речник
НА слкрллните думи
Е ТДНГРИЗ/ИЛ
речник
НА САКРАЛНИТв дум И
fi ТАНГРИЗМА
Всички права са запазени. Никаква част от тази
книга не мо?ке да бьде възпроизвеЖдана в каква
то и да е форма без писменото разрешение на
автора. При всяко използване на материали от
книгата позоваването е задьлЖително.
© Автор: Спас Мавров
© Оформление на корицата: Борислава Борисова
Полиграфическа изработка: Издателско-полиграфически
комплекс „Абагар,, АД - Велико Търново 2016 г.
ISBN 978-619-168-159-4
Р6ЧНИК
НА САКРАЛНИТ6
думи fi ТАНГРИЗМА
СПАС МАВРОВ
С благодарност кьм Всички дарители
сьпричастни към дреВната ни история
и Великото Учение
на българския бог ТАНГ РА.
УЧЕНИЕТО НА ТАНГ РА
Тангризмът, Учението на българите преди
Християнството, представлява система за обу-
чение и разбитие на съзнанието на хората. То
няма никакби допирни точки с канонизацията и
ритуализацията на религиите, какбито ги позна-
баме днес и не задълЖава с нищо сбоите последо-
ватели извън спазването на Завета. Тангризмът,
като духовно Учение, зачита напълно душевната
и лична свобода на хората, затова няма никакби
канонизирани изисквания към веризповеданието на
членобете на дърЖавата (саракта). Всички трябба
само да спазват Завета за отношенията меЖду
хората, практикувайки своето лично веризпозеда-
ние, така че да не накърняват душевния Живот на
другите.
Танг РА е УниВерсалният Жизнен принцип на
Вселената, които наричаме Бог Отец. Отец на
Живота. Бог на българите и хората. Класифици-
рането му като Бог, Небесен Отец на Вселената
(Универсума) и всички форми на нейното развитие,
бклк>чително човечеството, прави всички хора
равноправии братя и сестри, което ясно се изразя-
ва в неговия единствен Завет: Душа-душа да не по-
робва и Дух-духа да не подвеЖда! С името Танг РА
(Тангра) в Българската устно колобьрска традиция
се илк>стрира Централното Слънце на нашата Все-
лена, звездата Алциона (алфа) от съзвездие „Квач-
МЦНИИ НА САКРАЛНИТЕ ДУМИ t ТАНГРИ)МА
5
РЕЧИИК ИА САКРАЛНИТЕ ДУМ* В Т А М Т Р И 3 М А
ката с пиленцата" или „Плеяди", както е известно
днес в астрономията. Името Танг РА има следните
фрактални значения:
ТАН - Небесата. Не нашето небе над планета
та, а космосът - вселена та с нейните Седем класа
Небеса. Г - илкхтрира понятието глаголя = говоря,
изричам слово и РА - енергия - Творческата сила на
Вселената.
Ярко доказателство за тангристкото схва-
щане за братството меЖду хората и правото им
на лично вероизповедание е фактът, че в България
има хриситянски храмове (II - III век) векове преди
бьлгарите да приемат Християнството (IX век) и
четири века преди да бъде то обявено за официал-
на религия във Византия. Изклкэчително високата
толерантност на бьлгарите кьм другите етноси
и техните духовни учения, е позволявала съвмест-
ното им сьЖителство и изповядване на вярата,
без това да е накърнявало личният им или социален
Живот. Учението е залагало на цялостното вьзпри
емане на света като единен организъм и обучение-
то на личността към висизите състояние на съзна-
нието и постьпките, в които Заветът Душа душа
да не поробва е изклкэчвал каквато и да е крайна
агресивност меЖду хората, а Дух-духа да не подвей
да е довеЖдало, рано или късно, до НЕмислене на зло
по какьвто и да е начин. С този свой Завет Тангри-
змът е превъзхоЖдал и изпреварил всички други ре-
лигиозни школи и системи, в които се изповядват
6
поведенчески задьлЖения и норматива, водещи мес-
то до фанатизъм и дори Жестокост. Разбира се, ад-
министративното и социално управление е имало
своите строги системи за контрол, но те са били
ответни мерки гарантиращи ограничаването на
моралните деформации на определении хора или
групи такива, Живеещи в дърЖавата.
ПредлоЖеният тук Речник на сакралните
думи в Устната българска колобьрска традиция е не
само Желание да се каЖе на хората какво колобър-
ството е разбирало като духовност в обучението
на българите, но и да изведе идейните и смислови
сьдьрЖания на употребяваните понятия. Част от
тях са безвъзвратно изгубени или умело скрити в
библиотеки и хранилища, до които ум и ш ле но няма-
ме достъп, затова ги предавам със сьвременните
им определения, както ми бяха обяснени от Коло-
бьра Дойчо, моят обучаващ колобьр в Българската
устно колобьрска традиция. Те, уверен съм, имат
своите чисти или променени синоними във всички
части на света, където Учението е присъствало,
водило свой Живот и предавало знанията и идеи-
те си на хората. НадеЖдата ми е да подпомогнем
сьвременното преосмисляне и употреба на основ-
ната общочовешка идея: Всички хора са деца на
Универсума (Бога на Вселената) и затова брат-
ството им е неоспоримо.
В Учението Тангризъм няма религиозна, маги-
чески и каквито и да е култови практики, осигуря-
РКЧМИ* МА CAlPAAMHU ДУМИ В ТАНТРИЗМА
7
8ащи приоритетно обучение, водещо до владеене
на сили, чрез които да се променим. Окултните ме-
тоди са практика на тъмната лоЖа. Синобете на
Слънцето, пратениците на Йерархията на Сбет-
лината, просбетлябат съзнанието си, вместо да
залитат към мрачната страна на магията. За то 8а
е нуЖно да имаме високо ниво на интелектуално и
душевно просветление.
РЕЧНИК НА САКРАЛНИТЕ СУМИ I ТАНГРИЗМА
САКРАЛНИТЕ ДУМИ В ТАНГРИЗМА
Сакралните понятия б Тангризма се образуват
чрез слоЖна система, базирана на най-старата ези-
кова система на земята наречена ОУКАЗ •+»), но
известна още и като Чентум атико (сто думи),
конто българите са владеели оснобно. Това е Пред
Вабилонския език (ОУКАЗ), днес детерминиран и
обогатен от лексикалната еволЬция и култура на
всички народи б света. Вабилонското разделение
е най-великото събитие осыцествено от хората
в настоящата епоха на разбитие с положителен
характер. ОУКАЗ (или неговата форма Чентум ати
ко) е базовият, фундаментален трамплин, изстре-
лял лексикалната култура до развитието и усъвър-
шенстването на човешкия език реализиран в повече
от 6000 разновидности. Той е базата на българска-
8
ma сакрална азбука, първичният вариант на Глаголи-
цата, която има 42 символа, от които първите 36
илкхтрират прецизно и смислово еволкзционните
процеси на човешкия ум, познание и съзнателност,
а последните шест символа уведомяват колобър-
ството за особено слоЖни и фундаментални про-
цеси в еволкэцията на планетата, човечеството
и вселената. Българските просветители Кирил и
Методий възпроизвеЖдат Глаголистичната систе-
ма, съобразявайки я и с езиковата характеристика
на траките, които до този момент нямат единна
дърЖава и единна (обща) писмена система. Новоо-
бразуваната Българска дърЖава (българи и траки)
е трябвало да има обединяваща езикова и писмена
система, която да позволи меЖду монотеизмът и
дърЖавността да няма никакви дисхармонии. Ези-
ковата комуникация в монотеистичната дърЖава
е от изклкзчително значение, особено като имаме
предвид социалното и културно общуване меЖду
многобройните племена на траките и българите.
Българите са имали отработени дърЖавни, култур-
ни и духовни системи в четирите свои дърЖави
преди завръщането им на Балканския полуостров. С
основаването на новата дърЖава настъпват слоЖ-
ни духовни трансформации при строго специфич-
ните тракийски духовни практики подчинени до
този момент на тяхната политеистична мито-
логична система - Орфизмът - върхът, философия-
та на Дионисиевите таинства. Климент Охридски
ПЧИИН * А СДОАЛИИТГ ДУМ*
създава, въз основа на Глаголистичната система до
знака Я, нова, олекотена и с не сакрална символика
азбука, като умишлено пропуска последните шест
знака, защото те са чисто колобьрски дамги (зна-
ци), нямат отношение към езиковата култура на
хората и не се съдърЖат в сакралните космологич-
ни знания на траките.
Сакралните думи имат ролята да се внедрят
в ума на човека, чрез разбиране и разграничения на
смислови идеи, които да станат мисловна енергия
за вътрешна съзнателна промяна. ЛоЖата на Свет-
лината не работи с магически сили, а чрез мощта на
съзнателното действие. Трябва да владеем и про-
меняме света чрез Мощта, а не чрез слепите Сили
на природата, които в крайна сметка най-често
носят пристрастията на личността. Всяко описа-
но тук понятие моЖе да стане личен инструмент
за осъзнато движение по пътя на духовността.
Всички понятия са идеи, смислови разграничения и
вибрационни пособия. Когато те станат личен и
съзнателен потенциал на мисленето ни, ще моЖем
да схванем и мощта на промяната в себе си.
Българските сакрални съчетания в древ-
ността, а и днес, се изграЖдат върху законите и
фракталообразуването на символите от ОУКАЗ и
Чентум атико. Това знание е слоЖно, затова няма
да се спираме на него, но чрез фракталния анализ на
свещените слова в този речник ще се опитаме да
10
поясним как са съставени те 8 езиковата и писмена
култура на българското колобърстВо. Колобрите
на Слобото са ни завещали тези невероятно кра-
сиви и дълбоко наситени сьс знание и смисъл поня-
тия. Всички те са част от Знанието съдърЖащо се
8 Учението на българския Небесен Отец ТангРА и
са запазени и до днес в преданията на Българската
устна колобърска традиция.
А.
АББА. Двусъщностна небесна душа, преди да
се раздели на две части. АБ-БА (в астрала) става
впоследствие АД-АМ (на Земята).
АВЕЛ. АВВА+ЕЛЛИ. ABBA - славата на Небесния
Син (Елли, Сльнцето) и земната Жена Ева. Сричка-
та- фрактал ЕЛ е съкратена форма на ЕЛЛИ - твор-
ческата същност на Танг-Ра, когато се осъществя
ва чрез Сина-звезда - за нас е Слънцето, Амон-Ра,
ЕЛохимът.
АЗ. + Писменият, буквен символ на българи-
те в Глаголицата, с който изразяват слизането на
Небесният човек в полетата на материалното
творчество и проявяващ се като единство от
мьЖкото и Женско начало, което вече е детерми-
нирано чрез половия апарат. Аналог на + е знакьт iYi,
А който илкхтрира изобщо появата на „Живи души"
на планетата (виЖ Танг РА).
АГАРТА. Свещен Център на Слънцето на Земя-
та. Сакрален енергиен център намиращ се на Бал-
канская полуостров („Жлезата на Времето"), който
е в пълен енергиен синхрон с циклите на Слънцето
и Вселената. Дясното, филогенетично въртене на
Живота във вселената и звездите в нея. Графичен
символ - СУвастика - гЕ Центърът, където се осъ-
ществяват слоЖни трансформации меЖду Слънце-
то и Ядрото на планетата, променящи циклично
планетния Живот.
АД. Първи - представка, поставена пред Пър-
вия представител на каквото и да е. АД И е име-
то, дадено от арийците на Първата човешка раса,
овладяла речта в този цикъл. Това са първите 2000
души Живели в района на местността Рупите на
Балканския полуостров. Смесеното родство на
етносите наречени днес траки и българи.
АКРА. Кулата на посветените в тайната на
Хаоса и Реда. От това име произхоЖда и всеиз-
вестната АрКа - вратата, сводът във всеки храм
или светилище. Свод, имитиращ Небесната дъга
(зуница), под който минава душата (Ка) за уедине-
ние в храма на бога (Ра). Акра е огледалният образ,
отраЖението на Арка. Земното, субективно от-
ражение на небесната обективна реалност. Зато-
ва в древността Героите са минавали под лична
Арка на славата, където са били чествани за про-
FtSHAK НА САКГАЛНИТ1 ДУНИ I ТАНГГИ9МА
12
явата на своята боЖественост. Когато Арката е а
Акра тя е място на неприкосновеност и защита
от небето. Затова в Пловдив (древният Ерусалим)
е имало крепостна кула, наречена Акра. Пловдив е
един от главните центрове за контакт и сливане
на знанията на Орфизма и Тангризма.
АЛ. Частицата ал, казано просто и ясно, оп-
ределя характерни похвати за трансмутации на
елементите, осъществени и залоЖени като ево-
лкзционни методи при пренасянето на Живите
организми (семената) във Вселената. Тя е код за
методики на това невъзмоЖно за обяснение тран-
смутиране, които посветените колобри са моЖе-
ли да прилагат върху Живата материя, ускорявайки
нейната еволкэция, в това число на растения, Жи-
вотни и хора, на отделния индивид, на цели групи,
народи и на Човечеството като единен организъм.
АЛ не е арабска частица, а българска и означава Пър-
вият, също както АН пред името на Главния коло
бър на Каганата - АНколобърът. Българското име
Алмъш означава Първият мъЖ, Първенецът меЖду
мъЖете.
АЛМЪЖ. Първият мъЖ, Първенецът меЖду мъ-
Жете:. Ал-първи и мъш(Ж) - мъЖ.
АЛЛАХ. БоЖество - Творец на родовете в епо-
хата на Лунното човечество. Творецът на видо-
вете от материята по Плана и Идеята на Танг-
РА (Танръ). Женският му аспект по времето на
лунното творчество се е наричал Лилит. Аллах и
•СЧНАК НА САИ»АЛНИТЕ ДУМИ В ТАНГ»И)МА
13
А Лилит са една от материалните интерпретации
на Тангра 6 планетния Живот на насиата Слънчева
система.
АЛП. БоЖество. Небесните Синове на Тангра.
Дух, прародител на хората. Алповете са два вида:
Див и ДЖин (ВиЖ. ДиВ иДЖин).
АЛПИ. Планина, място където Живеят Алпове-
те, Синовете на Танг РА.
АЛХИМИЯ. В аспекта на знанието за възникването
на алхимията като наука за трансмутациите на
квантовата реалност в химическа става разбира-
емо, че за българските колобри възникването на
химиосферата е имало своя предходен период -
първообразуването. Имало е цикъл АЛ преди да се
появи Химията - химическата реалност. Ал-химия
означава първата химия, първичната химическа ре-
алност - предатомният свят на химиосферата. За
алхимиците понятието Алхимия е съставено от
две части: частицата Ал и Химия, които са преки
производни от понятието Ел-о-хим, тоест Ал-
химията е Елохимна наука за трансмутациите. На
ниво Планетно творчество, Алхимията е наука за
специфични трансмутации на „атомите по химич-
но" и „атомите по психично сродство", водещи до
кардинални промени в материята и съзнанието.
АН. Велик, Първи. Главен, но като човек, обще-
ство. Не се свързва с боЖествени качества и род-
ства. АН - е първият, АЛ е възмоЖността да има
АН. АН - е материята, АЛ е причината за АН. АЛ-АН
РЕЧНКК НА С А 4 ? А Л И «4 Т Е ДУМИ В ТАНГРИЗМА
14
е едно от кодовите имена на процеса Алфа-Омега,
изразен в алхимичен аспект. С този термин се обо-
значават родове достигнали алхимично съзнание
като родоба принадлеЖност. Българите имат та-
кова племе 8 сбоите седем главни племена - уйгури
(които китайците наричат О-кут) или алани. Спо-
ред Д. Съселов те са днешните осетинци.
АНГЕЛ. Когато чобекът достигне еволкзцион-
ното ниво Чист (храм), бъв ви-
сшата си форма той е Ангел,
тоест атомите му по „психично
сродство" са достигнали Първо
ниво на духовната трансмутация,
която е надчовешка и съвършена
- ангелска. Символично това се
изразява от двете крила на анге-
лите, които имат човешки тела
и образи и с този факт се доказва
човешкият им произход. Ангелът
е символ за духовното развитие
на Първия човек в нас (тялото),
затова той все още има тяло - човешко, но вече
няма полова система, тоест липсва приоритета
на Третия човек - полът. Ангелите са безполови
същества.
АНДРОГИН. Андрогинът е полово недетер
минирано, но на психично ниво двусъщностно сь-
щество, притеЖаващо Ян и Ин характеристики в
хармонични части - в цялост. Андрогиньт не е хер-
1ЧНИК НА САНРАЛННТЕ ДУМИ В А Н Г t И J М А
15
А мафродит, а безполобо существо. В ембрионалния
си период всяко бебе е андрогинно до 4ти" месец,
когато започва структурирането на половата му
система. За разлика от хермафродита, който пси-
хически и физически е двуполоб - с неразбити, но
физически същестбубащи полови белези, бьпреки че
б литературата много често андрогин и хермафро-
дит се използват като синоними. Хермафродит е
трабеститът - има мъЖка полова система, но и
гърди - вторични белези за другия пол. Графичният
символ на Андрогиньт е Рабнораменният кръст Ф
в полетата на вселената - кръгът (Тнагра) - архе
типрът за Човек изобщо.
АДАМ КАДМОН (андрогинен). Безполово су-
щество, което, слизайки в ниските слоеве на ма-
терията, слага основите на човечеството. Това е
описаният от Библията Човек „по образ и подобие",
преди да се раздели на двете си съставни половини
- мъЖ и Жена, за да моЖе да се прояви в творчест-
во и саморазвитие. Адам Кадмон е разделен на два
самостоятелни организма - мъЖки и Женски, Адам
и Ева. Символът „ребро" в иврит носи и значението
„половин", което дава информация за това разде
ление, наречено от самия Адам Живот (Ева) - по-
ловината от съвършеното, богоподобното цяло,
което моЖе да интерпретира материята и да
твори в единство с Адам синове, хора. Така Чове-
кьт поема пьтя на саморазвитието си, което ще
го направи един ден богоравен. Единството им се
• ИНН 111»Н¥ПИП VH ¥ И H h U
16
интерпретира бинаги 8 брака, б подобия съкэз меЖ- а
ду дбамата. Затоба, от край бреме, той е ненакър-
ним и сбещен. Графичният символ на Адам Кадмон,
е Рабнораменният крьст + без кръг, защото съ-
щестбото Чобек е бече наблязло б материалните
структури на планетата и предстои тепьрва да
бъде разделен на два пола.
АПИС. Сакрално название на епохата Бик. В
тракийската митологична символика Апис е епо-
хата, когато земното човечество се владев от
еманациите на йонните потоци на съзведие Бик
(Телец). От тази епоха остава преклонението пред
бикьт като символно Животно. Остатъци от
това вярване могат да се намерят и в Библията.
Епохата БИК (телец) предииествува епохата Овен
сегашната.
АРИМАНИЧНИ СИЛИ. Сили на Егото, на себе
лкзбието и ЖаЖдата за бласт над другите. Тези
сили бинаги работят чрез Луциферичните сили и
най-често водят до насилие и Жестокост у хора
та. Ариманични хора на нашето бреме, обсебени
напълно, са всички завоеватели като Нерон, Цезар,
Александьр Македонски, Сталин, Хитлер и т.н.
АРХЕТИП. Най-общо казано Архетипът се свеЖ-
да до модел и неговият образ или образи. Изведен е
за първи пып от Карл Густав Юнг, в неговата ана-
литична психология, но съществува под различии
названия в българската, тракийската и индианска-
та сакрални системи. Всеки образ на боЖество, 8
РСЧИИК НА САКРАЛНИТ! ДУМИ I ТАНГРИЗМА
17
а конто и да е култура, е Архетипов образец за хо-
рата. При Юнг, обаче, архетипът е проявяващото
се несъзнавано (колективния модел), което в инди-
вида (личността) е действащо, но не съзнавано ка-
чество, докато българи, индианци и траки са имали
тези идеи като перосонализирани богове (принци-
пи), които са осъзнати модели за начина на Живот
при хората.
АРДА. Свещена река на свещената планина Ро-
допи. Енергия на слятото единство меЖду АР-зе-
мята и небесния АД (да) - мъЖкия аспект. Хидро-
нимът символизира единството на Ар и Ад в
творческата субстанция на планетата - водата.
АСТРАЛНО ТЯЛО. Такова тяло не съществува
реално. Няма и реално астрално поле. Има отраЖа-
телна зона на енергиите на Етерното и Чувствено-
то тела, които създават в Ефира ил1озии, моЖещи
да бъдат уловени от енергийното душевно поле на
човека. Има го дотолкова, доколкото то е отраже-
ние на емоционалния и интелектуален комплекс у
човека и човечеството като цяло. Както в огледа-
лото имаме образ, докато има реален обект пред
него. Затова всички видения са ил1озия и висшето
истинско познание идва тогава, когато те изчез-
нат. Да се победи астралното виЖдане, илкззията
на първото ниво, е една от основните задачи на
учениците в колобърството. СтремеЖът на все-
ки млад колобър е да победи астралното виЖдане
и да усвой менталното. Победилият тази илкэзия
•1ЧИИЧ МА САК’ААИИТ! СУМИ
18
има директив връзка с Учителите на Менталното а
ниво (Умственото тяло, интелигентността).
АТОН. А-тон. Приемник на енергиите на Жлеза-
та на Времето и разпространител на същите в
средата ВАМ - Водата на планетата. Съществу-
ват още три такиба приемника на енергиите на
Ж лез а та на Времето, които ВнедряВат Вибрации-
те на новата епоха В стихиите земя, Въздух и огън.
АТОМНО СРОДСТВО. Атомът е крайната
фаза от реализацията на света на елементарните
частици, в която е границата меЖду кватновия
и химичния свят. Атомът е нещо, което има хи-
мични качества и физични свойства и те са оно-
ва, което създава граничното меЖду наносвета
и реалния физически свят - химичното състояние
на материята. Самото организиране на химичния
свят (от кристален до биологичен), е ВъзмоЖно
благодарение на специфични химични атоми, кои-
то имат развито сродство на химичните си ка-
чества и физичните им свойства (свойствата на
физическата вселена - кварковия и квантовия свят,
отношението меЖду ядрото и електроните). Те
са два вида: химични и психични, които образуват
още два вида: кармични и духовни. Химичните ато-
ми по сродство регламентират нуЖното според
природата изобщо! Психичните атоми по срод-
ство регламентират нуЖното според природата
на своята особа - на човека (Ка), на съществото!
Кармичните атоми по сродство регламентират
МЧНИЧ МА САКНАМЙТ1 ДУМИ В ТАМГРИВМА
19
а качества според Плана на еволкэционните зависи-
мости, натрупани като неотработени качества
в Дългата памет на душата - небесната субстан-
ция на душата ни (Ба). Духовните атоми по срод-
ство съдърЖат всички натрупвания на духовното
развитие през прераЖданията с приоритет на
най-високото постиЖение - максималното духов-
но развитие, реализирано в някое от предишните
прераЖдания на личността.
АТОМИ ПО ХИМИЧНО СРОДСТВО. Атоми по
„химично сродство" наричаме тези атоми, които
имат сродни на себе си атоми в атомната струк-
тура на материята с коренно различен характер
от другите атоми съставящи структурата и кои-
то организират стуктурата такава, каквато тя
реално е.
АТОМИ ПО ПСИХИЧНО СРОДСТВО. Тези атоми
осъществяват транспроцесите, чрез атомите
„по химично сродство". Самите атоми по „пси-
хично сродство" не могат да осьществят проме-
ни - те въздействат вьрху атомите „по химично
сродство" и последните трансмутират матери-
ята. Атомите по психично сродство са част от
атомите по сродство, които имат развити пси-
хични качества (извън физичните и химичните на
елементите), чийто граници могат да се обозна-
чат условно в смисъла на понятието памет.
АТОМИ ПО КАРМИЧНО СРОДСТВО. Химични-
те и психични атоми по сродство са основните
»ечии« НА САКГДЛНИТ1 t»«* • ТАНГ»И1МА
20
стимуланти и фактори за процесите преВрьщане/ б
преместВане. Горните два вида алхимични атоми
имат в своя състав и така наречените кармични
атоми, които са свьрзани тясно с качествата на
атомите от нашите тела и които се предавали
като специфична информация, чрез мДНК, при
всяко прераЖдане и слуЖат за база на душевните
качества на индивида. Кармичните атоми са ком-
плект, двойка, съставена от химичен и психичен
атом по сродство. Те са тясно свързани с разви-
тието на сьзнанието ни.
АТОМИ ПО ДУХОВНО СРОДСТВО. Особено със-
тояние на атомите по психично сродство, в което
материята спира да се разлага и деградира, дори
когато човека е практически мъртъв. Атомно-мо-
лекулната система на всички светци е достигнала
това ниво и те имат неразлагащи се тела.
БА. Космична, полово неопределена душа, сли-
заща в материята, за да стане На - проявена, по-
лово детерминирана душа. Когато процесът се
отнася само за цикъла Луна, духовно еволкэиралата
душа Ка се нарича Би. (ВиЖ Ян Би Би Ян).
БАБА. 1. Баба - възрастен мъЖ, зряла душа. Така
ИМИМК ИА САЧРАЛМИТ1 ДУМИ В ТДМГРИ1МА
21
Б са наричали бащата на семейството. В Тангризма
Баба е душа от мъЖки пол достигнала до творческа
дейност (раЖдане) и затоба означава Баща, но не
само родител, а и като старше същество. Струк-
турно думата е: Ба-Ба-Ай-Ка. След Ба-Ба е внесена
и частицата АЙ, която означава небесна енергия 8
развитие в материята, плкзс пояснението, че ста-
ва въпрос за земно проявена душа Ка. Сричката Ка
я предпазва от неправилно тълкуване, защото без
Ка би означавала зряла, небесна, свята, велика душа
- което не уточнява пътя й на двиЖение през ма-
терията, на Земята. Помохамеданчена и произна-
сяна днес като Бубайко в някои райони на България.
Но тя съществува още в древния духовен свят на
българите и носи същите сакрални значения: Баба,
Бат, Бай, Бей, Бо, Бий.
2. Баба - Жена, възрастна, опитна надзорница. Май-
ка на майката. Социален ранг на зряла човешка душа
(Ка), която вече е достигнала духовна и Житейска
зрялост и покровителства други, no-млади души.
3. В дейността на свещенослуЖението тя е ша-
манка - помага на Жените при раЖдане, болести и
погребения. Много често това е Жената на Колобъ-
ра, независимо от неговата лична степен. Когато
е Жена на колобър, тя е Баба Янга. Тази душа вече
е надделяла над Астралното си тяло, преминала е
климактериума и повече не моЖе да дава Живот
като Ка - раЖдащата душа.
БАБИЦА- фигура от българското тъкачество
НЧНИК НА САПААИИТ1 ДУМИ В ТАНГРИЗМА
и безмо, която символизира отношенията меЖду Б
отделяйте родове и племена при българите. Ром-
бът симболизира Семейство, което бече е дистиг-
нало нивото Род, а триъгълницете поЖказбат кой
се сродяба: семейства-един триъгълник от дбете
страни на ромба; два триъгълника - сродени родо-
Ве. Третата фигура Сродени племена е синтез меЖ-
ду първите две фигури и илкхтрира сроЖдстбата
меЖду отделяй племена вътре в народа ни. Този сим-
вол (дамга) моЖе да означава сродябане както меЖ-
ду българските племена, така и меЖду тракийски и
български, което определяло разнобидностите му
при изтъкабенето или безането б чеиза на булката.
(сродство) Бабици Сродени родове
Сродени племена
БАБИЛОН (Вавилон). Име на пърбият период
от време в нашата Епоха(еон), в който човечест-
вото е било единно и сплотено семейство. Всич-
ки хора са владеели езика ОУКАЗ, съставен от 400
думи. След природно бедствие хората се разделят
и разпръскват по земята на отделяй групи, предим-
но с родови характер и така се поставят основи-
те на разнородните човешки племена, които днес
познаваме като етноси. Етническото разделение
» f Ч И И К ЧА САНРАЛНИТВ ДУМИ В ТАЧГРЛЗМ.А
23
Б настъпва в края на епохата Бабилон, когато хора-
та са вече разделено и езикът им прави разширения
и развитие, което внася различие в бита и мисле-
нето им. Но във всички езикови системи, които ро
довете развиват и създават, остават основните
400 (ОУК) думи (АЗ), които могат да се открият и
днес, специфично променени от етническите ха-
рактеристики. Бабилон в Тангризма е една от най-
великите епохи, оказала мощно влияние над инте-
лекта, културата и фолклора на хората. След много
трансформации и промени в първичните ОУКАЗ, в
тракийската култура остават в чист вид 100 от
тези първи думи в човечеството, които се нари
чат Чентум атико (сто думи). От основният език
и писмена система (ОУКАЗ) произлиза днешната
българска Глаголистична писмена система, която
колобрите наричат УКАЗ. Епохата Бабилон (Вави-
лон) е характерна с пълни хармонични отношения
меЖду хората. В Тангризма тази епоха се нарича
още РАМА, с основен духовен център на Балканский
полуостров и административен в денешен Тай-
ланд. (биЖ ОУКАЗ. и УКАЗ.)
БАГАТУР. Съвършен воин. Небесна душа сля-
зла да помага на хората като вокэва за правда и
истишна. БА - небесна душа, ГА - трето ниво на
обучение в духовните науки (колобърството) и ТУР
- крепост, силно място, бойница.
БАГАИН. ВелмоЖа по делата (дейностите),
които Каганата и Канът определят за приоритет-
РЕЧНИК ИА САКРАЛМИТЕ ДУМ/ I TAMfPHIMA
24
ни 6 дърЖавните дела.	Б
БАГРЕНИИ или ДАМГА НА БЪЛГАРИТЕ. Знамето
на Балгурите. Бяло - небесното ДАО съчетание
на Сбетлинната хармония, която наричаме ГАМА.
Зелено - оснобната бълна на Принципа Живот бъб
Вселената (Танг РА), благодарение на която под
еманацията на Слънцето бсеки ден се възраЖда
Жизненото ни тяло и Червено - еманацията на
Жизнения принцип в онтогенетичния процес на
хомеостазата на клетката. Нашето знаме има
нишани (фрактали) от Гамата които изграЖдат
заедно Дамгата (знакът) на троичните фундамен-
тални съчетания на филогенетичния Принцип на
Вселената (Танг РА) и плазменият огън на Звездата
(Слънцето, Амон Ра). Такаба е симболиката на наше-
то ДърЖабно знаме, според Устната традиция на
колобърстбото. Знамето на Саракта, а не бойно-
то знаме, което са носели боините от Ордата по
бреме на война. Багреникът при българите е триц-
бетен, този, който и днес използбаме като символ
на дърЖабността. Значенията му обаче са събсем
други. Цветовете се нареЖдат отгоре - надолу
така: бяло, зелено и червено.
Бялото симболизира Небето (Тангра) или фи-
логенетичният Принцип на Живота бъб вселената.
25
РЕЧНИК НА САКРАЛНИТЕ ДУМИ В ТДМГРИЗМА
Б Бялият цвят е продукт от смесбането на всички
Цветове и затова илкхтрира Гамата на Вселената.
Чистота, Небе, Светлина. Спектрален символ на
Първата костенурка - Вселена Ж (ВиЖ Костенурка).
Зеленото символизира планетата Земя и въл-
ната на Жизненият принцип в материята - онто-
генезата на материята - вълната 545, която се
възбуЖда и възраЖда местността, по време на из-
грева на Слънцето. Зеленият цвят има постоянна
вълна, чиято стабилна радиоактивност възбуЖда
клетките за Живот. В тангризма зеленият цвят е
севещен и символизира спектрално Втората кос-
тенурка в материята *; в Царството на Расти-
телния свят, който е творение на Слънчевия логос.
Червеното символизира цвета на кръвната суб-
станция (РаУр), тоест Животворният принцип в
света на Живите души (Животинското царство) и
е свързан с половия център на Живота. Олицетво-
рява се от Третата костенурка - планетната
Ако си припомним, че в колобърството Дървото на
Живота се илкэстрира от съчетанието на трите
костенурки, разбираме, че при българите Багрени-
кът (знамето) е символ на Човека свързан с Небето
(Тангра). Дамгата, гербът, моЖе да бъде променян,
но той, какъвто и да е, винаги ще леЖи върху Един-
ството меЖду Вселена, Планета и Човек.
БАЗАР. 1. Сокол. Баз - сокол, Ар - земя. 2. Сокол,
който Живее на земята.
БАЛКАНСКИ ПОЛУОСТРОВ. Един от Седемте
ИЧИГИ НА САИНЛМИТ1 ДУМ/ I ТАИГ»И)МА

центрове на планетата Земя, който се явяват ней- б
ната ендокринна система. Енергийните функции
на тези центрове определя характиристиките на
нашата планета и на нейния Живот. Колобьрство-
то разглеЖда нашата планета като Жив органи-
зъм, който има своята енергомреЖа ръковедеща и
контролираща състоянието на основите й чети-
ри Царства: кристално, растително, Животинско
и човешко. В Тангризма Балканския полуостров се
нарича „Жлеза на Времето", тоест свързана е тази
„чакра" на енергията, ръководеща Времевите (ци-
клични) промени в Живота на планетата - с кар-
динални и астрономично предопределено характе-
ристики. За всяка Епоха в съответния Йон (еон). В
Четвърта Кореннна раса е наречен още и Земята
на ЙОН (Ной), заради преките му връзки със съзвез
дие Касиопея и генетиците на Човешкия род- чети-
римата велики генетици наречени в тагризма Йон,
Сем, Хам и Яфа. Сакралното им значение се свьрз-
ва пряко с функциите и качествата на човешката
ДНК, която се формира и развива от народът на
слънчевите посветени - траките, а в края на всеки
Цикьл и от българите.
БАЩА. Баща, цар, старша душа, родоначалник.
Равностойна на БАБА - душа в материята, която
има творчество, раЖда. Отец.
БАЛАБАН - хребет, заоблен връх в планината,
хълм.
БАЛАН - голям и много як човек.
МЧИИК НА СИНАМИ йУМИ I ТАНГРИЗМА
27
Б БАЛВАН - ниска, кръгла каменна колона слуЖе
ща за олтар
БАН - Упрабител
БАТИР - кэнак, главатар, конник.
БАРАТ. БА+РА+Т. БА+РАТ. Барати. Хората на
Бог РА. Това се душите населябащи Във Вселена-
та съзведие Еднорог. Ба-небесна душа, Ра- звезда, Т
(may) - боЖествено същество.
БЕБЕ. 1. Небесната душа (Ба) слязла в матери-
алния свят, но все още нееволкэирала. На нея тепър-
ва й предстои да натрупа опит и да развие сбоите
потенциали. Нарича се Бе Бе. Бе-Бе е епохата, кога-
то Елохимът нареЖда на втората МА - Долната
вода, земната - да твори. Тангризмът знае дълбо-
ките тайни на Творците, една от които е, че с
разделянето на половете се поставя началото на
привличане и уплътняване на небесни души на земя-
та, за да се развият те в лична опитност. Твори
втората Ма, защото първата, Небесната вода, е
Астралът, финият свят, който не моЖе да раЖда.
Този свят Тангризмът нарича Горен. 2. Упражнение
то Бебе. Нарича се беубешко, защото интуитивно
се прави от всички бебета преди да се изправят на
крачета. Упражнение подготвящо бебето да ходи
изправено. Енергитизира целият гръбначен стълб
и постъпателно придвиЖва енергията СиндЖир
(кундалини) по гръбнака, за да се подготвят муску-
лите за изправено положение. Силно влияе над мал-
кия мозък, който е главен център на вестибуларния
FE4HMI HA САОАЛНИЧ ДУМ/ I ТАНТРИЗМА
28
anapam. Подобрява кръвообращението 8 тялото б
и мозъка. Изпълнение: Ляга се по корем с глава към
посока к)г Ръцете, свити в лактите, са опрени с
длани на земята, на нивото на линията на бъбре-
ците. Успокояваме се. Дишаме спокойно, челото е
опряно в земята. При едно от издишванията за-
дърЖаме и бавно повдигаме главата нагоре до край-
не положение на врата, без да отлепяме гръдната
кост, особено пъпа, от пода. Прави се 14 пъти.
Колобърското упражнение Бебе
БИ, БАТ, БАЙ, БЕЙ, БО, БИЙ. Сричка, белеЖеща
старшинството на душата, достигнала еволкэция-
та си. Когато е от мъЖки род, Ба става Баба, Бат,
Бай, Бей, Бо или Бий. Последното е название на душа,
достигнала изклкэчително високо ниво на развитие
на духовността си, тя е боЖествена душа. Сте-
пента Бий се употребява и за Жена - алп. МъЖът,
духовна душа, отделена от света, е Ба-Ян. Когато е
преминала към непрекъснато духовно съществува-
не и носи Оренда, излъчваща във видимия диапазон,
тя получава и допълнението Бат, което означава,
НЧИИЙ НА САКРАЛНИТЕ ДУМИ В ТАНГМЗМА
29
б че gyiuama БА e достигнала боЖественото ниво T
(may). Затова в митологията на Българите „Сказа
ние за дыцерята на Кана” имаме Бат Баян. По-къс-
но a-то е потъмняло до „о“. Родът Боян (Бо-Ян) е
възприел това наименование за фамилно, затова
тук Бо означава състояние на духовна наследстве-
ност, предаваща се по генетичен род. Има колобри
в ниво БО Колобър. И така:
БИ - еволкэирала в материята човешка душа
(Ка), свързана енергийно и духовно със своята Ба на
Небето.
БАБА - мъЖ, Баща на бащата.
БАБА - Жена, Майка на майката. Възрастна,
зряла Жена.
БАТ (Ба+Т) - Старша Душа. Обръщение, изразя
ващо уважение към по-голям в семейството брат.
Бате е обръщение към по-възрастен мъЖ.
БАЙ (Ба+ай) - Старша, зряла душа въобще. Бъл-
гарите го употребяват като уважение към всеки
по-възрастен човек: бай Иван, бай Петко, бай Ата-
нас и т.н.
БЕЙ - Старши чин за душа със социално значе-
ние. Видоизменено на Бай.
БО - Ниво в колобърската йерархия - БО Коло-
бър. Старши колобър.
БИЙ - Висша степей на старша душа, контак-
туваща или ръководена от Небето. Женска или
мъЖка свещена душа - водач на хора - духовен ръ-
ководител. БоЖия душа. Бий колобърът е незави-
VMtHjNVl • /ЛАП	VH NHHhld
30
сим духовен учител на българите. В митологията Б
на българите „Сказание за дъщерята на Кана", в ду-
ховното ниво БИЙ са и някой Жени-алпове.
БАГАТУР БОИЛА КОЛОБЪР. Бойл, който има во-
енното звание Багатур и духовното Колобър. Бага-
тур, занимаващ се с офицерския състав. Работи с
воините и в духовен план.
БАААБУК. Бала-Бук - свещено голямо буково
дърво, което обикновено се приема за средище на
повратни енергийни пронеси в природата на мяс-
тото където расте. Место е приемано и за седа-
лище на лощи сили, самовили и т.н. Дърво с мощни
енергии.
БАЛАН. Голям и много як човек
БАЛАБАН. Хребет, заоблен връх в планината,
хълм.
БАЛВАН. 1. Бал-Ван - свещено място, център
на небесна сила на земята. Място, където СИЛ-ът
става ДЖИЛ (ВиЖ Сил иДЖил). 2. Свещеният камък,
издялан като ниска, кръгла колона, която е слуЖила
за олтар в светилищата и храмовете в Тангризма.
3. Балван - силен мъЖ, кэнак, с масивно и силно тяло
- едър и як човек-воин.
БАЛГУР. (БАЛГ-УР. БАЛ-ГУРУ.) 1. Мъдър Учител.
Духовен водач в Живота на хората. Огнена душа.
БАЛ - мъдър, велик, могъщ Г - глаголя (слово) и
УР - небесен огън. Или: Велика душа, носителка на
Словото на Небесния огън. Той участва в Живота
и подпомага другите хора. Основа на възникнало-
РЕЧНИК ЧА САИРААНИТЕ ДУМИ В ТАНГРИЗМА
31
Б то по-късно общо определение за Колобрите и Тан-
гристите - Балгури, Бургури, Балхари, Балкхи и т.н.
- Българи. Българин, като народност, произлиза
пряко от тоба понятие. В Тангризма БалГ-Ур е най-
високата степен на посвещението, което 6 тази
епоха притеЖава единствено Великият Син на Танг-
Ра, хунорът Иисус. В африканския шаманизъм и до
днес същестВува предаването на най-съкровения
завет по пътя на посвещението - „Бьди бьлгарин!",
което означава: ВьзраЖдай се от пепелта си. В бъл-
гарския Тангризъм е Жар птица, при траките е
птицата феникс. В Египет е Ибис (ТОТ). Аналог на
Балг-Ур е Толтек - мъдрец, учител. Толтек и Трак
също не са националности, а духовни названия. 2.
Балг-ур е тайното име на най-високата степен в
Тангризма - Сокол. Бург-ур - тайно име на степента
Орел. Карг-ур - тайно име на степента Гарван.
БАЛКАН. Могыи, велик. БАЛ - всьщност е
старата дума БааЛ, но постепенно е затъмнено
едното „а". КАН - Цар на българите (виЖ Кан). Све-
щената планина на Небесния Баща и Управител
на Небесата Тангра. Сакрално, в енергиен аспект,
БалКан се нарича още СиндЖир, с главни центрове:
Мадара, Триглав и Царичина. Белият Кан, Големият
Управител на Балканский полуостров.
БАЛОБАН. Сокол за лов.
БАРАКА. БА - душа от небето, РА - слънце, КА
- човешка душа. Заслон за човешка душа от Слън-
чевата система, където прави връзка с Небесната
РЕЧНИИ ИА САКМАНИТЕ ДУМИ В UMtmVA
32
си душа (Ба). Барака се нарича първата форма на б
сакрален център 8 човечеството. Барака е една
от думите 8 ОУКАЗА, която има предвавилонски
произход и е известна в цялото човечество, във
всички племена и етноси има едно и сыцо значение
за хората (ВиЖ ОУКАЗ).
БАТИР. Юнак, главатар, конник
БИРИ БАГАИН. Ездач, конник. Старши офицер
от българската конница.
БОЗДУГАН. Един от каналите на енергията
СиндЖир (кундалини) в българската колобьрска тра-
диция. Боздуганът е мъЖкият поток (дясна част на
тялото) - Ян енергията. Лявият енергиен поток се
нарича Сабя (ВиЖ СиндЖир).
БО КОЛОБЪР. 1. Старши колобър. 2. Главен вой-
скови колобър.
БОИЛА ТАРКАН. Военен съветник
БОИЛИЦА. Бойл шах. Древният български шах,
който се играв на 9/8 полета (72), с два Бойла (цари-
ци) и четири Лодки в четирите ъгъла на дъската.
3.
Бьлгарският Бойл шах
В HKAtr S1KHVV4XTJ »Н ВИИЫВ
33
ТАНТРИЗМА
Б Бойл шахът е система, симболизираща пърбичната
Архетипова матрица на Сътборябащия код. Него-
бата Цялост носи следните пет ниба:
1.	Четирите тборящи субстанции (лодки).
2.	Тридесет и шестте фигури като съб куп ноет от
единстбото на Андрогинния Ян и Ин, преди да бъ
дат разделени. Семената от НЕпроябеният ебят.
Космическият принцип на Тборенето. Общото.
МъЖкото начало. Програмата, която съдърЖа б
себе си Метод за реализация, но преди последният
да бъде актибиран б материята (Ин).
3.	Дбамата Боили (царици), от дбетестрана на Кана
(царя), са дбете тборящи енергии, които нямат
енергиен знак, но едната от тях има сбоя Женски,
материален аспект на по-ниско нибо (материално-
то). Те са квантът на атомния ебят - протонът
и неутронът. В най-чистия си алхимично-химичен
вид те са символи на Водорода - бащата на еле-
ментите б проябената атомна вселена, но като
динамика на развитието на химическата ре ал ноет
(лементите), символизират и Хелия (Не).
4.	Канът (царят) е обединителят на Боилите. Той е
бръзката меЖду тях и носи способността да ги обе-
диняба, да ги сбързва б система. Етерът. Така сис-
темата Боил-Кан-Боил става способна да твори.
Само третият (канът, посветеният) знае бсичко
и помни тайната. Той има очи да виЖда, слово да
указва и енергията да слуЖи.
5.	Двата коня покриват полетата на епохата като
34
съединяват Осемте фигури в единство и Третият Б
(посветеният) моЖе да пребивава в тях. Десният
кон тръгва наляво, Левият тръгва надясно. Заедно
обхоЖдат всички полета на дъската (проявеният
свят - шахматната дъска) и изграЖдат двиЖени-
ето на спиралата. Бойл шахът е запазен в Бълга-
рия, но не се знаят точните правила за играта.
Човешките същества не могат да практикуват
Бойл шаха, защото още са извън Градината - извън
Еден (Рая), което налага колобрите да съставят
съвременния Класически шах със 8/8 полета и една
царица. Всички други фигури са идентични и в два-
та шаха.
БОИЛ КАВКАН. Офицер, заместник на Кана в
армията. Заместник командващият.
БОРИ ТАРКАН. Управител на крепост.
БОЯН. Бо-Ян. Бо - мъЖ и Ян - слънце. Небесен
син, владеещ в себе си енергиите, вибрациите на
двете небесни светила Слънце и Луна. От това
единство започва духовния Живот. Мъдрец. БО е
частица за мъЖ. В ниво Боян обикновено са били
Съвършените колобри-маговете. В българсата
история съществуват две лица, които са носили
това високо духовно ниво Ли Боян, наречен Лао
дзъ (мъдър старец) и Боян Магът - съвършеният
вдъхновител на Богомилството. Учението на Боян
Мага Богомилството) е учение за Единството, в
което субектът Човек започва да се идентифици-
ра с обекта Вселена и това Дао състояние става
РЕЧНИК НА СЛКРААН/’Е ДУМИ
Б реално съзнание за човека.
БОЯНГ. БО-ЯН-Г. Танц известен днес като Бу-
енек. Танц на Булката. С това хоро Кумците отбе-
лязват осъществения полов акт меЖду двойката и
фактически ги обявяват за съпрузи. Кумците водят
с танца Буенек младоЖенците от района на сват-
барите - младеЖи в района на семейните сватба-
ри и ги предават на обществото на семейните. В
свадбеното търЖество на българите семейните и
несемейните гости са били настанявани на отдел-
яй места в двора. Хорото Беунук задълЖително се
върти наляво и на дясно, извива се като змия около
сватбарите и символизира КОЛО-то (Ви Ж Колото).
Боянгът символизира единството меЖду двете
спирали на ДНК, което ще рече - зачатие, понеЖе
имаме вече осъществен полов акт меЖду младо-
Женците, тоест очаква се бебе.
БРАН. Защита. Защитавам нещо, браня го. Во-
енен термин.
БРАННИК. Войник, защитник.
БЪБРЕК. Тайната на 26те пункта (точки) на
еволкэционните цикли на Една еклиптична година
на Слънцето, която е равна на 26000 години. Всяка
точка от енергийния меридиан в нашето тяло е
свързана с енергиите на Небесния Свети дух (от
Небесната Света Троица) - трите космични Ете-
ра и реализацията им в нашата Слънчева систе-
ма. Бъбреците в организма имат специфична роля
свързана с енергиите на Слънчевата активност и
РЕЧНИК НА САИРАЛНИТЕ ДУМИ В Т А М Г Р И J М
36
Небесните качества на Етера. Чисто физическа- б
та функция за очистване на кръвта има дълбоко
сакрален смисъл свързан с тази им дейност. Според
колобърството тук е седалището на енергиите на
Светия Дух, чрез енергиите на който става най-са-
кралното и специфично персонализиране на човеш-
ките същества - четирите крьвни групи. Разделя-
нето на човечеството на четири специфично и в
същото време еднакви за всички хора, групи е един
от белезите на тяхното всеобщо братство. Пер-
сонализацията на кръвната субстанция Раур на О,
А, В и АВ кръвни субстанции, е дело на Иерархия за
която ние нищо не знаем. Тайната за нея е погреба-
на в унищоЖените знания на траките и бьлгарите,
след кървавия погром над колобърството от Борис
Първи Михаил.
БЪЛГАРСКИ ПЛЕМЕНА: Уйгури, кутигури, оно-
гондури, котраги..В колобърството се делят на
две основни групи, които могат да имат и свои
разклонения: седем главна, мъЖки племена, които
задълЖително съдърЖат в името си частицата УР
- Небесен огън. И пет племена без Ур в името си,
Женски, планетарии реализации на генетиката на
българите.
БЪДНИК. Бъдник (ДЬБ = БЪД). Дънер от дър-
вото Дъб, свещено за траки и българи, специално
подбиран от главата на семейството по време на
Пълнолунието на Лятното слънцестоене - когато
дървото е в апогея на своето годишно развитие.
PE4HZK НА САКРАЛНИТЕ ДУМИ В ТАНТРИЗМА
37
б Много ВаЖно е било дървото да има Жълъди, да е
клонесто и с много плодобе. Този къс дърво, отрязан
от основата на ствола на дъба (дълъг три мъЖки
педи - около70 см.), се е съхранявал от семейство-
то вътре в къщата. Пазен е от всички като све-
щено дърво на дриадите за празника на Слънцето
„Млада Бога" (новото слънце - зимното слънцесто-
ене), когато търЖествено е бил поставян в огни-
щето, така че да продълЖи да гори, докато настъ
пи полунощ. Всеки член на семейството е поднасял
своя подарък на Дъба на Дриадите, което е начало-
то на древния обичай да се раздават подаръци на
Бъдни вечер...днес много неудачно преименуван на
Коледа. Каква нелепа сакрална деформация празни-
кът на душите на свещените Дриади и Слънцето е
превърнат от невеЖеството в празник на кървава
свинска вакханалия. Така дървото ДЪБ става на БЪД-
ник - бъдещето, а вечерта се нарича Бъдни вечер.
БУРА. Сакрално име на дървената кукла Бура
от българската вълшебна сакрална приказка «Злат-
ното клкзче». Б-У-Ра. Името означава: Жива Душа
(Ба) - с Огнена енергия (Ур) от Слънцето (Ра). Име-
то на дървеното човече Бура моЖе да се преведе
като: Жива та душа (Ба), трансмутираща чрез Ог-
нената енергия (Ур) на Слънцето (Ра), от едно цар-
ство в друго. Трансмутираща, защото душата с
небесен произход Ба, когато слезе в материална,
Животинска форма, носи кодовото име КА. Но Бура
все още не е човек, дори Животно, а дървена кук-
М м и И К МА с А < Р А Л н И т f £ у М И » Т А Н Г Р И 1 М А
38
ла, затова не моЖе да се кодира с Ка, а само с Ба, б
което означава, че още нямаме „Жива душа" Жив
организъм. Налична е само енергията от небето,
пребиваваща вече в полето на звездата Слънце в
растиелна клетка. Човекът има седеем тела: физи-
ческо (тяло), Етерно (Жизнено, енергийно), Астрал-
но (емоционално), Каузално или Будхично (душевно),
Ментално или Причинно (умствено) и Атмично или
Монадично (духовно, висш ум) което е връзката с
Монадичния център - Небесния отец. Етерното
тяло е съставено от атоми трептящи във вибра-
цията на вълна 545 - вълната на зеления цвят, на
растенията. Етерната енергия има способността
да организира в своето лично поле материята,
атомите, които изграЖдат физическото тяло.
физическото тяло, при изградени Етерни атомни
структури, моЖе да развие чувствителност - не-
вронната мреЖа в него моЖе да отреагира на база-
та на токовия импулс на вълната 545, плкэс астрал-
ната вибрация. Имаме Живо тяло, Жива, снабдена с
нервна система, структура. Астралните вибрации
пулсират с определена, променяща се от условия-
та честота, което заставя физическите атоми
да променят своята честота на трептене. Про-
мяната на честотата пораЖда чувствителност.
Чувствителността към околната среда и наслое-
ната от прераЖданията чувствителност са фак-
торът, който често наричаме Астрално тяло или
тяло на Емоциите. Тези три тела, съществуващи
Р'ЧНИК МА СААРААМИТг ДУМА В ТДНГ9И1МА
39
б едновеременно (плкзс другите четири) 6 нас пред-
ставляват базата за трансмутациите на атом-
ната ни структура от едно царство (физическо
тяло) В друго. Винаги, когато говорим за трансму-
тация имаме предвид настъпващите кардинални и
едновременни промени в тези три тела.
БУРДЖИЛ или ДЖИЛБУР. Тъмен ДЖил, но не че-
рен, а в смисъла на неясен, меЖдинен, смесен дЖил,
тоест място където се смесват енергиите на
два дЖила. Магическо място, където ДЖилът Бур
балансира енергийните полета на други два дЖи-
ла. Четирите дЖила, като специфично енергии съ-
ществуват в чист вид само теоретично. Те непре-
къснато се срещат, проникват и преливат един
в друг и така създават динамиката на Живота.
Местата на техните енергийни срещи образуват
специфични центрове, които никога не са в покой
и хармония - там бушува непрестанна конфрон-
тация и сливане на енергиите. ДЖилбур е пряко
свързан с енергиите на Растителното царство, на
растителността в района, което показва, че има
пряка връзка с енергията на Живота в растител-
ната материя - вълната 545. В народната памет
на българите се е запазило още като прозвището
ДЖилбер, което означава магичен човек, маг, но и
бунтар, непокорен. ДЖилбур (дЖил+бур) се свързва
и с понятието Бура (виЖ Бура).
РВЧнИА НА САК^ААИИТ! ДУМИ В ТАНГ»И1МА
40
В. '
ВАМ. Енергията ВАМ е една от четирите еле-
ментални субстанции на цялостната енергийна
хармония. Тя е енергия на бодната стихия и е една
от пурвите обособили се самостоятелно сили. Ру-
ководи се от особени существа, които в народния
епос се наричат Уиндини, Русалки и т.н. Существу-
ват и самодиви пазителки на бодните хранилища.
ВАРАН. Змей. Употребява се за голяма змия - пазач
на езеро, кладенец, пещера и т.н. Никога не е добро-
намерен, вупреки че предимно плаши, а не напада
пряко хората.
ВЕДА. Богиня на Мудростта. Веда - слово на
Дебите. Ведам: обяснявам, разказвам, тулкувам.
Дебите (боговете) ведат на хората тайните на
евол1оцията чрез знание, което се нарича Веда или
Ведическо.
ВЕЩЕР. ВЕЩЕРИЦА. Вещ човек в делата си.
Обикновено така са наричали лечителите, които
са доказали своите способности. Вещера са нарича-
ли в древността и Бабата на селото, тази която
бабува родилките, тоест израЖда бебетата - Жена
веща в знанието за Живота и битието. Аналогично
е на Баба Янга, но Вещера не е Жена на колобур, а
просто надарена лечителка и много опитна Жена.
ВИДА. Богиня на гората, реките и езерата.
ЧЧНМК НА САЧРААНИТе ДУМИ В ТАНГРИЗМА
41
в Мъдра и добра.
ВИДА САМОДИВА. Самодивата Вида не е от
ранга на другите самодиби, които са агресивни или
поне неетични към хората - самоВилите. Вида е
представителка на дебите на Шеста иерархия,
които подпомагат хората и чакат Времето, кога-
то сами ще еволкэират до хора. Вида е Дева, тя е
представителка на Слънчевата Иерархия вътре в
Йерархията на Елементалните същества. В Тангри-
зма това е енергията, която двиЖи нашия Живот и
нашата душевност. Самодивата Вида е тази, коя-
то захранва Марко Криловити с млякото си на Дева
и той става непобедим.
ВЕЗЕТА. Трихълмието на Дриадите - душите
на дъба. Хълм в Пловдив. Дриадите са духовете на
дървото Дъб - свещено за българи и траки. Всяка
година на празника Млада Бога (Бъдни вечер), във
всяко семейство са поставяли в огнището дънер
от дъб и според пламъка му са гадаели как ще пре-
мине новата година. Ритуалът е бил дълъг и с нари-
чане за всеки член на семейството. Дънерът Бьдник
се е отсичал по обяд на Лятното слънцестоене и е
престоявал вътре в дома до Бъдни вечер. Там той
съхнел и усвоявал енергетиката на семейството.
Хълмът се нарича Везета, защото името му е пряко
свързано с везането (бродиране) от момичетата
в семейството. Всяко момиче е везало за Бъдника
кърпичка със символа на костенурката Слънце и му
го е поднасяло в дар за полученото предсказание. На
ПЧМИЯ НА САКРАЛНИТЕ ДУМИ В ТАНТРИЗМА
42
Трихълмиегтю Всяка сутрин и Вечер Канът и боили- в
те са посрещали и изпращали Слънцето - източни-
ка на Живота за планетата. Това е единственият
ритуал в Тангризма, който е бил ежедневно прак-
тикуван от Кана, баганите, боилите, колобрите и
всички българи.
ВРАН. Черен цвят. Но не гарваново черен, а си-
во-черен.
ВРАНА. Птица, символ на Второ ниво на сте-
пента Гарван. Небесна душа, отнасяща човешките
души в Астрала (Горната вода).
ВРАЧ. Лечител, знахар, лекар на хората. Кога-
то се употребява за Жена е Врачка, но името няма
нищо общо с изопаченото значение, което му се
дава в християнството. Всяко село и общност е
имало своята врачка или врач, които са лекували
хората.
ВСЕЛЕНА. Небесата. Универсумът. Тангра. Все-
лената е съставена от четири реалности, в които
се проявява нейният личен Peg. Всяка реалност е
Peg за своите си реализации - Родовете й: 1. Квар-
кова реалност породена от дейността на видо-
вете кварки (Начала). Енергия, поляризирана като
Принципи, породени от кварките. Галактични и
Звездни енергийни центрове (Колела). 2. Квантова
реалност - отношението кварки - кванти (Сили),
3. Атомна реалност - отношението кВанти - ато-
ми (Власти) и 4. Молекулна реалност - отноше-
нието атоми - молекули (Престоли). Четвърта
11ЧИИК НА CAKPAAHHVf ЦУМИ I ’АНГУкИМ*
43
г реалност се развива и като Клетъчна реалност
- отношението молекули - клетки (Царства). Тази
пета реалност, но всъщност четвърта, защото
клетките са организирани молекули, е основата
на Биосферата на земята, в реализацията на коя-
то се появява човешкото същество, а от него и
шестата реалност на биологичния Живот на пла-
нетата - Ноосферата. Пета и Шеса реалност са
Онтогенетичната (материалната) реализация на
Четирите реалности на Вселената (филогенезата
й или Прниципът Бог Отец).
Г1ЧИИИ НА САИМЛИИТ1 ДУМ/ • ТАМГРИЭМА
Г.
ГАРВАН. Степен на посвещение в Тангризма.
Птица, символ на трета степен в Колобърство-
то, има три нива: гарван, врана, черна каня (или
ястреб).
ГЕОН. Свещен център в Пловдив (Ерусалим),
който е пряко свързан с връзката меЖду земната
и водната субстанции. ГЕЯ - земя и ОН - той (ли-
чността). Тайнството на ДЖила на Земята (Пам),
в което, чрез ДЖила на Водата (Вам), се е извърии-
вало енергийно пречистване на тялото и душата
на ученика. Свещен център, където са очиствали
телата си всички, на които им предстои посвеще-
44
ние на хълма Сион (ВиЖ Сион).	Г
ГЛАГОЛ. ГЛАГОЛЯ. Слово. Говор. Реч. Вибрацион-
на система от група звуци, която озвучава думите
и ги разграничава на звукова основа от другите
думи. Когато човек говори той глаголи.
ГЛАГОЛИЦА (УКАЗ). Глаголицата е система от
символи изразяващи основните творчески процеси
на филогенетичния принцип (Централният Жизнен
принцип на Вселената) до реализацията му като
Онтогенеза в материалните структури - плане-
тите. Глаголицата е древната българска азбука, от
която призлиза съвременната писмена система на
българите - Кирилицата, създадена от Климент
Охридски, възприета по-късно и от славяните. В
древността се е наричала ОУКАЗ («>) или Чети-
ристотин думи (ВиЖ ОУКАЗ). Глаголицата, вьв ви-
дът, в който я пресъздават Кирил и Методий, е
разширението на ОУКАЗ в УКАЗ (>) - закон, догма
за словотворчество, но вече като дело на АЗ ът,
на уникума Човек. Указът е уникален, базов фунда-
мент, от който -» Глаголистичните разширения
обозначават Указите (буквените символи) на Ета-
пите от разширенията на Вселената във връзката
им сьс Словото и Ума на хората. Глаголичната сис-
тема ОУКАЗ е Кабара-та на Вселената и е графичен
израз на функционална система за Слово в нашата
галактика и Сльнчевата система. Тя е Кабарата на
българската езикова култура (не на тракийската,
която има друга символика, свързана с еволкэцията
РЕЧНИК НА САКРАЛНИТЕ ДУМИ
45
Г на уникума ДНК, а не на универсума Семе). Глаголи-
цата не е измислена от Кирил и Методий, а е пре-
създадена, преработена и пригодена за ползване от
българския народ сообразно езиковите характерис-
тики и на тракийците, но по чисто политически
причини е възприета първо в други народи като
писменост. Тя е нов вариант на старата Глаголис-
тична писмена система известна като Вавилонска
(ОУКАЗ). Глаголицата е най-старата азбука на зе-
мята, носена от алхимичното колобърство като
символизация на галактичните и вселенни знания.
Българи и траки имат азбуки, които се ползват от
хората и от елита, сообразно принадлеЖността на
човека. От системата Чентум атико (Ви>к Чентум
аттико), която е съставена по образеца на Указ а,
са произлезли и две тракийски азбуки познати днес
като Латинска и Гръцка азбука. Константин КирИл
философ възстановява, пригаЖда и легализира Гла-
голицата за официално общенародно ползване от
българи и траки, като за целта допълва древната
ни писменост с още два знака И и един нов знак ф
Папа Стефан Шести, първо я забранява, но впослед-
ствие е признал българската Глаголица за четвърта
свещена азбука, защото Константин Кир Ил фило-
соф е доказал, че тя е старата българска азбука,
от която произлиза и латинската и която той
и брат му Методий само възстановяват. Измис
лената от историците легенда, че византийския
император Михаил Първи е възлоЖил създаването
P I Ч » /. Л МЛ САКРАЛМИТ1 ДУМ/ В Т А М г * И 3 М А
46
Ci за славянская свят е нелепо сьчинена и пропаган- г
дирана. Остава открит въпроса: Защо Византия
иска нова азбука за славяните като разполага със
своя писменост? Славянските народи са били безпи-
смени, добре, но каква е причината да им измислят
нова азбука, вместо Византия да им предостави
своята, на която има вече изобилие от светска и
царковна книЖнина, освен това е призната и от
Папския двор?!
Глаголистичната система, означаваща мисловна-
та аура на хората, има определено филогенетичен
характер, който при говорене (глаголене) и изпис-
ване (онтогенетичното й реализиране), внася нова
парадигма в Ноосферата на планетарния културен
континиум. Такова е значението на всички езици,
чиято писмена система е Кирилистична.
Модулып Указ на
Глаголицата
+ В* V % л э
л
<7 * « ™:» ф
* 9 w v i ш
"в в ^ТА <€
»€ Э€ ♦€ .А. Й.
Българската Глаголица
РЕЧНИК НА САКРААНИТЕ ДУМИ В ТАНГРИ1МА
47
д
Башачанската плоча - един от най-дреБ
ните записи на Глаголицата
РЕЧНИК МА САКРАЛНИТЕ ДУМИ В ТАНГРИЗМА
ГОРНА ЗЕМЯ. финият свят, откъдето идват
душите и където отибат след смъртта. Под това
понятие са закодирани три тайни: Луната (фин
свят), Слънцето (Огнен свят) и съзвездие Еднорог
(УР - небесен огън) - където се намира другият дом
на Балгурите (българите) - Горната земя, Небесна-
та.
Д.
ДАМГА. Знак. Графичен знак за нещо, чийто
съставни части (фрактали) имат скрит смисъл.
Частите - фрактали в колобърството се наричат
48
нишани. Например: триъгълника (а) е символ на гео- д
метрична фигура с три ъгъла, но и на Светата Тро-
ица - това е дамга, знак. Ако обаче нарисуваме само
един ъгъл (z) той не е дамга, а нишан - част от
триъгълника, който символизира. Дамгата моЖе да
бъде и слоЖен знак, докато нишанъсп е винаги прос-
та част от една фигура, която символизира, дори
ако е вплетен в система с други нишани (фракта-
ли) - в слоЖна дамга, фигура и т.н. Така дамгата
Равнораменен кръст е съставена от две дамги -
сувастика и свастика (Ft и 5Я), всяка от които е съ-
тавена от четири еднакви нишана. За колобрите е
лесно да разберат символиката дори само по един
нишан, да каЖем (г-). Това е нишан от сувастичен
знак - символ (дамга), независимо че е само 1/4 от
цялата сувастика (Ft), докато (-.) е нишан от дам-
гата свастика, а (т) е нишан за сувастика и свасти-
ка обединени в обща дамга - равнораменния кръст
4*. В определен случай нишаньт -г е замествал из-
писването на цялата дамга Равнораменен кръст.
Този нишан (фрактал) в колобърството наричаме
Тау - фрактал на Бог Танг РА, затова колобрите че-
тат цялото име на Тангра като Тау-Ан-Глаголя-РА,
тоест: БоЖествената (may) еманация (ан) в Слово-
то (Г) на РА (силата, енергията на Творчеството).
Където символът Тау представлява единството
на сувстичният (.- филогенетичен) принцип със
свастичната (-. онтегенетична) реализация. (Ви>к
Свастика и Сувастика и Равнораменен кръст).
S	VH > И И h I 4
49
д ДАО. Като философия за тангристкото съзна-
ние, Дао е знак за състоянието на отношенията
меЖду Небесната и Поднебесната, тоест на със-
тояние извън човешките ВъзмоЖности, затова
Дао не моЖе да се изрази с думи. Да се изкаЖе Дао
с понятията на човешката мисъл означава да се
обозначи отношението на Дървото към Семето
му, на Съществото към Рода му...В космически план
Дао изразява отношението на Обективния свят
към Субективния, а в човешки план: субективост-
та към обектиВната вселена, което е невъзмоЖ-
но. Небесният свят в Тангризма се разглеЖда като
обективен, а проявеният свят - Поднебесният,
като субектиВен. Това особено силно ВаЖи за Чобе-
ка, който, като мислещ субект на проявения свят,
трябва да овладее съществуването си в незрима-
та част на РавноВесието меЖду тези два свята
на вселената, запазвайки неприкосвеността на съз-
нанието си. Дао е хармонията меЖду Небесната
и Поднебесната отдолу - нагоре, тоест опитът
съ-твореното да осъзнае съ-творяващото (като
безличностно качество на вселената, а не като бог
или каквото и да е друго съ-щество). Което е не-
ВъзмоЖно, въпреки, че... става. Или: В Дао сьстоя-
ние е този, който има сьзнание едноВеременно
за формата (целостта) и за СъдьрЖанието (де-
тайлите) - интергралното сьзнание, а такова...
няма, неВьзмойно е. Лао дзъ знае, че е невъзмоЖ
но да се опише нуклеотидното състояние на 64-
МЧМИМ НА САКРАЛНИТЕ ДУМИ В ТАНТРИЗМА
50
me комбинации (кодоните), на кбантобо и атомно д
нибо, защото изследователят работи с ограниче-
ните визмоЖности на молекулния и клетичен свят
- химиосферата - поднебесната не-цялост, не-
пълнота. Всяко описание е всищност отрицание
на описваното като регистрация за сизнанието
ни. Дао е утвирЖдение, а всяко от описанията му
- отрицание. Нашето отношение към света е на-
шата рефлексия за него чрез нас. Лао дзи Ли Боян
определено схваща невъзмоЖността да се систе-
матизира Света и да се идентифицира представа-
та ни с Вселената - с цялата Небесна. Ако подне-
бесната (светит) е познаваема, макар и илкэзорно,
то небесната (невидимата), не моЖе да се осизнае,
защото Поднебесната е нейна съставна част, но
в Дао хармонични отношения с нея, с Цялото. Све-
тит не е това, което регистрират нашите сети-
ва. Светит е това, което ние осизнаваме според
представите си, а не според информацията от се-
тивата ни. Нашите сетива и нашите представи
са различии неща. В информацията от сетивата
се сидирЖа и Небесната, а оценките на мозика ни
(ума) са само представи породени от смесицата
меЖду предишни представи и сегашни оценки на
информацията. Ако душата, обикновено не в един
Живот, достигне това изклкзчително високо ниво,
ще моЖе да схване и дилбокото необяснимо систоя
ние ДАО. Дао е философия на Архетиповия образ в
неговата пилна духовна идентификация с Архети-
РЕЧМ1ЛК НА САКРАЛМИТ1 ДУМИ  TAMfMJMA
51
д побия модел. ДАО е философия на реализиращата
се душа. Съзнанието на западния човек не е само
отношение, а и обозначение - логични, лексикално
идентифицирани знаци на разширеното мислене.
Затоба Дао се развива предимно сред народите
използващи йероглифни символи, които са идеи за
понятия, а не само едно понятие. Дао е меЖду Види-
мото и Невидимото, а човешкото слово е меЖду
реалния свят и субективното ни отношение към
него. Докато западът систематизира поведени-
ето до илкэстрация на текстовете, изтокът се
стреми да освободи интуитивната настройка на
личността сообразно нейните лични (кодонни) по-
тенциали и характер. За изтока канонът е онова,
което знаем, но не следваме, защото той само ни
информира за направлението. Затова Дао е ПЪТ -
трябва да го извървиш и толкова. Затова се гадае
В И дзин, а при българите се отвокзва В Бойл Шаха.
ДАМГАТА на КОЛОБЪРСТВОТО. Знамето - сим-
вол на българското колобърство. Според Българска-
та устна колобърска традиция то има следният
МИНИН НА САИНЛИИ’1 СУМ/ В ТАНТРИЗМА
дрен
Знамето на колобрите
5?
1.	Тяло на дамгата. Представлява удълЖен триъ- Д
гълник с размера в отношение 1:4. Изработва се
от чист бял ленен плат, символизиращ Гамата на
светлината 8ъв вселената. Белият цвят е продукт
на всички Цветове от гамата и това го прави Цве-
това символ на Бог Тангра - Универсумът. Светата
Троица на Небесата (ВиЖ Багреник).
2.	Врязан в големия триъгълник, малъкият равнос-
транен триъгълник (а-б-в), който не се изпълнява
в цвят. ЗадълЖително се оставя празен, защото
това е символ на навлизането и присъствието
(орендата) на Небесната Света Троица в матери-
алните светове. Равнораменните му страни (а-б-в)
олицетворяват ипостасите Бог Отец, Свети дух
и Сина, но вече като присъствието им в планет-
ните системи, в материята. Това са обективни-
те реализации на Небесната: Дум-ай, Жън-ай и Ум-ай
като земна Света троица.
3.	ДръЖката е винаги от дрян с дъбов конус на бир-
жа, олицетворяващ стихията Огън (пламък).
ДВУГЛАВ ОРЕЛ или колобърът САААБИЙ.
САА+АЛ+БИЙ. Колобърът, който е достигнал ви-
сокото алхимично ниво на Душа, раЖдаща се вече
само в родовете на посветенитеслуЖители от
Петото царство. САА е висш сан на духовност,
даван на човек, смятан за боЖествено същество.
АЛ е частица за рангова принадлеЖност спрямо
другите подобии на него и означава Първичният,
а не Първият или Първенецът. Този колобър носи
МЧНИК НА САКНАИИТС ДУМИ I ТАНГРИ1МА
S3
д
лечим» ил слинииич п»мм • тангмиэма
сбоите нива на посвещение още от времето на
Лунната цивилизация. БИЙ е висше обръщение към
възрастна, мъдра, духовно извисена личност. ВиЖ в
книгата „Колобър" обяснението на ранговите раз-
новидности на понятието Баба. Понятието Са-
албий моЖе да се замести със символа наДвуглявия
орел. Колобърът Двуглав орел работи с енергиите
и на двете иерархии, които колобрите наричат
Сила и Мощ. От тук произлизат и различията в
качествата, задачите и дейността на двата ос-
новни вида посветени от линията на Знанието
- окултисти и магове. Окултистите работят със
силите на материалния свят - на природата, до-
като маговете предпочитат с мощта на своето
съзнание да променят съзнанието на непосвете-
ните. Синонимът на духовното ниво Двуглав орел
е символът Тангристки равнораменен кръст (Ф) в
неговия частей аспект - индивидуализираната лич-
ност, овладяла Единството на Света и Небесата,
тоест достигнала знанието за Общото. Кръстът
наричан от колобрите (и апостол филип) Христос
(Ви>к Равнораменен кръст).
Български двуглав орел.Стара Загора. Колобърски символ.;
Релеф на Двуглав орел - символ на колобъра катар
54
ДЕВ, ДЕВИ. Девствен, чист, боЖествен, неви- д
нен. Равностойно е на АЛП, но по смисъл се различа-
ва, защото Алповете са синове на Танг РА, несът-
ворени, а произлизащи от него директно, докато
Дев моЖе да бъде и всеки човек или същество от
по-низшите Иерархии, каквито са самодивите, са-
мовилите, дЖудЖетата, русалките, елфите и т.н.
Всички са творци според нивото и целите на своя-
та иерархия.
ДЕВА, ДЕВИЦА. 1. БоЖествена душа. Богиня.
Идентична на ДЕВ. 2. Девица, момиче или Жена, коя-
то още не е имала полови отношения с мъЖ.
ДЕМОН. Дем+Он. Дем е същество с творче-
ски сили, а Он на български означава Той (м. род).
Демонът е същество с несравнима сила, енергия и
интелект. В Тангризмът те са същества от сила-
та на природните енергии, които не винаги имат
отрицателна роля, въпреки че се смятат за ковар-
ни и двуличии в контактите си с хората. В Орфиз-
мът демоните са полоЖителни същества, които
помагат на хората, Животните и цялата приро-
да. Човек, който, чрез собствената си сила и инте-
лект, работи за доброто на хората също се нарича
демон. Орфей често нарича така митологичните
герои в своите химии, особено героят Херакъл, за-
щото героят влага всичките си сили и интелект да
побеЖдава злото и да помага на хората. От това
понятие произлиза, според колобрите, понятието
Демиург.
НЧИИК МА САКМАИИТ! ДУМИ
55
ДЕМИУРГ. Дем - интелект с творчески въз-
моЖности. Ур - огнен свят, небесен огън и Г-гово-
рещ, владеещ словото и работещ с него в нивата
на своята иерархия. Дем(и)+ур+г означава Творец,
но на нивото на материята. Демиург не трябва
да се бърка с БОГ Отец - творческото начало на
Вселената. Луцифер и Аллах са Демиурзи на Земята
и Луна та.
ДЖ. Звук и знак за отношенията меЖду Дум-ай
и Жън ай, отношението меЖду двата Принципа в
енергийното поле на Вселената - мъЖката и Жен-
ската ипостаси на Бог Танг РА.
ДЖИЛ. Сила, енергия на планетата. Дух на
енергията. Той е като ДЖина - нито е добър, нито
е лош. Както го използваш - такъв е. Синоним на
СИЛ (небесна сила), но в материята. Четирите ма-
териални стихии на планетата имат совите лич-
ни ДЖилове.
ДЖИЛ БЕЛИ. ДЖил Бели или Белия дЖил. Трети-
ят от реализираните в материята дЖилове, кой-
то е най-високото, небесното ниво (планетното
небе) на онтогенезата на планетата ни. Геомагни-
тен центьр на Балгурите в енергиите на ДЖила
Бел и естествен балансьор на енерегетиката меЖ-
ду Кара дЖил на българите и Утробата на траки-
те. Град ДЖебел е наследил това име от дълбоката
древност на нашите предци познаващи прекрасно
геоцентровете на Жлезата на Времето.
ДЖИН. Дух, не бинаги е зъл, по-скоро палав млад
дух на гората. Когато е Женски, се нарича ДЖин-бий. д
Когато е ядосан моЖе да е и Жесток.
ДЖЕДЖЕ. Нарича се още Колело на Живота. В
бьлгарския фолклор се нарича Елбетица. Сричките
дЖе-дЖе илкктрират двете алхимични сьстояния
на елементите, достигнали ниво Биологични ато-
ми. ДЖе е сричка, която 6 тангризма илкзстрира
двуполовата същност на Закона на Живота, БИ-
полярността на материята (Ян и Ин, мъЖ и Жена,
плкзс и минус). ДЖе е сричка, илкзстрираща елемен-
та който осъществява определено функции при
действието на Закона ДЖедЖе: елемента (ДЖу)
плкэс Живота (ДЖе). Заедно образуват символа ДЖу
ДЖе - същество, което контролира процесите на
тази функция в материята (дЖу+дЖе = дЖудЖе).
Всяко ДЖудЖе олицетворява определен елемент,
вклкэчен в процесите на създаването на „Живи
души" и редица елементи езотерично свързани
(чрез атомите си по сродство) в периоди, които
са по-различни от Периодичната система на Мен-
делеев. Принципно въпросът се отнася за цялото
тяло на планетата (елементите, от които е със-
тавена), но в приказките се отнася само за човеш-
кото царство.
ДЖУДЖУ. Понятие, което символизира двете
качества на елементите на атомно ниво. Първо-
то ДЖу (ДЖу 1) символизира физическата структу-
ра на елемента - нуклона, ядрото - квантовата
реалност на вселената. Втората сричка ДЖу (ДЖу
НЧЧИМ ИД САКМЛМИЧ ДУМУ е ТАНГ»У)М*
57
д 2) символизира характера и възмоЖните качества
на елемента да функционира в химический свят -
електроните. ДЖу 1 характеризира Реда и Рода,
докато ДЖу 2 описва качествата, а това означава
и разликите, меЖду видовете и индивидите (еле-
ментите). В атомната реалност ДЖу 1 се отнася
до ядрото на елемента, докато ДЖу 2 трябва да
се приема за комплексен символ на електроните на
същия. Това означава, че ДЖу 1 - ядрото на атома,
е с непроменими характеристики, докато ДЖу 2
моЖе да променя свойствата си. За ДЖу 2 е мно-
го вярна теорията на Ниле Бор, че един електрон
моЖе да прави „квантов скок" по отношение на
орбитата си, което от своя страна води до про-
мяната на качествата на атома и елемента. ДЖу
1 е безучастно към дейността на ДЖу 2 - това за-
пазва елементите вечно - могат да се разпадат
само съединенията (които са възмоЖни заради ак-
тивността на ДЖу 2) или да се трансформират
решетките на кристалите.
ДЖУДЖЕ. Същества от Йерархията на Еле-
менталите, които притеЖават ръководни и кон-
тролни функции над елементите в природата. Те
могат да променят и насочват трансмутацион-
ните процеси в материята. Втората сричка -
ДЖе показва, че съществата работят и с атомни
структури на биологично ниво. Анализът на име-
то дава: 1. ДЖ - единството на Дум ай и Жън ай,
което в тангризма се нарича СиндЖир. Дум ай е
нчник на САКНЛИИЧ Думи а тдиг»и1мд
58
името на Задния Среден меридиан на енергия в тя- д
лото, а Жън-ай е Предния Среден меридиан. Тяхно-
то единство е символ на общия принцип на твор-
чеството. Двете букви Д и Ж от името ДЖудЖе
са началните букви на двата главни меридиана на
енергията СиндЖир (кундалини), в човешкото тяло
(ВиЖ СиндЖир). 2. УР - огън. Символът Ур се прилага
към името на българите, той е съставна част и от
имената на племената им: бургури, балгури, оно-
гундури, кутигури, уйгури, хунури и т.н. - седемте
главни племена, плк>с петте второстепенни, кои-
то нямат „ур" в името си. Когато Законът ДЖе-
дЖе (Живота) влезе в сила - започне да действа в
материята на дадена планета - съществата от
Йерархията на елементите приемат към името
си знака на огъня - буква та У, за това тези съще-
ства се наричат ДЖУдЖета.
ДОЛНАТА ЗЕМЯ. Според колобърската устна
традиция съществуват четири долни земи, тоест
Земята се намира в четвърто ниво на пропадане
на материята. Четирите измерения (1, 2, 3 и 4), в
които Душата и Духът все още са в пряка зависи-
мост и еволкэират заедно. Информацията в този
код определя четвърто измерение като енергийно
поле, в което тези два принципа: душа и дух, съ-
ществуват заедно.
ДИВ, ДИВА. Красив горски дух, с несравнима
красота. Същество с изкл1очителна естествена
красота - Див, Дивен (м.р.) и Дива или Дивна (Ж.р.).
8 ИПЛВ ЛИНУУОУ) VH N И Н h 3 d
59
д ДУМ-АЙ. 1. Думай - говори, казвай. Глаголя =
Дум-Ай. Дума, говор. 2. Енергиен меридиан. Управи-
тел на Гръбначния стълб и тялото.
Дум-ай и Жън-ай са имената на двата главни
потока енергия, „меридиани,,, в човешкото тяло,
които са известии още като Заден среден мериди-
ан и Преден среден меридиан. Познати са с китай-
ските си имена, но са с бьлгарски произход, защото
Дум-ай в тангризма означава Баща на енергията, а
Жън-ай майка на енергията. 3. Така се наричат мъЖ-
кият и Женският аспект на Танг-РА. Синът, Средни-
ят принцип се нарича Ум-ай.
ДРАКОН. 1. Митично същество. Код, прикри-
ващ първото създаване на хармонични и несиме-
трични структури, имащи за задача да поставят
основите на физическите структури на земята,
тоест да настроят ДНК за устойчиво създаване
на генна информация. Всъщност митичното съще-
ство Дракон е дамга (системен знак) за видът Ох-
л!ови. Охлкзвите (и коралите в морето) са първите
сыцества успели да създадат хармонична система
за структуриране на калциевите атоми и молекули
в структура - черупка. Творенето на този биоло-
гичен Вид и Родовете му е началото на осъщест-
вяването на структурата Скелет, без която не е
възмоЖно да се създаде което и да е подцарство
от Животинското царство. Видът Охлкзви строи
своите черупки строго по принципите и законите
на Хармонията във Вселената и Природата (био-
МЧМИК И А САМРААИИ?! ДУМИ В ТАНГРИЗМА
60
сферата на планетата). Най-характерният белее д
за това двуполкзсно творчество е съвършеното
изграЖдане на черупките чрез числото фи - злат-
ното сечение. Никой архитект днес не би могъл да
построй нито една сграда, ако дълбоко в нашата
памет не стой идеята за това гениално творчест-
во на охлк)вите...на Йерархията, която е създала
този Вид на Земята. Животът на планетата ни е
плод на много Небесни Иерархии, които системно
са изграЖдали геният на ДНК на планетата. Една
от тези Иерархии създава коралите и охлкзвите.
Охлкзвып - дракон; ОА/ОБ=ОБ/ОВ=ОВ/ОГ
2. Първите Живи същества на планетата, които
идват от съзведия вътре в нашата галактика.
Те не са продукт на земния Живот и творчество.
Съществуват четири вида дракони: бял, червен,
Жълт и черен дракон свързани със четирите кос-
мични етера Драконът не е Змей и няма нищо общо
с този вид рептилии същества. Белите и Жълтите
дракони, за разлика от черните и червените, са съ-
кззници на хората, което означава, че енергиите на
РЕЧНИК НА САКРАЛНИТЕ ДУМИ В ТАНГРИЭМА
6i
д
този вид ДЖилове (стихии) активно и позитивно
участват в трансмутациите на планетния биоло-
гичен Живот, под контрола на четирите етъра.
пчиик ИА САОАЛИИП ДУМИ
Схватка ме>кду костенур-
ка и змия. Щам па по By
Дао-дзъ. династияТан.
В Алхимията на българ-
ските колобри дракони-
те са пряко свързани с
трансмутациите, дока-
то лъвовете са свързани
с трансформациите на
материята, заради кое-
то те са победими от
човека. Драконът моЖе
да бъде дресиран и да е
помощник на човека, но
лъвовете никога не са
били негови съкэзници.
Драконите се свързват
с качествата на епифи-
зата, а лъвовете с ка-
чествата на хипофиза-
та на нашия мозък.
Черните дракони идват
от съзвездие Орион, а
белите от Плеядите. Те създават свои човешки
раси от които произлизат двата основни типа
същества от Рептилните видове. Едните са веге-
тарианци, а другите са месоядни. И двата вида са
студенокръвни. В биологичното развитие на Жи-
вите души, те полагат основите на рептилния
62
мозък, който е базата на инстинктите на Всички д
Живи същества на планетата и отгоВаря за оце-
ляването на съществата и видът. СъщестВува
преданието за Вечната битка меЖду представи-
телите на двата Вида същества, което намираме
символично предадено в битката меЖду Костенур-
ката и Змията.
ДУМА. Буквено съчетание, което означава
нещо конкретно и е плод на ума. Съчетание от бук-
Ви или звуци, които образуват думи (понятия) със
строго определено значение. Думите са фрактали-
те, майките на езика. Всяка дума (понятие, име) ут
ВърЖдаВа нещо, дори когато е отрицание, затова
в основата на общия символ в българския език стой
утвърЖдението ДА. Тази частица е фрактал на съ-
гласието, съединението и утвърЖдаващото, но в
него е вместено и понятието (думата) УМ, което
означава мислено, осмислено и осъзнато словосъче-
тание. Структурно в сричката ДА се вмества и
думата Ум, при което понятието става Д-УМ-А.
така се образуват простите словесни фрактали
на сакралните думи в колобърството. Словосъче-
танието ДУМА е универсално понятие за понятия-
та (думите). Затова Танг РА, когато му е вменено
качеството БОГ, става Дум ай, където понятието
Дума е разширено и с фрактала на сричката АЙ,
означаваща в колобърството енергия - творчески-
ят аспект на Силата РА. Всички сакрални персона-
лизации, регистриращи чрез думи същността или
МЧИИК НА САКРАЛНИТЕ ЦУМЛ В ’ А Н Г Р И 3 М А
63
д състоянието на боЖественост, задълЖително при-
теЖават частицата ай б структурата на Името
си: Дум-ай, Жън-ай и Ум-ай.
ДУХ. Енергиен потенциал с космическа при-
рода, безсмъртен, неразрушим, съзнателен ръко-
бодител на душата и еволкэцията на индивида.
Най-точното според езотериците определение
за това понятие е на Платон: безсмъртният, не
материален, чисто божествен принцип в чоВека, ве-
нецът на чобешката Триада. Според Тангризма, на
физическо ниво, когато е внедрен б човека, негоб
носител е мозъкът и цялата нервна система. Нерв-
ната система на човека се приема в таргризма за
независима структура по отношение на тялото,
защото нервните клетки никъде не се сбързват
със соматичните клетки на тялото. Така енерги
ята на Духа остава самостоятелна и независима
от физическата и енергийната чубствителност
на тялото, независимо, че непрекъстато реагира
и го контролира чрез Жлезите, ума и съзнанието.
Според Устната колобърска традиция на българи-
те седалището на енергията на Духа се намира в
мозъка, б пиеналната Жлеза.
ДУША. Комплекс от връзки, изразяващи сте-
пента на отношение меЖду Дух и Тяло като със-
тояние на двете б единство. Езотерично Душата
е субстанция на Етерното и Чувственото тела
и отразява нивото на еволЬцията им. „Душата е
нито дух, нито материя, но е връзката меЖду тях.
В ил»Г	»« » И и h I в
64
Душата е посредникът меЖду тази дВойстВеност, д
тя е средният принцип, Връзката меЖду Бога и Него-
Вата форма. СледоВателно Душата е друга дума за
ХристоВия аспект, независимо дали В природата или
В чоВека" - казва Учителят ДЖуал Кхул. От позици-
ята на Тангризма Душата е аспект на единното
меЖду космическата енергийна вибрация (универсу-
ма) и материалната енергийна вибрация (уникума).
Душата е специфичната вълна, получена от сбора
от тези две субстанции, колкото и груб да е сми-
сълът на определението сбор, съвкупност. ВъзмоЖ-
ността Средният принцип да бъде продукт на дей-
ността на мозъка (втория човек), но да се намира в
тялото (първия човек), осъществява процесите и
границите на нашата лична чувствителност, коя-
то (специфично предопределена и от половата ни
система - третият човек), остава относително
самостоятелна и в непрекъсната връзка с цялото
- троичното човешко същество.
ДЪБ. Свещеното дърво на Българите. Проче-
тено обратно става Бъд-Бъдник - Свещеният огън
на Нова Година (20-21 декември), по горенето на
който са тълкували каква ще бъде годината и бе-
рекета на семейството.
ДЪЛГА ПАМЕТ. ДНК на митохондрията (мДНК)
или така наречената Дълга памет в Алхимичното
знание на българското колобърство. Тя има също
така особеността да бъде наследявана почти из-
цяло по майчина линия, с което преди всичко е свър-
РЕЧНИК ИА САКРАЛНИТЕ ДУМИ В ТАНТРИЗМА
65
д зана ролята й при проучбанията върху произхода
на събременния чобек. В дейстбителност тя носи
генно наследство, идентично на това на прароди-
теля, от когото произхоЖда. Тя пази Архетипа на
ДНК на Човека непокътнат милиарди годи.
ДЪРВО НА ЖИВОТА. Символично Дьрвото на
Живота се съдърЖа във всеки човешки организъм
и представлява единството меЖду трите косте-
нурки, които са изразени б Ендокринната система
на човешкото същество. В Тангризма и българския
фолклор се нарича Елбетица. Дървото на Живота е
разгънатата, реализирана б отделното същество
Мааркаба. Затова Елбетицата (символът на все-
лената) и Дървото на Живота са синоними, но в
различии нива на реализация (ВиЖ Елбетица и Маар-
каба). Дърво на Живота е човешкото същество.
НА САКМАИИТЕ ДУМИ В ТАНГРИЗУА
ев
ЕДНОРОГ. Еднорогът е митично, не земно Жи-
вотно. Съзвездие Еднорог е мястото на небесните
воини на Отеца на вселената ни - Танг-Ра, който ги
изпраща при сина си Амон-Ра, когато народите в
планенетната му система са готови да преминат
на ниво ЕднобоЖие и ДърЖавност. Като негови пра-
теници и служители, българите носят задълЖени-
ето да слуЖат и ръководят земните хора докато
те еволкзират.
ЕДНАЖДЕН. Зимното Слънцестоене. Празни-
кът Млада бога (ВиЖ Млада бога). Този ден е бил
нулебият ден в древния български календар Слънчев
календар на Тангризма. Той не се е броил в кален-
дарните дни, затова се е наричал още Нулев ден. В
този ден е ставала годишната астрономична ком-
пенсация, която е имала съществено значение за ко-
лобрите - астрономи, но не и за населението. След-
вали са го четири също безименни дни посветени
на четирите стихии, които са се наричали Мръсни
дни, тъй като се е отдавала почит на стихията
чрез обилно консумиране на храните, в които тази
енергия е преобладавала: огън - пие се ритуално
чаша вино (кираца или мавруд) и се яде всякаква
лкэта храна; вода - пие се изворна вода, ядат се
само растителни храни приготвени на супи - теч-
Е на храпа; земя - nue се само 8oga и се ядят грудкоби
храни; бъздух - не се приема друго осбен изборна
бода и плодобе - пресни или сушени (забранена е
употребата на прясно мляко и алкохолни питиета
(кумис, бино и т.н.) с плодобе. Стараели са се да има
побече ястия от съотбетната стихия на трапеза-
та им. В денят ЕднаЖден е прикл1очбала старата
година и е започбал нобият цикъл, но истинското
броене на календара е започбало на Празника Колада
- първият ден от Новата година. Вечерта преди
идването на първия ден (1 януари) мъЖете са Коле-
дубали (ВиЖ Колада).
ЕЛБЕТИЦА или РодЖета. Елембехт = (пърби -
осем). Орнамент от българското тъкаческо изку-
стбо. Значението му се сбеЖда до Първите Осем
клетки б зиготата, осем тона б музиката, осемте
членове на семейстбото и т.н. Среща се масово б
българското тъкачество и везмо и е главен символ
на знанието за единството меЖду Вселена и Човек.
Нарича се още Дърво на Живота и б по-късните й
интерпретации е пресъздабана като дърво - с кло-
ни, птички, Цветове и т.н. Елбетицата е символ
на знанието за връзките меЖду филогенетичният
принцип на Живота във Вселената и негобата Он-
тогенетична реализация в материалните струк-
тури на планети като нашата. В Тангризма се на-
рича още Кабара или Мааркаба.
РЕЧНИК НА САМРААНИТЕ ДУМИ В Т А Н Г Р И Э М А
68
Дърво на Живота
Е
ЕЛЕМЕНТАЛИ. Клас същества, явяващи се пред-
ставители на Йерархията на елементите - разби-
рани като първични структури на атомите, об-
разуващи елементите на природните сили: вода,
въздух, огън и земя. Енергиите на тези природни
Сили в Тангризма се наричат ДЖилове. Йерархията
на елементалите се състои от четири вида еле-
ментални същества: Уиндини (или русалки), Елфи,
Саламандри и ДЖудЖета. Те са същността и качест-
вата на елементите в Кристалното царство и са
душата на елементите от не Живата природа. В
Тангризма се наричат ДЖуДЖу като общо название
за елементите, независимо към коя от четирите
стихии спадат, защото другите стихии предста-
вляват главно съединения от елементи. Елемента-
лите на стихията Земя се наричат ДЖудЖе-та. Те
олицетворяват изобщо съществата от тази Йе-
рархия, заради което са разгледани като основни
във Вълшебните сакрални приказки на колобрите
(ВиЖ анализа на приказката „СнеЖинка и седемте
РЕЧНИМ МА САКРАЛНИТЕ ДУМИ В ТАНГРИ1МА
69
е дЖудЖета"). Елементалите имат чувства, макар и
първичини, но изцяло са подчинено на качествата
на елементите, а не на Емоционалното тяло, как-
то е при хората. Те нямат Астрално тяло, което
да формира чувства при тях. Чувствителността
им се определи от специфичността на атомите
по «психично сродство» които притеЖават всич-
ки елементи от природата. Тангризмът затова
прави разлика меЖду ДЖуДЖу - съществото без
чувства и емоции, управляващо елементите и
ДЖуДЖе - същество от същата Иерархия, което
вече има развита природа на чувствата. Четири-
те класа елементали, описани по-горе, са всъщност
само част от Царството на Елементалите.
ЕЛЕМЕНТАРИИ. Елементариите са същества
от свят успореден и дьлбоко проникнал в нашия,
без чувства, които се влияят силно от човешките
мисли и чувства и често карат хората да извърш-
ват деяния, необясними за самите тях, защото
нямайки чувства, но подразнени от влиянието на
хората (особено медиумите) те си отмъщават на
хората, при това без да изЖивяват отмъщението
като удоволствие - просто реагират според на-
строението си. Това ги прави както много добри
съкззници, така и опасни противници. Принципно
погледнато елементариите са същества, с които
е много рисковано да се работи непредпазливо.
Често ги използват в магията, което понякога има
теЖки следствия за потърпевшите. Към този клас
*ЕЧНИ* НА CAMPAAMHTf ДУМИ В Т Л И Г Р И > М А
70
cnagam u елементариите-елементали на починали Е
преждевременно души, на самоубийците и т.н.,
които Жадуват да се вселяват в човешки същества
и да ги подвеЖдат да извършват деяния, насищащи
страстите, които са имали докато са били Живи.
ЕТАР. Етър, Етер или Ефир. Енергията Етар е
Жизнената енергия на Вселената. Според Тангризма
има четири вида етър, които работят във Все-
лената и които могат да се реализират и на ма-
териално ниво, като уплътнен етър. Тогава този
Уплътнен етър се разглеЖда като Пети елемент
на материалното творчество. Енергията Етър е
ОЖивотворяващият принцип, реализиран в отдел-
ния организъм чрез ритъма на сърдечната дейност
и ритъма на дишането. Етърът, петият елемент
на Творчеството, а всъщност първи, е функция не
само реализирана в четирите стихии (огън, вода
въздух и земя), но и причинител на Живота. Ритъ-
мът на сърдечната дейност и Ритъмът на дишане-
то не са функции на нашето тяло, а на етерната
субстанция в него.
В една от песните на Ватански език, предадена
на нашия народ от Учителя Петър Дънов се пее:
фир - ф1ор - фен. Тези три срички, различии само
по звуковата характеристика на гласните си (и,
1о, е) са символи, кодове, вибрации на трите със-
тояния на Ефира (Етера), действащ в Трите нива
на Творчеството на Вселената: 1. фир - Небесен
Ефир (Етър). НЕвидим, непроявен свят, физическо-
НА САКМЛКМИ ДУМИ в TAHf»HJMA
71
е то състояние на Вселената. Кварково-квантова
реалност. 2. фк)р - Химически Ефир. Проявен, неви-
дим и видим свят. В планетната система е Етър.
Атомно-молекулен свят. Биосфера. 3. фен - Ефир
(Етър) на психичността. Бинарно състояние на би-
оса. Човешко царство: четвъртото подцарство
от Животинското Царство и Петото царство
- на посветените. Ефирни същества (етърното
им състояние). Ноосфера. Горните три срички се
реализират в съчетанието Тау - Бихау - Мен - Тро-
ицата на НЕпроявения, Проявения и Духовния свят
(човешкия). Тау - Бог (Универсум), БИхау - Бинарен
свят (Творчеството на РА и 30), Свети Дух и Мен
- Уникумът, Син, Човек. Тази троичност се съот-
нася - има своята съпоставимост и в Сина - Амон
Ра (Слънцето), но ВаЖи и за всяка звезда в нашата
вселена.
ЕЛ. 1. Кратка форма на ЕЛЛИ. 2. Частицата Ел
означава още същество от небето, въздуха, етера
и т.н. Съществата от Шеста Творческа Иерархия,
които се занимават с въздушните енергии се нари-
чат Елфи.
ЕЛЛИ, ЕЛОИ или ЕЛОХИМ. Името на Бога-Син
на Танг-Ра, който е Творец на материалните Свето-
ве. Амон Ра образува чрез Архангелите Елохима на
Слънчевата система. С призива Елли или Елои бъл-
гарите са призовавали Амон-Ра (Слънцето), който
всъщност е еманация на Танг-Ра. Елои и Амон-Ра са
едно и също същество. Това е Небесният Творец
ЧЧИИН НА CAOAANim ДУМИ В ТАНГВИЗМА
72
на ниво Звезда - Господ Бог. Творческата същност ж
на Танг-Ра, която е проявена, тоест асиметрична.
Елои е Танг-Ра, но само на ниво звезда (син). Танг-Ра
не се призовава директно, защото е УниВерсални-
ят Жизнен принцип (Богът) на Вселената (ИЖе си
на небесех).
Ж.
ЖАР ПТИЦА. Небесна Огнена птица. Безсмърт-
на и вечно самовъзраЖдаща се от пепелта си.
Символичен образ на безсмъртният Дух в човека.
Символ на най-високата степен на посвещение в
Тангризма, когато Душата е станала Велика, Стар-
та Вселенна Същност - БалГ-УР (българин) и вече не
Живее в материята, а в по-високите измерения. В
най-новата история на българския етнос Душата
Иисус е единствената, която е достигнала това
ниво - да се самовъзраЖда, да възкръсва. При тра-
ките се нарича феникс. Има своя личен център в
мозъка на човека.
ЖЕРТВЕН КОЗЕЛ. Едно от наследствата на реп-
тилната каста на драконовите наследници, които
налагат на земята кръвната Жертва. Тук обаче
става въпрос за душата Козирог, която се принася
доброволно в Жертва, за да помогне на сбоите съб-
МЧМИК МД СА^МЛИИП ДУМИ В ТАМГГИЗМА
73
ж ратя 6 еволк)цията им и главно в освобоЖдението
от капаните на земната иерархия и материалния
свят. Жертвен принос за опрощение и приклкэчва-
не на кармичните зависимости с планетата.
ЖЛЕЗА НА ВРЕМЕТО. Сакрално име в Тангризма
на Балканския полостров - един от Седемте полуос-
трова на нашата планета, които представляват
физически центрове на нейното тяло - личната й
ендокринна система. В Тангризма колобърството
приема плаентата Земя като Жив организъм и се
отнася към нея като към Живо същество. Нарича
се Жлеза на Времето, защото от тук се регистри-
рат началото и края на всички Времеви цикли в пла-
нетния Живот. Така Балканския полуостров се явява
център на Пространствен© - времевите пулсации
на циклите, епохите и еоните. В геомагнитен ас-
пект се приема, че тези Седем центъра са пряко
свързани с ядрото на земята и слънчевата плазме-
на пулсация. Затова се нарича още Земята на ЙОН
(еон), тоест Центърът, който ръководи процеси-
те в нашата епоха. Земята на алпът Сак.
ЖЪН-АЙ. Означава прибирам, съхранявам по-
стигнатото, опазвам го като свое лично достиже-
ние и го възпроизвеЖдам. Символизира родовитост
и плодородие, затова се употребява за всичко, кое-
то е приклкэчило своето развитие и трябва само
да се съхранява до новото му развитие...което
трябва да се Жъне.
1. Богиня на Българите. Женският творчески аспект
FEMM/Ч НА САКРАЛМИЧ ДУМ/ В ~АМГРИЭМА
74
Жън-ой, когато
раЖда Ум-ай
на Танг РА. Жън-Ай е Женския полк>с на Дум-АЙ, мъЖ-
кия аспект. Когато дбамата тборят, раЖдат Ум-
АЙ, Синът. Затоба Богинята место е наричана и Ум-
Ай - сбещеното РоЖдестбо.
В сбетилището Перперек тя
е именно раЖдащата Ум-Ай.
Интересен е нейният графи-
чен знак, б който е вплетен
симболът на Рабнораменния
Кръст, когато е в позицията
на Хаос. Пресечната точка
на двете рамена (диагонали-
те на квадрата -тялотой) б
положение Хаос илкэстрират
полов орган - мястото на
раЖдането, на обладябането
на хаоса. МеЖду краката на
Богинята се виЖда малко чо-
бече - раЖдащото се дете - умай.
2. Предният среден меридиан на Зачатието. Тук
Трите синдЖира с роби на Крали Марко се обединя-
бат и тборят заедно (ВиЖ СиндЖир).
ЗАНИК. Залез. Времето, когато Слънцето отстъп-
ба на Силата 30 бладеенето на мястото където
РА е работила - творила. С цикълът Ден и Нощ в
Тангризма се означаба времето и действието на
двете Йерархии на РА и 30.
Ж
НЧНИЯ НА САКРАЛНИТЕ ДУМИ В ТАНГРИЗМА
75
3
3
₽ЕЧНИ* ИА САКНЛНИК ДУМИ I 1 А И Г Р И ) М Л
ЗЕЛЕН ЛЬВ. Алхимичен символ за качествата
и трансмутациите на Растителното царство и
неговата основна вълна на Животворная принцип -
вълната 545. Символизирането с Животното Лъв,
Животното на голямата сила и агресия, е заради
радиоктивността на вълната 545. Нейният по
стоянен характер, силно активиращ растителния
свят на планетата по време на изгрева на Слънце-
то е фундамента на Живота и трансформациите
на клетката. Използва се като символ най-вече в
Алхимията на колобрите.
ЗМЕЙ. Змеят е голяма, моЖе и крилата змия,
която не е дракон. Характерното при змейовете
е, че те са винаги срещу човешкия род и непрекъс-
нато вокэват с хората. Змеят е принципен агре-
сор и е пряко свързан със силите на злото на пла-
нетата. Определен вид колобри, в нивото Гарван,
се наричат и Змей Горянин, когато са пазители на
определен район и Живеят отделно от хората в
планините. Тези колобри са пазители на района
чрез страха и респекта към населението, които са
предизвикали, но така са предпазвали хората да не
ходят на опасни и зловредни места, като отровни
кладенци, езера или радиоактивни зони и т.н..
30. Силата на Разрушението. 30 е не само раз-
76
рушителна сила, но и енергия, която осбобоЖдава з
формите от тяхната структура, за да се органи-
зира по нов начин. 30 разграЖда и с това позволява
да се осъщестбят трансмутационните и тран-
сформационни процеси б материалните сбетове и
формите б тях. Тя е антипод на РА-творческата
Сила на Централното слънце. Сакралният символ
на Силата 30 е збукът и знакът ОМ (3&), б който
фракталът 30 се чете ясно.
ЗОРА. Изгрев. Времето, когато Светлината РА
(слънцето) изместба тъмнината, Силата 30 и на
земята настъпва бреме за Живот и творчество.
ЗУНИЦА (ЗУНКА). Дъгата. Спектралната връз-
ка меЖду Небето и Земята. Симболът на Слънцето,
когато стихиите Вам и Рам оплоЖдат района над
който се простора спектърът на негобата твор-
ческа енергия (Ра). Когато е ЗуниЦА се илкктрира
връзката на небесния Етер (ЦИ) със Земята, а кога-
то е ЗунКА се има предвид дейстбието й б човека
(КА). Затова се казва б преданията, че ако човек
премине под дъгата сменя пола си, което не е съв-
сем точно. Когато Човека успее да свърЖе своята
лична КА с небесната ЦИ във всичките седем аспе-
кта на Спектъра, той става НЕземен човек - сменя
се същността му. В Тангризма това означава, че ду-
шата е еволкзирала до ниво, б което става Небесна
душа - БА или БИ. Зуниците са само Женски души,
които осъществяват връзката на плодоносното
слънчево творчество в човешкия род. Те са спе-
РЕЧНИК НА САКРАЛМИГЕ ДУМИ В ТАИГРИВМА
77
и цифичен, произлязал от човечеството, вид Дибни
хора 8 полубоЖествено ниво (ВиЖ ДиВ, ДиВен).
ИН. Земната, планетарна, Женска енергия, ма-
трицираща енергията ЯН на материално ниво. ИН
е матрицата по която програмата ЯН се модули-
ра, за да се оЖиби и разбив материалната субстан-
ция. Образно казано, ако ЯН е ДНК, то ИН е РНК.
МъЖът приема допълнителна енергия ИН главно по
полов път от Жената. ИН е като РА, но не е сино-
ним на РА.
НЧМИК HA CAMFAAHHTf ДУМ/
И.
ИМЕ или ИМАН. Праотец в Тангризма, но като
човек - душа, която раЖда нови души от човешкия
вид. Родоначалник на човешкия род. Оттук идва и
назоваването на нещо да се нарича с Име. Да дадеш
ИМЕ на нещо, означаба да го „сътвориш" духовно,
да го етикираш, да го определиш като характерис-
тика.
ИНДУПАСХА. Място, сакрален център на енер-
гиите на Лунното творчество. Инду - луна, Пасха
- празник. Център, където Дунните последователи
са празнували някога лунните Тринадесет цикли в
годишния цикъл. Индупасха е енергиен противовес
на Пепрепек - домът на Слънцето.
ИСО. Върховен момент от културното, но
/8
и сакрално разбитие на българската символика е
Осмотонието 8 църковното православно пеене. То
е заимствано от принципите на закона за Осмор-
ността и неговата тонална реализация в материя-
та. Преносител на филогенетичния и отногенетич-
ния принципи в единството им, трансформиращо
душевно - духовните промени. Осмотонието
(исо) на Йоан Кукузел е съзвучие на носовото тран-
сформиране на словото - мантрата на Българско-
то Православие - мантра на мантрите. Осемте
тона на вибриране, които трансмутират наша-
та ДНК и устойчиво я трансформират в плана на
евол1оционния цикъл. Осмотонието е Вибрацията
на Словото на Бога, което променя ДНК на чове-
чеството и е разработено от Кукузела на базата
на „Седемте сина насловото" - седемте основни
гласови вибрации, плкзс „Петте дьщери", които
той развива до Дванадесет специфично вирации.
ИИСАА. Иисус Христос. Името произлиза от
свещения знак на Танг-Ра - ill. Буквата „И" в Кири-
лицата произхоЖда от този символ. Когато съ1оз-
ьт меЖду двете вертикали (мъЖа и Жената) около
ипсилона е осъществен се получава най-високата
степей на енергийното взаимодействие. Тогава
долната, пропадналата в материята част на мо-
товилката, съединява двете вертикали отдолу
нагоре - получава се знакът „И". Когато съединени-
ето е на ниво космични души, над „И-то" се слага
и знака на Бога като динамична същност (Y) - така
и се получава знакът на буквата „Й". ЗатоВа Всички
Висши названия в Тангризма имат задълЖително
буквата „Й" в себе си. Ай = енергия от висш Небе-
сен порядък.
1Й Й
МотоВилка та преминава В Й
РЕЧНИК ИА СА1РААНИТЕ ДУМИ I Т Л W Г Р И > М А
ИСА РА. Иисус Христос, като четвърто, чо-
вешко ниво на реализациите на филогенезата на
Живота във Вселената (Тангра) чрез Онтогенетич-
ните форми на четвъртото подцарство на Цар-
ството на Животните - Човешкото. В Тангризма
имената на Принципното същество, в неговия
кадмоничен вид, се илкзстрира от Иса Ра, но сакрал-
ната му същност, обозначаваща чинът (ранга) на
личността Иисус Христос се символизира от ИИС-
АА, което вече е конкретизация до личност, а не
до принципният Човек като същество - Иса Ра. В
моха меда нството, главно арабския свят, където
знаят и съхраняват част от знанието на Тангризма
(Танръ, както го наричат мкэскэлманите) наричат
личността Иисус с името Иса Ра, изразявайки чо-
вешката му същност.
ИЧУРГУ БОНА. Бойл. Имало е четири Бойла в
този чин, отговарящи за четирите Порти на Не-
бето. Игчургу боилът е и колобър.
ИЧУРГУ КОЛОБЪР. Първи вътрешен Колобър, за
вътрешни дела, помощници на ръководещите че-
тирите главни „министерства" на Каганата извън
во
боенното обучение и Войска та.	к
И.
ЙОН (ЕОН). Огромна Епоха 6 еволкэцията на
структурите във Вселената. Отнася се и за наша-
та Слънчеба система, както и за планетата ни.
Затова Балканският полуостров има две сакрални
имена: Жлеза на Времето и Земята на Йон (Ной).
Имена на двете базови епохи в еволкэцията на чо-
вечеството, ръководени от траките и българите,
чрез Орфизма и Тангризма.
ЙОРГ. Син на Дявола и Жена от човешкия род.
Буквата „Й" белеЖи висша енергийна същност (дя-
вола), проникнала в низшата материална същност
- човешката Жена, душата КА. Кайн е Йорг за бъл-
гарите.
К.
КА. Материалната обвивка на небесната Ба.
физическа полово определена душа, способна да
предава чрез половия си апарат наследствените
кодове на яДНК. Тяло (Ка) на Духа.
КАКА. Това е енергията КИ, която е производ-
НЧНИМ ИА CAKPAAH0TF ДУМИ В ТАНГРИЗМА
81
к на на енергията ЦИ. Когато Ku се проявява в Живо-
та, тя е Ка - душа в материята, тяло. Затова Кака
е име на земна душа.
1. КаКа е епохата, когато Елохимът нареЖда на Зе-
мята да твори Животинския свят. Това е удвоена-
та Ка - Душа от Душа (КаКа). И тази душа, чрез
своята полова определеност и зрялост, отработ-
ва първите интерпретации на кода на Живота -
яДНК.
2. Женска душа, момиче, девственица, готова за
полов Живот - предстои й да приеме енергиите на
мъЖа Ба и да стане Бал-Ка (Булка), тоест раЖдаща
душа. Тя е по-старша по възраст и ранг от другата
душа, с която я сравняват. Затова определението
Кака е общо за всички по-големи души от Женски
род. Критерий за сравнение с възрастта и ранга на
душата, която изразява отношението си. В ранго-
во отношение съответства на Бат.
КЛАН. Ка+Ан. Присъствието на специфична
душа Ка в материалния свят, притеЖаваща от-
личителния белег на избраница свише. Свещен,
Небесен, Съвършен човек, който в Тангризма се оз-
начава със сричката АН. Така ВоЖдът предвоЖдащ
пратениците на Танг-Ра, Балгурите, има тази час-
тица пред името си. Но тя задълЖително трябва
да отразява и това, че е душа в слуЖение, което
определя ранга КЛАН (КА+АН). Българските царе за-
това се наричат Канове. АН е и Главният колобър,
който Живее и слуЖи непосредствено с Кана - Ан
РЕЧНИЧ НА САМААИУТЕ ДУМИ • НИГР>Л|МА
82
Колобърът.	к
КАБА. Ка+Ба. Красив човек или място, където
пребивава великолепието. Каба гайда - великолепна
гайда, с изклкзчителен глас и т.н.
КАБАР. Ка-Ба-аР. Душа от Огнения свят-мълния.
В Тангризма мълнията, особено кълбовидната, се
смята за Живо разумно същество, слязло от Огне-
ния свят в нашия. Кабарът е същество от Йерар-
хията на енергията РАМ охраняващо светилищата
на същата иерархия в българските и тракийски са-
к рал ни обекти.
КАБАРА. Знанието, влоЖено в тази тройно
структурирана цялост на съществото Човек се е
разработвало и предавало на поколенията в коло-
бърската наука за бога и човека наречена КАБАРА.
Най-общо казано това е знанието за връзката меЖду
физическия обект Човек и плазмения обект Слънце.
Кабара разглеЖда не химико-физическите енергийни
и вибрационни идентификации на човешкото съ-
щество, неговата дуалност (БА и КА) и цялост, а
възмоЖността тази Цялост, развивайки се, да при-
ложи тридесет и шестте принципа на съзнанието
си, да моЖе човекът от биологичен обект на мате-
риалния свят да се превърне в боЖествен субект
на Вселената. Богът, както го разбират българите,
е физическа Същност на Вселената, притеЖаваща
три основни свойства: мощ (сила), ритъм (често-
та на полето) и слово (информация). Трите са На-
чалата на възмоЖността този Център (звездата
МЧИИК МА С А К Р А А М И Т L ДУМИ
83
к Алциона от съзбездие Плеяди (Танг-РА), да организи-
ра НЕпроябения свят до негобата пълноценна изяба
и разбитие б Проябен свят. Тази Троична физична
реалност е началото на четирите реалности на
непроябения и проявения свят: кбаркова, кбантоба,
атомна и молекулна.
Кабара е подход за осмисляне и осъзнаване на реал-
ността Вселена. Този подход има сбоите тридесет
и шест етапа на осъзнаване и осмисляне, които ес-
тестбено и плавно превръщат човешкото съще-
стбо (съзнанието му) б Небесно същество. КАБАРА
е разгънатата цикличност на Амон-Ра като алгори-
тъм на Закона за Четбъртичността в Небесната
(Вселената) и Поднебесната (Земята). Тогаба ста-
ва ясно, че КАБАРА осмисля и даба енергия на човеш-
ката душа КА в нейния велик път за превръщането
й в БА, чрез енергиите на збедата РА - Синът на
ТанГ-РА - Слънцето - Амон-Ра. Чрез тборческите
енергии на силата РА в лично противоборство с
енергията на разрушението 30.
РА - Костенурката Вселена. Танг-РА или звезда-
та Алциона от Плеяди. НЕпроябеният свят. Уни-
версумът или Общото за Вселената.
КАБА - РА - Униберсумът на РА (Амон-Ра). Тбо-
рящата сила РА. Костенурка Звезда (Слънце).
КАБА - ЛА - Уникумът на Универсума КабаРА.
Проябеният химически свят на определена плане-
та. Човекът. Планетна костенурка. Разрушител-
ната сила 30. Кабалистичното знание се отнася
МММИК МА САМНАМИП ДУМИ В ТАНТРИЗМА
84
само go Принципа на реализацията на яДНК под ръ- к
ководстбото на Планетния Княз б процесите на
негобото детерминиране - хромозомният набор
на хаплоидите.
КаБаРА е трите костенурки б едно. КабаЛА е
дбе костенурки б едно, но и двете са на едно ниво
на развитието б семейството на Слънцето - пла-
нетното, ако приемем, чеЛуната не е сателит, а
планетно тяло развило своя лунна раса.
КАВКАН. Заместник на Кана. Наследник на Кана,
Престолонаследникът на Саракта на българите.
Първият принц на дърЖавата, който се предпола-
га, че ще наследи дърЖавната бласт. Командващи-
ят армията, когато не е въб война, защото тогава
Командващ е самият Кан.
КАГАНАТ. Парламент. ДърЖавността при Бъл-
гарите е била бинаги с демократичен характер,
което се подчертаба от наличието на Парламент,
съставен от Дбанайсет висши служители - ари-
стократа багаини, боили и багатури - пърбенци
на Дванайсетте рода (колена), напълно независимо
от Кана. Те не са Канови лкзде, а са членове на Кага-
ната. Тринайстият е бил самият Кан. В това число
е влизал по право и Ан Колобърът, като духовен
бодач на народа и предстабител на Танг-Ра. Така
Каганата е бил съставен от 14 високопоставени
аристократи от българските племена. Интересен
е фактът, че след бземането на решение от Ка-
ганата, Канът е ставал изпълнител на решенията
РЕЧНИЧ НА САКРАЛНИТЕ ДУМИ
85
к чрез членовете на Каганата, които са изпълнява-
ли неговите разпореЖдания като министра, или
от други хора - според неговото лично решение.
Техните пълномощия са били непосредстбено оп-
ределяни от Кана, сообразно задачите, които той
им е възлагал. Така дбете власти, Законодателна-
та (Каганата) и Изпълнителната са преплитали
дейността си. ДърЖабната бласт е била изцяло б
ръцете на Кана. Членовете на Каганата са били
пряко отговорни пред Кана, но са давали отчет и
пред Каганата. Пред Каганата е бил отговорен и
самият Кан. Свободата му на действие, след реше-
нията на Каганата, е била пълна и не е подлежала
на оспорване от когото и да е. При изпълнението
на задачите членовете на Каганата са били също
така подчинени на решенията на Кана. Каганата
на българите е имал властта и да сбаля Кана от
власт, ако, след определен ритуал, колобърството
докаЖе, че той е изгубил своята Оренда (защита
от Небето, пряка връзка с Духа). Каганата обаче,
също е моЖело да бъде свалян от бласт, дори наказ-
ван със смърт, ако е налоЖил болята си над тази на
Кана и последиците са били трагични за дърЖавата
и народа. Чрез този вътрешен, взаимен контрол се
е осъществявала демократичността в управлени-
шето на Саракта (Ви Ж Саракт и Оренда).
КАЗАХ. 1. Слово на Кана или Командир от Ор-
дата, което означава, че казаното има силата на
закон, на разпореЖдане. При произнасянето на тази
НЧИЙ< НА С А К F А А H И Т Е ДУМИ В ТАНГРИ1ЫА
86
дума Канът или Командирът е слагал на гърдите к
си, пред сърцето, дясната длан, ако слово е било
само разяснително или дланта свита в кзмрук, ако
казаното има силата на заповед. Казах произлиза
от указах - от Указ (ВиЖ Оуказ и Указ).
2. Казах е Багатур, сраЖаващ се за честта, без по-
мощници и доспехи. Духовен воин. Воин на честта.
Съвършен, свободен воин извън войската. При него
словото „казах" е било въпрос на чест и достоин-
ство, което защитава с /кивота си. Затова тези
багатури на честта са се наричали още Казахи.
КАИН. КА+ИН. Син на Планетарния Княз и чо-
вешката Жена Ева. Първото човешко същество с
чисто земен произход. Ка - душа на материята и
Ин - творчество на земната енергийна същност.
Родоначалник на Земното човечество. Душа на Тъ-
мата, извършила първото убийство на планетата
Земя и затова е подвластна на Дявола.
КАЛА. 1. Човешка душа, подвластна на мате-
рията. 2. Напет, красив и много общителен човек.
КАЛУ ТАРКАН. Пратеник на Кана. Пратеник,
който има функциите на личен довереник и не е
член на Каганата.
КАН. Владетел и ръководител на дърЖавната
и административна власт в Българската дърЖава.
Като върховен глава на Саракта (ВиЖ Саракт) той
ръководи всички дърЖавни процеси, но е подчинен
на Каганата - парламента на българите (ВиЖ Кага-
нат). Главнокомандващ Ордата (армията на бъл-
ЧЧНИК МА САИРААМИТЕ ДУМИ В TAMfPHJMA
87
к гарите). За разлика от траките българите имат
отлично организирана и структурирана от боини
от дванадесетте колена армия, подчинена на Кана
и Каганата.
КАНА БОНДА КОЛОБЪР. Главен, ВърхоВен Вой-
скови колобър.
КАНАРТИКИН. Престолонаследник. Така са на-
ричали принцьт на Каганата и Саракта.
КАНАТИЦА. Геометрична фигура 8 традиции-
те на българското тъкачество и Везмо. Канати-
цата символизира семейството, рода и племето
(народа) в неговата плодовитост. Има три вида
канатица: канатица, голяма канатица и велика ка-
натица. фракталите (нишаните) в нея означават:
И - осъществено брачно таинство меЖду съпру-
зите - брачен чертог и - родени деца, незави-
симо от полът им, но се регистрират винаги две
деца: момче и момиче. Голяма канатица: вторите
триъгълници смволизират деца на децата (внуци
и правнуци) - род. Великата канатица илкзстрира:
третите триъгълници - голям род, народен от съ-
прузите, който вече е народ.
VHtHdJHVl S ИЛЛИ iU«VV<<»5 VH HHHhld
88
КАПИЩЕ. Светилище, свещено място за ри- к
туали 8 Тангризма на открито. Ка-човек, Пища -
храна. Сакрална обредност, за да се принесе принос
на Бог Танг РА. Приносът е бил Винаги Жито, кумис,
хляб и т.н., но обезателно с растителен характер.
Българите не принасят кръВна Жертва, а само рас-
тителна или везмо с извезани на него свещенни
символи. Понятието символизира приготвянето
на храна със сакрален характер, тоест с предвари-
телно определено изисквания, харастеристики и
качества.
КАРА. Ка-Ра - енергия от космоса, слязла дъл-
боко в материята, която се явява Тъма, затвор за
нея. Разговорно - черен, но още и плътната теЖка
материя.
КАРА БУНАР. Черна вода, черен кладенец. Дя-
волско място. Място или вода, от която душата
попада в плен на тъмните сили. Нарича се още Ки-
сел кладенец, обиталище на лошите духове - дЖи-
новете.
КАРА ДЖИЛ. Център на ДЖилът Кара-дЖил.
Черен дЖил. КърдЖали. Вътре в енергосистемата
на геомагнитното поле на земята и по-точно на
Балканския полуостров има специфично центрове,
които рагистрират двиЖението на ДЖиловете
(силите) на Жлезата на Времето. Един от тях се
нарича Кара ДЖил и съответства на степента
Карга Ур в колобърството. Този център отговаря
(колобрите в него) за състоянието на четирите
РЕЧНИК НА САКРАЛНМТЕ ДУМИ В ТАНГРИЗМА
89
к планетни царства на полуострова. Днес място-
то се нарича град КърдЖали. Центърът е свързан
с Третата костенурка и дейността на траките
във формирането на човешката яДНК, която е под
тяхен контрол от самото СЪ-творение на видове-
те. Затова в неговата геомагнитна система се на-
мират няколко сакрални обекта на траките като
Утробата и Татул, както и българските ДЖил бели
(ДЖебел), Перперек и т.н.
КАРГА. Ка-аР-Га - Черна душа, но не като отри-
цателна, а като владетелка на тъмната страна на
Живота. Душа, която е трансформирала в себе си
тъмната страна на Живота и е овладяла действи-
ето на тъмните сили. От тук произлиза общото
название на гарвана - гарга, врана. Това е птица-
та, която дава началото на Циклите, затова чес-
то я намираме като предвестник в митологиите
(потопа на Ной) и дори като пряко изпълняваща
нареЖдания на Танг-Ра, както е в митологията на
българите - „Сказание за дъщерята на Кана". Алпът
Карга е боЖество, което иска да помогне на хората
да се освободят от Тъмата. Алп, посветен в тай-
ните на Тъмата. Карга-ур се е наричал колобърът
от Трета степен - Гарван.
КАРМА. Понятието Карма произлиза от бъл-
гарското понятие Кърма (кърмя) - това, с което си
закърмен в Съдбата си. Нещо, което ти е дадено по
рождение и никой не моЖе да промени или избегне.
Законът за Карма е удивителен и недостиЖим в
Н Ч И И К ИА САКРАЛИИТ1 ДУМИ И Т А И Г > И J М А
90
пълнота като знание за непосВетените хора. Не- к
гобата същност се разкриба и схбаща само от пос-
Ветени с Висок ранг. Разклоненията и дълбочината
на този ВзаимосВързан процес Води далеч Във вре-
мето на създаването на нашата СлънчеВа систе-
ма. Да се съзрат там съществуващите причини,
обуславящи днешните Взаимовръзки, е невъзмоЖно.
„Определено моЖем да каЖем, че това е Закон, зани-
маващ се или осноВаващ се на причини, присъщи на
самата материя и на взаимодействието меЖду от-
делните атоми. Всички атоми, независимо от това
дали са на чоВек, ЖиВотно, растение или материя
на Вещество, се контролират от Пет фактора. Ос-
ВобоЖдаВането от Карма, за което толкова много
се говори днес сред непросветените или полупросве-
тените, наричащи своеВолно себе си езотерици или
ученици на някой недоказан източен или западен учи-
тел, В истинската си сыцност означава само едно:
освобоЖдаване на атома от Личен проблем. Когато
говорим за Карма, ние се занимаваме с нещо мно-
го по-голямо от причинно-следствените отношения
меЖду хората и света, в който те Живеят. Карма
не е закон за възмездието. Възмездието е само един
от аспектите на Закона на Карма. Карма е това,
което човекът е установил, подкрепил или пропуснал
да направи. Карма е система от отношения, даващи
ни критерия за оценка и волята да преодолеем Жити-
ето си чрез духовното в нас. Карма винаги дава шанс.
Наш е проблемът дали сме го пропуснали, или не, но
Р1ЧМИА НА	ПУМИ I ГАМГРИ1МА
91
к така или иначе следстВието е неотменимо " - казВа
Учи теля т ДЖуал Кхул.
Това мнение на ДЖуал Кхул сьвпада напълно с разби-
раннията в Тангризма за понятието Карма, като
фрактал от понятието Съдба.
КАТИН. Кон.
КВАРК. Дух. Най-малката структурираща
вселената частица, която е все още хипотетич-
на. СлуЖи повече като нагледно понятие, за да се
обяснят някой процеси и състояния на вселената,
отколкото да регистрира нещо определено и ясно.
Въпреки, че се говори от науката за видове кварки
и възмоЖността те да се комплектоват, създа-
вайки кварковия свят, все още никой с нищо не е
доказал съществуването на кварките. В Тангризма
кварковият свят се разисква като първите емана-
ции на Силата РА, чиято енергия е в качеството да
съединява, да комплектова и твори енерго-мате-
риалната субстанция на БОГ Танг РА, от непознат
на хората порядък. От нея произлизат Четирите
Етъра, които изграЖдат другите три реалности:
квантовата реалност, атомната реалност и мо-
лекулната реалност. Чрез специфично трансмута-
ционни процеси молекулната реалност преминава
в Биологична - най-ниската точка, най-теЖката
реалност, до която моЖе да се уплътни етерната
енергия (кварковите Сили).
КВАЧКАТА С ПИЛЕНЦАТА. Едно от 53те съзвез-
дия на видимото небе, с които работят колобри-
FE4HMM НА САЧРАЛМИ'Е ДУМИ 8 ’АНГРИЗМА
92
me - астрономи. Созвездие „Квачката с пиленца- к
та", днес наречено Плеяди, се намира В центъра на
нашата Вселена и затова нейната Алфа звезда (Ал-
циона) наричаме Танг РА. Тук започват всички про-
неси на развитието на вселената. Тук се съдърЖа и
развива Творческото начало на Вселената, заради
което българите я наричат БОГ ОТЕЦ. Седемте
основни звезди на съзвездието са майки на седем-
те класа звезди в нашата вселена. Затова често
се говори за Седемте Небеса като нива на нашата
вселена, което не е точно. Седемте Небеса са Се-
дем разновидности на седемте класа звезди, но в
реалното плазмено реализиране на вселената (Танг
РА) те са огромно, неизброимо количество звезди
отличаващи се със своя личен спектрален клас, кой-
то притеЖават като Творение на Една от Седем-
те звезди на „КВачката с пиленцата". Наричали са
го КВачката с пиленцата, защото символиката в
него е: Квачката, това е самият Танг РА, създател
и родител на Звездите които са неговите пиленца
- личното му творчество във Вселенета. Подчер-
тава се активността на Жън-ай, Женският аспект
на Вселената. Както квачката се гриЖи за сбоите
пиленца, така и Богът Отец - Танг РА, се гриЖи за
всичките си Синове, които са звездите на Небето,
а чрез тях и за планетата и Живота на тях. Това е
причината един от най-разпространените симво-
ли на Танг РА да е НЕБЕСАТА - в мноЖествено чис-
ло, защото с понятието Небе се обозначава само
МИНИН НА СИРАЛНЙ’Е ДУМ/ В Т А И Г Р И Э М А
93
К
нашето небе, над нас, видимата атмосфера около
Земята.
Съзвездие Квач ката с пиленцата (Плеяди)
РЕЧНИК НА САКРАЛНИТЕ ДУМИ В ТАНТРИЗМА
Забъртането на Сльнчебата система около „Кбач-
ката с пиленцата" стаба за 26000 години, а на Га-
лактиката ни за 230 милиона години, според събре-
менната наука.
КЕПАР. Тялото на плитката на колобрите,
състабено от три снопа коса. Така са наричали и
оплетената трипластоба тетива, за разлика от
Осемструнната тетива на духовността.
КИНОВАРНО ПОЛЕ. Нарича се още Котелът,
зоната на Елексира и т.н. Намира се на четири пръ-
ста под пъпа, в долната част на корема, почти от-
говаря на акупунктурната точка Ци-хай (море на
енергията) от Предния среден меридиан (Жън ай)
- наречен още меридиан на Зачатието. Енергиен
център на половата енергия. Особено ваЖен е при
Жените, защото се оформя и задейства оконча-
94
телно nog Въздействието на половата енергия на к
първия мъЖ, с който Жената има полово общуване.
Обособява се като такъв 8 момента на скъсването
на химена. Киноварното поле е мястото, където
се запечатват всички мъЖки енергии и се предават
по енергиен път на зреещите гамети в яйчниците,
а оттам и в бъдещия плод. Тук са вплетени енерги-
ите на всеки полов акт и на всеки аборт, изразени
в енергийното поле (аурата), като „черни дупки".
Киноварното поле е енергийната Светая Светих
на половата система на Жената. МъЖете нямат
Киноварно поле.
КИР. КИРА. КИРИЛ. КИРАЦА. Трите нива на
колобрите на Словото: КИР - Баща на словото,
КИРА - Майка на словото и КИРИЛ - Син на слово-
то. Второто име на Константин КИРИЛ философ,
не е име, а звание, чин от степените на българ-
ските колобърски посвещения. Кира - душа (човек)
на материята. Кирам - син на материята. Кир -
Ил - син на небесното слово Ки-Ра-Ца - вид грозде
при българите със свещен характер, притеЖаващо
енергията на святото СЪтворение - енергията на
зараЖдането. Кираца и Мавруд са два свещенни бъл-
гарски рода грозде.
КИСЕЛО КЛАДЕНЧЕ. Естествено място на
злото. Място, вода, в която става ферментация
- кисела, гниеща вода. Зловонно място определяно
в целия фолклор като средище на злите сили. В бъл-
гарския език се нарича Черен кладенец - Карабунар.
НА САКРАЛИИТ1 ДУМИ В !АЙГ»И)МА
95
НА САКРАЛНИ?! ДУМИ I • А И Г F У1 > М А
к Най-често тези места са се смятали за обитали-
ща на дяболите, на злите сили. В преносен смисъл
- вода от която щом пием и умираме - вода на
смъртта. Водата е полезна само за членовете на
йерархията на злото - дяболите.
КОДОН. Код - символ, кодиран смисъл, който
знаят само посветените и Он - той, човекът. В
Тангризма с думата Кодон регистрираме качества
и състояния на личната яДНК на човека. Това зна-
ние е било овладяно перфектно от траките, кои-
то притеЖават 64-те сакрални програми за ево
лкэционните характеристики на човешката яДНК.
Тракийските племена имат повече духовен харак-
тер и специфичност, отколкото чисто племенна,
етническа структура, заради което племенните
им названия могат да варират до 64. Всяко от тях
е познавало и владело своя племена енергийна ме
тодика за връзка с Йерархиите от съответните
съзвездия, които контролират еволкзцията на чо-
вечеството на Земята (ВиЖ Траки).
КОЛАТА С ВОЛОВЕТЕ. Съзвездие „Голяма мечка".
Особено ваЖно съзвездие при българите, защото
Колата (Голяма мечка) е символизирала домът, пла-
нетата, Саракта на българите, която ги е прид-
виЖвала през небесните простори под ръковод-
ството на Воловаря (съзвездие Воловар), който е
бил олицетворение на Главния генетик на Вселена
та, лично отговорен пред Бог Тангра, за българите.
Колобърството е знаело, че на Воловар е главната
96
генетична банка на нашата Вселена и Галактика. К
Така символите Кола и Воловар са символизирали
филогенетичният принцип на вселената внедрен в
планетата ни - онтогенезата. Колата има четири
основни страни: две Канати и два Савака, което
кореспондира със символа на семейството - кана-
тицата и свещеният закон за Чевъртичността. Те
ограничават мястото на пребиваването на души-
те, когато се намират в еволкэционно движение
(когато са траки). Съзвездие „Колата с воловете"
е символизирало връзките на нашата вселена със
съзвездие Воловар, затова Животните впрегнати
в нея са Волове, а човекът управляващ колата се
нарича Воловор - водещият воловете, тоест ево-
лкэцията на съществата в колата. Съзвездие „Во-
ловар" е генетичната банка на нашата Вселена,
която се реализира чрез еманациите на съзвездие
„Касиопея" - генетичният център на Слънчевата
система. Воловарът, водач на Колата е бил олице-
творение на един от Великите Синове на Тангра
(ВиЖ Син), който е ръководел еволкзцият на хората
в съответната галактика.
КОЛОБЪР (Ка-Ла-Ба-аР). КоЛо е всъщност КаЛа,
потъмнено с времето и означава духовна душа,
красива душа, осъществила еволкзцията си още в
Лунния цикъл. Кала българите са наричали човек с
красива достолепна външност, както са наричали
цар Калоян: красивият Яница. Ба - небесна душа, Ар-
земя, планета от семейството на РА - Слънцето.
РЕЧНИК НА САКРАЛНИТЕ ДУМА В ^АН'РИЗМА
97
К Колобърът е свещеник на ТанГ-РА - първият моно-
теистичен Бог на българите и човечеството, ос-
новоположник и източник на всички духовни учения
на земята. Колобърът е представител на Тангра на
Земята, той преподава в Живота Принципите на
небесните закони и Живота. Колобърът е духовен
наставник и учител, но не е надзирател на хората.
Съществуват три степени в обучението на Коло-
брите: Гарван, Орел и Сокол и няколко вътрешни
йерархични чина, които са: Колобър - шаман, Коло-
бър, АН Колобър, БО Колобър, БИЙ Колобър, Колобър-
катар (алхимик) и Колобър Дуглав орел (Саалбий).
1.	Колобърът - шаман в степен Гарван е лечител,
охранител и стопанин на определен район от при-
родата и хората в него.
2.	Колобърът Орел. Втора степен в колобърство-
то. Колобър отговарящ за определено райони и са-
крални обекти в тях. Действащи колобри от све-
щеническата линия.
3.	Колобърът Сокол. Висшето колобърство, учите-
ли, наблкздйтели и членове на дърЖавна и духовна
слуЖба. От чинът на Соколите е излъчван АНколо-
бърът на Каганата, който е бил определяй от чле-
новете на Четиринадесетте - висшите колобри
от Кръглата маса.
4.	АН Колобър - висш дърЖавен сан, даван на Коло-
бъра - член на Каганата - дърЖавната парламен-
тарий власт. Официален духовен съветник на Кана
и Каганата.
ПНИЙК на С А А • А Л К И 1 I ДУМИ
98
5.	БО Колобър - Висш сан 6 колобърстбото.	к
а)	Колобър, освободен от социална и дърЖавна
бласт и задълЖения. МоЖе да бъде съветник, но не и
член на администратибната бласт. Духовен човек,
достигнал нивото БО, тоест върхобно съзнание.
Ако чобекът е от духовно извисен род служители
на Учението на Танг-РА, целия му род започва да се
нарича БОЯН. БО-ЯН означава човек с духовно съзна-
ние (БО), от род на мъЖе (ЯН), посветили Живота
си в слуЖение на Танг-РА. Но тъй като даването на
Име е свещенно за българите те наричат с проз-
вището Боян само мъЖко дете, принадлеЖащо към
рода БОЯН и тогава името Боян е име и звание
едновременно, както е с Вениамин - Боян Магът.
Такъв е и случаят с философа на Тангризма - Ли Боян,
наречен в Китай Лао Дзъ Ли Боян, което означа-
ва Мъдрият старец Ли от рода Боян. В последни
времена родовото име Боян се е превърнало и в
обикновено лично име.
6)	Колобър на военна слуЖба - Главен военен колобър
на Ордата.
6.	БИЙ Колобър. БИЙ е висше обръщение към въз-
растна, мъдра, духовно извисена личност. Чинът
Бий е бил даван и на Жените достигнали висше
ниво на духовно съзнание. Всички колобри в това
ниво са смятани за съвършени хора. В българската
митология „Сказание за дъщерята на Кана„ Бий са
наричали Жените Алпове (съвършени дъщери на
Тангра).
РЕЧН/И НА САКРАЛНИТЕ ДУМИ В ТАНГРИЗМА
99
К 7. Колобърът СААЛБИЙ или Двуглав орел.
Колобър, който е достигнал високото алхимично
ниво на Душа, раЖдаща се вече само в родовете
на посветените служители от Петото царство.
САА е висш сан на духовност даван на човек прием-
ан за боЖествено същество. АЛ е частица за ран-
гова принадлеЖност спрямо другите подобии на
него и означава Първи, Първенец. Този колобър носи
своите нива на посвещение още от времето на
Лунната цивилизация (виЖ В книгата „Колобър" обяс
нението на рангоВите разновидности на понятието
БаБа). Понятието Саалбий моЖе да се замести със
символа на Двуглявия орел.
8. Колобър - катар. Колобърът, достигнал ниво на
посвещение, при което му се доверяват тайните
на Алхимията на Живота на Земята и Слънчевата
система, се нарича Катар. КАТАР = КАТ+АР и КА+ТАР.
КАТ - (бълг.) ниво, слой, етаЖ, и т.н. В случая Ниво
на АР. АР - земя. TAR ТАРА - (старобългарски) звезда.
КА - ТАР - душа от звездите, звездна душа, работе-
ща на планетата Земя.
Това е Колобърът СААЛБИЙ, който вече не работи
сред хората, а е извън социалния Живот, отдаден
изцяло на алхимичните трансформации и трансму-
тации в природата и Живота на планетата. Душа
в монашеска аскеза. Член на Петото царство на
посветените пратеници на Слънцето и Небето.
КОЛЕЛО. 1. Свастично-сувастичните движе-
ния на Трираменния и Четирираменния кръст.
РЕЧКИ1 нА САКРАЛИИ1Е ДУМИ 1 ТАНТРИЗМА
100
2.	Енергиен център 6 тялото на човека. Място, къ- к
дето се приема или излъчва специфичен вид енер-
гия, свързана пряко с Жлезите от ендокринната
система. Нарича се още и чакра (от чекрък).
3.	Колело на Живота (ДЖедЖе).
4.	Колело на обучението или Зодиак.
КОЛО. 1. Коло е вид български танц при кой-
то хорото се извива змиевидно, описвайки непре-
къснато свастично-сувастични движения. Когато
този танц се изпълнява от Кумците водещи Булка-
та по време на сватбата се е наричал Буенек: хоро
на радостта за извършеното зачатие от младсг
Женците.
2. Коло - хоро изпълнявано в кръг около Колът в цен-
търа на хармана, след овършаване на Житото и при-
бора не то му в хамбарите. Хоро на благодарността
за плодородието на земята и покровителството
на небето. След което Коло-то (колът), на който са
привързвали вършеещите Животни, се е прибирал
и съхранявал до следващата вършитба, през следва-
щата година. Колът за хармана Коло е бил изработ-
ван от акация (салкъм), от стопанинът.
3. Съществувал е и друг танц Коло изпълняван от
група Жени облечени в белите си ризи на зачатието
- ленените им ризи от първата им брачна нощ, в
която са заченали като булки. Ако Жената не е за-
ченала като булка, а години след сватбата или има
починало дете, не е имала право да участва в този
танц. Много силен сакрален танц изпълняван кога-
РЕЧНИК МА САМРАЛИИТЕ ДУМИ
101
к то 8 селото или района има голяма смьртност на
деца. Наричал се е още ЮЖици-ВериЖици, защото
българите и траките имат за свещен полкэс ЮГ,
а ВериЖици, защото танцът, посветен на добра-
та раЖдаемост и здравето на децата, се е играел
от Изгрева на Слънцето до неговия залез - хванати
здраво една за друга за коланите си (булчинският ко-
лан с пафти, символ на брака), плътно, с кръстоса-
ни ръце, в брачна премяна, с разплетени коси, бели
ризи, боси - „велига от Жени", която не е моЖело
да се прекъсва, нито някоя Жена да се пуска от хо-
рото. Смятало се е, че ЮЖната царица, святата
Жрица Богинята -Майка, ще очисти утробите на
Жените и децата повече няма да умират. Когато
се е изпълнявал танцът, около Колът на хармана,
който е изваЖдан от хамбара и забиван специално
за това хоро, никой не е моЖел да се приблиЖава
до мястото, особено мъЖете. Ръководел се е от
Бабата на района (акушерка и лечителка), съпру
гата на Карга колобъра - баба Янга, но при голяма
смьртност е участвала и съпругата на колобъра
Орел или Горянинът на района. Коло-то се вие надяс-
но и наляво, описвайки непрекъснато сувастично
- свастични движения около своя център - Колът,
илкктрирайки едиството меЖду филогенезата и
онтогенезата в Живота на човешките същества.
Смятало се е, че този танц възраЖда единството
меЖду Небето и Земята и изчмолва благословията
на Алповете, родителите на българския род, осо-
РЕЧНИК НА САКРАЛНИТЕ ДУМИ
10?
бено на Жените БИЙ алии - святите дъщери на к
Тангра, закрилнички на Живота, на раЖдаемостта.
КОЛАДА. 1. Колада та е пакет от десет неща
на едно място, дузина неща пакетирани заедно.
2. Древният български календар се е наричал Колада,
защото месеците му са били десет, с по 36 дни и
по щест шестдневни цикъла (седмици). Името ка-
лендар, което знаем днес, започва да се употребя-
ва много по-късно. След петте „мръсни дни" (Мла
да бога (ЕднаЖден) и четирите дни посветени на
четирите стихии), е настъпвала Новата година,
пьрвият ден на новата Колада - Първи Просенец
(Чянуари) и цикълът - коладата, е започвал да се
брои отново. Така българската Колада (календар)
има 360 дни равняващи се на пьлният кръг на Зе-
мята в нейната орбита около Слънцето, плкэс 5
дни на стихиите. Коладата, е започвала и завърш-
вала на точно определен брой дни, които винаги са
360+5. Астрономичната компенсация се е извърш-
вала винаги на ЕднаЖден (слънцестоенето, Млада
бога), затова в българският Слънчев календар няма
високосни години и всички празници са неподвиЖ-
ни. Момченцата са сурвакали в утрото на Млада
Бога и още четири дни, отдавайки почит на сти-
хиите на земята - огнената енергия на Слънцето
(Амон Ра), който е техен създател, техен енергиен
източник. Вечерта преди Коладата, явяващ се пър-
вият календарей ден от новия цикъл, след Заникът
на Слънцето, мъЖете се събирали на групи, облече-
®£ЧНИК НА САКРАЛНИТЕ ДУМИ
юз
к ни празнично и са обикаляли селото пеейки песни за
берекет на домът през Новата година. Обикаляли
са до полунощ всички домове. Те са пеели задълЖи-
телно песента „Ой Коладо, мой Коладо", с която са
поздравявали стопаните с настъпването на Пър-
вия ден на Календара (коладата).
Новогодишните празници в действителност за-
почват на празникът на Слънцестоенето - Млада
бога, който се символизира от Колачето, което
Жените печат предиииният ден и го раздават на
сурвакарите - то е Алфата на новия цикъл. А по-
гачата Колада символизира празникът Колада (1
януяри), когато започва новият календарей цикъл
и мъЖете коледуват, затова тя се раздава на коле
дарите. Погачата Колада има три основни части
(фрактала): питката, която е хляб и Живот, под-
ковата - омега, която е символ на пълния нов цикъл
и равнораменния сувастичен кръст, символизиращ
филогенетичният принцип на Вселената, в чийто
меЖдинни полета, меЖду рамената на кръста, са
точките на четирите космични Етъра - така
този символ става синоним на осморната Елбети-
ца - космичният принцип на Живота на Слънцето
и Вселената - Кабарата на българите, но вече на
битово ниво.
»ЛЕ^<4Н»1 S И W Л XT 3XHHVTdMV3 VH НИНН34
Нолане; Погана Колада
104
КОН. Свещено Животно на Слънцето. Огнен К
дух на Слънцето. Сила та на Амон-Ра, на Светилото.
Свещено Животно и при траките, но язденето му
е без стреме. При българите стремето е смволи-
зирало и способността човечеството да достигне
в своята еволкэция управлението на собственото
си духовно развитие, основите на което са дър-
Жавността и монотеизмът като духовно учение
за съвършенство. Оседланият, със стреме, кон при
българите, е символ на евол1оиралите души от Ед-
норог, а при траките, които не познават стреме-
то - на душите вървящи по Пътя на посвещение-
то - децата на Слънцето. Боговете, които яздят
колесница с четири коня символизират динамика-
та на четирите Иерархии, осъществени в нашата
Слънчева система: Сатурн, Слънце, Луна и Юпитер.
КУМЦИ. Названието Кумци определи двойка
младеЖи, но не са съпрузи, която Жени друга двойка
младеЖи. В българската традиция Сватосването
и ГодеЖът на младеЖите са се осъществявали от
най-близките им приятели. Главен съветник на кум-
ците е била Бабата на селото - Баба Янга, която
е акушерката, баячката, лечителката на всички в
района. Тя е познавала всички хора, характерите
им и т.н. и е била посредник меЖду възрастните
(родителите) и младоЖенците. В Тангризмът въз-
растните са нямали право да се намесват пряко в
уреЖдането на годеЖа, когато имат съобраЖения
те са ги казвали на Баба Янга и тя ги е предавала на
Р1ЧМИК МА САКРАЛНИТЕ ДУМИ В ТАНГВИЗМА
105
к Кумците и обратното. На самото сбатбено тър-
Жестбо Женените и неЖенените гости са били раз-
деляни задълЖително на две отделни маси. Сват-
бата е продьлЖабала три дни (две нощи). След
брачната нощ в която е осьществено половото
таинство меЖду двамата съпрузи, младоЖенците
са излизали при младеЖите, годеникьт е обявявал
момичето за своя съпруга, след което Кумците са
побеждали Булчинското сбатбено хоро наречено
Боянг (Буенек). Характерното за това хоро е, че
се вие змиевидно наляво и надясно описвайки сувас
тично-свастични фигури, с което се регистрира за-
чатието. Срещу малък дар всички младеЖи, които
Желаят да се задомяват, са се хващали на хорото,
за да получат благословията на Булката за брак.
Водейки хорото Кумците преминават от района
на младеЖите в района на Женените сватбари и
предават Булката и МладоЖенеца на родителите
на момчето, които пьрви се хващат на хорото и
Булката го повеЖда при другите хора. Обикновено
всички сватбари се хващат, за да отпразнуват но-
вата семейна двойка. От този момент те вече
принадлежат на семейното общество и повече не
се връщат на трапезата при ергените и момите,
но вече е моЖело всички да се смесват и са правели
общи хора и надигравания.
Момичето - кумица, обикновено най-близката при-
ятелка на годеницата, която има задълЖението да
организира от Женска страна сватбеното тьрЖе-
ПЧИИК НА САКРАЛНИТЕ ДУМИ В ТАНТРИЗМА
106
стбо. Тя наблк>дава и следи да се зачитат обредите К
и правата на бьдесцата булка. Момчето - кумец,
представляващ мъЖката страна, е имал задача
аналогична на всичко, което казахме за Кумицата.
Кумицата и Кумецът са били обявявани официално
на ГодеЖа, което ги прави обществените предста-
вители на младите до сватбата.
КОРЕННИ РАСИ. Коренните Раси са цикли от
общата еволкэция на човечеството, които проти-
чат за хиляди години. В окултните науки (най-вече
Блаватска) се говори за Седем раси на развитието,
във всяка от които се развиват Седем подраси,
всяка от които е водеща в определен период от
време. Когато тези седем подраси изиграят своя-
та роля в развитието на човечеството като общ
организъм, Коренната раса се сменя със следваща-
та. Днес човечеството се намира в Пета коренна
раса от сегашния цикьл (Йон) на развитие на това
човечество. Педстои да навлезем в Шеста корен-
на раса. Според тангризма началото на преходният
период настьпи през 1993-та година чрез активи-
рането на дейността на енергийният центьр на
Балканите, наречен Жлеза на Времето. Преходният
период е цикьл от 80 до 160 години, в който ста-
ват основните геомагнитни и биологични промени
в Живота на планетата, вклкэчително и трансму-
тационните. Понятието Коренна раса не трябва
да се смесва с понятието Раса, определящо антро-
пологичното различие на хората в човечеството.
РЕЧНИК НА САКРАЛНИТЕ ДУМИ
107
к Общият Цикъл от време за разбитието на Седем-
те Коренни Раси В тангризма се нарича ЙОН (еон).
КОСА. Българите наричат оплитането на ко-
сата на плитка Коса. Плитката, когато се носи от
колобъра е белег за неговата лична степен и чин В
колобърството на монотеистичното Учение Тан-
гризъм. Трите степени в йерархията на колобър-
ството имат своите три вида плитки (коса) чий-
то кепер (тяло) е оплитано по характерен начин.
Плитката на Колобъра Гарван е била от три снопа,
на Орела от шест снопчета, а на Сокола от дебет
снопчета, заплетени в обща плитка (Ви Ж Плитка).
КОСЫМ. Косите (цвета и дебелината на косъ-
ма) са олицетворение на еволкэционното ниво на
ума на човека. Косата е антенна и шлем за мозъка
(духа) по отношение на енергиите на Вселената.
Когато дадена коса изиграе защитните и стиму-
лиращите си функции на космична антена, тогава
космите започват да избледняват докато станат
бели като сняг. Бялото е съдърЖание на всички то-
нове. Цялата гама има бял цвят - когато всички
тонове са в пропорционална зависимост. Белият
цвят означава готовност за промяна, защото в
него се съдърЖат всички възмоЖности, една от
които ще бъде реализирана в последствие, в след-
ващото прераЖдане. Няма никакво научно доказа-
телство, дори сносна хипотеза, защо косите побе-
ляват и защо имаме такава богата разновидност,
но всъщност точно четири основни типа цвят на
РЕЧНИК НА САМРААНИ'ГЕ ДУМИ В Т А Н Г Р И Э М А
108
kocama: черна - Желязо, руса - злато, чербена - мед К
и бяла - сребро. Те дават и пазят знанието за този
белее на личната еволкэция на Умстбеното ни тяло.
В Българската устната Колобьрска традиция има-
ме дадени три степени, които после са станали
и имена на оснобните български племена: Каргаури
- черни, Бургури - кестеняби, Балгури - руси, плкэс
чербенокосите - посветените Колобри от хунор-
ския род. И веднага подчертаваме - в тези чети-
ри ниба на умстбена и духовна еволкэция могат да
бъдат всички души от всички раси, независимо от
сбоя цбят на коЖата или какбито и да е други ет-
нически белези. Бялата коса, среброто, е цвета на
предстоящата промяна - тя е ниво за всички хора
и раси, всички Цветове стават в последна сметка
бели коси.
Кодът Завързан косъм, обаче, има дълбоко алхимич-
но значение, което се изразява чрез определен ри-
туал - завързването. В химично отношение е код
за промяна на валентността: преминаването от
ковалентно във Валентно състояние на същата
материя, чрез смяна на вибрацията на личността
под въздействието на външни фактори. В отрица-
телен аспект това е същността на лошата магия.
КОСТЕНУРКА. В Тангризма Костенурката е Све-
товната майка - модел на Вселената, звездите,
планетите и човека. Има своите пет разновидно-
сти. Трите от тях са свързани с трите основни
структури на развитието на вселената и са лични
МЧМИ< НА САКРАЛНИТЕ ЦНИИ В Т А И Г Р И В М А
109
к знаци на Тангра: вселена, звезди и планети.
Вселена
Звезда Планета
»ЕЧИИК НА САКРААМИТ1 ЬУМИ • ’AHflHJVA
Съществува и костенурка от четвърто ниво - на
знанието за Принципа на структуриране на ДНК и
пета костенурка - съдърЖаща знанието за Дърво-
то на Живота. Костенурката е Цвете на Живота
(канатица). Елбетицата (осморността) е Колело
на Живота, а Трите костенурки 8 едно (тялото на
Човека) се нарича Дърво на Живота.
КОТКА. Символ на посветените Жени в Коло-
бърството, които имат самостоятелен ранг в
духовните науки, обикновено свързани с начина на
Живот на хората. Това е Баба Янга, съпругата на ко-
лобъра, която вече има специфична роля в Живота
на хората, а не само лечителска. Жена преминала
през система от специфични обучения и овладяла
успешно алхимичните дойности. Тези Жени са под
действието на закона на Мълчанието и нямат пра-
во да говорят за дейността си с когото и да е.
Високо посветена душа в духовния Живот на бълга-
рите, член на Петото царство.
КРАТКА ПАМЕТ. Ядрената ДНК, тази която е
валидна за организма и клетката в едно прераЖ
но
дане. Тя е пряка интерпретация, 8ид трансмута- к
ционен процес меЖду двете родителски яДНК. Има
значение за Живота на организма само в конкретно-
то прераЖдане, но оставя трайни следи в Дългата
памет чрез РНК.
КУРАЖ. Древно българско бойно изкуство, кое-
то е било задълЖително за изучаване от багатури-
те и колобрите. Близко е по характер с техниката
ДЖудо и Свободна борба. Представлява смесица
меЖду двете техники. Основната идея е да се из-
роботи лична система за защита и противодей-
ствие при влизане в ръкопашен бой с противника
без оръЖие. Най-характерното е, че в него влизало
задълЖителното обучението за Бой с камшик . Кам-
ииикът е бил изработван от уплетена трипласто-
ва волска коЖа, завършващс теЖко метално топче.
Камшикът се е навивал около кръста на воините и
е слуЖел като последно оръЖие за защита.
КЬХ-КЪХ. „Къх, къх" е израз на лотата стра-
на на огъня, тогава, когато стихията Рам моЖе
да нарани човека. Къх е изгаряне, нараняване от
еманацията на енергията Огън. И днес майките и
бабите ни употребяват това предупредително
възклицание което означава - пари, ще се опариш!
Народната памет е запазила значението на дума-
та в битието на семейното огнище.
РЕЧНИК НА САКРАЛНИТЕ ДУМИ В ТАНГРИЗМА
hi
Л
РЕЧНИК ИА САКРАЛНИТЕ ДУМ И В ТАНТРИЗМА
л.
ЛАМ. Енергията ЛАМ - субстанцията на сти-
хията Въздух, която осъществява функцията на
двиЖението и трансформирането. Една от чети-
рите разновидности на Небесния Етьр, майка и
Сила на стихията Въздух.
ЛАЗАРИЦИ. Днес известно като Лазарки. Праз-
никът Лазаруване, Лазарки и т.н. Произлиза от
ЛАЗЯ - лазя, полазвам, пролазвам, преминавам, РА-
слънце и ЦП - енергията на Вселената, която дава
Живот и поддърЖа Живота. Името идва от това,
че на този празник момичетата „лазят" по трева-
та при изгрева на слънцето като трият половите
си органи в росата на тревата. Български празник
на зачатието. Танци на момичетата от селото, но
само на тези, които са имали през годината своя
първи менструален цикъл. Български танц, ръково-
ден от акушерката и лечителката на селото-баба
Янга. Цялата група момичета се събира вечерта,
по време на залеза на слънцето на Лазаркина поляна
в местното землище, където се е смятало, че има
самодиви (не самовили). Облечени са само в бели
ризи докато са на поляната и в невестини сукмани,
когато влизат в селото. Всяко момиче е вземало
от някоя невеста от своя род или семейство (вече
раЖдала успешно Жена) дрехи, с които е танцувала.
112
Цяла нощ пеят и танцуват край огън, който майки- Л
те им са приготвяли. На сутринта, npegu изгрева,
на Зазоряване, пеят песен за посрещане на Слънце-
то (ЖиВотВорният принцип) и унесени 6 транс,
пеейки лкзбовни песни, са триели своите полови
органи (лазене) в росата на тревата. Символично
идеята се отнася до Желанието да са плодовити
като тревата. След това изплитат венци от рас-
тения и цветя, слагат ги на главите си и тръгват
към селото. Танцът е продълЖавал до пълния изгрев
на слънцето. Смятало се е, че росата 8 този ден
помага в лекото и плодотворно раЖдане на деца.
Всички момичета са имали своя първи цикъл и са
били готови за съпруги и майки. След танцът на
Слънцето девойките са влизали в селото, обикаляй-
ки поляните и нивите край него и са посещавали
всяка къща, където е имало момиче, което още не
е невеста. Не са влизали в къща в която няма мо-
мичета. До обяд, до Райко (зрялото слънце), са оби-
каляли селото и къщите, играейки половият танц
Буенек, характерен със змиевидните си извивки на-
дясно и наляво, символизирайки единството меЖду
филогенетичния и онтогенетичния принципи на
Живота във Вселената. С този танц лазариците
са предвещавали и поЖелавали на момичето мла-
доЖенския танц Буенек, когато кумците извеЖдат
младоЖенците след тяхната първа брачна нощ
(Ви Ж Кумци). Пеят и вият Буенека само около всеки
член на семейството, който още не е сгоден или
t ИЛАП UHHWnv: VH М И Н э
из
л задомен. Така младеЖите са научабали, биЖдали са,
кои момичата са бече готоби за съпруги. В сбоята
сакралност Лазарубането е полов танц на млади-
те девойки. Лазарици е бил бинаги б петък срещу
Неделя - денят на Слънцето. Преди приемането
на християнстбото българите са имали календар с
десет месеца, с по 6 шестдневни „седмици". Събо
mama не е била позната на българите и траките
(0иЖ Колада).
ЛИЛИТ. Майка на човешкия род от епохата на
Лунния цикъл. Женският аспект на Аллах, който ра-
боти през периода на Лунната епоха.
ЛОДКА. Съзбедие „Кораб" или „Лодка" от Бойл
шахът. Съзвездие „Кораб" (лодка) символизира б
Тангризма дбиЖението на Духът-Душа по небес-
ните Структури, б които се осъщестбява негова-
та лична еволЬция. Това е Пътя на пробудената
душа, на просветленото съзнание осъществяващо
се в нибата на плътната материя. При траките
е душата Херакъл, който чрез дваданесет лични
подвига преминаба успешното си обучение като
ученик на Небето. В Бойл шахът на българите Лод-
ката представлява символичното присъствие на
четирите небесни етера в духовното обучение на
хората. Всяка Лодка е носител на това знание и е
изклкэчително силен ход б партията шах, тоест в
работата на ума, когато твори еболкэцията си.
Българският Бойл шах има 9/8 полета, плкэс 4 лодки
(за подробности ВиЖ „Алхимията като наука", глава
МЕЧНИК ИА САКНЛИИЧ ДУЮ
114
Шахът на българите).	л
ЛУНИЦИ. Лунни фази. Дунните фази са общо
четири. Различии nepuogu от време, през които
Луната влияе много доловимо върху цялата Земя.
Най-малкият цикъл е от седем дни. Четири такива
образуват Лунния месец - 28 дни. Десет Лунни ме-
сеца е периодът на една пълноценна бременност
при човека. Една кален да рна година има тринайсет
лунни месеца и се нарича Голяма Луна. Седем Голе-
ми Луни (91 Луни) правят един Пълен Лунен цикъл.
Лунните фази контролират, чрез отразения си по-
ток светлина, развитието на Живота на земята.
Тяхното въздействие моЖе да се окаЖе така силно,
че да породи състояние на сомнамбулизъм. На тези
четири фази се подчиняват менструалните цикли
при Жените и фазите на зреене на сперматозоиди-
те при мъЖете. В края на сегашната епоха „Риби"
Лунното влияние е значително отслабено, което
прави хората много по-податливи на Слънчевите
аномалии отколкото на Лунните. Старата леген-
да за битката на Орфей със Жриците на Луната
и налагането на Слънчевите богове в нашата ми
тология, е предаване на тайнството за времето,
когато Слънчевата активност ще достигне непо-
дозирани мощности. Това време е навлизането на
нашата планетарна система (Слънчевата) в йон-
ните потоци на съзвездие Водолей.
ЛУЦИфЕР. Светоносният син на Бога Творец на
материята от първичния хаос към микро и макро-
ns
Р1ЧИИК МА САКРАЛНИТЕ ДУМИ
САКРААИИТЕ ДУМИ
Л cmpykmypume. Името му произхоЖда от Лукс (Lux)
- светлина. В езотеричен смисъл той е създателят
на АЗ-а у човека като самосъзнание. Луцифер е енер-
гийното тяло на планетата Земя и всичко родено
от нея е част от него. Създател на свой човешки
род на планетата. Князът на планетата ни. Не-
говият помощник Сатана, (изкусителят, изпита-
телят), е създаващият условията за отношение и
сьпоставяне на двете същности на човека - Аз-ът
и Душата.
ЛУЦИфЕРИЧНИ СИЛИ или Дяволи. Енергийни
същества, които водят хората, чрез Чувствено-
то тяло у тях, към удоволствия с цел да ги от-
клонят от духовността чрез страстите. Кога-
то Духып, космическата безсмъртна субстанция,
напусне човека докато е Жив, те се всаЖдат на
нейно място и го подчиняват на похотливите си
Желания. Евангелията описват случай, когато вла-
детелят на енергийните тела на човека, Христос,
изгонва от хората такива същества и ги вкарва
в прасетата, които веднага след това се удавят.
Тъй като Животните, в случая прасетата, нямат
развито тяло на чувствата, те не могат да издър-
Жат на Луциферичните енергии и губейки контрол
над инстинктите си, се хвърлят във водата. Това
преенергетизиране на тялото не е фантастично
явление, а е нормално, физическо, силно състояние,
често наблкэдавано и у хората, особено при таки-
ва, които са в психично неравновесие. Психиатри-
пб
м
me gaBam обидна информация no този въпрос. Лу-
циферичните сили са сили на гордия, себел1оби6 и
егоистичен АЗ, силно доминиращ над Душата до
края на Пета коренна раса.
м.
МАМА. Ма - вода. Отделената от Бога „Вода
от Вода" (Ма от Ма). Има се предвид главно Вто-
рата вода, Земната, творящата субстанция на
материята на тази планета, притеЖаваща всички
съставки на космичната творческа същност - Не-
бесната вода. И тя, а не Господ, е първият тво-
рец на видовете. МА е сътворителка на Живота в
нашата Вселена и притеЖава качества които има
и Богът. Затова тя е двойната Ма, двойносъдър-
Жимата субстанция. Ма+Ма или Вода+Вода. Ето
най-дълбокото значение на този код от Библията
известен в Тангризма хилядолетия преди logeume
да съставят своята Книга. Числената стойност на
МаМа е 28, което дава удвоената структура на
стабилизираното Астрално тяло у човека (14+14).
Казаното дава знанието, че Жената е годна да раЖ-
да, когато астралът задейства половата й систе-
ма (първият менструален цикьл) и трябва да роди
своите деца до 28™ си година. Знанието за гене-
РЕЧНИК НА САОАЛмИЧ СУМИ 1 ТАНГРИЗМА
117
м тичната нагласа на нашия организъм е било дъл-
боко познание, обладяно от колобрите на Танг-Ра.
Мама, Майката, раЖдащата субстанция, е най-съ-
кробеното име за Душата на бсеки човек. Майката
е свещено същество за българите. Мама е начало-
то на човечеството.
МАГ. Сьвършен. Нивото на духовно разбитие
Маг означава, че душата е достигнала в редица ус-
пешни прераЖдания съвършени умения в алхимич-
ните тайни на Живота. Магове са всички Колобри
- катари. Понятието МАГ няма нищо общо с ма-
гьосникът от християнството.
МАДАРА. Ма-Да-Ра. Геомагнитен център на
планетата Земя на Балканския полуостров, прите-
Жаващ специфични характеристики, отговарящи
на нуЖните условия за творчество на двусъщност-
ния, но все още безполов Човек (андрогинен). Тук Ело-
химът твори първообраза на човека Адам Кадмон.
МАКАЗ. фигура от тъкачеството на българи
и траки, която означава ГодеЖ. Законът за БИпо-
лярността (двоичността) се предаба чрез фигура-
та наречена Маказ или ГодеЖ. МАКАЗ на български
означава: 1. Разклонение 2. Подкосни греди при дър-
вена покривна конструкция. 3. Древен символ по
килими - два триъгълника, свързани с острите си
бърхове - знак на мъЖкото и Женското начало, на
боЖественото и земното, на хармонията и урав-
новесеността в природата. Маказ означава годеЖ,
а Голям маказ - сватба.
НЧНИ11 ИА САКРАЛНИТЕ ДУМ/. В ТАНТРИЗМА
118
м
Маказ; Голим маказ
МАР. МАРА. Утроба. Половата система на Же-
ната. Ма-майка, Жена, душа ИН 6 звездна система
РА (Слънце). Ра - Слънце, фалос.
МАКАРА. Ма-Ка-Ра. Крокодил. Символ на душа, про-
паднала дълбоко в материята, раЖдаща и разви-
ваща своите деца в Долната вода-материалната.
Както крокодилът е потопен във водата и над нея
стърчат само двете орбити на очите му, така и
тази душа е потънала в земните реализации, глав-
но раЖдането, затова в приказката „Мара Пепе-
ляшка" момичето се казва Мара (утроба), тоест
вече е готово да осъществи своята евол1оция из-
вън тялото (КА) и да стане Жар птица (огнено съ-
щество).
МААРКАБА. Словото МААРКАБА илкктрира
чрез своите фрактали:
1.	МА - физическа реализация на идеите на Бога
(проявен свят) чрез Ин структурирането на ма-
териалните структури (телата) или Женското
начало - МА (мама).
2.	АР - Земя. Проявяването на семената в звезд-
ната и планетна система на Слънцето (Амон-Ра).
Проявяване на химическия свят чрез творческата
РЕЧНИК НА САКРАЛНИТЕ ДУМИ В ТАНГРИЗМА
119
м сила на Вселената - РА, реализирана от плазмена-
та енергия на Слънчевата Иерархия. Съчетанието
от горните две срички дава общата MAR което на
български означава Утроба. Всьщност утробата е
обект на Слънчевата творческа енергия РА, при-
ложена като творчески потенциал в материята
- раЖдането.
3.	КА - човешко същество - душа на човек. Отно-
шението меЖду
МА и РА се изразява в обекта Човек, който е и субе-
кта Човек. КА е човекът, изграден като структура
от трите тела в него: организъм, глава и полова
система. В своя Женски аспект - Живота, той е
Утроба (МАРА).
4.	БА - Космическата Душа, реализирала своето
развитие чрез Живота на КА в материята.
Тези четири кода, съставящи името Мааркаба,
илкэстрират Дървото на Живота, когато е свър-
зано с космическите принципи - Осемстепенното
проявяване на Утробата - Цветето на Живота
(канатица) при българите. Когато проявяването
се отнася само за планетно същество (или даден
етнос) този процес се изразява чрез Шестсте-
пенното отношение - разработено изклкзчител-
но тенденциозно в кздейската Кабала - Дунните
принципи, в които липсва Слънчевото начало. В
българската сакрална символика се нарича Канати-
ца - самостоятелното проявление на един Род в
процесите на неговото развитие вътре в родове-
РЕЧНИК НА САКРААМИТ1 ДУМИ В ТАНГРИЗМА
120
me на Царството. Мааркабата и Канатицата са м
синоними на Род в родовете на Вида. МаАрКаБа е
човешкото тяло като цялостен организъм със за
лоЖените в него космични дадености (Духа), които
са символизирани 8 българското тъкачество като
Елбетица. Елбетицата и ДЖедЖе (Колелото на Жи-
вота) са синоними. Маркаба е Методика за дейст-
вието на Принципа Кабара.
Елбетица. българската Мааркаба или Кабара
МАРААМ (МАРИАМ). Име на Световната
Майка. Съставките са: Ма - Небесната вода и Ра
- небесната енергия, които творят чрез земната
вода AM. Името МАРА на българки означава Утро-
ба. Тази, която е дала начало на родовете. Затова
Майката на Иисус се казва Мариам и е в Йерархия-
та на Небесните посветени (САА) известии на чо-
вечеството като ДЕВИ - Слънчеви същества. Дева
Мариам става Дева Мария на гръцки.
МАРКО КРИЛОВИТИ. Юнакът, който вещо
язди своя Кон, станал принципен защитник на сла-
Р1МЫИ* НА САИРАЛНИП ДУМИ В ПМГ»И)МА
121
емнии МА САК’АЛНИТЕ ДУМИ
м бите и онепрабданите, изпълнил Трите правила на
Четирите вятъра. Овладял ги е и е станал Крилат.
Той е воинът Багатур, земната душа, победила 8
цикъла Змея 6 себе си (кундалини). Душа, на която е
поверена Земята - Саракта на българите. Получил
е покровителството на Небето - има личен духо-
вен водам (оренда) и наставник - станал е Казн на
самия себе си.
Образът, епичният герой на Българите - Марко
Криловити е Душа, достигнала правото и възмоЖ-
ността да победи врага на човешката евол1оция,
като разсича Трите синдЖира с „роби" - трите ка-
нала на енергията на душата (кундалини). Това са:
1. СиндЖир - Главният канал на енергията на Небе-
то (Дум ай), двиЖеща се във вътрешната част на
Гръбначния стълб (и съединяващ се с предния мери-
диян на зачатието (Жън-ай). Нарича се още Управи-
тел. Първи синдЖир - с млади невести.
2. Енергията СиндЖир се съпътства от два успо-
редни енергийни канала, които определят поляр-
ността на двете половини на торса. Намират се
по дълЖината на мускулните групи около гръбначия
стълб", но стигат до вдлъбнатината на черепа, не-
посредствен© под издутината на тила - Лоното
на Бога. Двата канала се наричат:
а)	Боздуган - мъЖка енергия, дясната част на тяло-
то през деня. СиндЖирът „все млади момци „
6)	Сабя - Женската енергийна полоса, лявата част
на тялото през деня. Трети синдЖир - „все млади
122
geBouku".	м
Когато Черният Харап (нощта, злото) ги завла-
дее, Боздуган и Сабя разменят местата си, тоест
сменят знака си. Символът Черен Харап означава
заробване.
Епосът за Марко КрилоВити, битката на Душата
с личното Его, за да се освободи от робството на
Тъмата, е пренасочен през Турското робстбо към
поробителите. Така постепенно народното твор
чество променя спецификата на Героя, в която пос-
ветените намират кодовете на знанието за лич-
ната еволкэция на човека, а не само епически песни
за робството. Херакъл и Марко КрилоВити са дела-
та на Ученика и Посветеният в българския народ.
В исторически аспект личността на Марко от
Прилеп, героичен характер и героизиран допълни-
телно, за да отговори на надеЖдите на поробе-
ното население, даба ново направление и наслагва
доста нови фолклорни интерпретациия, но няма
нищо общо с Епоса за Марко КрилоВити. Разбира
се, посветените в Тангризма знаят как да отделят
древните предания от наслоЖените по-късно ин-
терпретации, но объркването не е малко. По съща-
та причина Чер Харап се превръща в Чер Арап. Чер
Харап не произлиза от арабин, от турчин, нито
от понятието черен, а от съществото Харпия’.
1 Хар пиите („похитителей") В тракийската митология са бо-
гини на вихъра и смъртта. Те са пет сестри, които сеят смърт
набсякъде. В случая Чер Харап е В мыкки род, което означаба, че
епосът го е променил, за да се бие Марко КрилоВити с достоен
РЕЧНИК НА САИРААНИЧ ДУМИ В ТАМГ»И)МА
из
РЕЧНИК МА САКРАЛНИТЕ СТМР Е ТАНГРИЕМЛ
м МАРТА. Митична Небесна Сила, която спора и
пуща ветровете и студобете. Когато се убери, че
Житото е готово да кълни и да даба реколта, тя
спира студените ДЖилове (бетрове) и пуща Проле-
тта да събуди природата за нов Живот. В нейната
бласт е Пролетното равноденствие. От уважение
я наричат БАБА Марта - старша душа на Живота.
В нейна чест на Пролетно равноденствие се връз-
ват Мартеници.
МАРТЕНИЦА. Мартеницата е полов символ,
употребяван от българите през месецът на Про-
летното събуЖдане (Сухи или Март) на природата
за Живот. Носи се само от Жени, деца и Животни,
които ще раЖдат през годината. Не се носи от
полово зрели мъЖе. Съществува предание, че мар-
теницата е постоянен символ на Знамето на бъл-
гарите, но всыцност тя е пряка производна на
сиволиката и значението на българското знаме -
Багреника (Тк/Ж Багреник). В този случай е символ за
плодородие и плодовитост на дърЖавата и наро-
да. Основният символ на мартеницата е Знакът
Костенурка при българите, който има б сбоя цен-
тър знакът на българския бог Танг РА © и който оз-
начаба - планетен Живот. Изработва се от бяла и
червена преЖда, като в основната уплетка от пре-
суканите конци се вплита и зелен конец символизи-
ращ възраЖдащата се природа - Живота. Двете
метличинки накрая на мартеницата символизират
противник - мык.
124
мъЖкото и Женското начало, земното и небесното м
единство. Небе - бяло и ЧерВено - земя, раЖдане.
Този символ на мартеницата е бил неразделна част
от българската сакрална символика до много късен
период и е възприет и от християнстВото, което
се ВиЖда ясно от снимка в музея на град КърдЖали,
направена по Времето на мартенските празници
в този край. ЗадълЖително е от три цвята, като
знакът на Тангра се изплита от бял кръг и червен
квадрат.
Празнуване на празника Баба Марта. Музея град Кьр-
дЖали (19 Век). Ясно личи шестетепеннота Костенурка
образуВана от льните на шестте диагонали на Шестгра-
т>т Костенурка и знакът на Тангра (©) В центъра.
Мартеницата не се изработва във формата на Жи-
вотни, хора или растения. Най-старата форма на
уплетена мартеница е бил във формата на косте-
нурката Слънце (звезда), но обезателно завършва с
метличинки в края на уплетката, които са в бял и
червен цвят. Дори когато се изплита като гривна,
МЧИИК ИА САЧРААНИТГ ДУМ*” В Т А и ' F И 3 М А
125
м се изплита задълЖително от същите три цвята,
като основното тяло е изградено от белият и чер-
вей конец, а зеленият е вплетен в тях, по-скоро ук-
расен. Изплитането на такава гривна-мартеница
става по схема символизираща българския сакрален
знак Елбетица - осемстепенната оплетка - от
осем конеца в трите цвята. Мартеницата Косте-
нурка - Слънце (звезда) е била закачвана на Знамето
на българите. Употребявани са три основни форми
за създаване на мартеница и те са:
1.	Маказ - оплетена от двата цвята, завършващи с
метличинки, които символизират двете части на
Маказа (годеЖ). Тук зеленият цвят липсва, защото
тази мартеница се е подарявала главно на полово
зрели момчета и момичета, които предстои да се
сгодяват (или са вече сгодени, но нямат Сватба -
брачното таинство на Чертога (виЖ Чертог)).
2.	Когато се оплита като Канатица (шестгранна
форма), тя символизира семейството, затова се
закичва само на членове на семейството от Женски
пол.
3.	Елбетица - осемстепенна оплетка носена като
гривна на ръката или овързвана около шията на до-
машните Животни.
РЕЧНИК НА САКРАЛНИТЕ ДУМИ S ТАНГРИЗМА
Мартеница Маказ; Мартеница Канатица; За&ьрзВане на Клкзч
126
Всяка мартеница, независимо от кой вид е трябва
да се завързва на Клкэч - с две извивки символизира-
щи знакът Безкрайност.
МАСОН. Он от масата. Всички членове от Въ-
трешния кръг Колобри -катари са били наричани
масони. Заседанията им са протичали винаги около
кръгла маса - символ на абсолкзтното им равенство,
на която само столът на БО Колобъра е бил с обле-
галка. Другите колобри, които са знаели, че тези
братя принадлежат на върховното ръководство,
са ги наричали ОНъ от масата, тоест членове на
братството на Кръглата маса. От разговорната
форма „от Масата е онъ" постепенно се е оформи-
ло прозвището масон, което е информирало, че чо-
векът е от висшите посветени в задачата - този,
на когото БО Колобърът и дванадесетте лично са
поверили изпълнението на задачата и неговите
решения не подлежат на обсъЖдане. Този член на
Съвета на Кръглата маса се е отчитал единствено
пред Дванадесетте. Подобна структура е имало
и в Каганата (парламента), но те са били четири-
надесет души с Кана и Ан колобъра. Когато след
обсъЖдането на даден въпрос е трябвало да се въз-
лоЖи на някого работата по изпълннието Канът му
е нареЖдал да остане след заседанието и да седне
на масата, тоест на съседна маса (паралия, кръгла
и с ниски крака), която е била в lopmama му и на коя-
то никой, освен поканените, е нямал право да сяда.
Така всички са знаели, че този Багаин или Бойл е на-
м
•НИИ! МА САК»АЛМИТ1 ДУМ* I V А М Г * И J М А
127
М значен от Кана да изпълнява решението на Кагана-
та. От член на парламента (каганата), багаинът
се е пребръщал 8 главен изпълнител - също както
министрите днес са изпълнители на парламетнар-
ните решения. Всички в саракта са били длъЖни да
се подчиняват безпрекословно на решенията на из-
брания член на Каганата. Само произнасянето или
пояснението: „От Масата е ОНЫ“ било достатъч
но да се разбере, че е личен довереник на Кана и Ка-
ганата. Онъ на български означава Той. Избирали са
го пред всички членове на Каганата, което е давало
възмоЖност на всички да знаят на кого е възлоЖено
изпълнението.
МАСЛЕНИК. Десерт, който е символ на пре-
раЖдането, като всяко от тях е било под Закона
на Мълчанието. Символично означава 36 прераЖда-
ния, в които се обучават и изпитват качествата
на ученика - слуЖението му, докато стане учител
и посветен от царството на Посветените - Пе-
тото царство. Тридесет и шестте прераЖдания
се осъществяват на три цикъла по 12 прераЖдания.
Изразьт: Има 17 масленика, например, означава, че
лицето е преминало през 17 нива на обучението си,
тоест намира се във втория цикъл, 5™ прераЖдане
и му остават още 19 прераЖдания, за да завърши
ученичеството си.
МАСКА. Маска за покриване на главата на
мъртъвците. Обичаят е напълно идентичен като
в египетските мумии. Багатурът понякога си е сла-
РЕЧНИК НА САМРАЛНИТЕ ДУМИ В ТАНТРИЗМА
128
гал маска, за да изглеЖда no-страшен в боя. С това е м
респектирал противниците си, защото им е пред-
ставил себе си като смъртта.
МЕЧЪТ АРКАТУР. Арка+Тур - Арка+Кула (тур) =
Утроба+фалос. Аркатур е синонимно име на епо-
хата, 6 която детерминираният Космичен човек
трябва да Живее в единство, отработвайки своя-
та интелигетно-духовна цялост. Това не е име
на човек, а Име на развитието на огнената суб-
станция на СиндЖира (ВиЖ СиндЖир) у нас, която
като меч „пронизва" всичко. От това име произ-
хоЖда и всеизвестната АрКа - вратата вив всеки
храм или светилище. Свод, имитиращ Небесната
дъга(зуница), под който минава душата (Ка) за
уединение в храма на Бога. Затова в древността
Героите са минавали под лична Арка на славата,
където са били чествани за проявата на своята
боЖественост. Когато Арката е Акра тя е място
на неприкосновеност и защита от небето. В са-
кралните знания на българите краят на дрьЖката
на меча задълЖително има кръгла или сферична фор-
ма, символизираща човешкия череп. Ако символът
е чист кръг с дупка или с вграден в него символ,
скъпоценен камък и т.н., означава Танг-Ра и водаче-
ството на Небето в делата на Багатурите - свет
лите воини. ЗадълЖително е да се изобразява дву
острия меч Румфея, защото това е оръЖието на
борещата се за еволкэция душа чрез своите две ре-
Жещи страни - двете поляризации на енергията в
РЕЧНИЧ МА CAKPAAM/U ДУМИ I ТАНГРИЗМА
129
м
нашето тяло - Сабя и Боздуган. Сабята е българско
оръЖие, известно още от древността. Сабята е
остра само от едната страна и има Женски харак-
тер - ИН енергия (лява част на тялото). Боздуга-
нът е мъЖкият поток (дясна част на тялото) - Ян
енергия. Двата потока се кръстосват в центъра
на тила, в първи шиен прешлен (лоното на Бога)
и разменяйки местата си се вливат в мозъчните
полукьлба на главата. На духовно ниво потоните
свързват безпрепятствено всички центрове (коле-
ла, чакри) по гръбначния стълб.
»!ММИМ НА САХАЛИНЕ дум/ в тантризма
130
МЛАДА БОГА. ЕднаЖден. Денят на Зимното м
Сльнцестоене - първият ден от Новият годишен,
празничен цикъл, винаги определяй по астроно-
мичен път. Времето от Изгрева на Слънцето до
Вечерта, когато младите мъЖе (Ян енергията) на
общността, обикалят домовете и ВъзвестяВат
радостната Вест, че е настъпил първият ден на
възраЖдащото се Слънце. Сурвакането е радост и
поЖелания за берекет, който ще настъпи, защото
се е родил Млада Бога - нобото Слънце. Денят на
Зимното Слънцестоене (ЕднаЖден) е празничен и
НоВогодишен за българите, които ЖиВеят и рабо-
тят според знаците и законите на Небето - Ас-
трономията. От изгреб до обяд, когато Слънцето
узрее, те обикалят къщите, ВъзВестяВайки самото
РоЖдестВо. Четирите дни СурВа. Техният поздрав
се е приемал като поздрав от Слънцето - Синъгп
на Танг-Ра (ВиЖ СурВа). Празникът естествено е
преминал в Християнството и се тачи и до днес,
защото Иисус е хунор и е бил посветен в тайните
на Тангризма.
МОЗЪК. Мозъкът на човека е напълно незави-
сим от структурата на соматичните клетки на
организма, към който принадлежи. Тази гигантска
клетка (мозъкът) е всъщност самостоятелен ор-
ган вътре 8 организма на Животното и човека.
Мозъкът моЖе да бъде оприличен на медуза, чийто
пипала (нервната система) са проникнали дълбоко
в тялото ни, но нямат никакъв физически контакт
ПЧНИИ НА САММЛНИГ! ДУМИ
131
РСЧИИК НА САОАЛМИЧ ДУМ*
с него. Нервните клетки, разполоЖени В меЖдукле-
тъчното пространство на тялото, само регис-
трират състоянието на соматичните, но никога
и никъде не са в пряк контакт с тях. В тангризма
мозъкът се нарича Вторият човек - този, който си
е изградил тяло и душа, но физически не е свързан
с тях, а само енергийно чрез тялото на Чувства-
та. Тази гигантка структура е принципно еднак-
ва при всички хора и напьлно независима в расов,
етнически, полов, интелектуален, духовен и т.н.
смисъл. Тази й характерност е най-висшият аспект
на братството меЖду народите, хората, човеци-
те...по подобие. Органът Мозък се разглеЖда в коло-
бърството като инструмент на Ума за кодиране и
декодиране на холограмна информация свързана как-
то със съществото, така и с цялото Човечество,
с целият Вид. Всеки чоВешки мозък, като струк-
тура, предстаВляВа Клетка от Цялото наречено
ЧоВечестВо. От което следВа, че: ЧоВечестВото
е холограмен организъм, съставен от холограмни
единици наречени Хора!
МУРА. РазглеЖдаме една от тайните на ле-
гендарния континент МУ. Символиката на това
име дава следният прочит: М (Ма - материя) и У
(Ур) - Небесен Огън, енергия на свързването. Име-
то Мура се превеЖда: Творчески дейност на Небес-
ния огън (Ур) В Материята (МА). Или: Континент,
на който за първи път се осыцествява организация
на материята В биологични форми - растителни-
132
те клетки. Името на древния континент МУ про-
излиза от Времето, когато Слънчевата система е
имала две Слънца и затова те нямат личен символ
(букви) в него. До нас, от преданията, е достигна-
ло само сегашното лично кодово име на Слънцето
- Ра. Творчеството на Бог-Отец, описано в Библи-
ята, е започнало едва през времето, когато Слън-
цето е едно - днешното, тоест след избухването
на фаетон, както го наричат траките, народът
на Слънцето. В планетната система остава само
баща му Хелиос - днешното Слънце. От името на
континента МУ и името на днешното Слънце (РА)
е бил именуван континента - Мура. Дървото Мура
е дървото от което музиканта Карло се опитва да
си направи дървена кукла, която нарича Бура от Ба-
душа и Ра - Слънце. Алхимично това е процесът, ко-
гато растителната клетка от Биосферата на Зе-
мята трансмутира до Животинска клетка. Цялата
българска сакрална колобърска приказка „Златното
клкзче,, съдърЖа и разглеЖда процесите, през които
преминава една растителна душа докато стане
Животинска душа, а по-късно и човешка (Вшк Бура).
МУСАЛЛА. Мус-Алла. Красивият достолепен
Алла. Връх на свещената Урма (Рила), който е пря-
ко свързан със свещения връх на Висшия Всевишен
Танг-Ра. Центърът на Четвъртичния Творец. Връх
Тенгри в Тян шън, връх Мусалла в Рила и езерото Кла-
мат (в САЩ) образуват точен равнораменен три-
ъгълник. И това не е случайно. Те образуват най-
М
РЕЧИ1ЛИ НА САКРАЛНИТЕ ДУМ/ В ТАНТРИЗМА
133
м сакралният триъгълник 6 биосферата на земята.
МОРИА. Това е така нареченият в Тангризма
Лунен център на земният Княз. Хълм 6 Пловдив
(земният Ерусалим). Този хълм е вторичен център
и представлява седалище на Шамбала в Жлезата на
Времето. Такива вторични седалища има във всеки
от седемте полуострова на земята, които са ен-
докринната система на планетата ни.
МОЩ. Богът, както го разбират българите, е
обективна физическа Същност на Вселената, при-
теЖаваща три основни свойства: мощ (сила), ри-
тъм (честота на полето) и слово (информация).
Трите са Началата на възмоЖността този Център
(звездата Алциона от съзведие Плеяди) да органи-
зира НЕпроявения свят до неговата пълноценна из-
ява и развитие в Проявен свят. Тази Троична физич-
на реалност е началото на четирите реалности на
непроявения и проявения свят: кваркова, квантова,
атомна и молекулна. Колобърът Двуглав орел рабо-
ти с енергиите и на двете иерархии, които ние на-
ричаме Сила и Мощ. От тук произлизат и различия-
та в качествата, задачите и дейността на двата
основни вида посветени от линията на Знанието
- окултисти и магове. Окултистите работят със
силите на материалния свят - на природата, до-
като маговете предпочитат с мощта на своето
съзнание да променят съзнанието на непосветени-
те (спящите умове).
МЪРТВУР(Л). Мърътъв Ур. 1. Мъртва точка,
м-НИК НА САКРААН/ТЕ ДУМИ В ’А^'РИЗМА
134
безплодно място. Вселената npegu да се роди. 2.
Геомагнитен център, където не се стой и нощува
- моЖе да обезсили, да разболее, дори да убие чове-
ка. Геомагнитни центрове, които Животните усе-
щат и никога не лягат или спят върху тях. Особено
чувствителни към тях са котките и кучетата.
В колобърската традиция за организация на Жили-
щето има специални ритуали, в които, чрез куче
и котка, се определят всички „мъртви" места, в
които хората не пребивават. Те са геопатогенни
центрове, които днес науката нарича Хартманова
мреЖа.
МЬРМОРКО. ДЖудЖето Мърморко е едно от
Седемте свещени същества от Елементалното
царство, които са организатори и коректори на
Кристалното царство на планетата ни. Те са Во-
дачите и Бащите на Седемте основни елеметни
структури, от които е съставена нашата плане-
та. Мърморко има за личен символ Лития (Li), но е
водач и на други шест основни елемента от Мине-
ралното царство на планетата. Мърморко е пос-
ветеният от царството на Елементалите, който
поставя началото на Литосферата на планетата
ни, която е базата за образуването на почвата и
развитието на растителността.
м
PJMwMK НА САКРААНИЧ СУМ/ В ’АНГ»/)МА
135
H
VAtMdlHVl C XAAtr 11HHVTd»»3 VH
H.
НАДА (надиса). МиелиноВата и електромаг-
нитна обвибка на нервните окончания, чрез която
те регистрират и информират мозъка за състоя-
нието на клетките 8 организма. Невроните са фи-
зическите тела на тялото на ЧуВстВата у Живот-
ните и хората. Надисите са електромагнитните
обвивки на невроните на нервната ни система,
разполоЖени в меЖдуклетъчното пространство на
организма, които реагират на състоянията на со-
матичните клетки, но нямат пряк контакт с тях.
НАТАН. Най-високо посветената душа от
Земното човечество. Посвстен ученик на Земния
Логос. Двете срички за Висша душа АН обграЖдат
боЖествения ранг - Т (Тау). Но те информират и
че душата е още само в нивата на земните посве-
щения.
НЕБЕСНА КОННИЦА. Воини на Небесата, на
Танг РА. Българската Небесна конница се състои от
воини от съзвездие „Еднорог", които защитават
Небесните Принципи във Вселената. Когато бълга-
рите са на някоя планета, за да въведат идеите за
Монотеистично Учение и ДърЖавност, определени
конници или група такива, слиза в душите на най-
силните български воини (с най-мощна Оренда) и ги
рьководят в делата им. Смятало се е, че Душата
136
на Кана бинаги е била nog такоба небесно покроби- н
телстбо и защита. Когато дейстбията на Кана са
били без добри резултати за народа, посбетените
са го подлегали на проверка (БИЙ колобрите) и ако
се е окаЖело, че му липсва Орендата, тоест няма
пряка връзка с Небесния си Водам, е бил свалян от
бласт принудително. Не е убиван или третиран
като престъпник. Смътно наказание на Кана или
Каганата се е прилагало само при явни и много теЖ-
ки грешки, които са имали трагични следствия за
народа и дърЖавата (Ви>к Каганат).
НЕБЕСНА КОСТЕНУРКА. Символ на Танг-РА.
ДЖил на Колобъра. Посока ЮГ. Небесната косте-
нурка е преносител на енергията Ци на Вселената
(четирите Етъра), която, влязла в материалните
форми, става Ки (Змия). Съществува в чист вид
във Вселената и променена, уплътнена в човека.
Небесната костенурка дава информация за Бога на
Небесата (Танг-Ра), за Бога на планетарната систе-
ма (Амон-Ра) и за Княза на планетата, както и за
претрансформирането на небесния дух в матери-
ална душа. Буквата „А" от Глаголицата (Ф) е сло-
весният и писмен знак на Небесната костенурка.
Тя е АЗ-ът на Българите. Костенурката е символ на
Небесата и ЮЖния пол1ос на планетата, а Змията
е символ на Северния (tog) полкэс на Земята. Те се
съединяват (съешават) и започва творенето на
видовете, тоест имаме геомагнитният двуполкэ-
сен магнит на планетата. Небе и Земя се събират в
МЧНИК НА САКРААНИТ1 ДУМИ 0 ТАНТРИЗМА
137
н полов акт и дават плодове. Това е сливане на ниво
магнетични материални същности. Енергията на
космоса ЦИ, пренасяна от Небесната костенурка
и енергията на материята КИ, контролирана от
Юдовия (северен) полЬс, се сливат в едно. Двата
главни полкзса на земята раЖдат Седем свещени
полкха (полуострова), чрез които земята раЖда,
твори. Това са центровете, където Седемте Ко-
ренни раси развиват своята културна еволкзция.
Всяка подраса, в дадена Коренна раса, също развива
своята култура в тези геомагнитни полкэси. Бал
канският полуостров е пулсар. Той е Център на
Бога, когато е Асиметричен и Динамичен в състоя-
нието си и част от Ендокринната система на зе-
мята. Балканският полуостров е центърът влиящ
на Цикъла (времето), за действие на енергията ЦИ
в тялото на Земята, затова се нарича Жлеза на
Времето. Небесната костенурка има шест крайни-
ка и един симетрично разполоЖен спрямо тях цен-
тър, където се намира нейното сърце. Главата и
опашката белеЖат местата на ЮГ и Север (ЮД).
Седемте Космични полкха (на костенурката) сим-
волично се сливат с Двата земни полкзса (Змията) и
се осъществява началото на ДвиЖението по Плана
на еволкэцията.
РЕЧМЛ4 НА CAKFAAHHTE ДУМИ В ТАНГРИЗМА
Трите костенурка - сим Воли на Танг РА и не-
говите реализации Във Вселената
138
Tpume костенурка носят В себе си трите оснобни н
идеи за ТВоренето - структурата, функциите и ка-
чествата на Универсума в нивата Вселена, Звезда и
Планета. Вселенната Костенурка има Шест центъ-
ра и един общ за всичките - седми център. Саракта
има шест страни, с общ седми център - това са
реализациите на Небесната костенурка в Прояве-
ните светове. Такова е сниЖаващото се движение
на Духа (универса) към Душата (уникума) и обра-
тното духовно завръщане ВУниверсума. Пътят на
Костенурката е като лентата на Мьобиус: душа-
та - пътник, иска или не, преминава през всички
точки на лентата.
НЕСТИНА(РКА). Български танцна огъня, който
се играе само вечерта срещу Лятно Слънцестоене,
след залязването на слънцето. Символизира макси-
мума на енергиите на стихията Огън и връзката
меЖду Огнената Сила на Небето и земната Сила
на Живота - раЖдаемостта, затова се играе само
от Жени. Абсолкзтно забранено е на мъЖете да иг-
раят върху огъня, защото те не могат да раЖдат,
нямат утроби. Огънят на Жаравата е вреден за
техните простати и оплоЖдащата им сила. В тан-
гризма мъЖа е Общото, полоЖителния потенциал
на стихията Огън, затова той не моЖе да танцува
върху огъня. Жената е приносител на отрицател-
ния потенциал на енергията, който е раЖдащият
и се нарича Частното или Единичното, затова тя
моЖе да тънцува върху енергията на огъня - Жи-
ИЧНИК мл САК»АЛМЧ СУМИ I ТАИГШМА
139
н ВотВорното плазмено тяло на вселената. Жената,
като раЖдащо същество, е СЬ-Единението меЖду
Небесния огън и Земната стихия на огъня. Нести-
нарката е Жена, която обезателно е раЖдала деца
и няма починало дете, особено при раЖдане. Ако й
умре дете, тя спира да играе. Преди нестинарския
танц тя пази 40 дневен пост, като последните
шест дни, преди танца, не говори с никого и никой
не моЖе да я посещава, освен мъЖът й, (нейният
личен приносител на огнената сила), който обаче
също не й говори, а само й носи храна или вода. През
поста й той и селото изпълняват всичко, от което
тя има нуЖда. Последните шест дни той изцяло е
отдаден на тази си дейност. Жената Нестинарка,
осенена от огнената стихия и надарна от нея с ка-
чеството да танцува върху огъня без да я изгаря, се
нарича Нестина - лекостъпВаща, бързокрака, чевръс-
та В танца. Нестините не са танцували с икони,
а с ленен пешкир (кърпа) изтъкана от нестинар-
ката по време на четиридесет дневният й пост
от чист, бял лен, който самата тя е избелвала на
течаща вода-река. Лененото платно символизира
цикъла Зачеване - РаЖдане и ризата на булката.
Смятало се е, че това парче ленен плат приема
еманациите на огъня на Вселената и е било свещен
атрибут за зачеване. Жените, които не са имали
деца повече от три години са извършвали специа-
лен ритуал с него на Лазарици - празникът на мо-
мичетата, които са имали своя първи менструален
РЕЧНИК ИА САКРАЛНИТЕ ДУМИ В ТАНГРИЗМА
140
цикъл през годината. С ленената кърпа на Нестина- н
та са забивали половия си орган и са извършвали об-
ред, който не е известен днес, защото е бил пазен
в строга тайна от Баба Янга - акушерката на село-
то. Всяка Нестина е имала право да има само една
своя последователка, която обучавала в огнения
танц и й предавала тайните на танцовата стъп-
ка. Нестината е била вземана от дома й с тъпан
(другите инструменти са забранени), когато тя е
усещала, че е готова и е водена до мястото на огъ
ня, където се е събирало цялото село. На празникът
Нестина хора от други села и роднини не са при-
съствали. ТъпандЖията е знаел ритмовата стъпка
на нестинарския танц. Жената е стъпвала върху
Жаравата в обреден танц, в трансово състояние,
което я обземало още в нейния дом. Нестина не се
е ставало по Желание, а само по предадено тайн-
ството на Огъня на Слънцето от друга Нестина.
Освен Нестината и нейната ученичка, никой друг
не е имал право да танцува върху огъня, затова тя
се е възприемала като светица и Жрица на селото.
Днес неправилно се приема, че нестинарството е
тракийски танц и моЖе да се играе и от мъЖе.
НИШАН. фрактал, елемент от нещо, който
винаги се повтаря в цялото независимо от маща-
ба или деформациите на общата форма. Всички,
букви в една азбука са фрактали (нищани). Матема-
тическите символи също са фрактали. Сакралните
фрактали, използвани в колобърството за означа-
Р1ЧМ/К НА САКРАЛНИТЕ ДУМ/ В ТАНГРИЗМА
141
н
НА САКРАЛНАТ1 ДУМА • Т А Н Г Р VI i М А
Ване на скрития смисъл 8 символите, се образуват
от графични фрактали, които колобрите на Сло-
вото знаят и разчитат. Така, например, ниша-
ньт Л от символиката на равнораменният кръст
Христос, означава Богът, Универсумът, вътре
в планетното ни творчество - материалното
проявяване, защото мислено сьединени четирите
дъги вътре 8 кръста образуват кръг - символът на
Вселената, Универсумът или Танг РА и означават:
1. съединение на сувастичната със свастичната
част на кръста или едновременното действие
на филогенетичният принцип с онтогенетичния
принцип в планетата ни,
2. Богът работи на ниското ниво на материални-
те структури със своята мъЖка потенция симво-
лизирана от кръга. (ви>к още Свастика, Сувастика
и Танг РА), фракталът Кръст моЖем да открием
и в символиката на Жън-ай, когато раЖда своя син
Ум-ай (Вий Ум-ай). фракталът Т, от четвъртия сим-
вол на Танг РА (iYi), означава Равновесие, Хармония, а
фракталът - вертикални чертички около него - са
символи на мъЖа и Жената, на БИполяризираните
Живи хора на планетата, което превръща този
символ (дамга) в общовалиден и за цялото Живо-
тинско царство, което също е полово детермини-
рано.
фрактали на Равнораменния крыт
I. Равтрамгнсн кры т Аулы Карман
а) Свастичен фраклтал
б) Субсктичеч фрактал
в) Дыи на вписаната акрыкност
142
о
ОБРЕД. Система от сакрализирани действия,
които имат вътрешен смисъл и значение, съдър-
Жащи се в цялото действие. Думата е съставена
от ОБ - обзирам, обхващам, обгръщам и т.н. и Peg
- правило, начин на действие, порядък от после-
дователни дийствия. Основен обред в тангризма
и колобърството е бил Слънчевият обред. Изпъл-
няван е при изгрева и залеза на Слънцето в четири
позиции на ръцете, наречени: Зора (изгрев), Райко
(зряло слънце), Заник (залязващо слънце) и Зайдене
(скриващо се слънце). При Изгрев: Зора и Райко, при
Залез: Заник и Зайдене. Всички други ритуали и обре-
ди са свързани с конкретни битови събития: годеЖ,
сватба, раЖдане, наричане (именуване, кръщение),
лечение и смърт. Те са със специфика практикувана
от колобрите и Жените Баба Янга, което ги прави
строго битови.
ОБРАЗ (ОБ+ РА+ЗО). Антропологични и сакрал-
ни структури от лицето на хората, в които се
четат определени символи свързани с личната ево-
лкзция на Човека през еволк>цията му на планета-
та ни. Свързани са само с елементната еволкэция
на Химиосферата на Земята. По тях посветените
могат да четат Пътя на Духът душа. СлоЖна сиси-
тема на организация меЖду яДНК на родителите и
НЧНЦМ НА САКНАНЙП ДУМИ В TAMfPHJVA
143
О Плазмената субстанция на Душата. Образът, 6и-
дът на лицето и тялото на чобека дабат инфор-
мация за нибата на ебол1оция на хората, както и за
пратениците на Небето и Небесата. Частицата
ОБ б българския език се прибабя като представка
към понятия или имена, като тя става означение,
допълващо обяснение, за същността на понятие-
то. Например: обхоЖдам, обхбащам, обмислям,
обгръщам и т.н. ОБ е обратната форма на БО.
Сричката РА пояснява естестбото на допълнител-
ното пояснение - идва от РА, Слънцето и т. н, а
30 - е Силата на разрушението, затова символи-
зира бременният характер на състоянието ОБ. В
сакрален смисъл с понятието Образ б тангризма се
регистрира сегашното, бременното пребиваване
в материята - само за конкретното прераЖдане.
Всяко прераЖдане има своя Образ, който се обо-
сновава от нуЖното Подобие. Подобието в този
смисъл се сбързва с качествата на СЬ-твореца, кой-
то моЖе да е с различии характеристики и зато-
ва неговите подобия ще са с различаваща се (от
тези на другите съ-творци) структура и качества.
Този сакрален факт и знание изяснява, че бъб вся-
ка Звездна система моЖем да имаме различии по
образ и подобие същества. В българският Тангри-
зъм съществува знанието за вид много сакрална и
специфична връзка меЖду Небесата (Универсумът,
Танг РА) и Небето (Универсалността и специфич-
ността на планетното небе според седемте Класа
НЧИИК МА С А К ₽ А Л И * Т I ДУМИ В ТАИГАЦ1МА
144
звезди на вселената) на Синът-Амон Ра (Слънцето), о
която се реализира чрез уникумите на планетната
(Уникалната планета, химиосферата) - елементна
интерпретация - Живите същества и хората.
ОГЛАН. МладеЖ, донаборник.
ОДЖАК. Място за палене на огън, на който се
вари храна - пищевар (ВиЖ Пищевар). Огнище на
открито или прилепено за стена, различно от ка
мината.
ОКОТО НА ХОР БАТ. Психотронното око - цяла-
та дейност на Третото око доказва, че квантови-
ят свят оказва енергийни влияния на психиката ни,
но те не са свързани с физиологично промени, ана-
логично или близки с трансмутациите, за да се оч-
аква физическа промяна на структурите -телата.
Окото на Хор е око за качествата на астралния,
паралелен на нащия, свят. Отварянето на Трето-
то око е опасен момент от развитието на мозъ-
ка, особено ако е без учител. Астралното виЖдане,
което то дава на ученика е една илкэзия съдърЖаща
идеите, но не и качествата на реалния Живот.
ОЛТАР. Свещено център на енергия в смисъла
на плодоносната Слънчева еманация, затова всички
олтари в Тангризма са на открито слънчево място.
При траките, някой от племената, сакрално осъ-
ществяващи еволкэцията на половата система на
Жената (утробата), както и погребалното таин-
ство, са в закрити помещения, пещери и могили,
но племената със слънчева практика имат олтари
YAEHdJHVl О ИМА? 3 1 И М У V 4 X V 3 VM ИИИМ4
145
о само на omkpumo. При българите не съществува
лунна практика - на закрито, затова всички капи-
ща и храмове са на открито, а олтарът е от едно-
роден цял камък (ВиЖ Храм).
ОРДА. Войска. Олицетворява въобще войскова
част. При българите е строго формирована като
система. ОР - тъмната силова част на воина и ДА -
синове на Първия човешки Син в ниво Небесен (АД,
АДАМ). Ордата е Небесна конница, слязла на плане-
тата, за да въдвори peg и хармония, затова така
се нарича и Конницата на българите.
ОРЕЛ. Посредник с финия свят, с Горната земя.
Символ на Втората степен на посвещение в Тан-
гризма - Орел. Българин в сакралното колобърско
ниво Бург-ур.
ОРЕНДА. Вътрешната сила на духът - душа,
която е свързана с по-висш Личен дух. Връзката
меЖду личната аура на човека и небесното й копие
в етърната субстанция. Оренда означава буквално
Водач от Небето, който следи и направлява спе-
циалните дела на човека на земята. Съставена е
от Ора - обработвам, култивирам и Енда, което е
промененото Една - единствена, неповторима. Не
същуествуват никакви знаци или амулети за орен-
да.
ОРфЕЙ. Първият Велик Адепт на алхимичната
наука в планетния Живот на сегашното човечество
е Великия Адепт на Ритъма Орфей (Орф-ай). Адеп-
тът Орфей, Първият Орфей, е полоЖил основите
МЧИИМ НА САКНЛНИТЕ Д У М Н В ТАМГГ/)МА
146
на алхимичното преобразяване на Природата от о
самото начало на трансмутациите на планетното
тяло, еднакбо валидно и за Четирите Царства. От
тогава тази Велика Звездна Индивидуалност идва
на Земята в племената на траките при всяка нова
епоха от еволкэцията на Биоса й. ОРф - двуглавият
посветен, който ръководи планетната вибрацион-
на трансмутация на яДНК и АЙ- небесната етърна
енергия на Универсума на Сина (Слънцето), която
работи в тази епоха в Човечеството чрез генети
ката на траките. Орфей въвеЖда Общия Принцип
на хармонията в земното проявление на Подобие-
то. Неговият Личен бинарен принцип Евридика е
всъщност неговата Душа, която той всеки път,
във всяко прераЖдане, изваЖда от мрака на земния
Аид (ада), но в последна сметка тя се завръща там,
защото Душата, като Среден принцип в организма,
не моЖе да съществува извън формата на тялото.
Орфей идва, за да извади своята душа от царство-
то на Мрака - материята на Луцифер, Прометей
идва, за да прилоЖи на земята (айд) Небесния прин-
цип за действието на Етера (плазменото тяло), в
човешкия организъм, а Иисус идва, за да извади от
Ада на планетата Архетиповият Принцип Човек
(праотците) и всички хора осъзнали качествата на
Този свят и Желаещи да го напуснат завинаги - да го
заместят с Царството на Небесата, тоест извън
планетното съществуване, в по-висшите Планове
на Живота на Вселената ни.
МЧИИК НА САКМЛИИТ! ПУМИ I ТАИГ'ММА
I4Z
о ОСЕМТЕ СТРУНИ НА ТЕТИВАТА. Осем от основ-
ните упражнения 6 колобърството, които са прак-
тическата подготовка на организма за промяна на
енергетизацията му. Те са особено ваЖни когато
ученика трябва да се подготви за посвещение и
умението сам да работи със своята лична енергия.
Посвещенията в Тангризма не се дават от хората
и колобрите, а от Небето. УпраЖненията се пре-
давай! само от обучаващи колобър, защото не са
безопасни и безвредни, ако не се знае методиката
на практиката им. Наричат се: бебешко, небе, земя,
рало, тетива, примка, лък и стрелба с лък.
ОСМОРНОСТ. Закон за Осморността. Елбетич-
ното (осемстепенно) състояние на Вселената и
Живототворческите процеси в нея. Законът за
Осморността е удвоената, поляризирана Четвър
тичност на отношенията в света на съзнанието.
В сакрален, генетичен план, илкхтрира първите
Осем клетки - майки, от които произлиза цялата
клетъчна система на организма и които са носи-
тели на основните „химически и психически атоми
по сродство", персонализиращи клетките в строи-
телството на организма. В дьлбоката си дейност
яДНК работи строго по принципите на тези две
нива на Закона за ЧетВъртичността, което оз-
начава, че раЖдащият се индивид се формира под
мощното действие на Закона за Осморността -
общото начало на закона за Четвъртичността
обединяващ не само двете родителски яДНК, но и
’ЕЧНИ* НА СА<*АЛИ/ТЕ ДУМУ! В ТАНТРИЗМА
148
xapakmepucmukume на двата Вида специфично ато-	О
ми (химични и психични атоми по сродство). Зако-
нът за Осморността строи и нашия мозък, който
също е БИполярен, защото предстабляба система
от отношения, които се пораЖдат от четирите
дяла на Всяко полукълбо, тоест отнобо работи
Четбъртичността, които са полярни на същите
четири дяла б другото полукълбо. Или: имаме мо-
зък състабен от дбе полукълба (биполярност), всяко
от които е състабено от четири дяла (четбър-
тичност), които работейки като единна система,
чрез бръзките на мазолестото тяло, съставят об-
щата Осморна физическа и енергийна структура на
мозъка, на космическия организъм б нашето тяло.
ОТНОШЕНИЕ. Основната функция на Еволкэци-
ята. Този слоЖен код обяснява бклкэчбането на пет
основни функции на нашия ум, вследствие на което
Човешкото същество започва да осъзнава света
около себе си и да изразява отношение към обек-
тите и събитията. функцията на нашият отве
тен психичен рефлекс към света Отношението е
слоЖен комплекс от подфункции като РазсъЖдение,
Разбиране, Осъзнаване и Реакция (следствието от
отношението). Всичко казано до тук е добре обяс-
нено в студия та ми („Отношението - функция на
евол1оцията"). В Библията на кэдаизма, тя е обяс-
нена кодово като „ИзяЖдане Плода на познанието".
Функцията Отношение човешките същества при-
лагает), съзнателно или не, във всичко и към всички
Р t Ч И И. Ж НА CAKPAAHHTt ЕУМИ
149
о 6 света и самите себе си, а това развива ума и
аналитично-синтезните качества на хората. Без
нея човекът ще си остане завинаги просто вид от
видовете на Животинското царство.
ОУКАЗ (<#) или УКАЗ (<>). Първата езикова и
писмена систеима на Земята, така нареченият
Пред вавилонски език и писменост. Първичната
форма на българската Глаголистична писмена сис-
тема. ОУК - четиристотин и АЗ - първи образец,
архетипов модел. Тъй като в Колобърската тра-
диция глаголистичният символ на буквата А (+)
означава Човек, в разглеЖданото понятие Аз ът
става синоним на говорещият човек, който вече
има азбука и писменост. Тези четиристотин пър-
вични думи са основата на всички езикови системи
в човечеството и в голяма степен са запазени и
до днес. ОУКАЗ (<#) е инфинитивният фундамент
на Словото като звук, като смисъл и като знак, а
АЗ-ът (+) е безличностната форма за бинарни ин-
дивиди (мъЖ и Жена), които вече осъзнават себе си
като разширение, като уникум на универсалните
ОУК символи, което е изразено чрез фракталът -»
или човек. От ОУКАЗ произлиза понятието УКАЗ,
което означава: правило, форма, закон - основно
правило, което не се променя и не моЖе да се пре-
небрегва. УКАЗ-ът е базата на всички езикови раз-
ширения на планетата ни. ОУКАЗ е пазена в стро-
га тайна и се е предавала в колобърството само
от Колъбър на Словото на неговия личен Ученик на
PEMHZK нА САКРААНЛТЕ ДУМА В 7 А И Г ₽/3 М А
150
Словото. Съвременната форма на Указьт (глаго- п
лицата) е писмеността, която българите над 17
ООО години са ползвали, особено в изграЖдането на
техния уникален Слънчев календар още б дърЖаба-
та Идел. От Указът е състабена и втората българ-
ска азбука - Кирилицата. Тя е олекотен вариант, в
който Климент Охридски е спазил основното изис-
кване за Словообразубането, което го е заставило
да не пренебрегба и последните шест символа на
Указа, които почти не се използбат в книЖнината.
ТЕ нямат много общо със словото на хората, но
присъстват в писмената символика на българите,
а по-късно и на славяните.
ОфАЛИМ. Висше небесно същество от необяс-
ним за хората порядък. Същество, което няма ин-
дикации за структура като другите същества от
Небесната Йерархия(ангели, херубими, серафими и
т.н.), защото символизира пърбичните Сили на Все-
лената (РА и 30 в тангризма) и моЖе идейно само
да се онагледи като Кварк или Дух в негобия мате-
риален вид, за който ние нищо конкретно не знаем.
п.
ПАМ. Енергията ПАМ. Кодът илкзстрира суб-
станцията-стихия Земя, глина, елементи - мате-
ММНИН НА САКМАИИТ! ДУМИ • ТАНГРИЗМА
151
п рията на планетата. В езотеричен (и библейски)
смисъл тази енергийно организирана маса от мате-
рия се нарича Луцифер.
ПАНЧА. Шепа. Петте пръста на ръката обеди-
нени 8 шепа. Илкзстрират Съединението на Петте
небесни принципа 6 единството на шепата, която
като съд събира общото им дело. Тези пет прин-
ципа са свързани с петте планети от Слънчевата
сиситема, които имат пряко участие в Живота на
нашата планета и Живота на сыцествата на нея,
както и с Петте функции на нашия ум. Свързва се
със съдбата и делата на човека. От това понятие
са произлезли българските названия паничка, пани-
ца и т.н.
ПАХАР. Голяма, дълбока чаша или чиния. Паха-
рът, за разлика от чашите, не моЖе да има дръЖ-
ки. Използва се в сакрални обреди с филогенетичен
характер. В онтогенетичният обред се използва
чаша с две дръЖки.
ПЕНТАГРАМ. В пет от аломорфните си форми
въглеродът изграЖда структури на решетката си
под формата на Пентаграм, от където идва и езо-
теричният символ на Живота и Човека - пентагра-
мът. Пентаграмът е свързан с числото ф (1, 618)
и петте въглеродни (С) съединения на Живота на
нашата планета. Всички други тълкувания и сим
волики на Пентаграма са пристрастия или частно
случаи на интерпретации. 'М'
ПЕПЕРУДА. Празник на Жените създали семей-
RtWMHH MA САКРАЛМИГВ ДУМИ В ТАНГРИЗМА
1S2
cm8o u родили лоне дбе деца. В тъкачеството e П
известна и като фигурата Канатица.
Пеперуда, Канатица или Семейство
ПЕР. Първи, Дом на Първия. Илкэстрира архе-
типовия модел на Бащата, на Праотеца, а 8 на-
шата звездна система и на Слънцето. Слънцето е
Дом на Първия. Пер-ът е първият наместник на
Върховния, на Бога. Тъй като за българите Първият
е Танг-Ра, то Перът ще е неговият Син - Амон Ра,
тоест Слънцето. Казаното определя всяко съще
ство слуЖещо за символ на Слънцето като Пер в
нашата планетарна система. Такива са например
конят, хризантемата, златният диск и т.н. Щом
Слънцето, Пер-ът, прояви своя творчески принцип,
по подобие на своя Небесен Баща, тогава той из-
веЖда своите първостепенни архетипови модели
8 материята (планетите). Вътре в материалния
свят те са полово детерминирани. Пер се раздво-
ява на МьЖко и Женско начало и се получават про-
изводните му: Принц и Принцеса (Пири). Принц
- МъЖкият принцип (Ян), в пределите на материя-
та. Архетипов модел на мъЖа въобще. ПритеЖава
творческото начало на своите създатели - Пер и
Бог или Амон Ра и Танг-РА. Неговият архетипов об-
trttHuHVx а /лаг Зхиитмп мимьн
153
п раз моЖем да открием 8ъв всяка приказка, на който
и да е народ, облечен в подходяща форма и качест-
ва според народопсихологията. Принцесата (Пери)
- Женският принцип (Ин) в материята. Архетипов
модел на Жената въобще. ПритеЖава творческите
качества на Материята-майка, тоест на трета-
та същност на Бога - Енергията, Светият дух в
християнството. В Тангризма Небесният Бог Танг-
РА е единосъщие от енергия и материя от необяс-
ним порядък. Енергията (Ян) организира Материя-
та (Ин), вследствие на което те образуват поле на
влияние, известно днес като Вселена.
ПЕРПЕРЕК. Сакрален център на Слънцето в
Аятното слънцестоене. Свещен център на бълга-
рите от времето на цивилизация Рама. Перперек е
лоното на втората ипостас на Танг РА, когато не-
говата Живототворческа сила Жън-ай раЖда своя
син Ум-ай (синът). Празнува се най-високата точка
на зенита на Слънцето. Перперек е енергиен балан-
съор на тракийския център Татул. Двата сакрал-
ни обекта на траки и българи са в пряка енергийна
и сакрална зависимост. ПЕР на български означава
Първи. Пер-Пер вече означава Първият сред първи-
те, което означава, че тук е най-първото, красиво-
то и достолепно Слънце (ЕК), когато звездата ни
се приема като Живо същество (КА). Перперек не е
тракийско светилище.
ПЕРО. Перото е сакрален знак и символ за ниво
във врьзката Земя - Небе. В сакралната символика
МЧИМ MA UKPAAM’l ПУМ/ В ТАНТРИЗМА
154
на Двуглавия орел крилата бинаги са със седем пера, п
но опашката моЖе да бъде с Пет, Седем и Дебет
пера, което има сбоето кодобо значение. Пет пера
- посбетен колобър, достигнал не по малко от Вто-
ра степен. Седем пера - колобър б степен Сокол с
алхимични знания. Дебет пера - алхимично космич-
но ниво на посбетеност - колобър в ниво САА.
ПЕСЕН. Колобърското пеене не е песен. То е виб-
риране, което има за цел да промени нещо и някак,
определен обект или дори цели райони. Вибрацион-
ното напрягане на реалния свят не е безобидно и
произболно. С песен колобърът моЖе да предизвика
бури или припадък до смърт. Човекът, непрофе-
сионалист, пее б една октава - оснобната: от До
до До. Всяка октава има 7 тона плкэс 5 полутона,
което прави общо 12. Обертоновете са еманаци-
ята, тембърът на душата - есенцията й. Кодът
за Октавата от 7 тона и 5 обертона притеЖава
обаче още едно информативно ниво, което опира
до Алхимичното знание, че Вселената Вибрира В
ДВанадесет октаВи. Седем от тях са възмоЖни в
света на плътната материя (като нашата плане-
та), а Пет са типични за други измерения. От тези
Пет октави Две са в по-ниска тоналност от На-
шите Седем октави, а Три в по-висока от нея. Така
под най-ниската от Седемте октави - Контраок-
тавата (27, 5 hz), съществуват вибрации на още
14 тона и 10 обертона, а след високата Четвърта
октава (3520 hz), имаме още 21 тона и 15 оберто-
НИМИ* ИА САНМАИИЧ ДУМИ 1 ТАиГНИЭМА
1S5
п на. Общият брой на Октавите (12), резониращи 8
изобщо възмоЖния диапазон на звука, дават резул-
тата от 144 различии вибрации в Нашата Вселена.
Тези Октави се наричат 6 Тангризма „Седемте Сина
и Петте Дъщери", когато се отнасят до пеенето,
но само в отношението им към петте мозъчни
стомахчета, защото когато пеем всъщност пее
нашият мозък.
ПЕТТЕ ПАЗВИ на НЕВЕСТАТА. Невеста българи-
те наричат булката и младата снаха, но словото
тук се отнася за дейността на Петте мозъчни
центъра, които според Тангризма са пряко свързани
с умствената дейност на човека. Тъй като пазвата
(гърдите на Жената) е на невеста се има предвид
степента на захранване на мозъка с енергията ЦИ
(прана, етър), защото тя кърми. Кодът Петте па-
зви означава петте нива на действие на енергията
ЦИ в Главата (невестата), което се осъществява
чрез петте мозъчни стомахчета и е базата за пе-
тте основни функции на нашия мозък.
ПИЩЕВАР. Приготвяне на храна. Пища - хра
на, вар - варя или варена храна. Първата състав-
на част на понятието е основа на името, с което
българите са означавали сакралните обекти в Тан-
гризма - светилищата - Капище: място, където
се оставя храна за Душите, като под името храна
не трябва да се приема само материалната, а и
сакралната храна, каквито са, например, хляба и ви-
ното в християнството, куркумата в кришнизма
ИЧНИК НА САМ’АЛНИТЕ ДУМИ 9 ТАМГР/1МА
156
и т.н. Ка-душа, Пища - храна. Понякога пищевар се п
използва и като име за готвач специалист в при-
готвянето на сакрална храна.
ПЛАЗМЕНО ТЯЛО. Плазменото тяло е свръх-
податлива и строго ограничена субстанция. Тя е
като течността по отношение на формата и
като кристал по отношение на свързаността си
- иначе би се разпаднала и изпарила като газ. Плас-
тична и контактна, тя, всьщност е скована в гра
ниците на гигантската си енергетика на привли-
чане на частиците й. Но в плазмата не цари хоас,
а строга организираност, освободена в рамките
на статичните й единици, образуващи формата.
Нейният Peg е по-освободен във формата, но абсо-
лкэтно ограничен от енергетиката, пряко обвър-
зана с атомите по химично и психично сродство,
които задърЖат в цялост плазмения изоморфизъм
и хомоморфизъм на Силите, работещи във втора
и първа реалности. Такова е състоянието на всяка
звезда, особено на нашето Слънце, което опреде-
ля генерално не само отношението меЖду него и
земята, но и отношенията с плазмените тела на
всички обекти на нея. Алхимичният израз на това
единство - хармоничното ДАО състояние меЖду
звездата и земята, меЖду енергията и материята
- е демонстрирано от Иисус Христос, когато из-
лиза от гробницата си и среща Мария от Магдала,
която посяга да се докосне до него. Иисус я спира,
защото плазменото му тяло би я убило на място.
НА САКРАЛНИТЕ ДУМ/ В ТАНГВИЭМА
157
П ако тя се докосне до дрехата му, но е достаточно
сохранено като огнена енергетика, за да не избух-
не и опоЖари пространството меЖду дбамата,
както и да поддорЖа брозката меЖду атомите на
телесния му Образ. Иисус б този момент е изомор-
фен и хомоморфен на Образеца - Отеца „ИЖе си
на небесех" - Слонцето и Алциона. Сощо като теч-
ността и плазмата е организирана материя, но на
друго ниво.
ПЛИТКА. Плитката е отличителен рангов
символ на болгарските колобри. Да носят плитка
в болгарските племена са имали право само коло-
брите и благородниците, които имат колоборски
рангове. Плитка не е моЖел да носи дори Канот, ако
няма колоборски сан, но това е било много рядко,
защото духовното обучение в болгарската дорЖа
ва е било задолЖително дори за висшите военни.
Затова имаме титлите Бойла Колобор, Колобора
Багатур и т.н. В колоборството е имало три вида
плитки, които са се заплитали по особен начин,
показващ ранга на колобора. Плитката на колобь-
рите от степента Гарван е била от три снопа,
заплетена и спусната на горба. Плитката на Орела
е составена от шест снопа коса, сощо спусната на
горба. Плитката на степента Сокол е от дебет
снопа коса и се носи спусната на горба или на ляво-
то рамо - според нивото на колобора или неговият
ранг в административното управление на дорЖа-
вата. АНколоборот на Каганата я носи спусната на
М Ч М И К мд САКРАЛНИТЕ ДУМИ I ТАНГ»И)МА
158
гърба или на дясното си рамо. Следователно освен п
заплитането, от значение било къде се намира Ке-
пера - тялото на плитката.
ф fi & в
Гирвои	Ор«м	Сокол
Плитки на Гарван, Орел и Сокол, както и тяхното заплитане
ПОЗНАНИЕ. ВъзмоЖността, умът и съзнание-
то да възприемат света и обектите 8 него, не-
зависимо от истинските качества на обектите.
По-Знанието е продукт на възприятията (рецеп-
торите) и представата изградена според техни-
те индивидуални качества. Човек моЖе да познава
само това, което е възприел и осъзнал, и не е задъл-
Жително то да е обективно. В колобьрството по
знанието се приема за обективна дейност на ума
(мозъкът), чрез субективната оценка на човека и
така Богът получава информация за качествата на
Своето творчество. Човешкото съзнание за све-
та и обектите в него е нуЖно на Бога, така че по-
знанието е негова форма за обратна информация
за собствената си дейност. Човекът е Уникум, чрез
който Универсумът опознава и осъзнава Себе си.
ПОК - ПОК. Пок означава добрата проява на
огъня. Благотворната топлина на огъня се нарича
„пок". Тази дума, както и „kbx-kbx", е свързана пряко
Я И Л А С 1 х И И V Т« » » 5 VH НИИНН
159
П с качествата на стихията Огън-РАМ.
ПУСТОТА. С понятието Пустота колобър
ството регистрира меЖдинните гравитационни
состояния на Вселените, Галактиките, Звездните
системи и меЖдупланетните гравитационни отно-
шения, които са в пълни хармонични отношетния
- в състояния на покой, вследствие на изравнени-
те им гравитации. Места на покоя са единствен©
границите на допир меЖду гравитационните им
сили. Единствен© тези пространства във Вселена-
та могат зда бъдат възприемани като покой, като
места на покоя. Нищо друго във Вселената не е и не
моЖе да бъде в подобно състояние. В света на мате-
риалните структури моЖе да съществува Равнове-
сие и Хармония, но никога покой. В колобърството
състоянието Шунята (в Индия) не съществува и е
невъзмоЖно, тъй като онтогенетичната органи-
зация на материята изклкзчва неподвиЖността на
атомно-молекулните взаимодействия. В Тангризма
състоянието Покой означава смърт, затова бълга-
рите наричат мъртвият човек Покойник - органи-
зъм с не функционираща атомна, молекулна и т.н.
организация на структурата. Организъм лишен от
Жизненият, филогенетичен принцип на Вселената.
Пустота във Вселената не съществува в никакъв
вид и форма.
Ft M к И К НА С А О А А м И Ч ДУМ/
160
Т А Ч F t 1Л J V А
РА. Енергията на Танг-РА, отделена и събудена
за Творчество в сътворената от самата нея сис-
тема. Енергиен източник на Живота във всичките
му форм и във Вселената. Творческата Сила РА, про-
тивоположна на Разрушителната Сила 30. Части-
цата РА се прибавя в тангризма към всеки обект
или персона, притеЖаваща Принципьт на Живота
и моЖеща да го реализира в материята, затова че-
тирите нива на реализация на Универсалният Жиз-
нен принцип на Вселената я притеЖават в Името
си: Танг РА (Централната звезда на вселената ни),
Амон Ра (Зведите във вселената), Мада Ра (планет-
ният Жизнен център) и Иса Ра (еволкэирало човешко
същество в нашия планетен Живот). Сричката РА
в Тангризма означава Съзидателна Творческа енер-
гия - тази, която твори на определено ниво от
проявеният Peg във Вселената, затова е прибавена
и към името на нашето Слънце - Амон-Ра, което *
означава Син на Танг-РА. Така са наричали в начало-
то и Иисус Христос - Иса-Ра. Така наричат и твор-
ческият преобразувател на индийската култура -
скитът РА-ма.	и
РАА. (Раамани). РААманитесависокоеволк)ира- *
ли души, които са достигнали огненото кръщение.
Височинни хора. Обикновено Живеят във високите L

р планини, но слизат сред хората, когато е нуЖно.
Такъв е скитът Рама и неговите последователи.
Раамани белеЖи Високо ниво на посвещение, но все
още в Планетните, а не в Сльнчевите степени.
РАЙКО. Име на зрялото (обедно) Слънце. Озна-
чава: място на реализация на небесната Сила РА,
чрез енергията на звездата АЙ и човешко съще-
ство КА (Ко). Наричайки така Слънцето българи-
те са изразявали отношението си към него като
към съзнателно същество, притеЖаващо човешки
качества. Райко е и име на човек крьстен на Слън-
цето.
РАВНОРАМЕНЕН КРЪСТ. Равнораменният кръст
+ е знак за равенството в хоризонтално отноше-
ние свързано с иерархия по вертикалата. Или: Ро-
дът в Битието като израз на Реда във Вселената.
В Тангризма тази идея се символизира от Кръста,
на който вътрешните полета образуват Кръг -
символът на Вселената. Равнораменният затворен
кръст е базов знак в Тангризма за етърната рализа-
ция (Танг РА) в химиосферите на планетите. В Тан-
гризма равнораменният кръст, обединяващ свас-
тиката и сувастиката, се нарича Христос. Далеч
преди християнството да се появи на света, Кан
Кубрат и Кан Аспарух носят този кръст на гърдите
си. Носили са го всички български Канове и Колобри.
Ф Съставните части на този равнораменен кръст
са:
Свастиката ЬБ е израз на двиЖението на елек-
ПЧИИК МА САКРАЛНИТ1 ДУМИ I ЧИГтМ*
162
троньте 6 атомногтю ядро, следващи nocokama Р
на въртене на Земята около нейната собствена
ос - обратно на часовниковата стрелка. Такова е
двиЖението и на атомите по химично сродство в
средата от обикновените атоми на веществата
на нашата планета.
Сувастиката Ft илкктрира обратното на свас-
тиката движение - по посока на часовниковата
стрелка, дясното движение - то крие тайните
на двиЖението на големите структури около своя
звезден център - звезди, слънца, галактики и т.н.
Свастиката, е Род (енергийно) за планетата ни
и Peg от системата ни (слънчевата). На по-ниско
ниво този Род е частна форма, която се изявява
като Peg за синтропията на Земята (като струк-
тура, пораЖдаща структури). Този Peg, но понеЖе
за Вселената е и Род, носи предопределеност за
всичко, което се проявява в планетния Живот - от
атома до организма.
Сувастиката, на планетно ниво, е и друг Peg за
Рода на планетата, който не е анти, противо-
полоЖност, а просто поляризиране на свастичния
peg, защото в тримерната материя законът за
Полярността (бинарността) е фундаментален.
Този знак споделя с колобъра знанието за: Реда на
Звездната система (за нас Слънчевата), в която се
проявяват Родовете (планетите), чрез специфич-
но и характерно индивидуалности (Архангели), кои-
то интерпретират Вселенния Peg и Род в матери-
Р С М И Г М НА с А К Р А Л М / Т Е ДУМИ В ^АМГРНЗМЛ
163
р ята. Алхимично отношението меЖду Сбастиката
и Сувастиката даба динамиката и специфика та
на отношението меЖду химичните и психичните
атоми по сродство изобщо в материята, в елемен-
тите... чак до клетката и телата: синтропно - ен-
тропната динамика.
РАКЛА. Сандък със заоблен капак. Сакрален за
Саракта и Семейството.
1.	Богато изрисуван отвътре и обкован отбън Сан-
дък с овален капак, символизиращ Небесата, къде-
то девойката пази своя чеиз. Раклата е специално
приготвяна за булката и има строги изисквания при
изработката и изписването й.
2.	Сандък, в който съпругата прибира най-ценните
неща на семейството. Винаги се носи от булката и
се съхранява в новото семейство до смъртта им.
В българското семейство съпругът е нямал право
да отваря и се рови в съдърЖанието на семейната
ракла.
НЧНИК НА САКРАЛНИТЕ ДУМИ • ТД-ГРИЛИА
Ракла
3.	„Скинията" на Българските АН Колобри, където
са се пазели заветите на Танг-Ра, заграбена и пре-
164
дадена от Борис Пърби на Палата при покръстба-
нето ни.
РАЛО. Едно от сбещените упражнения 6 обуче-
нието на колобрите, наричани „Осемте струни на
тетибата". Изпълняба се като лягаме по гръб. Ръце-
те са спокойно около тялото, с длани към земята.
Глабата е на север. Краката са спокойно прибрани, с
опрени едно б друго стъпала. При издишбане бабно
бдигаме краката изпънати нагоре и ги набеЖдаме
назад към глабата, след това повдигаме таза и по-
яса, докато краката ни опрат с пръсти б пода зад
глабата. Без да поемаме въздух, бръщаме тялото
б изходно положение. Вдищваме. Успокояваме диша-
нето и повтаряме 14 пъти, но не повече, защото
средният мозък и лимбалният дял се преенергети-
зират и моЖе да ни прилошее. Ралото се извършба
само в лунната фаза „нарастбаща луна" - 14 дни и
никога въб фазата„намаляваща луна". Ралото не е
безобидно упражнение. При системно прабене (без
почивки) моЖе да предизвика глабоболие, кръвоте
чение от носа, дори нервни кризи.
р РАМ. Енергията РАМ е една от основните еле-
ментални енергии, съотВетстваица на субстанци-
ята на огъня. ОтгоВаря на първоначалното натруп-
8ане на енергии В материалния хаос, формираща го
до определени закономерни процеси. Всяка планета
има своята енергия Рам, а В Слънчевата система
Слънцето е основният й носител. Съществата, ръ-
ководещи този вид енергия, се наричат Саламанд-
ри.
РАМА. Епоха от развитието на Човечество-
то на планетата, която е характерна с духовния
си приоритет на развитие. РАМА е приемник на Ба-
билонската култура от преди разпадането й (Ви Ж
Ба билон). Основно Учение е Тангризмът, разясняван
на хората чрез философията ДАО. Цивилизация
Рама е без военна структура и с демократичен ха-
рактер на управлението си. Духовният й център
е на Балканския полуостров, където се намира и
Главният Слънчев център АГАРТА, под чието пряко
ръководство се е развивала хилядолетия. Цивилиза-
ция Рама е създадена от Йерархията на Слънцето,
което я определи като Слънчева. Всички учения и
религиозни системи, почитащи Животворния Жиз-
нен източник - Слънцето, са свързани с нея. В адми-
настративния й център (днешен Тайланд) все още
се пази законът Административният ръководител
да губи своята родова принадлеЖност и да се нари-
ча само Принц Рама. Всички се наричат Рама Първи,
Рама Втори и т.н. Цивилизация Рама е нападната
РЕЧНИК НА САКРАЛНИТЕ ДУМИ В ТАНГРИЗЧА
166
и разрушена от Военол1обивата и кръвоЖадна ци- р
Вилизация Атлантида, която след бреме потъва в
Атлантически океан. Неин остатък е Египетската
цивилизация. Основен център, който я ръкободи на
планетата ни е Шамбала - Лунният център на зе-
мята (Ви)к Шамбала и Агарта). ДВете цивилизации
са под приоритетното разбитие на филогенетич-
ният и Онтогенетичният Принципи на Небесната
еволкзция. Това определя и нескончаемата им борба
изразена чрез Лунните и Слънчевите религии.
РАСА. Ра-Са. Произлиза от енергията Ра и Саа
- еволкэирала на космично ниво душа, слязла да
помага на хората. Коренна Раса - епоха, в която
енергията на Саа душите ръкободи евол1оцията на
човешките души, групирани в Седем подраси. Бъл-
гарското име Расате означава БоЖествена душа,
еволкзирала личност.
РАТ. Еволкэционното ниво на група хора. Не
белеЖи степен, а отчита нивото на духовно или
социално сходство за всички в групата. Най-често
е употребявана за група хора, племе, народ. Канова
Рат означава хора на Кана, които се издърЖат от
хазната.
РЕД. филогенезата на Вселената и Слънчевия
Елохим. РЕД-ът в сакралните знания на колобрите
илкзстрира как Универсалният Жизнен Принцип на
Вселената (ТнгРА) работи циклично в различните
процеси и форми на реализациите си. Редът е всъщ-
ност Методика за проявяването на Видовете и Po-
*(ЧИИК НА САКРАЛНИТЕ ДУМ/ В
le?
нА САММАМИП ДУМИ • Т д и Г » Л J V л
goBeme. Когато един Вид се прояви в реализацията
на Реда на съответното Царство той става сво
ебразен Peg за проявавенто на Родовете, които се
явяват Peg за проявяването на Семействата, кои-
то стават Peg за проявяването на Съществата
(уникумите) на Царството. Редът е общовалиден
Закон за всичко и всички във Вселената.
РОД. Онтогенетичната реализация на Редът в
отделното същество - уникумът на Видът и Родо-
вете в него. Родът, като Peg от сниЖаването на
реализациите на филогенезата на Елохимът (Слън-
чевата Иерархия) е Канон за отделяйте същества,
запазващ принципно законът на филогенезата в
отделяйте й реализации в съществата, като я ут-
върЖдава като онтогенетичен процес, който има
свободата на развитието си чрез условията на Жи-
вота. Така Родът, залагайки на свободата на своя
уникален онтогенетичен образец (съществото),
обезпечава еволкзцията на родовете и видовете в
дадедно Царство.
С понятията РЕД и РОД колобрите са илкхтрирали
цялостния процес на произлизането и развитието
на: 1. четирите реалности във вселената: кварко-
ва, квантова, атомна и молекулна и 2. реализаци-
ите на Биосферата до същества. Тук трябва да
отбелеЖим, че реализацията на съществото от
Животинското царство Човек е естествено, но
и особено следствие от функциите на Редовете
и Родовете, което колобрите илкзстрират като
168
Човечество и го приемат за Четвърто царство р
- на Хората, а всъщност четвърто подцарство
на Животинското. Човекът е единственото съще-
ство на планетата, което, в свобода та на своя
та онтогенетична характеристика, притеЖава
(отработва) духовно ниво на развитие, което го
превръща в своеобразно отражение на Универсал-
ния Принцип на Вселената (Танг РА, Бог Отец). Или:
Универсумып моЖе да се огледа в Уникумът като
своето Подобие, защото само Човекът прилага
тотално умственото развитие в Живота си, като
работи със Света около себе си както Богът с Все-
лената. Реализаците на този процес са залоЖени в
онтогенетичните качества на човешкото мисле-
не чрез функциите Отношение и Съзнание. Затова
Тангризмът на българите не е религия, а Учение за
саморазвитие и усъвършенстване на тези две ос-
новни човешки функции докато станат качества
не на уникално (на съществото), а на универсално
ниво (боЖественото, вселенното).
РОРАЙМА или ЖИВА ВОДА. Алхимична суб-
станция на водата, при която Животът се нами
ра в своето прасъстояние, тоест проявява се във
всичко и навсякъде. Това прави тази специална алхи-
мична вода източник на Живота въобще. Четвър-
то „агрегатно" състояние на водата, все още неиз-
вестно на науката. Това е Горната вода, небесната
субстанция на Живота. Нарича се Рорайма - пър-
вичната субстанция (РО) на водата в райската гра-
РЕЧНИК НА САКРАЛНИТЕ ДУМИ В ТАНТРИЗМА
169
р дина, 8 Слънчевия център (РА) на планетата Земя, 8
Женския й аспект на енергията (АЙ), на творчест-
8ото (МА или МаМа). Основното й качество е, че
възстановява всички Жизнени функции на водната
субстанция 8 клетките на съществата, затова се
нарича и Жива вода. Всъщност това е енергията
Вам в материалния си вид, едно от уплътненията
на небесния Етър.
РУПА. Рупа - форма. Място на формите, на
създаване на формите. Сакрална местност в Бълга-
рия. На български понятието Рупа означава форма.
Местността Рупите в България означава място на
формите (телата) на първите хора. Целият Ма-
рикостиновски дял има тази геомагнитна функция.
Според Устната българска колобърска традиция
първите хора на планетата са творении в мест-
ността Рупите на Балканския полуостров.
РОДОПИ. Pogo-Пан или днес Родопи. Род (племе,
народ) и Пан - слънчево боЖество на Животинския
принцип - човскът - Животно. Свещенотомясто
на тракиеца Орфей (Орф-Ай), двуглавата енергия
на Пазителя на епохата, тоест на осъществява-
щия процесите на трансформацията - упойващи-
ят певец на душата - или владеещият Седемте
струни, (чакри, колела) на организма. Цялата Родо-
пи планина е вибраторен център на Седемте стру-
ни, които се формират и развиват чрез Седемте
езера на планината Рила. Етерният двойник на Чо-
вечеството.
РЕЧНИК НА САКРАЛНИТЕ ДУМИ В ТАНТРИЗМА
170
с
САА (Саамани). Степен на космично духовно
посвещение. Небесни души. Души с космично посве-
щение, слезли в човешки тела и станали хора. Вся-
ка епоха има своите Саамани, които Живеят сред
хората и ги подпомагат, без да изявяват себе си. В
критични епохи като нашата и на специфично мяс-
то като нашето (Балканския полуостров), те са
8000. От тях една Велика душа ръководи сегашна-
та генетична промяна на човечеството и главно
на първите представители на Шеста подкоренна
раса, които поставят основите на Човечеството
на Шеста Коренна Раса. В Индийската митология
съответства на понятието Аватар.
СААЛБИЙ. Чин в колобърската иерархия. Ко-
лобър, който е достигнал високото алхимично
ниво на Душа раЖдаща се вече само в родовете на
посветени служители от Петото царство. САА
е висш чин на духовност даван на човек приеман
за боЖествено същество. АЛ е частица за рангова
принадлеЖност спрямо другите подобии на него и
означава Първият. Този колобър носи своите нива
на посвещение още от времето на Лунната циви-
лизация. БИЙ е висше обръщение към възрастна,
мъдра, духовно извисена личност (ВиЖ „Колобър").
Колобърът в това ниво се нарича още Двуглав орел.
ИМНИН ЧА САИААИЦТ| ДУМ/ I Т А н f Р И J М А
171
С САБЯ. Един от трите потока на личната 8ъ-
трешна енергия 8 човека, която в тангризма се
нарича СиндЖир, а в Индия Кундалини (Сушумна).
Енергията СиндЖир се двиЖи вътре в гръбначния
стълб от опашната кост към тила на главата -
центърът наречен „Лоното на Бога". Съпроводен
е от два канала от лявата и дясната част на гръб-
начиния стълб, които се наричат съответно Сабя
и Боздуган. Сабята има ИН характер, отрицетелен
заряд и заедно със Боздуган, ЯН характер, баланси-
рат и разпределят Силата по възловите места в
нашия организъм, наречени Колела или чакри. Поня-
тието Чакра е българско и произлиза от чекрък -
уред за въртене на тръби (масур) на който се на-
вива изпредената преЖда. Сабя е Женската полярна
част на организма. Имената СиндЖир, Боздуган и
Сабя са запазени в мита за българския посветен за-
крилник на Земята (Саракта) Марко Криловити. В
него освобоЖдаването на Трите синдЖира с роби
всъщност е разработка на развитието и усъвър-
шенстването на тази уникална енергия 8 човешкия
организъм (ВиЖ Марка Криловити и Мечът Аркатур).
САК и СОК. Двете състояния на Сокола - па-
зач на Небето и Тъмата. По-скоро той е Пазачът,
посрещащ душата в отвъдното и определят, къде
тя ще отиде - на Горната земя, при Танг-Ра или на
Долната земя, при Сатаната. Сак е душа, станала
подвластна на земния Княз, а Сок е душа, станала
син на Небето. Сак е син на Небесния Хор, който
172
Н4И/Х ИА САКРААМИТ1 ДЦМИ В ТАМГВИВМА
има сбоя земен център 8 Египет - Сакар, на Бал- с
канския полуостров се намира неговият брат Сок,
представен от планината Сокар (сега наричана Са-
кар). Там е магнетичният център на неговата същ-
ност. От името на алпа Сак, произлиза понятието
сакрален: таен, специфичен атрибут в ритуалите
на българските колобри.
САКРАЛЕН. Сакрален - свещен атрибут, пред-
мет със свещенно значение за връзката Сириус -
Слънце - Планета (Земя). Името на нашата Сакар
планина означава свещенна, сакрална планина. От
името на алпът Сак произхоЖда названието на
предметите или всичко, което има таен, свещен,
символичен характер с определено ниво на кодира-
на информация - сакрален.
САМОДИВА. Митично горско същество. Чес-
то сътрудник на Гарвана-Горянин или на Жена му
Баба Янга. Съществуват две разновидности само-
диви: Самовили - зли и отмъстителни и Самовиди
- добри, помощници на хората.
САРАКТ. Владение. ДърЖавната, Военната и
Духовната структури на българския Саракт са били
обединени и проникнати от общото духовно съз-
нание за равенството меЖду човеците. Основен
символ в това триединство на управление на дър-
Жавата ни е било понятието Саракт, което освен
владение (царство) означава и Куб, защото фигура-
та куб е единствената, която има три свързани
в център равностойни и равнопоставени в прос
РЕЧНИК НА С А Ч Р А Л •« И * Е Д У U И В ?A4fPM>VA
173
С транстбото ръба олицетборябащи единстбото
на тройното дърЖабното управление, а също така
и шест рабностойни във всичко страни. Но в коло-
бърството знаем и за Тесаракта - четиримерния
куб, който се самобъзпроизвеЖда от самосеве си
- от една от собствените си страни. Сарактът,
когато преминава от трето в четбърто измере-
ние става тесаракт - алхимичната трансмутация
на физическа структура, която се трансмутира, но
запазва своята характеристика на саракт - трие-
динното равенство и шестстепенното равнове
сие на пространството, което изграЖда. Саракта
(земната тримерна и триединна структура) запаз-
ва винаги своята съвършена и хармонична струк-
тура - Тесаракта (космическата седеммерна харак-
теристика). Затова българите наричали своята
дърЖава Саракт - територия, в която владее съ-
вършената ДАО хармония в Живота на хората. Тъй
като в Учението Тангризьм проявената Вселена се
символизира от Кръг, който има в центъра си ква-
драт (©), българите са носили в своята сакрална
доктрина знанието, че Земята (кбадратчето) им
е поверена, за да осъществят духовното развитие
на хората Жибеещи на нея - на Земното човечест-
бо. Кбадратчето, тоест една от страните на
куба показва, че духовната същност на Централ-
ното слънце на Вселената (ТанГ-РА) е проникнало
до най-ниската точка - теЖката материалност
на планетите. Принципно това фундаментално
»лt*4lи»a t иплп li*Mvva««3 «и «иннза
174
занание бъб физическата вселена, а в частност с
и на всяка звездна система в нея, се изразява чрез
обратната пропорцоналност на квадрата на раз-
стоянието при гравитацията и тя е оптимална
за нашата Слънчева система. Ако тази зависимост
беше обратнопропорционална на куба на разстоя-
нието съществуването на стабилни планетарии
орбити щеше да е невъзмоЖно. В този аспект на
разбиране на сакралната символика символът Танг
РА, Универсумът трябва да се приема като чисто
научно информационно символизиране на струк-
турата на планетарната ни система и фундамен-
талисте отношение меЖду звезда и планети - ор-
биталната стабилност на Слънчевата система. В
този смисъл понятието Саракт и неговия символ
© придобива планетарно значение и означава цяла-
та земя като владение на синовете на Небесната
конница от съзвездие Еднорог. Българите затова
обикалят планетата и предават на другите наро
ди двете велики идеи за ДърЖавност и Монотеис-
тично учение с основен Завет: Душа-душа да не
поробва и Дух-духа да не подвеЖда. Завет, който
изразява безпрекословно Равенството, Братство
то и Свободата на личността. Това ги отличава
съществено от духовната доктрина на Орфизма,
която е политеистична и защото, за разлика от
тракийците, българите нямат роби. Сарактът е
единственият символ на Земята в свещената гео-
метрия. Тъй като кубът е самата Земя става ясно,
17Ь
РЕЧНИК НА САКРАЛНИТЕ ДТМИ 9 ТАНТРИЗМА
С че Балгурите са бладетелите на планетата, която
се ябяба подвластна на Небесната конница от съз-
вездие Еднорог. Това е и основанието за българите
да излязат преди около 8000 години от Балканския
полуостров и да започнат великия си поход за създа-
ване на ДърЖави с Монотеистично учение (Тангри-
зъм) по цялата земя. Сарактът (земята) е място,
където е станало възмоЖно същества с нарастна
ло ниво на съзнанието си да бъдат подпомогнати
в личната си трансмутация към Универсума. Смисъ-
лът на процеса се отнася до психичните трансму-
тации на седмия център (центъра на куба), за да се
достигне Тесаракта (когато една от страните се
насочи към Самата себе си и чрез Себе си, се тран-
сформира в точката в центъра). Ако трансмута
цията е успешна, тогава тази страна „избухва" и
привеЖда саракта в състояние на тесаракт - в
четвърто измерение - плазменото. Така Личност-
та (уникумът) интерпретира първоначалното
творческо състояние на Универсума (Вселената) -
избухването на Мъртвата точка при богомилите.
Разгънатият вид на Саракта (куба), представлява
Кръста на разпънатият Син - хунорът и есей Иисус
Христос. Кръстът, на който кэдаизма и Рим раз-
пънаха Сина! Днес Човечеството е изправено пред
великата задача да промени своето съзнание и да
се подготви за прехода от петата страна на Са-
ракта към шестата.
РВчнЯК НА САК₽АЛН/’Е ДУМ/ В ТАНГРИЗМА
176
Саракта-куб Кръста на Христос, разгънат куб
СВАСТИКА. CBacmukama е израз на двиЖени-
ето на електроните 8 атомното ядро, следващи
посоката на въртене на Земята около нейната
собствена ос - обратно на часовниковата стрелка.
CBacmukama, е Род (енергийно) за планетата ни
и Peg от системата ни (слънмебата). На по-ниско
ниво този Род е частна форма, която се изявява
като Peg за синтропията на Земята (като струк-
тура, пораЖдаща структури - форми). Този Peg, но
понеЖе за Вселената е и Род, носи предопределе-
ност за всичко, което се проявява в планетния Жи-
вот - от атома до организма. CBacmukama е прин-
ципната противополоЖност на Сувастиката гР,
дясното Въртене. Двете обединяват своята сим-
волика в Равнораменният кръст (ВиЖ Равнораменен
кръст). Алхимично отношението меЖду Свастика-
та и Сувастиката дава динамиката и спецификата
на отношението меЖду химичните и психичните
атоми по сродство (ДЖу1 и ДЖу2) изобщо в мате
рията, в елементите... чак до клетката и телата:
синтропно - ентропната динамика.
СВАТБА. 1. Празник в чест на брака меЖду Три-
НА САКПЛИИП и У М к*
177
ТАИГМ1МА
С me свещено рода (МъЖки, Ян) и Четирите свещени
рода (Женски, Ин). Затова традицията на бълга-
рите е да празнуват сватбата три дни. Смятало
се е, че през тези три свадбени дни енергията на
Космоса (Ян) посещава МладоЖенците и първият
полов акт е покровителстван от Небето
2. Празненство в мест на сгодената двойка младе
Жи, които ще имат първата си брачна нощ. Всъщ-
ност това е празник на зачеването. Сакрален сим-
вол в тькачеството на българите - Голям маказ (М).
СЕДЕМТЕ СИНА на СЛОВОТО. 1. Седемте сина
на Словото са Седемте свещени гласни в Българския
език, които дават звука на вибрацията на слово-
то. Математичната символика на Седемте Сина
на Словото (Седемте гласа) е: 1,2, 3, 4, 5, 6, 7. От
отношението меЖду първите два (Женски) гласа с
четирите мъЖки се получават: 1+4, 1+5, 1+6, 1+7 и
2+4, 2+5, 2+6, 2+7. Пълен вибрационен запис на хар-
монията - Осморността, Осмотонието. Отново
навлизаме в една от спецификите на българското
Православие - само то има своя Осмогласник. Гла-
сът Алт (3) е самостоятелен, той е двоен глас,
по-ниската степей на който отговаря на Висок
тенор. Тази БИнарност на Алт носи кодовете на
словото ДЖ (МъЖ-Жена: Дум-Ай и Жън-Ай). Затова
Йоан Кукузел не моЖе да го вклкэчи в разработките
си. Женските гласове (1 и 2) са еволкэционно отра-
ботени в Трета и Четвърта коренни раси, когато
свещенодействието е било поверено на Жените
178
nog ръководствогтю на Лунната майка Лилит, С
Така СВещената Седморка (7) се отнася към собст-
Вената си производна (8), която дава творческата
динамика (7/8): вибрацията, ритъма на Небесната
конница. Но В словото на колобрите се говори и
за Осмата дума. Изразът се отнася за Седмата и
Осмата гласни в българския език Ю и Я, които имат
една и съща кодова характеристика: 1. Гласният
звук Я е проявеното Небесно като Земно. Тя е за-
клкэчваща гласна. Съставена е от: Й - знак на Небес-
ната проявена енергия в материята и А - знак за
матерната субстанция, формувана от Небесната
и притеЖаваща качеството да оформя земното.
Гласната Й е началото на Метода на Небето, спо-
ред който ще се формува материята. Гласната Я
затваря този процес. 2. Гласният звук Ю е вибраци-
ята на посоката на двиЖението на Небесния огън и
енергийните процеси в земното тяло, когато той
е навлязъл в планетата. Съставена е от: Й - знак на
Небесната проявена енергия и У - знак за Небесния
огън (УР), който слизайки, енергетизира Земята, за
да започнат да се проявяват формате.
Затова посоката ЮГ е свещена за българи и траки.
Прибавянето на знака „Г" (глаголя) показва посока-
та на двиЖението на Словото на Твореца. ЮГ е
Небесното проявено, а ЮД (Север) е Земното про-
явено. Тяхното хармонично средище е словото ДЖ
- вълната на единството. От тук идва и името на
Силите на посветените - ДЖИЛ.
МИНИН МА САНРАЛНИМ ДУМИ
179
С Двете гласни се намират в края на азбуката и за-
тварят целия процес на Творчеството, описан
чрез знаците на бьлгарските азбуки (Глаголица и
Кирилица). Те са идентични, противополоЖни и за-
висещи напьлно една от друга. Те са като мъЖа и
Жената - дават плодове само при взаимност.
3. Кодът Седем Сина на Словото се отнася и до Се-
демте спектрални класа звезди в нашата вселена,
производни на седемте главни звезди на съзвездие
КВачката с пиленцата (Плеядите) - Седемте небеса
в Тангризма, Юдаизма, Християнството и Мохаме-
данството. Този факт се потвърЖдава и от Седмо-
лъчницата от Плиска, на която обаче не трябва
да има знака на Тангра в ниските биологични нива
ifi, а свастично-сувастичният символ, илкзстриращ
единството и развитието на филогенетичния и
онтогенетичен принцип.
ЦЧИИК ИА САКМЛИ1ЛТЕ ДУМИ В ТАНГРИЗМА
Автентичният вид на Розетата, според Ст. Бакланов
Сувастичният център на розетата определя зна-
нието на бьлгарските колобри за филогенезата на
Централното Слънце (Тангра), когато възпроизвеЖ-
да своите Седем типа Велики Синове - Звезди ини-
цииращи други звезди според своите спектрални
свойства и качества: сувастиката в нея ориенти-
180
ра към nocokama ЮГ, сВещената посока на българи- с
те, тоест сувастиката задълЖава „четенето" на
розетата да става надясно.
СВЕЩЕНИ ПЛАНИНИ в Жлезата на Времето:
1.	Родопи (родопан, род+пан) - Родопа. Род-ове на
слънчевото боЖество Пан в тракийската митоло-
гия.
2.	Урма (ур+ма) - Рила. Ур-огън, Ма-вода.
3.	Хонтай (хон+тай) - Пирин. Хон- народ, Тай (may)
- бог.
4.	Балкан (бал+кан) - Стара планина. Бал - велик, све-
тъл. Кан-цар, върховен ръководител.
5.	СтрандЖ (страна+дЖ) - СтрандЖа. Страна-част
от нещо и ДЖ-сакралната абревиатура на енергии-
те Дум ай и Жън-ай - двете качества на Универсал-
ният принцип на Живота във Вселената - Танг РА.
Свещената книга на Рака (зодиакалния знак).
6.	Сакар (сак+ар) - Сакар. Сак-сакралното място на
планетния център Жлезата на Времето на плане-
тата (АР). Но тя е и Сокар по отношение на Сакар
в Египет.
7.	Хилядник (монада) - Витоша. Ин и ЯН в пълна ДАО
хармония... но не покой. Това е точката Т20 на на-
шата планета.
СВЕЩЕНИ ЖИВОТНИ. Свещените Животни в
Тангризма: костенурка, кон, барс, бял козирог, со-
кол, орел, гарван, куче, вълк. Зодиакалните: прасе,
мишка, вол, барс, заек, змия, кон, овен, петел и куче.
Календарни: прасе, мишка, вол, барс, заек, змия, кон,
РВЧНИЯ НА САКРАЛНИТЕ ДУМИ В ТАНГтУА
181
1ЧНЛК МА САМРАЛМИП ДУМИ В ТАНГРИЗМА
С овен, петел и куче. Древният Български календар е
Десет месечен Слънчев календар.
СЕДЕМТЕ РОДА. Три рода Дум ай и Четири
рода Жън-ай съставят началото на родовете на
българите. Това са Небесните родове на Еднорог.
На Земята те стават Дванадесет земни племена,
заедно с първите Пет племена на траките.
СЕДЕМТЕ ПОСВЕТЕНИ. ДЖудЖу или ДЖудЖета.
Йерархията на Кристалното царство: 1. Всезнайко
- воЖд на всички дЖудЖу. Елементът Кислород (О).
Той е главният елемент, променящ елементите без
да променя същността им. Затова е ВоЖд - ръко-
води и дава светлина (окисляване) на всички. Носи
голям фенер. 2. Щастливко - Въглерод (С) - главен
подръЖник на Живота в природата и Животните.
Носи лост. 3. Чевръстко - Силиций (Si). Носи тесла.
Строител. 4. Добродушко - Калций (Са). Носи дле-
то. Строител. 5. Свенливко - Азот (N). Носи лопа-
та. Катализатор. 6. Сънливко - Желязо (Fe). Носи
двурога мотика. Хемоглобин., 7. Мърморко - Ли-
тий (Li). Носи кирка и малък фенер. Балансъор и Раз-
рушител. 8. Чевръстко и Добродушко - работещи
заедно в комплект, изразяват символично още един
елемент - Алуминий (AI). Това е елемента, благо-
дарение на който, след дейността на Лития (Li),
съществува литосферата - почвата, материята
дала Живот на Зеленото царство. Чевръстко и До-
бродушко носят идеята за възмоЖността на еле-
ментите в природата да образуват сплави. В хи-
18?
мията този процес е известен като валентност. с
СЕМ. Синовете на НОЙ, трябва да се обозна-
чават с техните български сакрални имена, които
са: СЕМ, а не Сим, защото името на най-големия
син на Ной (ЙОН - голяма космична епоха) произли-
за от корена Семе, тоест то е символ на НЕпроя
вената вселена (семената), което го определя за
„владетел" на ограничено пространство, каквито
са Езерото и Морето, илкзстриращи безмерното,
но ограничено пространство на вселената, на вла-
денията на Сина - Слънцето и неговата тотална
потентност в света на планетите. Сем владее зе-
мите край Черно море -което е символ на неподре-
деността, непроявеното, но не на хаоса, защото
вълните на морето изглеЖдат хаотични, но са с
вътрешен peg и неимоверна енергия - като ете-
ра на вселената. Те са съединението Вода (Н2О),
което означава, че имат строг химичен вид и род.
СЕМЕ. В сакрален смисъл понятието Семе в
тангризма се свързва с първа космична реалност -
кварковата. Дейността на Началата (кварките),
които са и начало на всяка трансмутация на след-
ващите вселении реалности: квантова, атомна,
молекулна, както и на първичните процеси в Био-
сферата на планетата. В Квантовата реалност
е съединението на кварките образуващи елемен
тарните частици. В атомната реалност появата
на ядрото. В молекулната реалност е Валентност-
та, която обуславя наличието на възмоЖност да
ПМИИК НА САКРААНИТЕ ДУМИ
183
РЕЧНИК НА САНРАЛМИТЕ ДУМИ
се образуват соединения от атоми и молекули. В
биологична и клеточна реалности е началото, пор-
вичното соединение меЖду молекулите, които
трансмутират до клетка, която от своя страна
става Начало за едноклеточните и многоклеточно
организми. Всяко трансмутиране на материята
вов Вселената е подчинено на Началата, които
стават РЕД и начоло на Родовете.
СЕРАфИМ. Серафимот е шесткрило сощество
от Небесната Иерархия. Според колобрите, еволк>-
цията на хората преминава през четири основни
ерархични состояния. Нивото Серафим е послед-
ното, в което небесното сощество има образ на
човек. Той като понятията Образ и Подобие в тан-
гризма имат no-друг смисол, трябва да сме на ясно,
че ранговата еволкщия на Духот преминава през
четири етапа: човек, ангел,
херувим и серафим, които
се различават по наличие-
то на двойки крила. Успее
ли човешкото сощество да
трансмутира и висшата
част от себе си (ума), на ниво, което за хората все
още е непознато, когато мозокот достигне енер-
гиите на Вселенната костенурка - той става шес-
ткрило сощество. Трите му двойки крила показват
полната духовна еволкэция на душата ЬА (небесна-
та субстанция), преминала успешно през нивото
КА (човека) и осоществила личното си ниво ДУХ.
184
Същество, 8 което тялото и половата система с
напълно липсват, но Все още съществува главата
- Вторият човек в нас (висшият ум), който е ду-
ховно еволкэирал - отбелязва се с третата двойка
крила. Главата, образът остава като символ, за-
щото илкзстрира формата, през която е минало
съществото в своя личен еволкэционен път.
СИЛ. СИЛА. Енергията Етър. Сила от небето.
Енергията на Небето, която създава на Земята
енергията ДЖил. Синоним в тангризма на поняти-
ето Етър, но когато се провява на ниво физически
свят.
СИМВОЛ. (Нишан или Дамга). Символите не
пренасят информация, те са структурирани така,
че да „събудят" паметта и тя да си спомни Как и
Защо е сътворен символът? Най-npocmume и най-
неинформационни символи са азбучните и цифри-
те. МоЖем да разделим символите на два вида:
прости и слоЖни символи. 1. Прости символи са
азбучните. Те не съдърЖат информация, а ВъзмоЖ-
ности за съединения (съзвучия), които означаВат
понятието (думата) като информация. Азбучните
и математическите символи (цифрите), са неми
фрактали, благодарение на което има безкрайно
много ВъзмоЖности да се строят с тях структу-
рите на словото и математическите модели.
2.СлоЖни символи. Те са съставени от прости ни-
щани (фрактали), обединени в общ знак или поня-
тие. Такива са езотеричните символи - мелези от

185
с изклкэчително прости фрактали, които могат да
структурират цели думи (знаци), 8 които инфор-
мацията е плътна и програмирана цялост. Посве-
тените знаят тези фрактали и затова могат да
ги четат широко - многопластово. Наборът от
фрактали в един символ дава инструменти на
посветения. Те са инструменти за разширения и
интерпретации на знаещия, който на базата на
своето усвоено знание моЖе да интерпретира и
разтълкува идеята, влоЖена в символа чрез ней-
ното фрактално съдърЖание. Интерпретацията
на символите не е логика, а знание. Всички симво-
ли в алхимията, химията, астрологията и астро-
номията, а в по-широк аспект и цялата научна и
професионална терминология, са слоЖни символи.
Няма универсалии кодове, съдърЖащи фрактали или
информация за всичко. Най-комплексното понятие-
символ е Бог - приемаме го за универсален код за
всичко, но това не е нищо друго освен паразитен
начин да прикачим собственото си неразбиране
към нещо, което по принцип решаваме, че го съдър-
Жа. Hue вменяваме тази универсалност на символа,
а не че той наистина я съдърЖа в себе си.
СИН. Понятието Син в колобърството се
приема за 1. Син, същество, дете от мъЖки род,
2. Съзнание - като наследствена функция на потен-
цията на ТангРа, а от там и на всяко развитие на
МъЖкото начало (общото) в прераЖданията и 3.
УМ - ниво на развитието на ума на отделното съ-
ИЧИИМ НА CAKFAAHMTI ДУМИ I ТАИГ»/!МА
186
щество. Заради което често понятията Син и Ум с
са синоними в българския език.
СИН НА ТАНГРА. Звезда. Всички звезди във Все-
лената са Синове на Танг РА и затова се наричат
и Амон Ра. Когато група звезди са организирани в
обща система наречена Галактика тя се нарича
още Велик Син.
СИОН. Хълм в Пловдив, място за посвещение.
На този хълм траки и българи са приемали посвеще-
нията си чрез личностни мистични преЖивявания
в самота и уединение. Бил е абсолкзтно забранен за
обикновенните хора. Планината на посветените.
Днес се нарича ДЖендем тепе.
СИНДЖИР. Енергиен поток в човека, двиЖещ
се най-общо казано по гръбначния стълб. Започва
от опашната кост (перинеума) и по трите си ка-
нала достига до черепа, преминава през мозъчните
древни дялове и чрез езика се свързва с Предния сре-
ден меридиан, по линията на който се проектират
седемте центъра на колелата-чакрите. Тази елипса
изграЖда основната част на биополето на човека.
В древното духовно учение на българите - Тангри-
зъм, се нарича СиндЖир, а двата съпътстващи я
потока Сабя и Боздуган (ВиЖ Сабя и Боздуган).
СЛЪНЦЕ. ДвиЖението на звездата Слънце око-
ло Галактическия център е дясно, сувастично, кое-
то го прави звезда приносител на филогенетич-
ните характеристики на галактика Млечен път.
Нашето Слънце (Амон Ра) е пряк наследник на Жи-
Н-ИМК МА С А М • А А М Н Т I ДУМИ t TAMfPMJVA
187
ММИИИ НА CAA’AAMrtTt ДУМИ В 1ДИГМ1МА
бототворческите качества на Танг РА - филогене-
тичната потентност на Универсума. Става ясно,
че Животът в звездните и планетни системи е
пряко свързан с Галактичните центрове - Велики-
те Синове, както ги наричаме в Тангризма.
СЛЪНЧЕВ ОБРЕД. Като слънцепоклонници бъл-
гарите имат един единствен обред пряко отнесен
към отношението им към Животворната Слънче-
ва светлина - Посрещане и Изпращане на Слънцето.
Но не на обекта, на звездата Слънце, а на нейната
Живототворяща Жизнена енергия, чийто енергий-
но тяло в човека (виталното) е пряко свързано с
небесния Етър (етер, прана, Жизнетрони и т.н.).
Или: Слънцето е енергитизатор на Принципа за ре-
ализиране на Вселенният филогенетичен Принцип,
чрез разширението му в Онтогенезата на планет-
ната ни Химиосфера.
Изпълнението на обреда при изгрева и зале-
за на Слънцето е четвъртичен, в четири части:
1.3ора или Изгрев: ръцете (дланите) са високо над
главата. Те представляват Хоризонта, който е ви-
соко и дискът (главата) все още не се е показал над
хоризонта. Главата символизира слънчевия диск.
2.Райко или Зряло Слънце: Ръцете са на равнище-
то на главата. Длани и глава са с изравнен хори-
зонт. С името Райко се символизира и Слънцето
в неговия апогей - Лятно слънцестоене, което е
чествано в сакралния обреден център Перперек.
Перперек е българско, а не тракийско светилище.
188
Неговият аналог при траките е светилището Та- с
тул. 3.Зайдене или Залязващо слънце: Ръцете са сви-
ти в лактите, дланите се намират на височината
на раменете. 4. Заник или Залез. Скриване на диска
на слънцето под линията на хоризонта: ръцете са
отпуснати надолу. Дланите сочат земята, което
символизира нощта. Заникът илкхтрира и нощния
път на слънцето.
Зайдене	Заник
В еЖедневния обред българите са правели упраЖ-
ненията две на Изгрев (зора и райко) и две на Залез
(зайдене и заник).
СОКАР. Планина в Жлезата на Времето (Балк,
полуостров), която е център на дейността на ал-
път СОК, сега наречена Сакар планина. Сакар се на-
мира в Египет, а Сокар е тук, на Балканите. Този
енергиен и сакрален център е пълноценно овладян
от траките, които развиват там част от сакрал-
ната си дейност с човешката ДНК. Този център е
РЕЧНИК НА С А К Р А Л Н И Т Е ДУМИ В ТАНГРИЗМА
189
С пряко свързан с астралните нива на нергиите на
нашата Слънчева система и Ядрото на земята, за-
това кообрите го смятат за място на смърта и
задгробния Живот. (ВиЖ Сак. и Сок.)
СОКОЛ. Птица с боЖествена душа. ПосВетена
Душа, Водеща е6олк)цията на цели народи В духо
Вността. Непосредствен наблкздател и предста-
вител на Танг-Ра на Земята. Соколът е символ на
най-високата Първа степен на посвещение в Тан-
гризма.
СУВАСТИКА. Сувастиката (rf) илкэстрира дяс-
ното въртене. Алхимично отношението меЖду
Свастика (Уй) и Сувастика дава динамиката и спе-
цификата на отношението меЖду химичните и
психичните атоми по сродство изобщо в мате-
рията, в елементите...чак до клетката и телата:
синтропно - ентропната динамика. Двете обеди-
няват своята символика в Равнораменният кръст
(ВиЖ Равнораменен кръст).
СУР. СУ-УР. Най-късият ден в годината на пра
българите, наречен още ЕднаЖден или Млада бога.
Денят на Зимното Слънцестоене, на новия астро-
номичен цикъл. Су-малък, но наперен и остър по ха-
рактер; Ур - огън, Слънце. Денят Сурва е веднага
след денят Млада Бога и започва с изгрева на Слънце-
то. Сур означава и светъл, което е станало Сурия в
Индия и означава Слънце.
СУРВА. СУРВАКНИЦА. Обреден атрибут при
българи и траки изработен от дряново дърво с пъп
РСЧМИМ ИА САКНАИИТ1 ДУМЛ 3 ’Ангтмд
190
ku. Внимаба се да не бъде изработена сурбакницата с
от клон, който няма пъпки по него. Със сурбакането
се изразява пожелание за здрабе при начебането на
нарастването на деня и идбащата Новата година.
Сурбакането е пожелание за презимуване, за оце-
лябане до Голямото Слънце - Аят но Слънцестоене.
Всички момчета, под 14 години сурвакат-поздравя-
ват хората с настьпването на Новото слънце -
Млада бога. Сурбакницата се изработва само от
дрянобо дърво с пъпки. Съставена е от три кръга
завити клонки, които илкзстрират Троичния бог.
Те са Дух, Душа и Тяло. ДръЖката е миналото, зато-
ва не се кичи и шари - там се дърЖи символът. Не
се кичи с нищо и най-горният кръг, който е Духът
б Небесата. Най обилно се кичи долният кръг - тя-
лото, защото човекът още е Жив. Той е третата
костенурка - материята, Етерния двойник. Благо-
поЖеланието, което пеят сурвакарчетата е:
СурВа, сурВа година,
Весела, Весела година!
Голям клас на нива,
черВена ябълка В градина,
Жълт мамул на леса,
голям грозд на лоза,
пълна къща с деца,
пълни обори със стока,
пълна кесия с пари.
Живо, здраво до година,
до година, до амина!
I ZrtAT HMMVVOV) VM МИИЪМ
191
С То8а е поЖелание, означаващо: Небесният огън УР
да бъде над тебе, семейството ти и имота ти. Об-
рядит е изисквал да се тупа поздрабеният по гърба
със сурвакница от дрян. Тупат се и местата, къ-
дето човекът има здравословни проблема. В този
случай поЖеланието е призиб към Небесния огън да
излекува болното място. СурВакането е ставало
само от деца - момченца до 14 години. От Изгрева
на Слънцето до Зрялото слънце (обяд) децата са
обикаляли, за да поЖелаят Небесният огън на ново-
роденото Слънце да дари здраве на къщата и сто-
паните. Думата Сурвакница се употребява и като
епитет за красив и светъл - Сур елен и т.н.
СЮБИГИ (Са-Юг-Би-Га). Владеещият Словото
на свещената посока Юг. Еволкэирала Душа, говоре-
ща чрез тайния език на посветените - специфичен,
само за посветените начин на изразяване. Титла в
българската администрация давана само на Кана.
Изклк)чителността на този Уникум се удостоверя-
ва със словото СЮБИГИ (ЮВИГИ), което всъщност
е СУБИГО и означава: СУБ - свръхсъстояние, основ
ни качества на Рода (семето). ИГО - предопреде
леност, предназначение, програма и задълЖение.
Небесно предопределение, от което душата не
моЖе да се освободи по своя прищявка, докато е
Жива - родена е такава. От понятието ИГО идва
и значението като теЖест, рамка, ограничение и
дълг. КАН-ът е великият уникум в Програмата на
Родовата и Видовата предопределеност (иго-то)
М“МИК нл САННАИЯТ! ДУМИ I
197
на българите.	с
СЪ-ТВОРЕНЕ и СЪТВОРЕНИЕ. Две понятия в таг-
ризма за първичните Творчески процеси на Вселена-
та, Универсума или Бог Отец Танг РА и Вторичните
процеси на СЪтворението осъществено от Звез-
дите (Амон Ра) в техните планетарии системи,
съвместно с Планетния Княз: три нива на еволкэци-
ята на Вселената, които колобърството символич-
но нарича БОГ, Господ Бог и Господ.
СЪДБА. В Живота на българите думата Съдба
има изклкзчително значение. С това понятие се оп-
ределя всичко, което е извън възмоЖностите на чо-
века. Независимо дали се отнася за добро или лошо,
хората влагат един смисъл в тази дума: случилото
се е извън нашите възмоЖности както за контро-
лиране, така и за осмисляне.
Понятието съдба, думата, има следното информа-
ционнозначение:
1. СЪД
а/ съдина, чиния, паница, блкздо. Съд е всич-
ко, в което моЖе да се слоЖи нещо, да се вмести в
него. В този смисъл съдът е предмет, съдърЖание-
то на който не се определя, но се подразбира, че в
него има нещо, съдърЖа нещо. Съд е вместилище на
съдърЖимото - съдърЖанието.
6/ съдилище, трибунал. Второто значение
на думата съд се отнася до правосъдието. Затова
българите наричат съд, съдилище мястото, където
се доказва правдата. Тази голяма разлика от първия
Нчмги МА САКМЛИИТ! ДУМИ • ТАНГРИЗМА
193
*Л( иин»х
с смисъл на думата е много интересна и показателна
за дълбокия й социално-морален аспект.
2. БА
Душата 8 астралната си същност, преди
да стане КА-човешко тяло. Така понятието СъдБа
означаВа Съдьт на Ба, но и съдрЖанието на небес-
ната Ба, която притеЖава цялата информация за
качествата на Ка. Затова в тангризма Страшният
съд не се възприема като наказателна акция срещу
човека, а като възмоЖност за осъзнаване и осмис-
ляне на самата душа над своите постъпки, които
е извършила приЖиве - и това осъзнаване е „присъ-
да", която душата сама произнася над себе си.
СЪЗНАНИЕ (СИН). Със-Рнание. Смисълът на това
понятие е в едновременното действие на ума, раз-
ума и разбирането с подсъзнателната информация
съхраняваща се в нашия мозък (знанието), които
се свързват (чрез разума) и човека (ума ни) моЖе
да осъзнане смисъла и значението на придобито-
то no-знание. Затова е със-знание, тоест качество
получено чрез познание (опита, ляво полукълбо) и
знание (подсъзнанието, дългата памет, всичко съх-
ранено в дясното полукълбо). Съзнанието не моЖе
да се регистрира обективно. То е реално дотол-
кова, доколкото е регистрация, отразяваща се в
Живота. Затова всеки човек, неговият АЗ, се изЖи-
вява като абсол1отно изклкзчение, като сто про-
центова неповторимост - уникум. Познанието е
синтезен продукт на отношението: обект - ре-
194
цептиВна решетка на личността-ум. Това отно- т
шение меЖду някакьв обект, който чрез качества-
та на рецепторите ни става не обективно копие,
а такова, каквото рецепторите го възприемат и
заставят умьт да го разбира и приема. Познание-
то е продукт на разбирането меЖду Ум и Рецеп-
тори и е уникално за всеки индивид в конкретния
Живот. АЗ СЪМ не е продукт на разбиране за Себе
Си, а демонстрация на ума според рецепторите за
самовъзприятие и самооценка. Аз Съм е твърдение
на рецептивната решетка в нас, а не на ума или
осъзнати реални качества за Себе Си. Съзнанието
ни е продукт на познанието и интуитивните под-
съзнателните значения, придобити в миналите ни
Животи (знанието), чрез които О - съзнаваме сми-
съла на нещата изобщо - синтезът меЖду познание
и знание. Символично моЖем да ги назовем Низш ум
(опознаващият) и Висш ум (знаещият), които рабо-
тящ съвместно в човека и реализират чрез неговия
ум функцията Съзнание - Синът на Вселената.
ТАЛИТА. Стани! - в повелителна форма. Из-
ползва се при команда или заповед лицето да стане
на крака.
ИМИИК НА САКНЛНИП ДУМИ В ТАНГРИЗМА
195
т ТЬМА. Място, където душите Живеят без
светлина. Подземен свят. За небесните души това
място е материята.
ТЬКА (тъча). Та-Ка. Съдба на небесната душа.
Когато е станала Ка (човек), тя трябва да изтъче,
да сътвори своята лична еволк)ция. Това задълЖава
и принцесите да тъкат сами своя чеиз. Съзвучие-
то „така" е възглас на одобрение: така-така, та-
ка-така, което означава - правилно, действай, не
грешиш, прави сам съдбата си.
ТАНГ-РА. Висш, Всевишен. УниВерсалният Жиз-
нен принцип на Вселената. Бог на Българите. Не-
бесният Отец на Вселената и Човечеството. Пър
вият монотеистичен бог на земята. Небесен Баща
на хората.
I. С името Танг РА (Тангра, Тенгри) в Българ-
ската устна колобърска традиция се илкхтрира
УниВерсалният Животворен Принцип на нашата
Вселена, Централното Слънце в нея, което е Алфа
звездата от съзвездие „Квачката с пиленцата" или
„Плеяди", както е известно днес в астрономията.
То има следните фрактални значения:
ТАН - Небе. Но не нашето небе над плане-
тата, а космосът - вселената. Седемте класа Не-
беса. Г - буквата Г илкктрира понятието Глаголя
= говоря, изричам слово. РА - Енергия. Творческата
Сила на Вселената.
II. Животворният Принцип на Вселената се ре-
ализира на три нива като:
РЕЧНИК NA САИНАИЦТ! ДУМИ I ’АмГ»И|МА
196
1.	ТАНГ РА - Централното Слънце на Вселе т
ната. Творец на Вселената.
2.	АМОН РА - звезда. Така се наричат всич-
ки звезди във вселената. Така се нарича и нашето
Слънце. Амон Ра е Син на Танг РА.
3.	МАДА РА - реализация на творческата
потенция на Амон Ра в материалните структури
на своето семейство - планетите. Колобърство-
то го чете и обратно (АР АДАМ). Ар - българите
са наричали планетата Земя, РА е Слънцето, АР е
Земята. АдАм или: Ад - мъЖкото начало и Ам - Жен-
ското начало в единство. Тогава АР АДАМ означава
планетно същество - човек в неговата космическа
форма (рупа).
III. Символите, които илкхтрират тези все-
ленни процеси на Творчеството (Танг РА, Амон Ра
и Мада Ра) са трите Костенурки: всделена, звезда
и планета.
Вселена Звезда Планета
Тангра се разглеЖда в Устната Българска колобърска
традиция като безличностен Бог. БоЖество, което
няма зооморфен или антропоморфен вид. Тангра е
троичната потенция на Вселената илкэстрирана
поотделно като:
1.	О - Кръгът е Тангра или Вселената (Уни-
версумът). Кръгът илкктрира МъЖкия принцип -
РЕЧНИК НА САИРААНИЧ ДУМИ В ТАНТРИЗМА
197
т Силата на гравитационното поле на Вселената.
2.0 - Полето вътре б крьга. Енергополето
на Вселената - Женският принцип.
3. О - проябената б обекти потенция на
Вселената - точката, която ние наричаме Син.
Общият символ на тези Три потенции е ©, в кой-
то Квадратът илкэстрира материалните обекти
- планетите. Символите О, © и й са личните знаци
- симболи на Тангра и те означабат:
О = Проябен Вселенен Живот.
© - Проябен Планетен Живот.
iti = Живи души. Царство на Животните.
Човечестбо. Полово детерминирани същества,
което се илкэстрира с двете вертикални черти
около знака на Небесната троица - мотовилката.
Тази троична Творческа проява на Универсума - Бог
Тангра - се илкэстрира в словото и чрез понятията
Дум-ай (мъЖки принцип), Жън ай (Женски принцип)
и Ум-ай (Синът, но и всички Уникуми - същества).
Друг символ на Бог Тангра, в неговия действен ас-
пект б материалните светове като нашата
ппланета е символът Ф или Равнораменният свас-
тично-сувастичен кръст Ф, в който сувастиката
(дясната посока Ф) илкэстрира филогенетичния
принцип на Живота във Вселената, а сбастиката
(лябата посока на въртене Ф) Онтогенетичният
принцип на материалните структури (планети-
те), на които има Живот. Равнораменният кръст
изразява идеята за едновременното действие на
РЕЧНИК НА САКРААМИТЕ ДУМИ В ТАНГРИЗМА
198
тези две поляризации на Жизнения принципа на Все- т
лената. Разбирането на Бог Тангра като Универса-
лен Принципа на Живота във Вселената, е пресъз-
дадено в разпореЖдането му към неговите Синове
(Алпите) да бъдат създадени хората и българския
народ. Така ТангРа се явява създател на човешкия
род и негов върховен Отец (БОГ Отец).
И Тангра Всемогъщ тоз час
наказа алпите: „От Вас
да се роди чоВешки род,
Все смъртни хора - ноВ народ", (стих 15)
Както и:
Хей, Всички Вие В мир и бран,
стаете дъх пред тоз дастан!
Елбири трима - род до род -
създали български народ, (стих 1)
(Из епоса на българите „Сказание за дыцерята на Кана")
В българската сакрална символика персонализиране-
то на ТангРА като Бог няма зооморфен или антро-
поморфен израз, а е разбиране за Принципа на Живо-
та във Вселената, затова не са практикувани други
обреди освен посрещането и изпращането на Слън-
цето - звездата, която дава и поддърЖа Живота
на нашата планета. В аспекта на всичко казано по-
горе поклонението към Слънцето не трябва да се
разглеЖда като идолопоклонничество, а като израз
ММмИК НА CAOAAMH’f ДУМ/ • ТАНГ»И]МА
199
т на уважение към източника на Живота в нашата
планетна система, който е еднакъв за всички. Тан-
гра има само един завет към своите колобри и по-
следователи: Душа-душа да не поробВа и Дух-духа
да не подВеЖда В Тангризма липсват религиозно
канонизиране и ритуализации каквито ги познава-
ме днес от традиционните религии. Тангризмът
е Учение с Един Завет и Едно Практика за духовно
съпреЖивяване, която всеки моЖе да практикува
свободно. Той е монотеистичен в пълния смисъл на
това понятие. В шаманската (колобър 3-то ниво)
практика са съществували обредни практики свър-
зани с изклкзчителни събития в Живота на хората
като: годеЖ, сватба, раЖдане на дете, именуване
(даване на име), лечебни процедури, погребални це-
ремонии и ритуално убиване на черно куче преди
започването на военни действия, но те нямат ка-
ноничен характер, а подчертано събитиен, което
ги поставя на съвсем друга основа в бита и психи-
ката на хората.
ТАРКАН. Официален съветник на Кана.
ТВОРЕНЕ. Състояние на Вселената, Универ-
сумът, когато БОГ ТангРА активира Силата на
Творчеството РА, да започне да сьздава и развива
Живота във вселената. Йерархично Вселената има
следния Peg:
БОГ ОТЕЦ - Танг-РА - Централното Слънце на
Вселената, звездата Алциона от съзвездие „Квач-
ката с пиленцата" (Плеяди). Център на Вселената.
НЧИЙК мА САКРАЛНИТЕ ДУМИ
200
Всичко 8 нея е симетрично спрямо центъра й. НЕ- Т
проябен сбят - субатомният симетричен Peg на
Универсума - предатомният Peg във Вселената.
Пърба Костенурка. Господ Бог - Елохим. Звезда,
Амон-Ра, Син на Централното Слънце. Център на
Симетрията на планетното семейство. Проявена
вселена. Проябен и активен квантов свят. Атомни-
ят Peg на Вселената. Втората костенурка и Господ
- Планетен Княз. Уникумът. НЕсиметричен. Родът
като функция на Реда на Универсума. СЪ-творец б
Проявения химически свят, поляризиран и детер-
миниран. физическият свят (планетният Peg, Вид
и Род). Третата Костенурка.
ТРАК (тракиец). Трак означава Пьрвообраз на
Слънчева душа. Пътник на Пътя на физическото и
духовно обучение. Душа на Пътя на своето лично
духовно развитие. Като деца на Слънцето, траки-
те знаят неговото движение по Небесната сфера
- проекцията, отразяваща видимото му движение
в пределите на нашата Галактика и Вселена. Траки
те са 64 самостоятелни племена (духовни групи),
чиито сакрални практики отработват приори-
тетно един от 64-те кодона на нашата яДНК и я
предават на човечеството като база за развитие.
Тракийските светилища са пряко свързани със сис-
тема от съзвездия, слънца, звезди във Вселената,
чиито Иерархии са създатели и ръководители на
Човешкия род в Слънчевата система.
ТРАНСМУТАЦИЯ. Трансмутация за алхимиците
НкМИК МА САК»АА»-ИТ| ДУМИ В
201
ПЧИМК ИА CAKPAAMNTE СУМИ
означава: преструктуриране на специфичен Вид ато-
ми от дадена физическа структура, застаВящи Всич-
ки атоми на структурата да преминат на ново ниво
на организация, след което то Вече има съВсем друга,
коренно различна структура и функции от пьрВона-
чалната. Основни трансмутационни прояви са: 1.
преобразуване на атомите на един елемент в друг
(трансмутиране на оловото в злато), 2. преобра-
зуване на решетката на елементите от Кристал-
ното царство 6 Растителното царство или на
решетката в клетка, 3. преобразуване на расти-
телната клетка в Животинска, 4. преобразуване на
вид Животинска структура в друг вид Животинска
структура и 5. преобразуване на половите систе-
ми на насекоми и Животни в противополоЖни.
ТРАНСФОРМАЦИЯ. Трансформацията сьщо е
процес, осъществяван в алхимичните промени, но
сведен единствен© до промени на формата, без да
се преминаВа от едно царстВо В друго, от един Вид
структура (организьм) В друг. Основни трансфор-
мационни процеси са: съединенията, окисляване-
то, агрегатните състояния на водата, металите
и т.н., преобразуванетно на гъсеница в пеперуда,
както и процеси, частично трансформиращи еле-
ментите в отделни части от организма.
ТРЕТО ОКО. Психотропна система, част от на-
шия мозък, която моЖе да работи на свръхсетивно
ниво, при което мозъкът осъществява контакт с
други, успоредни на нашия светове, какъвто е
202
астралният. Цялата дейност на Третото око до- т
казва, че квантовая свят оказва енергийни влияния
на психиката ни, но те не са свързани с физиологич-
на промени, аналогични или близки с трансмутации-
те, за да се очаква физическа промяна на структури
от организма ни, вследствие на въздействие от
елементарните частици. Според последните из-
следвания на науката в измерения по - високи от
тримерното, атомите не могат да съществуват
в стабилно състояние. Трябва да се знае, че Трето-
то око, психотронното в нас, е най-лесният и удо-
бен начин да се зомбира човек и да се ръкободи на
подсъзнателно ниво.
ТРИТЕ КРЪСТА. Трите кръста на еволкэцията
са схеми на тройната четвъртична стуктура на
съзвездията, през които преминава видимият път
на нашето Слънце и планетната му система. Нари-
чат се: ПодвиЖен, Неподвижен и Кардинален, като
всеки от тях представлява структура от четири
съзвездия, подичени на вътрешен хармоничен Peg:
четири Рода звезди в Единен Peg (кръст) на ево-
лкзция. Всеки от кръстовете притеЖава по една
от четирите енергии - стихии: вода, вьздух, огън
и земя. Така всеки от тях приема, а Йерархиите
от Съзведията контролират, четири вида човеш-
ки души работещи едновеременно с този План на
Живота си. На ПодвиЖния кръст са: дева, близнак,
стрелец и риби. На НеподвиЖният: лъв, телец, скор-
пион и водолей. Кардиналният е съставен от рак,
НЧНМИ НА СЛИХЛНИЧ ДУМИ В ТАн'РИЗМА
203
Т овен, везна и козирог. ПодвиЖният кръст е кръста
за активно натрупване на опит, НеподвиЖният е
кръст за анализ и осмисляне на придобития опит
(затова се нарича още кръст на Съзерцанието), а
на Кардиналният се извеЖда синтезът на придоби-
тия и осмислен опит, като четирите съзвездия на
него подпомагат човечеството да извърши нуЖ-
ният синтез, за да насочи своето съществуване в
духовен план. Дванадесетте съзвездия на Зодиака
са възмоЖният път на еволкзцията на Духът-душа,
чрез тези три Методики на умственото развитие
и душевната ориентация.
ТОР. 1. Тор е името на хаотичната Сила, която
разрушава всичко, което е създадено от Творческа-
та мощ на РА. Богомилите я наричат 30 - силата
на злото, на разрушението, за разлика от силата на
Творенето, която се нарича РА и е съставна сричка
от името на единствения и необясним монотеис-
тичен бог - Танг-РА, както и на неговия син Амон-Ра.
2.	Тор означава още Чук (голям и теЖък) - инстру-
мент на разрушението.
3.	ТОР се нарича също и специфична организация на
земните геомагнитни сили образуващи тръбовид-
на затворена структура. Съществуват два вида
тороидни структури: вертикални потоци и хори-
зонтални пръстеновидни затворени структури.
Торнадото е вертикален тор.
4.	ТОР се нарича и троичната сила на развитието
на материята, която е била символизирана от спе-
ЧЧНИК НА САКМЛНИТЕ ДУМИ В Т А И Г ₽ И J М А
?04
циален ypeg за главата с три светилника на него. Т
Запалването им бинаги е било съпроводено с риту-
алността на трите космични състояния на Бога,
едно от които е и разрушението. Трите светил-
ника на атрибута Тор символизират неразруши-
мата творческа енергия на вселената, Жизненият
принцип на слънцето и лимитираният от закона
Тора Живот на формата в материята, тоест тре-
тият светилник винаги символизира цикълът Жи-
вот - Смърт, синтропно - ентропната форма в
материята на планетния Живот. При траките е
силно ритуализиран и почитан, защото е свързан с
ТОРА. Тора означава Закон, Вибрация на разру-
шителните сили на 30, тази която съдърЖа в себе
си законите на деструктурирането. Законът на
Злото в неговия най-висш енергиен вид. На Закона
на разрушителната сила Тора моЖе да се проти-
вопостави само съзидателната сила на вселената
Етър (прана). Тора е Законът за проявяването на
силите на злото в материалните светове. Етър
е Мощта на творческата енергия Ра в полетата
МЧмИК НА САМАЛКУП СУМИ % ТАНГ»И1МА
205
т на материята. Тора е Силата на Центъра на зло-
то на планетата Земя: Лунен център - Шамбала.
Етър е Силата на Центъра на доброто на планета-
та Земя: СлънчеВ център - Агарта. МеЖду дбата
центъра се Води непрекъсната безпощадна Война
за Власт над ЧоВечестВото. В религиозен аспект
това са Лунните религии в битката им със Слънче-
вите посветени.
ТОРСА. Тор + Саа. Електромагнитни вихри,
енергийни потоци проникващи в нашата планетна
система и осъществяващи промени в състоянието
на планетата и Живота й. Те имат свръхмощно въз-
действие и могат да отворят „коридори" към дру-
ги съседни светове. Дейността им е необяснима за
хората. Тези енергийни вихри имат тип съзнание,
което моЖе да се долавя от високо посветените
чисти души (сьвършените магове). Към този вид
енергии спада и кълбовидната мълния, която е съз-
нателно същество, а не просто електричен заряд.
Торса е вертикален торосионен пото.
ТУРИЯ. Състояние на душата когато е във
връзка със свръхсъзнанието и е под защита на не-
бето - има лична Оренда. Диалектно думата езапа-
зена и днес като фурия - неукротима, в свръхкон-
центрирано състояние, душа или сила. Място на
изкл1очително силни енергийни, физически вихри в
природата. Геомагнитните места Турия могат да
развият и Тор енергии (ВиЖ Тор).
ТЯЛО. 1. Клетка. Жив организъм. Първият Жив
РЕЧНИК кА САКРАЛНИТЕ ДУМИ I ’АМГРИЗМА
?06
организьм на планетата, създаден като продукт у
на нейната химиосфера е клетката. Независимо
каква е по природата си - растителна или Живо-
тинска. Първата „Жива душа". Клетката е дейст-
вителен Жив организьм, притеЖаващ тотална
агресивност към света, в който Живее, защото е
ненаситен консуматор на средата. 2. Структиран
организьм, подчинен на Принципа ДНК - онтогене-
тичния закон в планетния Живот, който е майка и
фундамент на многоклетъчният организьм. фунда-
менталисте Зло в биоса.
У.
УМ (СИН), функция на органа Мозък, която ре-
ализира познавателни процеси чрез субекта Човек,
посредством личната му рецептивна решетка.
Затова всеки ум е строго индивидуален и уникален.
Умът, мисленето, е причина човешкото същество
да се отдели от Царството на Животните и да
образува отделно Царство -Човечеството, което
започва да функционира на съвсем ново ниво - кул-
турното. Умът е функция на Духа, която преми-
нава през два вида развитие - интелектуално и
духовно. В някой аспекти в българския език Син и Ум
са синоними.
FE4HZ4 НА САИРААНИТЕ ДУМИ
207
у УМ-АЙ. Троичната Творческа прояба на Уни-
версума - Бог Тангра - се илкэстрира в словото и
чрез понятията Дум-ай (мъЖки принцип), Жън-ай
(Женски принцип) и Ум-ай (Синът, но и всички уни-
куми - същества). Съществуващите в Монголия
и България релефи на богиня Ум-ай (Женският ас-
пект на творчеството - раЖдането) илкктрира
Жън-ай, когато раЖда своя Син Ум-ай (Слънцето).
Това моЖем да видим ясно изразено в графичното
представяне на човече меЖду краката на боги-
ня Жън-ай. То има своето тяло, идентично с тя-
лото на майка си, своите глава, крачета и т.н.
Релеф на Богиня Жън-ай В обекта Перперек край град КърдЖали
ЕЧНИК “А САКРАЛНИТЕ ДУМИ I ТЛНГРИЕМА
Така Женският аспект Жън-ай реализира творческия
аспект на вселената Дум-ай като раЖда (твори) Си-
нове-Ум-ай. Ум ай е енергията, която активизира и
насочва вече проявената същност, родоните души
- хората. От Ум-ай произлизат Седемте Сина на
Словото като лично слово. Сричката УМ илкхтри-
208
ра способността на мозъка да мисли чрез словото, ф
тоест да работи на абстрактно ниво и АЙ - кос-
мичната енергийна същност на тази способност.
УМАР. Ум-аР. Име на земен човек, син на Зе-
мята, на земното човечество. Някъде се среща и
като Омар.
УРМА. Ур Ма - свещената планина Рила. Пла-
нината на Огъня и Водата, Небето и Земята. Ур
означава огън, а Ма - вода. УрМа има Седем езера
в Западна и Едно езеро в Източна Рила, които са
свещени и дълбоко сакрални. В нея се намира и един
от най свещените четири центъра на Жлезата на
Времето - центърът Рупите. Целият Марикости-
новски дял, който е динамичен от реката Струма
(с долина Палестина) - владенията на посветеният
Яфа.
ФИЛОСОФСКИ КАМЪК. Алхимичен код за слоЖ-
ния път на преминаването на душата от света
на материално - интелектуалното съществуване
към духовността. В алхимията така се илкэстрира
пречистването на съзнанието на учиника, докато
стане посветен. ПонеЖе се отнася до дейността
и качествата на атомите „по психично сродство",
УЕЧНИК НА CAK’AAMXTt й У М
T A H f Р / i M A
x koumo осъществяват „безсмъртието" на енерге-
тиката на човека, се нарича и камък на безмъртие-
то - даряващият вечен Живот, философски камък
е код образуван от две несъвместими понятия: ка-
мък и философия. Камъкът е минерал, който няма
умствени развития, чрез които да достигне до вър-
хове като философската дейност на човешкия ум.
философията е продукт на най-високото развитие
на човешката логическа и абстрактна мисъл, кое-
то е присъщо само на хората, тъй като принципно
става въпрос за култура. За посветените колобри
това е символът за трансмутационните процеси
на Ума на човека, одухотворяващ чрез атомите по
психично сродство кристалната структура в себе
си - атомното състояние на материята, на тяло-
то. Образно казано това е процесът на сливането
на Ума с качествата на Духа в човека.
фЮД. Представител на съществата на Разру-
шителната сила 30 от времето на Лунния цикъл.
Дявол, същество на разрушението и злото. Силата
му е насочена предимно към вреда и дисхармония у
съществата и хората.
X.
ХАЛ. Състояние, положение, в което се нами-
210
раме - употребява се само за лото, изклкзчително х
трудно и т.н., но понякога и като енергия на не-
укротимото емоционално състояние пред което
не е възмоЖно да се устои, да го спреш и укротит
(хала).
ХАЛА. Сила, неуправляема природна сила, при-
съща само на неразумните духове, на Елементали-
ите. Няма образ, няма вид. Тя не е Змей, Ламя или
Дракон, не е персонифицирана. Неуправляема сти-
хия, която се проявява чрез една от естествените
стихии: вода, огън, въздух или земя (ВиЖ фурия).
ХАМ. Името на третият Син на Йон (Ной).
ХАМ означава връзка, съединение, способността за
придаване на качества, обединяващи противопо-
ложности (река и море, планина и небе). Хам е една
от четирите Вселенни САА души: Йон (Ной), Сем,
Яфа и Хам.
ХАРАМ. Или Харамия. Свещен каменен хълм,
който илкхтрира хипоталамуса на човека и къде-
то се е извършвало посвещението на колобрите
- ученици в тайнството Преображение. Хълм на
преобраЖението, на просветлението и пряката
връзка с небето и Танг РА. Намира се 8 планината
Рила (Урма).
ХРАМ. Храм, сграда със сакрално значение. Мо-
литвен дом. Образува се от словата Х-АР-РАМ, кои-
то означават Земен Дом на Рама. Планът на този
първообраз на храмът, познат на българите от
преди 36 000 години и установен в нашата Коренн-
РЕЧМИМ НА САКРАЛНИТЕ ДУМИ 3 ТАНТРИЗМА
211
х на раса от скитът Рама, е представлявал квадрат
с вписан в него кръг, в чиито център се е намирал
кръгъл побит в земята камък, а в четирите му ъгъ-
ла е имало изградени четири колони. Този план гра-
фично илкзстрира Танг РА В планетното тяло.
РЕЧНИК МА САКРАЛНИТЕ ДУМИ В ТАНГРИЗМА
Куполът е символизирал Небесата - Бог ТАНГРА,
външният квадрат, изграден като четири арки -
планетата Земя, а вътрешният квадрат, образу-
Ван от четирите колони, в чийто пресичащи се
диагонали се е намирал обредният камък - олта-
рът, символизира дЖиловете на четирите космич-
ни Сили (етъра) и техните стихии в материята:
вода, огън, въздух и земя. Всяка колона е илкэстрация
на енергетиката на планетата, в диагоналите на
която се намира Олтарът на Словото - камъкът,
точката. Тук, в пресечната точка на диагоналите
се е намирал колобърът (човекът) извършващ свое-
то обредно слуЖение. Така четирите сниЖения на
Небесата (Тангра) са били сакрално ВлоЖени в мо-
литвените храмове на българите. Колобърството
ги
пази този сакрален завет и го развива в първите х
христиански църкви, които са строени по наши-
те земи векове преди християнството да бъде
обявено за дърЖавна религия и четири века преди
„покръстването ни”. Всички тангристки храмове
и ранни християнски църкви са с подобна форма,
строени са в този вид - еднокорабни, с квадратна
основа и кръгъл купол за таван. В нито една религи-
озна доктрина няма подобен план и идеи. Буквата X
в тангризмът е семиотичен знак на Хаосът, когато
той преминава в Peg и Род на вселенаната реализа-
ция, а това означава РоЖдество, раЖдане, творене.
Когато Х-ът е вписан в квадрат той олицетворява
присъствието на боЖественото в земното-в чове-
ка, затова тялото на богиня Жън-ай и на синът й Ум-
ай, изобразени в Перперек имат този X в телата
си - символът на организираната структура. ВиЖ
снимката на Ум-ай. Когато намерят сакрален знак
квадрат с хикс (диагоналите му) вписан в него, ко-
лобрите знаят, че са намерили семантичният сак-
рален знак наТангра. В Тангризмът е забранено да се
изобразява боЖеството в каквато и да е телесна
форма, още помалко на човек, затова квадратът
и диагоналите в него са го символизирали. Външни-
ят квадрат е изграден от Арки, което отваря хра-
мът към четирите посоки на света. Входът е бил
винаги от Западната арка, срещу Изток - към из-
гряващото Слънце, при което олтарът е оставал
винаги меЖду колобъра и слънцето. Тангристките
HMrt/K НА САК»АЛНИ’Е ДУМ/ Э ТАиТГИЗМА
213
X храмобе са поставени винаги на открито, слънчево
място, за да моЖе да се извършват обредите при
неговия утринен изгрев. В колобърството няма ри-
туали или сакрални действия извършвани на тъмно
място или в затворени помещения. Колобърът, из-
вършващ обреда влиза от Запад, срещу Слънцето,
а другите присъстващи стоят от Юг, свещената
посока на българите. На север не стой никой от не-
посветените, там са заставали другите колобри,
ако има такива участващи в ритуала. Източната
страна е забранена за хората, тя е на Слънцето.
ДВата Хикса с които се означаВат телата на Богиня
Жън-ай и Синып й Ум-ай. Перперек, България.
VWEMdJHVl В И П Л П 31«HV»dMV3 «Н ЙИНН1С
ХЕРАКЪЛ. Хера+къл. Херакъл означава син на
Хера, посветената Богиня от тракийската мито-
логия - Жрицата на посвещенията в Слънчевата
система. Сричката къл, всъщност е акъл (ум), по-
нятие което в нашия народ (траки и българи) се
употребява и за син. Херакъл е ДИВ и ДЕВ, тоест
214
достигнало бисоко интелектуално и духовно ниво х
същество, което вече е и ДЕМ (ОН) = Демиург на
съдбата си. ОН на български означава той, место-
имение за з-то лице ед. число за мъЖ. Героят Хе-
ракъл извършва 12 подвига, в които символично се
показва какъв е Пътя на просветлените душите,
докато станат посветени и тръгнат по пътя на
своите Дванадесет таинства (Христовите), за да
станат и Синове на Господ Бог - Слънчевия Елохим.
ХЕРУВИМ. Достигне ли еволкэцията на човека
нивото Святост, тоест с овладени трансмута-
ционни и трансформационни процеси на неговия
физически носител- тялото и то вече не е фактор
за следващите етапи на еволкэцията му, се нарича
Херувим Херувимът има четири крила, но му липс-
ва напълно тялото - физическият обект на Плане-
тата. Херувимът е символ на духовното развитие
на Втория човек - мозъка, за еволкэцията на който
вече не е нуЖна не само половата система, както е
при ангелите, но и човешкото тяло.
ХОР. ХОРО. ХОРА. Група от елементи, които
Р F Ч Н t < НА САКРАЛНИТЕ ДУМ/ В ТАНГРИЗМА
215
х състабят единство, правят нещо одновременно.
В пеенето е Хор, в танците е Хоро, в мноЖестве-
ната форма за група човеци е Хора, в говоренето е
Хоратя. Сакралното име на Кан Кубрат е Хор Бат.
Понятието ХОР изразява по принцип единство. Хо-
рово пеене означава и до днес единство от много
гласове. Сакралният, небесен танц на българите се
нарича Хоро - единство от много еднакво танцу-
ващи единици. Хорото е български ритуален танц.
За читателя ще добавим, че когато хората тан-
цуват ритуалното Хоро на Танг-Ра, те са РАТ. Хо-
рото е едновременност и единство на частите
в изразното им средство, в обредната хармония
на танца. Хората от Хорото на Хор, са същества,
които вече не пирнадлеЖат на земния Живот.
ХОРАТЯ. Говоря, глаголя, приказвам. Хортуваме
г си - говорим си, разговаряме.
ХОНТАЙ. Хон-Т(ау)-Ай - планината Пирин. Све-
щенна планина на българите. Името й е от вре-
мето преди българите да напуснат Балканския
полуостров. Докато Урма (Рила) е място, където
се проявяват Небесните и Земните сили, Пирин е
мястото на Боговете - на душите ХОН. Състав-
ните Хон-Т(ау) Ай дават информация за изклкэчи
телно боЖествения й характер. Хон - същества,
души; Тау - Бог и Ай - боЖествена сила, енергия на
I материята. Това е Олимп. Тук е седалището на хо-
' рата - богове. Планината Алпи е седалището на
Синовете на Бога - Алповете и Дивите, а Пирин
216
е седалището на хората на Бога ЕЛЛИ (Елохим) на х
Земята.
ХРИСТОС. Велика Вселенна Индивидуалност,
която е реализирала своята лична еволкэция до ни-
вото Син на Бога (Танг РА) и работеща в опреде-
лена Звездна система (Слънцето) - Амон РА - Ело-
химният творец на планетните структури. Тази
реализация се определи символично от дейността
на душите Херакъл и Христос. Те са Алфата и Оме-
гата на интелектуално-духовната евол1оция на чо-
вешките същества. Херакъл илкэстрира процеси-
те на Ученичеството (на просветлените души), а
Христос на Посвещението (на посветените души)
или Синовете на Господ Бог. В сакралните символи
на колобърството Христос се нарича Равнорамен-
ният затворен кръст, обединяващ 8 себе си фило-
генетичните и онтогенетичните сили на Живота
- 4*. В Тангризма Христос не е човешко същество в
прекия смисъл на понятието, а космично ниво на ду-
ховност във вселената (В и Ж Равнораменен кръст).
ХУРКА. 1. Хурсар (Хур-Саа-аР) - Богът, ковач на
физическите тела за душите, които ще стават
Ка. Този бог е много високо стоящ Алп - пряк по-
мощник на Амон-Ра (звездите) който се занимава с
формуването на материята.
2. Пособие за предене. Тялото (хурката) е Съдбата,
а вретеното е Душата. Нишката е Животът на
душата КА. Когато Жената преде тя твори съд-
бата си, затова всички български дъщери, вкл!очи-
РЕМНИ» НА САНРАЛНИГ1 ОМИ I ТАНГРИЗМА
217
ц телно и на Кана, задълЖително предат и тъчат.
Хурката е атрибут на Бог Хурсар, вретеното е
атрибут на Съдбата.
Хурка, украсена с Костенурката на Тангра; Вретена
Е^МНК НА САКРАЛНИТЕ ДУМИ В ТАНГРИЗМА
ЦАРСТВА. Планетната ни Химиосфера има
четири Царства, които характеризират нейния
Живот: Минерално царство - царството на еле-
ментите и техните съединения, Растително цар-
ство - цялото многообразие на растителния свят,
отличаващ се от Минералното по това, че имаме
нов елемент на неговата организация - растител-
ната клетка. Животинското Царство - целият Жи-
вотински свят, притеЖаващ „Жива душа", което
се дели на четири основни Подцарства: Животни,
риби, птици и хора. Царството на Човека е особен
вид Подцарство от Животинското царство и за-
218
това се разглеЖда като самостоятелно Четвърто ц
царство. Знанието на българското колобрство раз-
глеЖда специфичните трансмутационни процеси,
които настъпват във формите на Живот в тези
четири царства, науката Алхимия.
ЦАРИЧИНА. Геомагнитен Център на Творчест-
вото на планетата ни. Един от четирите главни
центрове на Балканския полуостров: Мадара, Търно
во, Царичина и Рупите. Място на детерминация на
половете от Андрогинния Небесен човек (Ад+Ам).
Общото(мъЖа) и Единичното (Жената), се разде-
лят, за да творят заедно Особеното (плода). Така
единството от крайно разширения небесен етер
и крайно уплътнения в материята етер, дава осо-
бения продукт на техния творчески потенциал -
бебето, детето. Иегова та особеност се състои в
това, че е ново стъпало в биологичното единство
на Единично и Общо. Благодарение на Единичното
(СнеЖанка), след алхимичната намеса на Седемте
посветени (дЖудЖетата) и чрез Общото (Прин-
цът) се поставя началото на нов вид уплътнен
етер - човекът - Човечеството. В Царичина се
решава и програмира това начало. Тук се разделят
половете.
ЦВЕТЕТО НА ЖИВОТА. Едно от имената на
Костенурката в Тангризма или фигурата Канати-
ца в българското тъкачество и везмо. Цветето на
Живота е Дамга, Знак за преминаването на фило-
генетичните енрегии в техния онтогенетичен ха-
РЕМНИИ нА САИРАЛСИП СУМИ
219
ц рактер. Когато Костенурката е Цвете на Живота
тя се изразява чрез шест листенца с общ център,
разполоЖени симетрично в окръЖност, символи-
зираща Небето на конкретна планета, каквато е
нашата Земя. Това Небе не е Небесата наТанг РА,
а физическото Небе на планетата. В този смисъл
Цветето на Живота е символ на всички планети
във Вселената, които имат свое Небе. Символът
е аналогичен на Равнораменният кръст в кръг или
Адам Небесния (кадмон), както го знаем в езоте-
риката Ф. Цветето на Живота е реализираната
костенурка в матералните светове, а не Косте-
нурката символ на структурите във Вселената
(ВиЖ Небесна костенурка). В Цветето на Живота
(Костенурката в химическата реалност) е закоди-
рана информация, касаеща Принципът на филоге-
нетичното сткруктуриране в квантово-атомна-
та реалност, отнасяща се до отношението ядро
- електрони. Тя е кодово описание на това взаи-
модействие. В канатицата се описват вече про-
дуктите на това взаимодействие - реализацията
Бебе.
РЬЧНИК НА САКРАЛНИТЕ ЦУМА В ~ А Ч Г Р И 1 М А
Цветето на Живота; Канатица
ЦИЦИ. Ци+Ци. Енергията на Вселената, която
дава Живот на материалните форми. Тя прави ду-
220
шите Живи души. ЦИ е Етърът (етер). Контроли- U
ра се от Небесния Бог-Баща на Живота - Танг-Ра.
Пренася се в космическото пространство от Не-
бесната Костенурка. ПритеЖават я всички Живот-
ни, но само Женските могат да я предават на свои-
те бебета. Когато е в човека, тя е в чист вид в
гърдите на Жената. Това определя българското им
название Цици. Всяка от тях носи един от двата
полкэса на тази енергия и го предава чрез млякото
на бебето. Животните имат до осем чифта млеч-
ни зърна. Осморността е закон за ЦИ. Енергията
Ци се приема пряко от мозъка чрез ноздрите и от
белите дробове, чрез крьвта. В мъЖа се намира и
предава на поколенията чрез простатата, въпре-
ки че зърната на гръдните мускули продълЖават да
работят на ниво ЦИ, което обяснява защо мъЖко-
то тяло (ДНК) ги запазва като органи.	г
OG
Сакрален символ на ЦИ (ци-ци)
ЦИНГ. (ЦИ-ИН-Г). Същество, което е първична
душа - току-що стенала човек. Душа, която едва в
този Живот започва да глаголи - да говори. Според
Тангризма преминаването на душите през всички
форми на материята носи качества, които се от-
белязват в името на Рода. Цинг е първична душа
преминала за първи път от Животинския свят 8
f Ч И И И НА САМРАЛНИТ1 ДV М А
221
ч света на хората. РАТ ЦИНГ са всички души, започва-
щи да говорят и да Живеят сред хората. Отнася се
само за земното човечество. От този корен произ-
лиза българското понятие Цигани - първична душа,
изЖивяваща отделеността си от групата (етноса,
стадото) като осъзнаване за личност.
ч.
ЧАН (ЧИ+АН). Месингови звънци с различна го-
лемина и тон на звучене. Чановете трябва да бъ-
дат 21, защото тоналните отношения, разпреде-
лени - всеки чан със свой тон - дават пълнотата
< от обертоновете на бинарния свят - произведе-
ният звук от два съседни чана (тона) - те „пеят"
по двойки. В този случай е много ваЖно как глаго-
лецът ще накара чана да пее. Глаголец - глаголящ,
говорещ, каращият чановете да говорят, тоест
да пеят. В наи-общ смисъл ги кара да издават звук.
Чановете са тоналната основа на музикалните ин-
терпретации във фолклора на българите. Те са май-
ките на бинарните съзвучия: чан+чан (тон+тон)
плкзсобертон, което всъщност е майка*баща = син
(обертонът). Стадата на българите са „пеели" в
тонална хармония. В природата мелодията им е
имала възраЖдащ, утвърЖдаващ ефект, а в кукер-
222
РЕЧНИК НА С А К ₽ А А Н f Т Е ДУМУ
ската интерпретация (с хлопатари) „стресираща
ритмувана стъпка" - с разрушителен ефект. От
там идва идеята за „прогонВането на злите ду-
хоВе" - атоналните същества, които не могат да
понасят тоналните мелодии.
ЧАК ЧАК. Чак Чак, Чин Чин или Чинка. Съпруга
на Чичи, тоест Жената на брата на бащата - чичо.
ЧАШАТА на ЕЛБИРИТЕ. Така символично са на-
Чашата на Елбирите
ричали елексирът
на излъчването на
нашият четвър-
ти енергиен цен
тър, Сърдечната
чакра. В свободни-
те християнски
интерпретации
на това старо
знание са я наре-
кли граал, което
е повече фолкло-
рен или емоцио-
нален момент.
отколкото знание. Чашата на Елбирите е чувст-
вителността на нашата душа, с център сърцето.
Тя определя, според колобърството, нивото на
душевното развитие на личността. Чашата е съ-
дърЖащата есенцията на делата на Мечът Арка-
тур, или Съд-ът в който събираме качествата на
нашето прераЖдане и затова се намира в центъра
РЕЧНИМ НА САКРАЛНИТЕ ДУМИ В ТАНГРИЗМА
223
ч на тялото на мечът Аркатур. Чашата и Мечът
са атрибутите на нашето енергийно-чувствено
тяло, с които отработваме своята лична еволкэ-
ция.
ЧЕРПАК. В българската колобърска традиция
това е съзвездие Малка мечка. Българите са я на-
ричали Черпак, защото са знаели, че енергията на
това съзвездие е пряко свързана със съзвездие „Ко-
лата с воловете" - Голяма мечка. Идеята е била, че
енергийно Черпака гребе, взема, усвоява енергии от
Колата и така осъществява своето съществуване.
Нашето Слънце е пряко свързано със съзвездията
Черпак и Колата с Воловете.
ЧЕР АРАПИН. Всъщност Чер Харап - Дяволът,
който е заробил душата в материята и не й поз-
волява да еволЬира. Това е Астралното тяло у нас,
чрез което тъмните сили владеят хората. Марко
Криловити трябва да го побеЖдава всеки път ко-
гато Чер Арап се опита или успее, да зароби някоя
душа, затова битките му в народния епос са непре-
къснати. Като син на тъмната лоЖа ЮД (кэду) Чер
Харап се храни с енергията на студената кисела
вода и тъмата, както и енергията на страдание-
то при хората и Животните.
ЧЕРВЕМ ЛЪВ. Алхимично кодово понятие свърз-
вано с кръвната субстанция на съществата. Име-
то на кръвната субстанция в еврейската Библия е
Раух - в нейният Лунен аспект на Живота (Кабала),
но в българската Слънчева Кабара е Раур. Ра+Ур или
РЕЧЧИИ НА С»»ИАИ»П а»М* • ТАИГРШМА
224
Огън+Огън = Плазма+Плазмено тяло. Според алхими- ч
ята същестбуват два кода за кръвната субстан-
ция:
а)	Синя кров (раух). Специфичен продукт на дълга
алхимична мутация у първите същества населява-
ли някога земята и положили основите на Живо-
тинското царство. Днес го притеЖават всички
представители на Животинското царство като
базов мозъчен тръст, осыцествяващ физиологич-
ното развитие на организма в природата - реп-
тилният мозък. „Синята кръв" е код за студена
кръв - студенокръвни Животни. Студенокръвни са
Животните, които нямат собствена регулация на
температурата на кръвта и тялото си. В Биоло-
гията са известии като клас Рептилии - Влечуги.
Навсякъде кодът Червено означава - топло, а ко-
дът Синьо - студено. Всеки кран за топла и студе-
на вода в банята ни има тези два символа. С този
символ колобрите-алхимици са внедрили в нашето
съзнание идеята за качеството на душите (кръв-
та). Основното пораЖение, което рептилоподоб-
ните са нанесли върху хората е студенината, гу-
бенето на сърдечната топлота в отношенията
меЖду хората. Това са плодовете от управление-
то и съЖителството със синята линия на кръвта
- студенокръвните сърца.
6)	Червена кръв (раур). Специфичен продукт на мно
го дълга алхимична трансмутация, осыцествена
от Елохимните Творци от Слънцето. Символизира
МА CAKPAAHH’t £УМИ I ШИШМА
225
ч топлата душа (кръв), подвластна на Слънчевите
цикли и Йерархия. Душевните й качества са интер-
претирани в Ученията Тангризъм и Орфизъм, раз-
вити като самостоятелни системи в Зороастри-
зъм, Орфизъм и Християнство. Човечеството е
подчинено на тези два типа душевни и генетични
характеристики, водещи непрестанна борба по-
меЖду си. В общочовешки план кръвта има четири
разновидности, известии днес като кръвни групи:
О, А, В и АВ. Първата група 0 характеризира 06-
щата душевна субстанция (БА) на андрогинните
сыцества, както и на първите хора на планетата.
Разделянето на общата духовно-душевна субстан-
ция (БА), извършено насилствено върху човечест-
вото от рептилната Йерархия, се олицетворява
от групите А и В и регистрира дълъг период на
детерминация на кръвната субстанция. Четвър-
тата - АВ специфичност на кръвта - символизира
най-невероятния трансмутационен процес, който
е познат в историята на Човешкото подцарство.
Този символ има две нива на кодиране: когато пред-
ставители на Животинското царство трансму
тират до представители на Човешкото царство
и когато духовно възвисени представители на чо-
вешкия род и представители на Космични Йерар-
хии, Живеят в симбиоза - в едно тяло. Най-много
представители откриваме в душите Цинг-рат
(цигани, странно наречени днес роми) както и сред
висшите духовни представители на човечество-
НЧИИК НА САНиЛМЛП а»М/ В ’АН-тМА
226
mo. Иисус Христос и БабадЖи са били с кръвна група ч
АВ.
ЧЕРТОГ. Брачно лоЖе. Спалнята на съпрузите.
Сакралният му символ е Равнораменен кръст.
ЧЕТВЪРТИЧНОСТ. Енергийна и времева промя-
на в цялата биполярност на човека, на четирите
бази на ДНК на клетъчно ниво и на четирите кръв
ни групи, както и на четирите структурни прин-
ципа, образуващи четирите основни вида клетьч-
ни структури на органите в човека и Животните.
Четвъртичността е в основата и на менструал-
ния цикъл при Жените, както и на целият ритъм на
половия им апарат. Законът за Четвъртичността
е базов закон за проявата на енергията и матери-
ята във форми.
ЧЕТИРИТЕ РЕКИ. Реките на четирите основни
епохи, 8 които човекът се развива като Животно,
след което идва Петата река (златната) - Пета
Коренна раса и се преминава на духовно ниво. Пе-
тата река, тоест златното лъчение на нашата
аура около главата, регистрира коренни промени
в състоянието на плазменото тяло на хората и
взаимовръзката Личност - Душа, което ускорява
еволкэционните процеси на духа в нас. Четирите
свещенни реки са „оградите" на Животинското ни
съществуване, докато петата е вече изявяване на
личностния и душевен аспект в техните крайни
характеристики.
ЧЕНТУМ АТИКО. Чентум - сто, аттико - сло-
• 1ЧИИН НА САКРАЛНИТЕ ДУМИ В ТАНГРИЗМА
227
ч 8a, думи. Cmome слова от първичната човешка реч,
на словото. Част от свещената българска Азбука
дадена на човечеството през периода наречен Ва-
вилон (Бабилон). Чентум аттико е частичен пер-
вообраз на Глаголицата. Пълният образ на Глаголис-
тичната система се нарича ОУКАЗ (Ви>к ОУКАЗ) или
УКАЗ. Първите сто думи, с които хората са се раз-
бирали безпроблемно. Разпръскването на народите
от Княза на планетата принуЖдава хората да Жи-
веят на отделни групи, отдалечени една от друга и
постепенно разширенията на езиковата им база се
развива и обособява катко отделни езикови систе-
ми. Вавилонското разделение на езика е първата и
най-значителна постъпка за огромното лексикално
разнообразие днес - около 6000 езика, без специал-
ните. Но в своя Глаголистичен вариант, според Ко-
лобърстката традиция, Чентум думите са имали
и своя графичен израз (глаголистичните символи),
които Кирил и Методий възстановяват, когато
българите се завръщат на Балканския полуостров,
съобразно езиковите особености на траките, с
които са един народ. От ОУКАЗ и Чентум аттико
произлизат две български писмени системи - Гла-
голицата и Кирилицата, и две тракийски писмени
системи: Алфавитата (известна днес като гръц-
ка азбука) и Латиницата. Българите и траките са
писмен народ от самото си зараЖдане - в начало-
то на Човешките Коренни раси на планетата ни в
този Йон (еон) от време.
• ИЛАИ UHMVVOV) XHHh’d
228
ЧИГОТ. Войник - мечоносец.	ч
ЧИТКОЙ. ВоенослуЖещ, Войник, редник.
ЧИН. Ранг, степен от йерархията на българи
те.
ЧИЧИ. Душа на мъЖ, която е станала Ка като
едноутробен плод с друга Ка на мъЖ - от една и
съща майка. Брат на Бащата. ЧИ - огън на Въздуха.
Енергията ЧИ е двойник на Небесната ЦИ, когато
е в човека, затова ЧИ се употребява в този сми-
съл - брат на Бащата, негов генетичен двойник. В
широка употреба днес е название за всички по-въз-
растни мъЖе. Да се обърнеш с определението Чичо
към някого, означава да го наречеш брат на баща си.
ЧОВЕК. Според колобрите: сыцестВото Човек
е биологичен обект, образуВащ действителен су-
бект. Милиардите клетки в човешкия организъм
са надарени със собствен разум и способността
да функционират като общност. Всяка клетка от
този обект е част, която „съдъЖа Цялото", пълна-
та информация за организма от Сътворението до
Него самия, следователно и всичко което той е ре-
ализирал в своето развитие като субект. Времето
на естествената трансмутационна еволкэция на
дилемата ЖиВотно-чоВек е 900 000 000 години, а чо-
вешкият вид, такъв какьвто го знаем днес, еволкэ-
ира само от 19 000 000 години. В своята алхимична
наука колобърството разглеЖда човека катоТрои-
чен - сбор от три структури, които нарича: Пър
ви човек (тялото), Втори човек (мозъкът с цяла
РЕЧНИК НА САКРАЛНИТЕ ДУМИ
J29
ш та нервна система) и Трети човек - половата му
система. Половата детерминация (мъЖ или Жена)
е третата бинарно определена фаза от развитие-
то на Биоса на нашата планета. Чрез развитието
на чувствителността и ума си (функцията Отно-
шение), обектът човек се превръща и в действи-
телен субект.
ЧУКА. Връх на планина. Чукар - каменен връх на
планина. Нарича се още Харам или Харамия.
»|МНИК НА САЧРАЛИИЧ ДУМИ В ТАИГ9ИЭМА
ШАМБАЛА. Центърът на Силата 30 на пла-
нетата Земя. Лявовьртяща се Свастика Чп. Лунен
център - Шамбала. Силата на Центъра на Слънце
то РА (етер) на планетата Земя се нарича Агар
та. МеЖду двата центъра се води непрекъсната
безпощадна война за власт над Човечеството. В
религиозен аспект това са Лунните религии в бит-
ката им със Слънчевите деви. МеЖду тях същест-
вува вечен проблем - битката за Човека - битката
меЖду Лунното и Слънчевото човечество, ярко и
точно описана във Ведическото учение на Слънче-
Вите Деви -„Бхагават гита".
ШАМАН. Шам-Ан. Шам - посредник, Ан - първи.
Човек, посредник меЖду небето и хората. Вледее
230
магически практики, лекува хората и природата В
района, който му е поверен. Понятията Шар, Шан
и Шам са в пряка връзка: Шар - небе (етер) - Шан
- планина (кристално царство) - Шам(ан) - човек
(посредник, субект на връзката бог-човек).
ШАН. Планина.
ш
ШАР. Небе.
ШИШАРКА. Символ на пиеналната Жлеза, епи-
физата. На гърба на сакралният символ на Кан Ас-
парух - Орелът, уловен от змия, намерен в Малая
Орельт на Кан Ас пару*
и дванадесетте ши-
шаркина гьрба му
Перещепина, Украйна, са на-
правени 12 шишарки, които
символизират дванадесетте
Човешки племена, които пос-
ветените Балгури трябва да
изведат в еволкэционният
им път на Земята. Шишарка-
та е сакрален символ, който
добре се познава и от хрис-
тиянството, особено Папизма, но не се говори по
въпроса, въпреки че като Равнораменният кръст
и тя е част от сакралната символика в Жезъла на
папата и на всеки епископ, ...което не е християн-
ско знание, защото фигурира още от дълбока древ-
ност в Жезъла на Асклепий, Шумер и т.н. Епифизата
е духовният център в нашия Мозък. Тя работи с че-
тирите мозъчни стомахчета плкэс петото (гръб-
начния стълб, синдЖира) чрез хипофизата. Те са в
непрекъснат синхрон и координация.
НЧИИЙ ИА САКНАМШ £ У М I/ В Т А И Г В И 1 М А
2 31
in ШЕЙТАН. Дябол. Сатана. Носителят на Разру-
шителната Сила 30, която е антипод на съзида-
телната РА. Злата страна на ДЖила (ВиЖ ДЖил).
ШЕСТОДНЕВ. Дните от „седмицата" 8 българ-
ския календар, които не са седем, а шест: Неде-
ляй (на Слънцето), Понделник (на Луната), Вторий
(на Марс), Средняк (на Меркурий), ЧетВъртица (на
Юпитер) и Петий (на Венера). Почивен ден е бил
Неделяй и означава: не делай, не прави нищо в този
ден.
МЧМИК МА САМААИНЧ СУМИ
ЩЕРКА. Дъщеря. Душата КА, реализаторката
на Триединството на Небесната Света Троица
(творческото начало V) 8 материалните светове,
което се символизира от буквата Щ. Буквата Ф или
Ф е символ на планетната Троица (л), проявена 8
Живота на Хората, тоест в съзнанието на словес-
ното същество Човек, в неговата писмена култу-
ра. Основната хоризонтална греда на буквата Щ
(-г) или О от глаголистичния й вариант (W)e символ
за Човека в материята - Бог в развитие. В случая
буквата Щ регистрира възпроизводителката на
Троицата като следствие от съчетанието меЖду
мъЖкото и Женското начала - щерката, дъщерята.
23?
ЮК БОИЛ. Командир на охрана.
Я.
ЯН. Космическата мъЖка енергия, формираща
енергийните процеси у хората. Тя е Методът на
творчество за ДНК и за полът при зачатието.
Космическата характеристика на ДНК се носи от
енергията ЯН. Извън дейността на собствените
си Ян меридиани Жената приема тази енергия от
мъЖа по полов път.
ЯН БИ БИ ЯН. Кодово име за процеса на слизане-
то на двуполова душа от Луната на Земята. Изра-
зява процеса, при който енергията ЯН слиза в много
плътната материя на Земята, където душата Ба
пропада, отработва своята еволкщия и отново се
завръща при Майката на Живота. Сричката БИ в
името белеЖи еволкэцията на душата пропаднала
в материята през Лунния цикъл. Душата Ба, кога-
то слезе в материята и стане Ка (на Земята) при
своето успешно духовно развитие става БИ. Ян-Би
и Би-Ян отразяват двата полкка на този процес,
РСЧНИК НА САКНЛНИТ! ДУМИ В ТАНТРИЗМА
233
САКРАЛНИТЕ ДИМА 3 ТАНТРИЗМА
я затова името има огледален Вид. В аспекта на мъЖ-
ко-Женската същност на небесните души Ян Би и Би
Ян са дВата й полкзса.
ЯНГА. Съпругата на Колобъра, която има
своиште лични посвещения В духовността. Това
е названието предимно на Жената на колобъра
Гарван, който има поверен район за наблюдение и
контрол над природата и хората, въпреки че моЖе
и да не контактува директно с тях. Янга се е на-
ричала всяка Баба-акушерка и лечителка на селото
или района. Българската Баба Янга няма нищо общо
със слаявнската баба Яга, която яде деца и е зла по
приода.
ЯНКА. Така в далечни времена са наричали мом-
четата или момичетата, определени да стават
съпрузи през годината. Равностойно е на годеник.
Преминало е в лично име - Янко (Анко), Янка (Анка).
ЯНТРА. Ян-Тра - Омега. 1. Енергия на Великата
вселенска душа, работеща върху генетичната про-
грама на ДНК в пределите на Жлезата на Времето
- САА Хам. Той работи чрез енергията ЯнТра, зато-
ва неговото седалище на Балканския полуостров е
винаги в Централната му част - Велико Търново.
Хам има за седалище винаги Централната ос Янтра
-Ерусалим или Велико Търново - Пловдив. 2. Янтра
означава и двигател, енергия, сишла, която задвиЖ-
ва определена епоха или енергиите на геомагнитен
център на планетата (ВиЖ Жлеза на Времето).
ЯфА. Вторият „син" на Йон (Ной) се нарича
234
ЯфА, а не Яфет, защото яфа означава мяра, огра-
ничено действие, в което съдърЖанието и проне-
сите протичат циклично и динамично - символ на
което е реката. Яфа за нас е река Струма - там е
земята на Яфа. Струма е динамиката на проявено-
то, на динамичното развитие на материята в пла-
нетното тяло. Но също така означава и Цикьл от
време, тоест действието на пронесите все пак
има своя цикличен характер (мяра) според начинът
си на проява във Времето. Затова Яфа е син на Йон
- на Големия Цикъл Йон (еон).
РЕЧНИК НА САКРАЛНИТЕ ДУМИ В ТАНТРИЗМА
Учението на Танг-Ра
Заглавие:
Алхимията като наука
Автор:
Спас Мавров
2015 г.
Учението на Танг-Ра
Заглавие:
Пътят на пробудената
душа: Астрология на
траките
Автор:
Спас Мавров
2009 г.
236
Учението на Танг Ра
Заглавие:
Колобър
Автор:
Спас Мавров
2008 г.
Учението на Танг-Ра
Заглавие:
Дванайсетте таинства
на Христос
Автор:
Спас Мавров
2008 г.
2
237
v м ₽ние то м a ганг	<'
Спя* M*bj»<w
БЫГАРС НИ ВЫПИЬНИ
САКРАЛНИ ПРИКАЗКИ
Мчмик нА СА(МАИЦТ| ДУМИ в ТАНГРИЗМА
Учението на Танг-Ра
Заглавие:
Българска вьлшебни
сакрални приказки
Автор:
Спас Мавров
2009 г.
Теория на енергийния
обмен
Обща част
Автор:
Спас Мавров
2000 г.
73В
Свр ъхсетивност
Отношението - функ-
ция на еволкщията
Блаканите - Жлезата
на Времето
Автор:
Спас Мавров
2007 г.
Свръхсетивност
Третото око
ЯсноВидстВото
Епилепсията
Автор:
Спас Мавров
1992 г.
МЧИИИ НА САОАЛМИП ДуМИ В Т А И f 9 V 1 V А
239
Спас Мавров
Речник на сакралните думи 8 Тангризма
Българска
Първо издание
Оформление на корицата Борислава Борисова
Технически корекции и предпечатна подготовка
Борислава Борисова
формат 70/100/32
Печатни коли 15
Печат:
Издателско-полиграфически комплекс
„Абагар» АД Велико Тьрново 2016 г.
Цена 15 лв.
ISBN 978-619-168-159 4
МИНЦ
9*786191 "681594*