1
Яна Манолова
I ДРЕВНИ ХОРА i по чуки и градища
Pogonu
1
Яна Манолова
I ДРЕВНИ ХОРА i по чуки и градища
Pogonu
Настоящото изследване разглеЖда оцелели каменни паметници от една праисторическа епоха - мегалитите.
То е ограничено 8 един малък район на Североизточните Родопи, 8 околностите на Хасковските минерални избери, главно по височините на първия североизточен рид - Мечковец.
Изследването е извършено като частна инициатива на автора, който като човек, роден и Живял сред тези величестве-ни скални старини, запазва траен интерес към тях и от 2005 до 2008 г. осъществява дългогодишния си замисъл да изеледва и документира съвременното състояние на оцелелите по тукаш-ните върхове, хълмове и височини мегалитни съоръЖения, с цел да промени отношението на обществеността към това културно наследство на страната и региона и най-вече да под-помогне тяхното съхранение.
ДРЕВНИ ХОРА ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА В СЕВЕРОИЗТОЧНИТЕ РОДОПИ Част пърба. Мечкобец
Яна Манолоба
ДРЕВНИ ХОРА ПО ЧУКИ И ГРАДИ ЩА
В СЕВЕРОИЗТОЧНИТЕ РОДОПИ
Част пърба. Мечкобец
Снимки: Детелина Манолоба
ГУТЕНБЕРГ София 2010
© Яна Манолова, автор, 2010
© Валерия Фол, предговор, 2010
© Жеко Алексиев, художествено оформление, 2010
© Детелина Манолова, снимки, 2010
ISBN 978-954-617-091-0
СЪДЪРЖАНИЕ
ОБИЧ КЪМ ДРЕВНОТО И ДЕЙСТВИЕ-ДЪЛГ
(проф. Валерия фол) 7
ВЪВЕДЕНИЕ 11
МАЛКО ОТКЛОНЕНИЕ НА АВТОРА 23
МЕГАЛИТНИ И СКАЛНОИЗСЕЧЕНИ ПАМЕТНИЦИ
В БАНСКАТА ОКОЛНОСТ 30
КРОМЛЕХИ 32
ОЛТАРИ 41
ДОЛМЕНИ 46
Долмени - каменни маси 46
Долмени - конусобидни колиби 53
Долмени - каменни klonoBe 57
ДОЛМЕННИ НЕКРОПОЛИ 59
Големият каменен крьг 8 източния край на
с. Минерални бани 61
Големият каменен крьг на хълма 8 местността
Манда гьол 67
Долменът край с. Долно Брястово 80
МЕНХИРИ 84
Менхири - каменни фалоси на Дидъоу 88
Ш АРАП АНИ 97
Шарапанйте и Жертвените олтари
на древните траки 99
Шарапанйте на Аврамов камък 105
Шарапанйте на хълма ПоЖарището 112
Шарапанйте на Каракая 117
Шарапаната на КарадЖовица 119
ДРУГИ СЪОРЪЖЕНИЯ ПО ОБИТАЛИЩАТА НА ДРЕВНИТЕ -
ОСТАНКИ ОТ ТЕХНИЯ БИТ 121
Каменни огърлия на полупланинските кладенци край селата Горно и Долно Брястово 121
Избори, nokpumu с каменей свод 127
Малки изборчета- „кайначета" 127
„Пабирани" пьтища 128
ОБРЕДНИ ПРАКТИКИ, ОЦЕЛЕЛИ ДО ДНЕС, ПО ОСТАНКИ
ОТ ДРЕВНИ СВЕТИЛИЩА 130
Стъпката б с. Минерални бани 132
Аязмото „Малка Богородица" 142
Сбещеният хълм Дидьоу - сбетилище на орфиците и на Великата богиня майка 152
Обредът „Градушката църкба" на сбещения хълм Дидьоу 157
ДРУГИ СВЕТИЛИЩА В ОКОЛНОСТТА 170
Хълмът Япче - обиталище и сбетилище на дребните хора 170
КарадЖоб камък - скалното сбетилище на едно тракийско племе 176
ОБИТАЛИЩА НА ДРЕВНИТЕ ХОРА В БАНСКАТА ОКОЛНОСТ 179
Абрамов камък - сбетилище и обиталище на дребните хора 185
ПоЖарището - обиталище на дребните хора 190
Сбещеният хълм Гарбаница 197
Гидика 205
Чучката 208
„Свети Дух" - една сбетиня през бекобете 211
Банска мука 217
УКРЕПЕНИТЕ ОБИТАЛИЩА НА ДРЕВНИТЕ - ХОРИОНИТЕ
ПО ВЪРХОВЕТЕ НА МЕЧКОВЕЦ 227
Голямото градище 231
Малкото градище 243
Калето 251
НАДГРОБИИ МОГИЛИ 259
Гробницата до с. Татаребо, Хаскобско 265
ЗАКЛЮЧЕНИЕ 266
ОБИЧ КЪМ ДРЕВНОТО И ДЕЙСТВИЕ-ДЪЛГ
Винаги съм имала усещането, че срешите с някои хора са предопределени. Това изпитах, когато се запознах с Яна Манодова. И.мах чув-ството, че отколе я познавам, а я виждах за пър-ви път. Всъшност, преди да се срешнем, приех да погледна ръкописа й заради една приятелка, която ми обясни, че в него иде реч за скални-те паметници в Хасковско, и заради мъжа ми. Преди много години именно в Хасковско с него установихме, че пътят може да изглежда като захарен, ако го огрява лунната светлина и се вие между скали и дървета. Имаше оше една причина, която ме накара не само да прочета ръкописа, а и да напита този предговор, и тя е, че текстът ме грабна, щом се зачетох в него между витрините с кости на предните ни в Националния антропологически музей. Да разказваш увлекателно за камъни не е лека работа! Още в първите странной жив пят разказ на авторката ме поведе по хълмовете, скалите и навлизащите в Североизточните Родопи древни пътища. Професионалното ми изкривя-ване да чета критично текстове за скални и ме-галитни паметници бе оставено на заден план
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАД/ЗДА
и се потопих в една осъществена детска мечта. Следвайки разказа на Яна, си зададох въпроса, наистина ли древните не са владеели някаква тайнствена сила, която им е давала възмож-ност да моделират скалите и отделените от тях огромни камъни? Труднодостъпните градища и обиталища във всички случаи говорят за сърцати люде, конто не се плашат от стихии и
7
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
нападатели и, слети с природните дадености, поглъщат мощта им и отлично се вписват в тях, превръщат се във владелци на знанието -сърцето да тупти в синхрон с Великата майка Земя, Слънцето-бог и небесните стихии.
Яна е разказвач не само защото е завър-шила българска филология, а защото с всич-ките си сетива се слива с природата на род-ния си край. След като прочетох ръкописа и разговарях с нея съм убедена, че не работа-та й като уредник в Етнографския отдел на Историческия музей в гр. Хасково я подтик-ва три години подред (2005-2008) да обиколи всеки хълм, падина, да потърси всеки извор и, разбира се, всеки интересен камък, скала и градеж около Хасковските минерални бани. За нея обходът и написването на книгата са връ-щане към детството, когато всичките старини и природни дадености са част от приказния свят на древните обитатели на родния й край.
Следите от долмени, кромлехи, менхири, скално изсечените жертвеници и басейни за пречистване, наричани от хората „шарапани“, крепостите и римските пътища са част от кул-турната памет на хората от района и макар да ни се струват извечни, тъй като са от камък, наблюденията и сравненията на Яна Манолова с предишни техни описания показват, че са лесно унищожими.
Авторката е документирала редица нови обекти и с това обогатява археологическата карта на района. Прецизно оггисаните подходи към градищата, светилищата и поселенията, възможностите за комуникация между тях и предположенията за начина на живот на древ-
8
ните водят читателя в друг свят, конто е кол-кото на авторката, толкова и на всеки, конто с раница на гърба би поел по нзвечннте пътеки на североизточните склонове на Родолите.
Минералните извори са дар от боговете още за най-древните обитатели. И днес те са епицентър на живота в Банската околност. Но не само тези извори, а и други, конто явно оше от древността са вярвани като свещени, говорят от околните скални олтари и свещени дър-вета с окачени на тях дарове. Свещените топо-си имат магическата власт да съхраняват сво-ята сила, дори когато се сменят и население, и религии. Всъщност по нашите земи свешените извори, скали и пешери са тачени от всички, независимо от религията. Вярата в тази сила, бликаща от древността, която трябва подоба-ващо да се слави и днес, за да ни отминат при-родни бедствия и епидемии, е описана от авторката. Етнографът в нея проговаря и разка-зът преодолява линейното време и повежда читателя в митологичното. Само чрез него бихме могли да разберем защо и днес хората ходят на скалния олтар „Стъпката’*, направена според преданията от Богородица, на „Градушката църква“ - свещено дърво, оградено с каменей кръг, и разказват местните легенди за всички по-забележителни скали и извори. Свят от други времена, когато хората и божеетвените сили са можели да общуват. Яна Манолова се е срещнала и е разговаряла може би с послед-ните жители в околностите на Хасковските минералки бани, конто знаят този език...
Книгата на Яна Манолова „Древни хора по чуки и градшца” е изпълнение на действие-
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУЧИ '/•
9
дълг. Като чета редовете, написани от нея, съм сигурна, че й е писано да предаде всичко, ко-ето е видяла, документирала с фотоапарата и
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИША
записала за следващите, конто искат да зиаят повече за древната история и биха изследвали старините на Банската околност в Хасковско. Убедена съм, че всеки поел по пътеките, обхо-дени от нея и приятелите й, ще усети не само нейната вселена, а и ще намери своята. А про-фесионалните историки, археолози, антропо-лози, етнографи, културолози, конто биха раз-гърнали книгата и посетили описаните места, ще се натъкнат на неподозирани съкровища.
23 август 2009 г.
Проф.д.и.н. Валерия Фол
10
ВЪВЕДЕНИЕ
На двайсетина километра западно от гр. Хас-ково, в подножието на Банска чука, едно от последните хълмчета на първия рид от Севе-роизточните Родопи - Мечковец, се намират Хасковските минералки извори. Тук планина-та постепенно се снишава, за да се елее с доли-ната на Марица.
Топлата минерална вода на изворите - 59°, притежава пенни лечебни свойства, най-вече за ставни и костни заболявания, както и за вся-какъв вид възпалителни пронеси в човешкия организъм.
Тази Божа благодат, която все още щедро се излива сред облапи от пара, е била винаги притегателен центьр за живот на това място от хиляди години насам.
Около минералните извори от стари времена живее българско население. Такива са сената Долно и Горно Брястово, Сусам, Татарево, Гарваново, Спахиево, Сираково. Клокотница и др. Най-близо до изворите са три от тях: Долно Брястово - на 1 км югоизточно, Горно Брястово - на 2 км югозападно, и Сусам - на 3 км северно от тях. Споры за това на кое от трите прпнадтежат изворите е отколешен и затова до средата на XX в. те носят компро-мисното название „Брястовско-Сусамски минералки извори", макар около самите тях да е имало само почивни станции и санаториуми, но не и селище. През последните пет-шест де-сетилетия на XX в. настьпва масово заселване от съседните села в нововъзникналото непо-средствено около изворите ново селище, наре-
ДРЕВНИ ХОРА по ЧУЫ И ГРАДИ ДА
11
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
чено през 1956 г. „Минералки бани“. Докато през 40-те годики на XX в. тук живеят само около 50 души1, днес с. Минералки бани има 1250 жители и е център на община с 12 села и 7800 души население.
Интересът ми сега обаче е насочен не към минералните извори, а към една друга забеле-жителност на този край, която досега е убяг-вала от по-задълбоченото внимание както на местните хора, така и на регионалната и наци-оналната археологическа наука - яркото при-съствие на древна мегалитна култура по висо-чините край минералните извори.
Оказва се, че всеки гледа, но вижда този, който знае какво търси. А околността изобил-ства с древни скалки паметници от една пра-стара епоха - епохата, когато хората са вярва-ли в магията на големите камъни, мегалитите. Название™ „мегалити“ идва от гръцките думи megas (голям) и lithos (камък).
Според видния наш траколог Ал. Фол мегалита са „всички съоръжения, изсечени в скали и скални късове или вдигнати от голе-ми камъни142. По-късно Фол и други български изследователи конкретизират терминологи-ята: мегалита са градените от големи камъни архитектурни съоръжения, а скално изсечени се наричат тези, конто са оформени чрез изси-чане и издълбаване в скалите. Това са древни паметници на културата, останки от битуване-то на най-старото население, живяло някога по българските земи - траките. Те се срещат
' Сиротов, П. Мечковец. С., 1967, с. 6.
2 Фол, Ал. История на българските теми в древността. С., 1997, с. 161.
12
по всички места, конто в древността са били населени от тракийски общности от Черно море до Вардар и от Карпатитс до Мраморно и Егейско море с прилежащите им острови. Но такива мегалитни и скално изсечени паметници има още в Турция, Италия, Испания и други европейски страни около Средиземно море и Атлантическото крайбрежие, а така съшо и по източното крайбрежие на Черно море (Кавказ) и в Мала Азия.
Според Фол3 4 най-голямо струпване на мегалита и скално изсечени паметници се забе-лязва в източните, южните и особено в югоиз-точните райони на Европейска Тракия, къде-то е разположена околността, която описвам. Според него мегалитните паметници включват „ниши с различна форма и дълбочина, изсечени по отвесни и плоски скали; басейни с улей за оттичане на свешена течност и площадки с такива басейни, към конто водят стъпала, цели стълби към подземни пещери и извори; седал-ки (т. нар. тронове), засводени места, скални гробници, скални Храмове и скални светили-ща, както и площи с подредени в различии фи-гури менхири (изправени камъни) и долмени (надгробия) от масивни плочи’и.
Най-удивителното е, че почти всички разновидности на посочените от Фол мегалитни паметници се намират все още сред каменните руини по височините и хълмовете около минералните извори. При това има и такива, конто той не споменава.
ДРЕВНИ ХОРА по чуки и п=даи_>
’ Пак там.
4 Пак там.
13
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
к
Откога древните хора са се заселили тук, кота са издигнали и устроили своите светили-ща и обиталища по околните хълмове, колко хилядолетия те са били техеи дом, кои епохи от човешкото развитие обхваща пребиваване-то им по тях - това са въпроси, на конто на-уката тепърва ще търси по-категорични отговори. (Според Ал. Фол5 мегалитната култура обхваща дълъг период от новокаменната до края на старожелязната епоха.) Но аз все пак се надявам чрез моя разказ за оцелялото по ка-менните руини да успеем да надникнем заедно в живота на нашите предци от древността, ма-кар и толкова отдалеч.
У нас, в България, мегалитни и скално изсечени паметници от праисторията са из-следвани за пръв път от чешките учени братя Шкорпил, племенници на известния български министьр от края на XIX в. К. Иречек. Веднага след Освобождението, през 80-те и 90-те годи-ни на XIX в. те обикалят България и публику-ват своите трудове6.
В първата част на труда си братя Шкорпил дават следното обяснение за мегалитите: „Под названието „мегалити“ разбираме мо-гилите, долмените, менхирите и кромлехи-те... Мегалитите са любопитни паметници на една неизвестна цивилизация. Разпространени са от бреговете на Атлантическия океан до Уралските планини, от пределите на Русия до Тихия океан, от степите на Сибир до полетата на Хиндостан; навсякъде тия паметници ни се
5 Пак там.
Шкорпил, К. и X. Паметници из Българско, дял 1, ч. I Тракия, 1888; Паметници из Българско. Могили, 1898.
14
представляват със сьщия отличителен вид и със същия начин на направа.
От кои времена произхождат мегалитите. Дали са били вдигнати от един и същи народ? Техни храмове ли са били или гробници на те-хни прадеди. По тези въпроси науката няма още напълно удоволетворително решение/*7
Изминали са повече от 120 години от вре-мето, когато братята Шкорпил достигат до това горчиво заключение за неспособността на тогавашната наука да даде „напълно удоволетворително решение** за съшността на мегалитите. За съжаление и днес науката не е дала все още такова решение.
След техните публикации обаче интересы към мегалитите у нас се засилва. Много български археолози им посвешават свои трудове: Г. Бончев, Г. Кацаров, Ив. Белков, В. Миков, Б. Филов и много други. Особено големи са разкритията в тази облает през 30-те години на XX в., но и през втората половина на века - 70-те, 80-те години, интересы към тях не намалява. По това време са организи-рани две последователю! научни експедиции под ръководството на Ал. Фол, Ив. Венедиков и други видни учени, резултатите от конто са публикувани в два тома8.
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
7 Пак там.
8 Мегалитите в Тракия. Т. I, 1976; т. 2, 1982. И в наше време много интензивно продължават проучванията в тази облает. Днес науката вече е дала отговори на много от въпро-сите, но все още категорично заключение за танната на древ-нага скална култура не е направено.
15

Общ изглед на с. Минералки бани и 8 кмкиия край -с. Долно Брястово
С. Горно Брястово с пьтя кьм хълмовете Дидооу и Голямото градище на северозапад от него
17
С Горно Брястобо и ВърхоВете на к>г от него - ПоЖарището, Тънти бунар, Калето, Ефкая и Аида
Хълмът Гарваница, на иаток от с. Горно Брястово, с голямата олтарна скала
18
Пътят на от с Горно Брястобо към Дидьоу минаВа по склонобете на невисок тесен хълм, който свързва Гарбаница с Дидьоу
Калето, чийто връх е обграден със стара тракийска крепостна стена, на около 3 км кзгозападно от с Горно Брястобо
19
Връх Тьнти бунар, непосредстбено пред Калето. По средата на източния му склон
е разполоЖен голе-мият скален комплекс Абрамов камък, по кзЖния се простора избестната местност Шарапаните
Изглед на рода Мечкобец от пътя за Хаскобо
20
Япче - в (оЖиия край на с Полно Брястово, срещу Гарваница
Банска мука. От трахитните скали по североизточните й склонове на която извира топла минерална вода
21
Малкото градище - последними хълм на рида Мечкобец, апои от северозападната страна на Голямото градище
Скалиапият хълм Бялковица стърчи над околността почти на височината на насрещния хълм Дидьоу. Вероятно той също е бил обитаван от древните хора
22
МАЛ КО ОТКЛОНЕНИЕ НА АВТОРА
Интересът ми към живота на хората, оставили тези величествени скални руини по родопски-те височини, идва от моего детство, прекарано в родното ми село Вълче поле, Хасковско. То също се намира в Североизточните Родогги, сред хълмовете на един друг рид - Гората, в под-ножието на най-известния му връх Шейновец (Курткале). Тук започва Балканската война през 1912 г. След нея Родопският масив пре-минава в Гърция.
Моето голо и босо детство във Вълче поле (Куртолен), през което обикновено пасях во-ловете със съседските деца по най-отдалече-ните кътчета на землището му, преминаваше като вълшебна приказка поради ежедневните ми срещи с тайнствените скални обиталища по тях. Много пъти бродех по стените на старата крепост на Курткале9 10, много пъти слизах в пещерного светилище'0 под непристъпните скални зъбери от северозападния край на крепост-та. От двете страни на входа на светилището имаше дълбоки пещовиднп ниши, вероятно скални гробници или с някакво друго сакрално предназначение. А вътре беше светло, зашото имаше процеп отгоре. Отвъд насъбраната вода имаше мраморна плоча с релеф на тракийски конник, който се поклащаше в галоп, оглеж-дайки се във водата. Тази плоча видах отново
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
’ Белков. Ив. Няколко крепости и стари селища по Средна Арда. - В: Сборник в мест на проф. Атанас Иширков по случай 35-годишната му професорска дейност. С., 1933, с. 199;
10 Аладжов, Д. Селища, паметници, находки от Хасков-ския край. С., 1997, с. 48.; Мегалитите в Тракия, ч. 1, с. 99; ч. 11, 256-258.
23
преди 30 години. Тя бе свалена оттам от един иманяр от Вълче поле, конто я беше зазидал пред камината си откъм обратната страна.
Много пъти се промушвах с другарчстата си през дупките, направени от селските иманя-ри, в гробницата на южния склон на Курткале11 и все се надявах да намеря нещо в нразното ка-менно помещение.
Най-често пасяхме воловсте около близки-те величествени скали на 1,5 км северно от седого-Кушкая12. Там, в пространството между Ц двата огромни скални масива, беше oi нищего, * gg където печахме сланинката за обяд. II вески ди път, когато изкачвахме стръмнината към ска-лите, се питах на кого е било нужно да издигне този толкова стръмен хълм, оп оре му. ся-/ л™ Ъ каш нарочно, да заботе тия великански скали.
Какви същества са обитавали тук някога тсзи • руини. когато днес само орли се виеха над тях. древни хора	Имаше един стар широк черен път, конто
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА	„
идете някъде от запад, откъм Глухите камъни. минаваше през Кушкая и водеше право към Курткале. Много пъти вървяхме по него. Много странно беше. че на едно място той пре-сичаше „портата“. А „портата“ не беше никак-ва порта: един висок скален зъбер започва да се издига още щом пресечем реката край Кушкая нагоре, все нагоре и на изток по гърба на хре-бета, който свършва точно срещу Курткале. Този скален зъбер е толкова висок и дълъг, че се вижда така величествен от селото, както се
Фигой. Б. Куполните гробници при Мезек. - ИЛИ. XI. 1104; Миков. В Произход на куполните гробници в Тра-1СИЯ В: Сб. Кадаров, ИЛИ, XIX, 1955, с. 19.
12 Велков, Ив. Цит съч., с. 199; Лладжов.Д. Цит. съч, с. 48.
24
виждат и Кушкаянските камъни. Той се нарича Съракълдър (наредени камъни). А кой ги беше наредил? Портата всъщност бе мястото, където скалният зъбер прекъсваше за малко, отваряше се разстояние от 5-6, а може би и около 10 метра без скали, след което Съракълдър отново продължаваше още по висок, назъбен и недос-тъпен. Много пъти се опитвахме да вървим по-край самата южна страна на Съракълдър. Това беше невъзможно. По цялото протежение на стената са нахвърляни остри дребни и по-едри камъни в една дебела 50-60 см и широка 3—4 м каменна редица, по която е невъзможно да се ходи нормално. При това всичко е обрасло с тръни и вечнозелени бодтиви храсти. А когато се опитвахме да се изместим малко по-надолу от нея, рискувахме да се тьркулнем по урвата, толкова беше стръмна. Виждах, че скалният гребен Съракълдър се състоеше освен от ес-тествени скали, и от други огромни скални къ-сове, насложени върху тях. А кой и как ги е из-качил там? Някъде по средата на Съракълдър. където беше най-високата му част, в основата на скалата бе издълбана малка пещера. В нея винаги се събираше вода, която се стнчаше от тавана. Там, в калта пред пещерата. много пъти намирах парченца от глинени съдове. Те бяха тънки и много финн.
Единственото нещо, с което тогава можех да сравня Съракълдър. беше Китайската стена, за която бяхме учили в училище. Нима и Съракълдър е бил някога граница на нечия държава?
Не по-малко интересни бяха за мен из-дълбаните трапецовидни ниши по абсолютно
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
25
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИША
недостъпния връх на величествената скала Кралимарков камък в местността Кованкая13 и още повече ме впечатляваха издълбаните над 200 ниши по трите скални масива на хълма Глухите камъни - на няколко километра запад-но от Кушкая14. Кушкая и Глухите камъни са на една линия, обърнати са на юг и можех да ги виждам одновременно от много места в дол-ното землище на селото, откъм Арда.
Всичко, което срещах наоколо, ден след ден неусетно обсебваше детското ми въобра-жение. То превзе и сънищата ми. И досега не съм забравила един от тях.
Връщах се от града, Свиленград, където учех в гимназията, и вървях пета 30 км, пре-сичайки целия рид Гората, за да си дойда за съботната забава в село - тогава така вървях-ме. Но като се изкачвах от с. Мезек нагоре, се изгубих. Внезапно се озовах на едно мяс-то, обрасло с гъста вечнозелена ниска расти-телност - пърнар. Тя рядко се среща в нашата гора. Веднъж тате ми беше казал, че тя вирее много към Бяло море, където той е бил запас през Втората световна война. Вместо да изля-за на Курткале, за да се спусна през Колерек надолу към селото, се намерих на Сараборун, един друг връх на изток от него, на самата граница. Стори ми се, че зад избуялия пърнар има някакви каменни колони. Разтворих храстите и влязох: в миг останах онемяла от неземната красота на просторен каменен дворец - коло-
” Белков, Ив. Цит. съч., с. 199; Аладжов, Д. Цит. съч., с. 48.
Аладжов, Д. Цит. съч., с. 151; Мегалитите в Тракия, ч. I. с. 99; ч. II, 256-258.
26
ни и сводове, стени и тавани бяха покрити с диаманти и разноцветии скъпоценни камъни, които искряха с мека светлина. „A-а, казах си, значи затова е трябвало да се изгубя, та да намеря този дворец!"
Така още от детството душата ми остана завинаги в сладостния плен на този загадъчен древен каменей свят. И когато вече двадесетто-дишна, създала семейство и дом, се установил да живея в с. Минерални бани, не ми беше нужно много, за да се досетя интуитивно, че и тук по височините наоколо лежат руините, остана-ли от сыците древни хора, които вече познавах така добре от родното ми село Вълче поле.
Мисълта, че един ден ще им обърна специ-ално внимание, ще отделя време, за да разбера повече за тях, заседна трайно в мен. За жатост никой не може да направлява живота си изня-ло, така че този ден ден настъпи почти след
половин век. През това време някак намирах начин да прибавим по нещичко към знанията си в тази облает - опитвах се да следя снова, което се отнасяше до моята любима тема.
И така, до лятото на 2005 г.
В един прекрасен майски ден двете с бив-шата ми колежка Детелина Манолова. дълго-годишен фотограф в Истор1гческия музей в Хасково, отседнахме в село Горно Брястово. Само след няколко часа маткото жители на селото, вече само възрастни хора, разбраха как-ва е целта на нашето пристигане: ще докумен-тираме сегашното състояние на шарапанйте. А шарапанйте - големи и крыли вдлъбнатини в скалите наоколо, направени не се знае кога. от кого и за какво, бяха известии на всички
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИША
27
L
Haiuume водами:
Ташина Райкова, родена през 1929 г в с Горно Брястово, и браптовчед й Вълчо
Йорданов, роден през 1929 г. в с. Горно
Брястово
горнобрястовци. Не липсваха желаещи да ни разведат по чукарите, за да ни ги покажат. Но ние се спряхме на кака Ташина - наша стара позната от музея в Хасково, и на братов-Вълч°- В пР°Дължение на три лета - на , 2006 и 2007 г., те бяха наши неуморни
28
Haiuama работна група - абторите и бодачите край централния олтар на Аврамов камък, май 2006 г.
и вдъхновени помощници. Благодаря им от сърце, а така също благодаря за съдействие-то на много други жители на Горно Брястово, Долно Брястово, Минералнп бани, Сусам и др. Специално благодаря на заместник-кмета на община Минсрални бани Иван Иорданов за неговата морална подкрепа.
29
МЕГАЛИТНИ И СКАЛНО ИЗСЕЧЕНИ ПАМЕТНИЦИ
В БАНСКАТА ОКОЛНОСТ
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
В Банската околност не се налага да се търсят следи от живота на древните хора от праисто-рическо време - те са навсякъде. За разлика от съвременния човек, който се е установил в низините, те са горе - по върхове, хълмо-ве и височини, там където скалите са в изобилие: на връх Аида, Евкая, Калето, Тънти бунар, Аврамов камък, Пожарището, Япче, Гарваница, Гидика, Банска чука, Бялково, Дидьоу, Голямото градище, Малкото градище, Свети Дух, Стъпката, Аязмото, Чуч-ката, Ракийницата, Манда гьол, Белгията, Караджовица, Караджов камък и други чуки и градища на рида Мечковец, конто не спо-менаваме, защото не успяхме да ги посетим. Тук всичко показва интензивен живот в една далечна епоха, епохата на „големите камъни — мегалитите, когато скалата е била място за божествена проява.
Като че ли в древността околността е била по-гьсто населена от днешно време. Дали изо-билните останки от тази мегалитна и скална култура са следи от живота на автохтонното население, живяло тук преди III хил. пр. Хр., или принадлежат на траките, формирали се като етнос в Югоизточна Европа и Северозападна ала Азия през Ш-Ц хил. пр. Хр., предстои тепърва науката да установи. А може би те са гдните и на другите, защото местата на вя-рата се наследяват.
30
Някои учени наричат автохтонного население преди траките прототраки. Склонна съм да определи тези каменни старини като про-тотракийски, защото обработката на камъка е все още много примитивна, даже в повечето случаи той е взет наготово, без всякаква обработка. А наименованието „траки“ е споменато за пръв път в епическата поема „Илиада" за съюзниците на Троя от Хелеспонта и Егейския бряг по време на Троянската война в края на II хил. пр. Хр.:
... новодошлите тракийци стануват последни от всички.
Заедно с тях е и Резос, синът Ейонеев.
Сам аз му зърнах конете - грамадни
и много красивы:
Те са no-бели от сняг и препускат подобно на вятър.
В злато и светло сребро му блести колесницата нова.
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГМДИЩА
Има и златни огромни доспехи, за чудо и приказ!
Не подобава на смьртни да носят такива доспехи.
А съвършено подхождат те на боговете безсмъртни.
Омир. Илиада, песен 10, ст. 435—4 "0.
Мегалитните и скални паметници в Бан-ския край, както и тези в Средна гора, Сакар, Родолите и другаде в България ее родеят както с древната критско-микенска култура, така и с фригийската в Мала Азия. Освен че са много-
31
ДгГВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
бройни, тук те са и изключително разнообразии: олтари, кромлехи, долмени, менхири, ша-рапани, пиши, стъпала и стълбища, извори и изворчета, кладенци, аязма, скални светилища и други подобии са разпръснати по десстките обиталища на древиите около минералните извори.
КРОМЛЕХИ
Кромлехът е едно от най-първичиите каменни съоръжения на древния човек. То намира приложение във всички следващи епохи и запазва своето съществуване до ново време като гроб-на ограда по селата.
То е просто и се прави лесно. Камъните се вземат наготово от околността, такива ка-квито ги има, без всякаква обработка или слабо обработени, и се нареждат в кръг един до друг, като се забиват изправени в земята. В зависимост от подбраните камъни и големи-ната на ограниченото пространство кромлехът може да бъде малък, среден, голям, по-голям и много голям - от огромни скални късове. Вътрешното пространство на кромлеха е ос-тавено под открито небе и вероятно е култово място. По-често там се издига менхир - скала, по чиито върхове са издълбани олтари, издига се свещен дъб, трон или др. под., а понякога остава празно.
Вероятно първите кромлехи са били са-остоятелни съоръжения и се състояли от един ред камъни. Изглежда, че с течение на ремето кромлехът се усложнява. Срещат се
32
кромлехи в два, три и повече концентрични кръга (на хълма Япче); други се надграждат с няколко реда нагоре (около свешената дъбич-ка на Градушката църква на хълма Дидьоу).
Кромлехи, изградени от един ред камъни, се срещат по всички върхове-могили в Банския край - Банска чука, Гарваница, Дидьоу, Гидика, Япче и др. Едни от тях обграждат централните олтарни скали по върховете и са много големи. Други, конто са в близост до по-малки олтарни
скали, са по-малки.
Банска чука, която се издига от западна-та страна на минералните извори, завършва с голямата скала Ангелов камък. По високи-те части на скалата са издълбани олтари. От западната й страна има могилен насип, конто достига височините на скалата Ангелов камък, така че олтарите са достьпни за свещенодейст-вие. Около скалата е изграден кромлех - кръг от огромни необработени и леко обработени камъни. На места в него са включени някои ниски части на самата скала. Така кромлехът е станал по-здрав и устойчив, а днес, след толкова хилядолетия, плаващите камъни и скалата изглеждат като едно цяло.
Подобии кромлехи, изградени от допъл-нителни камъни и части от скалата, която обграждат, се срещат на много места - Дидьоу. Япче, Голямото градище, Гарваница. Чучката. Стъпката и др. Освен големия кромлех около Ангелов камък, край него има още около 6, а и повече по-малки каменни кръгове, конто остават празни. Някои от тях са загубили част от камъните в кръга, други са заровени почти изцяло в пръстта.
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
33
По южните склонове на Банска мука има други по-малки скали с олтари. Някъде около тях, в други случаи - близо до тях, има
също каменни кръгове, изградени от един ред камъни. Такива има на Гидика, Калето, Караджовица, Пожарището и др. Тъй като те не обграждат скала с олтари, а са близо до нея,
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАЦИША
може да се предположи, че очертават основите на древни полуподземни къщп: „Според сведе-нията на стария ппсател Страбон галатските, келтийски къщи са имали кръглест вид... и са били направени от плет, а стрехите им са били връхлести?45
Около голямата скала с олтарите на върха на Гарвашща също има кромлех. Той се със-тои не от големи камъни, а от големи, сякаш обработвани скали, забити в земята около нея. Как те са били подредени без технически средства тук на върха, остава загадка.
С каменни кръгове са обградени и други по-малки скали по склоновете на Гарваница. Там камъните на някои кромлехи са бели и загладени по повърхността, сякаш от многократно сядане по тях. Не е изключено някои
от кромлехите да са имали и тази функция -места за сядане при събиране около олтарите. Това също е забелязано от братя Шкорпил. „...не се срещат уединено, но на групп, и то наблизо около жертвените камъни. СпореД това може да се заключи, че кромлехите може да са служели като места за събрания.
Вероятно за сядане е служел и кромлехът Д°
Шкорпил, К. и X. Паметници из Българско, ч. 1, 87 88.
16 Пактам, с. 26.
34
каменната човешка стъпка на хълма Стъпката в с. Минерални бани.
Много често кромлехите не са самостоя-
телии кръгове, а част от други мегалитни паметници. Така на свещения хълм Дидьоу всеки менхир е обграден с кромлех. Той е оформен с по-ниски камъни в малък кръг, като каменно гнездо, в което е пъхнат менхирът. Вероятно е нужен, за да стой по-стабилно менхирът, но може да има и друго предназначение, макар че броят на камъните, които оформят каменното гнездо, е много различен. Някои менхири на хълма Дидьоу са издялани от намираши се по склона скали, а каменното гнездо наоколо е из-градено от подвижни камъни, свързани умело с ниски части от сыцата скала. По същия начин са оформени и някои кромлехи - гнезда на менхири, и на хълма Япче. Така кромлехите се превръщат в неразделна част от друг мегали-тен паметник.
Като кромлехи могат да се разглеждат и големите каменни кръгове, които обграждат цели хълмове, чието вътрешно пространство е запълнено изцяло с лежащи камъни. Такзгва са кромлехите на Ракийницата — в източния кран на с. Минерални бани (диаметър 25 м), и на Манда гьол, който обгражда върха на хълма (диаметър 15 м).
С кромлех е обграден и каменният трон на върха на Малкото градпще.
Кромлех от малки конусовидни камъни обгражда големия менхир на върха на Голямого градище.
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИР
35
Част от кромлеха на бърха на Чучката 8 с. Минерални бани, който е обграЖдал бърха на олтарната скала, отцепен от селяните преди години за строителен материал
СкЗЛа НЭ вЬрХа НЭ Банска чука ~ АнгелоВ камък, заоби-сыплта Р°Млех от големи плаващи камъни и no-ниски части на сыцата скала
36
Д8а pega концен-тричии кромлехи 8 източния край на 8ърха на хълма Япче
Кромлех - тесен кръг от натрупани камъни обграЖда сВещения дъб на върха на Дидьоу
37
Част от кромлех-гнездо, 6 което е постабен изгубил формата си менхир по западния склон на хълма Дидьоу, разрушен наполобина
38
Кромлех, обграЖдащ олтарната скала на Върха на Гэрваница изграден от истински скали, забодени 8 земята
39
Кромлех, от ниски конусовидно камъни, обграЖдащ менхира на върха на Голямото градище
40
ОЛТАРИ
Олтарите са изкуствени вдлъбнатини в скалите и са свързани с духовния живот на древните хора. Първите олтари вероятно са изкустве-ните вдлъбнатини по повърхността на голя-мата скала, с която завършва обитаваният от тях връх. Древногръцките автори разказват, че преди да се заселят на някои хълм, траки-те дълбаели вдлъбнатина в най-голямата скала, над която принасяли в жертва животно17 18. Такива са централният олтар на големия скален комплекс Аврамов камък над местност-та Шарапанйте, олтарът на Ангелов ка.мък на върха на Банска чука, олтарът на Голямата скала на връх Гарваница, олтарът на скалното светилище Караджов камък и др.
Като умилостивявали по този начин бого-вете, им отправили своите молитви: „Аз обита-вам богатата с лозя и плодове тракийска земя. Дано Великата майка богиня не се измори да ми дава благоденствие/48
Не бихме могли конкретно да се спрем на всички хълмове и височини, на които трахите или техните предци са издълбали своите жертвени олтари по скалите, зашото те са мно-гобройни. Но трябва да кажем, че освен по най-големите скали по върховете на Банска чука, Гарваница, Дидьоу, Голямото градшде, Аврамов камък, Караджов камък и др., те са из-дълбани по върховете и на други по-малки скали по склоновете на обиталищата им на Банска
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУ1-/ И ГРАДИР-
17 Пиндар, 518 г. пр. Хр. - В: Изворн за старага история и география на Тракия и Македония. С.. БАН. 1949.
18 Пак там, друга поема на Пиндар.
41
Централният олтар, издълбан в основата на голямата площадка на Аврамов камък
чука, Пожарището, Шарапанйте под Аврамов камък и др., вероятно където са били полупод-земните им жилища - колиби, оформяни с ко-лове, преплетени с пръти и измазани с глина.
Голяма част от олтарите по скалите на Банските хълмове са почти разрушени от не-обятното време на съществуването си, но все още личи, че тези вдлъбнатини са изкуствено направени. Те са малки, обикновено с размер около 0,30х0,20х0,10 м, с форма, наподобява-ща кръг, елипса или нещо подобно. Олтарите са издълбани изключително примитивно и грубо с някакъв заострен твърд предмет (на-вярно кремъчно шило) от хора, конто като че ли все още са нямали избистрена представа за кръгло и правоъгълно пространство. Но именно с това те носят ценна информация за най-
ранното време, от което най-вероятно идват. Началото на мегалитната култура Ал. Фол да-тира от новокаменната (VII-VI хил. пр. Хр.) до старожелязната епоха включително (VI в. пр. Хр.).
Наличието им на всички места, където са се установявали древните хора, подсказва, че са играли изключително важна роля в техния живот.
Мястото на олтара е винаги нависоко, на върха на някоя голяма скала, или вероятно на най-старите от тях - на върха на скалата, с която завършвал хълмът, на който живеели. За олтар се избира недостъпно място. То не бива да е ниско, в краката на хората, защото е специално. Там не се ходи всеки ден. а в определено време, при определени ситуации. Това
Олтар, издълбан Върху плосък камък на каменния връх в
Манда гъол
43
Олтарът на върха на скалата 8 източ-ния склон на Дидьоу, от който се спуска триметров широк улей
е свешено мясго, където хората се срсшат с оговете. Затова най-често одтарната скала е заооиколена от голям кромлех - Ангелов ка-• на анска чука, Голямата олтарна скала на Гарваница, скалата на Чучката и др
свя о“1 0МаръТ да се определи като нала и до даес ТОЛКОВа СИЛНа’ че с достиГ' та. Такч т, има аналог в съврсменност-много другиИс Миеп,ото население, както и в иша в страната, на Гергьовден
44
се коли младо агне като курбан за св. Георги, конто пък е аналог на Тракийския конник. Всяка година агието се коли на едно и съшо мяс-
то под определено дръвче или в друто някое скрито кътче в градината. Мястото се пази ви-наги чисто; по него не трябва да се стъпва, не трябва да се изхвърлят нечисти неща, например водата от прането и др. под. Ако семей-ството дава и друг курбан през годината, то
животного пак се коли на съшото място. Дори и без олтар, традицията действа - светостта на мястото се пази.
Има и оше нещо, което винаги присъства до олтара - това е една значително по-малка вдлъбнатина в единия му край. Предполагаме. че тя е служена за горене на благовония по време на жергвоприношението. така както днес агнето се кади с тамян, докато запалена све-щичка догаря на младото му рогче. Вероятно по този начин стопанинът дава знак, че жерт-вата е предназначена за св. Георга. По съшия начин вероятно траките са горели благовония в малката вдлъбнатина, димът от които се из-дигал високо в небето към техните богове.
От всичко казано дотук, можем да стигаем до заключението, че олтарите са първата духовна институция на древните хора по нашите земи. Вероятно те са и най-древните скални паметници, при изработването на които може би за пръв път нашите предки влагат замисъл и творчество. След простого нареждане в кръг на налипните камъни в кромлеха дълбаенето по скалите със сакрална цел е по-висок етап на осъзната дейност.
ДРЕВНИ ХОРА
ПО -/«И И
45
ДОЛМЕНИ
Долмените са каменни надгробия. Ду мата идва от старокелтското название ,,tolmen“ и означа-ва гробница от каменната епоха „от два поби-
ти камъка и трети, поставен върху тях, така че представляват маса“14.
За голямата почит на древните траки към мъртвите, за обичая им да ги погребват с пищ-
.1
ни тържества, за невероятните усилия, които полагали, за да предотвратят оскверняването им, като ги погребвали в монументални долме-ни, а по-късно във величествени градени гробници, затрупани в огромни могил и, научаваме не само от писмените сведения на древногръц-ките автори, но сыцо така и от присъствието на хилядите могили, извисяващи се и днес по цялата българска земя.
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУХИ И ГРАДИЩА
Долмени - каменни маси
Някои от долмените, които срещаме в Банската околност, са необикновено големи и изключи-телно първични. Те най-вероятно идват от вре-мето, когато древните хора тук все още не са знаели да обработват камъка и не са имали ка-квию и да било строителни умения. Това не са ^лчционно познатите ни долмени от Сакар с мл,и^МтНИ П0Мещения от огромни плочести ка-ят <уг надгРобните съоръжения се съсго-vcnrrnfaa ТРИ не°бработени камъка, забодени Дно на известно разстояние (около 1 м)
и «олекти* с иГ*ДИ7С ДУМИ в бьлгарския език. Ал. Милен -Наука и изкустао-, 1970, с. 212.
един от друг в земята, а върху тях е стоварена многотомна необработена скала, която служи като покрив на гробното пространство. „Каменната маса“ е необикновено голяма и съвсем безформена.
Такива са Големият долмен на Калето и долменът край тракийското хълмче до хижа Аида. За съжаление явно още в стари времена всичко, което е можело да бъде разрушено и разграбено от тях, е сторено. Останало е само това, което не е възможно да се помръдне даже и със съвременни технически средства.
А. Големият долмен на Калето
Най-внушителен и относителяо добре съх-ранен е Големият долмен на Калето.
Калето (757 м) е предпоследният връх от веригата на рида Мечковец, която преминава от югозапад на югоизток и свършва на Тън-ти бунар, по чиито склонове са разположе-ни други забележителни местоживелища на древните хора - Аврамов камък, Шарапанйте и Пожарището.
Връх Аида, както и целият рид Мечковец, са любимо място за туризъм на хасковлии и хората от цялата околност. По време на социализма е прокаран асфалтов път до хижа Аида. Той тръгва от с. Минерални бани, изкачва се към с. Горно Брястово, извива под Пожаршце-то, минава над Аврамов камък и като заобикаля Тьнти бунар, върви по южния склон на Калето. Въпреки това не са много туристите, които ос-тават тук и поемат към върха на Калето.
Калето носи това име от стара тракийска крепост, която обгражда върха му. На стръ.м-
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
47
Гоммият долмен на Калитю
ния му югоизточен склон, сред непроходими бодливи храсталаци, се крие друга забележи-телност - Големият долмен. Тук една продъл-говата и безформена няколкотонна скала е положена върху други два-три камъка, забити в земята на известно разстояние. В сравнение с голямата скала те са много малки и простран-ството, ограничено от тях и покривната скала, не е нито много широко, нито пък високо. Ако не е обрасло с толкова коренища, то може да се премине от наведен човек с две крачки. Пръстта наоколо е рохка, в нея има следи от пепел - вероятно от иманяри, конто са се „трудили" тук. След като поровихме с пръчка в нея, намерихме парченце от фин керамичен съд. То не е от дъното, нито пък от устието на
48
съда и не дава възможиост да се предположи каква е била формата му.
Отляво покривната скала се опира на един плочест, почти триъгълен камък с върха наго-ре, а отдясно, където тежестта на безформена-та скала е много по-голяма, тя стой върху два малки камъка един до друг, почти потънали в
земята.
На 2-3 м по-надолу по склона е търкулнат камък с една малка кръгла, много добре офор-мена дупка в него. Личи, че е бил разбиван, вероятно от иманяри, незнайно от кои времена, но другите части ги няма наоколо. Какво са намерили в него - не знаем, но тази кръгла дупка, която вече срещнахме на доста места с разрушени долмени - Гарваница, Малкото градище, Япче и др., - подсказва, че най-вероятно камъкът е част от конусовидна каменна урна (среща се на Гарваница, Малкото градище, Голямото градище и другаде), в която вероятно древните са насипали и заровили праха на мъртвия под Големия долмен.
Как са повдигнали и поставили като „маса“ тази огромна скала, как са пробили тази съ-вършено кръгла дупка в каменната урна за нас остава загадка. Може би в нашите вълшебни приказки за великани има нещо вярно. Освен това те не са само български приказни герои, а са разпространени по целия свят.
„Скоро след завладяването на града (Тео-п'хуакан - градът на боговете край Мексико сити) от испанците историкът Сахагун записал древно индианско предание:
Тогава там се заселиха първосътворените.
Така го нарекоха Теотихуакан, защото там ЯХа погребвани владетелите, когато умираха.
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
49
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
След това над тях бяха издигани пирамид», които и до днес са там. Една от пирамидите прилила на малка планина, само че е направс-на от човешка ръка. Там има кариери, откъде-то те взимаха камъните, с които изграждаха пирамидите. Така те ги направиха много голе-ми, пирамидите на Слънцето и Луната. Те са като планини и не е странно, че са направе-ни от ръка, защото тогава на много места още имаше великани.“20
Въпреки че е огромен, Големият долмен трудно се открива. Той не е известен па местного население, нито на туристите. Ако иманя-ри от селото не ни бяха довели тук, нямаше да успеем да го намерим сами. Много пъти бяха идвали те до него и много пъти се бяха дивили що за чудо е това и възможно ли е човек да го е правил, но и сега доста се полутаха, докато го открият.
Може би огромните размери на тези каменни съоръжения, както и огромните плочи на сакарските долмени са били съвсем нео-бясними за население™, което ги заварило по тези места. Затова вероятно са възникнали ле-гендите и митовете, свързани с тях и записани от братя Шкорпил21:
„С името „елини“ се означават в Източна България исполини. В с. Голям Дервент има предание, че в долменните могили са живели елини.
Фибат, П. Планът на боговете. С., „Летера прима .
21 Шкорпил. К. иX. Паметници из Българско, ч. II..., с. 32-
50
В Чирпанско приказват, че елините са били диви хора, високи няколко аршина, с по три глави натялото си...“
В Търновско пък разказвали следното за „жидовете“:
„Едно време, когато Господ направил света, заповядал да се явят и хората. Явили се първите хора - жидовете. Те изникнали из зе-мята като гъби.
Тъй като се спъвали и падали, пречупвали си кръста, та не можели вече да станат. Най-много ги препъвала къпината, затова взели да й се кланят и да й колят курбан. От жидовете и досега (1898 г.) се намират из земята едри дълги кости.
Господ като видял, че жидовете се спъват и като паднат не могат да станат, заповядал да се свършат и изгубят.
След това създал сегашните хора.“
Във връзка с такива предания, че в много стари времена, във времето на долмените по нашите земи са живели други хора, исполняй с едри кости, интересно е и едно друго сведение на братя Шкорпил22. При разкопаването на мо-гилата Рахманли в Средногорието е бил намерен „един шлем от пиринч във вид на човешка глава и с изрязани места за ушите... Някои от присъстващите туряли си шлема на главата. Той достигал до шията и е бил правей за голя-ма глава. Намерени са били и две наръкавници от пиринчена тенекия. Те достигали от пръсти-те чак до рамената.“
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
ц Пактам, с. 124.
51
Долменът на Аида 8 изгтточнопто подноЖие на скалното светили-ще край хиЖа Аида
Б. Долменът край хиЖа Аида
Подобен на додмена на Кадето е и този на североизточния склон на връх Аида. Аида е най-високият връх на рида Мечковец - 860 м. Върхът е с плоско било, в центъра на което има голяма скала с олтари. От нея се открива обширна гледка към околния пейзаж. Наоколо стърчат скални пирамиди.
Край хижа Аида, откъм североизточния склон на върха, където често се появяват и губят стари тракийски „каменни редове“ (вероятно укрепителни зидове), траките са оформили малко хълмче около една скала с олтари -скално светилище.
Насипът опира до северната стена на скалата, а от юг тя е изцяло открита. Тук в подно-жието на скалата са издълбани една до дрУга 52
скални гробници. Но един запален планинар, известен в околността природолюбител, оше преди 30-ина години построил пред тях малка вила и ги превърнал в склад за дърва и други битови потребности, като ги видоизменил и унищожил тяхната автентичност. Близо до тях, в източното подножие на хълмчето, се на-
мират останките на старинен долмен от типа на Големия долмен на Калето. И тук голяма скала е положена като маса върху 2-3 други по-малки камъка, забита в земята.
Тъй като древните траки вярвали, че със смъртта човек не изчезва, че смъртта не е край, а само пренасяне на човешкото тяло и дух в един по-добър свят, те не се страхували от нея, посрещали я храбро, а някои племена плачели, когато човек се раждал, и се радвали, когато умирал. Затова полагали много грижи за мъртвите.
За такова отношение към смъртта говорят и надгробията, които древните хора са оставили по тукашните обиталища. Те показват явно старание за мъртвия да бъдат създадени условия, поне като тези, които е имал на този свят. Долмените - каменни маси, вероятно разкриват схващането на тогавашния човек, че колкого по-голяма е скалата, която ще го приюти след смъртта му, толкова по-добър е бил животы му.
древни хора
ПО ЧУКИ И ГРАДИША
Долмени - конусовидна колиби
Друг вид скални съоръжения са долмените. назовани от мен „конусовидни колиби . Те са издълбани и оформени по склоновете на Гар-
53
Надгробия каменна конусовидна колиба на Гарваница
ваница и Малкото градище в никоя подходяща скала. Превръщането на такава скала в коли* ба вече е по възможностите на един майстор каменоделец - човек, който професионално се занимава с обработка на камъка.
Първо, трябва да отбележим, че каменна* та колиба, която вероятно е предназначена за мъртвите, е винаги свързана с конусовидната 54
Друго надгробно съоръ>кение, близо до първото, с напълно охранена каменна урна под голям скален къс, издълбан кагго с од и подпрян на други дба камъка. До нея има друга, много по-м подобна урна
форма. Дали конусът има някакво матическо значение за древните, или пък просто повта ря формата на колибите. в конто са живеели по склоновете на върховете, можем само да гадаем.
Конусовидната колиба долмен е издълоана най-често от някоя самостоятелна достатъчно голяма скала (с височина 2—3 м) по склона или е направена от отделни скални късове с издъл бан свод за покрив (такава е една от колиоит на Гарваница). Колибата е приютила малък ка менен конусовиден съд, в конто са издълоан кръгли дупки, вероятно за съхранение пра.
55
Каменна колиба, Вероятно, надгробие, по западните склонове на Малкото градище. На външната й стена е издълбана ниша за дарове за мъртвия
на мъртвпя. Конусовидният съд-урна завърш-ва с конусовиден капак. Вероятно най-напред колибите са били издълбани за някой виден член на рода, чиято урна е била най-голяма и е заемала централно място в колибата, но с течение на времето в същата колиба са били поставяни и урните (макар и по-малки) на дру* ги членове на рода. Това се вижда и в двете колиби на Гарваница, макар самите те, както и конусовидните урни в тях, да са полуразруше" ни По страничните стени на входовете им са издълбани ниши - вероятно за съхранение на храна за мъртвите, донасяна от живите.
56
Голяма каменна колиба по ниските западни склонове на Малкото градище
Долмени - каменни ккэпобе
Каменните колиби, които приютяват конусо видни урни, са рядкост. Вероятно те са оили привилегия само на аристократите. Най-често срещаното надгробие по скалните обиталища (без Аида и Калето) са така наречените от мен каменни кюпове. Те сякаш завършват с похлу пак, а във вътрешността им са издълбани дьл боки кръгли дупки, вероятно за съхранение праха на мъртвите.
Каменните кюпове се срещат на Гарваница, Япче, Дидьоу, Голямото градище, Малкото градище, на Големия каменей кръг край Ракин
57
Каменните урни 8 тази група на Върха на Япче приличат на ktonoBe. Горната част на два от тях сякаш е отделена като похлупак. Десният klon е вкопан леко в земята и е подграден в основата от лявата страна с дребни камъни
ницата и на Каменния хълм на Манда гьол. Те са оставени на открито, без покрив. Някъде са струпани в кръг, някъде са съпроводени от менхири, другаде - от олтари; почти всички са полуразрушени или разрушени от времето или от хората.
Поради наличието на урни при всички опи-сани тук надгробия допускам, че праисторий' ските хора в околността са практикували трУ' поизгарянето.
В тази група три от кктоВете са загубили капаците си. По горната им побърхност се виЖдат издълбаните дупки
ДОЛМЕННИ НЕКРОПОЛИ
Некропоя е гръцка дума (nekropolis - град на мъртвите). Представяяват комплекс от гробо ве от праисторическата, античната и среднове ковната епоха23.
Когато през 1936 г. археологът Д. Цончев обхожда околностите на Хасковските мине рални извори и отбелязва старините, коитс Се намират тук, той посочва като ггърви пред исторически паметници следите от долмени, ------------	'48^.
21 Речник на чуждите думи в българскня език..., с
59
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
конто според него „на пръв поглед правят впечатление на кромлехи... и се състоят от по-го-леми и по-малки необработени трахитни камъни, забити по-дълбоко или по-плитко в земята във форма на кръг“24.
Това заключение той подкрепя с находки-те на известния по това време археолог Васил Миков, конто намира подобии побита камъни във форма на кръг в Сакар план ина и ги приема за останки от разрушени долмени25.
Цончев обхожда и отбелязва тук осем та-кива каменни кръга, като три от тях намира в равнината между с. Долно Брястово и баните; други два - източно от баните, вляво от шосе-то за Хасково; още два - в местността Манда гьол, отстояща на 2,5 км източно от баните, и осмия - в местността Белгията, в посока на с. Татарево.
От посочените от Цончев осем каменни кръга открих следите на три от тях: западния долмен край с. Долно Брястово, големия каменей кръг с диаметър 25 м в източния край на с. Минерални бани, вляво от шосето за Хасково, и каменната могила в местността Манда гьол, която той определи с 15 м в диаметър.
Какво е тяхното състояние днес?
Цончев, Д. Старините около Хасковските топлоИ*®® рални извори. ГПНБМ, 1937 1939, с. 85.
„ “ Миков' В Ра'копките в Сакар планина. - ГНМ. кн. VI (1932 1934), 1936,99-121.
60
Големияш каменей кръг 6 източния край на с. Минерални бани
Днес той се намира само на 200 м от последимте къщи в източния край на с. Минерални бани, вляво от пътя за Хасково.
[Пироката надгробна могила прави впечатление отдален. Тя не е висока и има форма на леко издигната полусфера. Насипана е почти на равно място, над южния бряг на Банска река.
В самого начало на могилата, в южния й край, високо стърчи внушителен скален комплекс, който и сега изглежда като „официален портал" на съоръжението. Днес той е загубил първоначалния си вид, чийто замисъл трудно може да се разгадае, но внушението, че тук е бил входът на това голямо могилно съоръже-ние, остава силно.
Една от скалите на комплекса сякаш е об-работвана: тя е най-отпред и е леко отделена от общата част; тънка и равна, тя се излита като стела пред него и по нея като че ли има остатъци от релефни изображения или може би някакви знаци.
Зад скалния портал започва море от камъни - малки, големи, по-големи. още по-големи. И всички потънали в непроходими трънливи шубраци. На северния склон на могилата, от-към Банска река, камъните са много големи -истински скали. По някои от тях има олтари. Но и другите части на могилата — въобше ця-лата могила, са затиснати с хиляди камъни. някъде те са скупчени един до друг, сякаш чзобразяват някаква трупа; другаде са на раз-
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
61
стояние един от друг, но цялата повърхиост на леко издигнатата (вероятно от пръст, принесена с дребни камъни) могила е покрита с тях. Затискат ли нещо под могилата, или вески камък има своя надгробна функция, е трудно да
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
се разбере.
Някои от тях са с определено конусовидна форма и пробити дупки - като долменните кюпове, които срещнахме на много хълмове в околността. Другаде стърчат счупени меихи-ри, до тях са издълбани олтари, а по скалите край тях - ниши за дарове.
Мисля, че могилното каменно съоръже-ние е евързано с мъртвите. Но камъните, които днес лежат на повърхността, нямат вид на разхвърляни останки от разрушени долмени (Цончев, Миков), нито пък наподобяват някак-ва ограда на разрушени долмени26.
Предполагай, че цялата могила (която об-хваща повече от 1 декар) е била заобиколена от крепида, за да я предпазва от разнасяне. Днес се е залазила една малка част от нея -от западната страна, край Банско дере, което слиза откъм Япче, за да се влее непосредстве-но под могилата в Банска река. Съхранената крепида започва от лявата страна на портала и продължава около двайсетина метра. Тя вече се е оголила от пръетта и се вижда, че е офор' мена по същия начин като крепидата в основа-та на Чучката, която е съвсем близо до нея — на 200 м западно: използвани са ниски части на наличии скали, а между тях са вмъкнати умело плаващи (подвижни) камъни. Тази технология,
Пак там, Шкорпил, К. и X. Паметници из Българс^0,
62
типична за тракийските традиции, срещяахме навсякъде по Банските хълмове, което недву-смислено показва, че и Голямата каменна могила край с. Минерални бани е дело на същите хора, живели по околните височини.
Прави впечатление, че на места, където крепидата се е разпаднала, са натрупани части от счупени менхири - личи обработката на камъка. Вероятно те са изнесени от самата мо
гила в по-късни времена.
До крепидата опира дворът на едно семейство (както се вижда, циганско); в простран-ството между могилата и дерето, преминаващо край нея, то си е спретнало нещо като къща, в която живее от доста години. От северната страна, покрай р. Банска, площта край могилата също се обработва, а от изток и юг инвази-ята на хората по отношение на могилата е непреодолима: има изчистени от камъните и за-градени части - „частна собственост“, а други се опитват да засаждат плодни дръвчета между камъните, дори към средата на могилата.
Каквото и да е ставало с каменного съо-ръжение в древността и днес, колкото и да е било разрушавано и разкопавано съзнателно и несъзнателно през хилядолетията, едно остава неоспоримо и досега — то е създадено от чо-вешки ръце.
За съжаление най-големи и най-динамични Разрушения върху него са нанесени в най-ново време, през втората половина на XX в., когато Селяните от околните села се заселват около Минералните извори и превръщат тази древна каменна старина в каменна кариера. Когато п°молихме един мъж от най-блмзката до хъл-
ДРЕ8НИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
63
Големият каменей кръг 8 източния край на с. Минерални бани
Вж. Цончев. Д. Старините..., с. 94.
ма къща да ни съпроводи до нея, той разпа-лено и убедено ни увещаваше, че там няма да намерим „нищо интересно, защото това е ка-менната кариера, от която хората си набавят материал за новите кыци“.
Нека припомним, че през 1936 г. археоло-гът Д- Цончев е доведен до тази старина от дългогодишния учител в с. Горно Брястово г-н Иван Попов27, който явно въобще не се е дво-умил тогава дали това е нещо ценно от древ-ността, или са просто струпани камъни, какви-то изглеждат на селяните днес.
МоЖе би тук е бил бходът на древното съоръЖение
Разрушен менхир с пирамидална форма 8 Ьгоизточния край на могилата. Непосредствено до него - стпопански двор, честна соб-ственост
65
Цялата побърхност на могилата е покрита с леЖащи камъни, на места на известно разстояние един от друг
Камъни, скупчени сякаш в една група. Много от тях приличат на каменните „кктове'-урни на Япче и по другите хълмове, Някои са разрушено, други като че ли са оцелели с капаци и дупки по тях
66
нещо ckpumo 6 нея?
Големият каменей кръг на хълма 6 местността Манда гьол
Една необикновено голяма крепила оогражд върха на малък, естествено скалист хълм кр Дере в местността Манда гьол. Той е на —' източно от с. Минерални бани и се намира 200 м вляво от пътя за Хасково.
Бреговете на хълмчето са стръмни и нодостъпни. Единствената пътека към деР е тесен скалист склон от северозападния к конто слиза плавно надолу.
Върхът на хълма, обграден откъм де на места с внсока каменна подпорна сте , неравен и с неправилна форма. Той е запъ
67
Общ изглед на Големия каменей кръг 6 Манда гьол
изцяло с малки и големи необработени камъни с най-различна форма. Те сякаш са безред-но изсипани тук. Под тях почти не се вижда пръст. Изглежда, че надгробната могила в случая е издигната само от подобии камъни, без пръст.
За разлика от крепидата на могилата край Ракийницата, чието оформление е типично за времето си, укреплението, което обгражда частични участъци около върха на каменната могила в Манда Гьол - главно откъм дерето, рязко се отличава като „строителна технология". Това са части от подпорна стена, опряна във върха на хълма, така че да удържа камсн ната могила.
68
На места от северозападната страна на хълма тя е оформена с необработени камъни, струпани един върху друг до върха, запълнен с „лежащи“ камъни.
Другаде, особено на запад, откъм дерето, подпорната стена е издигната плътно до хълма (сух градеж) от големи каменни блокове, добре оформени като различии по големина и размери четиристенни правоъгълници, наре-дени в два, три, четири и дори повече реда.
След толкова хилядолетия още личи ста-	А
ранието на майстора да ги нареди колкого се може по-плътно и здраво един до друг. На места си е послужил с клинове от по-малки за-пълващи камъни, а на други е оставил малка „захапка“ лека издатина в основала на еди-ния блок, за да легне плътно другият до него. Hu	;
Височината на слепите при отделните участь-	[
Ди е на места 1,5 м, на други - 2 м, а на някои
’	’	ДРЕ8НИХОМ
достига дори 3 м.	по муки и пцоиша
И пак подчертавам, това не е самостоя-телно издигната стена, която обикаля върха, а само подпорна - вградена в него. Такива вгра-Дени в стръмните склонове зидове се намират от северната страна на Голямото градище - ве Роятно укрепващи или отбранителни, но лам камъните не са обработени като тези на Манда гьол.
При всички случаи става ясно, че тук се съхранява нещо, което е било ценно за древ ните. Дали това са разрушена вече някогашн Долмени? Възможно е. Това, което се вижда, е, Че камъните тук, както и по повърхността могилата край Ракийницата, не са огромш скали, с които са били оформени наи-древН
69
долмени по Калето и Аида, нито пък има каменни колиби-надгробия, както при Гарваница и Малкото градище. Натрупанитс камъни са толкова много, че е възможно да затискат
нещо друго, скрито в хълма.
И други следи говорят красноречиво за живот на този плосък неравен хълм. Олтарна скала не открихме, но по някои писки и пло-
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
ски скални късове между лежащите камъни все още има издълбани олтари. Край някои от тях личат и малките характерни вдлъбнати-ии за горене на благоухания. Няма съмнение, че тук се е свещенодействало. Вероятно - за мъртвите.
В североизточния край на каменния връх се намират на открито останките на голямо каменно съоръжение - вероятно гробница. Запазена е добре източната му стена от някол-ко масивни плочести камъка, наредени един над друг, както и пещовидно издълбана скала в задата му стена, където най-вероятно е бил съхраняван прахът на мъртвия. Горната част на пещта е оформена полусферично, като ка-к на кюп. Западната стена е полуразрушена, ероятно много отдавна скалистите скло-ДъппД3 Ка^енния вРъх са обрасли с гора-HaRcoJJ И Одливи хРасти са се промушили накпеп^ големите каменни блокове на крепидата.
XX в п<? ВР^ме ~ пРез първата половина на водите сип"0 РЯСТОВЦИ пасели кравите и би-Дерето изнипГе И Места> защото в началого на то се задъпж Г°ЛЯМ Гьол’ МанДа гьол,в кой-№р*Ма«о™п>чно„ода................
70
те летки дни. Тук идвали говедарите да напоят добитъка и да налеят манерките си със студена вода от извора близо до него, от другата страна на дерето. В плитчините край големия гьол лежали биволите в пладнешкия пек, затова и цялата местност получила името „Манда (би-волския) гьол“.
Днес биволския гьол го няма, само едно заблатено място с високи папури напомня за него. Но кладенецът, конто от незапомнени
времена се е сдобил с дялан „безалък41 на ус-тието, още стой, макар занемарен и труднодо-стъпен сред високите храсталаци.
Научаваме от Д. Цончев28 според сведения на селяните, които го придружавали, че тук някъде, около Манда гьол, е имало голяма шарапана, която воловарчетата отдавна разбили.
А нашият водач бай Жельо. роден през 1923 г. в с. Долно Брястово. разказва за една страховита среща на каменния връх в Манда гьол, поради която първия път той не пожела да се изкачи с нас на хълма и остави бай Вълчо
древни хора
ПО ЧУХИ И -
сам да ни съпровожда.
Още съвсем млад, той пасял говедата по околните склонове и се качил да разгледа каменния връх. Изведнъж съзрял една къса и Дебела змия с лъскави люспи да пълзи между камъните. Той се приближил и залочнал да я Удря с тоягата си, но тя все оставала неуязвима, защото нямала нито глава, нито опашка, а само едно късо тяло, цялото покрыто сякаш е броня с големи лъскави люспи. Тогава той за-почнал да хвърля върху нея тежки камъни. но ——----------
:s Пактам..., с. 89.
71
и те не помогнали. Гя продължила да се при-движва, извивайки люспите си, без да показва, че е наранена. След дълга борба той я оставил да влезе в един процеп между камъните. Страхът го обзел след това - „що за чудо беше тази змия“. Този страх го държи и до днес, за-
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
това ни разказа историята след като слязохме от хълма. Всички се умълчахме, замислени за невероятните тайни на Манда гьол.
Спомнихме си и за „историята“ на долмен-ната могила край с. Долно Брястово.
Отначало, през 1936 г., тя е намерена от Д. Цончев като висока могила, издигната от пръст, примесена силно с дребни камъни, с диаметър 7 м, а на върха й, красиво наре-дени в кръг, блестели големи бели трахитни камъни.
Няколко десетилетия след това селото за-почва да расте към нея. Селяните разбивали и изнесли големите камъни от върха, за да построят новите си къщи. Останала без затиска-щия кромлех на върха си, могилата започнала да се разпилява и разнася по краищата; така днес достига 17 м в диаметър. Насипът от камъни и пръст не е вече толкова дълбок и цяла-та повърхност на ниската полусферична могила се покрила с бодливи храсталаци и тръни. огава в потайно време дошли иманярите и взривили останалото в нея. Едва ли са били възнаградени за този труд, но са преобърна-с ,НЯК0ЛК0 пл°чести камъка, единият от тях скпЕГ’ косто показва, че в могилата са били и и засипани гробове на древните.
но съпп-1ИСТ°'ЭИЯ На долн°брястовското гроб-Жение ме насочи към хипотезата, че
п
многобройните лежащи камъни в ограденото пространство от големите кромлехи в Манда гьол и Ракийницата също са разположени над могили, в конто са скрити надгробия на древ-ните хора. Иначе какво толкова ценно ще пази на върха на хълма в Манда гьол това масивно каменно съоръжение, чиито зидове на места достигат 2-3 м височина, а каменните блокове в по-голямата си част са обработени и гриж-ливо подредени един до друг на 3-4 реда ви-
сочина.
Вероятно малката рекичка (тя също се влива в Банска река), в началото на която е разположен каменният връх на хълма в Манда гьол, е била привлекателно място за живот на древните хора. На много места от двете й страни, чак до далечните отсрещни хълмо-ве, където тя вече се губи, все още стърчат многобройни каменни следи от живота им: скални групп с различна големина и форма свидетелстват за интензивния живот, конто е
ДРЕВНИ ХОРА по чухи И ГРАДИЩА
протичал тук някога, може би в продължение на хилядолетия.
Дали по рекичката няма и други подоони каменни съоръжения, посветени на мъртвите, не мога да кажа, защото не успяхме да пребро-Дим този сякаш безкраен каменей рай.
Местни хора разказват, че и по орегове-Те на Банска река след Големия каменей кръг край Ракийницата също има подобии каменни кръгове, конто говорят за интензивен живот и крап някогашната голяма река Банска.
73
В северозапад-
ния край на хъл- I
Части от укрепителния зид от западната страна на могил‘
74

Каменни бло-кове, вградени 8 краищата на могилата, за да я предпазват от срутване
ЙРУга част от укрепителния зид от западната стра аменните блокове личи обработка
75
Части от западната стена. Освен изправе-ния каменей блок са използвани и други по малки необработени камъни, всички опира-щи 8 могилния хълм
Камъни във вътреш-ното пространство на могилата, сякаш нападали един върху друг
76
Камъни, леЖащи Въ8 бътрешното пространство
па9ната подпорна стена, гледана отвътре
77
ъ*г-
Олтар, почти 8 средата на могилата, с малки вдлъбнатини наоколо, вероятно за горене на благоухания

Голямо надгробно съорыкение, градено с различии по гол^'гила плочести камъни в североизточния край на каменната
_________________________- а се е превз>Рналл Сега вирът Манда гьол е пресъхнал и рек^кмНОгобройни кзмен 6 дере със стръмни и скалисти брего . п0 брегобе еледи от древните хора се намират
79
78
Долменът край с. Долно Брястобо
През 1936 г. Министерство™ на търговията, промишлеността и труда започва каптиране на Хасковските минерални извори. Гогава се разкриват руините на някогашни римски бани, които се издигали върху изворите. За проуч-
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
ването на тези останки е извикан археологът Димигьр Цончев от Пловдивския музей, конто освен това уснява да обходи и проучи и някои други старики в района. Между тях са остан-ките от разрушени долмени на три места в равнината между с. Долно Брястово и баните, източно от височината Каракая29.
Днес там се намират останките на само един от тях - най-големият, най-„западният“. Цончев го описва с диаметър 7 м и го запечатва на малка черно-бяла снимка: на върха на малка издатина от незасята площ сред нивите стоят скупчени в кръг големи необработени камъни, забита в пръетта, които се открояват отдалеч.
Сега картината е съвсем променена: сред зелените ниви се забелязва една могилка не-ооработена земя, покрита с непроходими бод-ливи храсталаци. Към нея от нивите върви черен коларски път и минава по средата й. На самата могилка пътят е като калдъръм, няма коловози, защото тук пръетта е примесена силно с дребните камъни от насипа. Мачкани постоянно от каруци, хора и добитък, камъче-тата са се набили в пръетта.
Тук там из храсталаците се мяркат някол-о по големи камъка, но те нямат нищо обшо някогашната голяма купчина от грамадни
' Цончев. Д. Старините...
80
Останки от „западная" (по Д Цончев) долмен 8 източния край на с Долно Бр'
(.	____ „ цСНЧев през ® г-
На м^ьНа О11ците останки от „западная" долмен, направена	в кръг
«п оръст и дребни камъни сред нивитеи^
«ли необработени трахитни камъни, заоити
81
бели камъни. От нашите водачи научаваме, че „камъните ги няма, защото от тях са на-правени всички тези кыци наоколо в с. Долно Брястово11.
Един голям каменен блок стон самотек
край пътя, извън могилката, която вече не е само 7, а цели 17 м. Той е по-близо до селото, отколкото до нея. Може би единствен е оделял от някогашия ограден кромлех на долмена.
След като разчиствам храсталаците с брад-
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
ва навлизам няколко метра навътре, от запад-ния край. Тук в една голяма яма стърчат пар-чета от взривени долменни плочи. Наоколо има, все още забити в земята, едри необра-ботени камъни, а между парчетата в пръстта лежи преобърната една доста добре оформена плоча, която вероятно е покривила долмена. Тя има малък фриз-козирка: предната част е удебелена и наклонена надолу. Дължината и ширината й са еднакви: 1,30 х 1,30 м, а дебе-лината й е 0,20 м. От единия край е счупена на места и не може да се разбере дали е била с тази дължина, или с по-голяма.
Малко встрани, южно от ямата, на 3-4 м навътре, се виждат още две изровени ями с разпръснати по тях парчета от плочести камъни. ова ми дава повод да предположу, че в 011,313 са били засипани не един, а няколко лмена, т. е. това е бил некроиол от долмени
НЯК0ГЗШният кръг от големи бел*1 залечат^ НЬРха нз м°гилата, конто Цончев *-самите л На чеРНо*бялата снимка, не са били то ™ приемаНиИвТМЗРУШеНИ долмеНИ“ -	“• Миков в Сакар планина •
Големият кръг от бели камъни на върха на могилата най-вероятно е затискал засипаните долмени в некропола, но след като камъните са били разбита и изнесени от долнобрястовци като материал за къщите им, могилката посте-
пенно се е разпиляла и скритите в нея долмени
са станали лесна плячка за иманярите.
Вероятно големите каменни кръгове край Ракийницата, в източния край на с. Минерални бани, и този в местността Манда гьол, на 2,5 км източно от с. Минерални бани, вляво от пътя за Хасково, също са долменни некрополи.
Може би и те някога са били покрити с мо-гилен насип, който през хилядолетията се е разпилял.
Долменът край с. Долно Брястово същест-вено се различава от всички, конто срешнахме Досега по обиталищата на древните хора по височините на Мечковец.
Всички долмени, описани досега, са на от-крито, а долменът край с. Долно Брястово е скРит във висок мотален насип от пръст, при-Месена с дребни камъни, и затиснат на върха с нолям кромлех от красиви бели камъни.
За пръв път в района срещаме изкопан в зе-Мята гроб, покрит след това с плочи, което пък М°Же да означава, че става въпрос за друг вид п°гребение - трупополагане.
Долменът край с. Долно Брястово се на-^иРа всъщност в самото подножие на хълма Хо'Че И ВеР0ЯТН0 гробовете принадлежат на год аТа Които са оставили на открито по върха емите каменни кюпове и менхири.
ДРЕВНИ ХОРА
ПО 4YW И ГРАДИЩА
83
Както животът, така и погребалните традиции на древните в околността продължават да се променят.
Кой тука в миг пристига? Кой там си заминава?
Една загадка притаена за всички мъдреци
остава.
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИША
В крьга начал ото къде е? Къде е неговият край?
Ако отнякъде дошли сме, къде ще отшумим в забрана?
Омар Хаям. Рубайят.
С., „Д. Яков“, 2008, р. XXII, с. 26.
Следващият етап в развитието на тези традиции е градената куполна гробница с няколко помещения, засипана в могилен насип. Такава е Татаревската гробница в южното подножие на големия конусовиден хълм Хисаря, край съседното село Татарево. Открита е от известно наш археолог В. Миков през 1955 г. и според него е наи-старата в България - от VI в. пр. Хр.	г
МЕНХИРИ
ни с п1^ИТе Са веРтикално побита големи камъ-или кгт ИЧНа Ф°Рма ~ най-често пирамидална идва от ^0ВИдна- Макар че този паметник начение неТюяс™ 6П°Ха’ неговото пРеДна3' че около 11(. нено напълно. Знае се само, близост до ПГ° Се Свещен°Действа. Среша се в лтари и долмени. Наименованието
е от бретонски произход и произлиза от думи-те теп ~~ камък, и her — дълъг.
Според някои археолози менхири у нас не са запазени31. Археологът от Хасковския исторически музей Д. Аладжов отбелязва един менхир в Хасковския край, който е съхра-нен до днес - Чучул камък край с. Овчарово, Харманлийско32.
В Банската околност обаче менхири има, и то на доста места. Най-много са те на хълма Дидьоу, северозападно от с. Горно Брястово, в непосредствена близост до Голямото градище. Това са големи побита камъни, високи около 2 м, с формата на изправен фалос. Изглежда в древността те са покривали целия запален склон на хълма, който има вид на прихълмие към Дидьоу. Днес са оцелели само няколко от тях. Някои са поставени в каменно „гнездо“,
ДРЕВНИ ХОРА по чун/  ' —-г—'1
край други е издълбан олтар.
Менхирите на Дидьоу носят белези на принудително разрушение от човешка ръка. Вероятно още в древността - едни от тях са Раз ити още от основата. други - по средата, а а трети е премахнат само върхът. Най-често съборени на земята и след това натрошени. ма Я енхиРи могат да се видят и на хъл-а пче, които се издига в южния край на с.
БРЯСТОВО- Туж са по-грубо издялани и те Г Личи пирамидалната им форма, макар и а наподобяват фалос.
Мат ЗКЛ1°чително добре запазен менхир с фор-rp^l(Ha Фалос има на самия връх на Голямото ||Д(е- в североизточния край на плошад-
’ЧмТ——
12 j егалитите в Тракия, г. I, С., 1976, с. 36.
Селища..., с. 196.
85
84
ката. Той е обграден с ниски конусовидни камъни. по чиито върхове зеят вече отворсни дупките, вероятно за съхранение на праха на мъртвите, а в средата менхирът - изправен фа-лос, стърчи високо към небето.
На няколко места по склоновете на Малко-
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
то градище също се срещат менхири с пирами-дална или с конусовидна форма. По тях са издълбани правоъгълни ниши.
Разрушени менхири има на Гарваница, Аида, на Големия кромлех край Ракийницата и др. Дори стълбищата на един стар хамбар в с. Горно Брястово се състоят само от наре-дени счупени менхири. Части от менхири са използвани и в каменния кръг на Градушката църква на Дидьоу.
Според Ал. Фол менхирите са „подредени в различии фигури... изправени камъни“ от мегалитната епоха, които се намират обикно-вено около долмени и кромлехи33.
Сведенията за менхирите са оскъдни и не-сигурни. Един от първите изследователи на мегалитната култура34 споменава за два менхи-ра в Овчарово, един в Черепово, два в Б рани да и др. В крайна сметка се приема, че това са надгробии паметници, поставяни в древността върху могилата след погребението.
с. Вълче поле, Хасковско, има стари гро-оиша в местността Студен кладенец, носеша о на стар кладенец с граден свод, конто намирал там. Тези гробища, използвани от
с. 167.	' История на българските земи в древността. ••>
1901. °НЧев‘ Г МеГШ1И™« паметници в Сахар планина.
86
населението чак до 50-те години на XX в., са отдалечени на 3-4 км от селото и са съвсем близо до Курткале. В северния им край имаше
високи каменни плочи, които надвишаваха го-лемината и височината на обикновените сел-
ски надгробии камъни десетина пъти и прили-чаха на нарочно обработени стели.
Такива необикновеио високи стели стърча-ха до 80-те години на XX в. и в единия край на гробищата край с. Славяново, Хасковско.
Може би по подобие на поставяните някога големи надгробии камъни по върховете на тракийските могили, по-сетнешното население е продължило да забива такива стели в горната част на гроба на своя покойник, макар заровен вече в земята, затрупан с пръст и обграден с кръг от камъни, каквито бяха доскоро сьвременните гробове по селата.
В източния край на с. Вълче поле се намира честност, която носи името „Жълтия камък . Ва въпроса ми към стари хора от селото, зашо честността носи това име, след като там няма такъв жълт камък, баща ми Манол Петров и СЪсеДът, дядо Димитър Исперта, отговориха, Че според преданието там имало много голяма ,огила, на върха на която стоял голям жълт ^амък. Сега могилата се е разпиляла и е обра-3afiBaeMa земя’ но все още отдал64 могат да се ележат очертанията й.
н Тресни са податките за подобии „вдиг Р- И Камъни" и в гръцката митология. Според с б?КИЯ МИТ бог Хермес е богът, конто се носи литрРЗИИата на мисълта, води душите на > мре и за (1РИ ПослеДното им пътуване в отвъднок
Риля пътниците, затова на него са посве
ДРЕВНИ ХОРА ПО ЧУКИ И ГРАЛИША
87
тени „херми“ край пътищата. Хермите били каменни стълбове с изваяна глава на Хермес в горния край35.
Възможно е менхирите да водят началото
си от хермите.
Според Ал. Фол „Хермес е многофункционален бог“, но в светилището на остров Само-
траки (разположен точно срещу устието на Хеброс - Марица) той е типичният посредник между световете (водач на душите) и
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИША
присъстващото мъжко (оплодително) начало. „Входы на цялото светилище бил фланкиран от две статуи на Хермес с изправен фалос."36 Херодот също обяснява, че в старо време „пе-ласгите“ издигнали итифалически (с изправен фалос) статуи на Хермес37.
Единственият оделял менхир, известен днес в Хасковския регион, Чучул камък, в югоизточния край на с. Овчарово, в Сакар планина, е висок 2,10 м, с диаметър в основата 1 м38 и „представлява грубо оформена трахит-на колона".
Менхири -
каменни фалоси на Дидьоу
Поради наложено™ мнение, че менхир» У час почти не съществуват, наличието на менхири - каменни фалоси по западния склон на
и (-таР°гръцкц легенда и мигове. 6 изд. С., 1
„ Лл' Хим,*ите на Орфей. С„ Борина. 1995, с. 74.
с. 340 " ' А ‘ ИСГ°РИЯ На българските земи в древността-
Аладжов. Д Селища..., с. 196.
88
хълма Дидьоу в Банската околяост ни изиена-да. Но тяхното присъствие тук е абсолютно безспорно.
В голямата си част те са напълно обезли-чени: някои поради дългото време на своего съществуване са нападали по земята: други, съзнателно потрошени сякаш още в древността, също лежат до тях. И все пак, за най-голя-ма радост, някои тук-там са устояли и успели да оцелеят. Менхири открихме след това и на други места в околността, но най-впечатлява-щи останаха тези на загадъчния хълм Дидьоу.
Дидьоу се намира на 1,5 км северозапад-но от с. Горно Брястово, непосредствено пред известная в цялата околност хълм - Голямото градище. От с. Горно Брястово за Дидьоу води специален черен път, по който днес може да се стигне до хълма и с кола. Вероятно той е толкова стар, колкого е стара връзката между селото и хълма, а тя със сигурност не е пре-късвала с хилядолетия.
Отдален гледката е странна. Хълмчето прилича на опустошено съвременно гробише. Няколко пощадени от времето и хората менхи-Ра стърчат на върха, други стоят все оше като СтРажи надолу по късата пътека, която свър-ЗВа Дидьоу с Голямото градише.
Едва когато се озовахме сред това каменно ’ножество, забелязахме, че менхирите не са Росто един каменен ,,чучул“, изправен и забо .. Н в Земята. Те са много добре оргаюьнранз менна трупа от няколко елемента. в центърз thrK05,T° Се намиРа високо изправен. прими
"° 11 Т’Убо издялан каменен фалос, стара
110 °формен като четиристенна пирамид-
89
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
Широката му и стабилна основа е положена в спецнално каменно гнездо - кромлех, коего го обгръща. Преди да завърши, върхът леко се заобля, като глава. До каменното гнездо на ня-кои менхири е издълбан олтар с улей и малка вдлъбнатина в края. При първата ни среща с тях необичайната форма на менхнрите ни сп,-писа. Но тя е така очебийно подчертана, че не оставя никакво съмнение - тук менхирите са с форма на изправен фалос.
Най-често четиристенните каменни пи-рамиди-фалоси са издялани от високите части на естествени скали по хълма, направо на самото място. При някои менхири каменното гнездо е оформено пак от ниските части на съ-щата скала, дори олтарът до него е издълбан в най-ниските й части (благодарение на което вероятно е оделял). При други менхири само едната част от гнездото е от същата скала, а за да се закръгли то напълно около менхира, са поставени други подвижни камъни. На други места пък менхирът е изработен от една скала и е пъхнат в готово гнездо от друга скала.
Обикновено височината на менхирите от земята достига 2—2,5 м, а стените на четири* ъгълните основи на някои от тях имат р33' мери 0,60—0,80 м, а на други — 0,70— 1,00 &*• Пирамидата се стеснява нагоре и размер11' те под главата, където е най-тясната част, са 0,35-0,45 м или 0,25-0,35 м. По много от тях личат дълбоки следи от дялане с твърдо, 1 РУ бо приспособление, като кремъчно или мета1 но шило, както личат следите от дялането 113 шарапанйте.
90
На една по-голяма скала, на която стой разрушен още в основата менхир, се вижда добре оформен олтар с широк улей навън, а край него иМа малка вдлъбнатина. Вероятно над този олтар са принасяли в жертва животни, чиято кръв се е стичала по улея, а в малката вдлъбнатина в края му са горели благоухании смоли и треви. Явно край менхирите се е свещено-действало. Може би се намираме пред много древно светилище отпреди хилядолетия.
От Херодот се знае, че траките „почитат само тези богове: Арес, Дионис и Артемида (тракийската Бендида - Великата богиня майка), а царете им, отделно от другите сънарод-ници, почитат от боговете най-много Хермес, кълнат се в него и казват, че те самите са про-излезли от него4434.
Възможно е каменните фалоси-менхири, конто срещаме по банските хълмове да ни под-сказват, че обредността, свързана с Хермес -итифалическия бог, е била разпространена сред древните траки, живели тук сред скалите.
А тази обредност била устна и само за "Посветени'4. Практикувала се в затворено общество - орфици, конто, ръководени от своя *Рец-цар, изпълнявали Орфееви химии, съз-даДени според преданията от самият Орфеи "Химните не са съчинени стихове, а обредни молитви44.40 Съдържанието на химните, изггъл-Нявани по време на самия обред, не се издава л°- Тайната на мистериите се пазела от залпа
За Живота на участника.
>1
ДРЕВНИ ХОРА
DO муки И
п Попов, Д, Залмоксис. С., Унив. изд., 1989, с. -Q Лл. Химните на Орфей..., с. 23.
91
Днес те са познати на науката, но от много късни и вероятно непълни записи на устната традиция, когато тя вече не е играела никаква роля. Зависите на химните са направени дос-та след принудителната забрана на езическите богове, станала поради налагането на христи-янството през IV в. сл. Хр.41
Моята цел не е да навлизам в тайнството на орфического учение - това не е но възмож-
ностите ми, но споменавам за пего, защото ж искам да потърся връзката между итифали-ческите паметници на царския бог Хермес и паметниците на хълма Дидьоу. Зато те се намират именно тук? Защо никои от тях чер-таят пътя към Голямото градище - съседния голям труднопреодолим хълм с олгарна скала  на върха, със същите каменни фа лоси по него, издигнати към небето, със склонове, укрепе-ни на много места с тежки каменни блокове и почукиТграпища ^йло, заградено със стара каменна крепост, в която загадъчно се врязват два вътрешыи зида, които започват от периферията и вървят към центъра. Според слуховете някои иманяри от с. Горно Брястово знаят таен вход между тях, който води към подземна каменна сграда. Ако в слуховете има истина, Голямото градище може и е не само светилище, а и „тюрзис“ - кУла на владетеля, който е бил одновременно цар 11 жрец, ръководел посвещаването на новопр11 н™Те В ТаЙН0Т0 °бщество и всички „посвете-така също бил вожд и на цялото племе-
41 Пактам, с. 8, 9
92
Малко скалисто прихълмие по западния склон на Дидьоу.
покрито с менхири; побечето от тях са разрушени
Менхири с 4>оРма на изправен 4«л<х
93
Менхир с отсечен 8ръх и разрушено каменно гнездо
94
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩД
Опълбище на став
взети вероятно 0ЦС0(Т6еНО °т СЧупени менхиРи' ОКолността на с. Горно Брястово

ШАРАПАНЙ
Щарапана е название™, с което местните хора наричат древните, изкуствено издълбани в скалите вдлъбнатини, свързани с улей.
Шарапанйте са близки до олтарите. И те като тях са изкуствени вдлъбнатини в скалите. Всяка шарапана, като всеки олтар, има малка вдлъбнатина в единия край, която, както пред-полагаме, и при олтарите е служена за горене на благовония при жертвоприношения, посве-тени на боговете. Следователно и шарапанйте имат предназначение™ да служат за връзка мевду хората и боговете и над тях е извърш-вано жертвоприношение.
За разлика от олтарите, които са малки и очертани твърде неясно и несигурно по върховете на най-високите скали, шарапанйте са големи каменни съоръжения със сложен зами-СЪл и конструкция и обикновено са издълбани в иякоя малка и мека скала по склоновете на обиталищата.
Шарапанйте почти винаги се състоят от две кръгли корита. Голямото се намира в горния е аи На скалата и е наклонено към малкото. То и плитко, със загладено дъно и неви-Из* °Вален бордюр в краищата, около които е ва в Л^аН Тесен Улей. Голямото корито завърш-се»^°ЛНИя край с чучур, насочващ това. което fl0^IBa от него (най-вероятно течност), към <То КоР1гго, разположено точно под него. сЪд ^Т° к°Рито обикновено е дълбок каменен нат’ ез Всякакъв изход - в него се събира цен-“ течност.
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИР
97
Шарапанйте, особено някои от тях, са из-работени с много умение и професионализъм, за разлика от олтарите, макар оръдието на тяхната наработка да е оставило яс ни следи от твърдо кремъчно или метално шило.
Може да се допуске, че шарапанйте са из-работвани в значително по-късна епоха в сравнение с олтарите, когато уменията на скалния човек да обработва камъка са се усъвършсн-
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
ствали твърде много.
До средата на XX в. шарапанй е и мало на много места в Банската околност. Особено на-гьсто те са били разположени по южния склон на Тънти бунар, под големия скален комплекс Аврамов камък. Затова и до днес тази местност носи името Шарапанйте. За съжаление, поради неоценяване на тяхната историческа стойност, те са разбивани, взривявани, изпотрошени, а и времето е оказало своята разрушителна сила, особено върху тези, които са останали на от-крито, като например шарапанйте по върха на Аврамов камък.
Днес в Банската околност са останали около десетина шарапанй - две на Пожаришего, пет на Аврамов камък, една на Каракая и оше няколко тук-там - разкъсани на части, отделе* ни от скалата и др.
Местного население добре познава тази нна <абележителност и смята, че това с'1’ преси за вино на някогашните хора.
98
Шарапанйте и Жертбените олтари на дребните траки
Олтарите и шарапанйте имат много общи белели.
Най-същественият от тях е, че както олтарите, така и шарапанйте се изкуствени вдлъб-натини в скалите, издялани в древни времена по примитивен способ.
И олтарът, и шарапанйте имат култово предназначение, издълбани са за събиране на	а
някаква свещена течност, а в краищата им ви-наги присъства още една малка допълнителна вдлъбнатина, която най-вероятно е била място за горене на благовония при жертвоприноше-нпя. Това превръща олтарите и шарапанйте в ш Духовни места - места за среща с боговете.	'
Олтарите и шарапанйте са изключително	г
Дълготрайни. Те са създадени чрез примити-
сн, мъчителен и продължителен труд, но той по чда1 и гтдишд ПолУчава щедра отплата. Тези скални култо-ви СЪоРъжения са ползвани многократно не в
пР°Дължение на много години и векове, а хи-лядолетия. Дори и днес някои от тях са в със-°яние да изпълняват своето предназначение.
Освен ярките общи белези, които ги оп-^Делят като един и същи вид, олтарите и лрапанйте имат и съществени отлики.
Ко ЛТаРИТе обикновено се дълбаят на висо-х0’вНедостъпно място, по готощадките на вър-м0^Те На г°лемите скали. които стърчат по ДосдЛНИТе хълмове; шарапанйте са на ниско.
ли пЪ11Но за всички място, в малки меки ска-
0 ииските склонове на хълмовете, кьде
99
то са обиталищата на хората - Пожарището, Шарапанйте, Каракая, Караджовица и др.
Олтарите са многобройни; шарапанйте -определен брой.
Олтарите са малко и просто съорьжение, което най-вероятно не е изработвано от про-фесионални каменоделци; шарапанйте са голя-мо и сложно съорьжение, коего мзисква осо-бените умения на професионалист, продължи-телно време и творчески труд.
Повечето олтари са кръгли, като шарапа-ните, но най-древните от тях имат твърде не-/Д ясниформи и очертания; таранами гс показват Я доста сложен предварителен замисъл, ясно разграничаване на форма кръг, право ьгъ.ъ ник- слипса, ръб и овал, как,о и ра ;.111*11111 час-, z "	1 ти на съоръжението - корито, чучур. бор дор.
Р - улей и др. под., а също така и умение всички гс да бъдат съчетани хармонично.
по^Ги^Лшд Олтарът винаги се състои от един сьд; шарапаната почти винаги има два в първия се произвежда някаква течност, а във вторил тя се събира.
Скалата, в която е издълбан олтарът, е за-Щитена от кромлех, а край него место се издига менхир; при шарапанйте те липсват.
В заключение: олтари ли са шарапанйте?
От направените съпоставки стигам до 11’’ вода, че шарапанйте не са само „жертвсни ка-мъни , както ги определят братя Шкорпил- Kl’ иго първи ги откриват в лозята па едно село в -Надтия понички са били клани жив*” и кръвта им е събирана в особени с ьдове
” Шкорпил, к 100
И -Т. Паметници из Българско, ч. I, с
Шарапанйте в околността на хасковските минерални извори са документирани за пръв път през 1937 г. от пловдивския археолог Димитър Цончев43. Той съобщава, че местного население ги смята за преси за грозде, съгла-сява се с известния за това време археолог В. Миков, че са паметници от халщатската епоха, но не изказва предположение за тяхното предназначение.
Археологьт Д. Аладжов от Хасковския исторически музей определя шарапанйте в района като „най-забележителни и добре запазени паметници от старожелязната епоха1444. В съ-шото изследване той споменава за шарапанй и на други места в Хасковския край: в землиша-та на Брягово, Маджарово, Кралево и др., но не изказва предположение за тяхното предназначение, макар че ги назовава „винарни“.
Съвременната археология съшо не е дала категорично мнение какво представляват ша-Рапанйте - за какво са служели те на древните, какво е било тяхното предназначение.
Наистина, трудно е да се отговори едно-Значно на този въпрос.
арапанйте винаги носят белега на места-За жертвоприношения - малката вдлъбна-* 8 еДиния край за горене на благоухания.
Те Т от които се отправя към боговете. Но Та Са 3агУбили друг важен белег на тези мес-По ТЯХНата недостъпност по високите скати. бди^С°Ките въРхове- Шарапанйте са вече в
°Ст до селищата по склоновете на хълма.
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУХИ И ГРАДИР
м Д Старините..86-90. o<3jroe> Д. Селища..., с. 54.
101
В сравнение с простичкия олтар, конто е събирал кръвта на принесеното в жертва на боговете животно, шарапанага е сложно съ-
ДП8НИ ХОРА
ПО ЧУНИ И ГРАДИША
оръжение; в горната му част сс произвежда някаква ценна течност, която се събира в дол-ното корито, вероятно за да бъде използвана. По приблизителни начисления каменното корито на добре запазената шарапана под втората площадка на Аврамов камък събира около 100 литра течност.
Каква може да бъде тя?
Древногръцките автори са ни оставили достатъчно сведения за това, че траките са от-глеждали хубави лозя и са правели ароматно вино.
Народната памет, която е съхранила наз-ванието „шарапана11 - винен камък, също ни подсказва, че тази ценна течност може да бъде виното, така обичано от траките и смятано за свещено.
Така че вероятно шарапанйте са били съ-оръжения за производство на вино, ползвани от цялото племе. Чрез тях хората облекчпли живота си, макар че изработването на такова съоръжение по този примитивен начин е ко-ствало много време, още повече труд и пенни На ма^СТ0Р каменоделец, усъвършеН'  ани през вековете от опита с издълбаванете ^гаР*пе- Но това скъпо съоръжение се е в пп('И1 °.01 ВСИЧки’ всяка есен по гроздобер-хиляш **СНИе на г°Дини, столетия, може би и сведет^ КаТ° ШаРапаната е, грубо казано, нснието "роизводство, какво тогава е обяс-врисъстващаза в единия и кР‘п1
102
малка вдлъбнатина? Както се изясни, тя служи за горене на благовония при олтара. Означава зитова, че шарапаната изпълнявала и функци-ята на олтар?
Макар шарапанйте да са изработвани и из-ползвани много по-късно след олтарите - вероятно около I хил. пр. Хр„ и тогава пантеоны на тракийските богове е бил твърде голям, като между тях вече бил и богът на виното Дионис. И по това време при траките, както и при старите гърци, е била силна традицията първите и най-добри плодове от техния труд да се даряват на боговете. До днес местного население в Банския край пази тази традиция - най-напред да раздаде на роднини и съ-седи, преди да яде от първото гергьовско агне, от първото петровско пиле, от първия хляб от нового жито, от първото грозде наесен, от нарвите дани и пъпеши, от първите плодове в градината, от месото на тазгодишното пра-со по Коледа. „Това се прави, за да ни даде ог повече през следващата година'1 (Вълка е°ргиева, 82-годишна, от с. Горно Брястово). 3311 Не°бходимост да се поднесе най-напред р3 боговете, за да им се благодари за добрата g Колта и да се спечели тяхното благоволение, £&Но 11483 от дълбоката тракийска древност.
° какво разказва за такава традиция една аРогръцка легенда:
теж- ДНа година лозята на Каледон били на-се П08ече от всеки друг път от грозде, а какв°ДИло т°лкова жито, че хората не знаели 0 33 го правят.
зал ц^3 1X16 Ви кажз какво ще направим! - ка-Р Иней. — Ще уредим един празник, за
ДРЕВНИ ХОРА ПО муки И ГРАДИША
юз
да благодарим на боговете за изобилието, като принесем в жертва от житото и гроздето на всички велики богове, които живеят в обла-ците на върха Олимп. Те ни изпратиха хуба-во време, влажните ветрове и дъждовете. Без тяхната помощ нямаше да можем да получим
такава голяма реколта.
Веднага на другия ден царят заедно с кале-
донийския народ излезли из нивята и лозята, за да принесат жертва. Построили от пръст
ЛИВНИ ХОРА
ПО ЧУХИ И ГРАДИЩА
и камъни малки жертвеници, сложили вър-ху тях суха трева и клонки, а върху клонките струпали няколко от най-големите гроздове и от най-едрите житии класове. Те вярвали, че с това биха могли да се отблагодарят на боговете, които са им изпратили такова голямо изобилие44.45
Вероятно именно наесен, когато по скло-новете на Банските хълмове започвал гроздо-оерът (и сега там има лозя), в малката вдлъб-атина на всяка шарапана пламвали благоуха--’ а Г0РН0Т0 корито се изпълвало с най-до-боговете°ЗД°Ве КЭТ0 ЖеРтвопРиноше,|1,е къМ
нал пг>а В ДЪЛГИЯ *нвот около скалите, преми-не сам!1 ХиляД«летията, траките се научили ^РЬЖИия'"163"1 П° ТЯХ’ "° " Да “ЗРа6°"аТ измяло каменни.
Шапап . ават ^УДа им.
от пъови-грНИ1е’ Които вероятно са били едн° иредназначё?3 Ю0НИ СЪ0Ръжения, без да губ*11 еДна по-високТ0 СИ НЭ олтаРи’ отбелязва' ните племена 1.СТепен в развитието на мес1' —Свен шарапанйте в околност ь1
ГРьиха митологад с А
104	L ’ Акритае, 1976, с. 115.
са намирани каменни кутели и хромели46; все още на много места съществуват каменните „безалъци14 - по устията на кладенците около с. Горно и Долно Брястово и други подобии каменни съоръжения, вероятно от същата епоха.
За съжаление дори и най-устойчивите сред тях - шарапанйте, са пред изчезване.
Шарапанйте на Аврамов камък
На върха на скалния комплекс Аврамов ка мък, който се намира на 2 км югозападно от Минерални бани, нагоре по пътя за връх . ида, са издълбани няколко шарапанй.
Първата се намира в северния край на скалната площадка и е разположена в посо ка север-юг. В същата посока е и естестве ният наклон на скалата. Във високата и час е издълбано голямо корито. То има изразе крыла, по-скоро елипсовидна форма с дна i тьр 1,50 м, височина в горния край 0,7 м, а аолния - 0,20 м. Дъното е гладко и наклонена к-ьм малкото корито. По краищата^ е оформе в°рдюр, изронен на места. Покрай него t 1 Лълбан улей. Голямото корито завършва вд Ння край с открит чучур над малкото, K0HJ п°чтц разрушен. Малкото корито е изЯЪЛ° IСъШата скала, под голямото, на равно мяс ° е добре оформено като елипса, с оор ° кращцата. Дълбочината му е 0,40—<.
Диаметърът - 0,95 м. Пълно е със зас с
Да- Тази шарапана, малко по-добре 3 с дРУгите две, също е обхваната от п
д qедцщд .
105
древни хора
ПО ЧУКИ и ГРАДИР
на саморазрушаване. Той е засегнал дъното на голямото корню, в горния край на което се е оформила широка пукнатина. Малка вдлъбна-тина-ниша с диаметър 0,25 и дълбочина 0,10 м е оформена в останалата вертикална каменна стена над шарапаната, от запад.
Втората шарапана се намира в средата на голямата площадка, непосредсгвено над
ХОРА
ГРАДИЩА
отвесната стена на каменния комплекс. Тя е издълбана в посока запад-юг. Шарапаната е много повредена. Останали са само голямата вдтъбнатина и част от чучура, но и те са сил-но разрушена. Преди 70 години Д. Цончев47 я описва с две крыли части, евързани с каналче. Той споменава, че малката част и каналчето са
твърде разрушени. Днес те въобще липсват.
Според мен разрушението на шарапаната е под въздеиствието на естествената ерозия на скалата, а и поради уязвимою местонахождение на долното корито - в края на площадката, над урвата.
регата шарапана на Аврамов камък е Р зположена в южния край на скалата, в посока северозапад-югоизток. Горната част е
рмата на неправилен кръг. По дъното и По кт>е СКалата е напукана и силно се рони. сегя г,аЯ На голямото корито има бордюр -Диамет™0 ИЗР°нен’ а край него минава улейного гП1ЬРЫ П ШиРоката част на полуразруш6' "°™ ™»М° кор™ е 1,50 м а в тясната 1 ,*> нгорния е °-34 “а: корито тяь, ’ Накл°ньт е голям. Голямото но и-тпяпа.. ?.ШВа с ЧУЧУР, който е значите»1'
^• 4 Старините...
106
Разрушено е и малкото корито. Предната му половина е откъсната и безвъзвратно изгубена и то стой отворено. Скалата продължава да се руши и тази шарапана, която е в южния край на плошадката, в най-скоро време е застраше-на от лълно унищожение.
Четвъртата шарапана не е документирана досега. Тя се намира на 5-6 м северозападно от първата и е издълбана на равно място, върху каменната основа на плошадката на Аврамов
камък. Тук почти липсва наклон на голямото корито към малкото. Шарапаната е кръгла, но с много неправилна форма. Диаметърът на голямата част е 1,50-1,70 м, а дълбочината достига едва 0,05 м. Бордюрът съшо е нисък. неравен, изронен на много места. Утей около него няма. Дъното е неравно. Имам усешане-То- че сякаш е изоставена, недовършена, не-Употребявана. В долния край на голямата вана има добре оформен открит чучур, който стър-Чи п°чти до средата на малкото корито; за раз-лика от голямото, то е добре оформено във вид на едипса и има хубав бордюр. Дълбочината 3У е 0,50 м, диаметърът — 0,85 м. Пълно е със ^стояла вода. В долния ляв ъгъл на голямото
Рит° има малка вдлъбнатина.
на етата Шарапана също не е документира-пос°СеГа’ Т” се намира на 1,5-2.00 м надолу •taMb°1°Ha След ВТ0Рата площадка на Аврамов Ц]арК' ^положена е в посока юг-север. МадКа^аНата Започва с дълбоко издълбаване на то. а СКала, за да се вмести голямото корн-краГ( jl’Ma Диаметър 1,55 м, височина в горния Ден, ъ ° М’ а в Долния 0,20 м. Наклоны е си-
Ното - гладко, а по горния край на сте-
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАС/i—-
107
ната личат ясно груби следи от издълбаването. Бордюры е висок и овален. Зад него е издъл-бан дълбок улей с ширина 0,10 м. Интересно е оформление™ на чучура. Той има най-напред закрита част, като пръстен в скалата, следва доста дълъг открит чучур, който отвежда теч-
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
ността почти до средата на малкото корито. Чучурът е счупен отдясно. Малкото корито е елипсовидно, а дъното му има яйцевидна форма. Ширината му е 1,10 м, а дълбочината -0,65-0,85 м. Около него също има овален бордюр и широк улей. При разчистване на малкото корито, което се намери запълнено с пръст и камъни, се събра доста керамика, повечето дебелостенна. Край горното корито, малко над улея, има малка вдлъбнатина.
Тази шарапана е най-добре запазена от всички. Скалата е здрава, а шарапаната - много добре изработена.
По сведения от местните хора, надолу по склона, в местността Шарапанйте има оше две шарапанй, скрити в храстите. Някога тук те са били многобройни, затова и местността е получила това име, но системно разбивали от иманяри и разчиствани за разширяване на обработваемата площ по склона, днес са вече рядкост.
108
Пърбата шарапана на Абрамов камък
109
Ipemama, почти напълно разрушена шарапана на горната площадка на Аврамов камък
Четвъртата царапана издялана в каменната о<нова на площадката пред Аврамов камък

'8раМо»^арапана 8 хРасталаците nog втората площадка
111
Шарапанйте на хълма ПоЖарището
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИША
Хълмът Пожарището се издига южно от с. Горно Брястово, непосредствено над последимте вили. Той обхваща голяма площ. Върхът е с форма на полусфера, с къси стръмни и ска-листи склонове от изток, север и запад. Нисък и разлат, хълмът сякаш е подпрял Тънти бу-нар от север. На 0,5 км от него на източния склон на Тънти бунар се издига Аврамов камък. Независимо че е обрасъл с хубави гори, хълмът е много скалист.
На 200 м от пътя за Аида, който извива край Пожарището, навътре в гората се намират две шарапанй, издълбани в две различии скали, на разстояние десетина метра една от друга.
Крылата шарапана е издълбана в едва малка и ниска скала. Голямото корито е крыло. Разположено е на по-високо място, но почти няма наклон към малкото. Диаметърът му е 2 м, а дълбочината 0,20 м. С добре оформен бордюр, широк около 0,15 м, и улей до него, също широк 0,15 м. В долния край на голямото корито има добре оформен чучур, счупен в предната част. Малкото корито също с крыло-аметърът му е 0,85 м, а дълбочината 0,50 м-~,Хубав бордюр и дълбок улей. Пълно е сЫ Д1ОЯ1а вода. Вляво от чучура, до голямото тина^'т^А д°бРе оформена малка вдлъбна в пос *	5 м- Шарапаната е разположена
сравнит-3 СеверозапаД-югоизток. Запазена е "P“Wa11HH,aOp»eCKa''aTa °
112
Преди повече от 20 години, по заповед на един бивш кмет на с. Минерални бани, вля-во от малкото корито е направен дълбок из-коп. Монолитната скала, в която е издълбана шарапаната, е разкрита на повече от метър дълбочина, но краят й не се вижда. Това е при-чината бившото местно величие да се откаже от идеята си да премести шарапаната в цен-търа на с. Минерални бани. Благодарение на невъзможността да се местят скалите тези кра-сиви древни творения са все още тук. Не биха останали, ако можехме да ги местим.
Четвъртитата шарапана е на няколко метра по-нагоре от първата. Тя е издълбана в подножието на доста голяма скала с интересна форма - крашцата й са завита като ушна мида. По рядко изключение, тази шарапана Има правоъгълна форма. Разположена е от СевеРозапад на югоизток. Голямото корито е ^адратно - 1,70x1,70 м. Наклоны е доста силен. Височината в горния край е 0,40 м, а ^Долния - 0,20 м. Около бордюра е оформен ирок улей. Голямото корито завършва с отит чучур, който е почти напълно разбит. "Ната Част на шарапаната, малкото корито, a im° е Правоъгълно. Дължината му е 0,95 м. По *Р°Чината ~ 0,80 м, при дълбочина 0.30 м. О,2о раищата е оформен бордюр с дебелина вода п. съШо малкото корито е пълно с
арапаната е добре запазена.
Цонче^8Та ШаРапана, за която споменава МддКа В ; е започната, но изоставена оше при Мец0 у 11 Част, голямото корито не е доофор-я е Ча 30 м северно от първите две.
Чев Д. Старините..., с. 24.
ДРЕВНИ ХОРА ПО ЧУКИ И ГРАДИША
113
По сведения на местните хора, на 250 м източно от тези шарапанй се намират други две. Успяхме да открием само една от тях, за съжаление разрушена от иманярите, конто са отцепили голямото кръгло корито изцяло от скалата. От малкото няма следа. По върхове-те на съседната скала са издълбани две големи полусферични ниши, вероятно за дарове, съх-ранени много добре.
Кръглата шарапана на Пойирището с добре оформена М вдлъбнатина, вероятно >а благовония, вляво от чучур3
114
Четвьртитата шарапана на ПоЖарището и скалата, 8 която е издълбана, на няколко метра по-нагоре от кръглата шарапана
14 ПоЖари?**13 ма чеп,въртитата шарапана вП10 с яРки следи от грубото дялане
115
Tpemama шарапана на ПоЖарището; отцепеното й корито е на 250 м източно от двете шарапанй -кръглата и четвъртитата
са	Aulotm до отцепената шарапана,
веоо»ти/Ни 9 МН°г° доб₽е 1апазени полусферични ниши, е слчЛрал 'а ?а₽Ове ^дователно шарапаната наистина
с*У*ела м Аертвоприношения
11в
Шарапанйте на Каракая
Хълмът Каракая се намира южно от Банска чука и е отделён от нея с малко дере, което се спуска от запад на изток. До хълма са раз-положени последните югозападни къщи на с. Минерални бани. Той е почти изцяло зает от една сивочерна скала, името на която носи -Каракая. Тя е широка, плоска, невисока и лес-
нодостьпна.
Повърхността й е изпъстрена навсякъде с десетки по-големи и по-малки изкуствени вдлъбнатини, наричани от местните хора ,гте-генчета“. Някои от тях са пълни със застояла вода. Най-голямата от тези вдлъбнатини е шарапаната, която се намира в североизточ-ния край на скалата. Сега тя има само една част - голямото корито. ,,Единична“ я намира 11Д- Цончев през 1937 г.49 Дали е била пона-чало само с едно корито. или впоследствпе е загУбила малкото, не се разбира.
Шарапаната е разположена в посока юго-Запад-североизток. Има форма на голям, не ЛНог° правилен кръг с диаметър 1.70-1.85 м. с°РДюР и улей няма. Откъм високата част на алата дълбочината й достига 0,60 м. а на
ДънеЩНаТа ~ 0,40 м’ откъм чучура - 0,20 м. то °Т0 е гладко и наклонено към чучура. кон-Мен'Ма 3акР|гга част във формата на широк ка-МалГ Пръстен ~ °,20 м. След него е издьлбано което ”Легенче“ с диаметър 0,30-0,20 м. след лу е °Ф°рмен открит улей по скалата надо-кР;1я 1> Г ' ’90 м- Той отвежда течността чак до '-~^_Hjj'Ka-r|ara. Разстоянието от улея до
*Чев’А Старините.... с. 86.
ДРЕВНИ ХОРА по чух,1 /
117
Шарапаната на Каракая с голямото корито и дългия открит улей
мята е почти 1 м. Вероятно отдолу е поставим някакъв друг съд за събиране па течността, защото тук не личи да е имало корито - освеи времето да го е отнесло безвъзвратно. От цвете страни на дългня открит чучур са издълбани „легенчета“. По вътрешните стени на коритото личат груби, широки резки от издълбаването.
На 5 м северозападно от голямата шарапана има друга, по-малка. Тя сякаш не е довърше-на. Има продълговата елипсовидна форма с дължина 1 м и ширина 0,50 м. В горния край вдясно от нея е издълбана малка вдлъбнати-на. Няма чучур и малко корито и не се разбира дали въобще е имала.
В близост до нея трупа скали образуват гнездо, в което все още стон изправен счупен менхир.
Хълмът Каракая напомня Япче, макар следите от тази древна култура тук да са силно за-личени от голямата близост на цивилизовано място - Баните.
118
Скалата Каракая с многобройни яйцебидни избетрени ниши
Шарапаната на КарадЖобица
На около 200 м пред» тракийското светияи-
На Караджов камък, върху високия хребет, к°йто преминава от връх „Света Неделя’ на 3апаД към голямата скала, е оформена равна ПлоЧадка, около 2-3 дка. Тя е укрепена от три-СтРани по склоновете с частички сухи зидо-е ОгРадена с разпаднал се зид.
Ка севеРозападния край на равната площад-Тя а Останали следите от още една шарапана. к0 J Разбита от иманяри през близките някол-оста°^Инн' По-големите парчета. три на брои, но СЛед взРива, лежат в една яма с пря».-пРецсК0Пана пръст. Те позволяват да се добие
Тава как е изглеждала шарапаната. Тя е
119
формата на кръг в две части, с доста предика наработка, и е била добре запазена. Голямото корито е било с диаметър около 1,50 м. На едно от парчетата е останал пял чучурът. Той е много интересно оформен: най-напред има за-крита част, като каменен пръстен, след което е издълбан улей в откритата, много добре офор-мена част на чучура. За съжаление още една безценна старина лежи съсипана в пръстта.
Красовата хилядо-хетна шарапана на
КарадЛовица леЖи на парчета в пръстта, Взривена от иманяри
Парчета от същата шарапана
120
прУГИ СЪОРЪЖЕНИЯ ПО ЙТАЛИЩАТА НА ДРЕВНИТЕ-ОСТАНКИ ОТ ТЕХНИЯ БИТ
Каменни огърлия на полупланинските кладенци край селата Горно и Долно Брястово
Подобии каменни съоръжения на древните, издялани от монолитна скала, са устията на полупланинските кладенци, които все още се намират край селата Горно и Долно Брястово, Спахиево и др.
Споменът за такова каменно огърлие идва от най-ранното ми детство, когато двете с най-близката ми приятелка Лето, едва 2-3-годиш-ни, бяхме избрали каменния капак на съсед-ския кладенец за наше любимо място за игра. Кладенецът заемаше едно тясно ъгълче край яътя’ извън оградата на тяхната авлия, и цяла-та махала носеше вода от него.
Сигурно родителите ни са били в постоя-Нен страх от тази наша пристрастеност, но на-^™на, сред всеобхватната селска кал, за нас Ге?аШе По'чисто и приятно място от каменния С11 Дан' и*16 играехме по цял ден на него. Не ^спомням да сме се навеждали през висо-вода °РЦ1°Р’ За да поглежДаме к-ьм дълбоката Мецен ЗЭ НаС съи*ествуваше само топлпят ка-
Кат^б На Кладенеца-
•Ювете° ПоРаснах малко и тръгнах след во-Кладен'В11Дях' Че освен устията на няколкото лия, Да-1'» В селото (Вълче поле), такива огър-е п°-красиви - с кръгли дупчици и
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИША
121
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
улейчета между тях, имаха и два кладенеца в долното землище, откъм Арда. Местностите наоколо носеха техните имена - Бакъ бунар и Далъ бунар.
През 1997 г. дългогодипшият археолог в Хасковския исторически музей Димчо Аладжов издаде един ценен за района сборник50, в който откриваме една кратка, но ценна бележка:
„Капаците на някои от полупланинските кладенци в Източните Родопи са взети наготове от долмените (предния камък), което се вижда от формата на отвора им, но това е въ-прос, който заслужава специално разглеждане (наблюдение на автора при с. Долни Главанак, с. Вълче поле, с. Елена и др.).“
От тази кратка бележка става ясно, че Аладжов говори за същите каменни огърлия, които помня от моето детство и които и днес все още виждам като капаци на няколко кладенеца край с. Горно Брястово, по пътя за Дидьоу под Гарваница и край с. Долно Брястово, по склона на хълма Япче, както и над с. Спахиево, в подножието на Аида.
Те са издялани примитивно, като шарапанйте, от монолитна скала, която в основата си е широка и най-често крыла, а в средата й е оформена кръгла дупка с диаметър 0,50-0,60 м; скалата се издига като цилиндър на височина 0,70-0,80 м. Аладжов споменава, че е виждал доста от тях по кладенци, останали извън селата, най-често край пътищата.
Тъй като много добре познава големите долмени от Сакар, които са надгробия, сьГ радени от огромни плочи и затворени отпре^
Аладжов, Д. Селища..., с. 80, т. 15.
122
ТОЧНО С такива капаци с кръгли отвори, през конто човек може да влезе в гробното помещение лазешком, той предполага, че те са взети неготово в по-късни времена от вече разпад-нали се долмени и са употребени от селяните
вторично, като устия за кладенците им.
Тъй като проследихме погребалните традиции на племената в околността от най-древни времена, ние се убедихме, че тук не се срещат големите плочести долмени от Сакар и следо-вателно каменните „безалъци", както ги нари-чат местните хора в Горно и Долно Брястово,
няма как да са наготове взети врати от няко-гашни долмени, а са изработени специално за капаци на кладенци. Още повече, че начинът на обработка на камъка при тях е напълно идентичен с този на шарапанйте - по кръглите стени на високите отвори на много от кладен-Шгге все °ше личат следи от примитивного дя-Лане с остър твърд предмет, вероятно кремъ-Чен' “ЭДичието им по най-ниските склонове на Древните обиталища след толкова хилядолетия едполага, че и те, като шарапанйте. са били Че'Р°Ко разпространени. Аладжов разказва51, Гла^М° П°КРай стаРия римски път от „с. Долни кЛадаНак Д° Кулето... се помнят тринадесет вцС01(НеЦа ' ВеР°ятно те регистрират един по-Насе Икономическп статус на тогавашното т°яниеНИе И Повншеното му материално със-•Цестц0*6 и те’ като шарапанйте, са били об-зан ° ««стояние - както кладенецът, евър-Децци Щите ИгРи, така и другите селски кла-'~^^2Jr°3H тип бяха оставени извън част-
Пактам,с. 78
ДРЕВНИ ХОРА ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
123
ните огради и се ползваха свободно от всички хора в селото. Това ставаше особено по време на сухите лета, когато водата в кладенците свършваше и хората бяха принудени да ходят от кладенец на кладенец, за да изгребват и по-
г

ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
следната капка извираща от дъното им вода.
Да се направи един такъв „безалък“ с тога-вашните средства вероятно е било не по-мал-ко трудоемко и сложно от изработването на една шарапана - изисквали са се изключител-ни майсторски умения. И „безалъците“, като шарапанйте, са плод на творческия размах на изтъкнати членове на тогавашното общество. Техните творения имат завидната участ да устоят на хилядолетията от бронзовата епоха до днес и пак да ни удивляват с красотата и веч-ността си.
Фактът, че са разположени в най-ниските склонове на хълмовете-обиталища - под Япче, под Гарваница, под Аида - потвърждава хипо-тезата ми, че с хилядолетията древните хора оавно слизат от околните височини в низината. Кладенците с дялани „безалъци“ от монолитна скала се намират на доста по-ниски места от шарапанйте - някои от тях са дори в днешните села Горно и Долно Брястово, в дворовете на стари къщи. Това същевременно ме кара да Д° пусна, че са създадени в малко по-късен стан от времето на шарапанйте, ио не по-късно от старожелязната епоха (XI-VI в. пр. Хр.)-
124
Камеино ycmue, издмано примитивно от моно-литната скала по <<?вер-иия склон на Гарваница, край с Горно Брястово
Кладенец с дялано огър-лие по пътя за Дидьоу почти край селото
Кладенец с д»*ано кэ-меньо огърлие 8 двора на стара киша в с Горно
Бряопово
125
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИША
Избори, nokpumu с каменен свод
Изворите са плитки кладенци с вода за пиене, изградени от необработеии камъни със сух градеж, с оформен граден свод над тях, който предпазва водата от замърсяване и от преките слънчеви лъчи. Такъв извор има в близост до Аврамов камък, от южната страна. Туристите и хората от околността и днес го ползват за пиене, смятат го за свешено място - палят свети по свода на самия извор. Съвсем наскоро там е построен и нов параклис.
На североизточния склон на Голямото гра-дмще е известния Гюробунар. Макар и ремон-тиран в различии времена, той носи белезите на старите тракийски извори. Водата му и днес сеползва от овчари и говедари. На Гюробунар се отива по черния път, който върви от реката към Голямото и Малкото градище, а след завоя «ъм Голямото градище се тръгва по пътека на-715180 от пътя, към северния му склон.
ДРЕВНИ ХОРА по ЧУКИ И ГРАДИША
Ma/\ku изворчета - „кайначета"
к*
Ла1^ен^етата („кайначета“, „изворчета“, „ка-Во 6X3 ~ Все местни названия) са малки из-лп„^ета с В0Да за пиене по обиталишата на те дое Са °Ф°Рмени на принципа на плочести-ещ1н ЛМени с „3 плоски камъни и са покрити с к°лко егвъРТи“52. Такива все още има на ня-^^2'еста в Банската околност. Кайначето
с ~ За nUj1, К- и Л'. Паметници из Българско, дял '• ч-акладеНчегатавСакар
127
в южното подножие на Дидьоу е вече пресъх-нало и почти разрушено. Сравиително добре запазено е кайначето в подножието на северо-западния склон на Голямото градище, почти до реката, но водата му, макар все още чиста, е застояла. Най-добре запазено е кайначето на източния склон на Пожарището. Водата про-дьлжава да се изтича, макар и бавно, а наоколо е мочурище с тръстика.
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
Пабирани" пътища
околността са съхранени участъци от стари пътища, свързващи древните обиталища.
а две-три места те са все още „павирани" с Дре ни и понякога по-едри камъчета, забодени едно до друго в земята. Широчината на пътя е достатъчна, за да се разминат свободно две волски коли. Вероятно така „павиран“ е бил старият път, който тръгва от Аврамов камък към хълма Пожарището в западна посока, след м завива на север и пресича по средата це-хълм, като минава покрай двете шарапанй стига до северните му склонове, откъдето TaMCT,CKafiHa ИЗТОК към с- Торно Брястово и Слеп"6 И В съвременната инфраструктура-Гапа Т°Ва Г° намиРаме по южните склонове на коетс)НИ11а (Пр™*ан в ново време), след кпяй Завива По източния склон, като минава на Гапа К°ВИТИЯ ИЗвоР и се изкачва към върха ска по ЭИИЦа По северния склон. Оттам се спу-лиза на гЛГИЯ Северен склон на Гарваница и източно сп ТЭРИГе гроби1Да на с. Горно Брястово, НОСреЩу хълма Д„дЬОу.
128
От древния лаваж са останали тук-там малки участъци по пътя, конто се спуска от Пожарището към Горно Брястово, и по голе-мия склон на Гарваница.
На по-високите места пътят става по-дъл-бок, вкопан в земята, вероятно за да е равен но и тук запазва ширината си.
Тези пътища са използвани най-активно от местного население във времената на частна-
та собственост. Затова ги познават като >»ста‘ pine пътища“, но за местните жители „стари означава от турско време. Те не могат да си представят тяхната древност.
Предполагам, че това са пътища, свързвали поселенията на Аврамов камък, Пожарището, Гарваница, Гидика, Дидьоу, Голямото и Малкото градище. Тяхното съществуване подсказ-ва, че тези селища са процъфтявали икономи-чески през ранните епохи, вероятно още през бронзовата епоха (III—II хил. пр. Хр.), когато се появява колесният транспорт. Те са показа-Тел за съществуващите икономически и кул-^рни контакта между отделяйте общности.
ДРЕВНИ ХОРА ПО ЧУКИ и ГРАДИЩА
129
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
ОБРЕДН1/1 ПРАКТИКИ, ОЦЕЛЕЛИ ДО ДНЕС, ПО ОСТАНКИ ОТ ДРЕВНИ СВЕТИЛИЩА
На две места в с. Минерални бани има изсечени в скалите светилища, около които и днес се изпълняват магически обредни действия.
Най-близо до минералните извори - на 50м пред първата трупа от тях, е старата могилка Стъпката. Тя носи името си от издълбания в североизточния край на скалата голям олтар във формата на великанска човешка стъпка. На повърхността, в близост до пръстите на Стъпката, са издълбани малки вдлъбнатини, най-вероятно за горене на благоухания. Поот-весните склонове на скалата наоколо все още са съхранени някои от издълбаните в древността ниши за дарове на боговете. Две-три изгубили вече формата си стъпала, изсечени в скалата, водят към стъпката-олтар. В десния й край все още личи, почти заровен в пръетта, кръг от камъни, вероятно за сядане.
Дълбокият олтар може би от хилядолетия е сух. От него завинаги е изчезнала водата, конто тракийските жреци вероятно са освешавали с обредна церемония, а обикновените хора са идвали тук с дарове за боговете, за да мотат да си вземат от целебната вода. Какво са ос тавяли в скалните ниши някогашните хора, не знаем. Какво е лекувала водата от Стъпката също не знаем.
Но знаем, че и в наше време жени от ността посещават скришом Стъпката, остаВ дарове, завързани на близкото дръвче, и °" сят вкъщи иадеждата за изцеление.
130
Те не зная г, че каменната великанска стъп-кае древен олтар, не забелязват нито хълмче-т0 около него, нито пишите по скалите, нито вдлъбнатината, нито стълбището, нито камен-ния кръг.
Всичко това е безвъзвратно забравено.
Помни се само, че ако оставит дар на това
място, ще ти се помогне да се излекуваш. Затова Стъпката от време на време осъмва с нов дар, завързан на дръвчето край нея.
Още по-силна е вярата на днешните хора (отново на жените) в магическата сила на един друг паметник - кръгъл отвор в една скала край Банска река, зад хълма „Свети Дух“, наречен „Аязмото“ (аязмото означава извор със сведена вода, където хората търсят изце-ление). Дръвчето (глог) край входа на кръглия отвор е винаги обсипано с дарове. И тук посе-Щенията са дискретни. Далеч от хорските победи, жените мълчешком завързват своя дар На дръвчето и чинно изкачват двете стьпала Г1РеД кръглия отвор в скалата, за да преминат пРез него веднъж, да обиколят скалата и да зат през входа още веднъж, и още веднъж. ака преминават през него три пъти, без да се вРъщат назад.
Са Г1°Сле отнасят вкъщи вярата, че това, което ^СТоРили тук, ще им помогне да се изцерят.
‘е ИНтеРесуват защо точно тук трябва да трй ^'Нат пРез тази кръгла дупка, защо точно от май™ Те пРосто са наследили традиция™ Hue цИКИ И баби, при нужда да търсят изцеле-
Това място.
Друг По'Невероятно е съхранението на един РеД — „Градушката църква“. Той се пра-
ДРЕВНИ ХОРА ПО ЧУКИ И ГРАДИША
131
ви всяка година в четвъртък след Спасовден на хълма Дидьоу, който се намира на 1,5 км северозападно от с. Горно Брястово, Хората от близките села идват тук с дарове, които оставят край един неголям дъб на самия връх, заобиколен с висок кръг от натрупани камъни, за да се помолят да не ги бие градушка.
„Една година не дойдохме и голям град ни удари“ — спомнят си жените от Горно Брястово.
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУХИ И ГРАДИША
Заразликаотдругите две обредни практики, този обред не се отнася за отделната личност, а е свързан с цялото общество. Изпълняван е до 60-те години на XX в. масово от населени-ето на околността. Днес на „Градушката църк-ва“ около дъба с каменния кръг на върха на Дидьоу идват само възрастни жени от с. Горно Брястово. Те продължават да се чувстват отговорки за безопасността на селското общество от природната стихия.
^ьпкагпа 8 с. Минерални бани
сока с/"3 ШиРока И Дълга, но не много вн-издига м13 В Центъра на с- Минерални бани се "омнениТремен!,ВИШеНИе' К°еТ° ' °Т"еМ'
се стаРата могилка Сгьпката.
пъпвата НамиРа на петдесетина метра пред поне от 2^УПа МИнеРални извори, върху конто има банск1?МСТ° римляните (п в сл‘ ки се изди П°Стро^ки- Зад банските построй Банска и, Гат стРъмните източни склонове на
Вдясно от Стъпката е Откритат3
132
естрада, построена в най-ново време. На нея днес се провеждат всички културни събития в района, дори и Балканският детски етнофес-тивал. Само на няколко метра пред Стъпката минава главният път за Хасково, а от изток се издига хълмът „Св. Дух“ с голямата крепост. Тук постоянно минават хора, но никой не я за-белязва. Много от тях не знаят, че тя същест-вува. Местните хора обаче я познават, но се сещат за нея само при болеет и страдание, ко-
гато идват тук да потърсят изцеление за тяло-то или душата си.
Могилката е плоска и ниска, с форма на полусфера. В нея в пръстта е заровена една невисока скала. Целият гръб на скалата от запад на север и юг е заровен в пръстта. Само източните й краища, които са значително по-високи от общото ниво, са изцяло открити. Те нреминават от север на юг, сякаш обграждат могилата. Дължината им е около 15 м, а висо-чината в северния край достига 2-3 м, но на юг Се снишават и изравняват с хълма. Краишата а могилката от запад и север са укрепени оше Древността със сухи зидове от големи необ-есг°ТеНИ камъни, които днес се приемат като ллцСствена част от самата могила. Обшата ка о На ХЪлма’ натрупан до скалата. е по-мал-и хп П°Ловин Декар. Пред него растат дървета
Лсти’ а по него - трева.
тересМето ”Стъпката“ е евързано с най-ин-в^Ната част на хълма - голяма изкуствена скалат,аГИНа"ОЛТаР в североизточния край на
а тЪВ Ф°Рмата на гигантска човешка ЧаСт ‘ я е издълбана върху най-високата а екалата в посока северозапад-югоиз
ДРЕВНИ ХОРА по мук/ И ГРАДИША
133
ток, от петата към пръстите, където освен че се разширява, става и по-дълбока - има лек наклон надолу. Изработката на вдлъбнатината показва много добро познаване на формата на човешкото стъпало.
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
Исполинската каменна човешка стъпка има дължина 2 м, дълбочина при петата 1,20 м, а при пръстите - 1,30 м, ширина при петата 0,75 м, при пръстите - 0,90 м. Леко оформенн ръбове в предната част на стъпалото отбеляз-ват разграниченията между петте пръста на човешкия крак. По вътрешните стени на дъл-бокото каменно съоръжение личат все още груби следи от примитивно дълбаене с твърд, остър предмет. Те са особено отчетливи по зад-ната стена, откъм петата. По лявата вътрешна стена на Стъпката са издълбани две яйцевид-ни ниши, съответно на 0,60 и 0,70 м височина от дъното. И двете са силно изветрени. Вляво, край предната част на стъпалото, е издълбана малка вдлъбнатина, а до нея друга, по-голяма, с размери 0,25х0,25 м. Такива вдлъбнатини по краищата съпровождат всеки олтар по скалите в околността, включително и всяка шарапана.
На повърхността скалата около дълбокото стъпало е изкуствено занижена и заравнена-Най-гладка е пред петата, сякаш хиляди чо вешки крака са стъпвали там, на това място, което е оформено като малка площадка с не правилна форма. Тя се приема като неразДеЛ,,а част от самия олтар - за да се надвесиш над него, трябва да стъпиш тук.
В долния край, откъм пръстите, скалата оставена малко по-висока от общото нив0,3 да се оформи овален бордюр на съоръЖ<-||И
134
его. Напречно на бордюра е издълбан улей с длбочина 0,25 м и ширина 0,10 м, конто явно е предназначен за изтичане на течността при препълване на каменното корито.
На 1—2 м след каменната площадка на Стъпката върху могилата е оформен кромлех, конто почти се скрива в пръстта. Точно пред
него височината на скалата е изсечена, за да се оформят няколко стъпала на стълбище. Те
са напълно разрушена, но се вижда чено тях е ставало мзкачването към Стъпкат .
то на отвесната скала от изток са ™“оан десетки яйцевидни ниши за дарове.
тях са все още добре запазени, но повече изветрени.	9
Какво всъщност представлява тъПК От кого, кота и защо е създадена тук.
Според местната легенда каменната стъ ° ха е направена от Богородица, която ка хвъркала, стыдила с единия крак тук, Другая - чак край манастира „Св. Петка < Асеновград. Затова сред населението от то край каменното съорьжение е известно ка мБогородичната стъпка“, но за краткост Казва само „Стъпката11. Свързвайки това мя^ То с Богородица, хората и днес го помешав3 За Да измолят от нея цяр за болките си. Ставят на близкото дърво неидо свое - олу з' Д°тниче, кърпичка, конец и др. п°Д-",,за да ане лошото тука“. Други пък отнасят вКЪ аРченце от скалата, като вярват, че то м 3 и?11еРи болен.	, п
bi, СТсствено е една християнска •lU’’ То Иикнала хилядолетия след с ъ-’да, ‘
На каменното съорьжение, да г0 °
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИР
135
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
като Божие творение. Интересно е сведен ето в легендата за следващата такава стьпк" на Богородица, направена чак край манастира „Св. Петка“ до Асеновград. Може би някога там е съществувало подобно каменно съоръ-жение във формата на великанска човешка стъпка. За съжаление, ако е имало такова, то не е регистрирано в науката и най-вероятно отдавна е изчезнало.
Единственото съобщение за подобна каменна вдлъбнатина във формата на човешка стъпка правят пак братя Шкорпил при изслед-ванията си на долмените в Сакар: „В камъните на околността на скалния долмен се нами-рат кръглести вдлъбнатини с диаметър 0,32— 0,40 м, а други във вид на человеческа стъпка с дължина 0,90 м...“53
Сведенията на Шкорпил са оскъдни: освен дължината, те не са посочили другите размери на тези вдлъбнатини. Но и това е достатъчно, за да сме сигурни, че Стъпката в с. Минералки бани не е самоценно хрумване на някой древен каменоделец. Напротив, създаването на скални вдлъбнатини с формата на човешка стъпка е ®ило традиция в един от най-старите пери-°ди на мегалитната епоха - времето на олтарите. И вероятно в тази форма е влагано голямо с'ьдържание.
През 1936 г., при каптирането на минералните извори, тук са разкрити останките от големи римски басейни и бански постройки-
° ПОВОд иристига пловдивският архео* г Д- Цончев, който прави описание не само
с 24 <oPnUjt- К. и X. Паметници из Вьлгарско, дял '•ч'
136
на разкритите постройки, но и на много други старики в околността.
Стъпката е една от тях. Той я определи като каменей саркофаг от римската епоха и от-белязва: „подобии саркофази от римско време имаме в Марковото тепе в град Пловдив"54. За съжаление Цончев е прекалено кратък и дори неспоменава, че формата на този „саркофаг" е
като човешка стъпка, нито пък казва дали сар-кофазите, на които го оприличава в Марковото тепе, имат подобна форма.
Хасковският археолог Димчо Аладжов съ-що не й отдели повече внимание: „Наблизо, в меката скала е издълбана скална гробница, която в миналото е свър звана с различии суеверия."'” Явно поради близостта на камен-н°то съоръжение до римските находки - ба-сеини и бански постройки, двамата археолози г° ОпРеДелит като римска старина.
Мнението ми е твърде различно от тяхното.
Смитам, че Стъпката е скално изсечен па-н’етник °т мегалитната епоха, с каквито окол-
Из°билства. Тя е съвременник на олта-е Дел ШаРапаните’ Долмените в Банския край и на същите праисторически хора, живе-"“"^«олнитехълмове.
ндо. Какво знаем сега за Стъпката?
Дата ЪПКата е изкуствена вдлъбнатина в ска-олтарцЭКВИто са били правени по времето на П|вно *Те И ШаРапанйте. Тя е издълбана прими-ТеДНо бЭТ° ТЯХ’ СЪС същата техника на мъчя‘ Около -1ВН0 Д^бэене с твърд, остър предмет.
където е издълбана Стъпката.
Д/оичев /7 е
('таРнн»'те..., с. 104
ад*°° Д. Селища. .. с. 168.
ДРЕ8НИ ХОРА
ПО '-7*/	А
137
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИША
е издигнат укрепен могилен хълм, каквито са могилите при околните свещени хълмове -Чучката, Банска чука, „Св. Дух“ и др. Край го-лемия каменен олтар присъстват същите малки вдлъбнатини за горене на благоухании треви по време на свещенодействие, както при всички олтари и шарапанй. Към Стъпката водят стълби, изсечени в скалата, по които вероятно се е изкачвала жреческата процесия, която е освещавала водата. Край Стъпката има кромлех. вероятно за сядане. Скалата отляво и от-дясно на Стъпката е осеяна с яйцевидни ниши за дарове. Всичко посочено дотук включва все елементи на мегалитната култура на скалните хора от околните височини. Затова смятам, че и тя е тяхно дело.
Какво е различного от общото?
Като изкуствена вдлъбнатина в скалата, тя е олтар, но този олтар има рядко срещана форма - човешка стъпка, докато обикновената форма на олтарите е „кръглеста“ (по Шкорпил)-За наша радост, братя Шкорпил срещат и така* ва форма на олтари край долмени в Сакар Какво съдържание са влагали древните в тази форма на човешка стъпка не знаем, но става ясно, че тя е традиционна за времето на олта риге, долмените, шарапанйте, а не е случа11Н° явление.
Необикновено големи са и размерите олтара: дължина 2 м, дълбочина 1,20-1,3 ширина 0,75-0,90 м. Те показват вместим0 на каменния съд над 2000 л. В долния крап “ бордюра на повърхността е издълбан У1011 изтичане на течността при нрепълванет°
u Шкорпил. к. и X. Паметници из Бьлгарско. ч. I. с'24
138
Според мен течността, на която е осигурено изтичане навън при достигане на ниво над 2000 л в съда, може да бъде единствено вода. Над този олтар явно не са „клади жертви“57. Предполагай, че той е бил извор за светена вода - аязмо. Възможно е от самата скала да е бликала топла минерална вода, както по съ-седните скали на Банска чука, но може и тя да е била студена и сладка за пиене. При всички
положения скалните хора са извършвали на това място свещенодействия, свързани с нея. Вероятно е имало определен ден или дни, в които около този олтар жреците са изпълня-вали ритуал за освещаване на водата, а хората са оставили щедри дарове по скалните ниши в знак на благодарност, че са получили от боговете безценно благо - водата. Денят на този °бред е изгубен сред хилядолетията, но е оста-вала традицията хората да идват тук с дарове, За да търсят изцеление.
Ето защо заключението ми е, че Стъпката аязмо, извор със светена вода, която е леку-Вала хората.
н Съжаление днес голямото корито е праз-вять С^Х°' а х-ьлмът - самотен и пуст. Само к0Т()РЪТ Развява даровете, завързани на близ-лечеб^80’ И напомня за някогашната слава и gc^a СИла на аязмото Стъпката.
та, МеИЧК0 ТУК ~ скалата, нишите, стьпала-ДруГо Тата за сядане, хълмът - повтаря едно %Од ?° °Т съи1ата епоха, което е съвсе.м Река За° Тъпката. На 500 м надолу по Банска
хълма „Св. Дух" се намира още един
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИША

139
исключителен паметник на мегалитната епоха - аязмото „Малката Богородица".
Кога е пресъхнала Стъпката? Може би още в стари времена, преди хилядолетия, а може би само преди няколко века. Няма данни за това. И все пак има нещо, което ни подсказва кога
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
и как се е случило това с водата на Стъпката.
На 50 м зад Стъпката, почти до стръмни-ните на Банска чука, се намира първата от че-тирите групп топли минерални извори. Когато през 1936 г. започват изкопни работа за капти-ране, се установява, че през II в. сл. Хр. римля-ните са наградили върху тях прекрасна бански постройки с басейни. Документирайки съвест-но разкрития басейн над първата трупа извори в близост до Стъпката, археологът Д. Цончев подробно уточнява:
„Охлаждането на горещата минерална вода тук е ставало чрез смесването й със студена вода... под пода на басейна... Студената вода е идеала отвън, по канала. Може би е била взе-мана от някой студен извор, недалеч от баня-
И така, можем да допуснем, че студената вода за разхлаждане на големия римски басейн е вземана от извора Стъпката, а с времето от ктюнената към басейна вода просто се е изгу
тук своите б И' ПРеди Римляните да построят ствено Стъ аСС”Ни и Лански постройки, един-лен извор ПКата е била тракийският минере*
(ончев.Д, Старините..., с. 97.
140
Общ изглед на каменната Здлъбнатина с формата на Зеликанска човешка стъпка в североизточния край на могилата
Стъпката с двете малки вдлъбнатини 3 левия и край
Скални ниши с яйцевидна форма за поапавяне на дарове за боговете по отвесната стена на скалата около Стъпката
Аязмото „Малка Богородица"
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
След сегашните обществени бански постройки в с. Минерални бани, там където започва ту-ристическата пътека по Банска мука към връх Аида, една голяма чешма с два широки чучура излива обилно топла минерална вода в дълбо-ко корито.
Освен при балнеолечение, тази водалекува и когато се пие. Но тя не може да се пие непо-средствено от чешмата: според местните хора „банската вода може да свари яйце“. От кори-тото минералната вода отива направо в Банска река, която върви на изток към с. Татарево и Гарваново, а след това минава през селата Клокотница, Каснаково, Добрич и се влива в Марица малко над Димитровград. Прави впечатление, че коритото на Банска река навсякъ-де е много по-широко, отколкото е необходимо за днешните й води. Вероятно преди няколко хилядолетия — през времето, за което говорим, тя е била много по-голяма и е играела важна стратегическа роля в живота на тогавашните хора. Това се потвърждава от многобройните древни паметници край нея.
На първо място — крепостите. Хасковският археолог Д. Аладжов наброява поне пет кре пости до вливането й в Марица. Най-забе лежителна и днес е възстановената крепосз на хълма „Св. Дух“ в с. Минерални бани. Тя е из вестна с прочутото „Банско одуше“ - триДне вен събор, който се провеждал тук от незапом нени времена, в памет на загиналите бъягарок войници в победната битка на Иван Асен срещу византийците през 1230 г., стан^'
142
край друга забележителна крепост на Банска река - Асеновата крепост край с. Клокотница. Преданието разказва, че след битката ранените български войници били докарани на лечение вкрепостта на „Св. Дух“ в с. Минерални бани. Според Аладжов59 всичките тези „пет средно-
вековни крепости лежат върху антични основа", а през 1936 г. археологът Д. Цончев, който разглежда внимателно крепостта на „Св. Дух“, виада, че „най-долните й основи са от твърд червей, а горните от бял ронлив хоросан"60, което може да означава, че началото й е по
ложено от траките в праисторически времена.
Още един вид древни мегалитни паметници покрай Банска река потвърждава, че тук вснчко започва от траките. Това са тракий-еките аязма. От Минерални бани до влива-нето 11 в Марица има четири аязма: Стъпката 11 ^гмото в с. Минерални бани, Изворът на иимфите в Каснаково и Монастирът в Добрич. Н(^Кго кРепостите, така и аязмата са ползва-и преустроявани в римско време и през приДН0ВеК0ВИеТ0, та ДОРИ п в ново вРеме ~на"
Р Изворът на нимфите в Каснаково. pajlH^CKa Река> още съвсем топла от мине-стръ е Води, конто се изливат в нея. обикаля и само НЯ СевеРен склон на хълма „Св. Дух1' брЯг Се СТ0Т11на метра по-надолу, на деснпя й от °Колн аМИРЭ 01Це едно свято място за хората
То еН°СТТа ~ аязмото „Малка Богородица".
бл ВЪзникнало около извор с лековига Дата е с Вкнад в голяма скала, а до него приро-
J2^°P,IJla кръгъл отвор в същата скала.
Селища173.
в' Д- Стар книге.... с. 104.
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАСИи-
143
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИША
който за древните траки явно е имал чудодейна пречистваща сила.
Това съчетание се оказало достатъчно, за да се превърне в място за почит към боговете.
Самото название „аязмо“, с което и до днес е известно това място, означава извор със светена вода с лечебна сила. Водата на извора вече не бълбука в скалата. Тя е останала каптирана под пода на новия параклис „Св. Богородица", който е опрял гръб в нея. Оттам водата днес е изведена в голяма чешма край Банска река.
Голямата скала, около която е възникнало някога Аязмото, има интересна форма. Състои се от две части, свързани т-образно (като буква Т). Горната скала върви от изток на запад, а долната започва почти от средата й и се спуска от юг на север, като слиза близо до реката. Видимата дължина на двете части е около 15 м. Височината се мени. На повечето места е около 3 м, на други достига до 4 м.
Горната скала е затрупана от южната страна в изкуствен могилен хълм, укрепен на места от запад със сухи зидове от големи необработени камъни. В началото на западния склон, след края на видимите части на горната скала, са издялани грубо по гърба на затрупаната скала 5-6 стъпала от стълбище, което води към за равнения връх на хълма. Изкуственото хълмче над скалата е не повече от половин декар-
Централно място в този култов комплекс от скала, вода и височина заема кръглият от нор Той се намира в началото на долната скала.TaN където тя опира в горната. Това е едно ее тест вено образувание, на 50-60 см височина от ос-новата на скалата. Диаметърът на тази кр1,1
144
a е 90 см, а дълбочината - 70 см. Горната на скалния отвор има естествена форма ^вод, а долната е вдлъбната дъговидно в скалата.'Какво представлява вдлъбнатината не серазбира, защото сета е запълнена с пръст.
Възможно е някога водата да е извирала оттам, но днес отворът е сух и вероятно по стара тракийска езическа традиция каменният кръгьл отвор е място за „провиране за здра-ве“. Посещава се дискретно от жени, които под претекст, че идват да напълнят съдовете сиотхубавата вода, застават тихомълком пред него, завързват дар на близкото дръвче и пре-минават мълчешком на три пъти през него: „да остане лошото тука, а ти да излезеш от другия край пречистен“ (инф. Кера Ванчева, родена през 1927 г. в с. Сусам).
В скалния отвор се влиза от запад и се взлиза на източната страна на скалата. Пре-чинаването през него не затруднява хората с нормално тегло и ръст. За да се достигне ви-сочината на отвора, пред него са издялани две СГьпала в скалата.
Особено внимание е отделено на оформя-Вет° на входа на кръглия отвор от запад. По
Ичко личи, че това е лицевата страна: горна-ЧеЧаст на св°Да е укрепена допълнително, така ДооЛ °ЧеРтава по-ясно абсидата; укрепени и на °РМени са и двете странични очертания разрЗГа’ В долната част на отвора личи полу-За горШеНа тРапеЧовидна ниша - за дарове или 0Тв ене На благоухания, остава неясно. Пред са Издъ к° Цялата повърхност на долната скала UeB,lan 'гН НИ НИШи за Дарове на боговете с яи-аа Доел, Ф°РМа- Пред тях има високо стъпало
Гане на най-горните ниши.
ДРЕВНИ ХОРА
ПО муки И ГРАДИ ДА
145
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
Всичко тук ни дава възможност да предпо-дожим, че в един определен ден от годината(не е изключено това да е 8 септември, конто днес е храмовият празник на тукашния параклис) тържествена жреческа процесия бавно е из-качвала стъпалата на стълбището към върха на хълма на скалата, за да извърши освещаването на водата и да отправи молитви към боговете.
За разлика от входа, конто носи белези на вторична обработка, изходът от изток е ос-тавен в естественото си състояние. Само два големи необработени камъка, поставени един до друг, отбелязват края на магическия кръгьл отвор в скалата. И тук по източната стена на скалата са издълбани немалък брой ниши за
дарове, конто са вече силно изветрени.
Само на 1-2 м след магическия отвор ма-
лък параклис е опрял гръб в скалата. Откога съ-
ществува тук християнски параклис, не знаем. Местните хора помнят само, че по време на социализма старият параклис бил запуснат и зане-марен. Затова само преди десетина години той е съборен и на негово място е построен сегашнияг-
Незнайно защо пред входа му е вкопан в земята почти до средата малък надгробен па метник с релефни очертания на кръст по него Личи, че в очертанията е била прикачена ДРУ[а по-тънка плоча (с надпис!, с релеф на тракам ски конник!), защото дупките на окачването
все още стоят.
Ако параклисът е построен, когато е направ но и надгробното посвещение, това ше о и чава, че вече хилядолетия християнската ре гия и езическото начало съжителстват тук. Това показва и името, което святото носи - аязмото „Малка Богородица"
146
Tpakuuckomo хълмче над аязмото с оголена kpenuga от запад; ясно се виЖдат ниските части от заровената скала и бмъкнатите мегкду тях подвиЖни камъни
Зходът на кръглия отбор 8 скалата с две стлала а до тях - стъпало за достигал* на високите ныаи по скалата
147
Иаходът на кръглия отбор от изток с два необработени камъка в края му
Ниши и дарове на боговете, шдялани и по най-високите върхове на скалата
148
Новият гара^ЛХ, vr/f-г. go скалата. блозо go кръглоя отбор б нея
ДрчЗ*«тапа 'oaj i®ca на ог-8ора с имогоброй-ио дарове
Надгробен паметник (римски, тракийски или христиански?), вероятно от входа на стария параклис, вграден пред входа на новая параклис „Св. Богородица"
150
3 в l
СЪчч°<Т1о дъно наЗГПа8МаЛ1<а ®^лъ^натина за благоухания пред пя-
151
Сбещеният хълм Дидьоу -сбетилище на орфиците и на Великата богиня майка
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
Почти до Дидьоу стига дългият северен склон на Гарваница. По него върви и древният кал-дъръмен път, от който тук-там са останали малки павирани участъци. По средата на склона, край широким път се извисява, без да е по-мръднал през хилядолетията, скален долмен.
Двата хълма, Дидьоу и Голямото градище, са неразривно свързани, както са Гддика и Гарваница. Ако тръгнеш към върха на Голямото градище долу от реката, която го обикаля от запад, ще се изкачваш с часове. Ако тръгнеш към него от Дидьоу по пътеката, която все още е маркирана с няколко оцелели менхира, само след минути ще си вече по средата на големия хълм.
Дидьоу е невисок хълм, почти гол, с неравен релеф и неправилна форма на площадката на върха.
От север е естествено недостъпен: скалите са отвесни, а урвите — стръмни. От юг е укре пен на места със сухи зидове, а на дрУгп ',е жат големи заоблени скали, потънали почти Д° върховете в пръстта.
В подножието на южния склон се намира малко древно изворче (,,кайначе“). То с оф°Р мено като сакарските долмени — с три камь1'11 покривна плоча отгоре. Кайначето е заобиь'1 лено с каменен кръг от едри, необработан’ мъни, а в близост до него вероятно пре ’ ДР-по-късни времена са наслагвани по-ДРе01111? репващи камъни. Днес то е разрушено 11 1
152
водно, НО отдълбоко все още сълзи. В горния край над кладенчето има камък, върху който сякаш е издялано човешко лице.
По западния склон на Дидьоу лежи прихъл-мието с менхирите - светилището на орфиците. Това прихълмие е свързано с Дидьоу точно така, както Дидьоу с Голямото градище, както Гидика с Гарваница. То сякаш е самостоятелно исъщевременно не е, защото е част от Дидьоу.
Върхът на Дидьоу представлява голяма
продълговата площадка: тясна - от север на юг, идълга - от изток на запад. Тя е около 2 дка и е най-висока в северозападния край, където, за-ровени в могилен насип от юг, стърчат съвсем Достъпни върховете на голямата скала, по ко-ято са издълбани олтари, ниши и малки крыли ^Унки, всички вече доста изветрени.
Близо до олтарната скала е най-забележи-телн°то място на върха - малък дъб, обграден Тесен, но висок кръг от необработени камъ-• УК се провежда всяка година, в четвъртък ,^Д Спасовден, обредът „Градушката църк-който ще говорим в следвашата глава, йи-х °То е Изключително — цялата околност се «то на диан
ЦъРквааМеННаТа площадка около Градушката застоялСа ИЗдъл^анн олтари, сега пълни със следи а Вода- На много места наоколо личат
Изт J Разрушени зидове.
вцца §цЧН,1ят склон на Дидьоу. откъм Бялко-Нег° на ВН° И НеУсетн° се спуска наделу. И по ^MecTa Се Виждат полуразрушени укре-
с РядкИД°Ве И каменни кръгове. Той е обра-^зночег,143 н НИска горичка от габър и бодтиви
Зелена храсталаци.
ДРЕВНИ ХОРА ПО ЧУНИ И ГРАДИР
153
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИША
Почти по средата на полегатия източен склон на Дидьоу една невисока, но широка скала излиза от най-високата част на склона и се спуска през него от юг на север. На самия връх на скалата е издълбан доста голям олтар (50-60 см) с почти кръгла форма, сега обезличена и изветрена. От олтара надолу се спускат няколко криволичещи грапави улея, които дос-тигат дължина около 3 м до края на скалата. От левия им край, на една издадена към тях здрава част от скалата е издълбана малка кръгла вдлъбнатина, добре позната ни от всички олтари и шарапанй - най-вероятно за горене на благовония.
Тук се е свещенодействало: над олтара се е колело жертвено животно, чиято кръв се е стичала по дългите каменни улей, а по нея се гадаело. В същото време от малката вдлъбнатина се е виел дим към небесата и се разнасяли благовония.
Това светилище в източния край на Дидьоу най-вероятно не е било предназначено за ор-фиците, за „посветените“. То по-скоро е отбирало непосветените, обикновените ДРевНИ хора, които тук почитали най-изначалната сред всички тракийски богове - Великата оо гиня майка.
154
от с. Горно Брястово за Дидьоу, който тръгва от подноЖие-аР аница и върви по дългия северен склон към светилището
155
Улей, спускасци се от олтара на върха, дълги около 3 м, Отляво, почти в самия край на улея, има малка вдлъбнатина аа благовония
156
ллредъш „Градушката църкба" на сйещения хълм Дидьоу
Най-забележителното нещо на площадката на хълма Дидьоу е едно самотно дърво - стар тьб, близо до скалата с олтарите. Той стърчи на самия връх и се вижда отдален. Този стар дъб - „дъбичката“, както го наричат местни-те хора от с. Горно Брястово, не е нито висок, нито клонест. Но и най-възрастните хора от
селото го помнят открай време все такъв, непременен.
Около него са натрупани дребни и по-ед-ри необработени камъни в малък и висок кръг (диаметър 2,5-3 м и височина 1 м). Кръгът е отворен от запад. Личи, че е пренареждан скоро, а камъните са вторично употребени и необработени. Между тях има части от обработки блокове, по които личат грубите следи от Дялането. Почти на вратата на каменния кръг е опрян голям куполовиден капак, вероятно от Долменен кюп. Същия капак намерих върху лежащи камъни във вътрешното пространство Ва к5Менния хълм Манда гьол.
аменният кръг около „дъбичката" се под-РЖа от горнобрястовци: „едно нефело мом-д Се П’ижеше за него, но тая година почина. сц^МЪНИТе не са Донесени отдругаде. те са Райков^*111’ събРани наоколо" (инф. Ташина нар1(^Ва Място местните хора от околността Редн1(аТ "Градушката църква", извършват об-т°- Вс^еИСГВ11Я около него и го тачат като свя-Идват^Т Гоцина' в четвъртък след Спасовден.
eaia дотука: „Да се черкуваме. да не ни
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУИ/ .1 (Ж-ИиЦА
157
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИША
бие градушката. То такъв светец Градущ не нише, че има, но ние си го знаем и си го тачим" (Ташина Райкова).
Жените от с. Горно Брястово си спомнят че даже и по времето на социализма в този ден тук се събирали хора от цялата околност-Горно и Долно Брястово, Сусам, Спахиево и даже от по-далечните села. Колел се голям курбан, осветен в църквата, посели се дарове, за да умилостивят Градуш и да го измолятда не ги бие градушка. „Една година не дойдохме и голям град ни удари“ - спомнят си жените от Горно Брястово. В последимте години обреды събира все по-малко хора - обикновено десе-тина жени от близкото село Горно Брястово.
Така стана и тази година - 2006.
Ташина, която е ревностна християнка, рано сутринта удари няколко пъти празнично камбаната на селската черква (поради липса на поп в селото тя изпълнява черковните ра-боти). След малко, взели в ръка месалите с да-ровете, а в другата — тояжките, жените поеха нагоре по пътя към Дидьоу. Бяха общо седем жени. Ташина беше донесла икона, която по стави до дъбичката, вътре в каменния кръГ Жените сложиха цветя пред нея и запали** свещ. Ташина поръси със светена вода вътре® кръга, около него, по скалата и на едно мясТ1 наблизо, където разстлаха месалите и положи ха даровете. „Мама казваше, че някога посрещали Богородица", каза едва от же'"' те. Прекадиха с тамян, боднаха по една Vя върху хлябовете и молитвата започна.
ашина, за мое учудване, от молитвеника селската черква. Молитвата беше мною 11
158
ходяша - за тих, спокоен и плодоносен дъжд, който да не вреди, а да бъде полезен за рекол-тата. След това оставиха по нещо от даровете до дъбичката, раздадоха чесън, пресни крас-тавички и домати, баница, сладкиши, пиле и др. Някои жени от селото, които не можеха да дойдат, бяха дали своите дарове на съседките си, за да ги донесат тук - те не забравиха да
раздадат и от техните дарове и тръгнаха към селото. След половин час над Горно Брястово завали дъжд: тих, спокоен, плодоносен. Валя така до вечерта.
Обредът „Градушката църква“ се извършва тук от местните хора от незапомнени времена. Никой не може да каже откога и зашо именно тук става той - на километър и половина от селото, навръх хълма Дидьоу.
Съвременните участнички в обреда - вече само възрастни жени от Горно Брястово, не 11Дват тук, защото са вярваши християнки. Те наят, че такъв светец Градуш ня.ма в кален-Ра> но идват, за да спазят една традиция.
0Т1.еЦ,ана от Делите им. Те и сега се чувстват ворни за нея пред селското общество. У
ва /Г1 На ’’Градушката църква“ предизвик-кактА^010 ВЪлнение и празнична подготовка.
На°Леда или Великден.
вц _ Д,1ДьоУ те идват както отиват на църк-аушк Нзкъпани и пременени, с пречистени сцлат’а Д°бРина в сърцето, с дарове и вяра в
Ofir?4 ИзРечената молитва.
°т хрНс 1 е пРиел някои външни атрибут °Челее ТИянската обредност, вероятно за да >ч Рез ХИляДолетията: икона, свещи. та-ене на молитви и др.
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУМ и
159
Повечето от неговите характеристики оба-че го отличават от християнската обредности го определят като истински древен езически обред, достигнал през хилядолетията до наше време. Кои са те?
Достатъчно е дори само това, че той се из-
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
вършва: далеч от селото, на върха на хълм с древни останки, под клоните на един дъб, зао-биколен от примитивен висок кръг от камъни; в четвъртък след Спасовден; с дарове и молит-ви, отправени към една природна стихия - гра
душката.
Интересно е названието, което обредът носи - „Градушката църква“. Думата „църква“ идва от християнската религия, но всъщност смисълът й в това съчетание не е свързан със сградата, където се отдава почит на Бога, а с тайнството, при което се установява връзка между човеците и Бога. Следователно можем да предположим, че обредът е назован ,,цьрк' ва“ именно в този смисъл — среща с божестве-
ни сили.
Първата част на названието -,,Градушката ’ носи притежателна натовареност. Тя означава, че тази църква е посветена точно на градус ката - на една природна стихия. А прироДн1,те сили се обожествяват от езическите народ11-
Между другото, много тракийски старин по различии места днес се наричат от месгни то население „църква“, „цръква“, „цръКВ1,111^е Така тракийската гробница под връх КуРгК северно от с. Вълче поле се нарича от 1,1,1 полци „църквичката“. По същия начин и нобрястовци наричат мястото около „Д1’^11
160
га“ на Дидьоу, където се възпроизвежда обре-^-„църквището на Дидьоу“.
От всичко, което открих и описах на хълма Дидьоу - каменните фалоси по западною при-хълмие, „Градушката църква“ на върха, голе-мия жертвен олтар на източния склон и много друга следи от живот тук, - у мен се затвър-адава хипотезата, че оформеният като жертве-
на могила хълм със затрупана скала с олтари на върха още в дълбока древ ноет е бил обиталище на древните хора, живели в тази околност. И по-късно, може би в края на II и началото на I хил. пр. Хр., когато орфическата вяра получа-ва широко разпространение в тракийския свят, Дидьоу се е превърнал в голямо орфическо светили ще.
Следите от съзнателно разрушаване на сакРално изправените камъни подсказват, че животът е продължил да тече до IV в.
^л- Хр., когато навсякъде се налага принуди-телн°християнството.
Чьркве^П°ЛаГаМ' че обРедът „Градушката на т ’ К01ГГ0 е Успял да се съхранн досега почит-т* СВещен хълм’ има дълбока връзка с Vnau., Э КЪм Геликата богиня майка и нейния ^ически син.
се 1Пвъ ено интересен е фактът. че обредът СТаРо РШва под един дъб, така както в най-Шума „Л" °РакУлт>т на Зевс предсказваз по *1МеНен ЛИстата на свещения дъб. Високият МедвУсми Р0МЛеХ’ КО1ГГО и днес обгражда дъба.
на обредд 1<'Но Показва, че той е бил в центъра ”^астецце 46 Негова е била централната роля:
°' евързано с бога на гръ.мотевица-
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРДПИША
161
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
та (Зевс) - дъбът, който расте по хълмове от-криваме в култа на Зевс".61
Дали чрез дъба на Дидьоу са гадаели, или той е бил посредник между човека и бога остава неясно, но той е в центъра на обреда „Градушката църква".
Още по-голям интерес предизвиква у мен названието на хълма - топонимы Дидьоу. Нужно ми беше да го чуя произнесено десетки пъти от устата на местните хора, за да схвана някак изговора му. След множество опита се доближих до него - горе-долу. Но да го изпиша беше невъзможно. Сякаш липсват букви от съ-временната азбука, за да се предаде това зву-ково съчетание. Последният звук в название-то „Дидьоу" се произнася всъщност у-кратко, като и-кратко, но днес такъв буквен знак не съществува.
Като не го открих в богато наследената турска топонимия, предположих, че Дидьоу е старого тракийско название на върха и че и то, като и обредът, е успяло да мине през хи лядолетията. Затова започнах да търся никак ви податки в литературата за предисторията и траките. И наистина, най-сетне като че ли намерих известно потвърждение за това м°е предположение в разсъжденията, конто е ДО правил видният наш траколог Александар върху Рогозенското съкровище:	а
„То съдържа съдове с името на Котис и сина му Керсеблепт, т.е. на одриските U<1I1L 389-383 и 359-341 г. пр. Хр., и с имена на и Г ски градове от одриската територия, къДеТ
61 г- "	г НэУ^
еоргиева, Ив. Българска народна митология.
ииэкуство, 1983, с. 186.
162
били изработени. Един от тях носи име на майстор-торевт, а един друг - рядкото тракий-ско име Дидюкаймос, което освен че е рядко, е н царско жреческо“. Първата съставка ди-дю /щ<-ди /до-до е позната в топонимията на све-шени планини и светилища на Великата богиня майка.“62
Ал. Фол нише също:
„Сред фиалите на Рогозенското съкрови-ще е открита една със сцена между жрицата Дуге и прелъстяващия я Херакъл (№ 4). Върху ръба на съда се чете новото тракийско име (в род. падеж) Дидюкаймос. Кой и какъв е той?... Трибалски цар?“63
И така, благодарение на фиала № 4 от Рогозенското съкровище вече мога да предположу че названието на хълма Дидьоу, топонимы Дидьоу, може да означава:
•	свещена планина, хълм;
•	светилище на Великата богиня майка;
•	име на мъж от царско жреческо потекло, който вероятно е ръководел орфически-те мистерии.
Което и от трите предположения да прие-За ВяРно, все ще бъдем много близо до ис-Вен^Та’ заФ°Т0 мегалитните паметници, оста-
Т^К’ 11 живият езически обред, който и до Tbqjj06 ВъзпР°извежда на този хълм, са доста-< Доказателство, че Дидьоу е древно све-сим^е КЪдето най-вероятно пред царя-жрен
0 Дидюкаймос мъжете от аристократия-"------
с 2S6.	Д|' История на българските земн в древността.
Чс. jQ Тракийското съкровище от Рогозен. С., БАН.
древни хора ПО ЧУКИ и ГРАДИША
163
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ и ГРАДИЩА
ната върхушка са преминавали през тайнсттщ та на орфическата мистерия, произнасяли са орфическата клетва и са възнасяли Орфеевцте химии към бога под открито небе, около све-щения дъб.
Още една информация, не по-малко цен-на, носи със себе си обредът „Градушката църква“. Той се възпроизвежда само в точно определен ден от годината - четвъртък след Спасовден.
Според българските народни вярвания четвъртък е един от най-хубавите дни за всякакви начинания. Ето какво съобщава за деня четвъртък Иваничка Георгиева:
„Специално у нас против градушка се почитат седемте четвъртъка от Великден до Спасовден, което също показва известна връзка с бога на гръмотевицата“64 (Зевс - б.а., Я. М.).
Освен на Дидьоу, следи от итифалическп паметници се намират из цялата околност. Най-много (след Дидьоу) те са на хълма Япче, I който се издига в южния край на с. Д°лН0 Брястово, но на него ще се спрем в следваш3 та глава.
Менхири-фалоси документирахме ошеHJ хълма Голямото градище (той е огромен иве роятно много от мегалитните паметници и остават неизвестни), Малкото градище, Гар^ ница, Гидика, Банска чука, дори върх°вете, скалната група „Наредените камъни кРа Гарваново, от лявата страна на Банска Река^е. I
По всички изброени места обаче лИЧ‘1^ от съзнателното им разрушаване, °Ще в древността: някъде са сякаш 11
м Георгиева. Ив Цит. съч., с. 184.
164
ни (!), другадс - съборени и раздробени на земята, а най-често обезформени. Изглежда тук християнството се е наложило с огън и меч.
И накрая сигурно ще е полезно да се прене-сем във времето, за което говорим, с помощта на Ал. Фол, и то на остров Самотраки - „най-известното предгръцко тракийско светилише в Тракия Понтика и в целия средиземноморски свят“65.
„Самотраки, разположен точно срешу ус-тието на Хеброс (Марина), е величествен скален масив, обиталище на богове. През II и на-	<1
чалото на I хил. пр. Хр. траките са ги почитали в изсечените в камъка светилища, извършвали жертвоприношенията им в грубите олтари -площадки с улей за оттичане на кръвта в зе-мята, даривали ги в обърнатите към една от слънчевите страни на света ниши и ги питал! за съдбата си нощем, когато огънят пламтял, и
Денем, когато лъчите на слънцето прониквали древни хора в светите места...
Разкопките на минойско (критско) край-брежно селище в югоизтока на Самотраки из-вадиха на бял свят линейната А писменост. От еДна страна, тя се вписа в зоната на линейните текстове, открити далеч на север, например в Троя и в Югоизточна Тракия при с. Драма. Ямболско, а от друга, породи нова хипотеза За произхода на самотракийския свешен език от °стров Крит. Този език на обредносгга... е 6*in таен говор на жреци и участници в мис-геРиите през цялото I хил. пр. Хр. и вероятно
Ал. Тракийска куптура. С.. ..Рим .	-u-
165
след него до закриването на светилището от християнската църква през IV в “б6
Както се вижда от цитирания тук текст на Ал. Фол, много вероятно е духовният живот на древните хора по върховете на Банските хълмове да е бил пряко свързан с живота на хората от Самотраки и Крит.
Може би неговото по-задълбочено изслед-ване ще прибави ценна информация към оно-
древни хора
ПО ЧУКИ И ГРАДИША
ва, което знаем за този мистериозен свят.
По разкази на местни ловци, природолю-бители, тьрсачи на минерали и иманяри в от-далечените от населените места горски маси-ви на рида Мечковец и особено в пущинаците между реките Чулфанска и Узундере има цели каменни градове, които сякаш принадлежат на приказен свят.

ГТ-----------	„ I995.72'7'
Лл. Химните на Орфей. С., „Борнил .
166
Мястото, където се извършва обредът .Градушката църква', на върха на хълма Дидьоу край олтарната му скала, северозападно от с Горно Брястово
°6Р»дът .Градушката църква- се извършва до ™зи
Вивека стой тук. Около него е натрупан вис , олтари и дори един «пак от околността - счупени менхири, части от а
аменна урНа Кръгът е отворен на запад
167
Всяка година 8 четвьртък след Спасовден Жените от с. Горно Брястово продьлЖават да идват тук с дарове, за да измолят от Градуш да не ги бие градушката
Ташина ръси светена вода около каменния криг

По Време на молотвата Ташина е напълно убедена, че Градуш ги чува
БЛцНиГЛе от Горно Брястобо са оставили дарове край дъба.
0 9° тях в плоската скала е издълбан олтар
169
ДРУГИ СВЕТИЛИЩА В ОКОЛНОСТТА
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИША
Хълмът Япче - обиталище и светилище на древните хора
Япче се издига като невисок хълм в южния край на с. Долно Брястово, а от запад срещу него се възправя величественага Гарваница. Наоколо има и други могилки, но те не се от-крояват така, както Япче прави впечатление отдалеч.
От север и запад хълмът е полегат и почти гол, а върхът му е скалист. Скалиста и стръм-ни са източните и югоизточните му склонове.
Върхът на хълма е оформен с могилен на-сип и укрепен със зидове от големи необра-ботени камъни, които обикновено са вместени между налипните скали по него.
Скалите, които покриват върха на Япче, сякаш очертават няколко отделки култови места: на върха е най-високата скала, но която са издълбани ниши и олтари, около нея личат части от някогашен кромлех, а наблизо стър-чат останки от менхири и долмени, сега сякаш посечени, съборени, разрушени.
В източния край на хълма олтарите са ш дълбани в лежащи плоски камъни с офорМ11 улей за оттичане, а кромлехите са сякаш 1,111 сани един в друг като концентрични кры°* на известно разстояние.	)||(С
В южния край на върха стърчи вес пРав един оделял менхир. Той е грубо 111111 |С във Формата на четиристенна пирам111^1 заоблен връх. Менхирът има внушигелш11
170
мери: височината му е 2,50 м, а страните на правоъгьлната основа са 0,9-0,60 м. При върха тези размери се смаляват до 0,35-0,25 м.
Близо до него в храстите лежи друг цял
менхир, паднал на земята непосредствено до каменното гнездо, в което е бил поставен. Размерите му са почти същите. По стените и на двата менхира личат следи от обработката им, която като че ли е по-груба, отколкото при шарапанйте, както и на безалъците (каменните капаци) на кладенците в северного подножие на Япче.
Загадъчно остана оформлението на няколко скални групи и по площадката на върха, както и на голямата скала в северозападния край. При нея най-високо, в центъра, се издига четиристенна пирамида, заоблена на върха, а като гнездо наоколо, пак от същата скала се издигат и други по-ниски части, оформени по същия начин. По върховете им има олтари, по отвесните стени - ниши за дарове. Сега всички са силно изветрени. За съжаление цялата скал-на трупа е подложена на силно разрушение и следите от съзнателната дейност на човека тук
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИША
скоро няма да личат.
И на Япче, както навсякъде по тракийски-те обиталища — Гарваница, Дидьоу, Голямото н Малкото градище, Банска чука и др., прироста и човекът са нанесли невъзвратими вреди 11а невероятните творения на древния човек. ного скоро следите от ръката му, одухотво-Рявала скалния му дом, ще бъдат напълно за-лимени.
Няма съмнение, че преди хилядолетия хкз-?аЪ| Япче е бил обигаван от тракийско племе с
1Л
мисттната орфическа тпаЛ"^6"'3'®
...прическа тпапт,^
ват с Д,,дь,>У Възможно е иазвти» Г°	'
съЩодаееДНос„ране„отр:ХХ;Я* !
богат духовен живот. Оцелелите мр ™ и друга скални Ру„„„ го ДС М!'««Р«.
’ 
V2
Общ	_______________,_,
9 на една скална група на вьрха на Япче
*ния kpafl на с. Долно Брястово
'> как-към
« г*‘»."«и.« т
173
Хълмът
Големи необра-ботени камъни 8 кръг, обгразкдащи разрушените върхове на друго каменно съоръ->кение
Оцелял прав менхир с форма на четиристенна пирамида в кнкния край на върха До него е запазена част от кромлеха, 8 който е бил поставен
174
175
КарадЖоб камък -скалното сбетилище на едно тракийско племе
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИША
На около 3 км от с. Горно Брястово, зад хълма „Св. Неделя11 има голяма и известна в окол-ността скала, която се извисява в края на едно високо място - Караджов камък. От североза-пад - с остри скални зъбери нагоре и главе-ломни пропасти надолу. От юг и изток старата скала е заровена в могилен насип, чиито основа и склонове са укрепени с частични сухи зидове. Насиггът е заровил гърба на скалата почти до зъберите, като я е направил достъп-на. Върхът на могилния насип представлява малка скална площадка, около 100 м2, откри-та на юг и изток. В северозападните й краища стьрчат страховито зъберите на Караджов камък - към тях не е безопасно дори да се при-ближиш. Източният склон на могилния насип върви по оголения гръб на скалата, където са издялани грубо широки стъпала. Те отвеждат горе, на скалната площадка. Тук, в североиз-точния й край, на едно по-изпъкнало място в скалната основа е издълбан каменей олтар (0,70*0,50x0,25 м) с неправилна форма, аТ него - по-малка спомагателна вдлъбнатина. Около тях има и други по-малки вдлъбна111'1^ Не остава съмнение, че всичко тук е посгрое за свещенодействие, че това е скално ско светилище. От скалната площадка ня околност се вижда надалеч в четири посоки изток хълмът „Св. Неделя11 е хлътнал реката, а зад него наднича от високото с
рястово. Над селото се издига овални’*1
176
на красивата Гарваница, която оттук показва само едното си ухо. След нея се редят Дидьоу,
Голямото градище и веднага след него - остри-ят купол на Малкото градище. На юг се възви-сяват в далечината Тьнти бунар, Калето, Евкая
и Аида, а далеч на югозапад се синеят върхо-вете около Душка. Иззад тях слиза Чулфанска река и се слива с Узундере, сякаш под краката ни, малко под връх Драгойна. Там са хълмове-те Радин двор и Сърбина. В с. Горно Брястово
знаят и разказват много легенда за Рада вой-вода (информатор Вълчо Йорданов, 75-годи-шен, от с. Горно Брястово). Тя бродела по тези места с дружината си и наказвала сурово всяко злодеяние на турците над българското население. Тук имала стопансгво - двор, добитьк. А помощникът й, Сърбина, все стоял на близкая хълм и пазел отвисоко Радин двор. Затова нарекли хълма с неговото име — Сърбина.
На юг, отсам връх Аида, се вижда мест-ността Ангелов пожар. Тя се свързва с .Ангел воивода. Тук турците го обкръжили и запалили гората от всички страни, за да го заловят. Но не успели. А гората изгоряла. Оттогава мест-ността се нарича Ангелов пожар.
Недалеч от Караджов камък, на 200 м из-т°чно, има едно друго място - Караджовипа. където вероятно траките са живели и са имали селище. Тук те са оставили друга ярка следа °т своя живот — шарапана. Близости на се-лището на Караджовица и светилището на караджов камък подсказват, че те са използвани от едно и също тракийско население. 11 то вероятно много дълго време. може би векове. а може и хилядолетия - от неправилно очерга-
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУИ.' И
177
ДРЕВНИ ХОРА
ПО МУКИ И ГРАДИША
НИЯ олтар на светилището Караджов камък До майсторски оформената шарапана край селящего Караджовица.
Скалната площадка на Караджов камък с място със специално предназначение, съхра-нена и до днес в чист вид. Тук траките са идва-ли при своите богове. Вероятно хиляди пъти във времето тракийските жреци са изкачвали тези стъпала, за да принесат над олтара поред-ната жертва, да отправят нагоре молитва, да разгадаят бъдещето си.
178
ОБИТАЛИЩА НА ДРЕВНИТЕ ХОРА В БАНСКАТА ОКОЛНОСТ
Оше в края на XIX в. братя Шкорпил отбеляз-ват, че в Хасковско има твърде много могили и те обикновено не се срещат сами, а на групп, като една голяма е съпроводена от няколко по-малки.
Според тях „особен вид могили са ония, които имат на върха си скален балван с изкуст-вена вдлъбнатина. Около балвана е насипана могила, така щото само горната част на бал-вана излиза навън. На балвана се забелязват многобройни изкуствени вдлъбнатини... Няма съмнение, че такива могили са жертвени.“ъ _
Пак според братя Шкорпил ..някои могили от каменния период имат огромни размери, та приличат на естествени върхове... Насипът на такива могили представлява смес от пе-	* 1 *
пел, парчета от счупени глинени съдове. оръ- древни хо₽* Дня (от камък, кост и рог), кости от домашни и диви животни.“68 Пръстта на такива могили не е набита и затова „разни животни изравят лесно дупки - лисици, язовци и др.“*’ „•••В та* кива могили имат свърталшца змии, от които. вида се, че носят названия някои могили като „Змиярница'4 между Гарваново и Въгларово.
Хасковско.4470
Интересно е да се отбележи, че почти вс^гч-ки естествено скалиста височини. хълмове и
‘ Шкорпи.1, К и X Паметници из Бктгарско. я. ll-с. 165.
“ Пак там, с. 81.
” Пак там, с. 75.
" Пак там, с. 76.
179
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
върхове в Банската околност, по конто се на мират следи от мегалитни и скално изсечени паметници от праисторическо време, приличат на наречените от братя Шкорпил „жертвени могили**; те споменават също, че някои от мо-гилите „приличат на естествени върхове1*.
Те завършват с големи скали, затрупани с огромен изкуствен насип от пръст и дребни камъни, а по стърчащите над него скални върхове са издълбани олтари, вероятно за жертвоприношения на боговете. Труднодостъпннте им скалиста склонове са укрепени от човеш-ка ръка на много места със сухи зидове от необработени или с полуобработени каменни блокове, умело вмъкнати между естестве-ните скални образувания. Такива са: Банска чука, „Свети Дух“ и Чучката в с. Минерални бани; Каракая и Япче край с. Долно Брястово; Аврамов камък, Пожарището, Калето, Евкая и Аида на юг от с. Горно Брястово; Гарваница и Гидика в източния край на с. Горно Брястово, Дидьоу, Бялковица, Голямото градище и Малкото градище на северозапад от с. Горно Брястово; Караджовица и Караджов камък на запад от връх „Света Неделя** край с. Горно Бряс тово, както вероятно и други наоколо, конто не успяхме да посетим.	п
Често и местните названия на някои тези върхове и височини подсказват ,13К^ веното им дооформяне: Банска чука, Чучката, Могилата, Градището, Калето т« под. По тях се намират мегалитни и сК' изсечени паметници - останките от би13 * х°вния живот на древните хора. ®еР°Я^11Та-са били първите и най-стари човешхи1
180
лища, създадени тук в дълбока древност. За разлика от днешните хора, конто са настанени в низините, древните са живеели по върхове-те, вероятно за да се спасят от многобройни и разнообразии врагове и опасности, конто ги дебнели отвсякъде.
За радост това, което все още може да се види и разбере за начините на доизграждане и оформяне на тези толкова древни обиталища, е все още незаличено, все още може да се от-
крои, да се осъзнае, да се проумее.
Древногръцки автори също споменават, че траките, преди да се заселят на някои връх, най-напред избирали на най-високото място голяма скала, на чийто връх дълбаели жертве-ни олтари за своите богове.
Какви са били боговете на древните хора тук и какви са били самите те ни е трудно да си представим. Но това, което са сътворили, е така величествено, толкова необяснимо, че Дори е нереално за нас, днешните хора.
Ако скалата на върха не е естествено голяма и подходяща, те я превръщали изкуствено в такава - най-голяма, най-висока, за да се виж-Да от нея цялата околност.
Така е създадена Голямата олтарна скала на Гарваница — свещеният хълм непосредствено над с. Горно Брястово. В центъра си тя е ес-тествена скала, но се намира малко под върха, от запад, и не е по-висока от него. Какво са направили древните хора с нея?
Вглеждайки се по-внимателно в Голямата °лтарна скала, забелязвам, че около нея и над нея са наредени, вкопани и струпанн дру-Ги големи (огромни!) скали и скални късове.
ДРЕ8НИ ХОРА
ПО ЧУВИ И ГРАСИЦ.А
181
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
с което са я направили много голяма по-висока от върха. И там, на новия 2"*°* оформили каменна площадка (от нея се ' ва космическа гледка към цялата околностГ която са издълбали жертвения олтар ’На
Гарваница е естествеио голям и скалист хълм. Нейните скали имат характерна белота и се различават от другите. Всичко струпано около Олтарната скала не е взето отдругаДе то е донесено от скалите по самата Гарваница' Възможно е да са и от Гидика, един много скалист хълм от източната страна на Гарваница, неразривно свързан с нея. Но как са успели да сторят това, за нас остава абсолютно неразби-раемо.
След като са доизградили и дооформили Голямата олтарна скала, хората от Гарваница са направили още нещо, не по-малко величествен© от предишното - да копаят, изгребват, пренасят и изсипват на върха на скалата, от източния й край, тонове пръст - земна маса, докато стигне почти до върховете и, за да станат олтарите достъпни поне от тази стра на - от изток. Насипаната пръст е в огромно количество. Тя е преобразила изцяло в,,да върха, като го е превърнала във висока, заоблена куполна могила, която прави впе ление от много далеч.	нй
По подобен начин, изкуствено !а1^'|1|Те в могилен насип, са голяма част от ол < скали по височините, хълмовете и вЬ^ ма на рида Мечковец. Така всяко обитал”1 i свое светилище на върха.	ска-
Вероятно успоредно с насипа о овСте. лата е вървяло и укрепването на скл
182
за да се предотврати свличането на пръстта от върха. Това е направено чрез сухи укрепител-ни зидове от необработени каменни блокове, свързани в укрепителни пояси на известно разстояние един от друг, които обикалят скло-новете на обитавания хълм. Такива сухи укре-
пителни древни зидове срещаме навсякъде по Банските обиталища - Гарваница, Банска
чука, Голямото градище, Манда гьол, дори на северозападния склон на Малката чулка в цен-търа на с. Минерални бани стой от хилядоле-тия укрепителен зид от красиво наредени под прав ъгъл големи каменни блокове. Особено внушителни са зидовете на Голямото градище - там всичко е голямо!
Колко удивително впечатление прави древ-ният майстор, който не е познавал даже хоро-сана, дори за калта не се е сешал оше като за спояващ материал, а се е сетил как да изгради укрепителните зидове по склоновете на обита-ваните хълмове така, че да оцелеят и до днес.
Тези първи обиталища на древните хора в Банската околност вероятно, освен най-го-лемият, са и най-дълго оцелелият дом на хо-рата, който можем да видим и днес. Може би причината за тяхното възникване точно tjx е наличието на минералните извори, които те очевидно са познавали и използвали.
Всичко, което разказахме за обиталищата на Древните хора в Банската околност, ни напомни древногръцкия мит за създаването на Атина:
древни хора по чу>,' л
"На един голям и висок хълм в старо време Живеели бедни хора, които още не са знае.ти аа строят къщи. Те живеели в малки пешери.
183
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
конто сами дълбаели в скалите. За храма Им служели месото на горските животни и ра горски плодове. Те не знаели да правят лъко-ве и стрели. За оръжие употребявали прашки боздугани и остри пръти. Малкото дрехи, ком-то носели, били от животинска кожа. Те живе-ели на върха на високия хълм, защото там не се страхували от дивите зверове на голямата гора, която се простирала наоколо, и от дива-ците, които се появявали наблизо.
Този хълм бил толкова стръмен, че човек можел да се изкачи на него само по една тяс-на пътека, която била винаги пазена от никой страж.“7’
Още по-впечатляващо е, че към някои от големите обиталища в Банската околност има други - по-малки, свързани неразривно с тях от едната страна. В същото време малките са оформени като напълно самостоятелни - с ол-тарна скала на върха, с укрепителни зидове по склоновете.
Такъв е свещеният хълм Дидьоу. Той има своя олтарна скала на върха, заровена в насип, стръмни и недостъпни склонове от север, УкРе' пителни зидове от изток и юг. В същото време от запад Дидьоу опира в Голямото градипк 11 преминаването от малкия хълм (Дидьоу) на го лемия (Голямото градище) е съвсем неусетно (пътеката, която ги свързва, все още е маркИ рана с няколко оцелели менхира).
Такава е връзката и между Гарванииа^ Гидика - малкия скалист връх от ссвсрои*г вата й страна. Даже нещо повече - там Н1К наването от единия на другия хълм се и гмс
Ахритас.Д. В. Гръцка митология. С., 1976, с. 1
184
само с няколко крачки. И все пак Гидика има своите остри върхове на олтарна скала, свои укрепителни зидове от юг и изток, въпреки че източният склон на Гарваница и Гидика е общ.
Такава е връзката между западного при-хълмие с менхирите на Дидьоу със самия Дидьоу, на Аврамов камък и Пожарището с Тьнти бунар и др. под.
При всички малките сякаш подпират големите.
Това напомни друг старогръцки мит за богиня Атина:
„Веднъж Атина се отлъчила от своего све-тилище на Акропола, за да донесе от Палена един хълм, който тя решила да постави край Акропола за иегова защита...“72
Аврамов камък - сбетилище и обиталище на древните хора
ДРЕВНИ ХОРА ПО ЧУКИ И ГИМ1ИША
Не е случайно, че първото обиталище, на което се спираме в Банската околност, е Аврамов камък. Просто не е било възможно този толкова внушителен скален комплекс да не бъде забелязан от древните хора, чийто дом в про-Дължение на хилядолетия е около скалите. Той е °битаван още от неолита (VII-VI хил. пр. ' Р), включително и през старожелязната епо-ха (I хил. пр. Хр. - VI в. пр. Хр.). На Аврамов камък древните хора са отбелязали своего авно и трудно пътуване към цивилизацнята. УК си съжителстват олтари и ниши за даро-
Ве’ Шарапанй, хромели, дебелостенна и тън-
А. Старогръцки лсгенли и митове. 1985, с. 142.
185
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
костенна керамика от най-различни епохи73 аязмо, древни пътища и др.
Скалният комплекс Аврамов камък е раз-положен по средата на източния склон на Тьнти бунар - първият голям връх на юг от с Горно Брястово. Той сякаш организира целия югоизточен склон на върха под себе си, наречен Шарапанйте, а североизточният склон на същия връх е център на едно друго обиталище, съседно на него - Пожарището. Граннцата между Аврамов камък и Пожарището минава по едно малко дере със стръмни и обрасли с бодливи храсталаци брегове, което трудно може да се пресече напряко.
Скалният комплекс Аврамов камък е раз-положен Г-образно в две посоки: юг-север и изток-запад. Дължината на целия комплекс е около 100-150 м, а височините му вариратот 5 до 30 м. От върховете му се откриват пре-красни гледки. При ясно време можеш да на-сочиш поглед към Пловдивските тепета на се-верозапад, към връх Ботев на север, а на юг се нижат десетки род опеки вериги.
В Г-образното пространство, което дв£те части образуват, скалата е затрупана от запад в могилен насип почти до върховете. ВероятН с времето той се е превърнал в заравнена 11 щадка, удобна за живот. Оттук върховеic ^ скалата са станали достъпни и по тях са и w бани централният олтар, ниши за дарове и шарапанй.	г.
Източната стена на скалата е остаае1^1113а крита, в естествената си височина. я |)0, рязко надолу. Под нея е оформена ДРУ1
Аладжов, Д. Селища..., с. 56.
186
малка площадка, закътана и много удобна за живот. В южния й край в една малка и мека скала е издълбана шарапана, сега скрита в храстите. Тя е най-красивата, най-добре технически оформената и най-добре запазената шарапана в цялата Банска околност.
Непосредствено след втората площадка се намират частично запазени укрепителни зидо-ве по целия югоизточен склон - Шарапанйте. На много места, около някоя от по-големите скали и укрепителния зид близо до нея, личат каменни кръгове - възможни следи от няко-гашните полуподземни тракийски „връхлести" къщи, „направени от плет“74. Местните хора си спомнят, че през първата половина на миналия _ век по тези склонове е имало много шарапанй. ь-] откъдето вероятно е и и.мето ,.Шарапанйте’', но днес вече ги няма. Може би все пак (по слу-	Шу
хове) е останала някоя от тях, скрита в непро-	'	•
ходимите трънливи шубраци.	древни хора
г>	.	ПО чухи И ГРАДИЩА
па петдесетина метра южно от Аврамов камък е съхранен добре изграден извор със сво-Дест покрив, който и досега е много посещаван От туристите и местните хора заради хубавата вода, която се смята за лековита. Местните го наричат Аязмото и много от посепгтелите за-палват свещица, която оставят до иконата на св- Богородица, поставена във вътрешността под свода. През 2007 г. тук е построен ма-лък параклис, официално открит и осветен от
Църквата.
Както двете площадки на Аврамов камък. гака и цялата местност Шарапанйте, са били гъ-СТо населени в древността (според Аладжов). -------------
Страбон, 63-19 г. up. Хр.
187
Древен коларски път, който съществува и днес като черен път, свързва Аврамов камък със съседния полусферичен хълм Пожарището, вероятно наследен от връзката между хората, които са ги населявали в древността. Днес Пожарището е останало само с древните каменни руини, но по Шарапанйте и сега има живот. Много местни хора и хасковлии са си построили вили край хубавите лозя по склона. На ъгъла, където се срещат двете части на Аврамов камък, направо върху скалите е кац-нала една красива вила.
Покрай Аврамов камък минава пътят за хижа Аида.
Най-отзад извисяба Врьх Калето, пред него е Тьн
188
По cpegama на източния склон на Тънти бунар е разполоЖен големи-ят скален комплекс Абрамов камък. На 1ог и изток под него се простора местността Шарапанйте, която 8 древността е била гъсто населена
Укрепителен зид след втората площадка на Аврамов камък
189
Красива вила (днес притеЖание на Областния сьвет на гр. Хасково), построена през 70-те години на XX в. на ъгъла меЖду късата източна и дългата северна част на Аврамов камък
ПоЖарището -обиталище на древните хора
Фопмя Ии1еТо е ИРИСОК, но обширен хълм с по т Та На полУсФеРа, конто се издига съшо Верн еДата на ВРЪХ Тънти бунар, на 500 м се-склон °Т врамов камък. Край източния му от о Извива пътят за хижа Аида, който идвз Т Сх[°Р«о Брястово.
с голеЛМЪТ 6 С почти плосък връх, запълнен Особен01 И По‘малки скали и скални групп-0 скалисти са югоизточните, както и
севеРозападНите „„
Днес Пожап™ У сю,онове-
На гора их V в*610 е покрит с широкол1кт'
ДрУги - и сРаС1и ~ главно дъб, габър, Др&11 е използва само от говедари и 08
чари.
190
Селищният хълм ПоЖарището с форма на полусфера
Няма сведения, нито предания за това от-къде идва името му. Няма спомен за някакъв голям пожар или ако е имало, той е забравен през хилядолетията. Този хълм сякаш е застилал във времето на праисторическите хора, защото тук освен техните следи, няма други.
Древен път, сета „черен“, тръгва отначало на запад от Аврамов камък и след около -00 м завива на север към Пожаришего. като пре*-и на целия хълм, след което слиза на изток по краищата му и влиза в с Горно Брястово. он е широк, колкото свободно да се разминат две волски коли. По някои участъци от пътя вс още личи, че е бил настлан с малки дреони ка
По южния склон на Пожаришего. Пк •фай широкия път, се намират цвете
191

ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
нитости на хълма - кръглата и четвъртита1а шарапана.
В източните склонове на Пожарището на полянка сред гората мълчаливо се е притаило сред слаба блатна растителност едно манко чудесно съхранено старотракийско изворче Такива изворчета местните наричат със звучного и галено име „кайначе“, макар че това кайначе е напълно неизвестно за тях. То е из-градено на принципа на плочестите долмени от няколко камъка, конто го ограждат отстрани и отзад, а върху тях е поставен друг плочест камък, който го покрива. Наоколо има и няколко по-големи и по-малки необработени камъка, конто го предпазват от срутване. Изглежда много невероятно, но кайначето и днес има вода. Тя е чиста и явно извира постоянно, защото около него тревата остава винаги зелена.
По южните склонове на Пожарището, съв-сем близо до дерето, което го разделя от Аврамов камък, се намират две големи групп скали. Те сякаш следват на известно разстоя-ние една от друга и затварят едно доста голя-мо, почти кръгло пространство. Разстоянието между скалите е запълнено със сух зид от не обработени камъни, който на места е запазен на височина 0,50-0,60 м, а на други съвсем се е разпаднал. По повърхността на тези зи Дове събрахме големи керамични парчета. са груби, вероятно са покривни материалу Дали това са били „къщи“ сред скалите, копт Са приютявали хората, или имат някакво Д1) го предназначение, предстои да се разборе-едно е ясно, че те са свидетелства за живо1, Древните хора тук.
192
На двадесетина метра западно от тези скални ограждения се намира друга, да я наречем -жилищна площадка. Тя е четвъртита, вдигната изкуствено от земята на 0,50-0,60 м с пръст, а върху нея сухи зидове в руини очертават ня-каква страда. Тук също събрахме строителна керамика.
Близо до нея, на една голяма скала с плосък връх, е издълбан олтар с малки вдлъбнатини наоколо. Малко парченце от керамзгчен съд се беше задържало в края на площадката, на върха на скалата. То е тънко и фино изработено.
Вярно е, че не сме направили нито една копка по местоживелищата на древните .хора, но освен строителната груба керамика, конто се намира все още свободно по каменни-Те ограждения на Калето, Голямото градище 11 Пожарището, керами ката от съдове е ряд-
Д8е групи скали близо go дерете, което раздела ПоЖарището от Абрамов камък, <з наредени една след друга 8 кръг, меЖду тях сз изградени сухи зидове, който ги свьрзбат
193
С1 Такава намерихме единствено, макар и оскъдна по площадките на Аврамов камък, и то задьржана сред корените на бодливи храс. талаци както и при изхвърлянето на пръст от малкото корито на шарапаната край втората площадка и на Калето край Големия долмен.
На югоизточния склон, където край Пожа-
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИША
рището извива пътят за хижа Аида, има гру-па скали с причудливи форми. Те приличат на наредените камъни край р. Банска близо до с. Гарваново.
Особено скалист и стръмен е североза-падният склон на Пожарището. Там почти на всяка скала има издълбан олтар, а скалите са големи, високи, близо една до друга и труд-
нопреодолими.
е севеРоизточният склон на а’ П° краищата на който се спуска и ши-Тям К°ЛарСКИ Път към с- Горно Брястово.
Древните са направили няколко защит-П° Склона като полуокръжности, на м една от друга. Това са гъсти каменни пс>ЛИкИ °Т натРУпани необработени камъни. me^CT10 ТеЗИ НЭ ^алето и Толя мото гради-акива следи от каменни зидове има и по ™а Каракая’ зад хотел ,,Панев“.) За съжа-зашитт^60 ВеЧе е трудно да се проследят тези тни каменни ограждения, защото на по-6 Чето места са безвъзвратно изчезнали. Про3 в Те години на миналия век, когато са прокар' г И Т Д° ХИЖа Аида, местните хора от1 Нит 10 РЯСтово, които тогава са били основ с-кг? работници, си спомнят, че им наредиД’1111 Огг,ВРаТ На купчини готовите камъни от к31
*Дения. След това идвали камионите, ь
194
Кръглата шарапана на ПоАаршцено
варели ги и ги изнасяли на новая път: „Целият пьт до хижата е построен с тези камъни44 (инф. Вълчо Йорданов, роден през 1929 г. в с. Горно Брястово).
Това деяние „изчистило44 Пожаришето от Древните каменни съоръжения. Днес те личат на отделни места, които или са покрнтн с бод-Диви храсталаци, откъдето е трудно да се изва-
195
Малкото „кайначе" (изворче), изградено на принципа на долмените: три камька и един плочест отгоре, за покриВ
Дят натрупаните камъни, или са на отдалеченл места по краищата на каменните дъги.
На Пожарището останаха много неща не-проучени, много места необходени. Хълмът е голям и е бил като че ли изцяло населен. При това, сякаш след древните хора никой не се е настанявал тук.
196
Сбещеният хълм Гарваница
Село Горно Брястово е разположено на 400 м надморска височина. Затова въздухът тук е ле
ков ит.
То се намира между два хълма - Пожарището от юг и Гарваница от изток. С Пожарището свършва веригата върхове от рида Мечковец, която идва от Аида и върви от юго-запад на североизток. С Гарваница започва другата редица от хълмове, която тръгва от югоизток и се простира на северозапад, за да завърши с Малкото градище.
Склоновете на хълма започват непосред-ствено от селото. Те са стръмни и високи, а куполът му е меко заоблен.
Интересен е видът на Гарваница от юг и югоизток. Почти под върха, на западния склон стърчи като ухо на главата й огромна бяла скала, а в подножието на източния склон е шрък-нало другого й „ухо“ - малкият скалист хълм Гидика, неразривно свързан с нея. „Затова я наричаме още „ушестата чука“ - обясняват местните. Че е чука, се вижда отдалече, че е ушеста - също, но защо е „Гарваница4', никой не можа да каже.
Голямата скала, която стърчи като ухо от запад, е олтарната скала на свещения хълм Гарваница. Той се състои от цял комплекс бели скали, които издигат високо непристъпните си върхове.
Скалата е заровена в голям насип, натру-нан от източния край, където и върховете й са най-високи. Височината на площадката. която той образува до скалата, надхвърля обща-
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
197
Склоновете на Гарваница зяпочват непосредствено от с Горно Брястово Тя се издига от източния му край Малко под върха се извисява Голямата олтарна скала
та височина на хълма. Но въпреки това не е Достатъчен, за да се достигнат най-високите рхове на скалата. До тях има още десетина повече метра, конто трябва да се изкатерят в повечето случаи лазешком), за да се стъпи в четвъртитата площадка на самия скален ръх, където е олтарът. Площадката е малка и Л0^СН° висока- Днес природолюбители от се-то са направили примитивен дървен парапет се аИи*ата й- Без него не всеки би посмял да дИзправи. Но си струва. От върха на тази ве-KaineCTB|rHa ^ЯЛа скала поглеждаш надолу. ся-под пг °СМоса- Всичко се е ширнало дълбока селил6 ~ ХЪлмове и равнини, реки и язовири. гат о"3 И ,1ЪТИЩа ~ пледам, докъдето ти стн- I чувт» Те' всичко е толкова красиво, че о видим *',^,цастлив’ само задето си доживал Л*1 | 198	I
Едва на слизане от върха разбрах, че всъш- гарваница от ьг ноет има пътека, по която става трудного из-качване и слизане от плошадката: тук-там. между стърчащите върхове на отделяйте части на скалите са вмъкнати големи подвижни камъни, притиснати с по-матки и с пръст. Те са раз-положени така, че все пак има къде да се стьпи.
макар в повечето случаи само на пръети.
От площадката на върха ясно се вижда че наречената от мен Голяма олтарна ската се състои от много отделяй скати, струпани около тънък и висок скален връх. Те са разпо-ложени по западния и южния склон. По краи-Щата някои от тях имат пирамидатни върхове 11 сякаш са наредени една до друга гака, че да подпират и пазят Голямата ската.
На много скати от големия комплекс, а н на тези, конто са недалеч от него, се забелязват


издълбани ниши - силно изветрени, вече били своята форма.
изгу.
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИША
Впечатлиха ни и няколко по-отдалечепц скални групп вляво от Олтарната скала, конто се състоят от няколко части, обединени в обща фигура. Една скала, висока около 3 м, оформена отвън конусовидно, е издълбана отпред пещовидно, като каменна коли-ба. В нея сякаш пъхнат, за да бъде предпа-зен от външни въздействия, се намира голям каменен съд, също оформен конусовидно. „Главата“ на конуса сякаш е отделна част от тялото и стой на него като канак, който го за-хлупва. На върха на капака се вижда кръгла малка дупка. По-същия начин - като капак, стой и върхът на конусовидната каменна ко-либа. За съжаление най-вероятно иманяри, от кои времена не се знае, са разсекли каменния конус в колибата и една голяма част от него

липсва. От двата края на входа на каменната колиба има издълбани ниши, които също са загубили формата си.
Нещо подобно оформят частите и на дрУга скална група, съвсем наблизо. Тук колибата-конус е от един голям скален къс, издълбан от вътрешната страна като свод, опрян на ДРУ111 два камъка отстрани. Подслонен под този свод, куполовидният долмен е напълно запазен и до бре се вижда формата му с отделена от тялотс „глава", която го захлупва. На върха на капа*3 МУ има също малка кръгла дупка. По пред1131* част на покривната скала-свод, се вижда1 L Щите малки кръгли дупки, много съвър11к1 издълбани (с какво, не знаем!).
200
Такива малки кръгли дупки по подобии каменни форми срещаме и на други места по Гарваница. Покрай пътя, който изкачва Гарваница и върви в началото по ниските части на южния й склон, има камък, все още прав, с подобна конусовидна форма. Той също е с такива малки кръгли дупки по „капака“. По-
нагоре, от другата страна на пътя, има паднал и явно разбит друг подобен камък. Вижда се, че кръгла малка дупка минава през средата на тялото му. Възможно е и другите ,дтохлупени“ каменни конуси да имат такава дупка в тялото си, не само на капака. В тях вероятно се е съх-ранявал прахът на мъртвите.
На изток от Олтарната скала, почти на върха, се намират други, също големи скални комплекси с причудливи форми по върховете - отдалеч приличат на каменни дворци. Но към тях е трудно да се приближиш дори. Едно много широко пространство наоколо е изцяло покрито с бодливи, непроходими храсталаци. Това забелязвам и на много други места по скалните обиталища - сякаш природата сама е намерила начин да ги пази. Или по-скоро - на-трупаният около тях някога могилен насип от Дребни камъни и пръст не позволява никаква Друга растителност, освен трънаци.
След като обикаля южния склон, пътят към Върха на Гарваница започва да се изкачва по източния. В началото на изкачването се спира за кратка почивка край един стар кладенец с лековита вода — „ако имаш болни очи. ше оз-Дравееш, като се миеш с нея" (инф. Гашина Райкова). Кладенецът е ремонтиран и поддър-
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУХИ И ГЙИДИ'±А
201
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИША
жан в ново време, но никой не може да кажс откога е тук.
Изгоняйте склонове на Гарваница са обрас-ли с високи и стройни широколиста и дървета Между тях се виждат големи скали с олтари по върховете и кромлехи наоколо. Укрепителните зидове и кромлехите тук са от големи бели камъни, загладени отгоре, сякаш от сядане по тях.
На една височинка сред дърветата стърчат наблизо две големи купчини рохкава пръст. Това са входът и изходът на подземния дом на едно семейство язовци, познато на туристите. От години те оттлеждат тук своите малки.
От северната страна на Гарваница (където също има интересни скални групи, които не успяхме да обходим) склонът се спуска равен и дьлъг и стига чак до старите гробища на с. Горно Брястово, срещу Дидьоу. По него са за-пазени части от древния коларски път, който на места все още е „павиран“.
В ниските части на източните склонове на Гарваница, между лозовите масиви, според Д. Цончев и иманяри все още се крие голяма шарапана, която въпреки упоритото ни търсе-не, не можахме да открием.
202
Голям каменей klon край пыля - вероятно урна за сохранение на праха на мъртвите, сега полуразрушен
Камък край пътя, Вероятно чает от разрушен каменея Wcn-урна
203
Голям скален „комплекс" зад „Олтарната" скала, по върховете на Гарваница
В₽уг скален Люмплекс" наблизо
204
Гидика
Гидика с малък хълм, чийто връх завършва с няколко големи скали с високи и остри зъбери. Той се отдели от ниските части на североиз-точния склон на Гарваница с малка падина „гидик“ (турска дума, от която вероятно идва и името му), но източният склон на двата хълма е обш. От Гарваница най-лесно се преми-нава на Гидика - разстоянието е само няколко
крачки, а северният и дори южният му склон са труднопреодолими, стръмни и скалисти урви. Двата хълма са неразривно свързани, Гидика сякаш е тук, за да подпира Гарваница.
По скалите на върха има олтари. около тях е натрупан могилен насип от пръст и дребни камъни. По източния склон се виждат укрепи-телни зидове, а в подножието на голямата скала от юг лежат огромни скажи късове. конто напомнят двускатен покрив на къша.
На закътано място, матко пред скатата. откъм Гарваница е оформена равна плошадка, подобна на тази от Пожарището. изкуствено повдигната от останатага повърхност с пръст на 0,50-0,60 м. По нея има разпаднати се сухи зидове от някаква „постройка". Вътрешното пространство е запълнено със следи от каменни кръгове. Може би присъствието им тук е свързано с олтарите по върха и свещеюгте церемонии по тях. а възможно е и да са очертания на основите на някогашни „къши" на траюгге -полуподземни островър.хи колиби с „длетени °т пръти стени, замазани с кал и сламки
Шкорпил. К и.\ Па.метннцн шбългзрч'ко. ч. II.
205
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
Голямата заравнена площадка е укрепепа от южната страна с частички сухи зидове а сред тях се виждат огромни скални късове сякаш безразборно нападали тук. Наоколо расте вечнозелен бодлив храст, който много место срещаме и по другите древни обиталища.
Всичко на малкия хълм показва, че той е едно от обиталищата на древните хора.
Когато поискахме да се приближим, за да документираме скалите по южния склон, бя-хме неочаквано изненадани: на една от скалите се беше свила в кръг голяма змия с красива ромбове по гърба. Понеже не бяхме я забеля-зали, тя ни предупреди с доста силно чукане по скалата с костните прешлени на опашката си. Видяхме я да съска и се развива, сякаш за да се спусне срещу нас.
В много приказки змии пазят древни съ-кровища. Може би и ние се срещнахме с пази-телката на древните старини тук.
206
Гарваница и Гидика, гледани от хълма Манда гьол Разделени са с малка падина, след която Гидика е оформен като самостоятелен хълм, но кзгоизточният им склон е общ
0 къкния край, под площадката, скалите напомнят двускатен покрив на къща
207
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
Чучката
Едно много достъпно и ярко доказателство за това, че по-голямата част от върховете, хъ/. мовете, чуките и чучките в околността са из-куствено дооформени в дълбока древност е Чучката - малка могилка близо до хълма „Св. Дух", в центъра на Минерални бани. Тя се намира в началото на отклонението от глав-ния път за Кърджали към бившия санаториум „Топлика", край малкото дере, което обикаля „Св. Дух“ от юг.
Могилката е малка и местиите не са й дали друго име, освен галеното „Чучката", което буквално значи „малката могилка". Като мина-ваш край нея, можеш и да нс я забележиш, за-щото откъм пътя тя е съвсем малко по-висока от полянката наоколо. Не е така обаче, когато застанет на върха й.
Югозападния й склон слиза към дерето не по-малко от 4—5 метра, а от северозапад склоны е стръмен и на две-три места е укрепен със сухи зидове. Както по всички свещеии хълмове наоколо, и тук зидовете са от големи необработени камъни, умело вградени между налипните по склона скали. Може би затона хората не ги приемат като нарочно градени зидове, а просто ги смятат за скали. Един о, зидовете, който е на ъгъла между западная и северния склон, е оформен с доста добре обра ботени каменни блокчета под прав ъгьл. I0’11 майсторлък на древните да задьржат ласина по склоновете със зид под прав ъгьл вече ние познат от склоновете на един много величес вен ХЪлм в околността — Голямото градина’
208
Основите на могилката от запад са се оголили от насипа и там се вижда, че всыцност това е една голяма скала, заровена изцяло в могилен насип. В кръг по краищата й, между най-ниските й части са вмъкнати много подвихни камъни. Този своеобразен кромлех в
основата е всъщност крепидата, която пред-
пазва могилния насип от разпиляване.
Заравнената площадка на върха па Чучката е около 20 м2. На нея стой полукръг от няко-гашен кромлех - той е обграждал вероятно откритите върхове на скалата, по които е бил издълбан и олтарът. Днес в центъра на кромлеха личи само откъде е отцепен върхът на скалата, а по южния склон е търкулнат един голям скален къс от нея. Вероятно селяните от близките къщи са го използвали като материал за градеж.
Няма съмнеиие, че Чучката е необикнове-но място. Тук траките са свещенодействали: скала, вода и височина - чудесно място за тях.
За съжаление нашата радост, че сме откри-ли толкова достъпно място, където всеки може Да види запазени всички белези на тракийски-те свещени скални хълмове, не беше на добро. Само след десетина дни върху Чучката се строеше голяма частна постройка - общината я беше продала. Като не могъл да се пребори с голямата скала, заровена в могилката, соб-ственикът решил да я вгради в мазетата и така Да ги направи по-атрактивни.
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
209
Малката могилка
Чучката 8 центъра на с Минерални бани, близо до хълма „СВ. Дух". Западният и склон слиза към дерето
С^рният склон на Чучката
< Укрепителен зид пра8ьлд
210
„Свети Дух" -една сбетиня през бековете
На върха на свещения хълм „Св. Дух“, в цен-гьра на с. Минерални бани днес се издигат стените на възстановена след разкопки през
1966-1970 г. стара римска крепост, по-късно през Средновековието - българска.
На 500 м срещу „Св. Дух“ от запад се издига Банска чука, от скалите на която избликват минерал ните извори. В голямата падина между тях днес се намират все още една банска постройка с минерална вода, чешмата с мине-рална вода, тракийското светилище Стъпката, пътят за Хасково и паркчето, където са заро-вени останките от някогашните римски бани и постройки.
Стръмният и скалист склон от север се спуска почти отвесно към Банска река, която тече край него. Покрит с бодтиви, непроходи-ми храсталаци, той остава недостъпен и днес. На отсрещния бряг на реката и досега личат следите от „праисторическо селище - неолит, енеолит и бронзова епоха“?6.
Някога от юг и запад хълмът е бил заоби-колен от малък приток на Банска река (сега малко дере) и склоновете от тук също били стръмни и недостъпни. Единствено достъпна била източната страна на хълма, от която е и главният вход на крепостта.
В по-ново време западният склон бил за строен — отначало с почивни станции (вила >,Орел“ и др.), сега с частни постройки. Застрое
ДРЕ8НИ ХОРА
ПО ЧУ*/ и ГВАДИША
Аладжов, Д. Селища..., с. 167.
211

дгевни хора
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
на е и голямата равна височина, която след, ва на изток от хълма, като най-близо до св Дух44 е бившият балнеосанаториум „Топлика" Във връзка с възникналите постройки склоно-вете, с изключение на северния, са разрушени близо до върховете на хълма. Изградената инфраструктура - пътища, стълбища, площадки и др. под., напълно са променяли външния вид на древния свещен хълм и днес той въобще не се откроява, въпреки че от крепостта да се от-крива изглед към цялата околност. В запазе-ните високи части на склоновете около върха и днес могат да се видят стари укрепителни зидове, макар и трудно - там бодливите храс-талаци са превзели всичко.
До първата половина на XX в. хълмът „Св. Дух“ продължава да играе съществена роля в живота на хората от околността.
На голямата площадка на върха над набър-зо заровените стени на унищожената от пече-негите през XI в. крепост77 възниква християн-ският параклис „Св. Дух“, чието име започва да носи хълмът.
От незапомнени времена, които се губят в петвековното робство, тук е ставало т. нар Банско одуше — събор в памет на загиналите войници в битката при Клокотница на 9 мар' 1230 г. Преданието разказва, че в крепост га са били настанени за лечение раненизе войнини на нар Иван Асен II78.
Големият събор „Банско одуше14 се прове*' Дал в събота преди Св. Дух, в деня на Голяма'а заДушница, и събирал хора отблизо и Даяс 1
” Пак гам, с. 171.
” Пак там, с. 174.
212
Особено тачен и посещаван бил съборът от хасковлии, които идвали масово. Църквата давала курбан и отслужвала заупокойна молитва в памет на загиналите, а хората се забавлява-ли - имало хора, песни, музика, люлки, лаком
ства и др.
Една песен за известния в тази околност
хайдутин - Ангел войвода, записана през 1972 г. от Петра Иванова Стайкова от с. Спа-хиево, родена през 1919 г., дава представа какво значително събитие в живота на местните хора е бил съборът „Банско одуше“, провеж-дан тук, край параклиса на хълма „Св. Дух“:
...Ангел момчета продума: „Момчета, млади юнаии!
Утре е Банско одуше, голям се събор събира на тия Бани хасковски. Днеска там ще да идем, нощеска ще са окъпим. През деня горе ще седим, на тия Бански тепета.
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАЛИДА
Отгоре сбор ще гледаме,
там ще ядем и пнем. Станали са и отишли. Рано са сбора събера от девет села, от десет. Големи хора станаха: моми и момци играят.
цигуларите свиреха. момите песни пееха, старите открай гледаха...
По време на социализма параклисът .X в. Дух" е оставен без средства и грижи. Зане
213
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
марен, той рухва. През 1966 г. започват раз. копки под ръководството на хасковския археолог Д. Аладжов и останките от параклиса са окончателно разчистени. От руините изникват отново стеките и кулите на старта крепост.
Според Аладжов79 формата на крепостта с неправилен многоъгълник, защото е определена от терена, а вътрешното й пространство е неравно, „на места с издадени над повър-хността естествени скали“.
Може би това съобщение потвърждава моята хипотеза, че „Св. Дух" е оформен най-напред в дълбока древност като светилище: голямата скала е затрупана във висок могилен насип, а по върховете й са издълбани олтари (скалата и сега стърчи под пръстта), вероятно цялата площадка на върха е била обграде-на с вече познатата ни тракийска „крепост“ -плътно нахвърляни каменни редици, и върху нейните основи римляните са издигнали вече истинската отбранителна крепост през II в., когато окончателно подчинили тукашното тра-кийско население.
Така построена от римляните, крепостта много пъти сменяла своите владетели през вековете. Владели са я византийци и българи-Много пъти преустройвана и разрушавана, тя преживява различии периоди на подем и погром. От Средновековието до нас са доспи-нали сведения за една крепост „Топлина , 11,1 „немалко разстояние от Одрин“, „разположена край Хебър“ (Марина), която е играела важна роля в тогавашния живот. Има вероятное' т°ва да е била крепостта на „Св. Дух''•
* Пак там.
214
След като хилядолетия наред хълмът е бил свещено място за хората от околността, днес той е почти забравен.
Главният вход на крепостта
215
Стени от бьтрешни помещения 8 крепостта
216
По отсрещния бряг на Банска река и досега личат следи от „праисторическо селище - неолит, енеолит, бронзоба епоха* (Д АладЖоб)
Банска чука
Банска чука е най-важният, най-значителният хълм в Банската околност. Порадп скъпопен-ното благо, което блика от скалите по неините склонове - топлата минералка вода, животьт наоколо е процъфтявал от праисторическо до Днешно време.
Банска чука не е висока (491 м). От названието, което носи, вече се досещаме, че във връзка с минералните извори тя е оформена като светилище още в древността.
Това, което ни подсказва топонимът ..бан ска чука“, се потвърждава и от укрепителшгге
217
Себероизточният склон на Банска мука. От четири трахитни скали на различии места по него избира топла минерална бода
зидове по стръмния североизточен склон, а така също и от заровената на върха в могилен насип олтарна скала - Ангелов камък.
Ангелов камък е получил името си в ново време. От 1830 до 1863 г. по тези гори е бро-Дел с дружината си хайдутинът Ангел войво-Да, който е родом от съседното село Татарево. стествено е, че след като най-близките хора, които можел да разчита, били от тази окол-» то и любимите му места били наоколо. кам°В0 ЛЮ^ИМ0 място бил именно Ангелов че о К НЭ ^анска чУка - не само заради това, ^коло него малката хайдушка дружина на-Дт-ала п°Дслон, а защото от височините му околи В°йВОда можел да наблюдава цялата TyDCK°CT и особено пътя за Хасково, откъдсто потепгТапаДМИНИСТРация често МУ изнратааа който*1 Ная'високия връх на скалата, "а
е И)ДЪ;,бан и олтарът, има друг’, по-ни-
218
сък, с плосък връх, на които може да се седи дълго време. Това било мястото на войводата.
А когато идвал денят на Голямата пролетна
задушница (събота след Св. Дух) и на отсрещ-ния хълм до параклиса започвал големият събор Банско одуше, Ангел не слизал от мястото си по цял ден. Преданието разказва, че често
му се налагало да изпраща момчетата си от-среща, насред хорото, да предотвратяват сва-дите, предизвикани от буйните ергени чирпан-лии, които много бързо вадели ножовете си.
Ангелов камък се намира на североиз-точния склон на Банска чука, до самия връх. Той не е много голям, но върховете му са достатъчно високи, за да се наблюдава всич-ко наоколо. Около него древните са оформили кромлех от големи необработени камъни, вмъкнати между по-ниските части на скалата. Днес те се възприемат като естествена част от нея. Могилният насип е натрупан от западната страна на Ангелов камък, затова оттам скалата е достъпна към олтарите по върховете. П тук олтарът е съпроводен от други по-малки вдлъбнатини. От противоположната страна скалата е открита в цялата си височина. Тук са удобните за живот места. На заравнената площадка, образувана от могилния насип ст западна страна на скалата, се забеляэват еле Ди от няколко кромлеха от подвижни камъни > ниски скални части. Дали те са служели за с Дане при жертвоприношения, или са някогашните полуподземни кыци на древ хора, е трудно да се каже.	11Ма
По южния склон на Банска ч)	.. а
големи скали, по които са издълбани <-
ДРЕВНИ ХОРА ПО ЧУКИ И ГРАДИНА
219
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
В близост до тях личат следи от каменни кръгове, които почти са потънали в пръстта. Те са най-вече откъм дерето, което разделя Банска чука от Каракая, където има голяма шарапана и още една-две други по-малки, разрушени или пък останали недовършени.
Няма съмнение, че по Банска чука жи-вотът е процъфтявал в най-древни времена. В подножието на стръмния ссвероизточсн склон има четири групп извори с минерална вода - „по левия бряг на Банската и десния на Харголашката рекички“80, на около 150 м една от друга. Минералната вода извира от пукна-тините на четири трахитни скали на различии места по склона.
В голямата падина между Банска чука и „Св. Дух“, където днес минава пътят за Хасково, има и вероятно е имало през всички времена бански съоръжения.
През 1936 г. археологът Димитър Цончев е извикан тук, защото при изкопни работа за каптиране на водата на първата трупа извори попаднали на археологически находки. Д. Цончев проучва някогашните басейни и бански постройки и ги определи като римски, от П-Ш в. сл. Хр., когато тукашните тракииски племена са били вече в пределите на Римската империя. От същото време е и римската отбра-нителна крепост на съседния хълм „Св. Дух > която най-вероятно също е издигната върху стари тракийски отбранителни съоръжения.
Д- Цончев описва подробно римския ба-сейн, издигнат върху първата трупа извори (южната). Следите на този басейн се откри
"° Цончев. Д. Старините..., 94-104.
220
ват на 1-1,5 м дълбочина. Според археолога върху всяка от четирите групи извори в рим-ско време е имало отделни бански постройки. Зидовете на басейна върху първата трупа извори са поставени направо върху скалата, от която извира и минералната вода, като за целта тя е изсечена и вътре в нея е направен с четвъртити плочи подът на басейна над дренажей пласт от ломени камъни, дебел 1 м. В тези четвъртити плочи на пода римляните издълба-ли 33 дупки, през които в басейна изтичала ох-ладената в дренажния пласт вода. Басейнът е .«Л правоъгълен, с размери: дължина около 15 м, ширина около 8 м, дълбочина около 1,5 м. От четирите страни е имал „обходи44, широки до _
1 м. Стените им отвътре са измазани с червей хоросан. В северния и западния ъгъл на ба- ЦгГ сейна има стълби от по четири прави стъпала,	f
високи и широки 30 см. По тези стълби се е влизало и излизало от басейна от „обходите44. древни хора „	-	ПО ЧУКИ И ГРАДИША
От югоизточната страна има друга стълоа от пет стъпала, по които се е влизало в басейна,
когато се идва от други помещения на банята.
„Много интересен е начинът на пълнене на басейна и охлаждане на горещата минерална вода, който тук може би се открива за първи път в римските бани... Този начин на охлаждане съществено се различава от досега извест-ния въобще за римските бани, при които горе-Щата вода предварително е била отвеждана в отделни басейни, където се охлаждала.
...а тук е ставало чрез смесването и със студена вода в дренажния пласт, т. е. под пода на басейна ... и оттам чрез половите Д)пки е напълвало басейна. Басейнът е направен
221
древни хора
ПО ЧУХИ И ГРАДИЩА
ломени и речни трахитни камъни, като вът-решните му стени от обходите надолу са били облицовани с дялани такива, всички степи с червен хоросан... Дебелите зидове на басейна (вътрешннте - 1 м, а външните - 2 м) и на-мерените части от свод на пода му говорят за куполовиден покрив.“81
Втората трупа извори се намира на около 150 м северно от първата. Върху развалините от римските бани, включващи пет помещения, две от конто били басейни сега минава пътят за Сусам.
Третата трупа извори е на не повече от 50 м северно от втората. От останките на римската баня върху нея не са намерени много следи, гьй като те са унищожени при издигането на Червената баня и Чифте баня (действащи през 30-те години на XX в.).
Върху четвъртата трупа, отстояща на около 150 м северно от третата, е имало също постройки, унищожени при прокарването на пътя.
Според Цончев римските бани датират от II или първата половина на III в., а са същест-вували до средата на IV в.82.
Днес в падината между Банска чука и „Св. Дух", където някога се издигали краснейте римски басейни и бански постройки, има само една действаща обществена банска постройка върху първата трупа извори и едва голяма чешма върху втората трупа извори, където водата от коритото се излива още топла в Банска река.
" Пак там.
Пак там, с. 104.
222
Подробною описание, което ни оставя Цончев83 на басейна върху първата група извори, ни дава повод за хипотеза, която може да се стори невероятна, но конкретни факта, описани и снимани от него, я потвърждават.
Археологът казва, че тук за пръв път се открива такъв интересен начин за пълнене и охлаждане на горещата минерална вода - тя се смесва със студена вода под пода, изграден от големи каменни плочи, в конто били издълба-ни 33 дупки, а през тях водата изпълвала басейна. Той изрично подчертава, че този начин не е известен, нито характерен за римските бани. Освен това е направит снимка на една от плочите на пода с подобии дупки - тя е из- _ ключително сходна с една плоча на западния склон, почти под върха на Малкото градише, открита сред многобройни и разнообразии не-	фл
крополни мегалитни паметници - конусовид-ни, пирамидални и др. под.	древни хора
А това, че басейнът е съграден „направо върху скалата, от която извира и минералната вода, като за целта тя е изсечена и вътре в нея е направен с четвъртити плочи подът". като че ли потвърждава смелата ми хипотеза. че това каменно съоръжение - Големият басейн върху първата група извори, е сътворено от траки-Те< а римляните само са го усъвършенствали и са издигнали над него великолепии бански постройки след завладяването на околността -около Ш в. сл. Хр.
м Пак там. 94-104.
223
Голямата чешма 8ърху Втората група извори 6 падината между банска мука и „С8. Дух"
^«лов камък
на	~ олтарната скала
.tau«,w 6аиЛ1 чука
224
Басеинът на римската баня, издигната бърху пърбата група избери.
Цончев, Д Старините..., фиг. 11
Клменна плоча с нет дупки 6 пода на сыция басеин
Цончев, Д Старините..., фиг. 13
225
Изглед от басеините „а” и „б“. Цончев, Д. Старините..., фиг. 20
226
УКРЕПЕНИТЕ ОБИТАЛИЩА НА ДРЕВНИТЕ - ХОРИОНИТЕ ПО ВЪРХОВЕТЕ НА МЕЧКОВЕЦ
Векове наред и цели хилядолетия скалите по върховете на свещените хълмове в Банската околност остават единствен и сигурен дом за древните хора. Времето там се движи така бав-но, сякаш заспива сред камъните. В битието на
разумния човек вече никога не е възможно да
се повтори продължителността на една и съща епоха, каквато е мегалитната - от новокамен-ната до края на старожелязната епоха, в която човекът да създава култура само от един материал - камъка.
Но в дългия сблъсък с твърдия камък той развива и усъвършенства своите умения. Нас-тъпва моменты на промяната - започва да об-работва камъка.
За човека от Банската околност, който продължава да живее по върховете на създа-дените от предците му свещени обиталища -Гарваница, Голямото градище, Аврамов камък, Пожарището и много други, промяната се из-явява най-напред в създаваните от него надгробия (долмени) за мъртвите. Многотонные необработени скали, които покриват като часа надгробного пространство, като Големиятдол мен на Калето и долменът на Аида, ве ie не правят.	,
С края на тяхната направа, както и u мянето на всички свещени хълмове в а околност, които и днес стоят велнче^тпер11. местата си, тук сякаш свършва ПЪРВ1 кога_
J	, Тг>й1 е времето, к»-’1 u
од от мегалитната епоха. юв< t
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИША
227
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА

то древният човек в тази околност си служи с необработен камък и когато всичко сторено от него е толкова огромно и така величествено, че ни се струва невъзможно без Божията намеса. Или те са били друг тип хора, или са притежа-вали необикновени възможности (може би са владеели магията), конто в следващия етап са изгубили.
Новият вид мегалитни и култови паметници, конто се появяват по склоновете на Гарваница, Малкото градище, Япче и много други, са издълбани от скалите каменни колиби с конусовидна форма, каменни кюпове, пирами-дални или конусовидни менхири, и менхири с формата на изправени фалоси.
Кога е настъпила промяната? Може би в края на енеолитната, а може би през бронзо-вата епоха. Не знаем. Но сега човекът тук раз-гръща други сили. Той изгражда селища, като строи къщи. Повечето от тях вероятно са били простички, но на много места - Пожарището, Гидика, Дидьоу и други - има следи от разру-шени зидове на по-големи сгради, вероятно за аристокрацията. Към края на I хил. пр. Хр. древногръцките автори съобщават, че в Тракия се срещат много селища, назовани с думата „хорион“ - укрепено място; те се издигат по високите места над равнините, по хълмовете или по труднодостъпните плата. Къщите вероятно са били като овчарските колиби, каквито доскоро са се правили в нашия край.
Ето как ги описва Ксенофонт, който на връщане от Азия посетил в качеството си на наемен командир Югоизточна Тракия, къде-то хората му разграбили едно село: „Селото
228
на тините... се състояло от къщи, издигнаги от дърво и измазани с глина. Около тях бил дворът със складовете и помещенията за до-битъка. Всичко това било защитено от висок стобор, обикновено дървен, а в редки случаи от неодялаии камъни."84 Вероятно няколко, около десетина такива домове образували тра-кийското село - коме (гръцка дума).
С времето някои от Банските селищни хъ-лмове се сдобиват с каменни крепости по върховете, който явно са със защитна функция. Такива каменни древни крепости са запазени днес на Голямото градище и Калето, следи от тях има на Аида, Пожарището и Малкото градище.
„Изобилието на гръцки и латински терми-ни за подобии тракийски укрепени селища е много голямо. Хориони били Трерос, Мокар-сос, Тиклиада и др. Други писатели свиле-телстват, че в Тракия се забелязват много укрепления (тейхос), стражеви крепости. Ако се вярва на писмената традиция, те били много разпространени в хинтерланда на Пропонтида и Егея."85
Такива укрепления със стражюши (тейхос) има и в Банската околност. Това е укрепление-то на Калето, което от западната страна започ-ва с три големи стражници от тях само едната е Донякъде запазена. Тези груби съоръжения от неодялани блокове, поставени един върху ДРУГ „без спойка, без хоросан, без кал . ограж Дат със „струпаните си стени пространс гвс
84 Фол, Ал. История на българскнте земи в -1р< с. 198.
ДРЕВНИ ХОРА го чуки и rmaziUA
” Пак там, с. 199.
229
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУНИ И ГРАДИЩА
без определена форма, тъй като строителите следват релефа"86. Такова е заграждението на Голямото градище, което обгражда една поч ги равна площадка, където може би са били из-градени постройки със стопанско и с военно предназначение. Там вероятно е била издигната и тайнствената кула (тюрсис) на царя-жрец, която местните иманяри твърдят, че са откри-ли, но не искат да покажат.
„Пръснати из цялата тракийска територия, тези защитени късове земя служат единствен© за отбрана на населението от областта или на част от него в случай на опасност. Хората се криели зад стените с цялото си домочадие и с движимого си имущество."87
Още древногръцкият писател Страбон (63 г. пр. Хр.-19 г. сл. Хр.), който написал го-лемия си труд „География" в 17 книги, като ползвал повече сведения от по-стари автори, живели много преди него, разказва, че „тра-кийските къщя имали кръглест вид и са били направени от плет. като отгоре завършвали с един връх“. Особено ценно за нас е негово-то съобщение, че „по време на опасност те се скривали в нарочни укрепления във вид на една голяма ограда с натрупани камъни"88.
Точно такъв вид на „голяма ограда с натрупани камъни" имат и двете съхрансни каменни укрепления - на Калето и Голямото градище. което ще рече, че те са от много старо време За такива укрепления от мегалитната епоха по
** Пак там.
*’ Пак там, с. 200.
И тори за старата история и география на 1 рам<я и Македония Г. Канаров и колек.ии, 2 изд. С. БАН. 1*“>. Страбон
230
върховете на Сакар съобщават братя Шкорпил на няколко пъти, като ги наричат „каменни редове“* *9.
Каменните редове в Банската околност ча-кат своите изследователи.
Голямото градище
Каменното укрепление на Голямото градище е широко известно сред местного население от околните села. Дори и онези, които никога не са стъпвали там, знаят, че то съществува. Може би защото топонимът съдържа думата „градище“, която подсказва, че там има нешо съградено от човешка ръка оше в стари времена. А „голямо“ — може би защото хълмът е много по-голям от следвашия хълм в този рид - Малкото градище.
През лятото на 1937 г. археологът Д. Цончев посещава Голямото градище. съпроводен от тогавашния дългогодишен учител в с. Горно Брястово Иван Попов. Цончев описва до*, та Добре древната крепост*1. След 70 години мс жем да кажем, че тук нишо не се е ,Чх>меН^
Голямото градище (557 м) е нзи-bikiк хълм от последната верига на рила която започва от югоизток с Гарваница ви на северозапад към долината на 1 като обхваща Банска чука, Б^1К°^'оГрадн-Голямото градище и свършва с л11^м0Г0 гра-Ще. Мекият и заоблен купол н‘* оТдадеч. Дище се отличава сред ДрУг,,Ги '111
I 1 I**-*'
"Шкорти. К u X Паметнни» из Ьь" Ч" «
* Цончев. Д. Старнюпе. -.	231
ДРЕВНИ ХОРА ПО ЧУКИ И ГЭАДИША
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
Склоновете му са стръмни, скалиста и труд. нодостъпни. Най-полегат и дълъг е западният му склон; гой слиза ниско в Банска река, която го заобикаля от тази страна. Ако се тръгне от реката към върха, трябва да се върви с часо-ве. Не е така, ако се тръгне по древния път, който се спуска от съседния хълм Дидьоу към Голямото градище. Той и досега е маркиран от няколко оцелели менхира. Пътят изведнъж се изкачва по средата на западния склон и върви нагоре по него, докато стигне до началото на старата крепост на върха.
На много места по западния склон все още са запазени древни укрепителни зидове. Те са изградени от големи каменни блокове, които сякаш са обработени. Малко под началото на каменното укрепление има голям зид, чиито блокове са наредени под прав ъгъл. Вероятно древният майстор е използвал този способ като по-ефективен за задържане на свличащата се от върха пръст. Такъв правоъгълен укрепителен зид срещнахме и по северозападния склон на малката Чучка в с. Минерални бани. Може би той е изява на творческия стил на майстори от едно и също време. Каменните блокове на друг укрепителен зид, пак по западния склон, са загладени много добре отгоре, сякаш по тях е сядано много пъти. Тук каменните блокове са свързани с ниските части на естествените скали, намиращи се на това място.
Източният склон на Голямото градище е скалист и стръмен. Върхът е недостъпен от-към тази страна.
Изпълнен със скални групп и други скални образувания е и северният склон на Голямото
232
градище. Той също е труднодостъпен. По из-точния край на северния склон върви отдолу догоре, чак до върха, гребен от много големи скали, наредени плътно една до друга и със странни форми по върховете, сякаш съзнател-но създадени от човешка ръка.
На североизточния край на плоския връх стърчи към небето голям каменен фалос, обграден с кромлех - гнездо от по-ниски кону-совидни камъни. Върховете на някои от тях са
ерозирали през хилядолетията и там зеят дупки като тези на каменните урни по Гарваница и Япче, в които предполагаме, че древните са съхранявали праха на своите мъртви.
Има още един път, който води към Голямото градище. Той излиза на запад от Горно Брястово и слиза покай Банска река, която из-вира от Аида и тук обикаля западния склон на Голямото и Малкото градище. От пътя, който се изкачва по северния склон на Голямото градище към върха, вляво се отделя „черен път“ за Гюробунар. Това е стар извор, граден с не-обработени каменни плочи и преустройван в нови времена. Начинът на градеж (сух) със свод отгоре, над който е насипана могилка, към която водят 4-5 каменни стъпала, дава основание да се допусне, че той също е старо-тракийски.
На северозападния склон, ниско, почти до реката, има „кайначе“, оформено с няколко ка менни плочи. Водата му е чиста, но застояла.
В югоизточния край на плоския ВРЪ* Голямото градище се намира олтарната ла. Тя не е голяма, но от върховете и’ " ито са издълбани олтари, има неоои
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
233
видимост към всички посоки на околността. Могилният насип е натрупан от западния край на скалата, където свършва южната каменна
пътека на крепостта.
Старата каменна крепост е разположена на самия връх на Голямото градище, който е плосък и дълъг, с посока югоизток-североза-пад. Тя започва от западната страна на върха, като веднага се разделя на две: едната върви дъговидно по северните, а другата - по южни-
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
те части на върха.
Каменните дъги представляват широка от 2 до 3 м пътека от по-големи и по-малки ломени камъни, остри и червеникави, явно доставяни от една и съща кариера. Те са изеипаии безред-но, но много плътно по дъговидниге пътеки, с дебелина 0,50-0,70 м. По каменните пътеки трудно се ходи: камъните не са подредени, не са затиснати един с друг и нямат стабилност. Краищата на пътеката са ограничени на отдел-ни места от цвете страни с ниски сухи зидове от по 4-5 камъка, положени един върху друг. Така пътеката е предпазена от разпиляване.
Северното каменно укрепление, което тръг-ва от западния склон, върви дъговидно, като за-гражда върха от север и спира от източната му страна. По същия начин каменна дъга опасва върха от юг и има приблизително същата дъл-жина. „Ограденото място е дълго около 150 м и широко до 50 м, тъй че плоското съдържание на крепостта е около 5-6 дка.“91
С перед Цончев тези каменни дъги някога са били „оградни зидове на елипсовидна крепост, дебели от 2,2 до 2,8 м, направени от ломени
*' Пак там, с. 90.
234
камъни без хоросан“. Той смята, че те някога са се издигали и на височина, а днес са „раз-рушени наравне със земята“. Отбелязва също така и „двата вътрешни зида, конто почват от периферията и вървят към центъра“, както и
четирите крепостни стени по северните склонове, конто са „почти успоредни и отстоящи от 30 до 50 м една от друга. Те не са самосто-ятелни стени, а са вградени в стръмните склонове/4
Заключение™ на Д. Цончев е, че такива крепости, „конто са известии и от други места у нас... се вземат за най-старите и се припис-ват на предисторическото население в нашите земи, между което са и траките. Ето зашо ooitk-новено ги наричаме предисторически или тра-кийски. Фактът, че описаната крепост се намира в съседство с мегалитни паметници, иле да подкрепи вероятността на това предположение." -
Такива са и заключенията. направени по-
Д РЕВИИ ХОРА
ПО Ч7ИИ И	—-
късно от Д. Аладжов93 както за времето, от
което е крепостта — халшатската епоха, гака също и за принадлежността й на траките.
Трябва да отбележим обаче оше нешо. което е убягнало от тяхното внимание. Това са загадъчните вретеновидни ями във вид на фуния по каменните огради на крелостта. се намират почти по краишата на каменна пътека - ту от левия, ту от десния и кран.• 5-6 м разстояние една от друга.
на отвора на фунията е около '	- чина
зат фуниеобразно надолу и стиг	са
от 0,50-0,70 м. Стените на крылата
*2 Пак га.м. с. 94.
” Аладжов, Д. Селиш».  •• s‘*
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИША
старателно подградени с дребни камъни, за-бодени плътно един до друг. Редовете им оби-калят стените на фунията, която се стеснява до нула на дъното. Така подградена, фунията е предпазена от срутване на пръстта в нея. Някои фунии са разрушени на места по стените, други са изцяло запазени. Много от тях са пълни със суха шума, треви и външна пръст.
Същите вретеновидни ями, но доста по-големи, намираме и по крепостта на Калето и други по-малки - по каменните зидове на Пожарището.
За фуниеобразно градени ями по каменна крепост споменават пак братя Шкорпил94 -те ги откриват на пограничния връх Връшка чука. Тук те разчистват „няколко засипани ями", които се стеснявали в долния край „във вид на фуния". Дълбочината на някои от тях достигала 2,50 м, а диаметърът на отвора -1 м. За съжаление Шкорпил не коментират за какво можели да служат намерените от тях фу-ниевидни ями.
Наличието на фуниевидни ями по каменните крепости в Банската околност води до предположението, че те не са били никога „ви-соки зидове", които сега „са разрушени нарав-но със земята"95. Ако това е било така, ямите щяха да бъдат затрупани под срутилата се стена. Вероятно крепостите по Банските хълмове са били същите тези „нарочни укрепления във вид на една голяма ограда с натрупани камъни , както ги описва древногръцкият пи-сагел Страбон още в праисторическо време и
* Шкорпил, К иХ. Паметници из Българско, ч. I.... с. HW-” Цончев, Д. Старините...
236
така също братя Шкорпил по-късно, в края на XIX в., ги намират в Сакар като „каменни редо-ве“, „една голяма ограда с натрупани камъни“.
В подкрепа на предположението, че камен-ната ограда на крепостта никога не е била ви-сока, е и фактът, че каменните редици и днес не са разпилени, както би се случило, ако върху тях се срути висока стена.
Ако нашето предположение е вярно, за какво все пак са служели вретеновидните ями по каменните огради - дали за укритие на при-клекнал боец, или пък за поставяне на дървени	jfl
подпори в тях, около които са били изплитани плетове над каменната ограда. Такъв плет над каменна ограда се среща все още и днес по дво-ровете на старите къщи в с. Горно Брястово.
Не може обаче да се даде обяснение на на-личието на многобройни парчета строителна керамика по каменните огради на всички мес-та - Голямото градище, Калето, Пожарището. по^ Вероятно тя е била покрив на високия плет, който може би е вървял от двете страни на каменната редица.
Голямото градище е голям и труднодостъ-пен хълм. Той крие още много таини. Иманяри °т с. Горно Брястово разказват, че в крепостта има подземно помещение, което не пожелала Да покажат. Възможно е тези вътрешни пре традни зидове в крепостта да крият древна щ стройка „тюрсис“ (куда) или царска Ре^1те иия, каквито са имали вождовете иа кото тракийски племена. Близостта до светилище на Дидьоу, както « на памет. Дище с наличието на редки <• ници подкрепят тази теза.
237
Голямото градище - на върха има древна каменна крепост с вътрешни преградни стени
Северните склонове на Голямото градище откъм Малкото градище - гребен от огромни скали с чудновати форми, сътворени сякаш от човешки ръце върви по края
238
Укрепителен зид по западния склон на Голямото градище, малко под началото на каменното укрепление
Укрепителен зид по западния склон от ‘vMew^MU£)tulT1< части загладени отгоре каменни блокове, с6*р>1Ни на естествени скали по холма
Поробунар - извор с куполовиден покрив, граден с необработени камъни
^TZ^°PMeH0 ‘ НЯк0Лкй каменни ™>чи на северозападния склон, ниско покрай реката
240
ФуниеВидна яма по каменната ограда на Голямото градище
241
Голям каменей фалос в североизточния край на върха
Ограда от сух граде* от камък, а върху него -плет в с. Горно Брястово
242
Малкото градище
Малкото градище е последният могилен връх от скалистите върхове на рида Мечковец, оби-
таван от древните хора.
Той е висок 492 м и се издига непосредстве-но след Голямото градище, от северозападната му страна. За разлика от върха на Голямото градище, който е дълъг и плосък, върхът на Малкото градище се издига стръмно и доста
остро нагоре и има малка конусовидна глава. Темето му е голо поради многобройните ес-тествени скали и допълнително изградените сред тях от древните хора мегалитни съоръжения, които не позволяват друга растителност, освен трънаци и ниски храсти.
Площадката на върха е малка и цялата за-пълнена с многократно разкопавани и прео-бръщани от иманярите през различии времена останки от древни каменни съоръжения, днес вече почти обезличена.
За разлика от тях, по скалистите склонове около върха са останали сравнително добре съхранени надгробии мегалитни паметници. Сред безразборно нахвърляните каменни блокове — сякаш за укрепване на площадката. стърчат менхири с пирамидална форма, др>ги пък - оформени като конус или издълбани кате колиба, а по тях се виждат ниши на разли i височина и големина, вече позагубили ПЪР® началния си вад. В ниските части наKirod _ ния склон е оделяла голяма каменна к^нд подобна на тези от Гарваница, пРе^ КУПОЛо-вероятно за съхранение на каменш развалинИ видни съдове с праха на мъртвит
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИшА
243
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИША
от такива надгробии колиби личат и на други места по склоновете.
Явно и на Малкото градище древните хора са погребвали своите мъртви чрез трупоизга-ряне. Както съхранените надгробии колиби, така и развалините от тях стоят съвсем откри-то на склона. Няма следи да са били заравяни в могилен насип, както е ставало с големите плочести долмени в Сакар. Вероятно погре-бението чрез трупоизгаряне не е налагало из-граждането на толкова големи съоръжения, понеже прахът е можел да бъде по-лесно скрит и предпазен от оскверняване, отколкото цяло-то тяло на мъртвия.
За археологическата наука е известен факты, че при погребение тракийските племена в по-голямата си част са използвали трупоизга-рянето и само някои от тях, като одрисите -трупополагане.
След запознаване с мегалитните надгробии съоръжения в Банската околност, която поне за известно време е била в пределите на Одриската държава, възникна съмнение-то, че трупоизгарянето е по-старият погребален обряд сред тези тракийски племена. Трупополагането като че ли се възприема по-късно - като мода, дошла отвън. Иначе как да си обясним освен наличието на тези масови каменни надгробия по върховете за съхранение на праха, наличието и на градена гробница, заровена в могилен насип, в която е извърше-но трупополагане, край съседното с. Татарево, която В. Миков определя от VI в. пр. Хр.96
Миков, В Произход на куполните гробници в Тракия.... с. 38.
244
Още един рядък паметник от мегалитната епоха е оцелял до днес на върха на Малкото градище - каменен трон. Вероятно той е принадлежал на жреца или вожда на тракийското
племе, живяло тук, или е символично предназначен за Бога Слънце.
Каменният трон се намира от източната
страна на върха, малко под равната площадка на самия връх, и е обърнат изцяло на изток, към изгрева на слънцето. Издълбан е в ниска
и мека налична скала и е допълнително оформен чрез други, почти необработени каменни блокове.
Седалката на трона е издълбана дъговидно в скалата. Мястото за сядане следва естестве-ната извивка при седнал човек и е по-удобно за седене от един съвременен стол. На седалката днес могат да се настанят свободно поне двама души. Височината й отговаря на височи-ната на сгънатите в коленете краха на седнал човек.
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГЙА&'ДА
За облегалка на гърба са изправени други два плочести камъка, чиято извивка също следва извивката на гърба и отговарят на височината на седнал човек - дори има мясго да опреш глава на тях. Те са здраво забили в земята и стоят плътно зад каменната седалка. От двете страни са укрепени с по един по-нисък камък, също забит до тях в земята, а отзад ».а заровени до голяма височина в пръег
Този широк и удобен каменен стол ва с „покрив“ над главата - един плочсст о лу и полусферичен отгоре голям кам** рян по средата на каменн3"'Хглавата на че оформя нещо като козирка
245
седящия на трона, вероятно за да го прсдпазва от дъжд и вятър, но не и от слънцето, към което е изцяло обърнат.
Мястото на великолепния каменей трон, наджнвял толкова хилядолетия, е обградено с кромлех от ниски каменни блокчета - знак, че не е достъпно за всеки, че се пази и тачи. Днес всяка охранителна фирма би завидяла на силата на простичкия кромлех, усплл да опази каменния трон няколко хилядолетия.
Вероятно скалистият купол на Малкото градище крие още много тайни.
Малкото градище - последними скалист хьлм на рида Мечкобец, ооитабан от древните хора
246
247
Малката площадка на върха, запълнена с многократно разкопавани и преобръщани от иманяри останки от древни каменни съоръЖения, вече обезличени
248
НепоередотЗено nog ллададАага на оьрха склоноЗеше сякаш <з укрепвани с безредно нахвърляни каменни блокове, а между та стърчат пирамида.\ни и конусобидни менхири
249
Каменна плоча с gynku, сходна с каменните плочи с дупки по пода на големия римски басейн върху първата група минерални извори под Банска чука
Уникалният каменен трон от източната страна на върха, малко под заравне-ната площадка
250
Калето
Калето (757 м) е предпоследний? връх от
първата верига на източнородопския рид Мечковец, която започва от югозапад с връх Аида (860 м) и върви на североизток, като об-хваща Чала, Евкая, Калето и свършва с Тънти бунар, на чиито склонове са разположени Аврамов камък с Шарапанйте от югоизток и
Пожарището на североизток.
Най-голямата забележителност на този хълм е съхранената старотракийска крепост на върха му. Тя е изградена по същия начин, както и крепостта на Голямото градище - голяма ограда от обидно натрупани камъни, и има същото предназначение - да защитава насе-лението при опасност. Това предполага, че е възможно двете крепости да са дело на едно и също население, от едно и също време.
Калето се намира на не по-малко от 3 км южно от най-близкото село Горно Брястово. Поради отдалечеността си от населенл места върхът не е използван дори като мера за до-битък и затова не е така добре познат на на-селението, както е Голямото градище. Той се
ДРЕВНИ ХОРА по .•
посещава главно от ловци. иманяри. природо-любители и туриста. Старата крепост на върха е дала и името му - „Калето4-. Почти по среда-та на южния му склон обикаля ггьтят за хижа Аида.
Калето е с 200 м по-висок от Голямото градище. Куполът на върха му е тесен и сгьрчи доста остро нагоре, за разликэ от плоския разлат връх на Голямото градише.
трудния терен пространството, кос то о<.гр
251
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
да крепостта на върха, има доста неправилна форма. Началото на крепостта и тук е от за-падната страна на върха.
Северната каменна ограда на Калето върви по самия връх, където се редят една след друга големи островърхи скали. Те са на известно разстояние една от друга - от 2 до 10 м. Тези разстояния между скалите древните хора са запълнили обидно с дребни и по-едри камъни и така са създали от север една непрекъсната бариера от скали и натрупани камъни, която свършва на източния край на върха. При това северния склон на Калето след скалите по върха представлява една стръмна урва, която е абсолютно недостъпна. Затова по-голямо внимание е отделено на южното заграждение, където склонът е доста дълъг и полегат. Северната каменна ограда върви в почти права линия по върха, а южната извива дъгообразно доста на-широко по южния склон. Какво пространство затварят на върха двете огради е трудно да се каже, защото днес всичко е обрасло с гори и храсталаци, но ни се струва, че е по-голямо от защитеното място на Голямото градище.
Южната каменна дъга е много по-широка -от 3 до 4 м, а камъните, нахвърляни по нея, не са така остри и ломени от една кариера като тези на Голямото градище. Те сякаш са съби-рани от близката околност. Иначе начинът на оформяне на ограда с обидно натрупване на камъни е същият. По нея личат същите фу-ниеобразни ями, само че по-големи. Тук те се срещат не само в краищата на пътеката, а и по средата й. Много от тях са запълнени със суха шума и треви.
252
Но най-голям интерес предизвикаха у нас трите фуниеобразни каменни ями, който бяха изградени в началото на съоръжението, от западната страна. Те имат внушителни раз-мери: дълбочина 1-1,50 м, а диаметърът на повърхността им е 2-2,50 м. Двете от тях са почти разрушени, а третата е добре съхране-на. Вероятно тези големи фуниеобразни ями са играли роля на стражеви кули на западния ъгъл на крепостта, т. нар. в древността тейхос.
От всичките ни наблюдения върху граде-жите по старите тракийски обиталища стигаме до убеждението, че строителите им не са вла-деели строителна техника и не са познавали спойката като строителен материал. Уменията им се изчерпват с това да редят готови камъ-ни един до друг, да ги вмъкват между скалите. да ги вграждат във височините като подпор-ни стени и да ги нареждат един върху друг до	* - -
такава височина, от която няма да се срутят. древни хора „	ПО чухи И ГРАОИША
Ярко доказателство за това са стражевите кули във вид на фуниеобразни ями в началото на старата трактйска крепост на Калето - вместо да издигат стражшщи нависоко, те ги вкопават надълбоко.
По каменната ограда на крепостта лесно се откриват керамични парчета. Те са от груба, строителна керамика. Вероятно е използвана като покривен материал, но какво е покривала. за нас остава неясно.
И тук по каменното укрепление няма сльди от рухнали стени. Личи, че крепостта винаги е била такава широка река от безброй нахвърля ни камъни. По двата края на каменната пътека сега растат бодливи храсти - глот, тръни, к
253
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
пини, шипки и още някакви остролистни веч-нозелени храсти, които срещиахме по всички тракийски обиталища.
Нашето трудно пътуване по южната кре-постна стена продължи повече от час. Макар тя да се намира доста надолу от върха, от нея вече се откриват чудни гледки - в далечината на юг се редят няколко родопски вериги, а на изток се простира цялото Хасковско поле.
Южният склон на Калето е укрепен със сухи зидове на няколко нива. Обикновено зидовете са вградени между естествени скали по склона.
Малко по-надолу от каменното укрепление, близо до един укрепителен зид, по източ-ния склон се намират развалините на много древен долмен - една многотонна необрабо-тена скала е положена върху три други малки камъка, забити в земята. Според мен наличието на този старинен долмен тук показва, че върхът е обитаван много по-рано от времето на крепостното съоръжение.
Иманяри разказват, че из крепостта са намирали железни върхове на стрели. Ние нямахме късмет да намерим такива, но това означава, че тук са се водили боеве през ста-рожелязната епоха, вероятно в защита на насе-лението, приютило се в крепостта.
254
Калето е по-висок от Голямото градище с цели 200 м.
Негобият връх 8 сравнение с плоския връх на Голямото градище е много остър
а над селото се извисява красивата Гарваница
255
ЮЖната дьга на каменисто укрепление на Калето тръгба от запад и опасба нешироко кзЖния склон на бьрха
Така е запълнено пространстбото от скала до скала при себерното ограждение на Калето
256
Дъно на фуниебидна яма по крепостната 1оЖна ограда на Калето
Една от добре съхранените фуниебидни страАници 8 началото на крепостта на Калето
257
Известният ловец и музыкант Наско Бойчев от с Минерални бани пробва стрелба от фуниевидна страЖница в началото на крепостта от запад
258
НАДГРОБИИ МОГИЛИ
Надгробните могили не се издигат по скалиста върхове. Техните куполи стърчат в низината, насипани над градени за царете и аристокра-тите в този район гробници. Те са в повечето
случаи истински дворци с няколко помещения, сред който е обособено гробното помещение, където мъртвият е погребван чрез трупопо-лагане.
Могилните гробници са издигнати в много по-късно време, вероятно през късножеляз-ната епоха, след VI в. пр. Хр. Погребението в градена гробница вероятно е било въпрос на престиж.
Насипът на такива могили се състои от пръст, примесена с дребни камъни. Като че ли най-напред такъв насип тукашните траки са използвали за покриване все оше на долмени. Така край с. Долно Брястово, на 50 м източно от селото, се издига могилка във вид
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ЛАПИЩА
на полусфера, в която се оказа, че са зарити няколко долмена, покрити с каменни плочи. Не е изключено големият каменей кръг край с. Минерални бани, до Ракийницата. който също е във вид на голяма ниска полусфера, цялата запълнена с камъни, също да е голяма долмен-
на гробница, покрита с такъв насип.
Възможно е това да се отнася и за камеи ния хълм на Манда гьол - на 2-2.5 км източно от с. Минерални бани, на 200 м вляво от пътя
за Хасково.	_	„ г-ян_
Но единствената градена гроонииа ската околност с коридор, преддверие i но помещение за полагане на мъргв
259
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
засипана в могилен насип от пръст и камъни, е разкрита през 1955 г. от археолога Васил Миков в южното подножие на височината Хисаря, край съседното село Татарево97.Около селата Горно Брястово, Сусам, Татарево, Гарваново, Въгларово, Войводово, Конуш и др. има многобройни малки и големи надгробии могили, чиито куполи се виждат отдалеч.
Голяма част от тях са разкопани и ограбени още в древността. Това продължава и в наше време.
Гробницата
до с. Татарево, Хасковско
Североизточно от съседното село Татарево, в близост до р. Банска, се издига загадъчният силует на конусовидната височина „Хисаря". Тя стърчи високо над цялата близка околност и през целия път от Хасково до Минерални бани заобленият й купол не се скрива пито за миг, а внушението, че това е една от мно-гобройните древни изкуствено издигнати могили по българската земя, се затвържда-ва трайно. Външната прилика между Хисаря край с. Татарево и Малтепе край с. Мезек, Свиленградско, където се намира най-гол я мата гробница у нас, е поразителна. Всъщност височината не е проучвана чрез разкопки, ма-кар че по склоновете и има руини от „късноан-тична и средновековна крепост"98.
38 MUKOe‘R ГГр°изх°Днакуполнитс гробници вТракия...,
” Аладжов, Д. Селища.,., с. 265.
260
Засега обаче непосредствено до Хисаря, от южната страна, е разкрита малка куполна гробница. Откривателят й, археологът Васил Миков, я описва подробно:
„Тя е изградена с обработени каменни блокове, обаче с различии дължини и ширини, без спойка помежду им. Гробницата е обърната с отвора на юг. Състои се от коридор, право-ъгълно преддверие и правоъгълно погребално отделение...
Според него тази малка гробница е от най-стария тип, които започват да се строят по нашите земи в периода на VIII—IV в. пр. Хр., като	J
първите от тях са преки наследници на долме-ните (Миков има предвид плочестите долмени с пресечен двускатен покрив, каквито са тези в Сакар).
В това научно съобщсние В. Миков е мно-го подробен в описанието на постройката, но	'1 -3
не споменава нищо за намерени в нея вещи. древни хора
_	_ Г	ПО ЧУКИ И ГРАДИША
За съжаление гробницата край татарево е напълно унищожена от иманярите. Могилката е разорана с багер от всички страни. Само дълбоките следи от багера и стърчащите между тях каменни блокове показват къде е била. От могилния насип не е останало нищо - всичко е покрито с трънливи шубраци.
От южната страна на разораната гробница се издига доста голяма купчина пръст край един процеп, който води навътре между пре обърнатите блокове. Нашият водач, известен местен ловец, обясни, че пръстта е натрупа на от язовец, който явно живее в кухините
” Миков, В. ПроизхОД на куполшгге гробниц» в Тракия
с. 38.
261
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
гробницата. Разказвайки това, той неволно разравяше с тоягата си купчината, когато из-веднъж закачи нещо - човешки череп. За съ-жаление той се оказа силно увреден - с лип-сваща лицева и тилна част. Но челото и гор-ната част на главата го очертаваха доста добре. По най-бързия начин предоставих нашата находка в Института по антропология, където директорът Й. Йорданов ме изненада още по-вече със заключенията си, че това не е череп на тракийски вожд, а вероятно на младеж или млада жена на около 20 години. Тъй като е стоял дълго - вероятно години, на открито, върху купчината, изложен на слънце, вятър и дъжд, черепът е силно повреден и не е възможно да се направи възстановка на лицето, каквито професорът прави.
Въпреки разочарованието, черепът даде повод за други догадки: щом в малката гробница край Хисар лежи вероятно млада жена, възможно е във високия куполовиден Хисар да е погребай самият владетел.
Засега знаем, че Миков определя гробницата в южното подножие на Хисар като съо-ръжение от VI в. пр. Хр. и че тя е най-старата в България. Според него такъв тип градена гробница с куполно покритие „е резултат на имуществено разслоение и окончателно офор-мяне на владетелска класа, за погребалния ритуал на която било нужно по-голямо погребал-но отделение, където освен знатния покойник и членовете на семейството му, е трябвало да бъде погребай и неговият кон и да бъдат по-
262
Входит към предверието 8 гробницата до с. Татарево, Хасковско.
Снимката е направена при проучването на гробницата край с. Татарево от В. Миков
ставени голям брой предмет»'1'00, макар че той не споменава за находки.
Откриването на малкия череп на входа на напълно разрушената гробница постави нови въпроси и догадки: дали гробницата не е има-ла и друго, истинско погребално отделение, скрито под нея.
Единственото, което намереният череп по-твърждава, е, че владетелите в Банската околност по това време са прилагали погребалния ритуал на трупополагането.
Според В. Миков „генетическата връзка между скалните гробници. долмените и купат-ните гробници е напълно ясна. II трите вша паметници са разпространени в ограничена географска облает - Южна България. т.е. в зе
ДРЕВНИ ХОРА
ПО
1<х) Пак гам, с. 41.
263
Татаребската гробница nog к»кния склон на големия хълм Хисаря, себероизточно от с. Татаребо
мите, обитавани от одрисите, с център Сакар, Странджа, Източните Родопи... Умредите и в трите вида паметници са потребвани направо, без изгаряне на тедата.“101
Ясно е, че Миков, един от най-добрите археодози на това време, достига до това заключение, без да подозира за удивителните каменни надгробия на открито по хълмовете на Мечковец, конто недвусмислено говорят за масово прилагане на другия погребален ритуал - трупоизгарянето.
Същевременно точно в това изследванс на гробницата край с, Татарево Миков достига и до заключението за близостта на мегалитната
'"'Пак там.
264
култура в Банската околност с древната крит-ско-микенска култура: „През времето, когато са изграждани най-старите куполни гробници в Тракия, местните майстори не познавали ци-линдричния свод. За да изградят и покрият го-лямо и солидно погребално отделение - „вечно жилище" на владетеля, те са прибегнали
към известната в древността от микенските гробници кръгла постройка с кошеровидно покритие. Последното се явява най-просто, но същевременно иай-солидно и издръжливо по отношение на високия могилен насип."102
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
102 Пак там, с. 41.
265
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Настоящего изеледване разглежда оцелели каменни паметници от една праисторическа епо
ха - мегалитите.
То е ограничено в малък район на Севсроиз-точните Родопи, в околностите на Хасковските
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА
минерални извори, главно по височините на първия североизточен рид - Мечковец.
Изследването е извършено като частна инициатива на автора, който като човек, ро-ден и живял сред тези величествени скални старини. запазва траен интерес към тях и от 2005 до 2008 г. осъществява дългогодишния си замисъл да изеледва и документира съвре-менното състояние на оцелелите по тукашн Lire върхове, хълмове и височини мегалитни съоръжения с цел да промени отношението на обществеността към това културно наследство на страната и региона и най-вече да подпомог-не тяхното съхранение.
Поради обстоятелството, че проучването е извършено като частна инициатива, авторы не си е позволил да направи нито една копка по тези места. Всъщност това не се и налага поради факта, че тези старини се намират над земята, сред скалите, където са се установили и битували в древни времена скалните хора.
зеледването е подкрепено с богат снимков материал на всички съществуващи все още мегалитни старини, а там, където е намерена ерамика по повърхността на земята около ях, тя е старателно събрана, описана и съхра-нена от автора.
зеледването се състои от три глави.
266
В първа глава - „Въведение" авторы по-сочва мястото на своето изследване си и спира вниманието си на други ценни проучвания на мегалитите у нас от Освобождението насам.
Във втора глава - „Малко отклонение на автора" се разкриват мотивите, довели до това изследване - дългогодишното пребиваване на автора по местата с мегалититни паметници -
от детство до старини, поради което запазва
траен интерес към тях.
В трета глава - „Съвременно състояние на мегалитните и скално изсечените паметници в Банската околност", авторы се спира на десетки видове мегалити, които се срещат по тукашните височини. Тя е най-съществената част от изследването. В нея е дадено подробно и задълбочено описание на всеки вид, като ос-вен документиране на днешното състояние на мегалитните паметници, са направени разсъж-
дения, хипотези и заключения както за пред-назначението, така и за времето, в което са били създадени. Тя е сърцевината на изследването. Чрез нея авторы се старае да реализира целта на труда си - да предотврати безследно-то изчезване на това древно мегалитно богатство на българската земя и - дай. Боже! - да го направи достояние на повече наши съвре-менници.
Авторьт
267
ДРЕВНИ ХОРА
ПО ЧУКИ И ПЧОИША
Яна Манолова
ДРЕВНИ ХОРА ПО ЧУКИ И ГРАДИЩА В ОКОЛНОСТИТЕ
НА ХАСКОВСКИТЕ МИНЕРАЛНИ БАНИ
Бътгарска. Първо издание. 2010
Художествено оформление Жеко Алексиев
Редактор Люба Йонева
Формат 60*90/16
Печатни коли 16,75
ISBN 978-954-617-091-0
Цена: 11,50 л в.