров.
прнселец м. стории, Съсед ня царски или болярски здмък. — За какви царски люде говорите оамо,
Райко? Сякаш сме близо до Търново, па да слугуваме иа царско ноляд с приоелца и с поДвоДи
капо последна отроци, Ст. Загорчинов — Кога ще со заметат оптуна, да не олокио? Ето
а Манол Кривоходи, к Павлин Шeеmoнръοmиикa се оплакващ, „Изпъдиха ии еъи, казваш, о
по — и в гопварпицапа. и в килера, к па пруста. Сякаш са царона челяд, па с приоелци до
им слугуваме. Ст. Загорчинов.
прнселица ж. истор, Вид някогашен данък. — Кожата ни одраха вллополипе! — Кефалия
ДойДо: сок и псарщина; крал ли мине: приселица и царски поклон. Ст. Загорчинов.
прйсен, -сня, -сно, прал, цол. Вечен. Но Да ме прости духът иа св, Ивана, рuееиuсn покровител
па пия зелени планини! Аз го славословя и му се нoнлли.ям благоговейно, Ив. Вазов.
прнсипясал пран, Диал. Посинял. Нлесдβлмe оКоло огиащето ... за до со огреем, с лица ари-
сиияоали капо питладжанене, Ив. Вазов.
прнскрйпчям иеов,, прискрйпчя св, дилл. Притисвям, затисвям. И бърже си завря ръката в
отвореното място (аралъка). Аз ее спуснах и капо со пръшнах иа врапапа. πрuскuнPπuх
му ръката. Ил. Блъсков. Той пряба, щом чуе лудешките им nравuкβaиuс. ,. до ас обира
крушите, спин ядео бой до умиранио. депо а в която тясно уличка го праснраппот нея нощ/.
Йл. Блъсков. прнскрйпчам се, прнскрйпчя се възвр, Колелото го подзема и заведиъжд гла¬
вата му се натиква к праснрйпча поможДу върпящето се колело ильоната. Ил. Блъсков.
399

прискундям
Въазнлкнτо по връзкеше ~му Реше се прuскрuпчuео меж/у гаьднннο н яката- Ст. Чи-
лянгиров.
прискундям песе., прискундя св. Рнал. (от гр. κουντώ). Преобръщам, премятам, събарям.
Никак н те съм усетил кок с ръката сн съм панскундцл моиерк/ma, водата ми се изляло.
Ил. Блъсков. Той се хуР/ео натъпка спнац. - - защо го още държим? — До, Ра, сег/ му е
тамнм времето, сега има извори зн нови кметове, трябва Ри го ернснундuю. Ил. Блъсков.
прискундям се, пр>1скундя ст възвр. ЕРно еидиш. още /бучено Ро управлява шейната си, ш/в-
поло е Дълбокия сняг, приску/дило се. Ил. Блъсков.
пряcкутя се. диал. Подслоня. Ти постигна мечтата еτPaвuнmua; / Ро паuскупuш Резсъ/но чело /
то таз теърдо пембяин възглавница. Н. Мaрaнтяеов.
прислан прuе. Риел. ПрсnАсаи. Сmаннджaτο, прнслнн с престилка. готви при оgжннн- Ив. Ва¬
зов. Той Реше паuслнн с метн/еста престилка, с кожено шапки по главата. Ив. Вазов,
пряcлИеaм несв., пряcлЯеa св. Риел. Слизам, спущам ст до нещо. Зн Асен ДъмРее нямаше вече
съмнение, че е гроРа действуват Орцеви. И запоен той, понесъл та ромо сеоятн поолeнннлн в
ареста плячка, палслнзншe по бояджийската стълба та Рядо Пепи почти възторжен. А.Стра-
шямяров. — Ел/, дн целунеш ръка /а кок/ си!- - - Марин еансеeзe от сmъпоенmн· ръкува се
със сестра сн и я въведе е /овнтн къща. Д. Аигелов.
ирнcииıкâıющ с- еаuч. книж. аяgко. (рус. пресммкающийся). Пълзящ. И утре, когато еднн
Сmнмβолев. еРнн Кнанeeлоe стнне до знщипи конституцията. всичките шия прuсюнннющн
се същество ще имот скотското уДоволствие до извикаш долу! долу! Ив. Вазов.
присой м. /aа- Място, обьриaто съм слънцето. Сега бързам, бързам, змейо. Хее — покрай свето
ще стнгнм. Тн тук лежиш /а присоя и плашиш момичетата. 3. Ср-бров. До се сториш,
сuнне. сури елен / зиме Ри зимеиш студен осой, / леше Ра летеиш горешки пансеU- Нар. пести.
присойка ж. — вж-присой. По гората писнаха усойки. по долини и пансойкн млъкнах/ звън¬
ците по спарете- Ламар. Засвирете, славеи, е присойките- А. Рaзпвстияkоβ.
ирнсясaм св. Ринл- Мина бърз-ш^м, мяриa се. Кръстосаха поереР- Мушкаха се нз Дворищата,
из Чакъровата Рохчия пансесοхa, правиха. гласих/, т/й-после взеха. че написаха нещо с чер¬
вена боя но Х/Ржи До/мевця Дюкян. Чудомир. Жена ще прнсесо иaτоeнаeнн с цеРилкн.
да речем, ще ги изглеРн нз/нско н ще измърмори през /ос; „Лоюозu Рог“. Чудомир.
пристан м. оспор. (рус. пристан). Началник на пяляпейсkи участък. В пденшк/ш/ РойРе Ра
гостува временно н новият полицейски пристав. Г. Белев.	<
пряcτâвaм1 несв-, пристЯна св. /оа- Давам съгласието си за нещо, скланям за иещя. ЕРнн е у
майко, /а Рратя сeдюн/н. / Пешкене Девойка ноеemо, / н ДойДоха нея до искат загорци —· /
през Рбвет села от Десето- / ..· / Шестима я братя /е ваuч/ш; Ралеко — / и майка сама не
пристава. Пенчо Славейков. Петър пристнна дн остане Рома сн. след кнто прие преР ико¬
ната клетен ош Огнянов/, Остена и Спиридо/чет^, че няма Ро ост/пот живи з/птиетота. '
Ив. Вазов.
приставам2 несв. Риел. Обиkи. за кораб — спирам. Нн Дървеното скеля можех/ Ри пристават
само малки корита. Нямаше кей, нямаше и вълнолом. Пустото. С. Чернишев. ЗнРъхоп nаu-
ст/во. В очите му Ролка е омръзнала н ужас н яростно стръв. Хр. Смярисискя.
иряc'Πiнaм3 песв. Риел- Ставам, подхождам. Взе тогаз свещта, слезе Долу, потърси накъде е под-
ницото н кото я намери, опита много ключове от снеnо, РоРето помери който приставаше.
и оmeеаu· Π. Р. Славейков.
при^-^^авя1 св. Рлал. Поставя ня място. Ами еомaнaй по-нопреР Ро еаuсmоeл чуну/дуаовнτн
зн зарО/. по ще да изляза. Т. Г. Влαйtкян. Кото возе/рих млекото и приставих /а огъня да
се eaан морPниο, рекох до поелязн у кнкнни Зипнил. Т. Г. Влайков.
приставим песв., приставя2 св. /aа· Ц-нявам някого за слуга. От Реше те разгалихме много, /
а голям вече мъж се не Рий. t Ало грешк/m/ п/к е във мене, / че /е съм ше присп/вил пастир, /
до Ре свършил еРпн отделения, / щеше пет гроша Ро сн спестил. Н. Oaрaнгязоβ. приставим
се, пристАня ст възвр. Можеше да анPешu с/мо леко, маловажна р/Рота; па някоя мелница
се паuсmaeлшб Ро храни сви/eme, до чнсти обора та някой хан или пък пасеше еднн-деа Добитъка.
Й. Йонков. Лацсшовuх се у попа / дн му пасе гъските. Нар. песен.
nрясτалио /aаeм- книж. аяgко, (рус. прястaльно). Втренчено, ниииaт-лия. съсрсдоточ-ио. При
послеДните ми Руми пя обърне лицето сн към мене и ме изглеРа дълго. прuсшдл/е и с еР/а
шокоен усмивка, лъчите по която проникват много Дълбоко и разтърсваш всички пеτнй/и
кътчето но сърцето. Н. п. Филипов.	■
nряcτ;aяи тесв. Рлал. Съгласявам се. Аз тн раРо сърце пристаям до се саоgню· Т. Г. Влaйкяβ.
Аз ще да ти кажа, байо ЛнРене, че ерuсrинли; ела н искай я. - . и жено ми е съгласно. Л. Ка-
рαвтляв.
пристигам и пристигвам тесв., ирясτягиa св. ... 1. Риел- Настигнам, догонвам някого. Кого гн
[ камилските птици] ловят, изпърво ги гонят полека, РоРе отмалеят и еглндueяτ· че погази
се ^Ητ^οη с коте по ги пристигат- П. Берон. ЕРин Рет тези Рее Деца излязене Далеч вън
ош граДо, том ги пристигва силен Ръж/. Ил. Блъсков. Намерението му Реше до я потърси
но хотела. а око я не завари ,0^ до я пристигне но гaанma· Ив. Вазов. 2. есmοа· Смогвам,
400

прйхот
успявам. Казваш- чо в Персия и особена в Боктрияно ся номервоп най-хубавите лози, от
които някои имаш толкоз Дебели пънове, щото еДеам Два человеко пристигат до ги обгърнат.
П. Р. Славейков. И съставяли планове, за да нападнат но неприятелите си в Испания.
Но те не пристигнали да приведат тези планове в извършение, Н. Михейловски.
приегоявам πeсв., пристоя св, диал, Грижа ме, настоявам, помагам. Можем до прuитοяβaмe зо
плоДо си, що Дължим но природата. но нека е това машинално, както храним κομ· кравата
просото, Ив. Вазов. В Свещов ми се преДставото случай да остана за взаимен учител в
гοрнe-мaхaлeпикαшο училище вмести Пешра Ангелова,,, Учителя ми, Е, ВоскиДав- желаете
тава и ми nрuсταлβашe. Π. Р. Славейков. Там зетя щял до му пристаи до се натъкми на
добра работа, Т. Г. Влайков.
пристояване ср, диол. Грижи за итщо. Не е голямо робота, ама все иска пр“сτοяβaπe. А. Ка¬
менова.
пристьпалче ср. диол. Дете, което прохожда. Дете лриспьлοлчо, щом се изправи, то но тръгва
h да върви тъй свободно, Ил. Блъсков.
^^урва мт св, възвр. диал, Довлека ме, домъкне мт. — Спусни пердето — тихо зоповядо той,
но ката виДя, че тя що унαрсτβуβa, присурна се край стената. за да но га виДят отвън, и го
спусна. X. Румее.
присяжен, -жна, -жшо, прил. книж. остар. (от рум. присяжшмй). 1. Съдтбеш (земедетел). Наистина,
в гражДонската юриспруденция се случва понякога, макар и твърдо рядко. да разглеждаш
съдилищата дола без предварително диренин, на тия дела не могат да бъдат поДложени зо
разглеждание от присяжни засеДотоли, a само от опитни държавни съдии, Премета. 2.
Помтояштч. Я попитайте, г. Велчев, кога наричаха приеяжен защитник на безплатните
дола. А. Константинов.
притезание ср, книж, астар, (от рус. прнтязашне). Искаие, претенция. ^№.30.0 не се е отка¬
зало още от своите прuτeзaнuл и то работи с изумително енергия, зо да си възвърне властта,
която е загубило, К. Величков. Тава значеше, че тай се отказва завиноги от притезониято
си върху търновския престол, Ив. Везов.	.
прйтка ж, диал, Забодена в земята пръчке, около която мт увива растение. От двете страни
покрай пътеката са насадени шарени цветя, дете растат по-висока —латинка е завиша но
малки притки. Т. Г. Влайков.
притома ж, книж. (от рум. притомнть). Отпадналост, безсилие. И изведнъж . - . той я хва¬
щаше зо раменете, прегръщаше я здраво и слеД това дълга и ненаситна я целуваше, Тя шу се
отпущате в притомо. шу пърхаше в ръцете му като пиле и на целувките отвръщате с целувки,
Г. Керамлавов. Приближавайки глава до нейното аз в притомо усещах в косите си разпи¬
лените й къдрици. М. Кремти.	'
притомен, -а, -о, прил. книж. (от рум. прнтомлсшнмй). Уморен, нзтощтк. Вместо да стоят пре¬
гърнати и мълчаливи да зори, притомени от Дългоочакваното щастие, то почваха до говорят
зо заминаването в града и се настройваха еДин срещу друг, Ивайло Петров.
притон м. книж, (рус. прнтон). Всрттп. Кота мухи зловонни над блатните пясъци / из потулни
притани иmълпяβam се те. Д. Дебслянов. Тай що я открие, ако ще би и в най-мръсните
притани на шоя отвратителен град тук. А. Страшимиров.
пригбр м. диал. Притвор ке чтркве. Момъкът със сила пробиваше път из първия притора напъл¬
нен с болярки, после мина и през втория. пο-πниeπ притар и влезе в самото черква, Ив. Везов,
притупам св, диол. Пребия, пречукам. КοпДaн“ Дигнаха — един през друг замах / претряскаха
и там пришупахо юнака. Пенчо Славейков. Дълбоко вярвам в силата но мишнuпe си: ще
го притупам в Дому му и ще стона невидим в тъмнината, Ст. Заимов.
притън — еж. притон. Старо мъдрост вещаеха безчисли богомили: „в мътни притъпи се вие
опасен въртоп“ — и вси до еДин розбраха, чн дните на царството са дни преброени. Н. Рай¬
ков.
приука ж. нар, Навик, привикване. Употребявоние цигари и тютюн е одно лото приука. която
може до стане извор но лъжи и измами у децата, Й. Груев. Зо бъДощота на детето твърДо
много неща чини приукоша на труД, Й. Грутв.
прихлебник м. книж. ряДко. (от рус. шахлебннх). Храитутеник. Царската повеля е зо отроците
и зо техниторите. а но за светлите боляри и βлοuτeлu. - - — И зо нози но е, божиите слу¬
жители и царски лрихлeбпuни, Ст. Зегорчнное.
прихлСбя св, диал. Присвоя, открадне. От скелята съм взел две гредици да си суша махоркашо,
Другото нали твоя ратай го прихлебиЧ П. Ю. Тодоров.
прихлипне св. диал. Хлопне, затвори мт. Къщната врата прихлипно зод нея, М. Минтв,
прихожанка ж. книж, (стар, (рум. прихожанхе). Ечориешха. Сръбския погребален обичай изи¬
сква да се посетят гробовете на умрелите но седмия ден слеД смъртта, . - Една стара при-
хожонка. облечено в черна пοрαдпα облекла.., нарежда с тъжлие глас, който се прекъсва
ат хълцания, Прссета.
прйхот ж. книж, оспор. (рум. прнхоть). Прищявка, каприз. Тай му предупреждава всяко желание,
изпълнява му Даже и прихоти; — с една реч, роди за нега. като зо своега иипa. С. Радулов.
26 Речник на редки остарели и диалектни думи
401

врихотлив
Той знае, пе нашата вяра е чиепо а непорочно, не нога користолюбнето и алчността ио
земените пuихonн са причината за тези онатеми. това проклятие и пози анатоми поДеот-
Π. Р. Слдвейков'
прнхотлнв, прал. книж, оотар, (рус. прихотливь1ш). Капризен, непостоянен. Еднакви думи на
разпи места в същото песня ги е писувал различно а с nиuхonлuβo πрaβарнеaиuо, Ив. Вазов.
ГоДина преди влюбването ак в Сара Александър беше ео силно увлякъл в болярката Красимира
и тя еДнинна бе одържола е еβoсna в.ласп τрuхonлuβаnа а непостоянно сърце но царя. Ив. Вд¬
зов.
прнхотлНвост ж. книж, оощар, (рус. прихогливость). Своснравие, капризниченс. А в пролет¬
ната нощ, горите а ралсna / уοзуmβaхa се е пях [словата], като е легенда овята / — „Тъй
какпо облаци по моНте върхово, '1 мииувлхл едии по други еоно/е, 1 ту муДио, пу в боса иа
рuихonлиβаеn лиха.“ Пснчо Слдвейков.
крНлинкям иесе. диал, Припламвам. Ех, що ли ио ще тате да ми роно: Ха оога, Пemна. . , Ето пи
πоuнnо- - , Тръгвай за граДо. Учи се, момчето ма, свърша там иснлкβa пауна. . , Барем пи
човек До станеш-. . А по, . . Пиuцuикям му па пате, маnалсβя со преД опито му, пой за¬
пуша нибучнапа, позамижи е око а върти глава: — Кан я мислиш пая, казва.
Кр. Григоров.
првчамам св. дилл, Преболедувам. Вее що ся занимаващо с овца к гоеода, знайте твърдо добро,
чо и пях кога ги премести неловек от едии предел ио Други, от одио вода иа друга, и шии со,
разболяват, помит по няколко си Дни к ДоДе причамат, напукват полково от пях. в. Ду¬
навски лобод.
прячастен, -стня, -стно, прал. книж. остар, (рус. причдсгнмй). Койго учясгвувя в нещо. Но съм
пречистен аз към мировия хор, i лз вън съм оп евопо и чужд съм па живота. Ив. Вазов.
При изуч/аннето ио иностранните лuneрлnуиu лично място що захване а руската. Чрез
нея исо по-лесно що станем причастии ио европейското просвещение, Н. Бончев.
причезнал прал. поет, Който е много уморен. Капо жътвар, причезнал за попивка, / достигнах
τoиeи /оополюбний праг / иа твоя дом — в приеечорний мрак / ио скъДои дои. Дим. Бо¬
яджиев.
прНчест м. пор. Причастие, комкя. Беше притисната оп хора, какпо ее притиснат иа Тодоров-
Дон, па принест в черква. Мих. Георгиев. И пой со нувспвувашо, както навярно ее чувствуват
кскропо βсрβлтunо хиαсnисии след пост а припеещ. Ем. Мднов.
причйтам иесв- диол, Окдзвям почит, почитам, зачитам. Со поя лудопкио. Стояиович, мо из¬
кара из ум до облечи фроиски дрехи, не пе било вече иа мода. Ами турените лоши ли ео? Ами
ако но се носят вене турски дрехи. кой ще ме причипа за чорбаджия ащо?/ Ив. Вдзов.
Но пози проклет човек удари се па пиянство . . . Той е вене оъдрал пердето но опито си, той
ас изял и изпил ума; никой го ио принета за нищо, Ил. Блъсков.
причувам носв,, причуя се. диол, Имам извсстис зя някого. — Миио ма — обаДа со друга оп края
иа родината, — какво става а твоя Васил, принуваш ли го? — Че откъде до го риинус! —
наскърбено отговори младата работничка, уморено оп иоизвоспиоеппл за своя другар.
X. Руссв.
принудя ж. книж. остар. (рус. принудя). Прищявка, странност. Той бошо общувал а жени.
Добро пoзиaβоme техните принуди, по никога ие беше помислял, не ще еренщнне някога жена,
която тъй о1юкойнио. тъй логически Да ее епреми към иай-иов1^^(^1ятинпе принуди в света,
Ст. Чилипгиров. Никой ио е чувал пиквази страхотии и принуда зл Дявола. наквипо пой
разправя за жените. П. Ю. Тодоров.
принуден! -дна, -дно, прил, uсдка. Много хубдв. Цялото дъно ио буйно сканащапа рока е бял
или цветен лъскав мрамор. Какви принуди/ вони. бели корита. сина вирове, пълна а наета крис¬
тална вода. П. Росен.
принуден2, -я, -о, прал- Дилл. Прочут. Купу о Нино принуДен / със дееот сина болеро, I ... I
I До ас ми Нлико приготви / до девет овие почеие. / ... / дружина До ми нuuгаеnн.
Няр. ^0011.
прячуднца ж. книж. рядко. — вж. при чу дд. Аз обаче ее заемам сериозно а възпитанието иа
вишн/я забележителен сап. Огияичо, я удари одии в зъбите иа баща си? Ха, пана. Сога
дръпни знайна са за косите. . . Минев внасяше оживление и смях е техния дом а двамата
охотно понасяха неговите прнчудици, Ем. Мднов.
прншепя се. Диал, Обгърна с шепи. Нехайник,онариилпа ррuшeπил, / младежи обра край някаква
врата. Бл. Димитрова.
лрнш м. диал. Пришия. Хванала ее млада невесто за работа, излязъл й пращ, Нар. пословица.
Ако ли пак оя покриви а полкшн детепо.~, . или ако го избият прещо, по всичко пова е бе¬
лег, не кърмилинцата не е за него, Й. Груев.	.
прпщя ж, Диал, Пословица, поговорка, притча. Или да о някой иeта. или Да ие е нищо, казва
едио пuαщa, Π. Р. Слдвейков.
пр1пцялулник — вж. цеойъцалпик■. Ще му месим нрu^^щрулнuк, Няр. пословица.
492

провещял
притурен, -а, -о, ппрн.л· ктиж. алдне, (рус. πришуртнньШ). Примижал. ПоР тежкото лозница. . .
Ряхо се разположили неколцина еPщнmοан и ми/ев/ици. Те Ряхо уморени от жег/пн. отпус¬
нат) ош РезРеллето. изкривени но анзеuмнu сıτаοηн, с пашиурeнu очи н със запотен; вратове.
Г. Кaрaславяв. В малките .му очи, пр1^ицуре:/) от топли/ншн н ош дима, се таеше Дълбока
тъга. Ст. Зaгярчиияв.
прищуря се. кннж. аядно, (рус. пршцурить). Присвия очи, поглед, примижа. След к/то запуши
и пусна няколко гъсти кълба Рим, той прищуре очи. вглеРо се у БогР/п/ и една дяволско усuueн/
се яви на Дебелите му успил. Хр. Максимо·. Мигачът нищо /е отвърна. Ошмннн но Другата
сτаннн на Дървото. сви се /а кълбо и паищурu неспокойно поглеР е днлечнитб рееоески върхове.
Ив. ХАДЖЯMАр4Cβ.
прящъпна св. Рлал. Притнсиа, пристегна. Ден брези бивола — отпреД ги топче тегли / зн тежкия
си/Ржир в оРтеги/тн ръка, / и врат притъп/ели о жилавите жегли, / едвам пристъпват те.
П-нчо Славейкое. Той беше ерищье/οm н ннконтеп по после/пята филибетка мо/н от
ДжомРез тепе. 3. Стояиоβ, пр^ь^. ст възвр. Накичил/ се, паищъпн/ен се с мамините
чнпанзн, мисли се и тя вече мома. П. Ю. Тодоров.
ярuuпьпyлıкa ж. днал. Прохождаие на дете, първи стъпки. Какви /е п/лн/пи се намират е брл-
гаеап/!. Тук им/ сериозен млнрц //чи/нющц поети. белетристи, конто па/влm първите сн
прищъпулки. - . музиканти, артисти, кеuuцu, иипаевизнmерц. Г. Карасланон.
прищъпулкване ср. Рнал. Пристъпване, прохождане ня дете. В затвора Реше н/учнл Pърeедeл-
ския з/наяш. тн еРин Рет се з/препн/ и /неанeu еР/а люлка - - . Направи н сшояенн, сетне
измайстори неенмнο зн паищъеулкeaнe. Г. КарАслявов.
прйние паuл. Рнал. Който е покрит с пришки, пъпчив. И той с ДосаДа и отвращение залепяте
усш/ по мазният кир па нке/ume, оставен но тях през три века от много хиля/и попукани,
нeгиuшн н ιφτι^βη устни. Ив. Вазов. Той имаше червендалесто прищяво лице. Ив. Вазов,
прияя песе. Риел. Оказвам добро въздействие, отразявам се добре. Мелсшколическ/т/ тишина. . .
пан■яeшe мл и някак ме паeеаdзпелнгнme Ра анзмцтляeнм. Св. Oилaряβ.
иробавя се. Рлал. Прекарам (време). Така паоpнeих нз три или мeτ)ан неДели в Дебелец, две
неРели е Коeaнлънн, в Церов/ кория месец. ие/еля в еР/н махало е Лясковец· Π. Р. Сла-
нтИкяβ.
пробел м. книж. остар. (рус. пробел). Прaзиятa. Блpлиогаaф)ичeский отРел е много ску/еи, а
това e edum важен провел в списанието. Ив. Вазов. СлеДователно еаeеııpuıеяmuлτ ош /ос
тру/, по нашето мнение, ще Ро Допълни Paаeu отчасти онзи провел. който съществува в
т/ш/пн пеРагогическ/ ннлжeeносm. сб. Сокол.
проббр м. а■ядко- Подбор. Но нзмежРу ролтлнстеото л.м/те и има лю/е, които биха Рали въз¬
можност на либералните воДители за по-енимнтблен пaеPеa. Ин. Вазов.
пробрЯдннк м. рядко. Наличнис ня шлем. Шлемът закриваше главата му, то очите сeлшнaхн
ош омраза през теснише железни паеueпн та паоPрοPηннο. О. Василев.
пробул м. аяPне. (от гр.). ПрсдстАβят-л на нърхоβиaтa власт в Гърция. Геοeнеmю Действуващо
лице от този сmаннн е паеρулъτ, възрастен човек. в чието лице се осмива официал/отн Дър¬
жавна пееиτлнн. Г. Михайлов.
пробила ж. рядко. осmна. Скорбяла. Ако пресеяният хляР и Ри им/ приятно вънкаш/ост и Pеpъа
вкус, по той съРържа в себе сн от 70 Ро 72% чести провяла· а физиологията е /оказало, че
пробнл/т/ е не твърДе хранително, е. Знαии-.
проввддк — еж. проводях. Чичо Венко пък зави към механата- От ероeнPлнa, дето го остави
Келче, почерпи всички, що Рех/ том. Т. Г. Влaйkян.
провалян м. диал. Λакяииик. исиaсятияк. В edum миг изпита ненавист към Децата сн. Моно се
гиздеше кнто майко сн, Чер/ю се нахвърляше върху хляРн и гострншн капо провални.
К. ПсткАияβ.
nряваляя1 ж. Ринл- Пропаст, бтздна. Когнто кнмцоните спрях/ то рав/нша ееля/нн· mad про-
eнеияшн, в която чучуркаше ГьрuцPолкн- . -, сшнацлш Гущер пристигна с катеричка- А. Ка-
рялийчев. Безен/m/ пор крdнншн пн стана толкова РълРоко, че долу постройките знпаuеu-
мнхн но нuPацшeнu кутийки . . . Дланите /а ръцете ти се изпотяваш. когнто се взреш в
тая преeнеuл· А. КaрАляйчеβ.
провал!^ ж. Puaе. Клетва. Люти клетви н преeοли), върху вас, по секи час, излизаш из устато
им, но вие наместо Ро сн познаеше погретк/та, наместо Ра искате прошка от рожбите сн,
вие заглушаваше съвестното сн биете, кито се разпуш/воше с пия Pуюи: Тъй И било писано
Ил. Блъсков.
прявâлияк м. диал. Поразшс. Какво са гракнали връз нея? Капо че ли е човек увил/. Дол/ Рило
кипк/ /а оня преeнлнuк някога. Голям/ р/Ропа станало! Р. Стоянов. Я го виж. . - Ще ме
прави зо нншюба!. - - Дой ми кърпата, бре провалнико.! Ц. Церковски.
яряβеuıял прил. к/лж. рядко. Който т стaиАЛ н-ш, опитен. Но касиерите оPинmевemе биват толкоз
прювеще./ш и обучени, щото ош пръв поглеР Ри розРир/гп ннкeн е аaPошнτн. Π. Р. Славейков.
403

провиденциален
провиденциален, -лиа, -лио, прил· книж, ряДко. (лат. providentialis). Който т приписван иа прови¬
дението. Старите народ“, които пъткохо под πaй-шeжкuτe заблужДения. намериха в хри¬
стиянството ночолюшо на реДа и на проеДашо и приеха от все сърце провиДенциалните му
учения, К. Величков.
провидлйв прил. ряДко астар. Прозрачен, бистър. ПровиДливато, зеленикавата и ряДко течност,
в която плува съсиреното мляко. нарича се суроватка, о съсирената вещество — сирене.
Пртсета.
провизион^р м. книж. ряДко. (от фр.). Домтевчнх ке провизии; домакин. Освен румънските вой¬
ски. е имало и руски, мнжДу които не малко со били кримски татари: Рустем бой, провизионер,
и Селямет Мурзо. Й. Йовков.
провдрица ж, диол, На провирица — охачтио иа прът н шосечо от двама души. — Ще вни¬
мавате — това са снаряДи, ще ги пренасяте хей Дотам — посочи поручикът долния кът от
гората, сеДно на один сандък и запуши. Дърветата стигаха само зо няколко двойки, Те ги
провираха през ремъците но по-големише санДъци “ токи ги подемоха но лрοβирицa, Т. Хар-
манджисе.
провод1 м, книж, ряДко. (рус. провод). Проводник. Един Дълъг тръбен провод свързва писто¬
летите с голям стабилен компресор в специално малко Дeлο, който изтласква сгъстен въз¬
дух зо пробивните свроДоли, 3. Сртбров. Дълги проводи зо възДутен натиск свързват иmοбuл-
еuл компресор ат нарочно Депо, който поставя в Действио пистолетите Да заряДните Дупки,
3. Сртбров.
провод2 м. книж, остар, (рум. провод). Процтмня. Слънцето било почти престало Да изпраща но
земята благотворните си зари, когато пристанал великолепния жалостен провоД но Вите-
граД, Такъв) погребение Прага не бе вижДала още от погреба на Пуркuπe, К. Мирски.
проводаджия м. диол, Съпровождал. Но циганете-цигуларите—червени или сини сοнοmuки пошоее;
a но пряпороцът алено кърпа, И но провадаДжиешо ще до Дадеме па един пат. Л. Керевслов.
проводач м. Диол. Водеч, съпровождан. Сипна се зара, а преводачът, когато ми бяха обещали
още от вечерта До ме вади за с, ДяДово, но се явявате, 3. Стоянов. НякъДе имаха проводочи,
някъде пътуваха сами, Л. Стоянов.
проводяк м. Диол, Парите, що дава иа изпращачите мн този, който заминава ке път. ЕДно време
още оз, кошо тръгнех, на АнДреня и на ХоДжи Кумоно проводяк плащах, П. Ю. Тодоров.
Когото си отхожДоте, помоли му са Август да му даде зо проводя. някой Добър съвет,
П. Берон.
провревя се, Диал. Проговоря. Девет гоДини говяла и но десетото. ката проврнвила, Десет село
разпиляло, Π. Р. Славейков.
проглътятелка ж. книж. астар. (от рус. цроглαтмвать). Лекомка, поглъшачχа. Яинοοкuπe бн-
логърДи жаби, които Денем со криеха оп ненаситното лрαглъшйтeлкa — змията и твърде
рядко си изДовохо гласа. сега царуваха в своето отечество — блатата. П. Гншчее.
прогна св. книж. остар. (рум. прогиеть). Прогоня. Прогна ги [грешниците] бог от небесата
лснu, I на и самия пъкъл ги нещо, / защо но со били и в злото страстни, К. Величков. Том
в устието на една река посрещнаха го много множество туземци. с които ся принуДи
да отвори кървав бай, и нaй-uнпнн, като ги прогна, силни мирски течения ги принуДиха Да том
до напусне търсенията си. П. Кимимов.
прдгон м. Диал. Пътске, по която изкарват добитъка ша паше. ПреДлогом, като пожънем след
один месец и се отворят по-тироки прогони навсякъде, Да изкараме овцете на нгрeни. Кр. Гри¬
горов. Лозар изкара кравата но прогоня и се упъти към тасото. М. Ягодов.
прогима и прогймка ж, Диал, (гр. πρόγευμα). Закуска. Търнал бях оран до ара, / - . - , /
И чекох любе да дойде / прогима до ми дοпeин / плоднино Дойде, не дойде. Нер. птмтн. Мумицо
мори хубаво. / капелче ми е пътничо, I ... I Та си ми ищн прогймка, Нар. пести.
прогонен, -чна, -шно, прил. книж. остор, (рум. прогочимй). Прогонни пари—пари за път; пътии.
ЕДно година па ревизии — и разни комонДироеки — кοитуеοлu нему чнπuрнaйиeπ хиляДи ки¬
лометри пътешествие! (молим, сметнете прогонните). Ив. Вазов. Моите Оборишки Де¬
путати са ангели пοй-чeсmнume идеални личности измежДу народът, еДинствените възнаг¬
раждения — искам да кажа прогонни и Дпeβпи пари — но които бяха: грозната бесилка и
зaпшuйикuлп камчик, 3. Стоянов.
прогулка ж, книж, вион, (рум. прогулка). Разходка. Колоната отначало тръгна в οбикпοβeп
тръс, като на тържествено кавалерийско прогулка, Т. Харманджиев.
продавалница и продавница ж, книж, истор. Магазин зе продажба иа стоки. Ако ся но тър¬
говия прифанет, или но прοдοβaлнинa (Дюкян) ще сеДнът, перва певтеро чинна Да си пaп“-
сувош, и пuтο внутре да не поправят (развалят). А. ГрАинтмхн. Той [фосфорът] сн про¬
Дава па бaкaлик“тe лрοДaβн“Ц“. Д. Р. Блъсков.
проделка ж. книж, (стар. (рум. продтлке). Дяволия, шмекерия. Друг един път той направи
съвсем Друга проднлка. Ив. Вазов. Разказа и Други свии подвизи, юмручни и хитри предели“,
но които бяха жертва Другарите му. Ив. Везов.
404

^»наво^иенйе
цродеезлйв и цео,дъезлйв прал. книж. аеnau, (от рус. продерзосгний). Много дързък. смел.
Искам до пе бьдо евоилив к страхлив, пито пък смел и продорзлйв: първото е детинство, а
второто безсрлмешво. Π. Р. Славейков. Коя е, госпоДние, Длъжността ми. До ме заплаш¬
ваше, До ми казвате. но нямам право Да нанижа едпа дъщеря свърнала от пъпя, иорoβадлнβa.
бозoчлсβa к πраДъuзлuβa? Π. Р. СлявеИков.
проя-гам сс иеов,. продИнпд со св, възвр. диол. Замогвам се, съвзомям сс. Благодарение иа
своята иеобщиполиост и пе по-малко по своята голяма честност баща ми имаше несто
неуспехи в nъигoβекнnо са предприятия. . , Той Два пъпа пропаДа и пак се проднга. Ив. Ва¬
зов. Поиска само при епъкла вино, . . Трито стъкла му са дадоха; и Карал, оодиал преД
едио трапеза, пиеше пОлока и по малко, какпо прнлипо по пози, които се пuoдuгan оп бо¬
лест. Н. Михайловски. И тук пой вижда, не най-мощното среДатво. зл да со продигио
един нароД умствено. нравеш/ено и материално, това са учнлumana и учението ... с
конто даже народа поелешии и иароди бозниежие са сполучили До се τрoдuгиan и прочуят.
Ив. Д. Шишманов.
продусмотр-толеч, -лна, -лно, прал. нииж, оотар. (от рус. продусмотрительньгИ). Съобразителен,
предвидлив. Неновица мълчи к проДължава Да шие, нито сяна жено, която е πраДустon-
Uuτeлел. Л. Карболов.
прбдух м. Даол, Полъх, въздушно течение. Привечер оттам лъхаше лек, освежителен ветрец,
носеше се πuuяneи ободриполеи продух, там лопиипо прахуляци иоД аелопо попиваха а ао
губеха. Г. Кяраслявов. Майко ма, затвори прозореца, защото апаво продух а ще ми угаси
лампата. А. Кдрдлийчев.
прогктощатут м. книж. остар, (ог лаг^нем). Проектоустав. Тяхното оДобрение стаил още по-
живо, когапо Касабов прочете останалите членове ио пuаeкnomлnуna· Ст. Дичев.
прожйж м. рядко. Шум, който издава изстреляна граната. Втора писна / граната; е сивопо
гранитна канара / отдолу просна пя к въздуха раздра / и пуноп и πuoжйж. Пенчо Сла¬
вейков.
прожижд се. Диал. Зд куршум — изддде звук като жужене' Ж-ж-ж — остро прожежи от-
плеснатий куршум. Пенчо Славейков.
прозорек м. Диал, Прозорец. През иоДоляша едии път макеуе Дошъл у пях доено еаДи Гоил и сО
край празoиeко содял а погледвал, Т. Г. Вляйков.
прозАбавдм, прозяДявям и про:зябвдм иеов. остар, Жився, прокарвам (обикновено бездеен жи¬
вот). Хиляди и хиляди гоДсис, преди Сердика До израсне долу в полото. още когапо по о било
Дъно па велико езеро, тук, иа поя оклоп ио Витоша од тоя живот е прозябивол във вен-
нати тишина, при βонинс шум иа воДопаДо. Ив. Вдзов. От роД емо най такъв, за кой о
срам, / бездушно капо окоп До πиазябяβa: / живот Зовс гръм^авeижeц дал е вам, / за слава
а за знанъя до лампите. К. Величков. За това ще земл да ти опърпа/ом / градът, обще¬
ството, Депо πиoзябaβaм, Ив. Вазов. Могат До вземат преД внд к Маркси — „мощна цен¬
трална личност" ... — без наето влияние социализмът щеше до прозябва и До Дeи-диemeи,
Пснчо СлавойкоВ'
пеознбЯвдпо ср. оспор, Вегетирано, боздеен живот. Да еиДиш еДно соло оп купище превърнато
почти ио градина, еДно мизерно прoзсбaβaио преобърнато ио човешка живаn! Ив. Вазов,
прозябдпс и прозябДпис ср, оспор, Бездеен живот; вегетиране. За поз живот във πиазябaиe
жалко / пана мърцини воДеи Дон за Деи / теглото му бе изкуплоиьо малко / и ио намери
отзвук по у мен. Π. Р. Славейков. Но со случи никакво събитие в еДнообразното про-
зябаино по селцето му. Ив. Вдзов. Това жнеоие с природища мн о еДничкото нослаждеино
е емигрантското нещастно пиазсбaииe. Ив. Вдзов.
прозябДтслеи, -лня, -лно, прил, uсдка. Който пониква, изрдствд. Студените вихрушки есенна /
съборят жълтите ви листове, ! по пролет прозябопелио, а зелена / и проспа, пик облепи
ваште върхове, Π. Р. Слдвейков.
прозя-бОнис ар. Диал, Растене, никнонс. Дървапа, травипо, и синките содове вообще разумявашея
под естественото име, растения. а начинът, по когото добнеат битието си, со именува
пuазябeиuо, или до рони по-псето накнене. Ем. ВдскидовиП' То разгледваше едни цвят , , .
и емисляваше, пто ни бе низал учителят зо природата, за присаждаинопо и πразсбоиuоnа иа
тревите к дървепо. То гледаше иа иобопо и радваше ся, но знае что со облаците к въздухъп.
С. Радулов.
произвбд м. нииж. рядко. Производство, продукция' Предлагаме новия продукт за пълнеж
ио хранителни производн, Пресата. В Гърция главни производн са: маслина, Дървено масло . . .
и други някои си. в. Дунавски лебод. Тая част ио земята о иай-богапопо а Драгоценни ка¬
мъни. бисера, производн естествени, аромапн и животни. Ем. Васкидович.
произволСнис ср. нииж. оотар. (рус. произволение). Желание, добра воля. Искам пори колкопо
ми дадеш; ооплвям по ио произволенното пи, да видя дали ас признателен ученик. Π. Р. Сла¬
вейков. СлеДствието ие унрлшлва долопо пи, по доброто пи произволение, благороДното па
цел му въздаво чест. Ал. Кръстсвич.
405

произхождам
произх^ождам книж. носв, (от рум. пронсходить) . . . остар. Ставам, случвам мт. В столицата
на България сега произхажДош събития, които па своята гръмкост и нeпaдeйнοст со от
естество да развълнуват всичките, ща се интересуват със съдбините на Княжеството.
Ив. Вазов. ДорДето това произхождаше, третият осъден, Кирков, ни притепно скришом
от двамата си Другари, че тях що ги обесят, това той зноо още ат Търново. 3. Стоянов,
пронмам св, диал. Почне да имам, получа. Тагай се е на бога смилило, / то но дръва он душа
сададн: / очи праима, та си чаша виде. / ръце проима, шо чата прифана, / уста проимо, то
си чата напи! Нар. пести.
пройда св. диол. Отмине. Доде памет дайДе. юни благо пройдо, Нар. пословица.
пройдОха м. ряДко, (рус. пройдохе). Нтхрачuмайχо- безделник. До Мирини живееше Стойне —
каруцарят — пияница и нрοйдαхο. В. Чсикое. Той но уважавате απuл мъже, които даваха
порите си за пиялък. Смятате ги за пройДохи, зо хора, но които но можеш до разчиташ но
честна Дума. Кр. Григоров.
прокажа св, диал. Покежа урок. Трябвало Да чето, трябвала това, Депа ми го о проказал бойка.
да го науча. Т. Г, Влайхое. А вечер напусне ли работата, що иде у някого от другарите
си до га преслуша и до му пракаже нае урок. Т. Г. Влайхое.
проказвател м. оспор. рядко. Във взенмчнте учнлнца — момче, по-иепртдиало в учението,
което учи по-малките дсца. Голямото момче — проказвотел се Думало то — вдига пръ¬
чицата и посочва първата буква. Т. Г. Влейкое.
проказник м. книж· остар, (рум. проказннх). Немирник, лудттине. ГирДжикът развърза един
плотник (чувал) с широки уста и Моцко пълзишком се измъкна. - . Бре праказника! рече
председателят, държи ли ти дутото? Π. Р. Славейков.
проказничество ср, книж, остор. (от рум. проказа). Лудория. Доста чака пaцинπтьπ връщането
на бръснаря с глава обвито ош Дебел пласт непроницаемо и лютива пяна . . - При всичка
пива, тези прοкaзеuчeсmеa на старият герой не сърдеха ония, които ставаха жертва но
тях. Ив. Везов.
прнкф—вж. протон. И така беше наплашил [Тнкко] добичорчотото. чо то щом набли¬
жаваха из прокара техни ниви, заставаха от двете спрони но пътя и но Даваха на добитъка
до посегне. Ил. Волти.
прокймен м. църк. (гр. προκείμενος). Черховче проповед. Всичка туй накара Христя Па¬
скалев до помисли, че пътникът е ош ония „тежки търговци“, зо които беззъбото куче срещу
нова гадина им чето дълъг и предълъг прокймен. Ст. Зенмов. Освен това в него [служебника]
со излагаш мeсeнοслοβ с пракимони. 3. Петров и др.
прокнна св, Диал. прокннт мт —заболея от разстройство не мтомехе, от диария. Ти ми лαрeчо,
омо кого дайдн времето, оз со обърках. По да й Дам повече, ме е страх До я но прокино, а
от по-молко — по да не И спадне млекото. Ст. Ц. Даскалов.
нрокнсна (се) св. (възвр.). . - диал. Намокря мт извънредно мшого, подгнзка. Баба Първо, . - со
наведе да вземе Друга парче от пранета, - - тури го на камъка, - . . пαлрибрa межДу
краката си прокиснолите пали. Мих. Георгиев. Бете навъсен, дъждовен Ден в рaππaшa про¬
лет, валяло бе да късна след обед и всичко бе нрοкиинοлο във вода, дари и небета висеше от¬
горе ката клатнии, напоен с вада. Д. Талсв. Виното за иьиипaн“л фураж си е но вашите
ръководители!, . . Защото вашите ръковоДители изкопали ямите в ниското· депа со налели
с поДземно вада, и фуражът со прοкuипaл- Ст. Ц. Дамкалов.
прокиш м. диал. Прокимкало мляко. Друг път ще каже пък за плащаното в натура но ноД11ор-
менюш): Мм, наДнормено!, . - АйДе, да речем- ще ти додоп мляко. Какво ще го правит шоя
прокиш? — Помия зо свинята! Ил. Волен.
прокопйтя св, рядко. Проправя, прокарам (път). Този внуци на стори езичници / пои към слън¬
цето хвърлят въже. / Що го снемат с въже те при себе си. / Цяло вечност към него вър-
еяш. / Ката в ад изрониха нозете си, / но натам прокопитихо път. Д. Дамянов.
прокураций м. книж. остор. (нт. procuratia). Учреждение на прокуретора в република Венеция .
От север и юг, па дължината но площада, се изДигат огромните триетажни рнπeиοπиοβu
постройки на стария и новия прокураций. Ив. Мирски. Заведоха ме сетно у палатът но
догът İ...İ . Дето се намираха сега съдилищата. Преминах пиД кемерише на прокурациише-
и пред кафенето Флориян. С. Пслнхо (превод).
пролетняк м. диол. Царевичен хляб. И сигурно с такъв корем е бил оня балканджия, за когото
со разказва в не много старо предание, чо на одна яДене изял два πрαлeтπян“. Два осеняци и
Две ретета сливи. Т. Харманджиев.
про.лецен нареч. диал, Пртз близката мнчале пролет. Но, от nрοлeцнп ходиха воловете два пъти
с кирия до в Корлово но хаДжи Ценови, ала пард но со е видяла, Т. Г. Влайков. И ош нра-
лeцнπ той вече отпън заряза воловете и си тръгна с! с Дюлгерете, Т. Г. Влайхое.
пролупнал прил, диал. Отмлебнал, хлътнал, измършевял. Манна. πeм“гπaлa цяла нощ, имате
посърнал вид, Лицето й беше бледо, прοлунпaлα. носът изострен, клепачите зачервени. Кр.
406

nряр-ченя
Григоров. — Бре сипе. нз токово. . . Нещо ^юзнньсοх в еаa/mο. . . Никога няма Ро си проспя
зн яениц/п/ Тоанн/ο. - . Мъчно ми е Ро я глеРам пика паолупннеο и без теле. Кр. Григоров,
промах м. книж. аяPне. (рус. промах). 1. Неулучване при стрелба. Увълне/нте съветници, из¬
пратени пук от стнрите ноmeаии. - - неспокойно сле/яхн Румите на пози неукротим
човек. А той стреляше /оправо и не даваше п[р^^^1^:х· А. Каралийчтн. Соколов Реше но-
еанeил еаемt/х, пораДи /бeел/оτе еmеаъеeн/иe та БьазоPeгунeкн изпоР канкнmн му, в мигът
когото гръмваше. Ив. Вазов. 2. Неусп-х, иеспялукa. Говореха Даже, че се еецτнеu Ро
зополяп с еuннюиm хранилището по купола то Сахат тепе. Посегние-липе били фоннти.
ПоДир поя еаои/х зн въсто/не в Пловдив /е можете и /ума Ра става· Ив. Вазов.
nроиΤжнииα ж. рядко. Промеждутък. Вирях го още отдалеч, та Дълги пре.ueже^иηи· Ρβο-τρΗ
пъти, после го не виж/нх е София. Ин. Вазов.
яряиенiaдa ж. книж. аяено. (фр. promenade). Разходка, място зя разходка. — Ей, БоРц, скив —
Ротло нeннквн физиономия!. . . — Аана. меррρунъm се върнал оп пррремe/οPнmο· П. Нез-
иАkOиов. Още се мярка преР погле/а пустинното променаРа та Дигата, със заключените хо¬
тели-дворци /а Остендб. К. Коистaитииов.
промйнвам ст /есе. възвр. Рнал. Прекарвам вр-мето си. Тя ся еаемuuвнme нaй-PеPаб н вечер,
когото времето за р/Ропа минете, тя ся увеселяе/те със сбкннeи игри. К. Пншуркa.
проммелйттл м. книж- аяеко. Епитет ня бога. Те чакат милост. . . но до знам. / че някой Рог
всесилен том / стои н/Р всички хлаРет зрител, / извикал Рих отДън гърДи / към тъмен
еаеuнсеиτeе; О, госпоДн, проклет бъРн! Π. К. Яворов.
пряия4аи песв. Ри/.л. Промъквам. Слънцето е веч насред с/меmе небе, по еРео еаоuичн сега
тънките сн зари, право нн връх г ловите но уморените /и път/1щи. Ил. Блъсков. промивам
ст възвр. ИзотзаРе й, ош кaнйцeцн но прозореца, се пρеюимοшe еРин лсuесeeτенв и весел
лъч. плъзгате се по лявото й анмо. Т. Г. ВпАйкян.
прб.мка ж. тор. Тяс^ място за преминаване през ограда, прелез. Злодейците от празното място
в ограденото здание изгърмяха още веднъж и свалиха пак някой . . . те шъашuхн Ри бягаш
и през някоя промка шам отза/ останах/ нeeиеиюи- Π. Р. Спaβ-йkяв.
првмлянам несв. Риел. Проглушавам. — Бре, даскале . . . пози ннmнлauскиU си/ з/що го те
поусъ/ит м/ено · . - цял ден ми еаомляв/ глнентн. капо си РоРи у доuн вилней, та ротоитб
кнлпнuuτe изпедрο Ра ги гърми. Ил. Блъсков.
пряияи—нА прил. ж. елал. ЗАмямsнА. Зех/ ерeд/и// зеезРише срамежливи, спогледаш, усмихнат
се като току-що паемемeuu девойки. П. Ю. Тодоров.
иряиpЬκнaл прнл- Ринл. Мрaч-и. тъмсн. Събу/и . се и се озърна. Наоколо нямаше никой. Само
той е е ереирънн/л/ш/ стая н eа/Pмemо е Л1нзенто му. А. КaрaляИч-β.
иряиЬцaи св. /цол. Измъжам. Той поηa.иeсτи шубето си, поколеба се, паемьин през зъРн, па
смутолевн- Кр. Григоров.
яроняaр-и, -риa, -рио, прил. книж. осτна■ Който ст ятиaся до пропия. Имате ганмеτu и от
византийски е/зилевсл, и от български царе и все села се подаряваха с пренинани люРе или
гори. Ст. Зaгяр4яноβ.
пронйтен, -а, -о, паие. Ринл. ПрятъркАн. прокъсан, излинял. Сеел глава пор сa/дьнο, чернокос
гидия граби със стар купел Рялото млево — гриви и пълни пао/цmбm чувал. Ц. Церковски.
ирOиия ж. сторит. (гр. πρόνοια). Земяте, които владе-л бялярии. Йоан Александър, во Хрн-
сш/ Рога Рлаговере/ ια и самодържец по вси българи и гърци. Дарува светлите Pеляаu и ео-
евоРи Пнелинн. Светославо- - . и Тихото с паоuии е ПлоеРнескншн хора. Ст. Зaгор4иияβ.
Не току тъй Pеляаuи ДеPаие вчера пи /ψΗΤΗ Pea возиенинн червено ланско, „за царя, зн гηtаe''.
А Pоллаиньτ, я ще иска пропият/ Ре .му уголеми uнр■лτ. я нещо /руго. Ст. Зaгор4ииоβ.
иряııaдйсaм ст и пропадйша ст св. възвр. Риел. ПряпАДиa. загубя ст, пръсна ст. Лаепндıнcaх.uб
се по четирише н^анищн но света, сестрице. ТруРим се Ри се ерeха/ниu. гладуваме. Ив. Вазов.
Без тебе Стайко, госпоДи/е, щеше Ро се еаееοдumб и стоте зчн зо мете. · . Туаuuшe искали
да я отвлечеш. Ив. Вазов.
пропада ж. /нил- Изгаряне. Него мъчи също такаен страстта болест, какв/шо мъчи тогоен.
който е Ро пропила влюбен. Ил. Блъсков.
аряпАетинк м. аядне. Разсипник, пакостник. Бре, опропастили ше /ези паепнсmници. /ето нямат
страх ош Рогн! Тойзи Ром не само /е е почтен, по е безчестен, peзмeсшнeйmцй. Π. Р. Славейков,
пропатар м. Риел. Количка с три колела, соято малкото детс бута, за да ст научи да ходи.
По много месете панвяш но Децата спояла, ерътешки, еаещненеки ('прееншнан). колц/ и
Други такива, и с това мерят да ги научат по-скоро до еаохедлш. Й. Грутн.
прорскЯ св. а■яДне. Прсдрсса, предскажа. Така еаоаeчe той и ше поеха ! през манкa своя път
екъавнвeн. Д. Дебелянон. Ти вдъх/еeemе му преаeмe. / — Ще Ройде Ре/, Другарю мой. /
ще дойДе нанU нн мъки вечни. . . / Сега та бой, на сетен Рой! Н. Хрелков.
прорер-нит ср. стнри/. Пророчество, предсказание. Знаеше, че слеР два Рил ще бъРе П/схн, и
си/ чeлоeбмeский ще РъДе преРоДен та разпятие. - - · К/кеи полза имате зн учениците това
проречеинеЧ Кратко тълк. та енанг. от Матея.
407

прорнцател
прорицатсл м. и	ж, нииж, спорни. Пророк, предсказател. Да бо ми нявга ниа~
рицлпол върл преДрекъл, / но опреден ми е живот спокоен, пих; /. . . — повярвал бих!
К. Христов. По пия плоча со кънтели бойни колесница. , . злонобни вещания иа прори-
цапели, К. Константинов. Замахиал а меча, / аз господарю, викнах еъе нозете: / кой мен
убие — цезаря убива. / Жрица съм прорицаполна, К. Христов.
просваря ж. Диол, Просфора. Той nисбa До идо в Казанлък да злнаβядa е иовапа перкова и Да
попипо жива ли е бабо Ерииа, касnа меси просвирите. Л. Кяеавелов.
просвералям ноев., просвредля св, рядко. Пробивам, промушвам. То „Златните мостово“ со
зоват, / ... / Под пях иовиднмо бучи реката, / просвердля с грохот труДикя си път,
Бл. Димитрова. Пuаοβродзu / /раната въздуха, ей друга. — ей пропука / а трепя, хлаоиапа
отпатък. Пенчо Славейков.
просСнсн, -д, -о, прил, диал, Протъркан, изтънял. Вехтата. просенепа черга ео събра е нрлнапа им.
К. Петиянов. Всичко беше нарамила пя: а проаеиоиапо фланела. и базсβana Минчови аби.
Г. Кяряспдвов.
просснйк м. диал. Царевичен хляб. Ще я храня с бобец к киеелева порбица, И пя ще яде, как-
• вопо ядем нае — кога просенйн, нога ръжеинк, О. Василев. — Дай просенака — напомни
бащото и Капя сне от полицата безформената царевично пипа, Н. Карал^ва.
просени сс се. възер, диал, Изтънея, стана прозрачен. Сивият облак па небето со беше просения
а всееше капо грамадно решето. К. Петканов.
прйсннец м. оспар, Мссец януари. Започнаха зимните празници през месеците епудеи, просн-
нец и сечен, започнаха к жените Да ео събират през дългите зимни нощи, Да обработват ко¬
ноп. вълна и лен. Д. Тдлев.
проейтбя ж. диал. Просия. Можо ли съвременникът . , . до со ие увлича и вълнува, ноглпо един¬
ствената соепро иа Сп. Кираджито поДиео ръка за позорна проайтба'! 3. Стоянов. Познат
ио сичнипе като сока уличен герой, когото арещаше, но го заминуваше до му ие подиеее ръка
за проеитба. 3. Стоянов'
проскйпвам поое, диал. Изшумолявям. Той ск седеше или лежеше. и гледаше кан есента шира
всичко. иа което попоДа поглеДа й. как сухите вейка но знлскana до камтулукa помръдват
подухвани от вятъра и пъжно проенипвап от време ио време. Д. Немнеов.
проскомйдня ж. църк, (гр. προσκομιδή). 1. Част от църковно богослужение. Руският писател
г, Совлстияиов е свалил фomoгиaанчeекo копие оп същоетвувищ1ипа но стената е Зограф¬
ския моилепир па се, Гора прoакoмнднс, която е превел оп гръцки ио бългauo-елaβсискк
език Евпимий Търновска, сб. Сокол. 2. Мясго в черква, нд коего со оставят даровете. Оп
лсвana опрана иа престола в черквата стон особено отделение, гдепо ее приимаш Дарове
оп вернипо. , , То ся е наричало и преДложение к ррoекoмнднс — какпо и сега. 3. Петров и др.
прославйтел м. нииж, рядко. Човек, който прославя някого или нещо. Българно, горе главата!
Из улиците ио nβасnо столици се разхожда твоят нрoслaβйτeл! К. Петканов.
просодня ж. нииж. оспар. (гр. προσωδία). Правила зя стихогворсгво, прозодия' Стиховете ми
нямаха на проводия. па мярка па звучност. Ив. Вдзов. Ний насърчаваме пия първа стъпка
в литературното поле иа младий г. Дукова, капо му съветваме До обръща повечко вни¬
мание иа езика и по проводията. Ив. Вазов'
просорник м. Диол. Дървен печдт с изобразен на него кръст зя отпечатвано нд просфори; прос-
форниК' Един бяха влезли в стаята, а Други надничаха оп вратата, ни коипо ео подаваха
само одииът мустак к дръжките иа ножовете см. широки иа краят като τрoсариик. 3. Сто¬
янов.
простйтелен, -лнд, -лно, прал. рядко. Извинителен. Ако майно мн беше вече доста иапепеиа и а
доспа литературен вкус, пя oοnaсmо много пазаД в писането. .. В пово проспиполио не¬
вежество си осплиа к До края- Ив. Вазов. Той можеше изведнъж Да пи обади кое камъче
от колекциите му от кой тракийска връх е Дигнато, и още пе знаеше имопо па главний ад¬
министратор в града, гДето беше гимназията. Това проапиполпо невежество па учен човек
неото му Донасяше неприятни изпеиаДи, Ив. Вдзов.
просуля се се. възвр, Диал, Спусна сс надолу, провися сс. Тя ск оправи разплетената коса, ко¬
ято беше со пuаοулuлa проз едното й рамо нок до коляното. Ст. Загорчинов.
прйсуря Даал, — вж. просфора. — Ами да меси хляб може ли?, , , — Може. И хляб, и шарен
нравай, само просурн за нафора ио меса, ио е християнка. Ст. Зднорчипоβ-
просфорд ж. църк. (гр. προσφορά). Малко хлебче зя литургия. Най-папреД взеха нафора спа¬
рете и когапо ДойДо ред по Дойчина, свещеникът избра две просфора, подаДе му ги. благослова
го и му продума. К. Петканов. Изведоха го преД норквата до поигоро. туриха го Да ооДио,
дадоха му оДии просфора До изяде, сръбна една нишка от нервеното есио, дека е за причесп,
к продума, Мих. Георгиев.
просъждам иесв-, просъдя се. Диал, Кярям някого да направи нещо. Още ведиъж да ио съм пе
нул до ме прoсъждот, чо ще по окача по рогата ио луда крлвa/ К. Поткднов. — Кино. Доиоок
водо иа леля си. чо ее уплаши! — просъдк Велика Дъщеря са. К. Петканов.
408

протоспатар
просънка ж. рядко. Промъница. Като в лрαиьпкa прошуми хлебното мълва но назрели ниви.
П. Ю. Тодоров.
прося несв, . . - остор. Моля, искам. С уДоволствие съм готов да Ви проведа някои ат руските
стихотворения, за които ме прасите. Ив. Везов. Селяните от околните села ДохожДохо
на групи при нас да просят, щото колкото е възможна лα-скοрο да стане бунтът, 3. Сто¬
янов.
протагонмст м. книж. остор. (гр. πρωταγονίστης). Главно действуващо лице. В същност Ру¬
сия и Австрия, които играеха и жестикулираха но αρ^ι^ατα, но бяха прοτaгοписпuтeа еuтα
истинските актьори на драмата. е. Пряпорсц.
протевон м. “спор. (гр. πρωτεύων), Първенец, пръв управител. НеДолеч ат шатъра му бете
познатият път. . . па който бе препускал чак ат Охрид ... да види в блестящия мра¬
морен Дом на драчкия протевон и своята хубава годеница, Д. Талсв. НоДявам со, чн не си
забравило своя василевс, Не си забравила, че си ромейко. Чо си дъщеря на Йоано Хрисилия,
протевон на Дроч. Д. Телев.
протевонски прил. истор. Който мт отнася до протевон. Тай отстрани най-напред свия тъсп от
прοτeβοникοτο му служба, съща и всички Други властници-ромеи, да най-малкия, Д. Талсв.
протежен, -жна, -жко, прил. книж. (рум. протяжньш). Продължителен, проточен. Що дойдеш ти,
очакван ден. / С енстително протежен звън. / no-тих от песен е утрен иьπ: Π. К. Яворов.
СлеД малко в зашихнолия въздух проехтяха глухи прошожни звуци от крепостта. Премета,
протнвослбвен, -вна, -еко, прил. ряДко. (мрхр. противословек). Противоречие. Най-сетне според
прοτuβοслαβπи някои отговори, които ми правеше, светна ми но очите и оз познах, чо той
ме лъже. Се. Мнларов.
противоядие ср, книж. рядко. (рум. протнеоядне). Противоотрова. Вейте соли на тоя мешал
са отровни, Най-Добро противоядие от шая отрова е захар, разтопен във вода като медовино.
Д. Мутев. Само многократните опити могат до покажат противоядието, което е при-
роДота приготвило зо тази страшна болест. Бълг. хинжици.
прдтка ж, диал, 1. Малка врата не ограде. Дамян атиДе да вратника, сложи желязното
пръчка на прошката и со върна към къщата си. К. Петканов. Но пропиите и па мегданите со
насъбраха жени·. Й. Йовков. 2. Врате. Бете замърчала, само еДин син червен фенер на
еопирската протка мъждеше. Ил. Блъсков.
протовестийр и протовестиарий м. истор. (гр.-лат. protovestiarius). Висш сановких в средно¬
вековие България, който зевсждал цармхото съкровище. Старият прοmοеeиmuaр Станой
с добрадутно-иронична усмивка казваше на болярите: „От всичките телохранители Алек¬
сандрови πaй-хубaβuяm си е сом той.“ Ив. Вазов.На одър олосш кон язДете прοτοβeсτuaрuлτ
Раисин - , . заобиколен ат царски слуги. Ст. Загорчншов.
протогер(ин) м. астар. (гр. πρωτογέρος). Глашатай. Събра ли со народът?, . - Кожи до му изне¬
сат бъчви с вина на двора, И πeкοнрοτοгeрuшeрaзглοияτ из целия град, чн опростих ДожДието
на комина. Ив. Вазов. Панаирът о отворен, прοтοгeрuп се нопънува но Дон по дваж и па
триж вика, чн панаирът е вече отворен и Да вървят вече купувачи. Ил. Блъсков.
протокелид н протокелиот м. книж. (гр. πρωτοκελλίωτης), Титле на придворен болярин. Нито
чатник що бъДа добър . - - πuπα протекълии — да дипля багрениците и свилените ризи.
Ст. Загорчинов. От сега ти обещавам санът протокелиот при татко ми, Ив. Везов.
Пончу е бил при прежното царица и какво ли не й е наговорил! Нейният протокелиот Дра¬
ган се кълне и вери, чо я увещавал да не ходи в манастир. Ст. Загорчинов.
протомйистор м, книж. олтар. (гр. πρωτομάστορας). Първомейстор. Розумяео сн, господин
Тра-ла-ла, като протомайстор па пeпueтα, трябваше той да даде тонът но цялото музи¬
кална вечеринка. Йв. Вазов. Крой нега минаваха градските чорбоДжии, прοтοмοйuпοрuтн с
членовете на лонДжише, учителите, Ст. Дичтв.
протонотарий м. (стар, (гр. πρώτος и лат. notarius). Титла ке придворен болярик. — Пийте
за здравета на прοmοпοmaрuя Исакима, — каза шой изтежко. Ст. Загорчинов.
προτοπόπ м. астар. (от гр. πρώτος н поп). Главек свтщеинх. По черновито и параклисите са
биле опродолени 1.272 пратапопа, 38,833 лαπa, 16, 946 дякона и 65, 162 служителя. е. Зна-
кнт. Веднъж со случи това същото и с поп Яньо, хем бете протапап сиромахът, Мих. Ге¬
оргиев.
протопейлт м, остор. (от ср.-гр. πρωτοψάλτης), Главек псалт. Но знаеше со нaвuлкздн. чн от
две седмици той ходел но църква, изправял се зад гърба но прοτοлиaлτзτ Даскал Стефана
и Държал исо. Д. Нсмнров.
протосевйст м. “стор. (от гр. πρώτος и αεβάστος). Титле иа висш болярин. И дарове ще по¬
лучат и мечкарите, и мечката. Още сега. Може ли, прошосевасспеН. — обърна се той към
стария болярин. Ст. Загорчииое. Дория бете ат висок болярски род. сестра на великия
протосеваст Раксина, Ив. Вазов.
протоепат0р и протоспатарий м. “стар, (от гр. προωτος и σπαΦάτως). Началник ке дворцовата
стража. Минахме ли кухия дъб, Дота лони но Блοгοβeн обесихме дебелия прοmοипamοр?
409

нротостратор
Ст. Зαтор4инян. Оженена еаошuв волято сн пред; петнайсет де/о за .млаДия паuдвеаe/
велможа паоmеспοmaрия Гeеагя. тя бе го н/еусн/ен слеР едно неделя н се о1^1^1^иалд Ре побегне
с еРпо дружина нр/мити. Ив. Вазов.
протостратор м. исшор. (от гр. ηρωτοστράτωρ). Главен воснaчaлиик. Славни Ивайло, чест и
поклон ош Роляри/н Днuянн, и ош Радомир/, и ош еаеmосmанmорн Филипа. Ив. Вазов.
В голямото зала то двореца Ие/н Асеш II з/еР/о с първите си съветници — логотето Спои,
пρоmовбсmuнаuл Годес-лов н преτесτрdτеаο Воеслав — оРсъжДаше плота за е/лeмиuл похоР
но юг. Д. Ляикяв.
протурям несв., протуря св. Рнал. Смилам, прокарвам (за хрaиa). Отрочето еРва може Ра суче
н до гълта, а те ге/че [дъвче]; стомахът му нямо мощ. зн до смеле н пр!^^т)>рн това, щото
еаоmуря. стомнхът но отрасъл човек. Й. Груте. С какво до се храни Решето? Но това /е
.мога шл отговори, преРи дн ръзшьенуeaм каква е у Решето силапн. зн до смеле и протурн
изяденото. Й. Груев.
протурям се песе., протуря се св. възвр- Ринл- 1. За хрАиа — смила ст. Ако ястието е храни¬
телно, а мъчно се стопява, то ще пресеРн у стомаха много βабюe, докле Ро се прошуаu.
Й. Груев. 2. Пробивам се. Токио що Достигнал Цветни Ро рек/пн. еРва пристъпил две
или три /нPнрοмο. паеmгрuл ся ле/ът пор него и той паееaP/aл в рекнтн поР леРа. Ан Хад-
жогло.
протък м. Риел- Едро реш-то. Земем я Ро еиРим по-/нпаeP какво й е направило оная вещица;
гледам през паеmък па месечина — хъка. не е, глеРам в зелена паница — пик нищо! Мих. Геор¬
гиев.
прохандакосам се св. възвр. Рнал. (от гр. χαντακώσιώ). Потъвам, продьиβaм се. — Паохнндοнесdй
се тн, Pогоеаoдaβeцo; тоıτь/н в земята, заедно със своята дъщеря. Л. Каравелов. До ши се
ие види и р/Ротата и главнтн. До ти се nаохнненкесн гробът като /а цигани/. Π. Р. Сла-
в-йкое.
прохлузя се св. възвр. Рнал. Ожуля се. Дохож/н Йорги. Дългото му сухаe/о лице е пик ерохлузeuе.
Той пак се е завирал из ннueриme до търси имате, иначе кок ще се еаехлгзн? Д. Н-миров. —
Нн Иеаг.я можеш и до не вярваш, по че се е nоeнанл през Дупки, това е повече от истина,
знщото носът и челото му со всякога еаохлузeнн- Д. Нсмяряв.
процесионален, -лна, -лно, прил. к/лж. рядко. (от фр. processionnel). Штcтв-и, тържествен. Зо-
поео и днес, когнто ги обуе [шалварите] и се препаше с е/мнскинския τ/а/Pолуз, той паи-
емн извънредно тържествен еиР; поглеРът му е важен и многозноменателеи и вървежът
му е тежък и процесиои/ле/. Ив. Вазов.
процибрен, -я, -о, /рил. диал. Изтънял, прозрачен. Но светлината от прозореца лицето Ре зем-
листо, и ушите се ош/еляха — жълти, прециPрeни- О. Василев.
прочая паие. старин. Други, другите. Не чужди, не изроди / светлите со шук; енж — . . . /
и Климент и Горс/зР и ıрем/л. Пенчо Славейков. Нн Другия Рет, господа, прочетох в едип
ош месшиите вестници, че пред големите капии се е преДставила Репутация ош г. П. състо¬
яща ош Гнню Бнлк/uсни и премοл- А. КоистАитяноβ.
прочелник м. алPко. Веиеп за ртло. И тури /а главата си паечблπици от злато и тъпка меР,
обсипани с ясписи и рубини. Н. Райнов. Като еаечeлuцн злат / е новата луна- Вл. Петв,
прочен, -чна, -чно, еаил. книж. рядко. (от рус. прочньш). Здрав, траен. Феτи/ев твърДи. че роз-
/ееPанзибτо пн наречията го Ровело доmню, дн търси по-преч/ο основа в славянската гра-
иншинн но P/и/mскил сърби/ Манзоeцчн- Ив. Д. Шишманов.
прочревя св. Рлал. Извадя ч-рната на някого или нещо; изкормя. — Дой ми Детето. ще го
паечрбвuш ош ■ сmиснниe■! К. П-тkaиян.
прочу вам тесв. . . . Ринл. Получавам сведеияя за някого. Алекси расте ли, нми сестро ши пре-
чуенте ли я, харно ли е и шя, зДраво ли е? Г. Караслявов. Мннолцuн се сърДеше /а Манол.
И той като че в земята потъна. Ей го околийския град но еди/ хвърлей е, а той не се
мярна Ре каже нещо на момчеш/ин. . . Тя /е зинете кок Ре поРхе/не, по сmнаeиъτ я из¬
превари. — А прочув/ш ли момчеш/па? — попита той /бmьапeлиeо. Г. Караславов.
прошегка ж. днал. Разходка. — Какво ми прави Сивчо? — попита селянинът ТоРето, след нншо
се завърна в хоп/ от еневннтн си /ротепка из гаaдн. Ст. Заимов.
прошйск и прошияк м. книж. остар. Провлак. Африка е голям полуостров, който се еPuннлл
с водите /а СреРиземно море, ГuPанлшнаснuлm пролив, с Атлннеическият и Южният океан.
ИнДийско и Черно uоал; а та сеееро-еъсток е съб/ите/ с Индия чрез Суeзснıилτ'прешueн-
Т. Иkоиомоβ. Корпес, който с влаго/арение съгледа товн им разположение, побърза Ре се
възползува ош /его и се спусне по еРнн паеши.як връх езерото към гр/Pa със з/роеи п/РежДа
Ро стигне благополучно. П. Кнсямоβ.
прошло ср. кииж. рлPне, (от рус. прошлос). Минало. Словото — те гре.ин)U спомен та кръв-
иuтннma победа — / Р/ес се сбира Ри празнува светло челядта славянска / и та свойто
славно прешле — и гр.лДущб — Ре поглеДа. Ив. Вазов.
410

пръждосвам
nрошлнкйпя ж. диал. Просякиня. И пови ли. черно. да то учим? ОтиДи са у гора зелена,.
и опсочи Две боли тояги — / направи се божа прomлскйня- / па отиди Милошови Деорс-
Цяе. пессн. Ето иДо орбитна девойкя, I по папало божа рuoтл.якйнс: / „Вала пебе, божа
пратлскuиьo/ / Да ио виде юници да мену?" Цяе. песон.
прошня ж, Диал. Просия. Имало едио бабичко, било cuuаτлшно, та нашло До пиаmия· Нар.
приказка.
прощапулквям иесв. иор, Прохождам, прдвя първите си крачки. Повене Доверие па писателя!. . .
По-малко опокуиетво оп страна но някои недозрели к невежи представители иа реДакции.
бюра и комис/аа, които сега нрoтaпулкβan е сложната и Деликатна област ио лcneuлnуuлna·
П. Вожинов.
прощ-ъпалник м, пор. 1. Пита, кояго сс моси при прохождане нд ' дего. На какиното Тяпиио
дете месех нратънaлнuн. ама излозо класа/. Чудомир. 2. Празнувано, когато прохожда дстс.
У Никифорова. богатия софийски гражданин, преДстооше До се извършва ио пропия деи
ио коледа вечерта пuoщъполпикa иа първороДная му син Николна. Ив. Вдзов.	3. прен. Новак,
неопитен в някоя работя. Кой няма До направи грешко, нога върша нещо зи първа път? То.
πuaеиneлсnвonа. издаеа иароДби, по ги отменя, па нае ли пука нрoщaнaлнuцune? Да по
сме следвали школи. па да знаем каква е поя яровизация! Ст. Ц. Даскалов. Тогава боше
тъй. Ние разбивахме пърпаиопо. зл До се плъзнат по новия пъп шейните ио ония, които идеха
след пас. Ние бяхме пuoщъпaлпuцu- А. Каралийчев.
црoщъπyлкд ж. даал, Прохождане нд дете. Отколе в българските семейства по сола а паланки
е запазена одиа интересна традиция — когато Детето пиaβн първнпе са грощъпулни, в едан
къп па стаята оставяш погина а върху погачапа слагаш три предмета: сърп, пари к книга.
Г. Кяряслявов.
пружд несв. диал. Протягам, простирам. Никой и.яма Да й пружи барем едии пръст·, никой няма,
кой Да ύ помогне! Мих. Георгиев. Хубивка, омаяна от любов, пруже ръка па пози хубав
рuнпц, за Да го подигпе- К. ^шурна.
пружок м, праοnаи- Прожектор. — Кое? Пружонл? Пружокът — Да, само пой света. Ето,
^κατα светлина о върху пас. Й. Йовков.
пръвицд ж. Даол, Нощо, косто се случвд за пръв път. То неми е пръвица Да живеят хора в по-
еиаnuс к до но се поминувап днп охолно. Т. Г. ВляИков.
пръвни прал- диал, 1. Пръв. Дух божи мисъл оплоДа — / . , . — 1 и овят иесетно со роДа, I.. ■ !
И а радост видя го роДен I и в него себе са позна / бог, и във рожденная Ден / огря го а пръеио
светлини. Пенчо Славейков. Пооилил се Илия Смнляиии, / па излозил низ Смиляиа
града, / ... / И залибел Мирно пръвпо либе, Ндр. песен. 2. Някогашен. Ано οиaβиит ста¬
рото време с новото. намираме голяма разлика между трудовото иа пръвпето
и οогamиe време. Летоструй'
пръвнпнд ж, диал. Първа женя. И Д. И. далеч оп До познай, пе това е снаха му, по Воаааля
булката. пръвнана по сипа му, още повече се задълбочавашо е жалостни мисли. Ил. Блъ¬
сне.
пръг м. диал, Вид шарка нд дреха. Из пътеките можду лотaко срещаха ме или мо преваряха
а вързопа е ръцете. облечени в сини сукмани, с гайтанени пръгово по отронете, купове, купове
поманиии. Йв. Вдзов.
пръждомя ж, Диал. 1. Обикн. в съчет. Опивам в пръждомата — отивам по дяволите. — Ами. . .
нали всички ще ходим? — Военни! КъДо в пръждомато ще ходим /ccnKu? Нали трябва Да ао
сготви нещо за ядено? Г. Караджов. 2. Кдго парен. По дяволите, поврага. — Хей,
старо. пий бe/. . . Я го виж, за пях се разкахърил! Искали со, взели се — пръждомо см
глава. . . Пий, ти казвам: пий. не благослови!—думаше Стайко а капо зaпаnuии преД
колибата убития заек, ухили со още повече. Ц. Церковски.
пръждомИсвям иеов-, пръждом-сдм се. Диал, Разпилявам. Чо кога и кой ти е определил тебе
заплата бе пиaждoмиuкo? Кое Нар. събрание ти е дало право Да нръждoмucβлш неговите
суми без до рcnam! в. Свобода. СлеД капо со затвора сесията. останала одиа сума пари. , .
по капо се разотишли Депутатите. пой размислил, не ще до е по-Добро до пръжДомисо а сму-
полева пия πauи. в. Свобода.
пръждОмпик м. Диол. Прахосник, негодник. Това по знаеш, онова ио знаеш; ами какво знаеш,
бе нръждoмиuкo иeдиu,/ Ст. Заимов.
пръждосвам иеов,. пръждосдм ав, пир, 1. Мдхвдм от главата си, премахвам, отървавам со. Що
й нанижем нещо златно, дано со полъже някой до я вземе, но ще я ядат чeрβeиnо/ Веднаж
До я пръждосам оп главапа ас, А. Кдралийчев. 2. Проклинам, пращам по пръждомите. —
Що ас иДо, още сега ей. , . — Ти си луДa/- . . Но аолянкапа се ^pоmръшкa до еъреи. Отец Ев¬
тимий ниъждаοβaтe. Да onβаиu пак πoиnana! Това беше опасно. Ив. Вазов, пръждбовам
се, пръждосам сс възвр. А сега ме заведи да се настаня и ео нръждаcβaй. Е. Манов. И До-
411

пръквам
като Илия си бете, пои щомин/шме криво-ляво. Но откак пой се пръждосо но тоя проклета
война, тъй сме си. Г. КарамлАвое.
пръхвем πосβ-. пръхне св. диол. 1. Раждам. — Кучка си ти, чн ги пръсват па две наведнъж! —
Не ги пемяшам като тебе, я! Г. Карамлавов. — Ами ако не съм со роДила жено, кой щеше
да те пръкне тебе. гиДи гитоеонино. Дето ми почерни живото, никакъв до се но видиш макар!
Г. Каремлавое. 2. Явявам мт кспедейко. Трябва да видит буйнокосито търновлии. . .;
живите като лалугери черноморци, които извеДнъж пръквот том, къДето никога не си
очаквал да ги видит. А. Гуляшкн. Сякат глътнах лава. тοку-тο пръкнала от най-дълбакито
вътрешности но земята. А. Гуляшкн. пръквам се, пръкна се възвр. Ей такива πeтa, без да
го искам това, со пръквот понякога в моя прост акъл. Т. Г. Влайхое. Хилядорко ли? Аз откак
съм се пръкнал. но съм вижДола хиляда лева в ръцете си. А. Кералийчев.
пръкление нр. диал. остар, Силно желаннт. Никак нн беше знаен и личен човек; ни наострен сама
с честно лрзклeπин и сърцат за добро Дело. Й. Груев.
пръклея носв, диал, Жадувам, хопитя. Честа ние срещаме хоро. които на глед пръклеят зо само¬
образование, а не га постигат, защото нямаш сърце на търпелив труД. Й. Груев. Ииτuпикuлт
човек живо пръклое зо честност. Й. Груев.
пръпвам нeив., пръпна1 св. Диол. Впускам ме, втурвам мт. Кизорчетото пръпват наДалу из урвата.
П. Ю. Тодоров. Горещо ще бъДо Днес — помисли си Велко и кривна пи позната пътека. Току
пред краката му пръпнаха ято подплашени яребици, вДигноха се над нивата и тежко пад¬
наха в горния крой. Д. Марчтвмхн.
пръпкам и пръптя несв,, пръпна2 св. диал, Подскачам, тртптя. ПоперуДише от цвят но цвят /
пръпкат теметни от много слънце. Н. Рахитик. Но uлaДкοдумнuй Хиперид — чията / душа
прьппemо, като пеперуДа, / около Дивний лик на Фрина, в знойно / желание — поДхвана еДъх-
11ювони. Пенчо Славейков. Лавнаха кучетата във всички дворове. Пръпнаха кокаткито, коиша
спяха зиме па дърветата. А. Каралийчев.
пръскач м. диал, Недоразвита жаба, попова лъжичка. ГлеДом πaирeтa, на един голям камък
сред водата, една мъничко змийче, като захапало один пръскач — една пαлaдuйкa — пре¬
глъща. Д. Калфов.
пръстник м. Диал. Треп, яма. Весеа се Стонойко, хванал за ръка стринка Гуно, който той елече
къде зиналия пръстник. Ц. Цсрховски. — Ами де е стринка Гуна? — привикна се едно. —
Чо и Стайко нямо? — обади со друго. — Мари я ги вижте, я ги вижте! — привикна се
трета и засочи към бялата могила, пад която зеете дълбок глинест лрьuтник. Ц. Цсрковмки.
прътен1 н пъртен, -а, -о, прил. диал. Конопен, кълчищен. До бъде пестелив, да не харчи пари зо
ща била и за що но било, Трудно се изкарват пущините, трябва до со превързват с десет
прътен“ конци. Кр. Григоров. Полегнах на адърчето - . . Очито ми се премрежиха, едва
Дочувах свистенета на пъртените конци и хрущенето но ножиците. Заспал съм. Кр. Григоров.
прътен2, -а, -о, прил. диол, Който е шаправен от пръти. Към кроя на солото то извиха па Друга
улица, която кривеше край илуπeеиτe прътени плетища и тънете в лепкаво кал. Ц. Цтркоемкн.
пръчав прил, диал. Мръсен, развлечен. Море Филипе- Филипе, / деца са ситно росица, ! либе о
грозно зо заман — / рошава, нооплела со, I пръчава, πeпрeмeнeτα. Нер. пести.
пръчДсал прил, диол. За лук — който има плодно стъбло. Неговият гняв прегърна тополата.
изкорени я кота пръчасал лук и я захвърли в реката, К. Пттканов.
пръчест прил. Диал. За цървул или чехъл — с шепърчти връх. Тя отиде в новия кроворник, за да
види каква е тоя Гана, , - Гана я нямате. Тоню си навъртяте пръчнстито цървули. Ст. Ц.
Даскалов.
пръщиненка ж. Диал, Гроздове ракия. Вати Пенчо, я кусой нашата nрътuнeпкa, вчера я уеорих, ти
пак, като стар кръчмар, разбираш от ракия, виж я анасона И на карар ли е? Ил. Блъсков.
прябош нареч, диал. На прябош — м обувки на бос крах, без чорапи. Бяха обути на прябош с
колеери на краката, па ризи и тънка елече отгоре. 3. Стоянов. Обут е с ниски корави обуща,
с ремъчка отгаре, Може да е със сиви вълнени чорапи или обут на прябош. Й. Йовков.
прялка — еж. прелка. Той вдигна и запря общите иодeнки и прялки. Ил. Блъмков.
пряком — вж. пртчос. Клюнищо прострели в бeлοцβлτ, / като виДения от Други някой сеят. /
стоят тайнствена безмълвни дървесата, / и прлнοu сякаше минава в небесата. Пейчо Сла¬
вейков.
пряпорец Af. астар. Зшамс. Руски и български пряποрни се вееха по парти и прозорци ярко οиβe-
попи. Ив. Везов. С тирока разтворени очи... в один крак стъпват те, в един глас пеят
песента на нава бъднина, кога богат и сиромах, благоверен и бeзβeрпuк. братски ще Добруват
на земята и над рошавите им буйни глави червен пряпαрeн со вие. П. Ю. Тодоров.
псалтикия ж, и псалтик м, (стар, (гр. ψαλτική). Книга с църковни пемин н коти за византийско
петкт. Сама МердевенДжиов бешо противна личност, със своето благоговение към псалти-
киято и любов към турския език, Ив. Вазов. Някои учители. които но умеяхо да икοпοиaπ
никаквата, озоваха се да проподавот черковното пеене па гръцкото пиοлτuкuя. мп. кУчн-
лuшт.
412

пул
Милчо и Величко още от детинството си имаха геелuн /aнло//осτ Ро хоРяш в черква.
Милчо. - . пееше по пснлmинa; . . Величко знаеше само Добре до прочита славянски и до
пее апостол. Ил. Блъсков.
псалгувам тесв. остар. Пея е черква като псалт. Внимаваше зн рееов/ото посещение църквата,
ес/лmув/τe в нея и Държеше слова от dюβе/н. Ив. Вазов. Драго е и днес та пития селянин
... и твърде много се PлοгеPналτ, когато някой сmаο/e/ РоРе Ри посети черквата им
есоPб/е пък умuшeе. който знае Ри пснлтувн· Ил. Блъсков.
псаля тесв. рядко (ψαλλώ). Пея църковни п-сия. Отчето се умори Ри псели, пн ме смушкн в
ребрата! Хр. Смярнсискя.
псарня ж. книж. рядко. (рус. исАрия). Къщичка, пом-ш-ние за кучт. Портите еоРят в еРнн песен,
Дълъг и крив Двор, в който со разположени еPеа, плевник, нечиuн, ноношaр/ин и nсaр/л. Ст.
Заимов. Пснр/лτн е малка Дървено сграРо, разположено та ляво ош ванmнmο. В пея денем
Държат вързано със синджир голямо зло куче. готово Ри се бори с вълци и до Рови човеци -
Ст. Заимов.
псарщина ж. нстор. ДАиък върху кучетата. — Кожата тн ееаdхa влοсmeеишeI — Кеф/лия
ДойДе; сок и псарщино; крал ли мине; присeеиue и udасни поклон. Ст. Затяр4яияв.
псекясам св. Рлал. КaпиА, изтощя се сято кучт. Много почин Ре го ж/лит ти тоя старец сега.
откак уuрл' А РоРе Реше жив. помниш ли какво викате; „Ех. Ре може веднъж Ре умре. че
псeклснх от него!“ Ст. Ц. Даскалов.
псбвка ж. Риел. Псувня. Елисо се ползува от туй обещание и нзвълеи хиляди псовки срещу пози
остров и неговите жители. Кр. Пишурка.
пуговица ж. книж. остар- (рус. пугоница). М-тαлио копче на униформа. А тнше как ли ще се
зачуРн· като ме види с оная ризсилнитка униформа с лъскави пугевици — капитанинн ми
х/ризо своите. Ин. Вазов. Кънчо ще свали горните дрехи /н юнйоан, ще прибере и всичките
оРуща. по ще земе първет Ри изчепка и изтърси хубаво дрехите. ще изтърка и лъсне „пуго-
елците“ на мундира и шинели- Т. Г. Влайков.
пужел м. диοе- Охлюв. Разярете, наъчмнанdτd го улови зн ръкава, Рухна го вбР/ъж-Дваж тежко
е гърба, изтласка го из стълбите и к/то хвърли mнпнοmο му, извика; — ИРи. . . иРи по-добре
сом Ро им светиш, пужблI П. Михайлов.
пуздра ж. нaа. Съвсем мършаво мссо. Какво ще кажеш за месото. а? Бива си го. - - Ама какво? —
еузеа/: до го у/ориш по стеноша· ще залепне- Ст. Чилиигяроβ.
пукал1 м. Риел. Пръстеи съд за еино и др. Момичетата и невестите износвнле по бди/ пукал
с вино и поровели го РяДо ЛиРену. Л. Кaрaв-лян. Пълният с вино пукал, който не падаше от
ръцете им, ош минута но минута преровите ее-голлм/ жлеосп по техния разговор.
3. Стяяиян.
пукал'2 м. Рнал. Див мак. Нн същото /лео Дойдох и поглеД/нх; / растяха наоколо бурен и тръне, /
метличина, пукал и люто коприва. Ем. п. Димятряв. Нн това светло-алено цвете, което се
мярка из зелените класове но ниβлmο· ние казваме „пукал“. Ив. Вазов.
пукал3 м. е)не- Бухал. И плаче горко юaUнa, а Петър я глеРа капо еукне. Ил. Блъсков. Сега си
се рнзuьамоаuл. а вчера като пукал мълчеше. Д. Кисьов.
пукалка ж. Риел. Пукания. СлеР кнто изправил eехнчннτн по каъсm/чнο, окичил я с βързн/иuи
Рели пукалкн; с PенPе/ки и лъскави топчето. Г. Кра-в.
пукйлник м. днал- Лакомец. Дн го пипам Върбане защо още Държи онзи гандсни пукал/ик, че /е
го п/тнри до си върви, отРето е Дошъл. Ст. Марков.
пукало1 ср. тир. Тенекяеия решето за пукαие на пуканки. — Донеси до еегнниe царевица . . .
Кина бърже донесе царевица и еукнлеmе, хвърли шепа сухи съчки в огъня. К. Псткaияв.
пуюаля2 ср. оспор. Огиестртлия оръжие, топ. ЕРе/м зазори се. ревнех/ егнaлн. Ив. Вазов,
пукник м. Риел. Пняияпa. Дой им Ра пукат вино то тях, пукници такива. Ст. Чяляигярян.
пукница ж. пор- 1. Вяия. ракия или друго сnиртия пятяе. Ти да не вземеш да ме съРиш, да ме
сuлτ/m зн пияница! Д/лн те ще ме покориш и аз да се оспнея ош поя еун/ицн, а! Т. Харманд-
жяев. Ей. ей. Павле. я се съвужРай! Ставай Ре, какво сл се унесъл в пиенете!. . . Само зн
шая пукнuиa мислит. П. Михайлов. 2. Пияияua. Ще слуша шя. ще слуша! Лукииин с еуннuцн'
Ош хляРн на децнта сн крадеш Ре плюскаш! — Знчуми го стораша- Кл. Цач-в. 3. Умиране.
Гърлица. дaиеI Пукница! Ушите ми изядохте! Съсипахте ме! Свършихте ме! Какво Реше
туй плюскнне и туй чудо. Ра се /е свърши! Чудомир.
пул м. (пер.-тур. pul). ... 1. Риол- Малка кръгла метална пластиикa за украса. Червеният му
пояс Ре присшегинт с широк и изпъстрен с мерни пулове ремък - Ил. Волен. Отвъд, зад малкото
поляна се виждаше тежкото манастирска порто, обковина с едри железни пулове. Д. Мар-
чeeсни- 2. остар- Марка. Зн по-големи суми се па/вeхο Договори, подписвах/ се записи с го¬
леми жълти, зелени или червени пулове. ДовежДаха се поръчители. Д. Тал-в. 3. диdе. Кръгла
шярса по коеииaтa. Копк/ma, с черти пулове пе опdшнdme, търкаше гърба си в коляното му.
Ем. Станев.
413

■лейка
пулсйкя ж. диал. Дробна, лъскявя металическа пластинка, която се обшивд зя украся; пул, Сул¬
тана сега му се вижДаше смношна а no-милл със строгите си очи а тъй малка. нежна, хубава
а белия си пюлбои ио главата. с блестящи пулейки по краищата му. Д. Талев.
пуллНя прил, неизм. диал, (пср.-тур. pullu). Зя гвоздей — с широка главя. Той [сараят] беше
оапанал от деДате му . . , какпо и добелите порни. обковани и пуллия гвоздои вранта
а големи мандала к заключи и железните с ябълки прекИ па прозорците го показваха. не
е останал от българските времена. Ц. Гинчев.
пул-парЯ ж. Диал, (от цср.-тур. pul parası). Нито лов, никакви пдри. Челядта ме живее е Търново;
става толкова месеца пул-пара ие съм им пuaщaл, Ст. Здимов.
пулюз — вж. пол из. Поичовин уплашен со Дръпни от вратата иа пу^юз^а. Ст. Заимов.
пунгсл-цд — вж. пунгия. Ловоцъп еаДи тютюн а започва да авива цигара, В панива минути
пой приДобива особено настроение а Донапо развива кожената „пунголйца“ за кремъците
и πα^ακα. разказва ии за „щепнинищо“. Н. Хяйтов.
пунгНя м. иир. (гр' πονγγί). Коженд кесия зя кремък, чдкмяк и пеяхяп или зд пдри. Старият. . .
бръкваше в дълбоките Джобове па шиячиипо потури а измъкваше оттам еДно дълга кожено
нуигu.я, в която държеше кремък. члнман а парно прахин. К. Калчо.. Той го взе а го погледна
отблизо: вота мошииоил пунгея, ръцете му напипваха пари. Й. Йовков.
пунтНрам — вж. nопгнедм. Пуиnuuaй а пс! Галнаβa лири ми взема. Ив. Вазов.
лупал м. оатар, Барут. За хляб е селото снощи слязох. / зех нунлл и тютюн. и сол. Ив. ВазоВ'
Дсмъп от пунллъn се разпространи по целия театър а задави а одио сярна миризма зрите¬
лите, Ив. Вазов.
■ пост прил, Дсал, Коремест. Пуноcncnо влахчопа на орляк сновяха аз №//!№. попланирлии
улинки. кучета лаеха. магаретата дрезгаво иeвяхa. Ст. Ц. Даскалов.
пуплек м. даал, Див мак. Той прежълтя капо восък. па после отведнъж стаил червеи капо пуплек.
Т. Г. Влдйков. Оп двете опрани ио пъпекапа са нацъфтели миого цветя: и синчец, к криво
момино, и лайкучка. , , А тамо и нунлон се аленее. Т. Г. Влайков.
пурбойр м. нииж, рядко. (фр. pourboire). Бакшиш. Любезен бях. колното можех, цялата нощ
и Дори чак До заранта и сигурно затова пурбоарипо бяха Добри и Андре казваше. но събирам
повече пурбоари от оня преДишния. мобилизирания. Б. Райнов.
пурйя ж. Диал, (от тур. boru). Жслязня тръбя в главината на колело, о кояго се трие осга. Фа¬
брика „Верига“ може до произвожда големи количества земеделски сепива , , . пура/! за
каруци и Др, Просата.
пусат м. Диал. (тур. pusat). Оръжие. И нижеше иа вашите, конто ао а комитите. до се проДадат,
но всички що ги избиомо, ако ги заловимо с пусап! Д. Талов. — Имаш ли тук някакъв пусап? —
иамнигиа му лукаво Здравко.— Чифтето ск е винаги а мене. Т. Хармянджиев.
пусия ж. оатар. (ог тур. pusu). Засада. Това со условните знаци за сеймеиипо, екрипи в пусия.
Й. Йовков. Оставаха ио пусии крой турените села, пазеха пътищата. добиеха агите а ги
обираха, К. Петканов.
пусола — вж. цусулд|. Двама от башибозуците . . , ма въведоха е одпо стаичка при едии нн-
иовиик е форма. Тоя пооледиияп бошо юзботияnл. комуто щяха до ме предодат заедно а
пусоллпа оп nuасиенаnа началство. 3. Стоянов.
пустял — вж. посгал. В стаята влезе еДин грамаден. по пуснал човек. а руипава топкa, голяма
капо крииа, Π. К. Яворов. Те знаят, не не е долен денят. когато и похиите пуспола ниви
ще бъДоп поръсена с Димитро/граДени азотни торове. А. Карали-чев.
■усталея — вж. nосгдпея. По-добре дя руοnaлос / в почтено звание. / нежели е позора До
тлъстея. Ст. Михайловски.
пусталък м. диал, Слабо, необработено място. Че а До е унил. какво ще оре? Десет Дюлюма; за
какео τр-иоτрод. . . — И по До о иива. ами пусталък — зайци До гониш. Ц. Церковски.
вустЯляст — вж. цостдл. Той е πemДоcоmгoДumeи пеловек, руοnaляcn. о чепииеспи мустаци
и сурово лице, Ив. Вазов.
пустия ж. диал. 1. Пусто място, пустотд. Бошо излязъл но виеопииапа и преД него се откри бяла
равнина, /гъната малко към ороДато- Наоколо — мъгла, студ, нуοnuс. Й. Йовков. Конче
ми чина край порта, / нозе ми препноп е зенгси. 1 она ми гледат проз Дунав / към каравлашка
пустей. К. Христов. 2. Запустяване. И само кукумявка иякас, Досетила. чо няма жива душа
в къща, се е присламчила край загаснал комин а вие ио пустия. Ив. Кирилов.
пустоверен, -рна, -рно, прал, оспор, Суеверен. Въобще испанците са набожни, по от еДна набож¬
ност πуοnаβeииa и неразбрано, С. С. Бобчсв.
пустоверец м. остир. Суеверен човек. Обро беше сполучил Ди го почищип обожават по пях
проста година, капо искай са пророк, а пуатоеорципе го прeкаuяβaхa а името и магьосник.
Йл. Блъсков.
пустовОрис ар. оотар, Суеверие. Тоя имот по ие са намерили нейде закопан, както оп нуcnаβоиue
се приказва за мнозина. Й. Груев. Изкусните хора знаеха иой-Добро, че иородът се боеше
иeοπuaвоДлuвo оп природните предсказвания: но пе вместо До изцорсn пустоверието. те
414

пъздя
га чуваха, зощита туй им служете да си правят на народа сичко, което си щехо. Кр. Пн-
шуркА.
пумтогоитц .и. ряДко. Ветрогон. Йоаким со изправи запъхтян от гняв. — Никого пая вятърничав
нуишοгοπeц няма да стигне да прαпa, към който ти му отворят път. Ив. Везов.
пустогорит ср, книж. оспор, Пуста, безлюдке пленине или горе. Навътре в плaпuпaτa се про¬
стираха αбmирпи nуuταгοрия — или съвсем голи. или покрити с такъв гъст лес, чн сама
Дивите зверове си пробиваха пъпеки межДу срасналите клони но дърветата. Ст. Загорчинов.
Екипът един ги с други сбори / и с тях се унесе Далеч из nуиταгαрue- Пейчо Славейков,
пустомловсц м. рядко. ПрАзнодумсц. ИзреДен играч, - . - - весел пуиτοилοβeн, с машинално лю-
бeзнοиm и иброщоние. . . — той имате всичкипе титли да бъде интересен зо жените.
Ив. Везов.
пусула1 ж. остар. (нт.-тур. pusula). 1. Компас. Компас или морска пусуло се нарича одна окол-
часта дървена ящичко [кутийка], със стъклено зохлупко. на която по средапа со върти па-
иταлннο еДно стрелка, намазано с магнит на остраконечний бод, Π. Р. Славейков. 2. Зрителна
тръба, далекоглед. И тай гробно телескопа и погледна. — Тая пусуло нища но види. . .
Λ аз с очите си ги видях. Ив. Вазов. Х^^мите от Ратид бееви.я харем. капо съгледали ри¬
барите, натрупали се на прозорците но западната страна на навия сарай да ги глеДош с. пу-
сула и до сн любуваш с тях. Ц. Гинчев. 3. Лекармке слушалка. Виното съм оставил още, ко¬
гато Докторът в Шумен ми слуша гърДите иnуиулο- Ив. Вазов. Обърквам (изтървавам,
губя и др.) пусула та—забърквам ст и шт знея какво да правя. Колко си живял на села? Та
хоро, Дето са газили цял живот селското кол, губят понякога нуиулаτο, то камо ли ти!
А. Гуляшкн. — Аз. гиспиДин Джапуное, обичам силните хоро, които не се воДяш па моДата
и по обществената философия. България Днес имо нужда ош тях, защото ние изтървахме
пусулаша, есе една Дали Малинов или Радославов е виновен, Ем. Станев.
пусуле2 ж, астар, (нт.-тур. pusula). Бслежке, запиеха. — Донесохме пусуло от комитите,
паша ефенди! — Чети! — обърна се Фазлъ пата към превоДача. Д. Марчевсхи.
пусулка ж. олтар, Кратка записка, бележка. Заптиетата проДължаеохо от сутрин да вечер
с пусулки в ръце до привикват затворници но изпит. К. Величков. Много здраве от учителя
Илия Костов, Каза до Дадете каквото пише в пусулкото и писмата — отговори вeτοβ.
Ст. Заимов.
путам ст несв. книж. остар. (рус. путаться). Лутам мт. Пращат ви, като ви нaрзчβaτ - . - Вие
идете пука, залавяте се да извъртите поръченито ипутато со по в това, па в онова. Π. Р. Сла¬
вейков.
цуфχе ж. диол. Велчест пимкюл. А то. Двамата бротя . - - каква ли но свалиха от рафтове
и пοлuнu. .... за да вземаш очите на пeοбuкпοβeпuтe купувачки: , . - шοпшeлu. ленти,
кърпи. торени чехли с пуфки, Д. Талсв.
пухнат прил. диал. Пухкав. Техните контури сега са покрити, с пухнат, навалял през нощта сняг.
Ст. Чилингиров.
пушкалха ж. диал. Детска играчка от бъзове цев, бутало и топчица от кълчища и др., конто мт
изхвърлят надалеч н при изхвърлянето им ст чуве пухот. Кого се пушне но високо могила,
не се чуе пукош повече, откалкошо кога просно Детинско путкалка. Й. Груев.
пушкало ср. (стар. Артилерийско оръдие; топ. Пушкалата екнат. Турчите реват, / насипи на¬
литат и падат и мрат. Ив. Вазов. Ето топък край върбите екнохо пушкало скрити / и вълни
ош кървав пламък срещнаха се гръд със гръД. Хр. Смиритнсхн.
пушкам ноuβ., пушка св, оспор. Стрелям, убивам. Три дена младите дружини / как проходо бранят.
! ... ! Дружините наши, оплискани с къреи, / путкот и отблъскват, без сигнал. без ред.
Ив. Вазов. Но третия ден дойдохо гости на Слав, Те закачиха Славовия първенец и той им
се закони. чо ще ги пушне. Г. КарАМлавов. пушкам ст, пушна ме възвр. Ти можеш да се горДеет,
че зо тебе ще со путкот Двама дути. Ив. Вазов.
пушхАр м. диал. 1. Човек, въоръжен м пушка. Но четирито ъгли но чeтβeрαьгълпuкa тури капио-
наеците, а в от страните пушкарипе. П. Кимимов. Едни путкоре мръднали еДно лисица
да я трепат. Нар. приказка. 2. Стрелец м пушка. Изпъшка / и възнак тръсна се Спаичка
Долирод- / най-ударний путкор но само в Кaмeегрaд, / а и па цялото широко Сродногоре.
Пенчо Славейков.
пущам пeсβ-, пусна св. . . . диал. Стрелям, изстрелвам. Моряците. като съглеДот отдалече черен
облак, който покозово смърч. . . папοлпοβаm тοнοβeтe и пущат в него. К. Смнрчов. Цял
(кървавен, ронен на няколко моста, той успял да пусне последния куртум в челата си. Μ. Гру-
бсшлисва.
пчСшки прил. Диол. Кучешки, проклет. Току ти глеДай, докато о рано. Иди при брат ми тай
имо; кота година отделя 20—30 кило. Я по-добро не отивой том — пчешко е жена му.
Що захване да ми падрича, та що ми доведе дяволипе, Ц. Цсрковсхи.
чъздя пeсβ- Диол. Пърдя. Да мога оз тъй да се туря да но може влаДикато щища да ми направи,
а чо до му кажа аз нему тогоз кок пъзДи вълк, Π. Р. Славейков.
415

пъй
пъй межРум. Рнал- Брей. — Дойде и зн вас голям Ре/ с мненн пита. — Пъй че я рече! Ако е зн пипа.
Даскале, нишата никого те е била голямо; поглеж моите попукани шепи. че поглеж и своите,
А. Страшимиро·.
пълангар .и. Риел- — нж. паигар. ЧиРук виаи, мег/аи дели / зн мгgо; / сеят се трупа до разглежда.
! туй лудо. / а то върви мотай каaкa· / /е спира, / всред черковн е пълн/гар се / /неира.
Ц. Церковски.
пълзевица ж. Риел. Пълзящо насекомо. Поз/мижиш уж Ри заДремеш и ето ти някоя пълзеенца,
че полазила по ръцете mu. или ннп/e от някое еPенчeнцe юнлнн Дъждовна капчица и ти се
сепнеш и се окенеаиш. Ил. Блъссов.	_
пгьлк м. стори/- Полк. И ся помести пой-после у вое/пий оркестър по еднн пълк. Й. Груев. И спаха
тихо дълги векове, / ош свойте лзосталл пълкове. Ив. Вазов.
иълияшaв паил- ш/р- Пьпеи-^'ьлиншaв — съвстм пълсн В критически минути мъдрата РнРо
попаРня с/ нοюиаdшб Ри извори ош ковчега си едно шишенце, пъл/е-пълmиmοве. Елии П-лин.
пълполя тесв. /ар. Пъпля. Лълпеллm скакалци, щурците uърннτ, / рой пеперу/н шеметно пре-
хвръкват- Н. Рaкятяи.
пълтенйк — еж. □льтсинк. Баща му се βнмпирие, че то после се ро/ило — от баща пълmeнин.
Ц. Гинчев. Заклело Рих се, че тези, които Ряхо в кулата, со били или дяволи, или пълmeнuuи.
Кр. Пяшурka.	.
пъна /есе. тор. Спъвам. Всичко, що ше мъчи, пъ/е, I теРе паaeи чест сега. Ин. Вазов, пъна се
възвр. — У, ху, колко гегички. кукички и клцмuйни н/шуряли е пuсюеτо, /е може до се чете,
пъпеш се ннmе че газиш къпини — коза Патю. Ст. Заимов.
пънар м. Риел· Пън Бавихме се досто време. Дядо сече пъ/нрн от слога. Дялка. панβu-сmруea-
най-сбт/б нагласихме отново ралото. Кр. Григоров.
пънкЯня ст песв. възвр- /лал- Напъвам ст, мъча се. Зачудиха се е сmепa/сmвоmе, капо казахме,
че с майко ти цснauб отпуск/. „Защо — ннй, — Рай Фильо, ти, бригадир. оставяш хората сн
по никое време?“ ... А нз. пъшкавя се, τ^α и тока — кнзe/u, — синът — к/зeнu, Докторът,
е много волен. Б. Несторое. Но ето, че съглеРео човек сгьрPею стои па железата и се пъп-
к/еи; — mалPн някой кроРец да е ... види се. че се мъчи до си отвие някое витло - Ил. Блъсков.
пъпра несв. gиdе. 1. Тракам, пърпоря. Кончето сит/еше тръс, Двуколката пъпаeшe, нοше се накло¬
няваше ту по едното. ту но другата сmаοнa. Кр. Григоров. 2. Ровя. От грнДиното приижДат
та орляци врабчета, кацат край хармана. пъпрат в черве/ото жито и кълват — гушите
им са пълни. А. Каралийч-в. Едри жълти и сиви кокошки. шъuнозенmисшц яамeшн еъnа■яτ
з/грижено в остатъците от тор по селската улица. 3. Сребров.
пъпрйца ж.диал. Кр-чттало да воденица. Отворил усшн като пъпаицd и дрънка ли Дрънка приятелят
зн благоразумие. Сп. Заимов.
пъпрнще ср. книж- оспор. Поприще. Сmнрне се Ра се възпитвот в еди/ Рух и капо се завърнат
е България, съгласно Ра р/вопяш е трудното просеешително пъпаищe. което ги омннвнло.
Г. Бтнен.
пъратик — вж. паратик. Толкова пари да изпотрошиш, толкова време Ри загубиш и — за
едно пъанτинο аοPоmн. Г. Караславов. И кой ще седне само та тебе Ро готе;? Пърдейки
работа е този, ами депо озРроеееш по-скоае, че. Г. Караславов.
пърнЯк м. 1. тор. Ракия, която се од-жда в началото на иеβaря·Аи-то и т нαИ-сялиА. Герган взе
еР/а чашка и опита пьрвοнο — виРя му се Добър - по зо Ро се увери още повече е градусите му.
попълни отново ч/тн/mн и плисна рокият/ в огнището. К. Калчев. 2. Рнал. Нещо, което уз¬
рява яля стана иaй-иАпред. Цялото село познаваше Пеича; един оттук /оси котле с резлив
пелин. Друг ешшнmьн изеажРо гърне със силно първак вито. Ил. Блъсков. 3. Рнал. Първа рожба.
СпореД кнкто си казваше сом Дрю, първак от същата му н/ижeβmıн Деятелност е книжката,
която той /описи. зн Ри обори Лe/оeнmн книга „Век тнанзгu/“- Й. Груев. 4. разг· Учснис първа
година; първолак. Сврели се пьавοии, / всички отвор юнаци. / в училище тн двора. Чичо Стяяи.
Томю нοннаa дядо си да повтори още ееднаж паролата- Старецът се ноPчu/и кашо пъавοн.
който си е научил Деβаe урока. Г. КАраслявов.
първен /οрeм- тор. 1. Нaй-иАпред. отиaчaло. Той въздъхни и поРе; — Некн първет ти кожа, че
голямо оτмняниe ме обзе тогава. П. Спасов. 2. Н-отдавда, по-рано. Разбягал се Реше
/ороРът първен. по сега всички се събраха отново в голям обръч около дв/юнmο- П. Спасов,
първенак м. Риел. Първо чтдо. Кой яхн тъй вихрено в нощния мр/к? / Бнщнтн с невръстно deme
първе/ок. Пенчо Славейков. Тях [зърната] н през люлкншн пн рожба първе/ок / прехвърлят
Пенчо Сла·-йкя·.
пърейца нареч- тор. 1. За пръв път. Аз съм свикнало· синко! Не ми е пъреицо Ро изпращам човек
оп къщата в далечни кроища то печалба. К. Петканов. 2. Най-дапред. А поя грар гъмжи
оп виеше общество / — ще тръгнеше тогнз по гости, по пьрвиuн / ще почетете вий госпо¬
жата кметица- А. Рaзц·стниkЯ·.
пърг м. Риел. Пъргавина, сила, пристъп. Милото ми и Р/ес ми е пик мила; по в този милост пи
пърг има, /и сили. Π. Р. Славейков. И в пъргът нн яРът сн (Дяяиясяй] заповяда до Ригп/m
416

пършолн
тутакси Длмоил и До го закараш до изтегли пой смъртното наказание. което бе отредил
за Пипея. Π. Р. Славейков.
«гьргат прал. Диол- Силен. Кир се върнал е Персия а скоро станал иой-зиаменат и иай-пъргат човек
във есинкапо страна. Н. Михайловски.
оьрдало ар- диал. Дърдорко. Ние oбвuияβaтe това пордало в злоупотребление на 3500 лева. и пой
пръждомнана недна седнал До па казва, но пак пе щял бел да дойде с нос. в. Свобода.
оържйнд ж. диал. Дълъг прът. Той съзря под стряхата иа воденицата еДио парно Дъска . . . ;
изпъна й върха и й прикова за опашна еДна пържена оп обелено върба. Ц. Гинчев. Насопаио
но пя е пак като пържено / а малко глухична о еДиото. к със Два I избити зъби. К. Христов,
яЬежвп м. Диал. Охлюв. Тоз Ден брахме пържоле, капо пътувахме. а вечерта. . , готвехме гс.
па вечеряхме. Дидрбскиески дневник.
отъркам ноев. Диал. 1. Викам, издавям шум пър. . , По обектите бетонът / вписва еъе кофража.
/[Моторетки ио орляци / пърноп из паважа, Пресата. Закъснели овчари пърнаха по овците
ок, бързайки До ги приберат е наторunо. Д. Димов. 2. Трепкам с очи. — Коя бошо пйзи
жено? — пипа Лоеспо и пъркл о болите ои мигла, все още учуден. Д. Боздков.
лЬеля ж. Даол. Опърлсня козиня. На прееало па полшата като прегоряло огиш^ро ложи пърля
к останки оп разкъсано животно. Ламяр.
аърлйцд ж. Диал. Зурла нд животно; муцуна. Той й приличаше па някакво Диво свинче. което е
забило пърлаца в земята и ıюcmасииа квичи а рипа нагоре о краката. Ст. Ц. Даскалов.
о1ьрнар м. диал, (тур. pırnal). 1. Нисък вечнозелен храстовиден дъб. Нл сутрешна чуха оръдейна
изстрели. Те бяха доленик, глухи, идеха откъм отсрещните върхове. гъсто обрасла а пъриар
и бук. X. Русев. 2. Клон. Разпрегнахме добичопапа иа едиа поляна сред гаuлma. нарязах
ное-що, избрах букови τъриaри, мама ги замънии еДно по еДно към шейната и гс иamoβaрuхτe.
Кр. Григоров.
оърнаров прал. Диал. Който с от църпдр. В Пориторокопо езеро се оглеждаха пая венер звездите
иа виоокопо лятно небе и пламъците ио досопни и дооепни огньово, запалена покрай мочур¬
ливия бряг между зелените пъриорови храста. Ст. Загорчи-нов.
шъриплешкдм со песв. възвр- диал, Търкалям сс, въргалям со. Дβe-nиu полуголи, нечиста Деца
ао пърпелешкаха лениво из горещия пясък иа улицата. Елин Пелин.
оьрпет 'и' рядко. Пъецорспо, пърхане. Пърпет а шум и проинзателоп вик / —. ек ниДален се обаДк
.../../ А капо вихър извиха по пях / рой поДар рой оамовала — / пърпет а писък, Пенчо
СлавейкоВ'
цЪрnое м. Даал. Бу-нд паря. Горго сведе очи бсиовно, Сега. когато бо разгорещен оп радоеппа
иа хубавата сеитби, кумицата му го някак ои азепуДи. Сякаш „пърпор“ се вдигна в душата
му. Ст. Ц. Ддскялов.
а^иуля иеов- Даил. Пърхям, премятам сс. Докопа я [мухдгд] о двапо ои пръста, откъсна й главата,
а я остава да пърпулс пра другите еоно загинали до коляното му. Ил. Блъсков.
лЬетя ж. Диол. Завити пора нд опашката на пдток. Офецерапъп Ч- . . cβърmβamо вене прод огле¬
далото поилото ои, капо беше поправил грациозно до се краеувап иод онипо му две нитпаци
косми, по моДата разДелони и прикривеии. капо пърпапо иа папорока. Ив. Вдзов.
оъртон — вж. пеъгепl. Очите ми се премрежеха, едва дочувах овиопеиепо иа нърneиune конци
и хрущенето па ножиците. Заспал съм. Кр. Григоров.
отърт-нд ж, пир. Пътокя проз сняг' След малко нuaβиne со проточват одио по едиа по пъртината
за водопоя и сякаш се страхуват оп снега — ие искащ да се опбивап е опрани от пътеката.
Кр. Григоров. Вървяхме по упъпкоиапа пъртини о бобо и мълчахме. Валеше сняг. К. Калчев.
иъртляк м. диал. Багаж, пъртушинд Ловецът, капо ао завърнал до земе костенурката и другите
ои пъртляци.. па до ои иДо у Дома, щД да види? Подир много прожеие еДва можол до иойДе
мрежата, Кр. Пишуека-
«ърхав нuил, Диал. Пухкдв, бухлат. Скоро измежду разредените пърхави парцали [сняг] смътно
злизплувлха сп/олоео, увиснали бели върmииu. тъмни скала. Ст. Дичов. Тя [пгичкдтд] спои
почио срещу изгреви, пърхави, обляна от светлината па снега. Ем. Станев.
иърхудя ж, Диал, Гъбя прдхдвицД' А пръстта беше мока и рохкава нито пърхуДа. Сега се е оплоо-
кала, пе можеш До копнеш. Г. Кдряслдвов.
л^цоняк м. Диал, Пръдльо. Аз бях бягал оп ботuиия еи дом в Йuиοаβοния манастир до ставам
калугер. — Хм! Калугер. пърцоняк! — onβърисшо баща ми троснапо и разговорът се прекъс¬
ваше- Π. Р. СлавсйкоВ'
нърчдст прал. Диал- Щръкнал, наперен. Воловете му бяха , . . а бели Дълга пърности рога а а ро-
маиенн капиопри. Ц. Гинчов.
«ьршолй иесв. Диол, Вали, ръми ситно. Беше краят ио февруари, Снегът, започнал поя сутрин,
сега оДео пършолеше к понеже исмaто вятър. времето беше студено, ала приятно.' Ст. Дичов
Тоя сняг беше Дробен и сух; пой пана тихо пъртoлeтe по зллодеиопо корица но бялата зом.я,
не залисан в мислите ок, Ловена ие го заболяза. Ст. Дичов.
27 Речник на редки,, остарели и дмялeκτtш думи
417

пъс
пъм м. диал. Псм, хучт. И зловещо боучохо татък далеч / спръвни пъсове грозно и дива, Псччо
Славтйков.
пъси, -ся, -сьо, прил. Диал. Кучешки. — А бо, пъси сuπо, ши искаш чуждите дъщери, оми тебе
кай те иска, просни въткаеи! Ив. Вазов. „Дръж! вика „Пъся игοπ" I и се спуща. . . / . . ./
Та та седи ли се: па рида / ноДолу хукнали пурчота, Птичо Слевейхов.
пъсия нeиβ. диал, Мърмя, цепем. И при все това имаше нещо нередно в пово контене, Защо ще
облича, защо що пъсни новата си червена фустанела, когото излиза да помете и да пошета
на двора? Г. Караславов.
път м. - . . На път т нар. — на умираше т. Тия като виДеле, че е вече но път, завърнале се; додо
попът при мене и ми каза, че деди Стоян бог да го прости. Днербекнрсхн дисешнк.
пътсч, -тиа, -тко, прил. нар, Приличен, рсдеи. — Дали не са си идвали в къщи? — Питай жените
им. защо мене питат? — Затова ли Добро е цъфнала като божур. — Затваряй си устата.
тава нн са пъпни приказки.! К. Пстхеиое. Родопчани, като трезви „пътни“ хора, ряДко при-
• бягвот до тоя „цигански салтанат“'- Н. Хайтов, пътно нареч, Тя но отвърна нищо, когота
преди месец майка й каза, чо я искат зо невеста у Гогови, Нямате какво да отговори, пък
и да имаше, но бешо пътна мома да възразява но майко си. Б. Нссторов. Малко свит и мъл¬
чалив е пак, амо каквото каже, пъпно го казва, Т. Г. Влайхое.
пъх междум. Диал, Ами! Я виж! Даскал Димитър — По моему сега колибари и еснафи тряба
до имот сама туй преД очи: да смъкнат хомотя на чорбаДжиите . . . Петко / . . - / —
/ Капа се извръща към даскал Димитър кротко. / - - . Тебе искат ли да те избера чорбаджия
утре? Ходжи Куман / кото со ипαглeДβaп с ходжи АнДрея / — Пъх! П. Ю. Тодоров,
цЪuше св. диол. Сктма, родя. Юрдечкато дето свари, том си льцнe яйцето. Нар. пословица.
Пзцпaлa го на пътя, (Казват зо жена кого е родила лесно). Π. Р. Славейков.
пъчина ж. книж, рядко. (рус. пучиче). Мормке бсздче. Намерих се сред морета ази / том застанал
но скала висока, / над морската пъчино дълбоко. Π. Р. Славейков.
пъчна се св. възвр. Диол, Изпъча мт, недуя мт. Аз само ти казвам, че Иваница со е nъчпaлa. кото до е
боuнο-цaрuнaI К. Петкаиов. — Тази нощ ще дойда у вас. Иван в къщи ли е? — Тука си е, но ти
пак заповяДай! — и Иβaеuцa пъчното му се усмихна, К. Петканов.
пъшка ж. диал, Грозд, чепка. Организмът дърпа към магазините на „ПлοДзeлeπчук" да си ръфне
ябзлчuнa и да зобно пъшка грозде, Г. Красв.
пъшна св, диол. Изпъшкем. Баща ми тогава се прекръсти и дълбоко пътно, кота въртеше глава
от отчаяние, Св, Милеров.
цюшκЮи м. диал, (от тур.). Мнндтр. ДяДо Драган го посрещна с „добре дошол Даскале" и седна
пак но голата земя да дивния ми пюшкюн, който тоже се обади, кото изпраще, кого рекох
да се поотместя. за да споря място на госта. Π. Р. Слевейхов. Тези рeaкнuοпорu бяха си¬
ново и внуци на οпuл стари непоДвижни, папурлии чарбаДжии, които някога седяха кръстам-
ноги но кафеджийските пюткюни и надълго и нашироко беседваха но турски език с οиτaеaлuшо
в граДа асманлии. Г. Караславов.
пято — вж, пия то. Пепа им донася вина на пято, Ив. Везов.
418

Р
раббй — еж. раввн. „Благочестивият прилича на палма', които шя копнее, тъй копнее към бога
благочестивото иьрı!e“. ЕДин рабби. зо изяснение на шоя текст разказва. Пейчо Славейков,
работни ж. истор. Аттлит, работилница. Изгонен, казват по завист, от работнята на Тuцuяπο,.
дето бил постъпил да се учи. К. Величков.
рабош и рабуш м. остор. Дръвцт, ке косто чрез рсзкн м нож се ст отбелязвали сметки. Яким Ор-
томор никога но бе ходил но училище и в търговията си с въжето и коноп си служете с ро¬
бот. Д. Талсв. Цветан подкара стадото към китарата . . . Издои млякото. . - преля ведрата■
в тенекиите. ошбелязо ги но робот. Ив. Караиовехи. А твоя милост, байо Либене, и до днес
питеш на рабут. Л. Каравелов.
рабушчйя м. оспор. Бирник, който т отбелязвал събираните даиъцн ка рабош. Два гроша що
дом зо сал~, . Рабушчйя нека ми изваДи душата, пека ме затвори, Ща що да ми земе? Т. Г.
Влайков.В наше села имате один човек- казваха го ДяДо Славчо. А робутчйя в селския теф¬
тер, дето е Давонето, га пишеше Славчо Крушака. Т. Г. Влейкое.
раван нар. (птр.-тур. rahvan). 1. м. Вид коискн ход, по-баесп от тръс. Охранена и нетърпеливо,■
кончето потегли двуколката през селото в лек раван. а кото излезе но тасета зо гроДо„
впусна се в голоп. Д. Ангелов. — Преде. предо, — провиквате се Пeοхaрuй, кото се любу¬
ваше на хубавия вървеж, на,коня. — Зо четири часа вземи си го в граДа, И какъв раван —
да заспиш отгоре му! Й. Йовков. 2. като нареч. Някога. - . пристъпваше [конят] пaпeшο
раван по меките мeждуиeликu пътища, с тежък търговец на гърба си. Ил. Волеш.
раввй м. книж. оспор. (свр.-гр. $αββί), Еврейски духовник, закоиоучнтсл. Арон скри меча
си ... и поглеДно в средата но кръга, през гърба на клекналите старей. ЕДео сега той зобеля-
зо, че там седете один друг евреин, в когото позна роеей Шемойо. Ст. Загорчинов. ДоДе при■
нега НикоДим нощем и казва- „Равви, еижДам.че си от бого проводен учител', защото никой'
но може да прави толкоз големи чуДеса, ако бог не о с него.“ Н. Мнхейловскн.
равналйя прил. ийзм. диол. За кош — хойто ходи раван. Вече дизгините му били в ръцете и ля¬
вото нога у зенгия и тамам да възседно и с дясната, дабичета, кото равналйя, са1и№ се на¬
веДнъж. изправи но задни крака и почне да бяга. Мих. Георгиев.
рад прил. астар. Радосттш, драг, блегодереч. Не, тоя луков кумοπeц ми додяеа тука. По бих
роД да го знам при Чоки. Ив. Вазов. Нищожно е възнаграждението ща получава за своята ■
работа — шест гулДена и кварпира — на той и но това е рад, поне глоДът не зей насреща
му. Пенчо Славгйков. На радо мърцт—ке драго сърце. Колчо и Тинка народа сърце и с бла¬
годарност со отзоваваш на стрининото вeпкαβuчнο поДсещане, Т. Г. Влейхов.
ради предл. астар, Заради, за. Но, роди бого, защо но дойдохте онзи ден но събира в Желюто,
па сетне да си поприказваме. А. Константинов. Не трябва да ви разказвам, чо Ходжи
Генчо плакал с чужди сълзи—обичая роди, Л. Каравелов. Ей ви вази и булката Пена / вече
чака на къщния праг, / Давай бочкото —роди ергеня / До се чукнем ой тука но крак. Н. Маран-
гозов.
радйрам πосβ. и св, книж. остар. (нтм. radieren). Издълбавам, отпечатвам. Всяка хубаво пeмкuня,
всякой млаД немец ги [пеешите] знае', и ше сякат са радирани на техните бели-червени, Де-
белки. хубоеки лицо, Пейчо Славейков.	·
радник м, книж, истор. (срхр. радинх). Работник, тружтинк. Неуморен раДник, пай но само с есе
сърце си гледаше работата, . - но още и непрестойно золяготе да прибира и трупа знания
не зо Друго, а само защото обичаше науката. Й. Груев. При вярната полза ош нивото из¬
обретение всеки би помислил, чо правителствата нито един час нямате да се забави да бла¬
годари и да помогне но сърцатия радник. Й. Грутв.
радбвен, -вна,-вно прил, астар. Радостен. А Добри. пълен с добра воля и радавен за досегашния ус¬
пех, гледаше. настояваше да върви напред учЪницата му във всяко наука, Кшижшииа за
народа.	ъ
419

радя
радя тесв. Ринл. Г рижа ст, оалягам, радея. Неуморно / шнu заедно роРят и мъже и жени, — / от
ранин утрина Ро къси; тъмнини. / совалка тук Дрънчи. том чуковете τанк/τ- Пенчо Славей¬
ков. — Ηά, чеРо, това посн от мене за спомен. . . Дн си жив/ Дълги гоРини Ра роелт зн но¬
тата за/руга. както и /ие сме роДили и андuм и сега зн /ея\ Мих. Георгиев.
разболяна се несв., разбеля ст св. възвр. елал-. Разсъмва ст, рaе·яделяβa се. Нн изток се разболя¬
ваше, а Ганчо, мокър Ро коленете от хл/еи/тн роса, се яви при воловете си. Ц. Гинчев. А
сег/ прощавай, р/зРеля се, скоро ще съмпеХ Ин. Вълян.
разбеся св. алдне. Вбеся. Това я розбеси, спря тя Ро прозорец/ и загледа го настръхнала от жлъч.
А. Страшимиров. разбеся се възвр. РазРеснл; се като котките през юοрmο. Π. Р. Слян-йков,
разбирам несв., разбера се.... /dа. Получавам яенестие от някого; научавам къде т и как т.—Ами
/евестиии р/зPиа/ш ли. се/хе? — Не съм ги скоро аοзPиаοе/. Оная неделя Репо получих
пнсьюцe, това е. Т.Г. Влaйкян. А всичко пиова е затуй, защото стрина Рdдевиua токо-що
Реше получила плсъмце от своя мил и жоРет Кънчо, когото доста отдавна /е Реше рнзРи-
а/лн- Т. Г. Влайков.
разблуден, -дна, -дно паие. осmaа. Рaе·рaтти. Но в светли вечери, щом из Берлин / прозвъне/т
празнични шейни / и кискат се разРлуРнише жени. — .../ еъзрастеа гневен пацзан-
кът червен / и гръм се /оси т/Р град/ смутен· Хр. Смярнеискя. СлеР няколко Р/н те-JмлdPuяτ
му си/ събра сичките сн пещи и отиде /а далечно място; и там разпръсна сичкия си имот
с анзPлгguuй сн живот. Π. Р. Слан-йкон.
разббен, -ойна, -бйно паие- книж. аядно. (рус. разбойньш). Разбойнически, грабителсkя. Нощта
има Ра Раде всекиму по нещо, звезРи и титина, въздишки и ешuоан, грях и развойно тъм¬
ните. Ст. Сянряен. Черно нощ и мрак развоен / и разкъсан с гръм покой. Н. Хртлкое.
разбожурсн, -а, -о, прил. aяgко. Зa4ерееи като божур. Всред поя картина пой виждаше своята
смушено и μ^οικ/ο фигур/· каеща се преР поен мeрноене, хубаво момиче, цяло аaзPожг-
рено ош срам. Елин Птляи.
разбожурйя св. рлдке. Стана червен като божур. Но Рва-три пъти пред портото при нея спряха
eргe/и-фаонmеβοuи, дошли в отпуск. Те се опипаха до й еодхвъаллш закачки, от които тя
анзPожуря и се паиβаa в двора. Г. Кaраслa·я·.
разббй1 м. Рнал. Тъсач-н сташ И пее глнgннma совалка, и скърцае нищелки и нaPърдeлни. и анз-
Pелш непрестанно Рие. Елин Пелии.
разббй2 м. книж. остир. (рус. разбой). Нападение за грабеж; огрАб·аие. Той му се спори к/то
еълхва, който се промъква в чуж/ото доверие. зн до може пе-лeсuе до изпълни от аaно за¬
мисления анзPей. К. Веля4кян.
разбблтам се св. възвр. книж. оспор. (рус. рaзбялтaться). Разбъбря ст. Види се, че в песеeдηоmе
си еисюо много съм се разболеел зн /еβеmо си литературно преДприятие, то ми си паскн-
з/л е/нп куп незаслужени любезности и съаaPвнuил- Ив. Вазов.
разббр u---- остар. Разум. Но не р/Ротят с/мо животните. за конто /е може ся коз/. че uлuнe
пито разбор и сеяс. а анPеeлш и рнсшенияшо. Й. Груев. Та и /е ерябвае Рогзнн какви големи
извьнмeа/и качества, за да се постигне сполука. Тука ннй-мuего трябва разбор. залягани;
н трнение /а рнРотн- Й. Грутв.
разборен, -рна, -рно, прнл- gине. Разбран. Женнеа, ннeе деюннин.я, Длъжно е до РъРе основа и душа
та gоuнтнил живот; нлн дута благ/, наоmнн, разборна, разумно и шагPелюPивa.Ха· Г. Да-
нон. разббрно нaрeм- Логиката /и учи и ннсшнеляв/ здраво Ре мислим и разРорно Ре излагаме
мислите си. Й. Груев.
разборявам несв. Рлал. Оправям, иaр-ждам. В дeл/имe/ де/ той сб ще Ро е та робота. . . Вечер
ще си нагажДа и рнзPерявн gеPичeшнτн. Т. Г. Влайков.	·
разбрйдам песв. /лал. Разплитам, разнищвам. — Е поен съдраното фнгоро ще р^н^з^бриеот. /а
Ращо си еРин моаοпи плетени Рорем Ре изплетет. Ст. Ц. Даскалов. Измъкването по едно
бримка може Ро разбриен целия меанпХ О. Василев.
разбунвам песе., разбуня св. /на- Разбунтувам. Това и/еше оп Атанас/ Каивие- . . Кашо ходеше
по селнен — разбуни терора. внуши му повече смелост и /одежда. Д. Талев. Кого влезне
стършел при пчели у кошера, знаете ли какво стаен? Разбуни вейте пчели· па пази госпо¬
ди! Мих. Георгиев. Слушай, /тн може Ри не си съвсем неправ,! но нз есе пак едно не проумя-
вам./кой демон зъл разбунен мларежтн? Сл. Крaсиискя. разбунвам се, разбуня се възвр.
Не мирува вече раята, разбуни се. навсякъде шетат комити- Д. Талев.
разбъчквам тесв. диал. Разбърквам, разравям. То се зпае, че дума тук те е зн опия вихрушки.
конто рнзPъмнвοτ мърсотиите по улиците· Пенчо Славейков.
разве нареч. книж. оспор- (рус. разнс) 1. Нима. Разее е малко опасност Ро иское Ро ше засле¬
пяват, Ра отвличат βηиuннuemе тл Ра пе Виждаш какво стаен със самого тебе? Π. Р. Сла¬
вейков. 2. Осети Друго нещо пе е времето. разее едно колело. Н. Грαиятски.
разведеннца ж. рядко. Разведена ж-да. ЕР/о голямо тумба жени се Ре разприказвало. И до пях
бе стигнала ηевuηaτο, че вир/икът е у.-\\.Хрнсτесневи- . .че Хаисmоскевοmο щерко — разве-
ееинцатн. се ериβрнеο у баща сн. Н. п. Филипов.
420

рдздрДжд а м
рязвозвдм иеов., развОжа се, Диол, Развързвам. РоДолюб съм, родолюб съм,—бивайте ми осина:,/
разнежеше кесиите j а бройте жълтички!. Л. Каравелов. Гoлгaрuиъm ще бъДе образован. ща¬
стлив к задоеолеи само тогава, когато добие своята политическо оеобоДа к когапо развеже
ръцете ос от турените и гръцките синджира. Възрожденски почдт, рдзвСзвдм сс, рдзвСжд
сс възвр. Щом оватовопе изядап агнето и щом тавите останат празна. то синките езици
се развозваш к захващат До гавoрсn. Л. Каравелов.
развОзкд ж. нииж. остор, (рус. рдзвязкд). Развръзка. И пой изводи едпа хартия.. . — Масna
оспавкл. Тоя неопаквина развозка порази прucъοmеуβоmиne. Ив. Вазов.
еязβеедня сс се. еъзер, Диал, (от цор.-гур. viran). Отпадна, разнебитя сс. Избяга внук му е горища
и пой се развераии. Не му се услаждаха хлябът и работата. Омекнаха краката му, ръцете
с неохоти посягаха Да направят mавa-аиавa. М. Яворски.
развО^сн, -д, -о, прил, нииж, оотар. (от рус. развегвлопньIЙ). Разклонен. Тя е еДно от главните
родопска реки а е оъоповоио оп множество роксчки а потоци... конто оросяващ във всинни
иоπрaв.лeнıα.с раз/отлената Чeτкиοкa Долапа. Ив. Вдзов.
еязвЯзапост ж, нииж. остор, (рус. рязвязносгь). Безцееемоппост, разпдсяност. Едни оп тия
му пиuяneлα, , . , който беше Държал пламенен поет зл тоягата ио Пенчо, иа въпроса,
защо ие е говорил за самото поезия иа Поина, отговора о едиа жестоко рлзвязлиоеп.
капо се cтeeme■. „Защото ие съм чел нищо оп него. . .“ Ив. Вазов.
развяска — вж. рдзвозкд. Трябваше до направя сам, щопо можех, зл до предизвикам оная раз-
вясна, която ми со видеше единствено Достойна До увенчае изβъртоиис поДвиг. К. Велич¬
ков.
еязгДйдеп, -а, -о, прал- разг. рядко. Раздрънкан, разнебитен, рязмъкнаг. Няколко цигулка, две-
при флейта и еДна разгайдоио физхлрмоиика пи1щяха та оглушаваха околността иа „Си¬
ньото школо“. Ст. Заимов.
рязглянόпствувам сс иесв. и се. възвр. нииж. оспар. (рус. рязглдгольствовягься). Рдзбъбрям со,
разприказвам се. Симо пи Днес се много разглаголетвува, бойно, а са позволи одеве паксва
долинапиоспи, Ив. Вдзов.
едзнлягόлсгвувяно ср. кинж, рядко. Разбъбряно, разприказвано. Обикновено импро/азапорипо
си фонуснаца можду поетите, способна да иaпрaβсm минутен ефекп само проз звучна раз-
глaгалοnβуβaиuс· Пснчо Слдвейков.
разговорник м. диал. Рязновоелив човек, събеседник. Най-после Криювчето. който минава зо
вещ разговорник. се изкашля и поДхващо издалоно, В. Чортовонски.
разгонна ж. даол. Вид лсчебнд билка. Известният пи Дядо Нино, преда До препоръна едно от
лекарствата, соиоп. плллмуп. . . разгонна, . и пр, пой предписваше други по-ефикасни.
Ив. Хаджийски.
рязгеддпинд ж. дилл, Рязгрядено място. Пред него ео отвори празно пространство, еДин без¬
краен к грозен мегдиилък, насеян с разсипани зидове, разградииии, громоди. обрасла о коприва.
Ив. Вдзов.
рязнъчкам се. диал. Разбъркам, създам бъркогия. Зла вражда у него / кипи и яде го — / какво зла
Да опори. 1 кого да събора. / Оп злоба, оп злъчна. / опори До разгъчка / нрaβоnо народни. Π. Р.
Слявейков. Едиа цяло група пътна строители започна преди две години строежи ии един
пъп, разгънна го, натрупа машина к материала а после го заряза. ПресдтЯ'
рдздЯвкд и рдзддвчицд ж. Диол. Хляб или друго ядиво, раздавани зя бог дя прости' И ето —
слагаш трапези До се памира иа опя овят храна преД покойника, разнасят раздавки по зл-
Душнацито. поДаряват костюма Да ио е гол скъпият покойник. Ил. Волен. Всяка ии драго
сърце що се съгласи Да й приготви разДавницо, па До ие е опдолеил жоиапа па оня овят оп
Другите к до преглежда за еДин залък хляб! Ил. Волсн'
раздалСч м. диал. Разстояние. Вескай. знае, пе рлзДолочът между пия Два грода е незначи¬
телен — около Ч4 оп насо. Ив. Вдзов. На лакеп рлздллен под давпай тоз таван / се всят
крой стона капо новои гердои / полица, Пснчо Слдвейков.
раздвой м. нар, Място, дото едно дърво сс раздвоява, разклонява; чдтял. Прихване се за дървото,
подагне лявата нога. стъпи между раздвоя по Дървото. Мих. Георгиев.
раздвоя се. Диол, Разделям двама души. И така пи раздвоиха. пой ои отиДе и аз оспаилх. Ди-
ярбекирски дневник.
разд£нд сс ов. възвр, Диал, Съблека сс. Да се ио покаже майци ои ома^цан-, опашел иа реката, раз-
Депод се Да се опере. Ан. Хдджонло.
ряздони со се, нар, Рдзсъмне сс, развидели сс, станс ден. Когато вене се рлздоии. ДойДо Дацка.
М. Ягодов.
рдздрДжвам иеов., раздража ое. Диал, Ряздрязвя^^, рдзсърдвдкм. Всичко ^поеа раздра^^о/ало нароДа
и той по осл вече Да се покорява иа своите царово. Г. Йошев. Коломб можеше по-лесно До
обуздава пело/оцсте ок, до ие би някак а неправДа к грабежи Да раздражат туземците. П.
Кисимов. рдздрДжвам сс, рдздрджЗ се възвр, А иод това от вик и крясък оп толкова ое рлз-
дражил и разпалил, що жилите му ое пукнали, Г. Кръстсвич.
421

раздражен
раздражен, -а -о, прил. диол. Раздразнси, разсърден. Ката гледах. че народът е розДражен и
чо Крит се бие юнашки. по предложих на Раковски да съставим и ние няколко чеши и да про-
изееДем бунт. П. Хитов.
раздръндавсн, -а, -о, прил. Диал. Разръфак, опърпай. Тогава тя го Дръпна за якото на розДрънДо-
веношо полпншн и дигна ръка, — Кой, поразении), ти каза да ми гориш Джубето, казвай!
Г. Карамлавов.
раздяка ст св, възвр. диал, Сваля κ^Φ, μ косто съм задянет. Тя се разДяно мълчаливо да стена¬
та, преброДи се и изгледа зо стол. Ил. Волен.
разжаля се. диол. Нажаля, трогие. Няма нито да сплотиш някого, нито да розжолит някого
с надутия си сербезлик. в. Свобода. Момите. . . со повдигаха на пръсти и искаха да видят
мъртвеца. Гласът на жънато но nрeиокβοшe, та ги разжали. К. Петкано..
разжегам пeиβ, книж. оспор. (от рум. разжечь). Разпалвам. Начна да ноглеДоеа зо Рaйıпa, да и бае
и да й шепне любовни гатанки и до разжего млаДото й срзно. Ел. Муттва.
разжугам мт се. възвр. диал. Разбръмча ст. Хората из града со розжугохо още в мрачината. . .
Види се, че денят що бъде приятен за грозДоберцито, приготовления стават зо робота.
Ил. Блъсков.
раззйря (мт) несв, (възвр.) диал, Зазорява ст, разсъмва мт. Когато се събуди, Петър бете излязъл,
Навън роззоряте. Кл. Цечев. Пропъткво от време на време тя и си представя как се роз-
зоря сега, как кряквот нuлцume пи двора. Ст. Ц. Даскалов.
разйждам ст ноиβ., резйда ст св. възвр. нар. Разотивам мт. Талигата отмина. Изпращачите по¬
вървяха още малко след нея. па зеха да се връщат и розижДат. Т. Г. Влайков. Било тю вече
посред ποт|иeдeπкuπо со розижДат,праща Никола Дома йДвоято мило Гергана. Π. Р. Сла¬
вейков. Всички излязоха във втория кат, розидохо со па стаито си. Ц. Гинчев.
разйтелен, -лна -лно, прил. книж. остар. (рус. разителькьш). Поразителен. Победопа при Гавго-
мело съвършенна направила АлексанДра елaиτuτeл но иuчкοτa лeрсидикa монархия. Какво
розителна промяна! Н. Михайловски.
разказник м. оспор, Резказвач. Някои си рaзкaзеuнu сн обещават на слушателите си До им при-
кажаш π.лкοя смешна анекДото. Д. Войников. Прочее голямото дαсmαйпипеο на един роз-
kohuk е да намери еДинството и самото разнообразие, Д. Войников.
разкача св. диал. Некача, окача ка миого мемте. Набрах и розкачих грозДето си по дългите ен-
тви на Дървята и га оставих така на слънце да изсъхне, Π. Р. Славейков.
разкиркетен, -а, -о, прил. Диал. Разкривеи, разнсбнтек. В пъпя межДу Видин и Борковец, като
милвахме рано еДна суприна реката Цибро по дървен един рaзкuркeшeе мост, излезе на¬
среща ни еДин бик, който поДплоши кοпeто. Π. Р. Славейков.
разкошно ср, диал, Разковниче. Роле поощрино пепелта настрана.. , зорина имането си. . .—Не
му трябво ни заклеване, ни πuτα! С не зноя какво розкаено да Додот, шуко не могат го но¬
мери, П. Ю. Тодоров.
разковрадя се, диол, Развредя, раздразня. Сълзите но сиропа му майко му разкоераДиха сърцето
и само това го имуτлβοшe и па това бе склонил глово умислен. Н. Бончев.
разкозясам се св. възвр, диал. Разлудувам мт като коза.—Мирна бе, какво сше се рοзкοзяиοлu—
чу со глас из абара. Тончо уимuряβοme телетапа. Ст. Ц. Даскалов.
разкдл м. диол. Разклонение ке път; кръстопът. Мигом дяДо Димо спря но един пътен разкол и
втренчена зоглеДо към полската далечина, Ц. Цтркоемкн. Щом дойдоха на разкола, депо
се пресичаше голямото улица с пътя, който милваше покрай РaшuДοвил двор и водеше на
воденицата и лъкопа, възвиха со надолу, Ц. Гншчев.
разкрйля се св, възвр, ряДко, Зехриля м тялото мн. — Защо плачът, ВижДон? — разкрили со нод
нея любимият. Ст. Ц. Даскалов.
разкъщя се, диал, Лиша от дом, от къща. Някого разкъщиха силам. А. Каралийчев. Па до бяха
му Дали та една парче [земя], бо! И по, кооператорите, виж какви са, ще разкъщот един
дом. а не щоп. Ст. Ц. Даскалов.
разлад м. книж. остар. (рум. разлад). Раздор, сведа. Не знам кому со дължи тоя низко интрига-
№ искам до вярвам, че Вие нипа но миг сте могле да доДето кредит на злоумишленото кле¬
вета. имащо зо цел да ме оскърби и да внесе розлод в нашите добри и Дружески οmпοmeнuя-
Ив. Вазов. До преДизвикеот пропивник. . , когато самият пи нароД н незаДоволен ош тебе
и неговите nοцeлонu части са в розлоД с тебе! Π. Р. Слевейхов.
разламбадя се св, възвр. Диал. (от гр. λαμπάδα}. Свстке като ламба. Като изви очи към Боньо,
Ванда предупреди Ралча с поглед да внимава. После сведе глава наД розломбодилоша со пе¬
чка и со зоприпича. Ст. Ц. Десхалов.
разледя се св, възвр. диол, Стопля мт. — Елате да печката да со розледипе! — казва сестро ми,
К. Петканов.
рАзлнв м. ряДко. Място, където ст разлива рехе. Израснали в безроДа па каменистия склон, де¬
сетина млоДи ели со оглежДохо в крайбрежните разливи, П. Бобев. ЕДна млоДо жено къ¬
пеше сивото си крава в плиткото, на разлива. Ст. Ц. Даскалов.
422

разсеят
разлог м. Puне. Планинска kотло·ииa. Планината ечи ош виковете пе туристите. По широкия
р/злог с uнлкншa рекичка се плъзга ших ветрец. П-лин Велков.
разлопра св. Риал. Разклатя течиост е съд. Едно оgeноеоноβо стъкълце но геспеднал, отскоро праз-
mе. РиРе ηοеъеmemе с ведиuο, рнзлеечuхн го н се пепаъсннхa с Pеοгоeоиибτе· Ив. Вазов.
рязлопря ст св. възвр · Риел. Разприкажа ст, разбърборя ст. Аз се р/злоемих като празно воденици.
Но ел си сб сериозен и умислен. Ив. Вазов.
рАзиартякόсаи паил. Ринл. Разглобен, рaенебитеи. Ниео анзмaрmuкоснπншa кола. струпано по
пuаaюиPa поР сайванта. . . пито празният хамР/р — нищо не може Ро го спре. Ст. Ц. Дас¬
калов.
рaеняпa ж. ктиж. есmaа. (рус. рaеиицА). Разлика, различие. Каква ризница межРу нашето неве
и стария Олимп! Там всичко е мрачно и скучно. . . Тука всичко е засмяно, весело, живо. К.
Величков.
рaзиякрaсеи, -сня, -сия. прие- осmна- Рaеняп·стеи. Девици си шият сами разпоенепи премени. - .
А шевове се шият и пъстрят с р/знокрнсн/ нопаинa и злато. С. Г. Раковски.
рαзoбόвαи^r■ лссв., рязоОбря се. Рлал. Съсипвам, развалям. Леностен прилича па ръжда, знмτеτе
аaзеPоаeн рнPешншн пн чeеовeнa. Л-тоструй. Ош оная премежд/, коя всички нас тъй р/з-
еPеаи, оттогава ηнсοю пи не си престанало ни по едно минута Ри ме окуражават с твои по¬
печения, с твое нежно вниюamиe- С; Радулов, рaеябaряи ст възвр- До еабPаеи чловек горе-Роле.
ще намери еРпо на /руго през гоРиннеи пе пе-юοене оп 30 суеверни ернзηинο· в конто не само
нищо се не р/боеш и не изкарва, но още се пръска и гоτовоτе, и напогон се анзоβная и зДравето-
Летоструй.
рaеобяреи. -а, -о, паил. gи/л.Сьсип/η-Боеeu. телесно а/зеpеаeu,eаъхлemeη ош п/Р/ющата болест —
епо какъв излязъл Достоевски подир четири го/ини из тъмницата. С. С. Бобчев.
разоборйя ж. /лал. Съсяnβaие. Които живели разпуснато. . . и контио оставяли Ри ги теглят
на сър и с/мише им слуги зн дългове, поверени покрай песебс/ата им рdзоPорuл. шия по име
са могли Ра РъРат чиηевηиuи, но никога пе со Рили благороДни джентлъмени· Й. Груев,
разобщ-нит ср. книж. остар. (рус. рaеобшеиие). Рaз-дяия·aи-, разделяне, отчуждa·aи-. Може
ли до стави реч зн пепанвлme по неηсmиmуuилшн, когнто при ueлокуенесшшн й ние видяхме
съвършеното нейно унищожение'! Не; eъзсmaновбниemе по копсшитуциято непокътната;
или аaзеPщeниemе тн народът с ел/спто. която пнвешуео проедн/ите му. Π. Р. Слав-йков,
рaеДдя ст се. възвр. Дине- За женско добив- — търси да се оплоди. Вра/кн реве. Сигурно се е анзе-
диен- Дядо Г/Рю се екншлл· Локнз/, че е чул. М. ЯβЯRCkи.
разпашкуля се св. възвр. Риел. Стaиa бухнал като пашкул. Рнзпοшнуеихн се мусп/чкипе му. Ст.
Ц. Даскалов.
разп-н м- книж. оспор. (рус. распен). Протяреио пенит. Ох, божичко, божичко, какво ще паaeл
сега.. . — пеeτналшe тя пн разпее, свито и трепереща с цяло тяло. Г. Райчев. В програмата
се нижех/ еРпо след Рругн украински пести. ту суаеβи, мъжествени, ηнпемηлщu песните
по героичния Pогнτнаскu епос, ту лирични, нежни в Руха п/ украинския разпее. Пресата,
разпТя се. диал. Накарам някого да пее. Манол пн uлнелне пъти се опито попово Ри разпее брата
си, по не сполучи. К. ПетkАио·.
рaзnлaпякaи ст св. възвр. Рин.л. За терияст — разплиска ст, разклати се. Нaмнл/uнъe влезе Рез
почукване, почти чрез взлом, и то по тнкъе яростен /aми/. че воеиен в титеео се рнзелн-
цнко и столовете потрепереха. Г. Кряев.
разплин м. книж. алgне. (от рус. рясплшться). Рaзли·аи- та рaзии страни. Родопите, е широкия
сн анзплив и голямо разклонение, имат въобще по-меки ечeаτнηил нн еърховете сн. Ив. Вазов,
рАзnлянратяст ж. кннж. ост/р- (рус. рaсплинрaтясть). Неясность, рαенл-ч-иост. Мъгла, зн-
дръстеност, eeжношия, а/зеляeч/шосτ· . - безконечно вялост. прябвае ти сериозни усилия,
зн Ри изчетеш Ро края творенията му. Ив. Вазов.
разправям несв-, разпрЯня св. . . Риел. Уреждам, разпореждам ст с иещя. Пуснел съм /а публично
лотария моята Фа/тн [кобила]. Обявявам сега, че шегле/ето се отлага зо нов срок, понеже
билетите пе съм разправил още всичките. Продал съм около сто — повечето зех/ офицери¬
те. Вазов. Не еРто, а двеста биволици а/зер/eя, а пи веднъж го не чух Ро говори зн Доρumьк-
А. Каменова.
рЯзпус м. 1. аядно· Отпуск, ваканция. Снечо, Каиeме\ Дя, теглеше. / че граДът не е далече. /
Там ще земем наший Якн. / р/зпус пише пи, че им/, / майка му Pоиο го мοнο. Ив. Вазов. За¬
къде се надигаш ? Вече ням/ училище — анзеус е. Ст. Чиляигярон. 2. осе/р. Развод. Завчера
па болярския съвет и пнmриaахъτ не Ровите анзеус пн царя оп първо венчило и болярите те
приемаха еврейко Ро седне по престола- Ст. Зaторриня·.
разпърпам се св. възр. диал. Раеша·aм ст. Кнймнннминьш се разтрпа, развика. меаPagжи Споя/
се сви в къта и с поглеДо по стар нонdmни плъх изгледа от главата Ро петите „βбзсτаншηил
бунтовник“. Ст. Заимов.
разсв-т м. книж. аяgко. (рус. расснет). Съмнaие, рaзняделявaие, зαеоря·aи-. Наистина. небето
ееаезевяeн и бързо постъпва утринен разсееш. Г. Ряйчев.
423

разсветлен
р^зсветлен, -д, -о, пииз, оетар. Осветлен. Аз влязох в предната, тясно, слабо разсвотлепа ста¬
ичка, Св. Миларов.
разселила ж, нииж. оспор. (рус. рдсселинд). Дълбока пукнатина в скала, земя. И в разселените
на жълтите скали веуо кънтеше плачът но думите му. Н. Рдйнов. И наистина видях на¬
среща ои едни малка разселена ио земята, към ко.яню усещах,чо τаnаπumоnа βлaчото лесапи
ми, Π. Р. СлявоИков.
разсеян м. oοнии. Разпространител. Защото пя [книжовността] е ородсп/о а разсеян но изобре¬
тенията иа чоловечооният ум. 3. Петров и др.
разснп м. нар. 1. Време, когаго месечината намалява. Беше суеверен к за всяко иeоaοnuо диреше
причините в лошото среща или нащърбения месец, пе бил но разсип. Кр. Григоров. 2. Съси¬
пия, разваля. Иждивеииопо ое uзерътa в разсип. когато премину/аш силеше иа имота ои и
ио стожлии.яша ои. Ал. Кръстевич.	'
разейщям иесв. дсил, Черпя щедро. — Розοαmой. байпе, разсищйХ. — еекно той а ао аnриaβc
към ЮрДан, . , — Какво Да иaзeйmлм'!, . . — Чо пови Де. . , Нали имам До пи Давам нощно.
Ето, нося!. . . —Ха —ха —ха! Плaщоm, а? И лз до разсищам'. М. Ягодов.	‘
разелаб м. Диал, 1. СпокоИствие, охолство. И сега чипове Стайкова са живеят но разелаб а ево-
боДо в това .хубаво ширине. Т. Г. Влайков. Тя со е много иашеглала и натърпяла досега: Довно
вада барем отсега и тя о педото ок рахапоц и разелаб. Т. Г. Вляйков. 2. Утохд. Р. Моор. . .
Аз убих ангел зараДи вае, . . Грим. Дай ос разелаб, войводо! Н. Бончев (прсвод).
разслабя ж. Диал, Слабост, бсзсилис. Случи со понякога та а Добрия учител налегнат о часове
от утoиa, от разслаби, Й. Грусв. Всичко. що докарва разслаби ио детето, предразполага го зо
тая болеещ (рахспсзма). Летоструй.
разслаблен, -а, -о, прал. книж. остор, (рус. расслаблепwй). Болнав, нездрав. Той беше проповед-
иск и един деи иа амвона му падна лпопленсия. конто ие го умори, остави го обаче До гроба
разолаблои. С. Радулов.
разслЯбя се св, еъзвр, дсал, Отпусна сс, разширя сс. И радвах се, не скоро що се разслабим в нови
къща и в широк Двор. Т. Г. Вляйков.
разсмотрявам носв,. разсмотря св. книж. остар. (рус. рассмотрогь). Разглеждам. Дидантаческото·
съчинение рaземаnuсβa едии предмет е синката негово цялост к пълнота. Т. Шишков. И за¬
това останали синките полкова омущеик. . . защото ие можли До вадят какво птичо е 6сло:
понеже толкова скоро им излязнало из онито. гДепо ио мож-и до раземопряп какво е било,,
сиреч /рибна ли. или славей. Високи умни хитрости Бертолдови.
разенопявам иеов,, разенопя св, Диал, Разрязвам нддлъж мъртво тяло. Уап първата ои егъепиполиа
машина нагласа оп одаи вехт извлан, а какъвто анатомите иадувап ирпериите, кога да
разеиоп.яп някое мрътво пяло. Й- Грусв. В Онcааun Пепи няколко време сеДя помощник
на помошний учител иа анатомията, който ие можеше сам да uлзоианявa и реже трупове,
зантото го било много гнус. И. Груев.
разсоха ж. диол. Разклонено кдто вилка дърво; чагял. Гургулицата унило гука в гнездото сс
между разсохспе но някоя гъста /оберна. Ст. Заимов.
разстЯвя се и разстЯна се св. възвр, даал, Отделя сс, разделя сс. Из пътя той са премиолюваше
далuоe свършат нукуруза копачните, или ще до aиnuшe нещо, . , Щeдaaрnuтe малко. па идс
ео губи цял Ден а ое разопави оп Друга работа. Т. Г. Влайков. Той со усетил, но объркал, но
еДва когапо настанало време до ео раз-пано о другия си имот. Й. Груев. Кога [Мдрко] ойде
преД пе/ови порта, / а майкя му ни жива, ии мърпео, / кога виде До потира неДо, / а она ее
оаз душа ризсшиви. Нар. цесеп-
разставям иесе,. рязставя се, рядко. Поставям на различни местя; разстилам. Куп девойки и момци t
преД него трупаш ое: отпреде им разешавя / пой опокапо, Пенчо Славейков. Покрай шосето
бяха разстлеоии по иа двайсет метра едни от друг местни проДапели. които оп канавките
се взираха за партизани и съмнителни лицо. Ал. Гетмдн. Арменец разотивал скъпи кърпи.
Н. Бончев.
разстая иеов, диал, Разтопява сс, стопява сс. Разпия к поолеДнай οисг: / и божо слънце гали /
ранили пролетна цβenс· Пенчо Слдвейков. А де ое облачето скри·- / Дали разпия иогаβonр
светло лице. / или подигна се паД яоиспе Звездици'- К. ХрисгоВ'
разтег м. нар. Разстояние можду опънати встрани ръце — около метър и половина. Той стоеше
а коня са но седем-ооем разпега оп Дружината са, втренчил поглед в простора право ио юг.
Д. Талов. Оттук До кулата иа Арап ага исмamо а сто разпега. Д. Тдлов-.
разтерзЯнне ср. нииж, оетар, (рус. рдсmоезапио). Разкъсване. Който оскърби някой член от Нл-
родиопа партия, осъжДо ое по ризтерзлине оп дивипо зверове. А. Константинов. Как да
оставим поя нароД. който всемогъщия бог пури под руската зamunO: на разпорзи/ае иа
хищниците а иа враговете'! Ив. Вдзов.
рдзтнквеп, -д, -о, прал, рядко. За сняг — рязмекнят. През зимипа бошо, но коня му Дотегна Да
гази разншнвеиия сняг. Й. Йовков.
4 П А
24

разчопръшкам
рязтйкеям се несв. възвр. диол. Размеквам мт. Ей вече Î великденските пости провалиаа', / розтик-
еяше се зимата, И всичко / миришеше на млода пролет, Пенчо Славейков.
разтйха ж, нар. Дърво ка волска кола, което свързва пртдкия kвлескнχ мъм задния; мтърчншха.
Подръпна шейната. замръзнала в снега, позоклоти розшокато, пοчукπο клиновете и тъкмо
крачна да изееде валовеше но водопой, чу гласа но жена си. Кр. Григоров.
разтоп м, оспор. Разтвор. Ден-дво напрож семепо [ка бубете] да со пaквοсu у слаб разшоп от
син камък, Ккнжннке за народе. За такъв розтоп. Доста що е да зо.мом син камък, колкото
один лешник, то до го разтопим във вода у една голяма чата. Летоструй.
разтрдг м,- резтрИта ж. нар..Пролука, цепнатина. През розтрозите на дъсченипо стени старецът
виждаше сега всичко, Й. Йовков. Тя погледна през одна разтруго, Ив. Вазов.
рАзтрупвам мт ноиβ,, резтрупя ст св, възвр. диал. Резтрсвожвам ст, става ми тежко. И унесен над
книгата- розтрупвом со и мисля. мисля, Т. Г. Влайков. Някой път, като еърпя косато на
къра или премятам иглата, ето че ош невидолица ми дойдат тия мисли. па се разтрупя.
та чак се унеса. Т. Г. Влайков. Легне уж да спи. По се розтрупи, размисли и па цяло нощ
но мигнуео, ами со токо мята нaсaм-нamаτзк и поко въздиша. Т. Г. Влейхое.
разтруктч, -а, -о, прил. диал. Разтревожен, умърлушен, съсипеш. Цонка- . , и тя бо много угрижена
и разтрупена. Т. Г. Влейхов. ВъзбуДени и разтрупени от тия нави мисли и от очакване зо
нещо по-хубаво, пе и двамата дълга време не можеха да заспят, Т. Г. Влейхое.
рАзтур м, диал. Разтуряне, разксОитвекс. По-Добро е да си иДа оз, да не гледам тоя разтур. А
пък те нека си се нареждап, както господ ги учи. Т. Г. Влайхое.
разтуря св, - . - диал. Наместя, сложа на резки мтмте; разпръсна. Като мръкна. разтуриха руско
войници по къщята. Ив. Вазов.
разтълмя св. книж, рядко. Разгадая, разтълкувам. Иразтълми Болшазар загаДкише но пuимοτο —
и разкри тайнопа на звездата. Н. Рейнов.
разуверявем поив-, резувсря св. книж. (стар. (рум. разувсрить). Разубеждавам, разочаровам.
НодожДото, чн межДу толкова книги що намерят, което търсят, бете толкова силна у
тях, щопо от самата начало се отрекох до ги разуверяеам. К. Величков. Съвестта и я
гризеше, чо тя можете До го успокои. до го розуеери, а но стори тава. Ив. Вазов. Ние знаем
труДния живот на Ботев като емигрант в Румъния, кайпо сом па себе си е достатъчен
да отчао най-твърдия Дух. да розуеери най-фанатични.я борец. Л. Стоянов.
разръчлЪχ м, диал. Разточителство, разсипия. Какъв е тоя разфънлък из тоя къща, бе Джо/ъм!
За един портрет, и та да кръста — две хиляДи. Чудомир.
разхлСмхам св, диал. РазбутАм, раздвижа. Детке ма. я дαпоии две скемлето да си nαueдпeм с бача
пи КонДа ей тука на сeнчинa. . . Дето разхлеско сакатия си кръст и донесе две стол¬
чета и два чубука. Д. Нтмнров.
разход м. диал. Разходка. Колко беше хубава тя [природата] Днес, как слънцето раДостно све-
тето ат ясното си небе и заливаше с живот, с топлина и с пeспи рояците софиянци, които
отиваха весели на розход да ханчето. Ив. Везов. Там майко и баща еоДили Дъщеря си на
разхоД мирно и чинно си я пак прибираш в къщи. П.Ю. Тодоров.
разхълцай прил. диол. Зе къща, предмет — разктбuтек- разхлопан. В стаята, в която му туриха
слугите бохчата и папката. имаше една дървена разхълцано маса, но която секат месо,
сутат чукан пипер, а понякога разпъват и цървули. Ст. Заимов.
разнвйля св, диал. Разплача. Колко къщи съсипа, колко челяДи розцеели. Мих. Георгиев. Колко си
майки розц^^:^1^л1 / А Богдан си му говори: I Море кадии, кадии,, - - девет съм кръви направил,
/ Девет съм майки разцвелил. Нар. песен.
разцИля ст св. възвр. диал. Разплача ст, разхлекче ст. Не обичам оз детето ми, като плаче. Раз¬
криви уста, набръчка веждички. разцили се. П.Ю. Тодоров.
разцуфля ст св. възвр, диал. Разплача мт. Виж га какъв се рοзнуфлu- - . Срамота! Що ти намерим
еДна булка, не бай се.! Й. Йовков.
разчтхеря се св, възвр. Диал. Разчекна мт. Колко луДа проса и кощряво е изяло вече шилета на Мин¬
чо Киров. Та со е разчекарило от лой. Г. Кресв.
разчТлхем св, диал. Резбутам, разтлАМкам. Стражарят. , . разчелка с ръце неколцина, неволна
препречили пътя му. и се спусна към скараните. Ст. Чилингиров.
разчета ст св, възвр. книж. оспор. (рум. расчесться). Уредя сметка. Милко, Как, защо плащате-
вие, госпадине? (Бърка си в чантичката). Трайчов. Помислих. че нямате дребни. , . Не-
Дойтн, госпожице, оз ще съм във ватепо купе, ще се разчетем том. Ив. Везов.
разчНтха ж. ваен, Преброяване в строй. От казармения двор со чува разчиткото но βοйнuщuшe-
Ст. Чилингиров.
разчоголя св, диол, Разпръсна. С псувни и вик ройто навън uзикοкпο плахо / и Дивий вихър ги роз-
чиголи, гласът / там но затиснати другари под снегът, / зо помощ викащи, са своя рее за-
даеил. Птшчо Славейков.
разчопръшхам св, диал. Разпръсна, разгубя. Я нн бих смеял нито сто кози да му оставим да
варди: боял бих се, че ще разчопръшко па гората. Мих. Георгиев.
425

разшит
разшит паим. Рнал. Обшит, язшят. Той ост/нн по късо кожен/ дреха, разшита със сипи ширитн-
Ст. Зaтор4яио·.
разшъркам се св. възвр- Риел. Разпространя ст. Захвана се една борба срещу мене· еmпьрeоu с
тушук/не из мити Дупки по чнршилeн, след туй се а/зшърнн и между аοлτн. П. Ю. Тодоров,
разя песв. к-ниж. рядко, (рус. рязить). Поразявам, сразя^ам, удрям. До пего Беοх/ сом рнзеше
разярен / со пежкий сл кон/ик къРе когото свари- Пеичо Славейков. Войводо славен, в толкоз
боеве, / mu който иявгн с P>рнинил си меч / резил си Резпощ/Рпо враговете — I и ти ли днес
ще пабнееuиш глава. Г. Райчев.
ракаджйя и ракъджй м. Риел. (тур. rakıcı). Производител или търговец на ракия. Най-напред
той започна пeчнеρиme си капо кър/жия но еР/н Рогати търговци — рако/жии, геаиоорл-
ховмοии- Й. Йовков. Той още си мисли, че е си/ но рaкьджй Нeсmоан\ Ив. Вазов.
ракам м. есmaа. (ар.-тур. rakam). Смятане, бротнт. Кой може Ра прехесапн сeриилτ/ по чор-
б/Ржи Нuuулн н но моаPοджи Игиншн?. . . Тук иска а/кнм, тук се иска генвн. Мих. Георгиев.
Милчо вреРеп беше Ре постъпи в р/Роша при някой сн търговец е граР — з/щото по него вре¬
ме пе само в сел/пн, по н в градищата едва ли имаше по сто еРин Ре знае колкото пего пuсюе
н рнкни. Ил. Блъссов.
ракла ж. ... Рнал. Свод на мост. Кехаяшо, капо слезе Ролу ; обиколи а/клнш/. поглед/ еnлd-
елл/та, изкачи се из воиро по равнището и улови крой високия бряг къ/е Михоeиа. Ц. Гинчев,
ралйя ж. Рнал. Вид рАстеияе. Може ли Ра й обясни господин лeснимeяш з/що от известно време
со почнали Ра увяхват лиспапа па поя релия? Д. Калфов.
рало ср.. - . Риел- Чифт, двойка. Отсечеиошо дърво. зн Ра излезе по равен път, трябва Ри мине
през седем дълбоки Долища. Трудно рнРошо. Девет рало биволи пе могат, го изтегли. А. Ка¬
ралийчев.
рамазан м. (ар.-тур. ramazan). 1. нна. Мохамедансси пост, през сойто не се яде нищо през деня.
Тоя вечер mуациme влизаха βанuнзнu. тН запоен именно се веселяха с тъпани и зурнл. 3. Стоя¬
нов. Правоверните се молеха по четири пъти по Рен по нелнхн. пазех/ анuнз/нο и всички
знноηи пн истинската вяра. Д. Тал-в. 2. ^6/. р/зг· Глад, тлaдувАис. Тн побързай Ре хапнем.
че ще зншвеалш сшое/, пн после им/ Ро ни реже анмнзнньτ цяла нощ! Ст. Ц. Даскалов,
рамазанлйя прил.	Рнал. Който спазва рамазан. Сега сме рам/з/нл^ии- яРем от тъмно до
тъмно- Мъчим се. П-лии Велков. През еди/ Ре/ е а/мнзнuн edum сmοаичън българин з/полил
си Ре луелчнншн и /ми/увише през пнзaаa, Ре много анмнз/нлиц mурuи се разхожДах/ начу¬
мерено. Ил. Блъссов.
рамбашйя м. Рнал. (от тур). Главатар. И вие сее длвоеи, ама и нз съм но дяволите анмPншцл.
Ст. Ц. Дассалов.
рамесло ср. книж. осmaа. (рус. рем-сло). Занаят. Онези Рее р/зреРа от жителите, които Ряхо
избегнали шурскошо господство, гоа^^цшe, по име н по аaмeсло анзβойницu, н жителите по
приморските греДове и по островите намислиха Ро поРигнет целия гръцки ηοаеg. С. С. Бобч-в.
рйнище ср. Рлал. Клон с шума за хряна на добитък. Тончо се покнmбаи, разри стега и знцзuъквο
грани с изсъхнала зелено шум/- Той хвърли едно ранище преР воловете. Изгладнелите доби¬
чето з/свиеохн изсъхналите листа. Кр. Григоров.
рапам песе. Рлал- Отхапвам със зъби нещо твърдо. ГлеР/ Мирои как телците з/смуках/ жоРпо
паяспdшн вода. . . гле/н блесналия сняг, а/пн просе/ика и сн мисли; „Ех. що не е сега сцчннτd
воДа чай, а снега шекер, пн Ри виРит л/пане погне/“. Ст. Ц. Даскалов.
рассо— вж. разсоха. Щом сложиш но кучето расо/тн з/д ванmншн, какво прави то? Рипа.
рипа — пък се предаде- М. Ягодов.
растйца ж. Риел. Младо и тьико дърво. Бре караме пие вреш/о, лук, Ров, mевн-еновн зн .яРеие,
осече баща му Фърцава кория, еРпо кола р/стици откара зн огрее, а той. . - та училище пе
хоРел- Сп. Ц. Дассалов.
растле ср. Риел- Младо дръвче, фядaикa. Бурята младото р/селе кърти! К. П-ткαия·.
рат ж- и м. стори/. 1. Война. Свирепо е рап / тнм кръвна носцmPн носилн- Пенчо Славейков.
Сбрали се велможи главни във Михайловий палне / и по царя всбPьажae/u ! пожелават
.лаври славни / е преРспоящлй кървав анш. Ив. Вазов. 2. Войска. И сякаш слушам, РлеРен. /
ревът й див, поверен / пе войнствената рош / по Крумн. Ин. Вазов. И гордо вее сеойте
знамена / безбройна анш. безбройни легиони. Д. Д-беляно·.
ратен, -тня, -тно, прил. старин. Боен, ео-н-н. Надолу, в урвата. mгн-шнu■ иeβияшие / зочуят се
припрени викове, / и сенки мярнат се е полето ротно. 1 и к/то че се лъскаш щикове. К. Хрис¬
тов. ИРеха [селяците] по цели село, по общини. водени от стнрейтипите си. изPaннume рапни
вожДове. А. Дончев.
ратоббрен, -рня, -рно, прил. стори/. Войнствен, смел. До него, суров, Калоян анmеpеани. / на
меч/ вложил всeпеPeд/ο Дeспиuο. Ив. Вазов. Но в същия миг ош /ругата сшаннa царят и
испанският гранд се счепкаха и се улових/ зн косите; при поя сигнал аншоPеаuцлш жар
з/р/зл и останалите. Ив. Вазов.
426

.4
рвя се
еагобöрец м. стории. Борец. Зл Радоя юнашката слава боше всичко. Той аοnaсme повече рлпо-
борец, опнолкопо българин, Ив. Вдзов.
ратолюбне ср. стории- Войнствсност. Едио оп пай-отличиполиите черти на кафрито е рлпо-
любиопо. Оп детинство Дора до гроб по прокарват живота ои повоното в боево и бойни.
Изводи ог Месечна зорница.
рафня ж. рядко. (от гр.) Лико от южно рдстение зя лозя. Лозето откъм шосето боше прокопано
и повързано, Главините се зеленееха, равно скършена отгоро, приопегиапи а рифая като
къдели. Ст. Ц. Даскалов.
рахЯт разг. (др.-тур' rahat). 1. м. Спокойствие, безгрижие. ОсемДесоп годкис теглих и страдах
капо куче, па сога ле рахат ще вuдс'/ Елин Пелин. 2. прил. неизм. Спокоен, безгрижен.
Нали няма жена. продължа Къппо, без да обърне внимание ни послеДното забележка, та ои
барем рахат. Т. Г. ВляИков. Всипно що ви дам. оставете ме само да умра рахат. Й. Йовков.
3' парен, А нашите управители и порбаджие гледат хладнокръвно иа оинко, щото ое еърши
около пях. и πисn ок мастиката рахат-рахат, в. Свобода.
рахатлък м. oοnaи, (др. -тур. rahatlık). Спокойствие. Таневи са, ходжа ефепДи, воичнипе гяури.
Рабопящ, А нае пиaβoβeрнuτne... иaхanлъно са гледаме а агалъна. Срамуваме ое пие оп работа.
Мързи ни До работим- , . . Д. Талев. Той са мислеше·, „Благапни\ Да зиляп, чо о лоеиопия
а рахатлък що ои прекарат службата/ Т. Г. Вляйков.
рдхдтувям носв. оспар, Живея спокойно и охолно. У него опдавио още беше ое зародила падожда,
но можо да я даде у исuou по-Добра, по-заможна люде. па а пя да Добруво а рлхапувл тим.
Т. Г. Вляйков. Защо като се о унила. ие ое ожени за някой богат до рахату/а при него. Ил.
Блъсков.
рахван— вж. раван. Файтоиджията побърза Да скочи на капрата а веднага подкара ноиете
Uaхβли. А. Христофоров. Подкарал ноиете в uлхвли, натруфеният фaйnаиджuя умело гс
οпис преД входа па пюрмаща, А. Христофоре.
ряхванлИя ниил. неизм, рядко. Зд кон — койго ходи ряхван. Можду пях изпъкваше висок. пъл-
нолик епископ о дълга розова миится а о позлатена тαnuл. яхнал червеникав, uлхвлилйя жре¬
бец. Пресйтд.
рахмет м, Диал, (др.-тур. rahmet). Задгробно блаженство, задгробен покой. Оспавн со, боам.
от пози мерак, зл рахмепя ио бащи ти по моля, ако обичаш баща ои, недей разплаква бащи
и майки. Ц. Гинчев.
рахметлия прал, неизм, оотар. (др. -тур. rahmetli). Покоен, покойният. Що ДойДе рахметлияпа
дядо Вълко чиачисna, куцук-куцук, а бозовапо ои потури. ще разпрегне колата преД къща.
П. Росон.
рЯцня ж. нииж. оотар. (от рум.: ra[ie). Преследвано, хдйка. И снощи столичните полицейски
аuгaии преДприелс одиа рация из разните затънтена питейна завеДопкя — к пак о бляскав
резултат. Просята. Нощаспии жeеu'/ Кой лс по ги скубе? Дават на чорбаджията . . .
Довит а иа рoлuцисnо, която често устройва рации. ие зл да ги прогони, а за До изстиска
от пях и последните см спестявания, П. Спасов.
рЯчя иесе. диал, Искам, желая. Да рачиш да мо назначиш на служба, галста блигодирено ще
имаш от моно, Б. Обретонов^ Тоя пъп пой не каза нищо. Пък а Нейко наДменно го остава
" и ие рани Да приказва повече, Й. Йовков.
рячНтел м. нииж. оопар. (рус. рячитсль). Човок, който се грижи или желде нещо. Нека, боже,
До умра. / тъй какпо съм поживял', / независим. иeраДnuοиuк, / иа тирании ненавистник. /
ио подлеца обличапол, / по свободата рлпипол. Π. Р. Слдвейков. Ронипели оп двадесяш
мили ррuхадuлu само Да се насладят сой забаве. С. Радулов.	·
рячНтелен, -лнд, -лно, прил. книж. оопор. (рус. рдчительшгй). Усърден, грижлив. И пе смогна
до са намери мома слънцето. Защото всипно живо обичаше а uaнuneлиa любов — а милув¬
ките по пламнали ръце докосваха цялата воелепа. Н. Рд-нов. рачително нореп. А одеждите
[епископски] бяха везани иaчunоляo о образ оп пъстра свила. Н. Рдйнов.
рячун м. оопар. рядко, (срхр. рдпун). Изчисление, сметкд. — Да са направя рануи о нрън.мaияcл,
рене /торий к ое измъкна. Ил. Блъсков.
раялък м. Диал. Положение нд раята в турско робство. Раялък вене няма, робията ое свърши,
Н. п. Филипов.
рва иесе, пооп. оспор, (рус. рвагь). Късам, ръфам. Но буря свий — безумно / вълни ое проз вълна
πаnuuсn а летят, / а яз а брегове прелели, къртят, рват 1 а влачоп, що им ое попаДпо. Пснчо
Славейков. Веч съзрат ли труп конска, оп глад рoдиβeлu, 1 по ое хвърлят — и всеки без¬
паметно рее. К. Христов.
рва се иеов. възвр, книж, аοnaи. (рус. ред^ся). Стремя сс, дърпам сс, тегля сс. Душата ми на¬
вън ое рее. / Там па страДанието тайнища зове. Π. К. Яворов. Бодрият дух ое рее към дело,
към подвиг. Пенчо СлявоИков.
427

рвенне
рвепне ср. книж. ряДко. (рум. ретнит). Стремеж, зАлягечс. Ош Друго страна подигато рвнниепо-
им и Духът но съперничеството с трупата „Сълза и смях“, Ив. Везов. Рвението зо по-чести
срещи у момъкът е па-жаДно, докато момата. - , глеДо до ги отбягва- Пенчо Славейков.
ребйт прил. диал, За цтттл- кокошка — който има пъстри сиво-бели ке ивици пера. В курнико
довършваше кукуриганета си ръбатият mзпкοглaс петел. Ил. Волек. Нашироко под овош¬
ките I се разхождаха кокотките, / всякакви — ръбати. бели, А. Бомтв.
ребедОя мт несв, възвр. диол. Виждам мт, мяркам мт отдалече; мержтлея мт. Окъпани от ДъжДа,
лaдбaдроπи ат топлите лъчи но слънцето, царевиците се ребеДееха като тъмен иблок. К.
Кръстев.
ребър м, диал. Хребет. Нали ши казвам. оставих аз сватята Скοкльαеuнa при овцете горе но
ребъра и тръгнах да налея шише вода оп чучура крой Дяволското дърва. Б. Обрс^ов.
ревен м, диол. (от пер.) Вид лековита билка. Ако искаш да пиеш неща, коото да те облекчи,
пий пелин, Ако те бали черният дроб, пий сама ревен, А. Докчев.
ревне ми се носв, възвр. нар. Нрави ми ст, харесве мн ст, поисква ми мт. Защо и за ког9 шез стро¬
фи оз 11аряжДам- . . / Уви, туй питоне — еината си обажДам— ) но съм слагал до днес пред
песента си оз. / Кому се реене тя, кому о шя противна — I но съм питал, Аз пях, кокеато
ми се пя, Ив. Вазов. И опротивя ми цял свят. Не ме нища блазнете, Не ми се ревнете
рабато, Спанах негоден зо пuщο, Н. Рейков. Техният хляб не бе по-хубав от натия. ама
както бо отрязан на тънка филийка — че у нас хляба но се режете, ами се чупеше но ка-
мачета — та филийкото много ми се ревнеше, Т. Г. Влайхое.
рсдйф м, остор. (ар.-тур. redif). Запастк войник от турената войска. Едри снажни хоро, с черни,
тироки лица, навярно всички ат Далечните пустини но АноДа-зо. Всички бяха роДифи. Й. Йов¬
ков. Бaтaлuοпuтe ош реДифи в стройни реДове чокоп светлото лицо на прогледвача — пошо.
Ст. Заимов.
Π^ί^τΐ!, -фне, -фко, прил. оспор. Който ст откаея до рсдиф. Ноедно с пристигналите напоследък
реДифни батолиони от Мола Азия в Европейска Пурнuл имало но военна нога около 230 000'
Дути вοйнuни “ 150 бапарои. Премете.
редовйт прил. диал. Който обича реда. Но колкото тя бете пъргава, събудена и роДоеита. тол¬
кова мъж U. Син Теню, беше мързелив. Г. Караславов. Тай живееше оскъДно- боДна. бете
пестелив и реДовит, без да е скрънзо. Г. Карамлевов.
редушка ж. 1, диал. Епидемия. Като изкарахме зимата, кога се запролети, току нападна па
нас една реДушка. - , може и по Други места да я о имало — πeтα кота треска, Т. Г. Влай-
ков. Всички кихаха и кашляха, но всички озДравяваха на крак. Само Стойко легна — хвърли
го в огън, и цели две седмици га мъчи проклетата редушка- Г. КарамлАвов. 2. остор. Рсд.
Едносложните Думи не могат да се пренасят от една реДутка в Друга, Ив. Момчилов.
редюйт м, BaHT остар. (фр. reduit). Малко укрепление вътре в главното. Джамията може да
ви служи за редюйп. „Защо редюиш? Какво значи шо? Не о ли редуТ!“ Й. Йовков.
рез м. рядко. Острнт ка сечиво. Духне — падат па земята / жълъд“ узрели- / Кой със златен·
рез е шарил / зъбци пи листото! Т. Харменджиев. Обаче касата се плъзгаше· върху тревата
капо тояга, Тя се боше отънило, а насъбралото се па резо зелена кора ат млеч я правеше
ощо па-тъпа. Сл. Тръшмхн.
резе ж, диол. (от ар.-тур. arıza). Болсет е чтркня дроб ке говеда. Тук-тамо со чувате мучене,
и та твърде изряДка, от ония волове. които страДот от резо и мучат на съня си. Ц. Гнч-
чтв. »
ртзА3 ж. Диал, Резт, ключалка. Акцизният дръпна резато и тежката дървено ерата на зuмπоπa
со отвори. Ст. Ц. Даскалов. Тя е там в пещерято оставена / с довет тежки огромни рези.
Н. Хрелхов.
резня ж, диал. Ртзба. НосреД попоно, изроботен. пanьитрeп с разни резни., - блещете приле¬
пена голямо аколчесто огледало. Ив. Вазов.
рейз м. аспар, (ар.-тур. reis). Кмет. Поканени бяха и кaUмοкaмuпъш, , , каДията, реизъш и бин-
бοшuлma. Д. Талев.
рехА св, - .. диол. Запея. Речи, речи и ти някоя! — намеси сн кмета. — Някоя от οнu.л, Пето,
Депо ги пеехме кошо ученици — додаде офицерът, Т. Г. Влайков.
ремеслен,-а, -о, прил, книж, (стар, (рус. ремемлтккьш). Занаятчийски. Освен тях Чехия има:
пеДагогически училища 17; търговски — 27; специални — 26; земеДелско-горски — 42; ру¬
дарски — 2; рeмeuлeеu — 5. Ив. Вазов.
ртмйча пeив, диал. Бия м ремък. Що ми поднет, глеДай си работата! Щн те ремича аз тебе, да ти
дойде ума в главата Г. Краее.
ресевьор м. книж. оспор. (фр. receveur). Кондуктор ке влех. От задното платформа е влязъл
един дрипав горнобански шап. . . Веднага росевьарът дойде при него строг, — Тук се но спои?
Ив. Вазов.
428

ридикю лиз-рдм
росим м. оспор. (др.-тур. resim). Данък върху наследство. И мене мо нинат доспа Доена, ДоДоДо
наДаято. . . ще трябва До ое ходи а по солата да со припсоват имотите па много сираци и
да со взема росим. Ц. ГинчеВ'
рссйтя св. Дсал, Готов съм да здгубя нещо; прежаля. — За пия [пари] няма квипанция — от¬
върна Дано. — Ето, гледай кан ще ги росйш-я пред тобе. — И пой дроспи а перото в nоβτeuо.
Т. Г. Вляйков.
рсторЯд м. рядко, oοmои. (от рум. retorat). Клозет. Тук пе ое спуснаха поДаро ми измежду множе-
оп/ото и напълниха разните отделения но uоnouaдиnо. 3. Стоянов.
роторДдсн, -дна, -дно, прил. рядко, оспор. Прилагателно от роторяд. Един Ден влязъл в uenouaд-
инте моето и направил опит до ео удара с лопатата, кояпо била там. 3. Стоянов.
рефузасвям иесе, книж. оопар. (от рум. refuz). Отхвърлям, подритвам. —ЧорбаДжии! Богаташа.
магарета безчувствени!, . . И пи. Брънко/, ои отишъл по пях До се молиш, До пе рофузлс-
вап, а не знаеш До жабея! Ив. Вдзов.
рохим м. оотар. (ар.-тур. rehim). Залог. Ах Яно. гюмюш Яно . , , ако ои лице рехим оставиш. /
коинето ще пи подкова / но βсиa на вересия. Няр. песон' У иaтuя град има миого богата,
които со гладни за токова място на каквото е твоята къщо: вляз някому под кожапа. при¬
моли му ое скрипинно. До пи ДоДе хилядо гроша, уж на заем, като му ДаДеш за рехим хюд-
жепя. Ил. Блъсков.
рохна песв, Даал. Хлипам, хълцдм. Божо, боже, какво ми ДоДе да ос патя ? Тъй рехнех а плачех
а оплаквах Златко от баща му повече. Т. Г. Влайков.
рСчище ар, даал, Корито на пресъхнала река. Едно безименна и безводна река, която услужел
само па пороите, простира през ород солото широко, каменливо речище. Елин Пелин. Мъртва
и покрусени со тъмнееха пръснатите пейзажи на сола, речища, долочии гори и планина. Елин
Пслин.
еСчкдl ж. нар. Рекичка. Друмът извиваше край ронкапа и полека со напереше нагоре. Ив. Вдзов.
Но в пози опрани, Депо пениш реки а ронкс. плодородиото е уДнваполно. С. С. Бобчев.
р^чка2 ж. Диал. Дума, рсч, изречение. Беоедапо му а до* беше извън обдялана а кротка, по пан
па βοснл негови речна всички ое смееха и кикотеха. Й. Груев. Има едно спора Доспа иопип-
ско речна: Да ще ноловок — може. Й. Грусв.
рсчовйт прил. нар. Приказлив. Той бе тамии за пая работа: прокопсии, uочoβun. . . разбира от
воапно, умее със всенсго Да ео разправи. Т. Г. Влайков.
рочовйтост ж. рядко - Приказливост. Вера Игпапиовнл ое умори оп речовипооппа но гoοnoπиcом-
цИПО- Ст. Чилингиров.
рсчушкд ж. даал. Рекичка. Тогава научих. поимоеДно село, коепо о изтърбушено оп Гъртидρлкa··.
Разбрах още, по роπуmнлna е поДкопала основите на Дойнаиовопа къmурнa. А. Кдрдлийчев.
ривцс ор, диал. Наниз ог стари пари или мъниста. Имало к еДно малко възло. Разбързала и него.
Том било иивиeno й — две махмудии а няколко по-малки жълтички. Депо й ги бил дал ня¬
кога бае Герго но годявнапа. Т. Г. Вляйков. Над гердопо виси наниз оп жълтици:, а паД него—
ривце от опари парк. Л, Кярдвелов.
рита ж. разг. (рум. rigâ). Карта за игра — цяр или поп' Ето, пука виждам рига каро по вечерно
време. Ще получиш хабер. ще ниmоm но хaunc.я нещо а много цифри а процента ще има въ¬
тре. Просата.
риам песе, диал. Бълвам, изригвам. Нека ригап оД, море а суша —1българокий войник не знае
спар. Ив. Вазов. Пеш месеца балканските усои [ехтяха, сякашо гърлата ни вулкани. / и огън
uuгaхa· Пснчо Слдво-ков.
риджаж-я м. и риджяджийкд ж. диол, (др.-тур. ricacı). Молител, ходатай, застъпник. Капо дой¬
де — ще му нижа, не още работата не е изДироно, па до дойде пак поДир Два дна; после —
пак поДар два Дна, Аз по ионам от вратата ми да лаповап раджажии. Ив. Вдзов. Ам&Ие
знаете зcО Защо съм майна но министър1!. Тъй, тъй, конто овопа ГагаиoДuцa е преД Исуса
Христа. иuджaджuйнa. Ив. Вдзов.
ридикулон и ридикЮлен, -лнд, -лно, прил. книж. оопар. (от фр. ridicule). Смошон. За труда ми
по редактирането и за онова, коепо сам ще пишо. г, Касъров ми предлога хонорар радику-
леп, Но аз со наех, за До по умирам от скука. Ив. Вдзов. Оп пия „ридикюлпи“ изрази — до
си наοлужим а речиино ио Григор Василев — може да ое съДк за пucлрcкис опил по „влюбе¬
ния До уши“ адвокат, М. Кремен.
ридшкулност ж, нииж. оспор, (от фр.).Смешност, посeрнозпост. Ано има .явление в нишата книж¬
нина. коепо най-много да бие в опи със е/о.япо uuДuнулиoοn, то боз съмнение е нрявлeпuоno
ежегодно по по няколко поен граматика. Ив. Вдзов.
ридикЮл м. книж. оопар, (фр. ridicule). Ръчна дямскд чанта. — Благодаря — каза Девойката,
па бръкна в ридинюла са да вземе пора а плати по момчето. Ив. Вдзов.
ендшкюлизйрдм несе. книж. оопар. (ог фр. ridiculiser). Осмивам, подигравам. Аз много държа
до ао опровергае това лъжливо пвърдепие. хвърлено с ехидпапо цел До uuдuнюлизиua а ома¬
ловажи резултата но Вашата инициатива, взети помимо моето съгласие,' Ив. Вазов.
42*

риж
риж, рижав и рижд прил. /οа. Който т с цвят ня желязна ръжда. Бсимни поканени //дойдох/ със
свои №/6, а калоферецът Никола Тъпчилещов Ре повел и г/в/зинн си връз риж жребец. А.
Христофоро·. — Ще ни изядош хлебеца. — Нямо вече живот — съгласи се с него нисък,
с живи очи и рижи мустаци работник. Д. Кисьов. До него еРин μη/ пол. . . с риж/н аяднн
pрοPиин стискаше юмрука си и говореше нещо лдос/не па екаъжaющиme го. Ив. Вазов. Но/
устато си Ре залепил [ Лсвски] Рълги, увиснали и рнжови мустаци, с кокеипо се Ре сн/Релл
още в Букурещ- Ст. Дич-в. — Кой си ши? — попито КaрaиPaaхим· — А ти кой сн? —
попита човекът върху огромния рлжне неη. А. Дончев.
рйжане ср. Риел. Цвилене. По-ηaPеизо някъРе се счухо рижапе ни коте и звякане ти конски Pунaи.
Ц. Церκявсκя.
рйзик м. осmοа- (гр. ριζικόν). Съдба, късмет. И своя рлзик ж/ловиеи / оеенкβam шук — по роР-
ний Рряг. К. Величков. Твоята стара свекърва/мъжко си дете люляте./ем нему песна пеете;/
„Напи ми, сино, сиаaчe!/Когa си ризик немело/майко ши Ре пе изглеРош.“ Нар. п-сен.
рик м. кииж. рядко. Животиисkи рен. ХоРех ηaсaм-иamaшън не с възДишки, но с рнк капо звяр
оп саьДнл и отчаяние- Св. Oиларов.	,
рйкам песе. Риел. Надавам рик, рева. Добитъкът знае/кога ще постъпи теглото. Ночеспо/ео-
лоееше рнннш. и кучеш/по вият./ а нявга Рез време пропяе/т петлиш;. Ем. п. Димитров,
рикая /есе- книж. аяgне.(агс- рмкать) — вж. рисам Лъвът,разтворил огромна пοсш.рuнaeшe
от кръвожаДно нетърпение Ро изгълта малките човечето. Ем. Oaиов.
ристалище ср- сшaаиη. Място за състезaияя. Слушай, коза ми той най-сетне и сурово ме изглеРа,
око пе те ви/я вече не рисполищепо с меч и с копие, син Ре те сн ми вече, с роен ми Ро пе се
роРееш и Ромът мл твой Ре не е повече-. Ст. Загорриняв. Мисля сн, сит ми е в аисτaлищ;шо,
разиграва жребеца си зн паеслοβο по роРа пи. Ст. Загорчинов.
ритмАм м. аяgне· Стихоплетец. — Махни се ти. Драскачо- Глупецо всепознет- — Ришмнме! Тн
безчестиш почтений запоят- Ив. Вазов. СлеРователно образи, които не можем си пред¬
стави с въображение, со пропие/и по цeлиесmшa н шаяρa до ги отбягваме; токеизи оврази
могат до рисуват само рншмамuшe. о не н поешите. Т. Шишков.
рича несв. Ринл. Надавам рик, рисам. Там друг рицар шумен зн доPаеmо./зe сиромаси нaτе лъв
аичц· Ив. Вазов.
робиня ж. - - Риел. Чаталесто дърво, с ко-то иaтисkaт котела, когато правят качамак. Брат
.му Тодорин намести роби/ята върху котело. постъпя я с крак и сопното отвръща; — Море
като Ригна ровният/, нз ще те оправя. Ст. Ц. Даскалов.
робщя песе. кпнж. aлgне, (рус. ряптaть. ропщу). Роптая. Вилнеят тъмните вълни —/гребците
аеPщлτ изнурени. П-нчо Славейков. Ти по съдбата /.яма що до аоPщem·/Тu имот свой осо¬
бен Рял. - - Ти сне/от небесата елοмьн ероюemeeβ./ дн го запалиш в хорските сърце. Пснчо
Славейков.
робя песв. пор. Поробвам, заробвам. Ех, до можехте до еиРипе кок aгaряηuиτe робе ровят и
ги водят по вериги зн проДан, /руго щяхте Ра говорите. Ст. Зaгорчяняв. Размирило се Влаш¬
кото земя. . - I Старо гуРиле, юеagо робиле- Нар. пестн.
рованйк м. Риел- Килим с дълги ртсни; китеник. Имаме Рил; омразно, / нлн го скъпо Дeвοюб; / зо
едно шепа жълтици, / и edum китен рованйк. / и едно риза лепено- Нар. π-сти.
ровник м. и ровница ж. ηοа- Трап, е сойто пазят пр-з зимата картофи, цвекло и др. Пък Тончо
го оставих резенкн Ре Докери, че е роеники нямо нищо вече. Ст. Ц. Даскалов. От 100 Декори
площ получих/ mad 800 е. кръмно цвекло. Сега то е съхранено в ровница. Пр-сата.
рогожа ж. Ринл- Рогозка. С/мо господарите и жениш; се	в своите колиРи, които со попра¬
вени ош плет и които со еекаиmи с кожи и с рогожи. в. Знанит.
род м. ... ηaа. Рожба, плод. Оноз^ праскова] та си/ура се е рοзм;нuοлοоmаод· А. Каряли^йч-н. Лаaз-
* ници Ряхо за /яд/ Сшаменкн Рните, когото се заточеха навън вагони пълни с ягоди. . . гроз¬
дов; като кехлибар. . . — Брей, туй българската земя страшно нещо- Голям ро/ режде-
А. КАрАлийчев. В роде (рус. е роде). В качество на, като. До се поспови при всяко селска
община писар. който до върши писмената част па кмета и който да се плаща оп х/зпот/,
за Ро РъДе в роде миuовuин. Ив. Вазов.
родан м. Рнал. (гр. ροδάνι). Чекрък. Замлъкнали розбон, роРа/и и ерепе/а - . стцхпнло цяло¬
то къща. Д. Талев.
родшцт ср. оспор. Родия място. Хнлноeuшe родители осеели вроРището си Ро 1838 го/.; после
се преселили в Затвор. К. Мирски.
родлйв прнл. пор. Плодороден. А е България има Роспн своРоРни место и много по-аеДлиβи ош
шия безплодни, макар и живописни, Ролк-они. Ив. Вазов. Виж/аше се капо /е Рл/н аедли-
еото Пuреmсно поле. Ив. Вазов.
родник м. Риа.л. Роднина, сродник. До започне благословиите и Рлогопожелопляпа зн з/рове и
любов в семейството, зн Рр/тск/ обич между синове и Дъщери · - - меж/у внуци и аедници-
А. Сарафов.
430

рУбка
роднйца — вж. ройннца.В лиеаДи круша роДница, / поД круто Петър отседна, / разшири кане да
посат. Ц. Церховсхи.
родия се несв- възвр, диал. Сродявам мт. Ако бих имал оз воля. отколе бих Очистил Зогариепо
от гърците и но бих со нити рοДпил. ниши бротил с тях. Ел. Мутева.
рожа ж. книж. (стар, (рус. рожа). Израз ке лицето. Каква полза да рито с бос крак ръжена, да
дοекuхοτишеуβa, па като го смачкат, да си прави рижа но страдалец, Ив. Везов.
рожделница ж. диал. Родилке. Този пара да я скъпа реждeлнuнοτο за малката Щуда. А. Кара-
лийчев.
ройненце ср, Диол. Агънце. Гиздава мома излиза от градината, отворя парти и с бяла ръка
хвоща юзДата но гривестия кан. Ош роДост снагата й трепери. . - Юнашкото ръка се
спуща па гривата, Докосва бялото И лице. грабва я кота бяло рейнeпцe и избяГво в гарата.
К. Петканов.
ройиица ж. Диол, Круша, която ражда много н сочин круши. Куцар дялате ухо зо рало но хормона
под крутата рaйпинa. А. Каралийчев.
рок м. книж. остор. (рус. рох). Съдба. Творение безДушно'. / Теб да накаже рокът Прое I за упо-
ритий теой тров. Ив. Вазов.
рокам и рукам — еж. р а х е м. Защото учи синът му Ненчо да чепе велика повечерие и до пито
роком. Л. Каравелов. Научаваш ге До смята с четирите аритметически Действия, науча¬
ват го но рукам, кокто се казвало тогава. Т. Г. Влайхое.
рокйн — вж. рухак. Куцар се изправи,-- и тръгна към стряхата, Откачи рекана ат житения
кеш. А. Каралийчев.
роков прил, книж, оспор· (рум. роховой). Съдбоносен, гнбелтн. Главната важност. според нас,
принадлежи но 11030.0 ни история· пълно с борби глухи, ни геройски, в която едно страшно
и рокева логика влодое. Ив. Вазов.
ропа ж. диал. Малък ров. Дечурлигата се спепайваха в ропите. Г. Карамлавов.
ропам πосе, ропна св, Диол .1. Блъснем, бруля. Цялото зима пътувала копкото. Бури я брулили,
снежни стихии я репали. Ламар. 2. Лошо ст отнасям към някого. Мокор да я репото и тъй
нехайно до й обърна гръб, шя спомен па нога Докопа е живо що голи е душа. П. Ю. Тодоров.
рбпам ст несв., ропка ст св, възвр. диол. Говоря сърдито, сопем мт. Ами каква ти коза сега Бойко,
чо се репаш. П. Ю. Тодоров. Кротките слава на старецо ката че га притискаха да стената
и той не можа нища До атвърно, само се ропно па сторому. кокто той си знаеше. П. Ю.
Тодоров.
роенляк м. диал. Гъста росе по тревата. Кай ниже наниз в граДинашо? Кай гази росиляко
п протяга мокро ръка към гергините?.. , Едно пънко момиче къса оДрите цветово.
А. Каралийчев.
росничав прил, диал. Метнляв. Не си ли вижДала, Монке, рauничοβи овце с подути муцуни
и па тях пъпки, които се разраняват. Кр. Григоров.
ротднд м. и ротднда ж. книж. остор. (ит. rotonda). Вид скъпе жексха дрсха. Ето я най-на¬
пред одна госпожо обвито цяло в дълъг плюшен рaшaпд, с хубаво шапка. Т. Г. Влайков. —
До — коза шя 0^0.0 и сърдита, като си развързваше ретендото. не исках до пи
обадя, но исках да те питам и излязох.! Ив. Вазов.
роява ж. диал. Далсчск хорски шум; гълчаеа. Радостните*викове но работниците, звънлиеипе
гласове на разсънените и обезпокоени птици Миша Долавяте като далечно роява. К. Птт-
хАкое. Чу рояеато но пчелите, веселото свода на врабците и Долави един тънък. сладък глас.
К. Петканов.
руб — вж. р у п1. НО двадосеп и осем гроша и руб. Ив. Везов.
рУба ж. диол. (от нт.-тур. ruba). 1. Облекло, дреха. И тя мелеше дружките си да обличаш
вито и руби и на която приличаха. даряваше им ги. Но третия ден умря. А. Дончев. Двете
майки умиха мъртвото тяло, облякоха ге в пaй-хубаβa рубо. Д. Талев. Що кожа да ти da¬
dam някоя Дреха от моите ,., да те nегрaждaечuм. Не може калфа са селска рубо. Д. Талев.
2. Момински дарове, чтнз. В това време Маркоеица изнесе новата ракла. извоДи ат нея ру¬
' бата на Йовко и я нареДи върху рοклαшο.М.Ягстев.в санДъцито си тя пазеше и други дрехи...
копринени онтерии и копринени нοяси. на те б.яхо тъкмо сега руба за Сшояна Глаутев. Д.
Талев.
рубе ср. н рубйя ж. (стар. (от ар.-тур. rubu). Мелхе жълтице. Кея е тази жена, - , с наниз ат ру-
бето па средата на челото* Й. Йовков. Кой каквото имал — едри цариградски алтъни.
мохмуДии. иитπи рубета. пендари. Не броили, нита на рабош белязали. 3. Сртбров. Рубия
давам да те целуна;/ мохмудия Давам да те прегърна, Нар. пеетк.
рубка ж. море, (рум. рубке). Будхе, кабина ке кораб. Като се качи горе, Мако затвори капака,
хвана Сашо за ухото и ге бутна в капитанското рубка. С. Чтркнштв. Ош пепеливото небе
още от сутринта жареше тропическото ильннe. Нод сгирещената палуба, над рубките
И над капитанския мостии трептете мараня. П. Бобте.
431

РУД
руд прал. нар. 1. Зд вълна — къдрава, монд. Овен или коч за завъди прябуво ои бъдо здрав и пър¬
гав а Да сми харно руно с руда вълпа, Летоструй. 2. За овцд — с мека и къдрава вълна. Ос¬
тава ои лудо-младо / пи бичия рудо стадо, — 1 яхна коня, слезе е соло. Пснчо Слдвейков.
Отдавна не блееха рудите спода но /лисите под Рида. Цв. Ангелов
рудЯн — вж. р о д а н. Ами кладенеца! Направили сте го с рудаи! Г. Кдрдслявов.
рудбС ср, остар, (др.-тур. rütbe). Знак зя отличие; ордон. Разбира ое, не оп повонето унеии евро¬
пейска пътешественици в Гългaиuя само няколко души са пътувала а добра цел·', а останалите
ое п^Длизелли на туреното нuaβuneлcnβа за султанско рудбо а богат бакшиш. 3. Стоянов.
Оп Цариград е тръгнал вече един бимбаширин. който опива да търои поя поп Да му закачи
руДбо. 3. Стоянов.
рудннЯ ж-ътu. Горска поляна; планинско пдсищс. При гребена й, на малките рудипи. опворони
воред лосовете, пасат юрушни опада. Ив. Вдзов. Оп връх планина, оп помонужин руДини
Да слезеш к край еДно людеко огнищ^ До се свреш! П. Ю. Тодоров.
руен м. остар. Мессц септември. Гoляuune идваха [в Адроповия дворец] само лсnна време —
през зарее месец а руен месец, а по доста рядко — наблизо минаваше граничният ров, и от
ромеите вскчно можеше Да ое чака. А. Дончев.
рукям иеов.. рукна св- диал, Викам. — Тебе, мари. пе рунам! — βuнamо от тсcnono са Коле-
пирицо и й даваше знак до ео приближи, Б. Носгоров. Рукнала бабо Да плаче, / Милечни мои
два осно, / два оипо Петър к Павел. Нар. псссн'
рукЯн м. Диал, (гр. ροκάνι), Сечиво кяго голям нож с дво ръчки; оборъчкд. Търси рукли а бачния.
кладе огън ород двора, пъшка покрай него — след няколко паса злпогио uunзune. Ст. Мар¬
ков.
руканя песе. диал, Изглаждам, издялквям с рундн. Дечо Порът, коНто проз пово време руна-
неше noπoрαmкa по дръвпана и който имаше отдавна зъб но бобеното Гинино кучо, ое из¬
прави, стисна я здраво и като опъна шия, попита проз площи, — Де го! Чудомир.
рукла ж. Диал, Наредени дърва зя горене. Марии измъкна оп руната еДно късо. на-глaдка к по-
тънко Дърво, и нолкото До не е а голи ръце. мушил го поД мишницапо са. Й. Йовков.
руклд ар, Диал.На рукло—вкупом и стремително. Из пъпя нороДът но рукло вървеше, развъл¬
нуван и въодушевен. Ив. Вазов. Валят като стадо но рукло. Ндр. пословица.
румен м. рядко. Руменина. Хаританипото лице ое обля в румен. А. Кдменовд. Пространният
кьошк, пламнал в румена, който издоео стогодишното възраст па бори, ое грее по слънцето.
А. Каменова.
румйцд—вж. хрумица. Следващият играч трябваше до измерва к удара, и разстоянието, за да
може Да отхвърли овоето копне но педя или румйца близко до нуждопо. 3. Сребров. А но
кuaя, където и за поДя нямаше място, сложа попарите ои пръста. И но цигарената ои ку¬
тия пописа налугuaтonнo: „34 наяοa, 4 пеДи и 1 румйии“, Ст. Марков.
румянцина ж. рядко .Вид ^n:)o■зръ.Румя^—mиеana слоДко потирucβamо по тамян. спарипе сорпоее—
розиният! а гарванът — тежко нериоеха одрито ои зърна между оределите листа. Ем.
Стднев.
руп1 м. оопар. (от ар.-тур. rubu). 1. Четвърт от грош. Томим пи е шапката. Дай пет к руп. по
си я носа със здраве, Сг. Чилнпннеов. 2. Мярка зя дължина — еднд осмд от аршина. Това
интересно лице имаше глава, нолнопо едип юмрук и епан висок едип аршин к при иуиa. Ив.
Вазов.	·
руп2 м, диал. Мармеляд от сливи. Ха сега, кди и ои вземи еДно монтено шекерно от кутията и
върви играй! Ама Да се умиеш, но я поглоДай: бузите та само руп! Чудомир.
рупялЯнец м. Даал, Селянин от областта Рупчос в Родопите. След ядение аз ое облякох о повито
си дрехи. Донесена оп село. Тие бяха перна оприпи потури, сипя або. . к карля/ фес боз
пискюл, тъй щото повочопо заприличах но еnaиuтaнлuйекu лапгера, отнолното па рупа-
линоц, 3. Стоянов.
рупалЯнскн прал. Диал- Който сс отнася до ругалата^ Вървеше госпоДап някой ок заклчулен,
забулен а бяла uунолaиοно аба, Ст. Здимов.
рупалкя ж. диал. Малък ров. Изпичаха през харманите, минаха през една пиео и скочиха е едпа
руиaлкa· К. Погнанов. Закриви из нивапе като луд. Хвърли ое Да прескочи рупална. но се под¬
хлъзна к поДиа върху тръноцк- К. Петканов.
рупалчица ж. диал. Малка рупапкд. Кракът му стъпи в рунaлчицо, изровена от поройна Дъждове.
К. Петканов.
рупна св. диал, Пламна. Доставиха ок нрез огневото огън и го вмъкнаха в шумата. Тя рупна,
прихванаха се и върхарите- Ив. Вдзов. Те позчоо ао върнали със сандъци газ, разлели го по
дъоккпе и го запалили. В една минута рупиало цялото училище. Ив. Вдзов.
рупчо ар. остор- Някогашна монета ог пот стотинки; руп1. Толкова пори нобраu тука, та и рупно
ще се нaтeuи. Н. п. Филипов.
русалин мн. Диол. Дружина от играчи нд обредни игри, които стават след Коледа или след Ве¬
ликден. Историята нк uaзнuaβя, по театъра ое е развил о ба/осло/опието но жизнераДост-
432

ръбуш
ния бог Диониса, при неговите буйни и весели лрaцоиии, процесии подобни на нeuзчeзпοлuτо
още шук-шом па нас русолии и кукери, Пенчо Славтйхов. От пръв ден Бажик. . ,да ВоДици. - .
събират со от селата. . - Дружини пад име „русалии", то шетат от къща в къща и ат села
в сола. - - играещем „руиaликuτe'“ игри (хоро) и събират пори или, кокеито да са други пода¬
ръци за в полза но някоя църква. К. Шецχереβ.
русалйя м. диол. Участник в румелин. Момченцето донася одна гърне и главният русолия го по¬
ставя да главата и. Ст. Ц. Даскалов.
русйля ж. нар, Неделята слтд празника Спасовден. Окумили со нашите гръкин“ кота самодиви
преди русоля. Л. Каравелов.
русан м. диол, Хоросан. Отвън каменните зиДово, измазани с русон, стоят ощо па-висаки н строги
със своите здрави, обковани и замрежени с железни пречки прозорци, Ив. Вазов.
русолйчен, -чна, -чно, прил. диал. Рум, м румо лице. Девойче, русaлuчπе девойче. / И я съм, мари,
сирак, дуто, без тебе. Т. Шншкое.
рустав прил. диол, Недовареч, ощт твърд. Дайте му от зелето. Нищо, че е руиτaее. . - Малко
късна го турихме. Ст. Ц. Даскалов.
рустбв прил. диал. Зе дрехе — кове, кеоблнчека. Тинка е накипена с рустова премяна. Каквото
о озмично, премяната и много прилича. Т. Г. Влейков. Нареди я и накити я кока Дина с рус-
товите дрехи, дота някого ги беше приготвила да и са зо венчилии. Т. Г. Влайков.
рута ж. диол. Кърпа. ИзвоДи селска руша из пазвата сн, поабърса налятите сн очи и мълчешката
сеДна. Ил. Блъсков. Мърчината. преди да апгавори- измъкна ат джеба си одна пъстра рута
и си затърка потния врат. СТ. Чилнигирое.
руфет м. диал. (от тур.). Ескефсхе задруга. Само при този условия бете възможна същеспеу-
βaпотa на сторите еснафски организации — руфеши, каиша имаха зо зодоча да препречват
кοпкурeпнияτa между еснафите, Ив. Хаджийски.
рухо ср. диал. Дртха, облекло. Сетне Султоно изнесе вино и ракия, а Стоян вървеше след нея в
новата сн граДско рухо. Д. Талсв. Хубоеела пак со поклони чак да земята, Тя со беше обля-
кла с нова и чиста рухо. Ст. Загорчинов.
ручава ж. Диал. Шумтк говор, гълчава. — Ами къде со Другите ма. Гоне'! — достигаха през
ручовата гласове да Гана и шя со провикваше усмихноша: — Идааап! Ванде ги кара, Ст.
Ц. Даскалов.
ручам носв, диал. Ям, хрешя ст. Прегърна стъблапо и ге заДрусо с все сила, Земята се покри със
сливи. — Каке-а, да ручам лн1 — с Детински пеглед замели той. Г. Белее. — Каквата по-
пара си е надробил, такава сега що ручо — коза один ат войниците, К. Кръстев.
ручателство ср. книж· оспор, (рум. ручетельмтβв). Гаранция. Но ний но можем да скрием ат
себе со този факт, че има твърде много семейства, които не преДставяп нοдлeжaтeτο
ручοшeлuτеο зо добра възпитание на доцата см, Летоструй.
ручйлка ж. Диал, Ручило. Сипкави ручилки поДишаха изведнъж гласове. отекнаха со в глуши¬
ната и замлъкнаха, П. Ю. Тодоров.
ручйло ср, нар. Дългата тръба ке гайде, която издава еднообразен звук. Одобрително ръмжете
ручилоша, в игриви напко nuикунъτ къдрето сватбената пeион- сладка ронейки Дума по Дума,
сякаш н самата гойДа вземате участие в общата раДест, Ем. Стентв. Но и нощи друга при¬
вличаше харапа тук. Случвате се през някой сух осенен ден да забучи ручилешо на гайда н
да се извие луда северняшка хора, Ем. Манов.
ручка ж. диол, Глннтн мьд за кадеше м тамян. Първа со показва одна старо жена с ручко о ши¬
шенце вони. Тя прикодяео над гробовете. полива ги с вина и влозя в черква, П. Ю. Тодоров.
ручок м. диал, 1. Храке за втора предоОсдка или следобедна закуска. Аз во Донесох ручок и пак
трябва скара да вървя, С. Радулов. 2. Врсме зе такава закусхе. Къде ручок тай со качваше
но кончето сн и пак побесняваше из полета. Елин Пелик. Ручок дахеждо и слънце-пламък
прежуря, / пали дърва и камък, Π. К. Яворов.
руша несв. диал, Ходя из кегезен мняг. Тай беше загърнат в Дрехи, рутеше снега и вървеше каша
снежно папка, която все повече и повече ноеДряво. Ст. Ц. Даскалов.
рушевинй мн. ж. ряДко. Развалини. Минахме през рутевинише на стари селища, чиита имена
апколе са заличени от паметта но хората, А. Керелийчев.
рушинй мн· ж. ряДко, Отломки от разрушеке сграда. Давате си внД, чо прави ревизия на празното
н пуста светилище, потънало в прах и хоросанно рутини. Ст. Чилипгнров.
рушкам посв. диал. Тършувам, ровя. То ги разтваряш на циментовия поД, тършуват из нагъ¬
натите дрехи, . . пръскат всичко па пада, рушкош. , . а каква дирят, навярно о сами те
не зноят. Д. Бозехов.
ръбем несв, диал. Ръфам. Деца, научени но чистичко, на сгοπеeπuчкο- какво мъка е зо шоя майка
да ги глеДа. че ръбап сух комат, Ил. Блъсков. Доче, върви сн, гледай работата и стига
со ръбала полите на Куна, К. Петкано..
ръбуш — еж. р а б о ш. Православният обаче е останал селянин ката баща сн о дяДа сн — най-
честа тай още смята на ръбуш, Π. К. Яворов.
2 8 Речник на редки, остарели и диалектни думи
433

ръдам
ръдам песв. Риел- Ридая, плача. Зови се мaUнa зомоя — / камък й поРно та сърце’, / глеР/ си в
очи Чавдоро, / във очи черти. големи I гло/л му глоен къдраво / и ръда клето. то плаче- Хр.
Ботев. Тешне почти съвсем се успокои н престана до пищи. Лаеgьлжaeaтe само сегиз-тогнз
Ро ръР/ тихичко. Пелии Велков.
ръдзам несв. Ринл. Ридая, плача на пресесулси. Той глухо, но еα;с;нулкu зeалP/- - · — Защо аъPзο
дядо пасът? Т. Хaрмаиджя-н.
ръжд — нж. риж. Светослав потуши/ и/ еди/ ръж/, синеок, със сухо лице болярин, що споеше
Ро него; — Кого лъже шоз? Ив. Вазов.
ръженица ж. /aа^ Едра ръжена слама. Носеха Дърво и ръженица, а Други уж търсеха eеgd. а пи¬
паха навсякъде за вино. Й. Йовков.
ръз м. есmaa. (от ар.-тур. ırz). Чест, честност, почтеност. Взел, нннше анзpаοх, до посяга и но
ръз. .. И /е /.я// Деpрл та eнумнншн Милко казал, че ако не се съгласи Ра го вземе и Ри се
пеmуачu. щял Ро я к/чл еР/о нощ нн един кон и щял Ро я занесе /а Арпоут.ик/. Ц. Гяичеβ.
ръзсъзин м. Ринл. (от ар.-тур. arsız). Безчестник. Е, капо е тъй, сега Ри се оставим ли Ре дойде
в земята пн, в гаagоβ;m; ти, е къщите ни и Ри ни безчести челя/ише поя ръзсъзин. Ц. Гин-
4ТН.
ръга-кеДО ср. есmeр. (от тур. rakı-keyfi). Аперитив с ракия. Угощението се начена с ..ръко-кефи“.
Агнето и няколко пилето Ряха погълн/ши от гостите, когншо из къщата но Бнсиея Петров
излез; ОРщи и се упъти за буренак/. Ст. Заимов.
ръкатка ж. /aа- Гърда с дъговидна дръжка отгоре. Развързах/ бохчите, пнсцпахн кисело мляко
ош аьнamниτ;, нарязаха погачите. Кр. Григоров.
ръкй-сапун м. осmeа. (тур. гаKı-sabяn).Фабричен сапун. И есе се подсмива сякаш- . . А пък прякор
до измисли ин някого — ще прилепне кото лъжица в масло, тн и с ръки-сапун Ре го приет,
ие можеш го изчисти. Чудомир.
ръкоделие ср. осmeа. Задаят или индустрия. Ръкоделията ι^ηττί в Холандия·, по-първи оп тях
се плаши/ н хартия. Й. Грутн.
ръкопат прил. Ринл. Похβат-и. Но оскъРияш/ малко се чувствуваше в къщата поР грижите и
домaнинснama сръчност но рьнопama и еко/оми/ девойка. Ив. Вазов.
ръкопост ж. остар. Ур-дност, похвaтняст. Баняше Кипчез лекува рeвмнτuзuн. . . И тук има
уреР и чистото. Това прави чест /а аькееосmшa не съдържателя. Ив. Вазов.
ръкосам се св. възвр. Ринл. Ръкувам ст. ХойРе Ре се аъноснмe, че добре си пн дошъл —суетете
се Колю весело от /;очaнβaнеше посещение. Ц. Церсовскя.
ръкой-тка ж. воеп. есmна. (рус. рукоятка). Ръкохватка. И наистина. кеиго гледаш; човек тля ръж¬
дясали вече ножици - - - шля aькелτкн с цвят но змийска кожа. ... не Реше uьмπе до се
разберат. че хеаншн· конто со носили пия сеели, паuиaдеeжam вече /а ми/алошо. Й. Йовков,
ръля ж. Рнал. (рум. rîlâ). Дъсчица за язранияваис ня житото е препъли-иА крниa. Но търго¬
веца той даваше тиниците те с връх, а гладко изравнени с рьлa. Й. Йонков.
ръчка ж. Риел. Ситен крaтkятрaси дъжд. Вчера, привечер, пад Горуи мин/ малко аьикe. И Р/лн
от аъмннma · . . или ош пещо друго Ртес. . . слънцето се показа светло и румено к/то ябълка.
М. Ягодов.
ръмне св. ηна- Завали, еaръия. — Двойни чер/жици eз;uu' Гласът по мъглата откъм Хайдуш¬
ката кория ми нашепва, че може и Ра ръмне РъжРец. О. Василев. Цигулките скърши песента,
заситнц. - . Сякаш Рухне свеж вятър. сякаш ръмно сребрист, окъпан в слънце дъждец. Н.
Кирилов.
ръмтй /есе- пер. Ръми. Есенният дъжд непрекъснато аьюτи по eлamно пол; и българско Роле.
Ст. Заимов.
рънкам се несв. възвр. Риел. Задявам ст, заяждам сс. Във игла сн еРяен (τeрзнИчетя], юeме, /
със мен се задява; / машина му дрънка, инио, / по се със мен ръ/нa. Нар. и-сеи.
рънча се тесв. възвр. елал. За животно — зъби ст с ръмжеие. Четири вълк/ с дълги муцуни. на¬
стръхнали н с пламък Рнв в безсмислено-жестокия поглеР, се аьнч;хн едит другиму и носо¬
вете им се свиваха па големи бръчки, знак но гняв, кншо открие/хи горните челюсти. Ин.
Вазов. Оставял еРпо зло куче но поашашe си Ре се аъ/ми и до готи Ролните! Ие. Вазов,
ръпам /есе., ръпна св. длил. Отхапнам нещо с шум; рапам. И както бях/ наведени еди/ Ро /руг
и сърповете свистяха и ръпохо стръ/па. Кр. Григоров. Биволиците рядко ги пускаха по
цяло трева. - - по още с пристигането си по ливадата стръвно се //хвърлиха Ро пасеш. И
изпърво /е се спираха. . . ръпнеха ееРнъж-Реож по еРпо uлτе, изпръхтяв/хе възбудено н паи-
шцмвнхн пък па друго. Ил. Вялеи.
ръполене ср. Рнал. Шум от сърп при жътва. — Дн пожъна и тня ръкойка и нямо — обори се мъ¬
жът И и отново се чу в мрака острото и равно ръполене по сърпа - Ил. Вялти.
ръполйв паu.л. Риел. По сойто има втвърдена кал. Мирон върви по аъпелuβaшa пъшeмнe. въздухът
цъαнο от студ- Ст. Ц. Дассалов. Стъпките му шумоляха по ръполиеоп/ затопена пътечко.
която Ре/ем се размекваше. е нощем се заледяваше. Ст. Ц. Дассалов.
434

ряз
ръпсай .и. Диал, Вид едро жито. Защо ие идете да вадите какво жито е отбрал зо себе са, пърйо
качоепво, едро като ръпоий. Ст. Ц. Даскалов.
ръф .и. рядко. Късане, откъсвано. Но ръф жадувл одновълшебнароза: /май е — пя цъфти. Π. К.
Яворов.
ръхтя пооб, диал, Издавям глух шум. Р-р-р-х! — ръхти ралото и отмята е черната бразда на¬
бъбналата в Дълги размиели надожДо, М. Ягодов.
ръчалка ж. Диол, Ръчка, дръжка.Дай свредели, бе чопгено!— извика но циганина а циганинът поз¬
нае го извади изпод ръкава си, пури му ръчалнлпл му и го поДаДо, Ц. Гинчев.
ръченик и ръчанйк м. пир. Дългд кърпя, обикновено зя главя. Вярно излезе, но но главата й няма
перен ръченик к русата й носа зллпееше открита. А. Дончев. Като приοnсгame ръченика
на главата ои. пя бързаше срещу Гроздана уомихиапа. Й. Йовков. Гюрга но рани до забраДи
чер рънанйк До третините по чина Коепидиии, П.Ю. Тодоров. Облечена. пременени / със
сина сукмани. / а ръчанице забрадона —/ бели πuuбeлeни, / пе пръгиохо Двете дружна / ни
хоро отиващ, Ц. Гинчев.
рьшетарин м. рядко. Рошогар. И тръгна като ръшотарин по къщите до ръси и да глоби .хouanо·
Гama ми но обичаше гръцките влаДаци, Л. Кяряволов.
рьшкам, ръщЯ и ръшна носв, Диал, Ходя, обикалям, навъртам се. Де пе е ходил този новек, ., Той
е много ръшнал из Европа, А. Константинов. Година цяла тъй все ръщах из пароДа, / бях в
сума граДово, обходих и села — 1 къДе ио! Пенчо Славейков. За щорко ми ое жена. а ръшне
след жена мн. А. Константинов.
рюш м. рядко. (фр. ruche). Плисирана ивица гюл, дяпmепа или гънък плат зд гарнитура нд рокля
и др. Мария бо отметнало глави илзад и от малкото И брадичка ое спущаше мека извивка
и потъваше е нокъдрония рюш на бялата й блуза, В. Геновскя.
ряз’ м. рядко. Рязване. Оспри като шипове пръста разтягаха опона. Някакъв леден ряз премина
по разпънатото място. втори. поело салон натиск, нойпо сякаш изгребвише цялото съдър¬
жание но корема му. Ст. Дичев. И ие прилепа лс ни тихо море това безкрайно куршумето
течение но Дунава. . . Струва та се Дори, не сещаш тънък ряз но солен Дъх, кокъвпо смо
само край таиенuс бряг. С, Совсрнян.
ряз2 — вж. р с з. Той погледна острието на брадвота. опита ряза й на дланта ок, като onисзa
цяла фиша кожа поД големия са пръст, к продължа ди пони оп другата стрино. Г. Крдев.
435

с
са прил. ж, Диал, Цяле. Не прела гора, ни шкало — са зима бално лежала, К. Христов,
саадетлен нареч, диал, (ар.-тур. saadetle). С шестuе, със здреет. Вероятно пай ги успокои. за-
щата то му пожелаха сaaдeплeп н се върнаха към купа. Ив. Везов.
саалйм диал. (тур. sağlam) 1. прил, неизм, Истински, същински. Неда сн стигна вече да со смята
саалам мома. Нейни еранкн сн н зοжeπuхο, Т. Г. Влайхое. 2. нареч, Непълно, съвстм. По н
годините, кота се така разбъркаха, не му боше дип н вромо до се пусне саалам па ергенувонн.
Т. Г. Влайхое.
сает — вж. м е х а т. — Защо лъжеш, дядо, чо о един километър ? — Е, па ноли о един соат. Хр.
Смнршткмхн. Пак девойка бога помолила: / Дои ми, божо. очи соколово, I ... I да апбера
момче спрото мене, I ... I що му пеит соат ви пазуо, Нер. птстк.
еабааларосун неизм, диал. (от ер.-тур.). Добро утро. — Бой Рахиме, иaбaaлaрaиун! — И помаха
приветлива с ръка, когато от вратапо надникна па пaпуно стопанинът, Ст. Ц. Дас¬
калов.
сабййле и сабайляна — вж. сабахлем, А той я изгледо н каза·, , . Заръчано е утре собойле но
църква да идот, о вечерта на мегДаня на хорото, П. Спесов. Димитър Иванов I от село Гло¬
бен / иοбaйлянο стона / разбит н сломен, Хр. Редтвски.
сабат м, диал. (от ар.-тур. sohbet). Разговор. Късна следабед. - , пред партито излязат жените
на собат н насяДат па пейкипе да предат н преплитат старото жилетки на мъжете сн.
Н. Тнхолов.
сабахлаим и сабахлайне нареч. диал, (ер.-тур. sabahleyin). Утрт, сутринта. ФурπaДжuяτο кипна, —
До се махат ст^ахлоим ат главата ми. хей хаймана, . . Ст. Чилингиров. — Ходи де парите,
чо воловете жодни, що бързам да ги напоя за сабахлайнн, — Де почакай малко до, ден голям,
Ил. Блъсков.
сабахлем и сабахлен нареч. астар. (от ар.-тур. sabahleyin). Дитс (или утре)	сутринта. —·
Охо! Тай се бръснал иοбaхлeм! — заяде се бои Кима. С. Стеернях. — Ти какво сн со развикал,
какво сн сн начумерил! От сοбaхлeп се кора, Ем. Стекев.
сабур м. оспор, (ар.-тур. sabur). Търпение. Не бай се, стори со сабур. - , где ти е раната? — Рана
но е та. дяДо Тодоро, свирката ми е строшена но сол. с клапи е превързана. Ц. Гинчев.
савак м. Диал. (тур. savak). Подвижна преграда ка воденична вада, хакал, н др. Никои не со
мяркаше наоколо. Сама вълци с хлътнали хълбоци н проточени муцуни минаваха крой са¬
вана. Ив. Гайдаров. — Слушай! — започна тя тихо ... — Дома ще доиДот оттук. покрай
тая вада и ще стигнет да един саеак. — До один. , , какво бо шо ?. , , — Совок. Дето етбиват
воДота на вадоницата. Н. п. Филипов.
сагйя ж. диал. Дртха сая. Седнала Стойна, седнала ! на първо велик четвартак, / да шие Стайна,
да крое / на Стая тънко потуля, / на себе бела сагия. Нар. птмтш.
саглам — еж. саалам. — Стара ли? Кати соДном на трапезата, ядеш сн колкото един соглом
работник, Кр. Григоров.
сагмал м. диал, (тур. sağmal). Стадо от дойни овце. Друг один овчар, който бете задължен да
оставя заран рана овцете на Другарът си н да ДохожДо на кътлапа, да помага зо Доение на
сополът. щом потеглял да върви закъм къшлата. н заспивал прав, 3. Стоянов. А нивите
зад гарата. а катарите. Целият сопол с яловицата о но кошарите, Коне, катъри, магарето—
от всичка се намира. Кр. Крнгоров.
сагмалджйя м. диал. (тур. sağmalcı). Овчер, х-ойто паст сагмал. Дългите гети н тежките ямур¬
луци, пискюлиите чанти. медните ковало, тачно апределонито служби в йерархията на
тия Дружини — кехаи. сагмалджим, шилогаро всичка паво в своята пълнепа н тачна роз-
предоление се среща сама тука. Й. Йовков.
«ад1 м, Диал. Ноеопомадтно рамтекне. Градинарът сади в граДините разни садаве н всякакви зеля,
Π. Р. Славейков. Двата кошера пчели подари на оная вдовица, на която бо посаДил оващкн
н сад, Кннжнице за народа.
436

сайганлък
сяд2 м. кииж. есmeа- (рус. сад). Градта. Глииaзuлшa оPик/евeне се /омереала в обширния сад,
що Рил носо/ет с Pаьтлиηеви рнстенця. Н. МихαИлявскя. Лицето ти е шипен Рял I през про¬
лее в сода нацъфтял. М. Л. Софиянец.
сад- нареч. gиaе. (птр.-тур. sade). Само. — Утрепе ли се вре?— викна Рова му, като зобеляз/
кръвта тн пръста му. . .— ПоРо тл се! СоРе се зоплесваш такъв. 3. Сребров. Ама едни такива
умни паинaзки — като каже дуuн, к/ео че с пирон я закове. Къню седе слуша н .^0; „Тъй
eяаие, господин нaмaлник.-' Хр. Рад-вски.
саденйиа ж. Риел. Разсад, посаденото. Затова помнa де се не ражда, затова я гандуmкн ще очука,
я суша ще изгори соРевн/отн. Кр. Григоров. Когишо снdию пипера, хее, отсреща - - . пали
е пд пе припек, чушките со no-стегнати, по-здравн. И соРевиното е като човеко. Кр. Григоров.
сАджАк м. Риел. (от тур. saçak). Железеи тряняжиик за огнище; пиростия. До него седеше снеха
му Кеηgевuuο, която Ре сложило тенджерата по соежоко, по постъквоше огъня. Д. Немя-
ров. СреР огнището пьапеан огън. Рлиже с червени езичето окаде/ото котле, закрепено
върху анзканмeн сegжeн. А. Гуляшки.
садивй ср. mdа. Посадено растение, зеленчук. Но мина ваeюe· избуяха седивето. чесънът и лукът
развиха перо. . . само неговите зрънца пе пробиваха земята. Ст. Ц. Даскалов. Но свекърво
й, макар и Ро нямаше грижа зо тютюн/, се тревожеше за другите содиве. Б. Н-сторон.
сЯжсн м. днал. Куп дърва — осоло 4 кубически м-тра. Си нощ Бояно мл седе ; / три фурни ле-
Рец измеси. / при с/жтн дърво изгори / и товар Рял/ Рорн/о. Нар. пести.
садйло ср. диал. Дървено или желязно солмс зя правеие дупки при садене. В същото време. из¬
скочили ош градежа кой с юоmцнd. кой с мοпο и със сирило, децата се бях/ сτреиеи н очак¬
ваха учителката дн гн освобождава. Б. Обретеиян. Но проза може дн се посажда още
също тъй, както веg/цл лук, с малко сирило, а после постепенно де се загърля. сп. Гра-
дниaр.
сЯдина ж. Вид ливадая трева. Югозападно ош град АрДино. . . име място, което е било зале-
сяeнне, по зaеeслβaнemе пе се хвοηнле. а теренът въпреки поен се е сαмозαнрeпцл главно
чрез хвойната, орловото попрат, както и със содитоте. Н. Стоянов. Навлязохме в малко
долцннe. потънало в зеленина. Лозя, слънчоглеРн н кунуаузи, а ей том косачи ре/ят меките
откос; по чистото като свило садина. Д. Осяиии.
садиня. прил. Риел. Който е от тр-вя садина. Снежанко н се услаж/н соеи/яво сено, и то ош тлъс¬
тите луновuшкu ливади — умира зо /его! Ил. Волтн.
сАдшс м. кииж. алдне- ГрaдииА. Ще строим язовири н свemеиηи ще РаРем. н пътища ще пренa-
анu; разпи. н градини ще направим, и сарннцн с плодни Дървета. П-лин Велков.
сaдрaеaи(ии) м. оспор. цсmоа. (ар.-тур. sadrazam). Велик нсзир. Тн щеш; Ри управляват царство?
Бе п;зeeemн. вοеuпοтa ли щеше Ре въРеш, или садразамн/ в Се/мболЗ 3. Стоянов. Нека
пози словото си сом падишахът, друго ровото ням/ нн той. няинш нн пншнте му. ти содро-
зоминът му. Д. Талсв.
саз1 м. остар. (птр.-тур. saz). Източен муеикαлеи яиструмеит с метaляч-сkя струия и дълга
дръжка. Щом се свърши примирението, етнците удариха теловете то снзоеет; си н еди/
захване Ро пее. Ц. Гиичен. И тогава от нeβugлее доецшнш слави. Резмощ/н звуци ош стар,
τьнносmруηeη снз. Д. Немярян.
саз2 м. Риел. (тур. saz). Тръстика. Оттам, откъдето те влязоха в този прочут град, Орфей
виря малки. ехлупени бордеи, вкопенн наполовина в земята, покрити със саз и шаeeоллцц.
Г. КaрАCΛАНЯв. В аaннa пролет ннемншеллш; то созлъците ги еαллш, за до ^/№/6 млад
саз. П. Росен.
сазлък м. Рнал. (тур. sazlık). Място обрасло с тръстика. В дясно е роено като dеaη еоелmο, оп-
ряпо Ро поеенспало тъмно гора към юг н север, а по изток открито до високите созлъци то
езерото. П. Росен.
сайбйя м. и сайбййка ж. Риел- (от ар.-тур. sahip). Стяиaняи. господар, собстнеияк. Радваше се
кака Дина. не сомо защото е дошъл сeйбил в къщи и че Дюкяна си намери майстора; пей и
инак посъмпо и поолекно. Т. Г. Влαйkян. — Той е сайбият тн тови място н сега ще ме ıеοаюнe,
прибави Аш/н/с н се озърна към мулетото си, които пасяха mумπeme трева по полянката.
Ив. Вазов. Защото Аилчко. сeйPийнeme де, ннτе тръгнала до бяг/, видяло пешо СтаНка,
по й казал/. Ин. Вазов.
сайнЯн и сайвАнт м. Рнал- (тур. sayvant). Навес, заслон, супшна. ЕРин деп ми се стори де го
еиРях през дворът, поР сойеонтът. С. П-лико (превод).
сайгаиджиИка ж. duaе. (тур. saygı). Жеиa, която оказва почит. Тя е сdйгdнdжийнd· знае кого
кому е ре/ до му се неправи цкаeю, н каквото н Ро нме по дутото сн, ще му стори снйгоп-
лъка. Т. Г. Влайков.
сайтанлЪк м. Риел. (от тур. saygı). Почит, унaжтиит. Тя е сайганежийка. знае кога кому е реР
де му се направи цканю. н кaкeеше н де има по душата сн. ще му сторн гойго/лъко. Т. Г. Влай-
kяβ.
43 7

сайдИсвам
сайдИсвам иеов.. сдйдйсям се, диал, (ог тур. saymak). Почитам, зачитам, увдждвям. Друго момино
що пи намерим тебе. Бедничко До е, До по оойДиоео, Й. Йовков. Гяурите по главини що ни ое
кичат. Те и ни ао се качили воно. Мuнaβam крой него, а той не по и поглежда, за нuта но пе
сойДиево. Д. Тялов. Бях към вашата махала, па рекох — я До сийдйеим а Мижо Солаовин
дом, Б. Цесmоров.
сакЗ ж, диал, (др.-тур. saka). Голям съд зя носене нд водд. През могдaис мина одио сана впрег¬
ната о тaгaро, а след нея — двама гранични войници. Й. Йовков. Вода носеха със сини. но
пе не успяваха Да наомогнап. Й. Йовков.
сзкзвйцз ж. диал, Брадва, секиря. И пя сложи сонавицапа иaοnиaнa а ао наведе по-близо До мен
да мн пошушно нота на ухото. Т. Г. Влайков.
сзкзджйя м. диол, Водоносач със сана. И капо мислех зл горката им [нд затворниците] унаот.
със завиеш ое обръщах Да гледам някой еакаДжйя. който минаваше през Двора а коня си. К.
Величков. За жалост, водата, доносена оп първите елкоДжеи от Марица. скоро ао изчерпа
а тулумбите останаха в бездействие. Ив. Вззов.
сЯкам несб. диал. Исням. Я по санам, на що сока, поло даж у суша, Елин Пелин. — Е па аз, дру¬
гари. какво до кажа, Овцата ои сана глеДаие. Кр. Григоров.
сананя сс носв, възвр, диал. (от тур. sıkınmak). Притеснявам сс, гровожд сс. — Истина било,
но еи прост, Канда/ . . , Вместо до ео зараДваш. но му намерих казaс, ти взел са до ое сака-
иаш, Д. Цемиров.
сакагя несв. диал, Осакатявам. Нива нато люлка — едра. гъста. . . И наето — няма паламидо
из нeс До пе целува, нямо бабин зъб До пи сините ръцете! Ил. Волен, сдкдтя со възвр. Ано
тръгнеха пън нанякъде о колата, но смееше до со качи — еакапеше со босо из камънаците
след пях. Ил. Волсн.
сдкДеесн иuuл, даал, (ог тур. sakar). Обикновено за бивол — с бяло петно на челото; бряз. Да
има олееш кон а дълга опашна До земята, а грива капо самодивска носа, или пък синареста
биволи До епрегие в ралото! К. Петиднов.
саклОт м. диол. (от др.-тур. sıklet). Мъкд, страдание. Есенес, като стигна писмото ти. / от
съклет го по хващаше сън. Н. Μдедннозов. Тъмничният надзирател червеи, изпотен оп срам
и „еаклот“ ое яви в затвора, Сг. Заимов.
сякулчо ар. диал, (от гр.). Торбичка, чувалче. Друг/ пъп пя работи по едио неделя па ХлДжи Мк-
тови, депо са край пях. а намоепо пори зомо оп пях едно паница uзβauко. . - к одно еанулне
сенцо за юначето. Т. Г. Вля-нов.
сакуля ж, даол. (гр. αακκονλα), Голям чувал. Гана отиде заранта рано о едио кошница е Бели
брег, а ео върна πuuвeчeu о ц.яла οaкулс па гърба. Ст. Ц. Даскалов. Оправи ое като въже е
сакуля. Π. Р. СлавеИков.
сякъз м. оспор. (тур. sakız). Дъвня. Пиuгonβu благ мехлем от пчелен восък, сакъз, боров напран к
зехтин. К. Петкано.. Изважда Пеичовица от Джоба си шепа олодък сакъз. подаео но Минко,
разцапвоп. ое а двепе Да Дъвпоп сакъз. Ил. Блъсков.
сакълдйсвам со ноев., сдкълдйсдм сс ав. възвр. разг. (от тур. sıkılmak). Притеснявам сс. Аз влязох
в зимнина, пък пя — до ое ие оакълДиова — и рече да пойДе у майно ои, Т. Г. Влайков. — А
пък пе, . . хадзи. , . връотой се пo-рaницка/. . . — сещаше се пя До ое нагърчee- — Като
епане икиндия, поцвам до ое сакълдйсвам. Д. Цомнеов.	_
сзкълмЗк м. Диал, (тур. sıkılmak). Мъка, досада. — Какво ои се озорил, Йорго? Но тежи ли та
такава работа? — Абе тя по ми тежи. ама мн омръзна, Добре не не о все тъй, о по човек
може До гобордяса от еакълман, Д. Цемнеов.
сдкън междум. разг. (тур. sakın). Цедей, не бива. — Да повикаме ходжата. До со разберем —
каза слод малко Оомон. — Сокън. не сега! — повдигна ое нохляпл. Б. Несmоеов. Сокън/ Да
но ои посмяш Да го можеш а йоД! Това значи след нас-дви До го утаритО П. Здравков.
сакънтИя ж. оетар. (тур. sıkıntı). Затруднение, немотия. На зъл нос в оакъипия сока гледа себе
ок. Цае. пословица.
сял — вж. с а л т. Не отвърна Бойко но майчини ои думи. 1 Изпод вежди я сал озърна а приведе
чело. Пенчо Славейков.
сдлявЯт м. Даал. (др.-гур. salavat). Глъч, шум. — Чуваш ли, но обичам Да .мн паснат!, . . — Едио
солДишпе. а ιφαβα еалавап а олелия, капо но е умрял фолдмaрmaл. Ив. Вдзов.
саламОт — вж. селем^. Па какво до я по хвали сирото, капо оп нея виДя еаллмошо ои, Мих.
Георгиев.
саляндар м. остар. (ог гр. σαραντάοι). Монета от 40 драхми. Тя е миого тясна, не един налян.
нато иди по сенките манастира к /редом като ок запаше името и Да плаши по еДин ооландор,
нолкото к Да е дебел, може да се провре проз пая Дупка. защото му се изплащат греховете.
Ил. Блъсков. Да открадне, боз до ое усети някой, да излъже, това не го имаше твърде за
грях. Мислеше а е.ярβaтe, че дадените му пори, по пирувай, οaлaидaиe. иа божигробските
маиленири, б.яхи Доволни да му изплатят синките волни и неволни грехове. Ил. Блъс¬
ков.
438

самовласт
салАш м. диол, (тур. salaş). 1. Временна дъсчена бараха. В навечерието на събора определиха
къде що бъдат сергиите, къде ще со нарежДат колите, къде ще бъдат салатите и бирариите,
къДе що се вият хорОто. Г. Караславов. 2. Навее. Старшият: беше си направил чардак със
солош, лежете но сянка н ноблюдоваше кой кок рабатн. къде хоДи, с кого н колко приказва.
Г. КарамлАвов.
салдърма — вж. сондурма. Тай се покатери над иaлдзрмama. смъкна один сноп Дълга ръжено
слама, потопи го в коритата, Депо си поеха добитъка. и го заля с вада. Кр. Григоров. Звез¬
дите потрепваха срамежливо сред нeбоспuл хормон, а Долу. в Гοрοцβeшикamα долина... па
прозорците на къщите. ни верандите на салдърмоте бяха грейнали Други, по-силни звезди.
Кр. Григоров.
малмА прил, ноизм, (тур. salma). Непослушен, буен, своеволен. Лястовиците. . - ставаха жертва
на своята непредпазливост, както малките деца, кагато са немирни и солма, паДат и се на¬
раняват. Ц. Гинчев. Пустите твои / Две али устни, / устно — мерджани — / кой ще ги кус-
1Ш, / пусни примами? / — Бягай Делийо, / солма гиДийо. — / бягай, иди си. Ц. Церновсхн.
салмйсвам св. диал. (от тур. salmak). Ходя свободен и правя пакост. Докато овчаря Дигна камък
да хвърли, заД риДът сн отекна гласът на пъдаря, викнал ща сила му държало: стадата сал-
мисво из пив.лпα- П. Ю. Тодоров.
салмйчка ж. Диал. (от тур. salma). Барака, заелок. Кучетата излизаха вече от оборите о сал-
мочкотн- въртяха се пред къщите. Г. Караславов. — Шт! — подвикна Вълко. Непозна¬
тият спря, огледа се о со мушна пад иaлмuчкaшa. Г. КерамлАвов.
салмувам несв. диол. (от тур. salmak). Лудувам, буйствувам. Не ставало ли канл Момчилицо, о m
лота кръв иοлмуеοлο в жилите и. 3. Сребров.
салмуване ср. Диал. Съществително от мАлмувам. Ние вилнеехме цели дни па кърищата. па долини
н урви. зле учехме уроците. , . И чрез шия бесни иaлмувοпu.я шие, без да знаем, поемахме из¬
дълбано талази от животворен планински възДух. Ив. Вазов. Нерядка. едвам па късно вечер нн
идва на ум. чо трябва да со приберем дома. Дете зо нашито Дневни салмувани.я ни чака заД
вратата гореспоменатия госпоД. Пенчо Славейков.
малчам£ ср. книж. остар. (птр.-тур. salname). Годишен сборкнх. Па солнам!.) зо 1871 л. в Ц-
граД имало училища: 280 мюслимаш:ки, 77 гръцки. 48 арменски. Летоструй.
салпльк — еж. е е п л ъ х. Тука през оня страшен ден са препускали коне без езДочо, в Качмар
са пращели запалените кладни и солплъци. А. Каралийчев. Злотеят се хълмове от слама —
Добруджанските иaлπльци. А. Каралийчев.
салт нареч. Диал. (тур. salt). Само. Робаш.ях, на солт за хляба. Π. Р. Славейх'ов. Улови се да игран
о сол. со обръща наляво нοдяспa да поглежда, кай от пeUпиme гости що се улови да нея.
Ил. Блъмков.
салта ж. диал- (тур. salta). Вид къме дреха бсз яке н е широки ръкави. — Въшке· дай забраДката
сн.!. . . — а ши защо не сваляш салтата? К. Петхачов. — Свали со салтата, да но ти пречи
е работата. . - Яна со върна при нащвота. БогДан я послуша, свали горното си Дреха. зап¬
ретна ръкави· напълни рететато н пои ге замятка между Двете си ръце. К. Петканов.
салтамарка ж, остар. (нт.-тур. saltamarka). Късе горна дреха, обикновено подплатена е кожи.
Чорбаджи Мича Бейзадешо бете стар, нисък о чернелик човечец, облечен в шалвори и сукнено
салтамарка. Ив. Везов. Султано се гответе за сватбата си. - . шя извади цял шакъм шаочнн
дрехи — потури, джамадан, салтамарка, Д. Талев. — Празни приказки! — рече наперен
селянин с τъмπaииπя гойшонлия салтамарка. Г. Кареславов.
-салтанат м. розг. (ар.-тур. saltanat). Разкош, велихолспне, тържсмтвекомт, блясък. Направили
преДи три месещ: с голям салтанат сватбата. Ив. Вазов. Какво ще й гледам на Вената,
град коте град- хоро, къщи. салтанати. А. Константинов. Със салтанат “дом, ома н със
салтанат ще но посрещнат. К. Величков.
салтанатлйя розг. (ар.-тур. saltanatlı). 1. прил. неизм. Който т свързан със салтанат. Гостите
бяха разположени в шест спои·, старото бееве н мюфтията с тохо — в първото. наи-сал-
шοеaшлuлтa стоя; среДните — във втората с кадията; младото — в препаша. Ц. Гин¬
чев. 2. нареч. Съм салтанат. Аз му показвам а, б, а той разказва за Димитра Колочли.яшо.
чо много иaлτaеaшлия ходял н бил нешонДжия. 3. Стоянов.
малтαрера ж, диал. (чуж.). КохокА, хубавице. — Знаеш ти. , - салтаферо бοлшeеuзuрaпa! — сип¬
на й се бай Пешо. — Щом миимсτьрьτ го о казал.мнак но може и да спане. Г. Караславов.
сАлхана ж. остар. (ар.-пер.-тур. salhane). Кланица. После няколко минути това място пред¬
ставлявало сaлхοеa от човешки трупове. 3. Стоянов. Първият пътник о истински търго¬
вец. събира едър Добитък зо совоти н ге препраща на цариградските солха/ш. Ст. Заимов,
самовйлняк м. диал. Проклтткнх. Тава. Депо оставям, крава ли е, или ланска теле. . - Дои ли
се теле бре. иοмοеuлπлнu? Кр. Григоров. Не ше ли е срам от жената н Децата бре. сомо-
еилняка нодим.. . Намерил си тук нДно вдовица. Кр. Григоров.
самовлйст ж. книж. остор. Самообладание. Не посмях да довърша мосъ ima си, . . ни сещах
кок сърцето ми бие все по-ускорено, как губя самавласт, Г. Райчте.
439

самдволен
самоволен1, -лна, -лно, прил. Рлал. Добронол-н. ЕРиа нощ в Пазарджик говори; резултатът Реше
записването но един милион гроша самоволни пожертвования. Ив. Вазов. Сиромахът не е
мижал Ро претегли до край мъките по глоРът и рекъл по-хорно до ускори смъртта си със са
меβелно убийство. Н. Бянчен. самоволно нареч. Всичко записано е било казано спонтанно
самоволно н непринудено. Тъкмо запоен може бн то нмн н пе-геелин цена. Сп. Кaеaнджя-в
самоволен2, -лна, -лио, пацл. кннж. (рус. самонольниШ). Сaмонлaст-и, сноенолтн. Хенрих VIII
във всичко Рил така самоволен; закони н енaлнюбнm зо /его нямало. Всеобща история,
самоволен и самоволния м. оспор- Доброволец. Той се записал снмевее;ц в четата по Раковски.
П. Хит-он. В това врем; елаткото правителство розпущот; самоеол^/лците, които беше
събрало във времето но революцията. П. Хито·.
самоволие ср- осmeа■ Сняеноляе. Протестантското стрнно се нагърбило Ра се бори със с/мо
волняшо но държавното власт. Й. Груев.
самоволство ср- есτaа. СеоенрАвяс. Всре/ Другари нaU-dеврб се изкоренява но Решето снюовол-
спеото н сοиежuвсmвеmо н по се приучава до слуте Рружинскише паeeиеe. Й. Груев.
самоглавен, -ння, -нно, пацл- остор. Самостоятелен. В Сеч се броеха повече от пееРесе теРори,
които Рях/ нaτо снюеглнвнu республики или к/то школа н бурса, дето децата живеят но
готово. Н. Бончев.
самоглавен м. Ринл. Упорит, нсстонярчян човек. Излез; епьанuм;в н снмоглнеец. Не иска никого
дн знае. внася размирие в селото. Т. Г. Вляйкое.
самоглавнина ж. днал- Вдовица, която т глава на семейството. Сеβрοлe мл се. /нврнеe / снте
девойки бeaовнн / у Нuнелццн вдовици, / у тоя самогл/еница. Нар^ пестн.
самоглДвщина ж. Риел. Своеноляе. Тн какво сн мислит? Не може τeнe. . . но сaмеглaeщuнοI
Ни; пука сме колектив.! Ст. Ц. Даскалов.
самоизтъщаване и самоизтъщение ср- книж. есτeа- Сαияусьньршеиствуеaие. А око се заречем
н въдем Рудни де пе хоРим още н ной-молкишб пролуки ош сeеPоgне време. а Ре гл употребя¬
ваме зн нашето сш - - сeиолзшъщeвeнe. то нолкьβл ли чуД/н р/Роти можем свърти! Й.
Груев.	не оставяте Ре му се изскубне ни една пътека, която Ри го завела Ро самоизтъ-
щение. Й. Груев.
Стойков м. оспор. 1. Дниж-и от водя механизъм с голям рус за очукване ня желязото от пещ.
В РоРуил идвали кервани с желязна руда ош самоковските село. Трещели денонощно лспо-
еuнскuτe чукове но самоковите, зоРвижени от буйните води по р- Ибър. Всяко године ше про-
цзвeжdaеu Ресет хиляРи оки ковано желязо. Н. Хайтов. Този именно поток — ... е играл
важна роля в иuнοлнτн ауgнрснa епоха но Витото нaнmе зн промивате но агдuшe, τaнн ш
зн карането по Самокова med Бенднл· П. Делярaден. 2. Ж-л-зодобяннα пещ с всичкитт й
иряиaдлежиястя. Към горния крой /е Ролн путеше самоков, разперил спрях/ ниско наР зе¬
мята. а н коминът му едва се изРигаше mad разкривения пекаив. Д. Талев.
самообман м. книж- осmна. (рус. самообмян). Самоизмама. Не помня кой философ ннзβншe·
че от нeй-сеeеиme слепци сdюообмaнa /е писателите е нeй-гол;uнл слепец или пеdевηе нещо.
Ив. Вазов. Днетннтн случка ми разкри сaмоебмaнa ми. макар н иaлне късно. Ив. Вазов,
самооболщен паил- ннцж· остер- (от рус. сaмоябяльш^eш^ьтй). Сaмоеаслепеи, самоизмам-н.
Но оснеeн/нe по същото сaюооболщeн/е стремление — Ра живеят по евангелски. богоми¬
лите сн изработиха своеобразно и ширеноаeзβиmе вътрешно усшройстео- Р. Каролсн. Бор-
воте, що се я вели пе зн своето сdюооволщeнно учение, знслужнен пълно съчувствие. П-р.
списанит.
самооболщение ср. книж. осmeа- (от рус. сaмяябяльщ-ияе). Самозаблуда, самозaсл-nянаи-,
самоизмамя. Мислех зо Сърбия, зн Русия и навсякъДе, в дeτинснеmо сн сοuоеβоещe/иe. виж¬
дах отворени овятия. К. Величков. Фаeнциme влаeнхн. че Париж е непристъпен. - . Но ше
познаха сeuооболщe/ueτе сн. когато виРях/ прусuлнeиe. . . Ро елязеа тържествено в
този непристъпен наричат гроД- С. С. Бобчсв.
самоплув м. ряgне· ост/р. Параход. Ний ням/ Ро хоРим /што със самоплув. пито Ре отиваме. . -
с Други някои кола- И. Бягоряв. По реката вървяш салове, тотоеоре/н със стока; сeиоплгeн
гърмят. о по бреговете се прострелш села н търговски градове. Др. Манчов.
самораст ж. книж. осmeа- Природа. Самор/стта го Рило Дарило с вселенски ум н аeβошншн го
поправило Ро па)Pеβ); слчклте познания. Ин. Бягоряв. Щом се пукне зори. снмерaсшma поч¬
ива Ро Рее н през цял Рет се чуят .езврой/о множество гласове, песни и викове ош жлелн-
скля сеят- Ин. Бягорон.
самост ж. Риел. Самота. В онази схлупено къщичка вещо му и юнйкο му сш прекарваха /nume¬
ne Рях/ никого сещали сοюесm. П.Ю. Тодоров. Ти моя гърлице. еДничко радост е /нит; /
по самосш, по тъга н но РеРн горчиви. Пеичо Славейков.
самосъд м. книж. Гряе-ниeиa съвестта. Човек не се нуж/ое от външно намеса, външно принуда,
зн Ри Действува — достатъчен е гласът но съвестта, представителка /а обществената
необходимост-В случай /е грешка сοюесъДьτ по тази съвест е десmнmъмeн- Ив. Хаджийски
440

сарЯ1
Но не, Да изоставим naс мисъл зл самосъДнеко престъпника измъчва проепъпната му съвест-.
в. Пряцоеец.
самосъдство ср. оспор. Саморазправа. Новай управител, макар и Да пе можи съвършенно До уни¬
щожа варварските обапан па отмъщението ала caтoеъДοmβаmo кръв зо кръв, приун/а поне
черногорците до со πаднuнсβam но еДно по-реДоепа полиция. С. С. Бобчев.
самотак м. диал, Самотник. Всичка го изглеждат съжалстолио. Мъж — тръгнал До разнася!
Самопин! Елин Пелин.
самсар1 м. диал. (тур. sansar). Животно пор или бялна. Какво става а елшите кокошки? Да но
ги е папаДиол сомоар'! К. Пегкянов.
сдмсДр(ин)2 м. оопар. (ар.-тур. simsar). Търговски посредник. Обществото но английските тър¬
говци. коепо ний-нопроД имало няколко самаре. станало на малко время пвърдо силно с
нуДио си увеличило владенията. Ив. Богоров. Оп nъuгаβекиnо къщи со ползуват още самса-
ропо, вардачепе, търговските съветница, кираджиопо. гемаджеете а пр, в. Знание.
сямсурнн м. даал, (от тур. samsum). Проклетник, негодник. Лъже нароДа, по део пъпа пресапео
чувалите опя, οaтοуриньn: дебелият е мелницата. Кр. Григоров. А оня кокъвто е зДравеняк,
току я тръшнал още от вропапа, Цял самоурии е, мурдauuяьn му поДнк. Кр. Григоров.
самувам песе. нар, Живея сам.Легналиеи—сам οaтувaт,|β сън копнея—/ах, как кенам да сънувам, /
но съм о иeс! Ц. Церковски. Остави о/ойпа майчица а години оамсина до самува в стиркна.
Бл. Димитрова. Но родители а Деца сами самички но могат да еимуват ио овепо. Книжница
зя народя.
сандардйсвам песе,, сяндардйгам се. — вж. с ъ и д а р д и с в а м. За До запози авторитета са, кай-
тaнaмuнъm му каза: — Валията ми пише до та Дам изин До вършиш канвопо е нужно, зо До
οaпдaрдиοaтe комитите в моята околия. Д. Талов. Зо какъв бяс го нaзиaнuхто началник.
ако не може еДна еоляии да оандардиол, А. Константинов.
санджЯк м. оотар, (тур' sancak). Административен окръг. Понеже мястото, /Депо ги хванали,
било в границите нл Софийския оапджак, пях ги закарали да се съдят в София. 3. Стоянов.
Вилаетите ое делят на еанДжоци к ое управляват от управители. С. С. Бобчов.
сантйл м. книж. рядко. (от гр. σάνταλον). Вид ароматна смола. А пък но жърпеенино димеше
бял оантал. камфора. амбра к алое. Н. Ра-нов.
сантим м. книж, (фр. centime). Дробна монетд. Ако пък прати офицорипи за ботушите, не му ги
давайте боз пори. Той е Добър новек, но съм останал боз сантим в джеба. Ст. Чилинниров.
сантур м. и сантура ж. диол, (тур. santur). Вид струнен музикален инструмент. Оп селото бай
Колю Докара прима влашки цигани — цигулка. сантур и контрабас. П. Спасов. Кой го но е
/идвал по сватбите зоеДно а другите обиране капо Дрънка по голямата οaнmурaО Т. Г. Влайков.
сянър м. Дсал. (гр.-тур. sınır). Синор, междд. Леле еорой, Стано τаοnаnчuйкe, / що До бодеш
сопър но паелта! Нар. псссн.
сяп ж. диал, (тур. sap). Дръжнд нд сочиво. И плюеше на ръцете си, за Да са пе хлъзга гладкият
сап по мотиката. 3. Сгоянов.
сапД1 ж. Дсал. (тур. sı’pa). Задница на кон и друго добиче. Трябваше поленл-полона До я гладиш
по главата, по гривата, по хълбока, по еапапа и погива чин, Елин Пелин. Па ДойДо род и ио
моята кобила, . , Най сепне, хвана й опашното, плесна я по еапипа — па току извска „язди!“
Н. п. ФилипоВ'
сапа2 прил. неизм, диал. (тур. sapa). Страничен. Калугерете казаха ни Муетлфа до мене проз
по-оапо път за Пловдив, Да не срещаме еойснирапе, Събя Вдзовд.
сап£р м. книж. остор. (рус. сдпСр). Сдпьор, пионер. Всеки искаше До узнае кой е избавения к
останаха ли пипави к двамопа долу, зогродени от тълпа войници еопери и стражари. Ив.
Вазов. — Още оня Ден направих нужните разпореждания за пръгвапе по руенушклпл за¬
пасна Дружина к половината рота сипорс и о обсадния кодър от артилерията. В. Геновскд.
сапйрен, -рна, -рно, прал, книж. оспор. (от рус. сяпΟепмИ). Сапьорски, пионерски. Зло оргоиизу-
ваиапо пожарна команДо още со бавеше; повикана бе сопорнито рота, но а/ пя не приетигаше.
Ив. Вдзов.
сапнкас м. Диол. (от гр.). Срам, свян, спазване приличието. Майна й — пя я е разслабила. Нали
трябваше Да я научи до бъДе ранобудно и Да има caπuноc/ Свекър и свекърво Да спипат, а оно-
ixama До опи — пови де го има? Т. Г. Влайков.
сапикйсвдм иеов,, сдпикЗсам се. Диал. (ог гр. απικάζώ). Съглежддм, съзирам. И грамадата
оп себе 1 мърДа к пориови, / и пътникътопдалеко 1 вен я сапакосво, Ив. Вазов. Но Чумакъп. . .
сипаниси Вълчаио, догони го, сложа тежката ои лапа върху рамото му к извини. И. Йовков,
саплък м. Диол- (от тур.). Голям куп слама. Пламнаха големите саплъци но чифлика. Й. Йовков.
Имаше а други постройка, и по-настрана, където капо грлмиДен пръстен ое извивоше онол-
чеопапа ограда на хармани, со издигаха Дви саплъко — единият по-нисък, с бяла скорошни
плява. а другият потъмнял, улегнал, висок капо планина, Й. Йовков.
сара1 ж. диал. (ар.-тур. sara). Епилепсия. ВроДително е Да кърма една майно сама Детето ок. . ,
когато има по себе си заразителна пъпки; когапо майката спраДо оп сара, сп. Лиляня.
441

сярА2	‘
мярА2 ж, Диал. (тур. sıra). 1. Ред, редица. Рοбοτпикзт довърти последната сара и бавно повдигна
глава. Д. Димов. 2. Удобен случай. Епо го на. оз но съм каймакамин. ами когато му дойДо
çapama, заемам: чунким, пората е слаДке πeте, на нея насита нямо. Ст. Заимов.
марАхошнч — еж. м а р х о ш. „Ох. луда е! Лудо, боим. но го бий. , . ГоспоД го е убил?' — Ей сега
ще му излезе луДилото на тая иaрaхеmuπ. - , Пиян е той или се преструва. Ц. Гинчев. Не
му вържи кусур бай Ганьо — пошепна итαnαпипα — нали ге знаеш· Донко сн е есе Донко —
иοрοхaшuп. А. Константинов.
серАч м. оспор. (ар.-тур. saraç). Седлар. Хазаинът Яко беше сароч н произвежДато първобитни
селски самари. Д. Димов. Преобразявате се всичко^—н хората о градът·. . . обущари· ши¬
вачи н сарачи. които не повдигаха очи ош иглата. Й. Йовков.
сарденапел м, книж, рядко, (от еснрийсхо лично имт). Любител ка разкош н удоволствия. И
вДъхновявато му песента / ши с весел детски смях, за да свестява / ломбарДский шя сарДа-
пanaл· комуто / звънците на стадата сладък сън / н ленност слаДка носят. К. Христов.
мардекепйлщнче ж. книж. ряДке. (от мардАнацал). Разгулен живот. По утре не забравяй: на
Силистра Uony!—Пак ли? Какви са тия сaрДaпaпaлщuнu· Джонъм, Ив. Вазов.
мердйсем н мардйша св. Диол. (от тур. sarmak). Заграждам от емнчхн стракн; обкръжавам. — Не
мега да иοрдйиοм с един табур аскер това село! Я чак къде има къщи, - - и знам ли какво се
крие в солото! Д. Талев. мердймем мт възвр. — Е. кота но може да сн иaрДuиa цялата, ще
хванем тогава тия къщи наоколо н това стига. Д. Талтв.
марп прил. поизм. диол. (тур. sarp). Строг, суров. — Нямо що, бамбашка човек е тео.ят Джеле-
пин. - . — Не го познават ти — рече Рилке. — Сарп човек е той. А. Христофоро.. Дели-
Молла, па прякор Кеседжи.я, / със сабляша со клал на поразия / — но кърищата сарп хайдутин
бил. Д. Подвързачов.
САрхош(ик) м. диол. (птр.-тур. sarhoş). Пияница. Не бой со, Бочне. никой с пръст нямо да те
бутне. ока оня сархот, Калифер орами. бъде нο-блaгерaзумeн. М. Мерчевскн. —Я- ха- го.
еиДите ли го?—козеахо сн един на Други този, покрай каише заминеше Пенчо иαрхешuпο, —
в къщи жената си усуква като мокър нeτuмaл. Децата со пече капо на тмт. Ил. Блъсков.
сар-ъХ м. розг. (тур. sırık). Прът. И тук, в една от шия стаи, между ııınume н саръците със сухи
тютюневи листа, беше домашният музей на ходжи Иброхимо. Й. Йовков. Под самото
стреха пък на дървено куки е положен Дълъг. добре изглоДен сорък. на който простираме
прани дрехи, дете осен сушим нанизани но върви червени чушки. Т. Г. Влайков.
маръх2 м. диал. (тур. sarık). Препееха за глава, панделка. Тя е облечено с къса подшита салта¬
марка, - , На глава с морав фес, с тесен сарък наоколо. П.Ю. Тодоров.
маръ-сабур м. Диал. (тур. sarısabır). Вид цвете, хосто ст употребява н за билка. Докато си млад
н Вела· . . и Пенка ще имат. ома коте поостарееш. . . шегизънкона. . . Нямо ли саръ-собур
зо кувет да ти потрябва! Ст. Чилингиров.
сефнрСмам ме св. възвр. диал. (от ер.-тур. sefer). Дойда ка стбт мн, свестя мт. Да то изсипя малка
кокоша чорба с еДна крилце о еаденичнато да си хапнеш, да се иaфuрeсam. . . ами я гледай,
на мощи сн заприличал.! Ц. Гинчев.
еариЯч м. книж. ряДко. (рус. маф^ш) — вж. м е х т н я и. Но плиткото му обувки от пурпурен со-
фиян блеснаха звозДообразни токи. Ст. Загорчинов.
марнянек, -а, -о, прил. книж. Направен от серияк. Но кръста за софиянен червен ремък бете при¬
качен такъв дълъг и тежък меч, кокъвта носеше н неговият братанец. Ст. Загорчинов.
мертияк и сафтяк — вж. е а х т н я ш. Ние знаехме зо обущата на почтените хоро еДин цвят—
черния, па бил той но сафтян, водела, марокон, шевра или лак. . . а сега! Ст. Чилингиров.
Цар Тeοдaиuй, ката възлязъл но гръцкий престол, направил мир с бългорети. - - н се обвър¬
зал да им дава всяко гедино материя н софтиш, които да струват тридесет литри злото.
Д. Цанков.
САртнЯкек н мартяктк, -а, -о, прил. Диал. Направен от сафтнян. И обущата му. ака иaфтuлнeпu.
на н ше бяха нави. Ил. Блъмков. А ной-етгеро на черкезки лют хонжар, ! със черен сребърен,
в сафтянено капия. Пенчо Славейков.
сахАт м. остор. (ар.-тур. saat). 1. Час. От цял сахот то диря, бре мaикaрa! Где се бете скрил
досега, Ст. Чнликгнров. 2. Часовкнх. И шой беше очилат, н неговото масичка беше да про¬
зорчето. дето човъркашо голям капаклия · „сохош". Тик-шок. . . чукаха па стоннто попра¬
вените будилници. Ст. Станчев.
САхатник м. розг. (от ар.-тур. saat). Часовник. По еДна време погледна саха/шнико сн — бяха
минали точно трийсет н Две минути от поръчката му. Л. Кънчев н Мих. Топалов.
сαхαтчйΗсıвв ср. остор. (от ар. -тур. saatçilik). Часовкихарство. Показан е и най-старият н
най-голям на времето занаят — коеачествота, включващо нажарства. . . сaхοшчuUиmее н
кaешαрДжuйитβο- Пресата.
сахатчйя м. (стар. (от ар.-тур. saatçi). Часовникар. Илийко умря, раДи се иοхaτчuяпıο. Когаша
во се развали сахата. Донесете ге — ще го поправя. Ст. Чнликгнров.
442

сбуна
сахтиян м. оспор· (тур. sahtiyan). ОбрАботсиa кожа, обнкняβсио козя. А под ръката му еаосeаянa
се разгърна. . . — дебелият тефтер с син тъмен сахтиян подвързан. Пенчо Славейков.
В турско eаeю; се развило силно зннняшмuUскa nре.иишебnесτ· . . Изанpошeнл се gеρрокa-
честебН червен сахтиян, розово масло от розовите градини около града (Слявеи). Л. Мел-
ИЯШkИ.
сач м. Ринл- (тур. sac). 1. Връшиик зя печтне ня хляб др. Какво нямаш; шу■н· Ръчни меРпи воде¬
ници за кофе. . . железни сочове зн акатми. Й. Йовков. 2. Плитък тигaи. — Момо —
рекох — ще ми поправиш — рекох — еРпо това Ракл/ел· . . —Абре, майко. — елка — ами
че аз осее/ кaмοuaн и меко пе сач. Рруго песпяпо /е съм еаοβuлe. Чудомир.
сячйк м. Рнал. (тур. saçak). Стряха. Къщите Рях/ стори нншо самото градче — много от пях
Рях/ строени още в турско време, с надвесени сочещ;, с мъх-яс/ли п.лечи· М. Oар4енскя.
сачИкъбрус и сачйкабръз м. осτeа- (тур.). Зтлен камък, железеи сулфат. Земи малко снмикъpаус.
па го опечи не ръженът, сетпе го стрий и ош него прах Ри смърка Pе.лнu.яш; или разтопи; във
еоРо сοчuньpаусъm. Ин. Богорон. Лотото миризма от захоРи, боклуци ш пр. кнкшо н в оРанше,
.може Ра се махне чрез употреблението по сοмйннPаъз. Зеленият сeмйкнβръз, разтопен в
Дъждовно воДа или пепрьснam по земята, за молко време очистя възРухъш, лотото миризмие
се изтеглявн. е. Ступан
сачмарка ж. Риел. Пушка, която стрсля със сачми. Тончо откачи сοммaанaτн. която стоеше
зареРепо в къщи mad рафта. С пея Риеше свраки или соколи, когнто политах/ квачк/ш/ с
пилетата. Кр. Григоров. Той Реше ловец. Имаше стар/ снммнакe пушка н щом uншауе-
е/те хуенв сняг през зимншн. . . отиваше но лов. Кр. Григоров.
сачувам св. Рлал. Запазя, опазя. „Но пе со тл казали, че пози взрив им трябва Ро еРигат иесше-
еепе па гора Бое. тунел/ н зарския влак във въз/ухаи eu си се съгласил Ра лм услужиш“. Боже
с/чувай! — рекох им н си свих аьнana Ре се прекръстим. К. Митсв.
саше ср. остар. (фр. sachet). Иевееaиa торбичка (за четси и други др-болнн). соято служи за
украся на стеия. Бяха изложени най-хубавите к/енори, кувбрτюаи· сешето. ннрeea. лзрн-
Ротепи ош Мaргaаuna. КАЛHиa Малта.
caV ж. Риел. (от гр. σαγεά). Вид дълга женска гориα дрсха. Тоен те е прежди за Дебело черги,
а зе ш/.як. Оп него ще се шляе дрехи па Тнπме, ще се приготвяш сол но Сτнuнa н Дъщеря й.
В Гоаоивeш жеиите носеха сан, то постепенно юеюнмбτeme еемueхe Ре сн шляе лепил аен-
ли. Кр. Григоров.
сая2 ж. Рнал. 1. Поиеш-ине за добитък. Овцете нamомe пе енжРахо еротнен но с/япо, а се при¬
пискаха о степите и плетището. Й. Йовков. 2. Подслон, сушяиa. Мито .минн сна^^mем
през саято, където оецете съвсем безгрижно преживяха, РойРе при Калино. Й. Йонков.
саЯ3 ж. разг. (тур. saya). Гориa меся част иа обувка. Дикиджинее зaеомeнτ еднн подир Друг Ри
слагат скроените сол или neнeлъп;nцme еменли върху тезгяфлте. Ст. Чиляигярон.
ебарабарЯвам несв., ебарабарЯ св. длил. (от птр.-тур). Иерaβияβaи. приравнявам. —Зо какво? —
н Докторът eбaаaвaрu ко/.я си с нейния. Ив. Вазов. Ази все полягах·. · - / Народа стеДо е н
ШаяPн му овчар, / да го реди, Ре зной з/що н Ре го воДн. . . / А шой uοеuрaт;:- . . t Я виж;
пи хората с овцете еРороРаряеаш. П-нчо Славейков, ебарабарЯ ст възвр. Лавров очевидно
ие от/нде значение иа Гойчеелпе снаьpnш з/г/гее/ния н като се epнрeβeаи с него, к/за; —
СвобоДе/ ли си поя вечер! Ив. Вазов.
сбйнкя ж. кннж. оспор. Бится. Деций Рил uaмaлнuк по лявото нαнее; то се стреснало прн пър-
енте свивка. Н. OихaИлонсkи. Първото сРйвко Рило злочесто зн Цезаря, той бнл отблъс¬
нат н принуДе/ Ра отстъпи в пусти, uбплеPеаоPnи места. Н. Oнхайляβски.
сбир ж. дuне. СбнршяиА. КъРе си ти. къРе, аеPиnо моя? / Ннм/ сред пая повилняло свир / от
вълци н кози — но длъж н шир ! потире/о, чието им; е PeзPаел? Π. К. Яворов.
сбирнЯ ж. елал. СъбрАняе, среща. А как н по какъв начин му е отворил ТоРю очите в паоДъе-
же/ле на няколко свириш и разговорни с пего. . - снчко ^.0 аз не може и пе смея Ра го гуРя
поР ебаеmо. Ил. Блъсков. Кота вечер ставаха сРнр/u в училището от пашите илнPu юем-
мбшe. Ил. Блъссов.
сблажй се св. възвр. елал. Облажа се. Някои от ео-сnaрune говеят още ш еон^<eл/uциτ;. Тежко
и горко, ако усетят, че някой от млаДите се е оРл/жил в салga или в петък с сирене. 3. Стояион.
сблажй ми се се. възвр. елал. Усляди ми ст. А аз се втурнах в търговия. И лошото е, че мл
аьг/a. па мл се сРложй. Т. Харманд^-в.
сборувам и сборЯ несв. диал- Говоря. Девет години как се тук зaneеаu. / вино пиеш, яРии сборнш
Руми. Ин. Вазов. Хубаво сборуват, по Ре ше видим /апреД. а пие поДир тебе. Кр. Григоров.
сброд м. и ж. книж. оспор- (рус. сброд). Сбиршниa, сган. Дошъл си с проповед пи межРу тоз
нороР / — великий рdmnнмб, не е зн робски свроР / пови, което вий н Други проповяДват.
Пенчо .Славейков. То той веч; всичко е изпотил, каквото може Ре изпоти човек межДу
eнннeн отворно сврои; глаР, унижения. П-ичя Славейков.
сбуна ж. диал. Множество, навалица. А те приижДах/ но сбуни, напираха в ш.ясната канцелария.
нолше не можете Ро ги побере. Н. Тяхялоβ. Хорото вървях/ на сбуни подир пего. . . н нлн-
443

сбъдннк
поха учудено глави. ЕДна к също земя, едан а съща трактор, а ка ква разлика. Ст. Ц.
Даскалов.
сбъдннк м. даал, Който налага волята си. Мама е човек сбъднак- Спора е, ама боса ходвл. па
хоро водви. Ем. Сгднсв.
сбъхтвам носв., сбъхтам се. 1. За самодиви, вампири и др. — няндзвям. причинявам беда някому.
Сбъ^пали го сладки к меДопи, Π. Р. СлавеИнов. — Аз съм пател пиково нещо — да пази
гоепоД. , . ие ое приближавам, ебъхпвол ме е мене такъв таласъм па пашата чешми. па
догде ме uзцоияτ. не врачки ли не щеш. Ц. Гинчев. 2. Почвям да бия, бъхтя. — А еочо том
върху му илвллиха / отвред а почнаха поД трупъп мъртъв лиха / разправа: ебъхпахи нещ/а-
спнина, к а див / ров го замачкаха о крака. Пенчо Славейков.
свадвям се и свадя се песе. възвр. Даал. Скарвам се. Капо ос мисля. но самин туй зло, 1 безомио-
лопната таз война съм πиoпoβодеaл/а по съм ое дори и овлдвал! е оноз. които са били пропие /
тежи ми, гдето съм останал жив! К. Христов. Пак слязох долу и жестоко се свидих о него,
Депо не що До изпълни Длъжността ои, Св.Μилаеов. Те успяваш До се измъкнат оп боя и
разпрята и ое запичват към брега. но тук . , отново са ао евадили к сбили сами помежду
ои, и пра пая последна uaзрuс. казваш, паДпал убит сам ОДисес, Пенчо СлавеИков.
свДде и свЗдсм иороп, Диал. Навсякъде. От оваДо синап Милена, / Цоне, Милено. Милено, / оп
сеаде добра домове — / ое за попова синово. Нар. псссн' Централният комитет но нamamо
ои иородни комуиеспичеенл партия рошил и наредил но двадесет и втори срещу двоДоееш и
препи свадем до ое дигне нароДът по роβалюцcс· П. Здравков.
свддСбен, -бна, -бно, прил. книж. рядко. (рус. свддебншИ)' Святбон. То продепавихо около 10
подобни сцени — оваДебии, траурни, войнствена, религиозни. А. Константинов. Нл свет¬
лото утро свлдобиияп звън / ое губи в безкрая но оъннате крясъци, Н. Лилисв.
сваден, -а, -о, прил. рядко. Скаран. Народи овлдони cne вие к сама / — ще со продънят башито
земи. К. Христов.
свадня ж. диол, Разпра, караница. Аз пламнах, но к пак помислих дали ще е разумно да отварям
οβaднс а такъв хлапак. Св. МилдроВ'
сванка ж. Диал. Свдтя. Минал ееДнъж Алекси край Камнuрcклτл махала. . , и вижда свахлто
ос Янка. , , —Добър Ден, ο/οΗκο! Какво ос ео умислила. Кр. Григоров.
свЯнче — вж. ц в д н ч с. Тия хубави къща, шия хубави гродини, н.ямаш на вос никаква полза, освон
ден-губене; ходи, зяпай ги, боз до усетиш, денят ое минал, а лз та бележа три сванпета.
Ил. Блъсков.
сваря ж. Диал- Свдра свари — случи сс, сполети. Чоеек е капо Дърво — дето е покорил,
там да никне. , , Но е той вятъра страховит. кога му скимне До τoβeй: — не о дето го свира
оворк до легне до стане. П. Ю. Тодоров. Той върви, дето го сбирото авари, Π. Р. Славейков,
сведбк м. Диал. Свидетел. О. Лозенград, Люл^ебургае, сурови / cвeДаци сте па наший устрем горди.
Ив. Вдзов.
свсдочя несв, диал. Свидетолствувам. Като учител Фотанов скоро станал известен пе само в
Смирно, по из цяла България. За голямата му педагогическа репутация свеДочот няколко
πuашeиис за приемане иа българчето в учuлcтоτа му. Ив. Д. Шишманов. За Мошодия ясно
еведочи жн/ощоописансото се. епископ Климонтово. Хр. Йоднович.
свежа се. Диол, Свържд, привържа. Тоги одаи калугер от овошаго Йоанна предтеча. ,, абсви с
писмо султан Мурату подземисй протон еоДнай, който влезу/аше е Солун и нaτoяβaшe го. ..
И това писмо тоя предател свези на еДно стрела к уеτuолc нл царенай mamoр- ЦарствсниК'
Гoй: Петър, овеза мир о Конотантино и Романи- Царственин.
свежЯ несе. нииж. рядко, поет, (от рус. свежи-). Освежавам. А тук стоя сега и ми се струви, /
не мо извлече но брега вълна, 1 не а мъка от поДводен плен изплувах / и ме свежи приятно
хладина. Л. Стефанова. Вятърът утихна, но наДождата остана. Като вятъра тя сога свежеш?
аърцота им. П. Всжнпов-
свежник м. рядко, поет. Хладен вотроц. Илийно не видя уомсвката по слънцето, не усети по ли¬
цето са а кадифеното милувка на утринния овежпин. Ст. Чилингнеов.
свОзд се. диол. Превозя от високо място. Но пътищато дотам са лоша. Трудно ще свезем сеното.
По-ллиекато година счупихме три волски кола из шия βърлсцк. Кр. Григоров.
свет м- старан. Светлина. Пламъци со борят в мрака, — 1 сеет и мрак — и в мрака свет — /
тук изпъква лик разчорлеи, 1 — татък дрипав силует. Пенчо Слдвейков. Кат лобед птица
ладя малка плава. / на лунний свет по οпяоuτe вълна. К. Величков. Защото само по тоя
начин ще' можем до пролеем свот но много забравепи събития- 3. Стоянов.
светица ж. диол, Икона. Дядо поп атапа. изправи со преД евотицота а зе Да са ното обикновеното
повочорко- Ил. Блъсков.
свОткост — вж. свотскост. Свършило а бляскав успех гимназията в граДа X-, наДарена с привле¬
кателна външност и получила своткост в градоното общество. Милка на двайсет и вто¬
рата ск година но беше жоиона още, Ив. Вдзов.
444

свитка1
светлИк м. оспор. разг. Хубост, красота. Казват. чо ще се сгади зо Мaриaлuнaтa, οбοинuкзτI
Какъв свeшлaкI. . . в чаша да я изпити. Ив. Вазов.
светля носв, диал. Сеття. Колиба .ом да самите поли / н около й кротък свет светли / кота
зарята утринно небето, Птччо Славтйков.
световен прил. книж, остор, Свттехн. Щам я фанат, що бъде веднага подстригана, та да бъде
Теодорина другарка в манастира. . . А като зо Красимира — млода. хубавица н световна
жена, тю е нои-страшно наказание. Ив. Вазов.
мвттвχУпствв м. книж. църк, Подкуп за духовтш сак. Симеон зле ги наказал, задето вземали сее-
токупство при ръкополагане но български архиерей. Б. Пенев.
светорушителен, -лна, -лно, прил. книж, Който руши света. Защо ни са големите думи, иβeтaру-
muшeлеuшe идеи, когаша всички сме реДено в селско къщурки н колиби! К. Петканов.
светотат и светотатец м. книж. остор, Човек, който върши светотатство. ПеДухво жъртвонн-
кът, Ало свотм / на “Дало окото — чудна грей! — ... И лъсна нож, Десница се изДигна —
н дигната аста, , - Задъхан, блеД / стой убойцът — ..-/..- Тогава бавна светашошът
сτaпa· / озърна со. К. Христов. По-обикнавоннте играчи бяха тези, , . - Руфо и Иеве, uβο-
тотатци, конта бяха изпокрадоли одна па друга свещените съсъди. Π. Р. Слевейхов.
светоцаретβо м. книж. рядка. Титла ка цар. Не негово свешоцарства восолеесът ще помогне
сама на тия, кеита що заслужат неговата помощ, за да но остане пя безплодно н напра¬
зна. Д. Талев.
светбша м. книж, (рум. мвятоша). Небожеш човек, който строго спазва еъшшкитт прояви ка рт-
лигиозквмтте. Когато павето со разпространило вече в Канр, един томашен светата на¬
мислил да въстане против него с особена енергия. в. Зшекне. Реши се слеДователна да се пози
голямо тайно, Инквизиторът н министрът усещаха тази нужда; но архиепископът но
Валенция, простак светото, не можете да я разумее, Н. Михейлоемки.
сн^тскост м, книж, рядко, (рум. меетсхомть). Изтънченост, светски мечиер. Тай съединяваше
изяшеспво в носията о aбнaикuτн;, оп него веете οврοлeйτипa н светскас, Ив. Везов. Тай
говореше французки коша чужДенец ... но фразата му бешо гъвкава, свободна, цветиста.
ОчевиДна бо, че макар и студент, тай бете со въртял в изтънчено среда и облаДаваше uеeт-
скaиш. Ив. Вазов.
св£чер ж, диол, Вечерта срещу определен дек; кавтчтрнт. Още ош свечер срещу шези Дон всич¬
ките земляделци н лозари оставят сн рана работата о бързат да посрещат. Ил. Блъсков.
свещйлка ж, ряДко. Рамттннт лопяи. Нощем гарипе се синееха, па ливоДите потрепваха жъл¬
тите пламъци на ивοщuлкuтο, над Крива река течеше бяла мъгла. Ст. Стекчев.
свйдост ж. диал, Мъха, болхе за штщо; свидиост. Радва сн, чо ще изпраща дъщеря н зет , . .
ало каша приближи деня за тръгването- зе да и става н мъчно, зе до ноДделяео ивuдοишшa,
чо ще се роздели с рождено чеда, със жаДено р^че н със зет. Т. Г. Влейхов. И мокор чо мен
ми со не вярваше, че това доте ще се възвърне, все ми со щете о все молех бога, давна со οи-
вн:пи о озДраве; чо инак. нека ака сшоно, каква ще да е мъка и свидисш каки Дοеu! Т. Г. Влайков.
свилнея несв. ряДко. Завилшея. И сама там, дълбоко спопанна, / от паз копнеж в Дуто ми искра
грей, / — неволница в неволя зоДутена / — и варди миг да пламне и свилней, Пткчо Сла¬
вейков.
свинИк м. диал. Вид дребсш габър. Отляво — реката или стръмен склон наД нея, обрасъл с кру¬
шак, глогини о сеонак. Пелин Велков. Мястото на стана преДставлява одна малко падина
върху хълбока но кaмeнuиmuл хълм, обрасъл бедна със свинои, Й. Радичков.
свнвйков прил. диал. КоИто т от свнчек. Е, седни де, ела де! — заканиха го те на скованото от
тях ош свонакиво пръти масичка. Ст. Ц. Даскалов.
свинец м. книж, (стар. (рум. свинец). 1. Куршум. Той склонява очи, пронизан от падъл гръцко
свинец, Пресате. И в паео царство кърваво, грешна . - . кипи барбата н с стъпки бързи /
върви към своят сβящe//пu конец . , . Що викнем ние: „хляб или ивнпeнΓ' Хр. Ботев. 2. Олово.
Тай спре сн тихо над високий бряг, н тъмен поглеД в Далнината епо, / Зад облак чер, ката
свинец нависнал / на небосклона, кървавия месец / възлиза. Птичо Славейков. В Дутото но
самите виновници но шия жертви прониква това съзнание, по и тежи ката свинец о буДи
тяхната съвест. Пейчо Слевейхов.
свирчдк м. диал. Бъз. Само куче кого ще лοбοинeU, забрежда из пощиДелките и свирчока, в които
са глъхнали дворът н граДинкото. П. Ю. Тодоров.
свирчбков прил. диол. Бъзов, който т от свирчок. Насечете пaрьч свирчокове прътн, направете
свирки. , , и земоше па някоя пара. Ил. Блъмков.
енирчόнина ж. Диал. Бъз. Пеех оз с фенерчето и намерих гДе е отбовъп. Тъкмо да се навода и да
оправя еодапа н някой изскочи от близкапа свирчееино, Б. Обреттиов. Един партизанин
стреляше иззаД тънките клонки на цъфнала свирчавина, Л. Дилов.
свитка i ж, Диол, Искра. ЕДин силен лакът го блъсна в гърдмпо - - - На Кикнридката изскочиха
сеитки оп очите, Г. Карамлевов. „Как те търпи, кай, жено ти с шокеиз кирливо мустаци!
Аз да съм на нейно място. нямо да те погледна!" И взе лудетината, чо ме чукна по носа с
пръста см, та чак свитки ми излязоха, К. Келчев.
445

свНткя2
свнткя2 ж. дсал. Пдкетчс, нощо увиго. В Дъното му бяха нареДени кесии — едната зелена к друга
Драгоценни Beırnu . . . кръстчета ош бисер и свитка οвeτагoиcнu щомба. Ив. Вазов. Свен¬
ливо пой измъкна от джоба ас евитка халва —— наквлто на носеше вииаги. когато пийнеше
малко — и мълчаливо я сложи на софрата. Ст. Чнпнпниеов.
свйтне (се) ав. (възвр.) диал, Светне. Само край реката ое беше светнала млада бледозеленнкава
трева. Кр. Григоров. Ка извели Алекси Девойка — 1 свипиа лице нато ясно слънце. / та
загаси две лоена οвоmu, Цде. песен.
свНше нореп. кисж, Ог бога, ог нсбсснитс висини. — Атаuзахcй носто говореше зл Раика —
каза той, — И в.срвоmО: пе тя ще се спаси. Кой знай, може До е видял сън, може До му о било
казано свише. Й. Йовков.
свободннк м. книж, остар, Средновековен свободен селянин. СвобоДнацате бяха яки, сурова
постара о кръгли калпаци к дълги бозави нлamнuцн . . . Гордн и Дави. свикнали в планкнота
но свободи к широта, me и пука со тикаха на първо мтото. Ст. Загорчто..
свободняк м. рядко. Човек, който обича свободен, волон живот. Що трябва До признаем, чо но
земята съществуват Деи св.ята . . . Тези дви свята. оветът па наенлиицнте к ■ свопъп на
овободняците ео еъе вении борба. Б. Шивдчсв./7о горските свободн.яци / смит лошави сърца, /
пие само оъгрешават / без Да мислят за деца. А. Карали-чсв.
своеглав прал. даал. Своеволен, вироглав. Има к такива (родители). ноито ое сме.ят на прину¬
дителното наказание к е/оеволи.ятл и недостатъците но Децата си наричат остроумни.,
па още ее а големят, но децата им били елмоволии, евоеглави. сербез, ЛогосгруИ. Но ето
че но сцената ео явява М. Дринов със овоеглаво едно мнение за пронкатвоннето на езика а на¬
шето иuaвoпиcaниe: установено за време, се хвърли в нов хаос. Π. Р. СлявсйкоВ'
своеглавец м. диал, Вироглав, непокорен човек. А учителката кривна глава но рамо а подхвана
закачката на ергена·. — То ще о от тъмнината. Железа — каза тя, — от тъмнината ще
о: но видят ти нозе иакъде да потръгнат, о ти си евоеглавец и не слушаш, що думат старите,
А. Страшимире.
своеглавство м. дсал, Внеогпавство. Той потуша старата своя обида от Дона, презря а страха
от неговото свое/лиество и реши — той До бъДе кмет. Т. Г. Вля-коВ'
своекорнстен, -тна, -тно, прил, книж. oеmaи. (рус. своонормсгнмй). Користолюбив. Рицарското
увлечение от благородни идеали ее замеиява със стуДеното пueοмeτеaнe на евоекористните
датагвaиu.я· Ив. Вдзов. Той се вижда по-студен и по-прееметлив, Даже неблаговидно свое-
корсетен, ако слушаме общия отзив но eтuгилцuсτa· Ив. Вдзов.
своекорйстне ср. нии.ж ааmaи. (рус. своенормсгие). Користолюб^. Пак ниското, мръсното евое-
корнотне! Пак шо.я дух на българско дребнавост ми ое изпречел к тука . . , Което а общест¬
вено явление к Да иaзнoβърнaш. изпод тънката му πиuкиивкa излиза все шо.я груб. тесногръд,
пълзящ егоизъм! Ив. Вдзов.
своелогйчен, -чия, -чно, прил. книж. рядко. Койго има своеобразна логикя. Кой по-рано, кой
по-късно к под потиска на своелогичиите оботоятелетва — ние ееинна от онова време по-
изменихме нещо от възгледите ос, Π. К. Яворов.	·
своеползне ср, оспор, Лична ползд, личня обляга. За някое евоеползне или някое последно или ис-
ноя πрuдoбиτачнa служба жертву/л той срам. обещани.я. ниuяτeлеτва. Ал. Кръстсвич.
свосстяжЯнис ср, книж, аеτaи, Недвижим имот. Запас зл някое своестяжиние ся намери близо
пра Беигал. писан но мед един век преД Христа. Π. Р. Славейков.
свръснато парен, диал, Троснато. Злата. (свръсиато наРайна). Ами ши що търсиш тук бре?
Хадн вън Райчо, Чорбаджията же си ДоДе, па же иска да яде. Д. Войников.
свъртен, -тна, -тно, прил. диал. В койго стои, свърта сс някой. Горният етаж . . . сега беше съв¬
сем преобразен, Едничката ета.я от спарся ред беше туроклша гостна с голямо огнище,
сега любим свъртен кът на Стаменковица. А. Страшимире.
свърток м. диол, Свитък, пзнот. Кметът потвърди о климаме на глава и изваДи из пазвата на сво¬
ята шарена литерия едан свърток, увит в кърпа, котто имаше а трите бон на българския
трикольор, Мих. Георгиев.
связ ж. книж. оетар (рус. связь). Връзка, свръзка. Чо като чужденци и без никаква друга связ
със отраиота. освен оная, дето Да получават огромни заплати аз хазната . , . това Желяз-
новнп не е помислювал. Ив. Вазов. Навярно ефонати менти / перото мн лениво Дращи,
/ ту думи тъмни к без связ, / ту мисли бледни нл забавик, Ив. Вдзов.
святкНня ж. остар Светица. Така а жителите но Лушоция. , , пueуеτрameнн /отвяха ое к тия
До се разбягат к щяха наистина до си оставят градът, ако не беше ги възпряло оДио девица
калугерка кмеием Гоно/ова, която к До Днес я почитат зо евяткиия французите поД именом
Свето Геиовева. Г. Кръстсвич.
446

сгърланя се
сгавацвам несв. длeе. Сдъвснам. Еще гледай Решето си Ро яРе полегна н Ро сговацео Pеρрe зелъ-
гате, а пе дн ги гълта цели. Хр. Г. Данов.
сгАтам св. днол. Скътам. Божото юaйкн си сгнтнла Ретепо в челата но овчарите. П. Ю. То¬
доров.
сгйбан и сгйпян прил. Ринл. Н-похвятен, неугл-д-и. Гледай я, глеРай я как наопаки изтрива чи¬
ниите! — говореше саиa не себе сн госпожата, като се вглеждаше сърДито към отсрещното
поРенжно прозорче, из което се енжРаше е кухият/ с.лугн/ято- . - И τнноβa египево мо¬
миче Росего пе бях потило. Т. Г. ВлаИкяв. — ГНно! ГuπеI — извика еРнн сл/Р, еuснеив глас
опРолу и е/но n)сно, егиРово човече с Реллзнявл френски дрехи се поРоде межРу тумопо по
лозите. Ив. Вазов.
стйбяи ст песе, сгйбна се св. възвр. Ринл- Пр-βннАи се, прегъвам ст, свивам ст. Лош. противен
де те влеем / н оп срам, от страх, ош грях / до се сгйРям, до се сепвам, / ееаесях н ого¬
лях. Π. Р. Славейков. Три орисници злонобπu / .. - спа■яхa се при златиш люлки / над заспа¬
лият оτрен, / първо рече'- „Моят орис — непосилно тежък кръст, / до се еглРне пой поР
пего, / кое пор кн.ме/ крехко пръст. Пснчо Славейков.
сглаве ср. и сглавница ж. Рлал. Вьзглaниицa. Заспал овчар в ллвиг;, а либе в сън /а сглое; му до¬
шло. Сл. Крaсяисkи. Лежол Огнян девет години·, / /и умири, пи станува. / Девет постели
изгнилл, / Девет сглοeuнил копнали. Нар. птсеи.
яrлaсеи. -а, -о, прнл. Рнал. Нагодо по глас. Ще РоРе еремя жътва, тогава .му е нему РжунРю-
шят- моми. момци, млоД) булки наизлизаш цяло село . - - моми огласени пес/л пеят и се
нндпрееарват- Ил. Блъссов. В разпореждане та тлллгаря со доРети Десетица, две н повече —
... —· големи вълнестл оени с големи звънци. подврени н огласени от всички nоmеβe в е/но
хармонично цяло. Н. п. Филипов.	'
сглАшaеяи ст и сплАшам се несв., сглася ст се. възвр. Ринл. Влудявам гласа си към друг. Покрай
,меи. - . криволичи бисера вадн . - . Нейното променливо бъбрете се сгл/нт с непрекъсва¬
ното еДнообразно шушнеше то Дългите нгнгагзeнu листа. Т. Г. Влaйkян. Тя оп кнто сн при-
мешете н пречистете реРтото къщичка ... ■ земнш; хурк/то сн н сядаше Ро майко сш
да я роз/умен понякога, Ра я развесели повече катю Реше н пей весело. сглошовоте се със се¬
стро сн Стоянко н си пеех/ стори тъжовин песни или колоДии. Ил. Блъссов. Бяло се кърпа
белее, Ненко зн Райко лудее- Тока го препя Донко - . - капо се сглосн с /руго еРпо момиче.
Т. Г. Влайков. Донко СърД/пичина и Пенка се сгеaсuхd н запяха карловското. Т. Г.
ВлaИкЯв.
сглед м, сглСда и сгл-дка ж. Диал. ОглеждАис иα мома за ж-нитбя. ПреРи Рее месеца хоДиха
по сгле/н с Димитър — н нему също хоресн момата. А сега отиваха по го/еж. Т. ХАриaи-
джи-в. Всеки ергенин тогава успява Ро сн хареса Ръдещете съпруга е някоя Девойко . . .
Въобще, τeннeн сгле/н се последва скоро ош няколко годежн. Ин. Вазов. — Дрехи съм ши
нагласило, /мл облечи се нaτе хората. какво си тръгнал с войнишки панталон н с пояс! —
Нищо — смигна той небрежно н бутна фуражката сн пазар. — Нямо до хоРя по сгле/.
Г. КАраславон. Личеше, че Вьнрнл Дълго Реше се готвил за този среща. И пореРи това Рет;
смушен и зачервен. Станко също се смути-, защото Реше ясно, че той вече /е минаваш; слу¬
чайно н напосоки, а иРеше. тъй Ре се рече. но сглеР. Г.Караславов.Ом/т при първото сн лРвние,
още при сглеРк/п/. той Рез никакви з/оРик/лки dede Ро се разбере. че бързо н че Дори много
бърза с еенчоекото. Д. Калфов. А утре вечер, пак по тово eа;ю;· той ще РойРе пак тук- и. - .
заеДно у НePниuu, по запознаване. но сгебgнa. Д. Калфов.
егнява се. Рнал. Свия, натисна. Но прост човек умо ДохожДа е зор — или кого го егияеат Ре го
Рият, или кого е клекнал в някой бъз. Сл. Красинсси.
сгодичар м. Ринл. Годежар. — Еленке, ставай, подрежДай къщата н се обличай, че този вечер
ще имаме сгеPимнаиI К. Петкaиян.
сгон м. Puaе. Задруж-н лов или риболов. Селяните пеканй Искъра по-рeπе хоРехо по сго/ —
събираше се кожн-речн половин селото, прегражДаха Искър/ н натрупваха грамаДн кленове,
мрени, шарани н сомове. Пресата.
сградляк м. елал. ПолусрутеиА сграда, съборстяиа. Всичките тня клюмнали сганPеяцu ще гн
срутят н ще ннкнинτ еРн; хуР/ви, спретнати. по образец къщи. Кр. Григоров. Той Ре очак¬
вал с токово нетърпение Ре си ДойР; Симо, Ра постегнеш що им/ от сгрePеяı^u, Ро подемат
Η^τα. Кр. Григоров.
сгрйбам /есе- Риел. Събирам с гртбaие. Бсцмнц мълчеха ш бърже анPоn;хн· ЕРва когото тинно-
миτ; започнаха Ре сгриРот. се разнесе кръшен момински смях. К. П-тсанов. Нейде откоси
узрели / сгриРот весели моми. Сл. КрАсяисkя.
сгрохтя се. ряДко. ПАДиa, сгромолясам ст. — И тоя тука метнат / се в .миг паeτъанолu. а
онзи тамо светнат / по ч;леmе, сгаехши.
сгърланя се. Рнал. Изрева, извикам с гърлест глас. Напират н валят от три строн; душмани!
/ — по/зел лзтнхо уж. а извеРнъж сгърл/нн / намръщения Влах· — Зо тебе чaнan пам!
П-нчо Славейков.
447

сгърмудясан
сгърмудясан прмл. диал. Който т стенал ка буци. Неясни тумуве се чували, като че naлοшпuнu
хърхорели в игьрмуДяиaпa сухо нова, Н. Хайтов.
сгътам ст св. възвр, диол. Скътам ст. Отново всякой сн но мястото си сгъто / о говор шепатом
поведоха. Пенчо Славейков.
стъпвам се св. възвр, диал, Свивам мт, сблъсквам мт. Поншю скача на крака, завършва се н померео
да напълно пушката си. Пътниците се сгъчвот но обръч около нега, сеят со закачки, пеДмя-
maнuл, Ив. Хеджимерчев.
сгъване ср, диал. СвивАне, превивант. Цял живот служих на ягоДовча^ни. - . Цели боло книжа
съм изписал, косите ми ередяхо от дългото игзчвaнe нод писалището. Ив. Хаджнмарчев.
сд&кам св, диал. Сгълче, скарам ст. Милко изми крушите, обели една, разряза я н току поДаде
рeзοпчe на Дядо Марин. — Море холан, яж ти! — Ама земи Де! — сдеко го боба НайДа н
едва ли не му я нотикохо в устато, Ст. Ц. Даскалов — Стига си се занасял бей, чо ние но
получаваме ката тебе по трийсет о едно на месеца! — иДeкахa го жените н пой току сне
вестника н го разтвори. Ст. Ц. Даскалов.
сдйна св. диал, Направя, струпам, ке хладня. Събере след туй челяДта, овършеят господарските
купни, сдонат сламата н нанесат житата в хамбара. Кр. Григоров.
сденат проч. диол, Който т катрупек ке куп. Шумолете идeпοτ на листник изсъхнал царееочок.
Кр. Григоров.
сджокам се св, възвр, диол, Скарам мт. Отзарана са пратили да хванат Джонка бае Петров. че
щели да го карат в града, защото спaτu се уж сджокол с Балоние Грозя. А. Страшимиров.
сдр^фям носв,, сдрефя св, диол, (от гр.) Сбърхвам мт, списвам мт. На унгарските вълци юнатки
οшиτοлвaτ пратие всички върху им насъскано австрийски псета и самата Австрия така
сдрефя в тази борба, чо се вожДа принудена пратив вълците Да привика на помощ Северната
мечка. Птичо Славейков. Ахъйнumъ тока я сдрефили воДнож при Троя-, та дари най-личния
им мъж, Агaмeмποπ — н шой! И всякой взел да гледа· — оцапахме я! Пейчо Славейков,
сдостя се св. възвр. диал. Сприятеля мт, стека дост е някого.Треба аз да са сДοитл с майка и, па...
да захвана често - . ,у тях. Д. Войкихов.
сдържен, -на, -но, прил. диал. Държелив. Златан чорбаджи но боше млад, Като всеки селски бо¬
гаташ, той догонваше старините, но есе ощъ имаше вид но сдържен, запазен мъж. К. Пет-
He^B.	,
сдуя се св. възвр. диал. Изсъхна, измършавея, сперуже мт. Отворило сн бо приказка за фасула. - .
— Завчеро. говореше чичо му Въта, гледам ге на кукуруза и се чудя, пожълтял. изсъхнал,
сдул се на корена — одно тутка. Т. Г. Влайков. Капа соди ош полкова гоДин на едно мя¬
сто, тя бо се сДула и смалило, та бо станало колко едно дете. Т. Г. Влайков.
себап1 м. оспор, (ер.-тур. sevap). Добро дело, добрина. Тоя българин са спре, попита нашито и
своето заптие имо ли позволение да но даде някоя пара зо тютюн, но което те отговориха,
чн до са право сeбaл н хаир н земните нaрьaен но са в правото со да забраняват. 3. Стоянов.
То сн направило голям себап зо мено. Аз те много почитам, Т. Г. Влайков.
ссбап2 — вж. мтбтп. До пи кажа ли — н той сниши гласа си, — шоя жено стона себап за смърт¬
та на Русте ма. Й. Йовков. — Остави се, боим, от този мерак, за рахметя на бащо си те
моля - , , недей става себап да те проклинат подир смъртта ти — нам това нещо но о най-
гразне, Ц. Гинчев.
себапчййка ж. Диол. Жена, която прави себеп добри дела. Ща съм сола изхоДило, / що съм моми
озлюбола, / гюл Яπa-Яечuцe. —■ / Душке дрога, крутко блага, / леле икрамДжийкъ, / свидна
себапчийко. Ц. Церноескн.
себеп м, диал. (ер.-тур. sebep). Причина, повод. Чунки е бил мъж ти Добър, прав, защо но стоя
тук о да сн разправи с хората, от които е зъмал стока. ma о ял н пил, ами да стане себеп
да ми со продадот дюгнн^нт^е'! Ил. Блъсков. Ох. изгориха ми момчешо . . - греба му да со
провали на тогава. който стона	мамчето ми сълДотин да бутне. Ил. Блъсков.
севаст м. “стар. (гр. σεβασιός). Титла ка бългерсхи болярин. Нъ со ти ни севаст, ни дуке да ме
разпитваш — отгоеери момчето дръзка, с вирната глава, Ст. Загорчинов. Твоята майка
беше дъщеря на севаст Драгомир, кефалия на Цопинската област, Ст. Загорчишов.
севдалия прил, чеизм. диол. (птр.-тур. sevdalı). Който буди любов, обич. Конче имам, конче ад-
жомия. / булче търся, булче севДалия, / Хем да бъде тънка о висока, / хем да бъдо бяло
чернооко. М. Пстненова.
севдйче ср. диол. Билха, която буди любов. — Ами чуй, мари сватя Гьaргъееинe, но сте ли му
гледали за снедо, белким му севда липсва , - . ГлеДой му ти нему. пък сбий н совДиче, чо му
дай до пие — абажда сн н Друга жена. Ц. Церковски. Ни поливни, но баячки, ни съвДичъ —
нищо, нощи не помогна да пламне Йонкова сърце, да се сети зо младуеанн. Ц. Церхое-
мки.
севдосам св. диал. Възбудя любов, мееда. Легенда дивно со разправя — ... — за вакъл някой
со овчар-певец, избавен / ат пагубен недъг, и в съдбоносен час / uзбaеπuцama со съвдaиaл;
във захлас t о самодивата овчарю сн отдала, Птичо Славейков.
448

содр
сеело. и совл-сн, -д, -о, прал. диал. (от цер.-тур.) Който о направен ог кипарис. — Гочо, иди от¬
вора севлевия санДък и ми Донеса носията а минцовете, Ив. Вдзов. И той, като повдигна
дъщеря си и я погали, каза й почти умолително до отвори газeтcс севлиен санДък, е който
тя беше скътала ниuняτa ок. Ст. Чипинниеов. Ключалката на сандъка издрънка мелодично,
и лъх от севлаено Дърво ги лъхна. когато беше дигнат тежкия му капак. Ст. Чнлипгнров.
сСгдс и сСгдокд нореп. диал. Навсякъде. — Бояна лепо вореше: / „Егиди бели брати зu/ / Ал я
далеко селото?“ / Братима лепо я воряш: / „Егиди младо невесто! ( Сегде бранимс сме
биле, / как тебе но сме видело!“ Няр. песен. После стана млада Мишреицл. / еерооаая сегдена
изплати. Цзе. псссн.
сегмал — вж. сагмал. На Другия ден в конака дойде овчар от Сюлеймаиовите стада и uaзплл-
наи разправи кан Дольо запалел две кошари — едната а мленне овце — сегмал. другата
а агнета к овне-йоз. А. Дончев.
сонмяπджı'иI—вж. сдгмалджия. А Две пръста [на-гяпспа обвивка] са били съвсем Достатъчна
за жените но малоимотнсш? „иeиeкeндema“ — побани. сегмллджии. йоспан и говедари, Н. Хзй-
1 ов. Не вей, ветре, по вей, / пе ми глас отнасяй / кан Стара планина. / не аз брашец имам, /
бротец еегмалДжия. / либе шнлегарнн! / Брат мн глас познава. Нар. песон.
сОгня св. Даол, Пресегна, цосснпд. Стигнаха До равни двори; / мома аегиа До oτβouu, : . . . ΐ лудо
еегна а превари — / от чело й нишка Дръпна, Пенчо Славейков. Дали До оегнл да откъсна /
последният останал лееш 1 по тази есен късно1! Е. Бянряпя. Сеедана кривна надясно къДе
Здравко. но като видя, че к тя о изпредена от Кося. спря со и засрамено загледа земята. —
Така. , . Наше царство е сега, Сeвдaна/ — повтори Горан и сегна а десница до й вземе кит¬
ната. Ц. Церковски.
сед1 м. Диал. Миндер, одър. Мария избърза, оправи дългата цветна покривка върху твърдите
възглавници. нареДени по целия сед До отепато, к пак се върни при майка са. К. Петканов.
Добра шuчотнам мина през Двора. , , В къща ее прибра уморена а легна на сеДо. К. Петканов.
сод2 прал. книж. рядко, (рус. содой). Побелял, белокос. Защото от вейте гори а реки, / сеДенна
и сватба, хора к тлъки, / напевите абрахо, възДишките езсхa. / но седота старост в паметта
копаха. Ив. Вдзов.
съдело ар. диол. Гнездо. Излегнило му едно орле. / грабнало е то деДото, / па го дигна ао се опин¬
ци, / отнесе го на сеДело, 1 норони ас негой палци, Нар. цосеп-
ч:едспкувдч м. и ссдепкувâчκд ж. Диал. Койго с нд содянна. А па огънят в еДин голям медник
вреше нукуруз. оп който Цаповицо пас по нос изваждаше в едно голяма паница, що стоеше
посред аеденкувапите, Т. Г. Влдйков. Добра вепер, кино Цаиовице к вам ееденкува“кс. Т. Г.
Вля-ков.
соджедО и седеджо ар. диал, (др.-тур. seccade). Килимче. ПоДът и пискате мuидeuи б.яхи пост¬
лани а перен, домашна тъкон. Но едно великолепно персийско аеДжеДо. , . наумя/аше Азия
в поя старопланинска кът. Ив. Вдзов. При турците беше лошо пластина, но като паДнеш
но иман., нато пуснеш нещо поД аеджедето, помириш милост и прошка, Ив. Вазов. Там е
едио стоя, постлана със акъпк новнозни килима а кримска оедеждето. . . сега сеДеше еДна ху¬
бава синеоко жено, Ив. Вдзов.
седи ми (сс) песе. (възвр.,). диол. Струва ми сс, чини ми сс. И всичко. което отаио тогава. сеДеше
му, като не е станало насън. Т. Г. Влайков. Той беше Дора и гузеи: седеше му, като но о на-
иuaвuл нещо лошо, някакво престъпление. Т. Г. Влайков. СеДи ми се, невясто Гoгдaиицe, но-
гато върши нещо греховно. Т. Г. Влайков.
седИнД ж. диал. Поболяла коса. Поклон но тебе, прироДо. ../ И цял порой еτoлeшьс въз теб.
кат сън минали, / еДна седина, бръчка не са ши йоще Дали, Ив. Вдзов. Колко сме сърца виждали
млади. а със содкна, | а в декември сме имали нуДно слънце, майска дни! Ив. Вазов.
сОдлям несв,. сЪдля ав. диал, Оседлавдм. Марко еедля каис ширналина / И отиде у Солуно граДо.
Цае. псссн. Под едиа роена сянка Пейчо седлаше дорест жребец, и майка му се въртеше
около него к нещо му бъбреше, К. Поткянов.
•седляст прил. диал. Рунгдв, вълносТ' Големите му седлясте мустаци со движеха нагоре надолу.
а очите му поД исоно надвоеените къса снопчето вежди евешяха като въглени. Д. Цемнеов.
седник м. Дсал, Седалка. На сеДники [нд каруцата] собеше настанил еДин зочeuβeи селянин а на¬
кривен калпак, А. Карали-чсв.
се-зСин) Дсал, (тур. seyis). Коняр, коненледдч. — Конят е готов. беим. каза сензинът, като ао
изкачваше из голямата атълбо. — Да го Докарам ли при тарτо>^иr/ Ц.· Гинчев. „Сороннио
църнооко! I Яо не можам До ти ДойДам, / опи еум ас турски момок. I турски момок. конски
оенз; вездеи Денье коньи пиеам, а ноще ок хuъτu /орда. Ндр. цессп. Сам той. придружеи от
Кара-Имим и от ееизспе са, пое пътят към планината, И. Йовков.
сенр м. разг. (др.-тур. seyir). Зрелище. Дели Димо к Руен Лисипката това и чакат, Снемат ле-
сата от колита, грабнат го за крана к ръце, , . разнасят го край казаните и го оплакват
ни умряло. Цяло село се събере, соср Ди пснк. Чудомир. — Право е — съгласяваше се Лазар. —
Русите ео войни влизат за нас, о ние що- , . соср ли ще гледаме само! Д. Талев.
29 Речник на редки, остарели и диалектни думи
449

енрджйя
сенрджйя м. разг. (ар.-тур. seyirci). Зрител, зяпач. Погледни колко хоро са Рошли. Повечето се
сбиaPжи) — отвърне адвокатът, к/то събираше своите гъсти еежРи mad малко чиния сш
нос. Е. Стαиее. Малцина Рях/ Рошли. знгрлжееш оп положението, а ее-геллмнnн чест Ряхо
сбирРжии- жо/нш Ре научат нещо повече - В. Геновсха.
сеирдйсам св- Риел. (от ар.-тур.) Изгледам, измеря с поглед, смъмря, прекъсна. Слушах, слу¬
шах . по като го сеирРисах; „Че mu Ра не си м; взел само зн разправии, Ре госпо/личо?“
Ст. Чялиигиров.
сейменнн м. есmeа. (тур. seğmen). Турски нятн-и полицай. В това врем; Дой/оха няколко Руши
сеймене ш зaннаaхa ме прн ннgцяτ. П. Хитон. И от Ролу ндот сеймене, / та сн момченце
хванаха. / назад му ръце вързах/. М. Л. Софиянец.
с-к .и. Риел- Изсячaие, стм. Ситно μ^η; врой нямо, / гъст/ кория сек нямо. Нар. пестн. Сτdнaе
строшен сек; малцина римляне урекли от меч н от плен. Всеобща история.
секин м. книж. оспор- (от ар.-ит. zecchino). Някогашна ееиепнаиска златна мяи-тa. При смърт¬
та сн Николай е оставил у едни βeπкeаиπ еРпо сума от 10 хиляРи сeниnи, зн Ре се заплати
зн преводо по Омир. К. Величков.
селар м. и селарка ж. Риел- Който седи е село, а не ходи ня полсса работа. В първия или втория
Ре/ но циганската сеитба пашите излязох/ Ра секат ш кипят шума, пък мен ме оставиха
сбеdа· Ре си почет/ — е; глеР/хн по ме/ вече като па ученик, слеР нanо се заесе/ш. Ил. Во¬
лен. Захарина остане сeеeрна· И през първ/тше й Р/л й Реше дaнге. че хората кепaлm, пък пя
си е в село- Ил. Волен.
селЯм, селaрaнии и стлaртиии м., селaчaикa и селймешса Риел. Селянин, стляиka. А в Ру/жака
седнело Мария Кадийката — оная оп сре/ня махало. дето върти търговия нenе мъж н
с/ със сбеaмeπe и сeеeчeннu се рнзпанeя- Т. Г. Влайков. — Дядо ХаДжи, колко зим/ш Ри ме
обръснеш ? питаше някой селочотин- Ин. Вазов. Ходжи Ровоамн впи очи в лицето та сблdмe·
то го не позна. Ин. Вазов. Започваш слеР пуй в позорен Pen Ри Дохождат у пас много сбеdе
четки и були. Т. Г. Вляйто·.
селва и селвия ж. есτда- (пер.-тур. selvi). Кипарис. От коленете п/Ролу Ро кол/ците крнмглune
му [на Джевдтт] Рях/ изработени ишлеме с №0^/0/ на цветя и селен. Ц. Гинчев. Започна
Ри вали сняг.. - Ден. Два, τаu· сeДиuиe. . . Чемширите н селвнте //тежали от снега, по-
слеР/ля Pen се Рях/ привели нaτе богомолци н смирено целуваха земята. Ин. Каранювски.
селемет и селямйт м. оспор. (ар.-тур. selâmet). Помощ, спасение, избавление. — Мони ги Док¬
торите — шепнеше Миро. — С/мо перите ти eз;инn, е селемет /яма. . . Мен; Пanме
ми рече. че сн зле, Ра ДойДа Ра те видя- В. Ченкон. „Дай. велм, Рай нн нещичко червено, алено,
снаюбнuчно — зн βaUаdмa“. ГлеРом, гледам, пък нд. че се нуаτулцсaйm; от главата ми. . .
Тъй пдмeавdю сeелм;n- Ц. Гии4тн.
с>л> и> м. книж- оспор- (рус. стлтние). Стляше. Тля опустошителни щет/н но τурицne. които
β;заeзPоаmю плячкосеохо н гръцки н български селения. безпокояха Алексин/ра н болярите
му. Ин. Вазов. МежРу българските селения Гaбаеве възим/ честта Ра замисли ш Ра при¬
веде в действие паeнаaсmдna мисъл, възстоновението /а българското mdаеgmе овразова/не.
Π. Р. Славейкон.
селец м. Ринл. Селянин. По това вабюe, зн когато разказваме, ни в еР/о от околните села е имало
черкво, освен само в селото Черковна; пук са дохожДали околните селци Ро са м;акуeaτ,
н то /а месец я веРпъж, я /виж. Ил. Блъсков. Набожните селци, Pеaгедaаuхa Ря/а елаРика,
зе Pеβаuлτ му съвет н со обещаха, че ще изпълнят ePπеτе ш /ругото. Ил. Блъсков.
селям м. оспор. (ар.-тур. selâm). Поздрав, привттстнит. Кое го τeτeан еи/яхн, / всичките ми-
аои минаха, / пареД му селям Даваха- Ц. Церконскя. Ами вино нм/ш ли?. - . — А Ре то име
у много, ома кой го знае какво е, Ро и/от по-Pеβаб у нос, хем Ра занесат селям та пепя от
твоя стрепе. хем Ра вземеш оп нашето — по е Деβае· Ц. Гинчев.
селямлък м. есmeа. (ар.-тур. selâmlık). При-мен салон за мъже е турски къщи. Още те другия
Pen събра в сел^млъко сн п;muюa бейове н чифликс/йвни. Д. Талев. ПреРи малко пашата
Ре излязъл нз ненeкd ш в се^млъко сн се зdβнeллedт; с пиене мастика ш яРене мезето. Ст.
Заимов.
семейник м. книж- рядко. Семеен ронех. ИРи разправяй по другия Ре/. че си женен, че си семей¬
ния по законно есmевдmнб н че пи е пораснела работеше· Г. Кра-н. У Ст/neeama кръчма
Реше глухо. Черпеше Pшаnшнe, едни пестелив човек- Пък н събраните Двадесетина семенници
/е смятаха, че си но веселие; българовци се веселят сeuе по сватвн. А. Страшимиров.
семер м. Pudе. (тур. semer). Самар. Вчера ДохоДн у доюd Ра иска с;ю;ал та нашето мaгaаe· Ил.
Блъсков. Докторът и гоРе/икът яхнеха па сeюeаи. Ин. Вазов.
семерджия м. Рлал- (тур. semerci). Занаятчия, сойто прави и продава самари. Разиграло се ма¬
гарето. че умрял сeюeрджuяτd- Нар. пословица. Дя/о поп Сmeваu, преРи Ре РъРе поп. Реше
с;и;рджuя· а после пюфекчия- Ин. Вазов.
450

cefc
семселТ ср, (стар. (от ар.-тур. simsile). Род, потекло. От цялото дяДово Ценово иeмсълн бете
останал само той о у куката му. Мих. Гторгнте. Кой го знае от кае циганска семснде н. чо
том га влече циганското миризма, Ц. Гинчев.
сене ср. астар. (ар.-тур. sene). Годише. Казвай: — но марта на дъеemmлх през деветстотин
о Деайсот и сеДмо инеe Дадох ли ти пари, или но то Дадох ? — ДаДъ ми, дяДо Хаджи.
Чудомир.
сенет м. (стар. (ар.-тур. senet). Запис, разписка, полица. В големия му зелен сандък с гюловете.. .
посред тъфтъритъ- сенетите н безбройните покрили и онтизапски билети со мъдреха поч¬
тително „Въздушни явления“ — τοмnaсaпa във „Виена“ през 1874 лято ... — и много
още сочино/шя от онова време, пълно с премуДрости н скοзaпuя: Чудомир.
сТнице ж. диол, Заслон, невте. Димановият Кърчо, сив със сиво-кафяво слънца арабска парада
кон. бе вече пад Дугънската иeницa н нервна ровете земята с преден крак. П. Росен.
сТнищС ср, диал. Зъл дух, призрак. Тя слутотъ разговорите ом, п^1нштн им, гледаше как пъдеха
от хижата, от людете и ат Добитъка болести н босове. вампири и иeнищa. Д. Телев. Нощем
сигурно сн събираха вампири и снниτa. Д. Талев.
сенище2 ср. диал. Гъсти клони, конто правят сячке. Буките мълчат, пият с корена влага от мъ¬
ката земя. Дигот големи сенища към слънцето. 3. Сребров.
сенйя — еж. синия. — Слагайто сепията, чо съм изгладнял коте вълк! — розпареди се чиз-
марят. А. Гуляшкн.
сеня се. ряДке, Превя, хвърлям сячхе. НаД него грижън бди побащом стар, Балкана. ! орел с кри¬
лото си му сени люта рана. Пенчо Славейков. Спомен тъмен тревожно сено / радостта
ми, и вихрено време. Д. Дсбелянов.
сепер м. диал. (пер.-тур. siper). Прнхритне, зехрнтие. ЕДни налягали покрай зиДовете за сопер.
Други съ тъпкали в черновата. 3. Стоянов. Бае Нъю отсече няколко четала, каито зобн
около хрялопота, напрече отгоре им Други върлино и мътно на тях мушамите №. пад които
сн свихме на сοлοр- 3. Стоянов.
сепв^аха ж. диал. (тур. sepetlik). Храст, от който се плетат кошници. Ставаме. измиваме ли¬
цата сн на изворчето о стоим един миг право да сн огледаме в сребролостата усмивка на
Шейтаница и да чуем радостното шумолене на сепетликата в Менектедере. К. Птт-
хеное.
сепна се възвр.. . - диал. Дръпне мт, оттегля мт. Ете чо Двама Души. - . изправиха со на крака от
дънорът на една дърва. Аз съ сепнах но страна о турих ръка на оръжието сн, 3. Стоянов,
мтр прил, диал, Сне. РнДуеам разходките с четене Куприна н Въръиaъеa. Увлякоха мъ. Колко на-
блюдοmοлнaиm, психология и художествено възпроизвеждано на руския живот — уви. много
нъутътитолън и снр. Ив. Вазов.
сераскер(ин) астар. (пср.-ар.-тур. serasker). 1. Военен министър. Съгашний uърaскър иска сул-
танавът войн да е добре облечен, в. Цариградски есмтинк. 2. Управител ка еоешна област.
Преди няколко дена молДовский госпоДар посрещате н чърпошо е господарский дворец соно-
въто на Гърция; а сега Кехоя Мехмед - - . сeрaскeрuнъm на крaй-дупaвикume земи, в шоя
също дворец посреща християните. Ст. Ботьов.
серей м. нар. Замъхиале пот и мазкнча по вълчета че овцете. Сереят при мериносовите овце о
ет особено важна значение. Т. Савов.
сереилйв, серйв, серлйв прил, нар, За вълке—непрана, която съдържа стрей. Промиха раната му
с люта ракия. напориха я с опърлена серейлиео вълна. К. Пстхашое. Мъжете се бяха пръснало
из ливодите да косят иънa, а жените се плашеха край реката, переха серелива вълна о я
сушеха върху зелените поляни. К. Петканов. ВеДно с тоя тум иДвото н пресеклива остро
църкaпο. „Навярно Лука дои козата“, си каза тей и усети в устата си Дъх на козе мляко н
но серова вълна. Ст. Загорчиков. Камъните, които се поДаваха из земята, бяха изцапани с
моз от серлива вълна. Й. Йовков.
серем м. оспор. Затворен фейток е мелхн прозорчета. Снрнмджиито бяха турци о колата ги
заслонят: отпред, да но ги глъДат отвътре, Съромите бяха пълно с хοнзмu, Ц. Гншчтв. След
малко иοрοмume, кечиите и талигите заминахо из селото къдн турския път, a след тях из¬
лязоха н всичките аги н боеве на коне. Ц. Гинчев.
серемджйя м. (стар. Файтонджия, който каре ссрем. СеремДжиите бяха турци и колата ги
заслонят! отпред, да но ги гледат отвътре. Серемито бяха пълни с ханът, Ц. Гинчев.
серенк м. диал. (от тур. seren). Кобилица ка герек. Покеят. зарещ през цялото дълга нощ над
село. - -	мигом со норути . - - подранило стаДо подлея, горанов серенк скръцна - съмва.
Ц. Цсрковекн.
стрТм прил. πнйзм. диал. Бряз. От Дясно, зад дама, со Дигате високия Дядов Фотев дьрвaрпuк, . .
ат ляво беше свинското кочина да стената на обора, в който пухтяха Сmοпкулевume сн-
рес биволи. А. Стрешимиров. Велека била придошло мътно н буйна. Нашенецът, обаче, уве¬
рен в могъщото сила но своите сорес бивали- нагазил смело през ръката. П. Ромти.
451

ссрмйя
ссрмйя ж. нар. оетар, (ог пер'-тур. sermaye). Капитал. —А-а, к таз хубава! — отвърна пой. —
Да съм оставел хана! Хич бави ли шoβл! Че аз имам вътре зл три хиляди гроша сермия! Няма
До го оставя, еървето са. Г. Караиванов.
сорчнм м. и ссрчHм-пяедсь м. остар, (тур.) Дднък зя свине. Той виждаше окъсаните хорица от
средногорските колиби, , . : слеД нато платяха Десятъка си. щяха Да гладуват. А само
десятък ли бе? Имаше до се плащи още бедел. беглин, серчйм. Ст. Дичев. Той [бирникът]
обане дойде й. както изглеждаше. а Добре запретнати ръкави. Строга заповед бе получил
до събере неДоборате от еерчима. беглина к слетите години до стотинка, Н. п. Филипов.
При разискване закона за Данъка „сернам-париси“, що со налага на свините. вземаха живо
участие почти всинни депутати. Ив. Вазов.
сОтено иорен, рядко. Бързо, смугено. Ала не иска сам сшинеинна / дори до земе к се отмята. . . /
Спор баща нещо ао глава нивно, I поглед извърнал, накъм момата. I Сотено пръпно пя та
излезе. / . . . / а коледари момко напета I зоб/колиха и шъй припяха, Пснчо Слдвейков.
сйгкд ж. Диал. Вид голяма рибарска мрежа. Една рибарско лодка пресича залези. . . После се
показва черният к ноοтoлeя нос, трепва флагчето к широкоплещест мъж разперел ръце,
зо до хвърли сетната, С. Ссвернях. Идвал/ са тежки и глаДна година и някой от братята
е захвърлял еетнаша и е тръгвал до дири късмет Другаде. но скоро е стъпвал на бос кран в
лодката и отново кърпените му дрехи се напоявали а острата м/и/зтa на пряспа риба. С. Со-
вернян.
с&гницд ж. Диол. Кря-. Каквото о напилото, танава Да бъдо и сетницота, Ст. Чилингиров.
сйто прил. Даил. Цялото, всичко. ЕДна шуглвл овца еепо стадо oтугaвс· Нар. пословица.
Сето Мара /писала. содо са не сресала, Ндр. пословица.
«τι^μο ар. нииж. оотар. (рус. ^^..^ο). Оплакване, жалба. И тъй опелото захваща се а
псалтирът — това чудесно изливано но радостите к плановете. призновапнято к сетова-
нисτa. 3' Петров и др.
сотувдм иеов, книж. оатор. (рус. сотовдть). Тъгувам, жалея. Но зл неговото смърт няма защо
особено Да со сетува: на земята той свърши военно земно, мир на прахът му! Пснчо Сля-
во-ков.
софД ж. диал. (др.-тур. safa). Удоволствие, восолбя. Като зелозе алънцето и со поомрънно, кира¬
джиите избираш еДно оатрапено място. , . Там завъртят кервана ио колело, uозпueгaш
бсволято, воловята, к двама ала трима ги подкарат Да ги пасат а пазят през иomτо, Тъкмо
сега му е то нему Джумбюша к аефата, Ил. Блъсков.
софалък м. Диал. (др.-тур. safalık). Открито място, простор. Отдъхвали си [хайдутите] от по-
тернте. поделяли ои награбеното аговоко имане, попявили и паuгuaβолн на „сефалък'“. Н. Хай¬
тов. — Не ми ли замирише на бор а на бук, няма	, , Кавалът сока сефалък — долпапл,
Н. Хайтов.
софОр м. диал. (др.-гур. sefer). 1. Военен поход. Тая cmuaтнa веот изплаши ееапна к, както опи¬
ваше к при друго напаст—когато со зададяха кърджалии или со повДигнеше аефор и война —
мъжете се насъбраха ни перкоенопо кафене. .. к се заловиха да тълкуваш новииота, Й. Йов¬
ков. Кой като мене. кой като мене, / девет година ходих 1 по аекер по сефер. 3. Стоянов. С
нашия лакер съм бил тук па аофер. Ст. Здимов. 2. Отделно действие, път. Доволен е тато,
' много о доволен от тоя първа сефер но своята пови търговия. Т. Г. Влд-ков.
софоркд ж. диал, (от др.-тур.). Пейка нд открито. Момчетата, печални и омърлушени, седяха
на розоъхиотато сеферко или заешлвлхо на пост край мъртвия напипан, С. ЧорнишоВ' Пред¬
почете отарота рибарско нъmуркa а варосаната пожълтяла стаичка. малкото Дворче със
старото порница и старата раз-яхнато еeфeuкa: гeигниuτe но покойното, С. Чсрнишс.
софСргзс м. раз/. (др.-тур. sefertası). Съдинки зя носено на хряна. Влезе еДин възрастен мъж
със сеферпос за носене хроиа. Просята.
софОря носв, диал. (от зр.-тур.) Зачитам, увяждвзм. Аз съм му началство нему, но той мене! —
Какво началство са, като не те сефорс за червива олива! Сг. Ц. Даскалов.
софирдтилдо. нииж. Някакъв «.балистичен термин. Той попълни шепата ои о коналчепа к ги
хвърли върху плочата. . . — Радвайте се синове израолеви! Уримите и тумимигпе се съво-
купиха и болите са паД мъжките оефнротн! Новата Естир побеДа! Ст. Загорчто..
соцдм несв- Диал, Дърпам, тогля. — И аз му викам на моя нo-толна До го сеца — рече Стана. —
но като но кой знае какво благина има тоя проклет тютюн, та току смуче цигарата. Кр.
Григоров, соцдм со възвр, — Той иинога не о бил борец! Лично аз съм му искал помощи. о
той ое соци. Ст. Ц. Даскалов.
сочонйк м, и соч-на ж. Диол, Изссчсна (и отново израсла) горд. — Ще прееенете Дола — там
извива коларски път, през аепепако, На зaβас е паметникът — лесно ще го намерите, 3. Сроб-
роВ' Ливадата е Долния ок край ое нзвиваше наляво като биволски рог зад гъатато сепйна
к оттам со показаха няколко овце, а след тях Две овчарски кучето. Т. Харманджиев. Из
гъстаците иа сепинито Долиташе позДравът но кукувици. Ст. Ц. Даскалов. Момчето со
452

сим
изправи но колете н заглеРн втренчено към сeм)mннd, Рето потънаха Двамата мъже. Е. Ко¬
ларов.
сенник м. Риел. Пън дърво, на което секат дърва и др. Сутрин Георги ставаше аeне· цепете
дърво но сeчнuнd.. А. Гуляшси. Когото мита крой нuснana ограДи те Катери/ини, той видя
девойката Ра събшро съчки наaU сеч/нкн. А. Гуляшки.
сТша св. Риел. Събирам ешовт, правя двойки. ЕРнн пъп Ря/о Славчо му паеДнДб едно воле. Ра го
сешн с неговото сн, ш чака го зе порите гоРи/о н половите- Т. Г. Влайков. Ти ще живееш с
нея. Ало опРе Ри знаеш Роли ще тл стоте еш. Вземеш Рее вола и здрави, и хубави, по н пях
някой пъп те можеш Ра гл сешиш. Тъй е н с женитбата- Ивайло Петров.
сиврй-кюлЯфлЙЯ прил- неизм. ост/р. (тур. -пер. sivri külâhlı). Който т с островърха шапса. Дру¬
гите членове но теферича Рях/ поеечето изнежени Рейски синове, някой търговци. . .
/./№ молли н трима сuβаu-кюллфлuu Дерелшн. Ц. Гннртн.
сигуранца ж. к/нж. рядко. (ит.-рум. siguran(â). Обществена б-зопасност е Румъния. Румън-
скепе сигуренца може Ро ^0,; съобщението по Долния Дунав и ще го питам тогава как
ще се преРспнен в Броила. П. Спасов. Всеки ве/няк име Ри си отмъщава те някой изеРпик. ..
Ами Еньо Тошев ням/ ли сего Ри си отмъсти пе своя морβнДжuл — шивача ЛевонРи Уру¬
мов. депо го из/н/е но снгуро/ц/п/ зе червеното знаме и позивите. П. Слaнянски.
сидеросам св. диал. (от гр. σιδερώνω). Изпъдя, ударя. А пък имаш Дяволите, пълни се с пори. ..
Може тъй Ри ги сидероснш, че Ро те помнят... — Иснοю Ри кажа, ще плащат. Като им поискаш.
ще Дават. Т. е. могат да платят глобиш; meпримeа, Ре. Й. Йонков. Толкова нещо съм нн-
паaβuе за пнaτияmн. толкова τuмннe съм тичал н какво мислите — но кроя? Взехо че ме
уволниха знмъс, mомно срещу Коле/а . - . Та. уволних/ ме. си/еросаха му, тъкмо срещу еаοз-
П)иun;. ома /е скръстих ръце, както правят πлкеи· а като Дигнах па крак всички nнаmцзннн
от окръга и околията, и се оправдах. Чудомир.
сидеросан прнл. Риел. (от гр.) Излъскан. Всякой колко-гоРе /облю/отелен човек кога срещне. - .
някого, може да познае тогоен някого по неговия ход.. - като какво птица е пой; τeазuлτa—
... по сидеросапата от Дълго сеРе/е неофициално част пе пялото му. Пенчо Сла-
нейкон.
сиджаде— нж. седжеде. Конят не ея// попа Реше еРнн хубав, еДър. /ория неπ- - - СеРлото,
покрито с еРпо алено, τъмнопeпeеяβa х/ша. а върху нея кожени дисаги. Но пелкляпо имаше
еаивьазaне едпо синьо ямволско снДжаРе- Мих. Георгиев.
сидрбсвам	/есе.	Рлал.	(от	гр.	σιδερώνω).	Гладя дрехи.	За пране,	в което maβъазо опират,	изсу¬
шават н сидаесвнn ризите. Летоструй.
сйдър м. книж. оспор. (фр. cidre). Ябълково няия. На Ръбовото маса сл/г/п Рнмещн супа от
лук, бутилка сндър и грамаден хляб. К. КоистАнтянов.
сикйя ж. Диaе. (от тур.). Удар, бедя. — Мерих се в лисиците — обясни ловецът, — то преди
Ре пукни, косът шевно. те оnскемuхd и слкият/ отнесе той. - . Н. Хайтов.
сйлкя ж. книж. есmaа. (рус. ссьшся). Посочване, цитат. Н; Ри ли Рил любезен Ра ми напишеш,
мaнaа дв; страници допълнителни, зе да охарактеризират пе-нdге;дно Релбтристическипе
трудове не Любено, к/то направиш силко по някои оп пях, както сн сторил с поетическите
.му? Ин. Вазов. Г-и X. Г. X. чнсτе, за да подкрепи аргументите сш, ^0.; силки из военното
история н цитира примери оп прочутите пьеневеДци. Ив. Вазов.
сялонЯт прил. Рлал. Сил-н, миого сил-н. А що беше силовие, що Реше як — еш му немо у девет
село! Мих. Гторгисв. Само че племето северя/е, което населяват; Добру/жа, блъснато
оп сллоeuτеnо нахлувате та Испериховете орРш.я· слез; мuаπо към юг, отсам Бнлннпн.
Ро сн nеgиаш нови жилища. Сн. Мялaрон. Ако е сила сллоента, пе е еекоелтн. Нар. посло¬
вица.
си.пяф — еж. си лях. Той му взе ноемннецume βuргьеmлии сипи сукнени потури, шило·, слляфа,
пищовите, ножа, РжомоРн/о. - - и червените нdлeeрu- Подир няколко минути той Реше
цял сmантeн турчин. Ц. Гигнрев.
смлях м. оспор. (ар.-тур. silâh). 1. Кожсн пояс с прегради за пищов, нож и др. Герчо щ; оРумом.
. . .Нн пояс/ .му кожен силях с четири преградки, у всяко нож, а у среР/япо пищов крeмьнлuя.
Елин Пелии. Послушно го слеРен еРин турчин с Дълъг нож ш с пищови в силях/. Т. Г. Влайков.
2.	Оръжие. Той Реше понееπнuк па силяхът сн. m- е. но оръжието. 3. Стоянов. — Ти кой
сн, че ми даваш ум — кипна вейскияш снп и пеп)пd силях/ си. Ин. Гайдаров.
силяхлък м. ост/р. (ар.-тур. silâhlık). — нж. силях (е 1. знам.). Изведнъж той Дигна колебливо
своβеДπaτa си ръко н я сложи върху Дръжката та револвера в сuляхлънa си. Д. Тялен. Кръс¬
тът му Ре пристегнат с метли;/ с;ляхльк, та нейmе имаше нанизани различни пdеaснu.
3.	Стоянов. Той Реше еДър . . . със сuляхеьн· нз който стърчеше н еРин Дълъг ятаган. Ин.
Вазов.
сим м. Ρηο.κ (птр.-тур. sim). Сребро. Некапеннта гостенка присеР/о по еРпо столче- Беше обле¬
чете в извехтял/ рокля, препасан/ с престилка на nабPири- Тук-пом лъскате по нлнел жица
сим и шарките преливаха по слънчевото светлина. Кр. Григоров.
453

снмен
сймен -а, -о, прил. диал. (пер.-тур. sim). Сртбърек. Къщите може да са по-хубови от черетое-
икumο. на да имо тукат/ите възвишения. тоя нагънатас. на местата, познатите планини.
лъскавата кото симъна πο.яичн река и сочната трееа наоколо. Кр. Григоров.
симпур м. оспор, (от лет.) Сяра. Забележителните градаве у Италия - - - Калтанизето малък
граД, наоколо който еаДят много симпур, . - Урбино, отечество на Рефаела. Й. Груев,
синамбел м. диол. (от гр.) Кичур. Ако е есен, есен МитроеДен, / да ми набереш два грозда грозДо, /
Два грозда гразДе, два иu/aмбeлл, Нар. пести.
синшец— еж. синковец. Бае ти Гочко не н оджъмия. Тай хубаво знае да наДути о да разбере
чивяка колко пари му чини тапката. А тоя uинaпън вие какво га мислите? Тин Дрехи само
знаете ли за колко са купени? Бае ти Гочко не е вчерашно пиле, така. Т. Г. Влейхов.
сйнец м. нар. Ситно мънисто. Житото се дигна да рамънъте но човека чак. //а класовете бяха
празно — тук-шоме со гутъше в люспите по някое дребно като иинeн зрънце. А. Гуляшкн.
синнкав прил. диол. Синкав. В самия херизент върховете са замрежени от синокоео пара на днее-
ната .мараня. Ив. Вазов. Аз се взирам по-хубаво и различавам пи /ея неща ката пр^!^пн
о иuπикaеu канари. между които тъмнеят пътно ет сянката на ноагрени Долове. Ив. Вазов,
синйца ж. диал. Жска синковец. Край Деди Дичо, при агнищъте. замесила Радо τοο за пресни
погачи. Зовратило a/uл ръкави, па натъкмила ония нощви, меси ли синицата- меси! Мих.
Георгиев.
синия ж. нар, (тур. sini). 1. Ниске кръгла дървтче масичхе за хрекеке. Сложиха трапеза —
ниска дървена иuпuя, ни само за гостите, зо Йоана н зо тримо-четиримо още ат па-сторите
мъжо, Д. Талев. Сложи синиято на торенато сянка под цъфналата Джанка сред двора.
Осее/ mнπиu.яma с месете сложи на нея един мек Домашен хляб, дребни пиперки н пръстеното
иaлничкa: Т. Хермекджнев. 2. Голяма кръгла тева. Другото снахо внесе голямо софра· на
която щяха да сложат синиято с печеното яре. Ем. Стаите.
сИккест прил. рядко. Синкав. Си/костата н тихата вода смиео райските брегове. които са по¬
крити с цели кории люлък. Л. Керевтлов.
сйнкел м. книж, (стар. (от гр. σύγκλλος), Съветник. То иДехо да целу/ат ръката на оня.
който бете син но /якоготния еайвода, Уринло, м/их в светогорските манастири, йеромо¬
нах н патриаршески си/кел в ной-хубаеия град на свето — Цариград. А. Кералийчтв.
синклйт м. книж. астар. (гр. σύγκλητος). Съвет. И със съвета /а патриарха Векко н но държав¬
ния синклит Полеело: му [ че Йоан ] Дал Дъщеря сн Ирино. Т. Шишхов. Ката се запаз/охме,
излнзе.че аз се намирам в присъстеинта на си/клипа на нaй-еuиmumъ господарств!/“ о рели¬
гиозни власти е селото: главния пограничен полицейски пристав, наместника на пазарджиш¬
кия мюфтия н /аДзирателя /а помашките училища в Чепонско, Ив. Везов.
сйнковец м. нар. Сиш или изобщо мъж — е малко ухорка или похвална оценка. Свикнал иuнкaеeı^a
да разпилява готовите бащини лaри- , - зер /е се о учил сам да ги печели, Нер. приказна. И
ний работим, омо о тези сuнкaенu нъ падат по-Долу. а-а, нн подот по-Долу, пипот синковците.
А. Константинов.
сйнковица ж. диал. Жеке сииковсц. Майко му е солата бо му избрала н приготвила мома селенка:
добра, работна, здрава иuнкοеuцa, какъвта бо и син й, Ил. Блъмков. Хо-хо-хо. хи-хи-хи н туй
те. Туй знае Албе/о . , . Ама пък хубаво е си/кееицата.! Й. Йовков.
сйнкям носв. диал. Ръся, обеззаразявам семеке със мнк прах. Бяха се струпали любопитни коопъро-
тари и затулваха Николина, която сновете ту да οпил, каито uu/клхa житото, ту да тия,
които щяха да го „порят“. Ст. Ц. Даскалов.
сйнорник и сйнурник м. диал, Смок. Мога тъй да събера при себе сн н пепелянки, н сонурноцо, н
усойници. Д. Немнров. Съдията зauзuкa като сонорнок- А. Керелийчсв.
сйнчан прил. диал. Който т от мници, мънистен. ПръДи да тръгнат за курорта. госпожата й
ути тънка босмя/о блузка, а Цеца я отвъДе да и купят еетин сш/чан гърда/ зо тоя. Г. Рейчтв.
синче ср, диол, Зрънце мънисто. Но всяка ресница /а края висеше па одна черна синче и пискюлите
изглоДеохо като граздаво. Ц. Гинчев.
сйньовец м. диал. Студтш вятър. ХайДе сега прелет, лято кое-как ще минат, . , Ами зимата. , ,
ката /овеят проспите н засвири сuпзеβeнa! Ст. Ц. Даскалов.
сйнявец м. диал, Вид круша. А па да хапнеш ат нашенските крути ии/яенu или блогуни, та да
пaмпuш, чо со ял нещо слаДка, нещо н насън /.сънува/а. Кр. Григоров.
сйнявица ж, Диал, Птица синя гарге. А па нъДюстигоъмито скални дупки гнездят какви ли но
птици: нeбeспοинпи иuняеuнu, скал/о гълъби н розови скорци. П. Слевишмки.
сйняк м. диал. Посиняло от удер място ке тяло; снинке. Два до/а ми налагаха в къщи гърба с
компреси, Докопа ми/от иu/лцumο, Пелин Велков.
сйпан прил. нар. Който е болти от шарка сипаница. Едва в 1720 л. някои англичани лекаре опитали
да еиДят дали не ще има някоя помощ. ока се присади /а здрав члоеек uипaπицa от сипан чле-
век. Летоструй.
сйпаница ж.	1. нар. Болсмт едра шархе, еарнола. Но съмване треската на циганчето
со усили. Огънят заобгаря прояденото от иипaнинa лице. О. Вемилев. — Нямат ли пари ?
454

снротувам
носи каквото имаш — му казваше кръчмаря Пано ГроДобнтпниато (тъй го прекоряваха,
защото лицето му от cииaпицa^нa беше останало щиково, като но са го кълвали мисирне).
Ил. Блъсков. 2. Диал. Изобщо болест шяркд. Другите сипаници: нереенното. кожушкита к
лещннцата ао no-благн. Летоструй.
сипож м. рядко. Силен вялож от сняг' Вчерашният сипеж се беше укротил. Острият северен
ветрец мотаеше по улиците снежен прах. X. Русов.
сипка 1 ж. Диал, Малък пъстър кълвач или друга дробна птица. Между тях [кълвачите] имаше от
най-малките, аипкнте. имаше и един гoлсм. о червено теме, пор нито въглен, който nuтeтe
проинзлнво. Ем. Стянов. Другояче ее пробуждаше равнината през летните месеца, ^/0/0
тя имаше хубостта но млада невеста, кoсτа скорците к сипките , . . будят от сън
о утренните еи песик. А. Гуляшки.
сНпка2 ж. диал, 1. Болост ларингит. Под очите му ое б.яхи образували торбн , . , гласът му
беше станал глух к пресекли/. сякаш в гърлото му имаше сипко, М. Ягодов. 2. Обрив при
шарка. Голямата шарка πueхβлщ^a; тя ао изсипва по всичката снаги на парка . . , Тая аипна
но со губи от студ както сапкопи от ножушкити. Летоструй.
сйпкам песв, диол. Зд птица— издавя сипкав звук; цвърча. Цъфтитръна току подлитне от н.я-
ное дръвче а процърта: — цъфтитрън. цъфтатръп, . , — Е. — смееше ое дяДо Груйо. , , —
пееш, а, ще пееш, . . Не му било леко па оня с/ромах. Дето ти е скубал перушината Да не
οкткот- Кр. Григоров.
сйпък, -пид, -пно, прал, рядко. Сипкав, роялив. Нивата е харна. . , пе о, да речеш, ни миого
клиелва, ами не е ни сипна. , , шаман за работа. Мих. Георгиев.
снр1 прал, стории- Сиротен. Между своите не авой, 1 из живея в беДното- . , / При труд бощи-
ннй к мой, 1 ще ме свари еир смъртта. Π. Р. Славейков. От минутния пир но радостни чув¬
ство, той излиза наг к анр — за живот нерств, като ръката на Нова. Пенчо Сла¬
вейков.
снр2 м. Дсал, Излят в паница восък. Ока вълна, ока череша а анр восък прсД, Нар. пословица,
сирЯчниця ж, книж. оетар. Пансион зя сираци; сиропиталище. В саронницато у Сент АиДрю
същото гоДина, от 74 Деца умрели 64. И. Груев.
сйрев и снрляв прал. Дсал. За вълнд — непрана, соривз. Боби Гибювици свали от товаиа гол.я-
мото решето. в което държаха сарево вълни. М. Яворски. Не беше в ред и прическата, бук¬
лите па нoсτа βuесхa като валма от си[>лява вълна. Ст. Чнлнпниров. ·
сирмйя — вж. сермия. Тежко но полян Да спепела сирмая, Дор му не превили от нейде, Π. Р.
Слявойнов.
сировИткд ж. Диол. Вода, в която о размито нещо. Жените . . . обикновено седяха преД къщнати
ои врати. До която песто нтame софипки, реДовно полеоквана вοснa събота със сироватко
от лавежници. Ст. Чилингиров,
сиромЯш ж, нар. 1. НаИ-боднияг слой от населението. Сиромашии ас е с/ромиш, и „турско“
До е, и „българско“ До стане, тя еи е с/ромиш. и пан ще си е οнрoтоm. Ст. Заимов. 2. Сиро¬
машия. Живота му пепат бе като глог: I енрoтaшτa тона го изчeтamи. Пенчо Славейков,
снромяшйнкя м, и ж. нар. Горничкият. Макар в одаята Да о било, но Скруг обичаше шемнотити.
защото еиромашинката беше без нaри, Бълг. книжици' Дядо Стоил изви глава, потърси
а очи момчето и му докривя за е/иамaшинкama, А. Кдрялийчов.
сйрост ж. книж, оетар, (рус. снрость). Влага. Той не съветва ни гърдоболнкте тоя въздух, на¬
ситен а теребентап, но а постоянни сйрост, остър и uaздрaжлτeлeн за дихателните органи.
Ив. Вззов.
снротйня и снротйца ж. пор. Нещастна, бодна жена. — Защо е ревнала тока тая сиротния ? —
заразпитваха мъжете. — Тая заран ао убил/ човека й — Стамен Деинин, когато бил
па поста горе, към колибите. П. Здравков. Чича/ не остовяй ме! Аз съм οuраτкцо/ Аз съм
българка. Ив. Вдзов.
сиротйя ж. събкр. нар, Сиромашия, бодногия. Нали царщинота ги [големците] за това Държи,
та Да ие пати оиротияп^^^? Мих. Георгиев.
сйроткя ж, нар. 1. Сираче. Пом/лва ги за послеДеи път и каза им: „Милинка мамини онроткк,
оз ща скоро да ва аaτaβс, . . аз ще умра.“ Π. Р. Слдвейков. 2. Боднд, нещастна жена. Чо
тя, е/раτкaτa, нали знаеш, млечице не видва, Т. Г. Влайков.
сиротлйво парен. Даол. Сямогно. Едки път πануβcτвувaхтe oτероmeниe към поя безславно роля
к се злииипсхме Да не нuuглaеятe но херув/ното. Напразно Даскал Стефан па прaβeme зна¬
менателни знакове с поглед а с ръка — херу/нношо му проДължаваше Да се разнася голо,
анроплаво. шуто из τumuиaшa, Ив. Вдзов.
снротлНвост ж. рядко. Самотност, изосгявоносг. Едио нувотво но сироплавосп к тъго припис¬
каше душите ни, Ив. Вззов.
снротувам несв. диал, Стоя самотен. Сред гората, къдото човешки кран по е стъпвал, паД пътя
разклонена, енротува едио суха ябълка, А. Карялийчов.
455

ситнила
снтнйиа лс. диал. 1. ДребиА рибя. Темен се овлок· зададе. СонДо, ■ от връх от Старо планина. Ϊ
Мътно ми воДа потече / през поен село Бу/ево, ■ силни порое Довлече, / понесе риво сunниин—
нзлез/о бави с патица, / излезте Рова зн риво. Нар. песен. 2. Др-биa стока. ДойРоха прн мене
Бойчо Русее ш Дойчо Димов, тн ми еоuснaхн gгнянмenе Ра сеРап в него ; нз им преРодах
слптнцл що имаше внепре; и пия ми изплаших/. ДиАрб-кярскя дневник.
сифалйя паие. неизм. Рнал. (от ар.-тур. safalı). Вес-л, приятен. Трябваше повечко членове Ра се
съберем, по-сифалия робот/ щеше Ре излезе. Ст. Л. Костов.
сине Пdаeм. спари/. Таса. СРел/й же τaне, Райо Либе/е, снце н господ всegeржцmeе простиш
пеб.я, е дявол изчезнеш. Л. Карав-лон. Това евангелие е оβноβenе с много са;βае ) позла¬
тено всичкото, ш песeлщeно е свяnоиг оецу Ионину Рилско-му от каупnuчкaго митрополите
кир Иеdсaфd, якож; па нем пописано сице. Н-офит Рилски.
оказвам песв. остар. РазкАзвАм, говоря. — Амон, РяДо х/Ржн. .. н в черква ред ще Държа, ıe
слово ще ви скнзeнu, ще ви поучавам, сал Ри има от веaдumнume геп;пuя кой до м; з/пози-
Π. Р. СланеИкян. Щял [депутатът] Ра сказва слово в Ж;елзовuя салон, да сн отидел н ти.
Й. Йовков. ЕРнн жено си иuнлн ллвоеник, та скнзенла с пего. Нар. приказка.
сказвам се /есв-възвр. Рнал. Подигравам ст. Вл/я ли, как ще се върна с праз/и келa?— взе Ре се
Рои той ш по устните му се залута плахо усмивка. — Ще се сказв/п с мен; хорото! Ил.
Вялти.
сказка ж. книж. aяPке. (рус. сказка). Приказка. Навярно сн сеоюπлm Далечните селски ливади, /
градините, къщите, чистия месец над пях, / и чур/цше весели сказки тн сп/рия Ря/о, t ш
многопо луди игри, н лудешкия смях. Хр. Рядсвски.
сказна ж. днал. Разказ, приказка. Султан/ пеюπ;шe само Ря/о сн .. . еезннвame майка си
и всичките си Рови н еаePePи, познаваше живота им юaнaр с/мо по спомени и сказни. Д. Та-
л-н. Научих едно ск/з/о н ще ви я разкажа, пя ще отвори още пе-Деβрe очите ви и ще eu/une
още ее-лсно кои см; пие и кой е /отлят враг и мъчител. Д. Тялен.
сказочен, -миa, -чно, паил- книж. аядке. (рус. скaеочниıй). ПрикАзси, леттидАрти. ХиляРи мили
лица се усмихвах/ оп стенат/ със своята класическа красота н пauдeβахd /а зненne вид
но еР/н чу/но кортин/о галерия в снaзочeн Дворец. Ин. Вазов. Има еДпо силно скнземно по¬
строение в поя нaаτuπa, пещо сnаaхеeцnе, също кото у някоя германска волоРо. С. Радсв,
скакаме се песв. взнuи· Рлал. Скачам-, подскачам- един срещу друг. Вечерно време елените из¬
лизаш по dчuклькe. Особено когато е месечина. Дн си отнякъДе Ри ги поглеДаш. ЕРна го/ни
но Юмероен ееляπe цяла нощ съм мръзннл Ре ги геegau. Аз Рях в краището, в честеко, а пе
— еβuннляn ли еpuннляn низ поляната. Та со се скaкaеи· е/ са се βоаuли — Ра се те нагле¬
даш . П. Ростн.
скЯли м. Ринл. (лат. scala). Н-подвижня стълба, обисн. kАмеина. Тези [египетските] пирамидн
са грамнени паметници от камък. . . Четеирете лица са със стъпело к/по по скалите и по¬
зволяваш Ра мин; человек Ра со покачи Ро върха. С- С. Бобчтв.
скалйсвам песв. Риел- (от гр. σκαλίζω) Прекопавам. Ако си негопвит. ще я/еш, ако сн ахмак,
ще ядеш суров лук. РогРе хване Ра ти нзлезво из mесe, кого се тавеРеш Ра снeлнсβeш. Ц. Гин-
мен.
скалйца ж. Рнал. (лат.-гр. σκαλίτσα). Стълбица. Мело ео Двор Марко се прошепн, / въргу по
скдлици се изкачи. Нар. п-стн.
скалоз^бовщияа ж. к/лж. рлgне. (от рус. скАЛяеубствя). Обидиa подигравка. Още с влuзннenе
сн в пови заведение, още когато някакъв фел/февел го записвал в списъците. Сюuрнeнсн)
се сблъскал с тъпото сннеозуPоβщuнн та ноPуaгскнτd веeπщиπd- Г. Караславов.
скамйк м. Риел. (от гр. σκάμμα). Валмо памук. Полет; свещи та всички свещници, целувате
поред иконите преР олтара ш слагат; Древни Р/роее; малки деueшmu кърпи. снdмaцu памук-
Г. КАраславов. КaзьлPнтннmd беше взело цял/ торви пшеница. еР/н любеница, шишенце
чист зехтин, Peн-mаu скaмaнa памук. Г. Караславов.
скамарйм се св. възвр. Pиdе. Струпам- се на самара. Снaмaрuхн се Ре що хор/ имаше наоколо,
пн отърваха Ро се не пролее кръв. М. Oян-н.
скамбйл м. оспор. (ит.-тур. iskambil). Вид игра на харти или изобщо игра м карти. — Кой ще
играе скамбйл ? — извика той, к/то измъкна еюaзπeнd колоРа карти н я Риг/а високо. Ем.
Станев. Скнupuлл зeбаaнuхe. пе знам нднве /руго зaβаaе^лeнхa, само него, пущината, пе мо¬
жеха Ра забранят! Г. Караславов.
скамбилджйя м. есmeа. (тур.) Кaртоягрaч. По-нататък снниβuлджuume хвърляха оглозганите
ннрeш н скачаха но нозе, готови Ра се хванат гуто зн гуша. Ст. Сявряен.
скарамангион м. книж. (гр. σκαραμάγγιον). Дълго ИАИ-тaля. Ц/ряш се появл в дълъг скарнмап-
гно/ от скъпи кожи, поР който се поРиваха наauщane по Ряла хлниuPн ш пурпурните ботуши.
Ем. Станев.
скарня ж. Днал. СкарнАие, свада. Двете сестричето /а Кецл· слеР грозотата по домашното
скария, Р.яхн легнали nаигърmнnи, завити почти през глава н мълчаха. А. Страш^и^^г^г^с^в.
456

скинджувам
скарпини м/. ряДко. (от ит. skarpino). 1. Елегантни обуща. Ти най-напред купи сн фрак, или жа¬
кет, / бомбо, скaрпuπu о бастун. Хр. Смнршткскн. 2. Прости обуще. За техен кеф да сн
затвори дюгнна, та да започне каракачански скaрпuπи ли? За туй ли се о учил /а тънка ро¬
бота? Д. Нтмиров.
скарясам св. диал. (от гр. σκαρώνω). Направя, стъкмя, натъкмя. Ти не з/оет какво оз съм по/а-
посал тия дни. какво хубаво слевнe съм икaряиaл. Ил. Блъсков. Милчо ноодна с помагачите
и той въртеше робота; туй ми ти кочина, кур/ик, жит/Нк скaр.лсa ги сом самоничак сред
дворът. Ил. Блъсков. схарясам ст възвр. Скaрлсaлa со с една алено елече, прuнвъкпama в сред
кръста, Ил. Блъмков.
схетйна — вж. схотике. — Що търсиш скатине из тъм/ите кьошета занД/а с Душма/ише,
3. Стоянов. И Даже Брут — образецът на четвераногите / не е правеДен н честен; о той
лапа слa/uпa. / кото сяка скатина. Л. Каравелов.
скатовулгаре ср. рядко. (от гр. σκατό „лайно“ и βονλγαρος). Хулнaдyмa,сχвятв гърците обиждали
българите. Когото им се каза, че е търнаеския патриарх, те се изсмяха н му казаха: —
Скашоеулгоре! Ив. Вазов.
скач м. ряДко. Скачект. — И поеил/ял но скоч, / кюн дигне преДницо, о мοmпe се ездач / отхвър¬
лен. Птшчо Славейков.
сквер м. книж. (англ. square). Малък плошад или градинка ке площад. Хубавото блοдaз!л!пa
сграда с трицветни пряпaрни --- с uрaпuчeскamο усмивка но златния сн надпис „Съоди-
нениота прави силата“ стърчеше въличоее /а своето усамотено възвишо/ио. Тачев и Карда-
шое заобиколиха ссвера о пробиха през тълпата, зо да сн вземат балети. Ив. Вазов. Спу¬
снахме се към Прaфaлгaрскuя сквер, дето е Нацио/ал/ата галерия. А. Константинов.
скверн ж. старо/. Мръсоте, гнусота. Тай немилостиво бичуеаше зоблуденитн авцн, които сн
отбиваха от лепοmο но православната църква. за да се потопят в богомилското скверн. Ив.
Вазов. Оттюлкоз века н до тоя час / стоят без скверн н буДяш тръпки в нас. Ем. п. Ди¬
митров.
скемле ср. диол. (тур. iskemle). Столчт бтз облегало. — Дншкн ма. я донеси Дво скемлешо да см
поседнем с боча ши Кандо ой тука на се/чица. Д. Нсмнров. ДяДо Славчо зе джезеете адг
жарта, лaamьриu му пепелта а перваза на мангала, па /оля в чашката, сложено на икeмлнmе.
Т. Г. Влайков. Пръд дюкяна сн, преметнал но скем.лета крак върху крак, соДето Бοиеama.
Ст. Чилингиров.
скенджа ж. диал. (от тур. sıkınç) Уред, стиснело зе измъчване ка затворници. Народът бил еъ-
тре притиснат като /о ске/Джа, 3. Стоянов. Между другите мъки го чакаха най· после
н скенджата. Ц. Гинчтв.
скепцвам несе., скепсам н скепцам св. Диол. (от гр. σκέπτομαι). Улавям, сграбчвам. — Капа*
замохне с доспу/я — тая па рамо, оня по ръка ... Чо като го икοлнвαm, та в ръката. Й.
Йовков. Като се задоде кучето — , , , спус/ах се да му препреча пътя о си разкрачих
краката. Исках да ге скопцам межДу коле/ете си, ома сетне се възгочтердисах.
Ст. Чилингиров. А духовит ВлаД / го ик!nиο зо врото н гневно ге /озод / отмет/а,
Пенчо Славейков.
скид м, книж, ряДко, (чуж.). Тънко дълго копие. Те [бунтовниците] идеха към Преслав — н о
меч н скид плашеха престол о простило/ град. Н. Райнов. Планинците на цар Симео/а .. . —
снажни и сурови, се познаваха па късите Дебели копия. с които (.фърляхо /а два маха дъл -
гите скндаее на ромеи. Н. Райнов.
скилйда ж. нар. (гр. σκιλίδα). Късчт от глава чтсък. По плитките си младото жено беше на¬
вързала стари парички, сuпцu о сухи чесново скилиди- за да со преДпази, според поверието,
от уроките на лоши хорски очи. Г. Кареславов.
скилйдка ж. диал. Ядчнца от орех. Твоят брот беше при нас. Приказваха с бати Жеко о е Дру¬
гите там. Ама moU — дрней — много знаел. ти казвам, . , Всичкото от вестнико тъй га
разчопля, гоче ли ти води ей така. скилиДки от костелив орех, Д. Бозехов.
скимйзгам πeсв. диол. Скимтя. От ^“.0™!/“! [сатаната] шу со протягал , . . ту со гро¬
зял дългите нокти о страшно скимизгол. кото вързан вълк. Ил. Блъсков.
схйке св. диол, Откъсна, скъсам. Да излезиш но край /а краище. / тома имаш злото ябалтницо. /
да си скнннт три злоти лбoлкu. Нар. псмти. Море Раде, бяло Рада, / мряна рибе. крехко
пиле! / - , . / женено се но прибора / покрай вази дар не мине·, / момци лoлсu скинаа ! сто-
гаеки лaлaвинu. К. Христов.
скинджувам нeив. диал. (от тур. sıkmç). Измъчвам. Колко пътя мълчешката тай я е топил,
колко пътя я е скuеджуβaл н бил, /а шя. търпеливо же/а! сичко претърпяваше. но за Друго-
/а само за честта си и за честта на рожбите си. Ил. Блъмков. МежДу другите, стража¬
рите дяхо хванали една 18 гоДиш/а момче , , , СлеД дълги икu/Джувοнuл, бой и мъки, та
со призна πaU-лaилe. чо била проведено от черкезите да разгледа Еледжик. колко хоро ома том
о нямо ли брадати комити, с късн чибучето. m, н. руси. 3. Стоянов.
457

скйпрея
скйпрен, -а, -о, прал. диол. 1. Облечен добро, спретнат. Защото водпъж привикнати но чистотата.
пuucваяβaτ я от малка а оставаш през целия са живот свойствено настинки к скипрени
хора, сп. Училище. 2. Кокетно присвит. Обиколи еДнаж двора и ои тръгна а еДно лена ус¬
мивка но снипрените устни. Д. Калфов.
скнтДвицд м. и ж, остар. Скитник. Без състояние. без никаква наука ... на нто да ся захване ?
Принуди оя до сниша, като шарлатан к акитивица по сеещо. С. Радулов.
скитасам св. диал. (от гр. κοιτάζω). Здболожд, съгледам. Снишооал л/ си го — подпухнал о
и нраната му со потекли. Г. Караджов.
скНтен, -тна, -гно, прил. рядко. Скитнически, блуждаещ. Това изобилие и потрупаност ни евреи
ми обажда, по е близко Полша, обетованата още от проди векове земя на екитиото изранл-
ако племе. Ив. Вдзов. Чисто моят енитен ум / в м/иалото ми ое връща- Ив. Вдзов,
скНтя ав. диал, Свия цвете нд китна. Стрннна му Ирина беше идвала вече и спънм/ла Петранка.
И к/шна от лале беше й снишила тя и подала в ръцете, Ц. Церковски.
скнчам несв., скича се. диал. Прявя китна ог цветя' 40 минзухаря окичих па букет за моята учи¬
телка. Ив. Кирилов. Пак булка му ое повърни, / но влезе в горня градинка 1 та окичи нишка
maрeпa, Нар. посен.
склав м. остар. (гр. σκλάβος). Роб или пленник. Пaнaτa изпрати в Лавижерн 300.000 за ос¬
вобождение онловнте. в. Свобода.
складЯлнще ср, рядко. остар, Склад. И тика, мално-по-малко Венеция станала οнллдллume на
восточните стоки, ноито со препоеяле по запад к но север, в. Знание.
склЯдно пирон, нииж, оетар. (рус. складно). Свързано, разбрано. [Мд-сгор Рачо] гаβoрeтe
енлаДно. разсъдливо и доста красноречиво. Π. Р. Слдвейков.
склЯждам песе., склада се. нар. 1. Нареждам снопи и др. нд куп. Мануш вееше зърно, до него
Юрданица отмяташе о мрежата ашвсτаша- Юрдаи οнлaждоme слама. Ивяйло Петров.
Додето Никола складе кръстците, от родопските върхове се закършиха куршумене облаци
к скоро се надвесиха пад равнината, А. КардлиИчов. 2. Нахождам огън' Майна м/ ее усе¬
тила за малко леща, що имало от искoгл си останала в еДно нратупна, склала огъня до я
■ тури до ври, Π. Р. СлявоИков.
скласй св. Диал. Пусно клдс, изнлдси. Младите житни стръкчета пораснаха още одпа пеДя и со
залюляха. Взеха До вържат колеица, Подир Великден скласихл и нацъфтяха, А. Каралий-
чов. Пантелей бе застанал на кръотопът. оп Дето се открояваш безбрежни нuвс. енлаеили
н се жлъшпалс нато златно море поД веДро небе. Ив. Кирилов.
склЯтя се. диал, Разколебая, рдзубодя. И ти Да му пoпиuкозеam. , . Дано му склопим акъли. Ако
к тоя път не послуша, ще го изпъДя к ще се откажа ош него, Т. Хдрмднджиов.
склеп м. книж, оетар, (рус. склоп)' Гробница. И ето погребал I в тъга непобеДна / надежди
и младост 1 в безрадостен склеп — I аз гасни. Д. Доболянов. Не роден ли ме глас отново
том зове I и шепне ни душа Дешниенай блян чаровен, / на миналите дни ео тъмний склеп
заровен, Пснчо СлявоИков.
скл^пам св, диал, Отпусна надолу, провеся' Хората от летището ои отидоха, без до кажат
„до". Бай Гопчо склопи уши. Ст. Ц. Даскалов.
склеча се св. възвр, диал. Опуля со, ококоря со. Михо като но му се енлениха очите, сън го пе хва¬
ща, Ил. Блъсков.	·
склися се. диал, Забързам' Ние не знаем до пишем. — рече момъкът к нато ео обърна към Дръг¬
ливите ои коне, поДвикна им: — Дий. Дий, господа! — и се замисли. Копете снласиха малко
к също се замислиха. Елин Пслин.
склон м. исдна. Покрив, връшнин. Нл далениия хоризонт нoиянoгa се пoсвсвaхо бреговете ни
Африка, равнинна или хълмисти, покрити а гъстия зелен оклоп ни гората. Д. Богданов. През
гъстия листен оклоп едва се процеждаха тънка слънчеви снопчета и правеха още по-подтас-
нащ /епикя полумрак па Девствената гора. П. Бобов.
склонят прал, диал, Сгъваем. Беше, видк се, любопитен човек к пе жалеше много парете —
купи някои вem^!. които по τuс места се смятаха за най-обикновена: еДно малко нанторче
о moнуз, еДно склопито ножче . . . един шарен кaнлнлuя сахли, Д. Талев.
склопя се. Диал, Навърша. Не беше склопил още ни сеДемнайсето гадинa: и в ковачницата отме¬
няваше бае Крачуи: във всичко. Мих. Георгиев.
склянкн мн, книж, (рус. склянни). Пясъчен часовник. Вън cклснкuτe на „Роетнолов" отбиха се¬
дем носа. Д. Добровски.
скдбестлрнл. нпаж. рядко. Който о извит кяго скоба. По гладното стебло но Дървото пред опаше
му пълзяха мравни — одри. акобеети. о первени главички и кранета, П. Божинов.
сковенясам се се. възвр, диал, Снова со, спека со. — А бе ши какво ои се ековеияоол ? — ... —
Пиши де! — Не може бо, Глио! Уж го имах всичкото туна, е шушул/ниши — нукна се
Тончо по главата. — о по нато почнах До питa, uзнeτрe! Ст. Ц. Даскалов. — Цело лето
homo пе капна, Без вода и болести могат До со явят, а ой ги пивнте как са се оновеняелл/!
На глад мирише! Ст. Ц. Даскалов.
458

скорен
сковйча песв. Риел- Скимтя, квича. Горките хнUeaнм;mн! анкият де/ пичет, сноβuчe^e, ровят
н п/к глаДни. 3. Стоянов.
скойка ж. Рнал. Мида. Том сн почива то скаuτю, кaнnе маргнрнтът в скейкama в морското
дълбочина. Ал. Кръстсним. А сегашните скойнн, що носят πлнеu цигенкн н βрaмуβнτ по пях,
тогава много чудни роботи правеха. Ил. Блъсков.
скйклест прил. Риел. Дългокрак. Налягай дрипите си, псе омразно, / коза му сконлeсτuяτ х^рът.
Ин. Вазов. То е сухо. сненлeсnо момче, със зgаeве, побито пяло, със стегнати цървули и
дълго гуня. юбτnaτa през рамене — пеgβeлнd от вятъра. Д. Немиров.
скокощя песе. Рнал. Гъделичкам. Сръченът бързо захваща Ра се върти. — Я, кок мн скокоще по
пръстето. Т. Г. Вляй^в. Баdτ;! аз съм ел/ял хоро, техните пчелини грижи и големи про¬
екти . - . това чуД/о бурно припкаие слеР щастието- . . Това зрелище, приятелю. сълзи
из очите пи изе/жРо, а в поен време сненощб е; по коремът Ре се смееш. Н.
Бяи4-в.
скякЬлиа се св. възвр. Ринл. Сгуша ст. И заре/их/ се РъжДов/л дни терор; — / . - - Във мбаmнnд
земя се живи хоро скрих/, / скекьлπaхa се н се спотаиха. К. Христов. Ако се рaзnъашу-
вот със очите, / щ; тайРеш тл, снекьлнeτu н свити / в легло похоД/н, .../... — с овър-
зани ръце, / гл/eu, нозе там още сеят / от юuaпе време /ом познат- К. Христов.
скялеиИееaи песе., сколеиИсaи, се. днал. Падам на колеие; коленича. Качулатият βанкоешeа
лепи пед)а едта от пях [дините kязи]. просτаeе.янd в плешките. Животното подскнмн не
задните сн крака, по пред/ите пе удържат н сколепнсво. Н. Хайтов. Но човекът, ловък н зъл
като притиснато куче, скочи, уднаи СаРък с тояг/п/ сн по враге/, той снолeπuсa и Рокопо
се изправи, оня побягна през плета. X. Рус-н.
сколйя ж. Ринл. (гр. σχολεϊον). Училище; школо. — ХоРил наместникът в снелллτа но даскал
Божин/ ш влеел вашето Рет;. Вн/ел го. чул го Ро чете. Д. Тал-н.
сколоврйнец м. Рнал. 1. Скорец. [Врабецът] си поннπн, сн песоβрe / сто свато 'л сколеваннци-
Нар. песен. 2. ^6/. Пъргав младеж. Пътем пашле ниво просо; / се epamu’a снеловрнпuи, /
da си коня позоваеи. Нар. птсен.
скомен м. Ринл. (от гр. σκάμνον). Столче. Бащин помен, бащин снем;n. (Скемenьm се разглоб-яво
ш Р/щ/ти се знPaнeя-) Π. Р. Славейков.
сконча се св. възвр. книж. осmна. Завърша (живота си), умря. (Йоан) соβаd сичките сонре-
еищо царски. н отиде п/к в ЦариграД и тамо сконча свой живот юцаπе и безметежно.
Царствснис. Тока Рил живял и τdнa се ско/чал блаже/нй Алексия. Человек Божий. Т. Г.
Впaйкян. И така сега вълкът захапа петлеото с зъРн. потегли го. е стрелите се мъшн ш
му прелепе през сърцето, па така и пой се скоnмe- Кр. Пишурка.
скончание ср. старин. Край, свършвαие. — А пък и кръст имаш по гърДите си. — Им/м, вратя,
и ще го нося до моето сноnчaниe- Ст. Зaгорчяиян. Мечтанието /а ^ломвн /ай-сетне се осъ¬
ществи н еридоPиmeτн му слоен има Ро трае Ро снончemнe па света. Утринта /а 12 октом-
ерия 1492, Келоиβ ен/я Новий сеят. Лттоструй.
скончйло ср. Ринл. Край, свършване. К/то че снопчuло бе mdсndmdео· пево ш земя се хвон/лн зн
гуши ш месата с зъби сн късаш. Н. п. Филипов.
скопТц м. стари/. Ссоп-н мъж. Единият от пях, [kоиияцит-] с nнβръмкнπе н везвлосо лице па
скопец . - · замаха ръце към юемм;τо· Ст. Загорчинов. Българите живеели пе е здания. а
в шатри по полята или по горите ... Те имали скопци и робове- Сн. Миларов.
скйпище ср. кннж. оспор. (рус. ссопищ-). Сборище. Ток/ се вилн осъДе/н съборите, конто се се
свиквали против Атанасия Велики - - . ш много Други ;рemuч;сни съβеа), които чeанeaτe
нарекло скопища. И. Тон-в.
скопос м. диaе. (от гр. ακόπος). 1. Пялеа, изгода. Гледай си селцето, Лулмо· гледай си къщицата,
. - - ; е по да хоРит връц πнсню, връц папам, по те си е рнРопе и нямо скопос оп ,1/^.0
умлща. Ил. Блъсков. 2. Ред, ур-дияст. Лаеgнвнх· паодaβaх, нямо вече и какво Ра се ере-
диво. . . — Няма ли? елките Дочо ти Пенчо, сега у тебе има Ре проРоРеш и пик Ро mu остане,
ама у тебе снепес нямо. Ил. Бльсkян. На скяпяс—полезен, хубав. — Ако искаш Ри имаш
та снепес хора в аaPеτнnd сш, Рум/т; пой, не nалβвe Ре ти се свнРн, че щял си Ре лм До/еш
сто гроша злоРе е геPuннme, то пек от пях излиза· Ил. Блъсков.
скоравче ср- дине. (от гр. ξουράφι). Малсо ^жм-. Изеодилн габровските ножове н снерeeч;me
Рялни сш непотребни клечки- Ил. Блоков. Древни Деца те заспиват . . . пичкот насам.
паток ... е по-едри приготвяш сш кошнuчнu, кaанm се зн носeрчeτa, не аресеап скеаeв-
м;τa- Ил. Блъсков.
скорЯх м. Рнал. (от гр. ξουράφι). Нож, който се носи в пояс. ЕРнн неделен де/ току речи сички
селяни, освен РяРо Добри, Ряхо се събрали ш посядали край черковний плет. Де кой със сню-
рох е ръка Рял/ше нлeмкн, кой от старци с къса луеuмнa сн пушеше тюпюнец. Ил. Блъсков.
скорен м. диал. Ботуш. ,.Я изведи ми, Яно ле, моите скоаπu, / да ми измиеш — Реллее ноРзеГ /
Кого изводи — Респиот снеаeп, / еч/соп го позна — лудото илнgе· Нар. песеи.
459

скорец
скорец м. -- - диол. Подложка под воденичен кош, която ме движи от кречеталото. Около еаДе-
нuнama сега стона тъмна'; mumu/ата обзе цялата лъка н нищо не се чувате освен Дрънкал·
кито но скорците. Ц. Гинчев.
скоривам несв, скорна св. Диал. Събуждам, вдигам от мък. Майко Яно икoрuβamο / по трома'и,
па одаи. / . , , / „Стони Я/о, сшо/и кнрке!“ Нар. пести. Мот/н ми лепо пипнал [славеят]:
„Невеста, лепа. /eеeиτoI / Земай мъ ме/е со тебе, / яс да те рано икoрuеοм.“ Нар. песен.
Отвред / со стичаха мъже. жени н πeoτиналu / деца, които сън чак в κμ/ο нощ погали /
и скар/а утрото отново пак навън. Птичо Славейков. Бог да убие моята майка, / що ме/е
спор/ало мошне рaеo. / та мъ пущило за стуД/а еаДа. / зо стуДно вадо от /аво чешма. Нер.
пести.
скоротеч м. рядко. Бързоходсц. Праши прочее еди/ скоротъч, зо да ге повика. К. Пншурха.
скороход м. книж, рядко. (рус. скороход). Бързоходец. О, скара, скоро, βoeβoдuI / Навред прашете
скараходи, / нарадът да се призове / н тука да съ сзбeрο. Д. Чнштулое.
скорпйдия м. книж, остор, (гр. ακορπΙδιον). Вид старншше обседке маши^<^.—Пози со! Ние имаме
икернuдuu и тарони. , , Ние имаме пращ/шш за камъни, големи като главата ши, византиецо !
Ст. Загорчиков. вuДe/ueτo со разрастваше: тя nрисзсmβуβαmο но голямо сражение;
виждаше огром/и скaрлидuu да хвърлят тежки камъни или дълги стрели. Ст. Загор-
чннов.
скотйиа ж. астар. разг. (рус. схотише). Скот, говедо. И кото се одър/а към Кънчо, „Ах. ти, ска-
тнна!“ му изкряско с една нопритварна излоблъ/ие. Т. Г. Влайхое. — Олеле, майчице! Оти¬
дох! ... — Ща търсиш, скoτuпo- из тъмните кьошета заедно с душманите, когато се ве¬
сели целият християнски свяτI Л. Стоянов.
скотобо^йна ж. к/иж. остар, (рум. схотобойкя). Кланица. В дъното /а двора ... со намира
падеижно врата. през която плененият добитък трябва Да атиде нa-пamοmък- към самото
икеmaбaйпa. Се. Минков. И чакат така коте скот в икamедaUпο, i въртиш се, в очите то
нижа. Н. Вапцаров.
скотолбжество и скотолбжство ср. к/иж. рядко. (рум. сχотолвжствв). Вид полово извращение —
съвъкупяваке ка човек е животно. По ц.ял До/ аз седях в Душ/аТа опушено ишοл, преписвайки
oпръДeлe/u.лma на съда н странна ми дете, чо почти всички дола бяха зо скоталежестве и
из/асилване! Пресата. Нeщaиm/uкзm, тай коте да не знай, / че още в елинския скапан край
е икaτoлoжиτеoτе Добре познато. К. Христов.
скотопитател м. к/иж. остар. (от рум.) Скотовъдец. Дядо му. богат скaτенuτameл, дете До¬
шъл аткъдо охриДскиш! страни. Π. Р. Славейков.
скребър м. диал, Растение повст. Скробър е дърва. кое расте обично в низки или камъните места
н увива со па Дървета като повит или коша дива лоза. Г. С. Раковски.
скрипка1 ж. диал. Растение повет. Аз съ опитах да се скрия зад близката скрипка, на дете вече
късна, П. Нсзкαkомвв. Особено хароктер/и са безбройните увивни расто/ня- от които първа
място заема скрипката. Й. Радичков.
скрито2 ж. книж. рядко. (рус. схрипка). Цигулка. Пед прохлаДнипе и Дебели сенки , , . той
весело се предава на игри, поние н хоро. всзДe съ /оморват гусли. скрипки или свирки. мп. Не¬
ука.
скриплйв прил. диол. Който скърца. Бараката беше близо да землянката на Двамата корто-
нграчи. Бай Динко дут/о скрипливата ерата. X. Русев. Вслушал со, зорозличаво пискливи
изсвирива/ия на локомотиви, скршплнв окаш /а трамваи, Ив. Кирилов.
скрйппа св. диал. Скръцна. В това време резето /а вратнята икрuппaлo. отворила се шя н Ме¬
лене со показала главицата-. Н. Хайтов. Той скрип/а зъби върху жъна со н децата си, па из-
бърбарн, Ил. Блъмков.
скритоЗтеец м. рядка. Прикрит, шеимкртк човтк. Хвала на вас икрuτеумнu / н старо лисици. /
на вашето тъй майсторски / преструва/о лице, Хр. Бтлчтв.
скроб ж, 1. нар. Рядка наша от брашно, в която ст кекнсва памучна прежда за основе ке платно.
Тай препоръча скробта да сн изцежда хубаво ат прежДата, зо да нъ е теърда при робота
и да не со къса лесно. Пресата. 2. диал. Хрека от рядка брашнена наша. Някой отвърнал от
Друг баир: — Чекайто, брой, чъкайте. Же/у е скрод направила, па да го изкусама, Кр. Гри¬
горов. 3. (стар, Схробяле. Ката поглеД/ем на веществата. които изучихме в тоя орга¬
ническа химия. щем забележим: 1) Чо всички растения изиτo.лτ из растителни кaπчнцu,
скроб. , , ı^BOT/u вещества н белтъчени съединения. С. Д. Всжекое.
скробявам несв. нар. Накисвам в скроб. После Двамата икрoбявaхο н намотаваха прежДата в
двора, /аваждаха я в нищелните н бърдата. Ст. Ц. Даскалов.
скрои м. рядка. Кройка, форме. Носех една гугла без никакъв скрой. Π. Р. Славтйков.
скрум м. днол, Пепсл от горска вълка, е която превързват райе. Промивала му раните с ракия.!
затуляло кръвта с памук н скрум, / от плешката извадила куршум / н той заспал във ут¬
рото мъгливо. Ламер.
460

скъплНв
скрумня се, диол. Подгоря. Но пе по тая смърт ое зачуди Дядо Щерю ... а со зачуди, когато
забеляза, не тъкмо по пови βueтe един от двата бряста засъхна. листото му скимнаха,
сгърчиха ое к ее свиха като опалени. Й. Йовков.
скрумя песв. дсал. Издавам миризма нд изгоряло. Пропърлени норапи к колани / паД печката из¬
съхваш и скрумят. Ламяр.
скръпя се св. възвр, диал. Намалея, стана по-къс. —У-у, пак ленове да му купуваш на големия ·
новен1. ЧеДо а него ще се скръпн овети! Т. Г. Влайков.
скубла ж. разг. Проскубана жонд. Отде со взе тая попадия, шия скубла! М. Ягодов.
скубнясвам иесе. Диал, Скомонясвдм. А гроздето е ту зелено. ту с иогнили к о изметеи прашец
зърно, ту к/еелл ягаu/дa. ош която енуби.яевлщ зъбите, та купувачът го заобикаля като
бабини зъби. Г. Крао..
скувичд — вж. скови чз. Кученцата хванали До сн/н^зт^т, вият а снувачаш също нито До пла¬
чеха. И. И. Мънзов (превод).
скудон, -дна, -дно, прал, остар. Недостатъчен, боден, оскъден. Малката ло.мпл слабо мержелее
к енудната й светлина еДви пропъжда тъмнината из еДииия кът но малката стоичка. Хр.
Мднсимов. Благодарение нему таяшa енудна вeнeия много път/ биваше ниигаmвeиa от него.
3. Стоянов.
скуп1 м. книж. остор, (рус. скупой). Скъперник. Скупий оная лихва изважда от парите ас. но.ято
щеше До извади. ако ба имал нлтeии в ковчезите са. А. Гранитсни.
скуп2 м. рсднo, (срхр' скуп). Задруга. Община тогава [при старите славяни] пе е имало, и само
роднински акупове, фамилни, анр, aщaрeUтнпοτеa, Св. Миларов.
скуртейка ж. даал. (рум. scurteicâ). Вид късд горна дреха. Мъжете облякоха зимните ас палта.
жените —— онутейк/те си а лисичи кожи. Й. Йовков.
скутник м. Диал, Простилия. Ке те пенат, Нешо, като рудо ягие. / не ое сториш. Нешо. како
пепел. /. . . I Та дойдоо. Нешо, твои м/ле дружна, I те аобраи, добро, сее во снутииците.
Ндр. псссн.
скуфа ж. нииж. (от гр. ayovgwa). Шапка ог православен духовник. Овехтяло монашеско
скуфа беше нахлупена пад нелото му. Сг. Зягорчиπов. И гоешише, като ое извърнаха. видяха
одпо скуфа и Две паднгпотн плещи, които ои пробиваха път към леглото но екзарха. К. Велич¬
ков'
скъдол м. книж. етарин, Керемида. Но Долнай край ерътони, ДоДе още о празно, пъхат едно нещо
от окъдел или от намеи кръгло изваяно и посреде пробито. Г. С. Раковски. От кроИща же
но тях заДове забиват ио реД стълпоее на остолпое празно пространство, по приви нерта,
под ноех нито положат дълги върлапи, но/м краИщо опират на пъреай зид. строят покрие
от тръети или оп екъдели- Г. С. Раковски.
скъкра се. диол, Изсуша, спокд, съсухря' — НИ сине, пивни ои глътка-две. Да вадиш как ще ти
мине , . , Язе пийнах и ми оветна преД очите, конто ме беше скънрало! Ст. Ц. Даскалов,
скъкря се възвр. Нл утринта отаполо голямо жега, и жебите изсъхнали, и До толкоз ое акън-
рал/. щото станали нато черни главичка от /возДейчето. Π. Р. Слдвейков.
скълбй се ав. възвр. нииж, рядко, (ог рус. клубигься). Стдно нд кълбо, натрупа сс. Но ето не елед
него [облачето] откъм Хайдушкото кория се онълб/хо няколко не Дотам бели облици. О.
Василев. Скоро мъката па Славна се превърна е омраза към Ивано/·, Дива омраза. която со
скълбй в Душата й бързо. Ст. Марков.
скълмя св, диал, Свия, присвия. Скълм/л веждите он, той проДължаваше нататък. К. Калчев,
скълмя се възвр, Край οиeДнсшa маса беше се енълмил оДап човек над паница ястие и боцо
в/по- Св. Миларов.
скъп прал, . , .Скъпата боя, диал. — тъмносиня боя. Тя о а еДин н/шеи от скъпото боя сукман.
Т. Г. ВлзйкоВ'
скъпЯр м. диол, Човок, който продава скъпо.—Не съм οкътaр, като за теб еДно сто лева дай
к свършено, Г. Крдсв.
скъпОц м, остар, Скъперник. Какви страДани-я в Души си крил съм, / като акъпец имането ок
тайно — / та нужно ли е? Ив. Вдзов. А поДир тя, сиропа жена. миел/, чо нейно благопо¬
лучие пе е продължително. к ежечасно страхува, како скъпец зо свое еанрoβнme, До пе оатоне
без него. С. Радулов.
скъпинджосвдм со ноев, възвр, диал. Скъпя сс. — Дай ome, не со акъпапДжоавай — низа властно
каруцарят. Д. Кисьов.
скъплНв прил, диал, 1. Стиснат, пестелив. Скъплнβнсm Паиоретов ео отърва само о одаи Напо¬
леон. Ив. Вдзов. 2. Скъперни^сн! Като горДа римлянна изправи глава предоедотелоношо
половинка, хвърли скъ^лив поглеД наоколо ок к отмина бавно, спокойно, тържествено. Н.
КярялиовД' скъпливо порен, Кога ще съмне? Той намираше малко отраДа и ободреиие само
в гледането на звездите, що блещукаха по малкия къс небе, скъплаво оставои от дърветото,
Ив. Вдзов.
461

скъпне
скЬnи- песв. Риел. Поскъпва. Знае ли князът, че ханннnн е по три гроша окопа н /е се намира? Кри¬
ят я търговците, те да скъпне повече. В. Геновскя.
схържав еаил. Рнал. Стисиaт, скъперник. —Ще угасне [ кандилото ], разбира се. колко мосълце
има е мeшкeτн. — Скържов мъж е Велко. М. Минен.
сκЪриА ж. Рни.л. Мръсотия. Едни от пях зaпомндхa да се борят около мл и πнромπо пар/ха от¬
горе ми·. Други се пощеха ш хвърлях/ върху мн своята нечисто сньапd. 3. Стоянов.
скъриЯ се.Ринл- Окастря. Те [двата дъбя] са аaсннлu с клони игриви / н засенчели плоДните плен /
ш стопаните, тъй пестеливи. / до върха в есента ги сньаmнли. Ламар.
скътваи м. Риел. Пестелив човек. Мuио, сш/ът па Севаст/ки, с; лзвъРн разсипник - . . ’Защото
по сnaао суеверие ... зн възмез/и; по /ревнивия скътенч ... на жестокия скъперник еаеeu-
Рението пращало син прахосник. Т. Хярмянджиен.
скЬтkβaиı несв. , скъткам св. днал- Свиквам, събирам. Жените скъткеат кокошките Ре ги
βаояτ. а мъжете първо поРниквот в оРоре, макор да зноят, че вътре ням/ нищо. Г. Кра-н.
схъткам се възвр. Слънцето заседни. Като з/сеРно, е момент/ хвърлихме uπсτаую;нτa и се
сньnкнхute да сн хоРим. Пр-сата.
слЯбна песв. Риел· Отслабвам. Освен това знв<^.^1^:зн:х, че беше захванало да слов/е н онова омн-
роен/не, което мн услаж/нше Решете от пе-пaеаeд, т.е. да се занимавам със сериозни кни-
жее/л предприятия. Св. Oилaроβ. Небето се мръщи н слънцето сливпе, / н въз/ухът стави
суров, / и пям им РоРея, и пям лм се втръсни / режимът спуРен /а Цонков. Хр. Рад-всси.
слaбяиЯш^еıı,-щцa, -щно, паие. кннж. остар. Слаб, слабясил-н.З^я$яиa невястата по малко н но
къщното ровото Ри помага. Ала по-тежко нещо /е може Ре фине — слapомещπн е още.
Т. Г. Влайсов. Нн Детинските си години той беше все болнав и слоРомоще/. Й. Груев.
слaнтИшкя панл- Риел. Сланейски. И поя Реор, тъй поетически п/йнстеен със сенките си н със
славейшкнпн песен, видя й се мрачен- Ин. Вазов.
слАнсхн прил- книж. аяPне. Славянски. Мълчи ти, пеPле, нищожно племе, / на сл/ескн челяР
си срам и Pа;м;! Ин. Вазов.
епaгâлIЯтс ср. рядко. Подслои. Уминша кумица леса сн рови Дълбок; дупк). с много вхоДове- в
пях си има и слагалище, и легло, песτлaне с меко nабeицн. Др. Oанчон.
слагам ст /есе- възвр. разг. 1. Навеждам ст. Сτааd жено, оРлечена в черни дрехи, се слагало
предпазливо из тревата, с uaлнa meслимнα е ръката, разчистил/ гробовете па юнаците - - .
и пилило нм свещи. 3. Стоянов. ЕРпо сиво говедо се слагате за/ еР/а шнпко, гледайки към
βеuзнця кунгауз- Н. п. Филипов. 2. Угоднича. Когото в кръчмата Дохождат; по-богат
гост. Гърбуша се слагаше преД него к/по куче, сприятеляваше се ш в кротко време се започ¬
ваше някаква тъмен дружба. Д. Неииряв.
слагЯр м. книж. осıeна■ Словослагател. От тия букви твърДе малко има учу.//) Ро Р/ес. защото
у Майнц станало обичай Ри поgaалβan по еРпо дървено ГуτeнPeагевн вукен па всякий сло-
гар ученик, кого Ро непусти еилеюграфлязен, н така пия букви се разнесли. ■ Л-тоструй.
сладкок^устц м. остар. Чревоугодник. Слaдекусцumб пе глеР/ш за друго, а само зн хdаπе слндне
.яРе/е. ЛетяструИ. А колко повече ще загуби преР очите пн един лаком или слaдкекусeц. кого»
го вл/нм да глъпа всичко, что завърне. Киижияцa за народя.
сладкоремен, -чня, -чно, прнл- есτда. Слaдкодуи-н, сладкогласен Скоро Рружва възцари се / и
РесеРа слePнеабмπн, / разговорът оживи се / с откровеност пaй-сьрдбмнe- Ив. Вазов. Млъкни
нaпнрмe, у кафез, ! пе пей ми песен слнPнерeмme. Π. Р. Слaвейкян.
сладкоремйн пале. оспор. Слαдкодумти, сладкогласен Сние един утипел, ео-слagкоаeчuβ,
по-уР;Рителеп, а в същото врем; н по-поеелителеп от вейте Други, Роспигеи понякогнш да
пи просвети. Е. Чомясов.
слядкоремие ср. оспор. Сладходумство. Той излезе твърДе учтив човек. а главно, приказлив. . .
по нз се паuшуguх да пресека сеegкеабчu;τо му па πeй-инmeа;сπеmо място. Ин. Вазов. Раз¬
вийте щедро всичкото си слagнор;чu;· покажете всичките си всесилни прелести, с които
Рог е украсил хувнвипе ви очи н сендкодуюuцτ; ви успа. М. Бaлaбaиян.
слαдхяслянне ср- книж. оспор- Сладкодум^во. Слeдкослоeu;τе е сол но Добрите /рови н но
светлите таланти. А. ГрАнятски.
слaдмИв паuл. алдко. Сладък, сладникав. Емн и; можеш; Ре пие — ш Ра се опне; нервен стомах.
А обичаше. — Ликьорът беше сеaдмцβ: ще е приятен след трапеза. Допи чашата н усети
тръпки. Нищо. А. СтрАШЯИироβ. сладмино πнрeм. Аташето Реше зннаие лице в шепи. Не
п. лочеше лн? Дом/книяш/ — госпожата но турския посланик в София, Ферух Рей — го
з/глеРе/т; сенPчиво- А. Страшимиров.
слaдчниа ж. Ринл- Сладост, удоволствие. С/мо ete^e^u^e/c^e^i^in^ може Ро усети слaдмuннτд по не¬
винността- Ал. Кръстевич. От години той слодчино и/ език/ сн не знаеш;. А. СтрАшя.иярян.
слАиaриик м. диал. 1. Кош или мрсжя за слама. И бързаха п/к към хормоните, Рето около сеял¬
ките се мятаха влниdрπuии, гревл/, лопати. Г. Караславон. Тя често се навежДаше, зн Ре
Дигне влнинаπuн. вил/ нлн гребло, решето или Днаюен, ш тогава се откриваха прасците но
сепрой/нп^ й жилави крика, изпоДанвкнпи от трънаците ш стърнищата. Г. КАрaспАНян.
462

слйша
i.. Сграда за сламе. Не знаеше ли някой как тай поми/уеа, когато тъй често нямате нита
οилрο в Джоба; знаеше ли в какви тъмни скривалища спа. в какви ханове, сламар/ици. обори
или крайпътни горички. Ст. Днчтв.
слакутъх м. диол. Нахут. ГраДинарство в частна смисъл обема сеянин на разни зо препитание
злакове, кои са следнин: , , , картофи или бородаи, чарбица, , . бърДапви, грах, сла/утък.
Г. С. Раковски.
слепсН м. диал, Водка вълна. Десет де/а наред ний останахме да нн тласкат слапеите, без да
з/оем накъде. Π. Р. Слевейхов.
слсд м. к/иж. остор, (рус. след). Следа. Покаже со, скрий со без з/ак и бъз слеД / навсякъДе гонен.
еuякзДο приет. Ив. Везов.
следовник м. к/иж. рядко. Последовател. А МехамеД о Дал /а своите следовници одно вяра, която
лекомислено прощава греховете на блуД/ици н разбойници. А. Карелнйчсв. Но тук трябва
да со илaмοпaτ о редица друго автори, които пишат на социални теми; някои ат тчх са
убеДе/о слеДовници на социализма. Ив. Богданов.
слТдом нароч. рядко. По слсдитт. ИзгайДори сн гайдаря / и пискуня му изписка, / слеДом иде тъпа-
поря. Птичо Слевейхов.
слСпна ж. книж. астар. (от рум. слепок). Копне от статуя. А/гличане пътувачо пοмuнувοхο му
в Дюкяна, та сн заръчаха една друго; тогава той начини чуДноте сн угляд/и слепин на Омера,
Донте, Есхило о пр. Й. Груев.
слтхтя нeив- днал. Пъхтя. Няколко часа извървяхме вече ат Севлиево, а точо/ето и боят не пре¬
ставаха. . . синца илъхτъхмъ като добитък. 3. Стоянов. Бавно , , . со клати вторият
лашер/аджоя — /осачът на латерната. Тай слехти пад тежестта. М. Кремен.
слТчам св. диал. Съблсха. Кой е юнак от юнако раден. / да со слочнт рубо копринено, / да облъчиш
от понДзур потуля, Нар. птстш. Си я зоДе 'уба'а невесто, / сн я елече рубо невести/ско, /
я облече состра Ангелина. Нер. птетк.
слТчснхе ж, к/иж. ряДко, (чеш. sleöenka). Госпожична. Утре е неДеля. /яма работа, можем
да поседим и лa-пъсночпa. Музиката сπaснa, слече/ките хубавички. ний—поприетасали ергени.
Тамам! А. Константинов.
слие0сам св, диал. 1. Ударя, халосам. Повтаром намръщеной Хъшлак / извърна путката и. . .
пак / uлuвoua втория /изами/. Птичо Славейков. Изревал насам феллох со трътка, /
оттатък- пръз тила слuвoиaп, изгрохти / читак. Птччо Слевейхов. 2. Зебърхем. И всичката
този кота я сливаса госпожо Карима, която е сърдита даже /а дядо госпаДа, чо. , , чо той
не е Драматург в НароД/ия театър. Пейчо Славейков.
слйзче ст ив.възвр. диал. Смъкна мт кадолу. Еле/а се слиз/о па кората /а дънора н седна /а земята.
К. Петканов. В очите и блик/ахо сълзи, слизнахо со па стра/ите и, на шя но ги усети. К.
Петкано..
слих м. н слахе ж, днал, 1. Лих, образ. Мило моя дъще, де си? / Де о твоят образ сладкий, .· . . .
Слипът ти га пом/я цял. Π. Р. Славейков. 2. Лнхе, прилика. Шолба тепа Сърбин добър
t	ю/оп, / шълба теша слипа да сн траси; / изшетал е Влашко н Богдансне, / то не може слипа
да си найде, / да сн найдо слипа спореД нега, Нар. птстк.	_ _
тлин м. нар. Надсбсляла и втвърдеше кожа, мазол. Ръцете груби, напука/о и хванали елин. Й. Йов¬
ков. Тъй Доспал Стъфон не оставото без работа. , . Тай загрубя. Мъките дългоиръсто
ръце станаха твърдо, дебелапежи, хванаха слипове. Д. Нсмнров.
слинев прил. нар, Мазолсст. Сами /oU- вожДито, народът да со дари / зовоме, — ... От турските
султани / ще го оттърваме- а нови ли тирони / що му натрапваме на сли/авия врат ? Пенчо
Славейков.
млнчаеам и слйчам нeив-, сличА св. книж. оспор, (рус. слнчеть). Сравнявам. Това чудна животно
му замая главата н той га понесе у Дома си, , , Тапа цел“ три години ший все посрещате и
uлuчοеaшe живите морски животни с вкаме/о/ите наоколо. Й. Груев. Власите, сърбите о гър¬
ците затичат пад покривът на тяхната едеам станала слабеда, зо да я сличот с Другите
eврaпикu народи, в. Бълг. орел. А да види читателят, че но е все одна, мелим га да сличи
това, що говори Омир, с преводът на πaшuл певец. Н. Боччте.
мличСшне ср. пниж. естор, (рус. млнчткнт). Сравняване, съпоетевячт. В него той главно се зани¬
мава с oинaвнume видове на предложението о чрез множество сличения на д/еш/ите сла-
ел/скu езици с Дрее/нят илaел/икu (старобългарски) Доказва mяиπaτο им зависимост един
от Други. Ив. Вазов.
слишАвем п!св.. слише св, днал. Греша, лъжа. И тока ат /опростай/ото обикалян! /а Земята
около Слънцето, стават една по Друга четире гоДиш/и времена: ... и дните ту растат,
ту намаляват, и това тъй редовна и на свое време става, щата ни /а косъм /е слошава. Й.
Груев. Ако слити или сгреши някой, всички скок/ат та го навикат. Кшнжчнке зе народе.
елйше св, диал, Слисем. О, господи, затуй ли бяха нашто / свети борби за иДеал блестящи- /
та с втора мeжДубрaτикa сеч свето да слитем. Ив. Вазов. ДеДо Келю щеше да продължава.
463

слйшон
може би, к повече, но оврлневенсяш поп намери за нужно до ео притече на помощ па овоито
в това сражение, като нападне к слшсе противника а още едно обвинение. М. Георгиев,
слдшон, -шнз, -шно, прил. диал, Който со чува; чут. — А/иесо1 — низа еДеи елитен глас. С. Ра¬
дулов.
слиянис ар. нииж. остар. (рус. влияние). Сливано, съединявано. И ето. аз м/елс: когато един
мъж порене одио жена своя, той трябва Да олее душата си а нейната и ош това ел/яиие
До излезе ново, по-силна к по-жизнеепособил Душа, ко.яшо да ее устрем/ към достижение
но еДна к съща, общо цел. Π. К. Яворов.
словОсис ар. нииж. остор, Титла нд учен човек или писател. Не може да бъДе по-добро азбиранне
ош това, което Ваше оловеоне сте избрали в образа па Ружица. зл До ни поДаещате и од,я-
лате нос нuoешuшe глупави а неупени хора. Π. Р. Славейков. Знае негово оловеоне, по яеиостто
е най-първият к иоU-глaβиuсш характер Добраго енuοлшeлс· сп' Бълг. книжици'
слов0спнк м. нн/ж. аοщaи, (рус. словосник). Книжовник. И нравите в двореца се преДписаха от
книги. Дето мъдри словесници превеждаха писания но uатeUеки дворяни, Н. Рд-нов.
слов0споl ср. воеи, оотар, (рус. словоснос). Нестроево, теоретично обучение в казармата. Какво
е гuонuноuсτ? — питаше често но словесното Кузев. И ок отговаряше сам: опи к уши.
Й. Йовков.
с^овосно2 парен, рядко. С думи. Нямам дум/ и всички думи но всинни витии пе ао Достотъпии словесно
Да изографисат нейния лик. конто стоеше в почуДа преД мене. П. Спасов. Хлебарят му пъ¬
хаше прегорели хлябове к Гого ги слагаше поД мишницата с такова робско усм/хвоие, с как¬
вото удoеτасвame само своя пряк началник. До не приказваме за бакалина. дето разносните
бяха по-големш к недоволството к съмненията започнаха до ео изразяваш словесно, Г. Кя-
еаслдвов.
словолйтннк м. нииж. остор. (от рус. словолитньш). Букволояр. Не ое ли интересувате Да знаете.
капо каква си шия 300 Душк, конто но 27 август бяха по Черния връх. Ето: 110 чиновници, . .
бояджия, словолипи/к. А. Константинов.
слог м. и елбгд ж. диал. Съгласие, сговор. В съюз стъпили к слог сторила До еи помагат, както
господ дал, К. Величков. Нямаха мир к слога в селото ои и се деляха ни безброй партии,
Й. Йовков. Нали знаеш какво проклетия е сега по селата, слога няма, кавга, крамоли, не
зиом какъв дявол се о увил, ама пе о на Добро, Хр. Максимов.
слάнпа со св. възвр. диал. Снишд со, ндводд се. Слогнох се зоД Дъсченото ограДо а поглеДнах през
oτзсвкaτо. Над гиргииите ее изправи прегърбен силует о кожено елече, бързо излезе на ули¬
цата к бавно пое нагоре. Просата. Прuтuс гласът й. В същсй маг / слоена со пemo тамо в
мрака I а вен па глас со чу, па вик. К. ВоличноВ'
опόжопl -жнд, -жно, прал. нар, Койго со спогажда с другите, кротък, добър. Порекох к аз, порене
и майна му да си земе иснаe та-крomкo к по-сложно момиче. Имаше ги в махалота такива.
Т. Г. Влдйнов. Ама, аз До те кажа. Нопе, мене Колипко по ми харесва, Добро момне, сложно
момче- Ивайло Петров, олджно порен. Свенеше се до но обърни нещо. и за то отговаря сложно,
поле/счна к срамежливо. Ил. Блъсков.
слджон,2 -жнд, -жно, прил. пор, Зд път, местност и др. — който о слабо наклонен, пологдт. По-
uaиО: когато възкачването ии Черния връх атаваше а коне, това село со по-често пoοemaеоme
от софийските турнета, тъй капо оттук пътят за нагоре е по-сложен и по-лек за нато¬
варена и възседнати нопе, П. Делирддев.
сложенно ар. нииж. оетар, (рус. сложение). Телосложение. Всякой тряба сам са до бъДе съдник
нолкото зл опазваине ни здрлвето ок. За До върша това точно к безопасно тряба до познава
сам добре оложеиното ои, Π. Р. Слдвейков.
слота и олбтицд ж. диал. Виелица, дъжд, лдпзвиця. Язе сом голо сирапе — 1 пи майк.я имам, пк
бащи, I по сапно село я лежа/ поД големите стрешници, 1 acme ме слот/ забиващ. I олош/цн
к снеговете. Нар. псссн.
слуг-р м, и слу^рка ж. дсал, 1. Сватбар, който черпи гостите. Раздават по синки πucοъοτβующc
по Дробен хляб к по едпо нратуина вино от пълният котел, когото елу/арят носа, Ил. Блъс-
ков. Ки.леолхл mаку-ueнc полоесната Шумен: нос за сватове и свате, кос за слугаре. Ил.
Блъсков. 2. Слуга. Той [Грусв] изхвърля българексте думи а номеето тях гужда
друг/, конто народът г/ пе разбира: нeеτунно. вая, наместо: бивачно, олугарна.
Ив. Богоров.
•слугарскн прсл. рядко. Угоднически, сорвилон. РоДепс със Душа елугauекc. тези / управници
к първенци пародии | оДпо житейско провело признават: / по доликй пан се кланя па по-
горний! Ст. Михайловски.
спунУвппк м, Дсал. Сватбар, койго прислужвд нд гостите. На Двора οлугувеcцcшe бяха вене
наредил/ потира реДица Дълга трапеза от пощоисци и Дъски. М. Ягодов. Даскал Нлчко
ДоДе заповед До ее разпаея яденето. Петно преДоДе заповедта иа елугувнсцсте и то со
затичаха като поДплашено ято гарвана към кухнята. М. Ягодов.
464

смарладйсам
слугувня ж. Рлал. Ш-танс. Но Другия Ре/ Дядови Еленкови решнхн Ра сложат по Анани
неправо Реветлни. Бяха се припекли роднини Ри помогне. Бонко и вама Ре се еоувелнлн
в слугуваш/. Ил. Волеи.
служанка ж. книж- евτнр. (рус. служажА). Слугиня, прислужница. Тня Добро служ/ико цял
Pen се занма в къщни Рел/ н , кого все разпреб) ш приготв), помага госпожи сн. С. Радулов.
Боян. (Към служн/копн) Станке, утре Ра и; РохожРаш пак Ре м; обуваш, искам самичък
вече де се обуе/м. П. Кясямян.
службенница ж. аядко, осmна. Жена, която прани услуги та някого. .4 з, мамо, водя Добър човек
в къщата ти, който ще Ръ/е мене пом/г/ч, пев; еnмбшнuцa, а тату службе/ница. Л. Ка-
рАнеляв.
служкйня ж. Рнал. Прислужница, слугиш. Той я изгледа още вер/ъж опРлизо н отвеДнъж из¬
вика колък му глас- „Тн си nнτнакнI влужкйнл ни млоРопо госпожа, Дъщерята пе войво-
Ρ/η/!“ Н. Бончев. „ЧуР/о, ееgуюн. струва ми се.че вирях този пръстен па пръстът па Елена,
вярното влгжниня пн грифи/ято.“ Π. Р. Слaвейхяв.
служннк м. Ринл. Служител. Император Александър. сnaаaющuвл за благополучието ни чинов¬
ниците ш служницит; па моаснaτa снла. . - заповяда да се Рова помощ, е. Цариградски
н-стияк.
слуньо м. Риел- Мекошав ровех, мухльо. Знае Герасим той, много Добре знае кок преР очите му
ме е ял/ [свекървата]. Ама нали е н той еРин слу/ьо. Ком да й викне, Да внРнш как ще се оп-
ровн, ама. Ст. Ц. Даскалов.	-
слуням се песв. възвр. Риел- Ходя свит, слагам се. Тя се Ре корала страшно с кулаците· които я
погнали, като я видели, че се влуа из Двора им. Ст. Ц. Даскалов. — Рашо. Рашо —— викна
го от вратнята жено му. — Какво се слуняш такъв, като Милош по гробища- Кр. Григоров,
слупетнна ж. Ρημ. Схлупсна къща. Що сaнan от нозе?- . - Дели някое βогdmвτве видохо или не
здравето ни заеи/охо? .. - Н; знам. С еР/н слупетипа см; остоле· Мих. Георги-в.
случ м. аяgко· Случка. Още по пъто [момчето] измислило нaнве Ре казва; че казва πeопнке слу-
човете, що му се случиха по пъпо- Нар. приказка.
случен, -чна, -мно, прил. ряДко. Сполучлив, уместен. Лрuкнзкeτн по спaаnaнeцe вил/ кратка.
случна, често евnаеумπa- Н. Мяхайлонски.
слушкйня — вж. служкйня. На заранта, ннτе се пробуДи, найДе се в къщата по Р/ща си, и нaτе
подаьmкe едно звъш^^е - - . видя, че РойДе слушкинято. Кр. Пяшурka. Изпървом й беше много
юьмне, защото се не Реше навикнала Ра работи като сеушкйmл- Кр. Пяшуркa.
слънце ср. - . - Рнал- Слънчоглед. Слънцето н царевицата зреят ш изпускат сенPнн миризми н
надежди. Г. Кряев.
слънчйло ср. дuде. Място, ятряио от слънце. Нaчaлнuньτ по заптиетата възлезе иа сеьπчuлеnе
на пена)вьτ [на същата], разглеДа нева.м, нaτaю- Π. Р. Славейков.
слънчовка ж. дuaе- Слънчоглед. НавсякъДе онеее плето се изправяха високите стъбла па царе¬
вица н метли, а среР пях тежаха кръглите пиши но сеъmчовни. Й. Йовков.
слъп м. Рлал. Клон на дърво. Спuадu; под e/na високо върви. Тото се пеннмea по нея, изе/жРа
теслата ш започва Ри сече. Отсича еРин Дълъг слъп и спуща го дееe- Т. Г. Влaйкяв. Каушuц;,
лепна рож^Рице, / я све/л слъпе Доземи, / де метна сенл/о нелннмб — / его се, крушо. овеса!
Нар. птсти.
слъстен, -а, -о, прил- диде. Сплъстеи, нсмит. Тя забрави косuнτоτо му, сеьсn;не лице. попука¬
ните му мръв/и ръце, миришещи по тор, н ги зацелувн нanе та свой роден вещо. Ст. Ц. Дас¬
калов.
слюд-н, -а, -о, паuл· gиaе. Нaтъхмеи, спретнат. Дечицата, облечени чистичко, сресани н слюдени
хубавичко, Роч/кохо говтето с песни. КиижияпА за иаряда. Въшкиш/о еряРувн [учителят]
да Ръде както панлuмн ни званието му, слю/ен, по не ш с много прнРнрво/не- Й. Груев.
слюдявам песв., слюдя св. Риел. 1. Очов-чвам. възпитавам. Защото народ /е е Друго, / сбор от
много Рут люде, земен; екуп, н всичкото заРаек/ ни цивилизацията е кок да ги слю/н ш из¬
пищи. Й. Гру-в. 2. Обличам, издякaрβaи спретиaто, слюдявам се, слюдя се възвр. Ако се
иска от Дeuнτн Ри се Държат м;еев;ч;снн· Ра се слюДяваш-, то с това се уанбеneн у пях
съзнание за прилика и се обл/гор/же/п чувствата им. Й. Гру-в. ЕРнн момък, калфа, обича
Ри се слю/яво, Ре се гизРи, Ре се облича чистичко — Ре носи напятн обуща. Лттоструй.
смйга ж. Ринл. Тънък, мътен пласт върху иещо. Пето зное. че когато воли но пр;вeнуеки, по
релсите се образува ръждиво смига, която плъзга нел;еemнτн. И. Бурин.
смал нареч. Рнал. Без малсо, -два ли. Дненли му пам разни горчилаци н панmуляцu Да пие, вмел
те отровили меuмeτе. Елии Пелян. Тока извор, ни който жuлннne е па гльβоке до 23 метро,
нм/ воРд смол не все еД/акво топло през цял/ година- Й. Груев.
смймя св. Риел. Примамя, привикам при себс си. Пн смниц снен голуне, / голу/е, снел паун; —
/ галуне да мн погукаш, / поу/е Ре ми попеят, / говейте Да ми веселят! Нар. песеи.
смарладйсам св. диaе. (от тур. ısmarlamak). Поръчам да ст иαпрαви. Това запрещение е за пас
твърДе радостно пелeл;nн;, чегато см; го нарочно смaреaguсaе;. е. Свобода.
30 Речник на редки, остарели и диалектни думи
465

смИтрям
смИтрям носв. диал. 1. Глсдем, внимавам. Блъсни габър, човек, koUto не сматря къДо хоДи о каква
прави. Π. Р. Слевейхов. 2. Смятам, мисля. Шпионинът, казвам, защото общото мнение за
такъв га сматряше. Ив. Везов.
смахна се св. диал, Отслебие, изнемощея. Тай добър, /ъма му /ище; и тя со смее и с.якат че о
весело- а пък така со е смахнало н тъй й со елетъле ачите в главата.! т. Г. Влайков. Ето
я чо иде баба ти Ми/ча/вица. Смахнало се, клетото, и/uзaлa сн, да я /е поз/онт! Т. Г. В.лай-
ков.
смежден, -а, -о, прил. Който т поставен успоредно е друг. Трябва да ви кажа преДеорито.те.чо
релсите по новото линия не са Добре имeжДe/u и колелетато /а вагоните ги трият сом —
там пa-сuлπa. А. Константинов. От иτa/нuлma даДоха но Симеено бяло бойроче. , , ключ,
с когото да затяга витлата но смъждъ/нте железа. Ил. Блъсков.
смервам /ъсв, диол. Вземем под вкнмачuе- съобразявам ст, вразумявам ст. ПръДупрежДавах
го. ама те но имeрвο какво прави! Ст, Ц. Даскалов.
смереметя св. диол, (от ер.-тур. meramet). Струпам набързо. Огради ни ръката, останахме голи-
голъ/ички. Смъръметих еДно землянко. постлах в /ея_ старата рогозка. А. Каралийчев.
смерна св, ряДко. Посоча м очи. Стопанката сома, / прод гости, Друго път невиждани Дома, /
станеше — и цял сонм чевръсти ратайки/и, / о ивαи н зо д/ес иъбрaπо па редπuнu, / се над-
превореаха ат кой кой па-напрод / да и па волята направи, сома с глеД / дори което тя им
имeрнοme, Пенчо Славейков.
смерям несв,, смеря св, Диал. 1. Поглеждам втренчено. Милко /. . ./ — Едвам дойде Даскал Ди¬
митър у нас и вий ге изпъДохте кото. . . Петко (смеря дъщеря си сочи). П. Ю. Тодоров.
Заслушани в пeueнτa, майко й н Другите сториха се, чо я не еиждат. Алтън Дойна само я
смери с поглед н тънка присмиека изкриви сочните й черве/и устни. П.Ю. Тодоров. 2. При¬
целвам мт. А вече Род Фи/Дек,/и той извит /атом, изДиг/о пушка, смъри / и гръмна. Пенчо
Славейков.
сметение — вж. смятенне. Народът Докопал мотали н се впуснал да поли жилищата на убий¬
ците, които межДу туй побягнали в преви/щоите. И сочният град пристигнал в страшно
им!T!/uο. Н. Михайлов^схи.
сметения ж. днал, Смут, бъркотия. Малкото килийна. . , боше проτоиποτa от хора, както со
притискат /а Тадараеден, на прочест в черква. Ед/о говореха тайнствено. други разправяха
с ръце. с очи . . , — цола смото/ня н неразбория. Мих. Георгиев.
смехорник м. днал. Човек, който преви смях ке околните; смехотворсц. А Дните текат, едни
моми се главявот. Други се Думат с таз-аня, тръти ощъ дирят, пък всички имот Монч
като побратим или сама като смехорник. А. Страшимиров.
смйндул м. днал. Миризливо градинско растение зе подправка, сминдух. 1До скълца изсушен
сми/Дул н малко чубрица. що ги пресне, па ще ги разбърка със ситна сoлчuнο, н стане една
торена сол — зо чуди хубава! Т. Г. Влайков.
смнрна ж. и смйрно ср, (стар, (гр. σμύρνα). 1. Благовонно масло. А Никодим Донесе едно сме-
шеное ат смирна и алое да сто литри. Н. Михайловски. 2. Вид доброкачествен тсмяч. През
длaгoвa/πия дим на тамяна и смор/ато личаха, премрежено, потъмнелите икони на том-
плото със златни о сребърни венци. Ив. Везов.
смислевам несв. диол. 1. Мисля, смятам. Скитах се оз няколко дни. , , па Беи-олу о па Голото,
гдето права смисловах, чо трябва да са слезли джесейскоте гости. Св. Мнларов. 2. Обмис¬
лям. Тогаз Симеон помислил. казват, зо война, и цели 16 месеца я смислееал. Св. Мнларов.
смичам носв, днал. Свалям, смъквам. Едно връмъ субата искате жива да я изгори, задето сми-
чала в клаДенеца со месеца да го дан посроД нощ. П. Ю. Тодоров, смичам се възвр. Из которо
аг/ета протягат ясно гласове, а изДалъч се Донася гласът /а хлопатари на стадата, кеита
бавно се смичат към село. П. Ю. Тодоров.
смишлявам н смишлям несв, днал, Мисля, помислям, припомням.Към всяко благо дело бил е глух,/
в света с омраза вснко го смитляво. К. Величков. Защото о нашите калугери зноят сома
да ядат /а готово, а за нароДа и но uмumлявοτ — о да Днес още но на оДон ат тях но Доходи
на ум. чо са Длъжно Да отворят някъДе някое духое/а училище. Хр. Г. Данов. Ах. моя ца¬
рице, / слоДко гълъбице! /. . ./ смотлят дни честоти. Π. Р. Славтйков.
смоква ж. остар, 1. Смокиново дърво. Бъшъ ясна, безоблачно пaт и над черните шорове но смак-
воте о над високите тополи грееха звезди. Й. Йовков. 2. Плодът ка смокиновото дърво.
Крушата, грозДъто, смокеи.! о др, съдържат в себе со твърдо голямо количество захар,
е. Зкекит.
смохоекшце ж. старин. Смокиново дърво. ГраДо/а от маслинови дръвч!το-имекевнıщu о олеан¬
дри я обгръщат от всичко страни, К. Константинов. Край кaм!еuиτuя път., , бяха свело
кланите со стари масло/оеи дървота о разкриеъ/и смокае/оцо. П. Бобев.
смолница ж, нар, Глнктмте почва. И ной-коравата смолноцо се напуква от солната жега. Ст. Ц.
Даскалов. Видях жъ/ите от Кaрдоπно- каото настъпваха в широко верига оз черните бразда
на имaлпuнοmο и правеха ямко. Н. Тихолов.
466

смъчам се
смотрйтел м. нииж. аaτaи. (рус. смогритоль). Надзирател, пязяч. — На Хадж/лън ли ще Да
въреите, позевеиклер ? — отговори смошр/тол.ят па затворът. 3. Стоянов. Но отколешно
време смило в Ашсиа двама трcсτeлc, . . Градените е.моннрнател/, като съгледали. но този
Две момчето пе ое виждат пскъДе иа работа. . . татиaлилк Да пе би До ео намер/ат па
някоя безчестно работа. Π. Р. СлявоИков.
смотря св. дсал. Забележа, съгледам. Той всдя, не оеотвора одсп прозорец, и ое зарадва безкрайно,
когато емотре Зефиро. Кр. Пншуека.
смотър м. книж, оетар. (рус. смогр). Преглед нд войските. Узнавам, но в тая улица ще етане
парода и амошъро на войската, Ив. Вазов. Узунов бе виждал в Руа/ея големи военна париДа
и οтoτuаβо, Ст. Заимов.
смрекя ж. диол, Хвойна, смрикд. Дойчин го Домъкна до оДио емрена и го хвърли върху острите
й игла. К. Петканов. Кучето клекна пред едпа смрека к ее загледа в близкия шумак.
К. Петканов.	·
смреч м. Дсал. Навалица, гъмжило. През гъстия шумолин съзирам нещо омрен от хора. Йл.Бпъс-
ков.
смрнкар м. даол, Птица, която живее в храстите нд смриките. Ято подплашеис етрcкaрc напус¬
ни бодливите вейки па смриката. . . к отлетя към глухите поляна зод буковата гора. Цв.
Ангелов. Откъм буковата гора прелетяха с.мрскори, накацаха по песните храсти па смри¬
ката. Цв. Ангелов.
смръкна се. Дсал. Изпия, погълна. Аз ме е страх от тебе; тс сс коДърон Да смръкнеш цял свят
а До вадиш всичк/йт свят мършав, боз До тс ое развали сърцето, Π. Р. Славейков.
смръкна се св. възвр. диал, Йзмъешявоя. отслабна. Лан/цето па малкото пеленаче бе смръкнато.
Полуотворените му онепца гледаха уморено а тъпо. Т. Г. ВлдИков. Колко пъпа съм отивала
пощя да я попрегледам, все будно ще я cвaис — смръкнало ео е горкото. Ив. Кирилов.
смуля песе, диал. Шмуля. Само пръчът още ходеше наоколо, к^тряше се по плета на гродипапа
и мулеше листата па фиданк/те, И. Йовков.
смурон, -д, -о, прил. Диал, Навъсен, намръщен. Искали я, молила я, meл/ до я крадат, и и до Дон
днешен ас стои в къща амурен: к сбръчкана. Чудомир.
смуртен, -а, -о, прсл. диал, Намръщен. — Мамо, мамо. . . — плесна а ръце Ноио . . . — Ами
засмей ое така., майчице, що стоиш ое амуртепо. Д. Тяло..
смутолевнца ж, рядко. Бъркотия. А понеже някои 1щяхо до бъдат вече при злоодота. изложоин
по първия удар, когато cдсщuτо поДар тях ще ее ползуват ощ с.мупюлевицаша До нахълташ
в гората, жребия прябашо до определи меешаша па. Π. К. Яворов.
смърля ав. разг. Смачкам. ВиuтaвaU До пе прегори и опя дебелият философ до но повърна вътре
о вилица, но ще му смърля фасона. Г. Крдсв.
смърсявам несв. смърся се. рядко. Измърсявям, осквоенявям. Земя Черногорона I... 1 теб те
пе омърсява I пи тиран, пи роб. Ив. Вазов. Той отнлза да ма пие кафето, о ноещо го послу¬
жих, само за това, чо пие сме биле турци к можоле сме До го смърсаме о коасношa ниша,
3. Стоянов.
смърсявам се песв,, смърся се се. възвр. пир. 1. Хяпвям ог нещо зя пръв път и в малко количество.
Хаджи ефепди. боз дакоπeпue. ама ще са посегна едпо .кръвници, До со омърся к аз с такова
нещо. Чудомир. 2. Облажавам сс. Там в [черква] стоим До отпуст, изчакаме дядо попа
на олтаренсте еиaτцо. коикаме ое и после това бърже, бърже, измъкнем се из навалицата
и τ/чоmнaτо ДоДем ос у дома, за До се омърсим. Ил. Блъсков.
смъртСлсн -лнд, -лно, нииж. остар. (от рус. смортслънмИ). Смъртоносен. Ной-гoлeтcшe опусто¬
шения в детският мир просзвожда суровият, βлaжнuсш и студеният воздух, зaо|oша щой
иuuπuн.свa твърдо лесно амърпелис болести. в. Знание. Каква гибелна, смъртелпи борба е то\
До со родиш с полото по планински/ орел, о до те поставящ в клетниЛ Ив. Кирилов, смъртйлно
парен, Ех, гибелно е, смъртелио о, нога повек попаДно в чужД дом. Ив. Кирилов.
смъртИло ср. диол, Смърт. Не думай. Минке. омъртсло пе иатоеувaU: ти пе знаеш колко, колко
е тежко смъртило па либе.. Ц. Церковски. До знaс. болен до легна. / е постеля болен заг/но —
I молбица ще те помоля. 1 наръни ще ти поръчам, 1 нога ми Дойде омъртсло. Ц. Церковски.
смътвам несв. дсал. Смущявям. Тази в.:иa в мене, що нищо пе смътва. / ми дума, не иде туй време
за нос, Ив. Вдзов.
смътни ж, Диал. Размирица, бъркотия. По него във вавилонското царство се породили вътрешна
неуряд/ и смътна. Й. Груев.
смътявям несв,, смътя се. Диал, Смущавам, вълнувам. От детинството еи бях престанал До
вяuувом но тaгeeннцuτe. ио духовото. и сега тия охкаи/я, тия смехове мо емъшсвлхл. и не
знаех как да изтълкувам това. С. Полино (превод). Когато някой непредвиден случай дойде
до разбърка и омът/ класа, унuшолсш ие бива и пой да ое меси в тая бъркотия, Й. Груев,
смъчам со песе. възвр, диал, Смъквам со. На сена двадесет минути бяхме Длъжни До поправяме
седлато, които се омъчаха поД опашките на добитъкът, и кои.яш ое спираше к зaхβamaшe
да рито. 3' Стоянов.
467

смят>ни>
смятение ср- к/лж. оспор. (рус. смятение). Смущеиие. тр-вога, паника. Що става с еаaβослaeнaτa
вяра н с верующите ? Върви по спъгднт; па ганPe и Рай ухо; вмятени; н тъмното е в Рушиш;
но всички. Ст. Зaгорчинян. К/то еиРял смяпенцепо ш бягането но своите норнβл, и пой
побягнал с п/квози бързина. щото не uцсеяе шито зн сухопътното си войска. Н. Михайлов-
CkЯ.
смятеннк м. и смятенйца ж- диа.л. Несръчен, неуреден, мързелив човсх. Хваляха н ученицата
му Елена, която с негово шaвτелeaн; от разголена вмяпепйца станала послушна, мил/,
р/Ротнн и мъдро еевойко. Ил. Блъссов. Деβа; прuвτaшaе н зн Рее години и половин/ πнпанвие
тня смяn;нйuн ннй-харна н ннй-паuсnaлa девойко в село. Ил. Бльсkян.
снайдам несв., снайда се. Риел. Намирам, сполитам, постигам. Трепкат nаeп;аушкц но рус/ ко-
сица. / трепка клето сърце. тн го мир не с/айДа. Пенчо Слaнейкяв. „Толкова вилх. .. не е
на gеβаe, каза пой. Нещо зло ще пн с/ойРе. Н. п. Филипов. Прочее загувнто, неяnе сней/е
• патето отечество със смъртта но Н. Първанова, е голям/ н неоценимо. Г. Беиев.
снамеря св. πaа. Спол-тя, постигна. Знемн новооткрит/ зн него длъжност то главен ревизор
по финансите — после секретар в министерството, — и mнй-песлб, 1890. министър ни фи-
но/слте, какъвто гоРн/н след това го сmeueаu печалната смърт. Пеи4я СлaнеИкЯв. Тн да
видиш — казва — нaне Бugо· какво м; е сшaм;аuло пък мен! Ставам нощем пе сън. пускам
овцете из ноmaрene, Рез да се сещам, ео/я гн паРолу по скалите, пеканй реката н ве съвзе¬
мем чак към Куньоевк/т/ ведem)Uд. Ил. Вял-и.
снасям несв-, снеса св. Рнал- Понасям, изтърпявам. Тя снасяш; с покорство тежките псувни ш
още по-тежките юмруци па Хн/жн Ахилн. Ив. Вазов. НеДелчо Ролки /е снесе, / НеДелчо
мъки не строя, / премоля, майко. замлъкна, / припндтн. /е се ееюаъдπн- Ц. Цтрсовсси.
сневол£н, -а, -о, пане. аяPне. Изпаднал в неволя, язмъм-и. Той се върна Рома·. по не прегърна сина
/ клетница майка веч, нн с/еволе/ веща / и; го посрещне тук но пъпните вaama. Пенчо Сла¬
вейков.
снйжннца ж. Риел- Водя от рαетоп-и сняг. Хубав пролетен Рен! Оп зanепл;πaτa земя. попило
сmeжπииeτe, се носи леко пора пад Лuаgеnсноnе поле. Пресата.
снехавам несв. алPно- Изоставям, еaи-мaрявaм. Първо либе, есτднu^, / не снехаеай младини! /
Спри сн зенnегацeн коня. / че се младост не Рого/я. Пенчо Славейков.
снйзан паил. Рлал. Нареден, иаиязаи.Нн север било без/па — длан рае/а; β;знанйно пол; е зелен
гувер със саeбьаπи реки- - - Тракия било то - - . със села ш градове, снлзннл капо мaагaаu
нн иеицнн гръР. А. СтрАшяиярон.
снизвам се несв., снижа се св. възвр- диaе- Навеждам ст иясkя. Бе много тихо. па момчето пристъп¬
ваше по пръсти покрай Pуаeπнuume с иьфmдлиme зокуиu- А ш Ря/о му се полъгн — взе да сипни
н Ро се сшлзеа к/то каePeu- О. Вясил-в. Съвсем наблизо пропука еутнe. Още вер/ъж. Мой-
кнши се снлза крой сте/оен. Д. Марчевски.
сннзхдждам /есе. к/лж. aлPко. (от рус. сннсходить). Слизам иясхя. И слънцето н месец явни, /
снизхожд/л; при пес, — / изгряваш още по-пабнрeсπи / в урече/ий сл чис- Пеичя Слaвейkян.
И това е τънuо по вкус/ па тълпата, която обичо вкопРолите, дава венци то βсбнuго, който
гъделичко инстинктите й н впизхожда До пея. Пенмо Славейков.
снмзя се се. възвр. Рлал- ОтпАдиа, Okлюмиa. ГлеДам, Н/йРа се е внизи.лн, откакто Драгия се е
вьаmaе. А леля РоРе мълчи, пе смее Ри проДума. А. Каменова.
сийчaво нареч. Ршил. Внимателно. Райна още по-сπимeeо гле/аш; овразът и често оставяш; кни¬
гата н се умисляше. Ел. Мутева.
снопен, -а,-о, прил. Риел. Който е предназначен за превоз на сияnи. Повл; огледа Двора, виря сто¬
пените риели, конто Мушиш Реше зaбанβuе, тетоворн н пях. Ст. МАрков. А к/то еиРя про¬
гнилата ш счупено през средапа стопена върли/а. реши да ι/нпрнв) нова. Ст. Марков.
снйсвам1 тесв. Риел- Свалям, смъквам от по-ннсяхя място. Дочул я е Петко Каeл;euно, / пе
изл/зя но Шерган нли/лпа, / тн отсича Дръво вукоеин/, / та го сносен Роле у селото. Нар.
птстн.
сносвам2 и сносям несв.Рннл. Поиαсям, изтърпявам. Старецът му отговори тези кроени Руми;
„Дано ми помогнеше РяДо госпоД, та /а сπесвeю величието сн тъй Дръз/овет/о. кннτе пре¬
търпявах н сиремeшeсmeоτо ви.“ К. Пишурка. Н; вярвах нз великото геройство / Ролеж-
кип; Ри с/осям; Рез вик. / Ра /е тревожим чужДото впокойвтво / съв свойте възгласи те
мъченик. К. Христов.
снослйв паuл· кннж. оспор.Поносим. Спечелих сн нз верен ш умен Другар н mьюнуβнн;τе втори
се πни много ео-вносеиeо. Св. OялАров.
снотворен, -рна, -рно, прил. книж. евnaа. (от рус. сиотвяриьш). Приспивят-л-н. Ла;gвnнвлeнu;nо
троя 7 1/2 чеса, то Реше по-преτочбπо н сmоτвеано Риж; оп посланието тн г. Т. Иβaнчеβa.
Ин. Вазов.
с0ба ж. (у^. szoba). 1. нар- Стая за спянт. Киро ги канеше та общата софра, Ролу в совата. Г.
КαрaслαнявСябαmя нн е зн гости ш зе всимне, реч; Роба Доβабвuua, нали не можехме Да сн
468

соколар
направим по-широка къща. тъй ще со тосикм- . , Заповядай в еобато. Ц. Гинчев. 2. Диал,
Почна. Една голяма виенска собо весело бумтеше. Ив. ВдзоВ'
собаджня м. Диал, Човон, коИто прави почни. Кучото било овчарско к се борило преди чо^нuиeй-
аот Депо о бесен вълк, сетпе побесняло а по, дошло в граДа а ое хвърлило върху еобаджияша
Из/с. Ст. Чипнпгнеов.
собат м. диал, (от др.-гур. sohbet). Събирано зя веселба и гощавка. Тук со старите сватове н
жененспе мъже. Гайдарите Стойко а Филип свирят на аобат. и па дъ.лгато софра се сла¬
гаш печени агнета. пшенични хлябове а медници а виио. К. Петканов.
соболов прил.нииж. оетар. (от рус. соболиИ). Самурен. Само шубата със соболевато ножа стру¬
ваше сто к петдесет фuaнкa/ Ив. Вдзов.
собутйлник м. нииж. рядко, (рус. ^бут^ль^^. Другар по чяшнягя, по пиенето. Тоя ошаро-
ворец . . . о благо ароначеска усмивка по Дебели устие, беше верен Алоков собуипи.ниин и
другар е онищанията му. Пенчо СлявоИков.
соват — вж. с у в д т. Купуваше цели стада, угояваше гс па своя совот в плонинанта к ги откар¬
ваше в ЦариграД. къДешо ги проДаваше ни ний-нзиосии цепи, Т. Харманджиев. Първият път¬
ник е нстинаки търговец, събира одър Добитък за аоваши и го прeпрaтa на цариградските елл-
хлни. Ст. Заимов.
соглавя св. диол. Сваля забрадката на някого. Ветна к тя заигра, Плавната й сгро преДизвика
момчетата и пе ее нахвърлиха върху й, соглавиха я. К. Петкано.. Тя отстъпи в страни Да
му Даде път, по тои ое поклона, посегна, еогллвс я к размаха зобрадкопа й. К. Петканов.
согуч м. дсал. (от тур.)' Почорпня, пари зя почсрпна. Двамииа от тях скочила До едип до видят
уб/шаша к до намерят убийците, и тримлтл се пе помръДнали. о соколи ош баща ма согуч.
не му ое роДило пеДо. Π. Р. Слдвейков. ЕДио време още аз, като тръгнех — ни Андроня и но
Хаджи Кумлил провоДяк плащ/ах. Согуч Дето го виниха. П. Ю. Тодоров.
сойгунджнлък м. диал, (тур. soygunculuk). Грабителство, кряжбз. Тае по въртянп честно еβасτa
робота, по спечелват от номорчесни способности. по от различни хитрости. . . и прости
сойгуиджсилъци. 3. Стоянов.
сбйка1 ж, дилл. Просто сгъваемо ножче. Последните ои спечелиха това прозвище, защото хо¬
деха о добели попита бастуни и „сойка“ к иападаха βuaгаβeτe ои о първобитните сгъваеми
габровски ножове, сзееотии под същото сме. Д. Сяров.
сбйка2 . . . диал. Пакостник, хитрец. Що го очистим него от тук тоя, Дето крепи вошата сойки
к дето пи пречи но всички работа, Т. Г. Влайков. Но к друг До бъДе, вае не ще Да е като анс:
дето закриляше сойките, Т. Г. Влайков.
сонтзрЗ и сой-гарИя м. диол. (тур. soytarı). Шут, смешник, посмешище. Но той не о искал Да До¬
пуша тона също па едсп сойтора, зл когото още преди 25 годсис уважаемият д-р Берон се
е проазпосъл, не е „луД", до разполага бeзпрeпсnеmβeнo и о Достолепието, и със средствата
па атрапапо, Просата. Артиот/те само мъже — бяха истински оойпар/и, пиесата —
иещо като оперети, К. Константинов.
сойтяраджййскн прел. диол, Прилагателно от сойmдед. Защото око се помери някой в щиково без¬
умие, щ/ото до пожертвува няколко месеца зо aъπииeпиemю на нещо добро к ноеешко, пой
е напълно уверен. пе пра голямото наводнение па педодялаи/пе и безсмислена. по треенучи
к еойтараджййсни книжлета â la Stantcheff, нно/о/ото — що номорк оамо едно ограниченно
число купуван/. Ив. Вззов.
сойтерилък м. Диал. (тур. soytarılık). Шутовство' Но е мечки, ша до играе, по и защо до отиво
coйmeрис по хората? До ее улов/ е хорото, по: Друс, Друс, — сойтерилък, Мих. Георгиев.
сойтерйя — вж. сойтара. 1Цо му о хоро по Тошо? Но е мечка, то До нгрое, па а защо До опава
οайшeр/с па хората. Мих. Георгиев.
сокакйня ж. диал, Жена, която обича да се шляе по улиците, по сокаците. Софийските Дами ли ?
, . , Сокакиии, , . Днес тaнaрa, утре ширит, други Дои Диптелнл, само к оамо до излязат
к да нooб/^«>ляn всичките могазсис по Леге. Ст. Л. Костов.
сокакни, -кна, -кно, прал, диал, Уличен, който о откъм улицата, откъм сокдня. ПоеаДи лехите,
повлече ги, ша До пе изравят вuaбциmо семето, πaиаcnъкмu оДпо кьоше, по-близо до оонок-
иапа порта, и за по някой стрък цвете, Мих. Георгиев.
сокЗшки прал. даил. Уличен. До вирДито секой господена празнен Децата до ходят в церков, още
Да не ходят Да //роящ по улиците със οoкamнume Деца. Π. Р. Сляво-ков.
^корица ж, диол. Птица сойка. Над дърветата с крясък прелиташ coкоuици. сп. Космос,
соклувяно ар. диал, Работя, слугувяно. Мислех да меся зелник, но нали знаеш, крой него сока по¬
вече соклуване. Кр. Григоров.
соколар м. иатор- Лицо, носто обучава ловни соколи. А бонът имаше иужда ош еoналaр, какъвито
ое оказа пришелецът, Д. Линков. Сoналенuсτ. лов е царска лов, инрелоотен , , , Ето защо
героите. юнаците. царете. киязете, болярите ао обичали толкова соколите. , , и цели сола
не со плащали Данък с Друго освен със соколи, гдето к До Днес има много села, косто се зо/am
еoналaрu, Ц. Гинчев.
469

сол
сол ж. . ., книж. (стар. Духовитост, ум. И мн со стори, чо тоз човек има повече сол в главата со
о лaвοр!/оe към себе си, отколкотю Костаки. Се. Милеров.
солИн памук нар, [чуж.]. Слабо усукаке памучке пртжда. Какво ли трябваше да пaнрοво- за да
измоли двата тапа солан памук, за който заръча иеaхaτa- че ризоца не де останала здрава
па гърба ом? О. Василев.
солИр м. ряДко. Търговец или производител ке сол. Ето, нещо предо м!сοн. отбих се в града
у ХоДжо Ми/о саларя — нали о той дава пари с лихва, А. Страшимиров. Баналсний първо-
майстор заедно със своите отбрано членове — първо бакали ще се сберат в своята отре¬
дена еснафска стая, дете ще привикат търговеца, нотранДжияш. селорят оли пойто о,
що со заловят но едщ пазарлък за отоко/та му. Ил. Блъсков.
сблба ж. диал. Клоччт, стрък. Бог да убиеш морскиот вοm!рI / що со падуна силен о волен, / та
со скърши солдо бaиолъaк. Нер. пести. Юрвай ми, моме, солба дaиuлъoк- / салда бaиольек.
гранка карафол. Нер. птмти.
солд м. н солдня ж. nпож. рядна. (от ит. soldo). Италианска дрсбке мокета. И едното- о Другите
се прегъват, молят се. усмихват со любез/о, за да вземат един-два солДа за еДна кутия за¬
палки, за одна ноτчıщa. К. Величков. Но всеки стол одво се той запора, / оватните подово,
боязлив. / потайно пуи/aτол солД прибира, / поклоня се о ми/ва мълчалив. К. Величков.
Бях прост вайскар о заемах десет солДои /а еeДeллшa- кото се научих самсо да говоря о да
пита бащинии со език. Π. Р. Славейков.
солингенка ж. розг. рядко, (от кем. фирма „Солингск“). Малко остро ножче. Нарязва соτпе-
сит/о с габровската со соли/генна пастърмата о я новървя на остри.я глогов тош, В. Чср-
тоеснсхн.
соло нареч. спец. (от ит.). При игре ке прсферскм — м двойче зегубе. . . Аз ще ги натъпча всич¬
ките сало. с Двата крака, няма да им дам /о еД/о езятко Да вземат. А. Констаитиков,
солник м. розг. оран. Джобск часовник. А мустакатият мъж се лепна зо часовника, Тай слоДешо
с учуДване движението му и го проверяваше чрез своя стар турски „солник“. Ст. Ц. Даска¬
лов.
солун м. нар. (тур. soluk). Дъх, дишект. Заповядайте, госпоДа. па ед/а Дубла. колко да си поемеше
солуно (поДова ом кутията, те со взимот па една цигара и поляш). Ст. Л. Костов. Тая Дълга
молитва непоз/отият приятел я нзбърборо на един солун, гДете со е назало. 3. Стоянов,
солюция ж. к/иж, остар. (фр. solution). Разтвор ке лекарство. Утро що му кажа, чо работите
мъ викат в София, та да мо даде рοн!лτaτa /а солюцията, с която ме маже, Ив. Вазов,
сомон м. книж. ряДко. (фр. saumon). Рибе лехсрда. Кан намираше семенът?, , . Нотата кухнч
е фра/цузка, гoилoдо/ο. Ив. Везов.
сондурма ж. днал. (тур. sondurına). Отвод пред къща; трсм, пруст. Къщата вън-вътре о изма¬
зана с бяло пръст. о прозорците , . . нaрмaплзцоτο по се/Дурмата ... са вапсани, /αιτ-
иmрeно с червена пръст. Ил. Блъсков. И Добро прибра поло. заизночво стълбището но горния
кат на къщата. , . На иo/Дурмaτa оДин турчин я хво/а зо кaиочπокο и пя леко изписка. Ив.
Гайдаров.
мепм м, старин. Множество, сборище. Сега β^το/ο в ума му всичкия страшен сонм ат ужаси
о бедствия, на коото бо свиДетел, Ив. Вазов. Върху тава дърва стоете пaпус/aτo орлова
г/озДа, в коото напролет мътеха цял сонм врабци. Г. Рейчее.
моп м, диал, Тръба или улей ке чешма. По едно време му се иτoро. чо по-силно турто в каменното
корито струята от дървения соп /а зиданата четма. Т. Харманджиев. Да саповете /а
чешмата аста/а сома одно Девойка. Ив. Въдае.
сбпка1 ж. Днал. Тръба или улей ке чешма. Бистра струйна водица шуртете из дървена сапка в
длъгнестю нарита от борово дърва. Ив. Везов. ПоД тях [лозите] шуртяло чучурче из иaнпa
о текла боричка по дължината /а целия двор, Ив. Вазов.
сопка2 ж. Днал. Спъвало. Канете, ща посяха в Далъч/ато ливада, со поДплатоха, скъсаха сепните
о побягнаха. К. Петначов.
мвцвв — вж. соп. Четмата ... со намираше на хребета малко по-/аД1^лу от Стоювската ео-
Деница. От нейното извита като своД голяма паме//о плоча , . , кротко опъвате шия
широк, катю устато па турски топ, синов. Ведата бликаше от нога /а Дебела. плътна струя,
Това дете /ай-гюлемичш сапав в околност/па. М. Ягодов.
сопричасгник м. к/иж. aиτaр. Съучастник. Вместо да прогласят Руф)uеο пъстр о сoнрuчаиτ/ок
на нοриmвеmе , , . /ъчаян/о един ош пях скочил със сабята върху му о го ударил. Г. Кръ-
мттенч. Повечеше приятели приближават про тебе. за Да ста/ат сaпрuчοсτπuцо /а твоята
трапеза. и абио почти узнаят, чо твоето имение со умолява, напущат те. А. Гречитсхн.
сортИчвам ст /ъсв, сортача се св. възвр. нар. Ставам ортах, сдружавам мт е някого. Щам излезе
от града, осени го мисълта, чо Манол Джу^/ое осно Да се сортачва с /0:0. Ем. Стактв.
Тай о тип но селско пьрвο/οн, хитър о алчен, който е готов да со сортачо и с Дявала. Б. Ши-
вачев.
470

спа рдушен
сдсям1 св. диа.л. (от гр. σώτω). соса ми — омрьеиА ми, дят-гиА ми. Соса ми ееке Ро пая, / преР
люРвкн хора да лъжа· / оп опрах ме, м/мо, /е сДържа, / какво Ри споря /е зноя! Ив. Ва¬
зов. Сова ми н Родея мн / викове порен Ри чупят, / веге ве чудя ш моя ! от какво порти Ри
дигна. Нар. nесеи.
сбсам2 несв. ряДко, (от рус. сосать). Смуча, бозая. А през това врем; Шекир пое пaeшı^ama, на¬
топи своите Рее къРелн мустаци в нея и пъй яко знсиунa. с.лкднГпе.ипο cocauıe еоРа от реката.
Н. Каралисва.
сосвам песв. Днол. соева ми — стига ми, еaдянялянАи се. За теве Ное. нямаш; ли друга аepетн
влед ^,^0. пе со залови Ре вадиш лозе? Но и /е ли ти сосеаше да си нослождовош вамо от
плоди му — гроздето, — /ми з; да правиш от него н вино. Ил. Блъссов.
сосИе м. книж. ря/ко. (фр. saucisse). ЛукАикА, надеинпа. Видяхме едпо грамадно отДеление, депо
еаae;хa всевъзможни суджуци, соснсн, салами- А. Коистaитнияв.
со-на ж. Рнол. 1. Пряспа. МежРу това мъглите освобождаваха отляво част от Оафeeвнne До¬
лина; шие пек зърнахме широкото соспа /а уре/тн й. Ин. Вазов. 2. nae^a. Лапи. тъкмо се
връщахме за село, че ннτо се откърти от тук e/ma соспа, ннnо загърмя, затрещя плнннпепе.
помете всичко /а Реевте метро и отвлече едип от Другарите. . . Чак по пролет го найРохн.
К. Константинов.
С0ГНИК м. uсτюр. (рус. сятняk). I. Командир иa сто души. Съгражданите му, капо считаш себе
вн заДължен; към него, паuнaвяm му зн награДа чн/о сот/нк на непuбпевциτe. Н. МяхαИляв-
сси. 2. Казашси офицерски чин. Поро/и дохожда/ето те синовете, Булвн заповяда Ро сви¬
кат всичките воиници н внчкий чн/ eейπвнu· който се помери- Н. Βορ-β.
сотня ж. кннж. aядно. (рус. сотня). 1. Войсково подслеия- от стотина души. Разляха се наРлъж
н нашир по широките плещи но опожарения от βemлPезуци балкон като плaнuнснu пороища
нaзamкu сеnπи. 3. Срсбров. Днеска eвuмнлτ; стражари со от пешото сот/я- Ст. Ботьов.
соухлук м. Ρηο.ι. (тур. soğukluk). Студо дес-рт. Сега Ра дойДем на воуклуципе. Аз мисля, че Рее
паници, еДнита от нйамн,н другите оп м;Р ти сенгап- 3. Стояиян. Лодuа яхнията тръгнах/;
оризото, нeпeмe от агне, от зайци - - - баклави, хале/, вн^у^н^згук — хошне от череши ш
вишни. Ц. Гинчев.
сйфсн, -а, -о, прнл. Риел. (чуж.). Сукити. Защо софената Н поло помиташ; моя дворец с кулите ш
Дръвчетата? Калина OАЛЯИА.
софра лъх м. нар. ПястяпκА за софра. Ння панβаe сmeанτe покривки и постла върху софрата пови
еекрueнa. . . — Що е пова, Нцйо? Защо нов софро-лък? Д. Талев. Зима пой оп най-евтиния
памук ш тъче еРнн тесни ш лигави основи . . . Изкарва зн Рютецн. зе сефрaльцı;, зн бохчи —
емн слави. Т. Г. Влайков.
софта м. есτна. (пер.-тур. softa). Oохaм-дaнсkн р-лягяяз-и nряnян-дняк. Известно вн е вече
Pаanя, че турският неюнτбτ е Цариград, който се състои изключително оп фа/опиши
софти, е решил всеобщо клннне но българите! 3. Стоянов. Зееноpнu.яш вой на τуацune се
вплете с Дивашкото им музика, с паеτем;πлme молитви па разперили ръце ДългоβанДu моли
н софти ш с оглушителния тътен на топовете им- П. КАрАn-трян.
сохЯ ж. диал. Куп. Полиси оп голо Руша натрупа цял/ соха Дърва, колкото мислеше Ре му стиг¬
нат зе тоя решителен опне- И. Гру-н.
спАзвам /евв.. спазя св. . . . ост/р- Запазвам, съхранявам. В походите навре/ пой повел със веве
сн Омировци; поеми ш ги спазвал в злата аaклнмнa. Н. Oнхайлявсхи. Ако /ойДе до и;воnо
светлина, во/о или иоелuнα, по снеае ще знхвни; да гни; н да се вмирисва. И тъй, ако ис¬
кам; Ро спазим юбсеmе, зн Ре те се поврежДа, ирява Ре го Държим е тъмни, студени и сухи
мевта, нanо πeпа- в зимници (пеgнuиu), леДници ш пр. в. Ступан И шок/ вeеннеPушπеτе не¬
годувание по сдюеДьржбUд спази цял град оп съвършени/ погибел. Π. Р. СлaвеИкяв,
спАздуша ст св. възвр- Риел. ОтπАДиa, съсипя се. Войни, аaзмuасτea, пак войни; / ще рухне гиллнй
сеят в развалини / и не едни ıιeаеД ще свърши луРо — / н изтощен ще се спозРуши- К. Хри¬
стов.
спАπяшт ср. аядне, овnaа. Спaлиa стая. Въша;mπевnnн пн впнллщепо е поРп ютено с дъски. С.
С. Бобч-н.
спАлница ж. аядне. оспар. Стая за спянс. Кръстник Иван козу.!'. „ ... - И не трябваше Ро роз-
насяш по веета. че сн полково бегeτ." Сени То/ор повторил: „За напред, милий свето, скаu-
eнлuщeτе сн nалβн да превит близо Ро впо.шш1нин си-"' Т. Икяиомон.
спАилИe прил. алPно. Кяйтя обича да спи. Трещят файтоните по едрий калДъръм, / н шай-спош-
лцвиш; събужДа гаьи. К. Христов.
спарашн! ми. евmaр. (гр. σπαοάγγι). Аспержи. Гандлпнрвнuτe преви н пе са една много паuяnнa
хаamд; сеeπeньm. киселекът, иοауеun;, зелето, спарапгнте. зеленият Роб бял н чер. Ив. Бо-
горяв.
спардуштн, -а, -о, прил. елал. Спаружеи. Ако мeйнana Рез ре/ Риво ни детето н.янка и го вили,
по оп поен име Ре излязат много лоши послеДицш- Не/клее се панумдm, чтом се нaлeлn
471

спярпутя
а мляно, на носа пок До со празнят и о това си изгубят пъргиванипа к облипишо, та стопиш
много мя/кс и спардушени, Й. Груев.
спярпутя се. даол, Намеря случайно Стефана (. . . ) — Заповядай, Дядо Ходжи. Та а гостенин
водиш, М/ието отгоре. Хаджи Кумо— ( ... ) — Спар/уших го в тъмнинито. и то на метоха.
П. Ю. Тодоров.
спас м. рядко. Спасител. Отблъсва ги, бие и тропи. I сам бог го народу опис прaтa, Ив. Вазов.
Нивгл плоннак по дочака I о повеч радост своя опис, Ив. Вазов.
спастрям носв.. спЯстря се. нар, Запазвам, прибирам, спостявям, скътвам. Спастряй дървото
за през марта. до пе гориш колето. Π. Р. Слдво-ков. От вас човек нищо пе може до спастри.
Не можа л/■ Да ес заседне но гърлото, та всичко uзиаядахτe! К. Погиднов. Ако е там. по
назβoлявaйшe До ое обискира нато пенотнсцата. нато жcıαлитeτo· ако л/ пък е /износено
к спастрена па здраво място. то позволете иа влаешите до поправят обиск, Ст. Заимов,
спатии мн. разг. (от др.-тур. ispat). Тайно намерение. — Брой! Той е офейкал! — а почервеня от
/ιτβ. — Но ви сега cmоueц, Разбрал е, по му знаем опатиите а е духнал! Язък! С, Чоепнйов.
спахнлък м. оспор, Спахийсни имот. Щом пукн/еше пролетта а мътните потоци повличаха пръст
и камъни, те пак ел/зоха в полето и тръгваха из спахилъците. А сега — ето: април а мой
мнелха ... а войводища соДа замислен к тъжен. М. Мдрчовски. От време на време край
селен/шо коли профучаваха на едри атово нaлтonoеи спахии, епираха се за миг к отново пра-
шпорвлха конете към обширните епахилъци, Д. Линнов.	·
спахня м. истор, (пер.-тур. sipahi). 1. Някогашен конен войник. Както ни турсксше еиa-
х/и. тъй к ио т/я свобоДна война nuaβиmeлеτвoτю о отпущало зомя за обработване, ко.яшо
ое е предавала по наследство. Б. Пснев. 2. Владетел нд соля и зоми в турско. Боби Първа,
стопанкиш! му, беше тоже от хорото па спахията. Мих. Георгиев.
спов м. книж, uсдка, (пол. spiew). Възпявано. Моя познайнице, прозял косийко 1 . . . I да те
възпея /м/лм аз вазс — I яко се зпоем а тобо отнол.я. / . . . / Коощ не може изноза спевът,
I там ще помогне нещо и зевът. Π. Р. СлавойноВ'
спСнцср м. нииж. рядко, (рум. spen(er). Късо палто, сдко. Бунимсо иoοeтe стегнато: о късо палто
апепцор, нато мундир, поД жилетнотл му ое πадaвлme бял пояс. Й. Йовков.
спепельдсвам иесе,, спепелосям ов.днал- Превръщам на попол, прдхосвям. Кога кон злжeиотe
едно ош дъщерите си, щой τиябaшо до отлъчи к проДаДе 5—600 овце: синки тия пори οι/β-
пельоовашо поДар сватбата. Йл. Блъсков. Ако ние бяхме в Гормопая, не двадесет хиляди
книги ... — дваиеет милиона екземпляра осхмо Да претопим/ в кеежясше фибрина, без
да разбере някой ноmа, - , Та овети ще спополосоме к пак за просветен· култури/. Демокра¬
тична и цивилизовани полст/ц/ ще манавамо. Г. Караджов.
спецерйя ж. оспор. (ик-гр. σπίτρερία). Аптокя. Той бе козил отдовео. не ще отплува а войводито
в Тракия ... о сега му съобщи още, че е купил цял аънДък а лекарство от cиeцeuu.сτa на
кирио Колианu. Ст. СивриеВ'
спецнерин м. оощлр.(гр.олмт0ирпя) Аптекар. Земоте . , . еДна чаши водо; този вода съставено
ли е била нато тъй случайно? Но; , , , ш.я е била съставено със същото точеоощ, о която
един апециерип нuuгаτβс едио стъкло а лен. в. Зорницд.
спошД иесе, оетар. Бързам. Спешим Да проДупродим аиc.я, които биха се намръщил/ пра думата
„развлечения“, чо развлеченията у еДно общеотво со поаущяо потреба· конто хзябът-
Йв. Вдзов. Що апошито а толкоз рвепъе / Да прочуйте по света / тез. що пазихте в зобве-
яье / ил моряхте а клевета! Ив. Вазов.
спсшСн, -а, -о, прал, воеп, (рус. спошоппьгй)- Зд конник — слязъл от коня' В градинката пред
околсйокото управление. често цветя бяха зитъпкина, стояха апешени кавалерист//!, но
входното врата беше поотовопа кортонпсцо, Ем. Стднов. Някъде /Дясно со aτрo.явaтe теж¬
кото еизоятсйока конница преди спешено, за Да вземе дял в напоДението срещу отои/шо ео
Средец. А. Дончев.
спйлчев прил, книж. оетар. (от рус. всцмльчнвьШ). Раздразнителен, избухлив. Такъв [буен]
чоловон по знае и по проумява питo, освон: „До вършим к до се но питаме какво ще отлее а
нас“ — защощо другояче, поговата опилнева душа би изхвръкнало /з тялото му. Ст. Ботьов.
спйри ми, Диал. За какви спири? — Зд кякво, зд кдкъв дявол. Зо какви ми е спари катранен? Сля¬
по ли ок, но не съм о кола? До пе мажа о катрап плъзгаше, глупава жено! Г. Крдсв. Чо за
какви спари му е по кол/барано туй, бре! П. Ю. Тодоров.
спнртдвен, -вна, -вно, спнртозен и спнртуозен,-зна, -зно, прил, рядко, остар, КоИго съдържа спирт;
алкохолен. Виното к въобще aпuиmаβяиτо ниτuс не ни Дават сало, сп. Читалище. От тези
27 Деца [които пушат] 22-то страДалс от тoбръкβоeuоmo па органите ни кръвообращението
к по смилоясето ... к усещала силна наклонност към опиртозяито пития, рокия, ром и
Други, Π. Р. Славейков. Сточеата търговия се зонсмлеи а покупка и о проДажба разнооб¬
разни продмети. . . колониални стоки. храни, οнuрτуoзeu пит/ета а пр, в. Знание.
списание ср, остор. Писмено произведение, съчинение. Кешки аз до изгорях, та пе списанието
мн, Йв. ВазоВ'
472

сполйй
спииаттл— еж спнсвваттл. До са /010.0 словни oносaηıe.uu’-. Ив. Везов.
списовател и списовач м- рядко, астар. Писател, книжовник. Приклекнах да раздера кай е о кого
да видя', мая мил учител. снuиoвaш!л.л Петко Рочев Славейков. А. Каралийчев. Още първия
век преди Христо нaрино инuиееaτ!л с нaрипa Дозвале/ие унищожал всичко зaτрудπнτeлно
посмо/а, И. Проданов. Писал бил, чо зо кого? Чо защо'?. , , Помежду това /а бездарните
списаеачи пътят им е отворе/: поле зо тях широко. Ил. Блъсков.
спирало ср. рядко, остор, (от лат.-гр. σπιτάλι}. Болница. Бомбите падаха особено върху пе-га-
ломите зДания, пато чъркви. спипала, училища, библиотеки а избиваха деца кърмачета , , ,
старци, бoлеu а проч. Летоструй.
спйтвим се носв., спйтам се св. възвр. диал. Допитвам мт, съветвам мт. Финали да се сготват чар-
баджиито какво да /оправят но тоо проклетно. Нар. приказна. Цена ге боше съжалила
н след като се спипа с тоя-оня. го aсuпaвu. М. Ягодов.
спйхвдм нοив, спйхни св. диол. Спедам, свивам мт, спъхвам мт. — И сутрин и вечер що мажеш
раната. . . Бъдо рахат, ще аздровоъш. , . И започна той [даскал Стефан] да описва кок
що зaимъдо- как ще се зачерви наоколо, кон на Другия ден цедия крак що почне да спихва н
сърба, Д. Нтмнров. Ща ми са очи смръкнало, / румени страни ипuхнaлu: / Дало го змия из¬
пила, / или ги БегДа/ помами, / след собо БогДа/ понесе!. Ц. Церковски.
спицарин — вж. сптцнерин. Един солн/ин пате дошъл у гроДа н зомннувол при одна снuнοри.л-
видя отвън изобразен вълк а отДолу нaнииa/o с одри златни букви:. „Вълкова илuцοрuяч'ί (зо-
теma и спинaри/ъτ со зовял Вълка), мп. Училище.
спицарйя и спицерйя — вж. сптцерия. Първата захар, която Донесоха атолая/цото из И/Дия
в гед. 1869, най-напред я прюДаеаха в спицариите пато лък (цер). а то твърдо скъпа. в. Сту¬
пай. Когато тръгнеш зо насам, купи ми от Янковата инuцeрu.я зо десет гроша беллаДо/а.
Ив. Вазов.
спицер(ин) — еж. специерин. Според тези рецети всякой слuцeр може да ви снабди с тези по¬
лезни церово, зо да ги имате в къщото сн във еромото на /ужДата. Летоструй. — Чичо спин!-
ри/. дай ми малко сулфате, НО парите. Ст. Чилингиров.
сплазя се св, възвр. диал. Смечхам мт, сплескам ме. По коритото ноДолу товарът н тревата по¬
жълтяха а со инлaзuхa като очукани от град. Елин Пелик.
сплъчкам се св, възвр. Диал. Струпам ст Отзредчо. А чо минувол свят. чо се сплъчнали хиляди
поне о кела, чо лете кото мълния пожарната пама/Да — хич а не ще о Да знае: пуши, цвъка
о чете. А. Константинов.
сплъчкан прил. днал. Нтвчесек, сплъстен. Жълтият надриолет . , . бързо се приближавате
ποиaм. . , Двата коня. измокрени от дъжда. умере/е Друсаха снлзчнaнuτ! са гриви. На
капрата стърчеше Мартин, зоночулен с оДон чувал. Ем. Стаите.
сплЮснит прил. Диал. Сплеснат. Славчо Плужое има валчесте, с тъмна ножа лице . . . шум-
част, влосат πеи. снлюинοmе чела. Ив. Вазов.
сплюснатйна ж. диал. Сплсечатост. Имо две причини, които изменявот солото на тежината.
Първата причина снлюспaτuнaτο на земята при полюсите, И. Н. Гюзелсв.
спод0лник м. и споделница ж. пниж. ряДко. Човсх, м когото някой споделя нещо; мъчувмтееннк.
Хай/ъ /а право ипaдeл/uцu на тъгата на еди/ северен дар, осъден да копней във веч/а разДяло
от палмата, своята изгора, Пснчо Славейков. Българите правят тоя природа споДел/шо
на своите родасти и скърби. Пейчо Славейков.
сподобйя се св. възвр. диал, Получе кешо- придобия, снабдя мт. Cmрaдa/u.лτa. бедствията а
смуще/иято на мъжо си емъкчаеайте ги със съвета си а усложДайте ги с любовта а с при¬
ятелството са, тогази тей що ви зароби сърцето са, ще изповяДа, чо е блаже/, защита се
е сподавил с тапвази съпруга. Π. Р. Славейков. Книгата на Димчо Велинов, нотле/ец, раз¬
продавате се наше топъл хляб- Всеки бързате да со сподавие с тоя дрaгaцοнпaиτ. 3. Сто¬
янов.
сподобя св, ряДко. Удостоя. вс!- кога а да о, а мъ/ господ ще спадоби с къща а женица а момча/а
рожба. Пейчо Славейков. Позволи мн по/е да noдлaгoДaрл . . . бога, пойто ме е спадабил
с такива мнлозливн другари. Ил. Блъсков.
сподяла ж. книж. ряДко. Съчувствие. Плаха н нежно изказва той ивoaτ! чувства а дори снa-
дяло пям. съща топово, у своята спътница в живото, Птичо Славтйков. Нямо никому да
кожа / мейте скръб и яд, / о какво гнети сърцето / а Духът ми млад. / чо спаД-яла во не
проси / дух усамотен, Хр. Белчев.
спознавам несв. диол, Запознавам. Но това, което бъз друга трядо да ама. за да бъдо поет, та
е настроението, дъхът но цветето, смехът но усп/ите, Та о оная вест /а изрщeτa, която,
кокто уверява нароДната поговорка, спознава и аближеаво Душите. Пенчо Славейков,
спокййствувам /ъсв. ряДко, Стоя спокоен, ке ст тревожа. БеД/ият Булев, я да се вър/ето да нaи-
лутот! Не. по-добре ипoкaйиτвувaй! Ив. Вазов.
сполай и сполИйти мъжДум. /ар. (от гр. εΙς πολλά ετη}. Жив да си, благодаря. Нали господин
СесО имо добрината да земе върху себе си грижата зо постройката /а дворци — /ой що
473

сполучен
нижем аполайта к ще чaкaτо, А. Константинов. — До виждано. Добри хоро! Сполай ва за
гоатото. — Сбогом, стопляне, С. Соворняк.
сполучен, -чнд, -чно, прал- рядко. Сполучлив. С плоча от бял а зеленикав мрамор о постлана а
извътре и те са еареДееи по такъв напия, щото кзобрижлват твърде сполучен/ и красиви
фигура. Ив. Вдзов. Наподяа а превзе Фалипопол ео 1322 година. Туй сполучно втурелно
ободри предводишел.я ни друг едип български полк, койщо се отправи към ОДрие, Т. Шишков.
спомНня се св. възвр. Диал. Умра. Спомена ее баща й пози зима, останаха сираци — шя к двана¬
десет годишно бришпе. Г. РдйчоВ' Умря М/рчо Бургазът, бог Да го прости. Спомена се. ей
тъй нлкто ас етоошо облегнат ел стола в кафено „Черешова сянка“. Чудомир.
спомйням песв- нар. Спомонавям. Кърджали пскога и искан по споменал за зловеееите думи па
М/халики. Ст. Ботьов. спомйнам се възвр, Тъй да со честно /ме апом/но, 1 ош рода е рода,
чак До ам/ил. Пснчо Слдвейков. Тъмен блян ме пое/ в онзи край нестат . . , I онзи край. за
който в поанкто се пей I к ео в стороДиепи приказни епoтuн—a, Пенчо Слдвейков.
спона ж. даал, Въжо или верига,с която спъвдт кон и др. Напрягам поглед аз к по звука / ео бавео
влачени желези/ енoeu 1 кое бял одво еъглeждлт шлм е мрака, К. Христов.
спонец м. Дсал. 1. Отвесно дърво можду горния и долния праг нд врата. Като со хвлил о споноци
ни вратото, спората жено отстъпи крачно назад и еДви не зави ощ уплаха. М. Ягодов.
2. Стълб, греда, нд коИто со кропи сграда. Тоя обичай си зели к калугорите за майка. та
записващ с одпа уречено от по-еопроД цена /мекота но поклонниците по мопосткрскато
опопци. И. Богоров.
споря ж, Диол. На спори — едно слод друго. И Доброто, и злото вървят по онори. Ем. Станев,
споревям се песв, възвр, Диал. Препъвам се. В това време из улицата премина тичешком към
дома ои жояата по Стою В, Оранкин, Тя ее еπаueвошe из пътя а в/нлmо: — Шумкaиcшо/
Шу.янaриmо! М. Ягодов.
според предл. , . диал. 1. Покрдй. На изщон Голямата Стара планина ое простираше пряко, спо¬
реД реката, със ο/оята безкрайна живописност к вълнooбuозпаcm. Ив. Вдзов. 2. Поради.
Пашата сменно. спореД някои важен дeиemu. които бил получил през иomτa. заръчал До го
повикат, Св. Миляров.
споредничяв и споредничев прал, диал, Разпръснат, нордвон. Отдалече групата жътвари прала-
чаше по голям^о^, разкъсана туфа от опоредпипав еалкъм с разхвърлян/ върху нея разноцветни
раз/. забрадки и потури. М. Ягодов. Там житото о по-го ля мо. тука някак ееоредничево,
едно та-виοoкО: Друго по-ниско, Ст. Даскалов.
споречкям се ав, възвр. диал, Спрочкдм се, скарам со. Около едяо столетие cτ/гame До превърне
н.яколко сщотап аигл/йени колописти в народ, състоящ от дво милиона и петешошия хи¬
ляди американци· които щри години проди до ое cиарeнкaτ а Аеглс.я, бяха извезли из нея
различен' ощокк, С. С. Бобчов.
споречковяние ср. диал. Спречкване, скарвано. Като познавах ужасния и опасен живот в щая
тъмница, трябваше сом до зистана ио гuaeицaτи. от/дото почиуваше цял ред необуздани
к еводлиес щурци· До проДвардва.м опорочковаяняти а поддържам добрите отношения към
тях. Св. Миларов.
спотЯйно пирон, диал. Тихо, едвд чуто. И не олод миого том къде речното тuиброжcо екна пан
жоловнаща посее. . . Забързаните сеноабирапки се спариха. споглеждохл а спотаино про¬
мълвяха: — Кзeτ/сщ Милко — още ее забравил КолиnкaО Ц. Церковски.
спотомясям и спотъмдсам се. диал. Скрия нещо да но можо дя со намери; потуля. Бяхме отдавна
унищожили или енащoтяеaли всичко. което можеше до ме компрометира. К. Величков .
Пращам Ви няколко стихотворения за „Библиотека се. Климент“. . . Ано по еДно или по друга
припиеа Вие еайДеще. пе о в мой интерес до но сз. лазят по свят божий, то г/ οпoщъмаοaйшо
яейДе, Ив. Вдзов.
спотурам се несв. възвр. диал, Залитам, препъвам со. Като тръгнеше някой за повъп. пой со спо-
туроше като п/сe к со блъскаше от дирек по дирек. Днаебокирски дневник.
спо^кна со ав. възвр, Диал, Препъна со. ПреД каменните вращ/ щой со спотънел в него, под/гел
го. по еДипа му крак к ръката му бяха се схванала. П. Ю. Тодоров.
спотъмня се. Д/ал, Скрия, потуля. Дядо Стоико кимна благодарствено на кмета· прехвърли пак
тояжката е д.яеилта ои ръка и ое забърза подир разен.лe/с. като не го боше страх до му но
οиащъмяк някъде зля/леи/ото. Ст. Ц. Даскалов.
спйход м. нар, Спохожданс, посещение. Ние смо броня до девет· / по веднъж да й отидем — /
девет -похода в години! Нар. псссн.
справя ж, диал. Уред, сродство, с което со върши нещо. Белилото е една оправи, която има
туй преимущество да приви зоотире.шщо жени по-грознни. Π. Р. Слдвейков.
справяй носв., справя ав. диол, Приготвям, натъкмявям, стягам. Справяй младо момче. I епра-
βτι врано конно, — / нахалост ли девойка да пени? Пенчо СлявоИков. Що взема I и щвoсτл
/.яреи люби. 1 до ми носи хладно водо. / до ми служи но трапеза, ■ До м/ aтровя нощно аттол.я!
Π. Р. Славейков .
474

сревйвам
спревара ж. нар. Надпревара. Разговорът следва без паeньввaпб. Изказите се кръстосват в спре-
вοад- Π. К. Яворов. Тънка Яно но поляно / снага вие; — / конче кора но спрее/ро / лур гидия.
Ц. Ц-ркянскИ.
спретен, -тна, -тио. прил. нар. Спретнат, напет. ОтРели се от другари 1 върза ко.egaрнa спретна —
/ торения пот еа;ю;nua / веер отоп/нину през аниtе. Пеи4о Славейков.
спреш м. Ρ;α.,·ι. Растение спореж. Ако нз муeнеun; /а Другите овчар; се търКаняха; спреш, сирище...
в чувалът па Кон/.я лежаха; каοnункu за варуи, калай за леене па куршуми.
3. Стоянов.
сприкажа св. Ринл. Заговоря с иякягя. Колко пъп; Хоритипа е uснaлa да спаuкaжб някоя оп тези
страттн Девойки. А. Кaм-ионa. Дн можете до помилва всеки цеееец, Да спрлнaжб всяко
хубавица! А. Кaи-ияня.
скрия ж. Дцне. Вихър, стихия. Сприят/ премина н РъжДът ве укроти. А. Карялийч-в. Зaпом-
нало сива, незнайна, първична борвн с гоаana, с хората, зверовете н еанаоДπиmб спри;.
О. Василев. Зaкaквиспряясь м— защо съм; зя касъв дявол съм. — Тат;, не се меси
в роботите ми — коза пой тихичко и почти умолително. — Ами нз за нaнвu впрни съм
пука? Ив. Вазов.
сиръсна св, Рнол. ПрнnиА, втурна се. СпръвпР девойко да бяго; / зап/а й риза къпина. К.
Христов.
спряпнамж^п^рТ^п^в^ам /есе-,спр-пнаса. ώ/ял. Спъвам. Но Р/лчо ве отпусна и взе да стреля из зоваРа
срещу Лeшне. . . Спреп/ете тоя повеои-ял жребец, /ето язДи коя намери! Ст. Ц. Дассалов,
спряпвям ст, спр^Cпвяи ст и спряпам ст, спрТпна се възвр. Когато го [учиттля] срещнех, спреп-
еох се, па ще се пребия, само еохвaщοх калпачето си. знβаaβях Ри го внема н отминавах
вцепенен- Ст. Ц. Дассалов. Каaнaτa .му се скъсяваха, той се спряпаше ош страх, едва се
доnъmаи. Ст. Ц. Дассалов. В къщи, преР eаanana на спаяша, оп бързане се вп1^<^1^т^:х в №-
ннньв тежък вързоп- Д. БяеАkяβ.	'
спуд м. Под спудом книж. (цел. подъ спудомъ) — е ссрито, бтз изполенaи-. Имало е и
име още Рост/пъч/и причини, по които много епизод) оп преминалите времена Ри си овпа-
нат поР спуРом, не толкоз защото со съвсем безинтересни н безполезни, ко.лкопо по разни
Други въображения. Π. Р. Славейков.
спуза ж. maа. Гор-ща пеп-л, пряместиa с дребш въглени. Легnлхнa силите ни жаравата. пой
я разрито, пури ши лето, зaаuπa го съв впуза ш навипа отгоре гореща пепел — Роено Ро се
пече- Т. Хaриaиджиев.
спусх м. Рнал. 1. Oясгя. през кяетя ст слиза. — По поя спувк можем ли Ро слезем до Я/тро? —
Само с хлъзгане. Ив. Вазов. Щом нийдем спуск по пия брегове / ще слезем бързо е слеРняшо
дееuπн- К. В-личсов. 2. Спускане. Леguа доспа впувкове н нaмβннema през еаоюьлм;нa пло-
πиπснa пустинея. . . ние се опряхме ни едно ри/че. Ив. Вазов.
спухна св. Рнал. Сиадиа, свия (ст). Той имот; облекчен виР. вякаш .мъкито, която изпълваш; Ру-
шапа му, беше спухинла· Ст. Ц. Даскалов. К/ео скочи /а трибуната зае/то с еРнн поп
книжа, Дойчинов важно огле/а есцчкн, леко впухно нз/утит; си Рузи, примижа и започна
оββuш;нuлna сн. Ст. Ц. Даскалов.
спуша св. Рл/л. Запуша. Другош/ есен не пиво място пошнкнн сгъстен ннnе четка смърчов вaио-
вев.превърна ве в млаелняк н слеР гоРина, две впуши превъртяната оп вятъра дуенa· Н. Хайтов
спуша се ве. възвр. Риел. Ставам гъст. Гоаana вече се впути оп мека зеленина- Хр. Рус-в,
сраббтя се. Рнал. Изработя, уработя. Ако успеем да саaбоmuм н прuβ;а;и всичко нaβа;м;, може
наивпитд да mΗдхвьалш.u запланувания nауPоДeπ. Кр. Григоров.
срЯч1ща ж. стари/. Вид тънко иaиетАΛO. Над кожената му Ррехо се виете пъвтро копринена
саaмиua, везана със златиш жици върху зелен лен ш укичеин с бисерни пулове. Н. РАйияв.
среброменйтел м. овенр. Човск, който рaеисия пари; сарафин Във времето Ивувоео плащаха
еня Ран е римски пари по Рее драхми, които Рях/ изменени оп срeбре.uбн)τeлu в пaашmб та
храм/. Кратко тълк. на евян. от Матея.
сребърник м. оспор. Стара срсбьрия пара. Том шма сnaао иман;; Рее казани пълни Догоре с жъл¬
тици ш сребърници. А. Каралийчев.
сребърняца и сребреница ж. Рнал. Епитет на сребърна чаша. Защо. ТеPоанe, не черпиш / със чаша
сабβьрmнuana, ! а ти ма черпиш, ТоДорке, със чаша калеилцопаЗ. Нар. πесеи. Повело е Йовн
Реа коня та воРо. . - / вроеу коня пои с чаша каленица. . . - ! Вой/у коня пои с чаша ваeβьр-
ница. Нар. птсти.
срева се. Рнал. Изрева. А ето и Никнеи / от Петрич, оп/олеч аοзuнхне Роз/угош . . · / нamе
вик врева. Пенчо Славейков.
сревазам се теве·, срева се вв. възвр. /нил. Йер-нαнaм- тдин срсщу друг. Слънцето Реше се веч;
гътнало някъРе зад Юсеинча.л, но нaнnе воловете, нарушили кръв/и/о. се събират н срсваеат,
ровейки с копитата, nαнα н овлацип; се вях/ струпали край πннъавaвбπия мaл, стратпо
/1^1еР1^1елл н нaвmаьхнaлu. Н. Хайтов. В зори поРзелн. пай-папред / оРаРих/ се оп вършините
отвреД / топовете и в Ряс нечуван се оревах/. П-н4Я Сляeейкян.
475

средорек
средорек м. нар. Място, огредсшо от ръкавите ке ртха. Славеите. конта населяваха в а/ава време
всичките туфи край еодото о реката Я/тра, гъстите ръкишеви средорецо о големите върби,
се пробуДиха. Ц. Гничтв.
срекя ж, днал. Щеетнт. Вие ми носите ирeня. нека еа Дава госпоД срепя а вам! Л. Каревслов.
сретение ср, старин, Срещент, посрещане. Чуе же папа. защо иде Димитрии цар Амороиский.
абие излез/а му в сръто/иъ а прия го τержъиτвe/o. Царствеких.
ср^тна св, диол. Срещне. Маже /яной /а Друм да га ирeτнο. / може Марко на Друм да погуби,
/ ката няма садля дuмuинuя. Нар. птстк.
сретя св. диал, 1. Сртщка. Къдота ще сретят рaзкрзиτ/uнa (кръстопът) или nлοдeнън. - . или
друга пъкo.я поДадна вада. . , одиналват ги ди три пъти с хоро (нгро/ьо). К. Шапхерев. 2.
Преуспея. Пуснаха момци отново, кой на врачка що вярва.!. , , а пък тя пато чн от дожи
уста да бете Дозело прекова, Сбъдна сн кому не сбъдна. пай срети ней но среши — никои
гуслорнеа арис /е проумя, П.Ю. Тодоров.
срисувам св. к/нж, оспор, (рус. срнсоветь). Изрисувам, копирам. Разказите „Из живота1' ня¬
мат, или почти нямат, социални τ!ндeннuu. ., Нънръτъ/нuoзпu. ни одухотворени картона
из живота. срисувани без пръДвзътост а aфъкταнuя. me но разкриваш бъз усилие Душевна
глъбини. Ив. Вазов.
сроя се св. възвр. Диал. Събера мт ке рояк. Все поп /е провървя безкрайния първон / мечта
о едрози из паметта избили — / като да бяха сн ат някъде сроили ! цял орляк гарво/и пръд
бурни небеса, Птичо Славтйков. С тих трепет со сранха / високо в небеса стуДо/ише звез¬
ди, Птичо Славейхов.
срукна се св. възвр. диал. Зе много хоре — стичам мт. Тука бяха сн срук/оли отвсякъде разно
нaрaдпauτu ат разни вероизповедания о ат радост са поДоеоха брaτинн ръка, Летоструй.
СлеД няколко минути всичнитъ цигани се срун/аха един през други н Дойдоха при Ратида,
като му правеха да земята те мана, Ц. Гничтв.
срупавим се /03· възвр. Диал. Срутвам мт. Къщята сн разлюляха от aи/ювaнuн о отвсякъДе ек¬
наха писъци. — Къщата сн uрунaва! — азеина Янка. Π. Р. Славейков.
срушкам се св. възвр. диал. Сблъскам мт. Едни звезди вървят о обикалят по-големи колела, а Друго
по-молни: другояче тъ диха се срутноли, Лттвcтруй.
сръдоми нареч. Днал, Сърдито. Удава Яно убаве лого — / момче сръбончо гръбомо лъга, / гръдама
лъга, сръдама Дума. Нар. птмеш.
сръжбе ж. диал.. Сръдня. От някои ^офо/н/и писма леко прозира даже сръжда припие неу¬
молимия брат. Ив. Д. Шишмаков.
сръки ж. н сръки ср. диал. 1. Сгоден, удобен случей. Мицкъвич е ъдu/сτеъπuяτ поет в /отъ време,
комуто е паднало сръкн да създаде πaнaaнaлeн опис. Птичо Славейков. Това oбиτoлτнлишвo
много облекчи положо/нето ми а аз имаше сега да се погрижа само. да са намеря негде служ¬
ба. , , Това, в скоро време, дадо ми ирзкa, а аз получих служба у Мисирли Мухоммод паша,
Се. Милеров. 2. Способност, дарба. Турците са природно остроумни, имот чудно сръпа
да изучават всяка наука, Π. Р. Славейков. Сръхе мн т — е) удобно ми т. Поправете го,
г. Бобчев, а око но еие сръка това, спрете списанието. Пешчо Славсйχвв. 0) ндт ми отръки, лсмко
м/ъ, Ано пaмъиτo Допоучвот дъщерите си. додо са у дома сн. да ом о сръка сяно къщна работа,
тъ ги аставят свабадна па улици. Ил. Блъсков.
сръпия ж, днал, (от тур. sarpın). Постройка за зърнени храни, хамбар. Посъа дело бълоо / а чер¬
вената ченица; / даДо а господ — роДо сн / н на земнята натъг/а, / та са а Стоян ожа/а: /
/aллъпa девет сръпои / с па девет нави хамбари. Нар. птстк. По отворете срзнuл- / то на¬
гребете белия, Нер. пестк.
сръчено нароч, Днал, Бързо. В тава време тя сръчона разправяте за мамо какво било добра. Т. Г.
Влайков. Лозар Петно/о говори: / „Мамо е бално лъг/ола, / сръчено ида за тебе.“ Нар. пести,
сръшким св. днал. Разровя. Катран Кольо спря и срьшка огъня. Пламъкът озари загорилата му
черна глава. 3. Сребров.
став м. днал. Стева. А Докле дойде [лткерят], най-доброто е да се пο'naспe /aвumuл или изкълче¬
ния став в стуДе/о вада, Летоструй.
ставйло ср. диал. Дъсчсша преграда за спираше водата ка водтничек ултй. Чanкъп Кюснон се за¬
връщаше откъм яза, Дето беше ходил Да нагледа раклата и ставилете. Ц. Гничтв.
ставица ж. диал. Кръстец от снопи. Цел до/ ми те жънат под яркото слънце. , . / сτaвaнu си пра¬
вят, кота славей пеят. Нар. птстк.
стИвя се св, възвр, днал, Събере ст, срещна ст е някого. Нямо ли га Тронда. . . Срещ/ах го наскоро,
мой /а гарата се ставахме, , , Пoибoруеaх му /eтa, ома дали но со е а том останало. Кр.
Григоров. Борока на бар говори: / „Расти мн, расти. зеле/ дар, / с врътета да сн ставаме, /
с нороньо да со инлъτъмοI‘' Нар. птстк.
стАвям пнив, днал. Поставям. Жените, ако со но поберат /а една иaнuл, ставят Друга. Е. Кара-
кое.
476

старок^мя
стяга ж. диал, Връзка нд престилка. Яна се залови До пришива етаги но престилката. К. Пог-
нянов. Завъртя ключа на раклата Два пъта, олеД това го завърза за снагата по престил¬
ката си а се кани в гостната. К. Петканов.
стамбйлче ср. Диол. Цвете мушкато. Тя бошо пленителна в марaβoлaзурeaτa си лека роклица и
а Две алена епамболчещо на каеaщa. Ив. Вазов.
стамен, -мнд, -мно, прал, диал, Скромен, приличен. Рапо овдовяло· тя бешо още бодра жена,
стомна, пр/вощлива, Д. Талов. стЯмно парен, — Добрутро — ашгoβaряme Ния ещамео,
прилинпо, Д. Талев.
станенйк м. пор- 1. Воддч на колоддри. Н/з-no село скупом ходят I китни млади калeДauи, , , I
начело /м отаненако. щой ги cmaec. той ги води, Пснчо Слдво-ков. Премина вечеря. И лав¬
наха поеща I отвън, — Колодарсто идат!, - . / И с нишка по чело преД тях сщопенйкъщ /
вървеше. До него гойдорът к друг/ — а кавал и гъдулка, онакваха само 1 покана Да влязат.
Ем. п. Димитров. 2. пренн, Коледни песни и благословии. —НизДрове, бай Желязно1. Но щебе
стапенин нямо до mu нещо. Имам еДна молба към щебе, Приема от колеДарищо ощо и двий-
cem лова к ги пращи па Марии. Д. Бозаков.
станенйн м. нор, Обикновено в коледни песни — стопанин. Станепано госпоДине, / Добра сме mu
гости дошли, I госта Дошли колодар/. Нар. псссн' Тебе пеем, ощаеениее. / щебе οлaβcт, гос¬
подине: I много здраво бог ти приши, Пенчо Слдво-ков. Стлееииее господине! зора м/
се о озарило ! из хубаво Влашка зомя, / из гизДово Дряно поле. Ндр. посон'
стйннще ар. осщар. 1. вж. становище. М/еаха през разна крава ул/нкс и сляз/охо от полицей¬
ското сщае/ще па Бейолу към Таихaeо, Π. Р. СлявоИков. 2. Станция. Т/я печати са от шеещ
ещойеосщи к но всд от шеещ разлени/ шарове. ,. Купуват се ощ пощенските ашинаща,
Лотосгруй.
станбвнще ар- нар, Място или сграда зд престой' От еДнащо ощрано по таза стъгДо ое намира
щътe/цощо и aщaeoв/meщo ни гарнизона, Депо живоо руеееецъщ управител. Π. Р. Славей¬
ков. За До тури край но тези немирства к нашествия [нд черногорците], Портото се при¬
нуди до залови по-глове/що проходи из Чорна гора в Турско и до устрои там укрепени сто-
наβиma за щурока стража. С. С. БобчоВ' Тръгнали ао три овчари / до ас търсящ станови¬
ще, 1 сщаеовище. з/мовище. Ндр. пессн.
стяндвннк м. Диол- Зд нямък — здраво заседнал в земята. Орош. запъваш ралото, а що ил/ вземе,
та изтул/ острието но палешеика ощгоре. или пък нато се запъпо в някой атиноенск камък,
та воловето отнесат напред ео/щещо, Кр. Григоров.
стЯнця ж. книж. oaщau, (нт. stanza). Зала зд картини. По нея ао изкачва пътникът. който ощ/ва
до со чуди по безсмъртните про/звоДония на Мсеел-Аеджело е Сикотаиокати нипелло к па
Рафаело в стоиците. коищо носят ноговощо име. К. Величков.
станя се. Диол, Нагаждам, пригодявям. Бог сми свои грижи. Той свето / cmanc от сеотлсй бряг
ни вечността, 1 а земното а борб/те му корав/ / на шните сила предостави. Пенчо Славей¬
ков. Пред/ордя ги, стан/ I заложените том край ниските стон/ I юнаци. Пенчо Славей¬
ков. Как ее я [вятърната мелница] преправя, как не й етони: ще я обшие а нови дъска, ще и
направи нов/ Дъсчена крила. Й. Йовков.
станяница ж. остор- Странноприемница, хдн. Сомата стинянсци се състоеше от здрова каменна
сгроДо, която ощвън не даваше вид До прибира много хоро. Ст. Загорино.. По при това слу¬
шах ощ одии избягнал отрок, не тоя вечер a/итботи що ео/щуви пра Големея изкоп е етое.я-
исцито, Ст. Загорчинов.
стЯнянскн прел. остар, Гостилничарсни, ханджийски' Мислиш ли. пе нямат те и готвачи. к хле¬
бари. к всякакви люде. та моята селска и cmoeT/OHa гоетба До ядотЧ Ст. Заноечннов.
етап м. Дсал, Тояжка за подпирано. С такива мисли и с безумно горда вяра / еъе светото из¬
куство аз прострях ръка 1 до взема лирата к якай етап. К. Христов. До, вай сте в раиео
млиДост. сестра мои. / за труден път готови вене — /ой отопъщ ми. вземете. сестри мо/,
1 и потърсете по-долечо! Π. К. Яворов.
старей м. оспор. Старо-шина. Често старейте ни пuоβаοлaвeaщa πeикавa пра/ехо с него съве¬
щание, Ст. Ботьов. Всяко оллвяноно племе. което жс/вяло отДолео и се упuaвязo от евоище
ощарей· ао отличавало от друго в някои обичан. Т. Шишков. Също тона к всякой Домакин,
всякой старей па дoтoπaДиe смо по няколко Душ, на носто зопаβсдa· Хр. Г. Данов.
старейство ар. диол, Старшинство. Боба Сщаеа. снаха му от по-сщлр/я бращ· . . беше второ по
отирейещво у къща и глава ни женското челяд. Мих. Георгиев.
старяло ар. диал, Сгдр човек, старец. Млад е щой, ала много тегло е преопеолил..— Прав ек, дяДо
Вълчане!, . . Нол/ а в приказното е казано: „Не слушай старало, ом/ патило Р“ О. Василев.
старов£рец м. рядко. (от рус. сгаеовое). Човек, койго со придържа о стари религиозни обреди.
Двамата amaрoвeuцc, ко/що носеха е Душите сс тъмнота стихия но Азия, кривнаха. .. към
крепостта, А. Карали-чсв.
старокумя несв. дсал, Калосвам, поканвам някого зя кум. Още му господ ДоДе Добри честен си¬
нове, добра чесщни дъщери, че го стирое/лтохи, не го отарокумеха но девето соло, Ил. Блъсков.
477

старосвИтя
старосвИтя пeсв. диал. Келтсеам, поканвам някого зе стер сват. Ощъ му госпоД даде добро честно
uaпaвн, добро честни дъщери, че го старосвотоха, че го иτοренум!хο на Дъвъте село.
Ил. Блъмков.
стис м. и стиси ж, днал. (от гр. στάση), Ръст, бой. А зо змоювето приказват в приказките, чо
били худоен млади момци. чнр/aкaиu. високо в стос а покрити със златно луспи по тялото
са. Г. С. Раковски. Тебе а веля и сърце ми иска — / тънкото споса зо мило милувка, / алени
устни зо чемер целувка.! Птичо Славейков.
статия ж. , , , пннж. оспор. 1. Перо в бюджета. Те [духовенството] е отворило тона /аДожДа
за всички да стигнат рано или късна в роя. . , Но същевременно то е направило ат чиста-
лощота доходно статия, /aй-глaвпaτa- която имо. К. Величков. 2. Член в зехок, правил¬
ник. НароД/ето сьдрaпaн разглодво проекта на бюджета, статия па иτaτил. Протхт за
органич. устав, че бълг. княжество.
ствар ж. оспор. 1. Твар, живо същество. Тай нас направил от нища а поставил ни е да сме
над сочните негови ствари госпоДори. Ем. Васкндовнч. 2. Нешо, веш, пртдмтт. Кегда ти сн
някоя створ стрито или развали, веднага (обае) да я поправиш. А. Граннтски.
стегни-главИ м. диал. Строг господар. Злото. Тай иска при някой голям търговец. , . X. Каста.
Големият търговец ще му бъдо сmъгеu-глaвa: а тай, /е чуваш ли? /е щял чорбаджия /а гло-
вато си, ами да хоДи па кефа са. Д. Войников.
стежИние —вж. стяжанне. О/ава, що го влечете тойна. не дете земно иτeжaпue. . , Тай Ди¬
рете пнщa по-голямо, невиждано — каква а той нъ знаеше. Л. Стоянов. А твайтъ палати
са люДсно сτeжοпue. / а твойтъ богатства са хорско uмa/οI Ст. МнхаИловсхи. Мечтаех
за короната /а светица със земно алчност, пата богат за τлъпне иτeжοпue. Ст. Загорчинов
стезА н мтезя ж. старин. 1. Пътека, път. Лъ/ово те, ако а но омразно, / вървят в стола утъпко/а,
/ усзр/aлu. безстрастни. празни / бъз полза за редна страна. Π. Р. Славейков. Детето сто/еа
человен, — Тай стъпва /а нова иτ!зя. гдето му е всичко нова, пeзнοъме. С. Радулов. 2. Следа,
диря. Аз поставих пοм!п уголний и показах стези. които като послъДува человек, намира
пут рае/ой, длогополучний а инοсuτeлпuй. Възрожденски печет. Ту хоДи [лястовичката]
но лев зо насекоми. . , а го/и с една Деятелност лъснaaбрaτпa кривите им стози, Д. Вой-
ннхов.
стенИтор — еж. мтенгвр. Гаче τнинuлτ изхоД но тоя поДзъм/а изба бъшъ Душни. /а някоя пойна
пещера, из която излизаха дъме/ичъскитъ гласово /а /якеи иm!/аmoрu. Ив. Везов.
стеийци ж. диал. Дървеница. И сmeпuнu като мн налазиха, вече приближава умара/нто. Днер-
бекирскн дитеких.
стеноломници ж. астар. Приспособление, м което се разбивали крепостни стекн. Войниците. . .
нахълтаха пръз иτοпaτο, рухнали пад напора на сτъ/oлoмπuцuτъ. А. Каралийчтв.
стентор м. книж.ряДко. (от гр. собств.). Човтк е гръмлив глас. Тай беше надарен и с гласа /а одан
стъ/тор а в тържествените случаи. когато трябваше да со вина „ура“, началникът. , , пола¬
гате особена старания да го доведе но мястото, гДъто най сн чувствуваше /ужда от силни
дробове. Ив. Вазов.
стенторски прил, к/иж. (стар. За глас — много силен, гръмлив, хето че стектор. Някои от
децата, който бяха довеДено, поДиг/аха ощъ шуп-таме глъчка, ни сτъ/mерикu гласееъ сн
ададиха от разно места да замлъкнат, К. Величков.
степенен, -кне, -шно, прил. днал. Умтреш, въздържан, тактичен. И Габриол одочо от своя страна
бешо человек родете/, пестелив, сτъннпeп. С. Радулов.
степ^иност ж, пниж. ряДко. (рум. cтеценкомть). Важност, етриозкост. Откак захванахме да на¬
стигаме иьбaрлниτο. той пато чо си налижеш едно голяма стопе/ност. Запали нова пура а
запуши, без да сн обръща вляво или вДясно. Н. п. Филипов.
стеснителен, -лиа, -лшо, прал, р.ядна. Който мтемкявα- който ограничава. Напролет ще со дойда
в България а тагос непременно що се срещнем а нa-нamaрaчнa да со разговорим — устно.
Писмото о uτнсπнτeлне. Ив. Вазов. Този иτъи/uτълпи закони зо мисълта а слаеото про¬
дължават да тегнат върху /010.0 черна действителност. Б. Шнеачев. Стнфънсе/у дойде
да глава да се бара с /ъДоброжолатоли, да се поДложи пад м/ога стъснитнл/и договори,
Й. Груев.
стигна св,. . , нар. Зе моме — дойда ка възраст. Кака и току-що о стигнала зо мoмувaп! а стрина
Илчoеuнa /ня едва народи и зе да я праща на хоро. Т. Г. Влейхов. Кина не е нoвлнкa/a. Ано
искаш да знаеш, тя е вече стигнала мома. Кажи ми кея е no-гоздаео ат нея! К. Петкано..
стнд м, (стар. Срам. Стид а пазар на изменниците, /а подлеците. Π. Р. Славейков. Да можем
изгроДи бъз стоД / народ/нй идеал- / /ом трябват мотци от гранит / и воля ат
мътал. Ив. Вазов.
стиден, -дка, -дшо, прил. астор. Сремек. По-добро е да загубиш. /ежело да направнт една сτuдπο
печало, А. Г. Нечев. Нека да на сочат с присмеха обидно / счупеното окови а Дарите спидни /
па врата ни още от хомота стар, Ив. Вазов, стадно нареч. Но оставяй стаД/а ази / да пра-
паДна в бай със злота. Ив. Вазов.
478

столоват
стидлив прил. овтар. Срамежлив, сeенляв. Това хвърли в спиРлие огън иенднna жена н пя к/по
божур почервеня. Ив. Вазов.
стндливост ж. остар. Срaм-жлявяст, снеиляност. „Мили Реел! — викнах ази / с глос н гърДн
трепепливи. — / блaгодaабш в; оставам / зн паке/з гесτееюβшвесτ, / но и; uскaю Ро ому-
щ/вам / вншпн Девствен/ стиРливостУ Ив. Вазов.
стидя ст се. възвр. оспор. Срамувам ст, свеня се. Привъспеието му вдъхваше страх н оneаащ;-
нне- и той чуестеуваш; това н никак не се стиРеше. Ив. Вазов.
стйлка ж. Днaе- Тясна дълга постилка. А поР нушесmaсa. . . Дървеното четвъртито вкемле е
паeслaπо с пъстро сnи.лнa- Т. Г. Вляйто·.
стипчи песв. Риел. Има стяп4ив вкус. Зимните влиен са още зелени, maаядне се пъстрее по някоя,
но пя още не е зн яРеше, вамо стипчи ш πaгaрмa- Пр-сата.
стиск и стйсък м. а■яPно· СтискАи-, притискане. И пой паиmнсπa я па свойта млада гръД / - - .
Сетен стиск — нееняеша ветия реч. / н плахо сянка се из тъмната гаaДнma / изви, па;ту-
.моля н скри. П-нчо Слаe-Ихяв. Богор списк/т; гръкляна ни Хл/ве с якиш; си пръсти; Хлнв
отпусна в безсилие Бегореeaτa гуша, ерı)nаeпeаa, прем/ля от списъка па тия железни клещи
и се отпусни полумъртъв ни земята. Ив. Вазов.
стяслйн паил. Рнол. Стиснат, скъперник. Божан. - . обичаше па;юноге пар/па-. .Реше хитър и
стислив- Елин Пелин.
стиф м. Рнал. (от гр. στοίβα). Пласт, дипля. — Ужасно О— изпътка пой и кото се взря в еРн/
втиф, овен; го раДост, защото ллпве/т; бпикет зн наименованшбто н броя на 'сτекοna-
Г. Краен. Кожите се солят чрез поръсвате със вол върху по/кожната страна. нареж/оп
се бР/а върху Друга на стиф и се държат maнa /а открито нянелне месеца, при сво¬
боден Достъп ни въз/ухи· Я. КaбАянaнскя.
стйче ср. Рнал. Птичка, нрабчт. — Пък н сега Ри мл пнРне в аьмuцum;, още сега щ; му енРя вмеш-
нama. Ще му откъсам геαβнnα №№ та синче. Й. Йовков.
стлъчА се. елал. Счукам, ссълцам. Гнила воняща веДa, нanе от блато, може Ра се очисти, око
Ре се прецеди през въглища, втлъчени та паaх■ Н. Геров. Свери гн [чeриипяте] н гл пури ти
слънце Ри изсъхнат, па ги отлъчи у купел па ситен прах. Летоструй.
стойкост ж. книж. рядко. (рус. стойсость). Устойчивост, твърдост. Били са минути, когато
се е мислело, че той [грузинският ИАряд] е загинал в урагана та пелumuчeвнune нamaвnрефu
н пак е евnamaл жив със своя език н πaииеmaеπе съзнаеше. . . Тоя вnойкевτ н жизнеспособ¬
ност извиква уважение. Ин. Вазов.
стох м. Ринл. Улей, по хяИто ст оттича нещо. По улиците кръв, проливан/ нощес / н вчера- още
ве по калДъръм/н стоци / оттича. Пенчо Слантйхое.
стокобер м. алдко· Събиране на земеделски продукти. И нз тръгвам с вас. пи Ри вирите какъв
еамукеβ;р н стокобер ще падне по къщята. Б. Обретенон.
стол1 м. пор. Дърво иaд оста ня кола, е което са нkАрaия клямияте. Смениха па колите влюбите
оси. - . повш/еиха но виоловете Ревели, високи клинове н отпуснаха опаткште. К. П-тканов.
стол2 м. Рнал. Тос на обувка. А засега купи ми еР/л вотн/кн, дма с лувпрен нос н висок; теснш
столове- Ив. Вазов.
стола ж. вτaаип. (от гр. στολή). Вид дълга и широка жеисхa дреха. Монахът ш Рве Ряконнсц,
облечени в Дълги .явновл/н столи, вървях/ отпреД. Ст. Зaтярчяияe. Нежно благоухание левите
от дългата й сnоеa, Рето βлявнaхa злншнип; шевове па едва рaзnьnuеu наumоβ;· Ст. Загор-
мянов.
столен, -лна, -лно, паuе- Зя град — престялеи. Само веДпъж- . . но връщаше от вmолнuл град не
поритаха, неговата Рути е Рила изпълнена с велик/ родове. Пенчо Славейков. Сmрнтuиuа
ве/ял /а Видни (БРин) надй Дунав, който бнл тогаз столен гр/Р па Северозападно България.
Π. Р. Слαвейхяe.
столйна ж. остар. Маса. Тлоско з; свещен от вшолин/ша. Π. Р. Слявсйхов.
столица ж. Рнал. 1. Стол. Левл; го ДовеРе до рекат/ н го nенaпи да сеР/е Ро пискаше масичка,
която бе изнесъл навън, поР сnалхнnн. — А ти, βаamб? — попита ТеоРовий, ндnю завелязо,
че за него ням/ столици. Ст. Зaгярчииян. 2. Пейха. Я да пепрuсePπ;ю но m/я столица да се
еееmмеанu и еерaзгеβоаиu. Елин П-лян. Какво наиuаaи; в поя хром по светлината [учи-
лиш-то]? Голи втепн. епе;скaнш с мавтлло столове, изрязани с пожовете вτелици и пр.
в. Знание.
стблш^ша ж. оспор. Столица, седалище. Нека Ри оставя за еР/а минута / шдшта румелийска
сполнина прочута. Ив. Вазов. Съвсем малко следи, овшапки от п/меееншцн, maпемnлn, че
Търново е било столпина та Асеновци н Шuшмaпеβци. С. С. Бобчте.
столоват nаие. тор- 1. Който е сято стол. Но юг Балканът, веР/ал па Рял столоват нο.uьκ.-. тихо
; вьса;доnом;ше броеше Рнит; н гоРините си. М. Ягодов. 2. Който има подложка като стол.
Край паницата е сложена миризливо βовилнеβa кunнa, по-настрапа — пръстеното столо¬
вата нaπPнлπицн пълна с анзенеeнц вьгеeпн. Т. Г. Влайков. 3. Клоиест. Той беше строен явор
столоват, / шя тънка. вито, кършена лоза. Пеимя Слявтйков. Провикна се явно слънце; /
479

стопанина
„Стай почакай, дабр юнак, / тука мене първо плоДне. / пад орехче столовото.“ M. Л. София¬
нец. ·
стопанина ж. Днал, Жена, съпруга. ПревоДих ге да види що стона oбътa/uлτ човек, Нямала га
у тях ! Казала сταнαнuнοτο му. чн отишъл отра/е за дърва. 3. Стоянов.
стопаня πнсв. диал. Стопанисвам. На в копнежа / зо онзи, който в /оши дни щъ дойде / да създаде
о стопани живота, — I на миналото нрaз/инuτн мен / но могат ме увлече н отвлече. Птичо
Славейков.
стопча ст св, възвр. диол. 1. Свия ме иа топхе. Работ/ичката Кула бе омотало глава с Дъбел шал. . .
По страните й заваля порой. Пръгъ/а колена, стопчи се да корено на липата и закърши ръце.
Ив. Хаджнмарчтв. 2. Струпам ст не кълбо; скупче мт. Стиснаха зъби, з/оъш, стапчиха сн
/а кълбо като таралъжи- а но мръДнаха. В. Павурджнев.
сторенник м. днал, Виновник, причинител. От снчии тия открити ат самите сmерeнпuнu лошъ-
во/н, омразата връх тях от и!ллеuτ! още повече со умножа. Ил. Блъсков.
сторичен, -чне, -чко, прил, старин. Стохреттк. Всяко общинска парица, която сн жертвуво за
училищ/о добро, ома да лрu/oиe иτaрuчπu плодово / нам, а на децата но. Хр. Г. Даков, сто-
рйчно нареч. Какъв успех можете да сн надон, когато предложете да се уДори с войска 0-
рич/о ат неговата нa-сuлнο. П. Кнсимов.
стотйлник1 м. днал. Съд зе течност, който събира сто драма. Ане /е в друга, та дожем в пиян¬
ството со забелязва у нас голям напредъка a/uл- които пиеха по дво, обръщали па чотири-
aπuя: които пиеха по 10, покачило ги на 20; а /о a/ил- конто премятаха -със стопил/ика, за¬
хванали с нелoвпuцaτa а т. /. Летоструй.
стотйлник2 м. .нож. астар, Началчик ке сто души войници; стотник. Обичах да глоДом вой¬
ската като спи, . , стопил/икът. който се разхожДоте пред купа на оръжията. Д. Вой¬
нико..
стотйлница ж. Днал, Бъчве, която събнре сто ведра. Гласът му прокънтя, сякат излизаше от
празна стотилница, А. Кералийчев.
стоцким се св, възвр. диал. Сблъскам ст, ударя мт. Течението ги aτнeиe малко настрана. Том
имате малък водовъртеж. Тай ги поДхвана, завъртя ги. Па од/а време главите им со стец-
каха, Т. Харманджиев.
сточИр м. днал. Човск, който хупуее н препродава добитък. Домът им боше нещо пато хан на ци¬
ганите — иτoчaрa о опи/чари. Ст. Ц. Даскалов.
стоялище ср. остор. Място за престой. Русия построи много военна стоялища па преДолите но
Украйна, С. С. Бобчсв.
стояло ср, диал. Чест от процспе ке волсхе хола. Когато слязоха в дала, окачи поводите на сто¬
ялото. Ил. Волек.
стрижИр м. и стрижйрки ж, (стар, Пезач, наглтдвеч, етреж. Посред πoт събранието се разидъ. ..
При мене останаха само /янолно дути пате стражари. 3. Стоянов. Някой человек от Де¬
бър роД насада лозе а ге загради с плет. И пата тръгна към бащината са пзтa, рече. кого да
направя стражар на притежанието си! Π. Р. Слевейхов. Стражарпата или по-додре редов¬
ната жителка на този къща дете одно бадичка на име Захоруло. Π. Р. Слевейхов.
стражарница ж. астар. Наблюдателница. Неукротимият утре/е/ тум павДига се па спокой¬
ния възДух а Достига стражар/оцапа на самичкия астроном. Д. Витанов. Зад нега, /а една
мегилна. съ белен стражар/оцапа на один нат пограничен пост. Ив. Вазов.
стражите ср. ряДко. Сграда, е която стон стража. Отвъд моста се водете разеоло/а — черна
а грозна', останки от турското стражищо, А. Страшимиров.
стрИжник м. ряДко. Страж, пазач. Оттуно всичка се вижДате тъй ясна, чо прозорчетата и дай-
ницате можеха да се преброят на пръсти, а копието на страж/ока стърчеше на пοй-еuиa-
нета място а блещете на сльнцemo, Ст. Загорчинов. Калофер заповяда да зокопчеят бу-
наито на конете, назнача сτрaжнuнu о седна да огъня. М. Мерчтесхи.
страквам св, диал. Чуквам, трахвам. Воловете гълтаха лакомо попарата, прнсягахо да си от¬
краднат един друг от опреДеле/ия пай и тихо страпваха рогато сн. Г. Кераславов.
стракияи ж. диал. (от гр. οστράκων). Пекнце. Размачнол вече чирота в плоската спра.“/:- Кушо
я бутна пад облия тъзгяф и сн залови да усуче конци. Ст. Чнликгнров. Кога БогДан сн обър¬
нал и поразгледал оз Дюгън.я, в него (спали няколко лопати, празно иτрaнuнu. Ил. Блъсков.
стран ж. диал. Стъбла ка ожънета нива. Тай се разсърди, взе желез/ата вила. разрови мраву¬
няка. напаси стран. хвърли я върху разтревожените мравки а я запали. К. Птткеков. Една
стро/още или орница, дета имо м/аго стран, трева а пр. , , ако со заоро о зарови, то всички
тия растителни останки щат нзгннят о щат еиτaπam ной-сетно на черна пръст. Й. Груев,
странен, -нна, -нно, прал. нар. Който т от друго далечно място; ит тукашен, чужд. Сега съм у
дома — но съм тук странен гаст-~ Ив. Вазов. Нямам работа в чифлика. Аз съм един стра¬
нен човек а никой но мъ познава. Й. Йовков. Да со върнем преспокойна назад, така също но
бешо уДод/а, имо/но за πaи сτрοпнuτe- защото всека от oиτa/aлuτъ щеше да со отиДо на
къщата. а ние оставахме сред пътя. 3. Стоянов.
480

стр^лиипа
страннолюбоц м- книж- осщар, Гостолюбив човок. Португалците со епронеолюбца. но изобщо
суеверни, горДолави к τъcщeицc. Ив. Момчилов.
сmеапполюбйβ прил- книж. осщор, Гостоприемен, гостолюбив. Аз ще кожа·· по-добре до останем
днес тука. защото домакинът наш е добър и οщuоeeалюбuβ чоловен. Т. Шишков. ШееДцсщо
изобщо са песщнс и ученолюбив/. смит народни училища. а eаuβожц/τe — песще/ к ащрае-
еолюбиви, но Диви а бозкеиже/, Ив. Момчилов.
сmрдппопЮбио ар, ке/ж, осщар, Гостоприемство. Той е слушал До се приказва зо οшиaeeалюбиоща,
за доброжолапсото но бьлгaииea. зо неговаша искрееа любезност. Ил. Блъсков.
стрдппооόрДзон, -знд, -зно, прсл- ке/ж. аcщau, Чудноват, странен. Когото ноеяш но царят сМ
ещънвamо еъе водиш!, една cщuaenoабuaзea а Дрипава жена. ко.яшо приличаше ео вълшеб¬
ница, впусна со напреДе му . Г. Кръстович.
сте^дпоııен0моп, -мня, -мно, прсл. книж, остар.Гостоприемен. Той по ще вкДк вене нищо жено си,
еищо приящолсще ас, н/шо децата ас, е/що οщрaeаπр/eтeaщa еи къща. Д. Войников.
странопен0мстβо ср, книж, оспор, Гостоприемство. М/лост/еята и строяопрсемсщвото ао
първащо обязаеоещс зо иoοлодавaшолищe ео Корана- С. С. Бобчов.
cтедсгΌ·гέецоц м. и стеастот0енца ж, сщорие, Мъченик. Цялата сватба заобиколя колата а
двамата гости, паниците а тук стсглш и обсажсдат атроетоторпоца Хр/саетов. Ив. Ва¬
зов. И вчерашната ещрaеmoщeuпцa смирно I с рлзмлхл ас велсносщвое. тищинска / над-
хврънно полуострова балкански / и влезе еъе истор/ято всемирно. Ив. Вдзов.
сгрятОгемд и страт^гима ж. книж. оетар. (гр. στρατήγημα). Хитрост, стратегия. Цaбu/кав Днес
си позволи първища Дръзко стъпка, за до смут/ Душата ео госпожа Стремена. . , Това боше
ешротогома но изпитан Дон Жуан, Ив. Вазов. Действително, нае пътувахме из сторози-
гoucкис пъщ, което беше одаи екд οщuлщeготa. Но нлто изминахме оДео малко разстоя¬
ние от селото, от което никой пе можеше Да нс всди вене, хванахме пътя за соло Елхово.
3. Стоянов. Спусна ао oщгаuо см (ео мексиканците). по те отстъпиха завноа. Туй. конто
от cemne се доказа. по беше от страх, но коронно скроено отрище/сми от воеводсто /м.
П. Кисимов.
снедтнόт м. книж. сщорсн, (гр. στρατιώτης), Войник. До не б.яхл т/я проклет/ безвереици. лесно
осхмe Да се отървем от Каетлнузсеа с неговоще носила събрани aщuaщ/oщ/. Ст. Загорчи-
нов. Що стоиш при мене, Докощо ао върко скнъщ ми. После що помоля императори по само
прошка да ти Даде, по и ащратиот Да те поправи — вони със своя зомя. О. Вдсилов.
сгрятий-гИя ж. нииж, сщарие. Зомя нд сгратиоТ' Кожи-роп/ Две годиеи поживях в неговото ощра-
тиот/я. много неща научих к повек като другите станах- Ст. Загорино..
стедтоцодИрх м. кккж. сщарин- (гр. στρατοπεδάρχης). Военачалник. — Сщрощанодaрхъщ с около
триото Умурови люде, коищо бягат преД Момчила, спари врага — изговора ний-аощне щой.
Ст. ЗдгорчиноВ'
стеДтое м. нииж, сщорсн, (гр. στράτωρ), Пазач. А mc що ще кажеш, Григоре ? Портар ок mu
па /лиен/те порта и манастирски ощращор. ной-Добре що знаеш — обърни ао тя към сщлрия
ратай, койщо есо гледаше еаДолу. Ст. Зднорчиπов.
сгрЯхот м. дсал. Голям стрдх. Тогаз повечето бежанци от спрахот ощ/доха при Сщара река,
ща съградиха ново селище — Гaщъoва. Ив. Вдзов.
сгряхотД ж. диал. Страхотия, уждс. Гурцcщe грабят. убиващ, мъчиш беззащитните коша бuлщс.·
Страхоти, .. Но може До се Диша воно в България. Ив. Вазов.
стедшнпΟ ар. дсал, Страшилище, страхотия. Госпожице, по елите ео „Изгубена Сщопна“ —
да в/д/ще Македоноки в харамий-кото униформа — ащрашиед. Ив. Вазов. А Доколко долен
бият бурените пушки? — Лунот добре ни три километра. Ама човек л/ о, лалугер л/ е —
там остава , , , — Сщраш/ед . . , Ив. Вдзов.
страшнИк м. Диол, Страшен човок или животно. Я надуй дяДо ковало, I олеД теб До викна — за¬
поя I поска юнашки хайдушки. / песен за вехт/ еойеоДи — / зо Човдор строшен хайдутин. I
за Чавдар вехта войводи — I синът ео Петка страшника! Хр. Ботев. Н/вга вене пе ще U
излезе късметът пестна булка до бъде, олед като mc, страшнико. щика преД цяло соло хор-
туеош! П. Спдсов. Моят страшник [кучото] /зл/за открито срещу душманина. А. Каря-
лийчоВ'
страя (со) св, (възвр.) Дсал. Изтрая, въздържа сс. Неделно мъки не строя I премиля. майко. за¬
млъкна, / прапоДно, не се помръДно. Ц. Церковски. Но трошащо гостенко но се стрия· и
зина ma каза, Книжнина за народа.
стр^лник м. рядко. Чанта за стрсли. Пешите войници вървяха с бавно. равномереа. тежка со-
ляшко сщъпко. метнали по гърба коженищо си к дървопк щитове. ., провесили през рамо или
ео колана ас лъкове, опрелни/цс.-мечовекщорба с храео.Д. Тдлов. ПоДар едип м/г от горащо
/зенопиха Двам/ео запъхщоеи ловци с лъково и ащрелеици- А. КдрдлнИtчов-
сте^пницд ж. осщар- Бойна кула. — Честсшс ми деспощещео. побращимо БогДано. — зовано
Момчил... и тoглодna към пяеното сщрелеицо, Ст. Загорчинов.
31 Речник на редки, остарели и диалектни думи
481

стреловйт
стреловйт прил·. ряДко. Обикн. за поглед — мълниеносен, стремителен. Неговата βъπшπевm из¬
веднъж напомняше епическата фигура ши опълченец; сурово лице, сnаeеоβun поглеР изпод
гъсти вежди. Й. Йовков. Беuлa поглеР сnа;ееβиτ ш Дръзьн, / пя се цели в поя тъмннна- /
На живот н смърт в отчаян сблъсък / се н/Риг/п мрак и светлина. Бл. Димитрова. Из не¬
бесния шир, / поР ηеДоPлaчπuй мир, / сив орел стреловйт / хвърка някъ/е сам- Ив. Вазов,
стрелосвам шев.., стрелбсам св. р/зг· Правя движение с разперена длан като укор; чумосвам.
ГаезPaнa се аaзвuкa. започне да кълне ш да втрелосеа с ръце към мeлıeuмοая. К. Калчев. —
Полека, вре. . . гuпmuнеI Ще смажеш пилето. . . — стрелоса с ръка хлеР/ркапо циганин/.
като че нвкош; Ри излее всичкото сн злово върху него. М. Грубешлиева.
стрелух прил. Длил. Налудничав, смахнат, сприхав. Фаaпклин не биваше никога навъсен, нетър¬
пелив ш сnаeеуx^. той наричаш; летеnе неразположени; на Рух/ нечистоти пи Рушат/. С. С.
Бобчев. стрелухо нареч. Па;хлaвнan н капо оРуял, възви се впрелухо н му у/ари еД/а плес¬
ници в лицето. Π. Р. Славейков.
стремна се се. възвр. алДне- Втурна се, хукна. И пя [сганта] се в уж/в стремна / за бяг. - . и шум
ш вик π;чaкaπе се емна. Пенчо Славейков.
струпвам се несв., стрелна се се. възвр. Рнал. Спъвам се, спрепвам се. ЕР/о магаре mamоβaа;но със
вол. нanе пр;юuнуβaло еДни а;нн. втрепидло се, па паР/ало. Π. Р. Славейков. Л;ннa понече
Ри ude до огнището; веднъж паисmьпa, а на втория пъп крикът й се закачи у прue;злеnе /а
котел/, втрепеа се н нaвмaлне да се сβуnгаявa в огъня. Ил. Блъсков.
стрешина ж. Рнал. Стряха, навес, заслон. Всичките хукнех/ през Двора, па се скриха поР сnа;-
тштата на едне кеβaчπнцa — на другия му наaй· Ив. Вазов. На/ясно, до зиРа имаше сnаe-
тшта с явли. Рето вега споеше вързоп 00^ еднн кош пощенски- Ив. Вазов.
стрижа несв. .. Стриже с уши (рядко)— за кон: движи си ушите в противоположни
посоки. Конят уветн буряте и забърза, копо стрижеш; о ути. Ем. Станев.
строй м. Риел. Вид. Преди Ра земем Да ηрuннзβοмб за различните строеве огледал/, nαяβувн Ре
впеюeнeю изобщо как се еnмлna· па еτскaмα светлинни/ от огледала. Й. Груев. Така също
н виmопнйииne Достигаш Ра рeзлцмнeнn о чуРесна eланесn не вамо какви са ш оп кой втрой
са миризливите Рушин елша, но още ш колко годишни са ш отд; са. А. Г. Начев.
стройник м- и стройница ом?, Рнал. Годежар, сватовник. Мишано моме, Митано, / оп що ми полко
посърне? / нали те, лиРе,	— / що впирой/нц; ми повърна? К. Христов.
строп м. Риел. Етаж. В еРиа от витите ш шевни улици нн Гол/пю. . . имаше еРни Дървено оп дви
стропа къща. Π. Р. Славейков.
строптив прнл. книж. есnaа- (рус. строптивмй). Упорит, своенравен, опърничав. От безнрав¬
ствен и вmреηnиβ момък той създал добродетелен мeлян· Н. Михайловски. Но щом РойРе
Игн/п Иванов. . . момък внoенеюeрeπ, сиропене н крайно любомятежен, пой дигна явно
ηрлηоаeиa на борвапа против чорбаДжиите. Π. Р. Славейков, строптйво нареч. Аз не вяре/м
Ра има българи зле maвnаоeнн или сτаоητueе разположени към представителя на онази вила,
която е направило ни maреPa ти naнβaз голям/ Деβрuπд, да го оввобоД; оп петвековно аеβ-
сτeе· Π. Р. Славейков.
струвам песе. - - - Риел. Заслужавам някого, нещо. И жена ли му се е порнало — невяста кaηнa!
Хув/ва, вτаеUmд, Деβаa, ваeдπa: цял Ре/ н/Р къщата му Ре трепери ш как вaюе Да му пригоди Ра
гледа! Струва я той пея! П.Ю. Тодоров. Това е; се втруеа та вас тъй. з/щото вие пе се пре-
глеевнше та една уж малко равота. за коя веруен тук Ри се спомене, сп. Училище.
стружна ж. Диал- Дъскорезница. Сега пеят стружките mad бързите струи /а аeннnα- 3. Среб-
ров. Тая нощ mуинaрцne му изгорил; стружката в Бaекaπa- СеРем /гнета взели оп стаРото
му. А. Каралийчев. Работил но млаДини в една стружки. Но трионът отрязал наaкa му.
М. Яворски.
струнен, -а, -о, ηаuе- Риел. Направен от козя козина. Оп отрупенапа порва извади големия ш мол-
кия тефтер, ηuанmмeпил Рившд- Д. Талев.
струйка ж. Риел. Сито за брашно от конски косми. Друг път — беше πaдeeмeа — покрай Мом¬
чилови юцnaвaхa цигани оъо вита и струйки па гръб. 3. Сребров.
стръви теве. рядко. Настьрвявам. Четенне ,0^.0 жuβеnоηuвu [на прочути мъже] инии
ч.^еека н го стръви, зн Ри oеeдu, сир- Ри поРнови у себе опивания характер. Й. Груев.
И /онсенна умното е da пе кувтрим и стръвим Дeuana с неща, които не вива да им се
ΡαΡατ, без Ра им се паправш ηaнеoτ. А. Г. Начев.
стръм м. ряРко. Стръмнина. Днес, мрачен по скалистий стръм / изкачих ое поР воДопоДе. Ив.
Вазов. Появявннето то юрушко стадо те някой сnаью с вуйна, тучно трбед. еаuлnне прне-
.^0 ш успокоява поглеДа му. Ив. Вазов.
стрън ж. mда- Стърнище. Мъжете - . . тичаха нз прясно оряза/нш/ стръее, спущаха се върху
легналите стопи, пристягаха ги о пригопвеннте още ош вутринпа ηшemимmи въжета. М.
Ягодов. Вuсочкилτ пъргав момък, с изрусяло и твърда нaше втрънша коса, се хвърли пръв
врещу коиPнйнн· Ст. Ц. Даскалов.

субалтйр
стубсл м. /ар. Чучурхе не чешма. Потокът. , , с леДе/ата веда, Дето блика между камъните,
ще се превърне на каменно четма с два стубола. А. Каралийчев.
стубла ж. нар. Плитък хладенсц е дървен или кемскеи кръг. Таи накъса есенно горско цвътица
и се отправи към памот/ина-чешма, да която всо още ромолете старата стубла. Ст. Ц.
Даскалов.
стублици ж. нар. Кладечец, стубла. Пръд нас о някакъв асобо/ плаДе/ец: вадата чучури през ня¬
каква ширака парудо. Стублаца со казвал тоя извор. Т. Г. Влайхов. Аз взех Дълвето и maca
и отидох на иτублuцаτa да налея вада. Т. Г. Влайков.
студенйло ср. днал. Студ, мраз. Какво ли право сега наш Делчо ? Дали со е облякъл пуловерчепо
но това стуДо/ило? Кр. Григоров. Гарата дете тъмна, по дъбаците все още сн клатушкате
по някои изсъхнал червеникав лист, изпрoτuеявaл сн цяла зима /а вихрушките а студе/илото.
Кр. Григоров.
стъсда ж. старин. Площад, мегдан. Като гледаше тия високи сте/и πaирeщa, той сякаш виж-
доше и целия скрит зад тях гроД, безбройните му къщи а улици. шумните му стъгди а па¬
зарища. Д. Талсв. Това бете човек, койта с жива слава трябваше Да жигасва отстъп¬
ниците па студите. А. Дончев. Нъ са мaлaерзuτeн. видял беше ти а люДсни смгО“, о хор¬
ско гмеж, а имате у тебе 11ъщо ангелско, когато те видях зо първа път крой рибния вир.
Ст. Загорчинов.
стълборед м. рядко. Редица от стълбове, колочада. От полумрака а тишината, в които тънете
тоя част на полата. стълбата ни извъДе на светло горе, в дълъг пруст с бял стълборед към
Янтра. Ем. Станев.
стъп м. Диол. Етаж. Къщата /а вaегoл Колев приличаше на повечета селски къщи: лежете /а
самата улица, имате два стъпа. наД портото со наДвесваше закрит чардак, Цв.
Мнихов.
стъпа м. к/иж. рядко. (рум. стопа). Крех, стъпка. Като хусари/ дроДох из леса, губих се па тъмна
а нечестиво места а щом зърнах манастира- дойДох да падна пред стъпите то, да прося
благословията ти о съвет. Ст. Загорчинов. ПроД стъпите пречисти негови /епо пад/ем
на калн/ъ, братя, а с разпая/иъ да изповядаме нашите грехове. Елин Пелин. И ней/ито вих¬
рено стъпи / се губят дезшум/о в нощта. Н. Лилиев.
стъпепка ж. диол. Стъпело на стълба.Спусна со като стрела към Двора о през Дво стъпо/ни со
изкачи при Цъ/о /а купата. В. Чсчхов.
стъписвам несв, диол, Отстъпвам, оставам. Аз от работа се но лъча!. . - Докато ръката ми държи
чука, няма да стъписвам но пеДя от другите. П.Ю. Тодоров.
стъпйца ж. Днал. Клопка, примка, капан. Стъпка па стъпка га слеДвате и дебнеше кото хие/о
върху него и върху Делата му. . . налочоте му меoгouнлeτ/u примки н стъпици- дани /огдо
го улови. К. Шепхарев. Ваовадато но рачиха да съобщят на царя, защита поДглеждаха в това
хитро иτъпицa. Н. Райков.
стъпичка ж, диол, Малко дълбоко бнкюзо.Вдигна со очите към нега и едва сега забеляза, чн госпю-
любиеият о/оп но бо а вкусил от работа, а топеше къшеите си в една стъпичка. пълна с ме-■
руДия. Ст. Загорчинов.
струйка ж, днал. 1. Следа, диря от стъпка. Пръко пустинята живот/u всякакви минават /
о отминаваш, / ала /из пясъка иτънуннuτe им ги издавот. Ст. Михайловски. — И нямате
ли други иmънуннu до почват ат кроя но горичката пряко нивате ? — попита Малък
Крутка. Б. Обрттеков. 2. Стъпка. И като строши вратата, изскочи пато светкавица; ш
след малко чуха се сmьнуπкuτe му но пътят. Π. Р. Славтйков.
стърга ж. нар. Ттмтк проход, пртз който пропускат овцете при дотке.~ От Другата страна /а
стъргата вече бяха седнало да Доят ДавиДка о Петър овчарят. Й. Йовков. Тай мн/о покрай
задната стена на Дългите обори. прескочи τрь/ъ/u.я плет но голямото стърга а сн намери:
сред ечимичена /030. К. Петнеков.
стъргувам се св. възвр. днал. Спазаря мт. Стремсни влезе в преговори с турчи/а. , , Стъргув аха
со скоро, защото Стромспи даде внднага исканите три лири. Ив. Везов.
стяг м. старин. Зкемс. Море! Не со чужда за /ази: / слеД дълги иτелъτuл пак ! в кристала
на швейте талази / оглеДва се българский стяг. Ив. Вазов. Българският стяг со е развявал
край Златния рог /е оД/ъж. Ст. Загорчинов.
стяжИние ж. к/иж. астар. (рум. стяжечис). Имот, богатство. Дечновото къща е купило /ай-/оп-
род Габровското aдтoиmвo. . , ни след няколко време па обща о единодушно одобрение. , ,
повърнала со е /а общината о о днес неотемломо иτлжaеuъ /а Габровското училище. Π. Р.
Славейков. Нъ си ли познало, че ти си за мене нaй-дрοгaцнππеτa иτяжъпue но земята? Π. Р.
Слевейхов.
субалтер м. к/иж. (стар. (от рус. субелтсрч). Младши офицер. Ритнато о иубaлmoрume со из¬
бират, каквото са искат, а пък той оставя да му изпращат сО измета, сО таплаци, Т. Г. Влай¬
ков.
483

субат
субдт — вж. собдт. Не ошс/аше селянинът по свои, . . ео гоеше само колното до се рече от двете
сщрони думото пречел ме. нu^ıчeшoх го, . , по отиваше от любов, от об/ч, . . Ето защо ао
траела щoгaβamиищe весели субити угаmee/с с дка, Ил. Блъсков.
субаш и субдшд м. оатар. (тур. subaşı). ПолицеИсни началник в стара Турция. Всяка еутр/е
субошът Ал/ излизаше преД конака и о часове наред· гледаше ту горе по върховете ео плаес-
иищи, ту долу из колДъuътoeиτo ул/ц/ на солото, Й. Йовков. Радо. — Турци /Дат! Второ
матa. — СoUтoe// Първа мома. — Субошата със соймоес! П. Ю. Тодоров.
сувЯ ж. осщар. (тур. sıva). Мазилка от хоросан. Стоято стана пo-шъτea и по-мръсна, Дъските
пд оя свиха. . , нисша от суви ея урони от таваеъщ. Наукд.
суварйя м. осщар. (пор' -тур. süvari). Въоръжен конник. То бяха Довотмина сувирсс арпаути,
конто навързаха ноиощо ас зад къщата и влязоха щом, дето ао бяхме разполагал/ проДа
Две минути. Π. К. Яворов. Но стана /ппщо: еу/ир/сто около кървавото шествие насочиха
еваищe карабсеи към Кукушна^ хан. А. Страшимире.
суват м. диал. (тур. suvat). Лятно пасище нд планина. Току остана си Другото: потръгнал боше
а бого/eme повени, ша по тоя път оощави и сина са, Нае.я Чорбаджи: добитък водеха но
суващ и нариха в Стлмбул. А. Страшимиро.. Нaш/с соляеец знае добро колко скоро пора-
ощва и наянва еДно теленце. кого е в някой сувот в балкаеоко място; щой зеле твърдо Добро,
по що кой-Добро со разв/ва но отворено, но ливадата, Летоструй.
суватчНя м. диал- Търговец нд добитък, който со угоява нд суват. През лятото градена су/ат-
чии — джелепс к насип/ — извеждаха едър Добитък но суващ. та Болярово смашо к от тях
среДко 30 лири прихоД. А. Страшимире.
сувуклук м- осщар. (тур. soğukluk). Студонд закуска. Тук по липсу/аха нищо ирoтoπoe/щo ко¬
кошка. .. пи пък mocmoeumo чорба к разен оувунлуцс. 3. Стоянов.
сугЯрен, -рня, -рно, прал- нар- 1. Късно роден, ощо ^израсъл, млад. Петя момя {щом забелязва
Домсeо, не иДе) — Много ще сми Да ск точите зъбите вай за червено ябълка от Цанка. Додо
е щози. Видище л/ го — макар До е иaU-οугaueи/ П.Ю. Тодоров. Ходеше из проощоркия Двор
зад къщата, дещо войници и еeлсeи пенеха па шиш едно су/арио яре. Ем. Станев. 2. Късно
посаден, недозрял. По-оугариите царевица се отделяха к опищеощо око яеио можеше До
различи щъикище лаика но тохе/те синора. Г. Караславов.
сукаЙ м. диол. Женска укрдсд зд глава — шапчица с дъсчица и преметната назад кърпа. Не гле¬
дай момото има ли жълтица, / обеци и гриви/. скъпи огърлица, 1 хубави сунаи и шит/ ръкави —
то со, скпе. еявга почели к приви. Ив. Вдзов. Върви Яно — костенурка / е кория — I еукай
скърца. гердак Дръпни / през шия. Ц. Церковски'
сукЯрннк м. Диал, Връв за запасвяно нд навой' — Мераклия беше та. натeя meL . , — Оня лъскав
илтъпъщлак по кръста, ои/я ми ти черпи aукоueиц/ к вълнеещи говежд/ цървула, Н. Хайтов.
сукин син осщор. (рус. сукин сьш). Кучи син. Шaрлaщaнин/ —ревеше Коно — подлец! негодяй!...
аукии ο/η! А. Константинов. Бие крак та казвам. ma кърта камъни, стрелка вълчи опи,
върти бани и ощ време по време се нува само: — Сукин οα—! Пaршивeц/ Чудомир.
сукна се. Д/ал. Пръсна, хвърля. Изнuлβcл се и „сукна.:" малко пясък въз прозореца — угаβаueнcс
знак. Н. Хайтов.
сулнца ж. оетар. Вид копие зд хвърляно. Гърмяха по калдъръмите железните колела ио орти-
лeииящо. . , казашки еакоДропи о Дълги аулици к накривени mопки. Ив. Вазов. От порутените
къщи зихвърнихи стрели и сулаца, Ст. Загорчте.
султан1 м. , . . осщар, Тиглд на татарски бой в някои области нд България проз турското роб¬
ство. Имаше у моя енория еДно село но сме Шихлори и тамо седяшо султан на сме Ахмот
ГeрсU. Софроний Врдчднски. Тая пролет — сми е.яма шест-сеДем месеца ощщогава —
Хаджи Емие. одси от татарските султана. чисто конаци бяха в Еаерлай, в Клриобишното
поле. беше излязъл но лов. Й. Йовков.
султЯн2 м. книж. остар, (рус. султан). Перо или китка на военна шапка. Той сма Доещо войнишка
к войнствен ваД поД своята червено униформа по сръбски генерал и бяло шапко о висок сул¬
тан. Ив. Вдзов. По тъмнозелените обувки и по сребърния шлем със порвеи султан тя позна
стратега ио града, Ст. Загорчинов.
сулфЯто ср. осщар, (ит. -гр. οονλφάτο). Хинин. — Хъ, щях До забравя. дой сулфато за Каблеш¬
ково. Ив. Вдзов.
сумйсям и сумясам св, диол. Подсетя. — Добре не ме сум/оо: прати и еДна голямо кошница до
та проводя от чери/mo норешс, догДе ие со преминали, Ц. Гинчев, сумйсам се и сумясам се
възвр, Ам/ кали ощзорои ио се сумя-ах До проглеДом Дала cтлтe сол. Кога посегнах До гудя
по яетсещо, солника, гледам. досущ прозее. Д. Войников.
сумкя ж. нииж. еовн, (рус. сумид). Паласка. Има лок/ и тежка карщенпици от пой-разлинес
фибрина но Ебррто, има пушка — също от кий-ризлкнес оръжейна заводи. , . пащропи. сумк/,
каиша- Г. Кдрасπдвов.
484

сцнаитифйч>сйи
сумнясам се св. възвр· Риел. Усъмня се. Като чул Uдаъо maнaβa ^βη/η, вуинлoaл ое как БерполД
Да е завел царицата в пещта, защото го познавал за толкова луков и хитър· гРето ηеeлру-
вол, че може Ри поправи евякн р/Рош/- Високи умни хитрости Бертолдяня.
сумпара ж. Риел., (от пер.-тур. zımpara). Гласпапир. Черупки от лUцa· гипсов прах, парчето оп
суuенрн· ере/Ре ш трески се валяха но евяка omъηнο· Й. Йовков.
сумразявам тесв. Рлал- Причинявам омраза, смразявам. Как няма срама преР хорото. амн взел
Ре върши щуреел анPеmu· Ри сумр/зяен неоηeаanеаиme едни Други. Б. Обретенон. сумразявам
се възвр. Добре съм си в еβщиπamο, орно ми е службицото, що Да се вумаaзлeaм о хората?
М. Мярмтнскя.
cyмj^^-душиαиЬ Риел. (тур. somun düşmanı). Глaдииk. — Добре. Добре, Мувшнфа ага. идвай. гле¬
Дай. Рато го изцерит, че nd — Рецото му ви все Даeβпи, все вумуп-Рутмапъ, кaнnе ое казва.
Ц. Гяичтe.
сумя св. Риел. Науча иα ум, вразумя. И всякой зел До гледа — ?auн сега къ/е? Но тука Диомеен /
сαмuмeн Зеео сумил. Пенчо СлАнейкон.
сундурма ж. Рнол. (тур. sundurma). Отняр-ня помешеияе на стлска къща пред стаитт. Т/и· г/ето
Рет; чарДакът, къщата ое вглъбяваше малко пeвъmaб от Росен шuаенa су/дурмо. обграДе/о
оъо също такъв η/аиaнеък, с какъвто Ре огре/еи н мдадaкьτ. Й. Йовков. Аз впоях още вър¬
зан отпред вунеуаи/na но къщата, в която Ряхме ноmДисaеи- 3. Стоянов.
супостат м. старин. Враг, противник, неприятел. А често, гръмка реч подзели. вдьхпеeemе / сее-
щeпнuиne ош мeанеeния амвон / тълкуваха зарад поробе/нй Сноп / ш близкий деп, Ре/ят нн
кървава разплата, / когато ви ще с меч изгонен суηесτнmд- Пенмо Сланейхян.
супя ст несв. възвр. длил. Цупя се, мръщя ст. Ти загорке, що ое супнт. / Юдо дългокоса!. . . /
Теойте сълзи ш възДишки / знам ги зо кого со. Ин. Вазов.
сур ηаил. πaа. 1. Светлосив. Дълго еьn^уeοхюe по пявната Момина клисура, поР пас Месен мя¬
таше сури вееu, naPьβmaе) оп вчерашния дъжД. Н. Тихолон. 2. Който има сина хоса яля
косми. Когото ви; заколите суаama свиня, по щеше ли Ри повикаше и РяРа ои Х/Ржия Дн
я поопито, или те? Л. Каран-лов. Имем си ниво зелена. / π/умuе се е сур елен, / пивата до
мл ηаегeзβe^; / дели сур елен утрепа, / или нивото ожъ/а? Нар. пестн.
сурaншниa ж. Днал. Недружелюбност, нрАЖдебияст. Анnиеanимeπ Ровега нам, ηерaеи oeеяma
оуровщита н πeеpщиneеeπ характер, пой [кучето Баро] ηаидеβи веРного уважението нн
и о; ^/^/0 високо в юнeнuenю пи. Ин. Вазов.
сурнам ст шев.-, суриa ст ое. възвр. Риел. Спускам ст, свличам се със силя. Заби пръсти в разтро-
ше/ камък, завили ое, но камъкът ое откърти н пя се аур/о по гърдите он, поР/а в вух τаeη-
К. Петкано·.
сурконач м. разг. Сурвакар. Чеотито тл ιαβο години!. - . ДохожДах/ лн тл вчера вуаковнчu?
Знам, че обичат шля ποаеДπu обичан. Ив. Вазов.
сурукнам песв. Рнал. Сурнакам. Сурукво той пοβързе тото и мама, капо някак вмеnеляeвa Ру-
мите. Т. Г. Вляйто·. Щом влезем в е/но къща, зaлaeлиe ое До вурунβοмe — πдй-πдηαeД сто-
попишо. Т. Г. Влaйкяв.
сус межРум. еиде. (тур. sus). Мълчи, млъх. Сус ве, ченге/е! Не ща нз любовни! Но аοнuя ми сви¬
ри! — извнкн шм бой Г/ню н трокне с чашата по мавнен. А. Константинов — ХайДе, взи¬
май снхото Ри го закачиш. — Би, пая не мога я направи ... — Сус. взимай - - - Мене слу¬
шай. - . Той сом к/зн. - . Ст. Чиляигярон.
суфйрям невв. Рнол. Пия, смуча. — То еeвmе, мъжо, то кок до е ще го завъртим- ами аз нοнвеτе
почуеам. новия ни зет ееοДжοн мой твърДе ои суфирял βнmеnо. Ил. Блъсков.
сухOтииa ж. Рнол. Сухи съчки и др. Взираше о; около ои н чупеше оухопинн та ерeгъндτο ляв/
ръка. Ц. Церконсси.
сухувам песв. Риел. Хрян ст оскъдно със суха и постиa храня. Продовоха Добитото от сео.япн
жив/ отоко масло н сирене. кото оставяха еец/по си до вухгβοn. Т. Г. Влaйкян.
схЪлм-и, -а, -о, .прил книж. рядко. Изпъкнал, издаден. И по Хъшлака пем под вхъпueπоnо анио /
изписка лют куршум ш внтнИ му мувпак / опърли. Птнмо СлaнеИкян. До свойт; схълuemи
гърРн / той em/H безумен смачка 1 и низовтта освободи ! оп непотребното й плячка. Д.
Дебелянон.
схърлузя ст св. възвр. Рнол. Подхлъзна ст, хьреулиa се. Я сн обирай ηοаmнкбтο оег^ту.'. . .
Аз изхвръкнах от вротото н ое охърлузих по спълвнте- Хр. Рядтнсхи.
сц-п^ ж. ряДко. (рус. цтпха). Зaкaчеии една задруга каруци яля шейни. Селяните ое разпръснаха
н отново с; хванаха за вилите н еоηοnцn;, пъй к/ео тракторите — зн кой ли път вече —
трябвате да поемат за полето с по цял/ виeηкο от шейни, meнaчemн едно слеР Друга. Б.
Обртт-ияв.
спнантяфйчтски и спятитифймтcки ηаuе. кншж. оспор. (фр. scientifique). Наумен. Той Доработваше
еДнт свой учен труе зо Източна Румелия, който трябваше До му отвори βаοmнnο но еР/о
вииemmифичeско дружество в Европа. Ин. Вазов. Тови ои нашите βeвmнннaаu в Цариград,
човеци Рез сuuaнmифнмeскu познания. И. Богорон.
485

сцъклен
ецъклен, -е, -о, прил. диал. Изцъклен. Боржия (с присмех). Съвет!— Дълг — ето играчки
за колебаещото. Ретв (потръпнал). А когото тя със снъnлoпu очи заста/е като кошмар!
Ив. Кирилов.
сцъкля ме св. възвр. диол, Изцъкля мт. Cлзпнoτе пражуря, като чо ще вали. а небето се ицъклuлo
— ни помен за дъжд, Ив. Кирилов.
счТхне мт св, възвр, диал. Нетсгке. Пролетнс вит/ято ой том пред къщи - . , бешо со счек/ала
от нвяτ. П. Ю. Тодоров.
счСхкет прил. диал. Нетсгчет, отрупан. Не сред съсипиите /аврод още живеят спомените зо
честта а богатството на стопа/“/:· . , пред едоите — мромер/ия хауз. . , а овошките
край плета опала целия двор, а сега пан счек/ата от плод. П. Ю. Тодоров.
счт^^тя св. диал. Сгащя. Щях да ом дом да разберат кога нападат те, ами като ме счепатаха
/ατΛΟΗ/Ο! - . .Б. Обредно..
счйтхе ж, книж, (стар. (рум. счнтхе). Прочитеке не драматично произведение от театрална
комисия. Вашата пиеса ще бъдо дадена по Коледа — г. Иванов мн уверява в това — о тия
дни ще иmaπe считната. Ив. Вазов. „Считката“ о свършено — н артистите си разотиват
доволни н щастливо. М. Кртмтк.
мчИчхам ст св. възвр. диол. Натрупам мт. Счнчколи со чуки, върхово. гори, бaлкoпи- / като ризи
дрипави рееи/ища постлани — / докъдоти погледа улови / гънки, гънка, пато /а потури
нова, Елин Пелин.
ечНчкек прил. диол, Сбит, кетрупак. Том стоят но ичuчкοнu купчини селски момичета, набе¬
лени a пaчeрвeнu. Елин Птлнч.
счоголТн, -е, -о, прал, диал. Гъсто насъбран, кaтруцeк. В /ъивъиτ/u.л бъдреж / /а счоголенато
ноанала Дружина / ща се поДмятате — ой втора веч гоДано / тай чуваше да се мълва /а
розе/ лад. Пенчо Славейков.
мчумртк, -а, -о, прил. диал. Нечумтреч. И дяДо Пъ/ю зами/а счумре/ къде кошарата. Ц. Церхов-
мхи. И дивия им рев през ичумрънu балко/о / залетял тръснато земята в дaлпaпa. Пейчо
Славтйков, ечУмрткв нареч, Дядо Кънчо счумръно блъсна шишета а мигом пролази в кола-
дата, Ц. Церковски.
мчухртк, -е, -о, прал. днал. Съсухртн. Прибраха царевицато, (рониха я. изсушиха я а сипаха счу-
хремте дробна зърно. Хорото съ чудеха как ще поминат с този лоша рънелта — нища но
роди земята това лято. Г. Кераслевов.
мъблазНя ж. диал. Стрест, омраза. Но какви още зли/и, съблазни. проклетии со подаго. наша
ден из тия тъй пaрoчoнu Долни мохли, поможДу тия. колкото бодна па иъсτaлнue, м/аге,
много повече бедно а па ум хорица! мп. Китка.
съботник м. нар. Човек роден в събота и затова може да вижда самодивите н де мт бори е тях.
Нъ пълпa- Здравпъ- чо а оз мога! — Нали знаеш, съботна. съм, Ц. Церковски.
еЬ0вτıшчае прал. /ар, Който т е качества ке съботник. От таласъма, пата бъдо, от малък ме
о страх. Съдотшачав съм. чо ги водя, Ц. Гинчев. Какво са зодаял над 30/0.0 са като сьдaτ-
/ачав. Ст. Чнликгнров.
мьвтшαлмшс ср, ряДко, Място, където стават обществени съвещания. Аз прега/ах кумо/ате от¬
въд Дунава а съборих сте/ате но тяхното скитско иьβeщaлaщъ. А. Керелийчсв.
съвледявам πeив.. съвледСя н съелАдем св. днал. Овладявам. Носъз/ателно младият поручик
са ускори стъпките, ката в Душата му трескаво с/овяха и страх, а примамливото перспек¬
тива — съвлaдлвa положението, вади преговори а Диптува — да се завърнат всички изго¬
нена а забягнали. А. Страшимиров. Не вихрем през полото / летеше, яхнал кан, що му е
сола Влах ! , . , и едвам да го запре пръд тях / съвлада, Пенчо Слевейхов, съвледяеем мс,
• мъвладСя ст и съвлйдем ст възвр, Импулсив/о натура, буен, /а все поп г/евноте му аздух-
вaπuя са кратко, след наита тай бърза се извлaдлеa а со връща към свойстее/ата са, изпъл¬
нено с Достойнство, държанао. Й. Йовков. Но в същия тоя маг. когато uьрнoτa 0 се късаше
ат болка, тя направа свръхчоеетка усилие над себе са а можа да се съвладео. Й. Йовков,
сьелех м. днал. Рестешнт nовuтuиe. Тук-том около поръ/атъ /а класовете со дете появил съв-
лгк а точеше τьппame са ръце около пожълтелите стъбло. М. Ягодов.
сьвръсткйх м. к/иж, астар, Връстник. Вероизповеданието о първата любов към майната, към
бащата а към сврьиτнuнaτo /а Детството. Ал. Кръстевич.
еьглтдатсл м. .ниж, (стар. Съгледвач, шпионин. Кота имате свои изглoдameлa в Цариград,
тей добро се научавате зо работите, конта го а/теросуеаха. Т. Шишкое.
cьгледаттлcтвв ср. к/иж, остор, Наблюдаване, шпионаж. Двамата първа приятели /а Сюлей¬
ман содват тутакси в ода/ ноан а от ГоруДжун. градище на азиатския бряг срещу Цимпа,
тръгват но сзглoДaτoлсτеa па европейския бряг. С. С. Бобчсв.
съгмел — еж. сагмел. Кан що да се ръти султанът да изколи своята рая, когото тя му е коти
сьгмал кровн1 3. Стоянов.
мъгче се св, възвр, днал. Втурне мт. Щам зърна ХоДжията. Малча се сгъна а — ха насам, ха на¬
татък, па кота еаДя, чо или в лив/ицата трябва да влезе, ила е черквата да со намъкне с
486

съклет
хляо!: тръгна срещу него а, капо со изравни. смотолеви смирено. — Добър вочер· порбоДжи'
Чудомир.
съд м. , , . дсал, Обор, помещение зд добитък. Щял да викне До проправят нъщащо. да стогеищ
дворо и Да направят съДове за добичето, Т. Г. Влайков. Още същата пролещ пой сколаса
да ои струпа ошлунаел ново и съдове зл добичетата. Т. Г. Владков.
съдба ж. пор, Съдено. Боят беше твърде справеДлие съДся и когато се затруДняваше много в ня¬
коя оплетени съДбо, пой noтилаοщcβа изгопвлше е меке/капеца съдещите се. Ив. Вазов,
съде парен, диал, Всякъдо, всъдо. СъДо оДи, съДо обсоДс. I се обидо хора и граДове. . , I нагДо пема
за него прилика. Нар. цосоп-
съдС парен, — вж. саде. Ти по съДе хубостта й ли беше? Ами разума и паметта й имошо ли
нейде? Т. Г. Вляйков.
съдило ар. Диал, Цедило. Панталоните са скроена, до се съборо в ед/ньт крачол оДио ДобруДжан¬
ско кило очем/н. долу meen/ и къса, за до пе се τu/сщ от обущата, и нагоре паещeпennа ши¬
роки. като духало. тъй щото, нищо гс обуе, новек прилсна по съДкло. 3. Стоянов.
съдник м. 1. рядко. Заповедник, господар. — Хайде. хайде!—нахока го стораща, — Като
станеш съдник но своя къща. приви, каквото ск moш. Г. Караджов. 2. оощор. Съдия. —
Но съдпацище кок ти дозволиха?— То пе зноят! Те ощ мен на-мaлка знаят законите.
Ив. Вдзов. Я До тс кажем тобе, гоепоДано аъДкано: До ме слушаш. па да ао кърсташ! Мих.
Георгиев.
съдовнще ср. нииж, остор. Съдилище' Те пущали върху му клевета. ■ , А когащо с туй ореДешво
пе сполучил/ — то наявно го обвинили преД cъдoвcmeщo. Н. Михайловски. Страшното съ-
довищо (ролиг.) — страшният съд. Съглоап/ ли eme, братя зелот/ ? — Всичка сме съгласни,
пано ни страшното aъДoеuтo, Ст. Загорчинов.
съдовнщен, -шна, -щно, прал., книж, оетар, Съдебен. Свощокище рони ао разделят от своя ещрана-
а) по политически, ,. в) оъдовищпи. които со изговорят в обвиненно или оправДоесо по nс-
кой ск осъден, Т. ШишкоВ'
съдопе0πио ар. книж, оещар. Съдебно рязисквдно. На Касационното съдилище преДложи. . .III
До разрешава съдопрепиощо па съдилищата за подлеж1юещща см върху аъщ/аща съдба к до
опреДеля кое е надлежното, Държ. закони нд Осм. империя.
съдрумник м. рядко. СъпътниК' Отсреща затрепка пщица. ВДагна со високо паД скалите. . ,
Трябва До о сокол. , . Може До е и сокол — казва моя с^румнин. — по тун му викащ вет-
руmкa· Ст. СтднчсВ'
съдържам се носв. възвр. рядко. Пазя со, стопанисвам со. Тая еоДо о нссща, тркящnо, уморено
топла а лековито. а самата блея се съдържа грижливо. Ив. Вазов.
съзванннк м. нииж, оощор. Лице, което има същото звание, положение, чин. Дол/ ще ао намери
кой-гоДе негде ощ пеговищо еъзвонкици до му подражио попе в проповеДито, око пе в поеено
нещо? Хр. Г. Данов.
създавннк м. кп/ж, оещар, 1. Създател. И Раковска о оД/п ощ велснищо мъжо съзДиеп/цс по
повия български нороДок с политически живот. Ив. Вдзов. 2. Бог. То [гадините] пе живоят
пикок е /тяхното си също вършено. по е опова. що /м о дадено ощ аъздивкско. И. Богоров.
съзет прсл. ряДко. Превзет. А хauaкщeриeщинeοкощa нoтeдcс. като преДставя нажаво образи
от алиби и смешни характер/, кокщо- глуπomкc постъпка. неуместни nоoтancс. съзещк
умове а хвърчащи иДои. финотспоск/ преДразсъДъцс к прн., сми зл морална цол до поправи
погрешните к педосщощъцище. вмъкнати е общежитието. Д. Водников.
съзъбне ср. книж· рядко. Зъбите в устятд. Щом детето emane но 10—12 гоДсис, лично сщорой-
mиnaщо но рода изпилва а брус преднища горно шестаци от постоянното съзъбие. Ал. Готмян.
сънзволение ар. книж. остар. (рус. соизволоπно). Съгласие, позволение, благоволение. Българ¬
ското в Цариград πищолитo. . . основа обаче к вене устрои, със eъизβoлenиoщю по прав/пол-
отбото, оДно повременно спасаесо- Възрожденски псчаТ' Тя знавшв, но оДио девойко но
трябва до з/мо дорове от никого боз еъ/зволенсото па родителите ск. Кр. Пишуркд.
сънзволявям песв,, сънзволя се. кп/ж. оещар. (рус. соизволять). Позволявам, съгласявам со,
благоволявам. Решавам се, зо бamuno и свое спокойствие. До помоля Н. И^п. Вел. да съсзвола
к ме сзпрата в nскас крепост, Пснчо Слдвейков. Подобни но убийците ао и ония. които съ-
изволя/ащ но убийство, а можеха До го предупредят, клмо ако б/хо mсл/· Хр. Г. Данов.
Тя со толно срамуваше от доброто поведение и аърцо но uабcnящa ск, щощо бешо еъ/зволило
до я държи пра себо ек До живота. Кр. ^шурна.
сънскател м. нииж, остар, (рус. соискятоль). Съперник, конкурент. Най-напреД щой срощкал
големи зотруДнееся. защото се показали много съаскитолн за същия престол. Н. Михай¬
ловски. Той о Длъжен Да отдалечава от престола веене съсекатол с до уздравява мира по
царството са, С, С, Бобчов.
съклет — вж. с д к л о т. Дядо Пешо ео омръзна па мястото ек, от голям „съклет“ се изпоти по
мсиДерлъка, Сг. Заимов. Сил/ ми пе изтраяха вено от съклощ по сърцето, . . Сини са чакам.
господине. Младено чаком, от войската го чакам, Мих. Георгиев. Подир малко от/до е
487

съкмй
градината. хвана ое за еРин клюн но Дюлята. разкъса егьреuemе но ризото си от съклеш н
зοηлοнο- Ивайло П-трон.
съкмй мн. Рлал. (тур. sıkma). Тест потури. Оβллнехa ме съвсем по ηеюaшнu: но главата Ряла
ηлοmπлнο nοня . . еДни Рели съкмй, то ноunе коленете Ряха закърпеин оъо онин порчетн.
3. Стояион.
съкрови ми. книж. овnдα. Недра, глъбини. Изкарали от своя труд nелневa, колкото им nаяρ-
еоше До живеят везРед/о, те обичах/ Ри обръщаш е шеги Дори човешкото трагедия, вкрип/
ш таето в ськаеβume но тяхното светия ввепнх. Ст. Чилингирон.
съкрбнищнкк м. оспор. Касиер. Сьнаеeuщнuньm та чепото. . . който беше изсипал е/но торен
Рели иeежuДuu върху една м/вн, капеше всичките притежатели но ηоеaаeннne нещо до им
зaηеοnu, 3. Стяяиян.
съкълдйсвам теве., съкъпАйсам се. πна- (от ар.-тур. sıkılmak). Безпокоя, притеснявам. Речем
Ра опиРем но театър н започне жената Ри пореже/ ш до м; съньедисвa: — Дой Ри изглаДя
еaнmдеоmο ти ! Сложи сн чивта рлзо! Пресата, съкьлдйсвам съкъдцйсам се възвр. Аз
влязох в зимникн, пък пя — Ро ое не вьньеДuввο — рече До пойРе у мойки сн.. Т. Г. Влαйкяβ.
Ще м; измъчи. ще м; притевни Ро ое ποкенmл ш нзвръс/а. та нοmю отидем пн преРвтов.1е-
ннепо, Ро седя като наказан но столо, Ри ое попя, Ро се сьнъеДuсβaм·. Пресата.
съл№а ст св. възвр. Риол- Пъхна се, скрия ст бързо, шмугна ст. Познах го- Нeнно!- .. Денanе пре¬
косявате Двора. бързаше. Кото Рой/е в сянкнпо то къщата, поспря се. - - После пой ое съл/а
в мазето ш не излезе. М. Ягодов.
сънгуб м. диал- Човтк, който нт спи, губи си иАпрaеио съня. ИРи в; лягай, вънгубе!' / Не гуен
нощен з/лу/о. Нар. пестн.
съндардйсан прнл. оспор. Смутен ямaлоиящ-н. От поя затвор Юсуф пехливан излязъл, коз¬
ени, иaеко „съmдοаДисaп'“ ш пе веч; първият. Ин. Вазов.
съндардйсвам несв., съндардйша се. овτeа- (тур. sındırmak). Силно смущавам, омaлямяшa-
βα^ Опита се МлаРеи Ро вънРорДише някои оп ео-Pуйmune neдовелннцн по втория изпитни
път. Т. Г. Влайхон. И Пронгопо махне ръка ш овт/вл се от .иeранο о актове н глоби Ри оън-
дaaдume своя противник. Т. Г. Вляйтв.
сад^щт ор. оторип- Тълпа, миож-стβо. рой. А nнu, з/Р спешите, ое сбираха гузни 01/1^0 —
ш позорните тълпи начеваха сeелnн нощно игра. Н. Райнов. И ввяка нощ пъклени сънмище
злорадо приижДаха, зн Да ме Дерат в позорни повлоРн- Н. Хайтов..
сънник м. аяене, Съиляeец, заспал монтк. И н/Р всичко пови ·— слънцето — пови огромно, тежко
южно слънце, което гори н за/ушава земято, р/зе/пя мозък/ ш превръща хорото /а морни
сьmmнuн. зн конто Днит; са дълги нanе годни/, а животът — спомен ош разкъсани, бледи
мивли. Г. Райчен.
съноходец м. оonaа. Човек, който ходи на сън; сомиaмбул. Пламенното негово- мечтание му
сочеш; н еР/ого оъ/охоРецо, който Ряг/ш; по ηенaнβume па къщата. Ал. Кръст-нич.
съобращение ор- нπuж, овnна- Общуване. Трябва н/й-мнеге Ра опРалечнеа чeлевбк младежите
оп лотите съоброще/ля, защото пе с пях се образуват лоши· А. Г. Начев. Токовото жн-
лостно положение сполетя повече онези учители, конто живеят по Далечни и рaзеаьвнarnи■
вели, отцепени оп сяко; духовно съюβаaщбπue. сп. Училище.
съобхождам се песв. възвр. книж. оonaа, Общувам с някого. Лемцшaй себе си., когато о; съоб-
хожРит с лица от Другия ηее, Ал. Кръст-вим.
съобхождение ор. книж. есmaа. Обшуβаис. Отбягвай внимателно н вьебхожДeπиenе ни о/югова·
когото хулят общо евнчклт; му съграждани. Ал. Кръстевим. Тя [срамсжливосття] отбяг¬
ва oьоpχежеemuenо с βeзнаaβсmβ;нune чeеевeии. Ал. Крьстеβям.
съобщйвам тесв. - . · книж. оomοа. (рус. сообщять). 1. Служа за съобшеият; свързвам. В същия
миг ванmнnн, която съобщаваше Лaнaйоmоeama споя оъо съсеД/ипи, се отвори ш еДни uе.ue
влез; свеβоДπе. Ив. Вазов. Из тля шумни нαm;αuи по града хвърчат електрически трам¬
ваи. които съобщават еРин о друг шaй-еnеaлeчeнume му краища. Ив. Вазов. 2. Предавам,
вдъхвам. Всички пия богини, конто, заеДно с Дн/нн, ве преРоват из ебшианеmе^ пол; та всич¬
ките мили луДории то своята uлнен и божествен/ потури, съобщават по meP; самия веое-
ловето, която ги въодушевява. К. Велямkяβ.
съобщник м. книж. оспор. (рус. сяябщняк). СъучАCTиик. ФнллР със сб сърце черпел гостите си
в вн/о, а вимси ежuPне съзбщниципе сн. Н. МяхaИлоeски.
съортйча се ое. възвр. Рнал. Стана ортак с ияkогя, сдружа се. — Е, хнй/ет; вега Ро се съорτнмим
и Ро купим пещо за яРене, н Ро хапнем. Ил. Блъсков.
съп>т прил. Рнол. Спадат. Характерът но Маршал Хнлея е толкова хубав н благороДен, сърцат■
и ηовnеян;н във всяка вьпбто н заплетено равотн. . . щото пи сочи пред очи угляд.. Достоен
зо Ри му ое мивли всякой и Да му се учи. И. Груев.
съпикасвам, съпикйсам — нж. сапякасваи. Само по това стихотворение ■ критикът може о
уРоеолвпвл; Ре съпикосо в г-жа Розо Попова живото нoкaο не един талант·. ИН; Вазов. Но·
Чу макът, който още не беше се оправил както прявен от поданепю· сн. съинкоса· Вълчеин.
488

с^вад^^йки
дагана го, сложи тъжкато са лапа върху рамото му а завика. Й. Йовков. Що да отиде да
проспа през нощта /а лозето сн а заранта ще да влезе в града. бъз да го сьннпaиa н нoлuнuяшa-
3. Стоянов.
съпикасвим се несв, съпикИсам се св, възвр, - диал. Съобразявам мт, държа ст прилично. faeca
со боял а сьпaпaсвοл ат лaл Богдана. н пак всеки га обичал, Кинжинце за народе.
съпл^менен, -шне, -нно, прал. к/иж. остар, (рум. евnлемешшwй). Сродтк по племе, едшвπлтмтнсн.
Но 7 октомври изтеклата гадина сзнлeмe//aл нам хърватски народ би честит Да вади от¬
коле ажиданата освещо/ше /а одан свой нароДен университет, сп. Читалище.
съплеменник м. п/аж. (стар. (рус. cоцлемсншнκ). Сънародник. Графът но сами бото сънлeмeπ-
/0., с когото можеше да поговори на свой език. Той бо а дипломатическа агент на Австро-
Унгария. В. Гтшовмке.
съпрегнат прил, ряДко. астар. Съпроводен, придружен, свързан. Търпо/оо но губи; ат делата
са благодарен / бъда — / макар да е иънрoгнama с бoзчuилo/a боди! Ст. Михейловсхи.
съпределен, -лша, -лно, прал, к/иж, рядка (рум. еопределькьш). Пограничен, съмедск. Тъза дър¬
жавица се намереа межДу Дοлмοτuπинo. Херцеговина, Босна. Сърбия а Албания. Черна гора
стаи пата еДна твърдина но речъ/ото иълрoдoлнu страни в образ на иьрнo, С. С, Бобчсв.
съпределница ж. к/аж, истор. (от рус.). Съседка по граница. Тя [Румъния] е ограничена /а север
а на запаД с Трaπиuлеa/скuτe Алпи н Буново/о; на изток с ръка Прут а ръчната Ялпук да
длатата със същото име, отдето нойна иьнрeдeлнацα е Русия. С. С. Бобчсв.
съпреж^н н съпряжен, -а, -о, прал, к/иж. оспор. (рус. евпряжтккмй). Свързан, црuдружен-
съпроеодти. В Русчун се самоуби Ангел Кънчев., , Аз бях очевидец на това убийство. конта
заслужава да бъдо разказано п) но паДроб/и, понеже е сьнрoжeннa с камнтътсните радото.
3. Стоянов. Такова колосално предприятие, иънряжoпa с колосал/и усилия а с колосал/и раз¬
носки, можеше да се роди сома в преДприемчивия ум /а чуДовищ/а eгеuиτuч/uл америка¬
нец! Ив. Вазов. Тази начин на агитиране, понеже не е сьнрeжeн с поДкуп или с обещание /а
материални облаги, пoсu назва/нето агитация чрез морално влия/ие. А. Конмтeчтинов-
съприкасавам се ннив. възвр. к/иж. оспор, (рум. еопрнхасаться). Влизам в допир; общувам. То¬
гава /а позволяваха /а (самоте/о купчини да етивамн дара да лuпняτa· бъз да сн съприка-
саваме с другите. Ив. Везов.
съпричаствувам носв, нниж. (стар. Споделям. Мотяж/ото благополучие лесно развързва а са¬
мите сладка свръзка на приятелството; защото ти в /ега нямат вече “спро/н приятели,
на каита да сьлрuчaсτвувaш Душевните си чувствува/ия, ни сама лuиuнaвuд/a лица. Ал.
Кръстевич.
съпричастие ср, нниж. астар. (от рус.). Споделяне, съчувствие. Бележите са трябва тай да укрива
в себе са; защото накао сърце но може да земе съпричастне с ногавата, Ал. Кръстевич.
еьпрнчâстиик м. и съпричастница ж. к/иж, (стар. Другар по нещо. Доказа /а нaбeс/oлame ce
от глаДас. Другари, чо а този злочест/и американци са хора. пата тях същите; чн а тъ са
съпрaчaиτнaнa в общата им участ- П. Кнсимов. Нъ отвръщай окото са от ония свети ме¬
ста. гдето /якого са стоял Доволно време, зо да вземет чрез небес/ата призово/ае една жена
за иьнрuчοсmнuцο на живота ти. Ал. Кръстевич.
съпружник м. и съпружница ж. диал. Съпруг, съпруга. Гордият кораб наближаваше н зрителите
начнаха да разпознават ода/ сана са. Други брата иa- , , а съпружница съпруга са върху ке-
рабний покров, П. Кнсимов. Cзнружнuнuτe имат всичка одща, конто дните но благополу¬
чното, тъй и д/атъ но злополучието. Ал. Кръстевич.
съпък м. диал, (тур. sapık). Смахнат, налудничав човтк. И Та/ча - - , кой га знае къде сн вре а той-
иьльк такъв! — рече на носа си Ставрювица, Г. Караславов.
съразмерно нареч. пниж. . . астар. Сравнително. Наистина те съразмерна слаба участие взеха
в патриотичната движено!, /а н но му пречеха. Ив. Везов.
сърбина м, днал, Студтк северозападен вятър. След това се случило. чн паД/ал сняга елизал га
белият вятър, та амек/ала земята. а паДире му Духнал „сърбина“, Н. Хайтов.
сърдобол м. Диал. Състрадание, мнлвмьрдuе- жалост. Джо/ъм, как що да имо иьрдoдaл зо Манна,
ака се разделее например ила бъдо пaхзрпa. когато над хоро, дето живи горят в пламъците,
тай /е со ножа лява! Ив. Вазов.
сърдоболен, -лна- -лко, прал. диол. астар. Сьcтрαдаттлек- милостив. Каква милостиво а сърдо-
дaлпa дуто, състрадателна към чужДите /!тaиτuл — тай своето но види, забравя га. гор¬
кият! Ив. Везов.
сърмо ср, диал. (от тур. sırma). Злето, златен. Топова беше леля ти Гена тогава, Сираматко
момиче боте, остана, вдавишка чеда бе. омо бете сърма, Т. Г. Влайков. — И добра сома
да дава дядо господ. — Добро, не, ами сърма Добре!— патвърдява баба Хаджийка. Т. Г. Влай-
ков.
сърнаджиика ж. ряДко. Ловна кучке, която гони сърни. — Голямо иьрпaджuйкa е Аропка. ама
а Мураш са га бива. Янаки. Какъв глас има тай- а! Ем. Станев.
489

сърт
сърт м. диол. (тур. sırt). Хребет, било нд хълм. — Нямо да ео върпощ. разбира со, , , — Взели
со по сърпа mo· там нямо сняг. Днес в/дях Даскала по сърпа. по сърща отсвлше е Загорци,
Й. Йовков.
сърце ар. ... Направя му сърцето, дилл,Угодя някому, зарадвам го. Затова направи'му
ти нему сърцето, влез в механата му. почерпи се. похвали поредбощо и пиенето му. та До
ти о мирна гло/лща. Т. Г. Владков.
сърцеед пр/л. рядко. Който яде сърцето, много тежък, непоносим. Уж са б/лс теб годила I
за Радой съсеДо, / поб годили. мен сватал/ е мъко сърцоеда! Π. К. Яворов.
сърцелЙв прил. оетар. Смел, сърцат. Джоход я много обикни. а при щова голвше го чародейката
и еърцеливо мисъл, пе ще може до emano зош но мcuaлaс· Св. Μилдеов.
сърцеломен, -мня, -мно, прил, рядко. Пленителен. Дол/но. рой прекрасен, леп. I долсео еърцоломка.
Ив. Вдзов.
сърч м. диал. Дърво бъз. Вареше му цвят от сърн и го ниноше: — Пий! Нокл о без зохор! То щова
ас е лекарство, Г. Караславов.
сърчев пр/л. диал. Бъзов, от дърво бъз. В понкота бумт.яхл сърчев/ще разцепена пъпове и па
вратичката се оплезвохо пореоки езснещо. Кр. Григоров.
сърчЯ ж. диал, (тур. sırça). Стъкло. А в същото време М/ро Блбулов хвалеше новоща си стока.
— Бокър но хваща к калай не сено! Виж какво е гладно нищо сърна, Д. Талев. Ощвори дядо
поп очи. / посегна към шишето, I но се нобоДо по сърни / к щueиna му сърцещо, Т. Хармян-
джиов.
съриДвчо ар. Диал, Някаква лековита билка. Налагахме я (болната) а горещ!! трици и смрад¬
лика. довихме и да пио аърпавпе к /олени език. Просата.
сърчЯн прсл. д/ал. Направен от сърча, стъклен. Изви ръцо във въздуха. звъннаха сърпопищо гривна
по ръцете U. М. Минев.
сърчевина ср, диал, Цвят от бъз. Слушай, око не т/ е Добре. до κоиuaвит нощ!о. да е/ар/м я липов
цвят, я сърчеесни. Г. Кярдспавов.
сърчен прил. диал. 1. Сърцат. Само едип по-сърчен еолянин се осмелил До погледне из прозореца
и по евешлсноти видял вълчицито, Й. Йовков. 2. Бърз, пъргав, работлив.Мдйкд му боше
яко и сърнено жено к самата тя, със епохата а със елу/ита. излизаше наглава с всяка робота,
Й. Йовков. Сърненият гущер бързал и кършил со към евоято дупчица, Л. Каряволов. сър-
чено корен. Пръстите му сърнено играят а трептящ под народеш/то по цовто Дупки. Т. Г.
ВлдИнов.
съръндЯк м. Д/ал, Сръндан, мъжка сърна. Въображението му всжДошо ту някакъв съръпДок,
койщо ход/ самотен поД пернато, ащрашео сянка но гаuaщо, ту сщоДо елоес. Ем. Станев,
съсек м. Диал, Отделение в хамбар. Хайде аега До идем — хин не м/ се отива—но хормона. До
видим баро попели но хилядите криес храни. ко/що тяха до напълнят /синките съсеци но
хамбарите. Ц. Гинчев.
ск£гя се се. възвр. дсал, Согя со, досотя сс. Съеощи се к хукни надолу по ащълбащо. О. Василев.
Тогий со о Марко оъоощсло. / чо забравил кеига вапголио, Цае. псссн.
съссц м. cщauиκ, Нянид, бозкд. Двото т/ аъацо като две съркоща близееши, но/то паелт между
крипо/ото. Посен на песните.
съслужйвец м. кп/ж. оощор. (рус. сослуживец). Колега по службд. Найден Геров, но/онизноно-
е/ят губернатор по „Сващоесн/й еапджани. прссщигпо елед няколко Доно и аз с другите аъ-
олуживци му се представихме. Ив. Вазов.
съслужннк м. нииж, остар. Колега по службд. До те запозная к е другите съалужнац/, на-βож-
ncme, Ив. Вазов.
състЙвям сн песв, възвр, нииж. (от рус. сосгдβпяmь). Направим. С познатата си апособноащ до чеа
съставя л/цо безстрастно той със спокойствие изложи положението к посени мнението
но съвешн/ц/ще еи, Ив. Вдзов.
състя несв. диал. Съскам. Во/нкс ео натрупаха около Дроплите, а те съсшяха и паeсгохо Да хо-
пят. Ц. Гинчев.	·
съхраня ж. кп/ж. остар, Съхранявано, пазено, запазвано. Но само писателите лс? Не.
тяхното Доло за съхрани па руенощо култура вършиш и хилядите учеес, професори, обо/о-
сщвепицс. иртсащи, Ст. Чилингиров.
съхранЙтел м. оспор, За бог — пазител, закрилян. Колното па-розκаβcдnи грижи поеледувит
домашния ти живот, толкоз повече ще се нoвoриm па бога, твоя съхрапищел. Ал. Кръстович.
съчйкъбрус — вж. сачикабрус. Петър Драганов .... Хо ... к той пе е заплитал, двайсет с
Дви и руп за шорлогоп. съчикъбруе к прочия, Ив. Вазов. Небето беше почнало Да зеленее. Тънка
ивицс. сякаш повесма от потопена в съчйкъбрус кълчища, ао точеха паД заснеженото чело
по баиро, М. Ягодов.
съшЙбам св. дсал, Ударя. В нoeлoдуюmaшо борби обочо той бил съшиви— с няколко куршума. о
поело пасепеп. 3. Стоянов.
490

сюрйя
съядам теве. Днал. Изядам. Светските неволи, скърби неотърпимн / ми живот въяеат н скъ-
влean Р/ш ми, / моЛш; μο/η Рил! Ив. Вазов.
Сюбтйлт», -лна, -лио, ηαuл· нπuж· остар. (фр. subtil). Тьнък, фин. Той е от ония поетн у /но.
които предпочитат вюβmuеπume н /ежил, и фнтн мисли и чувство. Ив. Вазов. Българският
език. . . е език мелоДичен и гладък, и каДъре/ Ри прерови в вшег/неи форма най-тънки .чивли
н вюбтили н увещания. Ив. Вазов.
^κ^βαλι несв. Рнал. Секвам, преставам. Лавнали оа вит; селвки поета - - - / Аз природата им
зная. / Нека се пнлняп. / И нолвтн/о ηеηрисmьηuлu попреД / крачки пепРесет, / псетата
Да вюнноβan ηечeеu. Π. Р. Славейков.
Сюктйсам св. Рлал. (от тур. sökmek). Прочистя, рАекαрαм. Ношняш вол Кравайко, нanо ое наяде
оная гоРл/и с жито но хормони, н тие τaнa го киснахме и .му наляхме половина око катран
в увпншн, РогРе го сюктиса. Ц. Гинчев.
сюлемен м. остер. (тур. sülümen). Oяшсмяр, арсени-в двуокис. Донесли му воРешчето- Не дъ¬
ното му имало още малко Ров ш той го изсипва па земята, но що Ра вирят; зелен яР н че¬
тири груДки сюлемен, още невтопени. сп. Ттмтнуга.
сюнгйя ж. осmaа- (тур. süngü). Щик. Още прн излизането от граРа Ряхо го уДорили нн няколко
мевпн оъо сю/глл н пой е бил длъжен Ри върви о тля зеющл рани, от които е текла кръв.
К. Величков.
юнет м. остнр. (ар.-тур sünnet). Обрязване на малките момчета у мохaм-дaиит-. А Ролу пред
къщете бнпднтн нареждате χορά. . . Но когато отгоре о; съовщи. че сюнетът ηечea, ван-
еата изведнъж промени мелоДиято. Б. Несторов.
сюнетйша се ое. възвр- овтнр. (от ар.-тур.). Обрежа се, потурчя ст. „Преди всичко българите от
Княжеството са βлдгодeаπu от вeвeлсmeоmе, в което Берлин гн тури срещу Н. В. Султа¬
но.“ Че пе е ли тъй, сапким? БлагоДарни не, ами Ро е кабнл Ро се вюнетишат. по н по еРпо
чалма	отгоре- А. Кянстaитяияв.
сюнетчйя м. остер. (ар.-тур. sünnetçi). Лицс, което извършва сюнет. Ннеън Реше ннmе пн събор.
е горе, в ннй-голямншо еДaя, ое разполагаш; па Дебело повела/ юuнеeа сюнетчияпн. Б. Не¬
сторов. Тя знаеше какво мисли докторът зн товн обрязване. - . Филев вече ше можете да
ηаинаивд възмущението сн, въртеше с; та вτеед, бръчкаше βuвоне чело· А н пози, вюнет-
милna, го даaзmeшe — пипаше neсаъмmо, впоеот; нужди по две пъти де рязва. Б. Несто¬
ров.
сюnреиеи, -мна, -мно, прил. книж. оспор. (фр. supreme). Върховен, нисш. Предметът /а кни¬
гата е сюηаeuнemа борба па Втората френска република против превратът от 2 Декем¬
ври. Ив. Вазов. Тоя сюпремне услуга свърза навеки имената шм в историята. както общ¬
ност па чувства ш но нДен гл Реше свързало в живота. К. Величков. Когото еРпо страст
опива до naньea сюпремпо жертва, тя се рнзлuмнвн от еβuнπоβeπune човешки страсти.
Π. К. Яворов.
юргюн м. оспор. (тур. sürgün). Затоменит, изгнание. Иβанuм-ηншa щ; сн обере крушнп; от Си-
лившр/. . . — Те го изпратили вече та сюргн/. Ил. Блъсков.
сюрдйсвам несв. Рнал. (от тур. sürmek). 1. Затваряй, заточавам. Зо 3,000 гроша ш Рва мях/ сирене
се оееηuл edum поп, а /пес за еРпо менче ерeсmaн влаРик/па го oюаДuсea- Π. Р. Слаβейкяβ.
2. Нареждам, устройвам. Тука ли са кавнлцте на ДоPая?, - - Дн гн Пдюaжem;, Да ги при¬
готвиш;, че довечера кейф щ; oюрдивeeиe. Цонеолу ще ни ηесвиаи някоя от вощи/лп; сн
свирни. Ц. Гиич-β.
сюр&с м. Рлал. (тур. sürek). Голямо стадо добитък; черда. Само тоеа Далечно време зпае вели¬
колепните бели сюреци — отида оп по mянеене споен/ глави рогат Деβнmьн- Й. Йовков.
Тази равнина, която гледаше пн една вещ/ ръка Ра я /оправи да Ръ/е плодороДна, нзглежРоте
нanо някоя пустиня, те която повяха вюреци слаби стаеа. в. Ступан.
сюрткрйя м. Ринл. (тур. sürekçi). Пастир на сюрек. ц^г^с^о Роли, нaй-вбанuлn Дuи/ноe сюрекчия.
оРиРил н Бе/шно н Ааннуτлукн· н той чул товипнта ш еоетнвал Ри вземе умнвmиe в рнеовттн -
П. Рос-н.
сюрет м. оomaа. (яр.-тур. suret). Образ, лице. — Ами вашето пеке н/нβо е? — За него вече знам
ш влея, че е било черква, и сюреел им/ поР хорово/н, ш па Дирека е плод/о от някой си ı^aа·
който я правил. Ц. Гинчев.
сюрйя м. нар. (тур. sürü). Голямо стадо; голямо мияж-стβя. Тъй щото пе еР/о къшла се сьβшаam
оп 10—12 Руши Дружина о по 5,000—12.000 овци. Тях ги розРеляп но няколко сюрин. 3.
Стяяион. Наоколо му ηа;еувнen Другари, о пях е цяла сюрйя нотон н хрътки. Й. Йовков.
Цяло сюрйя махленски Дечурлига. · . при/р уживишс шествието н чарт/ляе/ изведнъж се
изпълвате с хоро. К. Коистaитииоβ.
491

сюрме
сюрме ср. диал. (тур. sürme). Приспособление де ст заключва отвътре врете, прозорец; мандало.
Когато за пръв път влезе в нивата сн къща, предо да легне Да инu- залю^тн вратата с Дебела
сюрмо, М. Мерчеемки. Мома , . .изми нлъсна хубавите сюрмъта на прозорците. Т. Г. Влай-
хов.
сюрюджия м. истар, (тур. sürücü). Пощальон. — Знаете ли вае. че ние търсимн момче за сю-
рюджия?—Зная, Пoщaрu/зτ мн поглеДна още нa-зaчудe/a. П. Хитов.
сягвам носв. днал. Протягам ръка, посягам. МежДу думите сягвате тай а да на поглади по ра-
шавата глава, Пенчо Славейков.
сякам πeив, диал. Мисля, струва ми ст. Като о чорбаджия, та сяна, чн херата са добичета. Т.
Г. Влайхое.
492

T
табак м, остор. (тур. tabak). Човек, който щеви кожи, кожар. Старозагорските табаци прода¬
ваха кожите си във Видин, Русе и Разград. Ив. Хаджийски. Силни табаци сеДяха под стре¬
хата /а пруста н мачкаха с дебелите са ръце говежди кожи, Н. Бончев.
табакхана, табаханИ и табахна ж. оспор, (ер.-пер.-тур. tabakane н tabakhane). Работилница за
обработване ке кожи. Майно ми пристана да се прати /а владиката тапова едно лauмo·,
а баща ми га /aнaсa и даде га на ндна из /010.0 момчета, които работеха в табанханато,
да го занесе. Л. Каравелов. Ете я падаха/ата, Дето после постъпи на робота, сторота
мръсна табахана, с широката вада, с агремнито коци за щавено на кожите, с ямите за вар,
Г. Кареелавов. Соля/и/ът позяпа, позяпа аз чaршuлτa а бъз да знае, со озова пред тадах-
/ито. Ст. Заимов.
табиет, табихет м табият м. разг. (от ар.-тур. tabiat). Характер, нрав, шеенк, обичай. Жената со
посприва, Такъв и е табиетът. Като се ожени, тегаз са показва рогцота, Ивайло Петров.
— Е? — каза Драгу/я а седна на столчета си . . За oиuнaвлвaпo е още рана да со приказва,
До му вадим подмята нао нo-пanрoд, пък тогава, Кл. Цечсв. Чотаранайсет гаДини кота
патунара со спатамо ... /а /ова табихоти со учим. Ив. Везов.
табиетлйя и табиятлйя прал, неизм. разг. (ер.-тур. tabiatlı). Своекреееш, особен. Те, Пинтозовито,
са табиътлаа хора, не искат да претупат сватбата ποДвe-нοmрu, а аспат да дигнат сватба
кота однавромотнато. Ивейло Петров. От пея с нас тръгна πaсaчък спретнат селянин с
лъскав τaбuoτлuл калпак, С. Стетриях. Купувачът глъДашо Добичето, а дядо Габю ценеше
нега, По дрехите личеше, чо е тодиятлия а уреДе/ човек, М. Яворски.
табиетсайбия прал. неизм розг. (ар.-тур. tabiat sahibi). Който притежава изтънчен вкус. Грижо¬
вен пзтoвнuп о бил старият, Всичко сам бете направил а във всичка имаше пръста на май¬
стор и стопанин, Тъй му н викаха в солото: τοбuoτсaUбaлτο. Г. Караславов.
тИбия ж, оспор, (тур. tabya). Укрепление, окоп. Брацигаеца . . - даваха пълен ход но своя ве¬
сел юмор. пато разказваха за защитата на гроДеца са, за черешовите топове, за табиито
К. Величков. Довечера кото захванат дaнı^aτo да гърмят, щъ та остава на стража в пър¬
вата табия, дето куршумите валят като град. Ил. Цанков.
тйбла ж. астар. (от лет. tabula). 1. Плоча за писант в училище. Та често оглеждо редицата,
изважда съгuс-τaгuи таблата са а нощи записва, Т. Г. Влейков. 2. Табела. ПроДи две гади/и
видях над вротата /а одна кръчма черна табла с подобен наДпис „Кръчмар/ица Ново про-
иoлoпuъ“^. Ив. Везов.
тИбор и тИбур м. астар. (тур. tabur). Турски полк войска. Докато чакате отговор, пашата из¬
прати ода/ табор войска да со изкачи отвъд ръката в мa/οиτuрикaτo лозе пад Мама/н скали.
Д. Марчевехм. Не датла голямата буна, Турско тадара плъзнали към полите на Мароги-
дак. 3. Среброе. вьсτa/uнaτo се сражавали с цели табура оснер от Одри/. Д. Келфов.
таббрагасъ м. диал. (от тур. tabor ağası). Началник ке турско войсково поделение. Пред /ея ста-
ъли русчукинuяτ τaбaрaгaсь с няколко мютофиша а заптии. 3. Стоянов.
таватур м. диал. (ар.-тур. tevatür). Глъчка, мълве. И много здравъ там носа ви Камънграда / но
всички дъното за тоя таватур / са вирнало глава. Пенчо Славейков. Я aиτaпome, А/ака.
у нос — Докато со свърта тоя таватур. В града а без това се мълви, чо вио ми устройвате
гадожа, ха — ха — ха! А. Стрешимиров.
таволоци ж. пниж, астар, (ит. tavolozza). Палитра. Като зъл от ръцете на художника таволо-
цата а чоткито. изписал на гърдите но образа му пръста /а св. Яковловия орден, К. Велич¬
ков.	.
тавра ж. днал, (от ер.-тур. tafra). Птрчтше, мемохвелетео. А Марна му таом отговора: / „Пa-
нум бога, моя добра пе/ю, / ни то раним. да то препродавам, I на то ра/им тавра да са чи¬
ним, / /ел то раним Дало. да то пратим, / далоп, Долоп, пръпа нрьπa море, Нер. птмтн.
493

гавряз
тавряз пр/л, неизм. д/ал, Трезвен. А пий моет/ка вае, Но помпя го щaвuяз· К. Христов. Ще епос
е.ял Ден и тъй що ое напие, пе когото щръгио До си ошиво. зопочва До се кандилка ощ дувар
До дувар- Но еего Тонко изглеждаш. много хи/ο/м. Дори някак скръбно зaтиeлen, пък и Доното
о щaврсз. не обичаше да приказва, Й. Йовков.
тягарджик и тягдрчук м. Диал. (тур. dağarcık). Кожена торба. Ще донесе Два щοгauджcнa храни,
а що т/ приви за ощо гроша боло, Ц. Гинчев. Няколко души щурци пренасяха барут не а тор¬
бички. а кратуни слс шогирнуци. но с брашнени чувалс. 3. Стоянов.
mднЯрчо ср, диал. (тур. dağar). Малка крина. Пожънах пшоп/цоща си. отрих го с ръце и смих бло-
гадоuonиe да в/дс. не половината купол семе, което посеях, доДе ми щри щaгоuчeτо жито,
а може ба а повоно, понеже нямах тсрко· Π. Р. СлявоИков.
гагма ж, нпсж. остор, (гр. τάγμα). Военен отрод. С императора Дойдоха по-блоетящ/· или к
то-ноо^^ообеи зо битки отряди, наззaτeн/щe конетинтинополсни тогми не бяха ев/кналк
да търпят л/men/я. А. Дончев. Зададоха ое кonοщanщ/noпoзeкcщe копни щигма. което про¬
пуснаха, за да подминат помнеше войска к да заемат своето място е походния ред. А. Дон¬
чев.
тядос и тддСзи — вж. тъдез. П/сирят пе зеле, но Боньо е тадеа· а що пе би со окодил насам —
досещ/ ао едпа от момите. А. Сграшимиров. Никола знае Добро т/я моето. Ноко щадео
Да пропощуваме, а утре пик щем Достигни рапо, Ил. Блъсков. Но таДоза намират ли са ея-
канва животи/ и д/вечо? сп. Училище.
тадОшон, -шнд, -шно — вж. тъдешен. Избягал б/л /з затвори едии иростикт/e. Де. . . Хванали
му дирище поаом, Пън внера зиДигеол ош одиа боранка в щадеше/шо лозя торбата U с хляба.
К. Константинов.
тязолстйсдм се. Диол, (от пер.-тур. tazelemek). Напълня с нещо прясно. ИзваДи ас гoлстоτо щю-
тюнюва кесия и я запрати капроДо му. — Изтърси. ходжс-ого, лулото и тизелешисой я от
моя тютюн, той е добруджански, Ил. Блъсков.
тязонО ср. дкол, (тур. tezene). Перо или пластинка зя свирено ня струнен инструмент. Като /з-
οвcu/хa няколко куплета от оДеи песен, ^"дюл Аз/о поиздигпа опашното но еаза към зс-
вощо си ухо. удор/ а пазенето проз всичк/то полово. сви г/ към гарncс крой с големия си
ляв пръст к /звико, Ц. Гинчев.
тазчйя м. оощор. (от пер.-тур. tazçı). Водач ня хрътки. Добитъкът /ззсзвоme от Герои с плсти-
рато му ео паша, о соремише, конп/ц/me а тознс/те с maхοнджcкmo вляз/охо в солото.
Ц. Гинчев.
тдйн м. диол, (др.-тур. tayın). Дяжбд от хрдня. Когато водеха Гаmьoв/шo другари в затвора к
почнах: До ги заключват а пещсмато в едкк синджир, аз ое помолих па чаушипа до турят
к моно пр/ тях, еДно До се храня ощ тоспът том, а /щоро до съм г/ слушал какво що До ои
говорят. 3. Стоянов. Аз /збъреах по новак устата ас а ръкав, изтърсих трохите па коравия
тоан от нрoeщcлнaщa са к от/дох в дюкяни, Ст. Чнпннниров.
тдй м. диал, (тур. tay). Конче. От хouгeл.яτо, от която воо беше си запазил пощо, пой избираше
за собо сс Део тоя — млад/ нощсрс-пощ гоДишни коне, ощ пай-хубав/те. Й. Йовков,
тдйком парен, нииж, u■ядка, (рус. тдйком). Тайно. Книгите ас повърнах. и вместо до ходя, депо ме
пuamame баща ми, седях ои пийком е къщи, Ст. Загорчинов. Ветсше оръжия и пушка, носто
беше пи Русия подарила, тайном ея продаващ е чужбини зо бозценок. Π. Р. СлдвоИков,
гяИпапьк — вж. техналък. Хо оетоен, лз що го препръжа, а вие влезте вътре, та се почерпеше
н.ято том nö ни тойнолък, не тука скоро що земот да дохождат хора. Т. Г. Владков.
тдйндк м. кп/ж. рядко. (рус. тайник). Скривалище, скрито, тайно място. Мън/шeлn/сщ планин¬
ски живот, ако е защъпсл изпежепашо см нуветв/телеост. по е п/нон засегнал светия
пламък. който гора в тайника па /сяна човешко души. Ив. Вазов. Стори и се. но тя вене смо
право до ее eтсшо близко па този човек к до прониква в тийнсците по кеговони мисъл, Ст.
Чнпнпгиеов.
таИновИдец и тдИновйдсц м. кп/ж, рядко. Човок, коИто владее гаИниго нд вселондгд. Той бо той-
повеДец а жроц. И влодоошо ΠοΙη/το па Небето к па Земяшо. Н. Райнов. Б/ ли могъл а кой-
голом/ят тийновидец до па каже свършва лс со животът слод ношота смърт, слс продъл¬
жава, Ст. Чнпипгиров.
тЯйност ж. рядко. Тайна. — Бота ва о отровен- . , — ^/0 е тойеосп, която всрвaм да рош/
изпосло πo.!ctнc.сшa, Π. Р. Славейков.
тДйчо ср._— вж. тдй. Той пък сзкорвошо една тайното по на три гоДини. а е/сокс. нолкото боя
ти. Й. Йовков.
тдилД ж, д/ол. (тур. takla). Премятано през главя. Наша Споено [мечката] к танли знае До
фърля, и ио оДие крак до ето/ знае! ХайДе, Станко! Направи одио танло· но до ти ео порадва
пошаща- Д. Цомиров.
гдкладжйя м. диол, (тур. taklacı). Вид гълъб, койго со премята във въздуха. Отново нощо замърдо
под р/заши му. Той брънка вътре, извода одио слод друго два сивоморовк гълъба к ги показа
494

талйнт
в Рееше ви ръце но учу/ените момчета. — Я .. . Смених ги с моЛт; oτнан, naнеaДжuun;.
К. КоистАитииоβ.
тйкнувам несв., такна се. Риел- Тръгвам. Книга му е еешее / /а eовн.я da ude. / Тaннуβa но
вовкл, / но моя neаeмб^. / „Момо мило, момо, / в упром копу стнтеш, немой бури Кннтн-,
/ нека сама степе. Нар. песеи. Такпала е божо м/кя / низ Юре/не, еоз/ Юр/нше. / влчко й
се поклонило / току й се пе ηонеонu / бРе/о жито ьаж;певе. Нар. №€0.
тако пеизм . - . тако ми Рнол. Кълиα ст. — Всички ом; съгласни, тако пн сиротното въдовище!—
еmeьапa той ш в/игно ебспииeme си към небето. Ст. Загорчто·. Зн ее-геляме още уверение
Ахме/он се заклел в името но Мохоме/ преР очите па К/ел/къп- — Токо ми еярн н Рога,
приваешл той- като он стиснал юмруците. 3. Стоянов. — Тн ли сн еmкаaенaе в/пРъчето ? —
плен го вmаaжaалn- — Не съм, тако ми кръст, не вью. Кр. Григоров.
таковам неов. нар. Върша н-що. — А когото увих/ наaвнал, тн къРе Реше ? — Пн пука он, поли
по това време nннеeнхм; сви/eme. Ст. Ц. Даскалов. — Куешгаnаeгeац - . - ето ιμβη
вп; вие. нароенлт; учители. - . — Ще ни такова рушите с ηнмунI — 1ю.мивли он главният
гмнneл. Г. Кярaслaβяв.
тйкожде πeаeм. сториш. Така също. — Имаш провРа Вле/е, Репо думаш, че вместо Добро зло
ηанeиш, Т/кож/е имат правРа ш депо Рум/т, че пи е уuрьзннее Ро живееш тук. В. Друмев.
Яспня еаeuзобuлнu ш чаши пълни с meнeДсне вино н много други вnъкляπнu. пълни ш/кож/е
о това хув/во ш слоРко питие, унрнвяβaхн не Робр; нареденото трапеза на веселите вопро-
пезницн. Π. Р. Славейков.
такрйр и такрйл м. еomна. (ар.-тур. takrir). Писмен документ. А нз се заРлъжнеам Ра й ееuлame
Pеачe но бепкнтн вб ош твое име, както ш в/мия борч ще овеня те твое нме, додето мл Рн-
деш maкайр. Ив. Вазов. Бeлuнцяn везирин измени пак ηоеuτuкama си после еamриaршeснu.яm
naнаир ш не ще вече шито Ра чуе зн нашите требое/ния. в. Свобода. В гелe.иu.я му зелен сан¬
дък с гюловете. . . посреР тефтерите, венетлте ш безбройните nнкаuлu ш иштизапвки
билети ве мъДреха почтително „ВъзДушни явления“ Чудомир.
тАхсаи шевв. Ρηολ.{οτ гр. τάξω). Обещавам. Майко, Зaачб м; кани Рома сн Ра учем он/о му. Той
ми такса 400 гаеma гоДишно плаша, н храна, н облекло. Гр. Пърлим-в. Бог Ро бнет земите
що Ровиш, / що не р/еят ни лев, пн па вuπе- / Таксой, царе, /руго що к; покоеш! Нар.
пестн.
таксидар, таксилдарин, таксирдар и таксердар м. Рнол. (ар.-пер.-тур. tahsildar). Събирач на дъл¬
гове на досой търговец; бирник. Нека мн изпрати той. . - триРевет Ро чбтириДбебт пела
от книжката „Градинко“, която Ри провоДя по селата о моят naксuеaа, Той се πaмuаa зн
оеге в ееβмeнснune оело, по вересии. 3. Стоянов. Поeuеuuеuу господинът изглежда да е „тек-
снлеаршн“ /а някоя бог/пн търговско къща е Одрин или Лееβеuβ, Ст. Заимов. Големите къщя
имот н τeкoбаДдаe (commivoygeur), па които ов.язнпостпш е Ре пътуват от място но
място, Да приемат нов; зaрьмни, Ри поддържат сношенията па тяхното къща, Ре прн-
бuанm дългът и до влозяп в пови сношения, в. Зняияе. У кой народ вя е чуло да хо/яш вевш-
нuкeаснu mнксuрдaа;, нeкβеmе пата едно аePaкиuл вя принуди Ре го /0^0.) преминалата
гоРино'! Летоструй.
таксидийт м. оспор. (гр. ταξιδιώτης)-. Калугер, който пътува, за да събира помощи за ияkой
мαиαстир. Мaшaсnuаскune изповедници н тнквиднопш. - - влнзат в ηрлне общение с πaаоД-
/опе оре/а. Б. Пенев.
таксират м. Днал. (ар.-тур. taksirat). Нещастие, беда. Е, пе трябваш; Ре ое случва ваш Риеока,
но нме ли такоирап, по и; плен. Кр. Григоров.
такун м. Рнол. (гр. τακούνι). Ток на обувка. Когато тнкунеш; по кнлeeаиn; му се изкривил; ш
когнто пой сом захванал да пие не чуж/ креели, по Реже ш ηрeηеДоPнune сестри из Лаe-
ебрнжeнскил манастир аeтuл;, че пой е луД. Л. Кαрαβ-ляв.
талаз овики. мн. талйзи м. остар, (гр.-тур. talaz). 1. Водна βълиa. Боеama пе това езеро Реше
черна ннnо мастило. Тя плискате, вълнувате се ш големите полози вnаaтно Pумнхн, Еляи
Птлии. 2. Силеи лъх, нълий. Огънят пращеше в огнището и хвърляш; топли пн.лнзи в ли¬
цата им. К. ПеткАиоβ.
талазлйв ηаuл. оспор. Вълнообразен. СеРях по цели часове но някоя пейка пн високия Ришелев-
скл булевард, глеРойки шнлазллвншн синеен тн Черно море, сливаща се чрез еРвом забележете
линия о пбРеопете синева но кръгозора. Ив. Вазов.
таламбаз и таламбйс м. Рлал. (от тур. tulumbaz). Барабан, тьпaи. И гувло заскрибуц/ татък,
ш ηаовннвaшuл се чухо: — Вълчо/е, думкай Ре! Думкай пнлнмбнвн! Ст. Зaтор4ннон. Зо моето
отечество / проРеДно наследство, / не ща саeβае, пито злото / нн ни веят вог/евтео. / Та-
лнuβaзu нanе бият, / сърцето ми нгрой. Д. Чяитуляβ.
талант ,и. . . . отарип. (гр. τάλαντον). Колич-ство злато или сребро на стяйияст около
5000 зл. лева. Мαнαа Милело/ ш Ра ве отървал от обелие/нето зн ηрeеeneесmβе, но с£ пак
го овъднлн то глоба от 50 таланта. Н. МяхАИляβCkя. Аплиянепе осъдили го Ро плаши 5 та¬
ланта зо воеппите разноски. Й. Груев.
495

талйр
талИр и талер м, диал. (от ктм. Teller). Дървена или мтталнчсмке чиния. Когато слизала в роенн-
/ото па па/анра с тъжни кола, натоварена с писано хурки, иτaπoвOа чекръци, талари, ша¬
рени бъклица, нoхлунцu а грънца — чергилата со издували Догоре със стопа ат майсторско
ръка, 3. Сребров. С одна ръка πaсu талери- вuлuнu а покривна, с Другото — паралията. П.
Ю. Тодоров.
телетйкек, -е, -о м талатuньвв прил. диал. (от рум.-тур. telâtin). Зе обувка — лечтш. Залови се да
й приготви талати/о/и нoлoвaπкu, Т. Г. Влейков. Щяло да разсипе Калчо с тие /oeu бон-
Джуре а талашиньово обуща, Дето ги право той на Дъщеря и. Т. Г. Влейков.
талйм м, оспор, (ер.-тур. talim). 1. Военно строево обучение. Зад /ъгО- други играят палим с
путки, трети наклякалн да огъня, леят куртуми а правят фumoнu. Й. Йовков. И Дядо Йоцо
цял час разпитва за българския сарай в София, зо българските попаве. за българския талим
а за всичко, Ив. Вазов. 2. Начин, подход. — Май рито. Хадър ага, амо оз му зная талимо
— стиспам го силно а но може да мъ ритне солно. Нали знаеш, чо който нуло/Дрисеа ти-
ше/е, трябва първа да е як в ръцете а второ да му з/аъ талама, Ц. Гинчев.
талимИт м. диол. оспор. (ар.-тур. talimat). Документ зе собственост не добиче. Ти сега правате
да можеш да ннппem- нали талимошишо /а праеито са /а твоо аме? Ст. Ц. Даскалов.
талимлйя прил. /ъизм. астар. (ер.-тур. talimli). Добре обучен, подготвен. Печуво со .. , чо
московецът пак со готви. , . Сала е той- а сила непобедима, аскорът му чет нямо, н все та-
лимлия. , . Като му рече „Дур“, /а мястото си остава пато камък, пато му рече „напред“
върви като *ньораво, от нища но со спира, Ц. Гинчев.
тИлпа ж. диал, (рум. talpâ). Дсбсле дъмке. Хамбарите от посиеоли добели талпи но дяха иззи¬
да/“ върху основи в земята, а дяха сложени /а чотири големи камъка па один на всопа ъгъл.
Й. Йовков. — Стъкмил съм уж πъще пато порта — додава той, като отмествате вратата,
направена от Дебели, едва отесано талпи, Ст. Загорчинов.
телян м. днал, (тур. dalyan). Преградено е мртжм промтрекетво в морт зе ловене ка риба. Кал¬
ната бете готвачът им, Ката ходъшо па поляните с Другарите на баща са, честа вършете
този радота, на с нежелание, С. Чернишев. Ива/ учете Васко да право скокове, да се гмур¬
на в дълбочините, за да вада пясък а миДа. Васко со привърза силна към πoвaл са приятел.
Един ден Иво/ му предложа да отиДат Двамата с ридарска лаДпа на таляно пра баща му.
Л. Галине.
тамада ж. книж. ряДко. (груз.-руе. темада). Пртдесдеттл ка трапеза, не всетлОе. Продлогам
за тамаДа на нотата другарска среща да определим старши лeUτe/aеτ Царско — зо на¬
казание, чо е Дошел тази вечер сом, Кр. Кръстев. Главата на /010.0 софра, „тамадата“-
напн назДравица зо героичните корейско жени а зо всички домекратич/н жени, Г. Карасла¬
вов.
тамазлък — вж. дамазлък. ХаДър бой Михал бъйоглу язДъшъ на оДо/ сив ат от своя тамо-
злък, който. . , взе да цвили а да копан с дou/uл са предо/ крак земята, Ц. Гинчев. Ако
со връщахме, оз бих му искал ой това женско агънце за тамазлък. . - Худово парада, .. Ис¬
ка ми со Да я завъдя в наше соло, Ст. Ц. Даскалов.
таманя носв. днал, (от ер.-тур. tamam). Пресмятам точно. Сега що тама/имъ кой е по-стар н
най по-млад ат двама ни, Кр. Григоров.
тамахкярин м, диал. (ер.-пер.-тур. tamahkâr). Скъперник. Тай бо со изправил да тезгяха в Дядо¬
вата пoлaвa кръчма ... а со караше, , , зоДето дядо поп е такъв тамахкярин. та но набавя
в кръчмата си по-чиста стока. Мих. Георгиев.
тамбур-маждр м. к/иж, ряДко, (фр. tambour-major). Подофицер, шеф ка барабаните м фанфа¬
рите във френски полк. Главното лицО: паето им сн мяр/а, бете пак музuнaилoвъи/няτ.
послеДван от куп Деца, пра поито приличаше на тамдур-мажор, Ив. Везов.
тамоземец м. .нож. (стар, Местен жител; тузтмтц. Тай пак со потруди а зо инДийското тамо-
земци по америпа/спите заселе/ня о ом се погрижи за no-харн/ поминък. Й. Груев.
танадйсам св, диал. (от тур. tanımak). Забслеже, разпозная. — Голям Да пораснеш, му поза Ганчо.
Който що стане чиляп, ат малък со познава, даДаДо тай. — Дъня ат сутринта го е познат,
рече оДин от старате мливарн, Туй дете от днес съм го τaнaдuиaл. Ц. Гинчев.
тандър м. диал, (ар. -тур. tandır). Вид печке. ХоДжи Ахал га помещавате пад танДъра, въз пойта
простирате пешкирите да сзх/aτ. Ив. Вазов. Всичко става винаги така, както мъжът
нароДи: нзтъг/ъ се тай край тандъра а само заповядва: /оправи тапа, направа а/ачо. Пре¬
мета.
тане ср. днал. (пер.-тур. tane). Къс, парче. — Сама гледай лa-oДрa, Тъй десетина тапета. За
всяко па голога/. , , Стигат лн?— Охо! а аттатъп манават биля. Ст. Чнликгнров.
танзимат м. uиτaр, (ер. -тур. tanzimat). Административни реформи ке султек Абдул Мтджмт.
Мюдюропът вече но со свъртате /а стола, Той знаото с паква страшна неДоволство селя¬
ците отиват в гарито слеД То/зомата ат 1844 γοΟη/ο, макар властите нарочно да /е бяха
обнараДвала текста но реформите /а българско език, А. Христофоро..
496

тарапанЙ
танто ар, (ит. tanto). Танго за танго розг.— това зя това.; квит. Аз му давам кол/бото си и
лозето. и той нека, Танто за щоето, С. Чернишев. „Що й поискам парсто обратно, добре. -,
Ам/ ако тя м/ кожо: Молко л/ уелуго ти поправих някого, приятелю?. ,	Но, До со махл,
по-акоро До со махл оттуна! Гaнща зо тоешо, Аз й платих уолугото. . .“ М. Грубошлиовя.
тянтуня нареч- дсал. (тур. tantun). Напразно, мърцинд.— Ама око го бяхме свързали [циганчето]
а ремъци. конто казваха някои. проговори Гoкир бобо. ошивошо тиещупа. , . щяха до му ао
провлекиш норвоща по наeс и нищо повочо. Ц. Гинчев.
танур м. Диол, (от ном.) Плиткд дървоня или метална чиния. Пред веоки гост имаше по одии
кοлοсe папур, иа който бошо насипано по одко купчинка Дробно сол, по едно пор пипер и чунае
короефал с кипели, Ц. Гинчев.
танурннк м. диал. Някакъв жонски накит. Що щеш Пено, / на хорото / боз пор/нка / но челото,
/ боз щаиуриик I иа главата. Ц. Цорковски.
тануряст пр/л. Диал, Плосък и разлят. Вроте/шкащо прошка ао отвори к ао подаде еДин болоброД
старец, Но главащо му — пор шнуря-щ калпак, с но бос крик обут/ норки кοлoβuc к с едно
патерица в дяееаща ръка. Ц. Гинчев. Но щой всо пан no со уβoисβamo. защото гледаше еа-
проДо са но Гоено Косорнащо с бялото р/зо а а порнато нииуряета гужба. а турчин с норка
дреха. Ц. Гинчев.
танчЯркя ж. Диал, Жонд, която играс хоро, тднцувд. Сама ао тя тоз вечер наяβc. I но в рой тюн-
парки конто друга пъщ I и ио в хитое. тъй както друга еопор- Пенчо Слдво-ков.
танй носв. Диал, За вода — просмуква сс, капо по малко; тди. На amonc. . , зоялс гoлoтc пукео-
т/еа, проз коищо щае/ла вода-. С. Радулов.
гапанджЯ ж. осщар. (тур. tabanca). Дръжнд на пушкд или пищов. Шибал погледни ръката 0/.
сложено върху щапоеджащо па пушната: пор/окото сукно naacmuna бошо со скъсало. Й.
Йовков. Двл питова а жълт/ щοиaκдж/, ео големсии нищо турени нисовнак, подигаха от
д/omo атрок/ пиοщ/uοкoща джубо. 3. Стоянов.
тапня ж. оспор, (тур. tapu). Писмен документ за влддонио нд имот. То/о о интригито но един
οдтcn/οщрaщ/еon пииовиик. енории с мънасщира за оДиа борова гори в Ил/йео рока· която
щой обсебил иа основание ни еянлквл поДозритвлно щурака тапия и зафлелл до я сено. Ив.
Вдзов. А какво е акрищо но Дъното на зеленото саиДъчо, поД noMcme И елидоллтл от щурако
и румелийско време! А. Каменова.
тараба ж. Даол. (рум. tarabâ). 1. Оградя от дъски' Молко каащрапо от вратичката, до разкри¬
вената пороби. οщасш групи мъже, иаβoчeτю младеж/. Пелин Велков. 2. Дъска от тякдвд
оградя. — Е-о-й, комш/е. ещавойте, по отнде оелощо! — розвикол се той с пресипнал глас
а заудрял а оДко тояги по щорабище на комшиионаща ограда. Н. Хайтов.
тараболуз, тарабулус и тарЯбулбс м. Д/ал. (от турското название на гр. Триполи). Копринен
пояс или чалма. Защово и Днес, когото г/ обуе и со препашо е дaмοaкaecнcс щοuοбалуз, той
приема извъкроДео щържоотвон вкд. Ив. Вазов. Нос/ Дълъг первон пояс отгоре с „тарабулус“
закрищ, Ст. Заимов. Имаше тκoзceο. ко/то бяхо виждала КоеДя е гората, с тузлушко ши¬
шане ни uaтаща, е Дълъг сщaгae па кръстът и с турена щaиaбулoο но еловото. 3. Стоянов,
тарабука и тарямбука ж. Дсал. (ог тур. darbuka). Музикален ударен инструмент с форма_ на
широко гърно с опъната нд отворя му ножа. Вътре някой биеше таробуно и пеоше. Й. Йов¬
ков. После по шащрито а пивосите. по щиeβиcщищe πалсec, огрени от луната, со зонуха
звуци ио гъдулки, но гайда. иа Дървоки и коощоп/ свирна, бумтене ни щъпоии и щоромбуки.
Д. ТалоВ'
тяракан м. книж, oοτau. (рус. mдедкян). Хлобаркя. По одпо време аз ж/вях със Стомболова е
одио тъмна влажна стоя, в която торипои/те пъплеха по леелата. Ив. ВдзоВ'
таран м. книж. рядко. (рус. тдрдн). Тожкд гродд зя разбивано нд крепостни стони. Двойки ве-
Ucгc войници мъкиохо бавно желозеи maрaeи, поД ритъмо но диво песен. Ст. Загорчинов. Пози
ое! Н/е имаме cкарπcдcи и щарокк. . . Н/е имаме пuaшници зо камъка, големи нищо еловото
та, византиецо! Ст. Зднорчипов. И като но л/ чул/ гласа му, кропооще/ще еритс ао /Диг¬
наха, неподвижният мост паДиа върху развол/есте ни широко и черният отвор изригни
тълпа въоръжени българи. А. Дончев.
тарянтул м. нииж, оспор. (ит.-рус. тарянтул). Голям отровен паяк. Тирент. при Тироещский
зол/е, щъиеoвcкиU ераД. Близо пра кого ое въдят тирлнтулс. като паяци. които кога
ухапят някого· е миого сдювcща· И. Богоров.
тарапанЯ ж. (ар.-цор.-тур. taraphane). 1. оспор, Работилница зя монети. Гuοщсτο рус/ ео биоха
иа Шапка- . . а купето auбaнaшкo ои плoщemo кошеико, . . Руски полово — πoлимπouиοл/,
кова еовоксчки. току-що излезли от щарапанаща. А.. -Карали-чсв. Ощде еокъдО миолсто. чо
имом пори. ощдо що ги земи, щарапана ли /мом ? Й. Йовков. 2. розг. Лоно и обилно печалба.
Европейската прежда що я баем с деаещиеа-дваиае лева но килото. Що използуваме митото —
що па стига. Токи со печелят тοрc. чаповото, , , Келоп/р е що, щοрοтοиa, Г. Каряславов.
Вечерно вромо к в празник не можоше До со влезе от наволицо, — Чо що цяла щаропоио. бе! —
думохо с учудвано к завиеш мкоз/по, Т. Г. Влайков.
32 Речник на редки, остарели и диалектни думи
497

тараф
тараф м· овтар. (ар.-тур. taraf). Приβържеиик. Тези малоДушни ш норисnелюбuβн българе сенент
негов [на βпαдякαтα] тороф, ш така той угнетява по волята сн Ре/нни;. Π. Р. Слaβейkяв.
В него [събранието] парафите но английското правителство Ряхо оправдани с чест, и
защитниците ни американската независимост бяха обен/е/л. С. С. Бобчев.
таргйя — вж. трития. Тя впоно, взе оп ηоеuuοτн ееееβнuцнmа в еДни щръвко но гьaееnе ш е·
множество розеβеморaeu повлекла nнагйя. вРрозеили ое завинаги в стъклото отвътре.
Т. Хариaиджиеβ.
таржйк — вж. тагарджик. Тук межРу безбройното поен множество ое скита •мляк. . . но
рамо му виси празен таржйк. Ил. Блъсков.
тармък — нж. търмък. С чевръсти н сигурно ръка ковачът Довърши желязото — зъбец нοnοа-
мък, нещо к/то печи крак — ш тъй хубаво беше го πeηаeeuл, нanо че не беше от желязо, о
от тесто. Й. Йовков.
таро ср. книж- (муж.) Съвкупност от символи. Тук, преР тарото оъо символни; нн тайните, Рев¬
нувалите се смириха. Ем. Стaиеβ. Върху Дървените стенн ве ре/яхн изображения оп ере-
тическо п/ро; меч, завит в разтворен/ книга. Ро нея хляб, чеша о eиπе, Рве амфори, свитък
н отрязано женска ръка. Ем. Станев.
тарпазйн и тарпозан м. Рнол. (пер.-тур. tırapzan). 1. Перило, паряп-т на стълба. —Кой ? — Рочу
слеР иaеко главо на Топка ш усети, че пя се наРеевш mad терпезене. М. Явярсkя. Мъжете
поех/ към нивята. - . а Койка, изправено До meаηозeпe па чарДака, мяташ; Рял/ кърпичка-
Ив. Кярнляβ. 2. Пруст с парапет. Вечерях/ пaβьазе н ое разпръснах/ Ри опят. Герган легна
ни тарпазнпа. М. Яворски.
тарулме ср. Рнол- (от ием.) Малка миния. А па тях ве намирале /нреДе/л. - . влкннeu паници, са-
хнне, nнаулчeτa, и сл/ни. Л. КαрАβ-ляв.
тархана ж. Рнол. (тур. tarhana). Специaлия приготвено на зр^ца и изсушен тссто. Геonелю·
Риви щурци . - - н/гощавах/ го с топ.ла, горещо тнрхана и пой се ηонaханнлme не.лню-геДб·
Ил. Блъссов.
тасма ж. нaа- (тур. tasma). Λеитα, дълга изрезка. Редоηмннн, нaτо трезви „пътни“ хоро, аядкю
ерцβлгβaτ Ро поя „иигнπсни внлтнннп“- . . но те всички имат олововт към белне;. наьвnею
повити в кожени певми навуща. Н. Хайтов.
тасувам песе- книж' рядко. (рус. тасовать). Размссвам карти за игра. — К/то πнρлъскни уанune
с големия шлагер. - . — Какво ?! — С наши бюлетини, искам Ро кожа. Сетне, като гн пноу-
енш, шиР/и н от юaени.л- А. Коистaнтяноβ.
тат м. вmaаuн, Крадец, разбойник. Ходи том, /а корема /а калугерите въглен; туряше за нари,
е сега пнтош що е грях. Ти си man ш нечестивец, кнкто ви всимнu пия. Ст. ЗАΓяр4яиоβ. Капо
таи среД/ощеи ое промъкнах Ро пруста. П. Спасов.
татарин м. - - . оспор. Преиосβач ня поша в турско време. ЗаповеДние от ЦариграД ги Донасяха
попарите с мннзнл, е прошенията гл носеха снπш-βързехедuи, Ц. Гяи4еβ. Секий, който вн
з/п-лоти спореД тарифата, може от еояко впишця Ра изпроводи τaτaран зн своя си потребн.
Oесепослян.
тЯтба ж. стнрнт. Кражба. Наистина велико нещастие е зе /ас, живущите бeзмьлeнuчeвно житие,
до търпим от ония безбожни хусари тегло н тетвд. Ст. Зaтярчяноβ.
тафраджййка ж. Рнол. (ар.-тур. tafracı). Ж-на, която обича да се гяедя. Амн Другите етърви
хич пе се р/Рват пе тоя Лилов мерак.. . — Не е Радо зн нашете къщо! — Не е, пе е. ш/ф-
рнРжлйка е! — Хем тафраежййкн, хем махнаРжийка! Мих. Г-оргиен.
тафря се несв. възвр. Риел. (от ар.-тур. tafra). Кича ст, обличам ст. Депо камък порнете, / зелен
сеРеф нuнπ;шб, / иaлнu го моми вереха, / та нumни го виеха / та ергене Рнваха / та ве оъо пях
m/фрбхн- Нар. nтсеи.
тах и тахт м. Рнол. (ар.-тур. taht). Тах-бах — или иного лошо, или мияго добро. Но рнвнпа
Ра се опържн във пнгоня, / вве nаяβeн иeвъ.лиe оп дяда е; Ие/на. / Без него — вaюе ний —
оп поя шах нн Р/х! / —„Бн“. - - „Ое него помощта m; зарежи я!“ / — На край земя е еяРо
ти Иван! Пенчо Слaβейкяβ. — До тогава Аллах н;аuю, реч; препи — я п/хп, я вехт.. .
Неко Ри РойРат шаховете от Анаеол. че ще го ηuτaю нз него. Ц. Гинчев.
тахрйр м. Рнал. (ар.-тур. tahrir). Усукана коприна и сърма. Али Мувп/фн степд. поДръпна ко¬
ленете ош, украсени с τaхрuа — уоукнио ноηаипд и вьаюa. Ст. Чилиигиров.
тахрйрен, -а, -о, ηаил. днал. Който е направен от тахрир. По нея [салтамарката] изпъквах/ оп
* Реете й 0^0/; юaсueшu maхриаeни пъпки, по конто висях/ също τα^βα ηаuмнu, Ст. Чнляи-
гяряβ.
тахтйба ж. дш/л. (птр.-тур. tahtabiti). Дървеница. Левnих· постих, изРуе/х ве с еоз; пуопн фа¬
сул. по н οаиeл отгоре, изглаРнял Рях като пахтаби- А. Констαитяиов.
тяхърджйк — вж. тагарджик. Нн сутрипта той повикал uдрuuemд, въвлякъл И златните
дрехи, облякъл й цигански Дрипи, турил й τaхъаPжuкa но рамото. Нар. приказка.
тацета ж. нπнж- оспор. (от лат.). Цнтте жълт иАрцяс.Мнего хув/вл ш Ръхоеипн растения, които
канвлn нашите гаaДиπи, ηаuпaелeжam на тоя клас. нanо /0^· πaаиис· тацета. Д. Мутев.
498

тезгехтг^рин
твьрд1 ж, стари/, Земя или небе. И цяла /ащ но мигнах. Тъмен дух /нота чо ли притисна майто
гръд, I а онемя озон- око а слух. / В мрак а земята а небесна твърд. Пенчо Славейков. Иощом,
в бялата шити/а, която до легнала сякаш върху цялото земна твърд, сн чуваше сама глад¬
ният вай /а вълците. Д. Талев.
твърд2 ж, .нож. ряДко. Крепост. Там дете Дунавът прегръща кръшна Сава / а към морета я от¬
влича лудо тай / отбрано войнства твърд старо приближава. / a Друго вой/ство в твърДта
очаква дой, К. Христов.
твърдинИ ж. старин. Крепост. Рицарите. . , нападала на градове, а кого га подго/аха, затваряла
се в теърданитн са. Й. Груев. „Нотите се връщат!.“ — ... Болярката въздъхнало а казала·
„Кого ли ще Дойде това вромо а Тодор така да се връща в господарската твърдина /а Бра/ка-
вл/uτъ!“ Ст. Ботьов.
тевекел нареч. диол. (ер.-тур. tevekkeli). Случайно, току-таха. Пoвenoл но е дето Пенчо но дадо
с умрялото. той трябо да върти нещо в къща — маслото тя. Ил. Блъсков. Но лн го чухте
нанео милаим приказва. . . — Приказва той. ни приказва зо ивo.я полза. така тъй тевенол
но е излязъл Да пръсна пара. Ил. Блъсков.
тевекеллйк м. диал. (от ар.-тур. tevekkül). Смирснит, похорност. ОтгДо ся зъмо това братско
съгласие а любов па между тоя Дружина. па н товонеллин, та всичка върви изебще а на равно
мяра . , , Хр. Г. Данов.	_
тевскелйя прал, неизм. (от ер.-тур. tevekkül). Щедър. — Трябва пaжoрτвувaπo.τoиτ — обръща
со той към сво.я стоящ да /ъго познат. — Виж, оз в туй отношение съм много тевекелня,
Хр. Радтвсхн.
ттвтйк— еж. тuртuκ. Доктора. лекарство. пачаври, поето. за раните, седла, юзДи за .0/0.0,
сичко това или го нямате, или бешо малко а развалено, Летоструй.
тегаво нароч, днал. Бавно, е мъка. Въртях съ еaсaм-/aτaм, като чаках да стане връмъ. Минутите
со тачеха тъгаво, одва-одва. — Тръгнах из улицата към нрuиτa/aщнτa да позяпам витри¬
ните а тогава раздрах, чо бе /еделя. Б. Райнов. Отначало вървеше работата тогава. със
старите несъгласия и неразбории, ала сега това Дружество прави чуДъса в солото /0, Хр.
Махсимов.
тсгАвя ст носв. възвр. Диол. 1. Дърпам ст, противя мт. Кота стана Дума за назначаваното /а Райка
Вардарско, някои ат едıцuнοрuıηe со тъговъха: /о го познавала. да се поразпитало за него,
краят на годината бил. защо да му со плаща през разпуса. Д. Талтв. Кривнат имаше четирима
Другари, конта му бяха дала дума да ударят заеДно Арап ага а тайфата .му, .. Ала сега пък
двама от другарите му поч/аха да со тъговят. Дойде време да действуват а те се уплашиха.
диреха начин а повод да со отрекат от Думата им- Д. Талев. 2. Работя бавно, неохотно.
Сто/a вече се задъхвате- изастовашъ, — ХайДе, но со тъгаво — казваше и Та/ча. Кр. Гри¬
горов.
теглИч м. днал. Добиче, което ттглн кола, рело и др. Хубаво дадичн, /0.10. а теглач. теглач!
Елин Пслнн. — А я глеДай сега какви теглочи са му поверили! — обади се Друг селянин.
Б. Обрттенов.
тегловния м. ряДко. Страдалец. Баща му. . - поболя сн а легна /а смъртна нoиτъля. - - Клет
тъглев/ин гледате от нaиτъл.яτa са сичко. чувате кого плачете с/охо му скришом а со мъ¬
чеше да приспи глаД/ише са деца, ни нямате какво да стари. Ил. Блъсков.
тСгля пoив. ... 1. остор. Тежа. Кортес заповяда да стопят златните крухцн а сочните ош този
метал изделия на пръчки, които теглеха триста хиляди фу/та. П. Кнсимов. Чeлaвeчeипoτo
сърцо тегли от 72 да 108 дромо. Изводи от Месечна зорница. 2. диал. Понасям. Нъно г. Ди¬
митров му тегли греха, оз ще тегля сто рубли загуба. А. Константинов. Тегля зъб не
нтшв — изяждам го. — У /ега бяха закуските, чо като им теглихме един зъб, па ядено,
по тъпкано, па плюсна/е. А. Константинов. Тегля несъд — давам под съд, призовавам че
съд. Цочпо чардаджа га тегли на съд н га пοкленa като ду/τaеенn пред турците, Ив. Вазов,
тедарйк и тедарък м. диал. (ар.-тур. tedarik). Приготовление. — Утро вае тръгвате, Стефане,
прибави той лукаво, За туй, казвайте какво ви трябва от къщи. да /оправя оз тедарйк ощо
от сега да ва со изпрати. 3. Стоянов. Том у бащина ти пей з/ао сега какъв залис о. . . При¬
ликата му е да са хва/em ти тодаръна от тупа, . , заколи два 03/0. .. да уполят дулнито
пощта. , , дадо съм/н. сочно да о готова. Ил. Блъсков.
тежка прал. нар. Зе жтке или женено животно — бременна, трудче. — З/ао ли, чн но бях венчана
с Трайчъеа? — Не. — Знае ли, чн съм тежка? Ив. Вазов.
тежк^тоам несв, днал. Измъчвам, притеснявам. На връщане все остава в село а тежнуво хората,
Дружината му ядъ а пие /а провала, а той дан, взема пара а с малка но сн насища. К. Петха-
кое. Тай да върти лударии. а ние да теглим, да разкарват баща ши из Ka/aııune а на стари:
гоДи/а да га тежнуват. К. Петнено..
тезгехтарин м. днал, (пер.-тур. tezgâhtar). Продавач в магазин. А какъв бакали/ бо таи на вре¬
мето си! — Слово/ τeзгeхτοриπ бе тай. Ил. Блъмков.
499

тсзСк
тозок м. диал, (тур. tezek). 1. Доболи плочки от изсушен говежди тор със сляма зя топливо.. Но
връх боклука, том Депо хвърлят пепелта от изгороеся тезен, Деи воли со боричкащ, Й. Йов¬
ков. Дърво eямamo. Нсмοтo и какпо в друг/ Дворища висока купея а шезон. Й. Йовков. 2.
Голяма буцд пръст. В опрелия и до кроят ио моя е следуютаща годсео. првора/ат пик това
място. коото ще еиоаДят с израсналите пиреанкс, изравпюващ го и му очсстюват камъните
и щозвц/те а го разделят па дъска в щри аршина mиuoк/. Зях. Княжески.
тезелден порен, Диал. (пер.-тур. tezelden). Незабавно, веднага. Понеже зощото Коетанс Ивоиов
спицорииъщ е козил ио е. Грътбaзъкав думото магаре. по, като со изхожда от член оди кой ск
ио ощомоеокия зокои, присъжДа со гарoуπoтonοτ/U Коетани Иванов, епацорск. иа шроф од/к
пееДофроик- Ако пе плати щрафа тезелдее· дави му се срок До щри Деня. Ст. Чипингиров.
текййка ж. диал, (от др.-тур. dakika). Минутна. Измиелят пиксел забъркаии робот/ умните
глови, а Вълюваща е зелено нищо поузряла диея. . . Пън щука — о, хой — трябват друга
парково. До показват но писовещо, а тонайнище, Ст. Чнлинниеов. Дадоха м/ прснозопсото
и аз — Дути До мо няма. Ноли зноя. какъв т/ е хола. Едпа щекийко по-рако, одио еодина жс-
вощ повече - Ст. Чилингиров.
текм& ср, диал, (тур. tekme). Ритник. Ано ао случи πращ/еnoща. щокмотощо и поувеище си пущащ
в ход. 3. Стоянов. Смуших го а гвоздея. но що вместо да прескочи воДащо, an/ши глови и със
зиДесто ои крана почна uнщтнчeа Да хвърля щокмеща. Г. Волов.
текмил пирон. Даол. (др.-тур. tekmil). Точно. Той ао роди па Моли Богородици. щeкт/з олед осем
месеца откак ощ/До баща му. Т. Г. Влдйков. Но я м/ кажи колко ощоеохо ераmoβeщe, що
съм земал до сега ? — Ето колко: първия пъщ mc дадох гроша 500, поДар по ер, 100, cemne
пик ma Дадох 300, що стават оипкище гр. 900. — Тъй нищо о. и Днес що ми ДоДош ер. 100, та
Да стонощ щeктcл 1000. Ил. Блъсков.
текне ср. Диал, (тур. tekne). Корито. Разкошното легло на р. Тунджа. която со извиваше кощо
зм/я по казанлъшкото тонио, лъска напрвДо па. 3. Стоянов.
текнеф^з и текнеф^с кир. (от тур. teknefes) 1. прил. ееизм. д) Койго страда от задух. И пъхтиш
нищо токпефоз кок — каза поп Антония по-молно от зогрижепоощ. повено от жолаесо До
' со покажо за еизаДаесе преД зош си. пе се зом/оля за здравото но попадаято, Т. Харман-
джиеВ' б) Малко побъркан' Това о то щефщерът но слабите, но щез. / н/сщo е Души от рода
щекпефеа. / които в работи зо нищо ги по бави- Пенчо Слявойков. 2. м. Човок, койго страда
от задух. Хубавото кофе, което правеше Кол-Мехмод. привлипаше щереки/ турци и също
тъй ощори порбаджии, В това свърталище но стар/то щокеефез/ редовно се срещах: почти
вооки Дек двама Добра приятели. Д. Немиров.
телЯлин и телялнн м. Диал. (др.-тур. tellâl). Глашатай. И вярвам. вοскoU ще ао съгласи с онзи гър-
лест телилия. що се о изпънал до вика посред Ихтиман. Пснчо СлявоИков. Слушайте хоро
aoлс/ни!, . . В петък. , , но ливадите проД Рсзобоговая чифлик, . . Солим пиши сбор събара!. . .
Тини β/ноха толялито и слушаха изтръпнала селяците. П. Спасов.
телкЙя и телтйя ж. диал, (от тур. terki). Потник нд кон; содло. Но толккияпа имоше привързано
одко синьо ямболско ссджоде, Мих. Георгиев. А оп повече гледал довойня до фино, И я фи¬
нал за Доспа руна. по я фръл/л на коня па щeлк/с. Нар. приказна. Дядо Тодор искаше още
До еоеори за утешение но болния, по вратникът се отвор/, Ганчо влезо а въводо назeοщ/я
ни дж/рахне Имомогу Мусшофо със сторся му кое, иа когото иа телт/ята бяхо оконоеи
одии ощарк мemиeeeк Дисага, Ц. Гинчев.
телледЙсан прал, диал, (от тур. tellenmek). Украсен със златен или сребърен тол. Подир шоот
месеца или гоДина щой поучава щови [зд годожа си], когато приеме от еодопацащо толло-
Дасапо здравне, завито ио норп/нощо а червено каπuи—и- 3. Стоянов. Ощо няколко обяснения
и при кос со изтърсиха тркмо души горени пилото. по конто оръжието щрепероше нито
телледиоа—/о ннщна. 3. Стоянов.
теллйя прал, ееизм, диал, (тур. telli). Епитет нд куршум. „Е Гього! от оога аз що ти бъДа οщoтa-
псе. забрави пови кучо, но що без малко щеше Да ме накара до забия и в твоите гърДи тол-
лаято куршум. , , СщаU/“ Ц. Гинчев. Елеко, моме Елоно /, , ,/ Чула ли ас пето разбрала, I
от ’ более лежи не умри I от тежка болест neβсрnο 1 ао Две куршум/ удрепо, 1 иа доско рамо
уДроео / и Деещо бо ‘ а щоллис, I ио щопко сармо иижапи I па оризорски ноирк, Нар. пессн'
темаяне, теманЙ и теменб, ср. теменнй, темянЙ и теменЯ ж. оатар, (ар.-тур. temenna). Мохамодднсни
поздрав с допирано на ръката до устните и до челото. Подир cβърmβaнeщo ео посеещо ишацате
си съгласиха сизо/emo и . като изовнр/ха завършването й, опряха а Рош/Д см хвърли по одко
рубне по сизо/ето, и по му со поклониха а томолео До земято и си прегърнаха сизовоте до
гърднщо- Ц. Гинчев. Пан/щaхa Ал/ Ефен/Дс, нокво е /anama иа тоя [арестуван] българин, —
Ионо да премико без пиепорщ, офоеДим, oщгoвouн иизнопонлоиисят пиковн/к. като коприва
раболепно томлео пик от зомято. 3. Стоянов. Всичките т/гат со опощоихо, като сториха
темина ио турчспи, Ив. Вдзов.
тОмбрр — вж. тим бра. Също пuoοс азенпее/е, но ио последеощо ск писмо съм залепил по-мало¬
ценна тембри. та Ви съм глобил. Ив. Вдзов.
500

тСре
тсмТл м, нар. (гр.-тур. temel). Основа на сграда. — Колко пори мн ДаДоха? То едвам стигнаха
помоля да изпипаим!. П. Ю. Тодоров.
тсмелях м. астар. (ер.-тур. temellük). Нисък поклон. Кьор Хаса/ влозя съща н права томелях
/а чорбаджи Мнхалокя· Ив. Везов. Сафтата право наспи поклона н томоляхн многократна.
Ив. Вазов.
ттмсcуχ- темесут, тсмтсъх и темтеюх м. оспор. (ар.-тур. temessük). Полица. Тото со принуждава
да прокле/и глава н да поиска ат Дядо Хаджня да га почака зо тая сума. ХаДжн Павел сн
съгласява. сама чн mama трябва да поДпишо зо а<^1ято хиляди тъмосук, коото вече е еД/а
тъжна увръзва/е. Т. Г. Влайхое. Останал сам, МахмуД бей извадн фитеко с алтъните от
ченмеДжото, а съща а еДин темесут. в който кайманама/ът трябваше да впише, чо
взима /азаем шоя парни. А. Христофоро.. Холо с^1^1^иха сн зо бон Митра, та га повикат а му
τ!илuмяτ у ръцете a тефтери. а томосъци, а всичка, всичка. Мих. Георгиев. Веч във всяко
села а градец, вой ще срещнете няколко от теза граматици , . . То ще ви кажат, чн знаят
да питат томосюци, писма, тоскорота. сп. Читалище.
тсмлях м. вон/. (рус. темляк). Ремък е пискюл на крея, привързан към дръжкете ка сабя. Като
си проДавато излишна важност а но бързото да отговора, поДпаручокът загрижено са иг¬
раете с помляно на сабята. Ем. Стексв.
тСмпло ср. остор. (лет.-гр. τέμπλον). Иконостас. Пнмплoτo е изработена марангос н позлато/а.
Ив. Вазов. През блaгееo//uл дим на томя/о а смир/ата личаха, премрежени, потъм/олото
окано на томплото със злот/н а сребърно вонцн. Ив. Везов.
тснзнмат — еж. тен з и мет. Насила ти не можеш да ат/нмат чуждото момичета, защо сега
вече н излязъл хатнхумоюн н /оправен е тонзнмат. Л. Керевслов.
тсвтвχ м. к/иж. (гр. Θεοτόκος). Богомилски водач или учител. Стражата извеждаше от нар·
тнната послеДноя тоеток. Бос, с черно расо, без пепел /а главата — знак. чо не сн е разкаян.
тоотепът пристъпяше бае/о, дрънчейки с веригите ua. Ем. Стентв.
тсплИл м тецтйл прил. неизм. (стар. (ер.-тур. tebdil). Променен, неузнаваем, маскиран. Едно пн-
типчо стана а даде разяснения, Та казо-чо аз съм ста/ал иъвърtинннa „тнпдил“, първото мн
дрехи биле чисто кoмuτaДжuйикu. 3. Стоянов. Пътниците. канта мuпуеaхa , , . разказ¬
ваха, чо московецът пак иДн. . , Някои казваха даже, чн вече датъл на Дунава, Друго пъп уве¬
ряваха, чн из Влашко со разхождаш московци топпнл. Ц. Гинчев.
ттпТ ср. днал. (тур. tepe). Хълм. — Вижте „Капитан Андреевоя връх!“ — ... Войската боше
вече обезсмъртила героя, като нарекла с имота му тепето, първа превзето с „ура“ а дото
падна храбрият капитан. Ив. Вазов. Те са в неговия роДо/ граД. Изкачват сн на топотато.
Оттам има каква да сн вида, а той да /оя соча с ръка а й oбли/явο, Б. Нссторов.
тептгьBз м. розг. (тур. tepegöz). Безсрамник, нахалник. Па а оня нрaпaниaнaк какъета е τ!ннгьaз
а мазник, тапа я следа — па извор дола, или по хоро, Т. Г. Влайхов.
тспстьозлух м. розг. Държечне не тепегьоз- безсрамие. А пън има τ!н!гзoзлунa да пазва зо нас,
чн сме били предатели? Т. Г. Влайков.
тсцеджйχ м. астар, (тур. tepecik). Приклад ка пушка. А он той час вдигна пушна своя а удари
мя със тепоДжапу два путн по площима монма. Софроний Врачански. А той тазчас вДнг/а
пушнато а ме удари два пъта с топоДжака па плeтнτe, В. Мутафчиева.
тепелИх м тепе-лъх м. Днал. (тур. tepelik). Металически накит зе глава. Те [жтнитт] чувствуват,
чн в старите Родопи / дошъл е с пушката си нов Другар — /... ? А млоднтн отмяташ дели
кърпа, / наД веждите им грее тополи., — / то чакала са тоя Дон велик / от майчиния скут
да ги аткърти. Лемер. Шемши бей мюфтията язДото /а оДо/ бял, ароп-бозмасъ кон. -
с бял сребърен топелин сроД чнлото на каня, Ц. Гинчтв.
тСпхев прил. днал. КоИто засхва. ГоспоДи, вий з/аото, чо аз съм топнае; оз сокога едва мо¬
жех да произнасям речите, Кр. Пншурха.
тСпкамР и тепам нoиβ, диал. Тупам м хрека при ходене. Коларят. облече/ в овча туба, дълга да
н!τuτн- тепаше опала ко/ото а са говореше нещо на висок глас. А. Гуляшкн. Величко кра¬
чето тирана- нарамил один търнокоп, а малкият топнато басочок, поточват!, за да сн из¬
равни с баща ин. А. Каралийчев.
тСпкам2 пoсβ. днал. Зеткеем. Дядо Лулчо Алтъ/я бо се оженил на младото са време за сираче,
конто му дa/oиo връв алтъни. И макар чн малко топнато, пата приказвате, той захеа/а
търговия. Ил. Волен.
теплйпе ж. к/иж. ряДко, (рум. теnлниа). Топлилних. Той напущаше затемнтнн къщата /а
Филовича. в нелуннл/o иъсτaян“O- като чн омаян от тъжно раздразнителни 6x0:030/0/
Дълго дъхано в еД/а топлин/а, Ив.Вазов.
терезймем св, днал. (от рум. terasâ). Закрепя ке земята. „Булдогът“ кривна към отворената вратня
/а Кοрοнaлюен“T!. Вкараха еършачката, теразосаха я. М. Яворски.
тйрем св. Диол. 1. Търся, диря. Стояне, море Cτaл/!. !... / /а два те друма терале, / но тропа
Друм тъ фатале. Нар. пести. 2. Карам. Етог‘ стара до одот. / магаре торат прод себе, /
501

тербехлЙя
мечка повит по веве. Нар. песен. — А вие какво правите?— . - - Знпнятн сн го перам;,
не го забравяме капо тебе — отговори ОрДо. Ив. Вазов.
тсрбтхлйя прил. нейзм. Рнол. (ар.-тур. terbiyeli). Възпитaи. учтив. Какво neаб;хейя момиче! Тол¬
коз моми съм ви/ял ш съм ве зaкнмοл ш ши оп еД/а не вън чул тнкенз разумни Руми. Π. Р. Сла-
нейков.
тербие ср. Рнал. (ар.-тур. terbiye). Въепнтaияе. Той Реше о турвко первие човек — поя Ннию
Чорбо/жи, не ве опучи Ре смучи пергел;, Ра мноли главно ш Ра псува хеанnн ей пак/. зе кеф.
А. Страшимиро·. Сторя тербие — даи урок, иαkАжα. Аз цснaм. чоаβeджн, Ра го спорят
первие- И з/пова но тебе се молн Ра обаДиш това тн πaмaлнuнъm. Ив. Вазов.
тергйя — вж. трития. Беряха [тютюна] го нощем, защото огреете ли го слънцето, ллопопо
омекваха н егвннхн катранено чeанuлнe, която миришеше тежко но пергйя от лула. Ст.
Ц. Дассалов. Я гле/нй! — позасмя се чичо Молин, като uзчeгъаτβнme тергияшо из лул/тн
ви. Ил. Вялеи.
терджуманин м. оспор. (ар.-тур. tercüman). Пр-водям при разговор. Докторът. .. ме преглежда
eнuмaneлне н рнзеанвя пещо п/ту па непознат език. До него има meаежумннцн, неUmе ηаe-
вежен пия Руми. Т. Г. Влайков. Книжοаяn Хаuвnе Данов при еРпо врещи му оРежДе, че
ое София Хнфъз паша поискал терДжуминл по турски ш по фабпвнu, зе де Ръдот ηеoаeДnшин
между френските инженери прн повтройката тн кюопе/Рнлокопа железопътна линия.
Ив. Вазов.
теребентйн м. книж. есnaа. (фр. terebenthine). Терпентин. Той не съветва но гьаееβееmнnб поя
въз/ух, новите/ с теревентйн, но с постоянна вирове, остър ш раз/р/жителен зе Дихател¬
ните органи. Ив. Вазов.
терезйя ж. Риел. (пер.-тур. terazi). Теглилка, везни. И пя е гuнн! Ввянa нейно Рум/ е претеглена,
вякош на зл/пороко перезйя. Д. Н-инров. — Манго, колко Роенш Дренкитб?. - . А, скъпо —
амн нейсе; Рай ми еРие онн. Циганинът напълни дърeбπеτе влю/о но перези-ято, свързано
с връв. повдигне го, ;; „mониοнн“ подскочи на високо. Ст. Чилиигироβ.
терекйя прил. чеизи. розг. (от яр.-тур. tiryaki). Пристраст-н съм пушене, пи-ие и под. Взе¬
меше още по epHo, по две вземеше- Да имот; за нз пътя. Знам нз какво значи Ро сш neрeнйл! —
навираше в ръцете им цигари гражДанинът. П. Спасов. Хубавото кафе, което правеше Кел-
Мехмед. привличате терекии τуаии ш също тъй сτοаи морбοджuи, Д. Н-ииров.
терем м. кинж. аядне, оспор. (гр.-ρус.тсреи).Жеискя отделение е господарска хъша. С това eаamе-
ломно Движение рувнuнлшο ош еолумоннχцнoкц.я, еелухοаeивнля Рлп но перемит; нзееДнъж
спигно и замина запоРното жено — по велmомuвлцe н ромοπnцмeвкu Рух. Ив. Вазов. Княз
Светослав запов.яео Ро еneеаяm теремъш ш М/врен обоРн но жените глaeaаeβu, че е; со
ослеβоДemш н мОгат Ро излязот оп тъмниците. Ел. Муттвя.
тереше ор. Рнол. (от яр.-тур. terşih). Масло от южно рястеиие, с кяетя имитират розовото иясло.
Тоя свят тъй е нареден; едип сече Рърво ш гл ηаеДοeο нощно време без позволително, Други
пренася нонnаοβaнеa тютюн, третц пъргуее о переше. Чудомир.
терзилЙк и терзилък м. днил. (тур. terzilik). Шяβαмeстβя. — А перзилнк учил лн си? Ив. Вазов.
Тоте ве ηенaηр;Днοл в терзилъко. Шиеш; вече ηaнnοленu ш еο.лmο, Кр. Григоров.
терзйя1 м. mοα. (тур. terzi). Шинам. По българските село пълзяха оъо oemne аршини н ножици
терзин от всички български граДове. Ив. Хаджийски. ИзвеРнъж но железарите н .меднико-
aцne, но терзшите ш авоДжилпе. но кежгхοaun; ш ебущааune сякаш им /отежнени /влее
н елеците. Ст. Станчев.
терзЙя2 — вж. терезйя. Пенчо зохвннн сега Ро мъкне оп з/пустялото своя кръчми; eοаe.лчeτн,
качето, веРро, оки. . - Като ереηш пях, забра Ри мъкне Ре що имаше ве/потини оотол; оп
pοщиπеτе му време, нοnе: ръж/яел кантори, терзил, даοиоe;. Ил. Блъсков.
терк м. розг. (ар.-тур. terk). Образец, кройка. ПреРл всичко нека отбележим, че поетът е по¬
знавал лично своя херой ш в известен смисъл ; зем/л него зн терк при наоeжн но o^/^ятн съдба.
Пеи4я Славейков. ХоРел той по βългaрвнun; земи о Розовите сн потури, с οбцчнο ш о шарено
торвон но рамо. А в пюрвото му — теркове; от нлeмнн, от Рял/ни Дъсчици, от восък — зо
големи мюсτевe, с по чбтириноДеоет еnвоаο, зо църкви ш манастири. 3. Сребров.
теркам несв. Рнол. Подтичвам със сятия срамси подир иякягя. Чичо му крачете напред ш бързате.
З/х/рн/чо перкаше след него ш се силете Ро не изостоне. Елин Пеляи.
теркйя — вж. телкия. Я го качих коню но перкня / по тръгпоомб по пусти крой/нни. Нар. птстн.
Отговори иръπο еалбпиmн: / „До знаеш ли. Марко, Ро помпиш лн, /. . ./ Тиз; влезна от Роб-
аοnн ноπл, / ηрeeаьзο сн мои люти рони, / по ме фона зо деоното крило, / то ме качи коню
но теркия / отнесе м; но твоята Рома. Нар. песен.
терминус м. книж. рядко, (лят. terminus). Край, kрaйиa томка. У ео-богнτиτ; ш самостоятелни
кметов; срещало се действително ее-гел.яиο деятелност, но в много влучнн пя не ое ηаесnu-
анлο ео-дοебч от meр.ишπуoьm по личните интереси. Ив. Вазов.
терсана, терсхана, терсена и терасхана ж. и терсхане ср- есmοа. (ит. -тур. tersane). 1. Кярaбястроя-
телияцa. Днкяшо, хайдутин, н Никола Месаро. - - били зилове/л от софийския мюτ;вοauф
502

тетрад
поДир смъртта иа Чокър войводи и сзпритокс До роботят нищо затворници в щeuοхοeeща
еи Цар/граД. А. Христофоре. Насреща Цариград отопъд пристанището ео: mouοхaнοшο.
предградие Гялошо, гдощо ся намират по-големсше тръговенн къта, Й. Груев. 2. Каторга.
Чолок-Моеол имаше за нoмoо{инк Кърпулля, злодеец изб.ягео.1 ош пороенища ощДавео.
Π. Р. Славейков. Сполуч/хи до го пикират Да предстови но οлaбoхοuοкщoueн.я монарх щаее
мемоар, през който го молеше До сзпъДк вън оп Държавата ои е/нк/те Дuугавeue/ свои по-
Диенца, Да остава само младите ощ тях. за Да работят в рудниците а в торсината, Н. Ми-
хяИловсни. Новаени бълеаро лежат по щeuaοхaннщo, по крвпостито, по конюшнито теме/ци
а по ознотекаше пустини. в. Свобода.
торт-п м. розг. (др.-тур. tertip). Род, наредба. До со уч/ па европейска торткп поДипърво пък о
невъзможно. Сг. Чнпипннеов. Сого кае живеем в Друго вромо. а Други торщкпи. Та си aτau
новок, ие внушавай но Христино отживели роботи, до no со каеш едни Дои, Ем. Станев.
ПоДир това. кото ео еанолкавн ходжи Вълко да си отива, рече — хом чуваш ле ? аз що си доДа
със осчния тортсп. що моесм пръстен, и за то τрсбο До emo готова. Ил. Блъсков.
тсртншчия пр/л. неизм- Диал. (др.-тур. tertipçi). Който обичд родя. Той е голям щeршннчня за
пътуване, поен в дисагите ои павурне. бъклица а луканки Ив. Вазов.
торилия ж. некж. рядко, (исп. tertulia). Групичка. По „Соя Хоронамо“ и „Пиоео дел Пuοда"
звънтяха трамваи, претъпкана с чиновници, конто отиваха на работи. олед като б.яхо роз-
ионболн е тортул/.яшо на кафенето всички злободневна политически. бикабаuοк/ а спортни
въпроса, Д. Димов.
тсршС — вж. то реше. Пред него· по млеота со разложени няколко тъмносини ялдъзлн/ мускали,
от които половнеоща празни останалите напълнен/ а щорше. А. Константинов.
тосЗк м. Дкил- Войнишки нож. На кръста И β/οeтe крив турсн/и тосон, Сг. Чнпннннеов. Той нз-
вода тосакът са а со увери. по о остър. Св. Миларов.
тесн-ерО ср. остор. (др.-тур. tezkere).Пътен лист зя свободно движение в турската държава. Земи
тоя план с щeοнouoщοщο· И тъй. Манедоеона. този нощ олед Два носи тръгвай за Букурещ.
Ив. Вдзов. Аз но бях ео напуснал от eaтeuonaeщo са до ощиДа До се учи. но за пови се тряб¬
ваше среДапва, поно пъпки разноски а щеокеро, боз ноото кого време невъзможно бо да со
отиДе от тук до том. 3. Стоянов.
тсскереджи-ницд ж. оспор Учреждение, в което сс издават mескеееmа. Аз поучех до е тоскеред-
ж/йенцота а боязливо бутнах /ритащо. Ив. Вдзов.
τосксееджИя м. остар. Лицо, което изддвд или прибира тескеретагя. Но одъро . . . аоДошо ио
подгънащо коляно щoοнoueджuяnи· Ив. Вазов. Щом ео съмнеше па диугнс Док, разбира со.
но оз щр:бβοme да бягам от кeмeиз/яτο хоп. ..; по моне се нοнοmo ощо До са зомо а тос-
норото, коощо. око м/eomo в ръцоще по щeοнeиeджa.ящa, еДно но щяхо до мо потърсят, о
друго — но ир/.яτoлящ мн Никола трябаше да постраДае, 3. Стоянов.
тсслйм диол, (др.-тур. teslim). 1. м. Продавано. —Но вае не знаете — решс со до смо помиро-
п/е, Дойдох Да отвоДо за тослим жое/то а децащо, Г. Караиванов. 2. като пирон, Про¬
давам сс. И турчинът непобедим. забравил минало. днес знай одно. „Теслим!" К. Христов,
теслимя и теслемя песв, и св, д/ал. (от др.-гур. teslim etmek). Прсддвдм. Хеле сетеха ао зо бое
Митра, по ео пов/нощ а му тоол/,мяш у ръцвто к шофщора. а щомесъцн. а /сичко. /синко,
Мих. Георгиев. Тържествуващият Пакет се приготви за пъщ. а мене „тооло.мИ“ но Шишко,
Розбаро со. Шишко е.ямоше време порочно Да ме занимава . . . затова мо покои/ да отиди
а него иа л/водашо. Н. ХдИтов.
тесгемОл м. д/ал. (пср.-туе. destemel). Кърпа или зябрадкя. Щом внесохме с Емне нъuвн.с пак.
оп еДеоща [стаичка] излезе млода жеел а хубаво л/це. с отпуснат ио челото а ромокото
пъстър тестемол. Л. Александрова. Рамз/ео стоеше πuοвa в ъгъла До прозореца. Чeиβeнοщο
кадифено рубо пламтеше около тъпнощо и онога. Гeοщeмeлъщ, кото млочиобнло мъгл/цо
обвиваше /лавата й. спущаше се по крвхк/те й ромоно. Пu/кοзлнв/ дружки я елосахо цнл
доя, Б. Нсстоеов.
тостомОличка ж. даал. (от пер.-тур.) Рьчсниця. Гοκοmo. Стамот, пяма ли да иа нo/ерοeщe тоо-
томолипент!'! К. Погнднов.
тесгйя ж. д/ал, (тур. testi). Цогледжосдпа стомна с широко гърло. Месото eοр:зοхο ио молки
късчето. размесиха го с необходимите готварски подправка и лук а ео еопуокоха в /uοтοд-
иото поетия. докото тч се попълни пак Догоре, Т. Харманджиев.
тетее-ца ж. д/ол. (чуж.) Лъскаво металическо кръгче с дупчица в средата, което жените нижат
зя украса нд облеклото си. Жените со изпълнил/ щu/τıo еврейски магоз/ео а купуват па¬
мучно прожда, панделки . , . мъенощо а петорнен К. Константинов.
тетмк м. диол. (тур. tetik). Спусък нд пушна. —Кой живее? — извини пепозиот човек том на¬
близо зад одео Дърво а щешицаше ео пушкаща му изплющяха. 3. Стоянов.
тСгрдд м. Даал, Растение смрадлика. Ходят [зоπумджинmе] по еолащо, уж дъбова кора До съ¬
биращ а пощрид до про^пу/от·, оло наместо кора а тотраД. по безчестят мома к еовеот/.
ядот боесци. пилото а яйцо но опаца, без Да заплатят комуто а До било. Ст. Зяимов.
503

тетроевИнгелие
тетроевйнгелие ср. (стар. (гр.	τετραευάγγελιον). Черковна хннге м четирите евангелия
Низюподт1соний /амернх едно слова като предговор на ееа/гълнъто а ед/о кожено тътре-
свангелин на нашата Хнле/дарска нннгехрa/“тeлнıщa. Бълг. ккмжици.
тйтрев м. днал, Горене птица от рода ка кокошките. — ОтнДош лн в гората, но хляб, ни сол що
ти Дом. , , — ... Няма да ода в гората. А можеше тетровн да убия а лeрпoрини, С ща що
гостиш гостите? Ст. Загорчинов. Стрелата дете украсе/а в зелено с пера от тътръе н
малко като детско играчка, Ст. Загорчинов.
тетьо м. диал, Татко, баща. Тука тотю вържете големи с/апо а ги плаДеше кръстчоц да кръст-
чоца. А. Кералнйчтв. Ката па даден знак Двете отърви изскочиха навън. — Ивано бро, Ива/о\ —
изкрещя малката, — Излез дро. о/ия лрaклoτπнцн що атропят τoτлI Г. Кераслевов.
теферйч1 м. нар. (ер.-тур. teferrüç). Резходка, гуляй ке открито. Сънувах, че уж сме ототло на
нашата вoднп“нa на Росицата — все тъй но тофорич, Ц. Гинчтв. Веднъж етнДехмо на те·
форач във врачанските лозя. Пелин Вслхов.
тсртрйчг м. Днал. Вид цвете. От двете страни покрай пътеката са насаДени шаръ/н цветя. . , —
зеезДи шаре/о, ичънца, теферйч — а какво ли но още. Т. Г. Влейкое.
тефтИхов прал. Днал. (от тур.) Сив, пепеляв. Всичка това — скромно. пестеливо- анрайчена с гои-
тан, прибрано, в /ннрeτ!/нuaзe/ „тефтиков" цвят, нaй-длизпнл да ъстнстее/ата багрило
на домашните шаяци, Н. Хейтов.
техни ж, Диол, (пер.-тур. tenha). Усамотено място; спокойствие. Па и сторите, знаят сн, чн прод
пих не дива, по сн а посвият малко пaиτрaнο, бежем да не видят, та да са сн рахат н да се
веселят млаДото, па а мъжете да изпушат, /а тех/а, /екоя лула тютюн. Мих. Георгиев.
— Дядо Де/чо — коза бор/окът. глеДайнн чорбаджията ту в лuнeτo- ту е елека, — неи·
танцан ще режем н пара ще броим /а пъхна. Н. п. Филипов.
технилък м. Днал. (пср.-тур. tenhalık). Спокойствие, тишина. — Хо. остави, аз ще го пропръжа,
а вае влезте вътре. та сн послужете барем па една кафе пд на τeхнaлзк. чо тука скоро що
езъмат да ДохожДат хоро. Т. Г. Влайхое.
^χητη^ м. Диал, Човек от техния край, от тяхното стло. Като со заДоДошо τeхπe/нн- първата
му припозна беше да га пита. М. Мннте.
технитИр м. стар“/, (от гр. τεχνίτης). Занаятчия. А о/ня дребни боляри, заможни гражДано
н тъх/итаро- които обитаваха Асеповата част, гледаха /обети пато от дълбочината /а
клаДенец, Ст. Зeтврчиков. Имате вече а люде доста па улацато на тоя нае град — войници
а всякакви стража а пазачо, виждаха се също тех/итари с кажъ/о престилка, с разни уръДи
в ръцете са. Д. Телтв.
техчний ж. доал. Отмалялост, тежхоте. Старецът со облог/а на пойната а съща се зоглъДо към
Долината, ококорен а зачервен, — Оф, тoхчuеа ми става от илзнцomo. К. Калчев.
тСше н!ив, днал. Тесем. Жени, забрадени с бели ръченица, наводе/н над лехите, нежно тотоха
с малки попачки рехковата пръст, А. Кералийчсв. Сега Момчил току-що бъ почнал Да теша
хорма/а. Помежду леко разпрачъ/нтъ му нозе мотачната лъсеа н пизеънеа е жилавите но·
ре/н на лай лай-кучката, 3. Сребров.
тибур м. п/иж. ряДко. (от фр. tilbury). Отворен лек кабриолст. Върволица файтона, кабриолети,
табурн- ланДо летяха аз глов/от алея, Ив. Вазов.
тйкла ж. Диал. (стар. (от лат. tegula). Каменна или пръстсче плоче. А Григор ми носете от време
на време жарава върху една топла, за да сн грея, 3. Стоянов. Покривът се покрива или с чере-
лuни, ала с тонлн. или със слама, Др. Мешчое.
тйле и тйлне ср, днал, Тъпа част ке нож. — Нъ може ли да ма посочи някой на тоя душманин,
гдето со е запалил тая свещ ? попита той всичките изобщо. , , — Който знае, да каже,
коза еДин циганин /а другарите са. — Та но знаеш ли, бо керота чете/ъ, му изкрещя боят
а тилото /а нижа му се залепи на гърба му. Ц. Гинчев. Ца/а беше сн свестил а разправяте
пак го уДорол оди/ турче/ с тнл/ета /а ножа. Т. Г. Влайков.
тйлна св, диал.У даря отзад, в тил. Аз мога да со го шил/а Довечера с брадвата- без /акой да ме
βηΟη? Ст. Ц. Даскалов.
тилнйк м. доал. Тъпата част ке сечиво. Но Тончо со засоли н тъкми да прескочи зода, брадвич¬
ката го хрясна с тнл/нна отзад по главата. Ст. Ц. Даскалов.
тимйр м. истар. (тур. tımar). Имот, вледенне. Ано някой роя би открил а изкопал в райо/о /а спа·
хайскмя тнмар πлкoл мина, бал о длъжен да плаща на спахията особен данък. П. Дслира-
дте. „О сестри Анко Щипя/ко.! / Немей си вера ме/уеай, / кукате ке си прадоам, / томоро
ке са залежам, / енрата ке ти откупам,“ Нер. пести.
тимаря несв. нар. (от тур. tımar etmek). 1. Чеша хоп или друго животно. Що панш коня ми два
пъти /а ден, що му рн/еш яхъра а що го тимариш. А. Кералнйчтв. Сега тай но стоете па
цял ден в обора а оз навесите. но тнмареше воловете па три пъта в днπoнoтнoτa а но мис¬
леше да става богаташ а чорбаджия, Г. Кереслевое. 2. лрoп. Бия. Гъбав е, гъбав, ти каз¬
вам, с алтъна? Какво но го тимарих цяла нощ — пата со завлещо, наша иτaспa зъба —
онемя! К. Константинов.
504

тисещелетие
тйибря ж. книж. есnοа· (фр. timbre). Пяшенскa или тассовя иарка. Паuеaг/и в; в nлмβаи
80 стопцпки· сnоUпесττο но Реете проДаДени книги. Ив. Вазов. Разноските но тази боико
оо огромни, защото освен 70,000 елаи, неunе гоРншно плаща но Паοвuτeлсτвеτо зо nимpаи,
нейните мuπевm)ıци, еивοаи и слуги со около 900 Рути, които приимне голямо количество
пери в зοелοτο. в. Зорница.
тнинсЮк — еж. т е и е с у к. Хай/е Ри со кнчиме горе Ри пи Ром nнюшoюньn ш Ри пинеме по еР/о
гюловица. Л. Карав-лов.
типа ж. еиοе- (руж.) Пяиешение или голяи съд за жито. Жеко, по-бърже мери ш веР/ого прене¬
сете житото в къщи! Сипете го в геелмнnн mmıe. К. П-тkАняβ. Прегръща пълните н тежки
торби к/то малки Деца, ошнавя гл в зим/нка н гл изсипва в голямото тш/а. К. Петкано·.
тинхалък— еж. технaпьк. — Какво ое натискаш, юοаи, смъкна мл чемвера.— Уф. мор Ру-
льо Сmaннеβuцe - - . Осnнвиеa съм Решето. . . — Уф зер, ще пе егфкaм нз тебе. Дн си До¬
шло ни пР тинх/лък. Ст. Чялиигиряβ.
типЙк м. l|ьрк.(га, τυπικόν). Църковен устав. Не е малък ш броят не Документите в ueнeсmuрскumб
виРлиотеки. Там. се пазят множество га/моτн, сигцеu, тнпнщ;. В. Бешенляен. Паaβилеτо
Uбановmо е поя сеящетпий мо/осеир ся севeршнeд то веaeлнский (сиреч па сn/аоPOлг/асншU)
язик, почел нaкeеmе що завещават Древните палестински ш сe.яτегеавнu елпици, ш никому
не е допуще/о пука Ра притури нлн отпурн нещо оп сmaреηрбДaннлU чн/. но друг другоηал-
лмнтелне воха/нлeο есе бдmaнве βлaгемuниe в ηрοβuеоτе иeаневπе. Нсофит Рилски.
типдснаи несв., типдсам св. осmaа- (гр. τυπώνω). П-чатям, фотографирам. Както печатните
грешки, така н бавновете, ни цзлазянепо ни книжките се /лъжат в голяма степен но това,
че ги печаташ не в Стара Загора. Не можеш ли Ро устроиш някак. щото в някоя тамошна
печатница Ра τη/μοβοι НаРеж/а?. Ив. Вазов. Овществото ое възмущава от мерзостите,
които чува из обълен/ите усп/ по някой пияница, но ги чете н влутн охотно. когнто оо пи-
^00/) па книга. Ив. Вазов, типдсаи ст възвр. Нн купичка се е типосол н ни я изпратил Ро го
гл;д/ue. Ц. Цтрkяβскя.
тир м. диде. 1. Т-сен насип за преграда между оризища или мочурливи ниви. Мъчехме се Ро вър¬
вим по тесните хлъзгави тирове. Г. Караславов. Бeеπaгa сле/ пови п/торяв/т и вРиг/п
mиаов;, межРу конто ще се извършват поливните. Пресата. 2. Бряг та вадя. Тъкачев тръ¬
гна през сухо, uннeлогееuшно оризище. На еР/о място внР.я извивка но някогашна ваРа о
много високи τuревб- Г. Караславов.
тйрвам песв., тйрна ов. Дине. Подгонвам, подсарвам. СлеР Рен-Рво те изкараха овцете от ко¬
шарите, пиринха ги по завпежени.я кър и ги върнаха чек вечерта. Ст. Марков.
тЙрвам се теве., тйрна се св. възвр. Риел- Втурвам се. Минет; лл плеРне, Pобиmькьτ напущаше
прохладните ое/ки и се тиреашб нагоре из горските гъсталаци. Ст. Марков. Сега и ЮаДeн,
и Вaвuе н Лaно о; uзхиnалхa — купиха он naaнnоau за ватозите. И уРарихн та конкурен¬
ция. Тирнаха ое из нивипе кото луРн. М. Ягодов.
тиргйя — нж. т р и г и я. Но пусто сърце, хванало тиреля, Рето н Ри е, ве ще иска Ри пие. Ил. Блъссов.
тиргясам св. Рлал. Натрупай ст с утайка, с мръсотия. Но ннτо плргявнло онова гърло, с нищо
/руго пе можеше Ри ое погнви. освен пак о вито- зн ^.0 Лeнмо, кого как му ое порнеше, пек
ое новмуквоше и опивате. Ил. Блъсков. Бългорцпът Държи чисто возоежийницопо он. . .
РоРето артоутинът воз/Ржня. . . стига Ро наДникнеш н Ри погледнеш мръвнато бозоРжнй-
πииο, τuрглв/лuτe вън-вътре oьДевб, ш ще m; се потърси н отще. Ил. Блъсkяβ.
тирд ор. диде. (тур. tire). Д-б-ла памучна прежда. Разплитахме пцщ;ениme то вобитб он или оъ-
влрахме гранчетата от деuaшпе тире из сопеъщнте. Ив. Димов.
тирен, -а, -о, прил. Риел- Направен, изтъкан от тире. Невестата пък бе ногизРен/ в н/змuрeнο
со.я, с неηриmemи гайтопи. извити но пазвите, в ширене риза. поръбено то ηееиτe и рък/вите
о рехави Раншелн. Кр. Григоров. От волното му око веглз-поглз ве откъсваше u/лн/ оъл-
знца, която оmаue/шб о еР/о Домоmн/нο тирено кърпа- Кр. Григоров.
тиреплйк м. Риел· (от тур. tire). Памучна пртждя. А с пия ръце тук върши най-нбвннпатд робота
но овети- навил τцрeηлuн но едпопн, взел куки в /ругото н плете ли плете о еРпо ловкост,
но която бш позови/ило ш пοй-uзнуснοmο мою/- К. Величков.
тирешкдм и тиришката нареч. Рнол. Тичешкои. И Сбеяюсъзьm- - . оmuтье иа я занесъл енре-
тною то веят. Ив. Вазов. Защото той пе виРя Ивано Рдсηеηьm. - - зо Ри го з/ровисн, нито
Вοалοοuο ]Коηаиπaакaτο, който отнвоте muабшною· зн Ри го изпсува. Ив. Вазов. ЕРпо мно-
гемислeπο тълпа ое зоРоде тиреткоте оп ДонДуков вулеварР. Ив. Вазов.
тисещелдтен, -тна, -тно, ηрне. книж. рядко. (от рус. тмся4елетняй). Хялядягядишен. И ве раз¬
несе Христовото олово / — Нови ое гаоино ш в /отлее Рнн / ш през столетия оп бури пре-
ерати / аоДне еДинство ш лик съхрани. / ПоДвиг велик н повеРо велико! / Тисбщелетет три¬
умф mad нощта! Ив. Вазов.
тисещелетие ор. к-ниж. ря/ко. (от рус. тмсямелети-). Хиляда тодяии. Човешкото съвест стол
вм/з/но н увита пор уе/аиτe но епоea зверче, лежало тисещелетие в човешкото Руша ш
пак пробуДето; нагона за зло, зо изтребление. Ив. Вазов.
505

тйсещннк
тйсещннк м. книж. рядко, (рус. тмсяччнк). Началник не хиляда души. Около еeл [масата] бяха
насяДали дoиoτопa стотници а τuсotцнuнu. а предсеДател на иъбрa/ннτa дете оди/ бело¬
глав Русоц генерал. Π. Р. Славейков.
лискало ср, днал. Прсее. Те сн чувствуваха пато в одно τникалa. наето мърда; особо/о Кардо-
шев со зодушваше от оДин страто/ натиск на гърда. Ив. Вазов.
т^искаранца ж. рядко. остар. Печатница. Тадея Доентчи.ян. aрмoпoньτ печатар, е чая та пшс-
нарница са били печатана Десетки български н/аги. умира в 1876 г.. 30/0:0 готов да услужи
/а българските книжовници, А. Христофоро..
тит м. ряДко, (от гр.). Слуга. Па-Додре пит /а послеДния род в Итана, отколното безсмъртен
еластълн/ в обителта /а Калипсо!. Тотът, който се е дъхтол цял до/, вечер най-подир що
хео/ъ е ръка плаДа /а своите помисли. П. Ю. Тодоров.
тнтНх — вж. т е т и х. Нъ. напред. / Хюсни, МохмеД! — / Осман надава вик. / Държейки пушкаш:
са на титнн. Д. Подвързачов.
титрйца ж. к/нж, (от тур. titre). ПаИсте, брохет. На главата й се мъдрото някакво шапка
от черве/а сукно като паница, претрупано със зашити златици а титрици. Ст. Загорчинов.
тйфла ж, (гр. «φλα). Давем тuрла доал. — превя подигравателно движение м ръхе, чумосвем.
X. Коста (сърДито). Да те едик/ат тебе Дяволите (излиза). Злата (сома като дава тн-
фла с двете со ръце от паднро му). Ух. шоко!, да но мн станото мъж? такъвзо мъж кучето
да го ядат. Д. Войников.
тифтнк м. доал. (тур. tiftik). 1. Вълнена прежда зе бродерия. Жените са изпълнили трите ев¬
рейски магазн/a а купуват памуч/а прежда. панделки, цветни тифтици за возбо. К. Кон¬
стантинов. 2. Марля. Па ката /омажеш на тифтнк а турНт /а болното място, а оно пе¬
ши/ чо ти поотлеи/о. Мих. Георгиев.
лич м. днал, Тичант. Казито бяха толнози Доен, толкоз лукави н толкоз лени на тич. щото не
межох /инак да ги доближа, Π. Р. Слевейхов. Втората Дъщеря /а Г. Пoлuкaрнa- Урaпuл-
етворн н Филоклой, зачерее/ от път н от Детинските упражне/шя, влезе вътре разпъхтян
от игра а точ, Π. Р. Славейков.
тишинйк м. рядке. Пущинак. Тя просече пътя а потъна в горския тишинон като еидъ/не. А. Ке-
релнйчев.	-
тишлИйферче ср, разг. (ием. Tischleufer). Малка покривна за маса, бюфет и др. Тъмният нотлен-
инu килим. плетените кресло н отрупаното с всевъзможни тнтлаифърчъта а шевици ъгли.
иτoнн а масичка издаваха леко миризма на нафталин и но тютюн. Ем. Станев.
тйшлер м. днал. (чем. Tischler). Дърводелец. Първото чарта-я бешо заета от титлери н бъч-
ворн- които вече огласяха околните улици с трно/и- рендета н чукове. П. Здравков. Роз-
сърдн со учителката н Мильо остана в къщи. Какво да ге правят? Дадоха ги но занаят —
тйшлер да става, Кл. Цачтв.
тишлерйя ж. днал. (от ием. Tischlerei). Дървената чест не къща. — По ти. Поело — съглеДа го
дядо Ге/но, като отместиха гроДата. — ти /ема какво. ами поръчвай титлъриято. Ст.
Ц. Даскалов. Тай раздираше а от дърводелство. Ной-напреД на Ба/иче/ето работи тишлъ-
рня. Малкото къща крой м!леuнaτα той им я иззиДа отгоре да долн а врати н прозорци
им направа, Ст. Ц. Даскалов.	*
тншма днал. 1. ж, Навалица. Та ти е одна борба, то ти е живо тишма, кай по-напред да из¬
скочи н да ся покаже на чела. Й. Груев. 2. /аръч. Сбито, нагъсто. И всъде номери есе една¬
къв строшен мор по Децата. а те излизало πaй-мнoгo от това, чн ся струпвало тишма много
душ но едно място та сеДела в нечист възДух. Й. Груев.
тйщя се носв. възвр. Днал, Пена ст бавно. И сега, пато гледате кан се тищи баницата в ηιο/αι-
ята поД връшннна, очите й се изтърколиха н зαиτa/αхa непоДвожно с такива резни очорта-
ен.я па краищата, като чн що сн откачат от очните дупка. Ст. Ц. Даскалов. Идвате Да се
скара с тях. да го наругае как така са посмело да посегнаш на нивите му. Дюната не се зърно,
на ето че те затвориха устато му а той се шищеше зачервен като хляб в Добро πaпαлнπα
фурна. Ст. Ц. Даскалов.
тхаНло ср. диал. Нещо, което се тъче. — Що дойдеш лн да ми помогнеш, да изкопаем нοрoеннaτа ?
— Тая сеДмацо няма Да мега да ти помогна — имам шнаило. — Какво шъчеои? — Платил
за риза. К. Пстханов. А тя влезе в иmaнa. ПреДи да седне, изеодн дългия прът, разви крос¬
ното, отпусна тнаилото- пристегна го отново. К. Псткенов.
лкала и ткйля м. и ж. диол. Тъкач, тъкачхе. От махалата ед/о момче я нouикο — еДно много
добро момче , . . Тнало боше — хубави авлии тъчете. Т. Г. Влайков. Изпърво той дошо
тнал.я — тъчеше у Дома са платна а ада. Т. Г. Влайков.
тканйца ж. диал. Пъстър тъкан женски пояс. Отколе клепалото (.звъни и еечо на моравата
се извиваше луДо моми/о хоро. Пелитеаха като изправена вълна полоенцоте. прихванати
за τnaпнцaτa но кръста, или извеДнъж со стъписваха в проза черта /ородъ/н. П. Михайлов.
506

топлНца
тлакЯ ж. пор, Безплатна трудова помощ, обикновено ня седянкя. Повочето вършат това по
шлаки — пали се приви нова къщи. трябва всички роднини, комши/ а приятвлк да помаелш,
кой а каквото може. Т. Г. Владков.
тлаканЯ ж- диил. (гуе.-πор. otlak hane). Плевник. И д/лмата бяха решин до пuoβoд.:ın вест до
отвлечените в гореше απορία а юноша до ао завърнат по селцата. да со унинβοτ в плани¬
ните а в овчорокнщо колиба, но до ио горят вь/лсто зо мадоните, А. Христофоров.
тлЯпам ноев. Даол. Стъпвам грубо, с шум. Гoгдae со ядооо миого на Напото, скари му ое: — Тла-
пош нлто монко! Исках жив да го хвоно! К. Петканов.
тлетворен, -рня, -рно, прал. нииж. рядко. (рус. тлетворнь1й). Който причинява гниене, разложе¬
ние; рязложнтелоπ. Но въпрока щлoщеаршoτа влияние по талamaπoaкοmο атмосфери него¬
вото оалпа прироДа оощоеа зДро/л а непокътната. Ив. Вдзов.
тлъя песе. дсал, Душа, дебна. — Ам/ Петко ... а кого е заял. Току ход/ а ръчка: „Петко
тонъе, Петко онакъв!“ И това нио отрих-. та са приказваме вечер с Топно: тоя но маели зо
себо ск, а оня щлъе а всо може да му коприва нощо. Сг. Ц. Даскалов.
товЯрниця ж. диал. Трудна, бременна жена. Баба Вучако разкази ио осно ... но Денка, еовес-
щощо му, воно изпаро па реката а пропис-я праното, но тя но знае още. не той е затворен.
зер щоварници о а по щрябви Да знае а т.е. Н. п. Филипов.
товремешен, -шна, -шно, прал. oοшau■ Тогавашен. Дядо поп беше соДкал До маелто и со злесмо-
ваше с прочитаното ио щoвueтomнн.я одинчек българска лаеш Царееродокий вестник, Ил.
Блъсков. Голямото остроумно. с коото бешо иодареи от природата, опомагопо от neгoβаmo
прсложиесе, показа го иo-гаuoe от другите щoвueмeшeн мъдреци. сп. Учи-лише.
ток м. рядко. Течснис. Приятно губи со окото в твоите 1 отродна соина, До зофарът шушно /
а оледво ореД л/вод/ще, уоойте 1 па твойто вада тонът лъкатуши/. Ив. Вдзов. Ветровете
ао еъзДуши/ токово. които стават в οшм^oοфeuοnıο по твърДе разлапки посоки а в различил
акороащ. И. Н. Гювслев.
толерЯнция и толеренцня ж. нииж, аοшaU: (от фр. tolСгацсe).Tъепнмосг, толерантност. Пoeс-
нога нашият молън сеят поеотавише еоеш. Той бешо Дeиβuт-Мίуοmaфa-бeкшaт/· В ос¬
нованието на сектата „бекташ/“, ко.яшо поникна ощо е пъре/ще времена па oщoтaeοкaщa
сила. зааоДона бошо мисъл по м/оулманока толераеция към друе/те еора. Св. Миларов. Про-
ннтах въвеждането ас. . . У ного пе со намираше пищи одиа еорн/βο думи против Юлсено
за подагра/нищо му, к^проткв, то беше пълно със благонаклоеки азропенъота, сичнато по¬
сочени от аърцоЛо ми, което беше ео повърнало ео чувството по щoлeueeц/яτο· С. Полино
(провод)'
толнк прал. днил. Толкова голям. Как тя сми тол/на дeuзocm, до сено оная вещ, която но о пойно,
Високи умни хитрости Борголдови. Моми со Богу молеше: I „Боже ле, мисли боже ло. 1
полско соло голомо. / половина са роднини — / еомо л/ пееде ж/в πавoк.·О йот змия До ме
отърве'!“ Нар. псссн.
толумба — вж. тулумба. В 3-то столетно До Р. Хр. ж/вол cнuοкузoц Арх/мод ... За него ноз-
вощ да о изнамерил водесй винт (бурмо). тъй също полу-ибсто. Летоструй.
толумбаджия — вж. тулумбдджия. ЕДно второ отДолее/о поД командата ни Гои.
Виноа имаше 70-000 души а оя съставяше от нaπuo/τa зaтnкeшο· тюлумбажна. . . сол-
дит/, ЛогосгруИ.
толуп — вж. гулуп. Румяна опря. покавъси просторено вожди а зогаз/ пак. βзр:нa в Златно.
Водата ставаше ао нo-дълбoкa: Бели толуе/ от кепето пяно. смесона а Дребен тлсβулнк,
' бързо летеше преД онито по Румяно а чогълио гъдол/чношо голсто й крона, Ц. Цор-
новски.
томрук — вж. ту мру к. Някой беше казол. мисля е. Строш/миров. но стиховете му [нд П. Сла¬
вейков] /лочат томрук. Ив. Вазов.
томя иеов. нииж. рядко. (рус. гомигь). Измъчвам, изтощавам. НаДмощисй Люботрън, виро¬
глав Ай-Г/д/н а еърлай Муооллох — ... ато/шо вие том подобно символ таен. i поотоеон
от Твореца ео земните тъми. Духът ни гонк:я до мам/ а томи I со смисъли са скрит, Пенчо
Славейков, томя сс възвр. Гoмяшe ао духът мн еореД борбата. I а ту трептях ош радост
упоен. / ту ео съмнението по вълната / отпущах се — озлобен, изнурен. К. Величков.
тбнко м. разе. (от рум. tont). Глупдв, наивен човок. Щях до по моля До ме научиш московска,
то като излязо прод Черн.яева. до ио стоя кото тоену. Ив. Вдзов. Харч/ш, тичаш. посре¬
щаш а изпращаш, по eemno — шова по било в род, онова по било в род. . . Да ииащοвaщ, няма
вене поиновци, Г. Кярдслявов. Но ям нлто щобо солени тοрн- Нямо еечо шопно/цн но
до ги лъжеш. К. Петкано..
топЯл прал. ееизм, даол. (тур. topal). Куц. Но бой му се, нъзъм! — ... То пой о топол, с бастун
ход/! Такъв ие може а а пръст да то пипне. А. Христофоро.. — Ей, шoнaл! — викна кехи-
ята проз лοс но кунощаща. Д. Талев.
топлИца ж. рядко. Парник, гоплилник. Тя боше кото цвето от топлици. а опи лазурен — кото
цъфкил лее. Ем. п. Димитров.
507

топляк
топлик м. Ринл. Топъл прялетеи вятър. Сова ПaPнлoни много се опасяваш; До пе би пролетта
Ри нахлуе някак си изведнъж, зер н в еРиа нощ поплякъп може Ро омете внего в равнината.
Б. Обр-т-иоβ.
топорен, -рна, -рно, ηанл- миж. аядне. (рус. топорнмй). Груб, иедодялαн. В пол; беше но кaа-
папо превърнато и Старо планина. .. Аз обаче сш обясних присъствието по поя невеже¬
ствено ш τоееанο а/βоn/, ког/по еаом;nох отДолу И, че е печотот/ в София. Ин. Вазов,
топорйшка ж. Рнал. Дръжка на брадва или ня друго стчяβя. И мл поРиДе еР/о букова цепеници
Ри съм направил mоеерлтнu но нянолне юеmшни· 3. Стоянов.
тяnярлЯм-ст ηаил. Рнал. Груб, дсбел. Б/ешо. к/по оп/елят; еД/о Рум/ оп /руга и нοτо махаше
о τоееaл/чeсτ/το си ръка с изправен показалец, Мъглое н/з/, Й. Йовков.
топот м. кннж. (рус. топот). Тропот. — „Я чуй, Камеие, там глъчка! / Гачи нонснu т^^^^!*1 /
— „Лоneал е!“ викна Камен / — ш гробно вързопът. Ив. Вaеяβ. Котеше ηе-жиeе, ηе-βeсeее
зοщаοηοхο по глаДкото шове; mоηоnьn от копиш/па им но шиaене и вивоко се разнасяте
по omeuume и Дъното но планинската улица. Ст. Заимов.
топрак м. Рнал. (тур. toprak). Землище. — Долу от ненлI Свалете го, вре! Той нямо ерοeе в кош
Ро втъпо но нашия τоеаοн! Ив. Вазов. Нле самите ом; проспи хорица; от nеηрοнο но на¬
шето оело повече /е знаем- Пслин Велков.
топтан нареч. нар. (тур. toptan). Всичко язβедньж. изцяло. Влязоха в маг/зцпа Дв/юο от дру¬
гите монцфокпуриопи в гроРо н потърсиха Ицо. - - — Амн ти вего само по ръка ли ще про¬
даваш толкова отока Н — Както намеря. Слчкото е зн проДаване. Може н тощеш, око има
кой Ра купува. Д. Тал-в. Тоз, който Данъците сн не може / до изплаши — Ра РъРе той одран.
/ Дн ое пaηаaви склеР от всички кожи I н Ра ое обявят па търг — попееш. Хр. Радевсси.
торлак м. (тур. torlak). 1. Прозвище на селянин от иякоя расти на България. По червения елек
се познавате, че е оп τоалaццne, откъм Д;лиоаиaнa, Й. Йовков. 2. разг. Простак, селян¬
дур. — Затваряй! Кой ти е позволил!. . . Ти, бйтнο, τорлaн. затваряй дюкяна! Д. Талев.
тормакйна ж. днал. Млада бяβяляцα, турмakянka. Тя глеДате Рее Pлволиии и еРпо τоаюaкцнa·
слава още зн впрягаше. Ил. Волтн.
тормаче ор. Риел. Биволче. През тази евен той тъкмете Ри си поправи; обора, Ри го продължи
чак Ро навеса, та Ра има място н зн порм/чепо. Г. КАрАCЛАβяβ.
тйрно ор. овnна. (ит. torno). Голям кръг ня желсеяпьтиa стaиция. та който обръщат локяиоти-
βнтт. — Торното ще да пе спаси тебе, каза моят еацлn;е- 3. Стяяияβ.
тортоманка ж. дuaе, Която MMra яде, лапа туртяте. Една τоаnеманнa е', н косата й Дълга,
черна — може елunни Ри ш се з/плет/т. Г. КАрАCЛАβян.
торун м. оспор. (от тур. turunç). Вид дребен пъпеш. ЯгоРипе, юaешπшmб, /нилте и пъпешите,
тиквите ш τерунume, лимоните н ηоаmонaлцme ое жълтеят като желта коприна и огъ¬
ваш Ро земята оп множеството он. Ц. Гяи4еβ.
торунджав— нж. турунджав. ЕРпо nаъкaецб са нaбаeзелea около oрeеуе;чπоτе uлonе: то
бива влеР/о, чървeπинaве, или oиuье-мьаeбпе, или mеаунжaβо, па различни цветове нaτо об¬
лачета. Ив. Бягоряβ.
тотмак м. Рнал. Тосмас. КурДиоват лъковете ош. Изваже/п mоτюauune, Заудрят о тях по те¬
тивите. И — Дрън, Дрън. Дрън. Т. Г. ВлαИкяβ. Тъпан е живот човешки — / в/м човек му е
τоnмнкa: / удряй тъпото ηuлeтни, / и не пипай що пе мaнa! П-нмо Славейков.
тоумджйя м. Дuaе- (от пер.-тур. tohum). Стяч. ПреРи гоРнни, когото още нямат; oeллни, Д/виР
беше „тоумджияпа“ ти чифлика, т.е. пой знвявате ннвите. защото сеенето с ръка Реше
мъчно ш №1^0 р/Ропа- Й. Йовков.
точ в точ нареч- книж. (рус. торь-н-торь). Торно. Тн сметките ми, нanо локаш, можеш и ото
пъти Ри гл видиш, те ои nунaπън· всичкото точ в щоч е заплсн/о. Ст. Марков.
точило1 ср. . . . днал. Кол-ло. Върза конете зн еР/о от з/Рните точило па талиг/т/. Мих. Ге¬
оргиев.
точило2 ср. Длил. Голям съд, е който мачкат грозд-. А опи кои имот елноградл по лозия он. ели
ннτе верни, тдсипеат в точила грозРле и е/мо го тъпчат. Г. С. Раковски.
транен1 м. сτaаин· Мтстц май. — Аз намерих ве;Pнлna бележка - . . ; „Да ое зпае кого се удави
Веико Вихор по 13 mаaβem· излязъл за риба на морето.“ Пеимя СлАβейхяβ.
травен2, -еня, -вно, ηрие. Риел. Който е обрасъл с тр-βα. Девет века връщаш м; позоРн, / кат те
гледам, еьрхо гоеи, ^0./)- Ив. Вазов. Царев-връх, рaзенn, гол. траеет. изглежда твърде
близко. Ив. Вазов.
траг м. и трйга1 ж. Риел. Следа, диря, стъпка. И том същото картина; пресни прагове от пи-
τaπuм;oнaτa борби. Ив. Вазов . . . БeДпeгe / повика сн отрежат/ верни, / ш снеае злове¬
щата прага / откри но измяната мeаπa. Ин. Вазов. По прага им ηоmeаa Достигна. Нар.
птстн.
трaтa2 ж. ешeе. OярязмА. Още щом отвори ер/п/па. удари го тежка, примесена о тютюнев
Рим, възкисбла траго. Пресата.
508

требове
трагето ср. нниж, ряДко, (ит. traghetto). Площед. —Една тълпа народ. провлечено от надбягваното,
спира сн на место Рнллτa, натрупва се па дрога на комърли/гито, напластява со но Пoикa-
рия, изпълва трагетото но свнта София а стълбите на Монсннеата къща. К. Величков,
трагйя — еж. трнгня. Трогнято на виното става ош окислениеш). Летоструй.
тража пeиβ, Днал, Търся. Hue сме Далечно хоро. Търговци сме, Стока караме а тражимъ тър¬
говци да я купят. Ив. Хаджийски. Оно пати, оно тегли, она боледува. / па човек че тражн
билка- по чн я лекува. Елин Пелин.
трактир м. к/иж. оспор. (рус. трактир). Кръчма, гостилница, хеч. Успокоихме криво-ляво Кача
н влязохме с нега в еди/ трактир да пием чай. А. Кочстентннов. Запознаване с днто на
противоположната класа, тапа да ножа долния слой от нeτeрόургинoτo общество, е неща
твърДе лнсπa- защото тя населява кръчмите, тракторите, улиците а всички сборащ/и ме¬
ста. Ив. Везов.
транзйция ж. нниж, ряДко, (фр. transition). Пртход. Всичкото шава ннмuпo наследие е плод
от страшния пролом. пойто Петър Въланий тона нъчaлнo а без τрaнзuцuл β/ημ в руско-
държае/ня обществен живот а бъз да сн допиша да руската многовековна вече история,
траДиции. Ив. Вазов.
транкалоя ж, днал. (от рум. trâncâlâu). Вид хоро. Тр^ш^на^с^яшо дете осабено живо и весела игра.
Й. Йовков. — До нграт!... — Свири!. — викна му той. — Тра/нοлoяτοI Й. Йовков.
трактувам носв, днал, Робувам, слугувам. — Да ви пера ео/голито, да ви кърпя, да за тракту¬
вам, кого сега ?. , , Що са задам сметкиПо, Ст. Ц. Даскалов. — Нъ щем да дитамъ тая
смрад, викаха; малко трактуваме на дечурлигата в къща, то н на жиеюш/итъ лн? Ст.
Ц. Десхалов.
трапези ж. , , , днал, 1. Ограда ше кладтиец. Никои не ге [кладенеца] помни кого е копан, Ка¬
мъните му — зълoπлиοлн. Трапезата му — изградена от туплие варовик, А. Каралийчев—
2. Подиум, подставна. Пе/ожъ викаха зеднъж в еДин концерт, чн пианото боло много ни-
инo: Е добро, коза един чловек, който Давал добро иъвнτн, стига само да го турим отгоре
/а тоя трапеза, която е па-еисико. А. Г. Нечее. 3. Покривна за хреиент. На/на сн разшото,
постла нова вълнена трапеза, нареди хляба пръд мъжа сн. К. Петканов. Слънцето дете се
скрило, ногато Пaτпa постла /030 трапеза но пруста н народн писани възглавница. К. Пет¬
канов.
трапезар м. рядке. Монех, дежурен в готварницете. От магнр/нцата се чу нъДюволния глас /а
τрaпeзaрл, А. Керелийчев.
трап^зник м. днал, Постилка зе трапеза; месал. Диме пусна ракията а тя изтъче през пробитото
дъно върху трапоз/ока, А. Керелийчев. НопръДе му се разгънал един торен трапезнин, а на
трапъзника се нареднлн злат/и naпнцн с пъчъни пилота- сребърни тази с баници а нОлъни бар-
дучета с жълта сливовица, А. Каралийчев.
трапен, -пша, -пио, прил. днал. Замеяч. — ... Да ви /ема тука! Чу лн? Хайде! Ннзлиτaτa са
отри сълзите а зофона да го глеДо ката τрaпπa. Т. Г. Влайков. Церсни пристъпваше кото
трапен. Кроната му бяха тежки- сякаш схванати, Кр. Кръстев.
т^^уз^я — еж. терпозан. ИДвало са майстора-резбари от Ново село, а понякога чак от Тря¬
вна да ошорят гръдитъ. да изрежат чардаци а шрапуза/и. 3. Сребров.
трАтор м. днал, Растечит стратор. Посей сн снтнн ядове! / . , . / Ано то никне тратзрг / —
строде/ че идиш за мене! Нар. пести.
триш м. Диал. (пер.-тур. tıraş). Бръснене. — Кон! Чо то не си ми обръснал Другото поло·
вина?, , ,— Половина нoπа, нoлoвuпa трат, Ив. Везов.
треби ж, църк, Черховче молитва за частно лице. Неволно поп Матой, а предо а молитва Iпре¬
къснал, зона пак да каже нещо реч. Пенчо Славейков. Селото е малко, няма ни църква. но
свещеник н за тава радинскшят свeтeннк идва да им извършва тродоте. Н. п. Филипов,
требежйна ж. диал. Нива или ливада че място че изтребеше горе. Потна докарал тракторите!
Вижте как цепят требежнната! Ст. Ц. Даскалов. — Това н требежйна, бе! — скокна
ДяДо Христо пато (жален. — Какво сакате вие! Отеъднаж иοднпοI. . Коя ливаДо дава ет-
воднаж иaднпaI Ст. Ц. Десхалов.
требник м. църк. Свещеническа хннге м тртби. Той е /атият поп Грую Бански . . , който дете
преобърнал молитвите ош предникът, да ги чето по своему, 3. Стоянов.
требовИние ср, ншиж, астар. (рум. тртбоеачие). Иенене, потребност, нужде. Ний со нодъем тоя
път, чн таза настоятелно тредозание на Комитетът ще со уважи ош Главной щад. Ив.
Вазов. До зидаме сега какво е нужна на рaиmн/uяшa- за да израстат, а до колко пясъкът
уДовлетворява тнх/отъ тредевания. в. Зиеинс.
треббвен, -вча, -вно, прал. днал. Бтз когото ит може; потребтш. Умират хора. дето са тробоено—
мислете сн старата със злоба, — Дето са благи н медени- дето никому зло не могат да
/оправят., , Да можо но нея нещо Да сн случа, да може тя да пукне, та а оз да сн отДъх/о.
Г. Караслевов.
509

треботев
требOттн. -тиА, -тно, прил. Риел. Потр-бси, н-обходим. Когато нлней геoеодaa заправи нлнел го¬
лям/ къща, той непременно nаяβa Ра ои приготви вичко, що щ; му е nрeβоnπе зн направата
на зРа/лето, сп. У4нлишт. [Господ] Дн ви дeаи Роври Р/рви обилни; I ... I ЛееДороецe·
изобилие πaй-вηеане, / жито. вино вве тревотно Довелне, Π. Р. Славейков.
тревник м. а■яДко, ТрениА площ. Непознатият сякаш обърка пътя — πeомeнвeπе кривна през
тревника ш edea пе се сблъска с Младенов. X. Русее.
тревълнеиие ср. книж. осmea. (рус. треволнснис). Душення въли-иит. Де ηе-доβаe ви намерило
от/их и успокоени; от житейски mаeeьлнeнлл. Ин. Вазов. Вие аuoгв/хn; въРъщето ми вън
от житейските нуж/л ; τа;eълн;нця, оп житейското влапо. Т. Г. ВлαИкяβ.
трегер м. кннж. аяене. (нем. Trâger). Носач. ДоРепо ои мисли така. преР него ое изпречен еРшп
трегер о червен/ шапка ш ер;е.л/г/ Ра му пови Рис/гише. А. Коистαнтяион.
тремоля певе. ря/ко, (от ит. tremolare). Трептя. — С шия корави момчето — казва той ш в Ру-
мите му зазвучавнт Pлнгоеaаoτβeпu нотки, които премият зeъплuве, — о пях ; месе¬
чина ве оваля. Ст. Станчев.
трен м. овτeа- (фр. train). Влах, железница. Тренът пристига! Посаeщaчцme се оживиха. Те
бързо еonнвцχн чатитб ш копо забравиха Ре платят, екупом се отправих/ по перона към
оная посока, отРепо ве задаваше иногомнкннияn eлaн, Ст. Дичев.
тренулка ж. Риел. Вид круша. Ще приведи от оная, П/кевете τаeнулнa, депо като минеш но
половин километър оп■ нея, знюuацввa па тамян· Кр. Григоров.
трепер м. Диaе. Вняиαняе, грижа. Слоиш лн мн се пък нещо, нагази ли ме някакен βеечuцa. мамо
ще ме обкръжи о трепер н върPeмπa грижеивеom- Т. Г. ВпaИkЯв.
треповен, -виa, -ння, прнл. Рл/л. Уплашен, плах. СлеР главеше промъкна ое и целото тело но
PePa Пуня и, трепове/ още, протри о ръка очите сн. Мих. Георгиев. Ходи като mаeηеβбн;
илйР; те го оДържа. Мих. Георгиев, трепбнно нареч. Също нamо Ра стъпваше в паници. така
третвто ходеше. Мих. Георгиев.
трепушка ж. Рша.л. Вид женски иakит. Сунюннeнеnо облекло о; №0; Ро полите о разни гизРила и
кичила — сребърни чапрази· ноеннu. поДбраДници, mаeηуmнu, иепелици. Н. Хайтов.
тресйвица и трясавица ж. /лал. 1. Земетръс. Б;зуeuй ви отвори затвореното си отРовна, може
Рн оп хиляРи гоРл/н, гърло, та при б;зηабвnнйнa nаявaeнцa овоипа целий град с Ревели пре¬
спи от запалени вещества ш го изличи оп света. Летоструй. Къщата вя прясла н люлял/
оп nаяoαeццατa, като Ре локал πлнеU Ро я изскубне нз земята. Летоструй. 2. Болест, тре¬
ска. Молитви, нaкβцnе ва πeηа. Молитва зн зъpеβее - . . Молитви за nаeсaβuцume . . .
не са нещо различно от n/роднитб Pнлнuл, Б. Аиг-ляв.
трескучи ерне. книж. ост/р. (рус. тртскучий). Гръмлив, нисяkоnaрен. Защото ако ое намери
някой в такова безумие, щото Рн пожертвува πякеене месеца зн вьмumбmu;τе но нещо Деρае
н човешко - - - пой е нaηъеmе уверен, че прн голямото /овоД/е/не та не/оДяланите н везвинв-
ле/ш, но шаeснумu н сойmaаaежuйсни книжлета a la Stantcheff, неговото — ще намери
вамо бе/о ограничено число купувачи. Ив. Вазов.
третейски съд книж. рядко. (рус. третсйский суд). Неофициален съд, избран от спорещи стрαии
по βзaяиио съгласие, за да разреши спора ии. Отговорът ти па Пер. опиои/не е можал
Ре се егаaпuми само о изложението факпитб. еа;ележбнuenе за трепейокий оъд ми се варДш
излишно поРнр онова, което ηаeДшeвmβуee. Ив. Вазов.
третьо ср- Рнал- На третьо — при усляβне стоπaиянът на нивата яля ливадата да получи две
трети от добива, а който я работи—една трета. Ивелно, сега пие ^.^τ /леи. нлн някои хора
имат пък aрnън, та ще земе Ре работи о ю/журет или /а третьо. Т. Г. Вляйто·.
трития, тригя и тридя ж. днeе. (гр. τρυγία). Винеиa утайка е бъчва, винен камък. Земи ηелеβuπ
ока nаuгuл. която Ро е Деπeoeнд от том, гРето нзлазяп добрите елша, и я турни в шест
оки βеДe- Π. Р. Славейков. — ВиРиш ли, Хюселн ага, че пaй-глaeнеnо зaPаaвихиe, заРраеих
Ра заръчам Ра Допевне ш nаuгя — трнгя ще nаябea. . . рече пой на кех/яен н взе Ро ое тюх¬
ка- „Тюх, da ое me end; — пресно рнвя чеаβa Рез nаuгл нищо не втруеа! Ц. Гяи4тв.
Много втора и тясно е бъмовeτe на гевеодe за този овят и много тридя оо хванали
вече дъгитб й — не може. П. Ю. Тодоров.
триедйнен, -ma, -ино, ηрне, книж. рядко. Който се състои от три мясти, образуващи едяистно.
Около три чеса слеР това ве показаха бреговете па Ню-Йорк. . - ПоглеДнеш и eДноeрбюбпне
ешжРаш вшошлнн парахоДи от всевъзможна величина и нонвmаукı^uл порят наляво ш на¬
дясно водите на mаuбеuнннл гаaе. А. Коистaнтиноβ.
трйзна ж. к/лж. (рус. тризиa). Помсн за покойник. ХилеуР заговори зн погребалната призна
нар могилите не проредите при зe;нa /а оръжията и цвилетбто но конете. Ст. Зaтоρчиион.
А Теле мех, насипал гров ш от^^и.л юнашка призна по баща ои. отДавна го е забравил /? П. Ю.
Тодоров.
трнкаитâрен. -рна, -рно, ηаил. рядко. Много тежък (който тсжи 3 кантара). Дяконът го покани
Ре ое/не; морPeджияme, в отговор ни ηонaнeτe, тръсна mаΗнeнmeашеmо ои пяло но Дърве¬
ната >16^:0. Ст. Заимов.
510

тройка
трнлог м. ке/ж.рядко. Трилогия. Заедно а „Пряпорец а Гусла* а „Тъг/те но България*. „Дупае-
ок/те поспа“ що състоват еДин трило/, който що обеми ной-волското епохи. която прожи¬
вява бълеарсний карод. Ив. Вазов.
трнмирене ср. кир. оотар. (от гр.) 1. Тридневно гладуване през пости. И те [жените] показваха
своите колено. ожулокс от калeeoнueклoиee/я. роз/олвлха о/осто οъοухuoeи гърДа. по конто
л/чехо белези оп бичуваися, плезеха озсц/mo са, избледнели к изсъхнала ощ пост а щрама-
ueeия· Ст. Зягорчинов. 2. Недохранване, гладуване. Не со чувството ек изхабени! ороД мар-
шиленита пиша опоха. I След мъчителното трим/роко I и зо моее Дни блажни дойдоха.
Хр. Радевски.
грймнро ср. даал. (гр. τουήμΐοος). Тридневно гладуване. О!- . . смазан съм. . . Ходи, мснкой
по .механите, щърса по хапещото, рaзниaβяй^, лъжи, обещавай. . . Но ти трябва щинмниo.
И стомахът празен. по а еловото. Ив. Вдзов.
трнмиря иеов. пор. оотар. (от гр.). Нс ям нищо проз първите три дни нд великите пости. Старото
цeлуβame зомято. . , а neданзинчaшe молншваша са: „Света Богородинке, покров ще та
поправя. що тркмкря а що ое пр/чоощ.я. Само запази педощо мн, майчнцо, владичицо.“ М. Гру-
бешпиовя. Зогов.ял о дядо Н/л, I щрнмнр/. гладува. Л. Карболов.
трннджка ж. диал. Столче или друго нещо с три крана. — Тъй а тъй са Дошъл, я седеа до са та-
ни/нοзβaтe, дисноло, Ей та столче. .. заповяДой — а бой Христо пинии триножната е
кроната ео Кондоре/, Ем. Станев. Тя со отби малко κacщuaκa, защото я пистсепо талига
с безразборно нахвърляни в нея. олунайео елезсмое/ преДи бсгοτвoщo предмета: от оДеата
страна ащърнохо зъбците на Дарак, иод Другата ритли се подо/ахо нощес, До пях — щuи-
еожеа. до коя — котле. Т. Харманджиев.
трнразсохат прал, д/ол. Който с разклонен ня три. Анку козърна е туфата а но едио тр/разоо-
хото гюлова пръчки ороД туфата съзря одио хубаво, кръгло изплетено от сухи треекце а лико
ош чорничов/ клончета гнозД/цо. Ц. Гинчев.
трифИл м. Диал. (гр. τριφύλλι), Детелина. Нато поглежДаше кок сред /збуслcс щрна/л доцото
уееооео щърсехо разковничето па малките са желания. Г. Караджов.
генчучурсн, -рня, -рно, прал, рядко. Който с с три чучура. Долу, по Дъното ио клисурата бурливо·
шума Милнаящ Искър, о наоколо mu бълбящ молка видинна а щрннучуueaщa Бегл/шна пошма.
Ст. Заимов.	’
трогна се се. възвр. нииж. рядко. (от рус. тронугъся). Докосна сс, доближа сс. Ний сме проднзенкаес
от стринини метни/. но койщо Пловдив прсоъствуво ни 1 априлсй. до се трогнем пак до тоя
горещ въпрос, Ив. Вдзов. Около щрупъщ на А. Кънчев ао съброхо гoзсмo множество любо-
пстна, . . Но кккой ие οтeeme още до со трогна до студените останки ни хоро-ят, защото
ао чакаше азеоощао ош вили тοшο- 3. Стоянов.
тромНчен, -чня, -чно, прал. даал. Тромав. И Божко е ни чуждо соло, в нуждо къщи, пра нужда
хора. Чуждица, тромичок, по свиква бърже, избягва всинни. Ц. Церковски.
тромляк м. д/ал. Мързолан. — Ами помнел/ си бе, Петно. кой ще отрова пък пишото кучо! —. . .
Кому пречеше тоя нищо а еснокъв щuoмляк· дещо са джавка по цяла нощ!'Ст, Ц. Даскалов,
тронувям ноев. ке/ж. исднО: Царувам, цяря. Но в Търново само бълеар/н може до тропу/а —
това разбра а баща му лоп/. Ив. Вдзов. Уверяващ еянон клеветници ио българското ност„
но е средото па пашата интелигенция щроиуво мързелът, Ив. Вдзов.
тронясвам пеав.. тронясам се, диол. Рязцопяням. поставям. Селяните ие щ.яха Тодоро,, проваляха
ео в изборите, по големците отгоре редовно разтурях: череения общински овееш. иазеано-
вахо тричленка к щuoeяοвοхa Тодоро за предаоДотол. Просята. Нолн глодаш на кокео място·
съм со загнездил — тука е вълчото вървище. и пък аз тропясил поята са тъкмо край ного,.
нато крънмор съм заседнал крой пътя на корванищо. А. Карали-чее. тронясам се се, възвр.
Надникнах в кръчмата ео Фипето, Там се е шuoκяοaл Колю Беленната к ео о еиомунал до
козирката, А. Каралийчев. Кръчтaрсщ, който държеше Крамоли/на.. боше доше" някъДо-
от шоплука а ое тропясил ио nοU-тиoеoлюдинс кръсщопъщ. А. Карали-чее.
тропЯр м. църк. (гр. τροπάριον), Черковнд псссн в чест на светец и празник. И сам той запя а
хубοβ/с ос глас пропира но овети Гeouгня· Д. Тялев. Той запя със слаб, но■ хубав глас оДан
пропар а повлече със собе са по/енещо богомолци към малкото манастирско църквицо, откъ-
дещо воне ео чуваше попно а еовор. Ст. Загорчинов.
гропляк м. даол. Пълно, набито животно или дстО' То изквино. увиснало надолу а /лавата. помъчи
се До се иодагие. — Я ео вземи! — подоДо го дядо М/moн по Рално. — Взема ео до еидаш
какъв шиoнлян о! Няма Десет Ден, о /мо деоещ кило? Ст. Ц. Даскалов.
тросек и трдсък м. диол. Тровя троскот. Ерес/що се разрастват като просен а никой воно не зпае коо
о божсо откровение а коо о дяволско примка а лъжо. Ем. Станев. Но плоДие рοзтрeеeο воло¬
вете. Те зоощъреохо троеъни покрай оспори. здравеци в олоеищо горици, А. Карали-чее.
трЙшка диол. 1. ж. Трошта. Я оум са било, шoщaлoО широко поло Корчоиока1. . . (■прошка оум
лебоц ео яло. Нар. псссн. 2. порен. Мъничко. Нека ниже Трифон защо ощкаро нощоска всич¬
кото зърно в каoпoрοτиенис хомбор. а не отдели прошка зо еорядате-. А. Гуляшки.
sı а

трошляк
трошлях м. Онал. Дребно натрошени камъни; чакъл. — Защо не Дохождат на /amume открито
nбpрa/.uЛ — А де не е удобно! — заем глава Гмуреца н тръгна подир кучето са па пътеката,
която по нареждане на Пъшка бяха насипали с тротлян. Ст. Ц. Даскалов.
трубхе ж. книж. рядко, (рус. трубке). Лула. Чичо Марин. , , сн Държеше — смучете лулата ·
но.ято изваждате от устато сн само нощем, грееше ръката сн на нрушовидната й трудно
н всяко заран прекарвоше в ръмо/тното работилница по няколко часа. А. Гуляшкн.
трупния ж. диал. Тяло без глава; труп. Нъ итм се чрьπ арапин- / измами ге млаДата /нееста — /
. , . / настрана му трупина отлетъ! Нар. псмси.
трупица и трупка ж. днал. Вид първобитно дървено рало. Нивите са изсмукани, изтощени, И
но могат да сн разорават по-наДълдока с аДамовите орала н τруннннτe. Г. Караславов. То¬
гава Дочо Панчин сн ореше като /010/110. Май трупна имате вместо рало. Кр. Григоров.
Зад тях пърхаха впрегнати коне с рoдoиъллнuа брано, а по-нататък сам черо/ кюн копаеше с кран
а от носа му Димеше топло пара в ясната септемврийска утро/, Тай сякаш чувствувате
лонотата на трупната, която де прикачена за дълги синджири- ехомотони зо тоято н гър-
Дото му. Кр. Григоров.
труилук м. диол, Дъктр от отсечено дърво. А снегът все валеше и еалешн. Колата се бореше с
труплуцитъ. мъчително сн силете па стръмнините, X. Руств.
труптйни ж, днал. Тяло без главете. Дъно н глава паднало- гъста е гора никнала, . . Депа е труп-
тина паДнала, ^^βα А/гелн/оно се н заградила, Нар. приказна.
трупя πoсв- диол. Мъча, измъчвам. Мислат. мислиш, па нищо /е можеш да еaмuилuш, само сн
трупат ума. Т. Г. Влайков. трупя мт възвр, Нъ з/ом от ща а от какво, Дещя му се да знае
кое бе онова момиче. Дето вървете с Донко. И фона да мисли за това а да сн трупи. Т. Г.
Влайков.
трусост ж. к/иж. рядко, (рус. трусость). — Страχлнввет. Зо жалост, ние сме принуДени да отДаДем
постъпката с арести на пълноправни гражДа/u па сред столицата на трусас., конто това
що схванат всички /010 врагове отвън, Пресата.
трущбба ж. книж. рядко, (рус. трущоба). Бсдин гредски покрайнини. Ти лесна що си oблсннш
моя инбοрнτикн живот, като ти кажа, чн сн намирам на произвола на две вълни: Мнлараео
а Нейчева. . . Едната ме изкарва във веселите сфера на (Десния high-life, а Другото мъ вмъква
в поДземннтъ кръчми а трущоби на Одеса. Ив. Вазов.
тръвна ж, днал. Кошер за пчели, изплетен от пръчки. Навалица а тум м лутане без реД. / Като
пчели, кого нм матката изхвръкне / из старата тръвна а рея се помъкне / подирн и. Пенчо
Слевейхов. Той бете сам, развъжДото м/его кокотки а гълъба. имате а няколко тръвни с
Пчела,, межДу конта ной-чъсто сн виждаше да хоДи, гологлав а по бели ръкава на илъннeτo.
Й. Йовков.
тръдуха ж, днал. Тежко дишене; зедух. А нога е стуДене а влажно трядузо да ся пози да ся но
износи [детето] навън. защото ат стуДо лесно настинео а Добива кашлица, хрома н тръДухо.
Летоструй. Горките рахитици теглят от илъДуящuτu долни: голяма рοзДражъ/п)иτ на
нървичесната страна , - . тръДухо, Летоструй.
трън м. Не трън за доен днал. — заядлив, сприхав. Аз почти при всяко репетиция трябва да
бъда н режисьор, н мирови съдня, . , Но трън сто заДоънн еиuчнuI Ив. Вазов.
тръномбтка ж. Днал. Метла от трънливи пръчки. Наредът вярва, че вашият край е близък, чо
фашистките ви госпоДори ще бъдат помътъ/и с метла. с трънеметка, ще бъдат изри/ати.
М. Ягодов. Дворът на Янчо. . . бъшъ така опустял, чн с тръ/омътна да сн завъртеше
някой из него. /ощо но би могъл да смоте. М. Ягодов.
трънушка ж. диол. Трънливо дръвче. — Пръше за нрутко тръ/утка, / де гидн клетва хайдушко.
Π. К. Яворов. ОтиДех оз на нивата да отсека едно тръс/ушна, много ми пречеше на ораното.
А. КерелиИчев.
тръни 1нсе. диол. 1. Ограждам е гръшн, затръшвам. Баща му щото да тръне 1шентн откъм пъти¬
щата. пък той — да глоДа биволиците през това време, Ил. Волтн. 2. Изтръпнал съм. Ня¬
маше място за съмне/ин, кракът мн со движеше, но тъжно, н тръното, лсото да бях ге
държал подвит под себе са цял ден. А. Гуляшкн.
трътлест прал. диал. За човтк — писък и пълтн. Това дете тръшлест момък под среден ръст,
набит а в площите. н в краката, Т. Харманджиев. Очите му пак сн впиха в Марина, защото
тя беше най-хубава, но не бете за изхвърляне н ^..0 на Нина Черния, но бете лото а Цвета
Петър Машрозювата, макар чо беше малко тръплеста . - , Какво булки, ох, какви булки!
М. Ягодов.
трътлявя се носв, възвр. днал. Върше ксшо бевно; туткам ст. — Режи от всичко — закрещя поп
Анто/ня. — Какво сн тръшляент! Т. Хермечджнсв. — вοндa- пaин дамаджаната, чн изго-
ръх —. , - Ние тука що изпукаме пато пuлнu за зида, а тн том со тръпляеиш — азпъшка
Евиτaτuне, Т. Херманджнтв.
512

тумне ми
туг1 л/. Риел- (тур. tıığ). Вид грαдииско цв-тт. А гаaPипиmб оо н/онРе/ш о цъфнали пай-й.югоух/нни
ш ηабнаaсшu цветя; о къпи ш карамфили. - - о резеРл ш божури. о тугое; ш фереДжепа.
Ц. Гинчев.
туг2, -гя, -гт, ηане. Риел. Чужд. Провел ме. проотн, ей мили mtanне, ■ от; ке оеaю на пуг.я нук.л· /
во тугя кгня, во тугн люгне· Нар. пестн.
тугйн м. Рл/л. Чуждеиец, другоселец. И Μίατα eP;/ Pen Оρаaе ве върна в Чг:й-Лemльеeо, цяло
вело се събра Ра го гледа ш еРва не го прогоних/ като пугйн н пришелец. Ст. ЗАгор4Яияв.
Стояне море· Сnелнe, / три велн чипат Равня / от теве, пугйн юначе, / от теве, луда гидия.
К. Христов.
туджАрип м. Ринл. (ар.-тур. tüccar). Тежък търговец. — Не зинех Ровего, чорРнДжн Ицо, че може
Ра има в една Преспа човек о толкова пари. Аферим. . . — Ех, чорбаджи Ицо — поглади
браеапа он Punеевкияn τуджaаuη·, Д. Талсв.
тужурка ж. книж. (фр.-рус. тужурка). Вид мъжко сако. Новият „съквартирант" Реше облечен
о nгжуакa от τьюmеoшn шняк, подплатена о вът/а. Г. Кαрαслαвяв. В/ценах якнпн но ту-
журиото он ; Рез Ра поглеж/ам някого - . - завързах за кръчмата. А. Гуляшки.
туз м. резе. (рус. туз) Богаташ. — Земята /а ввнчки пузоее ш нръвеηшйии· а поен е полови/опи!
ош илеошо нн землище, ош Днес отива паша земя — па коиуннna! П. Здравков. Искаше мл
се о два пръвта Ра удуша поя пуз, /ма пя maнa не опива. Пелни Втлков.
тузАрсх11 еацл- р/зг. Богаташки. — Тузaасно хлапе, колко пъти съм шм обръщал. М. Яворсkя.
тулпан м. Рлал. (от пер.-тур. tülbent). Тънка памучта кърпа за глава. Жетварките смъкнали
бели тулпои; и кръвтювали наaнщama им па/ гърДи. П. Ю. Тодоров. Петър Гaβaаa, облечен
е слвш Демamи Дрехи. о широка к/пела слaиeннa, на която Ре вързан Рял пулпа/, потегли
напреД. Ив. Кирилов.
тулуи м. нар. (тур. tulum). 1. Одрана сято торба животинска кожа. Докнаeнτ в село о магаре
изеобmеτе мляко. шевнпа/о в пулумн. Т. Г. ВлaИкяв. Боеana в кожения пулум бързо ое
ннгаяβaшб- Гр. Угаров. 2. Търбух, шксмбс. Селените лм орат, велените им веят. женнт,
върх/т. копняш, и те само пируват nгегu но меха/ншн. Ил. Блъсков.
•тулумба ж. (ит.-тур. tulumba). 1. остар. Пожарникарска или изобщо нодиa помпа. Но огънят
Рокнчи ш съседните къщи. та ое аaзηаосmаaни и пай-оетне залапа и еДни хрлвпнянока мнхн-
лн. Тогаз се принуди ш ηanаuaашeснana тулумба Ри оти/е Ри гаси. Св. OилАров. Трябва
Ра ве съсипят сuчнumб мостове. тулумбите н ония .локеиеτuвu, конто се намират в ре¬
зерва но ооримРейскотд станция. 3. Стоянов. 2. Рнол. Газтно или друго ттнеке. Нн /но тн
е ηе-Деβрб и Рез mон. Газ съм купил цяла тулумба — има газ сеги, те е нamо преР; години
ол. Ри ням/. Б. Обретеиоβ. — Днеал съм. защото ти мл пращаше бележките; „Дай та
другаря околийски секретар сирете еДте тулумба. Рай та поя от грнесни.л съвет това. Рай та
оня оп окръжния съвет онова!" Ст. Ц. Даскалов.
ту.луибаджия м. овmaа- Пожарникар. Действително пожарът шапреРуеише, по вън оя чувате
голям ек и eалea; тичаха тулумба/жилте в тулумвип; сн. Π. Р. Слaвейkяв.
■тулуп м. диал. (от тюрк). Рaеβлaчеи памук, навит та кравайчета. Хората предяха тулуп; памук,
поеесма оп гръвпш и лен ш ои пъчеха коноп/;, мелез/л и ленени плати/, постилки, ηонриeнu
ш други ^0^.6. Ц. Гиичтв.
пуиaияст еаил- Рнал. (от тур. tuman). За потури — широки, дън-сти. Влезе еРин мевeн- - - о
кюн/ф и гъжва от няколко васми отгоре му, о лсне-сuнu пуманясиш г/йшанлии потурн.
Ц. Гинчтв.
тгуиаря ст тесв. възвр- диaе- Докарвам се пред някого. Нитн в партия влизат, пиел много, много
се тумарят· па ш те он жлееятн живот. Кр. Григоров.
тумба1 ж. днал. Голяма група от хора; тълпа. По oбвeаπuл склон па Бaлнaнa, към билото, прииж¬
дали цели тумби mурии и черкези. Ст. Димтв. Ннизлязохн женнт; — писнаха, P;иama тръг¬
наха тн тумби редом о мъртвеца. С. Черниш-в.
тумба2 ж. Риел. (гр. τούμπα). Могила. От север ое изРига връх Малък Персенк оъо зъРеопи,
неизпрнпи ош хилядолетия нamaри. От запад сmанхеβиmо се възвисява тумбите но Мезн-
рица, подпряла та плещите он небето. Н. Хайтов.
тумбахйя и туиб-кй — нж. тюибске. Дн он /ойда либе нamе мене, / дек не пше вито и аaнuл. /
Рек не пути шупун пумв/кйя. Нар. п-сти. Чaиуа ХамлР ое прибра в нишата ош срещу Рър-
‘Biemı^m^ юосmчe, постави певе шумвекй в наргилето ои и захапа мaанучa. Д. Калфов.
туиб-л-х — вж. тюмбелек. Като си ое белнели ония мн пи говеда. . . Бел; леве/н /нз зеленото
море на тумата- А евен. в късна есе/. низ жъеmоβaкъаeнamд Ръбове тума. - - Екът та голе¬
мите τумPeл;иu ... се разн/вя /а големи тъмни вълни. П. Росен
яу^.^ мн. к/лж. (чуж.). Някакъв хαбαлистямеи термин. Той попълни шепота он в нокнлмema
ш ги хвърли върху плочатд. . . — РаРвайпе ое, oшπевб изрнeеeeц| Уашuшme и шумлмише ве
съвокупихо. Ст. Зaгяр4яияβ.
т^мне ми св. Резл. Рнал- Хрум^ ми, технт ми. Ннй-големия таоип тн републиката наши правим,
а на пего му тумпало оватво Рн ^0.)- В. Чтртявенсkи.
33 Речник на редки, остарели и диалектни думи
513

тумрук
тумрук м. остор. (тур. tomruk). Окови за краката ог две тожни дървета. Мори Кино. жалел Копо!
по фърлкха в теме— зандак /. ,, / с щежок тумру^к. но подзощо. / Дребок о/кджнр по
гърлото, Ндр. песон. Опоа се Морно Кралевсео. Г връла дремни Морно оборила. / та са
заспи ио свои колена. I ^"1/ турци ащри а опока — / връзаи му руке нaаnοкo, I турни му иоге
у тумруцс, / и но руно коеокс букоеа/. Ндр. псссн.
тумрукхана ж. оотар. (тур.-пор. tomrukhane). Помещение в затвор, къдего изтсзявдг затвор-
пицнтс- Когато туреното подозрително око падне ни някоя жертви, то тая жертви кой-
кипреД ао изпрoважДa е нeкβaзнцнсτи. щ. е. в щумuукхaeοщa. Ано ба есе захваиале Да опно-
вомо по nοmнщe читатели синките ужлос. които съществуват е тоя темницо, по ба тре¬
било До иοπнmoтo цели щoтoβe, в. Свобода.
тумрукчНя м. остир. (тур. tomrukçu). Тъмнгичдр. И щом подсъдимият влезе. Двамата приятели
застанаха преД вторият щумрукн/с а сонахо Доз/олеесе Да влязат. Π. Р. Славе-ков.
тумчаст пр/л. Д/ал. Топчсст, изпъкнал. Словно Плужев ами вилнеещо, а тъмно кожа лице. , ,
тумчист влиоот кос. Ив. Вазов. ЕДно вертикално дълбока бръчки ощоешо непоДвнжео ио
невнаокощо му шумнаото поло, Ив. Вдзов.
тупа и туня бедЯ нор. Бода, при която човек но знае в кдкво с виновен. Но Великден ще дойдеш,
ео.л/?,..—Ано ио ДойДо, гълъбче, що знаеш, не или в затвор, по nякoс тука беДа, съм попаднал
или пък утuс": Н. п. Филипов. Поз/ боже, от тупа беДа а ощ напраска смърт. Л. Кардволое.
— Та нали са зпаош умо, ее бой со. — Абе, ме— ме ие е отрих. амо пози боже от туня беДо,
Депо сми Дума, Ст. Ц. Даскалов.
туне парен- нииж. остар. (рус. туно). Даром, безплатно. Настинала глаДео година... И богота
.поДе мъчно могот До пойДащ хлябо но в/оока цоеи, а тя го Дови туне щом. нос е взела, под
своо покровителство. С. Радулов.
т^атсрест и туптурсст прсл. Даал. Нисък и пълен' Сред пях бошо а възниокая, тукторост а румен
управител Моето/, когощо ио едкож бях в/жДол да сочат хората. А. Страшимире. Говореше
защитища — насън тунтуроет адвокат, с голямо шкембе, гола глава а износена Дрехи.
Елин Пслин.
тунтест — вж. гунгсессг. Тунщесщощо й онага бързо се окърша а изтонс. Ст. Ц. Даскалов,
τγπέ ар. розе. (фр. toupet). Бозочливост. Ема и пазaβндс погива — хо-хо'. Впрочем Анска роз-
п^лаго е глас, жеещове а щупе нато мъж, — „Да, ощропок щип жена“. А. Страшимире.
—Но зобравяйщо. по елшище аuщaцa, конто пазят ннщереонте ио едно част ощ буржоа¬
зията, ни пречат до eοпрοβaт рem/τeлea а μο"! реформа. — А какво търсихте пра пях ? —
попита го а убийствена твърДост Ибришима. И нато помълча одио аекупДа. плюеа: —Пауй!
Имот тупото До со опровДоват ощо. Г. Кдрясляеов.
тушк м. нииж. рядко, (рус. тупин)' 1. Зддънонд улиця. В пиналощо ни молък щупик оразположено
ЦървулДжиевоща къщи. П. Теофилов. 2. Безизходно положение. А ето. че „боощаиджанщо"
го бяхо докарола в шоя туп/н, едансщвен изход от който Милия вижДашо в абдикацията.
В. Гсновсха.
туплест прал. Дсал. Валчест, кълбовиден. Но в пови време влязло оДиа от помийнсм/шо а носило
синя а туплееща наша с вино. Л. Кярявелов. Много пъпа щой извожДол /з пояси са своя шуп¬
лест паооеиак. Л. КаравслоВ'
тупннк м- ряДко. Пестник, юмрук. Заптието отново превеДо низаното; изследователят кипна,
ощоеора няколко плесенно по лицето на набедвная а няколко щупннци по норавня му селски
гръб. Ст. Заимов.
тура ж. (пср'-тур' tura). 1. остор. Султански монограм нд документи и на монети. Мурот 1-ай
не зилошо да тame а но мосто поДпас кмоше обичай да уДоря ръката са αΜα с масщнло нама¬
зана, от то/a произхожДа щурота кла цорокощо eтзa: Π. Р. Слдвейков. 2. розг. Страна
на монета с герб или с обрдз. Ако поДхвърлим пагоро монета, тя може До поДне ни земята
е положение „ези“ или „щуро“, Просата.	.
туралЙя прсл. ие/зм. осщар. (тур. turalı). 1. Подпечатан. Аз Държи парола, че ееео време по-Добре
можеше До прапътува новок из районът но IV окръг със свобоДок билет, издаДек ощ e.:кoс
прагощов/щолпо комисия. ощколкощо око щой боше снабден с турилия щоокоро, издадено
а името ео Н. В. Султакъщ- 3. Стоянов. 2. като същ. Злдтнд лира. По слабо оовещоиащо
повърхност но леглото светнаха со около поДеаот търкалясти щурал//; извода друга платеяеа
кесия във вид но нороп, изтърси а поя върху лиращо- Ст. Заимов.
турбулентно нареч. книж, рсДкo, (от фр. turbulent). Буйно. Голямо бешо раДостта на тоя новек,
щой ококео а турбулентно показа κoκοДeUκoща ас зараДваее. Св. Милдров.
туркопул м. неаж. ряДко. (гр. τουρκόπουλα?). Турски син, турчин. Падохо техните аоржинщи.
бягоха наомннцнще см. щурнoнулa, гърци а арменци. Ем. Станев.
турлЯк — вж. г о р л а к. Кото мини хормон. не нищо нододоха ония турлоци с талигите. /ззоха
що керемида имашо. Й. Йовков.
турло ср. Диол, Гъст облак прах или дим. Слод Дво-щра паео нзгоснха всичкия пожар. от който
оега /моето дам ао дагошо турло тοрο- Ц. ГинчоВ'
514

тутун2
т£рма ж. Диал. Гъст пушех. — Мечешки сой сме /но. , , — Откъде пък мочетко сой? — на·
месих сн а оз. — Де ланн а оз но знаех откъДе — нздухо аго АДил къдраво клъбце турма от
цигарата. Н. Хайтов.
турмаджня — вж. тюрмед жня. —Хм. . - полиция. , , щом е нaлннuл. , , а аз но я обичам. Но-
кого а оз съм теглил, Да з/ант какви пранги съм носил. И оз съм бил τурмοДжuл, Т. Хар-
мачджнее.
турмАх м. Днал. Млад бивол. По-рана имахме в двора один бнеол... а една просо, А сега една
бнзaлннa, един турмок. голе/це... а 30 кокотка, Ал. Гстмек.
турмекйика ж. Днал. Младе биволица. Талпова стопа беше отгледал ДяДо Върбан, на всичко му
беше oиτa/aлa само тоя младо турмапинна. Ст. Ц. Даскалов.
турмаитйрем носв, кнаж, ряДко. (фр. tourmenter). Тртеоже, мъча, измъчвам. Ний н па-напред
но това същата място бяхме говорили зо бурите а ожесточението на партиите, конто
турмантират с одно nеиτoлннo засолванне правителството а /арада в Княжеството. Ив.
Вазов.
турмачка ж. диал, Млада биволица. Пръз есента на миналата гоДина откара /а позора една
турмочно. хране/а а от парада. Гледаха я н този, конто но бяха дошло да купуват. М. Яворски.
турметарче ср. днал. Пестирчс ка турмецн. Струпаха се от цялото Лъка шнлигарчета- тнлчар-
чета. турмъторчъто. ивнпοрчeτο н грон/аха в един глас върху мене: — Гъшо Даскал! Ст.
Ц. Даскалов.
турнел — вж·. т у р ш ю р. Обърна сн към Илнино тъй, чн едната му бедро сн отметна назоД нота
слабо пропрепъния турнел на някоя офицерна. Ст. Чилингиров.
турнюр м. кнаж, истор. (фр. tournure). Подплънка отдирт под талията не модна дамска рокля.
Да може да обича, трябва да има сърце одно жена. .. А на тукашното жено сърцето сн н
скрила в тур/юро? Ив. Везов.
турти ж. (ит. -гр. τούρτα). 1. нар. Кръгъл плосък хляб, погача. — Замеси турта. мало? Вед¬
нага- чн учителят ще глаДува. . , Гьоткози но му донесоха. Ст. Ц. Даскалов. 2. днал. Есенно
цвтте изпъдноечер, хадънка. Ке ти легна, мамо. да то умра — / та мъ прокри с тънко бе. ю
платно, / запали ми да три жълто свещи, / натръкай мъ със Две жълто турти. Нар. песен,
турунджав и турунджиен прал. днал. (тур. turuncu). Орешжев. Но трапезата дяха наслагана
блюДа с паст/н яДенето а закуски: сармн, туршия с пиперка м с турунджавн моркови, Ив.
Везов. Золоннит тар става ат жълтийт м от ηι/ούτ, а от жълтийт а червъ/нит става
mуру/Джннеuйτ. Π. Р. Славтйков.
туря св. , . . остар, Накарам някого да преви нещо. Нъ що и Дума. той е турил малките сепа-
лaнкaзнн да леят куршуми. Ив. Везов.
тута Днал, Уре-тута (от тур. vur-tut). Набързо,с уснлнт. Ане момата излезе имотна, заряз¬
ват проверките, удрят го но сватлък н уро-тура зодомяеат млаДите. В. Чтртовечсхн. По¬
търсих сн воловците — накъде ги нямо. Ура-тура, /америх Белчо — дреме да куршумо-
нота клаДенче, а Чер/ю го /яма. А. Кералийчтв.
тутараклйя прал. /оизм, диал. (тур. tutaraklı). Страхлив. — Лос/о то н на тебе — пухна голямо
струя Дим от цигарата сн Тончо и лицето му се забули. — Нали мъ знаеш, че съм тутарак·
лая човек. Кр. Григоров.
тутиквИнти прал. м/ож. разг. (от ит. tutti quanti). Най-различнu- всякакви. КожоДъри, нoτoиму-
качн, думбази н тутннзанти. стига зо толкова! К. Пттхаков.
тутки нареч. днал. Като чт лн, сякаш, ужким. Ней ще и бъдн дрога да я вида, чн н шя игран с дру¬
гите мами. Тогава тутпн а тя самата игран. Т. Г. Влαйkва.
туткун прил, /еизм. диал, (тур. tutkun). Несръчен, бавен туткав. Със заспала и будна ака ало с
листо, калка а да н туткун, человек в один ден може да хашладиса да 200 дръвчета, Зах.
Кшяжемкн.
тутка мт пъсз, възвр. днал. Туткам мт. — Хайде, булка, какво още сн шушнете из къщни ? Тръгвайте,
чн жътварско ден но чака. Ст. Марков.
тутнИвя се пниз. възвр. разг. Бавя ст, туткам мт. Нели стон кротко в един ъгъл. иътuникa агънце?
Лили е зяпнала, а Цветан са чеше рошавата глава тъй, чн топна взе. поДазрншнлна да га
гледа а това сякаш я опомни. — Какво сн тут/оеите така ? — викна тя и скача. В. Бончева.
тутор м. .нож. (стар. (лет. tutor). Надзирател, попечител. Когато чарбаДжиотн, туторете-
нрuлoжпнннτe а опитрипъпе на храмът чуле сичкото това, та сн събрале в .030/0.0 а /α-
наролъ поп Къна да зърно порите, Л. Каравелов.
тутун1 м. днал. Тютюн. Кога сн Ро/гел атшдн / ν циганската кафене. 1 цнганън тутун путео /
а сн цигански сборуват - . Нар. песен. Стоя/ на дунян седеше ? с нергеле тутун пноше / а
но долени гледаше. Нер. птетш.
тутуц2 междум. (от тур. tutunmak). Дръж! Дръжте! Ката го видя Ботир-ефе/дн, „г^у^ут^уН" —
рече на заптиетата, заеолиха го, зъха му силяха н с едни. ножица — Бешнр-нфендн ги /)-
сеше в дисагите сн — изрязаха му пачите а ге нуиеaхa. Й. Йовков. Хръткипее гонеха Два
515

тутуница
заека къде Киниаeтковa кория паРолу из бauая ш гласовете; „хъ! хъ-Ре! де! пушун! тупун!
хъ-Ре, шупун!“ ое чуваха оп върха. Ц. Гяимев.
тутуница — нж. т ю т ю н и ц а. Нн ведро оРевил тупуница, пуна о нeвнum пушун н о люпаци кре¬
мъци. Елин Пелин.
тутуркам се е/есв. възвр- Рлал. Бавя се, туткам се. Замислена, поотоя е/лн миг и Г/нн. . - —ХайДе’.
хайде! Стига вее се nгnгaннлц, ами избцаaUm;? Това е мъжко, това е женско! — каза пя
о плътния ои мелодичен глнв. Кучетата Рях/ еДнакви. Ст. Ц. Дассалов.
тутурме — вж. т ю т ю р м т. Пн нетуляna му ое хубав/. . . ома огърляко е maU^-Pебьа- - . С вся¬
какви конци прошарен, по /а кр/лщ/т/ клек/вец, а ни клeнaβбцa nгnгαмenα треперят.
Еляи Пеляи.
тутуш м. Риел. (от тур. tutuşmak). Бавене, рαзтαkαи-. Чорт Ра го вземе н/тня български шупут!
Колко мъчно у нас се правят πaй-еPuнπоeeнцne неща. Ив. Вазов.
туфер м. алене. (от гр. τούφα). Китка стъбла и издадси, поникнали от едно кореняшс; туфа.
—Те са! — промълви той н ое опус/а по лъзгае/ша τаeea къде ближния ханвmоe туфер,
Рбто незабелязано ое спотаи. Ц. Церсовсси. К/то късаше хуваелп; гюлови цветове оп еРин
голям туфер, из туфер/ изхвръкна еРин славей. Ц. Гинмев.
туфли мн. ннuж- (рус. туфли). Пaитофи, мехли. — Ех, аaзи;ннa ое н тн, βaйnе! — мислете
понякога нaауиaалm, като глеР/т; гев■ηееaал вн Ра влачи топлише туфли из неридоаa, О.
Василтв. Когнто се прибереше в къщи. той ое разхожДаше нз впаитб по туфли н домашно
ηaлию о хусарски шнурове пн гърдите. Е. Манов.
туч м. пар. 1. М-диa сплав, бронз. Звъпците Рях/ Ρβα euPe; от пуч н от желязо. Й. Йонков.
2. Бронзов звьиеп. Екът та големите τумβ;лeиu (тях шооят обикновено е/рите ялови каaeц)
ое разнася на големи тъмни вълни. Из пия тъмни вълни ое ηаоeuаam явните главое; на пу-
чеβeτe. П. Росеи.
туча ж. кннж. рлене, (рус. туча). Облак. Тне овожаент ηеб;еun;лнama молния н βлαгееem;е-
ннma гръмотевица, които ηа;вuмam тучн/ее н които освобождават ηлеPоаеPπил Дъжд. . .
е. Знанит. Тук/ митът пе е форма, aeuанжeнцe; пука владее явен н крехък език, а през пего
ое просветват шлш, Ри кажем ηе-лсπо, ое видат формите па nумцne, Делжешието иа воз/у-
хъш, ηрем;π;πu;nе па годишните βа;ю;нa, в. Зиaиие.
тучав и тучен, -а, -о, прил. пaа- Бряиеяв. Льскaeеnе пучаво звънче поДрънкваше- Г. Красв.
Ще им опоря l^a бявяляте] нов колев/ик. Дрянови жегли ще им из/ялам н по тях ще накича
онтпи вниРжнрн, туче/ц звънчета. Ивкам, кога тръгпа па ннаuя, цялото село Ри гл глеРн
ш Ри лм се радва. К. П-тkaиов.
тучка пнреч. Ринл- Тух, туканка. Ех, ерaгuчнa· любовта старо и младо не пита. Залу/уеи ли nгмнн
това е (туря ръка /а сърцето сл) —отлее- Ив. Вазов.
тщедушен, -шиa, -шно, прил. ннцж- овп/р. (рус. тшедушимйI), Слаб, иеиошти. Тежко мл е Ре
виРя шщедутнл и жалки духовно два uвnеаuчeoкu героя. Ив. Вазов.
тщбтен, -тна, -тно, ηаuл- овmaа- Нaпрaе-и, безрезултатен. Всеки знае ηаuнaзкana зн оня болен
цар. комуто еРин мъдрец. слеР тщетниш; уонлня ни оβинπовeπama юeеиuиma, казал, че ще
оздравее, ако облече риз/е/ па някой щастлив човек. К. в-ля4кян. тщ>тно нареч. Но ne uPe!
Де е? Тщеено t иск/m да научат, / към ер/т/шо често глеРош / и мустаци сучиш. Ив.
Вазов.
тъгав прил. книж. овmaa. (от рус. тугой). Бaвеи, мудеи. Оп maньeе едно нехайство за развой
те телеоиипе сили члоеек еomame юaеемещбm· пъгав, замислен. Й. Гру-в.
тъговен, -ниa, -вно, и тъговит ηаuл. днал. Тъжен, тьжоβеи. Захо/ веъπи; бе позлатен. Каuβaч лъч
още огрявах/ околиите върхове, а някои к/то замаяни по теве облачета Ряхо бaгалπц, Та¬
тък из Дол/ ое носеше мерна певен о проточно тъговен припев н гората нanо da подемате
тъжните й Руми. А. Стрaшнинряв. Над поя гроб втон млада жена, облечена в черни дрехи,
кои показваха ш еаaeлхa лицето й още ηе-блло, блбенннaeо, тъговито и мuлезлцeо, Ил. Блъсков.
тъговита ж. диал. Тъга. При тези думи Равнил усмихне се Крьвmuπнa, уомнхнн се и Милчо; то
уouueнama им се виждаше da произлиза повече ош тъговита. а пе ош рaеесn- Ил. Блъсков.
тъгорчук — нж. тагарджик и тагарчук. И тук заппиит; провоДиха Ри им приготовляваш
ede/не. при влчко че големц/ее лм mъгоачуцu Ряха пълни о хляб и сирете. 3. Стоянов.
тъдез и тъд₺с пиреч. πaа- Тук, наоколо. В Рн; оправни / живели ва тъдез. в гъстаците Ръвровти,!
жреци ηуomнππuин, Пеи4о Славейков. Я виж еъДев ли е Саеата ? — Няма го — обажда
ое Деткн. Д. Немиров.
тъдТш-н, ^μ, -шно, ηаил, нар. Тукaшеи. Дн, прочуе е и вогат / оп всички градове тъдешпи
Кaиemгрaд- П-нчо Слaвейκяβ. Старецът не изглеждате от пъдетните хора. Ст. Загорчинов.
тъжния несв. Рнал. Тъгувай. И тъжнее Божково вьаuб рапнйвко зн Цвят/, за Paлкaнежuйснu
cePe/no. Ц. Церковски. Кога м; чуеш, / майчице uилa, / че съм запяла — /. . . / ти До не
кажеш; / щерка — весела, / ... / ами да кнжет; / щерка тъжнее. ! Ц. Церкявскн.
тъклА диде. — нж. та кла. Погнати, еа;nаееоляхa три / Peиa. . . Лаeгьπamо еР/ото ое изправи /
и тръгне по ръце, преви ое и нaерaeu / пъкло. Пти4о СлaβеИхян.
516

търдухав
тъкмонИк м. Дни": Дреха вълненик. Гънк/шо на скалите ао очертават нищо Дипли ни мом/еок/
тъкмееик. 3' Среброе.
тъкняст и тъкняст — вж. гръглосг. Нишища роднини М/нюдemo повек насън, щъкнаощ. щоже
рус. Π. Р. Славейков. Въ:ниоък, тъкняст, сщъпя нищо .йонно, всо с оДин ход спокоен и ровен-.
К. ВеличкоВ'
тъл м. спират Под. Заптието, като опря сълбата о тълът но Дворо а о зиДъщ, зе До олязува—
Π. Р. Славейков. Този пощера бешо много хубаво; тълъщ й равен с сух. Π. Р. Слдво-ноВ'
тълмДч м. нииж. сщарин. 1. Тълкувател. — Язскът ви До бъдо притча... Не emo родена
за уч/толс но сщадо, па за шълтaн/ но сънища, Н. Райнов. 2. Проводяч. Ханъщ позна, но
писмото о нопнсоио по българска, сми/иа но приДворная тълмон. одак стар кум^о^е^ец, тълмап
а при Тoouгя Гeрщoрa. Ив. Вазов.
тълмСж м, рядко, Тълкуване, обяснение. Стори /м со чуДно а тръгнаха олод неео До чуят тълмож
зо стиеолощо. М. Минсв.
тълмя несв. ке/ж. стории. Обяснявам, тълкувам, предсказвам. Но Болярски рът, конто оамото
име тълм/. рядко /зл/зохо простолюдие/, Ст. Загорино.. Зкоцк по небето всДолн, казват.
звездобройците, опашата звозди се св/"И — зо мор л/, за бран ли голямо шълмят! Сг.
Загорчито.. Там дoлoβлaο/ философ/ шълмяха стихове но Древна писатели. Н. Райнов.
гълча сс несв, възвр. Д/ал, Удрям сс, чукам сс. И я волеет до дво о—гело: I „Егида Яно, сиропи
Яно! I А що се Туф/пош. а що се щълннш/ / А що се пълниш но мрамор плоча1! Нар. песен.
Тога велиш овчар побирано: 1 „А/те поде краля Ш/штaκaнa! I Що ао пълниш по боли ко¬
лена ?“ Ндр. пессн'
тълчак м. д/ал. Съд, в който сс чукд нещо; хаван. Аз зноя. по у ние песщо-посто сДат одаи за
огъе. друг зо вода, пропий за купол а щълпак. М. Бялабанов.
гълчОн, -а, -о, прал, даал. Чукан. А бабинните а момчетата износят из πeрнавaщο аοβoщeнaщa
пшеница, която е смешана с мод. с тълпони орехи, Л. Каряеепов.
тълчок м, нииж. рядко. (рус. толчок). Тласък. Фонер, ощнъдето преД /окове цели I розврот а мър¬
твило в свещи со ое лол/, 1 а който забули βο/чк/с възщок I е едко гъста мрежа, а никой
тълчок / ео духа не доДо. . . / Фенер, пра тонваз весщ, пощрепора цял /. Ив. Вдзов.
тъмним1 м. д/ал, Тъмно помещение' — Н/й сега со родихме. До Дпос живеехме в щътн/к, Раз¬
брахме, но а за нос /мило гоопод, А. Кяралийчов.
тъмниК м. старан- Началник нд „тъма“ — голяма военна дружина. Каквото чуваха те, пре¬
даваха ео на хилядниците, то пък ни тъмниците а полковите наналници. полковите но вой-
воДсте, Д. Талов.
гъмнйчник м. оспор, Тъмничар. Но но можа л/ Да оя запознаеш а женища на тъмнинеики а До
й заслепим оч/mo със злото“ Π. Р. СлавейкоВ'
гъмнувам носв. Даол. Ложа в тъмница, в зягвор. Най-зле ме нащаскаше неизвестността, Стру¬
ваше мн ао, чо много тo-лeοκo щеше До м/ бъДо, око до изрониха веднъж присъДото мн. що
до знаех колко вромо що щътнуβοт. Св. Миларов.
тънколяв пр/л. Диал, Тънък, слаб. Зогрофанът сми ръощ сродое; па изглед о щънкoлсβ. Ст. За¬
имов.
тънколячо ер. Дсал. Слабичко дете' Когато Лот/нно момувоше, из б.ях още тъеколяне. амо съм
я /мила като по-голямо сестро, А. Гуляшки.
тънкошййкд ж. даал. Вид полскя птичка. Новремоен прекъсваше посоета си а се трoвкнвοшe,
за до плоши тъпкошийнсто, К. Поткянов.
тъпам носв. Д/ол. Пристъпвам от крдк на кран. Дядо М/тор тъпаше но одко а също място кото
замлон, К. Петканов. Зобел.язо Мситано Да тъпо около мοгοрemкοщο каруца но Юрдена с
отаДе пра него. К. Поткянов. Коеят цвили, уш/ еара. очи върти, воДсло гризи, врощ върти,
тъпо, с копито зомя иoβн. Др. Манчов.
търгам несв Дсал, Дърпам, тсгля. Но отълбаще со чу елъчка. ЕДно жоео вакаше а ок щъреоше
косато. Ст. Чилипниров. Събираха сухи бурена, ~ щъргаха сщърннщо от навито — есени ио-
коше До ас πuигащв/ №—0 сухо поетална. Й. Йовков.
търговИнд ж. рядко, аcщau. Търговия. Секога оя боех да не дaeкращирaт (изпадни), до оя не раз¬
валят стоките ми, До о.я не потопят короблище ма. ко/що смих по морето; оощаеих про¬
пее щъреовннащо. за да oп/щaт дола ще мога да бъдо по-спокоен. и зох едно звание пра царя.
Кр. Пишуркд.
гърговщина ж. Диол. оотар. Търговия. Дълга годинн той со бухо като водо о бряг в разен Дребна
щъргоеща—и а службсци без никаква сполука, Ие. Вдзов. А не, ходжайке, то момчето не ск
й без н—нга: перото му работи, . . Езер. щърговщи—оща, тя боз учеено бави ли? Д. Войников.
търгувам сс носв. възвр. разе. Пазаря сс. Го/роил (въса ео) :. . . Много сено. Кир Тодор: До¬
вий. Довий. не ео търгувай- Ив. Вазов. Раков предлога изведнъж Двойсощ а пет лева заплюто
а, зо голямо унуДваео. бащища се не щъреува и великодушно со οъелacсвa. Ив. Вазов.
търдухяв прсл, диал. Койго о болен от тръдуха. До силно горящото печка седи а Дреме , . .
отор/ят слуги дядо Кола , . , Търдухавище му еърди пищят но различи/ гласове, Елин По-
517

тържИх
лик. — Уволнена сн!. . , Току във врата и изпьхно търДуховият дядо Мишен а пъхна в ръ¬
цете й вързоп Дрехи, Ст. Ц. Даскалов.
тържНк — еж. тагерджик. Циганинът напълни блюДете на тързиято . . . Нотите малки ръ-
чнцп пот^^ат е „тържоно“ а заградят мъките розкаашновъни Дренни или круто. Ст. Чилнн-
гиров.
тързем несв. днал. Дърпам, тегля. Горнота nучeпщн. . , тързашъ Дрехата му. за до го одължсн
най-малко поно да го погледне. Кр. Пншурхе.
търхалАшка ж. днал. Пнтхе или геврек. Много обичам да ми/авам покрай хлебарница; там на
одрът ома търкалашки. сомиД а сухоре (пенсимед). Др. Менчов.
гърла ж. м търло ср, диол. Лятна кошара за овцт. И пой з/ае кон бете сн събрала тогава толкова
много зада — цялата търла заоДна с добитъка бете уДавена. Кр. Григоров. Единакът о
знаменит вълк, Словата му сн носи па всички търла а паят“ /а горна Марица. Тополница
м Искъра. Н. п. Филипов. Здравото овце бяха отделъни в горната търла пад големия свод—
а всички сзмннτeлен бяха напипано под долния, па-ниски.я свод. Ст. Ц. Даскалов.
търмъх м. днал. (тур. tırmık). Земеделско гребло. Взе търмъко. етмдъ зад плявата а сякаш
злото зaизбнрa, тъй грижливо затърмъчм. К. Птткечое. Някаква стихийна снло елечето
зинчnн към полото.^Нататък сн нижеха върволици от плугове, боруни, търмъци, натоварени
със семе коля, Й. Йовков.
търчИце ж. диал. Място, обрасло с тръни. Не е село пато село наше село, / ами сврачо гнездо
упъто/о, та се новоДела. / поти пора у кесия скрито у търноца. Елин Птлии. Докато зоДим
каква става, один голям смок изпълзя с бързина оттам и залъкатуши праза пръз /010.0
трапеза, разпръсна лукови стръкчета, промет/а солницата, избяга а сн завря в пюро/ощето
на одна стара шипка Да гъстата търнаца, Елин Пслня.
търхом^Т^^ — вж. тръномстка. Тоя октомврийска вечер. слеД като смете с т^^1н^.мл^1^т^ката
пръснатите из двора окапали лоста от дърветата, дяДо Васил со прибра в къща, Пелин Велков,
търпеч м. Днал, (тур. tırpan). Земеделско сечиво хосе. Стотина мъже тръгнаха встрани от ко¬
лите, въоръжени с брадви, търпо/н, пушни и ножове, К. Псткеиов.
търсе ж. днал, Нрав, характер. Остарял, омо ош търсата са не са остазнл. Π. Р. Славтйков.
Присъствието но слοелнuнο пръв у Нитче но е зо отричано, панта у маджарина Пъτзaфu —
те а Двама са неволно изразители на търсата на своите предцн, Пенчо Слевейхов.
търманЛ — вж. т т р м а и е Пристигнахме, до ЕДир/е в τьриaнοτa. ДueрОтkuрмχu дневник,
търга ж, днал, Подобие ша цветт иешивхе върху дртха. Шароноте търтн. конто слагаше върху
щръкналите атстранн на бодрата клинове — всичко таза омайвате погледа му. Ил. Волен,
тьртлявя ст — еж. трътлявя се. Овцата изблея, Бaпьa я изтърва от жал, Турлоко му съ скара:
— Какво сн търтлявош ти бо, толе ? Дай овцата, до довършим! Ст. Ц. Даскалов.
търтбтя мт пниз. възвр, днал, Влаче см краката, като ходя. Както всеки път, тока а тоя сутрин
^/αβ^ο беше дошъл раншно в ка/тарата сн, Той сърбате кафето сн, когато на тротоара
енДя да сн търторят Герасим а чнча му. Ст. Ц. Демхелов.
тъсме — вж. т а м м а. По полицото, кътовете и Долапнтн на дюкяна са наτнпaпн всевъзможно
нрaнззъдeпuл от западната, изтач/ата а местно индустрии, , , дървено рокийннчета а бък¬
лици, тъсмн. палатето., Ст. Зенмов. Няколко шлсми ат пясък, оставено от порои, проси·
чаха а заличаваха скудната знлъни/о /а тоя (безчестена полянка, Ив. Везов.
тюхлюх м. диал, (от тур. köklü). Нива ша мястото на мзхортитие горе. Накрая думата взе дядо
Георги Касабов, пaU-дaдрнл стопанин в селото. — На тепета ще засеем тютюна, на тю·
нлюцитн — житото, на раенака — слънчогледа, Н. Каралнеее.
тюлб^и м. днал, (пер.-тур. tülbent). Тъчке забрадка. Султо/а сега му сн виждаше смеш/о а по¬
мила със строгите са очи а тъй малка, нежна, хубаво с белия сн тюлбн/ на главата. с бле¬
стящи пулейки па кранщата му. Д. Телее.
тюлюмбйк — вж. тюмбелтк. Младите жъ/и се чернеха със сажди а сн задражДаха с отрепки,
като чуеха mюлюмбeнuτн; яйца. масло, кокотки , , . месо но остана в селата. Ц. Гинчев,
тюмбскй ср, н тюмбехйя ж·. астар, (пер.-тур. tömbeki). Вид тютюш за наргиле. Главни граДезе
на Персия са: .. , Шорас, прочут с тюмбенето сн а ваната со. Ив. Момчилов. В тава време
към източната страна на зтармя кош на навоя сараи на оДнн але/ миндор един срещу друг
стонха Ратид а Хадър а пушеха ат две бели наргилета aрοбниτaникa тюмдъкня. Ц. Гинчтв,
тюмОслТх м. (стар, (тур. dümbelek). Малък тъпан. Няколко пъти вече гръмеоха дурузaпu о тюм·
бeлннн а пак зомлънвахо, Й. Йовков. Тогава пaеи.якъдe в чакманозскитн околности ручолн
гайда, баолн тюмдълъци а ззъιщн, Н. Хайтов.
тюмбелИя ж. Днал. (от тур.) Тютюн. На глава му наДзн страни / люляка, / дяла аба с червен гой-
тон / два нотна; / ... / червен тират, огнен чанмак / през шоя, / тюмделня в цяло кожа /
косия, Ц. Церковски.
тгорлйя ж. разг. (тур. türlü). Род, вид сорт. Когото стане пожар в Цариград, три тюрлии хора
отнеат там. Ив. Везов. Разселът се употребява и суров за яде/н, на а варен с много шюр-
лин, а нойпачн с блажни вещество зо nanле/нннumн о за болците. Неофит Рилски.
518

тякам
тюрма ж. и тюрме ср- резе- (лят.-рус. тюрьма). Затвор. Сетне пой излежа	!;м години е пюр-
маша н го опростиха· А. Каралийчев. Той ... н в тюрмата лежа, ш в Румъния бяга. Й.
Йовков. ГРепо юπезиna оо вн/ое/ш, ни еРин /е влиза в mюамemе, Ст. Чяляигяряβ.
тюрмаджия м- резе. 1. Затворник. Какво шока от нея пози тюрмаРжия, господ Ри го убие макар.
Г. КαрАCЛАβяв. 2. Тъмиямaр. Врявото на циганките изведнъж стихпа. смълчаха се ш Ре-
мгалuгama ш Ро ушите та Ря/о Лenне /олетя гласът но пюрмаРжията Алекво. А. Хрнстя-
фяряβ.
тюрмен, -а, -о, аaзе. (от рус. тюремиьш). Затворним-ски. Тюаи^;nияm нaезшадn;л Мърчинапо
РойРе тъкмо па ваeю;, Ст. Чяляигиров.
тюрюдйсаи св. дшaе, (от тур. kürümek). Изоставя, зарежа. Вие ме накарахте по неволя, но вило,
зн кефа ви, да он прежаля жената, еецато и всичко. което ми е πнU-Pадго ш maй-oнъно. На¬
карахте м; да сн mcаюдuсaм вилает/ н да хоРя по чужРип; земи. к/то немил-недраг за
ватите кефове. Ц. Гинчев.
тютювЯ ж. еиaе- Жица на лък; т-тива.	биват обръже/ш о лъкове ш стрели. Жнцата тн
лъковете нм е тюшюеа ое жилне; та животни нлн връв, направе/д оп носюu или .ъш/а. П.
Кисимов.
тютюнища ж. Рл/л. Кесия за тютюн. — Я Ро запушим — реч; Тончо н ηомпн да вади тютюни-
ща^ш оп поява ои, — ηaеaюиdama ще я оηрнβu.и- Кр. Григоров. Бай Драговпип нзеиРн нервно
тюпюннцапа и о треперещи пръсти откъвпи от пожълтелия вестник и зиоеивн цигари. К.
Кръстев.
тютюиясaи се. Рнал. 1. Зажаднея за тютюн. — Давай Ре, Довий цигарите — рече Тончо. — До¬
вий, че тюпюнявнх Днеска. Н; съм пушил от сутринта Досега. Кр. Григоров. 2. Отровя
се от тютюн. — Не ти ли спиепа пушене, Л;нее. . . Ще тютюнясаш. Ре момче. . - Дръж
зPаaво аaлоnо, Кр. Григоров.
тютюриС ор. dнaе, (от тур. titreme). Лъскаво металическо кръгче с дупчица е средата, която ж-е-
иит- иижaт за украса на облеклото си; тетсрица. Изпод него [сукмана] ое поДават кенар-
ливите пол; не Рялото й риза. шити с тютюрметн· Т. Г. Влaйкяв. Леко о; повРие/т ке¬
нарени нагръдки, отрупани о тантелц и о пютюрмето. Елин Пелян.
ТюсфСк м. осmaа- (тур. tüfek). Пушка. „Море луРо, море млодо! / Братя имам не ме Peeam“. /
„Море моме кaеemо-mо! / На βaаτл-τи голем пещеш, ! голем пещеш ширен тюфек, / Рн
ои оР; ни ηеamнπд, Ри он лови гла;бuuи· / току мене ти зевай ме.“ Нар. птстн.
тюфекчйЙница ж. оoτна. Оръжейна работилница. — Казваше мл еτпнηаeж, че нска Ро аaβеτн
в τюф;нчийπuцama та Дя/о Мито — ^0^ отвърне пя. А. Христофоро·.
тю^е^к^чЙнски ηаи■Λ- оспор. Който се отиaся до тюфтк и тюфесмия. Брamama на т^юфек^чийвк/та
работилница беше затворено. А. Христофоро·. А по кроят Ро огънят Реше ^κοτο.;/ тю-
фeнмнйoни тезгях. ни нейmе работете oτюηamшnьτ па къщите, вай Ра/еел, счупените пу¬
тки. 3. Стоянов.
тгофекчия м. оспор. (тур. tüfekçi). Лицс, което изработва или поправя пушки яля пящявя. Ста¬
рецът веРпога овяо/н, че купил оръжието ош oaюонеβoнuл рюфекчия Мишо Шaτдаaяma.
А. Христофоро·. Момъкът е майстор τюфeнмшл, еоηанвл ввлнaнeu оръжия. П. Стъпов.
•^$-4^- ср. оoτοа. (от тур. tüfek). Голяма пушка. Той ми ое видя нaτе Ра е еeг;неaанuяτ оня
Мувпан от песента зн хайдутите. Липсвате му 00.^ еДпо nnюф;мнщ;“ и неизбежните
за всеки юнак „вурмалйя мувmaнu". Н. Хайтов.
тюхна ое. Рнол. Бутая, съборя. Ако тюхнип; оцemaаснama му шоп^о, нзпоР нея ще лъсне рус/,
оветла· мека нaτо ноηанпa косо, остригано войнишки- Ст. Заимов. БаРаитипът мислете,
че има ровото о някой леβч;mскu или плевенски мumдн, па затова н те тъй ое еoньаβн, когато
Овщн пюхна юπегеπдвuτaτд му, овещепотд ш meηаиковmовemο за гяурите гъжво- СТ. Заимов.
тягост ж. кннж. алgко· (рус. тягость). Тежсст, бреме, мъка, досада. Димо чaнa, скрит зад мовт-
чето - . - Нетърпението му ое удвоява и той започва Ри βаеш миговете о тягове. Ив. Ка-
рaнявсkи. Ах, недейте м; презира, / в бедността мл няма орем, / милове пе Рой/ох да Рнра,
/ ηη^ тягове До съм вам. Ив. Вазов. Той пуфпеше, мръщеше ое . .. и му ое струенш;, че
ако го Държат още деа Р/н такн, ще полуРее от тягове. Д. Немяряβ.
тяготя песе. книж· оспор. (от рус. тяготить). Тежа, тегна. Но именно тоя мшoье и укрепяваше
нейни ошлн. удвояват; й твърДосе ш еедdьажaшб я всреД всички злочестия, неиτо тягопяха
па нея. С- Радулов. Но старовтеи тягоиш сега язикн ми, и Рушота ми ηеβ;хшaеa. Π. Р.
Славейков.
тякаи песв. dиaе. Натяквам. Такива разсипници сами но себе он стнват mнй-eрьли неприятеле,
ако ш Ри вя прнмлчнт оβинневeно прн ония, неunю nянan ни еюPскоnю сaмюжuβсmeо ш /;-
ηаaвPолюPнe- Й. Груев. И той всякога, колчем му вя случеше Ре тяк/ н Ри ся еηеaнвa по
ерuoπиuдτa, мτею ош oиuвляme зн опия неуморими работни девойки. отееняше вя и пaе-
вτалшe вя. Й. Груев.
519

У
убит пр/л. . , . Убита цонд дио". — намалена, понижена цонд. И Гриеорът разкази кок мълния
гръмнала поД еловите см, запилели оди— орех, утрепала петдесет овца а откъснало опаш¬
ното но дoиeοщи.я му кок, който продал после с убита цоно. Ив. Вазов. Молксто щъuгав-
ноща и баналното разпродаваха а убита цока етоноща са, за до тръгнат по-скоро. Ие. Ва-
зо.'
убия се, . . . дсал. Рдзвляча вълна нд дарак. Коки Вота боше отишла е Гони ВиДака но Гузулo-
ви.с Дарок до убие малко вълео и щеше да ое върне привечер. М. Ягодов.
убо съюз. ащорин- И тъй, прочос. Сога убо, nр/зoвaвοт ви но клсщвοщο, която ще еаправище.
в. Цариградски вестник. Пр/ ток/во убо О^1^1^тоятолстео. всеки може до разсъДи, не о било
възможно на българите До съхранят нещо са вощосщеено от cщοраДрoβнocщ/щe ас, Г. С.
Ряковски.
убог пр/л. сщорие. Боден. Ногов/ят убогн ум —е можеше До побере во/чното нова величие. ИВ'
Вазое. И Парижкото всемирно изложение но оетавн никаква следа е лапоритурото е/,
но внесо и/що в убое/й склад на пишещо умствено бо/ощет/о, Ив. Вазов'
убогост ж, cщauн—· Боднотд. За коо бяха безкрайно н—щересни ... — цялото —еощразимо оме-
сицо от древност и моДо , . . от красоти а удoгoοτ. носто ас бяха дола разюздано орето
е тоз/ нолкото стар, полково и млад eд—oтилuoнe— ероД. С. Совсрняк. Нямо съмнение, но
пови ао дължи колното —и безвкусното, полково а но голямото см убогоет е знойното
езика. Ив. Вдзов.
убожоство ср. старик. Бедност. На изсъхналото му а бледно лицо ао виждаха знокове но пресни
и Дрипите, конто понрсвохо тялото му, овцде/полот/увиха зо крайното му убожеощво.
Н. Миха-лоески. Наиощино. бог со роди убог, за до ни ноуч/ До търпим с постоянство убо-
жeοщβаща. Туй но показва, но удoжeοπıвonю произхожда от бога! но! него ео Доведо раз¬
врати а человснескащо но—аоищ—оощ. Бълг. книжици.
уболСн, -а, -о, прсл. Диал. Наранен, измъчен ог болия. Неговите пох/олс би я наранила. Уболе-
ното й сърце но можеше До понося никаква кови еълнeн/с. Ив. ВдзоВ'
уборнд ж. кккж. рядко. (рус. уборная). Тоалетна стяя в театър. И изчезна в тъмния кориДор но.
местния театър. Ощ/орс удoиeοшο. Високо, студена, мръсна стая. Г. Стаматов.
уборосдн прал. дсал. Съборен. Трупа труп затрупва, удoрoοοн върху му. Пснчо Славейков,
убрус м. диал. Кърпа. Оташле всички и помирило Человока Божий- Той ое бил вечо преДставсл.
Глобото му била покрито а убрус. А е Десница крепко держил свита хοищ/с. Т. Г. Влайков .
увес м. даол. Стръмнина, наклон. Видях ео веднъж как, уверон в отъпкано ск, с Теменужки в
ръка, щой прелетя през кай-опиои/я увое но сшпеито, конто со свличаха с щрясък от сом/то
орлъови скали. Р. Ликова. Минаването през преспеше лятно време крие в себе ас големи из¬
ненада. особено по щокиво е по-голям увес, П. Долирадов.
у винд ж. Диол. Храст смрика. Вятър пее в Парено, 1 в окалито, / пее в усои, в у ваян. Н. Вапца-
ров.
уврат м. даал. Мяркд за зомя — около 1000 кв. м. В половино уврот място повен може ои нaнuaви
но два ноти по нотаро миого Добра стаи а пруст можду тях, щощо Да живее слобоДко одко
челяД. Ив. Богоров. Нощощък. навътре, ощои цветарник, а зод неео овощно градн—о от ня¬
колко уврито. Ст. Заимов.
уврОдд ж. рядко. 1. Вреда, шетя. Т/ зарад бъДищо еий-вене имаш стрих, — I До по обърно пой
свободата в увродо I но cοтия народ. Пенчо Славейков. Ще ДойДе Ден а вий. . - I ще вадещо,
не вос зо пое ва е повол / Войводата; — не пой съвсем към друга цол / повеждо делото в
увреди зо еородо ! а за желаната ош всинца ни οβoбадοО Пснчо Слдвейков. 2. Обида. И
ако бог иска До мо напрови ний-щоотлав, щой що спора До доживея а До тая роДоет — До
βидс обосвна па тия Дъреоао шест-содвм ощ моите върли Душмана , . . С разтроеното сърцо
ще /м пр1^ст.я оз. проД смъртта, всинни увреди, конто мн со пранин/ала/ в живото. Пснчо
Славейков.
523

удар
увреден1, -дпа, -дпо, прил. ряДко. Вртдеи. Както къщата, също тъй о Дрехата е едно от сред¬
ствата, с които /ой сн узарДнеаме от увреДннте злuлпuл но вънкаш/шят изяτ. Ив. Богоров.
увреден -е, -о, прал. днал. Обиден, огорчен. Келчо уж сн стягате о мъчеше се пред Тинко да сн
показва весел а инaпaнп- , . И неговото сърце е уероДе/о, а в неговата дуто бе западнало
горчнлно н мъка. Т. Г. Влейкое. Между това гостът почна са говора. . . на забележи, че
Домакинът га никак не слушаше , , , Затова гостът ся найдъ твърде узреДен а коза: „Аз
та приказвам за редки н aиaдeнн случки, о та /е искаш , . , но да гн чуеш.“ Кр. Пншурх-е.
увреждам нниз,- увредя св. Днал.Обиждам. Това усещание на срама е в също време н почитание
на Душата, кея драгозолно осна да но сн покаже такава, каквото е ... И тъй трябва да
признаем, чн до уереДилн такава душа, ако останехме рав/оДутни към онова място, дето
тя сама раДостн) ни чака. П. Иванов. Таи ся чуДето на ДоброДетелта на туй момиченце. а
пaй-naзeчн на нейното търпение; защото сестрите и. /ъблагюДар/н да му слугуват в къщ¬
ната работа, го на сено минута увреждаха. Кр. Пншурхе.
увремко нареч. днал. Навреме. По-чисто си е, брате, узремко да си сн розДелят, Т. Г. Влейхов.
уврътка ж. днал. Отхазванс, несъгласие. Алю паднр няколко просторннн уерътки на паканата
ми, пран да изпие с голямо наслажДенне Дво чоти вина. Ив. Вазов.
унрътлйн прал, диал. Който извърта, изопачава нсщете.Депутат от вод/нтъ- ловък хuτрoилo-
Betı. узрътлнз. с привични светско о европейски лъск , . , той се ползувате с политически
престиж в oбщниτзъпama мнение, конто вътрешна презираше. Ив. Вазов.
увърха св. диал. Овършея. Гeрaпчοпο дяха увръхла житото а шумацото, а тук-томе на някои
хормони имате да сн дозърхео още овес а каплаДжа. Ц. Гинчев.
угад м. книж, рядко, (рум. угед). Не у гед. Наслуки. Напечено от ильшцъηıa, облизано от пет. /но
с Фолареша , , , бъз да минем в Сити, упътихме сн /а угад по едно широко с хамборообро-
зно домово. инлцa още улица. А. Константинов.
угаждам несв, угадя св. 1. Диал. Отгатвам, налучквам. До колко време щете да стон тона. ни¬
кой не може угаДи, ако не боше Дошло пра нея старото ДжовДо о не беше я извела ат това
съзерцателна положение. Ц. Гинчев. Непременно някое прнДатнлстза. От кого — не угаж¬
дате още. Ив. Везов. 2. Усешам. От неговото очи падаха безбройни сълзи ... ни тай но
ги угажДаше. В. Друмев.
угИсник м. рядко, оспор. Прибор, с който гасят метщнтс в чсркве. От върхът на главата м.у из¬
лизаше един сзотлие а приятен пламък. . . а който пoиумнeппa принуждавате Духът да
употребява едно топна пато угасни., когато не искаше да свети. мп. Неухе.
угйч м. Днал. Овеш, който води стадо, водич. От началото на прamнеuзлежeпaτa тук борда
главен двигател- ваднтел и Деятел като угач е бил покийной Д. МилаДн/оз. К. Шапнерев.
угледам се св. ззаим, днал. Харесам мт. Харесала я [Цвете] бе страна Радозица, а а боба Куз-
маница бе харесало Кънчо, По а младите бъхо сн углъдале. Т. Г. Влайков.
углухци мн. диал. Оглушки. А Предан сн върза полегична / ушни но чуе що са за него говори, уг-
лухнн сн чини о сама под мустак са подсмива. Л. Каревслов.
угляд м. aиmaр, Пример. Такова [благородни] люДин са за угл.яД, защото сочат кок с весела
честна работ/ост н с пъргаво напрягания /о нощ) сн человек свърта калката сн може по¬
вече. Й. Груев.
уговор мг. пниж. астар, (рус. угоеор). Договор, уговорка. Вие да изтъкмнте един угавер между
Хюспн-нaшa а таза Дружества, според пойто да може то сигурно а свободно да рабатн,
че тогава да продадем теза уговор в ръцете /а нопрнятнлнтн но мuнниτзрa на пoлοщ(.лτa,
Се. Мнларов. Чорбаджи Стоил няколко дни го зина да му работа спаред угозоро о уж дъз
Да осна. честа заговорваше зо Омер ага. който още не бе сн иташнл в Туриno. Хр. Максимов.
уградйсам св, диал. (от тур. uğramak). Налети ме зло. Кан угроДосал от уроки. Мих. Георгиев,
уграпма ж. днал. (тур. uğrama). Неочаквано, виезепио налетяло зло. — Угронма, . , зло очи.!. .
протъпна дядо Колю, — Да нзнръинοτI — Добави яДоса/о бае Гето, като мислеше зо дядо
поповите ачн, Мих. Георгиев.
уд м. оспор. Ттлести член; храйшнк. Говоренето обаче става с язино а с устата. които са удоее
от тялото. а но с Дутата, С. Радулов. Нееъзмож/о о да опреДолн някои тачно да колко
е нуж/о ежеДневната гимнастика зо тялото, за да спазва в Добра състояние всичките му
удозе. Π. Р. Славейков. Нима АДам е имал срамни уДоен, когато е бил в рая. Ем. Станев.
уда лен, -е, -о, прал. оспор. (рус. удалеиньш). Отдалечен. Всякий час Дохождаха от тия удолонм
страна слухове, конто один час пa-иeτнн .излозяхо лъжа. Г. Кръстевич. Въобще се мисли,,
как неподвижните звезди са кръгово светли подобно на слзнцeτa, а наита осветляват много
световн Далеч удалн/ни, които /н мажат нашите ачн да ги виждат. Ем. Вемкидоенч.
удалец м. сниж, астар. (рус. удалец). Смтлчаге, храбрец. Те са рaзбoй/uнн юначни. безстраш-
ляеи, уДалцн и мъчна со връщат назад. Π. Р. Славейков.
удар м. Днал. Залягeчт- усилие, мъхе. По мен кей дара—оз съм са научена /а измет а на
уДар — ами зо момчето ми сн сзиДн. Т. Г. Влайхое.
521

удареница
удареница ж. Ρημ. Побойник. — Разкажи сега Ро виРим нaнβи золуми ош maηаaвuл· чин ребра
сн намествал, па сл хунπaл Ра се криет. . - — Ако ош все пакваз уPaа;mиид, из запРа/нее
u/e умреш! Д. Немярян.
ударям се1 тесв-. ударя се ов. възвр, Рнол. Меря се, сравнявам ст. — Бaршa лн е по-голям граД,
ага. или Русчукк... — Русчук, отговори той. - . — Ама пък Русмук о Букурещ не може
Да ое у/аре, паоPьлжцχ аз. 3. Стоянов. За Да о; нРе там, трябва Ри се мине през гр/Рииата-
ηeан, която също №0; името Кaе;юeйPam· Тук е главната разхоРк/ пе βeегрaждauun;. тях¬
ното Княз Борисови граДино, о която п; може Ра ое уgaан пи по простора. ни по юnогоβаоU-
ностпи тн алеите. Ив. Вазов. Боеневтвото но юоoноβвклτe купци е ηеoеевлчmю, и о пего ое
ударя сомо щеДростеи , им, като чуят позивът на отечеството. Ив. Вазов.
ударям се2 песв. възвр. Pиaе. Полагам усили-, блъскам ст, трудя се. Н/лл затова оъм се τауgлл
ш у/орял Довее/? И как още съм се труДил! — зДр/еето чак съм ои ^0)^0^! Т. Г. Вляй^е.
СаРе Рие mu Сτanче Ра е здрав Ра ηалηнa ш Ра се удная, той не ще ни еoτaβш. Т. Г. ВлαИкяβ.
удоволя ов. Рнал. Задоволя. Със сиромашията он и о помощта па дeaua-mалюд роДолюбци поех
са Ра напечатах токо нея [историята да турското царство], еР/о зн Да уgеβелл иуженпа
не училищата, а Друго за Да нм/ о какво Да βеaееPaрл малкото ош ηа;Pηлamnuиu. Π. Р. Сла-
неИкяβ.
удомявам песв., удомя ов. Рнол. 1. Зaдямянaм. Двн оо братя верпо живуенли, / жнвували. вер/о
mьреувaеи. / Пе-onaрuо каже но ηо-юлaдшо; / „Жнвуй, бройно, Да пожнеуваме, / mъагуйt,
βаaйnе· Ра ηеmьагувaиe, / Дур пе пи е мнйкя ож;πцлa,Iоженила юaйня, гдемцлн, Нар. песен.
2. ^6/. Облагородявам, култивирам. Потребни му са [да дарода] много н доβаи книги Ра
ηремumн· още ш Ра ся изРават различни вестници н ηeаиеднчeoнн вписания, нонτе Ра 1ро-
мичап н разпространяват помежду му просвещение и роДолюРив и Ри уPемлeаш всъ/у у
/но Руха, право и потребата па времето. Хр. Г. Дaиоβ.
удоскдрос нареч. Рнол. Преди малко, одеве. — Видя лн; вой Стоян започне работа. — ВиРях.
Кога му я Донесоха? — Удовкеаес- . . Ннй-naηа;д мнаaнд, апооле едпо нееa, СТ. Чилиигиров.
удял м. книж. овτaа. (рус. удтл). Дял, съдба. Нн върха но сеaβaτe, когато всеобщо удивление
зaеβuнaлл името ш ее/ня му, пой жали, че въРвато не му е Рала в уРял участта не Доите
ш Сaвaπaаолa- К. Велямхяв. Обичам те, обичам те, родино мило, / за хубостите Риепи, кон
щеДрий Рог ! <Юβсumне е въз теб, зн втратиите теглила, / кои пет век/ Ряха твой уРял же-
сnюн. К. Величков.
уедам песв., Днил. Работя, залягам, трудя се. Тαнвαз, опаквоз; — еДна ое еβaPu; — Ало къщов-
ницо; в къщи уе/а зн углеР и чуPеI Пък и 00.^ пя зн углеР. Пенчо Славейков.
уем м. naа- Жито или брaшио, косто воденичар взсма за мелеиетя. ГоДи/н нареД той им тежете
нamо воДеничен камък па ваama . . - вземаш; лм голям уем, когато мелеха в неговата мел¬
ница- К. Калчев. Синът му Станко пе записваше по тефтерите βснмнu клиент; колко он
смлели н ндньв уем оа Дали. Кр. Григоров.
у£ма ов. днал. Взема уем. БеPeшичeаиτe Рях/ уелл βouчннme кошове и Ряхо легнели нн м^евшнпа
ош. Ц. Гидат·.
ужaсΤияе ор. овенр. Ужас. „Ата-а!“ — изкрещя./ Гоце увaм^оneuю, зо велико ужаве/не па всички.
Π. К. Яворов. Но щом козех Ра пристъпя към Действие, стуРен пот м; нзвш, пръстите ми
оnиeеяхa; нима истина ще иаal И животното, веaсτnе ш грозно в своето ужасени;, въ-
втопо у мене оо всичка вила. Π. К. Яворов.
ужЬ нареч. нннж. есτaа- (рус. уже). Вече. Самите no-вюнoеenu неno;авaτеан. - - се паuзнaвaτ ш
неДели уж; ве к/яе. дето ηеPaPохa ръка зн извъашвдnиeτе пе Делото от 27 aηашенй- Ив.
Вазов.
ужиля ж. овmeа- днде. 1. Хранене мтжду обед и нтмтря. Кой що попът к; ηоюнnam· / вратете
го, До го eаaτuиe, / ужииа Ра му Рн'нме. Нар. псстн. 2. Времето за такова ядеие. И това
ое случвате винаги ра/о сутрин или към ужииа. когато зaηечвaш; Ра бие иъановπеτе клепало.
Д. Талтв. През еДни летен вебдоβ;P, по ужина, тъкмо кл;ηaееτе започна Да вие, Ицо остави
р/вошапа сш в граДинде/ н тъй. както он Рете, гологлав, Рос н разгърДен, ое отрови към
църковния двоа- Д. Талев.
ужлътен, -тна, -тно прил- Диал. Въежълт. жълтеникав. Тя носеше юоguн τъюnеoцnл рокля, уж-
Μη/ο пeл;рцnнд въз пнпете снега ш аaи;na н капело о шиаенн п^ли· Ив. Вазов. Вместо чер-
вепата блуза пя носете цяла аенел, ужлъшен цеяп· Ин. Вазов.
узаптя ов. Рлал. (от ар.-тур. zaptetmek). Възпра. Турското ηрaeuτ;еoτво, капо виждате голе¬
мите зееумлгци на черкезите ш безсилието ош Да ги узапен. бе позволило н но н/с до носим
оръжия, за Ра ое баanuм- П. Ростн. ЕРпо сбърках аз, че не можах До узаптя лзцнъn· ами
зех па казах- че съм ηезшaвaе nлкелне души в Троян. 3. Стояиов.
узйран ж. Puде- Сутряи, заран. Дн вървим РоДе е узарни. РоРе [е хладипа, по хлаРииката воло-
випе вървят пе-лeсnе- Ил. Бльскяв.
узбупя се ов. възвр. Днал. Объркам ст. Роди ое узРу/нла, оливала. нamе митка в нaηan, Мих. Ге¬
оргиев.
522

укЯпка
уземка же. диол. Жилище в земята. Ной-еопрод ги накараха До ео измъкнат оп уземкапе. Вие
не з—аото каква мъка беше — не щит До езлязот по вадело., Същинска къртица, — Нишите
бащи а ДоДа все поД звмято са живели, као Да но сме нo-ут—н от тяк?— Тъй Думаха. А.
Кдрялнйчсв. Когато дойдох тук. хората са нямаха къща, а живееха като къртове в узомк/,
подземни колиби без прозорци, понрища с ръженица. А. Карали-чее.
узн мн. кинж. остор. (рус. узъ1). Връзки, вериги. Те [затворените] пробила нοтe—ння знд па ха-
пусонита, счупила к уз/то са а нощем /здсгaли. в. Цариградски востниК' Но кае, българете,
нато сщрък от великото аловонако пломо . , , свързана сме с Духовен уз/ с Другите словен¬
ска племена. Н. Бончев. Какво me стореха? Провзохо царството. / царю! Та ощо пъп/ по-
горе споиш: / ши водно а царството, владойш а сърцаща. / те туряха уз/, а та ги трош/ш.
Ив. Вдзов.
узймчо ср, Диол. Добиче, родено проз зимата. Едно узимне краве, с шарена рога, скво, со πemome
о стълбища. Н. п. Филипов.
узкн прил. ке/ж. рядко. (рус. узкий). Тсссн, ограничен. У ние борбата о молон—а, узко, прикрита.
затова е мизерни, затова е срамотна. зотово е неоправдоема! Ив. Вдзов.
узник м. книж. рядко, (рус. узнин). Затворник. Мрачен узн/к е Сщaмдул, гокорал в Бална—и, /
поош а разбойник поД също прeтяea, / мисъл а желязо, лира а тръби: I всичко та бе /ку¬
пом зо одиа борби. Ив. Вазов. О, божо, дай тоз радост а таз песен / па роб, на узник — Ла-
зару е гроб тосон. Ив. Вазов.
узор м. книж. рядко. (рус. узор). Шарка, украса. Двото приятелки пеето со спохождот а поощо
подолушва сешсмн1ият им рοзгoβoи· а но сомо ео подалушеа. но ео земи за канава но тво-
рее/ята ас, върху която въображението му шао узор/ с копринена н/шк/. Пснчо Славейков.
Туко ао изисква само спазване на еДно услов/о: в пo-нaщοщъmнащo сс разестко тоя език До
но страни ощ eomoomeeHamo ои оо—ова — ж/в/я народен еовор, като втъква в тоя основи
евилонищо нишка изпеело—/ от ащарнше дрогоцонна у^ори. Пснчо Славейков.
уздрон, -рня, -рно, прил. диал. (от пср'-тур. zor). Мъчон, тежък, усилон; който докарва зор. Ей
ме мен. имам земя, ала земя ео но яде, учителю: ако родн, що сми. ома око но роДи? Пък —ал/
трябва До скъташ па отрока нещо а зо узорео ерoяee‘/ А. Страшимиров. Ако ши е за пари
Да му иcкam, х/н ео но заничай — гoβoрoтe му бакалинът боо Лазар; — ой, оп зори о из¬
копал, търпи по оолонищо. по о узор—о време, не като по Други години- А. Страшимире.
узун-узядий пр/л. ноизм. Диал. (тур. uzun uzdiye). Широк и дълъг. — Ех, ох дядо. те са узуе-узо-
д/о, до ти ги разкозвом. - . тъй, тъй, що пуеш mu, но А—ку умряла. Ц. Гинчов.
узун чаршЙя кир. оатар. (тур. uzun çarşı). Градски пазар с много магазини. Оаедлой конче ро¬
нено, I па стаен, "η6ο. по аДа 1 в Едреко ерадо големи. / в Едроно узу— норшия — / купа
ма Дрен свалена, Ндр. пессн'
узурсн прсл. остор. Салон, енергичен. Но заранта. колното а рокобудок до боше бай Илия, щом
со събуди к попспеи леглото на Симо, еaдс, но е празно, ... — Провирал ме е синковецо. нали
по-млад, по-узурон. Кр. Григоров. До вочерщо щой ора, мера ни крачка изораното а всо малко
му се струваше. Грядеaтe а Дна До оре а по с узурен и як/ /олово к пик не може направи пол¬
ково голямо лохо, колното е кооперативното. Кр. Григоров.
умщс — вж. в о и що. Венорщо дяДо Костадин задагна оДко порясло аео скри поД навосо. СлеД
Деи Дона нацепи сзмошнитото усте, а веДнъж, , . ощорсящ розглоби разхлопаното ко-
лooοuкο и я прокосо у пях ас. Г. Кдрдславов.
уигун прал, ееизм. Диол. (тур. uygun). Податлив, удобен. За габъри пой коз/ашв: „Дърво с ко¬
кал — но поДово“ [но сгаед зя резбд]. „Липата о кото уйгун повоащацо, на къдото боДнеш
— подава.“ Н. Хя-гое.
уйдурма ж. розе. (тур. uydurma). Нещо натъкмено, скроено, нагласено. — Тя . . , сми ли
зеошрнца нещо, . . — Кофтс ... — Тово ск боше уйдурма —и отец Тοрοтoκщaя, оамо
а оомо до мо отърве от самотността и пропее, Г. Караджов.
уЙмЯ ж. диал. (тур. uyma). Спираловидно украшение. Ком/есте но новия сарай б.яхо биеДат-
ока. а извищи —и уйм/ порвизн а побелени от най-хубавия дeлскoβoни вар- Ц. ГинчсВ'
ук1 м. Дсал, Гляс, издаван от някос животно. И оамо укъщ на зоероксй е пуощошща / слепок со
нейде онуй а глъхне пак, Пешо Славейков.
у«2 прсл. диал. Учсн. Конто в днешното еовилония 1 се объркаха ук а ноук. / но ще псвго про-
каnoaтo кае I боз Доверие еДин къмпо друе. Н. Мдрангозов.
укд ж. Даал, 1. Наука, съвет, учснс. — Ташко. татко. . , мило а Драго до са Дал. ... до уно ли
ми о сега! — кзпъно ао щой а процеДа горна/ упрон към покойния ск бищо, — Та крив ли ас,
но но изуча Милча?—възрози му проДпазлаво отоплената. Г. Караславов. — НароДо! Но
омо со събрала тук Днес зо беоода а uaзгoβouн. зо уно а поука. Д—ео нснаме нае своещо пиaва!
Д. Талев. Що трябва — волю неволю — До търпи съвещаще но тоя прeкаaлаβoκ опекуи, До
слуша ногоеато ук/ а поуки. М. Кремен.
укдпкд ж, диол, Петънце' По преДницото но бубата изпоД розните, най -нопреж се явяват
муигaβи укопкс. Книжицд за ндродд.
523

укйрям
укйрям носв. Днал. Укорявам. По цяло нищ тя не може да му се наплаче от своите зълви м ипг
свекърва сн. конто сяна. я укорят н пропарят а нoиτaян/a я луснот о утннеат, Т. Г. ВлеИ-
кое. И какво лошо е направил той. с що 0 е погрешил, та от сега още що га гледа така
искрнва о тока го укоря? Т. Г. Влайков.
уклагйя ж, Днал, (от тур. oklava). Точилка зе баница. ДяДо Ицо прави таазн. па праза а диплени
суДжуци, Напълни червата с месо, завърже ги с канап или е тънко лоно, по ги уволя. уеол.ч
с уплагнята. та гн оздипло хар/е, Мих. Георгиев.
ухлАся ст възвр. Днал. Запътя ст. Тай беше толкова унесен в това напор върша градът със иъллпншo,
че щъте да сн зами/н, без да сн отбие в пзартнрата на момчето сн. И като се упласи с тор¬
бата натам, замисли сн какво лошо бе дал тая гроД на Дъщеря му, зо да я винят сега. Ст.
Ц. Даскалов.
уклепна се. диал. Увися, отпусне. Дядо Рнатани Пощата викна на Пeс/oнoeı^a: — Я бре. сине,
какво сн уклепал ути като ангорско заек. Я излез Да еиДят, чн о нан сн имаме певец у селото,
макар да сме прости, А Де! Хр. Пелитте. Магарето рекло: „мило конче, земи поне малко
нощи от товарът ми:. , - Конят горделиво отрекъл. Горкото магаре въздъхнала, унлеп/ια.ю-
утн а со мъчило да върза, Нер. приказка.
уклйнам се носв. възвр. диол. Проклинам ст, кълне мт. Кого зръли [златна ябълка] турче Друго-
върчч — / ха зрълнла- сито пaдзрзлнлoI / Па съ Ноня сама унлнеала: / „Цръно очи. защо
цръно дъхте. Нер. пести.
укльйфнал прил. днал. Оклюмел, омърлушен. Панчо я зами/a унльоф/ал а сякаш яДосан. без
да и отговори а дез да обърне зннманнъ на До/но, nunmu църнате въз него като ластаеичка.
Т. Г. Влейте.
уклюхна св, днал. Посърне, омърлуша мт. Посърна а уклюх/а Райна, иτοпα замислена и нοхърпο.
Т. Г. Влайхое.
укорясвам несв, диал. Укорявам. Когото си дойДо един Дон Станимир в отпуск, дуря нъ се а зей,
конто очаквате Рангел. , . Е, писърди сн Станимир, унерливa доща са. ни след станалото
нъ взе да съ бон. я. Кр. Григоров.
укорйзна ж. диол. Укор. Умното лесно претърпяват унериз/ите ит другите. ногата ги енД.ят,.
чн то а своите са но оставят иnonuй/u. Π. Р. Славейков.
укорйзнен, -а, -о, прил. диал. Укорен. Когато тий ги покани за трети път. момчето метна уно·
рнзнон поглеД към Девойката, махна й лоно с ръка а сн вмъкна в кабинета. Г. Караслевов.
Нане ... но е дил свободен а от никои челиеечески слабости. ит унороз/е/н а вреДителни
нъдистатъци. К. Шапкерсв. укорйзнсно нареч. — От пролети гоз но са разДоеолн — спо-
м/и сн пак зо общи/орито Лооз. . . . Тъ сн живеят, а пък вие ом сн зъбите.! — емет/о уно·
риз/ъне тя [Лосвица]. Г. Кареслевов.
укостен, -е, -о, прал, рядко, Вдървен, екочансч, умрял. Озарони бяха хa/змкuτъ тука н тям
тъй им казвам — запрях. роних синки. н один дон ще мн намерите упосшс/ ой тука но кьо¬
шка. Ц. Гинчтв.
укритя св. диал. Лиша от птщо.Ля поп барем да дете здраво в ичите . ., Ама н откъм тоя страна
госпоД я укроти! От сълзи ли бо. от кое бо — да бо, ама Кеша зодоле с ичото. Мих. Гсоргисв,
укрехнал прнл, Диол. Приведен, наетдеш, охлюмчел. Цaрoзuнuτe бяха унръхнали от нощния
хлад. а ра/одуД/ume слънчогледа, издигнали цъфнало питари, жадни се взираха в изгряващото
слънце. Хар. Русее.
укъркам се. диал, Издържа, изтрая. ГраДо а цялото Бална/сно пригорье. ща со рекло. разправяй
ги а ге управяй. Я. да те вадя! Но е та лесна работа, братко. Уби сн ди мойшо глово— не
зная Дали що мега да я укъркам, П. Ю. Тодоров.
укърцуня се св. възвр. доал. Отпусне ст, омърлуша ст. Навири тишОто повечко — взе слъД това
да гледа весели, Доро сн поусмихна а коза: — Светна ми пред очите. бай Цеко .. . А кан се
бях укьрнупнл- щях Да са умра за божото праздона. Т. Харманджиев. — Я са изпий ракията,
да ти поръчам низа! — Но ми сн пое. , . отвътре мъ е изпило. — Защо, бре? Какво си се укър-
нуннл1 Т. Харманджиев.	-
улТбие — вж. ухлебне. И благо глъДо ги столетника, лице I уледнал, слушайки Детн/спите им
звуци. Пенчо Слевейхов.
улТигат — еж. ухлебнет. Лозари весели — , . — / с широки nешнннн, пинесонн на рами, / към
поставът вървят; покаченият томи / на процепа аргат поема ит ръце / поД/есе/зия плоД·
с улeдеαлo лице. Пенчо Славтйков.
ултмТ м. истар. (ар.-тур. ulema). Мохамедапехи богослов. Това [чт са българи] те съзнаваха в
Душата сн, ни туй чувство, заглушени от фа/атизма. ит фонто етическите проповеди но
у лемите- дореишото а миллнтн. рядко сн нрu.язлеaшe. Ц. Гишчев.
улйя — вж. вулня. Отпрндо му сн нзстъпа голо циганка. разгърна улнято сн а бързо-бързо е.зн
да бъчко дрипите со из /ня. П. Ю. Тодоров. Улнято со ΐΜαι премнтнаша през рамо. от лява
страна, занДно с кавалът, нейте ся окача на пея изотзад. 3. Стоянов.
524

унйкна
улйиък м. диал. Отломка, отчупен къс от итщя. Той еРва можа да открие в nрeβявaлцл трап
опушен улеиьн оп камъните па огнището. Ив. Вазов.
улучша ов. книж. овтар. (рус. улумшить). Подобря. Ние желнеме До изелечеме из вяко ηаuроPπо
явление ш из вяко умствено произведе/;; съществено полза, която Да улучиш нашето настоя¬
ще н да приготви зн въдещото поколение това Двигающа ошло. в. Зиαние. Големи н Дору чуР/н
увнлия употребил пози [Петър Велякя] неуморен н Деятелен идр· за да повит; веоя шароД
н улучиш негоеопо състояние. С. С. Бобмев.
улучшение ср. книж. овпар. (рус. улучш-ние). Пядобрявaи-. Люβеηнτnеτе е, че г. Узунов пише
от гоРини стихове, по nннднве улучте/ше поне в еτnошenн^eτе но техилкнеа пе се завележвн
е творчеството му. Ив. Вазов. Й овее/ че [общината] пе е в състояние да преДприеме нищо
за улушение па гаaPa, по Рез ежегоДното помощ па правипелвпвоео пе би бил/ в състоя¬
ние нн еДни Ден Да фушкицошнрa- А. Коистaнтинов.
уляиЯ ж. оопар. (от ар.-тур. ilâm). Присъда. Когато ги naаePнли 30 Рути До гл весят, Paснaл
Стефан зинеш; τурoнн Да чете, па им чел улямише, До он зноят вината- Съба Ва¬
зова.
умам (се) несв. (възвр.) Puaе. Мисля, чудя ст. Тамо пай/е мома, мала мома, / Дека опнет поР Ря-
лншн лоза. / ЧуДе. ум; ^.0 лу/о юлagе / как да чи/е лудо, що Ди мшmб· / Ри р/зву/е ^.0
uaлa моме. Нар. птстн. Ал се мислиш Ре се жениш? / Туку ми е но /олекн, / преку река Бeпe-
nцнα; / ми я казваш гьаdеюaзua, / гьаdо.иaзna пе увод. / Тук се чуд/м н ое умнм / кок Ра
пойдам Да я euPни. Нар. песен.
уиАятсл м. к/лж. оотар. Вълшебник. А византийците. . . питат uияuuе за βьегaаume, че пнн
нм/лн за вяра уж Иаиauцзма, по техните жръц; ш	. . . вили отрити; мaaеPбйин ш
гинлn;лн, Г. С. Раковски.
уибр^ла — вж. о и б р т л а. Ръсеше дъжд н търчащите мъже, жени. Деца иовеха отворени ги-
брелн. А. Константинов.
уменшение ср. книж. осmaа- (рус. умеиьшеиие). Намаляване. Не есnaвa прочее спореД тао. овее/
Ра ве изРейотеуе/ оп свобоДната човт па нароДът нн в К/яжевтвопо ; Източно Румелия
едно nаaввnв;но съРейотвл; за умеите/лето та мaнeдеnснune теглило. Ив. Вазов.
умива ов. Риел. 1. Премииa, мина. Йа /ομ им знаеш леко но жените; / УДр; по главата, Дърпай
зе косите. / Че се сърДн прн Р/ш, па че й умние — / Же/око oьаиe· врате, оп ловут пе вени;.
Елин Пелин. ЛоPuа еДна минута, обаче, гневът 'му умино н пой прие dаaгоeолшо предложе¬
нието по Ивнича Да играят но неnмнna- Ив. Вазов. 2. Оздравея. — Тн он белnо, deme мое, /
страхуваш ое много. / Ще униеш, мило мое, 1 Равнио момиче; / па пн билка nuunлβena. I
на е; еюPeπич;. Ц. Церкявскя.
умишление ж. оспор- 1. Нещо, което ииа дълбок сиисъл. — Виж, това месечината· Бaрлaaи;,
ще Да е нещо гееяие, . . Рали е живо нещо? ... — Може Да е живо. може Да е мъртво, всич¬
кото е умишление. Ив. Вазов. 2. НАмереняе. МежРу пова крал Овnрогоmвнuй Бнπнба, о
умишлени; До пропъди Уннипн, уе/ря първо Аншне; и поверие разпъ/ува па кръст краля нм
Божа и 70 велможи. Г. Кръстевич.
уммралница ж. ря/ко. Място, къдсто се умира. През ляτюnе Поию легна оп nаоηнчeснa иaлaаuя,
лежа еРнн мевец в Държавната βоеннцa и он ДойДе ядосан, слаб нaτе вейка. — Сaюе пари
шаеmцχм;' — изруга той. — Та по не е βелπииa, а гицаaлnuцa! Нищо храна, пито чистото,
ηη^ гледане. Г. Караславов.
умолка ж. рядко. Молба. Кротко й ое Бl)Pуе моли / Ра му Рада поотволи / До я вл/Ричко прегърне,
/ ; студено Да пе върне / неговия глас, гмелкн, Ив. Вазов.
уиоейт прил. аяgно. Умствти. Я. хубостта пе спои в eдш-неш опредени кроежи ш еДнакви мерки;
но в нaглaвбнenе н прнликапа н умоеиплте ηехвнnuесnu на човека. Ив. Богоров.
умовйтост ж. аяgко. Ум, уиност. Много анекдот; има, коипо разказвне за умеβцnевnшн н при-
вержеиовппа не конете към стопо/нте им. Π. Р. Славейков.
уиут м. duaе. (тур. umut). Нaмеренят, иaдеждa. Така казва кака Дина. па ош шДе малко поуспокоено
уж ш о умут Ра сmоаи това, що я посъветва oβeньрβa ми. Т. Г. Влайков.
умъгля ов. Рнал. Укрия, присвоя. Защото нм/ло, казваш, учители, нецnе в качеството он па
мл;πеeб в У прав, съвет па „Български Учителски Съюз" оа умъглили няколко хиляРи лева,
oьβнрдnи оп вкаеюuuя залък на naаодπил учител. Пр-сата.
унгурин м. днал. Проклетииk. Какво му прави ηеаmaτa мл но поя у/зурли и uaπaвmцрвко
магаре'! Ив. Вазов.
уиеснέсеи -сна, -сто, ηаие. поет. 1. Поразен. „Мир, uuа"I еР/оглас/о еоешиий въвее, / оп грозна¬
та веот унесвбвен, / пнз вечер реши. Пенчо Славейков. 2. Стрaхятеи, ужасен ЕРин оа му
били утеха н по/крепн; / ту нanе. . - I са уталожвал; в сърцето му скръбта, / ту пък
подемайки, оп Ролки унесеесни / упаеналий му Рух, о хайдушките сн песни- Пенчо СлАвейkян.
унйкна св. днал. Наведа, иaкляия глава. Но момчето пе се обаДи. Женапа ушйки/, отпусна тъ-
рамене н ое прибра поР нбабюuеeнuл понанв. Цв. Аигелов.—Добре! Но. . . каза Мaцне.
к/по вя ηеоглeda н унйкна. — РaзбuаaиI Ивкат Да вя преоблечеш. Π. Р. Славейков.
525

ун-чвм
ун-чам сс песе. възвр. Диол. Оглеждам сс, езирям се. После хвана до се ун/чо около ec-като някой,
който пътува по евпозеотата зомя и сено до я упози!!. Π. Р. Славейков' Трaф/нсτa при¬
стъпа към кого млада, хубавици а лопотно; тя оя уеспошо сзленом около сс. Π. Р. Славейков,
унйшд се. даал. Улучд, уморя, уцсля. Що турим пръстен но буна — / който со пръстен у—чшн. /
той що до emano войвода! Ндр. псссн.
унище—вж. в о и щ с. ВеДнъж Юртилани стягаше оДно ащоро ороло к доното си оДялваше унс-
щото, теслата ео oщтлoo—ο к го посено по ръката. Г. Кяряслявов.
унослйв прал, рядко. Който унася, приспива' Х/лков а мълчалив възторг слушаше тоя сребрист
ки/cшοлeн глоо. ту кръшен като сливойонс рулида, ту унослйв а нобоеон нищо хорув/мска
песон. Ив. Вдзов. Външният водон шум продължава овоито оково а неспирното му песон,
прсспивата а упоел/во, зοнлoнβο клепачите ми. Ив. Вазов.
ундсям иесе,. унося се. Диол. Отнасям, нося. Който со, стрино, обоса — I у църкви уносат ле го?
Нар. псссн. Нека еълпащо βнл—eсщ а со носят, нека у—ооят а ного, Пенчо Слдво-ков.
ун-шдздр м. дсал, (тур'-пср' un pazarı). Пдзяр за брашно. Той со готвеше до проводи аеокщо хора
до премерят уема. до го смолящ а до проводят брашното в Търново па у—-пазар, До со про¬
даде, защото селяните, нищо бяхо по uοдoщa, но —ооехо брашно, а цоното но брашното со
беше дигнала па 6—7 пара окоти, Ц. Гинчев.
унтсрофицср м. оотар, (ном.-рус. унтсрофицер). Подофицер, ссржянт. Ред годн—а пой бо прека¬
рал во войската но свръхороч—а служба, като у—щорофкцер, Т. Г. Владков. Осщопил/то ош
опея 1300 Доброволци, . . обучиха со от руска офицера а у—щорофицора, Г. Бонев.
унуждавам несв. д/ал. Принуждавам. Многома ощ пишещо уч/теле у—уждовот по стори методи
учениците До унот, нтом свършиш граммащакашо. р/шорсно. поезия. Д. Войников. Защо
таи, [бубите], додо о азправеко хроетсе. всят горнсй крой пашкула, и нъту обърнат хроотао
на долу, и пас Дохождаш в положен/о с елово —а долу, по ги у—уждово до ся удърнam ни горо
с глови, а До в/.яп еори/й крой пашкула. Г. С. Раковски.
унуждСн, -а, -о, прал, даал, 1. Принуден. После апостолите често со в/ждахо у—уждона да со
борят а продаше/то мно—ся а а пuoдрaзcъдoцt!щe но времето, конто проДризсъДоци се ощре-
м.яхи до се укрепят а в христ/янеш/ото. Пер. списание. 2. Изпаднал в· нужда, затруднен.
За до но ао пoхaди, ще го отстъпиш. До кажем, на друе/. койщо може да го използува , , .
Ако пък са миого у—ужДон, можеш а до ео продаДош-. Ст. Чилипниеое.
уплъзна св. Диал, Остана неподвижен. — Мълча холосе/й нароД, /, . . / Том дот’ сте, том ас
унлъзκoщo, / не що Да имам нищо а еос. Π. Р. Славейков.
уплътя сс се. възвр, Диал. Зд еямпир — добие плът. ЕДин вампир ое уплът/л, по ео яви ту па
човек, ту но куче. Нар. принязнд.
упорлйв пр/л, Дсал. Упорит. Анщоннй, . , боше βoснoгa недоволен н упорлйв; но искаше еичто
да проеледо от ан/с воща, конто ся намираха около кого. С. Радулов. В 1790 еодино, нога
тик —вери возраола но брой до твърДо голямо коланоощво, те ощаналн нeпаoлуmнн. унoр"нβa
а лениви но рοдoщa. С. Радулов.
уnеemвапнс ср. Диал, Усилис. Депо аeщaeοхο живи, в/жДат безДъннито, но.ящо ея изкопа можду
първото к сегашното см оъсшояшис, . . рοзутсвοщ, но годишен унuβщвο—ня едвам могат
до ги завърнащ на пъреощо см благополучие. малко или гo"ята. Възрожденски псчат .
уnестпд сс ав. възвр. Дсал. Заловя сс, положа усилис. Овчарят му рекъл: „Ако можеш
/зя пови маело а изпи то/a мляко, убиваш ламята.“ Юнакът се упuβτκοл, ял пил, ял пил,
—в можал до излезе но глава, Ндр. приназна.
упрям пр/л. книж. рядко. (рус. упряммд). Упорит. Да, таз борби голямо I но среДкай о—я век
но кръсти със /олямш / no-люта, no-упрстa / тачнa ао пик със ек! Ив. Вдзов. Те [маймуните]
са чуД—о приемни/и а щвърДо търгοβк, но безсмислена, упuям/, отмъстстол—u, ко/орни а не¬
чиста- Π. Р. Славейков, упрямо корен- Колумб самичък упрста вярвал, но смо друеа, нов свят-.
Т. ШишкоВ'
упрямство ср. книж. оещар, (рус. упрямсгво). Упорство. Но место до устроят нещо за добре,
с в/ooкатeрaoщo са а упрямотвощо ск по повено разстроиха, П.· · Р. · Славо-кое. А бог■ като
вooз—οсщ. . , а нищо воо1^.лое, готов е до на ДаДо всяко Добро, аомо око но препящошвува но
пови нашето cвoeвалae и упuямoщβа, Хр. Г. Данов.
упушнд ов. Даол. Застрелям, убия с пушкд. Щорко но Ноча Кариделнят. Депо ео упушно Ходжоолу
пра екващо но дяДа Кръстя Пъдар.ящ, Ие. Вдзов. И рече му: Що правиш? безумно глово!
или искаш да те у пушнат нищо врабчо'! Н. Бончев.
yniTnmK м. рядко, оощор. Ръководител, водяч. Зорода оДно село, коощо ао елеДо, но е потребен
упътисн. Ив. Богоров. Той [в. Зорница] що па бъдо е време а конто упътнан за изучаването
но нородний —ош език. И. Богоров.
урадйсдм—вж.у грддисд м. Замъс уродисо но зло, клещннкъщ. то молко о —ефело— воче. Чудомир,
урдм- ж, дсал. (тур. uğrama). Болосг, причинена от нсчист дух. Умряло [дотого] от уромл!
казват. Кой ни крив. кога но /окоме До познаем оъщаща пр/пика — —истинното. но βяuβaм/
па еичто а никакво. Хр. Г. Данов. Ношайт селянин о пълон със суеверия а проДразсъДъцн.
526

усйдна се
помъчете ся да му ги нзбнъте из главата , . , разправете му. чо нямо уроми а самоДивн.
Летоструй.
ура-тута — вж. т у т е. Ани момата излезе uмuτпa- зарязват проверките, удрят го на сеот-
лък о ура-тута ■ задимявот младите. В. Чтртовеисхи.
урбушката нареч. днал, Урбулешхате. Кати тичаше урбушката към вратата на сарая. иeнзu/ъτ
извика: „Кой са?“ а беят гръмна върху му, на в τзмнннaτa но го сполучи. Ц. Гинчев.
ургИн м. днал. (тур. urgan). Връв иа чекрък. Колелото на чапръчета, направена от дебело дъска
с длод наоколо, пи който сн движа черната маз/а връв. Дето я казваме урган, сн върти о лени
потрипва. Т. Г. Влейков.
ургут — вж. югурт. Не сД мн се чнпн. чнинчnuτн тие стари вана меришат на ургут, Л. Кера-
всло.. Вашето низи βο/ο е такъв ургут, тапаза мъτннннa. която пият сами капачето м
добичетата, Л. Каревтлов.
урди ж. днал. (пер.-тур. hurda). Извтрт. Къхаята папани гостите да сн приближат зо ядннн.
Но пиляната дяха сложено меса, сирено, урДо н мляно. а хляб а пачоман нямото никак, Л.
Стоянов. — Ех. живот. живот, пуст да опустееш? — инuмпн сн той думите, с конта
посрещате някого пъмoτuяτa. Не тогава имате барем хляб! Имате а качамак, а урДа, м
мътеница, Л. Стоянов.
уред м. нар, Домашен ред, наредба. И рънат ли /якои да похвалят мама за пнйннл уред или зо
хубавите и гозби, пи лицето на тото що сн разлее яз/и задоволство, а нерядко а сом що я
похвали. Т. Г. Влайхое. Жена му. , . влизате а излизаше ... а фърляше наДзорни поглоДи
върху уроДа на салона а извън него, Ив. Вазов.
урсз м. днал. Врязеио място, вдлъбнатина. ДъжДът валето тихи, инτнu. Ваза м Георги сн под-
хлъзвоха от време на време в уръзитъ на килизиза. Ст. Ц. Десхалов.
урезИлки ж. днал. Скопче конци, отрязани от края на плетио. Но малкото лeбeнuнa са отваряла
/янаква са дупка, над която стърчолн две дълги бeлuчeрпн урезолни козина. Л. Каравелов.
уривам носв, днал. Отнасям мт злс, отритвам. Децата на страните му. насъскани от майките си,
честа сн баеха. Страните му ги урнвохо а мразеха. Елнш Пелин. — Невесто, Добре е Елка
да остане в къщн — обърна сн старецът към Бижаница. —Е, нека истанеа аки иска, Кон-
зити с нея, тапа а без нея. нъ и е м/иги спорна радотота — рече със злост Божа/нца. . . —
Синка, зидат ли как я урозат? И нямо пий да сн застъпи зо пъя. Елин Пелин.
урйми мн. книж. рядко, Някакъв κаОeлucтичеш термин. Той напълно тъпата са с нокалчета и
го хвърли върху плочата , , . — РаДзайто сн, uнпuзн израелеви! Уромото а тумомите сн иьзu-
нупиха. Ст. ЗАгорчишов. Кати се пanрunaззaхa а /очудохо старнйши/итъ- разви Шомайо
прибра грижливо уримите а тумимито в кутията а я затвора със заклинания н натопеоння.
Ст. ЗАгврчuивβ.
урисаник м. днал, КоИто т впределти- орнсеш за някого. Колко Девойки съм видзал да сн /опяваш
на сурова година пръстеното, то да сн гаДпат зо уриса/нна си! Летоструй.
уришница ж. днал. Яднене гъба. От урншннннτн мама що готви коша, о пък почурните що опе¬
чем. Т. Г. Влейков. И ти е гъба, О/ия белите са печурки,ашия са урнтннцн. Т. Г. ВлеИхов.
урлня прал, неизм, Днал. рядко. (тур. uğurlu). Който предвещава щастие, благополучен. — Ви¬
дях ги, рече тя но майка сн с поливан глас, зърнах го. . , —ХайДе, Д/ъш/ият Ден дани бъДо
урлия, дани дадо гиспид на баща му ум — дани се придума, Ц. Гинчев.
урп^к — еж. юрнтх. Сед/ало е Мара вонно заД къщата. /. , ./ Риза везе Мора а урнен зафаща.
Нер. птетк.
урбжба ж, днал. Плодородие. Тая година бете такава урождо — за чуДи а нрuкοзI Л. Ктраеслов.
Ех. момчета, как е весела, когато селянинът вода такава одна урождо. Л. Каравелов.
урух — еж. ю р у х. Кой знае каква глава е — мислете тай. — може да н на /якои урук, Допи е
клал хоро а нaй-нuилe сн намерил болята, Д. Нсмнров. Там пък бяха со спрели гeрлoзинuτн
уруци, навило големи чалми на главите сн, запасало въжа върху поясите сн — зо яма.
Й. Йовков.
урум м. оспор. (тур. Urum). Гръх. В граДецо Провадия сн отвора българско училище зо пръв път
в г. 1849, а ти в един бордей, притежание на урум Сазва, Ил. Блъмков.
уручИ мн, днал. Турци юруци.Вне ще сн изгубите- що бягате със същото турци, с уручата в АнаДила
в Сманлива дупка н там щъ изг/ноте nama ниeτaI Ц. Гничтв.
усадя св, днал, Причиня болхе ке кръста от вдигане нещо много тсжхо. —Какво зрощат мора?
сгълча я ший, —О-и-и-ха Кольо, усадих сн кръста дрн!Пуста да ти опустей н радетата- м
лопомияша макар? — нареждаше тя н сн помъча да сτaпъ. Ст. Мерков.
усемСп, -а, -о, прал. ряДко, Семотси. Другий ми драт, Георги, който свърша тие дни академията
сн, ще живее тука, тъй щото нъ ща бъда съвсем устие/. Ив. Вазов. Слънце бете на пладннна
/ а облака изми/о; / Детно беше у градина / само уиaмe/a. Ц. Гинчев. Намериха одно улица
цяло непобутнаша а /янолко усамот къщя. С. С. Бобчев.
усТдне ст — еж. умтдя. Поеози мн мъничко, лели/ Фшою, чо ми сeeусeдеал пръста и/uщн, капа
товарихме чували на зoдъπннaτa, Чудомир.
527

уседчив
у-седмие прил, ряДко. Неябщнттлеи. Лаuгьаueшe го майка му. поплачех/ он. но толе тя пак вам/
го развеселяваше. Нему впаенте оп това дриео и .му ое развързвате език/, инак Коце Реше
съвсем ус;’дмцe. А. Страшимиров.
Усех·иянеияе вр. uърн. Църковен празник — отсичане главата на Иван Кръстител. Великите
(големи) празници са в сл/ен на гоoпедa бога, за чесп но превв. БогороДица н но някои вβлnцц.
нaнъfвmе е ηаaзuuкъe Рождествот на Иоваиа паeеneчa, денят иа Петре ш Лнβлa н Усекно-
вбннб. 3. Петров, и др. Из благоговение ш еoеβ;не почитани; св. Новни Кръстителя вет/клйп
ηоomнншнн· вв-па чьаневa увшниоеилн е посп на празникът Уoeкпевeпи; ни 29 негувен. 3.
Петров и др.
усттлйн ηрuе, Ринл. 1 Досетлив. Баба Джуаовциа, която бе много опитна н увешлиен в пие робот;,
р/звра поя час, че Ря/о Славчо й отказва. Т. Г. Влайсов. 2. Чувствителен. И увеплиеошо
До болезненост Цеηннне сърце разбра ивпиискапа причина па пова охладняване. Ив. Вαзяв.
усТтао нaа;м. диал. Зиa4ятелня, чувствително. И вега ηо-аaπmuия мрак и ηо-рaптnеnю невеже¬
ство в Даaеулuне трябваше увешио Да са намали. Т. Г. Влайков. Ало ръката му, що държеше
вестнико, нервно преперете ш вестника увешно се мърДате. Т. Г. Влaйхяв.
усипалница ж. кииж. еonaр. (рус. усьшАΛьияцa). ГробияцА. Това е еДни п/нтеон от светини,
вероятно служещи зн усипалници па потрнорви- Ив. Вазов.
ускок м. днал. ХАйдутян. разбойник. Де се е чуло виряло / белланa уoнен Да еuβн? Ив. Вазов. Уо-
нен се. Славке, ше ллвл; / РоДой е чеРо пакостно, / Радою майка — гората, / Ра/ою либе —
вaблna. Ив. Вазов.
усландисвам се несв- възвр. Риел. (тур. uslanmak). Усмирявам се. Ех, ш то нищо не излиза; едн/
пъп пой капо ва ожени, и к/по влез; в прим1кето, уоланеисеа ое. Ил. Блъсков.
уелпшнам иесв., услйша св. остар. Чувам. Аз лупам ое ηаишлeц, излишен, / и чуж/ във шумното
тълпа, / и моят глнс не е увллтаи / посреД нuηнaеana βерβa- Ив. Вазов. Тая княгиня к/по
увлншaеa за ншх, пощил/ся Ра им проводи за гоешв; различни яошня. Г. Кръсттвич.
усиех м. аядко, Лсса усмивка. Съо веДър поеле/, о ув^х па увша, / нар него Ре ое майка му привела.
П-ичя Слαвейхяв. И ше ще ме прием/п о ув^х благ. Д. Дебеляно·.
усмешка ж. кииж. аяене. (рус. усмешха). Усмивка, иaсмешкА. Той се увмихиа о половин уота
ннкаuве, о увмешкн. Ст. Зaгормяняβ. Бизaπnибиъm рязко отсече; — Що ви воДи пука? И до¬
бави о увм;тнa, катю показа назъбената лента та стените н града;· — Гледайте Дали Сер¬
дико е за уошнпа /а варвари. Ст. Зaгорчяиян.
уедйннк м. и усойнина ж. Рнал. Усойно място, усоя. Бaeмenно, dоннnе бойците се съвземат и ве
1юннехрсеняп, пя ое успановц по лагер в еРин гъст увойник в Меч/ пирита, току за/ биоер-
нишките лие/Рища. Д. Аигелоβ. Щом чуели гърмежи по гор/то и лая но турските хърпое;,
те (овчарите] попикеали с преен звънците нн евииm; и гледали До притулят вп/Рото в
някоя усой/н/н. О. Василев.
усопший прил. uьак. Почяиaл. умрял. Може бн много европейски вестници Да посветят шай-про-
гнеел/н Руми на усоптий, Дн вкърпят цели ηнпбгианuн въз неговите знолугн. Ив. Вазов. Поо-
леДиата молитва се запя н еДни хърватин о благоволение тур; До ръцете пн гoеетня перо
н еРин брой оп З/анше. Ив. Вазов. Стигнаха гробищата. Минаха aрuвnекрamшчeскuл квартал.
Навсякъде разкош. Блaгееaанu πнвлednнии си увековечили увоптипе. Затрупали сн ги о тежки
иаa.иорuи ηломи- Г. Стаматов.
уедрлнца ж. dнaе. Ястреб. Овпаеепб го!. . - и о пронизишелен енк Бнсилиин, капо едно увоалнцa.
ое фьалн но стражарите ш нзкопчо Бнвцея из пех/лп; ръце. Ив. Вазов. СлеР това улови
нзрувеиапа й коса н в ръцете й оспонаха кичур ■мръсни. ексuж;нuанnн валма. Бцнτюрия из-
кудкудяка като квачка, попоР/опо от усоaлнцο- К. Калчев. Не плачи, му шепнете Ганчо. . -
внadн Решето ш бягай оп поен проклето гнезДо, гРепо оа ое знеиезРлли шля увеалuиu-
Ц. Гинчев.
усояк м. Риел. Усой^ място, усое. Поточетата шумях/ жаловипо нз увеянн, Ив. Вазов.
Усп>ни> (БогорДдично) иърн. Прaзиик, сиъртта на Богородица, 15 август. По спор обичай еня
камбани се Риеха само на Уопенне ш на Бeлцндeн- Еляи Пслин. Нн Другия Рен беше Успение
Беееаеduчне. Еляи Пелин.
устабашия м. dцaе. (тур. ustabaşı). Първомайстор на зαиαятчяИскя еснаф. Тие· ое имот своят
увшавнтля, който ое извира измеж/у пοй-вτнаиme юнUвnорн, и един мдушнn, като ηоюощ-
илк нн първият. 3. Стяяиов. В оряДо пю^ свапРнпн но НеРн dоnaлPaл; пнан ш той заповяДал
но жена он Дн му РоРе опне кеонш, конто му биле Донесен; преД; мевец ; половина оп успн-
внтияп но в/к/лскияш еснаф. Л. Каравелов.
усталък м. duaе, (тур. ustalık). Мaйстярстня. Не ли същият пози ЧуДомир учи мл/Рипе казан¬
лъшки белеприопц но „yвnaеьк'''I С. Севернях. Бвuчнеnо е в калъпите. Го/лии съм рнРопцл,
,	d^ÎP^e^o им хе/нн πойюнnн- ... То се uвнa· джaπъи, голям увmaеън- Ст. Л. Костов.
устник м. рядко- ГориaтА част м лула, която ст допира до устните. Художникът. . - говръти/
чашато н прокара увшuцна но лглuмкama по гор/опо ош увша. Ст. Чнляитярян.
528

утрирам
устрол м. д/ал, 1. Удар на мълния. „Плаща ми със сто лвво бозчоешиошоГ изДума пя, жи/оса-о
кото от оеещковнчек уcτиβл· Ив. Вдзов. Отляво по боричкаща стърчеше одаи дъб, —ополо-
вак изсушен от уотрол на мълния- Ие. Вазов. 2. Удар, внезапно заболяване. Рнзаща по мъже¬
те но щрсбуβο До бъдо етсоелта пито па maсщο, нищо но кривината. . , защото зоотя-
еиното на ш/ените сака жили можо Донора голямо зло, още а уотрол. Ие. Богоров. 3. Чу-
мосеапе. Сщанко се повдигаше а неволно а ееевяо рaзпoиβamo пръста а пращошо уатрелс
олоД —оя. Елин Пелин'
устеСлпицд ж. диол. Зъл дух, вампир. Изтръпна [Стоян] от ненадеен страх. Ам/ око в двора
со о промъкнало уoщиoлннцοщa, дошла до ео уощрвлн? К. Потнднов. Тоя „порлаеа уcщрeллнищa“
все —скoй пд юкок успявал Да затвори е m/me, но гладът но ао побкрол в шашо- Н. Хайтов,
усугубя св, книж. остир. (рус. усугубитъ). Удвоя. Но Вае смито прекрасен случай да из¬
пищите размера на търпо/нещо са. Усуеубето ео. дοщюmкa, а пра коркеаранещо, Ив. Вдзов,
усул м- Диал. (др.-тур. usul). Леснина, метод, способ, начин' Инджо поръчал но Kapa-Коля До
хвоко Двомащо ооерлайока сулщани. онся млодито. Двомати братя а До со розпрови с тях
по Шaйщοн-Пoκπoв/с уоул. Й. Йовков. Нов намоощн/к на пратн А щой, повеят. eрдaи чо¬
век излезе. Иско е уоул в торбища ас до па сложи, Д. Талев.
усурен, -д, -о, прал, Диал. Омърлушен, увиснал. И Двомати съпрузи сод—охо на трапезата а мъл¬
чаливо вочеряхо. Любнца беше κοcутβκο. Бойчо/ уеурон а скръбен- Ив. Вдзов.
усуря се. Даол. Омърлушд, отпусна. Ето аДoββшκaщo пак. нсфутк ли са, маджара ли са., . Но я
г/ виж каква ао усуралс косово нищо пуйка. Сръбското побоДи ги натъпка в орехова норупка.
Ие. Вазов, ус^ря сс възвр. И ногпо ас тура ръцощо е Джобовете. аодна на одкн ъгъл а со усура-
Ив. Вазов.
ус₺рнд се. диол. Посърна. Познах жсеощи аз. .. Души уаърна I ни грижа. скръб, измим/ а вочен
плян. Ив. Вдзов.
утдл-гдм сс носв. възвр, рядко. Утаявам се. Потрошена aumnc комъно. конто съдържоеот у собо
са тоя окис [от глини-] а ко/що от воДато оя трошиш а утолагат по Долово. смосонс а
пясък, съставляващ тъй пороненото пръст глакозом или бяло елшно- С. Д. Всжснов.
Отвари №—- църк, Черковни богослужебни съдово. Скъпите порноенс утворс со пратуряхо в сък¬
ровището. Жонкто плачеха. Ив. Вдзов. Първите oщелскoхο най-хубавото — уτβaии. скока.
кандила. потира, кръстове от порнвлто а захвърлена пушки а тοлοoкк. Зл. Чолакоед.
утекд се. диал. Избягам. Овцощо нямо къДо до ущекащ. Тук наблизо —яма псва а но могат да —о-
привят пакост. П. Здравков. Я β/дох какво чука, меко ма атаго веДнож До ваДсм пощо, пооло
номо До ма уточе аз ръцощо. Мих. Георгиев.
утик прил, коизм. Диол. Свит, срамежлив. Той ао срамуваше а цвощо Да зоме по мома! Срам го
боше Дора а в онищо мома До погледне. . . Ущ/к бошо още като оргонки- Т. Г. Владков.
Зочтощо бил утик и свенлив. Рихард благодорал оя с ной-долний amotion но наушин. Лотос^р^уИ'
утдквам носв. Даол. Опсправддвдм. Ней ео дюcвaдс зо нея а тя зе Да номолява oвo.сшa студонкпо.
зе До и приказва понякого а по-топла думи. Симо в роботото ад пак я утккво. Т. Г. ВляйкоВ'
По цяло нощ тя —но може Да му со —оплаче от авоищо зълви а от свекърво ск, коищо сякок я
укорят а прекорящ а поепоя^е^н^о я луокот а ут/кват. Т. Г. Владков. у гиквдм сс възвр. —
Защо до ео утикво тона Цонка?-., А пък Цонка пони ао стегне а промени, па До са кдо но
хорощо. Т. Г. Влд-ков.
утикл-в прал. д/ал, Срамежлив, свит. Ало щой со пок со тегли настроил ощ друг/пе βuгeнe:
но налсто но хорото, . . — Но му е Дошло още времето. . , — То времето е Дошло, ам/ та
ас утиклив а срамежлив! Т. Г. Влд-ков. Госпожа Калинови, . , стопи а. , . излезе До из¬
прати сест1ия а ут/нлив госщонин. Т. Г. Владков.
утикливсц м. Диол, Срамежлив, утиклив човск. По що що со позкоо, но ето приятелното: накъвто
одкно, токъе а друг/я! — шеговито Добива шя. — Номориле ао се! Утинл/вци и Деомото,
Т. Г. Влайков.
утиклнвост ж. Дсал. Сеямзжливосг. стеснителност. По овоято простото а ушакл/воот пой
/юβeчe приличаше но по-еолем/я ас боя, отколното но Цо—но. Т. Г. Влайков. Друг/ ео съжа¬
ляваха зо проощопнято и ущннлсвоещщо му. Т. Г. Влайков.
утицд ж, Дсал. Кукумязкя. Са №.0—! [врабецът], са посъбро ащо ceamo’u около/рояци, ути-
цаща отороееитец. Нар. псссн.
уткд ж. Даил. Кукумявка. Дойдо й но Султано до викне па осно ос: — Ами mu зощо но се връщаш
в къщата, къДото съм mo родило. а сениш а аз До я напусни, ща До со развъдят у пея утки а
духοл!/ Д. Тдлсв.
утрДя се се. възвр, Диол. Замълча сс. Д/г—а се кu!βo—ocиящ [Фердинанд], нοuaм!хтe пушките а
къдо по път, къдо без път— по на поляното пра глухарите. Рано бошо к не бяха започнали
да поят петлите, ma зачакахме. Докото съмно, Утрояла сме со — ни от него Думи, ек от
мено гък. Н. ХдйтоВ'
утрирдм ноев.	книж.	оощор,	(от	ля^-рус.	угрировдтъ).	Преувеличавам,	шдржирдм.	Но	е.	Са-
пунов нoнякoгο теърДо декламира или утрара а поДо в нββcщoaщвβнаeщ. ИВ. Вазов.
34 Речник на редки, остарели и диалектни думи
529

уулШце
уулйце ж. днал. Птица улулица. Сома одна α^ο п/супа /атъ/ко н страшно в нuиnuτu. Г. Кртсв.
уфйх тсфСх м. днал, (тур. ufak tefek). Дреболия. Ходжа Киста, (Седнал пра масато-напредо му
разтворен тефтер. на нагоше глеДо а смяш:, сом) ... Зо тантола а Други уфон тофок.
гр. 226. Д. Войников.
уфхТ ср. днал. (от тур. öfke). Яд, гняв. Знае бае Крачу/. чн за такива работи пн чакат. но нuτοτ-
нн докарат некого а за счупен мо/гър; знае ин тава много харно, ом: тона сн хертузо: от
уфне. еш гайле, Мих. Георгиев. От голямо уфне съм при mode, па виж, сестро. чини ща
знаеш, само тоя товар да ми се свали от Дутото. Мих. Гторгисв.
ухАтха ж. Днал. Гърне м полукръгла дръжхе отгоре. Той правото хубави глино/и съдово, стамно,
паници, , . ухатна а гюзъчн. Елин Пелин.
ухшцрТинт ср, кнаж. (стар. (рум. ухищреине). Хитрина. Колкото не-снлпн страДаноя му причиняваше
жестокото жена, толкоз по-дешо уверена. чн държа здраво в ръцете сн този безхарактерен
н безизходни впримчен в мрежата на сладострастното и ухнтръпuя. Ив. Везов. Тя сега
щете до турн на робота всичките са же/сно ухuтрoпuЯа всичката демонска сила на обоч-
нннти са. за да пибодн. Ив. Вазов. Ний з/аем, че имуτнτълuτъ са ся пак размазали. Ни
мислиш ли, чо най ся боим от техните интрнги н ухuщрoπня. Π. Р. Слевейхов.
ухлСбеем мт несв., ухлТбнт ст м ухлСбя ст св,възвр. Днал. Усмихвам се. Зад ного сн мерна пъще;
той сн озърна и пниьn, сд^^тан човек се ухлъбн насреща му. П. Ю. Тодоров. „Ако има свотцм
на свота. старче, з: таз: съм ен/иеон оз а само аз“ — казвал луковия н луково со ухлобеал.
Пейчо Славейков. Баба Марта се поп ухлодна — зръмъти през марша го уподобяват на
же/о, която, пати я сватят за млад, смее ин, а нога за стар, мръщи со. Π. Р. Слевейхов.
ухлЬбнат прил. Диол, Усмихнат. Пръд постава аргот пеем: от ръце / педπeсeπмлш плод с ухлоб-
нито лицо, — / поДметнал. вода се, пра туй тегизна Дума. Птичо Славейков.
ухлНбвем ст — вж. ухлтбвам мт. А защо всичката тоя пемодия? ... да сн ухлибеа а смее а
Да провъзгласява на светът: вижте мъ. аз съм нъмeн а пeмeн ще си остана, Ив. Вазов,
ухлипТря св. диал. Натрапя. Като момите им бях: повече от мuмннτн, които впрочем . . , мал¬
цина сн же/ъхо. , , за moe: тъ не сн свеняха да употребяваш сянанеи низки среДство, осо¬
бено наши видяха Μηού по-лочнн момък, само а сами да му ухлнпнр.ят уходъ/ато са Дъщеря.
Ил. Блъсков.
ухлНтхе ж. кнаж, остар. (рус. улнтка). Охлюв. Кучото му разгрнзоли мериna ухлитн: а са зър¬
нала при пастиря с муцуна боядисана в сзотлоза догряна бuл, Н. Михейлоесхн.
ухлъз м. днал. Нещо случайно забутано. Празна посня, бодо голямо: / /адночат вътре а нищи
нямо. / Та грозно пeщu, студена ннтoI / Вън да е топло, да е горещо, / вътре да бръкнеш,
ще да патръп/нт, / пати напипват леДо/и Дъна. / ал'някойухлъз. медена зърни. Π. Р. Сла¬
вейков.
ухлявем мт несв. възвр. диал, Шляя мт. Тук е добро сама з: ония, що са в рабиша, а з: о/ия, кюн
са ухлявят а безумно прахосват париците сн. той (Букурещ) е страшно чума. Ил. Блъсков.
Имаме 15 д/о раинус. , . в разстояние но талпа дни, Дето ще со ухлявам из одеските ши¬
роки улици, сам оз що тъ приДружа, зоеоДа не да Галац. ни а отвъд Галац. Ил. Блъсков.
уходти, -е, -о, прал, диол, Зе тргтш, моме — попреминел за жтштит. Като момите им бях: по¬
вече от момците- панти впрочем, . , молца/а сн женеха, ти сокн родител имаше пи ндна
две ухоДо/н моми. Ил. Блъсков.
ухребтч, -бке, -био, прал. днал. Пагубен. Нъ знаймн истинните причина. които подудих: Г. Бур-
мае: да пanуспн Габрово. , . но но можем да не забележим. чо за Габровското училище
негизито /опуща/ме дете твърде ухроб/о а взима паслоДицн твърдо печални. Π. Р. Славей¬
ков. Орхо/ заДозолн uиnοнeτu му н проводи му сина сн Сюлеймана, MeMBameM на Помпа;
помощ тоз път м/иго по-опасна н ухрадна за приятел, /ежели за неприятел, С. С. Боб-
чтв.
ухрНпие св, диал, Пресипне. Боят не коза вече нищи ... а зохео/о да бие калното имате
сола. Българинът зина да една време а у^рапна. , , „Сто му стигат“. рече боят захлас-
тя/, Ц. Гничтв.
уци-цн межДум, Зе чамъскваче ке хучт. — Мечо-о, дръж! Уцн-цн! Дръж-Дръж, неговата мама
а хайДутна! Рунтаеети овчарска куче сн непaил със стръвн/ лой след Мухтон вaхл Щъркела,
В. Чертовексхи.
ушеръстя се. днал. Втвърдя. О. τaйнсτзeпн Родопи! З:Д заший гръб кръстато / разстила сн
цял хаос ат планини кисмати. / ... / цял опна/ ит камък, гора н дипли гъсти. / ща в /я·
пий час на буря би: някои уцъβрьсτн / а. по еДно прищявка, нов лабнрннт строи. Ив. Вазов,
учАстлив прил. пниж, истар, (рус. участлненй). Съчувствен, състрадателен. Пишете ми, Дрога
Евгении, без насита що чета ватите ннжни-участлнзн посма, Ив. Вазов, учестливо нареч.
И тя пак иброса една сълза пад акото, Род Лупу я гледаше участлиео. Бъдннят служител
страдашо. Ив. Вазов. — Праенн/ох на .010/0 а самета- Костадине. Тези последно думи
Тнодасни изрече с такъв слаб глас, чн naиτрuфнлanτъτ ги нзглеДо учaиmлнзu с Добрите сн
ичн- Ст. Загорчинов.
530

уюи
учАстляняст ж. кииж. ряДко. (рус. участлнвость). Сьстрαдαтслияст. Той вдигна очи и учу/ено я
поглеРн/. В глнон й имаше разбирате ш учовелнеовт. коишо го mреенaхa, В. Геновсха.
учянâйкa и учтнАя ж. дине- Вуйна. Тамо ош Стоян завари / три жени, три самоДиви; / еРната
беше леля му, / Другото бете вτацuн му, / третата — учн/н.я му. Нар. пести. Лашoτненд
телеграми; „Честити .eH/fu точка учин/йка Лелннсбнд nечк^н.'ί Ястн Антов.
у4Йия се. днал. Сторя, извърша. Апнл оп еневa, що му обадил Ядко, знаете много Добре, че габ-
но-рuивкоnе правителство Ре умцнцло навет противу животът му. Г. Кръстевич. Онова,
щото пе е могъл |СякрАт] До учиин сос успа. р/Ри естествено воязливове ш р/Дл oедβевnшa
пн глава сн. заключил е До изполни чрез ръка н перо. Йоан Стояиявя4.
умкур м. днал. (тур. uçkur). Връв или рсмъх за завързван- на гащи, шалвари, еелн._ Пред него
з/от/ин висон селянин о анзкепмaнa пн гърдите риза, без пояс и само по учкур. Й. Йовков.
И ней-повл; откъм курнлкн ве зорове меαβнджн Коста/ин стягайки учкурн ош. - - — Чор-
внРжляшн върза умнуан. ръкува се о Ко/Ро. Д. Немиряв.
умкур-делица ж. Риел. (тур. uçkur-deliği). Дупка, прорез за учкур. ДжевРеп Реше облечен оъо
вuамянu вииъогълъвовн потури, обшити по Дикишит; о еюмютлнн еайпани ш снрмо пн цветя
около ДжеРовеше ш крал /вата учнуа-geлнин- Ц. Гинчев.
учкурлук м. оспар. (от тур. uçkurlu). Подгъвът иa гащите, гдсто ст провира учкурът. Нн голо,
поД гмнуалунн по мнншцаun; му ш поР тирения, тъмночервен пояс, той препаса кемер о пет¬
десет лири. Д. Талев.
умувам ов. Рло.л. Опазя. У чува нн господ Ровегн, Рашо и До края Ра е така — молете ое о нοхьаnн
очи пя. Г. Караславов. умувам ст възвр· Но око ве гледа и нaвnелβa, кокто прилича, то мо-
енп ве учувн бувипе Дн ся не хванат нн оп еРпо оп тия болести. Летоструй.
умуртмА ж. Рнол. (тур. uçurtma). Хвърчило. Когото изгасих моят пожар н се опълчех, отвед¬
нъж е/ин черкезе/ ... пн когото oньoaнaτa пнмуче/а о/перля ηаuеuчaшe пн умуашмн
от много носене, изрева н хукна Да Ряен из затворът. 3. Стояиоβ.
умурум м. dнaе, (тур. uçurum). Свободто място. ВоРнен върви, Депо вн намери умурумa. Π. Р.
СлАβеИкяβ.
ушат ηаuл. дцне. Ушат юж — нож с рaеширеиa дръжка. Повечето ое пях Рях/ въоръжен; о
револвери, шишетета, големи ушнпц ножове. Ст. Заимов. Ушато гър^ — гърне с една
дръжка яттяре. ухатса. Мнхмуд влРя в ръцете й бучка мнвло, завито в лозов ливе, половин
пита н ушнпо гърне, пълно оъо солено иляне. Н. Нинов.
ушиик м. еннл. Обеца. И по зер/нен Мото яхне коня и хукна за граДо. Накупи ноннзн. гривни,
утилци. пръстен и привечер стигна — в Ковдuмe. А. Стрaшяииряв.
ушупвам ст песв. възвр. dнде- (от ар.-тур.). Ставам подозрителен. Правете му впечатлени;, че
комай вснчкн вьзaнсmни арестанти бяха перв/н. раздразнени н често се утупваха . . .
Те сякаш изРягенхн До рнзееβнaяn помеж/у он. Г. Караславов.
yшΤляе м. ннцж- еomaр. (рус. ущсльт). Плaняискa теснина, клисура, дълбок дол. Лаолеин се
извива н ηаеdьежaβa· но жнdnеτе око не може До ηаешцннe нaнeu чуРесо се крият в туй пише-
спвено ущелне; брега край околите се свършва ш dъеβенд βедд лиже поДножията но околише
от Реете вера/н- А. Кяистaитяиоβ. На/ тая синева из едно скалисто ущелие вън оп гъвпапн
гора ве дигате ш рееше сега тънък и горещ Рим оп изтлял ш по eudнмоuу голям огън- А. Сгра-
шямяров.
у^ м. днал. (тур. oyun). 1. Игра. Вижте какво нещо е нанβскн уюн! Той запя, по вместо някаква
мело/ия чуваха ве внмо еРин гърлевти н глухи звукове, чу се ш тропот но игра. Й. Йовков.
2. наem- Сплттня, номср, върттл. На извора му ще изиграе еДнт такъв уюн. пн и вам ще ое
учуди. Т. Г. Влайков. — Тези лакърДии сн, зн Ро не мн плнпит; аeunнnн! — oеηнοл о; Азиз.
Пρe■pт;вne;ннкın е; НоРим поти никого не бн мл поправил τaнuea уюти! Хр. Брьеяпон.
531

ф
фавн м, нниж, рядко. (лет. Faunus). Горско божество от рнмскете митология. Прeмпoгoлюбез-
/ателнато госпожица н всичкито госпожо а моми сн разтичаха коти дроадна поДплашени
от похотливи фавни, Ив. Вазов.
фаворити и фаворитки мн, пниж. истар. (фр. favorileş). Бехеибердн. Лицето му правилна, покрити
с приятна бледност, умирени, малко изветряло, с английски фаворита, прилежно пригла¬
дени, конто му придаваха нещо екзотическо. Ив. Вазов. След минута злозяше в стаята
един момък трнисетгиднтнн, с пълни, здраво, ризиеи лицо, с жив, събуден поглеД а с фаво¬
ритко черно пред ушите. Ив. Везов.
фейз м фейм м, истар. (ер.-тур. faiz). Лихва. Д: имат изцо, со одно да имот пара в банката
м да мм теглот фанза, Й. Йовков. На колко хора воловете а покъщнината проДадо за фонс,
Мих. Георгиев.
фаисчилък м, истар. (ер.-тур. faizçilik). Лихеарстео. Туй, чн селяните те мразят: и чнргнтн
сн ом придал с твоя пусти фансчолък, А. Константинов.
фаисчйя м, истар, (ер.-тур. faizçi). Лихвар. Други проДпилагате Да направа фалшив заем от ба-
зиргянито фамсчнн със заДълженин, чн що ом пaнлaτн сумата после два мeсeнa, 3. Сто¬
янов.
фейдИ ж. (ар.-тур. fayda) . . . остар. Лихва. Но, онази нищ сънувах, чн сиромахът Бончо дозашн
в заем, без файДа, одна пълна косия с жълтици на чорбаджи Захарня. Хр. Мехсимое. ДяДо
хаджия даваше пора с файда; а Давате зсокому, комуто потрябват. Т. Г. Влейков.
файдисам м феНдймам се. днал, Извлске полза, фтйдт. И снга в сели — зо какво толкава лъки со
съгласи, Все що гледа нещо да файдоса. Градските хоро не са като пaс- те н прачпнте сн мо¬
рят, кога стъпват. М. Яворски. Радеатн го самата работа. И вече нъ мислеше нега що
доноса, Дало що файДоса нещо, М. Яворски.
факлйя ж. днал. (от гр.). Голяма сеещ. Поръчах да за/есат във зоркото одно плещи а едно фа-
nлuл. мп. Чителмще. Я стана , тате, по-рана, / усучо сееща факлйя, / па ндн, тате, в чер¬
нова — / томи се, тей/о, прекръсти. Нар. песен.
факфйнен, -а, -о, прил, днал. (чтм.-тур. fakfon). Неправси от медио-никелове сплав. ИззажДашн
голямата фанфо/ена табакера, свивато сн цигара, слагате я в черно цигаре, К. Пет¬
кано..
фалйга ж. остар, (ар.-тур. falaka). Дъреси уред, е който стягали хрехате ша наказания н го биели
м пръчки по стъпалата. Немирни а /еприлеж/н ученици наказвах: с пръчка пи ръце а крака-.
Имате м фолаго. Ив. Везов. Оная година нали (Ратод бей) би на фала:: Дончо, чн му паД·
/ах: ноктито от краката, Ц. Гинчев.
фелбалй ср. книж, ряДко. (фр. falbala). Нахъдрене или надиплеше ивица по рокля. Аз искам то¬
гава да ми направиш рокля ит атлаз, с големи сини пора, пати пазунени, с бухнала фалбалО
а скъпа гарнитура. Ив. Вазов.
фйля ж, истар. (нт.-тур. falya). Дупчица ша хртмъхлия пушхе, откъдето мт подпалва барутът.
Сне коз: на шншнноти сн но 200 разкрача, пиДсопа му фалят: с дробен сух барут-. , . замери,
гръмна а книжката падна um нижа на земята. Ц. Гинчев.
фамилиаризйран прал, пниж, рядко. (от фр. familiariser). Който мт т пригодил, свикнал м някого
или е нещо. По благополучие, заедно с напреДването на нощта мракът сн сгъстяваше. Но
окото му, фомнлиоризнрано вече с пoщτa, продължаваше линo да отличава есичкито oиo-
бннoиmн там. Ив. Везов.
фачйре ж. днал. (от лат.). ПТре. Нататък Дигат фанара купчини тор, а па купчините ровят ор¬
ляци пискливи врабчета. П. Ю. Тодоров. Слъ/цето вече бо затоплило земята а от ноя се
нзднготе тънка пати паяжина фанара. Кр. Григоров. Ам: пате мн/о покрай кръчма ало
покрай двор а го уДори в носа фанара на 30/0, тепу се връ^!^/! от пътя, па ако ще бо а но цар¬
ско среща да н тръг/ол. В. Паеурджнсе.
532

фДшд
фдндри&т(ин) м. (гр. φαναριώτης). Гръцки духовник през турското робство. Тук породът
криел от фаеирсотств Софроше Врононеки к му нoмoг—οл до прескочи Дунава, Ст. Стан¬
чев' Тоя фикарсотак, архимандритът. но е Дошъл зо Добро в Преспи. Д. ТялеВ'
фдндак — вж. ф ъ н д а к. Подир щова що съберем фа—доца-фондоцк вълни от щръкото, що я /з-
преДем. Ил. Блъсков. То си приличаха кото поткмо близнаци — всичка бяха а мръсни. сплъ¬
стена, усукани —а фа—даци броДс, Г. Кярдслявов.
фяндЯсам сс ав, възвр,	Даол,	(от	гр.	φαντάξωμαι).	Главозямая	сс,	надуя	сс.	Упоиаепо о лошо
еомо за o—аеаβa. който ео фокдасо а вместо до со покаже добър а кротък, той amaee гор¬
делив, ' ■oт· Училище.
фдндъклия алтън диал. (тур. fındık altını). Вид старя турска жълтица. Той разказваше за одио
имине, което било закопано па Домнр-кат/я. . , То било двонод^а^щ катъра фокдъклии ал¬
тъна. 3. Стоянов.
фантЯксан прил, остор, (от гр. φαντάξωμαι}. Възнордян. високомерен. Лекомислена, фактаксана
беше още когато следваше в г!м—aз!сma. Ие. Вазов. В същност Люд!цa, око и фиктонсо—о
а евутеи, не бе покварено жена. Ив. Вазов'
фДнто ср. розг. (от ит. fante). 1. Полицай. Чувой, копнеше фонщеща се разхождаш вън, ц.яла нощ
но си опила, чакащ кос с щоб, Пслин Велков. — С кок ли бошо? — До не хукне №111, . , —
Сегичка що Довлече фанщещошо, Г. Караджов. 2. Карта зд игра с изображение на момче.
С какво прибираш кисесте? Това но е фокто. ами тoт, Ие. Вдзов.
фанфаронджа м. и ж. оощор. (от др.-тур.). Бъбрица, самохвалко. Майор Шоккр офе—ди
но година 32—35, , , Достъпен зо веекаго. разпуснат е думите са, падо молко факфарокДжа.
Ст. Заимов.
фДря ж. осщар. (чуж.) Род, порода. А щова еО Ищаβaцο. тая проклето фара го е капровало, по
ши ои казвай коквото щеш! Т. Г. ВлдйкоВ'
фараф^н прил, диал, Фараонсн!, цигански. Та, низа щой на кeхοсτa, ще вземаш по Досощ гроша
на чифт а що еи режеш по тоягата ои. ама око по уоотя, чо ме лъжеш, сто тояги що ша
ударя по табаните, . , ну ли, фирифук четено? Ц. Гинчев. И Да знаеш, що кажеш ли, да те
уб/е господ! Ощ цсеикан добро има ли па тоя свят?. , Вие ослъ сте проклети. фирифук
дженабощ, Ц. Гинчев.
фдемдсбпец — вж. фараони н. Ако но о формасокоц, / що що е лощ/еец — I облог прaβс, а
койщо аско, / давим еднп ^икоц. Ив. Вазов.
фдрмдсонин м. розг. (фр.-тур' farmason). Бозворпик, пепрдвославоп. — Фир-мисо-ин л/ ск. срещу
Коледа Да ближеш? Ив. Вдзов. Друг път поп Никола го арощнол през поаща, не носа пиле у
дома ок, — Гади фauтacoκиκo! Гид/ прощеетактино — заканел му ео е бастуна той, Чу¬
домир' До е баща му до го еаДи, какъв о формиоокак ещакол. у поста блажа, пияница — но
излиза из меха—ашо. Хр. Максимое.
фарфарД м. и ж. розг. (др.-гур. farfara). Дърдорко, вятъепнчдв човек. Фратю е форфоро. но
божа повон. Ив. Вазов. — Моля ва, Кънчо/: щой о оДно фарфаро момно. И аз го мислех
зо нещо, б.ях ео виждал а кото го ореткох снощи, злеоворих му, а щой м/ поДумо пощо —
би. що укротим нио всинни токвиз. А. Стряшимиров.
фарфарДн м. Даол. Самохвалко. — Сеео се eom/"a за конституцията! Френското буржоазия
нокашо свободи на лсчеоетто до щъреува, а нишата — до права прoврοщa/ Фοрфaранa —
говореше Янков с плътния е/ баращои. Ем. Станев.
фЗрфор м. книж. оетар. (гр.-рус. фярфор). Порцелан. Складово от техния фарфор що срещнеш
еъе всичките голом/ омериконеки градово а в столиците на Западно Европа, А. Константи¬
нов. Копри—0—cmo матерни, фарфоръщ а железните оглеДола ао глaβнаe японско трoaзβe-
Деисо, И. Богоеоβ.
фйрфорсн, -рнд, -рно, и фйрфоров прал, книж. осщар, Порцеланов. Монголия ао слова а произ¬
водството но фарфорна изделия а дърворозба. Пресата. Обясних му кок без до искам съм
счупил одко скъпо фaрфouoβa вози а не зародн —ея съм ао скарал с хазаина к хазайката си.
А. Гуляшки.
фдсонС прсл. неизм. книж, рядко. (от фр. façonner). Който им хубдв фдсон. Нае обоно ео β/дсх-
ме, не по цял век па гърби ск носи. а моден жакет фиооно, купе— от НaUтοнa, а а който из¬
глеждаше Доста самодоволен, Ив. Вдзов.
фДун — вж. фдвн. На пещнодеаощ гоДсии кзвлява по агранко образи на оДки фаун. К. Вс-
личкоВ'
фДфрикд ж. Даал, Фабрика. ^№0 колфа ми работеха. двама парици еучохо цевк а кοлсмo —
тропощ, шум, песни — цяла фафрака. Т. Г. Влдйкое.
фЯшд ж. пор. (рум faşa). Широка изрезка от кожа. — Съелоен со женоша — ... по й дом еДно
фиша цървул/ а оДно ащощорко, Елин Пелин. Моят академик бо остовал еоне носщрано що-
венощо но руето/ота фиши от волана кожа к ее впуска в подробносщищо по своето тънко.
хуДоженчеено изкуство. Д., Кялфое.
533

фекел
фскСл м Риел. (от гр. φασόλι). Забрадка. Не Рило Дръво вреД зиме. / вреД зиме, къДе Йова/ов-
Рет, / най вило мома годена. / Лепи ви Днрн развил/ / н си ги она ηа;днвд, . . / Нн вн/ш Рели
фекеле, / но сестри слени мерaηцн. Нар. песен.
фтл м. разе. Фелдфебел. ЕДно оп момичетата се усмихва някак■гузно, извинява се но клиентите
сн и отива при фелн. А фел/февелът з/вуква мустак ш се пъчи. П-лин Велков.
фелннтра и филйнтра ж. овmна. (от нем. Flinte). Кремьkляя пушка. Агата, нейmо по сяка веро¬
ятност Реше сътиР/н вътре в βаuчкaτa ое много куршуми, вижДате ое рнвопнпн. че не
локаше Рн умре кито мокра коноmнн, Той цзηъшнд из Дълбочините па сеоепо сърце ш поРигна
о неонцмeснц жевт другарката он — фелиитра, зн Дн гърми върху пн. 3. Стоянов. Льднац-
път оп лозято, който оβиннов;не Рнвнте турчин, не закъсняваше До ое явл, о Дълъг ятне/и
но кръстът н тънко фцлиипрн през aниюτю. 3. Стояиов.
фелиснтирам песв. книж. овmна^ (фр. feliciter). Честитя, поздравявам. — Тн сн имал чест, фе-
лиситшраю пе — коз/ тон, капо прочете ηоннзннеτе място. Ив. Вазов.
фтлЯи м. цьан. (гр. φβλόνων). Свещеническа одежда. Там завтоно папринрхът с нянолне вее-
щ;nнıfш, облечен) в злнnежълnu фело/и. Ст. Загорчинов.
Фенер jw. овенр. Квартал в Цариград, седалище на гръцката патриаршия. Бneзнпuе известие
зн милост Довтаса, / ш Фенер, копило пн ехнДнн р/ва - - · Фенер. при пакв/з вест, потре¬
пери цял. Ив. Вазов. Българският терор вече пе признаваше гръцкия пнирш^/^:^ зн свой цър¬
ковен гл/ен. Така Фенер искате о привиД/и оβбщaнuл ш отстъпки Ро изинии ш заблуди българ¬
ския naaеP· е, оп /руга отрони, ое опипваше Да го обезглави, като осъди ерлинен вуншое-
шшцн елаРиц; ш ги изпрати пн заточение. Д. Талсн.
ферахлък м. Рлал. (ар.-тур. ferahlık). Простор, веселие. Роши/ к/зн по еовтшпе вл; „Който обича
Дн н/е в оgaлeн ои Де се орехат), а който ще, Де излез; из граРншап/ До ое разход; пн фе-
анхеьк. “ Ц. Гинчев.
ферджа ж. dueе. — нж. фсредже. Тия Ррех;, които състоят оп потури, ава. елече ш Дълго
фер/жн, ое наелn Доколкото е възможно по-широки. 3. Стоянов.
фереджй ор. и фереджа ж. нар. (ар.-тур. ferace). Широка кадънсса дртха или наметало. По βoнчнн
хълмове н паРн/н пъплеха хор/ о червени фесове н каДън; с черни фереРжееи и бели яти/ци.
Л. Стоянов. Чудете ве защо Дъщеря й с/мо дн й се п; повери . . · затова намивли Дн ое опиша
Де открие аePоnana ш капо ве превроДн с ^-/.(вел яшиaн, пн кито хвърли ши плещите си
фере/жн ош ηαовn плат, впусни ое вле/ Дъщеря ол ш ДжехнРа. Св. Oилαряβ.
фертиг и фертик нареч. разг. (нсм. fertig). Готово! Сега можеха Ро ое чуят само анзеевоаи нeeе
тоя;	- Щях Ре знηаenл чук/ отгоре му, ома хайДе. рекох. .. А по — еРин в кнηнuунanн
и — ф;аmuе-'' Ст. Чилиигиров. Нни;аи го преР кръчмата . . . тъкмо когото поведен пом-
пиреше гумите пн колелото он. .. - Фертик. Ето па, нз ои прибирам чуковете н ще сн хоРя.
Й. Йовков.
фесат м. Рлал. (ар.-тур. fesat). Смут, размирица. Първенците нн велопо. . - вканnею отишли Де
иу кажат Дн се чноиш, защопо лошл аaβеnu ое чуваш, но пой вР не вярвал. утешавал ел Ре
не вярваш пн ηеdеβнн февити. 3. Стояияв.
феслиен, -а, -о, ηанл, /лал. (от тур.) Трикотажен. Салтамарката иу оп мбanе феолнено сукно
Реше но шевен жълто, н пн места онен. Ст. Чилянгиряв.
феслйя прнл. неизм. оспор. (тур. fesli). Който носи фес на главата. Трнмн феслии мъже се взи¬
раха в мътнипе еоРи н ту ηриgaьпeдхд, ту оnпувннхн края пн Дебело въже. А. Хрис^офо-
рон. Всеки петък в Деня по обляюлъкн площадът прн ИлРъз кьошк ηомeаeenяβн от феслии.
Хр. Брьзнпов.
фесфесе прнл. неизм. длил. (тур. fesfese). Зαиαяи, умопябърkaи. Тн жив е, еовпоРнне, /мн защо
ли е жив, ннnо ходи зн смях по овети? Стопил е февфеве. . . ши подкачи Де ве влее, нещо
к/то луд. Мих. Георгиев.Умря ш/й с лома · - . хем годеница умря. Ие/н ееани.яn· оп жалби
по пея, изгуби ош ума и стаин такъв феофесе. Π. Р. Слaвейкяв.
фссфсселйк м. Рнол. (от тур.). Зaмaяияст, нaлудиичaβост. Ако вн ое не харесва думата диенее-
ецн. по Дн кажем погнен o;ав;мецн или февфеселик, или пък бьлгaрвкana дума лудеαuм —
високо каза П/нсн. Ст. Зaяияв.
фсгвА ж. остар. (ар.-тур. fetva). Писмен отговор на мюфтия по правни въпроси. Той оъо сво¬
ите умил, верни и справедливи фееен Рет; прочуе в много кеДълъци — знаеше з/конлп; на-
лзуот ш често покозеоте вшрнпццапа и Р/же ηнaнгaοфн пн ннduume, Ц. Гинчев. — И нз
сш шмом рнРота, рече мюфтията, имнм Рн Давам няколко фепеи ш по има Две такива, зн
конто трябва Ре се помисли малко. . . — зн голямо uοвебgвneе. Ц. Гяичтв.
фидлха ж. к/лж. ряДко, (лаг.-нем.-рус. фяaлka). Теменужка. Нито нз ще о; аegеeнм ляпов / не
вълнистите златни нивя, / ин влепнстепе .^/0 фнненн, / нн лцвенопите пешо дръвя.
Ив. Вазов.
фнл м- оспор. (ар.-тур. fil). Слон. Някои паuннзвнn, че виРели филъове Дн играят хоро. . . и Дн
ηанeяn еругл .много анβеmн, неиmе еРеам може Ро повяров/ чe.юe;н. П. Берон. Индийският
534

флеуга
itap пристигна малко ιια-ηΜ/ο седнал в едно каляска, зпрог/ото е Два/ойсн фалове. И. Ад-
жено в (превод).
филдИш м. остор. (ар.-тур. fil dişi). Слонова кост. Филдиша , . . коприната опроч., ногата са
съвсем иурoeн- когато никак не са работени, елязеат свобоД/о в Австрия. зо да купуват фо-
дрина/тито евтини материали з: радатенн. Летоструй. Краймеринто /а Зъбато или /а Сло¬
новата пост беше място за събиране на европейците, канта иДеха да купуват фол-доши,
С. С. Бобчсв.
фнлдйштч, -а, -о, прил. истар. Който е направен от слонове кост, от филдиш. На малкия му пъс¬
тър пояс се белеете еднн голям сребърен Довит а еДно малко нам: с фнлднmнпo чоре/о. Ц.
Гинчев. Слугите отново зараз/асяха nuд/oиu. Сега поД/асяха тахан халва а Длъг/осто фнл-
дншнни длюднa. пълно със захаросани орехи, баДъмн а фъстъци. А. Христофоров.
ф^^1и^к^и^с^]» — еж. рючнχюлтр. Когото нoлnoeеun Б. у-венчее иeе.яτο грандиозна мисъл, ηα/το
занимава иъπнщama му от дълго време, а оДон финнпюлер, гърмящ па хълбоците /а Витоша .
улесни пътуването ни до гърба и, капва дивно наслада за очото а дутата. Ив. Вазов,
фнорИпт н фиорйн м. пниж. остар. (от ит. fiorino). Сттра австрийска мочете. В Прага е захва¬
нал до со озДозо /из зниτннn на руски и но чехски езнп под заглавие „Слозянспнй мир". Це¬
ната му ще бъдо 6 фнори/то. е. Свобода. Аз ге нoдлaгaДaрuх горещо а обещах енднага да му
върна заем: еш осем фнорн/τα. Ив. Вазов. Той имате спипана фнарона. плоД ош мнегето
му инъсτ.яβaння. С. Пелнхо (превод).
фнрйда ж, днал. (гр. νρ/όα). Долапчс в стсчт. В горната фнрнда се пази малка стомна. по¬
крита с кърпа. Ив. Картчовсхн. Камина с ниска пиличка околовръст, с тъпа/о дуло и
с па ед/а фнрнда отстрана, Й. Йовков.
фнт мождум, разг. ряДко. Хоп, хайде. Тури у твоя списък тоз Дво/поте, . , хем доесшве/ичпи.
а? Отиваш строг, извикват ги на „разпит", а е полунощ на камион а — фиш! Сл. Кртснн-
ехи. „Бягайте'" викнах оз, пато видях, чн сн събират все повече м повече щърково. Грабнах
оз жертвата а фит в гората. Скрихме со. О. Василев.
фнтерйч ж. днал. (гр. φνταρία), Лтха в цветна или зеленчукова градина. Костадин ебачо влезе
сам е просторния двор. покрит край къщата с плоча а с τοα/ο фитарни нзeτя. Ем. Стечев.
Ден фитарни лук изинпa тая ниъτu/л! Ст. Ц. Даскалов.
фйгхт ж. диол. Пуйка. Татък Други чудеса: / не са какви до е меса: !новозагорски фишки а фн-
тицо! К. Христов.
фитхтм несв., фйтне св· диал. Сърбтм, хтто издавам снлти звук. И те с разтреперано сърце взеха
до бършат н да облизваш 40/01110.^, пато сн ближеха пръстите н фншнахо, пате чн пн.лm
вряло кафе. Ц. Гинчев. Пoдπeиe сн кафе а Петър Говора, поДпутил цигара. доено фитнате
ароматичната кафе. Ив. Кирилов. Бняз: фитно м припряно додаДо: — Готово. М. Яворски.
фиткТ ср, розг. (ар.-тур. fitne). Превзет млтд човтк. В Кишинев се к:ч“х на трепа, влизам въз ва¬
гона — пъл/о с руска офицери. все млаДо такива. фит/ота, Й. Йовков.
фигнеджИя м, Днал. оспор, (ар.-тур. fitneci). Размирник, интригант. След малко додн отвън пю-
зъбост- по-майстор фит/оДжия (до но го казвам агитатор, защото у нос сочно е мзпор·
чъно), укори Петка. . . н ние Дотолко прилепваме, щете тежко му на Потна, око би сн
появил помежду но. сп. Латинка.
фнгох' м. Диол, Пуях. А на двора Два фотона, го-о-лом“. като телето, с вързана крака. . . — Пи¬
тай тях — рекъл Голее а посочил ф^та1цнт^, Й. Йовков. Татък Друга чудеса: / не са какво
да о мъua: / новозагорски фиткн н фитицо! К. Христов.
фИчн прил Диол, Птнчн. Фичнят изглед на изследователя. нълτoчъ/нτo му. мършавото му тяло,
облъчено в Дълго н шарани иeшрe. възбудих: в набедения чувствата на смеха. Ст. Заимов.
фншСх м. (тур. fişek). 1. оспор. Ръчно приготвен патрон за пушне от свита хартия. Младите
моми а булки тъчаха навущо. , . някои от тях провях: Дожо фиши а ло.ях: куршуми,
3. Стоянов. Всеки трябва да си приготви я нушчннa- .я пищов. Да си смаже ножа н ятагана,
барушоц “ фишецн да са имо. чн око по ВеликДен но нападнат да полят. ням: до оголим врата
си под ножа им. нали? П. Стъпов. 2. оспор. Ранете за илюминация. По пътя думкат тъ¬
пани, гърмят дарада/и. палят сн фитецо а кучетни бомби. Ал. Гстмеч. 3. разг. Купчнихе
еднакви монстн, увити е хартия. По трито лαвuнн на пасата бях: наредннн грижливо свити
фишеци с βиeeззмежпн ми/oma, златни а сребърни. А. Христофоров.
фншсх —вик м. остор. (тур. fişeklik). Патрочташ. Нои-напред оз сн облякох хътовските дрехи.
Туй паласки, фтинк.тк. дели наеща н черни прознекм, сочкато дето aлниτрa но мене. 3. Сто¬
янов.
флйу ср. Днал. Флейта. Писна флоу. бас бумти, / еи-ят, трепнат внелннн — ? нвeτοцο летят
в захлас / наД поля а наД долина. Птичо Славейков. Изеед/аж пaвьп. , , сн чу да свира флей¬
та — флоу, както му казваха сол.янишн. Й. Йовков.
флАута ж. н флауто ср. (стар. (ит. flauto). Флейта. А кок чудно Моронча свирете на флоуто!
Вечер например сед/еше на чардака, нодуете я а шя писнеше из небесата. Ив. Вазов. Зо нога
вярваха, че ся днл отровил от свирено флоуто, Кр. Пншурхе.
535

ф лешче
ф^лончс ср, даал- Флъонгд. Това е Русо— Сандалов, Висок и еух, рус. . - с бяла цветно ж/лешко
а голям лъскав ланец но —ея, дял колоса— коеръде/к к яко, бяла вратовръзки но флонне. Ие.
Кярановски.
флор-н м. и флорЙня ж. осщар. (ит. florino). Жълтица. Чие em онова нупне, I онде на радо що
аеДк. 1 но р/до одоедо реката. / флори— косо но челото. I флори- момудаа. Нар. псссн' О—а
воло а еоворо: / „Море лудо, лудо младо! , . . / лице око ми целсвиш. I флорина не мо дaиуβam.:“
Ндр. песен.
флюгол м. книж. рядко, (ном. Flûgel). Вегропондзятсл. Но нароДът епос хлод—окръве— а подо¬
зрително гледа на щозн хорой, койщо нато алюгeл ео обръща опород вятъра. А. Константи¬
нов.
ф0га м. и ж. розг. (чуж.). Хитрец, мошеник. Той дошо но Аленса—дровашо воДонацо. . , про¬
давал боше жито. продал ремъкл от колелото, то дяхо го затваряли. Виж нонво е овършал
пък сега. Голямо фого о, Й. Йовков.
φόκα ж. книж. рядко, (от гр. φώκη). Тюлон. Гордей со, нoрοзбрο—//1 Пръв път полезен оти¬
ваш — ! ти фонсте нлхрa—// Ив. Вдзов. Но пови езеро водата е оллдка а пра туй живеят
в ного фона, И. Боноеов.
фдкаджня м. диол. (от лят. jocus). Смешник. Блео—ахо присмехулно аанато опи на оДкк висок,
поправодон. руе а Дълго-ое младеж , . . който ткнοβοme зо фoнaджcс по бригаДата. Ил.
Волсн.
фокнЯ ж, д/ал- (от рум. foc). Нягеявкя. Ще поправим фок—к с дам от шутуи или а хардал [зд
болния]. С. Доброплодни. Пueднoчщo——o о до зaτoилятe даялд/оолаяш. -ежели да го мъ¬
чим с вендузи ала с рог до му зoтοтo кръв, с фокка к с други поДобнк сроДетво. С. Добро-
плодни.
фйркам носв- Даал. Хъркам. А тя, проклетото [глава], започнало „до u/ннa, до форко к руно“,
Не искала а отсечена До со преДаде. Вл. Полянов.
фортуна ж- ке/ж. оащар, (лдт. fortuna). Съдба, щдсгис. Зкайш ли нонво Доно тоя прост селяк?
Той доносо, ^"0 Аетое/о, моято фортуни, моято слава. до, оливащо па Докщор Кοрлa/
Ив. Вдзов.
форхДн м. книж. оощор, (ном. Forhand). Игра нд кдрги. Не, Друго. друго пожелание 1 па воа що
сторя . . , I На нишпе момци — Да зихваелт / п^'-п^л^:^1^тол-к до споелт, I Далеч до бя¬
гаш от форхокът I а книжните До приближаващ. Ив. Вдзов. Бързам у съаоДо. 1 Там що
провя бдоко, 1 чако ме форханът. / стрих мо о боз меко / до го но зихвиеот. Ив. Вдзов,
фрдйлинд ж. книж. оспор, (нем.-рус. фрсйлина)' Придворна дама. Фриилсното но императри¬
цата , ,, учтиво му посочило ерИдкноща. Ив. Вазов. Изчукаг с дaoщу—с са а заръчал
но младото княгини М.. фройлико но итπeрοш.u/цamο. да му Докоае ceлщoиoкa вoдο/
Ив. Вазов.
фрянжСлд ж. д/ал. (от ит.-тур. fırıncı). Франзела. Аз купих франжела: моно, с коДупнона сроДано
а с бухлат обръч околовръст, Ст. Чилингнеоβ. И по оДно време бие М/еьо мо обута. —
Върви, ниже. До купиш франжели за бае Сщефано. но До му ги занесеш, А. Страшимирое.
ФрЙнца ж, оощор. Франция. Додох скоро из Фронци До търся тук на изток ноощщо ас, Св. Ми-
ляров.
фрЯте м. книж. оащар. (ит. frate). Католишни калугер. Тъй о иптореаон тоя фрище със свосто
груба maeчнa дрехи но фракц/екакоц, около когото еи изтъкана вече толкова леге—дн. К. Ве¬
личков.	·
фрейлинд— вж. фрдйпннд. В Петербург фроилинащо Ана Плвловиа Шорор урежда волсноевет-
ска прием. Л. Н. Толстой (прсвод)'
френгЙя прал- коизм. осщар- (от тур. Freng). Западноевропейски. Да роеше к пораето, мустаци
да зосуно, що врано канс До яха к сабя френеся До михо. К. Петканов. Извод/ кожно фрее-
гся, / по ео в сърцето прабoДe./ Нар. пессн. ЧуДила со Малона кролица, / опрог—оло о каруца
арe—гaя, I по бутнало през широко польо, Нар' псссн'
френкЙня ж оощор- Французойка. НойДон поДаеко леко шапното са по Деоте фреккика. Ие. Ва¬
зов. Френкакащо обано зодържохо сроДккй проДол Дора до тoждуцοрcщвaoщo. Π. Р. СлявоИ-
ков'
фр&потерзЙя м. оощор. (тур. Frenk-terzi)' Шивач нд модерни (френски) дрехи в миналото. Преди
да стане боща ма търговец, когото дядо ми умря" в миналото, бабо ма ео Дови нирак пра
оДкк фрeнк-щeuзис- Ещо защо баща м/ ., . повенето па горка Дрехи пой шиеше. Ие. Вдзов.
фр£нч^ ср, даол, Цвете латинка. Как ми о Драго да имам моя къщапко , , . до туря бела порДонца
но прозорците, до народя саксии с босилек, с фuoннe, а мушкащо. Й. Йовков.
фръклд се. розг. Кипна, ядосдм сс. Както му бо еотоеноло ощ вноро а от злечора пра това поД¬
* мятано, Тройно би фръкнал а сърДсто би изгледал жоно ск, Т. Г. Влайков.
фтизис м. нииж. оспор. (гр. φ&Ιαις). Белодробна туберкулоза. А аз. До ти ао изповядам, без¬
покоях се въщрошко, като те гледах тъй оклюхнол — от фщазко слс оеркозна и^(^:хоед1^1^.я!
Ив. Вдзов.
536

фюиякюлέр
фудул(яи) и. разг. (ар.-тур. fodul). Високои-рсн, нαдмеиси, горделив монех. И фурул още този
Огнянов. Нито веРнъж пристъпи ^0.0 пн. Ив. Вазов. Соли Яшар не обичаше фу/улипе,
се; веж/л и когато Дж/пар стигна Ро него ш поздрави, пой отвърна пе поздрава иу, по пе
го поглеРна. Й. Йовков.
фудулук и. рнзе. (ар.-тур. fodulluk). Надменност, βисоkямеряе. Купил вн е нов вюреук . . . /
па продава фурулук / пн моми. но момци. Л. Каравелов.
фулйнка ж. оспар. (от гр. βούλλα) Книжно кръгче за запечатване писмо. Пноиютео бе запе¬
чатено с червена фулйнка (пгем;)· Рез ношβeаτ Ре ш с пеДпис. Ст. Заимов.
фунда ж. Риел. (гр. φούντα). Фльянгa. Беше тънък. строен, с тесни ηннτнлеnн, широко oeне,
о вьазннн ши фун/о врнτовръзнн. К. Константинов. А там момиченца скачаха по въже. Той
еиРя само сините ш Рели фу/Ри върху елнeuчниme ли. М. Грубешлятвa.
фупдаряи nece.. фундйря ов. Рнал. (гр. φουντάρω). Спущам във вода (лодка, параход и рр^-Лое-
капн Рете лека, е; я пренесоха оп рекичк/ш/ ин ръце, напълних/ внвей/о с воДо ш я фунДн-
ацχн в него. С. Черняшеβ. Тримата ое въвлякоха по бншвнu гащета н „фунДорихН' спорото
корито — хвърлиха котва пе τанgeвбn-чenuаudeoen метро от брега. С. Черняшев.
фур м. dнне- (от лат.). Чувал. ДяДо Петко разказват; как Рцлко ое Рил вьamн.л пе прежния Деп
оп рилските гори, слеР като Рил деonнвuе своите сто фурн въглищо в мндениnб. А. Христо-
форян. И Ряхо иу ηеинеaеu в раРот/пн . . . пн Pen пе-cноро Дн приготви стоте фурн Дър¬
вен) еъглища и До ги еnкнрн о кончето в маР/ните ноР Самоков. А. Христофоров.
фурдА ж. nна. (пер.-тур. hurda). Н-гядиa стока, отпадъци. Стопанският съвет Ре. . . еβан еД-
рошо жито, пн пн нозе фуреапн. Ст. Ц. Дассалов. Ако сложиш магнитен брус в желязно
фурДа, пя ще прилепне във влР но паьмни neй-мnеге към краищата му. И. Н. Гюеел-н.
фури песв. /;№. Става течение, духа. Запушете Дупките по яхъра. Отпам много фурн. Дн пе
оезеРне нрeвнne, ще се изхаби. Кр. Григоров.
фурлина ж. Ρημ. (от ит.). Мои-тa с малка стойност. На мести пък по ηaезеauи лъщят нанизи
оп фурлинн. паъcτenм;τн, олпцн. П. Ю. Тодоров.
фурмА ж. Рнол. (от тур. fırça). Четка. Който иска Де иу со зДравш. мuoτи ш вели зъбите, трябва
вcлнн заран Дн ги мие dеβаб о илгнa фурча и До я/е зрели ягоди, когато е; има. Л-тоструй.
Мнйкнпн· слеР к/по ηепрuгоnβнен н neеоonиен вш/о ои, зела nеаβuчннmн иу, ηерaзτοанту-
еало До вндн какъв бакшиш може до е Дотесъ.л син й; освен еРпо оскубано фурча зн обуща ш
еР/о шите вакси, пя /дварала и еДна писано кърпи, сп. Китка.
фута ж. Диал. (гр.-тур. futa). Престилка от груб плат или кожа. Ала блазнете ме и мuрншкоnе
звание- Аз сомо побързах До попитам; „Амн фупо ще имам .■ли!“ Ст. Чиляигиряв. Илийко
се изхлузи ребром през βаanнnο ; тръгна олее вmанжeа■л към ареста. . . Успокои ое. негнmю
стражарят иу донесе в еР/н мешинепн фута всичките инструменти ое βаъcnнрнuинτд но
Агопо. Ст. Чялянтяроβ.
фъндАк и фъндък и. диде- (от тур. fındık). Малко валмо от нълиα. памук и др. Поп Стайко; Бьеne
лл влачнт? Пеин; Певьбрах изостнноли пук-пнм; фъпДецн. че рекох дн я извлача. Ст. Л.
Костов. Кожухът иу. енъаηбn но няколко места, бе ое нацепил и цъфнел пн гърби му; оп цеп¬
ките стърчаха разноцветни фьndъuн вълна. Е. Мано·.
фъркулйца ж. длил. (рум. furculfâ). Вилица. А ние се радвам; и пе можем Ро ое пораДваме и
поку ce молим вечер; Рой боже не Ря/н живот и здрове, До иде но Сеете горе, Ри пн Донесе
пожчепа о фъанулнuu н оп свети Ивани Рилски — елха за βайaοн· Ц. Гинмтв.
фъркулка ж. Рнал- Хвърчащ лист. С треперещи ръце, като че го тресе, попнои цял кочан червени
известия и зръ/нн- .. хвърли е; в ръцете но РяДо Нако.. . — Аве Ннко-е. — ... —— тл кото
dеβаб з/иеш, че Детето мл навършен мбmиаuнοUoeτ, защо ми пращаш пия фьрнуени, н!
Ст. Ц. Даскалов.
фъртолка ж. Рнол. Лъскаво метално кръгче за украса на дреха. Де он сукманите. канcuβиτб
пнфпн· Дългите ризи о фъртояките, калпаците и гайтатлллпе потури и елеци! Ст. Ц. Да¬
скалов.
фюпихюл£р м. нnuж, оспор. (фр. funiculaire). Въжеш линия, лифт. Тъй нenе ое почувствувах
неразположен, аз не можах за жалост До приДруж/ МоРж/роен ■ с фюnuкюебaο Ро върха
но Везуелй. Ин. Вазов.
537

X
хАОтч, -Oha, -Оно, прил. нар. За сечиво — ит остър, тъп, изхабен. Изводи ход/о ножче с дървени
чиренче и сн запъна да Дял: поразия дрянов плен. В. Нейков.
хаОТч, -а, -о, прал. днал. КоИто т направен от ебе; ебеш. В кафенета намерих: петима Души
сол-яни, топи. всички с боли хабено боневрецм, Ив. Вазов.
хаОТр м. розг, (ар.-тур. haber). Известие. Ща грижи сн е грижил: па тях. днцата си . що плач
изплакала е но обади. . - / Все пращате хабер, чн е добро. Бл. Димитрова. Прати и хабер
до сн готви за годеж, тя сн похвали на Дружните си, а него ге ням: никакъв, К. Петхенов.
Нямем хебтр — нищо шт зная. Руси от minoU зо/аят. от никаква работа хабер нямото,
Ил. Блъсков. В моята кръчма оДеат разни хоро. И учени, н просто. и политико/н, и такива,
дета хабер си нямат от политиката. Кр. Григоров.
хаОсрлйя прал- нъйзм. диол. (ер.-тур. haberli). Осведомен. — Момче, скоро доноса чай а ндн да
земеш мюжде, оз искам Дaunαлчнτo тук Да дойДе н да посрещне братчето сн. . , Той не о
ли хaбoрлилI Ил. Блъсков.
хтвА ж. (ар.-тур. hava). 1. нар, Състояние ше времето; климат, въздух. Хавата е добра тук за
мoмчeннeτα мн. Води со той жалете много гърбавато са дете. Д. Телев. Няма хава зо
aeджuлзn. бай Коста. Сама росата Дете подмокря мъничко. Ем. Степее. 2. Днал, Вятър.
По пътя сн показва нестройната дружн/а на момците. , . — Какво со платн а вашата
дружн/а пато гемия без хава? П. Ю. Тодоров. 3. прен. розг. Положение, шастротннс. —
М/ого ти н беден заводът — каза Демна. колкото да каже нещо. —— Такава е хавата — от-
зърно Пройчо, — Сега трябва да са дават скромен вид, сестро. Б. Болгер. — Видя
лн го?, . . Пю-ла/н пей язДоте, а нъвнстнцота му се потланто след нега. но стан: топозе
а хавата сн обърна. Н. Хайтов. 4. остар. Мелодия. Навалицата поДоря но, напреДя ни. от
четирите страна растете на секунДи, свирачите цигани поДомах: своята хава ощъ с пе-
просърцо, 3. Стоянов.
хтведНш м. оспор. (ер.-тур. havadis). Вестник. Знаях аз етДов/о. чн межДу всичките турско
хоеаДиши „Дунав" бе първият, който разпалвате най-много турския фо/атозъм. 3. Стоянов.
Захво/о вече Да публикува в хаеадиша мазбатош:. която но разказва, чо той /н е виновен е
нстарнята с копейките. в. Свобода.
хтвтнСзе ж. нниж, остар, (фр. havanaise). Вид кубнискн танц. Оркестърът разливате на хармо-
еuчнсnu вълни сладострастните рими на мод/ато пюгоза „хаеанеза". Ив. Вазов. ПезДрае
ти провожДам, Шпанна прекрасно. . . / любя теойта слова. . , / твоите танщ: крътно.
хованоза страстно. Ив. Вазов.
хтвуз н хеуз м. днал. (ер.-тур. havuz). Басейн. Нещо мо спепца по сърцето н аз се изпотих от¬
вътре, Истина ти казвам — отвътре се изпотих. Пъп — право в хоеуза, да се розхлод ч,
Ст. Чилингиров. Пред одоите — мраморния хауз, наД които пращото е небеса шадраван
П. Ю. Тодоров.
хеСг — вж. хеят. Без до мисли повече. той изскоча в ханшя н започна набързо да со стяг: зо път,
Й. Йовков. Еди/ педиробяд. коте си лежах върху мн/дгрчешо на хоотч, зоглоДон в един
стар учебник. съвсем неочаквано е слух: мн сн нoннин сигналът. Д. Нсмнров.
хазчА ж, остар, (ар.-тур. hazne). 1. Държавно парично съкровище. Тук Дебри а Дружината му
си Делиха царската хазна. обрало я бяхо в доаза. Па Десет феса алтъна им сн паднаха. Й. Йов¬
ков. СлеД продажбата опреДеленнят данък се внасял в Държавната хазна. Кр. Тулешхов.
2. Вързоп пери. — Азо конче имам, либе. / девет друми зная / н си пори имам. любе, / Девет
хазна злато, Нар. песен.
хазчатАр(ин) и хазчсдАр м. остар. (ер.-пер.-тур. haznedar). Пазител на хазне; хаммтр. ЕДна /ощ
той напаДнал на заспалите хаз/ашаро, избол ги н отнел им порите. П. Хитов. По-добро н
но балконът / до бъдо свинори/. / иткалпито пра султанът. I да съм хознотари/! Л. Ктрт-
вслов. Нъ е приз горният хазнедар но [гред] Помполуно, ако ковчегът му се намери празен.
Н. Михейловехн.	’
338

хайлндже
хазне ср. остар. (др.-тур. hazne). Водохранилище. До зиподеоти стрини на джамията пък
со издигаше грлмлдл от камъни, . . От пях но можаха до поправят попе „хознощо" по чеш¬
мата. То нuoпуmοшo еоДа от всички отрони. правеше локви а привлачашо за керо Децата от
махалото. Ст. Чнлипгиеое.
хЯзно ср. — вж. хазна. Ке та Доим петнайсет товара, : Дробно хазио ао жълт/ флори—и.
Нар. песен.
хазър нар. оощор- (ар.-тур. hazır). 1. прал, нo!зт. Готов, приготвен. Цепи лика, та До со хозър.
кого Допредат за връзвано лозе. Мих. Георгиев. 2. пирон, Така и така, тъкмо. Я по-добро
аДа До го видиш, хазър ас туно. , . Хлй ада. позДраен ео а от .0—0. Ие. Вазов. —Ами я до
идем до са вземем от бодо обоеом. В гллоа Н помръдна тоготл, която ТоДорин/ добре доло¬
ви, — Недейщо. . . оетивоте, . . Тон спа аоео. Цяла нощ но о .мигнал. то хозър е заспал-- .
не го закопайте. Д. Цемнеов.
ханнлЯр Даал, остор. (др.-тур. hain). Турско множ. число: предатели, изменници. — Бре хоан-
лар, вас падишахът мслува. . . о все сто искали до еДигато глава но вашия пор, Ие. Вазов.
хаир м. кир, (др.-тур. hayır). Добро, благополучие, добеочесниня. Късмет си смил. късмот смали
а Нонка, Хлйде до е но хл!U. Й. Йовков. — Чо тнoгo чешма, по-Додро до направи а мостово
зо хаир. Ив. Вдзов. — Изедннно. oиuoмοшки сзоДнано, Доно со трoβο.■шm; Доно хοaи■я сс до
но екДсш, як но рода те; Доно чумл изтръшка ессицо ви — вино подпре му Тeрπав/цa. Ц. Цор-
ковски.
хЗир — вж. хдйър. — Я ма нижете, като толко/a со е трепал Дядо ва Род/ по общи робот
зоплощихте лс му вно нещо?. — Ха/р! Ил. Блъсков.
хдирДт м. оащор. (др.-тур. hayrat). Добро дело за обществено ползване. Од/чл.ят а хосротъш .
одна от пъре/то техни граждански добродетели, Ие. Вазов.
хаирлия кир. (др.-тур. hayırlı). 1. прал. —e/зт. Който с нд добро; благополучен. Той бо cуeвeueн
а вoскa сутрин Държеше сметна кой що му —aпuaвa сефте: дала човек хаирлия, или -скoн
безделник. мързеливец. непрокопоанак, Т. Хармянджиев. —ХвН. бропнно. хо Добър ви Ден а
хаирлия робота — извини Царното. Кр. Григоров. 2. нароч. Ня добро, ня сполука дя с;
честито. — ХаНДо хο/uл/с! До eme живи! До mu о мллдоже—нна. до го внд/мо? Д. Тялев. —
—Хa/Uл/я, хο/и"cс! — високо со провикна секретарят —о oкал/Hoк/с ком/тет но пaрτ/.:шa,
Б. Носторое. А наздраве — роно, — що се работа. До е хо/рл/я. Т. Г. Влайков.
хаирсъз пор, (др.-тур. hayırsız). 1. прел. —есзм. Лош, неблагополучен. —Лошо. лошо! — избъбро
щой чевръсто, — Но Думай хо/рсъз лафове! Казвай нонво о? Ив. Вдзов. Г.:хл му ощкроДкали
някои работи. конто со уловиха в ръцете но еДна хо/рсъз жена. Π. Р. Слдвейков. 2. м, Без¬
делник, негодник. — Чувам, но щам, в запустялото джaт!с· -яко/ ха/роъза правела нам
какво сс. Ст. Чипипннеое.— Хокрсъз е хa!иeъз! Такаво —oхиa—/мοйнавц! като щедо що ошинат
пu/нaнa Да закр/ят гимеизсято ηη1. Ст. Грудев.
хаЙван(нн) м. нор, (др.-тур. hayvan). 1. Животно. Вод—ъж случило со шоко До стано. 1 но лъвът —
цир но всичките хойвони— / ударил —а кокошките морак, Д. Подвързячов. Хонеокснът,
що о .хийвое/н. нямо Да mu рибощс гладен, Д. Талов. 2. прон- Глупак, проклетник. Не можо.
казващ. незаконно лихва, казват. а пойно раздово—о на зоома! Чо на порещо зано— сми "а хей,
хлнвл—а с хоНвон/то ви! Г. Кяеяслявов. Ано но бешо ме предал заради пара оня хаНеанин.
живот щях Да са ж!βeс· Кл. Цачов.
хаЙгон м. ряДко · (чуж.). Ветрогон. Доето време откак оп o I на уненъе в ерадоко шноло; I малко
луд о а хаНгон е. I по но щях да нοднa долу; I ве/нкс прощот, а из праших. Ив. Вазов,
хайдамак м. розг. (тур. haydamak). Нехранимайко, βянябопmип, скитник. —Аз го мисля вече
па блхчоти, и пой, хлйдамлкъщ му, ощо ао върти >πъд.сβο/ Б. Нсстоеов. Спомняше са сараш¬
кото детинство, оетонолото олед смъртщо но бито му п^лусрутока х/жи-нолида, куцото
моеоро к Дво-три коза, ко/що тон пасешо от помий къде като сстснснс хийдамин. Л. Стоя¬
нов. Дав/д ке посмя да иДо по-близо До пях а остани -001^0—0. „Хващам ао но бас — по.мкс-
л/ ос пой. — но п/я .хайдамоци приказваш за Чакоя.“ Й. Йовков.
хдйлДз(ин) и хдИляз(пп) м. розг. (тур. haylaz). Безделник, мързеливец. — При нос ое работа.
хайлаз/ не ме трябват- Що ви приема пра одко условие. ЕДна седмица до ма■ робощите дез
пори. А. Михайлов. А пред вратото стоеше проснат плокот: „Зает съм!" „Който хонлозин
ещос дез роботи, що го /згоня!“ Н. Кдралиевя. Ме—о влоет не м/ трябва, аз п/новеск но
искам До стовом. пе ее/нка чиновници са лопон/ к хοНзсз/, ама като я глодом —и къдо си я
подкарала нашите общннлрк. сърцето м/ со пука от яд. Г. Кардслдвов.
хЗИле -орен, Даал, (тур. hayli). Доста, твърдо много, значително. Кощо земеш тъй до со по/зреш.
До ео нoзaт/oлam. излиза, пе хойле прокщичен народ смо най. българите. А. Константинов.
Това може до со нарочо „Секретно отделение“ к в него що со пущат зuшnoлa с известно
плюто. Хайле пара що кaн-o. А. Константинов.
хаЙлндже —орен- д/ал. (тур. haylice). Твърде много, доста много. Сот—o ао ноучвот. но той хлй-
лаДже мсецоео изкънкол от бесарабските българи, Ил. Блъсков.
539

хАйта
хЯйта м. тор. (тур. hayta). 1. Разбойник. Нямаше нуж/н Де знаят хеaнnн. че отиваме том в
Дивите гори. Депо пе-чecmо ве веспявнп хайти. отколкото печn;ни хора. Ив. Вазов. Там
шетаха въоръжени турски хайпл, които nuней българин не се решавате Де наближи. Г. Кяра-
славов. 2. Безделииk, вαгαбоитян. Ех пови Влашко! Вcимкцnб х/йшл там Рягнш и от том
udam- Ив. Вазов.
хайталък м. дшде. (от тур.). Скитничество, безделие. И се връща зн нищо неспособен Peзаeβоmнuн,
Де виене но ер/шопо по работещите и Ри въз/ита зн прeндрaнunб в хнйnнльк го/ини по
чужбина. Пеимя Славейков.
хайтувант ср. днал. (от тур.). Скитане. Х/йпувние вееРеи. смях, веселба, връпвежн. К. Христов.
—Вие сее погалили самолюбието мн, нарекли сте и; преР Христо oоишeливnнe,—Не помня. -.
Може в; зе пвоипе свобоДни ов/оскш, зн ватите хaйnуeauлл с Христи по ер/Рини ш разходки,
преР; Рн се горите официално. Ив. Вазов.
хЯйър мeoτuцд· еcmнα. (тур. hayır). Не. Най-сепн; го попитах не е ли вижДал Рн се мяркаш тъ-
Ряен някакви хора. Той отметна поза/ своята мазна китено гуг.!цмнa. . - н заклати оnаu-
цепелно ел/ва. — Хдйьр- Г. Кaрaслaвяв.
хак м. пер- (ар.-тур. hak). 1. Заплата, нъзиaгрaждеиис. А Де ще се глави слеР Дuиunаевд;// ил;
след Гергьовден, колко хнк ще му dadam, какво ще ηанeи своя хок, зн шля р/ботш той малко
мислете- Т. Г. Вляйкое. 2. Дял, част. — Когишо ве помини бити, нз показах наuβο смешка. - .
Изя/ох хока но Рнпювшпе deид- Й. Йовков. Ешо затова я слушаш зe;ноβеdнοτο и; н по
волято й вървят. - - че никому хоке пе е поДялн. Пресата. 3. Право, заслуга. Да пе ни [на
зидарите] ядеш хана. Мъжки караха хората. П. Ю. Тодоров. Хак ии с—зaслужеия си из-
пaшАм; така ми ст пада. Хак е; во тревогите! Кому αнзпαнeлх нз през пролетта — Ре
недейте избира тоя лисица Досю зе ηаedoedοτeе- А. Гуляшки.
хал и. neа- (ар.-тур. hal). Състояние, положеияе. Мисля. - - че пeτaτеτıнnгеPншnеτе реPвnβе
именно го е Докарало по поя хал. Π. К. Яворов. Планинците прecнaчaхн в бърлогите ош. раз¬
питваха зн поеежenиemо· еηлннвнхн х/лн сш, обмислях/ какво трябва До се прави. когато
горопо ое раззеленее пдн. Г. Кaрaслaвяв.
халал neрeм- nна. (ар.-тур. helâl). Прост-ия, подАр-ио от нсс сърце. „Хeлне Де тл е, Дшмшпре!"
рече и вирях как спиопо зъРш. Й. Йонков. Петър шaedале, разхубавял. капо че пой не е. —
Халал ои ял uοрcнил хляб, сипко Петре, До ми вш жив! казал вещи му. Ил. Блъсков.
халат и жалиЛ — вж. ялият. РозпроднДб слеР пови вnекнnο- Спина Рум/ зн хнлашип;. На¬
мериха. че ; Добре Ри ои е; запази. Т. Г. Влайков. Мувпнфн ще пе нзцери певе и. пн хоро ще
играеш. - - Ами кой ще нРе за Мувпафнпн ? Трябва До иде анзβанн чиляк. Дн му анзηанβн
Добре, зн Рн сн вземе х/лияшипе и мехлеми- Ц. Гинм-в.
хaлИ4(яи) м. диeе. (ар. -тур. hallaç). Дръндар. Чеспо отивам нз през тия Дни в оnлуннннnн Де
глееню как хал/чит; Дрънкат вълната. Т. Г. Влайков. В Рувчук комитетът се управлявате
оп скромни слуги, в Шумен оп нунdурedжнu- -. е Търново — от edim сиромах ннигоβeзeи,
Христо Иванов- Хрнспо Кaанмunкоβ халачн/· 3. Стояиоβ.
халв&т м. Днал. (ар.-тур. halvet). Отделна кабина е турска баш. Оβикнеβeно но Рее место кръг¬
лата форма пн βннлnн ое нарушава оп отделни впоички — ха^еешлпе. Когато се къпят
пурцл хоРжин- ηонлеnnuци оп Мека ш МеРипн. халееплпе тогава ое запазват само зн пях.
Ст. Чиляитярян. Им/ [голямата баня] Две халеешо, е/иният от конто се н^р1^'чо „велият
хнлвеп“, поселен о чист Рял мрамор· Пр-сата.
хАлищс ср- nοа- (от тур. hali). Вид дебела чсрга за завиване яля пястялαит. Тежко халище го
завиваше чек До гърДите ш върху пего Ряха отпуснати ръцете му, олеви ш еmънeен- Й. Йов¬
ков. Майки му серете отзад в ннaуидτн върху меко халище. 3. Сребров.
хИлящиик м. Рнал. Долап за халища. Оmвеаи „хнлищннкН“ взе ηригоnβenеτе през Деня малко.
съвсем малко фенерче, от опия. що имат uзпънnнлu спъкло н паuеuчаn пн Pивоеoне око. Ст.
Заимов.
хАляялу и. Рнол. (от тур.). Братовчед. И излезе, за Де н/е но гости у Мшропчн, о когото Ряха
oτeaш приятели още ош Молдовапо и днлeмnн аоgнuuu, ш Ходжи Смиот му викаше холоолу.
Ив. Вазов.
халтавйшш м. Рнол. Отпуснат, мързелив ронех. Сечеш к/то βοβα. . - Хнлпнвнилн! Като отнс/ет
mеηоаишндτн воДо Ри пусне, и ннnе ое развъртиш — треските капо шаοηnбеи Ри фучне
лз горопо! Чудомир.
хаиЯи м. Рнол- (ар.-тур. hamam). Баш. Свепи βенgико! Пастир nнаедбnI ! Днес певе песен пея
зн слова...! Но №№ човек религиозен / локам Ри зная — ще зинем Ре/мо — / Де е и пашът
ηопбu упоше— ! в мбаnеβнmн лл или в хнмнма? Хр. Ботсв. Сами му носеха рокля в е/по
uнлне стъкълце като пнщовче, а но хнинм го пущнхе през Ден. 3. Стоянов. —Хамалът е
запален ш воДа има. цяла хар/ния. Да се изкъпеш, ннmе вечеряме — рече Джупункнпа. Ем.
Станев.
хаияиджйя м. dшде- (ар.-тур. hamamçı). Съдържател на баня. Нн турчите. в кроеи случай, за¬
нятието му е хниниджйя, но нринутн/а — хале/ н боза Дн паеdοβο· пе гъркът — Ри въРе
кафеджия или наъммна· Ил. Блъсков.
540

хлрамо£д
хамен вх.. ..*мен. Не са се учили тис хомо/ тапа но пусто, да ишиДат да са изгубят Душицата
за ищи н /инакво· 3. Стоянов. Къде ВейвоДата замеря / най з/оем, вожДаме — /е сме хомон
от вчера. Пенчо Славтйхов.
хемйл м- оспор· (ер.-тур. hâmil). Носеч, еозеч. Най-после, паши взеха да карат Дюлгери а хо-
мили да стягат палетато — воДя се лвπo, чн ще нмо кавга. Ц. Гинчтв.
хамово семе остор. (от ОнОл. мобм. име). Нищо м никакъв чоетх; скитник. — ХоДи то се скитай
сега па шия пустоши, пато хамоеото семе, говорете той но но пaи, на така, сом но себе си.
3. Стоянов.
хамщина ж. кнаж. ряДко. (от рум.). Простещича, cеляндурщмцe. Че на каква приличало тези
чaиτннчeиnн наклонности? Вмести до дадо повече а за този, поите нямат. шя глндола да
трупа. Тава боло хамщи/:! В. Боччтве.
хИнджа ж, .нож, (стар. (рум. хеиже). Лицемерно набожен човек. Да беше бабо тоз козел [ вла¬
диката ], / тай проДеошо на хурка; I не станал ха/Джо. лицемер / а виж ге до сн нурnaI Π. Р.
Славейков.
ханджълък м. оспор. (ер.-тур. hancılık). Ханджийство. М/oзн/uτeoτo ат жителите но Ор-
хание сн занимават със земеДелио, а малцинството — с ханджълък. Ст. Зеимов.
хандра ж, кнаж, (стар. (рум. хтшдре). Мъка, тъга, мрачно иестротчит. Аз не зноя какъв илач
до тн посъветвам против ханДрата- Дявол я зел. Ив. Вазов.
хан₺ ср. оспор, (птр.-тур. hane). Къще, дом. ВиДях, чо ходжата държа е ръцете сн някакви
листо н го чух до говори: — В Просойно има 156 ханета, ат тях само три на правоверна
а 15 вдовица. А. Дончев.
ханжество ср. книж. аатар. (рум. ханжество). Лицемерна набожност. С теза калугера често
мн се случаеашъ да имам разправии па снлато,, , По внутониин ат Костопя ли, по свое нъ-
Доразуменно ли, някои от тях тоже мн нοnеиτлхa. ., затова н оз безпощадно го преследвах
а громолях ги дето гн сполетях зо тяхното невежество а ханжество. Π. Р. Славейков.
ханзър(пн) м. днал. оспор, (ер.-тур. hınzır). Гедтн човек, мръсник, свиня. Бре хатър! И тн но
развежда па дваДесет порто да хлопаме паши нрoслцн? Тука носило но доведе? Ив. Вазов.
Ето пашата но комитите! Бре чн млад ханзърон бол, кучото главата му да изодат, 3. Стоя¬
нов.
хапек н хИпък м. нар. 1. Реше, Отлтг от ухапано. —Кажи. Райно, кажи, джанъм, / пей ти /ama/
турн—/ /010/ на челата, / хапен на бузата? Нер. песен. 2. Недвядсчатe част от ябълка, круша
н др.; ухепха. Как сладка сн забиваха зъбите му в aрaиeнοτο зряло круто, , . Когато Мом¬
чил захвърли хапъпа, Горък що допре черната сн муцуна, ще лъсне одрите сн кучешки зъби,
захапе хапъпа. па го изплюе. 3. Сребров.
хапсанИ, хапъсхана и хапусьнй ж. (стар, (ар.-пер.-тур. hapisane). Затвор. Сега е вече яинo чия
е вината: / закарайте ги трима в хапваната, Д. Подвързачов. Миналото ι/еделя избягнах:
из ханзсхaнamа на нoлuнuлτa петима котило а вълхви. Цариградски вестник. Тай [Троян¬
ският затвор] ням: но пелнс. но малки прозорчето, нота пъп друго папеи-гаДе свойство,
с поето со отличават турските хaнуиьπн, 3. Стоянов.
хАпуз, хенус, хАпъз н хАпьс м, истор. (ар.-тур. hapis). Арсмт, затвор. Соди ли се. братче, е топеаз
време между стените /а хопуз:?., . Що бягаш — не, ами главата са ще прежалиш- сома
да сн измъкнеш! К. Константинов. Ана гяуринът се оплаче, кайманама/ът що повика в ка¬
напа злодееца Арап ага, щъ му сн закони, а може а да га топне зо няколко дни в хοнуиa. Д,-
Телее. Три месец: прекарах във Фнлнбнлнmnuл хапъз. Г. Караcлаввв. Па а робота нямам.
Тапо тъй седни то седи. Тава е от хaпзи па-лета. Т. Г. Влейков.
хир ж. днал. (от гр. χάρη), Тлека, безплатно реботснт етчтр у съседи н съселяни. На харти за н
оз “Да —смотолеви кореонджияша отвън. — Чужди на нашата хор но щем. П. Ю. Тодо¬
ров. Както се бо привела да боли папани на харта у съседите. ДяДевата Добрева щерпа спачн.
П. Ю. Тодоров.
харам πниe. днал, Обикалям, кръстосвам, Осзпохоя. Та ли сн главатарят но разбойниците, който
хорали мястото но от телпози време н го опустошаваш'! Π. Р. Слевейхов. Градоее полят
н грабят, / a соло пленят н харот. Π. Р. Слевтйхов.
харИм нареч. нар. (стар. (ер.-тур. haram). Незаслужено, опростено. До но е крила парите аи.
Щата е дошло хорам. харам що а да одо. Л. Каравелов. Децата дари нзръчквашо из одрите:
„Хайдете бо, нома пай да за дава хлъб хорам! Хайде всеки да са изкарва прехраната У Ст.
Ц. Даскалов. Ако жандорино бо дошъл на двора ма ката гост — добре дошнл. щъ се номери
една парче хряб и за ного; а до нн го насажДато с насила в огнището. . , хорам да е? Н. п.
Филипов.
хтрамо^д н харемоТдтц м. днал. (от херем). Готовен. Преж/нте тойрешо — Днес зοnенеeeднu. /
сбор oрaпгуτaнн- сго/ хaрaмoнднм. Ив. Везов. Не как сн вика тез хоромонД anaин/. / зъл
гост на нашата трапеза скромна, кан? К. Христов. Ата/ас имал лозе н но оставял харомеоД-
нuτн Да го берат. 3. Стоянов.
541

харамоЯдство
хдрямоядство ар. Диал- (ог хярям). Готовянсгво, грабителство. Ако изкореним бедноощто. ло-
коощщо а хлиaтoядoщβoщo. то що да изкореним а преещъплеш/ято. в. ЗнаниС'
хяранйя— вж. драния. — Хамамът е запилее а води сми, цяло хлuл—/.я· До со изкъпеш. като
вопоряме — роче Джуну—нaτa. Ем. Станев. Нл широкото оекащо гouoшo буен огън ощ дебели
пъкащо. Нл ного вреше гo"стл хοил—/с а царевица, Ив. Кдряповски.
харап м, Диол, (ар.-тур. harap). Пустош, съсипия. Ами соеа нонво м/o"am — жетва аде, що
натиснат проклетите гя/урн от βeскл отрони а що —aнuлβящ .хлиaн вснпкоща мора. Ц. Гинчев.
хярДч м. (др.-тур. haraç). 1. истор. Личен дднък, плащан някога от мъже ^мохамедани в Тур¬
ция. Що ши олугувоме, ще т/ №000.0 хлроч. Й. Йовков. 2. остар, Данък изобщо. Попът
з/тa а от мъртвите хороч. Π. Р. Славейков.
харачер м. осщар, Събирач на данък харач. — Дръжте го бе, извини ед/н ощ тро/цото. , . Път-
пикът, гузон от друго отрони. eπuс ое; вДпо от отрих, друго от студ тропорошо като ц/га-
н/н ощ хaрaчouο. Ил. Блъсков.
хартчл&к и харашлък— вж. харч лък. М/тю. ., Ощ мене. бабо. имаш одк— кат дрешка
(изважда аз Джобо са пοи/)- Зоми за аего тези, , . до са -aирaв/m харинлъно- Д. Во-пикоβ-
Дълго вромо останах лз на нишил/топо. гДото но еомо епях. но нлто ас евърш/х хорошлъкът,
започнаха до м/ Даващ а яденне. 3. Стоянов.
хЗрбд ж, осщор. (ог ар.-тур. harb). Стдро турско късо копие. А но Двери етрожото го хвоща. /
с остра хорб/ що го но съсекли, Π. Р. Слдвейков.
харбалй ж. даал. (чуж.) Набран волдн на женска дреха. Фуатонно мн крос [чорзийчото], момо,
със очи мн кл/ма. / хордолн —обира. момо, / със ме— ео еоДпири, Ндр. посен.
харбалЙя м. оощор, (ог др.-тур.). Човок, въоръжен с хярбя. С тся1 огньове дерве-дж// а хорбо-
л// одожДоха но селото до б.ягот. но кърджалиите сДат, Й. Йовков. Пр/ пях отиваха
а со връщцоха въоръжени пандури. мина а оДно молко чета Дорвонджа/ к хордолаи. κсна/ въо¬
ръжени а mиmaнeτа, а повепото а дълги жолозе/ шишове. Й. Йовков.
харбЙя ж, осщор, (др.-тур. harbiye). 1. Желязна пръчка зя пълнене едпоеесмсшни пушни и пи¬
щови. Кръстът му де присте/нот с мem/—e— оеляхлък. . . Можду пищовът а хauд/.ящa
горДо зοβзeмлme мястото нeинoвн!ящ щроднак. 3. Стоянов. 2. Хярбя. След одаи нос одкн
турчи—, ях—о" но кое, излοзятo /з Вер/гово. ,. Дрипо/о зелена гъжво. . , покриеошо по¬
лото му до еожд/. . . късо харвня а еопотска яшагон, а чибучко, Ив. Вазов. Тоалетът му ео
допълкяше още от одио хauбнс, втсннота но пояси му, а жълщ ром/к вързопа по кроя.
3' Стоянов.
хЯрвало ар. аemaр. (гр' χάρβαλο), Прахосник. Той [боят] о одая хорволо, еДин разкош—ан. еДин
празна кратуни- Π. Р. Слдвейков. Поз/ До но дереш а до -е валяш Дрехите си, зо да но сс
хοuβaлo, Π. Р. Славейков. Нл скътая имоти хорвалс ео ядолн. Π. Р. Слявсйнов.
харвалство ср, Даал, Разточителство, прахосничество. „Едно Доеоточе а Двадеаещапе на док но
о нищо“ щово нувом βcскаН Ден до кизуелт зл omрοβдο—ao на хлрвилетвото ок онези. носто
пушащ, Π. Р. Славейков.
хардалнЙ ср. даал. (ар.-тур. hardaliye). Вино, просечено със синап, за дд осганс сладко. Чоло-
дсята ниеоста а еoскaкβa яеш/вта сътрапезниците са стражари, напои га с „дрснoеaка
.хордал/е“ к заплаши /м ома (сено за но—вшо). Ст. Заимов.
хардалйя прал, неизм. (от др.-тур.). За вино — пресечено със синяш Вино п/я хлрдол/.я. / мозо
нямам за uaн!■я■ Ц. Церковски.
хардалъмй ж, — вж. хардалие^. — Бре. но рожо пък пущаното, нищо да о хордолъмо, низи дяДо
moп, капо тoдοвοтo а -а мене гювечът с вино до последвам примери му. 3. Стоянов.
хярЙ ар. остор. (nое.-mуρ. hare). Плат с вълновидни шарки. От тука те носоха копрсноин а
вълнена еиНтанс а колл—н. . . и от Инд/я донооеахо хлрв, кошимири. mοлoβo- Ц. Гинчев.
хареке ср. Диол, (ар.-тур. hareke). Вид наметяло. С нонво со о хрое/л овотоцъщ, какви обувка о
носил, каква браДо е смил, какво „хареке“ о намятал. с кого ной-мноео се е пропарил. . . вси¬
чко туй зогрофн—ъщ разказва. Ст. Зяимов.
харомл-к и харемлък м, остор, (др.-тур. haremlik). Отделение от къщд или отделна къща зд жени
у богати турци. Рашнд дой имошо Деи сарая, оДккът беше сщар, . . Той беше сого преобърнат
но хaueмлнн. Ц. Гинчев. КиДънсто побягнлхл казаД, о као со eиуeнοхмe а βлсзoхтe а пях е
х^о^рем^з^ъкъщ. П. Хитое.
харзовалджйя м. остор- (от др.-тур. arzuhalci). Просбописец. Двовщиел минути по-късно еДин
изкусен хaизoβaлджн.я· . , зопочна да р/оува бунесто по първото от трито еднакви ниo-
ше—ая До султано. А. Христофоров.
харзувЯл, харзовЙл и харзавЯл м. oc^naи. (др.-тур. arzuhal). Писмена молба, заявление. Пригот¬
виха харзовлл ощ имошо но ееанка християни в Преспа, Д. Талев. —Шеео-шоео, но —оН-посло
ще —а прннуднщо До хвърламе хорзувол по пашоща (щ. о. но войвоДито) — -ао но сме вече
щурци· . . 3' Стоянов. Що додош пок у мене друеа Дон, , . що до вaдaт, . . из що та кажи то¬
гава mрomeниe ли До κлнaтeт, хорзи/ил л/ до ДоДеш, . , що о моя работи. Ив. Вдзов.
542

харчовнт
хяризиЯ ж. овnaа. (гр. χάρισμα). Подарък·, дар. Скъсените Дрехи по гърби му Ряха хнризмн.
н гладът си насищате от ску/нит; еcnenнu не чужДип; пропезш. Ив. Вазов. Хо/жл Генчо
твърДе много обича cенdнune неща; е още повече ел обича пой тогава, когато пие му се
Дават оп някого харизмн. Л. Кαрαв-ляв.
хАркаи се /есе. възвр. Ринл. Джавкам ст. ГлеРай ги — хaaкaш се като кучета! Г. Караславов.
хАриои м. и хАриои. ж. Ринл. (τρ.χάρκομα). Медтн котсл. Женете избърза До полицата, Депо
споеше велият хнαнем. Гребна чаши воДа и се .^/0- Вл. Поляиов. Зо ПетроеДеш, о вяла
хaaкеua αннця, чек отвън село излязох — всички кех/и и овчари сш dейdехн, само тебе няма.
П. Ю. Тодоров.
хариАнка ж. Рнал. Вършания. Изевmaβeннne вършачкаРеше зепулбшеоп Десетки оввеве/н ро-
еезнц, - - Не малко усилия оелДохо Дн ое анзчцcnн място ш се оглеДо погрозняло/ео шнрене-
гърл/ хнаuннкн, Б. Обретеияβ.
хАриaилЪи и. днал. Гумно за вършитба; харман. 7е излязоха оп Двора ш през грнРшпапте, през
хнамaнлькa. стигнаха в еР/о ошРолече/н оня. Й. Йонков. В бурен глъхнеха Дворове н хар-
манлъци. Й. Йонков.	’
хЯро ср. neα. (от гр. митологично име). Стар и прятяβеи човти. Полегна вечер Ро пусто хоро — /
броРн му, мале, он ежовина. К. Христов. Две сърцо ое знойно любят / споро хоро ги Рели; /
Рали времето ош губят, ! ил; Рог ще ое смили? Π. К. Яворов.
харокоп паuл. еннл. (гр. χαροκόπος). Сръчен похватен. Но нз поменнеам тук зн тях (родинняз-],
защото само пред тях ш с тях нз чувах баща ви Де прнназвн зн майка мл кнкен Рило хοренеηд
ш кик го naηaнβилн Де стене човек. Π. Р. Славейков.
хaряснaи песв. хардсаи ов. nна■ (от Γρ.χαρά). Виждам добро, преуспявам. То. Детето, неекоnо
треперит mad него, по не херосве. сп. Лиляха. Не що, Мaрuе. не що гърците- - - Ако с тяхна
помощ он запазя троно, няма много Де хароонм н тогава. Ив. Вазов. Тия вълци в/утихн ли
се, тръгнаха лн зaegне, ηη^ ТрнUне ще хорова, пито селото ни ще види хаир. Т. Г. Влайсов.
хaрсЬе(ии) м. Ринл- (тур. hırsız). Разбойник, крадец. Нн гърба му се премяташе широко
сиво торен о ннβанnиmб мамули. Ей о този порви през аамо ш пези мамули по гърдите ще го
ηрeкaaнn през селопю, а отпреР ще вие βнаePeньτ- Ще се сипне цялото село, пн Дн го влди
зн ηриннз и пример· . · Де що има хайдути н х/рвъзн Де ое веляп е черупките ои. Г. Карасла-
βяβ. Сега Р/рем ще ви прибера борч/ оп поя хнаcъзиш, ин/к нямате как Ри сн взема парите.
Ив. Вазов.
харсьзлъх м. Ринл. (тур. hırsızlık). Вaгaбоитство. елосториячеcтно. — Защо Рили ареспув/ил?
някой харвъзлън пак. Ив. Вазов. Бре мненae о магарето пи, влкни, запоен лн баща пи нзηaо-
РоДе и скъсаните он гащи, чак във Бнаnн Рн ше пропи пн учение, ужким търговия До научиш,
е ти по хнаcьзлъии Де он губит времето. Г. Караславов.
хартия ж. ... Рлал. Пасст, вързоп увит в хартия. То втасва/ето му, невясто, е лесно. Като
земеш; сега едно хaаnцл прежда, зн колко пл време ще направиш ηлнnuеnе' Т. Г. ВлАйkЯв.
хартофилЯкс м. книж. натор. (гр. χαρτοφνλαξ)· Пазар на държавни документи. Бceнцму ueр;-
еняш хнаnефцлннc в Търново ще РоРе грамота о червен царев поРпнв. Ст. Зaгяр4нияβ.
хaртулaряИ м. книж. опорни. (гр.-лат. chartularius). Лице, което завежда вяеиияте списъци.
Изврах/ спотина Руши. - . сложиха начело едни арменец павликянин оъо знаковете па хор-
nулнαuй и Бопко ги повеДе към Цепена. А. Дончев.
хαрхαляя ж. Ринл. (гр. χαρχάλΐ). Огърлица. Нанизи от фуалнnи, cnънебnи хнрхалин, Дръмвои —
оплетях/, не ое виРях/ никъДе. П.Ю. Тодоров.
хАрцер м. к/лж. оcτна- (пол. harcerz). Ловък ездач. И когanе се метнал пе коня, изригнал го но
въздуха ш пуснал го пак нн същото място к/по нлбοнвни хaаu;р, Ст. Ботьов.
хaрпяниик — вж. харцср. Мл/Рляп /гн нин поД своята кои/иР/ петстотин свирепи хaрцоβuцнa,
покорил пе неговите заповеди. Ст. Ботьов.
хариой — нж. хьрпяй. Петър минавате зн βeлкннджшл· макар че Реше оп Черешово ш нари¬
чате юηeаuu по поРвнв „хорцои“. С. Ствтрияк.
харчлйя прил. неизм. днал. — нж. хaрчявнт. После ое з/реРиха едно слеР Друго лuхβнавнц при-
оъДш върху сиромасите. Но Тасю ги тешете; — Изкарах· казва. изпълнителни листове,
нлн христия/н сме, ще вл чοннм- . - Срешото е Де тръгна по къщята вн о приспое. А ш хнам-
лия е, ще се егееume- А. Страшимиров.
хармлък и харшлък и. (ар.-тур. harçlık). Пари за дртбни разноски. И пека, соколе, щ; пн ос¬
тават зн хнамеък цел; триста лева. Това ве еР/о ннмaаe пери. А. Гуляшси. Аз ннnо премина
у Блнmко и нenе се навео/я нейДе в анpеnн. ще им пита и самсн, ще гледни и малко харш-
лък Дн им проводя. Ил. Блъсков.
хармонит ηaил. р.ядне. Който т свьрзaи с много харчове, разходи. Тоя карти по рувлш; е ганмндшο
услуга нам. - - Малките неверност) в нея Ри могли Дн ое №^0^ оп нос. но и пая проверка
още не е /опрове/о, защото е малко мъчно и хнрчеβиτю нещо. Ив. Вазов. ЕРнн нedоonнτън
е ηо-хнрмоβun, отколкото възпитанието но Рее Peиο. Летоструй.
543

харчдевам се
харчосвтм ме пeив. възвр. диал. Правя херчовт. Бива ли сега да сн хaрчoиea за такъв: скъпо Дреха
и зо такива лъскаво обуща. Т. Г. Влейков.
χтрчвcβачт ср. Диол, Охерчваис. ПоДнр размишление а Двамата сн обясних: тая нeрeдαβнoиτ
Брадлева ат врeмeппu парични сmнс/e/uл, послеДвало слеД някои безмор/и хοрчoиeοпня на
влюбения а неопитен студент. Ив. Везов.
хАря нeиe. диол, (от Γρ.χάρη). Добре съм, виждам добро.—Какво сн, Ангелн/о, хорит ли? А. Стра-
шнмиров. Ню, ат срам лн или ош що, не хароли а Дзомкош:! А. Страшимиров.
хас1 прал, /оизм. днал, (ер.-тур. has). Чист, истински. Тая помит:. пойто не е хас комита. тол¬
кова н бой ял, щета е адръгнал вече. 3. Стоянов. Друга разправят. чо си ми/оеол зо инженер¬
но че не си бол хас инженер, от ония де, Дето морят н дото вземат пътно н д^ев^н. Г. Кара-
славов. Излязохме длмзкн — роднина. Пън а боята но току-речи едно — хас доя, Ц. Цер-
χввcχu.
хас2 м. нар. (ар.-тур. haz). Струвам, сторя хас — обръщам вшнмепнт, влияя ме, засяга мт.
От хорски Думи хас не струвай, / но свой път, с своите крака! Д. ДтОтлячов. КарапонДжа-
лншс не струват „хас“ от вино а ракия. Ст. Чилингиров. Таза бе забележене ош Дякона,
пойто разбра, чн събеседникът му но струва хас от такива пнтония, Ст. Заимов. Ете че
заповед доде в солото, скоро нuвебрaенмme на кран до со готвят да тръгват, Младоженецът
Петър от тоз: известно пата чн стори хас— що сн зъма главата, па ще се махна, Ил. Блъмков.
хасрет$вем носе, диол. (от ер.-тур. hasretmek). Търпя лишения. -Може бо дяДо господ н решнл
тн да „хасрешуеашГ а децата ти да додруват. Ст. Чилингиров. А пък гладно но се иτен-
иъсτрoI що перем, ще изкърпваме а, сполай му, какво да кажа? за пнщa в къща но хaиръτуeaмн,
Ил. Блъмков.
хастенй ср, Днал. (пер.-тур. hastane). Болница. —Чудя тн се на ума! — все тъй хлоДна а тежко
коза Па/орът, — Тропаш сн из па/арите за дуре/н! Защо? —Кок защо. , . нали за билка?
Лото лн е, отче?. , , — Остави гн а са глъДай работата! Тупа не е хастано. Д. Немнров.
хйсъл розг. астар. (ер.-тур. asıl). 1. прал, неизм. Истински. В грот/ота майно на светеца пое¬
тът е възсъзДал одна хосъл българка — грижовната за своето добро а добрата по своя „/е·
нрonениοнun“ снπ. Птичо Славейков. 2. нареч. Ненстине, точно. Нека- полката зо опит, да
направим тупа един списък на българското „ма/Джо“, ом: хасъл българските. А. Констан¬
тинов. —Не ге знам хосъл какъв н, ам: е нящо големец в двореца — продължа простоДушно
Йонка, Т. Г. Влейков.
хемър м, днал, (ар.-тур. hasır). Рогозка. Спяхме но хauьр- а сега сме на земята, Й. Йовков.
И да постело мома черга а хасъра, / паД старата асма на двора да баДемнтн. / ша да насядат
вечер всичко, М. Пстканова.
хтт1 — еж. е т. Тая логонДа ни разказва кок велипомуче/ик св, Георги етързо.еа една прекрасна
мома om устато на ламята. пата убива с попинто сн тоя ломя м я стъпква с попитата на
белия са хап. Ив. Вазов. Тай но Кърджали поДарил два арабско хошо със скъпо покривни.
Ст. Ботьов.
хтт2 м. оспор. (ар.-тур. hat). Писмо, ухез. 'Според един хош на султана, Мотхот-пота сн пронз·
воДе на чн/ везир. Той бил противен /а войната. Пртсате.
хетй ж. oиτaр. (ар.-тур. hata). Гртшха, злополука. Управителят рекъл на телеграфнито да
каже- чн н станала „хаша“, а да излесн телеграмата пред пοрoдa. в. Свобода. И като му
сне путката, езо до я разследва. — Пълно е, добро гледайте, до но стане някоя хошо, му
рече Ганчо. Ц. Гинчев. По едно време чувам па стръмнината слизат хора. ,. Иoдсβuр/aх им
— спряха сопнотн. Прибързах да им сн обаДя до но стане някоя хото, П. Росен.
хттглИя прил. пeйзм. оспор, (ар.-тур. hatalı). Опастш. Стопаните са озваДих: по/оте. . . Някои
от старото аголори искаха да обвържат цнганчетата на тях. папто са вижДало, с ремъци,
не Соръ ИлапДжипът не даДо, пате каза, че тава пeщo- обвързваното- е хоталия, Ц. Гинчев,
хаталЬх м. днал. (ар.-тур. hatalık). Повреда, злополука, Отда. Триъгълно neинUnа с изрече/ия от
Корона, която сн започва на шията зо проДпазеоно от болести а разни Други латалъцн, беда.
Хр. Бръзнцов.
хАтсл м. диал. (чуж.). Дебела зевнвхт. Tamu се повДогно бърже ат леглото а повлече хотела след
себе са. Ст. Чилингиров. Пънча става от сън еДеам два часа след изгрявоното на илънцemo.
Още в хотлишо, ложешкота, изпива 3—4 лула тютюн. Ил. Блъсков.
хетйпнк м. aиmaр. (ер.-тур. hatip). Мохамедтчехи проповедник. Като стана бей, сиреч управител
на Кораджо-Хисар а Есни-Шехр, Осман пaй·нanрнд сн погрижа та преобърна черквата в
столицата сн на джамия, а постави в нея един имами/ а хашипи/. С. С. БоОчтв.
хттлйя прил. пъйзм. (от тур. atlı) — еж. етлня. Да нодоДот съспетстотн/ Души — / що ги вър¬
нем въз трийсет конака, / най да дойдеш с три илоДи душа, / сД хатлийъ м сД мъждранлоин,
Нар. птмти.
хехемнн м. (стар. (евр.-тур. haham). Е.вртймхн свещеник, ревнн. Нъ з/aem ли? ИиaUл, още на¬
шия Исайя го е хортувол туй. . . Ще бъде в края на д/нте. еднн ням: да става против друго.
До сн слутал Добре хοхοмнпa, щете да ге знаеш, П.Ю. Тодоров.
544

хента-пентя
хаша ж. оощор· (тур. haşa). Покривна, подложка под конско седло. Конят па дяда деше одак
хуОов- одър, Дорся кон. , . СоДлощо, пакр/τo с оДно обона. nıъмнoпemeл.яβο хошл. а върху
—ея кожена днеаен Мих. Георгиев. Седлото му беше а норно хошл. а остри momаеo, жълти
ширита наоколо а а цветя, /зm!щa от бяло сърма. Ц. Гинчсв.
хЯшовд ср. даал. — вж. а ш 0 в о. Момчил влезе в хοmeвoщo, На вернглпи нънро черното
менче. Чорбата оп зеле— доб напи. 3. Среброе. Коспид/н миел крой oτваue—/с прозорец,
прекрачи ooщъргο—ис кото но обор праг а со озови в молко хошево. което разделяше двете
отлична, Ем. Станев.
хашиш м, рядко. (др.-тур. haşiş). Вид наркотично вещество като опиум. Но познавам козомисто
м/рижи па опиума а хашиша, Но позновлм а робските ввреен на това опро/ео бложо—ешво,
Ал. Гогман. Можду щях седнала нскo! οрaнa, та ас подаващ един другиму -ореслото а ха¬
шиш, Св. Миларов.
хашлядИсвдм, —есв., хашлядйсям се. дкал-(от тур. aşlamak). Присаждам. Чоловек в един Дон може
Да хлmлaд!oa До 200 Дръвчето, Зях. Княжески. Гoлeцοma му кози: „Аз познавам много
добре бащи щ/ а дядо ши ми е садил лозето код Голямата чешма а ма е хошлоДксеол прасиДс
круши. Ц. Гинчев'
хяшлъдйсеям коев., хашлъдйсам ав. Дсал, (тур. haşlamak). Удрям с нещо, пдеедм, жилвдм. Туп-
вонощо боше само оДан път, но тини мо хошлъдноо със евоятл /"идно тояга. тото зо дееот
удара се ДаДе. 3. Стоянов.
хяяг м. Даал, (тур. hayat). Пруст, килер. Дошло со много оеляно от зоделта порто зо Ое—с—oβο.
Аз г/ скрих в хлято. Ив. Вазов. Той нямame къщи на дви кото, а оамо еДна или две сшанца.
е коищо, като деше опие-о Да стоя- . . отстъпих е оДно молко отлично /ли хият, дез про¬
зорци, е която се нам/раше одно-друго. като брашно, нощова, бъневке а пр, 3. Стоянов,
хвак м. даал. Примамка, капан, клопка. Можду средството до привлече Конощанши—а в Бмго-
Ucс старият Фоща—ов ео оп/шол До употреби ео няколко пъта а жвестдотл, но Консщан-
тен а тук но со поддал па поетиеонс.я от бита му хвок. Ив. Д. Шишмяное.
хвалил м. даол. Човок, който много сс хвдли; сямохеялко. Този години те имаме изобилие по
гол/ фудулн. гладен коноин, мършава момци, поДетс-елс aщauцa. . .егоисти а хвал/не що со
наплоДят. Π. Р. Слдвейков.
хвъргач м. остар- Пияница. За нея мнозина прочути лекари са опасали а цс"ο истина мноеодрой-
нище болести. оща—ола от пионещо но рак/яша. както а удоб/точвакето, е коощо изпадат
хβъuгaч/щe й. И. Богоров.
хвърлям носв- . . , оспор. Стрелям, гърмя. ^/0!— скоча, изпречи ео проД пушкото. — Не хвърляй
на сърната! К. Петкано..
хозмикярски прал. Дсал. Който се отнася до измоняр. „Нямате л/ хoзм!няueкo брашно?" —
Н/е но зилеме какво бави хeзм/ксuoкащo брашно. отеовар.яхи mae пооледнише. 3. Стоянов.
хекйм1(ин) м. остар. (др.-тур. hekim). Локдр. От Дво недоли що [детето] со щопеше к отиваше всо
по-зле; но нoмoгнοхο бадешки лекове, на бая—еща. -а хонсми—ъщ във Вротца. Ие. Вдзов. До
вземем една кола. До я заведем е Битоля. Том сми Добра хок/мс. Д. Тялов. За вояна робота
ас мaНaщаu има 1 к вoскa долоещ Дара са хек/ма. Д. Подвързачов.
холбото и хо.лбйгя — вж. елбете. — Ръка цолувохто ли пак? — Е, холботя. . . Абе, аз за такава
трапеза а сто ръце би целунал, А. Константинов. Ти помен щово. а нае що помним окова.
що ти го низи, та хелдето, що ги нздарнм тоз царска Душмани — каза Перонно/ а нo!cкa
от боя Иваио праха— за лулото ас. Ст. Заимов.
хОле нареч. розг. (тур. hele). 1. Особено, пък. До ного [боя] молко хоро стигат. хеле шонсва
нищо тобе! — Дододо еавизснът, А. Христофоров. 2. НаИ-после. добро чо. Едан катър поех
в Цар/ераД, но в пръст обвищи норв—amo /м к после — е мокри парцал/. а хело г/ опазих —
две-тра по ао хвоеиха, омо. mукeр. /мам Деоощ/—а-два—адосот фсдинс. Ц. Гинчев.
холобполд ж, истор- (от гр. ηλιόπολις), Висока подвижна бойна нула. Воднож оД—о холоо-
пола щяла До го смаже. ако но нул явотве—о своето /ме к со oшoщua—!л -овреме. Сг. Зя-
горчинов. Висока мно/онитни хeлeoнoлa. защитена а мокра биволски кожи. напредваха му¬
дно към отеи/ще, набъкона със ащролца, Сг. Занорчипов.
хелиЯ^ м. кп/ж, рядко. (гр. ηλιαστης). Съдия; в Атина — здклет съдия. Изпод вежди еимо /
плошавкй -сенолоде- холилещ, / лунавец Ефтий. .βιη—! по воднож 1 към Франо поглоД.
Пенчо Славейков.
хемОн корен- розг, (пер.-тур. hemen). Току-речи, близко, почти, едва. И чичо Тиоо хемон набли¬
жел шестдесетата еод/на к по-лана ожени у—уко ощ дъщеря. Мих. Георгиев. Ех, остл/βτβ
сеел п/я приказки, хомон току додох а ме заже—ихте. чакайте до си почнел — измърмори t
Петър, уж сърдито, Ил. Блъсков.
хендек м, нар. (ар.-тур. hendek). Ров, изкоп. Аз дох тоя, дещо искаше До те узиппш, но т/ като
луд кое ме отхвърли, що под—ох в хо—Дока. Ст. Ц. Даскалов.
хйнгд-nоптд парен- розг, Кан да с; през пръсти. Трябвало бк, например, I из До смом тлъсто
Ueнщa, I а пък оня щлъощ банкер / До живее хоети-поета, Д. Дсбеляно.. Друго, . . иoкamo
35 Речник на редки, остарели и диалектни думи
t
545

х-ябрИзея
До знае от картите Рали в слер/нше 50—60 гориш; ще имн земетресение в София, е/ Ри
си избере подходящ /^№.6/^ защото сее/ ел правели хенпн-пеипн· поесп през
пръсти. Сп. Йончтв.
х-обрАзсн, -зня, ^^, прил. к/шж. Който има форма та буквата X. Поругана оп римските вой-
/;№, прие смъртеи върху еРин хеовр/зен кръст. Ст. Загорминон.
х£паи несв- днне- Скачам, играя. Край тебе хоро ще вияп, по твоя свирня ще хепап. тл стожер
посред ще споиш. П. Ю. Тодоров.
х-пиджт и хтпеИджΤ nнaбм· енае. (тур. epeyce). Доста, множко. Бях се edьлбечнл в едно uнеее
интересна отопля. е която се разправяш; ннминe, по който конституцията може хеплРже
До се ηенъτne· даже съвсем Дн ое анзгееPи. И пак Ри вн въ/е непокътната. А. Константинов.
— Кок сте пази гедиnн откъДе елшото? — запита Дядо Хаджи·. — Дал госпоД, пази гоДино
поналях хеплРже; имн ш зн мене, има и зн ηаоднn, е, зер, един чиляк колко ще изпие. Ил. Блъ-
ссон. Той он бе завъдил хепейеж; овчнии- П. Росеи.
хЬткам певе., х&тна св. длил. Подхвърлям нагоре. Ла;хвннο я през кръст, хепнн я пн възбог и
поглеДно з/руменялото й лице. П. Ю. Тодоров, х&шсаи се, хеnиα ст възвр. Том еД/о / поР
пропастта само зеспене ере — I н ое прехвърли - - . /руго пе-еτeьд / ш хепк/ ое нагоре н
кнmeан- Пеичя Славейков. Нaй-поoеб Колкапа стъпи нн еДното му aнuо, хвана се зн Рлнз-
наnа вьαеннο в очакване пя До се превърти и nннe Де ве хепне не понашвд. С. Чтрияшеβ.
хсргелджИя м. Рнал. Пастир на херг'елт. Дългият книmuн по хереелджиятн се анзвунвн във еъз-
Рух/ к/то черно змия ш плющи, капо че гърми пищов. Й. Йовков.
хергел& ср. и хертеля ж. mοа. (птр.-тур. hergele). Стадо конт. Тя вече пе знgнаяшб Рнлне, еnннн
Рях/ Дошли двелинnн oнnеee не dжбе;ηнnн о хергел; оп триДесет товарни коня. А. Христо-
фярон. Вечерта . . . ходжи П. . . нойnе ηрuneжлвн триинДеоет къшл; е ДобруДжа. . .
нойmо нин близо До хиляР/ коня херееля ш пр., з/Роеолш вл нпепнтн о кокоши глави, въβаenш
от нечистия боклук -	3. Стяяиян.
хтрил прнл. неизм. (тур. heril). Коnриити. Кого Рой/е лудо мл/Ро / при тебе, при тебе . . - / Ро
съблечеш херил риза / оп тебе, оп теве. Ин. Вазов.
хтруникд ср- иьан. Църков^ пести, която започва с думите „Иже херуниии“ и се пет пртди пре¬
нос. ХнДжи Апнпнсий dоηлβншб ηоcеeдньоnе херуешко н отпуск приближавате. Ив. Вазов.
И гоо/юР сърдит си з/шуля ухото / зн ceemana песен ш хeруβцкеnе, Ив. Вазов.
хтсАп м. еcτна. (ар.-тур. hesap). Систка. Но предш До ое Релим, помлвен, Оп хевнп глава не Роли.
Еи. Стантв. Е. БогДане. Днеска трябва До он видим хевапо! Хр. Максимо·. х е с а п-к етап —
писαиα сиетка. А пък пот хаджл Вълко, слеР наnо Държал τоеноeнτо гоенни черковните
сметкш, по излазя/е. кога щял Дн се пресели е Шумен, oβаοл селяните, хecнη-нenнп, преврн-
щил попреДе ши хиля/и пοриοенил, Дреб/ш книжки, изпокъсани, еннпнnл . . . /дй-оетне изва¬
дил черквото Длъжни гроша 160. Ил. Блъсне.
хссапя песв. евnна. Правя хесап, сиятаи, иисля, обмислям. Че как ме хесапит, твоя милост!
Туй пе е АРиои/ня. А. Коистaитииов. Че зн какво ме хевнпнш бе, хеРжи? Истина нз съм
РеРеп човек, ама зн чесппн мра капо куче! Д. Немярон. Делих/, хевнплхн от ов. Хар/лаип;.
по чек До ГергьовРе/ ш пак нищо, пак хеваплее oβьандnш- Мих. Георгиеβ. хссапя ст възвр.
У пес ползите оп времето пе ое хев/пл nнндк, затова и пе сме напреднали, /ко Дн зинехме,
че времето е злοnе! Лттоструй.
хтттрнДрх м. нвτеа. (от гр. ίταιρίαρχος). Началник на затвор. З/ншиняш еnелeе Ре главният
хeneанeах Ла/церт. Ст. Зaтярчяноβ.
хизи-кИркa ж. — нж. неиекяр. Аз. рекъл Манолак), имам пужРн оп же/н Де шепи е чифлика,
Рой мл я, рекъл пе Рощн й. зн хuзм;няaнο. Й. Йонков.
хм пршл. рядко. Хилав. Макнр ш стар н хил, е плам неуговлю / все още пак гори в недъгавото
тяло. Пеичя Славейков. Че какво е хлла вmнaевm, о .Реелше/н мисъл, оъо старешко оглу¬
пяване! Ив. Кирилов.
хямизЯрaи паие. рядко. Обрaботти с химически средства. До него сереше P;лолннe девойка о хн-
мизлр/н/ е Ряло по моРато ноcο- Ст. Ц. Даскалов.
хша&т прнл. пеизм. Рнол. Инат, проклет, упорит. — Брей, хн/оеп човек, не оставя хората Дн ве
пняенп — помисли ои РяДо Щерю- Й. Йонков. — Кой зине, о/охо, нин хиниеш со ш Ре/инша,
пн пе влрвнм, пе вярвам — Pеoвъашн бави Клен. Ц. Церкоβскя.
хинaΤтяи м. Ρημ. Проклетник, хинатт мовти. Я, я пи трепериш, еДвем споиш пе нрннн, Депо ще
каже, пн ош кeβнхнmенлnн, плевника пн ош зοηдеш· хн/непл/о! Ил. Блъсков.
хиnокрИтствя ор- кннж. оcτда- (от гр. υποχριαία). Лицеиеряе, преструвка. И пой еи взе не кашо
откровена изповеД. а ннnе израз не еДто вτаншnю хuηекрцшвmeо, Ст. Чилиитиров.
хиротянйсaи ов. иъан- евmна- (гр. χειροτονώ). Ръкоположа в духовен сан. СлеР него во 1766
лешо ДохожДал в моноотнрът паприарх Кнлнннк (Ипeмнuй) н хuаоnонцвeл Никишн (оп
βанnвneоnо меннcmнаcке) пе нахнeабUcnβо. Неяфят Рилски.
546

ходйх
хИттм пoив· имал. Бързам. Кон- озДач понесъл. пърха, хат: / а превърта се кон с ездача. Пенчо
Славейков.
хйтя се пнсB: възвр. днал- Пристъпвам горделиво, перча мт. И както из вълните / кораба белокрил
“зстът , а сн хита. — / шапа сега над тях сърмонодрехай млад / войвода, , , / нзиτънн том
а мина / напреД, Пенчо Славейков.
хйща ж, остор, Плячка. Я погледай, инпna. , , — а виж онази квачка тамо с малките пнлeпнa.,.
Когото орелът лоши високо зо хищата uн, буДнота U опи ги занича а шя прибира пиленцата са
под крилоте см. Π. Р. Славейков. Тоя бръкна и извода ош пазва една ножница, ат която из·
мън/а оди/ мъч а впусна се с нога пато тигър връз хищот: сн. Π. Р. Слевейхов.
хищСнит ср, п/иж. (стар. (рус. хищение). Обир, плячка, похищение. Това възмутително дълнue
не показва друго пнщo. oиeън чн днес нямо гаранция за имота а ннτeрнинτн но никого против
хuтeеuлτο м грабежнте. Ив. Вазов.
хладувтм нeиβ. ряДко. Стоя не прохлада. А нсτннпa е а друго пословица, която казва: пойто
лоте хлаДуеа, той знмъ гладува, Кинжинце за народа.
хлазАрям ст пнив. възвр. диол. Пързалям мт, хързелям мт. Писарят , . , отоДе надолу из одна урва
в улица Кор/хил, дето съ хлазаряха цяло върволицо момчето. мп. Неука.
хлам м. нниж. оспор. (рус. хлтм). Вехтории, иегодит, долиохечсетвсне стока. Чудновато из¬
ключение аз хлам: на „Българско сднрка“ правят „внъчaτлъ/uлτο от Париж“ от А. Узу¬
нов. Пенчо Славейков. На сто/ота ми, но кука висят вече стотина стихотворения, ста-
пнйкш- разкази н пр., но всичко това е хлам н аз още сега сн питам с капва ще пълня „Дн/ница“
да края на годннота. Ив. Вазов.
χлтcтйцe ж. Диол. Царевични стъбле; царевичен. Тай са знае. , . Мине ли гумното. нοпзл/лτ ли
сн хамбари. златист мамул ще се завие на лоса, сутина а дворища застели-щот сн с хлauτйпa..
П. Ю. Тодоров. В празния двор. покрит със засъхнал говежди тер а с хлaиτнпa, Костадин■
още повече се учуди на братоеото сн слепото. Ем. Стечтв.
хлеб м. , , , — еж. чист хлтб.
хлсбом^тке ж. рядко. ХлеОопекерсха лопата. Тя еглъжДа uзмниъ/uτн хлябове. , . а един па оди/-
ги мята с дългата прегорял: Дъбова лопата, Намества ги а после отсече/о а лоено издър¬
пва хлобамъшнота. Ст. Ц. Даскалов.
χлс0вc0лcтвв ср, кнаж. (стар. (рум. χле0вмвльмтβо). Гостоприемство. Старота слaeяниno хло-
дoиoлиτвo се е запазило в най-висока степен в Москва, Ив. Вазов.
хлсв м хляв м. днал. Обор, кошара. Със сръчен мах / от себе см отърси той с/его / а възправи
към хлязо, по-напред / волевото да по/оглеДо пътем, Пснчо Слевейхов. На образуваното
полянка построиха хижи. издигнаха общ хлое зо добитъка а заживяха. забравено от всички,
на чнстнтн. Ст. Загорчинов.
хлсвчие ж. днал. Берахт. Навътре в предстоното [ке къщата] имаше еДно ерата, пръз които се
вливаше в гoτвaрп.яτa. която бете илoвeнa с друга една хлъeнпa- е която сн турях: въ-
глищота·. Π. Р. Славейков.
хл£ме ж. днал. Леке болсст. Праз/а носия, злочеста тема, / но нея глъДат кото на хломо —
/ а няма никой да я пожали· / никой не рачи да я похвали. Π. Р. Слевейхов.
хл£мае прал. Днал. Лтхо болен, болнав. Вярвам, чн ти какво е нещо болест не з/аеш. , , Ох, лото—
пeтa е, когато човок се усеща хломое. Π. Р. Славейков. Един летен Ден па жътво, когото—
всичко иeллпu са па ннβлτa- а само хлемоенте а немощно старци и бабичко остават в селото·
с Децата, запалило сн нДна къща в селото. Π. Р. Слеесйкое.
хл^мавщвне ж. Днал, Неразположение, Оолиавост. Колко пъта сн я [майна си] поглушавал с
плачовете сн? Колко пъти шя е стояла дудно, зо да пригод-яе: на твоите детинско хлемов-
щони? сп. Учuлншт.
хлтстя пнсe. нниж. рядко, (рум. хлтстать). Плющя. Хлостм размахан бич от скорпиона, / звъ¬
нят окови железа. Π. К. Яворов. Нека бурята хлъишu а тътне / над гора а хора, и трева.
Мл. Имесв.
хлйпев прал. диол. Който т придружен е хлипаше, м плач. Бара/оз не чу хлипоенте думи на бал-
/ия арестант. Хер. Руств.
хлнстя пнсe. днал. Пъхтя, тсжхо дишам. Кучетата. , . хлнстях: а можаха. зо Да постят може
до дъха сн. Ст. Ц. Десхалов.
хлд^т ж. 1. нар, Звънец. Смеех: се, приказваха а викаха малкото звънчето [па овцете], голе¬
мите хлопни гръмко биеха пата βeлнnдeниnн камбана, Й. Йовков. 2. розг. Нещо несерио¬
зно, детска играчка. — Къде отиват — обади сн Гороломав. — Ела Да воДом помпааа. — Я
остави таз хлопна. вота милост — розсърДо се Ива/. — Ноя що глоДом аз. Й. Йовк-ов.
хлупясал прал. Днал. Подпухнел. Изтощен, с хлуняиaлo пато на биле/ лннн. Ем. Стаитв. Хлу-
няиaлoτo му. небръснато лице имаше разсеян м бол/аз енд. Ем. Стеште.
ходАх м. днал. За кош — който име добър ход. Болият хадоп се изправи на заД/нте сн нозе а
главата /а пашата се отмет/о пнeoлнa мигам към земята, Зл. Чолахова.
547

хЙдба
хбдба ж, Дилл, Ход, ходене, път. В Копритацо, но.ято зο—!тaβa място около еДин с палаβ/—a
члооео хоДба. со разпръснат/ по Доловете к по дърдаща около хилядо а петстотин къщя.
Л. Кяеяволое.
ходннк м, рядко. Коридор. Ходе/кът -а м/щропо"/ята бешо задръстен от люде, Ст. Чилин-
гиров.
ходулкя ж, — вж. худу л. Ами. . . моНното. . . тя май , . . ходулко, па а присмехулна, — Кол¬
чем иДо у пях, тя се що номера Да се пршамео на този, по онзи. Д. Войников.
хойса ж. диол. Вид скокливо хоро. Ноко—ец п/енохо гайда, ковали к други свирка. . . ночнохо се
разна игрс. като: ръченици. хойса к пuoч, В. Друмев.
холам — вж. холан. Оетл/βτο го —а дяволито холом, що пъхне човек в боля. 3. Стоянов.
холан м. розг. (ог тур. oğlan). При обрдщоние, за израз нд леко ^задоволство — бо човок, дру¬
гарю, човочо. То —или а из съм човок, холан — ронейки неклм До ос пийно. кοаe—цe да ас по¬
ръчам, Г. Кяеясляеоβ. — Де холан, леНтоеонто. , . Кой се отказва от хубοβащo! Б. Нес-
горов. — А слан/на но щащ "rf. . . — Хлйде хo"οн/ До турна- слин/на до βкуo// А. Хрисго-
форов.
хоидрд ср. Дилл. (гр' χονδρός). Глупак, простак. — Аз вордя шия гора. Изсмяха со, — Та -но
та но пипамо гораща, бре хо—дро! Ив. Вдзов.
хопвам се ноев., хЙпня се св, възвр, д/ол. Бухвам се, няхълтеям. Кoтoднсщa со свършва. И хопви
со сеео но оце—аща знамон/щлща баба Тонка, Пенчо Славейков. Нeиазнοш/яın Дотърча до
ода- щрaтеaй, хопеи се вътре а изчезни. А. Константинов.
хора ж, ощарнн. (гр. χώρα). Област. Йолн Александър ео Христо бога блaгoβeuo- цир а сом^од^ър-
жец на всс бълеари а еърца дарува светлите дoлсрн а воевоДи Пивлсеа. Влоо/я. , . а Тихото
с про—на в ПловДсвекато хора. Ст. Здгоечиное. Тръгнало м/ со долоре 1 по Дивно хоро За¬
горе. Ндр. песон.
хорЯна и хорйнкя ж. дсал. Жонд, която (обича да) играе хоро. До попищам хорИш/те и ностишо
посетителка на'соДвнннще от що о щова нeнae/щна желание До лъщят в овети. сп. Читалище.
Сога е време До пием к До ео воео"/.: аз съм повика" хoua-кн. . . Хорииксте ао свaлн. Те
дали съзаклятниците. конто под женок/ дрехи скрили били оръжията, Н. Миха-ловсни.
хорЯн(-овец) м. Д/ал, Човек, който (обичд дя) играе хоро. Сеео пой иomраπвaшo, размахваше
кърпи а пропя/оше ляво ръка за хориноеци, Π. К. Яворов.
хората ж. дсал. (гр. χωρατό). Говорено, разговор, думя, приказна. Жените ео събираха по хорото,
съжаляваха Калино с —оеоха но Доцащо й подаръци, К. Петнянов. Трсбβaшe до издумам вДак
мално— хорища, ДоДо го уввря, но оз нямом пръст в тоя работа. Ив. Вдзов. Като слушам
сога твойте мъдра хорища. м/еля си пан: шо.мо— нонвото оня навян търси. Т. Г. Владков.
хоратлйв прал. Даал. Приказлив. Ж/в, пъргав, хорат"!/, кокъвто са дешо, . . щой любезно ао тури
но разположението см, воДошо ги. . . обясняваше см, Ив. Вдзов. Тя беше жена -а πoщ!U!-
деаот гади—и, щвърдоелава. молко хоротливо- С. Пелико (превод)'
хорятня — вж. хордтд. — Не, —е там. В кулата спа А-мирилс, сщороцът. Що го събудим а по¬
сле отиде нотшо в хоратея. Ст. Зднорчипое. Бешо му пуд—о Дора, но е можел Да глодо на¬
криво Гomкa зараДи жо—ен/то хорище/ но майна са. Г. Каряспявов.
хоратувам и хоратя носв. Дсал. Говоря, приказвам. Умират женище прод тебе, и зид щебе та
се· присмиват а хоритуват противко от онова, що го м/eлсτ. Високи умни хитрости Бор¬
. голдови. И тъй. ти що ощ/дош а ще гледаш кон как до Докараш работата но род — що хо-
ротиш там. . . еочо каквото те о господ научил. Д. Во-ников.
хорнЯт(нн) м. оощор. (гр. χωριάτης), Селяндур. Като ее укриен езикът ни, ще еаДят (чуждонц/ше),
пе но смо „хориатИ, но к ний са смоме своя „българско словестеост“. Ие. Д. Шишмд-
нов' Но нищо съглеДа отвореното а опустяло uaклa· той со обърка no-ıy-зοeмс—, полу-сър-
дкщ към -oвис гост а извини: — А бре, хорсиш/но! Та пок ос ме оголил! Ив. Вдзов.
хорнЯтски прал, оо/пир. Просташки, соляндурски. Варварско дело о отнсщана и воемо хорииш-
ско, нога спа някой. a ma Да хорот^/ош и До гълпиш. Р. Попоеич. хорнЯтски нароп. Вон съм
ma низал сщо пъти I а те молих братска, 1 да ео влодаш. да с 'обиовсш 1 но щъй, еоо хоре¬
ите./, Кр. ^шурна.
хорЙще ср. . , . Хорище на г ъ б и <д/ал.) — кръгово простедпсmво. обрасло с гъби. Извън
солото, като големи хорищо на еъбк, долеят со ороД полото пилотна. Й. Йовков.
хортЯ — вж. хората. Прекъснати хортс I подзеха пак, шега подар шеги. 1 со сол от щуроко
време поДсоле/нс, Пснчо Славейков. Пръчът я тътuсл защо но са стояло но хортото. Π. Р.
Славейков. Подир щова захвоно до говори а ощ разпокъеан/що му хорти могохме Да разбе¬
рем ощо какво. Св. Милярое.
хорунжнЙ м. кнсж, осщор. (пол'-рус. хорунжий). Подпоручик у казаците проди революцията.
Наблизо пред масото му епоошо плокн/къщ, когото бяха довела —ай-поДар, хорунжия Рабо¬
лепно, Й. ЙовкоВ'
хо^ние ар- нииж. оотар, (рус. хотс^о). Искано, жсланис. Въщро в джобовете но расото м/ що
намерите последното ми азпоееД к послеДенто ми хoщoн!с! Името ми о Паснал. Π. Р. Сля-
войков'
548

хубтейле
хбхол м. n/шж. ряДко, (рус. хохол). Подигравателно прозвище ит украинец. Но тук ще видит
а днлиормаисннте турци, флегматични н мълчаливи полосн. , . н разпуснатия хехел, н важ¬
ния н благонравен ннмeн, Й. Йовков.
хохот м. рядно. (рум. хохот). Снлтш смях. — Дръжте га да но паДне? — привикна се пак млоДе-
жът от ъргъ/инaτa помпания. И това пата чн ли бете сигнал, Общ хохот екна в залата,
Г. Караславов. Общ гръмлив а проДължатолен хохот процепи кръчмата. Елин Пелин.
χOuχтм носе., хоцне св. Днал, Друсем, подрусвем. Облече Детнта а захвана поп да га хоцн: н да
му сн радва. мп. Момишске мълзе, χвuхaм мт, хоцне ст възвр. Някои правм, а Други в живо¬
писни поза по стелове м пейка следят, с атворънн уста краката на играчите- пляскат в такт
с ръце, хoннοτ се само по местата са и сн провикват: — Хо-Дъ.!. , . ха-бре!, - - хоп-па.!, ..
хuнaI Ст. Чилингиров. Но той, пате провлече стъпки по колДаръм:, хецпa сн а τрoнпa с
двата са крана нднaβрнмeпне, зо да изтърси /отрупаната по хаднлоша му пепел, Ст. Чнлнч-
гиров.
хренНло ср. диал. Хртка. Ане направим напречен разрез /а стомах: му. що видим, чн тай е гумен
а сн разтяга, за да събере колкото се може повече хро/нло. Г. Краев. Наближи пролетта.
Грижите на овчарите по нззимяеа/ншо на добитъка стават по-го леми: хранило се привър¬
шила, дoόшηзnьτ отслабнал, П. Ромси.
хранйтел м. н храчНтслиа ж. 1. днал, Чоесх или имот, който хреши някого. Дядо Даскал а моят
храните.:, Гореалу, се оплакваха, чн тоя година що бъдо съвсем ялова за тях. Иъ. Везов. —
ПроДой /030.0. чн ме проводи на учение, , , — Чн какъв сн ми тн мене, да не са ми гос¬
подари/, че ме корош да сн проДавам хранителното? А. Керелийчев. 2. старин. Пазител.
Помъча се да се избавиш а бъда хро/нтел но Тамаро, поверявам тн я заедно с благословията
ин. Ив. Вазов.
хрСбна ст се. възвр. днал. Сопие мт. Не окръжният управител /е се съгласи с ходатайството му.
Отначало кротко, той нοй-съτпe му се хрeдеa, нагато вндл- чн Дрaпдaбулинн настоява но
свиете, Ст. Чилингиров.
хрТпне се. Днал. Ударя съм силе, ^пардо^м. „Ах тн, поразие! тамам нееяш ще сн дойде ума-
ре/, изпотен, а ти тутакси що му се качиш а ще га умернт“. казал циганинът сърдито, хреп
/ал циганката с чука а я утрепал, Нар. приказна.
хрймнс ноизм. и хрНмнзси, -зиа, -зно, прал, (ичд.-срхр. гримиз, грнмизаи). Орашжтво-червсч,
пурпурен. Кръгозор се запали. /еба приема хримизо/ цвят, кой тихо изчознуе: в лазур за·
паДна. С. Радулов. Тебе бих, Чорнъо, турило / на моли врат: Долен праг, / че нога мнна.
замино, / чехлите да сн изтрия / от шеайше сана шалвари, / om твоя хромози пояс! Нтр-
птстк. вaйвoдoвн сестри / хрнмис naецu сучат, / та рuфнъ /отиват, / вайеоду га дават,./
на Понн: окачват, Нар. птмеи.
христомвам ст пъиe., хрнстосам ст св. възвр. (стар. Честитя см Възкресение Христово. А доднта
той говореше, селяните сн примъкваха тихо да се хрuиτеиeаш с нас, зоДеха из noяиaτe са
червени яйца а ги подавах: си заДутозни Думи. Π. К. Яворов. Когато сн свършил стори/шият
тоя обред на хрнишняпикoτo благочестие, след отпуст нараДът се разшиел из черквата а
всеки иъляннп отивал па роД/и/ите са с кравай да се христоса. сп. Училище.
хромсл м. днал. (гр. χΐίοόμνλοζ). 1. Ръчна мелница. Пръд ихлунънοшa са нъщурпа на ръчния
дряг мелеше булгур в хремол стара жено, слаба а изтощена. Тя спирате честа да сн почине.
П. Бобсв. 2. Камък че ръчна мелница. Том намерило всички тези нзложъ/и глинено съдове,
стрели. ножове, хромели, с пенто си е служил нрaнсmoрuчнинuлm човек, П. Стъпов.
х-ропотчица ж. диол. Хрема, кихавица. При силната хропеп/ица, пра нaшлuнama. . , вълнената
фланела, която се облича но голо тяло. е полезно като среДство за изцерявано, Летоструй.
хрулнчха ж. Диал. Злттне парична. Пенчо омаян, зогудо/ om такъв нaрикн зо него мухобот, води
Дребни хрулнчнн а ги лепи по челата но черните къочецо. Ил. Блъсков.
хрулче св. Днал. Бликна, потека. А над това от вик а крясък он шолноео се раздражнл Н разпа¬
лил, ща жилото му се пукнали а кръвта му хрулнол: из устато, Г. Кръстевич.
хрумице ж. Днал. Мярхт за дължина — от върхе ше палсце до върха ке показалеца ке разтво¬
реше ръка; чепертх. „Ето гДе е ударил!, а пръстът му показвате деиствнтнлно 0/030 мя¬
сто. гДето сн чернеете подир хвърлянето — на едно хрумuнa над черния в средата белег —
над центъра. Ц. Гншчте.
хрупко нареч. диал. С хрупаше. Стадото пасешо наблизо. чуваше сн кок овцете хрупно скубят
сочното, блеснал: от роса τрнвннa, Н. Тихолов.
хръд м. Диал. Рът, рид. Кaнрuтuнa (АераДала) женско поло, всръд Балканът. с рока Тополно,
ноято извора ош хръД Буная. Г. Икономов.
хр^неиде ж. диал. Вид череша м твърд плод. Шестнайсет дървета имаме на Мочура. на ста¬
рото лозе а канен /е щеш: червени, едро, дробно, вншнулнн, хръиnaвнцн. болезпи а тези —
тъ /ай-паднр зреят. Ц. Гинчев.
хуОтвйле мн. диал, Тоалетки принадлежности; гнздила, труфнлт. Целият му коноп миришеше
на гюл-яка, на мuик а на какви лн не хубавила. Мих. Георгиев.
549

худόжеи
худежо, -жня, -жно, прил. книж. еcшна- 1. Изкуство. Всичките нн зн употребени; аaβеnu ое
ннзуeнm, че оо или прироДиш. или изкуствени — хуДожни. Π. Р. Славейков. 2. Художествен.
ДоPаоромнн Дори Руми не н/иир/те Рн аaзхвнелβa този врат Григорий. Срне/яенте го ш с
граматик, ш оьо зugaα, Капо зл/ар, Pаan Гриеорий впроел храм божи и отвън хуРожен,
ш отвътре препълнен о Рух свети. Ст. Загорчинов.
худярбдтн, -дна, -дно, прил. к/лж. овnаа. (рус. худорядньШ). Който е от дял-и произход. Из¬
вра .пак Рог немощните в свепо Де ηеванuяn вилните; още ш ху/орои/нте пн свето н уни¬
жените извра Рог. Ст. Зαгяр4иноβ. И о ией-голямо безочливове Ро твърДяш и уверяваш . . .
че ние вм; си есе nннвцз ху/оро/ни ш свое глави пионпели оп кнзннgжuйвке произхожде¬
ние н пе вървим по ηаumъηкнuuя н аaβоnнця пъп пн книжовността. Π. Р. Славейков.
худяУмтн, -мна, -иио, ηаuл- книж. еonaр. (рус. худоуиньш). Малоуисн. ХуРоумниш; ш Pогом;а-
зки богомили пак Η/τφαη към ввепнпн православна църква. Ст. Загорчинов.
худул м. и худулиа ж. дшалДуп ар.-тур. fodul).Горд-лив, βясокоисреи. иaдмен-и човск. Кого
как заминете наaй няноее. Добър Ден Риля пе казвате. ХуРул син Реше. Ил. Блъссов. Дн мн
РойДе мене еР/н незнайна, кой зине оп какъв сой касавянкн. . . До ти знхвнн; еР/н гол/ ху-
Pулнн Ро ми заповяда в къщи, че ш нз жива Де РъДн До излязо пред сее комтийки н оъо в/нха,
с опияни Дн ое похваля. Ил. Блъссов.
хукюиТт и хюиюиАт м. еcnна. (ар.-тур. hükümet). 1. Представител на властта. — Още не сме
ηемннеu· войвоДо — к/зн пак Б;uнев. — ПреРи Ро почнем, ще дойДем До пипаме хук/омешн,
нaнnе му е ре/. Д. Талсв. В същото село тоя същи суР/тн беше наранил еднн старец; вте-
а;иъn РохожД/ Да ое оплаква пред х1окюиепъп, но върне се паз/Р без нuнοнeо удовл;иıeеаe-
/лб- е. Свобода. 2. Сграда, в която ссдят пр-дстaβителятт на властта. Стенаха βвuмнн н
отидоха в хгнюи;nа. Дн покажат фермана нн войводата. Д. Талев. Вотнпн старшият офицер
ш, Докле майка произнасяте някои neηенлnнц Руми, ое н/реДиха жаndнамune, мен; н Pанnн
мн поставиха посред опълчението, пи заве/оха пе хунюмeш н нн повш/елха в тъмница.
Гр. Пърлим-в.
хуиаюн и. оomна. (пер.-тур. humayun). Вид материя за женско облекло. Бе хей елов). в о/з;
•	Ре/ вн проводих един поп хуиаюн. нaнeе го спорихте? Злата· А че, хе/жи, пой хум/юн Реше
зн друго; нопр/вихм; кое чeашнфн, коеризн. кое. . - Д. Войщиков. Тате, нии хумнюи зн фусти
Ро/бвохпе ли ми? Д. ВяИиисяв.
хуиба ж. Рнол.' (от гр.). Подзсии-, изба, бордей. Малки хуиРи, покрити о по'^^]^1^:яле олнин, пъп¬
леха поРолу по хълмн, но който споеше кул/пн. Ст. Зaторчиноβ. Ний ш/еме оп хумРл мрaмнu, /
от влага и оп смраД. К. Христов.
хумннк м. nда· Кариера за хума. Отидоха о кмета пн хуминцип;. мериха, завиваха колчета, пи¬
саха. Й. Йовков.
хурн£т м. еoτна· (ар.-тур. hürriyet). Освобождение, свобода. Наскоро олее оРяеяеннепо нн „ху-
puema" в Македония нашият грнРец се изпълни о американци. Д. Талев. През юни избухва
иенdоnуавкаme революция. а оТ септември uοτοτън България е вече независимо царство.
По време пе хурлепа Славейков пaбдηaнбмн о голяма част оп артистите пури; нз Мн-
кedонuл. М. Креио.
хурКа ж. аяене, (ар.-тур. huri). Хубавица от ияхaиедaисияя рай. Оп deeendeoem н деееппех
стъпело по зеannшn; стълби ш от Реесто изумруДени колони Ро нанл не Двора Ро елмнзеинп;
порти споят Рен реДа хурли пе-пабнадoнu н оп ангелите; пе он служипелкипе по всякой
ηаοвевeаen· Ц. Гизч;в. СеР/оле пя, тъй βeеuчeonβenе облечено. nдннрeο всякого До он помис¬
ли· .. че пя е шай-нбжпдтд хурня от мохниедннвкия едем. Ст. Ботьов.
хурий ж. Ринл. Фуриа. В Ар/вня имн еднн вир растения. ненmе он получили всемирно прочуен/е.
nдηанмeа — фи/иките, които Paean плоР твърДу вкусен — хурмише. С. С. Бобчев. Хурицш;
и Ритоните се уееженш оп плодове, смокините ш лозята пежат оп рожба. Ц. Гинчев,
хутия ж. Риел. (от тур. futa). Чебър. С повироДове βбанмкн щат дигна неoбаu и пдмnнuн, яки мъже
ще ногървят хупии н в преми ще рукне от ликовете еβненο шеро- П. Ю. Тодоров. А в оой-
ен/нте дюмοнuнuτe ще сияене анзcьхuнлн кдин, Ръчвн н хупин- К. Констaнтииов.
х^хловнца ж. Риел. 1. Кукумявка. Н; вях п/щел Друг път то^воз нещо и не знаех нeнeо е това,
дето русите му викат снч, е пне иу козени; хухлоелца. Сега н мене ми шРе сметно До се уп¬
лаша оп едпе безвредно нощно пτниe, ннкβanе е хухлевuцнnн, оп аодн но совите - Π. Р. Сла¬
вейков. 2. ^6/. Грозен, монти, троеотяло. Зоро/ шев пeаниe- - - / що рнвопн отиват. - . /
зароД певе хув/елци / земоп мъже хухлевнuu. Π. Р. СлaнеИкяв.
хъз м. Дшeе- (тур. hız). Сила, устреи. Н; пръв пъп слутн пой поРнг/^т зн неереРд / туи пе иен-
деинτe — н слутн н нехай. ■ че зине хъзът им, н знае колко τаaй. Пенчо Славейков. Оноее
шасито nнnауηοнд гъмжете / naβнеuцнnο все, като че о поРнове/ / хъз пак зн своДн. Пенчо
Славейкое. Вземай си хъза — охладняна., усрятявaи се. КостоРли щете „До он взе¬
ме хъзн“ оп Дъщеряпо пе въчвдршпн- Ем. Стантв.
хългъз и хълги^зннк м. Рнол. Заплес, мързеливец. Ако роботите. вие спе труДолюбиеи Деца; по
ако пе рнβешнn;, пог/з ще вн кажат хългъзн. Π. Р. Слaнейкяβ. Ще РойДе Де м; моли, ние
550

хюшм£р
аз що го наглася! От плащащо му що отдая, ma до помпа, хългъз—анъщ му с хългъзник
П. Стъпов.
жънзър — вж. хднзър. —^/αΗτο ощщуко. хънзьр// — извини другото заптие а со спуска до
га био а камшико ск. Жените а писък со uοздягοхο нащащък, Ив. Вазов.	,
хър jw. Дсал. розг. (съкрдг. от хърцо-). Соляк, селяндур. Още от вечерта хъиoβoщo оДкн поДар
друг започелла Ди дя/an по солото ас — низи А—Дое, нойщо бо прасъсщвувол но розп/та к
зелеше военно. Ем. Станев.
хърбд м. и ж. Даол. Слаб, мършав човок или животно. Ех, канвк пищна со тая ноеови аркадаша ——
жалят зо някакви хърба а за разхлопаните са кола, а по жалят зо България! Г. Кярдслявое.
Бснобороцъщ со отпуски зо момееш. . , Волъщ също со отпуски. . , У-у-у! — проеснко ео
—скoΗ. — Но може до гъщно одио дърто хърба! Г. Кяеаслявое.
хърбол м. Дсал. Грапавина, нащърбено място нд сочиео и др. Аз ао наох, о Провсдокао, до тоно
хърбелищо -а τвас мон а ди изпuοβсм твоите -опроеДа, Н. Бончев. Покрой шуплквс-опо са
βoска тяло по повръхп/ноща ек ами малки гръздолк и хърболк, които ао епавощ оДкк в ДруесН.
кога се арощнищ дво тела. Й. Груев.
хърданио ар. Диол. Хокане, мърморене. НироДъщ, в който ти вярвош. о роб, казвам ти роб; ро-
бувоикето о зи коео блаженство, щирοн/сщи блаеоДеяесо, раболепното геройство, презри¬
телното хърдое/о отгоре музика! А. Константинов.
хърз м. Диал, (др.-гур. ırz). Чест. Па а ощкъм жонеко ащро-а, що-еодо е изводо-о из Д/новота
къщи, или уводоно у —оя — вояна е е хърз било, по ве.яко е а хърз и осщоло. Мих. Георгиев,
хързазин — вж. х а р с ъ з. Кой еи о щуки чoрıu-бaш/сщa (еомосто войвода) ? Кажото -а тоя хорзизнн
до излезе. за да го пищим из коео. кок со взема нужди мъка, вакоше щой ароД дворът. 3. Стоянов,
хърлав прал, даал. Слдб, болнав. Мийкото бо станола ощ някоо времо хърливо. страДаше от хро¬
ническо ногоболно. щuсбвишo някой До я зимеетс е ераж/то зо къщата. Ив. Вазов.
хърсъз — вж. хдрсъз. Оощави къщи к Деца и ао щърноляй зоодно е въшкавсто цигани — хар-ъзи!
3' Стоянов.
хърцбй м. даол, (от рум. râjoi). Укорно прозвище нд селянин от Русенско и Търновско. Не га
ща о—оз хърцоН. . , Но ща танваз сватове- Й. Йовков' Боз шикалки к перДах нямо Ди ао роз-
м/но. На хърцoс му со уолод/ елоощнацащо. нямо до ео излъжеш е приказки. Ем. Стднов'
хюджОт м. осщор- (др.-тур. hüccet). Документ зд имот. —Холан, Пенчо. , . щобо сми л/ пяно
Да mu заповяДа на тюлкa? — Няма. — Хюджощо -а къщата у нас е ръце? — У моНще. Ил.
Блъсков.
хюкюмДт — вж. хукюмет. Вършитбата закъе-явошо всяко еодана. ронеха се а г—аохо cнomaщo
по киващо нок до август а все щоки. Докощо но со продаде Ношурът а по го прибере хюкю-
матът в царското хазни. Д. Талев.
хюшм^р м. даил- (от цор.-тур. höşmerim). Ядено, приготвено от прясно сирене; бял мъж. Тсо
со връщаха от сеоато пуена к бързаха към солото. еДото ги пикаха богата /опора, млади
aeono, хюmмou/ а разни совоклуцк- 3. Стоянов.
551

ц
цакло ср. днал. Стъкло, стъкленица. И гуди от долу паД /осът му едно цанло пълна с пмıшοдъзр!xıι.
С. Доброплодни. Чн Никела у тях отнДе I а на врата похлопа; / напой му врата не отвори, f
тай поглед/о през иaклaτу, / чн жена му камък иτa/αлα. Нар. песен.
цИлим пниB: днал. Дрънкам, лигавя се. Веселбата ставате no-дърта м no-безумна, а приказките
па-гъстм а по-безсрам/н а гньспн. Сяннй са отдела с па одно ат сестрите са приказваха н
цалоха на врели но кипели. Ил. Блъсков. Мнно ли млаДа булка. , . упулн очн а безсрамно
забере да се пеунотлюео, , . да со нaидуτeοτ с кръчмаря. .. а да цолот пемежДу сн
най-везавразни oдумeaпuя против тая. оная. Ил. Блъсков.
цилув и цилуф м, днал. (от пер.-тур. zülüf). Къдрица покрай ушите или над челото. А бабата.
коте са попоДтопна делото цолуен под чор/ато са кърпа, понаведе се а захвана па еДна, едно
До събора сечивата сн. Ил. Блъсков. Разпилял: онези мн-тн Дребно. плетено носа по плещите
са, спуснало о/ня черни цалуен над бялото са чело. Ил. Блъсков. С Дълго зафнтнлнеъ/н цалуфи
чофилят пръста м се пропират. П.Ю. Тодоров.
цанцарки ж. Днал. Кратунка за пиене на ракия. Кръстонне. . . я кум: тн но доноса борДу/чен-
ннτo с роннйцото. донеса а нaнцaрnama а но залей па една ранница. . . сбор е туй м ние да со
нерοзeъинлнм. Ил. Блъсков.
цанцугер м. днал. Птичка, синигер; прен. безполезен човек. Ана сме желоле да имаме няколко
тестото граматики о ратороко, те нaнцугнрншъ одозн: еоче са се /оплоДиле из /010.0
атечнстео да пъeърoяшнa стопен, в. Знание.
цанцугерски прал. диал. Който се отнася до цанцугер. Множество факти, ни Доказват. чн целта
на това Дружество е не книгопредав/нчеспа спекулация а /е цοнцугнрикo самолюбие, а ис·
крена жело/нъ да се принесе на народът ни конеа-годе полза. в. Знание.
иап м. Днал. Плоска огладена пръчка, която се пъха в основата, за да оправя нишките. Другото
Две снахо шу право, ту навнденн Държаха нanaeeτн, оправяха нншкнте. К. Петканов. Бабо
Ерона соД/а да коловете а зоразенео кросното. А трите 0 снахи разплитаха белия памук
о изопваха нοнoвemн. К. Петканов.
цИпина ж. диал. Дърварска кирка с шип на края. В крял на един ош трупите. увиснали в пропастта-
иe забиха железните човка но чоторо цопоно. Н. Хайтов. Още пaшeиτeувaхa me зсоно ден нз
тъмните лосове на планината а безмилостна я опустошаваха със сънорнте а цопн/нто са.
Кр. Велков. Бои Иван Пердее — дядкашо — откочео цопоното от шейната. Н. Хайтов.
царОвшце ср. днал. Царство· От време на време Долитал оттам див кикот а блее/е /а кози, ша
от таз: разбирали хората, чн горе някъДе, сред Давите спало, е нaрoβнщeτo на мечките м ор¬
лите. Караиван е есе ощо жне. Н. Хайтов. Челови/ото са правят къща, колиби, шатра, ша
живеят в тях. съставят село. граДово н цоравнща. Π. Р. Славейков.
цацИрка ж. днал. Вид дребна топчеста кратунка. Защо днпuτe. дъто са от оДо/ вреж, не со
еднаквн? Едни са големи. Други малки·, тротн пак цацаркн.! Едно узряваш рaпo- Други си оста¬
ват зелени. Тона е а с хората!. Ст. Ц. Даскалов.
цвИнец м, оспор. (от нем. zwanzig). Австрийска сребърна монета на стойност между два и три
гроша. Коте не можах да нздом сочното История според известието, етрежДам само зо
тая книжно цн/а 1 цeοннн. Господа предплат/нин, наито са Дали па одон бетлик, ще приемат
/азад рaз/uнοτa ош същото, на конта са връчило порите, Π. Р. Славейков. Никела даде но
сш/ца ни па одон цва/нц, който по 0/030 време стигаше за тютюн цял: неделя, 3. Стоянов.
ивИнче ср. астор. (от нем.). Някогашна дребна монета. Ложа намусено в греблето / /от Петър
Кучкнн-дознргя/. /... i Я плачете, я ридайте / есн българско чада, — I ... I Ням: вече ней
да крадо / цзанчето пαрαдпн, Хр. Ботев. Сеонто възхнщенмн а братско съчувствия тон заявиха
/ой-/апръд чрез спущанното няколко цеа/чота отгоре през една Дупка, 3. Стоянов.
цвекленнще м. Диол, Място, посадено с цвекло. Леко а весело му вето, когото прекосяваше поле·
ваната землище през бодове. с.г^1^'^1^::лодм, цвеклищ: а фин/ища. Б. Обретенов.
552

цепочка'
цветна ое. Рнол. Цъфна, процъфтя. Той съвужДо от зимний сън стъбл/п/ нн αнcneнuлnн, покорен ги
Рн покарат н Да цвепннп. Т. Исоияиов. Сеовeнoкнnο книжнина по това крайморне, наблизо
До просвещени Италия, цвепннлд н Дал/ Добър плод в ттово време, когото по другите cmаннн
вшла заспала. Й. Груев.
цветник м. евτοа- 1. Цветарник·. Излез; в цвет/икът по гостилницата и тамо, ебеaкan;ш нн
зшРът под брегът, заничате е езерото. Π. Р. Слαвейкяв. Сяка епоха е граешлн по своята
воля; пука е поместен ш грандиозният триъгълник но Кр/Uвn-Чeамα заеДно о неговият цвет-
нлк, о водоскоците и оъо въдвнте. в. Знание. 2. Ваза за цестя. Тия съДове, като мeшн, РлюРн„
ивeзηnшиш н ηа., сега ое паоPοвοm много oньпе. Й. Груев.
цветя песв. оспор- Цъфтя, процъфтявам. Ръкоделията цвепяш в Хола/еля; по-пръв) оп пях во
плопие ш харен;. Й. Груев.
цвнк м- нар. Воднист сок, който ст отделя от сирене или от преварена суроватка. Там/н от¬
качах оп веригата перае/нк/ с еnдeлen/na веке от ценка извара, епо тл ш Рови пи Млн-
ч1овицд сама че иде. Т. Г. Вляйто·. СлеР малко домъкне едне вяла цеДилко, попълнено о ηрлвuе■
виреше- Оп нея още капеше цвик. К. Калчев.
цвйкна се. Дueе- Викна, скарам се. — Кър; е майка вн? — блъсна къщното вадmд Лого и цвнкнн
по Peuama, та се изпокриха капо пилето, кой къРето свари. Ст. Ц. Даскалов.
цвйска ж. Рнал. Двегодишна яβцa. зниесa. Ако такива добичета, които eaлевan за завъди. не се-
померят у Рома, тогава ηе-Pоβаe е Ри се купят тнклеа млнел (телици, жДревнци, uвнoкн и еа■}
оп някое чуж/о стоРо, зн което ое з/ое, че е оп харен oеu- Л-тоструй.
цвол и. Рнол- 1. Стрък, стъбло. И горни/ он шумете тихо, из/ъто и нзPъеβено, сама за себе сн
песен, само за оеве он жалва и в пози песен ш в поя жалва нямате нищо зо аοДеomшτб и
скърбите но хората, кеunе тепаха из нейните Дебри, е вомо енеβа, което вятърът е aaзнa-
вял, когото е нямало нищо но земята; пн поевнu цвол н бурен, пи вековен Ръв. Ст. ЗАгор4ииов.
2. Вид рaстеияе, което ст ядс. Кнкво правиш пом? — Бера цвол — смутено отвърнах аз. - .
— Защо пн е този цвол? —Ям го. Опитай н ти. Г. Бслсв.
цвръст ηрне- Рнал. Твърд. Песъчлив/ и сипкаво земя по-Pоβаб е Ро се оре мокро, защото кого ;-
сух/, пя Риво много цваъвna и корава, па пе ое еаe. Л-тоструй. Диваците прък/п еРпо о
друго две Дръва анзецмnо uврьoτн, Pонеe ое запалят, па тика он ловят огън. Й. Гру-в.	'
цвръсто нареч- Pние- Здраво, чевръсто. Като чу това, духът пов/игна тнкеъзл ужасен крясък. . -
щопо СкруРж ое залови цваъoτю о столът ош, зи Ри пе му паeпaPнe. сп. Наука.
ивънец —нж. пвaисп. Той мл пуща някакеи голямо пара. ПоглежДам канPuшнем — стар цеъ-
Η6ΐ{! — У-у. колко много! Т. Г. Влaйkяβ.
цевка ж. Риел. Пищяла кост. Щом изми аaнanд полека, поРаДох/ се евnан новnн ош onаетбnanο
цевка та наοкн, неunе ловеше с еuеaβчeτе н гл измъквате тихо. Ц. Гяичев.
цевница ж. Рнол. Овчарска свирка. И звукове по чуе/ото цев/Ш1О тог/з преп/охо· Пеичо Сла¬
вейков. Оп разкопчаното Рреха ве поровите Дълго иeeнниο, прилична по овчарски кавал. Ст.
Зaтяр4иняв.
цедак и. Pнне- Цедило за сирсне. Не говорете много, елеРнш; си иeеaкο н сирището, екοмeно и?
мннPанna в посинел; нгиетки mьаβуc), а сега? Ст. Сиврисв.
целбА ж. Рнол. Лек, цяр. Никой пе познава, что е Зойкн боеuο, / пн целба пристойно някой й поД/ео-
С. Радулов. З/р/вият трева да паом;нуea честю живението свое, Ра пе Рирн целби н цели-
m;еu- П. Берон.
цтлТц и. Риел. Нетaзси. дтвствтн ояг. УРорих през целеца пай-пооле н мислех, че се инхин опи
очите ин; кого Ра влязо, пой спои преД порпопа ви! Ст. Ц. Даскалов.
целиком nдрeм- книж. аядно. (рус. пелнкяи). Изцяло. Той зaбдnе с героя вн Сmа;мвкн пренася
действиепо но аомннa в Швейцария ш Париж. гдеео изпъкват преД читателя ред обанзu ин
ноти опудентш. всички взети целиком нз Действителновете· Йн. Вазов.
цеп ж. 1. Днaе. Втрига. По времето та сражението пе увързв/лл предните вн реДове о цепи, за До
не може натискът на неприяте лите До разкъвне тези аeеевб- Н. OяхaИлонсси. 2. книж-
(рус. цепь). БоИиa редица. Цепен но лагера Реше рядка, защото оттам нищо не застра¬
шаваш; в τμη войнството. Ив. Вазов. Но от цепта човек шш обажДа, че войски ое заРееи
з/Р βенжnоnе бърДо. Ив. Вазов.
цепенак м. Рлал. Летвя от рaзцеn-ия дървста. ОРршпове..лн, непрани. βаaдлвaлн, постоянно ела/ни —
пак/ анPеneхн селяните па сечището ... И опях/ в инлкн землянки. покаuτu о ибп;нин,
или ое заривах/ в снега. Б. Нестяряβ.
ц>п>ц м- Рнол. Щипка от дърво с разцепен край. Това отстъпление от редовете по равошничес-
ннnн парещя паePuзeuкο омразата по Другарите иу. Но пой не ое безпокоете; —Аз имам
жено, ДeиaI ЕРва отървах елаене/ он в Двайвеп н трето гоДино, оего не що сн пъхам ръцете^
в ибпeцο! Ст. Ц. Дассалов. Пн не шДе До сн оттеглим еббщдnнeτе· Неин кοн- Турихме сн
ръцете е иeпeцο. Ст. Ц. Даскалов.
цепочка ж. книж. рядко. (рус. пеnЯ4XА). Верижка, лaитц. Щом помnихи Ро оβuаοτ, измъкнех тън¬
ката иeпемнд, о която Реше з/к/чен пн ежнлenннna [часовника], н бързо го пуснах в еДин от
джеРовеше па горното ои палто. К. Величков.
55S

церйч
цордч м. даол. Лечител. Тука, госпоДние, о пустиня. Нямо Донщор, —co цоран. А. Кдрялийчее'
цордвина ж, Даал. Огсочсно церово дърво. Цяло зима дъни бощура. цепк церована, ами пик но дава
думи да му кажем зо унон/о, Ст. Ц. Даскалов.
цОсяр м. и ц&дркд ж- рядко, (ог лат. собст.). Цар, царица. Тоеови първия божек изводи от тор¬
бата са оД—а гъДулка к зοeвиu/ —а одна жици, и другият. седналият, запя: Зоженал ао цeeοрс /
за Девойко мъкано. А. Каралийчев. Този л/ с бялата елова що бъДо цосарка?. . , Горкият
цоеар, кали о сщор, от Миджирено му проводила оДно бабо а одно гощово момиченце! А. Кя-
рдлийчсВ'
цсхин м. книж. осщор. (ит. zecchino). Стара венецианска злдтнд монотд. Вол/кн еосподи—о!. . ,
аз з—аох к брата ва, покойна Д^орош! воин бо зо хубост на анчкощо ркцюрсщво. Аз му додох
осемстотин цех/иа, кого му дотрябваха До се откупи ощ плен от турчино. Н. Бончев.
цибрОя сс носв, възвр. дсал, Болея се, блсстя. Тия рекичка е малко. но водаща Н винога о б/отра.
Кищо площ-о со цаброо можду зелените брегово. Н. Кирилов. Опитаха с нокти ди пробият
зрел/то зърна (но царевицата). конто со цаброоха като кехлибар, и ноктите им со подвиха.
Ст. Ц. Даскалов.
цибър, -бра, -бро, прал. диал. Тънък, свеж. Цабър м/ вощър поДууко, 1 по са отнесе. ощ—осо 1 но
дела Радо ма—уна. I Николу цръвен подкапник, Нар. пессн.
цнвка ж, Даал, 1. Тънка тръбичка нд запушалка. ЕДно олед друео щнчохо по щuинoзοщο шишетата
с рикaс. Праз—увот/то шумно всмукваха от чорн/човищо ц/вка а еово]роха много а зо всичко.
М. Яворски. Весело вромю бошо Дошло у домо, . . Искреше жълтото рак/я в белсто шишета,
цвърщoтo на тънка струйка през ореховите цивкс. Ив. Венков' 2. Сопол. Доцата До смит
уважение към еъзрасщ—кщо, Ди со зноо кой е по-стар и кой о по-млод. Какво о пови, ощо цкв-
н/то ас не можо До обършо а копрово ^—00- Кр. Григоров.
цнерд ж. Дсал. Ровлд. Мом/нето ао разплака. . . Нещо ме канари ди со обърна а До са тръгни...
Нямо еено до ое моля -а този цавро. Г. Крумов.
ц^рни^ м. рядко. Цигаре. Агото, с дълъг кехлибарен цигарнкк но уста, седешо в пюнeщн/с къщ
но мек дюшек до нonрeтe-нoщo са орехово ковчеже- Ив. Вазов.
цигувам ноев. Дсал. Свиря с цигулка. Двамото борци ое обхванаха оДин друг здрово к со заклатиха. ..
Цигуларите, у-еаен/ в борбата, oирсхa до свирят ... — Цс/увийте бро, кората. Какво
oписхщe —а най-хубовощо. Ст. Чипнпннров. Цигулка цигувам прон. —тъкмя, правя
нещо. Н/е малкото цигулки цнгуеимо. -а коящо сощно що Н ео нуо гласа. Ил. Блъсков.
цигуляв прал. дсал. Тънък, слаб, мършав. И Вели— е млид. но този о съвсем дощо. Едно щикова
цнгулсβo. нeнοmрοвaлo още кокал. депо ами одна приказка. Д. СимидоВ'
цйляв прил, Диал, Тънък, слдб. В полите на хълмовцещо. .. в/дях саморасъл тютюн. хубава
олоНкс роетее/я. , , к много зохирен щръст, но цклово, защото но бошо обработена, Π. Р.
Слаео-ков.
циля со носв, възвр. Даал. Плача малко глсзсно. Росица- (Тропа орощу Горано и престорено ео
цал/). Горано, стори път — зимрък—охме. Горано. Ц. Церковски. Турям к ке пущам пълиато
Н ръцо, Искаше м/ со еоо До е/ държи, вае пън.. . А пя всо тъй Да ао Дърпа к престорено Ди ми
ао цила. Ц. Церковски'
цйнтд ж, Даил. (рум. (intâ). Кабарче зя обувка. Що са обуе щоН повито пантофа, подкована с
одри цснщк- 3' Сребров. Едннаящ ощ пях бешо е новуща к цървула, другият ноаоше mecnc
maснeн! гота к ку—дура с цк-mc к нолчощи. Ст. Дичсв.
ц-пури ми. Даол. (гр' τοίπουρι). Малоценни, непотребни неща; глупости. ПодовоН жито ли о
щам, каква цспура о, но вре.0 нсмaм/ Чудомир. Кото ми додо оДка смее от uaк/с, кощрон
к Други ощо цапурк, пя ми заповяДо да пся ощ нея по одна ракиено ниши /сока нотвърщ нос.
Просята. Тая том вишс щищли к но знам какви цспурк щуки но тa-οβaщ. Ст. Чилннгиеов.
даря носв- Дсал. Цодя, изстисквам' До сого щурците са задигнала от селото под двадесощ крава,
полково бивола а ноД ащо овце. Ц/рят хоращо зо парк- К. Петканов.
дахуи м. даал. Гърло. Няколко сщарци, на конто соленото рабо бо им възвряло в коремът. нла-
ташката ощаваха долу в дяДо Цоневота кръчми, зи ди πаугacсщ запалените ас цахуни. Ил.
Блъсков.
циция м.розг. Скъперник. Не сомо заплюти. но а трoтaοлκa що смо, Тс за цсцся л/ ме eмсτaт!
Пресята. Тон съзна/ошв, не а сам но е ощ τнoга щодркто, к вътрешно оправдаваше жени ас,
когощо го нaрcнοmo „циция“. Л. Стоянов.
црънвАр м. диал. Клисар' В солото зкооха, но ни Брота- му сДо отръки военно... Но но вярваха,
но проз пяноква си бобина що покори голямата комбини. която' изπoτсвaшe цръкворя, До
отмерва без човешко ръко гръмка звуково. Ст. Ц. ДдскалоВ'
цуркдм носв- Даол. 1. Цвърча. В насрещния бряе, из високите еорукк к брястово цуркоха гургу¬
лица. Ем. Станев. Кукувицото вика усило-о.,. мирно а кротко цуркощ гуреул/цаще- Ем.
Стднов. 2' прон. Пия, смуча бавно. Стана ми мъчно к отидох пра Пошо. по ас поръчах еДно
лимонаДо, цурким я бавно. паcлaжДaт я, само да но ме изпъди. Г. Кряов.
554

цъфне
цутим нeив, Днал, Цъфтя. Цутнш ружа ви онаа страна. томо цутат, овомо мерошнт. Нер. птмтш.
Кога тра/Дафал цупеше, сеной му душа любете. Нар. пести.
цъвръсто πaръч, днал. Чевръсто, здраво. Високи дебело номе/но стени . . . закрепено ц^ръста
на висотата, загрождоха а пазеха от всн страни Трапезица, Ив. Везов. '
цъхле м цъкли мн, днал. Очиле. Аохо. ще я вода, Намерихте човека. , , Нали знаете, чн от /асът
са надалеч не внжда. А пъп с теза ^/0 цъкла и да там не зажДа. Пресата. Като си додо у
дома, euлпъU- но ратаите калпаците нзпаДра да ги гърми. — Чо няма ли за тях пречка, рече
той, пато сн сно цъклато от голомий пaи, Ил. Блъсков. Баба Наца оставате соларно. Ила
пред прага на припек с ц^1^.лото на дяДо Върбан що кърпа, ало пък в граДонната ще чапла. Ст.
Ц. Даскалов.
цъклае прал. Днал. Облещен. По пътя мн/авахо с поло Лазаноеца а нзnлaβaτo ом мoмнee/нн
Це/на. . , мн сн смееше на глас, Ст. Ц. Десхалов.
цъклен, -е, -о, прил. 1. Стъклен. Тя с цъкАе/н очила / глъдо страшно а мълча, Ив. Вазов. 2. Ямси,
изцъклеи. Ннгoβнлгп тих а нежен глас а тая чудна песен нарочно сякаш нагласена зо издиг¬
натото сега над пaи щъκлнпo неде а зо трептящите по нога звезди, изпълват сърцето мн с неща
слаДостноL с неща м/аго хубаво. Т. Г. Влейков. ■Цъклона а синьо небе стонше над голямата
гора. Й. Йовков.
цъкло— еж. цекю. Тя носете вощеница. цъкла с вино. ньклa със зехтин, Т. Г. Влайхое.
църкварОи) м, днал. Човек, който мт навърта около черхвнтт да проси. Космите·на вродото му
прорастюха кото четина а той заприлича на пустн//нп, но ньрnвaр, Дето събора помощ за
изоставен манастир, Кр. Григоров. Сега пред изворите му дошла на ума да проповяДеа
пата някой божеп, пати оня нърnвaрн/ ош Масури/цо, дото лъжеше жените да му Дават
коя тъпа вълна, коя слaπнπa} нея жито, Кр. Григоров.
цъфка ж. диол. Цвят ке растение. Стройните бодливо логочни със инпн топчесто цъфна — но
печени — издаваш солни, гъсто, горещи миризма. Ил. Волен.	·

ч
чата в прал, днал, 1. Зи очи — мижав. По думите но народо- змейовете а змеоцото са влюбе/и
в оная бoлпu съзДания. конто не енръят, конто имот длеДнн иuньедeлu кожи а чагаеи очи.
в. Знание. 2. Опушен. Отдалъ сн туря похлупак. напразен ош Две стънлъ/н плочици, ош конти
ед/о е от мътно чагаеи стъкло н се туря атвън. Й. Груев.
чад м. старин. и днал, Дим, пушек. А Далече наД тях се къДроха огромно черно облаци — сякаш
бездни горях: поД земята а Диплех: па небето тъмни кълба чад. Н. Райнов. Тай шапа дръпна
юздата. чн атът му скоча на заД/ите сн /озн уплашен н помете кaмeпuиτuя Двор с Дългото
сн опашка. Ен/а изстрел. ош путката на бея сн проточи бял чад. Д. Талев.
чийл м. Днал. (от тур. çalı). Трън, бодил. РоздуДн сн девойче, / та рнпнло да б.яго. / Закача ге чанлн.1
а момчето руношо: / „Дръж. чαнльo- момата." Нар. песен.
чайр м. диол. (тур. çayır). Ливада. Бройно ле, врай/о Лазаре! / сочни чаири noсeпu, / ватите
нънonеиeнн. Нир. песен.
чийр£ — вж. ч и р е. Ranu. казва. да сн дири чайрота. падишахът, им: по-важна робота, Л. Стоянов,
чакИлест и чакълест — вж. чакърест. През мeиeн юни. , , Христо Ива/ое (Големият), въоръжен
с револвер. кама н отрова а езДящец на чaкaлeсτuл кoмumншикu ηο/. юпъти сн от Ловеч за
Сарсоул. Ст. Заимов. Чакълестият жълт а висок кан. но кегете той сега язди, е Движима
имущество на Лoeчoпикu.я комитет, Ст. Заимов.
чакмИк м. (тур. çakmak). 1. диал. Огниво. Започвате да удря чакмока па твърдия кремък, депата
сн подпали прахо/то, К. Калчев. Изтърчах да хижичкото, езох Дълга връв, вързах но /оя
един чакмок н го инуипaх в хралупата, за да я измеря. Н. Хайтов. 2. остар. Ударник ни пушки
или пищов. Другарите му стояха до него със зопънати чanмaнu на пищовите cu. П. Стъпов.
чакмаклйя прал, /оизм. остар. (тур. çakmaklı). Зи пушка или пищов — кремъклия. Нервите со
обтягаха а паради това. че пеДгетееката на въоръжената οкнuя не вървеше тако бързо м
гладно, конто трябвате да вьрβн, Оръжието коте че бъ издирена да послоДная чaкмaкли:л
пищов а да послеДноя патрон. Г. Караеланов.	·
чактйсвим /ъив.. чактйсам св, (от тур. çakmak). 1. остар. Запъвам ударник на кремъклия пушки
или пищов. Касерката скок/а. зави се зод крушата, изваДи из куфаната пушната си, чак·
тиса я н кота я тури между чатала Ни, извика: „Не со приближавайте да мъ/о, чо що изгоря
някому дутата!" Ц. Гинчев. 2. разг. Разбирам, догаждам се, досещам се. Ама най-напред
що нунДосоме в София, . . после ще Духнем към Пири/о, . , Хабер си нямат ти какво
е шам. , . Царе сме, чоктисеот ли, царе, . , Б. Болгар.
чакшири мн. диал. (тур. çakşır). Потури. Към средата на август Ице Бадулее се върна от Боч
в Преспа. Върна се със изтuл кюрк, със същито отъркани дисаги, на де ешuлaб/aл много, та
чапшмрате едва се задържаха на хлътналия му корем. Д. Талев.
чакъм— вж. че към2. Бързай, окъсняхме! —сърдита я подкана Бияз: а започна втори чакъм,
Топка сграбча чакащото я жито а в поровите й пръстн звънливо зачести паламарнат:.
М. Яворски.
чакъмджййки ж. днал. (от тур. çıkım). Мома, домакиня ни жътварска дружина. —Кея ще е ча-
nзмДжuйnα- / нека тук да деДе; / напред знаме да понесе, / коня мн до водн. Ц. Церковски.
чакър прал, неизм. — вж'. чакърест. Мочкорят размаха даарото. — Зюмбюл Станко. чокър
Станке — за/аръжда дяволито И.лдърьлtьτ, Д. Немиров.
чакърест прил. днал. (от тур. çakır). 1. За очи —сиви или пъстри. Дече наливато ракия зод
тезгяха. ногата шарещото му чaкзръиτa ачн улових: Доктора на вратата. Б. Несторов.
2. Сивоок, пъстроок. Природата на тяхното сн ваволицо, Брязко. бете завъдено от Гърма-
Долцото отдавна. Добичетата от /е.я бивах: брези а чaкърoиτн—кея с еД/ато, кая с Двете—
а понякога бях: а белекраки. Ил. Волен.
556

маиа люта
макър-ксфлйя ηрне. неизм. днал. (тур. çakır keyfli). Пийиαл. развеселен от пиенс. Чашите често
ое чукаха н изпразваха. . . — И номевто поя мазен слуга, сега щеше Рн те черпи някое ое-
Дем/нйсе гоРит/о момиче, нали? — ^/.^τ/ο шеговито кмете, който Ре опашел вече мοнър-
к;флил· Т. Г. Влайков.
малашкЯн —нж. 4aпьшкaи. Вашапа нрaвa е чaлaшнaн Pеpнчenиe — вб ои паве! Другите канвu-
ое гонят. беPнm се. щърклеят. а вашето Довиченце он пасе. Л. Кaрaвтляв.
чалашканлък— вж. чапьшкaипьк. Чорбаджия беше станал, ома не Реше печелил о поп и чолат-
нaнеьн, Мих. Георгиев.
чАлaщясвaм — вж. 4aльшнсвaи. Мuаче и Кеша веха свилиенезДо и ча.лащивеаха оп зори Ро
мръкнина Рн ннхрнняш своите пиленца- Мих. Георгиев.
малгаджйя и. оспор. (тур. çalgıcı). Oуеикaит, свирач. В това време л/виохн кучетата, чу се eаяeн
н весело свирня нн чат/Джин. В. Пaнурджяев. ЧалгаДжии свирех/, а около пях се извиваха
нοшбнoнн хор/- Кр. Григоров.
мaлтaнлИн ηаuл- Рл/л. (от тур. çılgın). Спаружсн. Но пи ннкога не вн имал ум повече от еД/о
милгaнлuво зьаnе. К. Петкaияв.
4aлгяя ж. нар. (тур. çalgı). Музика, свирене. Събра се пороД и в Двора по Братпароецл слеР вен-
чаекотн. Изнесоха пои пнРлн и тепсиин. . - ш чаши о вино — това Реше всичко. Не ое чу пн
песен, нн ч/леля. Д. Талев. Зн пеп пори аaнuя — / при гроша зн чаленя. К. Христов.
4aлгЪи и. Ринл. (тур. çılgın). Горсщ вятър, който изсушава, спаружва житата. Лятото постъпи —
горещо, зо/ушно. със вуховел и челгъ/н. Г. Кaрaслaвяв. Тока е. бой Деко, naнови жито,
лревuзцанно· е устойчиво пн всякакви ръжД; и сутл. . - . Ле-рнnо ще изкласи н ще узрее, преД;
Ди го е уДарил мοлгьнъm. Ст. Ц. Дассалов.
ралдйснаи ст певе-. малдйсаисе се. възвр. р/зг. (тур. çıldırmak). 1. Умопобърсвам се. Право Ре ти
кожа. взех нещо Дн се чат^1^<^<^в^.,и; лееш/ н току засънувам Трифон/ нлн трактора. Все еР/н
т/клеа. Рето пе съм ги сънувал по-рнпо. Пелин Велков. ЛеДuа пови [син ми] ез; ди оРикаля
около ноηnоаο пн и след малко умът му се чолРноо. и еледнйп; го по кой хал е!. - - Ох. ох!
тежко мл, какво ще го паaβл? Ц. Гинчев. 2. Повреждай ст. Кой знае з/що, околните анасон;
ое чалелое/п. о неговият, к/то naеee еноeο мл mu зьаnе· До му ое непагледнш. Г. Караславов.
Анасонът изгоря. Пшеницата ое мοеднoд- Бувип; измрях/. Г. КАраславов.
малйя ж. елал. (тур. çalı). Сорт боб. Де. ^c/u он оп моя фасул. Чалня т. Кр. Григоров.
чАлиаи песв- Ринл. (от тур. çalmak). Свиркам, викам. Леuοдuгuнх ое ш замръзнех; но ηабβaла
редица хора. Авкер е. ИР; към мене. Опитах се До мнлкнм — езикът ми залепна по нббцeτе,
П. Рясти.
мα.пиαт прнл. разг. (от тур. çalmak). Побъркан, ударен, смαхиαт. —А бе, АхмеД, еи он чнлннп! —
рекли. — Защо пе метеш отгоре нοДелб· както ое мете, ами мешет от/оле нагоре. Тн ои
персете човек. Г. Краев. Жално го ненДукnоръm поглеДна / ш нн гнрдпо послеДна / по ннмне-
oeвоnе Доложи I — Имн шни еРнн май чалнап. / пътниците пой тревожи. Хр. Ра-
дтвсся.
чалъм м. р/зе. (тур. çalım). 1. Нaчии, способ, уиение. — То е. защото р/Рошим влeη;mнем! —
каза Хaаненн- — С/мо ни ръцепе он рaзмuшοмe, а всичко прявен Ре ое върши
nннa с чалъм! А. Гуляшки. — Първо и първо naлбeο Дн измислим чалъм кок До ннмнлим
разходиш; във вилаета, че хазната е празно — рекъл той [еллнетРнтляпн]. Г. Краев. 2.
Вaжнячеие. Но знппиипе ое сговориха н намериха зн Pоpаe, че случаят е Pеβьа Ро кендuшan
в някое българско село, До проРаРот малко чалъм н Да изяРне няколко нокошнu- 3. Стояиов,
мaлъиъз повел. овτοа. (от тур. çalınmak). Свирете! Цигуларите защо мълчат? Чолъпъз Ре, чен-
г;нeлeаI Н/Руй кларнета Ре. А. Кянстαитииов.
чалъшкАн прнл. неизм. Рнол. (тур. çalışkan). Трудолюбив, рαбятлнв. прилежен. Аз он го обичам
к/по иойп; /.ρα- Епо е разумен. и кротък. и мοлъшкн//. Т. Г. Влайков.
м^лъшканлък м. длне- (тур. çalışkanlık). Трудолюбие, усърдие. Тошо оъо своя чοльшкοuлън ни-
ηаиeu оп ηοанnο — пеп. Мих. Георгиев.
».лъщйс·.. /есе- Дuοе. (от тур. çalışmak). Трудя ст усърд^, залягай за работата си. Имам ш
еДна сюрия / оп dean/Pecen Дeмнии. / Чалъщисвом капо вол, / цял/ нощ ие сън пе хваща.
Хр. Радтвсси.
мам м. Рнол. (рум. сеат). Лодка. Римляните, колто преплували е Сuиu^лuл но κακ-геДe cновοnн ое
Дъски милювe· Рл.лл в голямо з/шруРшешле. но зналли Ди се отърват от него. Н. Oяхαйлявсся.
чАиав ηалл. Риел. БялиАB, хилав. Това ней/о deme поonолнне Реше чамово ш ош Ден по Ден олевеете.
сп. Моминска сълза. Оп mοкьeе еД/о нехайство за развой но телесните вил; човек остане
маломощен. . . чамов ш изобщо спане капо enen. Й. Груев.
маиалюга ж. Днaе. (от тур. çomak). Топка. МежРу наaнanн он пой изпречи голямата ои тояга
о мaмaеюгa но края н я з/еле/н тъй. к/по че се нanбшe с еДни замах До повали пе еДни, амн
Реама бдневрeмenно- Ст. Ц. Дассалов. Мълчаливо зaеβuнолu бюрото. сеД/о. вкопча пръстите
но Peeme сш ръце н о пак/ образуваната оп Реепе клек; чнмолюен нн ръцепе подпря PаοPдnο
сн. Ст. Ц. Даскалов.
557

чЯмам
чДмдм ноев. Диол. Боледувам продължително, линея, кроя. ЕДно от жените погледна Г/сзнοτο,
която ощо ао нοвοлсшo- — Не я бави, нима. поми. и младото хич к но сока ди знае, пее л/ ок,
поо. Μ. Яворски.
чамбдз — вж. чумбас. Пи са зеде Грую мило дете: 1 Додо моня дрен До му нандо. , , / ДоДо сила
чомбаз да .у срошищ. Ндр. пессн'
чдмпДри мн. остир, (от тур. çalpara). Кастанети. Чуват со звъ—ще—/яща но .юношните чимпирн.
Около кафенещо думкат тъпа—/.А. Константинов.
чДмсакъз м. розг, (тур. çam sakızı). Втвърдена смоля ог иглолистно дърво. Заре кеменнеджиящо
понагря ръцете на понкаща. намоза лъка с нaт-eaкъз а засвири „соленощо хоро“. Кр. Григоров,
чямугд ж, д/ал. (от тур. çomak). Сопя. Едан одър шоп, а тройно дозо мустаци, зомох—а а Дебе¬
лото еи намуга а перна орели по еорДота. цирстев—a глава. Тонич.
чЯмя — вж. чамям. Подар туй той взол от Дон но ден До ещаво у.нсло— к. посърнал к взол До
чамн. Нар. приказка.
чян ., Даил. (тур. çan). Камбана, звънец, клопотяр. Кашо елоо на човек о тоя камбани — . . ,И
Дори до ложиш -а постелята са, то. го чуеш, знаеш нонво време о новън. Зиме зacннa—/ящ
па- удря кротко а глухо а ке звънти но изпроводяк — сякаш е пукнат. А. Дончев. И До
знаеш. не искам погробокао но с паm, а а γοΗΟ!!СДо/om еоНда /.вещо попово, вместо комдо—н—
чанове! Н. Хд-тов. Н/кога Млиолов/то панове но дяхо оканво—н но врата —а кози а авни.
Говореха. но Мо—ол нани до съборе стадо а потдесещ орк/на а тогово До извади чиновете с/.
А. Дончев.
чДнд ж. дсал, Стрина. — Късмет. пано — проглъщ—а мъчително Поетото к разпери дβзпатom—o
ръцо, — Войни, Г. Караславов.
чанДк м, диал, (тур. çanak). Паница. Боз до о искал, счупил едан папан а сгуuτ- Мих. Георгиев,
чДндия ж, диал, (от тур.). Тявян, покрие. Милк/ят нсмame търпение. . . — Ето, бобо, .ос со
погеиците!. ,. вснка роДостно щоН. — Нямо До кряскаш. като см фърлям яйцата на пон-
д/нши. , . Тонич. Така к оДко нощ, ногащо код квартал „Модерно продеродао“ се изви буря
а подноха па-диище но мостеище магозннн за „Плод к зеленчук“. . . блб/mo дълго вueтe
се кръстиха прод noщътнeлнщe икона, Пресята.
чапд ж, диал, (тур. çapa). Мотикд, копачка. ОщкъДо дооща—нощаща ое зададо бобо Дешна, нoсщo,
допоило Дело са там. връщаше се а вд/гнаща напи на ромо. Ц. Церковски. Макар по окопа-
ванещо се извършваше с помощщо но мam!H!щe, uaбoшaщa боше така —огласено. не со па¬
даше по-еолем/ят дял по тoщ/кцщe к папащо. Б. Обретепов.
чяпдджйя м, Диол, (тур. çapacı). Работник, който копас с чдпа, с мотика. А откъм Спорн/роД /
сеео насреща см ту пешеходец млад. . . / ту Дрипав нападжия / с могоре сиво. К. Христов.
чаnкЪн(ип) м, (тур. çapkın). 1. розе. Же^ар, развратник. — Тъй. , . по еаД, , . нонво е? — За
хубост? Защо ma о много хубаво? До я зaoб/кaлсщ πα^ΗΜ/το, Ив. Вазов. 2. Дсал. Луде¬
тина, немирник, безделник. Косата ma побеля. бро ποmкънкнo, упрово са ужким, не са
младо оргончо до со нοдпрeнуcкοт! П. Цозндкомов. — Ах, попнък а нопкън, — смееше со Гeа-
харнН. — одрол сякаш кожата но баща са, същия Ру—Дю Рафасло/! Й. Йовков.
чaцкьплЬк м, розг. Проявя нд чдпкън. — Тобо τατο.! — изреви щоН към аана ос. — По паткън-
лъци ли ще ходиш? Г. Кяряслявов. Призноваха mce [турцито], но бунщъщ ала кoтaщaджн-
лъкъщ е против тяхното Държави. , . оннщаха нашия кoтнщοджилък за папкънлък. и хорото
му зо -ай-разваяонищо. 3. Стоянов.
чаnкiпски прал, розг. Който со отнася до чдпкьпин- — Я педеН се нaхър// Никакво Движение
нямо, Чапкънска работа! А. Константинов. — Не, nano!' Тово —стa до нaнuaβя./ Аз съм ао
клел! — Счупено пара но давам зо щвoсщa напкъкско клетва, П. Стъпое.
чяпкънувам песв- розг. (от тур.). Развратнича. Кой ходи из градо До чοикънувο! — чорбаДжий-
снсше сакове, Л. Каравелов. Накрай улицата оДся мъж стоеше а я понишв. . . Хва¬
наха ео поД ръце, по со /згуб/хо . . . Заряза а Дещо в къща, заряза и мъж. преДа До му Додо
вечеря — да чaткъκувο кейДе. Ив. Вазов.
чацеâз1 ., пор. (пер.-тур' çapraz). Украсонд металическа тока, с която со здкопчяея женски
колан' А на годежо сробърнк чапраза ще ma таДοрк. М. Мдрчовски. Боз до м/еляп, Дивиха
ее/чко,каквотосмит: —аназа.аробърначапраза.тoндaрк, еривни. Г. Караиванов. Стоя (седя)
дивднчдпрдз — стоя, седя със скръстени нд пояса ръце. Жо—онол/ е, пени шоща. коки от¬
скочи, коки подово огън но лулата, кафе. До мълчи а До ощон Диво- чапраз. Н. Бончев. А ое-
стрицо Елон/цо ооДяли Диво- чапраз преД гостите. . , к поо по нос /м поДавали чущурощо с
β/на, Н. ХдйтоВ'
чяnеâз2 м, рядко (пер.-тур. çapraz). Леко подвиване на дво страни зъбците нд трион. Възловощи
излязоха „шарените“ бука. опряха со но щрно-нщо. св/хо /м чапразите а ги захоб/хо. Н.
Хайтов.
чапрашък прсл, —визм. оещар. (щур. çapraşık). Забъркан, заплетен, нсяссн. И виж оега нонво о
чопрошък щοс роботи. Т. Г. Вляйков.
чярдД ж, кир- Стядо гоеедя. Поет/рсте свиваха ещоДото а чорДище къДо солото. Ц. Гинчов.
558

чияние
чаре ср. оспор. (птр.-тур. çare). Цяр, лтх. Върху лицето на Стоя/ се спусна иянкa, поп тъй бързо:
— Ами. . , потърси някакво чаре! Нямаме хопима/ в града, пусто да астано. Д. Талев.
чарк м. нар, (птр.-тур. çark). 1. Колело не механизъм. От трапа се изважда рудата с многа-
.0//“ чаркове, около паита са насукани Девели въжо н провесени въчиепн. Т. Икономов. 2.
Движти е воде механизъм зт гейтач. вαДeнuнume а чарковете гърмяха а увеличаваха екюто
в тая планинска усоя, Ив. Везов. Па селската река се построяват м/аге одаи, в конто по¬
ставят чаркове за гаитан. Т. Г. Влайков. 3. Движене м вода дъскорезница. &)!//“ а цивилно
празнуваха „победата“ пра гара врaβeн. В тяхното числа личах: naднелкaeпuкъτ- капота-
нът. . , а някои госпоДаро на фаврипи, чаркове а собственици но гара. Ив. Хеджимарчев.
Де: гатор: ще пусна в новата дъскорезница а смятам с тях да направя добро равета. Чар¬
ковете не могат вече да смогнат. Кр. Велков.
чарклйя прал, /ъизм. (пер.-тур. çarklı). Зе монета — кезъбск. Иво/че беше Дал жълтица. чар-
клии, ниво — слънце не видели. Ил. Блъсков.
чарол£ен, -Ойна, -Ойно, прил, рядке. Дивен, прекрасен. Но туй млише чаралейна / знам му бил¬
ките, треенте, ? що лекуват чудадъйна / а тълата а дутите. Ив. Вазов.
чарпаладнсвам несв, астар, (тур. çarpılmak). 1. Осакатявам, побърквам мт. Канта м до е, ама
нас а сега но е страх да влизаме /ещем в Джамията. Догде но са пропели петлите, , , кай
знае, може да чарпаладиса човека а тогава. , , хади сакат или луД па улиците. Ц. Гинчев.
2. Посягам, турям ръка не някого, нещо. Но е хубав: тая работа; що еста/е сама сарая
с нuгaпuτe а ние тука но воденицата, че а циганите. . , н те не им се стои: той а тех/ише
Дъщери, чн/и ми се, чорпаладисал, Ц. Гинчев.
мар^лАх м. диол, (от тур.). Клони за гореше. Тай ли не з/ае, че това проклето овчарче се явява
на другия край но планината? Що га Дирим тука? Хайде, чнчuп- насечете малко чарполак
и капвете /оборете том в τъмнuпaτa. Ив. Хтджимерчсв.
чаршалуше ж, диол. Цвете обична. — Мелном ши иe. мори Пенке, отчес/и ми ат твоята чар-
шалута!— Ами ти що ми даДеш ли еш делите парички? П. Ю. Тодоров.
чйски нареч, Диал. Слсд малко. Ано да часпи се не воста, ще Дигна караул и вързан ще мн го до-
водат. А. Страшимиров.
чисовйт прил. днал. Прнхватиичев. Сега е време да докажеш, че или са сърцат челоееп. . , или
щеш се поглъбиш да писнет в ле/аст, та до си спечелиш приука а име на часозит и извея/
момък, Й. Грутв.
чесовИто нареч, (стар. ряДко. От ертме не еремт. Болният гора много зо вода а червата му
гуркот часовити. сегиз шегиз. И. Богоров.
часовия ж. к/иж. остар. (рум. часовия). Параклис. Часов/ята на прочутото Иeърикοя Беге-
мотеръ привлича ной-м/ого пaклaппннu. Ив. Везов.
чисоказ- м. астар. Часовник. ПеглъД/о часаказа са, дете чнтири а половина. Π. Р. Славейхов.
Ед/ож писарят на Вашингтон нога зъл да се оправя, чо зοкьинлла защото часоказът му дил
останал пaднрo. , . чу са ето какъв атгевар. Й. Грутв.
чисослйв м. църк, Кчиге м молитви за разните часовт ша денонощието. Ие/якегa извикваше пра
себе си Диме. писаря са, а га караше до му пречете неща от часс^^слева. П. Константинов,
читалйт прил. диал. Четалсст, разклонен. Откъм мост: се заДоза Гого Чарваджи. Тай со под¬
пира с тънка чаталата патерица, Д. Немнров.
читирлидйсим св, диал. (от тур. çatallamak). РАаисОнтβαм мт, разпадам мт. И тъй, чарбоджи-
пата я [хъшлета] /оваля с/ого, чо ката чатарладнса една нощ във фъртуната, ела да aиmοпo
макар една жива aвнο; том са гарпите а загинаха ат бега пenuмнл/u. Ил. Блъсков.
чауш(ин) м. оспор. (тур. çavuş). Турски сержант. Пурцuτo зърнаха тестдесет пленени βьсτaпuцa
с путките им, оттеглиха се па еисочиннте над морето и тогава Петно пусна Ехия бой водна
с нлeнoпuτo чауши а оскера. Ст. Снврмее. Около три часа след затварянето ми. , , трима
Дуто стари тур11и. - - придружени om един зоптойсни чаушин, влязох: пра ме/. 3. Стоянов,
чахдтки ж. книж, остор, (рус. чехотхе). Болест белодробна туберкулоза; охтике. Пращам Ви
в отДелен плик да брат: са няколко проеоДни стихотворения. Между тях три от НаД-
иa/a, руска тало/тлие поет, от ткалаша на Непрасаеа. умрял твърде млад от чахотн:
предо две година, Ив. Везов.	'
чихотлив прил. .ниж. (стар. (от рус.). Туберкулозен. Бете ме посетила пустото воднаст, ча-
хотлшво а люта как aиa, с κομ разплетени. с лице имугле-длeД/еа с очи горящи в дълбани
епадинн. Гр. Пърличев.
чйшник м. старн/. Придворен вuивчерnтц. Той поиска сякот да каже неща но нaрл, ни Йоан
АлексанДър държеше въчо в Десницата са своята чата. а отец Cнлeoиτър, царевият чашник,
наливаше е /ея енна. Ст. Загорчишвв.
чияние ср, стари/. Чахекс, очахвеис. Тай иτaпa близък а реде/ на хоро. панта никога но са га
вижДали. . . бореха се за него — резолюцие/ния трибун, глашатая но съправонмто мисли
а чоя/иянатруДещитесе. Ст. Благоева. Пече чея ı н я — въпреки,против очакването. Gran¬
dissimo maestro Verdi! ти нямат. та но може да имат врагове! Не ако, пачо чa.янuл, ви сн
явил елnaU нзроД, той ще бъде самия Сатана. А. Константинов.
559

мвръст {рил. оспор. 1. Твърд. Тя сл нзенеи из пазуха къс ош чeаъcnο хлева. С. Радулов. 2. Здрав.
Често го виждах, нanо споеше па мeръвτ крнк межРу разбойниците и нοnе махаше живо
о ръце, говорете им ш ли ве з/коше/те. Св. Oилαрон.
мсбреник и. елал. Дърво за иястит на мебър. Само по това. . . кок ηеДeал мeβрenлнa под кукат/
но нннnнан· PлPе ЙорДοuмо Корнnнад анзPан, че [воденичарят] много е прехвърлил мла-
каео. Т. Хaрмaнджяев.
втвА нареч. Днал- Нииа, иАли, та. Хув/ен р/вота! Ка'щяло Ре не мога! Чево няма сб мама Ри мл
тъче. Още пи чбтнрлшнйсе гоРини вях, когато зех Ро τιμη. Г. Райвев. — Ангелино! Анге¬
лино мари! — пресипнало и замаяна елк/те РеРпнтн жена среД мрака. - - — Ох, луР/ и щур/-'
чево ое г’Paeл. мори ? А. Страшимиров. Капо е ααннуnu//, чево пе нови Рее елови — и той
нмн едни глава — у/ри е елнеаша. Ц. Гинм-н.
мевердйснаи ст песв. възвр. Днде, (от тур. çevirmek). Глсдаи си работата. Иван лежал много. . .
и оппогнз знлин.ял, пе он глеДал равопапа, не му стигате умът дн се мee;аPлcвο, лзпадпо
и uзηреgaдe всичко. Π. Р. Слaвсйкяβ.
мсвсриС ср. Рлал. (тур. çevirme). Печено иa шиш или на скара месо. Нн Реоро оейиешлпе Рнеиахо
елъчко. Стягаха конете зн път. Пълнеха Рисогнпе в хллβеe;, Печехн ч;eeаиena ош планин¬
ски оепи. А. КарАлий»-·. Нн; чоРнилте сами въртяхме чбебрмепапа, по инак кой моаби-
жня ще пн РоРе мевце. Б. Несторов.
•чевре ср- Рлал. (тур. çevre). Бродирана по краищата кърпа. НеРеля ш е празници он турят; пи
елаеапа морния тогава фес о отсечен връх, препасан о копринено зелено м;eрe. Ив. Вазов.
Дариха го риза с неηрнн;uu к;nοаи, чорап; о кепаннeнн листа шарени н шито чевре с нunнu
но eбнмemд по краищата. Чудомир.
■чеврълйга ж. Puне- Чучулига. През мая. Приятно время ще бъДе. - - око мeeаълuгοmο пеешком
ве еъзвштава в вние-неве /ор Ро облаците. Летоструй.
чегареж м. Ринл. Отсечени лястнaтя клоии за храна на добитък. Мене Рее кола чегареж Ра ми
Pa/am, аз и; се ^чувам! Ст. Ц. Даскалов.
чегарене ор- Рл/л. Орязване, кастрене. Дн им поДнрнм вършините. иначе никой тема До излезе
Ра мeгиан. А чее/ре/ето е труРни рнвошн, казвам ви. Ст. Ц. Дассалов.
чегаря несв. Риел. 1. Кастря, подрязвай. Старецът млъквате. Но мaлнuлn глеРате високите
горуи; отсреща, неuτе еве/н чегареха зн шума. Ст. Ц. Дассалов. 2. ^6/. Нагъвам, ям.
Икономисики, знаеш. - - Разправя ми хазаинът й; „Море мeгирш, енко. ничaмнки повече и от
/оо. . .“ Ст. Ц. Дассалов.
чегато съюз. Pнοе, Като мт ли, сякаш. Ненко го тръпки побиха. чег/то го обляха със отуРена ео-
Ди. Т. Г. Влaйкяв. Но една заран /ай-хубавото· най-mеьвmоmю ш ннй-голлмешо пиле се из¬
губва — чегоео е е земята пеmънοле. Л. Карав-лов.
ч>д> съюз, днοе. Като чт ли, сякаш. И шой е все някак нeдеeоебn, есе нещо чеРе му е криво, есе му
тежн нещо но дутото. Т. Г. Влaйкяв. И преР хората ср се показен весела, смее ое, тееуео
ое, чеДе нищо пе е нн eum. Т. Г. Влaйкяв.
мейре — нж. чар т. Пак ш еово им (на жеиятт] шРе Ро глава; затуй и пе трябва До си търсят
чейрето, а мeйрбmе му е туй Ро еле/аш До туряш по ръка някоя парици ш то у правя
всичкото. Π. Р. Славейков.
ч>йр>к — нж. в т р т к. — Герчо бе. идш пък и Ро Кънчо бοндлинο- Той е нлοл, Вземи там един чей-
рек, пък кaнeоeо стане. ГергьовР;/ е — ням/ До овшненм Децата глоенл. Ц. Церкяβскн.
чейрече ср. овτοа- (от пер.-тур. çeyrek). Турска сребърна ионста от птт гроша. Изводи он Нн-
коли кесията, бръкна, по поРнДе иу — еД/о мeйабмe, . . Дя/о Ходжи вн отДръпно ръката,
погледна изпод вежди. А. Стрaшяияряв.
чекиня ж. Длил- Четина. Зо нзeаueннeeо по нн1шанното оо не употребяват пи cюnебаи, ни Далηeл),
и eнннeο едни ч;eнο, нн която е паннрeηeнο овча вълна наместо чекиня. е. Зиaиие. Римля¬
ните оо купували ое немците nοй-мnоге гъвмбnл перо. . - чeклнл ш сапун, в. Знанит.
чекйняст палл. Рлал. Четинест. През ум/ иу ое мяркат; ту някой кмет о лукаво ш неприветливо
лице ш чекинястл мустаци, ту някой Див поп о ожулена кaллмлeкa, Ив. Вазов.
чекма ж. Риел- (тур. çıkma). Издадена част та сграда. Кулата има всичките пещ/ па едно серода
о нейно назначение; /ебели зиДове, Дупки ош горннее чекмн, за До ое заливат о гореща водо
ебвaДлшeллee. Ив. Вазов. Жеенпн ое/и по цял Ре/ но чекмата, а кормите ни свирят о там¬
бура. Л. КАрАвеляβ.
мекиак — нж. часиак. Какво щях до наηаοeл — казвате Марко, нοnе сваляше полека чекмоко
по пищова ош. Ив. Вазов.
чекмаклйя — вж. 4.^.^^. Как, ηemcτоmцнгедцшnе иοрcτeе, Рето е платило цял веят —
строполя ли ое от няколко хлапаци .о м;кмaнлшц путки ? Ив. Вазов.
чдкор и вйкур и. 1. Остатък от отсечен слон та дърво. Черницата беше енοвmрenο и имате
чбнеаш· нamе зъби щрънnден. Ст. Ц. Даскалов. 2. Откъртено хляиче. —Тоз клон брули, мари! —
Кнчн ое, Кино. там!../ И РеДното Дръвче пращи и скърца о плач. .. / И кат че град го Ри, по-
.560

стла земята с шума, / със некорс а плод. а като болно клюмо. Ив. Вазов. Спуска се пълзиш-
ко. по глодн/шо кокорс, зо До откъс—о некор миризлив "плен в поДиожието им. Ие. Вазов,
чекорЯт и чекорост прал. По койго имд чокоен ;чопдт. ЕЙ шоя еоруе. —οй-чβкарοщaс.щo та даде.!—
заобиколиха го отроктел/то, Ст. Ц. Даскалов. В мизата под ащоннкото. едето живеехме,
имаше сомо одаи пекореот пън. О. Вдсилов.
чекшйри — вж. чеши ри. Но преда Да ва разкажи етнограф/ято но опиращо Хаджи Генчови
шалвари, то щрябва до ва ^во, но пой смо ощо Два чифта; еДн/те со поен а наричащ се нек-
ш/ии. Л. Кяравелое.
чекъй ., даол. (ог тур. çekmek). Поемане при пушено. Дядото натъпка лулото, запили я а
слоД 2—3 40^.0. продължк. Н. п. Филипов.
чекЬм2 м. Диол. (тур. çekim). Ивица от нивя, която работниците жъндт или копаят; постят' Ни¬
кой аърпо /но похвата, i нищо некъм / пък зихвота. Ц. Церковски. Петър скоча, гробно тащ/-
нащо са к щръгно към 40^.0, защото не искоше До слуша moβeчo. Ивайло Петров.
чекърост —— вж. чакъросг. Той кзвръщо големи, покъроетк опи к воо дими с цагороща. Ст. Ц.
Даскалов.
чолобй и чслсб-я м. оотар. (тур. çelebi). Господин, господар. —Зοnoвсдοй. ΗΟΜό/! Като зелош
по-добро, зaиoβядοΗ! Ив. Вазов. Онбашият, позочудее, momраcк одкого До му провоДе думите
но тоя рлзоърДвк полеб/я. Ив. Вазов. Много пъпа ао алунеошо, когото той со зaн!тοвa с нощо
вън от станцията, до пнощс ломбище, или до скуби пиле зо полвдиято. 3. Стоянов.
чслебийскн прал. диил. (от тур.) Господарски. С полобиНско кодутоат mъщнaкъщ протестира
заповедта но ефекДато — туряно под ащрожа — и спокойно разкази прoп!рнсщο ск с Ру-
m!д-oфeндк. Ст. Здимов.
челОнка ж. Дкол. (от тур. çelenk). Белег на главата, най-често нд челото, от ударено наскоро.
Кънощи вене сми оди— такъв перен почит. Челе-ко си сми щоН но челото. Ст. Ц. Даскалов.
„ Чо твоята душа но струва а пещак бо, еолчо еoлн/u‘ — изритал го бирникът. И ощщоеова
си му оето—о нлто нолекно прякорът Пешако- Ст. Ц. Дяскдлов.
челиК .. Диал. (тур. çelik). Стомана. Към кроя ни лятото братя Бобу"ови се преместиха е
новощи си миоза а танови беше пя, но ключът н. от кован нолак, тежеше цяло око. Д. Та¬
лев. Но /олиоат го щоел/. Ало — лoтсτ л/ се решетка от чол/к? Но е с умо са — опнато
влезе в нулата, луДее. Н. Рдйнов.
челиК м. кир. (тур. çelik). Вид детска игрд с дълго и късо дръвце. Проз свободното еремо олеД
училище обичахме до игроем на игр/то—на нелак. по ео-впицо, но роби а но орехи. Т. Стоя¬
нов. Много га"смο ще До о била таз/ нoлснο, ти побираше децаща от цялото махало. Том
нгuοoхтe пелин. Блъснеш челика a щoсгοщa и фи-а-ю-ю-ющ — литне в небещо. Н. Хайтов,
челикч-я прил. еоизм. (от тур. çelik)' Стоманен. Воннола ас сщοеοн/щe, за до βндсщ кой о по-че-
ланчня- Н. Хайтов.
чслна се. Дкол. Ударя, порна, бутна леко. Накити гледа, гледо. па току нолно с ръце /грочищо.
отвора са м^ото помежду тях а е щонта па „Друе-друе". зо/гра нещо кото казочок. Ст.
Чилингиров. Той со върни пик, челно козирката нагоре а нищо -оближа До Мор/нола., . опъни
мустак а любовно сви клепан. Ст. Чилипгнеое.
ч^лядник м. Диол. Човок с деца и семейство. БезДетна ноляднацк сДот до ао клонят с молитва
по Светия гроб к До умият лицата са а благословено еоДо. Елин Пелин' Ако л/ е пък някой
женен а πoлсдн!к, тоя не само трябува до елодо Да посрощко потребите но челяДта са, но
още а до золеене. щото око ба му се случило До умро кзнекоДейно. до не останат децащо му
в —оволя- Й. Груев.
чомбйр м. дкол. (тур. çember). 1. Забрадка. Слод кого но Десещина крачки астнеше еДовсцищо -и
Дончо Чолоко, пребродено с порои, но ездолял вене пембер. В. Цошков- Превързан но еловото
му а бледо-син помбер, с норвонс вмск/с но кроната и с пасо—а чорапа. 3. Стоянов 2. Обръч.
По-младият гробвишо джозввто к го пъхошо е о/е/щото. — Захарта от щебе. а поят от
кос — казвашо щоН а разливаше кипящата води в опушените, с ощърбенк πeтбeии moнични.
Сл. Трънски' 3' Плоско желязо кдто зя обръчи' Бота м/ зооД—о с одно момпе разпределяше
нстаннипе, oпaнoвοme еи а еи постовяшо в дървени сонДъца, и дядо м/ закововошо кamοцaщe·
увиваше аикдъцкщо е чембер к ги ощкорвошо с коли но горощо. Т. Г. Вляйков' Зо до коддолоо
е спори. Козма водол ощ одно cτοрoДрeвна сокдъно, обновоко а чeтбeри, еянонва к—нжна:
„Колендор ала тeoeцooлoβ евни/Н.“ Хр. Бръзицов.
ч^мор ., нар. 1. Голяма мънд. Сщрнно Гoщи. , . без времо оспоря ощ нахъра к номери по Децоща
ас. Мих. Георгиев. Доно ао немер забрави, I номера, перни кихърн, / кихър/, та пи ядове, /
не лз съм, броще. кихърек, 1 нахърек, още без крило, 1 без крило к без надежда. С. РумянцоВ'
2. Отрова. Зор но о око, РоДо, отровило но е/чните сърцащо със сво/ще —одумки, с гouчиβн
Дум/Ч Зер не о розпнляволо по къщото /м яд к πeтeu- Мих. Георгиев. 3. Дявол, проклетия.
Зо канръв πeтeи мн са се Домъкнал толкоз рано. — —омеещо „Христос въс кресе“. коза
Зографкнъщ на З/укоря, Ст. Заимов.
36 Речник на редки, остарели и диалектни думи
561

чемерев
чТмтртч, -рит, рко, прил. диал. Зло^От^ зловещ. И чемерни спазо/ая зо идни ужаси а преврата
рознозвошъ народът па селища а предградия. Н. Рейнов. Тъжни и безкрайни бяха Д/ите,
черно a чемерни — пaтuτe, Колко пД минаваше време еш раздялата му с Но/ко, толкоз
п) страдаше зо ноя, ИееИло Петров.
чемерйки ж, нар. Вид планинско отровно рестечис. Рос/о роса разнръвил: ъднеишрьna тинтява,
чемеропа, божури, лалето — капеите щеш! П. Ю. Тодоров. Четири му коня привръжото. /
турете му Μ/ο чомърика — / Ден да ядъ. де: да белоДуеа, / да пасодн Богдан. да гостува?
Нар. песен.
чемодан м. книж. астар, (рус. чемодтч). Куфар. Зо жалост, Вашия портрет, тъй и доста друга,
водна с /лкелке мои не намерих, като пристигнах тука. в чемадано αι. Ив. Вазов.
чемпарй ср. — еж. чемперн. То пeuиτoea крясках: с прегракналите си гласово, щракаха с чем-
порота а хвърлях: гъодок да отмолявоно или дагдето им се смъкнат яркоцветнате талварн.
Ст. Чилингиров.
чемрея носв. диал. Линся, слабея, боледувам. Не со случи нощи неочаквано. Марица н.якак взе да
чемрео. Но поемате цицката /а биберона ток: лакомо. конто предо. Кр. Григоров.
ченгене ср, разг. (тур. çingene). Циганин. Иa-скaре бо. че/ге/ета! Вие ли сто тука чорбаДжиите
или нио? Двамата цигани се повряха през шубраните с цигулка пад митца а виновно со изпра¬
виха пред нoмнапuлτа. Ст. Чилингиров. — Сус во. ченге/е.! Не що оз любовни! На ракия ми
сеири! — извика им бай Ганю и тракна с чашата па масата. А. Константинов.
ченгйя ж. остор, (тур. çengi). Професионелче танцуеачке; гевендня. Сълим дей отиваше всяка
зима в Битоля. както м/ази/а nрeснοниnu вейове н агаларн. .. зо коф — да пият скришом
ракия а хотат, да пеглоДош изкусни чо/гии с голи кореми, да поиграят а на комар, Д. Талсв.
чтитйз м, диол. (от нт. centesimo). Монета грош. Ами кой взе от иконостаса двата сребърни чен·
теза? К. Петканов.
чентВни мн. диал. (чуж.). Потури. Облече/ е в сана Дънеста чъпmeнu. с турска Джепнон на гърба.
Ст. Заимов.
чепак м. диал. Къме горче дреха. Тя е облечена с къса поДтото салтамарка, прнщъпнап! чопак,
с вълнено набрано поли. П. Ю. Тодоров. С крак / отришна го на век, чехо/ий му чопак / раз¬
дра. Пенчо Славейков.
чтптлй ср, диал. (от тур. çepellik). Оризова лехе. От Двете страна но потопа са народени омфа-
театрално оризови пueuчнu. Сега (жънатите чепелота са пълно с бистра вада. Г. Караславов.
чепЬраст прал. диол, Разклонен. Чoнoрaсτuлm говор, напуканият цер. , , еДвам що бяха си издало
листовете като миши ути. 3. Стоянов.
чСпкА ж. , . - диал. Треска. Най-после ат сребърната ковчодже излезе едно съвсем малко, укра¬
сена със шест одра смарагДа. В дъната се чернееха /якокви дъсчица. Дeснαmзm прошепна
още нo-нuике: — Чопка ош Честния кръст! Ст. Загорчинов.
чепкен м. естор. (тур. çepken). 1. Горка мъжка дреха, чимто ръкави могат да ит мт обличат.
Стона м со отправи към сводестата порта на джамията, ката къртеше βaόauτикu ромон:
а празните ръкави /а чопкона му се полюшвах: заД нога. Д. Телтв. Върху вснчко бешо обле¬
чен зеле/ с бяло ишлеме naДuфле чепкен, на който ръкавите висях: от страните. Ц. Гинчев.
2. Ръкав не ттхтвт дртха. Сам_той веше млад, лово/т, с рус перчем под накривения калпак,
с развони чопкони отзад. Й. Йовков.
чеплйздя се пoсβ. възвр. диол. Катеря се, лазя. Нае се въртяхме в двора, катерехме съ па иτъпнτo
да нaднunпeм само в стаите. , , Идваше дядо Боне а ни со караше: — Махнете со де! Къде
сте со чeнлeзДuлu, то сте ежулилн сте/ише! Ст. Ц. Десхтлов.
чтпрйз м. диол. (тур/çapraz). Нтшнвкт от гейтенн или ширити. Хъmaвинu Дрехи с много чепразн
от зеле/ ширит /а гърда, руитоеи шапки с ловчета. Ив. Вазов.
чепурче ср. диал. Чучурчт че съд. Мамо поема менчето. та га започва на βοΟ/μηο. После взима
иτoмнeτo а като смуше: няколко пъта от чопурчето му: —И-и, колко сладко! — що каже,
Т. Г. Влайков.
че^^<^с^о — еж. чсрясло. Туй е още от кравешката а волското време. Времето на ралото а
чораслата. Ст. Ц. Дтсхелов.
чер бял прил. диал. Никакъв. И Бойчо го /ям: — /е се явил чор дял. , - Ив. Везов.
червендИк м. рядке. Червендалест човек. Ми/олеше на тези червендап е хъшлашне. Ст. Заимов,
червеноманяст прил. Диал. Червендалест. Тай бото човок сух. повечко жълт. отколкото чер·
вономаняст на лице. Мнх. Георгиев.
чтрвйш м. астар. (тур. çerviş). Тлъстина от костен мозък м изварени кости. По полиците. къто¬
вете а Долапите на дюкяна са натнкани βсoeззмежпu произеоДо/мя ат западната. източ¬
ната а месш/а индустрии, , , лой, червиш, цмгоревн книжки, лула, Ст. Заимов.
червонец м. пниж. ряДко. (рус. червонец). Жълтице. Глупци, московско оръдия, вашите водачи
папат тлъстите чoрвaпнн. пък зае зяпате а ядето само Даяка из участъците. Г. Караславов.
чере — вж. чере. Деди. . , ото. я, . . ана. , , резил у къщи! Нъ е черо?. , , Турило лице пад ноги.
па но се търпи еечо! Мнх. Гторгнсв.
562

черносотник
ч>р>к m. Рлал. (пер.-тур. çeyrek). I. Четвърт, 4етβъртииα от нещо. Отвъд синагогото по пряката
уличка. - . се ηреeлнnο Друг ηаеPнeaч; —Хн мecе-е-о-оI . . - Шейсет пори мeрeнюю-е!. - - Два
гроша Pуше-о-е-о! Т. ХaриАиджя-в. ПарахоДът щеше Ро тръгне подир еРн/ черек. Т. Г.
Влaйкян. 2. Едм четвърт от бяла мсджядня, пет гроша. Рοйне БοрPοаcкл поРплои прото¬
кола о цялото он име. Новролха му от гоРлшната косо Рве хиляД; гроша — цял/ шепи вели
ме/жш/ил и череци. еР/нта трета ош гоРишнаша му плата. Д. Талсв. Другите моми опли¬
тат кооит; он о мъпнстцо ... а Рagнa есе о чeа;к-аг’блймбea. по оо по пет и руп еР/ото. Мих.
Георгиев. 3. Кaлa-и съд, който побира четвърт оса. Но шук/ вцчнοnο хитрост ое заклю¬
чава е това, че децото по тля празници донасят но ХаРжи Генчо. като по свой учител н
възпитател кравай· червен; яйца, черек с ракия н други нещо. Л. Каравелов. 4. Шиияс. Дру-
гле; моми ... во ηанβаaлн около себе он по-еолеми или по-малки нгηмuнкu почукани масури
н чушкат — еднн е норлmю, /руен в череш), а ереел е престилките ош. Т. Г. Влайсов. Пре¬
несе еРин черек и еР/о черече, непълни тя с фасул зн себе си чбабнο, а зн мен чeрбчeeе ш поД-
к/млхмe Ро чушкаме. Т. Г. Влайков.
череме ср. Рнол. (от ар.-тур. kerem). Късмст. Казваха мн хорото, неми До упр/е снех/ ел. млада
е. Кожи й овреме Ро ош Дири черешето, До хвоща веееа. Кр. Григоров.
черен м. и черене ср. Риел. Дръжка на нож; 4яреи. Колкото зн сеРефн. - . той ошава за черен но
ножчета, зн копчето. С. С. Бобчсв. На малкия му пъстър пояс се белееше ePun голям сре¬
бърен Рненгп ш еДна малко кама с филРишешо черене. Ц. Гяи4тв.
черепка ж. Днал. Чирспче. Нейните живи черпи очн. още влажни от сълзите, ое спряха на мал¬
ките пиленца, конто се трупаха да плят воен ое едно глинен/ мeрeηнд. К. П-ткaиоβ.
черепни ж. Рнол. Пядиицa. Друга еДна ое жените турила черепня край огнището, по я посипва
о жерава, за Ро опече погача. Мих. Георгиев.
черече ср. Рлал. Малък шиник. Пеoеe вземам мaлноτе мeабмe н изхвърлям о него в реката събра¬
ната но купчинки вмее. Т. Г. Влaйсяв. Прерових н нз свойто черече — ш по мой преполовено
вб о чушкан фасул. Т. Г. Влайсов.
черибашйя и. (тур. çeribaşı). 1. остар. Цигански главатар. И започна с; най-хув/вият заяфее. · -
Трима чοегοPжлu свиреха в еР/о хашево, е/οаeшοeο се пръскаха от ловки уРарл ш сина ше
черибатляеа извивате мак/мите си. Д. Неинряв. 2. шoeеа· Нa4aпияс на еин4aрскя отряд.
Най-сеене- - - по моста тор роен се показа веΐ<uı)шкu.яτı чернеещия. - . Дори не ^/.^/0 па
кеuяалe;, - . с/мо лм махна о ръка — сеавнйше! В. Мутафчиева.
чернен м. остар. Калугер, монах. Стар влагоеоеели черпец в сеещеншл оРеж/и облечен, РлеРен
кнео eещeнлцο. що държеше е рък/тн си, н о конеллплцо е аънд. излезе от lfьанви. Ил. Блъссов.
Hau'me нароД/и, св.яшл вледици, / снчкл попови и калугери, / вички духовни, м;рнил ш бeеиц—/
/ух веяелй мъДро До гл вРъх/овн. сп. Училище.
мерник м. Рнал. 1. Ладия. Ари/Рал седнал в мeрнинд сш. и плува за Д/урн. Π. Р. Славейков. 2.
OaиАCтир. Ое елха Ряла Дунава. .. че Ро кллнлее па черникн в Атон — еснчки есе еня пе¬
сен пеят. П. Ю. Тодоров. 3. ЧсриотА. Тежкият, непоДвижно настръхнал черник нн еез-
нр/йuae/ океанска равнина. . . искрете о мек жълтоелолетов отблясък. Ст. Л-и (превод),
чернйлница ж. книж. оoeна. (рус. чeрий.льияцА). Мастилница. До сом оДъра. върху ниска масичка,
.шчех/ паче перо, мeрнилnшцд и дебели пеДвьазοнш книги. Ст. Зaгор4ииов. Дошли в Кремъл
Ро Дла■яe провра о прошения . . . шопшоанн ое площ/Рните писари, които си ηалчaкe/ел
клиентите ou о мeрниеnицл е появиш; и пнми пера mad ушие;. А. КaрАЛяИч-в.
чернило м. оceиа- 1. нuиж. (рус. 4Τриялa). Мастило. Времето изглаДило [в ръкописа] почти
ecлмниee заелавнл букви. пиоани о клuеeдр. еогаз негaτю ре/овееб, пивини о чернило. ои тол¬
коз свежи. като че пеPмeрнenи /едеено oeaаaeблно, В. Попович. Драган спря писането.
Ръката му затрепер/. Лнмeeо перо перони к/пнο чернило върху затворената Ряла книга.
А. КaрaляИч-н. 2. Чсрии траурт дрсхи. Султано о eaкевa лице. още повече се разтъжи
сърцето й за умрял/ша й щерка, но еРва ли пе се cнaаa но внаха вн; —Ау, Нийо! Що си ое оР-
лeнл/ в еля Дрехи. в еоео чернило! МлаР/ он. gушне. пролее е вънка. Д. Талсв.
черноманест ηалл- Рлал. Мургав, черен. Страх побираше човека, когато го вирете, нοньeeе Рет;;
висок. чeанемaнбce· грозен. Мих. Геяргяеβ. — Н; Рете бдиш. двама вях/ големците ...—
Амн еРипът ое пях есе около певе се и/еършенл. По-eъзанвeнилm. Малко чер/оманеве
Рил. Ст. Чиляигяряв.
черномурен, -риa -рно, прил. днал. Череи, иургав. Венка Целевата, една чeрнемгaua ннeо циганка
мома. лзллз/ пе-нъcшо. Кр. Григоров. Нисък по ръси, ч;рuемгрen, о лъскави мустаци . - -
той имаше навик Ри мига често в клепките ош. Кр. Григоров.
черноризец м. ве/рн/. Калугер, мотах. Изврени глави. - . из кнлгаеа „за прое/шо eлан“ или из
gеем/eимecкоeе богословие пи Йонна Дамаскина, които той извлякъл по желанието пи
мбрноризuн Ду кон. сб. Сокол.
черносдтник м. аяеке, (от рус. чериясятеисп). Красн реaкцяяиер е царска Русия, ирaкоб-синк.
Дн вярваме ли па вестниците, които съобщаваш, че вие ще дойдете но oьβеаο но мeаневеe-
563

чорств
ннцнтв? Пенчо Славейков. Народи въсщоно — /, , , / хоро но нер—ая труд I а двз/ло/олео
търпение — I не еви/с / толо-тс / ... / а нoр-аoащн!Ц! 1 о / селяци работници. Гео Милов,
чорств прал, книж, рядко. (рус. чСрствьш). Твърд, чевръст. От минутния пир на радостни чув¬
ства, пой излиза кое а сар — за живощ черощв. нищо ръкощи но Йово, Пенчо Славейков,
чернело м, диол. Желязо, с което сс кълца сол, пипер и др. —Нийде— щом ДоНдо в къщи, заключи
го к по го пускай. Зачерви порнело то -и огъня и изгори гърба но коня. то Ди нямо' с що Ди мишки
по пъщащощо, К. Петканов. Каква со щ/с „пороДна писанН“ че —скагο всжДлт сглото
no-газсмa от нeрсaлo, и сеео еродаща е/ спъва, о те пок я -е виждат? А. Стряшимиров.
чест ж, .. , Диол. Щастие, съдба. Додох скоро из Фропцо до търся тук по изток честта
ас. Св. Μилдеое. ЕД-ичкота на молби боше щοс, щощо рибот/те ни Да со роз/ледат к чеещ-
то на До со опредолк. Св. Μипдеоβ. Не на прорабощн туй лято честта, I но лошо смо
срещи имали, Пенчо Слдвейков.
чоститнкк .- Диол- Гост, който с отишел нейдс нд честито. Николовци пu/eтaщ, сзпратоп еоощи
чвоткщккцс. Ст. Заимов. Когото пък. малко по-късно, бойко ощоно уч/тол. τα. ко—ехме
учителите а другите ногоен по-млада Hoamcm-ици. Т. Г. Влдйков.
чс^титннй ж, оспор, ЩдстиО' Вън от обществото, чесщащн—ощо а Добруването ао нещо —..ηο-
"/мн. сп. Читалище. Всинни извършена дело говорящ грьтoвaщo. но у елшите свестен съко-
родницк в Сщоро Зоеоро сми хоро, ко/то милеят зо народи са, коищо искащ неговото дод-
рувиксе к неговото нвститс—ο- сп' Читалище.
чости носв. Даол- 1. Правя нощо. чосто. С/шкo·СщoUβнo.-Сщюйe—o. / но· оДи, caнка, ке ноощи, / но
що без копне ооща—еш. Нар' псссн. Солото беше вене близо а първа петли ноетяха, Ил. Блъс-
ков. 2' Ставам гъст. По-роко но и. [нд мустдчкитс] обръщаше в-смон/о. по колното повено
со издигаше е обществото, mа-буUнo честяха, Ст. Ц. Даскалов.
четД сс носв, възвр, рядко, Смятам се. Ний нямаме к -е можем До поддържаме Даже оДак вестник
със специално съдържание по зeмлβдβл/oща, и пън со nene.. но сме народ преимуществено
зeтлoдβлчeeкн, Ив. Вдзов. А ти що по тоя крой? Насам имот имаш "/? — Имо. — ух/"/
ее дребничкият човок. — Ами пой вене no co нещо зл мой- Ст. Дичсв.
чСтялд — вж. чстсля. Пън бокъращо а екко — пях к на чещоло но можеш гс —aрсзa, М. Минев,
четвб ср. Диол. Четиво. Кото нетвощо му о леко а близо До розбнрон/ощо му ., , ч/щощвля
првДпочсто Да упощреби времето са върху оДак ромон, нвжелн До са приви главоболие а пuo-
нищо-сещо но нещо ноунно. сп. Читалище. ЕДин задлъжнял бакола— со готви До со попа к
търси до са купа зо сщощано гроша чет/о на готово. Π. Р. Слдво-ков.
чстСли ж, оощор. (пер.-тур. çetele). Дръвце, на косто с резки сс белождт сметки, рябощ. Тuсдвο
До еи нижи, но а но тоя кошаро брашното со даеишо с четеля, 3. Стоянов. Тао б.яхи —окъл¬
цана а обезобразени нато фурноджнйена чoщoлс, защото кон кон πрнeщнгнomo, за До са но-
кървова ножът, зобавлшо ео κβт/лoeщнβo в ощдовна сзетс-илнящ вено труп. 3. Сго-
янов.
ч-хли мн. Ддвам някому чехлите в ръцете даал. — отпращам, изпъждам. Ако До
бешо друг кмет, отдив—a ma ба дал чехлите в ръцето, Ил. Блъсков.
чОшол м, Диол. Гробен. Коси [жените] /мит Дъле/, плвтонс в отДелес „коцолн“; но т/ловвтв ск
№0™! нещо нищо пешел, -ороДон а парк. Е. Карянов. [Мдря] м/ си зеде ф/лдиш нешел. I До
са чomлсτ 'убо' носи. Нар. цесоп-
чсш-ри .-, дaοл,.mуа■ çakşır). Потури. Чешаращо му от ноН-оещан сито— дяхо изтъркана а по-
зеленел/. Й. Йовков. Чвширате му, опасан/ но кръаща с пер пояе, бяхо проощнчк/. боз еай-
щон. ома во^кого наощн а зДрови. Т. Г. Влд-ков.
чнвндр м. диол. (тур. çıvgar). 1. Втори чифт впрегнати конс или волове. М/ено боше работел
всичко през жсвоща сс, Гeшe посъл кози. дошо орлл с чнвгор волове в Добруджа, Д. Добрее-
ски. Ощmueг—aхл Двото коня от од/нкя плуг —. . , — а ги внрβг—οхο но нквеар· проД ноиете
но Чакас. Й. Йовков. 2. Яром. Воловете ао —лнрβгκοхο,^колното сили /.охо, хомотите
зοcкиннτсхο, одтвекохо со процепете но навгарнщо. Й' Йовков. Чнвгорнще но плуговете
му, аaщοвoн/ в полето, бяха надробена на парното. Й. Йовков.
чнвйн м. Дсал. (чуж.)' Емайлиран съд, паница. Другато връзващ еъДкчкн а кърпят вс-щорс, о на-
mнсщ бой Петър. който мснова зо нοй-нacщ!с ридор а нοU-Дoбрaс гощвин. слого но огъня
чиеен/що с прочутото рибарско чорба. С. Соворняк.
чивид-сн, -д, -о, прсл. диол, (тур. çividi)' Синкав. —Е, та ероДи-cmo на ое Допират! —хитро
подмощ-а проДовопкоти а плъзни ръцо по опнощощо са пкеидиоко сия, Н. КярялиевЯ'
чивйтои, -д, -о, прил. Диол. (тур. çivitli). Син. Млрниоло. . . се върни а намотка шила са, ^/τβ—Ητβ
Н от скръб гърДа сеео дяхо опънала чнвнщoнoща Н чипочо. вълнувана от родосщ—ощо нодеждо
зл утрешния Дон. Ст. Чилингнеов. Под нер-ощо престилка с презрамките, под ннвнщенащо
ученическа форми тупаше ощо одно аърцо. Кялинд Мялинд.
«шздбсдн прал, Дсал, (от тур. çizi). Набръчкан. Удквнщолко о, но тоя стори тemн—a, лицето на
която боше пизДосап^ кото стъргалка. зо -оеродо по безбожното ас икономия, о—охо Н я
нοβнкβοmβ кото пuаcoкннο. 3. Стоянов.
564

чифлигйрскн
чизйя м. Днал. (тур. çizi). Чтрта, резке. Кеото Дръвце ще сeхaшлaдuиуβa. пертосув: со карат: но Две
мъиτο /а один или 2 пръста разстояние да Древнсш/ото, , . но същата среда да со не нареже, м
тогава соразрежи с /ежчете наДолу помежду Двете чизиии се изважда парата·. Зех. Княжески,
чикикчйя и чикъкчия м. диал. (тур. çıkıkçı). Народен лткар, който намества изкълчени м счупени
кости. —Сега от тебе — ти са чuкзнчuл — uикaм Тодоре, клапа — четнри глаДни липови.
ат гДе що ги намериш1 Ц. Гинчев. Някои от тях — „ташчнн“ — оперират пра камък в
пикочния мехур а пра херния , , . трети — „чипакчин“ — лекуваш счупени поста а т, н.
Пртсате.
чикло ср, ряДко, (от рум. чехол). Бяла горка чест не фуражка. Филип пαдпuннα в двора а зиДя бя¬
лото чинло. изрусълите вежди м олюпе/ия ат слънцето нас на немет/una на Георгиас.
Е. Менов.
чнхъм — вж. чехъм1 н 2. Облечен пата турски нозамасперин. , , певеца тегли ода/ „чакъм"
из дългата са есманлнйспа чнвучпо, закашля се а продължава. Π. К. Яворов. Потегли вай
Стеимир один чакъм ат лулошо, изпусна облак Дим, възДъхно издълбано н продължи. Н. п.
Филипов. Сред лете в нaU-гaрoтu пенево тя трябаше да жено с па-снл/ито м да пора водна
чакъмът — вмло U тежко или умолява, кой я пита, Ил. Блъсков.
чикъмажИйка — еж. чакъмажнИха. Мото хвощ: сн сърцето / те бий. не изскочи / а към Малко
чuкзмджuUna / Дига плази очи. Ц. Церковски.
чилйк — еж. чтлнх2. Аз то помня тъй лuее, Ти вето I мързелив, вироглав ученик. / И квар¬
талът па цял ден ехтете / ат нгрот: но на „чалин“, Хр. Редевекм. Те замениха чнлино, топ·
ката, поното, пумпала с игра но толнм сред улиците. Ив. Вазов.
чилингйр м, Днал, (тур. çilingir). Ковач не дребна, фние железария, шлосер. Долният U крои
[не чаршнят а] пък со препречваше от ед/а полусруте/а постройка, е която работех: няколко
ковачо а чилингири. Ст. Чилингиров.
чимосан прил. ряДко. Покрит м чимове. Лохишо праза м чuмoиaнu пата под naнoн нοнрaвeпн, Ст.
Ц. Даскалов.
чимпари — еж. чемперн. ЕДно време богато турци правеха тук оргиите сн а /ърядпа сред кю¬
чеците на гиеинДинтеа сред тум: на дайретата н чимпарнте лъиβοхο ятагани а се проливате
кръв, Й. Йовков.
чимур м. диал. (тур. çamur). Лсхе е оризище. Най-напред се изорава апреДелен: площ. после ми¬
нават чимурДжиито. които провят чимурите — преградите, след това плещта се израв¬
нява, пълно со с вада а тока във воДата се сее оризът, Пресата.
чина м чинка ж. диал. Стрнне, стринка. Какво що стане с чичо ти? А? Какво що стане с /0:0?
— Нищо няма да стане, чина! — рече съчувствено Слаз. Г. Картсле^в. вaнке со смуши.
Майно му бо поръчала да целуне ръка на чичо си а на чинка сн. М. ГруОсшлневе.
чипак м, диал. Къса жекехе дртха (Отз ръкави), елтх. Cнуи/aлa дълга сплетена песа па чипон.
Малко развълнувана върза, П. Ю. Тодоров.
чипйшчс н чипихче ср, диал. (тур. çepiç). Млада козе. Мома що стане рана, що издам двете коза
а чипишчета с криенте рогове. 3. Стоянов. Нашето общество со допълнято ат две сиполиен
козарчота. , , поите се разговаряха около огънят зо тушат: коза н пъстрото чипихче,
чо н тая гоДн/а останали ялови. 3. Стоянов.
чист прил, ...Чист хлеб Диал. — пшеничен бял хляб Оез квас. Той старателно изтъкна. чн
госпоДин Мато/ое по случай ражДанета на /егевито блоз/аци е розДол па две кофа но сиро¬
масите, зо да ядат чист хлоб през волипДонските nрaзпuцн, Т. Хермакджнев.
чит м. диал, (тур. çit). Басма, пемучиа тъкан. Колкото зо премяната но невестата, те нио що да До·
Демо това: , . . пот сукмана, три фуста/: копринени и еДин am чит. Л. Каравелов. Де ке·
жор/оцапа има одон ма/ифактурон дюкян. Стопанинът му. . . е разгънал еДин топ чит за
риза, А. Ктртлнйчте.	ф
читИк м, диол. (от тур. çıtak). Хулио название за турчин. Тай се е полъгол па името му, о но видм
какъв е чнnnъннп синът му. а пияницо, м лош, лош кота читак, Т. Г. Влейков. Та с читацншо
ядеш а им помагат, да ти помагат н те в твоите мръсно работи. Ив. Вазов.
читарлкк м, диол. (от тур. çit). Огредт, плтт. Тръгнахме всичките жено, но колата от Зуроем
но межли да ми/am, спрели ги пра поп Гъергюео чаторлък, Ив. Вазов.
читен, -а, -о, прал, диол. Който т от чит, бтсмси, пемучеи. Когото паД/а Кaиaп-Оимaнaвoτa
момче, . . бешо с едни читени петуркн. То от вятър: . , . со изДуло а та си пода палена,
патече ге с/омат с ръце, Й. Йовков.
чифлигар м. Диал, 1. Чнфлнкчня. Връщат се хор: от пазар, Мин: що Лозо чнфлигар. Π. К. Яво¬
ров. 2. Реботчнх е чифлик. Тази oсебoпoиτ но въстанието се обуславя от вoзиnaрнaτa ис¬
торическа ниτuнa. че македонският въпрос бо . , , селски въпрос, чо чифлигарито а полу-
чнфлигарнтн бяха (Μοβ/οτα маса на ровелюциа//ата ерганизацая, Премета.
чирлuгйрcκu прал, диал. Чифликчийски. Нотите полски село се повенето чuфлнгaрикu, Земята
е на аги а бейово, селяните я работят но изполица, на огото им доза полките номери за
добро, Д. Телее.
565

чифте-талига
чифте-талига ж. Риел. Талига с два кош. А отДе взе поя кои вре? — ... — Нн комшия¬
та е — ... — но вой Лазо о чифтие-ш/лиг/е/. А. Христофоров.
чифиидък м. Днал. (тур. çiftçilik). Земеделие. Нн синовете рнРошиш; не со еРиа, пе са Рее. И лозя,
ш члфмилън, ш Дюкяни. Еи. Стан-в. Ще снема, казва βуюpауииee но воловете и ще ел uнeлая,
нлмн Ра ηаοвл члфмллън. Й. Йовков.
чифчйя и. Риел. (тур. çiftçi). Земеделец. Чичо Стойко е члфчл.л ш оeчοа. Р/воти в; свой мюлк ш
свои овце он п/ве. Т. Г. Вляйсов. — А във Фшлнбе Ро не са те ннлeвοлл? Чл^ии хора сме,
нοньe хляб зн нос в гаοPο! В. Мутафчиева.
чйчин ηаил- Риел. Чичов. — И пата чнчнно Петр/ вехне вече го/лие като Фотев Паейчо, А. Стра-
шямяров.
чйчина ж. Днал. Стрижа, чяисα. Бρнeн.яшн ое оeeоал. ш Ангелино прежълтя, явл ое чнчиин й,
нм;eнοeο. изеле/а я еePдеeч· А. Стрaшямяров.
вимйк м. Рнал. (от тур. çiçek). Р-пей. Навъси ое пик РяДо Халвmе, но тоя път възела межРу веж-
Рите му Реше прияеен зо Мишо. Той не го бо/ете вече к/шо млчон. Ст. Ц. Даскалов. Тя ое
ннРеллло. почервило. напровилн се не маймуно. но зншова пък ноoaeи Н е фалзнаaшο· изго¬
рена. - - прилича к/тио Ро е овча еп/тнο. налепена с члмен или боцкн. Ст. Ц. Дассалов.
чйчопей м. елaе, Птица авлига. А пък Ро поизлезет преди изгрее слънце нагоре по неаллee. - - Дн
чуеш песенен но кукувиците н ониигериее. но славея ш чичопея, па жълтурчетата ш клии-
нοиο, Кр. Григоров. Сега Рила Реше спокойно - - - Бурят/ я Рете уморил/, ея ои отдъх¬
ваше. Слушате закъснелите славен и мургллнн на оа;хм;шо ш чичопея, но те чуваше кресли¬
вите викове пи .юшнее предвестници — свраките н сойките. Ст. Станчев.
чишйлка ж. елал. Заядлив ровех. Тончо ое я/ове ; помuο До ругае; — Такива женски чителкн
ннeо теве сме гл срещали и ни друго място. Кр. Григоров.
член м. - - - книж. овенр. Статия във вестияс. После напива Рез поРпив edum член, с който пре¬
поръчвате република зо България. Ив. Вазов.
членче ор. кииж. евeaа. Дописка във вестннх, статийка. Вероятно еой нищо пе забележи от въл¬
ненията па Огнянова, а наРалл е овършал внимание на членчето. само по оеве сл Резинее-
ревно. Ив. Вазов.
члун и члън м. Pиοе, Лодка. Буря вей, пищи фьаeунο / βльвнae пенести вълни. / Върху тъмни
глъбини / плува па България ч^уно. / . . - / Члун mad бездни хаaбао плува, / пе потъва, все
леел. Ив. Вазов. Из езерото можеш Ра се почувствуват Дори РоPиnзен, око хванеш еевлнеа
но мaеннл чеъn ш речеш Ро о; отвиеш но евeаоeмбmо. лвeлнcнл .яеоенршлк. Ст. Станчев.
чмйкна св. кннж. рядко, (рус. чиякиуть). Цъсна с уста, илясна. — Без воДо е по-cлοPнο· отгово¬
рил Нцколмо и после изпил рοнц.лeд, мменнaл Два път; с усе/нте он н поРел чат/ен но мaйнa
ош. Л. Каравелов. Излез; по площаРчето знР втннцноииоео з/анне ш взе файтон. Ф/йеои-
Pжллeн, Рез Ро попито къДе Ро го оeкοаa, чмокна с увен, плесна с камшика си мършавия
черен/никне нон. Е. Oaияв.
човеркам тесв. Риел. Чуруликам. Лaвeовцмнue; ое хрни.яш о разни мушици ... Те се раз-
Руж/ош сутрин но рнннпн. . . та запяват;	те н чеeeакнe преР прозорците, когато
е; лежиш още но ηевшeлнaeн сн. Π. Р. Славейков.
човракалка ж. Pшие. Малка мятя4сa. На градинаря му eалβнe eрьненеη· мотика. човаикaекa
ш Др. Π. Р. Славейков.
човръкна св. Рлал. Брък^, доkосиa. Н/й-Ровре купете он ш вл; кокотки, при патите. . - - К/шо
че моврън/^ο Pьеβене в ceлcношо мл сърце. Ст. Ц. Дассалов.
мйгал —вж. 4ягяп. Ком мл нaпемнл оРаче зн еР/о престъпление, което извършихме о окръжния
управител. Още мл е чогол но /утаен ш сега ще го изповядам. Ив. Вазов.
чягaлня — нж. чягяпия. Аз се изправих но нозе ком/U До самите тези големци; . . . Ето ^.0
стопа примшnд, сигурен мл ое, Ра ое случи онуй, ое което мл е чогοлне пи Дутата ш Ро сее/.
А. Стрaшяияров.
чдглан панл, Риел. Нтnрнятти, иеудяб-и. Някакъв гъдел полоз) по кожата му. Нaeа;м;nл гъРелъе
Реше пан.яe;н. и навреме/; — чогл/е. Г. Караславов.
чоглаво и чогло нареч. Рлал. Непряятио. неловко, неудобно. Ноинн също ое усмихна. Но е Дутата
му Рете тъй мое.ле, тъй неприятно. Елш Пелян. СлеР това паметно събрание ИPалшцмн
млъкни ш н; ое млакaш; често из кръчмите и кафенетата. Ое н/й-н/преД му беше меглнeо,
Депо толкова евшао ве нахвърли върху оаοeерο. Г. КАрaслaвяв.
мйгля несв. Рнол. Чопля, измъчвам, безпокоя. ЛеаaPоeцχм; ние, то ое знае — / нали зн туй ви;
тука па свето! / Но пе на всичко вече сме хазаи / и туй мл нещо моелл старостен. Н. Ма-
рАнтяеов.
чогол м. Рнал. Мъка. Неприятност, безпокойство. Хвана ме чогол ое тая пустото ш аз Рях го¬
тов до извикам. Ст. Чялянгиряв. Поп Сеойко. Днес око пе ДоДе, ще РоРе утре. . . Кмети.
Тъй, ома ш но мене зе Ра мл ошава нещо мегол. Ст. Л. Костов.
чOголти, -лна, -лня. ηалл. Дне.л. Непряятен, мъчителен. Ръцете но Смалкaаоea почнаха Ро се плъз¬
гат Ровно н боязливо по р/менеш; /а Капия· Т.я усети чегелнa пръпкн. Ст. Чяляигиров.
566

чреднт.к
чоголчо нареч· Рангел вече не мисли за воноцо на свети Никела. стона му някак са чегал/а до
естаеа в тоя черква с то.я жена. Ив. Вазов. В ядът сн той забрави. чн беше зарязал порвона
a работата сн да дайде да сн оправи пред ДяДа Дебря. защото вето му чегална, Дете се из¬
мъкна тъй. П. Ю. Тодоров.
чоголност м. рядко, Неприятност, безпокойство. В Дутата U пaсτънн една почти нннога пeчув-
ствув:11о чегелна.ст. която я дразнеше като изпръх/али пръста. Ст. Чилингиров.
чоджум м. нар. (тур. çocum). Прн вОрeштнне: 1. Момче мот, дете мое. Мило/чо, я иДн. чоДжум.
а завърна е/ия мърша. Право към нивите отиват! Й. Йовков. Вървеше н поДеикеато но мом¬
чето отдирео— Окъсняхме. Махмудне, окъсняхме. чеджум! Н. Нинов. 2. Ей човек.—
Хойдо чеджум. иДето си, им каза Хюиoн/ нехаяша. , . И хорото със скрита радост си впрег¬
наха колата a заминаха — всеки за селото си. Ц. Гинчев. — Що умреш ли? Белким от това
оДраскване сн мре? . , . Но со мре те тъй лoипе, чоДжум. , , Какви рани, какви скършени ко¬
сти е изцерявал Дядо ти Муст/афа. Ц. Гинчев.
чокам ст нoив, възвр, диал. Кертм ст, дърпам мт. Както ви гледам, но мн се харесваше: току сн
чопате, Пън тю днес чек, утро чек, шуну излезло нещо, чн падмро с нища да га но еър/ош.
Ив. Кирилов.
чокан м. диол, 1. Кочан. Върху одна купчина царевични чено/ибето со неuзлeгпοл ратаят н пу¬
шете. Г. Ктраславов. 2. Креят на брадата. Тай боене вДигна ръка а погали естри.я чакан
/а броДошо сн. Ст. Загорчинов.
чолак прил. неизм. диол. (тур. çolak). Който т е откъсната ръка нлн някой пръст че ръката. Зор?
да ми Доде някой чолон зет — еоднин — н Да се курДисва на 601411/111.0 мн къщи и дюгeпu .
а да глоД: него ще плюсна, за до му aиτaпo мерас, Ни то межо. Ил. Блъсков.
чомага ж. диал. (от тур. çomak). Соца- дебела тояга м топне на края. „Ботьо Петко — рекъл,—
попее търсиш тук?“ А еня зомохнол с овчарското сн чама::, та по главата. Г. Ктре-
слтвов. Иемеum лн онзи „български гражданин" с руското топна но тила. , , Ама онегози
с череенито очи. па риза. гологлав, с голямата чомага в ръка? А. Константинов.
чомагаш м. розг. (от рум. ciomâgaş). Побойник, скандалджия, сопаджия. — Говорят — коза
той, — чо в изборите сме сн служила с насилия. чн имало побойница, чамогаши, чо съм имал
бил някаква момчета. Й. Йовх'ов. — Вържете го! — крещете поуспокоен кметът. — Стар¬
ши. Докога ще държат още тук: тая убueщ тоя чамогот! Кл. Цечев.
померя ст несв, възвр. диал. Сърдя мт, чумря ме. Въпреки чо глас/е укорявате внуко са, чо снита-
сва. вътрет/о со гордеете с нега. Но геДинито му а той правото така. На сега му се чама-
реше, М. Ягодов.
чомбаз м чвмбec — вж. чумОтм. Я викни, тате. берберо. / косато до ми еишрuжοτ / а чамбаз
да ми остават, Нар. птсти. Чомдосът му [че хтзахе] се развяваше по вятърът. Н. Бончев,
чопхе ж. диал. Клюн, човка. Птиците са изкус/и строители с тънките си чинки н крака·. които
им служат н за ръце. Изводи от Месечне зорнице. Неговата [на птичето] чопка имате
розов нβяш. И. Аджское (превод).
чоп м. диал. (от тур. сор). Жребие. За βияке нощи що хвърляме чеп — ... — па да ням: пeдa-
еелни. А. Гуляшкн. Хвърлях: чип, Онзи, комуто се паД/нте да почно пръв, удряте с топче
или камъче в ценпъра. Т. Харманджиев.
чорΗля /oив. диол. Кълча. С дълги зофишиливе/н цалуфи чефилят пръсти н се пропират. П.
Ю. Тодоров, чофйля ст възвр. — Брей, чо ваша Рада . . . отДае/очна си е мемaI Сеещара
дига рамо със иτoипoпao, — Недей се чефили такъв, ами гледай до я отпрашиш до да е. чо
се е прегърбило вече завалията. Д. Немнров.
чохА ж. остор. (тур. çuha). Сукно. Той со любуваше на тънките до/пели, увиснали изпод ръкава
на еспевaшο от червена чохо, Г. Караслтвов. ПреД золяношо в сеетли/а врат: /о хотел:
доше зaишa/aл гномът, високо. слабичко момче, облечено в зелено чохо, обшито със сърма.
Д. Спространов.
чрсваг прил. старин. Пълен, иетсжел. Тук мръщеха, глодуеохо, болеДуваха, /а ведра очакваха
пролетта, чревото с велико oдoтaпu.я. Ив. Вазов. Този трънлив въпрос зо МаноДе/ия е чревот·,
според мено, с последс/твия но много жълотол/и зо илaeяеиτβατе на Балканский полуостров.
Ив. Везов.
чрсдА ж. диол. Ред че някого де върши нещо. Който си е свършил родът, иτoβοрял е буретата
проД портото но исeaлτ съсед, комуто е слеДвала чредота до отнде на Другият до/. 3. Сто¬
янов.
чреден, -дка, -дно, прил, днал. Комуто т редът. Чреднота калугерка зостоеоше с клополито
в ръце под прозорците но игуменоята а казвате „божо наш. помилуй нaи“- а игумения/па от¬
връщаше с „амин" отвъд пордоти, А. Христофоров. Тогава чрoдпaτa тръгваше еш запад-
/0.0 врати на хром: н биейки неспирно клепалото, обикаляте всички нилин, преди до се зърно
в църквата през северната врата. А. Христофоров.
чредник м. църк, Свещеник, комуто т ред да служи. Влязохме в трапозариято, чред/нкът зачете
om aеaлея. братята насядаха, яДош. пън аз — да прозореца, прав, с голямото черна броеница,
отмятам зърно по зърно а топна молитва. Ем. Сттисв.
567

чрсдУезм се
чродувдм со и чродя се носв. възвр. даол. Редувам со. Аз пок βт/βοт нвутолв—c погледи в голото
пука, нощо очаквам до мн со морне ояннопа там но някои цюр със златен шлем . . , /лн —
до изпъкне някоя прокрас—а царица — като цорнцащо -а Бояненая млеисщср, нанвито са ао
чредуволк к крое/лс през два вони цирснище покои на Цлueβeц. Ив. Вдзов. Геевеи викове „долу!"
со нреДяхо а одобрителни възклицания „βсрнo/" Ив. Вазов.
чрсзвич-сн, -яйнд, -ядно, пр/л. ке/ж, рядко, (рус. чрезвмчяйнмй). Извънреден. Ночело но ваяно
облаощ застиваше чрвз/с/член комнеар а права на княжеокн нлмеотш/к — До со разпорежДа
а цялото област а до заповяда —и еоНакоти, no"нцнсщл к идтн—/eщuлцнящο. В. Геновсха.
Но 2 април е ощпризнуеюно в румънската ещолаца а чрезенчийн/и щържесщвеносщ 25-гаднm-
нн—ищо от ocнавaннβщo на Румънското книжовно дружество, Ие. Вдзов, чрезвичДйно —ареч.
Освен щово —еопюкелно предисловие но редактора е. Бонев тоя книжно еъДържо оДко чроз-
виноНко ползоващо к от висок к—щероа стот/я, Ив. Вдзов.
чрослд мн. стории, Слабини, хълбопи. Той бешо обленен. конто бешо опасано пови к в ева—голне-
то, а камилско кожи, нреслото му дяхо описан/ с ремък, Й. Йовков.
чтд1 носв, опиран, Почитам, тача. Тя нтс oβсша помощта му а го жали к Днес във ееичкати о/ла
но оноя любов к преданост, конто со овързвала сърцощо см в худлви а поДвижисноснн мло-
дккк. К. Величков.
чтд2 —осв, оощор. Чстя. Децата е —опилото восмл молко разумо/от анавο, което нтощ, защото
евовободеото тяхно чтон/е още по.—оео потовново слабите см умствена сала. Ем. Вяски-
дович.
чувЯ чиещаци, д/ол. Нима? — Че какво нощо е нмот бе! Та чува о цюр! Н/е по сме ли хoua/ М.
Ягодов.
чуела ж. даол, Могилка, чукла. Отби се от пъщя, седни до одно нугло а събу обувкаще ок. Елин
Пслин.
чусн и прочуен, -д, -о, прсл, днал, Прочут, прословут. КъДе оещоел теойщо пуени к пронуено епохи!
К. Петканов.
чуждйнек ., д/ал. Чужд, неблизък човек. Земи из нещо да ео оплаквам а До ао жиля, кото оста¬
нем aaт/нкн, ю тя ке м/ Диво до продумам. Но Диво а пред нуждннек думи да кожи какво
атово у нас. Т. Г. Влдйков.
чукал- ми. даол, , . прек, Багаж. Инак но нонво прилича ношощо. Кото нереоркщо. Дойде ли
Младенци, дигай чукалата, мъкна аен/вощо от еДно .място на друго. Кр. Григоров. Голе¬
мият дрощ сс Дигно пукалища в ероДо, а боща ни -око со мъчи a куцото му момче, иока си
блъекю дяволите по Двора но eщаnο-oщβащo. Б. Обр^тено.. Чо из по-скоро то са Дигни пу¬
калата оттуно. но —смο к нямо До amo-ю прост пр/нонвон, око ще а зо едии Де- до бъдо. Б.
Обеетснов-
чукуркям носв. Д/ол. Чуруликам, цвъркам. До—ем крои комините к елимее/те пoкuнβн ни сай¬
вантите нукурклхо нзащн—олн еробнощо. М. Яворски.
чумдрИто корен, Д/ол. Начумерено. И като /зелвждл нумauнщo писарите, прокашля се к токи
щръшкю вращющю след собо ас, но царещо по карщнн/ще потреперохо. Ст. Ц. Даскалов.
чумбйз и чумО-сл/. даол. Дълга и рдзчорлонд коса по гляеатд. Всипно живо беше плъзнало по
полето к пликсноща — До робота, , - Каква яки овчарска нозе днехо утъпконите пътища, , .
каква нумбаса со вееха к какви пврвекн буза се /здувлхо. като свиреха а гайД/те к нивалащо,
А. Дончев. Зо до /м додо роботи, конто а до поДДържо духл см. щоН бо поръчал ню Ивана
а Стикно до см искащ попарени глови е нумбипси за 60™! щикови см доеошо щедро възно-
' ерожде-но. Ив. Вдзов. Проклето до ас, мале ле, I по uοз—οoсй м/ имано! I Я веке човок но
що сом: / зм/н мн очи изпаи, / ./шна м/ в пумТ!- мот/о. I жаба ма в уши лежал! Цяе.
цесоп-
чумб^р м. Дсал. (тур. çember). Кърпа зя глава, чомбор. Но прага го срещно млйкл му, посърнало,
изчезнало поД ниско забрадения пере- нумбер. М. Грубошлиовд. И те бяхо окрили лнцощю
са в нернк нутбoрн к сякаш ке кomοeхο, а ровеха земята, зо до скраящ в коя сълзите а мъ¬
ката са. Й. Йовков.
чумово ар. Ог чумового Диол. — от много отдавна. През кирливото му ощ чутoвoща -опро-а
пазви но ризата ао глеДищ разрошевен/те косм^аци по еърдащо му, Ил. Блъсков. Том та
е къщи, срещу огъня разчокнал се епирся авокър . , . опълчил голите ас -..ατα от чумовощо
крони , . . попе к суша мокрите ас навои, Ил. Блъсков.
чумбсдм се. нар. Протегна разперена ръкд и прокълна. Слободии бабичко!—чумоса я Димитричко
и подеоин кокошките, А. Карали-чс.'
чумря несв, диол. Чумеря, мръщя. Мъжъщ чумрешо ру-товнто си веждн к възбудено menнemo-
Й. Йовков. Той не продумвише, cοτa чутрβшo Дебелите ас сключена ввждн к пухщошв. Й.
Йовков'
чун ., даил. Лодка. Късно след плоД—о по озорото со заДаДохо чуново а откъм ОхриД. Д. Талев. —
Аз съм гeмндж/с, лодкар к морето може всеки миг до .е погълне. Чукът мн може да
568

чутовен
ое удиаи в ηеPeеPнο cкοеο· някоя βeеогрuea вълна Ди го еβьаme и до потъно ш нз заеД/о с
него. Д. Спрострαиов.
чунар м. gлοе- Лодкар. Чунере анenомeане· вее/о / върти лопатите. върти. / . . . Чу/оре само
аaeноPушnе / оевърно поглеД ш послушно / гревл/ее бързо шой повДигно. К. Хрястяв,
чунки чοвeшuд, р/зе. (пер.-тур. çünki). Като ве ли, нима. — Чакам Ри мл ДоРеш ябълки! —. . - —
Ябълки лш? Чупки малко сл плювк/л нз пътя, еи още ивкеш'? А. Михайлов. Поп Стайко...
черквата е oeaнaеa нοeо някакво женско учрежДение. . . само жени ш жени, а мъжете по
кръчмите. Кмета. Ех, попе, ш ел чупки не хо/лт по кръчмите. Ст. Л. Костов.
мунчy.лaтя ор. Pлοе. Врява, свада. — Нали имахме еРнн тугоен оeuο. . . — Селен о еня твоя
тугнеешлин! Налл я заклехте? Какво Днг/т чунчулото сега! Ст. Ц. Дассалов.
вупа ж. Pиοе. Мома. Овщн лзнепнРо ое изтръгна ое гърДите но селяните. . - — Те и чупите лл
умнeI За какво им е ум;nи;! Цв. Мяиkон. „Море лудо Ри млиРо! / Що звор имам оо ееве? /
Нл; ове сме βрaeумegu.·' / „Мори моме Люлея! / Лепи чупи сой неми.“ Нар. песен.
вупТрск м. Рлал. Разстоянието иежду рaепьиaт палец и показалец. Хванах ое о Рее ръце през к-о-
ремн и нaeе ои пуснах нοй-геаnнл регистър, паДвкочих п;eееинцeeе о цял мгηбаeн- Чудомир.
Широчината по гойеапеноео обшивки, количеството и каeoеeeea но везмото со Рилл раз-
ллмuл: педя гайеанепа обшивка стигнала зо еР/о дюлеерско жено. Зо една „нбхοицa'' п;Ря
ш чуперек не стигали. Н. Хайтов.
чупник м. Ринл. Голяи хляб, който се чупи и раздава. Ое първото βаeшnе месех/ голям хелβ —
„чуηнuн“, който разчупв/ли лз махл/ша. Ив. Хаджийски. В гора СшанлPжи раздаваш нрн-
е/йчееи заеъкнаел о Pоcиеeн —„ηоgοeни“; в Айтос пе-аοне ои чупели специален хляв —
„чупинк“. Ив. Хаджийски.
чуртя песв. Риел. Шуртя. — Ожее/ях, му отговори Гanче· че дойдох Ро се напия. пък нaeо ое
напих, седнах Ро пеcеуmaм чешмаеи кок весело чгаeн- Ц. Гяичеβ.
чурук ηрле. неизм. nοа. (тур. çürük). 1. Изгнил, рaенaлеи. Пътувах ту по сухо. ту по море — о
малки чурук нοици. е нелeе верлелее при мервноeе вълнение ше Рият, като че имаш ръце.
Хр. Брьеяпон. Мамо анзeeоаи отново oиnPъни. сври вехеорлише ш почна Ро ηеPPшрд. А то
всичко чурук- В. Бончева. 2. Бялиaв, слаб. Ннлл еи казвам. момчето oеaPцчке. по и чурук —
пеша сила! Мих. Георгиев.
чуруклук м. Рнал. (тур. çürüklük). Прaзиятa, пропуск, иедоглеждaи-. Па и писаря не я е нагласил,
нинeе му е реен. Все ще има нещо чуруклук. Т. Г. Вляйто·.
чурукя ж. Рнол. Народен празник на 15 и 16 юли. Н/тнее „вълчи паизnиuи“, „вавипи /ни“,
н ηром- — всичкиее оа суеверни, но размесени с хаивeшлнcнu по/ятия. Пер.
списание.
вурулнтa ж. Риел. Чучулига. Пн и чуаулuг/eο ое време по време изкара вeолea пресеклива песен
нейде по .ηοη/.^· Т. Г. Влaйкяβ.
вурулйк м. Рнол. Птица улулпца. ОРажДа ое нощният мурглuк ш неговият пронизлеелен вик раз¬
движва мрак/ нaeе мечка вeръenиuи. К. Петканов. Оекъм рекат/ ое обори чуаулик, Минка
се уплаши и сеи/н ^0.0- К. Петкано·.
чуря пеов. Pине. Пуша, диия. Мъжете — кой по елек и по риза о Дълги ръкави, коН е Pечeнa нгаeнн
съо завърнаен яка — чуреха о цигарите ш се провикваха. Кр. Григоров. Само неР ш/таен
къщи не чуреше. ВиДи ое клечките ое плето Ряха Догорели ш огънят гг/внaе, Кр. Грягяряв,
чутен, -тня, -тно, ηане· maа■ поет. Прочут, слaβеи, ииенит. На халос мъжът Н привиквате ое
Далечни ceаοnн пой-вещи лекари и чуеш; чароДеиц). Ив. Вазов. И веч / еРеи ое млакнш очер¬
тани / но eъмнемоPъа небосклон / замлсле/нее великани / та чуиният Атон. Π. К. Яворов,
чутнй ср. книж. рядко, (рус. вутьС). Устт. Но те пеoeолнне се серемяш Ра н/уч/е повече и през
мъглата по .;№./; заблуждения ш ηабДризвъдьи) о чупието но биβе;Uoнu пророци Долавяш
nοй-ηаοeиене изходиш; ое големите ; заплетеш; исторически въРшеня. Г. Кaрaслaвяв. Обаче
Рез особено Ра съобразява, по омете me практическото он чуене пой ш сега ви ое показвал
пред ecбнuге нeeе mомаοчбn ое яаовe. А. Стрaшиияряв.
вуткий прнл- книж. еceeа- (рус. муткяИ). Усεтляв. лесно нъзπряеимяβ. Кого топлят шез презпн
ф/нензни? ! Д/йш; яснове н смнслепеп рее. / по Ро в; проумей ш Джамбезине / ; най-чуе-
кия спов ш есеее! Н. Oaрaнгозон. Тъй е сърцето t ηебeеeе чушко, eнл)eе· / зло, nae)cн.
вол сеел лн, неeeе· / вълнува ое, стене βуалuво, Ив. Вазов, мутко нареч. И привечер Ре дремят
в мене вееровете, / а грeйнaееeе слънце цял Ден Ра ме пече — / е чупко Ре усещам във себе
скоковете, / н чутко Ро усещам живота Да еече. Хр. Яс^ов.
чутлйв ηа)е· нn)ж, (от рус. муткяИ). Усетлян. ИзвънреРно eнuмaeбе;н н чуплив към ηеелeлчб-
скише потрес; ш промени е Ре/ео сеяео· Йоргу вървеше заедно с историята. Ив. Вазов.
чутовен, -вна, -ння, ηа)л- рядко. 1. Чудеи, чудиоβaт. Сеaβл· изтощени. жълен. - - изгнаниците
сякаш иДееха ое нлнοньe Рруг сеяе.. . ш тяхното нРвене беше nлнeнво чутоено нзвевле/не
ое /бвленето. еeнъPeше никой преРш тях пе се беше зeваьщeе- С. Севтрияк. 2. Промут.
Всичко еоеа nοнοаe Феeлл Ре ое рет; ш Ро попише чуeеeноeе оневe в историята окръжно
До източ/лее eах)бη)cнеηoк) пр1^1^1Т^^) mеcлοn)e- Сн. Миларов. чутдвно neаeм. Изгнаници
569

чуферлИгт
клети . --I..-I дечица на майно робиня тревожна / н жертви /о поДвн: чуп/онни велик, —/.../
тъ пи.яш, ο ηΜ/ατ сърцато им в рани. Π. К. Яворов.
чуфарлйге ж. диал. Чучулига. Гълъбите го еиДяха, ни нямате гДе Да се спуснат да съ скрият - . .
о до се впуснат да дягош дошо късно, защото соколите вочо б.яхо наД тях а се виеха а изди-
гохо кота пролетна чуфорлиг: на висока. Ц. Гинчев.
чухал м. и чухело ср. днал, Нощна птица, подобна не бухал. Ало прекръсти се вдълбое / Дълбоко
лемеж: а пак / след нега морно си закрача. / дардо настане нoтпuй мрак / а чухал някъде
заплаче, Ст. Чилингиров. Наоколо — горско и лиеоДон мрак. . . тишина. Сама чухолът
от връмъ на време со адаждо на равна откъси: „Чу-у-ух!“ Т. Харманджиев. Наоколо, завити
в ямурлуци а тудо, спяха другарите му. воноенише буни ехтяха, както ехти морето. обаж¬
даше со тъпичкият тъжен глас на чухалеше: чу. , ,чу, . , чу! Е. Маиов.
чучка св. разг. 1. Стдиа. Животното со приближи a чуч/a на опашката си. Д. Ттлсв. Сънувам са
отворени очи / полива чуч/ал: /а мериnи бряг: / скали над нея, вятър том ечи, / проД нея
въчний на вълните 6яг. К. Христов. 2. Поставя да седне. Пън: до чуч/ал: детето при
прозореца. Т. Г. Влейков.
чучча ст се. възвр. розг, Седна, разположа мт. Когото комъ/орят со чуч/a на рамката. Смилотъв
мътно светкавични ямурлука върху щръкналия щик, Г. Караcлаввв. Вляе) ат него седете
дава му, в /ави па/тафни, а вдясно се чучно майна му — вчесона на кок а сериозна коте уча-
телно, Тоинч.
чучуеарке м чучувСрхе ж. диал. Струйка. Нод Суши:!: пукнала од/а пушка от гарата а го удари-:
куршумът в Дeипuл кран пад поляното; . . , казваше момчето а сълзите му точех: но
две чучуворки па лицето му надале. Ц. Гничтв. Затуй днеска пъп слънцето жарко / чоп па
ризи щъ ни съблече — / ей затънеха поп чучуеарно / a запя съживено врабчо, Н. Марти-озов.
чучуря носв. нар. Зе вода — ттче по мелхо м лтхо шуми. Ех. ама до з/аето капва вада чучури
из малкото стублица. дето я е турил на нлaДoнoнa /.янего ДяДо ходжи поп Георги.
Т. Г. Блтйχов.
чуш м. На чуш нар. — на гръб, ша врет. Бачо Иво/ особено обичате малките деца , - , ıtacem^
ги на чут- т. е, вземаше ги но пръв а гн разхожДошо, Π. Р. Славейков. Почакахме да провали,
поиграхме с учителя на тох, с щерките му на --чуиС. Н. Стефанова.
чушка св. нар. Взсме иа гръб. Доспал Парпений извика един снажен ученик ... и му заповяда
да чушне еД/ого· Ив. Вазов. Мария отчаяна се трът/а но пясъка. Тогава Смилец прегази
пак Янтра. —Марио! —Не мега! — Чутни я, ПeмuрoI Друго сродство нямаше. Ив. Везов.
чълч м. диол. Лодка. И аз запявам. Искам шоясеят!свъзторжената песен да изпълня. До въде
с нея път.я ти залят, / коте рока към мен да насо чьлнa ти. Е. Багрянт.
570

ш
шаатнн — вж. шахат(ин). Аз помия худлво що са мн дал а кан а.е .хороталс. Нюл/ дяхо двеста
а шеНс! а тр/ гроша? Том бешо а нино Велчо Цοнцугβuο, — пой нолн беше на tuaom/tH. Т. Г.
Влайков.
шабЯрн ме, oonıли. Тестикули. Тя [годеницата] умряло а Иван ложал много, омо нлто бел як к
силен, не со пукнали шодорнще му ... а му со пук—оло друго —снo.я ципа но мозъко е /ло¬
виш! му. Π. Р. Славейков.
шавЯр м, (и ж.) нор. Блатно растение папур. Момчето нагази във високия шавор, но нлто вндя.
че —е може До премине, спря се к св върни нозоД. Г. Караславов. Манол гс оноквоше ни комое-
ното моетне, под което злот/сто лъщяха водите -а тинест поток. чисто бuβ/oвe б.яхл
обрасли а дави монтл а —нско шовор. Ем. Станев. По кou/moщo надолу шоворът а троеопо
пожълтяха а ао сплозахо. Елин Пелин.
шавярлЯк м, диол, Място, обрасло с шавар. Той етоеше —и брееи лек кото вятър. пр//лннон но
някое водно нαceкoта· готово до зонерае по шоворлоко. Елин Пелин.
шавря -есе, Дсал, Шавам. Събуда л/ ао [детето], ръпенцото До му со ав азеодока, та до са шо/ре
а τсх. Т. Г. Влайков.
шаг м. книж. остор. (рус. шаг). Крачка. Бях соднол случайно (я случайно. я кой зкао. , .) по ня¬
колко шиеа орещу Клемоне, върху кoсτo бяха съсредоточена -ежи/те грижи но вс/чн/то
сестри. А. Константинов.
шЯка ж, дсал. Шепа. „Царо, цоро, чостнтю ти царство, ! по mu земем твоя добро слуги!" / пос¬
тиш цоро постоя, помнели. I па ас бръкни у ов/л—н джепово — / подор/ еи [ юнаците и момите]
по шоко жълтица! Нар. псссн.
шакнат прсл, розг. Смахнат, ударен. Мотото от Верлена бях срещнал негде пок нлто цстот-
^040 не .могл До щърпя Ввр"!—!. Шинноп поет. Ив. Вазов.
шалав прал. диол. Игрнв, немирен. Грижото по Павел воо пок беше другаде, Шоливито очи по
Орлото не му давохо м/ро. К. Петканов. Ноговсте шалав/ храненици ао оспивсли до ао
възпити/οτ сома, както моелт, конто зноят. Пенчо Славейков.
шялС и шалет м. книж. рядко. (фр. chalet). Лятна къта, хижа в планината. 111, погрешно взол
градинища зо обществено разходки, к—сжeoк/с шиле — зо uoeщoрοнщ, а н—язовото Дъщерно—
зл прислужница но посетстолише. Ив. Вазов. Пл со изсмя к со вгледа еоетрана в някакъв
шолет но брего, прозорците —а койщо зиолепстелно лъскаха от лупите но слънцето. Ив.
Вазов.
шЯлене ср. диол. Шегуване, лигавене, глезене. От βuβтβ но време опиваше а приближаваше пра
гоатите, тл им /oβаиβшe разен ир^^ββmcτбн.с а mοлβ—нс. Π. Р. Славейков.
шЯлост ж, кнсж. оетар. (рус. шалость). Лудория, шега. Особено голоми изнусте/цс до нс устрой¬
ващ зролнщо с циеие/ще бяха —яко/ от тοUaщouкщo, първо мястю между които заемаше
нолпанпсято Боснопи АнДои. . . Техните maлoeщн се подемвохо а от други по-малко раз¬
положени към поДобен забоен, а олед тях и от нос—децото, по а от жените- Ст. Чнлннгн-
ров.
шалтт — вж. шелте. Хлнъмсте дяхо —леядлл/ около тро/позото но мллки шалтотл. Ц. Гинчев,
шялупа ж, оощор. (нт.-тур. şalupa). Голяма лодка. Русия смило в тоз/ залив устроен/ зо боят
18 "№0-! параход/. 14 нор/emu к 7 щопонос—н шилупс. в. Цариградски вестник. При Дерял
щурците стреляли върху еДко шалупа е 60 итилилиски войници, които се опитвол/ До изля-
зот но суша, зо до провят uοзузнοвο—c.:. Пресата.
шЯлям се —есе, възвр, Д/ол, Шегувам се, подигравам се. —Кюквн кожуси, до? Не думοй/ — Ко¬
жуси зо делоготкто. Депо гс допесе от Чехословашко Стимболсйснн, — Шοлсm се, да!
Хр. Смнрненскн.
шамата ж. диол. рядко. (ар.-тур. şamata). Шум, глъчка. — Венчило, венчило! По βeскo чудо зо
три дни — в/кame ед/к. . , — Чакай Да в/дкм. тя до го по о викала?—А бо, момчето я
571

шамия
искаше, во. —Кати е mana, защо мамата ? — Чакат от по/ока да дойДо човек, то да от¬
ворят. Ив. Везов.
шимйя ж. нар. (от ар.-тур. Şam — гр. Дамаск). Тъшке жтшеке кърпа за глава. Тя дари не посед·
вате при πeгo. само пооправяше томиято сн н бързате пак към мотиката. Г. Караславов.
Дочула шума на мотора. вада Мария вече иДоше насреща му по калдъръме/ота пътечка,
кото притягате черното шамия на главата см. Ем. Мачое.
шемпАчня ж, пниж. остар. (фр.-тур. şampanya). Шампанско вино. Виното om нuнлuпдoлиnuτo
той номирато тампаноя над тампаниите. Ив. Вазов. В Енuиeйиnuяτ окръг боле изпинн“
повече ош 150,000 стъкла с шaмna/ил, в. Зчашнт.
шам-тараОвлУз м. Диал. астар. Фмше тъкач от Дамаск. Поясът му боше шом-тароделуз от ан¬
горски мъх. тъкан със злато а сребро но дребни цвoτoβнo, Ц. Гинчев.
шаидйи м. диол. (птр.-тур. şamdan). Свещник. МлоДито нямаха много работа том — да сн
разправят за 0.0/0, кръстове, то/Дани н каДилници, Д. Талтв.
шинсонетка ж. пниж. остар, (фр. chansonctte). 1. Шектенске пести. Учил се е в Букурещ н в
Париж — по-Добре: хоДил е до озоде парито но баща си в Муле/ руж и па булеварДите, . .
Върнал се е с глава пατъннαпο с шaнuенoτкu, Ив. Вазов. 2. Псвачка в нощно зеведтинт. Тя е
бивша шансо/отна от едно от аДеските кабарета, избягал: в чужбина през гражданското
война. Пресата.
шинтИн м. книж- остар. (от фр. cafe chantant). Кефтие млм кръчма м ^BAnKM. В нея имаше ня¬
колко еротично стихотворения, межДу тях а едно, посеото/о на /якея сн Рафид, мома
турни/я от шантан в Русо. Ив. Везов. МожДу обществото той се прослави: първо, с това,
че стана почетен председател на всичките позачно от разните шaпτaпu, Мнх. Георгиев,
шинтйнка ж. остор, Певачхе в шечтеи. — Ще е /яноя nuл/a та/танна, зодележи Друг. Ив.
Везов.
шИнтеклер м. розг. (от фр. cbanteclair). 1. Вид модна рокля. —Защо да е проста селянка? — пад·
пита хитро Тъкачне, —Ами оз ще U направя ша/тъклер от нaй·cnъпил плат, , , ще U купя
noнринeп чадър и — ето ши я по-образие:/: от тебе, Г. Караславов. 2. Жена е текава рокля.
Уф, тоя то/теклер пък, но мега да ге търпя, И все се мисли зо хубаво. , , Как не U имръз/о
да со разхожда 3^.0 вечер в граДн/ата па мрачевата- Й. Йовков.
шантосвим се пнcβ: възвр, розг. Превя ст че шантев. Аз съвсем не съм смох/ат, а /уждата ме н
заставила да со тантосеам. Премета.
шипйя ж. ряДко, остар. ирoп. (от тур.). Възлюбеше, съпруге. Това пато съгледа неукротимият
Селямсъз, след минутна иъвoтοнмo с тапията си, роти до праша шезчас няколко οнaдaлиnи
гюллота-папръжни. Ив. Вазов.
шепрбичт ср. нниж, астар, (фр. chaperon). Покрив, шевее. Там имаше малко тапрончо с мивка
и различно вехтории. В. Чтшхов.
шишиИк м. днал. (от птр.-тур. kepçe). Съд за грсбешт ша вода. КастаДи/па почука и влезе с леген,
нае таптак с водо н кърпа, А. Христофоров.
шар1 м. нар. Цвят, багре, Ооя. ГизДоен леш/a къщица, нοлнτеβa направа. със стил агрие, /обагре/н
с ярки торово, усмихват со приветливи в своята прелест/о усамоте/ост. Ив. Вазов. От
солета со виждохо само черното торово на овошките, Й. Йовков.
шер2 м. к/иж. (стар. (рус. шар). Кълбо, топка. Надали на друга място по земния тар през този до/
се изпращат толкова aπoнaмнa писмо с oβлc/eниo в любов, колието в А/глня. Пртсете. Цели
порамиДо а торово, изкусно сгладени от портокали, се издигат над хнляДи разнообразни
плодово. А. Константинов.
шарйда ж. нниж. рядко, (фр. charade). Загадка е думи. Имам само едно укор да направя но Но-
реД/ил театър: защо тай ни дава пнouи нота „Мъртвешкия τaпЩ^- „Адам, Ева и змнятО“.
Кей разбира тоя мъгливи шаради'! Ив. Везов. И Мичо со аблегна на топа а взо да дращи по
гладпато му повърхност.. . Мичо БейзаДото юдлcни Двойния смисъл на тоя торада. Ив. Везов,
шаримпдл м. остор: (ушг.-тур. şarampol). Дървено укрепление Това село, кото нои-голямо
вето обкръжено с шарампол а па бий/ицоте му со /ареждаха въоръжено мъже. Й. Йовков.
Ката ми/оха Бeлuзпo/икuл дал, пред тях со изправиха тъм/и и мълчаливи таромполитъ:
През мозгалито сн виждаха Дулото на пушките а глаеито /а хората линo личаха зад дър·
βeпмл плет. П. Константинов.
шарапханИ ж, днал. (ар.-цер.-тур. şaraphane). Кораб за грозде. Едро бавна турци от Тузлуно
ще разпрягот биволско коли и шарапхани из Дворищата: К. Константинов.
шарй ср. диол, Шерчице. Леля та Ге/а разпитало кога що заминат поп някои от търговците
ви Влашко и му пратила одно хубави бели помуч/и чиропо със ситно шорето. Т. Г. Блeйχвв.
шеркНя ж. истор. (тур. şarkı). Пести. Свирели: пианист и цигулар: валсово, полки, турски тар-
пин, Хр. Бръзицов. Хаджи №/0 бете толкаво гласовит, тъй слодка со лоехо шарканте ат
неговото уста, чо пред партата в няколко минути сн натрупваха любопитно турци а на·
клянеоха край сбора да слушат. Д. Неммров.
572

шашйвя се
шαрлαтαи и шарлЯн м- оceда· (тур. şırlağan). Масло от сусаи, орсхи и др. В гради били пеoeао-
б/н няколко перни мелници - - Имало и няколко твърДе панмueueшu шeал/гοнPжийници. които
ое произвежДали тарлаган ое сусам. Г. Кαрαслαвяв. Нн Другата oeаοnο сеееешб меки¬
чарниците па вой Горнв/ле; ш острият утринен въздух До/осяте мирис па шeалοн ш пър¬
жено тесто· Ст. Дичев.
шариЯнса ж. книж. оoeда. (фр.-рус. шарианса). Музикален инструмент латерна. Едно оеара.
грохнала жено. с прикачено шaрмanнe през рамо, мина под самия прозорец но Матеев ш сви¬
рейки някакъв еоеизвесееп валс, изгуби се енеолу. Д. Калфов. Пирувайте оъо сеойее βелна /
в сърцато, жеРни зн любов! / А в/м, изправен коео cлнкο· / ще кърта влюбени ръце. / до¬
чул из някоя шармашке / ел/о/ но своето сърце! Т. Траянов.
шарпия ж. Рнал. (от тур. çırpı). Плат за превръзки. Леех/ се куршуми, правеха се фишеци, же¬
ните приготовляваха ш/рпия, чистеха ое веерите пушки· К. Величков. Н/велнех едно де¬
бело пелео· - - елк/ах но гър/нте ои к/лηοм;eе с ηнаuнмenшл лев, зех приеоееепаее шар-
пня с еДпо шишенце от лекервеео за р/ии ш тръгнах. К. Величков.
шарТла ж. Риел. Болсст шарка. Това племе пееuıueле слеР време ое ηаuneoбnaee нз цивилизова¬
ната Европа шaауеa и ое изтребителното оръжие по з/еоее/еелнее, е. β^^τ.
шаспд м. оoeeа- (от фр. собст.). Вид стара боИиa пушка. Шecηеeе па Волов Дава Рее последова¬
телни изстрела. конто ое ошеквое под мuрнеeе село коео глас пе неочаквано и зловеща
еревого. Л. Стяяион. Тоя гоРн/о реДифлее· - . вях/ свиканш не летни упражнения о еРип-
оевенее/ цел; Ре ое запознаят о поеиео ηушнe· ое снсеем/ео шаспо· Ст. Заиион.
шасьбр м- кннж. ряgне, (фр. chasseur). Стртлсц. Фаeнцyзкдee βа)гοPe, която е развито при
Струма, е врнгаРаеа Броене. - . Там е имало згeвu, шевъорш, нaeaл;ршoeu- Й. Йовков,
шЯткан прил. еceaа- (рус. шаткий). Колеблив, несигурен, непостоянен. СлеР смазването и/ ре¬
волюцията ое 1905 гоРн/о се внжРо идейш^яе упадък пе театъра — ре/яш се ηеce/неeки
не шипкови пиеси от К/уе Хомоу/, Лео/лР Андреев ш Други объркани в нPбйnе-хгgежeceвeше
еenошenшe писатели. Г. Караславов. шaткaвя nдабч· Гоаилкеe (К/то Рига очи ое ееве-
ника)- Много шипково казано. Ст. Л. Костов.
шйтрτиτ ср. Ринл. Ходо-. НеопреДеленото глухо шатре/е и шумолене. - - пак ое чу още по-силно.
Ив. Вазов.
шйтрест ηа)Л- Риел. Рaекляиеи като шатър. С лещаците. лесклее. гaβъаьe се чреРув/т еорл
ое колосални. р/зреДе/н Дъбове, конто образуващ поР таеревене; сн нлен/ци хл/Рнл сенки.
Ин. Вазов.
шатрйло ср. еoe/а. Шатра, заслон. СлеР поен залових се Де ои правя еДно шaeрнле. Де ме бранш
ое слънцето ш ош ДъжДо. Π. Р. Слан-йкон.
шйтря неов. Риел. Движа се, обикалям. Тая нощ много късно ои легнахме уморени ) заспахме
eaнн Дьлβене, щоео не заренее /ημΗ me к/зн До е усетил миткаша Ре шатри по шосе му-
Ив. Вазов. Носилото. - . Реше иeneъаьe, около нойeе шиерете ш се тълпеше нeаоPьe със
запалени eещeнuuи- Ив. Вазов.
шафк м. осеар. (от ар.-тур. şafak). Цвят, багра. Н;cаaeuя;мaea му [на пауна] перушина еижДе
се като До съеДинява cлчне онова, що може До лаокае нашите очи с нежните ш пресни шарове
пе най-хуваеиее цветя; всичко еnеee, що гл смайва о жлвиее шефкове не мнегоцeннuee ка¬
мъши. Д. Вяйняkян.
шафрантия ж. р/зе. (от тур. şırfıntı). Развалена жена.—Никой няма паeве Ре се βьрнe е живота
ми! ·— Бре! Я го виж тл! Дн ое eьрнe е живоеи му! Че това живот ли е? Свинщина! Да
събереш шафaaueuuee не гаaPa- П. Спасов.
шах м. - . . еceaа. (пер.-тур. şah). 1. Oохαиедαискя религияееи умятел. РашнР го пое [пясиято].
отвори. прочете го. помисли малко и каза; — Пехливан, знаеш ли какво е рабопне? Утре
ще нш ДойДие еовшн; каРняеа и мюфтията, шахът ое Долно м/хале и /руен бееее иРапв
харемие; ош. Ц. Гинм-н. 2. Някакъв дух. Нека Ре РойРае шнхоееее ое АнеРол. че ще го
пнеом аз него [московеца] ! — Колкото за шаховете, еам няма що Ре кажа — там е божа
ровото — о т/х, с Джин, с Рог/ шега не влее- Ц. Гинчев.
шaхaнджня м. оспор- (пер.-тур. şahinci). Соколар. Двамата шахин/жин хранеха соколите о
Древни късчета месо. Ц. Гинм-н.
шахАт(ин) м. еceaа- (ар.-тур. şahit). Свидетел, ямτвядеп. — Теве ел е. лудо, памет изменила, — /
х/кн ел опРав/а аз съм изплашило; / ш тахаен имам — Дълги тъмни нощи! / Дн пе ои зн-
βаeeлл? Дн не искаш още! Пеи4о Славейков. Тъмното нощ тахаелп няма-. Нар. nяслявяпα,
шАшав ηанл. разг. (тур. şaşı). Шантав, глупав. — Добре помня. Не ме правете по шашав. Знам
кое къде турям. Д. Немярон. — Тя не е толкова шишове, Ре скочи е ямата, ами Дири друг-
Ст. Ц. Даскалов.
шашЯня се неов. възвр - Рлал. Въртя се като шантав. Д/Pe му знак Ра ое приближи и тревожно
му пошепна; „Нн; с ееве се шашавим тук, / о/ля хъшлаци том оβаaхa сливаен.“ Т. Хар-
манджие·.
573

шашардйсвам
шашардйсвам несв., шашярдйсам св. розг. (от тур. şaşırmak). Обърквам, списвам, смдйедм. —
Знам аз нокъдо биеш. Зо пример ще ми Даваш Янаки. . . Той е глупав, c—торосо са но зноо. Шо-
шард/авощо го все ного шлм, подхвърляше му по някой залък ош нвмаН-къдо. Ем. Стднев'
Бой, тοтaрднaлхο нс, ед/н на шеглс опеим, друга оптик, а —но се смаяхме а объркахме, коео
по-проДа До слушаме, Ил. Блъсков.
шяшдрмД ж, розг· (тур. şaşırma). Бъркотия, измамя. ГлоДом, пикоекацате провят шaшauтa
нскοквο к посочват назад, Ив. Вазов. Направи нскoс шοшοимο. наблъскай е кутиите няколко
снопи дю"ет/нн к ото ши щедо мигарото пороДен продсщювнщел. хо-ха-ха! А. Константинов,
шашиин — вж. шишмс. И.мише .мнозина, конто бяха внждал/ Ко—дя в горото, а тузлушко
шишс—е на ромото. а дълъг ятлглн но кръсти. 3. Стоянов.
шЯшкя ж, оощор. (рус. шашня). Сябя. — Бл. догдето е щия през кръсти м/ — а пой потуп¬
ваше шлшнлто ас, — нищо не може до м/ пuoирoчк пътя, Ст. Чипипниров. В щово времо
се приближа оДин стражар. уДорс а шашката са Никола по рамото и нлзл: — Зοдuο-β-a
о до се говори с арестанти. В. Геновсха.
швенцЯр м. нииж. оспор, (рус. шесйцар). Вратар, портиер. Негрите /мит πрβдmoчщo—нo преД
болито ол.мо като кe"нouн в ресторантите. като ллнон. нлто mβoйцοрн· А. Константинов.
швйркам -вае, кор Зя точност —— изтича буйно. Зοβοи/хмβ го вторичен шлм. къдото из нозДрсто
ню железния хобот mв/ркοmβ Дунавско води. Ст. Ц. Даскалов.
шеве — вж. шивс. Тя еопров/ло си ош козев/ въжо во—ец а увсеилл/ поворка. кото да бяха еойнк
шввето от косоша. Летоструй.
шовекОр м. остор (от тур. şıvekâr). Работене на содянкд. Но „шо1вонор“, нощно βиeтβ, Коле Ген¬
чев шно ниβ,я.янaщa но юнаците. о около, —лсядолн по турски, етоят та му дроят бодк/то
но иглито, Ст. Заимов.	.
шевеля квав, книж, оетор. (рус. шевелить). Шавдм. — Успокои ао. брощоц мили / к крикът но
шeвeз// Ив. Вдзов. Диреше щово, и е самото му души шоволеше смътното розДеовност —
—вщо горчиво евзлгллдсмо го отблъскваше от елмата въжДолвно цел. А. Страшимиро..
шевре — вж. че в ре. И сеео го в/ждом: ееДнол в къща, поДвеенл тежко шовре код очи, колното
са е eщрοmo—· още по-етрише— До изглежда. П. Росен. Зоодно е т/я Дреха но ome-лтл в/аят
ото:, . . мокодо—ек/ недопа а обшита със злото к а коприни шeвueщο, Л. Кяряеепов.
шеврен, -а, -о, прсл- рядко. Направен от кожа шееро. Кащо видя аухито и прасци под Дългото
порна иoн"с а mββиβ—/щβ И пантофка е копчеща отстрана, злеуко муешон, Ем. Станев,
шегйрка ж. даол, Женя шенярт. Ег/дн осино Сщoс—β! I Бояно та о в одо.я / а твоите боли шо-
еοuкн. / са нощ Гoя—ο играло / играла а са нβялa, Нар. пессн.
шегарт и шегърт м, остор. (от пер.-тур. şakirt). Чирак. До що ме собро триста тοйeшар/, I
щрнсшо тaйeщouн· Девето швеорта, I то си отнде в Солу—а ероДо. / томо До градиш ви¬
сока нули. Ндр. псссн. Стояне, снико Стояне, I що толкоз милваш булчето? / Цялото нощ
о н/роло / а твоите девет meгъuщн — 1 сега що лее—л, що зοaтο, Нар. пессн.
шсгобия м. рядко. Шегобиец. Големеят мн брат, нонъвщо са е и до еоеа шβгoбнс, нито зноошо,
по мо е срам, все е пови ме сърдеше: „Нао ниши Злото по еДи-кого са що я Дадем, щоН й взол
вчерл нсшнлто", пък из — божури хвърлям а — беж вън. Ц. Гинчев.
шеготлйв прел. Даил, Шеговит. — Дол ти бог Добро а коли нтюнo, му отговори шeгoτл/вн.сm во¬
деничар, Ц. Гинчев.
шейк м, книж. оатар, (от др.-тур. şeyh). 1. Началник ня племе у арабите; шейх. Всичкият народ
в Арабия делкл ое на колоно, които смола особена н—язово шокца. Г. Йошее. 2. Началник
на моха медя нснд секта. Множество шосцс а дор/сшс со препекоха по нощи в редовеще но
осмонскоща войска к я носърчохо с наДождес првДсказанся, С. С. Бобчов.
шейт м, оощор, (ар.-тур. şehit). Мъченик за вярата. Но що нищо, низи щоН. ощ шо.я свящ, но конто
съм ·гост; моля Аллохо да мо уворди часщ а До мо amадoбн до иди том, гдето длижеиству-
вот праведнито а mβ/^щı/mo, Ц. Гинчев. И око умри, да умри дором е доя ош душмикок/ кур¬
шум к до бъДо ше/п ню оня свят; Ц. Гинчев.
шо- м, д/ол, (др.-тур' şey). Нощо, вош, предмет. Срещнали Тосун бей, не се завръща от Клисура,
-ащовирек До уши a шеюее- Ие. Вазов.
шейр&тСнп) м, кир. (ог ар.-тур. şirret). Хитрец, дяволит човок. Холо, авохото Пена, по шβΗuβτ
Колю братово анохо. да чуе зо щово. па Н ножо: mu, ниже, щоко а щика . . , в/ж, но камврн
—οιγο бабо Ано, етине по пра —вя. Мих. Георгиев. Бо пой такъв mβйрβщ/н, но военно може
До —оправи, Й' Йовков. Мa—/аοнτуuнeщъщ погледни Сщю—чо с прозее очи к захвани до роз-
.масля: дола не мо лъжо moйрeπннъщ? НиДсенл се —еохощ—о и мудно пресоно площада. А.
Карали-че..
шс-тДн м, пор, осшор. (др.-тур. şeytan). Дявол. — Сан но швНтина!— изруга пой, — Този но
век шорс нοcοт-—οщοт, и —не стоим със скръстена ръце! Ст. Дичев' Мıψннящ народ из Тра¬
кия повярва, но сми насреща са олм шейшлна; търпеше зл/исше. до-оео-с от ФеНзн. конто
граДушкото /"/ мора — нeчoвβmкο. —адзо.м—а сала, В. Мутафчиева.
574

шелъре:;
шекер .w. оспор. (цер.-тур. şeker). Зехар. Ееuчaрuшc пънех: адоито. чарДацито, че а цялото улица
пред пафе/еташа. , , Но Ариф имате колай а за тапива времена н хора, В джозветата през
шия дни вареше не кафе. а печо/ жълъд, : от шекер /ямошо н помен, В. Мутафчиева.
шелховод м. кнаж. (стар. (рус. шелковод). БуОар. ви.яnoй шелкавод пoпрoмoнa е длъжен да упо¬
треби всичкоте са труДено. за да уварДо зДравото но червеите (бубите). Зтх. Княжески,
шелководство ср. кнаж, остар. (рум. шелководство). Бубарство, κвnрнчтрмтвв. везниτувaпeτo
на кoнрu/eеи.лm червей от яйчице да пашкул съставлява главния предмет, ат когото зависи
успех: но шoлкaвoДиmβoηю. Зех. Княжески.
ше.тге и шилте ср. диол. (тур. şilte). Малък дюштк. Тай седна но мекото шелте на ме/Доря, Ив.
Вазов. Слугите нрe/aилхο от почнато да cшa/я/uнama големи възглавница а Добели плъс-
тони шилтета, Ст. Загорчинов.
шемеден, -дка, -дно, прил, диал. Въртоглав. — Защо та, шемоДни cнпo, се скара с ХоДжи Генчо?
Л. Картвслов.
шТмтт м. и шсмттА ж. вж. ш е м а т е. И изведнъж забиха номба/н, дигна се тум а noнoиo се то¬
мът па гари н поля. — на тир а /а Длъж, А. Страшимиров.— Не лъже... Праза казва Мит¬
ко — счу со други глас из навалицата. Дигна со темета. Ц. Цтрχввcκн.
шемшйр м. диал. (тур. şimşir). Чемшир. Тука еДо/ куп трендафил, а дял а чорве/, uзкaиτрeн и
uзрaвнeп като нишка, а наоколо заграДон с пuиuчeк плет от томшир, Т. Г. Влайков.
шек прил. /еизм. диал. (тур. şen). Весел, радостен. — Димо. как са? Шен ли си? Ив. Картчовски.
шСнале мождум. диол. остор. (от тур. şen ola). Бъдн всеел, честито. — Шенала та, арноДот?
позДраеи Чапата своя Другар. Т. Г. Влайхов.
шенлйк диал. (тур. şenlik). 1. ВтселОа. — Е га ги налюлехме ония ми ти чо/аво. . , то бо шо/лок
а чудесия, каквото няма друга. Н. Хайтов. 2. Кето прил. неизм. Весел. Довечера що до дода,
/ Радо ле, 6ял: порлоено. / но ваш: шенлик иoдлнкa, Т. Г. Влейков.
шербет м. остар. (ар.-тур. şerbet). Ртзрсдск сироп. Подава се един ор/аути/, които продава шер¬
бет. повикват га а чашките му с розово рaзхлaдuшeлпе питае ми/аваш от затворник /а
затварник. К. Величков.
шеренга ж, астар, (рус. штречгт). Войнишка редица. Солдатите се разделили на Две шоренги.
3. Стоянов. Но чела на о/ая торонга войска. която пазете улица Узун чартия, ший позна
двама офицери. Ив. Вазов. Този въпрос се от/ас.я coбuτβeнα /е само зо поети, а озовщо за
онези хоро. които стоят отпред шере/гото на oдunпoβoпиτo хор: — творците. Птичо Сла¬
вейков.
шерийт м шерият м. остор, (ер.-тур. şeriat). Сбор от религиозни м битови правила у мохамедани,
основани върху хортит. Тай е пaU-βeщuл между тях. сиреч глод: съдвнто па шериата н па
турските неслож/н усули, Ив. Вазов. Зо присъждано на смърт турските съдилища се водят
па предписанията нО шериата. К. Величков. Лицето му. . . беше обкръжено ат дял: при¬
брана а поДстригано врода. течно според повелени.япа на термято, И. Йовков.
шерня нoив. диол. Обикалям, кръстосвам, шаря. Турските власти ат разнритияша в Орхонне
дяха узнало, чо агентито на комитета във вид на „тежко търговци" торият по граДове a
село, ma розмнрявот мирната рая. Ст. Заимов.
шестйк м. диал. Внле м шест рога. Поръчах: /а еднн додря/ско зограф да изобрази лира, Излезе
пeтo пате шестак, с кайто рипат иoнa. Ив. Вазов. И когато го видях: но двора са, спог/ахо
го, Ботарът с шестака. а Башерката с хурката и с кучетато. Ив. Везов.
шестбрици мн. нар. Штет души, шестима. Там седнахме в един нанк, на който moиτoрuцa зесляха.
Св. Милеров.
шСтОе ж. диол. Шетеке, шттчя. И аз те виждам тебе, нοй-нрoкрaинa / от всичкото жени но
тоя свтТа / кок с прелестната шетба на стопанка / изграждаш рой за мене в моя Дом,
Фр. Шнлер (превод). И тръгнал па друмите / шетда да тота, / да струва давра. Цв. Ан¬
гелов.
шетмо ср. Днал, Шеташе, шетия. Залисана в свои грижи и шетмо, сякаш но бешо дара cъпuкοuοлο
кого залезе слънцето. А. Страшимиров.
шетници ж, диал. Домткння, жент, която шста. Трябваше му ιοπ/ιτα за дама а майка за бол-
пuчнomo му оцеляло момиченце, А. Стртшнмнров.
шетрея и шетря носв. диал. Скитам, разхождам ст. Та какво ми сн хоДи а шетрео. душата ма
з/ао, ом: ням: ща да се проза. Т. Г. ВлтИкмз. Нали я знаем всички? Най-поДир / не е отрасла
ни е дворец, но в манастир. / И тъй до се рочо, додета ве мома, / па улиците шетрешо само.
М. Петктиовт.
шетък м. диал. Шетня, залисия. На тод та добро булчето, / първо по хубост във соло, / първо
па газдаст а спретност, / първо във къща па петък. Ц. Церковмки. — Бо-же, рекло Мър·
зъла/на, — / станало съм веч на ся/ко! / Делник — празник, сряда, петък, / шотой пусти
женско шетък. Ас. РAЗиветкиκвв.
шетърен, -рна, -рко, прил. диол. Който обича да шета в къшн; пъргав, работен. — Шотърно сеаха
ставаш, капо Пову/о, шотърна! — Стара си. ом: се Държиш? М. Ягодов. Далеко пое то-
τърπο нeвoиτa — капачка. А. Картлнйчсв.
575

шехзадй
штхзад& м. еoeaа- (птр.-тур. şehzade). Султански син, княз, nрииц. ПреР врееичкаеа па Сели-
моене. понен главният ееиух ое Дръпна назад н лекаряе влез; оам. . . Нн мнngбад· отру-
пеп о мек; възглавници. лежете техз/Де Селим. В. Мутафчиева.
шбш-беш м. разг. (пер.-тур. şeş-beş). 1. Шест и пет на зарове. И чувам ое всички отр/нл; „шеш-
беш! . - купи!. .. - Рой ηοанe;!. - .“ А. Коистαитяион. 2. Изобщо игра със зарове. З/мuнaеu
^ю-nοeamън, н ето еи Друг еДни юнак оеРнел еи вн играе о eоPбнuмни камъни тет-бет. Нар.
приказка. 3. Игра на табла. Кое/ч Де стенеш, eалβea Дълго До ноeem. / с гоРн/и учи ое ши¬
вачът Де нзважДа, / умение се иска Реже зн теш-вет — 1 минивеъръе зе посеа сн готов
ве аaжPa. Ив. Д. Шншмaияв.
шешенТ —|вж. шиш и ^. Куршумите свиреха mad селото, защото всеки юнак желаеш; До он опиее
тешенето. 3. Стоянов.
штш-ра ст неов- възвр- Ринл- Ширя ст, кякяря ст, надувай ст, нaвдягaи се. Б/ба Минчоелц/ секО.
че исеннка е оеинол/ Дъщеря н чорбаДжийки. еи бе зели Ро се надува и тешерн кашо влвел.
Т. Г. Влайков.
шнблика ж. Pиοе. Тънка жилава пръчка. Кърши крехки шлбллкн и ги Pеноcвο о усение; ош. к/то
че му ое ще До си гршзне ое върхернее им. Ст. Ц. ДаскАлов. Снагата се повива коео шив-
линa. нοпаaщялa ое мъзга! Ст. Ц. Дассалов.
шиварица ж. Диοе. Шивачка. Еленка еР/о била поучило от мийка он. Друго от еД/о ηлоegueвнa
шuвοаuиο· която цял месец било пресеДяло у Длеакоео но разход, те умеел/ Добре Ра шие
н Ро наон. Книжнина за иaродa.
шкурка ж. Днал. Шивамка. Майка и я Реше изучила До шие хубави кепето пе женски поли. на¬
гръдник и аьндвн. И станало беше ш шя коео momo си прочута шueοанa· Т. Г. Вляйкое.
ишв£ ср- Рнол. Плитка коса. РаДка хванала еР/о ое шивееиед не вeелea дълга, черно кашо смола
ш лъскаво като свил/ ноca. пн я наеиее о Ресницееа около показалеца на лявата он аънa- Мих.
Георгиев. — Чакай ши. овео/ико! — чува той глава не Рева он. — Ще виРа я що я Дърпаш
еи зн TueeTOTe! О. Василев.
ш№~ьрт—вж. шсгарт. Кашо разпусна само оβuкnеeemuee он слуеи н щигърен, пореДи него До
му слугува. Π. Р. СлaβеИхяβ.
шикарен, -риa, -рно, прнл. книж. оспор. Шикозен изящен. Самите еагони оа Досее комфортни
н щuнaрнu. Ин. Вазов. Когишо naoeьηлe нощните часове, всичко е с/мо еД/о — публика. - -
Тя ое труп/ по щuаон)ee βулeeaаg)- . . н вика из танцувалните ceлени или пък скучае по мн-
сиее но еолемлее щuнaан) кафенето. Пресата.
шйнда и шйндра ж. пор- (от нти. SchindeI). Малка πепеиa букова дъска, от едната страна изтъ¬
нена, от другата с жлеб за тaβАии и др. А еаеаиъе межДу греРнее е обшит с хув/ео рендо¬
сани тш/Рн. Т. Г. Влайков. Тоз — роРен за аaло. Друг — Ра Рял/ щшnPан· / виж еи; финан-
онсен о лъвнaeи цилинДрн. Ив. Вазов.
шиндилик пиреч. Рнал. (тур. şindilik). Засега. ЕРин голям кусур имаме ти/дилик. че чeрнeaea
нн е вееи. малка- Ил. Блъсkяβ. — Е. още какво сее? — Д/Р; госпоД Pоβaб см; шuнguеuн.
х/Ржи-ага. оращисваме ое оъо зимата. Ил. Блъсков.
шиньДн л/, к/лж. оспор- (фр. chignon). Кок. Тя корсет няма, щл/ъо/ пе nеoн· / освен трендафил
ровен е косаеа. Ив. Вазов.
шиповник м- кинж. рядко, (рус. шяпявник). Шипков храст. Тока со произлезли розише ое ан-
^./^0 н пр. Пресата.
шйпок и шипък и. Рнол. 1. Шипка, шипков храст. Там пеперуРа енж Дреме / е пазви цветущи
на ш)пен, Π. Р. Славейков. 2. Роза. За хубостта ш за приятния му дъх щнηьньe се има за
иaа па цеееяеа. Др. Мaи4яв.
шнрин^Й м. оспор. Ширине. Нито гънка. ншео плава от облаче /е ое енжРа по /еРес/ия щuаuнeН-
Ст. Заимов.
ширт и. Риел., (от гр. σύρτης). Ключалка, мандало на брава. Пн нοeе хлопна ш заключи о шир-
тът ераеаеа. ея оеиРе при м/ваен н перено зе Ра оекърея фосфор/лее лъскави топки
/нД чащоео. Ив. Вазов.
шифър м. к/лж. е>яgке. (рус. шифр). . .Вснзсл, еиaк за ятлячяе. Тя беше с шифър и в бална рокля.
Топстой (превод).
шишкне ср. оспор. (пср.-тур. şişane). Някогашна пушка с широка цтн. Аз заобиколих училището
с няколко Рути, напъхахме шитипее/еа през прозорците и огън! 3. Стоянов. Из шъмниее
гори по цял Pen ое чували гърмежи ое ловджийски аниш/ето. Елин Пелин.
шшшлбк м. Длил.. Суха шуиа. Сеннко хвърли бегъл поглед в малнашa градинка· завеляза, че е ъгъ¬
ла насреща беше се oъβаοе шишлен. науми Ро го изчисти, кашо се пеоeeъанб времето. ш тръ¬
гна Ра влезе в къщи. Г. Караславов. Събирате клечки и шишлон и еи трупате крой огнището.
Г. Караславов.
шшямИнτcт паuл. днал. (от тур. şişman). Дебел. — Дн сее Дякон Левски, пе сте; еоН е по-оух.
ηе-вucон. по-намръщен; у вас лицето е пе-пъеnе, ηе-глοДке. тялото вн е ηе-шumмaneoeе-
Ст. Заииов.
576

■У
шкОпе ер. даол. (от длб.). Кърпя зя забраждано. Главиш. см [нд невестите] бяха ешогношн е
цвот—с mнβпoщa· с провисколн крой ушито кроищо. Д. Талев. Тя бе захвърлило ка^р/нβ—аτю
шнeнβ к с помотто -о Руменови бе дигнали нос/то са к бе г/ сросо"! по новому — по кок
и с буфа—що. Д. Талев.
шкнпетар, шкепнтарнн и шкнптЯрнн м, Даол. (длб. chqiptar). Албанец, ярнаутин. Решеха До поро¬
дят на първия боо— ред Двадесет а един отряда. . . Но лявото крило meoш хиляди смолянс—
... В ародющю Слмусловите войници, шкипвтиркте а влие/то — воДонс от Н/колсци, А.
Дончев. Когато вече вкдс, не но може до се отдронс от кого, щоН се диги а отива до се за¬
сели но далечно място, защото пой по обича До се oπ/uο срещу нообуздо—наща жестокост
а Дързост ню Давай шкoинщοинн, С. С. Бобчев. — Михолон/, да вървим. — ... — времето
—е пика. — Шкипторе-ъщ со усмихнал скришом под мустак: „добро иго, ето сега.“ Ст. Бо-
тьое.
шкуфа— вж. скуфа. Щом се отвори порщаща, посрещни ео готвачът дοй—o-тοemuo-Петрани
с нощно шкуфи но глови, Π. Р. Славейков.
шлОвя несв, Д/ол, Късам небрежно. Мъчи со до бъдю ma-еннмοщoлoн, или вее пок ш"./! ги
[цветята] бързо а ощрод, конто со беро бурон зо готвене, Т. Г. Влайков.
шлевя ееев,. шлевна се. даол. Удрям, плясвям. Ама нижете си, сиино, здраво ли ви шловяха с
дрезовк млида-зелее/ пръчка по еърбъщ а по сяно място кaзamкoО Н. Бончев. Веднъж, кото
бе се зазяпал, по него щoну-uβчн наекокна кoч/с но някой са полека поя а кочияшът, който
еодеше ощ преда със строшни муощонк. mлeв—a ео добре с камшикът. Н. Бончев.
чилекям носв. даол, Следя тайно. — Безобразен:!! — завирах я. з—лещв, с оня. . , море, оз от¬
давна я тлβкοм, ома. Елин Пелин. Тоеава [фашистите] бяхо завардил/ ее/чни пъщнща
зл граДа: стражар/ а тохн/ помагачи — ризи/ нрoйдoхн а mн.сннцн — шлекохо Дон а -ощ.
Пресята.
иименлефер м, оащар. (фр. ehemin de fer). 1. Железница. Гор.макокнто концесионери ню бандит¬
ската железе/ца ао наещав/лн тики/a висока цена зо пътуво—e, не oб/кнoвβ—нсщ пурч/е
дълго що гладува. око се кичи минор и веднъж ни тоя „шме—Дефор“. Хр. Бръзицов. 2. Вид
комарджи-ски игри ня карти. „Рулетки“. „Пиетолет“. „Шмон дефер", -ий-зибив—umo а
пгрияте/ сери пра Доеща прнвощлнеа обощановкю що намерите еооки До- в казнно „Папах“.
Просата.
шмугна сс се. възвр, розг. Пъхнд сс. С/нкащо еълъбе с —ой-еолямо раДост пърхкахо а се освободиха
кт примките. А пълхъщ пooкoрннка со шмугни пик в дупнащл. Кр. Пишурка.
бнд сс се. възвр. дсал. Вляза, пъхна сс в нещо. Поп Нейко са помиели: „Не може До ке со из¬
къпят,“ При тоя мисъл сърцето му трепна а пой со шмулно в прохладния кораДор от вър¬
балак. шипкови щрънн а порикцк- М. Ягодов.
мюмпол м, рядко, (нем.-рус' шомпол). Желязна пръчка, с която сс пълни и чисти пушна. Бай А—гол
Койнов. ^енк^оу^с^ец^ъщ, бешо в ощчая—нв: той приканвлшв наН-оокърбнщвлнн съществителни
,с прилагателен но пушкаща са, която не можа да гръмне въз звяра. понеже бал забравил
шомполо в дупката —и влляко, Ив. Вазов. ^Una-OHC co завъртя е ощлята, гробно случайно
поподиал/я му железен шомпол, с който са нкoщβmo пушкаща. а уДарс Сливена, Ивайло
Петров.
июпна се. дсал. Пъхна, вмъкна. — Един зирна со разтворила, ръната ос До шопнеш в тях. — Защо
не повикаш повок до та поетег—е къщата·, дядо Рошно! А. Каменова, шбпна се възвр. От хо¬
рото М/роено г/ повоДо към Копано а без До каже нещо, шопко ао в Дворо му а всички слод
него. Ие. Вазов,.
анопбрчо ср. Д/ал. Чучурие. Чу oщъmкн. взе бъклито а щръг—а. ВоДото плискаше по но—оеорнащото
из шопорчвщаща. Ст. Ц. Даскалов. Сео/ита на човек поглъща а ееинкс пора шoнлoщanи·
кън^цият на пенкони пийнан го съживява а nauaщa. кoсща свирука из щяо—ото moпoрчo
а разнася ухон/о но цъфнала липа, Ст. Ц. Даскалов.
шOцуекд ж, даал, Чучур нд чешма. И норежДа още сът/я Дек до со запуши шопурнапл на чешмища.
Д. Симидое.
шоролоп м, дсал, (ог тур. şırolop). Измямя, лъжд. Аз подписвах дез сянанво двоумен/о, защото
зноях, не щова о шoиoлoп ощ оДко строил, а от друга , но ако съм /сноват, —.:тa До са ксно
моото съгласно Да бъдо ли наказан кла но. 3. Стоянов. Ако яопрлваще някой цнгюнокн шоро-
лоп, по Двесщо тояги що ви ударя по тоблн/mo?. . . Разбрахте з/О Ц. Гинчев.
шоро-лопчилък м, Дсал. (от тур.) Измамничесгво, шяшма. На тоя вош отговор аз отвърнах е
Мисъл . . . нищо ви изодл/н/х в умишлен шоролопчалък, Пенчо Славейков.
шу •‘чаещкца дсал. (от тур. şu). Само, всс пак. Боз нищо в ръце но похождо — , - - : ако не е ое-
men. а око някой кол, шу какво а Да о, Мих. Георгиев. — Живеят; — по какъв ли о к тех¬
ния живот. mae οα.α са ео знаят, ами, шу ж/воят, Т. Г. Влд-ков. — Наш Ва—до о козил
■	,да бъДеш -ограден к та, шу двееща левю, ама До що изкарат и щебе но оцонощо- Ст. Ц. Дяс-
кяпов-
37 Рени» ня редк·, «хтагклж ■ диалект >ш думи
577

шубТ
шуО£ — вж. шупс. Моно се захили насреща им. — Слънце, къде са другите бо? До не ги е хванало
шубето? Уж пората, пък вятър работа. С. Чтриншев. — Тъмно е тука, не им е Добре на
смутните ми, ома ме е шубе да ги пусна, Позорено со ми [гълъбите]. Б. Болгар.
шИбъре ж. днал. Руштав хожтш калпак. С неимаеорна човръстина со попатери па деболото му
гладка стъбло а след една минута со озова в листната му зелено тудъра. Ив. Везов. Х:Д-
жuлш. който имаше ролята на татарин, боше /омерил не знам отде одна старо тудъра,
каквото са носило влашките чинон в миналия вън, Ив. Везов.
шугевТтнше ж, Оиол, Шугево добиче. Нали имахме едно шугоео овца. , , — Стига с тая твоя
тугавотина! Нали я заклахте? Ст. Ц. Десктлов.
шугАвя мт пoce. възвр. диал. Резтакавтм ст, мотея мт. Още десет литра трябва да /.тъкмот,
за да см азпълнат плана, хей. момче. Какво се шугаеиш /асам-натам, Кр. Григоров.
шудрав прал, Оиол. 1. Рядък, проскубан. Йоаким поглаДо с костеливото си ръка шудраеата см
дрaдuнa, замислен, н каза, Ив. Везов. 2. Изцептш, мръсен. — Бре гламне (шаткън)\ отго¬
вора , , . одна момче Доста шудраео а Оропави. , , Аз ти говоря пате на човек, а ши ма'
теглиш пищов! Π. Р. Славейков.
шудрьо м. диол, Дрипльо. Оголений. нароД искал Оа га aиβoдoдлτ ат Дълговете му. Тогози
Аппий Клаздий зъл Оа крещи, да вика, че тези mудрюβнu твърде додро били живели. Н. Мн-
хайловсхм
шухер н шукмр — вж. шюкюр. ЕОин катър наех от Цариград. че в пръст обвити
короните ом а после с мокри парцала, а хеле ги опазих— Две-тро но се хванаха, ама, шунир,
имам дoиoτuпο-двaнaдeиeτ фнО:/“. Ц. Гинчев.
шуле ср. диал. Неголям глинен съд за вино нлн ракия. Агата таеа м чакаше; заповяДа да му
донесат само зо него една голямо шуле. Ст. Заимов. Наливай отрок! — викна войводата на
слугата, кайта стоеше зад него праз с туле зона. Ст. Загорчинов. Масите дяха покрити
с бели тъкано поправка м тъжаха от лиτил, от сребърно кзрчaзu а еш тулета. пълни с пе¬
несто 30/0, Ст. ЗАгорчинов.
шултц м. диол. 1. вж. шулс. Бабичката дохождо м палва еДна газева ломба с оДимон: тръба м
я поставя на тезгяха, гдето са ποрeдeни чаши и шулци, Ив. Везов. СъДовете, шулнишe. ча¬
шите номити м без роД лежах: повалени по лавицата и дебел пласт прах, ги покриваше вече,
Ив. Вазов. 2. Чучур ке стомна, чсшме м др. Електричеството в стаята но Тошев изгас/о.
белият тулец но чешмата пресъхна, Н. Керелисва.
шулшАр м. Днал. Чучур ша чешме. — Ами карай покрай чешмата с трите шулнара, чо до напъл¬
ним кацата? — нарежДаше тай. Ст. Мерков. Толкова м/ого вода извира, кажи го цяла река,
че пара eaΟeнaнн. , . За до но се разлив: водата, ощо преДо много гаДини снежн/ци са изгр:·
Дили грамадно каменно стоя. От нея затвореното вада изтича буйно през два мрамор/и
шулнара. Ив. Гайдаров.
шумер м. диал, Стхеч ке шума за добитък. Хей, горе ноО Манев 6укар, при Чешме, пата черна
moчuнu со забелязват щуморите — мъже и младежи, паито сепат на лехи шума за фу¬
раж на Добитъка. Кр. Григоров.
шул<Ь и шпо^ ср. днал. (ер.-тур. şüphe). Съмнение, подозрение, стрех. Стигнало в къща, съсед¬
ната но можа до види Желюеица в Двора. Тава още повече я хвърли в тюпо. Ст. Чилингиров.
Не ногата чух, чо Лулче извъртал това, за пое аз се имах тупе, аз но межих вече до чакам.
Ил. Блъсков.
шупукем носв. днал. Шумя, ръмоля. Дъждовете но тупукали вече в меките бухнати пъдри но
гората, а плющели оземИ: Н. Хейтов.
шуркер — вж. шулчтр. Този госпоДар е направил Сюлюмание джамиси . , , водоправодът на
четирдесетте свада, който пълно талкези турнори. Π. Р. Славейков. *
шуршАвя пecв. Оиол. Шумоля. Той открех/а главната врата, ослуша со. прекръсти се а пата
поддържате расото си до но шуртави, пата върви, пое към дома сн. Г. КерАмлавов.
шутхем носв. Онал. Шляя ст. А Деца тутках: по всички посипа, Д. Талтв.
шутиНк м, книж. ряДко. (рум. шутчик). Смешник, шегобиец. — Тоя шушни., мислете са Кан-
дав, като излезе на улицата. поп каза еОна свотло πeщa, Ив. Везов. Той дете зъл и язвите·
лен шушнак, ни Cмилeн му търпете н го канете но пиршествата сн. Ив. Везов.
шушев прал. диол. Съмнителен. А на търговците oбoнлниoτa е по-силно а еш ловДжийските по-
пон, щом угадот, чо /якому роботато е тушава, захващат по-често да го посещават зо
пари. Ил. Блъсков.
шушеН м, диол, Шумол не лмете. Прозорците со разтворено. Нахлуе: вечерният шушей /а овещ·
нште дървото. К. Петкешов.
шътрТя — вж. шстрся. Широкият двор на хо/о, из пайта Друг път шзτрeлτ бюлюни свине.
гъска м кокошки, сега 6о изпълнен с едро охранено артилерийски коне. Т. Г. Блαйκов. Пред
вратата н около кухнята шътрооха пот Деца — три момичета а две момчето. Т. Г. ВлаИ-
хов.
578

шътница ж. диал. Жена, която усърдно работи, шъта. — Малка ми си още, моя ιμιμημ^! —
отвърна й той гальовно. Т. Г. Влайков. — Ех, недей дума така, како Панчовице. Тя невя¬
стата ни инак е добра, и 'шътница е. Т. Г. Влайков.
шътък м. диал. Работене. Селото припна по улиците и Бияза излезе да си гледа шътъка. Ръцете
му през целия ден все пипаха нещо, но мисълта му бе заета само с едно. М. Яворски. Шъ-
тъкът пое Багрила и мислите й се стопиха в неясна тъга, която се оттече нейде дълбоко
в гърдите и. Работата не я уморяваше като мислите. М. Яворски.
шЮкюр нареч. разг. (тур şükür). Слава богу. Е, шюкюр, свърши се най-после. Ст. Л. Костов.
' ■-· ■■ =
, - ■ . .
t	.
.Л - ?vV:-‘	7 '·	·
. ■ ■.
•.ч · <	'	I·.·'.
4>·	’	;	.
’· ·	■ ■ '	.	··	·· Ά î .
- ' ■ ■ ; ·
* .·	· ı ·■	. ■ · ■· * ■
«Ή···	■
•	, ' ■ г - - с - ' f
· ' · .	v..-
·■
? : ■ ■ ·’ ' ■
.	4 .V- &-■	.
·■’ ’ ' ‘'Λ·'?:; ■ ''' '·' ■ ' - !
■ ■	:·■..	. '·λ';
■■	"	"	' ■ λ ·
< ■
Λ _ * ; . 4 ,	V ' 4. ■
,	::ι- *.·■..	.Ş.
*L	··■·	■ ■'	'· ·'■'■ '	■
,	‘ ·.· ·τ -*> ; ·.
- Λ·’./,'.· 1 :- '	.
» ··
.· »■■
■ <»	= *■'	, ч . 1
■■ ‘ ..
■ '■ “ ’ .
»* »·.*“- L ' . · , *
%. ·
Β · ·>
■■ "< 'i'.	' ■	'
.·.	-	·_·,ί.,ί .. ,/Β. ‘Λ
··* ·♦. -	■ · ·'	»· ν_·
ι
·■**£*. '■
■ ■	'Mf
579

щ
щИвляк м. Диал. Лтпед. И но полето /осеха черда от патица с ориз, с киселец или щаел-ян. Ст.
Ц. Даскалов.
щамбо— вж. щампа. В еeпocрeДcτβe/o съсеДство с щ1омб:шо на свети ИaнτaлeUменa. изо¬
бразен как изменяе: закон: на природата и залепя на магарето кoникa глава. вете залепено
фигурата ... на /якея актриса. Ив. Везов.
щимбосам се се. възвр. остор. (от гр.). Напсчттам мт. Трябва Оа со силим колко е възможна Оа се
щомдосат доста книги на натия ознк зо паучението на пamuл народ. П. Берон.
щАмпи ж. астар. (от нт.-гр. στάμπα). Печттаке мхока или изобщо картина. От двете страни но
ку/устос! са залепени три големи щампи: Света Гора, Свети Иван Рилско и Свети Коста-
0“/ и Елена. Т. Г. Влайков. Една от работничките, ucmu/uкο корейска красавица, е едра,
зДраво, с токова делоразови бузи, панеито съм вижДал само на стори цветни щампи. Г. Кт-
раcлтввв.
щиндИрт м. астар. (штм. Standart). Кавалерийско или флотско знаме. Пръд пилона. на пойто е
празнич/и д/а издигах: царския щандарт, тръбачът изтриваше мунДщуна на лъскавото медно
тръба с омасления ръкав на паланката си. Д. Добрсвсхн. И /ека Други оживеят / това. с
коото си живял, / щондарти нави до се веят / над пулнто, ща са владял? Т. Траянов.
щеп — вж. степ. Сам цигуларина слепеца дядо ГръДно / вοcuлчин. сам а тай, опрян на uвoл щап
/ а от внучето си поводен, — макар сляп, / а той излязъл до юнаците ‘да виДн. Птичо Сла¬
вейков.	.
щапале ср. диол. Стъпало. Когото той чул, че неговата невесто ходила при Е/ика, — ... — за
до се посъветува с него . . . то ДяДо Либен повикал дuлeрaнзm на noнοкзπ а повелял но тур¬
ското власт 0а му удари триосет тояги по щополете. Л. Каревелов.
щАцам несв. диал. Стъпвам небрежно. А Другото газеха, без да разгръщат м щадят вуйните
жита. Те вървяха пата волове, щапахо тежко и жестоко. Ст. Ц. Даскалов.
щапукам пocв. нар. Пристъпвам сдва-едва. Вън nacτeнeе/o со cτзмнлβοшe. . , Но Миро U се счу,
че някой щапука пи пътеката, заслуша се, ни но различи стъпки. В. Чсиков. Днес махнаха
гипсовата ми коруба и цялото сушрнн съм щапукал с патериците аз споят:. Но поти чо ли
нямам /ужда от тях. засега ми стоп: бοиτунзm. П. Бобев.
щИстен, -стше, -стно прил. астар. Щестлмв. Саро Михаил: го прегръща: „Ти ням: да умреш. мой
мили, ти ще бъОот щамен с мене'“. Ст. Ботьов. Тай никога не може 0а бъдо щосте/, за-
щета щостен ще 6ъ0о само топаз, ногата съм задаволе/ ош всичко, коета пожелае моята
воля. Мнх. Георгиев.
щегблетво ср, к/иж. оспор. (рум. щсгольство). Контене, гиздеке. София се авлачи проста м
смиренно а ако а недогото, одаче твърОе чистичко с приличие; ни това не се съгласява с
оная разкош а тeгoлcшвo, кои царуват у мοтuхuеa й. С. Радулов.
щсголяя пeив. к/иж. остар. (рум. штгвлять). Превземам мт. Само там Допуснахме книжно слово,
слове/спо а руско, гдето не найдохме свон в озонът. Не доз нужда не зеедохме /и οΟ/α слово
чуждо, както ееаД.ят /010.0, чиста уж български писатели. които и дето тряда и но
трядо. без да со свенуеот. изражяеат се с изражения а тeгелялш Даже с фраза. Н. Бон¬
чев.
щтдуштп — вж.' ^TAYmCK. Фразата, чо /арадите са велики плагиатари на култура помежДу
см, може и 0а е аксиома зо щоДушни умове, които лесно со успокояват с аксиоми. Пенчо
Славейков.
щскТ ср. и щт^ м. днал. Мтлко хучтчцт или изобщо малкото не животно. Чернота ми кученце
слеД ме/е заквича. , , ГаспаО ви окъпал хубаво а тебе, а тваото черно щене. Ив. Вазов.
Някого са излязло лисицата на пътя, а орелът, нота не можол 0а са номера Друга храна,
слепял в храсталака, грабнал тeпeτaτa U а ги изял с пилетато см. Π. Р. Славейков. Ме¬
жду задните му [не хснгурото] крака се намира мето, в коета държа ще/цито сн докле
/οякеam. Летоструй.
580

щраф
щОние ер, остир· Желание, искано. Животът се показа щвдър към неео. И пой трябваше да му
со отпллта, нищо доДо път -а щенията са. К. Поткянов. За.! му пушната а му каза: — Бог
ма е евиДетел. нощощо та правя. е против що-нето ма, но щрябва до ео направя, П. Бобокое.
щОрна ж. oemau, (лдт.-гр. στέρνα). Съд или басойн зя събирано нд дъждовна или другд вода.
Понлзахл й нлмеееа ощълбо, изДълбана в оомаща стоко, между Дво Дълбока щернн. пълни с
■ Дъждовна вода, Сг. Загорчто.. В Дворовете сми големи щоркс с воДа, а няколко тулумби
всякога со готова зо в случай -а пожар, в. Зорница.
щотен,-тнд, -гно прал. дсал, Напразен, безплоден, безрезултатен. Но уе/лнято ми до я [мдйнд
си] съзра оотл—ахо щот—u. К. Величков. И кока фс1^1^1^что вода ! забравят етороща ас злоба
I и с щош—н сраaщк, вражда / До -е омутивлт Петра в гроба. Ие. Вдзов, щСтно нореп- Ще-
т-о д/х кокал сега До ек дам отчощ за ония пощрванн чуветво, конто изпитвахме всипк/,
когато виждахме До со връщащ между -ас ооъде-нще, неми а посърнала, К. Величков'
щетйнд и щетинкд ж. пор, Ямя, в която горят дървата зя дървени въглища. Денем а нощем плам¬
тели пещите но „виДките“ а -о-иеит-о поглъщали огромен количество еъелнща. За приго-
товлонившо см- в стощицк „щвтсики" из горища димели заровенн жнжннцн. Н. Хайтов,
щивЯли и щифДли (ном. -ит.-гр. στιβάλι). Високи обущд. Как би ао виждало младо девойче с оДи—
низ черен а прогнила зъба, но като модн/чарка л/ а Дрехи зо в салон, ю със съдрана щавалс.
Π. Р. Славейков. Аз пък всдях как Встно ходеше със съдракн щкфалн а разпрани подмошки.
Пръстите му стърчаха новънка. Ив. Хаджимарчев.
щнедм сс носв,, щ-внд се ав, възвр, даол. Спущам се, стрелкам со, гмуркам се. И плувичишо ао
.мажат с маз, зл Да со щнвощ по-лесно из еоДаща Й. Грусв. Индиецът со щиено, па олед
малко изплува а билката в ръка. Й. Груев.
щир1 м, нар. Едър бурен из обработени места. Цветята , . , ноищо особено покриващ полешлша
к бреговвщв uвн—/, сл: щиeндa(аал., , лопен. щнр, Дава папрат, Е. Кяранов. ЗараД босалоно
полсвлт а щнра. Ндр. пословица. Щиру време минало—остарял вече зя женитба и любов.
Роено .с се, искам да мо обичат, / но казващ мн: „Щнру вре.е ./—ι^.^^“, Π. Р. Слдво-ков.
шир2 прал, кир, Бездетен, ялов. На нзпаoщннцο заприличала Глοуmβвοnıο о—охо. млаДото, Те,
тирето жонк. Деделоят, ю тя, , , Д. Талсе.
щирйк м, дсал. Безплодно, ялово животно. Аз му казвам. бола .е. гловото ме ще се пръсне, о
що нищо щсрин ще умре. ако но рунко, М. Яворски.
шприца ж, пор, Ялово добиче. Чо имам крава ялова, / йот Девет еоДне щıφuцa; I вода се, но
зювождо со, Ндр. псссн. Има" о Пейно. Пойно кохля. / траеща /"яда ощаДо а овцю щнрнцл,
1 Дето ходило Девет еоДне ялова, Ндр. пОсен'
шйрник м, Дсал. Зелник с щир. Какво ли -е би дало тя соеа до о, като оети-ллате жони в Меча
Дол — мъжът Н Да се върти някъде кз Двора, до чуки или да дялкл пощо а шеолапо. , . А Илко
До му по.мога, да му еотв/ щ/рнск със сирене, К. Калчев.
що по що корен. даил, Непременно, нд всяня цена. Н/е сме увβue—/. но като всяко пвриод/носно
издание к „ Зора“ ще бъДо ризорсшелна зо нос, но кае що глодоме що по що до изкараме до край.
Ив. Вазов.
щовъням носв. Дсал. Ходя, сноея нягоре-нядолу; щъкам. А Ружко току излизаше навън, хло¬
паше вротсто, .01.0 й ое стряскаше а ной-посло яДосано Н /снел: — Стига са щовъкала
еиеоре-еадолу. чо мн взе уми, Е. Коралов.
шовък^ия ав, Дсал, Чунна с пръст. В ного [стихотворението] поета но о намерил нонво Друго до
паииοв/ или измонс отпосле. освои до изхвърли двете запетаи в meoши.я опих. . . С това
пой о щоеък—ал громитината по носъщ- Пенчо Сляее-ков.
шоф м, ке/ж, ряДко. (ном. Stoff). Материя, плат. Една рокля не зноят до ушият, ю еочо зноят на-
звоеиото а клчеетвлтл но ва/чнито скъпа тофове а дрехи: а плюш. а дрокащ. Ив. Вазов,
трапам иесв, д/ал, Стъпвам с цяло стъпало. От силния пок номънище к прахъщ по пътя пареха.
Момчетата щuοπaхa боен по нβга като е попел от разровено. щону-що загасено аг-/me.
Т. Харманджиев. Стайна щръгна за Доми са, . . Но нищо nрβaннюmo глав—ата ул/ца край
одта-екощо управление. т.я видя групи войници, ко/то тропаха щежно, Г. Кдряспаеое.
щрЯпост прал, даил, Тромав.. Те нoчуβoщβувaхл, чо щоН приощъпеа към тях коронно бοβна не за-
щото го уб/воха острите камъни по боенщв щрапвсгпи крака, а защощо сако с щова Да ДоДе
на Друеир/ще ск време До со опомнят а До разберат, но щой -е со страхува. Т. Хармянджиее.
щряпня ж. Д/ал. Отпечятък, следа от кряк ня човек или животно. Позломя со Ал/, . . а пре¬
крача всеон/.я праг. . .	му дещенс крачки заощпечощвлхл кови щрапка в загладения
Двор, Сг. Ц. Даскалов. Дори ни/нлянβame к ми со струвошо, по следа ощъпккщо но вадonра-
водю, вторачел се в ш.я.х, както в щропе/то —а добиче, изнудело се нз кнеите. Ст. Ц. Даска¬
лов.
щраф м. книж, ocтaи· (ном. Straf). Глобя. Но по особна нароДна отсъДо ао зопрощаво nа-нaщa-
пъш—ощо предето/лепне но пкосота а поеща осъждащ но 1000 драхми щраф, Пенчо Славей¬
ков. ^Οη/Η комисар получава от префектурата оДко предписание до плати mалoвннο (1/2)
лкро троф а до се задоволи до ирo-eco, без мърмора-но, накози-нещо, Ив. Вазов.
581

uıperâp
щрегар м. диал. Мършава свиня. Някои бяха пийнали и макар и малко да беше това, което бяха
сложили в стомасите си. . . все пак започнаха да шумят, поради което Нино ги поглеждаше
яростно: напихте се, санким, вие, щрегари, а за мене никой не помисля. М. Ягодов.
щрекукел м. диал. Щъркел. Птиците хвърчат вече по-ниско. Станат по-големи. И нещо беличко
съглеждаме по тях. — Щрекукеле са! — извиква някое. Т. Г. Влайков.
щрелка ж. диал. Вид детска играчка, която се подхвърля нагоре. Първи забравиха скръбната
случка децата. Грабнаха тояги и захвърляха щрелки из въздуха. К. Петканов.
щрецна се св. възвр. диал. Скарам се, сопна се. Чичо Боце беше се втрещил от тая изненада и
мълчеше учудено, па току се щрецна. Елин Пелин. А той веднаж се щрецна и на Еленка.
Елин Пелин.
щрецне ме св. диал. Прониже ме болезнено. Нещо го щрецна у сърце и Лило се изпоти, вир-вода.
Не е да речеш от страх. Маке! Таман, Лило и страх!.Мих.Георгиев.
щрока ж. диал. Беднотия. Какво си се окумил . . . Стягай се. . . Дръж се малко на положение.. .
Сега тая нива, па догодина друга и току виж, отхвърлили сме щроката. . . Кр. Григоров.
щрбкав прил. диал. 1. Който има дълги и мършави крака. Най-много ней беше омръзнало да
тича от връх на връх подир щрокавите крави. Ст. Ц. Даскалов. 2. Болнав. Я съм щрокав,
ама мога да се излекувам, ако има некой да си заколи детето, да го опече и да ми даде, да
ям от него! Нар. приказка.
щулцй мн. (щул£ц) диал. Кокили. Щом станехме сутрин, вземахме дългите щулци, газехме дъл¬
боката кал и стигахме до училището. Ст. Ц. Даскалов.
щъкам1 несв, щъкна св. диал. Ходя нагоре-надолу. Навред щъкаха хора, кепенци се отваряха,
коли трополяха по платното. Ст. Дичев. Слезе от трема, погледна нагоре към високите,
дребни като светулки звезди, намери квачката. Едвам сега се е показала. Нейните пилета
щъкат по снопите — кълват жито. А. Каралийчев. Като щъкнал народ по улиците, не мо¬
жеш се размина. Пелин Велков.
щъкам2 несв., щъкна св. диал. Щракам с пръсти. Вечер, когато каруцата затракаше по раз¬
ровената улица, кучетата тръгваха пред нея. . . Доволен, ухилен, докторът им подхвър¬
ляше парчета хляб и щъкаше с пръсти. Г. Караславов. — И на Маринка ще найда един учен
мъж, та и нея да я наредим за хвала и чест на фамилията — рече той угодливо. . . Напи¬
пал съм едно момче — той щъкна с пръсти, като цъкна с език, — не момче — бонбон. Г.
Караславов.
щьрволйнка ж. диал. Нещо вкусно за ядене, лакомство. Тя беше привикнала децата на съсе¬
дите да идат по няколко пъти на ден у нея и всякога ги изпращаше с някоя щърволинка в ръка.
К. Величков.
ъ
ъгъл — вж. агъл. Наоколо се редят Димовите постройки. . . : оборът, пещта, курникът, ъгъ¬
лът, както наричат тука кошарата за овцете. А. Каралийчев.
582

ю
юва м. и ж. нар. (от тур. yuvasız). Човек без постоянно свърталище и работа. Върви със зидарите,
под черквата иди легни — поврага върви, стига все тебе съм гледал да се пречиш юва из село!
П. Ю. Тодоров. Че да си я посрещнал, както му е редът, че да сте се повели двамата из
града . . . тръгнал си самичък из пущинаците като юва. Че бива ли тъй бре? — гълчеше го
кака Мара. Ст. Марков.
ювзалшя— вж. евзалия. Бяха обути на прябош с калеври на краката. . . с габровски нож и
малко ювзалйя пищовче на кръста! 3. Стоянов.
юг м. нар. Топъл южен вятър. Слънце смело, слънце топло, / вятър — юг крилат — / на Мраз
страшни разрушиха / снежния палат. Елин Пелин. Още в първия дол лавината се свлякла,
навярно когато духаше югът през февруари. Ламар.
югйч м. диал. Овен, който води стадо. Дойдоха те сред стадото и хванаха югича — ваклия
югич с деветтях звънци. Й. Йовков. Месечината пътуваше по синия небосвод като бял югич
посред сивото си стадо, което представляваха безбройните трептещи звезди пред него и
подир него. Ц. Гинчев.
югурт м. диал. (тур. yogurt). Кисело мляко. Ето, махленският продавач на кисело мляко се про¬
виква отдалеч: „Хайде на югурта, хо-о-о!“ К. Константинов.
юда1 ж. диал. Зла, коварна самодива. Въла бе разнесла по цялото село, че тяхната неканена го¬
стенка е омагьосана, че е юда, която самият дявол, преправен като калугер, донесъл на
ръце от гората в хижата им. Д. Талев. Кавалджиите били изложени на друга опасност:
тях % ги бродели много юди и самодиви, които се влюбвали в тях. 3. Стоянов.
юда2 и Юда ж. и .м. нар. (от евр. лично име). Предател. Между другите успял е да се спаси и
прикрие в родното си село и Бачо Киро. . . Но тук са се намерили юди в лицето на трима
чорбаджии, които са го предали на турските власти. Г. Бакалов. Тогава е имало Юда и
сега има. В нашето село разтурникът е Минтан Кадански. Твоят Минтан води юдиното
хоро. К. Петканов.
юджурет м. диал. (ар.-тур. ücret). Наем за полски имот. Истина, сега тие не мат ниви, ала ня¬
кои хора имат пък артък, та ще земе да работи с юджурет или на третъо. Т. Г. Влайков.
юдин прил. рядко. 1. Който се отнася до юда. Кат юдин бесен рой / запели вихри ядни. Ив. Ва¬
зов. Но друго — юдино хоро опаса / през тая пролет суши и моря. / Война. Бл. Димитрова.
2. Коварен, предателски. — Какви сте ми хубавици! — поклати глава Асен. — Весели сте
вие, а както научавам, чокоите при вас са разпасали поясите си и играят юдино хоро. А.
Гуляшки.
юдов прил. рядко. Предателски. Онези българи, дето своята полза предпочитат от общата пол¬
за. . . тези българи са изчадие дяволско, юдово коляно. Π. Р. Славейков.
юдодушен, -шна, -шно, прил. книж. рядко. Който има душа на Юда, на предател. Натъпкани
са там попове, вестникари — / и разни книжници и юдодушни твари. Пенчо Славейков.
юдбл ж. старин. Долина. Видели тамо где цветят / зелените юдоли. Π. Р. Славейков. Родопи
горделиви. . . / Усмихнатата пролет богато украшава / плещите ви с кокиче, полите ви с
морава. . . / Зефирът сладко шушне във тъмните юдоли. Ив. Вазов. Юдол плачевна —
земният мъчителен живот. Защото го извади от плачевната тази юдол. Бълг. книжици.
юз м. остар. (тур. yüz). 1. Чаша или съд, който събира сто драма. Кънчо сложи пред тях една
оканйца и билюрен юз. Дядо Славчо напълни юза и го подаде дяду Минку. Т. Г. Влайков. А
като се събудеше, гаврътваше един юз ракия. Д. Кисьов. 2. Мярка за тегло, равна на 1/4
ока. Седяла ми е Дамянка, / седяла седенкувала — / три юза памук упрела, / три бъчви
вино продала. Нар. песен.
юзбашия и юзбаши м. остар. (тур. yüzbaşı). Капитан в турската армия или полицейски началник.
Една нощ, когато всички спяха, едно заптие ме събужда и ми казва, че ме вика юзбашията.
К. Величков. Юзбашията. . . заповяда на чауша да постави стража край високите каменни
583

мае
стени. М. Марчевски. Ние го излъгахме, че Ахмед юзбаши иде уж в селото ни, та затова
да дойде и той уж с нас, да отидем да го посрещнем. 3. Стоянов.
юзе ср. диал. (от тур. yüz). Съд с вместимост сто драма или 1/4 ока. Байо ви Бачко
може да залепи ченийче. . . да дълба корита, да прави юзета (от калай), в. Знание. Хайде
сега дайте павура (черека или юзето) да почерпим тоя или оня, или дяда попа една чаша
ракия. Хр. Г. Данов.
юзениче ср. диал. (от тур. yüz). Стъкло с вместимост 100 драма или малко повече от 300 грама.
Райка влезе, взе от полицата юзеничето и малката чашка, па като зафана от дяда си най-
напред, чашка по чашка, изреди ги по три пъти. Т. Г. Влайков.
юзлюк м. остар. диал. (тур. yüzlük). 1. Монета от сто единици. Що се измолих на майстора,
барем един юзлюк да ми даде за хляб да им [на децата] зема за тоз вечер. Π. Р. Славейков.
Дал му един юзлюк и му запретил да го не вижда втори път в конака. 3. Стоянов. 2. Чаша
или съд, който събира сто драма. — Чутура, един юзлюк. От парливата. И ръката му,
протегната към тезгяха, се раздрусваше без мезе. — Е. . . дай ми още един юзлюк. Ст. Чи-
лингиров.
юзтюбеч м. остар. (тур. üstübeç). Цинков или оловен окис. Известният ни дядо Начо, преди
да препоръча едно от лекарствата: исиот, паламут . . . юзтюбеч. . . и пр, той предписваше
други по-ефикасни. Ив. Хаджийски.
юзум м. диал. Джоджен. Ето, ей сега дофтаса с всичко, що му поръча, и баща ти ни проводил и
малко оцет и юзум. Ц. Гинчев.
юк м. диал. (тур. yük). 1. Товар, бреме. То, гдето се е околисал около село, не е без причина, ще
отвлече я някого от чорбаджиите- я някое дете и ще иска с юкове пари. Ц. Гинчев. За своите
работи народът дотогава / заляга, докато за свои ги съзнава, / докато юкът им сам носи
на плещи. Пенчо Славейков. 2. Материално състояние. Вие търсите моми с пари, с много
пари, с голям юк. Н. п. Филипов. Поп Стайко. Да речем, например, заловил се да прави фал¬
шиви пари. . . Манчо. Ама рано или късно в затвора. Поп Стайко. Бе той като си направи
юка, вкарвай го ти в затвора за година-две. Ст. Л. Костов.
юклюк и юклук м. диал. (тур. yüklük). Долап за дрехи в стената. Вюклюка на къщицата-колиба
стои чувал, а в чувала се мъдрят 12 чифта низамски дрехи (фесове, потури и елечета).Ст.
Заимов. Нашата сънливост сякаш изгони съня от мама и тя пъргаво отвори юклюка, като
запремята дюшеци и хатли върху потопа. Ст. Чилингиров. Не можеш ли да ме отведеш
у някоя вярна комшийка? ... — Ами у Деспинини не може ли? Богата къща, много стаи,
юклуци, килери. М. Грубешлиева.
юн прил. остар. Млад, младежки. И разпущали слухове, че уж Ликург ожидал само удобен слу¬
чай, за да махне юния цар. Н. Михайловски. Та не щеше и да е зле, ако да се съединеше юната
ревност на Бурмова със старческата опитност на Костовича. Π. Р. Славейков.
юне ср . диал. — вж. юнец. Месечината като рог на двегодишно юне, свила се между звездите,
па се лъска, като че е от сребро. Мих. Георгиев. Юнето, нали беше още ^впрягано, току
залети напред, дръпне се назад, подплаша го аз, то подрипне и потръгне с Лиса.. Кр. Григоров,
юнец м. нар. Млад, към двегодишен вол. От всички улици вървяха към сборището юнци, крави,
телчина. Н. п. Филипов. Чардаша се свлече като лавина от тревистите баири. Кехаята
Рад бе доволен. Тук имаше до четири хиляди говеда — охранени крави и яки волове, тлъсти
юнци и юници. А. Христофоров.
юница ж. нар. Млада крава, която оше не се е телила. И колачите от Каменица, които всяка
есен носеха армаган на митрополита ялова юница. . . взеха, че забравиха обичая си. Д. Ра-
чев. Отделили сме крави и юници, които ще раздадем на кооператорите за отглеждане в
спомагателните им стопанства. Пресата.
юност ж. рядко. Младост. Защо е така умилителна въздишката, която изпущаме при вижда¬
нето. . ■ мястото, дето са изтекли няколко светли часове от нашата юност. Ив. Вазов.
Аз пак съм сам!. . . /И пак терзан! Мираж, все тебе гоних, / че беше блян, откърмен в юност
ранна — / във буйна гръд. Ц. Церковски. Напевът скоро изпълни стаята: познати, сладостни
звуци бяха то, дъх на родна шир, тропот на развърнати стада, далечен ек от балкански усои...
Детински дни, незабравима юност! Ст. Дичев.
юрнек м. разг. (тур. örnek). Образец, модел. За юрнек на хубост, както се изразява един от бъл¬
гарските филолози, аз ще посоча на едно стихотворение. Пенчо Славейков. Веднага
се вижда откъде могилчани са взели юрнек за своята булчинска носия. Н. Хайтов.
юро ср. диал. (от гр. γνοος}. Дълго платно, опънато на креват като фустанела. Колоса къдрите
на юрото, което се подаваше под покривката и обикаляше от двете страни леглото. Калина
Малина.
юродив прил. старин. Малоумен, слабоумен. Нали блаженното самочувствие на юродивите
винаги и всякъде е било в обратно отношение към съзнаване на света! К. Христов.
юродивец м.рядко. Юродив човек. А може и пъпа си да съзерцаваш, както вършат мнозина прости
и юродивци. Ст. Загорчинов. Трети юродивец ни уверява, че неговата скръб била „Царствен
замък“. К Христов.
5S4

юшурджйя
юрт м. Онал- (тур. yurt). Запустяло дворно място. Встра/и чан 0а дало. където тъче вадата,
слизат юртоеъ с дοлкοникu иuпи слави — най-хубавите, които рожОо земята /“. 3. СреОров.
юртнще ср, диал. (от тур. yurt). Празно, запустяло място между къщи. Около училището
имо одна доста голямшко място — селско юртищъ е. — ще накарам да се зогроди. пък ще
си го работя заедно с уче/нцито. Хр. Максимов.
юртлук м. астар, (тур. yurtluk). 1. Имение, земя. Всичко проДават: сараи, юртлуцо, праДи/и.
А. Стрешимиров. 2. Пусто място. ВоДеницито. юрплуците, върбалака, . , мочурливото
место. са ной-любимите обиталища но тоя нощни Духове. 3. Стоянов.
юрук м. остор, (тур. yürük). Турски пастир, скитник из Родопите м Стара планина. Та са юруц^и,
/лnъДe па чаловете пасат стадата са. Ив. Везов. А вапъфито даДаха планините. пасищата
a еоДите но юруцото срещу овца, вълна а мляно. А. Дончев.
юруш и юрюш м. нор. (тур. yürüyüş). 1. Масово нападение; пристъп, етака. Поп Кън плати но
кръчмаря виното, , , м влезе в Двора, та см отвърза коня, .. за 0о тръгне още сега за Саръ-
нъой 0а нагласи 0а последните поДроднасти юрюто. в пойто щеше да тласне своята войска
утро. Ив. Везов. Три пъта на гъсто редове турците се втурваха на „юрунГ върху тази чука,
А. Страшимиро.. 2. Като междум. Непртд, нападай. Когато на хората duUOe 0а зъби н плю¬
ят но всичка, . . . трябва им oda/, само еДин човек, дето да нм рочо: юрут! И без 0а со замис¬
лят. що пометат това, ща им е показал, В. Мутефчнсве. На юруш — Отз де ст съобразявам
много; лудсшкете, през главт. Мисля. ногата влязох, ннного нямото но улицата, — Влезе?
Та тъй елозя ли са во, иuнкo? През покрива. /о юрут! Ив. Вазов. Вoe/еama работа, cнекo-
но н пата партизанската — на юрут. Тук: всичко трядео 0а се подгатеи. П. Всжннов.
юрушки прал. Диал, Който мт отнася до юрук. И пато вдигна Горан бабата на ръце, тръгнах:
тримата млади към юрушкише манДри заедно с Манол а бабиното внуче. Тръгнах с тях н
аз. А. Дончев. А отстрана а aτдлиее на болия камък стоеше юрутното джамия. прост
навес от върто между стъблата но четири дара, където со събирах: есени петък юрунншo
от всичко семейство зо молитва. А. Дончев.
юрюк прал, неизм. оспор. (тур. yürük). КоИто издържа ша вървеж, че ходтчс. Двамата... прочуто
вързоконцо и овджии бяха кaпeнu до нaДнрeнуcкβaτ конете на боевото а до ретот препирнята,
защато имаше препирня зо два каня — кой е по-юрюк. н този препирня дете от Две гиОнно
нерешена. Ц. Гншчтв.
юрюкбедевйя прал, неизм. остар. (от тур. yürük м от ер.-тур. bedevi). Зе кои — Оърз и от арабска
порода. Имаха н Двамата по одан юрюнбедевия кон, канта на много турски сватби бях:
нaднрenуиneaлu м/ога .0^ а бях: взели м/ого суп/о пешкеш. Ц. Гинчев.
юря межДум. днал. (от тур. ürümek). Вих за помощ — идвайте. Жената потърси Депото с
очи, ало НайДен боше скочил вече а тичаше към κ.ιοόο/οιο. - - Дотича запъхтян а старе¬
цът, —Юря, вре хоро! Удови со Дотошо! Г. Рейчев.
кос м. остар. Имс иа старобългарските букви е, ж. Изхвърляното на членовете а юиaвoτo —
поддържано само още от Хрнстонн Поелоенч Дун/нчοпuнο — но се поправи вече /инему.
Ив. Д. Шишмеиов. Юсовето [е паремой/ика] се употребяваш праеил/о: буквата έ се от¬
личава строга от Е. сО. Сокол.
юсмувам пocв. диол, (от тур. yosma). Лудувам. Тя но е dome н раздира кой е Дошъл събор и веселба
да гледа каквато е роДно, каквото е прилично, и най е Дошъл да юсмуво, Н. п. Филипов.
юсте1 ср. Онал, (тур. üste). Прнбавкт, придевка. —Я дай. , . да видя оз meелшa жъна така, гала
до — но сама /ям: да ти искам пари, оми а юсшо що ти 0ам отгоре! М. Ягодов.
юстВ— вж. юмтюн. Всичко гости бях: еъзхитони от шоя мъдър отгавор, но чорбаджи Игнош,
нота чорбаджия. искаше 0а излезе юстъ. та прмбави. Мнх. Георгиев.
юстюн прал, неизм, диал. (тур. üstün). По-горти, който превъзхожда. Нио сме нарушали ръба /о
държавата, защото закон що каже ред. a Държавата го нарушава слеД пaи. зо da но Докаже,
чо може до бъдо не-юcτюп. Ст. Чилингиров.
юх м. Н а ю х диол, напразно, шехрнво. Но щат ли мъ накара да изкажа нощи. Не всичкият нм
труд итнДо но юх. Св. Милеров.
юхаа ж. Днал, (тур. yuha). Подигравка. При есе това те [министрите] имаха ряДко щастие
да но бъДат взоти още първия Дон на юхоо. Прссете.
юхке ср. Оиол. (тур. öfke). Яд, гняв. У старини пиех от нохър, от юхно, от потило, Мих. Гсвргнсв-
ючкуу— вж. учкур. Таи со обесил с ючкуро на гащите са, Пртсета.
юч-кюшелия прил, неизм. диол. (тур. üçköşeli). Триъгълен. Нашито бюлетини що ги сгъваме
nama муски, ,. —Юч-нюшълии — нoяи/яeа Дичиилу. А. Константинов.
юш$р м. истар. (ар.-тур. öşür). Някогашен данък в натуре — десетък от земеделското произ¬
водство. Бивол е доставчик на войската, закупчик но боглино, но ютуро, П. Россч. Юшуро
за тая година беше платен, Д. Нсмнров.
юшурджня м. остор. Липе, което събира юшурт. Научих со от тях, чо юшурджuлшο, нейта
събирал Десятъците, зо житото земал снопе, о за сеното им искал пара, А. Цанов.
585

9
я
яав£р — вж. явер. Михри ханъм не е само любимка, а и управляваща: нейният брат, известен
като Черкез Хасан, станал яавер на султана и бързо се въззел от роб в господар. Хр. Бръ-
зицов.
яба ж. диал. (тур. yaba). Дървена вила. По едно време толкова му домъчня, че стана от пръстта,
взе ябата, залови се да вее, да забрави в работа мъката си. К. Петканов. Тато с четирирога
вила — яба — набожда стовареното там сено. Т. Г. Влайков.
ябана ж. остар. (от пер.-тур. yaban). Чужбина. С първо срещане още тия отвориха уста да ни
питат, понеже и двама бяхме дошли от ябана, какво правят другите братя, готвят ли се
и тия да развият байрякът напролет. 3. Стоянов. Бил досега нейде по ябана. . . Сега, като
се върнал, направил си дюкян в къщи и заловил се за занаята. Т. Г. Влайков.
ябанджййски прил. нар. (от пер.-тур. yabancı). Чужд, външен. — Че защо, ма како? —. . . защото
батъовците ми са рекли, да си правят оня писан чифутин. . . ябанджийският граматик,
когото лаят и кучките из село — него на, да правят зет! А. Страшимиров.
ябанджия м. и ябанджийка ж. нар. (пер.-тур. yabancı). Чужденец, странник. Може ей тъй на
улицата да си остане, нели е ябанджия. Д. Талев. — Не е нашенец, ябанджия момче — чу
сякаш отдалеко, през мислите си, гласа на клисаря. В. Мутафчиева. Тя е ябанджийка и
живее там край нас. Т. Г. Влайков.
ябанец — вж. ябанджия. Не люби мене, не губи себе, I оти сум тугин, моме, тугин ябанец, /
денес сум овде, моме, / утре ке си одам. Нар. песен. Тя се возчудила, каква е тая работа,
сега ни-в ’ едно време, да води чивяк-ябанец. Т. Г. Влайков.
ябелие ср. остар. (от тур.). Ремък за точене на бръснач. В кафенето имаше четири души: един
гост — българин. . . Илчо кафеджията, който точеше един бръснач на ябелието, а пред
огледалото — чиракът му бръснеше един гост. Ив. Вазов.
явер(ин) м. остар. (пер.-тур. yaver). Помощник, адютант. Най-сетне яверите му с наперчени
коне се разтичаха по лагера. Ст. Заимов. Михалаки: Ами до кого му ги е пратил аджеба?
До губернатора ли? Петко (с колебание): До него. . . не до него. ..ас нарочен челяк. . .
Михалаки: Вай, с нарочит челяк! Някой яверин. . . Ив. Вазов.
явруйче ср, диал. (тур. yavru). Малко, новородено животно; пиленце. На един бряст гледам две
гургуричета. Явруйчета трябва да бяха, глупави още, гледат ме и не хвъркват. Й. Йовков,
яврум нейзм. при обращение, диал. (тур. yavrum). Мое дете, душичке моя/ Старицата-арменка
се клатушка пак и реди припевно като плакалка до мъртвец: — Няма спасение, кузум! Няма
яврум. А. Страшимиров.—Кузум, яврум (агънце, гълъбче) Георге, кажи има ли такъво
нещо в нашето Хасково — от дълбочините на сърцето си попита простодушният Янаки
Тодев. Ст. Заимов.
явствен, -а, -о, прил. книж. остар. (рус. явственнмй). Явен, ясен. „Ела. . . съдбата не напразно
твоя лик / тъй явствен във душата ми изписа, / да буди на безумието вик. Π. К. Яворов.
Понякога погледът се спираше върху нея с такъв твърд израз, че тя усещаше топло допиране,
явствено и настойчиво. Ст. Загорчинов.
явствувам несв. книж. остар. (рус. явствовать). Явен, очевиден съм. Упоритостта, която Ли¬
ляна Добри Христова е вложила, за да ни даде тия хубави и издържани клавирни концерти,
явствува. Пресата. От това, що се видя в изложбата, явствува, че българите произвеждат
всичко, от що имаме нужда. Пресата.
явявам несв., явя св. остар. Съобщавам. Аз отворих първото [писмо], означено „много бързо“ . .
То беше от Гоце Делчев, който ми явяваше, че конгресът ще стане над с. Ловча, Неврокоп-
ско, и че би желал да се видим там на Гергьовден вечерта. Π. К. Яворов. Яви на моя велик
господар, че заповедта му веднага ще бъде изпълнена. Ив. Вазов.
яглНя прил. неизм. (тур. yağlı). Мазен, тлъст. Яглия сирене, кучешка мешлина. Нар. пословица
586

якоже
ягмЯ — вж. ямя. И плата нямо Да ни щрябва. от ягмо ще поминем по—е година. В. Мутаф¬
чиева. Длвл.м еи яема до изгрев, , . Тази късо, оащрю думи — заповедта за плячки а —осал/е
бо спечелила ню султан/ к пълкоеоДци нβnрoβзнмaβт/ щвърднкн. В. Мутафчиева.
ягмйсям се. Диол, (тур. yağma etmek). Похдбя. —Тц-тц, не знаеш л/ мора санко, чо никой по слиза
пра дяволи в пъкъла, До са пали цнгаращю. — Дл са ягмнеош· сомо младостта! П.Ю. Тодоров.
ягмосам св. оащар. (от тур. yağma etmek). Ограбя, обера. Сигурно беше граб/л а оанор, пали
о длизо до Шкпнoнoкнс боаз, . . Добре, но проди док-Дво бяха я/мосолн Казлелън — отгоре-
ошгоре, нолкото да пoтн—aщ през сщудоввщв. В. Мутафчиева.
ягуля ж, диол. Рибд змиорка. Петрице, момо Петрице!. . , Преопанока тънка ягула. Цде. песен,
ягурт — вж. юнуег. Боз Да е сокол. счупил вдай пипан а ягурт, Мих. Георгиев.
ягъл — вж. ягъл. Булке ле. младо хубаво, / знаеш ле неедо некъДо I у еишо село Гoрoвaн, / до ама,
булке, ягъло I за тая вакли овнове, Нар. псссн.
яд м. . . . оспор, Отровя. Смъртта бе за ноео ирнсщeл а бращ. | зашил бошо тайно е ръкава са яд.
Из. Вазов. — До боше мо пуснал. отче. . . но из не уеощом нозете ас. . . Какъв беше тоя
страшен уДар. , . или стрелища о дала напоо-а с яд, Д. Тдлов.
яден, -дна, -дно, прсл. Даол. Нощдстен, клет. А майка ядна. жалоещ—а. / Дете са м/ло прегърна /
к, . . пак зоръдо, заплака, Хр. Ботсе. Умре яднито крава. стареца я одро, и кмета Дойде, та
ни реквизира кожата, Сл. Трънски.
яднйк м. и яднйця ж, Дсал, Клетник, нещастник. Години слеД омърщщо по сипа Н тя поДмошна
ни о—охото: — Отредих.. ядн/ни, Миене. Но мого До те спри, . . Кр. Григоров. Азuo-нлуm
стона а nрoбъибoин: — Воне елст/гнл времето До обесят еетлетесят- Ядескът доше ми
съотечественик к приятел, Св. Миларов. Прегърне сиропи Кеша евосте οιφοΗοτο, прегърне
ги яДн/цото, па зоплоно. па зареди, Мих. Георгиев. —Бре сако, аз шокова. . - Нещо позо-
нъолх в орлето, . , . Никога нсмο до са простя зо сд—нцлτο Торнина. , . Мъчно мн е До
я /лвдим щика нрoлун—aлa а доз теле, Кр. Григоров.
яд-вон, -внд, -вно, прал, рядко, Ядовит. По опнщ зноят те: -ий-буен /(τ/ прости/a / а -aU-сдoвнa
рон добър Добави край! I за който премълчи но βрeтe к прещраи. Пенчо Славейков, яд-вно
нарвн. Ядов—о Михл/л назод изви елово 1 а с агнβн/ очи наоколо обширс. Пснчо Слдвейков.
ядувдм носв- дсал. 1. Ядосвам. Овнор агне не коли — / Део го .момш яДувот, / Дво венеца muнmяβиш· /
овчар люто задяват. Ц. Церковски. 2. Мъка ми о. Тю но му е зор зи него ск, ама зо ония що
зовлт от елод в къщи, зо гърлото — зо е/х ядуво бао Кронуи. Мих. Георгиев.
яже меотосм. стор/n. Която. „Но щрядл Да ащон човек със онръсто—u ръцо а До пони -игощоео,
. защото веякоя лози. яже -е приноасщ плод. ао изгоря в огънят“. Л. Кярдвелов.
язаджйя м. оспор. (тур. yazıcı). Писдр. Да по бях еи разтървал, щяха Да ао избият. —Ами кой? —
нoннщюх аз, уж нлто но со -е уоощох. — А бо владиката бе, а ониз зелвинци язодж/ято му,
Π. Р. Славейков.
язе и язока мвощонм1, диол. Аз. — Цо—ноте ли? Ти щово о най-добрао човок у оелощо — роне
дядо Найден, — Сашо го обичащ. Той к язо уирοвлсβaмβ ма—драща — нае колемо, -но 6οοη.ο.
Сл. Трънски. —Кой, язоко? Язеко, господни капещо—. съм. . . носоенкк. . . Иoкοme да клжо —
носовоН. Й. Йовков.
язлък м, даол. (тур. yazlık). Отворено помещение нд къща пред стдито; пруст, отвод. Вонор ода-
нюшв До полегне -и eщюр/с дървен язлък. Да се наметне с кюрно ас а до еледо Гюлню—a. П.Кон¬
стантинов. Като со изкачи ню сзлънa, депо проз лятото изнасяха одърнощо му, момчето
евД—аеа се съблоне, мушни со поД Дебелата кълннщвна завивки а зοщβouн опи. Г. РусдфоВ'
язмЯ ж. Даол. (тур. yazma). Кърпа от тънка щампована материя. ЗоброДеко е новннко язмо, при-
посоно с нервоко првощнлко. . , по До я гледаш, по до Н со —вниеледиш. сп' Теменуга.
ян м, пор, (тур. уду). Пружина на коля, ресор. Имаше кадрколвт . . . а пружини а Двойни яйово,
безшумен но пъщ кото нοлсoнл, А. Гуляшки. Тоя път ясно ао чу скърцоне -а яйове. глух тро¬
пот но колело, удара но конок/ копита, Е. Станев.
яйлЯк д», Дсал, (тур. yaylak). Лятно планинско пасище. Вксоно а долоко встра—u от иъщс.
прод кошарища но еДнн яйлок — тун лоте посяха котле—ски джeлoнoнн овцо — содяхо Дво-
мина. В. Мутафчиева.
ян.лйя прсл, -ензм, (тур. yaylı). Който с с ядове. ЯΗ"/сτa двунолно с гумени m/нн на нолвлвтита
леко со носоше по бeзлюд—/с път, Ст. Марков.
якалък м, диол, (тур. yakalık). Отделна, непришитд якд нд риза. Беше облепен по еродск/. Но¬
сеше корав скοлък а зелено врощовръзко с перка тонсци, Под мишницата бо сщненол осея
пипни. Кр. Григоров.	·
якйя ж, Д/ол, (тур. yakı). Късче плат или мушамд, нямазян с лековито вещество. НеНн/яш цяр
е До со тур/ малко очука— хордол поД краката -и болния а око му дoлашaβa много, одно якия
но врати. И. Бонорое. Изглеждаше, нищо но бе прилепено як/с но шията му, Мих. Георгиев.
якоже -орен. (цол.). Както. „Чревоугожденсо. можо глоголот промудрн Сaлoтo-. oom грох вел/й.“
Л. Кяеяеопов.
587

якор
якор .w. книж. (рус. якорь). Котва. Скоро минахме край цял ред корабостроителници, варки.
фабрики, броненосци на якор и влязохме в морето. Ив. Вазов.
яко-яко нареч. диал. Много-много. Зная и това, че той яко-яко ме не обича и щом свършихме
сватбата, то той ще да затвори вратата си. Л. Каравелов.
ялдъзка ж. остар. (от тур. yaldız). Златна монета, жълтица. Тогава помайчимата подала ча¬
шата на баба Либеница, и тя прочела това, което прочел и дядо Либен, и подарила на новата
си снаха една ялдъзка. Л. Каравелов.
ялдъзлйв прил. диал. Златен, позлатен; ялдъзлия. Пред нея е зелен гергев ялдазлив, / на гергев
е алем тулбен махрама. Нар. песен.
ялдъзлия прил. нейзм. диал. (тур. yaldızlı). Позлатен, посребрен, лъскав, ялдъзлйв. Пред него,
на масата са разположени няколко тъмносини ялдъзлии мускали, от които половината
празни. А. Константинов.
яли съюз, диал. Ами. Злата. Па що хортиш тъй, бе Хаджи, как щели сме да не гледаме и друга
работа? Яли сега ни ли ти донесох кафето! Д. Войников. Петко, Петко защо ли не умреш,
синко ,защо ли живееш да теглиш и да се мъчиш; яли майка ти как зажумя, та умря и оти¬
де, защо ли не идеш да я намериш. Π. Р. Славейков.
яллйя — вж. яглия. Заплатата си получаваше с по два, три и повече месеца закъснение. . . а по-
яллиите рушвети прибираше каймакаминът. Д. Талев.
ялнъш — вж. янлъш. — Ти някакъв джеб си пришиваш, трябва да си ударил нещо от розовото
масло. — Кой, аз? Ялнъш си! А. Константинов.
яловар(ин) м. нар. Пастир на ялов добитък. Що ти са, девойко, / очи на два друма — / овчаря
ли гледаш / или яловаря! Нар. песен. Сичките аргати пладне ми пладнуват, / пладне ми
пладнуват, от пладне станаха, / а млад яловарин от пладне не стае. Нар. песен.
яловина ж. нар. Стадо от ялови говеда или овце. Хергелетата и яловината свободно се скитаха
денем из оградите, ядяха сламата до насита направо от саплъците, дълбаеха ги постепенно
и правеха в тях същински пещери. Й. Йовков.
яловя се несв. възвр. диал. Ставам ялов. Когато единият обор стана готов, управителният съ¬
вет реши да изкарат в него доитните крави . . . и телните, които започнаха да се яловят
и да раждат мъртви телета по частните обори. Ил. Волен.
яма ж. разг. (тур. yağma). Облага, получена незаслужено без труд и без заплащане; грабеж.
Дойдоха един ден в Сенебир — в руското морабе беше, — докараха стада като облаци —
и овце, и хергели, и сюреци говеда, но всичката тая стока не беше тяхна мъка, а яма, на¬
грабена в това смутно време. Й. Йовков.
яма ж. разг. (тур. yama). Кръпка. — Мелничарски работник съм — отговори гостът, като се
стараеше да закрие сръце ямите на колената си. А. Михайлов. Той държеше криво шило и го¬
ляма губерка и се готвеше да постави мешинена яма на самара. Ем. Станев.
ямак1 м. диал. (от тур. yama). Кръпка. В нея [народна песен] са притурени множество сти¬
хове, които приличат на ямаци по нова дреха, в. Знание.
ямак2 м. остар. (тур. yamak). Граничар при еничерите. Баща ми им [на турците] се изкаял,
че родилката е болна, и ги помолил да минат в друга някоя къща от ямаците, дето той ще
бъде ямак, само да се прибере родилката на сухо и пд на топло в собата. Π. Р. Славейков.
Ямаците се събраха при Бшок-дере и си избраха за началник Кабакчиоглу. С. С. Бобчев.
ямббл(а) диал. Водовъртеж. Реката на места се разливаше, на места почти изчезваше; някъде
застояваше във вирове с дълбоки ямболи, а някъде се стесняваше и блестеше като жичка
между скалите. Ст. Ц. Даскалов.
ямболйя ж. диал. Дебела вълнена черга. Към огнището, бяха наслагани ястъци, постлани с де¬
бели, меки ямболии. Д. Талев. Една вечер . . . тя нареди леглото и се върна с дебела, мека
ямболия, прехвърлена през рамо. Д. Талев.
ямболче ср. диал. Малко вълнено килимче. На един из тия кьошкове, който бил постлан с килим¬
чета и ямболчета. . . седял с скръстосани крака, като турски кадия, дядо Либен. Л. Ка¬
равелов.
ямщйк м. книж. остар. (рус. ямщик). Файтонджия, каруцар. Тя е една от ония книжки, които
се продават от евреите по улиците на големите градове в кошове. . - и които имат назна¬
чение да забавляват ямщиeит) и вицопийците по кръчмите. Ив. Вазов.
ян1 м. диал. Китена черга, килим. Дадоха на чужди жени да изтъкат китени янове. К. Петка-
нов. Покрай прозорците се точи длъг диван / с червени янове постлан. К. Христов.
ян2 м. диал. (тур. yan). Страничен ремък на каруца. До срещуположната врата на хотела стоеше
обърната и-приготвена каруца и един селянин, наведен зад задниците на конете, закачаше
яновете. Й. Йовков. На ян — на страна, на хълбок. Берекетя пийнал беше здраво. . . /
Полюшваше се някак си на ян. К. Христов.
янвер — вж. явер. Всичко това Абибулла е запомнил много добре и с очите си е видял султана
и бляскавата кавалкада от паши, янвери и копиеносци. Й. Йовков.
588

ярйло
ян-ъш м- Диал. (тур. yangın). Пожар. Де самия твоя дупя/: л/гъ/! Но Mo.ua Сонв помарошн/о
се запалила мaгaзuлшa с газ, Мих. Георгиев. Солото 6отн осветено като селска иeдлнкα.
Зочу со откъДо циганите: Я/гън! янгън! μ^/ вар.!“ „Бeглuшкилτ хормон гори!“ Ц. Гинчев,
янджйх м. днал, (тур. yancık). Птстнрске торба. Изкарам стадото на паша, Дояде ми се а за·
въртя лпджuнa. Кр. Григоров. ЗаДават со: Горан — . . , розмошал прано, — играе; сло0
нога — Кюсю. късо а /060.0 момче. с янДжин пръз рамо — съща играе. Ц. Церковски.
янхтесджмлъх' и япхеседжнлйх м. Онал, (тур. yankesecilik). Кражба, джтбчийство. Тай е омразен
паради своите лнnouъdжuлзци па цялото носело/ио в каазата. Пресата. Черкозите бяха
същинспн вълци. За ннкакеа работа но се залавяха, Само кражби а .янкocoджuлuнu им дай.
П. Росен.
ячхсмеджня м. Диал. (тур. yankesici). Крадец, джебчия. — То [убийците] имат οΟ/α трайно съза¬
клятие и едно тайна золо. в която засоДавот с най-страшните краДци- .янкoиoджнu а мо-
чeвαднu а всякакъв вид злодейци, Π. Р. Славейков.
яклъш прал. /ъизм. днал. (тур. yanlış). Лъжлив. Съвсем ти е я/лъш смешното, Даскале! П. Вт-
жиивв. — Слушай. Мадо. защо не станем ортаци? Та со видя. чо а двамата сме я/лъш тър¬
говци, на барем да направим съДружио. Кр. Григоров.
янлъшлъх м. диал. (тур. yanlışlık). Грешке, недоразумение. Ами той се заканил на дяДа Додря. . .
да му отвлече уеукοшa — Милка. . . — Но /ошня кумец упукaшα? Милка? Да не си лнлзш?
—	Какъв янлзшлзк тъ е потило, Ц. Гинчев.
янтер м. к/иж. астар. (рум. яитер). Кехлибар. Гоню Сомов. , , пуши цигара с od/o дълго черно,
с янтар на кроя, цигаре. А. Константинов. Те имали черно перуши/а и чавчицито нм били
жълти нота я/тор. Д. Нтмнров.
ячтереи, -рие, -рио, прил. к/иж. оспор. (от рум. янтеришй). Кехлибарен. Тя да/осо на мъжа са
брoeнuниτe му — Дълъг наниз еш оДро яншор/и зърно. Д. Талев.
япанджек м яцучджâχ м. Диол. (тур. yapıncak). Ямурлук. Нод бялата прано риза [старецът]
имаше иuβoбял вълнен закопча/ олък, съща с такъв цвят чнширо ... о /ad тях тъмен лнaн·
Джон, Ив. Кераковсхи. Девет лпοеДжaкa cмeпи. а Десетият се сплу на гърда му! Лтмтр.
Влизат-излизат хоро. же/н с Деца но ръце , . . загърнати в япунДжоци, Елин Птлич.
ялНя ж. диал. (тур. yapı). Сграда, постройка. А дето вехта /иската яnил. / пaвьп злавоще със¬
кате студа, / а малкото aτречeннo енДя / кок тихо плаче майка му — Мария. Хр. Редев-
схи.
яıггьрдИcвeм нeиβ.. яптърдйсАм св. Днал. (от тур. yaptırmak). Поръчвам да направят. Един спо-
сопол лnτзрДuиβa но деграмаджиате /οβο членове за българския език. Π. Р. Славейков.
—	Ама до зноШи какъв венец сме лнτърДucaлu. зДразе му кожи — чиста рабета! А. Кон¬
стантинов.
яр м. диал. (тур. yar). Стръмен бряг. Турците со показаха вече над яроеете на граДа. Ив. Вазов.
Но друго място. въз еДи/ яр от жълта глина сн показа цял човешки снълът изчистен, зело-
/яuaл. усмихнат. Й. Йовков.
ярА1 ж. диал. Отблясък или гортщиие от пожер нлн огън. И черешите в лозота, а големият орех
зод пътя. , . азарени ат ярата но огъня. - . и тъ сякаш слушат през своята вечерна по·
луДрямн: приказката зо чухал: а кукувицата. Т. Хермашджнсв. Лαпкa измита с пОмета
жаравата а ярота опърля зачервеното U лице. Ст. Ц. Даскалов.
ярй2 ж. диал. (тур. yara). Рана, мъхе. До поДно върла мълния / а тъз яр: до снеме, / 0а се очисти
всичка твар / от Ееа/еше племе, Π. Р. Славейков.
ярадйсвем нoив. диал. (от тур. yaramak). Понасям, полезен съм. Мъгливата време на вълкът
лрaдucβa. Нар. пословица. И тогава /ям: зарар ат прескачаното, биля а файОо има, чо
расте, кръви се теза. когото прескачат. и хубаво става, калкета по-чести го прескачат,
толкоз по-хубаво му става, ярaДuивa му. Π. Р. Славейков.
яралйя прил, неизм. Диал. (тур. yaralı). Рашеи. Пищи поле от черната земя / чо со чуе: да си¬
ньото нъба. / Отговаря юнак лрοлйл: / Пищи поло двама до пощимо, Нар. птетш. Дотърча
отзарана Га/че а ме даведо пра лрaлuяшa. ГлъДом, глеДам — рабетата но е зо менъ, чо го
пратих 0а те повика. . , До е изкълчена или извъх/атеа пaU-nocлe 0о е пръснат сама кокалът,
щях Да се /аемна 0а го правя — ат него разбирам. Ц. Гинчтв.
ярАч м. диал. (пер.-тур. yâran). Приятел, другер. Спомени, пиле шарено! / Доспа ми теша /нз
соло, / доста ми фаща яра/и / яра/н а побратими. Нар. пести.
ярдъм м. днал. (тур. yardım). Помощ. — Ами какво е туй? санким а аз с/аха зъх зо ярдъм —
оДумвашо со тя не/лкеги пред комшийките си. . , — уж н оз но старо вромо рахат да видя.,
пъп тю. , , , Ил. Блъсков.
ярдъч м. диол. (тур. ardıç). Хвойна. Овцете пъплеха па стръмния скат но Бротоноца. завираха
сн межДу ярДъчо, снувоха лакомо мократа трева и нища им /ямото. Н. Тихолов.
ярйло ср, Диал. Крило ша вятърна мтлчмце. Стана тиха. защото мелницата воше спряло а яри-
лото U вече но скърцаха. Й. Йовков.
589

Дрина
ярина ж. нар. Вълна от едногодишна овца. Из двора се носеше мирис на овча тор и ярина. Ст.
Сивриев. Той мечтаеше да се върне в Копривщица ... да пасе овцете и козите. .. и да стри¬
же ярина. А. Каралийчев.
яршцар м. диал. Пастир на ярета. — Аз зашо съм на баиря? / Та нали аз мама диря! / Пълно
виме да заваря I с млечице да се напия! / — Е, тогаз върви, дири я — / му отвърна яоищaоя,
— / щом не виждаш отвъд село, / че се връща стадо цело, / щом звънеца й не чуваш, / мо¬
жеш гладно да нощуваш! Чичо Стоян.
яровйт прил. рядко. Гневлив, буен. Конят е бързоног, яровит и юнак на бой. Π. Р. Славейков.
Ах! морето яровито, / а небето е покрито / с черни облаци и мрачни. Π. Р Славейков,
ярота ж. рядко. Ярост, гняв. Един никополчанин вече стотния път разказва за'румънските без-
чинства в Никопол и с толкова раздразнение и ярота. Ив. Вазов.
ярута ж. диал. (от тур. yar). Пропаст. Из клисура затрещяха / с пушек колела железни, 1 по¬
щурели зафърчаха / по яруги и над бездни. Ив. Вазов. И вий още толкоз други / кървави по¬
лета бойни: / чуки, долове, яруги — / зрители на сили знойни. Ив. Вазов.
яря несв. рядко. Разигравам, яздя напето кон. Поглежте оня горд полковник, дето яри / между
войниците арабски дорест ат. К. Христов.
яря се несв. възвр. диал. Сърдя се. Той даже се яреше на баща си за неговата дребнавост и подло
скъперничество. Ив. Вазов. Ту се яреше на себе си, че се е унизил да проси благоволението на
някакви си завистливи идиоти (тъй наричаше той редакцията), ту му се присънваше, че
вижда романа си напечатан в списанието на първо място. Ив. Вазов.
ясак прил. неизм. (тур. yasak). Забранен. Не знаеш ли, че всяка приказка вие „ясак“? Той се от¬
страни, като хвърли още един поглед на мене. Тази случка ми отвори очите, и аз се научих
че той е българин и че е затворен тъй също за политическо престъпление. Св. Миларов. Сторя
ясак — забраня. Аз предлагам едно нещо: да сторим ясак дипломацията в заседанието
ни. Ив. Вазов.
ясакчия м. остар. (тур. yasakçı). Човек, който охранява някого на път; пазач. Тихол — Що ду¬
маш ти! С голям салтанат пристигнал. . . Три коня хазна донесъл, двама ясакчии го па¬
зели като някакъв паша! Р. Стоянов. Ставаха пъдари . .. охранители на българските села,
ясакчии и гавази. 3. Стоянов.
ясйка ж. диал. Топола. Там се среща в най-голямо изобилие елата в разните си видове: мура,
бор, смърч; ясиката, брезата, брястът, кленът, тисата, елхата, трепетликата и пр. Ив.
Вазов.
ястък м. диал. (тур. yastık). 1. Възглавница. С миндери ще ги [сараите] обградя, / с дюшеци ще
ги постеля, / с ястъци ще ги обредя / да седиш на тях да гледаш, / додет ти видят очите.
Π. Р. Славейков. 2. Миндер. — Тъй ли, на пода ли ще спя, мамо? Още ли немате кревати в
Преспа? — Кревати?! — учуди се Мировица на новата, непозната дума. И бързо продължи,
за да излезе от затруднението си: — Ами тука, сине, ще ти постелем, на ястъка, мека,
вълнена постеля. Д. Талев. 3. Леха за разсад. Още през зимата пълнеше ястъците с раз¬
сад. Ст. Марков.
ястъклйя и ястаклйя прил. неизм. остар. (от тур. yastık). За мустаци — бухнали, буйни. Там
имаше още и няколко души турски заптии с ястъклии мустаки. 3. Стоянов. Неговата вън¬
шност изведнъж напомняше епическата фигура на опълченец: сурово лице, стреловит поглед
изпод гъсти вежди, големи ястаклии мустаци, вече посребрени от времето. Й. Йовков,
ятак м. диал. (тур. yatak). 1. Легло, креват. — Какво намери? — каза той, като видя, че Гал-
чев подигна нещо от леглото. . . — Тя кога доде тука, тя сяда на ятака. От Нона ще е.
Й. Йовков. 2. Място за нощуване, свърталище. Овцата синур не знае: тя и нощем става
да пасе, когато е гладна. А козата върви само до пладнина. От пладнина започна да се връща
и докато да заникне слънцето, трябва да си е на ятака. Н. Хайтов.
яудйя — вж. яхудия. Ще влязат те [панагюрци] в кръчмата на някой евреин, ще ядат-пият,
ще пеят. . . А кога дойде време за плащане, ще викат на евреина: „Не стига, че вие яудиите
разинахте Христа, па и пари ни искате отгоре!“ Хр. Бръзицов.
яурт — вж. югурт. Следвали бюреци с месо, сирене, спанак,риба. .. сютляш с различни украси
от канела. . . гъст яурт, сладък, въпреки че българите го наричали „кисело мляко“. Хр.
Бръзицов.
яхлйя — вж. яглия. Донеси една паница трушия от жълтите чушки и в една чиния малко сирене
от яхлията — каза търговеца. Т. Г. Влайков. С преметната през рамо шарена торба,
в която почукваха дървени захлупци — едната с пиперлия чубрица, а другата с яхлйя
сирене, — той ходеше с козя лекота и плавност. Н. Хайтов.
яхна ж. диал. (от тур.-пер. yağhane). Маслобойна. При Паскалевата яхна (фабрика за шарлан)
селянинът се спря. Ст. Заимов.
яху междум. остар. (ар.-тур. yahu). Хей. Разправяше и пак разправяше. . . — И така до пет-
ляно. Докато последният буден в хана не речеше през прозявка: „Не доспа ли ти се, бе яху?“
В. Мутафчиева. Дерв/ниинът взе да къса листа от стърка и като ги тури в устата си, взе
590

■я
да ги дъвче и да си трие раните, но скоро извика: „зехир!“ и взе да плюе и да храчи. — Ей,
яху, то не се яде, то е горчиво. Ц. Гинчев.
яхудия м. остар. (ар.-тур. yahudi). Евреин. Деветдесет и девет вери има там. . . френци, ин-
гилизи, . . яхудии, сиреч евреи. Ив. Вазов. По тях [коленете] се беше наслагала сивата прах
на улицата. —Добре ни посоли. . . Да не се въвонеем като яхудиите. То прахта е като солта,
гдето ни солят, когато се родим. Казват, че евреите не ги солели и затова миришели. Ст.
Чилингиров.
яце нареч. диал. Твърде, много. След месец я оженили на „аговито“ място и повече не я срещнал.
— Беше ми яце болно! — въздъхна Ариф и роена пепелта за картофите. Н. Хайтов. — На
някои деца дядо Мраз носи по нещо, на някои — не... — Е-хе, яце ни лъжеш ти! — смънка
на задния чин Хамди. Л. Александрова.
яша нейзм. остар. (тур. yaşa). Да живее! А другите отзад, притиснати един до други, стискат
дръжките на ятаганите си и реват: „Яша!“ Й. Йовков.
яшмак м. диал. (тур. yaşmak). Покривало за главата и лицето у мохамеданките. — Откак тръг¬
нахте без яшмаци, разбулени, и чужди очи ви гледат, какви чудеса не стават. В. Полянов.
До него яздеше Гюлла, покрита с атлазен яшмак и някакво тънко бяло платно. П. Констан¬
тинов.
ящик м. книж. остар. (рус. яшик). Кутия. Измъкни под дрехата оня топчест ящик. Полека.
Ив. Вазов.
яя ж. истор. (тур. yaya). Турска нередовна пехота. Потегли яята, кой с меч, кой с лък, кой с ко¬
пие, а имаше и с тояги. Ем. Станев. Настървени за плячка, наваляха спахии на дребни коне,
като лавини се свличаха дружини от яята. Ем. Станев.
591

БИБЛИОГРАФИЯ
I.	Архивсшв — картотека нд Института зя български сзик при БАН.
1.	Архив — картотека нд възрожденска литература.
2.	Архив — картотека нд новятд литература.
II.
Автора а произведения.
Ад-жено., И. — Аджонов, И. П. Вавилонската княгиня. Повесг от Волтер' Превод' Част нърва.
Букурещ, 1879, 140 с.
Апоксдпдеоед, Л. — Александрова, Лиляна. Има едно щастие. София, 1957, 372 с.
Ангелов, “	-	“	“ ‘	"■
Ангелов,
Ангелов,
Ангелов,
Андреев,
Андреев,
Антов, Я, — Антов, Ясен' Една мечкд по-малко. София, 1969, 63 с.
Антов, Я. — Антов, Ясен. Трамвай във вълча ножа. София, 1967, 63 с.
Антонов, Н — Антонов, Никола. В открито морс. София, 1967, 197 с.
Бабек, Ал. — Бабок, Александър' Малкият емигрант. София, 1959, 279 с.
Багряна,	“
Бднеяпа.
Банеяпа.
Банеяпа,
Бакалов,
Балабанов, М. — Балябанов, Марко Д. Дяволското блато. Превод от френски. Автор Жорж
Санд. Цариград, 1874, 146 с.
Балабанов, М. — Балябанов, Марко Д. Скъперникът — комедия от Молиер. Побългарил
Марко Д. Балабднов' Цариград, 1875, 166 с.
Г. — Более, Гьончо. Какво видях в Америка. II издание, София, 1949, 346 с.
Г. — Болов, Гьончо. Картини из Румъния. София, 1958, 113. с.
Г. — Болов, Гьончо. Пягиляга нд едно момче. София, 1959, 135 с.
Б' — Ангелов, Божан. Литературни статии' София, 1960, 322 с.
Д. — Ангелов, Димитър. Нд живот и смърт. II издание, София, 1955 713 о.
Це. — Ангелов, Цветан. Наши познайници. София, 1959, 115 с.
Цв. — Ангелов, Цветан. Честна дума. София, 1958, 247 с.
В. — Андреев, Веселин' Партизански подарък. София, 1959, 32 с.
В. — Андреев, Вссслин. Партизански разкази' София, 1963, 207 с.
Е. — Багрянд, Елисавета. Всчнатд и сеятдгд. София, 1929, 78 с.
Е. — Багрянд, Елисавета. Звездд нд моряка. III издание. София, 1945, 101 «.
Е. — Бягряна, Елисавета. Пет звезди. София, 1953, 116 с.
Е. — Багряня, Елисавета. Сърцо човешко. III издание. София, 1945, 116 с.
Г. — Бакалов, Георги. Избрани произведения' София, 1953, 622 с.
Бслов,
Бслов,
Бслов,
Белчев, Хр. — Белчев, Христо. Избрани съчинения. София, 1905, 137 с.
Бонсе, Г. — Бонов, Георги, Българското княжество — от Константин Йречек. Превод. Пловдив,
1878, 86 с.
Берон, П. — Борон, Петър. Буквар с различни поучения. Фототипно издание. София, 1939.
144 с.
Благоева, Ст. — Благоева, Сгелд. Георги Димитров. Биографичен очерк. II издание' София,
1949, 255 с.
Блъсков, Ил. — Блъсков,	Илия	Р.	Двямд братя. Книга	първа. Шумен, 1888,	101 с.
Блъсков, Ил. — Блъсков,	Илия	Р.	Злочсстд Кръстника.	Русчук, 1870, 228 с.
Блъсков, Ил. — Блъсков, Илия Р. Куцото учитолчо или Нашето огледалце. Видин, 1888, 69 с.
Блъсков, Ил. — Блъсков, Илия Р. Пиян бащд, убиец нд децата си. Книга първа, Русчук и Вярна,
1879, 127 с. Книга вторя, Вдрнд, 1879, 102 с. Книга тротд. Варна, 1880, 95 с.
Блъсков, Ил. — Блъсков, Илия Р. Рада клюкаекага или хлсеоустд жсна. Русо, 1873, 32 с.
Блъсков, Ил. — Блъсков, Илия Р. Сиромашии клетви. Вдрнд, 1884, 70 с.
Блъсков, Ил. — Блъсков, И лия Р. Три смсшни разкази' Шумон, 1886, 28 с.
Бобов, П — Бобев, Потър. Гърбавата слд. София. 1960, 170 с.
592

Библиография
Бобев, П. — Бобев, Петър. Заешка пакост. София, 1959, 136 с.
Бобев, П. — Бобев, Петър. Кактуси. София, 1961, 123 с.
Бобеков, П. — Бобеков, Павел Ст. Бъднийт вечер на Коледа. Приказка нравоучителна. Побъл¬
гарил П. Бобеков. Цариград, 1871, 68 с.
Бобчев, С. — Бобчев, Стефан С. Животът на Франклина. Цариград, 1874, 169 с.
Бобчев, С. — Бобчев, Стефан С. Ключът на науката или всекидневни явления в природата,
пояснени от д-р Е. С. Брюер. Превод. Цариград. 1874, 384 с.
Бобчев, С. — Бобчев. Стефан С. Пътуване около света. Превод. Цариград, 1873, 320 с.
Бобчев, С. — Бобчев, Стефан С. Съкратена османска история. Превод. Цариград, 1871, 191 с.
Богданов, Д. — Богданов, Димитър. В тропиците на Атлантика. Варна, 1964, Ю2 с.
Богданов, Ив. — Богданов, Иван. Спътници на Първенците. София, 1960, 422 с.
Богоров, И. — Богоров. Иван А. Второ упътване за български език. Виена, 1870, 16 с.
Богоров, Ив. — Богоров. Иван А. Книговище за прочитане. Кн. I, П, Ш, İV V, VI. Прага и
Виена, 1874—1875.
Богоров, И. — Богоров, Иван А. Кратка география, математическа, физическа и политическа.
Букурещ, 1851, 245 с.
Богоров, И. — Богоров, Иван А. Различни познания за ученици. Листак първи. Пловдив,
1865, 64 с.
Богоров, И. — Богоров, Иван А. Селският лекар. Виена, 1875, 261 с.
Богоров, И. — Богоров, Иван А. Словницаза изучаване народния наш език. Ш издание. Со¬
фия, — 1880, 48 с.
Бозаков, Д. — Бозаков, Димитър. Дълбоки снегове. София, 1960, 136 с.
Болгар, Б. — Болгар, Боян. Близнаците. София, 1958, 400 с.
Бойчев, Н. — Бончев, Нешо. Разбойници. Драма в пет действия от Шилер. Превод. Браила,
1870, 128 с.
Бончев, Н. — Бончев, Нешо. Съчинения I. София, 1942, 174 с.
Бончев, Н. — Бончев, Нешо. Тарас Булба. Повест на Н. Гогол — превод. Браила, 1872, 56 с.
Бончева, В. — Бончева, Вера. Анчето пише. София, 1959, 144 с.
Босев, А. — Босев, Асен. Димитровски огън. София, 1949, 173 с.
Босе в, А.— Босев, Асен. Село Цветна светна. София, 1948, 139 с.
Ботев, Хр. — Ботев, Христо. Съчинения. София, 1929, 470 с.
Ботьов, Ст. — Ботьов, Стефан. Кърджали. Крайдунавска повест от М. Чайковски — превод.
Пловдив, 1884, 235 с.
Бояджиев, Д. — Бояджиев, Димитър. Стихотворения. София, 1927, 32 с.
Бояджиев, О. — Бояджиев, Огнян. Пътеките. София, 1959, 157 с.
Бръзицов, Хр. — Бръзицов, Христо. Някога в Цариград. Варна, 1966, 345 с.
Бръшлянов, Я. — Бръшлянов, Я. Изповед на една фантасана благородна, сп. Чи¬
талище, г. V, бр. 8, 364—373.
Бурин, И. — Бурин, Иван. По неравни профили. Очерк. София, б. г. 140 с.
Бурин, И. — Бурин, Иван. Пролетта и тракториста. Стихове. София, 1950, 143 с.
Вазов, Б. — Вазов, Борис. Цани Гинчев, Михалаки Георгиев и др. в спомените на съвремен¬
ниците си. София, 1964, 214—215.
Вазов, Г. — Вазов, Георги. — Цани Гинчев, Михалаки Георгиев и др. в спомените на съв¬
ременниците си. София, 1964, 23.
Вазов, Ив. — Вазов, Иван. Бури и мелодии. София, 1940, 208 с. ,
Вазов, Ив — Вазов, Иван. Бури и мелодии. София, 1941, 240 с.
Вазов, Ив. — Вазов, Иван. Из бележника на поета. София, 1941, 167 с.
Вазов, Ив. — Вазов, Иван. Видул. София,	1939, 31 с.
Вазов, Ив. — Възпоменателни бележки за К. Величков; К. Величков, съчинения т. I. Повести,
разкази спомени. София, 1911, V—XXIII.
Вазов, Ив. — Вазов, Иван. Базовата майка. Някои спомени за майка ми. София, б. г. 112 с.
Вазов, Ив. — Вазов, Иван. Двубой, София, 1939, 107 с.
Вазов, Ив. — Вазов, Иван. Жестоки истории. София, 1940, 112 с.
Вазов, Ив. — Вазов, Иван. Златната планина. София, б. г. 55 с.
Вазов, Ив. — Вазов, Иван. Из големите поети. София, б. г. 152 с.
Вазов, Ив. — Вазов, Иван. Из спомените ми. София, б. г. 84 с.
Вазов, Ив. — Вазов, Иван. Казаларската царица, Част II. София, б. г. 152 с.
Вазов, Ив. — Вазов, Иван. Легенди и видения. София, б. г. 47 с.
Вазов, Ив. — Вазов, Иван. Михалаки Чорбаджи. Пловдив, Свищов и Солун. 1882, 54 с.
Вазов, Ив. — Вазов, Иван. Нора. София, б. г. 110 с.
Вазов, Ив. — Вазов, Иван. Наши образи. София, 1940, 1—50 с.
Вазов, Ив. — Вазов, Иван. Неиздадени произведения. София, 1968, 265 с.
Вазов, Ив. — Вазов, Иван. Непубликувани писма. София, 1955, 212 с.
38 Речник на редки, остарели и диалектни думи
593

Библиография
Вазов, Ив.	— {Вазов Игвтш	Невинни разкази. София, 1940, 86 с.
Вазов, Ив.	— ВВАО1В Иввн.	Пимс на Иввн Ввас^о! до Еввееин Марс.	СсФфя,	1947,	11(5 м.
Вазов, Ив. — Везов, Иван. Пак са моята черга. София, 1940, 51—96 е.
Вазов, Ив.	— Ваезов Иивн.	Пинмо до н-на С. Ватно. СсФфя, Н. н. Н1	н.
Вазов, И в.	— {Везо, Ниви.	ГЛъвкит юболлТ на №bh ΙΒαοβ. 1 I ннддние.	CрΗиЯıl895,77 м
Вазов, Ив.— Вазов, Иван. Русхе. Пловдив, 1889, 60 е.
Вазов, Ив. — Вазов, Ивен. Разходка нз историята. Софнт, 0. е. 48—96 м.
Вазов, Ив. — Вазов, Ивен. Службогонци. София, 0. г. 54 м.
Вазов, Ив. — Везов, Иван. Цани Гинчтв, Михтлахн Георгиев н ор. в спомените на съвремен¬
ниците мм. София, 1964, 197—213.
Вазов, Ив. — Вазов, Иван. Из мтихнте на нашит живот. Софии, 1940, 88 е.
Вазов, Ив. — Вазов, Иван. Съчинения том I. Лирика. Тъгнтс на България. Избавление. Гуслт.
Епопеи иа забравените. София, 1918, 208 м.
Вазов, Ив. — Вазов, Иван. Съчинения том II. Лирикт. Пола и гори. Италнт. Сливница. В ло¬
ното не Рила. София, 1918, 207 м.
Весов, Ив. — Вазов, Ивен. Съчинения том III. Лирика. Звукове. Скитиишки песни. Под нашето
нтОт. Софнт, 1918, 252 е.
Вазов, Ив. — Вазов, Иван. Съчинения том IV. Поеми. Грамада. Мотте съседка Гонтре.
Знхре. Загорка. В царството ит самодивите. Кихавицата ша Салюмта. СнитИеха розе.
Софнт, 1918, 180 е.
Вазов, Ив. — Вазов, Иван .Съчинения тоо V. Лирнхе. Под гърма ке победите. Псмни се Ма¬
кедония. Нови тховт. Не ще ЗАгине. София, 1918, 203 м.
Вазов, Ив. — Вазов, Ивен. Съчинения том VI. Нсомлм недраги. София, 1919, 214 м.
Вазов, Ив. — Везов, Иван. Съчинения том VII. Повести м разкази. София, 1919, 176 м. *
Вазов, Ив. — Вазов, Ивен. Съчинения том VIII. Повести и разкази. София, 1919, 167 с.
Вазов, Ив. — Вазов, Ивен. Съчинения том IX. Дремни м шеркн. София, 1919, 220 м.
Вазов, Ив. — Вазов, Иван. Съчинения тоо X. Драсни н шарки. София, 1920, 91 м.
Вазов, Ив. — Вазов, Иван. Съчинения том XI. Пъстър свят. София, 1920, 204 е.
Вазов, Ив. — Вазов, Ивен. Съчинения том XII. Утро в Банки. София, 1921, 191 е.
Вазов, Ив. — Вазов, Иван. Съчинения тоо XIII. Разкази. Етюдн. Иван Александър. София,
1921,	189 м.
Вазов, Ив. — Вазов, Ивен. Съчинения том XIV. Светослав Ттрттр. София, 1921, 205 е.
Вазов, Ив. — Везов, Иван. Съчмитнит тоо XV. Живописна Бългтрия. Великата Рилска пустиня.
Мусела. София, 1921, 160 м.
Вазов, Ив. — Вазов, Иван. Съчинения том XVI. Живописне Българнт. В нсдрате на Родопите.
Пътуваант нз Румит. Софнт, 1921, 184 е.
Вазов, Ив. — Вазов, Ивен. Съчинения том XVII. Живописна България. Пътни бележки. Со¬
фия, 1921, 210 м.
Вазов, Ив. — Везов, Иван. Съчинения том XVIII. Дреми и хоотоми. Хъшове. Вестникар ли.
София, 1921, 152 е.
Везов. Ив. — Вазов, Ивен. Съчинения тоо XIX. Комсонн. София, 1921, 98 м.
Вазов, Ив. — Вазов, Иван. Съчинения том XX. Драми. София, 1921, 195 м.
Вазов, Ив. — Вазов, Иван. Съчинения тоо XXI. Драон. Ивейло. Ктзтлтрската царице. София
1922,	179 м.
Вазов, Ив. — Вазов, Ивен. Съчинения том XXII. Под игото. Част I. София, 1922, 208 е.
Вазов, Ив. — Вазов, Ивен. Съчинения том XXIII. Под игото. Част И u III. София, 1922, 224 м.
Вазов, Ив. — Вазов, Ивен, Съчиитиня том XXIV. Нова зеоя. Част I, II, III. София, 1922, 216 с.
Вазов, Ив. — Везов, Ивен. Съчинения тоо XXV. Нова земя. Чест IV, V, VI u VII. Софит,
1922, 238 м.	·
Вазов, Ив. — Вазов, Ивен. Съчинения тоо XXVI. КаcAлαвмχαта царица. Част I. София, 1922,
141 м.
Вазов, Ив. — Вазов, Ивен. Съчинения тоо XXVII. КтcAлавмκттт царице. Част II. София,
1922, 152 м.
Вазов, Ив. — Вазов, Ивен. Съчинения тоо XXVIII. Легенди при Цартвтц. ЛюЛека мм замириса.
София, 1922, 223 е.
Вазов, Ив. — Вазов, Иван. Избрани съчинения, т. I—XX. София, 1955.
Вазовт, С. — Везове, Събт. Вазовате майке. Спомени па Оаба Събе Втзова. София, 0. г. 112 м.
Вaпuaввв- Н. — Втпитров, Ннхоле, Йонков. Избрани стихотворения. София, 1946, 136 м.
Василев, О. — Василев, Орляк. Днвтта гора. София, 1945, 136 м.
Василев, О. — Василев, Орлнн. Жнтмт-Омтне. София, 1945, 454 м.
Василев, О. — Веснлтв, Орлнн. Зъб зе зъО. София, 1960, 135 м.
Василев, О. — Вемилтв, Орлнн. Любов. София, 1953, 93 м.
Василев, О. — Василев, Орлнн. Тор. София, 1932, 279 м.
594

Библиография
118 с.
Пдвол.
Павел.
Пдвол.
Павел. Дни и вечери. София, 1942, 200 с.
Павсл. До Мелбърн по въздух и морс. София, 1965, 255 с.
Павел. За честта нд родината. София, 1965, 255 с.
В полето. София, 1950, 147 с.
Втора рогя. София, 1949, 281 с.
Далече от бреговете. София, 1958, 304 с.
Васкидович, Ем. — Вдснидоеич, Емануил. Първи понятия зя детинско употребление. Бел¬
град, 1847, 98 с.
Веженов, С. — Вежонов, С. Д. Химия зя главни народни училища — превод. Пловдив, Рус¬
чук, Велес, 1872, * ’"
П. — Вожинов,
П. — Вожипов.
П. — Вежинов,
П. — Вожинов,
П. — Вежинов,
П. — Вежинов,
П. — Вежинов,	Павел.	Звездите няд ндс. София,	1966,	187	с.
П. — Вожинов,	Пдвел.	Следите остяедт. София,	1954,	201	с.
Д. — Войников, Добри. Кратка българска история. Виена, 1861, 196 с.
Д. — Войников, Добри. Криворазбраната цивилизация. Букурещ, 1871, 68 с.
Д. — Войников, Добри. Райна княгиня. II издание. Бряиля, 1875, 104 с.	'
Д. — Войников, Добри. Ръководство зя словесност. Виена, 1874, 332 с.
Сг. — Волев, Стефан. Младите столетници. София, 1960, 213 с.
Ил. — Волен, Илия. Ня село през войната. София, 1967, 103 с.
Ил. — Волен, Илия. Божи хорд. София, 1937, 157 с.
Ил. — Волен, Илия. Диви души. София, 1945, 153 с.
Ил. — Волен, Илия. Можду два свята. София, 1958, 252 с.
Ил. — Волон, Илия. Радост в къщи. София, 1942, 87 с.
Вежиное,
Веж^о.,
Вежиное,
Вeжнпое.
Вожинов,
Вежиное,
Вежиное,
Вежинов,
Велков, Кр. — Велков, Крум. Соло Борово, София, 1952, 149 с.
Велков, П. — Велков, Пслин. Стълба до небето. Фейлетони и очерци. София, 1957, 489 с.
Венков, Ие. — Венков, Иван. Хора край ндс. София, 1965, 125 с.
Високи умни хитрости Боетолдови. Превод. Белград, 1853, 90 с.
Витанов, Д. — Витанов. Д. Небесни светила или планетните и звездните мирово. Превод.
Пловдив, Русчук, Вслос, 1875, 265 с.
Владков, Т. — Владков, Тодор, Г. Преживяното. Част I. София, 1934, 336 с.
Влайков, Т. — Влайков, Тодор, Г. Съчинения том I. София, 1925, 314 с.
Владков, Т. — Владков, Тодор, Г. Съчинения том II. Плевен, 1926, 304 с.
Влайков, Т. — Владков, Тодор, Г. Съчинения том III. София, 1928, 326 с.
Войников,	......
Войников,
Во-никое,
Войников,
Волев,
Волен,
Волен,
Волен,
Волсн,
Волен,
Всеобща история за първоначалните училища. Пловдив, 1867, 203 с.
Вълее, М. — Вълев, Мягеой. Прах след стадатя. София, 1937, 95 с.	.
Вълчев, Г. — Вълчев, Г. Антон Страшимире, Елин Пелин и Йордан Йовков в спомените
нд съвременниците си. София, 1962, 312—334.
Вълчев, Й. — Вълчев,. Йордан. Родихме сс змейове. Вярна, 1969, 174 с.
Вълчев, Й. — Вълчев, Йордан. Стъпала към небе. Варна, 1969, 673 с.
Гаврилова, М. — Гаврилова, М., Е. Кямбуровд и Л. Бозуковя. Технология зд приготвянето
на храната. София, 1959, 173 с.
Гайдаров, Ив. — Гайдаров, Иван. Добрина чешма. София, 1960, 169 с.
Галина, Л. — Галиня, Лядя. Лясговичкага. София, 1960, 136 с.
Гоновскд, В. — Гоновска, Веселина. Повест заЮπиус Фучик. София, 1959, 152 с.
Геновсха, В. — Гоноесня, Веселина. Содем години. София, 1960, 543 с.
Георгиев М. — Георгиев, Михалаки. Избрани разкази. София, 1952, 335 с.
Геров, Н. — Геров Ня-ден. Извод ог физика. Част I. Белград, 1849, 208 с.
Готман, Ал. — Гетмян, Александър. Виетнамско сърце. София, 1960, 363 с.
Гинчев, Ц. — Гинчев Цани. Ганчо Косоекяmя. София, 1942, 406 с.
Гинчев, Ц. — Гинчев, Цани. Дво тополи. Цариград, 1872, 120 с.
Гранитсни, А. — Гранигски, А. П. Поучителни рочи нд старите философи. Превод. Цариград,
1854, 140 с.
Кр. — Григоров, Крум. Игличово. София, 1953, 158 с.
Кр. — Григоров, Крум. Цоеодомци. София, 1948, 214 с.
Кр. — Григоров, Крум. Отново нд училище. София, 1959, 190 с.
Кр. — Григоров Крум. Пролет в Черешово. София, 1962, 158 с.
Кр. — Григоров, Крум. Танчо ог Гороuвоm. София, 1959, 128 с.
Г рнноеов,
Г риноеов,
Г рнноров.
Г риноеов,
г енгоеов,	_
Грубешпнова. М. — Грубешлиева, Мария. Грижи и радости. София, 1960, 179 с.
Геубейпнова. М. — Грубошлиеея, Мария. Прод прага. София, 1955, 310 с.
Грубойпневд. М. — Грубешлисея, Мария. Проз иглено ухо. София, 1957, 306 с.
Грудев, Ст. — Грудев, Стефан. Адрияна Будовскд. София, 1967, 207 с.
Грудев, Сг. — Грудов, Стефан. Бележити българи. София, 1960, 104 с.
Груов, Й. — Груев, Йоаким. Гуслицд или нови песни. Белград, 1858, 36 с.
595

Библиография
Груев, Й. — Груев, Йоаким. Кратка всеобща история от Смарагдова. Превод. Цариград,
1858, 220 с.
Груев, Й — Груев, Йоаким. Кратка логика. Превод. Пловдив, 1861, 97 с.
Груев, Й. — Груев, Йоаким. Млада майка. Превод. Пловдив, Русчук, Велес, б. г. 122 с.
Груев, Й. — Груев, Йоаким. Сам си помагай. Превод. Пловдив, 1880, 317 с.
Груев, —Й— — Груев, Йоаким. Сирота Цветана. Превод. Цариград, 1858, 21 с.	,
Груев Й. — Груев, Йоаким. Учител Добре. Превод. Пловдив, Русчук и Велес, 1873, 92 с.
Гуляшки, А. — Гуляшки, Андрей. Μ. Т. Станция. II издание. София, 1952, 360 с.
Гуляшки, /А. — Гуляшки, Андрей. Село Ведрово. София, 1952, 360 с.
Гълъбов, К. — Гълъбов, Константин. Наше село. София, 1930.
Гюзелев, И. Н. — Гюзелев, И. Н. Кратка елементарна геометрия. Превод. Пловдив, Рус¬
чук, Велес, 1873, 165 с.
Далчев, Ат. — Далчев, Атанас. Стихотворения. София, 1965, 135 с.
Данов, Хр. Г. — Данов, Христо Г. Пространний православний катихизис. Превод. Белград,
1858, 108 с.
Данов, Хр. Г. — Данов, Христо Г. Теоретическа и практическа числителница. II издание.
Пловдив, Русчук, Велес, 1968, 363 с.
Даскалов, Ст. Ц. — Даскалов, Стоян Ц. Без межда. София, 1948, 495 с.
Даскалов, Ст. Ц. —Даскалов, Стоян Ц. Бялата погача. София, 1959, 170 с.
Даскалов, Ст. Ц. — Даскалов, Стоян Ц. Вода от манастира. София, 1968, 352 с.
Даскалов,	Ст.	Ц. — Даскалов, Стоян	Ц. Есенно сено. София, 1966, 365 с.
Даскалов,	Ст.	Ц. — Даскалов, Стоян	Ц. Земна светлина. София, 1968, 352 с.
Даскалов,	Ст.	Ц. — Даскалов, Стоян	Ц. Магдина чука. П издание. София, 1943,	174 с.
Даскалов,	Ст.	Ц. — Даскалов, Стоян	Ц. Под ямурлука. София, 1946, 144 с.
Даскалов,	Ст.	Ц. — Даскалов, Стоян	Ц. Селски души. София, 1958, 612 с.
Даскалов,	Ст.	Ц. — Даскалов, Стоян	Ц. Стубленските липи. София, 1960, 551	с.
Дебелянов, Д. — Дебелянов, Димчо. Стихотворения том I. София, 1936, 112 с.
Делирадев, П—Делирадев, Павел. Витоша. София, 1926, 344 с.
Делирадев, П. — Делирадев, Павел. Българска географска христоматия. София, 1943, 382 с.
Дилов, Л. — Дилов, Любен. Почивката на Боян Дарев. Варна, 1961, 196 с.
Дилов, Л. — Дилов, Любен. Тръстиките. Варна, 1968, 296 с.
Димитров, Г. — Димитров, Георги. Съчинения том III. София, 1947, 619 с.
Димитров, Г. — Димитров, Георги. Димитров пред фашисткия съд. София, 1945, 222 с.
Димитров Г. — Димитров, Георги. Димитров срещу Гьоринг. София, 1947, 367 с.
Димитрова, Бл. — Димитрова, Блага. Лиляна. София, 1959, 312 с.
Димов, Д. — Димов, Димитър. Жени с минало. София, 1960, 89 с.
Димов, Д. — Димов, Димитър. Осъдени души. София, 1960, 324 с.
Димов, Д. —Димов, Димитър. Тютюн. София, 1951, 703 с.
Димов, Ив. — Димов, Иван. Ако имах два живота. София, 1967, 192 с.
Дичев, Ст. — Дичев, Стефан. За свободата. Част I. София, 1954, 622 с.
Дичев, Ст. — Дичев, Стефан. За свободата. Част II. София, 1956, 825 с.
Добревски, Д—Добревски, Димитър. Бунтът на крайцера „Надежда“. София, 1952, 276 с.
Доброплодни, С—Доброплодни, Сава. Здравословие. Земун, 1853, 201 с.
Доброплодни, С. — Доброплодни, Сава. Писмовник. Земун, 1853, 48 с.
Дончев, А. — Дончев, Антон. Време разделно. София, 1964, 409 с.
Дончев, А. — Дончев, Антон. Сказание за времето на Самуила. София, 1961, 845 с.
Драгова, Н. — Драгова, Надежда, Климент Охридски. София, 1966, 266 с.
Дринов, М. — Дринов, Марин. Поглед върху произхождението Hâ българския народ. Пловдив,
Русчук, Велес, 1869, 100 с.
Друмев, В. — Друмев, Васил. Нещастна фамилия, Русе, 1873, 128 с.
Дръндаров, Г. — Дръндаров, Георги. Велчова завера. София, 1960, 70 с.
Държавните закони на Османската империя. — Пълно събрание на държавните закони
на Османската империя. Превод. Том I. Цариград, 1871, 466 с. Том II. 1872, 474 с.
Дюма, А. — Дюма, Александър. Павлина. Превод. Сп. Читалище, 1875,
Елин Пелин — Елин Пелин. Гори Тилилейски. София, 1948, 90 с.
Елин Пелин — Елин Пелин. Летен ден. София, 1943, 237 с.
Елин Пелин — Елин Пелин. Повести. Том III. София, 1943, 175 с.
Елин Пелин — Елин Пелин. Под манастирската лоза. Аз; ти, той. Том IV. София, 1942, 278 с.
Елин Пелин — Елин Пелин. Поточета бистри. София, 1948, 143 с.
Елин Пелин — Елин Пелин, Приказки и разкази. София, 1955, 227 с.
Елин Пелин — Елин Пелин. Черни рози. Пижо и Пендо. София, 1942, 162 с.
Елин Пелин — Елин Пелин. Ян Бибиян на луната. София, 1948, 146 с.
Елин Пелин — Елин Пелин. Щъркови гнезда. Разкази, том II. София, 1943, 199 с.
596

Библиография
Мл. — Исаев, Младен. Звезда на мира. София, 1950, 62 с.
Мл. — Исаев, Младен. Обич. София, 1954, 73 с.
Мл. — Исаев, Младен. Тревожна планета. София, 1938, 61 с.
Мл. — Исаев, Младен. Ясни далечини. София, 1959, 91 с.
Жотев, Д. — Жотев, Добри. Пак мамеше изгрева. София, 1965, 133 с.
Загорчинов, Ст. — Загорчинов, Стоян. Ивайло. София, 1962, 501 с.
Загорчинов, Ст. — Загорчинов, Стоян. Ден последен. София, 1949, 503 с.
Загорчинов, Ст. — Загорчинов, Стоян. Легенда за света София. София, б. г. 168 с.
Заимов, Ст. — Заимов, Стоян. Миналото.
Здравков, П. — Здравков, Петко. Незабравимо детство. София, 1959, 252 с.
Иванов, М. — Иванов, Мирон. Делфините. София, 1969, 63 с.
Иванов, П. — Иванов, Петко. Колко струва напредъкът. Изводи от в. Зорница за 1877 г.
Икономов, Г. — Икономов, Георги. Кратко землеописание. Букурещ, 1856, 134 с.
Икономов, Т. — Икономов, Тодор. Читанка за приготвяне към граматиката. Пловдив, София,
Русчук, 1882, 155 с.
Илиева, Б. — Илиева, Бисера. Как химията стана наука. София, 1963, 94 с.
Исаев, ‘	‘
Исаев,
Исаев,
Исаев,	,		 , ,	,
Йоанович, Хр. — Йоанович, Хрисант. Цветообрание на старославенската книжнина в Бъл¬
гария. Белград, — 1849, 66 с.
Й. — Йовков, Йордан. Ако можеха да говорят. София, 1936, 244 с.
Й. — Йовков, Йордан. Албена. София, 1930, 157 с.
Й. — Йовков, Йордан. Боряна. София, 1932, 163 с.
Й. — Йовков, Йордан. Вечери в Антимовския хан. София. 1931, 205 с.
Й. — Йовков, Йордан. Женско сърце. София, 1943, 223 с.
Й. — Йовков Йордан. Жетварят. София, 1945, 259 с.
Й. — Йовков, Йордан. Милионерът. София, 1930, 157 с.
Й. — Йовков, Йордан. Песента на копелетата. София, 1943, 244 с.
Й. — Йовков, Йордан. Последна радост. София, 1926, 161 с.
Й. — Йовков, Йордан, Приключенията на Гороломов. София, 1943, 284 с,
Й. — Йовков, Йордан. Разкази том 1. София, 1928, 243 с.
Й. —— Йовков, Йордан. Разкази том И. София, 1932, 239 с.
Й. — Йовков, Йордан. Разкази том III. София, 1932, 206 с.
Й. — Йовков, Йордан. Старопланински легенди. София, 1932, 193 с.
Й. — Йовков, Йордан. Чифликът край границата. София, 1934, 318 с.
Йончев, Спас. Разхубавяване с брадва. София, 1966, 63 с.
Й овков,
Йовков,
Йовков,
Йовков,
Йовков,
Йовков,
Йовков,
Йовков,
Йовков,
Йовков,
Йовков,
Йовков,
Йовков,
Йовков,
Йовков,
Йончев, Сп.	_	,	.	.	...
Йончев, Сп. — Йончев, Спас. Шепа дяволии. София, 1970, 63 с.
Йончев, Сп. — Йончев, Спас. Съблазни. София, 1968, 63 с.
Йошев, Г. — Йошев, Георги. Кратка всеобща история в прости разкази. Белград, 1861, 363 с.
Казанджиев, Сп. — Казанджиев, Спиридон. Антон Страшимиров. Елин Пелин и Йордан
Йовков в спомените на съвременниците си. София, 1962, 466—535.
Калина Малина — Калина Малина. Провинциални сенки. София, 1935.
Калфов, Д. — Калфов, Дамян. Избрани разкази. София, 1957, 399 с.
Калфов, Д. — Калфов, Дамян. Край реката. София, 1940, 94 с.
Калфов, Д. — Калфов, Дамян. Под южното небе. София, 1917, 160 с.
Калчев, К. — Калчев, Камен. Двама в новия град. София, 1964, 183 с.
Калчев, К. — Калчев, Камен. Живите помнят. София, 1958, 555 с.
Калчев, К. — Калчев, Камен. Семейството на тъкачите. София, 1960, 276 с.
Каменова, А. — Каменова, Ана. Харт^иният грях. София, 1943, 254 с.
Каравелов,
Каравелов,
Каравелов,
Каравелов,
Каравелов,
Каравелов,
Карав'елов,
Л. — Каравелов, Люббн, ССъинення. Том. I. Русе, 1886, 236 с.
Л. — Каравелов, Люббя. Съчинения. Том И. Русе, 1887, 238 с.
Л. — Каравелов, Лк^юбе. Cъъииенея. Том —II. Русе. 1887, 252 с.
Л. — Каравелов, Люю6н. Cъъиненея. Том IV. fyce, 1887, 252 с.
Л. — Каравелов, Любен. Съчинения. Том V. Русе, 1887, 250 с.
Л. — Каравелов, Любен. Съчинения. Том VII. Русе, 1887, 228 с.
Л., Ботев, Хр.—Каравелов, Любен, Христо Ботев. Знаеш ли ти кои сме? София,
1947, 603 с.
Карагьозов, В. — Карагьозов, Васил. Избрани произведения. София, 1959, 121 с.
Караиванов, Г. — Караиванов, Георги. Перущица гнездо на герои. София, 1960, 72 с.
Караиванов, Г. — Караиванов, Георги. Юнашка майка. София, 1962, 181 с.
Каралиева, Н. —Каралиева, Недялка. Безуми^. Едноактна трагедия. София, 1966,77—107 с.
Каралиева, Н. — Каралиева, Недялка. Неуловимият. София, 1960, 191 с.
Каралийчев, А. — Караляйиев. Ангел. Братче и сестриче. София, 1954, 14 с.
Каралийчев, А. — Каралийчев, Ангел. Вихрушка. София, 1943, 174 с.
Каралийчев, А. — Каралийчев, Ангел. Мравешка история. София, 1931, 98 с.
597

Библиография
А. — Каралийчев, Ангел. Наковалня или чук. София, 1954, 169 с.
А. —Каралийчев, Ангел. Народен закрилни^ София, 1949, 241 с.
А. — Карали-чсе, Ангел. Приказен свят. Книга III. София, 1943, 183 с.
А. — Каралийчев, Ангсл. Птичка от глина. София, 1946, 219 с.
А. — КарялиИчее, Ангел. Пъгищя далечни. София, 1955, 239 с.
А. — Кдряли-чсе, Ангел. Топля ръкавичкд. София, 1959, 201 с.
— Караное, Евтим. Йсгоенко-гопогрдфичоски бележки за Уреички- манастир.
Сп. Наука, т. I, кн. V.
Ив' — Каранов^и, Иван. Моятд почивна. София, 1923, 30 с.
Ие. — Кардновски, Иван. Рдзнязи. Том I. София, 1929, 190 с.
Г. — Караспавов, Георги. Избрани съчинения, том I. София, 1956, 435 с.
Г. — Кярдспяеов. Георги. Избрани съчинения, том И. София, 1957, 491 с.
Г. — Кяряспдвов, Георги. Избрани съчинения, том III. София, 1957, 404 с.
Г. — Кдраспявое. Георги. Избрани съчинения, том IV. София, 1957, 434 с.
Г. — Кярдспяеое, Георги. Избрани съчинения, том V. София, 1957, 372 с.
Г. — Кяряслявов, Георги. Избрани съчинения, том VI. София, 1958, 401 с.
Г. — Каеаслдвов, Георги. Избрани съчинения, том VIII. София, 1958, 349 с.
Г. — Кяедслявое. Георги. Избрани съчинения, том X. София, 1958, 362 с.
Г. — Кдрдсляеов, Георги. Обикновени хорд. Част I. София, 1953, 473 с.
Г. — Кдеясляеое, Георги. Обикновени хора. Чдст И. София, 1956, 666 с.
Г. — Кярдслявов, Георги. Селски истории. София, 1946, 296 с.
Г. — Кяеяслявое, Георги. Снаха. София, 1945, 251 с.
Г. — Кяеяславое. Георги. Танго. София, 1951, 123 с.
Г. — Кдрдсляеов, Георги. Татул. София, 1955, 263 с.
Р. — ^роло., Ряйчо. Уроци по българската черковна история. Цариград, 1873,
188 с.
К. — Кесдеов. Кънчо. Читянка за народните училища. Цариград, 1869, 168 с.
Ив. — Кирилов, Ивян. Габарите. Съчинения том*И. София, 1921, 231 с.
Ив. — Кирилов, Ивдн. Жерави. Тутракан, 1907, 111 с.
Н. — Кирилов, НиколаИ. Пролетен дъжд. София, 1960, 168 с.
П. — Кисимов, П. Откритието нд Америка. Превод. Част I. Вионд, 1875, 182 с.
Карали-чев,
Карали-чев,
Карали-чев,
Карали-чев,
Карали-чев,
Карали-чев,
Карано., Е.
Каранов^и,
Каранов^и,
Караджов,
Караджов,
Караджов,
Караджов,
Караджов,
Караславов,
Караджов,
Караджов,
Караджов,
Караджов,
Караджов,
Кардславов,
Караджов,
Караджов,
Кдеопов,
А. — Константинов, Алеко. Съчинения, книгд I. София, 1901, 312 с.
Г. — Константинов, Георги. Писатели реалисти, кн. II, София, 1960, 286 с.
К. — Константинов, Константин. Избрани рдзнязи и пътеписи. София.
Кесдеов.
Кирилов,
Кирилов,
Кирилов,
Кисимов,
Кисьов, Д. — Кисьов, Димо. Щастието но идея само. Чдст I и II. София, 1960, 525 с.
Княжески, 3. — Княжески, Захяри. Практическо ръководство за шолноеодство. Цариград,
1859, 108 с.
Коларов, П. — Коларов, Погър. Риби пътешественици. София, 1961, 56 с.
Константинов А. — Константинов, Алеко. БаИ Ганьо. София, 1895, 180 с.
Константинов, А. — Константинов, Алеко. До Чикаго и назад, сп. Български преглед, г'
I (1893), кн. 3, 4, 5.
Константинов,
Константинов,
Константинов,
1968, 395 с.
Константинов, К. — Константинов, Константин. Нашата зомя хубава. София, 1943, 98 с.
Константинов, К. — Константинов, Константин. По зомягя. София, 1945, 225 с.
Константинов, К. — Константинов, Константин. Птица над пожарищата. София, 19Ф4, 87c.
Константинов, К. — Константинов, Константин' Път проз годините. София, 1969, 360 с.
Константинов, П. —Константинов, Петър. Предание от изчезналия град. Варна, 1966, 214 с.
Коралов, Е. — Коралов, Емил. Дъщерята нд партизанина. София, 1952, 173 с.
Коралов, Е. — Коралов, Емил. Малкият въстаник. София, 1960, 34 с.
Костов, Сг. — Костов, Стефан, Л. Комедии. София, 1953, 168 с.
Костов, Ст. — Костов, Стефан. Л. Избрани творби. София, 1943, 650 с.
Костов, Сг. — Костов. Стефан Л. Мъжемразня. София, 1914, 131 с.
Краов, Г — Крдсв, Ганчо. Човещина. София, 1963, 239 с.
Краси^ки, Сл. — Краси^ни Слдечо. Бели нощи. София, 1960, 176 с.
Краси^ки, Сл. — Краси^ни, Слдечо. Зелени облаци. София, 1941, 127 с.
Кремен., М — Кремен, Михаил. Бееналпнцд. София, 1946, 204 с.
Кремен, М. — Кремен, Михаил. Романът на Яворов. София, 1959, 617 с.
Крумов, Г.	~	_
Кръстев, К.
Кръстевич,
Кръстевич,
Ламдр — Лдлю Маринов. Големият майстор. София, 1960, 50 с.
Лдмдр — Лдлю Маринов. По планини и равнини. София, 1958, 90 с.
—	Крумов, Георги. Тиня. Вярна, 1964, 155 с.
—	Кръстев, Кръстьо. Кятдстеофд. София, 1962, 268 с.
Ал. — Кръстееич, Алеко' Водачът по пътя нд живота. Виена, 1870, 219 с.
Г. — Кръстевич, Гаврил. История българска, чдст I. Цариград, 1871, 616 с.
598

В. Бащин език зе дсца. Втора гооннт. Пловдив, Свищов,
Николай. Не повратни в село. София, 1942, 127 е.
Николай. От Ялово оо Воронеж·. София, 1951, 192 м.
Д. — Марчсвcκи- Денчо. Дошло т вртме. София, 1959, 216 м.
М. — Мерчсвскн, Марко. Героите не Белица. София, 1952, 318 м.
М. — Марчсвскн, Марко. Митко Палтузов. София, 1953, 206 е.
М- — Мeрчевcκи. Марко. Повести. София, 1959, 296 м.
М. — Мeрчсвcκu- Марко. Тайаствсаитс светлини. София, 1958, 140 е.
за 1857 г. Цтвнграо, 1857, 134 е.
Лаоер — Лалю Мерннов. Строителни години. София, 1951, 103 м.
ЛтоОртв, К — ЛтоОрсв. Костт. Средногорски партизани. София, 1954, 437 м.
Лечева,. Ц. — Лечсва, Цилня. Селският Ангел. София, 1959, 99 м.
Лттвcтвуй — Български нероден календар. Пловдив, Русчух, Втлем, 1869, 70, 71, 72, 73, 74, 75,76.
Лилнев, Н. — Лилнев, Николай. Лунни петна. София, 1922, 96 м.
Лилнев, Н. — Лилитв, Николай. Стихотворения. София, 1932, 146 е.
Линков, Д. — Ликно., Димитър. Зе зсоята българска. Исторически очерци и лтгендн. София.
1959, 143 е.
Льочтв, П — Льочев, Петър. Псеенте на белите платна. София, 1960, 74 м.
Мексноов, Хр. — Мекснмов, Христо. Сборник забравени реалисти. София, 1960.
Мандаджиев, А. — Меидеожнев, Атанас. Отровният шип. София, 1959, 91 м.
Менов, Е. — Маков, Еомл. Бягството ке Галатся. София, 1963, 253 м.
Менов, Е. — Манов, Емил. Ден ст ражда. София, 1959, 490 е.
Маков, Е. — Манов, Емил. Мотто първо лято. София, 1967, 249 м.
Маков, Е. — Менов, Емил. Пленено ято. София, 1967, 249 е.
Менчов, Др. — Манчов, Драген	~
Солун, 1881, 128 м.
Менчов, Др.— Менчов, Драган
1874, 139 м.
Мeран-взвв- Н. — Мавeаевзвв.
Мавангвзвв. Н. — Мереш-озов,
Марков, Ст. — Марков, Стефан. Дълбоки бразди. София, 1959, 511 м.
Мавтинвв. И. — Мартинов, Иван. Дртвт течт през слтвянскн земи. София, 1946, 275 е.
Мартинов, И. — Мартинов, Иван. Миньори. София, 1950, 126 м.
Мартинов, И. — Мартинов, Иван. Пролет мила. София, 1960, 228 е.
Мaвчевcκя.	“	_	'
Мeвчевcκя,
Мeвчевcκн,
Мeвчевcκя.
Марчтвcκи.
Мтcецвcавв
Мнаeрвв. Св. — Милеров, Светослав. Падането не
Милеров, Св. — Митро., Светослав. Спомени от
246 м.
Г. — Мнлтв, Гсо. Септември. София, 1948,
М. — Минев, Мирослав. Когато палсхе лулнтт е прехеч. София, 1934.
М. — Минтв, Мирослав. Ссдсм погачи за господа. София, 1932.
, Св. — Минков,	“
, Св. — Минков,
, Св. — Минков,
, Св. — Минков,
, Св. —■ Минков, Светослав, Разкезн в таралсжова кожа. София, 1947, 200 м.
, Цв. — Минков, Цветан. Момчето от Загоричане. София, 1959, 263 м.
. Ив, — Мирски, Иван. През дсвет зсои. София, 1957, 207 е.
. Кр. — Мирски, Кръстьо. Витезслев Халех. сп. Читалище, е. V (1875), бр. III.
К. — Митев, Кирил. Пртз бури. София, 1957, 470 м.	w
Митов, Б. — Митов, Борис. С0. Антон Страшимиро., Елин Пслнч м Йордан Йовков в споос-
чнте не съвременниците си. София, 1962.
А. — Михайлов, Антон. Децата ша шивачката. София, 1960, 86 м.
Г. — Михайлов, Гторгн. Елинската дреме и ние. „Лнзнcтвттα“. сп. Театър, 1955,
II.
П. — МнхаИлов, Панчо. Малката партизанка. София, 1957, 135 е.
П. — Михайлов, Панчо. Под земята. София, 1957, 213 е.
В. Бащин език. Трста година. Пловдив, Свищов, Солун,
Цериграо. Средец, 1883, 91 м.
Цавигрeоcκятс тъмници. София, 1881.
47 е.
Милев,
Мннтв,
Минев, I
Минков,
Минков,
Минков,
Минков,
Минков,
Минков,
Мирскм,
Мирскм,
Митев,
Светослав. Бракоразводно сраженне. София, 1960, 63 м.
Светослав. Другтта Америка. София, 1946, 115 е.
Светослав. Избрани произведения. София, 1955, 492 м.
Светослав. Призракът от Кеаоари. София, 1959, 32 м.
М нхайлов,
Михайлов,
хи.
М нхайлов,
Михайлов,
Мнχайаввcκя. Н. — Михейловехн, Никола. Исторически изследвания зе охридската и мпех-
скате Архиепископия. Превод. Цтригвeо, 1869.
Михейловехн, Н. — Михейловехн, Никола. Очсркн из историята и народните сказения.
’	Превод. Виена, 1865, 367 м.
Миχайаввcχн. Н. — Михейловски, Николе. Пнкильо Аляге. Превод. Цариград, 1875, 160 е.
Михайловехн, Н. — Михейловехн, Никола. Приключенията не Телемахе от Фсчелона. Пре¬
вод. Цтвягвто, 1873, 402 е.
Миχаίлввcχ·я. Н. — Михейловски, Никола. Сκващсняе на свещената история. Търново,
1867, 172 м.
599

Библиография
Железни струни. София, 1890, 55 с.
Книга без заглавие. София, 1893, 59 с.
Currente calamo. София, 1890, 54 с.
Novissima verba. Русе, 1889, 112 Ο¬
Ст. — Михайловсм,
Ст. — Михайловски,
Ст. — Михайловски,
Ст. — Михайловсто,
Стоян.
Стоян.
Стоян.
			, Стоян.		 	 „ ,	,	_
— Младенов, Стефан. Антон Страшимиров, Елин Пелин и Йордан Йовков
Михайлов^и,
Михайловс^,
Михайлов^и,
Михайловски,
Младенов, Ст.
в спомените на съвременниците си. София, 1962.
Момчилов, Ив. — Момчилов, Иван. Н. Малко политическо землеописание, кн. VI. Търново,
1869, 71 с.
Момчилов, Ив. — Момчилов, Иван. Писменица на славянския език. Белград, 1847, 179 с.
Монов, Т. — Монов, Тодор. Смърт няма. София, 1960, 259 с.
Мутафчиева, В. — Мутафчиева Вера. Летопис на смутното време. Част I. Въртопът. София,
1965, 659 с.
Мутев, Д. — Мутев, Димитър. Естествена история за първо запознаване с естеството. Плов¬
див, 1869, 138 с.
Мутева, Е. — Мутева, Елена. Райна българска царкиня. Превод. Санктпетербург, 1852, 189 с.
Наковски, А. — Наковски, Атанас. Мария против Пиралков. София, 1962, 236 с.
Нар. песен — Народна песен.
Нар. приказка — Народна приказка.
Начев, А. Г. — Начев, А. Г. Кратка митология. Превод. Пловдив, Русчук, Велес, 1873, 159 с.
Начев, А. Г. — Начев, А. Г. Правила върху живота на человека. Цариград, 1871, 30 с.
Начов, А. Н. — Начов, А. Н. Влияние на възпитанието върху человека и рол на жената в
това отношение. Летоструй, 1873.
Незнакомов, П. — Незнакомов, Петър. Бяло и черно. София, 1954, 154 с.
Незнакомов, П. — Незнакомов, Петър. Маргаритка и аз. София, 1959, 118 с.
Незнакомов, П. — Незнакомов, Петър. След нас потоп. София, 1959, 224 с.
Немиpов.
Немиров,
Немиров,
Немиров,
Немиров,
Немиров,
Немиров,
Немиров,
Несторов,
, Несторов,
Д. — Немиров, Добри. Бедния Лука. Соф ия, 1928, 63 с.
Д. — Немиров, Добри. Братя. София, б. г. 227 с.
Д. — Немиров, Добри. Възелът. София, 1937, 94 с.
Д. — Немиров, Добри. Дело № 9. София, 1925, 187 с.
Д. — Немиров, Добри. Другият. София, 1918, 153 с.
Д. — Немиров, Добри. Когато бях малък. Книга I. София, 1942, 157 с.
Д. — Немиров, Добри. Когато бях малък. Книга II. София, б. г. 80 с.
Д. — Немиров, Добри. Когато бях малък. Книга III. София, 1947,
Б. — Несторов, Бончо. Ариф и Рамзина. София, 1960, 287 с.
Б. — Несторов, Бончо. Светлина над Родопите. София, 1961, 271
Нешков, В. — Нешков, Величко. Настъпление. София, 1958, 457 с.
Нинов, Н. — Нинов, Николай. Една шепа орехи. София, 1964, 119 с.
Обретенов, Б. — Обретенов, Борчо. Сноп. София, 1960, 211 с.
Огнянович, К. — Огнянович, Константин. Житие светаго Алексия человека
1833, 60 с.
Орлинов, О. — Орлинов, Орлин. Проверка. София, 1959, 110 с.
Павлов, Т. — Павлов, Тихомир. Антон Страшимиров, Елин Пелин
мените на съвременниците си. София, 1962.
Павловия, Н. — Павловия, Николай. Заведение за живопис. Русчук, 1867, 14 с.
Павлович, Н. — Павлович, Николай. Разяснение на картината. Свищов, 1870, 4 с.
Павлович, Хр. — Павлович, Христаки. Аритметика или наука числителна. Белиград, 1833,
118 с.
Павлович, Хр.—Павлович,Христаки. Царстβееик или История болгарская. Будима, 1844, 80 с.
Пантелеся, Д. — Панталеев, Димитър. Ветре, дай ми крила. София, 1960, 61 с.
Пашов, X. — Пашов, X. М. и Ат. Б. Симов. Цветоносното панерче. Цариград—Галата, 1858,
135+VII с.
Пеев, Вл. — Пеев, Владимир, Хр. Закъсняла жътва. София, 1919, 63 с.
Пслитс., Хр. — Пелитев, Христо. Ало, чувате ли ме? София, 1969, 63 с.
Пелитев, Хр. — Пелитев, Христо. Хапят ли охлювите? София, 1965, 164 с.
Пелико, С. — Пелико, Силвио. Тъмниците ми. Превод от Др. Цанков, Цариград, 1874, 236 с.
Пенев, Б. — Пенев, Боян. Начало на българското възраждане. София, 1919, 62 с.
Петканов, ”	-	-
Петканов,
Петканов,
Петканов,
Петканов,
Петканов,
Петканов,
141 с.
с.
божия. Будин,
и Йордан Йовков в спо-
Χ. — Петканов, Константин. Без деца. София, 1943, 230 с.	’
К. — Петканов, Константин. Вълнолом. София, б. г. 252 с.
К. — Петканов, Константин. Дамяновата челяд. София, 1943, 479 с.
К. — Петканов, Константин. Златната земя, кн. I. София, б. г. и кн. II, б. г. 271 с.
К. — Петканов, Константин. Морава звезда кървава. София, б. г. 255 с.
К. — Петканов, Константин. Преселници. София, 1936, 184 с.
К. — Петканов, Константин. Старото време. София, 1944, 234 с.
600

Библиография
Потканов, К. — Петканов, Константин. Хайдути. София, 1945, 232 с.
Пстканова, М. — Петкяновя, Мягдя. Кавали свирят. София, 1939, 70 с.
Пстканова, М. — Петняновя, Мдгда. Стихотворения. София, 1958, 125 с.
Поткдповa·. М. — Петкяновя, Магда. Царица Теодора. София, 1946, 92 с.
Петров, 3' — Петров, Зиновий и Й. Ндумов. Черковно богословие или обрядослоеие' Превод.
Белград, 1872, 283 с.
Петров, 3. — Петров, Захдри. Недоразумение, сб. Стършел.
Петров, И. — Петров, Ивайло. Мъртво вълнение. София, 1961, 220 с.
Петров, И. — Петров, Ивя-ло. Нонкинагд любов. София, 1956, 263 с.
Петров, И. — Петров, Ивайло. Преди да со родя. София, 1969, 152 с.
Пншуекд, Кр. — Пишурка, Кръстьо. Изпаднал търговец или смъртна жъгея. Позорищна
игра в три действия. Побългарена. Виена, 1870, 68 с.
Ш^урка, Кр. — ^шурня, Кръстьо. Куткуддчкд. Издание I. Виена, 1871, 170 с.
Пнйуека. Кр. — Пишурка, Кръстьо. Момина китка. Превод. Виена, 1870, 512 с.
Планински, Ив. — Планински, Ивдн. Без стряха. София, 1960, 90 с.
Подвърздчов, Д. — Подвързачов, Димитър. Бясни. София, 1938, 132 с.
Покровски, Г. идр. —Покроески, Георги и Ю. Морялев^. На границата нд мечтата. Превод.
София, 1964.
Полянов, Вл. — Полянов, Владимир. Болият вятър в планината. София, 1963, 118 с.
Полянов, Вл. — Полянов, Владимир. По пътя. София, 1959, 271 с.
Полянов, Д. — Полянов, Димитър. Избрани стихотворения. София, 1946, 62 с.
Попднмнтеоβ. Е. — Попдимигров, Емануил. В страната на розитс. София, 1943, 187 с.
Попдимитеоβ. Е. —Попднмиmрое, Емануил. Купол. София, 1943, 143 с.
Попднмитеов. Е. — Поп-димитров, Емануил. Песни зд малките. София, 1959, 80 с.
Попдимигров, Е. — Поnдимнтеов. Емануил. Събрани съчинения. София, 1931, 238 с.
Попов, Д. В. — Попов, Добри. В. Сборник от разни съчинения. Цариград—Галатя, 1860, 238 с.
Попов, Н. — Попов, Н. Кан може един учител дя спечели постоянна любов и уважение, сп.
Читалище, г. V (1875), бр. 8.
Попов, Ст. И. — Попов, Ст. И. По педвопнсаниего. сп. Читалище, г. V (1875), бр. 5.
Попов, Сг. И. — Попов, Ст. И. Рдзеит предмет, сп' Училище, том I, бр. 15.
Попович, В. — Попович, Васил' Пдмогниц. Периодическо списание, г. I, кн. 7 и 8.
Попфнпнпоβ. Н. — Попфилипов, Никифор. Бирникът дошел. София, 1928, 112 с.
Попфнпнпов, Н. — Попфилипов, Цикнфор. Разкази нд ловсцд. София, 1928, 164 с.
Проданов, П. — Проданов Петър. Седмокласници. София, 1960, 141 с.
Пърли^в, Гр. — Пърличов, Григор. Автобиография. СбНУ, 11.
Радев, Сим.— Рддсв, Симеон. Статии, сп. Художник, 1909, кн. 1—5.
Рддсв, Сим. — Рядев.Симеоп. Ранни спомени. София, 1967, 331 с.
Радовски, Хр. — Радевски, Христо. Избрани произведения, кн' П. София, 1957, 392 с.
Радевски, Хр. — Радевски, Христо' Избрани произведения, кн. III, София, 1957, 322 с.
Радичков, Й. — Радичков,	Й°рдян.	Барутен буквар.	София,	1969, 181	с.
Радичков, Й. — Радичков,	Йордан.	Горещо пладне.	София,	1965, 109	с.
Радичков, Й. — Радичков, Йордан. Водолей. София, 1967, 263 с.
Разцвсгников, А. — Рязцвстпиков, Асон. Стихотворения. София, 1942, 215 с.
Разцвсгников, А. — Рдзцвеников, Асон. От нищо нещо' Весели гатанки. София, 1947, 65
Разцветников, А. — Разцвегнинов, Асен. Избрани произведения. Преводи. София, 195
242 с.
Райков, В. — Рдйков, В. Прекършено весло. София, 1964, 133 с.
Райнов, Б. — Рдйнов, Богомил. Дъждовна вечер. София, 1961, 294 с.
Райнов, Б. — Райнов, Богомил. Човекът нд ъгъла. София, 1958, 209. с.
Райнов, Н. — Рдйнов, Николай. Богомилски легенди. София, 1918, 254 с.
Рдйнов, Н. — Райнов, Никола-. Видения из древна България. София, 1918, 218 с.
Рдйнов, Н. — Райнов, Николай. Книга за цярсте. София, 1918, 144 с.
Райчов, Г. — Рдйчее, Георги. Избрани съчинения, кн. I. София, 1940, 225 с.	’
Райчов, Г. — Рдйчсв, Георги. Избрани съчинения, кн. II. София, 1940, 237 с.
Рдйчов, Г. — Рдйчев, Георги. Вълчото' София, 1959, 40 с.
Ракитин, Н. В. — Рднитин, Никола В. Стихотворения. Кн. II. София, 1946, 221 с.
Ракитин, Н. В. — Рдкигин, Никола В. Пролет при Вит. София, 1929, 47 с.
Раковски, Г. С. — Рякоески, Георги Сдеа. Предвестник горсняго пътника. Пловдив, 1884.
Рян Босилек— Рдн Босилек. Весели приказки. София, 1954, 132 с.
Рян Босилек — Ран Босилек. Рядост. София, 1956, 140 с.
Рдн Босилек — Ран Босилек. Сборник „Хоро“.
Рдчо е, Д. — Рачее, Димитър. Светлина от север. София, 1968, 289 с.
и о
601

Библиография
Нтврнт Рилски — Неофит Рнлекн. Описешит Овлгαрcκαгв cвяшсчитго мвнаcтявя вмлcκaго.
София, 1879, 133 м.
Робо., Ео — Робов, Емил. Таванът не шегата. София, 1970, 63 м.
Робов, Ем. — Робов, Емил. Хайдушке всселОе. София, 1968, 63 м.
Росен, П. — Росен Петко. В полт широко. Софнт, 1938, 208 м.
Руоянитв. С. — Румянцтв, Сергей; Стихотворения. София, 1946, 125 м.
Руceрвв- Г. — Румафов, Георги. И те се били деца. София, 1967, 309 е.
Руств, X. — Русев, Херелеи. По стръмнините. София, 1948, 290 м.
Руств, X. — Русев, Хартлан. Под земята. София, 1959, 327 м.	~
Сарафов, А. — Серефов, Андрей. Антон Ствашяоявов, Елин Пелин н Йордан Йовков в
спомените на съвременниците см. Софнт, 1962.
Севернях, С. — Севернях, Сертфим. Ветрило от cаиоαлввв дърво. Сврuя- 1966, 216 м.
Севернях, С. — Севернях, Серафим. От шешня кореспондент. София, 1959, 269 е.
Смвритв, Ст. — Сивриев, Станислав. Петко войводт. София, 1959, 200 м.
Сионовв- Д. — Симндов, Димитър. Елтгнт, мО. Стършел, 1957.
СлавсИков, Птичо — Слевейхов, Пенчо П. Блянове. Пловдив, 1898, 165 м.
Славейков, Пенчо — СлАвейков, Пенчо П. Два рсда хора, два резни разговора. — Българ¬
ска сбирке, 1896, хн. 6, 518—528, хи. 7, 625—693.
— Зеточеинцн. — Българска сбирка, 1896, хи. 4, 447——448.
— Момини сълзи. — Българска сбирка, 1896, хи. 10, 337—340.
— Пролет пртз естите. — Българска сбирке, 1896, хи. 1, 11—14.
Славейков, Пенко —Славейко., Пеенч П. Етически песни. София, 1907, 1 60 м.
Славейков, Πенно——Λ&ΒΤ1.κί>κ,	П. Етически песни. София, 1917, 156 м.
СлавсИков, Ппчнч — Слaлтйκоκ,Πeтао	П. Книга не песните. София, 1941, 518 с.
СлАвейков, Шино ——СлеИкох, ГПтнч	П. Късата тсме. Ччат Н. Софи,	1911.	109	м.
Славейков, Πеенч —Славейков, Пенчо	П. ПК^щата пптссн Ччтт 1И Соевия,	1911.	114	е.
СлавсИков, Пп^.нч —Соaвeйκoв, Пенчо	П. —Кървава темп. Част 1IIi София,	ИВ,	103	е.
Славейков, Пенчо — Славейков, Птичо П. Алеко Коисттнтииову.
— Мисъл, 1897, хш. 5—-6, 422.
— Бойко. — Мисъл, 1897, хи. 1, 3—11.
— Късмет. — Мисъл, 1897, хи. 5—6, 466—467.
— Лоза. — Мисъл, 1897, хш. 7, 556—558.
— Нтрездтлин. — Мисъл, 1895, хш. 4, 389—390.
— Нощем. — Мисъл, 1895, хш. 5, 489—491.
— Прелюдия.— Мисъл, 1897, хн. 4, 287—291.
— Приказка. — Мисъл, 1896; хи. 1, 21—22.
— Сянката ша свръхчовека. — Мисъл, 1897, 460—465.
Славсйков,	Птичо — Славейков,	Птичо	П. Не острова не блежсчитт.	Oврия, 1910,	210 м.
СлАвейков,	Пснчо — Славейков,	Птичо	П. Сън зе щастие. Тутракан,	1906, 107 м.
Oлавт0κвв- Птичо—Славейков, Пенчо П. Събрани мъоuчeния.Том I. Епически песни. Софии,
1921, 186 м.
Славейков, Птичо — СлавеИков, Пенчо П. Събрани съчинения. Том II. Сън за щастис. Сврuя-
1921, 95 е.
Славейков, Пенчо — Славейков,Пенчо П. Събрани съчинения. ТомIII.Кървава песен. София.
1921, 323 м.
Славейков, Птичо — Славейков, Пенчо П. Събрани съчинения. Том IV. Не острова па бла¬
жените. Сврuя, 1921, 276 м.
Славейков, Пенчо—Славейков, Пснчо П. СъОртни съчинения. Том V. Немски поети. София,
1921, 175 м.
Славсйков, Пснчо — СлавсИков, Пенчо П. Събрани съчинения. Том VI. Книга първа. Бъл¬
гарска литература. София, 1922, 232 м.
OлAвеИκвв- Пснчо — Славейков, Птичо П. Събрани съчинения. Тоо VI (2), кннге втора. Бъл¬
гарска литсратурт. 1923, 414 м.
Oлавт0κвв- Птичо — Слевейхов, Птичо П. Събрани съчинения. Том VII. Чужди литератури.
София, 1925, 120 м.
Славейков, Π. Р—Славейков, Петко, Р. Басчечнк. Превел и наредил Π. Р. Славейков.
Букурещ, 1852, 125 м.
СлавсИков, Π. Р. — Славейков, Петко Р. Български народни притчи (Няколко думи са
събирането и зе тзнке че притчите). — Български хчнжнцн, 1859, хн. 2, ч. 1, 205—210.
Oаавтйχвв- Π. Р. — Славейκов- Петко Рачтв. Български притчи или пословици и характерни
думи. Част първе (А —Н). Пловдив, 1889, XXXII — 320 е.
Славейков, Π. Р. — СлАвейков, Петко Р. Български притчи или пословици u характерни
думи. Част втора (О —Я). София, 1897, XXII +229 е.
602

Славейков, Π. Р. — Славейков, Петко Р. Веселушка. Цариград, 1854, 32 с.
Славейков, Π. Р. — Славейков, Петко Р. Габровското училище и неговите първи попечители.
Цариград, 1866, 114 с.
Славейков, П. Р. — Славейков, Петко Р. Дребни стихотворения за деца. Пловдив, 1888, 32 с.
Славейков, П. Р. — Славейков, Петко Р. Езопови басни. Превод. Букурещ, 1852, 120 с.
Славейков, П. Р. — Славейков, Петко Р. Избрани произведения. Том I. София, 1954, 430 с.
Славейков, П. Р. — Славейков, Петко Р. Избрани произведения. Том II. София, 1956, 515 с.
Славейков, П. Р. — Славейков, Петко Р. Иванчо и Марийка. Цариград, 1868, 24 с.
Славейков, П. Р. — Славейков, Петко Р. Кратък месецослов за 1871. Цариград, 1871, 129 с.
Славейков, П. Р. — Славейков, Петко Р. Летоструй. 1874, 179—181.
— Летоструй, 1875.
— Народни песни. — Летоструй, Виена, 1876, 147—157.
Славейков, Π. Р. — Славейков, Петко Р. Мисъл, 1899, том 1.
Славейков, Π. Р. — Славейков, Петко Р. Наука, 1881 кн. 6, 1882, кн. 11—12, 1883, кн. 8—9.
Славейков, Π. Р. — Славейков, Петко Р. Нова мода календар. 1857, Цариград, 1857.
Славейков, Π. Р. — Славейков, Петко Р. Отечество и любов или От трън та на глог. Превод.
Цариград, 1872, 126 с.
Славейков, П.	Р. — Славейков, Петко	Р.	Песнопойка. Букурещ, 1852, 94	с.
Славейков, П.	Р. — Славейков, Петко	Р.	По въпроса за жените. Превод.	Цариград,	1869,
-	124 с.
Славейков, П. Р. — Славейков, Петко Р. Примери исторически. Цариград, 1868, 80 с.
Славейков, П. Р. — Славейков, Петко Р. Последнето ми ходение в София. Пловдив, 1883, 96 с.
Славейков, П. Р. — Славейков, Петко Р. Първа читанка. Цариград, 1868, 80 с.
Славейков, П. Р. — Славейков, Петко Р. Ружица или ред книжки за жените. Кн. II. Цари¬
град, 1871, 32 с.
Славейков, Π. Р. — Славейков, Петко Р. Робинсон на островът си. Превод. Цариград,
1868, 144 с.
Славейков, Π. Р. —Славейков, Петко Р. Сурвакня за 1879. Сливен, 1879, 7 с.
Славейков, Π. Р. — Славейков, Петко Р. Писма. — В СбНУ, т. XX, София, 1904, 5—216 с.
Славейков, Π. Р. —Славейков, Петко Р. Трябва да работим. — Читалище, год. V, кн. 2. —
В сборник Периодически печат преди освобождението. Първа част: списания. София,
1927, 49—58.
Славейков, П. Р. — Славейков, Петко Р. Смесна китка. Букурещ, 1852, 168 с.
Славейков, П. Р. — Славейков, Петко Р. Смешний календар за Нова година. Цариград,
1861, 96 с.
Славейков, П. Р. — Славейков, Петко Р. Славейче, 1864.
Славейков, П. Р. — Славейков, Петко Р. Стихотворения и песни. Търново, 1879.
Славейков, П. Р. — Славейков, Петко Р. Скратение на турската история. Цариград —
Галата, 1857, 68 с.
Славейков, П. Р. — Славейков, Петко Р. Търновска конституция, бр. 39, 10 май 1884.
Славейков, П. Р. — Славейков, Петко Р. Цариградски потайности. Том I, част 1 и 2. Превод.
Цариград, 1877, 224 с.
Славейков, Π. Р. — Славейков, Петко Р. Цариградски потайности. Том II, част 3 и 4. Цари¬
град, 1875, 192 с?
Славейков, Π. Р. — Славейков, Петко Р. Цариградски потайности. Том III, част 5 и 6. Русе.
1881, 146 с.
Славейков, Π. Р. — Славейков, Петко Р. Де е радостта. — Читалище, 1875, бр. 1, 28.
— Земята тясна ли ти е? — Читалище, 1870, кн. 17, 541.
— Народите в Турско. — Читалище, 1871, кн. 18, 556—560, кн. 19, 588—592, кн. 20,
617—622, кн. 21, 655—662.
— Ожалоβаеяе. —Читалище, 1875, бр. 4, 179, кн. 5, 225.
— Последното решение. — Читалище, 1875, бр. 1, 28.
— Разни изречения. — Читалище, 1871, кн, 19, 607.
— Славенската взаимност и разединението на сдавените. — Читалище, 1874,
бр. 2, 33—39.
— Състояние. — Читалище, 1875, бр. 1, 28.
— Читалище, 1870, кн. 1, 28.
•— Читалище, 1873, кн. 2, кн. 10.
Славейков,	Π.	Р. — Славейков, Петко	Р.	Читанка за второ отделение.	Пловдив,	1883.
Славейков,	Π.	Р. — Славейков, Петко	Р.	Читанка за първо отделение.	Пловдив,	1883.
Славяесни, П. —Славиесни. Петър. Момичето със слънчеви коси. София, 1959, 117 с.
Славиесня, П. — Славнескн. Петър. Последният щурм. София, 1955, 503 с.
Славяески, П. — Славиескя, Петър. Претворена земя. София, 1959, 338 с.
603

Библиография
Ем. — Станев, Емилиян. Антихрист. София, 1970, 228 с.
Ем. — Станев, Емилиян. В тиха вечер. София, 1948, 82 с.
Ем. — Станев, Емилиян. Иван Кондарев, ч. I, II. София, 1958, 521 с.
Ем. — Станев, Емилиян. Иван Кондарев, част III. София, 1962, 272 с.
Ем. — Станев, Емилиян. Иван Кондарев, част III и IV. София, 1967, 550 с.
Ем. — Станев, Емилиин. Повест за една гора. София, 1948, 126 с.
Ем. — Станев, Емилиян. През гори и води. София, 1954, 123 с.
Ем. —Станев, Емилиян. Януарско гнездо. София, 1953, 116 с.
Станчев, Стефан, За раздумка. София, Î959, 261 с.
Смирееесня Хр. — Смир^н^и, Христо. Съчинения, том I, Стихотворения. София, 1946,
183 с.
Смярееесня. Хр. — Смяреннскя Христо. Съчинения, том II. Хумор и сатира. София, 1946,
279 с.
Смярееесни. Хр. —Смир^н^и, Христо. Съчинения, том III. Разкази, фейлетони, хуморески.
София, 1947, 260 с.
Софиянец, Г. М. — Софиянец, Г. М. Песно^в^. Белград, 1858, 98 с.
Спасов, П. — Спасов, Павел. Греховната любов на зографа Захарий. Варна, 1960, 104 с.
Спасов, П. — Спасов, Павел. Хлябът на хората. София, 1954, 447 с.
Спространов, Д. —Спространов, Димитър. Самообречееитн. София, 1966, 368 с.
Сребров, 3. — Сребров, Здравко. Избрани разкази. София, 1959, 250 с.
Сребров, 3. — Сребров, Здравко. Момчил слиза от планината. София, 1962, 107 с.
С там а т о в , Г · — Стаматов, Георги. Разкази, том I. София, 1929, 210 с.
Стаматов, Г. ——Стаматов, Георги. Разкази, том II. София, 1930, 209 с.
Станев,
Станев,
Станев,
Станев,
Станев,
Станев,
Станев,
Станев,
Станчев, Ст.	...	.	.	.
Станчев, Ст. — Станчев, Стефан. Под ясно слънце. София, 1962, 118 с.
Стефанова, Н. — Стефанова, Невена. Откриване на света. София, 1960, 220 с.
Стефанова, Н. — Стефанова, Невена. Романтично пътешествие. София, 1959, 160 с.
Стоянов, 3. — Стоянов, Захари. Записки по българските въстания. Том I. Пловдив, 1884,
455 с.
Стоянов, 3. — Стоянов, Захари. Записки по българските въстания. Том II. Русе, 1887, 389 с.
Стоянов, 3. — Стоянов, Захари. Записки по българските въстания. Том III. София, 1892, 352 с.
Стоянов, Р. — Стоянов, Рачо. Майстори. София, 1927, 68 с.
Страшимиров,
Страшимиров,
Страшимиров,
Страшимярвв.
Страшимиров,
Страшимиров,
Стъпов, П. — Стъпов, Петър. Гласове от вековете. София, 1958, 220 с.
Стъпов, П. — Стъпов, Петър. Живот с надежда. София, 1962, 299 с.
Стъпов, П. — Стъпов, Петър?. Човекът от ■трамвая. София, 1964, 159 с.
Талев,	“
Талев,
Талев,
Талев,
Талев,
Талев,
А. — Страшимиров, Антон. Антология. София, 1922, 645 с.
А. —Страшимиров, Антон. Есенни дни. София, 1922, 204 с.
А. — Страшимиров, Антон. Кръстопът. София, 1904, 224 с.
А. — Страшимиров, Антон. Съчинения, том I. София, 1947, 337 с.
А. — Страшимиров, Антон. Съчинения, том V. София, 1947. 432 с.
А. — Страшимиров, Антон. Упоритото шопче. София, 1959, 39 с.
Д. — Талев, Димитър. Гласовете ви чувам. София, 1966, 487 с.
Д. — Талев, Димитър. Железният светилник. София, 1952, 473 с.
Д. — Талев, Димитър. Илинден. София, 1953, 638 с.
Д. — Талев, Димитър. Преспанските камбани. София, 1954, 877 с.
Д. — Талев, Димитър. Старата къща. София, 1943, 163 с.
Д. — Талев, Димитър. Самуил. София, 1959, 422 с.	_
Теофилов, П. —	“	”	~
Тихолов, ~~
Тодоров, П. — Тодоров, Петко Ю. Идилии, част I. София, 1918, 160 с.
Тодоров, ~	~	-	----	.
Тодоров, дд.   Тодоров, Петко Ю. Събрани произведения, том ii. София, 175/, 458 с.
Тонич, А. — Тонин, Антон Антонов. Гайда за милиони. София, 1966, 63 с.
Тонии, А. — Тония, Антон Антонов. По втория начин. София, 1961, 63 с.
Траянов, Т—Траянов, Теодор. Български балади. София, 1921, 47 с.
Траянов, Т. — Траянов, Теодор. Пантеон. София, 1921, 156 с.
Трън^и, Сл. — Трънски Славчо. Неотдавна. София, 1957, 732 с.
Угаров, Гр. — Угаров, Григор. По следите на заточеника. София, 1959, 675 с.
Хаджийски, Ив. — Хаджийски Иван. Бит и душевност на нашия народ. Том. I. София, 1945,
166 с.
Хаджийски, Ив. — Хаджийски, Иван. Бит и душевност на нашия народ. Том П. София, 1945,
210 с.
Хаджимарчев, Ив. — Хаджимарчев Иван. Овчарчето Калитко. София, 1949, 465 с.
Хаджоглу, А. Н. — Хаджоглу, Ангели Николаева. Български буквар. Москва, 1844, 117 с.
Теофилов, Петко. Копривщица. На моя имен ден. София, 1962, 145 с.
Н. — Тихолов, Никола. Дни като другите. София, 1960, 232 с.
П. — Тодоров, Петко Ю. Идилии, част II. София, 1946, 177 с.
П. — Тодоров, Петко Ю. Събрани произведения, том II. София, 1957, 458 с.
604

Библиография
Н. — Хрелков, Николай. Дочдкдн ден. София, 1952, 332 с.
К. — Христов, Кирил. Антология. София, 1922, 4894-20 с.
К. — Христов, Кирил. Игра над бездни. София, 1944, 168 с.
К. —Христов, Кирил. Избрани стихотворения. София, 1903, 3204-VIII с.
К. — Христов, Кирил. Нд кръстопът. София, 1901, 69 с.
К. — Христов, Кирил. Посни и въздишки. София, 1891, 62 с.
К. — Христов, Кирил. Победни посни' София, 1940, 120 с.
К. — Христов, Кирил. Чеда нд Дялкана. София, 1930, 4314- IV с.
К. — Христов, Кирил. Трепети. Сливен, 1894, 96 с.
К. — Христов, Кирил. Химни нд зората. София, 1939, 174 с.
Ц. — Церковски, Цанко. Съчинения, том I. София, 1947, 291 с.
Ц. — Церковски, Цанко. Съчинения, том П. София, 1947, 304 с.
Ц. — Цсриов^и, Цднко. Съчинения, том Ш. София, 19-48, 300 с.
Ц. — Церковски, Цанко. Театрални забавялни. София, б. г. 185 с.
Хдйгов, Н. — Хайтов, Николай. Писма от пущинаците. София, 1960, 159 с.
Хдемапджиоβ, Т. — Харманджиев, Тодор. Краят нд едно детство. София, 1956, 240 с.
Харманджиев, Т. — Хдрмднджиое, Тодор. Крилато време. София, 1958, 699 с.
Харманджиев, Т. — Харманджиев, Тодор. Поколение. София, 1953, 111 с.
Хаемапджноβ, Т. — Харманджиев, Тодор. Родове. София, 1960, 188 с.
Хигов, П. — Хитов, Панайот. Моето пътуване по Стара планина. Букурещ, 1872, 158 с.
Хеопков,	-	...
Христов,
Христов,
Христов,
Христов,
Христов,
Христов,
Христов,
Христов,
Христов,	.	.	.	.
Христофоро., А. — Христофоров, Асон' Анндрия. София, 1960, 359 с.
Христофорс, А. — Христофоров, Асон. Планиндри. София, 1959, 131 с.
Цанков, Ил. — Цднков, Илия. Барон Горц. Превод. Русе, 1884, 86 с.
Цанов, А. — Цанов, Андрей С. Напредък, кн. 2—4. Пловдив, Русчук, Волес, 1873.
Цдчее, Кл. — Цдчев, Климент. Горчив залък. София, 1960, 183 с.
Церковски,	- - -	....
Церковски,
Церковски,
Церковски,	....	_	_
Цончев, Д. и др. — Цончев, Димитър и др. Асоновдтд крепост. Пловдив, 1960, 58 с.
Ченкое, В. — Ченков, Васил. Здрдвсйтс хорд. София, 1969, 177 с.
Чонков, В. — Чонков, Васил. По стъмното. София, 1960, 185 с.
Чепкоβ. В. — Чонков, Васил. С нови другари' София, 1959, 195 с.
Чоеомухнп — Черомухин. Преселението нд дявола. Библ. Стършел, 1969, 64 с.
Чоеемухнп — Черемухин. Поличба. Библ. Стършел, 1968, 63 с.
Чсрнишс., С. — Чернишев, Славчо. Вятърндтд мелница. София, 1962, 180 с.
Чоегоβепскн, В. — Чортовенски, Васил. Гуляй нд открито. София, 1958, 63 с.
Чнлипгнеоβ,
Чнпипниеов.
Чнпипниеоβ,
Чнпипгнеов,
Чичо Стоян —Чичо Стоян. Дотска китка. София, 1941, 52 с.
Чолакова, Зл. — Чоляковя, Злдгкд. Бдчо Киро. София, 1935, 148 с.
Чудомир — Чудомир. Избрани произведения. София, 1949, 307 с.
изпере., К. — Ша^аро., ^зма^ А. Сборник ог български народни умотворения, кн. 1.
София, 1891.
Шяпкяеоβ, К. — Шапкаров, Кузмян А. Сборник от български народни умотворения, кн. 3.
Пловдив, 1885.
Шапкаров, К. — Шапнарее, Кузмдн. А. Сборник ог български народни умотворения, кн.
8—9' София, 1894.
Шивдчее, Б. — Шивачов, Борис. Писмд от Южнд Аморикя. София, 1958, 257 с.
Шивачов, Б. — Шивдчов, Борис. Съчинения, том I. София, 1947, 190 с.
Шишков, Т. — Шишков, Тодор. Велизари-. Цариград, 1873, 56 с.
Ш ишманов, Ие. Д. — Шишмднов, Ивдн. Д. Избрани съчинения, том I. София, 1965.
Яворов, Π. К. — Яворов, Пойо Крачолс. Съчинения, том I. София, 1924, 169 4- IV с.
Яворов, Π. К. —Яворов, По-о Крдчолов. Съчинения, том II. 1924, 255 с.
Яворов, Π. К — Яворов, Пойо Крдчолов. Съчинения, том III. София, 1924, 308 с.
Яворов, Π. К. — Яворов, Пойо Крдчолов.Хд-душни копнения. София, Солун, 1909, 192 с.
Яворсн! М. —Яворски, Митко. През огъня нд Бяледнсидта битка. София, 1960, 71 с.
Яворски, М. — Яворски, Митко. Хората со промениха. София, 1963, 434 с.
Ясенов, Хр. — Ясснов, Христо. Събрани произведения. София, 1953, 181 с.
Ст. — Чилингиров, Стилиян. В стария бдщин дом. София, 1959, 77 с.
Сг. — Чилингиров, Стилиян, Пъред жертва. София, 1935, 196 с.
Сг. — Чилингиров, Стилиян. Рибена кост. София, 1938, 298 с.
Ст. — Чилингиров, Стилиян. Хлоб ндш ндсушний. София, 1926, 240 с.
605

Библиография
III.	Сгшсани.ч
Сп. Българсх·. χημ^κ^η, 1858 г., 1859
Сп. Български цвт-лед, 1893 е., хш. 3, 4, 5.
Сп. ВърбинА цветт. Шумен, 1888.
Сп. Китка. Варне, 1886.
Сп. Книжница са народа. Пловдив, Гу^ух, Втлее, 1873, хн. 3, 4, 5, 6, 7.	·
Сп. Латинка, Варна, 1885 г.
Сп. Лттвτтвуί■ Пловдив, Руеоуχ, Бтлеc, 1869, 1870, 1871, 1872, 1873, 1874, 1875, 1876.
Сп. Лнляха. Вαваа- 1884, хш. 7.
Сп. Любо^ови., 1842, Ор. 1, 1844, 0р. 2, 7.
Сп. Моминска сълзе. Пловдив, 1883, хш. 4.
Сп. Неукт. Пловдив, 1881—1882, 1883—1884.
Сп. Πтвявонотτκв спнстнит. Брена, 1871, 1872, 1873.
Сп. ΠотлнuA. Цариград, 1871.
Сп. Театър· София, 1955, хи. 11.
Сп. Ттоснуге. 1881.
Сп. Училищ]. Букурещ, 1870—1871.
Сп. Художник. София, 1906—1907, хш. 1—10.
Сп. Читалище. Церигрео. 1870—1, 1874, 1875.
IV.	вocm/uцм
В. Балканска сорт. Пловдив, 1891.	.
В. България. Цариград, 1859—1863.
В. Вечерни новини. София.
В. Дунавски лт0со. Бслгвао- 1860—1861.
В. Затчнт. Букурещ. 1875.
В. Зорница. Цариерaо- 1881, 1882.
В. Литературен фронт. София.
В. Народне култура. София.
В. Народна армия. София.
В. Надежда. Ямбол, 1895.
В. Отечествен фронт. София.
В. Право. Цтвигвто. 1869—1873.
В. Свобода u нтcавиτяовcт. Букурещ, 1969, 1874.
В. Ступан. Видни, 1875.
В. Турция. Цариград, 1869—1873.
В. Цeвн-вAдcκн вестник. Цариград, 1848, 1855, 1856, 1857.
V.	Сборници
Антон - Oтвeинонввв- Елин Пелин м Йордан Йовков в спомените иа съвременниците ми.
София, 1962.
Забравени реалисти. — Сборник Забравени реалисти. Сврuя, 1960.
С0. Стършел — Сборник Стършел. Съмт. Петър Незиαkомвв и Сптс Йончев. София, 1957.
С0. Хоро. — Сборник Хоро. Подбрал Петър Дими тввв-Рудтв. София, 1955.

·.·.<, . ί» ■· ч *►
РЕЧНИК НА РЕДКИ, ОСТАРЕЛИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ
В ЛИТЕРАТУРАТА ОТ XIX И XX В.
Състав и те.л— Ст. Илчев, А. Иванова, А. Димова, М. Павлова
Художник А. Хачатурян
Худ. редактор Д. Донко*
Техн. редактор Р. Бойчева
Коректор Ел. Ботева
Изд. индеке 4961
Дадена за набор на 4. XII. 1973 г.
Подписана за печат на 25. XII. 1974 г.
Печ. коли 38	Изд. коли 44,84
Формат 70/100/16	Тираж 12000 ЛГ — Ш — 9
Цена 5,06 лв.
Набрана и отпечатана в Печатницата на Издателството на БАН
София 13, ул. „Акад. Г.Бончев“
Поръчка № 92