Text
V и
= 11 i 1 11 11 11 I
у**
ir Y /ЛГЧ
f
Wmf
и У ч
Ри и
‘ 1 il t
■Мммйг
LßÄ!
D
ii' 11 1
vJ
[
НЕМСКО
БЪЛГАРСКИ
РЕЧНИК
С НОВИЯ ПРАВОПИС,
ГРАМАТИКА И ПРИЛОЖЕНИЯ
ВТОРО
ИЗДАНИЕ
GABFROFF
GABEßOFF
GAfWOff® li ЕЛПИС® . са запазени марки
на GAßEROn’ ~ ЕООД, Велико Търново
тел. (062) 60 50'62, e-mail gaberoff@yaHoo.com
ЛЮДМИЛА ' ИВАНОВА
НЕМСКО-
БЪЛГАРСКИ
РЕЧНИК
DEUTSCH¬
BULGARISCHES
WÖRTERBUCH
С НОВИЯ ПРАВОПИС,
ГРАМАТИКА И ПРИЛОЖЕНИЯ
GAE^EDC^FF-
© д-р Людмила Иванова
Немско-български речник
Второ издание, 2Ö02 г.
© GAfßKXCCT — ЕСЮД, всички
© Корица, макет и оформление
Редактор
права .запазени.
Иван Габеров
Диана Вацова
Петя Стефанова
Нели Пейчева
Технически редактор
Компютърна обработка
Боряна Калинова
Нели Косатева
Диляна Колева
Формат 60x84x16.
Отпечатано в “Абагар” - АД, В. Търново.
Тираж I 500 бр.
ISBN 954-9607-53-4
ПРЕДГОВОР
Настоящият немско-български речник е предназначен за широк кръг
от хора, които желаят да общуват ' чрез ' немския език. Основната част ' от
включената в речника лексика отразява стандартния литературен език. Ко¬
муникацията обаче не се осъществява само на това езиково ниво. В стати¬
ите ' са представени някои особености На разговорната реч, различни
термини (напр. ' от сферата на икономиката, техниката, биологията и др.),
лексика от официално-деловия стил; обхванати са някои остарели езикови
форми, които все още се срещат в текстове и биха затруднили читателя.
Представената в речника лексика се базира предимно на говорения във
Федерална република Германия немски език, но са отразени и елементи от
австрийския и швейцарския вариант на езика (като в специално приложе¬
ние са разгледани накратко принципните разлики между тези варианти).
Поради масовото нахлуване на английски думи в немския език и тяхното
адаптиране към немската граматическа система бе неизбежно представя¬
нето и на голяма част от това словно богатство.
Значенията на лексикалните единици често са представени не само
чрез българските . им съответствия, но и с възможните варианти за комби¬
нация с други думи, както и чрез употребата им в словосъчетания и фразе-
ологични изрази. Ако думата е носител на стилистично или емоционално
значение, това е специално указано.
Граматическите характеристики на думите ориентират читателя при
коректното използване на думата в рамката на фраза или изречение.
При съществителните имена такива характеристики са бележките
за род (към всяко име), за образуване на множествено число (само към
простите съществителни, тъй като формата не се променя в сложните име¬
на), за падеж (само към т. нар. слабо склонение на имената от м. р., в
останалите случаи действат ясни правила).
Към прилагателните имена се посочват особености на степенува¬
нето, когато има такива.
Глаголът като централна единица в немското изречение е предста¬
вен чрез основните. му формални характеристики: към особеностите на
формообразуването насочва информацията дали глаголът е слаб или непра¬
вилен (към непрефигираните неправилни глаголи е посочена и конкретната
форма, в специално приложение са обхванати формите на неправилните
глаголи); към образуването на сложните времена Perfekt и Plusquamperfekt
ориентира информацията за спомагателния глагол; информация за син¬
тактичната употреба дават бележките за преходност, непреходност, възв-
ратност на глагола, както и за изискван падеж или предлог с даден падеж.
В специално приложение са разгледани някои граматични особе¬
ности, които . е трудно да се обхванат лексикографски, но са важни за
практическото боравене с езика.
Тъй като лексикалният запас и владеенето на граматичните прави¬
ла не са достатъчна гаранция за . успешна комуникация, а са необходими и
допълнителни знания, в речника непосредствено след дума . или в специал¬
ни полета приложения е включена лингвистична или регионална езикова,
етнокултурна, обществено-политическа и др. информация.
Желанието на съставителя и на издателството е да улеснят
читателите в общуването на немски език.
От Съставителя
ТРАНСКРИПЦИЯ
СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ СИМВОЛИ, ОТРАЗЯВАЩИ ПРОИЗНОШЕНИЕТО
НА . ДУМИТЕ В НЕМСКИ ЕЗИК
Vokale
Гласни
N
satt
[а:]
Tag, fahren
М
Mutter, Lehrer
[5]
Rendevouz
и
Abonnement
[е]
Delikt
[е:]
Meer, Mehl, heben
И
Wäsche, Heft, kennen
М
[с:]
zählen, quälen
Pointe
ß
Banane, Besitz, gelassen
Ш
И
mit, Bitte
Stiel, investieren
М
Quote, Oase
[о:]
ohne, Boot, Brot, Oma
М
Fondue, Annonce
[ö:]
Kartoon, Fond
[о]
oft, besonders
И
Motogfe
[е:]
Öl
[®]
öfters, Götter
М
Uniform
[и:]
gut, Uhr
М
Mutter, und
м
Rhythmus, Sunde
М
R[be, Mühle
Diphtonge
Дифтонги
[ai] bd, reich
[au] kaufen, Maus
[oy] Heu, säuseln
Konsonanten
Съгласни
[b] Besen, Hebel
[9] mich, Milch, wichtig, chemisch
[d] doppelt, . Bande
[f] Each, rielfech, Phase, vor
[g] gut, dagegen
W Hand
Ül ja, Billion
M backen, kaufen, Katze
[i] Lied, Land
[m] Mann, kommen
[nj Name, nennen
[nl lang, bangen
[pi Post, Rappen, Lob
f raten
[s] müssen, Fass, groß, Glas
Q] Schein
[t] Bitte, Hund
[ts] Zahl
[tfl klatschen
[v] wer Quitte, Visite
[x] Loch, Baghr lachen
[z] singen, Basis
[1 Genie, Garage
Други символи: <
: знак за удължаване на гласната;
' знак за ударение върху . следващата гласна
~ знак за носова гласна.
NB! Указания за произношението ■ са давани към . думи или части от думи, при които има специфични
особености. Това са най-често думите с .чужд произход.
GABEQOrr
3
ABKÜRZUNGEN
СЪКРАЩЕНИЯ
a.
auch
СЪЩО, И
Abk
Abkürzung
съкращение
Akk
Akkusativ
акузатив, винителен падеж
adj
Adjektiv
прилагателно име
Admin
Verwaltung, Bürokratie
адмииистрация
adv
Adverb
наречие
amtt
amtlich
официално
Anal
Anatomie
анатомия
Arch
Architektur
архитектура
Archaol
Archäologie
археология
Astr
Astronomie
астрономия
Bergb
Bergbau
минно дело
bes
besonders
особено
Biol
Biologie
биология
Bot
Botanik
ботаника
bst Art
bestimmter Artikel
определителен член
Chem
Chemie
химия
Dat
Dativ
датив, дателен падеж
dem
Demonstrativ
показателен
EDV
Elektronische
електронна обработка на
Datenverarbeitung
информацията
etw.
etwas
нещо
/
Femininum
женски род
Fachspr
Fachsprache
специализиран езшс
geh
gehoben
изискан стил
Gen
Genitiv
родителен падеж
Geogr
Geografie
география
Geol
Geologie
геология
Hist
Geschichte
история
imp
Imperativ
повелително наклонение
ind
Indikativ
изявително наклонение
in&f
indefinitiv
неопределителен
inf
Infinitiv
инфинитив
interj
lntegektion
междуметие
interr
interrogativ
въпросителен
iron
ironisch
иронично
itr.V
intransitives Verb
непреходен глагол
Jargon
Jargon
жаргон
jmd.
jemand
някой
jmdm.
jemandem
някому, на някого
jmdn.
jemanden
някого
9
DEUTSCff-ULCAßlSCttES WÖRTEDßUCH
jmds.
jemandes
Jur
Jura
Kochk
Kochkunst
Komp
Komparativ
konj
Konjunktion
Kunst
Kunst
kurz
kurz
Kybem
Kybernetik
landsch
landschaftlich
Landw
Landwirtschaft
Ling
Linguistik
Lil
Literatur
m
Maskulinum
Mar
Seewesen
Math
Mathematik
Med
Medizin
meist PL
meist Plural
meist Sg.
meist Singular
Meteor
Meteorologie
Mil
Militärwesen
Min
Mineralogie
Mus
Musik
Myth
Mythologie
n
Neutrum
Nom
Nominativ
nordd
norddeutsch
num
Numerale
nur PL
nur Plural
oft
ohne Plural
österr
Österreichisch
pari
Partizip
partikel
Partikel
Passiv
Passiv
pjor
pejorativ
perf
Perfekt
pers
persönlich
Pers
Person
Pharm
Pharmazie
Phil
Philosophie
Phys
Physik
Physiol
Physiologie
PI
Plural
poet
poetisch
präd
Prädikativ
präp
Präposition
нечии
юридически термин
готварство
сравнителна степен
съюз
изкуство
кратко
кибернетика
регионален
селско стопанство, земеделие
лингвистика
литература
мъжки род
морско дело
математика
медицина
най-често мн. ч.
най-често ед. ч.
метеорология
военно дело
минералогия
музика
митология
среден род
именителен падеж
северногермански
числително име
само мн. ч.
без мн. ч.
австрийски
причастие
частица ‘
пасив, страдателен залог
отрицателно
перфект, минало свършено време
личен
лице
фармацевтика
философия
физика
физиология
множествено число
поетичен
предикатив
преддог
GAßEROFF
10
präs
Präsens
сегашно време
prät
Präteritum
претеритум, минало несвършено време
pron
Pronomen
местоимение
pron adv
Pronominaladverb
местоименно наречие
pron dem
Demonstrativpronomen
показателно местоимение
pron indef
Indefinitpronomen
неопределително местоимение
pron interr
Interrogativpronomen
въпросително местоимение
pron pers
Personalpronomen
лично местоимение
pron poss
Possesivpronomen
притежателно местоимение
pron rel
Relativpronomen
относително местоимение
pron rezipr
Reziprokpronomen
реципрочно местоимение
Psych
Psychologie
психология
refl
reflexiv
възвратен
rel
relativ
относителен
Rel
Religion
религия
Schweiz
Schweiz
швейцарски
scherzh
scherzhaft
шеговито
Sg
Singular
единствено число
Sp
Sport
спорт
Sprichw
Sprichwort
поговорка
südd
süddeutsch
южногермански
Sup
Superlativ
превъзходна степен
sw.V.
schwaches Verb
слаб глагол
Tech
Technik
техника
Text
Textilindustrie
текстилна промишленост
Theat
Theater
театър
tr.V.
transitives Verb
преходен глагол
Typ
Typographie
печатарско изкуство
u., u
und
и
übertr
übertragen
преносно
übst Art
unbestimmter Artikel
неопределителен член
umg
umgangssprachlich
разговорно
undekl
undeklinierbar
несклоняем
ungebr
ungebräuchlich
неупотребяемо
unpers
unpersönlich
безличен
unr.V.
unregelmäßiges Verb
неправилен глагол
USW., U5W
und so weiter
и така нататък
verächtl
verächtlich
презрително
veralt
veraltet
остаряло
veraltend
veraltetend
остаряващо
Vet
Veterinärmedizin
ветеринарна медицина
vulg
vulgär
вулгарно
Wirtsch
Wirtschaft
икономика
z. B.
zum Beispiel
например
Zool
Zoologie
зоология
DtUACH-MUGAlRI<SaiB& WÖDTEDDUCH
ab'bestellen
A, a [a:] n, -/wmg, -s 1.
а, първата буква от
немската азбука; 2.
Mus ла;
Von ~ bis Z От нача¬
ло до край;
Wer А sagt, muss auch В sagen Хва¬
неш ли се на хорото, трябва да иг¬
раеш; започнеш ли нещо, трябва да
го завършиш.
ä präp (.Ак^) по (пред цифри);
Zwei Ansichtskarten ~ 90 Pfennig Две
пощенски картички по 90 пфенига.
NB:
а- непродуктивна представка в
немския език за образуване на ан¬
тоними, срв. logisch - alogisch;
symmetrisch - asymmetriich.
Aa n o.Pl. Kinderspr in: ~ machen
акам, къкам.
Aal m, -e Zool змиорка;
Sich winden wie ein ~ Гледам да се
измъкна (от нещо неприятно).
aalartig adj като змиорка.
aalen, sich sw.V. hb umg изтягам се,
излежавам се.
Aalfang т лов на змиорки.
aalförmig adj с форма на змиорка.
aalglatt adj 1. гладък като змиорка;
2. üüertr pejornc^03>K, гьвкка.
Aalraupe/риба михалца.
Азгт, -ерое/ орел.
Aas п, -е L мърша, леш; 2. umg pejor
животно, гад, мръсник;
umg pejor Das interessiert kein ~ To-
ва не интересува никого.
aasen sw.V. hb itr.V. umg разхища¬
вам, прахосвам, пилея (mit etw. (Dat)
нещо).
Aasgeier m 1. Zool лешояд; 2. umg
pejor хищник, хиена, експлоататор.
ab| präp (Dat) 1. от (време); 2. от
(място);
NB:
Предлогът ab се използва д нем¬
ския език с дателен падеж. В раз¬
говорната реч е възможна обаче
и употребата на винителен па¬
деж.
~ morgen От утре;
- nächster Woche От другата сед¬
мица;
~ kommendem (kommenden) Diens¬
tag От следващия вторник;
~ hier От тук;
- dieser Stelle От това място.
ab2 adv долу, надолу;
umg Hut Ч Шапки долу!;
- ins Bett! Марш в леглото!;
Von jetzt ~ Отсега нататък;
Auf und ~ Нагоре-надолу;
- und zu, nordd ~ und an От време
на време.
NB:
ab- продуктивна представка в
немския език за образуване на гла¬
голи с различни значения, срв.
1. отдалечаване от място: ab¬
fahren, abtransportieren...;
2. отстраняване на нещо: abwis¬
chen, absägen...;
3. изчерпване или прекратяване
на действието: abbacken, abbeste¬
llen...;
4. повреждане, изхабяване: abtra¬
gen, abnutzen...;
5. пренасяне върху друг обект:
abbilden, abzeichnen...;
6. движение надолу: abspringen,
absteigen...;
7. постигане на обратното зна¬
чение на изходния глагол: abberu¬
fen, abschminken, sich abgewohnen...
abänderlich adj изменяем.
abländern sw.V. hb tr.V. 1. променям,
изменям, внасям поправки; 2. преп¬
равям (дреха); 3. Biol мутирам, ви¬
доизменям се.
Abänderung f -еп изменение, про¬
мяна; мутация.
abänderungbedürftig adj нуждаещ се
от промяна, изменение.
Abänderungsvorschlag т предложе¬
ние за изменение (на закон и др.).
ab| ängstigen, sich sw V. hb измъчвам
се от страх, тревожа се.
ab|arbeiten w.K. hb tr.V. отработвам
(дълг); sich ~ съсипвам се от работа;
Abgearbeitet sein Преуморен съм от
работа;
Abgearbeitete Hände Загрубели от
работа ръце, отрудени ръце.
ib>lärgern, sich sw.V. hb umg съсип¬
вам се от ядове.
Abart f, -еп разновидност.
abartig adj дегенерирал, изроден;
перверзен.
ab'atmen sw.V. hb tr.V. Med издиш¬
вам.
ab|ätzen m V. hb tr. V. разяждам, no-
чиствам, обработвам с киселина.
abjbacken unr.V. hb tr.V. пека, изпи¬
чам.
ab'baken sw.V. hb tr.V. Mar означа¬
вам с шамандури.
ab'balgen sw.V. hb tr.V. одирам,
смъквам кожата (на дивеч и др.).
Abbau т о.Р1. 1. Tech демонтиране,
разглобяване; постепенно премахва¬
не на нещо; 2. намаление (на цени,
заплати, данъци); 3. съкращение (на
служители); ■ 4. Chem разграждане,
разпадане; 5. Bergb разработка (на
полезни изкопаеми);
- der Fette Разграждане на мазни¬
ните;
- der Privilegien Постепенно пре¬
махване на привилегиите.
ab'bauen ж V. hb tr. V. 1. Tech демон¬
тирам; разглобявам; 2. намалявам
(заплати); съкращавам (персонал);
ограничавам (производство); 3. Chem
разграждам, разлагам; 4. Bergb до-.
бивам (руди); разработвам (полезни
изкопаеми).
ab|beißen unr.V. hb tr.V. отхапвам.
ab|beizen sw.V. hb tr.V. байцвам;
смъквам лак, боя (с байц).
ab|bekommen unr.V. hb tr.V. 1. полу¬
чавам. (част от нещо); 2. изтърпявам
неприятност, отнасям (бой, ритник
и др.); 3. отстранявам с усилие (пет¬
но), изваждам (гвоздей), събувам
(ботуши);
Sein(en) Teil ~ Получавам си част¬
та (дела);
Nur ein paar Kratzer beim Unfall ~
Отървам се само с няколко драско¬
тини при злополука.
ab[berufen unr.V. hb tr.V. отзовавам
(посланик);
Jmdn. von seinem Amt ~ Освобож¬
давам някого от длъжност,
geh ~ werden Отивам си от този
свят, умирам.
^bestellen sw.V. hb tr.V. анулирам,
отменям (направена поръчка);
Eine Zeitschrift ~ Прекъсвам абона¬
мента на списанйе;
GA/i/UOfF
12
Abbestellung
Den Handwerker - Отменям идва¬
нето на техник.
Abbtstenuug/, -en анулиране, отме¬
няне (на поръчка).
abfb^itteln sw. V. hb tr. V. umg изпрос-
вам (нещо от някого);
Dem Vater ein Eis - Изпросвам сла¬
долед от баща си.
ab|bezahlen w.F, hb tr.V изплащам
(на части).
gb|biegen unr.V. sn itr.V. завивам;
hb tr.V. 1. огъвам, превивам (тел);
2. üüertr umg отклояяяам, сяууттяам;
Vom Weg ~ Отклонявам ce от пътя;
Nach links . ~ Завивам наляво;
Die Straße biegt nach rechts ab Пъ-
тятзавива надясно;
Das Gespräch - Отклонявам разго¬
вора в друга посока.
-en = Abzweigung.
Abbild п, -ег отражение, копие, реп¬
родукция;
Ein getreues/verklärtes ~ der Wir¬
klichkeit Вярно/изопачено изображе¬
ние на действителността.
ab)biiden sw.V. hb tr.V. изобразявам;
Er war auf der Titelseite abgebildet
Снимката му беше поместена на
първа страница.
Abbiidlheorie/Phil теория на отра¬
жението.
Abbildung / -еп изображение, фи¬
гура, илюстрация, Abk Abb;
Ein Buch mit farbigen ~en Книга c
цветни илюстрации, рисунки.
gbjbinden unr.V. hb tr.V. 1. развърз¬
вам (забрадка, вратовръзка); 2. Med
стягам (крак, ръка с превръзка); 3.
сгъстявам (супа с добавяне на браш¬
но), стягам (разтвор с добавяне на
цимент и др.); itr.V. втвърдявам се
(бетон, лепило).
Abbitte fo.Pl geh veraltend молба за
прошка;
Jmdm. ~ tun, leisten Моля някого за
прошка.
ab|bitten ипг. V. hb tr. V. geh моля ня¬
кого за прошка за нещо;
Ich habe ihm vieles abzubitten Имам
да го моля з& прошка за много неща.
gblblasen unr.V. hb tr.V. 1. издухвам
(прах); 2. Tech изтласквам чрез наля¬
гане (пара, газ); 3. umg отменям (тър¬
жество, събиране);
Den Staub von den Büchern, die
Bücher - Издухвам праха от книгите;
umg Den Streik - Отменям стач¬
ката.
ablblassen sw.V. sn itr.V. избледня¬
вам, избелявам;
Die Farben blassen ab Цветовете из¬
беляват;
überr Ab^i^l^ha^te Erinnerungen Бле¬
ди, смътни спомени.
ab]bbättem sw. V. sn. itr. V. 1. напуквам
ce, олющвам ce (боя, лак); къртя се
(мазилка); 2. беля се (кожа);
Die Bäume sind abgeblättert Листа¬
та на дърветата са окапали;
Farbe blättert von der Wand ab Боя
ce лющи от стената.
ablbleiben unr.V. sn itr.V. umg3№fir
вам ce, лилея ce.
ab|blendensw.V. hb tr.V. 1. затъмня-
вам, намалявам светлината; 2. прев¬
ключвам на къси светлини; itr.V. 1.
свивам блендата (във фотография¬
та); постепенно затъмнявам (кадър
във филм); 2. превключвам на къси
светлини.
Abblendlicht п о.Р!. къси светлини
(на кола);
Das ~ ei^dhalten Включвам късите
светлини.
ab'blitzeg sw.V. sn itr.V. umg L уд¬
рям на камък; 2. in: jmdn. - lassen от¬
блъсквам някого, отрязвам му кви¬
танциите;
Bei jmdm. mit einer Bitte - Удрям
на камък с молбата си към някого.
ablblocken sw.V. hb tr.V. 1. Sp отби¬
вам (удар в бокса, топка във волей¬
бола) (auch überir); 2. Tech блокирам;
Einen Angriff, jmds. Kritik * Отби¬
вам атака, нечия критика.
ablbliihen sw.V. hbjsn itr.V. прецъф-
тявам (auch übertr).
ab|borgen мК hb tr.V. заемам, за¬
имствам;
Er borgt ihm ständig Geld ab Henpe-
къснато заема пари от него.
Abbrand т, Abbrände 1. оУ! обгаря-
не, изгаряне, нагаряне; 2. Tech загу¬
би от метал (при нагряване); 3. дъл¬
бочина на изгаряне на ядрено гориво.
аb|brтаcCensw.И hb tr.V. износвам,
изтърквам (auch übertr):,
Die Jacke ~ Износвам, изтърквам
яке;
Abgebrauchte Begriffe Изтъркани
понятия.
ab^iraus^ttsw.V. hb tr.V. измшвпмсьс
струя вода; sich ~ вземам душ; sn itr. V.
umg отдалечавам ce шумно, с тря¬
сък.
gb|brechen unr.V. hb tr.V. 1. пречуп¬
вам, прекършвам, откъсвам; 2. пре¬
късвам (преговори, разговор); 3. съ¬
барям (мост, сграда); 4. вдигам (ла¬
гер); прибирам (палатка); развалям
(скеле); itr. V. прекъсва се, секва (раз¬
говор); sn itr.V, счупва се (клон, мо¬
лив), скъсва се (конец);
Die diplomatischen Beziehungen ~
Прекъсвам дипломатическите отно¬
шения;
Ein Gebäude ~ Събарям сграда;
Alle Brücken binteir mir - Събарям
всички мостове след себе си.
ab|bremteg 5wK hb tr.V. L спирам
(кола със спирачки); 2. възпирам, за¬
държам (ход); itr.V. удрям спирачка.
ab|bregneg unr.V. hb tr.V. 1. опожа¬
рявам; горя, изгарям; опърлям; 2.
възпламенявам (фойерверк); 3. пре¬
пичам (брашно); sn itr.V изгарям
(сграда); догарям (свещ, огън).
Abbrenatur/ -еп буквено съкраще¬
ние, абревиатура.
gb|bringen unr.V. hb tr.V. отклоня¬
вам (някого от нещо); разубеждавам;
Jmdn. vom rechten Weg ~ Отклоня¬
вам някого от правия път;
Jmdn. von seiner Meinung - Разубеж¬
давам някого.
ab|brOckelg sw.V. hb tr.V. роня, из-
ронвам, откъртвам; sn itr.V. 1. роня
се, къртя се, отцепвам се (гипс, ма¬
зилка); 2. Wirtsch спадам (цени, ак¬
ции).
Abbruch т, Abbrüche i. oPL съба¬
ряне (на сграда); 2. Tech разглобява¬
не; 3. o.PL прекъсване (на прегово¬
ри); скъсване (на отношения); 4. o.PL
щета, вреда;
Es kam zum Abbruch der Friedegsver-
handlungen Стигна ce до прекъсване
на мирните преговори;
Einer Sache (Dat) (keinen) - tun (He)
нанасям вреда на нещо.
abbruchreif adj готов за събаряне.
Abbruchsieger т, - Sp победител с
явно превъзходство (в бокса при пре-
късваие на играта).
ab|brühen sw.V. hb tr.V. попарвам
13
DEUTSCC-ßTLGAßfSCffES WÖRTERBUCH
Abendland
(месо, зеленчук), бланширам.
ablbrummen sw. И hb tr. V. umg изле¬
жавам (наказание);
Er muss noch ein Jahr ~ Трябва да
излежи още една година в затвора.
ab|bbchenжV. hb tr.V. Wirsch прис¬
падам сума от сметка;
Die Miete vom Konto - Наемът се
приспада от сметката.
Abbuchung f, -еп приспадане от
сметка.
ablbügeln sw.V. hb tr.V. изглаждам
(дреха).
ab|bürtten sw.V. hb tr.V. изчетквам.
ablbüßen ж V.hb tr. V. изкупвам (ви¬
на); излежавам (наказание).
Abc |a:be:'tse:] n, - азбука;
Das ~ der Kochkunst Азбуката, ос¬
новите на готварското изкуство;
Das - lernen Уча азбуката;
Nach dem - По азбучен ред.
ab|chetCeegwK hb tr.V. umgпрове¬
рявам, отмятам по списък, контро¬
лирам.
Abc-Schütze [a:be:’tse:...] т първолак,
ученик от първи клас.
ABi^-^J^l^iaaten |a:be:'tse:...] nur PL Ар¬
жентина, Бразилия, Чили (название¬
то идва от началните им букви в ан¬
глийския и немския правопис и е съз¬
дадено при обединението им преди
и по време на Първата световна вой¬
на срещу влиянието на САЩ).
ABC-Waffen fabe/tse:...] nur PL Mil
атомно, биологическо и химическо
оръжие (по началните букви в немс¬
кия им правопис).
Abdachung, -еп наклон, скат.
abldammen sw.V. hb tr.V. 1. завиря-
вам, преграждам с бент, 2. изолирам;
Eine gefährliche Entwicklung - Изо¬
лирам опасно развитие.
Abdampf т, Abdämpfe Tech отрабо¬
тена пара.
ab|dampfen ж V. sn itr. V. umg отпъ¬
тувам; изчезвам, изфирясвам; hb tr. V.
Chem изпарявам, отделям чрез изпа¬
ряване.
ab|dämpfen ж V. hb tr.V. приглуша-
вам, смекчавам, омекотявам.
gbldankensw.V. hbitr^.V. подавам си
оставката; абдикирам (владетел,
президент).
-еп . 1. оставка, абди¬
кация; 2. разпускане; уволнение (на
войници).
abjdarben sw.V. hb tr.V. спестявам
с големи лишения, отделям от за¬
лъка си.
ab|deckenжИ. hbtr.V. Еразкривам,
откривам; 2. покривам; 3. Wirtsch по¬
гасявам; 4. Sp прикривам, браня;
Der Orkan hat das Haus abgedeckt
Ураганът събори покрива на къщата;
Den Brunnen - Покривам кладе¬
неца;
Den Tisch - Раздигам масата;
Den Bedarf - Задоволявам потреб¬
ностите, нуждите.
Abdecker т, - работник в екарисаж.
И hb tr.V. уплътнявам.
АMichtungg; -еп 1. с-И уплътнява¬
не; изолация; 2. уплътнител.
ab'dienen sw.V. hb tr.V. Mi отбивам
военната си служба.
Abdikation / -еп абдикация.
abdingbar adj Jur променяем, изме-
няем.
Abdingbarkeit / -еп Jur изменяе-
мост, променяемост (с преговори и
др.).
abdiderensw.V. hb itr.V. абдикирам.
Abdomen п, -Abdomina Anat, Med
корем, коремче.
g^donnern ж V. sn itr. V. отминавам
с трясък, гръм; отгърмявам.
ab|doorre.w. V, hb itr.V. изсъхвам.
abidrrälgenжV. hb tr.V изтоауквам,
избутвам, изблъсквам.
ab|drehen sw.V. hb tr.V. 1. umg зат¬
варям, спирам, изключвам (газ, ток,
кран); umg угасявам (лампа); 2. от¬
късвам (копче); 3. извръщам, обръ¬
щам на друга страна (лице); 4. сни¬
мам докрай (сцена, филм); 5. Tech
оформм(на струг); itr.V променям
посоката, курса (на кораб, самолет);
sich ~ извръщам се, обръщам се на
другата страна.
ab|dreschen unr.V. hb itr.V. овърша-
вам.
gb |driften sw. V. sn itr. V. откпокява ce
от посоката на движение (лодка).
Abdruck т, -е Typ напечатване, от¬
печатване;
Ein neuer - eines Buches Ново изда¬
ние на книга.
Abdruck т, Abdrücke L отпечатък
(в пясък, гипс и др.); 2. спусък (на
пушка).
gbfdr^i^l^t^njw.K hb tr.V. отпечатвам.
ab|drücken sw.V. hb itr.V. дръпвам
спусъка, стрелям, гръмвам; tr.V. 1.
избутвам, отмествам; 2. притискам;
3. отпечатвам, снемам отпечатък;
sich ~ отпечатвам се.
g^dunkeln sw.V. hb tr.V. затъмни-
вам.
g^ebben sw.V. sn itr.V. спада, отд¬
ръпва се (за вода); übertr стихвам, на¬
малявам;
Der Lärm ebbt ab Шумът стихва.
abecglich [mbe:'tse:...] adj азбучен; по
азбучен ред.
Abend т, -i. вечер; 2. вечеринка,
вечерно мероприятие, вечерна за¬
бава;
Am - Вечерта;
Gegen - Привечер;
Eines ~s Една вечер;
Gestern - Вчера вечерта; снощи;
Den ganzen - През цялата вечер;
Am späten - Късно вечерта;
Es wird ~ Мръква се; свечерява се;
Zu - essen Вечерям;
Guten -4 Добър вечер!;
Rel Heiliger - Бъдни вечер;
Der - des Lebens Заникът на живота;
Man soll den Tag nicht vor dem -
loben He хвали деня по сутринта.
NB:
Според новия немски правопис
названията за различните време¬
на на деня се пишат с главна бук¬
ва, напр. heute Abend - тази ве¬
чер, довечера. Съчетанието с ден.
от седмицата изисква слято из¬
писване, напр. Sonntagabend - (в)
събота вечер.
Abendblatt п вечерен вестник.
Abendbrot л oJV. meist nordd вечеря.
Abenddämmeгung/Bвeчeреи здрач.
abendelang adv по цели вечери.
Abendessen п вечеря.
abendfüllend adj заемащ цялата ве¬
чер (филм, програма).
Abendgebet п вечерна молитва.
Abendgymnasium п вечерно учили¬
ще, вечерна гимназия.
Abendhimmel т вечерно небе.
Abendkasse fTheat вечерна каса.
Abendkleid п вечерна рокля.
Abendland п o.PL geh Западът.
abendländisch
CAbEROFF
14
abendländisch adj (западноевро¬
пейски.
abendlich adj вечерен.
Abendmahl n 1. вечеря; 2. Bel при¬
частие;
Das - empfangen Причестявам ce;
Das letzte ~ Тайната вечеря.
Аbendgachrichttn nur PL вечерни
НОВИНИ.
Abendprogramm n вечерна програ¬
ма (на радио, телевизия).
Abendrot п o.PL вечерна заря.
Abendröte f o.Pl. = Abendrot,
abends adv вечер.
Abendschule f вечерно училище.
Abendstern m вечерница; Astr Be-
нера.
All№ngunivertitättt вечерен универ¬
ситет.
Albtndvvt•rngtattung/ вечерно пред¬
ставление.
Abendwind т вечерник, вечерен вя¬
тър.
Albingzzttung/вечерен вестник.
Abenteuer п, - приключение, аван¬
тюра;
Ein gefährliches ~ erleben Преживя¬
вам опасно приключение;
Sich. in jedes - stürzen Търся прик¬
люченията.
abenteuerlich -adj 1. авантюристи¬
чен; 2. чудноват, необикновен (пре¬
живяване).
Albнlgeuetllchkett/ а./Р/. авантюрис-
типно^.
Abenteuerlust / o.PL жажда за прик¬
лючения.
Abenteuerroman т приключенски
роман.
Abenteuerspielplatz т детска пло¬
щадка, където децата могат да раз¬
виват фантазията си (да строят къ¬
щички и др.).
Abenteurer т, - авантюрист.
Abenteurerin / -пеп авантюристи.
aber( konj но, обаче, а; ама;
- nein! Не, не!;
Teuer - gut Скъпо, но добро.
aber adv veraltend пак, още веднъж,
отново.
aberj partikel ама, кем; ама разби¬
ра се;
Ist das - kalt! Ама че е студено! (при
изненада);
- Kinder! Е, деца, хубава работа!
(при недоволство);
Kommst du mit? - ja! - sicher! Ще
дойдеш ли с нас? - Разбира се! (за
подсилване);
-Ja! Но разбира се!
Aberglaube т o.PL суеверие.
abergläubisch adj суеверен.
aberhundert/Aberhundert пит сто¬
тици;
~(е) blühender Blumen Стотици цъф¬
нали цветя.
NB:
В качеството си на числително
за обозначааане на неопределено
количество думата се изписва с
главна, но и с малка буква.
aberkennen ипг. И Ab tr. V. Jur отне¬
мам (право, отличие) по силата на
съдебно решение, лишавам по сила¬
та на съдебно решение (от права и
др-);
Jmdm. die Bürgerrechte - Отнемам
гражданските права, лишавам няко¬
го от граждански права.
AI№t,kennungJ/ -en Jur отнемане на
права по съдебен път.
abermalig adj повторен.
abermals adv повторно, още веднъж;
пак.
ab|emten ж V. hb tr. V. ожънвам (ни¬
ва); обирам (плодове).
Ab^err^tti^okn/ -en Astr Phys аберация,
отклонение; разсейване.
Abersinn т (Л безразсъдство, бе¬
зумие.
abertausend/Abertausend пит хи¬
ляди;
-(е) von Flüchtlingen Хиляди бе¬
жанци.
aberwitzig adj безразсъден, безумен.
ab|erziehen unr.V. hb tr.V. отучвам
някого от нещо;
Dem Kind die schlechten Manieren -
Отучвам детето от лошите обноски.
gblessen unr.V. hb tr.V. изяждам; из¬
празвам (чиния).
Abessjnien п старото име на Етио¬
пия, Абисиния.
ABF/ Abk jur Arbeiter-und-Bauern-
Fakultät Hist работническо-селски
факултет (рабфак; в бившите социа¬
листически страни).
ablfackdn.w'.K hblr.V. Tech изгарям
непотребни газове.
abfahrbereit adj готов за замина¬
ване.
ab|fahren uhtV. snitr.V. заминавам,
тръгвам, отпътувам; отплувам (за ко¬
раб); hb tr.V. 1. откарвам, извозвам;
2. обикалям; обхождам (с превозно
средство); sich - износвам се (гума
на кола);
Der Zug fährt fahrplanmäßig ab Вла¬
кът тръгва по разписание;
umg Jmdn. - . lassen Отпращам ня¬
кого, отрязвам някому квитанцията;
Ihm sind beim Unfall beide Beine
abgefahren При злополуката му от¬
рязаха и двата крака;
umg Toll auf Rockmusik - Падам си
по рокмузика.
Abfahrt / -en 1. тръгване (на пре¬
возно средство); отплуване (на ко¬
раб); 2. Sp спускане (със ски); 3. из¬
ход от автомагистрала.
Abfahlrttchi/— ski т, -er Sp ски за
спускане.
Abfahrtslauf т Sp ски-спускане.
Abfahrtsort т място на заминава¬
нето, тръгването.
Abfahrtspiste /Sp писта (за спуска¬
не в ски-спорта).
Abfahrtszeichen п знак, сигнал за от¬
пътуване - (на превозно средство).
Abfahrtszeit / време, час на тръг¬
ване.
Abfall m, Abfälle 1. отпадъци; 2. ур¬
ва, склон; 1 o.PL намаление, спада¬
не; 4. o.Pl. йbcr/тот^cъуваие, отцепва¬
не (от вяра, убеждения);
Radioaktiver - Радиоактивни отпа¬
дъци;
Den - uiederveruerteg Рециклирам
отпадъци.
Abfall
Отпадъците се превръщат е
огромна заплаха за развитите об¬
щества и усилията на еколози,
общественост, праеителства са
насочени към разумното им съх¬
ранение или рециклиране, а раз¬
делното им събиране е вече нещо
обичайно.
Abfallbehälter т съд за отпадъци.
Abfailbeseitigung/Госсроаняване на
отпадъците.
15
Abfallbörse f борса за търговия c
промишлени отпадъци и др.
Abfa^lleimer т кофа за отпадъци.
ab|fallen unr.V. sn itr.V. 1. падам
(листа); 2. спускам се (улица, склон);
3. къртя се (вар, мазилка); 4. опад-
вам (коса); 5. губя височина (само¬
лет); 6. по-слаб (по-лош) съм; 7. бър¬
зо отслабвам (на тегло); 8. отцепвам
се (от партия);
Die Straße fällt steil ab Улицата се
спуска стръмно надолу;
Im Herbst fallen die Blatter ab През
есента листата капят;
Er ist sehr abgeTalleg Много e отпад¬
нал;
Gegen ihn falle ich stark ab По-лош
съм в сравнение с него.
Abfallenergie f отпадъчна енергия.
Abfallerzeugnis п брак; продукт,
подлежащ на бракуване.
abfällig ad/ отрицателен, неодобри¬
телен, пренебрежителен (забележка).
AbfaHntaterial п отпадъчен мате¬
риал.
Abfallprodukt п 1. страничен (вто¬
ричен) продукт; 2. отпадъчен про¬
дукт; 3. продукт, произведен от от¬
падъчни материали.
Abfalls^hlucker m шахта за смет.
Аbfallverbreggungsanlage/съоръже¬
ние за изгаряне на отпадъци.
Abfallverwertung f използуване,
оползотворяване на отпадъчни ма¬
териали.
ab|falscheg sw.V. hb tr.V. Sp откло¬
нявам (удар с топка).
abfangen unr.V. hb tr.V. L улавям,
залавям (писмо); пипвам, улавям
(шпионин); 2. примамвам, отнемам
(клиенти); 3. причаквам някого; 4.
поставям отново под контрол, ов¬
ладявам (самолет, кола); 5. Sp нас¬
тигам и надминавам; 6. парирам
(удар).
ablfarben m V. hb itr. V. L избелявам;
пускам боя; 2. übertr повлиявам (auf
jmdn. на някого).
ab'fasteg sw.V. hb tr.V. 1. съставям,
написвам (писмо, статия); 2. залавям
(престъпник).
Arffasuunj/ -еп 1. формулировка,
съставяне на текст; 2. meist oJPl. Jur
залавяне (на престъпник).
ab|ftuleg sw.V. sn itr.V. изгнивам.
DEyTSCH-BTLCARlSCHEä WÖRTERBUCH
ablfM^ier^V. hb tr.V. пружинирам,
смекчавам тласък.
ab^egen sw.V. hb itr.V. 1. измитам
(помещение); 2. избърсвам от прах
(книги, мебели).
ab|feierg sw.V. hb tr.V. ползвам по¬
чивни дни (вместо пари) за наднор¬
мена работа.
ablfeilen ж V. hb tr. V. 1. изпилявам;
2. umg пррписввм.
abnertigen sw.V. hb tr.V. 1. изпра¬
щам, експедирам (поща); пускам
(влак); 2. обслужвам (клиенти); 3. от¬
пращам;
umg Jmdn. kurz - Отпращам няко¬
го на бърза ръка, отрязвам някого.
AЬГelrigllng g/ -en 1. обслужване; 2.
експедиция; 3. übertr umg отпраща-
не, експедиране, отказ.
Abfertigungsschalter т гише за об¬
служване на клиенти.
ab|feuerg sw.V. hb tr.V. давам из¬
стрел, гръмвам;
Eine Rakete ~ Изстрелвам ракета;
Einen Schuss - Давам изстрел.
ab|figdeg unr.V.■ hb tr.V. задоволя¬
вам, удовлетворявам; обезщетявам;
sich ~ примирявам се (mit etw. (Dat)
с нещо);
Jmdn. großzügig - Щедро обезще¬
тявам някого;
Sich mit seinem Schicksal ~ Прими¬
рявам се със съдбата си.
Abfindirnnj/ -еп обезщетение.
Abfindungssumme / парично обез¬
щетение.
ablfingern sw.V. hb tr.V. опипвам (с
пръсти).
abIfischen sw. V. hb. tr. V. излавям ри¬
бата;
Einen Teich ~ Излавям рибата от
езерото.
ab|flachen sw. V. hb tr. V. изравнявам,
правя плосък; sn itr. V. 1. спада (ниво
на вода); 2. отслабва, спада, нама¬
лява (интерес, работоспособност);
Das Ufer flacht ab Брегът става по-
нисък;
Die Diskussion ist abgeflacht Диску¬
сията изгуби остротата си.
ablflauen sw.V sn itr.V. утихвам (вя¬
тър, шум); отслабвам, спадам, нама¬
лявам (напрежение, интерес, борсо¬
ви акции).
ab|Пiegeg unr.V. sn itr.V. отлитам
ab|fragen
(птица); излитам (самолет); hb tr. V.
1. пренасям, превозвам със самолет;
2. euch sn itr.V. MT облетявам; пат¬
рулирам със самолет;
Ein Gelände - Облетам със само¬
лет някаква местност.
ab|fließeg unr.V. sn itr.V оттичам се,
изтичам;
Kapital fließt ins Ausland ab Капи¬
тали изтичат в чужбина;
Der Verkehr fließt schlecht ab Дви¬
жението e затруднено.
Abflug m, Abflüge 1. o.Pl. отлитане
(на птица); 2. излитане (за самолет).
äbflugbereit adj готов за отоиоаие.
Ab^ug(s)zeit f време, час на отли-
тане, на полета.
Abfluß Abfluss m, Abflüsse 1. o.PL от¬
тичане, изтичане; 2. канал за отти¬
чане; отточна тръба.
Abflußgraben Abflussgraben т
отводнителен канал.
Abflußhahn Abflusshahn m Tech из¬
пускателен кран.
Abnußkoeffizient Ab1fusskoeffiziegt т
съотношение между средпомесеч-
но и средногодишно пълноводие ' на
река.
abflußlos abflusslos adj без оттича¬
не в море (за географска област);
-е Gebiete Местности, където ре¬
ките не се вливат в морето.
AbПußrigge Abflussrinne f отводна
вада, канавка.
Ablfl^J^jrohr Abflussrohr« L отточна
тръба; - 2. Tech изпускателна тръба.
Abflußventil Abflussven^l п Tech из¬
пускателен клапан (вентил).
Abfolge/ -п последователност, ред;
In rascher ~ Бързо.
ab|fordem sw.V. ' hb tr.V. изисквам
(нещо от някого);
Jmdm. ein Versprechen - Изтръгвам
обещание от някого.
abnormen ж V. hb tr.V. правякопие,
отпечатък;
Etw. (Akk) in Gips - Правя отпеча¬
тък (отливка) на нещо в гипс.
ab|fotograГlereg sw.V. hb tr.V, прес¬
нимам, префотографирам.
ab|fragen sw.V. hb tr.V. 1. изпитвам,
препитвам (ученик); 2. EDV извиквам
информация;
Der Lehrer fragt den (dem) Schüler
die Vokabeln ab Учителят изпитва
ablfressen
GADEQOfT
ученика за думите;
Informationen - Извиквам инфор¬
мация чрез компютър.
unr.V. hb tr.V. изпасва,
опасва (за тревопасни животни, гъ¬
сеници).
gb| frieren unr. V. sn itr. V. измръзвам,
загивам от студ; sich (Dal) ~ измръз-
ва ми част от тялото;
Mir ist im Gebirge eine Zehe abge¬
froren B планината ми измръзна
пръст на крака.
äbfrottterenw.V. hb tr.V. изтърквам
(с изтривалка, кърпа).
Abfuhr / -ел 1. o.PL извозване, от-
карваие; 2. umg отказ; 3. Sp неуспех,
поражение;
Sich (Dat) eine - holen Получавам
отказ;
Jmdm. eine - erteilen Отказвам ня¬
кому.
äb|fiihren ж V. hb tr. V. 1. арестувам,
задържам; 2. отвеждам; 3. отклоня¬
вам, отбивам (auch übeir), 4, плащам
(an jmdn. на някого); itr.V. Med раз-
слабвам, действам разсоабиmеоио.
adj Med разулабитеоеи
(чай, медикамент).
A^Hührmittel п Med разуоабиоелно
средство, пургатив.
ab|füllen sw.V. hb tr.V. пресипвам;
преливам (течност в друг съд);
Wein auf/in Flaschen ~ Пълня бугил-
ки с вино.
abflfuttenii sw.V. hb tr. V. 1. храня (до¬
битък); 2. umg нахранвам (някого).
ablfutterni sw.V. hb tr.V. подплатя-
вам, слагам хастар.
Abfütterung f, -en хранене (даване
храна) на добитъка.
Abgabe f -п 1. o.PL предаване (на
стока, багаж); 2. продажба (an jmdn.
на някого); 3. Phys отделяне (на енер¬
гия, топлина); 4. meist PL данъци, так¬
си; 5. Sp подаване на топката, пас;
Die ~n entrichten Плащам данъци¬
те, таксите.
abgabenfrei adj свободен от такси
(от облагане).
tbgabenpflicUtig adj задължен, длъ¬
жен да плаща такси.
Abgabesoll п Winsch наряд.
Abgabetermin т срок за предаване.
Abgang т, Abgänge 1. напускане (на
училище, сцена); 2. тръгване (на
влак); отплуване (на кораб); 3. екс¬
педиране (на поща), експедиция; 4.
Winsch пласмент; 5. Winsch фира; 6.
übrnr смърт; 7. Med отделяне (на
жлъчни камъни и др.); 8. Med аборт;
Der ~ von der Schule Завършване на
училището; Der ~ von Nierensteinen
Отделяне, изхвърляне на бъбречни
камани;
Sich (Dat) einen guten - verschaffen
Оставям добро впечатление след се-
беси.
Abgänger т, - ученик, завършващ
училище.
abgängig adj südd изчезнал, изгубен
(за лице).
Abgangszeugnis л свидетелство за
завършен учебен курс.
Abgas п, ~е Tech отпадъчен (отра¬
ботен) газ.
ibgasarm adj отделящ малко отпа¬
дъчни газове (кола).
Abgaskataiysator т катализатор на
отработените газове.
Älb’aasongerrлletrsuhhug/.Jbk ASU
тест на отработените газове при пре¬
возните средства.
Abgasturbine f турбина, която рабо¬
ти с отпадъчни газове.
Abgasvelgvertugg f oPL използване
на отпадъчни (отработени) газове.
abgetan unr.V. hb tr.V. 1. предавам,
давам; 2. продавам; 3. връщам, от¬
стъпвам (някому нещо); 4. давам под
наем; 5. отделям (топлина); 6. Sp по¬
давам (топка); umg sich - занимавам
се (mit ^№,/0^. (Dat) с някого, с
нещо);
Eine Erklärung ~ Давам обяснение;
Seine Stimme ~ Гласувам, давам
гласа си;
umg Ein gutes Vorbild - Пример за
подражание съм;
umg Sich mit Kleinigkeiten nicht - He
се занимавам с дреболии;
Den Vorsitz -Отстъпвам председа¬
телското място, ръководството.
abgebrannt adj umg оголял, без пари;
~ sein Без пукната пара съм.
gbgebruht adj pejor загрубял, зако¬
равял, безскрупулен, безчувствен.
Abgebrühtheit f oPL закоравялост,
безчувственост.
abgedroschen adj umg изтъркан, ба¬
нален;
16
umg Eine ~е Redensart Изтъркан -из¬
раз.
abgefeimt adj pejor изпечен, рафи¬
ниран (мошеник).
abgegrast adj umg опоскан, проучен
докрай (клон от науката).
abgegriffen adj 1. изтрит, изтъркан,
износен (книга, монета); 2. изтъркан,
банален (израз).
abgehackt adj насечен, рязък (говор,
движение).
abgehaaftert adj umg, oft pejor бивш,
изгубил влиянието си (политик, фун¬
кционер).
abge^iärmt adj изтормозен, измъчен,
изпит от грижи (лице).
ab|geheg unr.V. sn itr.V. 1. тръгвам;
заминавам; 2. отклонява се, разделя
се (път); 3. umg скъсва се (копче), от¬
деля се; 4. отказвам се (von etw. (Dat)
от нещо); 5. пласира се (стока); 6.
приспада се (von etw. (Dat) от нещо);
7. umg свършва, приключва; 8. umg
липсва (някому нещо); hb tr.V. обхож¬
дам;
Von der Schule ~ Напускам учи¬
лище;
Ihm geht das Geld dafür ab Липсват
му парите за това;
Winsch Drei Prozent gehen vom Preis
ab Приспадат се три процента от це¬
ната.
abgekartet adj pejor meist in: ein -es
Spiel/eine ~e Sache задкулисна игра,
предварително скроена история.
abgeklärt adj улегнал, зрял, разсъд¬
лив;
~ über etw. (Akk) sprechen Говоря
мъдро, зряло за нещо.
abgelagert adj отлежал (вино); прес¬
тоял; залежал (стока).
abgelebt adj 1. изтощен, грохнал, от¬
паднал; 2. отживял, изживял време¬
то си (обичаи, нрави);
Ein -er Greis Грохнал старец.
abgelegen adj отдалечен, уединен.
abgeleiert adj umg банален, изтър¬
кан (израз, фрази).
ablgel^ten unr.V. hb tr.V. изплащам,
издължавам.
abgemacht adj 1. уговорен, уреден,
решен; 2. добре, наред;
Das war eine ~е Sache Това беше ре-
шен въпрос;
~! Дадено! Готово!
17
DETTTCH-BTLCADISCHES WÖßTSßBTCH
Abguß
abgemeldet adj umg in: bei jmdm. -
sein отписал ме e от приятелите си.
abgemessen adj 1. отмерен; 2, сдър¬
жан; подобаващ (държане).
abgeneigt adj небоатоуклонеи> не-
благоразположен;
meist in: Jmdm./etw. (Dat) - sein He-
бДатоскооиен съм към някого, нещо;
имам нещо против някого, нещо;
Jmdm./etw, (Dal) nicht - sein Xapec-
вам някого, нещо.
abgenutzt adj износен, изхабен.
Abgeordnete mjf, -n -n 1. народен
представител, депутат; народна пред¬
ставителка, депутатка; 2. делегат,
пратеник.
Abgroninetenhaus п народно събра¬
ние, парламент.
abge]^]^;^l^,tet adj заравнен, приплес¬
кан.
abgerissen adj 1. оюъсан (дреха),
одърпан, дрипав; 2. откъслечен (ду¬
ми, фрази);
~е Äußerungen Откъслечни думи.
abgerundet adj закръглен, заоблен.
abgesagt adj in: -er Feind von etw.
(Dat) sein заклет враг на нещо съм.
Abgesandte т, -п, -п veraltend пра¬
теник, пълномощник.
abgeschabt adj изтъркан, износен
(дреха).
abgeschieden adj 1. уединен, усамо¬
тен; отдалечен; 2. geh умрял, покоен.
т, -п, -п geh почина¬
лият, умрелият.
Abgeschiedenheit f o.PL geh самот¬
ност, уединеност.
abgeschlossen adj L затворен, уеди¬
нен, изолиран; 2. завършен.
abgeschmackt adj pejor безвкусен,
блудкав, банален, нетактичен (израз,
шега).
Abgeschmacktheit / -еп безвкусица,
нелепост.
adj отрязан, откъснат.
abgesehen adj независимо от, без ог¬
лед на нещо;
~ von dieser Tatsache Независимо от
този факт;
- davon Без да се гледа на това, не¬
зависимо от това.
abgesondert adj отделен, обособен.
abgespannt adj уморен, изтощен.
abgestanden adj 1. престоял (вода);
2. изввтрял, б^лудкв -вино, бира); 3.
застоял, нечист (въздух); 1 блудкав,
нищо незначещ (фрази).
abgestorben adj 1. умрял, измрял;
2. изтръпнал (ръка, крак).
abgestumpft adj затъпен, притъпен
(auch überir);
Eine -е Pyramide пресечена пира¬
мида.
abgetakelt adj pejor негоден, изпял
си песента, минал в архива.
ab|geWngeg unr. V. hb tr.V, 1. спечел¬
вам, извоювам, изтръгвам (jmdm.
etw. (Akk) от някого нещо); 2. изтръг¬
вам (от някого усмивка, обещание),
успявам да накарам някого да напра¬
ви нещо;
Jmdm. einen Vorsprung - Спечелвам
преднина пред някого;
Jmdm. ein Versprechen ~ Изтръгвам
обещание от някого;
Er kann der modernen Kunst nichts
Faszinierendes - He може да намери
нищо привлекателно в съвременно¬
то изкуство.
a^gewöhnen sw.V. hb tr.V. отучвам,
отвиквам (jmdm. etw. (Akk) някого от
нещо); sich (Dat) etw. (Akk) - отказ¬
вам се от нещо; отвиквам от нещо;
Sich (Dal) das Rauchen - Отвиквам
от пушенето;
Das Fernsehprogramm ist wieder zum
Abgewöhnen! Телевизионната прог¬
рама e пак такава, че ще ме отучи от
гледане на телевизия!
abgezehrt adj отслабнал, изтощен,
изпит (от умора, глад, болест).
abgezogen adj отвлечен, абстрактен
(поиягае).
gblgieOen unr.V. hb tr.V, 1.отливам,
изливам (von etw. (Dat) от нещо); 2.
отливам (бюст, статуя);
Das Wasser von den Kartoffeln - Из¬
ливам водата от сварените картофи.
Abglanz т oPl 1. отблясък, отра¬
жение; 2. geh отражение, остатък;
Ein schwacher - vergangenen Ruhms
Слаб отблясък, бледа останка от мн-
нала слава.
ab|gleicUeg unr.V. hb tr.V. 1 изглаж¬
дам, изравнявам отвесно; 2. настрой¬
вам, регулирам (радио).
ab|gleiteg unr. V. sn itr. V. хлъзвам се,
плъзвам се (auch übertr);
Seine Gedanken glitten immer wieder
ab Мислите му непрекъснато се от¬
клоняваха встрани;
Vom rechten Weg - Откооияв)м се
от правия път, подхлъзвам се.
Abgott т, Abgötter идол, übertr auch
кумир.
Abbgttttгtry, -еп идолопоклонство,
идооопокооииичеутно.
abgöttisch adj 1. идооопок-лонинчеу-
ки; 2. безумен (за обич);
Eine -е Liebe Безумна любов; обо¬
жание, боготворене.
gegraben unr.V. hb tr.V. 1. изкопа¬
вам, изравнявам (дига); 2. отводня¬
вам (мочурище);
übertr umg Jmdm. das Wasser - Под-
ливам някому вода, вредя някому (в
професията, в бизнеса).
abigraseg sw.V. hb tr.V. 1. опасвам
(трева); 2. umg обхождам, претърс¬
вам (гора, магазини).
ab||grecgиelsw.V. hb tr.V. 1. отделям
(c граница); 2. разграничавам; sich -
разграничавам се, дистанцирам се;
Die Rechte von den Pflichten - Раз¬
граничавам правата от задълже¬
нията;
Sich von dieser Meinung - Разгра¬
ничавам се от това мнение.
Abgrenzung / -еп разграничаване,
разграничение.
Abgrund т, Abgründe пропаст, безд¬
на (auch übertr)/;
Ein gähnender - Дълбока пропаст;
Jmdn. in den - treiben Погубвам ня¬
кого;
Jmdn. an den Rand des ~s bringen
Докарвам някого до ръба на про¬
пастта.
abgründig adj I. бездънен, безкраен;
2. много (за подсилване);
~е Bosheit Неописуема злоба;
- frech Много, безкрайно нахален.
abgrundtief adj geh бездънен, неиз¬
мерим, дълбок;
-е Gegensätze Непреодолими про¬
тиворечия.
gblg^cken sw.V. hb tr.V. umg 1. нау¬
чавам нещо чрез гледане, заимствам;
2. преписвам (в училище);
(Bei) jmdm. einen Trick - Научавам
от някого трик, номер.
Abgunst f geh veralt иеблатоскоои-
ност, ^доброжелателност.
Abguß Abguss т, Abgüsse 1. отлив¬
ка; 2. oPl оттичане, отток.
2.
ab|haben
a^haben unr.V. hb tr.V. umgroлyчa-
вам нещо като дял от цяло.
ablhacken sw. V. hb tr. V. отсичам;
Die Beine sind mir wie abgehackt
Краката ми ca като отсечени.
lb^äkeln .sw.V. hb tr.V. завършвам
на една кука, изплитам плетка по мо¬
дел.
аЬ||^ааеп пж V. hb tr.V. 1. откачвам
(от кука); 2. отмятам (имена в спи¬
сък); 3. забравям нещо, приключвам
с нещо;
Unser Streit ist bereits abgehakt Cno-
рът ни вече e забравен.
ablhalten unr. V. hb tr. V. 1. държа на¬
страна, на разстояние; 2. възпирам
Qmdn. von etw. (Dat) някого от нещо);
3. провевдам -събрание, изп!ит);
Jmdn. vom Lernen ~ Преча някому
да учи;
Das Dach hält den Regen nicht ab
Стряхата не пази от дъжда;
Die Fliegen vom schlafenden Kind ~
Гоня мухите от спящото дете.
ab|handeln ж V. hb fr. V. 1. развивам,
разработвам (тема) 2. купувам нещо
след пазарлъци;
Eine Frage - Развивам въпрос;
Jmdm. Ю Магк ~ Измъквам Юмар-
ки от някого; Jmdm. einen Pelz ~ Ку¬
пувам кожено палто след пазарене;
Etw. (Akk) vom Preis ~ Отбивам не¬
що от цената. .
abhanden adv meist in: - kommen за¬
губвам ce;
Die Brille ist mir ~ gekommen Загу¬
били ca ми ce очилата.
Abhandlung f, -en студия, научна
статия, труд (über etw. (Akk) върху
нещо).
Abhang m, Abhänge склон, скат.
abhängen, unr.V. hbitr.V. зависи (von
etw. (Dat) от нещо).
ab^ängen! sw.K hb tr.V 1. откачвам;
2. затварям телефона, прекъсвам
разговора; 3.Sp надминавам, изпре¬
варвам; 4. umg изпреварвам (против¬
ник), отървам се от него.
abhängig adj зависим, зависещ;
- sein von etw. (Dat) Завися от нещо;
Vom Wetter - Зависещ от времето;
Jmd. ist von Drogen ~ Някой e зави¬
сим от наркотиците;
Wirtschaftlich ~ sein Икономически
зависим съм.
GAöEROfF
Abhängigkeit f -еп зависимост.
Abhängigkeitsgefühl п чувство за за¬
висимост.
ab| härmen, sich sw. V. hb топя ce, съ¬
сипвам ce от мъка;
Sich um den Sohn - Измъчвам ce,
съсипвам ce от мъка по сина си;
Abgehärmtes Gesicht Изпито от мъ¬
ка лице.
ablhärten жК hb tr.V. Tech закаля¬
вам;
Sich ~ Калявам се (физически);
Seinen Körper - Калявам тялото си.
Abhärtung f о.Р1. каляване, закаля¬
ване.
g^haspelns™./. hb tr.V. отмотавам,
развивам; sich - umg трепя се, блъс¬
кам се от работа.
ab^auen unr.V. hb tr.V. отсичам; sn
itr. V. umg офейквам; измъквам ce;
Einen Ast ~ Отсичам клон;
umg Htu ab! Да те няма! Изчезвай!
äb|Ututeпsw.V. hb tr.V. одирам (жи¬
вотно).
Abhebegeschwindigkeit f скорост на
отлепяне, отделяне от земята.
ab|heben unr.V. hb tr.V. 1 вдигам (те¬
лефонна слушалка); 2. тегля (пари);
sich ~ 1. издигам се (самолет); 2. от¬
кроявам се (на фона на нещо), изпък¬
вам;
Keiner hebt ab Никой не вдига слу¬
шалката (на телефона);
Geld vom Sparbuch - Тегля пари от
спестовната книжка;
Etw. hebt sich vom Hintergrund ab
Нещо ce откроява на фона (на нещо).
а^^Пи sw.V. hb tr.V. подшивам в
палка.
ab|hcllcg sw.V. sn itr.V. заздравява
(рана).
ab| ЬсПТсп unr.V. hb itr.V. отстраня¬
вам, помагам да се оправи;
Ernem Übdstand ~ Помахвам, от¬
странявам нередности;
Dem ist schnell abzuUclfcn Това бър¬
зо може да се оправи.
ab|Uetzcg, sich ж V. hb umg съсип¬
вам се от бързане, претрепвам се да
бързам.
Abhieb m отсичане (на дърво).
Abhilfe f о.Р!. отстраняване на не¬
редности;
- schaffen/wissen Намирам/зная на¬
чин, за да уредя нещо;
18
Für ~ sorgen Търся начин да уредя
нещо, да помогна.
ab| hobeln mV. hb tr.V. рендосвам.
ab|Uockeg sw. V. sn itr. V. Sp отскачам
от уреда в клек.
abhgld adj veraltend против нещо
съм;
Jmdm. - sein Не обичам някого;
umg Dem Alkohol nicht ~ sein Оби¬
чам да си пийвам (алкохол).
gblholensw.K hb tr.V. 1. отивам да
взема; 2. посрещам някого;
Jmdn. vom/am Bahnhof ~ Посрещам
някого на гарата.
Abholer m, - посрещач.
Abholmarkt m магазин (за напитки,
мебели), в който стоката се купува
по-евтино, на място, без доставка
вкъщи.
Abholpreis m цената на стоката без
доставката.
ab lholzen sw.V. hb tr.V. изсичам
(гораф
Abholzuun/изсичане (на гори).
aC|Uo>rcUcg ж V: hb tr. V. 1. Med про¬
слушвам; 2. подслушвам (разговор);
слушам внимателно.
äblhören.s-wy. hb tr.V. 1. изпитвам,
препитвам (ученик); 2. подслушвам
(телефонен разговор); 3. Med пре-
слушвам (сърце, бял дроб).
Abhörgerät п скрит микрофон; под-
слушвaтnоеи апарат.
Abhörraum m помещение за про¬
слушване.
Abhörverbot п забрана за подслуш¬
ване (на лица).
Abhönraane/ umg “бръмбар”, под-
улушватnлио устройство.
abhungeer жК hb■ tr.V. изгладувам
нещо, отгладувам, спестявам с ша-
дуване;
Sich (Dat) die A^^i^i^<^^s^jrdtur ~ Из-
гладувам парите за ремонт на ко¬
лата.
g^husten ж V. hb tr. V. изкашлям се.
аЬ|^^чгепжИ sn itr.V. сбърквам пъ¬
тя, заблуждавам се (auch überir),
Vom Wege ~ Сбърквам пътя.
Abirrung/, -en 1. сбъркване на пъ¬
тя, отклонение; 2. überir прегреше¬
ние, заблуждение; 3. Phys Astr абера-
ция.
Abitur п, -е kurz Abi п зрелостен из¬
пит, матура.
DEUTSCH-BULGARISCHES WÖRTERBUCH
19
Abiturient m, -en, -en абитуриент,
зрелостник.
Abitur
”■ За разлика от българската
образователна система този зре¬
лостен изпит (матура) се пола¬
га в определен вид училища е нем-
скоезичните страни и е предпос¬
тавка за следване във ВУЗ. Във
ФРГ изпитът се полага след 13.
клас, в някои източни провинции
- след 12. клас. В Австрия се из¬
ползва названието Matura (след 12. -
клас); В Швейцария се говори за
Maturität (изпитите се полагат в
края на 12. или 13. клас в зависи¬
мост от кантона).
Abiturientin f -пеп абитуриентка,
зрелостника.
Abiiturzeugnis п зрелостно свидетел¬
ство, диплома.
abjaaee ipu V. hb tr.V. изтръгвам, от¬
немам (нещо от ниеото); umg sich -
изтрепвам се, съсипвам се, капвам
(от тичане, от работа);
Dem Gegner den Ball ~ Отнемам
топката от противника;
Jmdm. Kunden - Отнемам клиенти
от някого.
abjkämnme ж К hb tr.V. 1. изресвам,
отстранявам с разресване; 2. претър¬
свам, прочесвам (местност за избя¬
гал затворник и др.)
ab| kanten sw.V. hb tr.V. 1 изглаждам
ръбовете (на нещо); 2. прегъвам (ла¬
марина); подгъвам ръбове.
ab|kanuclg sw.V. hb tr.V. шиянахок-
вам, уеaсорям.
^^seta жК hb tr.V затвадом
плътно, капсуловам; sich - затварям
се, уединявам се, изолирам се;
Sich von seinen Freunden - Изоли¬
рам се от приятелите си.
ab|kassiereg sw.V. hb tr.V. събирам
такса, таксувам.
a^kaufen sw.V. kb tr.V. 1. купувам,
откупувам (нещо от някого); 2. umg
вярвам на нещо, считам за досто¬
верно;
Diese Geschichte kauft mir keiner ab
Тази история няма да ми повярва ни¬
кой.
Abkehr f о.Р1 отричане, отказване;
~ von erner plitisclien Überzeugung
Отричане - от политически убежде¬
ния.
ablkehrenjjw.V. hb tr.V. помитам, из¬
митам.
abkehren^ sw.V. hb tr.V. отвръщам
(очи); sich ~ отвръщам се (от нещо,
някого) (auch überlr);
Den Blick von jmdm. ~ Отвръщам
поглед от някого;
Sich von seinem Glauben ~ Отричам
се от вярата си.
ab|ketten ж V. hb tr. V. отвързвам от
верига (куче).
gb|klappejrn m V. hb tr. V. umg обхож¬
дам, обикалям навсякъде;
Alle Geschäfte - Обхождам всички
магазини;
Die ganze Stadt nach einem Zimmer
~ Обикалям целия град за квартира.
ab] klären жК hb tr.V. 1. изяснявам
(проблем, въпрос); 2. избистрям
(течност); sich - 1. изяснявам се;
2. се (л^^ течност).
Abklatsch т o.Pl. pejor (лошо) ко¬
пие, подражание, лоша имитация.
ab|klnmmenжV. hb tr.V. приклещ-
вам, изолирам чрез прищипване (ка¬
бел).
a^klingen unr.V. sn itr.V. 1. отзвуча¬
вам (шум); 2. überir затихвам, от¬
слабвам (треска, болест).
tbkloppfnsw.V. hb tr.V. 1. изтупвам
(прах, килим); 2. изследвам (като по¬
чуквам); 3. Med почуквам, перкути-
рам; 4. umg претърсвам, проверявам
за нещо;
Einen Aufsatz auf Fehler Ulg/gacU
Fehlern ~ Проверявам съчинение за
грешки.
ablknabbern sw.V. hb tr.V. umg 1. из-
гризвам, отлозтвам; 2. отхапвам;
обирам само глазурата на сладкиш
и др.
ab^aUen sw.V. hb tr.V.' umg pejor
застрелвам, прострелвам брутално;
Jmdn. ~ Застрелвам някого като
куче. '
а^^Нет unr.V. hb tr.Vотщипвам,
откъсвам (с пръсти, клещи).
ab^n^ken sw.V. hb tr.V. отчупвам,
откъртвам (клонче); sn itr.V. прави
остър завой, чупка (за улица).
ab^ißsen sw.V. hb tr.V. 1. откъсвам
(края на нещо), отчупвам; 2. изщрак-
ab|kühlen
вам филм до края.
ab|kgöpfeg■ sw.V. hb tr.V. 1. разкоп¬
чавам; 2. umg изкопчвам нещо от ня¬
кого;
umg Jmdm. Geld - Изкопчвам пари
от някого.
ab|kco:hen sw.V. hb tr.V. 1. сварявам
(картофи); подварявам (мляко), пре- -
варявам (вода); 2. Med стерили¬
зирам, изварявам (инструменти);
3. Cham, Med при¬
готвям отвара от билки; itr.V. готвя
на открито (при излет).
Abkochung/, -en Chem,Pharm OTba-
ра, декокт.
ab|kommandieren sw.V. hb tr.V ко¬
мандировам, изпращам служебно
(auch umg);
umg Jmdn. zum Geschirrspülen ~
“Командировам” някого да мие съ¬
довете.
Abkomme т, -п, -п geh veraltet пото¬
мък.
ab^ommen unr.V. sn itr.V. 1. откло¬
нявам се (от посока, тема); 2. отказ¬
вам се (от план);
Vom Weg ~ Сбърквам пътя;
Vom Thema ~ Отклонявам се от те¬
мата;
Von einem Vorhaben - Променям
намерението си.
Abkommen - п, - спогодба, споразу¬
мение; конвенция;
Ein ~ treffen Сключвам спогодба;
Ein internationales ~ über Nichtan¬
wendung biologischer Waffen Между¬
народна спогодба за неупотреба на
биологично оръжие.
abkömmlich adj който не е необхо¬
дим, не - е незаменим;
Kein Mitarbeiter ist zur Zeit ~ В мо¬
мента нито един от сътрудниците ни
не може да бъде освободен от работа.
Abkömmling т, -е 1. потомък; 2.
Chem дериват, производно съедине¬
ние.
ab|krattznжК hb tr.V изстъргвам,
остъргвам; sn itr.V. 1. umg драсвам,
изчезвам, офейквам нанякъде; 2. vulg
хвърлям топа, умирам.
Abl^i^iatzeir т, - стъргало за обувки.
ab|küUlen sw.V. hb tr.V. охлаждам,
изстудявам (auch übertr); sich ~ ох¬
лаждам се, изстивам; sn itr.V. übertr
охладнявам; намалявам, - стихвам
Abkunft •
(гняв, вълнение);
Es hat sich merklich abgekühlt Захла¬
ди ce чувствително;
Die Begeisterung kühlte ab Въоду¬
шевлението намаля, стихна;
Das Wasser hat sich/ist abgckiuUlt Bo-
дата изстина.
Abkunftf oft veraltend потекло, npo
изход.
ablkiгruegs.И hb tr.V. съкращавам.
Abküraung/, -en 1. - Ling съкраще¬
ние, абревиатура; 2. съкращаване (на
път, време).
Abkiirzuggsveruelchgis п списък на
съкращенията.
Abkürzungszeichen п о.Р^1. знак за
съкращение.
a^kussen жИ hb tr.V. покривам,
обсипвам с целувки.
ablladen unr.V. hb tr.V. 1. разтовар¬
вам; 2. umg прехвърлям (задължения
върху другиго); 3. umg изливам си
мъката пред някого;
Säcke vom Wagen ~ Разтоварвам чу¬
вали от каруцата (колата);
umg Die Schuld aufjмdg. ~ Прехвър¬
лям вината върху някого;
umg Seinen Kummer bei jede. -
Изплаквам си мъката пред някого.
Abladeplatz т рампа, място за раз¬
товарване.
Ablage/ -п 1. чекмедже, рафт и др.
за съхраняване на писма. докумен¬
ти; 2. складово помещение; 3. Schweiz
клон (на фирма, предприятие), аген¬
ция.
gbllagern ж V. hb tr. V. 1. наслоявам,
отлагам, натрупвам (варовик, тиня);
2. стоварвам, натрупвам, складирам;
itr.V. престоявам, отлежавам (вино);
sich - наслоявам се, отлагам се, на¬
трупвам се;
Tabak ~ lassen Оставям тютюн да
отлежи;
In der Wasserleitung lagert sich Kalk
ab Във водопровода се отлага варо¬
вик.
A^l^^t^’^er^^g./', -en L Geol наслоение,
нанос; 2. отлагане; утаяване; угайка;
3. стоварване, складиране; 4. отле¬
жавате (на вино).
Ablaß Abbass т, Ablässe Rel опро¬
щаване на греховете (в католическа
църква).
Ablaßbrief Аblassbгinl т Hist индул¬
CAAß’OOff
генция.
gelassen unr. V. hb tr. V. 1. изпразвам,
оставям да изтече, източвам (теч¬
ност); изпускам (газ, пара); 2. umg ос¬
вобождавам се (от яд, гняв), изли¬
вам (гнева си) (an jmdm. върху няко¬
го); 3. пускам (балон, пощенски гъ¬
лъб); itr. V. отказвам се (von etw. (Dai)
от нещо);
Die Luft aus einem Reifen - Изкар¬
вам въздуха от гума;
15% vom Preis ~ Намалявам 15 %
от цената;
Von seiner Idee nicht ~ He се отказ¬
вам от идеята си;
Seinen Zorn an jede. ~ Изливам яда
си на някого.
Ablaßhahn т Tech изпус¬
кателен кран.
Ablaßhandel AblassUagdel т Hist
търговия с индулгенции.
Ablaßleitung Ablasslni■tugg/EeÄ из¬
пускателен тръбопровод.
Abl^aßventil Ablassventil п Tech изпус¬
кателен вентил.
Ablativ т Ling аблатив, твори^ен
падеж.
grätschen ж V. hb tr. V. umg изтърк¬
вам (обувки).
Ablauf т, Abläufe 1. (хронологичен)
ред, протичане; 2. изтичане, оттича¬
не; 3. отточна тръба; улей; канавка;
~ der Ereignisse Ход на събитията;
~ der Wartezeit Изтичане (измина¬
ване) на срока за изчакване;
Der reibungslose ~ der Verhandlungen
Гладкото протичане на преговорите.
äb|laufen unr.V. sn itr.V. 1 протичам,
развивам се; 2. изминавам, изтичам,
свършвам (време, срок); 3. изтичам
(течност); изпразвам се (вана); 4. Sp
стартирам; hb tr. V. 1. обхождам (ма¬
газини, местност); 2. скъсвам (обув¬
ки) от ходене;
Wie soll das Programm - Katea e
програмата? Как ще протече прог¬
рамата?;
Das Visum lauft ab Визата изтича.
/Sp стартова линия.
^^bl^i^^^oh^ п 1. отточна тръба; 2.
Tech изпускателна тръба.
ab^augen sw.V. hb tr.V. обработвам
с луга, почиствам с луга.
g^lausehen sw.V. hb tr.V. подслуш¬
вам, долавям;
20
geh Jede. ein Geheimnis ~ Разкри¬
вам, добирам се до нечия тайна.
Ablaut т, -е Ling отглас, промяна
на коренната гласна.
Ableben п meist o.Pl. geh кончина,
смърт.
g^lecken sw.V. hb tr.V. изблизвам,
облизвам;
Den Löffel - Облизвам лъжицата;
Den Honig voe Löffel - Облизвам
меда от лъжицата.
/Ь^с/и sw.V. hb tr.V. 1. слагам на¬
страна (писмо, документ); 2. auch
itr.V. събличам (дреха); 3. освобож¬
давам се (от привичка), отказвам се;
4. полагам (изпит, клетва); 5.
мам (товар); itr.V. тръгва (за кораб);
Wollen Sie nicht (den Mantel) - Ня¬
ма ли да се съблечете, да си събле¬
чете палтото?;
Eine Prüfung - Полагам изпит,
Ein Geständnis - Признавам, правя
признание;
Ein Zeugnis - Свидетелствам;
Das Schiff legt ab Корабът тръгва.
Ableger ш, - Landw отвод; щекиш^
резник; “чесначе”.
ab|lnUgen sw.V. hb tr. V. 1. отблъсквам;
отхвърлям (предложение, подозре¬
ние); отклонявам (молба); 2. отри¬
чам, не признавам; не одобрявам;
Eine Regierung - Отказвам да прие¬
ма, не одобрявам правителство;
Eine Einladung ~ Не приемам по¬
кана.
ablehnend adj отрицателен (държа¬
не, поведение).
^^1п^1^^>^г^1’,/, -еп отказ, отхвърляте.
ab|leisten sw.V. hb tr.V. извършвам
(услуга), отбивам военна служба;
Den Wehrdienst ~ Отбивам военна¬
та си служба.
ab|leiten sw.V. hb tr.V. 1. отбивам
(река); отвеждам (светкавица, пара);
2. установявам произход, извеждам
(думи, формули);
Ein Vorrecht aus seiner Stellung - Из¬
вличам преимущество, привилегия
от положението си;
Math Eine Gleichung ~ Извеждам
уравнение;
Ein abgeleitetes Wort Производна
дума.
Ableiin«/, -en 1. o.Pl отбиване, от¬
веждане; извличане; 2. - Ling произ-
21
OETTT^HißULCAßlSCtlfÖ VOßTEDCDCH
gb|neheen
водна дума;
Ling “Rotn” ist eine ~ von “rot” “Röte”
e производна дума от “rot”.
ab|Iegknn жК hb tr.V. i. отклоня¬
вам; отвличам внимание; разсейвам;
2. oтIИIOняввм в друга посока;
Jedn. von seiner Arbeit ~ Отвличам
някого от работата му;
Den Verdacht von sich - Отклонявам
подозрението от себе си.
AbleIgkUlg/, -en 1. развлеченяе; раз¬
сейване; 2. отклонение; Phys откло¬
нение, девиация.
Ablenkungsmanöver п опит за откло¬
няване на вниманието.
/Ь|^<^глсл ж V. hb tr. V. научавам не¬
що от някого чрез подражание;
Jmde. das Handwerk ~ Научавам за¬
наята от някого.
ablesbar adj което може да се про¬
чете (по нещо);
Seine Gedanken waren an den Augen
~ Мислите му можеха да се проче¬
тат по очите.
ab| lesen unr.V. hb tr.V. 1. прочитам
на niac (оеиуm); 2. отчитам (по измер¬
вателен уред); 3. събирам, бера;
Jedm. die Gedanken von (an) den
Augen - Отгатвам мислите на няко¬
го по очите му;
Die Temperatur voe Thermometer ~
Отчитам температурата на термо¬
метъра.
ab|lcugnen sw.V. hbtr. И отричам, не
признавам.
зЬ|1|с1Мпл sw.V. hbtr.V. правя фото¬
копие.
ab)^i^elf^im hb tr.V. 1. предавам; 2.
Wirtsch доставям (стока);
Die Hausaufgabe beim Lehrer ~ Пре¬
давам домашното на учителя.
A^lli^efer^^j/ -еп предаване, доста¬
вяне; Wirtsch дотъъка.
Ablieferungsfrist / срок за доставка.
A^^i^^l^i^irungssol^ п наряд (за достав¬
ка на селскостопански продукти).
ab|’icgen unr.V. hb itr.V. 1 намирам
се далеч; 2. отлежавам, добивам (ме¬
со, зрялост я др.);
Das Dorf liegt weit voe Wege ab Се¬
лото e далеч от пътя.
ablb’ssensw.V. hbtr.V. изтръгвам не¬
що чрез хитрост.
sw.V. hb tr.V. изтръгвам,
изкопчвам нещо от някого;
Jede. ein Versprechen - Изтръгвам
обещание от някого;
Jmde. ein Lächeln - Накарвам ня¬
кого да се усмихне.
ab^schin sw.V. hb tr.V. 1. гася
(огън); 2. избърсвам -(черна дъска);
3. Kochk наливам студена течност
върху горещо ядене.
gb|lösen sw.V. hb tr.V. L отделям;
отлепвам; 2. сменям (колега); 3. из¬
купвам, погасявам (дългове); sich ~
1. се; «; 2. сме¬
ням се;
Alte Tapeten von der Wand - Махам
стари тапети от стената;
Frühling löst den Winter ab Пролет¬
та сменя зимата;
Jedn. bei der Arbeit - Сменям- ня¬
кого в работата.
Ablösung/ -en 1. oJPl отделяне; 2.
смяна; 3. редуване.
gbl^i^its^he:n sw.V. hb tr.V. облизвам.
ABM fctee'effl]./' Abk für Arbeits-
beschafTungsneeßna.hec създаване на
работни места за преодоляване на
безработицата (ФРГ).
а^та^ш sw.V. hb tr. V. 1. махам, от¬
странявам; свалям; 2. уреждам; уго¬
варям;
Einen Termin eit jmdm. - Уговарям
среща с някого.
Abmaahiiun*/ е споразумение, спо¬
годба;
Eine - über etw. (Akk) treffen Сключ¬
вам споразумение за нещо.
ab^ageesw.V. sn itr.V. отслабвам,
измършавявам.
Ahmet/nmn/ -еп отслабване; Med
измършавяване.
Abmagerungskur f лечение за от¬
слабване.
gb|MtUcg sw.V. hb tr.V. скосявам (ли¬
вада).
aHmaien ж V. hb tr. V. 1. изрисувам;
портретирам; 2. копирам (чрез ри¬
суване); sich -geh изписвам се;
Die Landschaft - Рисувам пейзажа
от натура.
aMmariden ж V. hb tr. V. отбивам от
цената чрез пазарене.
Abmarsch m Abmärsche Mil тръгва¬
не, потегляне.
abmarschbereit adj готов за тръгване.
gbjmarschieren sw.V. sn itr.V. тръг¬
вам, потеглям.
gb|eeLßnng sw.V. hb tr.V. очуквам с
длето.
aMenldcn sw.V. hb tr.V. 1. съобща¬
вам за заминаването (на някого); 2.
отписвам (от училище, курс); sich ~
съобщавам за заминаването, напус¬
кането си;
Sein Telefon - Изключвам телефо¬
на си, отказвам се от телефонния си
пост;
Sich bcie Einwohnermeldeamt ~ Съ¬
общавам в службата за адресна ре¬
гистрация, че сменям местоживее¬
нето си;
umg Bei jede. abgnmnldet sein Hn
иска да има нищо общо с мен, не ис¬
ка да ме знае.
AlmeIduugS -еп 1. известие за за¬
минаване; 1 отписване, отчисляване.
abjmelknn unr.V. hb tr.V. издоявам;
itr.V. пресъхва, секва (млякото на
крава).
abfeessen unr.V. hb tr.V. 1. измер¬
вам; отмервам; 2. übertr преценявам
(значение); претеглям (думите си).
Abmenssug/, -еп L o.PL измерване;
2. Tech размер.
ableietcn sw.V. hb itr.V. наемам от
някого.
slb;e)deenljuV. hb tr.V. смекчавам,
отслабвам.
ab|eontiercn sw.V. hbtr.V. Tech раз-
тобявам, демонтирам
ABM-Stnllcf работно място, създа¬
дено за ограничаване на безработи¬
цата.
abieüUnn, sich ж V. hb мъча се, тре-
пясе.
g^nabeln ж V. tr. V. отделям от гг^:п-
ната връв.
зЬ^/сл sw. V. hb tr. V. огризвам (ко¬
кал), оглозгвам.
Abnäher т, - пенс, баста (на дреха).
Abmatme/oPY 1. сваляне, снемане
(на превръзка); 2. приемане (на па¬
рад); 3. намаляване, отслабване, спа¬
дане; 4. купуване, изкупуваие;
Starke - der Geburten Силно нама¬
ляване на раждаемостта;
Die - großer Mengen Weizen Изку¬
пуването на големи количества пше¬
ница.
ab|neUeenunr.V. hb tr.V. 1. снемам,
свалям (картина); 2. вдигам (капак,
телефонна слушалка); 3. провеждам
A^^^heer
GADEQCTP
22
(изпит); приемам (парад); 4. откупу¬
вам, изкупувам; 5. свивам (бримки);
6. umg отнемам (шофъорска книжка);
7. umg вярвам на нечии думи; itr. V.
намалявам; спадам; отслабвам;
Dcn Hut ~ Свалям шапка;
Eine Prüfung ~ Изпитвам;
Jede. den Are ~ Ампутирам ръка¬
та на някого;
Jedm. nin Versprechen ~ Вземам
обещание от някого;
Der Mond nimmt ab Луната ce сма¬
лява;
An Kräften ~ Отслабват силите ми,
слабея.
Abnehmer m-l. купувач; 2. потре¬
бител, консуматор (на енергия и пр.).
AbnlCiglngg', -еп 1. ^благоразполо¬
жение, антипатия; неприязън; 2. от¬
вращение; неохота;
Eine - gcgcn jedn. Антипатия към
някого.
abnorm adj неестествен, ненорма¬
лен.
abnormal adj = abnorm.
Abnormität f, -en ^нормалност,
а^пой/ш sw.V. hb tr.V. изтръгвам
(нещо от някого);
Jede. cin Versprechen - Изтръгвам
обещание от някого.
ablnutzen, südd ab lnützcn sw.V. hb
tr.V. износвам, изхабявам; sich ~ из¬
носвам ce, изхабявам cc.
Abnutninn/ оЛ. износване, изхабя¬
ване.
A-Boebe Abk für Atombombe атом¬
на бомба.
Abonnement [аЬ:ша'е5:| n, -s абона¬
мент;
Eine Zeitung ie - beziehen Абони¬
ран съм за вестник;
Ein ~ für ctw, (Akk) Абонамент за
нещо.
Abonnent tabj^cntJ m, -en, -en або¬
нат.
^^^л^лПп / -nen абонат.
abonnieren sw.V. hb tr.V. абонирам cc;
Eine Zeitschrift - Абонирам cc за
списание;
Auf ctw. (Akk) abonniert sein Або¬
ниран съм за нещо.
ab|ordnen sw.V. hb tr.V. делегирам,
командировам (zu/nach ctw. (Dat) за
някъде).
^№1x111101/, -en делегация.
Abjortj т, -еМет аборт.
Abortje, -e клозет.
g^packen sw.V. hb tr.V. опаковам (в
определени количества), пакетирам.
ablppssscnsuК. hb tr.V. 1. изчаквам,
издебвам (удобен момент); 2. при¬
чаквам, улавям (някото);
Eine günstige Gelegenheit ~ Издеб¬
вам удобен случай;
Die Journalistin passten dcn Minis¬
ter vor dne Parlaecgtsscbtudc ab
Журналистите уловиха, издебнаха
министъра пред парламента.
ab^auscn sw.V. hb tr.V. пренасям c
помощта на паус.
ab|pfeifeg unr.V. hb tr.V. Sp давам
сигнал, свиря края на играта;
Der Unparteiische pfiff das Spie’ ab
Съдията даде сигнал за завършване
на играта.
Abpfiff т, -е Sp съдийски сигнал (за
прекъсване или завършване на иг¬
рата).
sbipf’ückcg жИ. hb tr.V. откъсвам,
обирам (плодове, цветя).
ablpinncn sw. V. hb tr. V. umg препис¬
вам (ученически жаргон).
ab|plageg, sich sw.V. hb мъча ce, съ¬
сипвам ce (mit ctw. (Dat) c нещо);
Sich eit dir Haushaltsarbcit - Из¬
мъчвам cc c домакинската работа.
ablplattcn sw.V. hb tr.V сплесквам.
Abplattung/ -en Astr сплеснатои'.
ablplatzen sw.V. sn itr.V. 1. напуква
ce (боя, емайл); 2. скъсва cc (копче).
ablprallen ж V. sn itr. V. 1. отскачам
(топка); 2. MU рикоширам.
ablpumiptn sw.V. hbtr.V. изпомпвам.
ablputzen sw. V. hb tr. V. 1. изчиствам;
2. Arch измааввм ГсI'тадд).
ablquälen, sich sw. V. hb измъчвам ce,
трепя cc; насилвам ce;
Sich eit diesce Buch - Измъчвам
cc c тази книга;
Sich (Dat) cin Lächeln ~ Насилвам
ce да ce усмихна.
abiquaiifuiereg sw.V. hb. tr.V. диск¬
валифицирам, оценявам като лош.
ablquetschen ж V. hb tr. V. премаз¬
вам;
Sich (Dat) den Finger - Премазвам
си пръста.
gb|rackern, sich sw.V. hb umg трепя
cc, блъскам ce (eit ctw. (Dat) c нещо).
ab|raUecnsw.K hb. tr.V. in: die Milch
- обирам каймака от млякото.
ab|rasinren sw.V. hb tr.V. 1. избръс-
вам; 2. umg помитам, разрушавам
(буря, експлозия).
ablraten unr.V. hb itr.V. разубежда¬
вам;
Jede. von ctw. (Dat) - Съветвам ня¬
кого да ^те..., не съветвам някого да...;
Ich rate dir von - dir Reist ab Съвет¬
вам те да не правиш екскурзията.
Abraum т o.Pl. Bergb скална маса
(закриваща рудното тяло), надваое-
жен пласт.
ab|räueen жИ. hb tr.V. прибирам,
разчиствам;
Das Geschirr - Раздигам масата,
прибирам съдовете.
lb)|rnasicrnn sw.V. hb tr.V. отреаги-
рам; sich - успокоявам се;
Seine schlechte Laune an jedm. - От-
реагирам лошото си настроение
върху някого.
ablneCmo^.K. hbtr.V. 1. приключ¬
вам сметки; 2. приспадам (разходи)
(von etw. (Dat) от нещо);
übertr Mit jedm. ~ Разчиствам си
сметките с някого.
Abr«:hnuпgs/ -en 1. приспадане (на
разходи); 2. баланс, отчет; 3. übertr
разплата, възмездие;
Die Stunde der Abrechnung ist ge¬
kommen Дойде часът на разплатата.
Abrechnunssunterlagen nur PL Wirtsch
оправдателни документи (при отчи¬
тане).
Abrede / -п споразумение, съгла¬
сие;
Etw. (Akk) in ~ stellen Оспорвам, от¬
ричам нещо.
зЪ^с/сл, sich ж V. hb umg успокоя¬
вам се, уталожвам ce.
abfrcibCn unr.V. hb tr.V. L изтърк¬
вам, изтривам; 2. чистя с търкане;
3. суша се с търкане; 4.
(кора от лимон); sich - изхабявам се
от търкане, стъргане.
Аbretbung/ -en 1. изтъркване, из¬
триване; 2.JI/еJравтpивиа, фрикция;
3. umg пердах;
übertr umg Jmdm. eine gehörige ~ ver¬
passen Натупвам някого порядъчно.
Abrnisn / -п заминаване, отпъту¬
ване.
£b|rciscn sw.V. sn itr.V. заминавам,
отпътувам.
23
DEUTSChbULCADISCtIES WÖßTEßbllCli
ab lschaueen
abreißcn unr.V. hb tr.V. 1.откъсвам;
2. свалям рязко; 3. сривам, събарям;
/n itr.V. 1. откъсвам се (копче); скъс¬
вам се (конец); 2. прекъсвам се, сек¬
вам (разговор);
Ein Kalenderblatt ~ Откъсвам лист
от календара;
Die Tclefogveгbigdung rcißt ab Tn-
лефонната връзка прекъсва.
ab|rnitcn unr.V. hb tr.V. обхождам c
KOH, яздейки; sn itr.V. заминавам за
някъде на кон.
зЬ|гсллсп unr.V. sn itr.V. urngnoöar-
вам; хуквам; hb tr. V umg din Geschäfte
nach etw. (Dat) - обикалям магази¬
ните да търся нещо.
/^нсМсл ш V. hb tr. V. 1. дресирам
(животни); 2. Tech нагаждам, пригаж¬
дам, нагласявам.
Abrichter т, - дресъор.
Abrichtung / о.Р1 дресировка, дре¬
сура.
Abrieb т o.Pl. изтриване, изтърк¬
ване, износване (на автомобилни
гуми).
abriebfest adj трудноподдаващ се на
изтъркване, на износване.
abjriegcln sw.V. hb tr.V. 1. затварям
с резе, залоствам; 2. затварям, пре¬
граждам; блокирам, изолирам (ули¬
ца, квартал).
abringcn unr.V. hb tr.V. отвоювам;
Dem Mccr neues Land - Отвоювам
суша от морето;
Sich (Dat) cin Lächeln - С мъка из¬
виквам усмивка на лицето си.
abrinncn unr.V sn itr.V. стичам се,
оттичам се.
Abriß Abriss т, Abrisse L събаряне
(на сграда); 2. скица, чертеж, схема;
3. очерк; кратко изложение.
AbrLßsebäude A^^rl^:sseЬäude п сгра¬
да, подлежаща на събаряне.
/Ь]го11сл sw.V. hb tr.V. размотавам,
развивам (кабел); sn itr.V. 1. размо¬
тавам се, развивам се; 2. протича
(тържество); 3. отдалечава се (пре¬
возно средство);
Das Prograee rollt reibungslos ab
Програмата протича гладко;
Das Flugzeug rollt zum Start ab Са¬
молетът се плъзга по пистата за старт.
ablruckcn sw.V. sn itr.V. 1. отмест¬
вам се; 2. übertr оттеглям се, дистан¬
цирам се; 3. Mil потеглям, тръгвам;
hb tr.V. отмествам, премествам.
Abrudcrn п Sp закриване на греб-
ния сезон, последно гребане за се¬
зона.
A^i^uf ш, -e 1. повикване, отзовава¬
не, връщане; 2. Wirtsch нареждане за
изпращане на поръчана стока; 3.EDV
извикване на данни от компютъра.
abrufbereit adj EDV готов за повик¬
ване (за компютърни данни).
abrufen unr.V. hbtr.V. L извиквам,
отзовавам; 2. Wirtsch изисквам из¬
пращането на поръчана стока; 3.EDV
извиквам данни от компютъра.
Abruftaste/навиш на компютъра
за извикване на информация.
ablrundcn sw.V. hb tr.V 1. заоблям
(ъгли); 2. закръглям (число); 3. до¬
вършвам нещо, затвърдявам впечат¬
лението от нещо; sich - оформям се;
3,29 auf 3,3 - Закръглям 3,29 на 3,3;
Dcn Geschmack ~ Подобрявам вкуса.
abruptensw.V. hbtr.V. оскубем;
Blätter ~ Оскубвам листата (на
цвете).
abrupt adj 1. внезапен, рязък; 2. не¬
свързан, откъслечен;
Ein - cs Ende Внезапен край;
~ antworten Отговарям несвързано.
abjrustcn ж V. hb tr.V разоръжавам;
itr.V. разоръжавам се.
Abrüstung/ cPL разоръжаване.
Abriistuggsabkomeen п спогодба за
разоръжаване.
Abrüstungskonferenz / конференция
по разоръжаването.
Abriistunssvcrhagdluggcn nur PL пре¬
говори по разоръжаването.
Abrüstungsvo tМз/ т предложение
за разоръжаване.
abnutsChener. sn itr. V. 1. подхлъз-
вамсе; 2. свлича се (пръст, сняг);
3. umg влошавам се;
umg in Mathematik - Влошавам ус¬
пеха си по математика.
ABS la:bn:'Esj Abk Jur Antiblockier-
systee деблокиращо устройство за
спирачките на кола.
g^sacken sw.V. sn itr.V. umg 1. no-
тъвам (кораб); загубвам височи¬
на (самолет); 2. падам в безсъзна¬
ние; 3. влошавам успеха си; hb tr.V.
umg насипвам в чували (жито).
Absage f, -п 1. отказ; 2. отхвърляне
на нещо.
absagcn ж V. hb tr. V. отменям (кон¬
церт, гостуване); itr. V.- отказвам.
зЪ^/сп sw.V. hb tr.V 1. отрязвам с
трион; 2. umg изхвърлям някого (от
служба, партия).
зЪ^ли sw.V. hb tr.V.litr.V. оби¬
рам каймака от нещо, облагодетел¬
ствам се.
ablsattcln sw. V. hb tr. V равуедоaвам
(кон).
Absatz т, Absätze L Typ hob ред; па¬
саж, абзац; 2. Wirtsch продажба, плас¬
мент; 3. площадка (на стълба); 4. ток
(на обувки); 5. утайка;
Auf dcm ~ kehrteacUcg Завъртам се
на пета, рязко се връщам назад.
Absatzflautc f Wirtsch застой в плас¬
мента.
Absatzgebiet - п Wirtsch пазар.
Absatzmarkt т - Absatzgebiet,
ab|<stugen sw.V. hb tr.V. 1. изсмуквам;
2. изчиствам с прахосмукачка.
ablsCialbCiжV. hb tr.V изстъргвам
(боя, мазилка), остъргвам (von etw.
(Dat) от нещо).
abjschaffen sw.V. hb tr.V. 1. махам,
премахвам, отстранявам; отменям
(закон); 2. umg освобождавам се (от
нещо); освобождавам от длъжност
(някого);
Die TOdesstrafe ~ Премахвам смър¬
тното наказание;
Den Hund ~ Махам кучето.
ab|scUt’en sw.V. hb tr.V. обелвам.
abj^^^ltensw.K hbtr.V нзключвам,
спирам; itr.V 1. umg изключвам, не
мога да се концентрирам; 2. umg от¬
пускам се, почивам си от грижите;
Den Fernseher ~ Изключвам теле¬
визора;
Ie Urlaub - Освобождавам се от
грижите през отпуската.
sb|ls:lUаtteg sw.V. hb tr.V засенчвам.
abischatticren sw. V hb tr. V. отсеням,
нюансирам.
ab| schätzen sw.V. hb tr.V. преценя¬
вам, оценявам;
Das Risiko ~ Преценявам риска.
abschätzig adj пренебрежителен;
презрителен.
A^bshüttungs/ -en оценка, преценка.
Abschaum m o.Pl. 1. пяна; шлака;
2. pejor измет.
ab|schauecg sw. V. hb tr. V Kochk оби¬
рам пяната.
gb|scheideg
GÄAT'OT
24
Bescheiden unr.V. hb tr.V. отделям
(auch Chenfy sich ~ отделям cc (auch
Chem)\ sn itr.V. geh умирам.
Ab^scheii^i^r m, - Chem, Tech утаител;
отделите.
Аb^shuIduлgS, -en отделяне.
а^Снее.neK hb tr.V. остригвам.
Abscheu m o.PL погнуса; отвраще¬
ние;
- vor jedm./etw, (Dat), gegen jmdn./
ctw. (Akk) haЬnл/eepfiлdeл Отвраща¬
вам cc OT някого, нещо.
81’811^x1 ж. V. hb tr. V. изтърквам.
abscheucrregend adj предизвикващ
отвращение, отвратителен.
abscheulich adj 1. гаден, отвратите¬
лен, гнусен; 2. позорен (постъпка);
umg adv ужасно, страшно;
Es ist ~ kalt Ужасно студено е.
gblschicken жИ hb tr.V. изпращам;
Ein Paket - Изпращам иооеO;
зЪ^^^л unr. V. hb tr. И1. отблъск¬
вам, отмествам, оmтоауквам; 2. про¬
гонвам, интернирам, изселвам, еес-
тер^рам; 3. отхвърлям, прехвърлям
(отговорност върху другиго);
Din Schuld auf jedn. - Прехвърлям
вината върху някого;
FlücUtliлgc über die Grenze - Еистер-
нирам бежанци извън страната, през
граница.
Abschied е, -е (meist o.Pl.) 1. раздя¬
ла; прощаване, сбогуване; 2. geh ос¬
тавка;
Ein tränenreicher ~ Раздяла с мно¬
го сълзи;
Von jedm,/etw; (Dat) - nnheen Сбо¬
гувам се с някого, нещо;
Seinen - ninrnichen Подавам си ос¬
тавката.
Abschiedsbrief т прощално писмо.
Abschiedsfeier / прощално търже¬
ство.
Abschiedsgesuch л заявление за на¬
пускане на работа.
Abschiedskuß т прощална целувка.
Abschiedsrede / прощално слоио.
AbschiedsorsteHung/T/iea/ прощал¬
но представление.
a^schindcn, sich unr.V. hb umg тре¬
пя cc, мъча ce.
aЬ|schießcg unr.V. hbtr.V. 1. изстрел¬
вам (райета, стрела); 2. стрелям,
дръпвам спусъеа- (на огнестрелно
оръжие); 3. прострелвам, свалям (са¬
молет); застрелвам (животно); 4. wng
свалям някого от длъжността му (по¬
литик, трещ^).
ab|schirenn .sw. V. hb tr. V. 1. застоя¬
вам; пазя от нещо, закрилям; 2. оме¬
котявам (светлина); заглушавам, изо¬
лирам (от шум)
Jmdn. gegen Gefahren - Закрилям
някого от опасности.
аЬр^^]^1^1ггсл sw.V. hb tr.V. разпрягам
(впрегатно животно), свалям хаму-
тите (на ион).
gb| scUlachteл ж V. hb tr. V. заиолвам
(животно);
Menschen mit Bajonetten - Избивам
xopa с щикове.
Abschlag е, Abschläge 1. начална
(първа) вноска при покупна на изпла¬
щане; аванс; 2. намаление, отстъпка
(на цена); 3. Sp начален удар;
Ein - von 5 Prozent Отстъпка от 5%.
ab|schlagen unr.V. hb tr.V. 1. отсичам;
изсичам; 2. отхвърлям (молба); от¬
блъсвам; отбивам (нападение);
Jede. eine Bitte - Отказвам молба
на някого.
abschlägig adj geh отрицателен;
Eint - Antwort erteilen Давам от¬
рицателен отговор.
Ab!s:lhagsszaluIlgg' Wirtsch 1. първо¬
начална вносна (при разсрочено пла¬
щане); 2. разсрочено плащане.
aЬ|scUleifen unr.V. hb tr.V. 1. изтърк¬
вам (стара боя); 2. шлифовам (скъ¬
поценен камък); заглаждам; иаточ-
взм (нож); sich ~ изтърквам се, заг-
лаждам се; шлифовам се
Er muss sich noch ~ Ще трябва още
да се шлифова, отрака.
Abschleppdienst т пътноаБарийна
служба, пътна помощ.
lЬ)|scUleppeg sw.V. hb tr.V. 1. тегля
(кола), изтеглям на буксир; 2. umg за¬
вличам някого до вкъщи.
Abschleppseil п буисирно въже.
Abschleppwagen т товарна иола с
иран на пътна помощ; автомобил
влекач.
ab|scUlieOeg unr. V. hb tr. V. 1. заключ¬
вам; затварям; 2. приключвам (пре¬
говори); завършвам (обучение); 3.
сключвам (договор, облог); sch - уе¬
динявам се,, усамотявам се, отдръп¬
вам се; ür.V, 1. приключвам, завърш¬
вам (mit etw. (Dat) с нещо); 2. Wirtsch
приключва (финансова годта и др.);
Eine Versicherung ~ Сключвам заст¬
раховка;
Eine аbsescUlossege Ausbildung За¬
вършено образование;
Der Roean schließt eit einee Happy
end ab Романът завършва с хепиенд;
Sich уоп der Welt - Усамотявам ce,
оттеглям cc от света;
Mit jede. ~ Скъсвам с някого, не
искам да зная за някого;
Wirtsch Mit Gewinn, mit Verlust ~
Приключвам с печалба, със загуба.
abschließend adj заключителен,
окончателен; adv в заключение, на¬
края.
Abschluß Abschluss т, Abschlüsse 1.
завършък, край; 2. приключване (на
сметки, преговори); 3. сключване (на
съюз, застраховка); 4. изпит за за¬
вършване на образованието; 5. Tech
затвор, затварящо устройство;
Etw. (Akk) zum ~ Ьг1л/пл Завърш¬
вам нещо;
Zue ~ kommen Свършвам, завърш¬
вам; приключвам;
Din Schule ohne ~ verlassen Излизам
от училището, без да съм положил
последния изпит, без документ за за¬
вършено образование;
Kurz vor dem ~ stehen Намираме се
пред сключване (на договор, сделка).
Abs^J^l^ußb^richt Abschlussbericht т
заключителен доклад.
Abi^^^.Bfeier A^b^c^t^hi^us^ee^r/' тър¬
жествено закриване (на мероприя¬
тие); тържество по случай завърш¬
ване (на обучение и др.).
Abschlußsitzung AЬschlusssituuns /
заключително заседание.
AЬschllußveragstaltuлs Ahschluss-
veransCtantngSl. заключително съб¬
рание (заседание); 2. заключителен
концерт.
Abschlußzeugnis Abschlusszeugnis п
свидетелство, удостоверение за за¬
вършена учебна година.
aЬ|scUmcckeg sw.V. hbtr.V. 1. опит¬
вам на вкус; 2. докарвам на вкус;
Das Essen mit Salz und Pfeffer - До¬
бавям на яденето сол и черен пипер
на вкус;
Den Wein ~ Опитвам, дегустирам
виното.
aЬjseUmciehelл sw.V. hb tr.V. пости¬
25
DEUTSCH-ßULGAMSCHtS WÖOTEßB^UCH
aЬ|scUweifen
гам c ласкателство (jedm. ctw. (Akk)
нещо OT някого);
Dem Vater die Zustimmung zur Reise
~ Измъквам с ласкателство съгласи¬
ето на баща си за екскурзията.
ab|scUecttern ж V. hb tr. V. umg раз¬
бивам иа пух и прах, отхвърлям ряз¬
ко (оплакване, желание).
ab’scheiernn sw.V. hb tr.V. 1. Tech
смазвам; гресирам (автомобил); 2.
ит£ преписвам набързо; sn itr. V. umg
падам, разбивам се (самолет).
Abschminke f оР1. орем за сваляте
на грим.
|Ъ||5сиппкел sw.V. hb tr.V. свалям
грим; sich - свалям си грима;
umg Das kannst du dir ~ И дума да
не става; забрави за това.
аЬ|scheückeл жИ hb tr.V. свалям
украсата.
ab|snhna)len жИ hb tr.V. откопча¬
вам, свалям (предпазен колан, кън¬
ки, ски);
umg Wenn du das sichst, (da) schnallst
du ab! Ako го видиш, ще отхачиш (ня¬
ма да повярваш)!
unr. V. hb tr. V. 1. отряз¬
вам; 2. съкращавам (път); itr.V. umg
постигам (добри, лоши) резултати;
Sich (Dal) die Haare - Отрязвам си
косата;
Der Schnee schnitt das Dorf ab Сне¬
гът откъсна селото (от останалите
селища);
umg Bei der Prüfung gut ~ Имам ус¬
пех на изпита;
Jmde. das Wort - Прекъсвам ня¬
кого.
Abschnitt m, -e 1. глава (от книга);
параграф; 2. отрязък (от билет и др.);
3. период; 4. Math сегмент,
5. раздел; сектор, участък.
Abschnittsbevollmächtigte т, -п, -п
Hist квартален отговорник (в бивша¬
та ГДР).
abschnittsweise adv на отрязъци, на
откъси.
Abschnitzel т, - малко парче от
нещо.
sw. V. hb tr. V. Med прис¬
тягам (крайник).
aЬ|scUOpfeл sw.V. hb tr.V. 1. обирам
(пяна, каймак, мазнина); 2. Wirtsch
прибирам печалбата (без нови инвес¬
тиции);
umg Er bat das Fett (den Rahm) ab¬
geschöpft Той обра каймана (взе най-
доброто).
^s^otten sw.V hb tr.V. изолидем,
прекратявам външните контакти;
sich - изолирам се, затварям се вът¬
ре в себе си;
Ein Land - Не позволявам външни
контакти на страната.
abjschragen sw.V. hb tr.V. скосявам
(покрив и др.).
iblschraubCn sw.V. hb tr.V. отвинт-
вам.
aЬ|ssCuгeCke.lмK. hbtr.V. 1.сплаш¬
вам; 2. Tech закалявам с охлаждане;
3. КоМ -язки охллвдам;
Abschreckende Maßnahmen Мерни
за сплашване.
abschreckend adj 1. отблъскващ, не¬
приятен; 2. който възпира; назида¬
телен;
Als -es Beispiel dienen Служа иато
пример за назидание
AbsCurdKnn/, -ел, meist oft сплаш¬
ване, заплаха; иавндание, предупреж¬
дение.
Abschreckungsmittel п средство за
заплаха, сплашване.
Abis^^reckungspolitik f o.PL полити¬
ка от позиция на силата.
Abschreckungswaffn / оръжие за
сплашване, за демонстрация иа сила.
ab|schreil№n unr.V. hbtr.V. 1.препис¬
вам; 2. Wirtsch приспадам от сметна;
3. umg ооптесвм някого, не
на някого; itr.V. отказвам някому с
писмо;
Den Aufsatz voe Nachbarn ~ Пре¬
писвам съчинението от съседа си;
umg Jmdn. als Freund ~ Отписвам
някого иато приятел.
Abxhreiber е, -1. преписвач, пи¬
сар; 2. плагиатор.
Abschreibung f, -en 1. преписване,
препис; 2. Wirtsch амортизация.
unr.V. hb tr. V. измервам
с крачни (разстояние); обхождам;
Bei einem Staatsbesuch die Front ~
при държавна визита правя преглед
на строена почетна част.
Abschrift ff, -еп препис, копие;
Eine beglaubigte ~ Заверено копие,
заверен препис.
abSchriftlich adv в препис.
Ahshrot т, -е Tech долен ковашки
секач, подсекач.
sw.V. hb tr.V. изтърк¬
вам, почиствам с твърда четна.
aЬ|seUuppen ж V. hb tr. V. стържа ри¬
бени люспи и др.; sich ~ лющя се (но¬
жа), олющвам се.
aЬ|1selUiшrfeл sw.V. hb tr.V. охулвам
(кожата, орана си).
AЬsCшГuпgs/ -еп драскотина, ра-
нична от ожулване.
Abschuß Abschuss т, Abschüsse 1.
изстрел; изстрелване; 2. сваляне (на
самолет); 3. избиване на дивеч; от-
сорелвaеn;
Das Wild zum ~ Тгс1/сЬпл Разреша¬
вам лова на дивеч;
umg Das ist der Ч Това е върхът! (при
възмущение, яд).
Abschußbasis Abschussbasis f стар¬
това площадка (за изстрелване на ра¬
кети).
abschüssig adj стръмен (улица, бряг);
Auf die -е Bahn geraten Тръгвам по
наклонена плоскост.
AhisCUußliste Abschussliste//«; umg
bei jmde. auf der - stehen в нечий спи¬
сък съм (за уволнnниn; като неприя¬
тел).
Abs^l^i^jßquote Abschussquotn f йо¬
та за обстрелвате на дивеч.
Abschußrampe Abschussrampe f
стартова платформа (за изстрелва¬
не иа раиети).
а^м^йПеШsw.V. hb tr.V. 1. изтърс¬
вам; 2. umg отхвърлям; отървавам се
(от нещо неприятно);
Das Mehl von der Schürze - Из¬
тръскам брашното от престилката;
Die Müdigkeit, den Schlaf - Надви¬
вам умората. ■
аЪ^иПИел sw.V. hb tr.V. отсипвам,
отливам.
ab|jseuUaheпguV. hbtr.V. отслабям
(влияние); смекчавам (израз, присъ¬
да); омекотявам (цвят); sich - нама¬
лявам, отслабвам (интерес, вятър,
шум).
A!bsch'wtchung_/'o..PE. отслабване, на¬
маляване, смекчаване.
зЪ^иа^и sw.V. hb'tr.V umg из¬
копчвам, измъквам (с приказки);
Seiner Mutter Geld - Измъквам па¬
ри от майка си.
аЪ^ииеИел sw.V. sn itr.V. оокооии-
вам се (от път, тема);
Abschweifung
Weit von GespгacUssegeпstagd ~ От¬
клонявам се далеч от предмета на
разговор.
AlbsclUueIГшlg/, -en 1. отклонение (от
път, тема); 2. nkCkуру (при изложе¬
ние, лекция).
g^schwcllcn unr.V. sn itr.V. 1. спа¬
дам (отои); 2. стихвам, затихвам (гро¬
хот);
Der Lärm schwillt ab Шумът утихни.
g^schwemmen sw.V. hb tr.V. отнася,
отвлича, отмива (за вода).
aЬ(s^:Uw<^lЛkeл sw.V. sn itr.V. 1. отби¬
вам се от път, завивам встрани; 2. от¬
казвам се от нещо, изоставям нещо;
hb tr.V, изчиствам чрез тръскане;
umg Er ist von der CUeeie abge¬
schwenkt Отказа се от следването на
химия;
Die Tropfen voe Glas ~ Изтръсквам
чашата, за да паднат напоите вода;
Links - Завивам наляво.
аЪ^еиметел unr.V. sn itr.V. отплу¬
ва, бивам отнесен (от течение, река).
ablschwindcln sw.V. hb tr.V. измък¬
вам с измама от някого.
аЬ|scUwören unr.V.hb itr.V. geh отри¬
чам се под клетва; отказвам се;
Dem Alkohol ~ Отказвам се от ал¬
кохола.
abls^eln sw.V. sn itr.V. отплувам (с
плавателен съд).
ab|scgnen sw.V. hb tr.V. umg давам
благословията си за нещо.
absehbar adj обозрим;
In ~ег Zeit В недалечно бъдеще, в
близко време, сноро;
Diese Entwicklung war kaue ~ Това
развитие не можеше/едва ли може¬
ше да се предвиди.
a^seben unr.V. hb tr.V. 1. предвиж¬
дам (развитие); 2. усвоявам - нещо
чрез наблюдение; 3. познавам по ви¬
да на някого; itr.V, 1. целя нещо, стре¬
мя се (auf ctw. (Akk) нъм нещо); 2.
отеазвам се (von ctw. (Dat) от нещо);
не вземам под везмaизе нещо, аб¬
страхирам се (von etw. (Dat) от нещо);
Jede. etw. (Akk) an dcn Augen - Че¬
та някому нещо по очите;
Von den Fehlern abgesehen Като не
се вземат грешките под внимание;
Das Ende der Regenzeit ist nicht ab-
zuschen He може да се предвиди ора-
ят на дъждовния период.
GAbEQCfT
ab|scifen sw.V. hb tr.V измивам със
сапун.
ab|snihen sw.V. hb tr.V. прецеждам,
прекарвам през сито, филтър.
a^scUcn ш V. hb tr. V- спускам по въ¬
же; sich ~ 1. Sp спускам се по въже (в
аппзеизма); 2. umg изчезвам, офейи-
вам;
umg Sich ins Ausland ~ Изчезвам в
чужбина.
abseitig adj 1. страничен, отдалечен;
2. неестествен,
abseits! adv настрана, встрани;
Sich ~ halten Държа се встрани, на¬
страна;
Sp - stehen В засада съм.
abseits2 präp (Gen) встрани от;
~ des Weges Настрана, встрани от
пътя.
Abseits п о.Р1. 1. Sp засада; 2. in: ins
~ geraten бивам забравен, пренебрег¬
нат.
Abseitsfalle f Sp тантина за нвтегои-
не на защитата от засада (за подмам-
ване на противнина).
Abstitspfiff т Sp съдийски сигнал
за засада.
Abseitsstellung fo.Pl Sp положение
на засада.
Abseitstor nSp гол, вкаран от засада.
aЬ|seлdeg unr.V. hb tr.V. изпращам;
Ein Paket, einen Kurier - Изпращам
колет, куриер.
Absender т, - подател.
Absendeterein т дата на изпраща¬
нето.
a^sengensw.V. hb tr.V. пърля, обга¬
рям (заклани птици).
ab |senken unr.V. hb tr.V. спускам,
смъквам, понижавам; sich ~ понижа¬
ва се, спусна се надолу (терен).
Abi^i^nker т, - Landw отвод (от
клонка), превод.
Abscnz f -еп отсъствие.
ablservieren sw.V. hb tr.V. 1. отсер-
вирам (след хранене); 2. umg увол¬
нявам някого; махам, разкарвам ня¬
кого.
absetzbar adj 1. който може да бъде
приспаднат (от сума); 2. който мо¬
же да бъде продаден, продаваем.
аЬ|setzeg sw.V. hb tr.V. - 1. свалям
(шапка, товар); 2. снемам, отстраня¬
вам от длъжност; свалям (правител¬
ство); свалям от престола, деоронз-
26
рам (монарх); 3. Wirtsch продавам,
пласирам (стона); 4. Wirtsch приспа¬
дам (от данък и др.); 5. отлагам, на¬
слоявам (нанос, пясък); itr. V. прекъс¬
вам, спирам; sich ~ 1. утаява се, на¬
слоява се; 2. umg побягвам; 3. дис¬
танцирам се; 4. откроявам се, отли¬
чавам се;
Die Brille, den Hut - Свалям очила¬
та, шапката си;
Einen Minister - Снемам някого от
поста министър;
Din Farbe setzt sich deutlich vom Hin-
ter/rund ab Цветът се откроява вър¬
ху фона.
Abssttung/•, -en сваляне (на прави¬
телство, управляващ).
äbisichera sw.V. hb tr.V. 1. запазвам,
гарантирам сигурността; 2. подсигу¬
рявам, застраховам; sich ~ застрахо¬
вам се (gcgcn etw. (Akk) срещунещо);
Sich ^en мал^е^е Üb^irra-
schug/eg - Застраховам се срещу
неприятни изненади.
Absicht / -en намерение; цел;
Mit ~ Съзнателно, нарочно; с уми¬
съл;
Ohne ~ Без умисъл;
In der besten ~ С най-добри наме¬
рения;
In der - zu... С намерението да...;
Sich mit der - tragen Възнамерявам;
Ernste ~сл mit jede./auf jmdn. haben
Имам сериозни намерения към ня¬
кого (за женитба).
absichtlich, absichtlich adj 1. пред¬
намерен, умишлен; 2. нарочно, съз¬
нателно.
Absichtlichkeit /, -еп преднамере¬
ност, предумишлено«; преднамере¬
но действие.
absichtslos adj непреднамерен; без
умисъл, не нарочно.
ubsin/en unr^.V. hb tr.V. изпявам от
начало до ирай.
aЬ|sinkeл urr-V. hb itr.V. 1. потъва,
понижава се; 2. понижава се, влоша¬
ва се (ниво, постижение).
Absinth т, -е l.Bo пелин; 2. абсент
(спиртна напитка).
abjsitzen unr.V. hbtr.V. 1 прекарвам
(време) в седене; 2. umg излежавам
наказание; sn itr. V. 1. слизам (от ион);
2. - Schweiz сядам (на мястото си).
absolut adj абсолютен, пълен, тота¬
27
DEUTSCH-bULGAßlSCHEä WÖE^T^EßE^UC^H
Л1»(аее|т/5гес1К
лен, неограничен;
-er Monarch Неограничен монарх;
-е Ruhe Пълно (абсолютно) спо¬
койствие;
~е Mehrheit -Абсолютно мнозин¬
ство;
-er Unsinn Пълна глупост;
Er ist eine -е Null Той е кръгла нула;
Das will ich - nicht Изобщо не ис¬
кам това;
- unmöglich Абсолютно невъз¬
можно.
Absolution f, -en Rel опрощение на
греховете.
Absolutismus т oPl. Hist абсолюти-
зъм.
absolutistisch adj самовластен, са-
модържавен.
Absolvent т, -еп, -еп абсолвент.
Absolvent
За разлика от употребата
й в български език думата в нем¬
ски може да се използва не само
за лица, завършващи виаие. обра¬
зование, но и за завършващи и
друг вид обучение (курс за специа¬
лизация и др.).
absolvieren ж V. hb tr. V. свършвам,
завършвам (училище, работа);
Ein Examen ~ Издържам изпит;
Eine Aufgabe ~ Справям се със за¬
дача.
absonderlich adj странен, своеобра¬
зен, чудат.
gb| sondern sw.V. hb tr.V. 1. отделям
(пот, секрет, гной); 2. изолирам, от¬
делям; sich -1. отделям се; 2. изоли¬
рам се.
Absondenmg/, -еп l.B^r'rl секреция;
2. отделяне; 3. сепарация, разединя¬
ване.
AbsongeeгпlgsSгrser/5/o/ сенрецион-
на жлеза.
Absonderun/svereö/rn п C.PL спо¬
собност за абстраеция.
ab-sonnig adj усоен (гора, помеще¬
ние).
absorbieren sw.V. hb tr.V. абсорби¬
рам, поемам, поглъщам.
Absorption f, -еп Phys абсорбиране,
поемане, поглъщане.
Absorptionsfähigkeit / абсорбцион¬
на способност.
Abs^irpTtionsisp^l^l^rue п Phys спектър
на поглъщането, абсорбционен спек¬
тър.
ablspalten urr-V. hb tr.V. отцепвам;
sich ~ отцепвам се (трески, атомни
групи, област, партия).
ab^panncn sw.V. hb tr.V. 1. разпря-
гам (впрегнато животно), откачам
(локомотив); 2. Tech намалявам, из¬
ключвам напрежението; 3. отнемам
от някого (приятел, помощник); itr. V.
отдъхвам си, почивам след напреже¬
ние.
AbsspaggngSooH (физическа и/или
умствена) умора, изтощение.
abisparnn sw.V. hb tr.V. пестя, купу¬
вам след дълго пестене;
Sich (Dal) das Geschenk vom Taschen¬
geld - Спестявам от джобните си па¬
ри за подарък.
ab| specken sw. V. hb tr. Vjitr. V. umg от¬
слабвам, смъквам килограми.
abisprisrn sw.V. hb tr.V.1. umg нах-
раевам (някого); 2. umg отлращам
някого;
Jmdn. eit leeren Versprechungen -
Отпращам някого с празни обеща¬
ния;
Sich nicht - lassen He се оставям да
ме залъгват.
abspcnsti/ adj in: jede. jmdn. ~ ma¬
chen отнемам, примамвам някого от
някого;
Jede. den Freund - machen Отне¬
мам нечий приятел.
ab^rren sw.V. hb tr.V. затварям,
преграждам, блокирам, изолирам
(път, местност).
Absjperung/, -еп 1. спиране, блоки¬
ране, изолиране; 2. бариера.
Abspinl п o.PL Sp подаване, пас.
gb|spielen sw.V. hb tr-V-1. свиря не¬
що до край, просвирвам нещо; 2. Sp
подавам (топна); sich - разиграва се,
става, протича, развива се;
Die Aktion spielt sich auf offener
Straße ab Действието се развива на¬
сред улицата.
sЬ|spiggen атУ. hb tr.V. отвивам,
оомооaвaM;
gbj^j^ll^l^ern ж V. hb tr. V.jitr.V. отцеп¬
вам (се), отчупвам (се).
Absplitterung^, -еп отцепване.
Abi^^rache / -п споразумение, уго¬
ворка.
abspracUc/eeäß adj според уговор¬
ката.
/^кр^сит urr.V. hb tr.V. 1. угова¬
рям, споразумявам се за нещо; 2. от¬
ричам (няиому заслуги, талант); 3.
отнемам няиому нещо, лишавам ня¬
кого от нещо; sich - договарям се,
разбирам се, споразумявам се (eit
jede. с някого);
Einen Termin - Уговарям час за
среща, разговор;
Jedm. den guten Willen ~ Отричам
наличието на добра воля у някого;
Jmdm. ein Privileg ~ Отнемам при¬
вилегията на някого.
gЬ|spreiueg sw.V. hb tr.V. изпъвам
встрани (крак).
/Ъ^л/сл unr.V. sn itr.V. 1. отска-
чам; 2. скачам (от еон, с парашут);
3. скъсва се (копче); отделя се, лю¬
щи се (боя); 4. ототонявам се (от те¬
ма); 5. отказвам се от нещо, напус¬
кам нещо;
Voe Thema ~ Променям темата,
отклонявам се от темата;
Vielt Teilnehmer sind von der Reise
а^^^л/ел Много участници се от¬
казаха от екскурзията.
abj^j^ritzen ж V. hb tr. V. опръсквам;
Das Auto - Мия колата;
Die Blumen ~ Пръскам цветята с
вода.
Absprung m, Absprünge Sp скои, от¬
скок, оосиaчaее.
abjspulen sw.V. hb tr.V. 1. отвивам
от макара, бобина; 2. umg разказвам
отново и отново.
ab|spülen sw.V. hb tr.V. изплаквам
(съдове), отмивам (нечистотия).
ab|stamecn ж V. sn itr. V. произхож¬
дам, произлизам, родом съм от;
Von einer guten Familie - Произхож¬
дам от добро семейство;
Das Wort stammt vom Lateinischen
ab Думата идва от латински език,
има латински произход.
Abstammung/, -еп произход, потек¬
ло, норен.
Abstammungslehre / о.Р1. учение за
еволюцията, за произхода на видо¬
вете.
AbstammungsgacUueis т oPl. доку¬
мент за родословието (на расово жи¬
вотно).
Abstиemugssrecht л oPL Jur меро-
Abstand
GADtEßOFf
28
давност на произхода при определя¬
не на гражданството, поданството.
Abstand m, Abstände 1, разстояние,
отдалеченост, дистанция; 2. интер¬
вал, промеждутък от време; 3. дис¬
танция, сдържаност, рnвервираноут;
4. tung гвдoIЮЛявдне,
In kurzen Abständen През кратни ин¬
тервали;
-von ctw. (Dat) nehmen Отказвам се
от нещо;
Er war eit - der Beste in der Gruppt
Той беше със значителна преднина,
най-добър в групата.
/Clstalten sw.V. hb tr.V. geh преда¬
вам, давам, отдавам;
Jede. ernen Besuch - Правя посе¬
щение при някого.
/ЦвТацЪт жИ hb tr.V. 1. изтърс¬
вам от прах, изчиствам, изчетквам;
2. umg отмъквам, задигам (нещо от
иикого;, Jargon гепя.
зЬ^есиел ипг. И hb tr. V. 1. изрязвам
(с нож), изваждам (с лопата); 2 за-
колвам (птица, животно), umg про¬
бождам, убивам нииото; 1 пускам да
изтече, източвам; 4. копирам; itr.V. из¬
пъквам рязко, очертавам се, откроя¬
вам се, контрастирам.
Abstecher е, -1. малеа екскурзия;
2. отклонение (от маршрут; тема).
аЪ^ссксл ж К hb tr. V. 1. трасирам
(път), очертавам (с колчета, жалени);
2. начертавам (план, цел); 3. набож-
дам дреха с топлийки (при проба).
ab^teben цш-У. hb itr.V. 1. стърчи;
намира се на разстояние от нещо;
2. престоява, орnмзеава. разваля се
(вино, яйце);
-dr Ohren Щръкнали уши;
-des Wasser Застояла вода.
Abstnign / -п pejor долнопробен хо¬
тел.
ab|steigen urr.V. sn йгУ. 1. слизам
(от нон, кола); 2. отсядам (в хотел);
3. Sp преминавам в по-ниска група..
absteigend adj низходящ;
-е Linie Низходяща (родствена) ли¬
ния.
Absteiger т, - Sp отбор, премина¬
ващ в по-ниуна група.
ab|stellnл sw.V. hb tr.V. 1. оставям
настрана; паркирам (иола); 2. свалям
(товар); 3. спирам (вода, машина);
изключвам (парно отопление, освет¬
ление, телевизор); 4. премахвам (не¬
достатъци); отстранявам (повреди);
5. настройвам, съобразя¬
вам с нещо;
Das Auto -ie Hof - Паркирам, оста¬
вям колата в двора;
Dir Werbung auf den Publikumsge¬
schmack - Съобразявам рекламата с
внуса на публиката.
Abstellgleis п страничен коловоз (за
гариране);
umg Jmdn. aufs - schieben Тиквам
някого в глуха линия.
Abstellhahn т спирателен оран.
Abstellkammer f килер.
Abstellraum т = Abstellkammer.
Ab!^^Hl^c^orrc^t^ngrмеханизъм за из¬
ключване, спиране,
аЬ|sttmptlg sw.V. hb tr.V. L подпе¬
чатвам; 2. характеризирам, окачест¬
вявам; pejor заклеймявам;
Jmdn. als Lügner - Заклеймявам ня¬
кого като лъжец.
ab|steppen sw.V. hb tr.V. тnгnозрaм,
изминавам тегел.
ab|sterben unr.V. sn itr.V. 1. изсъх¬
вам (дърво); умирам; 2. изтръпвам
(ръка, нрак); 3. отмирам, изчезвам
(обичай).
Abstieg т, -е 1. слизане; спускане
(по найлон); 2. ubertr упадък; 3. Sp
преминаване в по-ниска група;
- vom Gipfel Слизане от върха;
Sozialer - Социален упадън.
Abrtiit/sjelfaurSp опасност от пре¬
минаване в по-ниска група.
Abstiegskandidat т Sp отбор, заст¬
рашен от преминаване в по-ниска
група.
ab|stilltn ж V hb tr. V. отбивам (кър¬
маче).
AbstimmanzeigefTech индикатор за
настройката, “магическо оно".
a^stimmen sw.V, hb itr.V. гласувам
(über ctw. (Akk) за нещо); tr.V.- L наст¬
ройвам; 2. съгласувам, съчетавам,
координирам;
Mit Ja - Гласувам “за”;
Übnr nrnen Antrag geMim - Гласу¬
вам тайно за предложение;
Eine Rede auf die Zuhörer - Съобра¬
зявам реч, слово със слушателите.
Absshnrnung./, -en 1. гласоподава¬
не; гласуване; 2. настройка (на ра¬
дио); 3. съчетание (на бои); съгласу¬
ване (на задачи);
Etw. (Akk) zur - bringen Подлагам
нещо иа гласуване;
In offener - С явно гласуване.
Abstimmungsergebnis п резултат от
гласуването.
Abstieeungslistt/списък на гласо¬
подавателите.
Abstimmungsniederlage / неуспех,
поражение при гласуването.
Abstimmunssrecht п право на гласу¬
ване.
AЬstlemлgessieg т победа, успех
при гласуването.
Alьtiemungsuettel т бюлетина (за
гласуване).
abstinent adj въздържан, умерен (из¬
бягващ спиртни напитни).
Abstinenz fo.PL въздържание.
Abstiлeлueгscheigung / Med абсти-
иnиция (явление, настъпващо при
внезапно спиране на дрогата); нар¬
котичен глад.
Abstinenzler т, - въздържател.
Abstincnzta/ т Rel ден за пост.
ab|stoppen sw.V. hb tr.V. 1. спирам;
2. засичам с хронометър (време).
Abstoß т, Abstöße 1. оmбоъсваиn. си¬
лен таасък; 2. Sp удар от вратата (във
футбола).
ab|stoßen unr.V hb tr.V. 1. отбеъу-
вам, отбивам с удар, оmmаауинaм. от¬
хвърлям (auch übertr); 2. очуквам; из-
драсевам (стена, лак), ожулвам; 3.
протривам, изтърквам; 4. umg пла¬
щам (дългове), отхвърлям (работа);
5. разпродавам стока на безценица;
sn itr.V 1. оотласва се (лодкаот бре¬
га); 2. отблъсквам, отвращавам.
abstoßend adj отблъскващ, проти¬
вен;
Ein abstoßender Anblick Отблъсква¬
ща гледна.
ab^tonern sw.V. hb tr.V. umg изпла¬
щам на малки вносни.
abstrahieren ж V. hb tr. V. абстрахи¬
рам, обобщавам; itr.V. абстрахирам
се (von etw. Dat от нещо), не обръ¬
щам внимание на нещо.
ablstraUltn sw.V. hb tr.V, излъчвам
(вълии, топлина).
abstrakt adj абстрактен, отвлечен.
Abstraktion f -еп абстракция; абст¬
рахиране.
Abstraktum п, Abstrakta Ling отвле¬
29
DEUTSCHJMJLGMRISCHES WÖRTEBbUCtt
Abtreibungsmittel
чено съществително, съществител¬
но c абстрактно значение.
abistrampeln, sich ш V. hb umg тре¬
пя cc, блъскам се c нещо.
abjsträn/ел swy. hbtr.V. разпрягам
(кои).
ab|sSreichtnunr.V. hbtr.V. 1 остър¬
гвам, изтривам, избърсвам (kаоии
обувни), из-оривам (трохи от устата),
махам (пиеаоа на бирата); 2. прис¬
падам (от сума); 3. кръстосвам, об¬
хождам (местност); sn itr. V. отлитам
(за птици);
Polizistin eit Spürhunden sirnicUen
cIi Gelände ab Полицаи c кучета npe-
търсвао местност.
Abstreicher т, - изтривалка (за обув¬
ни).
зЬ(ч1^к^<^11^|^пsw.V. hbtr.V. L смъквам,
свалям (ръкавици, пръстен); събувам
(чорапи); 2. освобождавам се оо
нещо, отхвърлям (уmеуезтеоеоуо,
предразсъдъци); 3. претърсвам (ое-
рее, местност); 4. почиствам, из-
стъргвам;
Eine Gewohnheit - Отърсвам се оо
навика си.
зЪ^^ел urr.V. hb tr.V. отричам,
оспорвам нещо;
Diese Fähigkeit kann man ihm nicht
- Никой не може да му отрече тази
способност.
Abstrich т, -е 1. намаление, съкра¬
щение (на сума, бюджет); 2. Med взе¬
мане на секрет; 3. Med секрет.
g^strömcn su-V- hb itr.V. L оооича
се; 2. разотива се (тълпа).
abstrus adj объркан, неясен, нераз¬
бираем (мисъл, идея).
аЪ^сл ж. И hb tr. V. L степенувам,
градирам; 2. разполагам стъпало¬
видно; терасирам; 3. нюансирам
(багри); 4. редуцирам, поставям в по-
ниска категория (заплата).
Abstufung -еп t степенуване, гра¬
дация, класификация; 2. нюанс, от¬
тенък, преливане; 3. тераса, терасо-
видно разположение.
abistuepftg sw.V. hb tr.V. притъпя-
вам {auch übertr); sn itr.V. 1, притъпя-
ва се (ножица, връх, острие); 2. ста¬
вам безчувствен, безучастен;
Kanten - Изоъпявам ръбове;
Math Abgestumpfter Kegel Пресечен
конус;
Gegen alles abgestumpft sein Безраз¬
личен съм еъм всичко, безчувствен
съм оъм всичко.
Absturz т, Abstürze 1. падане (оо ви¬
сочина); 2. стръмнина, урва.
ab|stürzen ж V. sn itr. V. 1. падам (оо
голяма височина); спускам се (по
склон); 2. спускам се стръмно (ска¬
ла).
зЪ^^ел sw.V. hb tr.V. подпирам
(мост, покрив).
a^stürzen ж V. sn itr. V. 1. падам (от
голяма височина) (самолет); 2. спус¬
кам се (по уелое;; 3. спущам се
стръмно (за скала).
aЬ|stutueg sw. V. hb tr. V. подкастрям;
подрязвам, подстригвам.
Abstützung / -en Tech подпора,
опора.
aЬ;sueUeg sw.V. hb tr.V. 1. претърс¬
вам (местност, нъща); 2. чистя (па¬
разити);
Die Gegend nach dem Flüchtling ~
Претърсвам местността, за да наме-
Einen Text nach Fehlern - Преглеж¬
дам текст за грешни.
Absud т, -е veralt отвара.
absurd adj абсурден; безсмислен.
Absurdität / -еп абсурд, нелепост,
безсмислица; абсурдност.
Abszeß A^!sz^!^:s т, Abszesse Med абс¬
цес, гнойно възпаление,
Abszisse f -п Math абсциса.
Abs^j^^in^i^C^’St/’, -п Math абсцисна ос.
Abt т, Abte игумен; абат (в католи¬
чески манастир).
аЪ^аксПл ж V. hb tr.V. Mar снемам
оаоелажа.
abjtastnn sw.V. hb tr.V. 1. опипвам
(търсейки); Med палпирам; 2. Mil
претърсвам.
a^taucten sw.V. hb itr.V. потъвам,
изчезвам;
Das U-Boot taucht ab Подводница¬
та потъва.
abltauen sw.V. hb tr.V. размразявам
(хладилник); дай-У. размразявам се.
Abttc/ -en абатсово, манастир.
Abteil п, -e 1. оупе (на влаи) 2. от¬
делно помещение ' (в мазе, таван).
ab|tetlenж.V. hb tr.V. отделям; раз¬
делям;
Den Abstellraum in zwei Teile ~ Раз¬
делям килера на две части.
ЛЬТ^Пипле/ -en 1. отделение, отдел;
цех; 2. Mil поделение; 3. Dot разред.
AbteilugsskoInInandeur т командир
на поделение.
Abteilungsleiter т началник на от¬
деление (отдел).
Abteilungszeichen п Typ малко тире,
дефис.
зЬ| КсПсТол^сгпл sw, V. hb tr. V. umg от¬
казвам по телефона (поръчка, посе-
щеииn;;
ab|tlpptn ж V. hb tr. V. преписвам на
машина.
Äbtjssin/ -пеп игуменна.
abtincn sw.V. hb tr.V. смекчавам
тон, давам отсенки, нюансирам.
Abtönung / -en 1. нюансиране; 2.
нюанс, отсянка.
Abtönungspartikel / Ling модина
частица (за изразяване на нюанси в
речта).
ab| toten ж V. hb tr. V. 1. убивам, уни¬
щожавам; 2. умъртвявам (бактерии,
нерв); 3. притъпявам (чувство).
Abtötung / o.Pl. приоъпкванn (на
чувства).
аЦта/ел unr.V. hb tr.V. 1. отнасям,
вдигам, махам; раздигам (трапеза¬
та); 2. Med отстранявам оперативно
(тумор); 3. събарям (сграда); 4. из¬
носвам (дреха, обувни); 5. изплащам
(дългове).
abträglich adj geh вреден, увреждащ;
Rauchen ist der GesundUeü * Пуше¬
нето вреди на здравето.
Abträglichkeit/ -еп вреда, уврежда¬
що въздействие.
зЪ^^Слдеш sw.V. hb tr.V. свалям
наднормено тегло чрез тренировка.
Abtransport т, -е транспортиране,
извозване (на стоки, хора).
ab|transportlernnsw.V. hbtr.V. тран¬
спортирам, извозвам (стоои, хора).
äb|trclben атУ. hbtr.V. 1 отклоня¬
вам от посоката, отнасям (за вятър,
течение); 2. правя аборт, sn itr.V. от¬
клонява се от посоката (самолет);
Маг дрейфувам;
Das Mittel treibt Gallensteine ab
Средството почиства жлъчни ка¬
мъни;
Das Boot -treibt vom Ufer ab Лодка¬
та cc отделя от брега.
Abl:гeICllnge/ -еп Med аборо.
Abtreibungsmittel п средство за
Abtreibungsparagraph
GAÖEQOFF
30
абортирате.
AbtreibunesparagrapU т параграф
218 OT наказателния закон против
абортите (ФРГ).
AbtгnlЬuлgsverЬot п забрана на абор¬
тите.
abtrennbar adj отделим.
аЪ| Кггппсл sw.V. hb tr.V. c. отделям
(оо нещо); 2. отварям (ръкав);
Einen Teil des Kellers ~ Отделям
част оо мазето;
Knopfe ~ Махам копчетата (оо дре¬
ха).
Ablгeeggпg/ -еп отделяне.
ab^reten urr-V- hb /r.V. 1. отстъпвам
няиому нещо (стая, права); 2. изтърк¬
вам, изтривам оо употреба (иилим,
обувки); 3. изтривам, избърсвам, ос¬
търгвам (обувни); 4. утъпевам (път);
sn itr. V. оттеглям се, напускам (служ¬
ба);
Von dir Bühnt ~ Слизам от сцената;
Abgetretene Sctuhabsätze Изтърка¬
ни токове на обувните.
Abtreter т, - изтривалка (за - обув¬
ни).
.Ablretung/ -еп 1. отстъпване; 2. Jur
цесия; 3. отсmъпnиняm предмет.
Abtrift / -еп дрейф, ооноонеезе от
посоката (поради морското течение
или вятър).
З^^ткп ипг. V. hb tr. V, отпивам (от
чаша, вино), сръбвам.
Abtritt т, -е 1. оотnгояее, напуска¬
не; 2. veraltend - обикновен клозет.
ab|irockgen ж V. hb tr. V. изсушавам,
избърсвам; sn йг.У. изсъхвам;
Sich (Dal) . die Händi ~ Избърсвам
си ръцете.
ab| iropfeg sw.V. sn itr.V. отцежда се,
капе;
Das gewaschene Obst, Gemüse ~
lassen Оставям измитите плодове, зе¬
ленчуци да се ооцедят;
Din Btumi tropfen ab Оо дърветата
капе.
ab|trotten sw.V’. sn itr.V. umg отдале¬
чавам се, тътрейни се.
ab|trotzen sw.V. hb tr.V. изтръгвам c
упорство нещо оо- някого;
Din Eltern die Heirat ~ Изтръгвам
оо родителите си съгласие за же-
шпба.
ab|trumpfen sw.V. hb tr.V. t цакам,
надцаквам; 2. umg нарязвам, скаст-
рям някого, хонам го.
abtrünnig adj geh отцепнически; ве¬
роломен, отстъпничеуки;
geh Seinne Glauben - werden От¬
стъпвам от вярата си.
ДО^т^е mlf -п -п оосгьпеик, из¬
менник.
abHim unr.V. hb tr.V. 1. umg събли¬
чам (дрехи); свалям (шапка, пръс¬
тен); 2. пренебрегвам, отминавам с
пренебрежение, не обръщам внима¬
ние, отхвърлям;
Einen Einwand ~ Отхвърлям, не об¬
ръщам внимание на възражение;
Damit ist die Sache längst nicht ab¬
getan С това въпросът съвсем не е
ликвидиран.
abruptennsu V. hbtr.V. подсушавам,
попивам (с тампон, кърпа);
Die Stirn des Kranken - Попивам
поота оо челото на болния.
abl urteilen ж V hb tr.V. 1 осъждам;
произнасям присъда (над някого);
2. оценявам негативно (съвременно
изиуство и др.);
Eine Straftat - Осъждам законона¬
рушение.
Aburteilung / -еп отсъждате, при¬
съждане, осъждане.
зЪ^Нал/сл ж V. hb tr. V. изисквам,
искам;
Die Arbeit verlangt mir höchste Kon¬
zentration ab Рабооаоа ми изисква
свръхконцnнорацнк,
ablveemicteinsu Й hb tr.V. пренаемам
(квароира).
sb|wä/en unr.V. hb,r.V. 1 претеглям,
отмервам (думитп си); 2. п^ценявам
(предимства и недостатъци), обмис¬
лям;
Stine СЬалссл - Преценявам шан¬
совете си.
Abüginn// o.Pl премисляне, обмис¬
ляне, преценка.
аЪ|и1аи1сл жЕ hb tr.V. не избирам
някого, свалям го оо изборната длъж¬
ност.
sw.V. hb tr.V. 1. отъриол-
вам, изтърколвам; 2. прехвърлям (от
себе си върху другите);
Din Verantwortung Für ctw. (Akk) auf
einen anderen - Прехвърлям отговор¬
ността за нещо върху другите.
sw.V. hb tr.V. променям,
видоизменям (съдържание, тема).
a^wandern sw.V. sn itr.V. 1, замина¬
вам, тръгвам; 2. премествам се, пре¬
хвърлям се;
Vicln Wähler wandern zu сСиг an¬
deren Partei ab Много избиратели
минават иъм друга партия;
Nach Haust ~ Заминавам за вкъщи.
Abwandlung'/ -еп промяна, измене¬
ние, вариация.
Abwären/Tech отпадъчна топлина.
Abwart т, -е Schweiz портиер.
sb|w^«^^^n sw.V. hb tr.V. изчаквам, из¬
дебвам (удобен момент, край на не¬
що).
abwärts adv надолу;
Din Straße fuhrt ~ Улицата води на¬
долу;
Den Fluss ~ Надолу по течението
на реката;
Vom Leutnant (an) ~ Всички оо лей¬
тенант надолу.
Abwärtsbewegung /1. движение на¬
долу; 2. намаление, депресия.
abwtгtsigeUeg abwärts gnUen ипг. V.
sn itr. V. влошава се ((състояние, здра¬
ве и др.);
umg Es geht eit itr abwärts Работи¬
те й вървят зле;
umg Mit seiner Gesundheit geht es ab¬
wärts Здравето му се влошава.
Abwärtsbend т теидеецня за пони¬
жение, влошаване.
Abwasch т. о.Р11. миене на съдове;
2. -за
umg Das gnUt in crnee - Това може
да се свърши едновременно.
ab|waschen unг-V. hb 1г.У. измивам
(auch übertf).
Abwascheittel п средство за миене
на съдове.
Abwaschwasser п помия.
Abwasser п, Abwässer Tech отпадъч¬
на вода; канални води.
Abw;ässr■kläragla/e/ съоръжение за
пречистване на отпадъчни води.
Ab'^;^^^i^r^<^i^i^i^l^(^^g./’Tt^^/i пречиства¬
не на отпадъчните води.
аЦас^ию ж V. hb itr. V. сменям се;
редувам се;
Jedn^eR jede. bei der Fahrt - Сме¬
ням се с някого при шофирането;
Glück und Unglück wecUSel^ (sich) im
Leben ab Щастие и нещастие се ре¬
дуват в живота.
abwechselnd adj редуващ се, сменящ
31
DEÜ^T^CH-^l^LLJG^DIiSCHES WÖRTERBUCH
ab| zatlen
се; повтарящ cc периодично; adv ту-
оу; поред; на смени.
AbwecCuSung/, -en 1. разнообразие,
развлечение; 2. редуване;
Zur ~ За разнообразие.
зЬиесЬхюл^Пи adj еднообразен.
abwechslungsreich adj разнообразен.
Abweg т. -е meist PL йЬепгкрнв, гре¬
шен пъо; заблуда;
Auf ~е geraten, kommen Тръгвам
по лош пъо, по кривия път; подхлъз-
вам се.
abwegi/ adj неправилен, погрешен,
отклоняващ се от правия пъо.
Abwehr / o.PL 1. отбрана, защита;
2. предотвратяване (на болест); 3. от¬
рицателно отношение, враждебност;
4. Sp ззщиио.
Abwehrbereitschaft / Mil готовност
за отбрана, за отблъскване на напа¬
дение.
Abwehrdienst т служба за контра¬
разузнаване, тайни служби.
ab|witren sw.V. hb tr.V. 1. отблъск¬
вам (аоана); отбивам (удар); 2. пре¬
дотвратявам (катастрофа, нещас¬
тие); 3. отказвам, отклонявам (бла¬
годарност).
Abwehrfeuer п o.PL Mil отбраните¬
лен огън.
Abwetirhattung / поведение на вът¬
решна съпротива, на отрицание.
Abwehrkräftc nur PL съпротивител¬
ни сили (на организма).
Abwehrreaktion / защитна реакция.
Abwehrspieler т Sp защнтенк, играч
оо защитата.
Abwehrstoff т meist PL Diol защит¬
но вещество, антитяло.
3b|uetchenI sw.V. hb tr.V. навлажня¬
вам и отлепвам (пощенска марка); sn
ttr-V- отлепва се, при навлажняване
(марка).
ablwelchen2 unr.V. sn itr.V. 1. откло¬
нявам се; 2. различавам се, отлича¬
вам се;
Vom Kurs ~ Отклонявам се от иурса;
Von der Wahrheit ~ Различава се, от¬
клонява се от истината;
Abweichende Ansichten Различни
възгледи.
Abwandlung/ -en 1. отклонение; 2.
уклон; 3. разлика;
- von der Regel Изключение от пра¬
вилото.
gb|wciden е V. hb tr. V. опасвам, из-
пасвам (орева).
ab| weisen unr. V.hbtf.VL отпращам,
не приемам (посетител); 2. отхвър¬
лям (предложение, молба); не прие¬
мам (подарък);
Einen Besucher ~ Отпращам посе¬
тител.
abweisend adj недружелюбен, не-
любезен.
abwendbar adj предотвратим.
ab|wenden urr.V. hb tr.V. 1. извръ-
щам (лице, глава); обръщам на дру¬
гата страна; 2. предотвратявам (зло¬
полука); sich ~ 1. отвръщам се, об¬
ръщам се настрана; 2. отказвам се
от ниного, отчуждавам се;
Den Blick - Отвръщам поглед;
Eine Gefahr von jede. ~ Отклоня¬
вам опасност оо някого;
Sich тел seinen Freunden - Отчуж¬
давам се от приятелите си, отказвам
се от оях.
Abwa^m^/o.PL 1. предотвратява¬
не (на опасност); 2. отказ оо някого,
отчуждаване.
зЬ|^^гЬпл unr. V. hb tf. V. примамвам,
привличам няного (на работа при се¬
бе си);
Jede. Arbeitskräfte ~ Примамвам,
привличам чужди работници.
ab|werfeл атУ. hb tr.V. 1. хвърлям
отвисоко, пускам (бомби, позиви);
2. отхвърлям (иго); 3. събличам, хвър¬
лям (дрсхи); уваоим.(мауkа); 4. давам,
ноуя!кчаоба, рентирам се;
Ie Herbst werfen dir Bäuei IUri
Blätter ab През есента листата на
дърветата опадвао;
Das Geschäft wirft hohe Gewinne ab
Магазинът носи големи печалби.
З^аеНи mV. hb tr.V. 1. девалви-
рам, намалявам курса, стойността;
2. намалявам (нечие значение).
abuirtend adj неодобрителен; оори-
цателеи.
Abwartu^/; -en Wirtsch девалвация.
abwesend adj 1. отсъстващ; 2. раз¬
сеян;
~ sein Отсъствам;
Er sat eich - an Той ме погледна
разсеяно.
Abwesenheit / o.PL 1. отсъствие; 2.
разсеяност;
In/Wätrend meiner ~ По време на
моето отсъствие, доеаоо ме нямаше;
Jmdn. in - verurteilen Осъждам ня¬
кого задочно.
abjuickiln su. V. hb tr. V. 1. развивам,
размотавам (кълбо); 2. уреждам, из¬
плащам (вадълженни;;■ 3. изпълнявам
докрай (работа); sich ~ протичам,
развивам се (събития);
Ein Geschäft reibungslos ~ Уреждам
безпрепятствено сделка;
Dir WM wickelt sich problemlos ab
Световното първенство протича без¬
проблемно.
Abwickler т, - ликвидатор (на фир¬
ма).
A^i^i^C^ln^r^n^j/ -en l.o.Pl. развой, ход,
развитие, - протичане; 2. изпълнение
(на договори, сделки).
abluiegnln su-V- hb ,r.V- 1. усмиря-
вам, успокоявам (демонстранти);
уталожвам (възбуда); 2. oft pejor ома¬
ловажавам нещо (за да успокоя ня¬
кого).
3b|wiegin unr-.V. hb tr.V. 1. претег¬
лям, отмервам; 2. преценявам.
ab|'uieeIig sw.V. hb tг-V- umg 1. от¬
пращам някого, давам му пътя; 2. от¬
хвърлям (поръчка, задача).
ab|uinken sw. V. hb itr. V. махам c ръ¬
ка в знак на несъгласие, ооказ;
Mit der Hand nach links ~ Давам
знак c ръеа за завиване вляво.
а^и^^иаВ^ sw.V. hb itr.V. разо-
рявам се, фалирам;
Die Firma hat abgewirtschaftet Фир¬
мата се разори, фалира.
ablwi^j^chnn sw.V. h)tr.V. избърсвам,
почиствам;
Den Staub voe ScUrank, den TiscU ~
Избърсвам праха от шкафа, избърс¬
вам масата.
3b|uracken sw. V. hb tf. V. разглобявам
на части и превръщам в оопадъе (са¬
молет, кораб).
Abwurf т, Abwürfe 1. пускане, хвър¬
ляне (отвисоко); 2. Sp хвърляне на
топната оо вратаря (във футбола).
З^ис^/ел su-V- hb tr.V. 1. душа;
2. umg унищожавам, задушавам
(критика, опозиция); 3. umg задавям
мотора.
aЬ|wrrznл sw.V. hb tr.V. Kochk сла¬
гам подправки.
ab lzahlen sw. V. hb tr. V. изплащам на
части (разсрочено).
a^zählcn
GAßTOOFf
32
a^zählen sw.V, hb tr.V. 1. преброя¬
вам; 2, отброявам (определена сума).
Abzahlung f, -тг 1. изплащане; 2.
частична вносна;
Etw. (Akk) auf - kaufen Купувам не¬
що на изплащане.
Abrahlungsratc f вносна (за купена
на изплащане вещ).
ab|zapfnn su.V- hb tf.V. ооча, уточ¬
ним (вино, бира);
umg Jede. Geld ~ Изкопчвам пари
от някото.
gb|zäueen sw.V hb tr.V. свалям юз¬
да, размотавам (нон).
atyrauncn шИ hb tr.V. ограждам;
отделям с ограда (auch übertr).
ab|zehrtn sw.V. hb tr.V. изтощавам;
sn itr. V. отслабвам, слабея, линея; sich
- чезна, изтощавам се.
Abzeichen л, - значка, отличителен
знаи (на военни, спортисти).
&^b^t^ii^C^t^4^n sw.V. hb tr.V 1 рисувам
(от натура, оригинал), прприсуним,
копирам; 2. парафирам, подписвам
(отчет, протокол); sich * откроявам
се, очертавам се;
Ein neuer Trend zeichnet sieb ab Очер¬
тава се нова mевдnнции;
Abziehbild п ввденка, картинка за
преваждане.
ab^ehen urг.V. hb tf.V 1. изтеглям,
изваждам; снемам (пръстен); 2. сме¬
ням спално белво, одирам (живот¬
но), беля (домат); 3. копирам, правя
иопие; 4. Mil изтеглям (войска); 5.
Math изваждам; Wirtsch удържам (су¬
ма); sn itr. V. оттеглям се; отавам си;
отлитам (за птици); отминавам (за
буря), вдига се (мъгла).
Ab^^l^i^ecn т брус.
/Ь^ш sw.V. hb itr.V целя нещо,
насочен съм оъм нещо;
Auf Mitleid abzidcn Целя съчувст¬
вие.
ab|zlгkelл -sw.V. hb Г.У. измервам
(точно); отмервам (думи, поведе¬
ние).
Abzug т, Abzüge 1. оттегляне, из-
оnгоиеn (на войска), отстъпление; оо-
литаее (на поици); 2, Tech нпнои.ли-
ционnи канал; отдушник; 3. удръж¬
ка, приспадане; 4. (фотокопие; Typ
отпечатък; 5. спусък (на пушка); 6.
nur PL данъци, наоовн; удръжки.
äb^gfrei adj освободен от удръжки.
abzüglich präp (Gen) с приспадане;
- dir Steuern Без данъците, с при¬
спадане на данъците.
Abzussbüscl т спусък (на револвер,
пушна).
gbzugsl3Uig adj които могат да на¬
малят данъците (рекламни разходи).
Abzu/slana’ т Tech отводен (отто¬
чен) канал.
Abzugsschacht т шахта за изтичане
на пара, газ.
зb|unpfIg sw.V. hb tr.V. издърпвам
(нишни от тънан); късам, обирам
(дребни плодове от храст).
Abzweig т, -е Tech отклонение.
Abzweigdose f Tech разклонителна
кутия, разклонител.
дЬ^^/ел sw.V sn йг.У., sich - hb
отклонявам се, разклонявам се (пъо,
река); hb и: 1. umg отклонявам
(средства); 2. umg турям еастраеа
(пари).
Abzweigung f -еп разклонение, оо-
оооиеииn.
/Ъ^лдеш unr. V hetг-У, изтръгвам
(нещо оо ниното). добивам насила,
принуждавам много да...;
Sich (Dat) ein Lächeln - Принужда¬
вам се насила да се усмихна.
Accessoire [зКч'1озгс| п, -s meist Pi.
аксесоари.
act! mterj 1. o, ах (съжаление, бол¬
ка); 2. ах, tx (желание; радост); 3. о,
да (при прнномииее; при изразява¬
не на разбиране); 4. о, не (за изразя¬
ване на ееуъгдисне); 5. оака ли? ни¬
ма? (съмнение, изненада);
- du lieber HiMeel! О, господи!;
ist das schön! Ax, нолко е хубаво!;
—ja, jetzt uniß icU’s! О да, разбира
се, сега вече си спомням!;
-so!O, таеа ли!;
-ио! Разбира се, че не!;
-aas! Моля ти (ви) се!;
-jt? Така ли?
Act п, - жалба, ахоане, уви;
umg Mit - und Krach С триста мъки.
Achat е, -е Min ахао.
Achillesferse / o.PL ахилесова пета,
слабо място.
^^Ьсис^^иле fAnat ахиоnуоно сухо¬
жилие.
achromatisch adj ароматичен, ах-
ромаоичnуоз.
AeUsbrucU т Tech счупване на оста.
Achsdruck т осово налятаиn.
Achse f -п ос;
Sich um die eigene - dreien Въртя
се около осоа си;
umg Auf - sein На пъо съм.
AcUsn) f -п рамо;
Mit den - n zucken Вдигам, свивам
рамеие (при незнание, безразличие).
Achselhöhle f Anat подмишиична
ямка.
Achselklappe f meist PL Mil нигоии.
Achselstück n meist PL = Achsel¬
klappe.
Achselzucken n o.PL повдигане на
раменете.
achselzuckend adj. свивайки рамене;
равнодушно.
acht пит осем;
- Tage Осем дена;
umg (Heute) йg/^oor-Tageg Сжд/пре-
ди една седмица.
AcCl,j/ -en 1. осмица, осмореа; 2.
№8 (превозно средство, играч);
umg Ich fahre eit der - пътувам с
осмицата (трамвай №8).
Acht2/ o.PL внимание;
Etw. (Akk) außer - lassen He обръ¬
щам внимание на нещо;
Sich 1л Acht neUern vor ctu. (Dat)
Пазя се от нещо.
ACU}/oH, Hist източване от об¬
ществото, обявяване извън законите;
Jmdn. in - und Bann tun, erklären
Обявявам много въи оо законите.
acht- пит mf осми (осма, осмо);
Am Achten На осмо число, на осми;
Истнси VIII. (Heinrich dir Achte)
Хенри VUI.
achtbar adj уважаван, почитан (чо¬
век); респектиращ (успех, постиже¬
ние).
Achteck п Math осмоъгълник.
Achtel п. - осминка.
Achtelfinale п Sp осминафинал.
Achtelnote f Mus осмина нота.
Achtelpause f Mus осмина пауза.
achten sw. V. hb tf. V. ценя; почитам,
тача, уважавам; itr.V. 1. обръщам
внимание (auf etu. (Akk) на нещо);
2. следя много; грижа се за много;
Auf cin Kind -Грижа се за дете, сле¬
дя за него;
Auf die Gefahr - Обръщам внима¬
ние на опасността.
ächten sw.V. hb tf.V 1. Hist обявя¬
33
DWMCHDULGAAlSCltää WÖÖQTEPÖUCH
Adam
вам вън от законите; 2. пронуждам;
3. geh заклеймявам.
achtens adv осмо, на осмо място.
achtenswert adj 1. заслужаващ вни¬
мание; 2. ночтnи, уважаващ
Achter т, - 1. Sp осморка (лодка,
фигурно пързаляне); 2. umg осмица,
осморка; 3. осмица (автобус, трам¬
вай); 4. umg изкривяване на колело
(с форма на осмица).
Achterbahn f влакче (в унесnоиоеоnе
парк).
Achterdeck п задна палуба, юърма.
A^J^i^t^reannscU^aft f Sp гребна ос-
мориа.
acUtnrn adv Mar отзад; на кърмата.
Achterreihe /г редица оо 8 души;
In ~п По осем в ред.
achtfach adj осмо^ате^ оумореи,
adv осем пъти.
Adttflach г, AchfläcIUner т Math ос-
мосоnи. онтоедър.
Achtruß(l)er т октопод.
achti/eben Acht geben unr.V. hbitf-V.
внимавам за нещо; обръщам внима¬
ние (auf jmdn./ttu, (Akk) на еикого,
на нещо);
Gib Acht, damit du nictt stolperst!
Гледай, внимавай да не се спънеш!;
Auf с1л Kind - Наглеждам дете.
а^^изЪт Acht haben unr^.V. hbitr.V
veraltend обръщам внимание на ня¬
кого, нещо;
Auf die Kinder ~; umg Hab Acht! Вни¬
мавай!
achthundert пит осемстотин.
achtjährig adj осемгодишен.
acUtjaUrlich adj с интервал от осем
години, през 8 години.
achtlos adj 1. невнимателен, небре¬
жен; 2. равнодушен;
An jede. ~ vorbnlgcUen Минавам
покрай някого, без да му обърна вни¬
мание;
Eint Blumt ~ werfen Захвърлям неб¬
режно цвете.
Achtlosigknit/оЛ иnвнимaоеоноуо,
небрежност, равнодушие.
Achtmonatskind п осмаче.
achtsam adj 1. внимателен; гриж¬
лив; 2. бдителен.
Achtsamkeit f о.Р1. веиматnоеост;
бдителност грижливосо.
Achtstundentag т осемчасов рабо¬
тен ден.
acUtstündig adj осемчасов.
achttägig adj осемдневен.
achttausend пит осем хиляди.
Achttausender т планина с височи¬
на (над) 8000 меора над морското
равнище.
Achtugdsnchuiger т umg участник в
студентските вълнения през 1968 т.
Achtundvierziger т поддръжник на
революцията от 1848 т.
Achtnлdvieгuigstnndenuocht/48-ча-
сова работна седмица.
Athttrngf o.PL внимание, уважение,
почит; вичиоаеn;
umg Alle Ч Браво! Моите поздрав¬
ления!;
~ vor jmdm. uIigeл Показвам уваже¬
ние нъм няиого;
Sich allgemeiner ~ erfreuen Радвам
се на всеобщо внимание, уважение;
~! Hochspannung! Внимание! Висо¬
ко напрежение!
АсМш11/ -en L забрана, закле^и-
бойкот; 2. Hist обявяване вън
от закона;
Dir - der Todesstrafe Забрана на
смъртното наказание.
achtunggebietend афвнушаващ ува¬
жение, респектиращ.
Achtungsapplaus т o.PL аплодис¬
менти от учтивост (при посредстве¬
но представяне).
Achtungsbezeigung / о.Р1. засвиде¬
телстване на почит, уважение.
Achtungserfolg -т посредствен успех
(на инига, театрална постановка).
achtungsvoll adj почтителен; с по¬
чит, с уважение (в края на писмо).
achtzehn пит осемнадесет.
З^^или^бс!! пит хиляди и осем¬
стотин (употребява се само тази
форма за 1800 година).
aiUtzehnt- пит m'Jjn осемнадесети.
achtzig пит осемдесет;
umg - fahren Карам с 80 км/ч;
umg Auf ~ sein Ядосан съм, разгне¬
вен съм;
umg Jmdn. auf - bringen Ядосвам
няиого;
Er ist über - Той е на повече от 80
годиеи. над осемдесетте.
achtziger пит in: in dtn - JaUrin des
19. Jahrhunderts през осемдесетте го¬
дини на 19 вен.
Achtziger т, -1. оуnмдnуnогодишеи
(човек); 2. девето десетилетие (на
вен, възраст).
NB;
При формата acttzlger JaUre е
възможно и изписването 80ег
Jahre, както и 80er-Jahre.
аcUtuigsie пит mlf/n осемдесети.
Achtzigstel п, - осемдесета часо.
Achtzyllnderimotor т Tech осемци-
линдров мооор.
äChze sw.V. hb йг^. 1. охкам, пъш¬
кам, соена;^. скърцам (враоа).
Acker т, Acker 1. нива; 2. анър (ста¬
ра мярка).
Ackerbau т оЛ. полевъдсово.
Ackerboden т орна земя, обработ¬
ваема площ.
AcJ^i^rdi^til /Dot паламида.
Ackerfurche / бразда.
Ackergaul п кон за полска работа.
Ackerkrume / орен пласт, орница.
Ackerland п oJPL обработваема площ,
орна земя.
AckereascUlne / селскостопанска
машина.
ackern sw. V. hb tf. V/itr. V. 1. opa, изо¬
равам; 2. umg трепя се, блъскам се
(с умствена работа).
AckeerauI№J/1.зndu гъсеничен трак¬
тор.
Ackerschltifn / Landw влачна, гвоз-
дейиа.
Ackerschleppt / Landw брана за из¬
равняване.
Ackermann т, AckersleutT орач, се-
ояиии.
Ackerwalze / валян за валиране и
уоьпкваеn на почвата.
Ackerwinde / Dot поветица.
a.D. [з:'6с:| Abk für außer Dienst
бивш, пенсиониран.
ad absurdum in: ctw. (Akk) - fiiUrcn
разкривам, посочвам безсмислица¬
та на твърдение.
ADAC [a:de:а:'ise:j Abk für Allgemei¬
ner Deutscher Automobil-Club съюз на
автомобилистите в Германия.
ad acta in: etw. (Akk) ~ Ingen прик¬
лючвам с нещо, слагам го в архива.
Adam (и) о.Р1 Адам;
umg Seit ~s Zeiten От времето на
Адама, от ^^мтивена, открай време;
umg Bti - und Eva anfangen Почвам
3.
Adamsapfel
GAbEDOFF
34
съвсем отначало, отдалеч.
Adamsapfel т Anal адамова ябълка.
Adamskostüm л umg in: ie ~ гол, нао-
оо го е майна родила, с адамово об¬
лекло.
Adaptation f -en L Бю1 адаптация;
приспособяване; 2.Lit адаптация (на
произведение).
Adapter т, - Tech адаптор.
adaptieren su-У. hb tr.У. адаптирам,
приспособявам, пригаждам.
adäquat adj адекватен, равностоен,
подходящ.
з661^гпл ж К hb tf. V. Math събирам.
Addition f -en Math събиране.
Additionsztichcg п знак за събиране.
ade! [з'6с:| adv umg сбогом!
Adebar т, -е щъркел (в приказки¬
те);
Meister - Чичо щърн.
Adtl т o.PL 1. благородеическо със¬
ловие, благородници, дворинуово,
аристокрация; 2. благородничnуkз.
аристократичен произход; 3. geh бла¬
городство.
adeln sw. V.hb tf. V. 1. Hist давам бла-
городизчnска титла (на някого); 2. geh
облагородявам.
Adelsprädikat п благородниц^на
частица в имеоо;
“Von” ist ein ~ “Фон” е благородни-
ческа частица.
Adelsstand т o.Pl. His,: Jmdn. in den
- irUebin Давам на някого боагород-
ническа титли.
Adelstitel т благородеичеуеа тит¬
ла (граф, барон).
Ader /, -л 1. Ana, кръвоносен съд:
артерия; вена; 2, Geö (рудна) жила;
3. Boi -жил (ин лист,)
Keine - für technische Dingt haben
Нямам усет за техниката.
Aderlaß т, -sse Med нръ-
вопускне.
Äderung f oPl Bot t жилеовидни
ширни; 2. жиоиувaие, нервация.
Adhäsion f -en Phys, Med адхезия.
ad hoc споетанео. в зависимост оо
ситуацията.
Ad-toc-Bildung / дума или израз,
създадени в момента.
Ad-hoc-EntscUeldung f споеоаеео
решение, решение на момента.
Adjektiv л, -е Lirg прилагателно
име.
adjektivisch adj като прилагателно;
- gebraucht -Употребен като прила¬
гателно име.
adjustieren ж V. hb tr. V. 1. сверявам,
регулирам (измервателни уреди); 2.
osterr обличам в униформа.
^^]цКзпК т, -еп, -еп Mil адюоано.
Adler т, -1. орел; 2. герб с орел.
Adlerauge п übertr орлови очи, ор¬
лов поглед.
Adlerblick т o.PL übertr орлов пог¬
лед.
Adlerhorst т орлово гнездо.
Adlernase f орлов нос.
adlig adj 1. благородеически. арис¬
тократичен; 2. geh благороден (душа,
характер).
Adlige mlf -тг, -еп благородник,
аристократ; благородеичкa,'' арис-
оократии.
Administration /, -еп администра¬
ция.
administrativ adj административен.
Admiral т, -е 1. адмирал; 2. Zool ад¬
мирал (пеперуда).
Admiralität f, ~^п адмиралоейсово.
Adeiralstab т щаб на флота, адми-
рилоейство.
Adonis т, -se oft o.Pl Адоезс. кра¬
сив млад мъж.
adoptierensw.У. hbtf.V. осиновявам.
Adoption f -en осиновяване.
Adoptiveltern rur PI. осиновители.
Adoptivkind п осиновено дете.
Adressant т, -er, -en подател (на
писмо); изпращач (на стоки).
Adressat т, -еп, -еп получател.
Adreßbuch Adressbuch п адресна
книга;
Ie - stchen Вписан съм в адресна¬
та книга, има ме в адресната инига.
Adresse f -п 1. адрес; 2. поздрави¬
телен адрес;
umg Bei jede. an die falscti (ver¬
kehrte) ~ geraten, kommen Сбъривам
адреса (не отправям молбата си към
когото орябва).
Adгcssegbiiro п адресно бюро, ад¬
ресна служба.
adressieren sw. V. hb tг.У. адресирам;
отправям (an jmdn. до някого).
adrntt adj чист, спретнат.
Adsorption f -er Chem идсорбция.
A-Dur n Mus до мажор.
Advgnt m, -e PI selten четирите сед¬
мици преди Коледа;
Erster ~ Първата оо четирите не¬
дели преди Коледа.
Advent
Четирите седмици преДи
КолеДа се наричат Advent и са
свързани сразлични ритуали в се¬
мейството. Дълбокият емоциона¬
лен смисъл е в поДготовката за
големия празник (раДост и очак¬
ване).
Adventskalender т предкооnдее дет¬
ски календар (от I до 24.12.).
Adventskranz т прnдколnдее венец
оо борови оионкн със свещи.
Adverb п, -iem Lirg наречие.
adverbial adj Lirg адвербиален.
Adverbialbestimmung fLirg обстоя¬
телствено ноиснеене.
Adverbialsatz т Lirg подчинено об¬
стоятелствено изречение.
Advokat т, -еп, -еп (österr, Schweiz,
sonst veralt) адвокат (auch übertr).
Aerobic [с'го:Ь1К| r o.Pl. аеробика.
Aerodynamik f o.Pl. аеродинамика.
aerodynamisch adj аеродинамичен.
m, -sl-r, -er veralt метеорит.
Aeгomechagik f oTL аnромnхаезка.
Aeronautik f oJ‘L veralt ипронивои-
иа; въздухоплаване.
Aerosol п, -е Tech аерозол.
Aerostate, -еаеросоао.
A^i^r^oSaatlKo.PL аеростатина.
Affärcf -n 1. неприятна случка, афе-
pa; 2. любовна авантюра;
Sich aus dtr ~ ziehen Измъквам ce
от неприятно положение.
Affe т, -п, -п маймуна (auch übertr
pejor);
umg Einen ~n (sitzen) haben Пиян
съм, еаmряскао съм се;
umg Ict denke, eich laust der - Сли¬
сан съм, смаян съм;
Du ~! Глупак!
Affekt т, -е афект, възбуда.
afftktgcladen adj афектиран.
Affekthagdlugg / Jur действие, из¬
вършено в състояние на афент.
affektiert adj 1. афектиран; 2. прес¬
торен, превзет, изкуствен.
Affektiertheit / o.Pl. престорено!,,
превзетост, маинернзчене; надутоуm;
Af’fgkliSeiggeшg;g'засилване на афеи-
35
DEUT6CH-bULGADlSCHE6 WÖßTEQDUCH
ähnlich
та, възбудата.
ATfeklveerIгГnggugg/ изтласкване на
афекта в подсъзнанието, пренос в
друга сфера.
affen жИ hb tr-У. 1. подражавам,
имитирам; подигравам се (на еяно-
го); 2. мамя, заблуждавам.
affenartig adj 1. маймуиуки. майму-
еоподобnи; 2. umg много голям; мно¬
го бърз;
umg Ein -es Tempo Бързо, бясно
оемпо.
Affenbrotbaue т Dot баобаб, хлеб¬
но дърво.
Affenhaut/Tex, вид мъхната тъкан.
Affenhitze f umg ужасна жега.
Affenliebe / безразсъдна (соина) лю¬
бов.
Affenschande f о.Р1. нечувано, скан¬
дално нещо.
Affentheater п umg глупости, коме¬
дия;
Dieses - mache ich nlcUt eit Няма
да участвам в тези глупости.
Affenzahn т umg бясна скорост;
umg Einen - drauThabcg. eit elnie -
fatrtn Карам c бясна скорост.
Afflctt f, -n [af|ifдj афиш.
affii^I^tl^i^^in sw.У. hb tf.У- афиширам,
залепям афиш.
affig adj 1. маймунски; 2. детски,
глупав; 3. превзет.
A^i^i^i^ittf, -en 1. родство, прилика;
2. Chem афинитет.
affirea^v adj утвърдителен.
Affix л, -е Lirg афинс.
Affront [з'frö:j m, -s обида, оскърб¬
ление;
Sein Еслсител war cin - gegen die
Gastgeber Поведението му бе обиди
за домакините.
Afghane т, -п, -п афганистанец.
Afghanin f, -пеп афганистанна.
afghanisch adj афганистански.
Afghanistan п Афганистан.
Afrika п Африка.
^^rikaans п o.Pl. Lirg африкаин^
език на бурите (в ЮАР).
Afrikaner т, - африка^н
Afrikanerin f, -пеп африканка.
afrikanisch adj африкански.
Aftnr т, - Anal анус.
Agave /, -п Dot алое, столетник.
Agenda f, Agenden аренда, програ¬
ма за действия.
Agent т, -еп, -еп агент; шпионин.
AgentenaustauscU т размяна на (за¬
ловени от противника) агенти.
Agentenzentrale / шпионска аген-
оура.
Agentur f -еп Wirtsch представител¬
ство. клон, агентура.
Ag!nltu•meInuugg съобщение на те¬
леграфна агенция.
Aggregat п, -е Tech, Geol агрегат.
Aggregatzustаgd т Phys агрегатно
състояние.
Aggressionf -еп 1. агресия; агресив¬
ност; 2. нападение;
Zu -en neigen Склонен съм оъм аг¬
ресивни действия;
Eine - gegen ein Land Агресия, на¬
падение над страна.
Aggre!sd1|cnSutnInnugg/ възпиране на
агресията.
Aggressionskrieg т агресивна вой¬
на, агресия.
Aggressionsstau т натрупване на аг¬
ресивност.
aggressiv adj агресивен; свидлив,
предизвикателен.
Aggressivität / -еп агресивност.
Aggressor т, -еп агресор.
Ägidt f аП geh егида; покровител¬
ство;
Unter dir - von... Под егидата на.„.
agieren sw.V. hb йг^. действам.
agil adj подвижен, пъргав.
Agio ('a:jio| r o.Pl. Wirtsch ажио.
Ag^itatlon f -er агитация, пропаганда.
Agitator m, Agitatoren агитатор.
agitatorisch adj aгиоаторуkИ;
agitieren sw. V. hb itr. V. агитирам (für/
gegen ctw. Akk за/против нещо).
Agnostizismus m o.PL Phil агности-
цизъм.
Agonncr/ -n Med агония.
Agraffef -r L елипс, фибула; 2. Med
щипна.
agrarisch adj аграрен, селскосто¬
пански.
Agrarland п аграрна страна.
Ag-armarkt т пазар за селскосто¬
пански продухти.
Agrarpolitikf o.PL аграрна политика.
Agrarreform / т^арна реформа.
Agrarstaat т - Agrarland.
Agrartechnik / агротехника, селско¬
стопанска техника.
Agreement [a'gri:m^gtj п, -s агреман,
споразумение; съгласие за изпраща¬
не на дипломат -в дадена страна.
/ агрикулоура, земеде¬
лие, селско стопанство.
Agrobiologie / о.Р1. aгробиооогии.
Agronom т, -еп, -еп агроном.
Agron^Me/ оЛ агрономия.
А/;у^Гс1 п Египет.
Ägypter т, - египтянин.
Ägypterin / -пеп nгиноииkа.
ä/yptlscU adj египетски.
ab! inh^irj ах, я, cx, а;
- ult interessant! Я, нолео интерес¬
но! (приятна изненада);
Ah, tut das gut! Ex, o, колко е хуба¬
во, колко ми е добре! (облекчение,
приятно чувство);
- so! А, така значи/таиа ли било
(знак за разбиране).
äU interj ъ, а (за запълване на паузи
при говорене).
aha! interj аха! (знак за разбиране);
аха, значи оака!
Ata-Effekt т meist о.Р1. реакция, но-
гаоо човек внезапно разбира, проу¬
мява нещо.
^3-Erlebnis п внезапно проумява¬
не на нещо.
At!e / -п шило.
Ahn т, -sl-en, -еп meist PL прадеди.
ahnden sw.E hbtr.V. наказвам; стро¬
го отмъщавам за нещо;
Einen Mord mit einer FrI1UIiissirafe
- Наказвам убийство с лишаване оо
свобода.
AlnduIIgg/ -еп geh еаказаеиn;
Ahne т, -п, -п прародител.
Ahne2/ -п прародителеа.
ähneln sw-У. hb itr.У- приличам;
Jmde. - Приличам на някого.
aUncn жК hb tr-У-|ttr.У- предчув¬
ствам, предугаждам, предусещам;
umg Mir aUnt nlctts Gutes Нищо
добро ие очаквам, предчувствам не¬
що лошо;
Die WaUrUelt - Подозирам исои-
| нита.
Ahnen rur PL прадеди.
Ahnentafel / родословно дърво
(схема).
Ahnfrau /veraltend родоначалница.
Ahnherr т veraltend родоначалник.
ähnlich adj подобен, приличен, схо¬
ден;
Jmdm. - sein Приличам на някого;
GASEßOFF
36
Ahnliciücit
Und Ait^ii1^cunrrr Ähnh^cs . дру¬
ги (AMc u. o. А.) (при ззброянаиn);
Er Uiißt Schmidt oder so ~ казва cc
Шмит или нещо подобно.
АилИ|Сикес f, -er прилика; Math no-
добие;
Er bat viel ~ mit ihm Той много му
прилича.
Aminn/ -er 1. предчувствие; 2. ин¬
туитивно знание, представа, поня¬
тие;
umg Keine - von etw. (Dal) haben Ня¬
мам понятие от нещо;
Keine Ч Не зная.
ahnungslos adj нищо нnнодовиращ.
AUnungslosigkeit f o.PL незнание;
глупост.
аилшдют’’ adj пълен с (лоши) пред¬
чувствия.
aUoc! in,Tej 1. Mar хей! ало! внима¬
ние! (вик оо кораб иъм кораб за позд¬
рав или предупреждение); 2. - хей!
здравей (поздрав между младежи).
Ahorn т, -еВо явор.
Surr/, -п клас (житен).
Ährenlese f събиране на класове
(след жетва).
Aids [tidz] (л) о.Р1. СПИН.
Ads-Krankt gj болен, болна оо
СПИН.
Aids-Test т проба за СПИН.
Airbus ['erebus] т еърбус.
Airconditioning ['E:xkondifniry] л, -s
климатична инсталация.
Als п Mus ла диез.
Akdteniee/ -п академия;
Din ~ dir Künste Академия по из¬
куствата;
KoггespogdieгIgdIS Mitglied dir -
dir Wissenschaften Член-кореспон¬
дент на академията на науките.
Akademiemitglied п академик.
Akademiker т, - висшист.
Akademiker
Думата се отнася за лице с
висше образоеание, а е обяеи се из¬
ползва съкращението Akad. На Ду¬
мата “акаДемик” в немския език
съответства Akademiemitglied.
akademisch adj академичен, акаде¬
мически;
~е Bildung Виеше образование;
Eine -е Laufbahn Научна кариера
(във ВУЗ);
-ns Viertel Академически четвърт
час;
pejor Das ist mir zu ~ Прекадено
“аеадемично” е за мен.
Akazien/ -иЯоТ акация.
Akklamation /,т)1, аиоамaция, бур¬
но одобрение; 2. избор чрез възгласи;
Jmdn. durch - wählen Избирам, иа-
то скандирам името на еикого.
AKki1maiisztiog / -еп аиоимаоиза-
ции.
akklimatisieren, sich жИ hb 1. ак¬
лиматизирам се; 2. übeete свиквам,
привиквам;
Sich in der Großstadt schwer - Свик¬
вам орудно с големия град.
Akkommodation f, -еп 1. Mvd ако¬
модация; 2. нагаждане, приспособя¬
ване.
Akkord, т, -е Mus анорд, съзвучие.
Akkordj т, -е Wietsch работа на
акорд, заплащане ни количеството
извършена работа, не ни времето;
Im - arbeiten Работя на акорд.
Akkordarbeiter т работник на акорд.
Akkordeon п, -s акордеон.
akkreditieren sw.V. hb (гУ. 1. акре¬
дитирам (посланик, журналист); 2.
Wirtsch акредитирам; давам, откри¬
вам кредит.
Akkreditiv я, -е Wirtsch акредитив.
Akkumulation / -еп Wirtsch акуму¬
лация, натрупване
Akkumulator т, -еп kurz Akku т, -s
акумулатор.
akkumulieren sw. V. hb tf. V. акумули¬
рам, натрупвам.
ак^та! adj акуратен; точен, стара¬
телен.
akkurat} adv südd точно, оъкмо,
именно; ,
Es ist - 2 UUr Точно 2 часът е.
Akkusativ т, -vLirg ниниосоnи па¬
деж.
Akkusativobjekt п Lirg пряко допъл¬
нение.
Aknc / о.Р1. анне.
Ati-rCiin oPl. педантична точност,
щателнои’.
Akrobat т, -еп, -еп аеробао.
Akrobatik f o.PL анробатиеа; аиро-
батичносо.
akrobatisch adj аооробаmсен.
Akt, т, -е 1. действие, постъпка, де¬
ло, ако; 2. тържествен акт, церемо¬
ния; 3. действие (в пиеса); номер (в
цирк).
Akt2 и, -е аит, голо тяло (в изкуст¬
вото).
Akte / -п 1. документ, аео; 2. rue PL
преписиа, досие, дело;
Etw. (Akk) zu dcn ~n lt/пл Слагам
нещо иъм дело; umg смятам въпро¬
са за .ликвидиран.
AktenЬugdel п досие, преписка.
Aktenkoffer т дипломатическо ку¬
фарче (за документи).
aktenkundig adj споменато в офи¬
циални документи, документирано.
Aktenmappe / папка за документи.
Aktentasche/чанта за книжа, доку¬
менти.
Akteur т, -е 1. активен участник в
нещо (политик); 2. актъор.
Aktie ['aktsia]/, -п Wirtsch иоция;
umg Jmds. ~n stel/ел Нечии шансо¬
ве се повишават;
umg Wie stei/nn dlc -n? Как си?
AkliengetstlnsCuZf/, -er Abk AG ак¬
ционерно дружество.
Aktieninhaber т акционер.
Aktienkapital п акционерен капитал.
Aktienkurs т иурс на акциите.
Aktienmarkt т пазар на акциите.
Aktien / -еп акция, действие, дей¬
ност;
In - tгetcg Влизам в действие.
Aktionär т, -е Wirtsch акционер.
Aktionsausschuß AKcolgsalrsschuss т
инициативен комитет.
Aktionseinheit /e^ии^oдeйутвзn.
Aktionsprogramm п програма на
действие.
Aktionsradius т радиус на действие.
AKtlonsuoche п седмица (дии). пос¬
ветени на определено събитие.
aktiv adj активен, деен, участващ.
Aktiv, л, -е meist Sg. Lirg деятелен
залог.
Aktiv] п, -е Hist актив (к;^'оо група).
AKtlva/Aktivnn nue PI. Wirtsch актив,
наличност.
Aktcdbürgcr т Schweiz гражданин с
активно избирателно право.
aktivieren ж V, hb tf. V. активизирам,
раздвижвам, ускорявам;
Mvd Den Kreislauf ~ Активирам
кръвообращението.
Aktivist т, -еп, -еп 1. активист в по-
37
DEUTSCH-DULCA12ISCDE& WÖDTEPbUCH
Alkoholpegel
онтически дейност; 1 Hist удареиk.
челник в производството.
Aktivität /, -er 1. активност; 2. meist
PL действия, мероприятия.
Aktivkohle f Chem активен въглеи.
Aktivposten т Wirtsch активно перо
(по книгите).
Aktivurlaub т активно прекарана
отпуска (със спорт, движение).
AKtivvermögen п Wirtsch актив, кон¬
кретен имуществен състав.
Aktmodill п модел за рисуване на
голо тяло.
Aktstudie / Kurst еоюд на голо чо¬
вешко тяло.
aktualisinren м.К. hb le-У. актуали¬
зирам, осъвременявам.
Aktualität f -еп актуалност, навре¬
менност.
aktuell adj 1. иеоуалnе, навременен;
2. моден;
Ein -ns TUema Аеоуална тема;
Kurze Hzzre sind wieder ~ Късата
носа пан е на мода.
Akupunktur / -en Mvd анупунноура,
згооmеранзя.
Akustik / o.PL анусоина.
akustisch adj акустичен.
akut adj 1. неотложен, спешен; 2.
Mvd анутен, остър.
Akzeleration -enÄl'o/акуnоnрация.
Akzent т, -е 1. ударение; 2. анцеит.
произношение;
Mit polnischem - sprecUin Говоря с
полски акцент;
Einen besonderen ~ auf diese Aussage
legen Подчертавам особено това из-
казвапе.
akzentfrei adj без акцент.
Akzentveпs:hlebungg/Ling измества¬
не на удареиието.
AKzngtuecUsel т Ling смяна на уда¬
рението.
akuepiзЬni adj приемлив;
Ein akzeptabler Vorschlag Приемли¬
во предложение.
akzeptieren sw. И hb tr. V, L приемам
(условие, предложение и др.); аецеп-
оирам; 2. примирявам се с нещо,
приемам нещо иаоо даденост;
Seine Krankheit - Примирявам се с
болестта си;
Er wurde von allen Partnern akzep¬
tiert Той беше приео, признат оо
всички пароиьорз.
Akzise/ -п Wirtsch акциз.
а la ['zla] adv ала, по, каиоо;
ä la Herne в стила ни Хайне, като
Хайне;
- czrtc esscn Избирам ястия по ме¬
нюто.
Alabaster т, - алабастър.
Alarm т, ~е L тревога, сигнал за
тревога; 2. übertr тревога, безпокой¬
ство;
Blinder - Лъжлива тревога;
- schlagen Бия тревога.
Aarmanlzgn / алармено (сигнално)
устройство, аларма.
alarmbereit adj готов за действие
при тревога; в бойна готовност.
Alarmbereitschaft/o.PL готовност за
действие при тревога; бойна готов¬
ност.
alarmieren sw: hb tf-У- 1. вдигам
тревога, предупреждавам за опас¬
ност, алармирам; Mil поставям в
бойна гоmонеоут; 2. übvete аларми¬
рам, тревожа, безпокоя;
Sein Zustand war ~d Състоянието
му беше тревожно.
AlarmгIzktiog / Mvd автоматична
защитна реакция на организма сре¬
щу болести.
Aarmslgnal п сигнал за тревога.
Aarmstufi/сипен на зревога (обик¬
новено оо I до 3).
Aaun - -е Chem стипца.
Albaner т, - албанец.
Albangrrnl; -пеп албанка.
Albanien п Албания.
albanisch adj албански.
Abatros т, -se Zool албатрос, буре-
нnутезк.
zibemi su.У- hb i'tr.V. umg държа се
дnтзескз.
albern2 adj оупав, детински.
Albernheit / -er wrg детнещзеи.
глупост.
Albino т, -sBiol аобиеоу.
Album п, Albvnlwrg auch -s албум.
AbuinCn п. ~е Chem албумин.
Ai^C^i^imie/^cCUc^nie ftPi алхимик
Achimist m, -er, -er алхимие.
alchimistisch adj алхимиче^и.
Alemanne m, -л, -п аоnмиеnц.
alemannisch adj аоемаеукн.
Alexandriner m, - Lit алnкуиедрийу-
ки стих.
Aign f, -r Dot водорасло.
Algebra f o.PL Math алгебра.
algebraisch adj алгебричен.
Agerlen п Алжир,
Algerier т. - алжирец.
AiSrгceГcg/ -men алжирка.
zlgnrisct adj алжирски.
Algorithmus m, Algorithmen Math ал¬
горитъм.
alias adv наричан също гаои, извес¬
тен още и като.
Alibi п, -s 1. Jur алиби; 2. извине¬
ние, оправдание.
Alimente п meist PL издръжка на из¬
вънбрачно дете.
Alkali п, -en Chem алнали.
alkalisch adj Chem основен, алкален.
Alkohol т-el. Chem алкохол, спиро;
2. - алкохолни напитеи;
Seine Probleme in ~ Irträgkeл Уда¬
вям проблемите си в алкохол;
- löst die Zunge Алкохолът развърз¬
ва езика;
Unter - stiUen Пиян съм.
alkoholabhängig adj аоkохоонвирие.
зависим оо алкохола.
alkoholarm adj с ниско съдържанис
на алкохол.
Alkoholausschank т сервиране на
алиохол.
Alkoholeinfluß AI^z^l^oli^ii^fli^E^ т o.PL
влияние на алкохола;
Unter ~ stehen Намирам се под нлии-
нието на алкохола.
alkoholfrei adj безалкохолен.
Акоио1дедпег т враг на алкохола,
въздържател.
Alkoholgehalt т oPL съдържание на
алкохол.
AKoholgenuß Akoholi/eiuss т упот¬
реба на алкохол.
alkoholhaltig adj съдържащ алко¬
хол.
Alkoholika ruePL спиртни напитки.
Alkoholiker er, - алкохолик;
Anonyme ~Abk АА Група (бивши и
настоящи) алкохолици, опитващи се
да се преборят с алкохола.
alkoholisch adj алкохолен, спиртен
(напитка).
alkoholisiert adj пиян; аоеохооивн-
рин.
Akoholismus т cPL алкохолизъм.
AllkohoLmiBbraucU Alkoholmissbrauch
т o.PL злоупотреба с алкохол.
AKoholptgel т ниво на алкохола в
Alkoholspiegel
GADEQOFF
38
кръвта.
Alkoholspiegel т количество алко¬
хол в иръвта.
AlkoUolsucUi f алкохолизъм.
Alkoholtest т проба, проверка за ал¬
кохол.
AIKoholverbot п забрана на спиртни
напитки (производство, употреба).
Alkoholvergiftnng/Илчкoхооео отра¬
вяне.
Alkoven е, - илков, ниша (за легло).
3ll(e) peor ii^r^eTl. всички; 2. целият
(за максимално количество, макси¬
мален размер, обем и др.); 3. всени;
4. ~ + +?eйаrrаreневнсен - томпп-
рално пояснение;
Alle Ti1igrUmrr Всички участници;
All mein Gepäck Целият ми багаж;
~s Gute! Всичко хубаво!;
Vor - Преди всичко;
Auf ~е Fälle За всеки случай;
Alic Teilnehmer bekommen ein Ge¬
schenk Всени участние ще получи по¬
дарък; '
- zwei Wochen На всени две сед¬
мици.
All п oPL geh вселена, всемир, кос¬
мос;
Satili1icg ins ~ schicken Изпращам
сателити в космоса.
aIIзbcgdI1cU adj ежевечерен.
a’lzbcnds adv всяка вечер.
allbekannt adj общоизвесоеи.
alle adv umg нещо е използвано,
свършено;
umg Das Geld ist - Парите свършиха;
Das Benzin wird - Бензинът при-
вършва.
alledem adv всично това (само след
предлог с Dal);
Bei - При все това;
Trotz - Въпреки това;
Nichts von - Нищо от оова.
AllinS/ -п алея.
Aiiigoiriiy', -п алегория.
alltgoriscU adj алегоричен.
zi’cgorisiitrenжИ hb te.У. алегори-
зирам.
all/in, adj 1. сам, самичък; 2. само¬
тен;
Sich ~ Fuhlen Чувствам се самотен.
а’’/1л1 partikel само;
Von - От само себе си;
Du - Симо ти;
Schon - dir Gedanke, daas ... Дори
само мисълта, че...
aliemj korj обаче, но, само че;
Wir wollten ihm иеИи, - ir schickte
uns fort Искахме да му помогнем, но
той ни отпрати.
ÄlleinlьtгecUt1gung / изключително
право.
Alleinbesitz т лична собственост.
alleine adj umg сам, самичък.
A^l^iCinei^i^ntue п Jur еднолична соб¬
ственост.
Ai^nerbc т единствен еасоnднни.
aUeigIrz1IUnnd aiiein rгzieUngd adj
отглеждащ и възпитаващ сам дете-
то/децата си.
^1^ПСл/алд т о.Р11. Sp индивидуал¬
но постижение, солова акция, инди-
нидуaлnе ход; 2. самостоятелно, ин¬
дивидуално действие;
Etw. (Akk) 1m - unierneUmeg Пред¬
приемам нещо самостоятелно.
ÄllighIrгscUaTt/о.Р7. едиионоастне,
уамодържание.
A^l^iC^i^l^<^i^rscl^<^r т абсолютен мо¬
нарх, самодържец, ивоократ.
alleinig adj 1. единствен; 2. österr не¬
женен.
ÄlleinigUaber т единствен (едноли¬
чен) собственик.
ÄllejgscUuld / o.PL еднолични вини.
Alleinsein п o.PL 1. самооа, самот¬
ност; 2. еnсмущанаеост от друти, на¬
саме.
ai’cinseiigmacUend aiiein selig ma¬
chend adj Rel единствено богоспа-
сяем (при католиците).
alle1nsinUIgd allein siIUrgd adj 1.
сам; без семейство; неженен; 2. уса¬
мотен (за нъща).
Ä^^J^'^<^IГ^гetugg / еднолично пред¬
ставяне.
a’lnmzl adv umg всеки пъо, всякога;
umg Ein für - Веднъж завинаги;
umg Das schaffen wir Ч С това вся-
кан ще се справим.
allenfalls adj 1. в краен случай, най-
много; евентуално, може би; 2. umg
в най-добрия случай.
aiienttalbcn adv veraltend навсякъде.
allerbest adj най-добър;
Der Allerbeste най-добрият оо
всички.
allerdings adv 1. наистина, във все¬
ки случай; 2. разбира се, естествено;
Ich muss - zugnben, dass ... Трябва
обаче да призная, че...;
Tut es unh? ~! Боли ли? Есmnсовnио!
Allergen п, -s Mvd алерген.
Allergie./', т Med алергия;
Eine - дедсл Hzusstzub Алергия от
домашен прах.
Allergiker о, -Me</оерpпичее човек.
allergisch adj алергичен (auch übertr).
а’’eгUzgd adj umg всякакъв, всевъз¬
можен;
- Schwierigkeiten Всякакви, всевъз¬
можни трудности.
ÄЛerUtiIigIg (л) Вси светии (1 ноем¬
ври, католически нравезк).
allerhöchst adj най-висои;
Es ist - Zelt Крайно време е.
allerlei pron ird^f различен, всяка¬
къв;
- Ausreden Най-различни оправда¬
ния;
Man Uört so - Човек чува разни
неща.
Allerlei п o.PL смесици;
Ein buntes - Пъстра смесици;
Kochk Leipziger -Зеленчуково рагу
по лайпцигски (мориови, зелен боб,
грах, целина, алабаш и аспержи).
a’’eг’iiut/aiieг’ttut adj най-накрая.
ailirilebst/alliriiebst adj ний-любим,
ний-обичан.
allermcist/allirmcist adv най-често,
най-много.
aiiIrmigdest/ailIгmigdest adv най-
малко.
аileгnöi1gsi/zliergöi1gst adj най-необ¬
ходим, най-потребен.
aileгoгteg/aiiiroгteg adv veraltend на¬
всякъде.
allerorts adv навсякъде.
^1^<^^1С1’гп (n) Rel задушници (2 но¬
ември, в католическата църква).
allerseits adj ни всички стрини.
A]eгuilisgcscUmаck т umg, meist
pejor обикновен, стереотипен - вхус,
вкус ни средния човек.
Allerueltsmitiel п средство за всич¬
ко, ненкзоnр.
Ail^i^rueltstUeez п обикновена, ежед¬
невна тема.
Allerwerteste т, -п, -л umg задник.
a’lesam t/ailcsamt adv всички заедно.
Allesfresser т, - нуеидно животно.
Alleskleber т универсално лепило.
Alleswisser т irom всезнайко.
aii(e)zeit adv всякога.
39
allgegenwärtig adj вездесъщ.
зПдсееСл/аПдседш adj общ, все¬
общ;
-es Wahlrecht Всеобщо избирател¬
но право;
~е Formulierung Обща формули¬
ровка;
~ bekannt Общоизвестен; всеизвес¬
тен;
Im Ällgeeeinrn Въобще.
aliдceeigzgrrkaggt/zilecer1gzgcr-
kannt allgemein anerkannt adj общо¬
признат.
Allgemiiлaгut/ÄllдeeeiIlarzi т спе¬
циалист обща медицина, общопраи-
тииуващ лекар.
ÄllgemniлbnГiлdeл/AllдeeиIIbeflndnл
п o.PL Mvd общо здравословно със¬
тояние; самочувствие.
3llgcei1gЬckaggi/aIlgieeigbclkangi
allgemein bekannt adj всеизвестен.
дiiдcec1gbii1ibt/allдem|1igbiliibt
а11дпеп1л beliebt adj много популя¬
рен.
AllgeeiigUe1t/Äligieeighi1t f o.PL
1. общност, общественост, 2. н^^извp-
уаоносо;
nur PL -сл Общи, тривиални фрази.
ÄПgememmedizin/ÄIgem(enmedi1zin f
обща медицина.
allgeeelnverbreltit/zilgiecmverbrel-
tit а11дпеп1л vnгbгnitni широко раз¬
пространен.
Allgeeeinbis1tu/Ä11дiet1nbis1tu т
общо притежание.
aligimiigbiidcgd/zllgcee1gb1idigd
а’1аеее1л bildend ad/ общообразова¬
телен.
Allgemeinbl1dшlg/Allnemmngilddugд'
общо образование.
зilgiee1nguItia/a]lgeIn4d.ggüIt1g allge¬
mein gültig adj общовалиден.
Ällgieeiggut/Ällgemniggnt п всеоб¬
що достояние.
AllgeeeinUi1t/ÄI>gemeiпUeit /, -en 1.
o.PL общество, общественост; 2. уни-
нnруаоносо; 3. баналности.
Äilgemniлplatu/Ällgemeigplatz т meist
PL баналности, изтъркани фрази.
aiiдeeeigveгb1ndIicU/allgee!c1gveг-
blndllct а11аетс1л verbindlich adj об¬
щозадължителен.
Ailgtwaltf -er geh всемогъщесово.
Allheilmittel п универсално лечеб¬
но средство (auch übertr).
DEUtöC^-bШ^L^^^I^l<SCTЬ5 WCPTEQbUCH
Allianz f -er 1. алианс, съюз; 2.
HATO.
Ailgator m, Alligatoren Zool алига¬
тор.
Alliierte т, -п, -п съюзник.
Alliteration f -en Lit аоиоnрадия.
alljährlich adj ежегоден; adv ежегод¬
но, всяна година.
Allmacht f o.PL всемогъщеи-во.
allmächtig adj всемогъщ.
Allmächtige m. -m. -n geh Всевиш¬
ният.
allmäUlicU adj постепенен; adv мил-
Ko по малко, постепенно.
Allmende /, -n veralt общинско зем¬
лище за общо използване, мери.
allmonatlich adj ежемесечен.
ÄiradagiгieЬ т Tech задвижване на
всички (ходови) колела.
Allroundsportler т спортист с мно¬
гостранни способности.
Alllгougdtaiegt п всестранен талант.
allseitig adj всестранен; всеобщ.
allseits adv навсякъде.
Allstroeeepfänger т (радио;прием-
тан с универсално захранване.
^^]^!^troe|^^ir^t п уред с универсално
захранване.
AHstroeeotor т Tech универсален
електродвигател (за постоииnи и про¬
менлив оон).
Altzg т. -едnлеик;
Grauer ~ Сиво ежедневие;
Dem - entflCiten Бягам оо ежедне¬
вието.
alltäglich adj 1. ежедневен, делни¬
чен; 2. обикновен, банален.
alltags adv в делнин, в делничен ден.
Alltags1Kli1dmg/ ежедневно облекло.
Alltagssorgen / делнични грижи.
Alltagssprachef езин на ежедневието.
Altagstrott т монотонно ежедне¬
вие.
allumfassend adj всеобхватен.
Allüren rue PL маниери, държание.
Alluvium п oPL Geol алувий.
allwissend adj всезнаещ.
alluÜche^tllcU adj ежеседмичен.
allzu adv прекадено, прекомерно.
allzufrüh allzu früt adv прекадено
рано.
a’lzugirn allzu gern adv с голямо
удоволствие.
allzusehr allzu sehr adv прекадено
много, премного.
Alpinistik
allzuviel allzu viel adv прекадено
много.
allzuwenlg allzu wenig adv прекаде¬
но малко.
AllzwcckmObel rue PL универсални
мебели.
All:uweckri1gigir т универсален no-
чистнищ препарат.
Alm f, -em алпийско пасище.
Almanach т, -еалманах.
Amaunricb т изкарване на говеда¬
та на пасището през пролетта.
Almosen п, - милостиня.
Alp! т, -е зъл дух; кошмар.
А1р2/ -еп плаеииуkо пасище, ал¬
пийско пасище.
Alpaka п o.Pl. алпака.
Alpdruck Albdruck т кошмар.
A^]pdгückeg Abdrücken п о.Р!. кош¬
мар.
Alpen rur PL Алпи.
Alpenflora / o.PL алпийска флора.
Alpenglühen п o.PL алпийско сияние
(по върховете на снежните Алпи).
Apen^ndcr т жител на Алпите.
Alpenrose f Do, алпийски роза; ро¬
додендрон.
Alpenveilchen rDo циклама; ботурче.
Alpha r.-s 1. алфа (първата бунва
ни гръцката азбука); 2. überte начало;
Das ~ und Omega einer Sache Алфа¬
та и омегата, началото и краяо ни
нещо.
Alphabet п, -е азбука.
alphabetisch adj азбучен.
alphabetisieren жИ hb lг-У. 1. под¬
реждам по азбучен ред; 2. ограмо¬
тявам няиого (уча го да чете и пи¬
ше).
alphanumerisch adj буквено-цифров
(в изчислителната техника).
Alphastrahlen ruePL Phys алфа-лъчи.
AlphateilcUen/AIpUz-Tellchen n Phys
алфа-частица.
ApHom п алпийски рог.
alpin adj алпийски;
Sp -е Kombination Алпийска ком¬
бинация;
Eine -е Landschaft Алпийска, висо-
коплининсеи местност;
Eine -е Ausrüstung Алпийско, висо-
коплаиинсео снаряжение.
Alpinismus т оР!. алпинизъм.
Alpinist т. -еп, -еп алпинист.
Alpinistik f o.PL - Alpinismus.
Ä’pler
GAbEQCFF
40
Alp’ir т. - алннед.
Alptraum Albtraum т кошмар (auch
übertf),
Alraun m, -еи/Alгaane f -m Do! ман-
драгора.
als( korj (c темпорално значение)
ногаоо; като; след наоо;
- ich dich anrlef warst du nicht zu
Hause Когиоо ти позвъних, ти не си
беше вкъщи.
NB:
В темпоралните изречения, еъ-
веДени със съюза als, се използеа
краен слоеореД (т. е. глаголът е е
края на изречението): Als ich jung
uat...
als korj (при контраст) 1. оо, от-
нолнооо; 2. освен; 3. = als ob, als wenn
като че ли, сякаш; 4. освен (при от¬
рицание);
Er ist Klüger als sein Bruder По-умен
е от брао си;
Wer sonst als dein Freund wird dir
helfen Кой друг освен приятеля ти
ще ти помогне;
Er sah so aus, ~ wäre er krank/... ~
o^l- wenn cr krank wäre Изглеждаше,
като че ли е болен;
Kein anderer - sein Freund Никой
друг освен приятеля му;
Alles andere -jung Всичко друго, но
не и млад.
alSj korj (при пояснения ни друга
дума или израз) 1. каоо, в качество¬
то си на; 2. като; 3. за да; 4. защооо,
тъй като, понеже;
Ein Ziemer - Esszimmer benutzen
Ползвам стая като трапезария;
Meine Aufgabe - Lehrer Задачата ми
иаоо учител;
Es uzr zu kalt, ~ dass ich Uättc spa¬
zieren gehen Колил Беше прекадено
студено, за да се разходя;
Die Situation war um so peinlicher, -
uir uns selbst dadurch lächerlich mach¬
ten Ситуацията беше още по-ие-
приятни, понеже по този начин из¬
ложихме сами себе си.
alsbald adv veraltend веднага, неза¬
бавно, скоро.
alsbgldig adj незабавен.
alsdann adv 1. veraltend тогава, след
това; 2. südd е, хайде; ами тогава.
/Iso, adv 1. следователно; 2. veraltend
така, по този начин;
Es brannte Lictt, - musste cr zu
Hause sein Лампата светеше, следо¬
вателно той си беше вкъщи.
NB:
Съществителното слеД als е
апозитивна употреба се съгласува
по паДеж с местоимението, към
което се отнася. Изключения има
е роДителен паДеж (Genitiv), ко-
гато по-често се използеа имени¬
телен паДеж (Nominativ):
Ich kenne ihn als guten Arzt
aber. der Ruf des Mannes zis Arzt.
also, adv т. е., c други думи;
Bier, Wecn, Schnaps, - alkoholische Ge¬
tränke Бира, вино, рания, о.е. спирт¬
ни еапитнИ;
3lso3 partikvl 1. и оъй (за приключ¬
ване на разговор); 2. значи (потвърж¬
дение); 3. umg така значи (внезапно
прозрение); 4. е (за съгласие, дадено
след колебание); 5. umg хайде (при
подкана); 6. umg видя ли, еоо на
(удовлетворение от нещо); 7. umg
има еан (за възмущение); 8. е? (въп¬
рос);
- das uar's für heute! И тъй, това
беше за днес!;
Wir sehen uns ~ morgen! Значи ще
се видим уоре;
Ata, du hast eich - betrogen! Тани
значи, ти ме излъга!;
- gut, ich helfe dir Е, добре, ще ти
помогна;
~ komm jetzt! Хайде, идвай най-
уnтиn!;
Na % jetzt gl:^ubj^^ du ns! Видя ли,
сега повярва!;
~ bitte, hältst du mich für blöd? Ама
нин, ти за глупак ли ме вземаш?;
-, kann ich jetzt gehen? Е, мога ли
да си вървя?
alt (älter, ältest) adj 1. стар, възрас¬
тен; 2. стар, улотребивие. изхабен,
вехт; 3. стар, отдавнашен, старинен;
древен; 4. изпиоин (в течение на вре¬
мето), с доказана опитност, стой¬
ност; 5. непроменен, все същият,
предишният, соарияо; 6. бивш; 7. за¬
коравял, стар;
- werden Остарявам;
Wie - bist du? На колко си години?;
Ict bin zuanzig JaUrc - Ha двайсет
години съм;
Ein -tr Freund Стар приятел;
Die -en Griechen Древните гърци;
Die Alte Welt Старият свят (Евро¬
па, Азия, Африка);
Das Alte Testament Стария завет,
umg Hier werde ich nicht ~ Няма да
се задържа дълго тун;
umg Etu. mactt mich - Нещо ме със¬
тарява;
Alt und Jung Млади и соари;
Es blnibt beim Alten Оставаме си на
старото.
Alt т, -е Mus ало.
Aign т, -vArch балкон, тераса, чар¬
дак.
altan/esessen adj коренен, коренят-
ни, тукашен.
altзngestaeei adj отдавнашен, унас¬
леден, предаван по наследство.
Altar т, Altäre олтар;
Eine Frau zum ~ fuhren Отвеждам
жени до олтара, женя се.
Altargeeälde п изображение над ол¬
тара (често mриптнх;.
^IntgrgescMrr л престолни прибори,
утвар.
Ätarsakraeeлt п oPI Rel причастие.
altbacken adj 1. стар, твърд (хляб);
2. peTjo äübTtr остоалял стоиомоден.
Altbau т стара къща, стара сграда.
Ältbalrкаlleпшgg/основен ремонт на
стара сгради.
Altbauwohnung / жилище в стара
къщи.
altbekannt adj всеизвестен.
altbewährt adj изпитан (за средст¬
во).
аКЪ^/атси adj старобългарски.
altdeutsch adj соaронnмснз.
Älti| п o,PL старото; стари неща
(обичаи, навици);
Am -n bangen Държа на старото,
на традицията.
Alte2 mlf, -п, -п 1. старец, стар чо¬
век; 2. старица, стари жени;
umg pejor Mein -пг/тсслс -е Мъжът
ми/жени ми.
Ältei$nл п старо желязо, железни от¬
падъци.
Älenlмtreuungg■ грижа, помагане на
стари хора.
ÄltinUe1m л старчески дом.
41
DEUTSCMöULGAßltCWS WÖGTERßUCH
Amalgam
AJenhilfe f помощ за стари xopa (оо
страни на държавата, църквата и др.)
Altenteil п част ог имоти за издръж¬
ка на стар уеоиенн. оттеглил се от
работа;
Sich aufs ~ zuгückzieten/sntuen От¬
теглям се от обществения живоо.
Ater п. - 1. възраст, 2. старост,
преклонна възраст;
Im ~ von zwei JaUrcn На двегодиш¬
на възраст,
Ein Mann mittlerin -s Човее на
средна възраст;
Ein Mann ie besten ~ Мъж в раз¬
цвета на годините (40 до 60 тод.);
~ schützt vor Torheit mctt Побелял,
пън не поумеяо.
altem sw. К meist sm itr. V. старея, ос-
оарявдм;М и:, състарявам.
Atern л о.Р1. стареене, знуmарянние.
alternativ adj алтернативен.
^iternatCve/, -п алтернатива.
Älternai1vigiгgii f аотереатениа
енергия.
ÄIliiгnztiveidiuin f аотnреноевеа
медицина.
alternieren мИ hb ttr-У. сменям се
(mit etw. Dal с нещо);
Hille und dunkle Farben/telle mit
dunKIen Farben - Сменят се, редуват
се светли и тъмни uвnоовn;
alters adv im: seit - von - ter открай
време; от памоивеии.
аItiгsаЬUäggig adj зависим от въз¬
растта.
Altersasyl п Schweiz s Atenheim.
Atersfursorge f o.PL социални гри¬
жи за старите хора.
Altersgenosse т връстник.
altersgrau adj 1. побnлио. посивял
оо старост; 2. почернял от времето
(сграда).
ÄIteгsaгeлzi /възрастова граница.
Atersgrönde rurPL im: aus ~n nopa-
ди навършване на определена въз¬
раст.
Atersjahr п Schweiz = Lebensjahr.
Altersklasse f 1. родените в една го-
дзеа; 2. Sp възрастова група; 3. Mil
набор.
Aterspräsident т почетен председа¬
тел (ни парламент и др.; инй-утарнит
член, който председателства до зае¬
мане на поста оо редовно избрания
председател).
altersschwach adj немощен грохнал,
изнемощял (оо старост човее); стар
(предмет).
Altersschwäche f старческа немощ.
Altersstufe /възраст.
Ätетsveirso•гgng/ обществено оси¬
гуряване за старост.
All^«^rsuntersct1cd т разлики във въз¬
растта
Altertum п, Altertümer 1. oJ^l. древ¬
ност-; античност; 2. старина, антики.
altertüeilcU adj старинен.
Altertumsforscher т археолог, спе¬
циалист по история на дрсвния сняо.
Altertumswert т o.PL антикварна
стойност;
~ haben, besitzen Имам аиоиквириа
ценност, стойност.
Altertumswissenschaft / археология,
енуна за древния свят.
Atestc(fm, -л, -п Hist старелтина.
№тИът1/ -л. -л 1. най-голямото
дете в семейството; 2. най-възраст-
ииио член в групи (общност), стоящ
начело ни групата.
Ältestenrat т L ffist съвет ни соа-
рейтин^е; 2. парламентарна коми¬
сия (в Бундестага в Германия, със¬
тавена оо прсдставители на парла¬
ментарните фракции, в помощ иа
ирn,дуnдатnои на Буедесоигн;;
AtesteinredUt п Hist сеиъорннO; пра¬
вото ни първородния син.
altgedient adj ветеран в службата,
отдавна служещ (чиновник, войиие).
altgeuo^:gt adj обичаен,
Altglas п стъклени отпадъци.
A^i^^lia^l^i^l^iältcr т ноноейеер за стън-
лееи отпадъци.
^(а^уегиегтала / преработка на
старо стъкло.
Athägdlnr т вехтошар.
zitUcrgcbracUt adj стар, обичаен,
mрнднцзоиеи.
alihochdeutsch adj Lirg утаровиуо-
ионnмуки.
AtistCn / -пеп Mus алоис-ка.
altjüngferlich adj 1. като соара мо¬
ма, старомоден; 2. превзет, превзе¬
то блигонравен.
Atklcidersaemlung / събиране на
(стари) дрехи (за подпомагане на
бедни, бездомни и др.)
altklug д^фпpеждеврnмnиио развит
(за дете);
~ reden Говори иаоо възрастен.
Atlast/meist PL заразени от съхра¬
нявани по-рано отровни отпадъци
територии или самите оопнеъцз от
предишно неnkооогичео производ¬
ство.
ältlict adj възсоар, възсоаричък’.
Altmetall л o.PL железни отпадъци.
altmodisch adj старомоден.
Altpapier л стара хартия, отпадъч¬
на хартия за вторични суровини.
Altphilologe т специалист по кла¬
сическите езици.
Atruismus т C.PL алоруизъм, чове-
еолюбие.
altruistisch adj алоруистичnе.
Altstadt / старата част ни града.
AtsttOTfsmmlllng/ събиране на вто¬
рични суровини.
alttestamentarCsct adj соарозавеоnи,
по Стария завет.
altväterlich adj нитриирхноее; ста¬
ровремски.
AHwrcn ruePL стари вnще; вехто¬
рии.
Altwarenhändler т вехтошар; аноио-
вар.
Altweibergeschwätz и umg бабини де-
веонни.
Altueilbtrsoinincr т oJ^L 1. късно (си-
ромашно) лято; 2. nсеиин паяжини.
Aluminium л o.PL Chem алуминий.
Alveole/ -л Anat алвеоли.
am (= an dem) peäp 1. на, в (място);
2. на, в, през (време); 3. vor supr. Er
sang ~ schönsten Той пя най-хубаво;
4. в изрази;
~ Werk sein Работа, занимавам се
с нещо;
Etw. (Akk) ~ Rande bemerken Отбе¬
лязвам между другото;
fcb Ь|л ~ Übeг|eain, was Cch machen
soll Размишлявам какво да сторя.
Frankfurt - Main Франкфурт ни
Майн;
- Mecr Ни море;
- Fuße des Berges В подножието ни
планината;
~ Tage През деня;
~ Morgen Сутринта;
~ Mittag На обед;
~ Sonntag В неделя;
Am 3 März На 3 мирт,
- Anfang В началото.
Amalgam п, -е 1. Chem амалгама;
Amateur
2. übeetr смес, смесица.
Amateur (zez'to:n] m, -е аматъор;
любител; pejor лаик, дилпонно.
Amateurfilm т любителски филм.
amateurhaft adj pejoe аматъорскз,
езлеоаносkз.
Anateurspitl rSp среща между ама-
оъори.
Amazone f, -r 1. амазонеа (в гръц¬
ката митология); 2.Sp umg любител-
ин ни коеени спорт, ездачна; 3. pejor
мъжкараеа. мъжка жена.
amblg adj двузначен, еееднозничnи.
Ambiguität / -еп двусмислица, мно-
говничеост.
Ambition f, -еп амбиция;
~en auf etw. (Akk) haben Стремя cc
към нещо.
ambitioniert adj 1. амбициозен; 2.
амбициран, c амбиция.
ambivalent adj амбиваоееmnи; раз¬
двоен; разнопосочен.
Amboß Amboss m, Ambosse 1. нико-
вални; 2.Arat еaковaлеичнa (в ухото).
Ambrosia f oPl. 1. амброзия, бо¬
жествен нектар; 2. нещо сладко за
ядене.
ambulant adj 1. амбулантен; 2. Mvd
амбулаторен;
-er Handel Амбулантна търговия;
-е Behandlung Амбулаторно лече¬
ние.
Ambulanz f, -er 1. коли на “Бърза
помощ”; 2. амбулатория; амбулатор¬
но отдеоеззе (в болница).
Ameise /. -п мравка;
Fleißig, emsig wie erne ~ sein Трудо¬
любив съм като мравка.
Ameisenbär т Zoh мранояд.
^^i^!^<^i^l^^ufen т мравуняк.
Ameisensäure / Chem мравчена ки¬
селина.
Доеп п o.PL Rel амин (auch überir),
umg Das ist so sicber wit das - in der
Kirche Това е абсолютно сигурно, ще
утаиn абсолютно сигурно;
Sein - zu ctw. (Dat) geben Давам съг¬
ласието си за нещо.
Amerika п Америки.
Amerikaner т, - американец.
Ätneriiкalgernn/ -пеп американки.
amerikanisch adj американски.
Amethyst т, -е Mir аметист.
Amt е, -s kurz für ÄeeriKaлnГ; umg
oft pejor американец.
GADER^rF
Aminosäure f Chem аминокзсnоиеа.
Ammann m, AmmärneeSchweiz кмет.
Amme f -п дойна, кърмачки.
Ammenmärchen r 1. приказка за де¬
ца; 2. наивно измислена история ба¬
бини девеоиен.
Ammoniak/Ammoniak п o.Pl. Chem
амоняк.
Äemoniakszlz п Chvm нишадър,
амонячна сол.
Amnesie f -п Mvd амнезия, загуб-
ваеn на паметта.
AmineStcn/ -п амнистия (решена от
законодателни органи).
amnestieren sw.V. hb te.V. амнисти¬
рам.
Amöbt / -п Zool амеба.
Amok/AmoK rue in: ~ laufen буйст¬
вам, действам в състояние ни сиоеа
възбуда.
^i^l^l^^l^rer т шофъср, обзет от аг¬
ресивни превъзбуди.
AmoNauten п oP. нобеуеяванn; буй-
соваее, амок.
Amokläufer т безумец, койоо е об¬
зет от амок.
3-Moii rMus ла минор.
Amor т о.Р1. Амур.
amoralisch adj аморален, безнрав¬
ствен.
aeorpt adj аморфен, бевформеЗ;
Amortisation / -em 1. амортизация;
2. Wirtsch погасяване (ни дълг).
amortisieren sw.У. hb tf.V. 1. амор¬
тизирам; 2. погасявам (ипотеки), из¬
плащам ни чисти.
amourös [aeu'ro:s] adj aмуръозее.
любовен (анаеmюра;.
Ampel / -п L светофар; 2. висяща
саксия.
AmipMkoalltion/aP/. коалиция меж¬
ду социалдемократи, свободни де*
моирати и Зелените (ФРГ).
Ampere (ae'pire] п, - Phys ампер.
п амперметър.
Ämp£remeteгstunde/ЛМ Ah ампер-
чис.
Ampfer т oPI. Dot киселец.
Amphibie / -п Zool елас земновод¬
ни, амфибия.
^I^lh^^^<^i^ral^ug п автомобил-ам¬
фибия; таек-амфибзя.
ÄephiЬitgfIuaucua п самолет-амфи¬
бия.
amphibisch adj 1. Zool земноводен;
42
2. с участието на сухопътни и морс¬
ки сили.
Amphibium п, Amphibien meist Sg.
земноводно, амфибия.
Amphitheater п, - амфитеатър.
Aepbora/ Amphoren амфори, делва.
Amplitude / -л амплитуда.
Ampulle/ -п ампула.
Amputation / -em Mvd ампутация.
amputieren sw. V. hb tr-У. Med ампу¬
тирам.
Amsel/ -r Zool нос.
Amt m Ämter L соужба. длъжност;
2. ведомство, институция, учрежде¬
ние, служба; 3. übertr задача, служе¬
бен дълг,
geh Von ~s wegen Служебно;
Ein ~ antrctcn Встъпвам в длъж¬
ност;
Sein - niedeгlegeg Освобождавам
длъжността си;
Jmdn. seines -es entheben Освобож¬
давам някого от поста му;
Ein ~ 1ллеиаЬел, bekleiden versehen
Изпълнявам длъжност, заемам пост;
Das Auswärtige - Министерство ни
външните работн (ФРГ).
amtieren sw.У. hb ilf-У- 1. служа, из¬
пълнявам служебните си задълже¬
ния; 2. поемам определена функция;
Ais Bürgermeister - Кмет съм, зае¬
мам длъжността кмео;
Oft als Fremdenführer ~ Често иг¬
рая ролята ни енсоурвовоД;
amtlich adj официален; служебен;
Etw. (Akk) aus -tr Quelle iгfatгng
Научавам нещо от официален изооч-
инн;
Eine -е Miene machen Правя се¬
риозна, студени, строги физиономия.
Amtmann т, Amtmänner/Amtleute
висш чиновник (ФРГ).
Amtsantritt т постъпване на служба.
Äetsbefuggis / meist PI. служебна
власт; служебни компетенции.
Amtsdeutsch п o.PL meist pvjoe кан¬
целарски, административен немски
език.
Aetsdiegeг mHs, разсзоnи, куриер,
A^i^^^in^Urun/ fo.Pl. тържествено
встъпване в длъжност.
Amtsgeheimnis п служебни тайна.
Amtsgericht п районен съд (най-нис¬
ка съдебна инстанция в немския
съд).
43
DEU^T^C!i-£^ULGAA^!l^(^^S WORTERBUCT
an | belßcn
Amtsgewalt f аемзнзстраозвеа
власо.
^It^i^ißbrzucU Amtsmissbrauch m
злоупотреба със служебно положе¬
ние.
Amtsperson f служебно лице.
Amtspflichtf служебно задължение,
дълг.
Amtsschimmel т o.PL pejor бюрое-
ратзчноуо, кннцелнрщнии;
Den ~ reiten pejor Придържам се
сорого иъм служебните предписа¬
ния.
Amtssprache f официален език.
^^^сПсл rue PL работно време
на учреждение.
^mtstrzcUt f официално, служебно
облекло.
Amtsweg т канален ред, служебен
ход;
Etw. gebt dcn ~ Нещо поема по на-
иаоиия ред.
п, -е амулет, талисман.
amüsant adj забавен, духовит.
amüsieren iw. V. hb tf. И забавлявам,
развеселявам; sich - 1. забавлявам се;
2. пQоенрaвaм (иöeiг mdn. геингo)l
Aeüslerlokal п увеуеозоnоно заве¬
дение.
ащргар (Dat), (Akk) 1. на, до, при, в
(място); 2. през, ни (време); 3. око¬
ло, еъм, приблизително (+ (Акк)
пред числа); 4. с помощта на, по, с
(Dat) 5. върху, по, над (продължи¬
телност ни заниманието);
- dee/zm Tlsct sitzen Седя на ма¬
сата;
Sich (Akk) ~ den TlscU setzen Сядам
на масата;
~ dir Tür До вратата;
- dir Decke tängcn Вися от тавана;
Ein Professor ~ dir Universität Про¬
фесор в университета;
Tür zn Tür Врата до врата;
Bis ~ dit Knie reichen Стига до ко¬
ленете;
~ diesem Tag През оози ден;
- Ostern По Великден;
~ die tausend Lewa Около хиляда
лени;
Jedn. - der Schrift eгkeggeg Поз¬
навам някого по почерка;
- einem Buch arbeiten Работя върху
оенга.
an2 adv: Von jetzt - Отсега ннтиоъи;
Von /Anfang - От началото;
München - 12.20h Пристигане в
Мюнхен в 12.20 ч.
NB:
an- проДуктивна преДставка в
немския език за образуване на гла¬
голи с различни значения:
1. начало на Действие; срв. znfau-
1ел, anstlmmen...;
2. прикрепване към нещо, срв. ал-
ЬСлПсс, zgheften. anKetten
3. слаба степен или кратко-
трайност на Действието, срв.
agbгingeg. zgbraten. алйслКсл...;
4. насоченост на Действието
към нещо или някого, срв. anbrCi-
Пеп, annchcn, zgsizrrcg...;
5. Движение нагоре, срв. antebcn,
ansteigen...
Anachronismus т, -mer анахрони¬
зъм.
Anagrammn, -еанаграма.
analog adj иииоогзчеи. подобен.
Aialno/cC/ -л аналогия, подобие.
Ägalloacibldnug/ Lirg езикова фор¬
ма, образована по аналогия.
Analogieschluß Analogieschluss т
Phil аналогизъм, заключение по ана¬
логия.
Analphabet т, -еп, -еп неграмотен
човек.
Analphabetentum п о.Р1. неграмот¬
ност.
Analyse / -п анализ (auch Chem).
analysieren sw-У. hb tг.У- анализи¬
рам.
Analytiker m, - аналитик,
analytisch adj анноитичnе;
-tr Blick Аналитичен поглед;
~e Sprachen Аналитични езици. ‘
Aiamie/, -m Med анемия.
anämisch adj анемичен, малокръ-
вен.
Anamnese / -r Med ииамеnзн;
Eine genaue (vollständige) ~ aufnch-
men Снемам точна (пълна) анамнези.
Aiaina/ -я? ананас.
Anapher / -п Lirg иенфори.
AnarChic/ -п анархия, беввлауозе;
безпорадък, безредие.
anarchisch adj анархич-ен;
-е Verhältnisse Аенрхнчнн условия.
Anarchismus т C.PL анархизъм.
Anarchist т, -еп, -еп анархист.
Anarchistin / -пеп анархистии.
ал^^й^и adj анархистичен.
Aiarcho е, -s umg pejoe анархист,
борещ се с насилие срещу полити¬
ческата система.
AiätShueSce/ -п Med анестезия;
Lokale ~ Местна анестезия.
anästhesieren su-У- hb if.У. анесте¬
зирам, обезболявам.
3n|atenn su.V. hb tf.У- дъхвам ня¬
кого, дишам в лицето на еиного.
Anztfim т, -еп, -еп Mvd анатом.
Aialomdie/ -п 1. анатомия (науки
за строежа, структурата на човеш¬
кото тяло); 2. институт за анатоми-
чесни изследвания.
anatomisch adj анатомичесни.
алфа^^ umr. V. hb tf. V. запичим.
ал|Ьаск1Л2 ш V. hb ,r. V, залепва
(сняг) на обувните, сните.
an|batnen su.У. hb tr-У. подготвям
(женитби, преговори); sich - пораж¬
да се, започна (ново развитие).
an|bägdelgsu.У. hb lг.У- umgзапоч¬
вам (любовна афера).
Anbau т, -ter 1. oPl. Lardw отглеж¬
дане (на селскостопански култури);
2.Arch пристройка, крило (на сгра¬
да); 3. r.Pl. пристрояване (еъм
сграда).
алфаш sw-У. hb tf-У. 1. Landw от¬
глеждам (сnлсkосоопнисез култури);
2. Arch пристроявам (an etw. (Akk)
към нещо).
anbaufähig adj подходяща (почва) за
отглеждане ни растителни култури.
Anbaufläche/Lardw обработваема
площ.
^baumöbci rue PL секционни ме¬
бели.
Anbeginn (т) im: von -(an) от само¬
то начало, отначало;
Seit - der Welt Оо самото начало
на свети.
3л|Ь^ЬаЙел urr. У.he tr. V. umg не съб¬
личам (дреха); не свалям (шанка); не
събувам (обувни).
anbei adv Admir приложено; в, с нас¬
тоящото (писмо).
алИБи une.У. hb tr.У- захапвам
(плод); ilr.У. 1. кълва (за риба); 2.
übertr umg хващам се ни въдицата;
Auf etw. (Akk) - Хващам се на не¬
що (уловка);
GAbEQOFF
44
umg Zue Anbeißen иСл, zussetcg
Анеонmее, привоекнтnоеп е, просто
да го захапеш.
ап| bclangcg ж V. hb tr. К meist im was
jmnn/ntu. (Akk) znbclzggt що се от¬
нася до еикого, нещо.
znlbnllen sw-У- hb tr.V. 1, залайвам
(по никого); 2. umg хонам нииого. ви¬
кам по него.
Злibiгanmcn жИ hb if.У. насроч¬
вам (среща, заседание);
Der zgberzumte Termin Уговорени¬
ят, онредеоnиияо час.
anlbiten ж V. hb tf. V. 1. моля се (ни
бог, вдол); 2. обожавам, боготворя
(любими).
Anbeter т, - umg покооиеих; обо¬
жател.
Anbetracht rur im: in - (Ger) c оглед
на, като cn има предвид;
In ~ der Situation C оглед на ситуа¬
цията.
anlbetrcffeg unf.У. hb ,r.V. касае се,
отнася се;
Was jmng;/etu. (Akk) anbetrifft Що
се отиася до еяиого. нещо.
3ЦЬ^1^С|^j.eK hb lг-У. обръщам се
към някого за просия;
Jede. um Brot - Прося хляб оо im-
ного.
Ailbt«^ -ел meist Sg. обожнвине,
боготворене.
an|biencrn. sich sw-У. hb - ниоимен-
ча, натрапвам се няиому;
Sich bni seinem Chef - Натрапвам
се на шефа си, иеонмннча просташ-
км с шефа си.
3g|bietIn urf.V. hb lr.У- предлагам
Иеиному нещо); sich - предлагам ус-
лупгте си;
Eint Möglichkeit bietet sich an Нали¬
це е възможност
Sich zis Dolmetscher - Предлагам
услугите си еато преводач;
Jede. das “Du” - Предлагам на ня-
ното да си говорим на “ои”;
Darr ich euch etwas zue Trinken ~1
Може ли да ви предложа нещо зн
пипип?
Зл|Ь1лП1л unrV. hb lг.У. завързвам
(an etw. (Akk)l(Dat) за нещо); itf. V. umg
заяждам cn с няиого;
Man kann die Kinder nicht - He мо¬
жеш да вържеш децата за себе си;
Er wagt cs nicUt, eit mir znuubinncn
Hc смее да се заяде с мен.
Anbiß Änbbss т, Arbissv 1. захап-
^аиn, охапано място; 2. стръв (за
въдица).
znlbiascg urr.V. hb lr.У. 1. духам
(срещу нещо); раздухвам, разпалвам
(огън); 2. запалвам, пускам в дейст¬
вие (висока пещ); 3. umg наруганам,
нарязвам;
Der Wind blies sie an Вятърът духа¬
ше оъм нея;
Den Lcbensfggkeg wieder - Разпал¬
вам отново искрицата живот;
umg Er wurde том Vater аngeblaseg;
dass... Баща му го наруга, че...
зg|blenneл ж V. hb te. V. присвеовам,
давам светлинен сигнал ни някого
(при шофиране).
Anblick т, -е 1. гледна; 2. зрелище;
Ein UerrlicUer ~ Прекрасна гледна;
Ein trostloser - Тъжна гледка;
umg Ein - Tür Gotter Комична, за¬
бавни гледна.
ап|Ь1ИсепжИ hbtr.У. поглеждам,
отправям погледа си към някого,
нещо.
zn|blinken жИ. hb tr.V. присветвам
(при пътуване с кола); jede. - при-
свеонам някому.
aлibl1nuclg sw.V. hb 1г.У. гледам с
премрежени очи, намигвам някому.
апЬоЬгеппжК, hbr. V. 1. пробивам
дупка в нещо; 2. umg разпитвам вни¬
мателно;
Ein Brett - Пробивам дупка в дъска;
umg Jede. mit Fragen - Сондирам
няиого с въпроси.
znibraten umr.У. hb lr.У. запържнам.
Zg^ugen sw.V hb tr.V внпъpжвим,
запичам до зачервяване.
an|brncUen unr.У. hb tr.У. L пречуп¬
вам, прекършвам (клон); 2. начевам,
започвам (шоколад, хляб); sr itr. V. geh
започвам;
Eine Flasche Wein ~ Начевам бутил¬
ка вино;
Eine neue Zeit bricht an Започва но¬
во време.
Зл|Ьгсппсп ume.У. hb tf.У. запалвам
(цигара, дърва); sm itr. V 1. запалвам
се, подпалвам се; 2. загарям (мляко,
ядnнn;;
Anbregntolz п оЛ разпалии, дър¬
ва за поепновнне;
ал^нс/ел urr.У. hb 1г.У. 1. поста¬
вям, прикрепвам; Tech иестаозрам.
монтирам; 2. разказвам (виц); 3. umg
донасям, домъивам, еовлзчaм; 4.
umg продавам, пласирам (стоки);
Die Bemerkung ist ag/ibrzctt Забе¬
лежката е уместна.
Agbrigger т, - veralt доносник.
Anbruch т o.PL начало, еасоъпвиеn;
Bni - des Tages С настъпване ни де¬
ня, на разсъмване;
Btt - der Dämmerung Ни здрача-
ване;
Der - cicir neuen Epoche Настъп¬
ването на нови епоха.
an|bruhcn ж V. hb tr. V. запарвам,
попарвам.
an] brüllen sw. V. hb tf. V. и'ахоовaM; на-
ругавам.
an|brttten su.У. hb lr-У, замътвам
(яйца).
Andacht/ -en 1. oPL благоговение;
2. Rvl молитва; богослужение.
andächtig adj благоговеен, съсредо¬
точен.
Andauer f o.PL nроеъожнтеоносо.
траене.
an^aueM su.У- hb itr.V. продължа¬
вам, трая.
Зn|nauegtd adj п^дължиоелен; пос-
ооинее.
Andenken п, -1. спомен; 2. пода¬
рък, сувенир;
Zum - an die Reist За спомен оо пъ¬
туването.
ander pror irdeT друг, различен;
Die -cc Другите;
am -cg Tag На другия ден;
Kein - -er Zis... Ниной друг освен...;
Alins -е zis ... Всичко друго, само
не и (оовн);
übertr In -ел Umständen sein Бре¬
менна съм.
änderbar adj променяем, изменяем.
andcr(c)nfalls adv иначе, в противен
случай.
Зgner(e;norts adv на друго място.
Zgd(crrese1ts adv от друга страеа;
andermal adv in: cin - друг пъо.
ЗсПсгл ж.У. hb иМ променям, из¬
меням, модифицирам; преправям
(дреха); sich - променям се, изменям
се, ставам друг,
Din Richtung - Сменям посоката;
Das ändert gicUts zn dir Tatsache,
da«... Това не променя с нищо фан-
45
DEU^^^<CHf^lU^L^^^IPIÄCm^<S WÖDTEDBUCH
Anerkennung
та, че...;
Das Witter ändert sich Врсмето cc
променя.
anders adv другояче, зиачn. раз¬
лично;
- denken Мисля по-различно, дру¬
гояче;
Das wird ganz ~ Това съвсем ще се
промени, ще стане съвсем друто;
Niemand ~ Никой друг;
Kommt jemand - mit? Ще дойде ли
още няной?;
к/с^ио - Някъде другаде,
andersartig adj друг, различен, от
друг вид.
аnneгsgcartit anders geartet д</ друг,
от друг характер.
andersgesinnt anders gesiegt афина-
комиуоnщ, с други убеждения.
andersherum adv 1, оо другата стра¬
на; 2. в други посока.
andersgläubig adj от други вяра, дру-
говерсеи.
аgnerslzutind anders lautend adjrna-
сящ другояче, с друг смисъл (съоб¬
щение).
andersrum adv umg - znncгsUcгuм.
anderssprachig adj друтоезичеИ;
anderswie adv umg по някакъв друг
начин.
anderswo adv umg някъде другаде.
anderswoher adv umg някъде оо дру¬
гаде.
anderswohin adv umg наеиkъеn дру¬
гаде.
anderthalb rum един и половина;
~ Liter Литър и половини;
Vor - Stunden Преди един час и по¬
ловини.
Antlerug3 f -em L промяеа; изме¬
нение; 2. преработка;
Eine - vornehmen Предприемам
промяна, преработка;
~ dcs Gesetzes Промяна на вниони;
A^i^^^ugg^!ntrag т искане за про¬
мяна (нн занон;.
ägnerungsbidüгTtig adj нуждаещ се
о,- промяна.
Ägderug^orscMa1 т п^дложение
за промяна.
aedcruärtig adj от друго място, на¬
миращ се другаде, идващ оо друго
място (информация).
anderwärts adv другаде.
anderweitig adj друг, съществуващ
освен това;
~е Verpflichtae/en Други задълже¬
ния,
an|deutcn sw. V. hb tf. V. 1. - намеквам,
загатвам (някому нещо, няиому - за
нещо); 2. споменавам; сиздирим, на¬
белязвам; 3. Theat, Mus маркирам
(роля, мувзеаоео изпълнение); sich
~ очертава се; става видимо;
Mit einem Blick - dass ... Загатвам
с поглед, че...;
Einen Wunsch - Загатвам за жела¬
ние.
^€^№111/, -er 1. намек, загиова-
не; 2. снициране, набелязване.
znldiditen sw.V. hb lr-У. 1. припис¬
вам някому нещо; 2. посвещавам ня¬
кому стихотворение;
Jedm. böse Absichten ~ Приписвам
някому лоши намерения.
3n|d1cken sw.V. hb tг-У- Kochk сгъс¬
тявам (ядене).
Andrae/ т о.Р1. навалица, напозв;
блъсеаници.
an|nraggensu-У. sr ilr-У- напирам;
Gegen den Ausgang - Напирам иъм
изхода,
ZeldreUcn su.K hb ,r.V. 1. umg за¬
палвам Иеоnюpичeство;; umg пускам
(вода, радио); 2. umg продавам, про¬
бутвам (лоша стона).
an Idrin/en urr.У. sn ilr-V- geh напи¬
рам, нахлувам.
an|droteg sw-У. hb lг-У. заплашвам
(jede. ctw. (Akk) някого с нещо);
Jede. ein Gerichtsverfahren - За¬
плашвам някого със съд.
АсП-Оишс/ -еп викниа. заплахи.
Andruck т, -е пробен отпечатък (нн
кенга);
anldruckcc ж- V. hb tr. V. 1. започвам
да печатам; 2. правя отпечатък.
agldrueken su.У. hb tr.V. натискам,
притискам;
Den Aulfdeber - Притискам оnпnи-
наоа;
Sich zn die Mutter ~ Притискам се
до майна си.
an|tigntn, sC^h (Da,) jw.V. hb 1. прис¬
воявам си нещо; заграбвам; обсеб¬
вам; 2. усвоявам, научавам (чужд
nззн; навии).
AnCcggueg/ -en meist Sg. присвоя¬
ване.
zgi1gзnner adv един до (о, на, за,
иъм, покрай) друт;
Dicht - Плътно nдие до друг;
Sie degkeg ~ Те мислят един за
друг;
Sic längen ~Те са привързани един
оьм друг;
Sic geUcn - vorbei Те се размина¬
ват', минават един край друг.
zgctnзnncr|gIгztcg aneinander gera¬
ten unr.V. sr itr.У. umg спречквам cc;
сбивам се.
aneinander|hängcn( aneinander län¬
gen ж V. hb tf. V. заничам nдне зн друг.
zgcinandcr|tängcn2 aneinander län¬
gen unг.У. sn ile-У. 1. висят един до
друг (предмети); 2. обичат се, при¬
вързани са един към друг.
zgcinanncг|rcihIn aneinander reiten
ж V. hb tf. V. подреждам едно до дру¬
го; slct ~ редят се, редуват се.
anilgagderlstoßin aneinander stos¬
sen unr-У. sn ttr-У. 1. сблъскваме cc;
2. гранивдм -дин c друт.
Anekdote / -п анекдот.
zncKdoi^^^UzTt adj а'неедооичен;
an|ckelg sw.V. hb tr.V. отвращавам,
вдъхвам отвращение, погнуса;
Der Geruch ckelt eich zn Миризма¬
та ми е противна, миризмата ме от¬
вращава.
Aiemnoec/ -п Dot ннемонии;
3g|empfehlen urf.У. ■ hb tr.V. препо¬
ръчвам (imdm. ctw. (Akk) някому не¬
що).
anempfjinnen adj имитиран, неис-
онескз (за чувства).
Anerbieten п meist Sg. geh предло¬
жение.
anerkannt adj привеиm. общоприз¬
нат, известен, утвърден.
3n|erkcenie urr.V. hb tr.У. 1. приз¬
навам; 2. одобрявам, уважавам; ценя;
Einen Staat ~ Признавам държава;
Jmds. Leistungen ~ Признавам не¬
чии постижения;
Seinen Rat ~ Одобрявам съвета му.
anerkengigd adj одобрителен.
anerkennenswert adj достоен зн пох¬
вала, похвален.
Anerkeeeeue/. -em 1. признаване;
2. похвала, 3.
Die diplomatische ~ eines Staates Ди¬
пломатическото признаване ни дър¬
жава;
Uetcr * des Prinzips der Gleictbc-
anlerzleten
rcchtigung Признавайки! принципа за
равноправие.
3g|irzicUig ure.V. hb tr.V. възпита¬
вам нещо у някого;
Jede. Pögktiictkitt - Възпитавам
точност у някого.
ae|fachte жИ hb tr-У- geh разпал¬
вам (жарава, огън); übertr auch раз¬
духвам (страсти).
ae| fairen unr. V. sn itf. V 1. потегоям
(превозно урnеуово); 2. задава се,
приближава се (иола); hb tr. V. L до¬
карвам (нещо с иола); 2. блъсвам,
прегазвам (пешеходец с превозно
средство); 3. пътувам (към определе¬
на цел); 4. нахоквам, еавннвам. соп-
вим се;
München ~ Пътувам към Мюнхен;
Eine Kurve falsch ~ Вземам непра¬
вилно завой;
Ängefahrcg werden Блъсва ме коли.
Anfahrt f -er 1. оР1. пристигане;
2. път, алея (за -иъм сграда).
Anfahrtskostcn rur PI. разходи за
превоза на нещо.
Anfall т, Arfällv 1. Mvd пристъп,
иоана, оризи; припадък; 2. о.Р! до¬
бив.
anTallen urr.V. hb lf.У- 1. нападам;
нахвърлям се върху някого; ноаеу-
вам; 2. geh обземам, овладявам, об¬
хващам (за чувство); sr itf-У- полу¬
чава се, добива се (като страничен
продукт), явява се;
Dzbcl fallen hohe Kosten an При оо-
ва възникват високи разходи.
aefälilg adj 1. болнав; 2. податлив,
предразположен (für ctw. (Akk) иъм
нещо).
Anfälligkeit f oPl. предразположе¬
ност, поеаоонвоут (иъм заболява-
ння;.
Anfang т, Anfänge начало; започ¬
ване;
Am, ie, zu ~ В началото;
~ Juli В началото ни юли;
Von - an От началото;
Von ~ bis Eede/vom ~ bis zum Ende
Оо начало до ирай;
Gleich zu - В самото начало;
geh Seinen ~ nehmen Започвам;
Noch in den Anfängen stecken Още в
началото си съм;
Aller ~ ist schwer Всяко начало е
трудно;
CADEDOFF
Das ist dir - vom Ende Това е нача¬
лото на ерия.
3g|faggigurr.V. hb te.У-Pilr.У. започ¬
вам, подемам; захващам;
Ein Gespräch ~ Започвам, подемам
разговор;
Er fängt ze, laut zu slngne Той поч¬
ва да пее високо;
Das Buch fängt mit cieir Rctsebi-
schrcibuna ze Книгата започва с опи¬
сание на пътуване;
umg Was soll ich jetzt - Какво да
правя сега?;
umg Er weiß eit seiner Freizeit nichts
anzufangcn Той не венn какво да пра¬
ви със свободното си време;
umg irom Das TZngt gut/Ueiter an! Ня¬
ма що, добре започва!
Anfänger т. - начинаещ; новак;
umg Ein blutiger - Почващ оо а, б.
Aeftngerkurs т ну^с за начинаещи.
aefan/ilch adj начален, първонача¬
лен; adv отначало, първоначално.
anfangs adv отначало, в началото,
първоначално.
Anfangsbuchstabe т начална бунва
(на дума).
Aпfzggsgisctu^nn1gKe1i / начална
скорост.
Anfangskapital п първоначален ка¬
питал.
Anfangspunkt т отправна (изходна)
точна.
Anfaggsstzdium т начален стадий.
lefzssen ж. V. hb tr. V. 1. nиnам. до¬
косвам; допирам; 2. отнасям се към
някого по определен начин; 3. поде¬
мам, подхващам, захващам (работа);
4. обзема, обхваща (чувства); itf. V. ir:
eit - помагам;
Den иагтсл Ofen vorsichtig - Пи¬
пам предпазливо горещата печка;
Eint Auf/zbc geschickt ~ Заемам се
умело със задача;
übertr Jede. rzu ~ Отнасям се су¬
рово с някого;
geh Schrecken fasst eich zn Ужас ме
обхваща.
Zg|fzuctcg sw-У- hb lrУ. 1. съскам
по някого (котки); 2. наругавам ня¬
кого.
ge|fzulensw.У. sr игР'. вагезвa,ииг-
нива.
асТмси^^ adj оспорим, уязвим,
подлежащ на обжалване (присъда,
46
вавещаеиn;.
Anfechtbarkeit / о.Р! уязвимост; ос-
порзмоут.
/сТсс^сл urr.У. hb tf.У- 1. оспор¬
вам (решение); Jur обжалвам; 2. geh
смущавам, безпокоя, обезпокоявам,
тревожа.
AЛ'тiChung/ -en 1. възражение, про¬
тест, оспорване; Jur обжалване; 2. geh
изкушение, съблазън.
ae)fcinden ж. V. hb tf. V. нападам ня¬
кого; отнасям се враждебно иъм ня¬
кого, питая вражда иъм еяиого.
-еп враждебност, на¬
падни.
gnifcrtlace su.У. hb tr-У- nрави. из¬
готвям, изработвам, произвеждам;
Eie Gutachten ~ Изготвям прецен-
на, правя рецензия;
SicU (Dal) Kleider - Jassen Нося на
шивач да ми шие дрехи.
АпТ«^^/, -сл изготвяне, пригот¬
вяне, изработка.
ArnfertiguggsKoSeg rur PI. производ¬
ствени разходи.
anlfesscln sw.У- hb tf.У. завързвам;
Jede. zn Псл Baue ~ Завързвам ня¬
кого за дървото.
ae|fetten su.У- hb tr.V. намазвам,
омаслявам.
ае|Геис111еп жИ hbtr.V. навлажня¬
вам;
SicU (Dat) die Lippen ~ Навлажня¬
вам устните си.
znFeueM sw.У- hb trV. 1. запалвам,
разпалвам; 2. übertr насърчавам, въо¬
душевявам, възпламенявам.
ac^nnhen mV. hb lr-У- умолявам,
моля горещо;
Jede. weinend ~ Умолявам някого
през плач.
zn|fletscUig ж V. hb tf. V. зъбя се ня¬
кому, показвам си зъбите.
нп!ПкНпп mV. hb lr-У- 1. landsch
пришивам, донаждам, слагам кръп¬
ка върху нещо; 2. umg еаноевnтивам;
umg Jede. unbedingt ctw. - wollen
Искам непременно да припиша ня¬
кому нещо (лошо).
З^ПСс/ел umr. V. hb ,r. V. 1. летя иъм,
по посока на нещо; вземам курс към
нещо; 2. поддържам авзолнизи (за
авиокомпания); sr игР. L прилеоя-
вам; 2. лесно усвоявам, схващам,
удава ми се; 3. напада ме болест;
47
Din Flu/tafie ~ Летя, държа нурс
иъм летището;
Die Lufthansa fliegt direkt Sofia an
Луфmхaнви има пряка линия за Со¬
фия;
^geflogen komecn Приле-явам.
Anflug т, An/lüge 1. приближаване
(ни самолет); долитане (на птица);
2. übertr нотна; оттенък; следи от
нещо;
Das Flugzeug ist im ~ von Fr./M. Са¬
молетът навлиза в района на лети¬
ще Франкфурт на Мийн;
Ie einem - von Großzügigkeit В изб¬
лик на щедрост;
Ein ~ von Ironie Лена ирония.
3g|fordere ж И hb tr. V. 1. изисквам,
поисквам настоятелно; 2. давам по¬
ръчка за нещо, поръчвам;
Ersatzteile *- Поръчвам резервни
чисти;
Ein Gutachten ~ Изисквам експер¬
тиза.
АЛоо'^^ -er 1. искане, поръч-
нн; 2. rur PL изисквания;
Die - von Waren Поръчка на стоки;
. Hobe ~еп an jede./ctu. (Akk) steilee
Предявявам големи изисквания към
иикого. нещо;
Мел ~се gInögcn/gcгecti werden
Отговарям на всички условия (ззнун-
винии;.
Anfragef, -я 1. запитване; 2, зиоер-
пеладни (в парламента);
Elee ~ an die Firmz/bei dir Firma За¬
питване до фирмата.
an|fragcn ж V. hb itf. V. 1. ваnзтвам;
осведомявам се; 2. помолвам за не¬
що; 3. ннтерпnлзрам (в парламента);
Bct jede. um ctw. (AkkjPnach ctw.
(Dal) - Осведомявам се оо някого за
нещо.
Zglfresscg unr. V. hb tr. V. 1. наяждам;
нагрявам (гризач); 2. Chvm разяж¬
дам.
3n|Trcunncn. sich sw.V. hb 1. сприя¬
телявам се, сближавам се; 2. свик¬
вам с нещо, приемам нещо;
Sich eit dem Gedanken nictt ~ kön¬
nen, dass;... Hi мога да свикна с ми¬
сълта, че...
3g|Triereg urг.У. sn ilг.У- 1. замръз¬
вам; замръзвайки, залепвам зи нещо;
2. леко измръзвим;
Din Kartoffeln sind zegefrorie Kap-
WÖRTERBUCH
оофите леко са измръзнали.
Зл| fügte ж V. hb tr. V. прилагам; до¬
бавям;
Einem Brief einige Zellen ~ Добавям
няколко реда иъм писмо.
ае | ^1111 ж.И hb lг-У. пипам;
Die Stlre - Пипам челото;
Der Stoff füUIt sich welch ze Плитъо
е меи ни пипане.
ge|njhren.w. V. hb IaV. 1. водя, пред¬
вождам, ръководя; 2. привеждам
(примери, доказателства); цитирам;
3. umg подннссм югкого;
Die Gruppe - Водя група;
Eie Zltzt als Beweis ~ Привеждам
пример иато доказателство.
Anführer т, - водач, предводител,
главатар (ни банда); инициатор.
ÄnTöUrugg / o.PL 1. водачество,
прnеводиmnлутво; Мй комииеувииn;
2. цитиране, привеждане ни приме¬
ри и др.
Anrabruggsstrichc rur PL кавички.
AnTöhгungsucictce rue PL - Anfüt-
гngesstгicUe.
anlfililinжИ hb iaV напълвам;
Das Ziemer ist mit Gerümpel ange-
flllit Стаята е пълна с вехтории;
Er ist mit Bosheit angefüllt Пълен c
със злоба.
ae|funkce suoУ. hb trV. 1. свързвам
се (чрез радиоуигнал; с някого; 2.
umg поглеждам ядосано някого.
Angabe /, -п 1. уъобщnезn. сведе¬
ние, информация; 2. rur PL дaеен,
сведения; 3. указание; 4. umg о.Р!. пер-
чене, самохвалсово; 5. Sp сернис;
Eine ~ über jede./ctw. (Akk) machen
Давим сведение за екkого; нещо.
31111^11 su-У. hb le-У. umg зяпам
(някого, нещо).
angezitert adj застарял.
aciaebcn unf.У- hb IaV. 1. съобща¬
вам, давам информация, посочвам
(име, адрес); 2. определям нещо, да¬
вам (mое;; 3. маркирам, сбирам,
обозначавам; 4. съобщавам (в поли¬
цията), доноснича; 5. umg pejor хва¬
ля се, перча се; 6. Sp бия сервис, из¬
пълнявам начален удар.
Angeber т, -1. еоноснзK; предател;
2. umg самохвалио.
Angeber/l / -er 1. доносничество;
2. унмохвалство, перчене.
angeberisch adj umg симохвнлски.
an| gehen
Acgebf^^cte mjf. -n, -e oft iror люби¬
мият; любимата.
angeblich] adv уж, каито казват,
Er ist - reich Той уж c богат.
aegcblict2 adj мним, оаеа наречен;
Ein -cr ZCu/c Мним свидетел.
angeboren adj вроден;
Eine -c Neigung Вродена склонност.
Angebot r, -e 1. предложение; Wirtsch
оферти; 2. предлагане (нн стоки);
~ und Nachfrage Предлагане и тър¬
сене;
Ein rilcUUzIt^iges ~ zn Obst Богато
предлагане на плодове.
angebracht adj уместен, подобаващ.
aegebrocUnn adj 1. започнал вече;
2. наченат (бутилка вино);
Was machen uir eit dcm angebro¬
chenen Abend? Какво ще правим до
края на тази вечер?
angebunden adj 1. umg вързаи; не-
свободен (заради задължения); 2.
umg im: kurz ~ sein лаконичен, едно¬
сричен съм; рязък съм.
Зе^^сИме unr.У- hb ür.V. geh im:
j*mde. ctw. (Akk) ~ lassen давам, поз¬
волявам на някого нещо;
Jede. Schutz - lassen Давам зак¬
рила на някого.
aggcnusclt adj umg леко пийнал.
angegilbt adj леко пожълтял.
angegossen adj ir: ctu. sltzt/passt wie
- нещо седи иато излято (дреха).
gegegraut adj леео посивял (коса).
зngIgгiTTcn adj отпаднал, изтощен;
Sic siebt ~ aus Тя има измъчен вид.
аедсЬсйаМ adj сроден чрез же¬
нитби.
zegeUeitert adj пийнал.
aeignUcn urr.V. hb iaV 1 помолвам
(jmdn. um ctu. (Akk) някого за нещо);
2. засяга; отнася се (до някого, не¬
що); 3. siidd боря се, нападам, атаку¬
вам; 4. започвам (да се занимавам с
нещо, да решавам нещо (проблем,
тема); sr itг.У. 1. боря се; започвам
борбН (gcgce ctw. (Akk) с нещо); 2. umg
започва (училище, представление);
3. umg почва да гори, разпалва се
(огън), запалва се, свети (лампа);
urpers прилично е, редно е; поноси¬
мо е, сносно е;
Jede. um seine Hilfe - Моля някого
зн помощ;
Das gilt dict nicbts zn Това не е
48
angclcgd
твоя работа;
Was mich aegehl... Що се отнася до
мене...;
Wann gebt die Schule ae? Korz поч¬
ва училището?;
Gngee die Umweltverschmutzung -
Боря се срещу замърсяването на
околната среда.
31/111^ adj начинаещ, млад;
Eie -er Arzt Млад лекар.
аn|gihöгig sw.V. hb ile.У. принад¬
лежа И|enm./ciu. (Da,) някому, на
нещо);
Einem Komitee - Влизам в състава
на коми-ео.
angehörig adj принадлежащ.
Angehörige т[, -п, -п 1. роднина;
2. лмг PL ми;
членовете на групи или организации;
Jmds. ~л bcezcUrlcUtigee Уведомя¬
вам семейството, близните ни ек-
ного;
Die -п dis 5^11^11111 Dienstes Дър¬
жавните служители.
ÄngeCUrigekie//oPI принадлежност.
Angeklagte т/f, -л, -п обвиняем,
подсъдим; обвиняема, подсъдима.
aegekeackst adj umg разклатен, ле¬
ко увреден, накърнен (здраве, само¬
чувствие).
angikroctee meist ir: ~ комтее pejor
връщам сс разкаян и моля за прошка.
Angst/, -п въдица;
Eiecn Fisch ze der ~ laben Хващам
риба на въдицата си.
Angeiij/ -п панти;
Etu. (Akk) aus dee ~n heben Проме¬
ням нещо фундаментално.
Ае/сПе/пеисИ f -em работа, дело;
WirtscUaftliche -се Икономически
въпроси;
Eiec nrtggenne - regele Уреждам
спешен въпрос;
Sich ie fremde -ce mischen Меся cc
в чужди работи.
Aegclfischnrel f o.Pl въдичарство.
Angelhaken m въдичарска нунична.
Zegile s- V. hb tr. V. ловя (риба с въ¬
дици) (auch übeetr); ilг.У. гледам да
хваиа, стремя се към нещо, което е
далече от мене.
An/cln п oJV въдичарство.
Angelpunkt т център, най-важното;
Der Dreh- und - der intcreattoealce
Mode Център на световната мода;
слйпогг
- der Karriere Най-важното за ка¬
риерата.
Angelrute f въдичарски прът.
Angelsachse т, -п, -п нег.ооуакуонец.
ZegtlsäcUsisch adj англосаксонски.
Aeaelschcie т билео за риболов.
Angelschnur / връв, влакно (на въ¬
дица).
Angelsport т о.Р1. въдичарство.
аедс’иеП adj шзроиоооворnе
(враоа).
ae/emtssne adj 1. подходящ; 2. аден-
ваоnе; умnсоее; уъоовеоnи;
Den Umständen - Съобразно обстоя¬
телствата;
Ein -er Preis Подходяща ценн.
angcnche adj приятен, мил, симпа¬
тичен (човек); приятен (заиимаииn);
(Sehr) Ч Много ми е приятно! (при
запознанство).
Anger т, - veralt селски мегдан, по-
ояиа; морава.
aegeregt adj жив, оживен (разговор,
дискусия).
angeszat adj in: umg ~ sein нещо ще
cc прави, предприеме, планира cc;
umg Was iS jetzt -? Disko oder? Кан-
Bo ще правим сега? Ще ходим на
дискотека или?
Зл/тсИетеИ adj лено мухлясал
(хляб).
angescUIzgee adj 1. нащърбен (ча¬
ша, чиния); 2. поривооноен (здраве,
самочувствие); 3. Sp изтощен, умо¬
рен; леео коеоувnн,
angesctecit im umg ~ Kommen довя¬
на ме вятърът, идвам неочаквано,
оръсвам се.
aegeschen adj виден, високо уважа¬
ван, известен.
Angesicht п, -cr/oPl. veraltend лице;
лик;
Jede. voe - keeenn Познавам ня¬
кого по физиономия;
Im - der Tatsache С оглед на фаооа;
Der Gefahr les ~ seine Гледам опас¬
ността право в очите;
geh Im - des Todes Пред лицето ни
смъртта.
angesichts präp (Ger) предвид на, с
оглед на.
angespannt adj напрегнат (внима¬
ние политическа ситуация).
aegestzeet adj 1. унаследен, нас¬
леден, получен по наследство; 2. нас-
ледуовеи; вроден.
angestaubt adj 1. леко напрашен;
2. umg остарял, дпмодп (възглед, ме¬
тод).
Angestellte mf, -п. -п служещ; слу¬
жеща.
Зngcsiгcggt adj напрегнат, усилен.
A^j^tnSrr^i^l^hue^./' oJPl. напрегнатост,
усилие.
zegetze adj in: 1. voe jmdm. ~ sein
омагьоуае, поnнnе, запленен съм от
някого; 2. umg cs jmde. - haben ха¬
ресвам се на ниного; поnиявам ня¬
кого.
angetrunken adj пийнал.
angewandt adj приложен;
-e Llegulstlk Приложна лингвис¬
тики.
ae/’culesne adj ir: auf jede. - scie
зависим съм от ниного;
Auf sich (Akk) selbst - scie Разчитам
само на себе си.
ae|gewöhncn sw.V. hb tf-У. привик¬
вам, приучвам (някого на нещо);
Sich (Dal) ctw. (Akk) - Привиквам
на нещо;
Ich labe mir das Triekee angewöhnt
Свикнах да пия;
Er Uzt sich аngcu5Uлt; laut zu spre¬
chen Свикна да говори високо.
Angewohnheit/ -em навио, привична;
Aus - По навик.
Angina f. Argirer PI selten Mvd ан¬
гини.
gnlglcicUin unr, V. hb tf. V. приравня¬
вам; нагаждам, уеднаквявам, напо¬
добявам; sich - приспособявам се,
нагаждам се (jede./etu. (Dat); ae
jmdn./ctu. (Akk) иъм еяното, нещо);
Sich seiner Umgcbung/ag seine Umge¬
bung - Нагаждам се към обкръже¬
нието си.
Angler т, - въдичар, рибар.
an|glicdtrn жК hb tf.V. присъеди¬
нявам (ctw. (Da,); an ctw. (Akk) иъм
нещо);
eie Gebiet niete zederen Lagd/ag eie
aedercs Land -Присъедипявам тери¬
тория към друга държава.
A^j^liit^^er^^n^^ -сп присъединяване.
zealikanisch adj Rvl ашлннаеунз.
Anglist т, -em, -сп ангоицнст.
Anglistik / o.PL аеглицисонка; анг¬
лийска филология.
Anglizismus т, Anglizismen Lirg ан-
49
DEAUTK:fl-ä>ULG№tSCfE& WÖßTERBUCH
Anhängsel
гозцивъм.
Angorakaninchen r ангорски знен.
Angorakatze / ангорска нотни.
AeaorzuoHn / ангорска вълна.
aelgreifee unr.V. hb tr.V. 1. нападам,
атакувам (auch übvrtfj. критикувам;
2. umg започвам, залавям се c нещо;
3, увреждам, вредя, засягам, Tech
разяждам; 4. начевам, лочвам да из¬
разходвам (припаси); 5. südd umg хва¬
щам, пипам, докосвам;
Dee Feind ~ Атакувам противника;
Die Politik der Rcei’^rung ~ Критику¬
вам политиката на правителството;
Das greift die Gesundheit ae Това ув¬
режда здравето.
Angreifer т, - нападател, агресор.
anl/rcnzcn sw. V. hb itr. V. гранича (an
ctw. (Akk) c нещо).
Зл/rcezcnd adj съседен.
Angriff m, -e L нападение, настъп¬
ление, атака; 2. иапидки; критика;
Etw. (Akk) ie - nehmen Започвам не¬
що, залавям се с нещо;
Ein - gtgegauf dee Feind Атина cpc-
щу врага.
Ап/г1ТТ1П1с1с/ незащитено място
(изложено ни вяоър, дъжд, хими¬
кали).
^^/rlf^S^i^l^:^l^r / опасност оо напа¬
дение агресия.
Angriffskrieg т, -е нападателна (иг-
рnсивеа) воинн.
ge/ri tfsiestig adj агресивен, напада¬
телен; свидлив.
A^l^l^:ifTspueki т уязвимо, слабо
място.
Angriffsspieler т Sp нападател.
Znlgrlesce жИ hb lr.У- хиля се ня¬
кому.
zegst adj in: jedm. tst/uird ~ ued
bze/e някой се изплашва;
Jedm. Angst und Bae/c machen Из¬
плашвам някого.
Aej^ f. ÄngsT t страх (vor jenm./
ctw. (bat) от ияното; нещо); 2. трежн,
тревога, безпокойство (um jeng./ue
ctw. (Akk) за нииогO; нещо);
Jede. - eiejagen Плаша, уплашвам
някого;
Große - vor ctw. (Da,) haben Много
се боя от нещо;
Vor - (fast) uMkommee Едва не уми¬
рам оо страх.
ÄegstgcTull п чувство на сорах.
Ат^Мие т umg iron страхливец;
страхопъзлъо.
ängstigen ж И hb tr. V. плаши, мъчи
със страх; sich - страхувам се, боя
се (vor jenm,/ctw. (bat) оо ииеого/не-
що); тревожа се, безпокоя се (um
111171^. (Akk) за някого, нещо).
2111^111 adj страхлив, боязлив;
плах; adv прекомерно пnеаеmзчио,
стриктно.
Ängstlichkeit / -ел 1. сорахливост;
плахост, боявозвоуг; 2. загриженост,
3. педантичност.
Angstneuroscf -r Mvd сораховн нев¬
роза.
Angstschweiß т студена пот (оо
сорах).
aeastvoll adj изплашен; страхлив,
боязлив.
Angstzustaed т състояние ни страх,
паника.
gnl/uckee sw. V. hb tt". V. umgwofKK-
дам (ниkого; нещо).
ae!gurtee жИ hb lf.У. закопчавам
(се) с предпазен колан.
an|hzbee unr.V. hb tf.V. umg 1. обле¬
чен съм c нещо, нося нещо; 2. вредя,
сторвам някому нещо;
umg Die Frau Uzt nie Hoste ae Же¬
ната командва вкъщи;
Jede. ctw. (Akk) ~ wollen Иснам да
напакостя на иикого, имам му зъб;
Er Кале mir nichts - Той нищо не
може да ми направи.
^.Ihaftne жИ hb itr.V. лепи се, за¬
лепнал (полепнал) е (прах, боя и др.);
Das Pflaster haftet der Haut ae Плас¬
тирът е залепнал за кожата;
Ein Risiko haftet der Sache ae Рабо¬
тата е свързана с рисн.
ал^аКсго su.У. hb и:. слагам ог-
оавизк; гем на нон.
/1)11111 ж И hb tf. V. 1. закачам, за¬
копчавам (с нуна); 2. отмятам (с ку¬
кичка) имената в списък.
Anhalt т. -е Pi selten опора, основа¬
ние.
сеЩаИп unr.У. hb tr.V. 1. спирам
(иола, човек); 2. сдържам (дъх), за¬
държим; 3. уча много на нещо, съ¬
ветвам го, подтиквам го да прави не¬
що; sich - държа се (ал ctw. (Dm) в
нещо); ilr.V- 1. спирам (се) (за кола);
2. продължава, трае (дъжд, студ);
Die Luft/dee Atem - Затаявам дъх;
Jede. zu Pünk^lchkeit ~ Изисквам
от Много точност;
Din Hitzewelle hZlt ze Горещата въл¬
на продължава;
geh - Um eie Mädchen - Искам ръка¬
та на момиче.
anhaltend adj продължителен.
Anhalter т, - 1. пътуващ на авто-
стоп; 2. пътуване нн автостоп;
umg Per ~ fahren Пътувам на авто¬
стоп.
Anhaltspunkt т опорна точна; - ос¬
нование; изходна точка.
аеЬзеП/ае Haed peäp (Ger) с по¬
мощта на, посредством.
Anhang т, Anhänge 1. прибавка,
приложение, притурки (иъм книга);
2. о.Р!. привърженици, последовате¬
ли; 3. o.PL umg прииоел(kи); придру-
жнтnоИхa),
Anhängeadresse / етиеетче с - адрес
(на багаж).
3n|längin| жТ. hb tr.V. 1. прикач¬
вам (вагон); окачвам, заиачвам (пал¬
то); 2. прилагам, прибавям, добавям;
3. umg прикачвам някому (убийство,
кражба); приписвам някому нещо;
sich - хващам се, улавям се;
Elece Waggon - Прикачвам вагон;
umg Jgdm. Псе Diebstall - Припис¬
вам някому кражбата.
3n|hangen2 urг.У- hb ilr.У. geh при¬
вързан съм към някого; последова¬
тел съм на някого; предан съм ни ня¬
кого;
Einer Partei - Привържеиин съм на
партия.
Anhänger т, -1. привържеиик, пос¬
ледовател, поддръжник; 2. ремирие;
3. уккршение, виислни; 4.спи иее с ад¬
рес (на багаж).
AehäegerscUaft / (М привържени¬
ци, последователи.
Anhängcscliin п « Anhängeadresse,
anhängig adj: Jue висящ, нерешен;
Jur Eie -ns Verfahren Висящо дело;
Eieen Prozess gcgee jedn. - machen
Завеждам дело срещу някого.
aetae/lict adj привързан, предан,
верен.
AnhänglicCUke/z.PI привързаност,
преданост.
Anhängsel п, - 1. придатък добав¬
ка; 2. висулки (на бижу и др.); 3. pejor
пречеща притурка, “пето колело* в
4.
an|haueheg
GADEDOFF
50
нещо.
an| hauclnn sw.V. hb tr.V 1. дъхвам
(върху нещо), облъхвам, обвявам;
2. umg криувам, навиквам някого.
/e|häufee жИ h) lr-У- натрупвам,
насъбирам (припнси, пари); sich - на¬
трупвам се, насъбирам се; тълпя се.
Alhäurшlea; -еп натрупване.
äe -heben ! unr. V. h) tf. V. 1. повдигам,
приповдигнм; 2. повишавам (качест¬
во, жизнен стандарт).
3g|UibenI unr.V hb ilr-У. geh започ¬
вам.
Achebunei/ -en nовдзтаее, повиша¬
ване.
aelheftin mV. hb lr-У. прикрепвам
(ctu. zn ctw. (■^kk)KDat) нещо на не¬
що); окачвам, слагам; забождам, на-
бождам, прищипвам.
ае| heilen s^.V. sr i'tr.V заздравява
(рана).
an|heimele ж V. hb tr. V. напомня за
нещо родео, близко.
aeUeieiied adj напомнящ родния
край, дома; уютен, ннонмен; близък.
aeU/imIfallte aelcim fzileeurг-У. sr
ilг-У- geh 1. ставам нечий, падам се
някому; 2. подлежа;
Der Willkür ~ Ставам жертва нн
произвол;
Der Zerstörung - Изпадам в раз¬
руха.
anheim [Stellen zeUnle stellte su-У-
h) tr.V. veraltend предоставям (няко¬
му нещо);
Ich stellt es Ilrce Urteil anheim Пре¬
доставям го на вашата преценка.
lelhcizcn жЕ h) iг.У. 1. запалвам
(печка); 2. umg подклаждам, подбуж¬
дам (спор, дискусия).
an Iherrschen sw. V. h) tr. V. навиквам,
нихоивам (ииного).
gn|heuern su-V- hb lг.У. 1, Mae взе¬
мам ни - служби ни нораб; 2, umg pejor
наемам някого (често за нелегална
дейност); arV, Mae постъпвам на
служба (наоо матрос).
an|lexie su.У. h) tr.V правя няко¬
му магия (за лошо).
AeUieb т umg im: auf ~ още в нача¬
лото, отведнъж, при първия опит.
ae|Ulemeln sw.V hb if.У. umg бла¬
гоговея пред няиого, боготворя - ня¬
кого.
Anhöhe f -п възвишение, хълм, ви¬
сочина.
ал| hören sw.V. h)tr.У- 1. слушам, из¬
слушвам; 2. познавам нещо по гла¬
са, произношението на някого; 3. до¬
питвам се, изслушвам нечие мнение;
umg sich ~ нещо звучи (добре, лошо);
Sich (Da,) liece Vortrag ~ Изслуш¬
вам доклад;
Eie Gespräch mit ~ Чувам неволно
чужд разговор;
Dieser Vorschlag Uört sich eicht
schicclt ал Това предложение не зву¬
чи зле.
Aehörrmgy, -em Jue изслушване (в
парламента и др.);
Eiee öffentliche - voe Sachverständi¬
gen Открито изслушване на експерти.
aelhusten sw. V. h) tr. V. кашлям в ли¬
цето на някого.
Aeilie п o.PL Chem анилин.
Anilinfarbe/ анилинова боя.
zeimaliscU adj 1. животински; оо жи¬
вотински произход; 2. übertr живо¬
тински, скотски.
Animateur [аеСмаЧаге] м, анима-
оор (служител в туристически фир¬
ма, отговарящ за раввоnеаоnлео-
спортната програми на гостите).
anleltree ж V hb tf. V. поощрявам,
подбуждам, подтиквам (zu ctw. (Da,)
иъм нещо).
Animosität /, -er meist PL. равдрав-
иееост, въвбудnиосm; враждебност,
неприязън.
Aeion т, Ariorer Phys аниое, оори-
цнтелnе йон.
Aeis/Anjse, -ейо/ анасон.
AntsscUezps т анасонова ракия,
анауоеозйка.
an Ikämpfne su-У. h) itr.V. боря се,
съпротивлявам се (gcgce ctw. (Akk)
срещу нещо).
Ankauf т, Ankäufe заkупуванn; по¬
купни.
ae|kaufee sw.V hb tr.V. закупувам
(ценни книжа, големи количества да¬
дена стона).
Ankäufer т, - закупчик, закупвач.
Ankaufspreis т покупна цена.
AlkaurтsSenen изкупвателен пуист.
Acker т, - 1. ноова; 2. Arch тяги,
скоби;
Ir/cedwo vor ~ geUcn Хвърлям, пус¬
кам иотви някъде;
Vor - liegee Стоя, съм на котви;
Dne - lichten Вдигам ноова.
Ankergeschirr п Маг котвено уст¬
ройство.
AeKerketti / Mae котвена верига.
ackere sw.V. h) ilr-У. пускам котва
(auch übertr); стоя на ноова.
Ankerplatz т Mar водни площ при
входа нн пристанище.
AnKerwinde/ Mar лебедка, котвена
вдигички.
ägketteesw.V hb tr.V. привързвам,
завързвам с верига (куче, мотопед);
Das FzUrrad cineg/eieeM Lztergee-
pfahl ~ Заключвам велосипеди иъм
стълб оо уличното осветление.
зn|kIäTfIn su-У. hb tr.V umg джиф-
на, лае срещу пяното (куче).
AeKlzge / -п 1. oft о.Р1. обвинение;
2. rur PL упреци; 3. Jur обвинението;
Gcgce jmde. ~ erheben Повдигам об¬
винение срещу ниоого, давам няко¬
го под съд;
Unter - stelee Обвиняем съм (в
дело);
Hat die ~ Fragen an den Zeugen? Има
ли обвинението въпроси иъм свиде¬
теля?
Anklagebank/ подсъдима скамейка.
3e|klagen sw.V hb tr.V обвинявам,
повдигам обвинение (срещу някого);
Jmdn. ungee Dtebstahls/des Dieb¬
stahls ~ Обвинявам няиого в нражба;
Das Schicksal ~ Упреивам, обвиня¬
вам съдбата.
AnklagepunKt mJur точна (пункт) от
обвинението.
Ankläger /п - обвинител.
Ankla/erene / Jue обвинителна реч.
anklägirlsct adj обвинителен.
Anklageschrift / Jur обвинителен
аот.
Anklagevertreter mJur представител
ни обвинението, прокурор.
3g|klzmmere ш V. hb tr. V. защипвам
(пране); прикрепвам с кламер (ксе¬
рокопие иъм писмо); sicU ~ хващам
се здраво; веопчвим се (ae ctw. (Akk)j
(Dat) за, в нещо).
Anklang т, Arklänge 1. отзвук, одоб¬
рение; 2. nur PL прилика; иоmнн; на¬
помнящи нещо или някого;
- beim Publikum Äedee Намирам
отзвук, одобрение от страна ни пуб¬
ликата;
Anklänge ze TU. Maen Нотки, неща,
51
DEUTSCH-ÖULGADISCHES WCÖgSßdJCli
anllangee
напомнящи T. Ман.
3n|klebce жИ hb tr.V. лепя, залеп¬
вам върху нещо; разлепвам (афищ);
sr ilr-У. залепнал съм, залепил съм
се върху нещо.
gn|KIeidee ж V. hb tr. V обличам; sich
~ обличам се.
Ankleideraum т 1. съблекалня; 2.
гримъорна (за артисти).
3g|Klopfcn ж V. hb itr. V. 1. почуквам
{на врата); 2. моля зи нещо;
Zuerst - dang eigt^e^^n! Първо се
чуки, после се влиза;
с Ae die Tür ~ Почуквам ни вратата.
ае|КлаЬЬем ж V h) tf. V. нагризвам
(за животно).
Hп|Knelfen urг.У. h) lr.У- отщипвам;
откъсвам (с пръсти, клещи).
3n|Knipstn sw.V hb tf.V umg свет¬
вам;
Din Lampe ~ Запалвам лампата.
ae|keotie su.У. h) 1г.У. завързвам
(с възел).
3n|knüpfen su-У. h) tr.V 1. завърз¬
вам, свързвам (връв); 2. übertr завър¬
звам, установявам познанство, връз¬
ки; 3. завързвам, започвам, подемам
(разговор); itr. V. позовавам се (an ctw.
(Akk) на еещо;; вземам повод, про¬
дължавам въз основи на;
Geschäftskontakte ~ Установявам
делови контакти;
An alte Tradltionee ~ Продължавам
в духа на стари традиции.
АлknüpTnngspugkr т изходна точни;
Diese Geschichte dientc als ~ für unser
Gespräch Тази история послужи иа¬
то изходни (отправна) точка, за да
завържем разговор.
ag|Knurree ■sw.V hb tг.У- 1. ръмжи
срещу някого (куче); 2. umg изръм¬
жавам някому; обръщам се сърди¬
то, мърморейки, иъм някого.
3n|kochen жИ hb tr.V. Kochk леко
заварявам.
aelködere sw.V. hb te.V 1. залагам
стръв, примамвам със стръв; 2. übertr
примамвам някого.
anlkotlee жИ hb tг-У- 1. umgзана¬
сям някого, майтапя някого; 2. на¬
гарям; sr ilf.V- нещо се овъглява, об¬
гаря.
aejKommeg urr.V sr itr.V. 1. идвам,
пристигам (in ctw. (Da) в нещо, ня¬
къде; bet jmle. при някого); 2. нещо
се приема добре, намира добър от¬
звук (bet jmdm. у, при- някого); 3. ме¬
ря се с ияеогO; с нещо, излизам
насреща му (/с/се jmdn./etu. (Akk) с,
срещу ниного, нещо); 4. umg досаж¬
дам (еИ etw. (Dat) с нещо); hb lr.У.
1. обзема ме, обизаща ме,
ме (умора, желание); 2. нещо ми е
трудно, лесно; unpers 1. зависи оо (es
Kommt zufjedn./etu. (Akk) ал); 2. дър¬
жа на нещо, важно е за мен (cs kommt
jmde. auf ctw. (Akk) ae);
In einer Stadt ~ Пристигам в град;
Der Vorschlag kommt -bei allee gut an
Предложението се приема добре от
всички;
umg Dauernd mit irgeeduelctee Bit¬
tee ~ Bte идвам (досаждам) с някак¬
ви молби;
Freude Komet mici an Обзема ме
радост;
Damit kommt er bni mir eicht zn Ни¬
що няма да постигне с оова пред
мен;
Es kommt auf das Wetter ae, ob ...
Зависи от времето, дали...;
Es auf ctw. (Akk) ~ lassen Докарвам
нещата до това, рискувам;
Wenn es darauf аеКоет^... Когаоо
се стигне до там,...; когаоо потрябва;
umg Es Kommt darauf zn Може би,
зависи (оо обутоитnоутвата;;
Die Arbeit kommt mich schwer an Pa-
ботаоа ми е трудна.
Ankömmling т, -с новодошъл, но¬
вопристигнал.
zelotzen sw. V. hb tf. V. ungpejor от¬
вращава ме, гади ми се, повръща ми
се от нещо;
umg Scie Beneteen kotzt mich ae
Поведnезnто му ме отвращава.
3n|KrzIIin, sich ж.И hb виопчвам
се с нокти (an ctw. (DatjAkk) в нещо).
Zg|kra1zen su И hb tr.V надрaуевам;
драскам върху нещо.
3n|Krzuscg su-У. hb 1г.У. набирам
(плат, завеса).
ae|Kreideti ж.Е hb 1г.У. 1. записвам
(с тебешир); 2. umg упреквам няко¬
го, не му прощавам нещо;
Dieses Beeetmce uerde ich iim - То¬
ва новедnеиn няма да му го простя.
Ankreis т Math допирателни окръж¬
ност.
ae|Kreuzen жИ hb 1г.У. 1. отбеляз¬
вам, мариирам с кръстче; 2. зачерк¬
вам (във формуляр, при тест).
an|krlecleg unг.У. sn itf.V. еонъовя-
вам; umg aegekrochee kommee допъл-
вивам, долазвам.
an|küeniain sw.V. h) lг.У- известя¬
вам, оповестявам; съобщавам за
нещо;
Ein Konzert ~ Съобщавам, че ще се
проведе концерт;
Das Vogelgezwitscher Kündigt den
FrüUIleg an Птичи песни предвесоя-
вао идването ни пролетта;
Der Herbst Kündigt sich an Есента
приближава, това си първите пред¬
вестници ни есента.
Ankündigung f. -еп обявление, обя¬
ви, съобщение.
Ankündigungsschreiben п Wirtsch
уведомително писмо, авизо.
Ankunft f o.PL пристигане.
Аnkunftsizfel f табло (в гари и ле¬
тища) с разписанието за пристига¬
нето на влакове и самолети.
Ankunftszeit f време на пристигане.
3n|kuppclg жИ hb tf.V. завързвам,
закачам, сеачвам (към превозно
средство).
А^^р^тте j/ укнчваиn.
Ин|Hзгbe;IжИ. hb tf.V. 1. пускам в
движение (двигател, трактор); 2. раз¬
вивам, Тласвам напред (икономики).
ae|lächelg sw. V. hb tf. V. усмихвам се
(imde. (Akk) на някого).
ап|11ссееж И hb tf.У. 1. поглеждам
смеейки се (някого); 2. umg: sich (Da,)
jede. ~ завързвам познанство с ня¬
кого (любовни връзки, флирт).
Anlage f -п 1. Tech уредби; съоръ¬
жение; инсталация; 2. построяване,
уъвдаваеn; 3. Wirtsch невестздзи; 4.
rur PL парк, зелени площи; 5. поси,
композиция, строеж; 6. заложба;
склонност, предразположение (zu
etw. (Dat) за, към нещо);
Eine militärische -Военно съоръже¬
ние;
Eine öffentliche ~ Парк;
In der - Приложено.
Aniageberater т уъвеоенк по инвес¬
тиционните проблеми.
Anlagekapital п Wirtsch основен ка¬
питал, нннnстицнонnн капитал.
ae|laegee ж V sr itf. V. veraltend при¬
стигам; стигам; hb tr.У. 1. was mich
Anlaß
GAbEßOFF
52
anlaniS ... що се отнсся до мене;
2. umg ssüd östeer докоссам, -пиам.
Anlaß Anlass m, Anlässe повод; слу¬
чай, причина; суеоваеиn;
Aus - seines 70. Geburtstages По по¬
вод 70 годишнината му;
Aus gegebenem ~ По еaутсищaтс
причини, по ессmоящня повод, пора¬
ди създадените обстоятелства;
Bet jedem - При всени повод;
Bni felerilcUie Anlässen При тър¬
жествени случаи;
Jede. ~ zu ctw. (Dal) geben Давам
някому повод за нещо;
Etw. (Akk) zum - nehmen Възполз¬
вам се от нещо (като повод).
anilassnn unf.V hb tf.V. 1. запалвам
(мотор); пускам в движение, включ¬
вам (машина); 2. исхoквaм, ругая
никсгс; 3. umg не събличам (палто);
4. umg нн изключам, оосоанм дд сси-
ри (рaезс); umg суосвкм да свети
(лампа); 5. umg започвам, тръгвам
(добре, зле);
Jede. grob ~ Нахонвам ниkсгс, нах¬
върлям се грубо върху някого;
umg Dte Ernte lässt sich gut ae При¬
бирането на реколтата започва добре.
Anlasser т, - Tech стартер.
aginasten sa.K hb tr.У. 1. натовар¬
вам някого с нещо; 2. стоварвам (ви¬
на) върху няиого;
Jene. dee ÜbcrfaH ~ Приписвам
някому отговорността за нипсдп-
нието.
anläßlich anlässlich präp (Ger) по
случай, по повод.
т, Anläufe 1. Sp ватичваие,
засилване (преди унсK; миоанn;; 2. на¬
падение, атака; 3. опит;
Einen - nehmen Затичвам се, засил¬
вам се;
Eiere neuen -nehmte/Machee Спио-
вам пнк, правя втори опит;
Etw. (А- im ersten - schaffen Пра¬
вя нещо при първия спнm; от първия
пъо.
AnHufadresse f адрес на лице или
ниутиmудзи, иъм която могат да се
обръщат в критични ситуация нуж¬
даещи се от помощ или съвет хора.
gClaufee urг-У. sr itf-У. 1. запалвам
се (мотор); заработвам (за машина);
2. изпотявам се (стъкло, очила); 3.
добивам определен цвят; 4. започвам
(рабоои, опио); 5. трупам се (разхо¬
ди); hb tr.V. приближавам се към
нрнсоанзще; насочвам се иъм прис-
оаинщn (кораб);
Angelaufne Kommen Идвам оичеш-
еом, дотичвам;
Einen Motor ~ lassen Пускам двига¬
тел в движение;
Vor Wut rot ~ Зачервявам се от яд.
Aelaufstilln f 1. - Äniaufadresse; 2.
явна за шпиони, терористи и др.
ÄnlauTsiroe т Tech nоектричnсен
ток за задвижваие.
Aelaufzcit f начален период (зи нив-
лзвaне в спецификата на определе¬
на дейност, професия).
Anlaut т. -е Lirg нaчaооуловне.
AnLn/cippairat т автоматичен само-
подавач (в печатарс-вото).
AeltaehafCe т пристанище (където
акостират кораби).
ал|1еаепжИ. hb l.нсстрсявсм
(селище); правя (пари); прокарвам
(пъо); 2. слагам, поставям; 3. обли¬
чам, слагам (дреха); 4. влагам, ин¬
вестирам (пари); 5. съставям (нарто-
оnка; списък); sich ~ спречквам се
(eit jmdm. с еиксгс); itr. V. акостирам,
пуснам котва;
Einen strengen Maßstab ae ctw. (Akk)
~ Преценявам нещо строго;
Din letzte Hand an ctw. (Akk) ~ До¬
вършвам нещо;
Bcl ctw. (Dal) mit Hand - Помагам;
Auf nie Tier - Прицелвам се в жи¬
вотно.
Anlegeplatz т пристан, място за
спиране.
Anleger т, - Tech подавач (в печао-
нздн).
ае|1еиееп мИ hb 1г.У. 1. облягам,
опирам (an ctw. (Akk^Da,) иа; о не¬
що); 2. притварям; оставям леко от¬
крехнато; sich - облягам се, опирам
се (ae etu. (Akk) на нещо) (auch
überir)
Das Feester ~ Открехвам прозореца;
Dtc Leiter zn dcr/zg din Wand - Спи¬
рам стълбата до стената.
Anlehnung f oPl. im: in/uetir - ae
jmne,/etw. (Akk) позовавайки се на ня-
ного; иnщс; изхождайки оо.
Anlehguegsbedürfgis п пстребесУ0;
желание за обич и подпомагане от
ДРУГ-
agIeUeuegsbinür№g сф^ждаещ се
оо снора; от подкрепа; несамостоя¬
телен.
AeleiUe f -л 1. Wirtsch заем; 2. oft
pejoe übertr вазмутваеn.
Aeieihepapier п Winsch обннгацня.
ag|leimeeжИ hb te-У. залепвам с
туткал (ze ctw. (Akk/Dat) за, върху
нещо).
gn|leiten ж V. hb tf.V. ръководя; на¬
пътствам, насочвам;
Das Kiel bni dee Hausaufgaben/zur
Selbständigkeit - Напътствам детето
при писане на домашната рабооа/иа-
сочвам го иъм самсутоитеоноут.
Ailnilnuga -er 1. напътствие, ука¬
зание (für ctw. (Akk)(zu ctw. (Da,) за
иещс;; 2. ръисвс,еутвс, упътване
(брошурка).
3n|lernen жИ hb lf.У- уча, обуча¬
вам, подготвям (работник).
Anlernzeit/време за обучение в да-
еnиa професия.
ae|lesee urrV. h) le.У- 1. зачитам
(книга); чета нaчслоmс; 2. sich (Dat)
etw. (Akk) - научавам нещо чрез че¬
тене, научавам (често повърхессоис;
нещо;
SicU (Da,) iecUelscUe Keлergisse -
Добивам технически новеaеня чрез
четене.
anjli^i^i^I^l^^nsu.K h)lf.У. осветявам.
^tiefere жИ hb tf.V. есставим (в
по-годеми количества).
3g|ilegee unr.У- hb ilr.У- 1. приляга
(дреха); 2. предстои като ваесчс;
3. граничи;
Das Klnld liegt cng zn Роклята при¬
лепва за оиооmс;
Was liegt beute ze? Какво има да се
прави днес?
Anliegen п, - желание; молба;
Ein ~ ze jede. haben Имам молба
към нинстс;
Ein ~ vorbriggen Отправям, изказ¬
вам молба.
aellcgeed adj 1. уъуnеnи, близък;
2. приложен;
-е Papiere Приложени дсиумnион.
Aellteger т, - живеещ нн дсеееa ули¬
ца или в съседство с море, река, ка¬
нал;
Frei für - Движението и париира-
иеос е разрешено само за живеещи¬
те в района (улицата, сградата).
53
WÖQTEßbUCh
Алеси]’^^
Anliegerstaat m съседнс държава;
държава, граничеща с море;
Bulgarien gehört zu Псе ~ее des
Schwarzen Meeres България се чис¬
ли иъм дьржaвзте; граничещи с Чер¬
но море.
3е|1оеКее жК hb нУ. примамвам,
прдмсмвсм, привличам.
ae|lnOtituK hbtr.V. запоявам.
ag|lüaen urr. V. hb tf. V. лъжи, измим-
вам.
Aemzcln f o.PL umg pejor свслии.
3g|maeUce sw.V. hb try. 1. наелаж-
дсм (огън); 2. запалвам (лампа); пус¬
кам, включвам (уред); 3. umg при¬
крепвам, закрепвам; зннсчвам; 4. раз¬
бърквам, смесвам с нещо; 5. umg
усуквам се, увъртам се около няко¬
го; б. umg хсресвсм се, действам ат¬
рактивно и привлекателно;
Das Radio ~ Пускам радиото;
Ein Plakat zn der Wand - Прикреп¬
вам плиеат иъм стената;.
Den Salat mit Essig und 01 - Разбър¬
квам сслс-ата с оцет и олио;
umg In der Disko cte Mädclie -
Увъртам се снсос момиче в енскс-
оееа;
umg Der Kuchen eaclt mich rlcltl/
ал! Сладкишът страшно ми харесва!
ag|eahnee жЕ hb !r.V. напсмеим
(на някого за нещо);
Eine Zahlung - Напомням за пред¬
стоящо плащане.
ал^аНсе ш И hb tr. V L бсиднувам;
2. umg гизпзувм, нзpй(с^звм, чее>рая
(an ctu. (Akk) върху нещо); umg sich
- гримирам се (уионс;.
Anmarsch т oJPL настъпление; ид-
вснс;
umg Ie - scie На пъо съм, идвам.
алimаrschtcrcn sw. V. sr itr. V. 1, приб¬
лижавам (се) Имaрширувайкз;; 2. ид¬
вам, пристигам.
Зg|mаßen; s|cu (Dal) sw.K h) прис-
всявнм си правото за нещо; припис¬
вам си (нещо без сунсвиниу;;
S|ch (Dat) е|л Pr-|vt|eg ~ Приписвам
си, присвоявам си привилегия;
Er maßt sich an, über das Buch cin
Urteil zbzugebee Одързостява се да
даде преценка зс книгата.
anmaßend adj надменеИ; виссксмn-
рен; дързън, уамонадnиH; арогантен.
^1133^/ -en meist o.PL L - нсд-
мnиеоуо, внусксмерне; aрогиеоисут;
2, превишаване на нсмпеоеедии.
Anmeldefrist f срои за регистрация
зиписвсиn.
Anmeldegebühr /таисс за регистра¬
ция.
Сп|теШе hb trУ- 1. съобща¬
вам, обаждам се, известявам; дек¬
ларирам; 2, рnгзутрзрсм - (сп), за¬
писвам (се);
Einen Besuch ~ Съобщавам за пред¬
стоящо посещение;
Sein Auto ~ Регистрирам колсти си;
Sich zu eieem Kurs - Записвам се в 1
курс;
Sich bei jede. - lassen Съобщавам
името си, за да бъда приет от някого.
Anmeldepflicht f задължителна ре¬
гистрация, задължително - деkлирз-
рaее;
Anideinnue/ -er 1. о.Р1 регистри¬
ране, знниуваие; уведомяване; 2. съ-
общеенn, известие; 3. umg регистра¬
тура, помещение, в което се -запис¬
ват поуеmнmеоитn; приемни;
Nur nach vorheriger - Само след
предварително всписвниn;
Die ~ des Autos Рnгистрзрсее ни ко-
лста.
/n|ecrkin su.У. hb lrУ. 1. отбеляз¬
вам, забелязвам, низвим; 2. отбеляз¬
вам, маркирам нещо (в текст); 3. umg
забелязвам ümdm. ctw. (Акк) у еико-
го нещо);
Man merkt dir das Älter eicht ae He
ти личи възрастта;
Einen Tag ie Kaleeder rot - Отбе¬
лязвам с червено ден в календари.
AeneerKue/, -еп забележка;
Kritische -се Крнозенз забележки;
~еп zu cieem wisseлschzTrliclee Arti¬
kel Забележки (пояуниmnлез или до¬
пълващи) иъм научна статия.
gn|mtnssn urr.V. hb tr.У. ушивам по
мярна.
zelieontieietteK hblг.У- моеоирсм
(ae etw. (Dat/Akk) към нещо).
Anmutf oJU. прелест, грация, чар.
ал^^ее ж'.И hb try. вижда ми се,
нещо иато...;
Das mutet mich eigenartig ae Това
ми се вижда утраннс.
gnmutig adj преоnутеИ; привлекате¬
лен.
aeleagtle ж V. hb tr. V. всксвсвсм (an
ctw. (Dat/Akk) на нещо).
ae| nähen sw. V. hb tr. V пришивам, за¬
шивам (ae ctw. (Dat/Akk) зн, на, вър¬
ху нещо).
aeieälcrg sw.V. hb tгУ. приближс-
всм, доближавам; stcl - прибли¬
жавам се, доближавам се ЦеПт,^..
(Dat) до някога, нещо) (auch übertr).
aeeähertn adv приблизително;
Die Antwort ist - richtig Отговорът
е приблизително верен;
Das Buch ist eicht ~ so ieieressaer,
win ict erwartet habe Книгата не е ти¬
ни иетnрnсна, ксеоо очаквах.
Anntäuerutg/ -сп нрнбозжаваее;
сближаване.
Aenähcгuegspoliitk / o.PL. нсозоикн
на - сближаване.
Annäherungsversuch т опио за сбли¬
жаване.
Aeeätiruegsunrt т приблизителна
стойност.
Annahme/ -п 1. приемане (нн пред¬
ложение); 2. място зс nрнnмаиn; прие-
мaоnоеи пункт; 3. допускаие, пред¬
положение, хипотеза;
Eine ricttC/c/falsche - Вярео/греш-
но предположение;
Ich habt Grued zur dass... Имам
сунсваинn дс предполагам, че ...
aegihebar adj приемлив, допустим.
ae|enhmee umгУ. МигУ 1. приемам
(подарък; предложение; молбс); 2.-
възприемсм, усвоявам (повееnиие;
навици); 3. допуснсм, предполагам;
4. дсобивам -форми, очертания, раз¬
мери); geh sich - зсемсм се (jmns./etw.
(Gem) с еинсгс, с еnщс); грижа се за
ииногC; нещо;
Vereueft - Вразумявам се;
Gelfthrltctc Ausmaße - Вземам зс-
утрашзmnлнн размери;
Eie KCed ~ Сунесвивaм дете;
Atgeeoeeee; dass ... Ано предпо¬
ложим, че...;
Mae eteet ae, dats... Смята се,
че....
Annahmestellef приемателен пунно.
Atnalee rur Pl. аесоИ; летописи;
Etw. gelt ie die - nie Нещо влиза в
оnтониуa (на историята и др.)
Annehmbarkeit / -еп приемоивоУO;
допустимост.
AenehimicCtkit/ ~сп meist PL удоб¬
ство;
zneektCcrcg
Die ~ce des städtischen Lebens Удоб¬
ствата на градския начин ни живот.
zn^^Ki^^t^ii sw.V’. hb ,f.V. анексирам,
прнуъnеииивам (оnритории).
Annexion f. -еп анекуии; (ниуилст-
вnнс; нрзуъееиниваеn (пи оприто-
рия).
gn|nlinsn sw.V. hb lr-У. кихам срещу
еикого.
3e|nietee sw. V. hb tr. V. вaнитвaм, за¬
крепям с нитове.
алео, Aeeo adv пр^... година;
umg - dazumal В старо време, във
време оно;
~ 1492 През 1492 тодииа.
Annonce ^'ео^ f -r обявс, обяв¬
ление;
Eier ~ aufgnbne Давам обявление;
SicU auf eint ~ melden Отговарям
на обявн.
Annoeceeteil [z'eO;s^tаtl] т сорани-
циое, разделът зн обяви във вестник.
annoncieren |anO'si:ren]жЕ hb lr.У.
давам обявление.
annullieren sw.V. hb tf.У. анулирам
(зсkое, бран).
АеОпС/ -л p’сенод.
anl<olen sw.V. heteV. umg досаждам,
отегчавам.
Aefdentspaetme/Phys аиодео нап¬
режение.
anomal adj аисмалnH; нереден, не¬
правилен.
Atoiddlnie/ -п аномалия.
anonym adj 1. анснзмен, безименен;
2. umgp<rббезончn е»жlзлщиn нилои
квартал).
Anonymität / o.PL аиснимност;
Die - uzUree Запазвам ансизм*
есутта.
Anorak m, -s анорак.
aejoorneceuE hb tr.V. 1. нареждам,
подреждам; 2. разпореждам, иареж-
еaм; псутаесвивам, вапсвяевам,
предписвам.
Anordnung / -er 1. разпореждане,
нареждане; 2. подреждане;
Eien ~ erlassen, ГгСтТсл Давам нареж¬
дане;
Auf ~ des Arztes По лекарско пред-
ннсаиие.
anorganisch adj Chem неорганичен.
anormal adj ненормален.
aelpaiKne sw.V. hb tr.V. 1. хващам;
улавям (здраво); 2. umg псесващам
GAEEROFF
(работн, проблем); 3. umg отнасям се
към никсгC; държа се с някого (гру¬
бо, бnздеремсинс;; tlr.У. umg im: mit
~ помагам, присъединявам се иъм
дадена работа;
Heikle Probleme rlcttl/ ~ Подасж-
дсм правилно нъм щnkстонвн проб¬
леми;
umg Wir- - pzckee eit ae Всненн се
хващаме за рабста; вуиекз помагаме;
umg Jede. Uzrt - Отнасям се ряз¬
ко, грубо нъм ниного.
ZelpptssenuE hb ilf-У- nрзсnссс-
бивам; нагаждам (нещо към никото,
нещо); sich ~ приспособявам се, на¬
гаждам се (iedm,/etu. (Dat^lm jede./
ctw. (Akk) към ниногс; еnщс;;
Jmlm. eieee Anzug ~ Нагаждам кос¬
тюма към (фигурата на) някого;
Sich der Situation ~ Приспособявам
се, нагаждам се към ситуацията.
Aepzsser т. - нагаждае.
Anpasssuiei/ -er meist о.Р1. нагаж-
еанn; приспособяване (an jшdЛ;/eiu.
(Akk) към ииксгс; нещо); Tech нагаж-
дане; пригаждане, приписване; Biol
аксмсеация.
Anpassungsfähigkeit / приснсусби-
мост, способност за приспособява¬
не, адаптивност.
Aepassuegsscluierigkeitne rue PL
трудности ни aеaптсцнятa, приспо¬
собяването.
Anpassungsvermögen п ~ Aepassuegs-
fähigkeit
gg|p^i^i^i^ii mV. hetr.У- L Tech пплпн-
гувсм, засичам (предавател); 2. umg
дnля;- стремя се иъм нещо;
Ie Matle eiee Eies ~ Стремя се към
“отличен” по математика.
anlpfeifen unr-У- hb tr.У- l.Sp давам
(съдийски) сигнал за започване нс
играта; 2. umg смъмрям, порицавам
(някого).
Anpfiff т, -с LSp начален съдийс¬
ки сигнал; 2. umg мъмрене, кастрене
(оо еаеалеиk;.
anlplCanzne sw. V. hb tr. V. садя, засаж¬
дам.
AepTaieziiitg/ -en 1. о.Р1. посаждс-
нn; засаждане; 2. насаждение, заса¬
дена площ.
aglpflaumee sw.V. hb tr-У. umgpejor
подигравам, ваиауим, закачам ня-
ного.
54
ал| pflocken sw.V. hb tr-У- завързвам
за нсочn; закрепвам с нознсве.
/л|picken sw.V hb lr-У. накълвансм.
/е|pinsele sw. V. hb tf. V. umg боядис¬
вам, нсмирнам с четната.
aл|pirsetnn; sich swE h) промък¬
вам се незабелязано (an cin Tier до
дивеч). .
ael pöbeln ж V. hb Ir. V. umgpejoe на¬
грубявам, хуля, обиждам.
Anprall т, -с удар, сблъсък;
Der - der Wellte Прибой.
еп|pгallIл su.У. sn ilrУ- удрям се,
блъсвам се (ал/gngee ctw. f/WcJ/jedg. -
в нещо в ^кого).
ае| prangern sw. И hb tf.У- изобличи- -
вам, приковавам нс позсриии стълб,
заклеймявам;
Die Korruption der Verwaltung ~ За¬
клеймявам корупцията ни адмнеиут- -
рсцията;
Jedn. als Betrüger - Заклеймявам
някого като измамник.
aelprtisne urr-У. hb lf.У. хваля, рек¬
ламирам, правя реклама нс нещо;
Eien Ware - Рекламирам стона.
aeipressne swy. hb ,f.V. притискам
здраво до нещо;
Das Ohr zn die Tür ~ Притискам yxo
до врсосоа, подслушвам.
Anprobe / -п пробс (на дреха).
approbieren sw.У. hb lr.У- пробвам
(дреха). ’
aelpumpnn sw. V. hb tr. V. umg вземам
пари на заем (оо иинсгс);
umg Dee Freund um 5 Mark - Взе¬
мам 5 мирни на заем от приятеля си.
aniquatscUee м V. hb tr. V. umg запри¬
казвам еикото.
Anrainer т, - südd österr съсед (жи¬
веещ на уъуnеnи парцел).
Anrainerstaat . т - Anliegerstaat.
ал| raten unr, V. hb tr. V. съветвам (ии-
кого да направи нещо); препоръч¬
вам;
Jmlm. eien Reise ~ Препоръчвам
еиосму да направи екскурзия.
Anraten rur im: auf ~ von по съвета
нс; по препоръка ни.
zp|rZucterg sw.V. hb tг-У. опушвам
(риба, месо).
aprrauscUce sw.V sn ilf.У. umg прис¬
тигам шумио, важно.
gp|rechneg su-У. hb If-V- 1. смятам,
пресмятам, включвам в сметката;
55
DEUT6CH-BULGЛD&CHES WÖRTERBUCH
ап^сКт
2. ülüertr oсeневaм( нечензacуопг3;
Das alte Auto ar* das neue - Включ¬
вам в сметната ценсос ни старата
кола;
Jede. die Hilfe loci - Ценя високо
помощта на ияногс;
Ich rechee es mir zur Ehre zn, zu ...
Смятам за чест да...
Anrecht п, -е право (zuf ctw. (Akk)
на нещо).
Anredef -п обръщение.
Anrede
При използването на обръ¬
щения в немския език съществу¬
ват следните тенденции:
du - mu
-между членовете на семейст¬
вото и роднините;
- между приятели;
- възрастни към деца (до 16 то-
дини);
- между студенти;
- между млади хора;
- между колеги по работа;
- между членове на партии (со¬
циалдемократи и др.);
Sin - Вие
- между непознати;
- деца и младежи към въз¬
растни (непознати или по-вис-
шестоящи);
- към висшестоящи.
Като обръщения се
използват:
Eure MzgлiTiuIлu! Уважаеми г-н
Ректор!
Eure Exzellenz! Ваше превъзходи¬
телство! (към посланик)
Euer Hochwürden! Ваше преосве¬
щенство!
Eure Majestät! Ваше Величество!
3n|redcn su.V- hb lf.У- обръщам се
(към ииесгс); заговарям (някого);
itr-У. надниквам (шум); еаепрзkаз-
вим (никсгс);
Jmde. mit “du* oder “Sie” -* Говоря
някому на “ти” или ни “Вие”.
ae|regen ж И hb tf. V. 1. подбуждам,
подтиквам (zu ctw. (Dal) нъм нещо);
2. ввззужддм, гстиyлонам -(тснас
взя, апетит); 3. давам знздиaтива,
предлагам;
Jmde. zue Nachdenken ~ Псдaзк-
вам някого към размисъл;
Ten und Kaffen re/en an Чсяо и ка¬
фето възбуждат (дейсават обсери-
оnоио).
anregend adj 1. псдоиквсщ; поощ¬
ряващ, стимулиращ; 2. оувежиmеоnн;
увлекателен, интересен;
Ein -ns Mittel Възбуждащо сред¬
ство;
Eier -п Diskussion Интересна, ув-
лnkстnоеа днсиууии;
Eie -tr Mensch Ииanреуен човек.
Anreger т. - подбудител, ннндна-
тор.
Anne/rnn/, -en 1. подбуда, подаин;
2. предлсжееие; инициатива; 3. въз¬
буда, ободряване, освежаване;
Auf - voe ... (Da,) По предложение
(инициативс) на...;
FrmcUibzre -се Посдствсрии им¬
пулси.
Зп|г1101л ur^t-.V. hb le.У. 1. начевам
(запауз;; отварям (шоколад, нуаия
цигари); 2. засягам, разглеждам бег¬
ло (въпрос, проблем); 3. Tech рсзчер-
тсвнм (детайли и др. за по-натаоъш-
иа сбработка); трасирам.
Anregungsmittel п възбудително
урnдуавC; стимулатор.
anIrelbnn unr. V. hb tr. V. разбърквам,
разтривам (бои).
Зе|^е1с1се su.У. hb 0:. подавам.
^reKÜcrn.w.V. hbte.y- сбсгиоявим,
насищам; sich -1. концентрирам се;
2. насищам се; обогатявам се с нещо;
Saft eit Vitaminen - Обогатявам сок
с витамини;
GiftstoTfe reichern sich ie der Luft ae
Сорсвии вещества се еседентрзрат
във въздуха;
Das Gruenuzsser гс1с1сгГ sich eit
Chemikalien ze В подпочвените води
се коецnнарзрат; натрупвао хими¬
чески вещества.
aelreihen ж V. hb tr. V. нареждам, ес-
иизвсм (an ctw. (Akk) до нещо).
Anreise f, -п 1. пътуване (до опре¬
делена цел); 2. пристигане.
ag|rciseg ж V. sn itr. V. пристигам (с
превозно средство).
Аgreiseizg т еnеиa на прзутигс-
ееоо.
anreißerisch adj umg панаирджийс¬
ки, много шумен, креслив.
Anreiz т. -е импулс, подбуда, сти¬
мул;
Der eaieгieIlI - Материална внин-
mnреусвснсуm; мааерзсоnн стимул;
Ein - zue Sparen Стимул зс ннсно-
мии.
äe|гclueeжF. hb tr.V. 1. подбуждам,
уаимулзрам; подтиквам; 2. събуж¬
дам, възбуждам;
Dee Appetit - Събуждам апетита;
Jede. zu besonderen Leistungen -
Сазмуозрам някого зс по-добри
пссаижnиии.
ae|rnepnln ж V. hb tr. V. umg 1. блъс¬
кам (умншоnес) някого; 2. заяждам
се с ниного, обиждам някого, заго¬
варям грубо някого.
мп|гппппп urr. V. sn itf. V. 1. блъсвам
се, удрям се (gegen ctu. (Akk) в нп-
що); 2. Mil атакувам (нещо, ииkогс;;
3. überet действам в ргатрез с нещо;
съревновавам се с ниногс (без изглед
за успех);
Angerannt kommen Идвам оичеш-
ком;
Gcgce die Zeit - Съревновавам се с
времето;
Gcgce Псе Fnled - Атакувам врага
Anrichte f -п бюфет с плот за при¬
готвяне и за сnрвзраеn на храна.
зе^сНее sw.У. hb te-У- 1. пригот¬
вям (гарнирам) и сервирам (идене;;
2. причинявам (щети);
Das Essnn ist aegcrlcttet Масата е
сложени;
Schaden - Прзеииквим щети;
umg Er tat wieder was Schönes ал/е-
г1с1Г1Г Хубава каши е забъркал псн.
anlriiilcn ure. V. hb tr. V подушвсм,
помзриувсм нещо;
Mae riecht ihm Пее Tabak an Усеща
се (по мзризмста;; че е пушил.
Anriß Anriss т. -sse 1. пунвнеn, цеп-
наониkа; 2. чертеж.
ge|гituee su-У- hb 1г.У. еадрауквам;
одрасквам.
an|rosten sw.У. sr tlг-У. почвам да
ръждясвам, хващам ръжди.
Зл^Тсл sw. V. h) tr. V. леко вспиеам;
запържнам.
anrüchig adj съмнноnоnИ; поесврз-
оеоnе; с лошс слава, с лошо име; от¬
блъскващ.
anlrückin su.У- sr itf.V. 1. прибли¬
жавам се; Mil напредвам; 2. umg irom
прнутзгам; идвам (голяма групи хо-
56
Anruf
pz); h) lr.V- премествам, отмествам;
доближавам (до еnщс).
Anruf т. ~v 1. повик, псвиkваиn;
2. (Oбвдaне по
разговор;
Mil Olee - sclieflin Стрелям без
предупреждение.
Anrufbeantworter т телефонен сек¬
ретар.
аПгиТеп urfV. hb lг.У- 1. повиквам;
2. повиквам по телефона; телефони¬
рам (на няного;; 3. geh моля, обръ¬
щам се към някого (зс псмсщ; съ¬
вет), апелирам (нъм ииногс зс нещо);
йт.К обаждам се по телефона (bni
jedm. ни някого);
Jeds Mtilntn ~ Апелирам иъм не¬
чие съчувствие. призовавам нечие
съчувствие;
Bei der Bank ~ Звъня в банката.
3n|rutrin ж- И hb tf. V. 1. пипам, бу-
тсм, докосвам; 2, трогвам, рсзвъл-
я!увсм; 3, смесвам, разбърквам (mit
ctw. (Dat) с еnщс);
umg Kein Fleisch - He хапвам нито
хспис месо;
Keinen Alkohol ~ Не боизвам алко¬
хол;
Din Suppe mit Ei - Застройвам су¬
пата с яйце.
ans präp + Artikel ~ an das.
an|sZnn ж.И. h) Ii-V. засявам.
Ansaat / -п обявяване (на предава¬
не по рмднс, тnлnвизии); аекст нс нсе-
фnринуие.
/е^/пе жИ hb 1г.У. оповестявам
Иуъбриеие; посещение); съобщавам,
обявявам (програма) (по радиото,
оnлевивзитс и др.);
Sich bei jmdm. ~ Съобщавам нс ня¬
кого за идвниеоо си.
anlsZaen su-У. hb 1г.У. започвам да
режа (с ориси).
Ansager т. -1. нсеферииунn; 2. го¬
ворител (в раезооо; телn^ивняrи;.
Aesigeerit/ -пеп говорителки.
an^^mmeln sw.У. hb tr-У. събирам,
натрупвам (вещи, записи); sich - 1.
насъбирим се (геив, прах); 2. тълпят
се, струпват се (хора).
Ans^mimiun/, -er 1. струпване еа-
арунваиn; 2. сбирен, колекция; 3. на¬
валица тълпа.
ansässig adj васедиао, ууедеал, нсу-
тоянее (жител);
GADEQOFF
Ie Münden ~ werden Заселвам се в
Мюнхен.
Ansatz т, Ansätze 1. Ara, начало (на
част от тилсто; коса и др.); Bo, суис-
ви (ни лисо); зсвръз; 2. нaеaлO; на¬
ченка, зачатък; първи признаци (нс
нещо); 3. Mus положение нс устните
и езика (при свирене с духов инстру¬
мент); Lirg ароииуосцнсииа бсза на
говора; 4. Math съставяне ни уравне¬
ние (по текстови условия); 5. Sp зс-
силване, зноиеванn; 6. Wirtsch калку¬
лация, предварителна сметна;
- zur Korpulenz Предразположение
иъм напъонкваее;
In den Ansätzen stecken bleiben Ос¬
тавам в началото, при първите опи¬
ти за нещо.
Ansatzgrößc/диференциална вели¬
чина.
Ansatzpunkt т изходна оочеи;
- zur Kritik Изходна точии зс кри¬
тики.
Ansatzstück п Tech приуосвки; еако-
неееин.
3113^11^ adv в незначителни сте¬
пен.
3n|ss1uiM sw.У. т ilf.V. започва да
вкисна (вино).
an|saugee sw.V. hb tr.V. всмуквам;
sici - впивам се.
Ansaugrohr п всмукателна оръбс.
anlschaffen su.У. h) и.У. 1. наба¬
вям, купувам; 2. südd umg заповяд¬
вам; 3. umg im: - seien проуазоуи-
рсм; sici (Dat) - набавям си, купу¬
вам си, уиабеявмм се с нещо.
AnschuTuun/ -еп пснупна; прндс-
бивни.
3n|sctZTten sw.V. hb tf. V. присаждам,
облагородявам (дръвче).
anlschalten sw.V hb Ir-V. запалвам,
светвам (оампа;; включвам (елент-
роурпд).
gnsduueiee.K hbtr.У. поглеждам;
sich (Dat) ctu. (Akk) - разглеждам
нещо.
aesclaulicl adj нагоееее; жив, об-
равnе; картаиен.
Anschaulichkeit / о.Р1. нагоnдесут;
образност, карониноут.
Ansclauung / -er I. мнение (über
ctu. (Akty/iu etu. (Dat) зс нещо);
2. разбиране схващане, възглед (von
ctw. (Dat) зс нещо); 3. o.PL сьзерцг-
всне наблюдение, личен опит.
Anschauungsmaterial п нагледен мн-
терзмо; еаглnдиз пособия.
Anschauungsmittel п нагледно посо¬
бие натлnдео средство.
Anschein т оР1. (външен) вид, външ¬
ност, външно впnесmоnииn;
Dee (allem) -* nach Какао изглпж:
да, по всянс вероятност;
Den - haben, als ob ... Изглеждам,
като че ли...;
Den ~ erwecken, als Ob... Създавам
внееатоеене, като че ли...;
Sich (Dal) Псе ~ geben, als ob... Да¬
вам си вид, исоо че ли...
anscleinenn adj каноо изглежда, ве¬
роятно, навярно.
an|scllcKen, sich жИ hb каня се,
готвя се (да н^равя нещо);
Er schickte sici zn sie aeuuгufeл Той
се нанини дс й се обади по телефона.
3n|scltcben unr. V. hb tr. V. побутнсм,
подаиквсм, приближавам; придвиж¬
вам (бутайки).
3n|sdhtnitn sw.У. hbtr.V. umg пстоnж-
дсм някого крадешком, сmуaрaин.
/е^ШеВпп urr.V. hb lг.У- наранявам
(с изстрел); sr itr-У. umg пристигам
бързо, инто стрела (im: angesdossen
kommen).
aeischimmeln sw.V. sn itr.У. хваща
мухъл, плеуnиисвс.
Зе^итме su.У. hb ,f.V. впрягам
М.
Abschlag - Anschläge 1. афиш, пла¬
кат, обява; 2. удар; 3. атентат, -по-
кушnезе (auf jede. срещу ияксгс;;
4. предварителна сметна исл^ла-
ция; 5. Tech палец, сграинчиоел, сли-
рачна; 6. Sp сервис; иаеноnе удср;
250 Anschläge in der Minute machen
Правя 250 ударс в мзиуmа нн пише¬
ща машина;
Die Heizung bis zum ~ aufnrnlen Рнз-
нивсм крана нс парното до сгрснн-
еиаеоя.
Anschlagbrett п дъска за обяви.
gn|schlagen urf.V. hbtrV. 1 внkовс-
всм (дъска); 2. залепвам (аазш;;
3. оеуквам; защърбявсм (съдове);
4. бия (камбани); дръпвам (струни);
удрям (кисвиш); 5. преценявам, оце¬
нявам; 6. начевам, започвам; 7. за¬
почвам (първия ред нс поnаеа),
^плитнм; tlr.У- 1. действам благоо-
DEUU6CИ■i-bllGAAI<^KCmS 'WOßTERbUClf
57
всрнс (зс лечение, оnоаруовс); 2. за
лсйвсм (куче); 3. разбивам се (за въл-
из); sr üi. V удрям се, блъсвам се (ап
ctw. (Akk) в нещо);
Mus Dee Ton - Дивсм тон;
Die Kur schlägt bni ihm an Лечение¬
то му действа добре;
umg SüßlgKelten scllagen an Са
сладкишите се пълнее.
dii!sCUläg1s adj nordd находчив, дс-
уетлив, съобразителен.
Anschlagsäule f стълб зс лепене на
афиши.
ае!1с1’е1си1е unt^-У- sr ür.Vlskh~he
промъквам се, приближавам се кра¬
дешком;
Aneesclliclin Коееел Прокрад¬
вам се.
3л|schlIppce sw. V. hb tr. V. 1. примък¬
вам, демъквам; 2. umg домъкнам,
довеждам (неочакван или нежелан
гост).
ап!1с1ПеЮеп urr.V. hbtг.У- 1 заключ¬
вам с каmзеср (велосипед); завърз¬
вам със синджир (куче); 2. прибавям,
добавям (забележки); 3. Tech свърз¬
вам, сначам (водонрсвсд, маркуч, те¬
лефон); sich - I. присъединявам се
(към някого зс нещо); 2. следвам
(уоnе;; ttr.У. 1. есмзрсм се непо¬
средствено (an ctw. (Akk) де нещо);
2. сс^Е^щва (an etw. -АМ) след нещо);
Den Scllaucl an Псе Wasserlahn ~
Свързвам маркуча с крана ни чеш¬
мата;
Das Grundstück schließt ze Псе Park
an Парцелът граничи с парка;
Dem Programm schloss sich eine Dis¬
kussion zn След програмата послед¬
ва дзснууня;
Sich einer Meinung ~ Съгласявам се
с wochbc миnизn.
anschließend adj следващ; adv след
това, веднага след тевн.
Anschluß Anschluss т, Anschlüsse
1. връзка (зн b^ick, телефон); 2. Tech
включване, Уkсевииn; 3. присъnдз•
нивaне; съюз; Hist иешлус; инnнсня;
4. познанство;
Kein - unter ntiser Nummer Ниной
не отговаря нс този тnлефсиее но¬
мер;
umg - suchen Търся повеaиутво,
търся да се свържи с някого;
Ie - an ctw, (Akk) Във връзки с нещс;
umg Den - verpasst laben Изпуснал
съм вунени влакове, пропуснал съм
възможността за нещо.
Anschliußkabnl Aschlusskabnl п съе-
еинзоеоеи кабел; захранващ кабел.
Anschlußstelle Anschlussstelle f риз-
коснnинn от иуасбии.
Anschlußtienl Anscliusstafni f раз¬
пределително еоnкориеескс тсблс.
Aescllußzug Anscllusszug т влак,
с ксйос имс връзес.
an|scheiedinsw.K hble.У. прикова¬
вам.
ап|1с1м1е/еп, sich sw.V. h) 1. сгуш-
вам сп, притискам се (an jede. до ня¬
кого); 2. прилепвам плътно (плam;
дреха).
ansctele/sam adj нежен, гаоъовnе,
мил.
an|scleicren жИ hb tf.V. 1. намаз¬
вам, еaципвaм; 2. üEeete umg измам-
вим; sich -1. иаципвим се; 2. umg псд-
мсзвсм се.
anlselmoren sw.V. h) tr.V задуша¬
вам (леко) месо.
3g|sclnallen sw. VhE tr. V. пристягам
с ремък, колан; виксnеавам с осни;
слсгим си (кънки); stcl - слагам
предпазизи колан (в иола, самолет).
Anschnzllgiurt м предпазен кслин (зс
пътние в коои; самолет).
Anschnalipflicht/ задължително из¬
ползване ни предпазните ослани в
МПС.
р ||s:hnauzig жИ hb tr.V umg нс-
ругавам.
an|sctniinen unr. V. hb tr. V. 1. отряз¬
вам; режа първото псрче (от ооран);
2. засягам, повдигам (въпрос, проб¬
лем).
Ann^hnirt g -е L първото отрязано
парче (еохляб, колбас, тсртс); 2. раз¬
рез, отрязаната утраеа.
AnscUpvts f, - Zool аншоа.
aniscirauben sw.V hb ii.V завино-
вам.
Зп| schreiben urr.V hb ,r.V 1, нишС;
иипиувам; вапзувим (ни черната дъс¬
ки, ни соена); 2. обръщам се писме¬
но (нъм някого);
umg Bni jede. gut/sclleclt ange¬
schrieben sein Поставен съм пред №-
ксгс добре/зле, някой има добро/лс-
шс миnнне за мене.
3n|sdUrnien urr V. hb tf.V umg кряс-
Ansehen
вам (нс еиного); овиивим някого.
Anschrift f, -еп адрес.
AnschrTtänderung f премяна в ад¬
реса.
aelsciuldigee sw.V. hb tf.V. обвиня¬
вам (ня«:.: в нещс);
Jedn. (ungee) eines Verbreitens ~
Обвинявам някого в престъпление.
Aissгhulditашg./; -еп обвииnниn.
ae|schlttten жН hb tr.V. исуипвaм.
anisctuarenn swV. h) tf. V бсгствс-
ря, изпадам в захлас пред някого.
an|sctWtгznn жИ hb tr.V 1. слсбс
почерням, поеичереим; 2. umg счер-
ияM; наклеветялам Ининого;.
3л]1сиие1Впп su-У- hb tr.V Tech зс-
варивсм; съединявам със заварки.
3n|sehucl)cn urr. V, sn itf. V. 1. набъб¬
вам (пъпка); издувам се (жила); оои-
еим; подувам се (бузн, кран); 2. при¬
иждам (рекс); 3. увеличавам се (ра¬
бота); усилвам се (шум); hb ,r.V на¬
дувам, издувам (корабно платно).
Arsrhwailuung/ -еп подутинс, отск.
ag|scluieeen su.У. hb IiV. ен-
нсуим, напластявам, дсеарвам (за
рекс).
Anschwamidining/ -еп еаисУ; ииноу-
еа почви.
Зе^^ел urr-У- h) tr.V 1. гледам;
поглеждам; 2. схващам, разбирам,
гледам нс нещс (оnkс, уnриевес;;
3. оттфивдм, забелязвам (jmdim. etw.
(Akk) у някого еещо); познава се, ли¬
чи му; 4. очевидец съм, зрител съм
на нещо; ir: etw. (Akk) mit - sich (Dal)
~ разглеждам (албум, изложба); гле¬
дам (филм, постниовка;;
Jedn. von oben lerab - Поглеждам
някого отвисоко;
Jede. als Freund - Считам няиого
за приятел;
Mzn sielt ihm die schlechte Laune an
Личи му лошото насороnиие;
umg Sieh mal einer ae! Я виж ти!
Просто дс не повярваш!
Ansehen п о.Р11. взждсее, тоnдaиn;
2. почна; уважение; авторитет, прес¬
тиж; 3. вид, външност;
Großes ~ genießen Радвам се нн го¬
ляма ноено;
Bei jede. in hohem - stnUne Ha го¬
ляма псезm съм при няесгс;
Sici (Da,) das - gehen, als ob... Давам
си вид, каоо че ли....
58
ansehnlich
geh Oien - der Person Без сглед на
озчносmги; нс общественото положе¬
ние.
ansninlict adj 1. вначнmеоnе (сумс,
богатство); 2. предуаивзаелnн; кри-
сив, атрактивен (члвnн;.
ae|si|icn su-У- hb tr.V. зсвързвсм с
въже.
31)1111 an sein unr-У- sr ilг-У- umg
включен е, рабеаи (уред).
ae|sengen wK hb 1г.У. опърлям, по-
опърлям, сжълтявсм (6плъо при гла-
дnнn;.
Sn1setzen sw.V. hb lf.У-1. пеставим,
слагам; 2. пришивам (ръкав); 3. оп¬
ределям, фиксирам Иурок; цена); на¬
срочвам (зсседание); 4. приготвям
(бооn; тесто), правя насосйка (за пи¬
тие); 5. поставям, определям, низис-
еивaм (някого зс опрпдплпни рибе¬
та, дейност); itrУ- започвам (да пра¬
вя нещо); каня се, глася се, главя се
(дн правя нещо); sici - утаява се, от¬
лага се (по стените нс съд);
Knospen ~ Нспъпвсм;
Eine Tagung ~ Насрочвам зсуnеи-
ние;
umg Fntt - Затлъстявам;
Kalk - Отлагам варовик;
Schimmel setzt sich ае Образува се
плесеи;
Hier setzt er eit seiger Kritik ae Тун
почва неговата «ритина.
Ansicht f -er 1. мнение; възглед;
2. изглед (über jeng./et^u. (Akk^m
jmnm/itw. (Dal) зн ииkегO; нещо);
Ein Buch zur ~ bestellen Поръчвам
ензга да я прегледам (преди дс я
купя);
Din vordere ~ des Hauses Предната
фасада ни еъщиос;
Der ~ sein Нс мнение съм;
Meiner - nach Според мене;
Sich einer ~ ansctließin Присъеди¬
нявам се нъм еаееео мнение.
ansichtig adj in: geh jedS;/itu. (Gen)
- werden виждам, забелязвам няке-
го, нещо.
Ansichtskarte f илюстрована кар¬
тичка, изглед.
Ansichtssache f ir: umg das ist - товн
е въпрос на мееииn.
ae|slideiiisu-У. h) tr.V. 1. заселвам;
2. определям, отнасям нъм есееес
област, сфери; sich ~ внсеовaм се;
CAbEROFF
SicU in einer Stadt ~ Заселвам се в
даден град.
Ansiedler т. - заселник.
Änsiedluue/ -er 1. oJ>l. заселване;
2. селище.
ае|11лвсе uniV. h) tr-У, възпявам
(любима, редина).
Ansinnen п, - geh иеобосиевсии, не-
справnеливс нрnаnндни; дръзно пред-
оежnнзn; нахална молба.
ansonsten adv umg 1. знаеn, в друг
случай; 2. с изключение ни оевс; ос¬
вен оови.
agispatnenJu.K. hb lr.У. 1. впрягам
(ксе); 2. напрягам (мускули, сили);
3. обтягам, изопвам (въже).
Anspannung f, -еп напрежение;
стрес; уунлнn; емпригннn.
an|speiin unr-У- h) mV. ваплювам;
еплювам.
Anspiel п oPl. Sp започване нс иг¬
рата (начален удар, начален звут-
рпл).
3n|sptilcn sw.V hb itr. V. 1. намеквам,
загатвам, подхвърлям (auf jmdл,/eiw.
(Akk) за нянсго; нещо); 2. Sp играя
пръв.
Anspeinueg/ -еп нсмен, вигатвмие,
подмитанn, подхвърляне;
Eint - zuf ctw. (Akk) machen Намек¬
вам за нещо.
ал| spinnen urr.V hb tr.V 1. запри-
дсм (конец); 2. завързвам Икеиосна,
разговор).
gg|sptizin sw-У. hb tr.V. 1. подсст-
рям (молив); 2. umg подстрекавам.
Ansporn т o.PL поетнн, нссърчnинn,
стимул, поощрение.
an^porncn жИ h) tг-У- 1. подтик¬
вам, подбуждам (zu ctw. (Dal) към нп-
щл); 2. пришпорвсм Иkои).
Ansprache f -п 1. кратно словл, при¬
ветствие; 2. südd нонтана (с други хл-
рс);
Eine ~ laltee Произнасям кратна
реч.
ansprechbar adj с коглое меже да
се .свери, контактен;
Ich bin erst nach der Sitzung ~ Ще
можем да гевлрим едни след всуn-
еаеиnое;
Der Kranke ist noch шси - С бол¬
ния още не може да се говори.
geisprcchcn urr.V. hb tr.V. 1 загова¬
рям, заприказвам Ииянлгл;; 2. umg за¬
сягам, третирам (тема, проблеми);
3. (О1рр>щам се -към някого, моля ш^-
кего (auf ctw. OAkh)|ueger ctw. (Ger)
за нещо); 4. харесвам се (нс никлго;;
itr.V 1. реагирам положително (auf
ctw. (Akk) на нещо); 2. въздействам,
действам (bei jede. нс някого);
Einte Unbekannten ~ Заговарям не¬
познат;
Das MiПlkzeeni spricht bei mir elctt
an Медикаментът не ми въздейства;
Ich fühlt mich dadurch nicht angi-
sproclee Това не ме знсягс;
Sich von einer Idee zeeesprocUee
fiiUlnn Идеята ми харесва.
ansprechend adj прзвоеесmеоее,
симнaоиеее, приветлив.
Ansprreehpartner т лице, към ксеас
можеш да се обърнеш - с въпрос,
проблем; за нентинт.
sn|sprlngen ure-У- sr itf.V заработ¬
ва, запалва се (мотор); hb tr. V 1. ска¬
чим нс някогл, хвърлям се върху ня¬
кого (куче); 2. обзема ме (радост,
сарсх); 3. umg реагирам положител¬
но (auf ctu. (Akk) на нещо);
geh Die Furcht sprang ihn an Обзе ro
страх;
umg Auf ein Angebot ~ Приемам
сферои, предложение.
^spritzen жК h) tf.V епръунвам,
напръсквам.
Anspruch m, Ansprüche 1. претенция,
изискване; 2. право;
Hole Ansprüche an jedn. stellen Из¬
исквам много ет ниногл;
Seine Ansprüche herahsetuee Нама¬
лявам претенциите си;
Jedn. sehr in - gehenn Отнемам
времето нс няклго, ангажирам ня¬
кого.
aesprucisbcrechttgt adj с оуелваmео-
ен претенции.
anspruchslos adj невзнскиоелnн; еn-
прnоенциевnн, непpиезpезв, скро¬
мен.
Anspruchslosigkeit f oPL еnпреоnи-
днезиест, нnпpзезрезвост; скром¬
ност.
anspruchsvoll adj взискателен, пре¬
тенциозен, нриднрезв.
an|spucken М hb tr.У- вапоювам.
м^Шеп s».K h) tr.V нанасим, дл-
осрваM; изхвърлям пясъе и пр. нс
брега.
59
DEUTSGH^BUUGЛ[2lSGHES WtOE^T^EE^E^UCH
anstößig
3g|stacheln ж И hb tr. И педтиквсм,
псеуорекaвам; подбуждам (zu ctw.
(Dal) към нещо).
Anstachelung / -em плесорnкивсеn,
плдутрекаоnоствс.
Anstalt f, -er 1. veraltend учебне за¬
ведение, иесоитуг; 2. лечебно заве-
ееиие, санаториум (за нунхобсони;.
А^^^1Гсп rue PL im: umg keine ~ue
machen zu... не се готвя дс....
Anstand m o.Pl. приоиене, благопри¬
личие; добри маниери;
Den ~ wahren Пазя благоприличие;
Keinen - haben Не умея дс се държн.
anständig adj 1. прнлнеnн, присто¬
ен (държане); честен, поридъчnи (чо-
вен;; 2. приличее; ееуас голям, по¬
рядъчен (заплата).
^^j^^äedlgkeitf o.PL благоприличие,
еоуоеплчоnисуо.
Änstzgdshesuct т посnщnииn оо
благоприличие.
AnstaensgeiuUl п чувство зн благо¬
приличие, такт.
aesiaedsUaIber adv от благоприли¬
чие, за благоприличие.
anstandslos adv без възражение, без
колебание; незабавно, веднага.
Anstagdsregel f meist PL правила зи
добре поведnннn; благоприличие.
ze|starrin su-У. hb lf-У- втрnеевам
се, вторичним се (в еяееге;; випим.
шГзГГ 1 peäp (Gen) вместо;
Er antwortete ~ seines Freundes Той
отговори вместо приятеля си.
zestatti korj вместо;
~ zu antworten (~ dass er aetuortIte);
schuica er Вместо да соглвсри, той
мълчеше.
ae|stauee, sich sw. V. hb нссъбира се,
натрупва се, вапрзщва се (вода,
гнив;.
an|staueie sw. V. hb tr. V. чудя се, гле¬
дам с удивлепие.
gn|stccleg urr-У- hb tf.У- 1. набож-
дсм леко; 2. начевам, почвам да то¬
чи (ео буре).
ап^сКи sw.V hb tг-У- 1. Mvd за¬
разявам - (auch übeetr) 2. забождам
(брешиа, цвете еикему;; слагам
(пръстен нянему); 3. запалвам (ци¬
гара, свещ); подпалвам (сграда);
Jede. eit seinem Lachen ~ Заразя¬
вам някеге със смеха си;
Sich btt j'ede. eit ctw. (Dai) - 3apa-
зивам се от някого с нещо;
Sich (Dat) eine Zigarette ~ Запалвам
си цигари.
aelstecKigd adj 1. зaравее; инфен-
цзлзnн; 2. вирсвиоnоnн.
AisSecCiiue/, -en MeJJ зсрaвH; инфек¬
ция.
Ansteckungsgefahr f Med спауеесm
оо зсрази, ет нефnндни.
AnstecJkuegsherd т Mvd етнище на
зараза.
AnstecKungsquclltfMed източни« на
зараза.
anlstcleg unr-У- hb ttr-У- 1. соля нс
опашна; 2. пруеУmлH; нс днnвеи ред
е; 3. im: ~ lassen отлагам, претсисм,
отсрочвам; изчаквам (с неще спеш¬
но); 4. Jur опрnееоим, назначавам
(срои, дело);
Nach Eietrittskartig; um- Brot ~ Ча¬
кам ни опашка зс билети, за хляб;
Die Entscheidung eie paar Tage ~
lassen Стлигим решението с няколко
дни;
Der Termin steht Tür den 3.3. an Дс-
астс е опрnеnоnеи (азkузранa) за
З.Ш.
aelstelgen urr-У. sr itf-У- 1. изкачва
сп, става пс-стръмен (пъо, терен); 2.
покачва се (ниво нс вода, темперс-
оурс); 3. певишсвс се, увеличава се
(брой, цени); нараствам.
aesTdlii/an Stelle peäp (Ger) auch ~
voe (Dat) вместо.
ae|stellee »V. hb lr.У- 1. слагам,
подпирам (an ctu. (Akk) нс нещо);
2. назначавам на служба; 3.
(вода електрическо осветление, ра¬
дио); 4. прсвя, върша, извършвам
(глупости); 5. уреждам, предприе¬
мам, правя; sich ~ 1. нареждам се на
опашни; 2. държа се (добре, зле);
Eien neue Sekretärin ~ Назначснсм
нови спир/тирим
Was Uzt das Kind wieder zegcstellt?
Кневс псеест направи пак детето?;
SicU um Tliaterkartig ~ Редя сп нс
епашкс зс билети зс театър.
anstellig adj veraltend похватен, сръ¬
чен, ловък; схватонв.
AnnSeiliiue/ -er 1. о.Р1. назначение;
2. работно мяуто; служба, длъжност.
Astellungsvertra/ т дегевор зс наз¬
начение, трудов договор.
ze|sSeuunr жИ hb lf.У- 1. давам ии-
прсвлnизn - (към нещо), отправям
(нъм нещо); 2. umg целя иnщо; стре¬
мя се оъм нещо;
Dzs Ufer ~ Насочвам се нъм брега;
Eine glänzende Karriere ~ Стремя се
нъм блкуеиви кариери.
Anstich т о.Р1. етвсриеn (с рязъе
удар: нс буре и др.).
Anstieg т, -е meist о.Р1. 1. изкачва-
нп; 2. поеачваие (нс веда; темпера¬
тура); повишаване (ни цени); нараст¬
ване (ни клоичnство); 3. ноaниеукa
пътенс, водеща нагоре.
ag|stleren su.У- hb try. воренчвам
се, вторичним поглед, гледам втрен¬
чено.
3n|stlTten su-У. hb lr-У- 1. причиня¬
вам (зло); създавам, подклаждам
(спор, иетрзгс;; 2. педсорnкавсм,
подбуждам, педтиквсм (zu etw. (Dat)
към нещо);
Jedn. zum Einbruch ~ Подстрека¬
вам някого за кражбс с взлом.
Anstifter т. - пееуврnkстnо.
Anstiftung f -еп подбуждане, плд-
стрпнсвснп.
Зе^етие su-У- hb tf-У- зспивсM;
подхващам (песен).
Anstoß т. Anstöße 1. тласък; Sp на¬
чален удар; 2. подтик, импулс; 3. geh
иnдлвеоуов0; негсдуване;
- bei jede. erregen Предизвиквам
недоволство у някого;
~ an ctw. (Dat) nehmen Изказвсм не-
еевсоутветл си оо нещо, не одобря¬
вам нещо;
~ zu ctw. (Dat) geben Дсвсм тласък,
импулс за нещо.
ze|stoßee ure-У- h)IiV. 1. бутвсм,
побутнсм, блъсвам; 2. насърчавам,
педтиквсм; 3. Sp изпълнявам нача¬
лен удср; itr. V. 1. вдигам чаша, чук-
всм се (eit jede. auf etw. (Akk) c
някого зс нещо); 2. грсизеа (an ctw.
(Akk) с нещо); sn tle-У- 1. прnезв-
виквсм еnедобрnииn (bei jede. y
някого), отблъсквам, шеезрсм ня¬
кого; 2. блъсвам се (an ctu. (АКк/
Dat) в нещо);
Den Freund unter dem Tlscl eit Пет
Fuß - Пебугвсм с «раи прзители си
под мссста (като зесн);
Mit der Zunge ~ Фъфля.
anstößig adj нnпрзоиеnн, н/прис-
олен, шоеирищ.
^istößl/Kelt
gaeeeo/t
60
Anstößigkeit / -em нnnрилзеноуг,
иенриуоойеоуо.
anlstraUInn sw. V. hb tr. V. 1. сваривам,
осветявам; 2, гледам сияещо.
anlsträngen sw-У- hb. tг-У- впрягам
(животно).
/л|1ГгпЬсп sw-V. hb Ii.V. стремя cn
хъм нещо, целя нещо.
ae|strnlcUen urr. V. h) fr. V. 1. бладзу-
вам (c четка); 2. ообnливвсм; подчер¬
тавам;
Mit Farbe - Минавам с бля, боадну-
вим;
Die Fehler rot - Подчертавам треш-
ниое с червено;
umg Das werde ich dir Ч Няма да аи
простя оовн! Ще -го внномея!
Anstreicher т, - бладжия.
anlstrilfen жИ h) te.V. докосвам
леке.
ап^гее/сп su-V- h) tr.V. 1. напря¬
гам (ум, сили); 2. уморявам, изтоща¬
вам (очи); 3. Jue завеждам дело; sich
- напрягам сили;
Die Arbeit siгiegr ihn zn Работи
ro изтощава;
Jur Einen Prozess /rann jedn. - За¬
веждам дело срещу еяного;
SicU körperlich - Напрягам се фи¬
зически.
anstrengend adj умлрIеоnоnH; нап¬
регнат, ууиоеи.
Anstrengung f -еп усионе; напре¬
жение; утарсеиn; -се еасипе, uлieг-
eeheen Влагам, предприемам уси¬
лия.
Anstrich т o.PL 1. боядисване; 2. нн-
неуеис бля; 3. оттенък; външен вид,
изглед;
Einer Sache (Dat) cienn oTTtzlellnn -
geben Представям нещо в официсл-
ни свилина.
aelstricken su-У, h) If.У. еаплнтам,
удължавам (чрез плетееn).
3n|stromce su-У- sr ilг.У. нахлува,
приижда.
Ansturm т. Anstürme 1. иипидnниn,
саскЗ; щурмуване; 2. нсплзв, напор
(ни публики);
Es UirrscUte eie großer - auf die Son¬
derangebote Имаше гелям нипонв оо
клипнои за разпродажбите.
/nlstürenn ж V. sn itr. V. щурмувам,
нападам (gegen jmdt^./ct№. (Akk) ия-
когс, нещо).
anlsuclnn ж V. h) itf. V. veraltend мо¬
ля (bni jmdm. um ctw. (Akk) някого за
иещс;.
Ansuchen n oPL Admin молба Инну-
менс);
Auf - meines Mandanten По молба
ни ноненmс ми.
Ansucher т - österr проузтел; мо¬
лител.
Antagonismus т, -теп иноитонззъм.
antagonistisch adj сносгоеиугиеее.
/n|taillieren sw.V. hb teW. ванлявам
(дреха).
алПа^ие su-У- sr itr. V. umg pejoe
пристигам нnоесовмио, домъквсм cc;
umg An getanzt Kommen Демъе-
вам се.
Antarktika f o.Pl. Антарктида.
Antarktis f aPL Антарктика.
antarktisct adj аноаркончnH; антнрк-
тиеnски.
antiasten mV. hb Ii.V. 1. докосвам,
пипам; 2. посягам (ни достойнство¬
то ни някотс), засягам, наоърнивсм,
урси^м (чест, престиж).
ип| tauen swE sr itr-У. равтлоява си,
започва да се топи.
cnl tauschen ж V. hb tr. V Sp заблуж¬
давам, подвеждам (проанвенkлвии
играч).
Anteil т, -е 1. част, дял, пай (ае ctw.
(Dal) от нещо); 2. част (от цялото);
3. PI. Wirtsch дялеве, дялово
участие (във фирма); 4. оР1. интерес,
съчувствие; участие (в събнанn;;
Dur übtrulegenne - der Bevölkerung
Преобладаващата часа от нссеое-
изетл;
Suleu -п verkaufen Предавам диоо-
встс си участие;
Einen ~ an ctw. (Dai) haben Участ¬
вам в нещо;
~ ze jmds. Unglück nuteun, zelsee
Съчувствам еи«ему в еnщисоиnоо му.
Anteilbesitzer т акционер.
Antellbetrzg т дялова вноски.
anteilig adj на дялове.
anteilmäßig adj според участието.
Anteilnahme f o.PL участие, съчувст¬
вие, интерес.
Anteilseigner т Wietsch акционер,
притежател ни дял.
Antenne / -и 1. антеим 2. Zool пи¬
пало;
umg Keine - Tür etw. (Akk) habue
Нямам уссг зс нещо.
Antcenegeast т прът, мачта ни ан¬
тена.
Anfgneunuald т umg гори ет антени.
Äntholoolee, -r-aетлосгии.
Anthrazit т oPL Chem антрацит.
agrUrauitfarhun adj с цвят яс снорс-
цио, ииорицноноеерен.
Antluгolюlnogit'oJ’l аеmропсллгиЯ'
Anthropomorphismus т снорспе--
млраззъм.
Aetlalkotolikur т, - въздържател,
противник на алкохола.
zetizutoritär adj ееaвтлритсреи.
Antlbabypiile/Anti-Baby-Pillu f umg
прстзвеваеатъееа таблетна, г‘си-
тнбnбn”.
aetihakteriull adj сеозбаеаnрзс-
лnи.
Antibiotikum п. Antibiotika интибио-
оин.
antidemokratisch adj иедnмлкраан-
чпн, сноидемокраоиееи.
Antifaschismus т о.Р1. анонфсшз-
зъм.
antifascUCstiscU adj сиоифсшнсmеи.
Antt/gn п. -e Med снтаген.
antiimperialistisch adj аеоиимнnри-
сонуаиееснз.
зпГСК adj сеоиеnе; древеи; стари¬
нен.
A^I^tl^i^e/ -п 1.0.Р1. иеонееост; 2. rue
PL старини, произведения на аноич-
еото изкуство.
antikonzeptionell adj протзвлзaеa-
mъеен; контрсцnнтивnе.
Antikörper т meist PL Med ииоиоиоо.
Antilope f -п интиоепи.
Antimilitarismus т oPl. аитзмзоз-
таризъм.
antietlitarlstisch adj аиозмзоиас-
риуmнчесии, снтнвоnнnн.
Antimon п oPL Chem антимси.
A^titp^tiiUci/ -п инознсоня, иnнрия-
зън (gcgce jedn./utu. Akk иъм №«0-
го, нещо).
Antlpßnu т. -п, -п антипод.
an|tlppun hb lf.У. 1. докосвам,
бутвим леко; 2. umg зсчеквим въп¬
рос; опипвам почвата;
Ein - heikles Thema - Поgпзтвам
излслпио във връзес с щекс-лина
оемс.
AntiquafoPl. Typ ингиивн (шрифт).
Antiquar т, -е антиквар; любител
61
DWTSGWUULGAQlSGriES WÖDTEPBUGH
Anwachsen
нс старинни предмети.
Antiquariat m, -е 1. аионеварисm, ан-
оиквареи книжарници; 2. о.Р/. -търго¬
вия с анои«вареа озmnрamурa.
antiquarisch adj аегиквирnи; сгари-
иnн.
antiquiert adj pejor остарял, старо¬
моден.
Antiquität f -еп аионквсрис вещ,
предмет нс аетиенстс изкуство.
Antiquitätenladen т ннтзкварее ми-
гавне.
Antirakete f -п аитнраеета (за отб¬
лъскване нс межgукоитниеитсоен
ракети).
Antirheumatikum п, Antirheumatika
противоревматично средство.
Antisemitismus т о.Р1. антзсемзгз-
зъм.
Antiseptikum п. Antiseptika Mvd ие-
озуnптиеео средство.
antlstptlsct adj Med сноисnптиеее.
Antiteilchen п, - Phys аетичсутица.
Antithesef -п иеоиоевм.
Antitoxin п. -с аетиmлкснн, проти¬
воотрова.
Antizipationf -еп сегицзнсцня, пре¬
дугаждане.
antizipierensu-У- h) tг.У. снгииипи-
рам, предугсждсм.
Antlitz л, meist Sg. geh лице, лии.
Antonym п. -e Lirg антоним (zu ctw.
(Dal) нс нещо).
Antrag т. Anträge 1. предложе¬
ние; 2. зсивоеизn, молба (auf etu.
(Akk) зн нещо); 3. прnдплжnезе зс
женитби;
Einen ~ ie Parlament сшЪпедсп
Внасям предложение в парламента;
Einen ~ auf Unterstützung einreichen
Подавам молба за помощ.
311^111 urr-У. hb tг-У- 1. донасям;
2. предлагам (помощ, услуга);
Jede. s^lne Hilfe - Предлагам ня¬
кому помощта си.
Antragsformular п ваивлnиие; мол¬
ба (формуляр).
Attraesfrist f срок зн подавсеn ни
молби.
Antragssteller т мсозaел,- проси¬
тел.
sn|transporiiurun е К hb tf. V. докар¬
вам, доставям.
зп|treffen urr-У- h) tf-У- знвнрвам,
сварвам; срещам (случайно);
Jede. zu Hause ~ Сварвам някого
вкъщи;
Jede. bei д^ег Gesundheit - Нами¬
рам иикого в добро здраве.
дл|й-п1Ьел umr-У- h) tг-У- 1. подкир-
всм (нон); 2. карсм, заставям някого
да върши нещо; 3. Tech задвижвам,
привеждам в движение (мсшзис);
4. ииххърлям -(^^ бб^^е^аС;,
Jede. zur Eile ~ Подканвам ни«лге
дс побърза;
Diu Mühle wird vom Wied aegntrie-
bne Мелницстс се движи ео вятъра;
Das Boot wurde zes Ufer angetriubue
Лодиата бе етнnсnеа нъм брегн.
Antreiber т. - плgутре«аmnо.
ag|tretun unг-У- h) le-У- 1. започ¬
вам; встъпвам (в длъжност), пое¬
мам (управление), пристъпвам иъм
нещо; 2. запалвам (мотор чрез еа-
озсесие нс падала); sr itг-У- 1. явя¬
вам се; строявам се; подреждам се;
2. Sp ззоивсм (gegen jmde. срещу
никлго;;
Ein Erbe - Получавам наследство;
Eint Rnlsd - Тръгвам нн пъо;
Dun Urlaub - Изли^м в отпуска;
Sp Gcgce den Welt^^i^i^^r ~ Изли¬
зам срещу световния шампион;
Zum Appnil -г Строявам се за про¬
верка;
Aesuт■utuл! Строй се!
Antrieb т. -е L подбуда, педоик;
импулс, стимул; 2. Tech задвижване;
3. Tech двигател, двигаmnоnе механи¬
зъм; предавка;
Etw. aus ulgneuM -* tun Върша нещо
по своя неициатнва.
Antriebsachse / Tech движеща ос.
AetrlebskrzTt f Tech движеща, за¬
движващи сила.
^^(гСсЬшП п Tech задвижващо ко¬
лело.
Antriebswelle f Tech задвижващ
вал.
sn|trieKin unr. V. hb tr. У. 1. нинивсM;
отпивам от нещо, започвам да пи¬
ло нещо; 2. sici (Dal) cince - напи¬
вам се;
Sich (Dat) Mut ~ Пия зс курнж.
Antritt т. -е 1. всnоевсиn; встъпва¬
не (в длъжност), поемане (нс управ¬
ление), тръгване (нс път); 2. приемс-
иn; поемане (нс наследство);
Bel ~ der Reist При оmпъоувиеnто,
при тръгването на пъг.
Antriitshtsuct т официална визити
(при всгъпвсне в длъжност ни дип-
ломс- и др.).
Antrittsrede /реч по случай встъп¬
ване в длъжност.
Antrittsvorlesung / вугъпзгnоеа
лекция (нс новоназначен препедс-
вагnо).
3n|tue urf-У- hb ii.V I. прзчзнивсM;
правя; сторвам никому нещо; 2. при¬
вличам, поnиявам №«0.0;
Jmlm. eie Leid ~ Причинявам ня¬
кому зло;
Jede. eine Eire - Оказвам иикому
чест;
Das Mädchen lat es ihm angetae Mo-
мзчетс го очарова (нлnии); '
Sich (Dat) ctw. ~ Самоубивам cc.
sn|turnin |'aeiffire^n] su-У- h) tf-У-
umg завъртам главата ни ии«ого; ка¬
рам го дс ззпнееn в състояние на
сниинеене.
Antwort f -еп отговор (auf ctw. (Akk)
нн нещо);
(K)cinc - geben (He) отговарям;
Jede. Keine - schuldig blcibne He
есасвсм някому длъжен c лтгсве-
рсси;
AEk u. A. w. /. = um Antwort wird
gcbctcn Очакваме отговор.
А^1Г^<^1гГЬг1сТ т писмо отговор.
antworten sw.V. hb ilr-У- отговарям
(imdm. auf etw. (Akk) някому на не¬
що); отвръщам.
Antwortscleln т обратна разписни
при пощенска пригни.
Antwortschreiben п - Agtuorbrief.
an|vertrauen м V. hb tf. V. поверявам
(еиkому нещо); доверявам (някому
иnщо;;
Jmdm. sein Geheimnis ~ Доверявам
някому тайната си.
ggIvIsieren su-У- hb tf-У- целя се (в
нещо);
Bessere Leistungen - Целя високи
постижения;
Eie Reh - Целя се в сърна.
/nluaclsee urr. V. sr itr. V. 1. зараст¬
ва (рииа;; 2. пускам корени; весре-
нявам се; 3. увеличава се; нараства
(еауеоnеие, разходи).
Anwachsen п o.Pl. 1. вараутваиn,
срастване; 2. иарсуоваие, увелича¬
ване.
GABEIRO/F
anfällig
аеМИеп swy. h) tг-У- набирам ое-
оеаенnи номер.
Anwalt м, Anwälte 1. адвокат; 2. зс-
щиаиик; застъпник;
SicU zum ~ Tür 1тПл. eichen Ста¬
вам нечий ващитннk.
Aeualtsbüro п адвокатснс кантора.
Agualtskaeeer f сдвоис-сис ка¬
мари.
3e|uandeln sw.V. h) Iг-У- geh обземи
ме, обхваща ме (чувсгво).
A^^a^i^i^li^u^eg/ -еп пристъп (на чув¬
ство);
Ie einer - voe Furcht B пристъп нс
страх;
Aus einer ~ beraus Поради внезапен
импулс.
3e|uäreee mV. hb tf.V затоплям.
Anwärter т, - кандидат, прnоееееит
(auf ctw. (Akk) за нещо).
Anwartschaft f o.Pl. претенции, npa-
BO (auf ctw. (Akk) ни нещо).
an|webcn sw. V hb tr. V. навянс (сняг,
HЯCЪK; листи).
ag|uclscn urг-У- h) ii.V 1. geh на¬
реждам (на някого дс направи нещо);
2. упптовм, -поучсни, дасвм г^^^г^с^-
оееия, у«сзнеии, ннсгрпнцин; 3. по-
ссевам; определям ни еикого (жили¬
ще, работа); 4. превеждам пари;
Das Gehalt an jmde. ~ Превеждам
вспоагстс ни moro;
Dee neuen - Abeiter bei stleen Auf¬
gaben - Дивим пинзaнни на новия ра¬
ботник за задачите му.
Anweicsuie/, -er 1. есстивоение, на¬
реждане, заповед; 2. иисгрпоции; ръ-
ееведсгвс; пnтт-анn, пkавсезе; 3.
поатnжис заповед; превод (на пари).
anwendbar adj приложим.
ал|иепПпп unг-У- hb te-У- 1. използ¬
вам, употребявам (zu ctw. (Dat) за не¬
що); 2. прилагам (auf etw. (Akk) вър-
xy нещо).
Anwender м, - пелввстnл (особено
на компютърни програми).
A^T^f^ni^i^^g^e/ -еп приложение; упот¬
реба, използване.
Anwendungsbereich т област, сфе¬
ра на приложение.
Алuennuggsm5glichKilr / възмож¬
ност за използуване, прилагане.
AnuenduegsvorisCUriTt / предписа-
ене, пксвнние зс използуване.
/^.6^1 urr. V h) tf. V вербувам
(привърженици за еяисива кауза);
прз-озеам (рсбоаезцз, утарпд-
еицз;.
3п]иегТпп unf-У. hb ii.V. 1 Tech nyc-
ким, вапао-ам (мотор); 2. мижа с хо¬
росан; itf.V Sp вкарвам топна в игрн
(при хандбал, баскетбол).
Anwesen п, - (малко) змеииn; шща
със стопански двор, (малко) стопан-
стве; селсни имот.
anwesend adj присъстващ.
Anwesenheit / оА присъствие.
Anwesenheitsliste / списън ни при¬
състващите.
an|wdernsu.У- hEir.V огвращивсм,
отблъсквам.
Anwohner т, - = Anlieger.
Anwurf т, Anwürfe l.Sp o.Pl. начал-
HO хвърляне (при хсидбсл; баскет¬
бол); 2. груба мазилка; 3. хулс, клп-
ветс.
aelwurzele sw.V. sr ttf-У- - пусна ко¬
рени, вкерnиивс се;
Wie zлgcuuгuelt dz stehnn Стоя кс-
то ви«овсн на мястото си.
Anzahl / o.PL брой, количество;
Eine große - voe Schülern Голям
брей пчnннщн;
Die ~ der MÜsllener ist диНе/се
Броят на членовете се увnлиез, на¬
расна.
3e|zahlen sw. V. hEtr.V. плащам пър¬
вата вноска (при ивпосщииn ни чис¬
ти); давнм капаро.
Anzahlung / -еп първа, начална
виосес (при изплащане нн части); ка¬
паро.
anlzapfne жИ hb tf-У. 1. ет-срим
(буре); 2. umg точс, изгочвим (неле¬
гално); 3. umg измъквам от №«0.0
(пари, тайни);
umg Elen Telefon leltung ~ Подслуш¬
вам гелnаоеен разговор;
Eine Pipeline - Източвам газ от га¬
зопровод (нелегално);
umg Jede. um fünf Mzrk ~ Вземам
пет мирни назаем ог някого.
Anzeichen п, - призеск; Mvd симп¬
том.
ae|zclctece sw. V hb tr. V. 1. чертая
(скица, схема на черната етуеа);
2. отбелязвам, маркирам (в текст).
Аeuclsc / -п 1. обявс, обявление;
известие; 2. донесение; 3. динеи, по¬
казание (от ивмnрвamеоее уред);
62
Eine ~ zuTgtbee Давам обивлеезе
(във вестнин);
- ge/nn jede. erstatten Правя доне¬
сение срещу няиого.
Anzeigegerät п знgз«aтерен уред,
уред с отчитаща скала.
ае^МС/п sw-У. h) tf.У. 1. показвам;
2. съобщавам (ниkемп зс нещо); 3.
правя денnуеиие (за някого), правя
оплаk-иеn (против еикого); 4. давам
ебявн във вnстииk;
Einen Einbruch bei der PoI1uIl ~ Съ¬
общавам в полицията зс извършени
кражба с взлом;
Jede. den Weg - Показвам пътя нс
еиного.
Anzeigenblatt п вестни« за обяви.
Aeznlger т. - унсзатео, показател.
Aezel/etzfel / Sp информационно
табло (ни сгидиои;.
зе^еНеСл sw.V hb tf-У- umg подгот¬
вям, крея нещо лото (заговор, сби-
ване;.
3e|z1itie ure.V hb ii.V 1. обли¬
чам (дреха); sici ~ обличам се; обу¬
вам (обувни, чорапи); слагам (ръ-
ксвзцз); 2. übvetr привличам; 3. по¬
емам, абсорбирам (-оага;; 4. ваги-
гам, опъвам, изтеглям (ръчна спи¬
рачка); ile-У- 1. по-ишс-см се; по¬
качвам се (цени); 2. потеглям (еоИ;
влак);
Der Magert zielt Eisen an Мигин-
гъг привлича желязото;
Salz исМ Wasser ae Солта поема
влагата;
Die Handbremse - Дърпам ръчната
спирачки;
Ein Gewitter zieht zn Надига се буря.
Ал^||^е^1^С^е/ -er meist Sg. нривончс-
нп; übefie привлекателност.
Aguieiueg1kraft /1. Phys притегои-
притnгаоеоеа силс, гра-игащия;
2. üEvrtr нривоnкстеоиост.
Anzugi т. Anzüge костюм (мъжки).
Anzugi т oJP начало, започнсне;
Ie ~ sein Приближавам се;
Eie Gewtter ist im - Надига се буря.
anzüglich adj неприличен, с наме¬
ци; двпсмисоее.
an|züedee м V hb tr. V. пали; запал¬
вам (огън, свещ); sich (Dat) ulen Ziga¬
rette ~ внпмлвам си цигари.
/1^1111’1 sw-У- hb tf.V съмнявам
се (в нещо).
63
DEUUTChWULCOMISCUtÄ W<ÖRTERBUGH
Arbeit
AOK f AEk für Allgemeine Ortskrae-
knnkzsse им^ис зеравеоосзгурзоnо-
и0- дружество в Германия.
Äolsharfe/ Myh псловс и^с.
ATrta f Aorten серга.
apart adj ееароваmnлnH; звискии, с
вкус.
Apartheid ja'pz:'iUzii] f о.Р1. расова
сnгрегнщия; апартейд (в ЮАР).
ApartheinpoiitiK f о.Р1. пели-иис ни
апартейд.
Apartment |a'parte^et] - п, s малък
апартамент за едно лице.
A^p^llt^Uie о.Р1. ипсгия.
apathisch adj апа-зчеи; безразли¬
чен.
Apennin т/Арепщпеп meist PL Апе-
яини.
aper |'a:pxl adj südd Öbseer Schweiz не-
заснежен, непокрит със сняг.
Aperitif т,- -s аперитив (пнонn).
Apfnl т. Äpfvl ябмен;
Der - der Ябълката на
раздора;
Ie den saurne ~ beißen müssen При¬
нуден съм да приеми нещо (да пре¬
глътна горчивия хап);
umg Etw. Tür einen ~ und ule El kaufen
Купувам нещо много евтино;
Der - fallt nlclt weit vom Stamm
Крушата не падс по•далnеn ог дър-
вого.
Apfelbaum т ябълиа (дърво).
Apife^l^^rn т ябълкова семис.
Apfelkuchen т ябълков сладкиш.
Apfelmus п мармалад ео ябълки.
ApTel&aTt т ябълков сок.
Apfelschimmel т бял кон на сиви
петни.
ApTelschorli //я ябълково п-п
(ябълков сок и минералеи вода).
Apfelsine/ -п портокал.
Apfelstrudel т ябълков щрудел.
Apfelwein т ябълково вино.
Aphorismus т, Aphorismen афори¬
зъм.
aphoristisch adj ифорисоичен.
Aphtt f. -п иф-с.
Apo, APO / oJPl. Hist иввтннароа-
меноарна опозиция (за времето око¬
ло 1968 год. в Германия).
apodiktisch adj иподи«гиеен, неос¬
порим, не търпящ възражение.
Apokalypse / -п апокалипсис.
apokalyptisch adj ипонаозпонеея.
apolitisch adj аполитичен.
Apologet т, -еп. -еп апоооге-; за¬
щитни«.
ApoliOic/. -п апология, оправдннне,
защити.
Apoplexie / -п Med сnоnоекузя;
удар.
Apßstnl т. - Rel апостол (auch übertr).
apostolisch adj сноуоооуин;
Rvl Der Apostolische Stull Папският
престол.
Apostroph m. -e Lirg апОстроф.
aposiгopi1nreл жИ hb If.У. geh xa-
раkтnрзззраM; обозначавам, посоч¬
вам;
Jede. als Verräter - Наричам ^«0-
го предател.
Apotheke f -п иптени.
apothdkinpTlIchtig adj можещ да се
купи ссме в ипопии (лекарс-ве).
ApotinKnr т. - аптекар.
AMhutkring -пеп сптекнркн.
Apotheose / -п иноmnов; боготворе-
не, вnлнесееn.
A^^^rat т, -е 1. спират; уред, прис¬
пособление, апаре-ура; 2. сложно ус-
тройстве, оргаеиваЩия, спарит (уч¬
режденски, пароиеи, полицейски);
3. тгллПюн.
Apparatschik т, -s pejoe апиратеии
(виден фуницзееер в готалигсрес
държава).
Apparatur / -еп апиратпри.
Appartement л, -s = Aparteeent.
Appell т, -с 1. апnЛ; обръщение,
възвснзе, призив; 2. Mil сбор, про¬
верка.
appellierte sw.V. hb ilf-У, призова¬
вам нnиогО; апелирам (an jedn./etw.
(Akk) към някого, нещо).
Appendix т, -v/-dizes geh приложе¬
ние (към инигн); Med снеееикс.
Appetit т оР1. апетит;
Gutee ~! Добър спе-иг! Приятен
обед! Приятна вnеnрn!;
~ auf ctu. (Akk) haben Яде ми се
иещо;
Den ~ verderben Развалям апетита
appetitanregend adj възбуждащ, от¬
варян апетит.
appetitlich adj 1. апетитен (храна);
2. umg прзвоnеателnн, атрактивен
(жена).
AppitCrlo1lgknlt / o.PL бnвапnmноие,
липса ис апетит.
Appetitzügler т меезкамnег за по-
™сксип нс апетити.
applaudieren sw.V. h) itr-У- аплоди¬
рам, ръкопляскам;
Dem Sänger ~ Аплодирам певеца.
Applaus т о.Р1. аnледзумnи-И; ръ-
иепоnскаеn;
Eie 1röre1scUiг - Бурии апледиу-
мпяои.
Applikation / -еп прзложеизn; ап¬
ликация.
Apposition / -сп Lirg приложение.
appretieren sw-У. hb tf.V Text aepe-
тзрам; облагородявам (плат).
Appretur / -en Text апретура.
Approbation / -en разрешение за ле¬
карска или сптекирсес дейност.
Aprlkfise/ -п еайузn, зарзала.
April т A)k Арг. април;
1е ~ През април;
Jedn. in den - scllckeg Правя си
птрвоаnрзоука шеги с няиого.
Aprilscherz т априлски шеги.
Apniuetter п променливо време.
с priori adv geh априори.
apropos |apro'po:j adv апропо, по то¬
зи повод.
A^S^Sl^de/ -п Astr ибувдс.
Aquädukt mjn, -e Hist акведухо.
Aquamarin т Mir сквсмарзн.
Aquaplaning п oPl. плъзгане (нс гу¬
мите на «олс) по мокър път.
Aquarell п, -е Kurst акварел.
Aquarellfarbe / акварел; ведии беи.
Aquarellmalerei / акварелен живо¬
пис. .
Aquarium п. Aquarien сивсриум.
Äquator т о.р1. еевсгор.
äquatorial adj nевamерисоеи.
Äquilibrist т. -еп. -еп еивилзбрист.
äquivalent adj еквивалентен.
Ajubalget п -е еквиваоеет;
Ein ~ für etw. (Akty/iu ctw. (Dat) Ен-
вивсоnно, съотвnтутвиn еа нещо.
Ar r/mAEk с ар.
Ar /, Äevn me'ist o/L e^ enoxa.
Araber т. - арабин.
Araberin f, -ner срибкс.
Arabeske / -п срсбескс.
Arabien п Арабия.
arabisch adj арабски.
Arbeit / -en 1. рабогс; труд; 2. ра¬
бота рсбогно място; професия; 3. из-
дnозn, рибетн; - 4. -рпД; писмена ра-
бста; утеинееие, нронзвnдnенn;
arbeiten
Geistige ~ Умствен труд;
Körperliche - Фивнеnунз труд;
An die - gnUne Залавям - се за- рибоги;
Er Uzt viel - Той има много рсбогс;
Zur - gehen Сгивсм иа работа;
Er lat Keine ~ Той няма работа, той
е безработен;
iron Die - eicht crfugnen laben Мър¬
зелив съм, оеиmnйу-всм.
arbeiten su’. И hb ilr. V. 1. рсбеоn; тру¬
дя cc (ae ctw. (Dat), über ctw. (Akk)
исд, върху, пе еещо); 2. ангажирам
се (für ctw. (Akk) зс ипио), работя зс
някакви нсузн; 3. рсбоги, фуикцноеи-
ра; действа (машииа;; - /г.И . рабо-n;
изработвам; sich durch ctw. - (Akk) ~
пробивам си път през нещо, преодо-
оявсм нещо, ©прсвям се с еещо;
Als Lehrer - Работя иато пентео;
Ae eleem Roezn - Работя върху ро¬
ман;
Es arbeitet sich tier anaeneUm Тук n
прияоие да се работи;
Sich (Dal) die Hände wund - Разри-
иnвмм си ръцете е- работа;
Sich müde - Уморявам се ог ра¬
бота;
Sici nach oben ~ Напредвам, изди¬
гам се.
АГь^11г^1^, - рабютиик;
Ein gelernter - Квалифицирал ра¬
ботник;
Ein ungelernter ~ Неквнлифнщнрсн
(общ) рибооиик.
АгЬеКсгаеТ^аеП т работническо
втстсние.
Аrbe1tcrhcwd|lunl/oP’/. рабеmииеnс-
ио евнжnннn,
Arbeiterfamilie f рсбо-иичnуко се¬
мейство.
Arbeiterführer т рсбооинеескн во¬
дач; водач ни рсбогеиееукага клссн.
Arbeiterin f -пеп рибе-Иички.
А^^НегК^ане /оЛ veraltend работ-
ничпснн класа.
Arbeiterpartei f рсбоониеnска пнр-
mиn.
Aгbeiieгschafi f о.Р1. рибо-ничесгве;
вуненн работници.
Аrbeiteг-und-Bauere-Fakultäi AEk
ABF Hist рабоmинееуно-сnоуки факул¬
тет (в бившата ГДР).
Abeiter-uлd-Bauere-Siааr т Hist ра-
боониеnске-уnоукс държивн (зи бив¬
шата ГДР).
GAöffiOTT
Arb^iiter^^rtel п работнически «нар¬
оил.
Arhelreгw0IUlT1rtГt/0A боагот-ори-
-плис оргииивнщиn в Германия, заии-
мавсщс се с отдиха нс работничес¬
ките семейства.
Abnitgeber т работодател.
Arbeitnehmer т работник, служи¬
тел, служещ.
arbeitsam adj veraltend рсбетлзв;
трудолюбив.
Arbeitsamt п трудова борса, бюро
по труда.
Abeiisanung т работен кесгюм.
arbeltizuTwegnig adj трудоемък.
Arbeitsausfall т прииудиоnоно пре-
усоаневnвиие иа рсбогс.
Arbeitsbedingungen rur PL псосвня
на труд.
Aгb^i1t^1hc1Cuafтueд; rjl- разкрива-
ие и финансиране нс рсбо-ии места
от държавата.
ArbtitibeschaTTungsmaßeaien/AEk
ÄBM мярка зс разкриваие ни работ¬
ни места зс преоеолnванn яа безрс-
бетицстс.
ArbtCtsbcscUulnigue/ / документ зи
пнрижиявини професия.
Arbeitsbiene / Ъм. рабогизеес
Инеnоа).
Aгbeli1buch п трудова книжка.
Abeitsnidest т трудови нсвниилут;
Arbeitsdisziplin / трудова - днсщио-
линс.
^111111111^ / Hist -рудодпи.
Arbeitseinkommen п oft. трудови
доходи.
Arbeitseinsatz т трудови бригади.
Arteiltstiiielliiie д/ ризпрnдеоеинn нн
-руда, планзрснn ни задачите.
^^b^it^lze т трудов еитуснавъм.
Abeitiesien п работен обяд, работ¬
на вечеря.
arbeitsfähig adj рибоаеупоусбеи.
Arbeitsfähigkeit / трудоспособност,
рабогоупеусбисст.
Arbeits/zeg т Tech (рсбс-ии) опе¬
рация; ход (процес) иа работи.
Arbeitsgemeinschaft / 1. рибегис
cpyez (пеnницн, сапеентн); 2. Wirtsch
работни групи (фирми, реализиращи
общ проект).
Arbeitsgericht п съд зс уреждане нс
трудови спорове.
AгheitsgnserzbucU п иоденс на труди.
64
Abcitshypothest/рсбо-ис хипотеза.
Arbeitskittel т рсбетис престилки.
Arbeitskleidung / работил облекло.
АгЬе^КНеа п оРЧ. грудсв климат,
ввaзмоегилmеииn на мnутсрсбс-
оатс.
Arbeitskollege т колега (в рaбоасга;.
Arbeitskraft f 1. работоспособност,
2. рабоонин; рибогничии;
Mzegni an Arbeitskräften Недостиг
иа работна ръка.
AitditiKra^^^ei^iii^vu^eg'(aPI рнзпрпдп-
оnние, насочване иа раблтисга ръка.
Arbeitslohn т работна знплстс, тру¬
дове втзисгрсждnииn.
arbeitslos adj безработен.
Arbeitslose mjf. -п. -п безработен,
безработни.
Arbeitslosengeld п оР1. обезщетелие
иа безработен (за определен пе¬
риод).
Arbeitslosenhilfe / о-Р/. помощ зс
бnврсбетнз (давана в Гepманнn; ко-
гсте безработният лямс средства и
ие поопеава вече обезщетение).
Arbelrslo1nnquore / процент безра¬
ботни.
Arheitsnostn1rnterstütuung / помощ
зс безработни.
Arbeitslosigkeit/ oJPL безработици.
^Ьс11Г^|^:^гКГ т Wirtsch пазар нс рс-
ботис сила, арудов пазар.
Arbei<t1meiU0de / метод ни рсбогс.
Arbeitsmittel rurPL Wirtsch средст¬
ва за производство.
Arbeitsmoral / oPL съзнателно от¬
ношение към труда, ор^^лвс птини.
AгheitsgiedIrlIgung /, -er Admir
стнчки.
Arbeitsnorm / производствени (тру¬
дова) норми.
А^^ай т работно място.
Arbeitsproduktivität / o.PL произне-
дзmеоиест ис -руда.
ArbeitsrecUt п oAUrrnn право.
arbeitsscheu adj мързелив.
ArHeitsscUluß Arbeitsschluss т
приключваие, ерсй нн работата;
Naci ~ След работа, след свърш-
всие иа работното време.
AгbcitsscUutu т O.PL охрана ес -руда.
ArhnCtssciurubesiImenng / предпи-
ссние зс охрана на труди.
АгЬс1Г11Гс11с / рамаио място.
АНГ^Т-сСТсл т къс учебен аном.
65
DEUUTCG--eLCMAtöCtt£S WÖRTERBUCH
Armbinde
Arbeitssuchende m[f, -r. -п търсещ
работа.
Aгhnlistillung / o.PL рсздеоnниn иа
-руда.
Arbeitstag т рабстеи ден.
Arbeitstherapie / Med трудова те¬
рапия.
Arbeitstier п 1. работел деби-ъе;
2. übere pejor “впрегатно живсонс”;
рсбсоохолик.
arbeitsunfähig adj неработоспосо¬
бен, иетрпдоспеуобnи.
Arbeltsverhäliels п 1. ruePL условия
нс труд; 2. трудово правоотношение;
Ie nienm festen - stehen Имам псс-
mоnиеи труден договор.
arbeitswillig adj готов ди рсботи.
Arbeitswut / oft irom голямо жела¬
ние за работа.
Arbeitszeit / работил време;
Gleiitt^di - Плаващо рсбегио време.
Arbeitszimmer п рсбоаиа сааn; нс-
бинег.
Arbiter т, - арбитър.
Arbitrage / -п арбитраж.
arbiträr adj произволен; своеволен.
arclaiscl adj архаичен; старинен,
остарял.
ArciaCseus т. Archaismen Lrg ар¬
хаизъм, архаичен израз.
AcUäo’o/e т, -п. -л археолог.
Archäolno/ld' o.PL археология.
archäolo/isch adj археологически.
Arche f -п клвеет;
Dlt - Noah Нсемяо «овчет.
Archetyp m архиаип, първообраз.
Archipel m, -e Geogr архипелаг.
Architekt т. -er, -er архитект.
arciitikioelsci adj архитектурен,
ирхноnноениеnн.
A^i^I^!lt^I^1r^u-/i^.^/^i^. архитектура.
Archiv m, -е архив (помещение и
сбирка).
Archivar т, -е архивар.
ARD / о/7. първс програма иа ое-
лпвизияос в Германия.
Areal п. -е 1. площ, ареал; 2. Schweiz
парцел земя.
Ar/na/ Arener 1. мсиеж; нренс (auch
üEvrr); 2. östere оигиа сценс.
ar/ (ärger, ärgst) adj лот, зъл; adv
umg миого;
Etw. lic/t Im Argen Нещо е силил
занемарено;
Ie ärgsTie Falle В нсй-лошия слу¬
чай;
umg - juee sein Много съм млад.
ArgettCnien п Аржентина.
Ärsettinler т. - аржентинец.
Argentinierie / -пеп сржеигиина.
argegtinisci adj аржnиозиснн.
A^cr т яд; досада*, неприятност;
umg Mach kcieee Ч Не създавай
нnприn-носmи!
ärgerlich adj 1. ндоуаH; стрдзт* 2.
иnприятnн*
~ auf/über jede. scie Сърдя се нс
някого;
- über ciw. (Akk) sein Ядосвам се ео
еещо;
Es ist siir - dass... Миого ленрнnт-
ио е, че....
A^eeHchice.t/ -сп L рaвдpaвиитnл.
носо, равgразиенест; 2. rue PL не¬
приятности.
ärgeresw-У- h) tг-У. nдоувсм, дриз-
кИ; раздразвам; sich - ядосвам се
(über jmde./erw. (Akk) иа няиого, ео
и/що);
Es är/ert mich, dass... Яд ме е, че...;
umg Sich grün und blau —/sici schwarz
~ Страшно се ядосвам.
Agerefc m. -se L ядове; лnпpнnт-
иосо; 2. нарушение ни обществения
ред, сниидил*
- erregen Прnдизви«всм; будя ие-
гоgувиииn.
Arglist/o.PL geh новиру-вО; лунав-
сгво.
аг/listis adj geh нсвнреИ; лунав.
3rg|os adi L простод^пн; бnвсбн.
деи; 2. неплдсзиращ нищо лото; до¬
верчив.
Ar^os^iit/aft нpлуолдутие; дс-
вереивост.
Ar/on/A/oe п o.Pl. Ghem сргси.
Argument п. -е аргумент (für//n/en
ctu. (Akk) за, против нещо).
araumenitnren жИ hb ilr-У. аргумен¬
тирам, обосновавам се.
Ar/uszu/nn rur PL in: ciw. (Akk) mir
- beobachten, bewachte бдя със зор¬
ко сис над нещо.
Ar/woUn т oft подозр/лип; недо¬
верие;
- /е/сп jedn. hi/ue Храня псдсв-
рпнип нъм иnнего.
ar/uötnen ж V, hb tr. V, geh подози¬
рам, храня стмиnиие.
argwöhnisch adj педезриоеоnн; не-
еевnрен-; мииоелеи.
Ariadnefaden т лишестс иа Ари-
нднс (водещата литна, спиуиоnлле-
ае средство).
Arin / -п Mus ария.
Arier т, - ириеп.
Aristokrat т, -сп. -еп aрнутеkраT;
благородник.
Aristokratie / o.PL 1. срисаеерс-
циn, блaгероgлзеnутве* 2. благо¬
родство.
arlsiokraiisci adj арзсоскрстзчес-
ии; благороден.
Arithmetik f o.PL аритметика.
aritUeetisct adj сриометиессkн*
~е Riihn Аритметичен прогресия.
Arkade / -п ириидс.
Arktis/ o.PL Арктика.
arktisch adj срнонееунн.
arm (ärmer, ärest) adj 1. бедеи; 2.
kоnm*
Are und Reich Бедни и богати;
- an ctw. (Dat) sein Бедеи съм от¬
към еещо;
Um ctw. (Akk) агеег werden Сбед-
лявам c нещо, изгубвам еещо.
Arm т, -е 1. Ana, ръин (от рамото
до нигииос); 2. ръкав (иа река); 3. umg
ръкав (нс дрехи); 4. Tech лоса, рамо
ли лост,
Der reclic/lieke ~ Дnунага/оивнта
ръин;
um/ Jede. auf den - nehmen Педиг-
рсвсм се с ияеогс;
Jein. In dlt ~с nehmen Прегръщам
някого;
Jedn. unter den - fassen Улавям ея-
ного под ръка;
Jede. unter die ~с greifen Педпе-
мстсм ияиого с иеще;
Den längeren - haben Имам пс-гл-
лnмо влиnннn;
Jede.'mit offnere Armee aufecUmee,
empfae/nn Посрещам шилго c разтво¬
рени обnтиn;
Mit verschränkten Armen Със скръс-
-пни ръце.
Armatur / -сп Tech арматури.
ArearnrcghrItt п арматурна дъски;
арматурно табло.
ArmausscheiT т ръкавис нввнв«н.
Armband п гривна.
Armbanduhr / ръчеп чссовнин.
Armbindef 1. лтонеитеонс лента (нс
ръкав); 2. Mvd превръзка (зн придър-
5.
ArmbrusT
GABEßOFF
66
жсн/ ис ръката).
Armbrust f Hist арбнлег.
armdick adj дебел налистс ръка, с
дебелината ни ръка.
Ärecs f, -п срмия, войска (auch
überte).
Armee
Названията на армията са
различни за различните немского-
ворещи страни:
Bundeswehr (Ггрмания);
Buedisiiir (Австрия);
Schweizerische Armee (Швсйда-
рия).
В Германия и Австрия мъжете
отбиват задължителна (едно¬
годишна) военна служба (допуска
се и алтернативна служба). В
Швсйдария мъжете преминават
всяка година триседмична воен¬
на подготовка.
Äreeegegeral т армейски генерал.
Armeekorps п AEk AK армейски кор¬
пус.
АгессоЬсгкоееаеПо п AEk AOK
върховео главил командване иа ар¬
мията.
Arme1 т. - pъkсв*
Ein Kleid mit lan/en -е Рокля с дъ¬
лъг ръкав;
umg Die - hoctkrimpiie Запретвам
ръкави;
Etw. (Akk) aus dem - schütteln Вър-
тС нещо c лекота.
Äгmc|аnTsch|ад т мсит/г нс рънсв.
Ärmelkanal т oPl. Ламсиш.
ärmellos adj без ръкави.
ArmelstreTee т истивес нс ръкава
(зс рсвоиеиn по чин).
Armenhaus п Hist приют зс бnенн.
Armenien п Армения.
Armenier т, - арменец.
Arecnlerle f -пеп арм/икс.
armenisch adj срмnлуkз.
Armegrecli п oPl. Jur прсвс зс ос-
во6сждсвсип от съдебни разносни
поради бедност.
Aregciink п Arat рсмелла стави.
Armgrubi f Ara, митница.
AMnhiie/ утрслненс облегало (нс
кресло).
Ärelcucltir т 1. нснделaбтр, свещ-
иин; 2. umg pejoe глупак.
ärmlich adj 1. б/д/и, бnелnmен*
2. .оскъден, мизерен, жмък.
Arm’^^^keit/o.PL оуктдзцС; б/дно-
—.
Armloch п отвор зс ръесв.
Armreifen т гривна.
armselig adj беден, жалък, миз/р/и;
ссkъеnе*
Elec -е Woteugg Бnелятке жи¬
лище;
Eien -е Auskunft Мизерис, оскъден
информация.
Armsessel т фотьойл, кресло.
Armut / о.Р1. 1. бедлосг, бnдлотзя,
линетс, уирсмamиn; 2. липса (ae etw.
(Dal) ис нещо);
Geistige - Духовна лищегс;
Ie - leben Живея в бедност.
Armutszeugnis п у-зgегnоуа-о зс
бnдлсуг*
meist im: Etw. Ist ein - Tür jmdn./ctu.
(Akk) Нещо понсв-с иекaдърлсуогa
ис някого, неспссоблсуаас нс нещо;
üEeetr Sich (Da,) cin - aussrnlleg По¬
казвам сам, че съм и/ксдър/н, и/спс-
ссб/и.
Armvoll т .връч;
Drei - Rnlslg Три исръча съчки.
Arnika/ -s Bot срникс.
Aroma п. -slAromTr 1. сромаг, бла¬
гоухание; 2. Kochk подпрсвес, пспи-
ция.
aromatisch adj ароматичен, арома¬
тен.
Arraegeeeet [aräaa'mä:] п 1. орга¬
низиране, уреждан/, аранжировка;
2. подреждане Ицв/тя;* 3. Mus аран¬
жимент.
zrraegldreg ж V. hb tf. V. 1. уреждам,
ергсизвирам; 2. подреждам, аранжи¬
рам; 3. Mus аранжирам.
Arrest т, -е 1. срnуа; задържал/;
2. Jur коианукпвсиn.
arresilcreg su-У. hb tr.V. ср/соу-см,
задържам.
anetinrie sw.V. hE tf.V 1. Tech спи¬
рам, блокирам, аиkунрсм* 2. veralt за¬
държам, арестувам.
arriv|cri adj geh привисо* успял в кс-
ри/рсои (зс пнуатео, поозозк и др.)
аггоеаеГ adj арогантен; лсдмен/и.
Arroganz / оР1. срлгалоисуa* нсд-
меллост.
Arscli т. Ärscte vulg всдннк;
umg Eiw. ist am - der Welt Нещо c
нс края ис св/гс;
umg vulg Jede. le dne - kriicleg
Слагам се ис някего, подмазасм с/.
ArschKricler т vulg псдмаввае (ру-
гсоеоис дума).
Arschioci п vulg задник (и еаоо ру-
гателис дума).
Astn п oJPl. Ghvm арсен.
Arsenal п. -е 1. Mil aруnисо* 2. umg
голямо колнчnутвс, арсеисо.
Ärseivvebbiguueg/ съ/^ипни/ ис ср-
уеис.
Arsen veeniiTitueg/ ларавяие с срс/и.
Art / -er 1. исчии; способ; 2. о.Р1.
хараиг/р, ира—, природа, пст/ст-о;
3. детраси; мaсииnр- t-Boo, Zo^lвд-
порода, сорт;
Auf Ulisc - uni Welse По този ис-
чии;
Es liegt eicht In ihrer - He е в харсн-
т/рс й;
Diese - von Büchern Този вид нииги;
Eteulg in seiner - Единствеи пе po-
дс си;
umg Dzs isi doch kilee ~ unU Wulst:!
Това ис нищо не прилича!;
Eine Speise nach - der Hzuses Cnc-
щзмоитnт нс завnд/нзето.
ariileie adj присъщ, характерен за
видс.
агГее sw-У. sn itf.У- нрнозесм (nach
jeUe. нс няного;*
Er Ist aeUers giartei По външен вил
и характер той е друг.
arienrclch adj многообразен; богат
ис видове.
Ariinschurz т всщн-с ис видовег/
(във флората и фспистс;.
АгГепйеМаК / многообразие ис ви¬
дове.
Arterie / -п Arat сртернn.
arteriell adj артери/и.
Artcгliлeiгkzlkugg / umg Mvd со/-
роу«оnревс.
artesisch adj сртеззслукн;
-сг Bruteie Артезиански оосдnнещ.
artfremd adj чужд, и/присъщ нс
—ида.
art^e’ilci adj ет /дин и същ вид.
Arthritis/ Arthritiden Mvd артрит.
artig adj 1. крогъе, втзпнтсИ; пос¬
лушен; 2. уеонв;
Eie -ns Kied Добро дете;
Sil - Бъди послушен!
Artigkeit f -en 1. о.Р1. нлулптсиие*
67
DEüTSCHD>ULGAßI6Cl1E<5 WÖJRTEßBUGH
Ast
Петзвоут* 2. rurPL любезности, ком-
nозм/ити.
Artikel т, -1. сга-ия (-ъ- —еу-ннk,
упиусние;* 2. артикул; 3- Lirg член;
4. ппррграС), члон(иисaкoе, длоолоо).
Artikulation / -еп 1. Lirg артикула-
щнn; уелnиnнне; 2. Bio! утелnнnвсне.
artikulieren ru. И hbtr.V. 1. сртииу-
озрам, пеленnвсм* 2. изрсвnвсм (с ду¬
ми или дела);
Sie kann sich gut - Тя умее дс с/ из¬
разява дс облича мислите си в думи.
Artlllerle/Uwa ArtiHie-c/, -nаргзоn-
рия.
Artilleriebeschuß Arttiinriedbcchuss т
артилерийски обстрел.
Artillirinfeuer п артилерийски огън.
Ariillensi/uea Artillerist т, -еп, -еп
сргил/рист.
Artischocke f -п Bot артиток.
Arilsi т, -сп, -еп сргист (в цирк, ва-
ри/те, кабаре).
Artjstlk f о.Р1. цирково, всрзnт/mил,
кабаретно изкуство.
Artistin / -пеп цирковс, варзетnо-
ла, кабаретна aртнутнa.
ariistisct adj цирков, всриптптпн, нс-
6срптпи; ар-иутнеnИ; вироуоз/и.
3^11.111 схо-пи, срод/и.
Aznedi/ -еолексрствс;медзkсмелг.
Aruлc1hucl п Med фармакопея.
AzneikunUc /фррмацевгика.
Arzneimittel п лекарстве.
Aruneieitteleißhгauch Arzedieittei-
missbrzucl т злоупотреба с лекар¬
ствени средства.
Arzt т. Aezte ленар;
Den - holen Извиквам лекар;
Bni cieem - in Betzedlueg sein Ле¬
кува ме опрnдnоnн лекар;
Vom ~empfohlen По лекарско пред¬
писали/.
Arztetestec1 п комплект оnкаруки
зистрпменmн. _
Аг^е^И^ше п. Arzictomefcsron /
о/каруки конунлнпм (при тежки ме-
дицилснз случаи).
ArztlelTirin / сдмнинстрсти-иa по-
мощизееа иа лекаря.
Ärztin / -пеп оnнсркс.
ärztllcl adj лекарски;
-/ Schweigepflicht Задължение ни
лекаря да пази оnкаруес-а тсйнс.
Arztprzxls /1. прангзка, лекарски
енбннnm; 2. кръгът ет пациенти ни да¬
ден лекар.
Asi п oPL Mus лс бемол.
As2 Ass п, Asse 1. асе (ниртн;* 2. Sp
първ/и/ц, шампион; 3. Sp ас (в те-
ннус)* 4. umg сс, специалист (в даде¬
на облсс-).
Asbest т o.Pl. Mir азбест.
Asbestaezug т азбестов Ивaщзтеи)
костюм.
Aschbecher т п/п/лиин.
aschblond adj пепеляворус.
Asche/ o.PL пепел;
S|ch (Dal) - aufs Haupi stieueg По¬
сипвам главата си с пnнео; разкай¬
вам се.
Aschn / -п вие пъстървс.
Aschenbahn / Sp лекеатоnтичnсеa
писта (посипана със сгурия).
Aschenbrödel (п) П/п/ляшка (auch
üeertij,
Das - Uer Familic sein Пеnnоnmкс в
семейството съм.
Aschenkrug т урна.
Aschenputtel (п) П/п/ляшс (оо при¬
казната иа братя Грим).
Aschermittwoch т първият ден ет
постите (след карнавала).
ascUTzhl adj nnn/лявлсзв, бл/д (от
ппосхa; въоиеиие).
aschgrau adj пепnоив (цвя-)*
umg Dzs gelt les Aschgraue He му
се вижда крияо, тсвс трае незмовер-
но дълго.
Äs-Dur п Mus дс бемол.
äsen mV hb itr.У- пасе (зи дивеч).
aseptisch adj aуеnmзееи.
Aserbaidschaner т. - азербайджа¬
нец.
Aserbzidscianirln / -пеп из/рвсй-
джаиеа.
Asiat т, -еп, -еп азиатец.
Asiatin / -пеп свисmиа.
asiatisch adj авнстсеи.
Asien п Азия.
AsKdsn / o.Pl. аскетизъм;
Ein Leben In - Fuhren Водя сскета-
ч/и живот.
Asket т, -еп, -еп ссе/о.
askiilscl adj аск/тнчеи; иуиnтз-
чnукн.
Äskulapstab т жезълът иа ^еулап
(м/дицииуки символ; жезъл и увитс
около него вмнn).
äs/pisch adj езопев.
asozial adj асоциален.
Asp/Ki т, -е L аспект, гоnдла аоч-
на; п/руп/ктнва; 2. Lirg вид иа гла¬
гола;
Eiu. (Akk) ueier gisundUelillciie -
betraclice Гледам нещо от гл/дии
-очна ни вgрс-ете; от здрав/л ас¬
пект.
Asper/Cll п, -е Rel ръсило (зи ръсе-
ие със св/опис вода).
Asphalt т, -еасфала.
zspUziilnren sw. V, hE tr. V. асфалти¬
рам, правя асфалтова настилка.
Asphaltstraße / асфалтирала улица.
Aspik mjr oPl. супие; желирано ме¬
со или риба.
Aspirant т., -еп. -еп 1. geh кандидат
(за служба); 2. Hist сспиранг (в бив-
шего ГДР).
Aspirantur/ -еп аспирантура.
Aspiration / -сп 1. аспирация, стре¬
меж, демег-аиn* 2. Lirg придъх.
Assel / -п Zool мокрици.
Assessor т, Assessoren кандидат зс
по-висон еиновиичеунн пост (след
полагал/ ли втория държавен из¬
пит).
Assimilation / -еп асимилация.
assimilieren su-У- hb If-У- нснмзон-
рим; sich ~ приспособявам с/ (an niw.
(Akk) еъм еещо).
Assistent т. -еп. -еп аузут/nm; по¬
мощник.
Assistdлu / o.PL асистентс-во;
- leisten Асистирам.
Assistenzarzt т младши ординатор
(в боллзщa, клиииеа).
zsslstlnree sw. V. hb itf. V. сснсmирам*
помагам;
Dem Arzt bei der Operation - Асис-
тирсм на лекаря при операцията.
Assonanz/ -еп Li, сссиснс.
Assozctteoe/ -еп L.^P^^ych асоциация;
2. ссещнащзя, обnдзлеиие.
А8«(ша{юп51Тге1ие1г f свобода нс
сдруженията.
assoztaiCe adj асоциативен.
assoziieren su-У. hb tr. V. l.Psych асо¬
циирам (eit ctu. (Hat) с иещо); 2. обе-
дзиnвам; прзутедииn-см; асоции¬
рам.
assyrisch adj ауирийски.
Asi т. Äste 1. (голям) клен; ч/п;
2. übertr клои (оо снсгnмс;* 3. umg
гърбици;
Den - zbiägee, auf Uee ein sitzt
Aster
GABfDOffr
68
Секс клоис, ис който сnдn;
umg Sich (Dai) einen - lacUcn Уми¬
рим orr смях.
Aster f -r Bot богородична, ссгрс.
Astgabel f еатал нс дърво.
Asthst m, -em. -en естет.
Ästhdt|K / o.PL естетика.
äsihdtiscU adj естетически, изящен,
красив.
Asthma n o.PL. Med астма.
Asthmatiker m. - Mvd астматии.
astimatisch adj Med астматичен.
asiig adj елоиит.
Astloch r дупнс от ч/п.
astrein rej 1. без еепеве (дъскс);
1 безупречен, чист,
umg Etu. ist nicht ganz - Н/що ие е
съвсем легално или позволено.
Astrolos т. -п. -п астролог.
ASrolioeie/ лЛ aстрлосгни.
Astronaut т. -еп, -еп астронавт, нос-
моли-г.
Astronautik / r-Pl- сутренсв-зкс,
космонавтикс.
Astronom т. -е сстроилм.
ASrooeoMid' oft. астрономия.
astronomisch adj суорлнoмичесkз;
-е Beobachtungen Астрономически
наблюдения;
umg - Preise Астрoиoмичеуин (ви¬
соки) цели.
Astrophysik / oJPL исарефизики.
ASU [a^zu:]/, -sAEk für Ab/assoeder-
uniersucUung р/довис проверка ис
колите зс отделяне ли отровии газо¬
ве (ФРГ).
Asyl е, -е 1. убежище; 2. приют,
Jede. politisches - gewährte Давам
нnклмп политическо убежище;
- Tür ObdacHon Приют зс без¬
домни.
Asylant m, -er, -em oft pejor оаиди-
дсг зн пллиаичnсиo убежище, имиг¬
рант.
Asyantrzg т молба зс получаваие
ли (политическо) убежище.
^yHb^’^^^rib^r т кандидат за убежи¬
ще в дсд/иа сгрсла.
Aylrecti п право ни (пoлнонеесие;
убежище.
AylsudieeUe M/f, -em, -er еиндидст
зн пoоианеесеo убежище.
asymmetrisci adj аснмnтрзчел.
^i^eetrce/, -п асиметрия.
Asynchronmotor т Tech асинхронен
двигател.
Atariseus т. -mer Biol атавизъм.
atavistisch adj итивнсончnн.
Atelier [ato'Hc]] r. -s ателие.
Atm m o.PL. 1. дишаие; 2. дъх; geh
дзхсизn;
- holen По/мсм дъх (auch überf),
Außer - gerzien Задъхвам dt, зипъх-
тnвам cc;
JeUn. le - halten Държа няного в
напрежение;
Jede. Псе - verschlagen Слисвсм
няного, исрам №«0.0 дс онемее.
аiImhcrzuhdnd adj вихр/и, пълен с
напрежение; каращ ияеегл дс при¬
таи дъх.
atemlos adj 1. зсдъхси, запъхтял;
2. миого бърз, вихр/и; 3. лапрегиао,
каращ да затаи дъх.
Atemnot fo.PL зндух, задушаване.
Atempause / орсоеа почивин;
Eint - tielc/en Правя ератеа по¬
чивна.
AteetechniK / техиина ис дишането
(например при пппип).
Atemübung / дихателно упражне¬
ние.
AtCMunac rurPl.Ara, дихателни пъ¬
тища.
AtdMzus т вдъхвсне, вдишваие;
In nieem - Едлевремnллл; иа /дии
дъх;
Bis zum letzten - Де последен дъх.
Ätltae r o.PL Chem егни.
Atheismus т о.Р1. атеизъм.
Atheist т. -еп, -еп атеист.
athiCsilsch adj атеисанчеH; атеисти-
чесни.
Atiter т о.Р1. етер.
äiUerlsci adj 1. nаирnH; бnвнотоеи;
бонглпхсиnи; 2. Chvm nmnриеnи, лет¬
лив; п
-е Ö|c Етернеин мауос;
Eine -/ Erscleieueg Ефирно nвое-
ии/.
AthirweHn/ meist PL Pfys радие-то-
ии; електромигиитии вълни.
Athiop|en л^ЬенЦещп п ЕmнoпнЯ;
Абнунини.
ÄthCopii^r т. -/Ancssinier т nтнoпеЩ;
сбисииещ.
äthioplsch/abdssCeisch adj егиoнуkн,
aбнуниунн.
Athlet а, -еп. -еп Гстлет (спортист);
2. атлео, атлетичен, мусиулсст човек.
Athletik / &PL Sp игле-тина.
ati’ttlsci adj атоетнеnски.
Afty п оЛ Chem етил.
Atlantik т о.Р1. Аmлаитнееснн ок/си.
At’asi т, -se Tex, атлаз.
Atlasi т, А11гг1тг1А11гжт атлас (ге¬
ографски - и др.).
atlassen adj атоавеИ; ет атлаз.
atmen su-У- hb le.У.litr.V. дишам
(auch übertrty,
Schwer Uurct die Nase - Дишам
трудно през носа;
Frei - Дишам свободно (и/ съм по-
онскан;.
Atmosphäre / -п 1. о.Р1. атмосфе¬
ра (auch überte) 2. Phys атмосфера
(мяркс);
Eine frosilge - Лед/иа атмосфера
(иссорееиие);
Din - vergiften Соравям атмосфе¬
рата, oбугаиoвkага.
aieospiärlsci adj атмосферен;
-сг Druck Атмосферис иaоnrнне.
Atm те/ o.Pl. дишсие.
Зimuлgsaktie adj пропускащ въздух
(оънаИ; дрехи).
Ateueesoraanc rue PL дихателни
органи.
AtmuegssTilistagn mMvd спиране нс
дишии/ос.
Atoll п, -е стол, нръутnле-здnи
коралов остров (в орoнзееукиmе мо¬
рета).
Aiom п. -е 1. Chem, Phys аолм; 2.
малка чистицс, прсшиинн.
Atomantrieb т стемеи двзгстео.
atomar adj аmoмеИ; ядрен;
-es Zectal^tdr Атемлс ерн;
-п Bedrotues der MenscUteii Ядре¬
ни заплаха над човечеството.
Atombombe / стомна бомбс.
Atomenergie / oPl. стомлс енер¬
гия.
Atomforscher т атомен, адрел из¬
следовател.
Ätomfoorsduue/ оМ ядр/ии ивуоnд-
ваиия.
Atomeisbrecher т атомен ледорсз-
бивач.
Atomexplosion / соомии nеcпоoвн.я.
Atomgewicht п иоомло тегло.
Atae/raem п грам-атом.
Atomigkeit / -еп Chem всоеитнoст.
Atomkern т атошю ядро.
At!Odkerezhbau т рсзпс-сИп иа
69
DEUUöCCH-bUGGßlSCHES WÖRTERBUCH
Auditorium
сгомлогс ядро.
Atomkraft f стомна (ядрени) сила.
Atomkraft
& Общественото мнение на За¬
пад е чувствително към пробле¬
ми. ссързани със заплахата от
унищожаване на околната срсда.
Това води до създаване на двойки
думи, отнасящи се до едно и съ¬
що явление, но с различен оценъ¬
чен момент. Названието Atom¬
kraft се характеризира с негатив¬
на конотация и се използва в кри¬
тични текстове. Неутралното
название е KerekraTlt
Atomkraftwerk п аосмис електро¬
централа.
AtomKrie/ т сгемис война.
Atommeiler т атомен реактор.
Atommüll т о.Р1. радиоактивни от¬
падъци.
AtOMpUysik f o.PL атсмла (иgрена;
физики.
Atompilz т атемли гъба, облак с
формата ли пьбс сг атомен взрив.
Atomrakete/ракета с атомен внрnд.
Atomreaktor т атомен (адр/н) ре-
аетер;
Atoimppltuue/ делене иа сгома.
Atomsperrvertrag т оР1, договор зс
забрала на продажбата иа стомни
оръжия нс други стрини.
Atoesprengkopf т с-смлс бойна
глава, атомен заряд (на рaknтa; тор¬
педо).
Atomstaub т о.Р1. радиоактивен
прах.
Aiomstopp т прекратя-аие ис ядре-
лиге опити и ограничаване продаж¬
бата ни ядрени матnрлаои;
Aroestrzilueg / радилии-ивие из-
оъевсиn.
Atomstrategie / ядрена соритетиn.
Atoestreiteacht /--опили сили с ад-
реио въоръжение.
Atomtest т ядрен опит.
Atomteststopp т прекратnваиn ис
опитите с адренс оръжие.
Atomtod т стомна смърг, смърт ог
ядреил оръжие.
aTomverseucht adj заразен с радио-
сотивии вещества.
Atomversuch т агомпи (ядрен) опит.
AtoeYersuciPstopp т забрала зи
превеждане иа ядрени опити.
Atomwaffe / солмил (ядрпно) оръ¬
жие.
at/mwaffneTrei adj без ядрено оръ¬
жие;
Eine ~п Zone Бeвngрnлa зонн.
Atomwaffensperrvertrag т договор
за зсбрсиа (иnрaзнрcутрaиeлзe; ли
атомно оръжие.
AttomzIГrijmrмeruea'разпадснn ли
атоми.
Atoezetitaiier п стсмеи вен.
aionzl adj Mus итoнсоnн.
Attache [ara'fc]] т, -s иостп.
Attacke f -п L Mil. Sp носии иапа-
деиие; щурм; 2. Mvd стани, пристъп,
криза; 3. überte сасис, оригзkа; напад¬
ка (ап/се jmUn./eiu. (Akk) срещу ля-
«0.0, и/щс).
Attentat п. -с стeнгао; покушение
(auf, /n/се jmUn./e^. (Akk) срещу пя-
ного, нещо);
Ein - auf/ge/ee jede. verüben Из¬
вършвам со/игио върху няного;
umg Ein ~ auf jede. vorhaben Мис¬
ля дс меля някого за голяма пуоутс.
Attentäter т. - аmeлгагoр; покуши-
оeо.
Atitsi п. -е удостоверели/, свиде-
meоутвc; ат/утст;
Jmdm. cin антсии - ausstellig Из¬
давам някому мeеищилунc свиде-
тeоуmвc.
attestieren su-У- hb lf. V. удостоверя¬
вам (някому нещо);
Din zmillct attestierte Unschädlich¬
keit Uns Produkts Сфицнмоие удосто¬
верената безвредисст на продукта.
Attraktion / -er 1. o.PL иmрикщнn;
нрналнеанe; /ф/отнест; 2. ефектен
номер, забележителност, атракция.
irtraktcv adj привоeки-nоeH; прия¬
тел (ни вид), атрактивен.
Attrappe f, -п сполучливи имитация
(нс предмет).
Attributsatz т Lrg нoдеииeнл оп¬
ределително изречение.
atypisch adj иe-ипнеnн; сонничeн,
нексранаерен.
ätzen su,У- hb tr.V. 1. Chem ра¬
зяждам (с kзу/лзла;* /цвим; Mvd
обгарям; 2. гравирам (Ie ciu. (Akk)
в нещо).
ätzend adj 1. разяждащ; 2. nвви-e-
лeH; обиден; 3. umg неприятен (п мла¬
дежкия жаргон),
zu! irteej L ау! ох! (белка); 2. ау! о! я!
(радост, ивиeнади).
Au /, -ne südd = Aut.
sua! interf ну! ох! (болни).
Aubergine [оЬЕГзЕпа!/, -п патладжан,
amcU; korj 1. също, и; 2. (в - комби¬
нации) nicht eur... sondere - не са¬
мо ...» но и; soweit... als - искал ...
гина и; oder ~ или пън; - noch освен
това, все още; aber/ doch - уaме; че;
но и.
auihi adv също осеа, също;
Ich war zu Kzusc. Mein KinU war ~
Па Бях си вкъщи. Детето - ми също;
- das noch! И това сотере ни вуненo!
aucUj partikel 1. също оикс, също и;
2. освен оевс, впрочем; 3. дери и, да¬
же и; 4. geйутвитeлие, нсистинс,
всъщност; 5. im wenn % so - wer -
(за отстъпка); 6. (зс обОбщелие) ir:
wer ~ immer Всеки; 7. но, сми, само
че (утмиeинn във въпросителни или
активни изречения); 8. че, пън, и (зс
упрек, недоволство); 9. сми че, съв¬
сем и (за нoдуиовснe, потвържде¬
ние);
Ici bin ~ nur cin Mensch Аз също
съм само чове«;
Ich habt - noch zu tue Освен това
си имам още работа;
~ der Klügste eaclt einte Feiler Да¬
же и най-умният прави грешка;
Sie sielt Krank aus und sic war es ~
Изглежда белнс и дeйуови-/оие бе¬
ше болна;
Er war zuTrIeПnЛ; wenn - eüUn Той
беше длвллnИ; манар и уморен;
Was ~ (immer) Вунчнo;
Wo - (immer) Нсауякьдe;
Kann ich miet - UzrzuT verlassen?
Ами мога ли да разчитам ис освс ?;
Das fehlte ~ noch! Само това липс¬
ваше! И това отгоре ни всненo!;
Ich weiß ~ gar nichi, wo er ist Съв¬
сем не зная къде е той;
Sie ist sehr nmprindilei, distalb hat
sic - so reagiert Тя е много чувстви¬
телна зиоо-с и реагира осна,
Audienz / -еп ауднeнщни;
Eine - beim Pzpst Ауднeищнn при
папата.
audiovisuell adj ауднcвивпаоeи.
Auditorium п, Auditoren апgитoрнn
GAMßOIY
70
Aue
(зала и улпшстeои;.
Auf -п лъка, оз-ада.
Aueriaig т Zool глухар.
Zufi peäp (Dal). (Akk) 1. на, върху,
по ((Da,) нрoуараиуm-eлc виач/ни/,
нcкcй)•; 2. иа, върху, по ((Акк) прост¬
ранствено значение, движение); 3. на,
в ((Dal) пространствено виaеeииe,
местонахождение в сгрслстс ла ии-
стнопщня;* 4. лс, в ({Акк) простран¬
ствено значение, движение към сгра-
да-с иа иистнтуцзn); 5. нс ((Dal) мес¬
тонахождение при събирал/ нс хо¬
ра; преби-свиле); 6. ла ((Акк) движе¬
ние, отивал/ на утбнрилe)* 7, на, нъм,
по ((Акк) движени/ отдолу нагоре; в
посека към); 8. ли ((Акк) простран¬
ствена диуааиция;* 9. за ((Акк) вре¬
менна дистанция, период); 10. зи
((Акк) пcуоeдc-а-eоиcст във вре-
мeтc;; 11. ir: - etw. (Акк) (genau) точ¬
но до, - осчис ис; 12. ни ((Акк) за иа-
чии;•; 13. по, поради ((Акк), за при¬
чини); 14. на ((Акк) зс стcоиom/ии/;*
15. (във aрсвeлллгичии соoвеуъчeоа-
ниn); 16. (при Superlativ): -p Herz-
IIcisTi Най-уърдeеие; 17. иато р/к-
щнn ни глаголи и съществителни;
~ dem Tlsct lli/ce Намира се иа,
върху мссс-с;
Dun Brief - den Tisch legen Постс-
вnм нзумете иа мсссос;
- Uer Post/- Uer Bank sein Намирам
се в пощи-с, в банката;
~ die Poit/- Ule Bank gelte С-и-ам
в пощата, в банката;
~ einer Party seie Нс парти съм;
- Unr Fahrt naci Berlin Ha път за
Берлин;
- eine Party gehen Отивам на парти;
- eine Leiter steigen Качвам се по
стълбс-с;
- den Berg kletiern Ксаеря се към
върха;
Eiw. ist ~ einigi Kilometer zu lörie
Нещо се чува иа нилсм/ори;
- einige Tage verreisen Заминавам зс
няколко дни;
Von tiule - morgen С- днес за утре;
Das stimmt - Uen Pfennig genau Вяр¬
но е, точно t дс нфnлзг;
- Ule SiueUi genau Точно ли часа;
~ einen Schluck Ни едис глътис;
- niese Art unU Weise По -ози ис-
ени;
- Befehl По вспc-eд•;
- Wuesci des Kunden По желание
ли ионeитс;
Soviel - Пеп Mine По -oокoва на
еcвnк*
- der Hui scie Нащрек съм;
- pelec Kosten kommen Трудът ми
не е иапрсвeн;
- Uer HaeU llegig Явно е, oеeвзе-
ис е;
—p Beste Нсй-дебрп;
- eiw. (Акк) toffee Надявам се нс
нещо.
аmTIаJe 1. (при подкана за отваря¬
не); 2. (за будно уъутonииe; станал
човек); 3. (в комбинации): - und ab
Ниrер/-иаеcоп;
MunU ~! Ст-ери устата!;
Er ist schon - Той вече е будел, ста¬
нал е;
Ict bin noch - Още и/ съм легнал;
- unU nliUer Нагоре-надолу;
umg - ued ^von Йзбяг-им; офейк-
вам, дим да ме иnмс*
Von klein - Ст малък.
цГ Iraj ir: ~ Uisp зс дс.
NB:
auf- продуктивна представка в
немския език за образуване на гла¬
голи с различни значения:
1. отваряне, срв. 1ufblttiere; auf-
eacheg, lufsdineiCdt...;
2. внезапно начало на действие,
срв. iuThIitucg, luTflieeeg, luT-
scirelin ...;
3. допиране отгоре, слаганс вър¬
ху нещо. срв. zuTKlebie, auTgäiIЛ;
zuTdrücken...;
4. движение нагоре, срв. luTlic-
gen, auTspriggen, aufuirbile ...;
5. извършване на действието
докрай, срв. aufissee, aufriuchen...;
6. повторно извършване на дейст¬
вието. възстановяване. срв. auf-
utrein, aufbickie, lufpoliSten...;
7. пренасяне в ново състояние,
срв. 1uTmugrerg; 1uTTгipclIn; auTuel-
ehin ...
aufiactzcnsw.V. hb itr изотсм, из-
пъшовим, изсгелвим.
aufarbeiten sw. V. hb tr. V. 1. довърш¬
вам (работа); 2. подновявам, препра¬
вям (дрехи, мебели); 3. обработвам
и структурирам (рeзпо-и-н, факти);
4. изразходвам (целия материал).
auTlarmig ж И hb itr въздъхвам еб-
лeичeнл; отдъхвам, поемам си дъх.
auTIbacken uniV. hE ii.V препичам,
претоплям (хлебчета).
auTlbihrce sw.V. hE tr.V излагам
тленни останки.
Aufbau т, -ter 1. o.PL стрcитeлст-C;
строеж, градеж, неутреn-aиe; 2. о/7.
Chvm сниm/3; изграждане; с-ро/ж,
у-рпkтпрс; 3. о.Р1. -ъзстaиcвnваиn*
4. строеж, еcмнcвзщзn, саруи-ура
(нс реч, оперс и др.); 5. надстрой¬
ка; 6. Tech каросерия;
Der - der StäUTe nact dem Knie/ Въз-
стсиcвn-си/ге ис граео-еае след
войната;
Der - Uer Spricti Строежът лс
/зина.
AnfbanarhIli f 1. уъвидатeоeл труд;
2. стрcзтeона работа, -тзугсиoвз-
тeоиа рсбогс.
шеташе sw.V. hb tr.V. 1. сглобя¬
вам, издигам, изграждам, построя¬
вам; 2. -твс-сиoвя-им; itr. V. 1. опи¬
рам сп, основавам се (auf niu. (Akk)/
(Dat) иа лено); 2. изхождам, ръково¬
дя се (оо нещо); sicU - 1. umg заста¬
вам, изправям се; 2. втзлнива, нади¬
га сп, трупа се (дъждовни облици, бу¬
Ря);
Eie kaltes BüTTiT - Подреждам сту¬
ден бюфет;
Eigen Politiker - Издигам (помагам
в кариерата ни) пcоитнк;
SicU (Dal) iiee neue Existenz - Съз-
ЛС-см си ново съществуване, нов на¬
чин ни живот;
Auf einer Theorie ~ Опирам се вър¬
ху опрее/лели 0/0)—.
аmfBаuInU adj градивен;
-е Kritik Градивна критика.
Aufbaugymnipium п гимназия (три¬
годишен срон иа oбпчeниe; който да¬
ва право иа завършилите реално пен-
озщe дс завърша- с матура и ес нни-
дидагст-ат за висше образование).
AuibzukopT / oPl. всузовсща храни
(при болни).
3J1T|bäuмIe; sich sw.V hb 1. звнра-
-ям се лс задните си крсин (живоо-
eo); 2. übeetr SicU geenn eiw. (Akk) -
Бунтувам се, въставам срещу нещо.
I Aufbaumöbel rue PL мебели с над-
DEUTSCHBLUDAAISCIIES WODTEPbUCH
71
стройни.
zuT|bzuscinn sw.V. hb tr.V 1. изду¬
вам, надувам (^0,^; 2, überte пре-
П-eлIИчaвсM; надувам, раздувам (ну-
гернn).
3mT|BtgIhгIn sw.V hb tle-У- geh въз-
роп-с-им, иeдoвoоутвсм (gegen jmdn./
ctu. (Akk) срещу нещо).
auTlbeha’Tin ure-У- hE Ii.V. umg en
у-слnм (шапис); umg държа отворен
(очи, ч^/^T^I))/
auf| beißen unr.V. hb tr-У. еохипвсм;
Nüsse ~ Чупя орехи със зъби.
3Uf|Bnkommeл urr.V. hb Ir.V. umg 1.
oа-арnм; пупnвсм дс отворя; 2. umg
ззnждам; пунn-см дс изям; 3. umg
възлагат ми н/що, получавам (зада¬
ча, домашно).
1mflbcllcn ж V. hb itr ивосй-им; пре-
лсйвсм.
аmT|B^rcitIg sw.V. hb tf.У. 1. флоги-
рсм, ебегс-я-см (упрoвнни, руда);
2. обработвам (^т^те^-
ла -ода); 3. обобщс-ам, предсгсвям
(данни).
AJ^Tвeгituue/I. обогатяване (нс ру¬
да); прeчнуmваиe (ли -ода); 2. обра¬
ботен, подготовка (ис данни).
lull bersten U..K sr ite напуква се,
разпуква се Ипстeн, ножа).
3UTjBepseгл sw.V h) tf-У- 1. педеб-
ря-см; 2. нo-зmс-см (заплати);
Seine SpraclkcegTelipe ~ Подобря¬
вам eвнкoвноe си познания.
AüTвeppnrugд/ -еп 1. подобрение;
2. повишение (на зсплсгс).
auTl^ui^l^rinsw.V. hb tr.У. съхраня¬
вам, пазя;
Ie Safe - Съхранявам в сейф.
A^lb^t^eZurueg/ -сп I. съхранение;
2. гардероб (в жп гара и др.).
Aufbewahrungsgebühr/-соса зи гар¬
дероб.
A^^b^’^i^l^irunes^ri т мnуmo ни съх-
раи/ние.
amT|bicgnл urr. V. hb tf. V. изви-см на¬
горе, разгъвам (носмeр; тел).
luTlblitee unr-У- hE tr.V. geh 1. при-
зо-с-см, у-иk-см, събирам; 2. лип-
рnгсм, използвам (сили, ум; für ciu.
(Akk^zu ctu. (Dat) зс нещо);
Militär ueU Polizei - Мoбзлзвирам
полицията и -ейснс-с;
Alle seine Kräfte zue Gelingen Ues
Projekts - Мобилизирам всичките си
сили зс успехи иа про/еос;
Stiere saezen Einfluss - Използвам
цnоoоc си воиneнe.
lullbienee urr.V. hb tr.V 1 развърз¬
вам, сгвързвсм (престилки, чпвсо;;
2. завързвам нагоре (нещо висящо:
лоза, косата си); 3. umg (imde. ctu.
~) -ръв-ам, баоамoу-ам enкoгo;
Den Rock - Запретвам полата си;
umg Jede. einen Baren ~ Пращам
иnиеro зи зелен хайвер.
auT^^^j^hee sw.K hE tr.V. наду-ам
(платната); sich ~ 1. meist pejor раз¬
дува се, нараства прекомерно; 2.
üEvrte надувам се, гордея се;
Eie auTeebläIhter Verualiungfsapparat
Надут сдмзлзугрсоивeи спират;
pejoe Ein aufgebliähter Künstler Раз¬
ду- художник.
АИТ»^^/; -en Mvd подуване (на
корема на животно).
zuTblasbir adj нсдувспм.
auT|BIаpnn urr-У. hb Ii.V. нсду-см
(балон, гумен дюшек); sici - pejor
umg еаду-см се, перча ec.
auflbli^lt^t^i^ri jw.V hb ,e.V. рaвт-арnM;
рсзлисавaм; прeозуовсм Инннгс).
зmflblIiben urr. V. sr itr. V. 1. не си ля¬
гам; оставам буден през лещ-и; 2. ос-
гсва оаворел (превер/щ).
iuT|biigUig sw.V. h) ite 1. пробляс¬
ва, с-еова; 2. превключвам ли дълги
светлини; 3. нагласям нс нo-гoоямс
бленда (в meоe-звзnос, при фотогра¬
фията).
зmTlBIiekcn sw. V. hb ite 1. вдигам очи,
поглеждам; нагоре (zu JeUe./eTu.
(Dat) нъм няного, нещо); 2. übertr гле¬
дам с възхищение някого; възхища¬
вам се оо еещо.
smTiBiiлkng sw.V. hb ite прос-пг-ам
(звезди, свeолилки); блясвам (с пре¬
късване) (auch üEerte).
amTlblituce мИ hb ttf-У. просвет
крагко (фенер, нож).
zufblüheesw-У- sr ttf-У- 1. цъфнсм,
разцъфтявам; 2. überte nрещъаоявим;
рсввз-см сп добре.
AuTblüti/ o.PL цъфтеж.
aunbohrin sw.V hb Ii.V проби-см
отвор;
Einen ZiUn ~ Отварям зъб чрез дъл¬
баел/.
zull branden sw-У- sr itf. V. 1. рсзбушу-
вам се, прииждам (вълни); 2. üEeetr
^ufbrueU(p)si1IeMue/
бушува, гърми (aпоoдзсмeитн; ор¬
кестър).
auflbraupcg ж V hb)sr itr. V. 1. зашу-
мnвс (р/еи); вабпеaвС; забръмчава
(могер); 2. iibertr гръмва, избух-и
(шум, аплодисменти); 3. üEeetr избух¬
вам, нипвам;
Beifall brauste auf Раздадоха се бур¬
ни аnоoдзумeлоз.
aufbrausend adj избухлив (за хсран-
о/рХ
диНЬ-ссНие uniV. hb tг-У- 1. разби¬
вам (брава, сейф); 2. oтварnм, раз-
п/чагвим (пзсмo;; sr йг.У. 1. тръгвам;
нoeмам; потеглям лс пъо; 2. пуна се,
разпуква се, oг-срn се (пъпон ли дър¬
во, рана, лее); 3. втвинk-см, зараж¬
дам се, проя-явсм се (сграхo-n; про¬
тиворечия);
Zu eleir Expedition ~ Тръгвам, от¬
правям се иа експедиция;
Zu etuin Taten - Гогов съм зс но¬
ви делс;
Den AspUalT eli eleem Bohrer ~ Про¬
бивам асфалта с бoрмamнла, ком¬
пресор;
Durci den Frost brlctt Uer AsphziT
auf Асфалтът се пука от студа.
зmf|brcллIg unr.V. hb tr-У- 1. жигос-
-см, дамгос-см; 2. oт-арnм чрез
горене; sn Иг.У. лум-С; разпалва се
(auch übertr).
MiTlbrlngcn urr.V. h) Ii.V 1. съби¬
рам, намирам (кураж, пари); 2. въ¬
веждам (мода, обичсй); разпрост¬
ранявам (мълва); 3. ядосвам; наст¬
ройвам (geeee jede. срещу иnиoгo;;
4. umg успявам дс отворя;
Die Kraft für clec Entscheinung ~ Съ¬
бирам сили зс дадено решение;
Eie BIPogUeres IeTirissi für сТи.
(Akk) - Показ-см особен интерес оъм
нещо;
Über jmus. Wrliz’tee aufgcbracht sn|g
Ядосан съм ет нечие по-ед/еие.
Aufbruch т. AuJEeüche 1. ортг-aиn;
потегляне; 2. лсеигсиn; въсасване,
събуждал/ за нещо ново.
зmTBruchsBeгeii adj гогов зс тръг¬
ване.
A^^ruchspigeai п унглао; зесо за
тръгване.
Aufbruch (s)siiiMieung / in: In ~ scie
готов съм зс тръгване;
übertr Die Nation Isi In - Нащиnгa cc
auflbrühen
събужда.
aaT|Bröiee sw.V h) tf-У- попарвам,
зннарвнм; приготвям (чай, кафе).
Г bruMmen sw-У- h) tr-У- umgсла¬
гам (jeUe. eiu. (Akk) eяиoмп нещо)
(наказание); възлагам няиому нещо;
itг-У. изръмжс-ам.
auTlbüge’e sw. V. hE tr. V. прнгоажgам,
оглсждам.
amT;bUrПce sw. V. hb tr. V. натоварвам
(jmUm. ctu. (Akk) някого e нещо);
Jede. große Verantuoriung - Обре¬
менявам enиегo с голяма отговор¬
ност;
Dem Esel 2 Sacke Welzen ~ Наго-
вср-ам ис мсгср/ос д-с чувала с
пшeннщи.
алТ^амтегл ж V. sm itr. V. развиде-
ля-с се, прoсвeооя-С; разсъмва се.
aufidicKcg sw. V. hb tr. V. 1. пoугиоам
(покривна зс мауа); покривам (леха),
зсни-ам (болен); 2. откривам, раз¬
кривам (грешки, пресгъплеиие); tlf-У.
umg слагам масата;
Eine Verschwörung ~ Разкривам за¬
говор;
umg Din Kirinn - Разкривам си кар¬
тите.
Aufdeckung f -сп разкриване, раз¬
крити/ (ни оаинс, измама).
amT|Uoллcгn; sich sw-У- h) umg оруфя
се, контя сп, обличам се без випу.
aufldranace fw. V. hb tf. V. натрапвам
(jmUm. etw. (Akk) някому нещо); sicU
~ еатрспвсм се (ияоому).
gundrchen жИ h) tr-У- 1. отвивам,
отварям; oтвтргам; развивам (оран);
2. навивам Иеасевини); 3. umg усио-
вам; пускам да гърми (радио, сгере-
oпрeдбс); ttr-У- umg дс-см газ, уве-
лнеа-ам скоростта, темпото;
Das Wasser - Пускам -одиои, раз¬
въртам орала иа четмата;
umg Das Radio ~ Пускам рслзomo
да гърми;
Auf Uer Autobahn eächtis - Дс-см
газ по сутобини.
aufdrlgglici adj eагрнпеи-, нахален,
досаден.
AuTUrieglicUKniT / -еп исорaоеи-oсо,
нахалство.
AcTdruck т. -е отпечатал кратък
теост (върху нони, пощснски мирна
и др.); щампа (върху плат).
аmTldгuckIg swV'. hb Ir-У- oтнeеаm-
GAREDOFF
вам, щамповам (auf ctu. (Akk) върху
нещо).
auf drücken sw.У. hb te.V 1. отварям
чрез натзук (вритС; прозорец); 2. на¬
тискам, удрям (нnчат), л/п-см (плас¬
тир) (auf ctu. Akk върху нещо);
Ein Sle/cl auf ein Dokument - Сла¬
гам печат върху документ;
umg Jmde. eiere Kuss ~ Лепвам цп-
лу-кс иииoмп, целувам ,«0.0.
lufciganUer adv един върху друг;
един нъм друг; един след друг; един
срещу друг.
aufcigaedirl^lßig urf-У, hblr.V. ir:
Ule Zähne - уонуиам зъби.
auTenandde'frO/е етЕся itr.V. след¬
вам един след друт.
AufdlnaedcrTol/c f o.PL ^^едови-
тnоиoст.
auTcinaenirToiginU adj пoсоeдoвнтe-
^1/., следващ един след друт.
zuTiIezgUir Istoßin urr. V. sr ite. V.
1. сблъскаме ce; 2. срещаме се, по¬
падаме един нс друг.
Aufentialt т. -е 1. пр/сгой, преби-
-свнне; 2. местопребиваване; 3. прес¬
той, кратко прекъсване иа пттпвн-
и/то;
Eie kurzer ~ Im AusiaeU Кратно пре¬
биваване в чужбини;
Der Zug tat zehn Minuien ~ Влсkтг
има десет минути престой.
ArTentlhattSвcsduгlЛшug/ ограниче¬
ние зс прeбнвсвии/.
A!rTenlillaltsBnWIUcsпeg' съгласие зи
пребиваване.
ÄuTenthaltsgenehmiegue/ разреше¬
ние зс времеиио пребиваване.
AuTentialtsort т местопребиваване.
AuTenlttaltiraue т миутo зс почив¬
ка (нс служители и др. в учреждения
opj.
zuT|er’iane swV'. h) Iг-У. възлагам
някому нещо, натоварвам някого с
нещо; налагам Иeaиaвнeнn;;
Jede. eine Strafe - Налагам №«0-
му нсоизслие; Jede. Steuern * Об¬
лагам някого с данъци;
Sich (Dat) Keinen Zwang - He се ог¬
раничавам, не сп притеснт-см, еп се
утnслnвам.
auT|nrpiitin unr. V. sr itf. V. 1. Rel въз¬
кръсвам; 2. üEefti geh оживявам (зи
упoмeзи, меч-и и др.), възкръсвам
за нов живот (ндnn).
72
AuTcesSehirnee/aPL Rvl възкресение.
auT|eisee urf.V h) ii.V изяждам
(докрай).
auT|faUnin iw. V. hb Ir. V. нснизвам на
конец (мтниуmС; перли и др.).
auTlfitree urr.V sr ilf.У- 1. стряс¬
кам се, сепнсм се, подскачам; 2. из¬
бухвам, кипвам; 3. Rvl възнасям се;
4. блъсва се (auf ctw. (Akk) в еещо)
(нрeвoвлo срnдсавo;; 5. пристига
(превозно урeдугвo); 6. намалявам
рaзстoneзeтo до предното превозно
ср/дсо-о; карам без дс спазвам дис¬
танция; hb ii.V 1. Mil изкарвам оръ¬
дия на нoвнция; 2. umg гощавам бо¬
гато;
Aus Пет Scllaf ~ Стряскам се ег
сън;
Auf einte LKW - Сблъсн-см се с
кимион.
AuTTahrT/ -еп 1. o.PL нзиневнen, въз-
оивалn (с превозно урnдутвo;; прис¬
тигане (на колн); 2. рампа, площад¬
ка зс коли (пред сгради); 3. пъа, вли¬
ващ се в апт,oбаи.
gdflallee unr. V. sr itr. V. 1. правя впе¬
чатление (иnкoмп); 2. удрям се в ле-
H0, падам върху нещо;
Aegiuile/Ueieeinile ~ Правя
дoбрo/оoщo впечатление;
Sie fällt durch ihre Sehöelcit auf Тя
приви впечатление с красотс-с си;
Ам Mine fällt elcUTs Besonderes auf
У мъжа няма нищо вп/естоn-ищo.
aufTallinn adj 1. поразителен, впп-
еаооявсщ; 2. особено много (пред
прзоигсгeлни; за нoдснлваee;;
Eien ~n Figur Пcрсвитeоис фигура;
- elegant Изключително, много еле¬
гантен.
auTTäliis adj 1. очебиен; 2. необик¬
новен, oсебee; поразителен, впечао-
оиващ.
auf^iTalTie sw.V. hb If-У- разгъвам,
разгръщам; sich - Geol нагъвам се
(земни ноиуmoв/; нлаeииуин вериги).
Auffaegbcekcn п резервоар, цистер¬
на, мясал зс събиране ли дъждовна
води (auch ueтelr)-
a/flfzesin uniV. hb tr-У- 1. улавям;
хващам; 2. дoои-nм; чувам (дума
звук); хващам (раднoсиrнил); 3. зн-
лсвям (писмо, куриер); 4. Mil отби¬
вам (ианнеeeиe); парирам; 5. Wirtsch
предотврата-см (криза); 6. утбнрсм;
DEUTACti■bULCЛILZ<вGIltSl WÖDTEßbUCH
73
oргалнвзрам в лагери (бежанци); 7,
събирам в съд (тnеeoсmи;.
Auffanglager п лагер зс бежанци
(eмнгрснтз;.
auf Easssdis^.V. hb tг.У. 1.разбирам,
схващам; 2. приемам, схващам, тъл¬
кувам;
Worin zis BclntUIauea - Схващам ду¬
ми ксол обида.
AjTiappugg/ -еп 1. мнение; 2. раз¬
биране, ухвaщaee; тълкуване;
Nach meiner - Според мене;
Meine ~ von Uer Erziehung Моето
мe/инe; разбиране зн възпитали/то.
AuTTassungsezbi f o.PL съобрази-
тnоиoст, схватливост, способност за
разбиране.
ÄuTTzssuлgseereЗgcл п - Auffas¬
sungsgabe.
aufTcaen sw-У. hE Ii.V. умзгаM; на¬
мигам, премитам.
auffindbar adj който може да бъде
намерел.
auTlTIgnin unг-У- hb Ii.V намирам,
откривам;
Das Buch uzr nireeeUs auTzurindtn
Книгата никъде en можеш/ ла се на¬
мери;
Jede. verletzt - Намирам няного
раеел.
auflflseiin sw.V. hb tf.V. 1. улсвnM;
хващам (оо -одата) и спасявам; 2. oft
pejoe хващам си enоoгo, вапoвeавам
се с №00.0.
amTiTiack<eгu sw.V. sr itr 1. пламва,
затрептяна; 2. übertr разпалва се.
auriTIaemcn sw-У- sr itf-У- 1. плам-
вн, избухва, разпалва се; 2. übTetf въз¬
пламенява се, разпалва се (стрсст).
^T]TIattern ru.E sr itr.V. литвам на¬
горе, треп-ейни (rnw). •
luHTlieeee urr-У- sn itr 1. хвръква,
литва нагоре (rnw); 2. umg екстю-
дирсм, хвръквам във въздуха; 3. от¬
варя се внезапно (врата прозорец);
4. umg проваля се, ooпn-явс се, раз¬
туря се;
Ein Konzeni - lassen Провалям ное-
церт,
Elen Scheueglirbandc fliegt auf Рсз-
ериви се банда контрабандисти.
zuTTorUnrn жИ hb tf-У- 1. понси-
ваM; повиквам, нрзвoвавсм (zu ctu.
(Dai) зс иещо); 2 ниисрвнм, винoвяе.
вам; официалне иасооявсм (zu ctw.
(Dal) да се извърти нещо);
Jmde. zur Mitwirkung - Призовавам
enнoгc за съдействие;
Jede. zue Tanz - Пекан-ам нnеo-
ro на танц.
Auffordirugs f -er 1. по-ксим на¬
стояване, молба; 2. предложение, пл¬
исна;
Eine - zum Tanz Покана за танц;
Eine energische - Енергична под-
кали.
АuTTorderunsPsaTu т Lirg подбуди-
тeоeе изречение.
Aufforderuggspclreibcg п oфищнио-
ел ннуме-пекаeа (ео нистигущнn).
guflforsine sw.V. hbIr-У- всоeуявсм.
auflfrcsseg war. V h) tr. V 1. изяждам
дснрсй (за животни); 2. übvete стунп-
всм, разяждам (мъки, грижи);
Die Mücken fressen jMUn. ganz auf
Комарите го изпохап-ат цял;
Din Arbeit frisst mieU auf Работата
ме уъуитlвс.
auTlfrlscheesw.V. hbIr-У- 1. есвежс-
-ам; 2. übertr епрnуиnвим (зeаeиn),
-тзер/уn-ам (снoмnин;; 3. псдлс-
вnвам (запаси); hb/sn 'ilr-У. пуновн се
(M-bp).
Auffrischung / oPl 1. освежаване,
енpeунn-инn; 2. подновяване.
auflTfiUrre sи-У- hb 1г.У. 1. предста¬
вям; поставям (балe0; ниeун); Mus из-
пълня-см; 2. привеждам (примери,
доведи); посочвам, изброявам (име¬
на); l..gvh пoутpеnвсм, издигам; sich
- държи се;
Sich gut/unmöglich ~ Държа се деб-
ре/иевъзможие;
umg Fütr Ulch eicht so auf! He ec
дръж ослоо-н зле!
AuTTuhuuneg/ -em 1. театрално пред¬
ставление; песгсновни; Mus изпъл¬
нение; 2. привеждане (нс примери и
др.); 3. държаие, пов/депие.
aurinincn sw.V. hb IГ-У- пълиn; до¬
пълвам, сип-см, дcонвсм; зсптовам;
попълвам Изннасн;;
Den Tank miT Benzin ~ Пълня pc-
зер-ссра с бензин.
auflT^i^’Tern жУ. hE If-У- 1. отхран¬
вам, еого/жлам (малко животно);
2. umg засил-ам, ^охранвам (от¬
слабнал чсвен).
AmfsaBc / -п 1. всдиеа; auch Math;
упражнение; nur PL пpcщн, домашни
AufgeboT
упражнения; 2. задачи, цел, функция,
пр/диазиачеяие; 3. оР1. нлдавсиe;
предс-аие (на писмо, багаж); 4. от¬
каз от пещо, изоставяне ни нещо;
Eine sctwicrign - lusTuiren Изпъл¬
нявам трудиа задачи;
Jede. dlec - sTellen Поставям за¬
дачи eинлмп;
Sich (Dal) ctu. (Akk) zur ~ machen
Пoсоавnм си нещо зи задачи;
Dlt ~ des Berufs Изоставяне ни epo-
аeснига;
We/cn ~ des Gnscläftes Поради онн-
видащнn на предприятието;
Jede. zur ~ zwingen Принуждавам
някого дс се откаже, ла се пр/дсде.
au^Tlgabtle sw. V. hb tr. V. umg. oft pejor
1. срещам случайно и се запознавам
с някого; 2. намирам нещо и го взе¬
мам със себе си;
umg Wo hist Uu niesen Typ auf/c-
gabeit? Къде го намери този оип?
^f/abdebtrnich т р/сср, рабо™
задължения, сфери ни вндично/.
Aufgabieverieilugg / разпределяне
иа зсдаентn; зидтлжeннnти.
AuTgabcpiempdl т п/ест; поставен
върху оpаоис-а сг мястото ни пода¬
ване, от експедицията.
Aufgang т, Aufgänge 1. стълбище,
което води нагоре; 2. o.PL изгрев (на
описта; сотидemе;.
suflstben urr.V hb tr.V. 1. подавам
(обя-с, телеграма); предавам (ба¬
гаж); пopтевсм; давам поръчка; 1 зс-
дс-см (урон), дсвам домашно; 3. за¬
давам (ребус); 4. изоставям пещо, от¬
казвам се ео нещо; itr-У- отказвам се;
Sp напускам утуаeваeиe;
Eine Anzeige ~ Дс-см обявление;
Die Hoffnung - Загубвам надежда;
Emen Kranke - Отписвам бcлnH;
умnmам го зс загубен;
Kunz vorm Ziel ~ Отказвам се мал¬
ко преди да стигнс целаа.
aufgeblasen adj umg иадуо, надме¬
нен, арогантен.
Aufgebot п. -е meist Sg. 1. Rel обявя¬
ване еа предстоящо сключване ен
бран; 2. o.PL Jur плнана за предявя¬
ване иа исниния; 3. veraltend ir: mit/
unter ~ (Ger) с напрягане ни Ивунени
сили), с използване ни; 4. използва¬
не еа (голям) брой лица или мате¬
риали;
IufeebraclT
CADEQCFr
74
Eie großes ~ an PolizeikräTieg unU
Technik Използване нс голям брей
полицейски сили и технина;
Unter ~ seiner IetuTeл Kräfte С пос¬
ледни сили.
aufgebracti ad] ядосан, разгневен,
силно развълнуван.
luTedUriUT adj umg весел, в добро
настроение.
zufgedugscg adj подпухнал.
aufl/ehen urr.V. sn itr-У. 1. отваря
се (-рсас, прозорец); 2. изгря-с
(слънце, оуeа); 3. втасва, надига се,
бухвс (-eу-е;; 4. леeзе-а (нcуeв;;
5. развързва се (възел); егвсря се
(шев, рана); пуква се - (мехур, пъпна,
цвя-); 6. Math деля се без ссгсгък
(при деление); 7. übertr поглъщам се
(в нещо); претопявам се (in ctu. (Dat)
в нещо); 8. (ciu. gdUi jeUe, auf) не¬
що ста-а ясно нnкoмп; пробл/сви му
(мисъл), просветва му;
Sie ist win Teig zufgeazngen Налебе-
оnос n;
Der Vorhang geti auf Зс-есатс ei
вдига;
Mir gingen Ule Augen auf Очите ми
се отвориха; разбрах;
Mir ging ein Lieht auf С-алс ми
ясно;
Din Recinung gilt auf Сметостс из¬
лиза.
aufgcHoben adj umg ir: bei jedm. gut
- sein ла сигурно място съм при ня¬
кого.
auTgdkläirt adj пpoс-eтeH; освободен
от предразсъдъци, без предразсъ¬
дъци.
amTeIkgöpTT adj umg лбщи-eоeл,
достъпен, весел.
aufgekratzt adj umg нpeвтвбпдeИ;
нpeкемepeo вeу/о.
AufgelU п Wirisch ижис; деgа-тк,
доплащане.
aufgelegt adj разположен, настроен
(добре, зле);
GuT ~ sein В добре настроение съм;
Zum Scherzen - sein Настроен съм
за шеги.
illTgirauieT adj вeуeO; в добро наст¬
роение.
aufgeregt adj pсв-ъоeпвсл, възбу¬
ден, разтревожел.
aüfgerispen adj иаппнаи (ръце).
auTsescilossnn adj общителен; ео-
зивчзв, c-ори- (für ctu. (4HJJ/etu.
(Dat) gdgegüber за нещо).
aufeipctelppin adj umg безпомо¬
щен; обърнси, смутен.
amTscschosscg adj виуcк; нcpасто
(младеж).
ailTgiPiiuimmt adj umg нoдппхнио;
нсд/белял.
aj|Tentakcit adj oft pejor натруфен,
ианоеоеи.
aufgeweckt adj жив, буден, c--opee
(човек, дух).
ZuTlglcßig urr.V. hb Ii.V. 1. иаои-
вам; долинам; 2. ваоивам, запарвам
(чай, кафе).
auTIgläezee sw-У. h) itr нpcблnсва;
просветва.
au^/llinere sи-У- hb ii.V. pсзелe-
иявам; разделям по няеинтв прин¬
цип, утpпkmпpнpам (in eiw. (Akk) еа
нещо).
Z/fl/rniftn ипг. V. hb ,г. V. 1. хващам,
зала-ям (престъпник); 2. зс/мам се
(с проблем), подхващам (тема);
Die vorHerigi Frage noch einmal ~
Сще веднъж подхващам предишния
въпрос.
auf Gгmnd/auTaгmnd präp (Ger) нс ба¬
зата нс.
Aufguß Aufguss т. Aufgüsse 1. нсу-
оойка, запарка; 2. pejor жалко подо¬
бие.
Ajufeußbiutei ÄuTgussbcutii т па¬
кетче чай.
аuTli1Bdg ипг. V. h) tr. V. umg 1. дър¬
жа сгвсреи (чадър, очи); 2. имам,
лcуn (шапнс иа глсвсга си, oезлс иа
носа си); 3. имам нещо възложено;
itr-У- umg отворел е;
Elen Brille - С очила съм;
Wir laben einen Aufsatz auf Имсме
стчниneи/ за домашно;
umg Das Geschäft lat noch auf Mz-
газилъг е още огверен.
auflhiekie sw. V hE tr. V. разбивам (e
оирка);
Das Els - Разбивам с кирос леда.
SlIThakknw.K. hb tf. V. разкопчавам,
откопчавам (оплело копче); сгвсрям
с вдигал/ иа нунсоа.
suTlUzIsen su-V- hb ii.V umg pejor
нахлузвам, иатpиуам (работи, задъл-
жeeни;.
auflhzlinn unr-У- hE,e.V. 1 umgдър¬
жа отворел; 2. задържам, бавя, заба¬
вям (няиого); ангажирам ляному вре¬
мето; 3. задържам, спирам (нещо);
sieh - 1. съм, намирам се, пребива-
-им enктдe; 2. занима-см се (mit ciu.
(Da,) с нещо); 3. umg възмущавам се
(über ctu. (Akk) ог еещо), ogпм-ам;
кoмeeозpсм;
Eine Entwicklung nicht ~ können He
мога да преде-врс— спр/делелс
развитие;
Sich bni FriugUcn - У приятели съм;
Sich eli Nibinsächiicikiltin - За¬
нимавам се, губя си -ремего с вто¬
ростепенни неща;
Sich über jeds. AuOere ~ Възмуща¬
вам се от нечия въишиoуг.
auTlUZeein sw. V. hE tr. V. 1. заосчвсм,
лкневам; простирам (пране); 2. обес¬
вам; 3. umg лагpзуам enкcму (зада¬
ча, рсбсга); исграп-см, прсбуа-см
(лъжа, измислица; и/еачест-/иа стл-
ис); 4. (ciu. (Akk) an ctu. (Dat) ~) из¬
ползвам нещо като повод зи някак¬
ва история; 5. auch itr.V. скач-см ое-
о/флиeсги слушалка, прекъсвам ое-
лeфлилня разговор;
Eie Bild an Uic Wied - Заничам нар¬
оила ис сг/иаги;
Er UzT sich zuTgeläegi Той се обеси;
Jede. ulen Lüge - Пробутвам ии-
кому лъжа;
umg Jmde. scilichtc Ware ~ Про¬
бутвам някому лоша стена.
Aufhänger т. -1. заничалис (на дре¬
хи); 2. üEvrte повод (зи разказ).
Aufr^ue1 f Tech начин иа oкае-
ваее (иа koоeоаmс ис кела и др.).
auT|lzuee urr.V. h) Ii.V разчупвам
(орехи); рсзби-см (врата лед).
aafliufensиOУ- hb tf-У. натрупвам,
струпвам (пръст, сeил;; sich ~ нат¬
рупвам с/, събирам с/ (oтнсдтщЗ;
-^.0-/).
aufheben urг-У- h) Ii.V. 1. -дигам
(ет вeмnта); издигам, пс-дигам; 2.
запазвам, утхpаия-см, прибирам;
npзюгn-см; 3. снемам (ебусес);
преора-явсм, закривам (kлeaepee-
щня;; 4. анулирам (дcrcвcp;, отме¬
ням (наредба, всклл); 5. и/птpслн-
внpaм;
Dee Blick ~ Вдигам поглед;
Einen Brief zur Erinnerung - Запаз¬
вам писмо зс унcм/и;
Eine Sitzung - Закривам знсeднинe;
75
DEUT&CH-VGAQl<SCHE& WÖPT/QöUCH
auTlkrimpeig
Ein Gesetz ~ Отменям всиен;
Aufgiictobie ist elcUT а^диНоЪт
Отложело не значи отменено;
Verlust НеМ den Gewinn auf Загуба-
ас eeутpсоивзpс печалбата.
Aufheben л o.Pl. im: viel ~s voe ctu.
(Dat) miclen -дигам голям шум зи
нещо;
Ohne Jedes ~ Без много шум, неза¬
белязано.
AuuTieluuie I/ -еп cгстpалn-аиe, ст-
мeлnиe (ис пpзутеа); сиуозpсиe
(ли -0.0-0)); вскpн-слe (ни зсуeда-
изe).
3^T]lcT'tin sw.V. hb Ie-У. гpcплс-см;
пришивам леке (към дреха).
auGh<^ii^|ere sи-У- hb tf-У- pаввeсnоn-
-им; sicU ~ 1. pив-eуeлnвсм сп; 2. про-
ясиnвам се, ззnуиnвсм се (небе); рсз-
-пдря-им сп (време).
Aufheiterung /, -сп I. нponуиn-сee
(ис -ремего); 2. pсвв/сeоя-сee.
зmT|hcizIЛ su-У. hb tr. V. 1. Tech наг¬
рявам, исгорещявсм; 2. übeite лс-
герещявам атмосферата, заузо-см
(чувства, нсстpлeлзe;; sich ~ нагря¬
вам сп (зс газ, атмосфера).
auflhtlfeg uniV. hb tIf-У- помагам
ис някого лс се звпpа-з, лалзгиe
(auch übvete).
aeT|icIicn sи-У- h)ii.V. 1. правя ло-
у-eтъо; 2. еу-/гоn-см, нвnуиnвсм
(проблем, постъпис); sich ~ рсзвед-
ря-с се, нpеnсиnвс се; нзnсиявс се.
auf1icTucn sw.V hb tг-У- L подстре¬
кавам, подбуждам, под-ик-см (jmUn.
zu ciu. (Dat) няееге към нещо); 2. еа-
съуе-им, нссгрой-см (jmUn. gigee
eiw. (Akk) иnкoгл против нещо).
auf heukn s•w.У. hE ilf-У- нвp/ва-ам;
прореви-см, надавам вой («пе/; си-
)/№, дете).
aufholensw.V. hbtг-У- 1. исвиес-см
(зиетуe/ни/;; 2. Mar-дигам (платна;
котва); itr. V. 1. засилва се (вnгтp);
2. Sp гук>тсnвм дистанцията.
amT1iorIlcg sw. V. hb itr. V. ослушвам
се, наострям слух;
D|csc Reuc |Cnß П|с Öffent||clki|t -¬
Тази реч събуди веимсни/го, инте¬
реса иа обществеността.
auflhOren sи-У- hE itг-У- преставам,
спирсм; нpeотувсм (eit ciu. (Da,) с
нещо);
Der Rngcn hört auf Дъждът спира;
Es UörT auf zu schnelle Снегът спи¬
ра, нpeутс-с да вали сняг,
Mir der Arbeit ~ Спирам работата;
umg Nun tör schon auf! Млъкни най-
lufjagee ж V. hb tr. V. подплаш-ам,
подгонвам; umg -дигам ис оран,
псдгеивсм.
auTiauihzin sw. V. hb itf. V. извиквам
оо радост, втвконквам.
ZuTIkauTie su-У- hE te.V ивкппп-
-см (стoии;; купувам в голямо «ллз-
ч/ство.
Aufkäufer т, - закупчик.
ZuTlkelmtn sw.V hb iIr-У- 1. покъл-
-а; полии-а; 2. заражда се (у-pах;
утмлneзn;.
auflklippee sw.V. hb ii.V cтваpnм;
pазт-аpnм с хлопваие (епааp; ал¬
бум).
ZuTlklireg жЕ hb ilr-У- нpoяслnва
с/ (време).
auf^klären sw.V. hb tr.V. 1. разкри¬
вам (пpeсгтпоnниe), ивnснявaM; ри -
зnуиявам (противоречия); 2. oувeдo-
мnвам, инфОрмирам (über ciu. (Akk)
за и/що); 3. прос-еис-ам, премах¬
вам предразсъдъци; 4. Mil разузна¬
вам; sich ~ прояснява сп; разведря-а
се (auch übertr);
Mae klärte ite über seine RechTc auf
Осведомиха ro за правата му;
Der Soin иаг schon Trüb aufgeklärt
Синът още от малък беше просве¬
тен по нoоoвзтe въпроси.
Aufklärer оо, -1. Hist пpесвeоиоeо•,
2. Mil разузнав-телен са¬
молет.
aufklärerisch adj просветителски.
Aufkltruee f -er 1. нвnулnваиe,
разясняване; pавnсиeин/; сведение;
обяснение; 2. Hist o.Pl. Проснеше-
еи/оо (период на рационализма от
XVIII впи); 3. Mil рсзузла-сле; 4.
просвета.
AuПkläгugePiгBIir f pсвяуинтeола
рсбс-с, агитационна д/йлосо.
AufkiärunssBncl п лапенo-нoнплnp-
ис книга (за полова просвета).
AuTklärunssflug оо МН разузнавате¬
лен полет.
Aufkläruggskzepaggi / информа¬
ционна кампания; агитационна, про¬
пагандна кампания.
Aunclärungsquoti f процент еа раз-
криваемосо (иа пpeстъпл/ииn;.
zuflklebig su-У. hE tr-У. всоeн-см
(au^ ctu. (Akk) върху нещо).
Aufkleber са оeнeлkа, п-ике- или
есpтзиkс зс зао/п-аe/.
auflklinken sw-У- h) tr-У- еоваpnм
(врага с латзукслe иа бра-соа).
auTlkeOpfen mV. hE Ie-У. разкопча¬
вам, етеенчсвам.
3uTlknornn ж V. hb tr. V. развързвам.
auTlkeijpfee ж V. h) tr. V. 1. развърз¬
вам; 2. umg ебесвсм.
zuf|koclcn ж V. hb tr. V. Kochk въз-
-аpn-ам, педвсрявсм; sr tlr.У. почва
да ври;
Dee Pudding kurz ~ lassen Оставям
пудиига само леие да заври.
amT|kommen ure-У- sr ttr-У- 1. из¬
правям се, при-дигсм се еа болест,
oздpсвnвам; 2. übertr нonвява сп, въз¬
никва (слух, съмн/ни/; скука, мола);
3. oогл-сpnм (für jmUn./etU. (Akk) за
нnкoгo, нещо), давам обезщетение зи
нещо, поемам разносните; 4. надига
се, приближава (буря); 5. меря се,
равностоен съм (gi/nn jeUn. с иnкo-
гл); 6. Sp приближавам се до върха;
доближавам пебeдиоeоn, ламноnвай-
еи нpeдлнeатс иа съперника; 7. südd
разкрива сп, излиза иа бял с-яо (из¬
мама, престъпление);
Eie Geulter kommt auf Надига се
буря;
Für einen SacHscHaden ~ Поемам
разходите за лиипс/ииое мст/рисл-
ии щети;
Gd/en einen eacitlecg Mann niclT -
können He мота да се противопоста¬
вям нс човек с власт;
Sp Der Läufer Кае auf und siigtc Бе¬
гачът скъси предлина-с и победи.
Aufkommen е, - meist oPL Wirtsch
несатпоeниn;
Eie sinkendes ~ an STeuerneignzhmeg
Намаляващи постъпления от събра¬
ни дслъци.
auflkorken sw-У. hb tr.V. umg отва¬
рям (бпонлка;; изваждам тапата.
auf kratzen ж V. hE tr. V. pавеnсвам;
pавееноnм, pавеoвъpk-см (ралн); из-
драсовам.
auf^iKriipeicn ж. V. hb itf. V. 1. нзвз«-
всм; изпищявам; 2. ивс«ъpщ-ам сил¬
но (вaroH; вpага;.
I smf1krImpnIn sи.У- hE tf.У- запр/о-
lUkr-iuzie
GAßßTllOrr
76
вам (ръкави, крачоли).
auTlKriu2eiesu... hEjsr ttr-У- 1. пли-
вянсм се, изтърсвам се някъде; 2.
Маг nоа-ам срещу вятъра.
auTlkrii/ie .sw-У- hb tfV'. umg уснn-
-см дс отворя нещо.
auflkünUi/cn sи-У- hb Iг-У- прпнрс-
тnвaм (договор); предупреждавам
зс напускането си (еа рсбота, квар¬
тира);
JeUM. Ute Freundschaft ~ Заnвnвсм
ниkемП; че не съм му вече приятел.
ayfilaclnn sw-V. h) itf-У- изсмивам
се (високо, рязко).
Ajfladegerät п Tech eоeетpичnсkн
уред, нойоо се зарежда.
äüT)’anin urf-У- hE 1г.У. 1. тлваpn;
лато-ар-ам (утеез); 2. зареждам
(уред, акумулатор);
umg Jede. Ule Schuld - Стоварвам
вината върху някого.
АиПаПег т. - тевсрсч.
Auflage/ -п 1. издслие; тираж (нн
клигн); 2. подпора; 1 задължение;
Dritte verbesserte und erweiterte - ~
Трето поправено и дентоиeиo изда¬
ние;
Elen Zeitschrift Io einer ~ von 10 000
Exemplaren Списание e тираж 10 000
(nkз/мпоnpа);
Jmdm. eiu. (Akk) zur ~ machen Вме¬
нявам няиому в задължение.
AufizginUöhd f тираж (на печатно
произведение).
зmflagcgpeUuacU adj с малък, с —-
сък тираж.
auflagenstark adj с голям! оирсж.
sufiapsee unr-У- hb tf-У- 1. umg лс-
тавnм оовор/е (прозорец); 2. umg не
увсоям (шапка); 3. umg oутавnм да
соли де късно, есосвим дс не си ля¬
га (дете); 4. ватваpnм; ва«pзвсм, еп
ивоoлввсм повече (фабрика, мнла;
фирма); 5. пусиам дс лпги (баоoИ;
гълъб).
auflässig adj ивoуасвeл, - eаппула-
(рудиик).
auflistegtte.K. hb tf-У- лсалваpвам;
стоварвам върху нnkлгo нещо;
Einen schweren Sack - Натоварвам
се с тежък чувал.
зmT]lauIrn sи-У- hb ilf-У- д/бяс ля¬
ното;
Seinem Opfer - Дебна жертвата си.
Auflauf т. Aufläufe 1. струпване еа
хора, на-нлица, тълпа; 2. Koclhk нп-
дзлт; суфлп.
^f|’zufin une.V. sr he L засяда
(кораб); 2. удрям се, блтувсм сп (auf
niw. (Akk) с, о нещо); 3, нараства, увп-
озчава се (капитал, дългове); 4. по¬
дува се, отича, подпухна (лице, вп-
еа); 5. Sp минавам напред, изпре¬
варвам (при съсо/зниие); 6. umg ir:
jedn. - lassen нoутсвnм няного в en-
удобно положение;
Din Ziesen auf dem Sparkonto sinn
auf 100 DM luTgniiuTee Лихвите в
спестовната ми книжна нараснаха ис
100 мирни;
Sp Der Verteidiger linF Псе STüneer
- Защиоииоът предт-икс сблъсква¬
не с нападателя;
Sich (Da,) die Fußt - Разранявам си
ирсиатс ла ходене.
auTlleben sw-У. sm itr-У- 1. утживn-
всм сп, оживявам се, ободрявам сп;
2. освежавам се Ищвeоn), лниово сп
подема, ожи-ява се, става отново
сkтусолo;
Die Diskussion lebt auf Дисеуунягс
сп оживява саа-с по-оживеин;
Alte Bräuche lebte auf Стари оби¬
чаи сп възраждат отново.
aufileckce sw-У- hE tг-У- лбоизвсM;
изблизвам (докрай).
Aufiegeeatraizt f дюшек.
l-fllt/ig sw. V. hb tr. V. 1. уосгам; пос-
оавям; 2. издавам (ннигс); пускам в
серийно производство; 3. излагам
(стоки зс пpедаH; избзpсmeлнн унн-
уъцн; apхнтeнтпpeн планове); 4. на¬
лагам (данъци, задължения); 5. пред-
^полагам (jmun. zu ciu. (Dat) някл-
го за нещо);
Sie tat zuriel SetmieKe auf/eicat Тя
си е сложила твърде много грим;
Ich bin nicht dazu aufgelnai Нямам
настроение зс оовн;
Den Hörer - Затварям meоeаoлс;
пpeеъувсм разговора.
Auflnacr т - AuTleseмatratun.
aufllihnce, sicU sw. К hE 1. втсaaвнм,
втвбунгпва.м се (gcacn eiw. (Akk) про¬
тив еещо), възпротивя-см се иа не¬
що; 2. подпирам се, облягам се (auf
eiw. (Akk) нн нещо).
Aurehnune/, -сп -ъзбпитп-аиe;
разбунтуване, буно.
Zjiflleste urf-У- hb ii.V 1. събирам,
вдигам от земята (плoдoв/; трохи,
камъчета и др.); 2. umg - прибирам
(безпризорно дете, скитанл клme);
взимам със себе си;
Ein paar TrzezöpiscUe ReUensariig
aungnlcstg iahte und sic überall ze-
udedne Запомнил съм няколко изра¬
за еа френски и ги използвам нався-
нъее;
umg Eint VitrusKragkleii ~ Пипвам
вирусно заболявал/.
auTlItuctite sw-У- sr/hb ilr-У- блес-
всм, светвам (зн кратно -реме).
auTllltfere мК h) ii.V =
ЗИННс/ее urr.V. hE ite 1. лежи, на¬
мирам ce (auf ciu. (Dat) иа, върху не¬
що); 2. изложен съм за оглед, про¬
дажба ИсннутщH; плснове); 3. оежа,
тегна върху някого; задължение, бре¬
ме съм му; sich - umg получавам ра¬
ни ет дълго лежане;
Din Formulare lie/cn im Vorraum auf
Формулярите са във фоайето;
Die VcraeTwortuee Tür die Familie
liegi ilm auf Отговорност-а за се¬
мейството лежи върху него;
Sich (Dat) Псе Rücken - Разраня¬
вам си гърба от лежане (при боле-
дпвснe;.
aufl’lstee sи-У, hb Ii.V подреждам
еещо в списък (думи).
amf|IocKcгe жИ hb ii.V. 1. разрсжи-
вам (пръсо); разравям (огън); 2. раз¬
хлабвам; отпускам (втвnо;; разпук¬
вам (възглавница); 3. üEvitr ожи-
вnвсм, разведрявам; разнообразявам
(с думи, «ар-иеи, предмети и др.);
sicU - 1. разкъсва се (облачност);
2. отпускам се;
Den Unterricht - Разнообразявам
обучението;
Die Atmosphäre ~ Разведрявам ат¬
мосферата;
AufgeloCkerie Bewölkung Разкъсана
облачност.
auf|l<olerri sw.V sr itr.V. лумна, въз¬
пламенява се, пламва (огън, боеве);
Zorn lodirii in seinen Augnn auf Гняв
пламна в очите му.
auflösbar adj Chem разтворим.
aufilösnn жИ hb ii.V 1. развърз¬
вам, разхлабвам; разпускам (носн);
pазпон-ам (плитка); 2. разтурвам,
разпускам (нсpосмeит, opk/уттp;
дeменстpащня;; ои.е-иднpам (мага-
77
DEUTTCH4)UlhCA2IöC/ES WÖDTEQEUCH
^iTniieir
зиe; фирма); развалям (го-еж);
3, pавг-сpnм, pсвтoпn-см (In ctw.
(Dal) в нещо); 4. изnуиявам, реша¬
вам (загадка, противоречие, уравне¬
ние); sici - 1. pавг-аpям сп, pсвна-
дам се; превръщам с/ (in ciu. (Da,)
в нещо); 2. рсзе-и-см се, разпръск¬
вам се (атона;; разпръсвам се, раз¬
сейвам се (мъгла); 3. разпуска се,
разпада се (нapоaм/лт, ергаииза-
щии;;
Din Polizei löste die Versammlung auf
Пoозцнягс разтури събранието;
Salz löst sich ie Wasser auf Солта ce
разо-сря във води;
Die Ehe wird aufgelöst Бракът npec-
тсвс дс съществу-с (при развод);
In Tränen aufjelösT Потънал -
сълзи.
Aunössuieg/ -er 1. разложение, раз¬
лагане (ла труп); 2. разпадане; раз-
туpnиe; pсвппукаиe (иа паpоам/иг,
съюз); ликвидиран/, онkвнgсцзя (на
предприятие); pазвсоnиe (иа го-еж);
3. рритава1И, ppше^^из (ниттс-нно, зз,
-сча).
AuT15suegpuIichIn Mus бекар.
zufl’öiie mV. hb If-У- припся-нм,
запоявам.
auf maclen sw. И h) tr. V. 1. umg отва¬
рям; разкопчавам (сaиО; nка;; 2. umg
oтеpивмм; отварям (фирма); 3. umg
оформям (ви-pнна;; придавам опре-
дeоeл -и- (еа утсmзn); sich ~ 1. тръг¬
вам (иа пьо), отправям сп; 2, тъкмя
се, гom-n с/ -а направя нещо.
Aufmacher т, - привличащ внима¬
нието елемент оо теост (във в/у-eии;
спнсанн/;.
AuTeachuge f, -сп oаopмоeиз/,
външен -ил, опско-ес (на стоис,
книга);
Sic erscllen In eleganten ~ Тя се нon-
ви в елегино/е тоалет,
Die Zeitungen herlciiin darüber Ie
großer ~ Вестници-е съобщават зс
оо-с с големи бунви.
auflmilie sи.У. hE te.V. рису-ам,
изписвам (auf ctu. (AkkfDa,) върху
и/що).
Aufmarsch т. Aufmärsche маниф/у-
тсция, geаионpаиe, мина-сле пе¬
с-рой.
amT1мaг1cilIГcn жИ sr itг-У. 1. ма-
изфeутзpсм, д/аилиpам; минавам
под строй; 2. Mil съуpeдетееавс се,
разгъва се, нoутpon-с се в даден
строй (войска).
aufmeiken яе.К hb iIf-V. geh 1. вни¬
мавам (auf ctu. (Akk) в еещо); 2. лн-
oутpnм уши, вауопшвам се внима¬
телно.
aufmerksam adj 1. внимателен; 2.
любезен, петив; внимателен;
JeUn, auf ciu. (Akk) ~ machen 06-
радам, насочвам вниманието еа №-
него върху нещо;
Das ist sdhr ~ voe Ilnin! Много е
любезно оо Вата страна!
Aufmerksamkeit f -en 1. винманнe;
иенцeитpсщня; 2. любезност; 3. дре¬
бен подарък (иато израз на -лимс-
eнn;; нoугънkа (в зеин ес внимание).
щ^тСпиш sи-У- hb lf.У. umg epe-
бивам някого (млсд/жни жаргон).
zufleOBdln sw.У- h) tr. V. 1. umg обОд-
pnвам, -авсм унон някому; 2. под-
иcвя-аM; привеждам в по-добро уъу-
осялие (употребявана в/щ); модер¬
низирам.
auflmuckee fuf. hb itr.V. umg роп-
-ая; ръмжа, бунтувам се (/с/ел ciu.
(Akk) срену нещо).
amf|eugiIгe sw.V. hb Ii.V 1. обод¬
рявам; pаз-eуeоn-ам; 2. исстpеавсм;
поощрявам, ПCДГЗkBСM.
A^t^T^i^u^trdr^u^gl/ -em 1. ободряване;
2. нсутpеа-анe, окуражаване.
amT1nähcn sw.V. hb tr.V. ваmнваM;
пришивам (auf ctw. (Akk) еъм, на
нещо).
Aufnahme/ -er 1, oJPl. прием, прие¬
ман/ (нс граждани, пациенти, иа
нови дпмн;; посрещане; 2. приемна;
3. снемане; сиимнс; запис (на апдил-;
вндnoисуe-а); 4. схващане, възприе¬
мане; 5. oJPL започван/ (нс дейност);
6. оРП- тсемане (иа храна)- 7. оР1. за¬
емане, вземане назаем; 8. вилюч-а-
и/ (в нещо), уъу-авnн/ иа опис;
Eine uniclarTi ~ Неясна слимнн;
Die ~ eines Kredits Вземан/ иа «ре¬
ди-;
Die ~ von diplomatischen Beziehungen
Уу-аневя-си/ иа gинлема-ич/уки
o-нoшeeиn;
Die - des Unfalls Стуоавnиe на про¬
токол за злополуката;
Din - Uer Arbtli Занoеванe иа рабо¬
тата;
Das Bach Tand auie - heim Publikum
Книгата се посрещна добре, наме¬
ри добър прием ет сграиа иа публи¬
ката.
AufeaUeeaetrag т молба за чоeну-
тво (приемане в организация).
aufnatennällg adj възприемчив.
Aufgzieigehlülr / -стъпи-елис
вноска.
AuTnahmecpriüfueer приемел изпит.
Aufezimcpiunio п ввпнoвнпиуeo соу-
ДИО.
auflgeheen urrVf. hb tf-У. 1. поде¬
мам, започвам нещо; 2. възобновя¬
вам, стиово поемсм, продължавам
(тема, диунууня; работа); 3. вдигам
(от зeмnта), нcвgзгсм; 4. приемам
някого, давам подслон ни eиклгл;
посрещам (гост); 5. приемам (като
член; пaщиeио;; 6, нoeмам; нoбиpам;
нoмeутвнM; обхващам; 7. включвам
(в peнepгoсp;; помествам (във в/уг-
нни); 8. посрещам, оказвам прием (оо
сорсис иа публиката); 9. възприемам,
схващам; 10. вапзс-ам, протоколи¬
рам; 11. снимам, фотографирам; зс-
ниувам (ввп«); 12. Chem абсорбирам;
псемсм, поглъщам; 13, заемам (па¬
ри от някого); 14. приемам (храна);
15. ir: cs miT jmUe. ~ меря се с иикo-
гл, излизам иnнoмп насреща, конку¬
рирам се с някого;
Jede. Trcugdilcl - Посрещам enое-
го любезно;
JmUe. in lince Verein - Приемам ня¬
кого за член в дpпж/утвО; обедине¬
ние;
Lzufmzpdhig ~ Ловя бримки;
Die Hitparade auf iinc ViUeokiPsnttn
- Записвам хитпара-с иа виделкс-
сега;
Eie Protokoll ~Cтуга-nм протокол;
Din Verhandlungen ~ Започвам пре¬
говорите;
Mit jmde. Kontakt - Устсиoвnвам
клетаоа с някого;
Der Hund nlmeT Uic Spur auf Куче¬
то поема по следата;
Der Film wird vom Publikum he-
jeistert luTsigoeeig Филмът ce
посреща с втедуm/воneнn от публи¬
ката;
Du kannst es mir ihm eichT ~ Ти ee
можеш -с сп мериш с него.
Aufnehmer т. - roedd бърсалка,
gaderoff
aufleöilgin
лопатка зн сме-.
amf|göiigce sw. V. hb tr. V. натрапвам
никoму нещо;
Jede. eoeU eine Tasse Kaffee ~ Ha-
силвам №«0.0 дс изпи/ още една ча¬
ша кафе.
3jjT]opfere sи.У. hE Ii.V. ж/р--ам
(ciu. (Akk) Tür j'ede. лено за няко¬
го); siet ~ жерт-см ec (за лnклге; зн
нещо).
aufopfernd adj сaмлнcжepmвcвaтe-
оeH; жер-воглосвпе.
АиТорГтегше j/ -er meist Sg. пеж/ро-
внее; пожертвователност.
aufopferungsvoll adj жepmвеromoвeH;
пожертвователен.
ZuT|packen sw.У- hE ti.V. (’edm. ciu,
~) иатс-срвсм някого c нещо; сто¬
варвам някому и/щл.
zuflpäpptle sи.У- hb tf. V umg отглеж¬
дам, отхранвам със унeцимлни гри¬
жи (болнаво ge-e; понеe;.
auflpasscn жИ h) itr.V. 1. внима¬
вам (auf eiu. (Akk) в ненл); 2. улeдя;
наглеждам (нено, нnкoгo;;
Auf nln Kind ~ Наглеждам деое;
Pass auf! Внимавай!
Aufpasser т. - 1. пазач; наблюда¬
тел; 2. pvjoi лсgзиpameо; тпионие,
подслушвач.
aull pciTscicn sw.У. hE tf.У. 1. шибам
(кон, -а стане); 2. развихрям, разбу-
ту-ам (море); 3. übeite pавналвам;
разбуждам (угpсутн;.
auT(^i^:ppee жК hb ii.V. umg при-
-насям повече ефентессг (в шосrep;
eвзk).
auTIpflanzcg жИ hb tr.V ивgзгaM;
заби-ам Изиам/;; вaтък-см (щик);
sich - umg звпpaвnм се, изпреч-ам
се, заставам най-бeвщepeмoннл ня¬
къде;
Sich vor jmdm. - Изпречим се пред
лnкoгo.
aullpfropfee sи-У. hb ir.V Bo, при¬
саждам (ctw. auf niw. (Akk) нещо вър-
xy н/но).
amflplarune suV sr itr.V. пунвам cc,
paвнпквaм ec.
amT1piuptern sw.V hb tf.У. наилио-
шилвс се, разперна нepпшзла; нс-
п/рва се (поица); sich ~ umg перча се,
перя сп, еа-у-ам се, вaжинеа.
auTlpo’lerie хмУ. hb tf-У- полирам,
пoдие-nвам политура.
zuTlpOistire з'^. hb tf.V пoднoвn-
всм -спищepиnоа; гспзщнpсм.
auf prägen sw.V. hb ii.V. давам, уон-
rам; налагам огпечсгъо върху ненл.
Aufprall т, -е meist Sg. блъсване;
удар.
aullprzlleg sw. V. sr itr. V. блъсвам се,
удрям се (auf eiw. (Akk) в e/HC).
Aufpreis m, -е нс-бс-кс към це¬
ната. •
auTlpuepeg sи-У. hb Ii.V. напомп¬
вам (гуми; -eолузпeд).
zmf1puTpIUIg жИ hb tr.V. 1. по-со-
peкавам; нaуъуивaм (zu ciu. (Dai) към
нено); 2. премахвам умсрс, ебодря-
вам; възбуждам (с кафе, наркотик).
Aufputschmittel п ободряване, сти¬
мулиращо ср/дст-с.
Aufputz moPL премяна; украса.
auTIputzee ж V. hb tf. V. 1. кича, гиз-
дя, украсявам; 2. нлезуавсм, нвлтук-
вам, ос-/жавам (auch übeiti); sicU ~
доеср-см сп, гюдя сп;
Sein Image - Мъча сп -с подобря
имиджа си.
auTlquillig unr.V. sr ttf-У. 1. набъб¬
ва, подува се, бухни; 2. нвбонква.
zuTlraffnn ж V. hb tr. V. събирам бър¬
зо и -дигам; sich -1. събирам всие-
ои унлн, съвземам сп; 2. решавам -и
направя ненл;
Den Rock ~ Сграбчвам и вдигам пс-
лсос си;
Sich zu einer Antwort ~ Събирам си¬
ли зс отговор;
Siel aus puieen Träueee * Сгърс-
всм се ео мeетаниnгс си.
auflragee su.У. h) ilr.V сгърча на¬
горе, извися-см се.
auflrapptle, sicU sw.У. hb umg 1. ctc-
вaм; изправям се с мъка (auch übeite);
2. принуждавам се (zu ciu. (Dai) дс
извърша нещо).
aurrauihen sw. V. hb tf. V. нвнп^евaм;
дспуш-ам (цигара).
aufräumen ж V. hE tf. V. разгрпбвам;
подреждам, слагам в р/д, pавеис--
всм; ttr.У- umg премахвам, оиквиди-
рсм (eit niw. (Dai) нещо);
Din Sciubiadc - Подреждам чекме¬
джето;
Mit VorurTcilen ~ Слагам край на
пpegpсзутдтщз.
AufräueugesarBiiTin rur PI. рсз-
чистване нс pаввсоини.
78
3uT]ricieie жИ hb ii.V минавам
по умnокн, изpавнnвам; компенсирам
умemиа, бслснузpам (niw. gigcn ctu.
(Akk) ненл с ненс).
aufrecht adj 1. прав, изправен; 2. ис-
орен, честен, прям.
amTrIcUileriaitcg urr.V hbie.V. под¬
държам, запаз-см; съхранявам;
Eine FreunUiciiTT ~ Запазвам прия-
т/ос--е; дружба.
AuTrecttdrlaitung f о.Р!. запавванe;
поддържан/.
auflregen жИ hb if.V 1. втону-аM;
възбуждам, -ре-ожс; 2. ngoу-aм,
дpсзнn; нервирам (Uunci eTu. (Akk)l
mir niw. (Dat) с ненл); sich ~ 1. вълну¬
вам ce; 2. umg възмущавам er, нер¬
вирам ce (über niw. (Akk) от ненл).
aufre/enU adj вълнуван.
A^TT^r^t^^u^t^g/ -er 1. вълнение; 2. въз¬
буда неспокойствие, тревога;
Vor ~ Оо втонeннe;
In heller - В гcоnме безпокойство.
auflretbee uri. V. hb tf. V. 1. охулвам,
изpaнnвaм оо търкане; 2. übeiie съ¬
сипвам, изтощс-ам; 3. унищожавам
(войска); sici - 1. съсипвам се (оо
напрежение, пснонn); 2. sich (Dai) die
HänUi (Füße) ~ ожулвсм си, преоър-
нвам си ръцете (иpа«аmа;.
aufrilbeen adj ззтcнитeоeн, тану-
риоел/н.
auflriilen sи-У. hb ii.V. 1. подреж¬
дам в peg^a; 2. нзжС; наниз-ам (пер¬
ли); sich - нogpeжgaм сп в редица.
auTlrelßin uniV. hb tr-У. 1. oо-apnм
рязко и бързо (вpaтa; очи); pсвп/есо-
^м, отварям с paвкту-aнe (писмо,
телеграма); 2. разкопавам (улица);
3. cпзу-aм накратко- нсх-тpоnм
(проблеми, пepунeооиви;; 4. Tech унн-
цирам, начерта-см; sn itr.V. разкъс¬
ва сп (мъгла, облаци); разкъсва се,
скъсва се (пак/о);
Die Au/ne ~ Оксеорвам очи;
Die Host ist auTgiriiicn Панталонът
се разпра;
Es rclßr auf Времето се епра-я.
auflrnizcn sw. V. h) tf. V 1. нaстсквaм,
нoдуаpeеa-aм (jmdn. zu ctu. Dai ня¬
кого зс/«тм нещо); 2. дpсвнn, nдеу-
всм; 3. възбуждам Исeнупнонл).
auTl-IcUtee ж V. hb ir. V. 1. изправям,
-дигам (болен); 2. уоеша-ам; вдъх¬
вам умeоoст, окуражавам; 3. изди¬
79
DEWTCff-ßULGA&ISCffES WÖRTERBUCH
Aufschläger
гам, построявам; изграждам; sich -
L изправям се; 2. üEeetr черпя сили,
-оби-ам кураж (an jinUm,/ctu. (Dat)
чрез няосго, нещо).
auTrieiit/ adj исорен, честен, ооере-
впн.
AufrlchTlgkeitf о.Р1. искреност, чест-
нoуа; сторсн/носо.
auflrlisiln s^V. hE ii.V. отварям
(врата с резе), дърпам (резе, ман-
gсоo).
Aufriß Aufriss т. -sse 1, Tech скица,
чер-еж; 2. -epгзkaонa проекция;
cеepтс-снe външната част на пред¬
мет; 3. орстъо преглед, очерк.
amf1rituIg fuf. hE ir.V. 1. с-расо-
-см; 2. cг-сpnм с paзpnввaнe.
zuTlroliin жИ hb if.У. 1. развивам
(нещо на-иао на руло); 2. навивам
(auf ctu. (-Akk) ни нено); 3. разглеж¬
дам (въпрос, тема); peкoну-pпиpaм
в логична плуоegoвстелнoуг;
Eine Landkarte - Рсзвивам; разгръ¬
щам географска кирои;
Eine Frage - Разглеждам обстойно
въпрос;
Sp Das Feld von tieTie ~ Атакувам
OT задни позиции и изпревар-ам.
/ufruiken su.У. sr ilr.У- 1. напред¬
вам, придвижвам се напред; 2. би¬
вам пс-иш/и, преминавам в ео-
предна нoвнцня;
Ie ilec Position ~ Досги-
гам по-висока водена позиция, чел¬
на роля.
Aufruf е, -е 1. призи-, апел, втввa-
ние; 2. Wirtsch нвтегоян/ сг обръще¬
ние (на банкноти).
zull rufen uniV. hb Ii.V. 1. извиквам
поименно; извие-ам нечие име, пл-
-ик-ам (нсщиeнm; с-зgeтeо по д/лс);
2. вдигам (ученик за изпитване); 3.
призовавам (zu ctu. (Dal) нъм н/що);
4. Wirisch изтеглям ет обръщение
(банкноти).
Aufruhr т, -е 1. втуосни/; буно, раз¬
мирица, метеж; 2. възбуда, втонeниe.
auTh^ühren sи-У- hb ir.V 1. разбърк¬
вам; 2. събуждам (чувсовa;; възбуж¬
дам; разтърсвам, развълнувам дъл¬
боко;
AlTn GesrhicUten ~ Ровя в стари иу-
-срии;
Jede. In pnincm Ieeersten - Вълну¬
вам дълбоко някого, разтърсвам го.
AuTrütrer т, - бунтовник, метеж¬
ник.
aufrüUrerisci adj 1. пoдсоp/ka-eоу-
ки, бунтовен; 2. бпнтoвннчeуои, рсз-
мзpeH; мео/жпн.
cuTlrueUee sи.У. hE if.V закръгля¬
вам (число, суми).
sui1röptce sи.У. h) ili.V въоръжа¬
вам се;
Der STzzt rüsTet atomar ниГ Държа¬
вата се въоръжава с агсмнс оръжие.
Aufrüstung/, -сп въоръжа-ан/, въо¬
ръжение.
auT|гöttIle iw. V. hb Ir. V. paвgpпс-aм,
разтърсвам (auch überif);
Jede. aus Пет Schlaf ~ Събуждам
някого (като го рсздрус-ам);
JeUs. Gewissen ~ Събуждам нnезя
съвест;
^№N11111 Worte Рaвотpуванз
думи.
Hüls peäp mit Art - auf Uzs;
Nicht au/lösere ir Wendungen wie:
Sein Leben aufs Spiel petzen Залагам
живо-и си ни нарои.
auflsagcg е V. hb ir. V 1. казвам на¬
изуст (утнхcт-cpeнзe); 2. отказвам
някому ненл (отказвам да рибегя,
скъсвам нpиnтеоугвc и др.);
JeUm. Uic FriugUpchzfT ~ Скъсвам
с някого пpниоnоутвoоo си;
Jedm. Uas ArbilTs^erhältels ~ Ооксз-
-см -а работя за някого, у«тувaм
трудовите си взаимоотношения.
aullsammelnsw.V. hb If-У. събирам,
нaуъбзpaм (ненл paзпиоnне).
aufsapsle adj 1. непокорен, упорит;
2. размирен.
Aufsässigkeit/, -ел 1. о.Р1. упорство,
непокорство; 2. непокорна пcсmтп-
на, израз нс упорствс, непокорство.
zuTlsatte’e s^.V. hb tf-У. еу/gос-aм.
AufsaTz т. Aufsätze 1. съчинение (в
училище); 2. сгстиn; 3. украса, орна¬
мент (нс мебел); 4. Mil мерник (на
оръдие).
a^flpzugee unr.V. hb tr.V, попивам,
изсмуквам; поглъщам (auch üEvrle).
imTlseiauen sи.У. hb ilr.V. 1. вдигам
очи; 2. гледам с уважение (zu jmUm.
на някого).
aufls^l^äueen su-У. sn tIr-У. пени сп,
pнзнeнвa сп;
Der Sekt schäumt Im Glas auf Шам¬
панското се пени в чашата.
auTlPcliucieg sw.V. hE Ii.V. пед-
носш-см (дивеч, птици) (auch überii).
auTlPcheuirn sw.V. hb tf-У- изтърк¬
вам, ожулвам;
Sich (Dat) das Knie ~ Ожулвам си
кллnнлтл.
auTiscUi^l^iten ш V. hb if. V. нареждам
едно върху друго; натрупвам, на-
поaуоявсм.
Hflpcllcbnn uniV. hb Iг-У- 1. отла¬
гам (за пo-къунo;; 2. отварям (плъз¬
гаща се врата);
Die EeTpcieiUuee auf den ntclstcn
Tag ~ Отлагам решението за еде-ва-
H— д/н.
auflsciießne unrV'. sn ilr-У. 1. лит¬
вам, хвръквам нагоре; 2. избуя-ам,
израствам нс височина;
Elen Fontäne sciießT auf Бликва фон¬
тан;
Angst schopp In Ilm auf Надигна ee
страх y него;
Eie lieg aufgeschossener Jueji Ви¬
соко израснал юноша.
aufSchiemern sw V hb tlr.У- преб-
оnувa (звезда).
guflschirrie sи-У. h) Ii.V. впрягам,
слагам сбруята (на кол).
Aufschlag т. Aufschläge 1. удар (при
падал/); ботсвснe; 2. повишение на
цена; 3. маншета (нс ръкав); ревер
(на уaеo;; п/pна/pнn (на шапис);
4. Sp сервис, начален ут^-^р.
auTlpcUlzgie urr.У- sr iii.V. 1. плpnм
се, блъсвам се при палане (auf ctu.
(Dat)ifAkk) в ненс); 2. пламва, лум-
вн (огън); hb tlf.У- 1. повишавам це¬
ната; нcсkтн-см (um ciu. (Акк) с нп-
но); 2. Sp изпълнявам начален удар
(тениу, волейбол); hb Ii.V 1. чупя с
удар (орехи, яйца); 2. отварям (кни¬
га, очи); -дигам (яка на палто, заве¬
са); 3. вдигам, опъвам (палатка); из¬
дигам, построя-ам (скеле); 4. наби¬
вам, подоо-авам; 5. sich (Dai) nTu.
(Akk) - нсрснявам си, удрям си не¬
що (част ео тnоoтл;;
Mischen - Заплитам поnгиa;
Die MleTcn schlz/in um 10% auf Hac-
мио/ ei п-/оичaвсm e 10%;
D|i Arme’ ~ Вдигам наго^ запи¬
там ръкави.
Aufschläger т. - Sp играч, който из¬
пълнява началния удар (при -енис,
бaдмзнтoн).
auflschlZmmnn
GAßEDOFF
80
auTlPchläemen sw-У. sr itr.V. обра¬
зува се нанос (при река и др.).
auTjidUließie uni.V. h) tf.V. 1. от¬
ключвам (eit ctw. (Dai) c ненл) {auch
überti); 2, тълкувам; изяснявам (ня¬
кому нено); 3. разкривам (подзем¬
ни богатства); 4. Chem paвтвсpnм,
преработвам; iir.V. 1. минавам на¬
пред, попълвам празни-/ м/с-а (в
строй); 2. Sp напредвам, приближа¬
вам се до челната група, дс челния
уъсоeзатeо (zu jmUe./ciu. (Dai) gc нn-
ного, нещо).
auT^!S^^i1^^^ini^.K. hb tf.V. разпарям,
paвpnв-см.
ijins^hlucha^n sw. V. hb ilr. V. нвхтощ-
вам, изхлипвам.
ajifschlucken sw,У. hE ir.V поглъ¬
щам; глъг-ам {auch übertr);
Din TnppicUn schlucken Ute Lärm auf
Кзозмзтn поглъщат, смеел-явао
шума.
Aufschluß Aufschluss m. Aufschlüsse
1. оЛяянепии; ррслянееши, оссвпгюнии
(über jmUg./eTw. (Akk) за някого, не¬
що); 2.BeigE разкриване (на подзем¬
ни богатства); 3. Chem сбрабс-ес,
разтваряне на мъчно разтворими -е-
н/сова.
zuflscllüspelg sи.У. hE ie.V. рсз-
нpeдуоnм (по paвоненн нo«аваmeли);
разбивам по oнpngeоnнс система;
Din Kosten ~ Разпределям разхо¬
дите;
Eien Gruppe nach Alter ueU Beruf -
Разделям трупа по възраст и профе¬
сия.
aufpehlußretcl auTscUiussrnIci adj
пo«aвa'r/оnн; нoпеиmeоnн, -с-ащ ин¬
формация за нещо.
guflschnzilen sw.V’. hb lf.У. разкоп¬
чавам (paнищa; обувки).
3Uf;seUeappne sw.У. h) ir.V 1. поaвn
във въздуха, лапва нещо подхвърле¬
но (животно, птица); 2. umg чувам,
дочувам случайно (слух, новина); sn
itr. V разтваря се н/oеaи-aнo (куфар).
atjTlsdieeinie unf.У. hb Ii.V. 1. пре¬
рязвам (възел); разрязвам (нова кни¬
га); срязвам (нони); 2. наряз-нм нс
пapеema; ttr,У, umg хваля се, нpnпвn-
озес-aм, говоря на едро.
Aufpcheninnr т, - umg самох-алоо.
Aufschnitt т o.PL Kochk смес от раз¬
лични видов/ тънко нapnвсни нолбс-
уи, сирена.
jschnittplattd/KOcAk плосоо блю¬
до с различни видове колбаси, шун¬
ка или сирене.
/uT^i^i^l^i^^ee sw.V’, hb if.У. развърз¬
вам (обуща, пакет).
asrsshlгanulenжИ hb tf.V сдрсси-
всм; охлузвам.
inTf|pchrauhnn ж V hb tr.V 1. совин--
вам; 2. нсвинт-см (ctw. (Akk) auf niw.
(Akk) нещо върху нещо);
Ein Mareeiadeeslap ~ Со-ъроам на¬
пека нс бурканче мармалад.
auflschrecken жИ hb ir.V 1 уаpяу-
всм, нogпоaшвсм; 2. стряскам, из¬
тръгвам ^«0.0 (aus ciu. (Dat) от не¬
що); sr ilr,У. стряскам сп;
Jede. aus seiece Gedanken ~ Из¬
тръгвам №«0.0 от мислите му.
Aafschrii т, -е вин, изкp/щnвннn.
aef^ip^l^irii^^ie ure^.V. hble.У. ^спис¬
вам; 2. записвам дснниге (ни нару¬
шител и др.); 3. umg нpegпиу-aм (ре¬
цепта);
Sich (Dat) ctu. (Akk) ~ Зaниувaм си
нещо.
auflschrninn wie.V. hbitr.V. нзвнк-aм;
изпищявам.
Aufschriftf. -em 1. надпис (върху не¬
що); 2. адрес.
AufscHuB т, Aufschübe отлагане, от¬
срочка;
OUec - Н/вaбн-нo, без oтоaгaиe.
anfisehcLrfcn sw.V. hb Ir.V oжулвaм;
охлузвам (кожата си).
gmT1sdшгucn ж V h) tr. V. запреовсм,
пс-дигсм (пола),
ajTlsehurtcln sw.V. hb ii.V. 1. рсз-
иоaнaм; разтърсвам (плодов сек);
разпух-ам Ивтвтлaвнищa); 2. изтърс¬
вам.
auTlsdhiutiin ж V hb ir. V. насипвам;
нa-pпнвсм на оун; пра-я насип.
aufsdhwe1тuIlжИ hb tf.V. предум-
всм някого -а купи нено, наораподм
няиому нещо;
umg Jmde. einig Staubsauger ~ Пре-
думвам нnкеге еа купи прахосму¬
качки.
auflpchualißn sи.У, hb ir.V 1. зава-
ря-ам върху нещо; 2. разрязвам с
eоe«аpcж/н.
3ufiseUuc1’ee ипг. V sr iir.V 1. набъб¬
ва, подува сп, еmнем 2. приижда (во¬
да); псно-a се (шум); su.У. hb ir. V на¬
дувам, издувам {auch überir).
aeflpcbunemnn sw.V. hb ir. V поду¬
вам ненл; пpeдззвинвaм напълня¬
ване.
amflpehulemcл une.У. sr ttr,У. из¬
плувам на повърхността нс водата.
auflseHuingne, sich uniV. h) 1. въз¬
дигам се, озт-см -исонс (за rnw);
2. издигам сп чрез работа; достигам,
длеарвсм го (zu ctu. (Dat) де нпно);
3. umg наканвам се, решавам се (да
направя нещо);
Sich zum Klassenbestnn ~ Успявам
дс утaнa първенец на класа;
Sich zum Richter über Ule anderen -
Правя се нс съдник над другите;
Sieh- zu cleem Brief - Наоан-ам ec
дс пиша писмо.
AufscUwung т. Aufschwünge 1. по¬
дем, възход; 2. полет, възземан/ (на
мнутлгс); 3. Sp мах (нс лосо, успо¬
редна);
~ Uer WlrTPciaTt Подем нн ннoнo-
миниоа;
Einen ~ 1-111-11, erlebte Преживя¬
вам подем, възход.
guTlscUen urr.V. hbilr.V 1. поглеж¬
дам нагоре, вдигам очи; 2. соиисям
сп с уважение (zu jeUe./etu. (Dat)
към няного, нещо), почитам няке-
нещо;
Von der Arbeit ~ Вдигам очи от ра¬
ботата си.
Aufsthne л o.PL сензация; шум;
Großes ~ erregen Възбуждам голям
шум, правя сензация.
aufsehenerregend AuTseldn nrrc/red
adj уnнвaцнcнeн (нутcpнИ; събитие).
Aufseher т -1. нaдвиpaтeо; 2. кон-
грсла (в музей).
аmf1pcie auf scie urr,У, sr itf,У. 1.
отворен п (прозорец), отключен е
(коли); рибсои с клиенти (магазин);
2. на -«piCK -съм; буден -съм. .
аmfs1eтucж.И h) ir.V 1. посасвям
(auf ctw. (Akk) върху нено); 2. сла¬
гам (maннa; очила); 3. утеинnвaм;
пишa; утутaвям (нpcтckОЛ; писмо);
4. нсgугponвсм (етаж); ilf,У, исщсм;
приземявам с/ (auf ciu, ODrt)|fAhk) нн,
върху нено); sich ~ уядaм; припов-
дигам се (в леглото);
Kaffenuaspcr ~ Слагам вода зс ка¬
фето (ли за-ри);
Eine TrcugUlichc Micnn - Да-ам си
81
DEUTSCH-BULGADISC11ES WÖßTEßtWCii
auflsTiiten
любезен вид;
Eine Anzeige - Стуоaвnм, пита
обявление;
Das Flugzeug setzt auf Unr Piste auf
Самолетът ce пpзв/мn-с на нзу-
-атс.
amfjscmfzco ж V. hb Ur. V втеgтхвем.
Aufsicht f o.Pl. I. контрол, надзор
(über jmUe./eTw. (Akk) над нnнoгo, не¬
що); 2. дежурен; контрола (на гара,
в музей);
Die - ühcr ciu. (Akk) führen Упраж¬
нявам надзор върху нено;
Unter polizeilicher ~ sichen Под по¬
лицейско наблюдение съм.
A^fi^iirCil.tpBttrrut' ннупeнцнn; нснт-
ролен орган.
aufslcUrpnütreed adj дежурен (пеи-
-пл).
aufsichtslos adj без надзор.
Aufsichtspersona’ п персонал, уп¬
ражняващ контрол, надзор.
Aufsichlsrat т Wiflsch надзорен съ-
вео, ппpaвиmnоeн съвет.
AUTsкhtsгai1volrslruInUI т. -п, -п
Wirtsch председател на пнpaвиоnлeиn
(надзорния) съвет.
S/Tlsitzee unr.V hb itr. V 1. втзсяgмм,
яхвам (нон); 2. седя буден, бодърсо-
вaM; не си лягам; 3. седя изправен;
4. umg иимамен, -изи'.))!!;
Diu Reiter saßen auf Ездачите въз-
спдеахе коепоп;
Eienm Betrüger - Ста-см жертва на
измамни«;
umg JmUe. - lassen Зарязвам няко¬
го, изоставям! го в бпде.
auflspaltcn sw.V hb IrV'. щeпи, раз¬
цепвам; sicU - разцеп-см се (In ctw.
(Akk) нс нено).
auTlipannee sи,У. h) ir,У, обтягам,
oпъвaM; изопвам; paзтвapnM; разпъ¬
вам (чадър).
Spf|ipircn jw.F. hb tf,У, снeутявaM;
скътвам;
Sich (Dal) den Kucien- für später ~
Сстсвям си, запазвам си сладкиша
за по-еъсне.
auflspeichere з'^. h) tr.У. натруп¬
вам, с«оелиpем (храни, запаси);
Hass Ie sich ~ Нсаpпнвaм смрази в
себе си.
аТреггсе mV h) tr.V. 1. umg от¬
варям тирено; 2. südd отключвам;
umg Den MunU - Зяпвам, отварям
усос.
3jiTlppicicn su.У. hb itf.V. 1. увиpn;
засвирвам (за танц); 2. Sp играя, да¬
вам! (-сбра) игра; sich - umg pejoe
нp/дсоaвnм сп, нoесзвaм се (als ctw.
иато e/Hc); надувам ec;
Sp ScIbststcUer - Играя самоуве¬
рено;
umg Sich als Held - Правя cn нс ге¬
рой, представям ec зс герой.
Smf1PpIcfine sw.V. hb tf.V. I. лсбсж-
-см, забождам (на виоищa; шиш и
-р.); 2. заклеймя-см, - кpиоиепвaм
жестоко някого, нпнс.
/umspringen su.У. hb le.V разбивам,
ввpивnвaм; o-веpnа чрез ввpнвnве-
не (вpaоC; тр/зср).
aTfisprlcBee urr.V. sr itr,У. избуя-е,
нoнинвн; поксрна.
auflsprtn/cn urr. V. sr itr. V. 1. скачам
ст мястсго си; подскачам; 2. скачам,
мятам ec (auf eiw. (Akk) нс нено);
3. оо-аря се (куфар, врата); 4. из-
пръхви, напуква се (кожа, устни);
разпуква сп (пъпна на цвегп).
auTlsprlrzne sи,У, sr iir. V. оpъукс на¬
горе, боновa (-0-!); hE tr. V. напръск¬
вам (с боя).
Aufsprung т. AuJ^ss^r^t^r^r^et Sp от¬
скок (от гpaмплнн;; 2. пpивeмивaнe
сл/д скок.
zuCsppukitte.K hbi^r^^V. намотавам,
нсви-ам.
auf^i^i^i^ree sw.У. hb tl,У. намирам;
oтнpивaM; еедушвам;
Einen Verbrecher ~ Стори-см прес¬
тъпник;
Ein Geheimnis - Откривам тайна.
suTjiiaeiele sи,У, h) tr.У. подбуж¬
дам, оcлуаpekaваа, nедозквaм
(jmUn. zu ctu. (Dat) някого към не¬
що); нaутуквaм (jein. /пасе jede./
ciu, (Akk) някого срещу нnнoгo, не¬
що);
Jeds. Ehrgeiz - Разпалвам нечие
честолюбие.
3/T|pTampfcn sи.У, hb ilr.У, опнвaM;
удрям (с нран).
Aufstand т. Aufstände втс-aниe;
бунт;
Einen - blutig nicdcrschlagcn Жес¬
токо потушавам въстание.
aufständisch adj втсmснaл, разбун¬
тувал сп.
AuTstäedipcin mlf, -п,.. ~п въстаник;
въуmaниекa.
auflstapnle sи.У. hb lr,У. нареждам
едно върху друго; натрупвам (кни¬
ги, уaндтщн).
auf stauen ж V hb if. V запринвсм,
вaлpтуо-a.м (-0—!, река); sich ~ на-
орупвн сп, ласъбира сп (гнnв; агре¬
сивност). •
auTlstteUtn urr.V hb tr.V пробивам
с пробождане (цирей).
gufcteckeii sи.У. hb if.V 1. закачам,
забождам; 2. umg отказвам с/ ео не¬
що, вapяввaм нено;
Einen Ring - Слагам си пръстен;
Kerzen - Закачам свещи (нс слха);
umg Das Studium ~ Сокезвсм сп оо
следването;
Sp Dir Läufer musste - wegen einer
Verletzung - Бегачът трябвате дс cc
оонсже ео утуо/зaнн/оo- поради на¬
раняван/.
Z^flPiehee urr.У. sr iir.V. 1. сосвсм
(оо лсгнало или седнало полсж/ни/);
2. оширам -с/ стоя (auf etu. -Dat) на
нено); 3. -туоaвaм, надигам се нн
борба про-и- нено; hl^|:^^(^<e sn itr.V
уmcn отворен (прозорец);
Gegen die Unterdrückung - Въста¬
вам против нomнуничeствcmo;
geh Nicht mehr/nichi wieder -* He соа - -
вам повече, умирам;
umg Da musst du früher/cier - Тряб¬
ва дс го направиш иначе, за дс пу-
пеет.
auflsicigee urr.У. sr iir.V 1. качвам
се (auf niw. (Akk) Ha, върху нещо);
2. и:^з—^г^г^см се; излитам; 3. -възникне
пoявnвa сп Ивтллeниe;, поражда се
(за-исо); 4. напредвам (в службата);
Sp премина-см в нo-гopeс група - (за
отбор); 5. изгрява (слънце, луна);
6. надига с/ (буря);
Blasen siei/ce auf Издигат се мехур¬
чета;
Er ptica zum Direktor auf Той стиг¬
на —е длъжността директор.
Aufstnig<^r т. -l.Sp отбор, преми¬
нал в №-.0).! група; 2. umg човек,
преминал в пс-горпи сoщзaоeн слой,
дoстзгeео по-висока длъжност.
gefiPttl’ensw,У. hb tl,У. 1. поставям
нещо; подреждам, нареждам (сголс-
вп); Ш pсвстa-nм (нoс-oвe); разпо¬
лагам (войски); 2. издигам, построя¬
вам (паме-нио, скеле); 3. -изпра-ям,
6.
Aufstellung
слагмогг
82
-дигам нагоре; 4. иoмилзpам; пред-
лсгсм, посочвам (кандила- при из¬
бори); 5. изработвам, уъуmевям; раз¬
работвам (поaИ; о/еpиn; норми); steh
~ 1. зaугa-aм; 2. изправям сп;
Eie Zeit ~ Равнтвaм палатка;
Eine Vermutung - Изказ-см, превя
предположение;
Dir Hund Ptellt ПСе Ohren auf Куче-
го -ир-а уши;
Bei cleer Kreuzung Polizisten - Псс-
аa-nм полицси на важил кръстс-
вине;
Einen Rekord - Уугaиевn-aм ре¬
корд;
Jede. als K^i^iUiUiiig ~ Издигам
каидзлаапpатa на ияоогс;
Sich In Reihen aufstellen Подрежда¬
ме се в редици.
Aufstellung/, -em 1. о.Р1 изпpавnнe;
оoс-a-ян/; 2. Tech моеосж; 3. ^0!-
вян/ (еа план); формулиране (ни хи-
пoо/вa;; 4. номиниране (при избори),
поставяне ла иеидздaапpa.
aufisteemee sи,У, hb te,У, oовapnм
с лост (враге); sich - подпирам сп,
облягам се,
aunsTemptle sw. V. hb if. V. слагам nc*
еa0; пogнeесавaм.
zuflstickici su.У. hb iiV. избро-ирам
върху нещо (монограм),
AuTsTicg м, -е 1. изкачване; изди¬
ган/, излитане; 2. напредък (профе¬
сионален, сoщнелeн;; 3. възход, по¬
дем; 4. път (койоо веди оъм върха на
нлеeнлama;; S.Sp минаване в по-гер-
ле група.
AufptleepcUznce / възможност за
напредъо в службата.
Aufsiiie^!^i^i^l^i^i^i^hkei^itee rue PL изгле¬
ди за напредък в кариерата.
auf^!SiOb^rn su,У. hb lf,У, 1. umg из¬
дирвам, намирам, ззpавnм (уо/д
търсене); 2, нoднлсшвaм (днвeч;.
SuTlsiocken sи.У. hb ir.У,|iif, V 1. над-
уоpcnвaм сграда; 2. Wirtsch пвnоиче-
всм (капитал).
zuT|sSöhnee ж V. hb itf.V. простен¬
вам, ивoховам.
1mfstoßen■unl.У. hE ir.V. 1 отварям
с блъскан/, риталп; 2, удрям (auf
niw. (Akk) -ърху е/но); iir.V. ориг-
вам сп; sr itr.V. 1. удрям се, блъсвам
се; 2. umg прави ми -нeеaолeииe;
зaб/ояв-aм нещо, латъе-ам се на
нено;
Sich (Dat) din Stt-e auf die TIschkanic
- Разбивам си еeоcоo o ръба на ма¬
сата;
umg Seien Worte sleU mir übtl aufan-
ptoßee Думите му ми направиха не¬
приятно впечатление.
auflptraliig sw.V. hb ilr.У. бляс-а
(прсжен-ср), вaсия-a (лице).
/uflpTreheg sи.У. hb ilf,У, 1. geh из¬
дигам сп, ззвнсnвaм сп; 2. стремя сп
към раз-и-и/ иапр/д към възход,
развивам сп (пoлионч/скЗ; иолиоми-
еeсни) пo-иaтaотн;
Hoch aufsTrehenUc Burse Иввзсnвa-
ни сп планини;
Ein rasci -des LaeU Бтpвopaв-звa-
щс сп сгрсне.
auT|ptreicleg uniV. hei^r^.V.намаз¬
вам, нанасям (auf ctu. (Akk) върху
h/ho);
BuitTir zu Ulck - Намазвам -оста
масло върху хляб;
Salbe auf Ult Wunde ~ Нанасям мех¬
лем върху раната.
Aufstrich е, -е PI. seller 1. намаза¬
ното (върху хляб); 2. тънка черга на¬
горе.
ZjifistuUleeж.И hb if.V вдзrем; об¬
ръщам столовете върху масата (при
пoчзсовaиe;.
guTlsTulpin ж.У. hb teW. вдигам
(яна), нахлупвам (тaпкa;.
ämflstöTzce sw.V’. hb Ii.V подпирам
(auf ctw. (Akk) -ърху нено); изпра¬
вям иnкoге; нoднзpaйkи го; sich -
подпирам се (с оaети;;
Sieb mli Пеп Ellenbogen auf Пеп Tisch
- Подпирам се с лснти ис масата;
Mit aufedstütuiIe Kopf lapitzen Cc-
подпрял гла-а.
Ztffipuclen sw.V hb liV. 1. нoгъpу-
вам иикoгo, отивам при някого (с оп-
p/gnоeие цел); 2. сти-см (№0^—/, в
помпи/ние); 3. издирвам (о/ист в
книга, телефонен номер в поaвеоeо);
4. гъpуя, събирам по -земята;
Dee ArzT - Сои-ам ни лекар; ^-/0-
всм се с лекар;
geh Das Biti ~ Лягам си.
1еПtakelnsw.V hb Ii.V Marснабдя¬
вам с таиелаж (кораб); sich - umg ofl
pejor оруфя сп.
Auftakt т. -e meist Sg. 1. Mus не¬
пълен тант, aпаге«г; 2. начало; у-од,
втвnдeeиe; прелюдия;
Zue - der Tagung При откриване¬
то еа конференцията;
Dee ~ zu ctu. (Dat) gibne Полагам
началото на нено.
luf^iiinkee sw.V. hb li,У, зареждам,
пълня с гориво (auch übeetr).
aufItiucUie ж.И sr ilr.V. 1. из¬
плувам, нoя-nвaм се (иа повърхност¬
та еа -0-!); 2. появявам се (иeoеео-
вaнo;; 3. втвииквa, поражда се (проб¬
лем, уъмнeииe;;
Das U-Boot tzucii auf ^—-0—,^!-
га изплува над водагс;
Ein Verdacht tauchte auf Въвииннa
подозрени/.
auTltiucn ж V. sn itf. V. 1. стопя-а се,
рсзгспя-а се (лед), размразява се
(хоaдионик); pавмpтв-а се (езеро);
2. üi^^Tir отпускам се, стаим рмло-
ворчив; hb lr,У, pсвтoпnвaм; стопя¬
вам; размразявам;
Ticfl^ühikopt ~ Размразявам дълбо¬
ко замразени храни;
Das Fenster TauT auf Прозорецът с/
размразява;
Der Jueji taui auf Момчето се ог-
пусна.
amП|tIilIg жИ hb liV'. 1. разделям
и paзпpegeоnм, поделям; 2. разделям
(In eiw. (^М/ис епно);
Den Kuchen ugTerelganUer - Поде¬
ляме сладкиша помежду си;
Die Klasse ie Gruppen ~ Рaвgeоnм
класа иа групи.
AufTeiliirin I/ -еп paвпpeдeоnиn, раз¬
деляне.
Auftrag т, Aufträge 1. поръчки (и
тъpгoвуиa;; 2. пеpтеeииe; задача,
мисия;
Eie scUuicrigcr - Трудна задача;
Ein- - In HOie von 2 Millionen По¬
ръчка еа стойност 2 мнонoна;
Wirtsch ETw. Ie ~ geben Прс-я поръч¬
ка за нено;
Ie ~ voe По поръчка ее;
AEk i.A. = ie - Съкращение при
подписване ла бизнес-кореспсидеи-
щнn.
aufltrzgee uniV. hb liV. 1. възла¬
гам (задачс); 2. нанасям (боя); сла¬
гам (грим); 3. umg з:злoс-ам (дреха);
4. поднасям, сервирам (ястия); i'ii.V.
1. umg прави някого дс изглежда де¬
бел - (дреха); 2. umg преувеличавам;
83
DEUUTiCIUßUUCADISCUES WÖQTEßßUCt
Aufuegduge
Das Make up auf Uas Gesicht ~ Ha-
насям грим върху лицето си;
Er UaT mir aufgctraecn, Ihr die Wahr¬
heit zu Pagen Поръча ми —а й осжи
зутзлaгa;
umg Dick ~ Силно преувеличавам.
AuTtraggiBer т лице, но/оо дава по¬
ръчка; нлpъчзтeл.
AuffTigeiUeer т лице, което полу¬
чава поръчката; звпъонзг/о иа пс-
ръчна.
Auftrigpiigeigg т пристигане ес
поръчката;
Den - BesttTigen Пoт-ъpжлa-aа
нpзуозгaлeоo ли неpтчис-a.
auftragsgemäß adj според вадсеаоа;
нopъе«aоa, в уъc-вeоуовзe с поръч¬
ката.
auf^^^clhcn ure.V hb lr,У, 1. roeя;
псдгеи-ам; 2. umg намирам; cуз-
гпpявaм; лcутс-nа (пери, леис));
3. издувам, подувам; правя да б^не
(-/уое;;
Ein Taxi ~ Намирам таеси;
Din Sor/c Treibt lin früh aus dem Bett
auf Грижите го неgгoe-aт дс става
рало е- леглстс.
auftrnenin sw.V. h) liV. разпарям,
поря (шев).
auft-ciie ипг-. V. sn itf. V. 1. държи се
(по спр/д/л/н нaчзн;, действам; 2.
пpисотнвaм; уотн-см; 3. я-я-aм.сe;
действам (als ctw. като нпно); 4. по¬
--! сп, възниква; 5. --!« се, из¬
лизам ес ^/hctc; играя роля; te.V.
o--apnм с ритал/ (врата);
Arrogigi - Държа с/ арогантно;
Als Redner ~ Пoя-n-aм се като ора¬
тор;
McinuggpvirscUinninhnirig traten auf
Възникнаха разногласия.
Auftreten п о.Р1. държан/, маниери.
Auftrieb т o.PL 1. подем, възход;
у-импо, импулс; 2. Phys подемна
сила;
Erfolg gibt neuen ~ Успехът дава нов
импулс.
Auftriebskraft f подемна сила.
AufTritt т, -е 1. звлззaиe не meHa-
ос; 2. сцена, картина (в нoс-aневkе;;
3. ущeнa; paзнpaвзn, скандал;
Vor Псе ~ Lampcnricber habee Имам
сщ/лиенa треска преди изоивaнe-o си
еа сцена;
Ein Toller ~ Страхотно изпълнение;
Nur kuinen ~! Само без сцени!
/ufltruepTie mV. hb itr.V. хваля en,
перча се, надувам cc (mit eiw. (Dat) e
нено).
auTjtue ипг. V. hb lf. V. 1. veraltend от¬
варям; 2. umg с-кри-см, намирам
(случайно); 3. umg узн-aм някому
(храна); sici - geh отваря сп, разкри¬
ва сп;
Die Augen - Отварям очи;
Den Muni ~ Отварям си устaтa; за¬
говор-см;
umg Ich tabu cini neun Kneipe zuf-
getan Открих случайно ново зс-еде-
ние;
geh Neue PerspckTlvce tzTee sich ihm
auf Разориха му се нови нepупeк-
-звз.
zufltupTtn жИ hb ii.V пoнзвaм
(утовн, пот, «pтв;.
auf Türmen ж V. hE ir. V. натрупвам;
sich - трупам се, иструп-см сп иато
грамс—a.
3uT(uaeUee sи.У, sr ilr,У, събуждам
се, пробуждам се (auch tibтlll),
^wz^sen urr.y. sr iir.y, ззpaс--
-ам; порасо-им;
In Uer Großstadt ~ Израствам - го¬
лемия град.
auCluailensи,У. sn ilr,У. L възвире;
кипва (мляко); 2. звдзге се (дим); geh
надига се (съеп-ст-зe, омраза).
Aufae1iung/, -еп пс^- (иа ч^-
уа-с;.
АиТиапП т o.PL 1. разход; сред-
у-ва, разносни; 2. изразход-сле,
упс-р/би; 3. pезиom; опкс, paвгcеи-
-елстве;
Eigen loten - treiben Живея наши¬
роко;
- in Energie Разход ле енергия;
Der - tat sich eiclt gelohnt Разхо¬
дите не си струваха.
AufwandMMnts:Ciädiiaiuniy, -еп пред¬
ставителни пари.
ЗцТНгтсе м V. hb ir. V. 1. с-епояM;
пp/тoпоnм (храна); 2. umg припом¬
ням (стари зстopзи;; sich ~ 1. грея
се, стоплям сп; 2. разгрявам се (пре¬
ди уъстeзaлиe).
AufuäregymnzptlK / гимнастика зс
загряване (преди старта и др.).
/uTl'uartee sw. V. hb йг. V. 1. прислуж-
вам нс някого (на mpaнeвaтa;; 2. ус-
лужвим (eit ctu. (Dai) с нещо); пред¬
лагам нено cуcбeec (новини и др.);
3. veertl -трасв поссщение -и ни^^е^г^г^;
Dee Gäsien eit einer FlascHe SekT ~
Предлагам, сервирам ни гостите бу-
-иоиa шимпансос;
Mit einem Vorschlag - Правя пред¬
ложение.
Aunuartestelic / аnугo като прис-
лужниеке.
aufwärts ade нагоре;
Dee Fluss ~ ТаНГсп Карам нагоре по
реосге.
AuTUt-Tshiungung / движение на¬
горе;
~ dis Wechelkurses Пo-зшaвен/,
покачване на обменния курс.
amfuaгrs|gIhcn aufwärts gelte ипг. V.
sr itr. V. подобря-и се, бележи напре¬
дък;
umg Es seit eit jmUe./etu. (Dat)
aufwärts №00^ н/що е пс-лебр/,
напред-а, oабeлnзяa напредък.
AuTwaaruueg/ -еп 1. landsch еистaе-
ен, нpиулпжнзщa; жена за чистене;
2. veeeaitt поссщении,
JeUm. ptlnn ~ machen При-я няко¬
му ефнцзaонa визита (на петзяoут).
Aufwasch т o.PL 1. миене не ^—0-
-е; 2. иеизмити съдо-е; 3. ir: in eiece
~ наведнъж, едновременно.
auTluasehen ипг. V. hb tr. V. мия съ¬
дове.
auTluncKee sи.У, hb Ii.V събуждам
(нnилгo); разбуждам.
ajifluciehcg sw. V. hb tf. V. paвмekвaм
(auch überir), sr inV. размеквам en;
Ein System ~ Разлагам унутeмa (от¬
вътре).
aufluecein mV. hb itr.V. нpoноaи-
вaм; изноеевaм.
^11.11111 umr.У. hb Ii.V 1. нponви-
вам, нoиaввaм, посочвам; 2. прите¬
жавам (определени иaеeутвa;;
Zilirilcli Mängel - 0)0—-!«
мeorебpoйиз нeдoстaатцз;
Erfolge - könein Mora да с/ похва¬
ля с успехи.
auTlueedeg uniV. hb liV. изразход¬
вам (енергия, пари); употребявам
(вpeмe; уион) (Für ciu. (Akk) зс не-
не;.
aufutgnig а.: aufwändig adj скъп,
скъпо струващ.
AufuenUugg н.: AufwänUueg f, -еп
1. oизползвал/, изразходване (на
84
suTiwerfee
сиои; ср/дсгва); 2. rue PL разходи.
au^^werfei url,У, hb tr,У, 1. по-ди-
гем, пoутевnм на обсъждане (въп¬
рос); 2. обръщам, разкопавам (земя);
3. нсузнясм (пръст зс дига); 4. вди¬
гам, вирвам (глава);
Probleme - Засягам нpoбоeми (в
дискусия);
Die Lippnn - Цупя сп.
aufiuertenw.H. hb tr.V. повишавам
стойността (на соoки; щnлн); рпвмлл-
pнвзpaм;
Din Reetee um 5% ~ Повишавам
пенсиите с 5%.
AuTwertuiiiÄ -сп повишаване стой¬
ността (еа с-cкЗ; не валутен курс);
ревалоризация.
aufl wickele sw. V. hb tf. V. 1. навивам,
намотавам (иpeжgе); 2. pсзви-aм; ре-
зспаесвсм (подарък).
auTjuCdenle ж V. hb ir. V. плдутpeka-
-см, иaутук-aм (gegen jeUe./ctu.
(Akk) уpeнп, против enкoгo, нено;
zu ciu. (Dal) за нено).
ZuTiuieggn umi-V. hbtrV. компенси¬
рам;
Die Vorteilt wingee die Nichiciln auf
Предимствата еcмнnлсзpam недос-
тстъцитп.
Aufwiegler т. - подсареоител.
aufuIt/leriscU adj лoдутpeкaтnлу«H;
бпитapуиз.
Aufwind т, -e Meieoi въздушно те¬
чение (отдолу нагоре);
(Neuen) - bekommen Получавам
нов тоауъе; импулс;
Im - sein Бележа успехи, ннпр/дъи.
auTh^irbein sи.У. hb Ii.V -дигам
(epax); sr ilr-У- вдига ce (epax);
umg Eiw. uirbnit viel Staub auf Не¬
що вдига голям шум.
auflUiprUni ж V. hb ir. V. избърсвам,
изтривам.
Aufwischlappen т бърсалка.
Aufwuchs т. Aufwüchse 1. oPl. pac-
т/ж, псрсст-аи/ (лс растение); 2.
мосga горе, млади горски насажде¬
ния,
auf wühlen sw. V. hb ir. V. 1. разравям
(почва); 2. раздвижвам, pав-тонпвaм
(езеро); 3. übeeti pав-ъоиувам; риз-
търс-см дълбоко;
Das Ereignis tat ihn iliT aufgtwühli
Събитието дълбоко ro paв-тлнп-е.
Aufwurf т. Aufwürfe meist Sg. 1. ea-
GABEPOFF
уинвеe/, eaтpун-снn; 2. насип; ^südd
е^цион.
11^1111 sw-У- hE 1г.У. изброявам
(грешки, имена).
AuTzählmiel/ -en избрея-ан/.
auTjuäneI1 sw.У. hb Ii.V. слагам
юзда (не кое и др.).
aufizcicUici sw,У. hb te-У. 1, скици-
рсм, нарисувам; 2. вепнувам, отбе¬
лязвам.
AUTacchDeue/, -er 1. рису-сип, сои-
щзpaн/; 2. внпиувенe; 3. meist PL зн-
писни, бележки.
ZuTlzrCeng sw.V. hb ii.V. показвам,
излагам, посочвам, демонстрирам;
Din Umueltscltaden ~ Псоаз-см ще¬
тите върху околните среда;
wln etw. enTptinUen IsT Псказвам
(обяснявам) ино п втзникиaое нещо.
auf zielen urr.V. hb ir-У, -1. яднraM;
звmnгоnм натере; 2. дpтп-ем; илег-
лям настрани, со-арям (зaвeуa); 3.
иави-ам (пружина, часовии«); 4. от¬
глеждам (дете, животас); 5. umg ер-
гaлзвнpсм, уреждам (тържество,
събрание и др.); 6. шегувам сп с ня¬
кого (wd/Mi MtW. (Gen), - eit ctu. (Dat)
зс, заради нено); ваеаеам сп с еяио-
то; нoдзгpевaм се ла №00.0, дpaвиn
някого; sn itr.V. 1. наближава, зада-а
сп (буря); 2. вaугaвем; нареждам сп
(гвардейска рота);
Ein Kiel ult scie eigenes ~ Оmгоeж-
дам дете като свое;
Das SpCeIzeugau.to ~ Навивам коле-
ос-игрсчоа;
JmUn. wn/nn silner AusspracHc/mit
seiner Aussprache ~ Присмивам се на
някого зсрс—и лpcззллшeнзeтл му.
Aufzucii / oft Lardw отглеждан/,
развъждане (не жи-отни).
Aufzug т. Aufzüge 1. aуaлуъop; 2.
Tech подемник, серип/ц; маеара;
3. действие (в пи/^а); 4. oPl. pejoe
облекло, ogenниe; 5. приближаване
(не облаци); 6. тържествено шест¬
вие, процесия; марширо-оа, дефи-
лирсне (ла вейлзщз);
Den ~ der WacHe vor Псе Palast Map-
шнpп-ан/тc ни почетната стража
пред двореца;
Ie ilcsem ~ kanest du eicht zur Prü¬
fung /eine В то-и ебо/еоo е/ можеш
-а идеш ни изпит;
Ein Siück mii drei Aufzügni Пиесе с
три действия.
AuTzugführe- т обслуж-сиия-
aунисълpa.
AufzugsdUzcUt т еуеиуълpиa шахта.
guTizupfee mV. hE Ii.V. 1. нзщn,
поря (тъкан, бродерия); 2. развърз¬
вам (втвeо;, справям ( нено запле-
тeлo;.
auTluw1nsмn urr.V. hb le. V. нaсилвнM;
натрапвам, налагам някому нено;
Jede. seinen Rai - Натрапвам ня¬
кому съвета си;
Dem Volk eiin freeii Kultur ~ На¬
силвам народа -а приеме чужди кул¬
тури.
Augapfel т Ara. очна ябълка;
Etu. (Akk) ule seinen - HüTie Пазя
нено като зеницата ле онотс си.
Auge п. - -п 1. Arat оно; 2. тoекa (от
зар, карта); З. Вс/ пъпна (не pлвa; кар¬
тоф); Bio. зародиш (на яйце); 4. маз¬
на капчица в супа;
Mit bloßem ~ С просто око;
Sich (Dal) die -п ^^rierben Увреж¬
дам зрението си;
Unter vier ~п Не четири очи;
Kein ~ zuTun Не мзгвaм; не заспи¬
вам;
umg Große ~л eactci Скоксрвсм
очи, изненадвам! сп;
JmUe. peUöec ~е eacini Правя №-
ному мили очи;
Eiu. (Akk) ie ~ hetaltee Не ивлпу-
оем нено от очи;
umg Eie - (Beide ~п) dabei uudгücKe1
Затварям си очите пред нено;
In mnlein -е ist ег ein Held В моите
ечи (за м/ее) той е герой;
umg Sie IsT Ihm ein Dom im ~ Тя му
n трън в очите;
umg Mit ciene blaute ~ Пaeo1kom-
enn Отървавам се с малко;
Komm mir nicht ecti unter Ute ~e/
gnh mir aus Uce -п! Да не си с/ №«!-
зсл повече пред очите ми!, Махай се
от очите ми!
äugeln sи-У- hb ilг,У, 1. стрел-см
сириго с лчЗ; негоnжднм орсдешесм
(nach jmUm. нъм №^0); 2. разме¬
ням нлтоegи, флиртувам (mit jede.
с №00.0); tr. V. Bot правя приседна,
облагородявам (овощно дърво).
au/ce sи,У, hb itf.У, гледа (за жи-
-отно).
Augenarzt т Mvd очен лекар.
85
DEUTSCil-DULGABlSaiES WÖRTERBUCH
'aUslBaiee
AugeibltcK т миг, момент,
Im IcTzien ~ B пoуоegннn момент,
augenblicklich adj 1. веднага, в мо¬
мента; мнгeoвeи; 2. временен; 3. се¬
гашен, исстоян; в момента;
Der -п GcsuлПhcitsuustaeП Сегаш¬
ното здравословно уъутonииn; уту-
тлneиeгo за момента;
Dnn Raum ~ verlassen Незабавно на¬
пускам угеnтa.
Augenbraue/Arat вежда
AugenUiageosi f нpиgлллгни.
augneTäliie adj очевиден, очебиен.
AueenheilKunin f Mvd сфталмолс-
гия.
Au/eilölic Aral очна кухина.
Augenklinik f очна нонeнне.
AugiiInCici r очно забoоnяниe.
Augenlicht n o.PL geh вpneиn.
AugcnICi n Aral ооnнеч.
Augenmaß r oPL вярно онс, -epne
поглед (способност да нpnщeиnвнм
pевстляnзe, meгоo и gp.; уиапнцня);
Ein gutes ~ haben Имам -ярео лос;
Nach ~ Не оно.
Augenmerk л aPL внимание, поглед;
Scie - auf eiw. (Akk) гIcUicЛ; konzen¬
trieren Обръщам оссб/но внимание
не нещо;
JeUs. - auf niw. (Akk) lenkte Насоч¬
вам нечис -нименип върху нено.
Auseeeipkel т Aral очен мускул.
AugMenerv т Aral очен епря.
Augenpulver п 1. сзтnи псч/рт, 2. фи¬
но ръкоделие.
AUgeeschnln т oPl. взждaen; рмз-
тоnжgеen, поглед; Jur оглед;
Etw. (Akk) in - nehmen Разглеждам
нено (подробно и «pиозчиo);
Nach dum - urteilen Съдя по първи
Ивтишиз) -н/ееmоeння.
augeiPcUelelicU adj очевиден; ви¬
дим.
Au/nesplcacl т Med лфтaомcунлн.
Aueeetropfen rue PL напои за очи.
Auaceueidt / oPl. наследи, радост
за очите.
Aug^gui^iP^^<^rcC ft -er pejor звмaме;
замазване не очите.
AugenzaUl/брой събрани точки при
различни игри.
Augenzeuge т. -п. -п леeввдnщ, сяи-
деоел.
Augeezengenberichi т увндnоnосko
нoкaзеeнn.
№/№^№11161-11 adj с иамиг-еие нн
000-0, еамигвайни.
Augiasstall т о.Р1. евгиеви обори;
Dee - auseistin/riinisce Чистя ся-
гиевите обори {auch übertf).
August т, -е meist oPL Abk Aug. ав¬
густ;
Ie ~ През август.
Auktion f -em търг, нунцисн.
auktionCM-tn ■su-У. hb ii.V продавам
на търг.
Aßla f -siAuler аула.
Au-piir-Mädchei п чуж-
д/сарелне детегледачка и домашна
плмcнeзекa.
Au-pair-Mädehcn
•г Широко разпространение по¬
лучи международната програма
zu palr, в рамките на която мла-
дихора заминават в чужбина, ра¬
ботят като детегледачки и По-
машни помощници, живеят при
наелите ги семейства и изучават
езика и културата на съответ¬
ната страна.
AurjKel / -п Boi (---) игл^.
ZltSl präp (Dat) 1. от, из (за място);
2. от (за време); 3. ет, поради (за при¬
чина); 4. от (за материя); 5. ео (част
от цяло);
~ dir Tapete Са еaн-aтн (движение
отвътре навън);
~ Um- HanU С- ръката И—внжneнe от
изходен пуент);
~ Um- Türkei 101111, stimmte Po-
дем съм от Турция (за произход);
Etw. ~ einer Einiriuea von 100 Mm
tcre сгкелеел Различавам нено от
100 метра разстоянип (за дистанция);
- meiein Kinihcii Ст детството ми;
- iCtsne Grunde По тази причина;
- Gold Ст злато;
Ein Schüler ~ der Klasse Един уче-
еин от класа.
aus ade I. навън; 2. изключено п;
3. свършено е; 4. от (зи посоки или
изходен пуног): Von Mannheim - nach
Hnliclbcr/ fairen Пътувам от Ман-
хайм зн Хайделберг; 5. ir Werdurger:
bni jede. - uni nie anhtn ходя често
при някого;
- mit dir! Ивозвей ннвтн!;
Das LtcUi ist - Светлините е изга¬
сена;
Das B-oi Ist - Няма хляб, хлябът
свърши;
umg Voe mir ~ Що се отнася -е мен,
нямам нищо против.
Aus п oPl. 1. umg край - (не състоя-
nиn); 2. Sp сут, мnутo извън играл¬
ното поле;
Das war Uzs - für unsere Pline Това
беше краят зи плановете ни;
Sp Den Ball Ins - pciicßcn Изстрел¬
вам топната - иуг.
NB:
aus- продуктивна представка в -
немския език за образуване на гла¬
голи с различни значения:
1. вземане, изваждане отввтре;
излизане отввтре, срв. zusaTmcn,
ausprcssnn, ausscCldllcMi...;
2. изключване. прекратяване на
функции. срв. ausblasci, auspcHal-
tcл; zupliös^C^c^n...;
3. приключване на дейност пора¬
ди интензивно занимание. срв. aus-
dIsKur1cгIЛ; триеНсе, zusschlafen...;
4. отклоняване, протичане в раз¬
лични посоки. срв. ausfahrcn, aus-
prгeucg; iuSragen...;
5. оставяне ввн от нещо, срв. aus¬
lassen, aupspeI-rcn; zussrhlliCkt...;
6. снабдяване с нещо, срв. aus-
pcUI1deгЛ; zussTitien, ausmalnn...
g/s|arhcltnn жИ hb ir: изработ¬
вам, разработвам.
AUüarBeihuni,^ -em Lo.PL изработ¬
ване, изработка; 2. - разработване,
разработка.
snslartne мК sr itr: 1. pejoe пре¬
връщам сп (in niw. (Akk), zu niw. (Dal)
в епно); 2. държа се неприлично;
Der Si-ilt artet in tlne Seilä/crni aus
Спорът се превръща в бой.
g/slisTce жИ hb ii.V cкaутpnм
(дърво).
ZUi^laamdee^.T. hb ir.V. издишвам.
iuslbicken urr:. hb liP. KocM из-
пичем; изпържвам в мазнина.
accslBaden ж V. hb ir. V. I. изплеовем;
2. umg -изпирам пешкира
друг, нося (негативите) пoсоngнщз-
гп ст н/що;
umg Eiu. (Akk) ~ müssen Трябва из
да нося последиците сг нпно; осет-
luslhaegern
GAPERCfF
86
рсга остава у мен/.
gclbaggern ж И hb if. V. изкопавам
с багер.
auslhakne sw.V. hb If-У, маркирам,
сигнализирам с шамандури.
auslbiianclirin ж.К hb ii.V балсе-
сзpcM; пpa-nевeсnвaм.
AUsBi’l т. Ausbälle meist Sg. Sp aпT;
топка извън очертанията не игри¬
щето,
Ausbau т. -len 1. Tech -/мce-зpа-
не (не митинс); 2. Arch разширява¬
не; пp/уугpoйуг-е, трансформация;
3. pcвшзpявaиe, подобряване (нс
пътна мрежа и др.).
auslbaucHcn sи,У, hb lf-У. изду-см,
при-с-ам изпъкнала форма.
auslhiuci мК hb tl-У, 1. изваждам
(част е- мaщннa); разглобявам, де¬
монтирам; 2. paзmзpя-aм; уголемя-
-aм; подобря-см; 3. нp/пстpcnяем
(zu niu. (Dai) я нещо); тpaлуфopмн-
рам;
Das Str10IggeTu ~ Разширя-им път¬
ните мрежи;
Die ilTc Fabrik zu eCnee Museum ~
Преустройвам старата фибрина в му¬
зей.
auslbcileaei, sich uniV. hb ^ояс-
рям си нено, изисквам h/hc, нoсаа-
яnм условие за нещо;
Sich (Dai) besTleetn Rechte - Запаз¬
вам си нnоoз права.
цР^СБел, sici ure-У. hb счупвам
си зъб при хранене; urpees не ми се
удава HeHC, нп мога да се справя с
н/но;
umg Jetzt BeißT’s bei Ihm aus Стана
зaуnчка; той не може -а сп справи.
auslbcKoeenn uri.V. hb le.V umg
събувам, у-аоям с пуили/ (обувни,
пръстен).
aUslhnsPern жИ hE leV. пcпpaяnM;
ремонтирам (покрив, сграда).
Aapbesseeung/, -en 1, пспра—оа,
ремонт; 2. изкърпвай/ (ни белъс,
мрежа).
AupBesserueepirhilT f meist PL. pi-
мснони рибс-и, ремонтни дейност.
aUsbcsperuggsbCnürfilg adj нужлапн
се ст ремонт.
aUsiBiulee sи-У- hb Ii.V 1. звдпвем
(джоб); звкpз-n—aм (ламарина); 2.
ззпpaяnM; справям (гумена mcпkе;;
нвеповaм (смачкана ламарина).
ÄusSBeUTl/ -п meisl Sg. L добив; пе¬
чалба; 2. разработи!, eнупоcетащиn;
-сби- (от минa;.
auslhiutie sи.У. hb Ii.V. 1. /0^-
оcaгзpaм, използвам (auch pejor);
2. Bergb разработ-ам, /еуплca-зpaм
(мина);
Jede. skrupellos ~ Експлоатирам
безскрупулно някого.
Ausbeuter т. - експ.^оатс-ор.
AusbeutergesellsclifT / п«^:!-!-
осрсес общество.
ausBcutcrlsct adj експлоатитерски.
AUsbBeUuueg/ -er meist Sg. експлоа¬
тация.
AsbeiutunestHiorii f oPl. икономи¬
ческа 0/0)— зс eиуплcaтaщзnоa еа
paбcгннч/уиaгa класа.
цраВенИме жИ hb le.V 1. из¬
плащам (суми); 2. pавноaнам сп с ня¬
кого;
Dee Erben ~ Ритансм се със ст-
нaсл/днзи; изплащам частта на съ-
нaсо/днзк.
auslhiiteg uri.V. hb If.V 1. предла¬
гам за продал; 2. предлагам щnea при
търг.
tusihllUee sw,У- hb tf,У- 1. подгот¬
вям, обучавам, уча Илнщa зс работа
по някаива сп/цзмонcс-;; 2. paвви-
-ам, пуъжтpшeнсm-aм (способности,
гласа си); 3. образувам, pаввзвам
(еср/еи, пъпни, нови клонки); sich ~
L paв-звaм сп, усъвършенствам сп;
2. обучаем се;
JmUn. zum Lehrer ~ Обучавам, под¬
готвям някого за учител.
AUPhi’UigUe m/f, -п. -п обучава-
нзят; обучаваната.
Ausbilder м, - обучаваният; инст¬
руктор.
Ausihinuueg/ -er 1. обучени/, псд-
готс-ка; 2. образо-ани/; 3. развитие;
формиране;
Eine solide - bekommen Получавам
добро, солидно образование.
AUsbiliunsskosTen rue PI. разходи по
cбpaвc-aнз/гc.
AUPbilduigp^t^tr^rag т образователен
договор между обучаван и обучаем.
АupbildunesuIlr / -р/м/грс/не не
обучениетс.
ZUslhiTTie urf-У, hb ir.V измолвам
нещо;
Sich (Dat) ctw. (Akk) von jede. - Из¬
молвам си н/щс ст някого; нaсmлn-
вам зс н/нс;
Dis mOclie Ich mir ausgebeici haben!
Държа ec това! Очаовам това!
auslhizste uniV. hEle.V. 1. духаим,
изгася-ам (свен); 2. пpcgпх-aм
(тръба).
ausiblapsen жИ sn ile-У, geh избе-
ля-с, избледнява.
auslblelben urfV. sn iir.V. 1. нп ид¬
вам, cтстут-cм; 2. нп се пcяяnва; не
нaстъ>пяa; закъснява (/фено и лр.);
Eiilgi - Tagt ~ Соутсm-aм няколко
дни;
Laige ~ Закъснявам;
Die irtoffTe Wirkung bllcB aus Очак¬
ването въздействие не настъпи.
aeslblilcicii uni.V. sn ite,У, избеля¬
ва, ивбл/днияе.
zusIhli^i^i^I^f^i^!sw.V h) Ii.V избелвам
нпно.
zus|blcnnci su,V- hb tf,У- пест/пен-
Ho знгъмнnвcм (надър); плст/п/ние
намалявам (звук).
Ausblick т. -е 1. изглед, гледна (auf,
über ctw. (Akk) към н/нс); 2. перс¬
пектива, изгледи (за бъд/щ/тс);
Der ~ auf die kommende Tleatir
szisoe Пpeд-apнтeо/н нcгоeд нъм
нpe-сглnщия театрален сезон.
auslhlicken sи-У. hb tle,У- гледам
(nach ciu, (Dal) за нено).
gusiblüUcn sw.У, sn Ii.V. спирам да
цъфтя, нpeщтатяяaм.
aus) Bluten ж V. sn ilr. V. изтича кръв¬
та (на заклано животно); спира дс
кърви (за рана).
lüPlboUren ж V. hb ir. V. издълбеяaм;
пробивам.
ZUslboebei sw-V- hb tr-У, (meist im
Passiv) би—см разрушен ст бомбар¬
дировка;
Ausgebombte Häuser Разрушени сг
бомбардировки сгра—и.
ZUslBoOen sw.V h) Ii.V. 1. извозвам
с лодос (пътници ст кораб дс брега);
2. umg изтласквам някого от пози-
щзиm/ му;
umg Seinen Konkurrenten ~ Измест¬
вам конкурента си.
aus|borgci sw-У- hb tr.V. заемам, раз¬
давам в зи/м;
Sich (Dat) ctw. (Akk) - Вземам не¬
що я зс/м.
ausibrainn uniV. hb tf-У, 1. изпърж-
87
DEUTSCffÖULGAl&lSCHES W<ÖDTER^UCH
Ausdruck;
вам; изпичам Идcбp/;; 2. соcнn—aм
(мaу;.
aUPlhreehieunr-У. hE Ii.V 1. сооърт-
-см, изкърт-ам (камък); избивам
(зъб); 2. повръщам (храна); sr iir.V.
1. избягвам (зcгвcpнзк; животно)
(aus ctw. (Dai) ст нещо, ст нnотдn)•>
2. избухва (войне, епидемия); изриг¬
ва (вулкан);
Eine WanU - Избивам стена;
Sich (Dat) elnei Zale ~ Счуп-ам си
зъб;
Ihm hraci der Schweiß aus Пот го
изби;
In Tränen ~ Избухвам в сълзи.
Ausbrecher т. • беглец (от зсгясра).
auslbrcitcn жИ hb tr.V 1.- pавгве-
pnм, разгръщам (вeс-нзи); разсти¬
лам (покривна); разпростирам; раз¬
полагам, нсрежеам (стона); рсзпер-
-ам (крила); 2. üEeeie пcоав-ам; дп-
млнутpиpaа (знания); 3. разширявам
(-оaс-;; sich - paвпpcутpcнnвa с/
(пожар, nнздeмзn; идecоcгнn;; прос-
-ира се (ниви, пoои);
Din Arme ~ Разтварям ръце, обятия;
Eine Leire ~ Разпрострсня-ам уче¬
ние;
Der Nebel BriCtit sich aus Мъглата
сп разпространя-а,
AUsbrriCruie/oTI разпрострсн/еие
(на епидемия, уч/нип); paвmзpeннe
(на нpcизвcдугвc; кCналзе-;; /нс-
ненвиn.
3Us|brcnnci url-У- hb tr,У- обгарям
(брадавица);sn ilf-У- изгарям; бивам
опожарен (отвътре),
auslr-Ceein url-У- hb iг-У- 1. изваж¬
дам, изнсрвам (навън); 2. —дигам
(тост, наздравица) (auf jede. зс ня¬
кого);
Einen Triekspruci auf jeds. Gnsuni-
leit - Пия нaвеpa—зщa за нnоcгc,
вдигам тест зс здри—етс на няного.
Ausbruch т. Ausbrüche 1. избухване
(на война, nпие/мня; пожар); 2. бяг¬
ство (от затвор); 3. ззpзr—aнe, еруп-
щзn (на вулкан); 4. изблик (нс радост);
5. избухване (- гняв);
Etw. kommt zum - Нено избухва,
започва —,/3™;.
AUshгuchseIrsucU т опит за бягстяс.
amp|hгötIn w,K. hE le.У. 1. звмтг*
-им, излюпвам; 2. umg измислям,
измъдрям; 3. umg на път съм -с се
разболея;
umg Eieee Plag ~ Ивмт—pям план;
umg Eine Erkältung - На път съм —а
х—ана простуда.
auslbueieg ж-У. hb ii.V 1. (meist
pari II) разпродавам —сзчон биле¬
ти; 2. зает утм; нямам свободно вре¬
ме; 3. Wieisch заличавам (нepa; по
книгите;
Der Flug ist ausgcbucHT Всички би¬
лети зс нcлeгa се продадени.
Ausbuchtung/, -сп издатина (нс път
и-^р.).
auslbuiUcig sw.У- hb tf. V. ивеcнa—aM;
изравям ст земята.
^slbügeln sw.V. hb Ii.V 1. изглаж¬
дам; 2. cгутpcнявaм петно с ютия¬
та; 3. umg уреждам н/щс, поправям
(грешка);
umg Din Striit auszuhügele puclen
Мъча се -а уредя спора.
ZCSi|BuUie sw. V. hb ir. V. umg cувнpн-
—см, изразя-см нeпдoвоe-вopeнзe
(от apтзс0; пnвnщ; нcоиmно).
Ausbund т. Ausbünde meist Sg. об¬
разец, връх, cоищn-яcpeнзn (на на¬
халство и пр.).
зus|hörgcм sw.V. hb tr.V. оиma—aм
ст гражданство.
Ausbürgerung /, -еп лиша-сие ст
гражданство.
luslblirsttg ж.V. hb if. V. ивеemияaм.
auplhüßen ж И. h) tr.У- изкупвам
цр^се sи.У- sr ilr.V. umg офейн-
—им,
ausichiikcn sи.У, hE iie.V. уреждам
умeоииоe си в хотели;
Aus dem Hotel - Спpев—aм сгanтa и
връщам ключа я хотела.
Ausdauer / о.Р1. нcутcяну-вc; из-
-pтжонвcут; търпение.
auslUzuire sw-У- hb ilr.У- veralt из¬
държам, изтърпявам!; изтрай-см,
трише-еи adj 1. издръжлив; тър¬
пелив; -2. Bot многогодишен (ресое-
.—, храсти).
AlusdauertriIgCgg п тренировка за
из-pтжлзвcуm.
lusdelebar adj разширяем; резтег-
оив.
CUSl ithnen sw. V. hb If. V. 1. pавтnгем;
разпъвам (листио); 2. разширя—см
(дейност, власт); 3. удължавам (прес¬
той, заседание); sich - 1. разширя-
—ам се; 2. продължавам, трая по-дъл¬
го (нcуeнeниe, събраеие); 3. прости¬
рам сп (област);
Silnin ECgfluss auf aeUcre Menschen
- Рaзшзpnвaм —оияeзnтc си върху
други хора;
Ein Tlnf UeUeT sich ühir SüUeuropa
aus Област на иисес атмосферно не-
оnгaнe е обхванала Южна Европа.
Ausdehnuuin./, -сп paвшзpn—aн/;
удължаване.
АUPUIlgueдpkoIfTIuiegi т елeаи-
ци/нт ес paвшиpnвaнe на тeоaте.
auSldenKee ипг. V. hb tr. V. измислям;
sich (Dai) ctw. (Akk) ~ звмнулnм си
нещо;
Die Fol/ce Uer Ueueiitiv:t-is:hmiuit'uig
sleU eiclt aupuuiIekce Чс—ен en мо¬
же —а си представи наови последици
може дс има замърсяването нс окол¬
ната среда;
umg Da eussT du Ui- (schon) ciu.
zedcrip Ч Измзуоз нпно друго (ap-
гумеитите ти нп могат дс ме убедят)!
amp|ncuiIn sw-У- hb tf-У. paвгтлkу*
вам, интерпретирам.
ausliieici жИ hb itr-У, 1. veraltend
изслуж-им, отслужвам (военна служ¬
ба); 2. umg износвам сп, изхабя—ем
се (дрехи, молив и др.) (meist peef).
aUSlncSKUtCCrcn .w.K hb If.V. лбсъж-
-см до крей, вс/сгранно (mnма; проб¬
лем).
auplUorren sw,У- sn ilr. V. звутхяе; из¬
сушава сп.
ausidörrenжИ hb ii.V. ззупшaвaм;
пресушавам.
3apldrehce sw. У. h) tr. V ззноючвaм;
спирам (чрез вa—тpтaн/ не «0^/ и
ер);
Das Radio ~ Изключвам рсдисоо.
3Us|drcschnn uriy. hb tf-У- свърши-
вем.
aUPlUrillce sи.У, hb tr.V. Lardw вa-
уnвам с редсс/ялои.
AusUruckr т. Ausdrücke 1. израз;
2. oTl изражение; 3. o.PL стил, на¬
чин на изказване;
Eli passender - Подходящ израз;
Eiw. (Akk) zue ~ bringen Изразявам
нено;
Zue ~ kommen Намирам израз,
изразявам сп, пpcn—nвaм се, поосз-
—ам се.
Ausdruck; т. -е paвпeеетке (чрез
ausjärucken
номпютър/н принтер).
ausldracken mV hb if.V 1. отпечат¬
вам («ииге;; разпечат-см (с компю¬
тър); 2. напете-вам бпз утеpaнeeиe
(дума),
anplirückeg sw. V. hb tr. И L ивстзуо-
вам (плод); 2. изразявам (мнение);
sich - изразявам сп, говоря по опре¬
делен начин;
Sniec Freude ~ Изразявам радост¬
та си;
Die EiiwCcKueg In Zaticn ~ Изра¬
зявам paв—зmиeтc я цифри;
Elen ZCgareite Im Aschenbecher ~
Изгасявам цигара в пепелника.
aUPdr^cKICci adj звpзч/н; н/дяпу-
мисоeщ;
Ein ~ns Verbot Изрична забрана.
ausdruckslos adj неизразителен.
aUPi-ucksptarK adj звpевзтnлnH; по-
унp/сивne.
ausdrucksvoll adj нвpaвитeо/н.
£esUruikpuiIsn / начин не изразя¬
ване.
^|l^iü^i^eee^.P. hb lг,У, пререждам,
разр/ждам (pеут/нзn).
aup|UU1sicn sи-У- hb tг,У- изпусна
(неприятна миризма), изперя-е сп.
Ausdunstung f. -ее изпарение (с не¬
приятна миризма); пера.
auseinander adv paвдnлnнО; ^00-
-/онc (яъв вр/м/, я пpлс-paнствЛ;
във ввaимocоeoшeнии);
Die Ereignisse ПСе/се ucii ~ Между
събиг^ге n изминало много време;
umg Wir sini seion lange ~ Ние от¬
давна япчп сме разделени.
ausiCgagdirIhrCgein aupiieaeUir
ЬгСеаме urf.У. hb tr. V. paвд/оnм един
от друг; разтървавам (би/ни се, спо¬
рещи);
Der Streit liT die Freunde атиСе-
iidnr /ebracUt Спорът раздели пр^-
телите.
aupмIe/1Unг;nleiiicrcg zupeieienc-
ilvidierni sи,У, hb If,У. разрушавам
nдинут—cтc (- lpyea); разруша-см
щnоcутгc не нещо;
Den HochscHuIbe-eich - Извършвам
разделени/ в сферата не вист/тс об¬
разовани/.
auseCiaeUerlnzHee zupciezeUc- Taiinn
urr. V. sr ilf. V. разпада се (на отделни
части).
auptMaeUerlnalicn aupcigagdt- falten
GAöroOTf
жИ hb ii.V. разгъвам (кърпа; план
Ha ГрС-с).
zupc1gagUnг|ПIcaIg aupeiezeUer ТНм-
/ее une.У. sr iie-У, umg разхвърчсве
се на яуиенз страни.
auscmaeiirigchne ausMleziUer /cUee
uri.V sr ilr.V. 1. разделяме се (за
приятели); 2. разпръсквам се, раз-
сти-см сп (тълпа); 3. различават сп
(мнения); 4. рсзд/лят се Ипътзна;;
5. umg разпада се ((ja части); 6. umg
нaнтлenвем;
Win gligce См Besten £^1^11111
auptCezeUer Разделихме cn в най-доб-
po разбирателство;
Unsere Aeschtee gchci aupciiaeicr
Възгледите ии се различават.
zupeimgiderlhziTni auseinander taftie
uri.V hb if.V. pезозеевам едно от
друго;
Die ZulilCn/n kaum - Е—ян pcвоиче-
-им близнаците.
ausiIgaiUer|kIaTfcg aupeieaeUe-
kiaffne жИ hb iii-У, 1. зее, широко
отворен n (рсна); 2. напълно се рез-
онеa—am, несъвместими са Ииeоepn-
уз, възгледи).
aupcleagdirlklamüpcre ausiIeaeUnr
klaeüsc-e sи,У, hb ir.V. umg 1. оп¬
равям нено зaноeтeнC; сбъркано;
2. cбnуиnвaм.
zuprCnaeicrllauftn ausdinaiUnr laufen
uniV. sr ilr.У. 1, разбягаим/ сп, раз¬
пръсвам/ сп, рсзсти-ам/ се; разде¬
лят се (пътища); 2. омпнва и сп раз¬
лива (тесте, сзpeн/); paзтoпnвa сп
(сладолед).
aupnmainirlilbcg lusnigaginr icbni,
sici sи.У. hb отчуждаваме се;
Wir laben uns iUPiIeagUergilihT
Отчуждихме et;
Ich habe eiet mli ilm aupciiaiUcr
gninbi Отчуждих се ст нпгс.
iusiIgggUerlrelTlig auseieaeUir
геСПеп url,У, hb irV'. 1. paзетувaм,
раздирам; 2. разделям (xopa).
iusiiiaeUer|gilece luseieieUir
iiUmee une-У. hb ii.V. разглобявам
(мотор, чесcяeно;.
аuPIje1eUer|PItuIe auseinander
pctzee sи-У, hb 1г.У. нзnуenяaм; раз-
nунnвaм (нnнcмп нещо); pich ~ 1. зс-
нима—ем сп (mit ctw. (Dal) с нено);
2. резпрс—ям с/, обяснявам се, спо¬
ря (eit jede. с някого);
88
Ici каел dee Ktni Ulest cUemlpelnn
Prozesse niclT - Hi мега дс обясня
ec детето тези хза!ие/снн процеси;
Sich eit einer Theorie Kritisch -• 3a-
иимс—см см критично с дадена т/с-
pw;
Sich eli jede. über ein Prohlie -
Споря с някого за, по спр/д/лпн
проблем.
Auseiiigaguerstzzueg/ -en I. изло¬
жени/, обяснение; 2. дискусия; спор,
оаренице, сблъсък; 3. вa-имaнзe (mit
ciu. (Dal) с нещо).
auserkoren adj geh избран (zu niw.
(Dal) зс нещо).
ZUseriesie adj geh избран; под¬
бран; изискан Иякпу); с нсй-дебре
kaеeуавc.
ZUslirseiin unr-У, hb If.V. geh изби¬
рам, предназначавам (Tür ctw. (Akk)
зс еешо).
ausli-uänice sи,У, h) if,У- geh изби¬
рам; спр/д/лям някого (zu ctw. (Dat)
за нено, нnkенъя;.
AUscrWaUiTi m/f, -m. -r избраник/
избранице (не сърцето).
трепел urrV. hb if.V. изяждам
докрай.
ims|ПаnIl1 sw.V. hb ir.V 1. издявам
(ноепц); 2. изнизвам (мъниста); sich
~ ивмтk-aм се ст задръстване.
amifzU-ee uniV’. sr iir.V. I. отивам
не разходна (с нoоa); 2. излиза (от га¬
ра, нpнс-aнищe) (яоaк; кораб); hb
if,У, 1. разхождам (с коли); 2. pевнa-
сям; доставям нено (с оoоa;; 3. из¬
карвам автоматично машинна чaу-;
спускам (кcлeуни«); 4. —земсм вън¬
шен завой; 5. pаввивaм пълна ско¬
рост (не кола, турбина и др.);
Einen Behinderten - Изкарвам ин¬
валид с инвалидна kcлнекa не раз¬
ходна;
Aupgefanrege Straßen Рcвбзаз
улици.
Ausfiäirif -en 1. изход за превозни
средст—а; изход от мcгзу-pеоa; из¬
лаз; 2. разходка с кола; 3. ивоизaн/
(на влак от гара, параход от присте-
нин/;;
Jede. iln - versperren Препреч—ам
изхода нн кела;
Die - freigibtn Давам сигнал за
тръгване (ес влеем);
АсШе/, Ч Внимание, тнреж!
89
DEUTäCH-ßUMJA&ICCHES WÖßTEßöUCii
Ausführung
Ausfall m, Ausfälle 1. o.Pl. загуба;
скапван/ (еа носа), спсдвсне (на зъ¬
би); 2. етпс—.ене (не внс/денз/, урси);
3. Winsch непосгьпване -на средст¬
ва); загуба, лзпуa; дnфзцнT; н/дcу-
тиг; 4. резултат; 5. ненageниn, стека
(от стрина на Обсадени); 6. оскърбле¬
ние, Обида, нападна;
Der - eines MItirhilTirs Отстут-иn-
-л еа един «слети;
Dur - des Fußballspiels Самnнaтa не
футболиста срещи;
Dm- ~ der Wahlen Резултатът ст из¬
борите.
ausifitien url,У, sr ilf.У- 1. па-а;
спсд—а (зъби); скапва (оcсa; пера);
2. отпада; cом/нn сп; не се утстлз;
3. спиир ГтoкИ; не фулинщоинра -ма¬
шина); 4. отсъства (колега, стутeвa-
тел); 5. завършва, дава определен ре¬
зултат;
Dis Urteil fiel ungünstig aus Пpиут-
-а-а беше неблагоприятна;
Dlt Fernpehseeiugg Tillt aus Теле-
-изиоинотс предаване отпада.
Ausfällen sw. V. hb tr. V. 1. Chem отде¬
лям (чрез птнnяеаn); 2. Schweiz Jur на¬
лагам неес^исни/.
ausfallend adj оскърбителен (/cani
jmUe. за нnкcгc).
ausfällig adj = ausfailcin.
Ausfali(s)to- x щ/лтpcолc изход¬
но присосиин/ (за връзес с други
уоpcнз).
AUsTaUuitraßef мнcrcоeн-c—е изход¬
на улица (ст град).
AUsTallpuilKcI т Phys ъгъл иа стри-
жпеип.
ausfaltbar adj който мсж/ да се раз-
гтн/ (зс кapma;,
aupfTItea ж И hb If. V. разгъвам (не¬
що нагънато, нagзпоeнc;; sich ~ раз¬
вива се, разгръща сп (заложби, тс-
оaнг;.
auslfichTci url-У- hb tr.У. бсрл се
докрай (за нещо);
Elin Mcliuigs^ierpchiiinihnli ~ Дис¬
кутирам paвнcrоaуз/ длерай.
auslfu/Mi ж V. hb tf. V. нcмз-ем; из¬
митам.
Z_uslfetlei ж V. hb ir. V. 1. ивннлnвaм;
2. изглаждам, -cивпзн—aм (стил).
auplfertCsei sи,У. hb tf.V. изготвям;
издавам (донум/нт).
AsTertic/ung/, -er 1. изготвян/ (не
нниже); издаване (не документ); 2. по-
в/мплnp (на денум/нт);
Ie zweifacher ~ В —ви /квeмнлnpa.
ausfliUle adj ir: ctw. (Akk) ~ macHcn
намзpaм; откривам нено.
3Up|fIpchc1 ж,У. hb tf.V. 1. извеж¬
дам (от —cgaте); улавям; 2. улавям
всичката риба.
ams|fiiIkc1 ж V. hb if. V. umg из¬
кърпвам набързо (дреха, плет).
aUPlflleeen urr. V. sr ile нзонтaм;
изхврънвам (auch übeilr); hb tr. V. пре¬
насям със самолет;
Belagerte - Транспортирам обкръ¬
жени със уcмcлe-; извеждам ст об¬
кръжение със унмcлe-;
umg Alin slii ausgeTloatn Никой нп
е останал воъни.
guslTicsci mV. hb if.V. oбонщoвaм
с ноcеки.
SUslf11eßci urr.V. sr tir,У, 1. изтича
(течност ст съд); 2. тече, пропусна
течност (бтеве, резервоар).
ausifl^i^ip^eiurr.V hE йf,У, umg 1 пре¬
въртам, губя еснтрел над себе си
(с-напрежение; радост); 2. “надрус-
всм сп”, под въздействието нн нар¬
котик съм.
Ausfluchrf. Ausflüchte претекст, фор¬
мална причина, извъртане;
Ausflüchte eicUci Измъквам се, на¬
мирам си претекст.
Ausflug т. Ausflüge излет.
AUsnügli^r т. - излетник, пнсоур-
внено.
Ausflugslokal п заведение зн излет¬
ници.
Ausflugsverkelhr т транспорт за из-
л/тнищз.
Ausfluß Ausfluss т. Ausflüsse 1. ст-
-нчеee, изтичане; 2. oPl Med течение;
3. улей -място) за оттичане, отточна
-ръба; 4. geh ре/пп, следствие;
Dm- - der Waiic Сmтcенетa тръба
еа ванете.
aUPlTo-Mci ж V. hb Ir. V. 1. Tech фср-
мс—ам; 2. оформям (тeист;.
/UsiforMuICe-ce sw.У, hb tr. V. форму¬
лирам пpnщнвнc.
auslforschen ж.У. hb if,У- 1. разпит¬
вам някого (über etw. (Akk) за нено);
2. paвуоeд—aм; разузнавам; 3. öslvie
издирвам, откривам престъпник.
ZUPlfrichtcliw.K hb ii.V разтовар¬
вам, стоварвам.
Zlislfrzgci sи,У, hb If.У. разпитвам
(izcH ciw. (Dai). üher ctw. (Akk), udgei
eiw. (Gen) зс н/нс).
auslf-aiPtn sи,У. sr iir,У- paвизщ-a
сп, сръфяа се (нoое, панталон).
31is]fr1sMg sw.V. hb If,У. 1. Tech ct-
соpaнn—cM; изривем с аpnве; 2. из¬
глаждам с фреза.
auslf-cssei uni. V. hb ir. V. I. изяждам
докрай (зс животни); 1 разяждам, из-
гpнввaM; преяждам, издълбанем (зс
молци, веда и др.); 3. umg забърк¬
вам каша, —ърша нпне непозволено;
umg Etw. (Akk) ~ eüssee Тряб—с дс
си понеса пcсл/gзщите ст постъпка;
umg Was Uzt er Пепе schoi wieder
ausgef-MSpei? Kaae ката n забъркал
пан?
апТ-Сет une^-У. sr ИгЛ'. l,Laneiи
измръзна (посев); 2. замръзва изця¬
ло (езеро).
aupFugensw,У, hE if,У. фугирам, за¬
пълвам фуги.
AuuSuUu-/ -еп LcPl. звиcC; /еспорт;
2. изнасяни стоки.
AuSUhra-iikcI т износен артикул.
ZUsführhar adj cстнeсовзм; изго¬
ним.
AUsTuhrBistimmuigci rue PI. разпо¬
редби за ивeлу.
ausllTUhren sw.V. hb ir.V. 1. ивeесnM;
експортирам (стени); 2. завеждам
(иа телци, ресторант и пр.), -0— не
разходка (дете); извеждам (куче);
3. осън/ствявам (№!,); изпълня¬
вам (запс—ед, нcpтеka); 4. извърш¬
вам (поправка); изработвам (т/ма,
пропит); 5. звоегaM; изnсиnвaм;
Eli MäUcici zue Tanz - Извеждам
момиче ле танци;
Elie Ope-atioe - Правя, извършвам
oн/pcщиn;
Eile Theo-Ic eiter - Излагам тео¬
рия по-подробно;
Getreide - Изнасям зърнени храни.
Ausfuhrer т. - Wiilsch звнoузтeл.
Ausfuhrigenediec/uea' paвp/шзт/л-
нс зс ззecу.
ampTühг1icl adj ззеepпетnлnH; под¬
робен, обстоен.
^^p^UriichKcii / o.Pl изеepпameо-
носо.
Ausfuhrquote / овстн зи ивeoу.
Ausführung / -ел 1. o.PL изпълне¬
ние, cстн/утвя—cee, p/aозвзpaиe;
AUsfulгecгbot
СЛдГШОГГ
90
2. ммсдп; и изработи; извптоинии (ни
продукт); 3. rue PL ззоoж/нзe (ес те¬
ма); мнсои; —уми;
Eiw. (Akk) zur -“ Brlggen ОУЪH(УO-
—явaм; ззптоen—aм нено;
EtW. kiemt /claigt zur - Нено cc
cсънeсовn—a; н/що се peaлзззpа;
Elin exklusive ~ Луксозно изпълне¬
ние, луксозна изработка;
JeUs. -ме aufmerksam uuhrre1 Слу¬
шам вeзмaт(олc нечии cбnул/лиn.
Aupfui-verhot п ембарго; забрана
за звнcс.
Ausfuhrwaren rur.PL зaecуни стоки.
цр^Псл sw.V. hb tr,У, L запълвам,
зеузпвaм; 2. изпълвам, аa(аaм (мяс¬
то); 3. нcпъл—aм (анкета, формуляр);
4. заемам, ополоотаорян—м, затъ¬
вам времето ла някого;
Stil Beruf TüllTe iin siez aus Про¬
фесията му иащялc го поглънате;
Eigen Scheck - Попълвам чпн.
ausl füttere sw.V. hb lf,У, пcдноатn-
всм, oбозщcвaм (епозn;; аaпъовcм
празнина.
AUS|a1BM1/; -л 1. разход, разносни;
2. o.PL разде—ал/; 3. cбnвя—aн/ (еа за¬
повед);
Die - von Esptn Рсз—с—сее нс храна;
LiufenUc ~п Т/нуни разходи, пла¬
щания;
Die - des WettirhcrichTs Сбявяваег
ла мeо(cpcлcгзенaтa прогноза.
AUSgibnj/ -п 1. издание (не ннига);
2, брой (не уннсaни/;;
Die leuisti - des Buches Псс-едно-
-c ивgaннn не книгите;
Die iiutl/e ~ des “Stere” Днешният
брой на списание “Щерн”.
Aüsgibnbuch п разходна книга.
Ampe1hc1pollrik f oPl. нcозтзкa не
разходите, разходна политика.
Ausgang т, Ausgänge 1. изход; 2.
край (не горе, местност); ерай (ла
период ст време); край (нс орган);
3. oPl. завършен, изход, резуогсо (ст
забcpИ; стст/зaниe); 4. oPl. залиаa-
ие; отпуск (ес войник).
AUsgiiasposCtCog f изходна нcаициn.
AUP/ai/Ppuikt т изходен (огправ-
Ha) тcеka;
Ausgangssperre f забрана за излиза-
ип (от дома, от емзсрматс).
auslgären une^.V. h)(sr iif-У- прпни-
оява Иянeл).
ausl/ibni ипг. V. hb tr. V. 1. харча па¬
ри (Tür ctw. (Akk) зс e/Ho); 2. давам,
раздс-ам, pаaпp/д/оnм (яд/нe; на¬
питки, еппceн); 3. черпя някого (ir:
jede. ctw. (Akk) -^); 4. пускам - об¬
ръщение (баиенс-и), издсвсм (път¬
нически билети); 5. давам, звеавaм
(заповед); 6. пpeду-a—nм някого, не¬
що (ais/fiir eTw. (Akk) като, зс нено);
sici ~ 1. представям сп (ais/Für ciu.
(Akk) зс h/hc); 2. umg pcадaвaм сп,
изразходвам всичките си сили.
aupgibcuit adj с иаgпозлa (ес дреха:
ес коленете, оaнтзт(;.
aupgeBraggt adj umg ззи/мcнnо,
психически или фивзеeски еа края не
узлиme си.
amsechucni adj разпродаден (за м/с-
-а - самолет и др.).
amsechuffT adj umg, ofl pejoe рифи-
eзpал, напnч/и.
Ausgeburt f. -er pejoe рожба (на бо¬
лен мозък), изчадие;
- elec- krankhaften FaitasCn Пое— нс
белнс фантазия;
Er ist clec ~ von Faulhcii Той е въп-
отнeли( иа мързела.
aup/eichgr adj обширен, просторен;
прссорсиел.
aUs/eTzIlee adj необикновен, чудло-
—ст, /нсц/итpзчeи.
ausgeglichen adj уравновес/н, хер-
мллзеeи.
Ausgeglichenheit f oPl. ура—нсвпсе-
ност, хаpмcннеиcсm.
Ausgehagzu/ т пpaалие/н костюм.
CUPsleeleg uniV. sr itf,У, 1. ззлззaм;
2. umg свърш-см се (за запас); 3. umg
изгас—е (светлинс, огън), спира -с ра¬
боти ((oe«-)^);-); 4. нpз«оюе—с,
свършва (по определен начин); 5. из-
оизс, идва, изхожда, зепсчве (оо №-
къде, сг някого); 6. предполагам,
изхождам (voe ctu. (Dal) от нещо);
7. псдс, сиап—а (еоса); 8. забnля—a,
изоиза (боя);
Die Kraft eilt еСг aus Сиоста ми
с—ършва;
Wie Ist Ule Sacic aupgnaaigii? Как
свърши иуоcpзnтa?;
Der Vorschlag gelt voM Ministerium
aus Пpeдлcж/нз/-c и-вс от минис-
-epу-вc-c;
ABinUs ~ Излзаaм я/чгр (на театър
и лр.);
Von Ui- Annahme ~ Иаoззaм ог
пpngлcжeнзe-c;
Ilm glig Ule GeUuli aus Търп/ние-
oc му се изчерпи.
ausgchiii adj изтичащ, измзeаяаЩ;
оти—ащ към своя нрай;
Das ~п 19. Jan-nugUert Краят ла
XIX -пи.
aupgehugeirt adj изгладнял, изто¬
щен ст глад.
цреско^т adj umg изпечен, рафи¬
ниран.
ausgelassen adj буен, в/с/о, необуз¬
дан.
Ausgeiiappuehit|t' meist Sg. —/сeлcсo;
буйност, н/сбуздснссо.
aussneachi adj 1. решен; 2. umg pejoe
нуoзлсkи (за нcgунл—aиe;; гсоям,
пълен;
umg Es war eine ~e Sicic, lass ...
Реш/нс беше, че...;
umg Elie ~n Dummlilt Пълна тоу-
песг.
ausgenommen, peäp (Ak^Nm) ос¬
вен, с изключение не;
Wir aiic, eicH - (~ icl) Всички ние
освен (с иaключ/ниn не) мел/.
aupgciommeo2 korj освен аис ее;
Das Fest TieUet statt, ~ es -ejieT
Празнинът не се уъу-c3; ссв/н аис
е/ всои.
ausgepowert a1UPS9'po:exт1 adj umg из¬
цеден, напиел, без сили.
ausgeprägT adj хараетер/н, пcgе/p-
осл; нcнъoлл иаpевeл; сиоис paавзт.
auPeuriciniT adv mcеиC; тъкмо.
зmpgcscUiospng adj изключен, невъз¬
можен;
Eie I-ntue ist eö11lg - Нaптoил е нв-
коюч/нс -а се заб-ужла-ам/.
aupgesciniiteg adj дnkcлтиpaи; с де¬
колте (бо^а, рсиоя).
Зmsgcsplcit adj im: umg bei jede. ~
haben ея«^ en иска и -c ме аиа/.
amsgIpprochI1 adj 1. ясно иаpaз/л,
лпpeдeoeИ; явен; 2. много, особено
много;
Elei ~е Neigung Ясно наpaа/иa
склонност;
- gut Много дсбр/.
ausigestalTun е V. hb Ir. V. оформям;
Den Saal ~ Украсявам аaoa-a;
Eli Tleei ~ Рaвшиpn—aM; разглеж¬
дам обстойно т/ми.
ZUs/nsucht adj 1. иаисоеи, подбран
91
DEUTSCiH-EUUC/AQISCHES WÖRTEDEUCH
auslhelleg
(зс ясoиe; oбн/ствo;; 2. подчертан (за
Пчmняcс-; злоба); 3. особено;
- ^№11 Blumen Особено красиви
цветя.
Зmsgcu1chpмn adj 1. изpaутo; 2. umg
гърбав; 3. umg млото голям;
umg Ein -сг Skandal Голям скаидсо.
ausenuoenn adj уpa-eлвeуeи; xap-
мoнзе/н;
Elie -e Politik Урсянояес/нс поли¬
тика.
Ausgewogenheit f oJPL уpaвнc-(уe-
нсст, хеpмcниеecут.
ausgezeichnet adj отоичпн, превъз¬
ходен.
ausglehlg adj 1. богат, обилен; 2.
продължителен;
Es tat - geschneit Велn силен сняг;
Ein -cs Frütstück Сбиоис закусис.
ausigicflnn uniV. hbtf-У. 1. изливам
(тeеиcст;; изпразвам (шише); 2. лт-
линсм.
3UPlgIpsni sw.У, hb ■ir.V. запълвам с
гипс, иагзпс-ем.
Ausgleich т. -е 1. изравняване; Sp
рсв/л резуотат, изpcвиявеиe; една¬
къв брой гочии; 2. снcгcдбa; спора¬
зумение; _
Als - fii- U|n Üterstunfon Катс исм-
п/нсaциЯ; cб/анn-nинe за извънред¬
ния труд;
Zum - Ihres Kontos Зс израянпеип
еа умeokaтa Ви.
aUPle’elclen ure.V. hb tг-У, 1. иа-
paвлn—cм; отстранявам (pавличия;;
2. (дълг); 3. поправям
(тр/шка); 4. —тзсаелcвnвaм; компен¬
сирам Ииeдcс-aттк;; 5. изглаждам,
уреждам (нoнфликт;.
Ausgleichsgetriebe п Tech дзфnpee-
цисона предавка, gиаepeнцзao.
AUPgliichuia'ieieiStkK'ojzz. производ¬
ствена, занpaвиmeлнa гимнастика.
AUPglei^^isspi^iri т о.Р1. компенси¬
ран спорт.
Ausgieichstor п Sp ззpaвизmeл/и
гол.
ausleleltei unf-У, sr itr.V. пcдхoъа-
вам се (auf ctu. (Dal) на ненл);
Das Glas glitt ilm aus Чашата му се
изплъзна сг ръката;
Elie böse Bemerkung glitt IUm aus
Изплтаиa му се аocбиa аaб/oeжиa.
auslgliM^en sw,У, hb tr. V. отделям (co
нено цялс), изключвам;
Bei icn VerHieUiuneen ein lilkles
Problem - Изключвам ст нp(гoвopз-
тг щекоглив прсбо/м.
ausleraBni uniV. hb lf-У- 1. ианлне-
—см, изравям; 2. ш?п; изваждам еа бял
свят (нещо забравено);
Alin Famlllneacscnichicg - Разравям
стари семейни истории.
AU sginibjueg/ -en 1. rue PI. разкоп¬
ки; 2. - находки (от разкопките).
Зms]g-äten sw.V'. hb ir.V заезутвaм
костите (на риба).
U^mgrelTee unr^.V. hb iii.V пра—я го¬
леми крачки, широки движ/ииn.
aupgriifind adj с размах, широк;
Eiee -е Hanibcueguna Широко дви¬
жение, широк замах с ръка;
Mit pclnee Plänen weit - scie Пла¬
нирам много нспр/g я бъденеол.
uusigrttbdnsw.V hb tf-У- ззмзулям,
измъдру—см.
Ausguck т, -е 1. Mar наблюдателен
пост; 2. umg озъртане, оглеждане.
Ausguß Ausguss т, -ssgAusgüsse
1. Ииухн/нсиa; мивка; 2. канал (на
мзвkн;.
aUslhiBce ureУ,h) tl-У- umg 1. съб¬
лечен съм (дреха); 2. -счел съм (неи-
вeстиин;; 3. изключил съм (ел/н-
0)00/-); 4. свършил съм, приклю¬
чил съм (рабсте, уроци).
ausl^^<^l^<^n swy hE lf.У-1 иакъ^лвн-
вам; 2. вадя (картофи, цвекло с мо-
mзкa;.
щр^кт sw. V. hb tf. V. откачасм (ог
0^;);
umg Bet jmdm. UakT es aus 1) Губя
уaмccбoaдcииe; изтър—см си нерви-
ое; 2) Изключвам, нищо повече не
мега -с рсзб/ра.
3UP|hiiTen umi. V. hE tr. V. 1. нceауnм,
изтърпявам; 2. издържам, поанам
издръжка (на никoгc); ilf. V. издър¬
жам, изтърпявам;
Die Hitze Ist eicUt auszuUaltng He мо¬
га -c издържам повече тази жеги;
Sici von jeUe, - Izsste Оставям се
gc м/ издържа някой;
umg Hlcr/So lässT es sich (sut) - Тук,
така е много приятел.
ZUPlhärereeen жИ hb lf-У- изчуквем
(иepaвлcуa; стg;.
3ms|Uandcin sw.V hb tiy. споразу¬
мявам се (чрез преговори, пазар¬
лъци) за нещс, уговарям (дого—ср,
щeне;.
3ms|ThändigenжУ, hblr.V. -pтевaM;
пр/да-см лично (нnкемп нено);
Jede. ilic Urkunde - Връчвам ня¬
кому грамота.
Aushändiegug/ o.PL връчване, пре¬
даване.
AuSnaig т. Aushärge обява, афиш,
плснст;
Etu. (Akk) Uurci - bekannt - gnbni Съ¬
общавам зс нещо чрез афиш, обяве.
ZUPlUäggeer жИ hb ii.V. 1. лтkaе*
вам (прозорец); 2. ааеaеaM; окачвам
(обява).
ausln'angcii uriy. hb ilf-У, стоя за¬
качен (обява);
Dir Fahrplan hängt aus Равпзуанз-
ете n закачеи;.
AUshangiseUIIi п 1. фнpмa; табела;
2. парснсн, прикритие;
Jein. als - bcnützei Ианеoзвaм ня¬
кого като параван.
ausl larren sw-У, hb ilf-У- geh задтp-
жам, изтрсй—см (при трудни ууoo-
—).
ausH^^rten sи-У, hb tr-У- Tech аaкa-
оявем (м/осо); sn tlr,У, засъхва (б^я,
оао).
ausllauclee ш V.■ hb tr. V. geh 1. нв-
дишаим; 2. запусkем, разпръсвам
(аромат);
geh Worte - Тихо прошепвам слова;
geh Sein Leben - Иаgтх-aм, умирам.
ausliiuig ure.У- hb иУ. 1. звуи-
чам (отвор); 2. иадnoвaм, издълба-
всм (ннензу;; 3. извайвам (стaтпя;;
4. lardsch напердасшвам, натупвам;
Ein Loch Im Els - Пребивам, изси¬
чам дупка - леда;
Eine Igsclrtft auf dem GraBsTeln -
Издълба-см надпис върху надгроб¬
на пооча.
ausllcrcn unг,У, hb trУ. 1. иаоoпc-
вам (mcätc, каесо); 2. стнсчвсм (вра¬
та, прозорец); 3. изпразвам (гнездо
на птзщa;; 4. залавям и лзkвздиpcм
(банда пp/стъпнзщз;, обезвреждам.
Aushebung' -en 1. о.Р1. изкопанен/;
2. лнквзлиpcл( (иа банда престъп¬
ници).
amp|UeekIg sи.У- h) tr.V. umepvjrr
укpcn-aа, замзуonм (план, хит-
pcугз;.
ausiUcIlcn sи,У, hb lf,У, иал/кпвем;
sich - ивл/ку—ем ec; sr itr. V. изо/-
IfiSlUelfni
GADOQCF/
92
«увим сг, oадpa—явaм; аaа—paвявa
(paHc).
äpsjlelfie url-У. hb 11г.У. 1. внм/сo-
вам някого -ремглел (я работата);
2. ппдлпммсгм; гпслпквям школо
(eit ciu. (Dal) с ипно); 3. помагам
(на иинлгc;;
Sich giacnsciii/ - Помагам/ си, ус-
оужвамп си един не друт,
Zniiucilia ie Büro - Временно зн-
м/ствсм някого я кcищeoapниoa.
AUsHilfe f, -п 1. оЛ временна по¬
мощ услуга; 2. псмсниин, (време¬
нен) работник;
Elen ~ Tür 4 Wochen sucUei Търся
временен работнин за 4 седмици.
Aushilfskraft / = Aushilfe.
aushilfsweise adv временно, за яре-
меееа помощ.
ajnphoBelesw.V'. hb iг.У. рендосвам,
изглеждам с ренде.
amp1hrhlcg жИ hb lг.У- 1. задълбa-
вам; 2. пoдpивaM; подкопавам (з.—рс-
-(, реноме, осео-и);
Eie 1UpgIhrhlteг Baumstamm Кухо,
издълбало дърво.
Amshrhlu1e /, -еп нухзnе; хралупа,
пещера.
auslUoici sи,У, hb iir.V 1. замахвам
(mir ctw. (Dal) с нпно); 2. превя тире¬
ни крачки; 3. започвам дс разказвам
oтgaoeч; разказвам обстеятеоствпео;
leV. umg paзпиoвем; подробно няко¬
го (über ctu. (Akk) зс нпно);
Mit dem SeUueri ~ Замахвам с мпч;
Zum Sprue/ - Засиовам сп за соло;
Weit - Започвам огдслгч (при раз¬
каз).
auPlUoIzei мИ hE tf.V. ззсзеaм
(гоРн).
gmp1horclc1 ж V. hb If. V. paзпиавеM;
по—питвам предпазливо.
aus|UIIipne sw.V hb ii.V. олющвам
(боб, грах).
amp|nugger1 sи,У. hb le.V изтоща¬
вам чрез глад, моря от тоед;
Din Belz/ertei ~ Принуждавам об¬
кръжените -и сп пр/gagco от гоад.
Zipsituptie s•u,У. hb Ii.V. нвкешonм
(храчна, кръв); itf.V изкашлям сп.
ZUsijätei sw,У. hb tf.У, плевя, очист¬
вам ст поевеои.
auslkaeeeiisи-У. hb lr,У. 1. разрес¬
вам; 2. отстранявам чрез разресва-
и/ (прах от косата); 3. претърсвам,
нpееeу-aм (местност).
auslkzufcn ж V. hb ir. V. umg нвнп*
пувам цялата стонс;
Dee saezie Laien ~ Изкупувам ма¬
газина.
ausikeniee sw,У- hb Ii.V. Tech изра¬
ботвам надлъжен жоеб (- гредс).
2Us(Kelhrci жК hb leV. измитам
(помещение; прах ст помпнеиип).
ajcslkciMin жК sn ilf.V. плkъл-е;
пуне къовове.
ZUsikelltMr жИ hb ir.V. изстисквам,
пресовам (грозде за —0).
äus|kcn1cg; sich urr.У. hb познавам
добре (нещо);
Sich le einer StaUt - Позис-ам
града;
Sich mir Псе Gcsctzci ~ Пеаиевcм
аcненигe;
Er kennt pich ЬмС uns aus Той еи нлв-
еаяе.
ajis]kcricn sw.V hb lг-У. изчиствам
от нoутиoин-e (череши); ивеисoвaм
ст семките (ябтлни); Landsch счушн-
всм (грах).
^sJHppnn Ж.y. hE tf-У, изсипвам
(нnнnoиин, кошче зн отпадъци); ив-
ливсм (eogc).
acPKCTteii sw.V. hb lf.У. ззкзтlвcа,за¬
пълвам с нит, маджун.
ZUslKIa/ni sи.У. hb if.V. 1. geh ив-
посивем (Goo«!, мъеа); оплаквам сп;
2. Jur събирам чрез съ—с (наем,
дълг); отнемем чрез съда;
Sin wurine aus di- WoUeueg aus-
gekia/T Чрез съда бяха из—н-ени ео
жилин/то.
SUslKiammeM sw.У. hb tr.У- 1. №-
ключвсм, наcлзpaм (aus ciu. (Dal) ет
нено); 2. Math изнасям пред укo*
би, Lirg извеждам част от нвpnеeин-
ето или пoдеиeeиo изречение извън
звpnчeисоcта ремим
Eie Heikles P-oblee aus Unr Dis¬
kussion ~ Изключ-см л(oзкaг/и
проблем ст дискусията.
Aesklae/ т, Ausklänge 1. Mus нрнй
на мпвзонллomo произведение, пос-
о/дни звуци, - посл/дпи, заключите-
о/и акорд; 2. край, заключит/она
част (нс пpaвии«; тържество).
2wpkleiUne sw.У. hb ir.V. събличам;
pich ~ утблнчaм се.
auslkllngci umг,У, sr ili.V. 1. созву-
чева, 'зстих-а Инeсnн;; 2. приключва,
завършва Инpaвни«).
ajip(KIiiKcg sw.V hb leV'. откачам;
пуснем (бомба от ссмооео);
Sich vor Ute Ahsprung - Откачам
сп преди снсис (с парашут и др.).
auslklopfdi sи,У. hb liV'. изтупвам
(килим); иваpтсквнм (0^;).
Ausklopfer т, - тупсока.
aaslKlügeln swV. hEll,У, ивмисoям;
нвмтдpям (метод, план).
т^ещие sи-У. hb tr.V. изгеуим
(оемпм щзrapе;.
SUslkioBtln su-У. hb Ii.V. 1. umg из-
мзсonм, намтдpп—aм е/що; 2. хвър¬
лям зар (зн да се реши нлй -с свър¬
ти нено).
зms|KoeBn1 •жу hE If.V. 1. изваря¬
вам; стерилизирам чрез нввнpявaиn;
2. umg измислям нпно.
3UslKomeen urr.У. sn iiг-У. 1. раз¬
бирам се, пегаждам се (mit jmde. с
някого); 2. стига ми, миисяам (eit
ciu. (Dal) с нено);
Gut mitcliiiier ~ Добре се разби¬
рам/ помежду си;
Mit dem Taschen/cIU - Джобните
пари ми сmзrаm;
AUiKomeng п oTl. I. прехрана, пре¬
питание, средства за живот; 2. раз-
бирсо/осове;
Scie - UaBen Имам -oу-aттеиc
средсовс зс живог,
Mit jmie. glBi es keil - С enнoгo ле
можеш -а се разбереш,
auskömmlich adj goстетте/H; аадo-
яооителен.
ausJkosSensw.V hE ir,У, 1. ессосж-
да—ам се дснрай; 2. изoтpнnвем до¬
край.
ausikramee su.У. hE tf-У. umg за-
яаждам, изравям огеяоъдп;
Alin Eriiicruggcn ~ Изравям спо¬
мени зс отдавна минали леща.
auslkratzMi sw. V. hb tf. V. изстъргасм;
umg Ici Könnte IUm dlt Au/ee ~ Ид¬
ва ми дс му издера очите (ядосан
съм му).
A^s^sKr^lt^zu^eg/ -по Med нюртсж.
gUS]KrIcchci unг,У, sn iir.V. зиаoюп*
вам с/ (ниo/eще, eaуe«cмн;.
/up|kugnli mV hb lf,У. изкълчвам;
Sieh (Dal) Uei Am ~ Изкълчвам си
ръката.
ausiKUUlei sи,У. hb ilf,У, изстивам;
le V. изстпgnвам, охлаждам.
Df'UTSCH-öULCADkSCIfi'S WÖRTERBUCH
93
Auskultation f -er Mvd пргслушва-
Hn, aуукплoещни.
zusl kuliieree sw.V. hb if.V. Mvd epe-
слугаамм аускултирсм.
Auskunftsbüro п информационно
бюро, бюро зс унpа—ни.
Auskunfiiprccit п oPl. Jur пра—с иа
o^c-c за пооучаяаеп еа информа¬
ция.
АusKmnftseeгueigeru1gsrIeUt п oPl.
преяе не свидетеля да не отговаря
еа определ/еи въпроси.
/uplkueUschaftenшИ hbIi.V. разуз¬
навам, проучвам Им/уoллс0; еечи/
азнеeсo-o поолженип).
Auskunft f Auskünfte 1. увe-eнзe
(über jmdn;/cTu. (Akk) зс някого, не¬
що); 2. справки (бюро, служба), ин¬
формация (бюро, гише); 3. о.Р/. ли¬
це, давене информация.
auplkuppnln sw.У. hb lf,У, отпускам
утnдннзmeoя; рсзксчвам.
a/Plkurlcreg sи.У. hb Ir. V. изл/нуяам
(епно, няного) докрай.
ausllachensw-У. hb Ii.V. псдигравнм,
осмивам (eя«oгo;, нpиумнвaм се (на
няного).
/UPi’znee urr. V. hE ir. V. 1. разтовар¬
вам; 2. отменям пскина (за гост); hb/
sr iif.У. Aich издава се напред (бсо-
«0., приер);
Elicn GasT - Отменям пскаеаоа зн
гсс-и.
ausladend adj 1. изпъкнал, задедeн;
наgпа; 2. тирон (за жест);
Elin ~n Bewegung mir dem Arm Ши¬
роко движение с ръне.
Auslage f, -п 1. наoеж/нa стсис;
2. rue PL направени разходи; 3. Tech
мaксзмaл/e ебс/г (нс сгр/лага на
«pce); 4.Sp изходно псосжееип (при
фехос-ке и др.).
AusIaiU п о.Р1. чужбина, странство;
Ins ~ echcn Земзнaяем в чужбина.
Ausländer т. - чужденец.
Auslandeirantcil т лял (ст ессго/-
eиeтo; - -ад/на гpуне;, състоящ се
от чужденци.
gUPiäiderfeilUlIcU adj враждебен по
етнеш/нз/ не чуждeeщнoe; куeec-
фобски.
Auilänierflindllchknii / o.PL враж¬
дебно отношение нъм чужденците,
ксенофобия.
Ausländerin f, -псп чужденке.
auslägiisci adj чуждестранен.
AuslanUpaet п служба зс р/гистре-
цни на чужденците.
AuslanUsbezIchuigcn rue PL връзки
с чужбина.
AUsianUsgespräch п международен
meoeаcнee разговор.
AUPlagdshandci т о.Р1 -тишнa тър¬
говия.
Ausländskorrespondent т ссбсгвен
кореспондент - чужда държава.
Auslandspaß Auslandspass т зад¬
граничен паспорт.
AuPaaeMP-nsse/ o.PL чуждият нnеam.
AusiagdpsciulUeg rue PL вънт/н
дъог.
AUsSandsstuiluM п сое—вннг в чуж¬
бина.
Auslandstouristik/ o.PL междунаро¬
ден туpзвтм.
AUPlains^^rmö/ce п имущество вa-
границе.
Ausl^agds^«^irtrcruia f нpeдсае-и-eл-
ство я чужбина.
SflasMe urr. V. hb ir. V. 1. изпуснем,
пропуснем (—ума, иаp/еeнн/, слу¬
чай); 2. звoзвaм; звpевnвcм, заиеp*
-им си (ял, егдояоосовс) (an jmUe.
ес №00.0); 3. тcня; pевтoнявcм (мас¬
ло); 4. пускам (да изтече пара, вода);
5. отпускам (дреха, подгъв); 6. umg
изключвам, наrесявем; sich ~ pejoe из¬
казвам се зо/ (über jeii./ctu. (Akk)
за eякoro; егно);
SdCnn Launen ze jedm. - Изкарвам
си лошото настроение ес ияного.
AusPatssue// -er 1. иаппунaи(, про¬
пускане; 2. пропуснато нещо; 3. rue
PL meist pejor ивkезяaнзи; комента¬
рии.
Amsiзiiuespunlcnn1 п Lirg апостроф.
ausllasicn sи-У. hb if.V иапcлз-aм,
натоварвам максимално (работна
сиос, матини);
Dlt Kap:^;^^täi ies Betriebes ist nur zu
80% aus/elasiei Предприятието pa-
боти семе с 80% оо мениес-ra си;
Din Kinder lasten sie völlt/ aus Деца-
ос й етн/маг всиенoтo време и сиои.
a/silaltpMiunjpa.T'. hb if.У, umgnanp-
0^^,^^, износнсм (обувки).
Auslauf т. Auslaufe 1. зв-ичaнn (ес
течност); 2. отвор за изтичане; 3. оР1.
възможност за движение и игра на
открито (за дeцa; домашни живот-
Amilcguлe
еи); 4. огралело място зс свободно
д-ижпии/ не животни.
aUPilaufee umг-У. sn iir.V. 1. изтича
(m/енoуm;; 2. пусне (боя); 3. изпразва
се (съд с течност); 4. тръгва, 0000^
ве (кораб); 5. движа сп по инерция
(до уннpен(;; 6. приключ-с; свърш¬
ен; изтича (договор); 7. влива се, пре¬
минава (in eiw. (Akk) в нещо);
Das Gebirge läufi in eine Hügelkette
aus Пoaлзлc-c премилава във вери¬
га ст хълмове;
Den Motor - lappte Оставям мото¬
ра сам -е спре.
Ausläufer т. -1. край не плaнниснa
верига; пpn-пoaннне; 2. Boi иадтное,
фиоиз; 3. външна в'ъонс (ни а(м/и
0)^, ес зоиа иа еиснс атмосферно
неonгaн(;.
AUslaufeoUnll п модго, изoязтo ст
производство (но все оне - про¬
дажба).
ZUsllau/en sw.V. hE iг.У. Chem изв¬
личам, ивлпrяaм; изсмуквам (соко¬
ве, сили) (auch ubefle),
Ich bii izcl dem Training voll аш/е-
laugt Нямам нинсняи сили след оре-
ннpo—нa-е.
Auslaut т. -е Lirg нрапслояип.
ausiauten мИ hb ir,У, Lirg за¬
вършвам, окончавам (auf ciu. (Akk)
не е/но).
Applaut^i^rnitriuig / Lirg потъмня¬
ване еа звучна съгласна в края на ду¬
мате.
gms1lcbng, sicU жК hb еисоиждс-см
се ес живота, изживявам пpиnтeнm/
страни на живота.
ausllecKue А'^. hb ir-У. облизвам,
изблизвем.
gupllierue sи,У. hb ir,У, нзпpав-ам;
Das Glas - Изпивам четете.
З^ПСе/сл sи-У, hb lf-У. 1. излагам,
нареждам Иутoка -ъя витрина; спи¬
съци); 2. залагам (стpтв; етро—а); 3.
покривам (под); ебоицевем Иутeиa;;
4. поансм (вместо ияного); 5. обяс¬
нявам, тълепвaм, интерпретирам;
6. Tech посиирсм, кoнстpпиpaм не¬
що за опред/оен капацитет; 7. за¬
саждам (картофи).
Auslt/cuarn f oPl. подови нaсгзo-
ои, килими, монети и др. (утбнpaтeo*
ео име).
Auslnguna /, -ме тълку-сне, разяс-
GAßfßOFf
3Us|Ieicrn
нееие, кcм(л-ap; ин-npnpe-aциn.
äusllilerg sи-У. hb if-У. umg изха-
бя-ам, нанеу—cм (дреха; машинна
еаст;.
AUsIciHc f. -п I. загмне служби (ни
бибоиоо/ос); 2. о.Р1. aa(мaиe; раз¬
давал/ (на нeзrи).
auslicilcn urr. V. hb tr. V. вa/мaM; да¬
вам я заем (някому е/нс);
Sich (Dal) niw. (Akk) ВсС^ое jmie. -
Заемам нено ст лnкoro, вземам не¬
що ст някого - заем.
aus|lcrлnn sи-У, hb iir.V.- завършвам
професионалисто си обучение;
Mae ic-nt eie aus Чояпн се учи, ле¬
кето е жив.
Auslese / oJP 1. подбор; Biol сплее-
щия; 2. eлит; щяят; най-добритп; 3. -и-
уoеoкечeугя/иc вило (ст отбрали
сортове грозде);
Biol N1iörllcle - Естествен подбор;
Dlt - aus рсСесе GcilcUTci Избрани
негови стзхет—op/нзn.
ausliisci unг-У- hE iг-У, I. дочитем
-е край; зачи-aм; 2. ззбиpaм; под¬
бирам;
Dlt faulen Früchte - Сmл/onм загни-
оиг/ плодове.
au.s|IcucUTcn ж V. hb tr. V. осветявам
(у-ея, meHc).
ZUs|lieferri жИ h)lr,У, 1. —лутевям
Иу-oеa;; 2. преда-ам (пpeу-тпизK;
крепост) (ze jmUe. ни ияного); екст¬
радирам; 3. ззcутa-nм, предоставям
(ни нpoззвooC; на утдбaаa); - ръцете
иа някого съм;
Jede. dem ScHickil ~Пpедcу-aвnм
някого лс ут—бaте му;
Terroristen an die USA ~ Предавам
терористи не САЩ;
Seinen Feinden aupgniicfert scie В ръ¬
цете не враговете си съм.
Auslieferung f oPl. 1. Jur гесора-
дзцзn (ни пллн-иегуен /мзгpаи-з
и др.); 2. прг-а-енг; —сстснеи (ли
у-oеa;.
Acslleferud/santrze т Jue исная/ зс
екстрадиране.
Agslii^feruigp^^rTrag т Jur между¬
народен догсвор за /кстpа-зpанe.
auslIOffcIn ж V. hb ir. V. umg нвутpб-
всм (супа с лъжица) {auch übertr);
umg Den Teller - Изяждам ця-с чи¬
ния (ядене);
umg Die Suppt - Uit man sich (Dal)
cieechrockT UaT Сърбам пепараге,
която сем съм си надробил.
3Us]irscleл; жК hb Ii.V. 1. угася¬
вам, загася-ам (свгщ; лсвeаo/ниe;•,
2. аaoнеa—см (епвуo-е, спсмели), уни¬
щожавам (човешки живот).
ausliöscUcni une-У. sr 11г.У. иагcувa,
угсс—с (светоине, огън).
ZUsllosen ж.И hb ii.V. 1. разигра¬
вам на оо-ария (нено); 2. избирам
някого чрез жребий.
amsiIOseл ж!', hb if,У, 1. Tech зад¬
вижвам, зе-гйс-зем (м(хеннвтм;;
2. пp/-зз—зе—aм; възбуждам, причи-
ня—см (чувства, действия); събуждам!
(унoмeи;; 3. ooиппвaм, поинсм от¬
куп;
Gnläciii- bni jmde. - Керсм няко¬
го -е с/ смпп;
Einen Knie/ - Пp/-иа0зк—aм война.
Auslöser т. -1. сппстн, бутон; Tech
paв/-иинo/o (за експониране); на-
нoюевaн механизъм; 2. пpиеииит(л,
повод.
aUPl’oTin sи-У, hb ir.V. 1. замepяaм
водната gъoбoезла; 2. -измaтгoлл
проучвам нещо.
3Usieailci жЕ hb Ii.V. 1. umg из¬
ключвам (радио); 2. umg аагaсnвам
(огън); 3. уъазpaм, забелязвам, от¬
кривам; 4. wуgcян)pяa; споразумя¬
вам се; 5. umg уреждам; 6. пpгgу-aв*
onвaм, образу-см;
Mit dem A-zi eigen Termin - Уго—а-
рям час с лекаря;
Kälte eaclt ein nlchis aus Студът
ee n c- внaч/нзe за мел;
Das michin Wir untir uns aus Тояе
не уговорим помежду си;
Die Diffcгcлu eaclt 20 DM aus Рaв-
оикаое -ъзoзаa на 20 мирни.
aUsimiUlen ure.У. hb leV. смилам
(докрай).
ausimzlce sw. V. hb ir. V. 1. изписвам,
изрисувам (аеoa; църква); изпълвам
с боя, oц-e-n-aм (нероине); 2. опис¬
вам Иeeнo); paвиеавaм (за нещо); sich
(Dat) ciw. - нpegутaвnм си игно.
aäi1e1nöeгleren sи-У, hb ir.V. pejor
изигра-ам някого.
auslei-schlerre su-У. sn iif,У- тръг¬
вам, нo-eглnм (в угpей;.
Ausmaß п, -е 1. meist Sg. размер,
обхват, гooгмзea, со/пгн, —(личина;
2. roлгмине; зам/peниe;
94
Das genaue - den KaTzstrophe Точ-
,—0 размер на ka-aутpеаa-a;
Eiw. nimmt solcle -n in, lass... Нг-
Ho —oутзгa тинива размери, чп...;
In Hohee - В гооям pевмгp; - голя¬
ма степен.
amiieаucгe sи,У- hE tr.V. назнждaм,
изграждам (комин, шахта отвътре).
ZUslerlßile ж V. hb ir. V. извайвам;
Tech из-к-бавам с догто;
Eint Iescl-ITT - Иа-no-ем, издълба-
вам надпис.
3mi1mcIKIe unl-У- hb 1г.У. издоявсм
(докрай).
auslmcrscle ж,У. hb if.V. изгоща-
-ам, изпивам;
Die KriekleiT lat Ibn erl1ls lusec-
ecrgnlt Бoo(утгa напълис ro иатoни.
Зms|eeruee sи.У. hb Ii.V c-стpaлn-
всм (гp/ткa;; премахвам, унищоже-
—ам, зеoзеaвaм;
Eine Tixtstelli - Зеoзчaвaм; пре¬
махвам чист ео текст.
3Us|enssMn unr.У- hb lr,У, измер—ам
(нoеH; обем).
SUsimiptei sw-У. hb Ii.V 1. иаенуm-
вем (обор); 2. umg paачзсг—aм сг сте-
^з^!, непотребни неща.
auplmuptirg sи.У, hb if.V 1. Mil ee
приемам зс —е/нна служба (поради
н/гoднoуo;; 2. изваждам! ст употре¬
би (вече н/годни —гни).
AUigaime f. т нвкoюеnинe;
Mit - von С изключение ес;
AHn ohne - Всички без зaоoюе/eиe;
Bei j'ede. eiie - machen Пра— нв-
илючениг за някого;
Von uiitgen -п abgesehen Б/з иnнoи
нaкoючeннn;
-п bestätigen die Rugel Изкoюеглиn-
та потвържденит привилото.
АmsлahmмTaII т ивкoюегииe.
AUsnaUmczuptinU т о.Р1.1, —рем/н-
ло положение; изключително със¬
тояли/; 2. извънредно положение;
Den - ^^-111111, erklären Сб—ам
извънредно (военно) плоож/ние.
ausnahmslos adj без ивкoючгии/.
зmsл1UmsucIpn adv по нвнoюч/ии/.
aUsleiHein uri.V. hb Ii.V. 1. из-
нpаавcм, изваждам (aus ctw. (Dal) ct
нещо); 2. изкормвам (рибе, птица);
3. изключвам няного (von niw. (Dai)
са h/ho), пра—я иакoюеeeнг за ля-
ного; 4. umg ограбвам иnнoгл, оби-
95
DEUTSCLi-RULCGAQLSC!iE<5 WÖRTERBUCH
auslriifin
рсм ияного; sici - umg изглеждам
(добре, аoe;;
Alle waren zu Hause, den VaTe- auseM-
ioemen Всички бяха воъни c изклю¬
чение на бснетс.
aupgeneigd adj 1. изключи-ео/е;
2. изключи-еоно, особено;
Von -мг Qualität С заеoючз-eoнл
ксч/ст-о;
~ gut Изключително добре.
ausleC^i^l^iterg sи-У- sr ite-У- звopгз*
нn-aм.
Ausniiüeiierueä о.Р1 зз-peаeявaн/;
стрез—я—сн/.
AnsnücUiIГungsueiIe / иоргез—гго.
ami|guiuIg/1mi|götuIл mV. hb lГ-У-
1. запеoзвaм (zu ctw. Aat/Tür ctw. (Akk)
за h/ho); 2. поспоестарем.
AuiлuTuugд/Auigötzuge / o.PL из¬
ползван/.
gmp|pacKc1 sw.V. hb Ii.V 1. paзенa-
ео—им (плнпнки; книги); 2. запpaаяaм
(куфар); 3. umg разказвам; ззoзяам
си душата; pевеpзвaм осини; говоря
за проблемите си;
umg Der Mann pzckTc eiUlich bni Uer
Pollzei aus Мъжът разказа нсй-с/тн/
—снчие на нлoзщня-a;
umg Seine Sorgen ~ Разпрс-ям гри¬
жите си.
ЗП^а-кел sи.У. hb ill-У. umg изли¬
зам ст мnуooo0; къдпгс е била пар¬
кирала иооаоа.
auslpcitscHcg sw-У. hb tf.У. бичуяем;
бия с камшик.
3Us|pnnUcIn sw.V’. hb ilf.У. спира дс
се люоее (мaхaoC; оюоиа и др.).
AUspcnUicr т. - paблoлик; живегн
извън углинe-е, в което работи.
3Uil pfeifen unг-У. heir.V. лсязpk—aм
(opaoop; поли-ик).
ams|pTl1nucg sи.У. hb ir.V. paауaж-
-ам.
Auspizien rui PI. geh покревио/ост-
BO, закрила; патронаж;
geh Unter jmns. ~ Под некpеянггл-
утвooo нс нnкегл.
ausIpiauUe-e su.У. hE te.У. umg
раздрънкасм, разказвам; издавим
(-сйна).
ausl plündere ж V. hb tr. V. ограбвам,
обирам; пonчkoуянм;
Etien Laiin - Сбирам магазин;
Die Encrgineorkoeecn ~ Експлоа¬
тирам докрай енергийните ресурси.
aup||p^liit^en.™.U. hb lr.У. -aнзщзpaм
(мебгл); подпълвам (с веoa;.
auiipopzueen sw. V. hb ir. V. umg pejor
разтръбявам (тайне).
auplprägenшV. h) ir.У. 1. сена (мо¬
нети); 2. geh иаpaаnвaм, очертавам,
откроявам; sici ~ ззpcanвaм сп, очер¬
тавам сп, изпъквам;
Eine auienpräeic Vorliebe für DtsKo-
Muslk Ясно израз/ио предпочитание
нъм -зунлмпазкa.
aus: presste ж V. hb tf. V. изстиснвем,
зацгж-aм (oимoи;,
ams|pгobleгen жК hb if.У. изпроб¬
вам, лпзoвaм; изпитвам;
Eine neue HellmiThoUe an jeUe. ~
Изпробвам нов мете— на- лгеeлнe
върху някого.
Auspuff т, - Tech 1. ауспух; 2. из-
нуунелe; нзхв-тponнг (ес изгорели га¬
зове).
Auspuffgas п meist PL изгорели гс-
зовг.
AUspiuTfroir п тръба еа ауспуха.
Auspufftopf т Tech гърлг (иа авто¬
мобил).
auilpuepen sи.У. hb Ii.V изпомп¬
вам;
Wasser aus Uim Killer ~ Изпомпвам
—c—a oo мaаa-a;
Med Den Magen ~ Преми-ам сто¬
маха;
umg Ganz ausgepumpt sein Нямам
капки сила.
ausipuektig жК hb Ii.V. Sp побеж¬
давам по течии, унeегoвaм победа по
течии.
aup|pustee sи.У- hb ir-У. umg издух¬
вам.
Зmp|putueл жИ hb lf-У- 1. нлезсo-
-ам (еoятop/); 2. нскичясм,
пеpaсявaм.
Ausputzer т, - Sp м/-aе (във фут¬
бола).
3Usl quartieren жИ hb ll-У- изваж¬
дам, премествам (еа н-еpoиpе; стая);
Die Kinder uerUci we/ee dis Besuchs
ausquartlirt Зарс-и госгитг местят
-/naoa я друтс сoan.
aUslquiTpclee sw-У. hb Ii.V umg №-
давам, изпяясм (тайна).
essiquitpciie su-У. hE Ii.V 1. из¬
стисквам (oимлИ; поел); 2. umg прй-
-иским някого с —тнpoуи; разпйовсм
някого - педробло (üB^r eiw. (Akk) за
нещо).
ausl-aUie-eg sи-У- hb Ii.V. 1. изтри¬
вам с гума; 2. umg унищожавам, за-
oзчa—aм ла лицето еа агмnoa.
auslranele-ee жИ hb ir. V. umgfipr-
кувам, изхвърлям (у-apЗ; негодни
игна).
ausl -ipTie sи-У- sr itf. V. 1. Tech сг—е-
оя се, изскача; 2. umg изгубвам нер-
-зo/ си, с-ксчсм.
Зms|r1uhen s^/.V. hb lf.У. - ограбвам,
oпляекеувем.
ZUpräucheensи.У. hb Ii.V. опушвам
(зс унищожс-сл/ иа пapaвн-и;; из¬
гонвам, прогонвам (с пушен, газ).
ausinufee-su.У. hb ii.V оскубасм
Иkoса; -рева).
aupl-äumee mV. hb Ii.V 1. извеж¬
дам (книги са шкаф); нанpaа—ам,
опразвам (жилине); 2. umg ограбвам;
3. отстранявам -^мнения, предргаз-
съдъцз).
aus|ricUncg sи-У- hb lr,У, зачиуon-
вам, нpeумnтaм; sici (Dal) ~ очаквам
HeHo, paзчз-cм ес нено.
Ausrechneiieg' -еп иаеисл/инe.
aUslricKie ж-У. hb liV'. нpе-nгaм
(ръкс).
Ausrede/ -п прп—ocr, претекст; нв-
винение, оправдание;
umg Elie Taule ~ Ивмзуoeиo оправ¬
дание;
Immer еСее - pa-it iahie Винаги
имам готово на—знeниe (оправда¬
ни/, претекст).
aUPlrideg sи-У, hb itl-У, 1. деиaкaв-
—ам се; 2. paауб/жлa—aм (jmdm. cTw.
(Akk) enкегc ст нено);
Lass mich - Осои-и мг лс се дoна-
«сжа1;
Jede. ein Vorhaben - Разубежда¬
вам нnкoro е- дсденс ламерение.
ausliegere ж.^ hb ilr.V спирс —а
ясли, на—сояяс се, иавcoявa се.
aup|reiB;numl-У- hE Ii.V. изтърквам.
ausl reichen ш V hb itf. V стига, деу-
-a-ъеeн n;
Wird dlt Zeit - - Времето щ/ стиг¬
не ли?;
Mit dnm Geld eicht ~ He ми с-игат
нapиoг.
amp-cCcneeU adj 1. -cугaтъегл; 2.
“средге” (оценои в е/мсеата уезoзн-
нс система).
Zus IrelTee su-У. sr ite-У. узря-см
Ausreise
(нaптлил; (auch überir).
Ausrelpt f . -п нзoззcнe ео страната
(c превозно средство).
AusreiseerlauBnis f разреш/иип зс
напускане на страната.
ausirnlsig жК sr ilf.У. напускам
стpceaтa; вcмзecвcм за чужбина.
Ampгcisnecгb^r л забрала- зс нcнпУ-
кане еа страната.
Ausrnisc^sue п изходна виза.
auslreißte umr. V hb ir. V. изскубвам
(косъм); зв-pтгвcм, накеpeзивcм; sn
пг.И 1. укту-a се Инлнч/); - изтръгва
сп (дpтжkе); е-нтсве сп; 2. umg из¬
мъквам сп,- избягвам; 3. Sp oтктувaм
се, излизам напред (опис aooeoнoн;
колоездене);
umg Von zu Hause - Бягам сг оъни.
Ausreißer т. -1. umg б/гоец; 2. Sp
унeе/лил голяма преднина (ооооез-
-ач и др.).
Aup-cCßecгsmcl т 1. umg опит за бяг¬
ство; 2. Sp опит зс откъсване от гру¬
пата (нс нооопздачите).
3ms]гeItIл urг,У, sn itl.У, изoзаaм на
езда.
т^гспКсе sw. V. hb If. V. Mvd изнъoе-
яам.
luslncltcn sw. V. hb ir. V. 1. уреждам,
организирам Истса/зcннe; coзмнз-
a—a); 2. cpи/нтиpaм; насочвам, на¬
гаждам (auf jeUe./ctu. (ШДеасН
jeie./eTw. (Dal) към ияиеrC; нено);
3. №знpcвям; изрсвия-см - (редица);
4. съобщс-см, прелс-см (някому
иено);
Das An/cBot nach der Nachf-a/e -
Съобразявам предлагането e търсе¬
нето;
Das Programm auf eie jugeiilicHns
Publikum - Сриелгирам програма¬
та към мосдгжка нуgзmеpнn;
Jede. Grüßt ~ Пр/дсяем някому
поздрави;
umg Mit Strafen Bilm Kind eichts ~
Köinni -He мега -c нес-иreе нищо
при детето с помонта на eеоaаceзи.
Ausrichter т, - Sp организатор (ес
съст/зслие и др.).
Ausritt т. -е ззливaн/ не езда; раз¬
ходна нс оое.
auslroicn ж И hb ir. V. изкopeиn-cм
(rcPa).
ausl-ollen sw V, hb lf,У. 1. разточвам
(meсте;; 2. paввн-aм, разгъвам (ни-
GAEEQOFF
оим); sr ilf,У, спирс баяно (000!, сс-
мооег).
SHslroTtee жИ hb Ii.V изтребвам,
уеинежавем, премахвам;
Ganze Tterz-ien - Изтребвам цели
животински видове;
Die HoTTiue/ ist eicht ausuuroTrng
Надеж-ста не мож/ да сп унищожи
доираи.
Ausrottung f, -em meist Sg. уeннo-
жeeнe; ивmpГбвcee.
ausl-iCcKni sи,У, hE il-У. I. Tech из¬
ключвам, прекъсвам; 2. пишс извън
о/—ия или -гснзn край ла -госта
(числа, дума); sr iir. V. 1. потеггям, вc-
миис—им (ес поход, - нощни); 2. umg
избягвам, офейнвам.
Ausruf т. -е язк; въакoищеeиe;
Ет - иег Üher-aPcHuig &кзкoищa-
нип от изненада.
ausi-ufre une,У. hb If,У, 1 изникнем;
2. яъвкoнцaвcм; възкликвам; 3. про¬
кламирам, oбя—явaM; разгласявам;
4, провъзгласявам (zu ctu. (Dai) зн en-
но); 5. правя съобщени/ по уредба;
6. рекламирам, хваля не виссо госс
(угoна);
Den Notstand - Обявявам бедстве¬
но положение;
Din Haltestellen Im Bus ~ Извио-ам,
ебnвявcм спироите - автобуса.
Ausrufer щ -глашатай.
Ausrufesatz т Ling втзнoнщameoeo
изречение.
Ausrufeuori п Lirg междуметие.
Ausrufezeichen п Lirg удивителен
зини, удивителна.
Ausrufung f о.Р1. нpлкoaмзpaлe;
пpoоoемaциn, прояъзгоссяянее.
ausleihen жИ- hb Ir.V. umg давам
почивнс; Sch-почивам си, почиясм;
Die BnCee ~ Давам почивка на орн-
кстс.
/ui|rupfMi ^.V. hb ll-У, изскубвам,
оскубанам (пера и др.).
amp|rCsicn жИ hb lr.У, 1. екипирам,
съсръжа—см, снабдявам (eit ciu.
(Dat) с еено); 2. въоръжавам (войс¬
ка); 3. Text спре-ирам; sicU ~ слаб-
дявам сп, екипирам сп.
Ausrüstung /, -er 1. улaбдявaнe,
/кипиpaee; съоръжаване; 2. екипи-
pевka; съоръженис; 3. Mil въоръжа¬
ване; 4. Text апретура.
аms;ruiscUeл жЕ sr iif.У. 1. под-
96
хоъзясм се и падам; 2. изплъзвам сп
enоoмп;
Das Glas rutsclic ei- aus Uer Hand
aus Чашата ми се звпoтвea ет ръ¬
ката;
umg Jeim. ruTscht die Hand aus Из¬
пускам си ръката, шамаросаим ии-
ксго.
AUsruTpchM- м, - umg случайна греш¬
на, еднократен пропуск.
Aussaat/, -тг 1. oTL уeнтбa; 2. семе
за посев.
aaslsäie swE hb tr.V. сея, засявам
(auch übetti).
Aussage f, -r L иакcв-ннe; овърде-
еип; UUut псоазсеип; 3. ззpеа, идей¬
но съдържание на творба;
Eiic - zu ctw. (Dai) ezctee Давам
нoкaвaния за еено;
Nach ~ der FzdUIeuie Според твър-
дeанятa нс специсоисти.
Aussagekraft / ojPL заpaвитeoнесm;
изразност.
aussagekräftig adj изpазит/oeH; с m-
paвиmeoнa сила, въадгйут-ен с по-
дъобок смисъл.
auslsaacn sw. V. hb itf. V. Jur давнм по-
нcаaнии; ir.V казвам, изразявам.
3lislsagcn жК hb Ii.V. изрязвам с
трили.
Amppages1tu т Lirg съобщително из-
речпеип.
Aussage^^i-^u^il^u^niig f отказ ет да¬
ване еа плнеааeии.
Auspa/twtisn / Lirg нскооеение.
Aussatz т o.Pl. Mvd нpеkaан; о/пра.
aussätzig adj Med прокажпн.
3UP|saufng uri.V. hb Ii.V изпивам
докраи, изпрсзвсм (бутионс).
aeslsau/ci жИ hb tr.У- 1. изсмук¬
вам (плод; рана); 2. ограбвам (на¬
род); експлоатирам.
ausisthabne ж V. hb ir. V. 1. застьpг-
яам; 2. Kochk издълбансм Инpaутaви-
щн; тиквички); 3. Med кюртирам.
Ausschabung/ -em Med кюртаж.
a/slsehachTci ж.И hb lr-У. ивнoне- '
-ам (шахтс, строио/лии oсeoвз;.
^pschaiee ж К № ir.V. свеоям ноф-
реж.
auslseHaicg мИ hE lr.У. 1. обелвам
(nйщг;, ееисгвеа ст шушулката
(грах); 2. Mvd изрязвам (0^0), сои-
вищн).
aes^ta’fee sи.y. h) ll-y. L зага-
97
DEUUTKH-iUUCADIiSCHEä WOQTgC^E^UC^H
ausschntiTuelsi
уnвaм Илсвnтoeнзe;; изключ-см (pa-
-зе, мотор); 2. übeiti c-уаpaнnвaм;
Sp eoнмнлзpaм, ету-pcиnвем (ет
уъуагзcнзe;;
Din Konkurrenz - Еoзмзннpем кои-
куp/eщнnma.
Ausschalter т, - Tech пр/късяач, из-
ооючяат/о.
Auspctink т, Ausschärkv 1. про¬
дажба не алкохол (зс консумация еа
мnуoc); 2. кръчма, мeхaлa; р/сге-
рантче; 3. тезгях (а кръчма); бар;
Der '-von AIKoUol an Jugendliche ue-
tu- 16 Ist verboTci Продажбата ле ал¬
кохол нс младежи под 16 годили п
зсбрии/на.
Ausschau f aPl. meist im: nach jmUe./
ctw. (Dai) - Hilten оглеждам се за ня¬
кого, нещо; търся иянеге, нено.
amp|pcnauIn su-У. hb llf,У, 1. оглеж¬
дам се (nach jmUm;/cTw. (Dal) зс ня¬
кого, нпно), търся нnкoгЛ; нещо; 2.
südd изглеждам (добре, зле);
südd umg Es sclaut sciincit Für Cin
aus Нещстс стоят зо/ зс enro.
auPlPcliuTuig sи.У- hb lr-У, звее-
пнаам, изгpeбвaм; изхвърлям с ло¬
пата.
auilscltiden urf.У. hb if-У, 1. Chem
етдeonм; 2.Biol етсаpеenвaм; елими¬
нирам; sn iir.V. еmтeгonм се, напус¬
нем, отпадам;
Aus Uer Firma - Напускам фир¬
мата;
Aus eiiee Wettkaepf - Отпадам от
уъстгзелзe.
Ausscheider м, - Med бcщзooнoуз-
тео.
AUssdUeidue/ / -er 1. Chem, Biol
отделяй/; 2. /искрем/яти; 3.5p под¬
борно уъу-eаалиe.
Aassciheidungso-sai п стдеоитеоен
оргсн.
AusscheidungsruidtfSp етап от нве-
oзазкещззт/, /тип ет квалифика¬
ционно съсоезаише.
auslseheltei unr.У. hb ir.V. скарвам
сг Инnклмп;, еаруге-см (ияного).
aUPlsiHng^ci sw.V. hb Ii.V. 1. нали¬
вам (напитни - чсшн); 2. продавам
(нспитои).
aysischerne ж.Е sr itr. V T излизам
ет строй; ззoзвc встрани за звпpn-
варваеп (клон); 2. отцепвам сп (от ос-
coзщия и др.).
зms1scHcueг1 sw.V. hb t^.V изтърк¬
вам (съдо—г).
a^peMrice ж И h) ir. И изаpещем
(е^ого с няканвс поръчка);
Eli RcTtuegsbooT - Изпращам уне-
сио/она оодиа;
Jede. nach BroT ~ Пращам №00.0
зи хляб.
aUilPclifTcn х^У. hb Ii.V. свалям
(nттнзщз на сушата); рсзгс—арвам
(солни ет кораб).
auplschiidern жЕ hE ir.V мсриирам
(с тсб/ои, аeaщи);
Der Weg zue Freilichtmuseum Ist
zusgesciilddrl Пътят дс музея на от¬
крито е обозначен с тсбеои.
3Us|peHCmpfnn ж.И hb Ir.V. исхон-
всм, лсругсвам (wn/ne eTw. (Ger) en*
кого зеpaдз н/що).
ausl pclirren жК hb tr.V. paзпpnrем
(нси).
sms1scHI1cHicg sw.V hE liV’. 1. иа-
еиугвaм ст въ-pгmнoутиmг и наряз¬
вам еа псрч/тс (заклано животно);
с—ирсм (ножа); 2. umg pejoe изнooа-
всм, експлоатирам (събитие и -р. с
опредеогис цео); 3. —g снемам год¬
ни части (от олос, съоръжени/).
seslsMtlaiKin жИ hb ir.V. почист¬
вам ст шоака-а.
auplsehiafeg uri.V. hb ileV: наспи¬
вам се;
E- Uztte eicht völit/ iusaiscHiifeg He
се беше лaунao добре;
ir.V; Stinte Rausch - Ив-p/аиnвaм
соед съи.
Ausschlag m. Ausschläge t Med об¬
рив; 2. o.PL отиоол/еиг, амплитуда
(ни магнитна стрелка); 3. ргтавсн
момент;
Eiern - am Gesicht bcKoeeei Из¬
ривам се по o^eTo;
Dis ua- den - Für ine Sieg Тс—е бгше
р/та—сиият мем/ит за победата.
aupipehla/ce unr.У. hb lr-У- 1. изби¬
вам (зъб); 2. отхвърлям (млoбa); от-
бoтувcM; отказвам —а приема (пред¬
ложение); 3. ебоадевам; ilf-У, ритс
(ное); hb/sn itr. V. 1. отклонява сп (маг¬
иите! стрелка); накоолява се (аeа-
на); 2. paввeoeeявc се (дърво);
geh Etw. schlagt zue Guten aus Не¬
що змлършаи добре;
Eie Gtieheik - Стнсзвсм дс прие¬
ма подарък.
ausschlag/eBden adj pгmевaH; опре¬
делящ.
auslschiämeeti mV hb lг,У. почист¬
вам ст тинята.
aUslscHluifei unr.У. hb Ii.V. изгоеж--
дам. шoиае—aм (oтаътpn;.
gpCiilieeßen uni.V. hb lf.У- 1. зак¬
лючвам навън (някого); 2. изключ¬
вам Иаебoудa, уъмeeeнe); 3. огстра-
нnвaм (aus eiw. (Dai) ог нещо); 4. из¬
ключвам (voe ctw. (Dal) от егнс); sicU
- отделям се, с-лn настралс;
Jede. aus Uce Verein - Изключвам
еякего ст дружеството;
JmUe. von der Feier ~ He допуснам
някого -c участва - празника.
ampseHICnßiIcl| adj звooюеиmeoeн;
Das iusschließiictn Recht auf niw.
(Akk) labte Имам ивкoючитeoнзтe
преви за нено.
ausschließlich: paei^el само, госвно,
най-аnеe;
Sie arbeitet - eli Kindere Тя работи
само с деца.
aUPPehlicßilcij peap OGen|Dri) с нв-
ключееие ес, без.
auslpMUIUpTcn ж V. sr ilf. V. излюпва
с/ (от яйце, ксоавида).
ausischlUrfin sw. V. hb ir. V. звпивcм,
изсърбасм (до край).
Ausschluß Ausscliuss т, Ausschlüsse
1. 2. отстранямне, >ивл
лирсне;
liiTen - dir ÖfcnTßcMift При зак¬
рити врсга.
aeslseHeCircn sи.У. hb Ii.V 1. еамаз-
-нм отвътре (с мевeзле); 2. südd umg
измам-см ,«0.0.
auslsehmücken- sw.У. hb te.V. 1. ук¬
расявам (змос); 2. pеакpеуnвaм (pcв-
неа).
AUPsCuduckinei/, -er 1.О.Р1. пopaсn*
аане; 2. o.PL paвкpеуnвннe; 3. украса.
a1is|sMn1auBc1 url-У./sи.У. hb Иг.У.
landsch нвсeoвaм се.
3ms]sclncCUcn urr.V hE lr-У, изряз¬
вам;
Figuren aus Papier - Изрязвам фи¬
гури от хартия.
AUsscHiCit т, -е 1. денооте (ес рок-
oя;; вратна извивне; 2. нвpeвkа (ст
anсmннн;; 3. überli omoтУ; извадка (ст
нeигC; o^epm).
aissctelTiW'elsM adj на чссти, на от¬
къси.
7.
auplpihgitzeg
GAM^O/f
98
3Us|siCn^g1tuce^e.K hE tr.V. заpnз-aм,
резбо-см.
ausi pctлöffele м V. hb tf. V umg pje
gпшa; шпзеизpcм.
ausl schöpfen sw.V. hb Ii.V. L изгр/б-
-ам; 2. изчерпвам (съдържание);
Alle MöglicUkiitie - Иаегpп-cм
всички —тзмемнести.
amp1PcnoTcg sи.У, hb lf-У- очиствам
cm шушуоните (боб, трих).
ausistUrzuhui мИ hE ii.V. еm-злm-
—см, pcввнаам (крушна).
auslschrelhig unr. V. hb ir. V. 1. пиша,
изпис-ем без съоранени/; ианнс-
-ам с —уми; 2. нpгниувaм (е-кту от
гekуг;; 3. cбnвnвaм (конкурс, —с-
еаетие мnуте;; насрочвам (избери);
4. иидас-м, ни^пис^с^^м -чек, -болничен
лист).
AUPschrelhung f. -сп сбявя—ан/ (ис
конкурс, всеаитис мnуте;; насрочва¬
не (ла избори).
ZUslpct-citin urr.V. sr llг-У- крача,
вървя с широки крачки.
AUSschreiTungie rur PL изстъплг-
ния, б/аеиeс-вa; ексцеси;
Nach dem FußhailtrifTeg Кае ns zu
~ Согд футболния мач имсше хули¬
гански прояви.
Ausschuß Ausschuss т, Ausschüsse
1. нoмзуия, оомит/т; 2. о.Р1. брак (в
нpеззведутаеmе);
Din ~ T-ITT zusammen Кcмисиnma се
събира на заседание.
amsfschütTein su-У. hb If.У- иагpтск-
—см, наmтpувaм (покривна и -р.).
amp|pclöTten sи-У, hE ir.V. 1. иаунп-
вам; иаoзвcм (-/члес-;; 2. изпразвам
Иеaнma, кофа); 3. pcвgcвcм, разпреде¬
лям (дивиденти);
GiscHclkc über jede. - Струпвам
някого с пcдapтщз;
Jede. sein He-z ~ Иаoзвам сърце¬
то си пред някого.
AussCiü «ung/, -er 1. раздаваег (иа
gзвиgeлmз)■, 2. разпр/д/о/лата па-
pиенa сума; 3. pa-зеактзвнo отла¬
гане.
цр^Ниа-есе sи-V- sn ltг-У. 1. роя
сг (за пч/ои); 2. изoзаaм, пръсвам с/
еа всички посени (-пpзУти, деца).
зmp|seHuätzcn sи-V- hb tf.У- umeиз-
бъбpnM; ззgтpдcpвaм Игнйна;.
auslsehunfele sw. V. hb ir. V. опушвам
със сяра.
ZUslscHweifue sw,У. sr itr.V. преми¬
навам спр/деогиа гpаизщa, прееаоя-
вам;
JeUs. Fantasie scHucIft aus Нечия
аaиmaаия n н/oбувдaнa; стига o-тp-
дг дсогч.
ZUSsdhueCTUed aäj необуздан; бгзпт-
тпн; разюздан;
~е FigTzpie Необуздана фaн-aвиn;
-е LcbegpueCpc Б/анъ-/н живот.
AusMhwaifruei/ -еп pcзюздcнoУ-;
/есщ/у.
аmP1PctuICgIn, sici urr.V. hb мъoеa;
нп пророивам ниол дума.
auslsciuemeee мИ hb ir.V. изхвър¬
лям на брега.
amp|scHwunkcn sи-У. hb lг-У- 1. №-
посевсм (чета, съд); 2. лгмгу--aм
встрани (осстеи крее); sr itl-У, под¬
нася eевтн, иаoзаa -стрели ст посо¬
ката на g-иж/нзг (за ргмсрое нс но-
ое и др.).
3ms|scluITzIg sи-У- hb ii.V 1. ст—/-
оям, ианпскcм (смооа, пот); 2. опоу-
-см чрез потене; itr. V. ст-гоя се (аоа-
гс, смооа);
Eine Erkältung ~ Леку-см простуда
чрез иапomnвел/;
Die WäeUe schuitzei FcucttigknlT aus
Влага е избила по стените.
ац^Нсе ure.V. hb iliV. 1. изго/ж-
лсм (дсбрг, зог); 2. гогдем (nach
jmUe. за enkoгл;; 3. иагo/м-aм; при-
oзеaм (wid jed. на никлгл;; 4. umg ве¬
роятно п, мириш/ (nact ciu. (Dat) на
h/^Hc), очае—а се нено;
Es sicht eich Gewitter aus Изглежда
не има буря;
umg Es slelT seileclT aus eli unseren
RiCpiplälcn Изгледите за пoaнзpaнa-
-a ни екскурзия Ие са дебри;
umg So siehst Uu ausl Така си мис¬
лиш, ео се лъжеш;
umg Sehe ich iaeach aus? Можгш
ои ла счик—аш това сг м/н?
AUPPitce п o.PL вид, —тишнoст;
изглед;
Nach Uce - u-TiCieg Съдя по —ънш-
вид.
auslsein aus scie urr. V. sr itr. V. ulrg
1. пpзooюч-a; свърш-а (предстевое-
ние); 2. иагaу-a; не гори (огън, лам¬
па); ее рабе-и, спира (радио); 3. - га-
onзъo съм; 4. мплая -е притемавам
нпно, стремя с/ (auf ctw. (Akk) еъм
нено);
Das LIcHt Ist aus Лсмпсгс n загасена;
Sie Ist eit IHrir Freundin aus Тя нв-
опзе с приягеоеита си;
MIT eclnir Geduld ist cs aus Търпе¬
нието ми свърши;
Zutschen uis ist cs aus Всичко меж¬
ду еис приключи.
außen adv вън, oтвтЛ; навън.
Außceiniuegi / външна антеес.
AußigirreiTie rue PL строи-еоии
работи не открито.
AußieaufeiHeie rur PL външни
улнмнн (при филм).
auplPigUun urr.У,|sи.V. hb ir.V. l.gvh
изпрансм с поръчка нnoorл; 2. Phys
изпускам (лъчи); иaoтч-aм, нpeдa-
-см (преграме).
AußendiensT т оР!. работа извън
фирметс иои пчpгм-гнз/-o (ксгс
предстс-ит/о и др.).
AußeihinUel т о.Р!. външна търге-
—.
AußcgH1gUIlpbIuIctuggIg rue PL
външнотърговски връзки.
AUßigeinlpTnr т министър нс вън¬
шните работи.
Außugelgisiurlum п Мзлистepст-o
на външни-е работи.
AußinpoilTCK / o.PL външна поли¬
тики.
außeipoiltipci adj вънmлoпooзгн*
чесеи.
AußegpciTe / външна сгране.
Außenseiter т 1. особняк; н/общи-
теоен човек, aпmуaй-/p; 2. Sp aутунй-
дгр, утст/аa-гo иои отбор без осо¬
бен шанс дс спеч/ои.
Außeespiegei т външно сгогдаоо
(на 000!).
AußenstägUe rue PL Wirtsch недобо-
ри, игсъбраии ва/мaния.
AUßigpTihugUi mf, -п. -п външно
лицг.
Außeistullu / от—ео не учреждение,
фирма зз-тн щгнтpеoнamc сграда.
Außc1Ptörecr т Sp нpзле; opcre-ea-
пе—иоео.
Außiitascic / външен джоб.
AußenuaeU / —ънтна стена.
Außenwelt / o.PL външен уаnт.
AußeguCgkel т Math външ/н ъгъл.
AußinuirTsclaft/o.PL иненемнчeс-
ои връзки с чужбина; —ънтна иконо¬
мика.
99
ZUßu- 1 peäp (Dal) 1. ос-ги; без, c из-
ключ/ние не; 2. —ън ст, извън;
Alic - Ilm Всички оса/и еего;
Der Zug verkehrt täglicH - sonntags
Влакът птmп-c всеки ден с накoюеe-
ниг еа нед/оиге;
-Sehweite sein Извън погледа уъм;
не се виждам;
- sich -(Dal) vor Freude scie Извън
себе си съм от радост.
ZUßi-2 korj: - lass... Освен че...;
- wenn ... Освги пио...;
WC- eicici den Ausflug morgen, -
uiii cs rigget Ще направим изогта
утре, оса/и сол ее виои;
Ici weiß nlclTp daeoл; - Uass er abge-
riisT ist Hu знам нине, освен че е за-
минао.
äußer- adj външен;
Die -е Wani Външните ст/ии;
E|ge -n Ähe’iclki|t Външни нpз.
лиое;
MietsTe- fü- -n Aigtle/enleltei Ми¬
нистър ни външните работи.
außerUce adv ес—/н това.
außerdienstlich adj ив-тнулпжeбee.
Außere п о.Р1. външност; външен
-ад;
Großen Wirt auf dis - Ingin Отда¬
вам гconмc злачени/ иа -тнmeия
вид.
außernteICcH ad-j иввтнбpаеnн.
aufl^e^r^l^e^uöhe’lct adj неОбичеен;
- fleißig Извънредно усърден.
außertiilhi präp (Ger) вън от, извън;
- Uer StaUT Вън ет rpaga;
- Uer SpecHstunUin Извън приемни¬
те чссо—е.
außirli’bj adv umg №№, греда;
Er woher - Той живп/ извън трада.
außerCrUlpci adj зз-тнз/мeн.
äußerllct adj 1. -ъншги; 2. нoвтpх-
нестeH; нnзиaчзтeo/н (чо-ео);
Er WCrkTc - rullg Външно той беше
спокопн;
Ein Medikament zur -ме Anwendung
Л/керсово за външна употр/ба.
Äußer||cHkcCt f -em meist PI. L вън¬
шност, -тлшлa форма; 2. дребни,
незначителни, маловажни нгще;
Auf -ее Wert le/ne Отдавам значе¬
ние ни маловажни, л/утн/уoвгн3;
форма-ии подробности,
äußi-g sи,У. hb ir.V. ианна-aм, иа-
paзnвем (мнение); sich -1. закнавaм
DtUTSCH-ÖUHGßlSCflES WOßTEDSUCM
сп (über niw. (Акк) зн и/ио); изpcвя-
—см сгсие-ииг (zu niw. (Dal) по не¬
що); 2. ззpевявa се, нpon-n—a се (Се
ciu. (Dat) в ненл);
Sdlic Freude äußerte sich ie HoHue
Sprüngen Ралсстга му се зapaзи във
вислои подскоци.
außerorUentlIct adj 1. необикновен,
изключителен (личност, oaoaл0; ус¬
пех); 2. извънреден (стбpaнзe, пъл-
eемoнзn;;
Icl bedauere cs - Съмconвaм мно¬
го за това.
ZUßu-0-ts adv из-ъи насео/неас
мnуoo.
außirpiriieintirlpcH adj завъннap-
оамгигир/н.
ZUßi-plageäßtg adj зввънплcлoв,
нгпр/двид/н;
Elie -е Zwischenlandung Извънред¬
но м/млилео «сцсне (иа уамooгт).
außerschullsct adj иввъeучзлинeн.
äußu-st adj 1. еай-крсгл, исй-стда-
лечен (зс място); 2. извънредно го¬
лям (епеуeoуo; важност); 3. из-ъи-
ргдио много, еостремно;
Die -е SchicHT Ue- ATmosphäre Най-
-тлшлзят слой на атмосферата;
Im -ме Fallt В краен (най-oomзn)
случнй;
Auf Uzp/iuTp AußirsTi егрсп-оскее
sele Изпоаш/и съм зз-тнpг-иc
много;
Das ist - Kompliziert Тс—и е извън¬
редно соомно.
außerpTzgde е.: außer Sianie adv ir:
~ sein, niw. zu tun нп съм в утстoялиe
—C- направя нпно.
Ä^ißirugg/; -em 1. изявоеиие; нвкев.
-сне; 2. израз, проя—a;
Sich jeder - cnThaltei Въздържим сп
сг всянанвн забележки;
Eine - dis T-otzes Израз ии упор¬
ство.
ausiseton мИ Ает^юИ 1. заoстaвям,
подхвърлям (дгге); ззcстa-nм, из¬
хвърлям (домашно животно); 2. из¬
лагам (се) (jmdn,/sIuH niw. (Dat) en-
ooro на нено); 3. обявявам, спреде-
оям (есгра—с); - 4. Jur отлагам Иаесn-
дaннe;; 5. критикувам, лaмзpaм не¬
достатъци (in jedm;/Itu. (Dal) у ея-
00.0, еи еено); 6. рсзсам-ам нс от¬
крито (рист/еия); ilг-У. 1. униpa (мо¬
тор, сърце); 2. нpeукaеa; пpгнту-a
Зmsispaлecg
(пуос, сърце); преустановявам зани-
мaнзn за иавeс-нc време;
Seinn Haut dir Sonne - Излагам тя-
остс (кожата) си на слънце;
Jue Eli UrTell - Отлагам ут-eблc
решгииг;
Er HzT 11 allem etwas auszuscTznn Той
намира лeдcугатъщи въ— всичко;
Mit Uce T-alglng ~ Спирам за №-
—псгнс време с тpглзpевkнтe.
■ Aussichtf -em 1. о.Р1. иаглгg, гледка
(zuT etw. (Akk) иъм игно); 2. übeetr
иагл/ди, пnpсн/кmиви;
JeUe. die - auf die Umgebung ver¬
sperren Препречвам някому ro/goc -
та към оосоиосттс;
Eine guTe Ernte Ist Cn - Счии-с сп
-сбра реноогс;
KeCie -ме auf Erfolg tahei Нямам
изгледи зс успех.
auPstcHtplop adj бгвea-/мд/н, без из¬
гледи за успех.
aUPPicHTsrcicH adj многеебеис—си,
с големи н/pун/кoиви.
Aussichitsturm т нуое, ст осяте се
оторивс красива гоедоа.
3UPlsIcbnn hb ll-У- пресянсм,
отсявам {auch übTftf).
ZUP|sicdcIg sи-У. hE liV. иауeoвам.
Aussieduiirne f. -er иау/oвcиe.
Ansiedler m, - изселник (еeуmo зп
ивс/лнищи ет н/мсои произход, дош¬
ли са нвтoенoe-poн/йуин стpеиз;.
AussiedlerHof т спосни имот навтл
уeooтО; аaoбзkoo/н само са ниви и
ливади.
Zusipingin wrf hbir.V. измзсonм.
^slsöhnen .se.K hß tf.y, пемзpn-ам,
уgcбpnвaм (нтеого с някого); sich -
1. се, одобрявам ce -mii
jmUM. с enкoгo;; 2. пpнмиpn-aм се с
нещо.
Ampprtлugg /, -er meist Sg. помире¬
ние, сдебряване.
ZUslsoeUerg sw.V. hb Il-У- ooдeonм
(и отстраня-см); избирам.
aup|portieren sw.V. hb ir.V. oтдгoяM;
избирам, сортирам.
auslspälUete sи-У, hb ir-У- търся с пог-
oeg, дебна (izcH ciu. (Dal) за HeHo).
ZUPlppannen sw-У. heteV'. 1.pазпpn-
гсм (ион); 2. опъвам (въже); разпъ¬
вам (пoaтea;; 3. разперясм (крила);
iil-У, 1. umg -земсм, измъквам, ог-
мънвпм (нено ст нnкoro); 2. отмо-
100
Ausspannung
ря—см се, почилам си;
umg Jedm. iic Freundin ~ Отнемам
enнoму пpиnтeoка-а.
A^ssp^Piieug/' o.PL нoеи-oc, огмо-
pa, отдих.
aupfspa-nesw-У. hb Ii.V. 1. оставям,
запазвам (празно място зс и/ио);
2. изпускам, отбягвам;
Ie Ziemer Ist eil Platz für ite Ste-
-coaniigi zusgespart B стсята е запа¬
зено мnутc за ст/р/оуредбата;
Dieses Thema Blieb btt der Diskussion
iupgespani Тази тгма бе пpcнпуeamc
а gисипуиnтa.
Зms1spciee unr.У- hb ir,У- изплю—см;
бълвам; ite плюя.
цр^пСрие жИ hb Iг-У. österi из¬
хранвам, осигурявам храна (за бпд-
угвaни; -пцс).
зms|spI-гng мК hb ir.V 1. заключ¬
вам някого ес—ън (зс -с ее моме -с
влeзe;; 2. cгутpaлn—ем ст работа,
П-coнявем, обявявам оееауо ( при
стcеkпвaни paбoтлзщн); 3. Typ раз¬
реждам, исбирем с разредни.
Aussppuniuei -еп пвcлнeннe, стст-
ранягаснг от работа (на стачкуващи
работници), лонсут.
Zäsisplelen жИ hE Ii.V 1. изигра¬
вам poonтa си (auch überie); 2.Sp еа-
дигрс—ам (противникс си); 3. paадa-
—ам неpзенa сума при лотария; ра¬
зигравам (при лaллaвпнn; лотария);
4. пpcтз-cнcугa-nм (jeUn. gegen
jmUn. enkorc на нnкcro); 5. изигра¬
вам нapта; слагам опрте на масата
(при игра ли нарои);
E spielt uns immer giaeneiinandcr aus
Той ни настройва винаги един ср/-
ипеpпп
Scinee Ietute1 Trumpf ~ Изигравам
посо/дния си коз.
A!U!S^pieI1meg' -еп разигранси/ (при
лoтapзя; заосгаие).
/us’sptgnee urг,У. hb if,У. 1. запpн*
-см, изгоч—см Инишoе;; 2. umg рпз-
нaввaм исдъото и широко.
3UP(spI^^ierti жИ hb Ii.V pejoe 1.
проучвам тайно, разузнавам тайно;
2. шпионирам (няного).
AusspracHe / -п 1. о^1 Lirg про-
изecшeлнe; 2. paвзсoвaиe, открито
обсъждане, сбясеелип; резмяиа нс
миnини; диунпсни;
Eiec vertrauliche ~ eit jmim. habni
GAMPOfi-
Имам поверитеоги разговор с ня¬
кого.
Aussprachere/ul / правило за произ-
есшени/тс.
AussprachcwörtcrbucH п р/чиин ле
нpенвлoтeизnтo.
aussprechbar adj произнссим.
ausispriclig urf-У. hb ir,У, 1. прс-
изнaсnм; нзrc-apnм, apoзкуoзpaм;
2. занaзвaм, изричам (мзутЛ; меос-
лип); нpoизласям (пpзутдa;; sich ~
1. сОбясня-ам -с; -mit jmdm. üIBm eUta.
(Akk) с няесгс зс игно); 2. изказвам!
се (niir//e/en ctw. (Akk) в псози ле/
против нещо); 3. geh изразявам мне¬
нието си за нено; ile-У, изказвам се
докрай;
Seien Kritik offen - Пpеззлcуnм от¬
крито кpиmзkamc си;
Sich gegen die WleUercinnül-ueg Uer
Todesstrafe - Сбя—я—ам се против
възуoaиoвnвaлe еа смъртното неон-
занип;
Sich einmal ~ wollen Искам gc си
кама -уиенC; което ми теми иа ду¬
шата;
Lass eich - - Остави м/ -с свърша
(дс сп дoнзиaжa;.
auslsprclz.ii sw. V hb tf. V. разп/рвам,
paатвеpnм (ръце, крион); разкрач-см
(«рскс).
Ausspruch м, Aussprüche думи, ми-
съо; сентенция афоризъм.
ausispuckne sи.У, hb lr,У, 1, изпою-
всм; 2. umg подавам, изкарвам по
гоеогрсиел или aвгoмaтзе/л път
(данни; билети); ilf.У, плюя;
umg Der Computer spuckt diu Daten
aus Компютърът подава дaнизтг;
umg Spuck’s ausl Изплюй oемт-
чгто1
zuslspülen жЕ hb ir,У. иаплaoвaм;
ззмзвaм (утдcвe;;
Sich (Dal) iin Mund - Изплаквам
си уугетa.
ziusistifneree sи.У- hb if,У, уиcб-я-
-нм; eкзнзpем; sicH ~ umg докарвам
се, купувам си ясни дрехи;
Das Kind mir icuin Scluhin - Ку¬
пувам не детето еови обувни.
Ausstaei м, Ausstande 1. oJPL стач¬
на; 2. малко mъpжeсmвО; почерпои при
напускане на служба;
In den - Treten Сбявя—см сocенп;
Seinen - /eben - Правя почерпис на
колегите при ecнуунaиn.
auslptanzen sw. V. hb ir. V. Tech щaищo-
вaM; изрязвам.
ZUPlPiatTie su-У. hb leV. 1. сиаб-
дявaM; обзавеждам, оборудвам; 2.
оформям;
Ein Ziemer eit MöBeli ~ Обзавеж¬
дам, мебелирам стая.
Ausstattung / -er 1. oбап-eмдеee,
мебелиране (иа миоище), сборудвс-
ее (не бcлинщa;; 2. мгб/oзpc—ka;
оборудване; 3. чeзв; 4. o.PL външно
оформление; 5. псстннсвнс; -поори.
цр^ТссНсл urr,У- hb Ii.V. 1. ззpnз*
—см (сладни с форми); 2. избем-ам
(очи); 3. umg надминавам, зcуeичаем;
измeутвcм;
Ie Hocisprung alle agdirce ~ Над¬
минавам —уични други - солис еа аи-
сочинс.
Ausptucifore / формичке за нзpяа-
—аие ис слсдеи.
auslsicnee uri.V hb tr.V. търпя, из¬
търпявам, понасям; ili.V ле п ощг
пoсгъпил; пристигнал (отговор, пет-
—ърж—пеип); не е готов;
Ich Капе iHn elcit - He мога gc ro
нелaсnм (ga ro ттpнn;;
Die Eiipctuliueg sTetT aus Решение¬
то лип не е ввгmo.
amsisrIigcл unl-У- sn iii.y. 1. сoзаaм
(ст пpe-oаиc средство); 2. umg отнез-
-ем сп от по-нататъшно участие (-
пpoeнm; състгзсиие); 3. umg изoугa-
вnм cбзчaйнзn за ебиествего начин
нс ми-от;
Aus tieem UninrncHecg - Напуснем
азpмa, предприятие.
AUSPielgi- е, - чо-по, иcнпсeco об¬
щоприетите форми иа живот а об¬
ществото.
auplpteinin ж.К hb if,У. изваждам
костилки (ст плодов/).
ams|stcI1cл su-У. hb if,У, 1, излагам
за пролея, показ (стckИ; нар-ини);
2. иада-ам (документ); 3. umg из-
хлючаим (поенгрич/сеи уред).
Aussteller т. - иаooмиoeo.
AUssTellung / -em 1. oPl. излагане
(на nнунcиети, стсни); 2. из-анние (ее
документ); 3. изложба.
AUPPicliungpiaium п -ата на изда¬
ване ее документ.
AusstelluggpgebäuUe п иаooмбгea
сгрсдс, нaoaте.
101
DEUTSCfl--5ULCG\I<ÖCtiiE& wOOTE&ßUCr
aupitrnlBug
AUPstilluigsgelänUe n лаooмбeна
ПЛСЩ.
Auspteliun/pKatzlog m изломбпе oc-
ааосг.
Ausstellungsräume meist PL иаooм-
бени зсои.
AUssteilue/sstücK п експонат.
giip|ptcrbci urг.У, sn iir.V. измирам
(за хора, животни); иачeз—aм (за рас-
тneии);
Vielt MundarTee siirhtn aus Загиват
миого дииогктн;
Ein zuspterhendes Handwerk Отми-
рии зaнanт;
übeeti Wie aupgesiorhee Зaппуono;
пуст.
Aussteuer f o.PL чеиз.
ausl рТс^-!,ж.К hb tr.V. регулирам!
з—ун (при по/отронии уредби).
auPlPteuerg2 мИ hb Ii.V 1. дс—см
ч/из не -ъи/ря; 2. Jur отнемам пра¬
во ис наpзеие пoмoпщ прпкратя-пм
вcсopcхoвкaoa не ияного.
Ausstici т. -е 1. най-хубавото ст
своя ре— Ивзeo); 2. Schweiz ргтаващ
момент, решавана битка.
Ausstieg т. -n L оР/. слизсле (от
превозел средство); 2. изход (от ва¬
гон и пр.); 3. напускане ис нено; ив-
oивенe (ст проект).
auslstopfei жИ hb lr-У, 1. натъпн-
—ам (mit ctw. Dai с еено); 2. препа¬
рирам.
Ausstoß т, Ausstöße meist Sg. 1.
Wiitsch аpogукцзn, производство;
2. eмиузn (еа отровни газове и др.);
3. Mil изстрелване (на торпедо и др.).
sms|stoßnл unr.V. hb tr,У, 1 лзmocси-
вaM; изхвърлям (auch überir)-, 2. из¬
пуснем (пере, -им); 3. издаем (звуо).
изпуснем (втадлтoa); 4. произвеж¬
дам, дс—см (гого—а пpoдунщиn);
Einen Scirii ~ Из-ии-см, изор/ня-
всм;
Einen tiefen Seufzer ~ Въздъхвам
дъобоко.
auslpt-allin sи.У, hb lг.У, 1. иaoъе-
вем (радост); 2. преда—ам (концерт);
sr(hE iteV'. 1. излъч-ам се; 2. -та-
дeйсгвcм; оказвам вoиnниe;
Das Fußballspiel ueri 1len zusgesirzhit
Футболните среща се преда—н, иа-
оъч—с пряко.
AU!PST-ZHuiitg, -er L предсване, из-
лъч-ан/; 2. лтчeзвнуунcнe; Phys auch
pcднaщзя; 3. изoъе—aиe; чар.
Ausstrahlungskraft f о.Р1. сила ле
втвдeйсmвзeтo.
/us^^treeken sи.У- hblf-У, протягам
(p^jOH, орни); простирам (ръце), лв-
nлeааaм ((Mo); pich ~ 1. ззгnгaм се.
опъ—ам се; 2. нpomnгaм сп (за -е дсс-
аигеи ненл есвиссхе);
Din Füller ~ Протятсм пипала;
Sich auf Uer Couch ~ Изаягам сп ec
ксисп/то.
lUsIstreieHcn urf.У- hb ii.V. 1. аa-
-pеуквaм; анчepkвaм (тенст); 2. лв-
гоажеам (гънки); 3. намазвам (тсаич-
ке за печ/иг); 4. ззмaзвaм; запълвам
(фуги и др.).
auslst-iuue SU.K. hE tr.V. 1. раз¬
пръсквам; пссипнсм; 2. разпростри-
иnвaм Иуoпх).
Ausstrich т, -е Mvd натри-иа.
zuslströein - - hb If.V. излъчвам
Иooплине; уют); нвпуснaм, лвде—aм
(промит); sr itr изтича (газ, води) (aus
ciu. (Dal) сг нено);
Voe Uc- MuTTur PtröeT Sicherheit aus
От майките се излъчва спокойствие.
zms|pucHen sи-У. hb Iг-У. ззбнpaм;
подбирам;
Eie Bild Tür das Wohnzimmer - Из¬
бирам ксртила за хоое;
Steh (Dal) ein Kleid ~ Избирам си
роноя.
Austausch m oPl. 1. paзмnлa; ебмя-
ec; 2. подмяна; 3. обмен;
~ von GnUagkei Обмяна иа мисои;
- von jungen WCssenschaftlure Сбмгн
на моа-и научни кадри.
austauschbar adj нoдхoдnн зс рнз-
мnиa; който може -с сп педмпеи.
црИирсНие жИ hb lг,У- L разме¬
ням (gegen/für ciu. (Akk) српиу, за
нено); 2. по—м/иям, смeлnм (повре¬
дена машилиа еау-;; 3. обм/лям
(мисли); 4. извършвам ебмге, pев-
мгням (дипломати, студента, поее-
ници).
AUStausclstuUeet т студент, който
учи а друга страна еа paвмeнeз ли¬
чала.
AUuSTzusCnera/HrtKU 1. обмении
стена; 2, сгоес а внмnиa еа друга (еп-
фентна иои нnдoста-eна;.
ausltnllee sw-У. hb lf,У, 1. разливсм
Ипoдapъщз, kcмпoнм/итз;; —авам
(зaпевeлн;; 2. разсипвам (яд/иг);
iii.V. обиждам;
Prop’pnkTi an die PaspzuTee - Раа-е*
вам брошурои не минувачите;
Wir iUPtcIlT; muß auch eiesTeckee
lernen Който обижда, mpnб-a -е сп
научи и сам -с понася обиди.
Auster f -п Zool стрида.
Austurehigk f Zool 0000,— от
стриди.
AUSteгnuucHi f oPl. развъждане ис
стрида.
ansl Tilgte ж V. hb tr. V. уeищoжавем;
ззкopeнnвaм, зеoзеавaм;
MotTei ~ Изтребвам молци;
Dee Vorfall aus dem GedächTeis - Из-
-ри—им оо псметтс си случилото се.
AusTlIgung /, -сп звkcpeиnаaиe, за-
oзеевaнe, унищожаване.
цр^Вел sw. V hb ilr. И, sici ~ 1. нс-
бушува се, на-иoиn—н се (буря, пс-
мср); отсоаб-а, затихва; 2. нaoпду*
—см се (за дпца); lr.У. с-реагирам
чувства;
Silgi Wut - Да—ам —соя на гне¬
ва си;
Sich vor ie- Eie - Налудувам с/,
лaжнвnвам се преди женитбите.
Austrag т o.PL 1. = AtnnicCI; 2. рп-
тneиe; уреждане; 3. Sp уреждане- на
утсoгзcнзг;
Etw. (Akk) zum - brln/ce решавам,
уреждам нпно (спор).
lusltrzgin une,У, hb liV. 1. разнасям
(поим пратои); 2. довеждам до раз¬
решение, изглаждам (спор, нолф-
лиoа;; 3. Mvd износвам (дете); 4. Sp
opгaииазpcм и провеждам съутeвa-
,—;
Diu St-iliigkeltee uetu-iCgaeder ~
Уреждаме унopcвnгn помежду си.
Austräger т. - paвиcувне.
Austragung/, - er 1. уреждееп, m-
гоажеаее (не осефлихо); 2. Sp орга¬
низиране и провеждане иа състеза-
Austragungsort т Sp място зс про¬
веждал/ на уъуmnвпиия.
Australien п о.Р1. А-У0paoиn.
Australier - - е—уаpaлиeщ.
Australierin / -пеп с-стрсоийоа.
ausi-a’isch adj aаутpaoийски.
amP1tгäueIg sи-У- hb llr-У, престс-
-ам -а стнпвaм; дс бленувам.
aUP;t-cCBc1 unf.У. hb lг-У, 1. наиcp*
вам на нaшa (добитък); 2. отучвам
GAEEQOEF
102
Austreibung
(jmim. niw. (Akk) лnиoге ст ненл);
3. пропъждам, прогонвам (зои —ухо¬
-/, дnвooа;; 4. пусна oлутa; нooлеe-
'!, ци/они пъпеи (за pеу-eниe); iti.V.
paзагoглявc се (paуoeниn).
Aust-ulhueg f -еп нзгoивеиe; про-
пъждаи/.
auslT-cTie urr.V. sn ilг-У- 1. изли¬
зам вън; 2. напускам (организация),
излизам (aus ctw. (Dal) ст нено); 3.
блик—a; рунис (-0-!, зем/е газ); ив-
oлаа ст кcpл-o-o, pcвoзиa с/ (рене);
hb ir. V 1. стъпквам, иагaуя—aм с крак
(огън); 2. скъсвам ет нoуeee (за обу¬
вни); пoтпo—aм (пттeнa);
Auf pclic Stirn Trat Schwein aus Пот
изби ни чгоото му
E- ist aus der Partei zus/^t-etni Той
изoean ст Иeепусиa; партията;
w/eg ~ guHun, - müssen Ставам в
ноезго! (по нужда).
ПР^пскне мК hb lf,У, umg ианг-
ревсм някого, погам—см му номер.
зmp|tгiлkIg urr.V. hb ir.V звнзвaм
доорай.
Austritt т. -е meist Sg. лаoлзниe; на¬
пускане ла opгaнлаaщля;
- aus dir Kirche Иаoлаaнг ст щтpк-
-!-!, напускане иа църе—ата.
AUsSriCtiserikirilueg' нлсм/нa дгкоа-
pan— при напускане ле cpгaeизcщиn,
фирма и -р.
3ms;troIknun мК hb Ii.V изсуша¬
вам; пресутсаем; sn 11г.У. изсъхва;
пресъхва (нзаcp;.
amp;Troeecin swK hb ir.V. 1. veralt
paзгoaуnвaм с барабан; 2. umg раз-
дръниасм.
1mp|TöTtuIn swK hb Ii.V umg нвмъд-
pП—aм, измзуonм (поан и -p.).
auslüheg sи.У- hb ii.V. 1. ппpaжиn-
-см (нpеагунn); 2. зааъoнn—aм
(служба, дълг); oстиeугвявaм (ooh-
трео); упражнявам (—oзneнe; лaгзук
—ърху ея«;.;);
Sein WitirucHT ~ Упражнявам из-
бираггонеге си пре—о;
Eine Wirkung auf jede. ~ Упражня¬
вам влияние върху ияного.
ausluTern su-V- srlf-V. нзллаa оо но-
ритеге ()(«!) (auch übertr)-,
Der STreiT uferT le HigdgrcCfICchkcCtce
aus Спорът премиис-с в сби-сип.
Ausverkauf т, Ausverkäufe разпро-
дсмбс (с/зсине или поради oиивл-
дсция);
Eiw. (Akk) См ~ Kaufen Купувам не-
но ст разпродажба.
ausve-kauft adj разпре-а-еи;
Das Konze-t ist ~ Вуиеил билети за
ксицергс сс прсдсдгии.
ausWachsee unr. V. sr itr. V 1. лаpaут-
—ам; 2. прересг—ам (zu ciu. (Dal) а
нено); hb tl-У, umg пмaon-a (дреха);
sich ~ 1. прг—рънсм се, разрссо—см
се (zu ciu. (Dal) а нено); 2. аapaутвa,
аaз-pcиnвc (раие);
Der Streit Wächst sich zu einer politi¬
schen Krise aus Спорът се разраства
а пooл-не/укa ориза;
Das Kind HaT izs Hemd ausgewacHsni
Ризата е умсоя;! еи дгогто.
3Uslur/ei unl,У, hbIi.V l.Phys,Chem
премериам, претеглям; 2. премис-
oяM; обмислям.
Ausuail f o.Pl. 1. избиране, избор;
2. aуcpтамглг, избор; 3. Sp сбор/и
отбор; 4. подбор (на лсй-добрето);
Eine - T-nffug Правя иабcp; изби¬
рам.
AUsuaHIbani т -см избрани пpoлв-
-едеиия.
lUPluälicn su-У. hb tf-У- избирам,
не-бзpем;
Jede. Tür den WuTTkaepT ~ Избирам
ияиогс зс участие а стУT/зaнн/.
AUSwaHleö/liclKeii / възможност зс
подбор, за избор.
Auswahlmannschaft f Sp сборен от¬
бор.
Aupuahlverfah-en п мггсд на под¬
бор.
цриа^и su.У. hb tr. V l.Tf^ch вал¬
цувам, унoгуквaм; 2. Kochk разточ¬
вам (тeстo;; 3. umg pejor разтягам,
удължа-ем прекомерно (истерия,
г/мс и -р.).
Auswanderer т, - иауeoинк; емиг-
рсло.
ausluagUu-g su.У- sr ili.V. лвуeл-
—ам се.
Auswanderung f -en изсео—анп, пре-
сeл—aнe; емигриране.
aupur-tig adj 1. ст друго мnуте,
чужд; 2. външ/е (свързан с чужбина);
~е Kunden Кои/иои cmвти, сг дру¬
го мnстo;
Das Auswärtige Amt AEk A. A., das
MtelsTcrlue fü- Auswärtige Angelegee-
Hiltig Мзнзсггpст-o на -тлшлитг
работа.
auswärts adv вън, вън ст дома; вън
ст грслс, а —рут грал; —ън ст уopaле-
'!, - чужбина;
Naci ~ На-ъи;
Von ~ Отвън;
~ epsei Храня се вън ет нъщи (в ргс-
тереит и др.);
Sp ~ spiclee Играя нс чужд терен.
Aus^ä-tsspiel п Sp игра не чужд те¬
рен.
auPlwapcHun url-У. hE ll-У- 1. из¬
пирам (—р/хс, петис); 2. ламлвaм
(еaшc;; 3. подкопа—ам, нелмзвaм
(cкaoa;.
AUswecHselBank f Sp резгрвна бен-
ое (игpееи;.
ausuiclseibar adj умгнnгм, заме-
иnnм.
аmp|uIdUsMnswV'. he^r^.V. 1. умeнnм
(ctw. (Akk) giaci ctw. (Akk) нено epc-
щу нено); подменям, замглям Иив*
горялс оампе и —р.); 2. Sp пра-я умn-
иа (ни играч);
E- uz- wie zus/ewdcHseli Бешг кате
сменги, съвсем paаoлчeн.
Auswechselspieler т Sp pгзepвa; ре¬
зервен играч.
AusweiCisiuueä -em 1. умneе; под¬
меняй/; 2. Sp смяна, пcдмnиa (на иг-
paчл;.
AUPue/ т. -е изход (от аaтpпдлe-
лие);
Nach сСлее ~ suchen Търся изход
(оо нoocмeииeтo).
ausweglos adj бeззвхoдeн.
AuswfegnoSggkitcT/oJ/. безизходност,
безизходица.
AusweicHe f -п отбивна, уширпние
(нс нттнo плaтнo;.
примСсиме umr.У- sr ilf-У. 1. дръп¬
вам с/ настрана; oтилoиnвaм се от
нъpвoнаеаoиатa посоне; 2. етбnгвcм
(jmde./etw. (Dal) лянсго, нено); 3. из¬
бирам по принуда нено друго, при¬
бягвам (auf ciu. (Akk) —о нено);
Eint- Frage - Избягвам ла дам от¬
говор еа -ънpеу.
зmsueIcHeni adj уклончив. .
AmsweicHezgreeг п мале-рс зи pев-
мзлавалe; за избягване ле ублтсти
(при аитoмcбнoн;.
ПР^сНее sw.V. hEtr.V. изкормисм
(ди—еч и др.).
Приемел sи-У- hE ll-У- изпоак-см
103
DEUTSCH--EULGADISCHES WÖPTEPCUCH
Auto
(блока); sicU - напоак—нм се;
Sich (Dal) die Au/ее ~ Иапoaнвcм си
еезoг;
Sich bet jmUm. ~ Иапoakвaм си бол¬
ката при еякого.
Ausweis т. -е 1. паспорт; oиеиа
карта, декпм/иг за уеaooзелеут;
2. Wirtsch финансов отчет.
цр^мСрел uri.V. hE ir.V. 1. изгон¬
вам извън прг—гоитг ле угpaнаaа
(чрез лeсmи-пщля;; 2. Wirtsch отчи¬
там; sici - легитимирам се, у-oуmo-
вepnвaм уaмелзелеутга си; 3. —оказ-
—aM; пс-aлевявам; пoтвтpждa-aм;
Einen Reporter - Изгонвам журна-
оисо от страеста;
Sich als Journalist - Уgеуаoвepnвaм
с документ, че съм журналист.
AUPueispapiere rue PL документи за
сaмелзчлеут.
Ausweisung f -еп изгонване лавтн
нp/дeллme еа сграиага.
ausl weiitei sw. V. hb ir. V. разширявам;
sich ~ разширявам см, разраствам cn.
auswendig adv неивусm;
umg Jedg./Etu. (Akk) In- unU -
keeeue Пезиа-ам някогс/игио ^1-
калеео -сбрг, нcаие—aм -е втpту-
—ане.
Auswendiglernen п учелг нaлауут.
ausluM-fti uml-У- hb tl-У- 1. произ¬
веждам (определ/ио нooлеnсm—c оо
ипно); 2. хвърлям (втдзцa; мpeже;
кот—а); 3. изхвърлям (oa—a); 4. Mvd
храча; 5. определям, oгдгonм, отпус¬
кам (нp/мля;.
ZUsluerten su-У. hb Ii.V. 1. лапcoз-
вам (лoкпмгнти, -слии сг ззуoeg-a-
ния и др.); 2. обработвам, сзсoeма-
oиззpaм (бележките си);
StaTistiKug wissenschaftlich - Изнcoз*
-см с-аoлсаичnскл данни за научни
цели.
ausiwiiKcii жИ hb lr.У, paввзвем;
paаoнaеo-aм (бонбон, подарък).
ЗиМс/се uml-У, hb Ir.V. претеглям.
ausleinten uni. V.hß ir. V südd нв-и*
всм, изцеждам (пране).
ZUsluinteM ж V. sn ilr. V. Landw из-
мpтв—е (paсoeнл/;.
Z^slwirKie ж V. hb tf. V. смесвам
(т/сос); sich ~ oтpааnва с/, втaдeйсo-
-a, oкаа-е влияние (auf ctu. (Akk) вър¬
ху еещо);
Sich ncgziCe auf iiu EgTwicklue/ -
Сгpааn—ам ce cгpищaaгoнc върху
развитието.
Auswirkung f -en 1. -ъадгйут-нг;
2. ефена, пoслeдлцa; п^c^.лe,дут—л/.
/ширсНее жИ hE ll-У- 1. избърс¬
вам; наmpнваM; почист—ам; 2. зеои-
чa-aм; звтpз-ем (писан тгост); 3. ir:
umg jedm. eins ~ нoгaжеaм някому
ном/р, зазгpa-aм някому лемгр.
цр^-Седеи urr.V. hb ir.V. нзуmисн-
вaм; лавн—им (нpaнe;.
Auswuchs т. Auswüchse 1. Mvd из¬
растък; 2. meist PL иа—paиeниe; край¬
ност.
Auswurf т, Auswütfv 1. meist Sg. Med
храчка; 2. Geol изхвърлена маса, ос-
яи; 3. o.Pl. pejor измет.
ausl Würfele sи.У. hb lr.У- разигра-
-ам не aapc—e; oпpeдeonм чрез хвър¬
лял/ ни зар.
auslwüten м V. hb itr. V. еебушуяе сп,
навионя—а се (буря); лзллвам яла си.
цр^скеи sw.V hb 1г.У, назъбисм,
превя зъбци.
цр^зИсл sw.V. hb lr,У- звнoaщaм;
sich ~ плаща си, струва си;
Die ^11660111 iahen sici андс-
zzlit Ии—nстлцллтe си струваха.
auslzaiing sи,У- hb tl-У- 1. изброя-
-ам; преброявам; 2. Sp обявя-ам зи
победител соед есниуо (в боеси).
A^<s^a^1iii^ueS/ -еп лзпoaнaн/;
Bargeldlose - Бeвнaoзенo посинее.
ZUPlzaeken sи-У. hb leV. umg ис-
ругавсм Инnкoгo;, скарвам сг (иа en-
00.0).
auslzen-cg м V. hb tr. V изтощавам,
изнуpnвaM; изчерпвам силите;
Eie iUpeeuIn-tIP GusIclT Изнзac
лице.
аmsiuclIHgnn sи,У, hb ir.V. 1. соли-
еaвaM; иагрсмдивсм някого (eit eTw.
(Dat) с нено); 2. иа-ънвaм, oooлеa-
всм (jmdg. Uurct ctw. (Akk) enкoгo
чрез е/що); 3. Wirtsch пoуoaвnм цена
(ее стoне;; sicU ~ стоичевам се (dunci
ciu. (Akk) с нено);
Den File mii Uen Golitien Palme von
Cieecs - Награмде—ам филма със
“Златната палма” ст Кан;
Sich iurci Fleiß ~ Стоичавам се със
сгapаизe.
AuszeieCntugä, -er 1. o.PL награж¬
даване; 2. omoичиe; иагра-а; 3. Wielsch
енpeдгonлe цена (иа сmcнa;;
Eine Prüfuej eit - biptuHii Издър¬
жам изпит с отличен;
Jede. ciei ~ verlelhei Връч-ам ня¬
кому напрала.
AUPzcicHguggspfICcHT / о.Р1. аa-тo-
жение дс се маркира цпиата не сто¬
ката.
/ -em Sp нp/ктсваee еа иг¬
рата (при вслейбол, баскетбол).
aUPzlenBa- adj рсзтггсгго/и (за
маса).
auslzieheRurr.V. hb tf,У, 1 pазonгaм,
опъ—ам (меса, aнo/иa;; 2. стбoнеaм
(дреха); събувам (обувки, еopaнз;;
3. ив—aжеaа (зъб); изскубвам (ко¬
съм, перо, поеи/ои); 4. Chem нв-
—oнеaм; sici - събoлеaм се; sr ilr. V.
1. излизам, премествам се сг миои-
не; 2. гръг—ем, потеглям (на бей,
оси);
JmUm./'SCcl (Dal) einii Dorn aus Ute
Finger ~ Вадя нnooмп, валя си трън
ео пръсти;
Aus сСлее Haus - Изнасям сп от да¬
дена еъна; напуснем я;
umg JeUn. - Одирам ияосму кома¬
та (с искане еа пари).
Ausziehtisch т разтегстгоис меуa.
ап^СиНие sи-У. hE le.V. cу—лpк-
вам (пеи/ц, оратор и лр.); sr ile.V.
угас-е със съскащ звук (цигара и
-р. —ъ— вс—с).
Auszubildende mlf, -п. -п AEk Azubi
утaмaлm; обучаем (в -с-еес профе¬
сия).
Auszug т. Auszüge 1. заoззaнe от
миоинг, работил псменгииг; ни-
пуснаие; 2. откъс (ст кеиге); 3. Chem
гос-раит; 4. o.Pl. зз—o/е/из/ (от
смeтka;.
auszugsweise adv съкратено, в утк-
ратеи —ид, еoнспeктзвeo.
auslzupfenж.И hb ll-У- иаgъpнвaм,
изскубвам.
autark adj аaoаpелчee; стoпaнукз
e/аa—луим.
AiUtarkte/ -п aв-apкня; стопанска
нeзaвлулмoуm.
auTHentiscH adj aвт/eтлеeи; истин¬
ски.
AшtnIgiCuCtät / 1J7. а-тгиmценoст;
дoстевгpлoуГ; истинност.
Autismus т o.Pl. Med aпoлзъм, бо¬
лестна игоситаотност, аaт-opгиoст.
AuTo п, -s kurz für AuTomobCI иите-
AUtozBgaPc
GABEQOFF
104
мебио, лека нлоа.
Auioibgasc rue PL иатомобилии га-
зo—e; изгорели газове.
AuToaTlas т атлас за aвтемебиoлз-
те пътища, нтmne аmoау.
Autobahn f супебан.
Autobahieauffatir f мnстc-c, къде-
-о сп излиза ле сутебсес.
Autobahnausfahrt f мnугc-c, нъде-
то се напусна аутобаис.
Autobahnkreuz п пресичане ес д—с
аутсбаиа на две paвoнени нива (“де-
аеоина”),
AUtobatUniraptstäTri f мnсoo за пoенв-
ке покрай aп-oбaea.
AUtoBiographin / aвтcбнoтpaфня.
Autobus т автобус.
AUtoBusHalTestclln f спирка не авто¬
буса.
Autocamping п къмпинг за a-mcтп-
рисои.
AUtoca- м, -s Schweiz а—осбус.
Autodidakt т, -em. -er самоун.
Autofahrer т водач ла автомобил,
тофъор.
Autofahrt f пътуване с автомобил.
ZUtof-ii aäj забрален за автомо¬
били.
AutofrieUHof т автомобилно пре¬
бий/.
auiogni adj 1. Tech авоогеиеи; 2. Med
in: -ns Training a-тoгглзa гргии-
рсине.
Autogrammjäger т любител ни a—-
топрафи.
Autohaus п евтотца; магазин за
огои нсои.
AUtohupn f ноансое.
Autoindustrie f сатсмобиоле ин¬
дустрия,
AutoKno п свгснино.
Autoknacker т umg крадец, рсзби-
всч на опни ксои.
Autokrat т, -еп. -сп уaмoдтpмeц,
евтоерат.
A^l^i^l^i^i^ltlt/', -п уaмcвoеутиe, с—то-
кpaщнn.
autok-zTIscl adj уaаcлтpмa—ги;
üEerir уaме—oaуm/и, и/cгpaнле/и,
деспотичен.
Automarder т umg маро-ер, оби-
рач, крадец на вещи са автомобили.
Automat т. -еп. -еп с—тсмат.
Autoea tIK f, -еп 1. meist Sg. автсма-
mлчnи мeхaлнвтм; aпapaгпpa; 2. oJPL.
сaмcпнpa-oeилe (ec механизъм).
AutomatlksclalTung / Tech автемс-
гзенo зaнao-енe (на aвтcмcбзo;.
ÄuUoimeatooe, -еп a-тoмаmизcщни.
auioezTisch adj aвmoмamзеee; a-mc-
матичесои;
Eine -г Bremse Автoмaаиелa спи¬
рачна.
automatisieren мИ hblr-У, и-томс-
mиазpaм.
Automatisierung / -еп е—mcмaтивa*
щии.
Automatismus т. Auirmalismer 1.
Tech самоуправление, cвтoмaoизтм;
2. Med машииаони дгйутвзи, аитс-
мamивтм.
Automiiuie / aвтoмннута; разстоя¬
ние, нвмзиaвaле за едни минута с
есое;
Eiu. ist 10 ~n eiTeret Нпно е не раз¬
стояние 10 минути с есое.
Automobil п, -е kurz Auto автомобил.
autonom adj автоном/и, семестcn-
оеоеи.
AuUTOigmdie аЯ автономия.
AutonomieBustrebuigen rue PL стре¬
меж зс ев-cлcмнn.
AUiopapiere mir PL документи ни нс-
оиги.
АШоокре/, -п Med еутcпуиn.
Autor т, Autoren автор.
AUtoreifei т а-тсмобиоии гума.
Autorengng п автомобиоел (състе-
аениe, рсои.
AUtorei^zu/ т вони, който нp/-oз-
вс нъглнщи и нсоиае им на -ъоти раз-
сmcneия.
autorisieren ж V hb ir. V. упълномо¬
щавам, a-теpнзиpaм.
auToriTär adj aвтcpлтаpee; дикоа-
TCpУkЛ.
Autorität / -се 1. aвтеpиmeт; прес¬
тиж; 2. aвгcpитгт; признат упeщиa-
оист;
Ais - auf riete GeBiui geltei Миие-
вам зс а—торитет а -сдеин област.
lutoritlTSsgiruhlg adj pejre умnтaи
нваориггтиое зн н/пoгp/шнмл.
autoгlTatCe adj евгopзmemne.
Autoschalter т авгсмсбионс гишг
(- биене), HMerc ноиеетът се обслуж¬
ва, без -а слиза от колата.
AUtoscHIopscr т автсмсбноеи тех-
еио.
Autoskooter т. - кела сг нсртинг.
AuTosTunUc / paзуooялзe; нзмиeaвa*
ес зс един час с кола.
AmtosugsISiCon / уaмcвнушeeлe; ав-
тoсугeуmни.
AutotourlS ш, -еп. -еп a-тc-пpист.
AuUoliypee, -еп Typ a-тcmнниn.
AUtouifiii т автомобилна катаст¬
рофа.
Autoverkehr т a-гoмебзoиc движе¬
ние.
A^to^^rlcCH т фирма за даване ко¬
ли по— наем.
A1Utoтеu-metuug/= AutoverlciH.
AutowäscHe / изми-ане ее кола.
Аatouerkstatt/rатoаcGиo/н сервиз.
Autozubehör п пpлea,-o/мнoу-н за
автомобил.
auTschl irleej ох! (при болки).
auu/Hl irterj ох! coeoel (при вaбn-
oяа-aиг на еещо иеприяаео).
avancieren ж.И. sr itr.V. geh напред¬
вам в службата, бивам повишен (zu
etw. (Dal) а ипнс).
Avantgarde Iav^gea-d] f, -п meist Sg.
a—aerapg.
Avantgardist т. -еп. -еп aвaигapдлсm,
нояатср.
Aversion / -еп geh антипатия;
Eine - gegei jmde. Haben Изпитвам
aнmлпamия към нnкcгc,
Ariiamin/se / -п Med aвитнмзнoап.
axial adj ссои.
Axiom n, -е аксиома.
axioezilpch adj еkсиoмaтиеee, en-
иужесен се от gееaаameoсавп.
Axt / Axtv бpagвП; сенирс;
umg Sich ult iii - Im Walde Bencb
есе Държа се недодялано.
Aict i^'it^i^l’^ialj/ -n Brl азнoлn.
Azetat n Chem ащ/maт.
Azetylen r r.Pl. Chem cщemлo/н.
Azetylenbreiier т едеаилееева го-
рпонс.
Azteke е, -е, -п aщтeн.
AzuBi in. -s Abk Jue AupzuBiliciie
сmaмaнm; сбуче—ен в -a—eea профе¬
сия.
Azur т ifl povt лазур.
azurblau adj ptä лазурен.
)
B, b [Bm:] m, -/umg ~s
1. бе, атсрсос буе-а
са иемснетс азбука;
2. Mus си бемсо.
Babbele su,У, hb if.V.
umg бъбря, бърборя;
бpтиcon-n.
Baby [Tbi:BC1 o, -s 1. бпбе; 2. rng мно¬
го младо жл-o-иo.
Babyboom т оРЧ. раждане еа мно¬
го бебета (я спредго/и период от
—pnмe;.
Babyjahr п години зс огпопмдиие нн
-егг (внoюевaне във —ъаpау--а зи
пенсиоеириип ни работените жени
във ФРГ).
Babylon п Веяилсе.
babylonisch adj -а-иooeуки;
Die ~е Spracliiverwrrue/ Обърнис-
еп еи езиците във Вс-иоои.
babysitten rur irf работя иато д/гег-
o/дaе(ka).
Babysittii/ п oJPL гледане еа мнони
деди вмгсте pogзгnoнme.
BabyspecK т olP/. umg бебешка (дет-
уее; закръгл/нсса (и зс тзйлгй-
gжтpз).
Babystrich т оР!. детск! пpoститп-
ция.
Bacchhanal п, -е geh —aнхaнcoни.
Bach т, Bache поток, ручей;
umg Eiw. geht den Bach -unter Hc-
ще се провсоя (намгpглзe, пони).
BaiCuU -я Zoll женскс -ивс сянни.
Bachelor ['bctfal'e] т. - бсесоа-ър.
Bachforelle / пocизнунa пъсгър-п.
BacHstclze / Zool угъpеиенншкм
Backaroma п eсeнщзи зс сладкиши.
Backblech п тсвс за псчене (иа сонд-
ниши и др.).
Backbord п оЛ Маг бсоборд, ояас
страна ни кораб;
Nach - Ляво на блр—l
bacKBorU(s) adv иaonяC; 000—0.
Backe f -п l.Aial буза, у-pеиa;
2. странична нocукcст (ни но/ии,
мгнпеме);
Elnaufa'l^'^nn ~п Хлътнели бузи.
bacKiit (backte (auch Buk), /еВасКме)
ünr-У. hb ii.V 1. пени; 2. пърме (па¬
нирани nу-зn;; 3, суша (поеде-е във
фурна); пекс (тухла).
ВдскеиежИ sn/hb ilr.У. 1. пече се;
2. пържи се.
Backenbart т, -bärte бнкпнбарди.
DEUT&CCWULGAQISCttltiS WÖDTECLUCH
Backenkgoehei mArat соулс.
BacK(ee)zahi т кътник.
Bäcker т. - хлебар, п/опр.
Bäckeerti/ -em 1. фурна, хлебарни¬
ца, нekapницм• 2.O.PL хлебарство, пп-
карст-о; 3. pejor псеnнn.
B/dkßsch т, -е 1. umg veraltend де¬
войче (между 14-17 гол.); 2. пърже¬
на рибс.
Backform f форма зс печпег.
Background ['Btgrauet1 т. -s 1. фои,
залги поил - (ссеб/ис я мпаикaтa);
2. духовен произход.
BackUueil п öslerr нaлзpaле пиое.
Backobst п О.Р1. сушени плодове.
Backofen т 1. гconма готварска
печки; 2. фурна (ее гcтяapукa печке).
Backpfeife f, -п umg шамар.
Backpulver п O.PL бенпуовпр.
BacK-otri / фурна ла печна.
Backstein т тухла.
Backstnlibau т тухлена пос-ройки.
BacKstdie/otCk /oPl. Arch тухлена го¬
тика (разпространели cуcбnиc в Се-
—ерна Германия).
Backiro/ т, -пrigeнoнвз.
B/cKwa-c f meist PL хлебни надnoия;
дребни сондои.
BackuerK п oPL сладни.
Bad о, Bädve L нтнaen; иаoтп—aнe;
баня; 2. беля (псмпиенип); 3. вода за
баня; 4. —0,! къпелея; (мииepaoин;
бани; морски курорт;
Ein ~ ееНтее Изкъпвам сп;
ilbeete Das Kind eit dem ~e aus-
pclüttee Заради бълхата изгарям юр¬
гана.
BaUnaistalt /, -тг veraltend cбнnут*
—енс баня къпалия
BaUcanzu/ т беиуни костюм.
Badearzt т балнеолог.
Badegast т курортист.
BadcHose/ гащета, плувни.
Badekappef шапка зс пo^иn; за оъ-
пиеп.
Badekur / вcдoonчnииe; бнонелое-
ченип.
Bademantel т хавлия халат зс баня.
Bademeister т ecеззpaвен нтпeнн-
те се не плама, а къпслия-с; спаси¬
тел.
BadIeötuc / = Badekappe.
B/deUcstlgn m[f, -и, -е meist PL. жп-
оагщ —и се къпе.
Ь/Псе sw-У. hb itr,У, 1. 0^ се, из-
Bili(
хъш-см сп; 2. плувам (- реои и др.);
ir. V. нтнn; обоивим с водн правя ба¬
ня (не pcHc);
Heiß - Къпя се с гсреие вода;
umg Bei/MiT etw. (Dal) ~ geUie Ocy-
егява сп нено, отива иа оинс.
Badeofen т симсинр (зс бенn;.
Badeort т морски курорт, минepнл*
еи бани.
Badesachen rur PL приис-о/мнос-
ги за бсня.
BaUepaisog / курортен сeвoH; сeаoн
за нъпаеп.
Balestrzei т поим.
Badethermometer п —одеи термо¬
метър.
Badetuch п хавлия зс баня.
Badewanne / яеее;
In Unr ~ sitzen Седя яъя ваеитн.
Badezeit / -рпме за къпане.
Badezimmer п бсня (в жилище).
Badminton [Шп^л] п rPL Sp бад-
мзлтcн.
Baedeker т пттeвoднаno (по името
ле утздameon му Каро Б/—/к/р).
Ball adj umg im: - sein изумен съм,
смаян съм.
BaTös/BAlOG п oPl. AEk für Bun-
UcsausbilUungsTordIrungsgIPItu 1. за -
еон за финансово нcднcмaгaлг на
учсни сп чрез държе—ага; 2. стипен-
лия (въз основа на &«;,;).
Ba/aai / -0 meist Sg. 1. veralt бепнж;
2. o.PL umg pejor сгие, банда.
BagcrMlldnICKt п Jur нарушение на pn~
-с, дребно нарушение.
Bagatelle / -я дреболия;
Wc/ce мСеег ~ За нищо и ,—0,
за дреболия.
bagatellisierte sw.V. hb ir-У. омеол-
-нжеисм.
BagetgllscBaUci т дребна поар/да.
B/gger т, - Tech багер.
Baggereimer т кош Иеepнен, кофа)
ла баппр.
Bagg<drf1lhrer т баггрист.
ba/gern sw,У, hb ilr.У-llr.У. иаooнa-
-ам, иапpnбвaм с багер.
BatOi / -em 1. път; 2. траектория;
орбита; 3. Sp коридор (поу-сее, бя¬
гане), пистс; 4. üEerlr митпйсни нтT;
поприще; 5. лента, ииище; 6. уoнчнo
платил;
Sici (Dal) - - brechen Пробивам си
ПTГ;
GÄÖEROFF
106
BaHg2
üEveti Auf iCe schlnfe - geraten Тръг¬
вам по ерив (лот) път (по наклоне¬
на плоскост);
Eine St-iße eit 4 ~пп Улица с 4
посоли.
Bainj /, -er kurz für EipueBale
1. —лае; 2. oJPl. железници; 3. nordd
трнм—нй; 4. oPl. umg -apz; 5. (желе¬
зопътен иои трамвайна) oнииn, рел¬
сов път;
Jede. zur - be/leitei Изпранам ня¬
кого —с гарата;
Das Gepäck pur ~ schicken Изпра-
исм багажа пе влака;
Bet dir - arbeiten Работа в жeoeа-
иищиme.
BaHna-Bcitcr т рабо-лио при желез¬
ниците.
BaHnhiieTc m,-r,-r служител при
жeo/аиищлmг.
haHnh-ccHcnU adj ниoиepскз; nнoхc-
оеи, революционен (тру— и др.).
Balihrechir т, - пионер, исаитср.
BahnhrücKu f жглгаcптmeи мост.
Bahniiem т жnoeаcнъoeн лaунп.
batnee sw-У- hb ir.V. 1. пpcнpa—nм;
пребивам път; 2. пpcпpaвяM; подпет-
—nм, трасирам пътя Ииnkoму;;
Sich (Dal) dne Weg zue Aus/zig -
Проправям си път към изхода;
Jmdm. die Weg zum Ziel ~ Пропра¬
вям някому пътя нъм целта.
Batefahren п o.Pl. Sp ксоспздгнг ее
плуma.
Bahng’uCs п peoУЗ; реосо— път.
BahnioT т гнра;
Auf Пее ~ На гсрстс;
JmUn. vom - abhoieg Пcуpгиaм ня¬
кого иа парата.
BatihoTshzlln / поорит гнро— перси;
гсреве хаоп.
BaheUoTsmisptoi f църковна мисия
ла парите за ооазвсие помои ис №-
па—есои а беда пътeзщи.
BahiUofsrestiurzet п парс— р/стс-
рсет.
Bahnhofsvorsteher т началнин-гсра.
Batekgotuepugkt т мгогзопътге
-таeo.
Bahnkörper т железопътно платно.
BaleKoirrekturf иopnищиn наеpбзте.
BaUnschraeOu f мeoгзcптаиa ба¬
риера. '
Bahnschunlln f жп траверса.
Bahnsteig т перси.
BalnüBerTüUruej f жеогзспътеи
нa-oeа.
Bahnübergang т железопътен пре¬
лез.
Balnunte-Tün-uej f мгoeаептггн
подлез.
33.11^1-1 nduue/' мп връзин
Batnuärter т кантонер.
BaHnuärterHäupcHin п жп кантон.
Bahu-е/ -п иcулooa (за ранели, мър-
m-л;,
BaUrtuci п поори—нос (за мъртви);
покров, уевaи.
В а./, -еп морски вcлив.
Balser [bi'«:] е, -s Kochk щeoп-kc.
Baisse / -п Wirtsch нaдaнe
нн курса (на aнщии и др.).
Bajazzo т. s нaonеo.
Bijo^i^tt п. -е ник;
Mir aufgcpTIaiztce ~ Със затъниат
(не пушoа-a; ние.
Baku / -п 1. зино на жeoeвoпътnн
прелез и -р.; 2. беиел, шамандура,
cpзгигзpевтеeи злак (за самолети,
кораби); 3. миоои.
Bakelit п C.PL биоеоит.
Bakkalaureus т. -rei = Bachelor.
Bakterie / -п meisl PL баиmepни.
hzkiurin’l adj бaитepлeИ; бaиmepлa-
0/H.
hakiMricnheständIg add устойчив не
баноприи.
Bakterienkrieg т бao-epиoocглеиc
-сйна.
BaktnrCegkultur/ бсогерийна нуomп-
ра; посявоа.
Bakterienträger т бaщнлcнcслm/o.
BaktcrColos(u) т -(е)г. -(e)n баитп-
pлoooп.
Bakler-olio/Ci/ o.PL бaетгpиcooпля.
bakteriologisch adj бaoггpзcocги-
чен, бaитepлoooгич/уеи;
-n Waffen Бaнmepнcлoгиенo оръ¬
жие.
BakteejoiSoOPj/ o.PL бентepлcсoo-
пиn.
Balalaika / -s Mus бсосоайоа.
Balance [ba'1a:pИ^;1/o.P’L рнансвесиг,
бсоанс;
Die - hilTen Пазя paяecяeулe;
Die - verlieren Губя paянc-eуиe.
BalancCeeen [baliifsim] jw.V. hb lr.У,
бcoaнузpем; уравио—есявам; sr iir.V
бнoaлуиpaM; нaвя pa-нc—eунe;
Elgin Bail auf Uer Stirn - Баланси¬
рам 00^!'! на чгосто си;
Üter «п fefl ~ БаoаиунpеM; зaнaз.
—им pa—нcвeул/, ходейки пс въже.
hall, adv (BälUir/hilUe-, bäldest/
BzlUipT) 1. скоро; 2. бързо; 3. нcчmи;
за малко, насмслно;
Möglichst - Възможно eай-сocp0;
пс —тзмемиcст нc-уkcpc, колието п
възможно по-скоро;
- Ui-iuT Милко след тс—н;
umg Bis (auf) - До скоро!;
Icl UrtTu cs - vcrgussci, Ihn agzurufei
Без мноес ла зсбрс—я -а му пcа—ъни.
ba1d2 conj im: -..., ~... -у..., ту...
Baldachlg/Biliachln т. -е балдахин.
Bälle / o.PL im: In - а снорс време,
скоро.
baldi/ adj УkopoшnH; прадс-сяи, а
бoивкo бълпще;
Auf -es Wiedersehen Де скоро виж¬
дане.
baldigst adv оооното е възможно по-
скоро, а кратно -ремп, миспо скоро.
hаIUergIicnst adv —тамежне най-
сеоро.
Ba’Urizn т o.PL валериан.
Baldriantropfen rur PL анл/рианс-
— иaнил.
Bal/, т. Balge 1. одрана кома (не
мияcтнc;; 2. Tech мех, духало; З.Миз
мпх.
Balg, п/т, Bälger/Balge meist pvjoi
umg пакостник, пноевнио; немирник;
зле възпитаис -егг.
balgte, sici swV. hb боря cn, борич¬
кам ec (elT jede. c някого).
Balgee-tc/ -er бcpиеoaнг.
Balkii m o.PL 1. Бмлиcнтm, Стара
планина; 2. бaoеaнуеиmn сгрсии.
BzIKae
Названието сс използва и в
сложни думи, напр. Balkailändnr,
BilkinhalbClsnI и др. От интерес
е думата Bzlkaekrie/c, която се
използва за двсразлични-събития
от българската история: Балкан¬
ската (1912-1913) и Междусъюз¬
ническата' война (1913).
Balkzihzlhinscl / Балкански плоу-
cугpе—.
Ba’Kci т. - 1. греда; Aich трегер;
2. таяуиCиЩвтmнC иииццСниггрР, ,-^0!
и -р.); 3.Sp прела;
107
Sp Am - turnen Играя нс гре—н;
umg Lügen, Uass sich iCe ~ Biegen
Лъжа, ги се нтсaм.
Baikegiccke f таван с rp/gcp/—.
Ba’kcguaigc f (дяпpемnннa) везна.
Balkon (ВаГОо^ Bai'ko:e, balk'ö:] т.
s/т балкон;
Auf den ~ (lliaus)gclin Излизам еа
бсоксис;
Ich habe Cm Ttiate- - gupcpsci Се¬
дях еа балкона а театъра.
Balkonbluen f цвете за билиона.
Bzllp т. Bälle топка;
~ spielen Ихрея нс топна;
umg Am ~ Bleiben Вътре в н/ща-а
съм (зиаopмзpaм с/ нcуаcnинc;
пpcдтoмпвaм дейността си).
ВеЩ/и, Bälle био;
Auf einen ~ gence Отивам не бао.
Ballade / -п бноиди.
hallaiegtaft adj биондичен.
Ballast т oPl. 1. баласт; 2. бреме,
лзoишeн товар;
~ аЬиегТее Изхвърлям бноест;
Über||üsp|gug ~ eir pfc1 pcU|eppin
Нося лзoлm/e тс—ар със сгбе си.
BzIIapTsioTTe rui PI. бaoестнз —гиес-
тис (за утзмуoиpaнг на хpaнcумллa-
н/оо).
ballte sw,У, hb Ii.V увлвам не къл¬
бо (ни топен); умaекяaм (хартия на
топна); sich - 1. трупам сп, интруп-
-см с/ (иа топеи); 2. утбзpaт се, нат¬
рупват се (облаци); тълпя се (хора);
Die HaeU zur Faust - Сви—нм ръка
а юмрук;
Sctnuc - Правя сеемни тoнкз.
Ballen т, - 1. вързоп бала, дени;
2. -ОH; бала, руло; 3. Aral м/угсmи
части, -твroа-ниеки (на допита и
уoъпaoеmе;;
Eie - Baumwolle Бели памук.
Ballerina f, Balleriren балерини.
bglhere sw.У. hb ir.V. umg хвърлям,
-рът-ам, запращам (нпно някъде);
hb/sr ilг-У- 1. утpeonм нппрееъсеи-o;
2. тропам продъожит/оио (/egei ctw.
(Akk) по нено).
Ballett п. -е 1. o.Pl. баога (танц);
2. бсого, биогтни трупи.
Ballettänzer Balletttänzer т балетист.
Ball’^ttrnuerI1 Balletttägunгig /■бале¬
рина.
Billsttmelster т баonамайу-cp.
Ballettrattef umg iror нсчиис/на ба¬
DEJTSCfi-ÖULGAlBI&CHSS wödtepbuch
лерина.
Bai’nttpcHulu f бсогтно училище,
шесос за балет.
BilleTTruppe Balletttruppe f балетна
трупа.
Ballistik fO<PL. Phys баоисоина.
ballistisch adj бaoистнеeи;
InTcrkogtCncgTaIc ~e Rzketee Мпмду
koлтилгнтаoнз бсоистичеи ренети.
Balljunge т Sp мсмчг, исгтс съби¬
ра и връща гопоиог на играчите при
т/лисс.
Ballkleid / бсола рсиоя.
Ballon [ЬаГзд, bai'oe, bz'lö:] н, -х/т
1. балон, 2. детски балон;
3. даа^г^с^з^^н^Е^.
Ballonführer т пилот, летец с —та-
душпи баолн.
BalloneüTzc / висена кръгои шапка
с кoвлpеa.
Ballon-cITig т баоснес гума.
BillogpelUc / Tech беocиаеИлe.
Ballonsperre / бсоснпн барам.
Bailpciute meist PL (пони обувки.
Ballspiel п игра с топка ^^600, во¬
лейбол и др.)
Ballung/, -еп 1. с—ивеие (в юмрук,
на кълбо); 2. сттутnяaнe, нampун-aнn.
Ballungsgebiet п гъсто нaу/oeиa ин¬
дустриална зона.
Ballungsraum т = BaiiungsgcbCct.
Baliungszentue п център не гъсто
лaуeoeнa област.
Balsam т, -е бслссм;
Etu. Isi - Tür теСее Seele Нгщс п
балсам зи -ушнти ми.
Balsamieren ш V. hb tr. V. 1. беoуеми-
рим; 2. geh разтривам с благоухания.
Balte т. -п, -п бaomнгц.
Ba’tln f, -пеп баотийне.
Ba’tCsct adj aaoтнйукз.
BaliuSrjzldt/ -п Aech - балюстрада.
balzte sw.У. hE ir. V. тсну—и; стnшa—a
(зс мъмни птици).
Bambus т, -с Boi бамбук.
BaehusroHr п бамбуково стебло.
Banal adj банален.
Banalität f -сп баналност.
Banane / -п бенае.
BanaicnripuhllK /pejor бенанс—а ре¬
публика.
BaiaginstauUe f грозд банани.
Banaginsticker т анианщгпсео, ед-
ненcoюуeн непсео.
Banause m,-r, -п pejoe nунеф, прост
bagUIeeg
(оприличен) човек, ееяеж (а духо-нс-
гс и културната уаepе;.
Baidl т. Bände том;
Ein Werk in zuie BäeUcn Пpcиа—e-
дeлзe в -/спа тема;
umg Das spricht Bäedn Това говори,
наз—и много.
Band2i, Bändve 1. паидеона, ксрде-
0!, оеега; 2. Arat връзка, оигампиг;
3. мпrигаcаcииa, азoаевa огигп;
4. Tech осн—ейер, транспортна оеите;
Eie ~ in Uce Vileorecorder etilegee
Слагам филм въ— виего^едбата;
umg Ам izuTegiun ~ Н/пp/иъсиa-О;
пcстcnннo.
Bind3 п, -е, meist PL übeiri връзки;
скови.
Band4 [bterl f. -s злутpпмглmаoeл
стстев (джаз, рои);
In einer ~ spielen С—иря в група, в
състав.
Bieda/e [.да] f -п бандем, прев¬
ръзка;
JeUm. eine - aniiein Пoсаа—nм ня¬
кому бандаж.
Bandagierensw.V. hb.le-У- аиитс—им,
нpгвъpавaм, нcуаaвям бандаж.
Bandaufnahme / запис нс магиего-
фоееа оенга.
BanUBrniti f -п 1. шлpcеннa ис чес-
moтннn лахвит; егутcтeн лзaпaвoи;
2. —иапапон нища -лт -(^-^п и
сън —ид).
Bande,/, -п 1. pejoe acHac, шсйоа;
2. umg бaидa; ocмненнn, оайфа (мла¬
дежки Mapro,).
Bandi2/, -п ръб (на билярдна ма¬
са); пер—ез, сградна (а стедзoн, ее ип-
рин/).
BanUci-ütrir т пон—агар на баида.
BзeUenweгibme/p/иoaме (върху ог¬
радата сиоол спортна полиаднн, при
съутeвелия).
Bziie-olc f, -п биндпроо.
Bänduenzer-ue/Mvd pматeглnиг иа
мускулно воаинс.
Bзgdfrгdeгur т Tech леито— конве¬
йер.
Bagdgerrt п магнетофон.
BagigepcHwIndIgkilT f скорост не
лаимение иа магнетофонии о/нгс.
häeUIgei sw. V. h) Ir. V. 1. уумнpя—aм,
пкpoгявaм; 2. übvile обуздавам, св-
осдявсм (пия— и —р.);
Kieler ~ Уеротявам деца.
Balliger
BaniC/er m, - звероукротител, gpe-
съор.
Bändigung/, -em L пнpcmя—нип, yc-
^миpnвпнe; сбузднасне; 2, gpгузpaeг.
BziUST m. -em, -er бандит, pеааoй-
еин;
umg Ein einarmiger - Иприоен 'ав¬
томат.
Bandleader [ЪшШзПс] е ръководи¬
те; еа иeуopпмeemпoeи стсmев; беи-
доидер.
Bandmaß п рсоегос (метър); ши¬
вашки сантиметър.
Baidsä/u / Tech оеитс—а peзнеиа,
банциг.
BandscHcChn f Med хруияо между
пpeшoeнлmn еа гръбначния стълб.
Bandwurm т Zoo! Med mгиия; нce-
деоиояидпн глист, плосък чера/й.
Ьаед(с) (Bzi/er/bäi/er Baegsi/BäigsT)
adj аoявoив, страхлив;
~ Miiutei durchlebte Преживявам
минути на страх;
Mi- wird - Дссграшнвп ме;
Mir ist angst und ~ um ili Страх мг
n за иптс.
Bange / оЛ umg страх;
umg ~ iahen Страх ме е, страху¬
вам се;
umg Nur Keine 4 He се стрсху-ий!
Bangen sw.У, hb iirV'. страхувам cc,
бnзпcиcn ce (um smdn./ctw. (Akk) за
няного, епно);
unpees MC- Bangi (cs) vor etw. (Hat)
Боя се, страхувам се ст нпно.
BaigigKcCt/oft страх, бcяатн, опа¬
сение, безпокойство.
Banjo ['Bti^ol o, -з Mus баедмо.
Baeki f Bänke 1. пейки; снамейом
2, чии; 3. Geol плитчина; пnстеee на¬
нос; 4. meапnх, зaлanтчийснa маса;
Vor leeren Bänken spCn1I1; sprechen
Игpan; говоря пред мноес пубоинс;
umg Etu. (Akk) auf die liige ~ schie
bei Саоагсм, прогниам, бавя иено;
umg Ale durCh ilc - (Вунеkи) б/з
изключение.
Branoj/ Barken Wirtsch баяна;
Eie Koeio bni der ~ НаВее, eröffene
имам, откривам сметна в бсеисос.
BagoJ* оРК баяни (в хазарта);
Gegen ite - setzte Залепим ле Gch-
oama;
Die ~ sprengen Обирам вунчoн па¬
ри ec банката.
GÄßfßOTT
BaeKai/epiellic т байков енecаe-Iн.
BankantwIspun/банков превод.
BankBuch п воегова ниижка.
Bznkiutoeat т банков с—темаг,
банкомат (за тптопне еа пари).
Bankbeamte т банков служител.
Bägkn’päi/сг т Hisl пътуващ певец,
от XVII-XIX впи.
Bankniti л, -е бaeнeT; тържество;
Ein - Tür jiiUi. geBei Де-ем биеопт
а ч/ст ни яnocгo.
Baek£tt2 о, -е бордюр еа улица,
шосе.
Bagkgeheiegis п баекова тайна.
BankguTHahcn п оЛ баяно- -лог,
авоари.
Bankier [Ьаг)ППе:1 т. -$ бснопр.
BaeKOauTT-zu / бслес-с сoпмл-
теоии.
BanKkaufmain т. -krufтule банноа
служител.
Bankkonto п банкова умemиa.
BanKIeltzahl / байков код.
BanOnacHbir т. -п, -п съсед по чие.
BankioTt / -о баиннота.
Bankraub т —тcpтмeл обир на
бснис.
Bankräuber т cбзpеч еа балон.
bankrott adj фноирно, банкрутирал;
- guhni (а.: BanK-oT -) Фалирам;
Jede. Tür - erklärte Обя-я-им ня¬
кого я иeутутcnmeoлcуг,
umg ~ snln Фалирао съм, нямам
псри.
Bankrott т, -е L фалит банкрут, еп-
стугcnmeoecсm; 2. орах, рухване;
Kurz vor lum - stuhen Непосредст¬
вено прел банкрут съм;
Ein politischer - Пooитичeукн бан¬
крут, орах.
Bankrotterklärung / oбя—naaиe еа
банкрут (фалит).
Balkpaft п баеков сейф.
BaiKüBcrucIsung /баиес— превод.
Bail т o.PL 1. обаяние, чар, поен;
2. п]рсну-а, 3. отлъчване,
анатема (от катooиегука църква);
Jede. Ci seinci ~ /смНел Зспоеиявам,
омайвам №00.0;
Dee - über jede. verhängen Анате¬
мосвам eянoпC; omoтевем някого сг
църквата.
Ьзллсл sw.V. hE ir.V. 1. очеро—см,
пoeeиаcм, омагьосвам; 2. прогонвам,
пропъждам (гpeвcгa; грижи); 3. Hist
108
проиумаам, аaтoеc-ам; oаoтчвна (от
щтpнве;;
Wie /nbaigi zuhO-ee Слушам като
омспълссн;
ECic Gefahr-Прогои—ам опасност.
Banner п. - Hisl зиаме с герб; пpn-
пcpeщ, хсрупвс.
Baeniriräger т зиaмneoуeщ.
Bannfluch т aнameмa; проклятие.
BaniKriCs т veraltend сфпра не -—-
еие;
In jeUs. - geraten Пепа—см а нечия
сфера ес -oниeнe.
Bannmeile /1. територията оклоо
нapoaмeeга; където важи забрана за
утaнpaлe ни хора, демонстрации и
др.; 2. Hisl територия вътре в очер-
0!^—; иа града (нъдегс асмст сп-
р/деоени разпоредби).
Bannware / неетрсбне—иа стона.
Bantamgewicht п Sp исй-оена кате¬
гория, kaт/пopля петел.
BaetiegeuicCitler т Sp спортист
(бонсъор, сго/т) от еай-оеке катпгс-
рия.
Baptist т, -еп, -еп баптист.
Ьаг, adj Wirtsch а брой;
-ns Geld Пари в брой;
- oder eit Scheck Bezahlte Попием
в брой или с чпн;
Eiw. nur gegen - verkaufen Прода¬
вам игщс ссмс ср/щу поаиан/ в
брой.
ba- adj 1. гоо, нeпoкpлт; 2. übeiti
оишпн от, без; 3. чист №/,;
-е- Uisine Чиста бгаумисoицa;
Eiw. (Akk) Tür -n Münze ncHmce Взе¬
мам нено за чиста млиега;
-ljjdes MCrleiis Без всnkне-o съчув¬
ствие.
Bat-/ -з 1. бар (заведение); 2. бср,
тезгях; барче (мебпо).
Barz п, -/-$ AEk b Phys бар (единица
за amмoуфгpнo нaonпcнe;.
Bär т. -еп, -сп мечка;
Hungrig wie ein - Гоидее като въон;
Aste Der Große - Ur- Kleien - Голя¬
мата мечка; Мноеста мечка;
umg Jmie. еСпее -ме anIHmiee Пра¬
щам някого зс зелен хнйапр.
Ba-acKe / -я барака.
Bz-Zit т oPL paзмnнa еа стоки.
BiratitanUel т paвмeeec, бартерна
търговия.
Barha- т, -сп, -еп 1. -ар-арии;
109
DtULTCHi-lUCCAISCiHtä WÖP^Tt’E^EtUCH
BзsKcnmüiUI
2. pejorr- и/нжа.
Barbarei f, -er -cpвapуmвc; вср—нр-
щине, жестокост.
harbarisei adj варварски, жесток;
Eli -es Verbrechen Варварско, жес¬
токо пpгуттпoeeиe;
umg -г Kälte Жесток (сиоеи) студ.
Barbe / -п Zool мряна.
Barbecue п (Ъс^Ци:) барбекю.
BarBiCßig adj veralTend сърдит, на¬
мръщел, сведоии.
Barbestand т пари в иаoленoст.
BarBie- т, -е vTeaLt apтуиap.
ba-buslg adj с разголени гърди.
BarcUcni т. -е Text бархет.
Bardamef -п барманке.
Bärendienst т in: jede. etiun - er-
wulste прс—я иянoмп мечешка услуга.
BarinHaTt adj мечешки, пруб.
BärentauT / меча кома;
umg pejor Auf Uer - Hegte Лентяйс-
mвaм; бeадnoинчc.
Bärcntunger т o.PL страшен поне,
вълчи aнemнГ;
~ haben Птадпи съм нато —’;«.
BäreeOrlle / o.Pl. кучешки студ.
Bärennatur f umg жeonзнo зара-п;
Eint - iahen Имам желязно з-рс-
ве, ладpъмoл— съм.
barenstark adj umg унoeи като м/чин;
umg Der Urlaub uzr - Отпуската
(пoчи-нamc; беш/ стрпхотнс1
Bärentraube f Bot мечо грозде.
Barett п. -сбарг-п.
Barfrost т сух студ.
Barfuß adj бОс;
- gehen Ходя бос.
Bargeld п оЯ. нcoнеин пеpи; пари
в брой, а кеш.
bargclilos adj Wirisch бeзнcoнеeн;
б/аи!сc-.
BargescHäft п у-eoкc а брой.
Barhäuptig adj глоопос—.
Bariocker т високо стеоче (а бар).
Bariton т. -е Mus баригои (мъжки
певчески глас; нnвnщ;.
Barium п o.Pl. Chem барий.
Barkarole / -о Mus песен лс вене¬
цианските гонелоиери а 6/8 или 12/8
-сит.
Barkasse /, -п баркас; мнокп мотор¬
на оодис.
Barkauf т Wirtsch покупна а брой.
Barke /, -п pлаеpуo! oе-нa; лсдия.
Barkeeper a...ki:paJ1 т, - барман, чо-
аен ес Опра.
Barme/ оЯ. noedd мая.
barmen жИ hb iir.V. lardsch епосн-
-см сп, -сйиам се; ir. V. изпитвам жал
иъм някого;
Der Alte BareT mich Изпитвам стс-
тра—сиие нъм уmapeщa, жсо ми е зс
стареца.
bareierzlg adj уъсmpaдameoeи; ми-
oестpgeи, милостив (eiijm<im./sesei
jede. нъм eянoгo;.
Ba-etn-zIgKeii f o.Pl. уъуmpc-пинг;
милосърдие,
Barmixer т - Birkenpie
barock adj L бароков; 2. geh eнуцee-
аpичeи; утpceeи';
-e Malerei Баронова мивспис, жи¬
вопис в стио барон;
-г Spracte Пинее, пaтemие/и /зин;
-е Aeplcltee Ексцентрични —ъз-
гоеди.
Barock т/п oPL барок (стио а из¬
куството от 1600 т. -е 1750 п.)
Barockki-cHc f църква а стил бсрен.
Barockstil т стио барон.
Barogkzeitalter п епохата ее барона.
Bz-ometer п. - апpcмгатp (auch
übertr);
Das - stnl/i, Tällr Барометърът с/ пс-
oеевC; пс—с;
Das - zeigt “Re/ei” ze Барометъ¬
рът показан “дъжд”;
übeili Das ~ sieti auf Sturm Ситуа¬
цията е напрегнатс.
Barometerstand т о.Р1 барометрич¬
но наляние.
Baron т, -е барон.
Baronesse/. -п бapoeeуa (дън/ря нс
барон).
Baronie /, -пеп бapеиeуп (съпруга
ис бсрси).
Barras т oPl. umg вопина служба;
Bule ~ sein В !pмзnа! съм, —ойнин
съм.
Bgrru /. -о I. анригрс, пргпре—п;
2. плитчина нанос сг пясък (тиня).
ВаттеП| т. • Sp успоредна;
AM - iu-nee Спортувам ис успоред¬
ната.
Barren; т. - нюoе/; слитък Изocmo).
Barrig-ef -п бариера (auch überii);
Die -4i BUSettC/ce Премахвам бари¬
ерите, пречиите.
Barrikade /, -п бсриис—с;
Auf die -п gchcn/stclgci Сmзвcм ис
а!pлиaдиme; протестирам.
barsch aef груб, суров, рязък;
In -em Ton С груб тоя.
Barsch т, -е zOol костур.
BairsCutT T oPl. пари в и!oлчeесm.
Barscheck т чен за сср/аря-иле.
BarsshhuIt/oPl. грубост, суpе-oсT;
pnакoсo.
Bart, - Barte eвиеe ис ооюч.
Bartj т. Bärte брада;
Sici (Dal) einen - uactsin lassee
Пускам си брада;
umg JmUe. um len - gehen Лаская
eянcге; при-я му вятър.
BarTTiuclte / l.Bri брадат оишей;
2. Mvd оитей по брада (oлщe).
Bartlzzr п брада; кoутмеe ст брада.
Bärtig adj арп—ит.
Bartlos adj .соларн-, без брада.
Bartstoppeln rue PI. косми по бра¬
дата.
Bartuucis т растеж ес брадати;
Eteei ppäritctci - haben Имам ряд-
кс брада.
BaгeIгeögIn п парично имун/ст—о.
Baryt т, -е Mir барит.
B^i-^;^1^luu^ei/ поещанг а брой.
Basal adj бaвис/и.
BasalT т, -е Geol б!веom.
Basalifc’snn т аазаотова сено!.
Basar т, -е 1. базар (с бoaпетвopз-
тпоин цел); 2. пазар; търговска уoнч-
нс; бnаисoeи.
Basei/ -п Chem ссиляп.
Basn2/ -п veralt бpaтcвеглкc.
Baseball {Tb^isBo:1] т oPL Sp бейзбол.
Basedowsche Kranklelt / o.Pl. бпаe-
дсин беогса.
basieren sw. И hb iir. V. oуиo-!в!м се,
пcчнвнM; базирам се (auf ctw. (Dal)
(Akk) еи епио);
Das Buch Basier auf autHintiseHie
MiTi-iil Книгата сп осне-с-с на ев-
тгнmзегл метгриао,
Basilika/ Basiliker базилика.
Basilikum п oPl. Bot бoулonе.
Basis /.Baser баз; основа;
- ued ÜBc-Bau База и надстроен;
Elie solide - fü- lic Zusammenarbeit
Сеои—иа есне—! зс уътpудeзчгуг-
-omo.
basisch adj Chem сснся/н; елкслен.
Baslslagcr п бсзс, оапгр (иа участ¬
ници в поспедиция и др.).
BзpkIneйTuc / аapгте; таи/.
Basketball
GaepDOff
iii
BapOethill m oPL Sp аaукeтаoo.
BaskelbiZimannscCtarr / басие-алопи
етбОр.
Baskuthailppiule- т баскетболист.
haß hiss rue ir: ~ erstаunt/eeruun-
Uuri pnln eviallerd млогс съм учуден.
Baß Bass m, Bässe 1. бас (гoас; ne-
вeщ;; 2. кеитpaaaу, бас.
Baßgcign Bassgeigef контрабас, бис.
Bassin [ba'sC] n, -s басейн.
Bassist m, -en, -en Mus 1. бас, бс-
улут (пeяeщ); 2. кoempcбcУЗУT; басист.
Baßschlüssel Basssetlüsscl т Mus
бссс— ключ.
BasT т o.PL Brl лико.
Bastard т, -e LBirl мелез; хибрид;
2. Hist извънбрачно д/аг (cуcбeлc на
блaгеpе-ине); 3. pejoe umg ненeoг,
немзnp (ругатня).
BisTel J -еп бaугзеe.
BapTiihucl п книга с уkaзaлиn зс
майстор-любител.
Basteln sw-У. hb leV. наpааc-—cм,
майсторя онте оюбитео; ilr. И аcнл-
мс-нм се с нпно; работя (ал ciu. (Dat)
пс е/ио).
Basti’^^r’agn J мс—ео зс oюбзтeoу-
нс изработка еа нещо.
Bastion/ -еп аcстзеи (auch übertr);
Die leizie - Ues T-aUitlonaiismup
Песог—иият бссгиси нн тpcднщзе-
иcoлзмa.
Bastler т oюбнтгo; майсторящ рсз-
oлеин предмети.
Basteatte / рогозка.
BaIaMon фаНа^ол] п. -е Md бстс-
оъсе.
Batik / o.PL 1. Text бстик; 2. техеика
бсгие.
Batist т, -е Text бетнугa.
Batterin, / -п 1. бсггрия; 2. акуму¬
латор (на иоос).
B^ITt^eici/, -п 1. МН бcгapгn; 2. umg
намира, полямс еcoлчeствo;
umg Eine ~ WiliTlischei Цяла ка¬
мара бутиони сг вино.
BitterlnBitrIlben adj рабстги с бс-
тepнн, бсг/риел (еcсoвилк;.
Batzen т, - бпцC; .соям бeaфopм/н
нъс; кюлче (вocтc);
umg En Hai elnin - Geld Той има
много, нуп пари.
Всц, т, Bauter 1. нoстpcйka; спра-
-е, aдеизг; 2. оЛ/. кcлстpпзpaиг и
npcив—cлствc (ес тeхииеeуки уреди,
апзнкеoил ниу-pпа(л-з и ар.);
3. оОЧ/СТТРоитлои iM^c^act-ce. -.(rPL
строга, построяване; 5. о//. г/оо-
сломение, кcистpунщия;
Etw. IsT Im - Нещо е а стpoeж; не-
ис се строи;
Auf Uem ~ arbeiten Стрситеоги рс-
аc-инк утм; работя ни строеж;
Jed. Ist von OräTtlgue ~ Някой има
здраве тeooсooжeнзe.
Bau, т, -е 1. ^0!, бърлога (нс жи¬
вотно); 2. umg Mil карцер.
Bauabnahme / нpзeмалe ис сгради,
утстaвnиг на при/меи протокол.
Bauzet п утpcзmглна служба.
BauarBei^er т утpcиmeoeн работник.
Bauart / вид строеж архитектура,
стил.
BauaufsIcHi / L нсигрео ес строи-
лгйиcут; 2.
служба за еслтроо лс утpcзmгoлaтп
дейност.
BauhuhörUc / = Biuiet.
BauBlech п сароитеоии ламарина.
Bauboom т стрситгоен бум.
Baucl т, Bauche 1. Arat есргм;
2. umg шкембе, aтpбпX; тумбак; 3. из-
^0000 част (ла шише); 4. вттpeш-
иcст; глъбина, кухс вътр/шии част;
Dee ~ uieziihue Прибирам си но-
ремс;
Auf dem ~ schlafen Спя по есргм;
umg Nichts le - Haben Гос—ги стM;
нямам лиис я стомаха си;
umg Mir niu. (Dat) auf Uce - fallen
Пp/тъpnn—ам неуспех с нено;
Sici (Dal) vor Licten Unn ~ Haltin
Преви—ам се ст смях.
Bauciiecke/ коремна стена.
Bauchfell r Aral исргмис ципе; пе-
pнтoи/пм.
BauchiTCleceiünedueg' Med перито¬
нит.
Baucttölle/Aral нсремлп нухиес.
BauctHr1lIgpctwangerschaTt / Mvd
из—тимеmcенa бременност.
Bauchig adj нвдпm; тумбест (шише).
Baudlknureg п oPL куркане нс чер¬
вата.
Bauchlandung / 1. коремно нpлвe-
мn—aиг; пpззгмя—aeг (o^cHn) без ко-
огсеие; 2. (пpoфeузcлaoгe или ои-
чеи) неуспех.
haucllig/s adv veraltend по корем.
BauCheuskiilatur / ксргмлп муску¬
латура.
Bauchschmerz т meist PL кooзнз, ко¬
ремни болни.
Bauclspeichildrüpi / Aral аc-стc-
мсшии жлеза, панкp/cу.
Bauchtanz т вид юсчек.
Bauciuch п oPL umg коремни блони.
Baudenkmal п нaмгтизе ис строи-
тгоистс изкпcтяC; нс cpхиm/нmпpатc.
BzueleeciT п строитеоги елемент,
летайо ис кoистpукщлn.
bauen мИ hb tг-У, 1. утpcn; гpа-n;
нcутpcя-ем; у—ияaм (гнпздс); 2. осн-
утpпиpaм (мaшзиc;; 3. засаждам (вn-
oeичпщи); отглеждам (нлcдcвe;; itr.V.
pпвеигaм, oсoеиnм се, спирам се (auf
etw. (Akk) ис нено);
Ae niw. (Dal) - Строя игне (про-
-тoжзтгoлc вр/ме);
umg Elici Unfi’’ ~ Причинявам зло-
полуос;
umg Mist - Сaтpевпa; правя
пргшкн.
Bauer; т. -п. -п 1. селянин; 2. pvjoi
игдсдяопи човек; 3. п/тис (в шаха).
Ваиет п. - кеаeа, клетка.
Всиеп3 т, - утpcзoгo.
Bäue-chee п im: ein ~ еасНсп сриг-
-с се (зс кърмаче).
Bäuerle / -пеп с/ояинс.
BaUe-riscl adj pejoe селяшки, сго-
унл.
Bäuerlich adj сеосни.
Bauernbefreiung / o.PL oу—cбcмдa-
вси/ иа угonизae ст еpгпcутил-
ч/ст-с.
Bauernfänger т, - umg иамcмлиK;
шсросталин, .лъжец (за неи—нищи).
BauernfruhsTücK п oPL Koch нnеnнл
нар-ефи с бъркани яйца и сocилиc.
Bauerngut п o.PL спосно стопанст-
-0, чифлик.
Bauernhaus п уeoска къща, сеосни
-см.
Bauernhof т утcнаиствc, уeoуkc-
уacпaиуни -вор.
Bauernkalender т сeoукл ипогндар
(убcpилн от правила ис иародиата
мгтгcpcocгзn);
Bzue-ekrieg т oPL Hisl Сеосонта
война в Германия (XVI вен).
Baue-niugin п o.Pl. Hisl изaeм—cнг
(експроприация) нс уeoуниm/ имоти
са сгрсии ис а/cgaoит/ (особ/ис
през XVIII -ее).
111
DEUUSCHbUUGADHSCHES WÖPTEQBUCH
Beachice
Bauernregel f пpc—лoo ст нередна¬
та мeтecpoocгзn.
BauirepizeU т о.Р1. с/оско съсло¬
вие.
bauFaillg adj порут/и, нoлусpптeИ;
грохнно.
Baugelände п утpcзтгoгн пееутък;
терен зс уmpceж.
BaugciopsiiscHzfI / миoиннoутpo-
итеона нccп/paщлn.
Baugerüst п строитголо соеое.
Biugeuerhe п о.Р1. стрсиогоии про¬
мишленост.
Bau/ruhe / лзнcн за строгм.
Baugrund т = Biiec’ändi.
Ba^hindwerk п утpoзmeoлз aеиня-
ти (аиgapут—c, мевaегутвc и —р.).
Bauherr т утpcнтгл(e пpг—нpиг-
меч.
Bzuiolz п о.Р1. дървгн уmpcлт(o/н
мс-грисо.
Bauingenieur т уopcзo■eoeи нeжe-
н/р.
Bau^alr п годила на сгре/м, иа съа-
давене;
Das Auto Ist ~ 1995 Ксосте е пpcла-
всдсово 1995 г.
Baukasten т 1. кутия с кубчета (дет¬
ска игра); 2. конс'-)^-:) (игра).
BaukasTcnsysTem п монтсмис систп-
мс (за сглoбnвcн/ със сoaлдcpтззи-
раеи geтaйoз;.
BauOioTz т, BauklöTzclne п ну^чп (зс
игра);
umg Bauk’rlUI/B1uk’rlzIr sTaueen
Чудя се, з-еря се.
BaukuePJ o.Pl. архитектура (нс сп-
ре-еоеис епоха).
Bauleite- т pтнc-cлзт(o ис
стрспмс.
1^’111 adj 1. ст)oзтгoги; 2. а архи¬
тектурно c-иcшгнлe•,
-е VeranUrruegeg Строителни пре¬
мени, промени в строежа;
- gut ertziten В архитентурис от¬
ношение добре запазен.
Baulücke /нзаастроен терги (сред
веутpcnии учaс-ъщи;.
Baum т. Bäume 1. -ърво; 2. Text
кросно; 3. мачта;
Den ~ Blüht, t-ägt Früctte Дърветс
цъфти, ражда плодове;
Der ~ dir E-Ougntelp Дър—стс на
нcзлcлнeтo;
umg Es СрТ, um auf lic Bäume zu Klit¬
tern Отчайвано n, испра—с —c пcoп-
дееш.
BiumarOT т (пconм; мaпезли за
утpcи-eoнз мaтepзпoз.
Baumbcsizli т персии фона (- оп-
ргдеоги район).
Baumeister т Hisl архитект, уаpcл-
0(0, майстор.
Baumele sw-У- hb tlГ-У- оюшесм се,
люогя сп, —ися;
MIT Uen Beinen —/Ule Beine ~ lassen
Клатя си нрсистс.
bäumen, sici sw.V. hb 1. ззпpaвям
се (-нnзcпнo;; лапpе—n се ис задните
си нрсеи (кое); 2. geh противя се, про-
ти-спсстс-ям се;
De- Kranke Bäumte sich Ie Bett Бсо-
лзnm се изпрп-и в легоотс;
Sici gn/ni Uzs Schicksal ~ Спълч-
-им се срещу с'ъ—батс.
BaumhocH adj —исск, с влсoеииc-c
нс —ъряс.
Baumkrone / еерсис на лтp-c.
bauelzes adj umg миого -зсoк; ви-
ссн като -ъpoзлc.
Baumrinde f кора лс -ърво.
Baumsäge f cвcнаpуил трили.
BaumscHuIe f pcaуc-ннк.
Bзmesi1me т уoтаoc, стило.
Biumpicrbni п нвмлpcen; аaгнвнн/
ни порите.
Baumstumpf т дълер (на отсеченс
-т)яc); пън.
Baumwolle f O.PL памук.
baumwollen adj памучен.
BaueuoIIpiaitage f памукова план¬
тация.
Baumwollspinnerei f пcмпенc пре-
дcензца.
Baumwollstoff т памучен поет, па¬
мучна тънае.
Bauplan т утpcзтeoгн поен.
Bauplatz т стpcзmeoла полисдос.
Baupnogrzee п ут)cитгoиа прог¬
рама.
Baurccli п право иС сгреем.
Bausch т, Bäusche 1. валмо; 2. Mvd
тампон;
Eiu. (Akk) In - und Bo/ее zBleleni,
verurteilen Отхвърлям нещо напъл¬
но (иaщnoc).
bauscien м И hb ir. V. иадувcм; sici
- издувам се (постна, дреха);
Der Wind Bauschi die Gardinen Вя¬
търът ладу-c пгра/остн.
BauscHIg adj иадпт, бухнал.
Bauschutt т oPl. 1. стpoз-eoли от¬
падъци; 2. pаввеoиeз от срутена пос¬
тройки.
BauppariirleHei о жилинеи ерпдит.
Bausparen sw.V. hb tll-У- сп/стявсм
за стрсгм, ста-см чоен ис стpcлт/o-
лc-снeутoвие нссс.
Bausparkasse J спестовна есса зс ми-
линис нpeдз-и)cлe.
Baustein т 1. камък зн стре/м; тух¬
ла; 2. übeite пра—и-ен еогм/ит.
Bansiciic f » Bauplatz.
Bausill т cpхн-/етпp/и стил.
Baustoff т ут)cзтгoeл мпогрипо.
Baustopp т сnз)cнe, преустановя¬
ване ис утpcитeoииmг работи;
Einen - vertilgen Иадa-aм забра¬
ли зс н)cgъoмcвcиe нс утpo/жc.
Bauiechelk J о.Р1. у-)cнтгллa тех¬
ники.
Bauträger т изнтoлнтno на у-pcн*
тгоги проект (фирма).
Bauugtu-euieug п 1. стpcзaeoиc
фирма; 2. строитеоги проект.
BauvorhaBen п у-)cз-eoгл пропит.
Bauwerk п, -с спрс—е, постройка,
стро/ж.
Bauwesen п о.Р1. у-pcзa(0Уaвc,
стрсиоеоно деос.
Bauxjt т, -е Mir бcксиT; алумини¬
ев хидроокис.
bauzl irleij 6ум1, 6ух!
Bauzeit J срок за пострся-аи/.
Bayer т, -п, -о би—срец.
Bsayeinе/ -пеп бивирка.
Bayern п Бавария.
bayrisch adj бс-арсни.
Bazille/, -п meist PL бацил;
umg pejoe Elie ICiKu ~ Хнopnrc, хит¬
рец.
Bazillenträger m Mvd бcщллcлoси-
T/0.
Bazillus т. Bazillen meist PL - Bazille.
B-Dur r Mus си Огмсо мажер.
BeabsIchTlgen м V. hb tr. V. —тaиcмг-
pnвcM; имам ясм/реяи/;
Er BeaBsicHtlgt, Ie zwei Tagee zu ver¬
reisen Възнамерява —а отпъту—с соед
два дни.
heaciten sw-У- hb lг-У- 1. обръщам
-нзмcнзe; 2. съблю-е—ам, вземам
пед вллмcлнe;
Die VerkeH-prcgeli ~ Спазвам при¬
вилата за уличното движение;
beacHtcipuM-t
JmUe. kaum ~ Почти и/ обръщам
винмcлиe ис никcгc, игнорирам ня-
нсго.
NB:
Ье- продуктивна представка в
немския езикза образуване на глаго¬
ли с различни значения и употреба:
1. превръща непреходни глаголи
в преходни при запазване на зна¬
чението, срв. Bizgiworiig - aei-
uortun auf, BnfaH-мл - fahren über...;
2. означава даване на нсщо, срв.
beeotue, Biscliikii, Beschriften,
buglücKwünschnn...;
3. маркира промяна в състояние¬
то. срв. Befcuc1tcЛ; 111-1111, sich
Beruhigen...;
4. маркира промяна в перспек¬
тивата на прякото допълнение,
срв. bele/ci (мСлм Broischclbn eli eiw.
hele/cn - Eiw. auf diu Brotscheibe
legte).
buactTeisuert adj забел/жит/опн,
зссоужсвни внимание.
brachtlicl adj 1. влнчнтeoeH; твър¬
де голям Инcпpe-тн, сума); 2. респек¬
тирай, засоумавни вeнмcнлn.
Beachtung/ о.Р11. -eлмcлиn; зачи¬
тане; 2. съблюдаване (не пpa-лoa;;
Einer Siele (Dal) Keine - schcnkii
He обръщам виимслиг лс нено;
~ fielen Намирам oав-пн;
geh ~ verdienen Заслужавам внзмп*
еие.
Beamte
& Интересна е разликата
межбу Beamte и Angesitlliu^, за кои¬
то в българския език чссто сс из¬
ползват еднакви названия (чинов¬
ник. служител). Beamte означава
държавен служител (напр. учи¬
тел. съдия, полицай, офицер, жп
служител, пощенски служител)
и предполага следните права: пос¬
тоянен трудов договор, право на
\ пенсия, защитеност от уволне¬
ние. както и някои ограничения,
напр. забраната за стачки.
Ai/estiHic се използва за служи¬
тели във фирми, банки и др. е пос¬
тоянна месечна заплата.
GABEDOFF
beackern мИ hb ir.V обработвам
(земя) (auch üEeiii).
bnaeptle ж V. hb ir. V. поставям све¬
тофар.
Beamte т, -п, -п еинoанин.
^аeicgee-Ur1l1ip е, meist in: Ie ~
sein работя иато чнлoвнин (ни дър¬
жавна пaмзлзут)aти-иc дoтжиcут;;
Jede. Ins - üBernehmei Нaзнcеc-cм
някого ис пдмзлзут)aтивиa —0’.-
ност.
Beamtin /знloввизекc.
hdäi/silgenU adj тревожел, cбeзнc-
«лит/о/н;
Eine -е Stille Тре—ожнс отпинс;
~ Blass Страшно бое—, поишеис
бо/д.
Beanspruchensw.V. hb Ii.V 1. ивиук-
-ем; нpгoeидзpcм зи нещо; 2. сбре-
мeenвcм; сипимирсм; възпooaвcм се
(от услугите не някого); 3. иатсаср-
—aм; подлагам ес лaнpгжeииe; изха¬
бявам (машина);
ScHiUcgc-Pilu Tü- dis BesctaUIgie
Auto - Искам oбeанeтeннe зн повре-
-елата нлоа;
Die Bremsen sied Bel GUtiIe sia-O
biinspructt При заледяван/ спирач¬
ните сс сиоис натоварени;
Dis Beagpp-ucli pelei /11^ Zelt
Това му отн/мс цялото време.
BeansppüuCnugg' -em meist Sg. I.на-
лсквcиn, претенция; 2. яато—арвнне,
ecпpeжnилn.
beansTzeUie sw-У- hb Ii.V. L имам,
прн—я втзpaжгииг сргиу леис,
намирам лг-cуaaoъцз, оспорвам;
2. правя pnнлcмaщля (ис стока);
Er lat an eiieer Arbeit niclts zu
ЬеаерТалПсл Той не мсж/ дс исм/ри
иe-cуаcтъщн а мcn-п работа;
Eten Eiisciulduig - Оспор-нм рп-
шпеи/.
BunsSinguugg' -се 1. —ъаpcмeнзe,
оспор-нее; 2. Wirtsch peиoaмaцля (ее
стcиa; ^0^).
beantragen sw.V. hb lг,У. 1. подавам
молба за иено, искам; 2. н)г—ocгем,
внасям прпдоожеиие;
Eli Visum bei Uer Botschaft - Пс-с-
вам молба а нcуooсoвc-c за взвн.
Beantworten ж V. hb ii.V o-гoаеpnм
ес нено;
I1-I Untcгstütuung eit еСесе herz¬
lichen Dank - Отвръщам не подорп-
112
пата й със уъpд/енa благодарност.
Beantwarttrngi/ -еп отпевор.
hearbeiien е V. hb ir. V. 1. Обработ¬
вам; 2. разработвам (тема, носи ет
нaпнcтc); 3. преработ-нм; редакти¬
рам (текст);
Einen Fall ~ Сбрпбстасм случсй, зс-
иима—нм се с дндги случай;
Die Möbel eit Politur - Обpcбcгвcм;
ар/тирам мгбeoзтг с псоитури;
umg Jedn. ~ Обработвам иикcгo;
Drttic neu hea-hiltcte Aufia/n Трете
преработено издание.
BiarBiitir т, - редактор; унeции-
oзсT; рпф/рент.
Bizrhitiueg / -er 1. обработка;
2. разработки; 3. преработка; ре—со-
щия; Mus cpcимлpcакc.
beargwöhnen жИ hb tг-У- нoдcви-
рам, зaне-oаз)cм.
Bcatecn ж V. hb ir. V. Med правя из-
кпстаeнc дитсяе.
Bezt-zungs/eraT п Mvd апарат зс из¬
куствено дишане.
Beatmusik ['bETnusliJJ/с/7. бийому-
аинп.
BcamTsIe1iigc1 sw.V. hb ie,У- ииgаи-
рс-см, наглеждам, контролирам!.
beauTi-zgie w.P. hb tг,У- възлагам
илисму HeHC, натоварвам (eit ctw.
(Dal) с нпно);
Jede. eit dir Vorbereitung Uer Kon¬
ferenz - Възлагам няиому подпсто—-
оста нс конференцията.
BeauTT-agiie, -п, - упълномощен;
чсвен, иейте е получио поръчение,
исйтс е нито-арги със зc-cеа.
Beäugen sw.У- hE tг.У, разглеждам
вeзмcoгoиIC.
behauen sw.V. hE Ii.V 1. зaутpcя-
ясм (тпрен); 2. обработвам, зaуnвaм
(зeмя;.
Bebrauug/ oPl. 1. застрояване (ее
терен); 2. обработване (ее земя).
В/bei жИ hE iii.V. op/пepя; гръп-
иa, потрепервам; треси сп;
Um j‘eUe. ~ Тргп/ря, тръпне сг
сорех за eикoтo;
Die Silmee bebt vor Erregung Гла¬
сът трепери оо вълнение;
Die Erde bnbi Земята с/ тр/с/, има
вeмnopгсгннe.
Beben п oJPl 1. Geol а/мeopeуnни/;
2. трепср/не.
BeBeiheri т епицентър нн згмпт-
113
DEUSSCd-ULLCARlSCHIfS WÖDTElDbUCti
BeUtuiue^gsvolI
peугилe.
BeBensta-knf снoC; стпппе ни земго-
pnсneлn.
Bebildere м И hb ir. V илюстрирам
(текст, кeзгc;.
BebrillT adj с очион; iron очилат .
bibrütni мК hb lг-У- мътя, люпя
(auch übertr);
umg Seine La/n - Умувам върху по-
ooжeнлeoo си.
bcBuschi adj обрасъл с храсти.
Beciur т, - L чата (без сгоочг и
дръжка); 2. Boi чашка (ни жълъд).
ВесЬсГогмС/ adj с форма ни чаша,
чaшeoбpев/н.
BecierKlaeg т poel звън ес чапш.
beciere м И hb itr. V. umg гпonи, ес-
ои-ем се.
BecheruerK п Tech транспортьор с
кофа; /ое-соср.
Bicken п, - 1. умивалник; лепен;
2. басейн; 3. Aral таз; 4. нетолвиеи;
внос., пcдлнc; 5. Mus чинели.
BecKeeBruch т счупвай/ ес тcаoбeд-
ргиата кост.
Beckcnknocici т тззо-с ност.
Beckmesser т pejoe oг)aнзчгe кри¬
тик, -ребисв критикар.
Btcqunrel [bdOa'-el] п, - AEk Bq Phys
бпи/рео (eдлнлцc pмднcпктналcст).
BciacHci sw.V hE ir.V нcнpивcм;
сонгам покрия.
BeUaclt adj 1. загрижел (auf ctu.
(Akk) за епнс), стpeмии се «ъм ее-
нс; 2. аннмитeлnн, пpegпcвoиа, —пйс-
т—си обмисоеис.
Bedacht rue in: mii/eo11 ~ handele
действам инима-поио и обмислено.
hiUaclTij adj 1. унokcгИ; бп—гн;
2. предпазо—, -нлмнтno/н.
Bcdzcitsie adj geh —измa-/oгл,
предпазои—.
BeUaclueg / -ne 1. покриван/ (иа
страда и др.); 2. пснриа.
beUaekee, sici мК hb блcгogc)n
(bei jede. fü- ciu. (Akk) някому за
япно).
Bedarf m oPL нужен, нcтpгблoст;
необходимост;
Bel - При нужда, при и/обходи-
месг;
(Je) еасН - Според нуждите;
Es hdsteli - an icunn Leh-büchern
Има еужлн необходимост сг есви
учсбници.
Bedarfsartikel т предмет (артикул,
с-oкc; от първа неОбходимост.
Bt daa-fPuekung/ o.PL знлcвconвa-
нп ес пcop/бнoутнт/; покриване ес
нуадио/.
Bedarfsfall т. ir: Ie -/für Uun ~ в
соучай ec нужда, при необходимост.
BeUarfSoi-;chiun>/'o.J7. Wietsch про¬
учване нс потребио/оскит/ кукли.
BcdarfPSirecHt adj Admir -утoб)aвnи
с нуждите, потребностите.
BCUarfpHiltisicIli / спирна по жела¬
ние.
bedaucrlicH adj нeнpнnoee, дссн—пн;
за съжаление;
Ein -сг I-riue Н/приятии заблуда;
Es isi % Uajs... Жалил, ч,....
bedauerlicherweise ade съмсоенип.
Ьпйа—егп sw.V. hE tr.V 1. съмноя-
впм (ея«;.: зс игно); 2. съжалявам
(зи еещо);
Einen K-aeOen - Стчу—ствим ни бо-
0/,, утмcoя-пм го;
Ich redau-e lass Ich nlclt Нс1Пее
каел Стжиoя-иM; че ее мега —а по¬
могне;
Jed. ist zu - Няной е достоен за съ¬
жалени/.
Bedauere п oPL съжаление;
Sell - über eiw. (Akk) ausdrücKee Из-
рсзявсм стмconeиeтo си за нпно;
Zu mellte großen - Зи мсе голямо
съмсоенип.
bcd1mIГ1PUмri adj дссгсен за- утмc*
oeeлn; мноъо.
Bedeckte sw-У. hb tl.У, закривам,
покривам; sici - покривам се;
Dur Himmel bedeckt sich eit Wollte
Небето се покрива с облаци, заобли-
чма; се.
bedeckt adj 1. облачно, засбосчеес
(еебе); 2. im sich ~ Uziiei нп сп про¬
изнасям пс дсдгл пробоем.
Bedecktsamer т Boi пcкpлтoуeмeн-
нс растение.
Bedeckuigi/, -тг 1. прикритие, ох¬
рана; 2. нcиpи-аoo; нcкpз-kе.
ЬеПееКее (BrUactic, вMUзchi; uri.V
hb tr-У, 1. обмислям, пр/мисоям; взе¬
мам под внимание; 2. geh подарявам;
sici -1. нoмнуoяM; )пвмзуoям; 2. но-
о/бся сп;
Ohne sich zu - Без —а се aпмзуoя;
без -а се двоумя;
Jede. zu ~ /сВме, lau... Карам ня
него да се зимнулЗ; че...
BeieeKii п. - meist PL 1. cбмисon-
ие; нpeмиуoялe; 2. стмнeниe; oпауг-
еие;
—gegen clini Plan laBee Съмня-им
се я даден посе, имам опасения от¬
носно дадгн поин.
bciMiKinlos adj 1. безсто/ден; 2. без
ла се- земнсoя;
Eine Situztion - zus1ntuc1 Използ¬
вам бeвунpпнпoиo дадена уитуoщиn;
Diese Pilze Kann man ~ essen Тези
гъби мега- дс сп nлao без прит/сне-
■—, бгз —н се анмлсonш.
BedanKnnsuer adj еенс, върху кле¬
то си струва -н се нcмлсoи.
BcdeiKlIcH adj 1. опасен, заплаши-
г/огн, -рг-сжги, cаeзпckcn—ен
Изgpaвcуocвec уъутcnниг; ситуация);
2. запримги, зaмнуo/и, сегптичеи
(оице); 3. съмнлтгoeИ; будещ cпaуe*
ниn; утмнnнля;
-п Geschäfte Стмнлт/oeл сдеоки.
BedenkzelT / оП времг за - cбмнс-
ояне;
Um - bliiee Мсоя зи ярем/ зс paв-
мнстo.
bedeppert adj umg oft pejor умняe,
сoнупЛ; объркан.
Bndмmicл м V. hb tr. V 1. cзнaчa-cM;
значо; 2. има аeoчeниe (Tür jmUi./ctu.
(Akk) за някотс, иено);
Was bidiutet las Wort? Канил oа-
нсчсва думата?;
Das НаТ itclip zu ~- Тсвс ee n cm- внc*
ченип; ее значи нищо.
beUdutued adj 1. анcеиoeлeн, голям;
2. -лgгн, лз-/стгн (уч/н; творба);
3. асжпе, утнeуo—ne;
Eie -es Ereignis Значително, —смил
утантиe.
1111^111 adj 1. анcчитгoeн, гoonм;
с асмии посоедици; 2. мнoгcзнcен-
теоее.
BedeuTung / - -еи L умисъл; анaеe*
еие; 2. —cжecУ0; зecчнмcсT; теж/ст;
Eiw. Ist von großer - Н/щс n ст голя¬
мо виcчneиe, е/ио е много важно;
Das tii Kelic -Тс—н иями значени/
(ип е важно).
Bedeutuggscrwatlti-uig|/Lirg pевшн-
рявпее значението (не дпмa;.
Bedeutungslos ad/ нгвлаеи-eoeH; без
вeиеeни/.
bnUdmtIln/seoI1 adj 1. важен, ст го-
8.
Bciмmtugesu11UIi
GABEDOFF
114
ояме зноеeниe; 2. мнcпcзничлтeo/н
(поглед, уумианc).
Bciмmtmggsu1gici т o.PL Lirg про¬
мяна в анcегниeгc.
bliCnucn и/. -hb ir.V. 1. уг)взpпм
(на нянoгc;; 2. cбуoпж—cм (иоиент);
3. присоужвам, oбсoпмвaм; 4. управ¬
лявам (мaшннa;; sici - 1. служа си
(eiw. (Ger) с нено), упo-pгбявaM; ив-
нooавим (псмонис сpг-с-вo;; 2. взе¬
мам си игно (при хранене);
Bitte, - ~ Sic stcl! Млоя, ^псия—ий-
те!, Млоя, -aeм/-г си!;
umg Ich hin Bedient! Дcу-пттенc!
Стига ми толно-о!
Bcdncii-Ii/, -пеп östvii прислужни¬
це (елс-aчиa).
Bedienstete т[, -п, -п Admir чинов¬
ник; еиec-ничкa.
BuUieuuug /. -er 1. cауoпж-пнe;
2. Tech cауoум—оиг, пе—дърмние (ее
уред и др.) 3. cбсoпмвaщ пepуoнao;
Prompte ~ Бързо cбуoпжаинe;
IlKlusIvi - С cбуoуж—aee (за стая а
хотел и др.).
Btcdiniuuggsnltltunut^Wt пкевcния
зн обслуж—сие, /еунocеoaщнn (ла
пp/-).
Bci|enuugsknopf т Tech бутон.
BidinguugsezggpcHiTt / Tech сбс-
лужвии персоимл.
Bedienungspult о Tech табло (пулт)
зс oбуoпж—cнe'> иемсн—но табоо.
BeUieguggszuschlag т о.Р1. нс—бо—-
но към цпиота - - ао—eдeниe за oбсoпж-
—иието.
hediegee м V. hb ir. V. 1. oбпсocвям;
причинявам; 2. оре-пологам, изиск¬
вам;
Sclec Kouue1trzlioussctuächn Ist psy-
ctisct beUiegt Соебета му снcуcа-
иссо за кcнщnн-pcщля е нснхнеeснн
oапсoc—/ни.
bCuCegt adj 1. сбусоо—ен; 2. уулo-eн,
при изаeуаeн ууoo-зn, с из—естие уго¬
ворка;
Jue Elee ~е Verurteilung Условие
присъда;
~n Reflexe Условни peалeксн.
Budingtliit / оРк oбусooвгнoуT; ви-
-зузмcут.
Bndin/tpcidung / уулoанO; осмиси-
онин при-ки.
B^t^ic^i^t^^l^l/ -еп 1. условие; 2. пр/д-
плстоиос; 3. rue PL усocани, cау-cя-
теосгва;
Jede. elee ~ stellen Пoутa—nм ия-
кому условие;
Unter Oelnc- - В ни«;«’- случай;
Unter erpcluertcn -tu a-BilIin Pz-
аo-n при трудни ууoo—зn.
Bidluguggslos adj 1. бeапулo—ги
(мир, капитулация); 2. неограничен
(-cвepиn;.
Bedingungssatz т Lirg усосано нв-
реч/лиг.
beiingueasuelpc adv при спределе-
нс усоовие.
beU-äegun жИ hE ir.V 1. притес¬
нявам, gcупжgaм; пpитиукaм; не ос-
-a-nм ли мири; пр/со/д-нм (с мол¬
би и др.); 2. нpи-иснaM; напирам (за
нeпpзnтeo);
Jede. mir Bitten - Пpл-eуня—aм ня¬
кого с молби;
Von Tiludlicliu Truppen BeUräuet
uerice Би—ам преслед—ан ст аражес-
ки войски.
BeUi-äugnCs / о.Р1. нужда, бгда; зат¬
руднение; притеснение;
JeUu. In ~ Bringen Вкарвам някого
в затруднено поломение.
Bedrippi adj rordd с с—есен иос, он-
люмао.
bedrolun ш V. hb Ii.V 1. аcпocmвим
(mit eiw. (Dal) с нено); 2. анстpcти-
-ам, пpe-у-c—on-aа спасилс- за
лгис;
Naiu-Ozizpiroplig - die Mensclin
Природни ии-cутpcфл acуopaшcвco
хорото;
JeUu. eii der Pisiolc ~ Заплашвам
ея«;.; с тт^сс^(^:л/т.
beU-ollich adj зинoаmлт(o/H; aпут-
pcшзтгoeн, oнcуeн;
-e Ausmaße аеееПееи Приемам
зaпocшзonoнз размери.
BeU-Oiungi/ -e^вaooaхa; застраша¬
ване.
red-ucken sw.V. hb tr-У- печатам
(върху хартия); иaмнcс-aм (пшно).
Bedrücken sw-У- hb Ii.V пcтлсеиM;
плетя, пгнe-явим; -/примирам.
Bedrückend adj мъен-/o/H; петис-
ксщ, темък, дгпpзмзpaи.
Bedrucktieli / о.Р1. петисистест.
Btdrüceougi/ -тг 1. пoтлснлчeут-
-0, гнет; 2. о.Р1. угнет/нссо; уeиooут;
уеиеие.
BedUnue, -п, -п бедуин.
Bedürfen (Bedurfte, BIdu-fl; wir. V hE
itr. V. geh имам eпж-е, нуждая cc (eiw.
(Gen) от иенс), трябва ми нено;
Es Bedarf ketecp Beweises Няма нуж¬
да ст gcеазатeoут-a;
Er Bedarf Iirer Hilfe Той има нужда
са нnЛeaтa помощ.
Bedürfnis п. -se нужди потребност;
необходимост (uzci .ctu. (Dat) са
игно);
Eie ~ nacH Liehe ^^i-spiü-nn Изпит¬
вам потребност от обич;
Es Ist mir ein - mcincn DauK auszu-
spreclei Бих исино/еепременес тряб¬
ва лс лзpaвn бoaгoдa)лcу-тa си.
Bedürfniszusiilt / сбигстаеин тоа¬
летно.
BeUjirTuisiBfrieinnsuug' ае-cвooява-
не нс петр/биестите.
BjdürTnisenltWcCluug/ pиавл-нe ис
нc-pгбeoути-/.
hiUü-Tuislop adj иeп)гт/ищнcз/и,
и/-злсиcтгonн, скромен.
bedürfilg adj 1. беден; 2. нуждаещ
ec (ctw. (Gen) ст н/нс);
-е Familien БegнИ; нуждиеии се се¬
мейство;
Des T-ostup - pein нум—пя сг ст
упхе.
BidürTiIgkeiI / o.PL бngиoуT; oукт-
gлци.
BIdmpcIu, siet sw.У, hb umg пoeени-
асм ec, cцзвим eu огео.
BeefstcaK [TicfT^tcjK] r. -s бифтек.
bcntrcu hb Ii.V oft iron удос¬
тоявам (jmdn. eii eiu. Dat някого c
h/hc), оказвам почит;
JeUu. mit seinem Besuch - У—есто-
я—нм ияеспс - с нoуeщeeлe-o си.
BcnlUni sw-У, hb ii.V. Jur аaнoe—им
ec, пo-ат)жеивaа с ноетае;
Jur Beeidete Aussage Коетапил по-
ннзнеип.
beeidigt adj оторизиран, нcдннуaл
оо/т—ена декларация за казване ис
истината (преводач експерт).
bcciferu; sich mV hb itr,У- (sellem)
уoapиn ee, aмбзцзpaм ce.
1111111, siel sw. V. hb бързам, нoбтp-
з—ам;
Sie muss sich mir tl-er Arbeit ~Тpnа-
—a —a побърза с работата си;
Beeil dich! Побързай!
Beeilung meist ir: eiw. - bitte! uo-
бързсйте, моля!
115
DEUTSCH-DULCARMCWS WiÖDTE^E^UCH
BuTcucUiti
hieCeU-ucOiu sw.У- hE tr.V. н)a-n
—пгчатогииг, змнcии)aм иа нnкcгО;
впгчa-onвaм еянего;
JeUu. Tief ~ Впечатлявам сиоис ея-
«сгс, пра-я нянcмп лъoаcкc -нгчam-
ление.
hienflußbir beeluTli^s^sBi- adj псд-
-а-аи се иа -oияннe.
btninfussee м V. hE ir. V. -0—; cиив-
—ам —лииииe върху нnнcгc, нещо;
JeUu. in pciuem Urteil - Пcвoлn-aм
някому върху нpeщeннaти;
JeUs. Ansichtig - Повлиявам вър¬
ху нечии възгледи.
Beeinflussung J -еп -oзяинe; въз¬
действие.
Bienträchtigen—с.К hb Ii.V. 1. спъ¬
вам, спраиича—ам; преча; 2. нанър-
нnвaм; намалявам;
Lä-e hneiuträciilgt die Konzenln-
ilou Шумът пречи на елиц/норс-
Jede. ie peiner F-iiteli - Сгрпни-
чаисм някого я увcбc-a-a му.
Bienlrächtigmiee/ -сп нaнaуnнe —ре¬
ди, накърняване, ущърб; сгроничава-
не, нимсоявние.
bttligUce sw-У-hE ii.V. Schweiz пре-
-на—ик—им съчп—утаиe, cп/чплn-ем.
BeмiueBub/BeeIzeBuI т Вгoвeвуo.
BiMudiu sw. V. hb ir. V. у—ъpшвaM; аc-
въ)ш-aм; приключ-ем.
Bceidigie sw-У, hb Ii.V = bneudiu.
Beeiidit/uu/oPl. свършваие, завър¬
шване, приключение.
BcMugei jw.V. hb ii.V. 1. притесня-
—ем, cпpеилчa-ам; 2. гигтя; угиг-
тn-aм;
Beengt wOneii Живея е тясно жи¬
лище;
Ein —Ui- Kragen ^,0 nни.
Beengtheit/о.Р/. нpлт/си/нcсT; т/с-
иоти.
Beerben sw. V. hb tr. V. иaул/дn—aм ня¬
кого.
BMerUIjuujsinstitui п погребели;
бюро.
Btt-Uigensw.У. hb Ii.V. пепр/б—см.
^^^j^i^ii’^u^Ul/ -тг погребение.
BcMrdiguugpuitirnihecn r = BeerUI-
guugpiustliui.
Biere / -п зърне ст касиу, грозде;
япс—a, мноина и -р.
Beerenobst п о.Р1. nгcлcви пос—сее
(ягоди, мaoнии; нтпини и др.).
Beni п, -е оехс, аите)ня.
Beete/, -п Boi ви— цвекло.
bcFallgcn sw.V. hb tr,У, пcдгc--ям;
правя по—ге (способен) (zu ciu. ((Dal)
зс еещо);
Die Kinder zu PilBstPiruUlgcu HauU-
iuigeu ~ Пc-гc-вnм a^a-a зс уaмcс-
тоятеоеи дeйутенn.
BeTäligi adj 1. годен, псдгот—еи за
нещо; 2. упoсoб/H; ие—ар/н;
Eie -n- Arzt Способен, лпдарен- ое-
иср;
Zu eiw. (Dai ~ scie Спсссб/и, го¬
лея съм зс нено.
Befähigung / -сп 1. пc-нcу-; спо¬
собност; 2. ин—ср/иост..
Bcfähiguiesnzchuiip т удлстсвгр/-
ние зс пpевcупcуcбиoут; квaoиаико-
ция.
Befahrbar adj 1. проходим (нтo;;
плавателен (река); 2. отворен зн пре¬
возни у)гgу-вa (улица).
ВсТзПгип urr.V. hb ir.V пътуесм, ми-
иавпм пс нещо (meisl im Passiv);
Viele Länder - Кръстосвам, cбнка-
оям миого страни;
Diese St-aße wird weiig Befahren Пс
тази пoищa се -—лмaт мнокс пp/—cа-
еи уp/-утвa.
Befall т оЛ1. eанcл/ни/ ст нapaaи-
ои, болести (при pесo(иня;.
befallen ünr-V- hb ir.V. 1. (meisl im
Passiv) непaga; хапна (бсо/со); спо-
oeтяеа; пoутлгa (зло); 2. обхваща, об¬
зема (чувство);
Die Pflanzen sind voe SchäUlIugci -
Рaу-(изятп са иапалепаи ст —рели-
тгои;
Angst Befällt eicl Оба/мa ме страх.
Befangen adj 1. с-есии-ео/н, свит,
свенои—; смутен; 2. пристраст/н, не-
cбeк-л—/e; пр/дуб/д/н;
Sil- ~ wirken Изглеждам мнсгс
смутен, стеснио/о/н;
In einte Irrtum -есе Заблужеа—нм
сп, лъжа се;
Jur Einen Zeugen als ~ ahleheci Ot-
х-тpoям с—идет/о иато предубеден.
Bcfzngiutcii f o.PL 1. уггуизoгo-
носо; пpл-eснeилг; смуиеиие; 2. нг-
oбeиoн—нoу-; пpлуаpaутл/.
Befassen, sich swE hb ааилмавам се
(mir ctu. (Dal) c игно);
Sici gern eli Kindern - Сблеaм -a
се зaизмпвcа с деца.
Befehl т, -е 1. аопo—eд; М7 auch но-
менда; 2. осмеид—аие; 3.EDV коман¬
да за компютър;
Eiiee ~ zum AugrifT gehen Дс-ам аa-
пс—е— зс огока; 1
Auf pelnen ~ Пс неге—н зспсвг—;
Laut - Съгласие аaпcв/дте;
JmUe. zu - steten На paапcooжe-
нлe съм не еякогс;
Mil Zu - Слушам!
befehlen (befahl, befollce) ure,У, hb
ti-У- зaпcвnдвaм, нор/кдсм (някому
нено);
Den Rückzug - Заповядвам ла зс-
псчие cтстъпoгизe;
ЬЗвег e|ne Armee - Ксмсилвсм ор-
мия.
heTeUIu-iseh adj пoеeoитeлeH; зспс-
—eдничeскл.
Befehligensw.V. hb ir.V Milисмаид-
-ам.
Bnfnhisauiagc / Tech ксмеиднс уст-
pcйУT-C; командно уредба.
Befehlsform/Le/ псигоителис еан-
осяеяиг, лмп/pa-л-.
hefth’peieäß adv в утcт—гтуг-н(
със аcпoвeдте.
BefMlIseeuzli / Mil иемаидвни/.
BcTellphaBi- mMil кoмaндпеещ; но-
мaндзp.
BufuHIpUahe-ioe т о.Р1. аaнcеegeи-
еeуки тон.
Bcfullsvei-welegr-rune/ стеаз -е се из-
oтoнз заповед.
hiTtinUeu sw-У- hb Ii.V geh стие^
се —ражлебис нъм ияного, към нено;
Eiei niuu Tleo-Ie ~ Приемам вриж-
-ебее лева теория.
befestigei sw-У- hb lr,У, 1. закреп-
-aм; прикрепвам (с иoaм/pл; с пи¬
рон и др.); 2. аaг-т)gn-aм; укрепвам
(auch überli);
Mit Klebstoff ~ Залепвам;
Ein Schild au Uer Tü- ~ Соапам та¬
белки на —ритити;
Eiue StiUt ~ Укр/пя—им при—с (сре-
иу нeпpля-/oуko нападение).
Bnfnstiguug / -сп 1. o.PL аинpeпва-
Hn, прикрепване; укрепение; 2. Мй пи-
p/пя-aen; укреп-гние.
Befestiguigpzilzge / Mil укрепител¬
но съоръжение.
beTeuchiin sw.V. hb Ii.V. ни—лaжнn-
вам;
Sich (Dal) die Lippen ~ Нaвлaжии-
BcTeucrn
-см устните си.
befeuere мИ hb lг-У- 1. подклаж¬
дам, паля (печен); 2. cаут)гл-aм
(—рап и др.).
ВсПейет wzF. hb Iг-У- украсявам с
uepa; sich ~ псиривсм се с перушини.
befCidMi üГi,У, hb lr,У- l.gvh нами¬
рам, умя-еa (игно за при—иоис и
др.); 2. ретпвим, преценявам; sici -
1. намирам се, нpгaз-а-пм, съм;
2. еу-уo—aм сп, намирам сп е опре-
деоеис утуаonниe•;
Der Gutachter buTzei lic Ugir-selrifi
für ucht Експертът призеи пcдпнуc зп
cвт■eитиеeн.
Befinden п o,PL L здравососаис утс*
-cnиц/, семoеп-у-—лe; 2. миели/,
възглед; нpnщeнки;
Nach jmUs. - Пс нечие мн/нл/, п)/-
ценис.
bcfiedlich adj намиран сп;
Eli In BearbeiTuig ~cs Projekt На¬
миран се - е процес иа - разработка
проект.
BtTigern w-V. hb irV umg cнлн-
аам (c пръста), пpcвг)n-aм.
heflas/cnsw.V. hb Ir.У- oкиевaм със
зламеис.
bcngckeiesw.V hb lrV. 1. пoнaпапм;
накапвам; 2. п/mнn, cнeтнnвпм (еeст;
(meisl im Zusiandspassiv).
1^1’1101/11, sici sw.V hE geh зинн-
ма—ам се усърдно (eiw. (Ger) с еено),
старая се;
Sich guter Manlerc - Старая се да
пувon дебри мaeлe)л.
Inflingie uri-V. hb le.V обслужвам
във-пшиa ллинn.
Beflissen adj geh усърден, ревеесопя,
сосратгоее;
Siel - zeigen Пcиaввaм се пуъp-ne,
стерстгоеи;
JeUu. ~ grüßen Поздравя-ам усър¬
дно няного.
Benissenhclt f o.PL усърдие, голя¬
мо стapaил/; ревност.
Beflügele ж V.hb ir. V oн)зoя-ам (zu
niw. (Dai) за ненс);
Etw. Bnflü/cli seine PUzetisie Нещс
окриля въображението му.
Befolgte sw.V hE le.V соедвам (съ¬
вет, пример); събoюдa-пм; унaввcм
(наредба, зниле), придържсм се.
Befördere sw.V hE le.V 1. превоз-
-ам, транспортирам (утoкн;; изпри-
GAEEDOF/
исм, експедирам; 2. нo—ншпвпм (е
службата);
Pakete eit dir Post ~ Изпранам но-
о/ти по пощата;
JmUu. zum Major ~ Псвишсвсм ля¬
ното е майсрсис ввaниe, а мейopскз
чин.
B^if^^i^c^eung f, -еп 1. о?//. превозва¬
не, eнунeдиpинe; нp/аcв, /нснгgищиn,
транспорт 2. нoеншeииe; по—ишнас-
ее (я дoтмиcуo).
Benördi-uugslniiuguugeu meist PL
псooянn зс писпе—ирсиетс.
Befördirunesmittii п превозно сред¬
ство.
Befo-sten sw.V. hE ii.V acoeуя-aм.
Befrachten sw. V hb le. V лстсвпрвсм
(кораб, испен).
befrackt adj облечен —ъв фрак.
befragen мИ hb le.V питсм, зaпзт-
вам; секегирсм, дoнзтвcм се до ня¬
кого (each ctw. 0Drl)•, um niw. (Akk),
ülnr niw. (Akk) за нещо);
Jedu. nach sniecr Mcinung - Питам
някого за мнениете му;
Auf Befragen Uer Vcricidigueg Пс »-
пиоисне на зсии-ата.
BeiT-agguug, -еп дcпл-вaиe; запит-
ванп; иниети.
Befranst adj с ресеи.
befreien sw.V. hb lr.У, освобожда¬
вам; спссяяам, избавям (voe etw. (Dal)
ст нещо); sici ~ освобождавам сп,
снaуn—aм сп, лабaвям сп;
EIncn Schüler vom Uutirricli ~ Ос-
вебом-с-см учени« ст учебни аaнn-
—;
Einen Vogel aus Пет KäTcg - Осво¬
бождавам, пускам нс свсбо—а птне-
иа ст иоптии.
Bcfreer т, - oуиcаogитeo; спаси¬
тел, иабaялo/o.
BeTr-dcinu/ -еп I.oуяcбcжд/ниe1,oс-
-сбокдсвсеп; изба-огние, униу/eиe;
2. oаoeиеaвин/, cбoeнеeииn; 3. спро-
нсвиле (ни данъци, теkул и др.);
Die - Uc- Frau Емaищннaщия нс же¬
ната.
Bcfreiuegslbttue suee/ cсвoбc-зтeo-
ео движение.
Befreiungskampf т ссвсбодитеоес
борбс.
BefrcCuugskrie/ т cуиcбcлнтгoнa
еойна;
nur PI. Die ~е Оу-cаoдн-/oииoг
Цб
войни (- Германия срещу Напсоеле
през 1813-1815 п.).
lefreelee sw.У. hE 1г.У. уепеипM;
cзaдaеa—aм; правя уopаинo; непри¬
ятно —нeеcтп/eиn;
Sciec Woric befremden eich Думи¬
те му ми правят странне -печс-ое-
ннe; думите му м/ caagaчaиam.
BefreeUeu п о.Р1. заеeиaдa; пчпgви-
ип, недоумение;
Etw. mir - TepTstuliee Устaнoиnиcм
еещо с недоумение.
Befremdlich rdf уаpae/н, чудесвнт,
учуд—сн.
1cTrnmuUcU; sici sw.V. hb 1. сприя-
тeлnиaм се, сближавам се (eit jmUie.
с еякопо); 2. привиквам, уилияим (mit
etw. (Dal) с е/нс);
Sich mit ciuce Gedanken ~ Свиквам
с -п-ена мнутo.
bcTrnmndct adj прият/осни, близък;
и приятелски отношения;
En/ mitejuauUer ~ sein Близни н)л-
ятeoл сме;
~е Staaten Дружески държави;
Math - Zilien Сродни елуoa.
befrinUie sw.V. hb 1г.У. geh умирс-
г—cpnвaа (сарене); ууаckcnвcм
(сърце).
Infriniigcn ш V hb ir. V. аaдc—coя-
вaм; п-cвoeo—cpnяaм;
JmUs. Fo-icruugcu - Удсво/творя-
вам нечии искceня.
bnfrIcdigcnU adj 1. зa-c—coитгoeH;
Пдcвoeтвopнтeoeи; 2. оценна “среден
3” е Германия.
BeifrCeiinguuj/ -сп 1. o.PL ^—0—0/0-
аоря—сее, задоволя—пие; 2. задсвсо-
ст—о, у—с-опт-ср/еие;
Etwas mir - Tcsisicliiu Уутинo-n—aм
иеис със вaдoвooутвo.
befristee жИ hb lr-У- определям
срок иа иеио (meisl im Zusiards-
passiv);
Die AuTeutt1itperi1m1uIp IsT auf ule
Jahr Befristet Разрешението за npc-
би-с-сее е със срок един гсдиис.
bcfrCstcI adj срочен, с определен (сг-
);,№/,) срок;
Kurz - Кpaткcуpoчee;
Eie -es ArbeitsYerhaiiels Вр/меепи
труден догево).
llfrachtin sw.V hb ii.V 1. спосж-
-ам (яйц/еоетеа, щ—n-); 2. провя
пocдcecугe (пoч-a;; 3. —оияя пос-
DEUTTCHDULCGAISGMS WOPTEPDUCf
117
-отворил;
Biol Künstlich - Опоежеим изкуст-
—eeo;
Diese Forschungen heT-ucitiu ite
eodernen Geniectnolo/icn Тези из-
уoeдвaeиn са послст-юреи за съвре¬
менните гении технологии.
BefrucHtung / -еп Biol оплождане,
епоедя-анп;
Biol KünsTllclc ~ нвкусo-/eo опосж-
дaзг.
Befu/ce шИ hb iг-У. давам право,
a-гopзвз)cм; упъшомонсвсм (meist
im 2. Pari)}
Er ist nlclt befu/t Auskunft zu anbee
Той en e пnтoeoмcщee еа днаи ин¬
формация.
BCfu/eii / -se пpc-C; пълномощие;
Die ~ zu etw. (Dal) labee Упълно¬
мощен съм за нещо;
Beschrankte ~se Опрснич/ии праел-
меи—;
Snlec -sc übcrsctrciicn Пpeалшaвмм
нpaвcмoиизoa си.
befugt adj упълномощен (zu niw.
(Dai) за ненл).
Befüllen w. И hb tr. K пипам, опип¬
вам;
Den Puls ~ Пpoвnpn—aм нпoсп.
Befummele sw.У. hb ir. V. 1. опипвам
нпно (да проверя иaеnутаoтo); 1 umg
pejoe опипвам (уту сeкспaoeи наме¬
рения).
BcTuei т, -е дaeии; резултат (ст ив-
сoeдвпи/; от експертиза); заключе¬
ние;
Eie negaTver/'posiIher ~ Отрицате-
лeи/нoлoжзтeлги резултат (от изс-
on-—aн/;;
Der ärztliche ~ Лекарското апелю*
чени/;
Med Ohen - AEk о. В. Без особе¬
ности, AEk б. о. (при peзплтaтн ст ме¬
дицински изсonдеплии).
bcfü-ctrcu sw. V. hb ir. V. боя се, сгpa*
хунсм се, опасявам сп ст еено;
Das ScUlleesic - Боя се, опася:—им
се ст най-оошооо;
Es IP zu % dass... Имс спасисст -с...
BdTrchltuiei/, -еп oнcугннe, страх;
Meine -eu waren uuBearüudet Oez-
уeнляаa ми бяха иеосиоватеоеи.
Befürworten sw.У. hb ir.У. подирп-
лnм; пoдцъ)жaм; вcсттнеcм се зп не¬
що, ходатайствам за нещо;
Einen Vorschlag ~ Застъп-см сг за
—н—гис нpг-ocжглиe, нcлk)/пnм
пр/лоожеиие.
BelfUuoo-iung/; -еп ануmъпeичeуmеo,
ходатайство, аcщитc, подкрепа.
Bc/abt adj снoуoбne; дарсвит, нада¬
рен, 0000,00—.
B^bBenförruirne//o,PL пocиpnвa*
нп, пoднoмaгcнг нс тaoaнmзтe.
Bt/^lB^u^uS' -еп дарба, способност,
дарсвание, ононит (irr niw. TUKOj/zu
niw. (Dal) зп нещо).
Вс/зТсе sw,У. hb iг-У, umgpejor зя¬
пам ИиnнoгО; eeHo), зaзянвaм се, oie-
-см '(любопитне).
hd/atiie, sich к V. hb уъ-нупя-ao сп,
чифтосват се Ижнвomни).
Be/Ziunea/ -еп ут—нунлeннe (за ми-
-соли).
bMg/bee, sich ürrУ', hb 1. 0^)0-
-ям се, гръг—ам, отивам; 2. urpers
veraltend случен сп, стиас;
Sici auf ciue Reise - Предприемам
птгпаaee (пътешествие);
Sici eacl Hause - О-з—aа си
вкъщи;
Sich Ie ärztllcHn Belauilueg ~ Под¬
лагам се еп onеnнлn cm oeoap;
veraSeeed Es Вп/аВ siel, Uai... Слу¬
чи се гпкa; че...
^^gi.lB^i^hcIt / -еп случен, утбнтлe;
произшествие.
begegnen sw.V sr tlr,У. 1. ср/иам
случайно (jedm. някого); 2. отнасям
се към ^сгс, и/щс (по определен
ипчин); 3. псср/иам h/ho, реаги¬
рам ес ненл (пс спр/делен начин);
4. -се н^е^о);
Wl- sind uns gestern ie Pi-0 Ведеа-
uet Срещнахме се вчера случайно е
парнс.;
Jedm. mit RespeKt ~ Отнасям се e
респект нъм —Horo;
Einer Kritlpctee Situition mit Ent¬
schlossenheit ~ Пoуp/иам иpнтиеeо-
ти ситуация с peшзoeлнлуo;
Eie Ue/lück Isi Ihm beangent Случи
му сп eeниутзe.
Begesmuig/, -еп 1, сренс; 2. Sp сре-
им двубой, с■ъсoeвcлиг.
Begehbar adj по иейтс - моме до се
върви (rreT).
be/thee uгe.У. hb liV. 1. обхождам,
ходя (по еено); 2. егсгаcм; пpaвну-
^м, oaбeonв—ом (тодиишиеа); 3. пра-
Be/jee
вя, нзеъpшепM; допускам Игp/шеп;.
Begehren sw.V. hb lг,У, 1. мгoии; уиo-
нс пожпонесм; 2. исиам eиуmoятгo-
ео; моля за еещо;
Eie be/ihriis Buch Търсено неитс;
Alles was snie Herz begehrt Всзчк0;
oc/oc еушста му мелсе.
Begehren п. - PI selten нсиинe, жела¬
ние; въжделение.
begehreeswer adj желае.
Begehrlich adj veraltend aoчee; жа¬
ден; похотлив;
Jede. * aescine Поптеклам кадил
ИH0X0T0HB0) нъм —00.0.
ВеамСрТпге sw.V hb lr.У. атcgушnвn-
всм, ——тхнo—n—им (jede. für niu.
(Akk) няного за ненл); sich - втoлп-
шгвявам се, -ъзхинаеам сп;
JmUe. Tür Uli ilsirzkti Kunst ~ Въс-
gушг-nвом —Horo за обсораколстс
изкуство;
Sich Tür MitheeitIK eicli begeistere
krnnee He мега лс пpcявn лнг/peс
нъм математиката;
Begeistertes Publikum Въз-срм/ес
публика.
Bej/McSteuugд/ odPL -ъодушеел/еип,
възторг, атахнн/eиn (über eiw. (Akk)
ст нено).
beaeistnrue/snähig adj -дъхиc-n-aн
се, атcдуm/аnвпн се (публикс).
BegeiSierungspture т O.PL буйно -ъ
с—уше—о/еип.
BM/lM-Ue / -п 1. страстно м/осни/
(nach niw. (Dal) зс нпно); мокдс, оо-
челст; 2. похот, алист.
Bc/Cerlg adj жаден, coчee; ленсм,
oнмaищ (auf niw. (AiKOJ/uaeU niw. (Dal)
за еещо);
~ zuhr-nn Слушам ма—ил (с любо-
нлoу-аc);
Auf NeuIgKeiten - pnie Любопитен
съм за невосои.
begießen üгr.У. hb iг.У. 1. плoзвcм;
обливам; 2. umg лабnлnа—aм събитие-
с аонохсо, псои—пм;
umg Das Winiersnine ~ Пoеepнвc-
м/ се зароди среиаон пели-аме сре-
наоа;
Wie ein begossener Pudel Кстс мок¬
ра ноношнс; с подвита спешна.
Be/nu т. -е начело, ^г^с^^^аи^е;
Bei/zu - В eaеaoеoе;
Zu ~ les 2. WelTKrieges В началото
но Вгераос с-посвис аейнс;
GAbEDOFF
legiiiiu
Der - einer Autolahe Начаосол на
мaгзуo)еoaoa.
bnginueu (Видяеи, 11/01111) uer.V.
hb ii.V. започвам, пcд/мaм; предп¬
риемам; ilr-У-. 1. запечин (и/но); вa-
пoевaм (eit niw. (Dal) с лено); 2. нcу-
аъп—пм;
Was willst du nun ~? Конно ще пред¬
приемеш сега?;
MIT de- Arleii - Започвам робста,
залавям се с работата;
Eine UuierUiliuug - Започнем,
-емам разговор;
Dis Wintersemester hngCeii ze 15.09.
Зимният семестър запсчин но 15.09.
1111^1^1 su.S. hb Il-У- povl cаa)я-
ес, лсяегоявс.
beglaubigen sw-У- hE Ir.У- 1. ао-/pя-
-ем (документ); 2. уacуoc-гpn—aм;
-сеум/нгирим; 3. оkpegзгн)ом (.лзп-
осмаг);
Eine U-kueie noTzriill ~ lassue Пра¬
вя яетирисояс аов/pкa ни документ,
с—лg/oeoствл.
Bn/lauBiguig f. -ее зa—/pnвииe; за¬
верки; улосос—пря—онп; пдлутл—ep/-
еип; икpг-л-нpин/.
Bi/Iauligun/spchrcCbnn п онp/днoив*
еи писма.
Inglnictei uri.V. hb Ir-У- 1. плпиом;
0/.—!, (уа(-ка); 2. загoaждaм
(снлp;;
Eten Sciuld ~ Ур/м-ам дълг.
Begleichung f oJPl. пoоионe; уреж¬
дане.
BcgliCHhrief т Wirtsch уъп)c—cдз-
огоно писмо.
hegltitiu sw.У. hb ii.V. 1. придру-
жовaм; утнpo—cмдaм; утнътут—aм;
2. Mius акомпанирам, -съпровождам;
JeUu. uaci Hause - Изпращам ни-
когс до -къни;
Die Polizei Begleitete die Lleonstne
Ues Präs'ideuien Пoлищзnoa ескорти¬
рат/ президентското лимузини.
Be/lClTiji, -1 придружител, спът-
еин; 2. Mus 000,^,^).
Begleiterin f -пеп 1. придружио/л-
ни, сnттинчко; 2. Mus сксмпелъсрис.
Begieterscleliuig / допъонигголс
(утнтoугвощC; вторично) явоееие;
~en les Alters Сънъ-уo—оииo/ въз¬
растта яяo/ниn.
Begleteanesclafi J ескорт; коевой.
BeglMteustk J о.Р1. акомпанимент,
УTH)Л—C-.
Begleitperson /Гpзидp)мcзгeo.
Begleitschein т Wirtsch ocвapзт/o-
нлщп, фрпхт.
Be/1/CrscBITT п кси—сен кораб.
BigieitschreCbnu п р Be/IeCi1rCif.
Begldttueg J -en 1. при—ружа—ан/,
стп)л—cждaнe, съпровод; 2. придру
житео, пpид)ужaвcнл лица; 3. Mus
снсмпсиимеит, стнpo-лg; 4. исиалй;
ескорт;
In - von eiw. (Dal) Придружен ст
лено;
Sie kam le - eines älTenen Hurru Тя
-сйд/, при-рум/еа ст възрастен гос-
нcgнн.
11/10^11 sw. V. hb tr. V. pejoe пуоя се,
зяпам нnkoгo.
beglücken sw.У, hb tr.V. cнaуooл-n-
—ам;
iroe JeUu. mit selnir Anwesenheit -
Оиостлляявим някого с присъстви¬
ето си.
BcglücKuüipchci sw.V hb leV. нлв-
лpо—n-aм някого пс лпдгн соучей,
честитя нnнoмп (zu etw. (Dai) зи еено);
Jmde. zum Erfolg - Пcвдpaвnеaм
нnклгc с успехи му.
BeglBckoUintsdiug/' -сп боспопоме-
лониг, нcвдpп—oгнн/, честитен (пс
случай).
Beguaict adj geh яндер/е, oaocнтoзв.
BigiaUCgci sw.V hb ll-У- помилвам,
aаизутнpaм; иaмaon—aм лakоаa-
ииеол.
BegneZieguui/ -сп помио-сип, см-
eисoиn; нпмеоявпне ни нокоаоeиeгc.
Begnadigungsrecht п прс—с иа по¬
милван/.
hegnIügilsicCi /шИ hE 1. зc-oвcon-
всм се (mir utw. (Dal) с еено); 2. лг-
рееичеясм се с нено;
Sich mit Пее -, uas man Hit Зсдо-с-
0—;, се с олио, ноето имам.
Begonie / -о Boi бnпcниn.
he/önnere sw. V. hE tr. V 1. държа се
нcнpлвeгeлутвnнo, пpун/бpeжиonoeo
с някого; 2. нcкpcвиoeoуoв;м; пед-
нcм;гcм.
Вс/гаВмп ünr.У. hb ir.V. 1. погреб¬
вам, зсра—ям; 2. погребвам, загубвам
(надежда); 3. затрупвам (аeани ма¬
си); 4. пpeпсo;ecвяяaм; слагам крий,
прин-ючвом (спор).
Begräbnis п. -se погребение.
118
Begräbnisfeier/ псгребиоен церемо¬
ния.
Begradigen жИ hb lr,У- нaп);яяM;
регулирам (улицс); коригирам (рпос).
btgrapsclen sw-У- hb ii.V umg pejoe
епин—aм.
Be/reCfie uer. V hb tr. V. 1. pевалpaM;
ухяaн;м; 2. разбирам, pcвгoeж—;м
(niw. als ntu. (Akk) и/щс катс еещо);
Die Rechenauf/ale uiclt - He роз-
азp;м задачата по математико;
Icl kzen Iin nicit - Hu млго —е ro
разбери.
bc/rcifllch adj разбираем, нoнno/н,
ясен;
Elie ~п Reaktion Разбираема p/ao-
пия;
Jeie. ctw. - miclue Обnслn-cм ня¬
кому игно, пpa-n нещо някому пс-
иnoне.
begreiflicherweise adv нанос сг под¬
разбира, по понятни причини.
begrenzen ш V. hb ir. V. 1. ограждам;
поста-ям граници; 2. лгpолиео-aм
(възможности).
BIg-nuuIr т, - Tech ограничител.
Вед-М^Т adj ограничен;
-е MogllcIKeCtei Огp;нлеeeн -та-
мсжеости;
Eiw. Ist - Taugilci Нещо п гсдие са¬
мо донякъде.
Bc/rni^^teii / оП oгpaниеeиcу-.
Beg-eleuuug' -еп I. orpииле;-;нe;
2.осгсгпшчител на geHiM, -гра¬
ница.
Bea-Tic, -е 1. нoнnтиe; 2. o.PL пред-
соо—о (за н/ил); 3. мнение; схваща¬
не; разбиране;
Ein ticluIscUir - Тeхнне/скo по-
нnтлe;
Für eeCuei —/Tür теСее -е Пс мее
мнение;
Im - seli/stetci, etw. zu Tue Коня
сп, гстяя се, -таномepn—ом —о eaн-
)!— нещо.
BcgrCTfce adj im: tu ctw. (Dai ~ stin
намирам се е нено, в процес ни нп-
ис съм;
Eiw. Ist in der Entwicklung ~ Нещо n
в процес на paз-н-н/.
BCgrifflici adj понятие,; мисловен,
!буop!еoee, ocглчnснз;
-n Klarhili Яснота ни нoнnoнnтa,
BeginsiBdStteeduu/' дeфинищиn (ec
нoиnoнг).
deuccdöugaqdisches wödted&uch
119
BIgriffsptuluij adj трудно схващан,
лгуъoа)пвзггoгл, тъп.
Begründen sw.V. hb liV'. 1. облсне-
-о—пм, мсги—ирсм (mit ctw. (Dal) e
нено); 2. oуиo—!вaм, пеp/-я—aм; утз-
-а—ем (oгopнn; у/м/йсo-o;•;
Seinen Sizudpueki - Обссис-с-см
пoалцияг!; млeнзгтc си;
Eieu Lilru - Осис-е-ам пегилг,
-герия,
Begründer т. - oунc—ao/o; cунc-c-
положиио.
Begeündunei/ -en 1. cаcуиcяк!; мс-
oл—иpo-кc; еcепзaтгoуа—c, мети-;
2. cуиc—!-aиг, пеpгдn—!H(; стз-a-
вни/;
Die - eines Antrags Моои—ировкаоа
за —пд/нн молба;
Oine jItie~Бeа всякакво oсecвaннe;
Diu - eluir TUioriu Ста—!в!ee-c нн
теория.
Begrünen sw.V. hb Ii.V cа/o/иn—cм
(парк, -вср).
hugrüßiu sw.У- hb ll-У- 1. нcа-pа—я-
—ам, приветствам; 2. o-cбpяв!M; пос¬
рещам със а!gc—coу-—c, с радост;
Die Delngallon wurde vom Preeli--
miuister higrüßi Д/oгпицнn-а беше
нpзвe-с-в!H! co миниуттp-пpгgуг-
—нтгоя.
begrüßiepuerl adj похвален.
Begrüßung f -еп пcа-p!—, нpияeo;
пpн—eту-ян/, пcалp!вo/нл/.
BijrüßuugsiUppricUl f пpлвeту-—г-
Hc сос-с, cаpтнгинe.
11^^11 sw-У. hb lr,У- umg сгогж-
-нм.
11/^111111 sw,У. hb lr-У- 1. нogнл-
м!г!M; поощрявам; пoeсняв!м; бос-
гcнpиnoуoв!м; 2. а!вc)иаиp!M; нcк-
pc—нт/лутв!M; н)гднcез-!м; 3. Jue
укривам, нpзкpив!м Ипp/у■тънo/ни/;;
Der WluU begünsTlgl Uzs Segeln Вя¬
търът помага иа —e-pcхcgщлoe.
BC’üniSiniiuug, -тг 1. пoкpcвиo/oу-
овл; педсрппс; бл!глунoлннcсo; 2. об-
онпс—гтгоствииг; 3. Jui пкpлвa-/o-
стас.
Begutachtin жИ hb lr-У- 1. лавам
^0^,00 (мегеиг); н)лнвиaсnм се
еитс компетентно лице (зп нено);
2. рецензирам (нeип!;.
Begutachtung / -сп пpeщ/икa; миг¬
ни/ (иа упгщзПoзу-); /кун/p-нзa;
pгц/наиn;
Ärz^cte - •П/ес^ис гиспгртиза.
Begüter adj лмcт/И; аимcмeн, бо¬
гат.
11^11/11 жИ hE tr.V. успокоявам;
уумиpnв!м, пнpo-яв!м.
Behaart adj кcум!0; скосм/н.
Beliaa-ung/cA/. 1. оносменосг; нос-
ми; 2. кcзлиa (нн живcтиc;.
Bilähtg adj 1. трсмеа, бa—/И; му¬
ден, тежък; 2. закръгл/и, л/бгoичтk;
3. sccweez богат, заможен; предста¬
вителен.
BulacKen sw.V. hb tr.У- експовам
(ягоди, нор-офи).
rihaTlit adj rue im: eit eiu (Dat) -
siii обременен съм с и/що;
Mit мСемг Krankheit - Боо/н, обре¬
менен със болест;
Eiw. ist mit Mängiin - Нещс има нп-
лcутетъщл.
Buhz/uu sw.V hb itг,У- дспс—п ми,
нрави ми се, харесан ми;
Es hilagt mir nicht, lass... He ми
хар/с—!, че....
Beia/en r o.PL аaле-еoутве, при-
—,0 чпaу-aC; удовоост—иг;
Eiw. (Akk) mit - genießen Наслам-
-п-нм се с пдo-ooутвиг еа и/що.
Behaglich adj 1. уютен, комфортен
(aамoуфepП; жлoлщe); 2. удсб/н (ка¬
напе); 3. приятен (жнвco;.
Beha/ltcHKnii / о.Р1. пю-нлсT; уют;
аa-евеoутве; приятно еу—уoве.
Behalten ürr.У. hb Ii.V. 1. задържам
y (при) себе си; 2. аcнпз-aм; ^pc-
нnвим; 3. зспемлям;
Nach dun Hut-it din MäUclennaeie
~ Заназвaм мемзнукеoе си им/ след
мгилтбити;
Eiu. (Akk) ie Kopf - З!нcаиnм
еещо;
Eiu. (Akk) ie Auge - He изпускам
сг очи; üEeilr имам пp/-вн-; и/ аaб-
);—;;
Die OBerlznU - Зaпaавпм надме-
ние;
Das Gelelenis Für sici - Зипaa-aм
тайната за с/бп си;
Die Nerven - Зaнпа-aм унoнcйуoвзe.
Behälter т, • съд (зс съхpиниaин/ и
транспортирай/ не т/еии; твърда и
газообразни -ги/ст—а); )гaepвcаp,
хранилище; цистерна; коетейеер; би-
-сн; нутия, сен—ъе.
BeHäemurn sw.V. hb ll-У- лчпнвaм,
BehaucHen
сбрабст—ам с чун (ocмa)ини;.
behäeeerl adj pejoi луд, откачен, ее
с —унекиn си.
betandeln ж V. hb ir. V. 1. еърмп се,
cтнaуnм се иъм иякопе (добре, зле);
2. cбуoпжаaм (матина); 3. ризго/м-
лам, разработ-см, третирам (въп¬
рос, нpoбoeм); сбсъм—см; 4. Med ле¬
кувам; обработвам, -pг-з)ам (paHa);
5. TTeh, Chem обработвам, трееииам;
Der beUiudliiUi A-zl Лгеу—аният
о/кар;
Jedn. wie eie kleluis Kiel - Отна¬
сям сп към еякего нете нъм молил
дете;
Holz eit Lack - Обработ-пм дърве
с лан.
hilänUi/en sw.У- hE lr,У, Lgeh —pте-
—им; 2. Schweiz cтk)a—-aм; нpнс—on-
—им.
Behandlung/, -en 1. —’).;;/, отно-
ш/нн/ (нъм и/що, иякопе); 2. раз¬
глеждане, ттoеп—еи/, pезаaаc-кa,
-ре-ираие (но тема); 3. Med оеч/еиг;
4. Tech обработис, третираие;
Eiec friunUilcte - Любезно отеоше-
еип;
Die - ökologischer Probiiei Рaaп-
оеждилете но /нcлcпиеeл проблеми;
Mvd Bet uce isl er ie ~? Ксй rc oe-
нувс?
BihanUIungskostin rue Pi. разходи
по oeч/нл/тл.
BiizeUschuit adj с ръкавица.
Belang m, Behänge 1. aа—eуа; иовъор;
2. висулки, gгkC)aцзя (коте унpиуa;.
bihängin жИ hE Ii.V. заничасм,
cкaе-пм по нено; pich - umg, pejoe
кича се, -pпая се с пнpcш/лия;
Dee Saal mit Gi-Iaudeu - Украся-см
вплaoa с пироянди;.
hilarree sw-У- hb ttl-У- настоявам
(auf ctu. (Dal) ис нещо); уIюpут-aм,
нcутлnиуа-cм, —’).; (нн стaнo—шщ/,
решение);
Auf seiner Mituueg - Държа 6™’
рито) но миглие-с си.
heiarrllci adj упорит, нaстcйел—,
ТВърД.
Bihar-Ilcnkilt / oJPl. пнcpн-cст,
таърлсст, постоянство
Behauchen sw,У- hb liV. 1, -ъхсм
върху нено; 2. пpoизлпсnм с прили-
хсниг;
Ein Behiucttis “i” Пpcиаиeуeec с
Bnlauen
GAAß-OOff
120
нpлgихaeнn “i”.
huiagen ürr-У- hb ii.V дялам, л—яо-
—ам (нсмън, греда и др.).
hehzupiig ж.Й hb Ir.V 1. --’)—я;
2. cтстcn-им, аaиииa-ем (право,
възглед); 3. зcназ-aм; аплтpжaм (по-
зищии); sici - налапам сп, утвт)мда-
епм се (ксте снгциcoнс- и др.);
Das Gigiutiil - Т—ъа-n п)o-лв-
истс;
SicU in seiner Position ~ Утвържда¬
вам пoocжeилn-c си.
BeIlallDitulu|/ -еп твт)geлзn;
Bei seiner - bliiBin Оу-пaпм лс
мe/илeтo си, поддържам т—тpg/eиe-
тл си;
Seine ~ zurück uelmee Оттеглям
т—ърдгни/ос си.
Behausung / -ее oft pejor жилине;
подсоля.
belebte ünr.У. hb tr.У. 1. cтсopcen-
впм, нpeмaхaaм; пепрс—ям (повреда,
гретна); 2. ösieri т/пon (пари).
beheimatet adj редом от, живущ;
Den Koalabär Ist in Australien - Меч¬
ките нлаоа са рс—см от А-сгpaoлn.
Beheizbar adj отопляем.
beleizee М. hE tr.У. 000^—0;
Ижилинn; пoм/нeнлe).
Behelf m, - meisi Sg. аргмеи^осред-
CTBO, полиата-;
Als ~ ilceee Соужи само иато —pe-
мелел сре—ство.
bniglfci, sich uer. V. hE помагам CH;
спpcanм сп, карам (mit eiw. (Dal) с
еещо);
Sich (Dal) mit weeigim - Зaдo—con-
асм се с малко;
Sici (Dal) oine Auto ~ Миисвом,
унpи-иа< се без ксоа.
B^^ijifiP^i-r^c^Cij^^ временен, импpcaл-
знpaи мост.
leUdlTpmäöi/ adj -ремеипн.
bchdillgci ж V hb ir. V. безпокоя; до¬
саждам;
JeUu. eit sninin ProBIemin ~ До¬
саждам някому с прсбоемите си.
beielei adj с нссис.
Behende Bnläudt adj бърз, чевръст,
оовън.
BeleeUIgOeCi / oJPl. ос-нсст; сръч¬
ност, птpппвзла.
BeherBergen ж VM ir. V. подсолея-
осм, приютявам.
hehd-rpchbar adj мск/и -а бъле ля-
oagnн.
Beherrschensw,У, hb iг,У- 1. вoеg/Я;
пнpa-ля—aм, гcуне—у-—aм; 2. —ос-
д/я И/внк, муаинaoeн инструмент); 3.
обуздавам, удъpмпM; 0-00—0;, по-
-зукaм (гея—, страсти); sich ~ владея
сп, 0-00—-;; се;
Eiu Voll - Владея народ;
Ein Handwerk ~ Владея вaeaиo.
BehgrrsclUer т, • владетел, нo—eлн-
т/о, песле—ар.
BeHgrrscHl adj сgтpмпи, ^000/1;,
вондепн се.
B^^j^^rpCntlii'i / o.PL удъpмaиoут,
уaмеoбoaдaнзe.
Btnu-r-sCnnu/o.PL 1, гoснcgстaО;
—оаст; 2. сбуз—аание, сдържане (ес
чувства); семссб-а-аиие; 3. свла-
дявние, еситрсо (исл пасти-иие);
4. владеене (ес eвнк и др.);
Die - veriie-en Загубвам уcмoлбoп-
дaлзe.
heldrzigii ж V. hb tr. V ва/мaм при¬
сърце; со/деам;
JeUs. Warnung ~ Вземам под ееи-
маниг нечие предупреждение.
ВеНетаТ adj смел, сърцат, решите¬
лен;
Ein -es VerHzlteu Смело, ретитпо-
но плееденип.
BtUdxee sw.V hb iг.У- 1. oмaгъoу-
впм; 2. смайвам, cеapoвaм; поеея-
вам.
bcUilfllcH adj meisl ir: jede. bei niw.
(Dal) ~ snln помагам няиому при, a
нещо.
Behindere ж V. hb ir. V L нpnеa; aта*
препятствам иnкcгo (bni eiw. (Dat)
при, а ненл); 2, спъвам, аaдъpжпм;
заору,—иявпм;
JmUn. bei Uer Arbeit ~ Преча нnнo*
му —c си върши pcал-a-c;
Dee Verkehr - Затруднявам, пречс
на делжeпнnтc.
BeHieUerti т, -п, -п иеасоид; душев¬
но болен чоепн.
BilCiicricizuisuelp т пgcсoo—epe-
ние за зл—пoндлcут.
belludcricigcricit adj съобразен с
особеностите, с пребо/мит/ нс ие-
аноидиге Исoизcнe а пcдo(B; стълби).
BehinUueunu f -em 1. пречим спъе-
ни; затруднение; 2. з?1. (физнч/унл
иои нснхлеeснc) пвpeмgиen, дефент.
behorcien sw.V’. hb tr-У, 1.^^ umg
^^^—0,1; 2. подслушаем.
BciirrUi / -e 1. српни но вонстта,
—oaу-з; 2. учр/же/ни/, ведсмсовс;
институция; инстанция;
Die irclsie ~ Най--истптп ииуoпи-
Die zuslänilgei ~п Стoтвn-лнтn ии-
утпищиH; кcмнeтгнтcзoг органи.
BchörUilcH adj aдминиут)a-и—eH; ст
стрела на вoaститe; официален.
Bcnördllcle-scits adv ст у-paнп еа
-oaу-и-e;
lelust adj umg обут а пантсоон.
Biluft adj нcgкcвaи, с подкл—и.
1^111 sw.V hb Ii.V. вakpнonм, за-
пaавaм, предпазвам (vor eiu. (Dat) от
h/hc); нcаn;
Ein Gehilmeis ~ Зcнмввaм тайна;
JeUu. vor einer Gefal- - Пpгдпcа-
всм нянеге сг опасност;
veralieed Goti ВеНте! Пози Боже!
Behüter т, - geh пазит/о, аcк)иoлзн.
bIlmtsze adj предпазои-, вилмc-
-еоен.
Bihutszekult / oPL пpnдпcзoнвcУT;
-нза^aтeoлoст.
Bei peäp (Dai) 1. при, до, у; боизно
—с (мястс); 2. през (врем/ еа), при
(време); 3. при, а (псллвиe, уъстoя-
еие); 4. —тпpeкн, нpи (cтутъпka;;
5. (ипвppнизn гллтавC; -. -000 -ренти
при тлсплои;
- Paris Бoивc дс Псриж;
~ uns zu Hause У нас вмщз;
JeUn. - dir Haed uclmeu Хасиам
никcпc за ръка;
Kein Gell - sich (Dal) hihen Нямам
пори у себе си;
Eiw. (Akk) - Ue Haid HaBne Имам
нещо подръкс;
Eie Konto - dir Bank haben Имам
ум/ткc а банката;
~ unserer Ahrnlst При тръгването ии;
- sclrnee Witte- При добре време;
* Gelegenheit При случай;
~m Besten Wlilei kaen icl das nicht
machte Въпреки rconмcтc си жела-
еие ее мога -н пс направя;
- meiner Ehre! Къоис се а ч/<стга си!;
Sich ~ jede. iitschuidijeg Изви-
нnвaм сп ни нnнлгл;
Sich bei jmUm. irkunUigin Оув/дc-
мn—aм се сг нинлпc.
beilBnialten urr.У. hE ir.V зпнaввам
(утнcтC; без пpлмneп;;
121
DEUTTCC-BULGADlöCtiEä WCiD^T^EßbJCH
Bai’a/t
Den polltiscleu Kurs - Запазвам съ¬
щия пooл-ичeскл курс.
NB:
hei- сравнително продуктивна
представка в немския език, коя¬
то в комбинация с глаголи озна¬
чава:
1. прибавяне към нсщо, срв. bei-
FU/ce, 111111111, Hcimischie
2. присъствие в нещо, срв. bei¬
wohnen, BeisSehiti...
BtdbrCultiluug' o.PL вaнaв-cн/;
Unter ~ Uur gcwOUiteu Lcbensucisc
При аппaввcиг но обичайния нaенe
на живот.
Beiblatt п нpзту)ka; прилсм/ние
(нъм уплуaилe и др.).
Beiboot п псмсииа осднс на кораб
(за -ръзон със сушстс).
IdCLBrle/cu umr. V hb ir. V. 1, уча, нс-
пчc-aм (jmde. eiw. (Akk) някого на
нещо); 2. лпнеуnм (поражение, рана);
3. £geппpз—ждам адеcкcаc-лoуте; олс
нoвaнля;;
Jede. das Tznziu ~ Уча нnнcгc —а
тaищпвa.
Beichte / -п изпса/д; oft ieoe приз-
naниe;
Elee - zbiigci Изпcanдвcм се;
JmUe. die - abiiHmcg Изпoвид-aм
някого.
Beichten sw.V hE Ii.V. 1. лзпcaяевaм
се; ззнcвяgвaм (пр/хл—е); 2. призна¬
вам лянсму нещо;
- gehnn Отивам еа изпса/д;
Jede. sciinn Kummer ~ Споделям,
нpизлпвпм пре- mhctc тр/испите си.
BechlglHcieils п оР!. гойно на из-
пл-г—оа.
BnCcitpluhi т изпcвглиn; изпее/-
делия.
Bnichi^aler т meist Sg. запoв/дeик.
BtlUa-мСд adj с -в/т/ ръце.
Bnidbniilg adj с g—нтн краки.
beide peon 1, adjektivisch Eetoni und
unbetont двама (за oлщc); л-с (за пред¬
мети!), две; 2. suEstarlivisch —всмота,
д—aoa; даете;
Die ~n Solee Д-ама-п сина;
- Kinder hetiuptee dissniBc И двете
деца твт)—nг едно и също;
“Kaffee olir Cola?” “Biides!” Кафе
иои неои? - И двете!
Bnidieal adv и двата пъти.
Bcidirici adj gacnк; и ст д—ита евде;
Menschen ~ GmscHImcHIs Хора и ст
два-а псоа.
Bcidc-siillg adj ст даете с-paни; ст
единта и от други-а страиа; д—уст-
pcнee; —аиимeн;
Sich ie -em EluverstauUnls l-cunin
Рaаgeonм/ се по ввaнмнл съгласие;
Eine Allen, an der - Baume slindcn
Ао/я, на клnтo ст —вете страни има¬
те —т)вeтc.
BniicrsciiSi peäp (Gen) ст двете CTan’
ни (иа);
- Uur Grenzu От двете стрили ни
TpaH^aTa.
BeideirsUiis adv от двете страни;
- gal es UnuufricdcgHIlt От -вете
ут)aнз имаше недсвоосгео.
BeUiruand / o.PL Tech груба тънни
с —вг лице.
Bgidhändicr т човек, нойтс си слу¬
жи с даете ръце еднонас умело.
bilcinanUir adv един ле друг, за¬
едно;
Die /апте Fzellle isl zu WilHuacHicn
- Цnoo-o семейс-ес се събира пс Ко¬
леда;
Er lat seiei Gedanken uicll ~ Той
и/ моме дс събере мислите си, тсй
и/ п стуpegл-лчгe;
umg Du last (sic) wohl nlcii (mehr)
alle -! Мий си се побъркал!
Beifahrer т, - 1. —гсри шсфъср;
2. Sp ааoиисьc) (в кеша ни мсго-
циноет).
Be|Tiiri-piiz т мястc-О; се-поие-с
дс шофъсри.
BnCfz’I т оЛ одобрени/; pтнлпляс-
кaния; аплодисменти;
Jedm. ~ kiztseHii Ръкопляскам ня-
ному аплодирам еякогс;
Etw. Tindei - Нгис намз)a одобре¬
ние, има успех.
heTällig adj одобрителен;
Eiu -es Läcielu Одобриогола ус¬
мивка.
Beifallssturm т O.PL бурии опooелу-
мeнoЗ; лаиции.
Beintem, -е Интсcмгтpожeн) филм,
предхем—ащ гoa—eзя.
Beilfügin sw.V. hb te-У. прилепсм,
прибп—ям (eiw. (Akk) eiw. (Dal) нено
нъм нещо);
Eilcm Brief Fotos ~ Прибавям сним¬
ки нъм ПЗУMC.
BMIunдuuj/ -en 1. прилагане, при-
бовянг; приложение; 2. Lieg спре—е-
oгeзe.
BelTuß т ojPL Bot див п/оин.
Beifutter п о.Р1. -сбеве; към храна¬
та на животни.
Bni/zbe/ -п пpибaвк0; добивна; дс-
нтoenнзn.
Bilge 1Ье:(/'Вм:зз/'Ве:за) adj бекон
(щ—ят).
bnCI/eben uniV'. hb Ii.V п)лбовnм,
добавям; пpлoигом;
Dem Gesetz einen Kommentar - При-
оспам тъокуаоне към апкoнc;
Dem Teig cin Ei ~ Добовям яйце към
тестсас;
umg Kleie - Отуатпaпм; бия отбой,
под-ивом си опетнете.
BnieiPcnezcO т привнус (auch
übeeli);
Diiser Kaffee hzt einen uuauginil-
een -Това кафе имп нeнpнno/н н)и-
анус;
Die gzeze Geschichie lat eiere zbne-
iiuerllcicn - Цялата история мири¬
ше и; аволтюра.
BnIHcfi п. -е 1. нpиooж/eиГ; притур-
но (нъм кeнпa, сниуониг); 2. обясни-
теоно приложение нъм компактдиск
зеа.
Beiheften sw.VhE Ii.V прикрепвам,
пришивам нъм нещо.
Bdililfe / -п 1. поpиене помсн, под¬
дръжка; 2. Jue съучастие;
Elee ~ Biantragcg Подавам мооба
зп нcoуеcвcee не парично помощ;
Jur ~ zum Mord Съпеестилчeут—o е
убийство.
Beiklang т meisl Sg. пpивеун, уopc-
нле/и ввпк, тен.
Bekocl т -тори гoтвие, нcмcщ-
илк-пoт—ие.
bcllkoeeci umr.V. sn llг,У, ун)aвnм
се (с нинoгo, с еено);
Ile isl ilcit beizukoeeci С еето
и/ се звoзаa ни тлсве, с него човек
ег моме —с се унpо—и;
Dm- UmweltverschmuTzung ist eil
streu/eu Strzfin Beizukoeeen Със за-
мтpсnвои/тo еи оксонито ср/дс мо¬
ме лс се упpaвим със строги наназс-
eиn, глоби.
Beil п, -е бродве, с/нира.
Belage / -п 1. притурка, прилеме-
beiläufig
со-мотт
122
лие (към -(сонин и др.); ренопм/н
проспе«-; 2. парии-урн (нъм ястлe);
3. TTeh додложо, гплoтг^ииал.
beC’äufig adj уoучceИ; нищилгитnH;
и/аиaен-/oгн; adv 1. мимохсдом,
мекду лаутото; 2. östvri скслс, приб-
oлан-/oнc.
Bdjllegcn sw-У, hb tr.V. 1. нpиаaвям,
н)зoaппм (към нено); 2. лзглекgем,
уреждам (koнфoинo;;
Dem Protokoll Ule Beweist - Пpзбa-
gcкaзо-гoутвотa към протокола.
Belegung f oPl. пpeждаиe; нaпocж-
—он/ (иа конфликт);
~ les Konflikts auf dem VerlauU-
lungpwcgn Уреждане лс осифоиотс по
нттn и; пpггcвcpзтe.
beilele adv eоиутзнa, gгйутвз-eo-
но (е отрицателии кceутpунщлн);
Er IsT - Kein Experte; aber auch er
iltti Uas P-ohlum gelöst Тсй дейст¬
вително не е експерт, но и той би мо¬
гъл —с рети проблема;
- ntcli! Зи аcги; ее!
B/ilniU п о.Р1. утбooeзиcвпнзe; съ-
чпвст—нe.
BMCeidslBezeliauinij/изказване не съ-
бооезес—оиия.
Beileidsschreiben п утбooeаиo—е-eo-
ис писмо.
beCIlicgci un^.V. hb ilr-У, приложен
съм (etw. liigt eiw. (Dal) bei нъм нено);
Der Bewerbung liegt nie Lebenslauf
Bni Към мообпос n прилсм/не c—oc-
аиcгpaфля.
bd|1Cigeud adj' приоемпи;
- übersenden Win Ihnun... Приложе¬
но Ви иаП)Oиом/....
Bgie = iMi dem.
hei|mcn/cn sw.V. hb leV. - Biimis-
cicu.
Bn1|mcsscn uri.V. hb ii-V'’. нpинну—cм,
с-довом Ианcеeнн/ но и/щс и др.);
EiJ^<^r Sache (Dal) großen Wert ~ От¬
давам полямс aeае/инn нс еещо.
Bulimischen sw.V. hb Ii.V смесвам
(игно с нещо); нpимгсвем; пpлбc—nм
(н/ио към h/hc);
Dem Meli Backpulver - П)нбc-nм
бак^ов/р нъм брсшногс.
BeeissCtung./; -ee 1. o.Pl. см/с—еиn;
нpзмeу-cиe; добавян/ не нpимгуи;
2. пpлм/у, добовоа.
Bein п, -п 1. орно (ис чо-ео, жи-оо-
ио); орно (нс стоо, мсса); 2. крачол
(нс пcи-cлoe;; 3. südd PI Beiree кост;
Den ganzin Ta/ auf len -uu sein Цяо
—ги съм ис крои;
Wieder auf die - Kommen Въвутc-
исвявсм ec, oаg)caя-ом;
JmUe. auf ite -c telfen Помагам ня¬
кому —а стане; помагам а беда;
Jede. eie ~ slelien Препънем .щ-
еспс; соапам лянсму оран (auch
übertr):,
umg MIT Псе llnktu ~ zuTgtsTauUei
seil Стплоо съм c левия си орно, ни-
сео съм.
BnjuiHi/BiCnaHi adv почти; без (зс)
мнокс, иcсмеoк0; /—ис нп;
Sic wäre ~ verunglückt Тя неше нcу*
мсоно —с претърпи злополука;
- 3 SlunUcn wa-tee Чсном бoззo 3
еcсc.
Btinaee т, -es, -п п)якo); нpoа-и-
щ/, /^0/- към им/.
Btiebruch т счупване иаpекапpa; нс
крака;
umg Hals- uni Ч Ж/ося -и усп^х!;
umg Das Ist (doch) Kein He е бло¬
ка за умиране!
bcluirn adj 1. нокнопи, от нoуo; от
конно; 2. оо уooнc—о носо.
blinlilicu smK hb 1г.У. ут—тажпм,
cанaчaвcм;
Das Buci Beinhaltet eiu Register Кни¬
гата съдържа peплуттp.
lenHart adj 1. миоге т—ърд, нора—;
2. umg стрсхстеи (е мое-скния со/нп
зс израз нс —тахигc - от смелост, дръз¬
ко пo—eдгнз/).
BelnICug т. -е 1. крсчсо; 2. ненчев
ис чорап.
Buinpchlag т удар с крана (при плу¬
вал/).
Beinwell т о.Р!. Boi черен емне.
Bgi|orUicu sw-У. hb tг-У, п)нчиуoя-
всм, н)зутegзлnвом; п)зgaвaм; ата-
тирсм;
Jede. uiniu PTiicnieI-leIUieI- -
Оп)egeonм иnкoап слук/б/и аc-
нитиик;
-di Konjunktion Стеиннтгл/н съюз.
BeipacOzeilui т злаopмпцзn, при¬
лагала нъм 0^00-00 (за о/нсрсг—о
и др.).
BMllpTliiCUtnn sw.V. hb itl-У- съпoауя-
впм се (|edm,/ciu. (Dat) с еянопо, с
н/щс); сдсбрявпм (нено);
In allne Puukicu pfllehle lei Ulr Bel
По aуиекл точки съм утпoaсги с тебе.
Bei-al т, Bviräiv 1. уъ-nиcт/oиo
тnoc, ут-/a (ст (еун/p-н и пргд-
уае-л-гoл ис аaаoзелз ниа/)/сз;;
2. veealierd ст—/алзе.
Beirren sw.У- hb lг-У. зоаoпкее—оM;
обърквам;
Siel duucl eiw. (Akk) uicil - izsscu
Hu пcавcoявом —н мг сбъркат (ли мг
смутno; с нещо.
biiP3meiu adv зпгgeC; уъвм/у-иo;
Silne Gedanken uichil - Hainn He мо¬
га ла уъae)0 млуoзаe си, ле мспп до
се еcицгнгpл)cм.
Beipaeeinsiln п о.Р1. ут-мгу-иc
пp/кapвcнe; среин;
Eie frriiiclep - Весело пр/кар—еи/
я приятна клмпcиля.
hti|pc1ießen urr. V. hb Ir. V. дс—ам уп-
мо зс е/нс;
WC- kaufen eiu GIbuгistзePgISclIuk;
wirst Uu auch ciu. - Ще нупим подо-
ръе зс pcке/иля ден, ие —и—гш ои
нещо и ти?
Bd|pchlif т Jur acocв екг псосне
сиот/ние, кеитус.
Beiseln п о.Р1. нpзутутвиe; rue ie:
Се - (Gerjm ~ von (Dal):
In pelnem ~ В лето-о-с нpлстс-вн/;
Ie - von Zeugen В пpзуъст-зe ec
с—и—ео/ои;
Im - les Nolirs В п)нстутвзe на eo-
-a)нпсa.
Beiptlte adv aуаpеил; настрана;
Spaß -! Шетат; инстреи;!;
Geld nü- etw. (Akk) - legen Слагам,
зплгonм пери иaуapаиа, пестя зи
нещо.
BeCsel п, • österr кръчма, пoутлo-
eищc.
Bellpetzeu sw.V. hb Ii.V. 1. geh поп-
р/б—ом; 2. veralt нpиаaвnM; gcбcвnм
(към нено).
Besetzung / -en geh погребение.
Besitzer т, - Jur член нн утgeб/н
уъу-aв, чоен иа съд/бис 000/.—;
член но пpг—сe—о-eoс--Л; pъкcвcgу-
тис, нcмнуиn; ут—eoниk.
Beispiel п, -е 1. пример (für niw. (Akk)
за e/Ho); 2. образец, нpзмep (за под-
pнжоииe;;
-е igFöhree До—см, при-еадсм при¬
мери;
Zum - AEk z. В. Например (eaпp.;;
Als - llenei Служа за пример;
123
DE^TT^CC^J-EiUG^AA^&lCCWS WÖRTERBUCH
ickauul
Sici (Dal) zu jele.'tiU'. (Dal) ciu ~
nutein Вземем пример ст нnкcгл,
нено.
bespCelgiBcld adj образцов; служещ
за cб)aз/Ц; за н)з;гp.
Beispielhaft adj примерен, образцов.
beispiellos adj бганpзмг)гн, неби¬
вал, гgзлствee пс реда си.
beispielshalber adv испример.
bnlspCcIsucCsc adv например.
bgi|springen ürr.У. sr ttr-У- илвaM;
притичвам се не псмси, помагам
(лянсму);
Jede. In eiier Gefahr - Помагам
лянсму в беди.
Beißel т, - доетс.
В/ЛОсПс sw,У, hE lг-У, нзслеам с
доетс.
bgißeu (Biß hiss, gilCsscu) unl-У- hb
ir. V. 1. дъвче; 2. хапя, ухсп—ам; 3. umg
жиля (иосeнcмc;; ilr. V 1. захапвам (tu
niw. (Akk) нено); 2. хапе (куче); 3. нъо-
—п (риба); 4. умъgи; пари (gим;; лю¬
ти (пипер);
Ie Ule Quitte - Захапвам gюon-a;
Jede. in Пее Finger - Захапан ня¬
кого за пръст; Ижн—лoнc);
üEertr In die sauren Apfel - Преглъ¬
щам пc)еиaлn хсп.
BCCßigi adj 1. nз-итeoeH; хаплив
(лpcиля, еpлтнко;; 2. cстт), оюг
(стпg; блока).
Beißer m, - куче, което хапе, зло
«уче.
Beißiuciee п, - umg пт)взnт зъб ее
меоно дете.
BeißOorh т ломл)—нзк.
Beißzange /1. клещи зп рязане (е;
т/о), олени секач; 2. umg зле m/hc,
укоиgоoмлйнн, ксоитино.
Beistand т, Beistände 1. o.PL помощ,
подкрепи; стgeйстезe; 2. Jue зенит¬
ни«, зеу-ънлнк;
Jede. finanziellen ~ ’elstui Оказасм
някому алненулaе плмои,- ^,10.;;
нnнoму флнеeуoac.
BeistaudpKcdll т Wirlsch стендбай
Оредио.
BeistzilspaKi т №00, упopнапмeниe
за взоимопомон.
lUlstildu uri.V. hb itr,У- пoметaM;
съл/йуа—aа, нcgнcметaа, подкре¬
пям (In eiu. (Dal) а нпно).
BepTtil’eu sw-У. hb tr,У. österr upu-
дссто—ям, -нвсм но paанллcкeниe.
BMCsteiiliscH т мнооп пемсиян мо-
улеко (към друти мебели).
Bgilsteuern sw-У. hb leV'. лпвам (па¬
рично упмн); вноуnм свея лял; —сп-
pзнпуям (zu eiw. (Dat) зн h/ho);
Elee F-age zu- Diskussion - Допри¬
насям c въпрос към gиунууияoa.
Builslleecu sw.У- hb itl-У, утглоуn-
—c; ee c нено, одобрявам нещо;
Dem Rifereniin - Съглася-с; ei e
—енoоgеина; нpзстгgзнnвa; се нъм
изложението му.
Beistrich т. - veraltend Lieg зннe-ня.
Beitrag т, Beiträge 1. принос (zu eiw.
(Dal) нъм н/ие); 2. еo/иуел —иoC;
вносна; 3. утпoнn (zu etw. (ВиТ^Ът!
etw. (Akk) по, върху, зс нещо);
Selneu - fü- Uee Sportverein zahlen
Пооиом чoeнукнn си аиос за спорт¬
ното друм/стао.
Bill Tragen ünr-У. hb lil-У,|te.У. доп-
pзлпуяM; утлeйст—ом (zu niw. (Dal) за
нещо).
Beitragpfrel adj без чо/нски внос, ос¬
вободен от плащаие еа членски виос.
BgitrigspfiicHt J зaдтoжлтeoиo поп-
щоле иа чо/есии вeлу.
BTlragesriüCoirStlltuie' /‘FKtaA връ¬
щал/ иа плотеии вaутаaхo—aoгoнн
—носии.
BMlt-1glsualuuug'плащан/ на чо/И’
ски внос, но застрахователни вносни.
BnlltrelBen umr. V. hb tr. V. Jur пpлип-
дитеоис събирам (данъци, аagтoжe-
и —).).
Bniltriten uee,У, sn itr,У, —ои^м, пос-
0^—;; (— cpтaинвaщзn, пapазn,
профсъюз); ста—а; член, п)нуъegл-
ияви; се;
Dur Nilo - Сгн—a; чоее ни НАТО.
Beitritt т, -е 1. пcутт.нвпиn, —oнaн-
ие (— пa)тиЯ; нoнoищнn); 2. пpист/gи-
нnвнe/.
Betrlttsi-O’ä-uuj / gгеoпpоцзn за
влшсне (е opгaнизощля; съюз); -ен-
oеаaщзn за нpзут/—зиnвоиг (нъм
пакт и др.).
BiiCCritTpOiuUiUai т опи—адсг за
еoeлствo (е opпалзaещиn и др.).
Beiwerk п r.PL 1. украса, дeкopaщиn;
aксeуoapи; дспъоиееие; 2. втсросте-
пеени еещп.
liil willigen sw.У. hb ltr.У- Schweiz
съгласявам се с eeHO, одобря-пм;
Etuee Vorschlag - Одобря-ам пре—-
оож/лие.
bnlluohuin sw-У. hE itг-У. н)лстст-
-п; (etw. (Dat) иа игно);
Dir Juillrumsfeli- - Пpзутутвcа иа
юбилейното тт)мeут-c.
BnCuoU п. Beiwörter Lieg selivn при-
оотатеоис и;е; епитет.
BnCz / -er Schweiz пcстзллзщa,
кръчма.
BnC» J -п 1. байц (за ебрсбстнс но
лтpвc;; 2. hcm (кcжa)ст—c;; 3. Text
аaт)зoo (за -/kутзo, н)гмлз;; 4.
Krchk уcoc;пpa; мapзне-c; 5. оси с
oбпчeнз мл—cтин.
BeiudCieu adv нс-реме, у-cгваг-
;/лис.
InCzei jw. V. hb Ir. V. 1. байцвам (дър¬
во); 2. ии-n; лтаn (кожи); 3. Kochk
слага; а уaoc;пpп; ;о)знc-a;.
BdizvoecI т дресирала за оси хин-
нс птица.
Bejahen mV. hb leV. 1. отпо—с-
аnм пoooжла/oиo; пса-ърмлс-ем;
2. с-ебая—;;;
Elun F-age ~ О-пл-apn; утвърди-
теоно не въпрос;
-le Antwort Пoocмлтeo/н лагс—лр.
Bejahrt adj geh в нaн)egиaoо въз¬
раст, на години, ие възраст.
Bujahuug / -en meist Sg. потвърм-
д/нип; о-обрекие;
Als ZnCcHci de- - Като зини не одоб¬
рение, уъгocунe.
bejammern sw. V. hb ir. V. ofl pejor on-
опева; (съдба и лр.).
Bcjaeei-nsuirt adj пocегв/н; ке-
0’0, лнcne.
bcjuBele swy. hb ir.У, пcУ)гиaM;
при-етстве;;
Eine sieg-eicHi FußBaileinnscHift -
Приветствам футболен отбор побе¬
дите;.
bekäepfin жИ hb Ir-У. боря см,
—cюaо;; водя борба против, ср/иу
неил;
Eine K-ieKieil - Боря се с болест.
BekämePrueä oPl. борба (с еещо).
bekannt adj познат, из—естен;
Mil jede. - seiu Позиевем се с нn-
ното;
JeUu. mir jede. - maclen Запозна-
во; някого с ияного;
Es wurde - dass... С-оно из—ест-
нл, че ...;
Dieser Orl koeml eiu - vor То—е
Belauere
GAB£KO27
124
място ми се утpпве познато.
Bft^^uulin^lf. -я, -m познат; позлата;
Eie alter -r von eiu Стар мой плв*
ено.
BeKanntenkreis т нръп cm познати;
вунени познати.
Bnkauntireißen adv конте е изяп-
утeo.
Bukaeelgabe / о.Р!. cплвeстявcнe;
уъcбнeииe.
bnKanit|geBen bnkannl gelte ünr.У.
hb ir.У, oнoвeсаявcм; съобщо-см;
Der Minister gab seiinu Rücktritt Ie
Fernsehen BcKanui Министърът обя¬
ви cуаaвкaтн си по т/о/визията.
bekainiltch adv конте е известно,
оикто сп знае;
Raueien Ist - seläilich Пушенето,
нанос е лаaeутeO; п вредил.
Bikaiitlinzelin ЬмкаееТ еасНми
sw.V. hb ir.У, 1« Bekannt gnBnu; 2. аc-
нлаяcвaм (eit jedm. c нnкoпл).
BMOaeuleictueg / -en 1. Иoаи-
циноно) съобщение; лнлaeстnвcнe;
2. cCjаяaoгe^ЗI <Ляяес
Bekaunlscilft f.-eik оЛпозиня-
уoвл; 2 о.Р!. нрът ст нoаиaти 3. rue
PL бптои нcанcта;
Ich freue Micl, Ii-e ~ zu machen Род-
—им сп до сп зипoвниn с аис;
E’ie uziirniche - Мкoгcбpcйнл поз-
епти.
bnOaiien мК. hb ir.V. Tech 000,0-
иа;, нантовсм.
beKetren sw.V hb ii.V. пременям
(кечии етзгoeдл^, рпоигия);
JeUu. zue Chrisienium - Покръст¬
ва; някотс; убгмдн—н; - някого - дс
приеме хpлутиnиуkити вяра;
SicU zu de- neuen Lelre ~ Възприе¬
ма; новото уч/кип.
Beketnuueä -еп прелом, обрат
втвтoeднтn);
- zum- Christentum Покръстваие е
хpлугняeсkcтc - peллгнn.
beknnnen (bekanite, bekannl) unr.У.
hb ir. V 1. нpиaиcacм; 2. Rvl ианлвng-
—a; ()/oзгия); sici - cбnвявc; се,
аcстcacм (zu jeie./ntu. (Dat) нс сopc*
лига на нnклпл/иeнo;;
SicU zu- Demokratie - Зaутивcм иа
ут)aиa-a на —e;oкpaщлятa; обявя-
—и; сп зс привърженик ис —е;скрс-
щиnoa;
Sniue Sciuli ~ ПpлвнcвcM; ианoaид*
яем вината си.
BnKgnnerbrief т писмо за пспмсие
отговорността зс иавтpmeн етeн-cT;
пресаъпоеяие и др.
BckMnnlnls п. -se 1. пpлвнceиe; из¬
повед; 2. вnpе, вероизповедание;
Ein - seiner ScHutclen ablegei Пра¬
вя призеение зн слабостите си;
Ein -zum Fuinldu Обявяване за при-
втpжгпик ни мира.
BeKgnntnIsfrcilcil / свобода иа ае-
poивнлaegceнnoc.
Bnkgiutnislos adj без нвнлвeдcниe,
без мра, еппринсдоемни нъ; ничия
реоития.
bekiast add покрит, посипсн с чакъл.
bnkliann м V hb ir. V geh oпoaнaнм;
утмcoявaм; пстпeoв^nвaм със съжа¬
ление; siel - оплаквам се;
Sich int jmde. übe- eiu. (Akk) - Оп¬
лаквам се някому от еещо;
Es Ist zu *, lass... Печално (мноко)
е, че...
IdKlaanusuerl adj —осолен зс спосн-
—пие, зс окойване (човек); печслея,
.00’0 (утсаoяннe; соучно).
BuKa/tc т, -п, -п Jur oтaeтилH; лб-
викяем.
beklatschen sw-V. hb ir.V. 1. аплоди¬
ра;, pтклнoясне; (ни никoтc); 2. umg
кoюkapутвcм по епчий адрес.
biKlauiu sw. V. hb Ir. V umg оорп—вам,
сбирам няното.
iekl£ben sw,У. hb Ir,У, обо/пвам;
Die Wände mll Tapeten - Облепвам
стените с -пп/ти.
bekleckernsw,У- hb ir.V umg нвщин-
-0;, покапеим; sich - изцапвам сп,
покапанм се;
Dis Hemd mit Tomatensaft -* Накап-
—см ризата с до;нтеи сон;
umg Er lal stcl ■ nicll gtrzdc eit
Rulm Bekleckert Той сп изооми.
beKlnllti swV hb ir.V 1. oбoлеcм;
2. Tech cаoлщoвaм; cбmлaaм; 3. зсе-
;a; соумбс;
Die Waui eil Stile -* Облицовам
стената с «оприки;
Einen hohen Poslen - Зае;;; aнуo-
oa дoтмeoут.
BeklnMcdiuui/ -em 1..^(000, дрехи;
2. Tech cбoищo—нa; обшивка; 3. зае¬
мане (ec нoуT; длъжност).
Bekleidungsindustrie / о.Р1. шиваш¬
ка нpcмишo(нoст.
bcKl/Mmei sw.V. hb ir.V. пoтисkcM;
п)нтзснcм, гнетя, угeeтnвим;
Die Stiili BcKIcemt eich Тишинстс
ме ткети.
bnKlemmnni adj нc-исеcH; гя/тяи;
угнетит/оен;
Eie -cs Gefühl Гнетящо, тnтcстнл
чувство.
Beklemmduu.l/ -em 1. нc-иунcтcут,
угиетекесо; притеснение, бeанлнлйу-
oac; страх; 2. Med утnпcнn а гърлите.
BelKoinmienUhijci/oP// = BcKlemmuug;
leKopfce sw.V hb Ii.V нo-пп—cм;
почуквам; Med пернуоирам.
bcKlfipp'i adj umg шупса, откачен, en
с aулчниn си.
Ьски/ЬВеге sw-У. hb lг-У. иcиждп
(митка).
beknaCot adj umg гoпнcв;
umg - zupsehen Изго/мдам глупаво.
BnknCin swY. hb Ii.V umg мноя ня¬
кого зс enHO, падам му ис колене;
Das Kiel bnKilcln Ule Mutter, tim nie
FiirraU zu Kaufen Детето дълго мо¬
ли майна си -н му оупи вnoлслпeg.
idOßclcn sw-У- hb lr-У, готвя зи ея-
ното.
likoeeeu (BiOze, icOoemue)
urr.V hb ii.V. 1. получавам (писмо,
пари; аcплв(g); 2. х—аисм, ннп-cм
Ибooeут, хрема); 3. umg хващам Инpe-
вoаeo средство); $п uepers пoecуn ми;
д/йстас ми (добре, зоп);
Angst - Дcу-pcшc-c ме;
Ein Kiel - Раждам дете;
Nachwuchs - Имаме g/т/; уoaвcаe
poдзoeoн;
Graue Hai-u - Кoузo/ ми поси—я-
ант;
Der Klimawechsel uirl dir gut - Смя¬
ната нс коимата ие ти псдейсо-н
добре. .
bnkömeilel adj нoлnаeн, действай
добре нс аgpcвeoC; о/сис смилаем;
Weil Ist mir nicht - Виното не ми
пoeпуn.
BiKöpitgen sw,У. hb ir.У- geh храня,
Грима сп зс храната ис №00.0.
BjkJöStesue// -em PI seliee храна;
Freie - Бешосонс хрикс.
Bekräftigensw-У. hb le.V 1. подорп-
ням; пств^.рмдсвсм (eit eiu. (Dal))
durct niw. (Akk) с, чрез нено); 2. ону-
pcмcвcм; подирел; еякого (ie etw.
(Dat) е, при еещо); 3. зcтвъpдяacм;
125
DEUTWCJ-öULCAQtöCHIJA W<ÖQ^gl^ieU^ti
^InBuggs^i^rsucH
аaвgpa—n—е; (пpни-/oствc);
Elee Abmachung durcl Handschlag
- Пе-върмлн-н; ^0—0)00-0 със
уoзукcи( нс ръце;
Das Bekräftigt micl in mcincr Vermu¬
tung То—с подкрепя предположени¬
ето ми.
B^lKätTteeuue/ -по пoтaтpкдeниe,
псдна/пс;
Zu- - ecietr Worte В подкрепа нс
моите думи.
Bikijtuzensw.Vhb Ii.V. пвeиеaвcм с
венец (нcбegзoeo); пнаcуnвcм (със
зeoгнияC; глponн—и и др.).
BcKrnmuigIn, sici мИ hb кръстя се,
пpeн)ъу-acм се.
bcKriigcn sw.У. hE ir. V. venallendpoel
воювам (срещу нnклгC; ненл).
liK-iliele sw.У. hb ir.V pejor нpлтл-
ку—ам —ребис—о;
Etw. zu jede. - Криаинувом нещо
у еяного.
bekritzele sw.У. hb tr.V нcд)cунвcм,
изпълвам с gаcукcтняз (лист от тет¬
радка и др.).
Bekrönen mV. hb tr.V. пеставямос-
pлиc; еенец; увeиеcвcм;
Dinsi Leistung BcKrönle pniuc Sport-
leulzuTizli Това нлуoижeкнe увенчс
упopтнcoа му кcpлnpc;
Ein Gcläuic mit cluer Kuppnl - 3a-
върш-ам сградата с купол.
bCkümmern sw,У, hb lr.У, трееома,
paвтpeвлмвcм, създа-см грим; (mpe-
-0™, безпокойство); иатъмовпм; stcl
- пpзжc се (um jedu./ilw. (Akk) зс ия-
«0.0, нещо); .
umg Das brauchi Uicl nlcit zu *4 То¬
ва нп е т—ся рибета, не те аaсяпc.
Bekümmernis f, -se geh -peвcгC; без¬
покойство'; прима.
Biküeeert adj печслее, тъмеи, зсг-
римпя (ül^r ctw. (Акк) за, зcpcgH; по¬
роди нещо).
bcKiindcu sw.V. hb Ii.V L geh epo-
явn—ем, показвам (иятepeУ; готои-
нcуo); зcуaл—/аeoст—aм (симнaoии,
почит и др.); 2. Jur —авсм пcкcaaниn,
увидeo(oстac;;
Jede. snli Miticid - Засвидетелст¬
вам пред няного утепеутвиnтo си.
Btläcleiu sw.V. hb ii.V н)зумивcм
се, индсми—см се ес нено;
Seiie UuBnholfnilcil wuuli Bniächnll
Нс-смяха се инд непохватясстпс му.
BelaUcn (Belud, 11’1111) une-У- hb
ir-У- тoвapn, натоварвам; oб)e;eяи*
всм (с грими и др.);
Dee LOw eit Sied - Товаря кc;нл*
ec с нистк;
Sin Isl schwer bililen Тя се е нато¬
варила много, и;; миого до носи.
Bnlaa м, Beläge 1. тънък (зснитее)
поаст (върху и/що); ластиоес (еа
под, ес улицс); 2. Med ннonн; 3. оРк
особас, сирене и др. върху сaидвне;
поедсвг иои крем, с осиал се поори-
в; торта; 4. Tech лбoищлвки, обшие-
на, покривна;
Seine Zunge lat eieen weißen - Ези¬
кът му е обоожен.
Belagerer т, - meisl PI. обсадни войс-
н^и, окупатор.
belageen мИ hb lr,У, l.Mii;Gуам-
дам; 2. umg тълпя се, 0^;; се (око-
ос ияного, нещо), cбкpтмa—aм; об¬
саждам;
Din KiloKassi - Обссм-оме косата
ни клнo-O; трупаме се за блon-л.
Belizieiunui/ -em Mil обсада;
Die - zufliBcn Вдигам, снемсм об-
са—а-а.
Belagerungszustand т Jur обсодис
положение.
Belang т. -ei. rue PI. лит/p/сл;
2. oPL зeaчeeиn; важност;
Eiu. ist Tür micl von - Нещо n o-
вночeинe за мпн;
Ohne - nicht von - Без вкaеeниe.
bnlangci m V. hb ir. V. L Jur полеем-
-см еяного пол оагс—среост, повди¬
гам oбaикeилn; 2. veraltend отнасям
сп —л еяного, еещо;
JeUu. wegen Gelduntcusehlzgung -
Псд—екдом няного под o-гcвcpнcуo
зс злоупотреба с пари;
Was eich heiaieSt... Що сп отнес¬
ло мел ....
belanglos adj без виcегни/, ;аосва-
мпк, нnвиaелтnonн.
BclauglosigKcil / -еп яeвнcчзoeo*
лост, ;аос—амиост; лeзяaеитeoлc
еено, gp/бcoзя.
1n1angeo11 adj внмге, от акcеeкиe.
belassen unr. V. hb ir. V cстcвим
)л;(н/нл; а утнc-c утстcиннe;;
umg Es labil - Оутоеим вуичнл, нан¬
ос е било, ее н)c;гнnм еищо;
umg Ailis Bele Alien - Оутовnм
всичко то старому;
Jedn. bii/ie peinem Glauhiu - Ос-
-0—.; някого —а —)—; (а нещо).
BelastiirKell / -er meisl Sg. 1. (фи-
аие/сеa, психическа) нзеpтмoивoст;
2. oл-cpcснoуcбиcуo, товаропоиоси-
мост.
bnigsinn м V. hb tr. V. 1. истсаараам;
überli сбре;еняво; (durel niw. (Akk))
eil eiw. (Dal) с лпщо); 2. Wirisch аa-
дтoмa—а; (за сметна); 3. Jur птnмня-
ва; положението но пo—стдлм;
Juu-Ue Aussage Оа/миявсио нлкa-
зпннe.
Belästigensw,У. hE lr-У, 1. бeзнлнoи;
досаждам; 2. аaкaчaM; вc—и)я;.
BelläPii/ine// -еп досаждай/, бeвнл*
oonee.
BeliaSunug; -eo 1. Tech литс—нр—пие;
2. ос—пр; 3. обремееяваее; 4. Wirtsch
впиувcнe е дебит, зпдъомс-аие (ес
сметна); З./пготемкя—еиг (ли винс);
Tech Hochstzulässige - Моkузмнo-
ео допустимо натоасрвсие.
Bnlasiuigsrätigkniif O.PL тлво)oунc*
ссбессг.
Bilasiuugsznuec т, -п, -п свлg/-eo
на прокурор;, еа обвик/нипто.
Bt’aulti, siet sw. V, hE paаа/onкя—aм
сп, разлистас; сп.
Belauern s^^.V. hb lr,У- д/бяс, следя.
Ве^Тии, sici (sici hullif, sici
iclaufni) uer-У. hb —ъзли:йм^^uf niw.
(Akk) нс нещо);
Der Sichsclzien leiäufi sich auf 1
Milin. DM. Мнтприноните щети етз-
лизат на 1 милион мирни.
Belauschen sw,У- hb Ii.V пcgуoпш-
внм.
li’ibci sw-У- hb ii.V 1. ободрява;
лсапмоан дейсово стимулиращо (ка¬
фе, шеги); 2. утмиaявa;; вgтхвa;
кивот; 3. oу-гмaве; (сoaи;; sich -
1. <0.—-;; -се обосеин-м се; 1ожи-
—;, птoил сп с хора, -—имение;
Der Haniel inlnii sici Ттpгcвзиoa
сп съмлaяaC; сговс нл-лмиеeнa.
belthend adj cувгмa-0Щ; oбc—pn-
ван.
be’ibr adj 1. омивее, пъоее с хорс, с
gняaмзкп; 2. мия (същeут—o;;
Eieu -е Siraße Оми-еис уoищa;
Din -n Natur Живота (органична’
та) нpи)лgо.
Beliebtheit/ oJPl. омии/ност.
Bilebungsv^rsuct т Med опит зс
it’McKee
GASEDOFT
126
връщане нъм съаиaил/ (нс н)знпе-
нао, получил удар).
bi’icKcn sw-У- hb lr-У- боикс, лб-
oлз—a;, иa—oaмиn—a; (с ^-0); на-
плюнчва;.
Being т, -е L опрсадотеоеи дону-
мелг, paапзуka; к—иoaлщии; 2. (пис-
мeиc; длказатеос-вл; пример;
Vielt -е Tür diisc Woгlecrueniunд
finUcn Намирам миете н)з;г)н зс
тази унcopгбa ес -умита.
bilcann жИ hE ir.V 1. нлк)иво;
(под и др.); настилам Иуoнщc); 2. дс-
кaзвом; документирам (mit eiu. (Dat).
lurct ciu. (Akk) с нещо); 3. аоe;ом
(мnстo а класация); 4. налагам (на¬
казание); сбоагпм (с gaктн;;
Dee TortcuBodin mit KCrsclcn ~ Пок¬
ри—им блато но -орта-а с череши;
Eiw. (Akk) durch Beispiele - Илюст¬
рирам, псд0)/™; ненл с примери;
Mil Steuern - Обоага; с данъци;
Den ersten Platz - Заемам първо
място.
Belegexemplar п контролен nнзeмн-
ояр, aвтopсkз eнзeмплиp.
Beläematerial п —oкaвa-/oу-в/и ма¬
териал.
Belegschaft f -сп нn)уcиao; олоек-
ти—; екип (в предприятие).
BningstMllc J място (а книга иои спи-
сaилe; стоъ-е-с е ввгm н)з;ep иои
ци-aт;.
011151^0 о, - Belegexemplar.
beliät adj 1. аceт; зaптoe/и (хотел);
2. pгзe)-зpaя; -3. -обложел (език);
4. пресипнгно, хрипкав -глас))
~n Brüteten Сандвичи.
Beluhnen sw.V. hb ir.V. Hisl со—авам
а оелно владение.
Belehren жИ hb lг-У, 1. пчa; науча¬
вам, нcуеaвaм Икяклгc;; 2. oбяуни-
зяфcpмз)о; (über ciu. (Akk) за
лено);
Den Veriaftitcn über siiec Reelle -
Информира; иpeсапacиия за прс—с-
■00,^
JmU. ist uictl zu ~ Някой яг мо¬
ме до сп ионнан -с промени мне¬
нието си.
bclnhreid adj поучителен, нозвда-
теоел.
Belntiiwu// -еп поука; пoуеeeнe; ес-
зидание.
icleilt adj д/бео, пъоеи, нcpппoeн-
тпн.
inlnidigen ш V hb tr. V. обиждам, лс-
кърбя-а; (durch ntu. (Akk) с нено);
Eiw. bcleillgi las Auge/dis Oir Не¬
що n обидо зн очите, за слуха, нещо
ззгoeмga, заучи ме, неил —аaзиз
листо, слуха.
bclnidlgcnd adj oснт)би-гoeИ; оби¬
дел.
Beladic/uiu/. -сп обида, оскърбле¬
ние.
BclniUlguugskilgi f сбвилелие за
обидо.
Bc1eiUigungspгouIfl Beleidigungsp-o-
т съдебен процес за обида.
Вм’м11пи uer,У- hb Ii.V еавамзпем
срещу залст.
Bclemmi-l leiaeen-t adj umg 1. поу-
пaa; объркай; 2. гageH; лош, плувна
(при израз но eг—c—ooуавo;;
umg Dur -е Fi-upiIm- ist wieder
kapuii! Гадният телевизор пак се пов¬
реди!
bnidscu adj нечетен.
Belesenlnit f oJPl. начетеност.
ieieucllee sw-У- hb lг,У- 1. cувnти-
—ом (mit niw. (Dal) с неил); 2. осиет-
;—;;, аaаnуяn-aа (пробо/м, aу-
нeкт).
Bileuclter т. - cуa/-лm/o (в kлeO;
-ea-ъp;.
Bilunclinug / -сп 1. cувгтoeизe;
2. oсвnаoивaнe, резяснение, )aзиуки-
ваее;
BiluucitujPiniigi / oу—г-лт/oиa
уредбс.
Din - cinsclaitci Включва; освет-
oeнзe-c.
Bel^nuchluggskrгpe- т cув/-итгoиo
тяло.
BilicucIhtugstiCnnikcr т сн/щлaoист
по осветителен meхнннa; oу—eтит/o.
Bul/iti п Белгия.
Belgier т. - белгиец.
Belgierin/ -пеп б/огийнс.
hilgisel adj беопийсни.
bclicitin sw-У. hb ii-.V експонирам
(унлмka; филм).
Bdlceirung, - -еп eкупcннаaнe.
BdlichtungsUiucr / oJ>l. пpogтoмн-
oгoнcуo; -ргмгтрсгие нс eнспcнлpa-
лето.
BelichTuigseesptr т гнспoнoм^тьp;
увeтooмep.
BclidiluggstzBclIc / тcбoлцa ес eну-
нoнощзn-о (—’— аcтoп)оаиnma;.
beliebte sw,У- hb ilr-У- geh мелия;
Wie Sie - Киего обичсте, желаете,
кинго иa;зaо-г за добре;
Er BelCihte inlllcl zu inluortin Той
благоволи иой-уnmн/ -c cтпcвл)з;
Ganz uic es Uin Beliehi Конто ти n
удoбиO; изцяло пс тил/ псмcта/ил/.
Be’ieine п о.Р1. мелслие, усмотре¬
ние;
meisl im: Nach ~ Пс мnoиннe;
Naci - haiUcin Действам по с—ое
мnoaил/; по сне/ пс;cmаeилe.
bnllubig adj накъвтл и —а п, —уикa-
«’-, нpcнзвcoeн; adv конто ми се хс-
рес—а, коокото си искам;
Zu jeUir ~ci Zeit Пс всяко, кое дп е
време;
Du Kannst uns - oft besuchen Можеш
—а еи пос/ио—аш, ксокото често си
исоиш.
bcilnbt adj oaлчaИ; люби;, пoнуoя-
рен, цпнея;
Sich bni jede. - maciii Опитвам
се -с спечеля лечип бoaгoaooeилe;
нcд;зokвом се.
Biijijblhelt / о.Р/. популярност;
geh Sich großer - erfreuen Рс—ва;
сг еа псояма популярност.
Beliefern м V. hb ir. V. унобgnвc;
(eit niw. (Dal) с кгщл), gcуто-n;.
BnIiмfIrunj/Ун;aбдя—aи( (със сооос).
Bellen жЮ hb ill,У, оая.
Bullend adj оогщ, силел Инaшллци;.
Bil^liit-CsliO f o.Pl. белетристика.
BelletrlsTisch adj бeo/тpистлч/и.
InloBigni jw. V. hb ir. V. veraltend хва¬
ля (лфнциaлкл;; отличавам.
Bnloilguig / -еп (публична) пох-
-ооо.
BlioBIeuuePPcirilhiu п похвално
пpaмcтП; писм/еи похвали.
Belohnen жИ hb il-У- въвлaтpим-
ла-ам (Für eiw. (Akk) за ненл); cтн-
оаие; сп, втаногpомдcво; (eit ciu.
(DatMiiwvh niw. (Akk) с нещо).
BelnOnuueä -en aтвиaгpaм—eии/;
иапрода; отплата;
Zur, als ~ Като иaтапg0; за оапоато.
belüften жК hb ii.V. преветря—нм.
B^H^ftt^u^eg, -тг п)c—eаpnвaee; а/н-
oнoaцзn.
BcinTluugP1uI1ge / вeиoзoоцзoияa
уредба.
Вс^пе ж. V. hb ir. V. лъка, иалъг-
127
DEUTöCIi-DULGAQlSCHES WtÖDTEDE^U^H
Bcnnnucn
вам.
Belustigei мИ hbIr.V. аоаовonaом,
—eс/0И; )пввeугoявом (eit niw. (Dai)
c еено).
BeiuuStegueg' -er 1. забиас, увесе¬
ление; енрсдис —есеоие, -есеоба; ап-
ба—лекие, pcвaoeеeяиn; 2. -(споие, еп-
сеоссг.
inmäcitignn, siel мИ hb geh зсв-
oagnвaм; обсеб—ам, н)цувoявам си;
сбоо—овом, обземе; ОтПр^еТе. (Gen)
никлпo; нено);
Verzweiflung BimäcItIgTi sich pelner
Обзе го, обхвана по отчаяние.
Beeächriguug f oJPl. за—лagn—анe,
обсеб—иле; oбa/мaнe.
Beeilet adj с грива; üEeili с a’ona
коса.
bcmakiln sw-У. hb iг.У, umg крити-
кувем еа дребно, п)л—лp—aм.
bemalen м V. hb Ir. V. блngиу—aм; нв-
пзувом; изрисувам, украсявам (с ри¬
сунки, надписи);
Ostu-cier ~ Бсядис—ам, нзнзсвaм
—eoлкgnискн яйца.
bemängele mV hbleV. критикувам,
лa;зап; нegoсготтщз (an eiw. (Akk)
на нещо);
An dem Aufsatz. Isi nichls zu ~ В с’-
еинeниeтc яямп нe—oутa-ъщл, ея;а
ниис зн ориоикуваке.
Bemauni adj с екипаж но борда (за
са;лоет, кораб);
Eine mit 2 Ast-ouiuTeu ВимаипТс
Orillzlslzllou О)бн-aoие утaящзя с
двучленен екипаж иа бор—с.
Bemannung/' -еп 1. екипна; 2. ком-
пoeкmпвaнe еа екипсм.
BemäntelnжИ hb iг,У, geh прикри-
-им, потуовсм, - аaмaукз)a; (грешни,
сообссти).
lueastMiuv.K. hb tг,У. сонго; мачптн
ineahlcn sw.V. hb ir. V Kochk нc)’у-
во; с брашно.
ЬеемгкВаг adj вaаeo/млм; aнgзм,
доос-и;;
Sich ~ machen Пpл—oлеaм внима¬
нието върху себе си;
Sein Alter eaclt sici - Възрастта му
н)лoичовa.
Веемгкее sw,У-'hb Ii.V 1. зaбeoиз-
во; (вимда;, лooе—nа, усеин;);
2. вaб(onв—a;; cтбeonзвом, онзвам,
пpaвn забележка;
Nihcnini Bemerkt Казано мимохо-
-0,, между другото.
inenrkigpuerl adj зоаeoeмл-eoeн,
заслужа-ни внимание;
Eine ~е Leistung Зaа/oгмнт/oиc
пoстлмeнл/;
Etw. isi - gul Нещо е аоаno/млтгo-
нс добро.
Bem£ikjuu|/ -еп аибeлeжки;
Eile Iroelsche ~ zum TUemz, Шег Пеп
Freund eacUci Прсвя лpлннеиa вп-
б/о/мка до огмноп, за прия-поя си.
Bneussni uer-У. hE lr,У, coмг)-aM;
дозира;, определям;
Eine knapp ~n Frist- Кратък срсн.
BceMPPungsgruniligi J база за из-
чзсonвaиe (ни данъци и др.).
Bemitleidensw.V. hEle,У. с’мноявам,
у’епвутвc;.
1ceCtIiiUciPweri adj достоен за съ-
мaoeииe; мао’к (човек, със-cяилe;.
Beeitlili adj със-oяг/o/H; заможен.
Bteogele sw.V. hE lг-У- umg уoъг-
-;;, из;амвом.
Bemoost adj обрасъл с мъх, сапа, по¬
сивял.
bieüicn sw-У. hb Ii.V безпокоя, ан¬
гажирам нnкoгл, обръща; се зи по¬
мощ; sici ~ 1. у-п)пn се, полепим псн-
oии, мъча се, наaan си труд; 2. при¬
ма сп, дооагом грижи (um тtw.(Akk)|
jmUe. зн eeHO, ияного); 3. уoa)an сп
-н спeч/on нечие —нимаии/, боаго-
pc'знoooмeизe;
Sich vergeblich - ctw. zu tue Ha-
прозис се мъча да иaп)aви ненл;
Sich um jels. Freuilpclafi - Домог¬
вам сп лс нечие приятелство;
BiTle; ~ Sic sici nicli Моля Ви нп си
пра-ете труд; не се безпокойте.
Bcmnhugg / -тг meisl PL усилие,
стиpaлнe; труд.
bneüßlgt adj geh veraltend od irom im:
pich ~ iciii/ftgUee/Tühlei + zu + lef
чувства; се зп—’om/h д:...
bemusternmV hE tr.V. Wielsch при-
оепем, пагgcутп-n; ;cу-)п (към
игно);
Ein leeusiertu- Kzizlog Каталог с
мостри.
BemulTern.жУ. hE tr.V. oft iroe гри¬
жа се мaйелискл (зс еяного).
breüizl adj с шапка.
icnactiirr adj съседен;
Das - Dorf С’уegнoтo село.
Benachrichtigen sw.V hE lг-У, ^(—0-
;я-нм, лувeдo;nво;, информирам;
стoбиa-a; ниkл;у (von ctu. (Dai) за
HeHo).
Benachrichlieennä. -еп съcангнлn;
изеести/.
Biiachtcillgcu жИ hb lr.У. oн/тn-
вом; оегпре—дс—и;;
Eli uirlpciafilici BciacUtclIigtns Ge¬
ilet Икcиc;зеeукз паекебреп—ана
област;
Den jüngi-iu Sohn gugenilher inm
älteren ie Testament ~ Оигтя—а; no-
мпоеия син в сравнение с пл-псоп-
мия е аaa/иaил/тл.
Binachleit’eguuä. -еп cнeтивcиe.
benagen /».И hb lr,У. гpнаa; oгpла-
ва; (зн жн—coнo;.
benälie sw.V hb lr,У, обшиясм.
benarbt adj покрит с бгoeан.
Belassenм V. hb lr.V. нaaлимни—им,
намокрям.
Beluheln жЕ hb lг-У- pпвмттвом,
вaмай-а;, аомъпonвом (глава);
umg De- Wein lat ihu Benebelt Ви-
hoto ;у аa;aя главата.
bietbilt adj umg пийнел, сръбнел.
BeueFizKouzerl n бенефис, бекгфи-
с/н концерт.
hcluUecn, sici urr. V. hb отнасям ec,
-ърке се (добре, зое и др.);
Sici /1/11^1 ciucm Freund korrekt
- Държа се коректно с приятел;
Beuimm UCel! Дръм сп прилично!;
Sich zu - wissen Имом дебри мани¬
ери (обноски).
BeinUmen п о.Р! 1. държале, псве-
gneлe; обноски; 2. )аагoвcp; обсъж¬
дан/ ни пребое; с кинcтл;
Sieh eil jeim. ins *- sitzin Обръ¬
ща; се нъм някого (зс обсъждане ни
нещо).
BeiMlen sw. V. hb ir. V. за-имеам (um
ctw. (Akk) зп нещс);
Er ist nichi zu ~ Той кп n зп знаим-
-ние.
Bineliiusw^rT adj знаи-еи;
-мг Erfolg Завиден пунnх.
Beueluxslazlug rue Pl. kuez für die
Wirtschaft/urion dee 31гг1тг Bulgini,
NCcUirlzeUe, Luxemburg дъркн—ите
от Бенеоюес.
Beenenen tum.V. hb lr,У, 1. наричам;
яоacвовa;; иaнмгяуacм; 2. посочвам
(за опр/дго/на зaдcеи;•,
Die Tochter nacl Uer Großmutter ~
128
Benuinuig
Нa)иеaаi; ка’щава; -ъи/ря си на
името на баба - й;
Jed. wi-i als Zeuge benannt Някой
е -посочел за свид/т/о.
Beiunuuig / -en 1. им/, новвaянe;
нaнм/ecвaнл/; 1. имeнпеииn; иcвcвc*
асяе.
btiUlziu м И hb ir. V. навоамяявсм;
намокрям (опил).
lengailpch adj бnкraoукн;
-up Feuer Беята-ски - огъе.
Bti/nl т. - 1. umg rredd хъшоан
gaнгcoок; еиха-еие; 2. хлапе, хоспан;
мaoептпи;
E'n süßer - Сондно хоспе.
B/njaMii т, -е scherzh нaй-мaoкииа
(а пpунC; сeмeйстеo;.
Benommen adj аcмaяЯ; вaшeм(T(н;
Von len MidiKaeiuTin ~ scie За-
мanи съм от oeнa)ут—aтa.
BiioeMiihilt f oJPl. замайеске, вп-
шпмптявпне.
Bcnotii sw.У. hb Ii.V оценява;,
слага; omeoa (ни ниу;eнa робот;
И др.).
Bunötigcn sw,У. hb Ii.V. geh нуждая
сп, има; яумдс (ст еещо), потребно
ми е;
Ein Visum - Нужна ми е aнаc.
Всеиеемм sw.V hb liV'. и;мepн-
рам, слагам номери.
BcnmluBaг adj годен зс у^^треба, из¬
ползваем.
benutzen sw. V hb ir. V. упoтpeбивпM;
използвам;
Die Gelcgenicit - um... zu... Втв-
плозвс; сп ст сoуеcn, за да...;
JeUu. als Geisel - Използвам ея«;-
го за - внooжянн.
beiUlzun sw.У. hb tr. V südd == heeui-
Benutzer m. - ползвате;; потреби¬
те;; читател; посетител, клиент.
Benutzer т, - südd =
BcnmtziгfrIuniIIch adj огсее зс №0-
ввaee.
BcnjjtzerUagilucU п EDV наръчник
зс нлoавcнe.
BinuizerolirTiacli f EDV млкитср-
иа нcкутpуoщни иа софтуерна прог¬
рама.
Beniutziuiuä оИ (иа)нcoавaяe, упот¬
реба.
Be1utuu1gpgebiülr / танса зс полз-
еанп.
GABEDOFF
B«emtzu1jpordgu1g / о.Р1. ред, ус¬
ловия зс плозеске.
Benzin п оЛ бензик;
B1nifгcicP; uueIг11Iilup - Безлллвпя
бnивиe.
BIUu1ufIuIгzIug п а/нзлиcвa зс-
нaoka.
Bnizingutpchcin т -соля, чек за бея-
зие (нупуене преди пътуване особе¬
но а чум-биен).
Benzinkanister т бидон за б/изие.
BenziniaiK т Tech бензинов резер¬
воар.
BcuuMiзnKuзacn т Tech аатсмобио-
яа бnнзoщнстepнc; б/изиисе внгое-
щистepиa.
^n^^j^i^lur/Tech б/н:^,;;/).
leolachtci sw.V hb lг,У. 1. наблю¬
давам; 2. следя, aпбeo.naеaM; пстcк;-
——ам, кoиуап-и)a;;
Au jmde. Nervosität - Забеоязвам
яep.внcут у ияного;
Er Wird von der Polizei IcoBacUtct
Той е со/дее от пo;ищиятa.
Beobachter т, - наблюдател;
Ein poliii^Ucu, ellitärisciir -Поои-
mнеeукл; аленее наблюдател.
Beebaahtiugä. -еп наблюдение; наб¬
людаване;
Etw. (Akk) aus uigiuu- - wissen Зная
ненл от свои наблюдения
Beobachtungsgabe / o.PL набоюда-
оеояссо.
BeobachTungssTclle / еа&^^ат/о/н
пуянт.
ЬеогПмги -sw.V hb ir.V. вaнcвя—вcM;
наремдпм (яянoмп ли отиде H^—e),
auch Mil-, кл;cидз)cвaм, запpе.иc;;
JeUu. ins Ausland - Изпращам ея-
него е епмбняC; ннаемдсм ;у -н за-
мня( за чужбина.
bcpacKui sw,У. hb tr.V. натоварва;;
Das Auto voll - Натс—ирвам ососта
донрай;
E- war eit Koffure scluer bepackt
Беше темно еатоворен c куфари.
Bepflanzen sw-У, hb lr-У- засюадам
(eil eiw. (Dal) c нено).
Bdpnanzueg f, -er 1. oPl - зaуcмеa-
en; 2. нaсимдnнии (цветя храсти, д’р-
яетс).
bepflastern sw,У. hE ir. V 1. наеиpcм;
понри^м; 2. - umg слагам плссоир.
lupjeKeli sw.У, hE ir,У, eaнлкaвaм,
oнзкaеaм.
Bepinseln sw-У, hb Ir-У. з7^{^ б;идзу-
-;;, нcмaвaп; c четна (сладкиш с
пoaзпаc и др.).
bepudere sw.V. hb ir-У. напудрям,
нcpъу-a; с пудрс.
BCquatsCltnsw.V hb ir.V. umg 1. при-
gп;-aм, kaид’)дзувaм, упо—арям;
2. говоря, разговарям (зн HnHo), об-
утмga;.
buqu/m adj' 1. удобен; 2. лек, лесен;
3. pejor муден, oтнуснaт; опеи-; ба-
еек;
Mach es liu - Нaстaнз с/ улобко!;
Dazu Ist ur zu ~ Т—’pge оение е, за
до напраеи осва.
Buquieen, siel sw,У- hb блaтoв;лn-
вам, р/шивсм се (неохоти; нс нещо);
Sich cudlIcU zu cieer Antwort - Най-
сетне се ликинжем —а отговоря
Bequemlichkeit / -en 1. o.PL ком¬
форт, у—обстяо; 2. пд;буmеO; пред¬
мет, осигуряван удобство; 3. мър¬
зел, отпуснатост, мудност;
Für jels. - sor/ee Грима се зс не¬
чии удобства;
Eiu. aus ~ uiclt tun Не въртс нещо
ст мързел;
Ie iliu- - Баяло, без бързане,
berappen м V hb ir. V. umg плaщaм;
броя псри за еено.
Ьс-аТеи (Вене! Beriten) ilre.У. hb
lг.У, 1. с’—еовам; 2. обсъждам, paвис-
кенм; ill-У- съвещавам се (üb^r niw.
(Akk) относно, по еено); sici - утвгo-
еа; сп, св-еин-нм се (mit jede. ühnr
niw. (Akk) с някого зс нещо);
Sici In einer Sacic - lassen Търся
съвет по даден въпрос.
heratuel adj съв/щит/лее;
-du Stieme Съеещаоеоея тонс;
-Uer Ausschuss Кoeсуo-aтлвeн но-
миоет.
Berater т, - стaганин, консултант;
Eli juristischer - Юpндзчeсkз съ-
веткин.
BiratcrguMmlue п съ—ещс-погн ор-
ген.
be-alsclla/jnsw-У, hbir,У. утеeтвaм
се, съненс-ам се (за, откоси; нещо);
siel - у’вгтвем се (eil jede. über
uiu. (Akk) с някого за еещо).
Bei-aliHina. -em 1. o/^t н;eсуoтaции;
2. с’вeнaннe; сбсъмдаип.
Beratungsstelle / koeупoтaциn Инн*
сти-пщня за сказваие при
129
DCUT6CH-BÜ!;GAQ1SCCM> WOQTttWUCII
Berg
пробоемш като наркомания, a’aпи-
тсии/ на деца и др.).
be-aubnn м V. hb ir. V. ограб-н;; от-
и/мaм; оита—см (jmdn. niw. (Gem) ня¬
кому нещо);
JeUu. peiuer Freiheit - Отнема; ня¬
кому увcбcgaтa.
Beraubung / -се ограбвсип, отне¬
мал/, литнасне.
berausclen м И hb ir. V. cнз-aм;
oнлnияaaм; sieh - ;№-;; сп, ензя-
сп;
Sich au seiiir Macll - Опияеяво;
се ст —ласата си.
BcraupeUcui adj уъдт)жaи понохоо;
опиващ, опияня—си.
Berberitze J -п Bot оисел трън.
berecinnBar adj 1. нoдaaaеи се на
иаеислeниe; 2. пpeg-з—им.
lernchucn мИ hb lr-У. 1. ивелс;я-
—ам, нpeумятa;; übertr пpnцeия-aM;
премислям; 2. пр/даимлам;
Den Sichsetzicg ~Изчисоя—ем ма-
oepзпoнзт( иети;
Das ABiudcssin isi Tür 4 Personen Bc-
-ucieel Вечеряте c н)гд-н—eяa зс 4
души.
he-eciieni adj пpeумeтoлa.
Ber-ebieiniia/ -ee 1. пресмятане, из-
елсoeинe; сметка; 2. üEertr умeткп,
пpnум/тлнaoу-; интерес;
Nach meiner - Пс мои лзчлсoeнии;
Bii Ihn ist alles - У нея всичко е ин¬
терес (ум/ткa;.
BcrccHtIgni м И hb ir. К -с—с; пра¬
во, осиоасеие;
Dis bercchTlgl eich zur Annahme...
Това ми да—и право зс пpeдн;ooмe-
ннгтo...
BcrcctTIgt adj 1. oнpп-доИ; осилва-
тe;eH; лгпиoн;eи; 2. упълномощен,
и;нщ ^0-0 Ивa нещо).
BerucUtiäuig / -ee 1. пpп-O; cуиo*
всеип; 2. пълномощие;
Mit voller - С пъоло прав; (;ун;-
aиннe;.
btrgUii sw.У- hb ir.V. 1. обсъждам;
2. увещавам, уговаря;; sici - съве¬
щавам се, у’вeт—ем се (über ctu.
(Akk) за нещо).
ber/dpam adj у;л—ooхoалиa; красно¬
речив, приказлив, сос—нодумеи.
Beredsamkeit f r.PL наaсиc)eелe;
лpa-cpукл умекип.
Bereit adj 1. у;еднoдпмeн, умеоо
боравещ с думите; 2. красноречив,
лзpaaиme;гн;
-ns Schuiignn Мнoгoзиaелm/;иo
мълчание.
bircguiu sw-У- hb lг.У- яaпcивaм с
д’млсвеляа ;aшниa.
Bereich т, -е 1. област, з;иa; уnн-
тор, район; обсег, 2. oа;aсo; уфe)a
(еа ксунс и др.);
Im - den NaTurwissenschaften В сфе¬
рата нс nутeу-в(яз-г есуни;
Das liegt ie ~ les Möglichen Това n
а кръг; нс възможното.
hirclchcre sw. V. hb ir.V. cбcпc-nвcм;
sich - аaбoгaтnвaм;
Seiue Erfilruugiu ~ Обепотn-ем
0^00 си;
Sich auf Kosten der audcrcn - Зобо-
татява; за чужда смпана.
^riMihniuuu|/ o.Pl. 1. обогатяване;
2. (иезаелнел) зaбcгaаивaиe.
Bircictcuungpalsidht / цел обогатя¬
ване.
bdruifcij sw-У- hb Ii.V 1. нcсoи—nм
ту;и (на клон); 2. слага; обръчи (лс
бъевa;.
B^riTcuj м V. hb ir. V. със
соина (сирем).
Ьегм|Тт adj зпск)eж(H; покрит със
улaиa.
Bu-jMCuuuä -em 1. (комплект) гуми
(на а—олмоби; и др.); 2. о.Р1. нлутa-
—Hn нс гуми.
Birclnigce мИ hb ll-У. уреждам
(смeткл, спор и др.), ззяснn-aм, нв-
езуoвп; (недоразумения).
Bereisen sw.V hb ir,У, cазеa;ям,
пътувам, ;илиянм (с пpeвoвнc уpeд-
утвc).
Вм-МТ adj готов;
Zu- ABreisn - Готов за лтн’•oуяинn;
Zu zilee - pilu Гс-с- съм но
—сненл;
Sich zu niw. (Dal) - erklären, ^1/11
Гогов съм, изявявам пого-иес- зн
нещо.
Bernitcuj м V. hb ir. V. 1. пpзпе-вим,
правя; оправя;; 2. gеутa—nм (радост,
у—оалгт—орелиг); причиня—а,! (мъка,
зaт)уgнeeнn);
Jmdm. cinni Drink - Правя, пригот¬
вям някому питие;
Die Verniulluejen Bereiten ilm
SehWicuigkilTcn Преговорите му стз-
-свот зпmpп—нeиля.
Bc-MlentwerK hb le.У.l. cбnад—aм
(кои); 2. нpoпъ>тпвaм с оля (строни,
;(стнлсo;.
BcrgilJUaltee urr-У- hb Iг-У. пригот¬
вям (бз;eT; паспорт зп пpoв(pкa);
-’ркн на разположени/.
1^i^<Ui|1iä^n sw-У- hb lг.У, нpзгooвя;
(еа ми п подръка).
Burn|t|1lcgcn uer-У, hb iIг-У гего-с п
(приготвеел е, иа )aвнo;cжeяиn п).
Beretleachen sw-У- hb ii.V припса-
-ям; sich - н)нгoтвям сп.
Bertils adv вече.
BirdilpcniTi / o.Pl. 1. гo-c—лcут;
2. —eжпауа—c; 3. -(мурин трупа
(а)лпa—а, поделение);
Ie - peil Гото— съм за дeйуoви(; еа
paвп;ooмeилe съм;
- zur Mltarheli Готовност зс съТруд-
ннеeстa;, за участие а нещо.
Bc-ä^lls^i^^fts^irzi т д/мурен опонр.
BertilsciiTtsdluest т 1. Med бърза
помсн; 2. дежур<саео еа onoa), сп-
тени.
^rclTpetafTspoiizcI / о.Р1. дежурис
н;oлщли.
BeruCtsehafIpuigcu т д/муряс ноои;
Med клон зн бърза по;;н.
hirilipictin urr.У. hb ilr-У. ес раз-
п;ooмeeнe утм; готов съ; (за нено).
Bn-cit|pti1lcn sw.V. hb lr.У. 1. npe-
—cутa—nм (ияелму на aaвпcocмг*
eл(;; 2. осигурявам, приготвям, под-
.0™; за нено.
icriltuillig adj петли (да нoм;гнa;
oув(—o;я и др.); отзивчив, пуoум;ие;
adv охотко, еа драго У’)цe; с пот;-’
кост.
BurniiWiliigkcit/ o.PL гoтoян;ут, от-
зивеивcст.
Вмга-еел uni. V hb ir. V. Sp. Hisl нас-
нужем, щурмувам,
Sp Das gcguirlschn Tor - Атакувам
п)omивннkoвaтa врата.
11-^11 м V. hb tr. V. кaи сп, paвкaй-
—a; сп (за нено); съмнonaaм;
Scleie Fehler hitlur - Горчив; се
pпвнaйвc; зс грешистс си.
Berg т, -е 1. поиниеи; 2.хъ;м; поа-
еилси; втввишгииe; ;cулв; връх; 3.
оа;е)с; примс—а;
Den ~ tlnau Нагоре по пocнзяпoa;
Muspzla ist du- Uöchsle - Bulgariens
Мусала е ecй-висoклиа връх а Бъл¬
гария;
9.
GAbEQOFF
130
Bereah
Iu die -е Tal-iu Отзвем ли плп-
нзнп; -.
umg Qi- din - pc|n Пагмзяоo съм
яай-осшсас, нpг;лcono съ; яай-
т)п—иoте;
umg Die Haare slandug mir zu -n Ko-
сите ми настръхнаха.
bergab adv надолу по сиоси;, ео
п;онлне-a;
üEvrie MIT seiner GiPUuUhcit gell es
- Здра—ето му се елсшо—о все №-(-
че и нc—eеe.
Berezilzug т нoоинискл уе;еЯ;
унет.
hirgahuärts adv = Birgal.
Bnrgadiur т пoанлиукл оре;; кон¬
дор.
BergzkaUieli f млииc-г/cocмне
акаgгмиn; мзянo-ггo;емкз лнс-л-
тут.
Bereiu adv напере по сноляп, пс
плоиинсто.
Bergarbeiter т ;иньop.
iirgauF adv ипгерг по н;cнлиc-c.
Birghitu J плcилнукc (зтаеc-c; ме-
л/аeлцc; плcилиукн оифт.
Burgiau т o.PL миин; дело.
Burghauhifiissiui т, -п. -п с-уа/ит
по минна геология по —р/ме на ^00-
тзко-c си.
Burgiaulu/euieu- т мил/и зямeк(p.
Berghcuohner т планинец.
Ве-дел (birg, gchorgiu) ипг. И hb ir. V.
1. унcуn—п; (при зоополуно, aг;/--
peуeииe и ар.); 2. прибирам (рекол¬
та); 3. geh крие; съ—тaжп (опасност;
пеaa/мни аепотстaa;;
Diu Lelclie Ue- ^^1-^1^10111 ~
Прибирам труповете ис aaглнcoл-/;
Der Vorsetlag Birgt große Vorteile In
sici Пр/лоем/иигте орие много ^1-
gн;ут-о.
Bt-gflacls т o.Pl. Mir азбест.
Burgfölrer т поанилсни aеaиЧ; гид.
Burggipfil т пoоeлиуки връх.
Be-ggut п Mir полезни изкопаеми.
Bergnütii т химн.
btrgig adj планински, хълмист.
Bergkette J пoоиниуки —ерига.
Burgkriptili т чист н—cpщ, нлaиниу-
ни кристал.
Bnrgland п пленилсне местност.
Bn-gmann т, deute мииъо).
Bergnot f r.PL oнaуяoуа зн жз—ooa
(при аопикизъм, нарои/ иа сни).
Bergp-cUIgl f o.PL Rel пропс-едте на
н;оязио-о (ес Ииспу Халстcс;.
Burgj^tttti^i^guCe^ni^ttn пoоизнуко №;-
сиоелис служби.
Bergrulsci т увoзеоиг, уаутвииe е;
пластс-е.
BereschuUc meist PL тпpистиегукн
обувки.
BergppiTui f пoпнинуkз връх.
inrglsTiigcn ипг. V. sn iir. V. катеря се
по нлaилилтe; аaинме—a; се с алпи-
лизъм (rur im Infinitiv urd Partizip).
BcrgsTiigcn n o.PL aoпнниатм.
Be-gsieiger т турист, плинилср; ал¬
пинист.
Bergsturz т сру-ание не п;aнинунн
поасоевг.
Bure-unU-Tii-Binu / veraltend влак¬
че (— у-гселиоелел паре, ноето се ив-
кaеaо и спусна по жеоязип кoистpпк-
щии с главоломна скорост).
Berg-ugU-Tai-Filui / 1. пътуване
от -соияетс нъм —ърха и сбра-ис;
2. Wirtsch нлоебсяия, иeпcтoйчз-еуa
(ис виоуто и ар.).
Beugung / -еп унaуn—aиe; Оказва¬
не ла помен (при a—aанn, белст-
-зe;; прибирале (нп р/келте, -ру-
по—г и ла.).
BerguugpikTiou / споситеоин акция.
BerguegpeinupcliTl / уппуи-г;гя
eклп.
Bergwacht f п;нннлуkн унауитeoиа
у;пжбc.
Bergwand / ст-гсие (пoaнниукc;
стеле.
Burguirk п мило, руднин.
Bereit т, -п 1. —cн;о-; c-еn- (üBtr
eiw. (Akk) зп HeHC); 2. съобщение, ре¬
портаж;
- irsiiilie Дcклag—c;; давам отчет;
Nach -ме von Augenzeugre По ни-
феp;aщиn ле oегaзaщз.
Berlcilen мИ hb Ii.V. -оноп-всм,
утoаиa—еа; аaзнaа-еа (üBiu eiu.
[AkkJi von eiw. (Dal) зн нещо);
Vieles - Kögeiu Mora лс разнежа зс
място неща.
Berichterstatter т 1. gcкoagенк; ре¬
ферент; 2. -описеик, кcpeснoиgeиT;
)ун;pтгp.
B^richtu-ptiiluuj J -еп (сoпж/б/и;
goн;aa; информация; р/портак.
BiriciTigcu mV hb ii.V. 1. попра¬
вям, нo)згз)cм (грешни); 2. Wirtsch
ур/жесм (смeткл;.
Berrchltijeuе/, -еп 1. попра-ка; ко¬
рекция; 2. о.Р1. пoнpаanлe, кopлплаа-
ие (на грешни).
iirltcheu ипг. V. hb ir. V. I. пo;лpлс-
—ом, подушаим; 2. umg ег;ем—е;е сп,
проучваме се (един друг). i
itriustlu мИ hb tr.V. 1. ;poсn—о;,
яепеявом, поли—;;; 2. втадeйствaм
псстоянио (чрез мувзнC; радио и ар.).
BeriessiiuuI/ -се 1- гpaвлтaене ни-
нon—aкe, оаеся—аи/; 2. продължител¬
но —’аa/йст—л/ (с p/нoaмл; мпаикa;.
Bcrinpciuugsiniigi / еpoуиг/oио ин-
утaoощнn; иапситеоло съоръжение.
Binusiluugsmapctinc / поли—лн ма¬
шина.
Birlnscluugsriuni / инпсиоеол; всдо.
in-ingiu sw-У. hb Ii.V. сонтс; хал¬
ос, пръстен (на пoицc;.
Beriugstraße/Бepинroвзna протон.
beriiliu adj нп нок;
~е Polizei Колна пo;нщия.
Ber’Cea’i / фиоме— ф/стл—аo е Б/р-
оин.
Bculiiir т, -1. бnpoннеоиин; 2.Kochk
пояичнс.
Ber-inei-ni/ -пеп берлинчанин.
1irliuirisct adj бepoнлуkи, от (нс)
Б/роия.
birlieeru мК hb lle-У- геве)n еи
бер-иксои -иио/ет.
Be-eulis rue PL 1. Бермудсеи ост¬
рови; 2. бермуди.
Berela-liuer т, - a/pии)днpук; ну-
ч/, бгpна)-лp.
Bernstein т о.Р1. кехлибар.
Bn-nstilni-n adj кехлибарен.
BiruPtileTauBeu adj е/хлзaеpг-
лемт;г.
herpine (11-11, 1110^111) urr-У. sn
iu^.V. пу«;; се, пръсвам en;
Das Eis Birst Ледът см пунс;
Vor Zo-n - Пръснам се от гena;
Der Saal ist zum Be-sliu voll Зелето
е претъпкана.
BcrüctTigT adj с оеше име, просло¬
вут имон оошо соева;
Ein für Sctiagi-ilce -is Lokal Из¬
вестно с чести уби—оння зсаеаееие^.
B^rü^cki^n sw.V. hb lг-У- geh oмaй—0M;
по/ляаем;
Eteu -di Aussicht Омойлн гледен.
Berücksichtigensw.V. hb ii.V. вземам
по— внимание; им;;, вземем пред-
131
DEirFSCH-BULGAßlSCHES WÖRTERBUCH
Besagen
—иа, аичлтaм;
Eleie ulciligin UmsianU - Вал;е;
под аии;оние —смес ебу-еятeoуа—е.
BIuncOsIcnlijuug f oPl. —земние
прел-ил, съобразя-сие;
Unter ~ aller Vou- uul NacItcCln Kz-
TO се ва/мa- пред—ид aслеки преди;-
у-во и лea;у-отъщл;
Bet - dieser TaTsacHe Кпто сг отче¬
те тези факт.
Beruf т, -е професия, аaнnтиe;
S|e CsT Ärztin von ~ Тя е ;/он)ее по
пpoаeсии;
Keinen fiptee ~ iahen Нями; нoс-
тonнио н)oаeсня.
Bcrmfcn| url-У- hb le.V. 1. н!злне!-
—;;, пееси—см (иякопо -о заеме де¬
лен пост); 2. панаoaaвaм, нввик—!м,
певлкв!м; sici ~ позовавам се (auf
eiw. (Akk) на игие);
Er uu-lc als Professor nach Hcidci-
lirg - Той беше поканен зс профе¬
сор а Хсйа/оберт;
Sici auf dis Gesetz ~ Позовивом се
ле аaнcн!.
BIrmfcu2 adj пpиавaн, реден зп не-
ио, способен;
Sich (Akk) zu ntu. (Dal) - füllen Чув-
у--aм се н)на—!л зс нещо.
liruTICch adj пpoаeуиoнп;гн, соуме-
беи; то соумбе;
Eine -е Wciti-BiiUung Пo—лтa—ииe
на квнлиаик!циитa;
- verreist snli Замилно съм по служ¬
би, уoпж(бeo.
Be-mfpanfängIr т начинаещ е про¬
фесията.
B^i^i^l^^i^i^s^i^B^duuui/ o.Pl. паеагуз-
онеоле oааaзе—cниe.
Bermfsausplcntcu meisl PL нpcаeси-
слноин пe)упekoнac.
hiгmTphidlugt adj нpcагузoио;нc
обусловен;
-n Kriekieit Професионално зебо-
оя—ии/.
Berufsbezogen adj п)oфeсзoяоoн;
е)л/итлpии, иaсее/и.
Ве^Ти-ТаПиси adj с пpoфeуиoиcлeк
опит.
hurufsfrcmU adj нnпалути, чужд нс
пpoф/снn-!.
BeruTpBl-ilUUj / H)CаГУHOЯ!OИO
;pлeиmнpииг; нoисуoт!щлn зс избор
на пpoаeуни.
Berufsbild п meist Sg. пpг—у-c-о зн
-а-еяа професия; осио—яи хсрсете-
анс-лел иа дп—гян н)oфгуия.
BerufsBildung / = BcruTpiusiilduug.
BIгmfpgcnIlenis п паoагулoноoио
тайна.
BiruTpOrzuknill / н)oагузoeоoнo
заболяване.
Birmfs1c1uu п о.Р1. проф/сисесо/я
жи—от.
BiruTseäDIg adj прсфесисиеоея.
BerufspraOTlOue п н)oнaвoлсaвги!
практики.
Be-ufpsclule / п)еф/уленаoи; пчн-
.лине.
Bi-uTpppiili- т naoaгузoнaoги
играч.
Berufssportler т пpcа(Узcлаoeя
упoатзс-.
BcгmfssTznU т паoфгслoиеoиo със-
оо—ие; е
~ uer Äuzte Леннрско у’уoo-нг.
BcrufsTäTlg adj упражняващ -н-гяа
професия, рабОтеи а додглп п)cаг*
сзи;
Isi lilui MulTuu - Мейнс ти рабо¬
ти ои?
Berufstätige т/. -п, -и рсбоалик, ра¬
ботничко (- да—гип нpoаeузn;.
hcrmfsuufänlg adj я/способея -н уп-
рпмня-н пpеаeуиn-о си (перели бо¬
лест и др.).
Berufswahl / o.PL избор еа паoаe-
сни.
Berufszweig т брслт.
BiгmTpeiri1uU т нpеаeунcн!oeи
съюз, o)Г!нлаaщия.
Bcгmfseiriol п забрана за упражня¬
ване ис професията.
Bcrmfs^<^rkInr т o.Pl, засио/ио а—и-
мекие а лочслстс и кроя ле робст-
лия аги.
Berufung/, -er 1. нaаяaчгязг,
п)/-oежгизг, покала (зн ае/аояг
ле лoтмиеу-;; 2. п)за-aизг (зп ле-
ио); 3. неаo-е-еиг (auf eiu. (Akk)
ис неис);
Jur - gegie ein U-teil iluligen 06-
мпо—пм присъди.
BerufungsfrisT / Jur срок зп лОмно-
—сне.
BIгmfuugpgc-Icht п Jur aнг;!цлеиeн
с’а.
1^111 swV'. hb ilг-У, почиен, oe-
не—о—о ei (auf niw. (Dal) и; нещо);
Der Bu-icii Bi-ull auf TaTsachie
Дснондът се ословс—с еа факти;
Eiu. auf sici - lassee Оу-a—n; леио
нено; n; ес-о-n; проблем —иуnщ, от¬
крит.
inrullgie ш V. hb ir. V. пунoкonaaм;
sici (Akk) ~ успокоя-см cc, пo!;oж-
вем см.
11^111111 adj успокоя-ан;
Ein -us MiUlkamiul Успокоя-сил
;(кп)утвo.
BerjUteeueä o.PL пупokoeeиe;
Zu Il-м- - Зс Внте уснoкoгизe;
Die ~ Uer polilCschin Lage Ууцokoи-
—нне ле пеoн-лчeуеитa oбут!лo—к!.
BerutiguujseitTMi п уунcкезтe;кc
уpг—утвo (лeн!pст-c;.
1^111 adj прочут, на—eстeн, виc-
менио, пpеу;a—ги.
Berühmtheit f -ee 1. о.Р1. сoaвa; лв-
-гутнoсг; 2. аип;гяз-oут, извгутлa
oзекoу-;
~ erlzujin Ставам прочут, добива;
сос-п;
Ein O-i gilingl zu Traurige- - Дале¬
ко ;nутo goазвa печалис сос-н.
hdrüt-ee sw.V. hE Ie,У- 1. -0^)0;
ce, —еkoу-п; ec; 2. упoмги!в!M; зн-
сnгaм бегло; 3. н)c—n епeеоmoeниe; за-
уnгaм; paвв’;япвa;;
Im AufsaTz vielt ProBIcec - Зоуnпaм
;испс пробо/ми в утaтиnан;
Sclnn Biei-kuue lat miet uniugM-
echm idrün-l Забеоемнатн му ;и по-
—гйу-вп неприятно;
In ntesee PuuOt - sich uusc-c IuTi-is-
scn Иятeaгузтг ни см п)гулч!- а то¬
зи пуект.
Bejüiiruei/ -em 1. gcкес-aнe; go-
пирсие; a;пнp; стнpзкoуиo—eии(, до¬
сег; 2. з!сигнлe, споменаване (но въп¬
рос и др.);
MIT eluir Trielen Kultur Cn ~ kom-
eni В;ла!м а досег с -рути култура,
зcпoаио-a; се с друго култура.
Be-üt-ungppunKT т лопирии течен
(auch übertr).
Berußt adj покри—, защпнои със
сажди.
Beryllium п o.Pl. Chem берилий.
besace м И hb tr. V. знуи-!;.
Bnsagnn sw-У- hE lг-У- 1. еанaч!—a,
повери; 2. гонси;
Das Besagt ulcits То—н ле зяпчи
нищо;
Das Gesetz hesagi Folgcndis Законът
Besagt
уoомлгт
132
плcси; наето следи;.
bes/gi adj упoмeeо-, въпросен;
Die -e Persou Спомелаоооо, въп¬
росното лице.
IcsalTcu sw.V. h) ll-У- Mus слагам,
сп’вам утpпяи (ни лиуа)п;eнт);
übertr Zart besaiiet snte Чувствите¬
лен, с нежна —уши съм.
Besaeunä / -сп oс(м(нявоиe; сп-
оожлске;
Biol Kügstllclc - Изкуствено есеме’
№—;;(.
Besänftigen sw,У. hb ir.V. успоноя’
-;;, пу;зpn-ом, пн)лтnвим.
BesHnftiggiiue' -сп псп;н;яaинe; ус-
;иряаонг, пснoнceннe.
Besatz -, Besälze пиpнлтпpо (върху
обоеноо); бордюр, кант.
Besatzer т, - umg окупатор.
Bdsalzun/ f, -en 1. eнинaж (и; ко¬
раб, ссмсо/т и др.); 2. O.PL Mil ону
пcции.
BesaTzungsmacHt J -ърмсвс окупа¬
тор.
BMSitzungPtruppcn rur PL окупаци¬
онни войски.
Bcsзtuce/szoun f окупационнс в;ии.
besaufeu, sici (BesoTT sici, sich
besoffei) uer.У- hb ,^№0; cu.
BcsäUfnls f -se umg пиянстване, пи-
якукo събиране.
Beschädigen жИ hb Ii.V. повреж¬
дам. ’
BeschädigguuZ -er 1. повреждане;
2. ПОВреда.
icscUalfci i m V. hb ir. V. 1. набавям;
-;у-и—n; (стоки); 2. намирам (сред’
стис, жилище);
Sici (Bal) eleci ncucn Mita-Beiter -
Намира; си нов улумнаeл; помощ-
eнн.
beschaTfenj adj съад;д/H; пстpceи; с
пали иои други свойства (ксчестас);
Mau Ist so - lass ... Човек е -сос
устроеи, чп...;
Wie Ist dlt Sl-aße -? B киев; у’стo-
иeиn е пътят?
BnsCnfffnheljit o.Pl. 1. kaегутвo,
свойство; 2. устройство; състояние.
BeschiTnuu/'o.PL иaбнaинe, дoутa-
—■(, еи;ирие/.
IcpcIäTtIgMn sw-У. hb lr,У. 1. заеи’
мана;; 2. ловсм работа нинoму; оси¬
гурявам роботии местс; sici - зани-
мсис; сп (eil jelm,/nlw. (Dal) с ня-
ното, с eeHo);
Das BauunTcruitecn Beschäftigt 150
Arbeiter Сорсиоеоиота фирма диво
робота ни 150 работник;;
Das Problem bcpcläfllgi mich scUr
Проблемът много ме аиилмc—;; си-
пскирс вилмиилe-c ми.
Beschäftigt adj зает;
MIT Unu Reparatur les Weckers - sein
Зает съм с поправката на бп-нoeнk;;
Nur ialhiigp - Stil Работя семе ис
половин -пи;
Bel dun Bahn - snle Работя а мелгз-
ннщитe.
BuschaTtC/tc е//, -п, -о работнин/ра-
бот-яичнс; слумиаeo/улпжиoeoн;.
BtsCUafieguul/ -ee 1. аaкимнлнe*;
заетост; 2. p;аoт;; у;пжб;.
BnpcUäfTigun/PtUc-apin/ трудово те¬
рапия.
Bcse13fiCguigs^^i^häIlii^^ п трудовоп¬
равно отношение.
Beschallen sw-V hb lг-У- 1. озвучс-
вам; 2. Mvd превем-нм плopнзвунo-
ян o(p;пзn; 3. Tech oб;ъевaм, обра¬
ботвам с ултразвук.
BepCtliuugi/ -тг 1. oв—учнa;нe; 2.
Mvd уo-paзвпkoв; тnp;нзn; 3. Tech
обработване с пoт)aаaун.
Beschämensw.V. hb lr.У, засрамя;;;
Du bcsciämsl elel! Караш мп да en
срамува;, —а се чувствам неу-обел!
lusdtäecnd adj аaуpa;вaн; срамен;
Eli -cs GeTütl Чу—стео ли срам;
Der Lohe Ist - nliUrCg Зопоаоо-о n
уpa;нo ;аона.
Beschämt adj засрамен (üBer ulu.
(Akk) от HeHo).
Besctämuug / o.PL срам, внуpa;-
aaen;
Zu eeieer - Зи мой срам.
Besciatteu жХ hb Ii.V. 1. засенч¬
вам, хвърлям сякои; überte помрача¬
вам; 2. еобоюаово;, согдя нинorc;
педсоутвпм;
Diu sellccHit Nachricht beschattete
dis Fest Лошата лсвини помрачи
пpизнлки.
BusChaf oPL лгоед, соумебяс про¬
верки (претопа).
Beschauen sw,У, hb lr,У, 1. рсзтлеж-
асм, оглеждам; 2. нpл-epnваM; прег¬
леждам;
Sici ie Spli/cl - Оглеждам сп а ог¬
ледалото.
hipcnaulicl adj 1. уъвгpцп-г;eи;
2. спокоен, удсОбеея бегдеен;
Ein -ns LMbne 111-11 Водя спокоен
миелт.
BesctauzcIcUil п маркировка при
изделия ст а;атO; сребро. '
Bescheid т, -е 1. отговор, сегаенип;
2. извeстиe; съобщение, решение (нс
алостите);
- über uiw. (Akk) м-Ui’leu Пcoпе;-
—ам стпс-ср ни неио;
- sagte Съобщовс;, нсзвам (еяно-
му); сс—едс;я—а; Иникcro;;
’uCspiu Ос—еаомен съм, информи¬
ра; съ;; аипcвяaт ст;; компетентен
съм;
01111, Ich weiß - Бoигcди)И; зная.
IcsctiCdcu 1 (11111111, 1^111111)
uгr.У. hb lr.V. geh отремеа; Иникoмп
нещо); geh sich - зcдc-conвпм ec; ог¬
раничавам ec;
Ile war kein Erfol/ besclieUnn He
му беше cнpeд(;гяo —а постигне ус¬
пех;
Sici mit weitgee - Зпд;вc;nвaм се
с мнонс.
BuschMCUiUj adj 1. нnпpeтeнщиoаnк;
сн)о;ен; 2. ;еoтk; нnвнcеиoeonн Ивc-
н;aтc и др.); 3. umg млз/peH; леш,
coвpcтзтe;ee;
Ein -мг Meusci Соромпи чоеен;
umg Es slitt - aus Оо-ротитеоис е.
Bescheidenheit / o.Pl. скромност,
нeнpeтeкщиoвиoуг.
Bepcidiuii uniV. hb Ir,У, ссаетяас
(0;;^); oгpявC; ;аоpnво (с;’нцп);
Voe dir Sonne InpCUCcnci Огрян от
слънце-е (meisl im Passiv).
1csctn|nC/cn sw-У- hb ir.У, удосто-
впрявом (с документ), пот—ърмдсвсм
(плумeнo);
Dee STudinTiU gule FuieUpprzctcn-
kcuutnlssu - Уacуo;вnpnвcм, че сту¬
дентът владее —сбре епжлзя пзин.
BeschdcUnguul/ -em 1. удостса/ре-
кие; 2. Wiilsch pнзплуки; кaиoceщня;
Elie - üheu ciu. (Akk) aussiiilnn Из-
анис; удостоверени/ зн нещо.
besChOßen uer.У. hb lr-У. vulg pejoi
мятам, из—oавем лnkcrc (ne ctu.
(Akk) с е/нл).
Beschenkensw,У. hb Ii.V подаря—C;,
—apиaнм;
Die Kinder zu WcClnacUtin reich -
О'^^; децата с плacpтщи но Ко-
D£IUTCC4^U^L^^^l2hS^lf£S WÖPTCPDUCll
133
oe—c.
Bupcld-ci -- - hb ii.V 1. подиря-
-см (кя»;^ нпно) (особен; зн Ко¬
леда); 2. geh д;нaуяM; нося;
Was til Ulr Uur Wcjtuichlseann
icsctcri? Какви нoдпpъщи ти -он/се
Даде Коледа? ~
Dfeser тад 11 uns nmc große Cter
uasciuug Beschert Този ден еи доне¬
се rе;nмa нанnнндн.
Beschu-ung f -er 1. (н;oeдлн) по-
gcpw; рпз-нволе ео (кеo/-ил) по¬
даръци; 2. umg бeon; и/п)ля-иoст;
Da haiei Wir die Ч Еоо ти беля!
Biseleuert adj umg 1. побъркан,
смахнат, .0^;-; 2, нeп)лnтeн (соу
чай).
bePeliclleu мИ hb Ii.V лпн!сnм
покритие, покривам със слой.
beSelieken мИ. hb ir.V 1. Tech аc-
ргм—нм; иaузпвa;, п’;ия; напъл¬
ва; (-0;/,;; пси, ядрен pуaнтop);
2. прана; (експонати е; на;oжбc;
а/оеготи на конференция);
Dee Reaktor eil Plutonium - Зарем-
—ем ргантер с поу-оний;
Die Misse war gut Btscllckl 3z па¬
наир; бяха изпратени ;нопо (^0-
кати.
besciickert adj umg oeoo пи^со.
Beschickungsanlage/Tech пъонсчно
(зехрокаеще) устройство.
Beschießen url-У. hb ir.V обстрел-
аам; бoмбcp-зpп;; auch Tech, Phys;
Diu Atomkerne eil Nnulrounu - Бе;-
бардирем стомните адро с неу-роки;
umg Ie Uer Debatte wurde er von allen
Seiten iMscloppcu при —/бa-з-/ те
aа!кпвехa/к)з-нкп-!х! е- -улчел
УOp!HЗ.
Beschießung / -ee 1. Мй обстрел¬
ване; 2. Phys бсмбпр—ирале (с елек--
)oнл; неутрони и - др.).
btPcil’Ucre жИ hb lr,У, нoуoa—я;
oaбeлз, пътни знаци.
hesciiepfeiesw.V hb иг.У. 1. наруга-
вам; 2. oунт)биacм; нсричем (с Обил¬
ие думе);
Jmdn. als Verräter - Обимеам ня’
ното, наричайки го предсоео.
BeschtiepPiinu/, ~сп оскърбо/ние,
тежка обилс.
BisclUirmeie sw-У. hb ir. V. geh verallemd
в!kpзoи.;, нaвя; браня, зсиииа—пм;
Jmln. vor Ute ScUwcrCgKiCtnu Ce Le¬
bte - Пазя нинoro ет тpпдпеуoитг а
живота.
Beschirmer т. - аaкpнлник; похро-
витео; вениoиин.
Busciirmt ^j снабден с еaдтp.
Beschiß Beschiss т, Beschisse vulg из¬
мама.
buscUCssiu adj vulg нeп)лятeи, ота-
рпгитеоеи, мизерен, лот;
Eint ~е La/c Неприятел положение.
Beschlag т, Beschläge 1. обшивка,
обковка (на врати, прозорци и ар.);
2. meist Sg. плакови; 3. изне-яааиn;
замъгляваие (не прозорец, отоедноо);
плесен; ;ксиaaщия; 4. нoeфнснувпн(;
5. cнпcмлpaкn;
Etu. (Akk) In - uileen Ангажи¬
рам и/ще, соапам ръка на яеис
за с/б/ си.
11111’3/11, wir. V hb ir. V обкеасвсм;
поакововом; itr-У. изп;тnaaм се, аc-
пота-^ се; sich - ианoтивa се (про’
вopeщ); плесенясан (храни-пони про¬
дукти);
Din Brille lat sici bipcUIz/ei Оен-
оптн се ианoтнхc;
Dm- Käse heschlägi sCcU Сирелето
н;eсeняуaп.
besehla/en-t adj 1. мпсте, (стънос);
2. вещ, добре зcнеаи!o (le eiu. (Dat)
с h/ho), опитен; umg добре подко¬
жен (члеен);
Iu Geografin nlcil sehr gut - sein He
съм добре зaнoвнao с геогрсфиятс,
ие съм миого аещ а географията.
BeschlagnaHmu/ о.Р1. кoeфзскaцни;
Mil peквизлцли.
BcsclUHa’iithinen sw.V. hb lг,У- l.Jui
кoнаиунувaм; Mil peнвиаиpcм; 1 umg
сонтам ръка ли лено, aигcжлpcм ие-
що нвщnoo зн себе си.
Btseliechni url,У, hb ir.V. 1. приб-
оика-ам сп неусетно (до иянcтo); нв-
лгавaм; 2. geh а!—oa—явa, ебз/аa
(ст^р^.сх, отчаяеи/);
De- Jr/eu inscillci das Will Ло-
a^’m сп нpoмъкн! неусетно -е ди-
е/чн;
Fuuctl Beschleicht miet Обзема ме
страх.
11^11^11/11 sw.V. hb tг,У- ууkе)я-
вн;; sici - ускopnеaм сп;
Bet anptrnugcnder Arbeit Beselieuii/l
sich de- Puls Пулсът се пснc)яеa при
напрегнато работа.
Впрспемст
Bis-Ulnuuiger т, - Phys ускорите;;
Chem кптc;иа!тo).
BeseUIeulii/inu/, -em Vo^Pl. усоо-
pn-cиe; в!сиoв!иe; (форсиран/; 2. ус¬
корение.
hipclldupie sw. V. hE tf. V. сонго;!
тоюзо—е (ли река).
1cpeUICcßnn; unr. V. hE tr. V. L р/ша-
—;;; 2. пoстaиoвивcм; 3. приемам
Ивпкoн), гласувам (über eiw. (Akk) зс
лено);
Das Piriaeint Beschließt üBer dCi Ge¬
setzesvorlage Порон;гит’т ■гпасуаа по
пpегкаoа!koe!.
iMpetlcMßiiümr.У. hb liV'. завърш¬
вам, н)лключеaм.
Beschluß Besclliuss m, Beschlüsse pn-
шnнл/, пoст!нoaonкнe;
Eiecu ~ fasste Вземам решение, pn-
шн—н; нещо;
Auf/iaui - des Parlaments По реше¬
ние но ^^роамее-а.
iMPcniußfänig iiscliussfänig adj'
с право —а вземе решееи/;
Die Versammlung ist elcit ~ Събро-
eнeтo няма н—орум (нямс прав; —н
—аe;a peшeиня;.
hescleln-ce мИhb ii.V 1. намаз¬
вам; иaщaпв!м; 2. pejoe нa-pcунвaм;
,^0^!;, янтар—ам (pзупeкc; у-/-
ка); sich - ,01^1^0; се (с мaс;;; ;aв-
нлнc);
Din Winl eil Sprüchen -» Нa-paук-
ac; у-(иa-п с надписи.
1cpcUmmTzcn sw.V. hb tr.У. L зcмт)-
уn—a;, изцапан;; 2. осоигрия—нм,
нemня, oпe-нnвaм; sici ~ изаъ>ауn—ом
се, изщaпвaм сп;
Sich (Dal) iic Hände ~ Изцапвам! си
ръцете;
Den Ruf einer Peusou - Окaлзaм;
oн(тни—a; змe-o на -сеел човек.
IcseUnuidiu uгr-У. hb ir.V. 1. под-
)яа—aа, нo-у-pнгвaм (коса); под¬
рязвам, педкcут)nм (храст, -’)-;);
2. намсоя—см, or)cлнеaвa;, c)nа*
ас; (разходи, заплати); 3. oбpизвaм;
Jmls. Frelhiil - Ограничавам нeени
свободи;
Er wu-lc Ci seinen Rechteu BcscUnli-
tin Пра—сте му бяха orpензеeни.
BescieciUung / -ee 1. пе—pяв-aиe;
кастреле; 2. oбpnавпя( Иp/oипн;вnн
обред).
BUscHeel adj аеснeжгH; покрит със
beschnuppere
СЛЬШССП
134
СНЯГ.
iiscluiuppMrg sw-У. hb tl-У. L душа,
подушаим, помирис-пм; 2. umg ^1—'
пазои-с се аaлевяпвп; с иякопе иои
с нещо.
Bipctuüffiie sw.У- hb lr.У. 1. -ушн,
неaушвaM; пcмнpзу-a; (мзвooнo;;
2. п)naпcаливе епoаиc—aм еянопо/не-
ще; 3. umg pvjri mплoилpaM; душа;
umg Eu muss alles -Тсй си пъха кав-
уnнт-/ носа (гaпcтa;.
BcscUöulgcu sw-У. hb Ir.V. 1. разора-
уивaм, н)e—уoпвям е п0'блcтoнpлиа-
яс с—птоина; 2. прикривам, о;поева-
мпва; (грешки, уoaa;у-и и др.);
Die wirtscHaftllcHe Lage Се Bi-Icht -
Пагдуoа-иа — -скон—а лкеие;нчeУ'
ноас положение а по-благоприятно
светлина.
iMpcnottiuu sw-У- hb ir.V. Tech ноу-
тиоо; с чанъо.
hcpclränkue sw. V. hb tr. V. 1. pгдпщЗ'
аим, св/кдaM; oг)оeнеcвом (auf etw.
(ALL) -0, върху нено); 2. ут/уиивc;;
oг)cнзеa-п; (права, свободи); pich
- ег)аизеa-ам се; aaдoвo;я-aм сп;
Die Rilizilt auf 10 Minutin - Ог-
)aнзеaвa; времето зп иакcзвcлe ес
10 минути;
Sich auf das Wesentlichste - Огрп-
лича-п; се само върху иaй-уъи/у--
—eннт/ игнa.
Bisctraeki adj с бариери;
Eie -er BaUnülc-giug Жeoeaлнътeн
п)/лeа с бе)зe)a.
bepch-ankt adj ограничен;
Geisit/ - Умсо-гис страничен, гоу-
пе—;
Wirlsch Gesellschaft eit -мг Haftuug
Друм/ст-с с епpaизеeяa стго—са-
лост.
BesdUrägkltiltf oPl. егpaилеeиoут.
BesCiiankunui/ -сп ограничение; от-
pcнлчcaaнг;
Jede. -in auftrineie Нелого; or-
pcинчeилn никему.
bepcirelbun urr.У- hb lr.У. 1. еннс-
—aм; обрисува;; 2. Math ензу-пм,
егpтая; нaегpacвaм (кръг); 3. напис-
—ам (лисо);
Etw. isi ulcll zu - Нещо c н(oпзсп('
;o (страх; радост).
Beschu-MCniul/ -еп описание;
Eiu. spottel jeUir - Нено е под —уи-
o; критико, нещо не се педеава ни
oпиупизe (;иепе 0^0).
BiPchrcllMu ure-У. hE le.V. -т)вя;
тръгвам (по HeHo);
Neue Wege - Тръгва; по ео— път;
Den Rechtpuig - Тръгвам по съде¬
бен път, aaвгмеп; д/ое.
Bipcirifluu sw.V. hb tг.У- песacвnм
надпзу, нпдлзувaм (зи здeнmнаищи'
paHr).
RiP^J^rlfluug / -еп нa-лис, обясне-
еие, текст (под pисуикa; върху пре-’
мгт и ар.).
111^111 sw.V. hb leV. cбпвп;;
улaалn—пм с oбпвkл.
icsctmidCgмu sw.V. hb tl-У. oбвнeи-
внм 0тПи. niw. (Ger) нnкcпc в иено);
JeUu. les Dicisiatis - Обвзнивa;
ляното а «ромба.
Bischuliiieguui/ -еп об-идолие;
-eu gigei jelu. 1-11111, vorbringen
О-наaвnм, по-дигам обвинения сре-
ну няного;
Eine - zurückuilsee, von sici ueisue
От•х-т)лn; ;бaннeниe.
hiPctmemIiu yw. V. hb le. V. umg за-
мпмвпм, на-oз—ем, лзлr)е—е; ля
ногс.
Beschuppt adj с люспи.
Beschuß Bipchups т o.PL LMil сбс’
тре; (auch übie^lttJ 2. Phys бомбарди¬
ране на aтo;нз ядра;
Mil Unter - обстрел.
Bcschüttie sw.V. hb lr.У. пoуннвa;;
апузл-а; (с пръст, еaнтo).
iipclülzuu sw. V. hb ir. V. зaкан;n;,
пазя (vor ciu. (Dat) от лещо).
Beschützir т, - зaкpзлнзк, покро¬
вите;.
iepchuatzee sw.У- hb tr.V. umg upi’
-пм-a;; пвeиa—aм.
Bepcluerli/ -r 1. опоан—аиг; 2Jui
oнлak—aн/; молби; 3. трудност, ;ъ-
кс, и/в;oи, тегоба; ууиoиг; нaнpeж('
кие; A.PlMed болни, страдани/, сму¬
щение, оплаквай/;
Eine - /е/мл Stinte Nzclhzrn TOrini’
gen Пс-а—е; лпоокиоле срещу утсe-
лесз;
Die ~л les Alters Тггoалтe; лепри’
яoнoутитг ео възрастта.
Bipcluerlehuch п неиго зп 0^00’
-0;—.
iiscluerlefrMl adj без oлoонвaннn,
Bcpchuerdefrist / Jur срок за пода-
—няг иа тъжба, мооба.
bcsctueriu sw.V. hb Ii.V. 1. аотлу■
кнм (^—^ю^т, банкноти) (зн до не хвpтк-
иaт;; 2. яатсваа—ем, cбаeмeяn—о;
(нaмгm; стомах); sici - опоаквам се
(bii jede. über etw. (Akh) на кnкcrc
от иеще).
biscUuerICcU ad/тру—еи, мъчен, умо¬
рителен, мъчителен; тягостен;
Einu -е Reise Т)пднC; мтеитгoec
пътуване.
BiscUuerlictkilt / -еп нeу-cбуапc,
игугoдa; аcт)удeeилe.
Bipcluicntigee sw.V. hE ll-У- усп;’
00—0;; пк)cтnво;; уумл)я—aм;
Den Hass - Укротя—нм омроза-о си;
Die PluMiliuUiu Kinder - Усмн)nво;
унc)eщз-e деца.
BeMhtUeeiiegugl/ -еп пснoнcя—cнe,
ПУ;з)nвоиe (но —ъзбпдC; яд и -p.).
iisctuiudilu sw.V. hb li.V. umglM-
мя. из;ом-а;; на;тпвcм.
hupetuiugt adj 1. лек, бърз и —есео
(мгoc—зn); 2. втзаoамeл, въc-п-
шe—eH; сериоел; 3. лpзнc—-зплaт;
4. бърз;
-е Stimmung Пе-зmгяo, припс—-
-иписте настроение;
Eiue -е Rede П)нпcвдзпиaтc реч.
iupchWpsl adj umg пийнал, ср’блао,
нефлия. .
Bischuörin urr.У- hb lг.У- 1. зоное-
—о; сп; 2. умолявам, аенonвем; 3. при’
ае-aвпм (духове, д/;oил;;
Icl kanu - dass... Mora до с/ зcе’;'
нс, че...;
Jmdu. - ПСе WitrlMli zu радее Зае-
ог—о; ияного до коже иутлиcтa.
BcsctWöruij / -еп 1. иaу-ейезвa
меoаa, п;c;я—cиe; 2. зaкoннaни(.
beseelte м V. hb lr. V. 1. вдъхвам ки¬
вот (лс и/ио); 2. —тcлпшг—я-cм,
вдъхисая—ем;
Eiue e-oße HoTTeuug Beseelt Cie Го¬
ля;; иса/мдн му в-ъхас живот;
Von IUiilisens iepiill peil Изпъл¬
нен съм с лa/еoла’м;
Beseelte Natu- Олуше—ееи природа.
BisneltlclT / о.Р!. одухотвореност,
oaпш(—/нoу-.
Btse/cln sw.V. hb le.У- 1. лбхлж—ом
с платноходка; 2. неу-aвn; постно
(на 00-00).
Besehen umr.V. hb ir.V pевгoeк-о;
aяз;aтг;яo;
Sici Ce Spiigel - Оглеждам се в от-
135
DEUTSCU-bULCAßlSCUES WÖRTERBUCH
Besitztum
ог—олстс.
BisMliece м V. hb ir. И 1. отстраня¬
вам, п)/мехacм; лие-илианм; 2. уби¬
вам, oлквл-лpcм; премахвам;
Elunu Fleck - Оаутpоиnвпа петно;
Eluun Zueiini - Рcвуeйвc; съмне¬
ние;
Die Spuren clucs Verbreclens - 3a-
;иеaвом уoeднт/ на престъпление.
BeseCTIgueg f o.Pl. c-у-аaиn-еи/,
премахване, ллкенднаоиe.
BiPMligni sw.V. hb ii.V. geh оипсо-
;звnвом, ианъoвом e блcжeлуoве.
Busen т. -1. метон; 1^601 мекине
(груба жено);
üEvelr Niue - ОмПгми jut Но-п-е
мгтое мете добре;
umg Icl Tripsi eleee % uien das
slleml Ще си лаям -ушите, сос -C-н е
виpнл.
Besciiiidcr т м/тоср.
Besinkaeeir / килер (за метли и
лcмaелисkл уреди за пoчиут—cнe;.
BuscestCci т дръжка нс метон.
bestpscu adj 1. луд, псоудяо, безу- -
;ен, обезумял; 2. обонани, обхванат
(ео иа/я, у-)оут;;
Ein -сг Spiele- Страстен играч;
Von Ui- ArBeCT - sein Зо—;aдnи съм
ззщnoе ет работата си.
Besessenheii f o.Pl. лудост, безумие;
страст, страсти; пв;(ч(eн(, екзолои-
раиост.
hnsntzci sw.У- hb Ii.V 1. аопоааc;
(мяс-е;; 2. невяaеп—aм ис служба;
3. гтотиирм, оЛими-м (детеха) -М
ао-вг;aM; окупира;;
Dir Zug Ist voll Besitzt Влакът е ^1-
тъпоня;
Der Tisch IsT hisutzt Мссо-а n зе/тн;
Ein Haus - Сaмoиоуoпия-a; се е
ки-ине.
BмpмtuTziCcUc1 п знак “зпгте” Изеп-
ков иои свeтoинeн;.
Besetzung/ -тг 1. аег;оиг, нcнъo-
-пие (мяс-O; слпкбc;; иaзнaеc-ои/;
2. M'lззпвзманн, гcкунлт;^иI пс«^
ция; 3. тaалpe—(oгилг (иа роли е
тгaаттa;; съста— (иа аута;o/и от¬
бор и ар.).
Besichtigen /w.V. hb Ii.V 1. pевroгж'
-0, (rpHe); 2. превя отопд, огоемаем,
pe-ззз)п;; 3. Mil птc-n преглед (еа
войскови чсст);
Eine Stall - Розгоемен; град.
Bipichllgune J -сп разглеждане (еа
аaбe;eжит/oнoс-л;; Mil преглед (нс
войске-с част).
Bcsicttijuigsfah-T J п^ту^сне с цео
резгоеманне ис додея обект.
BtsiclTiguegsziii / време зс розгоем-
дaн(; за посетите-и (ка ауpнсmлеeс'
ни об/ка).
btpCeleie sw-У- hb ll-У. 1. заспо—;;;
2. се;
Japan Ist diclt BesCelelt Янcния е
гъсто насео/иа.
Bn^ST^d((I)iug|/ -em meist Sg. зaу/o-
всн/.
1cs|n/iii sw.V. hb ir,У. пствърм-с-
-ом; пт—ъpм-a—aм;
Das GiscUITi piu Handscliij -
Пca—ттм—о—аa у—eokcао с тткoу-
ануеaи(;
Daeit uz- sein SclicKpil besiegelt C
-o-н съ—аоао му беше тешено.
Bisie/Ii и.К hb Ii.V. пcа/мдcвcм•;
нтec-con—a;; пр/—ъзмот—см;
Den Gegner - Пеб/м-0—c; пpc-лв-
eнкc;
Silui MüUgOiCT - Пресесля-нм,
пре-ъз;сг—ом у;орс-с си.
icsCi/iu uel.У- hb tr.У. —ъапnвем;
Die Natu- ~ Възт-см природете.
Вертеп, sici une. V. hb 1. мнуoи, pcв-
мзуonм; 2. улo;яям си (auf eiu.
OAhk)letw. (Gen) за еещ;);
Sieh kurz - Пoмзуoи; мноео;
Sich nlnes Besseren (eieis igUuruu) -
П)cмeнn; рет/лиго; си, зe-c ми
друго нещо нс ум, хрумва ми -руга
;цуъ;.
hnsiuuilct adj 1. унocнeн нъ; pcа-
миуъл, съа/pщc-/o/и; псгъипо, унг-
сее в млуoл; 2. аa-’;аcеeн, будещ
pcвмнутл;
-е Worte Будени )пзмзсъo -уми;
Eli -мг Mensch Тих, унooнeн нъм
размисъл еoaeк.
Beepeuuugä о.Р1 1. у’анониe•; 2. ра¬
зум; опомнял/; 3. )cамлoъo; тевмиУ'
оянг, спомнян/;
Die ~ verlieren Загубвам с’анcниe,
изпадам а безсъзнание; - überti губя
ума си;
Bet voller - В пълно съзнаеи/;
Otuc/nIctT bei ~ sein В бnасъаиcил/
съм;
Wlidiu zu- ~ Kommen Идвом в съз¬
нание (но себе си), опомням се; überlr
-тозпмявом се;
Jein. zu- - В-Се/ме Свестявам! ни-
кото; üEeele —paзпмnвом ляното.
Biplggungsios adj L н)нпcдле0; без¬
чувствен, в безсъзнание; 2. бeзpаасъ'
деи, безумен, ее ис себе си;
- vor Ängst scie Не съм но себе си
от страх.
Besinnungslosigkeit / o.Pl. безсъзна¬
ние.
BIs1lu т o.Pl. 1. нpитeжcниe; 2. Jur
себст-елост, змуигУ--;; 3. зaoт,
им/ии/; вое—ение;
P-Ieiliu/Slailllcnмu - Частло/дър’
жс-но собственост;
- auf LeizilT Пoжлаи/иc уcаст-e-
лест;
Von ctw. (Dal) ~ uileen, м-grilfuu
Зc-oc—n-cм нено, пpлс—cявaм нещо;
Eiw. (Ahh) in - neleeu Встъп-н;
аъ— -он-елие ео леил, у-cвпм сcбу-
твелин (пpлт/ко-e;) ис еещо;
Eiu. (Ahh) Се ~ lahuu Птитемо-ом,
-опем нгио, уcау-—гизе съм нс
нгил;
Ie dun - von eiu. (Dal) Kommie Сто-
—п; собственик нс кеио.
Bisilzaippruch т нpeт(иции за уcа-
ут-eнcу-.
11111^^111111 adj Lieg ir: -ns Pro¬
nomen приогмстг-яо м/ст;зм/ин/.
besClzen umr.У- hE ii.V. прит/кавсм,
и;ем, -oадen;
AOtlcn - П)лтeмc-о; окщил;
Geschmack, Fautasic - Имам вкус,
фантазия;
Das Auto ВерСМ iCec Servolenkung
Коопта е със уep—oппpc—лeннe.
Besitzer т, - притекете;, уcбст-e-
ннн;
Den - weclseln Смгяn; уcaст-г-
никс;
5111^- ~ eines icuei Aulos scCn Горд,
ра-остги уcaствгинk и; лова нола
съм.
BdSizzeräriinug/о.Р1. 1. встъпипиг
във aocдгилг; 2. аcвлc-n—енe, cбуeб'
вене; п)лс—cявaиe.
BMiilziruicliil т 1. у;nнc но ссбс’
типника; 2. scheizh продажба.
Besitzlos adj бгззмcoгн.
BepitzualeM / o.Pl. нpну—cя-енe.
Besitztum п, BesiTzTümer 1. имущес¬
тво; 2. и;елие, -ооаплие, л;лт;
Die Besitztümer Uer Kirche Църкси-
GASEQC/F
BesjjCTerlällelsse
—( имоти.
Bu^i^i^i^rnäliilpsc meist PL имуи/с-
типии ;mкoшeкнn; проблеми, свърза¬
ни със ссбсои/ессттс.
besoffen adj umg ниин.
bep/hltn sw.V hb lr-У. слогсм пое-
метни;
Setule neu ~ lassen Зоиcуя; обув¬
ките лс обущар -н им сломи нови
н;aмemkи.
icpolUci sw.V hE tг.У- посисм зcн'
-000, въвecгpcмaeннe (не дтpжc-eи
служител, елекен),
Besonder adj 1. особен, специсоек;
2. иавтяpeanи, pna’H необичаен, над
уp(дллoo равнище; 3. отделен; час-
тек;
~е Merkeale Особени белези;
Nichts Besonderes Нищо ;уcб/кc;
Ie Besonnene Особено, най-вече.
Bestoederiili f. -еп ;уcбnн;ут.
bcsOliers adv 1. стаели;; 2. специ-
поно, ивpнеe;, особено; 1 иввънp/--
яо, cуcбee;; миого;
Eli Thiea - bctalUiil Разто/мдам
темп стаеонс, специс-яо;
- nuii Особено ;ио;
umg Dur Film war eicli - Фиомът
ee беше ниио oуoа/нc;
~ wein Особено сол, особено ко¬
пито;
Ict lese Lyuik /1-1, ~ 1-1^0111111
Dichter Обнеc; до чете -л)лкC; - лсО’
бено френски поети.
Всрописе adj 1. разумен, pcаутд-з-;
у’cбpcззтeлeн; 2. споноен, сдържан.
BesonuniliCi f oPL 1, pозсъдллеcут,
разум, блcгopезпми/; 2. удъ)жоиcУT;
спокойствие.
besonnt adj огрял ст ултнщe.
Besorgei sw. V hb ir. V. 1. свърш-а;,
нвптлнявcм; пpeж—c;; 2. купувам,
ипапвим;
Jede. eie Taxi ~ Из-иоанм -cкуи
зс няного;
Zlgarettee ~ Купува; щлтc)л.
Besorgnisf, -se аcгpлкги;уm; бгвн;'
нлйсoaнn; тревога, страх;
Mit echtir, tiefer ~ С искрене, —ъо-
бона тревога (безпокойство);
Es hüstelt kein Grued/kiin Anlass zur
- Няма пpиеиec зп бeанcнoйуавc;
Iu - geraten Треалмо см, безпокоя
ec (за нено).
BMsargiCsMrungcii adj тревокек, бу¬
ден oпcсeкия;
Bes/rgt adj зогpзжгИ; об/зпооспя
(um jmUn./ctu. (Akk) за ник;г;; лено);
Ue jels. Leien ~ sein Обезпокоен
уъм; разтревожея утм зн нечий ки¬
вот;
Um die ZufricUiilell der GlPe ~pcie
Старая см гостите -c ca дo—ooнз.
Besorgung /, -ee 1. нз—ттmвcлe,
птnмeaиn (ec работа и др.); 2. кппп-
ааке, acсто-nнг;
~се für Uic Feier eaclee Превя по¬
купни за нpевплко.
Bespannen sw. V. hE il-У. 1. Mus у-о-
.;; уттпnз; 2. -aнзщзpпа, обли¬
цовам (с поп- и- —).); 3. -пряпо;
(коне);
Die Gitarre eilt ncucu Siltee - Соа-
па; лови струни и; ни-срсте;
Die Kutsche mit zwei PTe-dii ~ Впря¬
га; -—; оляя във аойтлно.
Bespannung / -er 1. oaпнцл)o—кa;
2. ;c-г)нол’0; с нойао е облицо—нио
нпно.
Bespicken жИ hb tг.У. иоаcж-aM;
забож—ам.
Bnspin/eli, siel sw. V. hb оглеждам се
b опоедеос.
Bespielbar adj годе; за игра (терен,
^0)-;; игрище и др.).
Bespielen sw-V- hE tr.V. провя запис
(ле грамофонна нo;е0; не косете);
Elli Kassette ~ ^0— аaнлс ео на¬
сети.
Bespitzelnsw.V hb tr.У. шпллнлтом;
у-eaя.
BespPCTziiiiigj'/ -еп шпиониране, сле¬
ден/.
besipölein sw.У. hb leV. присмивам
et, подиграва; cn, лpcилвиpa;.
besprecHcn urr.VhE le.V 1. ризпоем-
-a;, cбстмдaм; pозгc-cpям; pезиун'
—см (върху нено); 2. )уцeиал)о;; пи¬
ша ре-целзия (oавив; ориоико); 3. а0’
нзсвaм говор (върху мнпе/тофеяна
-гнго и др.); 4. боя (ео бооел); sici -
с’-енавам се, съвет-мм сп;
Eie Problem eil dir Familie - Об-
съм—;; н)cбo/м със у/;eйу--c-
тс си.
Besprechung / -en 1. съ-гипизг;
)aвпc-cp; 2. oбуткaaиe; pcвиск-елe;
3. peцeизнn; нpлoиkо, oавив, «омея’
тор;
Auf ciuer - sein На с’anиaннe съм;
136
Die - dcs Films Рeщeианиае, крити¬
ките за ан-мa.
Buspr/ngee мИ. hE ir.У- нaп)’ск'
асм; поръсвам; пoлл—aм.
Besprenkele мИ hb ii.V. ллpтуквем,
иaлpъунвcм (нс тoчk^и;.
1epprCtuc1 sw-У. hb ir.V. oнpтУкB0M;-
поръс-а;.
bepprülce sw.V. hb le.V. нopъс—п;;
оросявам.
Bespucken sw.У. hb lг-У- опоювнм;
иaнлювaм;
Siluie Gn/nur ~ Оплюва; oнoи/и- -
то си.
Bespülen sw-У. hE Ir.V поноле, ;—,
обливам;
Das UTir - Попели брега.
Besser adj L нc--cбъ) (Komparativ
zu gui); 2. отбран; добре - нcуаеaeИ;
(слциноя;) ла-лтиao; 3. с добро ни-
чeуoвo; добър; adv по-добре;
In -eu GiPtlln^hafi В н;'назукcнc сб-
щпсоао;
scherzh Meine -с Haifie Жепе ми, по-
oo-eKCTC ми;
Ein -es Holel Иануkaн хотел, досои
добър хотел;
Es Isi - По-добре п;
Ieeir - Всс по-добре;
Ue so/dcsTo - Тсонсвс пс-асбре;
- gesagt Пc-т;енc «нзоко.
Bessern sw.V. hb IrV'. н;—cбpn-aM;
пепроея;; sici - попро—ям се, л;дcб-
ряво; се, у-c—ом по-добър;
Das Wetiir bessert pich Времето см
справя;
Seine fieaezlille Lage lat sieh /ebus’
purt Филалсс—ото ;у със/сялие см
пcecбpл;
Ae dem Aufsatz feilte uel - ДoлB'
пипвам и нcпpa-nм стчлигии/mo.
Besscuun/f o.PL L подобря-ане, по-
-cбpeкиe; ;нpaвянг (ис положелие-
ас и др.); 2. оздроая-ане, aъзутои;'
вивae(;
Eiuu wirtschaftllchu ~ Пcлcб)n-окe
иа ин;^^o;зчnск;т; положение;
Auf Пет Wc/n Uir~ ein Ha път съм
-о сзарсвея;
Gute -1 Скорошно cз-pевивенe!
Bnperuugsziptzit / veraltend иапpе'
-лo/oeк алм.
Busstrucpsi т umg pejor нс—уа запа--
кян (название за немци ог Зпнa-нa
Гep;aнзИ; ианoла-пнc а ззmcенн-e
137
DeurscH-ßutCAßiscit&s wöwmuucii
iMPlulliu
пpoвнкщил;.
Besserwisser m pvioi —у(знcйk;; мел-
roалейнo.
besl adj (Superlativ zu gut) 1. кай-ао*
б’р, най-хубав, много дЛбтp; oлoз-
мно/н; 2. с —иуcкл уoщиеoкo поос’
мение;
Mute -er FreuuU Най-добрият ми
нpиягeo;
Der Bipie Се du- Gruppt Нcй--cб)3’
ят в гpпнcma;
Das geli Bule ~ei Willen eicht He n
възможно и при исй-есбре кпонние;
am -eu gnln ich juTzl Ces Belli Нсй-
добре е до си легии;
Aufs ~п vorbereitet Отоично падгот’
век;
Sein Bestes geben Де—о; еуиенл от
себе си, с-c)cи се с всички сили.
Bustaed т, BesTände 1. сънeстaпвc-
нп (пс воaлд; фирма и ар.); 2. арой-
нлса; 3. коoиенoс-; ноoиеиe; аaноу,
фона, резерви;
Das Ult OcCece - das ist eicht von ~
Тове ee n орайло, -с—о ле и/ про¬
дължи дтoпc;
Die - aufeeleeu Ии-eнтapзвнpaм;
Dun ~ Unr Kassn Касова кaoиекoсm;
Der - an Wauie Стоково иеoлчн;сT;
Eiserner - Нnпpлкcунoceн вcпоу.
Bestallen adj обрасъл (с пори,
хpcу-и;.
bcpTanUi/ adj 1. нoуmcnи/н; троен,
непр(к’сеат; 2. сmaбзлeи (вн-уто);
Tech уутcйчзв; adv нcут;nннc, нпп-
p(нъуноmo;
Etui -e Größe Пoстonяяa —e-Л'
чиен;
Grate Sluri ~ Устойчив на «исе’
лииз.
BeSTIntdggoitiT o.PL 1. нnп)oмeнлл-
алса; -райкссТ; 2. ивд)тжoиa;ут; пу-
тcйчн-;ст; нcуocяeуo-;.
Bestandsaufnahme /1. Wirisch ннaeя'
теpнзещnя; 2. критичен aкaoив;
De- Parteitag begann eil einer - Кон-
ф>есъа зaнoено с анноиз не ситуаци¬
ята —; момента.
Biständsbuch п ия—еитарис ннипс.
BesTandiell т съсаа—ла чсст, уъсаов'
00, /о/мент;
Eiu. in scCic ~n ^-11/11 Разлага;
еещо иа съста-лио/ му чссти.
Bestärken мИ hE iг.У. №—0)/^;;
лaуттчп-aм, окуражава; (in nlu.
(Dal) а лено);
Jein. Ш seiune Glauben -Засил-пм
вятата у никcг;; окуражавам! го до
виp-c.
besTäTlgen м И hE Jr. V. 1. потв’рм-
дава; Ин)eдпcocмeнлn, пpлутac, ЛИ’
cгн;аc); 2. уа-’рж—а-с;, ;дcа)nвa;
^0;;); sich ~ потвърждава се, cкaв'
ас се верен;
Etw. Bepläilgi den Verdacti Нещо
нcт—’pмдеве полезрението;
Den Empfang uCuis Brtefns - Пooвтp'
к-нвам поо^^иалето не писмото.
BtsSäätiieue/ -ei 1. потя’рме/кип;
нcoвъpкде—aнe; 2. пpланa-ои/; ут-
-ттжaо-оиe;
Din - irr NicH-Cclt Пcавтpж—овc*
en иа e;взиоoc;
Eine - über Uce Erhalt der Ware Пет-
-ъpжa(eз( нс нлoуеa—aи/тл но уm;*
опте;
Eiu. fliUei peine - Нещо се пст-ъ)’
м—ава, еено се oкaаве вярно.
BesTattei swV. hb ir.V. geh погреб¬
ва;.
BtuSilttiue/, -еп погребение.
Bestattungsinstitut п попт/бноно
бюро.
iCstauicu ш V. hb tr. V. 1. Boi опраш-
-;;; 2. нopтс-пм;
Den Kucleu eit Pudiuuuckiг - По-
сип—ам сладниш с пудра захар.
bestauben мИ hb tг-У. плнpлaaм с
прах; sich - нппрашве сп, покри—с се
с прах.
hMstaubt adj нpaшnл; испрсшпн.
BesStaUBrngg, -en Boi опратваие.
Bestaunen sw. V hb ir. V удлаnвн; се;
a’зхнщовом се; гоедсм нено с уеие-
-(еие, възхита.
hcPcctce uгr-У- hb tr-У. подкуписм
(Uu-ch eiw. (Akk) с еещо); übvrti сее’
чеовп; (някого не своя с-)aне; (mit
eiw. (Dal) с нпио); sich - lassne взе¬
мам по—оуп;
Sie besticht mit ii-ur E1igiiu Ts ec-
еeoл; ^—^—0 cстaиоoн-( с еоетак-
-нoуoтa си.
bestechlich adj продажен, пoднунnH;
нcpумннpон;
Eli -tu Mzuu Прюдажсе, корумпи¬
рал чсаен.
BestecillclKeli / o.Pl. нлдкуннoсT;
корумпираното.
BeStehnnug/ -em I. п;aкпн; 2. пое’
0^—^;/, нopупщии;
АкТ^м - Давпне ис п;eнпп;
Passive - Ваeмcкn на н;akпп.
Bnstuctuigpgcli п, -ei подкуп.
BcpigcK и, -е 1. прибори зн хранене
(л’жищa; виoлцa, нож); 2. Mvd набор
от ииу-pпмгитн; инут)п;гн-c)ипм;
3. координати на кораб;
5 ~п 5 к;;нoeкгa прибори за хра¬
нене;
CUluurglscUcp - Хиpуpгиеnуни инс¬
трументи.
Bestickensw.У. hbir-У. набокдамеп
нещо; уkpaси-aм; скич—ом;
Den Kuclen eil Manlele ~ Украся¬
вам сонанишо с бадеми;
Den Clrtsibzue eil Knuzei - Оние-
вам елхата със свени.
iisitheu ürr.У. hb iir.V, 1, У’нг-
ствпaaм; п)лдтoке-aм да същест¬
вувам, п);утигствп—aм; 2. стугcя
се, съутaеги съм (aus nlu. (Dai) от
нещ;); 3. уъутcя се (Се nie. (Dat) а
нено); 4. -^рмн, иaуocя-aа (auf ciu.
(Dal) ис еено); 5. за—ъpжпM; псm;я-
удържам н;б(aa (Се niw. (Dal)
е, при кеио); tr. V. лвдтpжaм (иаинт);
Es Beslehi Gefahr Има опасност;
Auf seCece Reell - Дърка на про’
воал си;
Din Auf/abc biPcti Ua-in... Задочн’
та се у’утcз я 00—0,
Die ProBu - Иa—T)моa нзпи-a'
из/-o.
bnst/1ue[b1nlinn htsieneu bicibnu
uer.V sr iir-У. продължа-ом —c ут-
нeут-п-ом.
BcpigtMi|iappci Bisiinen lissin
üee-У. hb ir.V cу-c-я; нпио непро¬
менено;
Die alten VertrIluCssi - Зеппз—ем
старите отношения.
bestellen uer.V hb иг.У. лира——им,
обирам (кинoтo;;
Jedn. ue seien HofTiuigne - Ограб¬
вам иааекдете но някого.
itsltl/nu ur^.V. hb ir.V качвам сп
(нс еещо);
Dee Tluoe - Кач—а; се е; нpeу-
-с-п;
Dee Berg - Качвам сп нс върха, не
поаеиееоа.
BesStCcaiiigg/ -em 1. изкачване; 2. коч-
апее (яе п)e-oвн; средство).
BesTellci sw.У. hb ir.V. 1. поръчвам
BiptclIkaulM
GAßßWOTT
13»
(утoее; (bei jmde./cTu. (Dal) при eи-
ocrc, никъ-г); 2. )гаг)-зpе;; запоз-
-нм (утan, билет); 3. пc)ъе-aм (ме¬
ню в зaaгдгинг;; 4. лo)те-ем няко¬
му -н дей—е, лз—лк—aм; 5. обработ¬
ен;, апуn-па (лз—e;; 6. лpг—aвa;
(нoздpп-; пнумo;;
Elen Nachricll - Стcбиa-a; -есо,
п)eaп-еа ут;аиeинn;
Etw. (Ahk) iiinTonCscU - Пpе-n по¬
ръчка за еено по телефона;
Der Chef bcstcilT Stinte Angcsinlilcn
zu sich ins Büro Нaчеoилкъm повиква
своя с-умите- а кабинета си;
Er llssl dass... Той нo)’еa -п пре¬
ла;, че...;
Eie KäuecUce Kaffee - Пoaте-aм oh-
личнс нефе;
umg Jed. lat ulctl ^^«^l/nicllp zu ~
Той лn;a думата, ле му се чува ау-
;ете.
BestelUJarte/Ooaeee зн поръчка.
BestM’luumei- / инто-омен номер
(но стека за пcpтека;.
Besteiiunuj/ -ee 1. пс)’чка (üBer nlu.
(Akk) за нещо); 2. нc)тчeяa-e стена;
3. cб)aбc-вeн(; апуn-eиг (не ни—с);
Tcicfoilsctn - Т/о/фсиен поръчка;
Elee ~ lufgihen Дн—п; поръчка.
Bustellzittcl т вeг;нe б/о/мка (зс
книги); бланка за поръчка.
Besligfalis adv иaй'дoбpлn соучай.
hustens adv umg 1. миого дcа)e; от¬
лично; 2. (нaй';сът-/чиo;
Ich dauOi Ileuu ~ für die Hilfe!
Бoaпc—apn яи иaй-уъ)дгеиc за по-
моита!;
E isi - Informiert Той е място —сб-
ре (;moиенo) oуaeдo;ги.
histnrei adj 1. ;у/nи, украсен със
в-eади, авeаaeи■; 2. оничен с ордени.
1111^1-1 sw.V. hb ii.V. сбоопо; с
данъци.
BesStuunrngi/ -er meisl Sg. облага¬
не с данъци.
Bus'tfore / meisl ir: Cn - sein в отлич¬
но фс);; съм.
iisilallsch adj жи—соинсни, ун;oснн;
зверски;
Eie -мг Morl Зверско убийство;
Ein -мг Gestank Непоносимо —сея.
BrnsSiallttli/ -em meist Sg. бpпoaoнлст;
а-/pст-O; укoтилиa.
icsTicKii sw.V hb Ii.V. бpc-зтeм;
пкpaуnaaм с бpo—()зя; наaeа—aм.
BesiCi / -en 1. село; звяр; 2. pejoe
иавepг; з—яр.
BistlufMll adj с ботуши.
Biptieehar adj спрее/оим.
Bestimmen sw.V. hb ir.V. 1. спр/ле-
оям, путaec-я-c; (мистc, —ремг, пу-
00— и —).); 2. oнтг—гoям, дефини¬
рам (понятие); 3. нтг—иaзнaеa-па;
предо-ред/оям; 4. cлpeдeoиM; харак¬
теризира;, -ние; облика ее нещо;
5. иaвиeчe-e;; избирам (за длъжност
и др.); itг.У. ипргмдам; р^поргм—п;
сп (üBer niw. (Akk) с ненл); пб(мee'
—0,, норам, накарвам (кя«;.; —а неп-
та—и нещо);
Das GescieiK Ist Tü- Ite besTleet
Пода)’къо е за еего;
Das Älter ciucs Bauwerks - Опрел/-
оя; -ъаpeуooп ле посорейна;
Ü1nr strne Ze|i - pпзлo)гмeпм се с
-тг;етс си.
Bistleet adj 1. опр/дго/и, усталс-
впя; 2. peшнoe-eи, натегсричгн; 3. adv
сигурно, положително, непременно;
без стмe/ниn;
Zur -eu Zell В cн)гдгoeиc-c (пpe-
ч(иcтc; време;
Lieg Du- -n A-ilOei Опрел/оит/лек
чоее;
Ein ПоПСсПиг, aBcu -мг Ton Учтив,
ес кeтгг;pзеeи оля;
Er W1-U - Erfolg liBii Той сигурно
ще има успех.
Bistiemttili / o.Pl. 1. кameгcpзч-
нcс0; реши-е-есст, т-ъ)дcут; 2. си¬
гурност, увер/есст пoooмл-e-иoст;
Eiw. (Akk) eit der eötCgcu - bctzup*
len Твърдя нено с нужната нeoeг0'
)нчиoуа;
Mit - Със сигурност, с пoo;клт/o*
лост.
BesStcnieinug' -ee 1. иe)eмeeнe; ее-
редба, разпсрем-пие; Tech Pl пра—и-
oa; лор;и, псoo-лn; 2. oпpnд/oииe;
пстeиo-яaeк/ (на aTe;/, щeин и -)•);
3. дгаикнцлn; опред/лелие; 4. пред-
иaаиeе/из/; 5. лp/лoлтг-/oгиз/,
ст-бe, участ;
Nzcl lei geltielen *eл По д/йст-
вниите peзпc)(-аз;
Lieg AdverBiali - Öаутcnmгoут-eиc
псясненип.
Bestimeuigsiatinof т пc)e'M/стo-
иcакeеeннe.
Bestimmungsgemäß adv уттoeунc ис-
реж-еегтс.
Bistieeunesort т мeутcнaвиaег'
ние.
Bcpilmeuuesuo-T п Lirg ллpeдeли-
аеока еума (нът-лят нcмлcиeиa а:
с-скна -умe;.
Bgstlelstuieg/p/eKoae, лой-есброте
постижение;
Sciuc - üBn-t-nffie Пc-cб)naeм уoб-
стaeиля си рекорл.
Bestmöglich adj в^/з;;жнс най-до¬
бър.
Bestrafen sw-У- hE le.V яаонз—ом
(ecgei ctu. (Geegi/niir nlu. (Akk) за не-
Ho);
JmUn. wegen DieBstaHIs mir 3
Moniten Hifi - Наказвам ляното за
крамба с 3 месеца aат-cp.
BinSr-ainie |/ -сп eeкeaаeнe.
best-allee sw.V. hb tl-У- 1. cттn-a
(уoтнщ/); cу-гтя-a (оампо); 2. Mvd
cблъе-aм; иeгpn-a;;
Ein GcsCheür - Лекувам язва с об-
лъч-але.
Bist-allung / -en Mvd облъчване;
Tech облъчване, (eлгкm)oииe; бом¬
бардировка.
BestraHIungsdosis / -cаa лбoтевaнe.
Bestrahlungstherapie / лъчева тера¬
пия, oъч(oгегизe.
Bestruien п O.PL стр/;гм, усилие;
Scie - Erfolg zu lihun Стp/м/ктm
му до постигне успех.
^MsT-ebl adj ie: ~ pcle, etw. zu 1—11-
chen стпpen сп, мъча се да ллстнrна
н/ио.
BeSrebirngg, -тг meist Pl. пуиoн(.
hestreiclee üгr-У. hb ir-У. 1. иа;ез-
-;;, ^0)—;; (с боя и gp.); 2. Mil
обстрел-е;;
Das Broi eil Butler - Намазвам х-И'
ба с масло;
Einen Ziue eli Fi-Bc - Бcялну—aм
ограда.
bcstrcIKii sw.V hb tг-У- нa)cллaл-
тем дейност със стaекe;
Die Fabrik ~ Спирам работете въ—
фабрика със стaекe.
Bestreiten urr-У. hb tг-У- 1. оспор’
-ом (твърдение); co)иепм; 2. покри¬
вам, ^0!^, (разноски);
Jede. das Reclt auf FuellelT - Oc-
пса-а; някому лтa-c-c не Илиелc;
сасбода;
Dee LebensunterhalT seihst - №—’)-
139
DEUTT>CH--ULGWllSCHE& WÖRTEßßUCH
hiloeuu
мн; ee сом.
hustuiuoeiirt adj c янй-дсбрс pc-
;;;e.
Bestruuiu sw.V. hb ir.V. пoслн—eм (c
пястк, със захар и ep.).
icsIrlcOiu sw. И hb ir.У. 1. пл/ия-
-;,, обайвпм, 0^—0, а ,)/.!’
те си; 2. поето (за iM-oo; сг,eйут-
-; и др.).
bislгmmpfi adj обу- с чорап, а чо¬
рап.
1111^^1 adj 1. уoнсaи, у;пяИ; изу¬
мея; 2. )aзу-pcгЯ; у;yeИ; обърнси;
Ühur die To( dcs FreunUcs i|ef ~ pc|i
Дъобснс пoтp/у/и съм CT умтaттп
ec пpзя-e-я си.
Bestseller т. - агутугoъp (лой-тър-
у/кa неипа и gp.).
Bnstückii sw. V. hb tr. V. съоръжо-см,
оборудвам, уиcб—n-a;, oбао—eж—aм.
ieptücOi adj cааe—г—/и, сноб—eЛ; с
богат избор;
Das Gen^lhäft Ist eil Wauuu reich ~
Мaгaвииът и;; богат избор еа стоки.
bistotiMi sw-У- hb tr.У. уиaадn-aм,
обза-ем—ам със столове.
bestürmen sw-У. hb tr.V. 1. л6у;ж-
—а;, oбсип-aм; 00^-0; (някого с
етпacуи и др.); ле cсoa-n, на мира;
2. vvearlter1г^япаaлcа, щyпРMгпвм, ата¬
кувам.
BtsSTü-!zugg' о.Р1. сoиувннn, смуще¬
ние, cб’aкcя;уT; потрес;
In - geraten Ивлaлaа а пcлn;c сму-
нeнлe; сбърн—н; сп.
Besuch т, -е 1. нcуeнeннn; виаиoн;
2. пcуа; пости;
Jede. iiiin - abstattin Пcуeщa-aм
иинcтл, пра—я пос/и/ние някому;
Ein оТПшмПмг - Офлщлпллл пoу/нг-
ние; oалцинлиа виаитa;
~ habeu Имам пости;
Zu ~ bei jedm. seil На гости съм
при някого;
Ein iolur ~ Виулчaйш(н; rлсo(и;.
Besuchie sw.V. hb ll-У. 1. пcугщa'
вам; иa—/уаn-aа (нpнnтe-, бcoгн;;
2. ходя (на концерт, -готът); 3. лcуг*
иа—ам (училище, курс);
Die Scluie - Ходя на уеиoищe; уче¬
ник съм;
Din Vorlesung war gut insucti Лек-
щзятa беше добре пoсemeиa•
Besucher т, -1. посетител; 2. EDV
^^озвон Интернет.
Besucherin / -пеп нлуeтлтeлнa.
BesuchserlauBnls / )aаpгшгнзг зн
лoсeигинe, увзк—aл( (а 6;;язцa,
затвор).
Besuelslag т при/мпя ден; ден за
нcсnиeилn, сaлжлaиe (а бо-лицо).
Besuchszeit / паи/ми; Bpe;/, яре’
м/ за свиклане.
Besuclszieeer п приемис; сноол.
hisminiu sw.У hb lr.У. 1. изщон—о,;
вeатpсn-eа; 2. geh осе-ганя—нм,
0^'0;—;;
JMUs. AgUeuKie - Осов/рия—а; не¬
чия памет.
Buiagl adj geh стар, в напр/—неон
-тзpпут.
Betanken sw.V. hb tr.У. Tech acpeж'
дам, пъ-нn с гориво (сн;с;/т, иола).
BetasTei е V. hb ir. V спип—о;; Mvd
нпoпиpо;.
Betätlgie sw. V. hb ir. V Tech зе-аим’
-см, при-гж—ом а eeйствиe; пуснем
а —eйутвиг; ул)c-on-cм; обслужва;;
sici ~ залимо—о; се, работя; вземем
участие;
Die Hupe - НaтзУkO; нoaкуoнн;
Sich poililscl ~ Зaинао-п; сп с по-
оитиен.
Betältceuge/ -en 1. дейност нназе*
нссо, paалтa; уеaстлe; 2. Tech нтн'
япмднне в действие, аaлвиквcн(; пус¬
кане; упpa-oя-aи(; сбсоуж—ннп;
Wissenschaftliche - Научно дейност;
AuTomaTlscHe ~ Автc;eoзенc аeд'
—имипяе.
Bitätiguigsfiii п лo-e ис —гйствзe;
уа/pe нп лая—п.
Betätigungspcnairi- т Tech османдеи
пa/нту-cч.
Beläliguigppctalilifii /Tech «омае’
—яс табло.
Bii|mBiu sw-У- hb tг-У- 1. упоявам,
у^^йвн;; лpз-ъня-a; (60000); 2. зс-
майвам, вcшe;гтnaaм; 3. заглуша¬
вам (гласи на съ-гсого си);
Mvd ÖuT’|cn -■Пp'aвn местна ут1;йнс;
Der Duft Bilrubi eich Ароматът ;г
упойва;
Sellin Kummer tu Alkohol ~ У—о-
вn, тте-огите си в алкохол.
ritämBcud adj 1. оглушит/оеи; 2. зн’
шг;eтn—ии (удар); 3. упойващ, нар’
кoтиеeн.
Betäubung / -er 1. зc;aй-aи(; зн-
mгмe-n—пнe; aц/н/и(илг; 2. обез¬
боляване, притъпя-пяе (на белен);
3. МеТ ннcpнoв; ^0x0.
Ö-l’icnu - Местно ^ойкп.
Betä.uBuujseIitii п Med обезбооя-
всио (нapkcтзеиc) уaeдствo.
Betbaik / пейни (стол) а църквата
за к;-/илеnи/ при молитва.
BetBruUeu т pejor фарисей, лице’
;ереи бетс;;;ец.
Bule / o.Pl. Boi ц—енол;
Rote - Чгр—ело щ—гк;c.
1111111/11, pich sw.V. hE пеeуm—aм,
взема; пепсoзг (au etw. (Dat) е ке-
що); tr. V провя иnkoгo уеастиик е
игщс;
Sici an Uer Diskussion - Участвам
a aнукууиnтc.
Beteill/ti m)f, -п, -п пеaсаинк;
учaсoниеka.
BeitUlifguu/' -еп участие;
Uuier дмгСедмг - При у;aбc учас¬
тие;
SlaiillchM - Държо-ис участие (-
чнс-ио H)ГДH)Зn-ЗГ;.
Buten sw-У. hb itl-У- 1. ,0— се (еи
бега); 2. чето молитва;
Zu Gott - Млоя се ео Бога;
Für einen KuaiOiu - Меля се зн бо-
-ее;
Um Re/nn ~ Моля сп зп лъжа.
Bilnuuru sw,У, hb lr,У, увгpn—a,
(-т)мгут—гнo;; плoaзтc а-тp—n;
0’-;; сп;
Seiuc Uesctuid - Кълне с/, чп съ,
н/—лиeи;
Uuleu T-Inie - ¥—/)—, л)/а
сълзи.
Bettuueuuei/ -еп у—(peязг, e;/тв;•
Bilextiu sw.У. ■ hE Ii.V ec6;—nм
т/нсг (към скл;кл, к;pтинкл;; пи¬
ша -гост (към музина).
Bititilu sw-У- hb tr.V. 1. oаeтл;—и-
-;;; 2. тл-пoп—eм;
Eleen File - С-нгн; заглави/ не
фил;;
Jein. (eil) P-ofissor - Обръща;
се нъ; някого с титлата пpoа/сo);
umg JeUu. (eit) Blödmauu ~ Нари¬
чам няного “^№0”.
Beton [Ьм'1ог|; Bm'1o:u; be'lö:] m o.Pl.
бется;
- miscUce Бърна; бетон.
BitfindicOi / Tech бе-;яеие иас-
аиоеп.
betonen sw.V. hb il-У- 1. изтъквам,
Biioeferlt|ieil
псдчероа-а;; 2, Ling поставям плc-
рение;
Ict hihi uieUirhoil Betont dass...
Неведнъж съм иаmтк-пo, че,..;
Eie Wort faisct - Пcутa—n; иeн)C'
виоео уaapeнз( на дума.
BetaiTerligtell т Tech бетонов еле-
;/ка (за мcнтaжи; с-poзтe;ств;).
hiioefuree ш И hb ir. V'. б(тcинaaм.
0111101011 т pejor пс;я;е грозно
сптсеа ст бетон.
Buioukopf т pejoe ицнмleптгнaя тон-
ас ('зи пoллmлк; функционер).
BcToielpcUmzscUiec / 6(тллo6тp’
кaекa•
hitout adj н;леnтmон;
- uzciläppl/ Пcдег)тпиc небрежен;
MIT -мг HöflictOiii С нoaег)-cиa
(нpeуaeoнчeнa) уетивcуo.
BitOutM-maßMu adv лoде/a-ояc,
умзшл(иC; съаяaтe;яo.
Belonuig f -er 1. Ling уeотnкиe;
акцент; зит;иcщзn; 2. заoтkвоя(;
подчертаване (иа л)cб;г; и др.).
Bntouuüstc f pejor бетонна нпстн*
ня (пеaс-ък, пpa—уки каортоо с бе¬
тонни упpe—з и ;а;нс ресаи-го-
иoст;.
betören sw.У. hE Ir.V. зcу;гня-aм;
cнoз-eа; 0,00—0,, oаогьoу-eа,
у’блоанn—см;
Ein -dir Duft Омайвано, упой—п-
ио ухание;
Ein -dis Angebot С’блозни-е;нс
нpгдo;жeeи(.
Bttraell т o.PL ir: niw. (Akk) ie -
zielen взема; еещо под виимcнлn;
с’сбрсзявсм сп с нещо;
Fü- eiw (Akk) tu - komeee СтовcM;
н;дхaдяи съм за нещо;
Eiu. (Ahh) außer - lassen He aаn-
ма; игно под aии;aинe• е/ обръ¬
ща; влимание ли нещо.
bei-acltee мК hE Ii.V. 1. ризтлеж-
—о;; гледом, наблюдавам, съаe)щи'
—им; 2. üEerle pпвг;eждaм; обсъм’
-;;; 3. учиmим, умnтa; (als eiu. зн
нещо);
Eiu. (Akk) Ci aller Rule - Разгоем-
—ам, oбутмaaм нещо у’—уeм спс’
нейко;
Ich ВмТгасПТм cs als eeien PfllcHt
Считам за свой д’-п.
BeTraciier т. - наблюдател, стзeт'
щотeo.
саршсгг
bci-äctillcl adj аниенo(;гн, дес’
го гc;n,; adv зиaентгoиo, лоса;
много;
Die P-iIse - ertöliu Повишавам
внaеи-(oнл ц(eнo(;
Um ein BeträcHTlichus Много, зно-
чите-е;.
BetracUiueg f -en 1. paзгoeклaнe;
либлюдавиеп, нобоюаение; утаe)цc'
еие; 2. cбстмлонn; pпапл/мecи/ (ho
пробое;); pозмиmoeинn, )озмзуъo;
Bei näherer ~ Плгпеелстс oт6oзв;;
-eu übe- nie. (Akk) aisicilci Миу-
^—, рпзмитоявпм върху еещо.
BeTrachtungswelse f ничии еа paа*
пo/ж—aкe; ис ухвищонe•
BelracitUiugiwCnOei т ъгъл, от нсй-
тс се тозгнeждо нено.
Betrag т. Beiräge сума;
Dun - von 100 DM доИсе Плаиам
сумата от 100 морни;
Hoti Bilurge üBereilscn Пт/в/ж-
до, псогми суми.
Betragen, uer.У. hb tr.V. -’з;иаcм
ни, правя (зо у;гтк0; рсзилсни) {k^vin
Passiv!);
Die Reehiuig heiräjt 40 Mauk Смет¬
ката прави, —ъв;лзc на 40 мирни;
Diu Eutfireueg zue ВаПеПоТ Вм-
1-1/1 500 е Розуocnизe-c ле гетата
е 500 м.
Bil-a/eu2, sict üгr.У. hb -’тка се
(добре, зое);
Sici iiPlreUig - Държа се o)3-
-ичио.
Bcirzgnu e o.Pl. дърмсип, поведе’
ние.
Biiragteseolc f лщeннa за поведе¬
ние (ле уеeннк).
111-^11 sw-У. hb lr.У. geh възла¬
гам, л;вгpn-cм;
geh Jmln. eil einem Auftrag - Въз-
лапам пopте(eз( иа ник;r;;
JeUu. mit einem Ami - Възлагам
нcсo HC ИЯKCПO; HCB()Я-0M №00,^
нoуo; сoпмбa•
Bitrzne-e swK hb ii.V оплаквам
Ин;кcйнзк), кaoen, скърбя (пс иn-
ooro).
Bilräufili sw-У- hb ir.V. накапаем,
лип)ЪУkвaм.
hiiunff präp (Akk) Admin AEk Belr.
отнесло, във в)’ако с, по omeome-
яип еа, но се насее до;
Bein. Itr Sctriihni voe 12.06. От-
140
нося; нисм;тc ви от 12.06.
Betroffen ünr.У. hb Ii.V. 1. отеася
се (л; някого, нпио), засяга; 2. зс-
уnгaM; нpзезиявпм -ушенна мъко;
Die Frage BilrlTl lue Scnu1uutir*
richt Този въпрос се c-нaсn —с обу¬
чението d учиоище;
Sein Unglück lat mich шИсТИ be¬
troffen Нeиaутзe-c му дълбоко ме
)eв-тляувa;
Was mCch Betrifft Що се ;тнaуn —;
;гие.
BctruTfeed adj 1. уъ;тa/-eИ; въпро¬
сен; 2. coнcун;; по o-Homerne ec,
във B)таkо с;
Diu -tu Personen Въпросните oнщa.
Betreffs peäp (Gem) Admir cтиcун;;
по соелшелие еи;
Admir - Ilris Antrags auf Gehaltser¬
höhung teile Ich Itncu mil, dass... От¬
несло молбата ви зп повишение ни
вaнoaтaто ви уведомявам, че...
Betreiben uel.У. hb Ii.V. 1. уптам’
лява; (професия, занаят), аaии;0’
-ем се с нещо; 2. н)лe—ижaоа^, уреж-
лем (-тн);с), тзепм по ^(.—0,(00
(ле еещо), старая се —а постигна ке-
що; 3. Tech зал-ижва; (мотика);
Eie GewM-Bn - Въртя вaноиT; апни-
мп—нм сп със воиaят;
Fußball - Тpeлнтa; футбол.
Bctuclhue п o.Pl. im: auf jeds. ~ (Uli)
по кечип иaс-лnaaнг; по еечий по-
езe.
Betreiber т, - еca(H; зcнз;a-aщ се
с HeHO, упражеяван дадели п)cаe*
сли; зиниno.
Betreßt Bet^r^ssl adj обш,т с гал;’
яи (пилфoтми)•
Betreten une,У. hb il.У. 1. уаъл-
аам (ис, п; и/ис), ходя (по игис);
2. влизам (а нпно);
Ein Ziemer - Влиза; а стоя;
Das Buireieu des Rasens ist verboten!
Холгиетс по ор/интн е забранено!
ВмТгпТме adj 1. смутеи, нeoo—тк,
с-исик; 2. ут’пкин (път);
ECu -es Sclwnlgui Неловко мъoеп-
еие;
~ Iäclcle Усмихвам се смутено.
helireucu mV hb Ii.V. 1. прямо се
(за някого), г;е—с;; 2. сбс-умис,
(пътници в сс;олет и др.); 3. T’«;-
веля (прогот);
Kranke - Грима с/ зс болки;
141
DEUTSCtllDLGdßlSCtlffS WÖQTWßßUCll
BeirügMrlscn
Eine DIploea-hnll ->■ Ръководя дип¬
ломи- тсбето;
Ausiäidlscni Gäste - При-ружн-см
чукe/уmтaккл rcуал.
Betreue- т. - oтпc-O)лзe (ис ту-
)цу-иеeсka група и др.); прилтуки-
оео (нн e/onпищлл и —T;);
Wipscupcnafliictc- - Научен р’к;-
-о-итео.
Bet-nuuug / O.PL 1. o6уoук—cлe,
грими; 2. приерумс—сип (ес тптнс'
ти и др.).
Bitrlul т, -е 1. заве—, аa6)зec;
л)(дн)зnанe; 2. с.Р/. работа (в за¬
вод и др.); работа, ф^ецнонирикп
(ни cпcта-птc и лр.); 3. оживление;
д—лжeнлг (пс улици и лр.);
Ein prcvttMr/ptait’Ccler - Чнстис/
—ърмн-но п)eдп)нnmлe;
In - putzin Пуска; а движение (а
гкун;ce-aцзn;;
Außee- setzie Сни)пм работете не
;aшзнc;
Soneligp lir-РсПТ auf ine Batutof
iroöir - В нед/они дни не парете
цари ro;n,o далмeилe/лки—лnкнe.
BMlrtuBsihtiilueg / н)oиз-oдуа-ги
цех.
letrinhsze adj де/к, -ктлвnH; усър’
—еи, птeдпaл/мчн-.
BurrlubpangiUörigc т/, п, -п раб;’
оен(с) в аc-;e; нтn—нтнианe.
BMrjeliPzIeitiiuuä упътвале, )’<;-
в;лУт-C; лис-)пкщия зп гkупллaтп'
ция/cбслпмaaи/.
Bit-IuBsi-BMile- т работник е вп*
—;Л; птeeптлnтлn; aлтмc.
BetrieBsBerelt adj а у’утcяилe ис
г«^;--^;!!;- (пускове) пето—-
яост.
BitriulsBIinU adj сляп зп грешни и
лe—еутarъщн а ребе-ста си.
BMlrCiBplaluu rue Pl, гксплоатн-
щлеииc хa)ceт/aлуалкa (нс уред).
IctrinBsnigin adj нтзяcд;гжaщ нн
съответло птгдптиnтзe;
Ein -ns ErioInugslMlm Пoез—ис
стоиция ис дндпнс нтeллтзя-нe•
Betriubsfrilg adj готов —а вогзе е
(купллcтaщия.
hitriMbsTreel adj Admir иeп)ли-e*
-екни към нтгдлтиnтиeтc, втнm/H;
чума.
Betu|nhsnаTrpT1IcnieIГpIcniгuue /
зпуттaхc-плг на работниците за
умnгн'a на птгдптииаиeтo,
^^l^rK^BsluUiBir т сcбу--гяиe нс
птeдптиnoиe.
BilrCeBsIeleuu adj Admir въ-а/шек
(е нaгллтиnтнгтo);
Eiu. - re/nin Утемеем нено в ром¬
еите ис п)nлн)лnтнem;.
Bct-CtbsOapiiil п оборотен «опитно
(не предприятие).
Bei-tubsOilea л o.PL. работна ат¬
мосфера.
ВеТ-СмВркорТсп rur Pl. птcззв;ду-’
вени разходи.
BcrriuBsOrinOinKapsi / зeтc-яccсЗ’
тури/поие еаса ис птn—п)ия-лemo•
Bitriuipleiter т зовемеон лтoнЗ’
-c—ут-o-o; oeхничeснн директор (нн
зс—о—).
ВмТ-СмВрткТе’ rur PL 1. сборстни
УT/дутвe; 2. н)cнз—oeу-—ги мете’
риео; 3. с)e—ут—e зс нтoнз—oeутвo;
4. технологично оборудване.
Bet-Iehspiae т птoлавcлуmв/и пося
ли птeлнтзnтзe.
BitrInipp-aOriKum п нтoзз-cдс--e’
не пacк-лкa.
Bit-itBsrai т тибcmнле/скл съвет.
Bitrlihsrat
В Германия работническите
съвети могат да сс организират
във фирми и предприятия от нс
по-малко от петима работници.,
а задачата им е да защитават
интересите на работниците и
да ги представят при вземане на
важни решения.
ВсТг|еВргеиТе/добавен къ; ппясия-
—а, давала от н)/дп)лnтиeт;.
BitriebsseluTz т 1. зс-оасно охрс-
но; 2. тру—свн б/зoпиуиoуm.
Bil-tuBssIcter adj сигурен (бnаoни-
сек) по -рп;е нс /eсnъoит;щня, тех¬
нически безопасен.
BeTrleBssichM-hell / oPL техничес¬
ка 6(зoнaсн;ст.
BdirneBsStohouuS'1. нтnнтс—ииe ни
птcиа-;лс-вгизи процес; 2. нтeуу-
тce;-n-cнe ис дaлжгил/тo (а жглeв-
ниците).
BetrieBsstoff т сутcвзeи; потиис.
BeirlMbssyptue п EDV cнгтcцзcн’
ис сзстe;c (а ззезу;нтnoиaтa тех-
кнки)•
Betrleisuufzil т игщасогн соучсй
по време нс производствения про¬
цес; нт;иaв;лс-вгиc зooнcoпки.
Bet-CмBsveмuptlmeuuug' п);нз-oлст'
век; у’6тнннe (съaeнинлn).
BelritBsuirl т слeщннoнут по ино-
ecмнкc и ;тпaиззcщзn нс пт;лввoe-
саесто.
BitrinBpuirtPctaftpietrc / о.Р1 коу’
нн зс знcнc;икc-c и oтгaниапщзnтa
ес птоиз-о-ст-с-о.
butrCeOiu, sici uriy. h) напивам см;
Sich aus Kueme- - №^—0; cc от
;ъкн.
beiroTfee adj 1. у;ияи, слисая; сму¬
тен, объркан (voe eiw (Dai) ст ле-
ио); 2. вeуerлнт (üBer niw. (.Akk) ст
нгщо);
Ein -es Gesicit machte Провя сму-
т/ки; сб’ткспс аизилиc;ни.
BetuofTeunill / o.PL у;пигяз/,
c6’тe-cи(; сoцувcи/.
bel-übnu sw.У- hE ii.V. geh veraltend
cгcтчивaM; латъмн—см; sici - geh,
veralTend cгл)еe—cм ee, лстъко-н,
ce (üBer сТе. (Ahk) ст нено).
BcTrüBlich adj оъмек, печноек, ле-
нpгултcи.
Btt-üBIIchc-uilsu adv за уъжнлeннe•
Bettrubniis/ -je Уk)т6; п/чно, огор¬
чение.
bet-üht adj тъкnИ; HarbM/H опеча¬
лен, скръбен.
BeTrug т, Betrüge из;-;-, моше’
ничгутв;;
Ein MlellcUer - Съпружеска иаe(’
вяра;
Ein frommer - Боспсроаис -’кс;
Eleen - lugctiu/vcrIiBce Върша из¬
мама.
BeirUgte uniV. hb ll-У. 1. мамя, на¬
,;;-;,, нанптa-a; (um ciu. (Akk)
по ;тecшeнзe нс лещо); 2. ;cмя; из’
нeвгтn-cм (mit jelm. с нnнcrл;; steh
- лъки себе си уe;cзcoъп-a; се;
JmUe. ne 100 Mark - Измам-нм
нnкoг; със 100 ;нрои;
Er tat seine Frau eit llrur FrnuuUlu
betrogen Той иaлeвeти на мело си с
нтиитe;kнтн й.
Betrüger т, - измамник мошеник.
Bjtrugeeric/ -еп ;omeилчeс-—;; из¬
мама.
belrügerlscn adj мcшeничeукH; из’
;cмниегсeЗ; лъжли—.
111^1011
GABEROFF
142
BitrugOiu adj пиян;
Völlig ~ Нопъоис плnк.
BitruukuuM mf -m, -п пиян чсие«,
нииe; пияно жена.
Betl п, -еп I. легло, оргиат; нcуoe'
оя; 2. пухена a--н-ки; 3. норито ис
река; 4. Tech лc—у-a-нa; пс—осжкн;
Das - eichen Оправя, оепоото;
Zu ~ giliu Оти-н; —а спя, ;n-
.-, си;
Das Kiel zu - bringcu С-нгом де¬
тето —а унл;
Das ~ nüiie Пазя у-eи-н, -гмн бо¬
лен.
011111^1 т бепъо за легло, спно-
но бельс.
Bettcouch J дз-cи (който слуки и
като легло).
BcitUicOe f вe-з—н;; пооти—ео за
о/пос.
bctTMlire -aej беден натс просян.
BitiMlul f -еп лтoугнг; н)oулn.
BeTteleöicn т монах (от орд/н,
който се иадъ)мa от н;лanнзя).
htllulu sw.V. hb itl-У. 1. лтcуn (um
etw. (Akh) за нено); 2. ;c;n (кcуmcй'
чивл и птcдт;жз-г;eo;.
BeiTlilslaB т geh ir: jelu. an lie ~
brlueeu довемдс; няного —o про-
семки тояги;
Au den ~ kommen Стзre; —o пре¬
сети- тcит-.
BtttMu sw-У. hb le,У. geh vтlr.lvre
слагам ле оегяе;
Den KrauOiu auf las Sola ~ Сла¬
га, (rтлкoл—o) 6o;лии да -егиг ec
—лa-и;;
geh Jede. zur letzten Rute ~ Поп-
т(б-а; никoгo;
Wie man sici hiltet, so lie/t man Hi
есои;т; си ллутг;гш; ни -ceo-c ще
-емиш;
umg Er ua- elctl auf Rosen gcBuTtul
Жи—стът му не беше -ек, е/ -’)—(’
ше по ;ед и миу;c.
BnttMumangci т о.Р1. нe—oутлr еа
оег-с (в хоого, болници).
Bettgiscllcllc J ерея-тлс история
(сексуална н-нл-юрс).
Betllupferi п südd umg нещо у;н—-
но, даване на —гца н)гди onп-н/.
Beltlägirig adj ir: - suln на -епол
съ;, бооен съм.
BttlizOiu п лелея чаршаф.
ВеШекШге f тнв—;eкcoeoлo еeтз*
во за преди лягане.
Bettler т, - н)oуик.
Bctrnaspnu п o.Pl. Mvd ииплк;в;иe
(наути); (нут(зиу.
Butiurpser т човек (лnтn;; напика¬
вай се лнсън.
Bettpfanne / по—оогс.
Bgttranl т ръб (epcH) нс ере—нтс.
BnTtuuti J oPL ir: jede. ~ eIгord'
neu н)г—лиувc; никлму' ео леки, —c
ee у-c-a от оепоото.
Bnttpctucri / umg ir: die nötiji ~
labeu готов съм зс сън, кою;см за
сън (най-ч/сте поро—и изпит с-кс-
хсл).
BnTrsziUi J еротично, к)г-стеа ущe-
ка (—’— фил; и -р.).
Betlnci BiTttuct п есоеи чаршаф.
Bctteoгiмjм- т eн;нмег за пред
етг-оос.
BetTwäsche J o.Pl. ^--,0 бгльо.
Ве^сит adj umg aн;cмeH; имотен,
миете бспат.
Bilniicn adj 1. споелеи, бн—гя;
2. нeуттенc грижовен.
BeTupfie sw.V. hb ii.V. 1. зaптут'
ря; с точни; 2. -леосве; о/ко;
Die Wuulu mit Waili ~ Иаезуoвc;
лен; роино- с памук;
Den Muui eii eluer Serviette ~ Из-
0)—; путнтc си със уcoаnткa.
Beueee sw.V hb le.V. 1. лавгмдс;;
св/мен;, скланям; у-звc; (кo;янC;
)ткa); 2. сло;—; (гoа—0У-; -соя);
3. Jur зз-тт-a;, заoлнеaвc; (аckO’
е); 4. Lieg уптипcм (п;cт;;;; унoc-
иям (утщгуm-з-гoиc име); 5. соноо-
ия—см (лъчи); sich - 1. исвгждн; се
(üBur jelg./eie. (Akk) нае никoп;/нe'
ио); 2. нoдеикя-н; се (еТе. (Dal) нс
нещо); н)ek;cиnм глава; нтeнлaия;
сп, ^/—0; —рст (jeim• пред ия-
кого);
Sich lem Gipetz - Пo—езлnac; се
ес знолла;
Voe Alter gehengt Прегърбен, при¬
веден ст тгжесота ео пелините.
bnugsae adj veralt нтз;ититeлгн.
Beugung f -er 1. ис—еждсне; свн'
--;/, нтгпт-аиг; 2. Jur нв—т)тaиг,
заoneеe-аи( (нс анkoнa;; 3. Lieg
сптежение; ун;oлeлзn; 4. Phys —ла'
танция.
B/ti’t f -п 1. Mvd пo—у-лиa; щнщи’
нп; 2. лалутнкc иои aл;т6интниa (нс
пред;/- -слг—сoвзг ^0)).
Beulinpisl f o.Pl. Med 6п6oяяa-
еп,a•
huullg adj лcктзт с пе—пmнни, нн •
буци.
heugrulljeu sw.V hE lr-У- oбeап;-
00—;, раз-ре-ом-нм; sich ~ бгaпo'.
нея сг, -ре-ока се;
SicU uc/ci eieer Kraukliii ~ Об/з-
пokcn-aм се, тте-ома сг н;тcдз аa'
6c;n-aяe.
Beuu-unigieU adj -ae-;жгH; об/з’
поксит/о/я.
Biuiruligung f -сп -т(—oпa; бeа'
нckoйуm-o.
hiu-Ougluu sw. V hE ir. V. дcкп;ги’
тирам, пдcу-;вeтn-a; с есеумелт;
Etu. (Akk) golzrCiil ~ Зaв(тn—нм ле-
щс лет-рипонс;
Elui Geiu-1 - №gc-a; ceo зс рск-
—ние.
BeurlauBie sw.V hb tl-У. 1. пускам
в отпуск; —е—а; отпуск; 2. освобож¬
дава, вр/меня; от —;тжи;ут;
Din AugiPtelilM wurde Bis zu- Klä¬
rung Ue- Angelegenheit BeurlauBi Слу¬
жителят бе cу-c6c—гя ст —oтжлoуa
до наnсия-аиг ис с-учая.
B^i^i^ii^i^i^i^u^ei/ -сп отпусн.
iimuTiiIcu sw-У. hE Ir.У. лтeц(ия'
—ом; съдя (зс иикcтo) (uact eiu. (Dal)
по HeHo);
JmUe. uzcl siiuin Liisruujiu ~
Птгщгиn-aм някого според пoу-з-
кеиия-с му.
Bjurteiiuiel/ -еп 1. преценка; 2.от-
вив, критина, рецензия;
Elie dliupTlicti - Служебна пре¬
ценка.
BMurlil’uegpeißplih т критерий за
оценкс, преценна.
Beuschel п ösleei nуoз( от бя; -роб
и сърце.
BjMutiMi/ оЯ. 1. нonчкн; Mil нлячкC;
трофей; 2. мертво;
Sici Ule ~ aufiillMU Псе/оя;е си
пonеkaтa;
' Dis Scliff wurde iluc - des Orkans
Корабът стаио мерт—с ис урагана.
Beute./ -п lardsch 1. нощви; 2. но-
шериие.
1^11/1^1/ adj ко—ги зс н;яенa;
у-аъ—ги, сочен.
B/ulel т, -1. -отби, торбичка; не-
сия; 2. Zool №-00)1;;- торба;
DEUTSCH-DULCAPlSCHES WÖPTEßßUCH
143
umg Jeds. - ist leer Нечия кeунn c
нaaаиa (яяма пcaн;;
umg (Tief) Ci Uie - grilTun müssci
Бърна, —тл6oкo е кгузn-а си, -)n6-
вс е- похарча много пори;
umg Etu. reißt liu Loci in lun -
Н/ио уттп-a място пcтз.
Buulciu sw.V. hE Ii.V. ie: umg vom
Lehen laui gihiulcit werden измъчен
съм ст ки—отс.
BeuliipctuilUi- т veralt лкeбеия.
Beuteltier п Zoo. двуу-);биO; тор-
6/утo ми—отно.
bevölkern sm'.V. hE lr-У. 1. нcу/oя-
—ам (cб;aу-;; вaуг;вa; (с хc)C; ми-
вooни;; 2. залтo-н, (с хора);
Vielt Tourisiiu ~ Uli Si-aßin Uur
SizUi Миого -утзутн залт;-a- ули¬
ците нс прн—о.
Bevelkoeuugg; -еп иcуe;гилг.
BмeölkeпlпgsaBпitmi J ио;ооя—н-
ие броя но иeуг;гиз(oc.
BeviönoeuueiddlCteM/ о.Р1. тъсоето
ис иcу/;/илeтc.
Bevölkerungsexplosion / лг;cптcа'
сеи —ати—.
^^'^(^l’^i^i^r^i^i^f^i^l^i^itisilO / eeмcгaнау-
нс утcmнутлкa.
Bivölkerungszahl/ о.Р1. брой на ян-
угoгнзг-c.
Bмvölkeгunдpuuuacts т о.Р1. при-
раса иа ннсe;(нзгmo.
Bevollmächtigte mV. hb ir.У. уп’0-
яс;онпвом (zu ctu. (Dal) за нещо).
Bevollmächtigte mlf -п, -п пълнс-
;cинлк; птлиcмcикиеkн.
Bevollmächtigung / -еп упъонс;с-
щсвсие; нтoнc;oинe.
Bevor korj (-)(;() 1. нтгдз дс; 2. ~
uiclT -ленто еп;
Kn-z ~ er aBreisSt,... Молел па/ди
—е отпъту— •..;
~ Uu eicll untirsct-libnn hzpi, Oanusl
Uu es Ulr noel einmal üBi-Iigin ДcкC'
го ee си нcдпиуа;; -се още мск/m
до тнв;иуoнm.
Biv^i^munUen sw-У. h) Тг.У, 1. —’)-
ми под оп/ес (пол пcнгезoe;уa-c);
иcутcйилн (сп/оуи) съ; (ла никoтo);
2. държа се настойнически;
pejoe JeUu. - Държа се нaс-cйиз*
ч/сни с няecтO; не му -е-нм у—o60'
е- еа —гйут-лe.
Bevormundung / -сп опее;, опе¬
кунство, попечи-гост-с, иaу-cйни'
чпст—с.
hiee>гrмct1мu sw.V. hE Ii.V. птивз-
оггитс-а,;
BestieeTc Pi-soeie ~ П)нвл;/гн'
ровем cлтг—глeиз лица.
Bie^r|s1itiu uri.V. hb ilr,У- прел-
стои;
Diu Cleelip-üfuug siili elr noct
bevor Птe—стcз ми изпит по химия.
BivorstihMnl adj пр/естояи;
~е Wallin Пaгeутcnнн ла6caл.
Bevorzugen sw.V. hb lr-У. птг—лC’
ез-eа (иnкcпo ^1— други); аcвc)H'
внтн;, нти-злггзтcвa;;
Tie vor Uie KaTTei ~ Птe—лcезтнм
чай лтe— кафето;
Din Lehre- Bevorzugt die Juijeu vor/
/1/11^1- len MäUclen Учит/оят
фa-oтзазтa ;c;е(тaтc ^1— моми’
еeтa-a.
Bevelruueugä, -еп лтгдпcез-ннe;
aaвoтзззaняг, лтcтeжзaаиe.
ВмиасПме sw-У. hE ii.V. пизn, oxpa-
еявом, б—я•
ВеиасПреи adj oбаcстo;
Mit Moos - Обрасъл с мъх.
BewaaCeugl/ -еп охрана;
Uuliu PclzuTir ~ По— aаузoгиа ох¬
рани.
BiuafTuin sw.V. hb le,У- 1. -ъoтт'
жс—ам; 2. umgscheezh уиaб—n—aм, с’’
еръм;-;,, екипирам; sici ~ -ъоръ-
кнвом се.
ВмеаТТпмТ adj въоръжен; съоръжен;
Scluer - Темел въоръжея, -тcат-
мен —о зъби;
Mit uiuim Haeeir - Въоръжен/
съоръжен с чук.
BewäTTnuei/ -сп 1. о.Р1. въсръмо-
ваке; 2. —ъoтткeилe; сиарям/ние.
Bieahreu sw-У. hb Ii.V 1. зaлaз-a;
(еп-ут-етo си за хумор, унеkейуo’
-иe;; 2. уъхpcиn-aм, аннaз-c;; 3. пс-
ая, лтг—лна-a;; зaнcа-cм, зaктзonм
(vor jmde./ite. (Dal) ет ияecгo/иe'
не); 4. уъхтaяn-aм; опиз—п;, по—-
—ърма; (обичаи);
Die Beldurpctung - Зннeз-нм само-
еблcдaизe;
Dis Andenken an |пЛ1~ Съхраня-
-а; ^0,/;; за няесто.
Bieterin, sici swV'. hE сеиз—а; се
го—гл (лобър), eoнcв—аa се, нтеn-
——;; се дoбтe; опрс-ее-ам ян—гк-
—иаг;
Bewässern
Das MeUIOimeui lai sich Bewährt
Мe—зkн,гя-’т с/ леесзн есте ло¬
бът;
Eu lai sici zis SctauppiMlir Bewährt
Той се —еeeан есте добър актьор.
hcuahrlMileu, pich sw.V. hE cкcавa
сп —ерен, леа-ттмдa-c се, епровдо-
—а сг (п)eлпoocкгилe; слух и ар.);
Die Vermutunj pcliier sici zu ~
Птгллooежгизг-o изглежда се Оказ¬
ва -ярлс.
Bewährl adj нзннтaИ; —екaаaя, про’
—/рея (утг—ут-o;; верен (п)нnm/o;;
Eine ~е MetloUi Ианз-aн ;гте—;
Eiu -мг Ficiezeu Дсеизся уп/щлc'
;зут.
Beealruug / о.Р1. пcаeнг, съхране¬
ние.
Biwähnung/. -еп 1. не--тaжлa-a-
ие, па-ъ)м—a-eлe; проява на пс—-
иост, -оеез-ояг иа ecе/ствc; 2. Jur
псoo—иa н)нуъec;
Eiue Strafe auT/zur - ацри^ме Да-
—ом пс;cвиc присъда, ссъмеем ус’
ое—яе;
- ВеОоеееи Пooпчe—а; ус-о-лс
лaиут—н.
Biuähruugpiript / Jur срок нс ус-
осни- нaзсъ—н; ззнитcтeoги срок.
Buui^l^iruegsli’fi- т лице, ноктас-
оирпис човек с ^.-0-;- присъда пс
поръчение ни ст—а (във ФРГ).
Biuähruugspuoii / лaплтcин/.
Bewaldet adj аалeуeя; горист.
heuäitljiu sw.V. hb ie,У, с-осея-
ве, (яапнa, учебен аaаepзнл);
уптн—n; се (с неие); па/оео-я-пм
(т)П—лcуаз;;
Eiu Problem - Реше—;; п)cб-/M;
уптa-nм сг с пребоем;
Die Pouliou kaue ~ Елин си нвnм-
—а; пo)щзnтc.
BewUlticeuei/ -сп нpгc—oon—eнe,
упта-ииe с нено.
bce^!^<^i^rt adj cбипacИ; миете опи¬
тен, с-г-уи, -обрг зcнезиа-;
Ie Uer GischicllM gut ~ Добре ae-
нoаиат с зсoетзnаC; з;eи позналия
в лбопсттн ли зу-етиятa.
Bewandtnis / meisl im: eli jmde./nlu.
(Dal) lai es lini Besondere ~ втнтO'
сът с ияеоге/игие стои пс особен
ниенн, е пе-особен.
Вмешеге ■sw.V hE ir-У- Lardw hc-
^—0;, по-иаам.
cadeqcff
144
Bewässerung
Bewässerung f -er нaпеnвaнe; 10-
-и-оле.
Bcuässseruugpanlagiu meist Pl, ла-
поитголи стетъжeнзn.
BeuässM-icigsfläcicf поливни поли.
BiWässeniUgsgraini т иннoзmeoна
вода, нaпoзтeoeн конно.
Bewässerungssystem п яспеиоеонс
система.
Bcu£gbar adj нейое моме —а б’—е
евим/н, —-ижлм; пса-имен.
btwt/cii w.K hb Ii.V. 1. аниме,
)оа——лкво;, мъте-м; 2. -топ—-,;
вълнувам; 3. анизмc-a;; sich - л—з-
мн се;
Sici in Ueu frlsclen Lull ~ Двима
сг ис чист aтаaух;
Die Geschiclln lat mich tief Bewegt
Иутoтзя-a —ъ-боне ;e тaвaтoиу-a.
bnuegce (Bewog, bnuogce) uer. V. hb
il-У. н)3—у;вом, скoeиnм (zu eiu.
(Dai) за h/h;), иннорвим еяного до
нaлтa-и нещо;
JeUu. zu- MliarhiCt ~ Полтие-и;
иnкепе -a вземе пеаутзг в -пдгис
дейност.
BnuMjjruid т повод, ;oти-; под¬
буда;
Aus ео-ilisclin Buueairüeiie Оо
;oтa-eз нoaбуaл.
Btueglich adj 1. подвиме,; 2. übeiir
мие, бтта; чe-ттут;
Geistig - scie Има, бърз у;.
BewteliedloIt/ oPl. 1. нoaaлмиcут;
2. übeelr нътrи—инa; клвcут; флек-
сибе-ност.
beuagt adj 1. тeв—тoнпвaн■(гoоу;;
третина; птееп-у-в/и•; 2. емивен
(разговор); 3. 6пa/H; смутен, тaв;и’
рея (—)/,/); 4. бурен (ми-оо, море);
Eiu ~cs Leiin llntiu sici laBiu
Имам бурен живот зад гърба си.
Bewaugugj/ -ме 1. движение; тнв’
лaлжa-я/; 2. (уoщзaoлo, ревелю-
цзеиие и —р.) движение; 3. в’збулa;
в’oнeилn; 4. течение;
In - sniu В а-имени/ с’;; т-аoтn;
вървя (зс мотор и —);;;
In - seizen Пуснем а движение, е
ход; з-лвлквaм;
üEerle Alin Hubel In ~ seizen ОнлT'
—e; вунчки стеасовн;
Eine soziale ~ Сcщл--иo e-лж(*
лие;
Sici ileir ~ ausctilißin Птиут(дн*
иява; се нъ; —идело а-имение,
Веееане/salBlauT т нтoтнчинe; про¬
цес.
Biu<n^l^l^;^J^^гmmt /-липса ес —влгC'
тпоин 0kтз-нoуа.
Bien|iuiuisdrang т леттe6нес- ет
движение, желани/ за д—икение.
Веем? lungsencrgic / oPl. Phys нинп-
тзенн /кe)тни; мия- сила.
Bewegungsfreiheit/o.Pl. с-ебе—о иа
aвлжгинятc•; - свободс нс лeйу--зnma;
Der Bus Blctit uenig - В овте6псо
яя;а roonмa втз;ежиеуo за -виме’
лие;
JeUs. - iinsctrrukiu Отaоиие--ом
н/чия възможност —е е/йсгве УC'
;oсooи-гoлo.
Bewegun/sOrCei т нoвнщзoяян
аейнн.
heueeuegslos adj нeнед—ижeк.
Bcu«n^t^i^l^<^^hMrapIn f Med тaвл—лж-
воне, тоал-ижвcщн терапия.
beweiungsunfällg adj който ee мо¬
ме ae се евими.
bnueiUcn sw.V.. hb ir.V. oпaу-aм.
BewjChi-IuiCieM-i жИ hb ir.У. 1. oe-
—я c -омии; 2. pejri нтгсзoeиo aъв'
х-c-nеом;
pejoe Elucn Autor ~ П)eп—eoлео—ом
похвалите за да-еи автор.
IteMCnen hb leV. сп-ое-о;
(някого, ипио).
Bcwd|s т. -e леkeзотe-утжo;
~e itführeu Привеждам лcкоаc-eo-
ст—н.
BeudisiiifiealMt/Jue утлг6иo след¬
ствие, ут—e6нo aл)nкe.
bcuiHsbar adj лoкaзпгм, нейто мо¬
ме де с/ аонсме.
beuelste uer.У. hb ir-У. 1. —Okeв-пм;
2. пеeоз-ом; ^0—-;; (коеeса—е;;
Math Eie Axiom Oann man nicht -
Акулемa нп сп лекоз-о;
Silecu Mut - Дoкeавом, ^0——-;
у;eooуoаи си.
Bcee<serlteiui/ / Jur уъ6зтcнe ли
дoкозотeoут—и; уъ—(бeе уoeлсoвнe.
Be'eieTne'ГUlu|/ аргументация при’
-ека-ке (прпастоаянп) на леkaвот(-*
сови;
Eine lückenlost ~ ПтoнC; щnooу-нa
aтгп,eнтaщиn.
BewesgrniU т -0—0-, аргумент.
Beweiskette / низ ет лековaтeoст-c.
BiwjdiiKraft / дoкcаaoeoутвгно уи-
оо, п6eди-eoиoуm.
hMueiskrafilg adj —oeeв-aH; с —ека-
аотглс-вгиa си;;; пб/ллтeo/н.
BMuMseatcriai п Jur лековоггoут-
а/е ;отeтзao.
Beweismittel п Jue аргумент, -000’
зеоеост-гие средство; улика.
BeuMseol / oJPL. липса на леkaзо'
огост—а.
Beweisstück п Jur -гщгу--(иo до-
eeзam/oут-o; уоика.
icuuldci urr.V. hb i'ii.V im: es bet/
eil nie. (Dat) - lippce аоде-oля-о,
се, ептоизео-c; се с егне, упитом
леняkтдe;
Es Bet eluir lclclice Sl-ife ~ lasseu
Огpaизеc-aм се с oeea нтзу’ло;
DamiT soll es sein Bewenden haben
С -е-о неон въпросът приключи.
Веес-Вее, sich unl.У. hb 1. кскди-
лe-ут-о;; подавам вcя-лeнз(; моо-
6h (зс т-бото и -р.); 2. кaнлиaaтл'
ре; се (ne ctu. (Akk) за кеие);
Sici lei liuer CoeputerFirea - Кал’
—л—aтутвим за мnсаo а нo;нюттт-
на фирма;
Sich nm -eie Mädchen ~ Поисеао;,
,0— за т’каос на кnке/ ;oмзег;
Sici an Uer Universität ~ Кaялзлeт-
ствам a пкиaeтсл-n-c• ;
Bewerber т. - kaяeндaт Йз; рабо-
--, мгнитбс и -).); претендент (зс
oзтло;.
Beuerberie/ -пеп кaи—лacmк0; пте-
огелгиоеи.
BdUM-iugi/ -er 1. кокeндоoс-в0'
еп; 2. еикеиа-турс; аanao/нн/; мол¬
ба (зс кояeилcтуа-оee;; 3. птелоо-
кение зс женитба;
Eiue - ilnrilcicn Кcидидотутво;,
Bcuerhnegshogcn т аoт;улnт за
kои—зло-ст-ae(, аenвoгeиг.
BcuerBungsscIrilBnn п мo-6a; за¬
явление (зс конлзлaoствaeг;.
Bewerbungsunterlagen meisl PL до-
Hумneтз зс коилндотст-aяe.
Ьеие-Тмп uniV'. hb tr.У. 1. зомгт-
-ам (с ea;’нз и лp•;; 2. нз;cз-о,
Иалл);
JeUu. mit ScHmutz - Окo/вгтявa;;
очерням няного.
biuerkptcliigui sw.У. hb tr-У. урек’
eaм; нaгocуnaом; етпcнзазто;; oст-
игу-вnвa^а, пестзпом;
Wie list Uu cs BiuerOstilligt, so
145
DEUTSCH-BULGARISCHES WÖRTERBUCH
BewußTscIn
schnell niuc GcuiUmigung zu buKoe-
een? Кае пунn ec нooпеиm разт/мп’
еие толкова бързо?
leecricu sw-У- hb ir-У. ещгenво;,
п)/щeнn—ом; нзчзс-яaо; стойност¬
та нс нещо;
Eigen File positiv - Дс—см нo-O'
миоелна сценка нс филм;
Den Aufsatz mit Uer Note “pctr gut”
- П;саa—nм оценка “ми. —o6т)” ни
с•тенн(ннгтo.
Bewertung f, -еп оценяване; ещeн*
на пределна.
BewttUtnugseaßpiah т н)нтe)лл за
oщгикc.
Bcwartuggsskala / оценъчна снcoC;
сесло зс оцеини.
Bewetterung /. -er Bergb прове-тя’
—сне; aeн-лoоциn.
leWteOciesw.И hb tr.У- иомоос—с;,
нс-ивсм.
beuitusenermaßce adv конто бе ао-
еазон;.
Bcuilliacn sw. V. hb Ji. V. Admie 1. от¬
пускам, сесб)—,, тоаaemо-e,,
гоесу-см (азяeяуo—н сре-сова);
2. удовлетворявам (молба);
Dir Universität wi-len neue Siillce
bewilligt Ha пни-eaуиoгто бяха от-
нпснпти нови ;естс.
Bewilligung f.-vr отпуснсне, лаеб-
Tя-оee; гncуувcиe (не суми); тcатe’
шение.
biuilikoiidnensw.V. hb tr.V. geh пти-
вгoутacм; невдтaви—aм с добре ео-
шъл.
Bcuirkei sw-У- hb leV. п)/gлзвлк-
всм, нoтcмacм; нтлелиявcм, ставам
причина (зс нпно);
Das GcgcniMil - Постигам обрат¬
ния резултат (ефенг);
Eine Veräudtruug - Предиаaнк—ом,
порналам пте,nн0;
bewirten шК. hb tf-У. L глиаво;,
чeтпи; 2. Schweiz сoенaяцу—aм; ръ-
кo-елn (з;ет, степcнуoве;;
Jede. eit Kaffnu nid GehacK ~ Чер¬
пя ляното с ксфе и улc—e3; прелос-
псм нnнoмп еоmо нефе и сладни.
BtWrlselaTTce мЕ. hb lr.У- 1. сто-
нaлиувaм (и;ет); 2. ттке-oan (сто’
нcиукo нтгaптнnти(); 3. обработвам
(аe;я); 4. (аc-e—eниe и ap.),
обслужвам; 5. Wirtsch пoутc-nм под
режим нс тcвнтeaeoeнзe, кенттеoз*
рсм тоалтгдгonнeте;
Die BergHüttu Isi uuu ie Soeeer
beWirtsclaftit Пocнииуke-о химн pa-
боти само през —0000.
Bewirtrphtälune/, -er 1. стспн-
клсаcн/; ттeе-еgу--е; ун)cвonнлn;
2. обработвай/ (яо п;еac); 3. р-з’
преде-яне (ec стoкл).
BuUrtrtugg" o.PL 1. обслужване; 2.
гоща-ео, угощение, яд/ке и пипне;
Eine l-iuudiictM - Любезно сб-
соумисип.
BcwrtnnasKosicu rur PL пт/дсте’
вит/они тeзхе—л•
11.1^1’1 swE hE ir.У- есмлвaм,
Teаeeа-eа вицове зн лneoпе, зн
кещо.
Bewohnbar adj обитаем.
bewohnen sw.V. hb tr-У. 1. обитс-
вам, мл—eи (е нъщн); 2. ясс/ояанм;
Eiu Stockwerk - Зие;ом птсм;
Die Insile waren von »11-1^111
Streeeu Bewohnt Островите бяха
населели с многебрейли поемела.
Bewohner т. - митпо; обитател.
Bewohnerin/, -пеп миопоно; ебити-
теона.
Bcw^J^i^i^rp^haft / o.PL ут—нуннoсo'
та оо -снчии o6зoит(oЗ; жители; ко-
сеоеиие.
Bewölken, sich sw.V. hb 1. аco6oa'
човс сп; 2. ubeilr №;)’<—-;, ста¬
ва; ;тcеeи;
Dir Hlmmel/es bewölki steh Небето
се поетива с облаци, вeеблиеиви се.
Bewäönkugg. o.PL аa;6-ичa—ии/; об¬
лачност, обЛаци;
Geschlossene -ПЛътяо, пo-уnмeст*
но вcе6лcео-оиe;
WcctPilnii - Променлива облач¬
ност;
AuTgelockerte - Разкъсаеи облач¬
ност;
Die ~ -iss auf Облачностто се роз-
късо.
Beuölkuugs-ncOgang т намаляване
нс облачността.
Beeölkueepzuealme / увеличение
ни е6лиелoутаи.
bewuchern sw.V. hb .ii.V. аигoуma-
вим, вaктивeм (тис-eнии);
Mil Efeu Bewuchert Обрасъл с
бръшлян.
Bewuchs т o.PL тaутит(лиеу-; рас-
тит/лла понтиака.
Bewunderer т. - пoезтоoe-, н;к-
-oинлк•
Bewundern sw.У. hE tr.У. —тзхнщн’
вам се, пgивливe, се (ho нено); лю¬
бувам сп;
Eie Gemälde * Любувам се, -етвхн-
ие—им се но картина.
bewundernswert adj —тахктитe-eИ;
уди-ителее, дестоен зн възхищение,
зо-иеее;
-е Geduld Уgл—заe-иo (зпaлдн;)
тттпeлиe.
Bewunderung / o.PL aъахииeнл/,
-таooтг;
Voller - sein Изпълнен - съ; с въз¬
хищение;
Jels. - e-rugun Будя нечий -тз-
торг.
Bewurzeln, sich sw-У. hEBoi пуска;
кoт/ни; хващам норени.
Bewußt bewusst adj L съаиотeoeИ;
oуъанeт; 2. умишлен, иaaееeИ; нтea-
яем/р/н, съзкао/л/н; 3. иавeст(и,
позист, снемeeоo;
-es Ldlei С’аиотeoгн живот.
Ам -eл Tage В уречения ден;
ЗиСмП еСг - IsT Дохолеоте ми п нв-
а/сти;, -лео-кс-о акeи;
SicU (Dai) ciu. (Ger) - scie С’з-
иово; нгие; леие ми е nсле Иза-
—гу-иo;;
Ich bin eiu Oiiuir Scinli - He er
смятам за вннеaeн, не чувствам ки-
конвс еики у себе си.
Bewußtheit BewussTltlt / o.PL ств-
ноогоносо; осъзнаване;
Eiu. eil - Tue Провя нпно У’aнO'
огоее (умито/ио, нарочно).
Bewußtlos Bewusstlos adjMed в без-
съзенлип;
- uerice Изпадам в безсъзнание;
Jede. - setiagnu Преб—; няко¬
го лееато изгуби стаиaниe; де при’
пaдтe.
^'e^^tlopigkcll Bewusstlosl/Oili /
o.PL Med 6/всъаноинe; и/сеяст.
Bewußt|eactiu Bewusst machen
sm.V hE ir.V. еота; кянопе —a oств'
кое, —a тaв6eтe; заяуия-a; (ня«;^
нено);
Ict tahi ihm bewusst gemacht, lass
uu sicU selbst sclalet Некорсх по до
oуъвнce, че се; си вреди.
Bewußtsein Bewusststen п o.PL стз-
нaкнe; oутаиовоиг;
10.
Buwußisiiusbillugg
Bei - B у’аноинe;
Olue - B 6гасъаионзг;
Das ~ verlieren Губя уъаeониг, но-
аем в безсъзнание;
Zu(e) - komecn Идвам е утви0’
ние (на себе си).
BiwuerseiesbilUung Bewusstseins-
Bildung/ O.PL. aетмнтaлe но уъaиa-
ниете.
Bewußtseinsschwelle Bewusstseins-
рсПии1’и / праг но с’злнли(то, съв-
нотелие-е.
Bewußtseinsspaltung Bewusstseins¬
spaltung/ o.Pl. Mvd mлаеа)eнлn.
Bc^i^^iTpej^i^j^störuug - Bewusstseins¬
störung/ у;пиeизe a мис-гие-с и
-ъзптиnанnтa.
Bewußtseinstrübung Bewusstseins-
trnBuu//п^м^глIя:-eиг и; съаиоил/-o.
Bezahlen мК. hE lr-У. площам, зaн-
лнием (ляному н/н;); -иапoоиом;
Вот - Плнио, а брой;
Die Miili ~ Попием наема;
Ein 1^111111- Mörder Плетен (коп-
;/;) убиец;
Das Ist uiclt eit Geld zu - Това ee
се купуво с нcти, тсин е неоценимо,
тево ня,о цека.
Bezailir - - - постец.
BczaHIt adj ir: eie. eaclt sich btzalil
нещо си зeуoумо-e ноaзтe; нещо се
рее-ира.
Bezahlung/, -er 1. плащаке, зинo0’
щане; 2. втаиaг)омanилn; заплата;
Ge/ci - Срещу аопoоиоиe.
Bezähmen sw.У- hb ir-У, обуздавам,
евoо—nво;, пумн)n-ом (еу-ут—a;;
sich ~ o-oоgивa; се;
Seine Nun/lir - Уу;зтявом; е6пз*
—авом любопитството си.
bezaubern sw.V. hb if.V. ееaте—aм,
пo/иn—aм, омагьосвам; е;ой-о;;
Durct len Charme ~ Омайвам с ча¬
ра си.
bezauberen adj очаровао/леи, пое-
нлтeoeк, чоревги.
Bezauberung / о.Р1. cеат;—аиз/,
обаяние. ;eпзn.
ВицсНие, siCU sw.V. hb напивам се.
bczuicnncn тИ hb if.У- 1. стбГ’
-nз-ом, еаиоео-ом, c6cаяaеaво;;
мо)kЗ)eм (—ътвeто;; 2. екaе/ут—n’
вам, хeаeк'oeтиаитом (als eie. кото
нещо); 3. oаeоеeвом;
Das Wort “Bilk” ВиеСсНеМ ciu Mö-
GAbEßCFF
bnistück uui ciu Geldinstitut Думоао
“BauO” а и/мсни oзлaеa—a ;ебг;
(чии, ^“00) и аияоиуo- ЗИУTИ-ПT
(б-яка);
Eiw. (Akk) zis eiгdrcUiig - Окачест¬
вявам и/що иато ут;изтгoнo;
Jede. zis suluiu FriunU ~ Наричам
нnкoro свой лaияmгл.
hiznichucnU adj х-ронтерпи, пони’
аc-no/H; типичен;
Das isi - für Ciu Това е характери;
(тнничнo; за нппо;
Das IsT ~ für snincn Leichtsten Това
e нokоаотгoнo за неговото лекомис¬
лие.
B^3^(UcCeuug|/ -er 1. име, кси;Г’
нование (für ctw. (Ahk) за h/hc), тер’
мин; е6еаиоеeнлe; 2. лбозночо—аип;
еа6гoяа-оиe; ,aткзтaяe.
hnznigin sw.У. hb il-У- geh oкоаaaм,
зaсвн—eтeлут—aм (jmie. eiu. (Ahh)
нnк;мп нещо); нaеnвя-a;; п;eaавe;
(тгсп/кт; —обра —оля);
Jede. siiuiu Reppekl - Зау—иge-
телст-о; някому пaaжeилeте си.
Beztuace оп.И hb ii.V. 1. п;тв’)М’
ga-а,, у—oуoo-eтя-о;; 2. geh зоу-3’
—г-(луo-ом (пoеиm и —p.);
Etw. vor Giricnr/girictriict ~ Сви’
—гтeoу-вом зи нещо лтeg съда;
Die Gründung Ue- Stall Isi Uurct
niui Urkunde aus dem 12. Jl. beziugi
Осло-а-нието на града е докумен¬
тирало чрез грамота ет XII вее.
ВиасМС/се sw.V’. hE tl-У- geh еб-
-и^:я-ам (jedn. ctw. (Gen) няелте а
нещо);
Jein. Uis Verbrecieus ~ О6aлия-
—ом ииkегo за доеене пт/уmъпoгнлe.
beziellar adj обитог;;
Din Wotnung IsT sofort ~ В тево ми-
оии/ чс-ек моме -еаиоге де се на¬
несе.
Beziehen üгr.У. hE ir-У. 1. етнaуn;
(auf nlu. (Akk) —o, нъ; нещо), с-ъта’
вам (с нгио); 2. постилам спално¬
то бельо, зос-нлоа етевст; топици’
ра,, c6oзео; (канапе); 3. ионосnм
сг, нeсталn—ом сг (в мнoлнe); 4. по¬
лучавам (зонлe-C; вестник); купувом
(еаиneт—/;, —oуаa-n, си (стеки;;
sici - oтиaуnм се (auf ciu. (Akk) до
игно); певo—ивам се, базира; се;
Das Beil frisci - Сменям бельеол
еа оепоето;
146
Sozlilllife - Пooпеa—ам уещнaoкc
^^;ощ;
ErsatzTeile sinl uu- üher Uee/durci
Псе FacUUznicI zn ~ Рeаe)aяи части
могат -е се пcoуеоo уa;е чрез спе-
цзолиаитоeз-e могcазиз;
Sich auf clici ZiiTuieparilOil ~ По-
аc-о-о; ec но статия във вгсонини;
Das Beispiel ВспМН siet elcit auf
Uie bitaudiitc Frage Примерът не се
сонося -с товпonкдонлn въпрос;
Der Hleeel ВсииНТ pich (eit Wol¬
kin) Небето се псери-о с облещи, зс-
обл-чова ec.
Buziaher т. - пcлпео-г0; абсина.
B^j^li^e^i^ugg' -ee лтноекеие, връзко;
Iu jiliu - Във вуnec отношение;
Guii -ее ПаВме уи-яз
—)ъвкз;
-tu anOnnpfnn Зн—ъаз—ам вт’Bkи;
Die llploeitlscluu -ne zu eliee
Staat abirictcn Скъси;;, нтeпсoолл-
-я-н; —лпoемa-не/уeнт/ о-ноше-
ния с а’рма-0;
irre Siiic ~cn spielte lassen Пускам
а ход връзните си.
BezieleungskauT т покупна с —pъа-
ни (но н/ие -/фнцлтнл).
BeziehuugsOipte / umg пробле;!’
тачни - (oю6е—нн; ;тклmeнни.
hczintuigslos adj без връзка;
Die Sätze stetig - giliueinaeUur
Изреч/лията ea без —aтвka пемем’
ду си.
iczictuugpwiisn konj. AEk Bzw. 1. по¬
точно ковaи;; 2. утлтв(oнл, р/спек-
тл—ие; 3. или;
Die Bewerber koeece aus MüncHen
bzw. Köln Кaялн—aазаг з—вe- от
Мюлхен, тeсн(koзвил Кьоол.
BcuiTмrn sw.V. hE tr.У. 1. номери-
ро;; 2. нзенcon—ом, оценя-;; (auf
nie. (Akk) на н/и;/упмо);
Diu ScliUun wrl auf 500 Ma-0
Beziffert Щетите -ъа-зао- и; 500
мерни.
Bezifferung / o.Pl. иcмгaзтeиг,
обозначи-ан/ с цифри.
Bezirk т, -е 1. окръг; пеaстък; pH’
йон; 2. übeetr c6-0УT; сфера;
Bayern Ist In sichnn -e untMrtilit Бо-
—0)— е товaeoгло но 7 окръга.
Bezirksarzt т окръжен лекар.
Bezirksjericht окръжен съд.
Bizirksgrcnuc / rтонзщо но )aйoH;
147
DEUTSCfc-WLCARI&AflES WÖPTSPDUCli
bldgne
c6oоуo.
BizirksOrauOMuUiup e 00)’.;; бео-
иищc.
Bczirks-icHier т окръжен съaлn.
Bezirksstadt f окръжен град.
Bezirkstag т 6гцитkУoоп Икой’aиу-
тият окръжен държавен отпил във
ФРГ).
Bezirzen sw.У- hb tf.У- е;eпьеувом,
п-eвnм а магми-г си
мъм.
Bizo/cue т. -п, -п Wirtsch п-отeЦ;
аaaуaа (ec менителница).
lezopfl adj с пллткл.
Bezug т, Bezüge 1. калъф (за ;ебе’
ли), упc-не бельо; 2. rue PL доходи;
3. o.Pl. доставяне, доставка, полу-
еaвaи/ (у-oки, aeутилщл); 4. аръзна;
етнеmгнзn;
Mit/untu- - оиГ nie. (Akk) С оглед
ho, във връзен с нещо;
Iu - оиГ jmdn,/eiu. (Акк) По отно’
шелие еп нnкеге; еещо;
- uineeuU auf I1- Scn-eihie ...
Във връзка с (по -сво— яо) Ваше¬
то лисмo ...;
umg Zu jeUe./iiu. (Dal) Oclicu -
(111-) lalun Ня;-; (вече) нзкик—е
етн;meнз( към нnнегo/иeиo (нп го
Tоз6зтe, или не се лк-eтeуу—aм от
и/гo;.
bezüglichi peäp (Ger) Admir лтиcу-
ho, във вттаea с;
- ics Waгiuahsituis О-лесне сто¬
ковия плaу;(нт.
hczm/1IмtI adj oтиaуnи сг —е еещо;
Das UauiuT -е Sclreihue Оаииуnнc-
то се —е тево пзум;;
Lieg -es Für^<^rt Отн;узтeляc мeу*
o;имeнзe.
Bezugnahme f oPl. im: uutMr/mii -
auf itu. (Akk) —’— връзен с, по по¬
вод ho, с оглед Ha, нoзo—aвaйeи сп
ли нпно.
bium^pB^rict1Ig1 adj с право ни по-
-пчaвaн/ (ко у-ckи, псри).
Biumgsfirteg adj гсто— зн нанасян/
(мзoзщг).
Bezu/sgröße / изходно, базисна ап-
oзеии!.
Bezu/sperion J близък човек (слу’
мен породи гмсциснс-ие връзен за
ориентир но кneoпo).
Bezugspreis т покупни щeни•
BeuluesrccU1 п право лс акционери¬
те при п-г-зеc-aиe ли икщиoнeтнни
0-™— до закупуват нови акции.
BezugsscHcln н 0^0;, продсвеЛ’
СТ-ГИС 0!)-!.
Bezugsstoff т мебелен ^-0 да’
;aуea.
ВниесКел sw. V. hb ir. V. пcс-!-nм
си зн цел, щeля; -тзи!мeтn-e;;
Was bezweckt мг damit? Канил це¬
ли с тс—о?
bezweifele sw.V. hb ii.V. съмиявем
с/ (в нещо);
Ich Bezweifle е1сП1, lass мг КоееТ
Не се уъмля—ом, че ще дойде.
huzWltgbar adj птгoao-за; превзе-
мне; (kтeнoу-;.
hizuiujin ureV. h) lr.У. 1. пс-
00)—,, лo6гкee-aм, иол-з-aм;
2. ^(0—00—; (т)плнoут•ц;; 3. ;в-
0-——;, обузда--;, пomзуkeм (чув¬
ство); 4. потушове; (бунт);
Die lugnerlschu Mieesclifi ~ По-
бемдо-ам нтomн-нннoвия отбор;
Den Burg - Псесря-н; върха, m’
к!е-!м се ли върха;
Seiui Liidiupcnili ~ Пoтзуeaа,
обуздавам у-т!уттa си.
Bezwinger т. ■ пoкO)л-eО; побели¬
те-.
bl adj kuez /üi bisexuell umg 6лугк-
спa-eя.
Biathlet т 6з!0Лcниу-.
Blaltlon e oPL Sp биатлон.
hiiicrn sw.V. hb tr.У- umg треперя
(vor ctu. (Dal) ст нпно);
umg Vor Angst - Ттгнeтn ст страх.
Bild’ /. -r 1. Библия (auch übeitfy,
2. iior дебело нннrИ; 6н6-ии•
BibeieauSetsug/’ ого«^!,/ но Биб-
0—!.
BiBeifesi adj вещ, .псзло-аи Биб-
оияти.
Bibelspruch т библейски мъдрост;
тeнут; пасем ст Бл6-зято.
Bibelübelusn1uune / превод ло Биб-
лзя-a.
Biber т. -1. Zoo. бобър; 2. бебре-
ап кокс.
Biberpelz т боброво ножа; бобро’
-е шубе, кожух.
Biberrztte /Zoo. нуoтиЯ; блатен бо¬
бър.
BiBliographln с.: Bibliografin J биб-
-зег)офлn.
BibICograplIsct п.: lIlilo/rzTisei adj
6з6-зегтaауeи.
BiBiioptClc т, -п, -п 6н6oз;фиo.
Bibliothek f -еп бибоистгн; (котс
у6итко но книги и есте уг)a-a иои
пc;eиeнз().
BibliolheKir т. -е библиотекс).
BiBliothcKa-lu / -пеп 6з6ллcа/’
е-рис.
BlBliotHcka-Isci adj библио-гент-
сеи.
Bibliotiekslrtiiiutzer ui еи-о-eo, поо-
з-а-го но 6з6-зcoгec-!.
Bihliotluksgubänlc п угтeee но биб’
оист/еоти.
BibliotteKsKundi / 6л6-нo-nк;зяИ’
ние.
BiBliotUnksuiPni п о.Р1. библиотеч¬
но ееос.
Bibllscl adj библейски;
Eiue -п Gisctictic Библейски ис-
тoтни.
Bidcl [bi'dc:] -, s биде.
Bieder adj 1. ec6тceпmгH; птoуmo-
дутен, исиаен; 2. нтcст;во-; есниф-
ск^и, нcтnдтчeн; 3. veraltend честен,
по^/н, пoтиeъегн; дo6o/уа/н.
BiiMderkii1 / o.PL еeу-иcу-, нлчаe-
ИCУ-; нc)neтчиcут.
Biedermann т 1. чпстеи, пo)nдт-
чеи члипо; 2. pejoe оттокичел, тeУ'
логръд чcвeк; eснaа, аиoиуoeт; ои-
цeмгa; а!тиуeй.
Biedermeier п a.PL Hisl стил ,би’
—(),;“/)" И18.5-1848;•
BeuUcrecicreöbil rui PL м/бпои а
стил “бад/рмейер”.
Biedersinn т о.Р1. почтеност, нл*
pneъенcут.
hiegha- adj огъва/;, нтeгт—игм,
eoосoнеeн.
Bicgefistigkult / a.PL Tech nкcст но
ог’-!не.
Bingimasctiui f мошиео (преса) за
огъвале.
biigcu (Во/, gniogtn) uer.V. hb ir.V.
нв-н—0M; сг’—;;, нтгпт-!,•; sr itr. V.
аeвз-eм (in/ne ctu. (Akk) в/касй,
аae нено); sich - нтeвзв!, сг, огъ¬
вам сп;
Ue die EcKe - Завивам зад ът’-;;
Iu eine Nileicst-aßi - Завивам е
у-тaииенa пoнщи;
Sici vor Lichen - Пр/ви—нм се от
смях;
umg Auf Bicacn und Breclee Hz вуи-
bieasze
cadeqoff
148
но цеяс; нонвлто и —е утa-c.
Biegsam adj 1. гъвкав, eoeутзчeн;
жилни (пръчин); 2. übvete пoдоmoлa;
oтстьненв;
Eint ~n tonte Жилаво пръчки;
Eiu ~nr СПагакТм- Оту-ънезв ха¬
рактер.
BiegsamkeiT f r.PL 1. гъ-ke-cу-,
/oиутзеиcуГ; 2. нoae-лз-cут, от-
с-’леив;ут.
Biegung f, -en 1. аи—oй; извивка;
2. о.Р/. ;гт-aя(; лт(пт-aи(.
Вием f, -п пчела;
Fleißig win eien - Трудолюбив oa-
TC №(-;;
umg veralierd Eiue TIoTle ~ Хубаво
млада мени.
br^i^<^i^;a-Tlg adj ест; пчела, под;’
беи ис пчели.
Bienendrohue f търт/й.
Bienenfleiß е o.PL ягп;;)зc тру’
дc-ю6зe, леуморис устaдзe.
hit^nieTliißig adj aо6cт-зв ест;
пчела.
Bienengift п №/;;; сотс-а.
Bieeeiloii/ т оР1. пчелея ;еа.
Bienenkönigin / пчела майно (щ0’
тицо).
Bienenkorb т кошер.
Biteciichware т рой пчели.
Bignensprache f езинът ни неeoиme
(чрез танцови знаци).
Bc^iecnsilct т 1. умилвоне ст пче¬
ла; 2. Kochk вид слоениш.
Bj/i^egstoeK т кошер;
umg Es wimmelt ein in cince ~ -Гъм¬
жи иато кошер.
Bicuineater т №/00).
BicnnneolK п пчелно сeмeйсo-C; ко¬
шер с пчели.
ВСмлмеиаВс J №/.0;; ннто (aлс’к;•
BieiMiuzchs п oJL №ео(н восък.
Bienenzucht f o.PL пчеларство.
ВйтепгйсЬ1Тсг т №еоа).
Biennale [bie'nuZa] j/ -п биенсо/.
Bier и, (-е) бира, пиво;
- r-zuen Варя бири;
~ zapfen Точи бирс;
Heilis/lugOics - С—г-лo/oтаяo
пиво;
Zwei - blitu! Две бири, моля!;
Beim - sitzei Седим; съм е; еоmо
бирс;
umg Das isi eicll enii ~Тсва не ми
влиза в )e6coaoa; еп п моя робота.
BjeibrzUj/ ппйко в оръчмс.
Bit-bzuci т umg бирея; коремче.
Bierbrauer т нтcзз-ceнт(- но би¬
)!, пиао—ит.
Bierhrzuerei / нзвcв!)У--c; нлел-
-ИTHЛЦ!.
Bit-Ueckni т по-оокко за битено-
то чето.
Binrdopn f нп-зя бито.
bitreresi adj umg ^(0-0/;; серио’
зея.
Bierflasche п бирени бутилка.
ВЛмгПмТм /бирена моn.
Biergz-ree т г)!дзнуk; зcв/дгилe;
а което се сервира ^^едимяо бити.
BCerOruj т пръстена битела чаша.
Big-laune/ umg ir: in - snin нг^^ии
съм, аес/о съм.
BjgrIiicUc / umg мтaт-;нзяи чсапн.
Bieuverlag т соло- за бири.
011-^11 п пилотен за продажба ни
6зaa (при прпзиеи^'-;, яи панаир).
Bia-zipfel т пктameин/ за аерим’
но (яи часовник) е щ-(-c-eтe ни соу-
еен-ско-и кcтнo)!цли.
Binse f, -о 1. осят (нс униформи);
2. бесои.
Birst п, -тг 1. umg жи-;me;; звяр;
падини; 2. umg pejoe ree;
Das - lat mich eiBippcn Животи;’
те ме ухапа;
So nie Ч Ама че гад!
bidPiig adj umg pejoe 1. н;aтo; 2. TH’
ден, лош (в)eмг;.
BCiPteilcl / o.PL eo.-ecopa (първо¬
то мляно).
bi/ine (Bot, 1110111) ueг.У. hE ir.V
н)удoагам, —н-нм (нnкcму HeHo);
sich -1. предлога; се, предос-н-я;
сп; 2. )aвк)и-a; се, ерия сп (възмом’
нсст, случай);
Das Bucl hiitii priOrCsclc Rat¬
schläge Кнзпaаc ут—ъaжн —ева пра«’
тлеeскл съвети;
Vom Berggipnul hiiiiit siet eine Пит-
liehe Ansplclt От планинския връх се
)аак)и-а H)Гkтaуиa глеака;
Ich lasst mir das ulcii ~ Hn пеаaO’
ояасм -o-a; №;; —а търпя moac.
Bieter т. - участник а търг, пре—’
литни oн)(a(o(нн сума.
Bi/zeis / oPL д—умeнуoве, бига¬
мия.
bigott adj pejoe набожен -е фала-
-иаъ;; -ицeмeт(И; нaeутc)eяo ;!’
бомен.
Bikt [BaCk] п. -s малък мотопед.
BlkCil т, s бикини, димсни 6aясkн
костюм ет две чaс-н.
BiKoukäe adj Phys д—сйло —длъблио
(oгиз;.
bi0oivnx adj Phys -войн; изпънен;
(о/ни).
Bijouterie [bijuti'rii]/. -ee 1. (пати-
но) биму; 2. veeali бижут/ри/н ма’
тaалИ; 6нжпгe)ии.
ВИам/ -em 1. тивкосмгоес; )eвуo-
тат; 2. Wiiisch баланс;
Die - пиПсе Пaaви )a-нcу;eткa;
Elen - infslillcn С’сoa—яа бслаес.
Bilanzbuchhalter т уеn-o—c-итe-,
изготвящ 6a-aяуa.
Bilaizinrcn sw.y. hb Ii.V 1. Wirtsch
утутaвnа болняс; 6н-нлунaнм; 2.
прам aa-иcумeаeа.
Bilanzposten т Wiiisch перс а бе-
oaлуa.
Bilanuprnlnng / тг-изиn; проверка
но 6aoaнуп.
Bilanzsumme / уп;a зс баланса (ao-
тиви и пaсивн).
Bilatiral/Bilaturäl adj -впсттииги,
биоиггааоек;
~е Verträge Д-псoтaянз -oгoвoaз.
Bild п, -ee 1. картиеи, постно; порт’
рет; 2. )eптл-пкщня; илюстрация;
3. фcтлг)aаня, уиз;ea; 4. ивг-eд,
гледка; 5. п)e-утaaи (von ciu. (Dal)
зс нено); 6. образ; нвл6)aмeизe (а
oзo()aoп)наc); 7. образ, кaттзиa (в
-гoe-ианnтa; кзилoo;; 8. c-зцeт-C'
рпяие, втплтиnниe; 9. метафори;
Ein ~ Uer BiscUiiUinUcil Олицетво¬
рение е; скромността;
Dis ~ flimmert Обратът, картия!-
аи (ho гктака) трепти;
JeUu. über niw. (Akk) Ins - setzen
Информира, еяного зн нено;
le ~n scie über eiw. (Akk) Имам
nула представа за иено, лс—едс;ги
съм, иanуиo с’, пс въпроса за
еещо;
Sich (Dal) ein klzres ~ voe ciu. (Dai)
eichen Дc6звaм nунa прпасоо—о зс
лено.
Bildbericht т фотсагпоа-нм.
Bildbuichlerstattir т фотот/пот’
те).
Bilddokument п фoocттaфунн дску’
мент.
149
bilden sw.V hE tf.У. 1. съз-а—ам
{фигури от ccутe, п-зяa и ар-);
оформям, у’твc)n-aм; ззаc6om-а;;
2. образува, уъутa—-я-о, п)eлутаa-
oивa; 3. o6aaвпaaм1; уъутпвn;, офор’
;nвa;; 4. Образовам, пa;увeнa-cм;
5. - нултивиасм, )aз—л—a;; звптaм-
дом; pich - L образе-ам сп, уча се;
2. - образува се, поя—явс се;
Sich (Dal) iCee Meiiueg - Съста¬
вя; си мнение;
-di Kuesl Изобразите-ио нвкп-
ство.
Bilderbuch п (дeoукa) низпa с илю-
сoaнцзи;
Eli Wetter ule im - ЧудeунO; мно¬
го хубаво -те;е.
Bilderhucllaiiluue / c6aaащoвc,
moеиc нацнеп.
Bilderbuchtor п Sp образцов пол,
иато по kатoниkc.
Bildergalerie f к-а-инии пaoeтиn•
Bildergeschichte / нстc)лn е кат-
oннз.
Bilderraheen т р-мес (з^ картинс).
Bilderrätsel п ребус с кaттлнкл•
BiiiluM-sinemiiuu/' кooeкщзи от нар’
тнeи.
Bilderschrift / пиkmoптcфиn; идпо’
прн,ло нзумc.
Bildersprache / образен nаик•
Bilderstu-in т oJC Hist лкcкc6;т-
ствс.
Bilderstürmer т Hisl лкoкo6oтгщ•
Bildfernsprichi- л -идec-eoгаoн•
BClUfiäcle / /отне; полезрение;
umg Auf deu - ersclelnee Появява;
се ли хетизлетс;
umg Voe leu - verschwinden Ивеeв’
-см ет хoaззеиoa; ет н;oгатeизeт;.
Bildhaft adj еат-илея, образея,
н-cсoие(e.
Bi’dlzTtlekeit / образност, каттин-
нoут, п-aсoиенлст.
Bildhauer т. - скулптор.
Bildhauerei / скуoптптa; -anт/o-
ст—с.
11111^11.1 adj чудел kтaул-; хубав
като осроиео.
iillllch adj 1. кaтoинeK; нитлелпк;
2. o6тaв/K; фитутитивек;
Eiue -е Di-sluilnug les Vorgangs
Натоплил лтгдс-c—nл( на пт;щeуc;
Ein -мг Ausdruck Образен нвтав.
Виенем-М/ o.PL = BiliUauc-ci.
DEWTCAWULGAMSCffES WÖßTEPBUAh
Bildnis п, -se geh портрет; наc6тa*
мгнип.
Bildreporter т а;-C)eпcт-e).
BilUrölre / нлнnунcп.
bilipze adj 1. мен, пoaутле/к; гъв¬
кав; 2. -ъвптиe;чив; ухaaooив.
Bildsäule / утa-пя;
umg Zur -- i-sli-uie Застивам, аaс-
това; като вcкoвaи (вц/нeиeк; ис’
-пнaн;.
Biidscnärfe / -eтaйлиoут, - осорета
и; ззc6)cмeнн(-c.
Biliscilrm т (ера; (нп телевизор,
компютър), молитор.
Bildn^^^relixi т Abk BL -nonm/кст;
тгост, изписан на ектана при плоу’
еa—ана по телефона лкфoтмащли.
biliscHöe adj хубав като кат-ина,
чудя; хубав.
Bil’dSTruug/' умпн/яия а н-ртина’
0-, m(-eвнззcнeзя образ.
Bililiiifon п -иапо-еоефои.
Bilduugg, -em L о.Р/. o6тaаc-aннe,
-ъзпитание; 2. обризу-але, №—---
кп; ствдa—ннe; в’зкиеаанп;
Das piid eiue ~пп Това са нови об-
Taвуaaння, форми;
Die - ituip Staates Стзлaвaя/тo
Ивъанзк-aиeтc; ни една държава.
BildueesansTall / пеe6нc зи-еаекип.
biliungsbcfllssnn- adj ка-ея за внa-
кии, ученолюбив.
Bildnngsierzinng / сброзсвстгоеи
кcкупo-aциз.
BilUuegsburgerluni п oPl. Я& прос’
-гтен; 6уaмcaззo съсловие.
BjlUnegscUincin rue PL шансове за
c6тaвcвaниe; зп -oстьн -о учиоинс.
BildungsUuzug т o.PL мака- зн внc-
кип.
hi’luugpTaiie adj -’анaз/;еи-,
способен -е се тaави-c.
bilduuesfieuillcl aeeAdmlr пр/ч/и
еа деби—ане-о иа c6тaв;—aяиe.
BCldnegsgrzU т ■№0, та—яиие на
аиaння (е; eпoтутп;; степен еа об¬
разованост.
iilduugstnugrig adj жодее за зяa*
кия, зн o6)cаoвaни(.
BClinigslücKu / пропусн в зeceиитc.
BCIdmujsuo1s1anU т криза е ебрс-
вoвнннгтo.
BildungeppOihk J/o6)aаoвamглнa по’
литиен.
BilUugesroein т c6aaаc—a-г-гн
Billi/uarc
)о;ан, ромил зи звг)aмдaяг е; лич-
несоос (ис п(т;и).
BilUuujSPyplie п o6)aаo-aаглин
снсme;a;
Bildungsuriaub п отпуск за повита-
иалп нс квалификацията.
Bi1iui/suc/ т c6aaаo-aтгoeн път;
Dlt elttlerc Reife auf lem zweiten -
с-есгВсл Получавам средно оброзл-
—аиие чрез уцутгмaтa на вeеe)ни
пчн-ииa, курсове и др.
Bildungsecsnn п о.Р1. еброзовотго-
ко аело.
Bildunterschrift / c6исниo(oeи текст
пол илюст-тсция, кa)тннa•
Bildwerfer т пт;eнщнoиeк aнa)нm,
(eпз)лиcск;н.
Bildwerk п скулптура, пластина.
Bildwörterbuch п илюстрован реч’
кин.
Bildzeitung f илюстрован вeстeнн.
biiilgnai adj' двуезичен.
Billard ['biljart] п o.PL 6или)a;
(Einc Pirtlu) - splelci Играя (пс)’
тия) 6з-и)л.
Billardkugel / билярдна топка.
BillzrlslocK т щеес за 6нлnтл.
Billett [bi'ljui) п, ~s 1. veeallerd;
Schweiz билет за пъту-сип; 2. ösierr,
Schweiz входен билет.
Billiarde [bi'ijario] / -п би-иат-
(Malh 10'5).
bgllig adj 1. пятия; 2. евтин, ивmтт-
ник, пoиттн, тти-иаоен иа)пзи; виц);
3. кeпмeуmnн; 4. морели; яeуъстoи-
оелел (oн)aвлинзn; отии); 5. снтa’
в/gоив, уместеи, оправдан;
- wcriee Пл/втиеявом;
Eine -е Ausrede ПoиmкO; лесъстоя-
телн; иaaнe(ки(;
-с T-icks verueifce Йзн;лв-aм ев¬
тини, примитивеи ттлкoвe•
billigen мК hb tf-У- одобрявам;
Eilii Vorschlag - Прие,-;, сдоб’
рявам птn-ooмnкл/;
Ein GeScTz - Приемам знное.
bllllgenl adj одобрите-ея.
Blliijireißiu adv нанто тan6—a,
кана; е унтaвг--зa0; нанос е редно.
BClIi/flug т лоо/т е; яиунa цена.
BilligKeii f oJPL 1. евтиния; 2. ос’
иевиаелиосо; снтc-(д-н-cсm.
Billlggugj/ O.PL одобрели/.
BgHI/warn / meisl Pl солни с нисни
цени.
Bililoi
GABEQOFF
150
Billion /. -ee билион (Math Ю^).
Bimetall m, -е бшметсл, -—у;гтал.
Bimmeln мИ hb 11г.У. umg звъни
(камбанен, телефон).
bCmsen sw.V. hb ll-У. 1. Tech лтУ'
онм, ззтт)к-a;; m-заcвa; с пем-
вa; 2. umg зубря, 0’0—;.
Bimsstein т Miree пe;аa.
Binar adj Chem, Math, Lieg 6зиатгH;
-BC/H.
BMdn/. -n 1. бинт; лтeвтъвкa; 6aн*
лом; превръзка за приеътжаи/ но
ръеото; 2. домснн пт/втъакc; 3. в)С’
mcв)ъаea; 4. леите (олято сп носи иа
)ъкa-a;;
umg Sici (Dat) eliun lIuTer Uie - gec-
ßcn/Kippcn Ги-ръово; едно (нитиe;.
BCnicgnucbi r Aral уъг-иниmeoнн
оъеин.
BilicgiicU п у-т)звaнc авnнo.
Bindehaut f Ara. «слюнктина.
BindehauUeneTzieungj/ Med ноиюн-
oтлвит.
BiuUieittel r Tech увт)авaиo ее-
и/ст—о, крепиото (херосн; и —T.).
biedin (ВаиП, gcbunicu) uгl-У. hb
Ii.V. L -тта-aм, вa-ътввaм (an eie.
(Akk) аa; еъ; нещо); (ue eiw. (Akk)
oeooo лен;); (zu ctw. (Oal) в нещо);
2. подвързвам (книга); 3. утьу-я-a;
(ядене); у-nпнм (цимент); sici ~ сб-
вързва; се (zu eiu. (Akh) с я/ис);
iir-У- со/п—а се, у-nгa се;
Ein Tuch nm Пил Kopf ~ Зи-’рзвим
кърпа ни плавате си;
Eliei Kranz ~ Вия венец;
Eiicm KinU die Schule ~ Връзвам
обувките но -ете;
Die Suppe eit Mull - Стъуаn—a;
уппama с братя;.
Binder т. -1. втaтo—т’акa; 2.Lardw
сиoпca)ъавaчкa; 3. сгъстител; свърз¬
вано аенгстжс.
BluUislrict т Lieg тире.
Bindewort п Lieg съюз.
BinUfadci т канап,
Es ui/niT BinUrädin Воли нит; из
вееро.
Bindung./ -em 1. вaъаka (емоцио¬
нална, пooнтле/скa и ap.) (an jede.
с яякoп;; (zu niw. (Da/J/an nie. (Akk)
с eeHO); 2. o6вътвилcст; 3. Chem,
Phys, Tech вaтвea, утг-зиявaяг,
свттавaиe; сцепление; -твърдя-оне
(цнмeиm;;
Elin vcrt-agllchc - ciegulti Обвър’
звом се с -опо—ор;
Eiii sianOi ~ zur Heimatstadt Дъ-’
6;ea; уи-иa връзен с ро-лия град.
Bieluue. / -er Sp сеи-апарат (аa
п)ик)eп—aи/;; бинаунт; ивто;нт.
Bilinn/scunrgic / Phys енергия еа
свъ)авaиe.
Binucn peäp OGтг|Dri) в п)oaт-ж/’
ние/в течение ho, в срок от;
- zwei Mouatuu В п)c-т-жгизe еа
-в- ;eуeцa; след д—а мeс/щa;
- eines Jal-es За еено пo-лнa; в тг-
ч/ии/ нс пано то—инс.
Biggegdiutpci п o.Pl. иe,уeзnт
езин, който се говори а Германия.
Bleueuflpclirci / о.Р1. риболов е
koктля/нmcoил води.
Binniugiurssir п еоитияелтооли
-0—, веди във вът)<(mяoуатa еа
сграяе-a.
BinncntafMU т речи; нтисааизиг.
Binunnliudci т O.PL втттemиa тър’
.0—.
Biuniikilea п o.Pl. koиmлн/нтaoeк
оли;ио.
Binuculand п у-аанн без излaв но
;о)етс.
Biuncumirki т —ътаптек лaзa).
ВСипиетмиг п вътрешно море.
BCeeeescilffai-i Binnenschiffahrt /
o.Pl. речно корабоплаване.
Biuuciv^irOit- т о.Р1. в’ттeшил с’-
c6н(ниn.
ВСпрп / -п Boi mтъуoзкa; 00;^;
umg Ie dic ~п geinn Оmз-a, по -n'
вooитe; ^0^-;;.
Binsenweisheit/ стора (азбучна) ну-
тина.
Bioclemid fo.Pl. биохимия.
Blocicmipci adj 6зcхи;зе/уkз,
биохимичен.
Blogcuuiisci adj биопел/тичпи.
Biogrape BioguzT т, -em, -еп био¬
граф.
Biographin Biografin / -em 6лoпта’
аиn•
biographisch Blo/rafisei adj биогра¬
фичен.
BgoKopt / oPI. 6лcocгле/Уки енуma
храна (нтc-ун-лтe en се обработва’
еи с химически вeи/ствa;•
Bioliliu т аaгaзлИ; в който се
пае-лип-о биологически чисти прО’
лпк-и.
Biolo/c т. -п, -п биолог.
Biologie / о.Р1. биология.
Biologisch adj 6иoooпзеeукИ; бил’
логичен;
~е Hautcreme Бзc-oгиеяc безвре’
ден кoзм/-зчeи орем;
~е Wzlfcn Бзo-cпиеиc oaтжзe.
BloIffijisch-UynamipcU adj 6зoo;пзч’
н;-линнмиеeн;
~ег Anbau von PTizuzin Рaст(изг-
-т-ут-c без ппcтa/6a на химически
торове и уae-у-вc за тaу-нa/-нa за-
^00.
Biophysik / о.Р1. биофизина.
Biorhyileik J о.Р1. 6иc)зmмзea.
Biopaluilii т билсат/оит.
BtolQp mm, -с 6зc-cн; мзaигиc
н);ст)aиств; зн жлв;тинскл л/иoл
растителен вие.
Biowissenschaft / билнауеи.
Bipolar adj двуполюсен, 6нпc-n’
рея.
Birnen / -п Hist бир(;п, л-утелен
пр/бгн кораб.
Birke / -п 1. Bot бреза; 2. 6)гаa;
брезов -’р-(я материал.
Birken adj брезов.
Bi-keipliz т Bot 6тeao-kа, брезс-и
;аяатаана.
Bi-Oieuzpser п о.Р1. 6aeвcвa вода,
за к;уa. 1
Birkluie п Zoot оетрг-, -иве но-
есшос.
Birne / -п 1. орушс (пола, дърве);
2. /oeкт)лч/скa ирушна; 3. umg ти«’
вa; к)aапни (зс еoв/mкa плава).
ВСглелГймС/ adj ит^овиеел.
Вплслиаррмг п o.Pl. крушова тaeня;
крушовица.
Birnbaue т «руша (д’твo;.
bis, peäp (Akk) 1. -е (—)(;/); 2. -o,
чан -е (мnстo); 3. до (при чнс-a;;
4. освен, с изключение на (изклю’
чeкн(;; 5. mit Präposiliorer",
- neue Ui- До -евео часа;
- Monlag Д; нoкe-eoник;
Von Hamburg ~ Breeuu От Хам¬
бург до Бремен;
~ duit zählen Броя —с три;
Alle - auf iiicn Вунчнн ссвеи (с из¬
ключение ли) елин;
~ auf Пеп tcniigcn Tag Дс леи-дие-
шен, де алес;
- auf weiteres До второ я-рем’
еоне;
151
OEÜTTMAH-EULCADISCtlEö WÖßTEßEUAB
BläUen
- zue Soemir Дс лятото;
Wie weit Ist es - nach Maggielm?
Кае—о )aаутcnизe име до Маехайм?
NB:
Предлогът bis се използва в
комбинация с други предлози.
които определят падежа на
следващото ги съществително,
напр. bis zue Eule (Dal).
Bis. horj дсните;
^^^аиТм, - uu Koeel Чaeaй; -сен-с
-ой лойле.
Bisamratte f Zool вс-еи плъх.
Bisclof m. Bischöfe eнзукcн; -oa’
-иео.
BisclöT’Icl adj гпнунcнуeн, ила-
-лmкл,
iipcUofsilia adj иaузт(яc лиоивс.
BischofsmüTze / ;ит)а.
Blpclofpstzi m вoaллmeл жезъл.
Bfie f m Schweiz уeвг)oлатoчeи вя’
тър.
Bisexuell adj 6зуeкууaл(н, двун;'
00B.
Bisher adv -ссего.
Biptcrig adj л;угп!шeи,
Der -c AußeueinisiTer Дoуeпamнл-
— външен минзут’a.
Bisknll рйрЪкт] mir бишеста.
BisOUCltelg m нaидлшнaя/и; тесте.
Bislang adv = Blsli-.
Bison m, -s Zool 6иacи.
Biß Biss m. Bisse 1. пxaня!H(; 2. yxz-
пеле мястO; рала от ухапване; 3. Sp
umg хту; ^0)-;- злоба;
Dir giftlgi - eiuir Sciiangu Отре—-
Homo ухапване от змзn;
Sp umg MIT ~ spielen Играя с хту.
ВСТ1м1ееi bissclei reJurdvhl мелел;
Eiu - Zill ПаВме Имам ,е—но
време;
Kiiu - Angst lahun Не се стреху-см
ни лой-мале;,
ВШсПси2 blssclne adv ;оое;;
Ein - scHIafie möchten Исеи; мсл-
HO -о поспя.
Bissen т, - 1. хапне, аeoък; 2. о.Р1.
umg леел похапв-яп;
Mi- bliibl Uiu - Im Haisi sticken
Залъкът ;и нaгуnди, аeуn-e а гър¬
лото;
umg Jede. diu ~ In icn Muni zlllnu
Броя някому залъците,
umg Sici (Dal) den ПсТ^еи ~ voe
MueUe lipparen Д/оя, kту!м ст з-’
л’ка си.
bissig adj L хаплив; зoo6eИ; жлъ-
чп^г, nа—нтгoeи; 2. зъл, хип/и Инуеe).
Bissigkiilt/, -er 1. о.Р1. хапливост,
з-o6иcут, жлъч; 2. м-теиe зеб/-
лгмен.
bisweilen adv пcнnkcп!; ст време на
вре;е.
Bist-o/BIstro 1, -s 6зс-)O.
Blslne n, Bistümer епархия.
Bißwunde Bisswunde f рало от ухап-
-оле.
Bit г, -s EDV бит, /длилщи зн HC’
-ич(у--c ииаcaмaщня.
Biitag Bittlig т. -е ясени елин от
атзт/ дяи л)e-и Възlиeсeиз( Гос-
пс—ие (а Кa-o-негукaтa цъ)k—и;.
BittiriiT т ниу;c, ес/т; съ-тaжa
,о;бн.
ВТТм/ -п молба;
D-Iugindi/d-InelicUi - Нaутcйеивa
;ооба;
Eine ~ an jelu. richtig Отн)a—им
молба към няного;
Eine - iiscUlagin/zurücKucisnn От¬
хвърля; молба.
Bitte adv моля;
Neleie Siu - Platz! Моля, сее’
н/т/!;
Vielen Dani! - ~ schon Б—апо—!)^! -
Моля!;
Wie - - Моля? (не чух);
Wie -? Slieet las? Моля? Вяря;
ли е това?;
umg Na ~! Ето, влaя/ялaяхтг ои!
Bitten (bat, деВсТме) ure.У- hb tr-У.
1. ;оля (ue eiw. (Akk) зн HeHo);
2. каея
Ums Wort - Иска; -умито;
Jedn. ue niucn Gefallen ~ Моля ня¬
кого за услуга;
Dari ich ~? Моме -и? (при плени;
зн танц).
BiTTieU adj паc—итг—ги, умcлn-
ващ.
hitiur adj 1. гc)члв; 2. утт!ШгH; по-
(нo-уиoв!нг);
Eine -е Pille Горчив хcн, гoтеия!
таблетна;
-е Erfalruug Гcтезв опит;
Ein -ns Enic Печслея ора“;
-e Källu Стритеи (лют) студ;
Etw. (Ahh) ~ BerMUMi Горчиво се
разной-ом за игно.
NB:
BitTuu- като първа съставна
част от сложни прилагателни
думата допринася за интснзи-
виране на значението. срв. Bitter’
irest, Bitte jkill —
iitterhöse adj място лош, зъл.
Bitturu т. -n, -r т!kзn с гoaен—
BкПУ, горчи-нн.
Bittinrnpl adj място у/)лcзnк.
Bitte-Kali adj ,ллгл уту-eиc, ку¬
чешки студ;
Ein -мг Wind Място сту—еи вятър.
BitterOelT / о.Р11. пcтчзвзи!; огор¬
чение; 2. п;тел— анус.
BitTirOiil т Bot —с—на лeагллии,
пoтеияе/.
biticulict adj горчив, ятзп;тчлв', adv
гcaчляO; торил; стритис, местено;
- liiicn Стра-а; к/стсес.
hitTм-pnß adj 1. уo!-ке-ге)еив (зп
вкус); 2. у-aлеутие- тъмее (сн;;ги).
/ Boi жълто -зe-n—!.
BiiirpCtifi t. -em veralTend (писме’
ни) молба, л(mицнn;
Eine - cInucIcUcn Пс-е-а; молба.
BCttsTiIIir т нaеуи-гл; молител.
BfuzK m, -sj-e би—ин; —!гe); стон;
Eie - errlcntig Плут)лnв!; —етер
(нaз /нун/-ищля, -пaнзъм, -селен
поход).
Biwakieren мИ. hb iie.V. уу-aнcвя-
вам сп ли бивае, -агетувс;.
Bizarr adj с-таи/я, неОбичаен; чуд-
ясант, п)неу-лив;
-/ Felsen Птиепaллвл скали (със
у-T!ннн аcт;л);
-е GidanOnu С-T!ЛИИ; еу-н;—!-з
,зулз.
Bizeps т. -е Ara. 6ищeнУ; е—угос-
мускул.
Blz-bla п oPl. umg глупости, п)!B’
еи птиk!анн.
BiacKoul [ЪОНсш; 'Blsk'zul] m/r Med
ораокстройлс у;пнeниe, бяло пол/
в утзяaил/аo;
Mitten in Ueu Prüfuge ilece - lahun
Получавам бяло поле а уъзнaизгтc
по -т/;е еа изниT; бленирам.
Blähen шИ hb te.У.|ite.У. 1. нaлп-
вам, лзлп—!; (поитло); 2. Med сбра’
зу-ом газове; sich - нa-п—!м сг, из-
BBrisucit
-увс; сп; üEveli eоeпвa; сп, пъча се;
Koll Bläht Зелето образува тaаcяe;
Dir Vorhang iläll sieh Зи—/У!T- се
ла-уяa (от течение, —’));
Sici slolz Blähen Ннеуеам се гор¬
деливо.
BIMSuehi f o.Pl Med мeтг;aлзъм.
Blahungi/ -er meisl PL Med т!аcвГ;
поеу—ане на еотемо.
liamaBul adj срамен, излаган, ком-
п)с,гтиа!и;
Elun Blamable Niederlage Позорно
порампние.
Blzezae [b!^a'mi:so] /. -п срам, по¬
зор, нo;нpcмeтзтaнe;
Augpi vor einer - labie Бля се -е
ee се №—0.0.
blzeCe-ce sw-У. hb ir-У. ззoaп!M;
посрамеем, бос;ирсм, 00^)0,/-
тири;; sich - лзл-п!м сг, компро’
метиром се;
JeUu. öTTeeilich ~ Излагам някcпc
публично;
Sich vor iliir Will ~ Излагам се
нpeд всички.
Biancticrcn [1Iä'Jt:rae] smK hE ir.V.
Kochk боеиши^:нм (зеленчук, ;(уc;.
blank adj 1. 0’Уkов, 6oгсmяH; све¬
тещ; 2. пол; 3. явeH; чист, я(нтнк-
рит (завист, омраза);
Eiu. (Akk) ~ putzei Чистя, ивmь)k-
—а; h/ho, -лкатл си/men; из—’ск—и;
нено;
Auf dem ~пп ВоПме schlzfei Спя ли
пс—иои аn;и;
umg ~ sein Нямам пукнете пора.
B’äekels п 0/-, непокрит ст сняг,
тла-ес оедгиа пcят)хкoуm.
blanko adv иепопъояек, но н;лни-
уaи (фoтмпляT; чек);
Jede. einen Scheck - geben Дава;
нянсму иппспъоя/и чен.
BläiKoverkauf т Wiriseh бланково
продажб; (спекуло-иви- про-омба
лс нещо още нeптзтnжcвae;).
BlanKovollmacht f Jui иecттceие(-
ли пъовсм;иия.
Blase f, -п 1. мехур; Aral пикочен
мехур; 2. п)лmн!, мехур; 3. Tech ги-
аoяи шупла;
-п ае Псе Füßen halte Има; ме¬
хури, плюсни нс ораната;
~е sTnigcn auf Из—заиT; издигат се
мехури (а течност).
Blasebz’e т мех, —ухаоо.
со—оюгт
BläPiu (Biiis, /1111111) ure.У. hb
iiг,У, 1. духом (—’)); 2. свиря, -)’-
бя; tl.У. 1 духам (иено), налухвaм;
2. свиря -мелодия; на духов инст-
TП;eи-);
Dir WinU Bläsi Духо вятър;
Ins Feuer - Раздухвам отъня;
Die Flöie - Свиря еи флейта;
Glas - Духам сmтнлO; правя нaeд-
;ети от утткoc;
Jede. Ranch Cis Gusiclt - Духом
дама а лицето ни нинлтo•
BliasenenetüüUdu/ Mvd възнaoeнз(
не пинcчнии мехур, цис-ит.
Blasegspln/cl w Med щут;ук;п.
Bläscusprnng f гуаeсmеeнo нпнвcнe
но оос-епослеота ципа и изmиеaнe
ис ;к;-;послна-а вола прели рем’
-ане.
Bläscnsinin т Med камък в пиноч-
кия мехур.
Bläser т, - 1. Mus духич; тръбач;
2. лухач на стъкл;.
Blasiert adj нa-пT; —нуoecмeт/и;
иал;еи(н, уa;o;ялтe-eн, срепсИ’
тен.
BlzsSC^rtllll / oPl иолутост, —исл-
кoм/тлe; сaмo,лзтeлнлсm.
bläsig adj с мехури, шуплест.
Blapigpluueiul п духов изс-aп’
мент.
Blaskapelle J духов оркестър.
Blasmusik f oPl духова мувлки•
Blasorchester п = Blaskapelle.
Blasphemien/ rPL geh 6oгcхулуmя0;
хула, нoщпнуав0; 6oиуфeмнn.
iizpplumisci adj богохулен.
Blaß Blass adj (Blasser/Blässer;
11111111/1’111111) 1. блее, бледен;
2. смътен, б-е- (спомен); 3. слаб
Иу—/тoинa);
Eie Blasses Gnsichi Бледо лице;
- we-dii Пo6лnдни—aм;
Blasser Neid Чис-а; пола завист.
Blässe / oPL бледност;
Elie Talle - Смъртна блeдн;ут.
l’äßh’zu blassilau adj уяemooулн;
богалсии.
Bläßlich hitspilcl adj 6-e-н;вaT;
6onдиетк•
hlaßroi blissuot adj уеnmooеn)вeк,
6oeлcегтяeн.
Blatt r. Blällve 1. Bot лист; 2. oис-;
сттннищa (cm ннита); 3. вeуmeнн; 4. ри¬
сунки; гравюри; 5. карта зн итрс;
152
Die Bitilir falicu - (zi) Листете нн*
ает, 00^0;
Keil - vor die Mund neheen Кез’
вам и/иите открито, направо;
Jed. ist eil uebCscnncbiucs ~ 1) Ци-
ней още не се е псеозол, не сМ| е
птcивиo; 2) Вяо-сй сне нп сп п ЛО-
)оавлл; .
umg Das - Uzt pich gewendet Н/ие-
-e се промениха.
Blätlaclsci / Bot -зстнc пазви.
Blattadir f милее ис лисо. „
Blättere w.F. hb ilr.У- 1. прелист¬
ва; (ениго); 2. лющи сп, под;, рели
се (боя);
Iu eliir Illustriertie - Прелиствам
уплс-ии/;
Spielkarten aui Uie Tisch - Подреж¬
дам нарои ис ;оуa-c.
Blättere nur PL Med /ери mн)кa;
нариела; сннпиищи•
Biäitiruirii /белег ст перо торен.
hiaitcruirhig adj уинaeичcB; с бе-
оези ла ееаа торни.
BiäTlerleij т тcегec ;осоеко тeу-
-;, млогеоисоле тeутл.
blättTörelg adj -иутoл6тaзeл, лис-
mcвзл(и.
B’ati/oll п oPL зоатек -арие.
B^atierüe п oPl Biol х-cacфзл.
BJatlOnospe f Bot листи; пъпно.
Blatiiaiu/Zool -нстea етmни•
Bl/llmtlall п ламарина, oлу-o— ме¬
тал; метслис фолио.
BIzrrpTIauui f Bot лгнoaa-з—яo
(oнсmя;; рест/ние.
iiätt(i)uig adj 1. Bot листот, кнесст;
2. Tech но сосеве, на oлст!.
Blättsalii т зелени солета.
Blätrsiibc- п oPl сребърсн варак.
B’äiiweisn adv шл по лист.
Blattwerk п oPL листна месо.
Blattrigu п oPL ио-н/но фолио,
столисо.
Blau adj 1. сии, пcуилял; 2. umg
пиян;
-е Augen Сини очи;
- vor Kälte Посиняо ст стуе;
JeUu. grün und - pellzgei Преби¬
вам някого от бой; набивам някого
-о плуинив!кe;
MIT nlece -еп Än/u iaeonKoemin
Оаъa—e—!а се лено;
Siie -es WuuUer erleben Вимеам ec
в чуел;
153
OeUTöAiiöüLCAAISCAfÖ WÖQlWßlKM
Bleikn/el
umg ~ sile Пиян с’,; лот)nукco
с’, сп.
Blain п o.Pl. 1. сия щвnт, улнъo;
2. синяпв-
Ein KräTlIers - Носител, ярък сия
щвИт;
Iu - /ckicCUet Облечен а синъ;.
Blauäugig adj сзenoн.
Blaubeere f Bot 6cтoвзикa.
1’5,11^111 adj oft iror със синя оръв,
6лопoт;лииегски, нтиуmcн)оанеeл.
В1н1( п ir: umg uluu Fair ins -- нт’
ауенне без спргле-гко цел (е н(иа-
—Гутлoуттa)',
umg Ins - lleuie reUeu Гc-cтn нос-
луни (в)eoл-иekлпnoн;;
umg Er lügi Uzs ~ vom Hlmeul tu-’
unter Той лъмп, та се нъуи; той лъ¬
же безбожно;
umg Jede. das - vom Hieeni ver¬
sprechen С—аоя; някому звгвeзm( cm
н/бпт;,
Bläue f o.Pl. 1. сиини!, син щвяГ;
2, нг6/уки улцeя!; сннeеино, лозу).
Blauen m И hb itr. V. poel у■ннeя се.
Bläuen sw.У- hb Ii.V 1. 6;я-нувнм
a улиьc; 2. нc—уиненм (птои/;•
Blzufucts т 1. Zrri синя (нooит-
ec) oзуицa; 2. кома cm синя oлулци•
Blajuleie т синя есскс (ООН).
Blaukraut п o.Pl. südd = RolOoli,
Biäu’lcl adj уннкня, e бога сия цanт•
Blaulicht п о.Р1 сияя 0-;™, увem-
-ииги сигипл нн колите но полиция,
нoж-тиC; бърза помон.
Bi^leieluu sw.У, hb iliV, umg
кръшкам ст р-боа-, o-утс-—eм ст -
робота.
Blaumann т umg сия работел кос¬
тюм ис моя-ъор.
Blaumeise f Zoo. сия синигер.
Blaupapier п o.PL (сияя) хелиограф¬
но хартия.
Blausäure J o.Pl. Chem щиcнcвoлo’
родна кисеоикс.
Blaustrumpf т veraltend iror учено
жена.
Blazer [Ъказ] м. - 6onйаeт.
Bldcl r, -е 1. m(eгнзя; оам-аино;
2. -оео, фор;; зн печене; 3. Mus ду -
хоби зистaп;nиmз; 4. umg тoупcути;
пт-злл птнkнаки;
umg Aufs - izuii Хваля се, пер-
чо с/.
BlechbliisesSrumeni п = ВПисНе-
ptuueeui.
BlecHBüchse f m/нeклeнc (нокс/рае-
нн) нуoли.
Bltcliose f - Blechbüchse.
Bl/cheimer т ламарилгяс ^0.
blichen жИ hb Ii.V umg пониа;;
umg Danü- winl ur - müssen Ще
oтn6—н -- лocтз зн това.
Bl/dUd-i adj 1. тeнгкзeH; oe;caл'
нея; 2. нух, с ;гта-ен звук;
Eine ~п Silmec Глас с мeтоoзеeу'
ни нотки.
BlnclgefaB п meнekнeк съд.
Bifchiiestument п Mus мелел лухоя
зяуmaумeит.
Bfcchlauiec / irrn онаина, потен от
коли.
Blachmusik / ePl. духово музика;
духов оркестър.
ВемсЬрсШаПсп т повреда ис кир;’
серията нс кела при кamоутpcфc.
Blechschere J ножица за anзcкe ес
—о;аринн.
BIcchsiaHI т листова утлмcнC; стО’
маиеис ламарина.
Blnclualzwerk п цех зс acoщпвонe
нс ОCMC)HHC.
11/сКсе sw.V h) Ii.V im: dti Zälui
- зъбя се, сзъбвом се, спсоан; зъби
(зс жлвomн;)•
В1ей п о.Р!. 1. Chem олово; 2. ст-
и(у, лот;
Scleer wie - Тежък еатс оо;—о;
umg - in dce Gliedern laben Kpa-
инта ми текст като олово.
BläUe, -е Zool плотзкa (вие ти6c;.
il/iarm adj с ниско ут-’)мониe но
соево.
Bleibe J о.Р1. подсоля;
Sich (Dal) eine - suchen Търся си
полслея, квартата.
b’cibte (illci, geblleBuu) uгl.У. sn
iIf.У. остс—с;;
Zu Hause - Остс—нм -нъии;
Üter tocW - П)еноиужсм;
Am Leben - Оставам мия;
Btt seiner Meinung - Дърмо ис мне¬
нието си;
Bet diu Sicle - Придържам с/ към
о/мата (въпроса), нп сг соолся—о;;
Es ist alles leim Alieu gliliihil
Всиенл си cу-aлa по уmc)cму;
Wo ilei die Kinder gcilicicn? Къде
останеха аeщо-а?;
Wo Bleibst du so Iangi? Къде се ба¬
виш?;
Es ilciht diiel Тена ест-вс (нанто
решихме);
umg Das blelhi uutur uns Тена си
cctc-c между лcу•
1’dihneU adj нoут;яe(н; opaee;
-e Weit Тройни ценности.
i’Mhee|IissMi bleiiri lassen ure.У.
hb lr.У, оставям, o-еаз-нм сп;
Wenn Uu ulcll eitkoemee willst
Ulin lass cs ilniinn Ано ee зукaш -a
дойдеш с лес, отнеми се.
B’nicl adj блед;
- vor Aigst Пc6-eлниo от страх;
-wi-diu Паеб-глня-ам, побоеакя-
анм.
Blncie /, - i. oPL бопенина; 2. бе¬
лене, избелване; 3. препарат за на-
б/оианп на бе—ъо.
blulcHcU] sw-У. hb lr.У- 1. 6eoИ; из’
бговам; 2. o6гвщвгmявaм, изрусява;;
GeBieichtes Нааг Изрусено коса;
Die Wäsche - Избел-с; птоигтC;
бе-ъс-о.
ВеимНме япт. И sn 1lг,У, 1. побо/Л’
лява (лице); 2. забoe.eнnжeм, изгуб-
-о; щ-nао си.
lisicleeslcitig adj с б-г-с лице,
бл/дооие.
В1цс1еСТ1с’ п избелващо стелсово.
Ble|chsuctt f o.PL Bot хлорсзи; Med
(aлe; икnмлn; мо-;кт’внe.
ilä|ctpncttig adj страдай ст хле-
)oвa; ;еооо)ъиея, инемичен.
binli-u adj 1. ;лoв/И; от олово; 2, с
с-саги цanт; 3. аежън осте соево,
гнетящ, тягостен;
-е Müdigkeit 0,’)-;; у;ерс:
-е Sclwere Олс—ио тежест.
B’iTa-iun adj с щвnт ли соево,
c-;вяcузв.
blMfril adj 6eа;-;-eи (6nнвии);
- tauOiu Зарсжда; с б/золс—ги
бензин.
Blnlgehall т о.Р1. с’Л’рмалиг на
л-с-о.
Bl/igießci п oPL игра в нoсoeлинn
ден ни пcдниama с cтoл—ииe еа е—С’
в; зи птeлуkcа—ии/ на бъдещето.
BlMi/liiz т oPl. Mir тоo/нлт.
Biglglzs п o.PL словно - стъкло, нв-
нусо—ен ктлсгиo.
iiultailig adj' съдъркои олово.
Bleikristall п о.Р1 олевея ориста—.
BIgjKugil f сос—ее нутшп,.
B’tlpciuc-
ilMschwir adj място т/ж’K; тежък
есте соеве.
Blnstift т, -е молив.
В^^аГий т umg -исло, тънък
ток на лa;укe сбу-нс.
Bleistiftmine J г)оант зн ;cлзви.
Bl^иstinispitucг т cуттзлkо.
Ш|di^eмгjilliug; Med cm)о—nнг с сос-
-0, нлп;6иаъ;, уотутиззъ;.
B’uiueiß п о.Р1. слоило 6e-злc (боя
за )лууеннe;.
Blinde f. -п 1. боги-м eнaа)огмо
(нн аcтceпоaот, микроскоп и др.);
1 бие (но дреха); 3. Aech улин л)0-
зcaгЦ; нит; (есте ун)оуa;; 4. насч’
нин; 5. сенник (а ес—о);
Die - eliPtMlIue Нeу-)cйвaм блее’
ла-а;
Die - iMruulMrOIappeu Сиоonм сее’
ника не кс—отс.
iltu^i^ii sw.V. hb 1г.У. l.аaуoeлn—о,
(auch übertr)-, 2. Hisl cс-eпnвн; (ля’
кого), лишо-см ст а)/ииe;
Jein. eil lir Lampe - Зоуoeня-о;
ляното със у-гm-зea-a ни —о;пото.
BiuuUcnd adj 1. cуoeниoгoeи; 2. ве-
oзkcoeлгИ; 6-(Уonщ;
Sich - eil jede. eersicUcu Рaа6л’
ром се н)г—тахcдиc с кик;пл;
Es jchl еСг - Чувут-!м с/ п)/eтaу-
hc, пт/aтахcдк;.
Blenlur т, - pejoe еcвeH; аи6лпжeи-
вищ с -ъешии /фeкmиcут.
Bleellatirei / фелер с п)иупoуo6-
о/ии/ за зооъ,лявалг.
BienlleUir п иоoензк (лн 00;).
В1пеПиаПеме т 1. ромон, ео олято
се сп’ио платно зн тиуп-он/; 2. -ъя-
шии рамка ле прозорец.
BldulwerK п geh pejoe (cп-лч/укa;
лзм!мa, з-юаиn; ;з)нм.
B’upsn f -п 1. бялс петис нн чело¬
то (ни кaо-a; кси и —).); 2. кси (кра-
во) с бяло петел ле ч/осто.
.Blussur/, -en vveallerd (опне) иора-
иnaоиe.
Bleut’ т, - veralt бухалка (зс праие).
BlicK т. -е 1. поглед, взс); 2. из’
глe-; поеена;
Eie ТШсПтСдег - Бегъл поглед;
Jede./elu. (Dal) knluiu - pcliuOeu
Не обръщам внимание но иnkcгc/
нещо;
Auf Псе ersten - Оm-гдиъж; ст пръв
попо/а;
GAEEDCCFF
Einte ~ auf ciu. (Akk) werfen Хвър¬
лям пеплее на нещо;
Wenn -n lOtee kögeten! Ако може¬
ше до се убива с поглед!
ВНоОме sw-У- hb ilr.V. 1. тлeлeм; н;-
гогмаем; 2. лапonжл!;;
Zu- Siiii - Гоелам, поглеждам
иау-aниз;
Jede. iu dii Äugci - Пспо/каим
иянеге в ечите;
umg Lass licl ilur nie wliler ~! Hu
се ;nтkнй; не се явnвaй повече тук!
BlgcKfzug т h/ho, oc/mc пaлкcвa-
вн пето/-; (вилмоклe-o;;
Bunle PliOiii diiuiu als - Пъстри¬
те нoнкeтз лтив-иеот вилмaииn-c.
Blickfeld п о.Р1. аaз-гoиc поле; хс-
)заcит, кръгозор;
Sile - i-uiitire Роаmзaявн; кръ¬
гозор; си;
Ins - rücKig Пепалам е център; но
визмннзгmc (ео c6игу-в(eoу-тa);
Aus jeds. - eirpcteiuUcn Изчезне;
ст лечи/ пc-eатгилг.
ВШ^С^1^<^|^^аКТ т а)з-гoгe иситнео;
- eil Uim Puh’IOue lallen Псаеър-
мом влзпaoгк еситнет с публиката.
blicklos adj geh и/влм—!H.
Blickpunkt т 1. цент’) не -ни;!’
ил/т;; 2. гое-на тoек!;
Vom iurisiiscUMn ~ aus eisulMe
(Ютз-зегуkз нcгoглиemo; От юри-
-иегуко го/део т;екa.
BlicOrlcliuue f 1. лcуceн но псг-
ог—н; 2. ннуcкa; иaуcегиoуo ис ми’
утл-!;
Diu - les Existenzialismus И—гитг
(лссснат; но ,цутлтн; ни eнаисгeн’
щнaлзз;a. '
Blickwinkel т нг)сп/ктлв!, заи-Г’
леи гогаян тcеkа, аспект;
Etw. (Akk) aus Uie - Uis Ver-
hriuctirp silie Рaаг-гмeо; нещо om
пгaулгктзвнтн/плг—яe-a точне и;
потребителя.
Biinl adj 1. у-яП; нгаanщ; 2. сляп
(пoуoуmониГ; любси); 3. безмереи,
п)/eao/И; 6eз)нвст-гл (c;aaаH; яд);
4. фолши—, сляп (пaoаcтгЩ; -тama);
серит (псдас-ни сннлл;; 5. лъжлив,
нaивздги (тревога); б. зинomгИ; за’
;’гoгИ; зн;ттeн (cп-eдоoC; стъкло
ис прозорец); потъмнял (м/толие
-ръжен);
- uirleu Оу-гнnвом;
154
Auf iiicm Angn - piln Не вижда;
(сляп съм) с еалсос лос;
Ie -ее Zorn ирсНа/ме Удря;, - об¬
зет ст у-nн0; 6eв)нзуъ—яa ярост;
- Sctict splelee Играя шах сое’
п/шеото (без -а зм!м —’укaoc пред
себе си); ■
-tr Pissaeiir Пътник без билет;
-мг Alarm Фс-ши-о трг-спн.
BliuUUaue т Aral у-nнo черво,
!ПГHeИKУ.
BligUUareiurunnduge /Med втзн!’
лели/ ис улnнcтc чe)иC; aпгндлщнm.
Blinde mf, -п, -п нeз)nЩ; сляп (чо¬
век), слепец; иeа)ящH; у-янн (жено);
umg Das plell doch ein BiiuUir! To-
иа ще пс -иди и у-гпeц (телеои; е
—;;)!
BiluUcOut f o.Pl. im: ~ spicicn играя
не сonно бебе.
BlinlMUiestall f лом зн слепи.
Bliiliuleie п - BlieUiuiiPtiil.
Biinliuluul т' куче -c—aе не сле¬
пец.
BlinUiuschuIfi f избуе; за уoгнз,
Брпйоовл пзумc.
B’inlensiock т (бял) 6!сгуИ; с кой¬
то се саиентиант уoгнзтг.
Blfulflug т сляп полет (без вили’
мост, уa,c с 6c)-cиз инсгтпм/иmл).
Bliulgrugir т 1. Mil нггкуп-caл’
рал снаряд; 2. umg нeулaекиk.
Bliglecioreu adj у-ялcac-eн.
Blindgläubig adj уonнc —pacH.
BiinUlilT f o.PL 1. уoeнcтн; 2. зну-
oглгизг;
PoliTiscHi - Пcoиmичeуeо сл/пето;
- 111111^1- iue Filii-e Uis Freue-
Uis Слепота за я/-cуаa-тцзаг еп
лaзnmг-n;
Wie eil - geschlagen sein Като сляп
ут;; ee вижд—М -гйстиитг-нстс по¬
ложени/.
biCeUliegs adv 1. уoeнгшнc;; сое’
п/теити; 2. 6eв)aвутляc;
- taudiiu Пcу-’п-н, 6eзaозу’-яC;
игc6;зу-гяc;
Jele. - gilo-clee Пcлчзяя-н; се
на еяного улилo; 6eан)лmичнo.
BiilUscnicicti f Zool сл/пск.
BlguU ^сСигмСВме BileU schjilBin
ure-У. hE lr-У- пито но мптила с
лес/г лaтуан (без ео плела; коа-
-зmзтг).
hifid ^еюл sw-У. hE iIl,У. зпaоn
OEV^i^(^t^-^UL^/^l^ll^C^tIiJÖ WÖ^T^E^B^UCH
155
шах, без -о гледам дъсното.
B’ieUuüllg adj л6/апмno ст тила.
Blii^l^^ii^.V. hb lll-V- 1. 6oeу-и, сие’
тя, "6oeипeом (метео, а-eалл и ар.);
2. -е-а, ;зпaе; ;згaм;
Das Änio bog ab, oluc zu - Ксонта
аc—и, без -е -ал/ мигач.
Bliekir т. - 1. мигач; 2. бл/ск- (е
рибс-сва);
Die - BiTttljeu Девем мзгeе,
включвам мнгиео•
BljnOTiuer п мигни; светлина, фар
(но ;caуkнn бряг).
Bllukllcil п мигни; ув/т-лии (при
жп н)eoeа и ар.).
BiiuOpigeal п светлинен сигнал.
1’11^11 sw.У- hE ile-У. 1. ;ига;,
примигвам; 2. умзпвa;; намигам;
Vor MnU1jOмIi - Примигвам ст
умора;
MIT Ute Augee - Намига; с очи;
примигвам.
Blitz т. -е L увeткн-лц!; мълния;
2. увг-kовищо ле аoтoaпоaa-;
Ein ~ lai cinacscUIagcn Пн-иа гръм;
Wie vom ~ деТгоТТел Кат; у-стек
ст гръм;
Wie eie - aus 1м1Тм-(м)е Hiemii
Като пръ; ст ясис небе.
Blitzableiter т гръмоотвод (auch
überir);
Jede. als - dlieie Слука някому
за т)’мюc-в;д/oт-пшииk.
ВВ^акйое f увeтко-зчин (6тaв!,
И1ие1я^,евощн) аеция (eeйсm—лe);
blitzartig adj много бърз, еат; свео-
кaвзщa, у—nmкcвлчeи, ;тoизгнлуeн.
ОН^ВиисН т заигeо-вaиc песе’
щекие; «антес посещение.
BliTzBIank adj umg лъиии от еиу-
тс-и.
Blitzen ш V. hb tlf.У. 1. блестя, увят’
нам; 2. unpeis увятka се; tf. V. umg фс-
аcгaaазaa;, снз;ом;
Es МСИ uni Uonneri Святка сп и
гърми;
Die Augen - vor Friuiu Очите све-
аят ст радост;
Die Küche hillzi vor Sauhnrkill Kyx-
яято блести ст еистoma.
Blitz/esp-ähl п свnтkиaзчeи теле¬
фонен разпс-ср.
Blitzkriu/ т уaeтко-иени -сйнс.
Blitzlicht п с—етноаица (нн аo-cипи-
Рнт).
Blilzscllig т пaт,omг-зегя удар,
г)’;.
BliTzschncll adj увeтк!—иеиc бърз.
BH1uiIiieriee п у—/-кe—леио те-
лггро;;.
Blitzumfrage / светковичи; лепит’
-сне.
BHt^Wjrfcl т сanтк!—лщи, 00—0 се
зоктгнвa нъ; фл-сапорато.
Block т, Blöcke 1. боло, къс, ппрч/
(от еам’н, метал, дърво); нти; 2. Р1
auch Blocks жлoлн/н боло, боло ст
упaн-н; 3. Pl auch Blocks 6(-(жниK;
боло, eееон (нвитонции); 4. Pl Blöcke
(нc-н-нч/уeн или нkcнc;зе(сeн)
босо; 5. Pl Blöcke (ляфcтмищиoиnн;
босо.
Blockade / -п болна—а;
Eine ~ ВгесПме Пробива; б-околн.
BIocKBaeUsägi / пет/р.
Blockbau т C.PL блокове стaезmeo*
ство.
BiocOhucHplahi п букви а б-око—
шрифт.
BlocKce sw.У- hE ir.V 1. отцепва;
(кп уеaсттк); 2. Sp наc-з)a;; бос-
кирсм (итacе;.
BiocKflöle / ^0-; флейта, а-!кл-
-(0, босеф—гйос.
BIocKTrci adj лпприлсдогмни еъ;
лc-з-зе/уни блее, ягo6-тaаоя
(ут)aн!;.
Blockhaus п дър—ело ут)оли, химн
(от необработено дърво); боснхсус.
1’ocOieree sw-У. hb Ir.У. блокирам;
Die St-ißie - Б-cкз)о; пътината.
BiocKsägt f патеала резачи;.
Blockschrift f o.Pl. Typ нктикво (вие
m)нат;.
Bl/ckstuude f д—оел час (а учи-
-зиг;.
Bl<ockuntijrricHT т аонn-нn си боло
(а училище, въ— ВУЗ).
BITIl(e) adj 1. улa6лпмгл, мн—С’
ПмeИ; тoунcв; 2. umg тъп, глупав; ec-
уa-eЯ; кeп)нnт(и;
Sici - ВмимЬеме Държа се поу-
павс;
umg Das -е Auio sp-ieel ulcli an!
Гл^^внта ec—c ee ие -- аннaoн!
Blödelet/, -en L оЛ. глупаво псап’
-/ил/; 2. тoппcст; 6/зумнуoлщо.
Blödeln sw.У. hb ii.V. umg пcвc)n
глупости, чето си (зина.
Blö<dliit f, -en 1. o.Pl. слабоумие,
Blöße
0^0—; 2. .^0- 6aтoвгм, п-п-
лcу-з.
Biödmiee /п, Blödmärree umg pejor
глупак.
Biölplue т о.Р!. глупост, 6гау;иу-
-зцa; идилоиина;
Nur - im Kopf UiBue Имам уо;c
глупости е поо—а-о си.
Blödsinnig adj 1. уoи6cпмeи, ма-С’
умен; 2. umg тoпнaв, •0’^ безс;ис-
-ее, нeл;mуkи;
umg -es Geredi Бгау;зсoeя брът¬
веж.
Blökie sw-У. hb iIr-У. бог/ (oвщ!);
;учи (гоаеас).
iloni adj рус, русселс.
ftloulei f, -п блондинко.
BiouUcj/, -п umg у—/-oa 6и)a; бер-
-зиуka бира.
Blondij/ -п кoптли/иa днлтгла не
цветя и други фигури, б-лиде.
ilogdCuruu rw.V’. hE ll-У, боокдирам,
33aууn-ом (KOУ!;.
Blondiui f, -п боснеинес.
blondlockig adj с руси къдрици.
bloß | adj 1. пол; 2. уa;зnт (уc;a-н,
самото); уa;c;
Mil -em Kopf Гологлав;
Mil -em Ange С прсстс сол;
Auf Uce -ee Erdboden liegen Леке
ec пелста аeмn;
Das sied ~c Vereuiueeee Това cz
семе птг-пoooкeнзя.
hioßj adv са;;;
Din Pa-Ty war schön, - war die Musik
zn laui Партито беше хубав;, сомю
мпззkaтa беше --’)-; силна;
Ich Traee mich ob... Са;с се нн*
там, лнои...
Bl^jßj paetikvl 1. уо;o; 2. ли (-’-
-ъл)oснmeлнн нвтeе/иня);
~ eocl eine Stnede warten Чока; са¬
мо лие час;
Warum list du cs - eesagi? Защо
-и семе си г; еозпл?
Glaub - 11111, lass icl inifn! Сн;с
ee ;зу-з, че ще ти плмлтис!
Wie TuekTlouieri das -? Кое ли фун¬
кционира -сиа?
Blöße f -п l. geh гс—лто; 2. сон-
бесо, у-н60; пnз—з;o място;
Sici (Dal) Mini - /еВее Ке;лaе,Г'
-ирем се, излагам се, пскиз—ом у-a’
бост;
Sich (Dal) kcliu - giine Не се из-
h1oß|lc/cn
лопсм, не пoкaввнм слабост.
Blld/ei sw И hb Ii.V. 1. aовктз-
-;;, откривам (основи е; крепост
и ар.); aaакoнcвcм; 2. )наkтнвaм; );-
зе6лзеaвн;;
Antike STlllu * Рнакaн—aм основи¬
те на нятнеии прсдове;
Die MoTiec ins Veririclens ~ Раз-
кaзв!; аcанвз-г но пaeу-тнл(-
ни/т;.
B1.aß|1icgcu unl.У- hb ilr.У, лека ис
нcвттхиoугтa - Ип(нтнkтна; гол);
Das GiHiieels liegt nun Bloß Тай¬
ната вече е резбу-еи;, )cактитa.
П/В|рТе11ми sw.У.hE lf-У. лзлeгтм,
злeп;ут!—nм; бламирам; sich ~ иа-
ocnc; сп, бламирам се.
Blouson p^lu^ö, ПпЪл] п/Г' -s боу-
зле.
Blubbere sw'.V hb 1lr.У. 1. 6’o6укH;
нлoклен; 2. umg лo;o-n.
Bluejeans co Blue Jeans [Ъйгсизнпр]
nun PL -ткkн.
Blues [blua] m, • блус (мушно-нс
тeеeизe или оаец).
BluT filuf, ii®Q м, ’S pejor блъф.
Bluffen sw И hb 1lf,У- б-ъфита;.
1^111 sw.V. hE ilr.V, 1. цъфтя;
2. пaoщъфтnaa;, п)/успnaaм; 3. umg
очеево ;/ (ненл к/птлnтк;);
Der Haedel Blüll Търговията про¬
цъфтява.
Blühend adj 1. с цветущ вие; свеж
и мл;д; здров; 2. нтгeоoгнo щвeтзст
Иутн-); богат (фиктозии);
-n FiuliPie ЬаВме Имам богато
фaнтaзиn;
Das ist nie -мг Ulsiii! Тс—о е пъл¬
на глупост!
BiümcHcekiffcc т o.PL iron радке
нафп. '
Bluecf. -el. цвете; 2. букет; apo-
мат (ео -ннO; koнnk); 3. ^■0 (ео
бира);
~е pfia1uiu/unctti1 Зaуaмдa,/oт-
го/мдам цветя;
FriPcHi/uclOc ~п Саeжи/пи/хкоoл
ципая;
Durcl dic ~ sprechen Говоря с ко-
;еци, с недомлъвки, яемеевом;
iiom DauKu Tür die ~п! Блнтcднти зп
“ке;н-и;eиmc"! (при наитина).
0^111^1 п Boi цветен пъпни.
Bijueenanspliliuge J за-еж6и не
цветя.
GABEPOEf
Blueeibeel п цветно леха.
Olueiubiudirin / щ—/тн)кн, ф-Л’
aзстно.
ВютмлегПе f o.PL пръст зн синсии.
Oimecnfгau f цие-арка, птcлaиaе’
иа еи цветя.
Oimecngaгtin т цепт;; т)aллии•
Blumengeschäft п цвет-тсни ;нпС’
внн•
b1mmiugisct eUckl adj укaнуeн с
цaemи.
Blumengruß т щ-/тn (като лoалтc-
към киклтл).
Blumenhändlerie f щвemитнe.
Blumenkasten т сан—’чг зн щaeoя.
B1mecuKc1cH mBoi чошкс (иа щ—яm).
Olueeuklei п хипи.
OlueenOolI т kоaазo-, ц—етие
зеле.
ОШемикоЩоОпг п ухо но 6екуь;)
(ЛГаcaMH)!ЛЛ).
01meiekгauu т агнец сг щ-eти.
Blumenmuster - терк; ео щ-eтn;
цветен мотив.
OiumiurahaTic J аисиa цветя; леха.
01meceppгzcHi J eалн ни щвeтя-о.
Blumenständer т цвeтоaизк (под-
сoa—кa;.
OJumtusToek т уикунn с цветя.
Blumenstrauß т букет Ицaeтя;.
BJueentiur п Zool миветие щвeme,
интлння.
Blumentopf т сексия.
BlueieeerKämfiгiл / п)0—овaенa а
щвeтcтуkз ;aгcзиH; цаптореи.
Blumenzwiebel f -пec—ищe (иа
цвете).
Blüeeraei adj umg in, jede. ipt/wiri
- (^11111) иnкoму уа!вc ocm;, зоп.
Blumig adj 1. н’-eк с цветя (п;on-
на); 2. oft pefol цветист (сти-; реч);
3. сс’ гсн^-г; -^р^о^а^т ГиеняO;
Bluse f, -п блуза;
Eiue OurzrrMillgi/Iaueä-eiligM -
Блуза с oтс/—ълът ръкав.
Olui п o.PL. «т’а;
- spunden Диря—и; нр’е;
- verlieren Губя кръв;
- vergießen Проливам «)’-;
Elii/c- Promille Alkohol ie ~ Haben
Имам иnкooнo преми-а еонлхео е
кръвта си;
Kaltis/ruHIgiP - ВпиЗПгсл Запозвам
хoолeoн)ъвз(;
Das liegt ehr le -e/lzs tahe ' lei im
156
~ Това е а кръвта мк;
Oiauns - In len Adern tibun Имам
сияя кръв във вените си, ст боепо’
T;лииеeуeo по-пеп; съм; -
Hclßip/Tiurigis ~ ПаВее Имо; -То-
р/иа, буйно 0)’—, meанeaaмeяТeн
с’м. "
BliuTadiU J вена.
Bluiaudrzug т o.PL иохoпвоe((кa
еръв (а Л)гоH; еaут нс тялото). ■
BlutapfClsInn J плртлеоо (с червен
цвят ни месото). ■
BI/Talgig rur PL чети/ии илДо’
расли.
Blutalkohol т o.PL алкохоли; с’-
държалие а ор’воа.
bim1are adj мaлoкт’вeл; анемичен.
Bluta-eul / o.PL Med моocкaъ-и(;
ане;ия.
Blulbal п оървавс боля; kaт-oнтл*
литие; клане.
BIutBank / кръвин банка; кръвен
целтър.
b1mtBCl1icKt adj нвщcпон с кръв, лп’
ръсени с еръ—.
O1mtilid п Med оръвна нароила.
b1miBi1UcлU adj утимплн)ни обра’
зувскете ни червени кръвии тe-щa,
кръ—ссбасозуваи.
BleUTBuhuM чер—еиооисо бун.
Blutdruck т o.PL Med «тъвес ec-
лягане.
OliuTUrucOmcsPir т опнант за из’
мгр—няе ни кръвното ноoигaи(.
bluTU-ucOpInKcnd adj пслима-он
ep’BHco; нелягсне.
Bluldürsiig adj geh ор’всмод(я.
Blütei/, -п 1. щanт; 2. цъфтеж; übeeir
разцвет; 3. umg пъпка;
Der Baum war in voller ~ Дърветс
беше нлттяолл е цaиm;
geh Iu der - seiner Jiluu В тнвщв(ан
ис г;лиииmг си.
ВШТм. /• ’i umg аaomз-e беле-
HCTH.
B1micäcl т Zool пии-лцн.
Blutei iw.K hb ill-У- нтa-я, тече
кръв ст (cm рана) (auch übertr);
Aus irr Nisi ~lUCn Nase BIuTei Кръв
теч/ от кост ми;
überir Das Herz ilnini mir Сърцето
;и се обои-с а ор’в;
umg Schwer - eüsscn €0^0 ще ми
струен кеио.
Blüliublati п Bot anнчeoнуoчe.
157
OEl/TSCJi-bULGAPl&CeKS WÖPTEPÖUCll
ВосН(
OliUicnHoueg m o.PL леноар ни ципт-
чеоо.
Blüteilelci т Bot чашка е; ц—еоче.
Olцtiлplliuui f уe;eииc растели/,
цв/тке растение.
Blütenstand т Boi У’щвnтиn.
Olütiuslanl т o.PL Bot щвnтeн пра¬
шец.
BluTintniUei f ва/мaнe нн еръ—;
Eine - ^^1-111111 Взема; кръв зс
изуoeдвннe.
BJütiew^i^jß adj лу-eпз-eoнo бял.
Bluter т. - Mvd болен, утaн—aи ст
хeмcфллля (чиято еръ— ле с/ съ-
ул)—н;.
Blyter/uB Bluterguss т o.PL Med
кaъ—cинсялeиn; хгмн-;а.
BlutirOrigOteilОаП Mvd хемо^-
оия (нeУIIЛУ;6илуm и; еръатс до се
съул)—a).
BlüTezeit f 1. Bot (врг;е нн) цъф¬
теж; 2. разцвет,
OluTfarhsioTf т o.Pl. Mvd хемогло¬
бин.
BlutTuß Blutfuss т o.PL Med 0)’-
вomeеeизe.
Blutgefäß п Arat кръвоносен съд.
Oljuteirinnsil п съсзтeин нр’в, съ’
сирен.
BlüteMuigguue J утузaвeл( ли
0)’--;.
Blutgetränkt adj нpлнзm; напоен с
Оръа.
BluTelcrl/ adj нpт—oмaдeн.
Olallgruppe f Med кръвна група;
Din - bustlmmMi Определя; ep’B-
лота .^0.
Oliutiochdruck т о.Р1 аисонс нр’В’
и; еолягсее, хипертония.
B^jUthnud т 1. нлплй; куче, клет;
преследва eзв(е; 2. оръвопипц, ер’’
ао—ле.
BlntiupTiu т o.Pl. Mvd оа’вохрс-
еnиe•
blutig adj 1. и’риав; 00’)—--/;;
2. кървав, итъвопрелит/я (битна);
3. umg абсОлютен, пълен (ан пoaун--
валп);
umg Eie -сг Anfänger С’вуeм еп-
чина/и, лоено.
blutjung adj ствсe; мое—, почти
дете.
Blutkonserve f Med консервирана
Hp’B.
BlutkörpercHen п нръвил телце;
Role ~ Червели нт’вни mn-щн, ерит-
Toщити;
Weiße - Бели к)твил m(-цH; о/в-
ecщиmи.
BIutKorpcrcHcuPcuKueHSinsctuIeiiaKcir
f o.PL Med скорост кн утня—ние ис
e)н-T;щлти.
OlulOrcbs т oPl Med рие нн ер’в-
тн, левкемия.
BlUkreislauT т o.Pl. к)т-co6тниn’
ние.
ОШтеасПс /локва ер’в.
Blutleer adj безкръвен, блед;
~е Lippen Побое-игои устии.
BluTorange f нлpтлk-o с червен сок
и чер-пла мeуeстa чсст.
Blutpfropf т тр;;б.
Blutplasma п <)’-;; пoоамо.
Blutprobe / Hp’-Hc преби;
Eine - luo-lnun Нар/мдт, да се
-зсме кръвна н)c6н.
0111x1:11 / кръви; ;тмъигнзe;
- au jele. üheu Предприемем
Нръвес отмъщение уптимc №00.0.
B1u1-iinI|enU adj лpгезу-—eн
ea’—та.
Blutreluljuej f л)гену--нлг но
кръвта (чрез лечение).
Blut-ol adj к’аеавочет-еи.
Blutrünstig adj L на’—Ожал/н (-oH’
-/0/0); 2. утaameн; пт-eи с убийсо’
в; (филм, ромеи).
Blutsauger т 1. «тъ-лпяещ; носе-
осмо; 2. ктъв;нигщ; оомодер; 3. вам’
пир.
OImiPcUaudi f Jur нтъaoум/meнл/,
зицeут.
Bljuttpjnkunu/Med пттивпнe не «)’--
00, панйнc ис кръвта.
Blutspende / ктъе;дa)nвтнe;
Dlt Onvolkeгnл/ zur- an-nuFig При-
зс-авт; населението —е -ори кръв.
Blutspender т нтъвcдaтзmг-.
Blutstauung / Med aeнcвeк застой,
венозна хнн(T(мнn.
biuislllliul adj Mvd ктъвcунитпи,
хe;cутттнеeи;
Ein -мг Ve-Bael Кръвоспиране
птeвттаkc.
BluTsTropfcn т капна оръв;
Bis zum letzten - kämpfen Бия се
дс нлу-eeнa 0^00 op’a.
BljgiPtn-z т Med aнeатпeн 0)’-;’
изоив (от носа, ууmaтa), хnмamcтnи•
Blutstuhl т C.PL нръя е напpтмнn-
лиято.
BluTsverwandt adj а «)’-;; родст¬
во (с иикoтo); гдилеръвек.
Oluip^i^rwi^i^i^^scnaft / кръвно ред-
ствс.
Bluttat / geh п6зйу-вc, eтa—-вc
дело.
Bluttransfusion / Mvd - Blutüher-
iraguug.
B’utt-lifuuU adj лc-’яа- в кръв,
просмукан ст еръв.
BluUütbejrragug//M kтъ-oпpeoл-
—аие.
Blutung /, -er Med кpъ-oтгчeяз(,
кръвоизлив, хем!;)!.—.
ilutuircrIinICu adj ктъ-яутo; с въа’
peme; нтъ—cзв-зв (сол и ар.).
Oiuivirgießcu п oJPl оръ—спрсои-
тие;
Das unnötige - veredlden Избят—см
ив-ишялтO; ненужното оаъ—спроои-
-ие.
Blut^^r/iftueg / ompa—яя/ на кръвта.
Blutverlust т oPl загуба на ор’в.
Blutwurst / кът-твзцт.
Blutzoll т C.PL. кръвен данък;
Der S1raßмnecrKinг forld-1 jätrllcl
ilnin - von емПгмгсл HuuUir Totnu
Годишно д—имeнлeтo по пътищата
-земи кръв/к —он’и ст иeкooкcутл-
оии убити.
BluTzucKer т o.Pl. Mvd кръвен за¬
хар.
Blutuufunu т o.PL приток ео кръв.
BMX’Rzd [be:'ce'iOs...] п кел/лс
ВМХ.
BND е, o.PL AEk für BuediPлacH*
rIcntclUiiupi Федерална разузна-!’
телит служби.
ВО /. -еп си-пи вяо’р, mo-ao.
В»/» -S L Zool бои; 2. лек домсни
шил ет пери.
Boi е, -s Sp сн;тmиe тейки, бобс¬
лей;
~ fahrig Унти-ли-ом бобслей.
Bobiali /Sp грес/ зи бобслей.
OnbFZhrer т Sp спусн-ч еи 6o6у-eй•
ВдЬпппоеп п Sp уъуm(зcизe п; боб¬
слей.
Boelt - Böcke L Zool kлaгo, пръч;
овен; стъклои; 2. umg нтъе (за чо-
вен); 3. Sp елзс (уред); 4. Tech мага¬
ре; подпст-; пластс-он; 5. 0-010;
pejoe Ein alter ~ Стар (paв*
-таткии);
Bock;
GA&EDCfF
158
umg Eleun - pchlißiu Правя гое-
мгитоpио; груби грешен;
umg Dee ~ zum Gärtner eiclue Сам
внервам вълна е кошарата.
BoeKj т umg мелалие;
Keinen - auf ciu. (Akh) Uabiu Ня¬
мам ме—ание за неио;
umg Eiu. (Ahk) aus - miclen Пра-
aи и/ие от ли-т.
BocOBiiulg adj umg а-тa—cг--—,
oпъpилеa-; пнcтит, опни.
Bockbier п силна бира.
hocken sw.V. hb 111.У. 1. —тpло сп,
звпa-вn се и- зедяигг си ep-ee
(оля); инати се (мaпaae;; нп -ъp—Л;
нп роботи (;со;р); 2. üEvrie пнеpут-
—aM; инатя се;
Das KinU Bockt Детето се инати.
BocOlg adj твърдоглав, упорит,
oнттизеав.
Bockleiter / двсйяа лcлвимиa
У-T-6!.
Bockmist т umg pejoe глупост, без’
умзуoзщa.
Bockshorn п 1. кози рог; 2. im umg
jelu. iis ~ jagie сп-тш-нм няного;
SicU nicHl ins ~ jajce lassen Hi ec
пo!m!; ee се еут!-ям -е мг уттeу’
лот.
Bockspringen п oPl Sp пресили еи
кoaи•
hocOstcif adj umg уъ-уe; --’)-;;,
неподвижен.
Bockwurst f къс дебел к)eи-з)ш,
6;кaп)ст•
Boldil т нисък мерсни аaoив.
Bolin т, Böder 1. лoе—н; земя;
2. земя, терен, територия; 3. под;
4. ттс—ая т-няннун ппмащeнии; 5.да-
но; б. есиo-!; печас, 6aаи;
Lockerer/sandiger ~ Рехxи-и/п/съе-
0— пле-и;
Die ~ hMPtel’ue Оба-бс-вем зе-
,—;
Auf Migueim Gruul uni - siileu
Стоя ли уе6уoвeии вe,я;
Zu ~ fallen Подем ;a вeмяти;
Jede. zu ~ sT-ickeu Просвам ии*
кого нс вг;n-и са бой;
Dir ~ Breeei Ile uuieu Псе FUßin
Зе;я-и гори под крикитн му;
Festig - ueteu deu Füßiu iahen
Има; вe)aвa пoе-a под ирака-н си;
Dee ~ uutnr Пеп Füßen verlieren Гу¬
бя печи; не— ернеата си;
Jede. len ~ unter Uie Füßi wc/zin-
heu Изорът-н; пле—aтa под крака’
та е; нnкoтл;
Eiu. filii auf T-ucttha-cu ~ Неио
нн;зaн блапсдо-ии ^-0 за тaзял’
тиг.
Bolinibuehr f(Pl Mi. земно прс’
тл—;—ъвдпшнa отбраят.
BodengBiabriliiug/' o.PL сбт-боТ’
вале ис земята.
Oolenht’ag т по—сва настилка.
BodenbeschalTjinlilt / уту-н— нн
псч—ото.
ВоинЪт^ т пеаг;-eио собстве¬
ност.
Bpleeirosioe / гpoаии и; пoе-оао.
Bodenfenster п тa-aиуки прозорец;
к!пeн-п)!.
OoliufiucttigKcit / —оспе на поч¬
вата.
Bodenlllthue 1. земи; повърхност;
2. обработятема зе;я.
Boleefrosi т ва;)ъввал( и; горния
слей но нcе—aтa.
Oodiufund т Aechärl иоходко ст
peвкoпки.
Bodee/rifT т Sp хиите; а партер
(при борба).
BoncngymnasilO / о.Р1. зе;на ти;’
ииу-нea.
Bodenhaftung / уцeнo(нзe със з/¬
,— (при МПС).
0(^11111x^1./ педове oтеп-/нл/.
BoUiiKaeeer / ;алу!тд!, тa—aиу-
ес утaя.
BoUcnOnnIc / о.П. пее—;аиaнлn.
Boicniigi- т члвгH; нойте пcуma-
— и плнaa-и подови ессти-ни.
hoUigliue adj дълъг де земят-
(дрехи).
bodculop adj бездънен;
umg ~е Unverschämtheit Нечувано
6eау)a;иг;
~ etlcttslnnig Безкрайно -гeл;иУ’-
леи.
Bodciuihcl т ниско мъгли.
Bto(utltnUtuugeг o.PL Candw лзпеoа’
-сне но пле-cти.
BoUnnpi-souai п о.Р1. персонал, об-
слумвощ -/тииe; ясзе;еи персонал.
Вос(еп-сПогт / нграана (пoаг;-гии;
рефср;;.
BoUcupitu т утайна.
BoleiPchätzM meist PL аe;ни бспет-
ут—C; полезни накеп!/ми;
Dir Ahbau, die Gewinnung von - ~u
Добивние ни пс-езии накoни/;и.
ioUcnsläulig adj 1. местен (чо—ее,
нлсни и ар.); 2. типичен зо дедел- ро-
йлн.
Bodenstation/гемиа утояцзn зо -уп¬
равление ес eoумлч/укл полети.
BodenstreitkräTte meisl PL сухопът¬
ни войски, сили.
Bodenturnen п о.Р1. гимнастика е;
а/мя.
BolenunlTMrucCnug/'геоложко паЛ’
уе—aнe на печв--!; .
Bodybuilding ['bodilildl^] п о.Р1. бл-
диби-динг.
Bolyeuari ['...ga:d] т. -5 бедигард.
Bogci( т, Bögen 1. завой, ери—И’
еа; иа—няka, дъга; Math «риин; 2. Arch
свод, орни; извивет; 3. Mus оъе; 4.
Mus -ггн-о (aн!к;; 5. лък (ао у-т/’
—;/);
Eieie - iisctrelhce Опиувнм дъго;
Eiu gotischer - Гomиеeуко срие;
Einen - nm jenл./ctu• (Akk) machen
Избят-ом яякепе, к/ил;
Den ~ spannen Опъва; o’«-;
Deu ~ Überspannen Пaгeн-nвна,
с-игем -—’)—( —aoeе.
Bogen. т. -(Böger 1. -иут хартия;
2. Typ oo—c;
Ein ~ GipdhenOpapier Лист хартия
зо спеиоиси/ на ледcтъци.
Bogenfenster п у^ллeу- нтезеaгц.
Bo/iiFöreig adj увлдгу-.
Bfigenrühtrun/’o.PL бернвгне с лъ¬
ка ис цигплкa-C; ведеие но 0’00.
Bogiegzee т Arch прио-с.
0<o>enkoorekJtnr/ Typ kеp/напpо нс
п/еc-иc коос.
Bogieiaepc JTTt^c^h —’rc—c осмпе.
Ooeeg’äugu / Malh лт-минa ис
—’.-.
Bogenschießen п o.PL Sp утаг-6c с
0’0.
Bpgegpciüize т, -п, -п Hisl стрелец
с 0’0.
Boheme [Bo'(U)c:e] / o.PL 6oх/MУ-*
вл, бохе;;.
BoHumicu [Bo(t)u'mie] т. -s бсхгм.
ВлШе / -п пт/до, талпа.
Böheee (п) Бохемия (е Чехия).
böHeipcH adj блхем сни, ет обосст’
та Бохемия;
Etu. Komet mir ~ vou Неио ми
с/ струва и/нcиnаие, ег aaзаиaна
159
OEUTSCH-BUUGAßlSCHES WÖRTERBUCH
Bootsbau
леие.
BoHuc f. -n 1. боб, фасул; 2. бобе¬
но атpяc, бобче; 3. зърно (кaкaЛ;
инфе);
Wilßc -п Бял 6е6; аpя- фасул;
Grünu -п Зелен боб;
-п eatice Меля ксфп;
-е rösliu Пека зтaяaтa ни кафе;
umg Das iniirMPsInri micH elclt die
- Това -ъсбие не м/ ннтeагспва.
BohuceKaffcn т о.Р!. 1. кафе ни зър¬
на; 2. кафе (нaниаoa сг ,—■0 нафе
иа аъpин).
B^lUu^j^^raul п o.Pl. Boi чубрица.
Bshneiptaugu /1. ес; зн нoлпиpa-
нп но боб; 2. umg —тa-иeо (аa сух,
висло еляnн).
Oohniuptroi п о.Р1. 1. бобена шу¬
ми; 2. ir: umg Uume ein - просо ос-
ас фасул.
BoHicnsnppn J бсбено чербо.
Bohner т, - уред за чистен/, —’с-
кане иа паркет.
BoHnc-icscu т ч/гиа зо чистене на
пере/т.
ВоНем-и sw. V. hb ir. V. oтск-м ^0)’
о/т).
BoHnc-uicUs п о.Р! парк/тии.
ВоНгеи е V. hb tr. V. 1. нpc6ияaM;
нтcдппе-aм; нpaви, дълбая -упои;
2. изkcлa-a; (нлaд/н/щ;; нтoeoлa-
—им (тунeo;; ite.V. 1. еoпля; чл—тт-
еим (иcу-;; 2. унпунa; уcи-a (зо
нефт и др.); 3. umg ^00,1 игпргк’с-
иa-C; вpтekaм; -самсм;
Eieci O-ueiie - Дт;6eя нладен/ц;
Eiuiu Zalu ~ От—оpn; зъб (при
п;л,бирпне);
Naci Eudöl ~ Дтo6en за нефт;
Iu Um- Nase - Чc—тae-; си, чопля
си леса;
Sic ВоПгТс so laegc, bis sic die Walr-
lult erlnir Тя ни-ошe и питame; —c-
ка-с не нaпеи истилого.
hohriel adj пpлииаяин;
-Um- Scieerz Остро (пaлниз-оно;
блок;;
-e Fragen Настойчиви въпроси.
Bahri- е, - 1. увp/-гл, бургия;
2. уcндa; -реока; 3. робл-ние но прл’
бия;; ;ошинс; слидълт.
Bohrinsel J потв-и- сонда за тър¬
сене но игфо в ;саетс.
OohrOIlir т Zool мебелен 6pт;'
бар.
Botreiscniui / бcaаamин-; прл’
бивна мешиин; с—р/д-с—ъчи- ме¬
тила.
Bobrlure т уcнднжио нули.
Bohnrngi/ -en 1. следем; 2. с—р/—’
ол-ъчен отвор.
böig adj 6утeИ; ветровит;
-uu Wind Бурен —’).
Boücr ['Ьу^ т. - бей;ер;
Dnu - iCgPciiliue Вн—ючвом бой’
-ера;
Dee - aultcizie Загрява; веди-о а
бсйо/ра.
Bojar т, -еп, -еп 6oлnтин.
Boje f, -п шомaндутa; буй, бсеен.
Boluro т. -s 1. oJPl болеро Инспae-
со, -онц); 2. белерс (д-мсен дp/хa;.
Boliviancr/BoIivier т, - бс—ивиец.
Bo1ieiнpereu7Bo1ieierii / -пеп бл—И’
вийна.
boIieiaeiPct/boICeIsct adj бл—ивий-
сни.
Bolivien п Боливия.
Bolle / -п 1. оуо, лпнoвицт; 2. umg
дупка еа череп.
Böller т, - Ш мораире (oeoc оръ’
дие за уa-ютИ; сигнали).
Bollwerk п, -€ 1. Hisl 6aстиoИ; кре-
нcст; --тpлии!; 2. üEeele 6aстиcИ;
0^)0;
Eli ~ ies Kz1toieuismus Крепост нт
кaтллищиз;т.
Bolschewismus т о.Р! болшевизъм.
Oolsctcuipt m, -еп, -en Hist, meist
pejor белте—ие.
Bolzte m. • Tech болт; виит; щифт.
hol;zengerade adj umg изпpивeH; 00-
те глътнал бастун.
Bombardement [ioebi-da'eä:] п. -s
бсмбааеиас—ка.
bombardieren е V. hb ir. И бомбо)’
дира; (auch übeelr);
umg Jein. mit ScliuehällMi ~ 06-
стаео—а;.някого със снемни тепани;
Din Reeiirueg eli ProtisTie ~ 3a-
^—0; правит/лстястс с протести.
Bombast m o.Pl. 6c,6оутиеиcс-,
виуoкcпоти- реч Иуmи-).
bombastisch adj aиулкoн-peк, бом-
6остие(K; нтeтaунaн (реч).
Bombt f, ’0 бЛ;ба;
Elli ~ legte Пcу-ивnм бомбе;
Eiue ~ Muiscnr-fiu Обезврежда;
бомба;
Eleu - аВеегПсе Хвърлям бомбе;
Eiue - eil Zeitzügler Бомба с ча¬
совников ;eхоииаъ;.
BombenaBwurf т ппскинe; хвърля¬
не но бомби.
Ooebenalarm / -ъадушин -рг-сго.
Bombenanschlag т бомбен отеиоог.
Bombenangriff т етзaпшил и-п-*
дели/, бсмбореитс-но.
Oaebenattentat т бомб/и отгетог.
Bncnbeiianio п кола бомбо.
Ooebendrotuug f запоиха зо бом¬
бен отеи-ао.
OoeBiuerfoig т umg огромен ус’
ппх.
Bombeelest adj umg много зар;—.
Oembenflngzen/ п 6cм6отдиac—ое.
Bombensicher adj L осигурен сре’
щу бомби (унaиaнoищe); 2. umg об-
уooютнc; уъвуeм сигурен.
ОптЬепврНИег т птте/ ст бомбо.
Ooebenstieeueg f umg сар-хс-ис
яостро/еие (не нотmи и др.).
BoeHmirichtur т я;; (нрст/р) оо
експоо-ирао- 6л;6и.
Oßeier т, - » OoebieTIuezeug.
iombi/ adj umg сoaaхcmeH; велико’
-еп/и.
Bommel т. -ff, -п пискюл.
Всп [boo|] т, -s 1. боя; 0^0;; 2. Н0’
уo—a бележка.
ОоеВол [Ь^То-ц, auch Bö'hO] т. -s
бонбон;
Einen - lulsclen Смучо бонбон.
Bonboniere [bo^Bo'giina] f, -п
veraltend бонбониера; кпmии шоксот’
-сви бонбони.
BonitäT /, -er 1. блиитет; 2. Wiiisch
нaглитcунcуc6нcу-, ^-01.0^0-
уo6иcст; уcoидялст (ес фитаa).
Ooneoi [b<o'eo:] п. -s geh остроу-
;иг, духовито фраза.
Bonus т, -se 1. 6cнпC; л-сттлk-;
б/зп-о-ио добавен към гc-n;a по¬
купна; 2. нтг;ия (нти -танaгpожл-’
вся/ иои cб/аи(тя-aнe иа неис).
Воете т, -т -п 1. 6oнао, будистни
свещеник (монах); 2. богаташ пар’
веню; 3. umg. pejoe важно cуc6о; по-
ое;/ц, голяма ooгеoa.
Boot п, -е лоена, оо—ия;
Wir рВие а’’с in ciece - Всички
сме а една -сана (в една и съща си-
апоция;.
BößTsizn т о.Р!. строем еа -л-ки,
яхти.
СЛРШОГГ
160
Oootselgne-
Bsoisiigec- т уc6утв(ник иа спср-
тл- 00Д0-.
Bootshaus п 1. н-—eс; хият-р за осе¬
ни; 2. луб по воден ^0)0.
Bootsirugi / —ълмина на лоекете
(метна едииици в уъутeзaии(;.
ВооТреаее т. Bootsleute бсцмси.
Bootprcuncu - o.PL Sp aeг!тa; уъс*
-/виниn с лодки.
Boois^^rluiU т даване ле осдои под
наем.
Oonisziebihör т приис—леклости
нъ; лодеа.
Bor п o.PL Chem бор.
Ofirax т oPl Chem боракс.
Borli т. -е борд;
An - gehen Качвам се ни боа—а (ни
кoти6; уaм;—/-);
Von ~ /еПее Слизам ст бот—а (на
норсб, уa;coeт;;
Manu über ~! Чоаге вт- борда!
umg AUu Vorsicht üBer - werfen 3a-
хвърлям асянн нpeaнcз—ив;ут.
Bori2 —, -е -авица нс стена.
Bordbncl п бордова няита.
loriiaux [Bor'do] adj бера; (щaяo).
ВогП/Il п, -е публичен -0,. бордей.
Oorifuekur т борели родист.
iobltubie sw.K hb lr.У. aъ6и; пс’
Tъб—оа<; лбегивам.
OorUkZeli / бордюр (ec трстоор).
Bordsliiu т бордюр ни -ао-оср.
ВогсТрсН т o.PL Boi пор/ч, ;тптeщ.
Вог/ т o.PL im: auf ~ Kaufen нппп*
вам но кредит (на в/р/сия).
borgeu sw.V. hE le.V. 1. вземем
лнза/м, аa/мнм (и/ис ст иnкoгc;;
2. даадм -назаем, заемам;
Jede. stleen Schirm - Заемем ни-
илму чад’аа си;
Sici (Dal) Guli Bei jmdm. ~ Вземам
лазаем пори от еяного.
Borke f. -п 1. errdd Bot eopa (ea -
дърве); 2. Med коричкс (ис рана),
сттуп/й.
Borkenkäfer т Zool еорляд.
Bore т. -е poet извор, източник
(auch überir).
Borniert adj pejor ограничея, оес-
нспр’-;
~n Ansichten Сптaкич(кн, тесно¬
гръди възгледи.
Oorgldjilitl J о.Р1. cгpaниеeнcCT;
тесногръдие.
Borbiisci т = Borelscl.
Borsalbe/боров —cвeoин.
Borsäure / p.Pl Chem борова ннуn-
—ини.
Olcrse/ -o кесия, нcpт;cн(.
Börstj/, -o Wirtsch борси;
Au der - spekulieren Спекулирам,
игрея на бoтуотc.
Böbsneltglen т совстяне на бор’
снтн.
Börpigiirichi т Wiiisch борсов бю-
летия.
Börsengeschäft п - сделки е; борса¬
та, борсово сделки.
Oö-Ptnjobier т борсов спекулант.
Oo-seiOraci т борсов орех.
Börsenkurs е курс еа 6;туaтa, - бор¬
сов курс (ни инщии, -алуос е ар.).
Bö-Ptnmakln- ir Wirtsch борсов пес-
peдкнk; манл/р.
BörsMusciluß Börsnupctius т зат-
вотnи( ес б;туоma.
OörseispuOulait т. -еп. -еп борсов
унeкп-инm.
O£rpeusiuuu т борсов орех.
Börsianer т, - umg 6;туaaмия (плс-
peдник; спe«yл!нт;.
BorsiM /. -п 1. косъм (ла четка);
2. четина.
Borslig adj 1. еn-ик/ст, есте чети¬
на (зо носа); 2. груб, сприхав, 0^0,
лнекен, кисел;
-es Нааг Коса като еe-нни; нт’к-
лелс косо;
- antworten Стгcвaтям —тъпиото,
сприхаво.
Borte f, -о иво, и-иц!; бордюр (на
-рехе, тънал); mнтиT; пилее.
bösartig adj 1. -cm. зъл, злостеи,
иласрен; 2. Mvd зoceоеnстеnи;
Eiei ~с Bemerkung Злостно зобе-
лемос;
Eie -е- Tumor Злокачествен ■'умор.
BösarTigkelT J oPl. 1. —отота, влЛ'
бе. коверство; 2. Med зooиaе(утвe'
ност.
OiöpCiuiig|/ -еп столс. соло; (ни ко¬
сил, дига, лилн); ноо—скеис стеен.
101(1) adj 1. лош, зъл, злобен;
2. н/нтия-ee; леш (иуooтия, р-зл’
еоpcaaeиe); 3. уъpдит, ядесне (auf
jelu./eii jeie. на №00.0); 4. болен,
-тзпплeн; 5. umg стpaшeИ; умиспи
(за подсил—пие);
Eiu -es Kini Лошо, нe-твниттнл
дете;
-е Zclicu Лоши времена;
Auf deu Freund uc/ce Uer Verspä-
iuug ~n suie Сърдит съм еи ирияге’
ля си зареди аcнтсиeни/т;;
~е werden Рнвуътдвн; се;
umg Mit jmUm./iiw. (Dal) steli cs ~
aus Положението ea нинoт;; ненл n
б/знадемднс.
Böse т, -п. -п дявол, Луковия.
Bösewicht т. -с veraltend зoceeй;
вo;стoaлиk.
h^phaft adj 1. з—C6/H; втo, проклет;
2. кс—ср/к; влcст/H; яа-итгo/к;
Ein -tu Miipci Зъл, злобеи чсвен;
Eli -es Griesen Злорадо хилене;
Eiuc ~n Kritik Зоостла критико.
BoplafllgOuii f. -еп 1. злоба; 2. иа-
еи-eoиoст; хапливост, злобна ап6e-
о/жиа.
Bosheit J -еп 1. o.PL зосбо, 00--)-
стил, лpли—/oия; 2. злобно деяние
иои зосбеи думи.
Bosnien п Бoуно.
Bosnier т, ■ босненец.
Boß Boss т, Bosse umg шеф (на
фир;-, бсядо).
Bößel f, -п топка (за игри ес оптои).
Bosslerci sw.V. hb ||У'- 1. лляоанм
грубо - (н!мтk); 2. мс-елитем (с гои-
нс, влуъH; гипс).
Böswillig adj зъл, зooио;(тeи; аoлу-
т/н.
Boi т, -е Schweiz обис събрани/
(кс всички членове).
Botanik f oPL ботаника
Botaniker т. • ботсиин.
bolaeipcU adj блтоничесни.
Boizelslnrce sw-У. hb ilf,У, събирам
Taуoeниn (зи изследвай/).
Bott т, -п.. -п 1. пратеник; куриер;
2. а/ститео; geh предвестник;
Dlt Schwallen siel Ult ~e Uis Som¬
mers Лястовиците са предвестници
но лятсае.
Botschaft f. -er 1. -/уm; известие;
2. нcуooствo;
Jedm. eine - lluierlaspue Осmо-n;
съобщение за нянотл;
Diu - dns PräsidenTen WlrU 1m Furu-
Pileu iupgistranil Пcу—оииг-c но
н)eвидeлтт се иа—’евт по тел/ви’
аииаa;
Eine freudige - ecrOüedcл Оп;вeс*
тавам радостна вест.
Oo-Tschiftir т, - посланик.
161
DEUTT$CHUGAB1öC2liE& УЮ^Те'!^!^
OraiUstäTti
BotscHaftcreBene f ie: auf - ео ниво
п;улaнищи.
BotschafTsrat т съветник нpи пЛ’
уoлу-—o.
Böttcher т, - бъчват, кощи)•
Oolllch т,-е кеца, чеб’).
Bouillon [Bui'joтj7l; -sKochh булъ;;.
BouiI|ouenгTcI т кубче булъсн.
Boulevard [bul(a)'va:'u] т. s буле¬
ва)—.
Boulce^гipгipsc/^;^^о^<^в^р—лн преса.
BoniMvj^irnzciiinng/^ä^y^-^t^Boae/H аест-
кин.
ionr/nols [bur'joa] adj бурменз/н.
Bourgeois [Buu'soa] м, - буркос.
Bourgeoisie [bunoa'zi:]/, -п meisl Sg.
6утжoизиn•
Oouliquc pBu'tT1k1_7; -п бутин.
Bncnesi m. -e Bot птoхиaищи.
Boult [Ъо:Ь] f -n L бс—е (напит’
ет); 2, съд зо приготвяне ис болг;
Eine - insulzen Приготвям бо—е.
Boulileg ['1o:llq] п O.PL боулинг.
Вох /, -еп 1. кутия с иип!О; олячп-
мп; 2. meisl PL -сиисосни (къ; сте-
)ecпae-6!); 3. бокс, па/птодео зо
оля.
Ooxblrue J Sp 6oeутcaуe- круша
(уред зс трелиталп).
boxte sw,У. hE ill.У. Sp боксирам
ec; sici - боксирам се; lr.У. пaтя;,
блъснем леел с юмрук;
Gegen ine TCtuIv^irieiIiIg<tr ~ Бокси¬
ра; се срещу шампилно;
Jedn. in die Rippte - Б—ту-!м ни-
котс в ттp-и-e; р/брстс.
Вохсгс т. - Sp бсесъст.
Оохег2 m, - Zool бокс/р ^0)0—;
куче).
OQxerpiorts rue PL блосереи (мъж’
но бе-ъо).
Ooxlandsclui т 6;нст;pскa )ткo-
aищи•
OoxUicb т боксов удар.
BoxKalf/Oaxcalf п телешки бокс (но¬
жа зи обувни).
OoXOaepf т уъутeзтниe пл бокс.
Boxring т боксов рият.
Boykott [boy'Kol] т. -е- бойкот,
Eiune Land lei ~ crkläruu Сбяaя-
-ом бойкот но -ед/ип ста-нт.
Boykattdrohueg J зелонхс оо бой¬
кот.
Boykottmaßnahmen meist PL мер¬
ни в’— връзка с обявен бойкот.
Boykottieren мИ hb игЛ'. бойкоти’
ре;.
В-аВВс’е sw-У. hb Иг.У, umg 1. оо-
;oтn, бърборя неясно (молил -е-г);
2. ;’■«;;.
ВгасН adj veralt 1. и(аaуяm; утарпе;
2. нe;н;oзoт—cp(и Ивъзм;миoс-и).
Oracle J -п 1. угар, угари- ииас;
2. -р/,(-л. през еоете една нива cу-
таво нeаcуn-a; “пcеиac”.
ВгасПеа1деиа11 J о.Р!. грубо уиo0;
насилие;
MIT - vorgehen Действа; с груба
сила.
ВгасЬ liegen sw,У, hb Il-У. 1, сстн-
м; —h нпуmee (зг;я); 2. оставя; (уи-
^—^t, възможности).
BräcU|Iicgce uniV. hb ile-У- 1. остт-
апе съм на пп!T; уoon и/обработ-ан
(нивa;; 2. oутa—a; иеизплозвии (спо’
собялсти).
BbacUvogcI т Zool Ивид) б/ecс; го¬
—; свн)/щ.
Brackig adj сo—(н;-с—oдтк (веди).
Brackwasser п сoл/н0'У—oдкa вода
(00,. където р/като с/ в—и—а в мо-
р/ол).
O-ileagismup [braez'gismus] т
6)!M!HHа’M.
Orilllipchrifi ['B-aj...] J о.Р!. Брей-
ОС—О писмо. нисмo (озбунс) зи со(’
питп.
Brauche ['Brajf]/ -о броиш. 00)0-
съо;
Aus мСииг - komece От едик и с’И
бранш сме.
iragcleifreel adj чужд, нeпpиуъи
ни б)анша.
Buzectiukcnuleis f познаване не
бропшо, ko;н(т/нoнoуo а броето.
BraecUcekueUIg adj впи а броишо,
1-11:111^’1:1 adj обичнеи зн
брнлшт.
Orauctiueмгzcictuis о телефонен
указател със у—умe6яи me—eаеии и
нe)/уи, псер/дпии по бааишл—/,
т. нар. “жълти уттиииция.
О-аеП т. Brärde 1. огън, пожар;
2. umg уиoнa ксм—с 3. зн;й; пен, ме¬
то; 4. ивгтaял(, рало е- изгa)инг,
Mvd гангрени; 5. Boi пoиaки (по ми¬
тото);
Ein v^rluereeler - Укmщcжит/oeи
лoмaт;
Eilen * löschen Гася, потушовс;
помит;
Das Haus in - sticKcu/setzen Плд-
^0--; 0’ще;
Ie - дегаТее Пс—^^оан; се.
iranliOiuuli adj ;иогс тeтпcoлc.
сот-шно скауноил.
O-aglzuscilig т ^^00—0;/ но
угaaдa (атентат).
B-ailllzpc f мехур от изгаряле.
ВгзеПВотвС f вaпcлитeлян бомба.
brandeilig adj место бърз. спешен
(поръчка).
Braudcipcu п иого)/щ(н; желязо.
с което се ,треират ки—лтии.
BrzedeiginwK hE ilr,У- резбии- се
(an eiu. оAhk)leтeтn nie. (.Akk) е ке-
ил) (в- вълни, море); бушува;
Die Wellie Brauliu gugei Ule Fnisuu
Вълните се разбиват е скалите;
-Ueu Onifill Гръмни. лестихвани
aп—o—иумeлти.
B-agUluiß adj umg иаooюеиm/—ие
акту-оен;
-е Naclrlchiee Торени” новини.
Oräulierl т стиищ/ ни помер.
hraellg adj 1. изгорял (миришен
не иапетяoo. с анус но неио изгоря’
—о); 2. Boi плаянив, гнeгтси;аeн.
Braei leger т ösSeer тодпo—aич•
Oraudeal п белег ст изгаряне; ми-
гостял място, дамга;
Das - der SciauUe Печатът на пл’
зере.
h-äeUearkue mV hE If,У, миглс’
-ом; аиeo/ймn-им;
Jed. wrl als Verräter gebrzid eauki
Някой бива зск—гйм/и oamo ^/—0’
т/о.
Bräudeiuer f oпнeаoщиmиc стено.
Bräulnen adj ут-у(м нов, нов-но-
венич’«.
Bräuiopfet п 1. м/ртис ис покер;
2. Hist мертапно ми-отел (птиecси'
ял на ионде).
B-äeUopTerstäiiu J мпатипнин. оъ-/’
-е нтииeс/иoтo мерт-с се изгоря.
hränlroi adj спипес червен.
0baudsa1Bм/■^;eхoга зо o/ипв!И/ но
рани ст изгаряне.
Brandschaden т щети ет пекар.
BräuUshUi1uiu sw-У, hb Ir-У- н—яе-
kOУ-и;, грабя (строи;. град. като ти
подпалва;).
Bräidsol’u J -c6ияхaу-oт.
Obzulplälli f geh пoжитинe; пепе-
П.
Brandstelle
GAßKXOff
162
—иие.
OragUsiulle f 1. опниие; 2. ;яу-c.
еъд/то е е—аа/и огън.
Braelpiilter т. - лoднooвoе.
Bran<((STiTitunjr лoдннo-oиe. опекС’
ря-аи/.
Bräunung / oPl Mae приблй.
Oräglielg т Kochk вирено тесте (за
иикoи видове уooднн;.
Brап<(veeUnniluge■ 11р(до--)отя-оиг
не пожар.
BraeUwacli / Schweiz псм-ряп
служба.
Bräiiwneie / рала от иaти)ияe.
Brzeiy ['Breidi] т. -s бр/нди.
Branntwein т ракия.
Brauniuiiniuiuuibni / ракиено фиб-
рике; роеи—мийницо.
Branntweinsteuer / икщиа върху прл-
из—лдутвoтo еа т!кии.
Orasillaeir т, - бразилец.
Orapl’lzuurti / -пеп 6)eвиoн-.
huasiiiauipcn adj бтези-сеи.
OrasiilMi п Б)oаи—ия.
Bratapfel т печ/кс я6тoкa.
i-Zleu (Briet, 1111—1111) ürr-У, hb
lr-У. пено; пърмо; itf.V. пече см, пър¬
жи се;
In dir Pfanne - Пържа е тиган;;
Im Backofen ~ Пена във фурната;
Auf Псе Rost - Пее; ла ската;
Braue ~ Запичам! до зачетая-сне.
Oralei т, - печено; месо за печене;
Den - in Пее ОГ/п pcllehee Пъха;
месото във футии-оо;
umg Deu ~ rluchee Нодушвам не¬
що леприятио. някикви интрипс.
Orälnipafl т сое ст печело месо.
OratlCsci т 1. пържено риба; 2. ри¬
би зо пържене.
Oralfolie / гoт—apуec фолио (зи нe-
чене).
Oraltute и п/ч/нс олиото;, п/че-
н; пиле.
Bratiaiiclue п печен; пиле.
Orätki-toTiin rue PL пържени нар’
оофи.
Bratpfanne / тигал.
Oräirölru / = Backofen.
Oralrost т скааа (зс печпке).
ОгаТрсПп / -е Mus вило;.
BralPclCPl т, -тг, -er Mus висоист.
Oralppieß т шиш (за печене нс
,гуc;.
O-aluurst/ наденици; пържено ле’
д/ницо.
Brauet т, Bräuche обичай;
Nach alrum - Пс у-нp обичай, пл
maaдищиn;
Einen ~ pflegen Поддържа, оби¬
чай.
h-zuclBa- adj 1. иaнooз-и/м. годен;
здрав, оейто ;ске —е се носи Изa
дрехи, o6пеoи;; 2. педен, способен
(еcвeн;; 3. umg пл—/аeн (ст-гт;;
Ein liier, ihur ~ee Sclium С-ор. ял
все сие з-аа- чадър;
~е IUiue Полезни идеи.
B-auciha-Ouli / гc—лcУT; ивпooЗ’
—aeмoу-; пcoаc.
B-auclie м К hE ir. V. 1. нумдan сп,
имам нумеа йтип./сГе. (Akk) ст ни-
осто. HeHo). трябва ;и, необходи¬
мо ми е (кеио); 2. ивпcoa-oм. упоо’
р/бя-а;;
Ich b-zucli Ruti И;нм нужда ет
слеkoйутвиe;
Diese A-hcii BrauclT Zeit Зо този pH’
бота е нумнл време;
Du Brauclst ulchl zu fraeie He n
нужно до питаш;
Du huiuclsT nur auf Uie Knopf zu
l-ücOue, nul Uie Maicllue Tuukllo-
ulert Дcу-натеяc e уo,o -e лamиу-
неш 00^/00, и аeшияa-a вeaa-
бстви.
Oraucllue п о.Р! обичаи, грсди-
ции;
Dis ~ pTlMgie Пем обичеи-/.
BraucHwasser п о.Р!. про;итоеяи
води.
Braue f -п в/к—с;
Die ~u loclziiiee Вдигам вежди;
Dlt ~i ruezien С;ръи—а;, бърчо
вежди.
Brauen sw.У- hb Те.У. -0^ (бира).
пpигcавnм, -0^ (иeни-ee;; iteV'.
-ри, оипи. бушува (море);
Sici (Dal) einig slzrOeu Tee ~ Варя
си силен е!й•
Brauur т, - пивлист.
Вгаием-С/, -er 1. ли—е—cpиищe;
2. о.Р/. пивоварство.
Braulaup n = Brauerei.
Braue adj 1. кaаn-; 2. мургав (ел-
Ma); зaгoanл, п;чeaиno (са со’;’
щ(-c;;
~e Augen Кофя—и очи;
Eiw. (Akk) ~ Braten Запъта-см (за’
ниеoм) до зачервя-ае/.
Огацеа1дс / нафяви водорасли.
Brauerneli adj с кафяви очи.
Braune т, -п, -п 1. eaаn- еон;
2. östeee кеф/ със умгmoнo и м—noo;
3. umg баннилта е- 50 DM.
Bräune / o.PL 1. мурго-, -ъ,/л ц-и-
(ес ножо-а). зогер; 2. umg veraltend-
оитина.
Briuuiu sw-У- hb lr-У, 1. аиги)я. об- -•
горя (слънце); провя по-тъмен; 2. аe-
лиеa; (месо); аoн’pж-a; (оун); sici
~ пени се е; слънце, зoгo)n,; ilr. V.
аeч/p-n-a се, лo-ъмиn-o;
Sich auf dnm Ozlkoi ~ (lassne) Пе¬
но см еа белилно;
ZucOuu - З-ние-, (и-)-;/oиаИ'
ром) захар;
En Кае tief gerhänel vom Urlaub zu¬
rück Той се върло от нoчи-ит силно
3!ГC)nО.
irauieihrauil adj почернял. вaгc-
ря— (от у—тнц/-o).
Bramu0onlc / кафяви я’гоинс.
BrauuOotliurö-Uiruej / добив ни
кафяви въглищн;
Oгamu0onlcuгieliг п босе“; зо ка¬
фяви —ъпоиис.
Braueeict adj исфекинав, -’аk!аяa,
вта;пpпaв.
OuampM| / -п 1. душ; 2. полиитлот
(ни лейен).
OramPC2 /, -п umg №1^,^ ои;с-
ла—т.
BrauscliU п къпане по- душ.
BuamsI0opf т verallerd о/сис избух¬
лив човек.
brausen sw,У, hb ^Р. 1. бучс (мС’
ре). тево, бушувам Ибути;; фуче (вя-
тьт); шумя (торс. кръв); 2. къпя се,
вземам душ; 3. sr umg профучавам
еиоо хала, бързо ооминовем;
Du- Sture Braust Бурята апеИ; бу¬
шува;
--Uer Bitfall Бурни аплодисменти;
Ich hrznie (11:1) kalt Вземем уoп-
аен душ.
Oгamsnpu1eir п лимсне—е но прах.
Braut f Beäuie 1. тлдeкищ!; 2. моо-
-сменис, було;, невесто; 3. umg ме-
;ич/;
umg Eine htlße ~ Сар-хет;- ;!ЦkT•
O-aulhukitt п булчински бунет.
Orauti’ture eue PL реди-г-иг/ на
моадлжеинота.
0^1111-1- т шефе).
163
DEUTSCH-DULGAßlSCnES WÖRTERBUCH
hruesiu
Bräutl/ze m. -e 1. годелик; 2. мое’
есж/игц.
Oräuijueefer f шсфето;.
Brautkleid и булчинска рокля.
Oräuinacni f verallerd брачно иои.
Brautpaar n 1. годеници; 2. моа—Л’
МГИКИ.
O-aulschin f сгоеде; im: umg auf -
дмНмл търся си меки.
BranTPclluli- т було. 6п—еииуки
воал.
Brav adj 1. послушен, ;ир/и, кро¬
тък (дете); дo6тa. порядъчен; 2. oft
pejoe изпъ—иителен. послушен; 3. а--
до-олите—/н; 4. verallerd смел. сър¬
цат;
Weeg Un ~ Bist, BnKomePi du ein
Els! Ako си послушен, и/ по—учиш
у—a-елe-!
Eli -eu Scnnlir Прилежен уе(eнк•
bravo ieieej бране.
Bravoruf т вик “броио”.
Bravou- [bгa'eu:т]/o.Pl. 1. виттпoз-
hoct, ohcoko ;aöу-caут-o; 2. сме¬
лост. 6eасаpomи/, мтж/ст—c;
Ein Proline mli ~ lösen Ремс-а;
;лого п;/лo —а—ен проблем;
Die Souilu eit ~ spielen Изпълня¬
ва; aи)-пoакo уoнemaтa.
bravourös adj —итапoаeи, ;aйутc)’
ски.
BRD f r.Pl. umg fit OueUcsrcpubliK
DMUiPcliaul Фе—еаалло Република
Германия.
Brechbar adj чуплив, крехък.
B-ucliolec f зелен фасул.
Oruclelsie n Tech oo;.
irucheu (Brach. geirocleu) unr,У, hE
lr-У- 1. чупя, троша; лo,n (камъни);
2. eтуaа (щ—гаe;; 3. нaaпшa—a;
(-оповоа, а’—е!ии/;; нaгуттн-!м
(k—/т-o;; 4. сос;я—нм (утп)cтив!;
плopу--o); 5. уепл—a, (реела—);
6. пр/чупвом (o’еи); 7. не-)ъиoм;
sich - тaа6и—am сп И—’—ни;; пречуп¬
ва се Иoъе); ihr. V. скъу—oм (eil jmdm./
ctu. (Dal) с няиого. с нено); sn чупи
се (hooh); пуна се (лед. п’ниc;;
Eiece Zweig - Отепп—oм коляно;
Ict hihi mir las Otte gii-ocice
Счупих си ораио;
Die Eli - Изн/вгpnеoм, лтeoю6е’
действа;;
Den WafTiusieilslail ~ Но)ушеве;
нaи;ити(m;;
Das ScbueC/ee - Инр^нва; ;ъл-
еoииeтo;
Eluei ReOorl ~ Счупвам рекорд;
MIT Um- Familie ~ Сeъу—!; вт’аeИ’
те със у/мeйу-—o-c си;
Das Herz Brach Clr Сърцето й ле
иаeътмo.
Or/cher т. -1. голямо, мощна —ъо’
кс; 2. кa;eнo-aoшoеko.
Orucleitlui п у)/дуoве зн предиз¬
викване ни пo-ттиинe;
um/ pejoe Eiw./jml. Ist lü- micl las
ruieste ~ Ненс/яяеой ми е противен
до гад/не.
Orecirulz т o.Pl. нoаив зо нoв)т-
щ-нп; гадене;
Einen - ПаВее Гади ми се, пoвтт’
ще ми се.
B-Ccnslangc J = O-iclelsci;
Es eit - deu - versuchen Опитвам де
пестипка иеще със сила.
Ortclnn/ f -er Phys пречуписне.
peаpeкции.
OrMcnuegsuIeKii т ъгъл на пречуп’
-оне.
Bredouille [bre'duija]/umg veraltend
з-ару-иение;
Ie Uur - scln Нн;ирс; се е а!-тп-’
н/н; положение.
Огм - -е коша, лю)e;
umg Jede. - nes Maul sctmCerce
Лoскan еяного;
umg Um die (HIlßiu; ~ lerueruUen
Го-сая със аeo6иeeoeи, п-T)T-,
леис.
Breiig adj кето еаша, наша—.
Brni adj широн;
D|c ~e OneetöcMeit мишока-е o6-
игут—гиcут;
Ein -es Echo le leu BcvöHljerueg lii-
ice Иa,иpaм ширен omавуи сред ис-
рода;
Eine ~е Auppp-acle Птc-oге/н го¬
вор;
Weil und - №--’. и нашит;
Etw. (Akk) laug und - erzäUIee Рпз-
еозвом нещо иa-т—гo и нашироко.
BrniTBuieig adj тaвктиеги.
Breite /, -п 1. широчина; 2. Geogr
ширина;
Eine - voe 6 Milene Широчина 6
метро;
umg Ie die - gehei Над/6еоя-ом.
напълня—-;;
NörUliche - Северно шития;;
Iu ilesen ~e ПмггрсП1 feuchtes Klima
В тези географски ширини име —ЛС’
мен климат.
OrMiuuerzU т Geogr шития;.
OrtiieuOrelp т Geogr псрногл.
Oreiliipporl т ;!уcв спорт.
O-uireeuirKuee f мирско —ъзд/йсТ’
вие.
Orcillllm т титоесгирсне; филм.
BbiiTeeftcleri brull gefächert adj ши¬
рок. богат (яи възможности).
BrnitOuempie re| шиaoнoлoo
(шoлкe;.
BrdiMicleu bruli еасПее, sici мЕ
hb 1. )!анеo!г!м се удобно, ширя
се; 2. pejoe т!зпaoут)!ли—a сп (нп¬
но н/гo-ивнo;.
BrMi-auUij adj с ширси;
рия ^0^;).
brc11|pcniijMe unl-У. hb lr-У- umg
скланям. п6(ждo-a;; ксеивем; sici
~ lassen уk—aиn;; инвива; eu (zu niw.
(Dat) зо неще);
umg Er lat sici wieder ~ lassen,
llegir zu irBuIleu Пак се естсви -е
то убедят до роботи ив—ти)neнo.
Buc1tsмncl1(e;ule adj шиpcиcл—e-
игуа.
OrnlTselic /1. еъ—ги-и с-аана (ео
пр/д,ет); 2. МИ бера; бордови ср’’
дия; 3. борде— зноп;
Elin - auf ciu. (Akk) aifinern №-
у-)/o—!; зaoн ст бордовите 0)’-—
по нено;
umg Eien - auf jelu. abfiuere Кри-
оиеуво, еяелгл за)0-ата.
Brullspu-ie adj 1. широео-илг/н;
2. pejoe нсдмеиен. надут, високоме¬
рен, отопаитги.
Вгс11]ТгмТие unr-У. hb lr,У. umgpejoe
1. гoвл)n, р-зноза-м с деуe-яoут
място ле—)еаяеуoи; н)гeт—eвe;
(-(;-); 2. paBHaввa, (ееил, ел/то 6и
трябвало -а остане е тайнe;.
Brciluaei / широк ектон.
O-clTwieiTI’e т широесееаеяел
филм.
Orcesbzcki J Tech униpaеи! че-
-юст.
Ornmsbilaa т Tech спирачни еск-
лоден.
Ornesit f, -п Tech спирачна.
Brgmsc./. -п Zool нттeoиц!.
bbgmsce sw. V. hb ir. V. 1. натискам.
удря; слиpcеooтe. спирам; 2. иа;с’
0rnesПnss|/0ce1
ояанм, забавя; Иaеижeниe, скорост);
зодърмСм (развитие и д).;;
Scli^rT - Спира; рязнс;
Jels. Entwicklung - Спира; нечие
paввиmи(;
JeU. Csl uiclT eulr zu - №00“ n
иeудъaмиM; ииис ee ;сже —o го
спре.
Bгnesf1nppIg0iIi f спитoеи- теч’
лост.
OrumptcBnl е ръчие спирачни.
Oгnmp01otu т спирачи- настовеи.
OrumsIIcHi п с-опс-голинс.
OrumspnUzI п нpaеea спирачно.
Oreeppciui т eпчea, улиaoеee,
униттчнa челюст (е жп -paнупopma).
Bremsspur f унитичии следа.
Bremsweg т унитoчee път.
OrumsWderstaed т упитcекo стн-
тотивоенип; спирачея аглсгат.
Breiuizu adj -тзпoo;eия(;; еойтл
моме до гори Илeунo);
Fiuctlip Holz isi sclleclT - Мок¬
рите дърво трудил горят.
OrMiielemeiit п mcллoo-д(-яи поп-
;/ит (ни nap(e )eaemет;.
Ьгмиипп (1-11111, gnirainl) une.У.
hb ilr.У, 1. глтn, обхволао съм ст
нлeмтщи; 2. светя, псая (-0;^);
3. паря, .0^ (у—тиц/, 00^—);
4. пламтя, изгapn; (vor nie. (Dal) cm
нпно: любов. кетърпение); 5. очии-
вс; с игоърпелие (auf eie. (Akk) ие-
ио); le.V. 1. горя, изпaan; (лено);
2. пекс (кафе- еет>а;и*Я1И изе/лия;
веря (тakиn); гася (-;)); 3. ;apeИ'
ри; чрез тереке, нpcгaanм (лупна е
килим);
Das Haus breuui ^Hema пери;
Das Licht Ie Uur /апел Woteueg -
lapinn Сс-и-ям де свети а цялото
жилище;
Ich buientu darauF meieer Frcuiilu
Ute Neuigkeit zu i-zällee Горях от не-
mттнгниn -а aaвeaмa лоаинета ео
нpииoeлкaтa си;
umg Wo hrenii es Ucii? Защо бър¬
зам толкова? Кекъв / проблемът?
Ьг£еесеП adj 1. гoтищ; 2. изключи¬
телно асмен; 3. umg миете. силил;
- -oi Ярес, огнено чераеко;
-tu Durst Палено мамен;
Ein -cs Prohlum Парлив проблем;
-n LeiUensclaft Бпйя0; перена
страст,
GAEEßOfT
umg Sici - Tür etw. Intereppiurcu
Силел ec иитeтгуп—o; ст нещо.
Oruenur т. - Tech ropnoea.
Oreni-ieerlC/ -er 1. фабрика зо варе¬
не не anm, униaтc—aaлe, рони’
емийкица; 2. оР1 варене но рения и
др. спиртни напитки.
OuMiiissel Brennnessel. с.: Ornnn-
Nessci f коприва.
Oruuneas п газ за порене (зо тотае’
не, отоплели/).
Orgugelas п утаи)oт/-нe леи-,
0^0.
Brмeetolu п дърво зс торене;
- sammele С’аи)a; -’)-- за ог¬
рев.
O-euukieeu- f Tech готивин ки-
;/)о.
Brdugeaierizl п периве, материал
зи горене.
Brennofen т Tech пещ.
O-teepnuKt т l.Phys фокус; 2. we-
тър;
Ie - ies Geschehnis sictie Стоя е
цент^>)! еи уъбитиnти.
Orniesplcgcl т Phys вдлъбнато от-
ледоос.
Brnnippirliup т спирт за порене.
Ounnnslil т горивен прът (е ядре-
лаон енергетико).
OrueisioT т гориво;
Nitür’iclur - Еуoгутвгиo гориво;
FesTer/flüspIgeu - Твърдс/течи; го¬
риво;
Nuklearer - Ядр/ио гориво.
Brennweite fPhys фокусно )!зут;n'
ние.
Brueuzcit J п)oaт—жи-e—кoст на
горене.
b-tezlig adj 1. veraltend миришен
ис изгоряло; 2. umg критичен. 0^-
сек;
Eine -е Situation Ктиmиеиo унапт*
ция;
umg Die Sacle Isi mir zu - Неи-от
;и изго/кдат твърде у’;яиmeлни,
епоски.
Bresche /, -п пребии, -упои;
Für Jmie./etw. (Ahk) eine - schla/ni;
für Jedi./ulu. (Akk) Ie Ule - springen
Застъпва; см за ииклгo, неио; ид¬
вам иа по;си на ияклпл/на нпил.
Brett п. -el. -ъуea; 2. табло, под-
еос; 3. -’се- за игра (мсх. -и;о);
4. -е6ле, -тунe (зн съоби/ния);
164
5. umg rue PL (г/нтроляе) ущeи!;
6. umg eue Pl. сни;
Eiu (№1111/11:011 - Тъноа/еебеон
дъукa;
Ein - sägte Режа лъсне с трион;
umg Ein - vor Ute Kopf halte Глу¬
пав. тъп съм; не мога —н нтеп;eя
лещо.
Br/rterboUiu т дъсчен под.
Brcitcrlnnc J дъсчеео ботоеа.
Breilu-waui f дъсчено преграда.
0-1111-^1 т —туч/H! oпpaдa; сто-
6ор.
В-мТТПзгТ adj много твърд.
Brettspiel п игри но eъук!: мсх, тиб’
оо, -ама.
Brevier (b-n'e|:т] г, -е I. (нomлoиеeу-
ки) молитвеник. бр/виарий; 2. ем(’
еaсoа! кaтooичeуe! мл-ио-а; 3. нк-
теоспия.
Brezel / -и e)aa!ЙчГ; геврек (във
ферма ли осморко).
OriUge [brltf] п бридж.
Brief т. -е писм;;
Eilig - per/zls ElnpcHrcIBni schlclei
Изпран-; препоръчанс писмо;
oTIeuir - Отворело писмо;
umg Blauer - Заповед за уволнение;
неприятно иавeсoиe;
Veraltend Jelm. - uni Suael auf niw.
(Akk) gthdu С6eн^aaa,; твърдо та’
тоятира; нещо; подписвам с две
ръце.
Orlnfalul т o.PL e)исаceaoциn
(чийто уm!тпс п получен чрез -наг-
H! Г)!MCT!;.
ОгГеПВсрсПиегмг т т/м/со (еeсoc
деолтиран лт(д;n-); пссто—ена вър¬
ху документи. ^сма и др.; па/спа-
пип.
ОгСсТВодми т лист за пис;-.
OrluIBoeBi / писмо с експлозив.
Orieffreuel т нтнятeo, позлат са¬
мо от кореспонденция.
Oriufseltieuls 0 тайното (лепти’
ecуиc—eяcс-тa; ла не)/улеидгя-
циnтo.
ObldTkasteu т пли/нуea кутия
OrltfOzsteefrma /ф<-1ши-о фирма.
BritfOontiKl т = Bblefudclsnl.
Oriuflopf т заглавян част на босе’
от зс пис;-.
OriuTkurp т Wiiisch курс “птодс-
-о” (еа 6;)сaoo;.
bbinfllcl adj писмен, с писмо.
165
DEUTTCtli-ULGeAlTCAlLjä WÖßTEßEUCIi
ОготВпегс
ОгГсТмагОм f пощенско морно.
OricTmarOenpammleu т аилaт/-
-иу-, oo-/oщиеяe) но лoи/нуки
мерки.
Bri/Iöffner т нож зо отваряй/ но
писма.
Briefpapier п хартия за пис;;.
Briefporto п тoкуo за писмо.
Brl/fromae т ромеи а ниу;а (тeв-
птoутpaн/н а XVIII в.), eлиуoo-аp(e
ре;-;.
Oregfschrciber т човек, обичащ -е
пише ниумп.
Oblnfsicepcl т нoн/иунo клеймо
(ес писмо).
OrlufiashUc / портфейл;
Eiue dicOu ~ laicu И;н; -ебел
пертф/йо, име; миете пари.
OrldflauBe f нcнeнунн гълъб.
Orieftelee-ame п писмо, плана/ис
еиоо телеграме Ин; намалена отри’
фп; -cуа-вn се зе/дне с oуmeиaoeтo
поща).
Briefträger т о.К псиа-ъси, по-
неясни т-ади—-е.
Orlufumscilag т Инoщeкуoи) поио.
Oг1uTeeгKe!hr т о.Р! - BrieTWeelptl.
Briefwaage f пощенски —(аки.
Bbltfuahl f о.Р!. избор по понито.
Briefwechsel т кoт/упoндeиция;
Eli гиде:- ~ Сжив/нa кеpeупoндee-
цни;
MIT jele. le - stetig Водя но-
)/спoиe/ищиn; клтeснллдитaм снn-
олгс.
Brigale f -п 1. Mil бригсдс; 2. Hisl
бриге—а (е н)oиа-oду-еoте).
Brigadegeuerzi т Mil бригсдек те-
нерно.
Brigadier т. -sl-e 1. Mil бригаден
генерал; 2. Hisl бригадир.
Orig/ f, 'S аап;-етo— п-атилход.
брит.
OriOnti п. s брикет.
irilliii [bn'l'Jiul] adj бo/стии, 6—nу-
ниа, 6)иonнтeн; отличен;
Eine ~/ Reie Бo(утnщ- реч.
O-Iliaet (birirjaulj т, -еп. -еп бри¬
лянт;
Ein lochOirriiger - Високонор-тек
6aнлилm.
hrlliaiiin adj брилянтен.
OriHaelPcieuck е биму с 6)И’
-инт(и).
Orlil/nz J о/Т. б—яукa—oуm. бтниян’
аяост, виpmп;зиеуo (ни eаик, музи¬
кално ивп’oн/ниг)•
BrC’lu J, -п 1. очила; 2. и-сз/тяа
дъски;
Elie - lü- Ute Nlle/fUr Uli Feuue
Очила зи бoиакo/дoo/чнo гледане;
Die ~ zufseizcu/aBectece Соапе;/
свeoим очилата;
umg Alles Uucb nlie rosarote - seien
Виждам всиекc през )лаo—и очила.
Brillincinl п калъф. нутии зо очи¬
ла.
OrClliefzspuug f рамка ее очила
BrIlliuTulTirii п 00.1-141 за очила.
Brillengestell п - OrI11c1nissnna•
OrilliuscUIzegi f Zool лчионрос.
Orie’iulräedr т човек, носен очила.
brillltrnu жК hb ilr.V. б—eути, из¬
пъквам (eit -Ute. (Dal) с нпио);
Mit silecr Ridiergiin - Блестя e
oтoтoтукaаa си дарба.
Obiehoriue n o.PL umg миого шум.
голямо пегърдия (зс нено дребно).
irguguu (Brachte, gebracht) uгr.У- hE
ir. V. 1. илсn; донасям; аcиaсnа; 2. вa'
а/мдам, придружавам. утнacвoм'
дом; 3. ился. -аря-а; (иесгие, ус¬
пех и др.); 4. umg публикувам, по-
м/ут-eм (е нpeуama;, -а-а;, пред-
у--—nм (е ое-гвизиснио иои аади-
епрептемн); 5. -сота-а;, —свеждам
(щета; с;nяo ес втeмeac;; 6. umg
постигам кеио, успявам -а ■0^;-
aЯ; способеи съм де ■0^— неио;
7. карам някого до напрсии нещо;
Dee Gail zue Bahnhof - Изпрана;
пост; до гарата;
Das Mälchii nach Hause - Изпра’
иам мcмиеeаo до —ома му;
Das Firgpilce irlugl eiueu lolicu
Film Телевизията пред-агс чудесен
филм;
Die Zuiiueg Briegi eiern großen Arll-
Kul üBer las ATiiulii Във вeутникa
име (е публикувано) теля;; уoamиn
зо ттента-а;
JeUg. nm eie. (Akk) ~ Лишевам кя-
еоге ст неио;
JmUe. le Gefahr ~ Застраш-вом ия-
олгл;
Eie. le Ordnung - Привеждам не-
ил в ре—, oн)o-и; ееил;
Eiu. (Akk) zu Eile - Завъртай;,
довърши-;, приключвам неио;
Jein. zum RuUee ~ ^00)--.; нn-
клпо до говори;
Jede. zue Laclee - Рaзу;нвтм ля¬
ното;
Ein Kind zur Will - Роман; -eme;
umg Das Brigel's (voll)! Миете n
добре!
b-isaet adj 1. уиoн; експлозивея;
2. много гeктпeлJK нпpдиивииив-н
конфликти;
Eie -мг Sprue/POT Силил /оспол-
зивел aвти-нo -пнпсо—л;
Ein -es Tlcea Конф-иктис тема.
Brise f, -п бриз.
Orgie т. -п. -п бтитcк/щ. иитoиеc’
ние.
O-iiiu /, -пеп баиттина, слг-И’
еaнкa.
brCitphl adj бтиmcиуки•
B-pcOuIIj adj рсн-ив, аромлив
Искo-a; хoи6;.
hböclcle м И hb ihr. V. тоня се, трС’
шо се; ll-У. нoa)еаи-oм; aaвтpoma'
вам;
Der Putz bröckelt von du- Mauer Ma-
вилкamc сп тони, па—с от сопепос;
Brot in Ule Suppe ~ Дробя хляб е
уунoтo.
Brocken т, - 1. парче, 0’у; 2. къ¬
шей, кома-, хляб; 3. ;--o,тe (от
скала); 4. буца (пръст); 5. umg здрав.
як чсе/н; текън н)/дмem;
umg Das Isi nie Ьа-Тм- - Това е мъч-
ис работа;
Eie paar - Deutsch köiicu Злия ни-
кл-ел думи (на) не;сои.
BrocKcnunisc adv ни късове; молел
по мноно;
Die Eeeuiitclice - мгТаП-еи Иaу-
еe—-а нед)еанеу-иаг ,0000 пс
молел.
l-oleiee sw,У. hE ite. V. кипя, вря сио-
h;, бушува; (auch üEerii)-,
Die Lava hrolcii Ла—ата кинн; оло-
олчи;
Unter Псе STudeeten broUeli es Сред
студентите и;н бремение.
Brünc-e т, - geh (oom) дъх; ^0-
рпние.
OroC’er т. - бройлер.
BboK/1 т. -е meist Sg. брокат.
Brol/tee adj от брокат.
BroKOoll rue PL вид карфиол със
зелен цвят, броклои.
Brom п o.PL Ahem 6ре;.
Brombeere J къпина (нлo-;•
Oroebeerstrzucl
GABEROFF
166
OroeiM:rsiiuauhH m къпина (храст).
OroicHialaslHea n Mvd бронхитО’
;- астма.
OroichiiZiJatarrl OroncnizIOataur m
Med бронхит.
OroicHIc f. -n meisl PL Aral бронхи.
OroecUlils f o.PL Mvd бронхит.
Bronze ['Brö:sa] f -e 1. 6acиа; 2.
укп—нтуaa ст 6роез; 3. бронзов цвят
(еe)в/eе'eaаna);
Sp ~ gewinnen П/еeoи бронзов мг-
епо (трето ;яутc;.
broezifirbui adj а брензев ц-яо.
Broezeeuß Oronz(i|uss т 6poивЛ'
вн отливкс.
BroлucecПaII1c f 6)еиаo- медно.
bronzcu ['brö:pae] adj бронзов.
Bronzezeit f oPL. Oгonuizмtaltir m
6p;нае-o epa.
brouu1nuiu sw.V hb 1е.У. а)oeан)aм.
Brosame /, -n veraltend троха.
Brosche /. -е бромно.
Broscticrce sw. V. hb te. V. броми);;
(киипa;.
Broschüre f. -n брошура.
Ouösul m. - meisl PL ösieee троха.
bröseleмИ hb НеМ троши ec, po-
ни см (хляб).
Brot n. -e 1. хляб; 2. филия; уaи--
аич;
Eli TrIscUis/aiiiackinis - Пресен/
стар - хляб;
umg Flüssiges ~ Бира;
Ein belegtes - Сандвич;
Das iä/licle - Насъщният;
Eiw. (Akk) wtn ias tägliche - h-au’
chee Нуждая см непременно оо еещо;
Für ein Stück - arBeitre Работя за
единия хляб ('за ,с-е; пори);
Seil ~ v^rdliuMu №0-)-;; хоябн
(п)ехраяата) си.
OrolinTsirIct т тс—н, с оопго моме
-а сп намаме филия хляб.
Obotielag т сирене, оамнсвно, У!-
—о; и др., слипсии върху сcи-aие.
BroTBüchsn J ну-ия за хляб.
Brölctce п. - хлебче;
Oe’e/tes - Сииe-ие;
Knuspriges - Хрупкаво хлебче;
umg SicU (Dal) pcliM - sauer vcrUIn*
nun müssen №00)-;, с труд прех’
роиоте си.
Orötcteeeeher т umg - Ariilteiher.
Oroierweri т помилъе, п)eни-a'
ние.
Brotfabrik f хo/бcа!вoд.
O-oil-ucnihaum m Boi хлебно
—тa-c.
Orolkauliu т крайниик. ктaйеn.
OuolOasIcu т кутия зн хляб.
Brotkorb т кошче. пенерче зн хляб.
Orrtkrume f -реха.
B-otiili т самун.
brotlos adj 1. 6ез средство, без пр/’
питслип. 6eв)c6om(и; 2. некосещ до¬
ходи;
-n TätlgkelT Н/асходко дейност.
Brotmaschine f ;емииа за )«-■(
еп хляб.
BroTmesser п нож за )nзпe/ не хляб.
Brol-allou J дажба хляб.
Brotrinde f erpa ле хляб.
Brotröster т -естер за хляб.
Orotsctclbc J филия, )/аeн хляб.
Brotschnitte / = BrotscheiBc.
Brotzelt f südd време за ядене.
Bruch, mim Brüche тресавище, мо¬
чурище.
Bruch т, Brüche 1. уеппaaнn; 2.
се’сван/ (еа -oгo-o)/иесo;, разрив;
3. хх/ния, иисипввняе 4. ф^^р^кк-^!^)^;
5. 6. -<аменил
оо;ис; 7. цепие-иин, нпкнa-инa;
8. тик, чyпкн. ртб {(■дерех, пплaT;
Deu - eit len V^rgi^i^^i^i^^cit Сoту*
—ане с миналото;
Eiw. eilt zu ~/In Ule BrücHe Нещо
eu счупят;
Es kam zum - zeiscien llice Стиг¬
на се до тaати— ;екду тях;
JeUu. ae - operieren Снгaзpe;
х/ркията на иикoтo;
Math Einen ~ kü-zuu Стopaнe-eм
—роб.
BruchBaul п Mvd 6аи-аж за херния.
Bruchbude f umg pvfoe съборетияи.
BruclTesi adj адтa-. ипчупои—, иo.
B-üctig adj 1. епн.0ИB; тремлив;
2. нaщeн/и («оприна); 3. напукал (кл¬
ас); 4. слаб, к/мои/н;
-е Weli Прогнил увит;
~е Stieme СипoeB; -р/згн— тонс;
мутиран тлту.
Brucieaulugg f 1. пpиа/мя—aл( с
гемии повреди за уe;o-e-a; 2. umg
(оичпк иои нт;ф/сиoнaoee) кnпунnх•
Bruchlop adj без - уътaeсeиня;
Eli -eu Lebenslauf Биография. в o;-
ято иnмa нp/юьсвeиии.
Oumcnrcctuueg f Math смn--иг с
дроби.
hruclslcler adj аaииmгя ср/иу
счуп-еке.
Brmcns1Iin т —смел оам’к.
Bruchstelle J мnсoc на счупването,
на по—аедета, на e-apнятa.
^^Uctsiblct т Math -робиа чертс.
Brucislück п Lil 1. фрагмент; 2. от-
лc;тe.
BrucHTeil т еaуm. частица;
Ie - einer Sekuuli За чист ст се¬
кундата.
ОтПиие f Math дроб.
Brücke /, -п !. аoу- (auch üEeeie);
2. Mae oaпи-aиуeи ;ест, .местин;
3. Mvd мост (зъби; пастис); 4. Sp
мост (гимиaстие/уoo унтaжиeииe);
5. м-око килимче;
ÜBer епс - filree Мияава; с кола
пс мост;
übeele Alle -е liutur sici ibbrichen
Разрушавам всички мостове зад се¬
бе си.
Brückenbau т о.Р!. ;ост;ст)оеие.
Obückiuiogin т свод на мост.
BrnckiUgIiänder п №)!№-, пери-
-а иа ;ост.
Brückenkopf т Mil н)/-аесте-е
П0T/нo/ни/.
O-ückegpfiller т подпор/е стълб
ли мост.
O-ücOeuscniie т л)еoap—aи/ ле
мостове;
Eie - zwischen Пеп Völkern Прокар¬
ван/ на ;естсве меаду народите.
Orulir т. Brüder 1. брат; übeele
съб)--, съ;имоенин; 2. брат (за мо¬
нах); 3. umg pejoe уу6(н-, тип;
Selu lilhiictcr - Рс—лият му брат;
umg Ein wiidijir - Рaаanйн)тх.
Orulirlzil f o.PL geh бтa-уoa, при’
nт/-уoa ръна;
Jede. dlt - reicieu Протягам ки-
илму пpияm/oунa тъка.
OrulerOrlij т 6aa-еп6ийствeиa
война (м/к—у близни янре—и).
1rndirilct adj брстсои;
Eiw. (Akk) mli Jede. - ieilei Поде’
—ям си неио по 6)a-уoи с ляното.
Brüderlichkeit J o.PL браасове;
братска -тумба; братски еоилме’
еия.
Brmdc-1IiBc f o.PL а)aтуoe любов.
Brudermord т бтaтoпбийстao.
Ог^с-рСПаТ f братско разбирате;-
167
DEUUTCIH-ieUGAAI&CAf WÖDTZPÖUCH
Brüliu
CTOO, бpa-уoa -тумба;
- TuliOie Пия бтуд/)мaат.
Oгmdcгeol1 n братски народ.
BгmUcruuIst т разпра, раздор меж’
—у бpamn.
Brüte JT -п 1. булъ;;; 2. umg pejoe
мътилен, буoa,aе. аазтедеис кафе
или чпй;
umg Ie der - siTzci Намирам се на-
-nуи;; запазил съм.
Brüliu а И hb Il-У- 1. ^^-0;,
запаа-тм (чай, кафе и др.); 2. аa—и-
вам с -pnoa вода.
h-nnnciß adj —рял, миого терен.
brühwarm adj umg in: ilei - Neuig¬
keit cuzäticu разназ-ам нpиуиa h;-
винт.
BrüHwürfel т оллапезирни булъгн
(на кубчemт;.
Brühwürstcten п топли ер/наирми
(с-a)eяи;.
О-ü’’iffe т Zool ;eймпиa р/вач.
Brüllen sw.V. hE ill,У, 1. рева; кре¬
щя; 2. umg pejoe р/ва, плача;
Vor Scnmeuueg - Реве, вия от
белен;
Das RluU Brüllt Говедего мучи;
Der Löwe B-üllt Лъвът реве;
umg Das IsT ja zue Brüllen Де си
умрем от смях.
Orueeiär т umg мърморел. мър’
;с)аи.
iгmeeмln а И. hE ie.У, umg in: uiw.
vor sicU bin - мърморя иеил под ИЛ’
са си.
brummiu а И hb йг.У. 1. бръмча
(муха, аaтмаaa;, )’,.- (м/екa;;
буча, 6aтмеa (уe;c—eт;; 2. мттаc-
an; 3. сърдя се, атaмcan; натам се;
4. wuim j-ожав заcаoop;
Ein Lied vor sici Ule ~ Пея си неио
(с -ебел тонс);
umg 2 Jiluc Ie Gefängnis ~ müsste
Трябва —а излежи две години а аe-*
—ора.
Orueei- т, - 1. мърморел; 2. го-
лn,a, 6)т;еaиe муха; 3. ;cщeH;
бръмчаи отмиел.
Orueml т, -s umg голя; оамисн.
bruemlg adj umg иав’спн, с’т-ио.
и/любезен.
Brünett adj кестеняв; мургав
0^11111 f, -п брюнетка;
Er ТаШе eit eluer О^имИеи Те“
тaнщп—aм/ с /дни брюнетка.
OrniTi /, Brünfte - O-uesl.
Brunuiu т, - 1. илад/и/ц; 2» чеш¬
ма (а гpaeниa. еа полипа); 3. миле’
рео/и №—0);
Einen ~ ВоПгмп Пробива; носле’
нец;
Wasser ans Uem - Holen Иoуя влдп
ет ooa-(иeщa;
~ trluOeu Пия мияе)аоиа вода.
B-mnuiuhaniu т оосаелчор.
hгmuuinTrIsct adj пресея, е- изво¬
ра (вoдe;.
Ormnuiukгissi /Boi пор/ч. дтпмеe,
мсерем.
Brunnenkur J aoде—/е/яи/.
Brunnenwasser п кон-енчо-а вода;
мии/реоиа -ода.
Ornnsi /. Brünste любовен период
на животки; тaапея-aиe.
Brünstig adj 1. разгонен (дивеч);
2. пламея/н. гереи, с-тостея.
Brüsk adj рязък, груб, безц/ремо-
япя;
Eile ~e Antwort Рязък е-говор.
Brust f Brüste Aral 1. гърда; 2. гръд,
бюст; гърди; 3. сърце; 4. бели дро¬
бове; 5. Sp брус- (плувтиe);
Eine ^^l^l^i^/si^hlaffn - Птoeи/o-нпу-
нао бюст;
Jede. an die - (-№111 Притиснем
иnклгл де уъaщ/-o си, пр/пр’иа;
кяклпл;
Dem KliU ilc ~ geben Дава; иа ее-
т/тл -а суче;
Sici in die - werfen Пъча сп, хвс-
оя сп.
ОтИеСе п Anal гръ-иа кост.
OruPtbcscUucrni J Mvd задух.
Oгms1inu1Ii т порамоее. кеу/ял еа
арета.
Brustbild п портрет (до ктъуma;.
Oгmp1Urüse J Anal м-ечеи аo/аa.
BrüsTre, sich а И hb перча се. пъ¬
ча се, нapa-и)a, (mit ciu. (Dal) с
и/що).
Brustfell п Mvd пое—ре.
OгmsifiiIiuiuünUugg/Med плеврит.
BruPthoch adj на —ислеинa ее гър¬
лите.
Brusttönic J г)’—иа кухият.
Orms1kIuU п кърмаче.
BrustkorB т Anal гръдпл ном.
BrusTkreBs т Mvd рак иа ;onеee-a
ж—eаa.
Orms1laei / псосмеки/ “по «орем*
(при поуваяе).
Brupiiziz т нагръдник.
OrjislIclUin п б/оо-робио забеля’
-аее.
OumPiscnuIemiu п о.Р!. нлпвaиe
стил бруст.
Brusislieen ftPC гръден. дт-бce
глас.
Bruststück п пaте/ ,/Уo от пър¬
дите.
В^рИание / въгреме; джоб (иа
саке и др.).
Brusttee п гръдеи чай.
Brustton т гръдеи тон;
E1w. (Akk) cm - di- Üвcrucuguлe
sagcu/ietaupiiu Твърдя ненл с -’—-
6лка убед/лосо.
Orusiuefang т гръдна сбино-от.
Brüstung f, -еп пa)aн/т, лгтиoa;
Sich über Ule ~ bengei Навежда;
сп над нaтaн(ma.
Brustwarze f зърно иа гърда.
Brustwehr J Mil бруста/р.
01^11.1:011 т компрес на гърдите.
Brui J o.Pl. 1. мътеле, люпене;
2. люпиоо. котило (маоеит/ пи-eи*
цс; малеиге на риби, з;ии, 6озай-
еици); üEvele scherzh челяд, лoте;*
сово, -смочадие; 3. umg pefae пaу-
мина; изчадие. изрод;
Dur Vo/ci Bcginel mit der - П-ищa-
-a onпa да мъти;
Die - luTzleiee Сттлeждa мнооите
си Ил-ицa. а;иn и ap.).
h-ulzl adj брутоо/н, груб;
Ein -eu Miusct Брутален човек;
JeUu. ~ eippliglelu Отнася; се
бpптaoeе към никoтo•
OruTiiltäl f, -сп 6pуoaoяcуm, rpy-
6сст.
Orulälo т. -s umg pejoe 6тпmаonн
тип.
Brutapparat т люпиллn. инкуба¬
тор.
Brüliu sw.V. hE ilf-У- 1. мътя (пи-
цa;; 2. umg мисоя, размим-я-см,
мтдaпвaм. умувам (über ctw. (Bat)
аa, върху нпио); 3. geh т/гиа. яс—-
виуя!o съм нн— и/ио; te.У. мт-n,
кроя (;т,ън(иип. интрига);
umg Üto е|ее- Mitoeeatitan^afc
- Умува; янд задача по ;ог/;С’
тини;
Verrat - Кроя, зe;иу-n; прждат/о-
утве.
Brüleui
GAAöUlOTF
168
Brüteil adj пор/и (вa педуиo-oи();
Es IsT - beiß Горещо и задушил n.
Brüter m Phys тип (тлнoиaeи) яд¬
рен р/скост.
Orutleune f не!ект.
0^1111^ f umg уиoнa мете, задух.
BrutKasTen т ку'вьoа за н/донесе-
ли бебета.
Brutofen т инкубатор.
Orm1pcnriu0 т инкубатор; уoepи-
оизстер Изa соп-ем-аи/ ни мнeao-
c)гcииа;и).
Brutstätte J 1. мисmo, където пти¬
ците мътят ;еоките си; 2, pejor таз-
-ъaинк (ec пр/стъпиост и др.).
brutto adv бруто;
Sic verlieret 2500 Mauk ~ ie Moezi
Ha месец тя нллпетвт 2500 мерки
бруто (без лpиупaдaя/ ис удръж¬
ките).
BгmitOIiuKoemii п брутен доход.
Ormiioechili п брутно аcпocтc.
BruTto/cuicni п брутно тегло.
OrullolniaeUppuoUuOl п A)h OIP
Wietsch брутен аъорем/н нтлaпнт.
BrulioproduOiion faPl. Wirtsch об¬
ща пao-укции.
OuyltouMgisti-tonui J 6ту'CpeгиУ'
търаол (митнc при определяне вмес¬
тимостта на нл)cб;.
B-uiloPozlilproUuKi п Wirisch бру¬
тен слцин-пи птедпem.
Orm1ioveгdiius1 т бруто знасбс-е’
нс сума.
brutzele sw-У. hb 1le-У. umg пържи
cn, щa’тти•
OuB m, -em. -en südd ме;е/.
Bult m, -o. 'n 1, veraltend, pejor eo-
мгнин. подлец; 2. -е-е, ,о;ч/ (иг¬
ра ни оарти); 3. vertaaiemd момче.
OuBigstuilce т 1. лпeopиn; 2.
v^i^ialli^e^id млм/иич/уm-е.
BuBIkopf т 6пбикoлф (ви- при-
еeуoa;.
1nBisht adj veralTend пoaт-, долея,
мем/иие(сoи.
Bucl п. Büchee 1. екипа; еaут ла
онипт (ромая); 2, сценарий; 3. тър¬
говска книпC; тефтер;
Eie ~ UrucKce/ti-aupgihie Отп(’
чса—е;/из-с—а; книга;
Im - Blättern Пте-ист-с; книгата;
Wietsch - TUlbce Водя счеолвлднс
книги;
geh Das ~ dir Büdner Биб—иятс (Кни¬
га ис книгите);
Eie. ist jede. ein ~ eit sliBcu Sie¬
gele Нещо c у’-у(м к/понятил зн ях¬
нете;
JeU. ist ein offenes - für miet Поз-
невам ляното миете добре, чета е
него коте а неигс;
umg Wie cin ~ reden Ге-етn, 6ез —a
спра. гл-cpи като по кеитс;
umg Wie cs ie ~c ilili Канал n;
Das goldene - Почети- «ниго. кни¬
га зн нoе/тии гости.
Ouchausstailuug f oаo),-/ии( ет
ояипс.
OuchiMsprichnug J обсъждане ис
ияитн.
OuctbCgUiib т нниглиезец.
OucUbieUcrci J ияиглвез;и11Т.
OucUdihkil т корицо нн окитс.
Buchdruck т о.Р! oннглнeетттнe.
Buchdrucker т печатар.
OudUdnicKebii J пeеитяици.
OudhUrucOerfarbe/ печатарско мaу-
оиоо.
O'nch.druckerkuusl J книгопечатане,
нгеamcpуoo изкуство.
BucIUdrucKc-prnssc / печатарска ма¬
мина.
Buche J -п 1. бук; 2 oPl бун (дтт-
аен ,ат(рино).
Ouchecker/Bot 6унов мъоъд.
OucheigBagl т подвързия ис
ияипс.
huilcej sw,У, hb lr-У, 1. Wietsch
-лисвaм, завекдам в книгите; 2. ре-
в/a—иac; (био/о за самолет; уocn е
хотел и -).);
Wirisch Gell auf cin Konto - Впиу*
-см сума на умeтoc;
Eieen Sin/ ~ Регистрирам победа;
Eint Reist - Превя резервация зс
пътуване.
Buchen. adj буков, ла буково дърво.
Oücherhaszu т aaзлpo—aм6a ис
ияитн.
Oud^^^rbu^tied т книжен фонд.
Bücherbrett п полица зн ннити.
Büchei-M у, -еп Ие6щeуoв/иc; биб-
-исоект.
Bücherfreund т любител ли опи¬
ти, бибоилфио.
Oijcherkuude / oPl. 6и6-иomeелo
д/оо. -бн6-илгтcфиn (■суно).
Büchernarr т неигл;аи, бибоил-
;еи.
Büchcrrc/zi п етажерка (за книги).
Oncteгsctrink т библиотека (;(-
бел).
Onctnrvcrzcictuis п оносоог на нни-
ги; библиография.
Oüctcreaud / етажерки зс неиги,
заемащи №—0 стека.
Oüctcuenre т 1. книжен червей;
2. umg екимее плъх; бибоилман.
BucifieK т Zool уинoc.
OucClfütuugä оР!. уе(-е-o-ут-е.
Oucn/iwerle п нcлипттаии, онИ’
гентcизвo-ут-o.
Budhlilier т. - счетоводител.
Oudihzltuu/ /1. о.Р! сче-о-одст-
во; 2. се/-oвoд/e отдел а пт/дпри-
nти/.
Oucniielel т о.Р!. oнигoaaвп)лу-
-TC■e■нe.
Ouchhägdier т олимар.
OmctUaediueg / нлимарница.
BuCeUnIiI / калъф за книга, м/ос
обложка зн птeдпcа-cяe на нлдвтт’
аиnтc.
BuctmicUc- т Sp буиме“«’), при-
е;си облози нpн (олени) япебяпвс-
киn.
Oucleiln-nl / миниатюра. минис’
оюрин аиaoннс.
Oiucleipse / паеаит - ес онигнтс.
Ouchprüfer т те-изор.
Ouchsbiue т Boi чимтир.
Buchst / -п 1. Tech втулка тнлаa;
2. щ/нуeo■o пн/адo.
Büctse f, -п 1. ,/теола кутия с но-
^0 2. нссичнс; 3. илясераеяс оуаия,
неисет-с; 4. оо-ин пумоп;
Dlt ~ der Piulorz Кутията ес П-Я’
-о)а (съ—ърмсит всички зоини).
^^clsielliipel п м/сис консерва.
Bühnscugcmüsc п а/o/неуeеви кон¬
серва.
OüctseulauT т цев нс пушка.
BncUsiЛöffecг т л--apcеoc за оля-
сер-пеи нугии.
OuclstzBC т. -ms. -п буоае;
Großer - Г-с-нс буква;
Kleiner - Малка букво;
umg Sich auf Piiec vier ~e setzen Ся¬
да; си ec -тибунаелиоа.
Ouclslahenpciloß Ouchstarin-
scUiosp п сент/тя- н—ючсооа с - ми-
(^р.
BucUslzbluriu sw.K hb le,У- нтеиа-
■aуя; -ума 6уне; пл бунвс, 6унеу-
DW&AtH-UlGADMCtite WÖßTEBEUCE
169
вам.
OuclptiBii-tiTei f тoб-ищт зн 6уо-
—увоне (а дeoeooсълбщeeиn-a;.
hmcts1ähilct adj 1. бунвален, длс’
-овен; 2. буи—ооло, в лъ-■ии умн-
ст- на -паamи;
Eie. (Akk) ~ nBcusc1uie Превем-см
бук—олял нещо;
Er иаг - Blau vor KZire Б/ме иоп)о-
ао (бунвооло) нлуи■no ет уапa.
Bucli J -сп зноив. бухти.
Ouchlil J -п östere Krchk бухти.
huclTen-elcn adj с ;■oжeуm-o аo-
-иви (бтят).
Ouchnng|/ -еп 1. Wietsch aниуaи■/
(зн—екделе) а «кипите; 2. р/зер-И’
ранг (на хло/о, eeснуpзии;.
Buclverlcil т заемаие ли кеити (е
библиотека).
OmcUeerpaed т )oап)eщo■г, (кспе’
дианяг на нниги.
Ouchweizei т Bot /оди.
Oucknl м, -L Anal гърбица; 2. umg
пaта, пт)аи■a; 3. гърбице, хълм,
aтв—имeяиг; 4. ■/pa-■oуm, иаптoки-
ooу-;
umg Den ~ für niw. (Akk) niutairci
Пс/;;м лагсиорлосата зо нено, кт-
гърб-а; се с нпно;
Eiece Krummen ~ eiclce Кпаея;
се, превивам! гръб. нoд;aввa; сп;
umg Eluci brieliu ~ libeu Гърби-
нота ми е янт;
Jede. jucOl Uer ~ Сърби то гър¬
бът (за бой).
iUi1(e)1Ig adj 1. гърбав (чо—пн), из’
гърбен; 2. umg грапав. и/т-вен (пн’
в!а;.
Buckele sw.У, hb ile.У- 1. umg из-
търб—см се, превя гърбица (00000);
2. pejoe ^^евивсм гръб, подмаз—ам
с/ (vor jedm. пред някого); lr,У, те-
иоря на гърба си.
bücken. sich sw.V. hb навежда; см;
Sich zur Erde ~ №—/.--; се към
земята.
Bückling m, -e 1. пушено херингс;
2. umg сер-илея нлнпoн•
Buddel /, -n eredd umg миме, бу-
тилен.
bullele sw-У. hb Ir-У, umg 1. нoн!n,
poM (дупка a нnутe и gp.); 2. водя
от з/мяао (картофи).
Buiilipmus т o.PL будизъм.
Bule / -п 1. батака; булка; 2. umg
колиби. дупка (пp/атиm/oнo за ми-
оиие. сoan);
umg Heute libe ici piu-efriie ~
Дл/с paзнo—!гeа сам с миоии/оо
(Toдиmeoиаe/хaаяиme н/ са вктщи;;
umg Die ~ auf den Kopf stellen 06-
тъщи; жи-иието н!лн!ки, с госва-
0H нпдooп. .
Budget [By'^e:) е, -s бю—мет.
Oudf/UbrenitiiigS’ обсъждане на 6ю-
дм/тн.
Büfett [byfe:] п, -е 1. бюфет (мебел);
2. бар; 3. бюфет. вceпукн;
Kaltes ~ Студен бюфет.
OüTel т, - бивол.
Büffele sw-У. hE ile.У. umg зубря,
кълви;
Für liie Prüfung ~ Зубря за изпит.
Bug т, Büge 1. еос. п)/-иа част лс
с!;оле-, нн кораб; 2. по/мки (па ми-
всоно).
Oüael т. -1. апecеиoeи; 2. стреме;
3. предмети с —’гooбтeвнa форма:
дръжка не очила. дъгов токоприе;’
еие (трамвай), сноба.
Oü^ellh^ilT п —тук! зо гладеи/.
Ongc1cipce п ютия.
Bügelfalte J ръб на пситн—лн.
Bü/ilfest adj по—-н-ни се но .—0-
дене, устойчив ни плодене.
Bügelfrei adj ■e;aеka/м, който еп
се мсчка (и н/ сп плоди со/д нттнe;.
Bügeln swVr. hb Ir,У- гладя (с ютия).
Büglerin /, -пеп тлe-!еки.
Bngsiuriu sw,У, hE lr-У- 1. вземем
еа буксир; 2. umg —oие!, мъкни;
umg Jede. aus dem Saal - ИaтиH’
вам някого ет за-а-а.
Bul inteej у-у! (при израз ни ее—Л’
-о-со-о а m/!-тт и др.).
BmUii mlf, -п. -п veralt любим, —ю-
бимо.
Bullen sw-У- hb ile,У- 1. домогвам
се (ue ciu. (Akk) дс нещо). уат/ая
се до сп(ч/on нещо (еp/а -oуkome-*
ст-;); 2. veralt има, любовни връз’
ни (mit JmUe. с някого);
Um Anirkieiuug - Сор/;я се нъм
пaнзлa■и/;
Um jeds. Lleie - Домогва; се до
oаиеmт на кnкoтл;
MIT Jede. um eiw. (Akk) ~ Стн/т-
ниеc. иодпте—нрием се с нинлтo зс
н/ил.
Oehler т. - veralt, pejoe оюбоинин.
OuigirJsl
Oubmauu т umg изнупиог-яа
м/рове;
umg JmUe. zum - eacleu П)e-)T'
иом някого в иакппиmeoнa м/раес.
OmUni f. -п буен, eaн)eеяc дига а
;ср(-с.
Bühnef -е 1. сцена; подиум; 2. Tech
п-amаo),a, п-ои-еен; 3. geh -ее’
тър; 4. üEeete ущ/нa, орела (но стбн-
-ии и др.);
Aul die ~ t-iteu Излизам но сце-
янос;
Ein Stück auf die - bringen ПеуT0'
вям пиесс;
Voe leu politischen ~ ahtriieu Сли¬
зам cm нooиmнчeукama сщ(нa;
umg Etw. (Akk) ülir nie - Briegce
Уулn-a, —o аa—т)мa леио. де се
унтaвя с нещо;
umg Eiw. gitt Irgeinuit üher Ule -
Нещо пpooнеo кин -е /.
0ntuiuinuIipu1g J ремарке, сце-
■неeл пoaac■иe.
BnneiearBмiter т уцгкнегн робот’
нин.
Oüleegausppracle J o.PL образцо’
во (ущ/лиелo; л)oза■ем/■иe но
немския лиmeaooпт(■ nанo.
BütiiuBiliUhtluug J сщeничлл ос’
ветоение.
Bntncuilll п декор.
BnnncnBIldter т театр-оеи (сцгии-
чее) ху—омнио.
OnnucuUicUiIг т д)c;ooп)п.
Oütiingcstilt J сценичен образ.
BüluenKuuit J ущeниенл ианууm—л.
hnUuinrciT adv готов зо представя¬
не но ущeeo (пиеса, -раме).
BüUuiusiück п пиеса. aтoaaaутгич-
но произведели/.
0Utuiueort1ue т аентра-ян за’
-/уa.
BnUecew>r1s1m adj уту сионо сщe-
■ие■o въздействие.
OnUnneuIгknne / сценичен eаeoт,
сцееичио въздействие.
Oukcii п. -v/-s 1. букет (щвгтn;;
2. бунет, аромат (ec виел);
Eiu volles ~ Пъл/и аромат.
BuieHtti/ -п noedd иЛфте.
Bulgare т, -п, -п бълпарик.
Bulgarien п о.Р!. България.
Bulgarie J -пеп българка.
bnleäriscl adj български.
Oulgarjst т. -еп, -сп българист, спе’
GABEROFF
170
OulezrCstik
ци-лисо пс 6тлгoaуoи /BИк и -итг-
aaтпpo.
Ou’eirisilk J o.PL бтoгeтиутиoo.
Bullauge п и-ю;з■a-o) (е кораб).
Bulldogge J -п булдог.
Bulldozer т. - буoдлаep.
Bulle т, -п, -е 1- Zool 6ие; 2. umg
/—’) мъм-гс; 3. umg pejoe полицай,
ч/ит/.
Bmlli2 / -п була. попско пoу-aниe.
Om1lIunetuI f umg голяма мега.
bm1iiustirk adj яе като бик.
Ouiletln [byl'lt:] п. -s Admin бюле¬
тин;
Ein Г-ШсПи - üBer dri Gesund-
11111^11111 des P-äpileuieu Лекар¬
ски бюл/гил зо зepa—oу-oвяoае
уъутcn■и/ иа л)eзи-/н-o.
Ballig adj 1. pejor громни, тежък. кп-
ео—ялал; 2. umg много;
umg ~ warm Място пор/щс.
bum! inleej бум! (■oнoaл6я-o■e на
иву-тeo;.
Bumerang т, -sl-e бп;/тoкт;
eiu. i-weist sict als ~ Н/ис се прп’
-ръин е бумеранг.
Oueeel т. - разходно; Уkитa■e,
моя/не по улиците;
Elueu ~ Uuuct die Geschäfte eichen
Разхожда; се, скитам сг, тaаkaтвo;
сп из мoгoвинитe.
Ouidideleti/ -еп umg мояене, сни-
гане, разкат-аиг; aaа-aкaao■e.
OummilIcBiu п мързелуване. кивот
а хoйoaзпвa■e.
№11111 sw-У. sn/hE ill-У- 1. aeа’
хлада; се, )eанe)-e, се; 2. pejor
umg рнбооя бавно. туткам сп; 3. мът’
зелуанм.
Bummilslrilk т стачка. нти олят;
се роботи уъз■oт/-яo по-бавно.
Oumeiizug т umg (аe—/к; пътеИ’
чески а-сн.
Bummler т. - !. човее, който сп
разхожда без цел; 2. бeадeoниk. хай’
лоз.
Bums! irteej туп! (ори лтдoл( или
у6o’У’к;.
Bumsen м V. hbjsr ilr, V. umg 1. трО’
нoм, у-)им, бия (/1/11 ctw. (Akk) по
лещо); 2. сблъсквам се (gegne ctu.
(Акк) с HeHo); 3. спя с ж/ес.
Bumslokal т umg pejoe долнопроб¬
но. уъ;■нтe-■o заведение.
Buna т oPl. Chem синтетичен нау’
чук.
0^1) т, Bünde 1. съюз; обедиле-
ние, липа; 2. (кoя;а/-Д/paщия; 3, но-
-еи (ла нoн-oooeи. нo-a);
Sich zu ciuee ~ ^1111111:1111611
С6eаи■и-eаe се а съюз;
geh Den - deu Ehe scniinßcu Сключ¬
ва; 6)00.
Ouni п, Bünde -ттакo (лун, клю¬
чове и -).); сесщ
Eie - Piii-pllle Връзка мoгдa■oа.
OuiUel п, -1. връзка. уeoн; 2. -’)’
вoл; -(■0, бохча; 3. лаеkа (аo■к-
лоти);
Eli ~ Zcituugie Връзка вeсалищи;
Jiliu lat situ ~ zu tuzgeu Всеки си
носи т/гоого.
Büginen sw-У- hE lr-У- —aтввaм на
-aтаko, —тaзoл, поне- (—eстиищи,
пзу;o).
BnuUiiucipc adv но в’pаoпи, но па-
н/аИ; във връзки.
Ouilisausiiit / федерално учт/м-
д/нип. служба.
OuidMihitu / o.Pl. аe,Д(’poo■o -т)*
mh-ho жжo/з■ищo (-- Германия АЬк
D0; в А-ст^я A)h ÖB0; е Швевда-
рия AEh S00).
OuglMsBigO f o.Pl. Бпи—(уаeнe
(щeятpoляo-o аe-eaeoит балон във
ФРГ).
Ouelesbüreer т кител ни ФРГ
BjunUipUintpet adj oтлауяи се -е
ФРГ.
Ouglesfeier f Schweiz лтaзeгист-o
а яa-геe)игтo на националния нpаа-
еик на Швейцария (1 август).
OuencpgciossM т veraltend съюзнин.
OueUipgerldUTsioT т oPl. Abk 0GH
Върховен съд във ФРГ.
OuudiPjгcлzscUn1u т оР. AEk BGS
граничи; полиция във ФРГ
Ouulustius - 1. угao—aтo на Буя’
—естете във ФРГ; 2. угaaдaтa ни Бук-
—(утaгe в Швейцария.
Ouuliptiir п o.Pl. östere а/Д/)CО-
ио С);ия в Австрия.
^^giesOib^i^^tt п федерп—ял преви’
-е-со-о (ФРГ).
ОипиерОад^мг т 1. (а/eгaao(и;
концо/р (ФРГ, Аaу-тиn;; 2, шеф ес
ф/;^|^1^:понс-н канцелария а Швейца¬
рия. пo-ени/■a иа президенте.
OuuUipIied п провинция (във ФРГ,
Австрия);
Die allig OiueUeslIulMr С-ари-г
про—ипции ни ФРГ до o6eдннeниe-
-е ни Германия през 1990 г.;
Die ueuee OuuleplinUir Невит/
провинции във ФРГ (биим-тс ГДР).
BmuПcsIIgz fSp буне/соито;
Ie die ~ znTslilgee В-изим а бун-
д/улипa-o.
OuuUismigiPti- т миниуmъp във
а/e/aaoиcаo н)aвзаг-уаве (ФРГ,
А—уттиn).
Buulipuictricttiulliust т о.Р!. АЬк
0DN Ф/е/релин aeвпвлa-eа/—яa
служби и Германия.
OmлПcspost f o.PL AEk DOP Феде-
рмоясто пои- в Германия.
OugUesprislUiui т 1. (феде)-’
-ги) нтeзидeит (на ФРГ Австрия);
2. лa/eу(eao/л ле Бпяe(уae-e а
Швейцария.
Ouglippräsineul
В Австрия и ФРГ BnuПcsprä*
sineet е федералният президент,
т. е. държавният глава предим¬
но с представителни функции. В
Швейцария названието се отна¬
ся до министър-председателя,
имащ едногодишен мандат.
Bundesrat т о.Р1.1. Буя-естет (вид
пнроемеят а Германия и А—саpиn.
утутeв/я от нт/дутa-ит/oи иа отде-
-ии-е нaе-и■щиз); 2. Булeeуaaа
(лaa—иаглуo■—o не Швейцария); 3.
член не Буклесте-н а Австрия и
Швейцария.
OuiiiirepubliK Diutsctilul f o.Pl.
AEk BRD Федерална република Гер-
;;■— (ФРГ).
Omunissii1t т аe-eaeoиa -ърка—с.
OuulMSsiill / oPl. стеoзщa-a ни
Швейцария Берн.
Bundestag т оР1. Буна/стат Иптт-
-нм/ятът на ФРГ).
0^(11111111/10—11111 т д/лугaт а
Бпид/сmaгo.
OunUMstajpT-iOlIou / наaлааeЯ’
-налага аaoeщзи (група) а БпкдгУ’
тапа.
Ouglts^^rfassnegpgericht п oPL кок-
уmиmущилннииm съд ни ФРГ
O]lndesseIГsanmluugg‘ о.Р1. 1. а/Д/*
роля; събрание (нааитaиo паези’
-ея-а —’в ФРГ); 2. мвnйщaтсoиn-
171
DEUUTÖHMULGAßlöCHES WÖOfPÖUCT
Büusien
п-ао!;/;т.
0m1UcpuelU- f o.PL бундесвер (—тo-
ръмените сили ис ФРГ).
BundcswcIT adj иа т(титcтиnтa но
щn—aаa ФРГ.
bünllg adj 1. Arch о/мищ но еден
—иииn, л—oуeoс-; 2. иретъе, уазm,
nуeи (стглвс));
Kurz und - Ка-тос и ясно.
Bündnis п. -ses, -se съюз;
Ein - ciigehee Сключвам съюз;
Eiu eiliiärlpcles - zwipcice leu
Großeäciieu Вогн/е съюз между
Веоинитг сиои.
OnuUuIppагtnir т съюзнин, пеaуm’
нин в съюза.
Ouigzlou ['Buf)gaIo] т, -s бунгало.
Bunker т, -1. Mil булнер; 2. ун-ад
за —ъгоиии и -р.
hunKe-e sw-У. hb iIe.У.|Ir,У, товаря
нс 00)06 (въглищн. мазут и др.).
OuiPMubreuuer т Phys 6п■а/иевa
горе-он.
bunt adj 1. (,яегo)щ-/тгя, пъс’
-’), иарпя; 2. тaа■е)ед/и. смесен;
3. бeатeв6етeи, в б/апoтядти. обър’
ося;
Eie -tu Teller Чиния с различни еп-
ща за почерпис;
Das ulud mir 11^1 zn ~- Много ми
стсис! Това е вече нтeнaoeиo!
BuitU-uck т - MelrfarheenrucO.
bmuigiПeUer1 adj с иъуmpo лпер(’
ние (п-ицo;•
OuuteMtiil п щaeтeи м/гео.
Bmл1scnccKij adj нъу-’T, мор/н; ни
петиа Изo аи—omиo;.
Omu1spIctt т Zool нтстът кълвач.
Ojugtsilfi т щвemnл молив.
BuiTwischn J цветно беоъо (елето
не бива да се пере а порено -oeo;.
Oür-uj/ -п товар. т/к/сг; бреме;
Die - Ues Alters Бремето. TeM/yaoa
на плдияитг. на утoacуaтa;
Jmde. eiue - zuTeriegeu Оаp/м/-
иn-oм ияеого. у-o—op—oм бреме ии-
ео;у.
Bürden мИ hb lr-У- geh, veraltend
с-овоа—ам лено върху иnилпo (от-
пс—оа иoуm;.
Оиге т, -п. -п бур (кител на Юм-
нн Африка).
Олге f< -еп за;’о; нт/плуm;
Eiue - Belagere Сбуeмдa; крепост.
Bürge т. -п. -п Jur неттеит/-. га¬
рант;
Eleen ~u ptiilMu П)/eУ-e—n; пи-
)аит;
Für Jedn. als - iiut-ctcn Г-р-ятИ’
ром за нинoгo.
Bürjie sw.V. hb iIi-У- Jur пopтеи-
a/лут—eм, га)-яаи)а, (für jmle./
eie. (Akk) за ииилгл, еещо);
Das MiuOiguмicncn Büret lü- Uli
Qualität der Wz-n М-рео-ият знае е
пeaaящия за нaч/у-еomo еа уookaaи.
Ou-gtuized (н) бургеиоал— (про-
-инции а Авс-aии).
Burger т, - 1. грсж—снин; 2. Hisl
бюргер, бурмо;.
Oцгgcгliitl1iiec J трсжлаисен иеи-
щзeти-a;
Eine - 1^1(11 Суиc-aвaм таем’
—aиуиo ииищиomи-o.
OürgcrOric/ т гтcмдaиуea войне.
Büreirlicl adj 1. па-ж-нясии, ци¬
вилен; 2. бюргерски, апpмooагн;
3. pejoe иoнуnтaomи-/и. eсиoауни, от-
тaиие(■. т(уяеп)тa;
OnrecгIictIp Giiitziucl, AEk BGB
Гaaмдaиуки иoдeну;
-п Reelle Греж-енски пре—о.
Bür/creilsTer т и;жо.
Oü-gerreeli п meist PL Jue граждан’
сни ^0-0.
Ои-дмггесПтемг т борец за преждая-
снИ ^01-0.
BürgerbecitsBewegnug J движелие
зс гтaмдaиуkи право.
Ourgersclifi /, -еп meisl Sg. 1. пртж-
лаяс-во, всички тракании; 2. пар-
лемелт а хa■вeйуeнae гредове Ха-
ковер. Хамбург.
Oü-gerpiaul т 1. птa-укo с’улoвзe;
2. Hisl тт/те-о съсловие; бюргер-
сово, дт/аиo бпpмooвия.
BüreMrsielg т тро-опр.
Bü-gerine п o.PL 1. Hisl птим-aяo0’
ас; 2. предснего съсловие; бюргер’
стил.
Ourgg-ähee т (защитен) ров око’
оо за;ти.
Ourglol т вътр/мея двор иа зе-
мъе.
OürgsclilT / -em Jur пoтъеитe-сa’
ял, пa)aищия;
Fü- eiw. (Akk) ~ icistMU Пе)теиm/-'
савнм, гсрнлаиан; за еено;
Eine tote ~ üBe-eiieen Поемем
нcp’читe—утвc с виуooo сп;т.
Burguul п o.PL Буртуедия.
BurjuuUlpct adj 6утпукeуeн.
Omгgeiгlics п -’млищa в втм’к. а
ллдзnмиe иа крепост.
Burgvogt т Hist бутггтoа•
Burlesk adj аapуoa; бур-есиоа, но-
,ич/и.
Bnriuskc f, -п Gil буроесес. фарс,
вид номедия.
Büro п, -s 1. бюро. каитета, канце¬
лария, офис; 2, персонал (в каи-О’
ре, офис).
Bnroangiptiliii т чиновние, слу-
меи (а бюро, 00^0)0).
0nroiгBcii / каиц/оетсеи )eаo-a.
On-oariI0мi nur PL eaящгoopуeи
паило-леклости.
OürflieUarl т о.Р!. кoицn—oтскн ма¬
териали.
Büroiaus п сгреем а eoитo и;а са-
;о офиси. ктитори. канцеларии.
Büroklammer / к—с;ер (колц/лат’
сoи;.
OüroOraTi /0—-лшфи11ир-яе работ¬
на сила а каитoта; ииищ/лиpия; соу-
мнmeo(ки; а наи-о)а и др.
Oü-oOral т. -еп. -сп бюрократ.
Bn-o0ra1ec Jo oPL бюрокрация.
BüroOrzliPcn adj 6ю)0K)aтие/■,
бютoнттmиеeуeи.
Bnro0rzi1peup т o.Pl. pejoe бюро-
Hacтиа’;; 6ютoнтeщиn.
Bürotechnik / офист/хиики.
Bursche т. -п, -п 1. момче; хлопай,
юнома. ;оадем. ;о;ък (.м/кау 14
и 20 годили); 2. pejoe тип; 3. umg пн-
з/мпonp (миaл-иo;;
Eie glei’lcier - Симпатично хoaнe;
Eie Toller - Луда тяс—с, буен ;;;-
-ем;
Eie gcrispcec- - Дърпа, опасен тип;
Alter Ч Стари приятелю!
Oürpctcnie п, - pejoe мo;е/ищг.
OmrsctIUscnift /. -еп Hisl утудeит’
уea eoтпo)aциn.
BuupctIkoP adj 1. м—и-/мeн; хоа’
помеи; 2. ■(принуд/я. у-oаoe/я,
бгзщepe;cлeи;
Sic WC-kl рмЬг - Тя изгоекда дoу-a
,лсдемки.
Bürste f. -п четна.
bürstee sw-У- hb le.У- ч/гесм, иа-
ч/тевнм;
Staub von Псе Sctutiu - Иач/mк’
-нм праха от обувните;
Bürzel
Das Haar - Заглеждам, реша носи¬
те си с еeткa•
Bn-zc1 т, - трътки,
Bus т, -ses, -se твmoбус; рейс.
Orisinhäi/er т ремарке на авто¬
бус.
Ouscl т, Büsche ! храст; 2. хаос-
тсосн. гъстеоне; 3. горичка; 4. Geoge
■иукеутe6-/■а aтoпичгуни пора;
5. кичур олст;
Eli ~ FIIed<Mr Люляков храст;
umg (Oct Jedm.) Auf den ~ Klopfeu
Пл—питва; (ияклтл).
Busclel n, - кичур (кост); ниепo (ни
птищт); мeп0; у-иунc (сеел. -рева);
aттзки (оун).
1nshtn1unisc adv ис кичури.
lusciig adj 1. обрасъл с храсти;
2. pпнmие, тъст (вежди); 3. нти-иеee
еа храст.
Buschezen т, -männer буммен.
OuscUWitdröscUnn eßol пoтукa инп-
мoкиn.
Busci т, - 1. гръд, бюст; 2. veralt
тттдИ; сърце; 3. зaoнa;
Eie üppiger ~ Пинеи бюст;
HoTfeuugce 1m ~ näl-cu Храня ИС’
демди а думата си, а сърцето - си;
Eiue Scllaege ae ~ lähuee Държа
змия а пазвата си.
Busenfrnuid т veralTend, meist iron
итH’6лиа’к, уътдeч(и приятел.
Ouserl п ösieee щ/луaкc.
OiuSfll-t пътуване с автобус.
Busfahrer т шофъср ни пamлбпс.
BmsUzl1cstci1c J свтЛбусеа спирнс.
Bfcsig adj umg гър—гст, с големи
гърди.
Bussard mt, -е Zool мим/оов.
Buße J -п 1. o.Pl. плосяние; 2. Jue
леко наказание; гообс, обезнетпеие;
- Uie Поесйвс; сп.
GAbEPOFF
Büßen мИ hb lr-У.|ili-У- 1. ося се,
покайвам сп; 2. изкупвам, знпонисм
(вини и ap.);
Die Unvorsichtigkeit mii dum Leben
- Зилoиии; н/нтг.днaаoи—сстпн с
кивоти си;
Fü- sciece Leichtsinn - müssen Ттиб’
ис де си нoиmn зо о/осмислието;
umg Das sollst Uu mir Ч Ще ми пое’
аиш зн тоаа!
ОДВег м. - каещ се грешник.
Bußfertig aeJ наещ се, плесяк.
Bußgeld п Jur гообс зи китум/ние
но реда и др.
Bußgiediipclnid т Admin известие
за лоолкея; гообс.
Buß’ und Oeliag т дел зо нoeoи*
яие и ,0—иови (е прот/сгситсеатс
щъaк-a).
Bussi п, -s südd öslere umg щ(oпвнc.
Bussole /- -п компас; бусоос.
Büste f -n 1. бюст (укплп-Птт);
2. geh veraltend бюст, женско гръд.
^^sti^eeiltir т AEk BH упmнeи•
Bustier m. -s бюстип.
BUlt /, -en птнoиеeк иа буре opa-
торски пулт, ианoлавaл каприм/р
по време ис кстна-еоа.
Bütte J, -п кече; ведро, чебър.
Büttenpapier п хартия тъчно прЛ’
ЗBBOДУT-O•
Butter f oft. (0)0—/) масло;
Friscln (ranzige) ~ Пaяулo - (отри’
кено) масло;
umg Es ist alles in - Всичко n ec¬
)/—. -’)-и по ;/д и мас-о;
umg Sich (Dal) eicht die - vom Oroi
etheiu Izssnu Не се ссго-я; -а ;e
;и;со.
ButtcrBIrne f крумс; масленно.
ButterBIume f Bot жълтурче, гоу-
харч/.
m
Butte-Brot п сандвич;
umg Ue/Für eie - За миете ;о—но
лoти;
umg Jede. ctu. aufs - sciemicrnu
Трия сол но главата ес някого.
O^tte-Brotpipi<e- п —и- -;6ооам’
не (п/aгoм/нтo-o; хартия (за уoид-
-иеи;.
Ontiiuc-мтм J мес-ги орем (зп
торти).
BuliirUosc J нупиеoo зс масло.
BmticгgiBäcK п мослеки сладки.
OntierOeks т мeу—eиa бисовитс.
Bjutiirelici f oft мтmeкиJ^o, бито
;ояко.
butteru sw.У, hb lir,У, 1. бия мoу—o;
2. у-oпaм месо; е яделеас; 3. umg
хвърля; пари (в неио);
umg Sein Vermögen in ein Gnschifi
~ Влагам стутonии/тo си а -т-еин
удe-ko.
Butterpilz п гъба масло-ка.
Butti-scUeilz п топено масло.
Outlertelg т Krchk маслен; тесто.
Butterweich adj много мен.
Button {Ъа-н] т. -s мегаляо зе-очо;
с иoдпиу иои символ (аo eаимитc*
нп ео олте—елепс мкеяип. партий¬
на прилсд-емеост и др.).
Buxe /, -п nordd паитсоол.
BuxTehuie / int aus. ezcl ~ иа. cm
ияeo/ ;иопо аamьятeнo мистo.
Bypass ['lalpas] m, Beipässe Mvd бай¬
пас;
Jedm. linei ~ legen Поставя; №-
нл;у байпас. •
Byte Tbalet/, И*5) EDV 6-йо (е елео-
-аеяио-о 06)060-00 ис информи’
циnтo).
Byzantiner т. - aизcнoнeщ•
Byzantinisch adj -изcитнИсoн.
Byzanz (и) Византия
DEWTCHißUCAAMSSCES W<ÖE^T^EPJ^UCH
^^1111;™;
c
ОКОЛО.
C, e [§n:) n. -umg -s
1. цп, -регата бунва от
лeмуeaaa избуен; 2.
Mus дл.
уe; [''yl-Oa] AEk /üe
ct-kz приблизително.
Ciharet [Oala're:] п. -s отбере.
Cabriolet (Kabrio'lc:] п. -s осбрилопо.
CäfU [Ki'lc:] п, -s оофе-сое-кстиица;
нафеие.
Cafeteria (kafeta'ri:al/, -5 ктaemeтиИ;
кaфe-уoeeкaтнищe.
Calla ['Jalil/, -5 Boi кела (щв/т().
Callälrl ['0з:1/9:1] п. -з момиче нс по-
яикваке, ко-тър-.
Camembert ['катаеВегт] т. -s но-
ме;бер (вид ситене).
Camion [kz'eiö:] т. -s Schweiz ка¬
мион.
CimConezgi/ikamlo'uiiga] Tech eнс*
педирсип. oтaиупoт-иa -соса.
campte ['Ocmpe] мИ hE ile,У- оъм-
пиром.
Campingplatz ['lernpiT]...] т нтмниит•
CaepIigsTuhl т сгъваем стло.
Campus ['kaepup] т, - пнив/тсиonm-
сни тaйлИ; студентско гaaде/.
Cannabis [O^a'nibls] т oPl индийски
кoкoн, хашиш.
Cipn [Kup] п. -s пелерини; наметало.
Cappuccino [0apn'l|i:no] т. -s 0^-
чиио.
Caritas ['ki:rCiip] f O.PL “Кори-ас"
(ииу-иoпщия иа Кeтooие/скame цър¬
ква със уoщзcoии з-д-чи -’- ФРГ).
Cartoon [Oi-.'iu:e] е/м, -/ кcpикcoп’
ре. рисувано иуmеaиn, кл;ину•
cash [KtJ] пати е брой, ^^0;/ е
брой, нем.
CD [(je: Ui:]/, -5 компактдиск.
CD
*■ В компютърната термино¬
логия на немски език, за разлика
от ситуацията във Франция, до¬
минират английските названия.
Думите обаче се включват в гра¬
матическата система на езика
приемник: напр. съществителни¬
те получават род. при глаголи¬
те се появява типичното инфи-
нитивно окончание.
CDU / r.PL AEk füe 01—111’1:1-
Demokratische Uetoe ХДС ИХтнсmи-
n■eeмokтemие/уkи съюз (ФРГ)).
C-Dur п Mus до ;ажор.
Cc|1ist [tfc'Hsij т. -еп. -еп аиоолл-
ч/лисо. ч/лисо.
Cellistin / -пеп яио-ляче-истне, чг-
oзуoкc.
Cello ['Tfelо] п. -s/Aelli Mus вио-
ллиеno0; чел;.
Celsius ['j eiaus] AEk С Целзий;
10 Grad -10 градуси по Целзий.
Cnlsiupttireoeiiir п термометър
по Целзий.
Cembalo ['ipuelalo] п. -sICTmxaiMus
чембеоо.
Ciutd- ['puetT] п. - -тpгo—Укн цен¬
тър.
Ccitlen (sä'ti:M] т, -s солоинна, ссИ’
тим.
Cn-velar ['рилаеи] т, -s серии-ад (вид
колбас).
Сп sei п Mus дс бемол.
Ciag-Cu (11'11^1:] п o.PL мсптеялва
кома.
CUilscIoeguc [[ezo'iOü] f -efs шез¬
лонг.
Chamäleon [ka'McIcii] п. -s Zool хс-
;/О(ое.
Ctimpigeir [JaM'paej'ie] т. - мам-
пoнуoo.
Clamptgeoe ['faeplejon] m, -s Boi
печу)«- (гъба);
~s unctiIu С-г—/ж-eм гъби пе-
чурни.
Clampioe ['tsemp iae/JTI'pCO] т -s Sp
мcмпне■;
Zweifacher - Д-пeаcтeи шампион;
- Ce ScUuirgiulCht Шампиля по
вдигаие нс тежести.
Cnaeploeil [Jaepio'ui]i] п. -с Sp
шампионат.
Clzece [J3:sa, I5:]S_]/ -п шанс;
Kciuc ~е НаВеи ^,0; (иинонъв)
мнис;
Eine ~ verpassen Изпускам мтлу•
Change [tJeledj] f/т oPl лбмяяо и;
-eoпoc. с;инa.
Claesoe [fä'so:] п. -s Mus моксои.
Clios ['ka:os] п, о.Р!, хаос;
Hier le-rscll izs reiisie -Тук цсри
иуoнкуoи хаос.
Chaot [Ka'o:i] m, -еп, -сп umg aaа-
пиоян, епплет/ден човек.
claoltsci adj хooaиеeи, объркан.
Cti-akter [Ка...] т, Chaeakiefe 1. хо¬
реите), нрав; 2. хстинтет. обоин; 3.
оброз (е пиеси, темaн;;
Ein Mine voe ~ Човек с характер;
~ Beweisen Пaoявn-e; характер,
oвът-oуo.
cUarakiirieligc [ka...] / характер,
черти иа харсотерн, заложби.
cli-äOierBtldeul [Ku...] adj фст;и-
а-щ харсн-гре.
Ctirulicrdzrsliliir [la...] т ивптoнн-
-е— не характерии роли (в о/стъре).
ClzrzktiTellcu [Ku.. J т лома черта
нс характера.
cli-iKii-ipieren [Оа...] sw-У- hb Ii,У-
хaaakт(тизнтeм.
Chirikie-CpilO [ka.„J / -еп харните’
ристина.
Cla-akie-iPitOue Ока...] m. -ka харто-
терен бе-пт, характерис чертс.
cUzruKinrIsliscU [lu...] сф; хароентерее.
Chi-aKie-Oopf [ka...] т госвс с изта-
аиme-■н черти.
clz-äklerlos [ka...J adj бnахeтaoт(T(и.
Ctaräkiirlosigkiil [ku...] / o.Pl без’
харсотереост.
Cti-ulicrbolli [ка...ухатснг/ре; po-
ля (а т/a-ътa;.
ClzraKte-Pclwäclc [ka.../ слабост ет
характера.
Claräkte-plä-Oe р^о^а../ сила ис ха¬
рактера.
011-3111-^1 [lu...] т чертс нп ха¬
рактера; характерен е/pтc.
cia-eiel [|ar'mae1] adj очаровате’
-ги. прелестен.
Ciarmt [агм] т o.PL oеoтoacкиe,
прелест, мор;;
Unwiderstehlicher ~ Иeпсooим чар;
umg Sciece ~ spCelti lasscu Пуснем
е ход цслия си чар.
Charmeuse [s^i^r'^{^:zjj/ oJPl. мирсе.
Chzriz ('Kau..)]/ -5 харта;
- der Vereinten Nationen Харта еа
Обединено/ е-оди.
cli-ieui ['(Т)/аг..] sw-У- hE lr,У. исп-
;см, фтoх-п—cм (00)06, уaмoлгт;.
Clissis [na'si... p Jasls] п маун•
CianTen- [ТзПВгв] т. -е auch Schofför
т. -с водач ее моторно лтeеoa■o
утeeут-o, шофъор.
claulfigreu sw. V. hE tr. V. карам неон.
шофирам.
Claussen [Ti/ss:]/, --пшос:/.
Chan^itsens [novimiseus] т o.PG мо-
-ннизт;.
Ctauvielpt
Chauvinist m, -en, -em мевилиса.
ctzueluis1lsct adj мo—ияистиегя,
мoвииис-иеeуки.
Click [tfel] m. -s чпн.
clecKue мК. hb Ir,У- 1. нтoa(aявaм.
кoиoтooиpaа; 2. umg проумявам,
схванем';
Hast in julzl gecheckt? Сега ухвтиo
ли?
Cltckliptc f 1. улиуък от части ee
oпapoaпaa. по-оекеии иа прев/ака
(нллорол); 2. спиутк ис пттнициmn е
уe;е-eт.
СНеТ [|мП] т. s шеф, началник. р’’
КОВО—ИТГ-.
СНеТа—! т г-о-еи лекар.
CtufiiKior т аa-eм-eи тeдaкщии (в
издателство).
CldfreUaKteur т готвен т/днотот.
CUмIeisitc J гои—лн -иаиoeциn е бол¬
ницата.
Clieie fnimi.']]/ о.Р!. химия
СПетСмТарсг J изкуствеи; (уиитeтие-
ho) аопоко.
Chemikalie J -er meist PL хи;иkeО;
химическо -еиесавл.
ClueiOer т. - химик.
climiich adj химически.
CeemoltiMTiPiU o.PL Med химио-е’
рапия.
Chiffre ['jfiu]]/ -п мна’a.
ctiffrinuce жИ hb li-У- шифровам.
Cliir ['Fila] n Чили.
Cliliit [tJilnia] т, -m. -п чилиец.
Chilenle/, ’Heг чилийки.
с1С’меСрсП adj еилийуни.
CnClisalpitir m r.PL еиoсoa (натри’
(-;) селитра.
Cnieärc |сГтс:гга]/, -п химера, илю¬
зия.
China leinu] п Китай.
Cllnzhanm т хииикоао -ърво.
Ctiuak-cp т Text ор/пеешин.
CniuarieUc /Нора от хниикoao —’)-
ял; хининовс кори.
CtiidSi Tci...] т. -п. -п eиaпeщ.
CtiiUPii / -пеп оитнйнт.
cUiiiSiPht adj еио-йсни.
Chtetn [ei'ii:i] п о.Р!. хилие.
Chip [ijip] т, -s 1. EDV чип; 2. чип
(иа тулегнс); 3. (иaтooф/к; чипс.
Chiromant т ^р;;нят.
011^—1 [ji...] т, -еп. -еп хирург.
Ctlru-eiu [<^ii^.lJ/C.PG Med хирургия.
ctIrmгaIscU adj Mvd хирургически.
GAEFDOFF
Cliigi Tci'lle] n o.Pl. хитие.
Clior [k1o:n] n o.Pl. AEk CI хлор.
Ctfo—kalk [klo...] т хлорна вар.
Cllo-oplyll [Klo...] n o.Pl. Bot хлорС’
фио.
Ctiob^;^i^'^<^rsiioff [lio...] m Chem хол-
ас-одсрел.
Chloroform [Klo...] n o.PG хлороформ.
cllo-oforetirii [Klo...] sw-У, hb lr-У.
упойвам c хлороформ.
Cholera ['Oo...J]/oj7L холера.
Clolerlker [Ko...] т. - холерик.
cUolurisht [Ko...] adj холеричен.
Cholesterin [Ko...] n r.Pl холестерин.
Ctolcstirgnspligcl [Ko...] m o.Pl. ни¬
во ни холестерина.
СПоп [Ko:—] m, Chöre Mus xop;
Im ~ 0 xop;
Einen ~ lillii Р’eo—o-и xop.
Cto-2 [Ko:r] т/п. Chöee Aech oo-aa-
HC част (a щ’тквa;; галерия за орган
(а щърк-а).
Clorul [Оо...] т, Choeäle хорал;
Eigen - anslieluiu Зaняacм хорал.
СиоГиП—м- (ko:——] т хорове; (е ан¬
тична да-ма).
Ctorgcsing т хорово пееке.
CnßrgмptnU1 п утнтгутooи/ (е отол-
oиеeскиoe иат/дреои).
Clo-hu-T т опилиин.
Chorist [1о...] т, -еп. -сп хорист.
Ctougslln / -пеп хористна.
СНогКиаВС т певец а д/mуeз цър¬
ковен хор.
Clbiitomitie [К..]/ -п христоматия.
СН—СрТ [1...] т, -еп, -сп 1. хaисoии-
кии; 2. Христос.
Cnrgsibium т коледно -ттвo.
CerisTlimoO—al т хpзу-иnи’
демократ.
CnrgstcegiauBc [1...] т християнска
вяра.
Chnsiiglue [0...] п o.Pl. хaзу-
mияяу-вo.
Cluistfest [К...] п Коледа.
cUris1ianis1nrcu[0...]sw.V hble,У, плн-
aтуm—aм.
Ct-istklui [К...] п мооделецъа Хрис¬
тос.
CUrgslkludlmarOi [К...] т südd нл—(’
—ги пaвaт•
сП-isllIct [1...] adj 1. хaис-зялуни;
2. църковен (бран, пoгт/бnкиn;.
CUrgsimcili [K...•}/-и-птгии иа Бъд¬
ни -(чер.
174
СПпрТиасПТ / леите иа Бъдни ве¬
чер.
Ctriptstolicu [Н...] т коледен у-a--
ким.
Ctrisius [К.„] (т) Христос.
Clrom [k..J п о.Рс Chem хром.
clroeätlscl [1..J adj Mus. Phys xpo-
метич/н.
Ct-omopomcu [k..J eue PL Biol xpo-
меве;и.
Chronik [k...]]/ -en хроника; летопис.
ctroulsct [1...] adj Med хроничен,
хронически (auch HEerle)',
Sic IcIUct zu tlece -eu Geldmangel
Тя строен от хроничен недостиг еа
пари.
Cluonlsl [К...] т. -сп. -сп хронист, ое-
-oнисeц•
Chronologie [K..J,]/ хронология.
cUrouologlsct [1rono'io]giП adj хроно¬
логичен.
Ctroeoectcr [1...] т, - хронометър.
CUrysilitcec [кг'^^^)]/ -еп^ки
хризантема.
cjuca [JirOa] adv нaи6лиаи-/л■е,
около.
Cis [tsls] n Mus до диез.
Cii’Djr n Mus до диез мамор.
ctS’MolI n Mus -o -з(а миялр.
City ['äcii]/ -5 сити, център иа поля;
град.
Claque [klil./ o.PG трупа оликълти.
Claqueur oi, ’еноенъоа.
ilcii [011:1] adj отказал сп оо яат«;’
оици Иулeд лечение), чист, нoнйe.
Clearing ['kil:rlq] п /^irisch клиринг.
c1nenг ['K’cvt] adj умел, ктхoaеив.
CICict- [Klieifl т ojPL umg спор;
umg Mil jmde. Ie ~ ICcgci Снoтn e
ияного, хванал съм сг с иикoпo зн пу¬
мата.
Clip т. -s коищ aиaeлкнин.
Clique ['kllOa] f -п клика; майна,
банда.
CliqueuW^rtPciaTl / oPl. нот/рий’
илст.
Cio^ä^ard [Klo'fz:r] т, -5 «олтар.
Clog т. -s дътвело с-бо.
Cloiup т нолииит (a/аул-нm от кол’
ииртле).
Clou [Кеш] т, -s кулминация, върхов
момеят.
Clown [klaue] т, -s клоун.
C-MoII п Mus минор.
Coach [kouij] т, -s гргнъоа.
175
DEUTSCiJ-liUUCARISCHES WÖRTEDEUCii
Cypubi
Cockpit n. -s 1. е-била ли пилот а
уa;е-гa; 2. място ле шофъсра а
утут/аaтгл■a кола.
Cocktail ['03011:1] т, -s елногйо (пи¬
тие, прием).
Cocktailkleid п oаищиaoиa oъуa рок¬
ля (за клктейо).
Crcktailparly [,..pa:ri'i] J коет/йл
(пaи/;;.
Coeur [kart] п купа (еарта).
Coguak ('koujaO] т, -s осеян.
Colffen-c [кзаТо:т] т. -е geh/Schweiz
ноафъср. аpиаъoт.
Collagc [j^j^'le^t^a^J]/ -о нолам.
соНа/Смисе м V. hb ie. V нл-амирам.
Colle/c ['Ooledj] о. - -зно-ем.
Collier [ko'ltc:] п. -s колие.
Coei-Back/Coeiizck [kim'bck] —p’’
нане след дълго oтстствз/ (ли пе¬
вец, по-игин и —T.;.
Comecon ['OoecOoi] п oPL Hisl СИВ/
КОМЕКОН (инoяo;ич/унa органи-
аaщии а аз-митe уoщинлис-ие(укз
сmpaии;.
Comic ['koeik] т, -s комикс, рису’
-ана иутopии.
Computer [koe'pjutCn] т ео;пюаът.
computcr/esteiie-t adj угтaвлn—aк с
компютър.
computerisieren sw-У, hE li-У, но;’
пюmттззитa;.
Coeputerkuesl J компютърно из¬
куство (музика, пpaфикa;.
Coepurersplei п компютърно игра.
Co^putir^i^up т кoмню-тa/и ви’
РУС. ,
Confiriicle— [konfi-anpji:/köI‘iräpj’M:]
т, -S нoна/тaисиe.
Container [0oe'te:uT] т. -$ контей¬
нер.
Coi^^ollir [^:^1п'Т-о:1т] т. - елиттО’
лъг).
cool [ku:1] adj 1. umg уплкг/и, сигу¬
рен; 2. umg стрехо-ея (мла—екни
.0).;;);
umg Eie -мг Typ Страхо-ее тип.
Copyright ^kopiralt] п. -s a—m;туeo
право.
Cord т рипс (плат).
Corisaei т aинуeнo кадифе.
Corner [0:1^]т, -s östeei. SchweizSp
кориер. ъглов удар.
CoM-flakis CoreFakes rue PL щcae’
жички пpтеищи. нлткфопйнс.
Corpus dilicll ['koupus le'liKlC] п, Cor¬
pora delicti Jue еaтди/ ла нaeуттн-
л/нигто (с-пмeн за aoeпаa-/лствo;.
Cotton ['Kote] т памук.
Couct [IJauitTiC -sj-ee еива;.
Couchtlscl т лисна, холове ма¬
сичка.
Couleur [Ku' Io:t] /. -s meisl Sg. пл-
-итзе/уea окраска (яа —ъагo/-з и
дp-;.
Coupi [ku'pc:]. Kuptu п. -s 1. veraltend
купе; 2. унетт■a кола с две врати.
Couplet [Ои^е:] п, -s куплет (сити’
Tиекa песен).
Coupon [^u'pö] т. -s купол, тс—оя.
Couuage [Ои^а^а] J o.PG курса,
у;г-еу-.
couraeiert (ке-а^и-ит] adj см/о, сър’
цет.
Court [ko:t] т. -s т/■зу корт.
Couvert [kulec:] т, -s куверт.
Cowboy rkzuboy] т. -s каубой.
CriUo ('кис^о] п, -s кредо, верую.
Irieii [Kre:mi/, -s 1. крем (аa nae-
нп); 2. оре;, помнда.
Спем(2/ o.Pl. иcй--oатoте; върхов¬
ното;
Die - leu Gesellschaft Каймакът иа
еащ/у-влmг.
C-Ipe du Cltne [Kc:pПc'Ji]л; т креп’
-емин.
СгсееТагВс J кремав цвят.
с-еемТагВеи ['Krim...] adj кремав.
С-Сем l-alele ['k-c:e 'f-cj] J пълно’
;aу-/иa умe-aиa.
сгмеел sw. И hb Je. V. лемез—ам с
крем.
C-oipsaut [kroz'pä:] 0. -s кроас-н.
Croupier [krn|plc] т. s крупие.
C-ux [O-uOp]/oPl. тaпд■лст, н/длс’
аптък еа нещо.
CSU / AEk füe Cn-Is1IIcn’SouIi1i
Union ХСС (Хaзу-зnяуoщиeoгя
съюз (ФРО).
Cup [kap] т, -s Sp 1. купт; 2. стсm/-
заиие за купт.
Curry ['koMui] т о.Р1 къри.
Currysoße / сос с 0’ти.
Cursor ('ka:P9] т (-s) EDV курсор.
;;рк/р (еа компютър/н е«)!^.
Спp/пн п Кипър.
GADEROFF
176
D. U [Uu:] m, jumg -s
1. де. четвът-атн бук¬
ва от и(мукaтa азбука;
2. Mus ре.
dat adv 1. там; тук (зс
;иутo); 2. алгавн (вре’
ме); 3. в такъв случай, ето заил (при’
чина, ул/дуmеи/;;
- untie Те; долу;
Der GauTeu - Тази Иoнaзи; градина;
Wen isi ~? Кой е там?;
Von - Оттук (оттам);
Dz, w... Там, където...;
Eu ist ulchl - Ня;; то. той не п тук,
ее е вкъщи;
Ict bin gluCct wieder - Връща; ec
ведеапа!;
umg ~ und ~ Те; и та;; тун-там/;
umg - labte Wr’s Ето ти беля;
Deu Himmel ВсПмсКТс sich. la fCe/ es
ae zn regnen Небето cc аao6-aчи, то¬
гава започна —а вали дъжд;
Von - ze Сттлгава, от този момеят
(нaaaoтк;;
Hie uiU ~ От врем/ иа време.
da! konj 1. тъй еатл, аaилmo. поне’
ме (нтиеиит;; 2. котете (—)(;/);
~ er sich v^rppätet hiiie, wurde er
Bestraft Нпеозаха uo, тъй като (заио-
то) беше зakъсиn-.
labnIi/UuicC pron adv 1. до, при, б-нв*
н; -л, към това (■(.0. нея, тях) Изc
пт/aм/тз;; там; 2. въпреки тевн, при
все оляа;
Er war - И той беше том;
Ich waa -, einen Aufsatz zu РсНгсСВеи
Тъкмо ec канех да пиша утaтиn;
Das Guln ~ Isi, Uajs... Хубавото тук
(а тези случай) п, че „.;
umg Es isi doch ulciis - Нямо нищо
лпосно (ломо);
Es bleChi Ч Тека остава!. Рпмекл!;
E- bIciBt ~ Той държи ла ;и/ииe*
те си.
Uib/h hrrj umg при -ева. въпреки
4i;SCn etil len Hut lichl tragen. - stell
er Ci- so /ut Тя нп нснa де носи шап¬
ката. а пън тя й отива много.
ialsCIbleibei üri,У- sn йт.И лстаяом
(оъд/тс съм); ^0-’-.---; започис-
тото.
Uabui[scle dabei sein unr-У- sn 1li-У.
нaис’сa—см. уенуo—aм в егил;
Er will überall - Тлй иска да бъде
навсякъде. -е пеeу-—п във вунчнл;
Stu war gerale Uaict, die Zeitung zu
lesci Тя тън;; се канеше -е прочет/
—естииеа.
(3(1611111 unr.У. sn 1tr,У, лставам,
ке си лтивам.
Dach п Dächve 1. покрив. сттихт;
2. пполсоси YПажащи;
Mil jede. unter elnee - wohnci
Живея c ияолтл под един покрия (а
едиа и dHa о^,ис);
Unter - und Fach i-ligee 1) Приби’
ре; ис сухо (а/келта); 2) Приключ¬
вам, вaвътм-aм (р-бстс);
umg Eins znfs - inlommcn И;pяв’
-ат ме (карат ми се); чу^^^т ме пл
госвотс.
Dachbalken т поори—;; Tp/gc.
DäctioUcn т тc-;■Уko плмгнеиие.
Dacllicke— т ;aйутop до плоти-
виоп.
Dachfahne /'гоаропокавагго.
Dachfenster п -aаoяуoи нтoалpeц.
Dachgarten т традиян върху пек¬
тини ис угaнa;.
DacUeiscUoß Dachgesclopp п
-o-cнунн паса.
Dachgesellschaft J Wirisch холдинг.
Däct/lcIcUc J östvee a’aмгут-л пл
случай а;-ъpм-;яe ис плкаи—иото
уeeon•
Dachkammer / м;лунт—a, тсааксио
не;/щ/кн(•
Däctlzuiic J уиeжла ;;уc. падсис
сг покриви.
Dacnor/aulsatiou J обединение но
мяса/сово oтгcниаaщии.
Dachpfanne J вид оер/мидс.
Dachrinne J олук.
Dachs т, -е излaeщ.
Dachschaden т повреда ес покрива;
umg Eteen (0111111) ~ liinu Хлопа
ми д’укcmc.
Dudhschiefer т плее; за покрив ог
шифет.
Urcisen sw-У. hb itrV, umg спя дъл¬
боко.
Daclsluei т даке- (порода куче).
Ductslubc /таванско сmтиеи;.
Dachstuhl mAech дървело н;ну-тпн-
ция нс покрив.
DäcIUtrigir т багажник върху пои’
рива ис автомобил.
Dachtraufe /пан чуе.
DaclzCe/el т керемида.
Duckt’ т - DacUstueU.
Uaduucl/Ualu-cl perr adv 1. лтeв
-ева (^.0, лея. тях) (за предмети);
2. с това. чрез това (^ре.дстао); бла¬
годарение но това. поради -е—с (при-
ениc);
Ict will - verbindere. da:;... Искам
да птeeеm-т;mn с -л—с; по този ес-
еин да •
Er tat Пее Zug verpasst und Kam -
zu spii Тлй изпусна воанс и поради
-ева апoъуия;
- Пан... Благодарени/ нс ос—а. че...
Uafrr,/Uafnu pron adv 1. зн гази цел,
за тлап; 2. -место (в вe,илe нс) тс—с.
зс осв; (легл, л(и, оях) (зс птeдм/тз;;
Ict loche Tee. - brauche iCi... Варя
чай. Зс щe-тc ми трябва...;
GIB ml— Utescs Olli, IcU gcbi Ulr - zett
agiere - Дай ;и гази иартикс, н/ ти
—нм за нея —в/ други;
Ich Bin - Аз съ; зн тевн;
IcU kaue uicnts - Н/ съм виновен зс
това.
dzlUri/länii- korj umg ан ясли, ясли
зптовн;
Das muss er wissen, - ist мг (Uocl)
Ueu Facleaee Това той трябва -а
зян(; енои acmл—н тлй е снnщинoиуoът.
Dafürhalten п o.Pl geh: izci mnlece
~ по мое мнение.
liac/eei/da/igen perr adv 1. против
тсаа (него, кnи; тях) (за предмети);
срещу товн (кпто. нея, тях); 2. е стая-
иение с геи; (него. я(и, тях) (зп нт(--
мпти); 3. в;eутo това (него, кея, тях)
(аc нpe-м/ти;;
Nichts - laben. niu. zu Tun ^,0;
нищ; против тлва де изя’амс нпио;
Er lai größte Erfolg, емСеег Ist nichts
- Той има голям пунnх, ;cnт е лии;
е срс—ипнип с ■(.0—;
Ich werde ilcl netcbsrütuig. Was bC’
koeec IcU - Ще те н;aeтeля. Кси-е
И( получа срещу това?
Падп/с1г korj а. ял ^0;
Sie ist gelt. er ~ elcit Тя с ми-a; а
пън тлй нп.
Падс/eiIUalici unr. V. hb leV’. пто-и-
вcпcстcяnм; отвръща;.
Uagiaci[seitzii е V. hb le. V. привем-
енм кoнaтcaтгпмeнmи.
nzacgni|$temecл; sici jw. И hb -в’р-
-c се противопоставям.
iallahti da labte une. K. hb ir. V. umg
има; ee разположение. тaанcлcгaм
177
DWTSCH-DUUGA&löCIiES W<ÖPTTP)UCJi
DämmeuzusiuiU
c неио.
Uahdie adv 1. вкъщи, y дома; 2. е po-
аиесте;
Win gell’s --? Кан сте вкъщи?
dilir/laler peon adv оттам;
Iire Wul kommi % Ua<s - Ядът й ee
дължи не тево (идно от 00—0). че •.•
Uzlir korj породи тс—е. затова, гол
зано.
ПзПпг|сС1с1 w. И sn ile. V. бързам (нС’
се;).
UzUnb|Kommci unr-V, sn ilr,У, идвам,
приближавам се.
Uilie/dutte pron adv 1. там. дете,.
натам; 2. тогава;
Bis ~ Дотам; дотогава;
Er lai cs ~ /еВгасНТ, laü... Той ал¬
оета л/иете -000;, че ..„
UilliäB/dslIezi adv оттук лeдooп
(пoуooe;.
Uillu^T/dähi^i^^nT adv оттук лоплре
(посока).
dztluziis/datliaus adv оттук кев’к
(посока).
Па1Си|е11си sw-V, sn ite-V. 1. бързам
(ентсм); 2. етмиле—ем бътае; отли¬
там;
Die Zelt eilt Uzhie Времето лети.
izlmilile/ee une-V. sn iie-V 1. лоои’
те; (нe-eм;; 2. миисва; бързо, ОТ’
ли-е; (време).
daniilgMUen uri.V. sn tle-У- вървя.
отминавам (време).
daUid|Iibce sw. V. hb ite. V. ми—урнсм,
вегетирам.
dztie|riffie sw.V. hb ile-V грабвам.
отяссям (у;ъp-;; нен;уя-eм; меря
(eни-eмии);
Die Pcsl 111 früter vielt Meisclee
ditlngnrzift Чумето c е-кcуnoe по-
рало много човешки кивоти.
Ui1ie|pageie sw.V. hb lr,У, 003—0, не¬
що между атугоол.
niUgn [schleppte. sidhseE hb -oeеc
се п-вс-гдис.
daUie|scUeIeUie üni.У. sn itr-V нв-
чезвем (иитnтeу, еп-утяo;•
liUCe|sIihUiu sw-V, hb ilr-У, veraltend
чезни, ликея, гасне, -спя се
litgu|siclicn sw.V. hb ir-V. лстевям
открит (н/рем/н, яисяи) (въпрос
и др.);
Es llniBt liUeugiSiiUi, 01... Въпрос
М до-и ...
Uzie^ler/l/liutcr peon adv аeд тево
(Hero, нnи, тях) (зс предмети);
üEeeti Wer weiss. wer - sleclt Кой
зное кой се крие зс- тгас.
dztiлicг|klcmece. pichsu Е hb umg
залаел се а-pe-c за рабогс.
diUietiu|koemce Uallultu Ooemne
uni-V. sn itr-V umg откривам, разби¬
рам (■(h; тейил, скрито);
IcU Кае scUicll Uitieiir, lass... Бър’
зл разбрах, че...
Uat1etcr|p1Mckce sw-V. hE 1lr-У-: ns
stickt ntu. lilliler - еещо се крие зее
тлео.
UaliuTer^^i^T^I^i^ti Ualletnu - sielen unr-V
hb ile. V. соля вeд кеил, подкрепям не-
ио.
Uat1e|ecaMi'eIen м. V hb iir.V, апте-
aзpeм, -0— малко уъиeсa-у-eнe
(без нeт/тnс; без иeaгмдo;.
UaUgi[uul1ne sw.V sr ilr,У, птeщъф-
0—;, вехна.
DuUlic J -п гергина. eeoзи•
DaKtylo/raem п cmнeеeтьк ст пръс’
ти. -петиолтртма.
Daltyioskopln J aceoиooуooнии.
DaKtylns т/ Daktylen Lil данаил (сти¬
хотворна стъпка).
(а^аиме une. V hb ir. V. оставям -уо.
Dali т, -е österi umg тoпнтн;
So ein ~! Какъв тoппoн.
damalig adj тлгс-емее, никoтcмeн.
laeiis adv тогава, пл снове (пл лг-
го) време;
Sell - Оттогава;
Von ~ Оттогава. ст лиовс време.
Daeasl т. -е дамаска.
Uzeaptz-lCg adj прилични ни ее-
мeукe.
laeasten adj от -смеска.
UaMaszkrcn м V. hb tr. V. нтeви мер¬
ни (върху стлмене. сабя).
Dame / -и 1. дама, госпожа, мееп;
l.Sp дими, щoтищc;
- splnici 1) Играя ис ае;е; 2) Дър¬
жа с( кат; асмис дама;
Meiic ~л und Негьеи! Доми и гос¬
пода!
Dämel м, - umg тоупон.
DueceBluUc J Med -eмуee прг—-
Tъвoп.
DäeceUoppcl п Sp двойни кееи (те-
яну)•
Dgeeneesellpctift J —емскг гб-
И/соие.
lamiitift adj нето дома, ивиунeн.
Dämcntznntiscti / дc;уoe чантс.
Daeenhiut т ломска мспка.
DämculliiUung / o.Pl. дeмун; об¬
лекло.
DamenKonfekTionJ оЛ -пмуke Hoe-
фeнщни•
Daeeeeoii J дамска мода.
Dueeusclgeider - т дамски етижеч.
DumcuschuU т демсее обувно.
Dämcnioilitri J 1. -000/., 2. дамско
тоалетна.
DaeceuelcrwiscUc /дамско беоъл.
Damenwahl/дeаз канят Инpн отец).
Damespiel п игра нс -еме.
DämtirshU т елен рогач.
lieit/naeit peon adv с -лае (него,
кnи, тях) (зс предмети);
IcU bekomme weil/ GelU. - каел IcU
utclt viel macUce Получавам малко
пари. С тях ее ;еп; де есправя кой
знае какво;
- ist Ult Frage cbicdigl С тоас
aеутm п приолюч/е;
umg Her Ч Я т; дой!;
umg Wc/ Ч Хвърли тл!. Мсхеи то!
damit koej за де;
Wir sollen uns bcnilce, ~ wir den Zu/
eicht verpassen Трябва -е побързаме.
за -е не изпуснем воине.
nämlicl aej umg .0^0—, глуповат.
тъп.
Dame т. Dämme 1. насип; -иго;
2. платно (ht улицо и жп oикни); 3. въл’
еолом; 4. барам. беят; бариерм прег¬
рада; 5. AnaJ пприиеум;
umg Nicht auf Псе ~ suli Hu съм
,лоп; добре. еп съм здрав.
Dammirucl т лaеазв не —ига
(бент).
Uämece sw-V. hb lf,У. 1. прегрсм-
дем. заптиижа; (влее. р/нп); 2. зптoп*
ме—е; (вепк); 3. сдържим (епвутв;)•
dUem(c)rig qdj п;oуaтмeя, дрезгав
(сяеооиит); мрачен, спмтeеne (дек).
Dämeiriicht п полумрак, упмтeк,
вдтcе, дрезгавина.
daeeeui sw-V hb ilf-V 1. тeвaидn-
——0 сп, разсъмва се; 2. аaacеcвe се.
мpтквe се; 3. започва -а му уae—e яс-
ел (да разбира).
Dämeeupctilf т пеоусъе, аря;нс.
Dämmcrni/ J^ g^P^L 1. здрач; 2. раз-
с’;еск(. вeвoтявcяг; 3. умpoчeacяn.
свечеряване; 4. полумрак. сумта«.
Däeedr^^il т 1. полусън. -pnм’
12.
CAEM2OFF
178
Däeesloff
от; 2. Mvd времееи; л;;тeеe—eнe на
с’зиеиието.
DäeeploTI т иве-eцигя/я маг/’
рито.
Dämmeuul/ -еп изолация (не шум,
-еплияе).
Dämon т, -еп д/;гя.
lieouipcl adj д/,еязеeл; уeтe’
яинуки.
Dumpf т, Dampfe 1. пата; 2. изпа¬
рение, мъгла; 3. -им, пушен;
umg - zbizspci Изпусна; парата (ДС’
иа; иаpeа не яда си);
umg ~ ПСеТми ctu. (Ahk) еасНее
До—ем зор; подканва; кcут;йчие; за
■пил.
Dampfantrieb т ^■0 аeдaикacиe.
Dampfbad п лcтлc бeяn.
DaepTBnac1iiscл п eлeнaтиеeунc ютия
с пера.
Duepfl-nck т Tech епояпние не па-
асга.
DampTUrucOmMPier т Tech ;еиг’
метър.
Ulmpfeu м V. hb le, V. 1. зсдумсв-м
(месо. в(-(eепк); 2. немноявам. при-
тъпявем; заглушавам (шум); 3. сдър’
ким; сподавям (чувство).
Dampfer т. - параход;
umg Auf Пее filschen ~ sitzen С’В’
сгм погрешил съм разбрал иои пре’
ценил неио.
Dämpfer т, - aeмпаeт; заглушите;;
Ellen ~ bukoemeu Помрачават ми
инстро/нието;
umg JmUm. ctucn ~ /сВее, aufpilzei
Смeеkвe; някому фасея;.
Dampniuirzuga' парно гтопоееие.
UuepFig adj изпълнен с пара.
iäepFcg adj атдПмeи, о/кък за ди-
мсее.
Daepllisse’ т парен котел.
DumpTKoclTopf т телджера ■;-
лягане.
Dumpfkraft / Phys сиое. плoпеcвeлe
ет парата.
Duepfiol/kurzfür DzeoT1o1oмo1iec
J пар/е локомотив.
Dampfmaschine / перка мамина.
DämpTiudci J südd Krchk бухта.
Dampfschiff n = Dampfer.
DumpfturBiec / перне турбина.
DämpPiiue/, -er немеояаоле. зcтoп’
мс—сие (ee шум); нeмeonвeнe. оме-
котя—ане (не си/тоина); пaитъня—е-
не (иа болни).
Duepfu1luc / перен вaoин.
Damwild п oJU. Zool лопатари Ивиe
елени).
UanäcU/U/nict peon adv 1. у-/- -е—с
(него, eeи. тях) (зс нтe-м/ти;; после,
уeтиe; 2. към тоас (зс плслкт;, зс -е—е
(Her;. кея. тях) (зс предмети); 3. съоб¬
разил с тл—е, според това (него, пея
тях);
G’utch ~ Веднага след тг—а;
umg Dir Pruip Ist uieUrig. аВег Ule
OeUinenng Ist uuci ~ Ц/ната е ниско,
но и обслужването -е-оевс стру-с.
Daily ['ieeUi] m. -s pejor е/яди.
Däne т, -п. -п еагчняин.
ПаипВ1и|ВепеПеси, sicU üre-У. hb
umg държа се яеадпкаетил.
laetbii/laeeBei peon adv 1. до, край.
близо; до, ре-е; с -ева (еето, е/я,
тях) (за пр/дм/ти); 2. ос—пе (пoopcй;
това. еднова/;/лл; с -ева;
Da slubt mcii Koller, stelle lelece ~
Мсят куфар е те,. сломи m—on де
нптл;
Er s1uUiir1, ~ gell er joileu Той
слее—с, освен това работи.
lzunBiuIgcUiu uri.V. sn ili,У- 1. ее
улучвам целта; 2. umg пто—с-ям се,
не пспивe;.
dzigBie[griiTii unr. V. hb ihr. V. 1. umg
нп ;щeяижeм вярно уиaпcциятc; 2. umg
държа се по и/нo-хoeяи ecеин.
Däneez-k п Дания.
nieitUtr|’Ii/ti umr. V. hb itr. V. geh ле¬
ка болен; зcнcec;.
Dänin/ -пеп датчанин.
dluisci adj -стски.
Dank т о.Р1. а-aгедaтяеут. призна-
тe-леут;
Besten Ч Herzlichen Ч Място б-С’
подаря! Сттeeчле бостлдоря!;
- sagen Изкeавe; 6-cпеeeaлеУT,
благодаря;
Jede. zu - verpflichtet Pein ЗадъО’
мек утм ле яин;п;;
Ais ~ zu niw. (Dal) В знак иа 6;сго-
-наносг зс неио;
Goil sei Ч Слава Богу!
Паек peäp (Gen), (Dal) благодаре¬
ние нп;
- liieir Hilfe Б-агс-арени/ нс пл’
;еитс ти.
läikhar adj благодарен.
DznkhirOilt / о.Р1. благс—триоса,
признате-нсст.
Uäikcu «.V. hb ili-У. 1. бoaп;дaтn
(яян;мп); 2. от-ръиа; не поз—рпв;
le. V. дълке Инянoмп нено) Иживеm, ус’
пех и др.);
JmUe. voe ganzen Hirzen - Боспо-
—еая яиkлмп ет —се сърце;
JmUm. Uie Freundschaft mir Verrzl ~
Отваъиам но нечие нpиnтe-ств; с
предателство;
Nein, dueli Не, блтпедaти И;тнeв);
Diele. gliihUfalls! Бо-подаря, по¬
добно!
UaiOeu
Благодарност в немския език
се изразява по следния начин:
Danke! Danke scHOe! DauOe sehr!
Vltine Dail! Не-теСсНп Dank! Ganz
lerzllclce Dank! Tausend Dank!
В отгосор ce използват изра¬
зите:
Oitic! Oitti schön! Gern /cicHclne!
Nichls zu daikee! Kniun Ursache!
Uäukcusucut adj достоен за 6;апе-
дcтeеут. вaу;пкc—aи б;cг;днтлеуo.
länkernülit adj изпълнен с боапеда)-
иесо.
Dui1ishduiiguлg / зcуви-/тe;ут—C'
не ис благодарност.
Danlnsctöu п благодарност. блато’
дерсо-ени ду;и.
DuuOgottcsUlcupt т боаглеарствел
;лопбея.
Duekopfib п курбан.
Due1sagueg/(Иизlтв—нл( не) бoaп;*
-caeеу-.
DauOpctriihcu п 6;aпедaaуaв/яг
писмо.
izue adv 1. тегнат, после. след това;
2. топс—н, а такъв случай; 3. лсв/н
тлво;
Ersl - Е—вс тогава;
Selbst ~ иепл ... Дори тогава. ил-
гот;...;
~ uni wann От време ис време;
Wein eu Uus elclt verstell. ~ ist мг
selber sclull Ано ee пл тавбeт(. си;
ие си е виновен;
Nun, - Isi ja allns in Ordnung Е, е
ос«’- случай всичко е наред;
umg Bis Ч Де скоро вимдтие!
Uzräu/Uarau umg Uran pron ■ adv 1. ДЛ
това. ee това, покрай това Имnстo),
DEUTSCH-BULGARISCHES WÖDTEPBUCH
179
-е (нс, плета“) еет; (нея, тях) (вт пред¬
мети); 2. сое— -ова, тгтсве (вa —)/;/);
-а апсЬНиВсии, ie Änscliuss ~ След
-е—с;
Niclts ist - wahr ^,0 нино вярно
е -е—с;
Sic war еаЬм - ^1^1^11 Тя без
;еоке и/ме —е се локаме;
Er Isi übtl - Лома му п аабгтета.
dz-äileelMi unl-У, sn ili-У- аeлe—nм
см (etw. zu tue -e eннaн—я я/ио).
li—aeikommen uni.У- sn ile.V, umg
идва ми ред’0. ;c“ ре— n.
lariui eactce, sich sw.V. hb залавям
ce c нещо.
U1rau|sctuIn е V hb ir. V. рискувам,
полагам пуиoия (да постигна леис);
Du musst alles - ет... uu... Тря6’
-е де яeлaeвзм всичко възможно,
(зe; -е ...
Uauäuf/laraul umg uaul peon adv
1. на това, върху асин (;яу-c;; на
(върху) яето (нея, тях) (за предмети);
2. след то—;. после. пл-ктуил Ивт/мe);
3. за означелие ис общи пoooк/ииn,
често сле— глаголи, които иаиуkвcт
лa/д;oп;
Deu Tisct uni die Vase ~ Масата и
вcаcmc върху кея;
Eiic Woche - Седмица след това,
у;eд еди; уeд;ицc;
Am Ta/u ~ На соедвниия ден;
Es loeet - ae, lass alle... Kacie cc
-е те—; (всмяото c)...;
Er ist (uur) ~ aus. las Erbe zn le-
Ooeeuu Той искаме гдзясгв(лг
(тc—c;. -а получи ecуo(-ствcmc;
Er ligt großun Weri ~, daps... Тс“-
дърки ;к;г; нс тс-с да -;
Ein Recit - liieu И;н; право на
това.
Ui-amffoiginU Uauaul lol/nul aäj
сл/диан;
Am -мп Tag На соедвсиия д/н.
niriuTHiu/li-zufliu perr adv 1. eo
отношение ;c oo—a; 2. псра-и тл—с.
—уo/-у-—и/ на тг—а (клето);
Die Nitruueseiltii wc-Uti - йс—’
prüll. öl sic cleeliche SuBitaezee ее-
itillcn Храните ee нт;вeanвcm пл от-
лгмеиие ла ао—а -пои сдържат хи-
;иеnскИ вещества;
Es gah eilig Skandal. - verließen die
Gäste lic Party И;ам/ скандео. По-
рс-и тона пестите яaнпуяaхa пор¬
тите.
Uarauf!koeeeu Uiraul Kommen
uni.V. sn ile.V. сещам ec; идва ми
Ияaум).
Uarzup/Uuranp umg Uriup pron adv от
тсва (eero, ■m, тях) (за предмети);
Was macit man - Кае—; се ^0—
гтго—a?;
- wibU uictts Нищс нnмe де излезе
го това;
- folgt, Ua.s... О- -c—a сл/е—а, че...;
IcU eacUc mir uictts - Пет пари е/
-н-а; зс -ово.
ПагЬме sw.V. hb ilr.V търпя лиме-
иия, гослу-нм. мизерствам.
lä—lhictMi uniV. hb lг,У- 1. лт/дутH’
—ям; излъ;яя—aм (песен, утихom—cтe’
ние); 2. предонгам, ^—0—;, (ръка);
3. подннасм; -прелса--im -е ((УОУеCй
—тз;cмлcу-).
Darbieltiiigä -еп 1. Theal. Mus пред¬
ставяне. изпълнение; 2. пр/ест;—;/’
ние. лтcгтaмa, ялм/р; 3. изнтoяeлн(.
изложение (на учебен мaт/aзнo;.
DäriiitunepOuupt J -ар у;oac. из’
п’;нит/лукo изкуство.
Uur|B-Injiu uee.V. hE le-У- verallerd
nceяeуnа (пгeeaтк;; лaияeуn,
(жертва).
Uz—slg/larein umg dreie peon adv a
-c-н (него, нея, тях) (за птe-м/ти;.
UarniuFinniu. sicU ünl-V hb geh при-
мзaя—a; се, свиквам c нещо.
Uirn1i[mlsctnn. sici sw. V. hE номгс’
вам ec в и/щс.
UardtirMen w.K. hb ilr.V на;ес—ам
се a нечий разго-ср, а тaаcтзт/ му.
Ui-rei petzen sw-У. hb li-У. -лапа;
(енергия, амбиция).
Durgihol п Tech eнoнчecст. ресурси.
diriu/därlu umg Irin peon adv а това
(него. иnи, тях) (аa предмети);
Du liest Ule ZMiluuj. Sielt etw
Neues -? Ти четем вестника. И;е ли
н/ио есво а него?
Din Tappt uul der Kaffen - Чашата
и кааe-o а е/я;
Den UnicrscUIcU liegt - lass... Раз’
—иеаге се утутcи е това. че „..
11-^)11111 sw.V. hb le.V излета,.
cбяуenвaм, aaвnуля—a; (въпрос, втз-
г—ее. т/cтиn;.
Durleaugä/ -еп нв;лм(яи( (на проб’
—ем. meлaня;; лбискeяиe, тaвnсиeкиe.
Da—’inee п, - заем;
Uar[stc1ici
Eie (un)hulrisiiics, zinsloses - (Без)
срочен. 6eа;ихвee зоем;
Eie - aufniUecn Сключвам зо/м.
Dä-IinMUskiSPi / кредитна ннса.
Dariinen>sSeCeMunnä/ Wietsch лбeвпn-
еaвaяe на ка/дитс.
Dä-1ctc1seerläпgeгnng7УeттлlM—Я(
уpлкa на аa/мa•
Dä—’ellMi п Schweiz - Darlehen.
Därleineu т, - Jur зеемс-ете—.
Darm т, Därme еeтac.
DäreirucU т херния, звуипвcя/,
кила.
Duгmie1znndung /Med втвниoeииn
нн червата.
DureTlora J чр/вне ф—сри.
DureleTektioie / чревна инфекция.
DurmiiltM /номееа струна (аи струй¬
ни иeу•oтпм/ити).
Därmppnlune / Med прг;и—ка иа
червете, клизма.
Däretrrjtiit / лениви черва, обс’
тинация.
Da-mlraOT т у-oаaмяг-чa(-(я
тракт.
DaгmveIгeluguug; стеснение не чет-
вето.
Darmverschlingung/AteU преплита¬
не не ч/рниоа.
Dubeversciluß Darrmvejschliiss т
Med чр/вне непроходимост.
Dä—muinU т нpъдяи.
liruicUMr[iicecn unr.V hb lll-У. -
nanIcUi-lIigcu.
Durui / -n 1. сушилия (вe плодове.
зърно и ap.); 2 o.Pl. упмee/.
lar|riictcu mV. hb le.V. geh пода-
—ам. нcдлcуnм (-eт;.
dauren sw. V. hb tr. V. изсушавам Ивтт*
ел. плодове. аeoeиеун;.
13-^)1111111 sw-У, hb lг,У- 1. пp/-с*
-—;, излага;, гпиу—нм (сoпекa;;
2. изoаpeаnвeа, лa(eуoнвяа; 3.
нтeдутeвлnвaм,*oзнaеaвa;, съм (He-
ио); 4. игрея. ивиrтa—a,. изпт;ля’
-а; (poлn;; —гбивем, получава,;
sich - пре—сте—ям се, пгенз—и; сп;
Eiw. (Akk) g-aptlscU - Пaeeсoc—им
неио графично;
umg Er sicllt uiw. Uzr Той нp(дутaе-
——- и/ио (преви внeеaтoeкиe;;
Das siiiil eine große Belastung Tür
eich lau Тс—н е гсоя;с бреме за мпе;
Er sTeili sici als großer Dlcltcn dar
Тлй ec нтe-уme—n кат; голя; нл/-;
GAEEQOfr
180
Darsteller
~dc Geometrie Дескриптивне гео¬
метрия.
DarsTeller m, - Thea, ивffтoнитeo, ip-
тист;
Dur - Uis Hzelel Изпълнителят на
аoлnтн не Хомл/т.
Dä-ptuliertu / -пеп нзнтoлитe;кa,
артистка.
UurstclIirlscU adj aктьoтуки. иапъл-
иитeoуни.
Darstellung/. -е; 1. из—омелие,
oпнуaяиг; 2. иаcаpaм/ииn (картина);
3. представяне -на роля/ 4. добива¬
не; произвеждан/. получа-сне;
Rcaiistlsctc - Реалистичн; изсбта’
аяaaлe.
Därpicliuugpgain / 00™)«; дарбе.
DabsliiiungpkunpiZангорско майс¬
торство.
Uzr[iun ure.V hE te-V. geh №«-3-;;.
aнзkти—eа, излагам.
nirühcu/lirCihcr umg IbüBer peon adv
1. над това, върху това -място) -нея,
него. тях) (аa нae-м/mи;•, 2. е Инл) гл¬
ас време; 3. пле/е( Иувтъх тоас); 4. лу-
в/и тсва; 5. зе oвнaеeниe на общи пс’
ломения, често при тоетоои. които
иаисквит предлог;
Das sind V^i-urtciin. Ich stctc - Това
ez птeдтaаутдъщи. Аз стоя иа- тях;
Der ^№(11— kouite snie leTrtes Wirk
eicit vollenUiu, eu Ist - gesTo—hne Ху¬
дожникът не моме да зa—ттми плс-
ое—яоте си нacизвe-гяи(; по -г-н
време оо“ печият;
Ict izic gelesen nui bin ~eii jisctia’
feu Четох и заспах лад книгата;
~ niezus Освен това;
Ict kann eicit - Uinudg Не млте да
се примиря с тево;
Wir huiCi - gcsprocUnn Ние гово¬
рихме зо те—а.
lzгmn1|/lurum umg drue 1. peon adv
оклос това (мясmе; (н/гл. ■m. оях) (з^
предмети); 2. за обозначение ле об¬
щи плолм/иия. често нти глаголи.
ивисквeни предлога мп;
Ein Haus mit niine Garten - Къща
c пpидннa оклос нея;
Es gitt - lass... Стави думи зн а;-
ви, д: ...
Ich Bitic dich ~ Меля тг зе олио.
darum. korj аa-oвa, пераеи тляс;
Sic war krank. - konnte sic nicti Kom¬
men Тя беше болно. затсва ее мока
-и дойде.
Uirmutiг/Ugrunter umg l-unte- pron
adv 1. под тг—т (кетл, кея, тях) (з^ пред¬
мети и —ицт); 2. нo-мa—кo от гс—с;
3. между тах. е -си; еиу—o Иaa лт/-*
мети и лица); 4. за oанте/ииe на гб-
ии нoлгмeяии (при глаголи с нтeд*
—гга uule-);
Dort isi Uie Brücle; - spicicn Kinder
Там е мостът; под еет; игpanm деца;
Dreißig Grad oder ctw. - Тридеспг
птaдпуa иои ;нонс под тс—т;
Vicic Buchiu. - nur 2 Romann Мил-
по книги, сред 'тях само д—т рсмана;
Was verstehst Uu -1 Какво разбит-м
№- това?
lirun1ir|miscUin Uarueteu eiselnu
sw.V h)le,У, у,/у—aм,пaиаaвnм къ;
неио.
Uauuu1Iг|uiмnIn darunter zielen
une.У, hb ii.V oалиеaм ;тдc—п. под
нпио друго, аоз;есг-ам яеимнтгокл.
Darwinismus т oPl -нтвиливтм.
izs bst Alt п (Nom) u. (Akk) Sg; peon
dem (Nom) u. (Akk) Sg тсва; peon rel
(Nom) u. (Akk) Sg ooemo;
~ beißt, AEh i. 1. Това гвлнеaва.
тоест, сиреч;
Das Mädclce, - iraußin spielt Mo-
мич/тл, ooemo играе e’;.
Dustin п oPL 1. с’нnствпaoнe, жи¬
вот; битие; 2. - присъствие;
Eie OneecriicUcs - Жсок; стигст*
еу-тее;
Ein i-esiilgcs ~ fristen Водя бедно.
малко сънест—увтие;
Dur Kampf ums - Блрбп за утщгст*
вувалп (за живот);
Sein - genügic, nm... Неговото при¬
съствие беше -oстaттеяc. за да ™
du|scin la snie unr-V- sn itr-V при-
уъства;, ятоице у’м; тук съм;
Ich weiß nicti, ob Ich - werde Hu зетя
дали и/ ут; -уо;
So ulu. IsT noch nicUi la /ewesen Tz-
кове нещо ee ee n случвал; (нп е би¬
вол;) досега;
umg Ganz - С ума си съм. нар/е
съм с госитта;
Für jmdn. - Готов съм -а нo;;пнн
яяному. винаги уъ, и; тaвнcocжe-
еие иа еяклто.
DiiPjtiiiSbMriCltisunS’ л.Р£ ^0—0 иа
утиeствпванn.
Daseinskampf т о.Р1. борба зс уъ*
неству—тне Изт живот).
laß lass korj 1. че, де; 2. е утмгу-
тonтe—ин иаaeеeиии за иаaaзявтнe ла
желание. подкана, уъктoeeиn и др.;
Im Falle. - В случай че;
Unter (мг OMlinenug, - При псoo*
вие че;
Ув^ш/среШ. - При плоокенип че;
Ohne - Без до;
(An)statt - Вместо да;
So-Така чп;
Ich weiß, - er Uz isi Зетя. злом, че
той п тук;
~ eu kommt war noch uicti sicher He
беше сигурно, че той ще дойде;
Sic war so traurig, - sic uciite Тя бе¬
ше тооко—а тъмна. че аaпoaкт;
- sin loci luliM Да беше оие жива!;
** in uicti zu ppäl lomesi! До ee
oтук//м!
~ ict so nlu. ver/cppen loiutu! Кан
можах до забравя таклва нещо!
1)аррПП’емеЦ конска муха
DaliM/, ~еп EDV фойо.
DaTen nur PL доени;
Persönliche - Личли —сини.
Dateuabrul т EDV' изаие-аиг на
даяяи.
Datenbank / EDV бaан данни.
Dalciclngihc / EDV в’вемдае/ на
данни.
DalMniufapsung / p/пиуmтaщия но
дпяните. събирси/ но -тини.
Diteneißhrauct Dateneissluauel т
алoпnomp/бт с еечии лични данни и
ар.
Dutcusctuiu т EDV вaии-a нн --;-
ните.
Datenträger т еоситео ет информа¬
ция Иеин, диук/тa и ар,).
Dateni-inpfu- т EDV нaглoу иа
—анни.
Dätiiveriuiiituug / oатaагткт не
информация.
liticriu sw. V hb tf. V- 1. слагам. на’
писвам днта; 2. ea-зaтм («’; лпте-
ап—пио епоха); ile. V произхождам (от
опред/оен перил—);
Das GueälUe Uiiiuul voe 17. Jh.
Кнатилот; е ст XVII е.;
Eli Gral auf 1000 v. Cin. - Датирам
гробница към 1000 г. пр. Xp.
Dativ т. ~е Lieg дате—ел падем.
Du1ieo1iekt п Lieg допълнени/ а ле-
теле; №—/..
DEUU^T^(AN-^l^UL^AA^M^(^HES WÖRTERBUCH
181
Dzllcl /, -п фурмо.
Duiicipaiec J финиклас пно;а.
Dalum n. Daten -oma.
Däiiiu f -m дъга (ни б’еeт;.
Dzuuu J ojt 1. нтлeъoки-/oeoут;
вргмгтттеее; 2. трайност;
Für die - von vier Jalung За четири
годиии;
Von kurzer ~ Ктaткomта(Я; кротък;
Voe langer - Продължителен;
Eie. ist von - Н/ио -рап -дтoгл;
umg АиГ nie - (Зо) по-дълго време,
^^г,еъомите—но време.
DauerarbeitslosigkeitJ -риИна безра¬
ботица.
Dauerauftrag т н;у-onяeя лого—гр
(с баяно за иаа’тмааяn но aaвпoa*
щтлни)•
DaaMrausslilluug J пестеnнит иа-
—окба.
Dauirausecis т нoсo;ял(н, дълтгу-
рочек пнсп<^]^т (нтoнуук;.
Dauirbusctiftigung7‘пo(oт■oяияe рС’
6оат, ораИнн ат/moуm.
Dauerbetrieb т enпaгктуeтт;. пое-
тоянно ивпл—звеее (е; момино). кеп-
р/късната eнупocтmтщия•
Dzäirbrandofin т пещ с нeпaeкъу*
иато потене, пещ зо н/нтeoтунa-a (н-
упooтттщнn.
DauerBriuue- т umg -роен хи-
(олите, филм. нeуeн;.
Duyerflu/ т пред’—жиоео/е полео.
Dumcuaas1 т 1. нтoeтoжиm/—ee пост
а хотел; 2. umg pejoe нoуmoяяee посе¬
тител.
Dan.nr/cwäcUp п многогодишн; рас¬
тение.
liUi-lali adj L траек. продължи’
т/л/н; 2. aдтaв (плат);
Ein -мг FrCeien Траен мир.
DauerKartt /CаlOиcамeя-'лa естто.
Dauiirli^f т бягаее (зс закоояепнп).
джстият.
lauere мК hb ilr.V- птодълмовам.
тaan; Die Vertieniungcn dauerten Bis
in ile Nadel Н1ле1п Преговорите epo-
дълкихо до късно през елита;
Es Wlri lue/c % Bis... Ще мине мил-
го време, длоотл...;
Das daneri mir zu lun/c Нямам по¬
вече г’)пение, иач(тпa ;и сп тттн(-
ииеол;
umg Dis lauert aber uieicu! Ама, че
—ъопо троп!
lane-Ui мИ hb le.V стмc-n—т;,
мил ;и е за еещо. №00.0;
Er Uiunrl eich Съжалява; го. ко¬
ми е за кето;
Es lauert micl, lass- Съмoлnвaм,
че...
Uauiren adj нтoд’-миmeл(я. нoу-
-;инnн; троен; пoуmлинeo.
Duneu-ieeu т наc—т-ми-/-/я
дъжд.
Dzmiгsct1dnn т тройно увтeждaиe•
Dauc-wnlic /Трсайяс оъдр/ле;
Sich - machen iassnn Накъдаям ко¬
сато си ет операт, правя кесито си
■а студено къдр/ле.
ВаиемгисГоши/тройно, дълго aтЗ’
действие.
D1miгeuust / сух споим.
Dauiruustaul т трайно утутoяни/
(често enптни-e;).
Dlueclen п. ’Heле/;
umg - ПгеНсп М’рз(оуиам.
0^111 т. - палец;
Klein— iulshUci gern am - Д/щa-н
обичат да си смучат палеца;
Jede. Пил - Halten. UrUckeu Стис¬
нем пooщи нс яинoтo;
Die - n-ihee Соля без работа, кои’
тя си кракитс. скучая.
Dаmmin1bUгuck т отпечатък от
oeщa.
Uauecidlck adj дебел «лоното па¬
лец.
Dauecniulpctnr т дете. което си
смуче ппoeщт.
Daumnupcn-aubc/ менгеме (утeeил’
ееноеее инсор^еят зс иeнвнаиacкe);
umg Jmdm. ~е anicgce Притискам
иикoтo, пoутaвnм го нaтяуeo.
Däumling m -el. пт-ечно, ппдя-чЛ’
е/к Ил/туляaж ст нтикaвкт); 2. палец
(ео ръкавица).
Duuen / -п пух.
Däuninhctt п = DauncedccOc.
Dumncndcckc / пухено аaвивнa.
Daus е, Däusee 1. ос, оу (а немски
карти за игра); 2. umg дявол.
DuviUsstiru т авжз-amт ее Дави—
(унмвco но юeaивмa).
Пaeon/Uävon perr adv 1. оо то—а (не¬
го, кея. mra) (за предмети); 2. го го-
ис. породи (блттcдтт(яиn; ни то—а
(кето. нея, тях) (за нт(eмe-и); 3. лт
това (част са ивв/уmн; нллаеeсгeo)
(него. нея, тях) (вa предмети); -4. за
izzu
означение но лбии лmя;мeлнn и при
глаголи, клито изискват нтe-ocтв
von;
Diu WalU und Uer Sui nictt weit -
Гората и езерото, еедаоеч оо еея;
Eli Kuchen uni eie paar Slück - Слее’
ким и няколко нттчeтт от кето;
- ausgehei, Ua<s... Иаoиаc;. изхом-
eнаo-ao—е, че-;
Er weiß eicits - Тлй не зеае нищо
зааооеа;
~ IsT elchr nie Redt Не уoaeт дума
затова;
Was labe IcU - - Коев; ие спгчгon
от това?;
Kein Wort ееНг Ч ^-0 дума плее’
чп за тлат!;
Genug Ч Достатъчно! Стига зс тлео!;
Aul und ~ snie Офейкасм.
Uivoi|kommci uni-V. sr iir.V.- спа’
уя—aм сп, отървава, се;
Er isi nuu mii Uem Sclrecken Uaeon*
/cloemnn Той сп отърва само с уп¬
лаха;
Mit Uem Leite - Ссoa—см жив.
(avoitlyuUfn unr.V sn ile.У, ивбипвтм
(оо еяного иои ненл);
umg Es ist zue Davonlunfni Непо¬
носимо е
niväi[^;^i^inii. sich sw. /. hb umgH3-
мънвам сп eeзaбnлизoн;•
UavonfstIU1ii sich une-V hb ивмък-
—ем с/ скришом.
lavoi]^^/ti wie. И hb le. V лmлaуим.
спечелвам;
Eigen Sclalen - Плясим и/ти (за¬
губа);
geh Dee Sie/ - Удържа; победа.
(aväe|zieUci ttei-V. hb ili,У, отмиен-
ec Ибути)•
Uav^г/Uäeor peon adv 1. пред олио
(кето, eeи. тях) Изa предмети); 2. чес¬
т; при глаголи, клито изискват нтee-
-сга vor; . - *
Eie Hans mit eiiee 111(1111^ -
Къща с ^0 пред кея;
IcU labe große Angst - (ass... Стра¬
хувам се от - то—а. че—
n1uu/Ugzu peon arfv 1. зс тсаа; за та¬
зи цел; 2. лсвел тлис. при тове, отго’
ре ео оо—н към то—а (e/r;. яeи. тях)
(за птeдмeти;; 3. за oвиoетaтнe ни об¬
щи отношения, чест; при т-тгг-н с
предлога zu;
Er reparieui Uus Auio - brauell мг ecr*
n1uu;hc1oeenu
GAbEDOFF
182
scteiniuc InsTrumente Те“ п;птaвn
колата. За ц/omo му ттnбвaт тaв-ие-
еи икструмелти;
Sic BipTilll las Essen uiU (ie Gclrie-
le ~ Тя пеaтч—a ядене-; и напитки¬
те към еетл;
Was sagst lu -? Какво ип нижем еа
това (по този итпacу)?
Mau muss ~ geBo-eu suie Човек
тanа—a де п родея зо това;
Wie kommst du % Uis zn biliupien?
Как смеем -е твърдим такова и/що ?;
~ iilt-igee Дoнaияaуn, за тево;
~ taugen Годен съм за асит.
Uäzm|he0oeei1 uniV hE ti-V ио-
oуеaвa; —епъллите-ле към лтчао-
нлто.
dazuistlörne sw-V- hb ili-V. приинд’
лема, спадам къ; неио;
Es gehört Mui (нс, die WitrtMii zu
pagii Нужно c у;/ocсo, зо —а се ниже
истината.
dazugehörig adj упaдaи към нещо.
стoтвeтeн•
Uaum|gipc11ci. sich мИ hE пaнУт/*
дили—aм се (към група).
U1uu|kommcn uri-V. hb iii-V 1. ИД’
-ом, пристигам (при другите; пл вре¬
ме еа игис); 2. прибавя сп;
Ict кае /Mraln - zis (мг Unfall pas-
sierle Тъкмо дойдох, клпате уталa ее-
иту-иnтo;
Kommt loci etwas Uizu? Желаете ои
още еено? (вълтес къ; купувач).
(пиПестме е. V. hb tr. V. иoпеаeам
ненл ново, ещ/ лено.
Uäzumai adv veralt до слова ярем/,
тогава.
nazalricUucu sw.V hb ir.V. 1. приби’
-ям към -о-гло сумс; 2. —в(;тм под
внимание.
iazmTstizte. sich sw.V hb сядам де
яик;тл.
U1uujpcnмu/Uzuuiscnмu peoe adv
между (пем/мдп) (тях) (вт предме¬
ти и лице);
Zeni Tauncnhäuei uul ciec Banl ~
Две ели и пейки м/мду тях;
UauWsChen|nг1gni sw. V. hb ite. V. пре’
oтувaм с въпрос;
Duuf ich - Mori ли -а еи прекъсни
свъпрос?
nauWsctin[1oemnn uni-V. sn ili-V
1. птeет, пепp/еaaм; 2. - ят;ес—ам сп;
Wien- nlcits UazWsclnutloommt Ан;
нп се у-пеи нещо и/пред—иепял.
n1uWsiUi1|IIcac1 umr-V hb ilr,У, (аa
врем/. събитие) лежи. намира; сп
мемду;
Die Jil-zululi, (lu dazwischenla/cn
Дес/ти—етията. които м/м-п—тeмeи-
ео бяха иамниaoн•
ПauWjs:l1eп|]et(ensw-V. hb itr-V прп-
ктувa; Икинлтл), лимес-о; се е тнв'
говора.
UauWsмlhci|tгciin unr-V- sn Ili.V яа-
месиим сп, попреч-тм.
DDR [d^OduitycCi/'HiSi ГДР.
DDR-Bürger т Hisl тpамдoинн ес
где.
D-Dur - Mus ре ;еж;р.
Dealer ['UC:1^] т. - търговец, плтуълт
ни яатнлmищн.
N0:
ii’/Ucs’ нс особено продуктивна
представка към глаголи за изра¬
зяване на антонимно значение,
срв. eonticrii - Псеоп11сгсп; 1111-
micrcn - Uisinformlcrcn..•
Dead liee [Und Iain./' кра/и срл«.
Diiakil n. - geh .0—, неуспех,
превал.
Debutle /. -n тaаисквтиe; деботи;
Eine tl1ulgi ~ Разгор/и/я; -иу-
кууия;
Eint ~ euöffici. lUircu Откривам.
водя дебат;
In Ule ~ clegrcifeu Иaмeуиa; се e
дискусията;
Eiw. (Akk) zur - sicllcn Песосмм ee-
И0 ee тaаисн-aиe;
Dieses Problem sielt nicUt zur - Този
проблем лимa да с/ aoaиукeт.
dcbaiilnrcuмК. hb lr,У, ттзиуkaтм;
ite. V. дебноирам, aaвиукl-aм (uBir ctw.
(Akk) върху, пл нещо).
D/bei п, -s Wiiisch е/био.
D/bitor т. Debitoren д/биос), дoтм*
кин.
Deiüt [йеЪу:] п, -s дебют;
Snie - gelte Дебютирам.
UiclCffriirun sw-V. hb tf.V деши¬
фрира;.
Deck m, ~s Mae нcлпбa;
Ae/anf - Ha птoпаттт.
DecOanschrift J пу-е-ee одр/с.
Dickblatt n 1. еб-и-ел тютюнев
лист (зс пура); 2. mз-у-ea с-тaнищa.
Decke/, -о 1. покривна; 2. ос-ол (лс
утaи;; 3. завивка, сд/яол; чул; 4. вън’
мла гума (ео колело); 5. пътна нас¬
тилка; 6. нoea’pзни (но ниитс);
Sich (Dat) die - über den Kopf zictci
Издттн-т; г—ея—сос над гонжсгс си,
аa-и-a; се лтeз т—авато;
umg Au (Се ~ gilci Кип-ам. ядлс’
-ом се;
umg Sich lach Uer - sTreckee Прос’
тира; се според ч/рпите си;
umg Mit Jedm. unle- etuer - sieekun
Съучастник съ; е; кинorл.
D/cluI т. - 1. 00^0, похлупак;
2. коряща
Uickei sw-V. hb ir-V. 1. покрива;;
2. ззо—оесоя—м ((ипмeа;3.нooopиeм,
гараятирам, прикривам, нтвя. закри’
ля;; 4. оплождам, лoктнвa; (живот-
ял); pich - ут—птдaм. покривам сп (за
мяeяии, интереси. геометрични фи¬
гури и -p.);
Den Tisch - Слага; ;тсата;
Für zwei Personen ~ Слагам ;aуaтa
за д—н;а думи;
Dlt Nachfrage izcl eie. (Dal) - Пок¬
ривам, аoдo—ооявтм тътугл/mе ни ее-
не;
Ein VerBrechen - Прикривам прес-
тъпоекие;
Dun Rückzug - Прикривам отстъп¬
лението;
Die Farbe (eckt gut Блnтa покрива
хубтяо;
Die ielden Viericle - sich Двата че¬
тириъгълник; се (дкаови, уъвпaдa-.
DuckcnieleuclUinig J то—теио елек¬
трическо oуaemo(яиг.
Ducicegcelinc п поафонис фреска.
плофои/н стенопис.
DncKarin / поори-ес бля.
Dtcl/Ias п покриви; са’ное.
DacKmiiiel т о.Р1. прикритие, мес¬
но, предлог;
Unter (cm ~ der Freundschaft Под
маска-а ни приятелството.
DecKname т ну/в-cяим; уу-c-кc
име.
Dnkung/, -по meisl Sg. 1. прикри¬
тие. засоли; 2. Sp зсиита; 3. покри¬
тие, raттяции; 4. аaдcвc-явпя( Икпм-
дт). 5. cбeзлeеaвтяe;
Jede. - ecbee Осигурявам прик¬
ритие но еяелто (при стаелбо- и др.);
Die Versicherung übernimmt Ult - Ues
183
DEU'^J^(^U^--^I^Ll^AA^ßI^(^t^W3 WÖPTEDEUCH
DiOoritionssloTI
Schalens Зeу-aaхcикaтт поема пон-
aзиaл/тл ет и/тит/.
UnckuigsgIcIcU adj огипруеиогн.
DndiOatlon f. -en 1. нoуиeнeниn (e
нннтa); 2. дорелие.
Dilukiloe / -еп -(aпнщни.
leUnktgv adj д/дпemИвeя.
Dt-f|iCto-Aieekjeei.mgj/ oPl Jurnpws-
иавти/ -e aтктo•
DeFItipeus m o.Pl. потак/иствг, oa-
пиmплaн-утвл•
DefätisT ти. -en, -er нcатмeиeщ, иа’
питпoaнт.
Default т 1. неизпълнение ле аoдт--
менип; 2. EDV утaлдaтm.
defekt adj дефектен.
Delikt т, -е 1. дефект, пг-р/до;
2. л/ecутa-ък, ее—ъг, дефект.
Пifnusje/Udfnusiv adj отбренит/лен.
Defensive [dnfn'aivv)/, -п отброя;.
дефанзи-ки -/йуmaиn.
DuTrisCvl—См/ т oтбтaлнaeлиa влйео.
Dcfcnsresplcl п Sp игра е отброеи.
defilieren sw-V. sn hb ili-V- е/фиои-
ре;. минавам търк/ст-гно.
iilCgge—eu jw. V. hE le. V. дефинира;.
cнa/дe-n;, -е—тм дефиниция.
DiTIniilon f, -еп дeаииищия. спре-
дeo/инe•
(cliniigv adj лисичетго/н;
Eien -e Antwort Снoнеa-/o/н отго¬
вор;
SicU ~ für ctu. eetscleliin Изби);;
ененчот/оло игно.
Defizit п. -/дефицит.
defizitär adj дефицитен.
Def^i^tij^ie / Wirisch -/аoaция•
inTltg adj umg 1. силен. хранителен.
кo-лтиеeи (ястие); 2. груб Ивищ).
Dn/cn т, - мпаго; ^0-; сабя.
Degeneration / -еп 1. eeпeиepaщии
(духовит, ;лаоо;а); 2. Biol. Mvd де-
ппеериране, иатaмдaлe.
dcgenerCdren a.F. sn iti.V. дегене¬
рира;. ивaтмeaм сп.
DeeeuTecltee п o.Pl. фехтовка с
шпага.
Пие-аП|мгмп sw.V hE ie-V дегради¬
рам. нcнижaиaм (zu niw. (Dal) е не-
но); Mil тaамт-вaм.
iegusTnren sw-V. hb lr,У- besSchweiz
дегустирам, опитва;.
duinbir adj разтепоив. /oну-ич/л
(auch überir). ,
Dctuba-Oill / o-Pl. aaз-гпoи—лу-,
e-aу-неяoст.
ichnen sw-V. hb ti-V. 1. тaвтeпoям,
спъвам; 2. опъвам. нтc-nпa; (ори“’
яици); 3. удължавам; sici -1. тазтя’
том се ^0;', лтутик и ар.); 2. пao-n-
гем сп; 3. пpcутиpaа сп (поле и др.);
4. разширявам се;
übeiti Das Recii - Иввътmн;. преи-
лнеaвaм зсконт;
Die Stunden ~ sieb Часси/т/ мина¬
ват (се тлеат) бтеял;
Der Pullover lelut sici beim Wichen
Пуловерът сп тaзmnпa при пране.
Dehning>|/ -еп тaв-япaл(; размиря-
-але; удължаване.
DuUnmngpucihUci nCirg аяaн за у^^-
маеаие (на госсит).
UnUyU—Ia—cn sw.V- hb li-V д/хидри’
ром.
Deich т. -е дига. лaуип•
DMchian т изгтомлане ли диги.
Drichbruci т пребия е -ип-тс.
Dniclstl / -п лн (яи кола).
Uulclstli sw-V. hb ii.V 1. canoвтм;
2. umg увъaм-aм, пpeм-тм;
umg Ich uerUn las scioe - Ще ec
уптт—я с тoаи табла-, ие ^/—я тези
въпрос.
dcllllsct adj итуге-aи. илюстри¬
ран чрез лти;ea.
dtiu (leine, Ueln; (eine) perr prss 2.
Pers Sg 1. ^1— уъщгутвитeoлo) oeo“
(твcи. твое. твои). kurz ти; 2. (отке’
сеел към пo-ocга; свой (свoи, свое;
свои). kurz си; 3. -воят (тиcn-a, твое¬
то. телите) (6ез с’иeутиитeoлл);
- Vater Т-гя- биио. биии ти;
Dm kennst ~е PTlIctIiu Знаем свО’
ите аa-ъoж(янn; аяa(м аo-тoмeииn-
-а си;
Das Stuck Kuchen ile- ist -p Това
лaте( сладкиш тук е mвo(И-л)•
N0:
Dvkllrallon von dell
Nom
Akk
Dat
Gen
Sg м
dein
deinem
deinem
deines
f
deine
deine
deiner
deiner
п
dein
dein
deinem
deines
PI
deine
deine
deiren
deiner
IdCuer pron pers = Gen von Uu: icl
Bedarf -tu имам нужда от тебе.
deinersciis adv от -воя утттeт.
lc|uiPeliIcUiu perr подобен енто
теб;
C// pejoe Du nud ~ Ти и -рутите като
теб.
d/iiclUalicn adv = dniiciwcgcn,
dcinciwigcn adv вcтaди тебе.
Ueieniuillce adv veraltend аcтoeи тебе;
im Ue ~ Зароди т/бп.
delnig’ pror poss lelallerd твой.
Deismus m o.Pl. деизъ;.
Deisi т. -en, -em деиса.
du juue adv im: nie. - аемгкееесл приз’
ип-тм нещо юридически.
Duki п, - ösierr 10 пта;а.
Dekade / -п дени—;.
leOiltni a<^^ -енодеиосни, пнaатеeк.
DeOidiez / o.Pl. -гнa-глaу--c,
пптдъk.
Delai т. -с д/кти.
Dekanat п. -е деканат.
diliilc—ми sw-V. hb ii.V- Text дека-
тиром. обработвам вълнен плат с пи¬
то (зн -а ее сп свива).
Deklamation / -сп дeкoa;aщиn.
dillamlnrin sw-V. hb tr-V д/опеми’
рам.
Deklaration / -еп -(кoaтaцзя.
UcKariMrensw-V. hb Ie.У, L-Adwln —eo-
оорирам (стоки зо обмитяване); 2. нв*
лиза; с дekoaaaцня (пpтииmnoуmаo).
dcliassinriu sw.V- hb Ie,У- д/кoтсн-
р-м.
dcklinäinl adj соллияе; (име).
DiOiinirlou/ -сп 1. Lieg склонение;
2. отклонение, eeнoилaщия (ни маг¬
иите; стрелка).
Uiliiligrcn sw-V. hb tr-V Lieg сн—Т’
кям (уъи/у-иитeoнл. приотготеоео,
мnутoимnииe).
UcloUlnrcn е. V. hb le. V. декодирам.
Dukolt п. -с декоео. стиата.
DtkoUctu п.: Dekolletee [Unkoi'in:] п,
-s деколте.
dcloepoilurnn sw-V- hE lf.У, д/олм-
плеитпм. тaалтrп; ет утуaaeян еaутo.
Dekor п o.PL 1. Thea, декор; 2. пo*
расо, декорация. отнемелои.
Dekorateur [dikoua'io:?] т. -е декЛ’
роглр.
Dekoration / -еп 1. декорация. уо-
риси; 2. декори Иуцnинени. филмови);
3. орден, значка -като отличие).
Dekorailousmaler т художник дено-
рот;).
DeOoratioupplofT т дгkcтaaзигя
delo—ziiv
GAEEDOfT
184
плат.
dekorativ adj декора-и-ее.
dckoriu—nn sw-V. hb if.V 1. унттуи-
иа;, —(котирам; 2. латаамдаиа, с
орден.
Dckori т. -s 1. отбив от цееатт Инл-
);— яeдcуm--’ци;; 2. cтуmънkт (при
/осплрт. aъaгoвиn е; едро).
Deko—ne п O.PL външно ботглпри-
oиеиe.
Dekostoff т - Dekoratloesploff.
Dekret п. -е geh декрет, пнaв, плутc-
■лелени/.
dik—ciinbin yw. V. hb le. V. посттео-
—;; с декрет, иадa-a; указ (епи¬
тет). -екретитом.
Dcin/ä1ioi /. -сп д/o/пащиn.
Dclu^;^^iip)^sli^i^i^^r т ръководител еа
де—етсц^ия.
Dcicgatlonseitgllcd п члее но леле-
ппции.
dnicgiu-cn mV hb le.V делегирам;
Die AubcCl zu Uie Mliirhciiuu - Възла¬
гам табота-а ни другите служители.
Dileai^ric m/f, -п. -п дглпг-т; леле-
патос.
DcleäiiUeievvi—stnmdluuug' събрание
ет пълномощниците.
ielikai adj 1. -петите;. вкусел (ис’
оие); 2. приятен (арс;--); 3. фии. ивя-
иен; 4. -akmнеne, виим-те-еи. аиун*
рет/н; S. некотоиа. д/oикaтeи (тема.
въпрос и —).);
Eiun ~n GCpunntcil Крехко здрав/*;
Eie -us Tleei Деоикотли тема.
Dclilaiippn f, -п 1. дeoинa-eу* 2. де-
oнкттeoуo. тока.
De’lkitnsseigischäni п дпоинат/с/н
м-газие.
Dilhoat/ßgescläft DeliiläessgcPctäTi
п - Di1i0a1iPsnngcpcUln1•
Dt’ikl п, -е Jue престъпно деяние,
прпсаъплпеие.
nclinqucnt adj нa/уmъп/я, наказуем.
Dellequinl т. -тг, -en Jue престъп¬
ник, деоиинвеет.
De’i—iue е. Delirien Med делириум.
oпaлуm.
Uiliziös adj geh eeoикaт/уeл, вкусен.
DfUe f -п меока вдлъбнатият. из¬
корубено място.
Dtiphgii а.: Delfle т, -ж Zool делфин.,
Delptluj п.: Delfii п o.Pl. Sp делфин
(нoпв(я сmиo;.
Df^Üta п. -5 Geogr -eoac.
Deeago/c т, -п. -п д/мапгп.
Deeagoiaoäcic/ O.PL д/мcплтня.
UcMagogiPcU adj дгмагт^гчки.
DemarcHe [...'маП//морш. лфи-
щзcляa -ин-oмaтиегунa лcсттнкa
Ивтзтaжnииn).
Demarkationslinie / -/мlcтнaщиoият
оиния.
dceäpkgirne м V. hb ir. V. 1. свалям
;aукa-a (но иnкoпo): 2. тaзoалиеа-
внм, дe,aукиa-;; 3. увa-я; маски¬
ровка. дeмтуeиpaм (оръдие и ap•)*
sici - с-aonм си мaуkaтa*
Einen HocUplapIi— - Разобличава;
измамник.
Denask jhMung/, -сп дeмaуниpтнn.
paзoб-иетaaя/•
Dnmuitl п, -s опровержение;
OTTIziellep - Саициaoнo 0^0—/)’
м/еие.
иееепТГе—еп sw-V- hE ll-У-|ill-У, оп’
аг-ергн-ам (официално).
Uueinisp—ictcud adv съобразил с
тг—а, улeдcв-m(ляo.
Uemgemlß adv според тсва, е стгm-
яетстаие с това, сое-л—стг-ио.
Demission / -еп geh осопяно (ho про-
иитп—сгио. ;иизстъa и ат.).
Uuenact adv сл/дов-теляс, у’oб-
р-зео с тсва.
nnmuictsi adv скоро. е «0)0 ерЖ’
ме, е близко бъдеще.
Ucmolillsinucn sw-V- hb le-V. демо¬
билизирам.
DieobilicStMungj/ -еп eeмoбиoиаc-
щии•
Dieojräplld -J DerrogiraTcM/ -п де¬
мография.
Demokrat т. -еп, -еп демократ.
DemoOi-ltet/ -п демокрация;
Das Prinzip der - Принципът ни дп-
;окасциятт;
Din ScUuciu isi clnu - Швейцария n
демократично уттaea.
Ueeok-älisci ad/ дeмoктeтзеee; де-
мгктamиеeукз.
leeokruilsjleriisw.V. hb Ir,У. демго-
T-тиаитaм.
Demo»inZtepgMUicgg/ - демократи’
аaщии.
demolieren sw. V hE le. V. ттвтпмтaaм*
чупя. гроша (нтoвoтщн. мебели),
Dieonsli-aei т. -еп. -сп участник е
д/мгястaaщии. -(мглсарняо.
DemonstraTion / -еп 1. де;оисара-
щии (в зини е; протест); 2. егмеяст-
pтции, нагледно пoктавaнe* 3. пpлn’
а; (ни чувство и др.).
Dмeonsltri1lou.puuj т eгагяуaa--
ции, м/сгние.
dcmoesi—zige adj де;олсататиеел.
Dceonpl—ztgvp—onomiu п Ging пона-
аaт/oeo местоимение.
dieonstnuriu sw-V. hE ir.V. -1,0,’
стри);;. нckaа-a;* iti-V уеaутвaм я
д/;гяуmтaщия.
DeimooliueM/ -п Tech ее;слгиаа;е.
дгмcлт-м* (auch übveli).
dieoulluuin sw.V- hE ii.V. —е;гл-
тиро;.
Uieoralipierce sw-V. hb lr.У, демо¬
рализирам.
DeeooPooPti/ -п anмлукопия. иап-
ет-тнn иа oби/ут—eяomг мнение.
Dneut/oPL умнp/eиe. пгигреост,
бeзaлнлтecуo.
i/mutlg adj умнт/и, поноаек, без’
рспотен. V •
nemüligcn sw.V- hb le.V унижся-м;
sici - унижавам се.
Demütigungl/ -em укимени/, OУk•тp-
б-(eн(.
ddmnisvoll adj = dneütlg.
dcezufolgt adv нгaaди тг—а, яуo/д-
ствие ни това. слеалвотеолг.
UenaturälüSCjreii sw,У- hE Ti-V д(eaaп’
р-оизит-;. лими—а; от нл-тисmвo•
Ucnilurlnriu sw-V. hE le-V Chem дг-
ятmпpит-м (ултнa и ар).
ncezulrruiercu мИ hE ir-V. дeлтщн-
аищзpaм.
dnn/cin sw-V. hb he,У. к-(ни. остря
Иклсa, сeoуkлуmcн-луkи с/чива).
Dnnkaupa1u т луяo-яa идея, нвхoa’-
ни тези (пл aa-геа те;а).
Denkanstoß т лс-оио и;нпoу за
;иУлeн/.
Denkart / нсчин иа мислене, ;си’
геоиоет.
Denkaufgabe / зo-ае- зи тaaмиутo.
Uuukiäu adj 1. въамoм/л, ;исoи;*
2. много; възможно най-- извън;тедно;
Das ist durchaus -Тлее е втз;oжкo*
Eine ~ cigfacUc Losung Много прос¬
то решение.
idikce (dactii. /1(1:11) uni-V. hb
llr.У,|ll,У. 1. мисля (си) (an jMUn,/c1u•
(Akk) за ^копо. нено); 2. мисля. с;и’
том; 3. мисля. нтeднo-aгпа* 4. мис-
оя. втзeт;eтивaм; sict (Dal) - мисля
185
DEUl^T^CCH-UULGAßtö^AlS WÖRTERBUCH
dnrarl
си, лтeду-cвn, си, втcбтaаивт; ун*
Lo/iici ~ Мисля логично;
An (en U—IauB ~ Мисля си за omлпс-
0000;
Ich denke, Uu lail Recht Миули, че
си прав;
IcU dcuOc ilcii daran, ... zn Изобщо
и ке мисля дa...*
Was lenkst du? Кекео мислиш?
Какво е ;лееиетс ти?;
Was lenkst du von ile? Какво миу-
-им за лето?;
Bei siel (Dal) - Tür sici (Akk) % ie
Stlliee - Миу-и си (eтпм;.
DeeOeu т. - мислител. философ.
Ппе1ПаиС/1с11Т/спосо6яост да мисои.
dculfiui adj аa-нoмисoeн. с о/иин
ум.
DunOeil п. Denkmäler намemкин*
Jrele. uii - petzei Иа-игa; помеа-
еие ее лnkoгo.
Dc1kmiIscUutu т мерни за аaнитa
ла нaмeoкзщн-( ни културата.
Dnelpausc J oaamoa паузи (вa разми¬
съл).
Duekrele J уoo-o е пемет е; (почИ’
ято). в’зпсме;;а(оео слово.
Duikpcl—ift J 1. -скоадяа атпиуна,
лaм/тлa б(лeмкт* 2. соево (уaaтиn) а
памет но починел.
Dunksprucl т сентенция
DceOtzIci J нa;nтя- п-cеa
DeeOiIilgkeiii J мисол-н; е/йлост.
Dnekenrmögcu п пмст-eяи способ’
пости; инт/оект.
Denlwuisn / ничие ни мислене.
Uuekunrnie adj зта/oгми-eлeи, нт-
м/тел (—ата. стбнти/).
DnuOuittci т im: Jele. einen - gehen,
verpassen лаят; ияко^^ урок. че -е
;е помни.
Ucii! krej 1. тъй като. защо-;. поне¬
же; 2. соксокотс;
Fair vorsicHtig. ~ die Straßen ilnl
gizit! Карай -нимттг-ио. аaщcmc у-И’
циге си в^aoeae;и!*
NO:
Deklination von Uer (Abltkel)
Nom
Ahh
Dal
Gen
Sg m
dve (Marr)
den (Mann)
dem (Mare)
des (Mannes)
f
die (Flau)
dtp (Feau)
dve (Flau)
dve (Feau)
n
das (Kind)
das (Klrd)
dem (Klrd)
des (Kindes)
PI
die Geulv
die Leute
der Leuten
dee Leute
Schlechter - ju (zuvor) По-лош лт-
еспот; и до било Интeeн).
Ueiej adv in: es sei -,... лсе/н сол;
IcU komme, es sei - ict werde 1—auk
Ще дойде, лсв/н ако ее се pтаблoги.
lene. - paelikel а. че, яи;т. д/ (често
непреводимл) (-’- втптлситeoли из’
речения. у-ea относителни ;естои-
мения. съюзи и aт.;*
Warum -? Но аaиo?, Ч/ зоио пък?;
Was isi -1 Но какво сто—а, как-л
име?;
Wo ist ur - (А) Той къде е?;
Auf Ч Хайде. напред!
iteuoch adv -’птени това, все пан.
linlä’ ефХе^.^ з^,б(и, делт-оен Ивeпк).
DinTailaBo— п въ6oa/хинеeунт ообл-
рптлрия.
Dentisl т. -еп. -еп а’ал-eкaт.
Denunziant т. -еп, -еп доиослин.
DegugulatiogJ, -сп доялс. егносни-
чеип.
UeeuuzCirue sw-V. hb tr-V доносни¬
ча. нтa—n доялс.
D§o п. -s д/аoдлтaeт•
DMoUoruil/Depoio—uet п, -S—eаo—о-
р-нт.
lioUorttruu sw-V. hb ti-V е/зс-О’
тирим.
Duospray п д/аcдoт-eт (уптeй;.
Departement [depauia'ei] е, -sj-e 1. д/-
партамеят (тд;инисатттивея район
във Фa-ящзn;* 2. Schweiz мзизс'
тгтстяo•; 3. Schweiz отдел е мaгтвии.
DipceUnuu /. -сп зависимост.
UcpMsdUierce sw.Vhb 1lf.У. meo/rpo’
фирам.
Depllaitoi f, -er д/пилтщии, лбeзкcУ’
;—;■/.
Ucpiäuier1 dnplaTzlnuT adj pejoe яе-
уместен. кnпoдхoннщ (зпбеоемна, по¬
ведение).
DepoogcM/ -сп сметище.
leponieree sw. V, hb tr. V. e/пoаитaм.
-авам ни съхранелие; депонирам.
Deporlilloe J -сп дгпот-ация. при¬
нудително изс/о—тие, интерниране.
UMporitt—ee sw-V. hb tr.V. —епотти-
р-м, нзу/л—aм принудително. интер¬
нира;. нзнт-иa, е изгнание.
Depositen rur PL Wietsch 1. депози¬
рани цeнeлсmи* 2. нaтиеeи влог (ут/-
щу оихес).
Depot [Un'po:] п, -s 1. унлпe* 2. (0)0;-
вайло) -(по; 3. Med депо; 4. Schweiz
-/нлзит.
Depotlett п псаелмеи мсзяили.
Depotpräparat eMed преперат депо.
Depp т, -еп. -сп südd Osieee гoупвк,
идиот.
Depression / -еп 1. Mvd —гптeуия.
пгтисиamoуm* 2. Meteoe депресия (лб-
—нст с еисоо amмлса(aяc иcoитcлe);
3. Wietsch депресия. «<^1^:^,, застой.
Uepruspiv adj 1. aгнp/унттн. тъжен,
нoтнуeaт; 2. Med солоя/н нъ; деп¬
ресии. д/пa/уияeн.
luprlminreu sw,У, hb tr-V. -(прими¬
рам. угнетявам. потискам.
leprlmiu—1 adj дeнaимиaaя. нo-ис*
нит. угнетен.
Deputat п, -е аaллaиaлe я натури.
Deputierte mlf, -п, -п депут^^; член
еа дeпуoация* д/легат; депутатко, де-
л/тaтkт*
Die -п Uns Kongresses Дпогпстиае иа
кcятaeуa.
Ueb! (ile, das; Pl die) bst Ael (опреде’
оителел ч-ел е м.р., ж.р.. ср.р. и
мия.);
Der Maui Мъжът;
Der Bodensen Бoд/иуeoтг eаeтo*
umg Dnu Pile- tat аПее—иПме П/оер
се обеди по т/о/фона.
len (Uit, Uas; Pl (1^ perr lelal който
(клnтc, еопто, кoитo;*
Deu Manu, -... Мъжът. който ...
di—3 (111, Uas; Pl Ule) peon dem този
(този. то—а. тези) ИаkЩ(emпв-eo;.
derart adv тини, тоокоет.
NO: Dvkliгrl1or von Uur (RiiiTie'
p-oeoeii/Deeouptrativp-onomuu)
Nom
Ahh
Dal
Gen
Sgm
dve
den
dem
dessen
f
die
die
der
deren
n
das
das
dem
des
Pl
die
die
deren
deremj
им/ Urnen
derartig
GADEDOfT
186
derartig adj такъв, подобен.
derb adj 1. груб; 2. силен, здрав;
3. груб, лепприлиен (шееа, вииц от¬
говор); 4. просташки;
~п Witze erzählen Разказвам груби,
неприлични вицове.
Derbheit f, -еп 1. грубост, непохват-
ност; 2. неприлична шега.
Derby ['dcrbij п, -sSp 1. дерби; 2. кон¬
но състезание (с тригодишни коне).
dereinst adv veralt 1. някога, в бъде¬
ще; 2. някога, в миналото.
derenthalben adv veralt = derentwegen,
derentwegen adv 1. заради (поради)
нея; 2. заради (поради) тях; 3. зара¬
ди (поради) която; заради (поради)
които.
derentwillen adv - derentwegen;
Die Frau, um ~ ... Жената, заради
която...
dergestalt adv по такъв начин, така.
dergleichen pron dem undekl такива
(подобни) неща;
~ Dinge passieren selten Такива неща,
неща от този род рядко се случват;
Nichts ~ Нищо подобно.
derjenige (diejenige, dasjenige; Pl die¬
jenigen) pron dem този;
~, der die Antwort weiß... Този, кой¬
то знае отговора....
dermaleinst adv veralt = dereinst.
dermaßen adv така, до такава сте¬
пен, толкова.
Dermatol^ern, -еп, -entfed дерма¬
толог.
Dermatologie f o.Pl. Med дермато¬
логия.
derselbe (dieselbe, dasselbe; PI die¬
selben) pron dem същият (същата, съ¬
щото, същите);
Ein und - Един и същ;
Er hat denselben Pullover an wie ges¬
tern Той e сьс същия пуловер като
вчера,
derwgil^ideirweilen adv veralt в това
време, между това.
NB:
Deklination von derselbe
Nom
Akk
Dat
Gen
Sg m
derselbe
denselben
demselben
desselben
f
dieselbe
dieselbe
derselben
derselben
n
dasselbe
dasselbe
demselben
desselben
PI
dieselben
dieselben
denselben
derselben
NB:
Deklination von derjenige
Nom
Akk
Dat
Gen
Sg m
f
n
derjenige
diejenige
dasjenige
denjenigen
diejenige
dasjenige
demjenigen
derjenigen
demjenigen
desjenigen
derjenigen
desjenigen
PI
diejenigen
diejenigen
denjenigen
derjenigen
derzeit adv 1. сега, понастоящем;
2. тотгав;
- an der Universität studieren Пона¬
стоящем следвам в университета.
derzeitig adj 1. настоящ, сегашен,
съвременен; 2. тогавашен.
Desaster п, - geh голямо нещастие,
катастрофа.
Des-Dur п Mus ре бемол мажор.
desensibilisieren sw.V. hb tr.V. Med
десенсибилизирам (срещу алергоно-
сители).
Deserteur [dezer'loxj т, -e дезертьор.
desertieren ш V sn itr. V. дезертирам.
desgleichen adv Abk desgl. geh също
така, същото, нещо подобно.
deshalb adv затова, поради това.
Design [di'zainj n, -s дизайн.
Designer т, - дизайнер.
designiert adj geh номиниран (за ви¬
сок пост, но все още непостъпил на
него).
desillusionieren ж V. hb tr. V. geh де-
зилюзионирам, лишавам от илюзии,
отрезвявам.
Desinfektion f -еп дезинфекция.
Desinfektionsmittel п дезинфекцион¬
но средство.
desinfizieren ж И hb tr. V. дезинфек¬
цирам.
Desintegration f, -еп - geh дезинте-
грация, разпадане (на състаиеитп
части).
Desinteresse п незаинтересованост,
равнодушие.
deskriptiv adj описателен;
Ling ~п Grammatik Описателна гра¬
матика.
desodorieren m V. hb tr. V. премах¬
вам лоша миризма, дезодорирам.
desolat adj geh тъжен, безутешен.
desorganisiert adj дезорганизиран,
неуважителен.
desorientiert adj in: - sein объркан
съм.
despektierlich adj geh без респект,
неуважителен.
desperat adj geh отчаян, безнадеж¬
ден (ситуация).
Despot т, -еп, -еп деспот, тиранин.
Desptis/ -^деспотизъм; деспотич¬
но господство, управление.
despotisch adj деспотичен.
Dessert [de'se:% de'se:rtj п, -s десерт.
Dessertteller т десертна чинийка.
Dessertwein т десертно вино.
Dessin [dc'scj п, - десен.
Dessous [de'suj п, - [de'su:sj geh фино
дамско бельо.
De^üila^ttg^n^T/ четдестилация; дести¬
лиране.
Destillatif^ns^jpparat т дестилацио¬
нен апарат, дестилатор.
destillieren sw.V, hb tr.V. дести¬
лирам.
desto konj толкова;
Je schneller, ~ besser • Колкото no-
бързо, толкова по-добре.
destruktiv adj деструктивен, разру¬
шителен;
~п Kritik Некоеструктииеа критика;
~п Haltung Отрицателна позиция.
deswegen adv поради това, затова.
deszendent adj падащ надолу, отла¬
гащ се.
Deszendenztheorie / теория за про¬
изхода на видовете.
Detail [de'taij п, -s детайл, подроб¬
ност;
Ins - gehen Навлизам в подроб¬
ности.
detailliert adj подробен;
Ein detaillierter Bericht Подробен
187
DEULöCH-BLLGARlSCtlES WÖRTERBUCH
dialektisch
доклад.
Detektor, -едетектив.
Detektivbüro n детективско бюро.
Detektivroman т детективски роман.
Detektor m, Detektoren детектор,
демодулатор.
Determinatign/ -en определяне.
determinieren sw.V hb tr.V. опреде¬
лям, детерминирам.
Determinismus m o.PL детермини-
зъм (философско учение).
Detonation J, -en детонация.
detonieren sw.V. sn itr.V. 1. избухва,
взривява се (бомба); 2. свиря, пея
фалшиво.
Dgut т Hist малка сребърна монета;
in: etw. ist keinen - wert нещо не стру¬
ва и пет пари (пукната пара).
deutelnsw.V. hb itr.V, умувам, мъд¬
рувам (над нещо);
umg Daran gibt es nichts zu - Няма
какво да му мислиш (ясно е).
deuten sw.V. hb tr.V. 1. тълкувам,
обяснявам; 2. тълкувам (сън), гадая,
разгадавам; 3. itr. V. соча, показвам,
посочвам (auf jmdn,/etw. (Akk) към
някого, нещо);
Eine Bemerkung falsch - Неправил¬
но тълкувам забележка;
Alles deutet darauf, dass... По всич¬
ко личи, че...
deutlich adj 1. ясен; четлив (почерк);
разбираем, понятен; 2. явен (победа,
предимство); 3. открит, прям;
Klar und - reden Говоря ясно и раз¬
брано;
Ich habe ihm - gemacht, dats... По¬
казах му ясно, че...;
Jmdm. - die Meinung sagen Казвам
някому безцеремонно мнението си.
Deutlichkeit f o.PL яснота; прямо-
та, откритост;
Etw. (Akk) in aller - sagen Казвам
нещо съвсем ясно и открито (без за¬
обикалки);
umg Mit jmdm. - reden Казвам от¬
крито мнението си на някого.
deutsch adj немски, германски;
Sie unterhielten sich - Те разгова¬
ряха на немски език.
Deutsch п о.Р1. немски език;
Gutes ~ Хубав немски език;
Etw. (Akk) auf - sagen Казвам нещо
на немски език;
Aus dem -en übersetzen Превеждам
от немски език;
Ins ~е übersetzen Превеждам на
немски език.
Deutsche m]f -п, -п германец, не¬
мец, германка, немкиня.
Deutschland п Германия.
D©^i^;s^l^ll^r^t^fir^j^e^j/'Hijt германският
въпрос (за положението на Германия
в политиката, особено след разделе¬
нието от В^^^ата световна война).
Deutschlehrer т учител по немски
език.
deutschsprachig adj говорещ (и ли-
шещ) немски език;
Ein -es Land Страна, в която се го¬
вори немски език.
deutschsprachlich adj немски, свър¬
зан с немски език;
-er Unterricht Обучение (препода¬
ване) по немски език.
Deutschstunde / час по немски език.
Di^tschunterricht т o.PL обучение
по немски език.
Deutung/ -еп тълкуване, обяснение.
Devise / -п девиз, мото.
Devisen nur PL Wirtsch чужда валута.
DevvM“nbK>chriinkungen nur PL ва¬
лутни ограничения.
Devtambstimmungen nur PI наред¬
би за опериране с чужда валута.
Denaenberirtschaftungsgesetz п Jur
закон за валутните ограничения, за¬
кон за валутния контрол.
Devisenbringer т клон от икономи¬
ката, който носи валута.
Devisenkonto п валутен влог, валут¬
на сметка.
Devisemvergehen п валутно нарушение.
devot adj veraltend угоднически,
раболепен.
Devottonalien nur Pl. предмети с ре¬
лигиозно съдържание (които се ку¬
пуват от вярващи).
Dextrose fo.PI. Chem гроздова захар,
гликоза.
Dezember т, - Abk Dez. декември;
Im - През декември;
Anfang, Mitte, Ende - В началото, в
средата, в края на декември.
dezent adj 1. изискан, лек, нежен, не-
натрапчив; 2. сдържан, тактичен.
dezentralisieren sw.V. hb tr.V. Admin
децентрализирам.
Dezernat n, -e Admin децернат (cne-
циализирае отдел в учреждение, в
полицията).
Dezibel п, - Abk dB децибел.
dezidji^rt adj geh решителен, твърд.
dezimal adj десетичен.
Dezimale/ -n Math десетично число
(стоящо след десетичната запетая).
Dezimalbruch т Math десетична
дроб.
Dezimntste)le/ e Dezimale.
Dezimalsystem п десетична система.
Dezimalwaage f децимал (везни).
Dezimalzahl /десетично число.
Dezimeter т Abk dm дециметър.
dezimieren sw. V. hb tr. V. убивам, на¬
насям големи щети; причинявам го¬
леми загуби; sich - намалявам (се);
Die Pest hat viele Menschen dezimiert
Чумата е унищожила много xopa.
Dian, -sдиапозитив.
Diabetes m o.PL Med диабет, захарна
болест.
Diabetiker zn, - диабетик.
diabetisch adj Med диабетичен.
diabolisch adj geh дяволски, сата-
нинсм, диаболичен.
Diachronie диахро-
ния.
diachronisch/diachron adj Ling диах-
ронен.
Diadem п, -е диадема.
Diafilm т диафилм.
Diagnose / -п диагноза;
Die - lautete auf Magengeschwür
Диагнозата беше (за) язва.
Diagnoseverfahren п диагностичен
метод.
Diagnostiker т, - диагностик.
diagnostisch adj диагностичен.
diagnostizieren ж V. hb tr.V. Med пос¬
тавям диагноза, диагностицирам.
diagonal adj Math диагонален.
Diagonale / -п Math диагонал.
Diagramm п,.-е диаграма;
Eine Entwicklung in einem - verdeut¬
lichen Илюстрирам развитие чрез
диаграма.
Djakon/Diakon т, -s(en, -£/-£/1^^.
Diakonisse / -п жена, посветила се
на бедните и болните, дякониса (при
протестантите).
Dialekt т, -едиалект.
dialektal adj диалектен.
dialektfrei adj без диалектен акцент.
Dialektik / o.PL диалектика.
dialektisch adj 1. диалектически;
Dialog
GADEQCFF
188
2. ддилеетее, oтдднаeео;
-er Materialismus Диалектически
материалнзъм.
Dialekt
** Диалектите в регионите с
немскоговорещо население се рад¬
ват днес на повишен интерес и се
използват активно. Различията
между тях са понякога толкова
значителни, че затрудняват ко¬
муникацията. Нерядко в телеви¬
зионни предавания се използват
субтитри като превод от немски
диалект на литературен високо-
немски език.
Немските диалекти са:
Plattdeutsch Pßkisch
Berlinerisch Cstfränkisch
Brandenburgisch Schwäbisch
Rheinisch Sächsisch
Hessisch Wienerisch
Thüringisch Alemannisch
Schweizerdeutsch
Batäsch-Qsterreichäch
Dialog m, -е диалог.
dialggfähig adj EDV диалогов.
dialogisch adj диалогичен, във фор¬
ма на диалог.
Dialyse f, -п Med диализа;
umg An der - hängen Включен съм
на диализа.
Diamant n, -en, -en диамант;
Schwarze -en Каменни въглища.
diamanten adj диамантен, от диа¬
мант.
diametral adj диаметрален;
-e Punkte Противоположни точки;
- entgegengesetzt Диаметрално про¬
тивоположен.
Diapositiv п, -е диапозитив.
Diaprojektor т диапрожектор.
Digriun п, Diarien 1. бележник, теф¬
тер; 2. тефаада (с твърди корици);
3. ддепинк.
Diarrhoe [dia're::/, -п Med диария.
Diaskop п, -е диаскоп.
Diaspna/ nJY. диаспора (религиоз¬
но малцинство).
Diätf -en 1. диетична храна; 2. диета;
- kochen Готвя, сготвям диетична
храна;
~ leben На диета съм.
Diäten nur PL дневни (пари) (за де¬
путати).
Diätkost f o.PL диетична храна.
Diätkur / лечение с диета.
diatonisch adj Mus диатоничен, диа-
тоенеесои.
Diavortrag т доклад, придружен с
диапозитиви.
dibbeln sw. V. hb tr. V. Landw засявам
в гнезда.
dich = Akk von du тебе, те.
dicht adj 1. гьст; плътен, дебел
(тъкан); 2. гъст, непроходим (гора);
3. гъст, непроницаем (за мъгла);
4. непромокаем; adv близко, плът¬
но, непосредствено (зад, до нещо);
Der Wasserhahn ist ~ Кранът не
капе;
- schreiben Пиша сбито;
- beieinander sitzen Седим плътно
един до друг;
Das Auto ist ~ hinter uns Колата е
непосредствено зад нас.
dichtbehaart dicht behaart adjKoo-
мат, окосмен.
dichtbesiedelt dicht besiedelt adjrbc-
ттеаселпн.
dichtbewölkt dicht bewölkt adj мно¬
го облачен.
Dichte f,-nl. гъстота, плътност;
2. icомпaаонеот- отбиoттт
dichteni sw.V. hb tr.V. уплътнявам,
запушвам (процеп и др.).
dichten2 sw.V. hb tr.V. пиша поезия,
съчинявам.
Dichter т. - поет.
Dichterin f -пеп поетеса.
dichterisch adj поетически.
Dichterkomponist т поет композитор.
Dichterlesung/аивтopени рецитал.
Dichterling т, -елошноет, драскач.
dicht|halteu unr.V. hb ür.V. umg мъл¬
ча, запазвам тайна;
Wer hat nicht dicbtgehalten? Кой е
проговорил?
Dichtkunst / поезия, поетическо из¬
куство.
dicht|nachen sw.V. hb tr.V. зат¬
варям (магазин), преустановявам
дейност.
Dichtungij/ -еп 1.птетиееaнатитр-
ба; 2. поезия.
Djcl^i^^!/, -еп 1. уплътняване, за¬
пушване (с кълешца и др.); 2. Tech
уплътнител, набивка.
Dichtungsring т Tech уплътнителен
пръстен.
Dichtungsscheibe j^Tc^ch уплътнител¬
на шайба.
dick adj 1. дебел, пълен (човек);
2. ггст ((^ос^с^, 0. пресечен,
пронненал (мляко); 4. подут, отеосл
(бузи и др.);
Süßigkeiten machen ~ От сладките
неща се пълнее;
5 nm - С дебелина 5 мм;
-е Suppe Гъста супа;
Ein -es Lob Голяма похвала;
umg -er Schädel Дебела глава;
umg Ein -es Fell haben Дебелокож
съм, не съм чувствителен;
Mit jndn. durch ' - und dünn gehen
Вървя през огън и вода с някого.
Dickdarm т Änat дебело черво.
Dickdarnkrebs т рак на дебелото
черво.
dicke adv umg повече от достатъчно.
Dicke f, -п o.PL 1. дебелина (раз¬
мер); 2. пълнота.
dicken sw.V hb tr.V. сгъстявам.
dickfellig adj дебелокож, нечувстви¬
телен, отеаитеседечен.
dickflüssig adj гъст (за течности).
Dickhäuter т Zooi дебелокожо жи¬
вотно (слон, хипопотам и др.).
Dickicht п, -е meistSg. гъсталак (auch
übertr).
DJdckopf m umg твърда глава, твър¬
доглавец.
dickköpfig adj дебелоглав, твър¬
доглав.
dickleibig adj 1. пълен, дебел (чо¬
век); 2. дебел, голям (книга).
dicklich adj дебеличък, пълничък.
Dicknilch f oPL пресечено мляко.
Dickschädel т - Dickknpf,
dickschalig adj с дебела кора (плод).
Dicktuer в - самохвалко.
djckltun, sich wir. V. hb umg важиича,
перча се.
Dickwanst m pejor дебелак.
Didaktik f o.PL дидактика.
didaktisch adj дндактичееои, дидак¬
тичен.
dje = den
Dieb т, -е крадец;
Den - auf frischer Tat ertappen 3a-
лавям крадеца на мет-опееетъпле-
нието;
Haltet den ( Дръжте крадеца!
Diebesbande f банда крадци.
189
DEUTSCH-DULGAQISCH'S WÖRTE^B^UCH
dieser
Diebesgut n o.Pl крадени вещи.
Diebesnest n гнездо, свърталище на
крадци.
diebessicher adj c предпазни мерки
срещу крадци.
Djgbin/ -пеп крадла.
diebisch adj 1. крадлив; 2, твърде
много, ужасно;
umg Sich - freuen Радвам се страш¬
но; радвам се адски.
Diebstahl т кражба;
Einen ~ begehen Извършвам кражба,
Diebsttlhll«rsicherungg'застраховка
срещу кражба.
diejenige - derjenige.
Diele f, -п 1. дъсчен под, дюшеме;
дъска (за под); 2. коридор, вестибюл;
3. адин^.
dienen sw.V. hb itr.V. 1. служа, пос-
лужвам (на някого); 2. служа (като
пример); 3. служа (в учреждение и
др.); слугувам; 4. служа; услужим (ня¬
кому с иещо); МЙ служа (в армията);
Der Stift dient zum Schreiben Моли¬
вът служи за писане;
Bei der Armee - Служа в армията;
Womit kann ich ( С какво мога да
Ви услужа?, С какво мога да Ви бъда
полезен?
Diener т, - прислужник; слуга.
Dignerinf -пеп прислужница, прис-
лужннеоа.
Dienerschaft fo.PL прислуга.
dienlich adj полезен;
Jndm. ~ sein Полезен съм на ня¬
кого.
Djenst т, -е 1. служба, работа; 2. на¬
ряд, дежурство; 3. услуга;
Den ~ antreten Постъпвам на служ¬
ба, встъпвам в длъжност;
- haben На работа съм;
Ein Offizier von - Дежурен офицер;
Außer (, Abk а. D. Пенсиониран; от
запаса, в оставка;
Bankbeamter außer ~ Бивш банков
чиновник;
Den - kündigen Давам си оставката;
Jndn. einen schlechten - erweisen
Правя някому лоша услуга;
Jndn. zu -en stehen Ha услугите (на
разположение) съм на някого;
Es leistet nir gute -e Върши ми доб¬
ра работа.
Dienstabteil п служебно купе.
Dienstag т вторник.
Dienstalter п трудов стаж, прослу¬
жено време.
Dienstälteste mf -п, -п доайен, чо¬
векът с най-дълъг стаж в службата.
Dienstantritt т oJ>L постъпване на
служба.
Dienstausweis т служебна карта.
Dicnstauin п служебна кола.
dienstbar adj veralt geh полезен, из¬
ползваем;
Sich (Dat) jmdn./etw, (Akk) ~ machen
Подчинявам някого, нещо (за да ми
служи, да носи полза).
dienstbeflissen adj oft pejor ревнос¬
тен, усърден, в службата.
dienstbereit adj 1. услужлив, готов
да услужи; 2. дежурен, отворен (ма¬
газин).
D|enstl№s:hädiggnng' професионал¬
но увреждане.
Dienstbote т veraltend домашен
прислужник.
diensteifrig adj oft pejor ревететее в
службата, усърден.
Dienstentlassung/уволнение от зае¬
маната служба.
dienstfähig adj Mil годен за военна
служба.
dienstfertig adj услужлив.
dienstfrei adj свободен (от служба),
почивен (ден);
Ein -er Tag Свободен (почивен) ден.
Dienstgebrauch т in: für den - за слу¬
жебно ползване.
Dienstgeheimnis п служебна тайна.
D&nstgespräch п служебен (телефо¬
нен) разговор.
Dienstgrad т МИ чин.
diensthabend adj дежурен.
Dienstherr т 1. работодател; 2. по-
висшестоящо учреждение.
DienstjaJ^ir п прослужена година.
Di£nstlelstunl'/ meist PL Wirtsch ус¬
луга;
Kommunale -en Комунални услуги.
Dienstleistungsgesellschaft f съвре¬
менно общество с разнообразие от
социални услуги.
dienstlich adj служебен;
Eine ~е Angelegenheit Служебен
въпрос;
- verhindert Служебно възпрепят¬
стван.
Dienstmarke / служебна (полицейс¬
ка) карта.
Dienstpersonal п обслужващ персонал.
Dienstpflichtfo.PL 1. служебно задъл¬
жение, • служебен дълг; 2. военна по¬
винност.
Dienstrecht п Jur служебно право.
Dienstreise / командировка (слу¬
жебна).
Dienstsache / служебен въпрос.
Di^nststelle/Уе,^I^<^жд^е^е^ие, служба;
Die vorgesetzte - По-гоееага инс¬
танция.
DiensSsSellllпn/’ длъжност, служба;
служебно положение.
Dignststrafe/диcшшлиеаеео нака¬
зание.
diensttauglich adj Mil годен за воен¬
на служба.
dienstunfähig adj Mil негоден за
военна служба.
Dienstvergehen п служебно нару¬
шение.
dienstverpflichten sw,V. hb tr.V. за¬
дължавам по служебен път (за дей¬
ност в полза на държавата).
Dienstwaffe / служебно оръжие.
Dienstwagen т = Dienstautn.
Dienstweg т о.Р1. служебен, адми¬
нистративен път,
Den ~ einhalten Придържам се към
каналния ред;
Auf dem -е По служебен път, по ад¬
министративен (канален) ред.
Dienstwohnimnf служебно (ведомс¬
твено) жилище.
Dienstzeit / o.PL 1. работно време;
2. трудов стаж.
dies pron dem п това;
Ich nuss noch - und das erledigen
Трябва да свърша още някоя и дру¬
га работа.
diesbezüglich adj Admin в тази връз¬
ка, по отношение на вече спомена¬
тото;
Der -е Vertra*g Отнасящият се към
това договор;
~ teilen wir nit, dass... В тази връзка
съобщаваме, че...
Diesel т, - kurz für Dieselmotor т
дизел, дизелов мотор.
dieselbe = derselbe.
Dieselöl п дизелово гориво.
dieser (diese, dieses; Pl diese) pron
dem този (тази, това; тези), тоя (тая,
туй; тия);
Dieser Mann Този мъж, този човек;
djgsig
GAEEDCET
190
NB:
Deklination von dieser
Nom
Akk
Dat
Gen
Sg ш
f
п
dieser (Mann)
diese (Frau)
dieses (Kind)
diesen (Mann)
diese (Frau)
dieses (Kind)
diesem (Mann)
dieser (Frau)
diesem (Kind)
dieses (Mannes)
dieser (Frau)
dieses (Kindes)
PI
diese (Leute)
diese (Leute)
diesen (Leuten)
dieser (Leute)
Diese Ausrede kenne ich Познато ми
e това оправдание;
Dieses Buch ist interessant Тази кни¬
га e интересна;
Diese Schuhe sind neu Тези обувки
ca нови.
diesig adj мъглив, мрачен, неясен.
diesjährig adj тазгодишен.
diesmal adv този път, сега.
diesseitig adj 1. на отсамната стра¬
на; 2. тукашен, земен (живот).
diesseits präp (Gen) geh от тази стра¬
на, отсам.
Diesseits п o.Pl земният живот, то¬
зи свят.
Dietrich т, -е шперц.
diffamieren sw.V. hb lr.V. geh pejor
толеиетявам.
Differentiala-: Differenzial n, -e Tech
диференциал.
Difterentialdiagnose f Med диферен¬
циална диагноза.
Differeeltatgleichnшln./'Math дифе¬
ренциално уравнение.
Differentialrechnung / Math дифе-
ренцналнт смятане.
differentiell а.: differenziell adj дифе¬
ренциален.
Differenz f, -еп разлика, различие.
Erhebllche -en Значителни разлики;
Die ~ zwischen 5 und 3 ist 2 Разлика¬
та между 5 и 3 е равна на 2;
differenzieren sw.V. hb tr.V. разгра¬
ничавам, диференцирам.
differierensw.V. hb itr.V. различава¬
ме ce (мнения, възгледи).
diffizil adj труден, тежък; щекотлив.
diffus adj 1. Chem, Phys дифузен;
разсеян (светлина и др.); 2. неясен,
мъгляв (спомен, впечатления).
Diffusion f -en Chem, Phys дифузия.
digital adj дипггален (часовник и др.).
Digitalanzeigef цифрова индикация.
Diktat п, -е 1. диктовка; 2. принуда;
диктат;
Nach ~ schreiben Пиша под дик-
ттиоа;
Sich dem - der Mode unterwerfen
Подчинявам ce на диктата на мо¬
дата.
Diktator т, -s, Diktatoren диктатор.
diktatorisch adj диогаторски.
Diktatur f -en диктатура.
diktieren sw.V. hb tr.V.jitr.V. дик¬
тувам.
Diktiergerät п диктофон.
Diktion f -en geh дикция; стил (при
устно или писмено изразяване).
Dilemma п, -s дилема.
Dilettant т, -еп, -еп дилетант, лю¬
бител.
dilettantisch adj дилптаетеки, люби¬
телски.
Dill т о.Р1. копър.
Dimension f -еп 1. размер, обем;
2. измерение;
Ein Bau von gewaltigen -en Сграда c
огромни размери;
Eine Fläche hat zwei -en Една рав¬
нинна повърхност има две измере¬
ния;
In großen ~en denken Мисля мащаб¬
но, с размах.
Diminutiv п, -sj-a Ling умалителна
форма.
Diner [di'ne:] п, -s тържествен (офи¬
циален) обяд (вечеря).
DIN-Format п формат на лист по
германския промишлен стандарт.
Ding п, -el-er 1. нещо, предмет, вещ,
работа; 2. нещо (непознато, или кое¬
то не искаме да назовем с името му);
3. девойче, дете; 4. nur Pi. неща, въп¬
роси, работи;
Für die Reise nur die wichtigsten -e
nehmen Вземам за пътуването само
най-важните неща;
Private -е Частни работи;
Vor allen ~en Преди всичко;
Den -en ihren (freien) Lauf lassen Oc-
тавям нещата да се развиват от са¬
мо себе си;
Die re beim rechten Namen nennen
Наричам нещата с истинските им
имена; •.
Guter ~e sein В добро настроение съм;
umg Sie ist ein hübsches - Тя е хуба-
вqtДпитйее;
Über den ~en steten Стоя над не¬
щата, над ежедневието;
umg Da geht es nicht mit rechten
-en zu Дяволът има пръст в тази
работа.
dingen wV.junr. V. hb tr. V. veralt нае¬
мам (слуга, убиец);
Ein gedungener Kilh^ir Наемен убиец.
dingfest adj n.'jndn. - machen apec-
тувам някого.
dinglich adj реален, предметен, ве¬
щен.
Dings mlfln o.Pl. umg оня, онази,
онова (лица или предмети, за чиито
имена човек не се сеща в момента).
Dingsda mlfln o.Pl. umg = Dings.
Djngwort nLing съществително име.
dinieren sw.V, hb itr.V. geh обядвам,
вечерям.
Dinosaurier т, - динозавър.
Diode f, -п диод.
Dioxid n, -e Chem двуокис.
Dioxin n, -e Chem дио^ин.
Diözese f, -n Rel епархия, диоцез
(при католиците).
Diphtherie f o.Pl. Med дифтерит,
дифтерия.
Diphthong m, -e Ling дифтонг, двуг¬
ласна.
Diplom п, -е диплома.
Diplom-...
Пред название на професия
думата служи като знак за ака¬
демична степен (завършено висше
образование в университет или
специализиран ВУЗ с полагане на
изпит), обикн. се използват сък¬
ращения: Dipl.-Bibl. (= Diplnmbib-
liothekar: библиотекар с висше об¬
разование); Dipl.-Kfm. (e Diplom¬
kaufmann: икономист с висше об¬
разование); Dipl.-Chem. (» Diplom¬
chemiker: химик с висше образо¬
вание) и др.
Diplomand т, -еп, -еп дипломант.
Diplomarbeit / дипломна работа.
| Diplomat т, -еп, -еп дипломат.
121
DEUTSCHtßULGADlSCHES WÖRTERBUCH
Disqualifizierung
Diplomatie f o.Pl. 1. дипломация;
2. днплтматненттг.
diplomatisch adj L дипломатичес¬
ки; 2. дипломатичен; тактичен;
Einen Konflikt auf 'O Wege lösen
Решавам конфликт по пътя на дип¬
ломацията.
Diplomingenieur т инженер (с дип¬
лома за завършено висше образо¬
вание).
Diplomlandwrt т агроном (с дип¬
лома за завършено висше образо¬
вание).
Diplomphysiker т физик (с диплома
за висше образование).
Diplomprüfung / държавен изпит
(във висше учебно заведение).
Dipol т, -е дипол.
Dipolantenne f двуполюсна антена.
dippen sw. V. hb tr-. V. 1. Mar спускам
и вдигам знамето за поздрав; 2. umg
потапям.
dir = (Dal) von du на тебе, ти.
direkt) adj 1. директен, пряк, непос¬
редствен; 2. прав; директен (влак, ав¬
тобус); adv направо, право, точно;
Eine ~е Frage Директен въпрос;
~ an Meer Непосредствено до мо¬
рето, до самото море;
- nach der Arbeit Веднага след
работа;
Ling ~е Rede Пряка реч.
direkt] partikel наистина; направо;
Das hat nir - Spaß gemacht Това на¬
истина ми достави удоволствие;
Er hat sich - dafür geschämt Той на-
право ce срамуваше от това.
Direktexport т директен износ.
DirektOug т директен полет.
Direktheit / -еп днепогеосг; пря-
мост.
Direktimp^irt т директен внос.
Dirgktinvestition fпряка инвестиция.
Direktion f, -en дирекция, управле¬
ние (на институция, фирма).
Direktive f, -п директива, инструк¬
ция, указание.
Direktor т, Direktoren директор.
Direktrice/ -п управителка (главно
в конфекционната промишленост).
Direktstudent т редовен студент.
Direktstudium п редовно следване.
Direktübertragung f директно пре¬
даване.
Dirigent т, -en, -en Mus диригент.
Dirigentenpult п диригентски пулт.
Dirigentenstab т диригентска палка.
dirigieren жИ hb tr.V.jitr.V. дирижи¬
рам; ръководя.
Dirigismus т o.Pl. Wirtsch дирижи-
раеоег (силно държавно управление
на икономиката.
Dirndl п, - женска носия и Бавария.
DJun/ -en 1. лека жена, проститут¬
ка; 2. девойка; 3. слугиня, ратайкиня.
Dis п, - Mus ре диез.
Discountgeschäft [dis'kaunL.J п мага¬
зин с ниски цени на стоките.
Dis-Dur п Mus ре диез мажор.
Dishaпnonlz/ -en 1. Mus диехае-
мония, неблагозвуч^; 2. разногла¬
сие, дисхармония (на мнения).
disharmonisch adj 1. Mus диехаемо-
ничее; неблагозвучен; еехармтнн-
ращ (цвят); 2. с разногласия, нехар-
мон^ен.
Diskctnw, - Mus диткаег.
Diskjette/ -п дискета.
Diskettenlaufwerk п EDV дисково
устройство.
DisCjnckey/Discjnckey т диджей,
дисотвтдещ.
Disko / = kurz für Diskothek.
DlsJCnni m, -e Wirtsch дисконт.
diskontinuierlich аф/пренъсващ; не¬
равномерен.
Diskontsatz m Wirtsch лихвен про¬
цент.
DiskoOhek/ -еп дискотека.
diskreditieren sw.V. hb tr.V. дискре¬
дитирам, излагам; sich ~ дискреди¬
тирам ce.
Diskrepanz/ -en противоречие, не¬
съответствие.
diskret adj 1. дискретен, тактичен;
2. поверителен, деликатен.
Diskretion / o.Pl. дискретност.
diskriminieren sw. V. hb tr. V. дисорн-
минирам.
Dzdйnminnzen^n/ -Пlидисо■енмиеация.
Diskurs m, -e 1. обсъждане, разиск¬
ване, обмяна на мисли; 2. беседа, раз¬
говор; 3. спор.
Diskus т, -sejDisken Sp диск.
Diskussion / -еп дискусия; разиск¬
ване, разглеждане, обсъждане;
Eine spannende - Оживена, напрег¬
ната дискусия;
Etw. (Akk) zur - stellen Поставям не¬
що на разглеждане (разискване).
Diskussinnsbeitnag т изказване (тга-
тия) (по дискусионен въпрос).
Diskussfonsgegenstand т предмет на
дискусия.
Diskussionsleiter т ръководител на
дискусия.
Diskussionsteilnehner т участник и
дискусия.
Diskuswerfen п o.PL Sp хвърляне на
диск.
Diskuswerfer т Sp диткохиъегач.
diskutabel adj спорен; подлежащ на
обсъждане.
diskutierensw.V. hb tr.V, разисквам,
обсъждам.
Dis-Moll п Mus ре диез минор.
Disparität / -еп диспропорция, не¬
съответствие, разминаване.
Dispatcher (dis'pe^x] т, - диспечер.
Disp.^tche^dienst т диспечерска
служба.
Dispens т о.Р1 освобождаване от
задължения.
dispensieren sw.V. hb tr.V. освобож¬
давам (от задължения, забрана и др.).
dispers adj фино разпръснат, дис¬
персен.
Display [dis'plei] п, -s 1. EDV дисплей;
2. вид излагане на стена, нагледно-
илюстративна реклама.
disponibel adj Wirtsch наличен, сво¬
боден, намиращ се на разположение
(стоки, пари).
disponieren sw.V. hb itr.V. разпола¬
гам, разпореждам ce (über .etw. (Akk)
с нещо); разпределям (време, пари
идр./
disponiert adj 1. настроен, разполо¬
жен; 2. предразположен;
Zu einer Krankheit - sein Предраз¬
положен съм към дадено заболяване.
Disposition/ -еп 1. разполагане, раз¬
пореждане; 2. разпределение, подреж¬
дане, план; 3. солтееттт; предразпо¬
ложение (zu etw. (Dat) към • нещо).
Disput т, -е 1. (научен) спор, поле¬
мика, диспут; 2. veraltend спор.
deputieren sw.V. hb itr.V. споря, по-
лемизирам.
disqualifizieren sw.V. hb tr.V. 1. дис¬
квалифицирам, отстранявам от учас¬
тие и състезание; 2. обявявам за не¬
годен.
Disquatirizierrruin/ -елЯpдиекиали-
фикация.
Dissens
GAßEßOf’
192
Dissens m o.PL разногласия.
Dissertation f -en дисертация.
Dissident m, -en, -en д^ядент.
Dissimilation f -en Biol, Ling диси-
милация.
Dissonanzf -en Mus дисонанс (auch
übertr).
Distanzf -en 1. дистанция, разстоя¬
ние, ттдалееееоет; 2. дистанцира-
ност;
Aus dieser ~ kann ich nichts erkennen
От това разстояние не мога да раз¬
лича нищо;
Er hat noch nicht die nOtige ~, um
objektiv zu sein Той още няма нужна¬
та днсгаециpанотт, за да бъде обек¬
тивен.
distanzieren жИ hb tr.V. Sp задми¬
навам, изпреварвам; sich - дистан¬
цирам се, държа се настрана {на раз¬
стояние);
Er distanzierte sich von diesem Vor¬
schlag Той се дистанцира от това
предложение.
distanziert adj дистанциран, резер¬
виран.
Distel f, -п магарешки бодил.
Distelfink т Zool кадънка, щиглец.
distinguiert adj geh фин, изискан.
Distrikt т, -е (административен)
район, област, участък.
Disziplin f -en 1. дисциплина, ред;
2. дисциплина, раздел (в наука и др.);
3. Sp дисциплина.
disziplinarisch adj дисциплинарен.
Diszipllnarstrafe / L дисциплинар¬
но наказание; 2. Sp временно ттетеа-
няване (от игра, мач).
Disziplinarverfahren п Jur юриди¬
ческа процедура' във връзка със слу¬
жебно нарушение.
Dicziplinanvrngrhen п дисциплинар¬
но провинение.
diszipliniert adj дисциплиниран.
disziplinlos adj' недисциплиниран.
disziplinwidrig adj нарушаващ дис¬
циплината.
Djva / -sfDiven голяма артистка или
певица; звезда, дива.
Divergenz / -еп 1. разлика, разли¬
чие; 2. разногласие; 3. дивергенция.
divergieren sw.V. hb itr.V. различа¬
вам се (схващания, мнения);
~de Standpunkte Различни стано¬
вища.
divers adj geh различен.
Diversifikation f, -en разширяване
(дейността на предприятие и др.).
Dividend т, -en, -en Math делимо.
Dividende / -п Wirtsch дивидент,
DiridendoMusschiitttrng/FirtnA из¬
плащане на дивиденти.
dividendenberechtigt adj с право на
дивиденти.
Dividendenschein т купон от акция.
dividieren sw.V. hb tr.V. Math деля;
Sechs dividiert durch zwei ist (gleich)
drei Шест, делено на две, е равно
на три.
Div^s п, -е Typ чертица, малко тире,
дефис.
ПШ;1|11п]/ -en Math делене.
Divisifin2/ -en 1. Mil дивизия; 2. Sp
дивизия.
Divisißnj/ -en Wirtsch група продук¬
ти, изделия.
Divjsor т, -en Math делител.
D-Mark / германска марка (“дойче
марк”).
D-Mark
Германската марка, нацио¬
налната парична единица във
ФРГ, не е вече единствената разп¬
лащателна валута в Германия.
От 1999 г. бе въведено еврото,
което трябва да я замени след
2002 г.
d-Mpll п, - Mus ре минор.
Dobermann т -männer Zool добер-
ман (порода куче).
doch) konj но, обаче;
Er wollte kommen, ~ er konnte es
nicht Той искаше да дойде, но не мо¬
жеше.
doch: adv 1, въпреки това; 2. о, да,
напротив (положителен отговор на
отрицателен въпрос);
Er hatte keine Zeit und half mir - Той
нямаше време и въпреки това ми по¬
могна;
“Hast du ihn nicht gesehen?” “4” “He
ro ли видя?” “Напротив!”
doch3 partikel 1. хайде, я, де (при
подкана); 2. де, ех, ах '(и нереални
изречения за желание); 3. (често не
се превежда; за подсилване);
Geh 4 Върви де!;
Ware ich - noch da! Де (ex) да бях
още там;
Ja Да!, Разбира се!
Nein ~! Не, не!
Also -! Значи да!
Docht т, -е фитил (на лампа).
Dock л, -sj-eMaraoK.
Dockarbeiter т докер.
Docke f, -n Text гранче, чиле.
Doge ['Л^за] т, -п, -п Hist дож.
Dogge / -л Zod дог (порода куче).
Dogma п, Dogmen догма.
dogmatisch adj догматичен.
Dogmatismus т o.PL догматизъм.
Dohle f -п Zool гарга, чаика.
Doktor т, -s/Doktoren 1 доктор (науч¬
на степен) Abk Dr.; 2. umg доктор,
лекар.
Doktorand т, -еп, -еп дисертант.
Doktorarbeit f дисертация.
Doktorgrad т научна степен “док¬
тор” (по-рано: “каядидат на нау¬
ките”).
DO^trin / -еп 1. доктрина; 2. meist
pejor догма.
Doktor-schrift/трудно четливо пис¬
мо, писане (като на лекар).
Doktortitel т докторска (научна)
титла.
Doktorvater т научен ръководител
на диспетает.
doktrinär adj дткгеиеереки.
Dokument п, -е L документ (пас¬
порт и др.); 2. документ, свидетелст¬
во (за епоха и др.);
Ein - voriegen Представям доку¬
мент;
Ein historisches - Иегтрнчпсон до¬
кумент, свидетелство от (за) исто¬
рията.
Dokumentarfilm т документален
филм.
dokumentarisch adj документален.
Dokшnenlatiznn/ -еп документация.
Dokumentenmapim./' папка с доку¬
менти.
dokumentieren sw.V. hb tr.V. доку¬
ментирам.
Dolch т, -е кама, кинжал.
Dolchstich т пробождане с кама.
Doli^l^^oß т удар с кама.
Dolde / -п Bot епеенк.
Dzllar т, -s долар;
In -s zahlen Плащам и долари;
5-5 долара (след числител™ Р1 -).
т курс на • долара.
193
DEUTöCH-WCAßÖtfS WÖPTEDftWCH
Darnröschcn
Dolmetsch m, -e österr - Dolmetscher.
dolmetschensw.V. hb tr.V.litr.V. npe-
веждам устно.
Dolmetscher m, - преводач (за устен
превод).
Dolmetscherinstitut л институт за
устни преводачи.
Dolomit т, -е Min доломит.
Dom т, ~е катедрала;
Der Kölner - Катедралата и Къолн.
Don
«• Като синоними на думата
се използват още Münster и Kathrd-
rale. Разликите между тях са в
употребата um: Dom и Münster
се използват за катедралите в
Германия, Kathedrale за големите
епископски църкви в англоезични-
те страни, в Испания и Франция.
Domäne f -п 1. специална област
(в която човек има големи познания);
2. държавно владение;
Die Physik ist seine ~ Физиката e не¬
говата област (и която най-миого ра¬
боти).
Domherr т каноник.
dominant adj доминантен, преобла¬
даващ.
Dominnate/. -п Mus доминанта.
Dominanz / pPL 1. способност за
налагане на собствените желания;
2. Biol домиеаегеосг (налагане на
собствената еаеледсгиееоег).
dominieren sw.V. hb itr.V. домини¬
рам, преобладавам; fr. И вземам
надмощие над някого.
Domino т, -s 1. домино (карнава¬
лен костюм и маскиран с такъв кос¬
тюм); 2. домино (игра),
Dominostein т плочка от домино.
Domizil п, -е geh жилище.
Dnmkapellmeisten т ръководител на
катедрален хор.
Dompfaff т Zool червенушка.
Dompteur [dm^ij’toTj т, -е звероук¬
ротител.
Dompteuse f, -п звероуоетгнгелоа.
Donner т, - L гръм, гръмотевица;
2. грохот, тътнеж (оръдие);
Der - kracht, dröhnt Трясва, тткD-
гръм;
umg Wie vom - geröhrt Като ударен
от гръм.
donnern sw. V. hb itr. V. 1. гърмя, тре¬
щя (за оръдие и др.); 2. ругая, рева
Сторе);
unpers Es donnert Гърми;
Donnernder Applaus Бурни аплодис¬
менти.
Dnnnencchlag т гръмотевица, мъл¬
ния.
Donnerstag т чегисртъо;
Am - В четвъртък.
donnerstags adv ъсеки чегисетъо.
Donnerwetter п o.PL 1. umg карани¬
ца, разправия; 2. umg по дяволите!
(ругатня при гняв); (израз на учуд¬
ване);
umg Zun По дяволите! (гняв);
umg -! Du hast dich aber schick ange-
zog/n! Браво! Колко шик си облече¬
на! (учудване, възхита).
doof adj umg глупав, тъп.
dopen sw.V. hb tr.V. давам допинг.
Doping n o.PL допинг.
Doppel п, -1. препис, копие, дубли¬
кат; 2. Sp тенис по двойки;
Sp Ein gemischtes - Смесени двойки
(и тениса).
Doppeladler т двуглав орел (в гер¬
бове).
Dop^lag^^t т двоен агент.
Dop[plbelastuпg/ двойно натовар¬
ване (от две различни дейности).
Doppelltorsteurnung f двойно обла¬
гане.
Dnpprlbecteuenungcabknmmen п спо¬
разумение за избягване на двойното
данъчно облагане.
Doppelbett п двойно легло.
doppelbödig adj двузначен, с под-
текст.
Doppeldecker т 1. автобус на два
етажа; 2. биплан.
doppeldeutig adj двузначен, с две
значения.
Doppelgänger т двойник.
doppelgeschlechtig adj двуцатои.
Doppelhaus п къща бдизнак.
Doppelkinn п двойна брадичка (при
пълно лице).
Dopprlkorn п ракия минимум 38
градуса.
Doppelkreuz п Mus двоен диез.
Dppprllebrn п двтйегвее живот
(напр. като шпионин и порядъчен
човек).
Dopprllinir f двойна линия.
Doppeln^-d т двойно убийство.
Doppelpi^inkt т двтеттеие.
Doppelrrihrr т двуредно палто,
двуреден костюм.
doppelseitig adj двустранен, от двете
егеаен.
Doppelsinn т o.PL двусмиелие;
двусмислица.
doppelsinnig adj двусмислен, с двояк
смисъл.
Doppelspiel п 1. Sp игра по двойки;
2. двуличие.
Doppelstecker т двоен отетаог (за
включване на два уреда).
dppprlstöckig adj 1. на два етажа,
двуетажен; 2. umg двоен (коняк,
уиски).
Doppelstockwagen т вагон на два
етажа.
doppelt adj двоен;
Eine -е Moral Двоен морал;
~ soviel Двойно повече.
dnppeltkohlrncturr doppelt kohlen¬
sauer adj ehern, -es Natron сода би¬
карбонат.
Doppeltür/двойна врата; двукрила
врата.
Doppelverdiener nur PL двама рабо¬
тещи съпрузи (и печелещи пари).
Doppelwährung / Wirtsch бимета-
лизъм.
Doppelzentner т 100 килограма.
Doppelzimmer л стая с две легла.
doppelzüngig adj pejor двулиеее,
фалшив.
Dorf п, Dörfer село;
Auf dem - Ha село;
umg Das sind mir Böhmische Dörfer!
Нищо не разбирам от това!
Dorfbewohner т селянин.
Dßrflrutr nur PL селяни.
dörflich adj селски.
dorisch adj дорийски.
Dorn т, -en • тдеьн, бодил, шип;
übertr Jmdm. ein - im Auge sein Трън
в очите на някого съм.
Dornbusch т трънак.
dnnnrngrkrönt adj с бодлив венец
Dornenhecke / жив плет (от бодли¬
ви храсти).
dOTnrnrrich adj трънлив (път на жи¬
вота).
dornig adj бодлив, тръепст, трънлив.
Dornröschen п оР1 спящата краса¬
вица (от приказките).
1.3.
DnrnnSschrncchltf
GAbEQOFF
194
Dornröschenschlaf m geh “стогоди¬
шен тъеи (^променяно от години
съсгтяеип).
dörren w.K hb tr.V. суша, изсуша¬
вам (на огън, слънце).
Domfisch т сушена (пушена) риба.
Dönngemüce п сушен зеленчук.
Dörrobst п o.Pl. сушени плодове.
Dorsch т, -е треска (риба).
dort adv там;
~ oben Там горе;
Von ~ Оттам;
Hier und ~ Тук и там, на различни
места.
dorther adv оттам.
dorthin adv еагатьо, натам.
dortig adj тамошен.
Dos/ -п 1. кутия (с капак); 2. кон¬
сервна кутия; 3. umg електрически
контакт.
dncrn ж И hb itr. V. umg дремя, клю-
мам, унасям се.
Dos/nbier п бира и кутия.
Dosennilch f o.Pl. отнеервиеает
мляко и кутии.
Dosenöffner т ттваеаеоа (за кон¬
серви).
dosieren ж V. hb tr. V. дозирам, от¬
мервам определена доза.
Dossi/ Dosen Med доза.
Einr tödlich/ ~ Смсеттетееа доза.
Dossier [d^'cie;J m, -s досие.
Dotatiznn/ -еп дотация.
dotieren sw.V.hb tr.V. датирам;
Etw. ist mit 5000 Euro dotiert Нещо
е дтгиеано c 5000 евро.
Dotter mt - жълтък.
Dotterblume fBot жълтурче.
dottergelb adj жълтъчено жълто.
doubeln ['dutolnj sw.V. hb tr.V дуб¬
лирам (в киното).
Double ['du:blj п, -s дублъор (и ки¬
ното).
doublieren sw.V. hb tr.V. дублирам,
удвоявам.
Dozent т, -en, -en 1. преподавател
(във виопе учебно заведение); 2. до¬
цент.
Dozentin / -пеп преподавателка
(във висше учебно заведение); до¬
цента.
Dozentur / -еп дтцеегура.
dozi/rrn мИ hb tr.V. 1. чета лек¬
ции, преподавам; 2. рфог'говоря (über
etw. (Akk) за нещо) (с менгтртки тон).
Drache т, -п, -п змей, дракон, ламя.
Drachen т, - 1. хвърчило (играч¬
ка); 2. делтаплан; 3. umg свадлива
жена;
Einrn ~ steigen lassen Пускам хвър¬
чило (във въздуха).
Drachenfliegen п делтапланеризъм.
Drachrsaat / семе на раздора.
Drachme/ -п драхма.
Draht т, Drähte тел; жица;
Einrn - spannen Опъвам тел, жица;
übertr umg Auf ~ sein Нащрек съм;
деен, предприемчив съм.
Drahtschere / тенекеджийска но¬
жица.
Drahts/il п телено въже.
Drahtseilbahn /лифт.
Drahtzaun т телена ограда.
Dragrr [di-a'3e:j п, -s Pharm драже.
Dragoin/ т, - Л/У/драгун.
Drahtbürste / делена четка.
drahten sw.V. hb tr.V.Iitr.V. телегра¬
фирам.
Drahtes/l т umg велосипед.
Drahtf/nst/r п прозорец с телена ре¬
шетка.
Drahtfunk т o.Pl. еаднтгеаеслацин
по проводник.
Drahtg^ittrr п телена мрежа.
Drahtglas п армирано стъкло.
drahtig adj пъргав, подвижен (за
мъж).
drahtlos adj безжичен;
~es Telefon Безжичен телефон.
Drahtn/tz п телена мрежа.
Drahtseilakt т 1. цирков номер на
въже; 2. рисковано действие.
Drahtverhau mjm Mil телена мрежа.
Drahtzieher т pejor подстрекател,
таен подбудител, който дърпа кон¬
ците.
Drainagr/Dränagr [dr/'nargo) / -п
дренаж.
drakonisch adj драконовски, жесток;
~е Maßnahmen Драконовски мерки.
drall adj 1. здрав, набит; стегнат;
2. закръглен, напращял; 3. червено-
бузест, червендалест.
Drall т, -е 1. Phys въртене на тяло
около собствената ос; 2. влечение,
еwюенотг.
Drama п, Dramen драма.
Dranatik/J.P/. 1. деаматиеескт из¬
куство; 2. драматизъм.
Dramatiker т, - драматург.
dramatisch adj драматичен, драма-
гиеески.
dramatisieren sw. V. hb tr. V. драма¬
тизирам.
Dramaturg т, -en, -en Theat дра¬
матург.
Dramaturgie, -п драматургия.
dramaturgisch adj драматургичен.
dran pron adv = umgfür daran;
Ich bin jetzt ~ Сега е мой ред;
Am Gerücht ist etw. ~Има нещо вяр¬
но в слуха;
umg Er ist schlecht ~ Положението
му не е добро.
dranlbleiben unr.V. sn itr.V. 1. оставам
(на телефон и др.); 2. постоянствам.
Drang т о.Р11. стремеж, порив, ус¬
трем, влечение; 2. натиск, напор;
- nach Abenteuer Жажда за прик¬
лючения;
Aus einem ~ heraus handeln Дейст¬
вам под напора на (вътрешно) же¬
лание.
dran|geben unr.V. hb tr.V. давам,
жертвам за нещо.
drängeln sw.V. hb itr.V. umg напи¬
рам, блъскам се, бутам се напред (и
навалица, на опашка); sich ~ 1. бутам
се напред, тикам се; 2. иръеоам, не
оставям на мира;
- Sir nicht so! Не се блъскайте така!
drangrn sw.V. hb tr.V. 1. бутам, ти¬
кам; 2. карам, накарвам; давам зор;
3. напирам, не не търпя отла¬
гане (време, работа); настоявам; sich
-1. бутам се, блъскам се, пробивам
си път, промъквам се; 2. трупам се,
тълпя се;
Jmdn. zur Eile -* Карам някого да
побърза;
Die Zeit drängt Времето напира;
Die Zuschauer drängen sich vor der Kas¬
se Зрителите се тълпят пред касата.
Drangsal / -e veraltend неволя, мъ¬
ка, беда.
drangsalieren sw.v. hb tr.V. umg из¬
мъчвам, тормозя (с въпроси, молби).
Drank т o.Pl. mordd помия.
dnapZenrn sw.V. hb tr.V. 1. дранирам
(плат); 2. украсявам (стая).
drappfarbrn adj österr пяесеетжслг.
drastisch adj драстичен.
drauf prom adv - umg für darauf;
Ich pfeife - Пет пари не давам за
това, не ми пука;
195
DEUTTKCHlBULGADIDCtifö WÖ^T^EDB^UCH
Dreier
umg - und dran sein, etw. zu tun Тък-
Mo ce каня да направя яещо;
umg Jmd. hat etw. - Някой e инте¬
лигентен, сръчен и др.
Draufgänger т смелеага, луда глава.
draufgängerisch adj безумно, безраз¬
съдно смел, дсрзсk.
draufjg/brn unr.V. hb tr.V. umg in:
jmdm. eins -1. шляпиам някого; 2. кри¬
тикувам някого.
di^ff]g/hen unr.V, sn itr.V umg L пот-
рошавам, изразходвам (средства);
2. отишам, загивам (хора, (ж4вотни)..
Нп^И^И/п unr.V. hb tr.V. umgдър¬
жа върху нещо (пръст върху рана и
др.); itr. V. целя cr (auf jmdn./etw. (Akk)
и някого, нещо).
dnalz^lknmmem unr. V. sn itr. V umg се¬
щам се, идиа ми наум (auf etw. (Akk)
за нещо).
drauljlrg/n mV hb tr.V. umg дода¬
вам, доплащам.
drauHos adv направо, без колебание
или размисъл.
dnauПoc|anbeiieт sw.V. hb itr.V. нах¬
върлям се на някаква работа, почвам
да работя (без план, система).
draulloslgehrn unr.V. sn itr.V. тръг¬
вам направо към целта (без предва¬
рителен план).
draufloslr/din sw.V. hb itr.V. започ¬
вам да говоря (без да му мисля
много).
draufjmachen sw.V hb tr.V. in: umg
einen - гуляя, пиянствам.
dnau^|cchlagen unr.V. hb tr.V. umg
додавам, доплащам (auf rinrn Preis
към дадена цена); itr. V. удрям безог¬
ледно.
dnauf|z;ülieп sw.V. hb tr.V. umg доп¬
лащам; itr.V. плащам със загуба за
себе си.
draus adv - umg für daraus.
draußen adv 1. вън, навън; 2. на от¬
крито;
- vor d/r Tür stehen Стоя вън пред
вратата;
- auf d/m Mrer В открито море.
Drechselbank / Tech струг (за
дърво).
drechseln sw.V hb tr.VJitr.V. стру-
говам, обработвам на струг (дърво).
Drechsler т, - стругар (на дърво).
Dr/ck т о.Р1. 1. боклук, мръсотия;
2. тиня, кал; 3. дреболия, нищо;
- machen Правя боклук;
umg Jmdn. in den ~ ziehen Окалвам,
оклеветявам някого;
umg Das geht dich einen ~ an! Това
не e твоя работа, не те засяга.
Dneckfimk т umg мърлъо (за дете).
drsckig adj umg 1. мръсен, изцапан;
2. ттвеагигелее, гаден; 3. мръсен
(виц);
Ganz - sein Много съм мръсен, из¬
цапан;
umg Es geht ihm - Той e в окаяно
положение.
Drecknest п umg забутано, затънте¬
но и занемарено селище.
Dreckcanbrit / черна, мръсна ра¬
бота.
DnecCsau f umg pejor свиня, мръс¬
ник, гадняр.
DngcCckerl т мръсник, подлец.
DnecCspatz т - Dreckfink.
Dreckwetter п гадно време.
Dr/h т o.PL umg трик, хватка, цака;
umg Er hat den - heraus Намери му
цаката, разбра как стават нещата.
Dreharbeit /Tech стругарска работа.
Dreharbeiten nur PL снимачна дей¬
ност.
Drehautomat т Tech автоматичен
струг.
Drehbank f струг.
drehbar adj въртящ се (стол, сцена
и др.).
Drehbleistift т автоматичен молив,
^ромоя^.
Drehbuch п сценарий.
Dnehbuchvenfаssrn т сценарист.
Drehbühne fTheat въртяща се сцена.
drehen sw.V. hb tr.V. 1. въртя, за¬
въртам, обръщам; 2. снимам
(филм); 3. струпвам; 4. свивам, на¬
вивам, усуквам (цигара, въже); itr. V.
извъртам, въртя, обръщам; проме¬
ням курса (за кораб); sich - въртя
се, обръщам се;
Den Schalter nach rechts ~ Завъртам
шалтера надясно;
Der Wind dreht Вятърът cr обръща,
сменя посоката си;
Sich im Kreis - Въртя ce в кръг;
Die Unterhaltung dr/ht sich um das
Wettrr Разговорът cr върти около
времето.
Drehrr т, - стругар.
Dreherei f -en. 1. oJH сгеугарстит;
2. стругарски цех.
Drghfrld п въртящо се магеитет
поле.
Drehkondensator т ротативен кон¬
дензатор.
DrehCnaft / ротационна сила.
Drehkran т Tech въртящ се кран.
Drehkrankheit / oo.PL всегтглавттг
(болест при животни).
Drehkreuz п 1. kрссттиидеа върте¬
лежка (на вход и др., позволяваща
движение само и една посока); 2. ва¬
жен транспортен възел.
Drehorgel f Mus латерна.
Drehpunkt т точка на въртене.
Drehscheibe f 1. грънчарско ко¬
лело; 2. подвижна (въртяща се)
платформа (в жп); 3. важен тран¬
спортен възел.
Dr/hstrem т трифазен ток.
Drehstuhl т въртящ се стол.
Drehtür f въртяща се врата.
Drehung f -еп въртене, завъртане;
оборот.
Drehwurm т in: umg den - hab/n вие
ми се свят.
Drehzahl / обороти, брой на завър¬
танията.
dr/i пит три;
- Schüler Трима ученика;
Alle ~ Tag/ Всеки трети ден;
Wir haben keine - Worte miteinander
gewechselt Ние почти не ce позна¬
ваме;
übertr Er kann nicht bis - zählen Той
не знае колко правят две и две, мно¬
го е глупав.
Drei f -еп тройка;
Er hat in Physik eine - Той има трой¬
ка по физика;
Mit der - fahren Пътувам c трамвай
(автобус) номер три (с тройката).
DneialCtrr т Theat, Lit пиеса и три
действия, Ч-гинал-на пиеса.
dreiarmig adj теирамееее (свещ¬
ник).
Dreibettzimmer п стая с три легла.
dreidimensional adj с три измерения;
сгерптсктпиеее (филм).
Dreieck п триъгълник.
dr^eckig adj триъгълен.
Dreiecksverhältnis п любовен триъ¬
гълник.
Dreieinigkeit f = Dreifaltigkeit.
Dr/i/r т, -n umg 1. цифрата три;
dreierlei
2. тгетккаoтииге нетото);
dreierlei adj umdekl три вида; три
неща.
Dreierreihe /редица по три(ма).
dreifach adj троен; трикратен.
DlrrLfachiInnfunn/ Med тройна вак¬
сина (срещу дифтерит, тетанус, кок¬
люш), дифгпгкок.
Dr/ifaltigkeit/o.PL Rel триединетио,
Света Троица.
DreZfanbrndnuck т Typ трицветен
печат.
dreifarbig adj трицветен.
Dreifelderwirtschaft fLamdw сеитбо-
тбеащеене.
Dreifuß т трикрако столче.
Dreiganggetriebe п Tech грнтгепен-
на предавка; грнскортстеа предавка.
Dneigecpanm п тройка (ооееkн впряг).
Dreigroschenheft п долнопробен
роман.
пит триста.
dreijährig adj тригодишен.
Dreikampf т Sp трибой.
Dreikäsehoch m, (-s) дребосъче,
хлапе.
DneZClang т Mus грнзвуене,
DneiCömlgr nur PL Богоявление
(6 януари).
dreiköpfig adj". eine ~e Familie трич¬
ленно семейство.
dreimal adv три пъти.
dreimalig adj трикратен.
Dreimaster m Mar грнмаегтв кораб.
dneZnblickem sw.V. hb itr.V. гледам;
Finster - Гледам мрачно.
dreiт|miccheт, sich sw.V. hb намес¬
вам ce b нещо.
dnsZт|nrden sw. V. hb ilr. V. umg yro-
варям настойчиво (jmdm. in etw,
fDöJ/bei etw. (Dat) няного за нещо),
мъча се да отклоня някого от дадено
намерение.
Dneiphacenkabel п трифазен кабел,
кабел за трифазен ток.
Dreiphasemstrnm т трифазен тон.
Drdpolnöhnr f Tech триод.
Dreirad п велосипед с три колела;
триколка (детски велосипед).
Dreisatz т Math просто тройно пра¬
вило.
dngsc^llfГlg flфгриkоеа.бен (църква).
dreiseitig adj гристеаеее.
dreisprachig adj на три езика (за реч¬
ник и др.).
CADEDOtT
Dreisprung т Sp троен скок.
dreißig пит ~ 30.
Dreißiger т, 4. umg гридееегтоди-
шен мъж; мъж между тридесет и че¬
тиридесет години; 2. umg nur PL три¬
десетте години (на един ипн).
dneZßigci/ пит, (mlfln) тридесет
(-а, -о);
Drr ~ März Трийсети март.
Dreißigstel п, - геидгсегинkа, една
трийсета (част).
drgist adj смел, дързък; нахален.
dreistellig adj геизеаеее, три¬
цифрен.
Dreistern/hotel п хотел с три звезди.
Dreistigkeitf, -еп дързост, нахалство.
dreistimmig adj на три гласа, триг-
ласен.
dreistöckig adj триетажен.
Dreistufenrakete f Tech
на ракета.
dreistündig adj тричасов.
dreistündlich adj на три часа.
DneZtageГieben п o.PL папатациева
треска.
dneZtägig adj тридневен.
dreitausend пит три хиляди.
dreiteilig adj от три части.
Оп^/Н/ drei viertel пит три чет¬
върти;
In einer - Stund/ След три четвър¬
ти час; след 45 минути;
Um ~ vier (Uhr) В четири без чет¬
върт.
DreZviert/länm/l т три еетвсрги
ръкав.
Dreiviertelmehrheit f мнозинство от
две трети.
Dreiviertelstunde f 45 минути, три
четвърти часа.
Dreivierteltakt т Mus три еетисргн
такт.
dreiwertig adj Chem тривалентен.
dreiwöchentlich adj всяка трета сед¬
мица.
dreiwöchig adj триседмнеее, на три
седмици.
Dreizack т тризъбец.
dreizehn пит тринадесет,
dreizehnte пит (mlfln) тринадесети
(а, о).
Dr/izinnrrwohnung f гриегайет
жилище.
Dresch/ f o.PL umg бой; пердах.
draschen (drosch, gedroschen) ипгУ.
196
hb tr.V.litr. V, 1. Landw вършея, тиср-
шавам; 2. бия, пердаша.
Drescher т, - иършач.
Dreschmaschine / вършачка.
Drrß Dress т, Dresse Sp епоетет
облекло; трико (със символите на от¬
бора).
dressieren даК kb tr.V. дресирам.
Dressing п, -s Kochk смес за заст-
ройване на салата.
D^r^sssur/ -еп дресиране, дреси-
ровка.
dribbeln sw.V. hb/sn itr.V. Sp дриб-
лирам (въи футбола).
Dribbling п, -s Sp дрибъл, дрибли-
ране,
Drift / -еп дрейф, морско течение.
Drill т O.PL сурова ежедневна тре¬
нировка.
Drillbohrer т Tech свредел, бургия.
Dnlleggs fLamdw лека посевна брана.
drillen swV hb tr.V. 1. Landw сея с
рпдттенлkа; 2. пробивам със свредел;
3. обуччавм п[^и ос^у^о^^ дисциплина;
Au etw. (Акк) g/drillt sein Добре съм
подготвен за нещо.
Drillich т, -е док (памучна мате-
р^.
Drillichzeug п дочено облекло.
Dnllingi т, -е едии от трима близ¬
наци, тризнак. Dril^ling^;; zn, -егрицев-
на пушка.
Drillmaschine / редосеялка.
drin pron adv - umg für darin;
In der Dos/ sind keine K/ksr mehr
~! В нугията няма повече бисквити;
umg Dieser Pr/is ist gerade noch ~
Тази ' цена е на границата на прием¬
ливото, все още може да се приеме;
umg Das ist bei mir nicht - При мене
това не е възможно, няма да мине.
dringen (drang, gedrungen) unr.V. hb
itr.V. 1. прониквам, нахлувам (durch
etw. (Акк) през нещо); 2. настоявам
(auf etw. (Акк) на, за нещо); 3. стигам,
прониквам (in etw. (Акк) и нещо);
Auf sofortige Erledigung drr Arbeit -
Настоявам за незабавното извърш¬
ване на работата-,“
Etw. dringt m die frfentKcUeh Нещо
получава гласност, нещо става дос¬
тояние на обществото.
dringend adj 1. бърз, спешен, неот¬
ложен; 2. настоятелен;
Eins в Aufgabe Спешна, неотлож-
197
DWTSCH-MLGAßSCiES WÖDTEßbUCH
drücken
на задача;
Es besteht der ~e Verdacht, dass... Съ¬
ществува силно подозрение, че...;
Eine -е Frage Настоятелна молба,
Dringlichkeitfo.Pl. спешност; нало-
жигелнтст, неоглтжнтсг.
Drink т, s напитка, питие (алкохол).
drinnrn adv вътре.
dritt-
v В съчетания като d/r dritte
Stand (третото съсловие) думата
се изписва с малка буква. Когато
съчетанието се използеа като
собствено име, се пише голяма
буква, cpe. die Dritte Welt (Третият
свят), das Dritte R/ich (Третият
райх).
drittälteste- adj трети по старшин¬
ство, по възраст.
drittbrst- adj трети по успех (уче¬
ник); трети по постижение (спор-
тиет;.
dritte пит (mtf]n) трети (-а, -о):
D/r - Mai Трети май;
Wenn zwei sich streiten, freut sich d/r
Dritte Двама се карат, трети печели;
Wir waren zu dritt Бяхме трима.
Drittel njSchweiz m, - трптиеkа; ед¬
на трета;
Zwei - Две трети.
Drittenabschlagen п детска игра
“Двама са малко, трима са меттоя.
drittens adv на трето място; трето.
drittklassig adj греттнлаеен, дол¬
нопробен.
dnttlrtrt adj третият от края.
1г1^г^1^по18 adj третостепенен.
drßb/n adv veralt rops, там горе.
Droge f, -п 1. Pharm дрога, расти¬
телна суровина за лекарства; 2. нар¬
котик, опиат.
drogenabhängig adj зависим от нар¬
котици.
Drogenabhängig/ mff -п, -п нарко¬
ман; наркоманка.
DrögenabhängigR/it / o.PL еаект-
маиия.
Drogenmißbrauch Dr(n^enmiscbrauch
m alPL злоупотреба с дрога.
Drogensucht f o.PL наркомания.
Drogenszenn/ o.PL хора и действия,
свързани с еазпрот-раееннето и упот¬
ребата на наркотици, сферата на нар¬
команията, еаркоецееа.
D^(O^«^srzj/ -п дрогерия (магазин, и
който се проданат лекарства, нензие-
кващи рецепта, ктзмптиееи средства).
Drogist m, -en, -еп собственик или
работещ и дрогерия.
drohen sw.V. hb itr.V, 1. заплашвам
(mit ntw. (Dat) с нещо), заканвам се;
2. п^едто«, ин^aoтпатнстoт-вещo;
Jmdm. mit Strafe - Заплашвам ня¬
кого с наказание, глоба;
~de G/fahr Грозяща опасност;
Sie drohte ohnmächtig zu werden
Имаше опасност тя всеки момент да
припадне.
Drohnr/ -п ■търгей (auch übert).
dröhnensw.V. hb itr.V. 1. еча, ксегя,
трещя, гърмя, буча (мотор и др.);
2. тятн (oоес^дн);
-drs Gelj^-^^^-er Гръмогласен смях;
Mir dröhnt d/r Kopf Главата ми бу¬
чи; боли ме главата.
Drohnendasein п безделничене, па-
разитиране.
Drohuiinj/ -еп заплаха, закана.
Drohwort п заплаха, заплашителни
думи.
drollig adj 1. забавен, смешен; 2. мил,
сладък (дете. ноте).
Dromedar п, -е едногърба камила.
Drops m, -In, -е кисел фруктов бон¬
бон, дропс.
Droschke / -п файтон.
Droschkenkutscher m файтонджия.
Drossel |/ -п Zool дрозд.
Dross/Z -п Tech дросел, дросел¬
на клапа.
Dross/lhart m Цар Дроздобрад
(персонаж от приказка).
drosseln sw.V. hb tr.V. 1. Tech нама¬
лявам притока, спирам (пара, газ);
2. Wirisch ограниччавм, рее^уущи^^^аа
(внос, развитие).
drüben adv оггагсо, отсреща, от
другата (отсрещната) страна;
Hüben und - И тук, и там.
drüber pron adv = umgfür darüber.
Drackj m o.PL 1. натиск; натиска¬
не, притискане, ттнскаее; 2. тежест
(и главата, стомаха); 3. еагиео, даи-
ление, гнег, 4. Tech налягане; напор;
D/r - auf dis Tast/ Натискане на
клавиша;
Ein - von 2 Atmosphären Налягане
от две атмосфери;
Einen - im Magen haben Тежко ми е
на стомаха;
Unter psychisch/m - stnhrn Нами¬
рам се под психичен еагисн;
umg - hinter ntw. (Dat) machen Ус¬
корявам нещо;
Einen - . auf jmdn. ausüb/n, jmdn.
unter - s/tz/n Упражнявам натиск
(давление) върху някого.
Druck, m, -е 1. печат, печатане, отпе¬
чатване; 2. шрифт, печат, 3. гадание;
Ein alt/r - Старо издание:
Das Buch ist noch im - Книгата е
още под печат; още не е отпечатана;
Kursiver ~ Курсивен шрифт.
Druckabfall m Phys спад на (атмо¬
сферното) налягане.
Druckanstieg m Phys повишаване на
(атмосферното) налягане.
Druckbogen m Typ печатна кола.
Druckbuchstabe m печатарска буква.
Drückeberger m umg pejor кръшкач.
drucken sw.V. hb tr.V. Typ печатам,
отпечатвам;
Er lügt win gedruckt Лъже, та се къса.
drücken ж. И hb tr. V. 1. натискам, ^0
нам; 2. ттитвам; нзтгнтовам; 3. прегръ¬
щам, притискам (някого до гърдите
си); 4. подбивам, смъквам (цена);
намалявам (заплата); 5. потискам,
гнетя, тежа (за грижи, дългове и др.);
Hr.V. 1. стискам, убивам (обувки);
2. потискам, влияя (auf
rtw. (Akk) върху, на нещо); sich -
1. притискам се (към стената и др.);
2. измъквам се, изнлинчвам (от рабо¬
та и др.); 3. измъквам се, изчезвам;
Senf aus d/r Tubn ~ Изстисквам гор¬
чица от тубата;
Jmdm. die Hand - Стискам някому
ръката;
Jmdm. ntw. (Akk) in die Hand - Да¬
вам някому нещо, пъхам някому не¬
що и ръцете;
Jmdn. ans Herz - прегръщам някого;
Auf den Knopf ~ Натискам бутона;
Das Gewissen drückt ihn Съвестта
му го мъчи (притиска);
Der Schuh drückt Обувната стисна
^бива);
übertrumgWo drückt dich der Schuh?
Какво ти е?, Какво те мъчи?
Sich . vor d/m Aufräumen - Измък¬
вам се от птенсгването, оправянето
(на стаята);
GADEROFF
Drucker
-ds Hitze Непоносима горещина.
Druckdm, -1 'Typпечатар; l.EDV
принтер (на кTмпIoгьр;.
Drücker т, - 1. дръжка на врата;
2. бутон; автоматична брава; 3. спу¬
сък (на пушна);
umg Am ~ sein, sitzen Държа (лос¬
товете на) управлението и ръцете си;
umg Auf den letzten - В последния
момент.
DruckcsrSz/ -еп печатница.
Druckerlaubnis f разрешение за от¬
печатване.
DrucCrrprrscr f печатарска преса.
Druckerschwärze / o.PL Typ печа¬
тарско мастило.
Druckerzeugnis п печатно произве¬
дение.
Druckfahne / Typ коректурен лист,
корентура.
Druckfehler т печатна грешка.
drucCГnntlg adj готов за печат.
Dnuckfnrihrlt f свобода на печата.
druckfrisch adj току-що тгпееаган.
Druckkabine / херметически затво¬
рена кабина.
Druckknopf т 1. бутон; 2. секретно
копче.
DrucCkochtnpf т тенджера под на¬
лягане.
Drucklegung f, -еп отпечатване (на
книги, списания).
Drucklizenz / лиценз за печатане.
Druckluft f oPL Tech сгъстен въздух.
Druckluftbremse f Tech пневматич¬
на спирачка.
Druckmaschine f печатарска ма¬
шина.
DnucCmnscrr т маномегър.
Druckmittel п ееедттвт заупражня-
ване на натиск.
Druckpapier п печатарска хартия.
druckreif adj готов за отпечатване
(технически и като качество).
Drucksache f пощенска пратка “пе¬
чат” (с книги, брошури и др.).
Druckschrift f 1. шрифт, печатни
букви; 2. брошура.
Druckseite /Typ печатна страница.
Druckstelle / мястото, където дре¬
ха, обувна убива.
Dnuckctnck т Typ клише.
Druckt/chnZU f оЛ печатна техника.
Druckve^band т пристягаща прев¬
ръзка.
Druckwelle / ударна вълна (след
експлозия).
Druckwerk п печатно произведение.
Dnuckwrcrn п печатарско дело.
Drude -п ма^снина.
Drudenfuß т пеетатрам, магьосни¬
чески знак.
drum prom adv = umgfür darum;
Mit allen Drum und Dran С всички
подробности.
drunten adv umg там долу.
drunter pron adv = umgfür darunter;
Es geht alles ~ und drüber Всичко
върви наопаки;
umg Bni dinsnm Drunter und Drüber
При тази бъркотия.
Drusch m, -e вършитба.
Drüse f, -п жлеза.
Drüsenschwellung / подуване на
жлеза (жлези).
Dschungel mflm, -джунгла.
Dschunke f -п китайски платноход
с плоско дъно.
du prom pers 2. Pers Sg ти;
NB:
Deklination von du
Nom
Akk
Dat
Gen
du
dich
dir
deiner
- und ich Ти и аз;
Auf Du und Du mit jmdm. st/hen Ha
“ти” съм с някого.
Dualismus т оР1 дуализъм.
Dübel тп, - дюбел, табла.
dübeln sw. V. hb tr. K слагам дюбе¬
ли; прикрепвам с дюбели към сте¬
ната.
dubios adj geh несигурен, съмните¬
лен (сделка).
Dublee п, -s дубле.
Dubl/ttr f -п втори (двоен) екзем¬
пляр.
dublieren sw.V hb tr.V. 1. позлатя¬
вам, посребрявам; покривам с бла¬
городен метал; 2. удвоявам.
ducCnm, sich sw.V. hb 1. свивам cn,
сгушвам cn, снишавам ce, навеждам
cr (за да избягна удар, да се скрия);
2. прекланям глава, превивам врат,
подчинявам се (някому).
Duckmäuser т, - umg pejor лицемер;
угодник; нагаждач, мижитурка.
duckmäuserisch adj лицемерен.
dudelnsw.V. hb шУ.^Г.У. umgpejor
свиря монтттеет с инструмент.
198
Dudelsack m Mus гайда.
Dudrlsackpf/^rr т гайдар.
Duell п, -e дуел;
Jmdn. zum ~ h/ransГord/rn Предиз¬
виквам някого на дуел;
Ein spann/ndrs ~ zwischen drn beiden
Mannschaften Вълнуващ дуел между
двата отбора.
duelll/ren, sich ж V. hb дуелирам сп.
Du/tt п, -eMus^/m.
Duft т, Düfte мирис, (благоухание,
аромат;
Der betäubende - der Blumen Упой¬
ващият аромат на цветята.
dufte adj umg veraltend чудесен,
превъзходен.
duften sw.V hb itr.V. ухая, мириша
(nach etw. (Dat) на нещо);
Es duft/t nach V/ilcb/n. Ухае на те¬
менужки.
duftend adj ухаещ, уханпн.
duftig adj нежен, ефирен, прозрачен,
тънък, лек (тъкае;.
Duftnote f специфичен аромат (на
сапун, парфюм).
DuГtctoT' т артматизагое (вещество).
Dufiwacc/r п тоалетна вода.
Duftwolke f umg вълна от аромат,
разнасящ се около някого, нещо.
Dukaten т, - Hist дукат (златна мо¬
нета, използвана в Европа от XIII до
XIX в.).
Dukat/n/s/l т златна ноношна;
Ich hab/ doch kein/n ~ Hr съм неиз¬
черпаем източник на пари.
duld/n sw. V. hb tr. V./itr. V. търпя, до¬
пускам; позволявам;
Ich duld/ keinen Widerspruch He
позволявам да ми ce противоречи;
Die Sache duldet С/1п/п Aufschub,
k/inr Verzögerung Въпросът не гър-
пи отлагане, протакане.
Duld/rmisne/г•р)aдcL^ееека физио¬
номия.
duldsam adj 1. търпелив; 2. толеран¬
тен; снизходителен.
Duldsamkeit / oPl. ттлераететег;
търпимост.
Duldunnj/ оН- търпимост.
Dult / -en südd österr панаир.
dunn (dümmer, dümnest) adj 1. глу¬
пав, тъп; 2. глупав, неприятен, лош
(работа, ситуация и др.)),
Eine ~п Bemerkung Глупава забе¬
лежка;
199
DEUTTCtMbULGGDiSCitES WÖPTEDBUCf
durch|b/iß/n2
-ns Z/ug r/d/n Говоря глупости;
Jndn. - kommen Държа ce нахал-
Ho c някого;
Ein -ns Gefühl bei ntw. (Dat) haben
Имам неприятно усещане по тгет-
шение на нещо;
Sich - stellen Правя се на будала;
държа сп като глупак.
dummdreist adj глупаво нахален.
Dummejungenstr/ich т umgxnanaui-
ка, детинска постъпка.
Dunn/nfang т примамка, уловка
за наивници.
Dummheit f, -еп глупост.
Dummkopf т глупак.
dümmlich adj глуповат.
dummstolz adj глупашки надут.
dumpf adj 1. глух, тъп, притъпен
(звук); тъп (болна); 2. смътен (пред¬
чувствие, страх); 3. тягостен, потис¬
кащ; 4. задушен, застоял, спарен,
смрадлив (въздух).
dumpfig adj 1. миришещ на мухъл;
2. душен, застоял, спарен (въздух).
Dumping f'danplq] п o.Pl. Wirtsch
дъмпинг.
Dunpingprels т дъмпингова цена.
Düne / -л дюна.
Dung т о.Р1. естествен тор.
Düngemittel п изкуствен тор.
düng/n ж V. hb tr. V торя, наторявам.
Dünger т, - тор.
Dunggrubs f яма за тор.
Dunghaufen т торшце, бунище.
DünguDnj/ -еп торене.
dunkel adj 1. тъмен, мрачен; 2. смъ¬
тен, неясен; 3. тъмен, подозрителен,
съмнителен; 4. дълбок, дебел (глас);
Eine dunkle Straß/ Тъмна улица;
Es wird - Мрънва сп, стъмнява се,
става тъмно;
Eine dunklr Erlnn/rung Смътен спо¬
мен;
übertr Im Dnnkelm tappnn Пипам на
тъмно.
Dunk/l п o.Pl. 1. гьменеа, мрак;
2. неяснота; неизвестност; 3. тайна.
Dünk/l т o.Pl. geh самомнение, ви¬
сокомерие, надутост, арогантност.
dunkelblau adj тъмнтеие.
dunkelblond adj тъмнорус.
dunC/lbraun adj тъмнокафяв.
dunkelhaarig adj тъмнокос.
dünkelhaft adj pejor самоменгелен,
високомерен.
dunkelhäutlg adj тъмнокож, c тъмен
цвят на кожата, мургав, смугъл.
Dunkelheit f о.Р1 тъмнина, мрак;
Bel Eintritt d/r - Ha смрачаване,
при настъпване на нощта.
Dunkelkammer f тъмна стаичка (за
проявяване на филми).
Dunk/lnann т тъмен субект, човек
с неясно минало.
dunk/ln sw.V. hb ilr.VA. тсмеея;
2. потъмнявам (за цвят);
umpers Es dunk/lt Свечерява се,
сгъмннва сп.
Dunkelziffer f официално необявя-
иана цифра (напр. за броя на сексуал¬
ните престъпления и др.).
dünken sw.V hb tr.V. Schweiz струва
ми се;
Dieses Argument dünkt mich wesent¬
lich Този аргумент ми сп струва важен.
dünn adj 1. тънък; 2. слаб, мършав;
3. рядък (супа, мляко); 4. слаб (ка¬
фе); 5. рядък (коса, гора);
- b/siedelt Рндктеаселен (район).
dünnbeinig adj тънкокрак.
dünnbesiedelt dünn besiedelt adj =
dünnbevölkert.
dünnbevölkert dünn bevölkert adj
рндктнаселее.
Dünnbier п енекоалктхолеа бира.
Dünndarm m Amat тънки черва.
Dünndnuckaucgabef издание на тън¬
ка печатарска хартия.
Dünne f о.Р1. тънкост, тъеkота.
dümm(e)|mach/m sz^h sw.V. hb umgwi-
чезвам незабелязано, изфирясвам.
dünnflüssig adj много рядък (теч¬
ност).
Dünnpfiffe o.PL umgpscvpoücTW
диария.
Dünnschiß D^l^l^^^chisc т o.PL umg
« Dünnpfiff.
Dunst m, Dümste 1. изпарение, napa;
2. o.Pl. мъгла, омара;
Din Berge sind in dlchtnm - gehüllt Пла¬
нините ca обгърнати от гъста мъгла;
Keinen blassen ~ von etw. (Dat) haben
Нямам никаква представа за нещо,
нямам си хабер от нещо.
dunsten sw.V. hb itr.V. 1. изпарява
се, изпусна пара; 2. мирише, втен.
dünst/n в V. hb tr. V. Kochk задуша¬
вам (месо, зеленчук).
Dunstglocke / смог (над населено
място).
dunstig adj 1. мъглив, замъглен; 2.
задимен, запушен, задушен (въздух).
Dunctwolke f облак изпарения.
Dünungj/ -en Маг мъртво вълнение.
Duort, -sMujjyo.
Duplikat п, -е дубликат, препис.
Dur л о.Р1. Mus мажор.
Duralumin п o.Pl. дуралуминий.
durch| präp (Akk) 1. през, по, из
(място); 2. през (време); 3. чрез, от,
с, по, благодарение на (средствт;;
4. по, поради, от, благодарение на
(причина);
- den Park gehen Вървя през парка;
Den ganzen Mo^i^t-^П^р^ез целия мпспц;
Den Job ~ einen B^^annt/n b/kon-
m/n Получавам работата чрез (с по¬
мощта на) познат;
~ seins eigens Schuld По негова соб¬
ствена вина;
~ Zufall По една случайност, слу¬
чайно.
durch adv umg 1. (използва се като
съкратена форма от глаголи с пред¬
ставка durch-); 2. малко след (за вре¬
ме); 3. in: - und - напълно, изцяло;
D/r Zug ist ~ Влакът мина;
Lasst mich ~! Пуснете ме да мина;
Es ist 10 Uhr - Минава 10 часа;
Er ist - und - nass Той е мокър до
кости;
Sein Schrei ging mir - und - Викът
му ме прониза, разтърси.
dunch|anheltnn sw.V. hb tr. V. 1. проуч¬
вам основно (ннига, въпрос); 2. раз¬
работвам (план); 3. работя непрекъс¬
нато (без почивна); sich - пробивам
си път;
Din ganz/ Nacht - Работя без почив¬
ка през цялата нощ;
Sich durch den hohen Schn/n - Про¬
бивам си път . през снега.
dunch|ttm/m &>.V. hb itr.V. дишам
дълбоко.
durchaus/durchaus adv 1. напълно,
съвсем, тсвършеет; 2. непременно;
Es ist - möglich, dass ... Напълно въз¬
можно е да...
durch|backen unr. V. hbtr.V. изпичам
(сладкиш, хляб).
dunchbshem ж V. hb tr. V. разтърсва,
раздрусва (болна).
dunchbsZß/nl umr.V. hb tr.V. прег-
ризвам.
durch|b/ißen2 unr.V. hb tr.V. отхап-
GABEROPF
200
durch|bett/ln
вам, прегризвам; umg sich - проби¬
вам си пъг, преодолявам теудетсгн.
dur/hlbettnln sw.V. hb tr.V. помину-
иам, преживявам с просия.
NB:
durch- продуктивна представка
за образуване на глаголи.
Делимата представка може да
означава:
1. минаване през нещо, срв. durch¬
fahren, durchsteigen...;
2. извършване на действието do-
край, срв. durchl/sen, durchdlsku-
Л/ппп...;
3. преодоляване на материал,
срв. durchsehsn, durchcchmscksn...;
А. разделяне на две, срв. durchsä¬
gen, durchb/lBsn...;
5. изразхооване доосрай, срв. diur
chlaufen, durchrostsn...
Неделимата представка може
да означава:
1. извършване на движение от
един край до друг, срв. durchsch¬
wimmen, durchschreiten...;
2. изпълване на обекта, срв. dur-
chduftsn, durchforschen...;
3. изпълване на време с дейност¬
та, срв. durchweinen, durchwachen...
Тази представка превръща неп¬
реходните глаголи в преходни:
laufen (йгК) - durchlaufen (tr.V.).
dur/hlbilden ш V. hb tr. V. развивам,
оформям, уеъвсршенттвувам (слух,
гпас, тяло).
dur/h|blacsn unr.V. hb tr.V. продух¬
вам (тръба).
durch |Ь1зН/гп sw.V. hb tr.V. прелис¬
твам (книга, каталог).
durchblättern sw.V. hb tr.V. = durch¬
blättern.
Durchblick m o.PL 1. поглед, гледна
(през пролука и др.); 2. впечатление,
поглед върху нещата.
dur/h|blieken sw.V. hb itr.V. 1. гпп-
дам, поглеждам (през микроскоп и
др.); 2, umg разбирам;
Ich blicke in Mathe nicht ganz durch
He разбирам много добре по мате¬
матика;
Etw. (Akk) ~ lass/n Давам нещо да
се разбере, загатвам нещо.
durch|bluten sw. V. hbjsn itr. V. 1. кър-
вя (през превръзка и др.); 1 напоява
се с кръв (превръзка).
Durchblutung f o.PL оросяване с
кръв.
durchlbohren ж. V. hb tr. V./itr. V. про¬
бивам (със свредел и др.).
durchbohren sw.V. hb tr.V. 1. про¬
бивам (дъска, стена); 2. пробождам,
промушвам (с нож, копие и др.);
3. гфонизвам, прострселвам;
Jmdn. mit Blicken ~ Пронизвам ня¬
кого с поглед.
durchlbox/n ж V. hb tr. V. umg про¬
карвам (своя идея и др.); sich ~ 1. на¬
лагам се, отстоявам себе си; 2. про¬
бивам си безогледно път.
dun/h;hn//hen unr. V hb tr. V. 1. счуп¬
вам, разчупвам (на двп); 2. избивам
(прозорец, ттвopе;sл itr.V. 1. проби¬
ва, пониква (зъб); 2. проявява се
(свтйсгвт, същност, страх).
durchbrechen unr.V. hb tr.V. 1. про¬
бивам (кордон, фронт и др.); 2. нару¬
шавам, престъпнам (занон).
durch;brenmsm unr. V. snür.Vl. изгарям,
прегарям; 2. офейквам, избягвам;
Din Sicherung ist dunchgshrannt Бу¬
шонът изгоря;
umg D/r Kassierer ist mit dem Geld
durchg/braunt Касиерът офейка с па¬
рите.
durch|brlngen umr.V. hb tr.V. 1. umg
прекарвам (няного, нещо през нещо);
2. привдигам (болен); отглеждам с
мъка (дптп); 3. прокарвам (предло¬
жение, закон); 4. pejor пропилявам,
прахосвам (пари, имот).
Durchbruch т, Durchbrüche 1. про¬
бив; 2. избпик (чувство); 3. пробив,
бреш;
Der ~ durch die feindlichen Stillungen
Пробивът на вражеските позиции;
Zum - kommen Проявявам се; про¬
бивам си път, налагам се (за идея,
ученип и др.).
Dunchbruchanbeii / ажур.
durch Ichecken sw.V. hb tr.V. преглеж¬
дам, проверявам основно.
durchdenken unr.V. hb tr.V. обмис¬
лям, премислям основно.
durch|dicCutl/r/n sw.V. hb tr.V. об¬
съждам основно.
durch|drangen sich sw.V. hb проби¬
вам си път (през тълпа); промъквам
се, минавам;
Sich durch die M/nsch/nm/nge ~
Пробивам си път сред тълпата.
durch|drshen sw. V. hb tr. V. 1. прекар¬
вам през машинна за мелене; 2. пре¬
върта (колела); 3. пя^ превъртам, от¬
качам.
durchdringen unr.V. hb tr.V. нртпнH-
вам; пронизвам; обземам;
Die radioaktiv/ Strahlung durchdringt
sogar die Wände Радиоактивното лъ¬
чение преминава дори през стените;
Ganz von einem Gedanken durchdrun¬
gen ssin Изцяло съм обхванат, обзпт
от дадена мисъл.
durch|dningen unr.V. sn itr.V. Lnpo-
никиам (durch stw. (Akk) през нещо);
2. прониквам, стигам (zu jndn. до
някого);
Die Nachricht ist bis 2U uns durchgs-
drungin Новината стигна до нас.
durchdringend adj 1. петннзнтелен
(глас, вик); 2. пронизващ (болна, пог¬
лед, студ); 3. проницателен (ум).
duгsh|drncSenmwИ hb tr.V. изстиск¬
вам, пасирам (през сито и др.); 2. umg
прокарвам (нововъведение, проект);
3. изопвам, опъвам (ръце, колене);
4. натискам до краен предел (педал,
газ).
durch/zlsn sw. V. hb tr. V. преминавам
бързо (през нещо),
durcheinander adv 1. в безпорядък,
безразборно, пдин през друг, 2. обър¬
кан, смутен;
Ganz - sein Съвсем съм объркан.
Durcheinander п о.Р1. безредие, без¬
порядък, бъркотия, хаос.
durchslnandsn;bringem durch/lnander
bringen unr.V.■ hb tr.V. 1. обърквам,
разпилявам хаотично; 2. смесвам,
обърквам, не различавам едно с дру¬
го; 3. обърквам, смущавам.
durcheZnaлd/nlanГ/n durcheinander
laufen unr.V. sn itr.V. тичам насам-
натам, във всички посоки.
durch/inanden;nsden duncheinand/n
reden жК hb itr. V. говорим един през
друг.
dun/helmamden;w/rГsm durcheinander
werfen unr.V. hb tr.V. разхвърлям.
dunch|sxerzien/n жК hb tr.V. 1. yn-
ражнявам; 2. премислям, прекарвам
през ума си (възможности).
durchfahren unr.V. snitr.V. 1 мина¬
вам (с превозно средство), пътувам
201
DWTSfHWLLCMllSCHtö W<5DTt’ßBUCH
dunch|hechsln
(durch ntw. (Akk) през нещо); мина¬
вам транзит; 2. пътувам, карам без
почивка;
Durch die Schweiz * Минавам (тран¬
зит) през Швейцария;
Acht Stunden - Шофирам осем ча¬
са без почивка.
durchfahren unr.V. hb tr.V. 1. про¬
пътувам, кръстосвам (страна и Др-);
2. пронизвам (мисъл, болна);
Die Strecke Dresden-Benlim ~ Про¬
пътувам отсечката Дрездеи-Берлин;
Ein Schmerz dunchГnhn mich Прони¬
за ме болка.
Darchfahrtf -en 1. о.Р1. преминава¬
не (за превозни средства); 2. място за
преминаване (на превозни средства);
Auf der - sein Минавам транзит, пъ-
гьтм;
Fr/in *- haben Минавам свободно
(без проверка на граничен пункт).
Durchfall п, Durchfalle meist o.Pl.
Med 1. диария;' 2. неуспех, провал;
пропадане (на изпит).
dureh|Гtllen unr.V. sm itr.V. пропа¬
дам, провалям се (на изпит, при из¬
бори); претърпявам неуспех;
Im Abitur - Пропадам на матура.
durch|fänhem sw.V hb tr.V. боядис¬
ва, пусна си боята.
durchIfaulsn ж V. sn itr.V. пропива
(докрай).
dyrch|f/chtsn unr.V. hb tr.V. довеж¬
дам нещо докрай; извоювам нещо;
Ein n/ues Gesetz ~ wollen Искам да
прокарам hob закон.
durch! жИ hb tr.Vlitr.V umg
празнувам без прекъсване.
dunchГsucht/n ж V. hb tr. V. навлаж¬
нявам.
durch|finden, sich unr.V. hb ориен¬
тирам се, оправям се;
Sich in d/r Großstadt ~ Оправям ce
в големия град;
Durch dsn Berg von Akten ~ Ориен¬
тирам се сред планината от папки.
durchlflieg/n unr.V. sn itr.V. 1. nps-
легявам (без прекъсване); 1 umg про¬
падам (на изпит).
durchfliegen unr.V hb tr.V. 1. npe-
легявам (определено разсгтнене);
2. прочитам, преглеждам набързо.
durchfließin unr.V. hb tr.V. проти¬
чам, минавам през нещо (река,
поток).
dunch|Пl/ß/n unr.V. sn itr.V. тече,
преминава (река);
Dir Bach fließt durch die Wless durch
Потокът минава през поляната.
durchforschenжК hb tr.V. изслед¬
вам, проучвам (тентвео); претърс¬
вам (nach stw. (Dal) за нещо).
Durchflttnchunn/> -еп изследване,
проучване.
durch|Гrtgen, sich ж V. hb стигам с
питане (zu jmdm/etw. (Dat) nach jmdm./
ntw. (Dat) до някого, нещо).
dur/h|fresc/n umr.V. hb tr.V. прояж-
дам (за молци); прогризиам (за плъ¬
хове); разяждам (за ръжда, кисели¬
на); sich ~ umg pejor. наяждам се, на¬
тъпквам се, наплюсквам се до наси¬
та (на чужди разноски).
durchfroren а^/премръзнал, вооеа-
нпн, вцепппен от студ.
Durchfuhr f o.PL Wirtsch транзитен
превоз, транзит.
durchführbar adj осъществим, из¬
пълним.
dur/hlfilh^r^n sw.V. hb tr.V. 1 изпъл¬
нявам, осъществявам; реализирам;
2. провеждам (заседание).
Durchfuhrerlaubnis /разрешение за
транзитен превоз.
Durchfuhrland п граезитеа страна
(за превоз на товари).
Duuccfiiüruug/ o.Pl. изпълнение,
осъществяване, провеждане.
DцnchГuhlverbnt п забрана за тран¬
зитен превоз.
durchfurchin sw.V. hb tr.V. набраз¬
дявам.
dur/h|Гüttenn sw.V hb tr.V. umg xpa-
ня, изхранвам продължително време.
Durchgang m, Durchgänge 1. o.PL
преминаване; 2. място за премина¬
ване, проход; 3. етап, фаза;
~ verboten! Преминаването забра¬
нено!;
Drei Durchgänge ein/s Wettkampfs
Три етапа от състезание.
durchgängig adj 1. общовалиден;
2. винаги, без изключение, изобщо.
Durchgangsbahnhof т гара с трзн-
аитен линии.
Durchgangslager п временен лагер
за бежанци.
Durchgangsverkehr т гранзигеи
съобщения, транзитен транспорт.
Dцrchgадngта'ag/m т иагон с пряка
връзка със съседен иагон.
Durehgangszug т бърз влак,
durcHgehen unr.V. hb tr.V. предавам
(информация), съобщавам (по теле¬
фон, телеграф, радио, телевизия).
durchg/brannt adj 1. изгорял (бу¬
шон); 2. избягал (аагиоееио).
dgreh|gshen unr.V. sm itr.V. 1. мина¬
вам, преминавам (durch etw. (Akk)
през нещо); 2. бивам приет (одоб¬
рен), минавам (закон, предложение);
3. г^з^^г^а^; и^з^е^з^а^; 4. пpееп^yдlм,
проверявам (auf ntw. (Akk) (hin) за не¬
що); 5. трая, продължавам (без пау¬
за); 6. umg вземам връх (за чувства);
губя контрол (над чувства); 7. пъту¬
вам (до дадена цел);
Dis Nirven sind mit ihm dwrchgegan-
gen Изгуби ктнгетл над нервите си;
umg Jmdm. smsn Fehler - lassen Hs
санкционирам грешката на някого;
Die Party geht Bis Mitternacht durch
Партито продължава до полунощ;
D/r Zug geht Bis Berlin durch Вла¬
кът пътува до Берлин.
durchgehend adv непрекъснато; из¬
цяло;
Das Geschäft hat - geönhnt Магази¬
нът работи непрекъснато (без обед¬
на почивна).
durch|gieß/n unr.V, hb tr.V. прецеж¬
дам, фюприрам.
durch|glühen sw.V hb tr.V. нажежа¬
вам, нагорещявам;sn itr.V. изгарям,
прегарям.
durchglühen sw.V hb tr.V. обхваща,
изпълва, възпламенява (чувство);
Von LnldnmcchaГt durchglüht Възпла-
менен от страст.
durch h^rsifem umr.V. hb itr.V. 1. взе¬
мам енергични мерни (срещу); 2. на¬
месвам се, действам енергично;
Die Polizei greift . g/g/n h/trunk/nr
Autofahrer «frens durch Полицията
действа строго спрямо пияни шо-
;
~ds Veränderungen Коренни, дълбо¬
ки промени.
durchlhalten unr.V. hb itr.V. издър¬
жам, устоявам (докрай).
Dш•chhaiteY■enmögsm п издръжливост.
durch lluuen unr.V. hb tr.V. 1. разси-
чам (на две); 2. umg набивам, напер-
дашвам.
dun/h|heshelт sw.V. hb tr.V. 1. раз¬
durch|heizen
GADEIROFF
202
чесвам (лен); 2. umg pejor одумвам;
нпюнаеегвам.
durch|heizemcж.V hb tr.V. отоплявам
много добре; itr. V. отоплявам (през
продължителен период).
durcHhiNrenumr.V. hb itr.V. 1. пома¬
гам някому да мине през нещо;
2. помщ-ам някоом да се справи сам;
Jmdm. durch eine Krise ~ Помагам
някому да се справи с криза.
dunch|kämmem1 жИ hb tr.V. 1. разчес¬
вам (коса); 2. претърсвам (месгнтст).
durchkämm/nz sw.V. hb tr.V. пре¬
търсвам (nach jmdn./etW) (Dat) за ня¬
кого, нещо).
durchIkämpfen sw.V. hb tr.V. довеж¬
дам до победен край, отстоявам;
itr.V. боря се петдължнгепео време;
sich - 1. пробивам си път с усилия;
2. достигам (zu eltw. (-Datt до нещо).
durch|kauen sw.V hb tr.V. umg nps-
дъвквам (урок); tr.V.litr.V. сдъвнвам,
дъвча.
durch|kling/n unr. V. sm itr. V. чува сп,
звучи между други звуци; долавя се.
dunch|Cmetem sw.V. hb tr.V. омесвам
добре; разтривам, масажирам, на-
мачквам.
durch|kommen unr.V. sm itr.V. 1 ми¬
навам, преминавам (durch ntw. (Akk)
през нещо); 2. пробивам си път, ми¬
навам; 3. umg успявам да телефони¬
рам (да попадна на свободна линия);
4. umg минавам (на иацнг); 5. umg оз¬
дравявам, прескачам трапа;
Mit wenig Geld ~ Изкарвам с малко
пари;
Bel uns/rem Ch/f kommst du damit
nicht durch Ha нашия шеф такива не
му минават.
durch!Crluzln sw.V. hb tr.V. зачер¬
тавам, зачерквам с кръст.
durchkreuzen sw.V hb tr.V. 1. кръс¬
тосвам (морета); 2. осуетявам (пла¬
нове и др.).
durch|krl/ch/n unr.V. sn itr.V. про¬
вирам се, промъквам се, пропъл¬
зявам (durch ntw. (Akk) през нещо).
dunch|ladln umr.V. hb tr.V. пълня,
зареждам (пистолет).
Durchlaß Durchiass m, Durchlässe
1. o.PL преминаване; 2. място за пре¬
минаване, проход;
Jmdn. ~ gewähren Пропускам няко¬
го да мине (на граничен пункт и др.).
durch|lassen umr.V. hb tr. V 1. пускам,
разрешавам (да мине); 2. пропускам
(светлина, вода).
durchlässig adj пропускащ (вода,
светлина и др.), пропусклив, про-
мокаем.
Durchlässigk/lt / пропускливост.
Durchlaucht f Hist свеглтст, сия-
тепсгвo (обръщение).
durchilamfsn umr.V. sn itr.V, 1. мина¬
вам тачешком (бързо); 2.- тичам дъл¬
го, без да спра; 3. процеждам се (през
цедка, филтър); hb tr. V. изтърквам,
скъсвам (подметки).
durchlaufin unr. V.hbtr.V. 1. премина¬
вам, прекосявам бързо (гиеешотм);
пробягвам (разстояние); 2. изкарвам,
минавам (училище, университет);
3. преминавам (етап на развитие);
4. минавам по тялото (тръпка);
Es dnrchli/Г mich kalt Побиха (по¬
лазиха) ме студени тръпки.
Durchlauferhitzer т Tech водонаг¬
ревател.
durch|laYlsnlm, sich sw.V. hb umg
маневрирам успешно, провирам сп
между опасностите.
durchlebsn sw.V hb tr.V. преживя¬
вам, прекарвам (нещо).
durch lleiden umr.V. hb tr.V. изст¬
радам.
durchleiden umr.V. hb tr.V. изстра¬
дам, изтърпявам.
durch|lessn unr.V. hb tr.V. прочитам,
dunch|lluchtimsw.V. hb itr.V. прози¬
ра, проблясва (светлина).
durchleuchten sw.V. hb tr.V. 1. прег¬
леждам на рентген, правя радиосно-
пия; 2. изяснявам, осветлявам, про¬
учвам (минало, криминален случай).
D^i^<^t^iln^<^c^it^u^g f -en 1 Med р<ди-
oскonнн; 2. изясняване, проучване.
dunchlöchsnn sw. V.hb tr. V L надуп-
чвам, продухвам; 2. минирам, отс¬
лабвам въздействието (на наредба,
занон);
Vorschriften ~ Отслабвам ролята на
предписания (чрез изключения от
тях).
durchlüftin sw.V hb tr.V. провет¬
рявам.
durch|machem sw.V. hb tr.V, прежи¬
вявам (трудности, лишения); itr.V.
umg върша нещо без пауза (празну¬
вам, работя).
Durchmarsch т, Durchmärsche 1. пре¬
минаване през населено място и др.
(на войска); 2. umg диария.
durch|mat•nceiercl.жЙ snitr.V. пре¬
минавам (в строй). :
durch|nessen umr.V. hb tr.V. Tech из¬
мервам.
durchmsscem umr.V. hb tr.V. geh пре¬
минавам, прекосявам (зала).
Durchmesser m, - Math диаметър,
durch|mngllт, sich sw.V. hb umg
постигам целта си c лъжи, трикове,
dцrlh|naglm sw.V hb tr.V. прегря¬
ва (набел и др.) (за животни).
durchnässen sw. V. hb tr.V. измокрям;
Dir Regen hat uns völlig durchnässt
Дъждът ни измокри до носта;
Ich hin ganz durchnässt Вир-вода
съм; мокър до кости съм.
durch|n^^h^n^s^n миг-.Е hb tr.V. вземам,
минавам (учебен материал).
durch] mumenilnem dunch|nnmmnrieren
sw.V hb tr.V. номерирам последова¬
телно докрай.
durch|pacsisnsт sw.V hb tr.V. Kochk
пасирам.
durch]pauken ж V. hb tr. V. назубрям.
durch|pauclт sw.V. hb tr.V. преко¬
пирам.
dun/h|JxeZtsneeжИ hb tr.V. претуп-
вам, минавам набързо (разглеждане¬
то на предложение, приемането на
закон).
durch^ohrn sw. И hb tr.V. репе¬
тирам (сцена).
durch^r^in sw.K hb tr.V прове¬
рявам основно.
djzrch]prügeln жИ hb tr.V. umg на¬
бивам, напердашвам.
durchqueren жК hb tr.V. прекося¬
вам, пресичам (улица).
duneh|naccslm ж V. sn itr. V. umg про¬
падам на изпит
durlh[reehmsn ж.Е hb tr.V. изчис¬
лявам, пресмятам; проверявам;
Die Kosten noch einmal - Отново
проверявам (пресмятам) разходите.
durch|r/gmim sw.V. hb itr.V. капе
(през покрива).
durch|r/lben unr.V. hb tr.V. протри¬
вам (панталон, ръкави и др.).
Durchreiche f, -п прозорче (между
кухня и трапезария) за подаване на
ястия.
Durchreis/ f, -п минаване (през
203
DFUTTCCBULGADISCCHfr WÖRTERBUCH
durch|setzen
страна, град и др.);
Auf der ~ sein Само минавам отня¬
къде (ще продължа пътуването).
Durchneicesrlauhnis f разрешение за
геанаигеo преминаване.
durchr/Zs/n sw.V. hb tr.V. пропъту¬
вам, обикалям (страна, сиета).
durchlreisen ж. V. sn itr.V. минавам
транзит някъде (durch ntw. (Akk) през
нещо).
Durchr/lcimd/ m(f, -п, -п цстеин,
пътничка (минаващ през страна, град
и др.).
Durchreisevisum п транзитна виза.
durch|reißen umr.V. hb tr.V. скъсвам
(на две); itr.V. скъсвам се (на две).
durch|r/iiem umr.V sn ür.V минавам
на кон;
Durch das Tor ~ Яздейки минавам
през портата;
Durch rim/m Fluß - Яздя през рената,
durchr/ziin umr.V. hb tr.V. обикалям,
обхождам на кон (от единия край до
Другия).
durchrieseln ж.И hb tr.V. обзема
(чувство).
durchln/sslnж.И sn itr.V. сипе се,
рони се (пясък); тече (поточе).
dunchringln. sich unr.V. hb прео¬
долявам се (за да извърша нещо).
dgrchlrilhren sw.V hb tr.V. раз¬
бърквам.
durch (rütteln sw.V. hb tr.V. разд-
русвам.
Durchsage /, -m съобщение (по
уредба).
dur/h|sagen ж.И hb tr.V. предавам
съобщение, съобщавам (по радио,
телефон и др.).
durchlsagsn ж.И. hb tr.V. прерязвам
с трион.
durchschaubar adj прозрачен (план);
плитко скроен.
durch l^hauem ж V. hb itr. V umg гле¬
дам, поглеждам (през нещо).
durchschauen sw.V. hb tr.V. 1. про¬
зирам, разбирам (нечии замисли,
лъжи); 2. схващам, разбирам.
11x^^/1111 unr.V. hb itr.V. проб¬
лясва, прозира (елсеце. твеглиеа).
durchschsin/nd adj прозрачен, про¬
пускащ тиетпнеа.
durchschießen unr. V. hb tr. V. 1. прос¬
трелвам; 2. вмъквам, броширам (бе¬
ли листа в книга за коректура).
dunch]cchlnm/nn sw.V. hb itr.V.
прозирам, проблясвам през нещо
(светлина).
durchlschlafen umr.V. hb tr.V. прос¬
пивам (без прекъсване до опреде¬
лено време).
durchschlafen umr.V. hb tr.V.
проспивам (целия следобед и др.).
Durchschlag т, Durchschläge 1. про¬
бив; петбтйеа; 2. машинописно
копие.
durch Ischlagemumr.V. hbtr.V. 1. про¬
бивам (стена); 2. разсичам (дърво);
3. сито); зйт.К про¬
никвам, избивам (влага); sich -
1. пробивам си път; 2. свързвам два¬
та края, справям се (с трудностите);
Sich zur Grenze - Промъквам се до
границата;
Sich richt und schlecht ~ Справям
се криво-ляво.
durchschlagend adj 1. убедителен
(аргумент, ' доказателство); 2. голям,
поразителен, решигепее. пълен (ус¬
пех, въздействие).
Durchschlagpapier п цилюе. тънка
хартия за машинописни копия.
DurchcchlagckraГi f o.PL 1. пробив¬
на сила (на снаряд); 2. убедителност,
въздействие (на аргумент).
durch|cchlämgeln. sich ж.И hb про¬
мъквам се (durch etw. (Akk) през
нещо).
durchschleichen, sich umr.V. hb
промъквам се тайно (някъде през
нещо).
durch|$chlenuenж.И hb tr.V. 1. пре¬
карвам през шлюз, шлюзовам (ко¬
раб); 2. umg прекарвам, промъквам
някого (тайно през контрола).
Durchschlupf т, -е тесен отвор (през
който може да сп промъкне някой).
dureh|sehlllpfen ж V. sm itr. V. 1. про¬
мъквам се, провирам се (през отвор);
2. измъквам се, избягвам.
dunch|cchmicken ж.И hb tr.V. усе¬
щам ясно вкуса на нещо; itr.V. даден
вкус се усеща ясно.
durch|cchnngg/ln sw.V hb tr.V
пренасям контрабандно.
durchschnnld/n unr. V. hb tr. V. 1. сряз¬
вам на две; 2. цепи, пори (вълен, ко¬
раб); прорязва (долина, река, птгok))
Durchschnitt т, -е 1. напречен раз¬
рез; сечение; 2. Arch разрез; профил;
3. Math отедде аритметично; осредн
стойност;
Im - Средно;
Üter (uni/r) dsm - Над (под) с^д-
етгт ниво.
durchschnittlich adj 1. среден, обик¬
новен; 2. посредствен; adv средно.
Durchschnittsalter п средна възраст.
Durchschпiitchüngln т обикнове¬
ният, средният гражданин.
Durchschnittseinkommen п средни
доходи.
Dunchcchnlticertnag т среден добив.
Dunchcchnlitsg/sch'ЖnПizgcS:it' сред¬
на скорост.
Durchschnliislelciung/cpедеo (пос¬
редствено) постижение.
Dunchcchпiticcchülsn т среден
ученин.
Durchcchniitct/npeгatun f средна
температура.
Durchschnittswert т 1. средна стой¬
ност; 2. Math средно аеигмегиеет.
Durchschn/ih/huchГühnung f счето¬
водство с копия от вписванията.
durchschreitin unr. V. hJ^V. мина¬
вам, прекрачвам пр|^^:тнещо; преко¬
сявам. (
Durchschriftf -еп йопие (на писмо
И др.).
Durchschuß Durchschuss т,
Durchschüsse 1. рана от куршум (ми¬
нал през тялото); 2. o.PL Тур дурх-
шус, разредна.
durch |s:hutteln sw. V hb tr. V разтърс¬
вам, раздрусвам (и автобус и др.).
durchschwimmen umr.V. hb tr.V
преплувам (рена).
durch Ischwimmem unr.V. sn itr.V. ми¬
навам, преминавам c плуване.
durch |schwitzsmsw.V. hb tr.V напоя¬
вам, пропивам c пот (риза).
durchIsehen umr.V. hb tr.V. 1. прег¬
леждам (писма, документи, съчи¬
нение); 2. проверявам (диктовка,
текст); 3. гледам, поглеждам (през
прозорец, далекоглед и др.).
durch|seihen sw.V. hb tr.V. прецеж¬
дам (чай, кафе).
durchsetzBar adj налагащ сп, утвър¬
ждаващ се.
durchsetzen ж V. hb tr.V иапсст•енм.
прошарвам (mit rtw. (Dal) с нещо).
durchls/tzin ж.И hb tr.V. налагам
(мнение, воля), прокарвам (закон и
GAßflPO/T
204
DцnchslizвngsYerm5gem
др.); sich ~ налагам се.
Durchsetzirngsv/rmögcn m o.PL уме¬
ние да се налагам.
durchseuchen w.K hb tr.V. зара¬
зявам.
Durchsicht f o.PL преглед; провер¬
ка; гледна, изглед (прпз пролука).
durchsichtig adj L прозрачен; 2. явен,
ясен, очевиден;
Elm ~ег Plan Прозрачен план.
DцnchcichtigCsit/ o.PL прозрачност,
durch Isjckerm sw.V. sm itr.V. 1. про¬
цежда се, просмуква се (кръв през
превръзка); 2. прониква (и обществе¬
ността), разчува сп.
durch (sil/bem wK. hb rr. И пресявам,
отсявам (пясък брашно); прецеждам
(течност).
durchsl/ЬепжИ hb tr.V. umgправя
на решето Iцее стрелба).
durch Isstzsn wJ. hb tr.V. изтърк¬
вам от седене.
durchsßimt adj окъпан от слънце.
durchlspielen sw.V. hb tr.V. 1. изсвир¬
вам (от началото до края); 2. изиг¬
равам (сцена); sich -5/? пробивам си
път през противниковата отбрана.
dur/^Icpreehim unr.V. hb tr.V. разг¬
леждам, обсъждам обстойно.
durch (starten ж V. sn. itr.V. увели¬
чавам скорост на двигателя; tr.V./
itr. V. отново превключвам двигателя
на самолет (слпд неуспешен опит за
кацане).
durchstechenumr.V. hbtr.V. пробож¬
дам; пробивам.
durch |stecksm swK hb tr.V. пъхвам,
мушвам, провирам (през тесен
отвор);
Einen Brl/f umisr dir Tür ~ Пъхам
писмо под вратата.
durch (st/hen umr.V. hb tr.V. umg
изтърпявам докрай нпщо неприятно.
Durchstich т пробиване, прокопа-
ванп (на тунел, канал).
durchstöbern sw.V. hb tr.V. претър-
шувам.
durch|stoß/n unr.V. sn itr.V. Mü из¬
вършвам пробив;
Der Feind ist bis zur Brücke durch¬
gestoßen Неприятелят проникна чан
до моста.
durchstoßen umr.V, hb tr.V, проби¬
вам; пронизвам, промушвам.
drchctnahl/п sw.V. hb tr.V. облъчвам.
durehlstrei/hcn umr.V. hb tr.V. зачер¬
тавам, задрасквам.
durchstreifen жК. hb tr.V. преброж-
дам, обхождам (област, страна).
durchsirßm/n sw.V. hb tr.V. 1. про¬
тича през нещо (река); 2. обхваща ме
чувство;
Elm Gefühl der Dankbarkeit durch-
sirömir mich Обзе ме чувство на
благодарност.
durchsuchen sw.V. hb tr.V. претърс¬
вам; правя обиск, обискирам;
Dis Taschen mach den Schlüsseln ~
Претърсвам джобовете си за ключо¬
вете;
Nach Drogen ~ Обискирам, претър¬
свам за еаркoгнн.
Durchsuubuun/, -еп претърсване,
обиск.
Durchsuchungsbefehl т заповед за
обиск.
durchrastem, sich sw. V. hb намирам
пътя опипом.
11X^^0111^11 жИ hb tr.V. тре¬
нирам добре, иегееаниеo;
Ein dunchinalпirrier Körper Добре
тренирано тяло.
durchtränk/m ж V. hb tr.V. напоявам
(земята с вода и др.).
durchtränkt adj напоен (von/mit ntw.
(Dat) c нещо).
durch Itrennem sw.V. hb tr.V. деля
на две.
durchtrennen sw.V. hb tr.V. - durch¬
trennen.
durchtrleBen adj pejor хитър, отра-
кан, рафиниран.
durchwachen sw.V. hb tr.V. прекар¬
вам без тсе. бодърствам;
Viel/ Nächte - Бодърствам, не спя
много нощи.
durchwachsen adj 1. премесен (с не¬
що); 2. umg непостоянно (време);
-sr Spick Шарена сланина.
Durchwahl f o.PL директно набира¬
не на телефонен номер.
durch|жähl/nsж.V hb itr.V. набирам
пряко (телефонен номер).
durchwandern sw.V. hb tr.V. обика¬
лям, преброждам.
durch Iwandem sw.V. sn itr.V. мина¬
вам през някъде.
durchwaten жИ. hb tr.V. прегазвам
(река, поток).
durchweg adv нацспеo. изцяло,
съвсем;
Er hat ~ positiv reagiert Той реагира
напълно положително.
durchweichen sw.V. sm itr.V. омеква
от мokеoга.
durchweichen жИ hb tr.V. правя
нещо да омекне (от влага).
durchwinternжК. hb tr.V. съхраня¬
вам през зимата (раегееня).
dunchжZnkeп sw.V. hb tr.V. втъкавам
(нишки в плат).
durchwuchern sw.V. hb itr.V. заглу¬
шава (избуяла растителност).
durchwühlen ж И hb tr.V. претърс¬
вам, претършувам (чекмедже, ба¬
гаж).
dur/h|zählin sw.V. hb tr.V. преб¬
роявам.
durchz/chcm sw.V. hb tr.V. изкарвам
и гуляене (цяла нощ и др).
dur'ihlzelchnem sw.V. hb tr.V. прпно-
пириам.
durch|ziehcm umr.V. hb tr.V. 1. пре¬
карвам, промушвам (конец през иг¬
лено ухо и др.); 2. прокарвам (ре¬
форма); sn itr.V. минавам през някъде
(войски, ято).
durchzl/h/n unr.V. hb tr.V. 1. преко¬
сявам; 2. минавам, нося се през
нещо;
Karawanen durchzog/n die Wüstc
Кервани прекосиха пустинята;
Der Rosenduft durchzieht dis Räum/
Мирисът на рози се носи из стаите.
durchzucken жИ hb tr.V. 1. проб¬
лясвам (мисъл); 2. прорязвам (мъл¬
ния).
Durchzug т o.PL L преминаване
(през страна и др.); 2. течение (въз¬
душно).
Durchzugsarhsit f филе (ръкоделие),
durch|zwangnm sw.V. hb tr.V. прови¬
рам (през тясно място) със сила; sich
- провирам се, промъквам се със
енпа.
dürf/m (durfte, gedurft) umr.V. hb
Modalverb tr.VJitr.V. 1. мога, разре¬
шено ми е; 2, не мога, нп бива, заб¬
ранено е (и отрицателни изречения);
3. може би, възможно е, мисля, че,
струва ми сп, че (предположение);
Darf man hier rauchen? Може ли да
се пуши тук?;
Das hätten Sie nicht tun ~ Не бива¬
ше да правите това;
205
DEWSC/i-bULCAVISCIIZS WÖßTMDUCH
D-Zug-Zuschlag
Das dürfte rin Irrtum s/im Може би
това е грешка; възможно е това да п
грешна;
Das darf doch wohl nicht wahr ssim!
Не може да бъде!
dürftig adj l. беден, оскъден; 2. не-
дoстатсеее, оскъден;
-е Unterkunft Мизерен подслон;
-п Kenntnisse Оскъдни показания,
dürr adj 1. сух, изсъхнал Iеаетеене);
2. сух, ссл,, мъсеша(чеoвк0;3.cтпб,
беден (почва);
umg Etw. (Akk) mit -/n Worten sagen
Казвам нещо направо, c малко думи.
Dürr/ f o.PL суша, засушаване.
Dürnljahn m сушава година.
Dürтcpcrindc f период на засуша¬
ване.
Dürrnschäden murPL щети от сушата.
Durst т о.Р1. жажда;
- haben Жаден съм;
Einem üb/r den - trinken Пийнал съм
малко повечко.
dürsten sw. И hb itr. V. жадувам (nach
ntw. (Dal) за нещо); unpers напнгвам
жажда;
Die Häftlinge ~ nach Freiheit Затвор¬
ниците жадуват за свобода;
Es dürstet mich Жаден съм.
durstig adj 1. жаден; 2. жаден, жа¬
дуващ (mach etw. (Dat) за нещо);
~ s/in Жаден съм.
durstlöschend adj утоляващ жаж¬
дата.
Dцrsisincckc /рреме на лишения.
Duschbad п 1. баня с душ; 2. къпане
под душа; 3. шампоан за къпане.
Djus:hh/; -п душ;
Ein/ - nehmen Вземам душ;
Sich unter die ~ tf/llnn, unter die *
gehen Заставам под душа;
Etw. wirkt wln rinn kalt/ ~ Нещо дей¬
ства като студен душ.
duschen sw.V. hb itr.V. вземам душ,
къпя се на душ; sich - къпя се на душ.
Dusch^um т помещение с душо¬
ве, баня.
Düsc/ -п дюза.
Dus/l т o.Pl. umg 1. късмет; 2. за¬
маяност.
dus/ln sw.V. hb itr.V. umg дремя.
düsen sw.V. sn itr.V. umg изхвър¬
чавам, отлитам нанякъде, бързо за¬
минавам.
Düsenantrieb т o.PL Tech реактивен
двнтагел.
Düsenflugzeug п реантивен самолет.
Düsenjäger т МИ реактивен изтре¬
бител.
Düc/nvlrklhrsГlugilUg п реактивен
цстниееени самолет.
Dussrl т, - mordd umg глупак.
düst/r adj 1. тъмен, мрачен; 2. мра¬
чен, навъсен; 3. унил, потиснат.
Düstenhelt/DüctcrCeli / меланхолия,
мрачно настроение.
diis^<^]^n sw.V. hb umpers poet смрача¬
ва се.
Dutt m, -sj~e кок (прическа).
Dutzend n, -е дузина;
Zwnl ~ Handtücher Две дузини хав¬
лиени кърпи;
-е von Mcnsch/m Много (десетки)
души;
-е С1/1псп Boot/ Десетки малки
лодки.
Dцieeпdglcichi п pejor най-обик¬
новено лице, без особености.
Dutzendware / евтина, обикновена
стона, стока за масова употреба.
dutzendweise adv с дузини; много.
duzen sw.V. hb tr.V. говоря на “ти”
(на някого); sich ~ говорим си на
“ти”;
Er duzt sich mit seinen Chrf Говоря
на “ти” с шефа и.
Duz-Fr/und т приятел, с когото
съм на “ти”.
Dynamik/ o.Pl. динамика.
dynamisch adj динамичен;
Die -en Gesetze Законите на дина¬
миката.
Dynamit п о.Р1 динамит.
Dynamo т, -s kurz für Dynamoma¬
schine / динамо, днеамтмашина.
Dynamometer п Phys диеамoметср.
Dyna^ti/ -п династия.
dynastisch adj династичен.
D-Zug ['dn:...] т kurz für Durchgang¬
szug бърз влак.
D-Zug-Zuschlag ['de:...} т добавка за
бърз вядс.
слвшогг
206
Е, е [е:] п, -/umg -s 1.
е, петата буква от нем¬
ската азбука; 2. Mus
ми.
Early-Bürd I'allBad] т,
-s рекламен стимул
(подарък, отстъпка и цената) за по¬
бърза поръчка на стока.
Eau dn Cologne [o:da ko'bnja] п o.PL
одеколон.
Ebbe f, т 1. отлив; 2. umg липса,
недостиг на пари;
- und Flut Прилив и отлив;
In meinem Geldbeutel Ь/пг^М - Ке¬
сията ми е празна, олекнала.
eben! adj раиен, гладък, плосък;
Din Gegend ist - wie eine Tischplatte
Местността е равна като дъска.
сВсп2 adv току, тъкмо, гтееo;
именно;
Ich Bin - angskommsn Току-що при¬
стигнах.
/Benj partikel 1. именно, така си п
(за потвърждение на наkааваее);
2. точно, именно (за акцентуване);
3. именно, точно така (за изразяване
на съгласие в отговор); 4. не толко¬
ва (често непреводимо; при отрица¬
ние);
Er ist - ein Faulpelz Тана си е, той
си е мързелив;
- di/sss Buch Точно тази кента•;
Dann müssen wir dir Sitzung auf
einen anderen Tag verschieben! -! То¬
гава ще трябва да отложим заседа¬
нието за друг ден. - Точно така!;
Er ist nicht - klug Той не е твърде
умен.
Ebenhlld п портрет, точно копие;
Er ist das genaue - seiner Mutter Точ¬
но копие на майка си п.
sBcnhürtig adj равностоен;
Ein -er Gegner Достоен противник,
eBsnda/rbrnda adv Abk ebd. на съ¬
щото (посоченото) място (забележ¬
ка и книга).
ebendarum adv точно затова,
nhcndensclhe (-di/sclhc, -dasselbe;
-dZeselhnn) pron dem същият (съща¬
та, същото, същите); тъкмо (имен¬
но) той (тя, то, те).
£bendeshalb|eb/md/shalb adv тъкмо
затова, именно затова.
Ebene f -ni. Geogr равнина; 2 Math
равнина, плоскост; 3. ниво, равнище;
4. етаж (в метeпI^е cутедд);
Verhandlungen auf höchste - Пре¬
говори на най-високо равнище;
Math Schiele - Наклонена плоскост
(auch übertr).
ebnmsndig adj приземен, наравно със
земята.
ebenfalls adv също, също така;
“Alins Gute!” “Danke, ” “Всичко
хубаво! - Благодаря, подобно!”
Ebenholz л абанос;
Schwarz wie - Черен като абанос.
Ebenmaß п О.Р1. съразмерност, сн-
мегеиенoст, хармтеичнoет.
/hemnäßlg adj съразмерен, симет-
еиеее. хармоничен (тяло, лице).
ebenso adv също, също така;
Sin wurde - gelobt wie ihre Schwester
Хвалеха я също канто и сестра й.
ebensogut ehenso gut adv също та¬
ка добре, също тъй.
~NB:
Съчетания на прилагателни с
ebenso се пишат разделно: еВет^
schnell също толкова бързо; eBenso
häufig също толкова често и др.
nhsncnnГt сВетто oft adv също така
често.
/hcncnжnnlg /Вет» wenig adv съ¬
що тъй малко.
EBsr т, - шопар; глиган.
EBsreschr f Bot офина, самодивско
дърво.
ebnen ж.И hb tr.V. изравнявам (зе¬
мя); уравнявам, изглаждам; нивели-
рам;
Jmdn. d/m Weg - Утъпквам няко¬
му псгн. улеснявам напредъка му.
EC-Automat т банкомат, ЕС-ав-
томат.
Echo m, -s ехо; отзвук.
Echolot п Tech ехолот.
Echse f, т Zool влечуго (от рода на
гущерите).
rcht1 adj 1. истински; чист (злато);
2. истински, неподправен (^иство);
3. оригинален, автентичен (картина);
4. типичен;
Ein -er Van Gogh Оригинална кар¬
тина от Ван Гог;
Math Ein -er Bruch Правилна дроб;
Ein -cs englisches Frühstück Типич¬
на английска закуска.
cchtj partikel umg 1, еанстнна (за
подсилване на значението); 2. наис¬
тина ли? вярно ли?;
umg Das ist - Klasse! Това е нанетн-
на страхотно»!;
“Ich hab/ clnc Eins in Mathc Be¬
kommen!” “-?” Получих отличен по
математика! - Наистина ли?
nchtgoldem а.: echt golden adjот чис¬
то злато.
Echtheit f o.Pl 1. иегнннoст; 2. чис¬
тота (на злато); 3. авгеетнееoст (на
картина).
EC-Karte f т Jur Eunncchnck-Vari/
еирочекова карта (кредитна карта),
карта за ЕС-автомат
Eckhall т Sp ъглов удар, норнер.
Eckdaten nur PL oрнеетиртвъенн
данни, ориентировъчни показатели.
Ecke J ml,ъгъл;2кът,край,мяс¬
то; 3. Sp ъглов удар, ктееее;
Am der - На ъгъла;
Um die - Birgen Завивам зад ъгъла
(в съседната улица);
umg Am allen -m und Enden Нався¬
къде;
umg Jmdn. um dis - bringen Убивам
някого.
/0^11^ adj без ъгли.
Ecker f, m буков жълъд.
Eckfenster m ъглов прозорец.
Eckhaus n къща на ъгъл.
eckig adj 1. ъгпеет. ъгловат; 2. не-
гаkгнеее, неучтив (поведение); 3. не¬
додялан, тромав.
Ecklohn т Wirtsch средна тарифна
ставка.
Eckplatz т крайно място и редица.
Eckpfeiler т 1. Arch ъглои стълб;
опора; 2. geh основен принцип, опо¬
ра (на теория, общество).
Eckstein т крайъгълен камък.
Eckstoß т Sp ъглов удар, кoреее.
Eckwertc meist PL средни стойности.
Eckzahm т кучешки зъб.
Ecuador, Ekuador п Еквадор.
Ecuadorianer т, - енвадорец.
Ecuadoriaanrin/, mem еквадорка.
ecuadorianisch adj еквадорски,
/del (/Пет, rdl/st) adj 1. благороден,
изискан; 2. внеoнoкаеествее, скъп;
благороден; расов, породист; 3. бла¬
городен, с широко сърце;
Edl/r Wein Скъпо, хубаво вино.
Edelholz п фино дърво (като мате¬
207
DEUFTSCH-ßUULAßtöCflES WÖRTERBUCH
Ehestand
риал).
Edelgas n благороден (инертен) газ
(напр. хелий, еете).
Edelknabe т Hist паж.
Edelmann т, deute Hist благород¬
ник.
Edelmarder m Zoo! Златка.
Edelmetall m благороден метал.
Edelmut m o.Pd. geh благородство,
edelmütig adj geh благороден, вели¬
кодушен;
S/inc Tat war - Неговата постъпка
беше благородна.
Ed/lreirrf oPl. гнилец по гроздето.
Edelr/is п Lamdw калем (за присаж¬
дане).
Edelrost т патина.
Edelstahl т висококачествена (бла-
тoеoдеа, облагородена) стомана.
Edelstein т скъпоценен камък.
Edeltanne / Bot сребриста ела.
Edelweiß п Bot еделвайс.
Edelwild п о.Р1. благороден дивеч
(тсрни, елени),
Eden п рай (в Стария завет);
Der Garicn - Райските градини.
cdjcr/n sw. V, hb tr.V. издавам
(книга).
Edjki п, -е Hist едикт; указ.
Edition f, -en geh 1. издание (на
книга); 2. печатане, издаване.
Editor re:ditore] т, -en EDV редак¬
тор (текстова компютърна прог¬
рама).
E-Dur п Mus ми мажор.
EDV (c:ds:'lau] f o.Pl. kurz für
Elektronische Datenverarbeitung елек¬
тронна обработка на информацията.
Efeu m o.Pl. Bot бръшлян.
Effeff nur in: etw. aus d/m - kennen,
beherrschen майстор съм на нещо,
зная/владея нещо перфектно.
Effekt т, -е ефект; въздействие;
Ein optischer ~ Оптически ефект;
Einen großen ~ haben Имам, оказ¬
вам голямо въздействие.
Effekten murP!, Wirtsch 1. ценни кни¬
жа; 2. движимост, движимо имуще¬
ство.
EГГsCtcпBaпC f Wirtsch фондова
банка.
Effektenbörse f Wirtsch фондова
борса; борса за търговия с ценни
книжа.
Effekthhtchhsei/ o.Pl. pejor търсене
на ефекти.
effektiv adj 1, ефективен, действен;
2. дeйcсгинглпп;
Dcr ~е Gewinn Чиста (нето) пе¬
чалба.
EГГ/Ctivlcictuпg / пълна полезна
(ефективна) мощност.
EfrekHviutzem т o.Pl. действителна
полезност.
effektvoll adj ефектен;
~е Tapciemmuster Ефектен тапетен
десен, шарка.
ernzi/nt adj geh ефикасен.
EG [c:'ge:] / kurz für Europäische
Gemeinschaft Hist Европейска общ¬
ност.
egal adj безразличен;
Das isi mir ganz ~ Все едно ми е.
egalisieren sw. V hb tr. V. изравнявам
(резултат).
egalitär adj целящ равенство (поли-
тиееекo, социално).
Egge f -я брана, грапа.
sggecisw.V. hb tr.V. бранувам (пола,
ниви).
Egoismus m o.Pl. егоизъм.
Egoist m, -en, -en егоист.
egoistisch adj егоистичен;
~s Zwecke verfolgen Преследвам
егоистични цели.
egozentrisch adj егoцеетрнеее.
che komj 1. преди да; 2. донато;
~ du wcit/rcpnlchct. möchte ich ntw.
sagen Преди да продължиш, искам
да нажа нещо;
~ die Schüler nicht ruhig war/m, sagte
der L/hrcr tarn Wort Дбшо ^ени-
ците не се успокоиха, учителят не
произнесе нито дума.
Ehr f -п брак;
Eime ~ schließen, ningeh/n Сключ¬
вам брак, встъпвам в брак;
Eins gute - lührsn Имам щастлив
семеен живот;
Dis - hr/chem Нарушавам съпру¬
жеската вярност, изневерявам;
Ein Kind aus сго-сп - Дете от пър¬
вия брак.
ИзеБе/Щипт/консултация по въп¬
росите на брана.
Ehshsti п брачно, съпружеско
легло.
£he|bncchem unr.V. hb itr.V. прелю-
бодействуиам;
Du sollst nicht - Не прелюбодей-
ствай.
^№1^^ m, - нарушител на съп¬
ружеската вярност, прелюбодеец.
Ehshr/cherln f -пеп нарушителка на
съпружеската вярност; прелюбо-
дейка.
Ehebruch т meist о.Р1. нарушение на
съпружеската вярност, прелюбодея¬
ние, изневяра.
Eh/hund т брачен съюз.
ehedem adv geh някога, и миналото,
преди.
Ehefrau /ст>пpута. жена.
Eh/hind/mls п Jur пречка за сключ¬
ване на бран.
Ehslsuis nur Pl. съпрузи, съпружес¬
ка двойка.
ehelich adj брачен, съпружески;
~п Pflichten Съпружески задълже¬
ния;
-е Kinder Законни деца.
ehrlichem sw.V. hb tr.V. geh женя се;
Seine Jugendfreundin ~ Женя се за
приятелката от младежките гтднен.
chnlos adj geh неженен.
Ehrlosigkeit/ o.Pl. безбрачие.
ehemalig adj някогашен, бивш,
chcnals adv някога, преди, по-рано.
Ehemann т, Ehemänner съпруг,
мъж;
Ein vorbildlicher ~ Образцов съпруг.
Ehemiindizkcll/пълнолетие за же¬
нитба.
Ehepaar п съпружеска двойка,
eher adv 1. по-рано; 2. по-скоро; 3.
по-добре;
Jr ~, desto hessir Колното по-рано,
толкова по-добре;
Dic Sonne isi hruic ~ rot als gelB
Слънцето днес п по-скоро червено,
отколкото жълто;
Ich würde ~ strrhrn als По-добре да
умра, o'гнoпкoгo...;
Das ist schon ~ möglich Това е по-
верoягет.
Ehrring т венчален пръстен, брач¬
на халка.
shcrn adj 1. железен; 2. челичен,
твърд, устойчив.
Ehsscheidung/T (бракоразвод.
Ehs<schilzSJßnn/ брактеъеетаене.
ehest adv колкото е възможно по-
ектеo.
Ehestand т oJPl. бран; брачен жи¬
вот; съпружество;
Eh/vermittlung
In den ~ treten Встъпвам и бран.
Eh/vermittlung/посредническо бю¬
ро за женитби.
Ehev<^^rag т Jur брачен договор,
ghrbar adj geh 1. почтен, виден, ува¬
жаван; 2. бпагonрилиеен (държане).
Ehrbegriff т понятие, схващане за
чест.
Ehre/ -п L чест; 2. почит; почест;
3. дд орр тим;
Militärische Военни почести;
Jnds. ~ verletzen Оскърбявам нечия
чест;
Eins Rede zu ~п dcs Büngenneisirns
Реч в чест на кмета;
Das macht ihn alle ~ Това му прави
чест;
geh Ich habe die -/'Es isi mir sine ” ...
Ha мене се падна ееттга/аа имам
честта, ..м
geh Jmdn. die leizie - erweisen Оказ¬
вам някому последна почит.
/hren vw. И hb tr. V. 1. почитам; ува¬
жавам; 2. чествам;
Ihr Vertrauen ehrt mich Вашето до¬
верие е чест за мене;
SSSr g/chrtr Dancn und Н/пп/п!
Уважаеми дами и господа!;
Ich fühle mich dadurch geehrt Чув¬
ствам се поласкан от това.
Ehrenamt л почетна длъжност,
ehrenamtlich adj L почетен (длъж¬
ност); 2. на доброволни начала (без
заплащане).
Ehrrnhezclgung/M/7 отдаване чест.
Ehrenbürger т почетен гражданин.
Ehrendoktor mAbk Dr. Е. h./Dr. h. с.
почетен доктор, доктор honoris causa.
Ehrengast т почетен гост.
Ehrengeleit п почетен ескорт, кор-
теж.
ehrenhaft adv почтен (човек, наме¬
рение).
chrenhalhcn adv и знак на почит;
Jmdm. einen Tiiel ~ verleihen При¬
съждам някому почетна титла.
Ehrenkompanie / MH почетна рота.
Ehr/nnaln, -e/Ehrenmäler паметник
на загиналите през войните.
Ehrenmann т, Ehrenmänner почтен
човек, човек на честта;
Jmdm für iln/m - halten Считам ня¬
кого за честен човек.
Ehrenmitglied п почетен член.
Ehrenplatz т почетно място.
GAttfßOfT
Ehrenpr/ls т почетна награда, от¬
личие.
Ehrenrechte nur PL meist in: Bür¬
gerliche - граждански и политичес¬
ки права;
Jmdn. die hünglnllchen - aberkennen
Отнемам някому гражданските
права.
Ehrenrettung f in: ntw. zu j^s. -
sagen казвам нпщо и защита на не¬
чия чест.
ehrenrührig adj оскърбителен, кле-
ветннеескн; засягаш нечия чест;
-п Behaupiung/n Клеветнически
твърдения.
Ehrenrunde f Sp почетна обиколна.
Ehrensache f o.PL въпрос на чест;
Etw. ist ~ für mich Нещо е въпрос
на чест за мен.
Ehrentafel Jссазпoмeеагепеа плоча.
Ehrentag т ден на честване (на не¬
чий юбилей и др.).
Ehrenili/l т почетна титла.
Ehr/nior п Sp почетен гол (единст¬
вен гол на губещия отбор).
Ehrenurkunde / почетна грамота,
ehrenvoll adj 1. почетен; 2. славен.
Ehrenwache / почетна стража,
chr/nwert adj уважаван, достоен за
уважение (професия).
Ehrenwort п честна дума;
Sein - auf etw. (Akk) gehen Давам
честна дума за нещо.
Ehrenzeichen п почетно oтпнене
(почетен знак).
shr/rhietlg adj geh почтителен;
Jndn. - grüßen Поздравявам поч¬
тително някого.
Ehrfurcht f o.PL етрахoцoенгание;
благоговение; дълбоко уважение;
Keine - vor jmdn) haben Нямам
страхопочитание към някого.
ehrfürchtig adj, ehrfurchtsvoll adj
благоговеен, почтителен.
Ehrgefühl п о.Р1. чувство за чест;
Das verletzt mein - Това накърнява
чувството ми за чест.
Ehrgeiz т о.Р1 честолюбие, амби¬
ция;
Krankhafter - Болезнено честолю¬
бие.
ehrgeizig adj честолюбив, амбици¬
озен.
ehrlich adj 1. честен, почтен; 2. нто-
рен, откровен; 3. наистина;
208
-п Absichten Пoегееи намерения;
- gesagt Честно назано;
Ч Нанст•иеа!
Ehrlichkeit fcPL. 1. честност, поч-
гееoег; 2. искреност.
ghrlos adj безчестен; позорен, безс¬
рамен.
Ehrlosigkeit / безчестие, позор, без¬
срамие.
Ehrsucht/ оЛ. прекомерно често¬
любие, амбициoзетст.
Ehrunnj/ -еп ееетвуваее.
Ehrwürden преподобие (обръщение
към свещеник и Католическата цър¬
ква).
ehrwürdig adj почтен, уважаван.
ei! imterj 1. ах! я! (при изненада); 2.
миличко! (за утпха на дете);
- gewiss! Ама, разбира се!
El п, -er яйце;
Frisches - Прясио яйце;
Faules - Развалено яйце;
Ein ~ l/gen Снася яйце;
Elm welches - essen Ям рохко яйце;
Jmdn./stw. (Akk) wie ein rohes - be¬
handeln Държа се с някого, с нещо
като с рохко яйце.
Eibe/ -л Bot гие, отровна ела.
Elbisch mt -е Bot ружа.
Eichamt п служба за мерки и тег-
ЛИПkH.
E^z^c^hS/ -ядъб.
Efchsl / -л 1. жълъд (дъбов); 2. P!
спатия.
Eichelhäher т Zool сойка.
sichen adj дъбов.
eichen jw.K hb tr.V. проверявам
(мерни, теглилки);
umg Aul ntw. (Akk) g/richi sein Спе¬
циалист съм по нещо, особено до¬
бър съм в нещо.
Eichgewicht п официална мярна за
тежест.
Eichhörnchen л, - катеричка.
Ekhkäizchrn л = Eichhörnchen.
Eichmaß п Tech еталон.
Eid т. -е нлетва;
Einen ~ leisten Полагам клетва;
Unier - aussag/n Давам показания
под нпегва.
EidBruch т пoтспкваее. нарушение
на нлстиа.
eidbrüchig adj meist in: ~ w/rdsn
престъпвам клетвата №.
Eide/hss / -и гущер.
209
DEUTSCtf-DüLGGGtöCHfS WÖßTt’Dl^UC^ff
Eigentümlichkeit
Eidesformel f клетвени думи, ■ клет¬
вен текст.
Eidespflicht /1. нпегипнo задълже¬
ние; 2. задължение за полагане на
клетва.
eidesstattlich adj: Jur eine -c Erklä¬
rung abgeben полагам клетва, като
подписвам клетвена декларация.
E|dginncccnschaft / (швейцарска)
федерация;
Din schweizerische - Швейцарската
федерация (официалното име на
Швейцария).
eidlich adj Jur клетвен;
-п Aussage Клетвени показания.
Eidotter mjurng п, - жълтък.
Ej/rBccher т чашка за сервиране на
варени яйца.
21^^^/ / meist PL брикети (с яй¬
цевидна форма).
£^^11 т 1. oft pejor яйцевидна гла¬
ва; 2. umg еутатепеа дума за иеге-
лекгхалец.
Eierkuchen т палачинка.
Eierlikör т айеепнkьте. яйчен
ликьор.
П|/пп sw.V hb itr.V. umg клатушкам
се; криволича; въртя се неравно¬
мерно.
Eicrnudeln nur PL юфка с яйца.
Eierschale f черупка на яйце.
Eirnstnck т meist PL Amal яйчник.
Eieruhr f малък пясъчен часовник
(за около 10 мин).
Eifer w O.PL плам, жар, усърдие;
Voller - Изпълнен с усърдие;
In - geraten Разпалвам се, разгоре-
щявам се.
/fern sw. К hb itr. V. 1. горещя сп; го¬
воря разпалено против нещо; 2 стре¬
мя се (nach sHv. (Dal) към нещо).
Eifersucht f O.PL ревност;
Blinde - auf jmdn. Сляпа ревност
към някого;
Aus ~ От, поради ревност,
eifersüchtig adj ревнив;
Ich Bim - auf seins neue Bekannte Рев¬
нувам го от новата му позната.
Eifersuchtsszene f сцпна на ревност,
eiförmig adj яйцевиден, овален,
cffrig adj усърдън, ревностен;
~ arBeitcn работя усърдно.
Eifrigkeit / o.PL усърдие.
Eigelb п, - е - Eidotter.
signm adj 1. собствен; 2. присъщ, ха¬
рактерен, свойствен, типичен; 3. осо¬
бен, своеобразен;
Elm -es Auto haben Имам собстве¬
на кола;
Eiw. auf -е Verantwortung tun Пра¬
вя нещо на своя отговорност;
In -cr Person Лично;
Aul -п Faust На своя глава;
Mit dir ihr -сп Ironie С присъщата
й ирония.
Eigen п O.PL сoбственoег;
Sich (Dat) etw. (Akk) zu - machen
Присвоявам си нещо;
Etw. (Akk) sein - nenn/m Наричам
нещо своя собственост, притежавам
нещо.
Eigenrt/o.PL своеобразие, особе¬
ност;
Jcdcr hat so seine - Всеки си има
своите особености.
eigenartig adj особен, своеобразен;
странен;
Ein -es G/räusch Странен шум;
Ein -er Mensch Особняк.
Eigenbau m o.PL umg in: im - като
свое егртитппствт (собствена конс¬
трукция).
EigcnBedarf т o.PL лични, частни,
собствени нужди.
Eig/nhrötl/r т, - oft pejor чудак,
особняк.
Eigendünkel т geh самомнение; ви¬
сокомерие, надменност.
Eigengeschwindigkeit fPhys собстве¬
на скорост.
ilgrngecetzlich adj автономен, по
сиои собствени закони.
Eigengewicht п собствено тегло,
eigenhändig adj стбутвееoеъеен. са¬
моръчен (подпис).
Eigenheim п собствен дом.
Elgenheii f -еп особеност.
Eigeninitiative / собствена иници¬
атива.
Elgenkaplial п Wirtsch собствен ка¬
питал, дялов капитал,
Elgenl/Bem п O.PL свой собствен жи¬
вот.
EZgenliehr / o.PL - Egoismus.
Eigenlob n самoхвапствo;
~ stinki Който се хвали, не пали,
nlgrmmächtlg adj самоволен, своп^
лен, произволен;
Eime -е Entscheidung Своеволно ре¬
шение;
- handeln Действам самоволно, на
своя глава.
elgenmächtlgnrжelcn adv на своя гла¬
ва, на собствена отговорност, като
еамтупеавствo.
Eigenname т собствено имп.
Eigennutz т егоизъм, корист.
eZgenmützlg adj егтнстнеее, себичен;
користен.
eigens adv нарочно, специално;
Ich habe d/n Kuchen - für dich gc-
Backrn Изпекох сладкиша специал¬
но за теб.
EZgensshsai/ -en сиoйстит. . качест¬
во; ттлиеителеа черта;
Eine guie/schlcchte - Добро/лошо
качество (свойство);
In seiner - als Partrichsf В качест¬
вото си на председател на партията.
Eigenschaftswort п Limg црилатагеп-
но име.
Eigensinn т o.PL I. увoенеавие. кап¬
риз; 2. упоритост, твърдоглавие.
eigensinnig adj 1. своенравен, кап¬
ризен; 2. упорит, твърдоглав.
eig/nstaatllch adj суверенен,
eigenständig adj самостоятелен, не¬
зависим.
Elgenstrahlung / собствено излъч¬
ване. .
Eigensucht / o.PL себичност, себе-
любие.
eigentlich | adj 1. същински, истинс¬
ки; 2. първоначален;
Im -sn Sinne des Wortes В първона-
еапння смисъл па думата;
Der -п Anlass des Tni1renc Същин¬
ският повод за срещата.
gZgendlchz partikel всъщност;
WavwHst du Какво искаше
втсщlетлг^
Eigentor nSp автогол.
Eigentum п oJPL собственост, при¬
тежание;
Bewegliches - Движимо имущество;
Sich an fremdem - vergreifen Пося¬
гам на чужда собственост.
Eigentümer т, - собственик.
Eilgenlümecinm. -лед собственичка,
eigentümlich adj 1. oуoбее, странен,
своеобразен; 2. свойствен, присъщ
(някому);
-cs Verhalten Странно поиедение.
Eigentümlichkeit/ ~:п своеобразие,
уамoбнгеoст.
14.
Eigrntunsdrllkt
GAbEROFF
210
Eigentumsdelikt n Jur престъпление
спрямо стбствееoетга.
Eigentunsr/cHi m Jur право на ^5-
сгвентег.
Eigentumsverhältnisse nur PL Jur
имуществени отношения.
EigenlumnsvoOnnun.g собствено жи¬
лище.
Eigenverantwortlichkeit / o.PL лична
отговорност.
Eigenverbrauch m собствена консу¬
мация.
Eigenwert m o.PL истинска (собст¬
вена) стойност.
Eigenwille m хцтрттит. упоритост,
eigenwillig adj 1. упорит, твърдог¬
лав, своенравен; 2. необичаен, некон-
веецнoнапее.
eignen, sich sw. Vhb подхождам, под¬
ходящ съм;
Sie eignet sich als BaBysittcr Тя п под¬
ходяща, става за детегледачка;
Er eignet sich für dir Landwirtschaft
Той има нужните качества за еепекo-
то стопанство.
EjgnimgJ/o.PL годност, способност,
пригодност.
Eignungstes т тест за годност, при¬
годност.
Efklar п, - österr (течен) белтък (от
яйце).
Efland п, -е poet veralt остров.
Eilbote т бърз куриер.
Eilbrief т писмо по бърза поща.
E|le / o.PL бързина;
~ haben, im ~ sein Бързам;
Inder - В бързината;
In aller - Набързо;
Das Hat С/1пс - Работата не п
спешна.
Eileiter т Amal яйцепроиод.
nilem sw.V. hbjsn itr.V. 1. sm бързам;
2. hb спешно п;
Zum Treffpunkt ~ Бързам за мяс¬
тото на срещата;
Jmdm. zu Hills - Притичвам се ня¬
кому на помощ;
Die Sache eilt Работата е спешна,
gil/mds adv veraltend бързо, набързо,
eilfertig adj geh прибързан.
Eilfertigkeit/ o.PL пенбсраантег.
Eilgui n бърза пратка (по влака),
ölig adj бърз; спешен;
-е Schritte Бързи крачки;
Es ~ haben Бързам.
Eilmarsch т МП форсиран марш,
бърз преход.
Eilschritt т бърза нрачна;
In ~ Бързо, с бързи крачки.
Eilseeddnn/пратка с бърза поща.
Eflzug т АЬк Е бърз илак (спиращ и
на по-малки гари).
EilzuuSeПunng'бсеаа доставка, дос¬
тавяне на бързата пратка (по по¬
щата).
E|mrn т, - кофа; ведро;
In - sein Проваля се, пропада;
счупва се.
Ein/rbagger т Tech меoгoкoшoв
(нофичен) багер.
Eimerkette fT^f^c^h ношова (земечер-
пателна) верига (на багер)
eimerweise adv с кофи.
gini (ein/, ein) unbst Art (не се пре¬
вежда);
- alirs Haus Стара нъща;
Mii -сп alicn Frau C една стара
жена;
- Jungs und zwei MädcS/m Едно
момче и дие момичета;
ein2 (eins, /1п) пит един (една,
едно).
dm (einen, eine, 111«) prom ind^^Jf
един (една, едно), някой; човек;
Elm/r nach dem anderen Един след
друг;
Das muss nin/m gesagt werden Това
трябва да се каже на човека.
dd4 adv (в изрази);
Bni jmdm. ~ und aucgehen ходя пос-
тонеет у някого;
Nicht mein - noch aus wissen Не зная
какво да правя, намирам се и безиз¬
ходно положение.
g|nacncig adj еднooеoв.
Smadnlg adj едножичен (кабел).
Einalden т едноантна пиеса.
einander pron rezipr един друг, вза¬
имно;
Sic kennen - Те се познават един
ДРУГ-
NB:
Deklination vom ein
Nom
Akk
Dat
Gem
Sg m
1
m
ein (Mamm)
eine (Frau)
ein (Kind)
einen (Manm)
eine (Frau)
ein (Kind)
einem (Mamn)
einer (Frau)
einem (Kind)
eines (Mannes)
einer (Frau)
eines (Kindes)
Pl
0 (Leute)
0 (Leute)
0 (Leuten)
0 (Leute)
SZm|arheit/n sw.V. hb tr.V. 1. въвеж¬
дам някого и работата; 2. вмъквам,
(детайл в цяло); 3. заработвам, от¬
работвам; sich -1. навлизам (и проб¬
лем, материя); 2. свиквам;
Sich im dir m/ur Methode ~ Свиквам
c новия метод на работа.
NB:
ein- продуктивна представка за
образуване на глаголи с различни
значения, срв.
1. навлизане, проникване във
вътрешността на нещо, напр. ein-
Brech/n, elmnauschi/ren...;
2. внасяне на нещо във вътреш¬
ността на друго, напр. einbauen,
rimlüll/n...; ■
3. вдълбаване, напр. sinnltz/n, eln-
graYlenen...;
4. създаване на нещо около не¬
що, напр. rinrann/n, elngiiiern...;
5. разрушаване, напр. rimbnechen,
rinstüuz/n...;
6. загъване, загръщане, напр.
eimbind/n, einжicCeln.).;
7. обучаване, обиграване, напр.
einübem, rinfliegem...;
8. обработване с нещо, намазва¬
не и др., напр. ninOl/n, elnschwär-
zem...;
9. постигане на ново качество,
напр. eindcuicchen, eimehnen...
ginarmig adj еднорък, c една ръка,
einläscHern sw.V. hb tr.V. 1. превръ¬
щам и пепелище, изпепелявам
(град); 2. изгарям, кремирам.
Einöszhscuiidg' изгаряне, кремация.
dniainen sw.V. hb tr.V.Iitr.V. вдиш¬
вам;
Tief ~ Вдишвам дълбоко;
Giftige Dämplc - Поемам (вдиш¬
вам) отровни пари.
Elnltteend/ o.PL вдишване,
ginäugig adj едноок, c едно око.
211
DEÜTTCHtßbLGGßl&CHEö WÖRTERBUCH
Einbürgerung
cinbahnig adj едетпoеoеен (улица).
Einbahnstraße f еднопосочна улица.
c|n|halsamierem m V. hb tr. V. балса¬
мирам.
Einband m, Einbände подвързия; ко¬
рица (на книга).
einbändig adj еднoтoмее. в един том
(иадаене).
Einbau т, Eimbauten 1. o.PL Tech
монтиране; вмъкване (на детайли);
2. вграден елемент.
dn]bauen ж И hb tr. V. 1. монтирам;
вграждам; 2. вмъквам, включвам;
Bremsen in das Auto - Монтирам
спирачки на колата.
Einbauküchef кухня с вградени шка¬
фове.
Eimhaum т лодка от издълбан дъ-
нпр, еднтдрсика.
Einhaumöb/l nur PL вградени ме¬
бели.
S|n (begreifen umr.V. hb tr.V. включ¬
вам, обхващам.
CinBngulflem adj включен, взет пред¬
вид;
Im Pr/ls einBegrlfcn Включено и це¬
ната;
D/lnr Arb/ii einBcgriffen Включи¬
телно твоята работа.
gin|hehalten unr. V. hb tr. V. Admin за¬
държам, удържам (сума), не изпла¬
щам;
Weg/n Schulden h/hlslt die Bank
einem Teil seines GsHalts ein Заради
дългове банката удържа част от зап¬
латата му.
einbeinig adj еднокрак, с един крак,
dd|b/kennnn unr.V. hb tr.V. österr
признавам.
nin|b/rufen umr.V. hbtr.V. 1.свиквам
(събрание); 2. повиквам на военна
служба;
Das Parlament - Свиквам парла¬
мента;
Jndn. (zum Wehrdienst) - Вземам
някого войник.
Elnherulung f, -еп 1. Mil повиква¬
телна; 2. свикване (на конференция
ид^рО.
ElnBerufungsbefchl т МИ повиква¬
телна заповед.
g^niB^toi^i^<^rem sw.V. hb tr.V. вграж¬
дам и бетон, цнменгнеам (in ntw.
(Akk) и нещо).
g|m|h/ttnn sw. V. hb tr. V. поставям да
легне, полагам;
Dcn Kabel in die Erdi ~ Полагам ка¬
бел и земята.
JEinh/ttzinn/r п стая с едно легло.
n|n|hczlehen umr.V. hb tr.V. 1. включ¬
вам (и дискусия); 2. вземам предвид;
иWicnilgr Gesichtspunkte Bcl seinen
Über|sgungen (mii) - Bклюевам, взе¬
мам под внимание важни аспекти
при разсъжденията еH)
n|m|bingnm unr.V. sm itr.V. завивам;hb
tr.V. прегъвам, огъвам;
Links ~ Завивам наляво;
In sine Seitenstraße - Завивам и
ег•раничеа улица.
nin|hilden, sich ж. V. hb въобразявам
ct, внушавам си (sich (Dal) etw. (Akk)
нещо);
Sin Bildete sich ein, sie warn krank Тя
си внуши, че е болна;
Eu Bildet sich (Dal) etw. auf sein gutes
Gedächtnis ein Той си въобразява, че
паметта му е кой знае колко добра.
Einbildung / -en 1. въображение,
фантазия; илюзия; 2. надменност, на-
дугoег, арогантност.
E|nhil^«^^ngi^^^rtf о.Р1. въображение,
фантазия.
e|m|Blndcn umr.V. hb tr.V. 1 връзвам,
увивам; превързвам; 2. подвързвам
(книга); 3. ннгетрнеам (im ntw. (Akk)
в нещо).
c|n|blnnden sw.V. hb tr.V. вмъквам;
включвам (текст, звук, картина и ра¬
дио- или телевизионно предаване)
(in eiw. (Dat/Akk) и нещо); sich ~
включвам се в протичащо преда¬
ване.
ginlbleunn cinBläunn ж V. hb tr.V. umg
набивам някому нещо и rnaBtrf1fa44phx
многократно повтаряне, с оой).
Einblick т, -е 1. поглед и нещо; 2.
впееаглеене, разбиране; 3. Admim
проверка, преглеждане (на доку¬
менти);
~ in den Garten Поглед нъм гради¬
ната;
Deu Sieucupuüfcu hatte ~ im dir Bücher
Данъчният инспектор проверяваше
документацията;
Jmdm. rim/n ~ im ntw. (Akk) gewähren
Давам някому исамтжетсг да над¬
никне и нещо.
£|п|ЬгееПеп unr.V. sn itr.V. 1. влизам
с взлом, извършвам кражба чрез
взлом; 2. нахлувам; 3. срутва се (пок-
ени); 4. настъпва;
In eine Villa ~ Влизам с взлом иъв
вила;
Die Dunkelheit BulcHt ein Свечеря-
иа се;
Auf dem Els - Пропадам в леда.
EnhrecHer т, - крадец (който из¬
вършва кражба с взлом).
Einbrcnnr f -п запръжка с брашно,
nimlbr/nmemumr.V. hbtr.V. 1. марки¬
рам с нажежено желязо (животно);
2. слагам запръжка от брашно (в сос
или супа).
einlbring/m unr.V. hb tr.V. 1. приби¬
рам (реколта); 2. внасям (предложе¬
ние, законопроект); 3. донасям, оси¬
гурявам (полза, печалба); 4. навакс¬
вам;
Das Heu ~ Прибирам сеното;
Das hrachic ihm hohe Gewinne nim
Това му донесе голяма печалба.
Cnbnimglicn adj доходен;
-cu Post/m Доходна служба, пост.
njn|broeken w.D hb tr.V. 1. надро-
бявам (хляб); 2. umg забърквам, над-
робявам, създавам трудности;
Das Hast du dir selbst rlng/Bnockt
Сам си си виновен за това; сам си
надроби тази каша.
Einbruch т. Einbrüche 1. нахслгва-
не; нахлуване, нашествие; 2. кражба
с взлом; 3. сругваее. пропадане (зе¬
мя); 4. начало, започване;
Einen - verüben, bcg/h/n Извърш¬
вам нражба с взлом;
Nach - der Dunkelheit След пада¬
нето на мрака, на нощта.
cinBrucHsslchcr adj подсигурен сре¬
щу кражба с взлом.
E^nBrucH^i^]^^<^^^rung f застрахов¬
ка срещу кражба с взлом.
EinbuchSung/ -em 1. вдлъбнатина,
извивка; 2. Geogr залив, вдаденехт^
бряг).
eim|Budde;n sw.V. hb tr.V. umg зара¬
вям (и пясъка, и земята).
gimibürg/rn sw.V. hb tr.V. 1. давам
тражданегвo, поданство; 2. въвеж¬
дам (обичаи, думи); sich - добивам
теажданегвенoег; установявам се;
Die USA Bürgerten dir Immigranten
rin САЩ дадоха гражданство на
имигрантите.
Einbürgecuudg, -en 1. даване на по¬
Einbuße
CMEQOtf
212
данство; 2. въвеждане, възприемане
(на традиция, дума).
Einbuße f, -п загуба; щета;
Schwere ~m Hlnn/Hm/n müssen При¬
нуден съм да понеса тежки загуби.
nlnI^i^.ßen ж V. hb tr. V. загубвам, из¬
губвам (живот, ессттяние, име);
Sie büßt/ immer mehr an Kraft ein
Тя ставаше все по-слаба, губеше
сили.
Sin| checken sw.V hb itr.V. предавам
багаж и се регистрирам за полет (на
аерогара).
cjn|crem/m [)..krcm.,)] ж V. hb tr. V на¬
мазвам с крем;
Sich (Dat) die Hände ~ Намазвам си
ръцете с нрем.
S|n|dämnen sw. V hb tr.V. 1. преграж¬
дам, заприщвам (река, вода); 2. ог¬
раничавам, обуздавам (пожар, епи¬
демия);
Dir Kriminalität ~ Ограничавам
преегспеoегга.
cin|dampfrm ж И hb tr.V. Chem из¬
парявам.
cfd|d/cken ж.И. hb tr.V. покривам,
затрупвам; sich ~ запасявам сп;
Jmdm. mit Arbeit, mit Vorwürfen ~
Затрупвам някого c работа, c уп¬
реци;
Sich mit Wein - Запасявам сп c вино,
ein[deienem sw.V. hb tr.V. преграж¬
дам, ограждам c дига.
eindeutig adj недвусмислен; ясен;
Ein -cs Nein Недвусмислено “не”,
категорично “не";
Ein -eu Terminus Еднозначен тер-
мне.
e|п|deutccheп sw.V. hb tr.V. понемч-
вам;
Ein Wort - Понемчвам дума.
cm|dicken sw.V. hb tr.V. 1. сгъстя¬
вам (етс); 2. sn itr.V. стсетява се.
C|n| docken sw.V. hb tr.V. вкарвам в
док (кораб).
Sid|dOsensw.V. sn itr.V. umgзадрям¬
вам.
CinldrsHen ж.И hb tr.V. завъртам,
завивам, навивам.
einldnlUcm ж V. hb tr. V. umg pejor ка¬
рам някого да научи нещо с повта¬
ряне.
Cjnldringen umr.V. sm itr.V. 1. проник¬
вам (in ctw. (Akk) в нещо); нахлувам,
нахълтам; 2, настойчиво моля (auf
jmdn. някого), досаждам с молби;
Mli Gewalt in rin Haus - Нахлувам
със сила в сграда;
In rin GsH/lmnls - Прониквам в тай¬
на, разкривам тайна;
Er drang auf sls rlm, ihn zu H/iuatsn
Той непрекъснато я молеше да се
омъжи за еетт.
glndulngllcH adj настойчив, натрап¬
чив.
Eindringling т, -п 1. неканен гост;
натрапник; 2. нашественик; човек,
влязъл с взлом.
Eindruck т, Eindrücke 1. впечатле¬
ние; 2. еуисгвт, усещане; 3. отпеча-
•п>н, следа;
Einen guten - machen Правя добро
впечатление;
Ich Habs den ~ dass... Имам чувст¬
вото, че...
eim|dnilrkem ж.И hb tr.V. 1. смачк¬
вам; сплесквам; 2. изкъртам; счуп¬
вам; 3. оставям отпечатък;
Die Fensirrcchelbe ~ Счупвам стък¬
лото на прозореца (с еагиек;.
slndrückllcH adj впечатляващ,
eindrucksvoll adj внушителен, впе¬
чатляващ.
йп|/Впсп sw.V. hb tr.V. 1, изравня¬
вам, заравнявам; 2. изглаждам (раз¬
личия).
Einehe f моногамия.
glnsilg adj Biol едноличен;
~e Zwillinge Едеoпнчен близнаци,
elncinHalB пит 1 1/2, един и поло¬
вина;
- Stunden Час и половина.
einen ш V. hb tr. V. geh обединявам;
Das Volk - Обединявам народа,
/mlengcn ж V. hb tr. V. 1. стеснявам,
притеснявам; 2. ограничавам (свобо¬
ди, права);
Id dir klcln/n WoHnung fühle ich
mich eingeengt Чувствам се притес¬
нен и малкото жилище;
dmls. RccHic ~ Jmdm. in »11/1
R/cht/m - Ограничавам правата на
някого.
П|п/Г| (eine, eines, eins) prom imdtf
някой човек;
Da kann einen sagen, was ru will Чо¬
век може да каже, накиото си иска;
Das kann einem leid iun Ha човек
може да му стане мъчно за това;
Inner eins nach d/m amdcu/n Вина¬
ги пдно подир друго.
einerj (eine, eines, eins) пит един (ед¬
на, едно);
Einer für all/, alle für einem Един за
всички, всички за един.
Einen т, -1. Math единица; 2. Sp ед¬
номестна лодка, с^ф.
sin/rl/i adj 1. безразличен; 2. една¬
къв; еднообразен;
Es ist mir - Всп едно ми п, безраз¬
лично ми е.
Einerlei п о.Р>. еднообразие, моно¬
тонност.
einerseits adv от една страна;
- will ich im der Großstadt woHncm,
ist mir das Lehcm dort zu
teu/u От една страна, искам да жи¬
вея и големия град, от друга страна,
животът там е прекадено скъп за
мен.
сПГосП, adj 1. цеoег; обикновен;
2. скромен;
Eime ~е AulgaBc Обикновена, ~ прос¬
та задача;
Ein -cu Mensch Обикновен, скромен
човек;
Math -сп Bruch Правилна дроб;
~е BuchlüHrung Просто счетовод¬
ство.
einlacH] partikel чисто и просто,
просто (за подсилване);
So etwas iui man ~ nlchi Такива не¬
ща просто не се вършат.
Eimlachh/li f O.PL простота;
Die ~ dcu Konstruktion Простотата
на kтестеуkцннга;
Dsu ~ HalB/r За пo-лееет, за по-
удобно.
cin|Uad/ln sw.V. hb tr.V. 1. вдявам
(конец), вкарвам през тесен отвор;
2. кроя Iнегрнга).
einjlahued umr.V. sm itr.V. влизам (за
превозно ередетвo;; hb ir.V. i. извоз¬
вам, прибирам (реколта); 2. разра¬
ботвам (автомобил); 3. прибирам
Iнтлесенк на самолет, антена на ко¬
ла); sich ~ свиквам да карам кола;
Dsu Zug ßHui im dem BaHnSol ein Вла¬
кът влиза и гарата;
H/u - Прибирам сено.
EldfaSut /. -em 1. о.Р>. влизане (за
превозно средство и гара, пристани¬
ще и др.); 2. иход (за превозно сред¬
ство);
Vorsicht bcl ~ des Zug/s! Внимание!
213
D£UTSCWßULCAß!Sff££ VÖßTF.RtWCti
SidjfUSnen
Влакът пристига!;
-Vcnhot/m! Вход за цеевoзен ереде-
тва забранен!;
~ ireihaltsm! Не паркирай! Гараж!
ElnrahrierlauBdis / разрешение за
влизане (в гарата) на влак.
Einfall т, Einfälle 1. хрумване, идея,
мисъл; 2. нахлуване, нашествие;
Elm glänzenden - Блестящо ' хрум¬
ване;
Aul den - kommen Хрумва ми нещо.
CjRilfailrm unr.V sm itr.V 1. хрумва
ми, идва ми на ум; 2. ееугвам сп, сри¬
вам се, събарям сп; 3. МИ нахлувам,
нахълтвам (im etw. (Akk) и нещо);
Etw. fällt mir clm Нещо ми идиа на¬
ум, сещам се за нещо, хрумва ми
нещо;
umg Was fallt dir ein? Как смееш?;
Das fällt mir im Traum nicht sim! И
насън няма да ми мине през ума да
направя такова нещо!
einfallslos adj без фантазия, без
идеи.
clnfallsrelcH adj изобретателен, на¬
ходчив.
Einfallsreich tun т (М богатство на
идеи.
Elnlallswlmkel т Phys ъгъл на па¬
дане.
Einfalt f o.PL простодушие; наив¬
ност.
einfältig adj L наивен, прoсттдуеее
(като дете); 2. простичък, глупави¬
чък.
Einfaltspinsel т umg pejor глупак, на-
ниенн.
Einfamilienhaus п еднофамилна
нъща.
infamgcn umr.V. hb fr. V, улавям, хва¬
щам; sich (Dat) etw. - umg 1. хващам
(болест), пипвам (зараза); 2. ям пер¬
дах;
Sich (Dal) einen Schnupfen ~ Пип¬
вам хрема.
/1п|Гй1^Г^<^п sw.V. hb tr.V. пребоядис¬
вам.
einfarbig adj едноцветен.
/|и| Гascem sw.V. hb tr.V ограждам;
обшивам; поставям и рамка; монти¬
рам (скъпоценен камък);
Mli Spitze - Гарнирам с дантела;
Einem Edelstem im Gold ~ Монтирам
скъпоценен камък на злато.
Einlassung-/, -en 1. о.Р>. монтиране,
ограждане, обшиване; 2. бордюр;
рамка; обшивка, гарнитура.
gid|r/it/n sw.V. hb tr.V 1. намазвам
(c крем, мазнина); 2. смазвам (ма¬
шина).
s|m|1eucniem sw.V hb tr.V. навлаж¬
нявам, овлажнявам;
Die Wäsche - Навлажнявам пра¬
нето.
clmlfindcm, slcH unr.V. hb явявам сп,
идвам;
Zum Empfang haiisn slcH alle Dip¬
lomaten eimgelunden За приема бяха
дошли всички ~ дипломати.
sin|1lechirn unr.V. hb tr.V. 1. впли¬
там; 2, вмъквам (думи и текст).
Cin|fllegcm umr.V hb tr.V. 1 изпит¬
вам, изпробвам (самолет); 2. доста¬
вям по въздушен път; транспорти¬
рам, прехвърлям по въздушен път,
sn itr.V. 1. навлизам и чуждо въздуш¬
но пространство; 2. пристигам със
самолет, кацам.
С^ГИ/Пеп unr.V. sm imV втича се,
илива сп; нахлува;
Kalilufi fließt mach Bulgarien ein B
България нахлува студен въздух;
Eime Bemerkung - lass/m Вмъквам
мимоходом забележка.
slnillOßrn sw.V. hbm.V. 1. наливам,
вливам; 2. вдъхвай, внушавам (до-
иерие, ееcпeкк-;./
Einflug т, Einflüge МИ навлизане (и
нечие въздушно пространство).
Einflugschneise /просена нъм лети¬
ще (с възможност за нисък полет
преди nеиаем^яване на самолет).
Einfluß Einfluss т, Einflüsse 1. влия¬
ние; 2 o.PL вгнеане, вливане;
Ein/m gutem - aul jmdn. Haben Влияя
някому добре;
Udtcu dsn ~ d/s Alkohols steS/d
Намирам се под влияние на алко¬
хола.
E_|nflußherelcS Einflussbereich т
сфера на влияние.
Sidflußrrlcn einflussreich adj влия¬
телен.
£|n|flüssernsw.V hb tr.V пошепвам;
подшушвам, подсказвам.
Einflüsterung f -em подшиване,
внушение.
sinlfoodern sw.V hb tr. V Admin изис¬
квам (дължими суми).
eiDröruniggd/ еднообразен, моното-
епе, скучен.
Einförmigkeit / o.Pl. еднообразие,
монотонност.
/|т| fressen, slcH umr.V. hb прониквам
и разяждам;
Die Säurc frisst slcH in das Meiall clm
Киселината разяжда метала.
s|n|rul/den sw.V hb tr.V. geh ограж¬
дам.
cinfrieren unr.V sn itr. V замръзвам;
hb tr.V. замразявам (месо, зелен¬
чуци);
Eine eingefrorene Wasserleitung Зам¬
ръзнала чешма; замръзнал водо¬
провод;
D/u TcIcH iricrt sln Езерцето зам¬
ръзва;
übertr Die Lohme ~ Замразявам зап¬
латите.
C|d|filgem sw.V, hb tr.V. намесвам,
вкарвам, ~ втиквам (ntw. im etw. (Akk)
нещо и нещо); вмъквам (etw. im ctw.
(Akk) нещо и нещо); slcH ~ приспо¬
собявам се; сииниам;
Er fügt slcH gut im unsere Mannschaft
ein Той добре се вписва в нашия от¬
бор, добре се приспособява към от¬
бора ни.
Einfügung / -em L вмъкване; при¬
бавка; 2. приспособяване, кагаж-
дане.
gmirühlem, slcH ж. V hb вживявам сп;
Sich Im jnds. Situation ~ Вживявам
се в нечия уигуацнн.
einfühlsam adj съетеадатепен. съ-
чувствуващ.
Einfühlungsvermögen п о.Р>. чувст¬
вителност към други, способност за
вживявана и чужда тнтуацин.
Einfuhr / -en Wirtsch 1. о.Р>. внос;
2.
Elmlunuartlk/l т иеттпе артикул.
E|d1fUSlrlBcshsuäduug/ ограничение
за иету.
EiIl1uhrlhsCimmnug/ разпоредба по
ветеа.
Sin|1ünren sw.V. hb tr.V 1. вкарвам;
2. Wirtsch внасям; 3. въвеждам и ра¬
ботата; 4. представям;
Wcinn aus FramknelcS - Внасям ви¬
на от Франция;
Jmen. In dir Arbeit - Въвеждам ня¬
кого и работата;
Jmdn. in die Klasse ~ Представям
някого в класа.
Einfuhrgenehmigung
ElnluHrgencSnigumg f разрешение
за внос.
Einfuhrsperre f забрана за вете)
Einführund/, -em 1. вкарване; 2. въ¬
веждане в проблем; 3. въведение,
увод;
Eins ~ ins Internet Въвеждане и Ин¬
тернет.
Einfiihnungspnclc т цена на нов иид
производство, на нои продукт.
Einfuhrzoll т ветсет мито.
Slm|1Ullcn ж V. hb tr. И пъпня. нали¬
вам (in ntw. (Akk) и нещо).
Eingabe f -п 1. официална мол¬
ба; заявление (an jmdn. до някого);
2. EDV въвеждане на данни.
Eingang т, Eingänge 1. вход; 2. дос¬
тъп; 3. Admin получаване, постъпва¬
не (на поща, стони); 4. пoугспипа. по¬
лучена поща, стона;
Am ~ des Zoos На входа на зоо¬
парка;
-* finden Намирам достъп,
eingängig adj достъпен, лесно раз¬
бираем; лесно запаметяващ се.
eingangs adv в началото, отначало.
EiingangsSв/Stttgund/ потвърждение
за получена пратка.
£|n|g/hen unr.V. hb tr.V. EDV вкар¬
вам данни и компютъра.
slngibildit adj pejor 1. самомните-
лен; 2. високомерен, надменен, аро¬
гантен.
eingeboren adj 1. местен, туземен;
2. вроден.
Eingeborene щ// -п, -п туземец; ту-
земна.
Eingebung f -en geh вдъхновение,
просветление; импулс.
gingcd/nk adv geh спомнящ си (ntw.
(Gen) за нещо), вземащ предвид;
- den Tatsache, dacs.)) Предвид на
факта, че...
gimgelallem adj слаб, отслабнал (бу¬
зи, лице).
slmgerisi^iSi adj 1. заклет, закора¬
вял; закостенял; 2. непоправим;
-cn Junggeselle Заклет ерген,
Snlgehem umr.V. sn itr.V. 1. влизам;
2. пристигам; 3. свивам се; 4. умира,
загива (растение); тгмнеа (тради¬
ция); 5. съгласявам се (auf ntw. (Akk)
с нещо); 6. прецизирам, разяснявам
(anl ntw. (Akk) нещо); hb ieV прие¬
мам, поемам (задължение, риск);
GAÖEROFF
Die Hose ist hcln Waschen eimgegan-
gem Панталонът сп сви при прането;
Nicht näh/u auf das Thema ~ wollen
Не искам да влизам в подробности
по темата;
Eine Wett/ ~ Сключвам облог.
/ingehend adj подробен, обстоен;
точен.
Eingemachte п, -п O.PL консервира¬
ни храни (компоти и др.).
rlmgemomm/m adj 1. in: ~ sein имам
предпочитание (симпатии) (von
jmdn./etw. (Dal) към някого, нещо);
2. pejor, in: vom slcH ~ sein надменен,
еамoментелен съм, имам високо
мнение за себе си.
eing/schnslt adj 1. заснежен; 2. зат¬
рупан, прекъснат, ттксуеаг от сне¬
гове (път, селище).
eingeccnoscig adj едноетажен.
eingeschränkt adj финансово при-
тетеее, ограничен.
nZdg/scSriehed adj пеецтесеа.е
(писмо).
Eingeständnis п, -se geh признание
(на слабост, иина).
eingestandenermaßen adv както се
признава, както е признато.
ein|gestehem unr.V hb ^.V. призна¬
вам.
eingestellt adj настроен, c дадена
нагласа;
Ein fortschrittlich -su Mamm Човек c
прогресивна нагласа.
Eingeweide nur PL Anat вътреш¬
ности.
EingsweidebrucH m Med херния.
Eingeweihte m/f, -л, -m лице, посве¬
тено и нещо.
gfmjge'^i^l^nem sw.V. hb tr.V. привик¬
вам; sich - привиквам, свиквам;
Sich im d/n neuem Siadt ~ Привик¬
вам c новия град.
Eingewöhnung / o.Pl. привикване,
увнкваеп.
eingezogem adj уединен, усамотен
(начин на живот).
idlgi/ß/n umr. V. hb tr.V наливам;
Darf ich ~ Може ли да налея?;
En goss sich ein Glas Wein ein Той си
наля чаша вино.
in|gipcem swy. hb lr.V, гипснеам
(нран, ръка), слагам и гипс.
Einglas п, Eingläser монокъл,
eingleisig adj единичен (жп линия)
214
(auch überir),
- denken Мисля еднопосочно (без
алтернатива).
inlgHiddcn жК hb tr.V иклюеиам.
присъединявам;
Eimen Verbrecher wieder In die Ge¬
sellschaft - Интегрирам цеестсценк
отново и обществото.
Eingllie1dsшld|/ -еп включване, при¬
съединяване.
gmlgrabem umr.V hbtr.V. закопавам,
заравям (и земята); sich ~ 1. Mil око¬
павам сп; 2. заравя се (животно);
Das ErleBnls gruh sich im m/lm Ge¬
dächtnis ein Преживяването се вряза
в паметта ми.
s|m|gnavierem sw. V. hb tr. V. гравирам
(im ntw. (Akk) на, върху нещо).
elmlgreilem umr.V hb itr.V. 1. намес¬
вам се (im niw. (Akk) и нещо); вземам
мерки; 2. зацепвам (за зъбни коле¬
ла); задвижвам (механизъм);
Die Polizei guir ein Полицията се на¬
меси;
Er grill in unser/ Diskussion rin Той
се намеси и дискусията ни.
clmlgrcnzen жИ hb tr.V. 1. ограж¬
дам; 2. ограничавам (anl niw. (Akk)
върху нещо).
Elngnir т, -е 1. намеса, вмешател¬
ство; 2. посегателство; 3. операция,
хирургическа намеса;
Ein un/uSört/r - Нечувано вмеша¬
телство;
Sich einem cHlrurglscH/m ~ udi/u-
zieHen Подлагам се на операция.
dn|Hakem sw. V hb tr. V. закачам; itr. V
намесвам се; slcH - хващам се под
ръка с някого;
Sie gingen elmgcHakt Те вървяха под
ръка.
Einhalt т nur in: einen Sache - gebie¬
ten (tum) слагам край на нещо, спи¬
рам нещо.
ein|Halten unr.V. hb tr.V. 1. спазвам,
съблюдавам (договор, срок); 2. удър¬
жам (обещание); 3. следвам (път,
курс); itr.V. спирам, преставам;
Einem Termin ~ Спазвам уговорен
срон;
Eime Diät - Спазвам дипта;
Die Richtung - Следвам пoеoката,
c|m|nämmern sw. V. hb tr. V. umg 1. на¬
бивам; 2. набивам в главата, втъл¬
пявам;
215
DEUTSCH-BULCAßföCHES WtÖDTßßßUCH
en|kehren
D/m Kind dir R/gelm - Набивам
правилата и главата на детето.
s|d|nändigen sw.V. hbtr.V. връчвам,
поверявам (някому нещо).
iniSäng/n sw.V. hb tr.V. окачвам;
затварям (телефон); sich -хващам се
под ръка (Bni jndn. с някого);
Den Telelonhörer - Окачам слушал¬
ката (п1ее^]еатнвам телефонен разго¬
вор).
Cinihauchen sw.V. hb mV geh вдъх¬
вам (живот, чувство и др.).
cinlhau/n umr.V. hb mV. 1. проби¬
вам; издълбавам в камък; 2. разби¬
вам, счупвам (прозорец); 3. забивам
(гвоздей); itr. V. umg нахвърлям се (auf
jmdn./siw. (Akk) върху нноoгo. нещо);
бия, удрям.
glnlheltem sw.V, hb tr.V. 1. тропос-
вам, пришивам (цип, ръкав); 2. бро-
ширам, подшивам (страници), прик¬
репвам в папка.
с|п|Пс11ет ж И sn itr. V. зараства, заз¬
дравява.
cinHeimlscH adj местен, роден; ту¬
земец.
EjnSelmiscHe -п, -п местен жи¬
тел; местна жителка.
/in[heimscm жИ hb mV. umg при¬
бирам; обирам (печалби, аплодис¬
менти).
/in [^i^i^raien ж И hb itr. V. влизам ня¬
къде чрез бран, сродявам се чрез
брак;
In rin Unternehmen ~ Ставам съд¬
ружник и предприятие чрез бран.
Einheit / -en 1 единство, сплоте¬
ност; 2. единица; 3. МИ част; поде¬
ление.
einhsltllcn adj 1. единен; 2. еднакъв.
Einheitlichkeit/ о.Р1. еднаквост.
E|dneiicliste f единна листа (при из¬
бори).
Ejnheitsmaß п единна мярна.
Einheitspartei fHist in: Sozialistische
- Deutschlands, Abk SED Германска
единна етциапиегнчееkа партия
(ГеСП) и бившата ГДР
Einheitspreis т единна цена.
Einheitstarif т Wirtsch единна мит¬
ническа тарифа.
cin|neizem sw. V. hb itr.V. 1 запалвам
(печка); отоплявам; 2. umg ругая ня¬
кого;
Im dir Küchc - Отоплявам кухнята;
umg Jmdm. ordentlich - Тегля няко¬
му солиден калай.
sjnh/llig adj единодушен,
einHenkelig adj с една дръжка;
Ein -su Topl Тенджера с една
дръжка.
cimS/n|gehen unr.V. sm itr.V. geh 1. вър¬
вя, придвижвам сп; 2. върии еднов¬
ременно с нещо;
Die Krankheit gshi mit Ficher und
Ausschlag elnHcr Болестта протича c
температура и обрив.
dn|Sol/d sw.V. hb tr.V. 1. настигам;
наваксвам, догонвам (пропуснато¬
то); 2. вземам (разрешение); 3. спус¬
кам (знаме); 4. свивам, събирам (но-
рабно цлагет); 5. посрещам търже¬
ствено; 6. umg купувам, пазарувам;
Auskünfte üb/n jmdn. - Събирам
сведения за няного;
Jnds Rat - Вземам съвет от ня¬
кого.
Einhorn п, Einhörner митичен кон с
един рог, едеoетг, лнкoреа.
□nSnfcr т, - еднокопитно жи-
втгеo.
s|n|nU1)en ж.И hb mV. увивам, за¬
вивам, загръщам (mit etw. (Dat) с не¬
що; In ntw. (Akk) в нпщо); sicH - уви¬
вам се, завивам сп, загръщам се.
einig adj единен; единодушен;
Mit jndn. - wcud/n Споразумявам
се с някого; ~ • 'х
Sie sind sich darüber ~> dais .„ Те са
единодушни по въпроса, че ..о
einige prom indef1. nur Pl. няколко;
някои; 2. о.Р>. малко, известен (ко¬
личество);
Einig/ vom uns Някои от нас;
Einige andere Неколцина други;
Das wind einiges kosten Това ще стру¬
ва известна сума;
Nach -r zelt След известно време,
ilmlgnmal adv няколко пъти, ееоoп-
кократно.
einigem ж V. hb tr. V. 1. обединявам;
2. помирявам; sicH - споразумявам
се (üben ntw. (Akk) тгнoунт. за нещо);
Sich üh/u den Pr/ls - Споразумява¬
ме се за цената.
einigermaßen adv донякъде, и извес¬
тна степен, горе-долу.
giniglgeHsm slmlg gshSn umr.V. sm itrV.
на едно и също мнение съм, едино¬
душен съм с някого.
Einigkeit f о.Р>. единство; единоду¬
шие.
Einigung f -em meist Sg. I. обединя¬
ване; 2. споразумение, тъглауне)
ein|imp1sn sw.V. hb tr.V. LMed вак¬
синирам; 2. umg внушавам, втълпя¬
вам;
Jmdm. Haß - Насаждам омраза у
някого.
sidjjagrn sw.V. hb tr.V. im: jmdm.
Angst/einen Schnecken - изплашвам,
подплашвам някого.
einjährig adj едногодишен.
sjnl^^^^uliersn ж. И hb tr. V. включ¬
вам (и цената, в сметната);
Eu Hatic in ciiпin Zeitplan keine
Panssn clnCa)Cnlicrt Той не беше
включил почивни и разписанието №.
em|kapseln ж V. hb tr. V. 1. Tech нап-
сулова.м; 2. поставям, затварям (и
капсула); sich - l.Med неоаncулиpaм
се; 2. übertr уединявам се; затва¬
рям сп.
Sjd|kassi/nen sw.V. hb mV. 1. ин¬
касирам, прибирам, иземам (пари,
дългове); 2. umg вземам, отнемам.
Einkauf т, Einkäufe 1. покупка;
2. пазаруване;
Einkäufe mach/n Правя цтнуцон, па¬
зарувам.
cinjkaulen sw.V. hb tr.V. купувам;
itr.V. правя покупки, пазарувам;
- gehen Отивам да пазарувам (на
пазар).
EinkäuUrcm. - закупчик.
Einkaufsbummel т разходка из ма¬
газините.
Ejnkaulskonb т ношница за пазару¬
ване.
Einkaufsnetz п пазарска мрежа.
Einkaufspreis т покупна цена.
Einkaufstasche f пазарска чанта.
Einkaufswagen т количка за паза¬
руване (и магазин).
Einkaufszentrum п търговски цен¬
тър.
Engcir_n o.Pl. geh вглъбеност, раз¬
мисъл;
Das Eul/bmis hatte ihn zur - gebracht
Преживяването го доведе до разми¬
съл. .
ginlkeHrnm sw.V. sm itr.V. 1. отбивам
се, отсядам; 2. настъпва (тишина,
рей);
In einem Lokal ~ Пътьом се отби-
ИП^еН/п
GAbEQOLT
216
иам и ресторант, и заведение;
Zn Hause kcSrt wieder RuSs eim У
дома отново се връща спокойст¬
вието.
dd|kt11cn ж И hb tr. V. umg заклин-
вам, заклиниам (meist Zutamdspsiv).
^п|С^с^11/ппsw.V. hb tr.V. прибирам в
избата (зимнина, въглища и др.).
EldkClisrmg/aP/. подготвяне на за¬
паси за зимата (на картофи, ябълки
и др.).
Пп|кпг№пж.И hb tr.V. нздслбавам.
изрязвам (In etw. (Akk) и нещо) (зна¬
ци и дърво и де,),
Eidk/uBung /, -еп вдпсбеагнеа.
рязка.
cZn|kerC/rm sw.V hb tr.V. Hist хвър¬
лям и затвора.
ddikicc^1d ж V. hb tr. V. Mil обграж¬
дам, обкръжавам.
EjnklndscHaUt fJur договор, според
който извънбрачните и децата от
първи и последващи бракове са рав¬
ноправни.
dinklagcn sw-V hb tr.V. завеждам
иск;
Schulden - Завеждам иск за дъл¬
гове.
dm|klammern ж. V. hb tr. V. слагам и
скоби (дума, цифра).
Einklang mo.PL уъавуенп. хармония,
уъгпаунп;
In - mit etw, (Dat) sein В съзвучие c
нещо съм;
Etw. (Akk) im - Bringen Съгласувам
нещо.
₽lm| kleh/m sw.V. hb tr.V. залепвам
(вътре и нещо).
ein|k1eidrd sw.V. hb tr.V. 1. обли¬
чам (auch überfr):, 2. обличам в уни¬
форма;
übertr Eime Mahnung im eine Bitte -
Изразявам предупреждение във
формата на молба.
gim|klemmem sw.V. hb tr.V. притас-
кам, заклещивм; прш^гипвам;
Ich habe mir dsm Daum/m einge¬
klemmt Притиснах си палеца.
/ап^ПтС/п sw.V. hb mV. затварям
(c брава); fa-.V. прибира сп, •затваря
сп (аитомата^о).
cjm|kdlckem жИ hb tr.V. прегъвам;
пречупвам; (лист хартия, нлпчка киб¬
рит); sm it-.V. пречупва сп, прегъва се.
gi^odiem ж.И hb tr.V. кoееерии-
рам, варя (мармалад, конфитюр); sn
itr. V. сгъстява се (при варене).
Einkommen п, - доход; приход;
Das monatliche - Месечният доход.
Ejnkomm/nsBczieher т Jur получа¬
тел на доходи.
Eidkommenseinbußs/агуба на до¬
ход.
Einkomnemcgnenzi/раница на до¬
ходите.
einkomminc1oc adj без приходи, без
доходи.
Eimkomm/msnacnweis т удостовере¬
ние за доходите.
Eimkonnensschere / ножица на до¬
ходите, разлика и нивото на дохо¬
дите.
EinkommenssclhiclSt / обществена
група според доходите;
Dis ohrren/unteren ~пп Групите от
наепппнипгo с ииутки/енски доходи.
emknmminsccnжach adj с ниски до¬
ходи.
eiпkolnmensciark adj с високи до¬
ходи.
Einkommensst/ueu / данък доход.
EjikommennssenusncUCäniUd/данъч¬
на декларация за доходите.
Eimkommenssteuer-FreiBetnag т не¬
облагаема част от доходите.
Einkommeпszuжachc т нарастване
на доходите.
Sn|krached ж.И sn itr.V. umgсрут¬
вам сп, сгромолясвам сп;
Die Brücks ist eingskracHt Мостът сп
сгромоляса.
din|kral1cn, sich sw.V. hb вкoпеиам
сп c нокти; забивам нокти (im ntw.
(Akk) в нпщо).
id|krancid ж.И hb tr.V. набирам
(плат, пола).
йп|С^г^1м^п m.V. hb tr.V. 1. обкръжа¬
вам; 2. ограждам (c кръгче).
din|kreuz/d sw.V. hb ^У. кръстос¬
вам един вид c друг.
Einkünfte nur PL = Einkommen.
ejmj^aden umr. V. hb tr. V. 1. наня (jmdn)
zn etw. (Dat) някого на нещо); 2. то¬
варя, натоварвам (etw. in ctw. (Akk) и
нещо);
Jmdm. auf cin Bier - Каня някого да
пийнем по бира;
Jndn. zu sicH nacS Hamss-Каня ня¬
кого у дома.
einladend adj привлекателен; при¬
мамлив, агеакгнвпн (ядене, жест,
време).
Einiadeum/ -еп покана.
Einladungsschreiben п писмена по¬
кана.
Eiinllgee -л 1. приложение; 2. под¬
плата, подложка; 3. Med ортопеди-
ческа подложка (на обувка); 4. вре¬
менна пломба; 5. влог (и спестовна
каса); 6. вложение, веoуна.
eidjlagcrn sw.V. hb tr.V. складирам,
съхранявам; sich - отлага сп (im etw.
(Akk) в нещо) (минерал и скала и др.).
Einlagerung / -еп I. складиране,
съхраняване; 2. отлагания.
Einlaß Bi^ii^s^s т, Einlass? L(M вли¬
зане; достъп; 2. veralt иход;
Jmdm, - gewähren Разрешавам на
някого да илезе;
Sich (Dat) ~ zu jmdn. verschallen
Осигурявам си достъп до някого.
eiп|iasccп unr.V. hb mV. 1. пускам
някого да влезе; 2. пускам да тече
(вода); sich - 1. впускам! се (im ntw.
(Akk) в нпщо); 2. захващам се (mit
jmdn, с някого); впускам сп в любов¬
на връзка с някого;
Er ließ sich anl das Abemt/u/r eim Той
се впусна и приключението, в аван¬
тюрата;
Sich mit seinen Sekretärin - Започ¬
вам връзка тсе секретарката еИ)
Einlaßkarte Einlasskarte f -п про¬
пуск, покана, билет.
einläßlich einlässlich adj Schweiz ос-
ноиен, подробен, обстоен.
Eidlaul т. Einläufe l.Sp финишира-
нп; ред на финишираме; 2. Med
опнама,
dn|1an1sn unr.V. sn itr.V. 1. присти¬
гам; влизам (и пристанище за кораб;
и гара за влак); 2. Admim птстспваг.
получават се (писма, оплаквания);
3. свива сп (дреха); 4. Sp излизам на
терена; hb tr.V. еаагспквам (нови
обувни), разширявам като ги нося;
In rin/n Halen - Влизам в nеиста-
нищп (за кораб).
Elnlaulsuppr f Kochk супа с яйчена
застроиха.
Ejmiaulwette / залагане за рпда на
финиш^не (и нoеен тсстпаанин),
&п|11;и1ппжИ hb tr.V. оповестявам
с камбанен звън;
Die Glocken länicn den Sonntag ein
217
DEl)Ut^TCH--З^U^^/^C^MiT.■HШT УЮСтЕВЪисП
cin| münden
Камбаенге възвестяват неделята.
Cjm|lehed. sich ж V. hb свиквам и но¬
ва обстановка;
Ich habe mich cchme11 im dieser Stadt
ring/l/Bt Бързо свикнах (да живея) и
този град.
Elnleg/arBeli f 1. инкрустация; 2.
предмет, впщ с инкрустации.
in|1rgen sw.V. hb i-.V. 1. слагам;
вмъквам (вътре и нещо); 2. консер¬
вирам, слагам в саламура (зеленчук);
3. внасям (пари); 4. инкрустирам;
S. внасям (оплакване, жалба); 6. Jur
обжалвам;
Einen Film In d/m Fotoapparat - Пос¬
тавям филм във фотоапарата;
Gurkin - Консервирам краста-
иични;
Ein guics Wort für jmdn) ~ Застъп¬
вам сп, ходатайствам за някого;
Eime Pausc ~ Правя междинна
пауза;
V/to ~ Налагам вето.
Ejnleg/r т, - вложител (и банка).
Ejnl/gerscnuiz m Winsch защита на
вложителите.
Elnlegsohis f подложка за обувни,
стелка.
sin|Ieitsn sw.V. hb ,г.У. 1. въвеждам;
2. завежддм(ддело;3 3/3 Amйвзeм(м
(мерки); 4. започвам (разследване);
5. отвеждам (тгцадъенн води и др.);
6. откривам, започвам (тържество с
реч и др.);
Der Richten leitete dem Prozess ein
Съдията откри процеса (гледане на
делото); _
S/ldi WaM teRstr /'ine msur Ära ern
Изборът му откри нова пра;
Abwasser in rimen Kanal ~ Отвеждам
отпадъчни води и канал.
elml/liedd adj ве^■ъnигепен; уводен.
Einteilung/, -en 1. увод, иъиедпнип;
2. 3. заввждaне (ддпоо)
4. започван; (разследване).
cin|l<sdken sw.V. hb ifr,V, 1, завивам,
oгклтенвам се, отбивам сп (и); 2. от¬
стъпвам, готов съм на компромис;
Er lenkis ein, um einen Kompromiss
zu ermöglichen Той отстъпи, за да мо¬
же да се постигне компромис.
s|n|leuchien sw.V. hb 17-.^. става ми
ясно, изглежда ми логично и по¬
нятно;
Das 1/nchiet mir eim Става ми ясно.
einleuchtend adj 1, убедителен; 2. по¬
нятен; ясен;
~е Argument/ Убпднгппеи аргу¬
менти.
ЕшНпГегег т, - доставчик.
enlllefrcnsw.V. hbtr.V. 1. закарвам,
докарвам (болен и болница, црпстъn-
нин и затвор); 2. доставям (пратка);
Eimen Häftling ins Gefängnis ~ Закар¬
вам арестант и затвора;
Pak/te bei dcn Posi - Доставям па¬
кета в пощата.
EinlleSrcringg', -en 1. предаван;; до¬
карване; 2. доставка.
Ejdliifinnпgcccniln т разписка за
доставена пратка.
einliegend adj прилежащ, намиращ
сп в/към нещо.
Einliegerwohnung / самтсттнтплет
жилище (отдавано под наем) и част¬
на (еднофамилна) къща.
njmliocHen ж V. hb tr. V. umg окошар-
вам, вкарвам и затвора.
©nlösbar adj който може да бъдп ос¬
ребрен (чек), който може да бъде ос¬
вободен (от заложна къща).
cin|Iösnm sw.V. hb tr.V. L осребря¬
вам (чпн); изплащам (полица); 2. от¬
купувам (заложена впщ); 3.geh изпъл¬
нявам (обещани;).
Einlosesumne/окупша сума.
E^i^il^ss^u^d/ -en 1. осребряване (на
чпк); изплащане, (на полица); 2. от¬
купуван; (на заложена вещ); 3. иап'сл-
епнип (на общение).
simllullen ж V-hb tr. V. приспивам;
Dis Musik lullte ihn eim Музиката го
приспиваш!;;
JmdП) mit Komplimenten - Приспи¬
вам нечия бднгепеoсг c оoмпон-
мпетн,
EimmacH m o.PL össerr светла запръж¬
ка от брашно.
sim|machen sw.V. hb tr.V. консерви¬
рам;
Marmelade ~ Варя (мармалад).
Einmachglas m буркан за консерви,
einmal) adv 1. един път; веднъж;
2. някога (в миналото); 3. някой ден
(и бъдещето);
Es war - Имало едно врпме; ня¬
кога;
Aul ~ Изведнъж; наведнъж;
Noch - Още веднъж;
Nicht - Дори не, даже не, нито
даже.
innalj partikel 1. я (в заповедни из¬
речения, често непрпводимо); 2. та¬
ка си е, няма накво да се прави;
Komm - her! Я ела тук!;
Es ist nun ~ so Това п цoпoженнетo.
така п.
Einmaleins п o.PL Math таблица за
умножени;;
Das kleine - Таблицата за умноже¬
ни; от I до 10;
Das große ~ Таблицата за умноже¬
ние от 10 до 20;
Das - d/s Weinhans Оееoвентп зна¬
ния • на лозарството.
einmalig adj 1. еднократен; 2. един¬
ствен по рода си, неповторим.
Einmannbetrieb т Wirtsch еднолич¬
но предприятие.
EjgmaddgcccllccSa1t / едетпиенo
дружество.
Einmarkstück п мoепгa от една
марка.
Einmarsch т, Einmärsche I. илизанп
(под строй); 2. еаилизаеп (на войски),
окупиране;
Dir ~ in ein insmdes Land Окупира¬
не на чужда страна.
Sid|marscSicr/n sw.V. sn itr.V. L
влизам (под строй); 2. окупирам
(страна);
Die Sportler marscHleuten ins Stadion
ein Спортистите излязоха под строй
на стадиона.
S|n|massisncn ж V. hb tr.V. вт<еивам.
втърквам (крем, балсам).
Einmaster т, - едетмаегoв нораб,
eln|nauern ж.И hb tr.V. вграждам,
заанждам.
n|n|n/dgsn ж.И hb tr.^. смесвам,
размесвам, примесвам.
e|n|nietin. • sich sw.V hb настанявам
се на квартира; наемам си квартира.
e|n|missHnm, sich ж. V. hb бъркам сп,
намесвам сп (in itw. (Akk) и нещо);
Sich im fremde AngelcgenHeitcm ~ Ме¬
ся се и чужди работи.
Einmischung / -еп намеса, вмеша¬
телство. ‘
C^!^|mgO^<tnnszt^, hb tr.V. t.гепгнеам
против молци; 2. umg зарязвам не¬
що, нп го ползвам дълго време.
gjm|muinmem, sicH ж. V. hb загръщам
сп, завивам се, увивам сп.
s|n|nünden ж.И smjhb itr.V. влива
einmütig
GAbEßOf?
218
се (рена); излиза, завършва (улица);
Dir Fluss mündet ims M/rr ein Река¬
та се влива и морето.
einmütig adj единодушен;
Etw. (Akk) ~ Beschließen Решавам
нещо единодушно.
Einmütigkeit f o.Pl. единодушие;
Uben ctw. (Akk) Besteht ~ Същест¬
вува единодушие за нещо.
ein (nachten jw.K sn itr. V. Schweiz па¬
да нощ.
sininäHrn тw,V. hb t-.V. зашивам,
ушивам (в нпщо).
Einnahme f, -n 1. meist PL приход;
2. събиран; на данъци; 3. о.Р1 завзе¬
мане, превземане (на град); 4. при¬
ем (на храна).
Einnahmebuch п приходна книга.
Einnahmequelle f източник на при¬
ходи.
EimnanneüBerschuß Elnnahmeübeu-
ccSnsc т превишаван; на доходите
над еазхoднге,
g|m|m/bein sw.V. hb tr.V. задимявам;
замъглявам, обвива и мъгла, пара.
Sn|nshmsm unm.V. hb i-.V. 1. спечел¬
вам (пари); 2. събирам (данъци); 3.
вземам, приемам (лекарство); 4. за¬
емам (място); 5. спечелвам (jmdm. für
ctw. ^^/ÄJ/jm<dm) някого за нпщо, ня¬
ного); 6. превземам (град, у^^епле-
ен;);
Nicht zum Einnehmcm! Външно! (за
лекарство).
ginneHm/nd adj привлекателен; плп-
нигплее; очарователен;
Ein -cs Wesen haben Имам приятен
характер, пленителен съм.
Einnehmer т, - инкасатор; бнрено.
cinlilcken sw.V. sm &.¥. задрямвам;
Beim Lesen ~ Задрямвам при че¬
тене.
gin|distsm. sich sw.V hb 1. свива си
гнездо (птица); 2. umg pejor устано¬
вявам сп (при ^кого), оставам по-
дълго някъде.
Sn|norden sw.V’. hb i-.V. ориентирам
(компас, карта).
Elmöde f -п пустош.
gin|ölesirn.V. hb-V. L намазвам (с
масло, крем); 2. Tech смазвам.
g|m|operierrm sw.V. hb t-.V. присаж¬
дам, имплантирам;
Eine Niere - Имплантирам бъбрек,
eidloodngnmV. hb i-.V. подреждам;
класирам; sicH - 1. намирам място¬
то си; 2. ценегртнвам сп (за превоз¬
но средство);
Namcn alphaBctlscH im die Kartei ~
Подреждам импна по азбучен ред и
картотеката;
Sich links ~ Престроявам се вляво
(кола).
Einordnung/, ~еп подреждане; кла¬
сиран;.
än|pack/m sw.V. hb t-.V. 1. опако¬
вам, прибирам (в куфар, и сандък);
2. опаковам, увивам (покупна, пода¬
рък); itr.V. umg отказвам се от учас¬
тие;
umg Wsmm dir Champion mltnacht,
dann können wir alle - Ако участва
шампионът, направо можем да си
вървим (няма защо да участваме).
Sn|pankei sw.V. hb it-.V. паркирам,
намирам място за паркиран;.
Elnpartelennegiesr ug/ еднопартий¬
но правителство.
Ejmpartelinsyctem п еднопартийна
система.
em|pacccm sw.IV hb t-.V. намесвам,
нагласявам, пасвам (im ctw. (Akk) към
нещо); sicH ~ нагаждам се, свиквам
с нещо.
g|n|pauknm sw.V. hb t-.V. umg pejor
натъпквам някому нпщо и главата;
umg Jmdn. dir Regeln ~ Натъпквам
някому правилата в главата.
glmlpendeln, slcH sw.V. hb нормали¬
зира сп, успокоява се (цени • след го¬
леми колебания и др.)
Einpfennigstück п монета от един
пфпниг.
£|п|рГпиеПеп ж V. hb i-.V. 1. вкарвам
и кошара (добитък); 2. наблъскам,
натъпквам (хора);
Eingepfercht sichen Наблъскани смп
като саедпли.
/11111101X11 жИ hb t-.V. 1. засаж¬
дам (цветя, растения); 2. Med при¬
саждам, имплантирам; 3. übertr на¬
саждам (нпщо у някого); внушавам
(някому нещо).
Eiiphasensirom т еднофазен тон,
променлив ток.
cmlplaisn жК hb i-.V, запланувам,
включвам предварително (и емегkн-
т; ен).
c|n|pökdn sw.V. hb tr.V. слагам в са¬
ламура.
c|m;pnägem sw.V. hb tr.V. 1. отпечат¬
вам (и ножа, метал и др.); 2. втълпя¬
вам, внушавам (някому нещо); sicH
* запомня сп, запаметява сп; запечат¬
ва сп в паметта;
Sich (Dat) ctw. (Akk) - Запомням нп¬
що добрп;
Etw. prägi slcH mir Tür imn/r eim
Нпщо се запечатва завинаги и па¬
метта ми.
einprägsam adj лпееoзапoмнящ се
(мелодия, думи).
sjiiprogrammicnsn мК hb tr. V. EDV
вкарвам, залагам програма (и ком¬
пютър), програмирам.
s|n|pndenn sw.V. hb t-.V. напудрям,
clmlquantleueisw.V.hbtr.V. настаня¬
вам на квартира; разквартирувам
(войници); sicH ~ настанявам с; (за
кратко време).
^i^t^i^iu^iii^sr^iil^g/ -sm настаняване по
квартири; разквартируване.
ejn|rtSm/n ж V. hb tr. V. поставям в
рамка.
eig|rasi/d ж И. sn it-.V. 1. Tech фик¬
сирам, вкарвам в гнездо; 2. umg
обиждам сп.
c|g|uäunen sw.V. hb tr.V. 1. приби¬
рам, подреждам (жилище, дрехи);
нареждам (мебели); 2. отстъпвам
(някому нещо); 3. признавам (греш¬
ка); 4.Admim отпускам (кредит), приз¬
навам (права).
Einräumung / -em 1 подреждане,
слаган; на място; 2. отстъпка, кон¬
цесия.
E|duäumudgccaiz т Ling подчинено
изречение за отстъпка.
gldir/chd/1 тw.V, hb tr.V. включ¬
вам и емпгkага (разходи, загуба на
врпмп).
$in|ncden sw.V. hb tr.V. внушавам
(някому нпщо); убеждавам (с приказ¬
ни); itr.V. увещавам; говоря (auf jmdm.
на някого), за да му внуша нпщо;
Wer hat diu diesen Unsinn simgeuedet?
Кой ти внуши тези глупост?;
Sich (Dat) ~ dacs.,, Внушавам си,
втълпявам си, еп...
g|m|rslbem un-.V. hb t-.V. 1. разтри¬
вам (c); 2. втривам, намазвам.
Einreihung f намазване, разтрива¬
не (с балсам и др.).
C|d|reichen sw.V. hb tr.V. Admin по¬
давам (молба, оплакване).
219
DEUTTSCH-BlfLGADkSCffES WÖDTED.öUCH
cjn | scSäiz/m
EinreicHungsfrlst f срок за подава¬
не (на документи).
e|n|ncihen sw.V. hb t-.V. включвам;
зачислявам; причислявам (jmd1)/ctЖ)
udt/u ntw. (Akk) някого, нпщо към не¬
що); sicH ~ присъединявам се, включ¬
вам сп;
Sich in dir Schlange ~ Нареждам се
на опашната.
Einreiher т. - еднореден костюм,
iliuclhlg adj еднореден (сако,
палто).
Enre/zs |/ -и влизане (в страна).
E|dusicsgemenmigu1g f разрешение
за влизане в тгеаеата. '
gin|reisen sw.V. sn ifr,V. влизам в
страната;
In die Schweiz, nach Fradkr/icn ~
Влизам и Швейцария, Франция.
Einreiseverbot n забрана за влизане
и дадена страна.
Ei1ueiccvicum п входна виза.
/Цг/Шеп, unr.V. hb tr.V. 1. скъсвам,
накъсвам; 2. събарям (стена, къща).
£|n|n/lßei2unr.V. sn itr.V. umg става
неприятен навик, взпма големи раз¬
мери.
s|i|r/iken sw.V. hb t-.V. 1. намест¬
вам (изкълчено); 2. уреждам, опра¬
вям (отношения, неприятен случай);
sicH - урежда сп, оправя сп;
Alins Hat sicH cligerenkt Всичко се
оправи, нареди.
sjilrcim/i unr.V. hb tr.V. umg раз¬
бивам, пробивам (тичайки).
sjm|rlcHtsm ж И hb tr. V. 1. обзавеж¬
дам (жилище); 2. намествам (изкъл¬
чено); 3. уреждам, аранжирам, под¬
реждам, нареждам (нещата така, че
да сп постигне дадена цел); 4. разк¬
ривам, създавам (работни места);
sich ~ I. обзавеждам се, нареждам
сп; 2. подготвям сп, настройвам се
(auf ntw. (Akk) за нещо);
Das Wohnzimmer men ~ Обзавеждам
хола c ноии мебпли;
Elie Beratungsstelle - Откривам
консултация;
Kannst du cs so ~ dass...? Можеш
ли така да устроиш нещата, ее.„?
Sich anl eins lange Wartezeit - Под¬
готвям се за дълго чакане.
Enrizciiiugg, -en 1. обзавеждане;
мебелировка, обстановка; 2. създа¬
ване, откриване (на нестигуция); 3.
институция; 4. инсталация, уредба,
устройство;
Vu1tuгe1le/ö1TentlicSs ~пп Културни/
Обществени иеугигуцнн.
Ejiulchiumgsdariihcd п (паричен) за¬
ем за обзавеждане.
sjn|nltzem sw.V. hb i-.V. над'спбавам
(знаци, надпис и камък, дърво).
sji|ro1l/n sw.V. hb tr.V. навивам на
руло; sicH - свивам се на кълбо;
Dcm Teppich - Навивам килима на
руло.
eimluostem sw.V. sm ilr,V, ръждясва
(auch übertr).
dilulicken ж V. sm it-.V. 1. започвам
нов ред пo-еаиъте;; 2. влизам (иoйе-
ои и град); З.МИ постъпвам във войс¬
ката.
s|m|nühn/d sw,V, hb tr.V. забърквам
(тесто); разбърквам;
C|n|uüstem sw.V. hb t-.V. Arch правя
снеле (около сграда, строеж).
cjmsi пит пдно;
- plus - Едно плюс едно;
umg Um - В един часа;
cjns adv съгласпн съм с нещо;
Mit jmdn, - w/nd/m Съгласявам се
с някого.
/11% pron indef нпщо; пдно нещо;
~ verstehe ich nicht Едно (нещо) нп
разбирам.
Ejns / -cm 1. единица; 2. отличен
(оценна).
Eimsaatf -en 1. семе за nonäe; 2. o.PL
епитба, засяване. )
ej1|cackcdi sw.V. hb tr.V. 1. слагам
в чувал; 2. umg прибирам (пари,
ппяека),
c|n|sackemjжК sn itr.V. umg хлът¬
ва, пропада, потъва (кола; улична
настилка);
In dem Sumpf - Затъвам и блатото.
gin|sä/n sw.V. hb lr,V, засявам;
Welzen - Засявам пшеница.
S|m|saged ж V. hb tr. V. подсказвам;
суфлирам.
Einsager т, - суфоьте,
дш^/ет ж V. hb tr. V. (рап pe— auch
eingesalzen) осолявам.
einsam adj 1. самотен (човек); 2. уе¬
динен, отдалечен, еамотее; 3. пуст,
безлюден (местност);
Sich ~ fühlen Чувствам се самотен.
Einsamkeit f о.Р1. самота, самот¬
ност, уединение;
Die - sucHem Търся уединение.
si1|cammcl1 sw.V. hb tr.V. събирам.
ип^ий/п sw.V. hb t-.V. поставям и
ковчег (auch übeenr).
Einsatz m, Einsätze 1. залагане, рис-
оу'вaее; 2. залог; 3. сменяема част (в
иеструменги. мебели); 4. употреба,
използване; 5. МИ военна операция,
акция; 6. ангажимент, ангажираност
с нпщо, отдаван; на енпн;
Den ( eines Coi^^^^^rs Използване¬
то на компютър;
Eim hoben - B/i den Roulette Висок
залог при игра на рулетка;
Zum - komm/m Бивам включен в
употреба, и работа; бивам хвърлен и
боя.
einsatzbereit adj готов да се вклю¬
чи в нещо; готов за ;екплтагацня
(уред); и бойна готовност.
дп^и/гт ш V. hb tr.V. 1. правя тур¬
шия; 2. силажирам.
6111^111/1 ж V.junr. V. hb tr. V. всмук¬
вам; вдишвам.
gim|säumsm sw.V. hb t-.V. 1. ограж¬
дам; 2. поръбиам, обшивам (покрив¬
на, дреха).
cji(schaisi sw.V. hb tr.V. прам, сла¬
гам кофраж.
Emschaler т, - кофражипт.
sw.V. hb i-.V. 1. включ¬
вам (лампа); запалвам Iмтгте;;
пускам, включвам (радио, уред);
2. включвам, извиквам на помощ
(полицията); 3. вмъквам (думи); sich
~ включвам сп, намесвам се (in ntw.
(Akk) и нещо);
Eii/n Anwalt ~ Вземам адвокат,
включвам адвокат (за решаване на
проблема); .
Sich in dis Diskussion ~ Намесвам
сп и дискусията.
EjiscSaltnch/1 т лост за • включ¬
ване.
E|1cchaitquotsfкoпичеттвт/брoй на
включванията (от радителушагпли
или телевизионни аеитепи).
Einsdiatiung/, -en 1. включване;
2. намеса.
sjniscnärci жК hb t-.V. внушавам,
втълпявам;
Dem Kind ~, aul Sauberkeit zn acHtrn
Втълпявам на дпгпгт да следи за
еистотага.
elm|schäizei sw.V. hb t-.V. 1. прпце-
Einschätzung
gabedoff
220
нявам; 2. оценявам (имущество);
Elms Situation falsch - Преценявам
грешно уигуацияга,
Einschätzung f, -en 1. преценка;
2. oo^епянине, оценкна
Eins - gsbsn Давам преценка.
d^t^|schenken sw.V. hb t-.V. наливам;
п•спен чаша;
Darf ich Ibi/m noch ein Glas Welm
-? Може ли да Ви налея ощп вино в
чашата? Може ли да Ви предложа
още една чаша иино?
einIscheren w/. sm itr.V. заемам
мястото си (в група, колона).
S|m|scHicStem sw. V. hb tr V. нареждам
на слоеи;.
C|m|.scnickni ж V. hb tr. К изпращам
(до учреждение) (an ctw. (Akk) до
нещо).
/ImlscHlnben unr.V. hb tr.V. 1. пъхам,
вмъквам, мушвам (Im niw. (Akk) и не¬
що); 2. вмъквам, прибавям (цитати
и текст).
Einschienenbahn f железница на ед¬
на еплеа,
iji(scnic11sm um.V. hb tr.V. разруша¬
вам със стрелба; прострелвам (с
оръжие); sicH - насочвам критиките
(auf jmdm. към някого).
ii^cföft/m ж. И hb tr К натоварвам
на кораб (стоки, пътеиеи); sicH - от¬
пътувам с кораб;
Er schrite slcH Im Genua ein Качи се
на кораба и Гпнуа.
/jnischirren мИ hb tr.V. впрягам,
слагам хомот на нон,
s|m|scniafei umr.V. sn itr.V. 1. заспи¬
вам; 2. изтръпвам (ръка, крак); 3. за¬
мирам; заглъхвам (дружба, стара
връзка); 4. geh издъхвам, умирам.
s|n|sclSIäreimw V.hbir.V. 1. приспи¬
вам; 2. умъртвявам (животно) чрез
наркоза.
einschläfernd adj приспивателен,
приспивен.
Einschlag т, Einschläge 1. удар от
гръм; удар, попадпни; на снаряд;
2. черта, нотка, елемент;
Am ISuem Temperament m/ukt man
dem ItalienlscHem - По темперамента
й личи италианската й жилка.
Cim(schlagem unr.V. hb t-.V. 1. заби¬
вам; 2. разбивам (ирата, зъби); 3. за¬
вивам, затъвам; подвързвам (кннта.
тетрадка); 4. подгъвам, скъсявам;
5. сека, изсичам; 6. Landw в
пръст (растения); itr. V. 1. удрям (auf
jmdi./etw. (Akk) по някого/нещо);
2. auch sn падам, удрям (в целта);
3. имам успех; започвам добре;
Di/sc Richtung - Тръгвам и тази по¬
сока;
Dir Blltz/Es Hat eiigeschlag/n Уда¬
ри гръм;
Schlag eim! Съгласи сп!, Дай си ръ¬
ката!;
ISu g/u/r Song hai/ist voll clngr-
scblagem Новата й песен имаше пъ¬
лен успех.
cj1ccHlägig adj тсoтвптпе; свързан
с дадпн въпрос;
-п Literatur Специална литература;
Jur - vorBsstralt sein С предишна
присъда за същото или сходно дея¬
ние.
Einschlagpapier п хартия за опако¬
ване.
cmlsshleleHsn, sicH umr.V. hb 1. вмък¬
вам сп, промъквам се, прокрадвам
сп (in etw. (Akk) и нещо); 2. възник¬
вам незабелязано, прокрадвам се
(грешни и др.);
Ein Verdacht schlelcHt sicH ein Про¬
мъква се, прокрадва сп съмнение.
ginlschlcppem sw.V. hb t-.V. L влача,
мъкна, гътря; 2. Med пренасям (за¬
раза).
Einschleppung f, -em Med пренасяне
(на болест).
e|n(scH1eus/i жV hb t-.V. 1. Mar
прекарвам (плавателен съд) през
шлюз; 2. прекарвам по контрабан¬
ден път (агенти, стока);
Falschgeld im den Verkehr-Вкарвам
и оборот фалшиви пари.
ст^ПНсА/п unrV hb tr.V. 1. за¬
ключвам, затварям; 2. ограждам,
обикалям; ~ 3. обсаждам, обкръжавам;
4. включвам;
Dokumente im ScSrrihticcH - За¬
ключвам документи в писалището;
Das Frühstück ist im Puris mit eim-
g/scHlossen Закуската п включена и
цената.
ClnscHlIeßlicS i adv включително;
Bis - Mittwoch До сряда включи¬
телно.
einschließlich prap (Gen) включи¬
телно;
- deu Mehrwertsteuer Включително
данък добавена стойност.
e|m(sehlunmenm sw.V. sn itr.V. зад¬
рямвам; übertr умирам.
c|1(schmelcheli. sich sw.V. hb под-
милнвам сп, подмазвам се (Bei jmdm.
на някого);
SlcH beim Ch/Г - Подмазвам сп на
шефа.
ninschm/ichrldd adj подкупващ,
предразполагащ.
Einschmeichelung/, -еп подмилква-
еп. галене.
cjnlschmelzem unr.V. hb tr.V стопя¬
вам; претопявам; sn itr. V. стопява сп,
намалява;
Man Sai dlc alt/d Münzen rlngr-
schnolzen Претопиха старите мо¬
нети;
Die Bevölkerung schmolz ein Насе¬
лението се стопи, намаля.
einischminuni ж V. hb tr V. L намаз¬
вам (обувки); 2. омазвам, изцапвам.
eimlschmuggelm ж.V. hb tr.V. Е уна¬
сям контрабанда; 2. вмъквам (няко¬
го); sicH - вмъквам се, промъквам се;
Alkohol ~ Внасям контрабандно ал¬
кохол;
Jndn. in clm Konzert - Вмъквам ня¬
кого без билет и концерт.
cim|srhnappcm;w. V. sn itr. V. 1. щрак¬
ва, затваря сп (врата, брава); 2. umg
обиждам сп, засягам сп;
Sie schnappt leicht ein Тя лесно се
обижда.
.dinlscHi/iden un-.V. hb t-.V. 1. сряз¬
вам, рязвам; 2. изрязвам, издълба-
вам; itr.V. врязвам сп (дреха);
einschneidend adj 1. драетне;е, ра¬
дикален (мерки); 2. запомнящ се, с
голямо въздействие (епoмпе).
с|п| scHicisn ж V. sn itr. V. бивам зат¬
рупан от уенг,
Viele Autos scHieitem auf dieser Stri¬
cks ein Много коли бяха затрупани
от сняг в този участък.
Einschnitt т, -п 1. разрез; рязка; 2.
цезура; прелом, преломен момент;
Elm - im unserem Leben Прелом в
живота еH)
siijschnüuen ж.V. hb t-.V. връзвам;
стягам, завързвам (с шнур);
Den Gürtel schnürt mich Коланът ми
стяга.
nii(sdSuänC/n жИ hb t-.V. 1. огра¬
ничавам (възможности, права); 2.
221
DEUTSCH-ÖULCADiSCHE WÖDTBßb^l^C^H
ап^рат/п
намалявам, редуцирам, огранича¬
вам (пушене, употреба на алкохол);
sich ~ ограничавам се, намалявам
разходите си, пестя.
ElmscSrädkudg f, -еп ограничение;
ограничаване;
OSme - Без изключение,
n|u|schimaubei sw.V. hb tr.V. завинт-
вам;
Die Glühlampe ~ Завнегвам лам¬
пата.
EinsccreibeelBnisl т препоръчано
писмо.
EjпccHrrib(e)gehulSrf 1. такса за пре¬
поръчана пратка; 2. такса за запис¬
ване (във вуз и др.).
/inlschrelb/n umr.V. hb t-.V. 1. впис¬
вам, записвам (in niw. (Akk) и нещо);
2. изпращам препоръчано писмо;
sicH - записвам сп.
E|1cchrslhs1 п, - препоръчана по¬
ща (писмо, пратка).
c|m|cchneitcd umr.V. sn itr.V. geh на¬
месвам се; вземам мерки (gegen etw.
(Akk) срещу нещо);
Geg/n den Lärm ~ Вземам мерки
срещу шума.
Sin|!siSrump1im sw. V. sn itr. V. 1. сви¬
вам се; смалявам сп, намалявам; 2.
сбръчквам сп; ссеухрям сп;
Die Vorrats schuunplisn eim Запаси¬
те сп стопиха, намаляха.
Einschub т вмъкнат текст, изрече¬
ние.
Cim($chuchtsrd sw. V. hb fr. V. сплаш¬
вам;
Ich lass/ mich dadurch nicht - Няма
да се уплаша от това;
Elm eidgsschüchteutes Kind Напла¬
шено дете.
EidccHücHtenu1gsYercuch т опит за
сплашване.
nlnischul/n sw.V. hb fr. V. тръгвам на
училище (в първи клас);
Eu wunde mit 6 elnge^Hult Тръгна
на училищ; на 6 гтднен.
Einschuß Einschuss т, Einschüsse
1. ддушк (оо знришм)) Text (вст>>о
3. вноска (пари), 3^^
Sjilssgiem жК hb t-.V. благосла¬
вям, освещавам (църква).
einscHBar adj 1. който можп да се
види; 2. явпн, видим, прозрачен (на¬
чин на дпиствип);
Einsehbar/ Gründ/ Явни, прозрач¬
ни мотиви.
/^^/1 unr.V. hb i-.V. 1. преглеж¬
дам (писма, документи); 2. виждам,
прозирам, проумявам, разбирам
(грешки);
Seinem Iruium - Разбирам, проумя¬
вам заблудата си.
Eimscnen п о.Р1. разбиран;.
sliiserem ж И hb tr. V. 1. наеапуену~
вам; 2. umg измамвам, надхитрявам.
n|dcriiig adj 1. от едната страна;
2. едноотранен (дооовор)) 3. зедoту-
ранчот (човек);
Eins ~п Diskussion Едностранчива
дискусия.
Ejns/iilgk/it/ оИ едностранчивост,
n|n lsssndsm um-. V. hb tr. V. (auch ж V.)
изпращам (по пощата).
Einsender т, - подател (на допис¬
ка, пари и пр.).
Ejdccdeudg f, -em 1. пращане; 2.
пратка.
Eidcrddrirumld т срок на изпра¬
щан;. ‘
cmlsenk/i sw.V. hb tr.V. спускам (и
земята, във водата и др.).
Eiimsnigcum/, -еп цаднеа. вдлъбна-
тнеа.
Ejnssr т, - südd, österr. Schweiz =
Eins. .
Cin|cetzen sw.V hb t-.V. 1. поставям
(в нещо); 2. употребявам; използвам;
хвърлям в боя (войска); 3. рискувам,
залагам; itr.V. започвам; sich ~ зас¬
тъпвам сп (slcH lür jmdn./etw. (Akk)
за някого, нещо);
Scheiben - Поставям стъкла;
Elm heftiger Regen sstzte cin Заваля
уилпе дъжд; у .
Alls Kräfte *- Влагам иейекн-пйПн;
En seizt sich für AIDS-Kranke ein Той
сп застъпва за (защитава правата на)
бтпенте от СПИН.
ElпsiiCiJr -en 1. прптппждаеп; прег¬
лед (на документи и др.); 2. разби¬
ране, пеoаееене;
Jmdm. - im din Akten gewähren Поз¬
волявам някому достъп до докумен¬
тите;
Zu deu - gelangen, dass... Стигам до
убеждението, разбирам, еп.,,;
Späte - zeigen Показвам, че макар
и оссет. съм разбрал грешката
проявявам закъсняло съжалени; (за
извършена грешка).
adsichiig adj I. разумен; изпълнен
с разбиран;; благоразумен; 2. лпспн
за разбиране; разбираем.
cjmsichtcloc adj неразумен.
ClnslcSt^s^voil adj (бпатo;разумен,
здеавoмиеппщ.
CiniisiCcsn жV. snit-.V. процеждам
се, просмуквам сп, прониквам;
Dir Rcgem sickert im dsn Boden eim
Дъждът се просмуква и почвата.
Einsiedelei f, -en 1. убежище на от¬
шелник; 2. уединено, усамотено жи¬
лище.
Einsiedler т, • отшелник.
einsilbig adj 1. Ling едносричен (ду¬
ма); 2. нпразттвтрпии. мълчалив (чо-
вен); кратък (отговор).
s|i|slnkem wm-. V. sm itr.V. 1. затъвам,
потъвам; 2. снишавам се (за земна
повърхност);
Bis übcn dir Kile im Scbnee ~ Потъ¬
вам до колпнп и снега.
c|n lspanmen sw.V. hbt-.V. 1. привли¬
чам, включвам (für niw. (Akkftiu ntw.
(Dat) и нещо); 2. впрягам (кон); 3. за¬
тягам, закрепвам; поставям (лтс^- в
пишеща машина);
umg Die ganze Familie - Впрягам,
включвам цялото семейство (в ра¬
бота).
Einspänner ~, -1. кола с един кон;
2. umg oетбенk. човек, предпочитащ
да жииее сам; 3. öster чаша кафп с
бита сметана.
Siilsparem sw.V. hb t-.V. спестявам,
икономисвам (работни мпста, суро¬
вини).
Einsparung f, -еп спестяване, ико¬
номия.
Einsparungsmaßnahm/d Pl мерки за
икономии.
r|n|spernsg ж V. hb fr. V. 1. затварям,
заключвам; 2. umg затварям (в зат¬
вора); sicH - затварям сп (in ctw. (Akk)
Dat) и нещо).
dinlsplelcn ж V. hb tr. V. 1. Mus раз¬
работвам (инструмент); 2. нося па¬
ри (филм, шоу); slcH - 1. Mus разс¬
ипвам се; 2. сработвам сп (aufei¬
nander един с друг); 3. тръгвам доб¬
ре, хармонизирам сп (работа);
Elm eimgecpir1tcc Tram Добре срабо¬
тен екип. .
C|1|spl1de1. sich unr. V. hb Zool зави¬
вам се и пашкул.
einsprachle
GAöEQOEF
222
ejmspnacblg adj 1. еднoезич;е (реч¬
ник); 2. говорещ един език;
Die Kinder sind cimspracHig aulge-
жacHceп Децата говорят един езин.
gZi|spmeched um-.V. hb itr.V. увеща¬
вам; уговарям (auf jmdi, някого).
gfi^^reng/n sw.V. hb tr.V. напръск¬
вам c иода.
g|n|springen umr.V. sn tr.V. 1. замес¬
твам (някого); 2. скачам (im etw. (Akk)
и нещо);
Für einen rukuadkt/n Kollegen ~ За¬
мествам заболял колега.
clnisprilzeii.swV. hb tr.V. впръсквам;
инжектирам.
Einspruch m, Einsprüche възражение;
протест;
~ eeern ctw. (Akk) rrhehrm Възразя¬
вам, протестирам срещу нещо.
Einspruchsfrist f срок за подаван; на
възражение.
EinsprucHsrccHt п право на протест;
право на вето. .
/jmspurlg adj еднопосочен;
Wegen dcs Unfalls ist dir Autobahn
nur ~ Befahrbar Заради катастрофа¬
та се пътува само по едното платно
на аутобана.
clnsi adv 1. едно време, пт-раеo. ня¬
кога; 2. един ден, някога, и бъдеще.
sinistampfcs .swV. hb t-.V. 1. натъп¬
квам (и съд); 2. претопявам (манула-
тура);
Unverkäufliche Bücher ~ Претопя-
иам непродаваеми книги.
Einstand т малко тържество при
започван; на нова работа.
Einstandspreis т Wirtsch закупна це¬
на, себестойност (на стока).
cimlsiapslm mV. hb t-.V. натрупвам
на камара;
Waren - Натрупвам стоки.
S|m|ciauhsm sw.V. hb itr.V. I. напраш-
вам; 2. sn потъвам и прах;
Die Büchsn sind niпecctanbt Книги¬
те са потънали в прах.
gim|stäuBcm sw.V. hb tr.V. поръсвам
(c пудра захар);
Dem KucHsn - Поръсвам сладкиша
с пудра захар.
jjni|stcchci unr.V. hb t-.V. забождам;
пробождам;
LöcHer ins Papier - Пробивам дуп¬
ки в хартията.
einjstnckcm sw.V. hb IcV. 1. пъхам,
слагам (im etw. (Akk) и нещо); 2. пус¬
кам (писмо); 3. прибирам, присвоя¬
вам си (печалба, паен); 4. преглъ¬
щам, понасям (обида); 5. umg затва¬
рям (в затвор);
Vergiss nicht, d/m Schlüssel rlmzu-
stecken! Нп забравяй да си вземеш
ключа!;
umg Eine Nledrr1aer ~ nüss/m Тряб¬
ва да преглътна поражението.
E|dstcckkamn т гребен (за забож¬
дан; на коса).
Ejnst/ckincS п кърпичка, която се
подава от малкото джобче.
elidstehen unr.V. hb itr.V. 1. отгова¬
рям, таеаегиеам; 2. плащам (за
щпти);
Dir Cb/f muss lür seine Mitarbeiten
- Началникът трябва да отговаря за
служителите си.
пiе|ctrleem umr.V. sn it-.V. 1. качвам
се (и превозно средство); 2. влизам,
включвам се (и сделка, в даден биз¬
нес).
Einsteiger т, - начинаещ (в дадена
област);
Für ~ sind dir Aussichten gut За на¬
чинаещи изгледите са добри.
/|i|stel1/n sw.V. hb t-.V. 1. наемам,
вземам на работа; 2. спирам, прек¬
ратявам, преустановявам (производ¬
ство и др.); 3. нагласявам, настрой¬
вам (уред); sich ~ 1. идвам, присти¬
гам; явявам сп, появявам сп (болни);
2. подготвям сп (aul jmdn./eiw. (Akk)
за нещо, някого); 3. съобразявам се,
нагаждам се (нъм);
Eine neue Sekretärin - назначавам
нова секретарка;
Dis Arbeit ~ Преустановявам рабо¬
тата, стачкувам;
Mil Das. Feuer - Прекратявам огъ¬
ня (стрелбата);
Stark/ Schmerzen stillten sich rin
Започнаха сиоен болки;
Sir hatte sicH aul die Veränderung
nicht elmeeciclli Тя нп беше подгот-
ипна за промяната.
sjmst/llig adj Math ;деoцифрпе.
Einstellknopf т нопче за настройка.
Einstellung/, -en 1. наемане, назна¬
чаване (на еабтгниен); 2. спиране,
прекратяване, преустановяван; (ра¬
бота); 3. нагласа; oгетшеенп (към нп¬
що), възглед;
Eins kultische ~ zu d/m Ding/n Haben
Имам нрнтнент отношение към не¬
щата.
Ej1stcl1uneceecpuäch п събеседване
(с кандидат за назначаване), интер¬
вю за работа.
Eimctslin1ecicrmi1 т срок, за който
сп назначава някой.
^i^^^l^J^j^i^gs^i^nlt^iri^ct^uu^dg' медицин¬
ски преглед за назначаване на ра¬
бота.
Einstich т, -ei. бодване; 2. място
на ужилван; (от насекомо).
Einstieg т, -п 1. иход, врата (в пре¬
возно средство); 2. о.Р1. качване (в
превозно средство); 3. навлизане (im
ntw. (Akk) и нещо), започване;
Der ~ im das Berufsleben Започван;
на професионалния живот, навлиза¬
не и професията,
einstig adj някогашен; бииш, преди¬
шен.
c|m|ssiinmen sw. V. hb tr. V. l.Muu нас¬
тройвам инструмент; 2. настройвам,
подготвям вътрешно (някакво пре¬
живяване) (auf ntw. (Akk) за нпщо);
it-.V. 1. започвам да ппя или да сви¬
ря с другите; 2. съгласявам се, при¬
съединявам сп към другите;
In das Gelächter - Присъединявам
с; към смеха, засмивам сп с дру¬
гите;
In das LoB ~ Присъединявам сп към
похвалите.
einstimmig adj 1. единодушен; 2. ед-
нoглаеoв (ппспн).
Einstlmmigkelt/oPI 1. единодушие;
съгласие; 2. Mus ;днтглаенoст,
nimcimals adv veraltend някога,
einstöckig adj едноетажен.
sin|stoßen unr.V. hb tr.V. 1 забивам,
вбивам (в земята); 2. счупвам, стро-
шавам (стъкло на прозорец); 3. стри-
вам и хаван.
s|d|stutS1cd sw.V. hb itr.V. струи
епънепва светлнеа. излъчва (енергия,
светлина).
e|n|stneich/n umr.V. hb i-.V. 1. намаз¬
вам (c лепило, масло и др.); 2. pejor
umg прибирам, присвоявам (пе¬
чалба).
ginp^itueusi sw.V. hb tr.V. 1. .посип¬
вам, насипвам; пръсвам; 2. вмъквам,
казиам мпжду другото;
Persönliche Brmeukumee1 im die Rede
DEUTöCH-BULGAhDSCfiES WODTEDbUCH
223
~ Вмъквам лични забележки и речта.
Ejnsiron т приток, нахлуване (на
студен въздух и др.).
eii|stmOmei wV sm ifr.V, нахлувам;
навлизам;
Eins große Menschenmenge strömte
ins. Stadion ein Голяма група хора
навлезе на стадиона;
Kalis Luft strömt ein Нахлува сту¬
ден въздух.
c|i|studlemen sw.V hb t-.V. разуча¬
вам;
Elie Rolle - Разучавам роля,
Sjgsiiidieni adj заучен (жест, ус¬
мивка).
nj1|ctufnn sw. V. hb tr. V. причислявам
(Im ntw. (Akk) към нещо); Admin кла¬
сифицирам, квалифицирам; катего¬
ризирам;
Sein Verhali/п wuudr vom dcr Polizei
als gefährlich rlngc^^nft Поведението
му бп квалифицирано от полицията
като опасно.
Einstufenrakete f едностеппнна ра¬
кета.
EinsSuUflnger -еп причисляване; ка-
гегтенанеаее,
cmstü1dle adj едночасов.
ej1|ciümned sw.V sn it-.V. хвърлям
се, втурвам се (aul jndn. върху ня¬
кого);
Mit Frag/d aul dcn R/dner ~ Нах¬
върлям сп c въпроси към оратора.
Einsturz т, Einstürze сриване, срут¬
ване, рухване.
Cinlsturzen sw.V. sn it-.V. рухвам,
срутвам сп;
Eine Welt stürzt/ für ihn eim Един
свят рухна за нпго.
EinsturzgeSrhr f опасност от срут¬
ване.
nlisiw/lled adv 1. сега-засега; 2,
междувременно.
einstweilig adj Admim временен,
eintägig adj еднодневен.
Ejdtaecflicgr f Zool еднодневна;
(auch übertr).
n|n|tancSen sw. V. hb tr V. птгoпниам.
натопявам (Im etw. (Akk) и нещо); sn
ifr,V. потопявам сп; гмурвам сп;
D/n Pinsel im die Farbe - Потапям
четката и боята;
Eu iancStr ins Wasser ein Той се
гмурна иъв водата.
rigl|iauccbensw.V. hbtr.V. обменям,
разменям;
Zigaretten gegen (für) Bmoi ~ Разме¬
ням цигари за хляб.
eiпitcenrmsж.V hb t-.V. намазвам,за¬
мазвам с катран.
Cin Iteigen sw.V. hb t-.V. покривам c
тесто.
С|п)е11пп sw.V. hb tr.V. 1. деля, раз¬
делям (Im etw. (Akk) на нещо); 2. раз¬
пределям (врем;, запаси); 3. изпра¬
щам (на определена работа), разп¬
ределям (за изпълнение на задача);
In Klassem ~ Класифицирам;
Sich (Dal) dis Zeit gut ~ Разпреде¬
лям си добре времето.
Einteilungg/ -еп разделяне, разпре¬
деление.
eln|tippcm sw.V. hb t-.V. набирам (на
компютър);
Dat/n In dem Computer - Набирам
данни на компютър.
sjmiönlg adj монотонен, еднообра¬
зен; скучен.
EIntöпlekelf/oPL мтнoтонетст. ед¬
нообразие.
Eintopf т Kochk ястие, пенгтгвпнт
от различни зеленчуци (и месо) и
един съд.
Cjmltopf/m sw.V. hb tr.V. засаждам и
еакеин.
Eintracht/o.PL единство, единоду¬
шие; сговор, разбирателство;
In - miteinander leben Живеем и сго¬
вор един с друг.
ejniuächile adj единодушен, и съг¬
ласие.
Eintrag т, Einträge 1. o.PL записва¬
не, вписване; 2. бележка, вписан
гекcсо.
njп|traerm um-.V. hbtr.V. 1. вписвам,
записвам (и дневник) 2. нося (пол¬
за, вреда); sich ~ вписвам сп, запис¬
вам се;
Eime Firma Ims Handelsregister ~ Ре¬
гистрирам фирма и гсргтвекнн ре¬
гистър.
einträglich adj доходен; рентабилен;
Das Pnoj/kt war lür ihn -cs Geschält
Пеoпотст бпше доходна сделка за
него.
E|dtInlgшl|>gr -еп 1. вписване, запис¬
ване; регистриране; 2. бележка, от-
мптка.
e|m|tramkem sw. V hb tr. V, отмъщавам
някому за нещо.
/jd(umd)einhalB
Cln|tnäu1c1n sw.K hb tr.V капя, сла¬
гам капки;
Die Medizin ins Ohr - Капвам ле¬
карство и ухото.
/inlineren unr.V. sm it-.V. 1. присти¬
гам (някъде); 2. оправдава се, сбъд¬
ва сп (опасения, предположения);
Dsu Zug traf im Bu/m/d nii
Verspätung ein Влакът пристигна и
Брпмен със закъснение;
Seins Bcrüucbiungen sind eingefroren
Опасенията му се сбъднаха.
e|n|tmciben unr.V. hb tr.V 1. забивам,
набивам (гвоздей, кол); 2. прибирам
(животни); 3. събирам (пари, да¬
нъци).
simllr/ten unr.V. sn i“^. 1. влизам;
2. настъпва (време, студ, промяна);
3. случва се; 4. застъпвам сп (für
jIпd1./ntw. (Akk) за някого, нещо); hb
tr. V. разбивам с кран (ирата);
Im sin/m Verein - Ставам член на съ¬
юз; влизам в съюз;
Es ist noch kslnr Besserung eldge-
tuctci Всп още не п настъпило подоб¬
рение; '
Dcr Vater irai lüu ^11/1 Sohn ein Ба¬
щата сп застъпи за сина ct, защи¬
ти го.
/iiliricbi/um sw. V. hb t-. V. 1. umg на¬
бивам някому нпщо и главата; 2. на¬
ливам с усили; в устата;
Dnm kmank/m Kind dis Medizin ~ На¬
ливам лекарство и устата на бтпет-
то дете.
Eintritt т, -п 1. влизане; 2. начало,
започване; 3. входна такса;
- ab 18 Jahre! В^<^,д за лица над 18
години!;
- verboten! Влизането забранено!;
- im nime Partei Влизане в партия.
Eintrittsgeld п входна гакеа,
EintгlitcCauts / входен билет.
Eintrittspreis т цена на входен би¬
лет.
njd|trockmri жК sm itr.V. 1. изсъх¬
вам, засъхвам; 2. сбръчквам се, съ-
сухрям се (ножа).
£im|iröp1nid sw.V hb t-.V. наливам
капна по капка; капвам (капки и
очите).
sjn|üBsn ж V. hb tr. V. разучавам, уп¬
ражнявам (танц • и др.).
e|m(umd)eInSalh пит - 1 1/2, пдно и
цтптвнна.
/|m|vsuleibem
GAßrrXOr
224
£|m(verleiBem sw.V hb tr.V. i присъ¬
единявам (към нпщо); анексирам
(страна); 2. umg ям и големи коли¬
чества;
umg SlcH (Dai) ein ganzes Broi -
Изяждам цял хляб.
Einvvsililihug/o.Pl. присъединява¬
не; анексия.
E|dvernabmn f -m öтferr Schweiz раз¬
пит.
Einvernehmen m o.PL разбирателст¬
во, егтитр. огласи;;
Sic turmdied sicH Im B/stem - Tn ce
разделиха и най-добро разбирател¬
ство.
n|ivruciaidrd adv есглаепе (mli
jmdm./eiw. (Dai) c някого, нещо);
Mit ejmnm Vorschlag ~ sein Съгла¬
сен съм c дадено предложение;
Ч Съгласен! Дадено!
Einverständnis п o.Pl. съгласие;
Snim - zu ctw. (Dal) gehnm Давам съг¬
ласието си за нпщо;
Im gegenseitigem - С взаимно съг¬
ласие.
Einwaage / o.PL 1. загуба при пре-
тегпнне на стока; 2. чисто тегло на
продукта (при консерви).
c|m|w;tchs/m| um-.V sn it-.V. враства,
пусна корени.
cjnlwacli^in^wV. hb i-.V. намазвам
c иосън.
C|m|walzcm wV hb i-.V. валирам.
Elmwamd m, Einwände възражение,
протест;
Einem - erheben Повдигам възраже-
нип, възразявам;
Keime Einwands Hahem Нямам въз¬
ражения.
Einwanderer m, - преселник; имиг¬
рант.
п|п|^^|^|^|^ж.V. sn itr.V. заселвам
сп и чужда страна, имигрирам;
Nach Australien, in die USA - Имиг-
рирам и Австралия, в САЩ.
Elnwandd/und/ -en заселване и дру¬
га страна, имиграция.
Elnwanderungse/Hönde / имигрант-
ска служба.
Elnwamdcuungswellr / имигеаегсkа
вълна.
einwandfrei adj безупречен; корек¬
тен;
-cs Verhalten Безупречно, корект¬
но поведение.
einwärts adv навътре;
Die Siäbr waren - gebogcm Прътите
бяха огънати навътре.
g|m|wcBcm sw.V. hb t-.V. втъкавам.
njm|жeCScnIm sw.V. hb t-.V. 1. разме¬
ням, обменям (пари); 2. Sp извърш¬
вам смяна на играч.
E^]^'^f^i^c^sli^ugg^, -еп Sp смяна (на иг¬
рач).
eLn|жedCensw.V. hb i-.V. утприлизн~
рам и буркани.
Einweckglas п буркан (за ктее;рвн-
ране).
Einwegflasche / бутилка за еднок¬
ратна употреба.
Einwegspritze / спринцовка за пд-
нткрагна употреба.
EiпжeseYcrpaCkUd/опаковка за ед¬
нократна употреба.
n|n|wsicH/m ж~ И hb tr. F. натoцниам.
накисвам;
Die Wäsche - Накисвам пране;
Embsen - Накисвам грах.
glmlweihcn sw. V. hb tr. V~ 1. откривам
тсежеети;еo (музей, спортна зала и
пр.); 2, посвещавам (in etw. (Akk)
някого и нещо);
Jndn. im dem Plan - Посвещавам ня¬
кого и плана.
Einweihung / -еп откриване, осве-
щаванп (на сграда и др.).
e|m|wrisrn unr.V. hb tr.V. 1. давам
направление (за лечение); изпращам
(и затвор); 2. въвеждам и даден вид
дейност; X давам указания (за пар¬
киран; и др.);
Dem Kranken Im sinn Klinik - Давам
направление за болен да отиде и кли¬
ника.
Einweisungsschein т писмено нап¬
равление (от лекар, инстанция).
Sim|wendem шг.Е/жИ hb tr.V. въз¬
разявам (gegen jmdn.jew. (Akk) сре¬
щу някого, нещо);
Dagegen isi nichts einzuwemdsm Ня¬
ма нищо за възражение, всичко п на¬
ред.
Einwendimng/ -еп възражение (enenm
ntw. (Akk) српщу нещо);
Seime -cm waren Begründet Негови¬
те възражения бяха обосновани.
S|m|wenrem unr.V. hb t-.V. 1. пускам
(писмо, монета и автомат); 2. счуп¬
вам (стъкло на прозорец); 3. подх¬
върлям (забележка, въпрос); 4. Sp
пускам топката и игра;
Elms Münze - Пускам монета и ав¬
томат,
Eins Karte - Пускам картичка,
glnwentig adj Chem еднoвал;нт;н,
njdifwckcCidn.F. hbtr.V. 1. завивам,
загьвам, загръщам (in ntw. (Akk) и нп-
що); 2. umg напсгвам. надхитрявам,
баламтевам; sicH - завивам се, заг¬
ръщам сп.
Einwickelpapier п амбалажна хар¬
тия.
eiilfflegeniiw.F. hb t-.V. приспивам,
люлеейки;
Sich - lassen Оставям се да ме за¬
лъгват (с празни надежди, с обеща¬
ния).
/im|жineem2 un-.V. hb tr.V. разтеглям
(продукти).
C|m|wllllgsn sw.V. hb ifr.V съглася¬
вам cc;
In die Scheidung - Съгласявам ce
на развод.
EiпЖI1lgender -em тъг..паун;;
Seine - geben Давам си съглаенпгo.
/|i|жiide1m sw.V. hb tr.V. повивам
(бебе).
cjniwnt/un sw.V. hb i-.V. 1. зазимя¬
вам; 2. umpers (Es wint/rt rin) идва зи¬
мата.
lr|m;^uknm sw. V. hb itr. V. I. въздейст¬
вам; 2. отразявам cr (aul jndm./eiж.
(Akk) на, върху някого, нпщо);
Enzlebeuiscb aul jndn. - Действам
възпитаващо на някого.
EinwiRkung/ -еп въздействие.
Einwohner т, - жител, обитател;
- von München Жител на Мюнхен.
Einwohnerin / -пеп жителка, обита-
телка.
Einwohnermeldeamt п адресна служ¬
ба, бюро за адресна регистрация.
Einwohnerschaft / -еп Pl sehen жи¬
телите, населението (на селище).
Einwohnerzahl /брой на жителите.
Einwurf т, Einwürfe 1, пускане (на
монети, писма); 2. отвор за пускане;
3. 4. вкарване на топка¬
та и игра.
g|n|wuuzn1n жЕ sm itr.V. вкореня-
иам се, пускам корени;
Wie eingewurzelt dactnhn1 Стоя ка¬
то истуоае)
Einzahl / oM Ling единствено
число.
225
DEUTSCM-ß&hGGCMSCHES WÖ^T^EPb^UCH
Spiielc
sln|zahlsm sw.V. hb t-.V. внасям (су¬
ма), правя вносна;
J/dem Momat aul sein Konto - Вна¬
сям всеки мпсец и емптkага си.
Einzahlung f, -en 1, внасян; на су¬
ма; 2. вноска.
EjmeaSlndesbnleg т ветена раз¬
писка.
EjneaHlungslioumular п вносна бе¬
лежка, формуляр.
ejd|eäunensw.V hbtr.V. ограждам;
Ein Grundstück mit Mascb/idnaSt ~
Ограждам имот c мрежа.
s|m | eeicbisn sw. И hb t-.V. 1. нарису¬
вам, начертаиам, отбелязвам (върху
план, карта); 2. вписвам;
Seinen Namcn in dir Liste - Впис¬
вам името си в списъка;
Siädir auf eineu Karte - Нанасям
градове на карта.
Einzel п, - Sp единична игра (тенис,
бадминтон).
Eideelarrest т - ElnzelHafi.
Ejnzrlhamd т, Einzelbände отдплпн
том.
Einzelbauer т едноличен стопанин;
еасгник.
E|ize1bclspin1 п единичпн пример.
Ejnzclfall т единичен (отделен) слу¬
чай.
Elnzeiruagsf въпрос относно дптай-
лите (на комплексно явление).
Einzelgänger m, - особняк, индиви¬
дуалист.
Ejdzelgcschäft п единична сделка.
Einzelhaft fJur изолиран; и единич¬
на килия, строг тсмеич;н затвор;
еднетчна,
Einzelhandel т търговия на дребно.
ElnzsiSandelskaufnamm т търговец
на дребно (название на професия).
Eimzclhand/kpn/ls т цена на дребно.
Einzelhändler т търговец на дребно.
Einzelheit f -еп подробност.
Id allen -nm Въи всички подроб¬
ности;
Bis in dis kleinsten ~em До най-мал¬
ката подробност;
Aul -em elngshem Впускам се в под¬
робности.
Elnzelkampr т единоборство.
Eimzelkaufnanm т пдетлнепе тър¬
говец (фирма).
Einzelkind п единствено дет; в се¬
мейството.
Einzelkosten nur Pl. единични раз¬
ходи.
Einzeller т, - Biol едеoопегсч;н ор¬
ганизъм.
einzellig adj Biol еднтопеп>еен,
einzeln adj пдиннепе; сам; adv по-
тгдплет. поединично;
Jcd/u Einzelne Всеки пдин;
J/dcn -е F/blsu Всяка отделна
грешна;
Im Einzelnen В подробности.
EInzelppaCcInmg'единична опаковка,
по един брой и опаковка.
Einzelpreis т единична е;еа. цена
на дребно.
Einzelspiel n, -е 1. Sp единична иг¬
ра; 2. o.PL индивидуална игра (на
спортист).
Einzelteil п отделна част,
Den Moton in -п zsul/gem Разглобя¬
вам двигателя на части.
Einzelunterricht т o.PL индивиду¬
ално обучение.
Elmzelverkauf т o.PL Winsch продаж¬
ба на дребно.
E|nze1v<^j^^^i^^^rung f индивидуална
застраховка.
Ejneelvertuag т нндниидуал;е дого¬
вор.
Einzelwertung / Sp индивидуално
класиране;
In dir - liegt ru auf Platz zwei В ин¬
дивидуалното класиран; той п ва
иторо място.
EjmzelwSsen п отделен индивид, от¬
делно тсщпуг■ит,
Einzelzimmer п стая с пдно легло (в
хотел). V
rjmj^i^i^^i^tierrm sw.V. hb t-.V. заци-
меетнрам,
«п^еНет unr.V. hb tr.V. 1, приби¬
рам, свивам (знаме, корабно плат¬
но); 2. конфискувам (имущество);
събирам пари, инкасирам; 3. изваж¬
дам от обращение (банкноти, мо¬
нета); 4. слагам, поставям, вграж¬
дам в нещо; 5. МИ свиквам на воен¬
на служба; sn 1,г. V. 1. настанявам сп,
нанасям се (на нвартира); 2. влизам,
навлизам (в); 3. попивам, проник¬
вам (гпчеoст;;
Dnn BaucH - Прибирам (глътвам)
корема ct;
Informationen - Набирам информа¬
ция;
In eine Wohnung - Влизам, нанасям
се и жилищп;
Dcu Hund hatte den Schwanz eimg/~
zogen Кучето подии опашка.
fifmzlg adj 1. единствен, пдин-един-
ствен; 2. неповторим;
Din -cm Besucher Единствените по-
сетит;лн;
Kein Einziger Нито един;
- umd allein Единствено;
Etwas steht - da Нпщо п единствено
по рода си.
sjmeleamtlg adj неповторим, единс¬
твен по рода си, еесеавннм, велико¬
лепен.
Einzimmerwohnung / едностайно
жилище.
njn|zuckrun ж. V. hb tr. V. захаросвам,
покривам със захар.
Eimeug m, Einzüge 1. еавпнааеп;
2. еаеасяее. настаняване (и жили¬
ще); 3. настъпван; (сезон); 4. съби-
еаее (суми); конфискация (на иму-
щпство).
Einzüger т, - Schweiz каун;е,
Einzngsermächiieuner)paз)пшIИГпо-
но за иавсешваеп на плащания по
сметка. -
Einzugsgebiet п район за снабдява¬
не на даден пттепбигппски център.
Ejmzylinder т, - Tech пднoеипинд~
рова машина.
eirund adj овален; яйцевиден.
EIs. [i:IsJ п Mus ми диез.
E|si п o.PL 1. лед; 2. сладолпд;
übertr Das Eis ist g/buocHem Лпдът п
разчупен (и отаошпния);
Etw. (Akk) aul - legem Отлагам нещо;
SicH aul dimmrc/auГc - BcgcBcm Стъп¬
вам на хлъзгава почва (енунуиам),
EisBaHn f пързалка.
Eisbär т бяла мечка, полярна
мечка.
Eisbechern т купичка за сладолед.
ElsBslm п пача от уинееои ораепга,
Elsberg т айсберг.
E|cBcutel т торбичка с лпд (слага¬
на при лечение).
EjsBlink п отражение на полярния
лед на хоризонта.
EisBlum/n meist PL ледени цветя (по
заледен nеoзopeце.'
Eisbrecher т Маг ледтразбнвае,
Ejs^els / заведени;, в копто с; про¬
дава и консумира сладолед.
15.
Ejsen
Eisem m o.PL желязо;
umg Zum alten - g/Hör/m Остарял
съм, мнеап съм в архива;
Eim Heines - Деликатна, щекотлива
работа;
MsSucnr ~ im F/n/u Haben Имам
различни средства за постиган; на
цплта.
Eisenader / желязна жила (и скала).
Eisenbahn /железница; влак;
Mit deu ~ fahr/m Пътувам с влак;
umg Es Ist Höchsts -! Крайно вре¬
ме п!
Eisenbahnabteil п куп; (иъв илан).
ElsenBaHmBrückr / жп мост (мост,
по който се движат влакове).
Eisenbahner т железничар.
Eisenbahnfähre / ферибот (за вла¬
кове).
E|senhahm1ahrp1am т разписани; на
влаковете.
Eisembahnfalirt /пътуване с влак.
Eisenbahnknotenpunkt т железопъ¬
тен възел.
EisrmhaHmiimir / железопътна пнння,
EjssiBaHgncte п желпатцсгеа
мрежа.
ElscnBahnscHicnc / железопътна
релса.
E|crmBaSdccSuankr / железопътна
бариера.
Els/nBaHnscbwelle / гравпееа,
EisnnhaHnclenai п сигнал на сема¬
фор.
EjcrdBaSdsiailnm / жплпатцстеа
станция, гара.
Eiscibeasdüesfuüsuugg жп надлез.
Eisenbahnunglück п железопътна ка¬
тастрофа.
EjcenЬahnun1ecUührшlg/ жп подлез.
Els/gbahnwcbnigiing/ ж;лпаoпъгеа
връзка.
EZsenBand п желязна лента, обръч
(на бсеиа).
Eisenbau т о.Р1. ж;л;аoдoбнв.
EZs/nb/schlag т желязна обковка.
Eisenbeton т ж;леаoб;тoн,
Eisenblech п стоманена, листова ла-
марнеа,
E|srnblüte / o.Pl. Mimer аратoниг.
Eiscn/ne п желязна руда.
Eisengießerei / еугуеoлпнрна; чугу-
нодобивен завод.
clsemHaltig adj Chem съдържащ же¬
лязо.
CAbEDOFF
Clsenhart adj здрав, твърд (като же¬
лязо).
Eisenhütte / мегапургне;е завод.
Eisenindustrie/ черна м;таоуетин.
Eisenoxid п железен oоне.
nicnncchücsig adj съдържащ желязо.
Eisenträger т стоманена греда,
eisenverarbeitend Eissm verarBcitend
adj мпгалoпеееабoгващ;
Eisem verarbeitende Indusiule Мета-
лопреработваща промишленост.
Elsenwar/n Pl железария, дребни
железарски стони.
Eisenzeit / oPl. Hist желязна ера.
eisemz/itllch adj от желязната пра.
eis/rn adj 1. железен; 2. необикно¬
вен, изключителен (за усърдие); 3. су¬
ров, неизменен (занон); железен, не¬
поклатим (дисциплина); неотстъп-
чии; 4. пoстoяепе. е;прнктенoипн (за-
цау, наличие);
Dir Eisern/ Vorhang Желязната за¬
веса;
-п Ration Неприкосновен аапау,
Eiseskälte / o.Pl. umg лют студ.
ElsiacH п камера (на хпаднпннк;,
/is^u/i adj епаамеъзнап (рена, мо¬
ре); н;аапеден (улица).
Eisgang т ледоход.
eisgrau adj побелял, посивял (кoта;.
ElsH/illeem nur PL студените дни от
11. до 15. май (когато през нощите
температурите могат да паднат
под 0’С).
Eishockey п Sp хокпй на лпд.
Cisig adj леден (auch überir)-,
-su Wind Ледoвнг вятър;
-cs Schweigen Хладно мълеаене.
Elskairnn т айскафе.
eiskalt adj ледови'; студен, лпдпнoт-
гудпе, мразовит (auch übertr),
-п Händs Лпдени ръце;
- handelm Действам хладнокръвно.
Eiskunstlauf т Sp фигурно пърза-
ляне.
Eiskunstläufen т Sp фигурист.
Eiskunstläuferin /физуристка.
Eismaschine / машина за сладолед.
Eispickei т Sp пнкпл; ледткoц.
Eisrevue / ревю иърху лед.
EisscS/ibn/Sp шайба (при хокей на
лед).
Ei^^^'Sßrn п Sp kъепннт,
EjsschmrNanl Eisschnelllauf т Sp
оснкибнгане.
226
E^s^^nelläuf/u Eisschnellläufen mSp
състезател по нснннбнгае;, ■
Eisscholle / лпдпн блок.
Ejsschramk т veraltend хладилник.
Eisspieler т Sp хтк;нст.
Eisstadion п Sp леден стадион.
Eistanz т Sp танц върху лед.
Eiswürfel т лпд, ледено кубче (за
питиета).
Ejszapfem т лпдпна висулка.
Eiszeit / о.Р1. ледникои период,
rjt/1 adj 1. суетен; гщ;епав;е; 2. на¬
дут; 3. напразен; безсмислен;
Eins eitle Person Суетна лнееoут;
~ wie nln Pfau Надут като паун.
Eitelkeit / -em Pl selten суетност,
суета; тщеславие;
Jndm. im seiner ~ verletzen Засягам,
уязвявам еннoтт.
Elter т о.Р1 гной.
Ejierbenir / абсцес.
Eiterherd т гнойно огнище,
cit(e)rig adj гноен;
Eins ~ Entzündung Гнойно възпа¬
ление.
eitern sw.V. hb itr.V. загнoнва; бере,
забира;
Der Finger ritcrt Пръстът бпрп.
Elteupick/l т гнойна пъпка.
Eitcuumg f -еп аагеoяваяе. заби-
ране.
Eiweiß п, -е 1. (Р/ ungebr) белтък;
2. бептсk; бпптсчнеа;
Drei - zu Schnee schlagen Разбивам
три белтъка.
eiweißarm adj бпдпн на беотсчнни■;
~п Kost Храна, бедна на бпотсчнеи.
eiweißhaltig adj съдържащ бплтъ-
еннH)
Eiweißmangel т недостиг на белтъ¬
чини.
Eiweißpräparat п протеинов пре¬
парат, препарат от бпптсееи ~ ве¬
щества.
Ejwei.ßstoiГwccSc/l т Med обмяна на
бплтъчиеи,
Eiweißsynthese / синтез на бплтъ-
чннн.
Eizelle /яйцеклетка.
Ejakulation/ -em geh пякхлаеня.
Ekel] т о.Р1. 1. отвращени;, погну¬
са (vor jmdm./etw, (Da,) от еноттт, нп¬
що); 2. антнпатня, неприязън.
Ekelj п, - umg pejor пеoгивпе (от¬
вратителен) човек.
221
DEUTöCH-EbULGADlSCHES WÖDTEDbUCti
ElensntautiilcH/m
Ckclerrcgcnd Eknl nnregedd adj пре¬
дизвикващ отвращение.
Ck/lhalt adj 1. oтиеагигелее; гнусен;
пеoгнвпн; 2. umg страшно, ужасно (за
подсилване).
ck/lm sw.V. hb: unpers cs rkclt jmdm./
jmdn. davor това ме отвращава; sich
~ отвращавам сп, гнуся сп, погнуся-
вам сп (vor jmdm;/eiw. (Dal) от няко¬
го, нещо).
Eklat [e'k1a(:)] т, s скандал.
eklatant adj очебиен, явен, не мо¬
жещ да бъд; игнориран.
Eklektizismus т o.Pl. еклектизъм.
Ekllpss/ -п Astr затъмнение.
Ekstase f, -п посгаа; захлас.
cksiatiscH adj пксгатиеее; възтор¬
жен.
Ekz/n п, -е Med екзема;
Elm ~ am Fuß Haben Имам екзема
на крана.
Elaborat п. -е umg драсканица.
Elam [e'la:m/r'ia:] т 0.^1 устрем, въз¬
торг, въодушевление, вдъхновение.
ElastikBendc f пастиепе бинт,
c1actisch adj 1. еластичен; разтеглив;
2. гг^^и^з^-^; пцсгaа (оцooддоа;
Elastizität f o.PL пластичност; гъв¬
кавост.
EicH т, -е Zool лос.
Eldorado п. s рай, Елдорадо (за зла-
гoгъееаен. рибари и др.).
Elefant т, -еп. -еп епте;
umg SicH wie cin - Im Porzellanladen
bnnehmem Държа сп като слон и стък¬
ларски магазне; нетактичен есм,
ElsiiyitcnzaSi т бивен зъб, бивнио
(на спoе;,
elegant adj епптаетпн;
Ein -eu Mant/l Елегантно палто;
Sich ~ aus dsu Affäre zieHnm Измък¬
вам се ловко (плетантно) от ситуа¬
цията.
Eleganz f o.Pl пл;тангнтст.
Ef/gtcV ~ елегия.
/1/11^ adj плетачен; мпланхоли-
чен; тъжен.
elektrifizieren sw. V, hb tr. V. ;лпогеи-
фненрам.
Elektniliiecuudg. -nm електрифика¬
ция, еп;огрнфиенеаее.
Ele/trik f -en 1. електроуреди и
автомобил; 2. о.Р/. umg елпктротех-
ника.
Elektriken т, - ;пеотрoгехенк.
clcktulsch adj ел;кгеичеенн•;
Win helznn - Ни; се отопляваме на
електричество.
Elj^^iirls^Se/ -п umg ve-alt трамвай,
elektrisieren sw.V, hb t-.V. наел;ог-
ризневам; {auch übertr):
Win r1rktulclrгt auispningsn Скачам
като ужилен.
Elektrizität f o.PL плпкгенеесгвo;
ток; елпктетеепегия.
Elektrizitätswerk kurz E-Weuk m елек¬
троцентрала.
El/ktuleliätseählen m елеогрoм;р.
Elektroakustik / o.PL епеогрoакуу-
тика.
E)ektг(ohhsrneer o.Pl. плпогетхнмин.
ElektroccSzurrgi^ o.Pl. Med елеогро-
хирургия.
Elektrode / -л електрод.
ElektroHilssauIbinne' еппогрoсгагне-
но обезпрашаване (пеахoулавяеп;.
El/ktuofilter п плеогрoфилгър; плпк-
трoетатие;н прахoулoвиг;п.
Elektrogerät п електроуред.
EIekiuogrccSäit п umg магазин за
елпктрoуеедн.
Elektuogitaruc / електрическа ки¬
тара.
Elektroherd т електрическа готвар¬
ска печна.
Elektroindustrie / еп;ктрoпртмиш~
леност.
Elektroingenieur т еп;нгрoннжпепе.
Elektroinstallateur т плпктротпхеиK)
EIcCiunkauelnguann п Abk EKG
ел;нгеoкардитграма.
Elektrokaru/m т електрокар.
Elektrolyse / -и ;ппогрoлиза.
Elektrolyt т, -е Chem, Phys елект¬
ролит.
rlekimolYilsch adj по;ктеoпнтпе.
El/ktuomagnet т Phys елпютромаг-
н^.
elektromagnetisch adj електромаг¬
нитен.
Elckiunmagmcijcmuc m o,Pd. Phys
по;огрoмагнптнзъм.
El/ktuonecHamlkeu m плектромеха-
еио.
El/ktuomoion m Tech електромотор.
Elektron n, -en ;ппкгрoе,
Elektromenblltz m плпктртнеа свет-
каииеа (на фотоапарат).
Elektmomemgehim п електронен мо¬
зък, изчислителна машина.
El/ktnonemSülls / Phys електронна
обвивка.
Elektronenmikroskop п Tech елект¬
ронен микроскоп.
Elektri)nenrrr:hsgsrd ел;ктеoееа из¬
числителна машина.
Elektrod/nnöSme / Tech елпогеoнна
лампа, тръба.
Elektuememvoli п Abk eV ппектрoн-
волт.
El<^l^!tuodlk / o.Pl. 1. ппекгрoенка;
2. ;лпkгртеен устройства, уреди;
елпнгетееа техника.
elektronisch adj електронен;
~п DatcmvcuauBcitumg (EVD) Елект¬
ронна обработка на информацията.
Elektroschock т еле^ошок (с ле¬
чебна цел).
Elektroschweißung / Tech електро¬
заварка, плеогрнееекo заваряване.
Elektmoskop п, -е Tech ел;кгеoекoц.
Elektrostatik / o.Pl. ;ппктртстагнка.
Elektrotechnik / o.PL електротех¬
ника.
Elektrotechniker т плпктрттехнин.
elcktuntnhhmlchh adj еп;кгрoтехни-
четон.
Elektmowärmegerät п пп;ктpoнагре-
вагелее• уред.
Element л, -е 1. Chem, Phys елемент;
2. елемент, съставна част; З.етпr сти¬
хия; 4. pejor елемент (за хора); 5. Pl
oсеoвен положения; 6. Pl природни
сили;
Ein radioaktives ~ Раднтакгивпе еле¬
мент;
In seinem - sein В стихията си съм;
Din vier ~е Четирите ценеoднн си¬
ли (огън, вода, въздух, земя);
Krimld/llr ~; Криминални плп-
мееги,
adj 1. елементарен; 2.
стихиен; бурен (страст, енпа);
~п Bceüuimlccr Елементарни пот¬
ребности;
Elm мег Fehler Елементарна грешка;
~е Gewalten Първични сили, стихии.
Eleneniauhuhh л учебник за начи¬
наещи.
Elementargewalt / първична сила,
стахнн.
Elemndterkenntnicn nur PL първона¬
чални, основни познания.
ElementarreRCI / основно правило.
ElrmrntartriIhSrm п елементарна
ElsmeniaгugtrrrihHt
GABEDCDFE
228
частица.
Elementitruntrrnlchi m o.PL 1. часо¬
ве и еаеапеoтo училище; 2. заенгнн
за наенеа;щи.
/l/md adj 1. нещастен; 2. жалък; ооа-
ян олпт; 3. мизерен; беден; плачевен;
4. ppjooммиeеепе нaлпс; ннпдотооп;
презрян;
SicH ~ fühlen Чувствам се зле;
Es Ist ~ Heiß Ужасно горещо е.
Elend п o.PL 1. немотая, мизерия,
нищета; 2. нещастие;
Das - den Kinder dsu Driit/r Weit
Нищетата на децата от Третия свят;
umg Win nin Häufchen ~ dasitzen Тъ¬
жен, нещастен съм.
Elendsviertel n мизерен, бпден квар¬
тал.
Elemtier п - ElcH.
Elevator [...~ m, Elevatoren Tech
елеватор.
пГ пит едиеадееег,
Hilf -en 1. едиеайепгнеа; 2.5е;дн-
найеетoека. отбор; 3. № 11 (автобус¬
на линия, играч).
Elij т, -en Myth елф.
Ellef -п My,h елфа, фея
Elinmbeln n, -е 1. o.PL слонова кост
(материал); 2. сптнтиа кост (цетиа-
ипденип на изкуството).
ElfenB/inoubsit / изделие от слоно¬
ва кост.
/Ilcnh/imern adj от слонова ност,
/IfsiBsidfarbem adj с цият на слоно¬
ва кост.
ElfenBeinturm т im: im - ^1^, sitzen
витая и облаците (бпз да мисля за
действителността; за учен, худож¬
ник).
Elfrmreigrm т Myth самодивско
хоро.
Ernster т Sp дузпа, единайеетмег-
рои наказателен удар.
Ellm/i/nmaum т Sp наказателно
поле.
Ermeteustoß т Sp дузпа, единайсет-
метров накааагелпе удар.
Ellisl п, - единад;еегиноа.
siimlmjemen w.E hb tr.V епимиеи~
рам.
elitär adj елитарен.
Elfte / -и елит.
ElitnmannscHart f елитен отбор.
Elitetmuppe f елитна войскова част.
Elixier [ей'кя:т] п. -е ;линсне.
EUBogenlreihelt/o.PL umg възмож¬
ност за действие; свобода на дейст¬
вие.
E1lBogemmemchH т pejor човек, ной-
то си проправя път с пакгн,
Elle f. -n 1. лакътна кост; 2. His, ла¬
кът (мяроа от 55-85 см);
übertr Alles nii deu gleicHem ~ messen
Мпря c един аршин.
EU(en)Bogsm rm -лакът-,
Din ~ nlmcetzrn; gehranchem Използ¬
вам лакти, действам без оглед на
другите.
nllenlamg adj umg много дслсг. мно¬
го ииетн.
Ellipse / -п Ling, Math ;пицеа.
EDipsojd п, -е Math поипсoид,
elliptisch adj Ling, Math ппнц■тне;е.
Elmsfeuer m огньове на Елмс; сия¬
ние (по мачти, гръмоотводи и др.
при буря).
eloquent [...kv...] adjgeh красноречив.
Elsaß Elsass m Елзас (област в Из¬
точна Франция).
Elsässer т, - епзасец,
Elisäss^i^rn/, -пеп плзаска.
elsässisch adj плзаскн.
Eist/r / -m Zool сирака;
DiebiscHe - Крадлива сирака,
dienlich adj родителски;
~n WoHmung Жилището на родите-
литп.
Eltcun mur PL родители;
umg Etw. ist richi vom schlecHtnn -
Нпщо си го бива, добро п.
Elternabend т родителска среща.
Elternausschuß п родителски ко¬
митет.
ElteumBsiiuat т училищно насгoнгеп-
стио.
Elternhaus п бащин (родпн) дом.
elternlos adj бпз родители;
-cs Klrd Сирак.
Elternrecht п ртдитепеки права.
Elternschaft / o.Pl. 1. бащинство;
2. всички родители (на учениците
в едно училище).
Elinrrt/ll т родител (баща или
майка).
Email [r'mal/n'ma:j] п, -s емайл.
E-Mail [i.•me::i]/ri; -s EDV електрон¬
на поща.
Emaille [c'maljp/c'mal] f, -п = Email,
cmailljicren [e'majl:...] sw.V. hb tr.V.
емайлирам.
Emarailon / -en еманация.
Emanzr / -m umg pejor еманципи¬
рана жена.
Emanzipation / -en ;маеенцаенн;
Din - dir Frau Еманципация на же¬
ната. •
emaneipaiomiscH adj еманцнцагoе-
екн.
emanzipieren жИ hb tr.V. пмаецн-
пирам; sich - еманципирам сп.
Embargo m, -s ембарго (übsU etw,
(Akk) върху нещо).
EmBl/m п, -е емблема, еимитп;
Deu Ölzweig ist das ~ des Friedens
Маслиновата клонна п символ на
мира.
smbi/matiscH adj ембпемагичпн,
EmlBOIeg/, -п Med емболия.
EmBmyo ['emBnyoJ т/п, -sjEmbrionem
Anal ембрион, зародиш.
embryonal adj ембрионален; зача-
тъчен; зародишен.
encritj/rem sw-V. hbt-V. пенсиони¬
рам (професор, духовнин).
Emigrant т, -en, -еп емигрант.
Emijeraiiind, -пеп емигрантна.
Emigration / -en емиграция,
emlgrl/msm sw. V. sn ür.V емигрирам,
изселвам се;
Nach England, in die Schweiz ~ Из¬
селвам сп и Аетоин, Швейцария.
emin/rt adj 1. извънредно голям,
изключителен; 2. нагъкнаг; виден;
бележит, прочут (учен);
-е Begabung Изключително даро¬
вание, изключителен талант.
Emim/nz / -еп Виеoоoпреoеиещпе-
ство (кардинал или обръщение нъм
кардинал и Католическата есрова).
Emir т, -е емир (и ислямските
страни).
Emirat п, -е емирство.
EmijcCä• /и -п емисар.
Emission/ -еп 1. Wirsch емисия (на
ценни книжа, пари); 2. излъчване,
емисия (на отровни газов; и др.).
Emmentaler т, - сирен; ементал.
/-Moll п Mus ми минор.
Emotion / -еп емоция;
OHic jede ~ sprecben Говоря бпз вся¬
каква емоция.
emotional adj емоционален;
Eime ~п Sprache Емоционален език.
Empfang т, Empfänge 1. oVI Admin
получаване (стока, писмо); 2. o.PL
229
DFUUT№H-ßULCADiSCHE<$ WÖßTEDöUCH
nmporjsnHwIngnn
Tech прием; приеман;; 3. посреща-
нп, приеман; (госта); 4, админист¬
рация, рецеп^ия (и хотел);
Etw. (Akk) Ir ~ nahmen Получавам
нпщо;
Tech Urg^i^törtru - Несмущавано
приеман; (на образ, зиуо);
Einem ~ für jmdn. gnbnn Давам при¬
ем в чпст на еноттт.
empfangen Ienp1ing; rmpiarg/п)
un-.V. hb t-V l. получавам; 2. прие¬
мам, посрещам (гости); 3. Tech прие¬
мам; 4. geh зачевам;
Die Kommunion ~ Получавам, при¬
емам приеастнп;
СЪ/и UKW - Припмам па къси
въпен;
Gästs - Приемам гости;
Herzlich - Посрещам сърдечно.
Empfänger т, -1. получател; l, (ра-
днo-)еpиeмннк.
empfänglich adj 1. възприемчив;
2. податлив, поддаващ с; чувстви-
тплпн;
Für alles Schöne ~ Възприемчив за
всичко хубаво;
Für Erkältungen - Податлив на про-
студяваеин,
Empl^mglicHkeit f оЛ 1. иъзприем-
енвoст; 2, Med предразположени;
(нъм забтляиаее),
EnpianggaHns f o.PL Admin цттеп-
щан;.
Empfängnis f oJPd, Med зачпиаее; за-
еагне.
Empfängnisverhütung f Med пред¬
пазване от забременяване.
EmpfängnlsverHütungsmlttel m Med
средство за предпазван; от аабееме-
ениаее; ангнктецппеитннo (противо-
заеагъент) средство, кoнграе;пгив,
Empfangsbestätigung f разписка,
потвърждаваща получаването на
стока.
Empfangschef т адмненстеатое (в
хотел).
Empfangsgerät т (еаднo-)ценемник.
Empfangshalle / приемна (зала).
Emplamgskomitne п комитет по пос¬
рещането (на делегация и др.).
Emprargsraun т приемна (помеще¬
ние).
Empfangsschein т - Empfangsbe¬
stätigung.
Empfangsstörung/rcÄ смущение и
приемането.
Empfangszimmer п гостна (сган).
ценемеа,
cmpfcHlcr (^110^, empfohlen)
unr.V. hb t-.V. препоръчвам (няко¬
му нпщо); sicH ~ 1. geh сбогувам се;
2. nепцoръеит;пнo е;
Das Buch kann ich dir sehr - Mona
специално да ти препоръчам тази
книга;
veraltend, geh EnpfeHI/m Sie mich
Bitte Ihn/r Mutter! Предайте моля,
моите птенганнн на майна си!;
Es empfehlt slcH zu... Прпцoеъен-
тплно п да....
empfehlenswert adj струва си пре¬
поръката, препоръчителен (нента.
медикамент).
EmpfrSluurg -en L препоръка; 2.
geh поздрав;
Aul - des Arztes По препоръка на
лекаря.
EmpГ/HIungcshhmrlB/n п (писмена)
препоръка.
empfinden (rmp1add; cnpliirdrr)
wir. V. hb in V. усещам, изпитвам, чув¬
ствам;
Hunger - Чуистиам глад;
Amgct; LlnBe ~ Изпитвам страх, лю¬
бов;
Für jmdm. mlcHis - Нищо нп изпит¬
вам нъм някого, безразличен ми п.
rmp1imdiihh adj 1. (много) чувстви-
тплпн, обидчив (човек); 2. снппе
(студ); остър (болка); 3. тежък, го¬
лям (за загуба); adv много, значи¬
телно;
Jndr. an seinen -an Stells tn/ГГгг За¬
сягам някого по болното място;
Gc/em Kälte ~ sein Чувствитплпе
нъм студа.
Empfindlichkeit f o.PL чувствител¬
ност; податливост.
empfindsam adj L еувстинт;лпе; де¬
ликатен; 2. црoеувстипе. сантимен-
гапее (исгoрня).
Empfjndcamkrit / оР/. ^<ств^'^(^.л-
еoст; сангнмпетапеoст.
Empfindung/, -em 1. усещане, усп^
2. чувство; 3. вцпчагп;енп;
Die - vom Kalts Усещан; за студ,
rmp1iпdungsloc adj епеувствнгпп;е;
безчувствен;
Er ist nim vollkommen -sn MsnscH Той
п напълно безчувствен човпк.
Empfiidumgcvrunögrd п O.PL geh
(епoеoбетсг за) усещан;, еуистван;.
Emphase / oVI приповдигнат гoе;
цагoт, подчертаване, натъртване при
гоиорпнп;
Mit - ~ m/d/m Говоря разпалено, с
приповдигнат гoе.
empHatiscH adj наразителее; под¬
чертан, пмфагичее,
Empire [ä'pi: и] п O.PL стип “ампир"
(от времето на Нацтпеoе).
Empirie/ o.PL емпириенттг. позна¬
ние на базата на опита.
empirisch adj емпиричен.
Empirismus т o.PL Phil пмпиризсм
(у^<пеип).
empor adv (отдолу) нагоре;
- zu den Sterrcn Нагоре оъм звез¬
дите.
nmpcn|anbrlten, sicH ж.И hb изди¬
гам се чрез труд;
Sich vom simrach/n Angestelltem zum
Direktor - Издигам сп c труд от обио-
ноиен служител до директор.
empon|Bifcksm ж.И hb tr.V. поглеж¬
дам еатoеп,
Empore / -п галерия (и църкиа).
empören ж V hb tr. V. възмущавам;
slcH ~ 1. възмущавам сп (über jmdn./
etw. (Akk) от няотгт; нещо); 2. истга-
вам, опълчи-м сп (gs/sm ntw. (Akk)
срещу нещо);
СВег jmds. Bemeßen empört sem
Възмутен съм от нпчие поведение.
empörend adj възмутителен;
IcH finde es - Намирам го за въз¬
мутително.
Empörer т,. - geh бунтовник; бун¬
тар, размирник.
emp^г|knmm/n ипг. V. sm itr. V geh из¬
дигам с; (и обществото), правя ка¬
риера.
Emponkömmljme т, -е pejor парвеню.
nnpoUragsm ж.И hb irV. етърча;
издигам се, извисявам сп;
Din Bäume ragten zum Himm/1 em¬
por Дсев;гата се извисяваха до нп-
бето.
empщm|ceHwingen unr.V. hb tr,V, раз¬
махвам нависоко; sicH - издигам се
(auch übertr);
Din Fahre - Развявам нависоко зна¬
мето;
Der Tunner scHwan/ sicH nmpor Гим¬
настикът отскочи нависоко.
empoUstclg/m
GAÖEROFF
230
empom| st/l/sn umr.V. sm it-.V. 1. из¬
качвам сп; 2. издигам сп;
Eu stieg zum Abteilungsleiter empor
Той с; издигна до еаеалннk-oтдпл.
smpQr|sincBsm sw.V. sn ür.V. стремя
се нагоре; издигам се, ттъееа,
Enfpörnuigg -еп LoPL възмущение;
2. veralt въсгаеип; бунт;
Seiner - über ntw. (Akk) Luft mahhe1
Давам израз на възмущението си.
nmpou|eieHem unr.V. hb tr.V. изтег¬
лям, издърпвам; sicH - води нагоре
(пътека).
cmslg adj 1. работлии, прилежен;
2. усърден; неуморен.
Emsigkei't/o.Pd. 1. рабoтлнвттГ; при-
лпжност; 2. усърдие, н;yмoенмoст.
Emu т, -s Zool пму.
Emulsion f -en Chem емулсия
sr Bloc [аЪюН] adv ан блок, изцяло,
всичко.
Enbloc-Ahjsimmun/ / гласуване “ан
блок” (венеko наведнъж).
Encoder пи - Tech декодиращо уст¬
ройство.
Erdaussscn/drung Sp последна фа¬
за на съетезаенп,
Ende п, -п 1. край, завършек; 2. нак¬
райник, крайна ~ част;
Ат - Накрая;
G/gem - d/s JaSucs Към края на го¬
дината;
Letzter ~s В края на краищата;
Zn - gnSsn, zu - ^1, rim - nehmen
Свършва се; завършва (нещо);
Etw. nimmt eim trauriges - Нпщо има
печален край, завършва зле;
- gut, alles gui Всичко е добре, но-
гато свършва добре.
/ndrn ж V. hb tr. V. 1. свършвам, за¬
вършвам, спирам (във времето и
цететграествoтт); 2. Ling окончавам,
завършвам (auf ntw. (Akk) на нпщо).
Endrmgcbijc п краен резултат.
EieГtssшld/ oкoнеагплна формули¬
ровка, последна редакция.
smdgüliig adj окончателен;
Dir -е Lösung Окончателното ре¬
шение.
/mdlgcr sw.V hb itr.V. veralt свърш¬
вам, приключвам.
Endivie {....^at/, -mBo, ендииия, гра¬
динска цикория
Eiekampi m 1. Mil последна, реша¬
ваща битна; 2. Sp финал, финално
състезание.
Endlag/r п дппо за съхраняван; на
химически или радиоактивни отпа-
дсеи.
Erdlanl т Sp финал, финално бя-
гаеп.
CidlicH adv най-сетн;, най-после;
adj ораен;
Warr Bist du - i/milg? Кога най-пос¬
ле щп си готов?
endlos adj 1. безкраен; безконечен;
2. неизчерпаем;
~е Geduld Неизчерпаемо търпение.
Endlospapier п (перфорирана) хар¬
тия за пеннтиеае;.
endokrin adj ;ндoкенепе, с вътреш¬
на секреция (жлеза).
Endprodukt п краен продукт.
Endpunkt т 1. крайна точка; 2. umg
изчерпван; на всамoжетстнтп за
нпщо;
Wim sind Bni dem Versuchen an einem
- angelangt und g/Bsm sie auf При опи¬
тите стигнахме до задънена улица и
щ; с; откажем от тях.
Endrunde fSp последен гуе. финал.
Egdcpin1 п Sp финал, финално есе-
г;заен;.
Endsplclt/ilm/hmcr т Sp финалист.
Endspurt ml. Sp спринт прпди фи¬
нала; 2. последно усилие.
Endstation / нрайна гара; крайно
пристанище; крайна спирна (auch
übertr).
Endsumme f краен сбор (при съби¬
ран;).
Endung// -em, L^img окончание.
Erdnuieil п окончателна присъда.
Endverbraucher т нрапн потреби¬
тел.
Erdziel п крайна цел.
Enrug/ilC f oJPL еепет;гнка,
Eitecr/z/, -п енергия.
Ercrgjnbümdcl п umg жилка (за жи¬
лаво дете, човек).
ErrngZcSaucha1t т енергиен баланс
(на дадена страна, на тяло).
Ennngl/kuise f енергийна ориза.
Enrrgicliclerart т доставчик на
енергия.
rnem/j/ioc adj бпз пе;етнн; вял, инер¬
тен.
Energiequelle f енергиен иагтееик.
Energl/versorgum/ / енергоснабдя¬
ване.
Encuelewi^ii^halt / енергийно сто¬
панство.
/1^/1^ adj енергичен.
rng adj 1. тесен; 2. сбит; ситпн (по-
черо); 3. тесен; сърдечен; близък (от-
нотения); 4. ограничен (мироглед);
-п Gasser Тесни улички;
Ir -еп Verhältnissen IsBer Живея
притеенпет, и nенг;енпннн, скромно;
Im '-sicr Kreis leiern Празнувам и
тесен кръг;
- befreundet sslm Близки црнятепи
смп.
Emgag/nemt [O/a^a/mä:] п, -s 1. Thea,
ангажимент; ангажиране; 2. задъл¬
жение; 3. лична ангажираност, учас¬
тие, ангажимент.
engagieren [aga'-ji:..} sw.V. hb t-.V. ан¬
гажирам (артист); sicH - участвам,
ангажирам сп;
SlcH politisch - Ангажирам се с по¬
литика.
nmgarlieeend nng anlicg/nd adj те¬
сен; плътно прилепнал;
Ein emg an1lcerndrc Kleid Прилеп¬
нала рокля
nngbelueurdet nng bnln/nrdnt adj
свързан c близно приятелство;
Wir sind rmg hr1rcnrert Ние смп
близни црннт;ли.
/mgb/schuleben arg adj
тъсттнзпиеаH; плътно иацнеае.
Sighmüsiig adj тесногръд, елабoваг.
Enge/ -л 10.PL теснота; теснина;
2. o.Pl. тесногръдие, тгеаенеееoст,
дребнавост; 3. протон;
übertr Jmdr. im die - tm/iBcr Поста¬
вям някого еагнсет,
Engel т, - ангел;
Mclr r/ii/rd/r - Моят ангел епаен-
тел;
Nicht gerade /In - sein Нп съм све¬
тец;
umg Die - im Hlmn/1 slrgem höncn
Виждам звезди по пладне.
cmgslgni adj добър като аег;П;
cmgelHafi adj нежпн нато ангел.
Engelsgeduld / o.PL ангелско (бпзк-
райно) търпение.
Emerlszuneen im: mit - zu jmdm. re¬
den говоря c някого c меден глас (на-
то мед напе от устата ми).
nm/halsle adj с тясно гърло;
-е Flasch/ Бутилка с тясно гърло,
nmgSerelg adj тесногръд, дребнав,
231
DEMMCJlBULGABIlSCHES WÖRTERBUCH
Entente
педантичен.
EngH/relgkeit f o.PL тпееoгесдн;;
депбеаиoсг,
England m Англия.
Engländer m, - L англичанин; 2. Tech
регулируем гаечен ключ.
Engländerin / -nem аеглнеаеkа.
englisch adj английски.
Englisch п аегпнйекн език.
Englischhorn n Mus английски рог,
обой.
Eiglischiuntermlchi m обучени; по
английски език.
engmaschig adj със ситна плптна,
със сиген бримки.
Engpaß т 1. дефиле; пролом, г;е-
нина, клисура, проход; 2. затруд¬
нено положени;, недостиг на про¬
дукти.
em gros ^'дго:] adv Wirtsch на едро, в
големи количества;
Etw. (Akk) - verkauf/m Продавам не¬
що на едро.
EigrocSaideI [ä'gro:..] т Wi-tsch гсе-
roeM на едро.
Engrocpmelc т цена на едро.
engstirnig adj ограничен, тесногръд,
късоглед;
Eim -sn M/nscH Тесногръд човпн;
- Hamd/Ir Действам ограничено.
Enkel т, - внук.
Erkelln f -пеп внучка.
Enkelkinder Pl внуци.
Enklave f -п анклаи.
enkodicr/m ж. V. hb tr. V. закодирам,
кодирам.
/norm adj огромен; грамаден.
Ensemble [O'sä:b1] п, -тMüT: Thea, ан¬
самбъл.
Ers/mBismuslk / ансамблова му¬
зика.
NB
nnt- продуктивна представка за
образуване на глаголи с различни
значения, срв.:
1. отдалечаване, отделяне, из¬
лизане, напр. ritnieh/n, entlaufen,
entströmen ),);
2. освобождаване от съдържа¬
ние, напр, cntölcm, rmtk/nrrn, ent¬
wässern ...;
3. промяна на състоянието,
напр. rgichS1a1rn. /пШ/Псп, cri-
BlüHer ...
entarten жК sn itr.V. израждам сп,
дегенерирам;
Dir Diskussion crtanicis eu rirer
Beschimpfung Дискусията се превър¬
на и размяна на обиди;
Entartet/ Kunst Израждащо сп из¬
куство.
Enttttiiiugg/ -еп LaPL. израждане,
дегенериране; иарoд;еoст; дегенери-
раност; 2. упадък, изстсплпеня. из¬
вращения;
Din ~en dar ReYotutIom Иастсппп-
нията на революцията.
rrtB/Hner sw.V. hb tr.V. чувствам
липсата (на нещо); липсва ми; ilг,V,
geh и нпщо липсва (ctw. (Gen) нещо);
Nach dnm Kring mussten wir «/1« -
След войната трябваш; да търпим
лишения от много неща;
Seil/ Aussage criBchrt dir Logik B
изказването му няма логика.
cmih/hulich adj излишпн; бпз нойто
може.
Entihr>rr»lggr -еп лишение;
-cr cntnager, aul sich mehm/r Пона¬
сям лишения.
emth/SuungcmelcH adj изпълнен c ли¬
шения.
rmtbjnden unr.V. hbtr.V. 1 освобож¬
давам (някого от нещо); 2. освобож¬
давам сп от бременност, раждам;
Jmdn. vom sein/m Eid - Освобожда¬
вам някого от клетвата му;
Sir ist vom einen gesurd/m Jung/i
rrtburd/n word/n Тя роди здраво
момче.
Entbhtdumr/, -еп 1. освобождаван;
(от обещани;, задължение); 2. раж¬
дане.
Entbindungsheim п родилен дом.
Entbindungsstation / родилно отдп-
п;еие,
snthlätt/nn sw.V. hb t-.V. тбпзпитг-
вам, обезлистявам (дърво).
cntBlöß/m sw.V. hb tr.V. ттkенваM;
оголвам, разголвам; sicH - събличам
се гол, разголвам сп;
Mit entblößten Haupt Гологлав, бпз
шапна.
entdecken sw. V. hb tr. V. 1. oгоривам;
намирам; 2. разкривам (тайна);
Eimen Kontinent - Откривам конти-
епег;
Fehlen - Огненв^м, намирам грешни;
Ich will dir n/in GcHcimnis - Искам
да ти разкрия моята тайна.
Entdecker т, - откривател;
Dir Entdecker Amerikas Откривате¬
лят на Амприна.
Elid/ckerineudc / радостта на отк¬
ривател.
eitd/ckcnlsch adj oтkеивагппеkн.
Ertdi/ckingg/ -еп 1. откриване, отк¬
рити;; 2. разкритие;
Dis - ^1^ Virus Откриване на ви¬
рус;
Dis - eines Verbr/ch/ms Раакрнваеп
на прпстъплпни;;
Der jurgc ScSauspl/ien ist sinn gro߬
artige - Младият артист п великолеп¬
но oгкенти;;
Eine schmcrzlicHr ~ Болезнено от¬
критие (прозрение).
Entdeckungsmeise/изследователска
експедиция;
Aui ~ g/hem Тръгвам на еаауаеава-
еп. проучване.
Enie / -еп LZool патица; 2. вестни¬
карска лъжа; 3. Med уеиеагтр;
Er schwimmt wls eine hl/ierrr - Плу¬
ва нато еееяспт по дъното;
umg Lahms - Заспала гъска (за нп-
темпераментен човек и за баино пре¬
возно средство);
Kalts ~ Напитна от рода на болето
(от вино, шампанско, мннпеапеа во¬
да и лимонова кора).
rrtehncm sw.V. hb i-.V. 1. опозоря¬
вам; 2. veralt тбпзеестявам;
Jmds. Nonen ~ Опозорявам нпчие
име.
ent/Sr/md adj позорен; срамен.
Entehrunn/, -en опозоряване, уни-
жпнип.
eni/ienen mV. hb t-.V. експропри¬
ирам; отчуждавам (имущество); из¬
земвам;
Deu Hausbesitzer wurde ent/lgnet Къ¬
щата беше иззета (от собственика).
Erteignuni/ -еп пнупрoцеиацин; от¬
чуждаване, изземване, еациoеапизи-
ране;
Die ~ des Großgrundbesitzes Иззем¬
ване на едрата собственост.
ert/isem sw. V. hb tr. V. размразявам;
Die WlmdchhnizshHrih/ ~ Размразя¬
вам стснпoтт на автомобил.
Entengarg т Sp патешко ходене.
Entrrir [ä'ta:t(3)] / антанта (съюз
мпжду държави).
enterben
cmt/uBen sw.V. hb tr.V. лишавам от
наследство;
Seine Kinder ~ Лишавам децата си
от наследство.
Enterbte mjJ -п, -п пишенннт; ли-
шпната от наследство;
Die ~-и der Gesellschaft Отхвърлени-
т; от обществото.
Ent/nbumg /, -пп oбпзнаел;днван;.
пншаваее от наследство.
EitenicH т, -е Zool паток.
sit/mn яг.И hb t-.V. Hist превземам
c абордаж (нораб).
sirocH/m ж.И hb &.¥. разпалвам,
раздухвам;
Ein Feuer ~ Разпалвам огън;
Einen Str/it ~ Раздухвам скандал,
ецoе. караница.
cntiOHUeiunr.V. sn it-.V. geh изплъз¬
вам се, изтръгвам сп;
Ibn entfuhr eim Seufzer Въздишка
сп изтръгна от гърдите му.
sirOIlni um-. V. sn itr. V. 1. geh падам;
изплъзвам се (някому) от ръцете; 2.
падам сп (oui jndm,/ntw. (Akk) на ня¬
кого, нещо); 3. отпадам;
Sein Nome ist mir /ntiaiien Забра¬
вих името му;
Dos Buch rntfisl ihm seinem Händen
Книгата сп изплъзна от ръцете му;
Von dem Gewirr ~ aul jcdsr
Teilnehmer 100 DM От печалбата на
всени участник сп падат по 100 DM;
Din vorgesehene Fragestunde muss ~
Предвиденият час за въпроси щп
трябва да отпадне.
smtloltsn sw.V. hb tr.V. 1. разгъвам,
разгръщам; 2. проявявам, показвам
(ецтеoбеoст); развивам (дейност);
slcH - 1. цъфвам (ципте); пуквам го,
отварям сп (пъпна); 2. развивам сп;
разгръщам сп;
Eime Zeitung - Разтварям, разгръ¬
щам вестнин;
Er will sicH frei ~ Иска да сп разви¬
ва свободно;
Eime fieberhaft/ Tätigkriit ~ Развивам
трескава дейност.
Entrttltugg/а.Р1. 1. разгъване, разг¬
ръщане; 2. развитие; 3. разцъфтява¬
не, разцвет.
Entioitnigcnögiihhkeit f възмож¬
ност за развитие;
Der Bemui biet/t vi/ls -er Професи¬
ята дава големи възможности за раз-
GAö№Onn
iitfäuh/1 sw.V. hb i-.V. обпзцвп-
тявам, избелвам.
eitf/meci sw.V. hbr.V. отстранявам;
sich - отдалечавам сп; отивам m;
Einem Fl/cken aus dem Kleid - От¬
странявам цптеo от дреха;
Der ScHUIer wurde ous/vom den Schule
entfernt Ученикът беше отстранен от
училище;
SlcH vom THema, vom dar Wahrheit -
Отдалечавам сп от темата, от исти¬
ната.
ritf/rrt adj 1. отдалечен (място),
далечен; 2. далечен (роднина);
20 km vom dsu Stadt - Ho 20 нм от
града; _
Eins -п Ähnlichkeit Слаба, далечна
прилика;
Weit davon ~ sein zu... Далеч съм от
мисълта да„.
-en 1. еазстoнни;; дис¬
танция; 2. отстраняван;;
Im ong/m/sssner - На подходящо,
подобаващо разстояние.
/miГ/cceIm жК hb &.¥. предизвик¬
вам, разпалвам (война, спор);
Ich snrCsseltc eins D/batts Предиз¬
виках дебат.
eiti/tt/п sw.V. hb tr.V. обезмасля¬
вам.
Entfettungskurf Med лечение за от¬
слабване.
rmtflomnsi sw.V. hb lr,V~ 1. разпал¬
вам, възбуждам; 2. въодушевявам,
ентусиазирам (für ctw. (Akk) за нещо);
sm it-.V. разпалвам сп, ~ разгарям се
(омраза, спор);
JmdC) Zorn - Разпалвам, предиз-
виниам нечий гняв;
Ir Li/Bn für jmdm. enfiommt sclm Из¬
гарям от любов нъм няного.
entrechten umr.V.)sw.V. hb 1г.У. 1.
Wirtsch разделям на по-малки обеди¬
нения (нает;Л; концерн); 2. разпли¬
там.
nmtfije/em umr.V sm it-.V. изоитам. из-
хиръкиам.
emtriicHnm unr.V. sn it-.V. избягвам;
Aus d/m Gefängnis - Избягвам от
затвора;
Srin/m ScHicksal zu - versuchen
Опитвам сп да избягам от съдба¬
та еи,
nmtfn/md/m sw.V. hb tr.V. отчужда-
232
вам (jmdm. jmdn. някого от някого);
slcH - отчуждавам се (от някого), ох-
ладениам (към някого);
Die AnBcit bot ibn mir cnifrendet Ра¬
ботата го отчужди от мпя
Du host dich vom deinen Fmcurd/m
emtlnemd/t Отчуждил си сп от прия¬
телите тн.
EIltiunn(iuuge' o.PL 1. отчуждаван;
охладняване; 2. отчуждение;
Die - dcs MenscH/m vom der Notuu
Отчуждаването на чоиена от приро¬
дата; .
Zwischen uis ist sine ~ elngetretei
Между нас сп появи, настъпи отчуж¬
дение.
/111^/1 sw.V. hb t-.V. разсрочвам;
Verträge - Разсрочвам договори.
entlühnen sw.V. hb tr.V. отвличам,
похищаизм;
Ein Kind, eim Flugz/ug - Отвличам
дете, еамoп;г, *.
Entigbu/r m, - похитител.
Entführung/, -em отвличане; похи¬
щение.
eitge/cm L präp (Dat) срещу, към, в
посока нъм; 2. противно на;
- meinem Rat Противно на моя еъ-
иет.
NB:
citge/cm- ограничено продуктив¬
на представка за образуване на
глаголи със значения:
1. насрещно движение, напр.
emtgeeenlouirn; entgi/geiifiOHnsi...;
2. действие като противопоста¬
вяне, съпротива, напр. cntgs/em-
1016/11, ritg/genrwrbcs ...
rrtgg;e/|aabBCetcrs.К hbtr.V. дейс¬
твам протии нещо, някого, преча.
/nt/eg/i|Brimgrm um-.V. hb t-.V. про¬
явявам чувство към еяоoтт; отнасям
се (по определен начин);
Jmdm. Achtung ~ Отнасям се нъм
някого с уважение, изпитвам уваже¬
ние нъм някого.
emtefgesneiiec.rw.V. sn it-~V~ бързам
да пресрещна (jmdm. еннттт). изтне-
вам срещу някого;
Srim/n Zirlort - Бързам нъм цел¬
та си.
n1tgg//m|eeH/m umr.V. sn it-.V. тръг¬
вам (нъм някого); отивам да поср;щ-
233
на (някого);
Dein Vater eim StUck - Приближа¬
вам се, отивам нъм баща от;
Dis Vorstellung gebt Ihrem Emde ent-
gc/rm Представлението отива нъм
нрая «.
entgegengesetzt adj противополо-
жпн;
In die -c RlcHiur/ /eben Отивам и
обратна посока;
-er M/lmum/ sein Ho прттиитцoпoж-
но мнение съм.
eni/rgeilhatteit unr.V. hb t-.V. 1.дър¬
жа срещу някого, нпщо; 2. възразя¬
вам;
Er Hl/It ihr seins Hond ritgrgem Той
й подаде ръката от;
Diesem Beweisen ist nichts smtgr/nm-
zuhoit/i Срещу тези дoказатепетиа
няма оанио да сп възрази.
nitgggein|Hamdnim ж V. hb r V. дейст¬
вам срещу нещо, някого.
emt/eeenlkomm/m wrnuK sm irV. L
идвам насреща, пресрещам (някого);
посрещам (някого); 2. отзовавам сп
(на нещо); проявявам ттзниенвoтт;
Dos nntgr/nikommemdc Auto Нас¬
рещната оола;
Jiidn. höflich - Държа сп учтиио с
някого;
Er ist mir sehr emtg/g/mg/konmem
Тоя много ми помогна.
Eit/c/rikomnei п o.Pl. отзивчи¬
вост любезност.
/it/e/srkommend adj тганиеив, ус¬
лужлив, любезен.
Eri/egeintaHmn/ приемане, получа-
ванп;
Dis - einer Summ/ Bestätigen Пот¬
върждавам получаването на сума.
emt/£gen|m/Hmem unr.V. hb tr.V. при¬
емам, получавам (пратка, поръчка);
Er mohn dis Glückwünsche freudig -
Прип c радост благтпoжппаенята.
sni/eg/m!seh en unr.V. hb ifг,V, 1.
очаквам (нещо); 2. глпдам по посока
на нпщо;
Ein/u E1tchhrldu1g mit Sk/psls -
Глпдам ссу скептицизъм на дадено
решпенП;
Dem arkomn/md/m Schill srt/sgem-
s/hcm Гледам нъм идващия кораб.
eitgegen|s/iz/i sw.V. hb r.K про-
тииопоставям (jmdm./ctw. (Dat) ntw.
(Akk) нпщо на нноoтO; на нещо);
DElTЪCMMLGlßlSCntfS WÖDTEDDUCH
Dieser B/schuIdi/un/ Habe ich nichts
nnt/r/snzusetzem Нямам оакво да оа-
жа срещу това обвинение.
/ntgeesrj^/hrm um-.V. hb it-.V. про-
тнвтстoн. преча (на нещо);
Der DurcHführung d/s Plors steH/m
ScHwieri/keitem rnt/ceen Трудности
пречат за изпълнението на плана.
eitg/g/m |sSteenmc./) hbfг,V, проти¬
вопоставям Oindn./etw. (Dat) ntw.
(Akk) някому нещо); sicH - противо¬
поставям сп;
ent/eg/m[tret/m umr.V. sn it-.V. иъзп-
рoгевнвам се (jndn. на някого);
опълчи-м се, противопоставям сп;
Einem GsioSu ~ Посрещам тцае-
етутта лице и пнц;. не трепвам пред
onаееoетта.
/mtg/e/mfw^rkem мИ. hb itr.V. боря
сп (с нещо, срещу някого);
Dem Laster - Боря сп с порока.
emige/n/n sw.V. hb t-.V. отвръщам,
отговарям (jmdm. ctw. (Akk) някому
нещо).
E^i^j^^S^r^r^u^gj/ -em отговор;
Als - darauf В отговор на това.
nntgcbsn unr.V. тnitг,V. 1. избягвам,
изплъзвам сп (niw. (Da,) от нпщо);
2. убягвам;
Der Fehlen ist mir licht eitgai/cm
Грешната не ми убягна, нп остана не¬
забелязана за мене;
SlcH (Dat) eins CHomce - lassen Про¬
пускам, изпускам шанс;
Sich (Dai) mlcHis - losscm Не сп ли¬
шавам от нищо.
entgeistert adj иумен, слисан;
Er staunir mich - ar Гледаше мп слн-
уае.
Entgelt я -/ veraltend възеагеаждп-
енп;
Füm/gegsm - Срещу заплащане.
rnt/rlten umr.V. hb t-.V. 1. плащам,
заплащам (jmdm. ntw (Akk) някому за
нещо); 2. veraltend oтпоащам сп (ня¬
кому за нпщо).
entgiften sw.V hb tr.V. пречиствам
от тгрoии;
Abgase, Blut - Пепенттвам отрабо¬
тени газов; кеси.
rnt/IeZcer sw.V. sm itr.V. 1. излиза от
релсите, дерайлира (илак); 2. държа
сп злп; излизам от репеигп,
ErtgliCisiudg/ -en 1. дерайлиране;
2. еегакгичеттт (думи или действие).
Enthüllung
entgleiten umr.V. sn itr.V. изплъз¬
вам сп;
Die Vass entglitt еНг, iSuem Händen
Вазата се изплъзна от ръцете й.
rrtgrOt/r sw.V. hb i-.V. чистя от
ности (риба).
enthaaren sw.V hb tr.V. обезносмя-
вам;
Dis Bsime, die AchselHöHl/m - Обпз-
^^смяиам ораната, птдмишененте,
E1thoouu1gcmitic1 п д;цилагoае.
oбеаkoемяващт козметично сред¬
ство.
enthalten umr.V. hb t-.V. съдържам;
slcH - въздържам се (etw. (Gen) от
нещо);
SlcH des Alkohols ~ Въздържам сп
от употреба на алкохол;
SlcH bCi dar Wahl dsu Stimm/ - Въз¬
държам сп (при гласуване).
ertHoItsam adj иъадържае; умерен
(и яден; и цн;еп))
EitSaIisomknIt/оЛ въздържаност,
умереност;
- predigen Проповядвам всздсежа-
ен;.
/rihärirn sw.V. hb t-.V. омекотявам
(иода).
snlthoutensw./'. hb tr.V. oбпат.паия~
иам;
Den Mörder wmudn enthauptet Убие¬
цът бпше обезглавен.
ertSäutcr sw.V. hb i-.V. одирам,
смъквам кожата; мах-м люспите на
луо, ножицата на плод.
snthcBcm unr.V. hbr.V. 1 освобож¬
давам (jmdm. ntw. (Gen) няного от не¬
що); 2. уволнявам;
Jmdn. seines Л^^^-^С^с^мб^ждавам
някого от длъжност, уволнявам ня¬
кого.
nntHejliger sw.V. hb tr.V. oткверен~
иам.
entHcnm/m sw.V. hb ,rV. освобож¬
давам от задръжки;
Alkohol emtH/mmt Алкохолът осво-
бождаиа от задръжки.
enthüllen sw.V. hb t-.V. 1. oгненвам.
разбулвам; 2. разкривам (тайна);
3. разобличавам; sicH - разкривам сп;
Sein Gesicht ~ Откривам лицето от;
Einem Skandal -Разкривам скандал.
Enthüllung/ -em 1. откриван;; раз¬
булване; разкриване; 2. разобличе¬
ни; разкрити;.
enthülsen
GAßfßCrT
234
srihülscr sw.V hb tr.V. олющвам;
BoHi/n - Чистя боб от шушулките,
/lihumarlsjcmci sw.V. hb tr.V. дпху-
маенаиеам.
E1ihusiocmuc m oP ентусиазъм;
Jmes. ~ dämpf/m Охлаждам нечий
;етусиаасм,
enthusiastisch adj ентусиазиран.
entideologisieren sw.V. hb tr.V, деи-
деoлтгианеам.
idijuitglesri тw,И hb i-.V. обпзчпстя-
вам (девойка); дефлорирам.
iitkalk/i sw.V. hb tr.V. премахвам
иароииоа (от бойлер и др.).
entkeimenmV hbt-.V. 1. обеззара¬
зявам; 2. чистя от кълнове (картофи).
cntkern/i sw.V. hb tr.V. иаеиcтиам
от семките (ябълки); вадя kтсгнлkн-
тп (от елнви).
Entkleidungskünstlerin / стеипги-
аьoрка,
/rtCl/jder m V. hb tr. V. 1. събличам;
2. лишшввм (jmdn. e/tw ('(^eej (Iея•о-■т
от нещо);
Eirnn Kranken ~ Събличам болен;
Jndn. seines Amtes ~ Освобождавам
някого от дпсжеoтг,
rmikomn/m umr. V. sm itr. V, избягвам
(jmdm./rtw. (Dal) от няного, нещо); из¬
плъзвам сп; отървавам сп;
Aus d/m Gefängnis - Избягвам от
затвора;
Den Verfolgern ~ Изплъзвам се от
преследвачите.
Entkommen п оМ бягетиo; спасп-
нне;
Es gab k/ln ~ Нямаш; спасение,
отърван;.
enikorkem sw.V. hb tr.V. отпушвам
(бутална).
nrtkrälien sw.V. hb t-.V. 1. обезсил¬
вам, изтощавам; 2. опровергавам,
обезсилвам (твърдени;, подозре-
енп);
Din VronkH/li hat ibn völli/ cmtknält/t
Болестта напълно го п изтощила;
Eime Aussigs ~ Обезсилвам (опро¬
вергавам) изказван;.
entkräftet adj oбпзенл;е; изтощен.
entlad/r umr.V. hb i-.V. 1. разтовар¬
вам (вагон, намион); 2. изпразвам
(оръжие); тбпавpеднвам (бомба); sich
~ 1. излива сп (гняв); 2. изпразва се,
разрежда се (акумулатор); 3. разра¬
зява се (буря);
Sein Zorn entlud sicH üher/auf dir
Kinder Гневът му се изля върху де¬
цата.
Entladung f, -en 1. разтоварване;
2. изпразван;; 3. разразявам; на
буря.
snilorg präp (,^l^lk)tfDi^t) покрай, по
продължени; на;
Die Sinaße - По продължени; на
улицата;
~ dsu Straße По продължение на
улицата.
NB:
entlang- слабопродуктивна пред¬
ставка в немския език, с която в
сложните глаголи се сигнализи¬
ра движение покрай]по продъл¬
жение на нещо, напр. rmtIo1gg/H/m;
rmtlomgloulnr, eiilaigschminmes .,.
entlanglfaSuen unr.V. sm it-.V. пъту¬
вам по продължение на нпщо;
Am FIucc/D/n Fluss - Пътувам по
продължени; на рпната.
cmtlangl/ehsr un-.V. sm itr.V. върия
пр црoдслжпеип (на нещо);
D/m Weg/om Weg ~ Вървя по про¬
дължение на пътя.
entlarven sw.V. hb i-.V. евапнм мас¬
ката (някому); разобличавам;
Jmdn. als Spion - Разобличавам ня¬
кого нато шпионин.
Entlarvung f, -еп еааoблнеаван;.
изобличаване.
entlassen unr.V. hb tr.V. 1. освобож¬
давам, пускам; 2. уволнявам; 3. из¬
писвам (болен);
Jndr. aus d/m Gefängnis - Осво¬
бождавам някого от затвора.
EIllt|osшlngr -en 1. освобождаване;
2. уволняване, уволнение; изписване
(бтпее);
S/lrr ~ zug/st/llt Bekommen Полу¬
чавам заповед за уиoлнпннп.
Entlassungsfeier/тържество при за¬
вършван; на училище.
Emtloscungcgrsuhh п молба за осво¬
бождаване от длъжност.
EntlassungsscHein т документ, удос¬
товеряващ освобождаването (особе¬
но от болница).
Entiacsungczeugnis п евндетплсгвт
за завършено образование.
iitlasien sw.V. hb tr.V. 1. облекча¬
вам, разтоварвам; 2. снемам 3^—
(от енотгo);
Dem Straßenverkehr - Разтоварвам
уличното движение;
Den Angeklagtem durch sine Aussage
~ Снемам вината от обвиняемия чрез
показания.
Entiassungj/ -em 1. oблпкеаваеп. раз¬
товарван;; 2. Jur снемане на вината
(от oбиненпм;.
Emlociu1gsmaierial п Jur оневинява¬
щи материали.
Entlastungszeuge т Jur свидетел на
защитата.
entlaufen unr.V. sn itr.V. избягвам
(jmdm,/etw. (Datj от някого, от нпщо);
Den Hurd ist seinem H/nrr ~ Куче¬
то е избягало от стопанина си.
entlausen sw.V hb tr.V. обезпара-
зитявам, очиствам от всшкH)
emtindigem, sicH ж. V. hb geh освобож¬
давам сп, отървавам се (jmdc,/etж,
(Gen) от някого, нпщо);
SlcH der Veider - Събличам дре¬
хите си;
Sich einer Verpflichtung - Изпълня¬
вам задължени; (поръчка).
eiilc/rem sw.V. hb t-.V. изпразвам;
Den AscHeiB/ch/г ~ Изпразвам пе¬
пелник;
Die Bloss - Ходя по малка нужда.
entl/een adj oтдаппе;е. дап;еен.
усамотен (ксща; регион).
Eitl/gerScit / o.PL отдалеченост,
усамттеетст,
rril/Hiei sw.V. hb t-.V. заимствам
(от чужда култура и др.);
Ein Wort aus clrcr Fr/ndspracSs ~
Заимствам дума от чужд език.
Enttghsnung, -en 1. заеман;; 2. ду¬
ма заемна.
emtl/iH/m un-.V. hh tr. V. заемам (0^-
ra, пари);
Eime Summ/ von jmdn. ~ Заемам
пари от няного.
entlocken sw.V. hb tr.V. измъквам, из¬
вличам, изтръгвам (тайна, призна¬
ние от няного);
Jmdm. ein LäcHelm zu - versuchen
Опитвам се да накарам някого да се
усмихне.
eitlnHi/m sw.V. hb ,r.V. veralt въз¬
награждавам; плащам (някому за
wo);
D/n Gepäckträger - Плащам на но-
235
еаеа.
EntioOnrugg, -nm възнаграждение;
Guts - Добро възнаграждение,
ertlüliemsw.V hbtrV. 1. nеoвптен-
вам; 2. oб;аисздушавам;
Den ( Soul durch eins Klimaanlage ~
Проветрявам залата чрез, нпнмагне~
на нестапаенн;
Dis H/izung - Обствъздушавам пар¬
ното.
Ertlüfiung / -en 1. проветряване,
ипегнлаенн; 2. тбеавъздушавае;.
Ertlüfiurgsorlogr / впнгипаенoнна
уредба.
entmachten sw.V. hb t-.V. лишавам
от власт (от влияеи;;;
D/m Н/игиН/г ~ Лишавам владет;-
ля от ипаст; от могъщество.
elincischt adj озверен, лишен от
човешки облин.
entmilitarisieren жН. hb i-.V. дпми-
питариаирам;
Eine idinllitarisl/nii Zone Д;мипи-
гаенанеаеа зона.
Entmilitarisierung f -en демнлига~
риааеня.
rrtm|mer ж. И hb tr. V Mil очиствам
от мини.
cntmlst/r sw.V. hb i-.V. изривам, из¬
чиствам; е
Ställs ~ Изчиствам обори,
rmimümdigem sw. V. hb—V. поставям
под опена, под попечителство;
Jndr. wegen Gci!^<^^^^unkhrit - Пос¬
тавям под опекунство поради душев¬
но заболяване.
entmutigensw.V hbi-.V. обезсърча¬
вам, обезкуражавам;
Der Misserfolg eiinuilgtc ihr Неус¬
пехът го обезкуражи;
SlcH nicht - luss/n Не се обезкура¬
жавам.
EnttnlUieuugg. -em обезкуражаване,
обезсърчаване.
rrtnytHoIogisii/rci ж.К hb tr.V. дп-
митoпoгнанеам.
EninaHne / -n вземане, ттеемае;.
eriiatioiailsinrrm жН hb t-.V де-
национализирам, лишавам от по¬
данство.
/ninazirizj/rcn sw. V. hb 1г. V. денаци-
фицирам.
Entnazirzezsbugg, -em денацифика-
ция.
rrtrohmrn umr.V. hbr-V'. 1. вземам,
DEUTSCnßULCADlSCHES WÖRTERBUCH
изваждам (ctw. (Da,) от нещо); 2. раз¬
бирам, заключавам ((aus) etw. (Dat)
от нещо);
Jmdn. eins Bluipuohe * Вземам ня¬
кому кръвна проба;
Dem Schlucckommumlqun war mlcSt
viel zu ~ От заключителното комю¬
нике нп с; разбираш; много.
nrtncrv/r ж V. hb tr. V. разстройвам
(нервната система), изнервям, ома-
ломощавам;
Ein entnervender Lärm Изнервящ
шум.
emtr/rYt adj umg иаепев;е, c натт-
щени нерви, сте;сиран.
Entourage [ätu'rarjoj / антураж, об¬
кръжение.
erip1I|hHten sw.V. hb tr.V. освобож¬
давам от задължения, от длъжност.
emipolltlcicmrr sw.V hb tr.V. дпполи-
тиаирам;
Den Rundfunk ~ Депoлнтианрам ра¬
диото.
rrtpuppcn, sich ж.И hb оказвам сп,
проявявам сп (als ntw. нато нещо);
En entpuppte sich als Hochstapler Той
с; оказа мошеник.
entquellen unr.V. sm it-.V. извира,
блинва;
Tnäici rmiquoll/m ihren Aug/m Съл¬
зи бликнаха от очите й.
rmiUäSmri жИ hb i-.V. обирам кай¬
ман (от мляко); обезмаслявам.
rrinätseir sw.V. hb tr.V. отгатвам;
разгадавам (тайна); разчитам (по¬
черк);
ISur Rolle enträtselte sicH erst g/g/m
Eids des Films Нейната роля сп нзне-
ни едва в края на филма.
entu/chien sw.V. hb ,-.V. обпзправя-
вам; отнемам нечии права;
Ein rrtushhtrtcc Volk Обезправпп
народ.
entu/ißir un-.V hb t-.V. 1. нагеът-
вам, изскубвам (jmdm. ntw. (Akk) от
някого нещо); 2. спасявам;
Jmdm. dis Wo11e; die Ho1dtochH/ ~
Изтръгвам някому оръжието, чан¬
тата;
Jndr. dnm Tod ~ Спасявам няного
oг-смъег,
rmtmihhtrg sw.V hb tr.V. плащам оп¬
ределена сума;
St/u/ri ~ Плащам данъци;
En muss die Rat/n monotlicS ~ Той
cntscHädig/m
трябва да плаща, да издължава внос¬
ките месечно.
/rtrjigri unr.V. hb t-.V. изтръгвам
(стс сила, слпд борба); sicH ~ изтръг¬
вам сп;
Jmdn. ein wicHti/es Dokumemi - Из¬
тръгвам няному важен документ;
Sich jndc, Umarmungen ~ Изтръг¬
вам сп, отскубвам сп от нечии прег¬
ръдки.
eitu|rncn unr.V. sm it-.V. 1. отърва¬
вам се, спасявам сп (imdm,/rtW) (Dat)
от няного, нпщо); избягвам; 2.poet из¬
минава, преминава (врпмп).
eriroll/m жК hb tr.V. 1. развивам
(нпщо навито); 2. geh описвам под¬
робно.
Entropie/; -en Phys ентропия,
e1tuoctem sw. V. hbtr.V изчиствам от
ръжда.
11^^^ adj oгkссеат от действи¬
телността.
eniuümpsin sw.V hb tr. V. разчиствам
от вехтории, от ненужни вещи.
eitnüsicn, slcH ж V hb възмущавам
сп (üB/r jndn./rtw. (Akk) от някого,
нещо).
entrüstet adj възмутен, негодуващ
(üB/u jmdr./rtw. (Akk) от еянтгo.
нещо);
Ein -cs Gesicht Възмутена физио¬
номия.
Entrüstung / -еп възмущение, нп-
тoдуваенп;
Diesrc Verbn/chem ulel einer Stumm
den - Hervor Това престспппннп пре¬
дизвика буря от възмущение.
nrisafi/n sw.V hb t-.V изстисквам
сон (от плод).
Ertsalier т, - уoкoизстнекиаеkа,
entso/rn ж.И hb ür.V. отказвам сп
(ntw. (Dat) от нпщо);
Dem Fr/nd/n des Lebens ~ Отказвам
сп от радостите на живота.
Erisioe^i^r^g/ -en geh 1. отказване, от¬
ричане; 2. примирение.
emist!/unl/sYoIi adj примирен; безро¬
потен;
SicH entsagungsvoll dir Fomillr wid¬
men Отдавам се всеотдайно на сп-
мпйсгвoтт,
ericalzen ж V. hb ,г. V. oбпастпявам,
Entsatz т Mil освобождаван; от об¬
сада.
rmtschädigen sw.V hb tr.V. обезщп-
Entschädigung
СЛВЕООГГ
236
тявам (jmdm. lün ntw. (Akk) някого за
нпщо), възмездявам;
Jndn. für sinem Vertust - Обезще¬
тявам няного за загуба;
TotaII1Yalidität wird mit einen Rnmtr
crtchhädi/t Пълната инвалидност се
възмездява с ппеуня,
EmichH|dlgum/ f -еп обезщетение,
обезщетяване;
50 000 DM (als) ~ erhalten Получа¬
вам 50 000 марни като обезщетени;.
EntscHädigungsanspruch т претен¬
ция, искане за обезщетение.
entschärfen sw.V. hb tr.V. 1. обпз-
вреждам (бомба); 2. nритъцнвам.
омекотявам;
Eime Mime * Обезвреждам мина;
Eimn DeBatte ~ Смекчавам дебати.
Entscheid m, -е = EntscHcidung,
nitscH/idcm unr.V hb lr~V. 1. реша¬
вам, определям (нещо); 2. решавам,
отсъждам; slcH - решавам сп (lün ntw.
(Akk) на, за нещо); спирам се (lün
jmdл.//tж, (Akk) на ^оого, нещо);
Das Gericht wird dem Sturit ~ Съдът
ще реши спора;
Sp Dos Rnmmem für slcH ~ Печеля над-
бятванетт; състеааенпгт;
SicH für eimcn Bewerben ~ Избирам,
спирам сп на даден кандидат.
entschcld/md adj решаващ, реши-
гппее;
En Hotts -en Einfluss aul ZSn Той
имаше решаващо влинеи; върху
него.
EntsdsCdunr// -пл 1. решение; 2. съ¬
дебно решение;
Zu einen - kommen Стигам до ре¬
шение.
/michhnjdumgcГreudig adj решителен.
E1ishS/jdumgskanpГ т Ш решигеп-
на битка.
EntscHcidungsspiel п Sp решаваща
српща; финал.
Entscheidungsstunde f решит;пнннт
час (момент).
emtscHindnn adj 1. рпшнгппее; 2. без-
ептрпе; категоричен;
Etw. - obieHien Решително отхвър¬
лям нещо;
Das /eht - zu weit Това определено
отава твърд; даппе,
EntscHIedenHeitf oJP. решителност,
категоричност;
Mit - untcrstütz/i, vermeinen Реши¬
телно, категорично подкрепям, от¬
ричам.
cntscHIack/i .ж.И hb ir.V 1. очист¬
вам от шлака; 2. прочиствам орга¬
низма;
Mit Abführmittel dcn Organismus -
Прочиствам организма със слаби-
гепнн средства.
entschlafen ипг. У. sn itr.V gsA уми¬
рам; заспивам навени.
rrts^hlelerr ж V hb tr. V. geh разбул¬
вам, разкривам;
Das Gesicht ~ Отмятам воала от ot-
цето си;
Eli Grhrinrlc - Разбулвам тайна,
rmtscSließem, slcH (Akk) un-.V. hb ре¬
шавам сп (zu ntw. (Dal) на нещо).
rdtchHIocsrr adj еешнгелее;
Zu allen ~ seid Рпшпн съм на
всичко;
F/si - Твърдо решен.
EölisclHinscensSi/o..P1 рпшнгелеoст;
Dazu feHIt es ihm am - За това му
липсва решителност.
entschlummern sw.V sm ür.V. geh
1. заспивам; 2. умирам.
emishhiüp1em жК sn itr.V изплъз¬
вам сп, измъквам сп, избягвам;
Eins unvorsichtige Bemerkung ent¬
schlüpft/ ibn Изплъзна й сп непред¬
пазлива забележка;
Der DinB Isi durch das Fenst/u ' ert-
ccSlüp1t Крадецът сп измъкнал през
цртатрпеа.
Entschluß Einschluss т, Eпtтchdüsтe
решение;
Elrsm - fassen Вземам еешеенп;
Zu knimsm ~ kommen Не стигам до
р;шеене,
citschtüüCiisw.V. hbtr.V. 1. дешиф¬
рирам; 2. разгадавам.
s1tchSluß1ähIg n1tchh1uccfähig adj
способен да взема решения.
Entschlußkraft l&ntshhIuccCrarif спо¬
собност за вземане на решения.
entschuldbar adj простим (г-решна,
поведение).
entscHuIdl/em hb tr.V. 1. изви¬
нявам; 2. оправдавам; sicH - нзвнен-
вам сп (bni jmdn. lün ntw. (Akk) пред
няного за нещо);
Der Alkoholgenucc cntscHuIdlgt sclm
Benehmen nicht Употребата на алко¬
хол нп оправдава поведението му;
En lässt sich - Той моли да бъдп из¬
вие;е;
EmtscHuidig/m Sie Bitte die StOrumg!
Извинете за безпокойството (моля)!
cntscHuIdigcn
Извинение в немски език се!
поднася с изразите:
EntscHuIdigum/! EntscHuldig/i Sic!
Entschuldigen 81/, bitte! ErtChHui-
djeen Sir vielmals! Verzeihung! Ich
h^tie Sie (vielmals) um Verzeihung!
В отговор се използват изрази¬
те: Mocht micHts. Das macht doch
nicHis. Ist schon In Ordnung. Keim
Problem. Össtrr Nichts passiert.
EntischrUdigeun/, -en L навнепннп;
2. оправда;тае;
Seins - wunde akzeptiert Извинени¬
ето му бп прието;
darf ich kurz siören? Извинете,
може ли за момпнт?
EiiscHuIdlguigsgnuid m'oенoванне;
причина за навиееен;.
EntscHuIdlgungsscHrciBen п
телна бележка.
/1^^111 sw V hb tr.V. дееу’лфи-
рам (пречиствам сярата от изгор;-
ли газове и др.).
cmtscHwündcn umr.V. sn itr.V geh I. из¬
чезвам (от погледа), изгубвам сп (и
даппеннага); 2. отминавам, отлитам.
/п^е/Н adj geh бпаднхаеее, мъртъв,
eniscid/m sw.V.lunr.V. hb i-.V. geh из¬
пращам;
Delegierte zu einem Kongress - Изп¬
ращам делегати на нтегепу.
entsetzen sw.V. hb tr.V. ужасявам,
шокирам; sicH - ужасявам с; (über
ntw. (Akk) от нпщо);
Dar Anblick Hat mich ents/izt Глед¬
ната мп ужаси.
Eits/tz/m m O.PL ужас;
Vor - wie gelähmt s/lm Парализиран
съм от ужас.
cnts/izlicS adj 1. ужасен; 2. umg
страхотен; страшен;
Elm -cs Verbгehhc1 Ужасно прес¬
тъпление;
Es war - kalt Беше ужасно студено,
ertsgtzt adj ужасен, потресен, шо¬
киран.
emtsnmcHer sw.V, hb tr.V. I. обезза¬
разявам (от отрови, радиоактив¬
ност); 2. дезинфекцирам.
DEUTTHCH-BULGADtöCHFS W<ÖRTEßBUCH
237
rricjhSrur sw.V. hb tr.V. снемам
предпазителя (на тгееетрплет оръ¬
жие).
rrtslsgelit sw.V. hbtr.V. разпечатвам;
Einer Brief ~ Отварям писмо, като
счупвам печата.
entsinnen, slcH unr.V. hb geh спом¬
ням си (JmdC;/ntж. (Gen)lam jmdn./etw.
(Akk) за някого, за нещо);
Sich /1^ Gesprächs - Спомням си
за един разговор.
cntsorgem sw.V. hb tr.V. освобожда¬
вам от oгnадсееи продукти (фа^бри-
на, атомна пп;нтрoцеегеапа;.
Enisougumg f -еп иаиoаианп на от¬
падъци;
-vor Kernkraftwerken Извозване на
отпадъци от атомна централа.
nmispain/n тw.V~ hb tr.V. 1. отпус¬
кам (гнлo. мускул); 2. намалявам
напрежението; sicH ~ отпускам сп,
почивам си, отморявам сп;
Du musst dich j/tzt nnst - Ти сега
първо трябва да си починеш;
Die Verhandlungen HuBcn die poli-
tlchHr Lags entspannt Преговорите
намалиха цтлнгнч;енoтo напреже¬
ние.
Entspannnngg. -еп 1. отмора, отдих;
2. намаляван; на напрежението; раз¬
ведряване (и политиката);
B/I seinem Hobby ~ rinder Намирам
отмора и хобито си;
Eine weltweite - Разведенваее и све¬
товен мащаб.
Ertcpanпunggcptititjga.Pf.. птпигика
на намаляване на напрежението.
Entspannungsübung gуцеажееенп за
разтоварване, за oтмтенваее,
entsprechen unr.V. hb itr.V. 1, отго¬
варям, сстгветсгвам (ntw. (Dal) на не¬
що); 2. изпълнявам, удовлетворявам;
Dnn Bewerber cntspricHt nicht ganz
^^/1 Erwartungen Кандидатът нп
отговаря напълно на нашит; очан-
вания;
Einem Antrag, einer Bitte - Изпъл¬
нявам, удовлетворявам молба.
entspnccHendi adj съответен; подо¬
баващ; според;
Bni dsu entspnehHendnn Behörde am-
inagcn Обръщам сп нъм тсттвегнa-
та служба;
Du musst dich bcl dnm Writru ~ an-
eleHen Трябва да се облечеш накто
подобава за това време.
cntcpunchrrd2 präp (Dal) сстласет,
според;
Dem Bcf/Hl ~ Съгласно (според) за¬
поведта.
ErtsprwhunrZ -еп 1. есoтветсгвип.
покритие; 2. аналогия;
Eine - l/^^trllrn Установявам съ-
тгвегегвнп.
entsprießen unr.V. sn itr.V. i,цoеик-
иа; 2. произхожда, произлиза;
Die rrctrn Krokusse ~ den Emdc Пър¬
вите минзухари сп показват от зе¬
мята;
Den Ehe sind vier Kindnr entsprossen
От брана са сп появили четири дпца.
entspringen unr.V. sm ilr.V, 1. изви¬
ра, води началото си (рпка); 2. про¬
излизам (от нещо); 3. избягвам, изп¬
лъзвам сп;
Dir Donau entspringt Im Schwarzwald
Дунав извира от Шварцвалд;
Dies/ GeschicHtr isi seiner Phantasie
entsprungen Тази нсгтеин п плод на
неговата фантазия;
Aus dru Halt - Избягвам от ареста,
rntctaatIlhHrn sw.V. hb i-.V. раздър-
ж-вяв-м.
E1tsiaatIihHu1g / -еп дпмoнтптлн~
ааеия; раздържавяване.
entstammen m V. sn itr. V. произхож¬
дам, произлизам;
Er entsionnt riner amg/s/Hcm/n Fa¬
milie Той произхожда от уважавано
упм;йегвo,
entstauben m V. hb—V. бърша прах;
цoенствам от прах;
MöBni ~ Почиствам мебели от прах,
entst/Hen unr.V. sn it-.V. 1. създава
сп, иъзниова; 2. поражда сп; пртна-
пнза;
Es entstand clm Streit über diese Frage
По този въпрос възникна спор.
Enbssehiuigg -en 1. исанинваее; по¬
ява; 2. произход;
Din Frage nocH dir - des LcBcms Въп¬
росът за произхода на живота.
EntciehungcgrshhicHt/ f история на
възникване;
Die - eir/r Siadt Историята на въз-
енкиае; на даден град.
entsteigen unr.V. sn itr.V. слизам (от
превозно средство);
Sie /listingem dnm Wognm Те слязо¬
ха от колата.
Entwarnung
inistelnen sw.V hb ,r.V. махам нос-
гнпкн (от плод);
Pliaum/r - Чистя костилки на
елнии.
enisiellenmV. hbi-.V. 1. обезобра¬
зявам; 2. представям погрешно, изо¬
пачавам, преиначавам (факти);
Den Verwundet/ war Bis eun Umkemrt-
IlcHkeit rnictnlli Раненият бешп обе¬
зобразен до епуаеaиаемoст;
Einen Vorfall - Изопачавам случи¬
лото сп.
Entstellung / -en L обезобразява¬
не; 2, изопачаван;, преиначаване.
enteil/lem ж V. hb — V. махам дръж¬
ките (на плодове).
entstören sw.V hb tr.V. прпмахиам
смущения (в еадиonриемаеп;,
elisunpfnn sw. V. hb tr. V. премахвам
блата.
rnttabulsjcrem sw.V. hb i-.V. премах¬
вам табу от нещо.
enttäuschen sw. V. hbtr.V. разочаро¬
вам;
Du Hasi micH Bitten enttäuscht Ти гор¬
чиво м; разочарова.
enttäuschend adj разочароващ,
cnttäuscHt adj разочарован;
Vom jndn;/Uhcr jnds. Verhalten ~
sein Разочарован съм от някого, от
нпчие поведени;.
Enttauschsugg, -еп разочарование;
Eime gnnße; bittrr/; schwere, schmerz¬
lich/ ~ Голямо, горчиво, тежко, бо¬
лезнено разочарование;
Zu meiner - За мое разочарование,
e1iiäushHurgcrcihH adj пълен с ра-
атеаетвання.
erithrorrm sw.V. hb tr.V. geh свалям
от пепсгтла, детронирам.
enttrümmern sw.V. hb tr.V. почист¬
вам от еаавалнен (град, улица).
entvölkern sw.V, hb i-.V. обезлюдя¬
вам.
entwachsen un-.V. sn it-.V. 1. надрас¬
твам (jmdm./ntw. (Dat) някого, нпщо);
2. geh израствам (от нещо);
Sin ist d/n VirdeushHuhnr ~ Тя не n
ипчп дптп, пораснала п.
entwaffnen sw.V. hb tr.V. обезоръ¬
жавам, разоръжавам.
nmtwaldnr sw.V hb tr.V. обезлесявам,
entwarnen sw. V. hb—V. Ш свиря от¬
бой (след тревога).
Entwarnungg/ -еп отбой;
entwässern
GABEDCCFF
238
Die Slrrnen geben ~ Сирените сви¬
рят отбой.
entwässern ж V. hbtr.V. 1. отводня¬
вам (благнста м;егнoет)•; 2. дпхид-
рирам.
Entwässerung -еп 1. отводняван;;
пресушаван;; 2. каеапиааеня. отвод-
еитепнo съоръжение.
Entwässerungsanlage f oгвoдеигел-
но съоръжени;.
Entwässerungsgraben т дренаж,
entweder: ~... oder... konj ипн...; нлн....
entweichen un-.V. sm it-.V. 1. излита
(газ); излизам (aus ctw. (Dat) от не¬
що); 2. избягвам, изплъзвам сп;
Gas eniweicHt aus d/n Leitung От га¬
зопровода излиза газ;
Dir Dieb ist entwichen Крадецът из¬
бяга.
emtwcIHen ж V. hb tr.V. oскверннвам;
Durch seime Anwesenheit elm/n Out ~
Оеkвпеенвам дадено място чрез
присъствието ен.
EgtweSesngg/ -еп oеквереяван;,
entwenden sw.V. hb tr.V. geh открад¬
вам.
emtwnmirm un-.V. hbtr.V. нахвърлям;
скицирам (план картина).
entwerten ж V. hb 1г. V. 1. унищожа¬
вам (марни); 2. обезценявам;
Einen ^01^1111, eine Eintrittskarte
- Перфорирам билет, късам контро-
лата на входен билет;
Das Geld ist entwertet Парит; са
обезценени.
Entwgsiungg, -пл 1. перфориран; на
билет; 2. обезценяван; (на пари).
entwickeln sw.V. hb tr.V. 1. разви¬
вам; формирам (заложби, качест¬
во); 2. проявявам (смелост); 3. из¬
лагам обстойно (мнели; плаетвп;;
4. освобождавам, ттд;пнм; изпус¬
кам (гoцпина. газове); 5. разработ¬
вам, конструирам; 6. създавам; 7.
проявявам; sicH -1. развивам сп; 2,
произлизам, възниквам, образувам
сп; 3. освобождавам сп, отделям се
(газове).
Entwickler т, - проявител (във фо-
тoгеафинта;,
Entwicklung / -еп 1. развитие, раз¬
вой; 2. образуване; 3. проявяван; (на
филм).
ertЖ|hClungsräHjg adj поддаващ сп
на развитие, способен да сп развива.
EntwicklungsgcscHichte / о.Р1 1. Biol
бнтгпееза; история на еаавигнетт на
живота; 2. нтгoрнн на развитието.
Entwicklungshelfer т специалист,
работещ и развиваща се страна (с
цпл оказване на медицинска или тех¬
ническа помощ).
Entwicklungshilfe / о.Р! помощ за
развиваща сп страна.
Eniwicklurgssahrc nut PL Biol пу¬
бертет.
Entwicklungsland m развиваща се
страна.
Entжicklumecmög1ichknli / възмож¬
ност за развитие.
Entwicklungsprozeß EntwickCungs-
prozess т процес на развитие.
Entwicklungsstufe / етап на разви¬
тие.
entwinden un-.V. hb tr.V. geh изтръг¬
вам (нпщо от някого).
entwirren sw.V. hb — V. 1. оправям
(кълбо от омотани конци); 2. изяс¬
нявам;
Elmcm Knoten ~ Разплитам възел;
Eim Rätsel - Изяснявам загадка.
cntwischcmжИ sn i-V. изплъзвам
сп, избягвам (jmdm./stw. (Dat) от ня
кого, от нещо);
Durch die Hintertür dnn Polleri - Из¬
бягвам от полицията през задната
врата.
entwöhnen sw.V. hb t-.V. 1. отучвам,
отвиквам (Jmdm, von ntw. (Dat) няко¬
го от нпщо); 2. отбивам (нсемаее;,
entwürdigen sw. V. hb tt. V. унижавам;
Etw. ist ~d Нещо е унижаващо.
Entwüudegngg/ -cm унижение.
Entwurf m, Entwürfe 1. Уkнца; псоиз;
2. проект; етан;
Einen ~ anieniigen, ausorh/lier Из¬
работвам, разработвам цеoпкг;
Erster ~ Първа редакция (на текст),
entwurzeln sw.V. hb t-.V. 1. изкоре¬
нявам; 2. изтръгвам, откъсвам (от
родина, бпнакн и пр.).
entwurzelt adj 1. изкоренен, изтръг¬
нат от земята; 2. изтръгнат (от род¬
но място, прнятппи), без родина и
близки.
crteauh/nn ж V. hb tr. V. 1. освобож¬
давам от магия; 2. лишавам от чар
(oбаяен;);
Der Pnlrz musste rrtzauB/rt werden
Принцът трябваш; да бъде освобо¬
ден от магията.
enizinhen umt.V. hb i-.V. 1. отнемам
(jmdm. ntw. (Akk) някому нещо), ли¬
шавам (някого от нещо); 2. отказвам
(някому нпщо); 3. извличам, екстра¬
хирам; sicH - geh избягвам;
Sie cmtzog ihm ihr/ Hand Тя дръпна
ръната си от него;
Ihn wurde das WaHIn/cht enteogen
Той бе пиш;е от избирателни права;
Jnem. den FüHnenchHei1 - Отнемам
някому шофьорската книжна;
Sich dir Verantwortung - Измъквам
сп от отговорност.
Entziehungskur / лечение на алко¬
холици, наркомани и др.
Entzifferen т, - дешифриращо ус¬
тройство.
entejilemn sw. V. hb ,г. V. разчитам; де¬
шифрирам.
Entellieruig / -еп еааентае;; де¬
шифриран;.
entzücken sw.V. hb t-.V. geh възхи¬
щавам, очаровам;
itom En wird vom delmnn Angebot we¬
nig entzückt s/ln Няма да п очарован
много от твоето предложение.
Entzück/m л ojPL geh възхищение,
възторг.
/11x^111 adj исзхнгигеп;н; оча¬
рователен; пеплпстее;
-ns Kleid Очарователна, прелестна
рокля;
Sie si/Ht - aus Тя изглежда очаро¬
вателно.
Entzug т о.Р1. 1. отказ на помощ;
2. отнемане (на право, разрешени;);
3. umg лечение на апнoхoлиеи; нар¬
комани.
EntztugceгschsCnrurgrmeiтf PL 1. про¬
яви на абстинпнция (при наркомани,
апкoхoпнцн); 2. неприятно усещан;
за липса на нещо.
entzünden sw.V. hb t-.V. geh запал¬
вам; разпалвам; sicH ~ 1. запалвам се,
разпалвам сп; 2. Med възпалявам сп;
geh Eine Fak/I ~ Запалвам факла;
übertr Elms LeiderscHaii - Разпалвам
страст;
Die Wunde hat slcH snteünd/t Рана¬
та се възпали.
entzündlich adj 1. леснозапалим,
всзплампенпм; 2. иъзпапигепен.
Eпtziildunrgr -еп 1. палене, запал-
ваеп. подпалване; T..Med възпаление.
239
DFUTSCH-DULCGQtSCHFS WÖPTEPMUCH
embnbnn
/nizündungchenmerd adj противо-
всапапигеп;е (медикамент).
Entzündungsherd m огнище на въз¬
паление.
emtzw/l adv 1. на двп, на парчета;
2. сччулен; ссн^н.
rmteжnZ|brehHrr umt.V. hb tr.V. стро-
шавам, счупвам; itr. V. sm счупва сп,
разпада сп.
entzweien ш V. hb tt. И geh разде-
лнм,.еаапдннявам; sich - скарвам сп
(mit jmdm. с някого).
entzweilgehcn umt.V. sn itr.V. стро-
шаиам се, счупвам сп;
Meins Brills isi rrtzwrigegargrn
Очилата ми сп счупиха.
emtzwejimacHer sw.V. hb W.V. стро-
шавам, счупвам на две.
sntzwsllschlager umг~V, hb t-.V. раз¬
бивам, счупвам.
cntzwnZIscHicidrn un-.V. hb tr.V. раз¬
рязвам на дие.
Erelan m, -eBo, тинтява.
EdzylkooPäHiC'. -n енциклопедия
enzyklopädisch adj eецинлoпeдичeт-
0^ енеикптппднч;е,
Epaul/tt [cpo:'l£i] л, -е ;пoл;Г; пагон.
Epauictte f, -n = Epaul/tt.
Epidemie/ -n Med епидемия,
epidemisch adj епидемичен.
Epldgnmls / Epidermen Ana, епи¬
дермис.
epigonal adj подражатплсни, епи-
гонсни.
Epigoms m, m, -n geh ппигон.
epigonenhaft adj ;пнгoеени.
Epigramm n, -е епиграма.
Epik / o.PL emoa, епическа поезия.
Eplknlsc / -n Med ;пинензa.
Epikureer m, - епикуреец.
Epiie/esiS/ -m Med епилепсия.
Epil/ptil^i^r m, - Med епилептин.
splIcptlscH adj Med епилептичен.
Epilog m, -е епилог,
spisch adj епически;
Etw. (Akk) in -cn Burltr schildern
Изобразявам нпщо c епически раз¬
мах.
Episode / -л епизод.
Epistel / -п 1. veralt писмо; 2. Rel
апостолско пoслaенп (от Новия за¬
вет); 3. umg конско евангелие.
Epitaph п, -е епитафия, надгробен
надпис.
Epizentrum л, Epizentren Geol ппи-
център (на земетресение).
epochal adj пптхaппе;
Eine -п Erfindung Епохално откри¬
та;.
EpocHe/ -п епоха;
- №^/1 Откривам нова пра.
epochemachend adj епохален, исто-
еичпекн.
Epos п, Epen 1. епос; пцoп;H; епи¬
ческа поема; 2. дълъг (;пнепн) филм
или роман.
cr ptom регз 3 Pets Sg т той;
Der Marn kommt eun Tür 1/^11. Em
sitzt sich hir Мъжът влиза през вра¬
тата. Той сяда.
NB:
Deklination vor er
Nom
Akk
Dat
Gen
er
ihm
ihm
seiner
NB:
in- продуктивна представка в
немския език за образуване на гла¬
голи с различни значения, срв.:
1. придобиване на дадено каче¬
ство, на дадено състояние, напр.
euBIocsen; ruenunrn. erkranken...;
2. постигане на резултат, край
на действието, напр. emkllnmrr.
cnBItter, crkaufc...;
3. начало на действието, напр.
enBIUH/n; en/lämzrn; crspahlen...
/№11/1 sw.V. hb tr.V. geh ечнтaм;
емнтaм (als/lur eiw. (Akk) за нещо);
Etw. als/für scire PnicH - Считам
нещо за свое задължение.
Erachten п о.Р1 мнение, хемoгрпеип;
Nach meinem -/meinem - nach/
meines ~s По моп мнение, според
мпн.
sranbsli/n ж V. hb tr. V. 1. постигам,
спечелвам с труд; 2. изработвам;
En Hat sicH dissc Position selbst snau-
heitei Той сам си извоюва тази пози¬
ция;
Eimen Plan - Разработвам план.
EnBod/l т о.Р1. нaсл;дсгипеa арис¬
токрация.
Erbanlage / -п Biol еaслeдсгвeеo
предразположение, наследствена за¬
ложба.
Euharspruch т право на наслед-
стио.
Erbanteil т нaелпдтгвпеa част, дял
и еaел;дсгвoто.
erhaum/n sw. V. hb tr. V. будя съчувс¬
твие, съжалени;; sicH - съжалявам
(jnds. някого); емнпнвaм се (üB/n
jmdr. над нннoтo;;
geh Er Hai sicH nrlnru/ühsr mich -
Той сп смили над мен.
Erhabnen п о.Р1. мипoет; жал, съ-
^^пнип;
Mit jmdn. - Hah/n Изпитвам жал
нъм някого;
Er kennt k/ln - Той нп знае милост;
En si/Ht zum - aus Той има много
окаян вид.
erbarmenswert adj достоен за съжа¬
ление.
^13^11^ adj 1. oкaяе. жалък; 2.
зптепег; 3. дребен; нищожен; 4.
презрян, низък; дoл;е.
erbarmungslos adj безмилостен, без¬
пощаден.
erbarmungsvoll adj мнлoетнв,
erbammungswüudig adj дoтгoпе за 0-
жaлпеиe.
erbauen ж V. hb ,г. V, 1. издигам, из¬
граждам, построявам; 2. разчувст¬
вам, будя наслада у някого; geh sich
- наслаждавам се, радвам се (an ntw.
(Dat) на нещо); духовно с; извися¬
вам;
Rom ist nicht ar/ir einem Tage rrBaut
wordcn Хубавите работи егaвaг
бавно;
SlcH an guter Musik - Наслаждавам
сп на хубавата музика;
Von etw. (Datf/üBcr etw. (Akk) nicht/
wenig rrhaut sein Не съм (особено)
във възторг от нещо.
Erbauer т, - етрoнт;о. създател,
oеетвaгпП)
erbaulich adj veraltend поучителен;
нaзндaгeпeе; предизвикващ (р;пити-
oзeе; възвишен) размисъл;
umg Das ist ja nlcHt urcht - Това н; п
особено радостно.
Erh/; т, -п, -п наследник;
D/n ^11^^//, der einzig/ - За¬
конният, пдиествпеият еaеппденк.
Erbe! п, - наследство (auch übertr);
Das - arireten Влизам иъи владе¬
ни; на еaслeдстит.
erhnb/n sw. V. sn itr. V. потрепервам,
еaзтепппевaм се;
Die vorbeifahr/nds Straßenbahn ließ
das Haus - Минаващият трамвай раз¬
cmBnl/rn
СЛВШО/Т
240
търси къщата;
Sie erbebte bcl diesem Anblick Тя пот¬
репери при тази гледна.
crBCigen adj добит по еaслпдег<иo,
EuBclgen^^a^i f -en Biol наследст¬
вено качество.
Erhnl/entum п наследствена собст¬
веност.
Cnben жИ hb mV 1. наследявам,
получавам и нaулпдстиo; 2. имам по
наследство;
Ein großes Vermögen - Наследявам
голямо имущество;
scherzh Du Hast wohl grenht? Да не
си получил еaеопдстиo?;
Die Nasa Hat sic von dsu Mutter g/crBt
Носът й п като на майна й.
erbetteln ж V. hb tr. V. изпросиам, из¬
молвам;
Geld - Изпросиам пари;
Die Erlaubnis für ntw. vom den Eltern
- Измолвам разрешени; за нещо от
родителите.
erbauten жИ hb mV заграбвам,
вземам като плячка.
nnhhenehStlgt adj Jut имащ право да
наследява, на еaтппдутвт.
Erbfaktor т иaел;дттв;и фактор.
Erbfall т Jur нaсппдяиaеп, откри¬
ван; на наследство.
ErBielmd т заклет, смъртен враг.
crBg/sund adj Med без наслпдствп-
ни бтп;сти; наследствено ептбрпмп-
нпи.
Erbgut п 1. еaслпдстит, еaсл;дст-
ипн имот; 2. наследственост.
erbi£tcn; slcH ипг. V hb veralt пред¬
лагам си услугите.
Enhin / -пеп наследница.
Erbinformation f Biol наследствена
информация.
srbZitem un-.V. hbtr.V измолвам, из-
пр^вам (vom jmdn. от инoтгo);
SicH (Dal) jnds. Verzeihung - Измол¬
вам прошка от някого.
rrhjttrnr ж V hb tr. V. огорчавам; оз¬
лобявам;
Das Hai micl sniiiiisnt Това мп
огорчи;
Eriiticnic Känple Ожесточени
бопвп.
Erbitirrung/оаР/. раздразнение, оз-
птблeиип; ттoрепннп.
ErBkrankSeit f нaелeдсгвпеa бо¬
лест.
erblassestsw.V. sni,-V. побледнявам;
Sir erhloccie vor N/ld Тя пребледня
от завист.
Erblasser т Jur завещател,
erbleichen sw. V.^lvetal, wir. V. sn itr. V.
= emB1acsen.
smblicl adj наследствен;
Dieser Tit/1 ist nicht - Тази титла не
с; предава по нaсппдсгиo;
Eime -п KrarkHeit Наследствена бо¬
лест;
- belast/i sein Нaслпдттвпеo обре¬
менен съм.
Erblichkeit / o.PL наследственост.
rmbllcken sw.V. hb t-.V. geh виждам,
забелязвам, съзирам;
Das Licht dir Well - Раждам сп, по¬
явявам се на бял евят,
erblinden sw.V. sn it-.V. 1. ослепя-
иам; 2. потъмнява, помътнява (огле¬
дало);
Nach einem Umfall - Ослепяи-м
след аптцoлуoa.
rrblülem ж V sn it-. V. разцъфтявам.
Enbnaccer o.PL l.Jut наследствена
маса (всичко, ноето се наследява);
2. Biol неaтлeдугвпнст (витнек^ гепи
и заложби).
CbBmäOig adv генетично тбутлoвпе,
Erhnenkmal п еaелпдстиeн белег.
rmBosen жИ hb tr.V. ядосвам, раз-
сърдвам; slcH - ядосвам с;, разсър-
двам се;
Dieser Gedanke erbosie ihn Тази ми¬
съл го ядоса.
Erbprinz т прeсттлтеaепeдннк.
rnbn/chen unr.V. hb tr.V. Lgeh счуп¬
вам (печат); разбивам (врата); 2. пов¬
ръщам (храна); slcH ~ повръщам.
Erbnnclen п Med повръщан;;
Bis zum ~ До припадък.
ErBnchHt п Jur нaслeдствпет право.
rmBnimgem ипг. V hb i-.V. 1. давам оп¬
ределена печалба; 2. плащам даде¬
на сума;
Einen Beweis *- Привеждам доказа-
тплство;
Eins Klärung - Изяснявам, внасям
разяснение.
ErbscHadcn т Biol наследствено ув¬
реждане.
Erbschar f -en Jur иaеп;детит;
Eins ~ artreten Влизам във владе¬
ни; на наследство;
Eine - ausscHIagcn Отхвърлям нас-
ППДCTвO)
ErBschaftssteuer f данък иърху нас¬
ледство.
Erbschleicher т изнудиач, домог¬
ващ се по незаконен начин до нас¬
ледство.
Euhss f -п 1. грах (рaсreенe); 2. Р!
плодовете на граха; 3. salopp глава.
crBs/mgroß adj голям като грахово
зърно.
КиВ^шС п наследена вещ.
EuBiclI п Jur наследствен дял.
EnBimäg/r m, - гпе; носител на нас-
пeдсгвпеa информация.
Erbverzicht т отказ от наследство.
Erdachss/ o.PL земна ос.
Ereannii/sung o.PL земно nентeг~
ляне.
Erdapfel т Schweiz südd картоф.
Erdatmosphäre / о.Р! земна атмос¬
фера.
Erdbahn /As^r орбита на Земята.
Erdball т о.Р!. земно кълбо.
Erdbeben п земетресение.
Endbeere/ -п ягода.
ErdB/shHllIuiggude'Phys земно ус¬
корение.
Erdbewohner т земен жител, жител
на Земята.
Erdboden т земя; под;
Eins Stadt dnm ~ eielhHmohHnr Сри¬
вам град със земята;
Wie vom - verschluckt sein Като че
ли съм потънал и земята;
Zcl könmie vor Scham Im ~ versinken
Идваше ми да nттсеa и земята от
срам.
Erde/ -п PI seihen 1. oPl. земя, свят;
2. земя (територия); 3. земя, под; 4.
почва, пръст; 5. Astr Земя;
Fmuh1ibaue; somdlgs ~ Плодородна,
песъчлива земя;
Das Wasser qullli aus dnn - Водата
извира от земята;
Auf dnn - Bleibnm Оставам на земя¬
та (не си правя илюзии);
Aul ~п На Земята (на този свят);
Zu ebener ~ wohnen Живея в призе¬
мен етаж.
crd/r жИ hb t-.V. заземявам;
Das Radio - Заземявам радио.
Endrndasein п о.Р!. земно същест-
иувaип, земен живот.
erdenken unt.V. hb mV измислям.
Eudrrklrd m човек нато земно,
241
D£U^^CÜ-Dl^LC^GA^f<I^(^ffE<5 WÖPTEDBUCH
enrZid/n
емсегнт тсщптгвт.
erdcnklicH adj мислим, въобразим,
възможен;
Jndn. alias - Güts wünschen Жплая
някому всичко най-добро.
erdfarben adj пръстен, c цвят на
пръст, кафеникав.
Erdferne / о.Р/. Astr апогей.
Erdgas п прнетдпе (земен) газ.
ErdgaaliCiuurg газопровод,
grdgcbuidci adj еисезaе със зе¬
мята.
ErdgcscHoß Erdgeschoss п Abk
Erdg. приземен етаж, партер.
Endhügei т мoгноa. купчина пръс¬
ти на гроб).
^41^1/1 sw.V. hb tr.V. = emd/ikcr.
Endinncne m oJPL недрата на Земята.
Erdkabel л подземен кабел.
Erdkarte / нарта на земното кълбо.
Erdkern т земно ядро.
Eudklump/m т буца пръст.
Erdkruste / земна кора.
Erdkugel / земно кълбо.
Erdkunde / o//. география.
Erdmagnetismus т oJPL земен маг¬
нетизъм.
ErdnOlc /Astr перигей.
Erdruß Erdnuss /Т ф^^егс>н.
Eudnußhutt/u Erdmusshuit/n / о.Р1.
фссгъеeет масло.
ErdoberfläcHe f земна повърхност.
Erdöl п нефт, пптртп,
Erdöli/Id п нефтено поле.
Eudöllörbdsriud/добиван; на нефт,
нефтодобив.
Eudölleiluugg/ нефтопровод.
Endölrofllisnlr / Tech нефтена ра¬
финерия; нефтопреработвателен за¬
вод.
Erdölvorkommen п нефтено нахо¬
дище.
Erdreich п земя, почиа.
erdreisten, sich .ж И hb geh осмеля¬
вам сп, дръзвам;
Er Bai sich erdreistet, sic zu duz/n
Той се осмели да й говори на “ти”.
Erdrinde / земна нора.
erdröhnen жИ hb ür.V, зaeхтниaм;
загърмявам;
Die Halle iudnöhrt/ vom Gelächter
Залата закънтя от смеха.
erdrosseln жИ hb t-~V~ удушавам.
ErdnoiotiorfAstr всргпиe на Земята,
erdrücken sw.V. hb tr.V 1. премаз¬
вам, смачквам; 2. смазвам, подтис¬
кам;
Das Kind wunde vom den Endmassen
erdrückt Детето бпшп премазано от
земната маса;
Vom Soug/n erdrückt werden Бивам
емaаaи от грижи.
erdrückend adj 1. смазващ, потис¬
кащ; 2. тскрушигплпн (доказател¬
ства);
-cs Bcweismaterfai Неоспорим до-
kaзaгппствпе материал;
-е Ütr/rmacht p;шнгплнo надмо¬
щие.
Erdrutsch т Geol свпиеaиe на поч¬
вата, на земен пласт; уипaчищп. еро¬
зия.
Eudi^u^it^h^sieg т съкрушителна по¬
беда (при набтен),
Erdsatellit т Astr, Tech уцсгнин на
Земята.
Erdschicht /, -еп Geol земен пласт.
Erdscholle/буца песст.
Erdstoß m Geol зпмпн груу,
Endteil т нтитнипет,
erdulden sw.V. hb tr.V. изтърпявам,
претърпявам; понасям (мскa; иeеп-
рaиeдпнвттт);
Demütigungen - Изтърпявам уни¬
жения, обиди.
Eudumlkncisшmg/обиколка около Зе¬
мята.
Erdumlaufbahn / okoптзпмнa ор¬
бита.
Erdunsssje^urg / обиколка на Зе¬
мята с цлaвaгплпе съд, околосветс¬
ко цпaвaнe,
Erdung/ -сл 1 o.PL заземяване; 2.
заземяващ проводник.
Enderitalter п Geol ера.
emgjiern, slcH sw. V. hb горещя сп, раз-
горпщявам се, говоря разпалено;
Sich im Gespräch - П-ля сп, разго-
рещявам сп и разговора.
emslgnem, slcH sw. V. hb случва сп, ста¬
ва (нещо);
D/n Unfall Hat slcH im den Nacht nrnlg-
mit Злополуката стана през нощта.
Er/igmis п, -se събитие; случна, про¬
изшествие.
en/|emIsu/lcH adj цспeи със 06^™;
динамичен;
Elm -сп Urlaub Огцуукa; богата на
случки и тсбитин,
ercZlen sw.V. hb tr.V. geh спoпптяиa;
постига (нещастие);
D/n Tod Hat ibm cn/ilt Той умря не¬
надейно.
Ercküon / -ел ерекция.
En/nZt т, -en, -en geh цустнеенк, от¬
шелник. ' '
rrnrbt adj наследен (имот*, заболя-
ван;).
eriaSnen unr.V. hb tr.V. 1. узнавам,
научавам (ntw. (Akk) vom jndn. нещо
от някого); 2. изпитвам, преживявам;
Frühzeitig ntw. - Научавам за нещо
предварително;
IcH hahc vom ihn/r Ankunft * Разбрах
за прнстнгaиeгo й;
Ich Hain cs an nl/enem LnIBn - Из¬
питах го на собствения си гръб.
/biaHu/п adj опитен; наoхепи;
Er ist aul diesen GnBi/t sslr - Той
има голям опит в тази област.
Erfahrung/ - -ел опит;
Schlechte -cn Hoh/m Имам лош опит
(от нпщо преживяно);
Aus - От опит;
Ir - Bringen Узнавам.
ErfaHnurgcauctaushH т . обмяна на
опит.
rr1aSrurgcgrnän adv от опит; от
прантина; както показва тцитсг.
Emiahbungswert т емпиричен фаот
(хстaиoиeн на базата наблюдения и
опит).
erlassen sw~V~ hb tr.V. 1. хващам,
сграбчвам; 2. обхващам, обземам;
3. разбирам, схващам; 4. обхващам,
рeгнтгенеaм (група лица или пред¬
мети);
Dir Schwimmer wurde vom sircm
Strudel erlasst Плувецът беше увле¬
чен от иодоиъртпж;
Angst, Freuds erfasste ihm Обхвана
го страх, радост;
Die Bedeutung d/s GeschcHcns ~
Схващам значението на усбитиeгo;
Elms BevSlkerumgcscHicHt - Обхва¬
щам дадпн слой от нaеeпeни;тт,
Erfassung -пл 1. - разбиране, схва¬
щане; 2. регистрация, регистриране.
erfechten un-.V. hb i-.V. извоювам
(победа, прнзнaиип);
Sich allen Anerkennung - Извоювам
си всеобщо цензиaииe,
enljid/n un-.V. hb tr.V. 1. изнами-
рам, изобретявам, създавам; 2. из¬
мислям, съчнннвaм; фабрикувам;
16.
Erfimd/u
GABEQOFF
242
Eir neues Veг1aHre1; eine Maschine
~ Откривам, изн^мирам нои метод,
машина;
Din Gestalten des Romans sind frei
eniund/r . Образите и романа са плод
на фантазията (измислени).
Ebflideu т, - нзoбрeтaгпл; открива¬
тел.
^1111^1^1 adj изобретателен; на¬
ходчив.
Erfindung f -еп 1. o// изобретя¬
ван;, нзеaмирaнп; 2. изобретени;;
3. иимислица, фикция.
Eu1|1du1gcgaBr f нзтбе;гaг;лекa
дарба, дух.
smflcher sw.V. hb tr.V. geh измолвам,
нзпетсвaм;
Hilfe vom Gott ~ Измолвам божия¬
та помощ.
Erfolg m, -е 1. успех; 2. резултат;
Ein zweifelhafter ~ Cсмнигпппн ус¬
пех; съмеитплпе резултат;
Mit - Успешно, с успех;
Ohr/ - Безуспешно, без успех;
Etw. ist von - gekrönt Нещо се увен¬
чава с успех, има желания резултат,
Din Aufführung war eim voOler ~ Пос¬
тановката имаш; пълен успех.
nmiolg/i мИ sm it-.V. 1. последва,
настъпва (auf eiw. (Akk), noch etw.
(Dat) след нещо); става, случва сп;
2. Admim провежда се, извършва сп;
Der Tod eniolgte wenig später Мал¬
ко след това птеопдвa; еaстсци
смъртта;
Din U1t/пzeihH1U1g des Vertrags rr-
folge vor d/m Notar Подписването на
договора с; извърши прпд нота-
енху,
emfolgg/kmöni adj увенчан с успех,
cnfolglos adj безуспешен; безрезул¬
татен; нaпеaа;н,
smloIgrcicH adj успешен; резултатен;
сполучлив.
EbioIgsoussIhHt f meist PL шансове,
изгледи за успех.
ErfoIgs/blcBiis п радост от успеха,
от постижението.
ErfoIgckc11eaS1r1 nut PL Wirtsch
крайни показатели, показатели за
резултатите.
Erfolgsmensch т преуспяващ човек,
/rfoigsori/ntiert adj три;нтирaн; на-
етепи нъм постигане на успех.
EnГoIgczжa1g т необходимост от
непременно постигане на успех;
Unt/u - ^сНет Трябва да успея на
всяка цена.
emioIgvespгehHe1d adj многообеща¬
ващ (план, идея).
erforderlich adj нужен; необходим.
enfonderllclrnlalls adv и случай на
необходимост.
smlond/rn mV. hb tr.V. изисквам;
Das erfordert Mut За това п необхо¬
дима смелост.
Emfondcrric п, -se нанснвaнп; нпоб-
ходимост.
enГonshhc1 sw.V hb tr.V. изследвам,
науеaиaм. проучвам;
Unbekannt/ Länder ~ Изследвам 'не¬
познати страни.
Erforscher т, - иаепeдoиaт;п,
En1ouchhl^l^gУ* -еп изследване; про¬
учване;
DI/ Erforschung des Weltalls Проуч¬
ване, научaиaип на вселената.
erfragen sw.V. hb tr.V. осведомявам
се (niw. (Akk) von j‘ndn. за нещо от
нннттo);
Dcn Weg ~ Разпитвам за пътя.
srim/uen sw.V. hb i-.V. радвам (ня-
ного), доставям удоволствие (няко¬
му); sicH ~ радвам се (am jmdm./ntw.
(Dat) на няного, на нпщо);
Dnm Freund mit einem GescHcnk ~ За¬
радвам приятелите си c подарък;
SicH großer B/ll/bti/It ~ Радвам сп
на голяма популярност.
srirnulicl adj 1. радостен; 2. радващ,
приятен.
erfnrmlicHerweisn adv за щaстнe; за
радост.
етГгтспеп unr.V. sn it-.V. 1. замръз¬
вам, умирам от студ; 2. црeмеъавaм,
вкочанясвам се (част от гяпoтт;; 3.
измръзвам (еaстeин;);
D/n verunglückte Beu/ctnigrr isi im
Sh1mrn euiron/n Прптъепeпинг злопо¬
лука алпинист замръзна и снпга;
Das Läclrli cnlnon iim aul dem
Llpp/m Усмивката му замръзна на ус¬
тните.
Erlrjieungg/ -еп измръзване;
SlcH ~/n dritten Guadrs euzlsh/n
Получавам измръзване трета стпппн.
erirlsclen sw.V hb i-.V. 1. освежа¬
вам; 2. подкрепям, ободрявам; sici
- освежавам сп, ттпoеивaм си;
D/n Kaif/s Hat dem FaSn/r cnfrlscit
Кафето ободри шофьора;
Sich mit einem Bad - Освежавам сп
c баня.
enliisclend adj освежителен; обод¬
ряващ;
~n Getränks Рaахлaдигплен на-
пнгнн.
Erfrj'nhsnng, -en 1. (i.PT. освпжаиа-
ободряване; 2. освежителна (раз-
хпaдигeпнa; иaпнгкa; лена закуска.
erfüllbar adj наnслннм, осъщест¬
вим.
nufüll/m sw.V. hb t-.V. 1. изпълвам;
2. изпълнявам; ssch ce,
осъществява сп, сбъдва сп;
Zorn erfüllt/ iim Изпълваш; го яд;
Eimen WunscH, Bedingungen - Из¬
пълнявам жeпaинe, условия;
Scimn Prophezeiung lat доН erfüllt
Неговото предсказани; се ебъдиa,
Erfüllungд/ -еп напспеeннп; реали¬
зация;
In seinem Beruf (seine) ~ riid/1-На-
мирам реализацията си в своята про¬
фесия;
In ~ g/i/n Изпълнявам сп, осъщес¬
твявам сп, сбъдвам се.
ergänzen ж V. hb ,г. V. 1. допълвам,
добавям; 2. попълвам (ценnaтн. но-
лекция); sici - допълвам; се;
Daui ich hierzu noch ctw. ergänzen?
Можп ли тун да дтпспен, добавя нп-
що?;
Dir Fu/urde ergänzen sici Пеннтп-
лите взаимно сп допълват.
Ergäntuin»g/ -еп 1. цoпспвaнe; 2. до¬
пълнение, добавна, ценгуенa.
Ergänzungssatz т Ling дoпспеитпл-
но изречение.
rrgottrrd жК hb tr.V. umg сдоби¬
вам се (c нещо рядко или трудно за
нaмнеaиe),
ergaunernжV. hb tr.V. umgвземам
нещо с шaелaгaествт.
eugabnm| unr.V. hb t-.V. 1. дава като
резултат, показва; 2. носи (доход);
sici - следва (aus ntw. (Dat) от нпщо);
Dlsss Aussage englht keinem Slim То¬
ва, изказване няма смисъл;
Die Untersuchung ergibt, dass... Из¬
следването показва, че...;
Daraus ergibt sici roi/rmdc Regal От
това следва цеaинпттт.
ergeben* slcl umr.V. hb 1 предавам
се, капитулирам; 2. отдавам сп на не¬
243
DEirrTSCIiMUJGßlSCIfeS WÖRTFRB^UCH
EmisBung
що; 3. примирявам сп c нещо;
SicH - dru Polieri ~ Предавам се на
полицията;
SicH d/m Lasten - Отдавам се на по¬
рока;
Sici in snlm Schicksal - Примирявам
сп със съдбата ун.
nrgnBetij adj 1. предан, верен; при¬
вързан; 2. покорен; отдаден.
Engnh/mh/it f o.PL 1. преданост, вяр¬
ност; 2. примирение (с);
Sein Shilckcol mit - tragen C при¬
мирени; нося кръста №.
Erg/Bnis«, -se резултат,
ergebnislos adj безрезултатен.
EngcChung o.PL geh 1. примирение;
2. опред-и-н; ккaциyупцея.
engsh/m unr.V. sn it-.V. l.Admin би¬
ва надaдeиo. отправпно (am jndi. нъм
някого); 2. случва се някому; hb slcl
-1. разхождам се; 2. впускам сп (im
etw. (Dal) в нещо);
Am die B/vi^öl^i^rung erging dis Auffor¬
derung... Към нaепп;ниeгo бе отпра-
иен црианисг„.;
Etw. über sici ~ ioccnr* Пoиaснм; по¬
емам нпщо върху себе си;
Es ist mir Sier gut ergangen Добре
сп чувствах тун.
em/jcBig adj 1. плодороден (почва);
2. ддooтдe; р еeнгaбипп; 3 .ббoaa-ии-
вoр; мина);
Das THema war nicht besonders - Те¬
мата нп беше много благодатна.
Ergiebigkeit / о.Р! 1. изобилие; пло-
дoетднoст; 2. доходност; рентабил¬
ност.
^/^/1, sici un-.V. hbизливамсп;
Dru Strom rrgießi sfcl ins Meer Ре¬
ката сп излииа в морето;
ScHlmpfwörtcn «/^^1 slcl über iln
По него се посипаха еугaгнн.
erglänzen sw.V. sn itr.V. geh блясва,
проблясва, заблестява.
erglül/m sw.V sn itr.V. geh 1. плам¬
вам, запламтявам; 2. изчервявам сп.
sugo adv geh слпдoвaтппнO; прго.
Ergoonoin/ oM. ергономина (нау¬
ка за трудовите процеси с оглед съз¬
даването на оптимални условия на
труд;.
engöte/i jw.K. hb tr.V. geh забавля¬
вам, еaзвпнеaм; sici - наслаждавам
се (ar etw. (Da,) на нещо);
Sich an dnm Anblick - Наслаждавам
сп на гледната.
cuguauen sw.V'. sn tr.V. 1. прошарва
се, побелява (носа); 2. остарявам, по¬
белявам;
In Dienst ~ Остарявам в служ¬
бата си.
ergm/Zfer unr.V. hb i-.V. 1. хващам,
улавям; 2. залавям, хващам (крадец);
3. (случай); 4. избирам
(професия); 5. взпмам (дума), пое¬
мам (нииеиaгнвa); 6. вълнувам, раз¬
чувствам, трогвам;
Die Flanm/m rr/mllien das Haus Пла¬
мъците обхванаха къщата;
Din Macht - Взпмам властта;
Dir Musik hat mich lief crgrlflen Му¬
зиката дълбоко мп развълнува.
crgnsir/md adj трогателен; затрог¬
ващ, вълнуващ (сцена, филм).
ErgriCiunngo.PL вземане (на власт);
зaлaвнеп (на пеeстъцннк).
ergrjllen adj теoгеaт, рaавспнуиaи.
Ergriffenheit / o//. вълнение.
ergründen sw.V. hb tr.V. I. изслед¬
вам, прониквам до същността (на не¬
щата); 2. разкривам (тайна).
Erguß т, Ergüsse 1. Med оръ-
иоизлии; 2. иалнвaеп. проливане; 3.
^кулация; 4. нзпинии;;
Politlch1c Ergüsse Птлигнепекн сло-
вoизпняиия;
Jnls. Ergüsse anlömen müssen Тряб¬
ва да слушам нечии излияния.
snSah/r adj 1. величествен, тържпс-
ги;и; 2. навне;и; 3. Tech релефен; из-
пскнaп;
Eli -cr Anblick Величествена
гледка;
Ühnr j/fon/aUem Zwdfe1 - scrn Rm
от всякакво съмнени; съм.
Eniobsih/It / о.Р! 1. величпстве-
ност, тържественост; 2. благородст¬
во; 3. selten рeлeфнoст; иапскнaпoст,
Erhall т оР! 1. получаване (на пис¬
мо и др.); 2. запазван;, тсхеaинвaи;,
rrialirm ümг~V. hb —V. L получавам
(писмо, отговор; цеиаиaен;); 2. до¬
бивам, получавам; 3. запазвам, съх¬
ранявам, _ поддържам (и добър вид,
и извeстет тсстoяеи;); 4. издържам,
поддържам; sich - 1. запазвам се;
2. сп, се;
D/n Sagen - Получавам благосло¬
вията (за нещо);
U1tenctützurg - Получавам под¬
крепа;
Dir Brauch lat slcl unverändert ~
Обичаят се запази непроменен.
erSäii1lh1 adj който може да се по¬
лучи (да с; намери, да се купи);
Die Auzm/i isi ruu im Apotheken - Ле¬
карството може да се купи само и
аптека.
Erhaltung / oPL 1. запазване, съх¬
раняване, ктиепевнеaиe; 2. поддър¬
жане; издръжка.
ErSaltuigsaufwamd т о.Р1. издръж¬
ки, разходи по поддръжката.
ErHaltungskostcn nur PI. разходи по
поддръжка, тсхеaепии;.
Erhaltungstrieb т инттнинт за само¬
съхранение. ’
erhängen ж V. hb tr. V. обесвам;
sich - обесвам сп.
rrSämtcr sw. V. hb tr. V. 1. втвърдявам;
2. подкрепям, потвърждавам (съм-
епниП; теза); sn itr. V. итрдяиа сп (ла-
иа, вaеoинк;; hb slcl - потвърждава
се, засилва сп (птдoарпннe; ссмн;-
ннп;,
erläscl/i sw.V. hb lг~V, geh 1. хва¬
щам, улавям (нещо, ноето п исп и дви-
жпенп); 2. дочувам, улавям (думи).
erl/ben umr.V~ hb t-.V. 1. повдигам,
издигам; 2. повдигам (тбииипнип);
3. повишавам (епнн, танси); 4. пови¬
шавам (статус); 5. надигам (цтгопд,
тава, глас); sici - 1. ставам, нади¬
гам се (от мястото); 2. надига се, из¬
лиза (иятср;; 3. надигам се (за бунт);
Dnm Blick zu jndn. - Вдигам пог¬
лед нъм някого;
Din Hard gn/nm jndn. ~ Вдигам ръ¬
ка срещу някого;
Seine Stimme lür/grgem ntw. (Akk) ~
Надигам глас и подкрепа, срещу
нещо;
Enlohemer Hauptes Изправен горд,
с вдигната глава.
erichemd adj тържeствпи; възвиша¬
ващ, облагородяващ (чувство, мо¬
мент).
smlnblich adj значителен; доста го¬
лям;
~en Sclad/m Зиaчит;лиH; доста го¬
леми щети;
~ mehr als... Значително повече, от-
KTЛkTГO.,.
Erhebung /, -пл 1. възвишени;; 2.
Admin цртуеиaеп. изследване; 3. geh
erhelterm
СЛЙПГПОГГ
244
буег; въстание.
rul/jt/rn sw. V. hb tr. V. еaавпсeпниaM;
подобрявам еaегеo;енптт; sici -
1. прояснява се (неб;); 2. развесе¬
лявам сп.
ErS<Cijei,undJr -хп PI selten 1. разве¬
селяване; 2. nртясннвaеп (небе).
enicllsm sw.V hb tr.V. 1. осветявам
(помещение); 2. разяснявам (съдср-
жaинп); ilr.У. geh става яенo; следиа,
произтича (ans niw. (Dai) от нещо);
sici - разведрявам се, пртнееявaм се
(нпбп; лиц;).
enleucleln sw.V. hb 1г.У. добивам c
лицемерие, c преструвки.
erhitzen sw.V. hb tr.V. 1. нагрявам;
2. възбуждам, разгорещявам; sici -
1. нагрявам се; егoрeщяиaм сп; 2. въз¬
буждам се, еaагте;щнвaм се.
erhitzt adj разгорещен; възбуден.
emlßlf/n, sici sw.V. hb очаквам, на¬
дявам се на нещо;
Eu lat sici nlrnr gnofl/n Gewinn vom
Auftrag enSoflt Той очакваш; голяма
печалба от поръчката.
rnlßSem тw~У. hb tt.?. 1. увелича¬
вам, повишавам (зaппaгн. венмa~
нип); 2. издигам по-иисоно, повди¬
гам (път, насип); slcl ~ увеличавам
сп, повишавам се;
Die Stnu/rm, die Geschwindigkeit ~
Повишавам данъци, унтрoеna;
Etw. (Akk) um 5 Proz/rt ~ Увелича¬
вам нпщо c 5%;
Embölls Temperatur Леко повише¬
на температура.
ErSglurg j -em 1. цoвднгaеп, из-
дитaеe; 2. повишени;, увеличение;
3. възвишение.
/nhoien, sici sw.У~ hb 1. отдъхвам
ун, почивам №; 2. съвземам сп (след
уплаха, бтппдувaип);
Sich Im Urlaub gut ~ Почивам си
добре през отпусната;
Sieb nach der Anstrengung - Съвзе¬
мам сп след напрежението.
er1olcam adj отморяващ; ободрите¬
лен (съи).
ErSOung/ о.Р!. цoенвнa. отдих;
Er lai dringend - nötig Спешно се
нуждае от пoчиикa; отдих';
Zur - lahrer Отивам на nтенвнa;
eniolungsbedünltig adj нуждаещ сп
от почивка.
EnHm1umgcgnblct п курортна област,
район.
EmHm1umgcSnim п почивна стaецнн,
дом.
Erholungsort т курорт.
erhören sw.V hb t-.У. geh изпълня¬
вам (молба);
Gott Hat iin crSöri Бог чу молби¬
те му.
Erika f, -sj-ken Bo, пирен.
си|ппеп1кН adj in: ntw. ist mir mlcli
mclr - не си сцoменм впчп за нещо.
erinnern жЕ hb tr,У. напомням
(jmdn. an etw. (Akk) шму за нещо);
припомням (jmdm. an ntw. (Akk) ня¬
кому нещо); itr.V. напомням; sici ~
спомням си (am jmdm./etw. (Akk) за ня-
нoгт; за нещо);
Jmdm. ar snim Versprechen - Напом¬
ням някому за обещанието му;
Dlcs/s D/nkmal erinnert (uns) an
ver/am/cms Zelten Този паметник на¬
помня за отминали времена;
Wenn ici micl u/cht erinnere Ано нп
сп лъжа.
Erinnerung/, -xn 1. уптмпи; 2. на-
цoмеяиe; 3. nut PI. мемоари;
Sici (Dat) eim Foio als ~ auftieBnm За¬
пазвам си снимка за тцoмeи;
Seine -en scim/ibcm Пиша мемоари-
гeJен;
Ö1iert|icsc - an ZaNun^t/nnfae
Официално иaпoминнe за ппaгeжии
срокове;
Wnmm micl die - niclt täuscht Ано
не м; лъжп паметта.
/niin/rungslos adj бпз упoмпнИ)
EnZm1nmu1gcIückn/^б^>^о петно (и па¬
метта).
En|11ebU1/cvermrgcm п о.Р!. памет.
Eb|ппebungczrlc1nr п зеaН; оойто на¬
помня за някого или нещо.
Ebicapinl т PI selten ябълка на раз¬
дора.
erk/item ж. V. sm itr. V. изстниa (печ-
на, ууцa),
erkälten, sich sw.V. hb прoетуднвaм
се, еaстнвaм.
Eukäliuig/, -еп простуда.
Erkältungskrankheit/простудно за¬
боляване
erkämpfen sw.V. hb i-.V. извоювам;
Den Sing, die Mcdailln - Извоювам
победа, медал.
/пкдтГст sw.V. hb i-.V. J. извоювам,
придобивам нпщо (c цената на не¬
що друго); 2. сдобивам сп с нпщо
чрез подкуп;
Den Sieg war teuer erkauft За - побе¬
дата бе ппaгeиo скъпо.
rrknrrhar adj който може да сп ии-
ди (разпознае, забележи).
nrkgimri un-.V. hbtr.V. 1 познавам,
разпознавам ^mdm./etw. (Akk) am ntw.
(Dat) иянттo, нпщо по нпщо); 2. виж¬
дам, забелязвам; 3. откривам, уста¬
новявам (болест); 4. разбирам, осъз¬
навам;
Jmdn. ar seinen Stimme - Разпозна¬
вам някого по тоaеa;
Dem Ernst d/m Logs ~ Разбирам сп-
ентанoсттa на цoлoжeинeтo;
Zu ~ gaben Давам да се разбере;
Jur Aul Freispruch - Оправдавам,
произнасям оправдателна присъда;
Sich zu - geben Откривам кой тъм,
erkenntlich adj 1. който мож; да се
позна; (да се разбере); 2. geh приз-
нaтeп;н;
Eim Pakei als Luiipost - macl/m Пра¬
вя тана, че ясно да се ииди, чп пан;-
тът п въздушна поща;
Slcl jmdn. mit einen GescSemk -
imaci/m Изразявам признателността
си нъм някого с подарък.
Enk/nntn|s/ -sx Е oтсаиaиaиe. съз-
иaвaнe; разбиране; 2. познание;
Zur - kommen Разбирам, идвам до
убеждението (заключението).
Erknmmtrlctheonle / Phil теория на
пoанaннпто,
Erknrmumgcdle1ci т служба (и по¬
лицията) по идeигификaеинтa.
Erknmmumgsжoгi л парола.
Emke1nungczeIhHen п тглнчнтплeе
знак, белег.
EuC/r т, - АгС^^еРЩ^*
РиС/пГ/п^/г п пекeеeе прозорец.
Erkerzinnen п проприа стая,
enk|ncem un-.V. hb tr.V geh избирам
(zu ctw. (Datjjals etw. за нещо).
erklärbar adj обясним, цoингeи.
erklären жИ hb tr.V. 1. обяснявам,
разяснявам; тълкувам; 2. oбяиниaм;
провъзгласявам (Jmdn./etw. lün etw.
(Akk) инкoro, нпщо за нещо); slcl -
обяснявам сп и любов (инooму); обя¬
вявам сп (rüm/gsgen (Akk) аarПрттни
нещо);
Jmdm. die Aufgabe - Обяснявам ня¬
кому задачата;
D-UTACH-BULGARISCifES WODTEDBUCH
245
Dnm Krieg ~ Обявявам война;
Die Behauptung lün lalscl - Обявя¬
вам твърдението за цтгрпшит;
SicH nlmYeпctamdem mli etw. (Dal) -
Съгласявам сп c нпщо;
Das eukläbt slcl vom ssIBst, von' allein
Това сп обяснява от само себе №.
erklärlich adj 1. обясним, птеяг;и;
2. pеa3^бнрaм (ггепшкa;
enkläuIlhHerжeise adv по обясними
причини.
erklärt adj ттнилeе; яипн;
Elm -cn Feind Заклет (непримирим)
враг.
Erkanuigj/ -си 1. обяснение; тъл¬
куване; 2. декларация, изявление;
Eins - ohgeBen Правя изявление;
Jur 'Eidesstattliche - Клетвена дек¬
ларация;
Jndn. sine - »11111/ »11 Дължа
обяснени; еннoму,
enkistt/rr w/. hb tr.V. понатервам
сп; изкачвам сп;
Dem Gipinl - Изкачвам сп на връх.
nnklimnni unr.V.yhb t-.V. geh изкач¬
вам се (с усилие).
enklirgsr un-~V~ sn it-~V~ прозвуча¬
ва, чува сп (цeуeи, гпaт))
rnkuamC/n sw.V. sm iir.V. заболявам,
разболявам се (am etw, (Da,) от нещо);
An Grippe - Заболявам от тенц.
Erkrankend/ -еп заболяване.
Erkramkuggsiall т случай на забо-
пнвaип;
In ~ В случай на заболяване,
erküinen, slcl sw.V. hb gxh осмеля¬
вам уe; набирам кураж за нещо.
erkunden sw.V. hb tr.V. meist Mil уз¬
навам, проучвам, разузнавам;
Dos Gelände - Разузнавам, проуч¬
вам гпрeеa,
erkundigen, sici sw.V. hB осведомя¬
вам уe; събирам сведения (naci ntw.
(Da,) за нпщо).
Enkurdligumg/ -еп сведение; ецр-вк-;
-cn nilholei Събирам сведения.
Erkundung / -en 1. прoуеиaе;, из-
дириане; 2. рaаузи-вaип.
ErkumdurgcПug т разузнавателен
полет.
Erkuiduigsgang т обиколна с ра-
зуаеaиaтппе- цпл.
erkünstelt adj симулиран, престо-
еeе,
erlebend ' adj geh ттипжитeппе; обод¬
ряващ.
enlahnem sw.V. sm ilr,V, 1 уморявам
се, отмалявам; 2. отслабиа, намаля¬
ва (ииимaннe. интерпс).
erlangen ж V. hB tr. V. L егигaм; дос¬
тигам; 2. получ-вам; 3. постигам (по-
бпда);
Berühmtheit - Достигам извест¬
ност.
Erlaß Ebi^’ss m, Eгdaттe 1. издаване
(закон; noстaетвл;ен;. указ, дпн-
рет); 2. указ, декрет; пoсгaитипeннe;
3. опрощаван;, отменян; (наказа-
инп. дълг).
en1acsen unr.V. hb i-.V. 1. иадaиaм;
обнародвам (зaoти, указ, постанов-
ленип); 2. отменям, опрощавам (да¬
нък, глоб; е-кaаaниe);
Einem Harthnfeil - Издавам заповед
за - арест.
emlauhen sw.V. hb i-.V. птзвтпнвaм;
разрешавам; sich (Da,) etw. (Akk) -
позволявам си нещо;
Die Umstände - das mlclt Обстоя-
тпосгиaтa нп го птзвтпнвaг;
- Sin; bitte? Разрешавате ли?, Мо¬
же ли?
Erlaubnis / -se meist oJPL позволе¬
ние, разрешение.
ErlaucSt / Cвeгптут, Cингeлствo
(титла обръщение).
erläutern sw. V. hb tr. V. L обяснявам,
разяснявам; 2. т^нуиам.
Eniäut/mung / -еп обяснени; тъл-
ну0аип; нтмпнг-е)
Ebi/ -и Во/елша.
erleben жV. hb tr. V. I. преживявам,
изживявам; 2. изпити-м нещо; 3. до¬
живявам;
Dnm Knie/ - Преживявам вoйи-г-;
Elmnm Aufschwung - Изживявам по¬
дем.
&1nhn!S^nhnncih1rrurgr а-егрaхти-
ка “Живот”, ноято аaсгрaхтвaеняг
получава след иатнеaнe на срока й.
EuhcBmls п, -se пр;жиинвaеe; прежи¬
велица.
ErlsBmlsauisatz т тсенипенп по пре¬
живяна случка.
erlcBnlsreich adj богат с ^^3^
иaннЯ; негпеeепн, дни-мнчeе,
/rindigen sw.V. hB Г.К Lувсрши-M;
приключвам; 2. изпълиниaм; 3. урпж-
дам, ликвидирам (иъцртт); 4. унищо¬
жавам, ликвидирам;
Erlösung
Ich labe noch einiges zu - Имам да
уреждам, да евсешa ощ; някои
неща;
Ich bim erledigt Капнал съм от умо¬
ра; свършено п с мене;
Das Problem lat slcl erledigt Проб¬
лемът сп уреди.
Erledigung / -xn 1. пеинпюев-иe;
урпждaип; иацъпи;ннп; 2. линвидира-
црпм-хиaи;,
eblngem ж V. hB tr. V. убивам (дивеч),
erlelcitnrn sw. V. hb tr. V. oбпeкчaиaм;
улеснявам; sici - разкривам болка¬
та си; облекчавам сп;
Jmdn. dir Arbeit - Облекчавам ня¬
кому работата;
Din Nachricht lat uns erleichtert Но-
виеaгa ни донесе тбппкепенп.
Er1n.iciSeniiigg, -cm Lo.PI облекче¬
ние; 2. улеснение.
erleiden un-.V. hb tr.V. 1, изпитвам,
търпя (физически или психически
епnеннгетстн); 2. претърпявам (нп-
хсцпх, аaгубн),
enlnuihar adj който мож; да сп изу-
ен; усвоим.
eninnnci жИ hb t-.V. изучавам,
enisssm adj oтбеaе. подбран; отаи-
чен, фин, рядън.
nn1nuh1te1 sw.V. hb tr.V. oсиeгнвaм;
Von einem Einfall emi/ucitct »11 Оу;-
нен съм от хрумване.
Erhcucsuun/, -еп прoсвпглeеиe,
цртаепннe.
nmljcgnm un-.V. hb inK ставам жер¬
тва (ntw. (Dat) на нещо), поддавам
сп (на нпщо);
Einen Krankheit - Победен (ерaаeе;
съм от болест;
Dnn Verkehr konmi dunci dir Kälte
zum Emlieg/m Транспортът спира за¬
ради етхдтиптп.
Erlös т, -е ппеaпб-,
emlmsh1er umt.V. sn it-.V. L изгас-
вам, угасиам, загасиам; 2. умирам
(чувство); 3. намалявам, изчезвам
(ннтпрпу. иним-ние); 4. изтичам (до¬
говор, мандат); 5. .преминавам (ппи-
демия).
erlösen sw.V. hb t-.V. 1. освобожда¬
вам, избавям, епaтяиaм; 2. получа¬
вам пари (от продажба).
Erlöser т, • епaенгeл; набaвнтeп.
ErlösungоР1 сп-спинe, изб-иле-
нип.
ermächtigen
emmäcStlgen sw V. hb—V. упълномо¬
щавам.
cumächitguugg/ пълномощно.
ernalien sw.V. hb i-.V. приканвам,
призовавам (zu eiw. (Dat) нъм нещо);
Jndn. zur Rule - Призовавам пя¬
ното да пази тишина.
Ermahnung/ -еп предупреждение,
иaпoмнни;.
Ennangelinid / in: Im ~ vom ntw. (Dat)j
etw. (Gen) .поради липса на нещо.
erma1dC1; slcl sw.V. hb събирам
емпоoег 1^^); решавам се (zu ctw.
(Dat) на нещо).
ermäßigen sw.V. hb t-.V. намалявам
(цена, тaкеa).
Ermnßiigung намаление (на епнн.
гaкеи. данъци).
ernatt/n sw.V. sn itr.V. изтощавам
сп, oтм-онв-м, отпадам; hb t-.V. из¬
тощавам, омаломощавам;
Sein Widerstand runatt/t Съпроти¬
вата му отслаби-.
Ermgtitingg оР1 умора, изтoщeнн;;
ermassen umr.V. hb tr.V. geh преце¬
нявам.
Eim/sscn m o.PL преценка; мнение,
схващате; усмотрение;
Naci meinem -По мое мнение, спо¬
ред мене;
Naci menschllcHem - С нaй~гтпнмa
вeеoнтетсг;
Es liegt im meinem - Оставено п на
моя цеeе;ин-.
Ernnscnms1nage / in: ctw. ist sinn ~
нещо п въпрос на лична преценка.
enn|tte1r sw. V. hB tr. V. установявам;
намирам, откривам; Otr.V LJur съ¬
бирам доказателства (gegen jmdn.
срещу някого); 2. издириам, правя из-
дирвaеин,
Ermittlung/ -еп издирване, проуч¬
ване;
Jur -er amstcll/n Правя иадневaенн;
събирам сведения.
Eumiitiungs^i^^teu т съдия-следои--
тел.
Ermittlungsverfahren п Jur предва¬
рително ел;дугии;,
ermöglichen sw. V. hb — V. давам въз-
мо^ост, правя възможно;
Dnm Kind eine gute Ausbildung -
Осигурявам на детето възможност
за добро образовани;.
ermorden sw.V. hb i-.V. убивам.
GABFQ.OFf
Ermerriunng/, -xn убийсгвт.
ermüden sw. V hb ,г. V. уморявам (ня¬
кого); sn O-V. изморявам сп.
ermüdend adj нзмoритeппH; умори¬
телен; отегчителен.
Ermüdung/oPL умора; нзмoеяиaнп,
EnmиdurgccnscScl1umg/пpи^еak на
умора.
Emmüduigszustomd т тъсттяенe на
умора.
ermuntern sw.V. hb i-.V. 1. ободря¬
вам; 2. развеселявам; 3. подкани-м;
насърчавам, поощрявам, окуража¬
вам.
Ermuntesmug/ -еп 1. нaесре;ниП;
поощрение, одобряване; 2. разведря¬
ване; рaав;с;лниaнп,
ermutigen sw. V. hb tr. V. окуражавам,
вдъхвам смелост, е-съечaвaм,
Ermutigung / -еп поощрение, на¬
сърчени;, ooуpaжaвaи;.
eulähuem ж. V. hb tr. V. храня; изхран¬
вам, прехранвам; slcl -храня се; пре¬
хранвам сп, препитавам сп;
Sich gesund - Храня се здраво-
спoвиo,
EunäSuer т, - човек, нойто издър¬
жа еeмeйсгвo.
EunäSnung / o.PL 1. хранене; 2.
храна.
Emmälr^u^^g^^lage / O.PL тссттяенп на
продоволствието.
Ernährungslehrefo.PL наука за хра¬
ненето, днeтeгнк-,
Ermälnungsmommen meist PL норми
на хе-ипиe.
Eurährurgcctönurg '/ смущение и
хе-еeиeтo.
ErnäHrungswelsc / еaени на хрaнпеп.
emncmmem unr.V. hb t-.V. назначавам
(zu ctw. (Dat) за нещо).
Errgsnnunng -xn еaзнaчaвaиe; про-
иъатлaениaнe.
Enncrrurдcunkundr / документ за
иaаиaч;инe,
erneuern sw.V. hb tr.V. 1. подновя-
e-M, сменям; 2. възстановявам, ре¬
монтирам; реставрирам (нартина);
3. всатбеoвнвaм (пеингeпегвo,
веъаки;,
Erneuerung / -еп 1. цoднтвниaн;;
2. всзегaнoвявaеe, е;мтегнеaеп;
3. епстaвенеaе;. реставрация (на
картина).
ernaii adj нов, подновен; adv отно-
246
ио, цaк; повторно.
erniedrigen sw.V. hb tr.V. унижавам;
slcl - унижавам се (v^r jndn. пред .
нннoтт).
erniedrigend adj уинантeпeн,
Erniedrigung / -em унижение,
rint adj с;енoапн;
Ein -er M/rscl Сериозен чоипк;
Er Befindet sici Im -in Gefahr Той п в
еeрнтзнa; голяма тnaуеoст;
Mir isi es - damit Аз нп се шегувам;
Das nnimsi du docl nicht ' Hn no
мислиш спрнтзет!
Ernst m o.PL сериозност;
Dir - dir Logs Сериозността на по¬
ложението;
Ist das dein ~? Cпритает ли гово¬
риш?, Не сп ли шегуваш?;
In allem — allem -cs Съвсем спри-
oзеo.
Enrstiaii т случай на опасност, се¬
риозна
Im - В случай на oпaентст.
smistgeneint ernst gcmslni adj чест¬
но казано, сериозно.
snnstSait adj уeентапи;
Ein -ns Gespräch Сериозен разго¬
вор;
~n Mängel Сериозни дефекти, не-
дoстaгъци.
ernstlich adj спентапе;
-e Verletzung C;рнтзеo нaеaен~
иане;
Etw. - ^^»№1/1 Опитвам (да нап¬
равя) нпщо сериозно.
ernct|rr1nenergct nsSncn un-.V. hb
i-.V. иземам нещо на сериозно, от¬
насям сп спентаиo нъм нещо.
Enric / -л 1. реколта; 2. прибиране
на реколтата; жътва;
Die - elrbningem Прибирам рекол¬
тата.
Enneeaubeli / работа по прибиране
на р;ooптaгa,
Emmhs(doik)fsse п празник на жътва¬
та (и еaеaлтгo на октомври).
Ernteeinsatz т Host бригада за при¬
биране на реколтата (и бившите со-
еиaпистнеeскн стрaии).
Enmercntrag т добив, реколта.
Erntelied л жътварсн- цeупи,
ErneemascSime / Landw жътиарна.
cnrtrr sw.V. hb tr.V. 1. жън- ожън¬
вам; 2. бера (плодове); 3. иадя (кар¬
тофи); 4. iibertr жсиa, пожъниам (ус-
247
DEUUTCtt-ÜUUCCßlSCtlES WÖPTEPBUCH
ershHaIIn1
mex).
/rnicr/lf adj готов за прибиране
(плод, зърно).
Ernice/it f о.Р1. жътва (време за
жствa;;
Zur ~ По жътва.
ennüchteun жЕ hb tr.V. накарвам
да изтрезнее, отрезвявам (auch übertr).
ErnücHtcrung f, -en иагрeанявaнe;
oгрeзенвaеe.
Eroberer m, - завоевател.
crobeur жИ hb tr.V. 1. завладявам,
покорявам (усецa. еимnaтин;; 2. за¬
воювам, превземам (крепост, град);
3. ппревземм, ззаиюввм (место в кол-
е-енн).
ErOBr-ringд/ -еп 1. пр;ваeм-иe; зав-
пaдявaеe. завоюване; 2. а-вoпв-ннe.
Eugbnuumgcie1dzug т завоевателен
поход.
ermhnru1gcluctig adj жаден за заво-
eв-инн.
emodjgm/т sw.V. hb t-.V. ерозирам.
eröffnen .sw.V. hb tr.V. 1. откривам
(изложба, аутобан); 2. отварям, отк¬
ривам (магазин); 3. съобщавам, раз¬
кривам (миепи. планове); sici - от¬
кривам се, разкривам сп (иъамтжиoе~
та, перспективи);
Din Fei/г nli cir/r Rede - Откри¬
вам празненство c реч;
Ein Konto ~ Откривам сметка (в
б-екa);
Mil Fencn ~ Откривам огън (утеплбa;;
Er cröffn/ts d/n Agg^^stri]lten; dass...
Той съобщи на служителите, еe...
Erörnungg/ -en 1. откриване (на му¬
зей и др.); 2. съобщение, известие;
3. раззритие.
Erör1rurgcheschluß Eröffnungshe-
scHIuss т Jur решение за откриване
на еaкмзaтплеo дело.
Eröffnungsfeier/ъържество за отк¬
риван; на нещо, тържествено oгкен-
и-еe (на сeеин и др.).
ErörnnurgredeC, вутспигплеa реч.
Eur1rrurgczug т еaеaпeн ход (в
шаха).
euognn adj Om: rinn -e Zone ерогенна
зона.
euöri/un ж V. hb tr. V. обсъждам,
разглеждам; разисквам (проблем,
трудеттгн).
Eurntenu1g / -еп обсъждане, разг¬
леждане; разискване.
Enosiom / -xn Geol ерозия.
EnQtlk / о.Р!. eрoгикa,
smotisch adj еротичен.
Erpel т, - = Entemlcl.
snpicSe adj umg pejot im ~ sein aul
elw. (Akk) ламта за нещо.
erpressen sw.V. hb i-.V. 1. изнудвам,
шaегaжнрaм; 2. изтръгвам (призна¬
ние, показания).
Erpresser т, - изнуди-ч.
/bpund/mlscl adj изнудващ, с цел из¬
нудване.
Erpressung / -еп изнудване, шан¬
таж.
empnQbcm sw. V. hb tr. V. изпитвам, из¬
пробвам, проверявам;
Eine M/tbode ~ Изпробвам, ^3;-
рязам метод.
Erprobung/, -пп изпробван;.
Erpmoburgsflug т изпитaт;пeи по¬
лет.
enprQhu1gc1aIBsr adv с цел изпроб¬
ване, oпнгнo,
rrqujckem sw.V. hb tr.V. veraltend ос¬
вежавам, ободрявам; подкрепям.
cuqu|hkllch adj geh еaдтетeе. прия¬
тен.
Erqujckurg / -en 1. освежаване,
ободряване; 2. освежително (ободря¬
ващо) срeдегвo,
erraten unr.V. hb tr.V. отгатвам
(мнслн; намерения); разгадавам.
crrnhScrbar adj предвидим,
/^11/1 sw.V. hb t-.V. изчислявам,
crrcghau adj лeуетвсзбудим; разд¬
разнителен.
Eru/ghank/it / oPl. рaздеaзнигeп-
ност, възбуднмттг,
rnr/gen ж V. hb tr. V. 1. възбуждам,
вълнувам; деaаея, раздразвам; 2.
възбуждам (сексуално); 3. будя, съ¬
буждам, предизвиквам (интерес, съ-
ж-п;нн;; недоволство); доН - въз¬
буждам сп, вълнувам се (über Jndn./
ntw. (Akk) заради ннкoтт. нещо);
Mielnid - Будя, предизвиквам съ¬
чувствие.
Err/gcr т, - Med ценениит;п (на бо-
лпст).
Erregtheit / о.Р1. и■сабудeнo<тг; раз¬
дразнение. . .
Ern/gung -еп възбуда; иъпиeинп;
Jur ~ ftfemiEcfcm Äui^i^ri1^ Скан¬
дализиране на общественото мне¬
ние.
Euuegu1gceustand т есетoяенe на
възбуда.
err/ichhan adj достижим, цтегнжнм;
Jederzeit - ssln Може да бъде на¬
мерен по всяко време.
rnrnjcHrr sw.V. hb tt.V. 1. стигам,
достигам; 2. постигам (цел); 3. ула¬
вям, хващам (ипмк; трамвай);
Ein hohes Alter - Стигам до дълбо¬
ка етaеoсг;
Ici Bin unten 11^^ Nummer zu ~
Можете да се свържете с мен по те¬
лефона на този телефонен еoмeе,
erunttci ж V hbr-V. спaссимм.
епикН/п ж V. hb tr. V. 1. изграждам,
noсгрoсвaм. издигам; 2. oеетвaвaм,
учредявам.
Enrjchiuiing/ -еп 1. издигане, изг¬
раждане; 2. осноиаване; учредяване.
enniigcn unr.V, hb tt.V. извоювам,
спечелвам (дтвeриe; победа, награ¬
да и др.).
crröter sw.V. sn i,-.V. изчервявам се,
поруменявам.
Errungenschaft / -еп птсгижпииe.
достижение, завоевание.
Ersatz т оР1. 1. заместител, ерзац;
сурогат; 2. обезщетение;
Als - für jndr, clnspringen Замест¬
вам иннтгo;
Für ntw. (Akk) Sondern Искам обез¬
щетение за нещо.
Ersgizhank f резервна скамейка (за
нгрaеи;,
^^izmlttel п аaмптгнтпл,
Ersatzmann т заместник.
Ercotzrci1cn т аaпaееa (рeаeрвеa;
гума.
Ersatzspieler т Sp резервен играч;
дубпьoр,
Ersatzteil п резервна част.
Eusatzielllagnr п снлад за резервни
части.
rmsaizweise adv' и замяна нато за-
мнеa,
ensaulnd umr.V. sn Otr.V.- umg уда¬
вям сп.
ersamren тw.И hb i-.V. удавям (жи-
иотно).
nrshHa1ie1 unr.V. hb tr.V. създавам;
сътворявам.
Emch1a1iurg f oPl, създаване; тсг-
втеeинe,
erschallen unr. V./sw. V sm Otr. V проз¬
вучавам, разнасям се, чуиам сп;
emscSoudenn
GlBEEiOCF
248
Schritts ~ Отекват (чуват се) стъпни,
erschaudern sw.V. sn it-.V. geh пот¬
ръпвам (vor ctw. (Dat) от иещо).
erscHaueni sw.V. sn it-.V. gxh потре¬
первам, побиват ме тръпни.
nrscHcirnm umr.V. sn itr.V. 1. явси-м
сп, появявам сп; 2. излизам от печат
(нинг-. упнуaеиe); 3. изглежда (няко¬
му по определен иaеии);
Jur Vor Gericil - Явявам се пред
съда;
Das erscHelnt mir rols^b Това ми из¬
глежда тр;шит; неправилно.
Er^lS^nangg -ет 1. свппиип; 1 вън-
шеoтг. фигура; 3. етипН; същество;
4. вии^д^^е; и^^из^^а^;
Eime bäullgs - Често срещано яв-
ппннп;
Sie ist eine c^mpatSIchHn - Тя п сим-
пмгиче- (снмпaгнент същество);
In - trcier Появявам сп.
Ensc1njmu1gchild п външен зид.
ErchHc|пu1gciobm f форма на про-
явппиип,
ErscHclnungsJahr п година на изда¬
ването (на кингм))
ErchHc|mumgcweIi f видим сият.
erschießen un-.V. hb t-.V. застрел¬
вам; разстрелвам; sici - аaетрeл-
вам сп.
euscSllagen, un-.V. hb t-.V. убивам.
crsc1igg/m2 adj пребит (от умора),
изтощен;
Slcl - füllen Чуистиам се като прп-
бит.
cmschlloßer umr.V. hb i-.V. 1. тгнрн~
вам, намирам (цмз-ен); 2. разработ¬
вам (нова oбп-ег;; 3. заключавам
(ntw. (Akk) aus etw. (Da,) нещо от
нещо);
Bodensclätze - Разкривам подзем¬
ни богатства;
Din Bedeutung d/s Wortes aus dem
Vontexe - Извличам значението иа
думата от нoигeoтг-;
Daraus ist zu dass... От това може
да сп а-kпюеи, еп..)
erch11rccn1 adj достъпен, разкрит,
разработен.
nrcc1Ia1Гcm sw.V. sn Otr.V. 1. отмаля¬
вам, отпадам; 2. отпускам се, позях-
вам (ножа).
/uscHl/jclnm unr. V. hB t-.V. pejotcjop-
бивам сп, получавам чрез измама.
nrchHmeicHnIm sw.V. hb i-.V. пости¬
гам чрез пaеoaтппстит.
crschöpfBar adj изчерпаем.
/^1811/1 sw.V. hb t-.V. 1. изчерп¬
вам (исзмтжитстн); 2. изтощавам;
Jmds. G/duld ist enchSrp1i Нечие
гърпeенп сп изчерпа;
Völlig erscHöpfe sein Съвсем съм из-
гoщeе,
Eust:hiy)euuig’oJ7. 1. изчерпване (за-
цaеи); 2. изтощение; изтощаване.
Erschöpfungszustand т тъттoннип
на иагтщ;нн;,
enscHrnckeni (cmschmok, erchHmohkem)
unt.V. smjhb itr.V. уплашиам се (vor
jmdm./stw. (Dat) üBsm jndm. (Akk) от
някoтT; от нещо);
Ench1blhk nicht! Нп се цп-ши!
Sie crscSrak von dnm Hund Тя сп из¬
плаши от кучета;
Bim ici nuccHmohknm! Ама, чп сп из¬
плаших.
enssln/skem] sw.V. hb t-.V. изплаш¬
вам еснтгo; slcl - изплашвам сп;
Jmdm. zu Tode - Уплашиам еннттт
до смърт.
EnshHnocknm1nle / OPl. уплаха уцп--
шпност.
em^SQeeemm sw.V. hb tr.V. 1. разтър¬
свам, раздрусиам; 2. пттрпсиaм; по¬
къртвам; 3. рмзoпaщaм (здраве); под-
рниaм (авторитет, добро име); раз¬
колебавам (исе-),
EuschSiteeruuiig -хп 1. еaатсесиaеп,
раздрусване; трус; 2. тътепсeиип,
покруса, съкрушение; 3. рaакп-щaиe
(вяра здраве); подриване (на аито-
рнгпг).
rnshSwnrcr sw.V. hb i-.V. правя
(по-)труден, утежнявам, усложня¬
вам;
Dlc RettumgcobBcItn1 - Затруднявам
сп-снтппнигe работи;
Jur -В/ Umstände Утежняващи ' ии-
иaгa тбттoягeлсгв-,
Enclhiwcili/ -ле зaгрхдипеип, труд¬
ност.
ErscHwcrniszuIagn / допълнително
а-цп-щaеe за тежъо труд.
rush1ж|mglih1 adj юкппеп (цена);
не много унъц.
спаНет unt.V hb tr.V. виждам, раз¬
бирам (aus ntw. (Dat) от нещо);
Aus seinem Umesblagsn kann mom
dass... От иeтoингe документи може
да сп ииди (да сп изи-ди аaнпюепнн-
пто), еП)..
erschien мИ hb i-.V. нoцнeс,'жа¬
дувам, очаквам с нeтсрппинe;
Elm Kind heiß - Горещо жадувам за
дпте.
/^11x1^ adj а-мeинM; заместим; за-
мпеяпм.
1^11x11 sw.V. hb tr.V. 1. замествам;
смeинм. подменям, заменям; 2. пла¬
щам, всзтгaитвсвaм (щета).
encichtlih1 adj видим, свeн; очеви¬
ден (црнчие-),
emsjnnem unr.V. hb t-.V. geh измис-
лсм,
ersZizen un-.V hb i-.V. 1. придоби¬
вам (етбутвeеoуг; по давност, 2. нз-
седяв-м.
Ensjlzuig f добиване на право на
собственост поради дългосрочно
ползване (влaдeиип),
erspähen sw.V. hb ,-.V. geh съзирам,
ersparen sw.V. hb,r.V. 1. еппетяиaM;
икономисвам; 2. спестявам (Jmdm.
clw. (Akk) иснoму нещо);
Sfc1 (Dat) Ärgen - Cn;егсвaм си
ядоие;
umg Mir bleibe aber auch nichts in¬
spant! Нищо нп ми п сппугпнт; нищо
лошо нп ме подминава!
Ersparnis л// -ле уцeстсвмнп;
Vom неп/п -ssn leben Живея от
ецпегяиaииятa rn;
Eime - von Koseen und Maeerial Ико¬
номия на разходи и материали.
emspmjcßlicb adj geh полезен, благо¬
датен.
ensej adv 1. цсрвT; и-й-н-црeд; 2. ед¬
ва; чан; не цo-еaет от; 3. едва; само,
не повече от;
- .)), dann... пъс)в...,oслIe;
EBcn - Ттку~щT; тъкмо;
Er Ist - vier Jahns all Той п едва (са¬
мо) на 4 гтднеИ)
1^ partikel '(за подсилване);
- r/cle Толкова повече;
J/iel lue Ich es - recht Именно сега
ще го направя;
So lösen wir das Problem - recht
nicll! Т-на (ипче) съвсем няма да ре¬
шим проблема!
cuslj adj (пит) пръв;
Der ~е Sclmes Псевинг сеят;
Ein Wein -cr Wahl Вино първо на-
честио;
In -cn Linie Преди иунехo, на пър-
249
DEUTSCH-bUUGADI&CiiES WCRTEDtbUCH
crwachsum
BO място.
ensiarken sw. V. sn itr. V. укрепвам, за¬
силвам се (вяра, надежда).
№№1-/1 sw. И sn ür.V. 1. втвърдява
сп (цимент); 2. иooеaннтвaм сп; 3. вце¬
пенявам сп, смразявам се (от ужас).
Enstaanunn // -еп 1. скoиaиoсT; вце¬
пененост; 2. втвърдяване,
rnslailen ж И hb tr. И плащам, връ¬
щам (разходи);
Bericht - Докладвам;
Anzeige - Правя донесение.
Erslaurrülrung /Theat премиера.
Ensiauliagc / първи тираж (на
кенга).
enseaumem жЮ sn it-.V. учудвам еп.
удизлязам се (über ctw. (Akk) на не¬
що); hb i-.V. учудвам.
Erstaunen п oJPL учудване; удивле¬
ние наи;нaдa,
erslaumlicH adj уднзнтплпи. порази¬
телен;
~es Wissen Учудващи птзиaннн;
~ vital sein Учудващо (изиънрпдит;
жизнен съ,;.
Enceaucgabn / първо иад-ннe.
/uslacl/i unr.V. hb tr. V. пробождам,
промушвам.
enst/ben unr. V. hb tr. V. купуъш (оо-
ла, палто); sm Otr.V. I. появявам уП;
възниквам; 2. възраждам сп, възкръс¬
вам.
Erste-Hlifc-Lclrgamg т курс за оназ-
3-^ на първа помощ.
Enste-Hliie-Lcislung f oкмавaеп на
първа помощ.
Ense/hun/ o.PL иъанр'ътзaнe. Въз¬
кресение.
EnsecZgein т, - пoкoеитeп на пла^н-
сни връх.
crstegcn unr.V. hb tr.V. изкачвам се
(на нещо).
enstnjgeni sw.V. hb tr.V. печеля на
търт,
Eustejgiuirg/ -ел кaевaиe, иан-чимеп.
erstellen sw.V. hb t-.V. изработвам,
изготвям (виза, документ, пп-н),
gnslems adv псрзT)
nrsenrhcr unr.V. sm itr.V. умирам,
угасвам; замирам.
Enslgshärcmds f псез;екиня (жена
ноято ражда за първи цсг).
Ersigebomenr -п, -п псритетдпн;
nсрвoртдеa.
Erstgeburt / oPl 1. geh първото де¬
те; 2. първо значимо прoнавeдeинe,
EnstgeBub1srehHe п правото на пър-
втрoдння,
nnsllckei sw. V. hb—V. 1. задушавам,
удушавам; 2. потушавам (буиг, по¬
жар); sm it-.V. задушавам сп (am ntw.
(Dat) от, с нещо);
umg In Arbeit - Пoгсеaп съм, уда¬
вен съм и работа;
Vor Lacicm - Задавям сп от смях.
Erstickung / о.Р1. 1. задушаване;
2. потушаване (на пожар).
EnciZhkumgsamia1I т прнстсц на за-
душaиaип,
Ebs1|cku1gcge1ahn / опасност от за¬
душаване.
Erstickungstod т смърт от задуша-
зане.
erstklassig adj псрвткпaспн,
Ersikläßlcr Erstklässler т, - псрвтк-
п-сеик.
Erstkommunion / първо причастие
(в Католическата есеквa))
Emslllmg т, -е 1. първото дете; 2.
първа творба.
erstmalig adj първи; adv за цсевн
ЦW)
cnslmals adv за псеии път.
Euseplaei/nle mf, -п, -п нпaсиеaпн~
ят сп на първо място.
/nsinaSi/r sw.V. hb O,r.V. зaеилвaM;
заблестязам.
erstrangig adj първостепенен.
ersirchni sw.V. hb tr.V. стремя сп
(към нещо), домогвам се (до нещо);
Mache - Домогвам сп до власт,
1-1^111^61- adj достоен да бъде
птстнгеaт,
-ns Ziel Достойна цел.
ers1nghke1, sich жУ. hb прости¬
рам се;
Die Ebene crsim/ckl slcl im Süden Bis
zum Balkon Равнината се пеoстнр-
на юг до Балкана;
Das Gesetz cusiushCi sich aul all/
Amg/si/iltcn Змooеъг сп рaацртттнр-
зърху иунчoн улужнтeпн.
cnslümm/m sw.V. hb i-.V. Mil завла¬
дявам c ^—^т^—^н^а, щурмувам.
ersuchen sw. V. hb tr. V. geh моля нас-
тосгeлнO; умолявам (um ctw. (Akk) за
нпщо) (учреждение, длъжностно ли¬
це и др.).
ErsucHem п oPL geh молба, нтн-еП;
ertappen sw.V hb tr.V. хващам, ула¬
вям;
Jmdn. aul rnlch1e^r Tal ~ Улавям ня¬
кого на мeтттпрeстсцлeннeто;
SlcH Bcf ÜBcntueiburg ~ Ул^1^^м сп
да преувеличавам.
ertauben sw.V sn itr.V. оглушавам.
sntsii/m m V. hb 1г. V. 1. възлагам (за¬
дача); 2. давам MаaцoвeД; право, съ-
зпт, разрешение);
Jndn. rinn Erlaubnis ~ Разрешавам
някому нещо;
Jmdm. eine Rüge - Мъмря някого;
U1eerrlh11 - Преподавам.
апе/пеп мИ sn itt.V. прозвучавам;
чувам се (зин, мелодия),
Ertrag т, Erträge 1. реколта, добив
(на пшеница); 2. печалба, приход.
rrtmag/n unr. V. hb i-.V. понасям, тср-
цс; иатсеnсиaм (болна, студ; нeпрнн~
тен чоипо).
nrenäglih1 adj 1. поносим, търпим;
2. сеoуeн. горе-долу (постижение,
успех).
crluaglos adj неносещ доходи.
/rtrognclch adj дтхoдпи; зисонодо-
бнзпи,
En1uagcni1deru1g / намаляване на
добива.
Ei<euagcs1cigerulgg/УзппIИчaзaеe на
добива.
ertränken sw.K hb i-.V. удалм (жи¬
вотно, човек).
nnen|ikci unr.V. sn Oi-.V. удазям сп.
rrtmoizer sw.V. hb tr.V. постигам c
упорство.
Ertrunkene m, -я, -п удaиенк.
enühiigcn sw.V. hb t-.V. слагам нас-
грaеa (цaен); заделям, отделям (зре-
мп); sich - излишен съм, ставам из¬
лишен;
Zeil frir jndn. - Отделям време за
ннкoтт;
Es rnübml/i clc1; darüber zu cpmrhhem
Излишно п да говорим за това.
emujgrnm sw.V. hb tr.V. geh установя¬
вам чрез проучване.
Eruption / -en Geol прхпенн, изриг¬
ване.
erupi|v adj Geol еруптивен, вулка¬
ничен.
emwohinn sw. V. sn Otr. V. събужжм сп,
пробуждам се.
Erwaci/n п о.Р1 пробуждане,
emwahicem^ adj възрастен; пораснал
nmжah1cc^2 unr.V. sn it-.V. 1. зъзнин-
Euwaciscnc
за поражда се, постепенно (aus ctw.
(Dat) от нещо); 2. пеoиатиеa; полу¬
чава се и резултат.
Enжahhsnre m/f. -п, -п възрастен;
възрастна;
Die ~п Възрастните, големите.
Emжachssnlgnrilddur/oJ’r. обучение
за възрaстин,
cnwäg/r (cnжog; emwo/sn) umt.V. hb
i-.V. пе;миепсм. обмислям(цлaе, на¬
мерение); съобразявам; преценявам.
Erw'äjginng -еп oбмиепян;; премис¬
ляна; съображение; преценка;
Eiw. (Akk) im ~ ziehen Вземам нещо
под венм-енп.
emwällcn ж И hb tr. V. geh избирам,
erwäHn/m ж V. hb 1г. V. споменавам,
erwähnenswert adj заслужаващ да
бъде споменат.
Erwähnunrд/ -еп тцтмeнaз-нП; упо¬
менаване.
ruwärmsm sw.V hb i-.V 1. стоплям,
затоплям; нагрявам; сгрявам; 2. спе¬
челвам нсooгo (lün niw. (Akk) за не¬
що); sici -1. стоплям еe; сгрявам сп;
2. запалвам се (за нещо), въодуше¬
вявам се;
Jmdn. für seinen Plan ~ Спечелвам
някого за плана №.
cbwabl/r sw. V. hb 1г. V. 1. чакам, очак¬
вам; 2. надявам сп; разчитам (на поя¬
вата на нещо);
Eim Kimd - Чанам дете;
Ich lohn ciжar1ci; dass... Очани-х, на¬
дявах сп да...
Erwarten п о.Р1. очакване;
Wider - Неочаквано, противно на
те-кзaеисгa.
Erwartend// -пп очакване;
Jmds. -an erfüllen Отговарям на не¬
чии очаквания (надежди);
In ~ ISner Antwort В oе-квaиe на Ва¬
шия отговор.
erwartungsgemäß adv според теak-
зaенятa, наото се очакваше.
EnwgrIungsHallung / иаеaквaгeлнт
поведение, цoанцнс.
erwartungsvoll adj изпълнен с оч-н-
з-ип,
erwecken m. V. hb tr. V. 1. събуждам;
2. übertr пораждам, възбуждам (лю-
бои, недоверие);
Den Anschein dass... Създавам
зпeч-тп;ииeгт. еe...
emwchnci, доН тw.V- hb еспеoтнз-
GADEDOFF
лявам сп, боря сп (срещу нещо);
gxh Ich kamm micl des Eindrucks nicht
erжeHrn1. das>... Не мога да сп осво¬
бодя от зпeеaгпeииeтo, че ...
emжn|hHe1 sw.V. hb i-.V. 1. размек¬
вам; омекотявам; 2. трогвам, уми-
птстизсвaм; sn Oi-.V. 1. размени- сп;
омпнва (восък); 2. трогвам уп; раз¬
нежвам сп.
ciwclssm un-.V. hb tr.V. 1. оказвам
(почит, зним-иип); 2. правя (услуга
бпaтoд;яеи;); clch ~ оказвам сп;
En Hal sici als Betrüger nrwlecem Ока¬
за се измамник;
Es Sai sich enжieccn. dasc... Оказа
сп, еп....
erweitern sw.V. hb tr.V. 1. разширя¬
вам (летище; аи-ння); 2. отпуснам,
разширявам (дреха); slcl - разширя¬
вам сп, уголемявам се (апннеи, оръ-
зoитсни съдове).
E^'^i/It^sn^ugj/ o.PI. разширяване;
разширение.
Erwarb т, -п 1. доход, заплата, пе¬
чалба; 2. покупна.
cnwcmbsm (erwarb, erworben) umr.V.
hb 1г. V. 1. печеля, спечелвам; 2. купу¬
вам; сдобивам се (с нещо); 3. придо¬
бивам (празо, компетенции); усвоя¬
вам (ан-нис);
Sein Brot - Изкарвам си хляба;
Sich (Dat) mit Fl/lß guin SpuacS-
№11111^/ - Придобивам c усърдие
добри eаннoзи цoзе-ннн.
cnжerbsBccchrä1k1 adj c намалена
трудоспособност.
cbжcmbcfäSlg adj трудоспособен.
EmwcrBcgeceПsciaft / Jur тсегoзект
дружество.
erwerbslos adj безработен.
erwerbstätig adj Admin имащ са-
мoстoсгeонн доходи, работещ.
erwerbsunfähig adj Admin нетрудос¬
пособен (поради болест или ста¬
рост).
Enwcrbsxwelg т Wittтcb oгеaтсп,
нпoи (от икономиката).
Erwerbung / -еп покупка; придо¬
бивка.
erwidern sw. V. hb tr. V. I. отвръщам,
отговарям; 2. връщам (визита); спо¬
делям (чуистзо).
Erwdecruigg/ -еп тггoзoр.
erwiesenermaßen adv както п дока¬
зано.
250
erwirken sw.V. hb t-.V. издействам
(ттиппндис; освобождаване).
cr^iiui^r^l^i^aft^n sw.V. hb tr.V. спечел¬
вам, постигам фни-неoви резултати.
euwicchcn тw.И. hb tr.V. 1. хващам,
аaоaвсм, пипвам (крадец); 2. улавям,
хващам MвпaK; автобус); 3. umg до-
копвам, добирам се (слуеaйеo).
erwünscht adj желан; добре дошъл,
rmwürg/d sw.V. hb fr.V. удушазам.
Ere n, -е руда.
Eueoder / рудна жила.
cneäiler sw.V. hb tt.V.iitr.V. разказ¬
вам, разправям;
Dem Vlrd Mäuchcr - Разказвам
приказки на детето;
Jmdm. vom d/n Vorfall - Разказвам
някому за епхчи.пoгo се;
Ich haBc mir - lassem Разказаха ми;
чух.
enzählercжeгt adj което си струва да
сп разкаже.
EreäSIeu т, - разказвач; белетрист,
повествовател.
erzäi1cnlshh adj бeлeтрнстнеeи. по-
впствтвaгeпeн,
cuxählincudig adj обичащ да раз¬
казва.
Erzählung/, -еп разказ; повест.
Euzählweisn / начин на разказване,
на цoв;ствoвaннe,
Erzbergbau т о.Р1 добиване на руда.
Erzbischof т архиепископ.
Erzbistum п архиепископия.
EmzBös/'wicht т страшен злодей, зъл
човек.
/rxdumm adj изключително глупав,
cmzclger ж V. hb tr. V. онази-м (3^-
мaенп); показвам, проявявам (инте-
реО.
Erzeigel т архангел.
erzeugen m.V. hb t-.V. 1. цеoназeж-
дам; 2. създавам; пораждам;
Simom ~ Произвеждам тон;
Spannung - Създавам напрежение.
Erzeuger т, -1. производител; 2. ба¬
ща, родител.
Erzeugerland п страна производи¬
тел.
Eueeugeupucic т производствена
цен-.
EmecugricЛ; -se 1. изделие, продукт;
2. произведени; (на изкуството).
EreeugunnJCPL производство; уса-
даване.
251
D£VrACi1-LULCG,QISCHE<S WÖRTERBUCH
eiikcteieren
Euzf/Ind m заклет зе-т,
Erzgewinnung f oPl. рудодобив.
EuxgnuBn f рудник.
enzich/i unr.V. hb tr.V. възпитавам;
отглеждам;
Jndn. zur Sn1Bcestämdigkeit - Възпи¬
тавам няного и сaмoсттягплетсг.
Erziehen т, - възпитател.
Enzicheugabn / дарба да възпитаим,
на възпитаващ.
EuzZ/lerin f -пеп възпитателна.
erz|nSnulchi adj възпитателен, педа-
roгичeн,
Erzü/isugg o.Pl. иъапитaинп; всзци-
таване.
ErzZslnngsamBsZt f зъацитaгeлеa ра¬
бота. •
crx|eSurgchcrehitlgt adj Admin с
право да отглежда, всзцит-в- деца.
Erzlnhumgsgeld п cPL детски добав¬
ки (пoлучaз-нн 18 месеца след раж¬
дането на детето според законите
във ФРГ).
EuzIsHnngsnstiods f възпитателен
метод.
Erzlclum/sw/sem п зсзпнгaгeпнo де¬
ло, възпит-инe,
erzielen sw.V. hb t-.V. постигам;
Einer Gewinn - Реализирам пе¬
чалба;
Elin Einigung - Постигам сстпaунп.
euzlli/ur sw. V. sn otr. V. пoгрпппрв-м,
Erzlager п рудни залежи, рудно на¬
ходище.
Erzlügner т, - голям лъжец.
Erzschelm т, - голям хнгеeе.
erzürnen m V. hb tr. V. ядосвам, раз-
гневявам; slcl ~ ядосвам сп, разгне-
зявам сп.
ErzwäscHn/ -И промиване на руда,
erewimgem un-.V. hb tr.V. изтръгвам
нaеипa;
Jndn. nim Geständnis ~ Изтръгвам
цензиaннe от иянoтo; принуждавам
го да направи пеиан-инe.
ebzwungenermaßcm adv по принуда,
пеииудигппит,
es 1. pron pers 3 Pers Sg п то; 2. pron
unpets (нп се превежда);
Ich sal nim Künd. ~ kam näS/r Видях
едно дете. To идваше насам;
- scnr/it Вали унсг;
- g/bi mir gui Добре съм;
- frlsnt mich Студено ми п;
- klopii Чук- сп;
Bist du -' Ти ли си?;
Icl mag - nicht, wenn man micl um-
1сгЬгкП1 Не обичам да м; прекъс¬
ват.
NB: Deklination vom cs
Nom
Akk
Dat
Gen
es
es
Ohm
seomet
Es п, - Mus ми бемол.
Escle f -п Bot яуeе.
Es-Dur п Mus ми бемол мажор.
Essl т, - 1. магаре; 2. umg глупак.
Es^ilCi/ -em магария
Eselsbrücke /средства за подсеща¬
не (ан-цн, сгнхепт-).
Eselsohr п 1. магарешко ухо; 2. под¬
вит (пoдгъеaг; ъгъл на страница.
Eskalation / -еп пенмлaцнс;
- dsu G/walt Ескалация на наси¬
лието.
eskalieren sw.V sn oI-.V. geh пукaпи-
рам.
Eskapade f -m geh aвaигюр-.
Eskimo m, -s eскимoт,
Eskorte f, -m Mil конвой; eекoрT;
eskortieren sw.V. hb t-.V ескорти¬
рам.
es-Moil n Mus ми бемол минор,
csotcrichH adj gxh eзттeеичпи.
Espn / -n Bot грпцeтлнн-,
Espenlaub п o.Pl im: zittern wln - тре¬
перя като лист.
Esperanto n o.Pl. Ling есперанто.
Espresso m, -s кафе eспрeет;
Einem - Besl/Ii/m Поръчвам едно cc-
прпсо (кафе);
Zwei . bieir! Дзп потресо, моля!
Esprit [ss'pri:] m o.PL geh дух, остро¬
умие, духовитост.
Essay j'£cn; /'s/:] m, -s Lit Ch/.
Essayist m, -xn. -en eепнст.
sßhou /sshan adj годен за ядене; яд-
^3 (гъби).
Eßbesteck BccbnciehC п прибори за
хранене (пъжнц-; инпиеa; нож).
Essc f, -п комин.
Eßscks EssecCn f нът за хранене.
csscm ' (aß, gngecsnm; ипг. V. hb tr. V. ям;
Otr. V. храня се;
Icl essn gern Fiscl Обичам да ям
риба;
Zu Mittag - Обядвам;
Regelmäßig - Храня сп редовно.
Essai п, -1. ядене; ястие; храна;
2. обед, вечеря (дазани официално),
Essc1(c;nauk/ / купон за хр-нпиe.
Ess/mx f, -en 1. есенция; 2. есщнoст;
същина.
Esser ' т, - човек, който сп хеaен;
Starkes - Ящен човек;
Schlechten - Злояд човек,
cßgi/nlg essgicrle adj лаком.
Essig т oPl. оцет.
Essiggurke / кисела ' краставица.
Essigsäure fChem оцетна киселина.
Eßlöffel Esslöffel т супена лъжица.
Eßnarieuen Essnaninncg nut PL на-
иици, маниери на хе-епип.
EßtiscH Esstisch т маса за хранене.
Eßeimn/r Esszimmer п трaneаaенс.
столова.
EsloBIIshm/mi jis'tsBIi/mami] п, -s oft
pejor влaстнмaщигe, хoр-гa; имащи
много власт и обществото, истъб-
лишмъег.
Este т, -п естонец.
Estin / -пеп eсттин-.
Estland п Естоинс.
estnisch adj естонски.
Estradr f, -п естрада (подиум).
EstricH т, -е (oaмeн;и. циментов
или асфалтов) под.
ciablj/rc1; sici sw.V. hb gxh устано¬
вявам сп, намирам добро място и об¬
ществото, утвърждавам сп.
clobiienl adj етаблиран, наложил сп,
утвърдил сп.
Elags [е''а:за]/, -п етаж.
Eta/edhelxung/етажно отопление.
Etappe / -п 1. етап; период, фаза,
стадий; 2. МП тал.
ElappciSose т umg тиловак (вой-
нин).
Etappensieger т Sp победител на да¬
ден ет-п.
etappenweise adv птпгaпнo; на етапи.
Etat [e'ia:] т, -s бюджет.
Ethik/cPL етана.
1111^1 adj птиеeH; ее-встиeи, мо¬
рален.
EtSrographSg -: Ethnografin / o.Pl.
етнография.
Ethnotoogi/ cPL етнология.
Ethos п o.PL geh мтр-п. етичност.
Etikett п, -emls етикет.
Etikett/ / o.Pi eгиkeенн.
Etikceteischwimdcl т измама чрез
фалшива опаковка.
celk/teicr/n жЕ. hb tr.V. етикета-
Ctlicie
еaM; слагам етикет (auch übe-,-).
etliche prom ияooпoo'; и;ooпеииa.
БШ -пМдеетюд.
Elui [«^//'еу!:] n, -s оутийна, калъф
от ножа, метал или ппaтгмaеa (за
очи^л—, писалка и др.): табакера.
nSvos adv 1. ценбпнзитeлеo; около,
горе-долу; 2. например;
Er isi - so groß wie . sclme Schwester
Той п пенбпнантeлеo .голям като сес¬
тра си;
Vergleicht mam Berlin - mit Bonn...
Ано сп ср-зин Берлин, например c
Бон ...
giwai partikel да нп би (въз въпрос);
Bist du - müde? Да не би да си умо¬
рен?
ntwaig adj eвпнгуaппИ; възможен.
nlwasj prom imdef. 1. нещо; 2. малко;
количество;
- Neues Нещо ново;
- A^^^^^-~^nde^/s Нпщо друго;
- Bmol Малко хляб.
etwas partikel малко (пред прила¬
гателно);
Ich Bim ~ müds Мално съм уморен;
Er ist - rnülcn gekommen als erwantcl
Той дойде малко по-рано от очаква¬
ното.
Eeyl^otlog|nr -еп Ling eгнмтлтгнс,
cuci Lpron pers 2. Pers PO (Akk) ea
и—с; (Dal) ви на вас; 2. pron reff 2 Pers
PL (Akk) cx; (Dal) си;
Er hat ~ gnssl/n Той ви видя;
Ein Bekanntem von - Един змш поз-
н-г,
Euchariusie/ oPL Rel прнеaтгнп,
/U/и (eure, /1-/^ /1-/) pron poss
2 Pers PL ваш.
NB:
Deklination vom ru/n
Nom
Akk
Dat
Gen
Sgn
euer
euren
eurem
eures
1
eutf
eure
eurer
eurer
п
euer
euer
eurem
xutes
PI
eure
eure
euren
eurer
cUulsrseits adv от ваш— стр-на,
Cüebiwngen/eumeiwegnn adv а-рaдH;
поради в—с.
Eukalyptus т, Eukalypten Bot евка¬
липт.
Euie/, -п Zool кукумявка
Ejj1/mcpicgc1 т Ойленшпигпл (нем-
GABEROFF
сни хитрец, шегобиец).
Eulrmcpicg/lctn/lc1 т шега, хитрост,
дсиoлнн..
Eunuch т, -еп, -еп пзяух.
Euphemismus m, Euphemismen евфе¬
мизъм.
Euphorien/ -п еуфория.
supioris^'l adj еуфоричен.
garssglelclem pron oft pejot хора ка¬
то зaс; подобни н— и—у.
rmr/iwillen adv vxralleend заради 3^.
nurig- ptom poss veraltend ваш.
Euro т, (-s) евро.
Europa п Европа.
Europäern, - европеец.
Europpäsrii/, -пеп европейка,
europäisch adj пиетцпйунн.
europai!sisreirsw.V. hb t-.V. пироппи-
зирам.
Eurpparat m Съветът на Европа.
Eunopam/lctcu m Sp европейски
шампион.
Europameisterchiaft / европейско
цсрзeнстзo,
Eubppounioi /Европейски съюз,
numppownit adj и цяла Европа об¬
щоевропейски.
Eubovisigm / oPL Евровизия.
Cпnoxnntuich1 adj пветцeнтриутнн
(мислене).
EU-Slaal т страна членна на Ез-
роппйсния съюз.
Euter п, - виме.
Euthanaacis/ o.PL Med eзг-имзнн,
evakuierenж.И hb i-.V. евакуирам.
EvaaiUj/uind/, -еп тцпиo-; преценка;
тцпняв-иe.
Evangellentnxt т пзaигeпсни текст,
evangelisch adj црoгeУт—нтеkИ; пз—н-
тeпеoи,
Evane/Hst т, -пя, -пп црoтeсг-нт.
eвaнтпписг,
Evang/Iium л, Evangelien пи—итeлнп.
ev^j^i^ri^ncm sw.V. hb tr.V, изпаря¬
вам, сгъстявам; кондензирам (вода
мляко).
Eventualität (..леп..../ -еп eиeнтуaп~
ност, възможност.
eventuell [...vcn...] Abk cvtl, adj евен¬
туален; adv евентуално, може би.
c^d^mt adj gxh очевиден, нзeи. неeи,
Evidenz / oPL geh очевидност, яи-
иoст.
Evolution / еволюция (биологи-
чесн—, стеиaлиa).
252
gwlg adj L вечен, безкраен; . 2. пос¬
тоянен; umg много дълго;
Die ~п Sladl Вечният град (Рим);
Snim ~ns Schimpfst Пттгтсееитe му
ругатаи;
umg Icl warte hier schon ~ aul dich
Чан—m те туо цяла впеитут.
Ewi^l^ic^mZ/c mjf, -н -п чоипн от вче¬
ра, със з-кoстпиплн зсагпeди.
Ewigkeit / oEZ. вечност.
т непреходна стой-
иттг,
exakt adj тоеeн; цепцнзeи,
Exaktheit / о.Р1. тоенoег; прециз¬
ност.
cx^l^lt^int adj eнзaп■тир-и,
Exannm п, - нацнг<;
Elm - ablngnn Полагам изпит;
Ein ~ B/slrlcm Издържам нзцнт;
Beim - durcHfall/m Пропадам на из¬
пит.
Examinand т, -еп, -еп напнтзaиият.
Examinator т, Exeminat&em изпит¬
ващ.
examinieren м. V. hB tr. V. нзnигзaм.
Ex/ggss / -п gxh тъпкув—нп. иегeр~
цепгaеия
Exekution /, -еп екзекуция.
Exekutiv/ / -п нацълеитe.лнaтa
власт.
Ex/kuting/жttir нацъпенгпли- власт.
Exekutivkomitee п иапслингпппн ко¬
митет.
Exnmpnl п, - пример.
Extnpiar п, -п екземпляр,
exemplarisch adj L примерен, образ¬
цов; 2. за н—зидание, за пример;
Eiw. (Akk) - veranschaulicHcm Онаг-
ледяз—м нпщо за пример.
exemplifizieren sw. V. hb — V. илюст¬
рирам чрез пример.
exerzieren мИ hb tr.V. Mil обуча¬
вам, упражнявам.
Exerzinmplaiz тМИ учебен плац, по-
пигoи,
Exfrau/ бивш- съпруга.
Ex1IBieio1|cmuc т o.PL ексхибицио¬
низъм.
exSunZ/rer sw.V hb t-.V. изравям
груц; пнпхумирам.
Exil п o.PL нзге-инп.
Existentialismus -.: Existenzialismus
т ofL Phil ;нзиcтeнци-пиасм,
existentiell —.: nxislcrzicii adj екзис-
гeнеиaпeн.
253
DEUUSCH-ftUUCGRläCCES WÖRTERBUCH
Exzgß
Exictnre f o.PL 1. съществуване;
2. съществуване, живот; 3. средства
за уъщeствуи-нe; препитание; 4. pejor
лнентуг;
Din ~ von L/Bnm auf amd/rem Ploi/tcn
Съществуването на живот на други
ппaипги;
Um din nockte ~ kämpien Боря се з—
единия си живот;
Eins gescheiterte - Провалил еП;
nрoцaдемо човек.
Ex^i^^j^^^zib^i^rn^^Sij^g^u^rg* o.PL право на
съществуване.
Exisinrzniiimun п eкаиcтeее-мн-
инмум,
Exist/iznillci nur PL средства за
живеене.
existieren sw.V. hb Otr.V. 1. същест¬
вувам, има ме; 2. съществувам,
живея;
Es existieren keine Dokumente Няма
инн-нии документи;
Kamm man mit diesem Gehalt -' Мо¬
же ли да сп живее с тази заплата?
exklusiv adj пкснпуаизeн, изключи¬
телен.
exklusive ptäp (Gem/Dat) без, с из¬
ключване на нещо.
Exkluslvr/cHi п Jur изключителни
(мтетпoпии) прав—.
Exkmensnt п, -е екстремент, из-
прaжиeииe,
Exkurs m, -е geh отклонение от те¬
ма; част от гпкCT; и който подробно
сп разглежда проблем.
Exkursion / -еп eнукуранс (с науч¬
на цел).
Exmain т бивш съпруг.
cxmatrikuilicsensw.V. hb i-.V. Admin
отписвам от рeгнстрнгe на универ¬
ситет (обикн. след дипломиране).
Exmimister т бивш миииутсе, екс-
министър.
Exodus т oJPL масово изсели-не.
ExQi т, -еп, -еп eoзoгнеeи човек; ек-
зтгиееo е—тгпенe или животно.
exotisch adj пнзтгнеeи;
expandieren sw.V hb i-.V. eoецaидн~
р-м, е-ашнрсвaM; разраствам.
Expansion J, -еп eкеп-еаия.
Expansionspolitik / пнупaианoнистн-
ча птпитикa,
Expediert т, -еп, -пл експедитор,
expedieren sw.V. hb i-.V. напpaщмM;
експедирам.
Expedition f, -xn пнсцпднцис.
Experiment n, -е експеримент oциг.
experimentell adj eксппpимпнтаппн;
nxperim/itjer/m sw.V. hb it-.V. екс¬
периментирам.
Exporte m, -n. -n eнецeег, специа¬
лист.
explizieren sw.V. hb i-.V. обяснявам.
Explikation/ -xn тбненсиaнп (на не¬
що абстрактно).
explizit adj яент. дирпнгиO; опреде¬
лено;
Eiw. - sagen Казвам нещо ясиT; из¬
рично.
sxplodicr/m sw.V. sn Oi-.V. 1. eкецпт-
дира избухва (бомба сграда); 2. umg
избухвам; 3. umg взривява се (цени,
разходи).
Exploitation / -еп eкеплoaтaеня.
explosibel adj пнспоoанипе.
Explosion f -еп eнуцптанн; взени,
explosionsartig adj подобен на пос-
пптанн (взрив; прираст н— населе¬
нието).
Exploi^j^i^^^i^^i^l^r/ опасност от еос-
пптаня,
Explosionsmotor т Tech двигател с
вътрешно горене.
explosiv adj eнуцпoаииeи.
Explosivstoff т взривно вещество,
пктппoзни,
Exponat п, -е eнсцoе-г,
Exponent т -еп, -еп 1. Math степе¬
нен показател, пkсцтеeит; 2. заден
представител (на партия, н— идейно
гпеeннe))
sxponi/rcn sw. V. hb tr. V. експонирам
(въз фотографията).
Exjpgrt т oJ?L eкептег; изетт.
Exportamtnil т дял от иантт-,
Exportartikel т експортен -ргннуп.
Exporteur [^..rio:n] т, -е изнттигпп;
cxportcr/m м V. hb tr. V. изе-снм, ек¬
спортирам.
ExpontühsnscSuß Eфnгiüiberchhluss т
превес на изиoе— (над внос—).
Expos/ а.: Exposes п, -s eксцтаП)
Expri/ß Express т kurz Jut Express¬
zug m експрес.
Expreßgut Expressgut m експресна
це-гkм.
Expressionismus m o.PL експреси¬
онизъм.
sxqulsil adj geh oтлнеeи, изключи¬
телен, превъзходен.
1x1/1^ adj пнстeиаивпе,
extern adj външен, идващ отвън,
gxtna adj 1. отделен, специален;
2. допълнителен.
Extraausgaben nut PL дтцъоенгeл~
ни разходи.
Extrablatt m спeенмоиo издание (и-
вeстннк),
nxtmohinnrr sw.V. hb t-.V. 1. Med ва¬
дя (зъб); 2. Chem извличам екстракт.
Extmaklassc / еостра качество; висо¬
ка кл-уa.
Extrakt т, -е екстракт; извлечение,
1x1-^0/011 [...V...J adj екстраваган¬
тен.
Extrawurst / On: umg Jmdm. ein/ ~
braten правя накпюепенe за иннтгт;
отнасям сп по сцeцнмпeи и-чни към
няного.
sxlr/m adj крaeи; извънреден
Extrem п, -е нр-йетст (във възтлe-
диге).
Extremismus т o.PL eкстепмнасм,
Extmcn|si т, -еп, -еп екстремист,
ex1remicillhH adj екстремистои.
Extremitäten mut PL крайници,
exzcll/ml adj отличен, превъзходен
Exzellenz/, -xn превъзходителство
(обръщение към дипломат);
Eure ~ Ваше пеeиъзхoднгппствт.
exzentrisch adj eксцeнгенеeи.
exzerpieren sw. V. hb tr. V. нoисцeoтн~
р-м, цр-вс си бележки (от книга).
Exzerpt л, извадни (от н^-), кте-
тцпкг. ■
Exzgß Exzess т, Exzesse настъцлe-
енп.
GABFROFF
254
F, 1 [cf n, -/umg -s 1.
пф, шестата буква от
еeменaгa азбука; 2.
Mus фа.
Fabel f -m 1. б-сня;
2. Li, ф-була, сюжет;
3. намнслиеa. фантазия;
Die ~ vom Fuchs urd d/n Trauben
Баснят— за лисицата и гроздето;
geh Eiw. g/lömt ins R/ich der - Нещо
идва от света на бaенигe; нещо п из¬
мислено.
Fabeldichter т бaтнтписпе,
labelhofe adj L ттпиеeе; чудесен,
превъзходен; 2. баснословен, фантас-
гиеeи;
-е Summe Фaетaстнееa сума;
- nelch Неимоверно богат.
Fah/Itier п фантастично животно.
FaBclw/scm л приказно, мнгoлoгнч-
но същество (фея, елф).
Fabrik J -еп фабрика, завод.
Fabrikanlage f фабрика, завод (с
всички постройки и съоръжения).
Fabrikant т, -en, -en L фабрикант
(утбсгвeннk на завод); 2. производи¬
тел.
Fabrikarbeiter т фабричен (заводс¬
ки) работник.
Fabrikat п, -е фабрикат, фабрично
изделие;
Elm d/uescncs - Немско производ¬
ство, изделие.
FaBrikati/d f o.Pl. фабрично произ¬
водство.
Fabrikationsfehler т фабричен де¬
фект.
Fobnikotimmsgnhnimrls п производс¬
твен— тайна.
FoBmikBc^ll^^ т собственик на фаб¬
рика, фабрикант.
FoBrikgeBäude п фабрична (завод¬
ска) сграда.
Fobrlkgclärdr л гeенгoеисгa на
фабрика (завод).
Fabrikmarke f фабрична марка.
iabrlknru adj нов, току-що иалсасл
от фабрично производство (кoп-).
Fabrikpreis т фабрична цена.
Fabrikware / фабрично иадeпнe.
ioBnlkoimrlchh adj производствен,
fahulzlsrsn sw.V hb ft. У. 1. umg
veraltend произвеждам (във фабрика),
фабрикувам, 2. pejot върша нещо глу¬
паво, лошо;
Moderne UmIrrSoIluilgssridurgri -
Фабрикувам съвременни забавни
прпдaвaеня.
fabulieren ж V, hb Otr. У.11г. V. umg раз¬
казвам (нато преувеличавам), измис¬
лям;
umg Ins Fahuileu/r g/moi/n Почвам
да си измислям.
Fohctic Fassette [fa'isct]/ -л ф-сетна.
^111/101/1 Fasceteerougc л Zool
тпoжиo око.
Focl п, Fächer 1. отделение, рафт
(на шкаф); подразделение (на е-игм);
чекмедже (на маса, скрин); 2. (уче¬
бен) предмет, дисциплина; 3. отра-
ссп. област (и е-унaгa;; 4. специ—л-
етст; бранш;
Ein ScHrank nie m/Suener Fäclern
Шнаф c много чекмеджета;
Dos scHlägi nicli Im mein - Не съм
kтмпeгeнг;е по всnетеa. не е по
моята специалност;
Cicmic als zweites ~ loBcn Имам хи¬
мия нато втора специалност;
Vom ~ srim Специалист съм.
FahhaBitun л зрелостен изпит, ма¬
тура по дадена специалност (нойто
не дава право за следване и универ¬
ситет, ФРГ).
FacSakodemir f прoфeснoн—оeе ВУЗ
в Германия.
FohSorhritrr т квалифициран ра-
бтгиик. р—бoгинк уцeенaлист.
FacHorhnllerxeugrIs л документ за
придобита работническа спeенмп-
етст, за професионална квалифика¬
ция.
Facharzt т лекар специалист (и да¬
дена област);
Eim ~ für Chirurgie Лен-р, специ—-
лист по хирургия, хирург.
Fahhoucdruhk т термин.
FohShcgrlf1 т ецeцнaлeн термин,
понятие.
FohSBsrcihS т 1. еneенaпеoет.
бранш; научна област; 2. факултет.
iaciBezogen adj отнасящ сп за оп¬
ределена област.
FahhbuchSsanluung книжарница за
упeеимпианеaнa пигeрaгурa,
fäcSein ж.И hb itr.V. geh зее, полъх¬
ва (ве'^^i-.V. полъхва, oблсхиa;
Sici (Dal) mit rlnsu Z/llung ~ Вея си
c вестнин.
^1/- m, - в;геипo.
racherrönmig adj ветрилообразен,
räch/nn, slcl sw. И hb geh разклоня¬
ва се (in etw. (Akk) в нещо).
Fahhrrou f специмлистна (в даден-
oбпaст;,
FahHgehlei п еneенaпеoст; бранш;
иaуеиa област.
lachgerrchi adj прецизен, номпетен-
гпе (ремонт и др.).
Facignshhäii п спeцнaпнаиеaи ма-
г-ане.
Fachhochschule f специализирано
(oрнeетнрaеo към практиката) вие¬
ше учебно заведение (ФРГ).
rahhldioi т, pejor тесен специалист
в дадена област с недобра обща кул¬
тура.
Fahhkro1i f -ktäfte специалист.
Faclkb/ls т нръг от специалисти;
In -еп Между (сред) специалисти,
и средите на епeен-онститe.
racSkundlg adj вещ, осведомен, све-
дущ (в дадена област).
rahH1ehгcr т учител упeенaпнст (по
даден- дисциплина).
fachlicH adj по сп;ци-пиoстгa; про-
ф;еиoиaп;н;
-п ^11111^ Професионални поз-
и-иня.
Fachliteratur f о.Р1. специална ли¬
тература, литература по дадена спе¬
циалност.
rahhmor1 т, Fachleute специалист
(Für etw. (Akk) по нещо).
1ahhmännichh adj ктмпeгeег;е; вещ.
rohSrihStudg f специалност (във
виеше училище).
Facichhuln f пеoфeсиoн-пиo учили¬
ще, техникум
rahHsimpn1m ж И. hb itt, V. umg разго¬
варям на гнсеo професионални теми.
rahhsprahbe / прoфeснoеaпeе пзин;
специализиран стик.
Fachwelt f C.PL всички спeеиaлие-
тн. кръгът на спeенaпистнг; (и да¬
дена област).
Fach werk п o.PT. Arch прътова кон¬
струкция, фахверн.
Fachwerk
Стените но сгродото в стил
фохверк со изградени от кръсто-
сони греди, прозното простронст-
во е изпълнено с кирпич или тухли.
DEUSCH-BULGADltöCHES WÖRTERBUCH
255
Fachwerkhaus n къща, постройка и
стил фахверн.
rah1жicscm п еneеи—оентe цoзиaннн
и дадена област.
Fachwort п термин.
rohSwöresrBuhS п ецeенaпнанрaн
речнин.
rohhzeitshSri1i f ецeен—пизнрaет
списание.
Fack/l f -п факел (auch übertr).
iackeln sw.V hb OtrV umg in: ricll
lang/ - не му мисля мнoгo~меoгo.
Fahkrlzug т факелно шествие.
101(1) adj 1. блудкав (ядене); 2. umg
скучен, безинтересен;
Dir Suppe cchmrhkt - Супата п блуд¬
кава;
Eins ~; №-№11^1111/ Скучно,
блудкаво гeлeзизнтеет прeд-вaиe.
läl/lm sw.V. hb t-.V. идсвaм, и-ниа-
вам;
Das Garn im dis Nadel 1/n Falci
duncl las Nal/lölm ~ Вдязам конец.
^111 m, Fäden конец; нишна, жич¬
на (от гскaн; (auch übertr);
Eir/r ~ nlmräieln Вдявам конец;
umg Dir rot/ ~ Червената нишка
(основната идея и текст и др,);
umg Der - verlieren Загубвам енш-
ната на мисълта ot;
Vrlncr gutem ~ an jmdn. 10^1 Съ¬
сипвам някого с критиои;
Din ^1/1 f/st in deu Hanl Sahen
Дърпам кoеентe, държа всички ниш¬
ки и ръцете еH)
lal/idüii adj тънък като нишка,
нато конец.
fadenförmig adj еншooвндeи.
fal/rg/ralc adj прав като конец,
тпсеaт като конец.
Falerrulrim nutPl. фиде (на конци),
1a1enchieinlg adj 1. veraltend прот¬
рит, изтъркан (материя); 2. неосно¬
вателен, еeесетoстeпeе. прозрачен
(довод, нзвниeинe).
Fagritt п, -е Mus ф-гот.
fähig adj 1. способен (zu niw. (Dal)
на, за нещо), годен - (zu etw. (Dat) за
нещо); 2. ецoтoбпи. дaртвнг;
Ein -in Jurist Способен юрист;
Eu ist zu allem ~ Способен е на
венчкo, всичко може да сп очаква
от него.
Fähigkeit f -еп способност,
fall adj блед, пепеляв; безцветен;
- im Gesicht w/rd/n Побледнявам
(vor niw. (Dat) от нещо).
lohrirr sw. V. hb O,r. V. издирвам,
тсеес (да зaлoвс; (racS jnlnjelw.
(Dat) иякoтo; нещо);
Dir Polizei lahrlcic roch d/m Ra-
uchhglftSär1Isr Полицията издирва
търговеца на наркотици.
roSndunngr -еп търсене; издирване
(на престъпник и др.);
Eime polizeilicHe ~ rinlnie/n Обявя¬
вам, започвам полицейско издир¬
ване.
rahn1urgs1lctc f Admin списък н—
издирваните лица.
FaSne f, -п 1. знаме; флаг; 2. Тур
шпалта; 3. umg дъх на алкохол;
Eime ~ hissen Вдигам, окачам знаме;
Eire - schwenken Размахвам знаме;
umg Eins - hahcn Дъхам на алко¬
хол.
Falmci/ld т Mil войнишка клетва.
raSmc1Пucht fo.PL д;а;ргнеaи;. де¬
зертьорство;
- Brgehrn Дезертирам.
fahmenflücHtig adj д;а;ргнр—л, избя¬
гал от армията.
Fahncinast т пилон за знаме.
^1111^01/1 f прът, дръжка на
знаме.
Fahnenweihe f освещаване на зн—ме.
^11-^1 т, -е 1. кандидат-офицер
от бундесвера (след 15 месечно обу¬
чение); 2. Hist знаменосец.
FaSmanx/lger т таксиметър (брояч).
№1-0111-0/ т пътен лист.
rahnaucжrls т = №1^0-1/.
№1-1011 f улично, пътно платно;
Vom icr - obkomm/n Напускам, из¬
лизам от платното (ктл-;.
rahrhaSnvesr!nrglugg' стеснен цъгпи
участък.
laSuhar adj 1. подвижен, на колел¬
ца (масичка за еeрвир-иe;; 2. прохо¬
дим, по който може да се пътува
(тя).
^1-/ / -п сал; ферибот.
fahren (ГиНт, gciahmrn) unr.V. sm itr. V.
1. пъъувим; 2. оттъъууам, заминавам;
hb t-.V. 1. нарам (кола и др.); 2. ка¬
рам, превозвам;
Warr raSrt dcr nächst/ Bus? Кога
тръгва следващият автобус?;
An iln Seera1c M/cr - oГив-м. за¬
минавам на море;
rahnkonicrchhalicn
Nach Mü1hSc1rir dlc Schweiz -
Заминавам за Мюнхен, за Швейца¬
рия;
Sir laSni riisd R/gauli Тя нара
“Рено”;
Er fährt 11/11-/1« B/meim Той кара
нолата с б;зoлтвeи бензин;
Dir Vuarkcr ins Krankenhaus ~
Откарвам болния и болница;
Aus dir Hani - Излизам от кожа¬
та си;
In die Hölr ~ Подскачам (от уп¬
лаха);
Was Isi im dich gcfaSren? Какво те п
прихванало?;
Sich (Da,) luucS iir Haaur ~ Ми¬
навам c ръка през косата от; .
Brl/im Nebel fähne es ^1 scilcclt B
мъгла не се пътува добре.
Fabr/nb/ii Abk F. Phys фаренхайт.
№Srru m, - шофьор, водач на пре¬
возно средство.
rahrerf1uhSe f бягство на шофьор
(след произшествие);
- Bcg/i/r Бягам след пътна аптпo-
луна.
ra1r/mlaub1isf oPL свидетелство за
управление на мoгoенo превозно
средство.
Fabn/rnäßlgung f намаление (при
път■уиaеe).
FaSnrnclie т мястото на шофьора.
Fahrgast т цътиик. пасажер.
Falrg/Id п пари за билет (и общес¬
твения теaесптег).
raHrgenelrshHa1i f група за пътува¬
не (със собственик на кола с цел ико¬
номия на разходи, на бензин и пр.).
FaSngcch1жlr1igkrit f скорост на
движени; (за превозно средство).
FaHrgec1rII п шаси (на кола); колпс-
енн (на самолет);
Das - riielriri Прибирам ктлeе-
нина.
falrlg adj 1. бърз и иeкoнгртпие-и.
неуравновесен; 2. ипрзeи; неспокоен
(жест); 3.. разсеян;
-п B/wSgumgsm Нeевни; неспокой¬
ни движения;
Eim -cn Sclülcn Разсеян ученик.
№1^0-1//билет (за злак, автобус).
№1ukauic1autnnai т автомат за
купуване на бнпeгн.
ra1ukantc1sh1a1icu т гише за про¬
дажба на билети.
^1-^111
^1-^111 mut PL nсгин еaзиoекн.
Fahrkran m подвижен оран
fahrlässig adj geh небрежен, ипх-пн,
нeзинмaтeп;и;
Jur ~c Tötung Убийство по нежни-
м-инe.
raimIäccigkri1/nPI небрежност, нп-
х-йттвO; невнимание.
^1-1/1-/- т несгрунгтр (учител)
по кормуване.
FaSulichl п сигнална еиeглнеa на ав¬
томобил.
Flhmnadi т, FäTtmänmer/Fäbtdeufe
лодкар; еaпджнн,
^1-1^/ -sx Jur движима собстве¬
ност.
Fahmplom т рaзnнсaннe,
^01^110)111111—11/промяна на път¬
ното рaзпнсaииe,
iolnploimäßig adj по разписание;
Dir Bus läSri - oh Автобусът ще
тръгне по рaзпнс-ниe,
raHmpnoxIs f шофьорска . це-kгнk-,
шофьорски о^т.
ra1upr/is т цена на билет (за пъту¬
ване).
Fahrpr/IscmlOhumg / цoииш;еип н—
цената на билета.
ra1nprciccmmäßigumg f намаление,
oгстспкa и цената на билета.
Fäh-prüfung / изпит по кормуване.
Falurol п з;пттнпeд; колело.
FoSrradk/tte / верига на велосипед.
Folmuaimsir/1 т външна велосипед¬
на гума.
rg1rnodschlouc1 т вътрешна вело¬
сипедна гума.
FaSrraleour / пътуване, излет с ве¬
лосипед.
rahrтoivcn1cIH т даване на велоси¬
педи под наем.
Fahrrinne / Мог фaевмгeр,
Faluscl/in т билет (за трамвай, —з-
тoбуе),
raHnshicmeпtwerter т перфоратор
(и превозно средство).
^1-^111 п ферибот.
Falnsclulc / шнола за кормуване;
шофьорски курс.
FaHrshHü1/n т курсист и шофьор¬
ски курс.
FaHrcpur / лeита_/аa движение);
Die tinta ~ zum Ütentoten bnnutznn
Използвам лявата лента за изпревар¬
ване.
GABEPOFF
rohuctuoße / шосе.
Fah-stuSI т aеaнеьте,
ra1rctuH1rüiucn т обслужващ ас—н-
еьoе,
FaSnctundc / час по кормуи-н;.
Fahri f, -ел 1. цъг, псту^в-нп; 2. екс¬
курзия; 1 ход, движение; 4. скорост;
Eine - laucni 3 Stunden Един курс,
едно цътуиaеп трае 3 часа;
Aul der - loci Sofia На път за Со¬
фия;
Fnclc ~ Свободен път (цен зелена
сиeглииa);
Elm/ ~ ins Blaue Излет бпз определе¬
на цел;
umg - Ir - kommem; g/ral/n Разпал¬
вам сп, разгорещявам сп, ядосвам сп;
Ir vollem ~ В пълен ход, с пълна
пара.
raineaugllci adj годен да упрaвпсв-
МПС.
Fäl-lr/ -п след— диря;
Eime ibiscln - Прясна следа;
umg Aul isr falschem ~ sein Ha пог¬
решен път съм.
raHrecmsc1nrlBcn m зaцнез.мщт уст¬
ройство (и самолет и це.).
FahrtreppeC ;еoaл-■гoр.
raSrtrIhHtumg / порока на дииже-
ииeгт;
Ir ~ sllzci Седя с лице по посока
на движението.
iaHneUhHeIg adj 1. годен и 0!^-
инe да управлява МПС; 2.. в добро
техническо състояние (кол—).
FaSriunterbrrahsiudg пр;oсси-иe на
пстуиaептт.
FohuvcmBol п 1. забрана за движе¬
ние н— МПС в даден район; 2. забра¬
на за шофиране.
Fähbvsrlallsm л 1. качествата на ав¬
томобила при пътуз-ип; 2. цтипдпенп
на шофьора по време на цътуиaиe.
Fahrwasser л Мог фарзатер;
umg Im j*ndc. ~ geraten Плувам и
чужди води, попадам и чужда ор¬
бита.
Fohiw/g т шосе; път (за превозни
средства); улично пп-тнo,
Fuhrwerk л = FaHrgrc1c1I,
FaSne/it / времетраене н— пъту-
зaиe)
Fahrzeug л, -п превозно средство.
raSrecughricr т. регистрационен
талон на нoпa,
256
Fahrzeughalter mAdmlm тoбстиeинн
н— МПС.
^1-2/1/1011/’/ nur PL Admim рпгнс-
трaеитини документи на превозно
средство.
Faible ['fehl] m, in: eim ~ für eiw. (Akk)/
jmir. HaB/n имам предпочитания
към нещо, . някого.
fair fenc] adj птегпи; честен, корен-
гeи•;
Sp Eim -ns Spiel Коректна ите-■;
Eim -cs Ubt/Ii Справедлива прнсс-
да, справедлива црпеeинм,
Fairneß Fairness / [Teames] почте¬
ност; коректност, коректна игра.
Fair play ^1-118X^01- Play л o.FL ко¬
ректна игра
Fäkalien nut PL нацеaжиeиня. фпна-
пни.
Fakir т, -x факир.
Faksimile [...in:] л -s/Faximilla ф—0^-
мипe,
Fakt mjn, -en meist PL geh факт;
~ 1^, dass... Факт e, еп.„
ГаСИиН adj ф-нтнепуoн, действите¬
лен; adv ф—нгичeуoн, и действител¬
ност, на практика.
Faktor—Faktoren 1. фактор; 2. Math
множител;
Eim maßgeblicher ~ Решаващ фан-
тор.
Faktum л, Fakten факт.
Faktura / Fakturen фактура.
lakiurlcrei sw.V. hb tt.V. фактури¬
рам.
Fakultät f, -en факултет,
rakuliatl^f^^itkultailv adj факултати¬
вен, нпзад•ължнгeппи.
ialB adj бпeдo:жь^T; еивo-жслт,
Falbe m, -n, -n кулесг нте.
Fo|bel / -л волан (на ^оля).
Falks m, -л, -л етooп,
FalkenBlick m aPL бдителен остър
цoгп;Д)
Fakincn// oPL дресиране на соко¬
ли за лов.
Falij т oFL 1. падане; .сгеoмoляс-
з—нп; 2. übertr падение; провал;
Phys Den Гге1е ~ (Закон за) свобод¬
ното падане;
Den ~ Trojas Падането на Троя.
Falij т, Fälle 1. случай; 2. Ling па-
дпж; 3. Jur случай, oaахУ; дело;
Elm boffrumg^o!^^ - Безнадежден
случай;
257
DtW6Clf^BUlCЛßdSCHte WtÖD^TEDBUCH
Fgl^s^l^l^^irksm
In chHIimns1rm/brcinr -п В нaй~пo-
шия/в най-добрия случай;
In scitcr/r Fällen В редки упуеaз;
Auf j/l/r - Във всеки случай, на
вусk- цена;
Auf keinen - В никакъв случай;
Dem - Miller besprechen Обсъждам
случая “Мюлер”;
Im -п, iacc... В случай, че...
Fallhsii п HOst гилотина
Fallbrücke / подвижен мост.
Falls f, -m 1. kaпaе; клопка {auch
üBerir), 2. езиче на брава;
Jmdn. in eine ~ lockcn, jmdm. eine ~
sisii/m Устройвам някому напан, пос¬
тавям някому клопка;
In eine - geraten Попадам и кптцкa,
fallen (fiel, g/faiisn) umr.V. sm Otr.V.
1. пп-ам (aauh übbxtrt) 2. ссамд (тем*
ппе-гур-), падат (е;ен); 3. убивам,
падам убит; 4. чува сп, бива прою-
е;упи; 5. пада се (auf/in ntw. (Akk) на
нещо) (am jmdm. на някого) (празник);
6. отнася се (im cew. (Akk) до нещо),
попада (и дадена сфера); 7. изпадам
(im niw. (Akk) в нещо: депресия, ме-
лаихoлнс);
Das LauB falle Листата падат, кaцнт;
Eim ScHalicr fiel auf sein Gesicli Сян-
o— падна върху лицето му;
Aui die Vmln * Падам на налене;
Dsu Wassc-spl/gci les ^1^^ isi
gelallem Нивото на реката сп понижи;
Die Wertpapiere ~ Понижава се
стойността на епнинтe книжа;
Ein Tabu isi gefallen Падна, премах¬
на се табу;
Das FicBcn fälle Температурата спада;
Er isi (als Soldat) gerall/n Загина,
падна на бойното поле;
Elm linier Sciree ist g/iali/n Падн-
дълбок сест;
Din Würirl sind gciallem Жребият n
хвърлен;
Das fällt nicht ir meinem Komp/l/nz-
Вег/гсН Това не влиза и моите ком¬
петенции;
WclH1ahHtcn fällt aul rir/m Sonn¬
abend Коледа се пада в събота;
Das Erbe fiel an ihn Наследството
сп падна на него;
Durch ilc Prüfung fail/m Провалям
се на изпит,
Jmim. aul dis Nnnvcn - Действам
някому на нервите;
In Ohnmacht - Падам в безсъзна¬
ние, изгубвам есзнaии;;
Jndn. ims Wori - Прекъсвам ня¬
кого;
Ins Auge ~ Хвърлям сп и очи, бия
на очи;
Jmdn. um den Hais ~ Хвърлям сп
някому на врата.
fallen w.D hb i-.V. 1. сека (дърво);
2. ппооизна!^ C([ПPHTъа-; 2. свзе^ем
еeшпеип,
1aI1rr|laccc^ra11/r lassen umr.V. hb
ft.V. 1. отказвам се (etw. (Akk) от
нещо); изоставям (etw. (Akk) нещо);
2. «um изоотаавм 2есooгo отаназвм
подкрепата си есooму; 3. петзоеa-
сяM; казвам;
Sein Vorhaben ~ Отказвам се от на¬
мерението си;
Eine Andeutung ~ Правя намек, на¬
меквам.
ralln1sirllrr т. - геaпeе.
FoIIgrccHwi1iigkcitfPhys скорост на
падане.
Falle/sctz я занон за свободното па¬
дане на телата.
Fallgruhn f к-п-И; вълча яма.
Foillanmsu т Tech м;х-иичпи чун
fällig adj предстоящ;
Die Zahlung isi an 1. Juli ~ Плаща¬
нето трябва да се извърши н— 1.07.;
Die Rrp:^i^i^tur 1/u Auios war längst ~
Ремонтът на колата бе отдавна на¬
ложителен.
Fäliigkeli / o.PL WO-tsch падеж (за
nлaщaиe),
lallji adj veralt фалирал, неплате¬
жоспособен.
Fallobst п O.PL oк-пaпз. паднали
плодове.
falls konj —KO; и случай, еe..)
FallscSlrn т парашут.
Failscllrnahspbumg т скок с пара¬
шут.
roIIchHlrmiiYlcion / п-еaшхгеo~дп-
сантна днинзня,
FallscHirmjäger т войник от пара-
шугит~дeсaнгнн войски.
Fallschirmlandung f парашутен дп-
еaн•т,
Fa1IchHIrmspri1ger т o.PL пармшу-
гзосм. .
Fallschirmspringer т парашутист.
raI1cchirminuppem nut PL п—рашут-
нт-д;сaнтнн войски.
Failstulck т umg примамна, oптп-
oa; уловка
raI1ciudir / научно иоелeдвaеп на
базата на тнпнчeи случай.
Fallsucht f o.PL Med епилепсия.
Falltür f капак (над изба и др.).
Fällung/’, -en 1. Chem утaсвaеe;
2. Jur пртиоеaсянп н— присъда.
101^1 adj 1. птгеeшeе; неправи¬
лен; 2. фалшив, подправен (доку-
мeет-;;3. изкуствен (зъби); 4. фал¬
шив, двупне;н. лицемерен (човек);
5. лъжлив, неиснрен (думи); 6. не¬
честен (итрa;;
Eins -е Antwort Неправилен (гре¬
шен) отговор;
Eim -cn Pass Фалшив паспорт;
Eins с Bescheidenheit Неуместна
скромност;
DIc USr gehe - Часовникът не вър¬
ви точно;
Vor Gericht ~ aussagen Давам невер¬
ни цooaоaеня пред съда;
~ singen Пея фалшиво;
pejor - ^1/11 Усмихвам се и;неo~
рено;
umg. Am den Falcche1 g/raien Попа¬
дам на грешен адрес, не на гoои. кой¬
то може да ми помогне.
roIshSauscagr / лъжесвидетелст¬
ване.
fOIschen sw.V. hb tr.V. подправям,
фалшифицирам;
Gefälschte Papl/rc Подправени до-
нумента.
Fälscher т, - фалшификатор.
Fälschnrbaidr / банда фалшифика¬
тори.
Folschi/itf oPL 1. ф-пшниoсT; 2. ли¬
цемери;, фалш;
Die - Aussagen Beweisen Доказвам
неверността на пooaз-инс;
Sin Hat seine Falschheie mln е-капте.
Тя езoтгa нп разбра лицемерието му.
1älchhlich adv погрешно, непра¬
вилно.
rä1sc1llhhcnwclsn adv по недоразуме¬
ние, поради заблуда.
falsc1|1i/g/n lalscS liegen unr.V. hb
Ot-.V. umg заблуждавам еe; лъжа се
(mit niw. (Hat) тгнтееo и;щт;,
Falschmünzer m, - фалшификатор
на пари.
т неправилно парки¬
рал паркирал в забранен- зона.
17.
Falschspieler
gameof-
258
FalscHspieler m нечестен оартоиг-
рач, мошеник.
räl^^^^l^g_/; -xn Pl selfxm 1. фалши-
фнoaеис. фалшифициране; 2. фалши-
фиoaт.
Die ~ eir/r U-kurle Фалшифицира¬
не на документ;
Das Gemälde ist eine ~ Картината n
ф—пшнфнкaг.
fälschunggclcChCbUJ защитен срещу
фалшификация.
Falsett n oPL Mus фaоеeг.
ОДеЛкие п, -е ф—лшнфиo-г,
falsifizierenж.V. hb t-.V. veralt фал¬
шифицирам.
Fälihiaii п диплянка, брошурна,
проспект.
Faltboot п сгъваема лодка.
Falt/ f -п 1. гсиo-; фалта, пптх-;
баста; 2. бесек-;
-g werfen Правя гънки (за дреха);
Die ~m ausiügeln Изглаждам гънки¬
те (на дреха);
Die Stirn Im ~m legem Бърча си че¬
лото.
falten ж. И hB tr. V. 1. сгъвам; 2. бър¬
ча (чело); 3. сключвам, скръствам
(ръце);
Din Häiic auf der Brust ~ Скръст¬
вам ръце на гърдите;
Din Härde zum GcB/1 - Сключвам
ръце за молитва.
^№111111^ / образуване на
бесеkз,
faltsmfm/i adj н;oбр-оувaп^ гънои.
Falleng/Blugr п Geol нагънати пла-
инин.
follsnlos adj без бръчoH; бпз гснoн.
F/ltenmock т плисирана пола.
Folter т, - ZoO пеперуда.
faleig adj 1. ппнснеaи; на фмлти, н—
гънки; 2. н-бръчoaи; набразден (чп-
лo. лнеe;.
Falz т, -е 1. ф-пе, oгсиoa (на кни¬
га); 2. Tech фалцово съединяване.
falzen sw.V. hb tr.V. 1. прегъвам,
фалцозам (х^pтис); 2. Txch съединя¬
вам чрез захапван; (ламарина).
Fglzzlcgnl т - марсилска керемида,
familiär adj 1. семеен, по отноше¬
ние на семейството (проблем); 2. фа-
милиaеeе; интимен;
Aus ~ci Gründen По семейни при-
енен;
Eine ~п Atmosphäre Непринудена
атмосфера.
Familie [Jia] f -п семейство (auch
ВОсГ), род, фамилия;
Eime rüdlköpllgc ~ Петчленно се¬
мейство;
Eins - g-ürlcn Създавам семей¬
ство;
- Mülls- Семейство Мюп;е;
Eime alle ~ Стар род, стара фами¬
лия;
Im eig.siei Kurls der ~ В най-тесен
семеен кръг;
Die Heilige - Светото семейство;
umg So niw. kommt im dnm Besten -en
vor Случва се и и най-добрите семей¬
ства;
umg Das liegt bcl urs im dir - Това
ни п семейна черта.
Fam|lleiaigriörigc m/ft -п, -п член
на семейството.
Fan|IirmangrIngerSnlt ^семеен въп-
рoе; семейна работа.
Fam|llembrsl1x т семейна собстве¬
ност, притежание.
ram|IirmBcinieb т семеен бизнес.
ranj1icnhuh1 п удостоверение за
граждански бран.
Familienchronik / семейна хроника.
Famlllenen-e / семейна чест,
1^111111/11111^ adj неблагоприя¬
тен за семейството;
-е Politik Политина в ущърб на се¬
мейството.
ram|liem1ouchhu1g / генеалогия,
1an|lienireunillc1 adj блaroценстeн
за семейството, и полза на семейст¬
вото.
Familiengruft / семейна гробница.
Famlll/nCu/Is т семеен кръг.
Familienleben п о.Р1. семеен живот.
ranilln1nlegliri п член на семей¬
ството.
Familienname т фамилно нмe. фа¬
милия.
raniIir1ohrrSaupt п глава на се¬
мейство.
ramii1engeahcugg семейна опаков¬
ка (предлагана и по-голяма опаков¬
ка стока на цт~инукa епе-))
Famlli/melanine / семейно плани¬
ране.
Familieim/cSi п семейно право.
Familiensinn т, oPL in: ^/11/1) -
lobsm (не) съм привързан към семей¬
ството си.
ranillnrc1a1i т oPL Admin семей¬
но положение.
Familienunterhalt т издръжка 'на
семейство.
ron|lie1verhäliпlcse nut PL семей¬
ни отношения; •
Aus xrrnüitrtcr ~п kommen Произ¬
хождам от семейство с разстроени
воазмooгеoшeннс,
Fanilienziu^mmnnillüsrjuiga събира¬
не на семейства, разделени заради
война, конфликта и др.
Familienzuwachs т о.Р1 увеличава¬
не на епмeйствoто,
ramßs adj 1. umg чудесен велико¬
лепен; 2. iron пеoспoвуT; фaмoопн.
Famulus т, Famuli 1. Med студент
по медицина, це-kгикуи—щ и болни¬
ца, мeдзеннеoи стажант; 2. veralt
aеистeнг, помощник н— учен.
Fan [len] т, -s фен, привърженик,
птентaтeп.
Fomol п, -е 1. еитиaп;и огън, маяк;
2. предвестник (на поврат, промяна).
Fanatiker т, - фанатик.
ianatlsci adj фaи-тнчeн. неприми¬
рим;
-an Anhängen Ф-иaгнчпи привърже¬
ник.
Faraeicnuc т о.Р1 фaн—гизсм,
Foniarc/, -п фанфара.
ranranc1bläseг т ф-нфaенст.
^110-/11^ т фанфарно шествие.
Fang т, Fänge 1. улов (н— риба); лов;
2. плячка.
Fargann т meist Pl. пнцaоa (на по-
пип; риба).
Fänge nur PI. зъби (на хищник); нок-
та (на граблив- птица);
umg Was сп Im seinem Fänger Нае, lässl
en richt los Той нп изпусна това, ноето
е цтцaде—ло и лапите му.
rangen (1^ gefangen) unr. V. hb 1г. V.
1. хващам, улавям; 2. хващам, зала¬
вям (нрадец); cih1 -1. улавям се (im
new. (Dat) и нещо); 2. оправя еП; зара¬
ботва нормално (мaшни-)•, 3. съвзе¬
мам сп, окопитвам се;
Eimen Fisch nie 1er Ar/ci - Ловя ри¬
ба c въдица
Nach len Schock fang cr sich rur
langsam Той бавно се съвземаш;
след шока.
Fangen п о.Р1. гоненица (детска
згеa;.
259
DEUU<TCHlOiBLGGßIratfS WÖßTERßUCH
iasscm
f въпрос уловка.
«11.11/ Mat въже (за привърз¬
ван; на плавателен съд на цезс-
тана).
^^1/12 п мрежа за птв;е; на
риба.
Tangsal^m / езбтлтвeеrлoзeн се¬
зон.
romgccSiii п риболовен кораб.
raлtaaclS/ п 1. Mus фантазия; 2. -
Phantasie.
rantact т, -еп, -еп фантазьор, меч¬
тател.
^11011 п лента на пишеща ма¬
шина.
Famlllie п цветам снимка, цветно
изображение.
ronbinuhk т цв;тoпeемг.
ForBe / -п 1. цвят, багра, краска;
2. боя; багрило; 3. оттенък, тон; цвят,
тен (на лице); 4. цвят, боя (и игра на
карти);
Kräielgr; iruchterdn ~и Наситени,
ярки цветове;
Eins Abbildung im - Цветна илюст¬
рация;
Eins deckcnlc ~ Защитна боя;
umg ~ bekommen Добивам цвят
(тенХ '
umg ~ hekenm/m Откривам картите
си, казвам мнението тн.
10-1^11 adj оойто не пуска боя, нп
избелява.
Färb/nilt/I л оцветител.
louh/nplinilici adj цз;гoеувстви-
т;л;и,
TäuBcr тw.У. hb fг.V./l,t.V. боя¬
дисвам; обагрям; оцветявам; sici ~
боядисвам сп; oевeгявам се, обаг¬
рям се;
Din rcu/m Jeons färben Новите дън¬
ни пускат боя.
larBeiBIlid adj страдащ от далто-
низъм;
Er ist - Той е дaпгoезет.
Fgrbenbllndliei I/ oPl. дaлттнзосм,
^-1(11)1—1^ т Тур 1. цветен пе¬
чат; 2. цветен ттпeе-гъo,
laubsmruol adj пъстър, с ярки цве¬
тове.
iorlerkuäitig adj с ярки цветове.
Fouh/ipa.1nttc f пликра, цветам па¬
литра, рaзиooбрaоип от цветове.
FarBenpracht / o.Pl. великолепие от
цветове, от бмтеи,
Faml/isplel п игра на цветовете.
Fäulen т, - бояджия (на тпoегнп.
кожа).
F^i^iB^snCj/ -пп 1. oPl. бояджийство;
боядисване; 2. бoсджнйиицa,
rorbienmseien л oPl. цветна теле-
взоия.
FomBlilm т цветен филм.
^11^ т цветно цeтиo,
romB1oeo п цветна сенмo-.
FarBfotografle / цветна фотография;
цветна снимка.
forlig adj 1. цветен, пъстър; 2. цвет¬
нокож; 3. übettt образен (тгнп).
^-11// mjf. -п, -п цвeгиткoж; цвет-
етoтж-)
Farbkasten т кутия за бои.
lo-hilch adj езeтeе. по отношение
на цветовете;
Die ~е Zusommerseellurg Съчетава¬
нето н— цветовете, подборът на цве¬
тове.
1on1loc adj безцветен (auch bЬettr•):
Phys ахроматичен;
Eine ~е Person Безличен, скучен чо¬
век;
Eine -е Flüssigkeit Бeоевeтиa теч¬
ност.
^-1-01« / кинескоп за цветна те-
л;вноия,
rom1silit т цветен молив.
FauBs^ol^ т б-грижо вещество; Tex,
оцветител; Biol пигмент.
Farbton т тон, цвят; отсянка, ню-
aеC)
^тВ^рТ т оутая боя.
Färbenre, -еп 1. oPl. бтсднси-нe;
oев;гсз—е;; 2. цвят; oкр—сoa; тгтпиън•;
Die аиГГо11еп1п - eines Vogels Ярко
оперение на цгнеa,
Force ['rausa, lors] / -п 1. водевил;
фарс (auch üBxrtrj, 2. Kochk плънк—
от кълцано месо, фарш.
Farn / -еп ферма (и -иraoпзнчинтe
страни).
ranner т, - фермер.
Farn т, -е Bo, ц-цеaг,
rarnжe1ni т лист от папрат.
Färse / -п юница.
rocom т, -x/-xm фазан.
Fosgnnngningn п фaоaн-еис,
faschieren sw.V. hb i-.V, östert меля
месо.
rocc1igrtc m östert кайма.
Fasclnde/ -n фмшниа,
^^111/ m o.Pd. кaееaзмл (през яну¬
ари и февруари).
FascHlng
Карнавалните празници са
се запазили главно в католичес¬
ките региони на Южна и Запад¬
на Германия, на Австрия и Швей¬
цария. Карнавалът е през януари
и февруари. В Южна Германия и
Австрия се използват названия¬
та Kanmcvol; Foc(t)1OhHt, rocnnocH1,
в останалите региони се използ¬
ва Fascilng.
Fasclligszeil / времето на kaееa-
з—ла.
Foschlmgszug т карнавално шест¬
вие.
roshh|smuc т oPL фашизъм.
rocch|st т, -еп, -еп фашист,
iascSictisch adj фашистки.
iosclr ж V. hb Otr. V. umg pejot дрън-
кaм. дседoес глупости (üh/u ctw.
(Akk), vom eiw. (Dat) за нещо).
Fossr / -n 1. зпмкит. еншoa; 2. Bot
жилка; 3. Ana, фибра (auch übxrtr).
iosnnlg adj влакнест, на нишни (х^;р-
гия; дърво).
Foscmpflaizs / злaoеoдaйеo расте-
иип.
Fos^m^lneib^r т - Foscrsel1t,
Fosersilll т флумастер.
^1/- т, - umg pejor дърдорко,
дрънкало.
Faß Fass п, Fässer бъчва; буре; ва¬
рел;
Frlcch vom ~ Направо от бъчвата (о¬
бира);
umg Elm - oims Bodcm Буре без дъ¬
но (нещо, ноето поема много средс¬
тва без резултат).
Fassade / -п фасада (auch übertt).
rossadempIuteer т фасаден бояджия
ioßBar Tas^bon adj , l. уловим; 2. раз¬
бираем, цтиягпн;
Ein schwer iasshar/r Text Трудно
разбираем текст.
Fäßbien Fassbier п и-лнвеa бне-.
Faßbinder Fassbinder т, - бъчвар.
Foßdaube Fassdaube/дъга на бъчва,
iossen sw.V. hbtr.V. 1 хващам,ула¬
вям (Bei niw. (Da,), am niw. (Dat) за
нещо); 2. залавям, хващам (крадец);
3. обхваща ме (ужас, сеoст. страх);
foßi^icS
4. 5. ссвзщам,
проумявам; 6. формулирам, изразя¬
вам; sici - съвземам овладявам
т;; успокоявам сп;
Jmlr. am Arm, bei irr Homi ~ Ула¬
вям, хващам някото за ръката;
Seins GeiüHIe In Worte ~ Изразявам
чувствата си c думи;
Etw. (Akk) koum/ilcie -* können He
мога да проумея нещо;
Dos Stadion fassi 50 000 Me1chinm
Cг-дзoисг побира 50 000 души;
Einen EntscHIuss - Вземам решение;
Sich kurz - Изказвам сп еaoр-гoт;
Sich moci dem Schock longsom - Бав¬
но идвам на себе си след шока.
loßlZcS rocclihh adj пoннт;н; разби¬
раем.
roccmn [fO'sO]/ -^-сп фасон;
Jeden noci seiner - Кой нанто емс-
та за добре.
^Пг/И/п ^^5^1^11/1 т обръч на
бъчва.
ras<ClIlggr -еп 1. рамка (н— теипм);
обоов; 2, мoнгнрaе; (на диамант);
3. зменмеГ; формулировка (на текст);
4. Tech ф-еуит-; 5. o.PL самообла¬
дание;
Die goilsns - des Diamanten Злат-
нил обнов на диаманта;
Die 1euecche - des Films Немският
вариант на филма;
Jnln. aus dir - bringen Изкарвам
някого от тсеппиип; от кожата;
Die - bewahren Запазвам самооб¬
ладание.
fassungslos adj смаян, слисан; о-ту-
бил ума и дума.
roscumgcYenmögem п oPIA. вмести¬
мост; Tech капацитет; 2. умствени
исзмтжнoетH; ептсoбнoстн.
Tost adv почти;
Snll ~ eimem Joir Почти от гтдни-.
fasten m. V. hb Otr.V. 1. постя; 2 гла¬
дувам за отслабване.
Fasicn п оР1 пост, пoстeиe,
FastenCur /лечебно гладуване.
roste1xnie f(>PL пости.
rocefood [To:st1u:d) л oPL заведение
за бързо хранене (по американски
образец).
Fastnacht/ o.PL З-roв;онн.
rgsirohSisumxug т карнавално
шествие (пoтппднитe дни от карна-
вaпa;.
GADTPOFT
Fasttag т ден за пост, постен ден.
Faszination / о.Р1 мгеakгзвнoст,
обаягплит въздействие.
laninleren.ж.И hb. i-.V. oе-етвaM;
пленяз—м, обайзам, ф-сеинирaм,
ioszlmiebemd adj обаятелен, очаро¬
ващ, завладяващ.
Taiol adj фaгaп;н; съдбоносен;
-cn Feller Фатална грешна.
Foiollsnus т o.PL фмтмпизсм,
rotoljst т, -еп, -еп фмгaпист,
Total|ctich1 adj фмг-пистне;н.
Foto Mougona / Фатм Моргана, ми¬
раж.
Fatzke т, -s umg pejot фрaиГ; нтегп.
Touclen sw.V. hb Otr.V. L фуча (нот¬
на); ссенaм (гъска); пухтя (локомо¬
тив); 2. фуч—, говоря ядoемит,
Toil adj 1. теил (плод); рaзимпeе;
вмирисан, вонящ (месо, яйца); 2.
мързелив, ленив; муден; 3. umg пло-
сън, nпзгъk (сравнение);
umg Aul len -пп Houl liegen Лeетян~
ствам, мързелуи-м
Fäule / o.PL тнипн;; гннлoCT; змген-
лост.
Toiloi жИ hb/sn it-.V. тннс; иогнн-
BaM, разв—лям сп.
foilsmenn sw.V. hb Otr.V. мързелу-
вам, лeнтсйств-м.
^1/12» т, - мързеливец, ппенз;е,
ппитяй,
Faulheit/ oPL мързел, пeетст,
faulig adj оaтннп; гинл; теипщ, със
о—стoяп дъх.
Fäulnis / o.PL 1. гннлoст; 2. тенпнп;
зaтннвaн;; übe-tr разложение.
FOiimisBoktnrinr meist PL тниптст-
ен бактерии.
raulricerurgru /п. nрнеиннтeп на
гнилостни процеси.
Foilpeiz т, -е pejot лентяй, бeодeл-
изн, мързеливец, мързелан.
Faultier п Zool ленивец.
Fo^n т, -е ф-вън
Fauna / Faunen фауна.
Fo1ult/ Fäuste юмрук ц;стниo;
Din ~ Bollen, Öffnen Свивам, р-опус~
нам юмрук;
Mit eisernen ~ m/glemem Управлявам
с желязна ръка;
umg Auf eigenr ~ На уиoн глава;
umg Eiw. passt wie die ~ aufs Auge
Нещо п съвсем неподходящо, нпщо
п ни и kлни. ни и ръоав.
260
romseobжeSr / Sp избиване на топ¬
ката с юмрук.
FOistboIl т oPL юмручна топка (иг¬
ра, при ноято топката се удря с юм-
рун над опънато въже).
Fäustcler п in: umg sich (Dal) (eins)
ins ~ 10^^ зптрадетв-м,
faustdick adj 1. c големината на юм¬
рук, много дебел; 2. umg много го¬
лям;
-е Lüge Опашата лъжа;
Er hat cs - Hinten len Ob-cn Той n
голям хнгепе, той п хитра лисица;
- onftbogen Силно преувеличавам,
Гои^/т sw.V hb tr.V. Sp отбивам
топка c юмрук.
faustgroß adj колното юмрук.
Famse1oпdsh1uS т ръкавица c един
пръст.
FomsiSinl т юмручен удар.
FaustkampT т юмручен бой.
Fäustling т, -е - Faucihaп1cc1u1.
roicinccHt m oJPL юмручно цр-зт.
Foisinegel / основно (просто) пра¬
вило.
rous1ch1lag т юмручен удар.
Faiteuil [fo'tcj] mjn, -s Schweiz ös,etr
фотьойл.
roux-pac [f>'po] m, -j-sgeh еeтaнтне-
н^ост, фал.
iavorislisrenж.И. hb tr.V. фаворизи¬
рам, облагодетелствам.
Favorit [1oYo'ri:t] т, -еп, -еп 1. фа-
зoриг; любимец; 2. Sp фаворит (за
титла);
Dnn ~ aul den Titel Фаворит за тит¬
лата.
Fox п, -е ф-кУ)
laxem м V. hb tr. V.jitr. V. umg изпра¬
щам по ф-оса.
Faxcm nur PL umg 1. гримаси; 2. глу-
цтсти, лудории, глупава шега.
Fayemcr [ia'ja:c; / -еп 1. фаянс;
2. фаянсози тсдтвe,
Fozit л, -s 1. краен рпоупг-T; рав¬
носметка, извод; 2. WO-iscT сбор.
FBI [Erbi/ai] т/п o.PL ФБР
(Федерално бюро за разследване и
САЩ).
FC [ellss:] т of, ФК (съкращение
за футболен нлуб).
FDJ [£1dn:'jot] / o.PL Hls, Abk für
Freir Deutshie Jugsrd Съюз н— сво¬
бодната германск— младеж (в бив¬
шата ГДР).
261
DWTÄCrM^JLCARfÖ)CtdFS WÖRTERBUCH
feil iintnupretlenei
FDP [Cr^^^Jj/ оЛ Abk für Fb/le
Demokratische Pant/1 СДП (Свобод¬
на дeмoкеaтиееa nмегин въз ФРГ).
F-Dur п Mus фа мажор.
Featurc ('П:1-т] п, -s документал¬
но предаван; или очерк по aнгумл-
нм тема.
Fcbcn т Össerr = Februar.
Februar т оЛ Abk FeBr. февруари.
^111^/1 т шпага (за фехтовка),
iccitrn (focht, gelochten) unt.V hb
О,г. V. 1. фехтувам сп; 2. übertr боря се
(nli jmdm. c ннктгт),
Fechter m, - ф;хгхв-е.
Fechtia11cchilh m ръкавица за фех¬
товка.
FcchtCust f o.PL фехтовка
Feder f, -n 1. перо (на №^0); nur
PL перушина; 2. перо, писец; 3, Tech
пружина; ресор;
Вите/, zerzauste ~п Пъстра, р-зро-
шен— перушина;
umg Noch in len ~п liegen Още съм
и леглото;
Zur - gncTen Посягам нъм цпеoто,
започвам да пиша ставам циеaтпп;
umg Sich mli frcml/m ~n schmücken
Кича сп с чужди о-спути;
Fnlnnr lasser (müssen) Правя от¬
стъпки и свой ущърб (при спор,
н-вг-).
Fci/nBail т Sp 1. фeдeрбaП; бадмин-
тон; 2. перце (за федербал).
Fciruhntt п пухена о-вивka,
Federbrett п Sp трамплин.
FCd/mbusch т 1. качу.л (на птица);
2. топче пера (на шапка).
fclcnfüSuemd adj отговорен (дирек¬
тор, редактор и др.).
Fcdengewicil п Sp кaтпттрзс “перо*
(до 62 ог и бокса, борбата).
Federhalter т перодръжка.
Fedemkirl т 1. ствол на птиче перо;
2. Hos, паче перо.
iedemlnichi adj лек като перце.
rcdemlrcem п o.PL in: nicht viel ~(s)
mit ntw. (Dat) jmin. mah1em не сп це¬
ремоня c нещо, c иннoтт.
Fndermäppcirm n мoлниенo,
Fednrnrssnr n малко (oттрт) джоб¬
но ножче.
ielerm м И Tb О1г. V. 1. пружинирам;
2. Tech поставям ресори; 3. пспен с
перушина (исотпaиинц-),
fsl/rmd adj пружиниращ, плaсгз-
чпн; плавен.
^^1<^instric1 т черта, демевмеe с
перо;
Eiw. mit 111^/11^1 rirer - er¬
ledigen Решавам нещо само с пдно
драси-не на цeетгT; набързо.
Fcieiujngj/ -en 10.PL пружинира-
не, пл—стнентсг; 2. пружини (на лег-
пo), ресори (на ooпa).
F/idcmvi/l п o.PL umg домашни
птици.
Fed/nw/ißc т, -д, oPL иeцрeкицс-
ло вино.
Federwild п O..PL пернат дивеч.
Fcdenwolke f перест облао.
!Fc1ecneClh1rugg рисунка (скне—) с
перо.
Fei/ -п фея, вълшебница.
Feedback —.: ^^icl-B^k [fi:dbnkj п, -s
обрата- зръок-, обратна информа¬
ция (за нещо извършено).
Feeling ('fi:1iq] л oPl. umg усещане,
чувство (младежки жаргон).
Tesrhoft adj ценк-опИ; вълшебен.
Fcnnu/lci п царство на феите, прз-
kмзит е-естзo,
Fegefeuer п o.PL Rel еиегзлзщп
(auch übe-tt).
fcgnm sw.V. Tbr.V i. мета; 2. чистя
(комин); sn Otr.V препускам, профу¬
чавам;
Das Glos vom Tlsci ~ Помитам (c
ръка) чашата от масата;
Dnn Wind ingi über dis Felder Вятъ¬
рът фучи, мете по полето.
Fehde/ -п geb вражда, е-оцра;
L1teronishSe, poliii^br ~п ане-а/сп
Водя лигпрaгурни; noпигнчeунн спо¬
рове.
FcHdeHandscHuh т On: jndm. dem ~
ilnweriem хвърлям някому ръкавица¬
та, пе;дзоззoзaм ^оого (на борба,
дуел).
fehl adj не н—мсугo;
- am Platz/ Неуместен, нп намясто.
Feil nut in: geb veraltend olne - sein
безупречен съм.
^1101X11’// / o.PL umg съобщение,
чп нещо нп п утцнпт. тгрнцaгeлпе ре-
зупг-г. oг■енц-гeп;е отговор;
Ist cm Zn lirsem Zimmer? - N^1, - B
тази стая ли е? -Не, грешна.
Fsilbstrog т Admim дефицит.
FCHlbitte / напразна молба.
FeHIdiagnose f Med грешна диаг¬
ноза.
FchIcirchSäixurg f грешна пре-
ценна.
i/hicm .ж.И. Tb Ii-.V. 1. oтессгвмм;
липсвам (jmdm. някому); 2. греша,
сгрешазам, проживявам се; 3. нещо
липсва нп достига енoтму;
W/u lehlt beul/? Кой отсъства днес?
Wos fehle Ihnen? Какво Ви п?;
Das fsSiir moci! Само това лип¬
сваше!;
Es feilt mir on Ausdauer Липсва ми
зодеъжпзвoст. нямам издръжли¬
вост;
Es sici (Dat) om nlclls ~ has^m Hs cc
лишавам от нищо;
Weit /cleilt! Съвсем грешно!
iron Du Ьой mir gerade moci geieili!
Само ти ми липсваше!
^^l^il^i^^c^r^SI^ui^deгрешно решение,
грешен избор.
FehleniewicCundg неправилно р-з-
витае, развита; в грешна птетoa,
Fehler т, - I. грешна; 2. не.^оста-
тъо; 3. дефект, недъг;
Ein omgsborencn ~ Вроден недъг;
~ über - пиН/п Cбсеoз-м. правя,
допускам грешна след грешна;
Immer wieder in dem giricSen -
verTaller Правя все една и съща
грешка;
Ein trhЬrIchirr - Технически де-
ф;кГ; повреда.
lehli^iuirei adj 1. без грешна, прави-
п;н; безпогрешен; 2. редовен, без де-
ф;oг; безупречен.
icHlerbaft adj 1. погрешен; 2. дефек¬
тен.
ieЬIebIoc adj - T/bleTncI.
F^l^li^i^i^i^c^lleS/ изгтчинн на грешни.
Fehlgeburt f спонтанен аборт;
Eime - hahsn Поетм, цеaзс сцте-
танен аборт.
fcbilgcicm unr.V. sn it-.V. 1. обърк¬
вам цътн, заблуждавам сп; 2. нп улуч¬
вам (цел); 3. geb сбърквам, греша.
inilgeleiiel adj geb о-боудeе; е;nе—-
зипит възпитан (деца, младежи).
Feii/swclSt п аЛ недостиг и тег¬
лото.
F/ilgrir т грешка, погрешен ход;
Einem * mit rlw. (Ha,) tun Правя
грешна c нещо.
rcbl|iidterprntlerei sw.V. hb-t-.V. geb
интерпретирам погрешно.
Fnblilvcstiiiom
GABEDOFF
262
rnЬIi1Ye$tii1m1 f WOrtscb нeктрeнг-
иa; погрешна иевeегзцзя (не носе¬
ща печалба).
Fehlkauf т несполучлива покупна.
Fel^l^l^^i^^^^ikiioi/ррешнм ooесгрун-
цин.
FeЬIIniciumg / грешка, и;епoлуoa;
несполучливо действие;
Elms ^11^1/ ~ Фройдистна греш¬
ка (отразяваш— пoдеъоиaгeлни жела¬
ния).
F/l^lii^liimdg^o./’/. неправилно насоч-
з-не Мна превозно средство).
Fehlmeldung / погрешно съобще-
инп, нeзяри- информация.
FeЬIchЬIag т 1. неуспех, несполу¬
ка; 2. 5р. погрешен удар (в игра с
топна).
1/111^110/11^ umr.V. hЬ|тn OI-.V. 1»
не улучвам (за удар); 2. не успявам,
провалям се (експеримент); 3. не
се ебсдвa, нп се oесшeегвсвa (на¬
дежда);
Ihur VcrsicHr, slcS mit ihm auszu-
»Ьт/т, schlugen feil Опитите й да се
помири с него сп провалиха.
Fehlschluß F/SlscSli^iss т погреш¬
но заключение, погрешен извод.
reSl!cdiwelйnudg'Tecb дефектна за-
и-ркм; некачествено заваряване.
Fehlstart ml. Sp фал старт; 2. Tecb
неуспешен старт (на ракета, само¬
лет).
FclItreTicr т грешно попадение.
1/11 Itrntrn unr.V. sm it-.V. стъпвам
еaoрззo.
Fel^^^tulei m 1. погрешна стъпка; 2.
geb пеeгрeшeенe.
^111-1/11 n geb 1. несправедлива
присъда; 2. неправилна оценка, по-
ге;ши— пеeепенa,
Fshlzüilung / Tecb нередовно за-
n-лвaе; (на кола).
F/ierf -п тържество, пеaоезк, чест¬
ване;
Eimr - veraistoiecn, mahЬem Правя,
организирам тържество;
Zur - des 10/« По повод настоя-
шттo nеaзеeиетзт,
FeinraBcmd т 1. нрмй на работния
ден; 2. почивна (след ценключвaеe
на рaбттеня ден);
Um 17 Uhr isi ~ Работното зрем;
свършва и 17 еaеa;
Nach - След работа;
Am - lese Ich ZsiescSnifien В свобод¬
ното врем; след работа чета епнсa-
HИC)
Felnualerlbesclälilguig / занима¬
ние и свободното
време след работа.
Feierabendheim п старопиталище (в
бившата ГДР).
Гп|ег1к1 adj тъеж;ствeн; праоннеeи;
-е Stimmung Прaониеет настрое¬
ние;
-an Au/nmBlick Тържествен момент;
- veгspmehЬe1 ОбПщавам тържест¬
вено.
reieuIihЬkr1t / -пл 1. о.Р/. тсежeст-
вeиoтг. 2. тържество, празненство.
l/ic-i sw.V Tbtr.V. празнувам; чес¬
твам; Otr.V. празнувам, не работя;
Hochzeit - Празнувам сватба;
Jndn. ols Si/gcm - Чествам няного
като победител.
rcjcrsiU1dc / кратко (официално)
тържество.
Fcl/uiae т црaоеик;
Ein gesetzlicher - Официален пеaо-
инн (на който не се работи).
fel/mtags adj в цемзниени ден.
fsle(s) adj 1. стеaхпив. бoсопнB; ма¬
лодушен; 2. подъл;
-cn Mord Подло убийство.
Fclgr / -п Bo, емooинн (плод).
Feigenbaum т Bot смткиен (дърво).
F/jg/rBialt п смокинов лист;
Eiw. als - Beniizen Използвам не¬
що за прикритие.
Fcl/l/ll / oJPL ттравпивoст. мало¬
душие.
Feeling т, -е страхливец.
1dl adj 1. за продан; 2. pejor прода¬
жен.
11^1)11^1/1 unr.V. hb tr.V. veraltend
предлагам за продад.
Fgiir/ -п пила.
feilem с V. hb tr. V. пнпC; зоцнпнвмм;
itt.V überir изглаждам (am eiw. (Dat)
нещо);
An selren R/dc - Работя върху реч¬
та си, изглаждам я;
Sici (Dal) dis Fingernägel - Пиля си
ноктите н— рсеeтп,
rnillbaltcn unr. V. hb 1г. V. -1/1111/1/1,
Täil^bcr sw. V. Tb itr. V. пао-ес се (um
niw. (Akk) за н;шo),
rgi1cpärc nur Pl. етъегoгзез.
стружни.
rän adj 1. фин; иотсечeн (вкус);
2. ионскaи, ззгсеепH; зосщeе, елеган¬
тен (дама, маниери); възпитан (дър¬
жане); 3. ^00, деликатен, нежен
(чувство); 4. тънък (конец’ пиенс;;
5. ситен (дъжд, брашно); 6 точен,
прецизен (ннстеумeег); 7. хубав, вку¬
сен (сд;иe); 8. остър (слух, oбтенниe;;
Ein -cs Profil Изящен nетфнп;
-ns Restaurant Хубав, иоиуo-е; пър-
вokл-еeн епсттрaег;
Eli -nu Ureenscllcd Тънка разлика;
- genabirner Kalins Ситно смляно
к—фе;
Eli -cs Gespür Тънък усет;
Ein -cr Humor Тънък хумор;
Das isi aber -! Но това е чудесно!;
Vom Fcinse/i От най-доброто, c ви¬
соко качество.
Fiirabselnnumg / Tech фина наст¬
ройка
Fe|rbähkcrc1 / п;кaееиеa за фини
сладн-рсни нод;лин; соaдк-рннц-.
Fand т, -е неприятел, враг; про-
тавник;
Sich (Dat) indn. zum - maclnr Спе¬
челвам си враг и лицето на няного;
Ein - d/s Rauch/ns Противник на
пушенето.
Feindbild п образ на враг—, пред¬
става за врага.
FendlicH adj 1. вражески, неприя¬
телски, противников; 2. враждебен,
неприязнен;
Eine -е Haltung Враждебно дър¬
жане;
Dir ~cm Steilungen Вражеските по-
онции.
Feindlichkeit/ -en 1. od?L враждеб¬
ност, враждебно oгиoш;инe; 2. враж¬
дебни nрoсзн.
rdn1chЬа1t/ -еп вражда; враждеб¬
ност, неприязън;
Din - zwischen iirsn Враждата по¬
между им.
1nin1c€1aitIihЬ adj вражески, непри¬
язнен.
feindselig adj враждебен, неприяз¬
нен, е;дoбрoж;лaгппeн,
rnlrdccl1gkr1e / -em 1. о.Р1. враж¬
дебност, еeприязепетст; 2. nur PL
Mil военни действия.
Fcir1cc1ier т неприятелски, вра¬
жески предавател.
rn|mrinstrI1ung / Tech точна, фин-
DFUTSCHßULCGAD&OHFS WOQTFC^E^UCH
263
еaегрoйкa; точно рпгулнрaеп.
rc|11nnstgnmücc n aPL з—мразени зе¬
ленчуци.
Fni1Trocto1ci n оЛ1. замразени пло¬
дове.
icirlübii/ adj 1. еузстингплпн, c тъ¬
нък усет; 2. дппикaтпе; тактичен.
Feingefühl п оЛ 1. тънък усет, гъе-
ко чувство; дппнкaгнoсг; 2. тактич-
нoсг,
rn^1gsЬa1l т о.Р!. съдържание на
благороден метал (в сцл-в), проба.
ielngemoblen lein gcnaSlcn adj сит-
еoемлсс,
Г/тде$с1Ьпке/т Tein gcchЬdittcr adj
нарязан на ситно.
lejmglicdrig adj c тсекH; фини край¬
ници.
Feingold n o.PL чисто злато.
Fcirheii f -en 1. o.Pl. иогъичeнoет,
финес; изиеkaеoсг; зояшeсгвт; 2.
подробност, нюанс; 3. Tecb степен на
тоеетет (на обработка); 4. Tecb де¬
белина (на п^ноа ламарина и др.).
TCIriömlg adj с ос'^, тънък слух.
FnlrkeuamiC / о.Р1. фина керамика,
feinkörnig adj дребнозърнест.
Feinkost f оЛ дeпик-г;уи.
Fn|nkostgcccЬäit n магазин за дели-
кмгeеи.
iejr (maclcm, sich Tnim по^сп sw.V.
hb иодoкaрвaм сп.
fci1maccЬig adj фин, снг;H; със сит¬
на плето— (мрежа).
FeinmecHanik f оР1. фина меха¬
ника.
rcirnchSа11kcu т специалист по
фина механика.
Feinmeßgerät Fclnmes^gciäi п точен
измервателен уред.
Fni1mcccung /^■^<^^^но номeрв-нe.
Fcinschncckeb т гaстеoетм (з— чо¬
век).
F/jisclmeck/biokai п жзиск-н рес¬
торант (с oглиееa oувис).
rdncilBer п оЛ1. чисто сребро.
1/^^1111/ adj с тънък усет, с тънко
чувство (художник).
FeidstoSI т оЛ 1. тънка листова
стоман-; 2. внеokokaеeствeе- сто¬
мана.
F/irsiauh т оЛ1. фин (уит;е) прах.
Feinwäsche / фино бпльо.
Feinwaschmittel п перилен препарат
за фини мaгeрнз.
ig^sl adj L pejor гпъCT; дебел; 2. уго¬
ен, охранен (животно);
Ein -es Gcsiche Мазно, охранено
лице.
l/lxem sw. V. Tb i,t. V. umg хиля се,
смея сп.
FciB^n т, - öste-t бяла върба.
Feld п, -et 1. поле, ииз-; 2. Phys по¬
ле; 3. Sp игриш;, терен; 4. оЛ МП
бойно птп;, фронт; 5. поле, област
(в науката и др.);
Aul luclen, oTlemcm - На открито
(поле), сред птпeгo;
Aul d/m ~(е) auhclt/r Работя на по¬
лето;
Das weite ~ irr Wirtschaft Широката
сфера нм нкoиoмнкaгa;
Ein eIektbomagrniichЬcc - Еппнгеo-
мaгезгеo поле;
Im - fallen Падам на бойното поле;
geb Das - hcianpl/n Устоявам, по-
беждав—м;
Jnlr. aus dnm - scHlagem Премах¬
вам противника, конкурента;
Angumerie /е/cm jmdr. ins - flbucn
Привеждам аргументи срещу ня-
оого;
Das ~ räunci Оттеглям се (от по¬
лесражение), отстъпвам.
Fcllaborn т kппИ)
Fcldaa-eil/полска работа.
^110-11111-1/ / лена aетнпeрнс,
Feldbau т оР1. земеделие, полевъд-
ство.
FcilBsti п походно легло.
Feldblume / птптko цвете.
FcIdhЬamp1gnnn т полска цeеуеoа.
Fglddlcb т крадец на сeпсктсттц-н-
сна продукция.
F/lddicmct т МП полева служба.
FcldTlascHe / Mil манерка.
FgldTrucht/ meist Pl. Landw полски
продукти (kаетофз. цвекло, зеле,
пшеница, царевица!...).
Feldherr тМП, Hist пъпктвтдпц, во¬
еначалник.
Feldjäger rnMO 1. военен отряд (сле¬
дящ зм реда и сигурността и армия¬
та); 2. войник от военния oгрнД; то;-
дад за реда и сигурността.
FcIdHuHn п яребица.
Feldhüter т полски ц-зaе.
Feldküche / МП походна oувин.
Feldlazarett п военен лазарет.
FaUrna-scball т фeпдмaешaл,
inmimim
Feldmaus / полска мишка.
Feldpost/ о.Л. МН военна поща.
Fcldualn т еинтр. межда.
FeHscSc- т, - 1. МП фелдшер;
2. Hist, МН военен ленар хирург.
rnldshSutectnciTcn т птп;оaшнг;н
пoсу.
Feldspat т фп.лдш^^т (минерал).
Fcld^ä-Cc / PTys интензивност н-
цoлeтo.
FeI1ctrcher т бинокъл.
FnIdctiЬI т сгъваемо столче.
Fcld-Wald-uni-Wicsem-Doktor т umg
pejor нмй-тбнкетвeе. посредствен
пeкaе,
Feldwebel т 1. старшина; veral, фпл-
дфебел; 2. umg pejor фелдфебпл, ав-
тоезгaееa пиенoст,
Feldweg т полски цъг.
Feldzug т МН поход, кампания.
Felgaufschwung т Sp коремно въз¬
лизаше.
Feige / -л 1. наплат; джанта; 2. Sp
коремно всргeнe на ззснлкa)
Feil п, -е 1. кoонн-; 2. ножа;
Ein /läreemdcs ~ Лсеk-вa котина;
Das - /11^ Tiens aBzieien Одирам
кожата на животно;
übet,- Elm dickes - hoben Дебелокож
съм, имам дебела кожа;
umg Jnlm. las ~ über lin Oh-сп
xirb/n Изигравам инкoгo; смъквам
някому кожата от гърба.
Fels т, -псrFcIcrr т, - скала; нм-
еaеa;
geh Wir clm - 1m 1/n Buardung Твърд
като скала в бурно море.
FcisBIld п скална рисунка.
Е/ШмС т скала, каменен блоо.
1nlcc11cct adj 1. твърд нато еkaп-;
непоклатим; нeцoнтп;бим; 2. твър¬
до; напълно, абсолютно;
- vom niw. (Dat) überzeugt snim Твър¬
до убеден съм и нещо.
Fcis/riölie / скална пещера.
rclsenktisSe/еkl-0Iзст морски бряг.
Fnlcenu11T п подводна скала, риф.
leislg adj екмпист,
Felsvorsprung т ск—пиa козирка.
Felswand / отвесна со—ла.
reil;selchь1uga скална рисунка (от
праисторическо време).
Fcmc / оЛ Hist таен ерeднтвeкт- ,
вен съд.
feminin adj 1. женски, типичен зм
Femininum
жеп—; 2. pejot ж;ествeи (по отноше¬
ние на мъж); 3. Ling жпесoн; от жен¬
ски род (за съществително).
Fgmininum п, -па Abk T Ling 1. жен-
унн род; 2. съществително от жен¬
ски род.
Feminismus т o.PL феминизъм, фе¬
министко движение.
Feministin J -пеп феминистка.
Fanclel т O.PL аптек-рски копър.
Fcrstcr п, -1. прозорец; 2. прозор¬
че (прозрачната част на пощенски
цлнk); 3. umg интрие-;
Das ~ /chi aul dis Stnaßc/rahЬ W/s-
ini Прозорецът гледа нъм улицата/
н— запад;
Aus dem ~ seien Гледам през про-
отрпеа;
Sein Geld zun - Ь|gaucжcг1nm Хзър-
лям си парите на знгсе-;
umg Weg vom -- sein Не стоя вече и
обсега на общественото зеим-ниe,
Fensterbank J- Fcmstrubrcti,
Fcr stcrb-cli п перваз, пoд■пеoоoрeе-
на дъска.
rc1ctcb1rieiimscЬIog т ппнн с праз-
рачно кв—др-ге;,
Fc1ctnr1lügrl т крило на прозорец
Fensterkitt т маджун (за црoоoееи).
Fcmsieuiad/n т капак на прозорец,
оппен;.
Fenstemiclcr п кожа за миене н— про-
отеен. гюдерия.
rc1stcu1adc1 т капан на прозорец,
кепено.
Fense/rploiz т място до прозореца
(въз влак и др.).
Fensterputzer т чистач (мзсе; на
прозорци.
^№№--01^1 т рамка на прозо¬
рец, черчеве.
Fc1stcnnncn f прозорец розетка (и
Католическа есрнв-).
reпsterch1elbn/стъкло н— прозорец.
F/mcicmYorBamg т перде, завеса.
Ferien nur PL 1. ваканция; 2. от¬
пуска;
Din großen - Голямата 3-0^^ (и
училища университет—);
umg In dis - деНсш, faiuem Отивам
на noенвн-. на лeгуи-еп.
Fcul/mdori п вaкaециoинт селище.
ran1r1gost т курортист, почиващ,
турист.
Fnricibaus п зила.
CAIEIL2CFT
F/rlciicim п цoенвим тт-ненс, по¬
чивен дом.
rcuicrjn1 т работа през вмkме~
езстa.
Ferienkurs т иaк-неитипн курс (за
обучение).
^N/110// п детски (младежки)
лагер.
rerie1pona11rs п гурнугнчпскн рай,
отлично място за цoчзик-.
Fgulcgm/isc f пътуване през време
нм вaнaецнс, на отпусна.
F/mlcmsacbci mut PL уn;шен съдеб¬
ни дела (ноиго трябва да се еaоглe-
дмт и през вaкaиеинг-).
Fnric1coicmm / почивен упзте.
Fenieixcit / змнмецнс; отпусна.
Fcmkci П; -1. це-епиеe•; 2. umg мър-
льо; 3. umg прасе, уииея (ругaг;леI-
дума);
~ werfen Опрмсзам сп.
lerkeln sw.V. hb itr.V. 1. опрасва сп
(свнес); 2. umg държа се непристой¬
но; цапам.
Firmeil п, -е Chem фермент; ензим.
rcrncmtailmm /, -еп фeрмeитаеия.
iruneiticurr т.И Tb i,r.V. фермен¬
тирам.
fern, adj I. далечен, тгд-л;чeе 1;^-
тo;; 2. миеaП; далечен, отдалечен
(време);
-е Länder Дaпeенн стр-нн;
Der ^-1/ Osicr (Fermosi) Далеч¬
ният изток;
Eiw. (Akk) von - beobachten Наблю¬
давам нещо отдалеч;
In -su Zukunft В далечно бъдеще;
Aus -en Zeiier От далечни вре-
мпеa,
fcrm2 ptäp (Da,) далеч ffг.
- der Heimat Далеч от еoдниaгa,
Fgntanl n veraltend междуградска
телефонна служба.
Fernaufklärer m Mil разузнавателен
самолет на далечни разстояния.
Fermanidobnc / снимка с телеобен-
таз.
fergiBcdienem sw.V. Tb t-.V. управ¬
лявам дистанционно.
Fernbedienung f дистаиеиoннт уп¬
равление.
iem|bleibnm un-.V. sn OnV, Admin от¬
съствам от нещо, нп присъствам на
нещо;
Dnm Unterricht - Отсъствам от за-
2&4
нят^;
Der Zemenorle * Не цеиссств-.м на
церемоният—.
Fc-mBI/iBcd п о.Р1. ттесстви;; нпя-
зяи—нп.
^-1// -л 1. далечина; разстояние;
2. geb далечни стрмен; чужбина. .
rgr1cmshSaItu1g / дистанционно
внлюеи-еe.
Fgnicmpiaig т o.PL далечно ради-
тцрнeмaнп.
fernr^! adv о—иanеeд. пт~нaтатсo. в
бсдeшп.
leimebi W освен тoим; също тана;
Dalün brauche icl MnSI, Elen, Milch,
- Emdbenncr, Salme За това ми тряб¬
ват брашно, яйца, мпскo. също тана
ягоди тмeг—нa.
icrmemiin adv занапред, и бъдеще;
освен това.
F^rriaSncn т шофьор зм далечни
рaостoсиис.
Fcmmflig т далечен полет.
F^i^-^j^i^t^siCungg магистрален газо¬
провод.
Fsr1gcshЬüiz п МН дсогтбтйеo
оръдие.
Fe-ngespräch п междуградски те¬
лефонен емогoиoр,
fcrmecst/icri adj дистанционно уп-
рaилсв—е (ракета и др.).
Fcum/Ias п биетнсл.
T/mlhalien lern halten un-.V. hbtr.V
държа н-сгеaеa. далеч (von jndn,/
ctw. (Da,) от някттт. нещо); sich -
държа уe; стоя настрана, отбягвам,
стеaен (von jmdm./etw. (Dat) от нсoт-
го, нeшo); избягвам (vom jmdm./niw.
(Dat) енкoтo, нещо);
Er Hält slcl Yon seinem A1icrsgc1ocsn1
femr Той страни от врсетиицигп си.
^—1111X11/ / тoплтфнk—цнн,
rcb1Ьeieжcrk п гтппoпппк<рич;ткa
цeнгр-лa; ТЕЦ.
inribcr adv отдалеч, oгдмпeкт.
fn-mbin adv надалеч, надалеко.
F/mkahsi т набПл за далечна връзка.
FernCins т задочен курс.
Fernlaster т umg тежкотоварен ка¬
мион з— дап;енн е-осттсния. тир.
Fcnniostwa/en т тежкотоварен ка¬
мион с ремарке.
Fernleihe/ o.PL 1. заемна служба (и
библиотека); 2. заеман; нм кинтн от
библиотеката (в етемемгa и чуж-
265
ОЕит&СНАЛСЛ1213СПЕ<$ WOQWDbUClO
FertlgBau
бина).
^1-1111111/ д—пeкonрoвoд.
icbi|lrmker m И. Ab fr V. нтмaидвaм;
управлявам, еaпемвпявмм от емо-
егoнниe;
Ein 1en1gelerktec Flugzeug Дзстaн-
енoиит управляван самолет.
FernIenk1chЬm1kf aPL гeппмeв—енк-.
^-11/^11/ f оЛ. дзсгaецзтнет
уцр-илпинe; гeп;уце-впeин;.
Fcrilcikwaiin f управляемо ракет¬
но оръжие.
FerrilcSt п оЛ1. дълги свeгпини
(МПС);
Das - eliscboltci Включвам дълга
св;глинн.
fcrrlliegcr Гспп liegen umr.V. hbitr.V
geb далеч съм, чужд съм н— нещо;
Es liegt mir Г/гт jmdm. xu Beleidigen
Далеч съм от мисълта дм обидя ня¬
кого.
Fcrinrilcant п гппeтеaфиa и теле¬
фонна служба, тт-нш^с,
Fcu1mrIdreehЬmik f оЛ1. дaпeнoсъ-
общителна гпхиин-.
Fernmeldewesen п Admin дaлпкoтъ-
общения. '
fernmündlich adj телефонен.
Fcrnosi т оЛ1, Дaлeчезяг ногoк.
Fc-duoCste f дaлeкoбoйеa ракета.
rgгrrOhr п далекоглед, телескоп.
Fernmul т 1. повиои-не по телефо¬
на; 2. телефонен номер.
Fcr1ShЬne1bcm п телекс (писмо, те-
опге-мa).
rcrgshSnriBru т гeп;ке, г;лeгип
(уред).
Fcriscbarsogrn т говорител по те¬
левизията.
Fcrmscbaisogebii f говорителка по
тeпeвиоист-,
Fernsehantenne / телевизионна ан¬
тена.
Fernsehapparat т s reu1se1rr.
Тсп^Н/п ипг. V. Tb ür.V. гледам те-
левшия.
^—1^1/1 п о^/. тппeвноня;
Din WM wird vom ** üb/rtno/cr Све¬
товното първенство се предава по
тплeзизнстм,
FgimseSe- т телевизор.
f тeпeвнонтееa
гмктa.
Fcnrscbgcuät п телевизор.
rerrccЬjourra1ist т гeлeвиозтнпе
mуpиaлнтг.
Fcnis/lkoncra / телевизионна ка¬
мера.
rcbmsrЬnehЬar1ker т гплeвнонoеeи
технин.
rer1scЬpnngnann п тeпeвиоиoен-
црoтеaмa,
reurccЬuepnutagc f телевизионен
репортаж.
rcгrccSrcpoгtcr т г;п;вионoн;и
репортер.
rcг1scЬshЬirn т екран на телези-
оте.
rcmmcc1scndcn т гплeвнзнтипи пре¬
давател.
reгn:cгl1ssnrll1ng г;лпвнзиoииo пре¬
даване.
Fcn1ccЬspot т ор-тно гппeвиоити-
но рекламно филмче.
rnг1ceЬspгndSsг т = Fcn1cn1ansagcb)
FemrscSseudio л телевизионно сту-
днo,
^-№/111^ т телевизионна нула.
FernscS ubesbtnagud/' = rer1ccЬcen-
lung.
rennccSur1versität / тeпeвзоитепе
университет (излъчване на учебни
програми зм самообучение).
Feb1cnЬжa/em т подвижна гппeви-
оиoннa угaнеин.
Fnr1scЬeushЬaucr т г;лeзззиoнпи
зрител.
Fcгrc1hЬt / оЛ1. 1. иогоeд; гледна;
2. видимост.
Fernsprechamt п Admin гeпeфoеи-
етaнцня. цeнгемоa, .
rnrnspnsh1ancagcdic1ct т о^^. Admin
услуги на aвтoмaтиееa телефонна
информация (точно време, програ¬
ми на кината и др.).
rcrncprrhЬaucku1rt / телефон¬
ни услуги (зм телефонни номера).
rcrncprehЬ1uhЬ п телефонен уо-за-
тел.
Fccbncprch•hcг т Admim телефон;
Ein Öflecnticher - Обществен теле¬
фон, уличен телефон.
rcbnspmchЬgeBiihr / гппeфтееa тaнт-.
Fcr1sprch11ciz п телефонна мрежа.
Fcn1sprchЬtniIrc1ner т телефонен
-бонат.
Fcm1cpncc1vcrBi1dung / телефонна
връзка.
reb1cpnehЬxeIlc/Гe(лпф)oнеa кабина.
rcn1spuchЬxcniuoIc/телефонна цен¬
трала.
icrih^clrnTem stchcm unt.V. Tbo^!^t^.V,
чужд съм на нещо, на нснттт;
Er siebt ihr icnr Той й п чужд,
icrn[serurni жК Tb tr.V. управля¬
вам от днсг-ееис (рмкeг-; самолет).
Fernsimaßc / шосе.
Fernstudent т студент задочнио.
^-1^111™ п оЛ. задочно след¬
ване.
F/rrir1Yersita1 / задочен универ¬
ситет.
Ferminicr-ichl т оЛ.. задочно обу¬
чение.
F/mverrbiriing/’ телефонна връзна.
rcrmYCukeЬm т оЛЬ транспорт з— да¬
лечни еaосттянис.
rerrverkcllrcctnanr / мaгиетрмпa.
тп-впи тя'.
Fernweh / оЛ нoпеem за далечни
цстув-еин.
Fcrmzug т бърз влан за дaпeчен съ¬
общения.
rer1eü11u1/ / оЛ1. дисгaнцзтнеo
взривяване.
^--11011/11/ / феритна антена (на
радио).
Ferse / -п Ama, пета;
Die - les Strumpfes Петата на чо¬
рапа;
Ach^lleciercn Ахилесова цeгa;
Jmilm. aul dnn ~п sein Преследвам
инкoтO; по цeгиг; му съм.
renscmoutnnotik / о^^ Sp задни ав¬
томати (па уни))
^-1/1/111 п ePL mur On: umg ~ gcBcm
плюя си на петите, нзбсти-M; офейо-
вам.
fertig adj готов;
Zur Ab-elsc - sein Готов съм за от-
пстуи-нп;
Dos Essen Ist - Яденето п готово;
umg Noci dnm Training ~ sein Кап¬
нал 0;, уморен съм до смърт след
трпезетикaгa;
Mil d/n Ncnvcm ~ sein Рухват ми
нервите, не ми издържат нервите;
Mit d/n ДиВеИ, mit dnn Aul/aben -
sein Готов съм c работата, със зада-
еитп;
Fix uni - I) Напълно готов; 2) Кап¬
нал съм от умора;
Sp Aul die Pläixe - - los! По местата
- готови - старт! ‘
Feril/Bau т 1. етптбяпмa строител¬
FcmtigBouieile
GADEDOfT
266
на нонструнция; 2. o.PL строителен
метод за използване на етптбс;ми
кoиструкенн.
FertigBaul/iic nut Pl. Atch готови
строителни елементи.
Fgni1gBaiжc1cc f o.PL Arch строител-
стио c готови мтетaжеи елементи.
icrelglhcComnci fcntig bekommen
umt.V. Tb tr.V. umg правя нещо, свър¬
швам нещо.
1crilg|br1mgcnTnrti/ bringen un-.V. Tb
t-.V. 1. свършвам, завършвам; 2. ус¬
пявам; 3. и тъсгoяеиe съм дм напра¬
вя нещо;
Ich muss den Aulsoiz moci b/ute -
Трябва дм завърша съчинението още
днес;
Ich 1-Ingc cs ilchi Гспеев, iln die
WaS-h/it xu sagen Не съм и сстгoс-
нн; да му нмжа иттиеата,
fertigen sw.V. Tb t-.V. geb прoиозпж-
дам, зогoгвсм, иое-бoтвaм,
Fcrelggerlche п готово ядене (нопто
след купуване само се топли за оон-
сумaенн))
Fn—ilghaus п утптбсeмa къща.
FcrelgCeilf -хп 1. умение, сръчност,
ловкост (im new. (Dat) и нещо); 2. nur
PL сръчности; зиaння,
Fs—igktiidiugg o.PL конфекция,
le—iig ICocScn Tcrtlg CocScr m V. Tb
i-.V. дoсгoгзсм, дтсвaрсимM)
1crtI/|Cnie/cn icnil/ knlegcn sw.V, Tb
t-.V. umgуспявам дм нaпрaвC; да за¬
върша нещо.
inrelgiinashenTnrii/ mocScr sw.V Tb
,r.V. 1. nенгoгвям; 2. завършвам,
свършвам; 3. umg унищожавам,
свършвам, лннвндзеaм няного (пси-
внчпсkИ; физически); slc^ - пригот¬
вям сп;
Die Kolier Tür die Reise - Пригот¬
вям куфарите зм пътуването;
Ich nuss den Bericht noci leule -
Трябва дм завърша доклада още
днес;
umg Der Slucss mahЬt micl völlig -
Стресът ме съсипва тkoне-тплиo,
Fertigprodukt п WOttscT готово из¬
делие, готов продукт.
icb1ig|cen1lcr Tcntig stellen sw.V. hb
,r.V. завършвам, изработвам, изгот¬
вям.
Fcbilgsiellung f o.PL нзroтвяе;. за¬
вършване.
Ferli/i/iis o.Sg. Atch готови детай¬
ли, готови нoиструкенн.
Fei-^iigunn/'a.PL производство (ръч¬
но или индусгеиaпнт;;
Serienmäßig/ - Серийно производ¬
ство;
Fließende - Конвейерно производ¬
ство.
Fertigungskosten nur PL прoззвтдс~
гиeии еaовoдн,
Fsiuei^iuil^gstma^eS' поточна лзезн; ав¬
томатична пинис,
Fcue1gu1gctrc1rik/o.PL пртззвoдс-
гвeеa гпвинкм, тпхеoпoгня.
Fculiguigs^^i^fahnrr п т;хеoлoгне;и
метод, производствен способ.
Fc-ll/warc / готово (промишлено)
иодeлнe; фабрикат.
inscl adj umg шик, плeгaитeИ; мо¬
ден.
rgcsCii/ -п оноии, в;рнтн;
In ~п i/gen Озовавам, хвърлям и
онози;
Die ~r cprrrgc1 Разкъсвам оно-
вигп,
Fesseli/, -л 1. Ana, глпо;е; 2. глезен
(на kти).
FcsselBallon т привързан аеростат.
rncse1gclcmk п глезенна става, бат-
нова става (на нoе))
1csseI1oc adj 1. необвързан, бпз оно-
3^ 2. необуздан.
fesscim m К Tb tr. V. 1. озовавам въз
вериги, хвърлям и окови; 2. връзвам
(jmdm. an new. (Akk) еснoтo за нещо);
3. приковавам, привличам (пттп;д,
виим-ниe); увличам (неигa); 4. при¬
ковавам (болест) (am eiw. (Akk) нъм
нещо);
Jndn. 1/sscir umd kiebeir Завърз¬
вам някого здраво и му запушвам
устата; .
Das Buch Hat nlci /^№/11 Кни¬
гата ме увлече, прикова венммнн;-
то ми;
Ars Bett gclnss/lt snim Прикозмн на
легло.
in^s^lid adj 1. пл;нит;пeе. очаро¬
вателен (гледна); 2. увлекателен, зав-
падсващ (филм, роман).
Fesselung f oP з—исеозaеe. онова-
ване.
Г/й adj 1. твърд (суша, храна); 2.
сoпидeе. стабилен, устойчив (auch
über,-); 3. здрав, крепък; ппъгпи; 4.
установен;
Mli -cn Silnnc С твърд тпaе;
~пг Glouhs Непоклатима, здрава,
еионм вяра;
Elm -cn Grill Здрава хиатн—;
-е Prricr Уетойчзвн. пoетосенH
цени;
Sie ist sclom im -cn Händen Тя п ве¬
че сгодена/омъжена;
Dru Verband sltzi - Превръзката n
стегната, здрава.
F/si n, -е празник, тържество;
BnwegIiclle/umBeжrg1ih1r -е Подвиж-
ии/н;пoдвижен це-оинеи;
Frohns Ч -Весели цеaониен!; Честит
цр-онин!;
umg Mar nucc die -c l/iern, wie sic
lallen Възползвай сп от това, което
животът ти пр;дпмтм,
Fg^taCi т тържествен акт.
rnsiangnboi п твърдо предложение,
iccia1gesirlle adj щaгeе; на посто-
яииo място (работнин, служител).
FcstanspracHe / тържествено слово,
обръщение.
iest|bc1ßrm; sici un-.V. Tb 1. захап¬
вам, бпз дм пускам (животно); 2. umg
държа, упорствам (an ctw. (Da,) на
епщт;, не мога да се oгkсееa от
нещо;
Slcl an nlner Vorstellung - Не мога
да се откъсна от дадена представа.
inctbnsoldnt Test Bcsoilet adj на пос-
гтснеa оaппaгм, с твърдо запла¬
щане.
fest[bindern fest Birlcn unr. V. hb ,r. V.
оaвсеовмм здраво (an ctw. (Dat) зм
нещо).
rcStbmennstoT m oJPL твърдо гориво.
Fnctescnn л, • баннет.
1est|iaЬuer; sici unr.V. Tb 1 засядам
(кораб); затъвам (кола); 2. упорствам
на своето;
Das Auio Hat sich im Sami lestgeiab-
rei Колата о-сeдеа. оaтъеa и №00-.
ince|1necsem; sici unt.V. Tb Tech змн-
лпщвам се.
fc^tgelügi Tesl geTü/t adj здраво зак¬
репен, здраво унр;цпи.
^1/111 п o.PL Wlrtscb срочен влог
rgtgottesd1cnct т Rel тържествена
служба.
icst|gurtrП; slcl sw.V. Tb слагам си
предпазния колан (и кола, самолет).
^№011/ / тържествена зала.
267
DEUTÖCH-ßULGAQi&CJJES WtOG^TEE^ßUCH
litt
fcsilSailci umr. И hb tr.V 1. държа
(здраво); 2. задържам, арестувам;
3. отбелязвам, записвам; itr.V. при¬
държам се (an ntw. (Da,) нъм нещо),
държа (am niw. (Da,) на нещо) (тра-
дицня; мнение и др.); доН ~ държа
сп (am ctw. (Dat) за е;шo)•,
Jmdn. am Arm ~ Хващам здраво
някого зм еснатм*;
D/m VerBrcchem an dir Grnnxe - За¬
държам nрeсгсnеикa на границата;
Eim Ereignis mii 1/u Kamera ~ Запе¬
чатвам събитието c камера;
Am eine- Meinung - Упорствам н-
дадено мнение.
iecti/en sw.V. hb tt.V. 1. укрепвам,
омодемвсвам; закалявам (зoпс;; 2.
змгвърдсвмм (ое-нин); sici - затвър¬
дявам сп (връзки), укрепвам, стаби-
лзззеaм се (положение).
Festiger т, - финс-тор (за коса).
Festigkeit fo.Pl. 1. твърдост, якост,
зде-взеa. грaйеoет; Tech auch из¬
дръжливост, устойчивост; Phys плът¬
ност, компактност, гъстота; 2. непо¬
колебимост; постоянство (на воля,
характер и д^.).
Festigung f o.PL зaтвседсвaеe, ун-
р;ци-иe, стабзпнзирaеe.
Festival ['itsilvsl, 'icstiYaI) п, -s фпс-
гзвaл,
rgctiYalpuBIikum п публика, посети¬
тели на фeугив-п.
Fcsiivalteilnebner т учмстенн въз
фестивал.
F/sti^^tai f -xn umg тържество.
1nst|klnhcn sw.V. hb i-.V.IOI-.V. слеп¬
вам, залепвам здраво.
Fc^ikleld m официална рокля.
FcsiConlins n oегaеззaеитепн ко¬
митет.
Festkonzert п тържествен кoие;рг.
Festkörper m Phys твърдо тяло.
icsi|knaiiem, sici sw.V, hb вкопчи-м
сп (c иoнтн).
Festland n 1. -J4. суша; 2. Pl Lände-
нтнтзнeит; материк.
icctlärdich1 adj кoнтинeнтмп;н,
rest|ie/en mV. bb ,-,V. уст—иoвсв-м.
определям; sici ~ обвързвам сп (aul
ctw. (Akk) c нещо);
Einen Termin - Уточнявам, опре¬
делям срок.
rc^lt1ng^ungr -xn установяване,
icc1lih1 adj празничен; тържествен;
Eim -сп Empfang Празничен цезeм,
Festlichkciti, -еп 1. тържество, праз-
иeнствo; 2 o.Pl, гсрж;ствeеoтг. праз-
ниеиoст,
fest3ie|;en unt.V, bb itr.V. 1 омс;днмо
съм (нораб); 2. нещо п официално ре-
шeит; 3. Wirtxh замразен п (кредит);
Dnn Termin für las Tmelicn iln/i sclom
iesi Датата и часът на срещата са ве¬
че определени.
Fsstiohr т твърда заплата; мини¬
мална з-плата.
iesi|mahЬcr sw.V. Tb tt.V. 1. за¬
вързвам; закрепвам (an ntw. (Dat) иa;
за еeшт); 2. уттвaеям. договарям
(ертк),
Festmahl п geb банкет, угтщ;ен;.
Fnstneter т Abk 1m umg кубически
метър (дървен материал).
rcdlnae/im sw,V hb tr.V. 1. закова¬
вам; приковавам; 2. umg посочвам,
отбелязвам, ззтскв—м (грешни, про¬
тиворечия); 3. umg улавям няного за
думата, държа да нзцслин н-заното;
umg Jnln. aul seine Wo-ее - Зала¬
вям сп за думите на нсктгT)
Festnahme f Jur арестуван;, оaдср-
жане.
1cst|ncbmcn unr.V. hb tt.V. Jur арес¬
тувам, задържам.
Festen [ic^'tönj n, -s фeстoи.
Fcsrcrstlch m бод фестоп.
Festplatte f EDV твърд диск (на ном-
пютср;,
Festpreis т WirtscT твърда цена.
Festpunkt т Phys неподвижна точ¬
на; опорна точна.
F/str/le / тържествена реч.
recicaal т тържествен- зала,
1cst|^l^rauBci мИ hb tr.V, завинт-
вам здраво. -
1csi|cchmeiBnn umt.V, hb tr.V. фикси¬
рам, определям (c договор).
Fc^schmift f -xn юбилеен сбтреин.
1cci|cnizen sw.V, hb ,-,V. 1. опреде-
лнм. установявам, фиксирам (срок
цена); 2. арестувам, змгзaесм еннт-
го; №1 ~ 1. събирам се, натрупвам
се (боклук, прах); 2. wng заселвам сп,
установявам сп; засядам (мисъл);
Einem Tennir - Определям уртн;
Di/se Idee Hat sici im iim 1cc1gese1zi
Тази идея сп п зaте;однлa у него.
1csi|sitecп unr. V. Tb ilr. V, 1. стои здра¬
во на мястото си; 2. umg заседнал
съм някъде, нп мога дм продължа.
Festspiel п 1. гъежeств;нт; юбилей¬
но представление; 2. nur Pl, фести¬
вал; музикални це—оницз; филмов
фестивал;
Die SaleBung/u -е Музикалният
фестивал и Залцбург.
Fnstcpidbuhne / (Пестивaпем сцена.
Fnstcp1clgact т гост на фестивал,
Tcst|s1anp1en sw,V, Tb tr.V, трам-
бовам, уг■спнвaм,
rest|ctccknm sw.V. Tb ,-.V. омгснвaм.
пъхам; Otr.V, засядам.
icsilsinhnr unt, V. Tb Otr.V. 1. опреде¬
лен, уст-етвпе п; 2. окончателен п;
Den Tennim ^/Ье lest Срокът п оп¬
ределен;
~dn Tatsachen Установени (несъм¬
нени) факти.
icct|cicllrm sw.V. hb ,t.V, 1. устано¬
вявам, констатирам; 2. Tech фикси¬
рам;
Die TodrcuusacSr - Установявам
цриезеaтa за смъртта;
Jnls. Prrcora11c1 ~ Установявам
нечия сммoлзчиoтг.
FsslslelI1lurg' -еп ooнст-тaцнн,
Fcctctinmu1g / празнично настро¬
ение.
Fostiag т прaоиик,
1cstiogc adv и празничен ден.
resttrei1ctn1i т гвседт (еaкeтет;
гориво.
Fessiung/ -еп крепост;
Eine - B/ia/ern Обсаждам крепост.
^11^/^111 т крепостен ров.
rectungsmauer / крепостна стпе-.
inceverzinslihh adj с твърд лихвен
процент.
Festwoche/ седмица, и ноято се про¬
веждат тържества;
In der ersten - В цсрв-гa спдмиц—
на гъежeствмг-,
Tcst|iCreii lisi xlcSen unt.V. hb ,-.V
затягам здраво (ремък, нoп-и).
Festzu/ т тържествено шествие.
Fete/ -п umg купон, парти.
r/tich1 т, -е фПГнш,
r/tishhicmus т o.Pl, фетишизъм.
Tctt adj 1. гпсег. мазен; дебел
(човек); глсег, плодороден (цте-
ва); 2. umg тпсег. гтпсм (пляеk-);
3. Тур черен (шрифт);
-es Пе^Ь Тлъсто месо;
-in Käss Мазно тир;нП; сирене с
Feet
висока м-еппнттт;
umg -sn Gewinn Тлсутa печалба.
Fell n, -e 1. o.PL мaонзеa; тпъегн~
на; мас; 2. nut PL Chem мaзиинн;
fouzfees ~ Геaесуaпa ммоиннa;
PTladzlicSs, iieriscic -e Рaстнт■ппни.
жиитгннткн ммзенин;
- omsnixem Надебелявам, зaгпссгс-
в—м;
umg Das ~ von 1/m Suppn o1ch1öpinm
Обирам глсстзт; цмее;г- от еушa-
гa. обирам най-доброто.
№10110/^1/ f o.Pd. Med натруп¬
ване на маоииии.
rctta1sate т нмемот нм затлъстя-
и—нп.
fettarm adj с ниска мaсл;итут;
-е Milch - Обезмаслено млснo)
F/liaugr п капна мазнина (и суп¬
и др.).
rcethauhh т шнембп; човек с голя¬
мо шнпмбп.
rctthneme f мазен крем.
Fettdruck т O.PL Тур черен шрифт.
Fettdrüse f Amat м-ттиa жпeом;
retten sw,V. hb tt.V. 1. намазвам c
мaонии-; 2. смазвам (м-шина); it-.V.
пусна мaонним, ц-п-; стаим мазен
(носа).
FnilTl/ck т мазно петно.
TSttlmni adj без мазнина;
~п Kost Диетичн— храна (без ммз-
ини-).
Iciigel—icCt leit gedruckt adj Typ (нм-
ппе-тмиo) c черен шрифт.
Fsttgciaie m oTL маслено съдър¬
жание, масленост.
ret1gcchhжu1si / Med липома,
iellglälzrdi adj псшсш от ммз-
ние—;
-c Houl МaонM; лсшящa от мазни¬
на ножа.
fclthollig adj мазен, съдържащ маз-
нинн.
№11/111 / oPl. Bo, тлссгмт-, дебе¬
ла мара.
fettig adj 1. м—оeи; 2. oмaонeе. бла¬
жен изцапан с масло.
f/iilciBIg adj дебел, о-глъстсл,
1c1i1oclic1 adj е-отвoенм в ммз-
езнз;
-п Vitamine Разтворими в мазнини
ииг-минн.
Fcetnäpfch/m л umg schenk On:. Bcl
jmirn. irs - im/l/i засягам няного,
GAenDOrf
развалям си отношенията с някого’
правя гаф.
Гсее—eich adj богат на мазнини.
Fctisock т pejor дебел човек, тьр-
бух.
Fettsäure f Cbem мастна киселина.
Fc1ecchicSi f слой мaоениa,
Fet^stllt т оменотнтпл за устни (з—
предпазван; от студ).
Fettsucht f o,PL предразположение
нъм о-тлъстяи-еп,
rn1iжulci mjt = ret1geshhwilsi.
iclxem до.И Tb i-.V, скъсвам, оди¬
рам; sn itr. V, 1. тгцеaшвaм нанякъде
(младежки пзин); 2. umg харесва се;
Elm Plakat von irr Wand - Скъсвам
планат от ст;и-та;
umg Dicss Musik letzt Тази музина
п хубава, сте-вoгнa.
Felxcn т, • 1. парче (плат, вaетня);
2. парцал; 3. umg дрипи; 4. meist PL
еaсти; тткссп;цн (от разговор, текст);
umg Sireitei, dass dir - flic/em Спо-
рC; та чан сп скъсвам.
leixig adj umg етрмхoгпи. завладя-
в—щ;
~е Musik Страхотна музина.
ГсцНе adj илмmпе;
-е Händr Влажни ръце;
-cs Klima Влажен климат;
-е Aug/n Bekommen - Прoсспзсв-м
сп, очите ми се нaзпмжнсвaт.
ICicSi/n до. V, hb tr, И нaипaжияз-M;
овлажнявам.
rcich1iröhl1hh adj umg пoдпийиaп.
на градус (от —пнтвoп);
Eins -п ^seilschaft Пийнал— ном-
цминс.
fCichtSriß adj горещ и влажен (нпи-
мaт;,
Fe^cSllgkeit/ oJl 1. влага; 2. влаж¬
ност.
FcicieigCsiiscmnnr f овлажняващ,
видрaгaнтeн орем.
Fe1hh1i/k/itsgs1a11 т оЛ влажност,
съдържание на влагм.
Fcichtigkniisnesssr т вит>oмeтср,
icucllkall adj студен и влажен (оли-
мат, време).
feudal adj 1. Hist фпoдмпeи; -рнстoo~
рaтичпе; онмтeи; 2. umg разкошни,
лунеoо;е•;
umg Ein -cs Essen Богато ««!№
Feudaloi/i т феодална аристокра¬
ция.
26в
r/i1a1gesel1c:lhal11 f феодално об¬
щество.
Feul^H^i^iur т His, феодал.
reudаl|cmuc т o.Pl. Hist феодали¬
зъм,
1ei1al|cticch adj ф;тдaпeи,
Feudolc1aae m феодална държава.
Fcuer п, -1. ог^^н; 2. пожар; 3. оЛ,
Mil огън; 4. темперамент, жар, въо¬
душевление, страст;
Bengalisches - Б;нтaлснн огън;
Dari Icl Sir um - litten? Мога ли
дм Ви помоля за ттьееe?;
Eli verheerendes - Уништmнтпп;и
пожар;
~ und Flamme lür ciwas (Акк) sein
Запалвам сп з— еeшт;
Ö| ins - e1ißen Наливам масло и
тгсен;
Gebranntes Kind ch1eut das - Парен
наша духа;
Für jmim, iunhЬs ~ gnlnm Мин-зам
и и oгсия заради искoтo.
Feueralarm m oPL тревога, сигнал
з— пожар.
feuerbereit adj готов зм стрелба,
ieueuBcsIändIg adj ттипупoеeе,
Fcierhcställigkeit f o,PL oтиeуптp-
ност.
rcurr1esiaeeu1g f оремиране.
FeuerBohns/шарен боб.
Feueuellcn m oPl, (голямо) усърдие,
стармннп,
1eunminc1 adj огнеупорен.
Feuergefahr f опасност от пожар,
leicrgrTäSndct adj застрашен от
пожар.
leieugelälullch adj огнеопасен’ пeе-
нозап—лим.
^^/-//1/1^111 п шеeстеeпнa,
FeucrHaken т ръжен, маша.
Fcuerie-d т 1. oтиншп; 2. огнище
н— пожар.
FcucrHolz п O.PL дърва за огрев.
Feuerleiter / аварийна стълба (за
случай на пожар).
Feuer1ö^^<^in т пoжapттaентeп,
Feueumauen / ттнпоaщитнa стена.
Feuermelder т пожарен уигеaпeн
апарат.
TSicrm дог. И hb tr.V. 1. ттоцлсиaм;
2. горя (дърва, брикети); 3. umg хвър¬
лям, запращам; 4. umg изгонвам от
работа; it-,V. 1. стрелям (auf Jmdn./
niw. (Акк) по еснтro, нещо); 2. отоп¬
269
DWTS>COÖUl.CGRlSCtlES WÖPTEPßUCIi
rZInkancna
лявам (mit ctw. (Dal) c нещо).
Feuerpause / Mil временно прекра¬
тяван; на огъня.
reienpnohe / иопиг-иип. проверка;
Die - besteh/d Издържам тежко из¬
питание; получавам бойно кръще¬
ние.
Fsuernaun т Tech тoрзвеa камера,
leu/unot adj огненочервен.
Feuersalamander ю Zool пeгннсг ca-
пaмaедср.
Fnieгs1runce f пожар, отнена сгз-
№.
Fc1ench1ader т щети от пожар.
Feuerschein т o.PL огнен блсеск, 'за¬
рево.
^^№1111 п плаващ маяк.
reucuccSute т прикриване със
стрелба;
Jmln. ~ geben Прикривам искoтo
еoгсн.
re1/ncchжamm т пр-хмекм
1cueucic1er adj огнеупорен,
leu/rsp/icrd Feuer cpnier1 adj бъл-
вaш, иоригзaщ ог'^.
Fcierspmlixr f пожарна помпа.
Fnierslelln f oтнишe.
^№1^1 m кремък.
Feuertaufe f o.PL бойно кесшeеип;
Dis ~ Bsstibem, emhali/i Издържам,
получавам бойно кръщение.
Feuertod т o,Pd. зог-рсеe на нлмдм;
Den - ^1—1^ Умирам на кладата.
Fni/rübnmiall т Mil внезапен арти¬
лерийски огън.
Feueпvlrlehьcruggr оaстрaвoвк- сре¬
щу пожар.
Feuerwache / сградата на пожарна¬
та служба.
FeierwalTe / тге;тгр;онт оръжие.
Feuerwehr / пожарна нoм-ндa,
Feuerwehrauto п пртгззтпoжaееa
кола.
Feusuwehrleiitiu f пожарникарсн-
СТълба.
Feuerwehrmann т, deute пожарни¬
кар.
Feuerwerk л, -п фойерверк.
Feuerwerker т цнеoтехиин.
Fcieuxongc / маша.
Feuerzeug п, -е запална.
Fcilileton [iceja'io:] и, -s I.Li фейле¬
тон; 2. лнт;рaгуеимrкултурнa при¬
турка на вестнин.
Teu-lg adj 1. гoряш. ппaмгяш; 2.
oтн;нoепрз;е•; 3. поaм;нпи. стрaттeи.
темпераментен.
Flak/- т, - файтон (особено във
Виена).
Fiasko п, -S фнмунo; неуспех; про¬
вал.
F|b/1 /, -л veralleend 1. буквар; 2. Hist
фибула.
^611/ -п l.Anat фибра; 2. o,Pl, Tecb
фибър.
Ficic jilciy^n/n, -s фиш.
^11/ / -п L смърч; 2. дървесина
от смърч.
F|hh1erSoIx п чамов мaг;езмп,
F|chteneapren т шишарка на смърч.
Fchi [li'Jy:] п, -$ фишу, малка грнъ-
тслнм кърпа.
Tihken ж И Tb tr, v,litr. И vulg правя
спнс’ есвкуплявaм сп.
Tld/l adj umg весел.
Fielen п o.PL Med тресна, цтиц■шп-
на/зисонм температура (auch überir);
Hohes! /1^1/^ ~ SoBsm Имам знст-
нм/лена температура;
Dos - c1c1a1; T0II1 Температурата сп
качва, спада;
Das -- len Splnlie^^en^^ail Треска¬
та на хазартната страст.
Fl/licnorroii т пристъп нм тресна,
fieberfrei adj Med без температура;
Sie isi schon - Тя вече няма темпе¬
ратура.
Ffcbcrluosi т о.Р1, втрисане (цен ви¬
сока температура).
T/bc-haii adj Med с (висока) тем¬
пература, трескав (auch übertr);
~п Spannung Трескаво напрежение,
Tcbc-Heiß adj тoеeШ; парещ пора¬
ди висок— температура.
FlchrnCunvr / Med температурна
ориза.
FleBern/sse— т Med термометър.
Fiebermittel п Med средство за по-
ннm-иaи; на температурата.
Tl/Bern sw.V. Tb Ot-,V. 1. тресе ме,
имам температура; 2. горя от нетър¬
пение (raci - ntw. (Da,) за по нещо).
FieBsrtaBeJIe / температурен лист.
FZcherthcumometer п м;дзезескз
термометър.
Ficlesrschauen т итрнеaип.
finbsrsenk/nd Rebnr snrCcrd adj по¬
нижаващ температурата.
Т/Bnig adj трескав, цетгзчaш с ви¬
сока температура (auch übert-),
Findci f -n umg цигулка.
liclein sw. И hb it-,V. umg свзея,
скрибуцам на цигулка.
Fiedler т, - уличен цигулар.
ligs adj umg гаден, подъл (характер),
liliy-TiTy ['fllll 'lilti] adv umg фифти-
фнфгИ; по разно.
Fight [laiij т, -s Sp 1. боксов мач;
2. борба з— победа.
Figu- J -em 1. фигура (и изкуството,
математиката, шаха); 2. фигура, тп-
лтсптжeиип; 3. лзееoст. фигура; 4.
образ; фигура (и ром—н, пиеса);
Sie muss all ihre - acilen Тя трябва
дм обръща внимание на фигурата rn;
Eine wichtig/ ~ In len Bn1reiungc-
Cblegen Важна фигура, значима лич-
етст и oсзтбтднгeпеитe вoйен.
riguroi|v adj фигуративен,
figurleloli adj подчертаващ фигу¬
рата, прилепнал (дреха).
TigurZrnem m V. Tb Otr. И фнгуене-м,
Fiktion/, -еп фикция.
1iki|v adj фннгнвпе, иомнеппи.
Filgt [li'le:] п, -s 1. филе (мeтт)•; 2.
филе (риба).
Filetbraten т орехна (телешка или
сиииунм; пържола.
Filsenol/l / игла зм плетене нм
филе.
Filialen/ -п фнпнмп.
Filiall/itcr т ръководител н— фи¬
лиал.
Filigran п, -е фиоитр—и.
FiligrorarB/it f филигран; фнпнг-
еaиит изделие.
Film т, -е филм (и фотографски);
Elm/n ~ d—riem Снимам филм;
Einen rnuem ~ elnle/nn Слагам нов
филм (въз фтттaцaеaгм;.
Filmatelier п киностудио.
Fil^j^i^i^l^r^i^ti^eC^ -п книтсинмкa; ни-
нoк-дър;
^^1-0^11 / нино, фзпмoвисг
бранш.
Filmdiva /Нзинoзвeодa.
r|lmenach/r т създател на филми
(автор, режисьор).
Trinen - sw.V. Tbtr.V.ittr.V. снимам е
кинокамера; зaсепм—м на филм.
rilmr/cesp1cle о.Р1. нннoфeсгив-п.
r|ln/csellcchait f филмова номпа-
ннн.
Filmkamera / - кннт(енимменa) на-
мерм.
GABEDOFF
FilmkrillC
Fjlnkniiik f кинoкригикa,
Filmkritiker m филмов крнгин. 0^
нoкезгнк.
Filmeu/nleme f премиера на филм.
Filmproduxerl m филмов проду¬
цент.
Filmrcg1cceur m кинорежисьор.
Flinn/klams f реклама за филм.
П1пг1П Himriss m o.PL On: cimen ~
Sabcn имам бяло петно (в есоем-
инeгo).
Filmcchaucpicler т киноартист.
Filmschauspielerin f ниеoaргиугka.
Film^^nitl т монтаж на филмова
лента.
Filmsioll f кннoеeетър.
Filmstar т oннтовeодa.
riInctnrTeп т филмова лeетa,
Filmtheater п geh нино, кинотеатър.
F|lmvenlei1 т разпрoегрaн;ин; на
филми.
Filmvorführung / нинoпрoж;кцин,
Filmwoche/ седмица на (даден зид)
филм (напр. на дтkумпег-пеис. нъ-
стмeгеaжизс и др.).
Filter т, - Tech филтър.
F|lierarlage / филтърна, фнлтрaен-
о^ю инугaпaцня.
FilisukafTec т кафе за цритттзсн; с
филтър.
Flitennunislück и филтър (на ци¬
гара).
liliern sw.V. Tb lr,V, филтрирам.
Filterpapier п o.PL филтърна хартия.
Filterzl/ar/iie / цзтаеа с филтър.
Flllnjnrpapler п - Filicrpapler.
Filx т, -п 1. филц; кече; 2. норуп-
ция; шуробаджанащина.
rixei мК hbOtr.V. сплъстявам се,
степвам се (пуловер и др.); Tb o-,V.
umg претърсвам;
umg Wir wurden Belm Zoll gefilzi
Бяхме проверени, nеeтъес;ез на
мзтенцaгa.
Fliehim т филцова шапка.
Tlxl/ adj 1. сплъстен, утeп-и; 2. umg
pejor стиснат, екъпeеничптки.
Filxlous / срамна въшка.
ri1epar1ni1/l т филцов домашен
пантоф’ чехъл.
Fjlxs^li т флумастер.
Flmmni т, - umg мaенн;
umg Einem - für Sporiautos halci
Маниан съм на тема уnтетнз коли.
limal adj oрaпи. зaoпюенг;п;H; фи¬
нален.
Finj^ilBe^gegdidg/ финална среща.
^101/ п, -j-s 1. финал, край; 2. Mus
финал; з-клюезгeлеa част; 3. Sp фи-
н—л, финиш; фзеaпнa ур;шa. финал¬
но състезание;
Sp Ins ~ kommen Стигам до фина¬
лите, до финалните срещи;
Sici Tüns~ qualifizieren Готвя сп. по¬
вишавам квалификацията си за фи¬
налите, участвам и ни-пнфикмцингe
за финалите.
Finalist т Sp финaпиет,
^10^/1 п Sp среща на фнемпнт;.
Пикаех т Ling подчинено тбстoс-
гeпугвпнo изречени; за цел.
Finamz / оЯ1 фииaнуи; фнн-исo-
зо дело; 2. финансовия свят, финан¬
систите.
Finanzamt п финансова служба.
FinarzBeanl/ т, -п, -п финансов чи-
етзенк.
ri101хBrhöndc f финансови oрт—еи;
зпaсти.
Finarx/n nut PL фнеaнуи. бюджет;
Din -r p—üTen Проверявам финан¬
совото есстoсии;;
umg Mii seinem - kmapp inan sein
Финансово съм зле.
Finanzexperte m финансов експерт.
FilaixloSell / oÄ финансов суве¬
ренитет.
finanziell adj фни—иуoв,
Finanzier [finai'isi/:] m, - фннмиснсг,
finanzieren sw.V, hb lr,V. фниaиеи-
еaм,
Flnanniin-indg/ -xn финансиране.
Finanzkapital m oPL финансов напи-
т—а
limaiek—äfiig adj финансово унлeн;
c много kмпигaп.
Finanzlage/финансово положение’
финанси.
^1/1^011 m, -leute финансист.
r1rgnхministcn т мзннсгъе на фи-
иaисигe,
^1/1x1101 т финансов план.
Finanzpolitik / oPL финансова по-
пзт■нкa.
1iranzshhжac1 adj финансово слаб,
с малко kaпигaп.
FimanxwcMm п о,Р1. фни-неoзo де¬
ло.
^131x^1-1^1011 f o.PL финансово
стопанство.
270
FlnlsHois п Hist пенюг. дом за под¬
хвърлени дец-.
Flilrlkimd п подхвърлено дете.
Tnd/n (land, gelinden) unr. V, Tb ,г. V.
1. намирам; откривам; 2. намирам,
считам, смятам; Otr. V. стигам до не¬
що’ до някъде; sici - 1. появява се’
намира сп (за нещо изгубено); бива
е-мeеeи; 2. geb опомням се;
Einei ^Hd^icim - Намирам банк¬
нота;
Viels Frcurle - Намирам, спечел¬
вам си много прннтeпи;
Absatz - Продавам сп, пласирам се
(з— стона);
Brilall - Намирам одобрение;
Keinen Schlaf - Нп мога дм заспя;
Eiw. (Akk) wfixig - Намирам нещо
за забавно;
Icl linde lichis daBni Не намирам
еншт лошо и това;
Das Buch wird sici - Кезгaгa ще се
намери;
Es wird sici 011^ - Втнеko ще се
уреди.
Finder т, -1. човек. намерил загу¬
бен— вещ; 2. geb oгkрив-тeп,
r|rdcrlnhr т всземгеaжд;ни; за
намерена вещ.
i|miig adj е-хтдчни, досетлив; изоб¬
ретателен.
F|n11gkeie / о,Р1. находчивост, до-
ептпнвoст.
Findling т, -е 1. намерено (цoдхзъе~
лено) дете; 2. Geol eрaгнчeе блок.
Fliesse / -и, geb 1. финес. изтънеe-
еoст, деликатност; 2. трик’ умение
зм нещо; 3. фин технически детайл
(в кола, уред).
Fing/m т, - пръст (н— ръката);
Fllrke - Сръчни пръсти;
Dcn kleine - М—пkзнт пръст на ръ¬
ката;
Mii d/r -п «1111^1 Щранам c
пръсти;
umg Keii/m - rührcr/Crinm macler
Нп си помръдвам пръста (Tüu jnln./
niw. (Akk) за еснтгO’ з— нещо);
umg Jnlm. auf die - schsn Контро¬
лирам, следя нснoгo;
umg Jndn. aul die - klopl/n Карам
се на някого;
Sich (Dal) dis - Bni eiw. (Dat) verBrrn-
nsn Опарвам се, претърпявам неус¬
пех;
271
DF^TT^S^HW^UL^Al^i^<3CmJS WÖßTFDSUCH
riccЬ1aic1
umg Eiw. (Akk) ar d/r Tünl -n
aleähl/r Cörr/n Нещо се брои на
nессгнтe на едната ръка;
umg Jmln. um den kl/in/n - wickeln
Въртя ннooгo на малкия си пръст;
umg Lass die ~ davon! Не се змни-
мавай с гoзa!, Не се меси и тази ра¬
бота!;
umg Slcl etw. aus d/n ~n »1/11
Изсмуквам нещо от пръстите УИ)
Ят/спаНитС т oгn;еaгсн от
пръст;
FingeraBdrücke ahr/hm/i Снемам
тгneеaтсен от песстзт; на нсктro,
llngsuBn/lt adj широк нтонoгт
прстг,
Fingerbucll т On: keinen ~ iacSg/1/п
нп отстъпвам ни на сaетнмeтсе.
Tngenierljg adj пoвък, сръчен (в ръ¬
цете)
F|ng/ug/Ienk п става на прстт,
rjggsnhar1chЬuh т ескaвзем с
пръсти.
Fin/erlul т 1. и-цеъстник; 2. Bot ди-
гигaпиC’ иaпрсстнзк,
^1/1^111/ f връх на пръста. възг¬
лавничка на песстм,
lirges-i sw.V. hb Otr,V пипам с пеъе-
ти (an niw. (Dal) нещо); ровя и нещо.
Fingernagel т нокът на ръката.
FZigcmmli/ т прссгeе.
Fingersaix т Mus пръстовка. —гши-
натура.
F|ngemch1malхen п щракан; с пръсти.
rilrgeibci1j1zn' връх на пръст;
Bis in dir ~п nusikaI1chh sein Музи¬
кален съм до мозъка на костите;
Das muss man in icn ~n haben Човпн
трябва да го им- и себе ти, да го
чувства.
FIngerspIizcngeTüll п усет; тант.
rirgrrcpuah1s / ;зин на глухоне¬
мите.
Fingerzeig т знак. укао-инп;
Jmim. /inen ~ geben Подсказвам на
някого нмн да постъпи.
lirgjcrer sw.V, bb i-.V, 1. измислям;
2. cтиелпием.
Flrlsl п, -s Sp финиш.
Fink m -xn, -en сипна, еннoa.
Finne / -m 1. Med пъпна на лице
(болест); 2. Zool грсбеa перна (на аку¬
ла. нит).
F|nre2m, -п, -п фнно-едeц.
Finnin / -пеп финп-ндкa,
lirnisch adj финландски, финсзи.
Finnland п Финландия.
Tfoster adj 1. тъмeе, мрачен; 2. на¬
въсен. намръщен; 3. тъмeе, олoзпш;
Eime -е Nacil Тъмна нощ;
-е G/danC/n Solen Имам чeрез,
мрачни мисли;
-е Gestallen treiben cih1 hier hrrun
Тун се навъртат тъмнитeлен лица.
^№№—111/ т, -е тъмна, подозритпл-
н- особа, мр-ктбeениo.
Finslennls / о,Р1. 1. тъмнина, мрак;
2. Astr о-гъмеeезe (слънчево. пхинт).
Fmt// -п 1. зомaмa; внгрнеa. улов¬
ка; 2. Sp. измамно движение. при¬
виден удар, финт (в бокса, фехтов¬
ката).
Tjnienneich adj с много трикове. пъ-
лeе с в.нтрувaииЯ’ претексти.
ТихМ/Ве/ adj труден. мсеeн, ва-
дзтеи (за работа. ноято изисова го¬
лямо напрежение на зеeезптт).
Tipslg adj umg дребен. невзрачен.
епзнaеигeлeе.
Fl—lcianx т о.Р11. umg фиигз^флюш~
0-, джунджурия; 2. дeтиншнн-’ глу¬
пост. шуеттис;
Ein Kleid oirs modiscHcn - Рокля
бпз модерни фиитнфлюшки.
firm adj veraltend oпнт;е, вещ. ком¬
петентен (In ctw. (Dat) и нещо).
Finnat/ -em тсрroвсoo предприятие,
фирма. '
Fi-mancnt п o.Pl. небосвод. небос¬
клон.
fjumer sw. V. Tb tr, V, Rel миропомаз¬
вам (при католиците).
rirnrnaurduuhC т фирмено лого
върху бпaеoa, лист.
rirme1chei т шеф. ръководител на
фирма.
Firmcn/rüddcn т тееoвaгeп на
фирма.
^^111101/ т собственик на
фирма.
^-№^11101 п фирмен кanигмп.
Fjrmencc11ld п фирма (табела).
rirneпхeichen п фирмен зн—н.
li-nlS-id sw,V. Tb Otr,V, geb нося
името (за фирма). подписвам с
зметт-...;
Etw. linnlcut nit/untcn dem Na¬
men ...; ntw. firmiert als... Нещо (фир¬
ма) носи името „.
Firmling т, -е Rel който бива пома¬
зан (при катoлиеигп;)
Firmung / -en Rel мзетптмaовaеe
(в католическата църква).
Firn т О.Р1, фири; вечен енят.
r1rneжeln т отлежало вино.
Firnis т о.Р1, безир; фиензс.
T-nlsscn m V. hb tr. V. минавам с бе-
оне,
First т, -е 1. poxt цлaенисoн гребен;
2.t^i^^ft било (на поории); 3. таван. ка¬
пан (на рудничен забой).
Fis п, - Mus фа диез.
Flsci т, -е 1. риба; 2. nut PL, Astt
съзвездие Риби; 3. зодия Риби;
Einem - angeln. langem Хващам риба;
Stimm win ein - Мълчалив нато
риба;
umg Kleine -е Дребни риби (иeонa-
читппии хора);
W/d/n - noci Fleisci Ни риба, ни
р-н.
Fischadler т орел рибар.
r|sh1bns1ehk п прибори за ядене на
риба.
FlscHBIase / плавателен мехур на
риба.
FiscHBlui п рибя оръи; übertr студе¬
на оръв. студ;нoкрсзи;,
Fischbrut / малки рибки. младо по-
кoпeеиe риби.
fj^lcm ж. V, Tb О1г, V.jtr. V. ловя ри¬
ба; tr, V. umg улавям, изваждам (б^н-
бoе и др.);
umg Elms Prailrr aus len ScHachiel -
Изваждам бонбон от кутията;
übertr Im Trülem - Ловя риба в мът¬
на вода.
т, - рибар.
Fschcriool п рибарска лодка.
Fis^l^i^rlori п рибарско село.
^^11-11 / o,Pl, риболов; рибар¬
ство.
Fi^lernclx п рибарска мрежа.
rish1raпg т o.PL риболов (нато про¬
фесия).
Fischfilet п филе от риба.
r|shh11oscn / перна н— риба.
Flscigerichi п ястие от риба.
Fl^lg—äie / рибена кост.
FscЬglrUtienmuc1cr п Tex, (десен) ри¬
бена кост.
^иПкоВе- т стръв за ловене н-
риб-,
F|chhkonseive п рибна нонспрвм.
r|ccSIa1ch т Zool хайвер.
Flschn/lx
Flschn/ix m рибарска мрежа.
Fischotter m Zool видра.
rjch1neI1cr m Zool чапла. сив рибар.
F|sh1bogen m Zool хайвер.
r|cchchSu11e f люспа от риба.
r|chhseä1c1cr n, - meist PL пържени
рибени пръчици.
F|chS1YnnglTeura' тгрaиснe c риба.
Fischwanderung / придвижване на
риби и търсене на място за хвърля¬
не на хайвер.
r|sh1хuc1i / oJPL рибовъдство.
r|chhхug т улов на риба с едно
хвърляне на мрежа.
Fls-Dur п Mus ф- диез мажор.
Tickalich1 adj фискален.
r|ckuc т o.Pl, Wirtsch фисн, държав-
н- в-ои-.
fis-MolI п Mus фм диез минор.
FIsqIic /. -п östert зелен боб.
F|siCI/, -л Med фистула.
rZcee1Ceinne /1. Mus ф—лцет; 2. umg
писклив мъжки глас; 3. инуoo, епп-
енят;и глас.
Tii adj и добра физическа форма; и
добро оде-зп;
Er Soll sici durch iägllcSes Training
~ Поддържа се и добра физическа
форма чрез ежедневни тренировки.
Fitneß FltressTl'Iitncs] фнтепу, доб¬
ра физическа форма.
F1meßhcn1cn Firressccrtcn п фитнес-
епнтъе,
Fietlch т, -е poe, крило (на птиц—);
Dis - onshmelt/n Разпервам крил—;
übertr Jndn. url/n seine ~c nelmcn
Вземам ^0— под свое покровител¬
ство.
Fiix|/ -я чнпe’ трaне;.
Tex adj 1. твърд, пoстoннeи Меeи-.
о-плaгм); 2. umg бърз, чевръст, пър-
гмз;
Alles Isi ~ und ie—lig Вузект е онон-
ч-гeлеo готово;
Die Hiter nocSe uns ~ und Tertig
Жегата ни ссснпв-.
Fix m umg боцкане (c нaрoтгик),
Tjxci sw,V, bb Oi-.V, umg боцкам се
(c и—рooтнo),
Fixierbad n фиксаж (въз фотогр--
фисг-).
fedCnen yw. И bb tr. И фиксирам.
Tixigrl adj geh pejor фзкунеaе (aul
jindn./chw. (Akk) върху някого, нещо),
птивне;тки и емоционално обвър-
G^flemnrn
зaн,
FZxlerung / -еп фиксиране. финсм-
еня,
F|xCoci/n nut PL WirtscT пoсгoснии
разходи.
Fixpncis т WirtscT твърда цен—.
Fixstern т неподвижна звезда.
Fixum п, Fixa твърда част от зъз-
нaтр—mд;ннe’ твърдо зaппaшaнe,
Fjord т, -сфиорд.
FKK-Strand т нудистки плаж.
FKK - Strand
FKK е съкращение за ^/1-
Känier-Kullun. Идеята на това
движение е, че човекът може и
трябва да се завърне към естест¬
вената си голота сред природа¬
та, В Германия съществуват спе¬
циални плажове или места за ле¬
туване за привържениците на
тази идея,
flach adj 1. равен (терен); 2. плитък
(чиния); 3. ппoесk (чело, гседн;;
4. езеск (тон на обувна, покрив);
5. pejot плзтск, повърхностен; ба¬
нален;
Schuhe mit -en Absätzen Обувни c
нисък тон;
- aimcn Дишам пoвървнoстиo;
Sich - auf den Bodnm Ingen Лягам
по норем на земята;
Eins -c Untruballung Птвсрвиoсгeи
разговор.
Flaci п, -е ппнгчнн-,
FiacHBau т ниска сграда.
Flah1dach п поттс0’ вoрнотитмппн
пooрни,
FlacHdruck т Тур плосък печат.
Fläcie f -п L равнина; площ; по¬
върхност, пoвъевнием; 2. Math по¬
върхнина; лице (на тeтмeгеиееa фи-
г-ургО.
rlächer1cnchhnung / Math изеитлс-
вaеe лицето на фигура.
Flächenlnard т масивен пожар (за-
еяг-ш гтпсмa площ).
0/^/1111011 т Math лице.
Flächenmaß п единица мярна з— по-
въевиниa.
fl/chirallen unr,V, sm iOtr.V. umg про-
змлн сп, нп сп ссстти Миоп;г, парти).
FIahS/Ios п oFL плоско етсoлo,
Flachheit / ~еп umg 1. липса на ос-
272
троумие; 2. pejot тъпо, плоско из¬
казване.
rlachkopr т тъпан.
Flachküste f нисък бряг.
Flachland п о.Р1. равнина.
llachjlli/gnrnr.И TB(sn O-V. umgле¬
жа болен.
FlacSmorn т, FlacTmämmer плоска
еaкзпе- бутална з— носене и джоб.
rlachnennrn п Sp ктиин състeо-енс
без пе;пятетвня,
rlahSs т oFl. i.Bot лен; 2. umg ше¬
говита глупост.
F1ahhcBa1 т oFl. тгтпeжд-иe на пeи.
flachsBlond adj - светлорус.
Tlaciser sw.V, Tb i,r.V umg закачам
еснтro, говоря шеговита глупости.
Flachshaar п евптпoрут— нос—.
FachsChchhl/мсеaпкa з— лен.
Fachssen/ccC/ Sp отсечка за бягане
без препятствия.
rlah1жaccrr п плитка вода, ппнт-
чннa,
FlacHzangr / Tecb плоски нлпшн.
flackern sw.V, Tb oI-.V. 1, трепнам,
мигам (свещ); 2. припламвам (огън).
Fladen ти • 1. Kochk пaпaеннoa•; ме¬
кица; 2. говеждо лайно.
Roierbrot п погача, пиг-,
Fladen/ -п жилна (на дърво, н-.мсн).
Flaggej, -п флаг, ое-мe;
Die - Hissen Вдигам знамето;
Urten spanischen - Под нспaнскз
флаг.
flaggen sw.V. Tb itr.V, вдигам. окач¬
вам знаме.
rlaggcc11iT п 1. aдмзрaпукз кораб;
2. ппoупeнинн-2е-'-снпJ4Mтдпнеa-в
томобилна фирма.
ilagraii adj geb свeе’ очебиен. кре¬
щящ (цеoгнвoрпенe, заоонон—рушп-
ииe),
Flair [1ie:'c] п о,Р1, атмосфера, из-
псевмеe (на стар град и др,;,
Flak /, (-s) kurz für FllcgrroBwCSr-
kanone Mil 1. оeиитеo оръдие; 2. зе-
^там артилерия.
FiakoBwehr / o.PL противовъздуш¬
на отбран—.
rlak/ecchüiz л оeнитиo оръдие.
Flakon [fla'kö:] m]n, -s фл-кoИ’
flambieren sw. V. bb t-.V. Kocbk флам-
бирам.
Rom/ m, -n, -n фпaммндeц,
Ramln/Flämln / -nem флaмaедкa,
273
DEUTSCHßULGADlSCHtfä W^i^l^W^b^UCll
Fic^i^li^ainn
Flamingo m, -s Zool фламинго,
flämlscH adj фламандски.
Flamme f -n пламък (auch übe-try,
Din - lodert/cniische Пламъкът гори
буйно/изгмсв—;
In ~n ^сНст Горя, и пламъци съм;
In ~т setzen Подпалвам;
Auf kleinen - Ha слаб oгсе;
Dis ~n d/m Lei1enshhoit Пламъци¬
те. oгънсг на сгрaстгa.
llanncn тw.V. Tb Otr.V. ппaмтс,
горя.
flammend adj L ярък Мевяг); 2. пла-
мeеeе, горещ. сгрaст;и.
Hanm/miod т а.Р/. смърт чрез из-
гaениe•,
Zun ~ verurteilen Осъждам на
смърт чрез изгаряне на клада.
r1onnrdжerfcг т МИ oгеeцесе-
начна.
Flanmnnzn1hhen п тгипе знао.
Flanmgarn п прежда тип “меланж”.
Flammpunkt т Phys точна нм вм-
пл-мeнсвaеe.
Flanell т оР1. фланелен плат.
Fioncliiend л фланелеш (памучна)
рзом,
fioiZ/m/n жИ. hbjsn itr, Y. geh шляя
сп. разхождам сп бпз цел из улиците.
Flank/ / -л 1. страна (на угрaдa;;
2. тп-бнин (н— mивтгет); 3. МН фланг,
крило; 4. Sp центриращ удар с топна
(въз футбола); 5. Sp сте-нзепн - от¬
скок.
ПаПкеп т..И hb t-.V.Iltr.V. Sp 1. пра-
зя стеaезеeн скок (на гнмеaетн~
чесои уред); 2. цeегезеaм (въз фут¬
бола).
^0^/101/1-11 т МН нападение въз
фпaит,
fiorkZe-er sw.V. Tb te,V стоя или
вървя от двете стеaен на някого нпн
нещо;
-dc Maßnahmen Cспсгсгващн,
придружаващи мерни.
Flansch т, -е Tech флaипе.
Flapps f, ~п (крива) уста;
Eine - zieSen Цупя сп.
Flaps т, -е umg д—нг—лао, хъшлаН’
дсеиeняo,
Rache / -л 1. шише. бутилк-; 2.
umg pejot н;удмеенo; човек. който нп
става за еишo;
Eins - Milcl Бутилка мляно;
Dem Kind dis - gaben Храня детето
с биберон.
^«1/1111- п о.Р!. бугипиеaнa
бира.
FIashSengauüng f втора фермента¬
ция (при шампанско).
FIaScherhaIc т гърло на бутилка.
FlascherCind п дете. бпбп на изкус¬
твено ве-еeиe.
Fläscirndahmrg / течна бебешка
веана,
Fach1e1orneг т oтвaеaеkм за бу-
гилкз.
^0^1/111011 п депозит (за бутил¬
ката).
Flaschenpost foPL Маг известие и
бутилка.
rlashS/rvershSIue Fi^iscScnver-
schluss т запушалка. тапа (на бу-
талка).
r1ashhemж/1n т бугипктит вино.
liascicmwclsc adv бутилиран. в ог-
етмин количества;
Er trinkt - Whisky Пип уиски и ог¬
ромни ктпнеeугвa.
Fiascienzug т Tech еoрнпeе’ ма¬
кара.
Fiailcugelst т рп/ог еeпoстoяиeИ’ зя-
тсеиичмв етвп0)
Tlaltcrhall adj нeпoтгoяиeИ’ несери¬
озен, встсреич-в, лекомислен.
Tailern sw,V sn Oi-.V. изпи-aм (на-
есксдe; за птица); bb itr.V. 1. пърхам
с криле (пеперуда, птаца); 2. вея сп
(ое-мe),
Паа adj L слаб, лен (вятър); 2. вял
(търговия, нaттетeинп).
Flaun т о.Р1. 1. пух (на птица);
2. мъх (на плод); 3. мъх (за коса,
брада).
FlajjmBari т 1. мъх по лицето (№
тсзряв-ш юноша); 2. младок, младо
момче.
Flaumfeder f пух. перушинна.
flaumig adj 1. мсвн—г; 2. пу^е^. мек
к—то пух.
flaumweicH adj мек като перушина.
FausTch) т O.PL мен, мсвиaг иъл-
нен пп-г.
lauscHig adj мъхест. мек (за вълнп-
на мaг;енн;,
Flausen nur PL L глупости, измиш-
пьттиен; 2. шега. майтап; 3. увърта-
ннн, уууни-енн;
Nichis als - im Kopl loben Само глу¬
пости, шеги са му и тп-иaтм,
Flaule f oPL 1. Mat безветрие. за¬
тишие; 2. Wittscb слабост, всоoст,
застой; 3. спад в настроението. и
дееспособността.
Geschäftliche - Спад на деловата
активност.
Fläz т. -е umg грубиян. дебелак.
Tiäxsr. sihЬ ж.И Tb umg 1. пльос-
вам се (и крeтпo); 2. дърта сп дебе¬
лашки.
F1ec1cn f, -n Ama, уухoжилнп, тила.
flechsig adj жилест.
FccSle /, -п 1. geb плитка (носа);
2. Bo, лишей; 3. Med лишеи. щършей.
струппй.
TccHlcn (flocht, /eilmhhten) unt.V. Tb
tr.K плета (нoшине-); уппигaм (ко-
№); вия (венец);
Die Haare zu rin/m Zopi - Сплитам
носите на плитка.
Flechtmatte / тестена ртroок-,
Flnh1iжeuk п 1. плетени изделия (от
ранит—, върба и др.); 2. A-cT плете¬
ница.
Flg^^izaun т nпeг.
Fnck т, -е 1. шeтиo.- леоп; 2. umg
мсстo, цeтаo; кътче земя; 3. неспн-;
Einem ~ aus dnm- T1shhiuh1 eiTemien
Огстемнсвмм петно от покривк-тм;
Ein schön/r. h/muI1hher - Красиво,
прелестно кътче земя;
Mil der Arbeit dicht vom - kommen
Работата ми не напредва. нп върви;
Das Hcrz aul d/m —echten - hOBsn
Смел, сърцат съм.
Fl/ckrr m, - 1. петно. лпое; 2.
veraltend nапаиoа, сплншп.
FIcckenenlicrncr т препарат за по-
еисгв-еп на пета—.
TIehCrnIns adj без петам - (auch
übertr).
FchkThBeu п o,PL петнист тиф.
fleckig adj 1. с ппoпг-’ ноц-пaн (пон-
рижо—. риза); 2. на пета- (пнеп, нота).
r>lnckcnжзcser п о.Р1. течен препа¬
рат за еиттeип на петна.
Fledermaus / - прилеп.
F1cdnпжlchh т мeтонен- от пера (за
бърсан; на прах).
Figgnl т, - pejot гамен. хулиган.
Feng/ey -en pejot прoстaшин-, г—-
мешцина.
Tc/clbafe adj просташки. гаменски.
FlcgeljaSmi nut Pl. луди младежки
roдзин.
1H.
GAöEDCFF
274
ncgcln
ilc/cln. sich sw.V. hb ^gpe^e раз¬
полагам се, сядам удобно и не¬
брежно.
flch/n sw.V, hb Ott.V, умолявам, мо¬
ля горещо;
Um Hilf/ ~ Моля горещо за по¬
мощ.
li/H/nlllcS adj geh умолителен; нас¬
тойчив.
^11^1 п о.Р!. 1. месо; 2. йЬпггплъГ;
3. меесест '^ч^ас' (оо 2плд, сзлeн^ех)|
Fcteec/Magcmes ~ Тлъетorеeглъетт
месо;
Das saielgs ~ leu Tonale Сочната
вътрешност на домата;
Eiw. geli jndn. in - url Blui über
Нещо влиза в кръвта на някого, ня¬
кой усвоява нещо;
Aus - und Blut От плът и оръв;
Sein eigen ~ uni Blut Своя плът и
кръв.
Fleischbank f месарски. касацскн
тезгях.
Fln^^hbe^lau f o.Pl. 1. смнигaрпн
преглед нм месото; 2. umg оглетда-
нп на лено облечени жени (иaпе. на
плажа).
r1n|schbrüh/ f KocTk месен бульон.
Fleischer т, - месар.
rlnish1emelf: -еп мeе-рннцa
Figls^^i^rnrsse— п кaс-пткн нот.
r1nlshhesluct f oPl, шлстекa наслада,
Ticlschfanhen adj бледорозов. с те¬
лесен евсг.
Tn|sc1imcccnпd fleisch T-sss/nl adj
месояден (mнвoтнo),
Fle|chhfucccru w, - мeетядет жи¬
вотно.
Fici^hfiiili^u^g./iCocM: месен п■спнпж.
Flg|cc1/a1/- т месно меню.
Fleischhsous—||/ Estere месарница.
il/lsciig adj месест.
Fleischklopfer т чун за еaчукв-нe на
пържоли.
r1g|chSC1nB т кюфте. топче от
месо.
Fleischkostro.Pd. месна ве-н-.
ПсйсНекЬ adj 1. месен; 2. veraltend
плсгунH’ чувствен.
Пc|sc1loc adj 1. бeомeсeе (храна);
2. слаб, кокалест (пиеп).
FIc|chhpTIamzcri п südd фенкaд;л-,
FIn|ch1v^гBгo1hh т о.Р1. кoнсумaенс
на месо.
FdjKhhvsbiffitni/' ттрaвсеп с месо.
Fljsciwauci nur Pl. месни изделия.
F1g|shhж^гcrah1cilurg / отдел зм
месни продукти (и мaгмзие).
F1ajcchжoli т машинна зм мелене на
месо. месомелачка.
Fleiß т o,Pl, усърдие, стaрмен;.
nрип;жaеиe; трудолюбие;
Mit unermüdlichem ~ С и;умoриo
старание;
Ohne - kein Pr/is Без мъка няма
сполука.
Fleißarbeit / работа. изнснвaшм го¬
лямо стaеaезe.
11/1^/ adj усърден. сгмрaт;пeе.
прилежен. трудолюбив.
lI/kti/rBor adj Ling флeoснвeн; спре-
гаем (го-тoл); еoлoняeм (тсш;егви-
телно. прилагателно).
П/kijgnen м И hb tr, V. Ling спрягам;
скланям.
Tlcmmcr sw.V, Tb itr.V. umg хленч—,
рева.
Tetchhnn sw.V. Tb ir.V. On: dir Zähne
- озъбвам се.
Tlrxlhcl (TlsxlBlcu, TIrxiBIcct; adj
1. гъвкав, мек, -еластичен; 2. гавкав,
ловък; 3. Ling изменяем;
(Ein) flexibles Material Епмстиеeн
материал;
Eins fiexiBIc Poillik Гъвкава птпн-
гиk-,
Flexibilitäl/oPl гъин-вост, подвит-
иoет.
Flexion /, -em Ling флеосия.
rlex1o1cendu1g / Ling oкoне-ннe
(при упепжeин;. екпoнпин;).
nicken sw.V, hb i-.V. 1. кърпя (дре¬
ха. мрежа); 2. лепя (маркуч, впптеи-
ппдна гума); 3. поправям (инстала-
еис).
Ficken т, - кръпка.
rl|hksc1n/id/u т шивач, нойто поп¬
равя стари дрехи.
r1jhCcchlustsr т umg кърп-ч на
обувни.
rl|ckwemk п oPl. umg кърпеж. кър¬
пена работа
Flickx/ug п О.Р1, - необходимите не¬
ща за закърпван;, з—пenв-иe,
Flieden т о.Р11. Bot люлян; 2. dandscb
черен бъз.
FljgdcrBiscb т люляков храст.
fiZglerfamBcm adj с цвят нм люляк,
ЛЮЛCкTB0CЗH,
Fljiglcnsiuanß т букет от люлян.
Fllcirntrc т о.Р1. чай от цвят на бъз.
Fl|//e / -п 1. муха; 2. папийонко;.
umg Zwei ~n mit cii/r Klappe schla¬
gen C един куршум два о-;к-;
umg Keiner - ctw. zuleide tur können
И на мраината път прави;
umg Wie ~n ^/-1/1 Мрат нато мухи,
Tljggrn (Tlog. geflogen) um-, V. sm Ur. V.
1. летя, хвърча; пе;вврснвaм (von etw.
(Dat,... zu niw. (Dat) от нещо... на не¬
що; отнякъде... иaенoъд;); отлитам
(nacl /iw. (Dat) за някъде); nр;п;гя-
вам (über ctw. (Akk) над иeшo;; 2. ле¬
тя, пътувам (със самолет); 3. übertt
летя. хвърча. препускам; 4. umg из-
хвръквам от службата. уволняват ме;
Tb mV. 1. цзпoтзеaм (сaмoоeг;;
2. пренасям със самолет;
Vom Blühe zu Blülr ~ Прелитам от
цвят на цвят;
Zun Mond - Летя нъм Луната (ра¬
кета);
Im dis Höhe - Иоднтaм се във въз¬
духа;
Er Tlog aus der Schule Иоkпючнв- го
от училище;
Sie flog ihm in lir Anmr Тя се хвър¬
ли в тбягнстa му;
umg Er fliegt aul schön/ Franen Пада
си по хубавите жени.
Ti/gcnd adj л;гсщ, nстувaш, стран-
сгвaш;
Dsu -е Holländer Летящият холан¬
дец.
^//1^—^ т н-плюто от мухи.
Fliegenfänger т мухоловка.
rlingen1cmct/m п прoотеeееa рамка
с мрежа против мухи.
F|n/nn//wich1 п Sp категория “му¬
ха” (до 51-53 нг).
Fllc^^i^l^i^l^^cm п мрежа против мухи.
rl|egenklaesc1c / гхпaпкa зм мухи.
мухобойна.
Flic/enillx т Bot мухоморка.
Fliege— т, -1. пилот; летец; 2. umg
самолет
FljcgcnaBwehn/oJL Mol противовъз¬
душна отбрана.
Fliegerabwehrkanone / Abk Flak зе-
интнo оръдие.
Fliegeralarm т въздушна тревога.
FZc/eran/mllf т въздушно нападе-
инe.
Fliege—BomBe / авиобомба.
Fj/geriorse т МН военно лптишe,
275
DEUTЗCH■ßUlGЛDISCHhS WÖRTERBUCH
Flöz
въздушна база.
nicher (liol, gcfioien) un-.V. sn itr.V.
L бягам (vom ctw (Da,) от иeшт;;
2. оо-питам -овреме, 2еУBУгo-; -htt.V.
избягвам. отбягвам (jmdn./ciw. (Akk)
ннктгт, иeшт);
ÜBer dfe Gnenxe ~ Бягам през грм-
еиеa;
Vor d/n Unwetter ~ Бягам от бу¬
рят—;
D/n Lärm der Sladi - Избягвам шу¬
ма на града.
lii/h/rl adj хлътнал надолу, навът¬
ре (чело, брадичка).
Fl ifCSlCirt iTt/’P/bjef центробежна енл—.
Fllesef, -п плочка (за облицовка или
емегилk-);
Dos Bad mit ~r ausleg/n Облицовам
банята c плочки.
Tllcsem sw.K Tb -', облицовам c
плочни.
Fliesenlegern m работник, който сла¬
га плочни. плочк-джия.
FIZ/ßBarl п Tech конвейер;
Am ~ auB/lien Работя нм конвейер;
Ein Aulo roili vom ~ Кола епизм от
конвейера (за гooу~шo nрoиовeдпиa
кола).
№1(^10110-1/11 / работа нм кoе-
вейер.
Пй/Пhaml auB/it/r т работник нм
конвейер.
Fließband ProluCilon f конвейерно
цртзовoдетвт,
ПгсП/п (ПоП floss, geflossen) unr,V,
sn ite, V, 1. тена; вливам сп; 2. umg лея
се (вннo);
Alins Т11гП1, oll/s verändert sici Всич¬
ко тече, иеиенo се променя;
Das Geld ТПеШ 1ms Ausland Парите
изт^мт в чужбина.
fließend adj 1. течащ; 2. ппaвeе. сво¬
боден (реч); 3. преливащ се. неясно
тчeег-е;
Zimmer nie ~nm Wasscn Стая c те¬
чаща вода;
~ Deilsch cpnrhhen Говоря свобод¬
но немсни понo.
FiZ/ßiailen п о.Р1. попивателна хар-
тис,
r1|/ßcycicn п пoгoееa’ конвейерна
езстeмa,
Fließwasser п о.Р!. течаща вода.
Flimmer т о,Р. блещун—не, трепна-
не, трептене.
Fllmncukistr f umg телевизор.
flimmern sw.V, Tb oI-.V, 1. мигам,
трепкам. мъждукам (светлина); 2.
блещукам (звезди); 3. трептя (филм);
Es flimmert mir von den Augsm Mep-
желее се пред oезтп ми.
fijmmuig adj блещукащ. трепкащ,
Tiimk adj 1. бърз, пъргав, подвижен;
2. ловък, сръчен;
Eim -cn Arbeiter Пъргав. сръчен ра¬
ботник;
~ -~ wlc clm Wlcsci Пъргав нато невес¬
тулка.
ПиПе/ -я ловна пушна;
umg Dis - ins Korn wenien Обезку¬
ражавам се. нaпнгулнрмм.
Flippen т, - флипер. игрален авто¬
мат.
fllpp/m sw.V. Tb i,-,V. umg играя н—
игрален автомат.
fljuu/r sw,V, Tb Otr.V. - ilinmenn.
Flirt [Пеш. flirt] m, -s флирт.
11|mi/r sw.V. hb it-.V. флиртувам.
Fililch/i n, - лека тена. ленонрав-
но момиче.
Fiitl/u т о.Р!. 1. пайпти, лсекaви ук¬
рашения; 2. фалшив исеш;н блясък.
rl|tirпжoc1rn nut Pl. меден месец.
filix/n sw,V. sn ite.V. umgхвърча ка¬
то стрела. профучавам (човек нлн
превозно средство); бързам, тичам.
Flitx/r т, - umg бърза (малка) кола.
floaten ['floutn] sw.'. Tb Otr.V. Wirtscb
колебая сп в определени ге-нзцз (ва-.
луген курс).
Flockn / -п 1. снежинка; 2. валмо;
пухче. мъхче; 3. люспа. ядка (на овес
цде•;.
ilohk/n sw.V, Tb t-,V, geb образувам
уеemнинн, парцали.
fleckig adj пухкав. мен.
Flockcnn g/ -пи пеeснч-нe’ коагула¬
ция. ут-явaи;.
Floh т, Flöhe бълха;
umg Jmdm. rincn - ins Ohu s/tx/n
Пускам някому муха в го-вмтм.
ilölem m V, hb tr, V. пощи бълхи (жи-
вoгнт),
Flöhina-kl т битпaо—р, битак.
Flop т, -s umg неуспех, орах.
Floppydisk ['Tlopi diskC/, -s EDV дис¬
кета.
Floni т O.PL geh !. цъфтеж; 2. раз¬
цвет.
Flor т L Text тсеka прозрачна мм-
гeрзс (газ; креп); 2. мъх (на плащ. ка¬
дифе и др.); 3. гемурем лента.
Fiona / Floren флора.
Florett п, -ер-пира.
Florettfechten п o.Pd. Sp фехтовка с
рaпзеa,
florieren sw,V hb itr.V. цъфта, про¬
цъфтявам (търговия, куот^-).
Floristin / -пеп цветарна.
Flaske1 / -л изгъркмеa. бмнaпеa
фраза; пеaоен думи.
Floß п, Flöße 1. сал; 2. плувна на въ-
диеa,
Flösse/ -п 1. перна на риба; 2. пл—и-
инo; 3. umg лапа (з— есн-).
flößen sw.V, hb tr.V, прекарвам със
сал; спускам по вода (грушн).
Flöße— т, - човек, който нара с—л.
сaлджзC)
^с.^аЬ-е / псгувaи; със сал.
Flotatlön / -еп фпoтаеиC’ обработ¬
ка на руда.
Flöte/ -л Mus флейта.
1181/1 sw.V. Tb Ott.V, 1. евзея на
флейта; 2. umg евирн с уста. пoдтвне~
ниам; 3. пея (славей. кoу))
Flötenbläser т фпeйгитт,
flöt/mj//1nm flöten gnSer um-,V, sm
Ot-.V. umg пропада, отива по дяволи¬
те (приятелство, пари и др.).
Flöiist m. -еп, -еп флейтист.
flott adj 1. бърз; пъргав, жив; 2. ху¬
бав; aгеaoгзвeе; шин; 3. весел. без¬
грижен;
Eins ~п Bedienung Бързо обслуж-
в-и;;
Eine ~п Geschichte Забавна зуторнс;
~ leben Живея безгрижно (тхтпит.
на широка нога);
D/n Bau gehl * voran Строежът бър¬
зо напредва.
№(Oih f -п флот. флота.
Flottenmanöver п втeиеoмтренн ма¬
неври.
Floitteistüixiunkt т МП вoe^ееoмте~
сна база.
flolticnen mV. Tb ite.V, ФОлкТ пла¬
вам, колебая се;
-ds Schild Крaгкoеетеeе дълг.
Flottille [1;>'iii(j)a] / -п Маг флоти-
пин,
Tmtt|mahhen Tloit mocbcn sw,V, Tb
t-,V. Mrar поправям кораб, пускам ко¬
раб в движение.
Flöz п, -е Geol, Bergb пласт (всгпи-
Fluch
GABFßOFF
276
щен и др.).
Fluch т, Flüche 1. nртклсгзe, клет¬
ва; 2. еутмгис, псувня;
Eim - iost/i aul d/m Schlocs Пеoклс~
тае тегне над замъка;
~ für dis Mercchhr1e Петoпнтиe з—
чoвeе;тгвoтт,
fluchBeladen adj носещ прooпягнe,
пртнслнаг.
Tiuchnn sw.V. Tb itt.V.lir.V. 1. ругая,
псувам (auT/übr— jmin./etw. (Akk) ня-
ного. нещо); 2 пронлинам (jm^n. ня-
ного).
FiucHtl', -еп бягство;
Dir - aus d/m Сстат/тБ Бягство от
затвора;
- vor d/m Alltag Бсгетвo от ежедне¬
вието;
Dir - in den Alkohol Бягство, упaеп~
ни; в мпooхoп-;
Dis ~ eugunllen Птбствaм,
ПиПН!/ -еп права лзнзя, редица;
Eine ~ von Zimmern Аефнпaдa от
стаи.
fiucllamiig adv много бързо, стрем¬
главо.
Flmhh1ouio п кола, с ноято п извър¬
шено бягство.
niclien sw,V. sn0,-,'. избягвам (тог
jmlm./etw (Dal); aus ntw. (Da,) от ня-
ктro/иeшo); яЛ - bb бягам, избяг¬
вам, сп-енвмм се с бягство (vor eiw.
(Dat) от нещо).
rluhhigrfahг f oцaсетсг от бягство.
rlihhihrlTer т пoмoшннk при бяг¬
ство.
Flüchtling т, -е беглец. бежанец.
Flüchtlingslager п бежански лагер.
rlühSi1idgcerchC т колона от бе-
гъпцн,
Fluchtverdacht т съмнение, че за-
nтдтзесе ще избяга.
Fimcitwcg т 1. резервен изход; ава¬
риен новтд (и сграда); 2. път, по кой¬
то е извършено бягство.
fluh1eigl adj 1. бягащ, иобягмп (оaг-
итеинн))
Tlücigi adj 1. ор-тън мимолетен;
2. бърз, бегъл; 3. noвърхитстeи, неб¬
режен; 4. Chem пeглиB)
rlйh111gkri’es1eh]er т грешна от не¬
доглеждан;, поради невнимание.
Tiiciwürdi/ adj geb проклет, досто-
пн дм бъде nрokслеaг,
Flug т, Flüge 1. п;тeнП’ полет (auch
überte)-, 2. ято;
D/r - das Adlers Полетът на орела;
Eim/m ~ buchen Правя резервация за
място в самолет,
Die Zelt verging (wie) im - Времето
oгпeгс много бързо.
Flugabwehr f въздушна тгбемеa.
пртгнвoв■сздушнa oГбрaеa,
Flugbahn / ге-eнттезс (на е-гeпнT’
рмоета и др.).
TiigB/ncli adj готов за иопнг-нe; го¬
тов зм иотгрeпвaнп (р-нета).
Flugbl^^t п позив.
Fligdauer f o.PL продължителност
на цoп;г.
Flüg/i, т, -1. крию (на птица, на¬
секомо); 2 крило на самолет; 3. кри¬
ло (на прозорец, сграда; нм п-ргнн);
4. МН d»p^2лл-е, кнрнo-
Mil dem -1 schlagen Пляскам с кри¬
ла (птица);
In östlichen ~ des Gebäudes В източ¬
ното крило на сградата;
Der linke/m/hhtn * einen Part/1 Ляво-
тo/дясетто орило н— партия;
Jmdm. lie ~ ^11X11 Подрязвам
някому кезлeгe, охлаждам ентуси¬
азма му.
Fiügci2 т, - Mus роял.
Flüg/ladjutart т МН флигпладю-
тант (щ-бен офицер, адютант на оо-
м-идвмщия;,
Filgelaltar т трицг■ив.
Flügelfenster п прозорец с oенп-,
Flü/elkämpre nur PL вътрeшитпмр-
гийии борби (между крилата на да¬
дена п-ртня;,
flügellaHm adj неможещ дм лeгн, с
пречупени крил;; überte с цтдеяз-еи
крил;.
Flügelmann т МН флангови (вой-
енo))
Flügelrad п Tech лoцaгиo колело.
r1üar1chЬIag т удар (еаомав; с
нрнп;.
F1Ug/ichh1/cke / вид морски рак.
Flü^<^]^!^^^irmer т Sp крило, страни¬
чен е-пмдaтeП’ бпн.
Flügeltür f двукрила или гриoенлa
ве-та,
Flugfunk mo.PL еaмoлeгеa радиои-
есокa.
F1iggace т nсгенн, пасажер (и са-
мoп;г;.
liü/gc adj 1. можещ вече дм хвърчи
(з— малките на птица); 2. самостоя-
гeо;и 0;. утсnип съм на краката - си
(за млад човек).
Fluggeschwindigkeit f скорост на ле¬
тене.
Fi/gec/llsc1ai1 f авиокомпания.
Flighai/n т аерогара, пeтзшe.
FIm/haicng/bäul/ п етpaдмгм на ае¬
рогара.
Fiigiarrrgciämdr п територията нм
лeгишe,
Fugllau1/Znnr летателна ципа.
Flmglöhr/ o,PL височина на полет.
Flugkapliär т ктмaедзр на само¬
летен екипат.
Flugkörper т летателно тспo (ра¬
кета, сaг;пиг),
Fiuglärm т гсг;е на самолети
Fliglehuer т летец ииструктор,
Fluglinie / въздушна лненс,
Fim/iolse т, -п, -п -виoднуn;ч;е, ръ¬
ководител полети.
FligoBj/kt п пeтсш обект;
UnBckanntcs ~ (Abk UFO НЛО) не-
ид;итнфненрaн летящ обект
Fiugpiam т еaоnнеменe на поле-
тате.
Flugplatz т летище. аеродрум.
Fligpost / O.PL въздушна поща.
Ни/пакс / пътуване тъе самолет.
Fimg-zcseung курс на полета,
flugs adv veraltend мигновено. неза¬
бавно.
Fligsarl т o,PL движещи се nссс-
ци (в шуттння. при дюни).
rligchhn1n т самолетен бнп;т,
Flugschreiber т aвтомaтзент запис¬
ващо устройство в самолет (черна
ну™я).
r^1i^gchsifI1t'брошура, шoонв,
Flugslch/ning f 1. управление на
движението във въздуха; 2. - oтитурс-
вмеп безопасност на полетите.
Flugsport т o.PL aвзтептег.
F1^/eihkce п самолетен билет.
FIiugv!sbindiudg въздушна връзка.
Flugverkehr т aвитгрaесптег.
Flugwesen п о.Р1. мви-цнн.
Fiuexcii / продължителност (вре¬
метраене) на пoп;г.
Fli/хеи/ п, -е е-мoп;т;
Ein - iand/i Самолет се приземява.
о—ц—;
Ein ~ ^циге аВ Самолет пада, ка¬
тастрофира;
277
An Boul des ~s Ha борда на са¬
молета.
Flm/^i^iugs^^’^^be m самолетна ката¬
строфа. падане на е-мoлпт,
FlugzeugaB'wehr f Q.PL прoгивoвсо-
душна oгбе-иa,
r)igzeuaabжelSrkannr/ f зенитно
оръдие.
rlпazeuabc5atziпg f екипаж на са¬
молет.
Higzlugaete1üsmugg’ oгипич-и; на
самолет.
riugzelugerrnsteuerung/УпlpaIлeнзe
на самолет от е-осттсизe,
Fi/zeugTilHusiu т пилот.
r1^gхeuдglcchh^wadeг п МН ескадра
от самолети.
rli/хeug1ailn f в-нг-р,
Flm^^^i^i^l^l^rägiu т Mil еaмoпeтo-
етеaе,
rlu/zeugrunфi т тяло на с—мoппт,
корпус.
flu|i adj гпепи.
Fluidum п, Fluida 1. течност. флу¬
ид; 2. übertr въздействие. флуид.
Fluktuation/ -en 1. флунтуaенс, ко¬
лебание (на цени и др,); 2. текучест¬
во (на работна сип-),
finktUjcrcr - V. hb itr. V. geh колебая
сп (епин. цифри).
Funder / -л Zool пнсин.
TimCsm sw.'. Tb ite.V. 1. umg noу-
лъгвам, извъртам; 2. хваля сп. гово¬
ря на едро.
Fluor п o.PT. Cbem флуор.
Fnorh1InrkoШrnwacceпsto1i т Chem
флуорохлоровъглеводород (отров¬
на субстмиенн, ноптловaн- и хладил-
енцн).
F1uorecхcmz f oFL Phys флуоресцен¬
ция.
fluoreszieren т И bb Ote. V, Phys флу¬
оресцирам.
Flur. m, -п 1. коридор; антре, пред¬
дверие; 2. площадка на сгъпбишп,
Пигг/ -xn 1. цтпe; 2. землище (и-
нмселено мстгo).
Fii^i^rB^i^r^iidzgidg' комас—w.
Fi-bicS п нмдмстеaл;е, оeмлсчeе
рeгис•гср,
Flurgrerze /Гр)aенем на землище.
rlurshhaden т шeгн. нанесени на
пaосннгп нултуеH)
Flunscnix т цoпскн пазач. nсдар,
Fluß Fuss т, Flüsse 1. река; тече-
DEUTSCttFЬd)GARi<öCrES W<ÖQ‘^EQßUC,t
инп (auch Med); 2. штгт0’ ход (на ми¬
съл, реч); 3. Tech флюс (гoцпн метал
и др.), топило-;
Ат - Край реката;
Der - len Irlornationci Информа¬
ционен поток;
Eiw. (Akk) in - Bringen Привеждам
нещо и дииmпинп.
iluDab’wärts flussabwärts adv по те¬
чението на реката, надолу по реката.
Fußa-m Flussarm т ръкав на река,
flußaufwärts ThussauTwänts adv срещу
течението на рпнмта. нагоре по ре¬
ката.
Flußbett FlussBsil п речно норито.
FlußfiscH F^^ssT^scS т речна риба.
сладководна риба.
nüssig adj 1. течен; разтопен (ме¬
тал); 2. тпaдск, плавен (стил, реч);
3. непрекъснат, без пауза; 4. свобо¬
ден. ликвиден. оборотен (н—цнг—л);
~ mocisn Втечнявам, р-зт-псм;
-es Kapital Оборотен oашитмп;
-cn Verkehr Непрекъснато движе¬
ние (на превозни сепдствa;;
umg Nicht ~ »11 В момент- съм бпз
средства. без пари.
Flü^ig/a^ п втечнен газ.
rlücsigke1t / -сп L течност, 2. плав¬
ност. лекота (на речта).
Fiü^l^l^^i^l^!^lBe^i^inr т потребност от
приемане на течности
rlйscigkeiecverluct т загуба на теч¬
ности, обезводняване на oртaнном-,
flйccig|mochnп 1^l^sc1/ nacScn sw, V
hb i-.V. освобождавам, предоставям
(пари напит—п),
Flußkrebs Flusskrebs m речен р—н.
ВДаИ Ri^ssiauf m течение на рпна.
Flußmündung Fussmürduungустие.
Flißpiend Flusspferd m Zool хипопо¬
там.
№^-1/111/-^ reuccnegullnnurg /
корекция на коритото на река.
F1uecor1 Пивиите т oFL речен
ПCTЪk.
FueshhiTalrt ^(^ss^^r^iff^aSu^ / oFL
речно корабоплаване.
П^рое Flussspat m MOm флуорит.
Fußstall Flussiali m oFL ^та сто-
мaе-.
Fußta Fiussial n цoрeенe,
FlüsSr-gcwOIBc m акустичен свод.
flüstcnn sw.'. hb г.'^'. 1. шеп¬
на, шпштн; 2. pox, шумоля (вятър);
rmhrstiuin
Jnin. niw. Ins Ohr - Прошепвам
иснoму нпщо в ухото;
umg Jnin. (et)жac ~ Давам мному
да сп разбере, нармм сп някому.
rlüsherchjmmr / шепнещ гп—у,- ше¬
пот.
Юiüct/reom т о.Р!, шепот ш: Im *
шепнешком.
Flui/ - 1. oFL прилив; 2. meist PL
водни маси; порой; води; вълни;
3. поток, море; голямо количество;
Die - komme Приливът настъпи—;
Sici In dis -er siümx/n Хвърлям се
във иъпиит;. във водата;
Eine - von Tnänrr. Prolcst/r Поток
от тслои, протести.
Tlulem sw,V. sn ite,V, 1. тека уипит;
прииждам; 2. заливам (über eiw. (Akk)
е;шт) (auch übeete); hb ,-.'. шълис c
вода (шлюз); нмвтдинвaм. noттцс-
вам.
Flutkraftwerk п приливна хидро¬
централа.
Futlicht п протекторно тувптлпенe;
Sp Bcl - spielen Играя на иоoусгвпет
oеипглeинП)
Flutlichtanlage / проженторно сьо-
есmeинп (н— стадион).
flutschensw.'. Tb te.', 1. нзшлъовaм
сп; 2. umg вървя бързо и гладно (ра¬
бота);
Die Seife nitschte 11m aus den Hamd
Сапунът се нзплъон- от ръката му.
Fuiwnlle / приливн- вълна.
f-Moll п Mus фа минор.
Fockmast т Маг фонмачта.
rmckccar! п Маг фон.
TöderO adj федерален.
rödrral|cmus т oFL фeдeрaпиосм.
Tödnmal|c1ish1 adj ф;дпеaпистич;н;
-е Bcstnelungen Федер—лисгиенз
стремежи.
Födrratlon /. -cn федерация (съюз
на държави или oртaннз-цни),
Пö^demotiY adj федеративен. федера¬
лен. .
ishlnn ж V, hb ite. V, отребиа се (ко-
бил—
Folien п, - жребче.
Föhnj т oFl. фьон (вятър).
Föim2 т. -s еeшo-р,
TöSmen sw.', hb ,-.', суша със - се¬
шоар.
FgSnsturn т бурен южен вятър,
фьон.
Fülnr
GA&EDOFF
278
Fölne f -n BoO бял бор.
Folge f. -n 1. последица; noепeдтт-
вип; резултат; 2. цтрeдзц-, еио. ре¬
дица; 3. серия (на тв филм); книжка,
брой (нм спне—ии;);
VerSrrrcgir ~л Уезштжзгeлез
последици;
Das Sol eur -, 1acc... Последицата
от това е. чп...;
Dir ~n seiBst iragcn Нося сам пос-
лeднцнт;;
Dir räcSsie - das Films Следващата
серия на филма;
Die Auhos iahnci Im lichter ~ Коли¬
те карат в постн- колона;
Arithmetische ~ Аритмeтненa прог
р;уня.
roIacerchSsirung f последствие.
слeдегви;.
Fm1gclacten nur PL последващи (фи-
н-ееoии) задължения.
lolgcn ж. И sn ite, V, 1. епeдв-м, все-
вя (jmin./rtw. (Dat) след нннтro, не¬
що); 2. разбирам, следя (ход на ми¬
сълта); 3. ставам приемник на няко¬
го, замествам есooгo; 4. следвам.
произтичам от нещо; hb itr.V, слушам
еякoтo, птденесвмм се на някого,
вслушвам сп (и нещо);
Jmdm. udau1Tаl1Igrau1 Schritt urd
Tuilt - Следвам някого н;з-бeпсо--
еo/иа всяка крачна;
Dnm Vortrag nli Ье/псие * Следя
доклада с интерес;
Dir Mols - Следвам модата;
Daraus folge, 1аcc.,, От това след¬
ва. еп...;
Wlc iolgi Канто цт~нaгaгсk ще бъ¬
де цoкмоaиo;
Aul Re/cn iolgi Sonm/rccheim След
дъжд идва слънце.
folgend adj следващ;
In -dir JaSr Следващата година;
Em cag1e mir -cs Той ми омза след¬
ното.
folgendermaßen adv по следния на-
чне, нанто следва. тана.
folgenlos adj бпз пoепeдиен.
roigri-eici - adj с много noслeднеH’
foIgcnscHwer adj с тежки последи¬
ци тъдбoнoс;и,
iolacnihhtig adj пoепeдoвaт;п;и и
логичен.
Fol^i^ir^i^l^lt^l^l^^lt/'i^^^i^. последовател¬
ност, логачност.
folgern sw,'. Tb tt,V, заключавам,
правя заключение Iноиoд);
Daraus können wir - iacc..) От това
можем да направим извода. че...
Folg/suiune. -nm зaнпюе;ин;, извод;
~en aus etw (Dat) nahhen, xi/irn
Правя си изводи от нпщо.
rmigecaiz т Ling подчинено изрече¬
ние з— последица.
folgewidrig adj непоследователен,
иeпoгне;и.
Folgex/il f следващият период от
време. бъдещето;
Ir dir ~ Впоследствие. пo~нссиT’
imlg1lh1 adv следователно, оимчн,
imlgcam adj послушен, зопспннгe~
пeе,
rmigcamkeii f O.PL послушание.
Foliant т, -xn Тур фолиант (нентa с
голям формат).
Folie f, -п фолио.
Ffillo и o.PL Тур фолио.
Folklore f o.PL фoлнпoе,
FeICIorcCursi f фолклорно из¬
куство.
ioiklnr|ct1sch adj фолклорен.
Follikel т, - Anat фтлнкул.
Folter f o,Pl, 1. изтезание, иеквззн-
ране. мъчение (auch übern-J; 2. уред
за изтезаване;
Jndn. auf die ~ spamncm Поставям
някого в мъчително положение, из¬
мъчвам го; umg разпъвам го нм
оръст.
Fmlteraeгäi п инструмент з— изтеза¬
ние.
Fа1teu1rsirument п уред за мъчение.
нининзнтоеени уред.
FßiterCammem f Hls, стаичка, килия
за нннвззнеии.
Fmlierkn/h1t mHOs, инквизитор. мъ¬
чител.
1miiemn sw.'. hb ,г,', изтезавам, из¬
мъчвам [auch überir),
Folterung / -xn нзтeо-и-иe, измъч¬
ване. иотeо-ниe, мъчение.
Föm m. -е сешоар (фабрична м-ром).
Fond [То:] т. s фон, заден план, ос¬
нова.
Fondant [fO'dO:] т/п фонд—н (глазу¬
ра, бонбон).
Fonds [TO:/iö:s] т Winsch фонд;
Iiisrratioralsr WäHrungs ~ (Abk
IWF) Международен валутен фонд.
Fondue [lo'dy.) nff, -s Kochk ^ндю
(вид швейцарско ястие от еиеeнe; бя¬
ло вино и подправки, сервирано по
еneциаоeе начин).
fomen sw,'. Tb ,r,'. суша със сешо¬
ар (oтеa).
Fontäne f, -п фoетaи, водоскок.
Fontanelle f, -п Amat фонтанела.
Toppest sw,V, Tb ,r.'. umg дразня, за¬
качам (jmdm. искoгт), птде-еям ня¬
кого.
Fopper/i f. -en umg дразнене; зм-
k-екa.
lorcl/rrn [i>r'c1rn■^r] ж. V, Tb te. V, фор¬
сирам (auch - - ; ускорявам (тeмпo;,
Ffi-le-anlage f Tech конвейерно ус¬
тройство; Betgb подемно съоръже¬
ние.
Fördc-Band n лентов ге-нспoегьте,
конвейер.
Förderen т. -1. покровител. човек.
който пттшесва Iнокyствo, наука);
меценат; 2. Tech геaесцтегьте.
Fönl/nCoul т Bergb подемна шах¬
това олетоа.
Förderleistung f Tech 1. произво¬
дителност (на транспортьор, не-и);
2. дебит (на помпа).
rOnd/uilch adj пoлeо;и, благоприя¬
тен, подпомагащ;
Das ist m/ldcu Karriere wenig - Това
малко подпомага (нп благоприят¬
ства особено) кариерата ми.
Förlern/rg/ f добивано количест¬
во (руда, 3^3^— и др.).
ford/mm sw,'. Tb ,-.', искам. изиск¬
вам (eiw. (Акк} vonjmnrn. нещо от ня¬
кого);
Der R/chtsanwail lorleutr rneis1ruh1
Tür seinem Mandanten Адвok-тсг по¬
иска (пледираше за) оправдателна
присъда за oпи;нт; си;
Den Unfall ioriertc v^elc Oplen Зло¬
полуката из; много жертви.
rOnie-d sw, V. Tb te. ИЛ. подпомагам,
съдействам. епoетбсгвмм; 2. поощ¬
рявам, насърчавам; покровителст¬
вам; 3. добивам (руда);
Jungs Künstler ~ Подпомагам
млади творци;
Ö1 - Добивам нефт.
Fär1/r1rcic т - поощрителна наг¬
рада.
rördcrsh1ahht т подемна шахта.
Fö—derscii п Bergb подемно въже. по¬
демен набел.
279
ОЕШС/НШСЛА/ЗСНГлЕ WÖDTEIPßUCH
Fgrshhungs1erc1h1
Förderinm m Bergb подемна нула.
Fordes—ngg -en L исоанп. изисква¬
не; 2. Jur неo•;
HoSe ~nr steilem Поставям високи
ззнукв-нзя (am jiddn. на някого);
Ein/ uranrehnbare ~ Неприемливо
искане.
Fördes-un/ <)№. 1. поощрение. на¬
сърчение; тгнмупнр-нe, спoнетрнеa-
еп, подпомагане; 2. добив (нм руда
зде.;.
rördenuggcmteraSmc / meist PL
мерки за подпомагане, насърчаване.
Forciir / -п псстсрв-,
forensisch adj съдебен;
-е Ci/mlr Дял от вимисгa за нуж¬
дите на съдебната медицина.
Ff^rCs / -п nordd вила (за сено, тор).
Form / -en 1. форма; 2. TecT фор¬
ма. калъп. модел; 3, бп—гтпрнличи;,
етикет, ;тикeцис; 4. Ling форма; 5,Sp
форма. кoндиеис;
Dis -* einer Kugel Salem Имам фор¬
ма на кълбо;
In ~ vom niw. (Da,) Във форма (вид)
на нещо;
Die - 111« Vertuaarc Формата
(оформянето) на договор;
Sp Ir guter ~ sein Във форма съм, и
добра koидиеис съм;
Dir аueere ~ wahnen Спазвам бла-
гoцеилиеи;тo, етиоета.
formal adj формален.
Foi^r^i^iii^S/ -n meist PL формалност.
rornai|cnuc m o.PL формализъм.
Formalist m, -xn. -en фтем-пзст,
iommа1|stishS adj фтрммпзстичeе.
Formalität / -en формалност*;
Dir notwendigen -en /-1/11/11 Из-
пъпесв-м необходимите фтеммп~
етсти;
Din ~/n rirlaltrn Спазвам формал¬
ностите.
Format n. -е 1. размер. формат;
2. o.PL р-нт, oпaс-, величина;
Das - des Fotos Форматът на сезм-
кат—;
Eime Persönlichkeit inii-nationalen -s
Лзееoсг от международна oп-еa,
величин-.
lornaticren sw,', Tb it.V.jott.', EDV
фтемaгзеaм (дискета и др.).
rounaiion / -хп 1. Geol формация;
2. Mil войскова част; 3. подреждане
в определен ред.
ifrmbar adj 1. поддаващ сп на офор¬
мян; (материал); 2. поддаващ се на
впияииe в развитието си (х^1р-ктер,
дете).
TmrnBeciän11g adj с устойчива фор¬
ма (ммт;риaп;,
Formblatt п бл-иoM’ формуляр.
Formelscn п o.PL Tecb фмсoеит же¬
лязо.
Formel / -п 1. Math, CTem форму¬
ла; 2. правило. предписание; 3. фор¬
мулировка;
Sp ~ 1 Формула 1;
Eins hhem1shh/ - Химическа фор¬
мула;
Eina le/mr, rih1tscagende ~ Празни,
нищо нп значещи думи;
imrmnlhait adj устaитипH’ пенпг, сте¬
реотипен (израз);
lo—ncil adj 1. формален; 2. официа¬
лен;
Nur - d/r CSel sein Само формал¬
но съм нач—ониo;
Eim -es Abkommen Официално спо¬
разумение.
rmrm/]-1~Renпcn п състезание от
Формула 1.
ronmrIc1uahSr / език на форму¬
лите.
iornrn sw,'. hb tt.V. 1. оформям,
придавам форма. моделирам; 2. Tecb
формувам. моделирам, придавам
форма; 3. зотеaжд-м (живот. харак-
терХ
Etw. (Akk) aus Tor - Правя, офор¬
мям нещо от гпиеa;
Jmdm. хи einen Pensörllcikrit -* Пра¬
вя от някого лзеиoсг.
Form/ilelns/oEL Ling морфология.
Former т, -1. оформител; 2. Tech
фoрмoвеик.
ronmrrurihSium т богатство на
форми.
rmmmr/h1er т формална грешна; на¬
рушение на установения ред.
rormgel)imdg'o,PL 1. оформяне. мо¬
делиране; 2. Tech формуи-не. фасо¬
ниране.
formgewandt adj с добри тбитсoн,
учтав.
iomn|emen sw,'. TbttV. формирам.
образувам; sici ~ формирам се, об¬
разувам сп.
Ig-nlich, adj 1. формален, според
прмвнп-тa; ooив;нциoиaоeе; 2. офи¬
циален;
Eins -е Begrüßung Официапит. цп-
епмтез-пет приветствие.
rOrnlielj partikel буни—лит, просто,
чисто и просто, н-истнн-;
Sie киНе - von Wul Тя направо ни-
цн от ярост.
Förmlichkeit / -em 1. формалност;
2. aPl. oфиеиaлнтст,
lonmios adj 1. безформен; 2. неофи¬
циален; без определена форма (мол¬
ба, автобиография).
Formlosigkeit / o.PL 1. бeофoемe-
ност; 2. непринуденост.
FormsacHe/o.P1L формалност, фор¬
мална работа.
rmrmsh1ön с ке-уивa, изящна форма.
Formular п, -е формуляр; бланка
fornuli/ucd sw.V. Tb te.'. формули¬
рам;
Eime Frag/ präzise - Формулирам
прецизно въпрос.
Formulierung / -хп 1. oPl. форму¬
лиране; 2. формулировка.
imnmvolle11et adj със съвършена
форма, съвършен по форма.
io-nwie-lg adj 1. нп по формата;
2. неотговарящ на eгиoeцнятa.
forsci adj самоуверен, рпшитeппи,
;еeегнч;н,
roushhnm sw.'. Tb Ot-,V, 1. проучвам.
изследвам (па^ etw. (Dat) нещо);
2. дзея; тсеся (naci eiw. (Da,) нещо);
Naci d/n Ursachen - Tсеес. изслед¬
вам пенениит;;
Aul einem (то!^п^11аГ111с1ет) Gcblci
~ Върша научноизследователска ра¬
бота в дадена област.
fo—Micmd adj изпитателен;
-en Blick Изпитателен поглед.
Forscher т, - изследовател, учен.
ForchSrrgrict т изследователски
дух, човпо с иосл;дтв—гплскн дух.
imrchS/bishS adj иоеп;дoв-гeлекн,
r^rsshsnga -еп 1. иоуппдв-еп,
лeдoвaтеленaд;йнтст; 1 иослeдoв—2
телите в дадена област.
rmrshhunacar1cit / иоелeдoв—тeлск-
работа.
ronchhungsauitrag т изследовател-
«- омдaч-,
Forschumgcbeitrag т пезетс в из¬
следването.
rgrch1ungcBernIh1 т иослпдoвaтeл-
«- област, сфера на изследване.
Forshhur/cei•geBп1s
GABEDOFF
280
Forschungse-g/bnis п резултат от rn-
тпeдтвaт;пек-т- дейност.
Forschungsgebiet п и—уентиотпeдт-
в—гeлскм oбп-ст,
ronchhu1gcae|’elnsta1i т предмет,
обект на изследване.
Fors^hurgs^i^i^iiiui п иaучнoнзелeдo-
в-тeлскн ннсгигут,
Foush1ungsnnihode f иоелeдтвaтeл-
скн метод.
rпlrschungsprojekt п е-уе;и (изсле¬
дователски) проект.
Fo-schidgsrealCtoin т експеримента¬
лен (ядрен) реактор.
rmmch1ingcme1cc / н—уенoизупeдoв—-
телсна експедиция.
FousclungsvorhaBem п иосп;дoвa-
тппсoн пп-и, план зм е-учеи иослeд-
и—енн.
Forst т. -е/-пп (стoш-иисв-н-) гора.
Fprslami п горска служба.
^11- т. ~л;ениеeй.
F^^i^iuSl/ -еп пeсине;йетвт.
Fonsr—cvei т нарушени; на правил-
енoa за опаовaиe на горите, престъп-
лени; спрямо гарите.
^-^0-111 т лесопарк.
Forsthauc п п;сиие;йтгит.
Fmuctrrchl п горсно nе-ит,
Fgrctrnvl/r п горски участък.
rmrctY/mgn1em п - Forstir^l^YeI.
rorslhWгntshsГтeraИ. горско стопан¬
ство; лесовъдство.
rorstжiccemshSart f oJPl. лесовъдст¬
во (наука).
Tort adv 1. изе;оиaп; 2. отпътувал,
ттеъствaш;
Mnimc TaccSn ist - - Ч-нт-т- ми из¬
чезна;
Din Kimd/r sind - Децата заминах—;
Und so -, Abk, usi. И тъй нататък (и
т. и).
Fori [1о:т] п. -s Mil форт, укрепле¬
ние.
fort-
Меттт продуктивна представка
в немския език за образуване на
глаголи със следните значения:
1. отдалечаване от нещо. напр.
Fortgehen. fo—ifiisg/m ...;
2. продължаване на действие¬
то, напр. 1nneb1ac/n, 1oriceizer,
Toi^^t^l^i^i^ilB^i^„.
fortan adv отсега, оттук н-г-тсk, за¬
напред. и бъдеще.
rortBrseagd т о,Р!, по-нататъшно
съществуване, запазване; продължа¬
ване.
lortibestehen une,'. Tb Ote.'. продъл¬
жавам да съществувам.
1obe|Bcwc/en sw,'. hb i-,'. помест¬
вам, придвижвам (ск—лен тгптмсk);
sici - продължавам дм сп движа, вър¬
вя е-прпд, придвижвам сп;
Slcl aul Händen umd Kmiem - Прид¬
вижвам сп, лазейки на ръце и колене.
Fortbewegung' пендвнжв—иe,
rmrebeжegun/smittn1 п средство за
придвижване.
rmbiBnжegulgg^soгgam я орган за при¬
движван; (на жнвoгиo))
io-ilbiidcn, slcl sw.V. bb продължа¬
вам да се образовам; усъвършенст¬
вам сп, квалифицирам сп;
Sich In EDV - Усъвършенствам
компютърната. си грамотност.
^-111111^ / lJr~. повишаване на
квалификацията уусвсешпнств-иe,
Fortbildungskurs т курс за усъвър¬
шенстване, за подобряване на ква¬
лификацията.
Tortiblascn unr.V, bb i-,', издухвам;
Staul - Издухвам пе-в-•;
IS—e Skrupel waren wie imrig/blacnn
Скрупулите й бях- като издух—ни от
вятъра.
1ont|b1/IBnm unr.'. sn 01г.'. отсъст¬
вам, не идвам;
Zwei Tag/ von irr Arbeit - Отсстт~
вам два ден- от работа.
iori|bmirgnn unr.V, Tb t-.V, тте-ссм
(предмети); отвеждам (вoе-;.
Fioneiaucr/a.J>£ продължаване; по-
н-та•гсшет съществуване;
Dis - d/s K—iegsiusiondrs Прoд■ъп-
жмв-е; на военното птпoжпннe,
iort|iaueni sw,', bb tr.'. продължа¬
вам. трая (дъжд’ вз-имoтгнoшeннн
ОРО.
iort|ei1cn sw.V. sn it-.'. отминавам
забързано и-татск,
Tome|emiwiskeln sw.V. bb tr.'. разви¬
вам по-нататък.
loriTahrnn unr. V. Tb te. V, откарвам
(c превозно ееeдсгвo;; sn Ott.V.
1. продължавам - (нещо о—птен-гo);
2. отпътувам;
En lUhr in seinrr Rede Toni Продъл¬
жи да говори;
Er fuSn iort xu arb/lten Той про¬
дължи дм еабтгн,
Fgrtioll т oJll отпадане. ■
iort|ia11en une,V. sm itr,', отпадам
(разпоредби. пречки и др.).
TO—llllicgcm un-.V, sn ite.'. отлитам.
fo-t^lfüSr/r sw.V. Tb mV, 1. про¬
дължавам (нещо змпoен-то); 2. от¬
веждам (ияooro); отнасям (предмет);
Eine politische Llnln - Продължавам
пoпитне;сo— лзиин.
Fort/ат/ т o..^L 1. нмцусoaеп, з-ми¬
наване, трсги-нп; 2. прoгиеaнП’ ход;
развой;
Seinen - n/hmem Нещо продължа¬
ва, следва своя ход;
Sein - von MüncHen Заминаването -
му от Мюнхен;
Den - der Verhandlungen Ходът н-
прeгoиoентe.
routl/cbcn umt.V. Tb tr,V, давам (№
друг, другаде).
TOrt [gehen umt.V, sm it-.V, 1. оти¬
вам си. гесгвмм си; 2. продължава
(нещо);
Das ging so iorl Bic... Това продъл¬
жи. докмто„.
iomi/es^hrlt^er adj напреднал;
Im -en Alter В напреднала възраст;
Eiw. befindet cih1 in einem -en Sta¬
dium Нещо сп намира в напреднал
стадий нм р—оиитнe,
rmrtgeschrittrnr mjf, -п, -п напрпд-
имп’; иaцр;днaпм,
Fon^gc^^ir^l^^i^<^i^i^i^1^^rnlclt т обуче¬
ние зм напредн—ли.
1mrigec/iхt adj непрекъснат. посто-
яипе;
Jndn. wegen -cn Betrugs v^rhaiien
Арестувам някога заради повтарящ^
сп иом-мн,
fo—lliaBem unr.V. hb — V. umgмахам.
отървавам сп (от някого, нещо);
umg En wollte 11m aus Inn Finna - Той
исо-ш; да сп отърве от него във фир¬
мата.
io.ri[jagem sw.V, Tb tr,'. ззгтевaм,
прогонвам; sn He.'. хуквам; препус¬
кам.
foril kommen umr.V. sm itr,'. 1. изчез¬
вам; махам сп. отивам №; 2. е-цепд-
вам (auch ubettt)t, преуспявам; 3. ви
рпс,
Fonhkonm/1 m o.PL 1. цридвижв—ип
281
DEUrSCOiÖUlLGAßlCCrlC
Frage
напред; 2. напредък, це;уупни—и; (в
k-еиeе-т-;.
iQi-llasscn une,'. hb t-,V, 1. пускам
(да си отиде); 2. изпускам (дума. па¬
саж от текст).
isutllauien une,'. sm itr.V. L избяг¬
вам; 2. продължавам;
Dsu Hunl ist mir 1ori/eiauT/m Куче¬
то ми нзбст-,
rmnt1auicnd adj непрекъснат; в цте-
лпдователен ред;
Dir Selten sind ~ nummeriert Стра¬
ниците са номерирани по ред.
imri|1cBcn sw.V, Tb Otr,'. продължа¬
вам да живея (чрез децата си. чрез
творбите си и др.).
fort|legen sw.V Tb tr.'. слагам нас-
грaии;
Dir Zeitung - Слагам вестника
встеaин.
1ori|maeh/m ж К Tb ite, И umg про¬
дължавам; ^1 ~ umg отивам си, ма¬
хам сп; измитам сп;
umg Mach nun so ioni! Продължа¬
вай така. в същия дух!
1211^11x511 une, V, hb itr. V, трябва да
тесгеa, трябва да си иъевс,
lo-illilanxen. slcl w.V. Tb Biol раз¬
множавам сп. създавам птктлпнзП)
Fortpflanzung oPl 1. Biol размно¬
жаване. плодене; 2. PTys еaопртсте-~
еявaи; (на свeгпин—. звук и др.).
rort11lanlur gslgncC•sWlzr iggcilfe oPL
Phys скорост на р—опрoсгр-нeннe (и-
вълнн),
Foreinorxid/somgamr nur PL поло¬
ви органи.
rmmtpTIanхungstr1/b т o,PL полов ие-
стникT’ нагон. ннстзнoг за еаомеo-
ж-в-е;.
1nrt|re1cem sw, V. sm itr, И о-мин-в—м.
отпътувам.
1ort|reißcm unr.'. Tb te,', I. повли¬
чам; ттеaесм'; отвличам (със еил-г—
си); 2. übertr увличам, з—вп-дяв—м;
Den Orkan u/ißi Däciem Tort Урмга-
исг отнася покриви;
Sich - lassen Увличам се (von eiw.
(Dat) от иeшт),
Fortcaiz m продължение, н-р-стьо
(на кост).
iori|schaTi/m мИ Tb te. V, махам; от-
н-еям; откарвам.
1irt|sc1euci, sich sw.'. Tb umgnwrn-
там сп, изчезвам.
imuh[sc1lekcn т V. bb tr, V, отпращам
(да си върви); изпращам (пратоа).
immt|shhie1pcm sw.V. bb ,е,', замък-
вам. oтеaссм; отвличам; sich ~ вла¬
ча сп;
Das Gespräch schleiitc sich Tori Раз¬
говорът вървеше мудно.
ront|schmeiern unr.V, snite.',напред¬
вам. развивам сп.
loriscSr/iierd adj еaцеeдвaш (де-
мooр-гио-еис, бюрокрация). увели¬
чаващ сп, н-рaствaш,
FoгtChSu1it т, -п напредък, прогрес;
Der nedixlnische - Напредъкът и
мeдиенеaгa*;
An den - glaulcn Вярвам в прог¬
реса;
-е nah1rn. euxlelem Напредвам. от¬
белязвам напредък.
1orischu1itI1hh adj 1. прогресивен.
н-прeдние-в; 2. модерен, прогреси¬
вен, обърнат към бъдещето (разви¬
тие, т;виoпoтия),
Torechhritelfc1rd1iCS adj враждебно
настроен към nеoгрпеa, реакцио¬
нен.
rorishSr1ttsaIauBc т geh вяра в
прогреса.
1o-1[schwemmncijwK Tb te,V, отна¬
ся с водите си (река, шoрoй;.
1ori|sntx/n sw.'. Tb tr.V, продължа¬
вам; sici ~ продължава (дейност,
рмогoвте;.
rortseiezIndgr -еп продължение;
- ioi/1 Следва продължени; (за се¬
риал по телевизията, за разказ, ро¬
ман. отпечатан във вестник или спи
еани;),
Fortceezu1gsnnnan т роман с про¬
дължение.
1mntjctrh1en’ sih1 une. V, bb измъквам
се тайно ттнснсдe,
rrrrtltmeiBcm unr.'. Tbte,V. изгонв-м,
прогонвам; oтеaтям; itr,'. иoуи сп
(по течението);
Jm1n) aus dem Haus ~ Прогонвам
ескoro от дома.
1omh|w^]^rcm sw.V. Tb ite,'. geh про¬
дължава дм съществува има го и зм-
напред.
Tort^i^brenl adj иeпр;oссн-T’ про¬
дължителен, постоянен.
iflne[wnCen sw.V. Tb üt.V продъл¬
жава дм въздейства, да действа.
1one|жünschcn жИ bb te.'. желая
есooй дм е далеч оттук.
Tzrtlzaiien sw,V. bb ■ tr.V, продъл¬
жавам да (из;плaшaм,
Tort|e1ehci umr.V, sn itr.', 1. пре¬
мествам сп (да живея другаде); 2.
отлитам (пгиен;.
Forum п, ForenlFota форум.
Fossil л. Fossilien Geol вкaмeиeлoет,
фосил.
Fßto п - Photo.
Fotoapparat т фотоапарат.
rutmareiCcI т фотографска цезнад-
лпжеoст.
Fßtoatriirr п фотографско -тели;,
lologcn adj фтттгпеичпн,
Fotog-apl —.: Foto/noT т, -en, -en
фотограф.
Fotoguapile a.: Fotografie / фото¬
графия.
fotograpHiercn a.: roiognoTien/n sw.',
bb te.', фотографирам, еезмaм,
Fotokopie / фотокопие,
fotokopier/m sw,', Tb tr,V. фотоко-
циеaм, ксeрткonзеaм,
Fotonodell n фотомодпл.
Fotomontage / фoттмoнгam,
фх/т m V, Tb tr. V. umg pejot ша-
мметев-м.
loul [laul] adj in: Cp - splei/m це-ия
фалове и играта.
Foul [laul] п. -s Cp фмл, фаул.
lOßlen sw.V, Tb tr.'.litr.V, Cp фаули-
рмм (играч). .
Foxtrott m, Г фокстрот.
Foyer [ioajs:] n, -s фоайе.
Fracle / -xn товар. пратка.
FrahSt1ri/i m тoвaрнтeпниеa.
Frachidaniien m товарен п-рмвoд,
rrahhterBah1Sni m товарна гара.
FracStcr m, - товарен кораб.
rnachtT1ugхeug m товарен самолет,
1uahhtirei adj франко мeсттеaонa-
е;ннeгo.
Frachtgut n товар, пратоа.
Frachtvertrag m договор за транс-
пoртзеaнп на ттвaрз,
Frack т. -^Fräcke фрак.
Frag/ f. -п 1. въпрос; пнгaеe; 2.
проблем;
Eins dumnn. peinliche-Глупав. не¬
удобен всшртс;
Jndm. eine ~ serllen Задавам въп¬
рос (някому);
Eine ~ bejolem/verrreimen Отговарям
утвсрдигeлет/oтрзеaгплнт на въп-
Frag/Bog/i
GAßfTXOlu
282
poc;
Eiw. (Akk) in - ^/11^ Поставям нп-
шт под тсмнeезe (под въпрос);
Das siebi außer - Това е вън от вся¬
какво тсмиeниe;
Das kommt nicli in ~ Не може да
става и дум- з— това, изключено п;
Ohnr - Несъмнено;
Das isi nur elnr ~ des Gelles. 1/n
Zeit Това п само въпрос на пари, на
време.
Fragebogen т въпросник; анкетен
пнст, формуляр.
Fragefürwort п Ling въnетснтплеo
местоимение.
i-agen sw.'. Tb t-.V. питам (jnir.
nach niw. (Dal) еннoтo зм ипшo); Огг, V.
осведомявам се (rach ^1^/^.
(Dal) за някого, еeщт;; sich - пи
там сп;
NocS len Zelt - Питам колко п ча¬
сът;
Jndr. um Eulaulris - Питам няко¬
го за разрешение;
Jnin. um Rai - Моля някого за
03;';
Diec/s Buch Isi s/l^in gefragt Тази
книга сп търси много;
Es fragt sihh noch Още не сп знае.
T-a/end adj вспрoеитплпи,
Fua/erkncis т кръг от вспеoсз.
FragerrC/, -пл безкрайни въпроси.
безконечно питане.
rna/csaiz т Ling въпросително из¬
речение.
Fnagecteller т пзтaшият, запитва-
шист.
rragelCtlluuga оРЯ постановка н-
въпросм; проблем. въпрос.
Frag/sturdi / парламентарно за¬
седание з— питания на депутатите,
з— дискусии.
rnaacwnrt п Ling вспетенгeоеa
дума.
Fua/nxsichen п вспетснгeлeн зи-к,
i-agilci adj 1. съмезтeлeн, проб-
л;ммтие;н; 2. Admin въпросен, спо¬
менат;
Es Ist - oB.)) Съмнително е дали...;
Die ~е P/nson Въпросното пие;.
f-agios adj безспорен. несъмнен.
Fna/ngit п. -е фрагмент, откъс,
1ma/n/rian1shh adj фрагмент-рен;
непълен, тгнъслeеeе.
fragwürdig adj 1. съмезтплeе, про¬
блематичен; 2. странен;
Eins -е MeiSole Съмнителен ме¬
тод.
Fraktion / -еп франция.
Fnakt1grcTüSu/n т водач на фрак-
енC’ нм парлампегареа група.
ruake1onsc1uchSer т говорител на
фрaнциC’ на парламентарна група.
FnaCtuu / -en 1. Med фрактура;
2. Typ о.Р!, готически шрифт, фрак¬
тура;
Mit jndn. ~ reden Казвам мнени¬
ето си направо.
Franc [Fra:] т, -s Abk lu франк (па¬
рична единица).
f-ark adv открит, честен;
nur in: ~ und lm/1 Откровено, отк¬
рито, направо.
Franken т, - (швейцарски) франк.
Franklineen, т, - жител на Фе—ен-
фУPт,
riJtnkC1rUes2./| - вид кренвирш.
T-amk|n-er sw.V, Tb tr.V, облепвам
c пощенска марка; таксувам.
TnanCo adv WOeiтcT франко (без
гемеептрген разходи за получа¬
теля);
~ Dresden Франко Дрезден.
rnarku/1hh п Франция.
Fmarcn / -п ресна.
fransig adj 1. на ресни; 2. е-оен~
шeе, оръфан.
F-areickon/u т, - Rel фр-ееиеo--
нец.
Frodeos/ т, -п. -п 1. французин;
2. Tecb френски ключ.
Fua1eöcin f, -пеп французойка.
imarх^cishh adj френски.
frappant adj фрапантен, поразите-
лпи,
frappieren sw.V. Tb tr.', 1 geh пора¬
зявам, удзвлсвaм. фрапирам; 2. ох¬
лаждам в лед.
ruacanBeitrn т фр;знст.
Fuj^sdour т дорнин (на фреза).
№/ /. -п фреза; фрезм-шина.
1-äscm sw,', Tb 1г,', фрезовам.
ruacer m. - 1. фрезис'; 2. фреза,
фрезер.
Fraß т o.PL 1. храна (за жниoгии);
2. umg pejor буламач;
Elm widerllcHcr ~ Огвемгзт;п;е
булммaе,
ruai/udisatiod / -еп цoбемгзмс~
ване.
F-aix т, -еу-еп, -x(-xm umg 1. па-
лавни;, хлапе; 2. südd pejot непос¬
лушник. иавалпи хлапак;
Ein süßcu, nirilichcr ~ Сладко, ми¬
ло хлапе;
Ein 1u/hScn, verzogenen ~ НaвaоeИ’
невъзпитан хпaц-к.
Fnalze/ -п 1. мутра; муцуна; 2. umg
гримаса;
~п schncllin Правя гримаси, гри-
м-еннчa;
DIc ~ 111« Dämons Дeмтезеет
пзеe.
Fraixeigesicli п pejot мутра, муцу¬
на; грозно, разкривено лице.
T-Oie/nSali adj разкривен в гез-
мaем.
Trau peon Ondef жена, жените (упот¬
ребява се като man и съвременния
немски език. еaй-в;еe от феми¬
нистки);
Wie - nelri Както жените смятат.
Frau / -еп Abk Fr. 1. тена. госпо¬
жа; 2. жена. есцеут-; 3. госпожо (об¬
ръщение: днес и за омъжени. и за
еeтмсжeез meез);
- Milien Госпожа Мюлер;
Eine äil/ur - Жена на средна въз-
емсг;
Eins allein ^/1111/ ~ mit Kind Нео¬
мъжена жена с дете;
Seine geshh1cdcnc ~ Бившата му
жена.
Frauchen п, - umg стoп-ек- на куче.
Froi/iauBclt / 1. женски труд; 2.
женска работа, работа за жена.
F-oisrauxl т тниeнтпoг.
Fnaie11euaturgscic11erMed женска
koеууптаезя,
FnaucdbenuT т женска професия.
F-aicrhewecgudgo,PL женско дви¬
жение.
Fmaurnrmanxilaiion / еманципация
на мените.
FraueiT/Ini т ж;еoмр—о;ц,
1—аигп1/1г11кН adj насочен срещу
жените, тшeгявaш жените.
f-ai/rSali adj женствен.
F-aurnhaus п дом за м—лгеeгзрa-
ен жени (стезaпем зеегзтуезс,
оказваща още и юридическа и фи-
еaествa помощ).
F-oucii/ilCurdc / o.PL гинеколо¬
гия,
F-ouriisil т pejoe мемоар.
283
0ЕиТАСН-ЬиЮ2В1ВС№С WÖßTEQBUCH
Freihandel
r-am/nCIuhS/ / църква, посветена
на Богородица.
Frauenklinik f тинeктпттиен- нли-
ииoa,
Fuaucikioste— п женсни манастир.
Frau/dCrarCS/it / гне;ктлoгнеет
заболяване.
rrаue1nehStn nue PL права на же¬
ните.
ruairr-ccSi1enir / о-шитниекa на
женските права.
rraucnsahhr f in: umg ctw. Isi - нещо
п женска работа.
Frauentag т ден на жената;
Den Iitcrmatloiale - Международ¬
ният ден н— жената.
ruaisgwaSluchSi п нобземгeлеo
право на жените.
^01112^^- п. - 1. veralt жена;
2. heute: pe^f^r женска.
Fräulein п, -/umg -s Abk Fri. 1.
veraltend госпожица; 2. госпожице
(като тбесшeезe;; 3. umg обръ¬
щение към келнерна.
F-äuieln
Думата се е използвала по-
рано като обръщение към неомъ¬
жена жена, След 70-те години
на XX в. представителките на
женското движение започват да
я възприемат като израз на дис¬
криминация и тя бива все по-чес¬
то измествана от обръщението
Frau (госпожа).
i-aullch adj жeиетв;и, жeеунн.
F-eak [1—i:k] т, -s 1. особняк; 2. го¬
рещ привърженик. любител.
irrch adj L дсрзсk; иахмпeн, безоч¬
лив; 2. nетвoкaтзвeн, биещ нм очи.
Frechdachs т umg малък иaхмленн.
Frechheit f, -еп 1. о.Р!. дързост. на-
вмлсгвт, безочие; 2. дръзни, нахал¬
ни думи, нахално поведение.
FrecHIing т, -е навaонин,
Fmccslc f, -п Bot фрезия.
Fregatte f -п Маг фрегата.
rnraaitcrCa1iiäg т Маг капитан
втори р-нг.
Tunl adj L свободен, независим;
2. свободен. незает; 3. свободен,
безплатен, гратис; 4. искрен. прям,
тгкриг;
-cn Beruf Свободна професия;
Dem Ohc-körpcr ~ maclcm Събли¬
чам се до кръста (при лекар);
Urten -cm Himmel Под открито
небе;
Seinen GcrüSInn ~еп Lauf lasser Да¬
вам воля на чувствата ot;
Sich (Dal) ~ msSmer Вземам свобо¬
ден ден. отпуск (от работа. учи-
пнш;);
Dir Eintritt ist für Schüler frei Вход
за ученици безплатен;
Jndn. aul -en Fuß scizen Пускам
някого на свобода;
- uni olcm relcr Говоря открито
(бпз дм nеeмълеaвaм;;
Aus ~пп Stücken По своя воля, по
собствено желание.
Freiballon т аеростат за свободни
полети, бмптн,
FrelBad п обществен плам, пстеa
нсцaонс,
F-ciladC f щанд за продажба на
месо с по-ниско качество (най-чес¬
то и кпмниц-тм),
i-nllbekommen luei Bekommen une, V.
Tb te. V, umg получавам отпусна. сво¬
бодно време. освобождавам сп;
Einen Erilühui/n ~ Освобождавам
отвлечен (с oгoуц).
rucZb/muflici adj н— свободна прак¬
тика;
Eli ~ tälig/n Journalist Журналист
на свободна це-кгикa.
r-c|beeuag т WI-IscT необлагаема
сума (от доходите).
Freibeuter т, - пират; pejor обир-
джия.
Freibier п о.Р!, бeопл-геa бира (на¬
пример при празници).
Im/Zli/iBend adj №0-,^ нп-егaжи~
р—щ, еeтбвсезвaш (оферта).
r-e|bnie1 т 1. Hist грамота за те-
вoбoждмвмеe от крепостничество;
2. кaргбп-нш; свобода на действие;
Jmln. einem ~ gehen Давам на ня-
оого цълеa свобода нм действие.
rre|ic1Crr т. - евтбoдoмиспeщ.
атеист.
^/1/ п вън, открито простран¬
ство;
Im -en ülcrnachirn Спя еaвсH’ н—
открито;
Irs ~ t-rtrr Излизам н-всH’ на от¬
крито.
i-clen sw,', Tb te,'. veralt меня сп;
некaм ръката на жена;
veralt Um ein Mädchen ~ Поисквам
момиче за жена;
Jung g/Tm/ll hat nie g/ucut Или се
млад жени. или се млад пткмпу~
гери.
Fr/jir т, -!, мених. кандидат (за
ж;нзгбa;; 2. кпи;ег (нм nетегз-
гугкa;,
Frelex/npla- п безплатен екземп¬
ляр.
rue|TaSut f безплатно пътуване.
Fuclluau f баронеса.
FrcIgaBe f oPt. 1. освобождаване;
2. Wirtsch освобождаване от омпте';
ееeмaеe на запор; деблокиране (на
ем;тки),
Frclgärgen т оaгвoеник, работещ
през деня извън затвора.
Irellg'^lB^numr.V, hbtr,V, 1 освобож¬
давам. пускам на свобода; 2.' давам
отпусна; 3. WOetscT снемам запор,
деблокирам сметки; 4. разрешавам
достъпа до нещо;
Die Geiseln - Пускам, освобожда¬
вам заложници';;
Er Hat sici zwei Tage ~ Ьи/п Той
помоли дм му дадат два дни от¬
пусна;
Eir mcues Arzneimittel Tür len/xum
Verkauf - Разрешавам продажба на
етвт лекарство.
i-clg/blg adj щедър.
rrcI/eb1gCele f oJPl, щедрост.
rmclgric1 m свoбтдoмзслeш.
Irnl/i/Big adj щедър.
rnclgui m WO-IscT безмитна стона.
imrilhairr Tnni Sabcn unr. V. Tb itr,'.
свободен съм;
umg Ich iahe leulc ircl Днес имам
свободен ден, днес съм свободен.
Fnelhalen т открито пезстaезщe.
прнет-езшe за безмитен внос и из-
нoе,
irgillalern unr.V. Tb tr.V,-1. резер¬
вирам, запазвам (място) (für jnin.
за някого); 2. черпя исkoгT’ плащам
му консумацията;
litte - ~ Не паркирай пред
изхода (гаража)!;
In irr Gaststätte hielt cr ums alle Tmei
Почерпи всзекз ни в рeегтрaегa,
Fucjhanllücicrel / библиотека със
самообслужване.
Frclharlcl т о.Р!. свободна. без-
rnnihord/lcenre
мигиa гсрг•твия,
Fnej1andelczmre /осна з— свободна
търговия.
irnihänlig adj свободен; без опо¬
ра. бпз дм сп държа с ръце;
- zclcincn Чертая на ръка.
FuChsite/ -хп - 1. - o.Pl, свобода, не¬
зависимост; 2. право; пезвнлeгзя;
3. вилпrиoу< ссиoпилпз;
~ deu Rede Свобода на словото;
Die dennkratishhe1 -in Демоор—-
тнчннгп свободи;
Sici (Dat) lin ~ erkämpfen Извою¬
вам свободата №;
Slcl (Dat) die -- nehmen Позволя¬
вам УH’ осмелявам сп.
Гпп|1е111к1 adj свободолюбив.
FueiSeiltibei-aUiudg o.PL Jue неза¬
конно лишаване от свобода.
Fre|1rltcleceeegudg' освободително
движение.
rrnjhei1sdnamg т o-PL стремеж, коп¬
неж за свобода.
Fnnjheiisentzug т oPl. Jur лишава¬
не - от свобода.
inciheilsgrräSrIcnl adj омегемшм~
ващ. заплашващ свободата.
^/11111^^11 т борба зм сво¬
бода.
rmniSeitcCän1T/n т борец за сво¬
бода.
Fneilcilskricg т 1. oсвтбтднг;ли-
вoйи-; 2. mue PL Host тувoбoдигeпни-
т; войни и Европа (1813-1815) про¬
тив Наполеон.
rmnZhciesIiebc / oJPL увoбoдтлюбип,
run|h/iesctnfe/Jrlг иaкмо—инe с пз-
ш-ване от свобода.
1-c|Se-auc adv oтнеитт, прямо, без
заобикалки.
Fnclh/rr т барон.
Freikarte /безплатен биле', гратас
(за тe—геaлеo пеeдст—влeезe),
r-nl|kanf/r ж V. Tb te, V. откупувам;
Einem EmtTühnecn ~ Плащам откуп
за отвлечен.
i-cllkonn/r umt,', sn itr.V. осво-
бомдавам сп; отървавам сп, спася¬
вам- сп (vom ctw. (Da,) от ипщт),
F-cICörierkuliun / aPL. Abk FKK
движение за з-връш-н; нъм пстес-
гвeеaгa голота на човека. еaгуеи-
осм, нудизъм.
rrnüandgenüse п зеленчуци, oгтпe-
д—ни на oткригo,
GABEQOFF
Ги/|| 10^/1 unr.V, Tb tr.V, пускам
на свобода; освобождавам (от з—т-
жора).
Freilassung / цуск-ип на свобода.
освобождаване.
irnllebeid frei lebend adj живеещ
на свобода (диви животни).
irnl|1egen м^.К Tb te.V.- 1. Archä^
разкривам, разкопавам, емоенст-
вам; 2. Betgb разкривам (пласт);
Ein Amphitheater Bcl Ausgrabungen
- Разкривам амфитеатър при раз¬
копки.
Fncjirgung / o.Pl. AtcTärd разкри-
ими;, разчистване (при емокoцни;.
Freileitung / Tech въздушен елект¬
ропровод.
1—1111^ adv 1. разбира сп. естест¬
вено; 2. н-истииa,,.’ (еo);
Er lat ~ -«Ье, оВети. Прав п нaзс-
'зеa, иo...
umg "Kommst du nie?” "Ja --”. Щп
дойдеш ли с мен? - Д—, разбира сп.
rrejlihhibüh1e / летен театър.
rmn|llhhekino п лятиo оино.
Frn|1ihhtna1erci / oPl. ппeеeе’ плп-
еeееa живопис.
rre|1lhhtnuscun п музей на откри¬
то.
Freilichttheater п летен 'e—тъеl
Fme|1u1tchhu1e / зелено учнлнш; със
з-еягзя на открито.
l-Cljnocicr sw.V, Tb i-.V. = Tuar-
kirnen.
Freimarke / птшeитo- мароа.
Freimaurer m - фе-нoмастHl
rnn|mauncmingc / фемнкммеoнсoм
ложа.
Freimut т o.PL откровеност. пря¬
мото.
1-ejmütig adj откровен, откри'. ис-
орен, прям;
Eiw. (Akk) - gnc1/hnm Откровено си
црнонмвам нещо.
Fr/braum т geh свободно- прост-
еaеегвo, свобода (зм емовзгзe’
изява).
irelsclaliemi adj на свободна пран-
'ин—. .
Fnejcchau / Host чета. отряд добро-
вoлеHl
Freischärler т Hist еeтенн, пмрти-
зaнне. комита
F-ejscila/ т Sp свободен удар,
iucl|sc1жinnnn, sich unr.V. Tb Cp
284
цтлaтaм изпи' по свободно плу¬
ване.
1rel|criхer sw,'. Tb tr,V I. Phys.
Chem отделям. освобождавам (енер¬
гия, eпeкгетнH’ водород и др.);
2. Wirtsch освобождавам от работа,
уволнявам.
F—nlsinn т о.Р1, свoбoдтмзепзe,
freisinnig adj свтбтдтмзслeщ.
i-elisi-eclen unr.V, bb i-.V, Jue оп¬
равдавам;
dmim maпge1c Beweises - Оправ¬
давам нсoттo по липса на доказа¬
телства.
ruric1nuhS т Jue тпеaвдaгeоеa
присъда.
F-e|ciaoe т veeadiend република; оп¬
ределение пред имената яа провин¬
циите Бавария и C—oсoиин във ФРГ
inellsiehem unr.V, Tb Oe,'. 1. свобо¬
ден е да„.; предоставено му е да...
(решава, избира); 2. свободен п, не¬
зает п (квартира, жипиш;);
Es sieht 1Sr frei, zu grien oder zu
Bi/lbnm Свободна е дм реши дали дм
си отиде, или да тстаеel
run|cieI1c / безплатно място, сти-
[1пндааитскт мссгт;
~i lün BegoBic Nahhжuc1slcuäric Без¬
платно обучение за нaд-еeин мла¬
ди кадри.
f-n||seeii/n sw,V, Tb i-,V. 1. предос¬
тавям (на еянoгo да реши. избере не¬
що); 2. освобождавам ^11. vom ehЖl
(Dat) някого от нещо);
Jmdn. die ErtshSc1dung - Предос¬
тавям на няного дм реши;
Jmlr. Tüu einen FortBIldungskurs
vom de- Arhslt - Освобождавам ня¬
кого от р-бота за участие в квaлз-
фиoaцити;н курс.
Freistil т o.PL Cp свободен стил
(плуване. бтебa;l
Frnjseilrln/cm п Sp борба свободен
стил.
rue|ct1lchSжinmed п Cp плуване
свободен стил.
F-cIsloß т Sp свободен удар (във
футбола);
Di-rkteu/nil-eCir- ~ Пряо/непряк
свободен удар.
Fmgliag т петък;
Am rähSstCr - През ел;дв-шзя
петък.
F-nlia/abcnd т петък вечер.
285
DEUT6CHö!JLGAD!CCHE’6 '»'Öß'TUCUCLO
FneccaI1en
F-cIiagmon/cn m петък еугрнн,
Tucfiags adv всеки петък, петъчен
ден.
Frcliisci т безплатна храна.
Fmcltol т o,PL самоубийство.
frcltr-ag/nl adj евoбoднoеoеeщ
(кoнстеукеия;, конзолен.
Frclir/iir / AtcT външна стълба
(без перила).
Fmcjülurgen meist PL Cp гзмеaттн-
е;уни упражнения (нп на уред).
rne|umchhlag т пощенски плик с
марка.
F—nlverkehr т o.PL. WO-tsch извън-
борсов оборот.
rmn|жe-den п aPL. Phys, CTem осво¬
бождаване, отделян; (на тoппнеa.
вещество и дрl;.
Fuelw'id п ппяек—, човен (н—й-вечп
жена), беззащитен пред своеволие¬
то на иякoГОl
freiwillig adj доброволен;
Sich - melden Записвам сп добро¬
волно за участае, доброволец.
Freiwillige mjf, ~п. -п доброволец;
доброволна.
Fuslw^i^f т Cp свободен удар (бас¬
кетбол. хандбал).
F-r|zc1hScn п сигнал “свободно”
(телефон).
Fmcjzcii f свободно време.
r-nizelIbesshSf1i||guda' омнзмaезe в
свободното време. хоби.
Fuc|zc1tgrctaliung f aPL. организи¬
ране на свободното време.
rnejzeiti1ductrie f нIндутгрис. удов-
лeгвoесвмщм потребностите на сво¬
бодното време.
ruc|хe1ivergnügeп п удоволствията
нм свободното време. забавление
през свободното време.
Frnlzciiwert т aPL. geh възможнос¬
тите за прекарване на уиoбoдит'т
време;
Eins Stalt mit rin/m holen - Град
c богати възможности за црпк-ев--
нп на свободното време.
freizügig adj 1. Jur свободен да оп¬
ределя и сменя местожителството
си; 2. емзкрeптстпн (в поведението
тн;; 3. иппнктдуш;и, щедър.
Freizügigkeit f o.PL 1. Jue право на
свободно определяне и сменяне на
мeсттжигппетвттo и месторабота¬
та; 2. еaзкр;noст;нoут (на поведе¬
нието, мисълта); 3. великодушие,
щедрост.
imeni adj 1. чужд. чумд;етрaн;е;
2. непознат; 3. ттеaнeе. иeoбнеaeи;
4. Мъх-г ^'ед отчужден;
Ohne -п Hills Без чужд— помощ;
Ich bin - Sirr Нп съм тукашен, не
познавам нeш-тм;
Sich in ~п Aige)egsnh/Iten mischen
Меся се и чужди дела;
Sie sind eirarler ~ //worden Тп се
отчуждиха един от друг.
FugnidarBriter т veraltend = Gаct-
a-lritcu.
l-cmdamiig adj странен. еeoбием;И’
особен.
ruendаutigCeit f о.Р1. тетб;еoет.
сгр-енттт, нeoбнчмйнoсг.
Frcmdi/setz т Jue чужда етбствп-
иoст.
Femtes/ oPl, geb чужбина, е'рмн-
ство;
Ir len - leien Живея в стрaее'вo.
Fmgmdc2 m/f, -п. -п чужденец. чуж¬
денка; непознат човен, непозната
жена.
Fmcmdcinжlmkung f o.PL чужда на¬
меса.
r-cniein sw.'. Tb О,-.', боя се от
непознати хора (дете).
rmcn1em1/irdllchke1t f aPL. враж¬
дебност нъм чужденците, ке;иoфo~
бия.
r-cndenfüSuc- т екскурзовод, гид.
rnendc1he1n п ц-нснoн, малък хо¬
тел.
Fremdenlegion f r.Pl. Чуждестранен
легион (във Фр—ицня)l
rncnicnverkehr т aPL туризъм.
Fmendciverkchrsant п туезс'ичeс~
но бюро, турнсгиеeскa информация
(служба).
F-cndeieinneu п стая за гтттн (в
хотел и др.).
1-Cmd [gehen une, V, sn itr. V. umg хой-
нмм; изневерявам.
Fr/nll/ursclale f o.PL чуждо гос¬
подство. чуждо владичество.
Fremdkörper т чуждо тяпo,
f-cndiäriisch adj чуждeстеaе;и,
чужд.
Fremdling т, -е еге-иииk’ чужде¬
нец, пришелец.
Fremdsprache J, -п чужд пзи0l
rncmds1rache1enжen1 т о.Р1, ноу-
чaв-еп на чужд пон0l
rnendc1nachsgCnuncs1ngdcgi т
преводач нoр;ептед;ет (служител
във фирма).
rucndsprahhenun1eггihht т о.Р1.
еуждтпозooвo обучение.
1unmdc1uаhh1g adj 1. чуждоезичен
(емеeпeенe;; L еуждтeоиктв, на
чужд eонн;
Die -е Literatur Чуждестранна пз-
гeр-гуем;
-сп Urtc-rlcSt Обучение, цртгиеa-
що на чужд пзио.
1-nndc1-acS1ihh adj чуmдoeоикoB’
oгнaеяш се за чутд език;
-cn Uri/mcbt Чуmдo;оиoтвo обу¬
чение. обучение по чутд езио.
Fncm1ctnT mMed чуждо вещество.
Fremdwort п чутд- дума. еумднеa;
bbeett Pürki1ihhke1i Ist ein -- Tür sie
Тoентт'тм е “чужда дума” (нещо не¬
познато) зм нея.
Fu/ndжor1
Немският език е отворен
за навлизане на чужди думи, осо¬
бено от английски език, поради
което критици на тази тенден¬
ция говорят, че немският език
се е превърнал в Denglisch’ т, е. в
смесица от немски и английски,
Fmcm1жбгtenBuhh' п речник на чум-
диге думи.
ireneiisch adj бурен, стеaстeе;
-еп Applaus Бурни твмези, aппo-
днем;нги.
imequeriicnei sw.V, Tb i-.V, gehno-
с;шмвмм особено често (meist im
Züsiamdтpaттov'y,
Das Lokal wird von JugerlllcSrd
frequentiert Заведението се пoсeш--
в— от младежи.
Frequenz/ -еп честота, фрeквeе'~
етст;
Aul - sendei de- Furk? Ha
к-нви честота предава радиото?
rncqunneb/nnihh т Tech честотен
обхват.
F/rqucreskaia f скала на често¬
тите.
Fresko п. Fresken Kunst фреска, сте-
еoпиCl
Freskomalerei f стенна живопис.
r-/ccaI1cr nur PL umg неща за
Fresse
ядене.
Frcssc f, -п perre уста;
Holt die Ч Дръж си. свивай си ус-
'ата!
fn/sssm (ТгоП, geinessen; unr.V, hb
te.V.lOtt.V, 1. ям, хр-ес се (за живот¬
ни); 2. umg pejot лапам, тспеa се,
шноснам; 3. цтглсщaм. иоеaовoдвaм
(гориво); 4. разяждам, прoсжд-м
(auch übertr): sich - прониквам на¬
вътре, пробивам си път;
Die Kaizc 1-1^1 mir aus irr Hard
Котката яде от ръката ми;
Das Allo lulsst gunec Mengen Ben-
xlm Колата гслг— големи количест¬
ва бензин;
Neid frisst ar ihm Завист го №;,
гложди;
Das F/uen frisst sich 1m dnn Wald
Огънят си пробива път в гората;
umg Sir hal eir/r Naruen an iim
/11-1^1 Загубила си п ума по иeтo,
луда п по иeтTl
Fressen п oP 1. храна (за живот-
ен)•; 2. umg ядене, ппюек-нe;
umg Das ist rin //111111^ - Tüu
jndr. Това п добре дошло за нскoтOl
F-cccs- т. - umg pejot лмкoмнзк,
нен—ситнио.
Fuessen/j / o.PL umg ядене, плюс-
0—HПl
F-cßnapf Fressnten m съд за хра¬
нене на домашни животни.
Fmnßsahk rresscahC т umg pejot не-
е-уитпн тсрбув.
Fueßc1h11 rr0sccuchi f aPL нена-
уз'еoт'; Med б'™;™.
Fu/ii n. -e Zool (вид) пор.
Frettchen п, - - Fne1tl
F-cule f. -n радост; удоволствие;
Elms hleie. eclte ~ Дълбока, иетие-
сом радост,
Seine bclic ~ haBen Радвам сп №-
'иески;
Vor - От радост;
- Haben Изпитвам радост. радвам
се (an niw. (Dal) на е;шo);
Jmln. - beuclien Доставям няко¬
му радост;
Jmlm. 11/ - neSm/r. v^rdeuler
Отнемам, развалям някому радост¬
та. удоволствието;
Die rnciden len Li/Br Удоволстви¬
ята на любовта.
r—gjjdcnamm adj беден на радости.
GÄ/ßl^^C^jrf
rncud/naucbnucS т изблик нм ра¬
дост.
rueide1bntsh1aii f радостна вест.
rreuie1hаuc п публичен дом, бор¬
дей.
rreudenmä1h1em п проститутка.
rueu1rn-aulhh т радостна еуфо¬
рия. радостно опиянение.
rreidencc1nni т рaдте'eе вик.
Freid/ilog т радостен ден за ня-
ного (рожден ден и деl;.
Freii/niaix т танц от радост;
Eim/n ~ anflüSu/n, voIHöi—rr Под¬
скачам от радост.
Fueil/neainel т oPL. poe, радост¬
но опиянение.
ruei1/rtuämef meist PL еслои на ра¬
дост.
Т-CilrstuaSieii adj сзсeш от ра¬
дост.
l-culre-unk/i adj poet опиянен от
радост.
Freudia/cu т, - фройдист, привър¬
женик на - учението на Фройд.
1—gydlg adj радостен.
Freudigkeit f о.Р1. радост,
Tm/udios adj бeое-дoу'eеl
Treuer, sich sw,'. Tb радвам сп (an
ntw. (Da,) на нещо еaс'oяшo, ülen
ctw. (Akk) нм нещо мин-пo, auf etw.
(Akk) на нещо nе;дсттсшo;; te.V.
радвам (някого);
Sici sehr, nissig - Радвам се много;
(Es) lueut micl, Sin kennen xu lemnnn
Радвам се. меттт ми п приятно да
се запозная с вме.
Freund т, -е 1. пеис'eп; 2. прия¬
тел. любим; 3. привърженик; съ-
миш.л;нио;
Ein wahrer ~ Ис'иесkз приятел;
Ein vierbeinigem ~ Четириног прия¬
тел;
Pollilsh1c -е Съмишленици;
umg Dicke -е sein Близки прзсгп-
пз с—; .
umg Altcr/gulsn/ncin ~ Приятелю
(в обръщение);
Eim - 1/u Op/n Любител н- опе¬
рата;
Kein ~ vom vielen Wonier sein Нп
съм привърженик на много приоаз-
ни. не обичам празни пенkaокн.
rneu1ih1en п, - umg in: mein дра¬
ги! скъпи! приягeле;l (предупре¬
дително обръщение. особено към
286
дете).
F-euriesknels т прнс';лсkи кръг.
Fr/indir f, -пеп прнсгeпk-; лю¬
бима. I
ГгсигИкН adj 1. любезен, мил, дру¬
желюбен (gegen jn1nl, zu jmlm. към,
спрямо инkoтo); 2. приятен (време);
Ein -es Lächeln Любезна усмивка;
~ хи der Kirde—п scim Любезен съм
с децата;
-cs Klima Мек oпнмм';
Eimr -е Trnienz an den Börse Тен¬
денция за покачване на курса на
борсата;
Dos ist seSn - vom Ihrer Много ми¬
ло, много любезно от В-шм стеме-.
freundllcHc-weisc adv любезно. по
ПрЗCTПЛCkЗl
rurud1I1hSCc1t f o,Pl. 1. любез-
етег. деуеeпюбетег, nрнв;гли-.
вост; 2. veraltend любезна постъп¬
ка, любезен жест;
WUni/n Sic dis - Saleit, .и Бихте ли
били така любезен, добър ...
ireu1irаch1аrlihh adj дтбетеъеeд-
тки (o'етшпеня;.
rrcu1dshSa1t f, -еп шенягeпствo.
дружба;
Eine iielc, innige - Дълбоко, близ¬
ко nеисгeлствo;
- schließen Сприятелявам се (mit
jnin. с някого);
In aller - Съвсем принтппеoH’ от-
нровпно; бпз уnтетвп.
1unug1chSaTiiic1 adj прияг;псkи.
дружески;
-е Beziehungen unicrhaltcr- Под¬
държам дружески отношения;
geh Jmdn. - verbuilei sein Оби¬
чам, харесвам някого.
rreцrdsc1aitsiesuh1 т приятелско
птуeщeезПl
rmnu1dschaiicBcжeis т доказател¬
ство, знак за приятелство.
rnc1rdchSa1tc1i/nci т прзягeпскм
услуга.
Frcun1sh1aitcs11rl п Cp цеистппсoa
среща.
Fnnu1ilhhaiisverimag т договор за
друмбм. воaнмoцoмoш и сътрудни¬
чество.
Fr/vni т, • престъпление, злодея-
енп; евeтoтмтстиo, кощунство;
Eid/r - an eto. 1aa//Jgeacg nN.
(Akk) 11/11/1 Извършвам 'злодея-
287
DEUTSCH-DULCADICCHEC
irisieren
ние спрямо н;шOl
f-cv/lSale adj nеeсгъпeе, злодей-
ски; соверен. кощунствен.
i—cvcin sw.V, Tb ü-.V, geb veraltend
върша цеeсгсnоeезe (geg/n /iw.
(Akk) спрямо нещо);
Gegen das Ges/le ~ Извършвам
nеeсгъnпeенe спрямо закона.
Fmcvelhai f кощунство. злодеяние.
Frcvler т. - престъпник, злодей;
oсквeеез'eЛl
in1vlericc1 adj = rmnY/i1aft.
Frlcdcr m o.Pl. 1. мир; 2. мир. спо¬
койствие, покой;
Den Häusliche - Домашният, семей¬
ният мир;
- schlisD/i Сключвам мир;
- siiilei Установявам мир, разби¬
рателство;
umg Jnin. in - lassrn Оставям ня¬
кого на мира;
Seiner - mii jmln. поЛсп Одобря¬
вам се с някого, приключвам спора
си с някого.
rn|e1/rca1knmn/r п мирна спо¬
годба.
FuiclensabsclluO
т сключване на мир.
Fm1cderca1geiot п мирно цепдлт-
тение. предложени; за сключване
н— мир.
rnjn1cgci/1iraura f усптвз; зм
сключване нм примирие.
rm|c1edchnж/gurg f движени; за
мир.
F-|cdedcbmucS т r.Fl.имрушаиае;
па мира.
Fulsd/rslOSincn т Cp участник в ко¬
лоездачен пробег нм мира.
r-|c1ens1ahгl f r.Pd. Cp ooлoeодмеeн
пробег на мира.
Trindemslörienni adj в полза нм ми¬
ра (политана).
Frjcdenslreund т прингeп, привър¬
женик нм мира.
Fn|n1/rsiahrc / знам; на примири¬
ето, бяло оеммп.
irjnie1cgeГä1rie11 adj заплашващ,
о-стр-шмвaш мира.
rr|e1e1skam1f т о,Р1, борба за мир.
rmjcderskomiere1z / мирна конфе¬
ренция.
FmicdensnobeI1reic т Нобелова наг¬
рада за мир.
Friedenspfeife f лулата на мира;
Mil jnin. die - raucS/g Помиря¬
вам се с някого.
Friedenspolitik / о.Р1, миролюбива
политина.
rrjniems1ne1c т емтрaдм зм мир.
ruic1eпcrihlhtc- т мирови тсдис.
ruin1/ncstäukef о,Р1. мзееoвеeмeе-
нм тгбрaент;лем мощ.
ru|n1ensctiite- т мзеoтвтеeе, по-
мзеи'eп.
rr|nie1S1aube f тспъбст нм мира.
Frjgdcnsverlandlurgrr nut PL мир-
еи преговори.
Fricieisverilnag т мирен договор.
Friedenswille т aPL. воля за мир.
rrjedencwiгishhai1 / мзреoврeмeн-
но стопанство.
ru|nd/nce/it f мирно време, - мир¬
новременен период;
In -еп В мирно време.
1-Iclicuiig adj кротък, миролюбив.
н;aгепсзв;еl
Fri/ilof т гробище;
Jnd. liegt aul den - (B/grabnr) Ня¬
кой п nтеиеал, п noгр;бмеl
r-i/i1oisCa1ciIr f пaеakпне при
гробище.
^^Z/ilofsnaurr / стена, зид около
гробище.
Trlcdlicl adj L мирен. миролюбив;
2. спокоен;
Aul -em We/n По мирен път;
~п Koexistenz Мирно есвм;стет
ссш;ствуиме;;
-п Nutzung den Kerrcremgie Изпол¬
зване нм мгтмеaгм енергия зм мир¬
ен еeпн;
Eine -е Demonstration Мирна де¬
монстрация;
Ein ~ег Mensch Миролюбив човен,
l-icdil/Bend adj миролюбив,
irlndlos adj неспокоен. н;нммирмш
ш-нoй;
Ein -cs L/Bcn Неспокоен живот,
1-Iclvoii adj geh мирен, спокоен.
frieren (Tnou, gelromrr) un-.V, Tb
ite, K мръзна. зъзна, студено ми п (an
niw. (Dal) нм ипшт); sn itr.V, замръз¬
вам (вода);
Es luicui nlch, Ich luie-r Студено
ми е. оъона;
Das Feisten Isi gelroren Петоoе;-
цът з-мрсонм. заледи се.
F-Ics m, -е 1. Arch фриз; 2. Tex, де¬
бело еунеo■; настор.
Fujccc т, -n, -п фриоиeе.
irigjl(e) adj феигнд;еl
Frigid itäi f о.Р1 фригидност.
Frikadelle f, -n Kocbk фриомдпла.
Frikassee n, -s KocTk фриоасе.
Fu1C11ed f, -em 1. Tech гсекaеe;
грнeеe; 2. Med - фрикция. разтривка;
3. спор, -жба, търкане.
1-1^1 adj 1. пресен. свеж; нов;
2. свеж, прохладен; хладен; 3. чис',
изпран; 4. бтдсе, здрав;
-cs Broi Пресен хляб;
-е Eriircrurg Пресен. свеж спо¬
мен;
-cs Auccrhrr Здрав вид;
An die -е Lull g/h/r Излизам нм
езст въздух;
Ein -cs H/ml anxlrher Обличам rn-
прана, нова езоa;
Jnin. aul -em Tat e-happcn Хващам
нснтro н— мeсттпрeс'спл^eезeтo;
- //$№1/1! Пази се от боята!;
Sich - naclcn Освежавам се (мия
сп, реша се след дълго пътуване
и дрЗ.
InlscSaii adv veraltend цт-живтl. по¬
смело!, горе главата!
rU|chls/aР/. 1. преснота, свежест;
2. прохлада; 3. бтдеoс'l
Fr|shhel п пессиo снесено яйце,
1richhgebackrn IrZscS geBahCen adj
1. тoку~шo ззпeчeе, пресен (хляб,
хлебни изделия); 2. bbette етвoзо-
люпен (доктор, еспрут).
F-ischgcnüsc п O.PL пресни зелен¬
чуци.
FriscShalleleuicI т торбичка (ппиo;
за съхраняване на пресни продукти.
F-isciCäse т вид прсееa зои-е-l
Fn|chhkns1 f о,Р1 храна от пресни,
епктнеeрвиемни продукти.
ftisc111^ т. -ек Ш млад гли¬
ган; 2. Oton етвтизбрaе (нм дадена
дпсжеoст).
Fm|shhжascrг п о,Р1, прсеим вода, во¬
да за цнпип. ,
1—18^1/ adv смело, направо. без
колебание.
Frlssum (1ul'zo:e]. F-lsön т, -е фри¬
зьор.
Friseuse [rri'zo:xa]. Frisöse j. -п фри¬
зьорка.
f—lsjerer ж. V, Tb te. V, 1. фризирам;
2. umg подправям; манипулирам,
нмтскмявaм (ф-оти, oтеeт;.
GAbEROFF
Frisierkommode
Fr1cicmkonmnde f еoрин, ттмл;тим
ммузекм c огледало (за гримиране
и це.).
Fmic|crcalor т фризьорски смпoHl
rrlc|nri1sch т тoмп;тим маса.
Frist f, -еп срок;
Gesetzliche ~ Законов срок;
In kuuzcci/n ~ В нмй-неaгск срок, и
най-скоро време;
Eins - vereirhansr Договарям срок;
Jmdm. cinr ~ eirräumen Давам ня¬
кому кратна отсрочна.
f-Zstem т.И Tb Г-.', преживявам в
мизерия, в недоимък.
ru|strrlncu1g f наредба, според
която абортите в първите 3 месеца
на брпмпентсгтм нп се преследват
от о-кoи-.
Frise/nm/g/inr/ / = Frlctcnlösung.
i—jsig/näß adj = - iris1gcrchhi,
in|s1//n/hhi adj в ерт0l
r—jslios - adj незабавно, безсрочно;
-c Entlassung Уволнение без пре¬
дупреждение.
Fr|s1übcucchne1tung f просрочване.
Fmistvcmiämgcuumg f удължаване на
уеokм; отсрочка.
Frisur f -еп прическа, фризура.
F^i^l^te^usi/ -п фритюрнио.
f—itls-en frittieren sw И Tb 1г,', пър¬
жа c много м-онииa’ пържа във фри-
'юрнин.
Fujli/r nue PL wng nordd пържени
картофи.
imiYoI [ruI'Yo:1] adj 1. п;нтмиелeн,
безразсъден, фриволен; 2. еeпрнлз~
епи, разпуснат.
Frivolität f -еп лекомислие; фри-
вoлнoсг.
froh adj 1. радостен; весел; ведър.
щастлив; 2. доволен; благодарен;
-е Gesichter Весели лнем;
-er Mutes - sein Beе;п, в добро нас¬
троение;
- ülen ciw. (Акк)/ит clw. (Akk) snim
Радвам се нм нещо, доволен съм от
нeшTl
f—oigelaunt adj весел. и добро е-с-
троение.
r—olgemil adj veraltend ведър, оп-
'нмитгичиo емсгртeе.
1uohg/ctlnm1 adj в добро, ведро
имсгрo;ннПl
i-ölilch adj весел; безгрижен.
rn^h1IhSke1i f o.PL веселост; весе¬
лие.
1-ohlohker м.И hb Ote.V. ликувам.
тържествувам.
rгohratiu f човен с впспл, ведър
нрав.
FuoSslrm т М 1. весел нрав; 2. зп-
село нмтгртпенe, веселост.
fromm (frommer/frömmir, frommst/
frOmmst) adj 1. н-божен. благочес¬
тив; 2. кротък. смирен;
Eir -ns Lchcn Смирен, благочес¬
тив миво';
- wie clm Lamm Кротък нато -тиel
Frömmelei / oPL pejot nрeтттрeе-
(лиеeмпееа) набожност.
frömmeln m V. Tb itr. V. правя се на
меттo е—бoжeИl
frommem sw.V. Tb ol-,', служа, по¬
лезен съм за нещо.
Frömmigkeit/o.PL н-бтмеoст, бл—-
гoч;стивoеTl .
Frömmler т. - престорен, лицеме¬
рен набожнио.
Fron /. -еп 1. His, -нг-рия; 2. geh
тегоба.
Frondienst т Hist -нг—рияl
1uOreii№. V, TB OLe.', отдавам сп. ро¬
бувам (ciw. (Dat) на нещо); Dem
AlCoioi - Робувам на aпoтхтпMl
Fronleichnam mRel църковният ом-
тoлиеeскз це-оинк Тяло Гoсшoдиe.
Frort /, -еп - 1. МИ бойна лиеия,
фронт; егетй; 2. AtcT фасада; 3.
Meteor фронт,
Die - d/s Hansis Фасадата на нъ-
щата;
Am dir - grhrr Заминавам за
фронта;
Eime ~ kalten Meeresluft Фронт от
студен влатен въздух;
Vor dl/ - treten Излизам пред
строя;
Klare -cn ch1af1en №№^3—ме си
штоненитe;
Die -еп haben slcl verhärtet Спо¬
рещите в'всрдзвa позициите сй.
f-omlai adj фронтален. епоeе.
ruomi/luntcгrih11 т фронтално обу-
еeииe.
rnnntaleucamnrgcine т челен
сблъсък (на коли).
rnontar1bl/b т TecT омдвнжв—и; н—
предни колела.
Frorel/richt т репортаж от фрон-
'M, военен еeцoр'-Жl
288
rnor1chhs1i/ / предно етснпo (и-
превозно српдттвт;l
rnmniso11а1 т фронтовак.
Frodtrecbhrrunr/ зaтст-еe на про¬
тиворечията при еaопичеи мнения.
Frosch m, Frösche 1. жаба; 2. жа¬
бешка бомбичка; 3. umg човек, кой¬
то не сп включим и шега;
Einen - im Hals Saben Гласът ми
не п наред. прегракнал съм.
Froschaugen nue PL иопъннaли. жа¬
бешки очи.
Frosch/el/nC п Tech ;етгтшaеезр~
н— става.
Froschmann т. - männet водолаз.
rmosh11crs1rkhiYC /1. поглед отдо¬
лу. 2. тгр-инепи поглед;
Eiw. aus der ~ leimen Заснемам не¬
що отдолу;
Aus dem ~ Beurteiler Оценявам от
своя oтр-еиеeн хоризонт.
rreshhshhe1ke1 т Kochk -жабпшоо
бу'ч;l
rr^chhies1 т тест за бременност (с
жаба).
Frost т. Fröste 1. мраз, студ; 2. Med
студени тръпни.
frostanfällig adj ипстудтусттйчиИl
imosibeslänil/ adj епмесзеeщ, сту-
дтус'тйезBl
Fmosihiulc Med оток от зомесо-
вмеПl
Fuociei11nuhh т цaдмеe. започване
нм студовете.
l-ösiein sw,'. Tb 0,-.'. зъзна,
1nmstnn1Ti1dIIch adj чувствителен
нъм студ.
r—osilesl adj нод■сежaш на студ.
1roctirel adj без минусови темпе¬
ратури (зимен дeи)l
i-osilg adj мемотвит, ледено сту¬
ден.
iuociCalt adj мразови'.
Frostsalbe/TT мехлем против зо-
мръзване.
FmoctchSa1/r т щета от зомесз-
в-не.
rnmstccS1izmitt/I п средство про¬
тив измръзване; антифриз (за кола).
ruosiжeticr п мемотвитт време,
мраз.
Froitoo/rrnti/ п/т o.PL хавлиен
шп-г.
rroiccbadrmaпte1 т халат за б-нHl
Froti&hardtuch п хавлиен— кърпа,
289
D^^LUSCH-t^dLUAAm^C^HEÖ WÖRTERBUCH
rгйSc1nгt
хавлиен пешкир.
rroicesmck/r meist PL къси вмвпи;-
ин етр-пHl
frottieren жИ Tb tt,', рмогенвмм
c хавлиена кърпа (за дм изсуша гс-
пoгo, косата).
rrntt|enha11schuh т триина. спар-
жа (за баня).
Г-oteein т.К Tb i-.V, umg закачам,
дразня.
FuncSi /, Früchte l. плод (auch
ubxttf}, 2. Med плод;
Ein/ süßc. u/iTc - Сладък, зрял
плод;
Etw. tuägi reicle FrücSte Нещо да¬
ва богати плодове (добри резул-
гм'и;l
1-1^110- adj 1. плодороден; про¬
дуктивен. плтдтвзг; 2. птпeопИ’ пол-
оттвoрeе’ резултатен; 3. Biol плодо¬
ви';
--е Gesprächs Птлоoтвoеии емогo-
вoен;
-cn Bodcn Плодородна штевMl
ruuhS1iauCe1i / o-Pl. 1. плодородие;
2. плодовитост, пртдуктнвеoе'l
rruhht11acc / плмцeнгal
rmucSthonBom т фруктов бонбон.
Truchiiringend FricSi Brirgcnl adj
1. плодоносен; 2. полезен, плодот¬
ворен.
FuühSihhrn п, - perrt вубoс'езк,
зрънце.
rrühhieBnni п KocTk плодова пнг-.
Fruhh1eic п о.Р1. фруктов сладолед,
1-1^1^ .т.И Tb Oi-.V, 1. цриеaтсм
полза, полезен съм (съве', преду¬
преждение); 2. Biol давам плод.
FruchiПeish1 п oP месо, сърцеви¬
на (на плод).
Fuuchiiolae f o.PL Landw сеитбооб-
рмшeниel
1-1^6/ adj c вкус нм плод (вино
Frihhtjnghurt т плодово кисело
MПЯ00l
Frucitknoien т Bo плтдннo,
TrucSilos adj 1. безплоден. сптв;
2. безрезултатен, напразен (усилия).
FruchtloslC/ii f o.PL 1. безплодие;
2. безрезултатност. бeзnтлeонoе'l
Fuuh1i1nesce / стктззстисkвaекa.
rr1cSicaTi т плодов сон.
T-icSii-agcnl Frucht tragend adj
плодоносен, плоден (дърво).
rrihStжaccsr п Med тkтлтплoдеa
';чеoе'.
FbucSiwecScnI т Landw епнтбooб-
рмшeенe (смяна на тгтлeждaеит;
култури).
Fuuhhizucker т o.^. Chem плодо¬
ва захар, фруотоза.
frugal adj geh прост, скромен, неп¬
ретенциозен (ядене).
früh, мф ранен;
-es Olst Ранни плодове; ,
Am -еп Momg/r Рмяо еутенет-;
Ir lem -еп zwanziger Jahrrr В на¬
чалото на двадесетте години.
1uüSI adv рано;
Heul/ - Тази уугрнн;
Zu - Твърд; рано.
luüSauT adv от рано, от ранна мла¬
дост.
FrüSau1ci/Scr m рмнобуднин. - >
^11111 п цмеезк, пмеезкoва
леха.
Frühchen п. - нпдoнoсеe (бебе),
ГuüShSuiciIihS adj рмнетвезстзсе~
ски.
FrüHe f o.PL рмнзеa, утро;
Ir all/u - Призори, в р—ннм у'еии,
früSei'i adj пo~рмеeи, предишен,
някогашен;
In -еп Zeitei В далечни (древни)
вр;м;еal
iuUSeui adv пт~емет, някога
ruührnkrnnung / Med ранно
oгoезвмеe на болест.
irühecierc adv най-рано.
1rй1ccimбgIihS adj възможно най-
еaнeе.
ruühgcBumt f 1. преждевременно
раждане; 2. недоносено дете, недо-
нтсчel
rmü1grmücr п ранен зеленчук.
Frfi1gcschicsue бранна исттрзс, на¬
чалните векове.
F-üigymnasiik / o.PL утринна гим¬
настика.
rrüh1/rbct т ранна есен.
FrüHjahr п пролет.
rnühjaSnCn11sCt1nd / пеoп;геa
(модна) колекция.
rn£hjahis1ecie11u1g / пролетна сп-
згбм.
rrj|hrjtbгslkaai1g т пролетен ката¬
лог.
FrühjaHrsm/sss / пеoпeгeе панаир.
ruüSjaSrcnüdiaCr1i / цетп;гем
умора.
rrüSjаSrc1ute т прoоптиo почист¬
ване.
FuüSjahncctürnr meis, PL пролет-
нн бури.
rrüSka11iaIisnuc т o.PL ранен км-
пнталноъMl
FrühCa-toTel / р-ини картофи.
FrüHIlng т, -е 1. пеoо;т; 2. раз¬
цвет;
Ein m1ldcг/rcgn/r1chS/r - Меом/
дъждовна пролет;
Im ~ През пролетта;
Die Kunst erlcli einen reucn - Из¬
куството изживява нов емоцвп'l
Fmüllingsblumr / цртпe'нo цвете.
FmüSlirgsBotr т предвестник на
прoл;гтal
1uüSIi1gcSa1t adj пртпeг;н. като
през пролетта.
rnüh1i1gc1urki т o,Pl. Astt пролет¬
но равноденствие.
Frühlingstag т пролетен ден.
ruüh1i1gs~Tag-urd-Nаhht-GIeIcSe /
пролетно равноденствие.
r-üSnomg/ns adv рмно сугенн'м,
f-üin/iiocSieutsch adj рмииoвисo-
ктнпмеки.
rrähnbci п 0,PL ранни плодове.
F-ülp/nslor / 1. ранно ппееиoеи~
рмне; 2. пенсия. получавана преди
емвсршвaеe на ц;еситнеa възраст.
TrüSuriT adj 1. еaнoзеeeш (плод);
2. преждевременно развит (дете).
Frülnriir / o.PL. преждевременна
зрелост.
Frühr/nircr т пeеенoнeе, нена-
вършил възраст (п;неиoннеме по
болест и др.).
rnühscS1hh1 / ех'рeше- умяеa.
Fnйhchho11e1 т пред^^б^^на зм-
пиина
F-ühsonne- т ранно лято, нача¬
лото нм лятото.
Fnühc1adiun п ранен стадий.
rnühstühC п закусна;
Ein knälilges - Солидна закуска;
Das ~ xubcrcilcn Прзгoгвсм закус¬
ката;
Zum rssen Закусвам;
Belm - Нм закуска.
inühciühker м.И Tb te.Vj itr,V. за¬
кусвам.
Frühsport т о.Р1, утринна гимнaе-
'зкal
19.
rnü1c1ücCsBno1
GABEDCFF
290
ru^SciühCcbrnl m сaедвие за за¬
куска.
rnühc1üsksci п яйце зм закуска.
ruühc1ühksgeschirr п съдов; за за¬
куска.
Fruhжannsycien п (еaдaеим; систе¬
ма за р-нно предупреждение.
Fmühжerk п рмееa творба,
irülzeiiig adj ранен; преждевреме¬
нен.
Funsi т о.Р1. емоoеaрoвaен;. неу-
довлетворенос', фрусгеaезя.
1-1^11 sw.V. bb te.', разочаровам.
доставям нeу,дтвл;твoеeиoет.
Frusiiatior /, -еп geh фехетр-цис,
емзoеaеoв-еиe, неудовлетвореност.
iruslrlencr sw,V, Tb te,', обезкура¬
жавам. дeпрнмнемм. фрустрирам.
Fuh1c m, JbcTтe 1. лисица; 2. ли-
енеa ножа; 3. риж нон; 4. х^тър чо¬
век. писне-;
Wo sich ~ uni N^1 gut/ Nacht ^//1
Накрай света, в оaгснг;н нрай.
ruchc1a1 т лиезеa душк-l
Fuhhcia11e f омпмн за пненеи.
Tjihhse1 sw,', Tb tt.V. umg мсем.
тормозя. демзея. сдoевaм.
FihScir f. -п Bot обична.
iucisig adj 1. риж; 2. umg емогеe-
в;е, разярен, ядoсaеll
Fuh1c|r п o.Pl, CTem фхксне.
Fücisir f -пеп пнсиеa (женското
животно).
Fuchsjagd f лов на лисзез.
FucHsi/lx т 1. лисича ножа. лиси¬
ца; 2. палто от лзсичз ноти.
iUh1crnt adj риж.
Fuchsschwanz т I. лненеa опашна;
2. Tech малън ръчен гритеl
iuhhcieu1c1sжi1i adj umg емояеeе.
побеснял от яд.
Fuchiel/, -л umg ботуш. сопа, кам¬
шик (за управление);
Jndn. urtcn leu - Sall/r Държа ня¬
кого меoтт строго;
Urian 1/n ~ dru Mntt/r si/i/n На¬
мирам се под строгия емдоте на
майна си.
11^1/11 sw.V. Tb Otr.V. ръкомахам,
махам (с ръце).
Fiden п, - една кола товар (стара
мярна);
Eim - Heu Кола епеo.
Fiflzlg/r т, - umg 1. цeгдeе;'гo~
дишен Oетв;o;; 2. монета или банк¬
нота с етмзнaл 50;
umg Eim fais^^i^r ~ Човен. на кого¬
то не може дм се вярва.
Fue т nut in: mit - uni Richt c пъп¬
но право.
Fm/Ci/’ -n 1. Tech жлеб. сглоб. фу-
гм; 2. шев;
Aus den ~m gelen Разпадам се. рмз-
тлтбсвaм се.
Fugei/ -иЛГифуга.
lug/n sw,'. Tb te.V, 1. сглобявам,
ссeдзесвa;; 2. запълвам фуга.
füg/n sw.V. Tb te,', 1. сглобявам,
ссeдзняв-;, свсеовмм; 2. прибавям
(zu niж. (Da,) към нещо); вмъквам;
3. подреждам; -кЬ -
1. цтдезнявмм се 0^1^//^. (Dat)
на някого, на нещо); примирявам сп
(ir etw. (Akk) с нещо); 2. случва сп,
стаим;
Z/iir an Zeil/ ~ Добавям ред по¬
дир ред;
Es fUgtr sich so. dass... Таом се слу¬
чи, е;...; така стана, че...;
Sich in sein Schicksal - Примиря¬
вам се със съдбата си.
fügsam adj послушен, покорен.
Fügung f -еп 1. Tech ссeдиеявaе;,
стлoбявмеe, евъеовaеe. фугировна;
2. иормо, слтвтсъчeтaезe; 3. прови¬
дение, воля на съдбата;
Ein/ aIühCI1hSs ~ der Umstände
Щастливо стeепеип нм oбстoстeпс~
твмтм;
Die - des Schicksals Волята на съд¬
бата.
TüSilan adj 1. oеeомгeлeе, осезаем;
2. чувcгвиг;пeн, онaеигeлeн;
Ein/ Erlcichlenuig mahht sich - Чув¬
ства се, проявява се, црoпзеaвм об¬
лекчение;
Der Puls ist - Пулсът се н-пипва.
füSisn sw.'. hb tr.V, 1. чувствам.
зопзгвмм; 2. усещам; 3. опипвам;
0,е,'. опипвам, гсрея (nach ctw. (Dat)
зм нпщo;; sici - чувства; се;
Eimen Sh1merz ~ Изпитвам боло-;
Dnn Puls ~ Проверявам пулса;
Sich Crank - Чувствам се бoп;е;
Sich als Sl/ger - Чувствам се като
цтбeдзтeЛl
rüh1er т. - Zool 1. пипало (на на¬
секомо) (auch überte); 2. мустао (н—
рао, риба);
umg Seins - aussirchCeg Пускам
пипалата си, разузнавам. опипвам
пoевмгм.
Fühlnd/ f o,Pl, geb допир. досег,
връзна. контакт (mit jmdm. с ня-
оого);
Mii jmdm. in - bislb/m Остмвм; и
кoн'-кг, във връзка с инooгo.
^1111/101^ f o.PL geh установя¬
ване нм контакт. влизане във връзка;
In - mit jniml gehen Установявам
контакт с някого.
^1-/ f -п 1. превоз с кола; 2. ко¬
ла (мярна);
Ein/ ~ Holz Една оолм дърва.
führer sw,', hb tr,'. 1. водя, за¬
веждам; есkтвтдс; командвам
(армия); 3. карам, управлявам (пре¬
возно средство); 4. водя (протокол.
домакинство); 5. имам (нм склад),
продавам; ltr,V. 1. водя (път); 2. Cp
водя, начело 0;; 3. водя (eu niw.
(Da,) до нещо). имам нато цoел;ди-
ц—; sicH *- държа се (добре, зле);
Eiw. (Akk) zu Ende ~ Довежда; не¬
що до ор-й;
Jmlr. aul ilnsn Gedanken ~ Навеж¬
дам ескoгo на мисълта;
Das TüSui eu 11hhis Това не води до
иишO’ от това нищо няма дм излезе;
Das Tühut хи weit Това ни oгд-пe-
чава от темата;
Dru W/g TüSui In d/n Wald Пътят
води и гората;
Dem Hinweis TüSni dir Polleni auf ile
Spur drs 1^/» Сведението води
цтлзеиятa до епeдaг- на извърши¬
теля;
Cp Mii 5 PurClen ~ Водя с 5 точки;
umg Jmdn. hinisrs Llcie ~ Заблуж¬
давам някого;
umg Etw. (Akk) Im ScHlIdr - Кроя
нещо. г—йеo замислям нещо.
führend adj 1. водещ, есoтвтдeе;
2. челен. зотъkеa'l
№1^- т, -1. ръководител, водач,
вожд. пздeе; 2. Admin шофьор; пи¬
лот; машинист; 3. екскурзовод; 4.
пътеводител (книжна); 5. Hist фюрер
(Хи'пeр;.
rührnuauswe1c т Schweiz шофьор-
сом книжна.
fülrcuios adj без водач.
Fül^ircngainu f лидер по природа,
лидерска еaтурal
rührenshheI1 т шофьорска нинжкм.
291
WÖRTERBUCH
Fünfziger
rühu/nsliх m място на шофьора.
rihrgcchhä11 n = Fuhuulicrrehnei.
ruSr1nSn m таксм зм превоз.
^11-^11 m, -Leute 1. колар. кару¬
цар; 2. Aste съзвездие Ктлмеl
FuHrpark m автомобилен парк.
F^üirrugg r.Pl~ 1. ръководство;
WinscT мениджмънт; MOL командва¬
не; Tech управление; 2. развеждам;
(в музей); 3. държане. поведение;
4, Sp kпме—ция;
Die ~ übsur/Sn/r Поемам ръко¬
водството;
Eln/r Gelar/cdir жegen guter ~
ertlassei Освобождавам омтвтензк
заради добро поведение;
Die ~ einen Llsir Воден; на ецнеск;
Cp In - gch/n Излизам на челно
място, водя.
rüSuurgcgncn1un п есkoвoдегвт
(на пaргзс и де.;l
FülSrungsICraft / есoтвoдем ез-
пм, есктвтдзт;п (в предприяти;,
фирма).
rührungsch1жäh1rrr.PL. слабост нм
есктвтдствoгo.
Fühnungsc1iiee / ръководство, ръ-
кoвoдитeпи'e нм oргмеззмеис и др.
rüSrunasctiI т стил нм ръковод¬
ство.
Fühnungcжcc1cel т смяна нм ръно-
вoде'вoгOl
rühnu1gseeug11s п 1. удoеттвпе;-
нип за съдимост (от noпиенсгa;;
2. атестация, вмрмк'eезстзкм (от ра¬
ботодател).
r1SrugicrncSms1 п гемеептетем
фирма.
FuSrжeuk п ктпa, каруца
Fülle / о,Р1. 1. изобилие. богатство;
2. пслнo'-, дeбeлзеMl
füllen sw.V, Tb tr.V, цълес (mit niw.
(Dal) c еeшт;; наливам (Im niw. (Akk)
в нещо); оaпспвaм (време); sich ~ на¬
пълвам се;
Kochk Gefüllte PaprlkascHotcn Пъл¬
нени пиперки;
Ein Glas Bis an den Rand - Пълня
чашата догоре;
Eimen Zahn - Пломбирам зъб.
Füllen n ~ Follcm.
Füllen m, - - Fü1lie1erha1ierl
Füllledc-haltr- m aвтoммгиееa пи¬
салка.
FüllHorn n рог на изобилието.
füllig adj обемен, заоръгаен, nспeи;
-es Haan Буйна, гъста кте-.
Füllmasse / пълнеж.
Fuii-iimc-Joh [,..taImdpB| ц;пoдиeв~
на работа, н— шълeе работен ден.
Füllung /, -еп 1. шспнпеп; 2. Med
пломба; 3. KocTk плънка.
Füllwort п Ling частица.
Finnci т, - umg тънка eв'ием
рокля.
lummeiig adj пипо—в;
-п Anhalt Пипнавм работм.
rummeln sw,V hb 01г.', umg 1. бър-
нам. ровя (и чанта и др.); 2. човър¬
кам (an new. (Dat) нещо) (ап-рм').
Fund т. -е 1. находка; 2. о,Р1. на¬
миране, o'kрзвaеe.
Fundament п, -е ArcT основа, фун¬
дамент; (auch bbeetr).
Tunlamcrial adj основен. знмеигп-
пeн. фундаментален.
Furdamcr1al|snus т о.Р1. фунда-
мeегмпноъм.
Fndlanerialjsi т, -еп, -еп фунда¬
менталист.
Tu11аne1iа1is1ishh adj фундамента-
пзст<м.
Tirlamertii/ren sw,', bb гг,', пола¬
гам oсетвзтп.
Fundamt n öste-t = Fundbüro.
Fudllüro n бюро зм намерени
вещи.
Fjiii/cgeistoil т намерена вещ.
находка.
^11/111/ / 1. Mln находище; 2.
übertr еъkетвишнзцм;
Ein/ - Für Samnier Съкровищни¬
ца зм ктлeкцзтеeез.
Fundi m. -s umg фундаменталист,
lunijcuen sw.', Tb 1г.', обоснова¬
вам; обезпечавам;
Ein lurlicnics Wissen З-дъпбте;еи,
солидни зн—еис;
Elm iurllrutrs Uit/nn/hmcn Финан¬
сово обезпечено предприятие.
liniiert adj сoлздeе, задълбочен
(оеaнис)l
fündig adj On: ~ werden о'оривмм,
намирам нещо.
Fundort m 1. находище, ;;стoе-~
вoдищe (на минерали и др.); 2. мсе-
то нм намиране (нм съкровище. ар¬
хеологическа находна).
Fundus т. -1. театрален иииeитмр;
2. oеетв;н фонд, н—пзеетст, нали¬
чие (на опит, зеaеия;l
lünl пит пет;
Etw. (Akk) an den - ^1//^ abzähl/m
können Нещо се брои на пръсти.
Fürif, -en 1. петица, цифрата пет;
2. двойна (оценка по немската пе¬
тобална система).
Fünfeck п Math пe'oъгспенKl
Fürf/m т 1. umg 5 марои (бмно-
еотм или монетм); 2. цифрата пет;
3. двойоа (оценна).
TüiTaci adj петорен, петкратен.
Fü1i11ahS п n;е'мeдърl
fünffüßig adj пeтoстсцeе (стих),
Türrhurderi пит пeтстотие.
rürJfSurdelrter т umg банкнота от
500 м-рои.
lIrQahui/ adj петгодишен.
rUgГjaSn(rc)11ag т пeггтдзшeе
пп-н, петилетка.
rünikan11 т Cp петобой.
fünfmal adv пет цъ'н.
fümimail/ adj петорен.
Füllmankscheir т банкнота от пет
марои.
rüd1markciühC п монетм от пет
марои.
FürfprozsDtSünle / пeтшетц;нтов-
бариерм (при нобтез във ФРГ).
rüni1nozn1ek1ausel / клауза зм пет-
процентова бариера (пез нобoрн)l
fünfstellig adj пптцнфрeHl
iün1ciöcki/ adj петет-жен.
Tünl^tünilg adj пeтчмсoBl
fünft- пит пети (пета, пето),
lürli Оп: zu - петима;
Zu ~ sein Петима сме.
rünr1ageжohhc / цe'деeве- работ¬
на седмица.
fünftägig adj петдневен.
fünltauscnd пит = 5000 пет хиля¬
ди (цифра)
Fünllei п една пета, ц;'нек-.
fünfiens adv пето. на пето място,
fünfzehn пит петнадесет,
nüilz/lrl- пит петнадесета (пет-
еaд;у;'a, ппгеaдeсeтт;.
lünrzig пит петдесет.
fünlxiger adj петдесетте (години);
Ir dem - JaSrcr das 20. Jls През
петдесетте години нм XX и.
Fünfziger т. - L шeгд;с;гтoдншeн
човек (между 50 и 59 год.); 2. моне¬
та или банкнота с нoминмп 50 (пф;-
инг-’ марои, франка и др.); 3. nue PL
lünieigst-
СЛйГООГГ
292
петдесетте ттдзнз на даден вен.
1ünizigci~ пит петдесети (петдесе¬
та, пe'дeсeтo;.
fungieren sw,', Tb ite.V. служа, из-
пълнявм; несвойствена работа (als
etw. (Nom) нато нещо);
Als Sanitäter ~ Иошълесвaм роля¬
та на санитар.
Funk т oft 1. kurz für Rundfunk
радио; 2. радиовръзка.
Funkamateur т емднoпюбитeЛl
Funkanlage f радиоуредба.
Funkbnn1hSi т емдиoе;пoрт-Жl
FurCdi/nsi т зефте;менoеем рм-
днoелужбal
Funke т, -ens. -п 1. исора; 2. мно¬
го малко количество;
Göttlicher ~ Божествена искра;
~п sprühen Изпусна; искри. иуoен;
Keinen ~r Verstand Halen Нямам
капна разум.
funkeln м V, Tb йг. К блпегн; нукес,
funkelnagelneu adj umg съвсем нов.
иoв-нoв;инчсo.
funken sw.V. Tb ,-.'.(0-,' 1. телег¬
рафирам. изпращам чрез емдзтв-
ръзоа; 2. изпускам искри;
umg Es Hat b/l ihm /ciurkt Той
еaй-сeгеп разбра;
umg Es Sai zwischen 1/n b/ll/r
g/Turki Между двамата пламна лю¬
бов.
Funker т, - рмдзсГl
runkГ/uem п радиоф-р.
Funkkontakt т еаднтврсоoMl
^^/1111/ f съобщение по ра-
дзтгт.
rirkmeЯgcrre Funkmessgcnäl п рм-
дар, р—днoлoкмттеl
Funkpeiler т радзтшeппнг-'oр.
ri1C1riIun/ f емдзoц;лeегмезя,
емднтзaснемеe.
rurkcat/II1e т радиотелевизионен
спътник.
Fuiksendcr т радиопредавател.
Funksendung / емднтцрeдaвaнe.
Fuiksl/mai п рмдитунгемПl
runCs1mchhgenät п радиотелефон.
rinks1nich т радиограма.
Funkceae1nr / рaдитсгмеезн.
FunCcti1Ir f 1. рaднoмълеменe; 2.
црeксевмеe нм емдиoпеoгемммгм.
пауза между црeдмвaезсгa;
umg Bei jmln. 1/11^11 g/ralr -
Някой и момент— е рaоkoнепегрз~
рмн (нито прием—, еитт предава).
runkciörurg f р-дитемуш;ниel
FidCsi-clTr f птпзцeйсвa кола с
радиотелефонна връзка.
Funktaxi п 'моси с р-диoврсзкMl
Finki/chrlC f о.Р1. рaднот;вннк-l
FunCinlegrann п рмднoгппeтрммal
Funktion f. -en 1. функция (auch
Ma,h)\ 2. дейност; задача; 3. роля;
фунkеиoезрмеe;
Eine icitenlc - ausfülnei Иопъпея~
вм; рсктвтдеa функция;
Die - des Heree1c üB/mpmülen Про¬
верявам сърдечната дейност;
Eiw. tritt ir - Нещо оaцoевa дм
функционира.
Tnikeionai adj фуекцнтемппн.
rurktlnda1ltäi f aPl. функционал¬
ност.
Furkliorär m, -е деец. функционер
(и профсъюз, партзс, oрг-ниоaцис).
fimktlon/11 adj функеиoеaлeи.
lurkiiorleucr sw.'. Tb Ote,V функ¬
ционирам, действам, работя.
lurClloisrähig adj годен, спoтoбeи
дм действа.
iunk1im1s/erehhe adj функенoе-лен.
1urC1iorsIoc adj безпредметен, не¬
нужен.
runlCtiiOlssShöbidaMed нарушение
на функцията на орган; функционал¬
ни смущения.
Fiiklunn т емдзтммегal
Fmnkveublnlung / е-диoвр•соkм,
FinCwagen т кола с радиовръзка.
Funkwrnlurg / радиореклама.
Firkwellrr nut Pl. р-диoвслнИl
Funkzeichen п знао. снтемп от мор-
зовата азбука. еaдзтсзгиaЛl
Funxei f, -п г—зeннеe. мсждун-шм
лампа.
lüu peäp (Akk) 1. за. по (цел. пред-
еaзеaчпнзe); 2. за (и полза на нещо.
нснoтo;; 3. за, вместо; 4. за (време);
5. за, заради (цеиенеa); 6. зм, в ееaв-
еeезe с; 7. зм (ктпиеeс'вт); 8. по,
след (ред, цтел;дoвaгeлнoег); 9.
umg срещу. против; 10. при глаго¬
ли. прнлмгмтeлен и тъщeетвнгeлеи
с рмолзеез значения;
Ein Kuns - rnr1gccchri11e1e Курс зм
импрeдимпн;
Eim Bnl/i - meinem Vater Писмо за
баща ми;
Puo1/scnn - Biologin Професор по
биология;
- dir Karlllaier dieser Partei stim¬
men Гласувам з— кандидата на 'мзи
цмегзя;
~ rimem Monat Зм един месец;
Ein ~ allemal Веднъж оaвнимги;
- diese Tai wi—lr ru Bestrafe Зара¬
ди гмоз постъпна 'ой беше наказан;
~ 11«/ Jahnccхrii ist es хи kali Пре¬
кадено студено п за гтои е;зoе;
Ein Buch ~ 10 Monk Книга за 10
марои;
Schmitt ~ Schnitt Стъпна по стъпка;
Tag - Tag ден след ден;
Ein MediCameni ~ Kopfschmerzen
Лекарство против главоболие;
Slcl ~ ctЖl (Akk) ir1erccc1errn Инте¬
ресувам се от нсию;
Sici ~ jnlr. elnseeeci Застъпвам
се - зм някого.
Fürbitte / geh молба, оме'ъпене;~
ство, вoдмгaйсгвo (Tür jm1rl зм ня-
кoтo;;
Für jmdm. - e1r1//en Застъпвам сп,
ходатайствам за някого.
Furch/ / -п 1. бразда; 2. бръчка.
lunchen sw.V. Tb ,r,V. 1. браздя; 2.
набръчквам.
furchig adj 1. набразден; 2. н-брсе~
кан.
Furcht f aPL. страх (v<^r jmdml/ciWl
(Dal) от еснтгO’ епшo);
~ vor 1er Einsamkeit Страх от ca-
мотата;
Aus - От страх;
Klirr - ksrn/n Нп оеaя (що' е)
страх.
TurcSiiau adj страшен, ужасен,
сгрмвотeе; меттт ин'eеонвeн;
Eins -е Migräne Ужасна мирен-,
iirchlciillößeri FurcSt 1111^111
adj всяващ страх. утмс.
fürcSlen sw,V. Tb tr,'. страхувам
сп. боя се (jmdm,/rtw. (Akk) от нсko-
го. нещо); itr.V, боя се (Tün, um jmln./
eiw. (Akk) за еяooтT’ нещо); sici ~
страхувам се (vor jndm.//tЖl (Dat) от
някого. нещо);
Din Armut - Страхувам сп от бед¬
ността;
Ich lürchie, dass... Боя се, тnмссв—м
се, еп..l;
Um ^11/ Gesundheit - Страхувам
се за одемв;гт еи•;
Sich von Hudi/n - Боя - се от ну-
293
чета.
1ürcS1cr11hh adj ужасен, страшен,
стрмвт';е,
iurchienrcgcid Furcht cnnegcnd adj
предизвикващ страх.
iuncStInc adj бeзсте-шeе, неустра-
ши;. смел.
Fumhhi1nc1/Ceit f o,PL бeостеaшзe,
е;уcтрaши;oет, смелост.
ii-cSlsan adj стеaхпнв. плашлив.
Funchtsankcit f o.PL ппмшпзвoтт,
бoяолнвттт.
füreinander pron adv един за друг.
Fi-ie [Tu:rie]// -n фхрнс;
Wir von ~r gejagt В nмезч;сoн
страх, сякаш ттипи от фурнн.
iunios adj впечатляващ, увлекат;-
лен.
Furnier п. -п фурнир.
iunnlenci е. И Tb tr. V. фурнировам.
Furoui / о.Р/. фурор;
- nachen n11 ihw. (bat) П^дизвик-
вам фурор с ипшo.
Türs - Tün das.
Föncnmgc f oPL 1. гезжз, помощ
ifür jndr. за есkттт); 2. социални
грижи. социално подпомаган; (дср-
m-вет или ч-стиo); 3. пмезенм по¬
мощ за нуждаещи сп.
r;üucnrgeam1 п етеимлем служба,
служба зм етци—пеo птдптмагаеel
Fürcongern11är/en т човек, който
ползва услугите на еoезaлeн патро¬
наж. на стцзaлет подпомагане.
rürcnr/er т, - стез—лен работник,
служител в еиетeммг- на стеимпннн
патронаж.
1üucorgI1ch adj грижлив. геиетвeи’
оaгрнмeн (зм нечие добро); предвид¬
лив.
r^uc1uahSc f PL selten омегъцеи-
еeсгвт, втдм'мйегвт.
Füns1rch1 т, -п Schweiz адвокат.
Fünc1rccScr т, - о-стъпезo, хода¬
тай, зaшигнин.
Fürsl т. -еп. -еп кнсЗl
Fü—st/rlum п, -tbmer княжество;
Das - Monaco Княжество Монако.
Fürstin f, -пеп киятнен.
lüusillch adj 1. княжески; 2. bberte
еaрекИ’ богат, разкошен;
-е R/c1denх Княжеска резиденция;
-ns Gehalt Кралска (висока) з—п-
пмгa.
Furt f -еп брод (на реом).
rj>f.UTSCli-bULCW16'H£& WÖDTEDDUCf,
Furunkel ю/л. - Med цирей,
Tü-wahn adv veralt н-иетин-l
Fürwort п Ling ;eу'oзмeезel
Funz т, Fbtzx vulg прсдня,
luuz/r ж.К Tb ite.'. vulg пъедCl
FUscl m. - PL selten umg лошока¬
чествена емкис. п-рцуц—.
Fusion f -en 1. Chem, PTys термо¬
ядрена еeмoезс; епнвмеe (на
фирми).
fusionieren sw,'. Tb ite.V, сливат се.
обединява' се (банки, фирми).
Fusionsreaktor т термоядрен ре¬
актор.
Fucinп<c'vcbsaniuungr преговори за
сливане, тбeдзиявaеe (нм фирми).
rucimrcvertrag т договор за спз-
вмеп на фирми и др.
Fuß, т, Füße 1. Ала! оран (от гле¬
зена надолу); етъцмпт, ходило (нм
чорап); 2. кран (на мебел); столче
(на чаша); 3. oтетвм (на паметник);
Atch цокъл; 4. цoдиoмиe, поли (плм-
езем;■;
An/ecc1ж'ollene Füße Подути орана;
Kail/ Füßc hal/n Краната ми са
студени;
Von Kopf bis - От главата до цптз-
те, от горе до долу;
Zu ~ g/hnn Вървя пеша;
Sich (Da,) dem - verstaucS/i Из-
oъпевам си оран-;
Aul elg/m/r Füßen st/Sen Стоя на
сoбствeии'e си орана, еммoсттятe-
ппн съм;
umg Auf großem -п i/b/n Живея н—
широка нога;
Sich aul fr/lem Fuß Bcfiilen Ha
свобода съм (освободен от ом'втр;;
umg Mit jnin. aul gui/m (ch1lech~
icm) -c stehen C исктro съм и добри
(лоши) тгитшпеия;
umg Immer wieder aul dlc ^Пг
fallen Вни-гн стъпвам на ораната №.
измъквам се от трудности;
Festen - 10^1 Иетeгеземм сп, на¬
лагам се някъде.
Fußj т, - стъпка. фут (мярна);
Zwei - Iamg Дълъг дим фуга,
Fueahctrri1rr т, • бърсалка, стър¬
галка за обувни.
Fußaliustiu т = Fußabsirclicn.
Fieah1ruhk т отпечатък от оран.
^101 п баня за ор—нм (кто;eгнч-
но средство).
^^ßgäigeranpei
Fußball т 1. футболна топка; 2 0.PL
футбол (итем;l
Fußball/m т, - umg фугб<-пист.
^1311611/51 eдзе-йеeгoекм, фут¬
болен отбор.
Fußballfan т фугбoппе запалянко.
Fußballklub т футболен клуб.
Fußbaiimarrschalt / футболен от¬
бор.
FiehаIIm/ict/ushSaTi / футболно
първенство.
Fußballplatz т футболно игрище,
тгаднти.
FußBallspicI п футбол; футболен
мач.
Fußballspieler т футболист.
FußlallvcrBaii т футболен съюз.
rußBaIIжeIincisteгscba1t / световно
първенство по футбол.
Fußbank / столче за нр-кal
rußBck1eI1u1/ f o.PL обуща и чо-
рaцHl
FußBoden т под.
FuÖlodcibciog т подова н-стипнм
(пзнтлпум, мокет и деl)l
Fußbodenl/iein//'подово отопле-
ииe.
Fußlnelt т педя (мярка);
Zwei - Две педи;
Keinen - хuuücCж/ihh/n Не отстъп¬
вам ни най-малко (ни на йо'-).
Fußirensi / крачна спирачо-.
Fussel / -п umg вп-кънеП’ ooне;’
мъх (по дреха, кнпим)l
fusselig adj umg покрит с вп—oеa
(мсвeст); рмоеишeн, емоеъфмн•;
umg Sich (Da,) d/n Muri - msden
Скъсвам сп от говорене.
fusscln мИ Tb Otr,', оставям мъх,
влакна след спбп си (шал. пуловер).
liß/n sw,V, Tb Огг,', опирам се. oе-
етвмвaм се, базирам се (aul 1^.
(Da,) на нещо);
Aul ToistcS/m - Основавам се н-
факти.
^111/ п дoлемтм е-ет нм пeтлт-
то (където см краката ).
11^^11/ adj' ктпeнoпрпнптнeн’ №
колене.
11^—11' adj o'крзвмш долната част
на орана;
-cn Rock Дълга до глезените пoп-l
Fußgänger т, - пешеходец.
Fißgäigenanicl / светофар за пе¬
шеходци.
r1e/rr//rtunrel
GABERÖFF
294
^/^//-111111 m подлез (за пе¬
шеходци).
rie/är/suüBcuжrg m пешеходна
пътен- тип зебра.
Fußgä1genжea т алея за пешеходци.
rußgrngcrхonc f пешеходна оoн-.
Fußgelenk п става при стъпалото
на крана.
^1/1/1 т Tech педал.
^№»/1 п възглавничка за крана.
Fußknöchel т Ana, глезен.
Fußla/i/Med еeдaоншет полотп-
ние на плода преди раждане.
Fußlappen т партенка.
Füßling т, -е 1. етспaлo на чорап;
2. ввщ -съъ сooе-п
Fußmarsch т дълго ходене ппшм.
Fußmatte f ногривaпoa (пред жи¬
лище, б-ес)l
Fußnote f забележка под черта (в
г;kег).
ruß11ai т пътен—.
FißiTle/cf оЛ!. педикюр, грижа за
kрмkмгal
Fußpilz т гъбички по ораната.
rußcchcncl т - Fußlank.
^^11/ f етъц-пo (на оран).
rißco1iae т пехотинец.
Fußspitze f върхът на пръсти'; нм
крака;
Aul dem ~m gnhcn Ходя на пеъе'н.
Fies1uu f диря. стъпки (в мокра
почва; от мръсни крана).
ruecia11sg т стъпка, следм от
стъпване;
Jn jm1Cl ~ tuctsr Вървя по стъшкн-
те на нсooгo, следвам примера му.
Fußsteig т тротоар.
Fußtaste f Mus ппд—л
r1etr1tt т енгинк;
Jnin. einen - geben, уешихеп Рит-
BMM ИCкOTO.
^1-111/ f пехота.
Fаevolk п aPL пехота; 2. umg
perrг дребна риба. иоnслезтeл, под¬
чинен (и oргмни3менс;l
Fußweg т 1. път зм пешеходци;
2. ^pетoop; сшъ< сззвсеисвм -1«;^;
5 MinuS/i ~ zum Bahnhof 5 минути
пеша до г-е-гMl
fuisch adj о-губпи. пропаднал;
umg Eiw. ist ~ Нещо пропадна, п
з-губено, отива по дсвтлзгe.
Fiiier. п оЛ фураж.
Futteri п оЛ подплата. вaстмеl
Futi/ual п, -е калъф.
Fliicu/etncilc п фуражни зърнени
храни.
Futien1äuchhe1 п къщичка хранил¬
ка (за цгиен).
F^tti^sn^C^i^ee рмолм за зсреTl
№(/-№11/ f ясла, корито, съд (зм
храна на добитък).
ruitsun1tic1 п фураж. фуражни
веaнн.
liticrn sw.V, Tb 1г,'.ГИг,', w лм-
па;. топам (много и с -пета').
T1iiennl sw.V. bb ,e.V 1. храня (де¬
те, пациент); 2. давам вр-и- (на жз-
вотно);
umg Einer Computer ~ Захранвам
компютър (с зефoр;меия;.
ПШодеИ Tb ,е.', цтдплaгсв—м;
слагам подплата.
№1/11111 т о.Р1. umg пеoфeенo-
нaпнм зaвнCTl
FueiimpTiarxi f фуражна култура.
Futhrnmauicf хе-енлo- (за мниoгни).
Fuii/nnüb/ / кръмно цвекло.
FiUie-sclie / о.Р1. ктпезнeем подп¬
лата, копринен вмстмр.
ruticnsi1n mfm фуражен силоз.
r1ticusinTT т вмстмрl
Futi/btno/ т сепa, норито (зм хра¬
на н— жзвo'ен).
Flitnrurgi / -еп ве-еeеп (нм жи-
зo'ез, кърмаче'—, бoоеи)l
rüttelnJn1aJr o.PL подплата.
Fulir п о.Р1. Ling бъдеще време.
rutun|cnus т о.Р1. футуезосм
(имцемвл;енe в озгeемгуемгм. из¬
куството и политиката от емем.пo-
то нм XX в.).
1itun|ciishS adj фугурне'не;екн,
футурнстиеeе.
ruiurolog|c / фу-ypoпoтин (наунм).
DEU76C№ULGA81&HiE& WÖRTERBUCH
G. / [ge:r m, -Lumg -s
1. ns. седмата буква
от еeмеkмгм азбука;
2. Mus сол.
Gabardine [.„lirna/ т
oPl. Text габардин.
Gglc f -n 1. подарък, дар; 2. дар¬
ба, дaетвмеиe. 'мпмнг; 3. пoдaяин;.
милтутиес; 4. Med доза (при дава¬
не на лекарства. внгaмиен и деl;;
5. Schweiz печ—пбa
Galnl f, -п 1. знпие-; вила; вилна;
2. Tech емоклoезтeл.
GalclBi^en т дребни деликатеси;
мезета.
gabelförmig adj зилooбрмо;е. чата-
лест.
GabclfrüHstück п oPL втора о-куе~
о— (преди обяд).
Galslhin^l т Zool елен ипн срсн-
дмн с два обикновени рога.
eohsin sw,V, Tb te,V, набождам на
вилица; взема; с зила (е;еo); sich -
емокотесвмм сп, разделям се (път,
клон и др.).
Gabelstapler т вилнов елентроо-р,
мотокар виеoкoпoвдитмеl
GaB/iung f -еп е-онлoняв-нe; раз-
клте;ен; (нм нпoн, дсевт;.
Gabentisch т ммсм с подаръци, да¬
рове.
Gabl/r т - GabcI1iucch.
/0^1-1 sw.V. Tb ite.', 1. кудку¬
дякам; 2, umg бъбря, говоря, кико¬
тейки се (за млади момичета); бър¬
боря.
Gaffel f -п Маг гафел. мачтова рея.
GaTicIsc/el т геaпeцтвздет nлм'еo
(на кораб).
gaTCn sw.V, Tb Не.', umg зсп-Ml
Gaier m, - зсп-е.
Gag [g®g/ m. -s I. ефектен грнн (о-
ценвпиеaи; нм внимание и цирка и
др.), гег; 2. umg изненада.
Go/c ['gaija/ / -п вoетеaе (нм мр-
гнсг)l
gäSnem iw. И Tb Ote, 1. прозявам се;
2. зея (пеonaсг;l
/äHrcnd adj зеещ.
Gala f oPl. 1. официално (гмл—) об¬
лекло; пaе-дим униформа; 2. гала
представление.
Gala/milan/ т галаприем.
Galakonzert п тaпaкoееeе'l
/a1aktlcch adj тмп-нтичeскИl
Galaljti п o.PL Min гмлмпнт, изкуст¬
вен рог.
galamäßig adj тържествен п—емдeеl
GOhen т, -е umg любовник; обожа¬
тел.
galant adj гмп-нт;Hl
Gatanlerie/. -п Lo.Pl. комплимент,
гмлaнгиoст; 2 галантен комплимент.
Galanteriewaren mut PL галантерий¬
ни стоки.
Galavt^i^^tellung / гaлмnе;дегмзл;~
езe.
GaiiaXig -п Aste гапaнтнк-l
Galiaus/ Galaxien Aste 1. o.PL Млеч¬
ният път; 2 гaл-кгик-.
Galneue / -п Host галера.
GaiesUzg, -п Aech, Kunst, TTeat гaп;-
рзс.
Galerist m, -en, -хп г—лерист.
Galgen m - бесилка;
umg Reil für d/n ~ sein Заслужавам
нмкaомннel
GaiaenПrict / umg цoсп;дем от¬
срочка.
Galgenhumor m черен хумор, хумор
в OTЧ-ЯHHПl
Galgcmvogcl т umg pejoe тбпсенo.
Galion п. -IsMar носова украса н—
старинен оораб.
Galionsfigur / 1. фигурна от дър¬
ворезба за украса нм носа на ко¬
раб; 2 популярна личност. иоптпо-
вана с рекламни цели (напр. от цме-
тия и др.).
Galls / oPl. 1. Ana, жлъчна (мехур,
соо); 2. злоба. жлъч;
Bittcu wie - Горчив като ц;пнн (ка¬
то жлъчна);
ЬЬее,г umg Mir 1гп11 die - ülcn Кип¬
вам от яд, новсн себе си съм от яд.
galls(n)bitter adj горчив като пелин
(като жлъчна).
Gali/rBIasc /Ama, жлъчен мехур.
Gglleirbliasioentzündung / Med въз-
шмпeииe на жлъчния мехур, втпeциу-
ГHГl
Gallengam/ т жлъчен кмемп.
Gallengrieß т Med пясък в жлъч¬
ната.
Gallenkolik / жлъчни колики.
Gall/nst/lm т Med камък в жлъч¬
ната. ‘
Gallert/Gallsrt п r.Pd. KocTk желе,
goi^^i^auiig^/ailebtautl/ adj желиран.
Gall/rie / oft. = Gallert
Gang
gallig adj 1. горчив; 2. жлъчен, зло¬
бен.
^111^1 adj 1. HOst гмоскH’ от Галия;
2. френски (хумор и др.).
Galf/ne/ -л галон (мярна за вмес¬
тимост и -нглоезичните страни).
Gallup-Institut мл Gailuiinsileul и Ин¬
ститутът Тмлъп” (зм изследване на
общественото мнение).
Golfii [...öj т, -s гмпте (гясем
иззцм;.
Galopp т o.Pl, г-лoц;
umg Im - В галоп, набързо, много
бързо.
galoppi/nen жИ Tbjsn Огг,'. гало¬
пирам (auch übertr):
~de Inflation Гмпonзрмша (бързо
рмовив-шм сп) инфп-еиЯl
Galopprenrnm п r.Pl. Cp бнгми; га-
ЛOПl
Galmcc1e / -п veralt галош.
galvanis^l [...v...J adj гапв—ннеeе,
galvanisieren [„.v..Jsw,', Tb tr.',тмп-
в-еиоир—Ml
Galvanometer [...у.Л п Tecb г—лвмно-
мeгсеl
Galvanoplastik / r.Pl. Tech галвано¬
пластика.
Galvanoskop n PTys г-пимнoсooп.
Galvanotechnik / o.PL галванотех¬
ника.
Galvanotypie / aPL. гaлвaеo'ипзя
(цт-стаетгo название на Galvano¬
plastik).
Gamasche / -m гамаши, гета.
Gamin / -п Mus виола дм гамба.
Gammastrahlen nue Pl, PTys гмма-
лъеи. ’
g/mm(e)I1g adj umg 1. е-овaлeн, не¬
годен за консумация; 2. pejor зме;-
ммрен, оaпуен-'l
/gmmcin ж.', Tb Не,', umg 1. раз¬
валя се (хран-); 2. perrt п;нгсйствм;.
пилея си времето.
Gamml/n т, - umg гамен, сoзтник,
внпaе.
Gamsbari т четчица от дива ооза
(спмтaн- н— шапката на пoвеит;).
gang adj nue in: es isi - und gäbe
общоприето п. таоа е пенeтOl
Gang m. Gänge 1. r.PL. походна, вър¬
веж; 2 aPL. ход; движение; 3. ястие
(псевo, второ); 4. Tecb предавка, ско¬
рост; 5. коридор; проход. тунел;
Elm leiernden - Пружинираща по
Gargami
ходка;
Den - isu Ereignisse Ходът на съ¬
битията;
Euw. gebh seinen ~ Нещо върви по
старому; следва своя ход;
Ehw. ist im -е Нещо сп готви!, нещо
п в ход;
In - stixem. Bringen Привеждам и
движение;
Eime Urierhaliui/ in - hallnm Под¬
държам разговор;
ll den zweiten ~ sclalten Превключ¬
вам на втора (скoеoсг)l
Gangart /1. ход. походка (на човек,
оон и др.); 2. и-чни на общуване. от-
иoшeннe (към шoдеинпн, противни¬
ков ш'р-ч).
/anglou adj 1. по който може да се
всрзи. цртвoдзм (път); h използ¬
ваем. oбeщ-вaш успех (метод, реше¬
ние. зъомoжиoст)l
Geng/iband п umg jnlr. am ~ Sabcr,
laltrn водя някого за нoеa.
gän/eln ж V, Tb ,е. V. umg pejoe дър¬
жа под опен-, еп;дс някого нато
дете.
/^/1/ adj 1. проходим (път); 2 ■тър¬
сен, купуван (стон-); 3. известен,
обичаен. общоприет;
Eins -е Ansicil Обич—пн зпотппд;
Mäntel ir *-cr Gnoßei Палта от гсе-
еeииг; размери;
Elm -es Wort Употребя;;— дума.
Gangnär f. -еп Med гaетепн-,
gorguänös adj Med гметеeеясмл.
Gangschalter m Tech екoрoст;е
лост.
Gangster tn, - umg г-етстeрl
Gangway l'gcmvej/ f, -s подвижна
стъпбневм зм о—чване и самолет. на
вoрабl
Gonovs т, -п, -л umg престъпни;,
мошеник.
Gans f, Gänse гсуkа;
umg Dumme - Глупачка. гъска, цмт-
o- (обида).
Gämseblümcien п Bot парична.
Gämsebnal/n т печена гътo-l
Gäms/fcti п гъша мас.
GämserüßcSer nue PL umg oaинеoн,
Gänsehaut f o.PL im. rlrc - Bekommen
полазват ме гръцoн, оож-'м ми наст¬
ръхва.
Gänsekl/In п oPL гъши дреболии
G/nselelic /гп^ши черен дроб.
GABFQÖFF
G|rs/lcBi^ri^^t/1e / п-стст от гъши
дроб.
Gänsemarsch т umg meist im im ~
g/icm вървим един зад друг.
Gänsc-ich т, -е гъетkl
Gail/ -пл Schweiz продажба нм
Ganicr т, - mordd « Gärs/mich.
ganz adj 1. цял; h umg цял, одр-в,
невредим, ипцoкптн-'; adv съвсем.
имшъпнo; доста;
Einem -er ' Tag anhsliem Работя цял
ден;
In - Bulgal/n В цял— България;
Im Großem umd Ganzem Общо воптт;
~ mülr пеп Метгo, крайно съм
уморен;
- allein Съвсем сам;
Du Hast - recSt Имаш пълно пра¬
во, тсзсe; си праз.
Ganxaurrahne / сниМоа в цял ръст
Ganxc л o.PL цяло. цнптс'. всичко;
Eim harno1ishhes -s Едно хармо¬
нично цспo;
umg Auls - gelcn Решен съм №
зснчoт. за да постигна целта си;
Es gehl ums ~ Каса; се за всичко
или иишo;
Aufs (große) - gesehen Като цяло;
като гледам; зснеoт заедно.
Ganre/On: rтix--, Schweiz enu - н—-
ШПЛH0’ изцяло.
Ganxhcii / o.PL цнотет. е;лткуц-
еoс', шпоиoт-l
ganxl/lilich adj цялостен, епптку~
ш;и.
Canzheitsmeiizln / мптeееaгзвеa
;eдиени—.
ganzjährig adj целогодишен.
Ganzleder п r.Pl. езстa (иттинтo•a)
оом—.
Garzlederlaml т книга с оожен-
подвързия.
Gaixl/imen п о.Р1 чист лен (тъкан).
GaixIeinrnBand т книг- с ленена
штдвъроия.
/11x1^1 adv еaшълет, еъве;м, из¬
цяло.
Gamxm/tallbai т Arch епптмeгмпeн
строеж.
ganzseitig adj заемащ цялата стра-
ниц—.
/aiztägig adj еeпoднeзeИl
ganztags adv по цял ден, през целия
ден.
GanхeagcjoB т целодневна работа.
296
Ganeiagcch11le / целодневно учи-
лишel
gauj adj сварен, готов (сд;еп;l
gan adv 1. съвсем. абсолютно. из¬
общо; 2. дори, дате; 'върде, доста;
- nlchis Съвсем (абсолютно) нищо;
Ich Bin ilr ~ ricSi löse Изобщо не
0; ти сърдит;
Er hat - geglauli. dieses Problem
existiere nicht Той наистина вяри—шп.
че проблемът нп съществува;
- zu meugi/ml/ Твърд; любтци'eеl
Gamogc [„.гагзи/ / -и гараж.
Garaeeneinlalirt f вход за гарат.
Garant т, -еп. -еп птрсчзтeп, га¬
рант.
Garantte/, -л гаранция.
Garart|ea1s1nuhh т нуoaип, пепгпе-
еис по отношение на гаранцията.
Garantiedienst т сервизна ' база за
гаранционно поддържан;.
gauariicucn sw.K. hb 1г.'.101г.'. гаран-
тармм;
In dcn Verfassung ж/-1en lie Men-
schen—rchte garartl/ui В ктнугитуеис-
тм се гаемнгзеаг човешки'; праза;
Die Firma garantiert Tür dis Quallläi
irr Ware Фирмата гарантира за ка¬
чеството на стоката.
garantiert adv сигурно. със уигуе-
ИOCTl
Garaneicschcln т гaемиеитнеa оарта.
Garantiezeit /Гмрмеlеи^oеeе ерт0l
Garauc т umg nur in: jm1m,/einrm
Tier dcn - macher убивам някого/
животно; премахва; го; цеaшм; го
нм оня свят.
Garbe / -« сноп (житен).
GamBenbirdenaschln/ / сеoцтвепз-
в-ек—.
Gard/ / -л МИ гвардия;
ЬЬее,е Von 1er alter - s/lm От стара¬
та гвардия спMl
Garlckomps т Mil тв-рдeйеoи кор¬
пус.
Garle—egineri п тв-едeйсoн поло.
Garderobe /. -л 1. гардероб (дрехи¬
те на едно лице); 2. гардероб (и теа¬
тър и др.); 3. омкaчмпka (гардероб).
Garderobenfrau / гaедпеoбзпекMl
Gardrmoirnmarkc / етмeе, тетон зм
гардероб.
Gand/rohier (...’bjc^rJ т, -s Tbeat гар-
дeеoбзeе.
Gardcmoblr—c („.lij/r-O/, -л гардеро-
297,
D£U76CH■j-mC2IQiSCtihä WÖBTt^ß^t^UCll
G2!^^rom1lie
бипро—.
Gamlesoldat m гв—рдеец.
Gauljnr J. -п перде;
umg Hinten sc1жedicc1nm ~n В зат¬
вора. зад решетки';.
Gamdiisnleisie f корниз (зм перде).
Gardineninclij f On: umg jnin. eine
~ lallen чет— някому конско еванге¬
лие.
Gtullrinsian/c f 1. ктеезо (за
перде); - 2. пръчка (с която се дърпа
перде).
Gardist т, -еп, -еп тзардeeе.
garem sw.', hb tr,V. в-ен; it-.V. зен,
кънрн (иденп).
gämen (gon. gegoren) ипг, И./гж И Tb/
sn Ote, V, 1. ферментирам, кипя (за ви-
еo); 2. надига се (бунт, брожение);
Wein ish хи Essig /c/oren Виното
стaе- на оцет;
Had gäui im ihr Омраза нита в нея;
Es gärt im Volke Сред народа има
брожение, народът се вппиув—.
GärTiitt/n п o.PL Landw силат.
GarkücHs f ттстнпезе—.
Garn п, -il. прежда, конци; h
мрежа;
(S)cln - spidi/n Нижа нсгтезз.
разказвам измислени истории;
Jnin. 1ms ~ gnh/m Попадам в не¬
чия мрежа (з oлтцoa).
Garnele / -п Zool скарида,
gounlcrsn sw,', bb tr.V, гарнирам,
украсявам (вp-и—).
Gam|irsim1ierf спринцовка, нопoло~
вана за гарниране с кремове.
Garnitur f. -хп 1. гмрен'уpa (на №-
тип. дреха); 2. комплект (бельо. №
стеум;егн и др.); т-еезгуеa (ме¬
бели).
Garnison f. -еп MOl гарнизон.
GarnCnrur1 mjm кълбо прежда.
Gamnrolln f макара (ooнен).
Gar-iisiiel бобина c прежда.
Garnstärke/дебелина на преждата.
/^^11/ adj L ттвр-тзт;пeи, проти¬
вен; гадеи. неприятен; 2. безобразен.
лош. и;възшнг-Иl
G^itr>C11»/ci1|/' -еп безобразие. г-дост.
Gauhen т, Gärten гемдне-.
Gariciarieii / гpaдзеек- работа.
Garteiauchlhekt т топлeеигeПl
Garlenhank .rГгpaдиееoм пейка.
Gartenlau т о.Р1, градинарство.
GarienBcct п гемдннек- леха.
Ggreenblumn / градинско цвете.
Ggminmfnsh п гр-дзнукт увеселение.
Gartrngeräl п meist PL градинарски
инсгрумeнтИl
Gant/nSaus п 1. зила; 1. oсшнек—
нпн колиба (за тсхр-енв-еп нм гра¬
дински инсгрумeнги или мебели).
Gart/rlaube /(Пссед км.
Ga-i/rioCai п ресторант градина.
Ga-ienmöbel nut PL градински ме¬
бели.
Gar1rnchhau / изложба нм цветя.
растения и др.
Gontcrscleme / градинска (озощар-
уoa) етжне-.
Garienzaun т темдзнскa ограда.
Gar1erхжeng т градинско джудже
(фигурна, пoс'-вяе— в градини).
Gartner т. - гр—дни-рl
Gärrineirart / On: Kochk maci - по гра¬
динарски.
Gai-nncrC/, - -еп LoJL. грмдзе-рет-
ио; 2. градина (зеленчуков-. oвoши-).
Gärtnerin /, -пеп гемднсaекa.
gä—tnerlscS adj гемдин-еекн,
gärtnern sw.'. hb itr.'. грмдзеaест~
B—M (0MTO хоби).
Gärung/, -xn 1. Chem фпрм;итменн;
ф;емeи'ие-нп; 2. иппнпенп, кипеж;
брожение.
^-11/^111/1 п CTem фермент.
Gärungsprozeß Gärungsprozess т
CTem фпемeнтaенЯl
Gas п. -е газ;
Gütiges - Отровен газ;
Mil ~ Cocicn Готвя на г-з;
- gcbcn Давам газ. увеличавам сно-
еттг'м•;
Das - ^^gn/hmem Намалявам ско-
роспа.
Gasableser т индик-'теиo газово
уттрoйсгвo.
Gasabwehr / oPL противогазова
(пеo'ивoви;иепеo-) отбрана.
Gasanschluß Gasanschluss т включ¬
ван; нъм г-отцеoитд. към газова ин-
ет—п-циЯl
Gasanstalt / завод з— шрoнзвemдaип
н— газ, гaзто-втд.
Gasanzündern т о-пaпкa за г—зов—
печна и др.
Gacaus1auch1 т газообмен.
Gasbeton т тмзoбптoHl
Gasbrenner т газов— горело—,
gasdlcli adj т-оoи;пеoпусoпиз.
Gasdruck т oPL налягане на газа
Gasflamme / пламък на газ.
GacГIachh/ / Tecb газова бутилка.
Gasform / газообразно състояние.
gasförmig adj газообразен.
Goslohm т оран за цууoaеп на газ.
GasheBcI т педал з— т—о.
Gochelхun/ / газово отопление.
Gasherd т газова готв-рсоа печка.
Gaskammer / газова камера (в кон¬
центрационните н-цистои лагери).
Gaskochern т газов ooглoHl
GacCmi/g т химическа война.
Gasleitung / газопровод.
Gasmann т umg инкасатор за тмогa
за битови нужди.
Gasmaske f MOl шрт'ивтгaо.
Gasmesser т газометър. г—от;eрl
Gasolin т газова печна.
Gasöl п оГ1, газьол.
Gaspedal п педал за газ (и кола).
Gaspistole / газов пит'тлeг.
Gasгnchrmng/емeгkм за нзеaовтд-
^^^'а газ.
Gauss-/; -л упнек-.
Gassenhauer т pejot улиее- цпеeИ’
популярен шп-гпрl
enCennlU!g/c т улнчеи0’ гаврош.
Сана meist in: mit einem Hund -
geben извеждам кучето нaзсИl
Gast m, Gäste 1. гост (гoс'eнне; гту-
тeеo—); 2. пoтeтигeП’ oлиeиг,
Zu * g/lem Отивам на гости;
Bni jnim, zu ~ s/ln Нм гости сьм у
искoтo.
Gastarbeiter т чуждестранен работ-
imo. г-ст-еб-й'eр.
Gasto-B/iter
Думата възниква в немски
език през 50-те години на XX в, С
нея се назовават чуждестранни¬
те работници, дошли на работа
в Германия. попълвайки свободни¬
те работни места вследствие
бурното икономическо развитие
на страната през този период.
Gastdirigent т гост диезгeет.
Gastdozent т доцент (преподава-
'пл). гост о' чужд уиизeеентпт.
Gästebuch л книга за гости.
Gästehaus и дом зм (чуждестран¬
ни) гости.
Gasiramilie / приемащо семейство.
СЛßelnorr
298
easi1reundlihh
семейство домакин (пез което жи¬
вее ученик или студен' от чужбина).
gasi1rcundllhh adj тoугoпеиe;eн.
GasCTreuпdsshhaf faPL гостоприем¬
ство.
Gastgeber т дт;akзе.
Gac1grbermannchhai1 f aPL, Cp от¬
бор домакин.
Gaslgescicmk п подарък (от госта зм
дoммкннa;.
Gastbaus п (ммпсk) хотел ресто¬
рант; гoстипииц-.
GastSol т 1. етемииoпеи;мнием.
хан; 2. м-лък хотел.
Gasthörer т слушател (без дм е сту¬
дент въз виеше учебно заведете).
gastieren sw,V. hb Ott.', TTea, госту¬
вам, гастролирам.
Gastland n страна домакин; стра-
нм, и ооято чужденец пребивава за
kрaгкo време.
goselicn adj гостоприемен, раду¬
шен.
Gastlichkeit /tJrl тoутoпрзe;етвOl
GastmaSI п б-екeт, уттшeниПl
Gasimarnschari f Cp гтстуимш от¬
бор.
Gastpflanee f Bot паразит.
Gзc11moieccou m професор, поо-нен
дм чете лекции и друго учебно заве¬
дение.
Gastu/cht п законите нм госто¬
приемството;
Das - genießen Ползвам се от гос-
гтцеи;мстзт'o;
Jndn. ~ gewähren Оомзв-м няко¬
му гостоприемство; птдептеявaм
нсoтгo.
Gaceri1ic faPL Med гастрит.
Gasimolle f TTea, гастрол.
Gasenonom m. -en. -en Admin ссдпр~
жaтеп на е;сгте-нГl
Gastronomie f oPl. гм;зртеoмня;
р;стoрмнгьoестзo;
Ir dru - tätig sein Работя и ресто-
е-н'ьтрския бизнес.
gac1nonmnisch adj тaстртнт;иепе;
еeстoемнтьoрскз.
Gastspiel п гастрол.
Gastspielreise f турне.
Gaststättr f, -п ресторант. локал,
гостилница.
Gacisiäi1engcжrmbc п хотелиерство
и рeсттеми'ьoрствTl
Gaststube / салон зм ве-иeиe в рес-
тoемег■l
Gastwirt т съдържател нм ресто¬
рант; roстипниемр.
Gac1жirtchha1i f roстнлинцal
GosuS- f тмотмeеl
Gasvecbigiuuggoтемзсеe с газ.
Gasvsnoo—gung снабдяване с газ (зм
битови нужди); газификация.
Gaswerk п газов завод.
GasxäSlcu т = Gacuhnl
ЗД1/ - - -п. -п усцеут.
Gaticu п. - 1. решетка; стобор.
дъсчена ограда (от широки дъски);
2. Tech гатер.
Galirrsäge / г-терен трион.
Gattin / -пеп съпруга.
Gattung / -еп 1. зид. сорт; 2. род;
3. жанр.
GatenngshcgrTf т родово понятие.
ga11ungciremd adj чужд, неприсъщ
на вида. нм жанра.
ga11umgsc1eхiflcc1 adj специфичен на
вида, на жанра.
Gatiurgsnanc т Ling спщeс'знтeл-
№ еaенц-тплнт име.
Gau m, -е veraltend област, край,
краище.
Gaucl т, -е/Gauche 1. кукувица;
2. pejrt хапльо. лапнишаран.
Gaull tn oPL. Ö^s,^r^ir забавление,
удоволствие.
Goudium п oPl. umg смях, зпсплип;
забавление;
Zum gnöeter ~ aller Зм емй-гoлямт
забавление на зузчкн.
Gauk/icl / -еп 1. фoнусниеeствт;
2. зом-м-l
gauCrIhall adj фткусенчпски.
gauk/ln м V. bb itr.V, 1. пърха с нен-
ле (пеперуда); 2. правя фокуси; мамя.
Gaukler т, - veraltend фокусто; ан-
робмт.
Gaul т, Gäule 1. нон (за работа);
2. pejor оранта;
Einem grcchrnk1cn ~ »1011 man
nlcbi ins Maul Ha х—риоае нон зъби¬
те не се гледат.
Gauleit/r т Hist гмулайтер (ръко¬
водител на област при еaеиoн-псo-
циaлзо;a)l
Gaum/m т. - LAnat небце; 2. усет,
вкус (за хр-е-);
Einer verwöhnter - boB/r Голям
гмстроном съм, увнkе—л съм на изнс-
o—иa храна.
Gaumenl-eulc/ удоволствие от хра-
еa'al >
Gaumenlaut т Ling n-пaтaлeе зЗун.
Goun/nsng/1 п Anat меоо небце,
дебна завесна.
Gaum/neä1ihhcn п Anat мъжец.
Gaur/u т, - umg мошеник,- измам-
то.
Gauunc—i/, -xn umg мтшпиичeствOl
gaunerhaft adj ;тш;ние;еoи.
goin/mr м V. Tb itr. V, umg лъжа, ма¬
мя. мoшeннеeств-;.
Gaurrrsirachc / aPL. апашои жар¬
гон, арго.
Gaunrrsiück п р-финирмнм зомммa
или кражба.
GSäsi(e) п oPL клонак.
Gavottr [.../ivitt] f -п Mus г—вот,
Gaze ['at:rz]./r -п 1. Text гпноув. мар¬
ля; 2. ситна 'елена мрежа.
Gaeelle / -п Zool газела.
G-Duu п Mus еoп мажор.
NBr
/е- в немския език тази пред¬
ставка се използва за образуване
на съществителни с различни
значения. напр,:
1. колективност при събирател¬
ни съществителни, срв. Geciinn,
G/häck. GCmüsc ...;
2. съвместност, срв, Gelähmt/.
G^s^s^iii
3. резултат от действието, срв,
Gemisch. tekclizzi .„;
4. самото действие, срв, GsB-üll,
.„ (често с негативна
отсянка, срв. G/laule, Gehupe Д
&lrhhi/1/ mjf, -m -п прокуден; чо¬
век вън от зaктинтПl
Geahhхn п о.Р1 твoмнп.
gräderi adj с жиокн, с ивици (мра¬
мор).
GcIIcC п оР1. сладкиши. улмдoHl
Giiaigs moPL бoенекaнel
Gebälk п O.PL Arch дървена ктест-
ехoцнс (на сграда); ребра, мертеци.
Gebärde / -п жест. жeс-икуп-цня;
Gebärdensprache / oPt език с жес¬
тове и мимика.
G/bä—rm п o.PL geh държане. пове¬
дение;
Ein ceI1camcs - Cгрaнет цoв;д;нн;,
g/hämen (g/bam. geBorem) une,' Tb
299.
DEUTSCC■MlC2Ri6CtjES
Gehräu
/гИ раждам;
Grhouen werden Раждам сп;
Gshonen sein Роден съ;;
umg D/n Monn muss ersi (nnhh; gc-
lom/m werl/i, leu n. Не се е родил
още човекът, нойто и.
gclärfOhig adj in: in -cr Alt/u във
зсоеaсг. и kтсгт жената може дм
ражда.
Gebärmutter f Anal матка.
/cbauhh1imc/li adj in: umg cihh ~
TüSier чувства; се поласкан.
Gebäude п. - сграда, здмин;l
G/Bäudcniieei m крило на стрмд-l
GeBäud/kompIcx т сграден kтмц-
лekе.
G^l^^de^^nuer f данък сгради.
g/isfrsudlg adj щедър.
Gchcln п Anal кости.
G/heine nut PI. 1. кости. скелет (на
умрял човек); 2. мтшHl
GcBcil(e) п о,Р1, лaeеe, л—й.
geben (gab, gegeben) unt,'.. bb tt,V,
1. давам; 2. подавам; предавам;
3. ддмзм( кooиеpр< бa—екe< б a—Л; ;ст-
ройвмм (тържество); 4. подарявам;
иЛ ~ показвам се, държа се (по оп¬
ределен иaчни); umpers cs gilt (Akk)
има, съществува;
Dem F-cund ein GescHenk ~ Давам
подарък на пенсгeпс №;
Jndn. die Hanl - Подавам няко¬
му ръка;
Einen Baut von sich (Dal) - Изда¬
ва; звун;
Es gilt Celnem Rn/cm leuic Днес ня¬
ма (не вали) дъжд;
Was glil's? Какво има?;
Das glli's doch mlcle! Не може дм
бъде! .
Sie gal sici ganz gelaccen Тя се по¬
казваше съвсем сцooтйеo;
Sich (Dal) Mühe - Давам си труд,
старая се. полагам уунпнн.
Gelen т. - 1. veraltend дмрзгeп;
2. раздаващият нарта';; 3. мвтома-
тиеeн nтд-вмеl
Geberlaune f настроение дм дава;
In - sein В н-стеoeнзe съм дм дм-
3-;.
GCBcl п. -е Rel молитва;
Ein - s1nrhhrr Петзоемеям мо-
пигзa;
umg Jmlm. ins - rehmrn Мъмря ня¬
кого. чет- някому морал (консно
евангелие).
GeB/tBucb п мтпитз;ииKl
Gslgtfo-mri / молитва, мoпигвeнм
фраза.
GcBgtste11ih1 т молитвено килим¬
че (в зелс;-).
G/ljil п, -е 1. област, тeезттрзс;
2. област (на пoзиaниeгт и др.);
Eim 1nuhSi1a-cc - Плодородна об¬
ласт;
Aul dcm ~ 1/u Keunenrrgir anbcitem
Работя и областта на ядрената енер-
тис.
gnbictem unr.V, hb tr,'. geh омпoзяд-
вам. повелява; (jmlm. ihw. (Akk) ня¬
кому нещо); изисквам; Otr.V, коман¬
двам, впмдeс, господствам (üb/п niw.
(Akk) над ипшт);
Dir Lage g/biet/i rashbcs Handrir
Положението ноиеoим бързи дейст¬
вия;
Hier isi Vorsicht gclotem Тук п не¬
обходима предпазливост;
Ütem em guoßes Land ~ Влмд;я го¬
ляма сте-нMl
Gebieter m, - veralt птиeлнтeП’ гос¬
подар.
gs1LSlic-icch adj оaцoз;днзчeени,
пoз;литппeи•; вп-стeи.
GebielesOBt—lunng отстъпване на те-
рзгoезCl
Gebifgsanspruch т т;рнгтрзaпен
претенции.
GeBfcts/uweiterung / разширяване
нм тeез'oрнCl
Gebiüdbroi п обредна пита, хляб и
определена форма за различни праз-
еиен.
Geliide п. -1. 'вoрeеип, произве¬
дение, продукт; 2. образувание; фор¬
мация;
Das - den PSoriaslr Плод нм въоб¬
ражението;
Ein knn1liхirr1ec - Сложно образу¬
вание.
g/blldcU adj образован, кхптхепи.
Gchlmmnl п о.Р1, озпипиe’ десекм-
н; (на телефон, ззпнeе, камбана).
Grhinie п. - връзка (лун и др.); кит¬
на, букет; унoц.
Gebi-gc п, - плмеием (auch übertr).
gehl-gig adj ппанниснн, ппaнин;с'.
GeBirgsbaci т шлaиинуkн поток.
G/biгgcba1n/планинска железница.
GeBirgsBcwohner т ппaнннeц.
Gebeig/sildduggoPL Geol тртгпе;зм.
Gebirgsjrgem т МП войнин от плм-
нииен- стрелкова дивизия.
Gebirgskamm т гребен, хребет.
Gebirgsk/csel т котловина.
Gebirgskette / шл-нинек- верига.
Gebirgsklima п nпминиеки климат.
Gebirgspaß Gebirgspass т проход.
Gebirgsrücken т хребет.
Gebir/cc1ohk т планински масив.
Gebirgsvorland п цеeдцпaеин-.
Gnbingczig т = Gebirgskette.
Gciiß Gellss п, Gebisse зсзчoн зъ¬
би (на човек, животно). съзъбие;
Ein /пеп - balrn Имам одеaзз
зъби;
KünstllcHcs - Зъбна прoг;оMl
Gebiflabd—uck GebiscaBdruhk т №,-
та мярна за зъбна прoгeоMl
Gcbläsc п, - Tech 1. духало. впздх-
втидухвмтпл•; 2. нмтиетмгeл;н венти¬
латор.
GcBlok(n) п о,Р1, (лепне (нм твеп;;
мучене (на кеaин)l
geblümt adj на цзeтеeгa (цпмГ’ та¬
пет).
Geblüt п o.Pl. geb кръв (црoновтд);
потекло;
geh Von edlem - sein От благородно
потекло съм.
eclo-en adj Abk gei. роден;
Frau Wagner, gel. ScSnllt Госпо¬
жа Вагнер, по баща Шмид;
Eins /eBouene Berlinerin Родом от
Бeрпии;
Der -е LeSrer sein Роден съм за учи-
т;п. ‘
geio-gem adj на сигурно мсстo. и
бпзonмеетст; защитен;
Sich in irr Familie - fühl/n Чувст¬
вам сп и бeотцaсетст, сигурен и се¬
мейството ен.
Gcbon/cmbcit / aPL безопасност. за-
шзтeнoст, сигурност.
Gcböt п. -е заповед. повеля;
Dir Z/lr -е Десетте божи запо¬
веди;
OBsusi/s ~ Върховна повеля;
Das ~ d/n Siunlc Повелята на мо¬
мента;
Ein - üBert-cien Пеeутпnвaм нареж¬
дане. заповед. .
Gchmtcsc1ild п укaо—г;лн- табела.
Gebräu п, -е umg pejot дoпеok-ч;ст-
вeит питие (бира, вниo).
Gebrauch
Gcbraucl m oPt. упoге;б-, птповa-
еп, иоцoповaеe;
D/n - vom Frcmdwörten Употреба н—
чужди думи;
Zum eigenem - З- собствена упот¬
реба;
Vor/rach - Преди/след употреба;
In/lm - s/ln Използван съм. и упот¬
реба 0;;
In ~ kommen Влиза; и употреба;
A^iß/m - kommen Иопномм от упот¬
реба;
Von ctЖl (Dat) - nachcn Употребя¬
вам. използвам иeшo; възползвам се
от ИПШOl
^Bir^cln nur PL обичаи. 'рмдзцзз,
gebrauchenм.К hb tr.V, употребя¬
вам; иоцoлозмм;
Eim Gerät regelmäßig - Употребява;
даден уред редовно;
Das isi zu nlch1c zu - Това не слу¬
жи за нищо. това не върши работа.
//bräuhbI1hS adj L употребим;
2. обичаен;
Eine -е Redensart (Често) изпoпз-
в-и израз;
NicSt nchr - Не използван вече,
ззлнз'сп от употреба.
GebTanchsanieituun/' scTwxo'z österr -
GeB-auc1larжeic1n/.
GeBmauc1samжeicumerУnвътвaнe (уом-
о—ниe) за хпo'рeб-l
gnbmauh1cTä1ig adj годен за упот¬
реба.
gebrauhhcie—ilg adj готов з— упот-
рйм.
GnbгaUhSc/eg/nCiand т предмет зм
ежедневна употреба.
GebгouhhsgraПC f приложна гра¬
фика.
Gsb-aucbsgui п предмет (стона) за
широка ушo'еeб-l
Gebrauh1cmust/n п епгзегеиемнм
марка.
Gebгanhhcжaur / птге;бигeпекa
стока.
GcBrauchswert т Winsch пoте;бн-
тeое- сттйнoеTl
geB-a1hht adj упoтр;бсз-н, стар
(oтп—. мебели).
GeBraihh1w•age1 т употребявана
(стара) кола; кол— на с--рTl
G/lBгonhSiжagenmark1 т пазар зм
упттеeбявaнн кoпИl
GnBrajichl^ben nue PL стари- (упот-
рeбсвмнн) вещи.
GeB-gichtwau/mladnn т магаозе за
ушттрeбязaнн вещи.
GeB-omsc п oPL бучене, сиис'eи;.
//b-Oh1/n unr,', bb Ol-,', unpxts geb
липсва ми, нямам;
Es //111^1 mir ar Mut Липсва ми
смппoе', нямам кураж.
Gcb—ocien п, -1. geh ('eппеeн) не¬
дъг, физически недостатък; h Öster
дефект.
g/BmChhIIh1 adj 1. слаб. немощен.
гртвеaп; 2. болнав; 3. чхцлнвl
Gcbuicilicik/il f oPL немощ, грох-
е-пте'l
Gebresten п, - недъг. сге-дменe, за¬
боляване.
geb-ncSen adj 1. теушпи; еaчуцeи (з—
пиннн); 2. сломен. уеип, отпаднал;
3. a^^BMi^e^, - м^^етг -гр^^;^^ Cмтoвoр;
не нм чужд поиo); 4. цеитпушпH’ нп
толкозм ярък (цист;•; 5. oгn-демл
(глас);
-es Deutsch Н;прмвипeе (з—ваден)
немсни пзин.
Gcbrjjder nur PL братя (използвано
и миналото и—звмииe нм брата, 0-
стбствeеиеи нм прeдприсгн;).
Gcl-üll п пМ 1. рев; 2. вой, ви¬
кове.
Gebühr f, -еп 1. '-ос—; 2. хонорар.
впонмгеaедeниe (н— лекар, мдвонм');
Eine - 1eхahlen/elgtrihh1cn Плащам
такса (хонорар);
geh Naci - По достойнство. омото
трябва, накто з-слум-вм;
geh Uicr - Прекомерно, прекаде¬
но. повече от допустимото.
gebuh—cn sw.V, hb Otr.V. полага ми
сп, змелуmмзм;; rich - редно п. подо-
б-вм;
Ihm gnBührt ит/г Dank Той о-слу~
м—вм нашата блмттдмреoут;
Win es sich gebührt Канто подоба¬
ва, омото следва;
Es geBüSri sici micih. In deu Kirche
zu laclen Не п редно (не п припиенo)
дм се смееш и цсрoвмтм.
/eiührend adj подобаващ, заслу¬
жен;
In -am We1ce Канто подобава, по¬
добаващо. по подобаващ емене.
Gcbühmenclnhell f импулс (телено-
муииk-енн).
Gebührenerlaß Gcl^Si^r^n^^^ т от-
300
от дължима т—oе-,
geBüHrcnfrcl adj необлагаем. еeшoд~
леж—щ на облагане с тансм.
Gcijüh—ennamkc f 'мнсоза марка.
GCÜbsncno—irigg тарифна тмбпн~
цм зм дължими '-оси.
geBüSmemiOicllig adj Admin обла-
г—ем. подлежащ на облагане с тмкеMl
GebjührnizäSier т брояч (нм теле¬
фонни рмогтвoри).
/ebü1m11hh adj veralt подобаващ (по¬
ведение).
gebunden adj обвързан с. свсео-н
с (am niw. (Akk) иeщт;, зависещ - от
нещо;
Er Isi an sein Geschält - Обвързан п
с маг—оиим си.
Geburt /, -еп 1. раждан; (auch
übettt); h рождение. пртновтд; 3.
плод, рожба;
Eine chhжeue - Тежко раждане;
umg Etw. ist eine ^iwc—e - Нещо
става много трудно и ;пез'eлет•;
Bcl «11111 - При неговото раждане;
Vom - an От рождение;
Eu isi Deutschem vom - Той п немец
по ПеTHOXOДl
Gc1urtemh/schrrmkumgrOoр-arшемвм-
нп на емждмиинг—.
^^liurhenkogl—ollc / контрол върху
раждаемостта.
Geburten—egnlurg / ooнтеoл върху
раждаемостта; семейно планиране.
GeBurtenrückgang т нммалязмне на
раждаемостт-.
gebuminnsc1жoc1 adj Admin Ьо: lic
-cm Jabiar1ge тoднингe c нисн- раж¬
даемост.
geburtenstank adj Admin in: dis -er
JoS-gämge гoднен'П c внстo- раждае¬
мост.
Gebuгt/nüisгshhne Gehiirtenübnu-
cchisc m aPL eстпстзпи прираст (н—
нмеппeннeтo)l
Geburtenzahl / коефициент н— раж¬
даемостта.
grbiu^ü'ch adj по рождение (узрем-
дмеe)l
gebjümtig adj родом (от дадено на¬
селено мнегo);
Eu ist -en Wierem Той е родом от
Внпем, роден п въз Виена.
Geburisaneclgs / регистриран; на
новородено.
Geburtsdatum п дата нм раждане.
DEBTSCH-DULCARICCHEC WÖßTEDbiUCtl
301
GeburtsirSiem m вроден недъг.
Geburtshaus n родна къща.
Geburtshelfer m мoушeе-тнеeктлoт.
Geburtshelfemin f акушерка; гииeoo-
пoжoм.
Geburtshilfe f йМ Med мoуширмиe;
~-leisten Ану-ширам.
Gsburtsjabr n ттдзем на раждане.
Geburtslage f положение на плода
преди раждането.
Grburtcnamc т име по рождение;
бащино име (и слуеми'e нм промяна
след бран—).
Geburtsort т родно ;сс'o; место¬
рождение.
Geburtstag т рожден ден.
Gclh^rtsiagsgechbe1k п подарък зм
рождения ден.
Geburtstagskind п umg scTeezb рот-
дпеиo.
Ge1||utctags1arty f шмр'з, празнува¬
не нм рожден ден.
GeBumtctogsж1mchS т пожелание по
случай рожден ден.
Geburtsurkunde f мот, удостовере¬
ние за раждане.
6/111^1111 nur PL родилни болни
^b^^xange f Med форцепс.
GcbüscH п. -е meist Cg врмстмпмн.
GccC m. -em -en {ере нонте, франт.
денди.
/S^^^^nhafh adj perrг oтнгeшкн; фр—н-
товсои.
Gedächtnis п, -se meist Cg памет;
Eim gnies - laben Имам добра (узл-
н—) памет;
JniSl - lässi lach Паметта му от¬
слабим;
Ehw. (Akk) im - lehaltcn Помня, за¬
помням еeшт;
Ehw. (Akk) aus d/m - eitlerrn Каз¬
вам нещо по паме';
Jtnlm. ciw. (Akk) Ins ~ rufen При¬
помня; някому нещо;
Jmen. im gutem - Behaihrr Запазвам
добър спомен за някого;
Eine Feicm zum - ar jndnl Тържест¬
во в памет нм ннкoГОl
^i^^^^tnlsbi^J^^i^^um/ f обременява¬
не нм паметта.
Gedächtnisfeier f възпоменателно
TCеЖПCГвTl
GeдähhimisS1Iin f опора зм змцмм;-
тсвмеe.
G/i^^c^tr^lückn f бяло петно в па¬
метта.
Gndächt11crede f въоцoм;емтeонм
реч.
Ged|chtrlscchwähhn f слаба памет
Gc1lc1in1sch1ж1md т oPL Med за-
губзане нм паметта, амнезия.
Gedächtricstüiee/= G^l^chinlshilie.
G/dankc т. -ns, -п 1. мисъл; 2. идея.
хрумване; 3. предс'-зм; цтестиe;
Eim vernünftigem - Разумна ;зспп;
Der ~ des Friedens Идеята за мира;
In ~r vertieft Пoтъе—л и мисли, за¬
мислен;
Jmln. aul anl/me ~m Bringen Раз¬
сейва; ияooтo. отвличам нснoтo от
мислите му;
Auf eim/n ~m kommen Хрумва ми
(идва ми н—ум, идва ми ндпя;;
Slcl (Dat) über etw. (Akk) ~m mocher
Замислям сп върху нещо. тревожа
се зм нещо;
Sich (Akk) mii lem ~m tnag/m Живея
c мисъл'-.
Gedankcra-Bcii f мисловна дейност;
умствен труд.
gcdankcno-m adj c бедна мисъл.
Ge1arCeraustaiShЬ m geh обмен на
мнения.
GedarCrrblitx m umg мoмeнгет
хрумване, идея.
Gedark/rflug m полет нм ;зтългMl
Gcdaik/rrolge f ред на мисли
Gedankenfreiheit / oP/. свобода н-
мнеплг—.
Gedank/igare т хор. на мисълта.
Gedankenlesen п четене нм мисли,
gedankenlos adj 1. лпoт;ислeе, не¬
обмислен; 2. еaоспсе, машинален.
Gedarkenlo!sgkeiit/o.P/. н;тб;иепe-
еттт; невнимание. разсеяност.
gedark/mschmell adj бърз нато ми¬
сълта.
gedanCercchжen adj змгрижпн, по-
гнсем', змтормозен (пснвнеeеoн;.
Gelankensilittcn т, - афоризъм.
Gedankensirung т емсем нм тема¬
та (з разговор).
GsdanksnsimicS т Lomg тире.
GcdanCeniieie f дълбочина нм ми¬
съл'-.
Gedankenübertragung f предаване
нм ;зслз, тeпeпмтзCl
gedankenverloren adj замислен, по-
тъе-о з мисли. змрeяеl
gedankenvoll adj оммислпеl
gedic/ni
Gedarkerweli f 1. духовен евст
(мир); 2 мисли. идеи.
gcdanklicH adj 1. мисловен; 2. мис¬
лен;
~п Anstrengung Мисловно ууипнп;
EtЖl - verarlcih/n Мислено сп змни-
ммвмм с нещо.
Gedärm п черва, зптрeшиoсти.
Gelnck п, -е 1. прибори зм ядене
(прибори и съдов; зм едно пнеe)’;
2. меню.
Grdgjl nut On: geb auf - und Verdc—B
зм добро и зм зло; до гроб, ио вени
венои.
gclnjh/i (gedieh, gediehen) umt.V, sn
itr,'. 1. вирея (р—стeннe)•; 2. раста,
развива; се (дете, животно); 3. на¬
предвам, преуспявам (фирма).
/1^11111^ adj geh полезен, ползо¬
творен (сътpyдинчeс'иo).
gedenken une,'. bb Oi-.V, 1. спомня;
си (jmdSlrciж. (Gen) за някого. за не¬
що); споменавам’ почитам паметта
нм починал; 2. geh възнамерявам;
Der Im Krieg Geialiernn - Спомням
УH’ почитам паметта нм змтземлзтe
във войната;
Nicht ~, ctw. хи по^сп Не възна¬
мерявам дм направя иeшo.
Gedanken л o,PL иъзnoмиемезe, па¬
мет, спомен (зм нещо отминало).
Gedenkfeier/възпоменателно гсе-
жество.
G/dcnkma-Ce / юбилейна марка.
GcienlCcninuUe / eдеoмнеутеo мсл-
е-инп (з п-мпт нм починал).
Gednrkmürxc / юбилейна монета.
Gedcmkncde/Bло)пoмeемтeлнт слово.
/ L паметно мсттo;
2 паметнио м;мoенмп, мемориален
комплекс; 3. къшм-;узeйl
Gcinmktoici / паметна плтеMl
Gedenktag т годишнина (и памет
нм някого, нм нещо).
Gedicht п. -е стихотворение;
Elm - lemren Уча стихoгвoр;нип нм-
зоуст.
Gedjclhtinlerpmniaelom / интерпрета¬
ция нм Угих^oтиoеeинHl
Gelich1hsanenunng' стивoебирoм.
GedihhtхyCiuc т поетичен цикъл,
цикъл стихтгвoеeинHl
gediegen adj 1. ентг, самороден, без
примеси (мет—л); h солиден. качест¬
вен (изделие); 3. задълбочен. тoпи~
Gedomm/n
GABERÖPT
302
ден (оемезя).
Gclonrcn n oPl. бумтеж, грохо'.
Gelöns n r.PL noedd pejoe много
шум за езщo.
Gc1u|mgn п r.JL. блпекMниеM’ тълпа;
umg Mit ctw. (Dal) ins - Commcn 3a-
oссзмм c нещо. изпадам и затрудне¬
ние с надо.
grdn|n/1 adj с'птнмт, кем'ск, сбит
(е'зп, нзотжпнз;);
In -an Form В сбита форма.
Gelmöhn п O.PL кпе';ж. трoвo'l
gedrühCt adj уинП’ омърлушен, по¬
тисна', депресиран.
grl-um/rn - adj набит (фигура).
Geduld f oPL търпение;
Die - verlieren Губя търпение;
Mil jmdm./ntw. (Dal) ~ habrn Проя¬
вява; търпени; нъм някого. нпщо;
Jmlm. иеШе lie ~ Някой губи тсе-
п;ин;, нм някого сп изчерпим търпе¬
нието.
geduil/m. sich м.К Tb имам (петс-
зсзмм; търпение. чакам търпеливо;
Bitti, //dulden Sie sich einem Aigsr-
Bllck! Моля ви, почакайте малко!,
Имайте малко тсрneии;!
geduldig adj търпелив;
Ehw. (Akk) - über slcl emgehrn lasscr
Понасям нпщо търпеливо.
Geduldsfaden m нишка нм търпе¬
нието;
umg Jmdn. теШе leu ~ Скъсва се
нишната нм нечие търпение.
GnduI1c1-nbn / иопнтмнип нм гсе-
ппнн;TOl
Geduldsspiel п 1. игра. каляваща
търпението; 2. pxjrt р-ботм, иозсквм-
шм голямо търпение.
gedunsen adj цoдцухи-л, подут.
gc/hrl adj пoент-и, '3^—3—;, ува¬
жаем (и пие;—);
Sclr -sn Herr! Уважаеми гoепo~
дине!
geci/nci adj 1. подходящ, удобен;
2. годен;
Einen -cm MoneiU olwairten Изчак¬
вам удобен. подходящ момент;
Für einen Berni - sein Подходящ
(годен) съм зм дадена професия.
Gcighr f -еп опасност; риск;
Sich (Akk) rlner - 01^^11 Изла¬
гам сп нм опасност;
In ~ schweben В опасност съм;
~ 1оиГет, iacc..l Рискува; да...;
Aul eigene - Нм свой рзуk; нм своя
oггтзoреoст;
Aul die ~ hin, хи-. С риск дм...
//rfthuBmimg/nd Gefabu Bringend adj
носещ тпмеетет, свързан с oцмс-
иoсти.
gefähmden мК. Tb tr,V, ззпмтмм нм
опасност; застрашавам.
geT<ahudnohend Gnfaln dnobcnd adj
омегрмшз'eлпеl
Gcnähulnng/o.///. ометрмшeнoст. из¬
лагане нм опасност.
Gc1aSrencieII/ /'опасно ;сстo.
GelaSu/rznia/s / надбавка към
змцпмгм (зм опасности и ембт'емгм
ср;дм;l
Gefahr/nlerd т източник нм (чес¬
ти или големи) опасности
Gelahmemzomn / oпмеем зона,
/e1rhni1h1 adj 1. опасен; 2. риско¬
ван;
Eine -п Knorkhnii Опменм болест;
wmg Sir Cörnie mir ~ werden Тя мо¬
ме дм омстрмшз търе;'o ми. мое; дм
ме накара дм сп влюбя и нея.
Ge1rhriihhkeii / oM. опасност,
/elai-ios adj безопасен.
G/ГabnIocigk/1t / o,PL безопасност.
GeläSrt п, -е veraltend nрeзoоет
средство (оол—. омруца).
Gelahrt/ т, -п, -п другар; тцпгинн;
ссрмтннo.
Gefährtin /' -пеп другарка; уцп'ен~
цм; сърм'ниеMl
gefahrvoll adj oпмеeи; рискои-н.
^T|1I(i) л, -е 1. нмoпoи (нм терен);
2 пад (нм река. потоо).
gelallen (g/Tiel, gefallen) umr,V, Tb
не.', харесвам. нравя сп, допадам
(исooму);
Dieses Buci g/l^iit mir Тази книга
ми харесва;
Was geiälii 11- on iim? Какво ти ха¬
ресва у него?;
Wie cs Ihnen g/TälU Както обичат;
(желаете);
Dicsc Frehbheii lasse icl mir 11^1
längen ~ Няма дм позволя (няма дм
тсепс; повече това нахалство.
Gclallsni т, - услуга;
Jmlm. elrem ~ 1пп Правя, оказвам
някому услуга.
Gciallei2 п о,Р1, харесване. угод—.
удоволствие;
ш: An jmim./etw. (Da,) ~ linden Ха¬
ресвам исooгт, иeшo. ;
Geiallene m. -и, -п паднал (убит) във
война (в бой).
GriTalIrmenlerknoI п паметник - з—
пмдемлзтe въз вoйемгMl
/сГ|111/ adj 1. успумлнв•, любезен;
2. пенс'eе; привлекателен;
Ein -cs A1sc/1en Прия';— външ¬
ност;
Sich jnin. ~ xei/cn Поомззмм yc-
лумпнвoст към някого.
Geiäili/kelt f, -еп 1. хупутм; 2 лю¬
безност. услумливост;
Jnin. eins ~ nuwnic/1 Правя няко¬
му услуга.
Ge1rl1igkeitcakeept т Wl-tsch моцеп'
нм менителница (при задължение нм
иодмвмщзс дм я покрие).
GefaIligCeiicжecbcn1 т №0.1^ ико¬
номическа- менителница (без цткеи-
гиe;.
gefälligst partikel umg ;тпс, -оо оби¬
чаш; (при подкана зм изразяване на
нетърпение);
Wart/ - auf micl! Че почакай м; дп!
Komm ~ len! Моля’ ела насам! Ела
насмм дп!
Geiаilcш:1i f oPi желание дм сп ха¬
ресвам, кокетство.
geia1lcüchii/ adj кooптпнз.
gCTäiscSi adj подправен. фалшифи¬
циран. фалшиз.
Geran/enr mjf. -и, -п вo;енoплпи-
нио; змтвoеенk‘; зo;ееonоeнинем;
зм'вoеннеoм;
- anc1aushhcn Разменя; плпеииен.
Geiangencmailseher т нмдонрм';п (з
затвор).
Gclangemerousiausci т о,Р1, р—змя-
н— нм иoeинoпо;нницн.
GefitngenrnBelneinng / освобожда¬
ване нм омтвтеезк (нато nеeстспп;~
ннe)l
Gcrargencnnünsorge / r.Jl. генжн зм
зм'вoрницит;l '
G/1argen/rio//n п (вo;еиo)пппеен-
чпсoн лагер.
Gclangen/nn/ni/uei / бунт нм зат¬
ворници.
^^lorg^n/n^i^rteu т пазач и зат¬
вора.
gelangen [halten g/fagg/g Solicg
unt.V, Tb te,'. държа и затвора, и
ареста; държа и плен; (auch übertt).
Gsiangnmrohne / oPl. арестуване;
303
DEUTTSCffiBULGAßRSCCfMtä WÖRTERBUCH
Geirinriulki
nл;ияв-еe.
geior/nr|nehmer eerangen nchncn
unr, V. hb tr, V. Mil пп;исвм;, вземам
в пп;е.
Geiang/nscihail / о.Р1. Mil 1 плен;
пл;еиичeтгвo; 2. омгзoензч;ттзo (з—
жззтгеи;;
In - geuaier Попадам и плен.
gcimmgrn|cjuecm /crargnn sitzen une, V,
Tb it-.V. седя и затвора.
G/fängnls n. -se затвор;
Ins - kommen Влиза; в затвора;
In ~ sltzcn Лежа и затвора;
Zn zwei Jabueg ~ verumieill wc-dcn
Осъждат ме ;m две години зм'вoе.
Gefaigrisauzi т зм'зoреиеeсoз ле¬
кар.
Geläiggnlsaulselcu т надзирател и
OMTBOеMl
GeftngnIsdir/Ctnn т директор нм
омтвoрl
Gerrm/1isincacse т омгзoениНl
Ge1ftngnisstua1c f нмкмзмезe (чрез)
ом'вoр;
Eins - vom inei Jahn/n оВ^ех/т Изле¬
жавам имнмзмен; от 3 години омгзтр.
Geiängnis'rärter т нмдоземтпп в зат¬
вор.
Gefämgmiseelle / омтзoрнзчeснм ки¬
лия.
Gclas/l п о.Р,. бръщолевене, ломо-
Gelaß л, -п 1. съд, упдзнм; 2 оръ-
зoиoсeи съд.
Gefäßbündei т Bot проводящ сноп.
GeTäßcSlunugle / о.Р1. Med съдова
взрхргзя.
G2Пtßeimveitecnndg разширяване ;м
кепвoиoеeи съд.
Gef11ekпan11 т съдов спазъм, съ¬
дов гърч.
GelaßCnanCScit f съдово омбтос-
зане.
g/la^l //1;^^^ adj 1. спокоен. сдър-
жм;. със еммoтбпмдмеи;; 2. готов
(иптепшет) (апТ 1^. (Akk) зм нещо);
Auf das Schlimmst/ ~ sein Очаквам
най-лошото. готов 0; дм пoее;ш-
нм и най-лошото.
Grfäßvrrcmging fMed стесняван; ;м
кеъвoиoеeи съд.
Gefäßverkalkung f Med нмпенем~
;; нм нрсзoнoеeн епд, мег;риoекл;-
ртом.
Genäßvcrsioiiin/ f Med запушване
нм нрпвoнoе;е съд.
Geiechi п. -е МИ сражение, бой;
увв-гнм (auch übertr);
Ein han^lcs, 1111^ ~ Тежък, непвт-
nртпитeн бой;
Elm hllziges - zwischen Anhängenn
und Gc/rrn den R/fomm Разгорещен
спор между ценвпежпннци и против¬
ници ;м реформата;
Jnin. anern - selzem Изваждам ня-
ного от стртс, правя го небоеспосо-
бпн.
Ein politisches - Политически спор
(двубой);
umg In deu Hliee les ~s В емотмем
нм ермжпни;'o; и разгара нм тпoрMl
Gefechtsausbildung /оЛ МИ боева
подготовка.
/e1echtcBerci1 adj и бойна готовност,
готов за бой.
/ МИ боева го-
'твеoс'.
Gefcclisfeli п бойно поле. noлeеем-
жение.
GeiechtskoiT т бойна т-зм (на тор¬
педо, ракета и др.).
GeГr|hStcctagd т МП команден
пункт.
GcfechtsüBung/Ш тактическо уче¬
ние.
geleit adj неуязвим (gcgcm ciw. (Akk)
зм нещо);
Gegen Kalte duucS einen Magill - sein
Защитен съм c палто от студа. нп ме
лови студ.
gefestigt adj укрепнал. стабилен.
GcT/del п оЛ pejot скрибуца;; на
езтулoMl
GsT/der п оР1 перушина.
gliedere adj 1. с пера; пернат (пти¬
ци); 2 перест (пнег;l
Gefilde meist PL poet поля, №3^
шир.
Gefatt/r п о.Р. псрхмиe (с крила).
плющен; (оеммeнм;l
GsTlechi п, -п 1. плетеница (от трсе-
'иом, слама и др.); 2. гъста мрежа
(от тел. клони. корени и др.).
geflecku adj ;м петна; шарен, ппе-
'ср (ножа нм жззo'нo, перушина,
пла').
Geflenne п -?Д umg вппечпеП’ вппне.
Gefimmcn п оЛ мъждуомнп, блп-
щуoмеПl
gefliss/n1|jhh adj geb нарочен. пред¬
намерен.
GcПih1e п r.PL umg ругаенп. штх~
зане.
Geflügel п cPL 1. домашни цгицн;
2. птаие меес^.
Genügcliaun f птицеферма.
Gcilüeelilcisci п птиче месо.
GeTügelhol т птичи двор, птичар-
iwo.
Geflfgsisalai т емомтм от птиче
месо.
Genü/elsclene / ножица зм разфа-
совмнп нм n'иен.
/rllü/rit adj крилат Iемеeктмн
и др.);
Ling Ein -cs Wort Известна мисъл,
oеил-гз думи.
Gellü^cl'w^rshf е-пм; от п'^ месо.
Geflügelzucht / оЛ птицевъдство.
Geflüster п оЛ шепот.
G/rolec п 1. придружаващи ли¬
ца; езнтм; 2. грмуееo шествие;
bbertt Eiw. (Akk) im - halsn Имам
епшт нато цтепeднем, водя до
нещо.
Gsiolgi^hali f, -em 1. свита. дружи¬
на. екип. ппеете-л; 2. оЛ veraltend
зсреoст. noспуш—ннe.
Gefolgsmann т veraltend no,едрсж-
енo. ценвпеж;инo.
G^lT-a/e п оЛ непрекъснато пита¬
не. разпитване.
gcfragi adj търсен;
Ein -cn Auiotyp Търсена марка ко¬
ла (за нупу^^ип);
Ein -cs Fotomoleil Търсен фотомо-
дел. .
gefräßig adj peror лмоом, и;имсн'пн.
Gefräßigkeit f оЛ лакомия, ;;;--
еитеoCTl
GeTrifte m. -п. -п МИ ефрейтор.
geTricuem umr,V. sn Oi-,V. замръзвам,
вледенявам сп (вода, почва и др.).
Ge1ri£n1ah1 п камера (нм впмдип-
еиo).
Gcirlemlleisch поР1 замразено месо.
Gerninmgenüc/ п замразен зпппееун,
gc1rien/rtunhCnrt adj изсушено и
замразено състояние (нафе).
GeTrifria/rrugg f епвемнявмнe и
замразено тъстoнниel
Gefrierobst п о.Р, замразени пло¬
дове.
Gefrierpunkt т о.Р1 Phys точна ;-
ом;епозмеe;
Gslrfgrsclrank
umg Dir Stimmung sank uneen den -
Настроението падна под нулата.
Gelrfe-sclnank т фризпр.
Gefricuschilzmiihei п Chem антиф¬
риз.
Gelricnverlahnen п метод н— замра¬
зяване.
Ge1njaiжa/en т хладилен ваго;.
Genüge « oPl 1- структура; строеж;
устройство; 2. оо;струоция;
Das soziale - des Stoaen Социална¬
та структура ;м държавата.
g/rü/ig adj pej^ 1. т'угъпезв, сго-
зор^з; 2. послушен. покорен;
Jmdm. - naci/i Пoдезнсв-; ня¬
кого. нара; го дм бъде послушен.
GefUSl п, -е 1. еузегвo. ;мтезс;
2. о.Я усещане; те;омниe•; 3. ус;'.
чувство (für niw. (Akk) за нещо);
Elm - den Fneuie Чувство ;м радост;
Jnds. -е inwiderп Отвръщам ;м не¬
чии чувства;
Mil g/nischt/m -em Със смесени
чувства;
Ein - vom Nässe halen Имам успшм-
;п зм монрота;
Das - Saben, dass... Имам чувство¬
то, чп.ll
gcfüHIIos adj 1. безчувствен, нечув¬
ствителен (з— крайници); 2. безчув¬
ствен, бездушен. безсърдечен.
Gerüh1locigkei1 f o.PL безчувстве¬
ност; бездушие; безсърдечие.
gc1цh1cann adj нечувствителен, с
ммлко чувства. нee;oциoнмппн.
Gei1ihiCtncbmuch т изблик нм чув¬
ства.
Gefühlsäußerung f изразяване ;м
чувствата.
geTlbi^i^ioie adj много пмтцзтем-
пeH’ подчертано емоционален.
GeTühisd1cniei / umg pejor (прекаде¬
на) смнтз;п;тмпнoст.
gefühlskalt adj 1. безчувствен, без¬
сърдечен; 2. фентидпHl
G/TülisleBen п всички чувства. всич¬
ки емоции; емоционалният живот нм
човека.
ge1üh1cmäßlg adv по чувство, по
усет.
Geiühlcncmch1 т човек нм чувства¬
та, емоционална натура.
GerüSI^ache / въпрос нм чувства;
Ehw. isi r/ine - Нещо п само въпрос
нм чувства.
GAbEQCFF
Ge1ühlcsinm т оЛ oспом;нe.
gcTühlvoll adj 1. чувствителен (чо¬
век); 2. с чувство. nетчузствeе, сан¬
тиментален.
g/lISulg adj добър зм сни (еенг).
gegabelt adj жилест, чат—лест
gegeben adj 1. даде;, действителен;
2 подходящ; 3. Math даде;, нзв;е-
'ен (величи;-);
Unt/m dnn -еп Umständen При да¬
дените обстоятелства.
gsg/b/nemlalis adv geb и даден слу¬
чай, при елуе-й; пвe;гу—п;o.
Gegebenheit f, -пл даденост.
gc/cn präp (Akk) 1. срещу. нъм (зм
посоом); 2 към. с. спрямо, по т'еo-
ш;;нп нм (при глаголи. съшeстиит;л-
w и црилмгм'eл;н;; 3. против. сре¬
щу (зм цеттивтпoстмвяеe. еъпртги-
вм); 4. към, около (зм време); 5. umg
и сравнение с (за сравнение); 6. з—,
уепшу, и замяна ;м (при размяна);
- 11c Strömung chhжimme1 Плувам
срещу течението;
Misstnaujccb - jmln. sein Недовер¬
чив съм нъм есoттo;
Tabletten - loben Bluiinuck Таблет¬
ни против знеoнo кръвно еаосг-;e;
- ntw, (Akk) sein Против нещо 0;;
- 12 USr Към (около) 12 часа;
- ihn Bist du clm Risse В се-веe;нe c
него си велик—;.
NB:
Gegen- в немския език представ¬
ката се използва за образуване на
съществителни сразлични значе¬
ния, напр.:
1. противодействие, срв, Gegen-
angumen1, Gc^i^i^lB^^eiz и.;
2 движение от отсрещната
страна. срв, Ge|lenslriйnunr и.;
3. отзив. отзвук. сравнимост,
срв, Ge'/enargnbot’Glgemgecc1enC.l.
Gegenargument п контрааргумент
G/gcmam/rlfT т kтнтрм-гмkм.
Gegenantrag т ooн'е-цр;длoжe;нп.
Gr/genbehauptumg / противополож¬
но гиъедп;зel
G<s/erbec1hh т посещение и отго¬
вор нм вззигм.
Gegenbnwie^ume /1. насрещно дви¬
жение; 2 тпoоненя, oцoзнцнoеет
движение.
304
GegenBcweis т контрмдоо—змт;п-
ство.
Gegenbuchimg f двойно счетовод¬
ство.
Gegend f. -еп 1. местност, орай;
2. околност; област; 3. част от насе-
пeеo място;
Eimr nuhige - Тихо, спокойно ;ссто;
Schm/mxin in d/n - des Henxens Бол¬
ни и сърдечната област.
Gngendагciellumg f опровержение.
противоположна версия.
Gegendienst т услуга в отговор ;м
друга услуга.
Gegendruck т O.PL отпор. проти¬
водействие; прoтнвтимлсг—нп; но;-
грмн—тзсkl
/l/egeinandcr adv еди; срещу
(против) друг; еди; към (спрямо)
друг;
Pctru und Reiner kämpien - Пптер и
Рмй;;р сп бият (един срещу друг).
Gegenfahrbahn f ;мсрещ;о плм'ет
(з уличното движение).
Gn^e^i^niorecuigg/Jun насрещно ис-
км;п, насрещен №0.
Gs/nrr-ag/ нтигрмипшртCl
Gngengew^t / прт'изтмтш, проти¬
водействие.
Geg/m/ewichl п r.JL I. противоте¬
жест, противовес; 2. уемзеoв;ея-
3-;;;
Seins Streng/ bildei dos noiwcmdiee
- zu iS-cn Nahbgieb1gkeii Неговата
строгост прeдстмвпсвм нужният
тазоиес нм нейната отстпnеизoст.
Gegengift п противоотрова.
Gegengruß т отговор ;— поздрав.
Gegenkandidat т есп;ензк (зм
дадено място), кандидат от опози¬
ция'-.
GegenUcutft / потаводейстзие, реак¬
ция.
gegenläufig adj з обратна посока.
насрещен.
Geg/rleiciungg ответам услуга (lün
eiЖl (Akk) зм нещо).
Gc/emlichi п светли;—, падаща о'
обратната страна (цен фотография-
тм и др.).
Gegenliebe / r.JL 1. ттзeгем oбне,
ептдпппем любов; 2. одобрение. 0-
чувутинп, отзвук; положителна от¬
ветна реакция;
Mil s/innm Vorschlag Tami in wenig
305
DEUTSCH-BULGARISCHES WÖPTEP^UCH
Gg/eneug
- bcl selren Fn/unlen C предложе¬
нието си ;e срещна туoбeеo одоб¬
рение от сгемем нм приятелите №.
Gegenmaßnahme f нoитрммнркм.
Ge/emmiilnl п Med противодпйст-
ву-адо средство; —н'здтTl
Gegenpartei f 1. противникова гру¬
па; 2, Jue противната страна.
Gegenpol т 1. Tech пет'ззoпoлт-
жен полюс; 2 противоположност
(като характер и др.).
Gegenprobe f Math проверка чрез
обратно действие.
^i^nusakelon f т'зeгнм е;—kенCl
Gegenrede /1. geb отговор; 2 про¬
тиворечие. възражение.
Gngnnievoliliom (...v...]/ нонтрарезо-
ЛЮЦЗЯl
Gc’gnnlzh1uun/'обратна. н-сеeшнм
посока.
Gegensatz т 1. противoшoптмнтст;
2 противоречие;
Ein knassen ~ Яроо противоречие,
ярък контраст'’
Im - zu iim Зм разлика от него,
ecgcrsäteiici adj прoтизoшoпoжпHl
^enscblag т ответен удар. ooнг-
рмудмрl
Gcgrns/ite f 1 противоположна
страна, oтср;аuе-гм стемем (;м упн-
цм и де.;; 2 nрттзземгм страна;
другата страна, човект (хората) от¬
среща.
gr^rns/iel/ adj ззмимпИ’ змсяraш и
двете страни;
-с Hilf/ Взаимопомощ.
GegeirsitiggciC/aPL взаимност;
Eiw. Beruht aul ~ Нещо почива н—
взаимност.
Gegenspieler т 1. противник. опо-
нп;'; h Sp шеo'ииииНl
Gegenstand т 1. предмет. вещ;
2. предмет. тема, обект (на - диску¬
сия).
gegenständig аdjBri сепшуцтпoжп;’
nеттнзттгтсш.
ac^1^nctrmdlihh adj предметен. но;-
орете;.
GegenständlicHC/ii f oJ^L предмет-
еoст. конкретност.
Gc^<^i^^^i^^^punkt т противополож¬
на гледна 'очна.
gcgensta1dcBeхogen adj по същество,
gegenstandslos adj 1. нпoснoз-гп~
лен, н;oбте;тиме; 2. безпредметен.
зопишeе.
geдen|steuemn ж'. Tb 0,г,' 1. ка¬
рам (kтпм; емсеeшм; 2 пеoтзвo-
действмм;
Dem Extremismus ~ Вземам мерки
срещу пoстрeмиомMl
Gegenstimme / гому “против” (при
тлмуувмиe;l
Gegenstoß т 1. ответен удар; но;-
'р-удар; 2. Мй ктегеммтмнм.
Gg>ensimömumg f 1. насрещно (об¬
ратно) течение; 2 oцoоицис.
Gegenstück п 1. подобие. спотзeг-
ствнп; 2 противоположност; анти¬
под.
G/gemUili поЛ противното. обрмт-
;ото (цет'нзonoлтжнттг);
Das - vom “warm" isi “kalt” Обрат-
етгт нм “топло” е “студено”;
Im - Нмпеoтни. тбрмтитl
gegenteilig adj црoтивтnтоoж;;.
противен. обра';; (;;e;н;).
Gegentor п Sp гол на про'ии;иоо-
bw отбор.
gegenüber, präp (Dal) 1 срещу (з—
мсстт)•; 2. спрямо, по отношение ;—;
Dnm K1nh1n - Срещу епрнвмгм;
Mir - isi cr bolileh Към мен 'ой се
държи уетиитl
/Cgeniüls’r adv отсреща;
Direkt ~ ist die Posi Точно отсреща
п пощата.
Gegenüber л. - етипo, който сп на¬
мира срещу някой друг.
gng<^^üBe—)|i/gem илг.У. bB йг.У. на¬
мирам се oтур;шм, рмоnтпoжпн съм
срещу (jmdm./eiw. (Da,) някого.
н;шт)l
ge/enülcmjstehen ипг.У. Tb itt.V, стоя
срещу (jmln./eiw. (Dat) еснoгo.
нещо);
En slamd plötzIIcH mir gegenüber Той
внезапно о—стмнм срещу мен;
Einanden 1/11111^ ~ Нмс'ртeен смп
враждебно един към друг;
Einem Plan ckn11jsh1 - Отнася; сп
скептично нъм даден nп-;.
gegenüber|sts1icn sw,V. Tb tt.V,
1. епмгмм нм ттсрeшемгм егемим;
цетгззтцтегмвям, ссптсгaзсм,
еемв;явмм (sUw. (Akk) new. (Dat) не¬
що ;м (с) ;;що); 2. Jur правя очна
ставна. конфронтирам jmdn.
нскттт с еякттт)l
GegenBhersiellumg f L усцoу'мзс-
;; съпоставка; h противопоставя¬
не; oo;феo;тнр-;;, конфронтация;
3. очна стмзом.
Gegenverkehr т o.JL емсеeшнт
движение.
Gegenvorschlag т ooегрмпеeдлт~
тпнип.
Gegemvorwiri т упрек и отговор ;м
уnепol
Gegenwart / oPL L н-сттяшп; 2
съвремие. съвременност; 3. при-
тъс'зип;
Dis Literatur den - Съвременната
литература;
In l/п ~ В ;-шз дни. днес. сега;
Ir neiier - В мое nенспетвн;,
пред мене.
gegenwärtig adj ;му'тсш, съвре¬
менен. сегашен; adv понастоящем,
сега;
Din ~- Situation Сегашната (нмс'^
шм'м) еигумеия;
~ In Ausland seil Пoеметoяшeм
съм и чужбина;
geb Das - ist nim ilchi ~ Не си спом¬
ням (не се е;шмм; зм гoзMl
gegnmwanlsbeeo/cn adj спзрe;eнeH’
отнмеяш сп до нмстoящe'Tl
Gcglnwei'Пtfonrn fLong сегашно вре¬
ме (на тлмтoл-;.
Gegenwartsfrage / актуален зппрoе,
gcgen-wartslmenl adj немктумлпн,
н;тсиеe;;еeн.
Gegenwartskunst / съвременно из¬
куство.
Gegenwartsiiterainu / съвременна
литература.
Gegenwartssprache / съвременен
eон0l
Gegenwehr / aPL geh Съпротива.
Gegenwert т eкззз-лeнг. равно¬
стойност.
Gegenwind т насрещен вятсеl
Gegenwinkel т Math nеотззonтлт-
же; ' пгъп.
Gegenwirkung / противодействие.
ответна реакция.
G/gcmwort л Ling дума с противо¬
положно значение. антоним.
gcgcnlx/lchnen sw.V Tb tr,', црн-
подписвам; кoетр-еигнирмм; под¬
писвам като второ пнц;.
Gegenzeuge т езндeтeп на против¬
ната стемеMl
Gggrnxn/ т 1. нмее;шпе влак;
20.
Gegnern
GAbEROFF
306
2. ход нм nеoтнвеиoм; 3, ответен ход;
Im - eu niw. (Dal) В тгroзoе, нато
реакция нм нещо.
Gegner т. - прoгнвинн; враг.
/^11-1^1 adj противников; вра¬
жески.
Grgrerschall f r.JL. 1. oгенем';лнo
отношение. враждебност; 2. цеo-
'зз;иезгe.
G/babe п o.PL umg perrt неестест¬
вено държане; цеeс'еувoн.
Gc1ahC1e п oPl, кайма.
Gchglli т oPl. 1. съдържание, ко¬
личество (едно вещество в друго);
2 проба (злмгo;; geb (идейно) 0-
държмни; (;м литeемгу’ееo пеoизз;-
д;;иe;;
Den sltiiicSr ~ Мoрмпемтм стой¬
ност.
G/lolii п, заплата, впонмг-
рмждeезe;
Ein gu1ec - bekommen Получава;
добра заплата.
grSaiiarm adj беден по съдържа-
ннel
gehaliiich adj по отношение нм зап¬
латата;
- isi еп euTuieiel Въз връзка със
омшIMшм;eгo е дoзтлe;l
geha1iins adj бeзсъдпежмгeлe;l
grhaI1uc1hh adj 1. спдсежмг;пeн;
2 с висока проба (метал).
G/Sa1icabn/cSnnng f нмезелявмеe
нм работната заплата.
Gehallsaleug т удръжки от запла¬
тата.
Gchalisansxahlung / зоплмщмеп нм
зпзн-грмждeнзп, 'заплатата.
GehаI1cbesh1eimignmg / удостовере-
;ип зм размера нм заплатата.
G^cba1tsen11ftnger т получател ;м
змцлмгм.
GrSa1iccrSöhnng f повишение ;м
омпп—гмгм.
Gchaiicдuu11e /0 категория (по шмг-
таблица).
GehallukCrnxung намаляване ;м зм-
ппмтмг—.
GCSaitsstrsIlen т фиш (нм заплатм).
Gehaltsstufe / степен, разред по
щатна гмбпием.
Gehai1cхuiage / добазом към о-п-
пмтм'м. повишение.
g/laltvoli adj 1. пзгмгeлeн храни-
тпопн; 2. спдсежмтппeHl
Gehämmer п о,Р1. тракане, удряне.
gehandikapt [/a'Srndikcpi] adj oшп-
';;, пренебрегнат.
aChаrnIccbi adj 1. облече; и броня
(рзцме;; 2. остър, рязък. язвителен
(писмо и др.).
gehässig adj 1. злобен. оъп, язви-
теле;; 2. оптст;е (nеoцмтмедм и
др.); 3. враждебен, иопппип; с ом-
емом.
Gehässigkeit / oPl, 1. опoбм, яози-
г;о;oст; 2. враждебност. неприяз-
нeнoCTl
gcläuil adj препъл;;;, . с връх;
Kochk Ein -en EsslöTel Zuckcn Пре-
nсл;;;м догоре супена лъжица зм-
вмр.
Gehäuse п, -1. кутия (нм радио, те¬
левизор); 2. корпус; 3. кожух; 4. се¬
менна кутийка; 5. рмkoин;M’ черупка.
geSbchiiniert adj не можещ дм сп
пездззжзм, инвалид.
Gelcgc п. -1. запазен ловен учас-
тън; 2 ловен р-овсденo; 3. ограде¬
но място (за животни и зоологи-
еeенм градина);
umg Jmdm. еи ~ kommen Меся се
з чужди работа.
geheim adj 1. таен. секретен; 2.
скрит;
-е Abstimmung Тайно гласува;;;
Ehw. (Akk) im Gelcim/n planen Пла¬
нирам нещо тайно.
GeHeimaBkommen п тайно спора¬
зумение. тайна спогодба.
Geheimagcni т таен мт;нTl
Grhcimbumd т тайна oргмеиомция.
Gchcindienc1 т сеоретна служба.
GsScjniacS п секретно чекмедже.
Gelijn/ang т таен вход.
gchc|m|1aiier gelcin Saiten unr.'.
bb ,-,', държа, пазя и 'мй;м, крия
(etw. vor jndml нещо от ;нooтo)l
GCs^Cmnhitundgri.Pli п—зе;п и тайна;
Jmdm. zu - veuiliichlcn Задължа¬
вам някого дм пази тайиMl
Geheimnis п, -se тайна, секрет;
Ollcrcs ~ Обществена, публич;-
тмйнм;
Elm - hülei/verraten П-зя/издава;
тайна;
Kein - aus etw. (Da,) по^сп He
крия нпщо, казвам го открито.
GeheimnisC-än/mci / umg цот-й;н~
чене.
Geheimnisträger т човен, ^^итежа-
змш секретна информация (поради
професията си).
Geheimnistuerei foPL p/jon държа-
;п, с което намеквам. че има; тай¬
ни. тайниепн;l
gebn|m1icumжnicn adj обвит в
тайна.
g/hn|m^1^voll adj тайнствен, мис-
гпеитзeе; омг—дъе;н.
Grii|npo11xei / rPL. тайна поли-
1^.
G^l^ülmrat т таен есвeтезк
(ги'л-)l
Geheinna1schkcn nue PL umg Oeon
oлиеслo място ;мд слепоочията при
мъжете.
Grhc|nc<:hriГi / шифър, орипто-
грама.
Gchclnsenler т таен радиопреда¬
вател.
Gche|mc1racSe / таен ;знo.
GcScimtinic / еимпмтиеиo мастило.
Gch/imlip GsScimtipp т малко из-
зeстет, но много добро ;сстo, за¬
ведение и др.
grhgim|tin g/Scin tun umt,'. Tb
огг,', umg давам си зид. че зная
тайни.
G/1c|mжa1ie / тайно оръжие.
Gehi|nхe1hh/r п таен оимн.
Gehciß п oPL veraltend заповед. на¬
реждане;
Aul Jmds. - По нечие нареждане,
grien (ging. geganecn) une.', sn itr.V,
1. вървя. хoдC’ отивам; 2 впрвH’ ра¬
ботя. функционирам (м-шинм, уред);
3. тръгвам. заминавам. движа сп
(превозно средство); 4. пoеeшмвмM’
ходя някъде (на учноишe, и чужби¬
на); 5. залавям се (an eUw. (Akk) с нп-
шт;; 6. напускам (работа, епстeзм-
;ип); 7. (зм описание н— гпмгoлн в съ-
еeтмеиe /ehen + peäp + Subsi); i-,V.
извързявам (път); umpees 1. (добре.
зле) 0;, чувства; сп (по определен
н-еи;); 2. става дум—, омсм; сп (um
/Uw. (Akk) зм ;пщо);
Schnell über llc Stnaec - Преми-
I наимм бързо през улицата;
Ins Ausland - Замин-вам и чуж¬
бина;
In die Scinir - Отивам ;м учноишп;
Zur Schuir - Ходя ;м училище;
Naci Hause - Отивам си внсшн;
DEUTSCH-BULGARISCHES WÖRT’E^BUCH
3Ö7
Am ile ArbeiU ~ Залавям се зм рм-
ботМ;
Drei Milanhcilcr w/rlen Baid ~ Ско¬
ро -ще ;и напуснат трима епужи-
тели;
Jmlm. aus d/m Wr/e ~ Избягвам
някого;
ScHIafcn ~ Отивам дм сцс;
Ws zum Aultendcr ~ Отивмм до
ке-йнoсг;
umg Warn gehl dsu drcSctc Zug
nach Bculin? Кога тръгва (замина¬
ва) следващият илмо за Берлин?;
Die Ulm gibt Чмеoвникъ' върви;
Das re1s1cr gebt naci dem Plate
Петотеeесг гледа към площада;
So gehl cs rlchi Така не може, не
бива;
Das g/Sl leilen nicli За епж—л;ннe
това няма дм стане;
Es wird scSom ~ Все ще се оправи
някак си;
Es gebt um die WaSrIell Каса; се
зм истината;
Wsnr es rach mir ginge Ано зави¬
сеше от мене;
Win g/bi es Iln/n? Км; сте?;
Es gebt aul Mittag Нмбпиmмзм обед.
Gehen п oPl I. ходене. вържене;
2. Sp стсoетн свoднн!
Im - cag1e cr Вървейки, той o-о-;
20~km-Ge1en 20 км спортно вoдпип.
^1/1110^11 geSsn lassem. sich umg
държа се невъздържано, не се вла¬
дея.
G/brr т, • Sp състезател по еnтег-
;о ходене.
gehcueu adj On: ctЖl ist jmdm. nicli
ganz - нещо ногп;ждм олтзeшo, съм-
еигeпеo ;с;oму.
Geheul л O.P-. рев, реване. вой.
Gchlehirm т дефект и вoд;нe'т.
Gehilfe т, -п, -п 1. цтмтшезk;
2. тъуч-стеи0l
Grhiireprüling f изпит в ормя нм
професионалното обучение.
GrSjirid /, -пеп 1. птмoшенем;
2. тъуемс';ие;Ml
GCSi-i п. ~е 1. Anat (главен) мо-
зъо; 2 umg ум;
umg Sein ~ ansircngen Напрягам w
ума Iмoос;-)l
Gehrz—niuliugg Med мозъчен кръ¬
воизлив.
Geli-r/nteüniung / Med възпале-
;зп нм мoос;—.
GehrrnesnsCiStiusringg мoзсееo сът¬
ресение.
GehirrSaui/nieünlurg / Med ме-
нзнгиг.
Gchirn-inls / Anat мтосчем оорм.
Geijrnscliag т Med (мпoпп;кгз-
чен) удар, мптпп;;тня.
GrSimnshSmaiх т r.Pl. umg разум.
GehjrnwäscSc / o.JL. über,- проми¬
ване на мoопцИl
Geh|unwir1nmg / гънка нм мозъка.
Gehiunx/ilr / мoзъе;м кп;гкм.
geholcr adj 1. повишен (настрое¬
ние); 2. гпежeствпн; 3. завиден, жи-
де;, висок (положение. пост); 4. ви¬
сок, пзтеемтуе;е, ионекме (стил,
ези;).
Gclöii п. -е с;псктстonмнеки двор,
е'тп-ествт (с noстртй;зтп)l
Gclölx л, -е 1. храсталак, тсстм-
пмo; 2. дървета и храсти.
Gehör л aPL, слух;
Elm Tcines ~ lal/n Имам добър
(тънък) слух;
Naci - Klavier spi/ler Свиря по
слух нм пнм;o;
geh Jmdr. um - Bitten Моля няко¬
го дм бъда изслушан;
geb В/1 jndnl ~ linder Бивам из-
епхшмн от някой; тгoлиoзм нм мол¬
бата ми.
gehorchen mV bb itr,', слушам,
цтдезнсжмм се;
Jmdm. blind - Сляпо се подчиня¬
вам нм ;скoгт;
Die B^lne ~ mir licbl m/Sn Крака¬
та ;п ме слушат жпчп.
grhären sw,'. Tb 0,r,V. 1. цеинмд-
лежа, съм (jmlm. нм някого); 2. спа¬
дам (zu niw. (Dal) към нещо); 3. ну-
meи. необходим съм; (zu chw. (Akk)
зм нещо); 4. част от нещо съм; sich
- ünpetт подобава, прилично п;
Das Auto g/Söui mir Колата ми
принадлежи, колата п моя;
Dazu g/höri viel Mut Зм това се №-
ом, п нужна голяма смелост;
Sic gehört xnu Familie Тя принад¬
лежи. сп числи към семейството;
Das Falnmai geHöri in dis Garage!
Мястото ;м з;пoсншпдм п и гаража!;
Es gehönl яЛ nicht. so elwas xu sa¬
gen Не е прилично да се говорят та¬
кива нпшм.
GCTer
Gehörfehler т слухов дефект, ув¬
реден слух.
Gehßugan/ т Anat уше; oaимп.
gclö-geschädigi adj с увреден слух.
g/Sönlg adj 1. nенемдл;емш (нм
;скoгo;; 2. спадащ, числящ се (zu
chw. (Dal), jnin. към нещо. някого);
3. надлежен, съо'зпте;, подобаващ;
4. umg порядъчен, голям; adv umg
пoесдъеет, здравата;
Dnn ~е R/c1cki Нуженсг, подходя-
шнят респект;
umg Jmdn. ~ erchbrehCc1 Изплаш¬
вам nтеядъеет много.
grhömlnc adj глух, лишен от тпув.
GcSörinc/dchSi1/ / уеипзш; зм
глухи.
Gehöriosigkeit / o.PL глухо'-.
Gehörn п, -е рога (есбзрмг;лнт
е-оз-еиe).
G:hörneen т слухов нерв.
/cbörni adj 1. етгмг. с рога; 2
veraltend еoттнoсeц, измамен (епц-
РУг)-
Gehöro—eam п слухов oег-Иl
gchorsan adj 1. послушен; 2. по¬
корен.
Gehflmcam т о,Р1, noспушминe’ по-
ooенoс'. цoдчнипннп;
Blinder - Сляпо подчинение. по¬
корство;
Jndn. den ~ verweigern Отказвам
дм се шoденнс мному.
Gehorsamsverweigerung / о,Р1 не¬
подчинение. непокорство.
Gehörsinn т о.Р1 - епув (е;тизт).
GCSö<mlUrmuga слухово смущение.
Gehö-läuscSung / слухова иом-;—.
Geipeiz т (мъж;—) цoпушубк-.
Gehrock т редингот.
Grhc1or1 т о.Р!. спортно ходене.
Gisi/ig т тротоар.
Gnht~nihht-nebn nut in: umg bis xum
- до нрмен предел. .
G^hglsi п o.PL, немарлива работа;
е;еkтптемнт музикално зопълнe-
;нel
Geiupc п aPL. непрестанно свире¬
не с oпмoеoHl
Gehversuch т опит зм ходене.
Gilweg т 1. südd тротоар; 2. пъте¬
ка (за пешеходци).
GghwerC п чмеoзиинoи механизъм.
Geier т, - Zool лешояд.
Geffcm т oPl, 1. пигH’ цсн- (от ус-
GhbTDOtT
308
g/lT/ur
гмгм нм животно); 2. mппЧl
gelTern sw.', hb 0,е,' 1. лигави
еe, тенат му лигите; (на жззoгнo;;
2. pejoe бълвам гущери (огън и жу¬
лел) (/1/11 jmln. срещу нсoттo).
Gnige f -п енгулoм;
(АиГ ciner) ~ ^1/111 Свиря нм ез-
гулк—;
umg Dis №1/ - ^/111 Свиря псе-
им еигупкMl
/11/11 sw.V. Tb Oi-.'. свиря нм ци¬
гулка; ,г.'. изсвирвам н— еитупкм
(nзeем);
umg Es jnin. ~ Трия сол нм главм-
тм нм нскттo.
т майстор нм цигул¬
ки. лютипр.
Giig/nBog/n т цигулкои ппo.
Geigenhaic т шийка нм цигулка.
Geigenharz п о.Р1, колофон за ци¬
гулка.
Geigenkasten т кутия (калъф) нм
еигулн—.
Geigensaite / цигулкова сгеу;Ml
Geigenspieler т цигулар.
^^igi^i^'^i^riuosc т цигулар зиетуo0l
Geiger т. - цигулар.
geigerisch adj еигул—рскИl
Gegereällen т PTys Гaйгeр-Мюпп~
ров брояч.
g/|1 adj Е umg похотлив. сладост¬
растен (зм човен, поглед); 2 umg су¬
пер, стемвoт;е, върхът (и младеж¬
кия пзин);
umg Dos isi «11 Ч Това п стрм^'от-
еT’ иъевп'!;
umg ~ ouT niw. (Akk) sein Силно же¬
лая нещо.
Geilheit f oPL пoвoГ’ похотливост.
епметoлюби;.
Geisel /, -л заложник;
Eine ~ icbmei Вземам змпoм;н0l
G«ri«CeBSfuIuung освобождаване нм
змпoжеиеЗl
Geiselnahme / вземане нм залож¬
ници.
Geiselnehmer т похитител (нойто
взема зaлoжниез)l
Geiß / -еп Zool südd ostete Schweiz
0TЗMl
Gsißhlati n Bo, орлови ;ooги.
Gc|ßBohk m козел. црпе.
Gcißrl f, -л 1. бич (auch überte)\
2. Biol кммшнеe флагелум;
Dis Pcsi war eine * dem Menschl/il
Чумата е била бич за човечеството.
gifßrir iw. V, bb tr, V, бичуимм (auch
übet,r);
Die Korruption - Бичувам ооруп-
G^ßrliieucSrr n, - Biol км;шзеe
фомг;лмт (и;фуотрнн;l
Geißelung / o,PL. бичуи-;;.
Gdc1j m oPl. 1. мисъл; дух; 2. ос¬
троумие; 3. ум; инг;п;нг; разум;
D/r - des 18. JSs. Духът (мисп;иe-
'о) нм XVIII век;
Einen rrgrr ~ haler Имам шсе-
гав ум;
D/r ~ der Zeil Духът нм времето;
Im ~п Мислено, и ;зтпптм m;
umg Der - aulgibcr Издъхвам.
умирам.
Ggj^^j т, -er дух, призрак,
gcfsibild/md adj oбрмотв-гeл;;’ фор¬
миращ духа.
Gn^i^^^rhahn/влакче на ужасите (по
цмнмзрн и пунмпмрнoз;).
Geistcrl/schwörem т заклин-тел ;м
духове. човек, който зина духове.
gc|ctrr1IcicS adj geh бял нато щат¬
но; мъртвешки блед.
G^steгenchSei1ung / Е приоемo,
привидение; 2. птсзсзмн; нм приз-
рM0l
Geisteurahueu т шофьор. движещ сп
и неправилното плмгеo нм мутобан.
gc|s^<^rSa1t adj приоемчeHl
Geisterhand f in: wfc von/dinhb -
сякаш c невидима ръка (сторено,
цр;ммвим'o;l
gestern sw.'. bbjsn ite.'. бродя. зи-
'0^ блуждая (като призрак).
Gcisteuneih1 п цмре'вo нм духовете.
^^^ТепсЪт/еВ/г т автор на текс¬
тове (кеити. речи и др.) за други ли¬
ца, нойто остава мнтеи;eеl
6/1^1^1111/ foPl, потайна доба,
часът. и който бродя' духовете
(след пoпунтш)l
gc|sUecaBweccmd adj рмосeсн, неко;-
центрира;. унесе; в мисли.
Geistesabwesenheit / о,Р1. емоепс-
ност. емоooнц;нгеирмеoст. унесе¬
ност.
Geistesarbeit / умствен труд.
Ggistesarmui /.Pl, духов;- нище¬
та, духовна тгемезеп;oсгl
^^sfcsbliUz т umg внезапно ост¬
роумно хрумванп.
G/istes/abnm nut Л, умствени ецo-
стбетсгз, зн'плekтумп;и дарби
Gc|stecgrgenжari / пенеъстии; па
духа, сммтoбомдм;н;.
g/|cUesgegenwäri1g adj еътбе-знт;-
лeе* с присъствие нм духа.
Geiltrcgrshhihhtr / oPl, история
на духовното развити; (нм епоха,
стемем;.
gefcicsgestбri adj умтцтмеме;е,
nснвнч;уoи емое'ртeн.
Geistesgröße / величие нм духа.
geis^rcCuanC adj душевно бтлeе,
умтцoмемепе, цезвзеeекн емо-
стеoe;l
Geisiesi/bem п духовен живот
GrIstrcCuanke m[ душевно бтп;е;
душевно болна
Geisteskrankheit / душевно заболя-
3-;;. хмoцтмемчeниe.
gc|ciesch1жahh adj слабоумен.
Ge|c1eschhжache / о.Р1. слабоумие.
идиотизъм.
Gristecctörung / умтптмрмеeеиel
Geicincveriacsung f oPl. душевно
еъстoсезe.
gcfc1ec^em^^n11 adj сроден. близпв
цтдув.
Gc|c1csжissensclSаrt / хуманитарна
нмуом.
Gnistesжisselnlchalrtleu т учп; от -
сферата нм хум-нз'тмрннгe науки.
Geisteszustand т цунхичeуoт есе-
тoсннe.
ge|cticimdlihh adj враждебен спря¬
мо духовна'- сфера.
/nisiie adj духове;; умстипе. ин¬
телектуален;
~п A^ieil Умствен (интелектуален)
труд.
gc|ci1ic1 adj духове;, църковен.
Ge1s1lihhe m, -п, -п духовнин. све¬
щеник.
GiisiiichCclt / о.Р1 духовенство
(всички свещеници).
/11^1^ adj глупав. скучен. безин¬
тересен.
/cicireihh adj духови', остро';.;’
gnfciC1rüSc11 adj искрящ от остро¬
умие (текст).
gcictiöiend adj безинтересен. моно¬
тонен, убийствен, зм'спсз-ш (дей-
еoст;.
geistvoll adj остро';.;; умен.
GTz т O.PL скъперничество.
309
DUTSCH-lUULGA&lSCMtö WÖDTBP^UCH
Geldanlage
gelz/m sw,', Tb Оо-.'. скъпя сп (mii
ciw/Dut) за нещо). свиди ми сп;
Er g/izi nichi mii Worten Той ;п
скъпи (нп жали) думи.
Gejjxiais т pejor съперник.
gcjxfg adj стиснат, еoъn;ениеeскHl
G/ZzCuagem т umg peroe - GcizHals.
G/janncn m o.PL pejoe змйом;;, ре¬
ване, хленчене.
Gekicher п a/1 oиуoмнe’ кикотене.
Gekläff n o.PL. pejrг лаене джаф-
омне.
Geklapper п O.PL грмкмеп (н— съ¬
дов;, чинии и др.).
Geklimper п r.pL umg pejor дрсе-
нане (на пиано и др.).
^/^11/11 л (М озъикмн; (;м трам¬
вай. телефон).
Geklirr п о,Р1 ззпе'пнe (;м егскпo)l
Geklüfi л oPL зъбери. пеonмстЗl
G/knalle п о,Р1, ц'0Tтeззц-, гър¬
межи.
g/kfirrl adj умел, иeш, майстор-
CKHl
Gekrächze п oPL тр—еeеe, гран.
Gekreisch no.PL кряукми;, пищене.
Gekritz/i п oPl. umg pejoe драска¬
ме. де-сkмнзцз. ;eчптонв почерк.
GcCrösc л o.PL. 1. Anal було. ме-
опнгeриум; h Kochk дреболии (от
мг;п, теле).
gekünst/ii adj perrг изкуствен, прп-
сторен, превзет.
Gek1icsn п oPL u^mg^J^Baj^e. плсе-
0-;;.
Gel п oPl. тпп.
G/Ialbsr п oPl. umg блудомво ;п-
охладено питие.
Gelächter п cPL смях;
Schallendes - Гръмък смях;
Im - ausinehbe1 Избухвам и смях.
/ciaCCneieini adj umg иоппг—H’ W-
мамен, иоитемHl
Gelage л. - т'пяй’ пир. пиршество,
gelähni adj п—рмпиоирмн, уввм;—'.
Gelände m, - 1. тпре;, местност;
2 райо; (нм лeтзшe, строеж).
GelaidrauilaSnr f топографско
снзммеe нм м;ст;ост.
Gelän1/BeccSn/ib1rg f ттптге-фу~
но описание нм м;стеoстl
Gei||g1ccinchhnitt т ззк'егз;ет
зрсзм;o място нм терен.
Geländefahrt f Sp мoтткеoеl
Gelägd/TaSux/ug п весдeвтдем
кола.
geiarlegärgig adj зтъдпвoдeе, с
повишена проходимост (цеeзто;т
средство).
Geiimdekinie f oPL топография.
GelUnd/IauT т Sp орос.
Geländer л. - парапет; перило Мнм
стппбм).
Gcllrdcs1icl п поход със стрмтпги-
чeсoн з—дачи.
GSängdlüiigg Mil полево такти¬
ческо учение.
Geländewagen т - всъдеход; кола с
повишена проходимост.
gelangrn sw.', sn ior,'. стигам (ня¬
къде); достигам (нпщо);
Am Ziel - Стигам целта (;м nпт'-
и—нп и дрl;;
Am d1e 0Ге111кЬкее1 - Стигам до
обществеността;
Zu rln/n Einigung nli jndn. ~ Пте-
'зтмм уптемоумeниe, стигам до спо¬
разумение с някого;
Zu icn Enkenrinls - dass... Стига;
до зозтдм, че...
gciappi adj Bot с дялове, нмрсз—и,
е-е;чпHl
Gelännn п o.PL шумттпзнем, вди¬
ган; нм шум.
gelassen adj сшткoeи, невъзмутим.
Gclas^nheiU f oPL сцooтйс'инe, кп-
зсзмугимoс'.
Gelatine [je:1a'tino] / oPL meпмтн;l
GelaiinnCaisci / желатинов— oмцуу-
лм (за лекарств—).
g/latirjcmen sw.', hb OI-.V, , желира;
tr.V. желирам.
Geläuf n, -е 1. уопдм, диря (нм пти¬
ца); 2. писта зм oo;;н н—дбятвмнинl
Gelaule п r.JL тиемип, суе'.;;.
gclälTIg adj 1. зозeсгe;, пoоем',
обичмп;; употребим; 2 помвпе’ сво¬
боден (за ползване им eонo);
Eins ~- Redensart Често нзшoлозм;’
употребим израз;
Dieser B/gnlfl Isi mir nlclU ~ Това
пт;н'иe не ми п nтоимтo;
In -cm Englisch anlwonhen Отгова¬
рям н— пр-ззлeн -игпнйсoн.
Geläufigkeit f о,Р1, свобода, плаз-
еoст, лекота (н— roзтрeеп;; еепч-
етст. обигрмност; рутина.
Gelajingkeitsühuig / rPL теeен-
еoзсееo упр—мнение (за цoттнт—;;
нм ругни—).
gelaunt adj разположен, емстрoeHl
Geläute п о.Р1. (камбанен) озп;.
/dB adj жълт;
-е Rühe Морков;
-п Seii/r Cгемницз в телефонния
'кaзмгeп с номера на емопненз
фирми;
- werden Жълтея. штмъптсзмMl
Gali -п O.PL мспг цвят, mъптo,
gelbbraun adj жплтo~oмфяз.
GelBc п oPL umg жълтък;
nut Оп: Dos - vom Ei Най-доброто
(изгодното) зм момента от ситум-
еият-l
GeihTirher п Med жълта тресом
(теonнчeекo о-бoпсзмеп).
gnlbgrün adj мсптoоeпeн.
Gelbguß Gelbguss т Tech 1. ме¬
сингова отливка; 2. леене нм ме¬
синг.
GelBHolz п Bot смемдлзкMl
Gglbkuli/— n oPL мeти;т.
GnlBkuprercrz п MOn хмлooпири'l
/illlich adj жълтп;иoм3l
/ilbUfchbraum gclBlich braun яфесл~
гпинoмзтo—фн3l
Gelbliche п жълта светлина (нм све¬
тофар).
G/lBlfmg т, -е 1. Bot пачи оран (гъ¬
ба); 2. Zool лимонена пеперуда.
Gcibsclnahcl т umg неопитен мла¬
деж; с тълто оооло устата.
Gelbsucht / oPl Med жълтеница.
gCIbsühS1ig adj болен от - мспг;-
ене-l
G/IBwu—z п Bot нузнумм (от типа ;м
джиеджнфилм)l
Geld л. -er 1. r.PL п-ри; 2 nue PL
(пмезе;и; средства, суми. ц-ен;
Kleines - Дрeбез ц-ен;
Bares - Пари и брой;
Öf1eiU1ic1e -еп Обшeстзпни с^д-
ства;
- vrrdisr/n Печеля, изкарва; пари;
Ehw. ist nicbh mit - - zu bezahlen Не¬
що не сп купува с nмен, много цен¬
но п;
umg - wic Heu haben Имам пари с
пoп—гм дм ги - ри;еш.
Geldabwertung / WiriscT девалва¬
ция.
Geldadel т финансова мристoкем-
ция (хора, рмдз-шн сп нм престиж и
злисенe заради парите си).
Geldanlage / инвестиция, зпмг-еe
G^daurw/nBumgcn
GA&EROFF
310
нм nмеИl
G/ldaulwendumg/n nue PL парични
рMOBTДИl
Geldaufwertumg f o.PL еeвaлoензм-
еин (цoзишмзмнп еттй;oегтм нм па-
рит;).
GcldalisdпuhC т o.PL шмриенT’ стой-
;ос'но иормm;ннe;
- d/s Wcuicc Парично изражение
нм стойността.
Geldautomat т банков автомат (зм
теглене нм пари).
G/ldbcl/g т цмрзеп; дoкум;е'l
Gcl1Beccha111rg / привличане ;м
цмеие;н средстим.
Geldbetrag т п-енче- сума.
Gildbrui/i т нeенЯ’ птр'мте;.
GeHlönsi f 1. кесия, птегмтеe;
2 Wltisch фондова (змлхгем) бoесMl
Geldbuße f (naрзеем) глоба.
GCddeshcuggil стоково пoнригн;
нм парите в обръщение; 2. пзкзнд~
ни средства (на пе;дпеисти;)l
G/ldein/an/ т nмеиеен пoетспо;-
ння.
Geldeinlage f шaене;н влог. депо¬
зит.
Gcldeinwurl т прорез зм цуск-;e
нм пари (при мвгт;мгн)l
Gelt1eлtcchrd1g1mg / парично обез¬
щетение.
Gcllriiweriung / обезценяване нм
парите.
Gelderlös т о.Р1, цмриенз постъп¬
ления. печалба
G^l^il/mwenh т печелене нм пари.
Geldgeber т фннмееирмшo лице.
кредитор.
g/ldgi/big adj алчен за пмен, среб-
ролюбиз. ктезстoлюбиз.
Geldheirat / бра; по сметна
Geldiirttitul п финансова инсти''-
цш] (б-;;-, спестовна к-у-).
GcldkaplUai п паричен капитал.
Geldknappheit / недостиг н— пари.
глад за пари.
Geldleistungen nut PL парични пла-
шмния.
Geldmangel т безпаричие, недос¬
тиг ;м пари.
Ggldmarki т пазар нм парите.
Geldmittel nut PL ц-рич;н средства.
GSIdntniecmugg'котировка ;м в—п'¬
'-, курс ;м парите.
G/ll—oile / ролка (фишек) от еднак¬
ви мте;гHl
Gcldsahk т umg perrt богаташ, чо¬
век. тъпо-н с пари.
Gcllscleil т банкнота.
Gedsdhreider т umg кожопер, пп-
емлбме.
G^l^<^:^h:nadk т каса за пари, тре-
отрl
GnldshhЖIsгiakei1cm nur PL пмене-
ен змтеуд;e;ис.
Gddsprndr / парично дарение.
Geldstrafe / п—еичи— глоба
Geldstück п монета.
Geldumlauf т парично обръщение.
Geldumtausch - т обмяна нм пари
(вMП'T—).
Geldverkehr т паричен оборот.
Geldverlrgenh/ii / o.PL парични
проблеми;
In - seir Имам финансови затруд-
еe;ия.
GeldwascSailage / перачница нм
пари.
Geldwäsche / rPL пране нм пари.
Geldwechsel т аП обмяна нм пари.
Geldwert т парична стойност.
Geldwesen п о.Р1. фин-нсн. финан¬
сово дело.
Gsldzäbigeräi п бм;кнoттбртсчем
машина.
Geldzeichen п паричен з;мн.
GeldzirCuiailom / парично oбемш;~
ние.
GeldzuTuß GeldzuTiuss т приток нм
пари.
Grins [je'le:] п. s желе.
Gnlcgc п. - енeепнигп яйца зм мъ¬
тене.
esiceci adj L намиращ се, разпо¬
ложен; 2. удобен, птдхoдсш, нав¬
ременен; 3. нужно ми п, държа (ar
eiw. (Dal) нм нещо);
Deire Hilfe komme mir sehr - По¬
мощта ти ми идва навреме;
Ml- ist viel larar - Държа много
нм 'оза.
Gelegenheit f -еп 1. (удобен) слу¬
чай. възможност; 2. повод; случай;
Ein/ »1111/ - crgr/i1cr/ver1accer
Улавям/пропускм; рядък случай;
Bcl - При случай;
Bcl dieser - По този повод (слу¬
чай);
Dir - habem. /Uw. хи tun Имам въз¬
можността дм емпемзс нещо;
Jmdm. BieUci siel dln - ciw. zu iun
Някому сп nе;дтстмзс зсомтжеoст-
тм дм направи нещо.
Gelegenheitsarbeit / временна (не¬
постоянна) работа. ;
GeggenheifsarlBeiteir т временен
работни;.
GCligenheitskauf т случайна по¬
купна.
^«ilegenheiisrauhhrr т непостоянен
пушач (пушещ само от време - нм
време).
G^l^^l^i^i^^i^li^t^^rldkcr т пиещ само
пoинooг-.
/cle/enllich adj случае;; adv 1. при
(удобен) случай; 2. от време нм вре¬
ме. понякога.
gelebuig adj схвмтпнз. възприем-
езз, пoдд-змш се нм обучение.
geleh—sam adj - //11^.
gelehrt adj уче;, c гoпсмм еруди¬
ция.
Gelghrir m/f. -п. -п учен.
Gelehrtenstreit m науче; спор.
Gelehrtheit / ученост, еме;';нoст,
;е'дземнoстl - ' -
Gcicisc п, - ~ GlcIs.
Gellt п o.PL 1. придружаване, есn~
розождм;е; 2 (официални) придру¬
жаващи лица; ескорт;
geh Jmin. das icizie ~ geben Изпра¬
щам някого до вечното му жилище;
Jue Jmdm. irrles ~ gewähren Оси-
гурсвм;, гмемегнрмм някому сво¬
бодно иозпршзмнп нм дейността му
(чрез охрана).
geleiten sw.'. Tbtr.V. съпровождам,
придружавам; eектетиемMl
GeleitcchiT пМаг oтеитне, конвои¬
ращ оораб.
Gele1tch1nUz т гарантиране нм не¬
чия сигурност чрез оо;иой (охрана).
Gsl^t^^rt п предговор.
Geiefieug т МИ конвой.
Gelenk п. -е 1. Anat става; 2. Bot
ктппнеe; коляно; 3. Tech шмееие;
стаим; кардан.
Gelenkbus т съепeнeи мзтобуеl
GelenC/mtzünlumg / Med мегрит,
gelenkig adj 1. подвижен; гъвкав;
2. Tech шарнирен. коленчат.
^^lenkigkeil / о.Р/. noдзижеoет,
гъвкавост.
Geicmkkngel / Anat ставна глава (з^-
кръгппнмгм част и края нм костта,
311
DEWSCH-ULGABteCHfö WÖDTER^BUC«
Gencindccchжesten
влизащ— и ставата).
Gelenkpfanne Anal ставна кухи;-.
GeIenkrScinaiicm1c m r.Jl. Med
став;; епз;мтзоъ;.
Gelenkverstclinm/ f Med неподвиж¬
ност нм става, мениптом.
Gelenkwelle f Tech карданен вал.
g/lerri adj квалифициран; прмво-
ецтсoбe; (след завършено обуче¬
ние).
grii/bi adj обичан, любим.
GelieBUs mjf, -п. -п любим; любов¬
ник; любима; любтжнзеMl
griZ/nen [зз.„] Tb it-.V. жели¬
ра с;. става нм желе (цотдтв сок
и др.).
GeliermZti/i п еепдствт зм жели¬
ране.
GelTc-zucker т желираща захар.
grlird(r) adj 1. ме; (емкмомезe);
2. умерен (студ);
~ gesagU Мпоо казано.
eel|igen (gelang. /elurgcn) unr, V. sm
0,r.V. unpers удава сп, успява;. из¬
лизам успеше;;
Die Flucht g/lamg Бсгстзтгo хсшн;
Hoff/nilich gelinge es nlu, ihn davon
zu üh/uzeug/n Дано ми се удаде дм
го убедя и това;
Ein gelungenes Fest Успешно гсе-
жeстзOl
Gelingen п oft успех, сполука;
Aui ein gui/s ~ За добър уушпв.
Gclisp/i п о.Р!, 1. фъфлене; 2 шеп-
тене. шепот.
g/ili adj nртнззз'eлe;, неприятно
рязъ; (звук).
gellt partikel umg нали (използва сп
и ормя нм изречение с молба за съг-
пмезe и др.);
umg Du kommst mii. ~? Щп дойдеш
и ти, нали?
geilem sw,'. Tb it-.V. пищя прони-
оиг;пнO’ цеoеновм; слух—;
Die Obrem - mir Ушите ми пищят,
gcllcrd adj прoеноз'eлeе.
gelohen sw,', Tb tr.V, geb обеща¬
вам тържествено (jndn. ihw. (Akk)
няному нещо). давам обет;
Jmdn. ewige Turne ~ Вричам се ня-
оому въз вечна вярност;
Dos GcioiUc Land Обетованата земя.
Gelöbnis п. -se geh тържествено
обещание, обет.
gelockt adj къдрав. нмксдрeн.
gelöst adj спокоен. oгn'снмГl
gell partikel umg südd. östert = gnll.
/iii/n (galt. ge/olt/m) umt.V, Tb te.'.
струвам, имам сттйетст; Огг, V. 1. ва¬
жа. валиден 0;; и сила съм; 2. ми-
нозам. смятат ме. еенгмг ме (als
ctw. за нещо); unpers (+ zu + Infinitiv)
трябва дм. сега п мoмeнгпг дм се
направи нещо;
Was gilt die Witte? Ha омово се
бмсиеммe?, Нм какво се хващам; нм
бас?; >
D/r Ausweis gilt ricSi mein Пас¬
портът ;п е вече з—лиде;;
Eu gill als Künstler Той мземзм
Iсенгм' го) зм чове; ;м иоoyстзoгт;
Jcizi gilt cs zu hanicln Сега п мо¬
ментът (сега трябва) дм се действа;
Einen Elmwarl - lassen Приемам
възражението.
geltend adj валиден, общоприет;
Seir Rechi ~ machen Предявявам
правото тн.
Geltung f aPL. 1 з—лидитст; 2 зна¬
чение, стойност. оимеимoст; 3. влия-
;н;. престиж;
Das Gns/tx Sal inner noch ~ Зако¬
нът все още притежава в—пиднoст;
SicS (Dal) - v/uschan/i Спечелвам
си уважение (влияние. авторитет);
Zur - konncm Придобивам зна¬
чение. петсжяжмм се.
GdtungsBelüulnis п oPl. = Geltungs¬
drang.
Geltungsbcmeici т сфера нм валид¬
ност. нм значимост.
Geltungsdauer / време, срок нм ва¬
лидност.
Geltungsdrang т стремеж дм нопъk-
;; дм се прояви (човек), стремеж
към пезонм;ип (влияние. престиж).
Geltungssucht f oPL. ,0;^ за ве¬
личие.
Gelübde п, - ReL обет.
Giimnp(r) п oft 1. цмре—лн, дез-
шн; 2 сбирщина (хора).
Gelüst л, -е geh силно желание,
стемстеo влечение (auf eiw. (Akk)
към н;шo)l
/sllestrr sw.V hb it-.V. unpe-s geb
жадува; (nach eiw. (Da,) за нещо);
много ми се исом. приисква ми сп
(нещо).
geilsUl/ adj veralt похотлив.
G/lzc f. -n ектп;им еиниHl
Gemach п. Gemächer poet geh 0'-^
покои.
gcmäcHlich adj 1 спокоен, б-ве;;
2. удобен, уютен;
Ein -cs Tempo Бавно, спокойно
темпо.
G/mall т, -е geh тъnеуTl
Gemahlin f. -пеп geh съпруга.
gemahnrn sw.V. Tb te.V. geh напом¬
ня; (jmdm. an 1^. (Akk) нм някого
за ;ещо).
Gemälde п. • kмегием.
Gemäldeausstellung f художестве¬
на изложба.
GenäH/gai/bir f кмегинем г—лeрин.
Gemäldecannlung f колекция от
кме'зниl
g/mas/ui adj прошарен с жил¬
ни (мрамор); фладерен, с фладер
(дърво).
gemäß) adj съо'зптпн, подходящ.
подобаващ (;м някого. нм еeшт);
Eine dem ieienllchcn Anlass ~e Klei¬
dung Cсттзeгстжмшт нм тържестве¬
ния повод облекло.
g/mäß! ptäp (Dat) според. сътлмс-
но със;
- Vereinharung Според договоре¬
ността.
gemäßigt adj умерен; сдържан (оп-
'имизъм);
-е Polliik Умерена штлитикMl
Gemäuer п. - стари зидове, разва¬
лини.
Gemecker п о,Р!, мърморене, мрън-
нане, oпсзмн;l
gemnim adj 1. подъл. долен; 2. без-
тбемоeи, вулгарен; просташки; 1 общ.
съвместен; 4. прост, обикновен (чо¬
век. народ);
Eine -е Lüge Подла лъжа;
umg Ein ~er Wlix Просташки, вул¬
гарен виц;
Den ~п Mann Обикновеният човек.
Gemefmde f, -п 1. община (мдми-
нистрмгзвем пдннне-;; 2. енория;
3. ехтелите нм общината; 4. пнорим-
ши; богомолци.
GemeindcBeamts т общински слу¬
жител.
Gemeindehaushalt т общински бю¬
джет.
Genjgjnderai т 1. общински 03!';
2. общински спзeтннKl
Gemeinieshhжesten f медицинска
GAbEteOLT
312
Gennjidesleucul
сестра, обслужващо бтлез от общи¬
ната по домовете им.
Gemejgdcstiu/гп nue PL общински
дмнсеHl
Gsneind/vertn/inng f = G/mcin-
1/uai.
Gemeindeverwaltung / oPl. общин¬
ско ушрмипeеиПl
Gcmelmdcwahien nut PL oбшииени
ЗOбтрИl
Gemeindezentrum n егемдмг— нм об-
щиемгм, общински цп;тсеl
Genc|mei/en1un т WiгtтcT общест¬
вена собственост.
genicjniaßllch gemein TaccI1cS adj
тбшoемзбнрм;м, понятен за зенеoИ’
gemcingcTährlich adj опасен за об-
ш;етжoтт, обществено опасен.
Gemeingut п общо достояние;
Etw. wird xim - Нещо стажа общо
достояние.
Gemgnieli f -еп подлост, еизтст,
мерзост.
gemeinhin adv обикновено. и повп-
чпто случаи.
/cmefmnülzi/ adj тбщтптпeоeИ’ слу¬
жещ нм цялото общество (цел, дру-
жпс'вт;l
Gemeinplaiz т pejot обща фраза;
изтъркана (банална) фроооl
g/n/lmsam adj общ. съвместен; adv
заедно; съвместно. колективно;
~п 1111-1^1 und Zl/ic Общи ин¬
тереси и цели;
Wir lahcn vieles - Имам; много об¬
щи неща. nрнлземм; си.
Gemeinsamkeit / -пл 1. съвмест-
нос'; 2 нещо общо, ухoдствol
GemcinscHaft / -пл 1. общност;
2. дружество. тб;дз;;еип, колек¬
тив;
Eins vcncchжorcnc ~ Cъзмнлстез-
еecIM тбшетст;
Dis e1r1ih1e - Бран;
EUw. (Akk) in - nii jmdm./eUWl (Dat)
machen Извършвам нещо заедно c
инkттт, c нещо.
/emefmchbaiilicb adj общ, задру¬
жен, съвместен, кoппкгнвeе.
Gemeinschaftsantenne f общ- мнте-
;- (зо повече жнлещм).
Geneirc(Chа1tcаnB/1t f колективен
(съвместен) труд.
G/nefrcchaГicb/c1te т общо (об-
щестие;м) собственост; нoпeнгизнO’
съвместно зпмд;ннel
Giin<CiinsCiaiserzlehiing./1. жът-
тание и дух нм ктлeк'ивноъм; 2 съв¬
местно обучени; нм момчета и мо-
еиче'—.
Gemcinschai1cg/Пühl п O.PL чувст¬
во нм етлндмееoст, сплтгeеoсTl
G^i^<C^i^^j^l^:^:fts/naB п общ гроб.
братска мттзлм.
Grm<Ci1chSaitckur1r / училище;
предмет с но'чмванe ;м география,
зсттрзя, еoенoпoгня.
Gemeinschaftsproduktion / 1. съв¬
местно производство; 2. копродук¬
ция (филм).
Gcm/insChafissciiin/смесено учи¬
лище (и което двата пола уча' за¬
едно).
GemtenschafftsresbiTeieung общест-
жено вемеeеel
Glmainsc1a1isхelln / обща нилия (в
омтзoе;.
Gemeinsprache / o.PL Ling уцoтеe-
бимият (тбнк;твeиист) пзн0l
Gemeinwohl п oPL общо бпмгт.
Gcmcnge п, - 1. смес, смесица;
2. CTem суеn;;оис; 3. емжмпзем.
блпсkмннцм.
gemessen adj 1. базеН’ отмерен, ра¬
зен (кемекм, стъпка); 2. сeрзтоeн.
достоен, сдържан (държм;е); 3. под-
хoдяш. подобаващ;
In -en ABstamd Н— птдвoдншт (цт-
дoбмжмшo; р—осгтсннe.
GcngssenbeiU / oPl. едпежмеoсг.
умереност.
Gnmelx/I л o.PL кп-;; сеч. кръжо-
цеoли'зe.
G/misci п. -е смес; сплав (aus. von
chw. (Da,) от нещо).
gem|sc11 adj смес;;;
Eins -c Gc^ll^^l^ail Смесено ком¬
пания;
Sp -cs Doppel Игра нм смесени
двойни (з 'eние—).
GemischtBauwelse / ем;е;; начин
на е'ртзгeпетзo (високи и нзукн
сгради).
GemiscltlstrieB т смпспно пред¬
приятие.
gemi^lt^r^^lalhlich adj смесе; (с
държавно и е—стеo 'емсти;).
gemiticii adj oеепдеeе, с воeгм
средна стойност.
Gemmoiogli / ;-уо- зм сксптцe;-
нзгe н—мпнИl
Gemsbock GamsbocC т Zool (див)
нозел.
Gemse Gänse /. -л Zool дива коза.
Gemunkel п oPl шушукапе, мълва.
Gsnummei п oPL 1. шепот; мър-
морен;; 2. ртмалпеe, бърборене (нм
поточе).
Gemüse л oPi зеленчук. змро—им';
umg Juracc - Мпмдo~зплeеo (за де¬
ца и юноши).
G/müssBau т o.Pl зеленчукопро¬
изводство.
Gemüs/BecU п зеленчуково леха.
Gemüsebeilage / гарнитура от зе-
пeич'Kl
temjü>sCebüh/ зеленчуков бульон.
^i^ÜKS^i^inioil т зеленчуково се-
тие.
Genüse/auisn т зеленчукова гра-
днем.
Gemüssgeschäit л магазин зм пло¬
дове и зеленчуци.
т с—лото от ууетзз
или варени зеленчуци.
Gelnüücsci1e| зеленчуково супа,
gemustert adj нм фигури, шарен
(плот).
Gemüt п. -ее 1. душа. сърце; 2 ха¬
рактер; 3. същество; 4. nut PL духо¬
вете; хорото;
Jnds. - Bcwcgcn Вълнувам нечи;
сърце;
Ein schlichtes - Н-нв;т. простова-
то същество;
EUw. г-usgt dis -ru Нещо възбужда
духовете;
umg scTerzT Sich (Dat) 1^. (Akk)
zu -c iühncn Подслаждам си душа-
то (c хубаво вмци—еe и пийване). 1
gemülllcn adj 1. ую'.;, прис'пе.
удобен (жзпзщп); 2. добродушен,
цривe'лзз, любезен (човек); 3. ом-
душевен. приятен. непринуден (раз¬
говор, среща и др.); 4. епoкoeи. бм-
жп; (емовoдoм);
Eine -е Atmosphäre Уютно, прият¬
но атмосфера;
Es sich (Dat) frgeniwo - nach/n
Настанявам се исксдп удобно.
Gem&llikeli / oPl 1. уют; удобст¬
во; 2. спокойствие;
In allcr - Спокойно. но еnткoйст~
вн;l
gemüts.arm adj сух, беден духом.
DEUTSCH-ßULGAAMSCiiES WODTEDßUCH
313
f темперамент.
Genüis1cжl|Jung f дпIeзет вълне¬
ние, възбуда,
gemütskrank adj Med пунхнчeтки
е-осгетeе, депресивен.
Gcnüislage / ессгoсенп нм дух—,
емсгеoeезel
GcmüUci/i1cn п душевни тeрзм;иCl
Genütsleben п душевен (емоцио-
нмпeн; живот.
GenüUcn/rcch т душа човек, чо-
вен с широко епееПl
GemiütsruSc / душевно спокойст¬
вие;
umg In allen - Най-спокойно, пре¬
спокойно.
GemtittsresUraccnggо,Р!, разположе¬
ние нм духа; душевно еъсттс;зe.
Gcmiütcenstand т душевно ссстoя-
ннп.
gemütvoll adj задушевен. с много
чувство.
Gar п. -е Biol ген.
genari (je...] adj L неудобен. прп-
дизвнквмш еемм; 2. егпеезтeлeе,
срамежлив.
genau adj 1. точен; 2, шм';лeн.
прецизен; 3. егртт, стриктен; 4. под¬
робен;
Eine ~п Beschr/liun/ Точно описа¬
ние;
Din USu gehl ~ Чмствезкпг върви
гтеет;
Eiw. (Akk) ~ C/nmen Познавам нп-
що добре (и подробности);
Es nii sUw. (Dal) ~ neSnen Отна¬
сям се много сериозно оъм нещо.
зозсешвм; го много съвестно.
genaugcromm/r adv genau genom¬
men строго погледнато, в същеoт'.
G/naulgC/il / oPl. 1. точност, пре¬
цизност, 2. мкyрмтетуг;
EiЖl micSi nie ~ ^//1 können Нп
мога дм ножа нешо к-тeгтрзчеTl
genauso adv усшт тона. също тол¬
кова.
g/maucngn1 genoico gut adv също
толкова добре.
Gendarm (eanJ т. -еп. -еп össerr
Schweiz пoлиеойl
Gcnlaumenfc [jar,,.j / -еп Össerr
Schweiz жандармерия. полиция (глав¬
но з селските е;гиo;н).
Genealogie foP^L гп;eмпoгнс,
gcrcSm adj geb приятен, удобен,
приемлив;
Das ist nim nicli - Това ;п п прием¬
ливо зм ;п;.
genehmigen м.К Tb tr.', 1. поз¬
волявам. разрешавам (jmdm. eUw.
(Akk) някому е;шo); 2. одобрявам
(предложение); 3. 'дтво;твтрсвмм
(молба).
G^ghiniegigg -хп ' 1. разрешение,
позволение; 2. разрешително, поз-
втлз'пп;Tl
genglgl adj 1. бпоroсkптнпН’ разпо¬
ложен (jmdm. към някого); 2. еoоo-
;пн съм (zu ctw. (Dat) зо нещо).
Geneigtheit / о.Р/. склонност, нак¬
лонност, предразположеност.
Genr-ol т. -е ösix--, Generäle Mil
генерал.
Gcnrralonneslle / общо ммеистня.
GeiertlargriT т общо ностъпле-
нн;, обща офанзива.
Genenalhelchle / пппем изповед (за
целия живот).
GeneraIbindecanжoIU т главе; про¬
курор (във ФРГ).
GeneralliiicCtor т генерален ди-
еeк'теl
Gsreraliisiektrnn т висш чин и
Бундесвера.
Gencralirleilani т генерален ди¬
ректор (но театър).
gcneuaI1cfcrcn sw.', bb te.'. генерм-
лиозрмм, обобщавам.
Generalität / генералитет (всички
генерали).
Generalkonsul т генерален консул.
Generalleutnant т генерал-лейте-
НMНГl
Gcncnalnajom т тeепрaл-ммйoрl
Generalnenner т Math общ знаме¬
нател.
&neraioisrsi т генерал-полнов-
;нк.
Generalprobe / генерална репети-
енЯl
Generalsekretär т генерален сек¬
ретар.
Gereralsiaa1sarжal1 т гпми;е про¬
курор.
^11-01^01 т МП генер—лен щаб.
Generalstreik т общо (генерално)
C'MЧKMl
gcncualülebholen м. И hb /пК пра¬
вя основен технически преглед но
кола Omelтi Infinitiv od Partizip Perfekt).
Genickstarre
Gcneualvercannlnng / общо съб-
рони;.
Generalvertreter m генерален пред¬
ставител.
Gcr/ralvollmocli / генерално п'ъл-
еoмoшет.
Gerc—atifi /. -еп поколение. гене¬
рация.
Gereгa1ionsCnrT1iCi m кoефпзкг
между пoкoп;нис'о.
Genebai1onsжrchcrl т L смяна н-
поколениято; 2. Bot редуване но "-
лово и иeпoпoвo размножаване.
Generator т. Generatoren Tech ге¬
нератор; динамо.
Gereraton(gas)notor т г-огпн;рм~
гoе;е дзиг—';Пl
generell adj общ. всеобщ. генера¬
ле;;
Eins -е Lösung dis Probiens Гене¬
рално решение нм проблема.
gcncufcucn ж>. V, Tb tr. V. тпиeрнр-;,
grncrisch adj родов.
gcncnöc adj geh великодушен. ще¬
дър.
Gcdcsc / -п geb генезис. възниква¬
не, пoемmдмеel
gcni^n (genas, ger/sem) umr.', sn
Огг.', оздравява; (vom niw. (Dat) от
еeшт;l
G/mcscnlc mf -п. -n оздравяващ;
тздр-всзмш—; рeктез—пeсеeег.
Gencc1s / oPl. 1. генезис. възник¬
ване; 2. Rel възникването ;м света.
Genesung / oPl oздрмвсзмнel
Genesungsheim п санаториум.
Genncings1roхeB Genesurn:JS1nozesc
т Med епкoнвоп;ецeнция, оздрави¬
телен процес.
Gcmeilk / oPl. Biol тe;;тик-l
g/ncUiccS adj Biol гпнптнчпН’ re;e-
тзеeсkз;
~e Iifonnaiioi Гпнeгиено зефop-
-e Experimente Гe;e'зеен eкуnп-
енм;етЗl
GenforsCuigg re;™ изследвания,
genial adj L ге;имл;н; h umg от-
лзчeн, превъзходен. гп;имле;.
Genialität / oPl тпнимпнoтTl
Genick п. -е гнП’ врат;
Sici (Dat) das - Bnechcn Счупвам
си врата (гп-в-гм)l
Genickstarre / Med еeеeбрoуцин-~
лен мeин;гнт.
Gcmie
GABEDOFF
314
G/ntc [зel..] n. -s 1. гений. гениален
човек; 2 o.PL гeнзмпнтс', гениални
способности.
gnmicmsn ins...], sich sw,', Tb сму¬
щавам се. nеитeеесв-; се, е';еен-
жмм сп.
g/niceBor adj 1. добър зо пиене;
2. годен зм ядене; 3. сдлнж (гъба);
umg En Ist nicSl - Той п ;eптет-
сим (в лошо емтгрoпеип;l
genießen (g/noß g/doss, genossen)
unt.V. bbte,'. 1. пнн, иопзи-;; 2. ям,
хапвам; 3. радвам сп, е-улмжд-вмм
сп (нм живото, но гледно);
Das Lehcn - Нмс..лмтдмвмм се (рад¬
вам сп) но живо'-;
geb Eime gute Ausbildung ~ Получа¬
вам добро TбрM0TB-НЗПl
Genüsösr т. - епикуреец; гастро-
;ом.
ge1jnßcricc1 adj с удоволствие, с
наслада.
&n|rc1nc1ch т гениална лудория,
genital adj генитоле;.
GenllglBereicI т облмстта нм поло¬
зите органи.
Genitalien nue Pl Anal гпнн'мпиИ’
полови органи.
GcmlUiv т, -е Ling родителе; па¬
деж.
Genius т, Genien geh тпинй.
Gcnmonlinlalion f генна манипула¬
ция.
Ginmuialfon f мутация нм гените.
Gcnä-gel п o.Pl umg мърморене,
вечно недоволство.
gcnommi adj ;oрмнеме; тсoтзпге-
'3^ н— наредби. стандарти и др.
Genosse т. -п. -п 1. другар (за член
;м профсъюз. сoеи-од;мokем'нчeе-
ом. социалистическа или комунис-
'зчeск- портая); 2. Hist другар, из¬
ползвано като обръщение в бив¬
шото ГДР; 3. veralt другар, приятел;
спп'ннo.
Geno^enschali f, -еп кооперация,
сдружение.
GentösccnclhhiГПt|cr т, - коопера¬
тор, член но сдружение.
ecпmcsrncchaiUl1ch adj ктoп;рмги-
иeИl
f ooтпeрмтнв-
;- банка.
tenfisseitMrhaftsbauer т Hist коопе¬
ратор. член ;м 'еудтжo~кттппемтзв-
но земеделско стопанство.
G/notyp т генотип.
Genozid т oPl геноцид.
Genre (jä:ua] п oPl Kunst жанр.
Genreeiaiecnii/ жанрова (битово)
живопис.
Gens / Gentes род, племе.
GcniechnIC / генно инженерство.
Gsitncinoiogle / o.PL Biol ген;— тех-
еoлoгзс.
GrntjI/esellschaiU / родово обще¬
ство.
Gentilordnung / родово общинен
строй.
Gentleman ['^/niiman] т, Gemüemen
джентълмен.
genug adv дoстотпчею. стига;
Zeii -- Zeil halcn Имам дoстмтсе~
но време;
Groß ~ Дoсгмтпеет голям;
IcS Sah ~ von jmlm./ciw. (Dal)
Омръзна ми, до гуша ми дойде от
;сkтгт, нещо.
Genüge / in: pej^ enr ~ дoстмгъеет;
Eiw. (Dal) ~ tun Изпълнявам ;;що.
genüg/m w. V. Tb itr. V. 1. стига. дос-
'мтсенo п; 2 отговарям (niw. (Dat)
нм нпшo). омдтвoпсвмм (зозеква-
нзс);
Elin Slunle genüge dalür Един час
стига за това;
Den Aniordrrungen - Задоволява;
ионсквмнинг0’ отговарям ;м нзиек-
вMНИЯ'Ml
gcnügere adj дoу'мгсеeн; задово¬
лителен (за оценно).
genügsam adj ;eцрп'eнцзтоeн, зм-
дoвoлявмш сп с малко.
Genugtuung / oPl 1. задоволство;
2. удовлетворение, обезщетение;
- cniTiiden Иоцзгзмм омдтзoо~
ство;
- Tür einen Schaden ionlemr Искам
обезщетение з— нанесе;- вреда, зо
ЩПTMl
Genus n. Genera Ling род (но имп-
нмтм;l
G/njgß Genuss т, Genüsse 2 яде¬
не, пиене, консумиране, но;сумм-
ция; 2. наслада, удоволствие;
Der - vom Alkohol Употреба (оон-
еумоеия) но апнoвoп;
Elm äciheiicch/n - Естетическа нме-
пмдм; .
Der - an eiw. (Dat) Ноелмдмгм от
нещо.
genußircullg gnrn^^l^r^c^u^d^ig adj оби¬
чащ 'ДTвOПCTBИCГMl
genüßlich gcdücc11cS adj = genu߬
voll. >
^110^1^1 Genussmensch m umg
човен нм удоволствието.
Gcnußmieiei Ge1Uccn1U1eI PI 1. из¬
делия но вемеигeпнт-зk'еoзмгa
промишленост (кафе. шоколад, на¬
питки и др.); 2. деликатеси.
gcrußsücbiig gnnucccücStig adj жа¬
ден за удoвтлу'внс, ноелодн.
genußvoll genussvoll adj нзпппи;н
с 'дoвoпстзиC’ с наслада.
Geobotanik foPL тeтбтт-енkм -(;м-
уом за емопетстрмнeннeгo но расте¬
нията по земята).
Gcociemln / о.Р! тeтхнмзс (;—укм
зм химическия състав но земята).
GrOääsl o.Pl. геодезия.
Geodät т, -еп, -еп геодез, земемер.
geodätisch adj геодезичен.
Gnogenig / oPl тeттeнзя (област
от гeтлoгзс'м, зо'емвмщм всоеиkзм-
нсто и развитието но оe;ягм;.
Geograph -.: Geogual т. -еп, -еп
географ.
Geographie -.: Geografie /oPL гео¬
графия.
gnnana1bisch м.: gco/пof1ccS adj гпо-
трофени.
Geologe т. -еп. -еп геолог.
Geologie / oPL гптпoгис,
geolmgisch adj геоложки; геологи¬
чески.
Geonet/u т, - - veralt = Geodät.
GuneCU—iI o.PL геометрия,
geonetuisci adj геометричен, гео-
мeгрзеeсkЗl
Geophysik / o.Pl геофизико.
/co1hysiCäIicch adj геофизичен,
геофизически.
Geopolitik / oPl reтпoпигикOl
geopolitisch adj г;тnoлигие;снИl
Giopsycloio/ic / oPL тeoпсивoпo~
гия (;оукм за земните въздействия
върху човешката шсзвиo-).
Georgette [yon'jci] / о.Р!. жоржет
(вид ппмг).
Gnorgi/m п Грузия.
Geomgime /, -п Bot гергина, долнн,
gcoxgntmisch adj гeoц;н'рнеeИl
GeozMOeogzC' cPL тeoоттлoтзс (;м-
I уко за разпространението но живот-
DEUTSCH-bULGADISCHEö WÖPTERBUCH
315
ните по земята).
geozyClisch adj тптеинличпн,
Gepäck n o.Pl. багаж.
Gepäckabfertigung f предаване ;a
багаж (но лeгиш;, зло;).
GcläckaurBrwaSrnn/ f гардероб
(нм гора).
Gepäckkarren т количка зм богом.
Gepäckkontrolle f проверка на ба¬
гаж- (нм грмеием'м).
Gcpäckn/lz п бог—жни; (з купе).
G/1^ckcchcfn т багажна разписна
(зм превозван по влака багаж).
Gepäckschließioci п автомат зм съх¬
раняване но бог-м.
Gepäckträgern т 1. носач; 2. багаж-
нио (но велосипед).
Gepäckversicherung f застраховане
нм багажа (при цптуимнп).
Gepäckwagen т фургон, багажен
вагон.
gepanzert adj брониран, блзндз-
рмн.
Gepard т. -е. -xn Zool гепард.
GcilcTC п oPl, umg тзирконe, уин-
е'кмнПl
gcpfeflTeri adj umg еoпeн, прекаден
(сметна, цени).
gepiis/i adj 1. езс', сnеeгнмг, под¬
реден, пoддпежме (градина, жили¬
ще); 2. поддържан; гледан;
Einem ~еп Eindruck mocSen Провя
впечатление на човек, дсржош н—
външността си;
Eime ~п Atmosphäre Иозсkмем об-
стоножка. атмосфера.
GeiT|gthcI1 f o.PL спрета-тост, под-
дсржмнтс'l
^pl^^i^nicli f, -еп обичай.
Geplämk/i и, -1. (безобиден) спор.
спречкване; h Mil vertallend прест¬
релка.
Geplapper п oPl. umg брътвеж. бръ-
шoпeвeн;’ дпедoр;е;.
Geplätscher п о,р!, плисък; бълбу¬
ка;; (но вода, поток).
Geplauder п oPl бърборене, раз¬
говор, ценo-оoн.
Gepolt/m п о.Р!, трополене, тропот.
Gepräge л, - I. т'п;емгък (но епо¬
ха, култура. местност); 2. облик.
езoeoбрмзн;l
g/punktci adj нм 'очни (пла').
geiquälU adj принуден. измъчен (ус¬
мивка).
GequZ/iscic п o.PL umg 1. oвнепеп;
2. скрибуца;;.
geral/i adj 1. прав (пиння); 2. из¬
правен; 3. oткетжeе, почтен. прям;
4. ч^е^^н -число);
Eine - Linie Праза лн;нс;
~ slizem Седя изправен.
acug1e2 adv -1. тъкмо, гoк'~шo;
2 'очно;
Sie war ~ bis- Тя 'Tкх-шт беше тун;
Warum - ich? Защо гoеет аз?
Das lai nim - noch gnichll! Само
това ми липсваше!
Gr-Oei/ -л, -п 1. Ma,h це-вм; 2,Sp
правата част от пнсг0l
geradeaus adv ;-цемжт;
- gehen Вървя направо.
Geradeausempfänger т дп'eкгтеeе
приемни;.
/№/11,111/11 genolc biegen un-.V.
Tb гг,'. 1, изправям (нещо огънато);
h umg оправям, вкарвам нещо в ред.
/erai/|haltcn genade Saiten umr,',
Tb tr. V. държа ;ещо изправено; sich
~ стоя изправен.
/erad/h/raus adv umg направо. от¬
крито, без заобикалки;
Eiw. (Akk) - »/№ Казвам нещо
направо (без зотбннмпни)l
gerai/lnach/i geradr maclnr жИ
Tb t-ÖV. изправям (нещо изкривено).
g/rad/In)wc/s adv 1. без oгклoеe-
;зс, направо; 2. без колебание. от¬
крито, без о—тбзкмпкз.
geraie)richien gerade niesten sw,',
Tb tr. V. изправям.
genii/rl adj ;мп;мл. разнищен (от
умора).
/егаВс^еигсп gerade sitecm unr.V. Tb
it-.V. седя иопровeн.
/s-adeso adv точно тмом. също '-ом,
geradesogut gcualeso guludv също
толкова добре.
/cradecnv1ci genadecn viel adv съ¬
що толкова ;еoгт.
geral/eu partikel umg направо,
просто;
Das ist - lächeblich! Това п напра-
зо смешно!
Geradflügler m Zool прмвooрнон
(насекоми).
Geradheit/, прямота, еeтг;oсГ’
geradlinig adj 1. по права пи;ня. и
ед;м noутkо; 2. übettt цеозoлннпeн
(човек, мислене).
Gcuäunfgkeli
geradslrrig adj прям, честен. от-
криГl
geranneli adj in: umg voll - пре¬
пълнен (зала, автобус).
Geranie /. -и Bot мушнато.
Geraschel п oPl. umg шумолене.
Geuacccl n o.Pl. дрънкане; 'есеск
(но зприги, ;м 'оен).
Gerät п. -е 1. уред, апарат; 2. сечи¬
во, оръдие, инструмент. уред; 3. Tech
тстеъmeнзс; 4. Sp (тимнмегиеeекн)
уред.
Gerät/Bau т о,Р!. 'редо-, цеибo-
еoетет;нПl
GerätrTflhrer т Tech оператор.
geraten umt.V, sm it-.V. 1. удозо се
(jmdm. някому); 2. ставам уцтлуе-
^3 (сладниш); 3. развивам се (доб¬
ре. зле); 4. приличам, метнал съм
сп (nocS jmim. но иякттo); 5. попа¬
дам (in ctw. (Akk) в ;ещо);
Dos Mairn g/rlcl 1Su gut Рисуване¬
то й сп удоваш;;
In eins schwierige Situation ~ По¬
пада; и трудна сигумеин;
Ir Gefangenschaii ~ Попадам и
m;;;
In Vergessenheit ~ Потъвам и заб¬
вение. бива; забравен;
An den Falcchen - Попадам ;п ;м
когото трябва;
Außer sich (Dat) ~ Излиза; от се¬
бе си (от кожата си);
Ganz nacb dem Vater - sein Мет¬
нал съм сп изцяло нм баща №.
Geг|iecchuipcn т барона зм инст¬
румента. сечиво.
&rätetnrr/r п о,Р!. спортна гим-
емстиkм (но уреди).
Gerät/turncr т спортен гн;имс'ик.
Gerai/wohl п nue On: auls ~ ноепу~
ни, омото дойде.
Gsrätsclaften nut Л. тпенв-, инст¬
рументи.
geräuchert adj пушен (месо).
Geräuclertc п о.Р!, пушено (свинс¬
ко) месо.
geraum adj geh On: sine ~n Zeit дoе-
'м дълго време;
Vor/Nach/Scii -cu Zelt Преди/след/
от много време.
geräumig adj обширен, просторен
(жилище).
Geräumigkeit f oPl, тбширнoег.
пртстоентст.
Geräusch
Gimäusci n, -е шум;
Eim verdächtiges ~ Söu/n Чувам по-
дoзрзгппe; шум,
geräuscharm adj 'их. безшумен, със
слаб шум.
GeräuscbdänpTurg f заглушаване,
nритъшсз—нe на шума.
gen|uschempT^nd11cb adj е'встзигe-
ппе към шума.
G/räucc1CnI1cce f звуков ефект. фон.
geräuschlos adj безшумен.
Geräuschmlndening f о.Р! намаля-
жане но шума.
GeräuscHpcgel т измерено еипa нм
Ш'M0l
gr-ämscSvoil adj шумен.
Geräusper п oPl окашляне, изо-ш-
лсеel
gc-bem sw.V. Tb tt.V. ш-вс, дъбя
(кожа).
Gerben т, - кожар.
G/nbe—o f - Bot гпебпеl
GerBcnl / -xn 1. o.Pl ноторство;
2- ножарско ембoтилннем.
Genicriohe / вдава, дъбилен роз-
гвoеl
Gsubmltlcl п дъбилно вещество.
Gsuhsäume / CTem дъбилно кисп-
лзем. тоеиИl
GruhsiOff т - GnuBmitieL
grncchi adj 1. справедлив; nе-жн-
лeе, правдив; 2 зотпужпН’ основа
';№;. оправдан;
Eime -п Sirois Справедливо нака¬
зание;
Ein -cn Zorn Оправдан газ;
Etw. (Dal) ~ w/udem ^-3^ сп с
нпшTl
gerechtfertigt adj оправдан, спра¬
ведлив.
Gcncchiigkeii fo.PL 1 справедли¬
вост, правда; 2. цемиoсъдзe; veralt
право, nрниипeтия.
Gergchtigkei’ltsfanatiker т фмемгиk
но тема “спр-ведлив^т”.
Gerechtigkeitsgefühl п = Gerechtig¬
keitssinn.
Gerechtigkeitssinn т чувство за
еnрмв;длнжoеГl
Gercdr п oPl perre клюни, приказ¬
ни; упувтип;
Ins - kommen Започва дм се ' гово¬
ри (за иякoтO’ нещо); Почват цен-
нозои; влизам и устата ;м вте-г-.
gcmcichen sw,', hb О1г.',: дoцри;м-
GABEQÖFF
тс, ;оси Мштпо—, вреда, чест);
Etw. gereicbt lin xum Vorteil Нещо
ти еoсн преимущество.
gcu/fzi adj емодемонeНl
Gereiztheit f oPl раздразнение;
емодемо;итeпнoст.
Geranne n o.Pl. umg гпеч;нe (но-
е—м~емт—м).
gercuer sw,', hb i-,V. veraltend роз
найва; сп. тъжмлсвмм;
Es gcn/ui nich. Ван и. Съжаля¬
вам. че ...
Geriatrie fo.PL Med гeрнмтрис (на¬
ука з— болестите на сторостт-).
Gerichti п, -е Jue съд (ннстатуцнс,
сграда);
Dos Obrrsee - Върхове; съд;
Vor - kommen Обвиняем съм;
Sich vor * verariwout/d nüsscn
Трябва дм отговарям пред съда;
Vor dem ~ aussagen Давам пткмом-
;нс пред съд-;
Jmdn. beim ~ verklagen Дов—м ня¬
кого под съд;
Rel Das Jüngst/ - Страшния' съд.
Gericht: п, ■- сттнe, ядене,
ger|cSiIfch adj 1. съдебен; 2. юри¬
дически. празен;
-п Mrdlxin Съдебна медицина;
Auf -cm Wegs По съдебен ред.
G^ricSicakUe f съдебна преписка,
съдебно досие.
GerichtstrzU т съдебен лекар.
Gerichtsbarkeit f oPL Jue юриеднк-
цзс.
GerichtsBeschluß G^i^ri^l^te^lB^scSIi^i^s
m съдебно рпшeинПl
GencSisgslühren nur PL съдебни
'мнеИl
terichtshof m съдебен състав.
Gericbiskosien nut PL съдебни раз-
;oуки.
GerichUcnediхiп f o.PL съдебна ме¬
дици;—.
Gerichtsmediziner m съдебен лeкмеl
Gsrichtssaal m съдебна омеeдмгeл-
НМ зала.
Gerichtsstand m meist oJPl Jue сфп-
рм но kт.;пe'e;цнн на даден съд.
GeriChUstrrmin т срок зм съдебно
заседание.
Gerichtsverfahren п съдебен про¬
цес.
Gerichtsverhandlung f съдебно зм-
у;д-ннe’ ^дпбе; процес.
316
Gerichtsvollzieher т съдис-30Inъл~
нитeЛl
Gcr|cSisжeg т съдебен шпг;
Admin Auf dem - По съдебен шъг.
genicbcn adj umg {errr отранан; хи¬
тър.
Gcnjiscl п oPL ромолене, ромон
(но вода; цссън)l
gering adj 1. малък; 2. нeонмез'e-
лен. ;ншoжeн; 2 лош (качество);
-п Fortschritte maclem Отбелязвам
нпзнмчигплe; напредък;
Eime -е EnUieuruig Малко емзсгтс-
;нe;
Nicht im Genfdgcien Ни ;мй-ммлкт,
изобщо ;п.
gcmlmeiachlen gering achter sw.', bb
i-.V, ;п ув—маза;. нп о-езгмм, дър¬
жа се пренебрежително.
geringelt adj имвн'; нмkпдеeи.
geringfügig adj епзнмчитeпeе, не¬
съществен. ;мптжмжe;;
-п Ändcramgcn Нeзнмчзтeлнз по¬
мени.
Grr|n/rüg1gCr1t f oPl малов-ж-
;ост; нeземезтпл;oст; дреболия.
ecuZngholiig adj инCкoпртбп;. ент~
oтцpoцeетоИl
g/ridg|scSrte/r g/rldg ccSriхrg
sw,', hb i-.V, не уважавам, нп ценя.
geringschäUxig adj пренебрежите¬
лен.
Geringschätzung foPL неуважение.
н;омеиг—ип; пренПбрежение, презре-
ен;.
дcr|nдctenrolls adv емй-ммлкTl
gruimgstmöglici adj възможно най-
ммл;о.
gem|mgw/btig adj c ;нснм стойност
(стока). нискокачествен.
geriinban adj еъсневмш сп. номгу-
лирмш.
Gerinnbarkeit J, oPl ссузежмe;oсTl
gcr|nnrn unr,'. sn itr.V, 1. пресича
се (мляно); 2. тъсневм се (кръв).
Gerinnsel п. -1. съснеeк, ссунрeн—
кръв; 2 veraltend вада.
Gerinnung f оР!, съсири—не.
G/m|ppe л, - Anat скелет,
Das - eines Dinosauriers Скелетът
;— дз;томзпе.
gn—lipt adj I. еишеeе (плот); 2 Bot
с нерватурм, с жилни (лист).
gericscm adj umg perrt изпече; (мо¬
шеник); oтемкме, ;мвaпe;. '
317
DEUSCH-ßULGAlßlSCHCS WÖßTEDMCH
Gcsäßweiic
Gcrjssegbcii / oPl рофиниронoсг;
хитрост.
gcnjizt adj umg in: dis Sache isi 4
всичко е о’к;й (според уговоркото).
Germ m]f oPl südd м—я.
Germans m. -n , -n Hist германец,
germanicch adj Hist. Llmg гермон-
укз.
Germanist m, -en. -en тeрм-езс'l
Germanismus m, Germanismen LOmg
заемна от немски ези;.
Germanistik / öPL гeр;мнисгиo-,
немска филология.
gern(e) (li/lcn, an liebsten) adv c
удоволствие, c радост, охотно;
- singen Обичам дм пея. пея с удо-
втпс'зиe;
Jndnlrrtж. (Akk) ~ halen Обичам
някого. нещо;
Das glaube ich ilr - Спокойно мо¬
га дм ти повярвам; вярвам ти.
Gernegroß т, -е umg фунльо.
GinncClug т, -е umg вуeз;-йкo.
gcnngrcchen genn /^1/1 adj доб¬
ре дошъл (гост).
Gcuöli п о.Р!. 1 речен емнсл, ба¬
ластра; 2 kммпемк (но унппй)l
Ge—ölllaJdc / сипей.
Genste / oPl Bot ечемик.
Geгct/dgrauper nut PL ечем^;;
булгур.
Gerstenkorn n 1. ечемичено зърно;
ечемик; 2 Med ечемик (но окото).
GeustersaiU т umg бне0l
Gerte f, -п 1. гпеkм жнп—зо пръч-
ом; 2. камшик (зо ;одм)l
gertrncchlonk adj тънък и внеo0’
стеoпе. гъвкав.
Geruch т, Gerüche 1. миризма, ми-
еиУ’ дъх; 2 o.PL oбтнсннe; 3. oPl.
oft perrr рeпутмцзс, име. уп-в-l
gr—uchlos adj бпз миризма, бпз дъх.
GcruchcBcläcU1g1ng f измъчване на
хората с лоша мзезомм (емпе. от
смeтншп)l
gcrueh(s)inei adj без миризма, без
ДПBl
Geruchcncnv т обонятелен нерв.
Gerachcnrgan п орган но oбoес;и~
ето.
Geruchssinn т Ö.PL обоняние.
^ricbs^ltOrin/ / увредено oбoес~
енп.
Geruchsverschluß GemcSsvci-
scHIuss т Tecb сифо; (за ;мн—пзоa-
еис).
Gerüche п. -е мппзо. слух;
Es //hl das ~ um. doss.ll Носи сп
слух. еп.ll;
Eim - verBreiten Рмзпеoс'рмнсвом
упув;
umg Das halle ich für rin - Не вср-
30M.
GerUcbiekUche f umg perrг люпил¬
ня. развъдни; н— слухове.
Gerüchienahber т perrt рмоцетуг-
емнзтeл ;- слухове; олюкор.
gerucbiilgeid adj тбeомнезесжмш,
д;оoдтеирмш.
gcnüchiжcicc adv като сп'в,
gcnuben sw.'. Tb it-.V, iron благо-
вoлсимм (до ;мцемвс ;;що);
Wann geruhsi du. len Brl/i zu scim/l-
bcn? Кого ще благоволиш да ;м^-
шеш писмото?
geruhsam adj спокоен;
Ein -сп ЕсВсте/тВ Спокойни
старини.
Geruhsamkeit / о,Р!, спокойствие.
б;зм;т;ж;ост.
Gerümpel п oPL вехтории.
Gerüst п, -е 1. скеле; 2 'яло. но;-
етрунеин; 3. oунoв-, шпое, ктеепц~
ция (но текст).
Gerüstbau т TecT скелетна конст-
е'oцняl
g/rüit/ii adj до ръба (;о мярко,
чаша).
gns, Ges п o.PL Mus сол бемол.
Gesage и oPl 1. рязане с трзте;
2 umg хърнонп.
gesalzen adj 1. umg солен, жиутo
(сметна, цени); 2. груб. нелюбезен
(отговор, пзсмт)l
gesammelt adj 1. събра;; 2 съсре¬
доточен;
-е Wenke Събрани спен;;;ин;
Tech -е Energie Акумулиран— енер-
гая.
gesamt adj 1 цял, цялостен, общ;
2 иунеoн;
Dis -е Familie Цялото семейство;
Mein -es Elmkomnnn Всиеoзг; ми
доходи.
GesamtanbaufläcHe f Landw обща
обработваема площ.
GesamtanBeitsverira/ т Schweiz ;о-
лeнтзип; трудов договор.
Gesamtausgabe f пълно нздониe (нм
трудове).
Gesamtbetrag т общо сума.
Gesamtbild п общо нмргнео; общо
жппчм'лeезПl
GlscantUaarlui111ngg еспoетеo изоб¬
ражение, представяне.
gesamtdcutscH adj oбщoгeеммнекЗl
Gussimttiienstaltsu п общ трудов
стаж.
Ginsamteindrick т общо впечатле¬
ние.
Gesamteinnahme / общ доход.
Gesamtergebnis п краен резултат.
Gesamtfläche / общо площ.
Gesani/ewchi п цспoтo тегло (опа¬
ковка и съдържание).
gisantlall adv Schweiz общо, ноеспTl
Gesamtheit f. -еп епзнхпеoсг, ця¬
лост.
Gesamtlänge / общо дппжино.
Gesamtleistung / Tech общо мощ¬
ност; обща nрoизвтднгплиттГl
/ обща оценно. крайно
оценка.
Gesamtproduktion / общ- (цялост¬
на) продукция.
Gesamtschuldner т meis, PL соли¬
дарни дппжннци.
Gesamtschule / обединено учебно
заведение.
Glcamtcnmme / обща сума.
Gesamtumsatz т WO-tsch общ обо¬
рот.
Gesamtwert п цнптстеo творчество.
Gesamtwert т общо сттйетсTl
Gesamtzahl / общ брой.
Gesandte mjf, -п, -п 1. пълномо¬
щен министър; 2. пе-гe;ик.
Gcsandtschait / ~еп пeгоеия, дип¬
ломатическо цр;дстови';оствTl
Gesang т. Gesänge 1. oPl. цппип;
2. ппупи.
Gccang(c)1uch п сборни; с цпрooв~
ни ш;енИl
Gesangskunst / певческо зоoхутвт.
Gesog/sisSr/и т учител по пппеПl
Gesanß(s)stiundn / урон по пеене
Gesarg(s)vercim т певческо друже¬
ство.
Gesäß п. -е Ana, седалище;
All dos ~ fallen Подам на спдмлзш-
нитп ст емстз.
G^<s^ßmusknl т meist PL сeдaпишпн
мускул.
^^^.eiasche / заден джоб.
G^’^äßwiltr / обиколо— нм ' в—;шм.
CAE>EDÖ>FF
g/sätilgt
gesättigt adj CTem наситен (разт¬
вор) (auch йЬег,г).
GCsäuse] n oPl. шумолене (;a пнс-
тм, вятър).
Geschäft п. -е 1. р-бтгм, задача;
2 сделка. гпргoвнс, бизнес; 3. мм-
тмозе; 4. търговска фирма;
Dis laulenden ~п erledigen Извърш¬
вам текущи'; омд-ен;
In ein ~ elnsiefgen Започвам биз¬
нес;
Mit niw. (Dat) eim gutes ~ mocicm Из¬
вличам печалба от нещо;
Sein ~ verstehen Разбирам си ро¬
бота'-;
Das ~ schließt um 18 1 Могаоинпт
омтзмрс и 18 ч.
^&^l^ä1i^em:^^l^<^r т, - perrt търгаш,
г;шeфт-еl
gcsciärtig adj 1. пъргав, 'спрд;н;
2. деен, делови; 3. много зает;
Es 111-^11 rin -cs Trclirn Има го¬
лямо тжизппннп, кипи дейност.
^^s^lhäftigC/11 f oPl заетост; дело-
зз'oст; 'тпрдиe.
gescHäftllch adj 1. гпргoвени; 2 слу¬
жебен; официален;
~ vcum/lsen Отамувмм. заминавам
по служба;
Etw. (Akk) in -em Tom sogcm Каз¬
вам нещо c официален (еп'мeбпе)
'о;.
G^<^<^l^;^l^tcaisc!^lne GescSäflsai-
ccSIiss m сключване нм търговскм
сделна.
Geschäftsanteil т[п ФО-мТ участие
и търговска сделка.
GescSäflsourgahe f ликвидиране нм
фирма.
G/^l^;^1^^^ij1si<^]ht f контрол. надзор
върху фирма.
Geschäftsbedingungen nue Pl. усло-
bm зм сключване ;м сделка.
Geschäftsbericht т годишен т'еe'
нм nрeдnрингзп.
GlschaTtcbcхiehung f делово отно¬
шение, ^^знесвръзом.
Geschäftsbrief т търговско пнтмт,
gechh|1ic1ähig adj Jue дееспособен
(н-исешзл възраст, за дм взема са¬
мостоятелни биз;eсрпшeнзЯl
Geschäftsfrau f бионeсдмм-l
Geschäftsfreund т бззнeсnрня'eл,
биз;eепмртиътеl
т рпктвoдитпп (ди¬
ректор. шеф) нм фирма.
Geschäftsführung / ръководене нм
фирма.
Geschit1tcSanc п тпргoзекм къща
(фирма).
Geschäftsinhaber т собственик ;-
фирма.
Geschäftssahn п стопанска (отчет-
;м) година.
GeMhältskorresiorieme f тъегтве-
нм кореспонденция.
Geschäftskosten nue Pl търговски
разходи;
Aul - mels/n Пътувам зм сметка н—
фирмата.
gescSa1ickund1g adj вещ и бно;пе-’
търговията.
Geschäftslage f сссттяизe нм фир-
(0'0.
Geschäftsmann т, тър¬
говец, бнон;см;Нl
aecclhärtcnröiд adj- делови, служе¬
бен.
Geschäftsorlrung f црмвзлеик зм
вътрешния ред; е;гпмм;ег (пр-вип-
;нo) зо провеждане нм заседания (и
учреждение. п-елм;;ет)l
Gesschäftsiapicrr nut Pl служебни
онима (документи), търговска доку¬
ментация.
^^s^C^l^l^l^i^l^j^rn^ncu т бнз;eсцмр';сoр’
делови партньор.
Geschäftsreise /(биннecпъ-ув-еп, ко¬
мандировка.
Geschäftsreisende т търговски път-
нио (—г;нг)l
/escSä1icscSädigsnd adj неблаго¬
приятен за рмовнтз;тт ;м био;eем.
Geschäftsschluie GescSäTssciluss т
о.Р!. край нм работното време; зот-
вмрсеп ;м ммг-оне (з края нм рм-
бoтет'o време).
^^^läft^fmn т търговски нюх, биз-
н;сумeеия.
GC^l^i^ft^itz т сед—пзшe нм фирма.
GeschäГtcstcIIe f канцелария; омн-
'ора; бюро, офис.
GeschäfTsstraße f търговс;- упнц-l
Geschäftsträger т шаржп д^фер.
GeschäГtcveгhindnra f тпегoзеки
връзки. •
^^^^t^iärisv^i^rUcI п тъеroзекз квар¬
тал.
Geschäftswelt / о.Р! 1. делови (биз¬
нес) среди; 2. свел.т ;м бнон;ем.
318
Gcschä1icze1i / работно време (;м
ммгмоиннг;). <
Gcschälisxweig т бранш, ттрмесл
(нм цеoмншпeнoеттм и др.). ,
gescheckt adj псегпр. на (и^^^веo-
мeрез) петна (за мизотно). ;
gescSsScn (a/ccSaS, gcccScS/r)
umr.V. sm Otr.V. стоим. случим сп (иeшт);
Ein Unfall ist - С™—лм п ооono~
луна; ;
Geschehe, was da wolle Дм е'мвм,
омквото ще;
Es muss ioci chw. ~ Нещо трябва
дм се направи (да се предприеме);
Es geschieSi diu richt Тмом ти се па¬
да, о—ел'm-з-ш си го;
Es ist um ihn - Свършено е с не¬
го. той п загубен;
Germ g/sh1/he1! Моля, няма омшт
(отговор на нечия бпмroдменoет)l
Geschehen п о.Р!. събитие, случка;
Das aCiuellr ~ In den Politik verfolgen
Следя моту—лни'е събзтзс в поли¬
тиката.
Geschehnis п, -sx geh случка, съби-
ГИПl
Geschein п, -е Landw лозов езст,
g/scheei adj 'Mn;, н;тeпитeнтп;;
Elm -en Vorschlag Разумно пр;доo-
ж;ин;;
umg Du lisi wohl richt -- До ;п си
полудял? Ти с вунеoия ли си?
Gescheitheit f oPl разумност. ин¬
телигентност.
Gescicmk п. -е подарък, дар;
Jmdm. cin - machen Птд-есзмм
някому нещо. правя някому подм-
ръо;
Sich Tür ein * inlank/n Благодаря
за цтдмеп0l
Geschenkgutschcln т чпо като по-
дмепk.
Geschcnkil// f хрумване зм подхо¬
дящ подарък.
Geschgnkkorl т кошница с пода¬
ръци (съдържащо деликатеси’ скъп
алкохол и др.).
GeMCh/ikPaCcurg специална (лук¬
созна) оп-нозна зм подарък.
GcschggCpapier п o.Pl хартия за опа¬
кова;; нм пoдмръеЗl
Gl^c■hsegcceg1ugg пoшпнек- пр-г-
ом с подаръци.
gcchbcnCжefce adv като цoдмрпo,
под формата нм подарък;
319
DEUTSCHBULCARl<$CHE& WÖRTERBUCH
gechSmahCIoc
Jmlm. eiw - ülcriassci Оставям
ескoмх нещо като подарък.
Gechh|hSie f -en 1. зегтезс (нау¬
ка); 2. розо—з, ис'oрис; 3. случна. ис-
гoрис;
Dir ~ d/n Menscll/lt Истoенсгм ;м
човечеството;
In die - elngeScn Влизам и исто¬
рията;
Eine lustige - Весела зс'oрзс (раз¬
каз);
umg Die goixc - Цялата робота. ця-
пм'м история;
Ein/ schlimme ~- Лоша робота!;
umg Mach keirc ~m! Нп прави №-
тoенн!’ Не прави тпхцтутн!
GeschicIStenbuhl л сборник от раз¬
кази (приказни).
G^i^^l^i^^l^l^i^i^^reäller т е-он-ов-е.
gescbicStlicb adj исторически.
(G!schrih1hcaUiiacsngg схващане ;м
историята, възгледи зм зстoрнчпе-
оото р-звз'ип.
GescHichtsBuch п учебник по зстт-
риЯl
G^i^i^l^i^-^htsluama п зсттенепеко
драма.
Gcs^hiChisTOIschung / фалшифици¬
ране нм истoеисгMl
GeschiCStciorccher т историк. из¬
следовател нм исттенятм.
GeschicHtsforscHung / нстoрнoгем~
фия. исттеиеeскз нзслeдв-еня
^«schichtslelSrer т учител по ис¬
тория.
Geкhichrscchselb1nrgr историогра¬
фия.
/ час по история.
Geschichrsunterrlhht т aPL. обуче¬
ние (часове по история).
Gsshh|hStcжicccrchha1t / история.
зтттеиеeскм ;муом.
Geschickt п о.Р!, сесеитст, ум;;нПl
GcschrcC2 л, -п съдба (съдбини).
участ орис.
Geschicklichkeit / o,PL, урпееoст.
ловкост, 'мeенe.
geschickt adj ерпчeн, лтвпк, пох-
в-'п;, изкусе;.
Gcschlele п o-PL Geol глмK’ ;-иoу.
G/cch|cheIebn т GeoL е-нтен- гли¬
на (от лeдезктззс период).
geschieden adj, Abk gescl. Jur раз¬
веде;.
Geschimpfe n oPl. хooмиe’ руга;;;.
е'г-';3l
Geschirr n oPi 1. кухненски съдо¬
ве. епдини; 2. спевно.
Geschiruelriger GescHirrn/mlerr m
мияч нм съдове.
tesdrirrshbraik т нувеeиекн шкаф
(бюфет).
Ge^hirrspülcr / машина зм миене
;м прибори зм храна и съдове.
G/cchirnc1ü1/r
Названието за съдомиял-
ната машина не се използва за
лица, Работещите в заведения,
отговарящи за миенето на съ¬
дове, се наричат Tellerжäcc1/r.
Geschirrspülmittel п цеeцмемг зм
миене нм съдове.
Geü^hrrrluhh п кърпа зм избърсва¬
не НМ съдове.
/eccSIаgcn adj 1. бит, победен;
h. umg On: ein/ -п Stunde цял емCl
^schlecht n, -et 1. Biol пол; 2 Biol
род, зид; 3. Ling род (нм ссшeс'зз-
тeпни имена); 4. род. семейство. фа¬
милия;
umg Das schwache ~ Слабият пол
(жените);
Das ^апк/ - Cзпезсг пол (мъ¬
жете);
Aus cincm adligen - stammen Про¬
изхождам от блмттртдe; род.
geschlccHtlich adj полов. спксумпe;;
-е Aufklärung Полова црoтвeтм;
-е Lust Сексуални ж;п-;нЯl
Gc<^^l^^<C^htsakt т полов акт. нтн-
тус.
Ge^c[::l1||C^it;bвclilemnidgr.Pd. опре¬
деляне нм пола.
Gsccbleh1tsh1ronocom п полов хро-
мoотм.
Geschlechtserziehшlgr oPi полово
(сексуално) възпитание.
GeschIgchtcSnrnnn п полов хор¬
мон.
gi^hllcchtoCrark adj болен от ве¬
нерическа болест.
GeschlinchtskraikSeie/ венерическм
болест.
Gescl1|edhiclcbcm п полов живо'.
gcsc1I|hbUsIoc adj безполов (орга¬
низъм).
Geschlechtsmerkmal п полов белег;
Prjnrn/rccknr1ruc -е Пъевиеенr
вторични полови белези.
Geschlechtsorgan п Anal штпoз ор¬
ган.
Geschlechtspartrcr т полов парт¬
ньор.
GescSIicchtsreirc / цoпoвм зрелост.
a/ccS1ehSUsc1ce1T1shS adj полово
специфичен.
^^'^hlfichisl/li т полов орго;, ге-
ни'алии.
Geschlechtst-1/h т полово влече¬
ние. полов нагон.
Geccblдchtc1mжandlndд / емснм нм
пола.
Geschlechtsl]1trrchSic1 т полово
различие.
Geschlechtsverkehr т полово общу¬
ва;;.
Gesch1chhiczellr / полова клетка.
GrscSlehSi‘sжor1 п Ling член,
ge^lliiien adj 1. шлифован, изгла¬
ден, обработен (ди-;мнг); 2. тл—дпк,
нзнекм; (стзп, позk);
~п Manl/rcn Изискани маниери.
Geschlinge л. - 1. вътрешности.
дреболии, карантия; 2. nлeтeезео
(от клони, корени, линии).
gcshliossen adj 1. затворен; зак¬
лючен; зоорит; 2. сшпттeе. единен;
3. плътен (зм редици); 4. Ling омгзo~
рпн (гласна, сричка);
Elie ~п Tür Заключена врат—;
-е Gesellschaft Частно ko;цмнзс
(при празнуване и заведение и др.).
Gc:^^lhlocc^лSc11 / oPl, 1. сплоте¬
ност, пдзествт; 2 цялост; затвор;-
ИOCTl
Gesclluhixe п o,PL. umg влипмнe,
въпцм;e.
Geschmack т, Geschmäcke 1. вкус
(сетиво); 2 'еe'. вкус;
Einen guten ~ Soler Имам добър
инус;
Dir giUe - Добрият вкус;
umg ~ an rhw. (Dal) finden Хорес-
вам еeшт, изпитвам удоволствие от
;пшTl
g/schmackhillcdl adj формиращ
вкуса.
ge^lmackllhh adj по отношение нм
в;усм;
Dos Esscn - ^^rfei^idinr Змстройвмм
яденето нм Иoху. >
/isdlmackloc adj 1. бповН'сп;, (луд-
нав (ядене); 2. плосък (вне); 3. неес-
Geschmacklosigkeit
GA£DnOin—
320
'етичен. грозен (облекло); 4. прос¬
ташки, не'—;™;; (дпрж-н;. забе¬
лежка);
•-iekieldsi Безвкусно, грозно об¬
лечен;
Eins ~п Suppc Блудк—вм, безвкусна
супа.
Gischnahklosigkeih f о,Р1, безвку¬
сица.
GeshhnahkseniTjniurg f вкусово
всзпеистзe.
Gsschmacksp—oBc f дегустация. из-
пробзане нм воусм.
Geschmacksrichtung / еооеoвзд-
ност нм иoхе—;
Liköre in verscll/demem -er Ликьо¬
ри c емолзеем вкусово гммо;
MöB/I Im vershhirirnen ~cn Мебе¬
ли за различните вкусове.
Geschmackssache f въпрос ;м вкус.
GcschmahCcsfmn т усет зм воусм.
Geschmacksverirrung f = Gesch¬
macklosigkeit.
geschmackvoll adj c иoуе. ноиеoмн.
gcschnackwidrig adj безвкусен. не-
есте'^;, грoоe;l
Geschmatze п r.Pl. umg мпяенмеe.
geschmeichelt adj пoп-еk—и.
GescSmcjlc - n. - geh veraltend соъп
нмнит, ценно бижу.
grscimcllig adj L гпвк-и, елости
чен; 2. ме; (ножа); 3. ловък, гпзo-в;
Ein -in Diplomat Ловък дипломат.
Gech1n|fdigCri1 f oPl. тсвkмвттг,
eлметиентеTl
Geschmeiß п аЛ, 1. umg т—дннн. пм-
р-оити; 2. утм;, паплач. измет; 3. из-
це-м;пння н— диви животни.
GeschmjgTe) п aPL umg pejoe де-е-
км;нц-; цапоницм.
Geschinixcllc п r.JL. südd Oтfee
Schweiz Kochk ястие от ситно наряза¬
но месо.
gescbricgelt adj umg иодokмрмн, ;м-
ко;те; (з— мъж).
Geschßpi п, -е 1. епод—ииe. съш;сг-
во; твар; 2. geh 'втрeнзп, тпод-нип,
рожба (и- фонт-зия).
Geschiißi Geschoss л, CxтcTrsтe кур¬
шум. се-рнд.
Gcscho.el Geschoss п, Ceschrттe
ет—ж (;м страда).
Ge^hoßha//I GescSoscSaaI т град
от куршуми, CНMесДИl
g/s^l^^aibt adj perrt имдуг, изкуст-
вп;. превзет;
Elie -е Auc1muhCcж/is/ Превзет
(зиетнтпмрeн) ;-енн нм изразяване.
Gnscircl п oJPL 1 викане. крсск--
нп; 2. винове, крясъци, врява.
G^^s^S—eZlsei л аЛ, umg др-енмнн-
ци (зм лошо пз'eем'уенo пртиовe-
дe;зe)l
Geschütz л. -е МИ оръдие. топ;
Eim - im Stellung iningen Изкарвам
оръдие но пoоиеня;
umg Gr/en jmln. ■ schweres - aul-
laSren Засипва; ;якoтo със съкру¬
шителна oригиo-.
Geschiüheleuer п оръдеен Iмргил;-
рийеки) огъ;.
Geschützrohr л дуло (цпи) ;м оръ¬
дие.
Geschwader п. - ескадра (кораби,
самолети).
GcscHwätz л oPl. 1. umg pejot бръ¬
щолевене. празни приказки. брът¬
веж; 2. олюки
//ccbжäiхia adj бпбенв. словоохот¬
лив.
GescHwätzigC/it / o.P бъбривост,
пезкмзлииoст, словоохотливост.
gesciweirt adj лено иззиг.
Eim Tisch mit -em Beinen М-с- c из¬
вити ор-н-.
geshhжcfac komj: - denn намо ли да;
не говорим з—; а още пт~ммпкo;
En shiaut mich nic am, - denn, Ваи
cr micl grüßt Той енooтм ;п ме ' пог¬
лежда, оммо ли дм мп поздравява.
g/scHwind adj бърз; жив. пъргав.
Gis.ciwniigkeiitf -еп скорост. бър-
знн-;
^«111 - Бягам скорост;
Mil üherSöhl/n - С превишена енo-
рост;
Die - crhöh/n Увеличавам ско¬
ростта;
Die - vernlngeum Намалявам сно-
ростта.
Ge^sdrrЖi’^iiegcl1liCäldCbura' номeи;-
ние на укoртстгMl
^hiw>^i^iglCei^itsansi1eg т повиша¬
ване нм сктеoутгMl
GnuhrwurdeecItssiicCinälkidg ог¬
раничени; нм скоростта.
GechS'windigCeitcgctuir1e - п Tech
предавателна (скоростна) кутия.
Geschwindigkeitskontrolle / контро¬
лиран; нм скоростта.
т скорос-
тометър. гаидометър, тмвoмпгьр.
Geschжindigkcitcsc11l1 л табела з—
тгpониемзмеe на скоростта.
GeschwiildigkeIjsulBerschrciinng /
превишаване н— (позволената) ткт-
рoет,
GescSжindigCriicжrcSccI т TecT
превключване па скорости
Geschwister nut Л. брат и сестра,
брата и сестри.
Gcsch^j^^^rClmd л veralt племенник,
племенниц-.
g/sch^!^erlich ' adj бр—'сни, спст-
рзески.
g/schwollcn adj 1. подут, oгekпп;
2. p/jon надут. виеoктпмр;;, бомбас-
'ичен (стнп)l
Geschworene mjf. -п, -п Jut свде-
бп; заседател; съдебна омсeд-гплкMl
Geschworenengericht п съд със съ¬
дебни заседатели.
Geschwulst f Geschwülste 1. поду-
гин—. отоо; 2. Med тумор;
Bösartige - Злокачествен '^мор;
Eime gutartige - eitfenner Огстем-
^3-, доброкачествен тумор.
Geschwür л, Med -буе;е. яоим.
gcscHwUng adj гитпи. с гнойни рани.
Ges-Dur п Mus сол бемол мажор.
Gesichte п aPL. ästete пушено месо.
Geselle m. -п, -п 1. калфа; 2. umg
момче; хлмп—о; 3. veralt другар;
Eim lustiger - Весел човек. весе¬
ляк.
gesellen, sici sw.V. bb nезеъпдиня-
вм; сп (хи jmdml към исoттo).
Gessllenbriei т удостоверени; за
издържан изпит зм нмпф-l
Gcsellenprüiung / изпит за калфа,
gesellig adj 1. тбщнтeп;н, друже¬
любен (човен); 2. весел. о-б-вeн (зе-
чер. среща).
Geselligkeit / öPL 1. oбшзтeлеoст;
2. забава. другарска среща.
Gesellschaft f. -em 1. общество;
2. компания; 3. дружество; W0r,scT
сдружение, обединение, koмц-нис;
Die demokratische - Демократич¬
но общество;
In ~ vom Freunden В компания н-
приятели;
Jnin. - leisten Правя инoтму ком¬
пания;
- Tür deutsche Si—ache Дружество
321
зм немски eонн;
- mit Beschränktem Haftung, Abk
GmBH Дружество c ограничена от-
гoзтреoет (ООД).
Gesellschafter m. - 1 събеседник,
компаньон; 2 WO-iscT съдружник;
Wotfsch Stillen - Н;тп-с;е съдруж-
;нo;
WO-tsch B/schränki laltcrien - Съд-
ехм;ик c oгрмнзчeем отговорност.
g/ce]ll$hha1ilfci adj обществен;
~c Entwicklung Обществено разви¬
тие;
Jmls. ~e Stillung Нечие обществе¬
но положение.
Gss^l^l^i^^l^i^ftsamisll m дялово 'еaе-
'и; з дружество.
Geselischa1tcarzig т официален
костюм. вечерно облекло.
^«sellschafts/imlage f вносна в ка¬
питала нм дружеството.
GesellscSartslorm f обществено
форма.
GesellschafTsformation / обществе¬
на формация.
gesgllschaltsgerährllcl adj общест-
вe;ттn-сeНl
GrslClschaTicCIaccc f обществено
нп-е—.
Gesellschaftskritik f обществено
критика.
g/sel)scha1tckrieichS adj кеигзеeн
;ъм обществото, - етеи-лет крити¬
чен.
Gesellschaftden-e f 1. сoенoлoтия;
2. тбщпс'зoземнзel
Ge^i/l^l^i^i^C^^l^^s^rimui/ / обществен
строй.
gccc1]schаiicpoliiisch adj обществе-
еo-noлзтиеeски.
Gec/llschaitsmeicc f колективно (гру¬
пово) цъгхв-;п.
GeseUsc!haГtcrnnam m рома; със еo-
еи-лн- тематика.
Gcselisdhaftcshnihni f обществено
цртелтйкMl
Gcscllschartcsiicl п колектив;- (гру¬
пово) зтр- (;мпеl н-рта, т—бла, дама
и др.).
Gesellschaftstanz m салонен танц.
Geceilsc1aiisжissensc]hariem meist Ph
обществени ;-'oн; социология
G/cgllschaiicжi$sen$chaitIeг m епe-
езолзст и областта ;м обществени¬
те н—хoн.
WÖRTEßßUCH
Gesetz п. -е зано;;
Elm ungeschn1rhenrc - Неписан за¬
кон;
Ein ~ en1asscn, venabshii/len Изда¬
вам закон;
Im Namen d/s -es В името нм зм-
оо;—;
Nach dnm ~ Според закона;
Krall d/s -cs По силата нм з-;она;
Sich an das - Sait/n Пездсежм;
сп към зоно;-;
Gegen das ~ vercinßrn Пристъпва;
законо. нарушава; з-кoи-.
Gesetzblatt п държавен впт';нo.
GeseizBuhi п оодекс.
Gesetzentwurf m прo;ктoомкo;.
Gcseteeslrehhcr m омнoеoн-р'ши-
тел.
m oft 0-on пазител ;-
закона. омшнтнзк нм занонм (поли¬
цай).
Grsete/skraft f законно сила (вм-
пидеoст).
Gi‘csIz(lnoneileC' цет;яем з зано;—.
Gescizesiexi m законов тпкCTl
Gecitхccvorläg/ / = Gesetzentwurf.
Geseixcsvorschrlfi f законово пред¬
писание.
gesetzgebend adj о-кoеoдмтeлпн;
-c Gewalt З-кo;oдотплео власт.
^sütxgic^^r m, - о-кoнoд-тeл.
gescizgrheгichh adj змнoеoд-тппeНl
Gesilz/rBumg f законодателство,
gcccizlihh adj з-коне;.
Gesetzlichkeit f o.PL з-кoннoе'.
gesiizloc adj ;;з-;онп;.
Gesetzlosigkeit f oPi ;;омкт;;oс';
беззаконие.
gcscixnäeig adj 1. закономерен;
2 з—нонен, лпгмппеl
Gesi/temäßigCcit f oPl. змкoеo;eе-
;тсг.
g/setet adj улегнал, 'равновесен,
зрял;
Im -em Alter В зряло възраст.
gesetzwidrig adj петгивто—ктеe;,
нeо-ктнeн.
Geccteжidrigk/ii f nрoтнвтомкoн~
HOCT, незаконност.
Gcsaurzi n oPl oхoмип; въздиша-
нп, стенене.
Gcs|dii) ;, -cu лице. физиономия;
Ein 1übccnes - Симпатично лиц;;
Ausdrucksloses ~ Безизразна фи-
оиoетмнс;
Gesims
Üh/r das ganxr ~ stroN/i Змсзсвом
с цялото си пне;, грейво; от ра¬
дост;
Eiw. (Akk) хи ~ ickonmci Виждам
еeшт;
umg Ein lamg/s - nahS/n Правя рм-
отчмртвмнм физиономия;
Jmlm. eiw. (Akk) Ins - sagen Каз¬
вам някому нещо право в лицето;
Sein wahnes ~ zeigen Показвам №-
тинения си обли;.
Gcs|citt п. -е видение, халюцина¬
ция.
GesichtsaiisdrucC тп о.Р!, изражение
нм лиеeгTl
Gesichtsfarbe/oPi цвят нм пие;'o.
GcsihStcfcId п oPi оеи'ппет поле.
Gesichtc1älfte f лицева половина.
Gcsichtskneic m o,PL крпттоoр; хо-
еиотнг;
Er taucht/ in m/ir/m - aui Той сп
появи и полезрението ми;
Jmdn. aus dem - verlieren Изгуб¬
вам няного от поглед (губя ктнгмкг
с инooтo).
Gesichtsmaske J1 мосом зм лице¬
то, домино; 2. кoомeгиеим мосн- зм
лице.
Gcsichtsmuskei m Anat лицев мус¬
кул.
Gesihnicneuv m Ana, лицев нерв.
GesidStspartie / част от лицето.
^^ichispnege f oPi грижи зм ли¬
цето.
GesichlsplastlC f пластична опера¬
ция ;м лицето.
GesichtspunCi m гледна 'oен-, тл;-
дзшп; аспект;
Vom Iinguiciish1en - aus О' лиег-
вис'иен- гледно 'очно;
Jin1siicchs ~; Юридически ас¬
пекта.
Gesidrhcros€ / Med червен вятър,
eеизнпeЛl
Gesichtssinn тп зрение (сетиво).
Gesichtstäuschung f оентплем (оп¬
тическа) номммм.
Gesihltsverlust m загуба нм прес-
тим. нм имидж.
Gesic1Usжacsem п тоалетна вода. л
GeslhiiswimC/i m o.PL. Ana, зентП-
ле; ъгъл.
Gesicnicz1g m meist Pl черти ;м ли¬
цето.
Gesims п. -е AtcT ooеейз.
21.
Grcim1e
GAßereorr
322
Gesinde n oPl. veralt приепутм.
Gesindel n oPl perrг сбиешнем.
сг—;. паплач.
ge^^iii adj 1. настроен. емоцтлo~
жп; (jmdm. wohl. üinl добре, зле към
нснттo); 2 с дадени убеждения. роз-
биемнзс;
Fofisdhuliilich - Пеoгрeеивeе. с
nртгеeезвнз убеждения. ‘
Gisinnung f, -en meOs, Sg. убежде¬
ние. вПOГППДИl
Gcsinnungsgrnoccc m съмишленик,
gesinnungslos adj безпринципен.
Gesinnungslump m umg подлец; нм-
т-жд-н; “бтсджис".
GssiI1nu1ngcU•ruc f вярност ;м прин¬
ципи'; (нм убежденията).
Grsi1rurgcжarie1 т пеoмсем и
убежденията.
Gcsinn1ngsжec1ccl т смяно нм убеж¬
денията.
gesittet adj жпзпнгмн, културен. ци¬
вилизован (поведение).
Gcsitiung / Ö,Pl geh всзпнгмниe,
култура, цнжилиотвмнoс'l
GncmcCc п oPi umg perrt = Gcsindcl.
Gesöff n oPi umg pejot питие c лош
жнус.
g/sond/ri adj отделен, изолиран;
Eine ~c Rechnung ausciellen Изда¬
вам отделно сметка (зм нещо);
Elm Puohisn mit jeden - ~ besprechen
Обсъждам проблем c всениго поо'-
делно.
grsonnem adj geh 1. готов, екпoнeн
(дм направи нещо); h. емегеoeн
(jmlm, към някого);
geh Ich bim mfcbi ~. las Unu/hlt eu
iuliei Не съм склонен дм тсепс не¬
справедливостта;
geh Jmlm. gui ~ sein Добре съм
нострoeе оъ; някого.
Gespann л, -el. впряг (коне. воло¬
ве); 2. колм с впрегнати животни;
(auch übe-te)\
Ein - Odlscn Впряг волове;
Sie bilden ein gites ~ Те см добър
впряг (хубава двойка, работят или
живеят дружно).
gespannt adj 1. напрегнат; 2. об-
тпг;м', ззoсгрeе (о';^.™); 3. лю¬
бопитен (aui ctw. (Akk) за нещо);
~п Bezirbingen Обтегнати отноше¬
ния;
Aui d/m neuen Film ~ sein Любопи¬
тен съм дм видя новия филм, очак¬
вам с нетърпение (любопитство)
новия филм.
Gespanntheit f oPl 1. нмцрeгем-
гост, напрежение; 2. oбг;гемтост
(нм човешките oтнoш;еис)l
GccpggcU п, -ее призрак, привиде-
;н;;
umg -cn seien Тревожа сп е-пемо-
;о, прзвнж.дм' ми се призраци.
f страх от пено-
раци.
Gcl^^^l^:^^ru/rccS1chtr f разказ за
призраци.
Gespenstemglaul/ т вяра и същест¬
вуването ;м призраци.
gespensteriaft adj призрачен.
gespcncifcc1 adj зловещ, страшен,
призрачен (шум, тишина, силует).
/esperri adj блокиран, змгзoеeе зм
птловмн;;
Die Siuaßc ist wcgcn Bananhelicn -
Улицата п затворено зароди стрoз-
'eпез работа.
Gncpiile т, -п. -п другар и игрите;
другар от дeтзестжOl
gespielt adj прeстoеeе, .лицемер;;;
Mit -cn Gleichgültigkeit С престо¬
рено равнодушие.
Gespinst п, -е тънка ниш;-; прежда.
Gespött п oPl. 1. подигравка, прис¬
мех, гавра; 2. посмешище;
Zum ~ d/m Leute werden Ставам зм
смях (присмех. посмешище) ;м хо¬
рото.
G/siHich п, -е разговор, беседа;
диалог;
Ein oTcrcs - üh/n die Sliuatlon От¬
кровен разговор зо ситуацията;
Ein - amklüifen Завързвам разго¬
вор;
Mii jndn. ins ~ kommen Завързва;
(зоптево;) разговор c някого;
Das - aul eiw. (Akk) Bming/n Нмете-
bm; разговора към нещо;
Das ~ 1/s Tagrs Темата но деня;
Die -п zwischen d/n Regi/rungir
Преговорите (днмпoгпт) между про-
внгeоствмтм.
gesi-ädlig adj емоroзoронв, при¬
казлив; бъбрив.
GcsiuähiigC/ii /oPl принмзливост.
словоохотливост, бъбривост.
ges^^äCSsbi^rclt adj рмзroвтелзв.
Gesprächsdauer f о,Р!. времетрае¬
не нм телефонен разговор.
Gesprähhseilhcit / телефонен им¬
пулс (единицо разговор).
Gesprächspartner т събеседник.
Gesprächsrunde f група дзекутзем~
щи; група рмзгтворяшн.
^spгäcbscin11 т о.Р!, тема нм роз-
говор.
ges1m|hhcжc1ce adv и разговор, по
време но разговор.
grsireixi adj pejoe надут. превзет,
неестествен (стил).
gec1гcnCrIi adj нм точни, но песс~
ни (плат, птачи пера и др.).
Gespritzt/ т sudd Össter ззет с га¬
зирана вода.
Gespür п ö,PL уе;'.
Gestade л, - poet беят, крайбрежие
(нм река. море).
Gestalt f, -xn 1 фигура. форма. зид;
2. снага. ръст, осанка; 3. образ, фи¬
гура (в произведение);
Die - eirer Kugel Форма нм сфера,
сферична форма;
Vom nitti/ucn ~ Със среден ръст;
- armebnem Добивам форма; офор¬
мявам сп (зм идея, ooее;пенс и др.);
Die ~ von Haml/i Образът нм Хам¬
лет.
ge^ialien sw,V. Tb i-.V. 1 придавам
форма (вид. облио), оформям; 2. ор-
гм;зоирмм; 3. изобразявам; sihS -
оформям се, развива; се;
Eim Shhaufcnsier ~ Оформям вит¬
рина;
Dir Fn/iecit ~ Оргмнзоирмм сво¬
бодното вр;;el
Gestalter т, - художник, вмсг;п.
оформител. kт;струkттеl
gssta1ter1ccb adj вмяг;лски. худо-
жeствeет~гзoреeеoи.
gcstalilos adj безформен.
Gestaltung f oPi oфoр;сеe, изоб-
емосзмеel
G^!^^;a.lltungcCuaГt f нотбрмзнгeлем
сила.
Geshaliungsmiitel л средство за из-
образнв-н;l
GecialUurgsжeic/ f е-ени ;м иотб-
емоявмеel
Gestammel л о.Р!. мънк—не. запъ¬
ван;, о-eнвaн;.
Gcsianpfe л о.Р1, 'етnм;e. тспепн;
(с нр-нм).
grsianlen adj 1. südd едър и силе;
323
DEinTCH-MGADIÖCttES WÖPTEPBUCH
g/sunl | ctnßen
(мъж); 2, Schweiz доста стар.
aesi|rdig adj направил ((сalмo-пено-
нмние (пред полицията. и съда).
Geständnis п, -se прноимни;. сомо-
цезоеоенe;
Ein - ailegsn Правя прноимни;;
Ein - vrrwrigern Отказвам да си
цезоемя (знн-, престъпление).
G/stark т o.Pl, umg perre втнн,
смрад.
gestatten sw,' Tb 1г.'. разрешавам,
цтозoлсво; (jmdm. rtЖl (Akk) няко¬
му нещо); sich ~ птовтлсво; си;
Mein Einkommen gestatt/t nln nlhhh.
im Urlaub ins Ausland zu ГаЬгег До¬
ходите ми не ми позволяват до хо¬
дя на почивна з чужбина;
Sici (Dal) eine Pauce - Разрешавам
си цеeкъевмеп нм роботата. молом
почивка;
Sie Ч Може ли?. Разрешавате ли?
Gcshe /, -п жест (auch übettr)]
Ein/ ungeduldig/ ~ Н;тсецппзв
жест;
Eire ~ irr AufmeuCsankrii Жест ;a
внимание.
G/stcdC n, -е изкусно подреден
бук;'.
grstccCi adj umg On: voll ~ препъл¬
нен. пеeгппкMНl
/rstclen unr.V, Tb tr,'. признавам
(jmlm. ctw. (Akk) някому нещо);
Den Di/BstaSI ~ Пезонозмм из-
зсешвмнпгo нм кражба;
Jmdm. srinr Lieb/ ~ Пезз;овмм ня¬
кому любовта си;
Ollen gestanden Откровено к—змно.
G<rltehungsknctrn nue PL WO-IscT се¬
бестойност; петззвoдегвeен раз¬
ходи.
Gestein п. -е Geol 1. н-мък; 2. с;м-
по, скална маса.
Gestejnsari f вид скала.
Gsstiirsfonmatior f еkмлем фор¬
мация.
Gesteinskunde f r.JL ппгрoге-фнЯl
Gesteinsschicht f екмлeн пласт.
Gestell п. -п 1. подстмзнм; етажер¬
ка. стелаж; 2 Tech носеща ko;ст~
еукцис; 3. рама, шаси (нм превозно
ерeдетвo).
g/stclei adj perr- превзет. внетoo~
цмеeе (стил).
g/st/nn adv вчера;
~ Mittag Вчера н— . обед;
Vom ~ От вчера, вчерашен;
umg Eu ist nlcSi vom - Той нп п
вчерашен.
/csiiclelt adj (обу') c ботуши;
On: umg ~ und gespornt Напълно об¬
лече;, готов за нзлио-;e;
Dcn -е Kat/u Котаракът и чизми.
Gestik f oPL жeе'нкупмеии,
gestikulieren sw,V Tb itt,V, жести¬
кулирам.
Gestirn n. -e As,e 1. небесно тяло,
звезда; 2. съзвездие.
gestirnt adj Iте;яе) със звезди,
звезден;
Der -е Himmel Звездното нпбп.
Gestijber п. - виелица. фъртун-.
gesiohhci adj in: ccS:^гr ~ c ясни
контури, ясен.
gcstoli/n adj краден, откраднат;
umg Etw. Cann mir ~ ilnilen Не ис¬
ка; до зном зм нещо, пет пари нп
дава; за нещо.
Gestölnie) и oPi с'.;—;^, охо-не.
п oPl. з—eкв-н;l
Gesträuch п, -е ве-сгмпок, шубрак,
gestreift adj нм ивици; раирмн.
gecin|cbe1 adj равен, до ръба;
Ein -cn Esclö11el Zucken Равна су¬
пена лъжица омв-р.
gestrig adj от иеeр-, вчерашен (auch
übertr)'.
Die -е Zeitung Вчерашният вест¬
ник;
-е Ansichten Остарели възгледи.
Gestrüpp п гъстмлок, шубрак.
Gestühl п. -е зененн столове или
пейки и зала. църква (скрепени по¬
между си).
Gestüt п, -е ooнeомвтДl
Gesuch п, -е молба, заявление;
Ein - cid-rihl/1 Подавам молба.
Gesuclsteller т молител, просител.
заявител.
gi^^^Sl adj 1 geh неестествен, w-
к'етвeе (стил); 2. тсеепн (епеем
книга),
Grsnmn(i) п о,Р1, бръмчене (нм
oем, пчела).
gesund adj 1. здрав; 2 здравосло¬
вен 1^^-;-, климат);
~ werden Оздравявам;
Sich - ernäSuen Храня се здраво-
елтвеo.
gesun1|beten м V. Tb fr. И излеку¬
вам с молитви, OMНЛИН-НHCl
Gcsunibrurnen т 1. лечебен иовoе;
2. ио'те;зк нм одрожe.
Gcsurlr mtJ -п, -п здрав (мъж);
здраво (жена).
gesunden sw. И Tb 0,-.', оздравявам.
Gesundheit f о.Р!. здраве;
КогрегПсЬе - Физическо здраве;
Auf Ilue ~! Зм ваше здраве! ('ос^);
-! Наздраве! (при 0^-;;);
Vor - cirnieer Пращя от здраве.
gesuiibnliilcS adj здраве;, по от-
нтшeезп нм здравето;
~ dicht auf 1/u Höhe s/in Не съм
много добре със зде-вeгo.
Gcsi1i1e1icani п здравен еeетср.
GesundSr1icainctc1 т фанатик на
тема здемвтелoвeе начин н— живо'.
gesurdbefislswußt gecurdSeils1e-
wussi adj здравословен (е-чин ;м
врмиeи;), еъоемт;онo грижещ се зм
здрмвпто си.
GesulihefiscreicSuig f oPl здрав¬
но възпитание.
g/sцd1b/itcg/frin1end adj опасен
за здравето. нездравословен.
gesud1b/itcSaIh/r adv по здраво¬
словни шеиеинИl
Gssuadlsitsirbnc f о.Р1, взтип;м
(наука).
GesundhciTspflegc f грижи зм здра¬
вето; здемвeтпмзвмнПl
Gcsurdb/1ic1nlitfk f oPl, зде-в;м
политика.
Gesurdbeitsricikn т рис; зм одрм-
вето.
GesindbciisnücCsfcSier nue PL in:
aus - по одрмвтелoзнн съображе¬
ния.
gcsuriieilssdlädllcS adj вреден зм
здравето.
Gesu1d1cfisжese1 п oPl. здравно
дело. одемзeтnмзжмеПl
Gesundbelisxeu/nis п медицинско
свидетелство.
GcsundSeliszusiand т о.Р! здраво¬
словно състояние.
//surd|1ГI/gen gssunl pflegen мК
Tb tr.V. грижа се зм нечие оздравя-
вмне.
gcsur1|ccSrum1rcr sw,' ТЬ гг,',
Wirtsch oодрозсзом, предприемам
оздравителни мерки (чрез ссkрмшм~
вм;е нм пeесoеоп, производство).
gccind|stne/n, sich unt,V, Tb umg
обогатявам сп (an ctw. (Dal) от нпшт)l
Gesundung
САЬЕ&ОГГ
324
Gesundung f aPl. оздравяване; ук¬
репване.
^1|1с1 n aPL. ламперия.
Getändel n aPL.. (любовна) змkме-
oa, зодязмне; флирт.
Getic— п о,Р1, жнзттинтe, твари';.
getigert adj шарен (нм изнен) като
гнгпрl
Getöse п aPL. бучене, грохот (нм во¬
допад. улиц-).
geiuagrn adj отмерен. бавен, тсе-
жестипн (мелодия, ттвoр)l
Gclmampci п aPL тропо', тртцм;e
с нр-оа
Getränk п. -е питае, напи';-;
Ein en1rfcdbe1dcs - Рмзвл-дз'eлн-
н-шигk-;
Alkoholfreie ~п Безалкохолни нм-
ШИ'kHl
GetiirkeauUonaU т -зто;— з— на¬
питки.
G^IUnänCekanie f пзе' с импи'кн'el
Getränkemarkt т м-г—они за про¬
дажба нм е-пзгoи (обикн. по-ев-
ти;т)l
Getränkesteuem f акциз върху спир¬
тните ;-пнгkн.
g/t-auri. sich шК Tb veraltend
смея, осмелявам се (да е-пемвс
еeшт)l
G/irg|1c п о,Р! 1 житни емс'eеис,
жита; 2 зърнени хемии, жито.
Getreideanbau т aPL отглеждан;
на мнтен рмсгeеин, зпеетпетзожтд~
стио.
Getrcidebбncc f зърнена борса.
Getreideernte f mътв-l
^trnlirertnag т добив на осе;п~
ни ве—ин.
Getrileexiori т aPl. ззетс нм
зърно.
Getreidefeld т житам низа.
Getmidnhoidci т oJPi търговия със
зърно.
Getugjd/import т o.Pl, внoе на
зърно.
Getreideland п жигииеMl
Getriiemrber т Landw мьтвмрн-
(машина).
Getrefiemarki т позор ;м зърно.
Getn/jl/müiie f мплезем. жоде-
^0.
GetridecieidSer т 1 хамбар, зър-
итхе-ннпнш;; 2. енптз, eппжм'те зм
зърнени вем;Hl
Getrciirvollernicnascblnr f (само¬
ходен) комбайн.
Gitm/jl/voruai т зърнен омпмс.
getrennt adj разделен; отделен; по¬
отделно;
Wir irxählen ~ Щп платим поот¬
делно (всени зм себе ен);
- leiem Живеем разделени,
getucnnigrsdhiechifg adjBot раздел-
;тцтлo3l
GttTciiisd1ne11nig f разделно пи-
смеel
gein/Ui adj 1. точен, верен (с тен-
гни—л—); 2. vx-aLt верен, пред-;;
Eins ~п Wielergäle 1/s Vorfalls
Вярно ('очно) предаване на случи¬
лото се.
getn/u, präp (Dat) geh епoброонт, з
ссo'жeтстжзe;
- scln/m leixien Willen В ссотип'~
стжип с цoеоeдн-тм му воля.
Getngur т, -п. ~п верен човек, приб¬
лижен.
gstr/ilihS adv предоно; ттеет.
жяееOl
Gei-icle п. -1. Tech о—джижвмш ме¬
ханизъм (предавателен, двигателен
и др.); предазнм; 2. оживено движе¬
ние.
Gci—fcbeöi п двнгмтeлеo масло.
Gctricb/scladcn т повреда в пре¬
давката.
Getrippel п сигип;e;
Das - dir Kln^^n Cит;нят вървеж
н— децата.
geit-ost adj geh спокоен;
Das капне du mir - UBerIacscn Спо¬
койно можеш дм оставиш 'ово н—
ме;.
Ggtto/GhgUio п, -s гето.
Geiuc п aPL, umg 1 превземни,
преструвки; в—жииеeнe; 2. супте;п,
суетня;
Viel - um eUWl (Akk) machen Пре¬
кадено се суетя около нeшOl
GcUfZmmnl п о.Р1. блпсн—ние—. на¬
валица; у';—'oх—.
//111'1 adj нм копни (за ппмт).
geffBi adj обигра;, опитен;
Ein -en Autofahrer Опитен шофьор;
Eim -cs Aign Набито оно.
Gevatter т, - vetal, 1 кръегник•;
2 -съсед.
GCvfe-U п, -е еeгненпгплезo; квад¬
рат.
Gewächs л. -п растение.
eewacisen adj: Jmem./riw. (Da,) -
sein Мога дм се спр-жя c някого,
нещо.
GewächsHaus п трмежeезЯl
Gcweckcl п аЛ, umg клатушкан;,
клатене.
/ewggi adj 1. езектвме. твърде
смел, опасе;; 2. дъеоък, предизви¬
кателен (сцпнм от филм; роля).
gewählt adj иоиек-н (пзио. внхт).
gewahr adj nut On: geh - werden за¬
белязвам, виждам (някого/нещо).
Gewähm/o.Pl. тмемнезя, сигурност;
Obre - Бпз гмемецзCl
gewahren sw,V, Tb tr.V, забелязвам.
виждам, съзирам.
g/währcn sw,V. Tb t-.V. 1 еооеe-
шмжмм, отпускам (кредит); 2. дм-
вам, тсзгуесвм; (подслон, убежи¬
ще); 3. 'дoзлeгвтpявм;. изпълня¬
вам (жeл-инe, молбо);
Jmdm. T-oul - Довом утеха мному;
Jmen. - 10^1 Оставям някого дм
прави. нанзото си щп.
gcw^hnlcfsicn -.: Gewähr l/lslnd м V.
bb tr.V. гмемегземм, осигурявам,
обезпечавам.
Gewährl/IsUing -/ гаранция, осигу¬
ряване. обезпечаване.
Gewahrsam т aPL арест; затвор;
Jnin. In (pollzcillcHcr) ~ nrhmen
Арестувам, задържам няного.
Gewährsmann т, G^^^i^/^i^^^männee/
Gewährsleute лице, нм което сп позо¬
вавам, дoсгoжпеeе нзгтчнин;
Dir Meldung ciüiei sich auf dir Ais-
sa/em nehrruer Gewährsleute Съоб¬
щението се позовава нм думите н—
р—олиени достоверни иоттчннен.
Gewalt / -еп L власт; 2. нмеипи;,
беу'млеoтт; 3. снпм; мощ;
Die ioliiicc1e - Птпзгнеeсkото
вп-сг,
Mii - Нмезпм, еосзлствeеo;
- anwcii/i Употребявам сила (;о-
силнп);
Jmlm. - ani-olen З-плошвмм ня¬
кого с употреба нм сила;
Sici (Dat) - amtur Самоубивам сп;
Die - üh/m ctw. (Akk) verlieren Губя
контрол нод нещо;
Dos ^/11 mfhll In neirer ~ Това ;e
п и моята власт. tob— не омжзси от
мене.
325
DEUTACP-fbVLGAGISCtfES WÖDTEßßUCH
GewclSiisverlusl
Gewaltakt m 1. м;т нм насилие;
2 действие, иоисквмшo много уси¬
лия.
üuwltuodr—Osugg о—пл-в— зм упот¬
реба нм унлм.
Gewaltanwendung / о.Р/. насилие,
употреба нм сил—.
Gi’^i^lleiitcilung / разделение нм
злостите (и държавата).
gcwaltfrci adj бпз употреба н— силMl
Geml1herrulchaft/децпO'IИЗПM. ти-
емниЯl
Gewaltherrscher m диктатор, тирм-
нин. деспо'.
gewaltig adj 1. силен. могъщ; 2. ог¬
ромен, грамаде;; 3. страшен. страш¬
но енпe; (голям);
Eim -cn luntum Огромно заблуда;
- aufpasscr Внимавам страшно
много.
gewaltlos adj = /ewaliibei.
Gewaltmarsch m umg емпрпгемг
преход.
G^’^^lli^t^l^nalme / црзе'дигeлео
мярно.
gewaltsam adj 1 насилствен; 2 със
енл-, с е-сзлиe;
Ein -nu Tod Н—еилстиeем умпе';
~ in ein Hans efndmfigei Проник¬
вам със сила и егрмдMl
Gewattiat / акт нм нмсзпиe, брутал¬
но nеeсгъnлe;иel
Gewalttäter m, - и—еипниНl
gewalttätig adj беутмпe;, който си
слуми с нмеипиe;
~ werden Действам с груб- еио-,
минавам към физическа е-оцрмиMl
GewlltätlgCeit / бруталност.
Gc^Hvei-zicht m о';-} от н-енлст-
зпин методи
Gewallverzichtsahkomm/n п спо-
емо';eниe зм ттk-о от nрзлотмеп нм
снп-.
Gewand п. Gewände- дрехо, одеж¬
да, одеяние (auch übertr),
Gewandmelsteu m кoетюмзeе (и
гeмгър).
g/wandl adj 1. псрг—в. бърз. жив;
2. ерпе;н, ловък. штвзмтe;; 3. опи¬
тен. умел. обигран.
Gewandtieli foPL уръееoс', цтв-
патност, умeлoе'l
gewärtig adj geh veraLiend On: (Sich
(Dal)) eUЖl (Gen) ~ scim готов съм зм
нещо. очаквам нещо.
Gcwfsdh п aPl umg праонттлтвнe.
плсмпмнel
Gewässer л. - вода, води (рпои, езе¬
ра, морета, канали);
Fließendes - Течащи води (рен—,
поток);
Suchendes - Зметoспм вода; не'е-
чмшз води (блато, езеро).
GewässerschüUx m опазвм;; нм во¬
дите (от зммпесси-нe).
Gcwilc п Text, Biol, Med тъкан.
GcwCBCBrcite / шиезем ;м плат.
GewebsproBe / Med биoцунс, тъo-и-
нм проба.
Gewebeliuansplainitaeloi /Гр^;^l^<^rл^aи-
гменя нм тпkмез.
Gcwebstod m Med ненрозм.
G/wiib!^’^(^i^-^fIäreirg / » Gew/he-
tradspiarlatiod.
geweckt adj буден. интелигентен.
бързо схващащ.
Gcwgcktheii /бyдетст, ингплнгпн'-
етст. ’
Gew/hn п. -е пушна;
Das - lodcm Пппис, зареждам пуш-
нота;
Mil Purse1iieri das Ч За почест!
Gewehrkolben m nезкоме (нм
пушна).
Gewehrkugel / куршум.
Gcwghrlaui m цев (;м цушoм)l
Gewehrschuß Gewehrschuss m пу¬
шечен иостеeЛl
Geweih п, -е рога (нм плен);
Dir Hirsch wrii das ~ al Еленът
смеля рогата си.
Gnwende л. -1. синор; 2. бе-одм за
обръщане нм плуг-.
Gnw/rln п, - 1. ом;оят; 2. профе-
тня, змнсгип; 3. малоо зоная'еззйс~
но иш търговско прпдпеннгнe.
п служба по
охрана ;м труд-.
Gewgrlelliltrlii m (малко) омемст~
чийсно прeдценя'иel
Gc,w£rrinrrei1cii / aPl. свобода за
упражняване ;м емопиееи о-н-яги.
Gcwi^rlc^eBi^i^'i п промишлен, о-е--
с'енйски и търговски район (и пок¬
райнините ;м град).
GewerrBekrankheil / професионал¬
но заболяване.
Gewerbeschein m разрешително зм
уцрмжеяжaеe нм зм;мят.
Gewerbeschule / професионално
училище.
Gewerbesteuer / данък занятие.
gewerhetrcibend adj който ^рож-
;явм омнмст.
gewerBIIcH adj пеo;зшпп;; занаят-
чий^и.
gewerbsmäßig adj прoфeситимл;н.
като професия;
Ein -in Dieb Петфeузo;-лe; кра¬
дец.
Gewerkschaft / професионален
съюз. CИИДИН-Гl
GewesbcchhГtTt|cu m 1. профсъюзен
член; 2. профсъюзе; деятел (работ¬
ник).
gewerkschaftlich adj профсъюзен.
Gewerkschaftsblltrag m профсъю¬
зен членски интTl
Gcw’erCsd1aricbeжrg1ng / профсъ¬
юзно движение.
Gewcrkschartsbund m съюз (обеди-
;eииe) нм синдикатите.
m профсъ¬
юзен деец.
Geweht л, (-п) 1. тптпт. 'ежес', те¬
жи;-; 2. тежест (при иeо;н); 3. aPL
важност, о;меeезп, тежест;
Relatives ~ Относително тегло;
An ~ verlieren Губя тегло. отслаб¬
вам;
Am - xunchm/m Увеличавам тег¬
лото си. наддавам;
EtЖl fallt Ins - Нещо е от голямо
зн-еeезп;
Auf new. (Akk) - le/em Държа ;м
нещо, емст—м нещо за в-тно.
gcwicitcn sw.V. Tb I-,', geh степе¬
нува; по жмж;oсГl
GewchtHcB/п и oPi Sp здит-и; на
тежести.
Gewchticber m, - Sp щмигисг.
gewichtig adj 1 тежък; h geh вм-
тен. еeезтопн; значителен;
-е Probiene lalnn Имам сериоз¬
ни (тежки) проблеми
Gewichtsklasse / Sp кмгпroенс (в
тежката -тлптиk-)l
Geweditskont—oile / контрол върху
теглото, следене ;м 'птлoтo.
Ge^chtssalz m набор от гeтлнлкHl
Gewehr tsverllagerung / премества¬
не на центъра но тежестта; (auch
übeete).
GewichtsverlusT m загуба нм тегло,
фира нм гетото.
Gewchtszunains
Gewchtszunains f aPL. е-nълея~
и—не; увеличаване нм 'eгпoтo.
gewiefT adj umg пече;; нонуе;;; хи¬
тър.
G/wl^Ihr- п aPl. евипeиel
/ewille adj решен. склонен, ссгом-
еeн;
Er ist - liu zu bellen Склонен п дм
ти помогне;
geb ~ sein Готов съм, нек-м, въз¬
намерявам (дм направя нещо).
Gewimmel п aPl. гъмжило; нава¬
лица, тслп—.
Gnwimnen л a,PL хленч. сkимгeеп.
Gewinde п, - Tech 1. ;меeо, ви;гo~
вм резба; 2. венец; гирлянда.
Gewindebohrer т Tech взн'oрeз.
Gcwinlibolxcn т Tecb болт с рез¬
ба; шшнпoм.
GewindedreSBarC f Tech иие'oеe-
зен струг.
Gewindegang т Tech ход. тгсnкм ;м
резба.
Gewindeschneiden п аЛ ряза;; ;м
резба.
Gewinn т, -sU. печалба; 2 цтлом,
облага;
~ aus niЖl (Dat) scilag/n Извличам
печалба от нещо;
Elm ~ (Im Höbe) vom 20 Prozent Пе¬
чалба от 20%.
Gewinnanteil т дял и печалба.
Geжinnаuccichten nue Л иогпeди зм
цeемлбMl
Gewinnauszahlung f изплмшмеe нм
пeе-лбигe.
Gcwinmiet/iliging f учмсгзe и пе-
еaпбзтel
Geiwnggiidiudg формиране на пе¬
чалбата.
gewjnmirim/emi -.: Gewinn Buingsdi
adj доходен. изгоден, носещ пе-
е-пбм.
eemnmen (gewann. gewonnen) unr,V.
Tb i-,'. 1. печеля. спечелвам (еъс-
'помеиe, време, облог); 2. добивам
(вцeч-'пe;иe, впня;иe. црeдетмвм);
3. добивам (руда); получавам; Ot-.V.
печеля, побеждавам;
Jmls. Vertrauen - Спечелвам не¬
чие доверие;
Dir OheuSani - Добива; надмо¬
щие. вземам връх. надделявам;
Jmlm. Tür ctw. (Akk) ~ Спечелвам
някого зм ;eшo;
GAbEßOFF
Das Fußballspiel - Печеля футбо^-
мач;
Gold ~ Добива; злато;
Am Bcdeuiung ~ Добива; по-голя-
мо зи-еeенe;
Bcl Formel 1 ~ Побеждавам въз
Формула 1.
gewiii/md adj пленителен. подкуп-
защ (усмивка).
Gewinner т, - печеливш (човек);
победител.
Gewinnliste f тиражен лист (зм ло-
тменс).
Gewinnscbwcllc f праг нм печалба-
тм (при който оборотът п над про-
извтдствeезтe разходи).
Gewinnspanne 'разлика между при¬
ходите и р-ЗBOДИГПl
GewinnsucHT f аЛ жажда зм пе¬
чалба. мпчетст.
g/winrsücSilg adj жаден з— печал¬
ба, мпчeНl
Giwnn-unl-Verliisi-R/chrun/ f го¬
дишен счетоводен отчет зм печал¬
бите и загубите.
Gewinnung f oPL Beegb добив (;-
полезни изкопаеми).
G/winneaSI f печелившо число
(тото).
Grwfmsei п о.Р!. екнмгeеe; хлен-
чене.
Gewirlel п, - вихрушка, вихър
(прах, лзетм).
Gewirr п ah. 1. бсркoтзс, хаос (от
заплетени нещо); 2. лабиринт (от
улични);
Elm ~ vom Stimmen Врява, гппеoм.
gewiß gewiss adj 1 сигурен, поло¬
жителен; 2. някой си, някакъв (чо¬
век); 3. известен (брой); adv снтхе~
но, непременно;
Sejm/c Sieges - sein Сигурен съм и
победа'— си;
In gewissen Kreisen В нззeстии сре¬
ди (кръгове);
Ein gewissen Hsnu G. Някой си гос¬
подин Г.; ;
Erne -е ÄtancMcii Известно пдо-
пнкм;
Eins ist ~ Едно п сигурно;
Ganz ~- Съвсем (абсолютно) си¬
гурно.
Gewissem п о,Р1, съвест;
Ein guies (mein/s) - Спокойно (чис¬
та) съвест;
_ 326
Mit guien ~ С чиста съвест;
Jmdm. ins ~ nelcn Апелирам нъм
нечия съвест. бия нм съвест;
3^1./^. (Akk) aui d/m - laben
Няной (нещо) ми тежи нм тъжeст'al
gcwZsscihart adj съвестен. добро¬
съвестен.
^^wi^s^i^l^^l^itigk^iit f aPl, дтбеoеъ~
вeстнoCTl
gewissenlos adj безсъвестен. недоб¬
росъвестен.
Gewissenlosigkeit f aPL бeоссжeст-
;ост, еeдoбртссвeстеoCTl
Gewissensbisse nue PL угризения ;м
есвeе'го.
Gewissensentshheiiing f решение
по епв;сTl
Gcwisseitsgrümle nut PL мoрмлнн,
религиозни и др. цричиин;
Den Welrlieisi aus ~n verweigern
Огкмовмм до служа в армиято по
причини ;м съвестта.
Gewissensirage f въпрос на ссзпCTl
^<w<s^i^i^!^1^i^i^iieit / aPl. свобода нм
ссвeстто.
т конфликт ;м
съвестта.
Gswii^!^<^nsqiai f geb 'eеомезe нм съ-
вестто.
Gewissenswurm т umg гузна съвест,
gewssermaßcn adv и (до) новeсгн-
етепен. тмоа дм се н-ме
GewißhelT Gewissheit f aPl. сит^-
ност, увереност;
Mit ~ sagen können Мога дм омжа
със унг'е;oст;
Sihl (Dat) ül/r eiw. (Akk) - ver-
schalicn Уверявам се и нещо.
Gewlfter п. - буря (с гръмо'.!^);
Eim - eiehi Н/папТ Наближава (нм-
дига се) буря;
Elm - xirlu al Бурят— оaгпсхим. от¬
минава.
G^'^il^l^i^rlnoni f Meierг сзлеo изра¬
зен фронт.
gewliicrr m. V. Tb unpe-s има буря.
Gewinteru/g/m т проливен дъжд
(със увe'к-вицн и тес;o'eжици).
Gewilierschau/r т kемгkтгеоeе
дъжд (с трсмт'пжзци).
gewitterschwül adj задушно нато
пред буря.
Gcwitte-wolke f буреносен облмо.
gewittrig adj 1 бурп;ос;;. вeщ-eш
буря; 2. бурен. с гесмтгeзиен и
327
DeUT6Ctt-ßULCA22l6CIUS WÖßTEßßUCH
ginßc1
тв;тн-вицHl
gewitxigi adj птумеял, добил опит
(от ;eтптлуни и др.).
/ewjtzh adj 1. хитър. умен; 2. опи¬
тен.
/ewm/cr adj geh бл-гoенпoнeн, бла¬
горазположен;
Sich jmin. - zeigen Показвам се
благосклонен към някого.
gewahnemsw,'. Tb 1г,', привиквам.
приучвам ^mdr. an niw. (Akk) есoт~
го към еeшo); sici ~ евинв-;. при¬
виквам (an jmdi7eUw. (Akk) c (към)
няного. нещо);
Dis Kinder am Disziplin - Припвам
децата но дисциплина;
Sici an die Hflee - Свиквам c го¬
рещината.
Gewohnheit f -en и—внн, привична;
обичай;
Ais ail/r - По стар ;-жио;
Eiw. wird enr - Нещо става н-вин;
Din Macll dru - Силата нм навика,
gcwohnlSeitsgemäß adj oбие-eн; по
е-взo.
ge’wohnhellsrnäOig adj обичаен, при¬
вичен; adv по нмвнo.
GeжolsnlSeitcnercch т човен нм на-
взк-.
Gewohnheitsrecht п r.Jd. Jur оби¬
чайно право.
Gewohnheitstier п umg - Gewolhn-
Sriicnrnsc1.
Gcwohnheiistrinken т пияница мп-
ктвoлнк.
Gewohnheitsverbrecher т рeеидн-
взе'. закоравял nеeс'спнзк.
gewöhnlich adj 1. обикновен, оби-
емeе, всекидневен; 2. обикновен.
прост; еoем-оeе; 3. veraltend perrt
прост, просташки;
Ein gamx -cr Tag Един съвсем обин-
нове; ден;
Ein -cm Stcuillhh/r Прoегoемсе-
'ен;
Wie - К-кто обикновено.
gewohmi adj обичме;, обикновен;
ScHwere Cö-pcriicSe Arleii nicht -
ию Нп съм свикнал c тежък физи¬
чески труд;
Die -п Umgebung Обичайното об¬
кръжение;
In -en Wclsc По стар ;мзио. омото
зиемтз.
gewahnter-naßin adv оакто обикно¬
вено.
Ge'wöhnung/оо.Р/. прниикв—еп, езнk~
ванп.
GswölBs п, -1. свод; 2. помещение
със сводест '030;.
Gewölk л r.PlO облаци.
gewallt adj нарочен, преднамерен;
Elm - sicheres Auiineiel Предноме-
рено спонойно поведение.
G/wübl п oPl ;мзмлзео. гъмжило;
блпекмнием (между хора; жнитт;з).
gcwürrsiU adj кариран.
GewU-gc п. - 1 душене; 2 мъчи¬
телно преглъщане; 3. трепане (за ра¬
бота).
Gewürz п. -е подправка;
Ein sciarres - Люта (циoмитн-) под-
це—вк—.
Gewüreessig т o.JL. оцет с под-
цеозкз.
Gewürzgurke / кисело кемс'мззе-
нм (с подправки).
Gewürzkräuter nut PL р-стн'ппез
подправки (копър. магданоз и др.).
Gewürzmischung f смес от под¬
правки.
GswürxnelCr f кмеомфзо (под-
пе-вкм).
Gcwürzständcn т етажерка, постав¬
ка за подправките.
Geysir/Geiser ['/aizi:c] т, -е гейзер.
gezackt adj назъбен, зсбемг.
Gezjrk п oPl. oормеие-, ноиго.
G/xappci п umg ритане (но бебе);
(;м риба).
Gezeiten nut PL прилив и отлив.
Gezeitenkraftwerk п водна елект¬
рическо централа, ползваща уи^a-
тм нм приливите и отливите.
Giхeitnnж/chcnl т емннм нм црнлз-
ин и отливи.
Gczetcn п о.Р1. umg крясъци, ви¬
кане.
11x1/11 adj еeлeе-стчeн;
-е MaögaSmcr Ц;п;емсoеeнз
мерни;
~ landein Действам е;пeн-сoчeеo.
gnх|emnm. sici sw.'. hbgeT veraltend
подобава, подхожда;
Eiw. gexiemU sich nicli Нещо не п
редно, ;п е црилие;Tl
gezi/m/md adj geh verabend подо¬
баващ, заслужен.
Gezier/ п о.Р1. преструвки, през-
земни.
gcxieri adj nеeдвоe'. неестествен;
с превземни;
Ein -cn Stil Превзет стил;
Sich - icneinci Превземам сп.
държа се превзето.
Gnzjupe п C.PL цвърчене (;м щурец.
птична).
G/xisci п oH спскмеп, свист;иПl
Gezwitscher п oPl. чур'пик-еe.
цвърчен; (нм nгнекн).
gezwungen adj принуден; неестест¬
вен;
Ein -cs LäoScln Принудено 'е-
мив;—.
gcx'wiungenerinaßcn adv по принуда.
Ghostwriter ['/oustraiio] т = Gelsten-
ch1re11enl
GilBom т, -е Zool тзбт; (човеко¬
подобна маймуна).
Gisst, f. -еп Tech 1 гърло нм шах¬
тово пещ; 2 цшв'—.
Glchth / C.PL Med пoдмтео,
glchtkrank adj болен от под-гро.
GlcCcI т, - laidsch петел.
gicks On: umg weder - noch gacks ни
ума, ни дума.
GZlBcI т, - AtcT фртнгoНl
Giebeldach п ди'УkMгпн покрив.
Giebelfenster п прозорец нм фрон-
тон.
Giebelhaus п сграда с фртеттн към
'лиемгMl
Gigr/oPl. силно желание. жажда.
ламтеж, мле;oс' (nach ctw. (Dal) зм
;пшo);
U1ersrtUI1hhe - Ненаситна —ле;тст,
лммгeж;
- nach Macht umd Reichtum Жаж¬
да за богатство и зл-ст.
gZ/rem sw,V, hb itr.V. гладувам. лам-
тя (nacS chw. (Da,) за нещо), жаду¬
вам за нещо.
Gieren п о,Р1, Маг oтkптесзмиe и
врпшмеe към оурсм.
gierig adj жаден. -ле;н; лаком (auf
ctw. (AkkJlmcT lUw. (Dat) за нещо);
- №/1 und luinkrn Лакомо ям и
пия;
-е Blicke Алчни пoгп;дИl
gjcßen (goß goss. geaoccem) umr.V.
Tb te,'. I. наливам, сипвам; 2. по¬
ливам (градина, цветя); 3. лея, m-
ливам (свещта. мeгмп); umpees ■ umg
cs gl^.ei и-ли снпнo;
I Wein ins Glas - Наливам ин;o в чм-
GTflem
СЛОГООТГ
328
шота;
Blumen ~ Поливам цветя;
Glocken - О'™!—; камбани.
Gießen п оЛ Tech леене (но 'пчен
метол).
GjcöSu т, - леяр.
GieSniui/, -еп Tech 1 леярна, леяр¬
ски цех; 2. оЛ лее;;; леярство.
Gieerrcia-BiIi/г т е-бo';нo и ле-
нрн—.
Gießform/Tech леярсна форма. ка¬
лъп.
Gjcßlolie / Tech леярна.
Gießkanne f лейка.
Gj^ßCagnnipuimzfp п oPi нм калпак
(по разно);
Naci dem - verteilen Разпределя;
по разно.
GjeßCelle / Tech леярска (разлив-
нм) ппжне-.
Gt^ßmassr/Tech леярс;- м-ем. мм-
териол з— разливане
Gießolen т леярна цeш.
GZ/evcrloHrem п метод нм ттпнзм-
нп. лепне.
GIT1 п. -е !. отрова; тoкуи;; 2. übertr
опoб-;
- gcgcm Insekten verspritzen Пръс¬
кам отрова против насекоми;
Alkohol Isi las nef1cie ~ für ihn Ал-
нoхoлст п чиста отрова з— него;
umg - und Galis c1e1em Сипя огън
и mуцпп; бълва; змии и гущери;
umg Darauf капне du ~ nehmen!
Можеш дм бъдеш сигурен, чп п то-
ом; тгеяозм; си тл-змтм. ако нп е
'мом.
GiftbccHer т чаша с oгрoзMl
GiiidrUsn / отров;- жлеза
gjii/n sw,''. kb t-,V, umg тртвс.
ядосва; (нннoro). Не,', пусна; от¬
ровни забележки; slcl - ядосва; сп,
гетзс се (üh/r eiw. (Akk) заради
нещо).
Glligas п отровен паз.
/iiignün adj O'еoвито;п;п.
gifthaltig adj съдържащ отрова, от-
етип;l
giftig adj 1. отровен; тoксие;н;
2. umg злобен. злпеeе, язвителен;
3. ярък, крещящ;
~п Schlangen О'роини змии;
~п Dänpre Отровни (токсични) из-
п-епннЯl
GlfligC/ii f оР1 1. т'еoз;oс'; ток-
узенoс'; 2. зппееoст, злобм.
Giftmord т убийство чрез отра¬
вяне.
Gillnüll т оР1. 'oксиеен отпа¬
дъци.
Giftnatter f ZoO ~ -cd1lä1gel
Giftpflanze f отровно емстe;иel
Giilpilx m отров;- гъба.
Giftschlange f Zool отровна змнCl
GirustoT m отровно (тoнеичнт) ве¬
щество.
Giftxaln m отровен зъб (нм змия).
GiiUewerg т umg зъл етипo. “дреб¬
но. ама вредно”.
Gig п. -1. двуколка; 2 лена лодк—
зм греб-не.
Gigant т. -еп, -еп гигант. велика;,
исполин (auch übertr),
gigantisch adj тиг-итскн, огромен
грамаден.
Gigantismus т оР1. Med тигaиги-
0ЪMl
Gig/nluomogil оР. гиг-нгoм—ннн,
грандомания.
Gilde /. -п Hist типдис. есн-фсно
сдружение.
Gmpi| -п г-айт—н.
Gimpel m, - 1. Zool червенушка;
2. будало, п—п;н-мув-.
Gin [djim] т оР1. джнНl
Ginster т gPL Bo, тьлтугм.
Gipiel т, -1. зр-ъх; 2. връх;- (нул-
мзнмезoеем) точка; 3. ееeшм ;—
върха, среща нм високо равнище;
Einen - IcsUefgcm Изкачвам се н—
връх.
Gipidkonlerenz / конференция нм
високо е-и;ишel
Gipfelleistung / върхово цтегзжe-
инe.
gipf/in sw.'. bb oI-.V. достигам
връхната (кулминационн-тм) точна,
достигам своя апогей (in ctw. (Dat)
в нпщо);
Din Rade /fpisihe In einem ÄufnT Реч¬
та стигна връхната си 'очна в еди;
црнони,
Gipfelpunkt т връхно. кулмина¬
ционно ттен-.
Gipieltr/iien п среща нм високо
е-зеишe, среща н— върха.
Gips т оЛ CTem к—ленeи сулфат,
тзпу;
Med In - Ingcm Гиnснрмм, слагам
3 TИЦCl
GipsoBd—ucC т гипсов o'ппе-гъкl
Gipsabguß Gipsabguss т гипсов—
отливна.
Gipsiefn п umg тнпеир-н нр-;. гипс
НМ нрмн-l
Gipsbett п Med тнцеoвo корито.
GZisbinlc / Med гзnетзо цеп-
връоk-.
Gipsbüste / бюст от тнцу.
Gjpsd/ckc / гипсов г—вмИl
gipsen ж.И. ТЬ 1г,'. 1. гапсирам;
2. замазвам с гнцу (пукнатин-).
Gipser т, - маз-ч, ш'н-туеенo.
gipsern adj от гнцс. гипсов.
Gipsrigun / гипсов— фигура.
Gipsiomm / Tecb гипсово форма
(м-грне-).
Gipsmackc / гипсова ммсом.
Gipsverlamd т Med гипсов- пре¬
връзка;
Jmlm. einen - anlegen Слагам ня¬
кому тнцс.
GiraTe / -п Zool жираф—.
/infs—rn [31..] sw,'. bb t-.V, Woetтch
джиросвам, прехвърлям площонп.
Girlande / -п гирлянда.
Giro ['|i:uo] и. -s Wortsch 1 миро;
2 'жиеoтвмеп.
Giroanweisung / цпогeжнт нареж¬
дане, миро.
GinoBank / Wietsch банка зм безн—-
сови операции.
GiroConio п W0-iтch емзпо-шмгeл-
нм сметна.
Girondist [j-] т, -еп, -еп His, жи-
еoнднут.
Ginoscn/ck т джнрoчeKl
GinoverCelr т Wirtsch бпоимлнч;и
операции, пл-ш—ииCl
gf—rcm мИ hb itr.V, 1. гугуна. гун—
(гълъб); 2. кокетирам. гукам.
Gis п Mus сол диез.
Gischt т оЛ пне- от рмзбив—шн
сп иппин.
Gitarre /. -п ннгмем;
- cplelcn Свиря нм нитмра.
Gitjamrensiieler т нигмриет.
Gitgrmeiversuärken т хсилзмгeл нм
ннтмем.
Gitarrist т, -еп, -еп (професиона¬
лен) нзт-еист.
Ql^tsu п, - 1. решетка; 2. мрежа,
скоро.
a^tterauhia adj мрежест, като ре¬
шето-.
32,9
DEUTSCA-BULGЛQI6Clttö WÖBTEDbUCA
gtauti
GiitericiU n детско кеeзм'чe c ре¬
шетка (c мрежа).
Gltien/i/kinon m електрон ;- oене-
т—оем решетка.
GiiieTcnst/r п прозорец с решетка,
gjltcmn sw.'', bb 1г.'. слаго; рпшет-
ни, мрежи.
Gitiemrnci т о.Р!. решетъчна укмем.
GiUU/nsUoll т Text о-новм.
Gitte-zain т епшпгпен- ограда.
GiUicrzl/g/I т кух— тухла.
Glace h/aasi/. -п Schweiz сладолед.
Giaci —.: Glacee п, -s 1 шезро (вид
ножа); 2 безлснг, лсекмзм моте-
рия.
GlacCbamdscbuh [gla'ce:...] m ръкави¬
ца от шезро;
umg Jmdm. mit ~пп amiassei Дър¬
та се с няного меоо. к-'о с рохко
яйце.
Glac/leder [gla’se:...] —.: Glaceelelen
п шезро.
glacferrn [....sLJsw.K. hb ,г,', = gla-
sieuen.
GIa1^;ator m, -en, -en Hist гладиа¬
тор.
Gladiole f, -n Bot гладиола.
Glanz m a.Jd. 1 блнепн; лпсoмзн-
н—, га-нц. лустро; 2 уисинe, блясък
(нм звезди);
Der - isr Diamanten Блсуъкпг н—
диамантите;
umg Eins Prüfung mit - becieheп
Издържам изпит бЛестящо;
Mit - und Gloria uiUer/ehei Про¬
валям се c гръм и трясък.
glanzen м V. hb Ur, V. 1. блестя. лъ-
шс. света; унсн; 2. блeтгс. отлича¬
вам сп с нещо;
Im der Sommn ~ Блестя нм улс;еп'o;
Vor SaulerCeli - Блести света от
чзcттт- 0:™ и др.);
Durcb Sclönbefh - Блестя с красо¬
тата ct;
Mit einen Ides - Откроява; сп. бляс¬
ва; с идея.
giameend adj 1. блестящ. лъскав;
2. блeетсш, великолепен, отличен;
Eim -cn Tänzer Блeутсш танцьор;
Elm -en Einfalt Блестящо хрумване;
Mir geht cs - Чувство; се отлично
(превъзходно).
Glairxlorbc f лъскава боя.
Glanxldre / umg Oton “чудесна”
идея;
Das war keine Ч Това нп беше блес-
тащо хрумване!
GlanxlCder п лачена нож—, лмо.
GlairXeisseugg of, O-on отлично пос-
'имение.
glanzlos adj 1 матов. без блясък;
2. безцветен, сив, посредствен.
Glanznummer / коронен номер (и
програма).
Glanzpapier п пмищтвм в-етняl
Glanzpunkt т върхов момент, от-
еOНЦИЯl
Glanzslück п шедьовър; ной-доб-
рото.
glanzvoll adj 1. блпетяш, блненмз;
2 oтлнепИl
Glanzzeit / време на р—оевeт (;м
творчески сили. исомoжнтсти)l
Glas л. Gläser 1. oPL стъкло; 2. стък¬
лен— чаша; 3. буркан;
UnesrBucch11cScc - Нечуплизо
стъкло;
Mit ^11^ ~ anstoßem Чунзам се с
чашата си (при наздравица);
Zwei ~ Bleu Две чаши бира;
Bmflic mit dielten Gläsern Очила c
дебели стъкла
Glasauge п стъклено (изкуствено)
око.
Glasbau т Atch строеж със утпнлт.
GlasBaustein т Atch стъклена тух¬
ла, стъклен блоо.
Glasl^lSält/n т стпнлeн съд.
GlasBcUon т стьолобетон.
GlasBirne / стъклено колба (нм
ломпа).
Glasbläser т еn^нлoдув-е, формо-
и—н нм стъклени нодeлнн.
Gläschen п. - чашом.
Glasdach п стъклен пткрн3l
Glasdiamomi т елмоз (зм рязане н—
стъ;ло).
glasen тw.'. hb tr,'. остъклявам.
Glaser m, - стсoлмр (нойто ^^м-
ия сп.ол-).
Gliasc—ll ~еп работилница зм пос¬
тавяне нм стъкла, джммджзйскм ра¬
ботилница.
^^äscmklang т звън нм чаши,
gläsern adj 1. утсoлпн, 2 з'oе-еп;,
изцъклен (поглед); 3. прозрачен,
бистър. «;;.
Glasfasern / стъклено влакно.
Gbas'ler—' = Glaciascrl
Glasnuß Glasfluss m стпoлпнм сто-
пилом; емайл.
Glasglocke / стъклен похлупак,
glashart adj много твърд (мате¬
риал).
Glashaus п пменнk. оранжерия.
Glashütte / стсклмрсoн завод.
glasieren sw,', Tb tr.', 1. глeдмте~
змм, тлмонем;; 2 Kochk покривам с
тл-оуе-.
glasig adj н-то стъкло;
-cn BlicC Изцъклен цттлпд;
Zwiebeln - iünsien Пържа луна, до-
като стане прозрачен (като пъкло).
GlasCeraniC / о,Р!. стсклткeро-
миом.
glasklar adj 1 прозрачен нмто тгск-
ло; 2 ясен (за н-ен; нм нземоявмип).
Glaskugel / с'склeнм топ;- (укра¬
шение зм елха).
Gliumaiesinin ттпнлтциУl
Glasnost / oPi raмеиoст, црoормч-
ност (за политиката и бившия Съ¬
ветски съюз).
Glapalast т umg (модерна) сгра¬
да с Много CTПkЛTl
Glaspapier п тл-спмпнр. шоуром.
Glasperlr / стъклена ппрлм. мъ-
;не'т.
Glasscicilc / стъкло н— пpтотепе.
Glaccc1rr1en nut Pi натрошено
стъкло; п-рептм стъкло.
G1acschleiicn т шлифова; нм стъкло.
GlassciliT т стпндoшлифтв—lеПl
Glasschmuck /и утпoлeнo унрашп-
НHПl
Glasschneider т, - диамант (елмаз)
зм рязане на стъкло.
GlassdSramC т шнмф 0 стъклени
зз'еиин.
Glacccbücccl / стъклена купа
Glasur / a,Pi глазура (нм оерами-
ом; но ел-дннш)l
Glasstu—x т = GlasglocCe.
Glowarem nut Pl. стскл-еис, сто-
ни от стснлт.
Glaswi^ttc / oPi стпклпем вата,
стъклен памук.
glasweise adv по чаши. но е-шн.
Glaswolle / oPL стсoлeи- вата,
glohii (g1attrmrglrtteu. glattect/gläi-
lesl) adj 1. гладък. плъогмз. хлъзгав;
2. лесен, бпз пеeпстствис, бпз спън¬
ки; 3. perrr мазен. лицемерещ
-е Stnaeen Хлсогмин улнцн;
-cs Haan Права oттм;
GAbbEDC^ff
330
glatt»
umg Das isi rlne ~c Lü/c Това c
чиста лъжа;
Ällec verläuft ~ Всичко минава
гладко.
glati2 paetlkel право. направо, яв¬
но. просто;
Ich Hais cs - vergessen Просто го
забравих.
gla11|büg/ln glatt Bügeln sw,'. Tb
tr.V. изглаждам.
Glatte foPL 1. г;лодоост; 2. влпог'м-
вос'; 3. лъсковино. гланц.
Glaiiels п поледица;
Sich ouT - begeben Попадам в ще-
котлива ситуация;
Jndn. auTs ~ fübncn Подлагам ня¬
кому динено кора, подвеждам ня-
KTГTl
Glatteisbiieuigg'о./>/. образуване нм
поледица.
GlatTcise/faSu f опасност noе-дз
заледяване на пптиш-'м.
/läilcn sw.''. Tb ,г.', I. изглаждам,
оглождом (зомaекмно хмегзс,
плот); гладя (бпльо); 2 изравнявам
(nсспk. лех—); 3. омтлождмм; опра¬
вям. пезглмждом (кoем;; sich ~ из¬
глаждам се.
glaiUer111gc adv чисто и просто.
glaii| grien giali gcSsm unr.'. sm о1г.',
върви гладно. без о—трудн;ннЯl
gIaii|hnBnI1 giali SoBeln sw,'. bb
t-,V, з—глаждам c ренде.
glaiiikämmen giaii kämmen sw.V. hb
tr.V, сресвам, приглмждмм (кoе-).
glatt|le/en giaii legen sw,', bb te,'.
оправям до няма гп;ки (бельо).
g1atu|mac1en giaii machen sw,V, hb
,г.'. 1. изглаждам, оправям (вест¬
ник. пл-'); 2. umg уреждам, опра¬
вям (проблеми).
glatt|iasi/uen giaii moslemcn sw,V, hb
tr,V. иобрпсвмм гладно.
giaUt|rüSr/n glatt nübrnn sw. V, bb ,r. V,
бъркам, донато стане гладна маса.
glältIsicIl/1 sw,V, bb te,V. Wirtsch
уреждам (см;гн-)l
glati|cUr/1ch/n /iail c1r/icSen un-.V,
hb tr,V, oпемвсм, приглаждмм (ко¬
сото си).
Glailsiuihl т о,Р1, зомозко. фина
мазило-.
/laiUwe/ adv umg 1. направо. без за-
обинални; 2. просто, чисто и просто;
Das ist ~ gelogen Това п чисто и
просто лъжа.
Glalxr / -п плешивина. лисина;
Elmc ~ hal/n Плешив есм.
Glatzkopf т 1. плeшнвeе. плешив
човек; 2 плешиво глава.
glatzköpfig adj плешив.
Glauhr т, -ns oft 1. вяра. дове¬
рие (an jm1n./riw. (Akk) и някого. нп¬
що); 2. вяра; религия;
Elm blinder, ianatjccber ~ Сляпа. фм-
емтзенм вярм;
Dir ~ am das GuUe Im Menscbrn Вя-
рота в доброто у човека;
Den - an Gott Вярата и Бог;
Jmdn. ~n scbsnk/n Имам вяра
(доверие) в искoтo. вярвам няному;
Jnin. lei seinem ~n la^en Нп ра¬
зубеждавам няного.
glaiien sw.V. Tb Otr.V.lte.V, предпо¬
лагам, миелс. ечигмм. на мнение
съм; Иг,', 1. вярвам ctЖl (Akk)
няному, нещо); 2 вярвам (an jmlm./
ciЖl (Akk) в много/нещо);
Ich glaube, lass ru zu Haisc isi Мис¬
ля, чп е вкъщи;
Ich glailr es Ilien, dass Вярвам
ви, чп;
IcS glaube ihn zu Cennem Смятам
(струим ми уe). чп го познавам;
Ich /laul/ licli an Wunder Не вяр¬
вам в чудеса;
umg Ob du cs glauBst oder nlhbi Лно
щеш вярвай. мно щеш - нп!
umg Kaum zu Ч Невероятно! Нп п
зм вярване! ;
GlauBcn т о.Р!, = Glai1Cl
Glaiicnciskenntn1s 1. вероизпове¬
дание, религия; 2 верую.
GlauiCnsrreibeiU f о,Р1, свобода ;м
вeетноцтзeдмннсгMl
Glaulensgemeinschait /религиозно
oбшеoут.
Glaubensgenosse т eдеoжeрeе, от
есшмто вяра.
Glaubenslehre / религиозно учение, •
glaubensstark adj силен. непоколе¬
бим въз вярата си.
Glaubensstreit т религиозен спор,
борба между вероизповеданията.
Glau1encver1olgung / религиозно
гонение, преследване заради рели-
гзягм.
Glauh/msalz п Chem тлм'бeрoвм сол,
натриев сулфат.
glaubhaft adj правдоподобен, убе¬
дителен, приемлив.
GlauBHaftlgkciT foPL достоверност.
nемждтnoдтбнoеTl
gläubig adj 1. доверчив; 2. вярващ,
религиозен.
Gläubige mlft -п, -п вяевмш/все-
вмшм.
Gläubiger т, - кредитор.
glaublich adj вeртстeн. допустим;
Es isi kann - Едва ли п възможно
(допустимо), малко п вероятно; не
п за вярване.
glaubwürdig adj достоверен, праз-
доподобен.
Glaubwürdigkeit / r.Pl достовер¬
ност.
Glazialzeit/ oPl Geol ледаткоо пе¬
риод.
ginlcHi adj 1. епщ, еднакъв. един и
0^ ндe;тзчeн; 2, Ma,h р-жен; 3. по¬
добен, същ, еднакъв;
Zwei ~п Teile Две равни части;
Zum ~cn Zeit В ссштгт време;
Den ~п Lohn Tür iie ~п Arbeit Ед¬
накво омцлмшоеe зм един и същ
труд;
Auf ~п Art uni Weise По еди; и
ссш н-ен;;
Math Zwei реи füni (ict) - sieBcn
Две плюс пет п равно нм седем;
Es И mim % wic du cs naclst Bee
ми п едно (безразлично ми п) кан ще
го направиш.
glg^cii adv жпднмт-, пй епгм, неза¬
бавно. гугмкеи;
Icl Bin ~ wieder da Ще се зърна
веднага;
Bis • Доскоро!;
~ am Anfang В самото начало, още
в нмч—лото.
gliich] partikel 1. пъо, ли (във исп-
рoтнгплнз изречения); 2. наведнъж,
направо (зм количество); 3. (зм под¬
силване нм нетърпение или недо¬
волство, често непрезодимо);
Wie war doch - sein Name? Км; ли
(пън) беше името му;
Lass Ви lisl/r loci ~ bleilcn! Я по-
добре го остави! Я по-добре се от¬
кажи!
gleich^ peäp (Dao) geb подобно н—,
омото;
Einem Vogel ~ Подобно нм п'иео,
gleichaltrig adj нм една и съща жм-
рост.
331
DEUTSCH-bUlLdD/SCHES WÖRTERBUCH
gicjcbsciiig
gl/ichäulig adj еднакъв. мемлoтзеeн
(проблем. еитумцис)l
gilhSirdculcnl adj емвнoоемеeн
равносилен; синонимен (дума);
Di/se Wonic waren - mit rin/n Al-
sags Тези думи бяха равни нм отказ.
glicbicrccbiigi adj равноправен.
емзеoцoс'MвeНl
GIcichBercchUfgung f о,Р1. ровно-
прMЖИПl
glnjh1|1lei1e1 gicicS . ileiicn unr.V
sn i,t.', оставам ссшзст (непроме¬
нен), нп се променям.
ginjhhem (glich. //glichen) ипг, V. hb
itr.V. приличам (jmdm./riw. (Dal) ;a
ескoтorеeшт);
Sir gleicht iSm/m Vat/r Тя прилича
нм баща си.
gleichermaßen adv по същия ;-ен;.
в същата степен.
ginlch/rweisi adv = gleichermaßen.
gicfhliaiis adv също, и;
Dank/, - Благодаря, подобно,
gicfcbiariig adj със същия цвят.
gleichförmig adj 1. еднакъв, сходен
по форма; 2. монотонен; раиноме-
рен;
-п Arbeit Еднообразно, монотон¬
на работа;
~п Bewegungen Равномерни движе¬
ния.
Gleichförmigkeit f о.Р1. ;детoбем-
оип, мoнo'oннтсг; рмз;oмeеетет.
ginichgeschiccbiig adj еднополоз, от
еди; и същи пол.
gleichgesinnt adj с еднакви емобн-
емеис (убеждения), еднакво мис¬
лещ.
Gleichgesinnte m/f. ~еп. -еп съмиш¬
леник; съмишленица.
gicichg/si/lli adj приравнен с ня-
оого (по омплогм, право), емвнonте-
тмжен.
gleichgestimmt adj 1. Mus еднакво
настроен; 2. мислещ (чувствуващ)
еднакво.
Glefhi/rwiiclt п о.Р1 равновесие;
Das ökologische - Екологичното
равновесие;
Das ~ verlieren Изгубвам равнове¬
сие;
Jmdn. aus dem ~ imlngen Изкарвам
някого от рожетжeсиel
gleichgewichtig adj и ссстoсеиe нм
еоветзeсиПl
Gln|hbg/жich1slage f положение на
равновесие, уемзнoжeеeнoст (нм цм-
омем).
Gi/ichgewchrsmarki т пазар нм бм-
лм;енрмнт търсене и црпдлмтмнel
Gleichgewichtsorgan т Anal тетм;
нм рмвиoвeенeтo.
Gleichgewichtsstörung f Med нару¬
шение нм емвнoжeезeгo.
/icjclgülifg adj равнодушен, без¬
различен, незаинтересован;
Etw. ist mir ~ Нещо ми п безраз¬
лично.
GlcichgülU1/C/1i f о,Р1, безразличие,
равнодушие, мпмтия, индиферент-
нoе'l
Glefchh/fi f oPl. 1. св<^,де'вo; 2. ра¬
венство;
~ vom den Ges/ix Равенство пред
закона.
Glijchheiisirinxil п принципът зм
равенството.
Gleichbeiisxelclen п зно; за равен¬
ство.
GiefcHkiang т nPl, Mus съзвучие;
воемтнис, унисон (auch ubertr)-,
Dir - leu Gefühl/ Унисон нм чуи-
е'жмт-l ■
glnich|komm/m un-.V, sn it-.V. 1. при¬
равнявам се. меря се с някого (in/
an ntw. (Dat) по нещо); 2. равен епм.
емзнoое-чeн съм;
Niemand kommt ihm ап/т Shln/1-
IlgCeii gl/lch Никой не може дм се
мери с него по бсронем;
Srinr Aussagen sind einem Geständnis
gl/ich Показанията му см разни нм
прион-ни;. .
Gleichlauf т 1 Math поролелност,
уеnтеeдете'; 2. Tech сннвpтенoе',
синхронен ход.
gicfhhiäurig adj успореден, пармле-
лeеl
gleichlautend gleich lautend adj c
еднакъв звуков еъстож (думи); със
същите думи (текст).
glcic1|macben sw.', bb tr.', 1. из¬
равнявам; 2. уеднаквявам, 'рмзнс-
вам, цезе-внявмм.
Gleichmacherei f o,Pl, pefot пренеб¬
регване на рмзлненс, уеднаквяване,
'емвеилoвкMl
Gleicbmoe п r.Pl. 1. съразмер¬
ност. сзмпгеия (но еeргиг; нм ли¬
це); 2. хмемтезеетст. еоветмeе-
ете'.
glc^cbmäßi/ adj 1. равномерен;
2. отмерен (за стъпка); 3. постоя¬
нен (климат);
Dnn Kucisn - veri/ll/n Разделям
сладниш- нм равни части;
-es Alm/i Розномерно дишане.
Gl||chmernggciIiUo-Pl 1. енмeтеич-
ност. есемзм;реoст; 2. еовнтмeе-
ност.
GleichnnU т о,Р1. 1. равнодушие;
2. спокойствие. нeвъомутнмoст.
gicjhSmüiig adj 1. равнодушен;
2. спокоен; невъзмутим.
giclhbdami/ adj 1. едноименен;
2. Math общ знаменател (зм дроби).
Gleichnis л. -se Lit ермвиeнип; мле-
гория; цриге-;
In -sid reden Говоря с алегории;
Das - vom verlorenen Soli Пент-
емгм зм блудния син.
gliicbnicbart adj зетеkооотплeе,
олeroрзеeе; фит'p-гив;Нl
gicjcSranglg adj с пдн—нва степен нм
важност, рмжнoстoпНl
gl/ich|n1chisn sw. V, Tb ,t.V. Tech
1. изправям; 2. детектиром.
Gleichrichter m Tech ттктиопрмзн~
тел.
GleichrichterröSre / Tecb гоноиз-
правиитпли лампо.
GleiCSriChtersdhaliung / Tech тоно-
схема.
glcfhisan adv сякаш, като че ли;
като.'
g1nich|scSaiirn sw,V bb tt.V, pefrt
приобщавам към roспoдств'в-шм~
та ндпoлoтнс.
GliichssChltuugg/ oPl. pefre подчи¬
няван; нм гoепoдствмшм идеология
(на oрг-нио-еии. институции и др.
при 'ттолнгмрен режими).
gleir1scbrdC(c)Iig adj Ma,h равно-
бедрен (триъгълник).
Gleichschritt т о.Р1. еднаква (ров-
номерно) • крачна;
In ~ nanshbienci Ммешне'вмм с
еднаква орочна.
giefci|scbcm unt.V, bb itr,', прили¬
чам, нотлeждмм точно като някого,
нещо;
umg Das sielt dir gicici! Не ' съм
очаквал друго от теб!
gtefhis/liig adj Math емвнтсте-нeн
(теисгпл;нk)l
gi/jcS Isete/n
gi/lhS|sr1e/n жИ Tb tt.V. цез-
емиисимм, смятам з— равен, равно¬
стоен.
Gleichstand т r.Ji Sp е-вeеугвo (и
резултата).
gldici|sUehen umr.V. Tb itr.V, с една¬
къв еeоулгмг съм (в есегeомннe,
мач).
/lcjci|cie]lem sw.', hb tr,', изрмв-
^30;, пенрмвесз-м, поставям нм
едно ниво;
Dis ^^ge^t/Iltem mit len Arl/ltemn
Tinanxleli ~ Пенрмвинвом по запло-
ш-нe елужнгeлн с работници.
/Icicic1immig adj 1 тьзжуепи. и уни¬
сон; 2. пдн;тдушeИl
Ginlchst—om т oPL TxcT постоянен
'ок.
Glliclrstuonmotor т Tecb двигател
за постоянен 'оо.
gUcihi|tun unr.'. hb ir,'. равнявам
се с няного, подражавам нснoмуl
Gle/zhuun// -enMa,T уравнение.
glcIcHvlcI adv veraltend все едно,
бПOемолзчет.
gleichwertig adj равностоен (про-
'ивни;).
gJ1|iCun’wimc)l1/ adj Math c едно;-
ви ъгли.
elelcSwohi konj veraltend все пан;
въпреки че.
giefcHzciil/ adj едновременен.
GlelchxefiigkeiU f оЛ. eдеoзепмп;-
ност.
gigjrh|zieien ume.V, Tb Otr.V, 1. Sp
нземж;св-м се в резултата; 2 израв¬
нявам се и развитието си, дoе'нг—м
еъштгo ниво нато другите.
Gf/is п. -е vx-aLt auch Gelcise п рел-
ун; релсов т>т. коловоз;
Totes - Глух— линия;
Dos Betucten dcn -е ist venboUcn Заб¬
ранено п преминаването през коло¬
возите;
D/n Zug rahmt vom - 6 ai Влакът за¬
минава от шести коловоз;
Aus dcm gcwohnlen ~ geworfen wcm-
1/n Изхвърлен съм от обичайния
рнгпм нм живота.
Gleisanlage f релсово ссoрпжпниПl
Gleisanschluß G!eiillamscS1lu$c т рел¬
сов- връзка.
GIclsBagger т Tecb релсов багер,
багер нм релси.
GisIsBau т о.Р1, цoлогмеe нм рел¬
сльтоогг
сов цъ'.
Gicjsiaucm т работник. който пос¬
тавя релси.
GlcisC/tic f TecT гъеeезенм ве¬
рига.
GIefcCeitrniahrхeig п грмеепoегиo
средство зм гъсенично движение.
Gleisner т, - poet лицемер.
GIclTbauweisc f строителен метод
с пълосш кофраж.
Gi/IlBooU п глиусе, плъзгач.
glnllci (glitt. geglitten) umt.V, sn
Otr.', 1. плъзгам се, нося сп бързо и
пл-вно; 2 nпеомлсм се, хлъзгам се
(шейна. лодно);
Elmn Tasse glitt nim aus den Händen
Една ч-ш- сп изплъзна от ръцете ми;
übeett Ein Lächeln glitu ül/r siim
Grsicht Усмивка сп nлпзе- по ли¬
цето му;
mls Äubeiisхrii Плаз-що работно
време.
Gleiter т, - - Glniiriigeeug^.
Gl|iiilächc f повърхнина нм плъз¬
гане (нм сои, лодка и др.).
GJejhriug т планиране.
GIi|U1Ii/xcu/ п безмоторен само¬
лет. планер.
Glefiklauscl / включи—ща възмож¬
ни промени клауза (в договор).
Gl£jicchiiхCchie / вериги за оолм
(зм зимни уелoзис).
gleiUsicher adj сигурен против хлъз¬
гане; който не сп хлъзга;
-е Reiien Стабилни (протизоплъз-
гащи) гуми нм кол—.
GieiUz/ii f o-PL umg пл—^що работ¬
но време.
Gletscher т, - тлпгчпрl
GleUscierluand т изгаряне въз 3^
со;-т- плмнии-l
GIcUccheus1aItr f цепнатина в глет-
епрl
Gl</icci/mzunge f предната част на
глптеeе.
Glied п, -et 1 част. звено, елемент,
брънка (от верига); 2. член (нм дру¬
жество. пметнс и др.); 3. Ana, член,
нрмйинк; 4. Ama, Biol стаж—. коляно;
съчлеиенип; 5. (мътни) член. пенис;
6. Ling част н— изречение;
Dir Familie Bis Ins iuflie und vierte
- zurücCvciToI/cm Прoелeдси—м се¬
мейството до трето и еe'иср'o ко¬
ляно.
332
GiZ/dsriau т o-PL струнтур—; стро¬
еж нм крайниците.
Gliederfüßler т Zool членесто¬
ного.
GlijsicrCetin f TecT верига от зве-
нм, звенова верига
glZcderlahm adj схванат и крайни¬
ците.
gliedern wF. Tb tr.', разчленявам,
разделям; sich - деля се, разделям
се (in etЖl (Akk) на нещо);
Das Lanl in Regierungsbezirke -
Разделям строното на (aдмненете--
'изни) обл—сти.
GIhnderrcißel п o-PL болни и ста¬
вите.
Giicdersaiz т Med протеза.
Glied/rschnerxcn nut PL = Glieder-
r/fß/m.
Glininrsciwere faPl тежест и орай-
ниеигп. нато оловни (от умора).
Glf^s^esu^u^ne, -еп 1. делене; подраз¬
деление; 2 разчленение; 3. струн-
тура. строеж (нм съчинение); 4. Biol
еeгмп;т-еня.
GlZ/dcnxuckcn п о.Р1, тинози дви¬
жения (н— крайниците).
Gij^idmaßcm nut Pl Anat крайници.
Gliedsatz m Ling подчинено изре¬
чение.
glimncm (glonn/glimmie, geglom-
nem/geglfmmU) unt.Vfтw.'. Tb Не,'.
1. тлея (огън); 2. мъждея. мъжду¬
кам (узeтлнн-).
Glimmer т Min слюда.
т Geol слюдеста
шистм.
Glimmlampe f л-мпо с тлеещо из¬
празване.
Glimmlicht п светлина нм тлеещ
разряд.
Glimmsiengcl т umg еиraр-l
/ilmpnich adv лено, без щети или
о-г'бн;
~ davonCommen Отървавам се лено,
glltschcm ж V, sm ile, V. хлъзга се. из¬
плъзва сп.
glltscHIg adj плпзraз, хлъзгав (ри¬
ба. е—цуи).
glitzern т.К hb Огг.'. бЛестя; блсу-
нмм. проблясвам (сняг. езеро); бле¬
щукам. трептя (звезди).
gioial adj L тзeтoзeн; глобален;
2. ц сптстeи. всеобхватен; 3. тбШl
GiolalabCommin п глобално спора-
333
DEU^^f^C^AHJПLGCA^k5(^fiL^6 WÖJTfPlttlA.tf
glühen
з'мe;нe.
GJobhi1l1Cirr nig/ общо (глобално)
облагане.
GlOierotter ['/loi...] n umg пъте¬
шественик.
Globus m, -тe|CLrЬxn 1. глобус;
2. umm азме; кт.ъ^б^.
Glock/ f, -n 1. номб-нм; звънец;
2. похлуп-н; 3. вид абажур; глобус;
Die - lautet К-мбмн—тм бие;
umg pejor Ehw. (Akk) an dis groer ~
hängen Рмогесбсвмм, рмзглмеязмм
нещо.
Glockenblume f Bot камбанна.
glockenförmig adj c форма на кам¬
бана, като камбана, oммбо;тзндe;l
Glockengasom/t/r т Tech кммбмно-
виден гмоoмeгърl
Glockengeiaul(c) и (о.Р1. камбанен
OвПНl
Glockengießerei f kммбмеoлeярнMl
GteckenlUäus л кммб-нмеис.
gioclCcibnii adj звънлив ното кам¬
бана (тл—у).
Glockeinklaig т камбанен озпе.
GiocCrnCiöppci т понн нм камбана.
Glocken-ocC т поло клош.
GiohlCrrshiiog т биене на камбана
(нм часовник);
umg MIT den -/aul ien - Точно нм
чмтм, точно нм време.
GlmcCenc1inI п 1 (градски) часов¬
ник с музикален механизъм; 2. Mus
мeтмлтфoеl
GlockentiercHen п Zool водна ин¬
фузория.
Gljeckeiitirm т = GlocCeniauCl
Glöckner т, - озсемрl
Glflria л, --S1 о.Р/. слмвм; 2 Rel цър¬
ковно песнопение.
Glorie [Jo] f aPl, елмзм. блясък;
божествено сияние. ореол.
Gl!^г1encciein т ореол.
gioriTzj/rcn sw.V Tb te,'. geh зпо-
зплиемз-м. възхвалявам.
glomimc adj umg ieon славен,
glmrme1ch adj ел-вeн. бляскав.
Glossar n. -e Ling тоoсме (азбучен
списък нм думи с обяснения или
превод).
Glmcce f. -п 1. кратък пoлeмзчпн
или ироничен кoмпнгое и медиите;
2. и Средновековието: обяснителен
тенс'.
GiossenisdSrsIBein т автор нм орат
ни коментари.
gloccirucn sw.' Tb tt-V, 1 Ling
тълкувам, коментирам (думи или
текст); 2. правя иронични забележ¬
ки. нрoнионемм.
Glißitzs/ Cloiieт Anat гласова цепна
Glotzauge п 1. Med изпъкнало око;
ekоoфтмлмия; 2. Р1 ококорени очи;
umg ~n macSem Оконорзам се, пу¬
ля сп.
Glolee f -л umg [Г телевизор.
glotz/i тw.И Tb itr.V. umg perrг
1. пулл c^, вв^т^о^г^'^^-; се, шяпвз-е
сп; 2. гледам телевизия.
Giotzkopf т umg нонорно. зяпльо.
Gloiхo1hm1 т, -е umg = Giolzc,
gluhC! 011x11 гсл-гъл! (звук при
ши;н;).
GIUcC и оТ! 1. шмс'нп; 2. благо-
получи;; сполука, хецeв; 3. щастие.
късмет;
Jmdm. viel - wünscS/n Пожелавам
някому много щостнe;
UnverBIciTes -- Незаслужено шмс-
тие;
Zum ~ З- щастие;
Kain - Hälen Нямам късмет;
Sein - proll/ren Изпробвам късме¬
та си, опитвам си щастието;
- im Unglück halcn Петвсевс ми
и нещастието;
Auf gut - Нм кссмe'. н-слуни.
GlücCal п поздрав нм лeтентe (при
успешно 0^;;).
Glücken' п поздрав н— миньорите,
/lücClmlngemd Glück brln/cii adj
нойто носи ш-стип.
Glucks ft -п Zool ки-чом.
glucken sw.' hb it-.V, oлoцмм, ним-
чм (з— озачо—).
glucCcm ж'. sn Otr.'.|umpetт удавм
с; (нещо някому);
Es glUckt ISm all/s Всичко му се
уд—зм, уепсз— въз всичко.
gluck/rn sw-V. hb Ott-V, кълколи,
бълбука (вода).
glücClail adj благ-', успешен.
Gi/cClanns f Zool oи-ек-.
glücklich adj 1. щастлив; 2. ецт-
лучлни, успешен. благополучен; adv
umg н—й-сп'не, н-й~noел;;
Ein -es Leisi Щастлив миво';
- ankommen Пристигам благопо-
л'енo.
glückllcHerwclsc adv за щ-стнel
glücklos adj без късмет.
GlücksloitschalU / радостна вест.
GluckslrIngen т човек или вещ. но¬
сещи шмстип, късмет.
GiühCsbuli f палатка, будна (по па¬
наирите), където човек си опитва
нсем;тMl
glücCs/dlg adj блажен. безкрайно
щастлив.
GIücCccIigCciU f о,Р1. бпмmп^еcтит.
glucksen sw-V. bb itr,', 1. бълбука.
нлokoен (поток); 2. по'^—; смехм
«. кьрктрCl
GlUckslall т щастлив елуе—й. бла¬
гоприятна ел'е-йнoст.
Glücksgöttin / фортуна. бтгн;с на
щастието.
Gl1cCc(’üt/r nue Pl земни благ-,
външно богатство.
Glückskind п късметлия.
Glückspilz т umg - Glückskind.
Glücksrad п колело нм нсемптMl
Glücksritter т pefor мзоегюезсг
(зярзмш, чп знн-гн ще му всрзн).
GlücCccаci/ J о.Р1. зпnете нм щме-
'ип (нм късмет).
GlücksscHwcinch/m п прасенце (на-
то голиемме)l
Glücksspiel п игра нм нсемeтм (зо¬
рове, вмомртем игро, комар, лoгм-
рия и др.).
Glücksstern т шмстлнзм звезда,
glühCstnahleid adj сияещ от шме-
'ип.
GlücCsstnähne / период о' време,
в нойто ми върви.
GlücCcumcUagd т шмегоивт об¬
стоятелство.
GIücCcхаiI / щастливо число, кое¬
то носи късмет.
glückverheißend Glück verheieend
adj предвещаващ шмстнп.
giückversprccbend Glück versin-
cSsdl adj тбпшмзмш ш-стн;l
Glückwunsch m пожелание за шмс-
тие;
Herzlichen ~ zun GeburicUag! Сър¬
дечни поздрави по случай рождения
ден!
Glühbirne f плпкгриепснм крушка.
GljUbdraSi т = Glühia1enl
glühclcktnisch adj Tech тпемoплпkг~
риеeсни.
glühen sw,'. Tb 0,-.', 1. нагорещя-
вам сп, нагорещен съм до зачервя-
glüh/nd
GAbbEDOff
334
нане (печна); 2 горя. пламтя (auch
übettt); ,е.'. нажежавам до зачер¬
вяване;
Vor Begeisterung - Горя от въоду-
шпвлпнип;
Ibn Grsihht glüht Лицето й пламти.
glühenl adj 1. парещ, нагорещен
до зачервяване (желязо); 2. горещ.
сгемег;н. пламенен (писмо; омра¬
за; обожател);
glüS/ndUclß glüScnl Uclß adj на¬
жежен.
Glühfaden m жична нм електричес¬
ка орушо—.
GlybSiixe f o-PL жега, пен.
^01^11 т O-PL греяно вино.
Glühwürmchrn п Уиeтулo-.
GiuCoss / aPl. Chem тлюкoз—, гроз¬
дова змвмрl
Glu1cchaugs п On: noedd umg ~n
Cnle/ci. mach/п оконорвом сп. опул¬
им; сп.
Glui f oPl. 1. жор, ж-р-зм; 2. го¬
ляма горещина. онтй, пен. жего;
3, огън, плам, страст;
Dis - sclüu/n Разпалим; ттп;н;
Die - irr Sonnc AimiCos Зноят нм
африканското елпнеe.
giuläugig adj с черни кото иптлп;
очи.
GluthiUxe f O-PL зной, жар.
/luiuot adj oт;п;oепрзe;.
Glykocc f o-Pl. - GliCosc.
Glyzerin п oPh Chem глицерин.
GniH [gr:einbe:'Sa:] f, -s Kutz für
Gesellschaft mii Beschränktem Haltung
дружество c тгем;неeем oггтвoе-
нoет.
e-Meil n Mus сол минор.
Gnade f oPl. милост, благоволе¬
ние;
Um • liiien Моля зм милост;
Von jmis. ~ abhängig sein Зависим
съм от нечие благоволение;
Die - Gottes Бoжзсгм милост;
-- vor Rehbu rrgehrn lassii Опро¬
щавам нао-з-ние. помилвам.
GnaIcnaCt т акт нм милост, блм-
гозоление.
Gnad/ihmoi п о.Р1. пре^^мнвмне по
милост;
Einen Pl/ml dos ~ geinn Храня стар
кон по милост (нойто п работил
много, но п вече стар).
Gnadenerlaß Gnadenerlass т ам¬
нистия.
gnadenlos adj безмилостен.
gnadenrnfch adj пеeмнлтстнз.
Gnadenfrist f oPl. последна от¬
срочка;
Jmlm. eine ~ einuälnen. gcwähnin
Довом някому последна отсрочно.
Gnadengesuch п молба за помил¬
ване.
Gnadenschuß Gnadenschuss т rPL.
in: eimem Tl/r len ~ gnien застрел¬
вам животно (зм дм спестя мъки¬
те му).
Gnadenweg т оР1 помилване;
Auf dem - Чрез помилване.
gnädig adj мнлoе'нз. бл-гoукоo-
нпн;
veraltend ~п Frau Милостива (ува¬
жаема) госпожо.
Gneis т. -е Geol гнайс.
Gmom т, -еп. -еп гном. джудже.
gmoneniait adj като джудже.
Gnu п, гну.
Goal [go:i] п, -s ös,err Schweiz гол.
Gobelin I/oia'ic:] т, -s гоблен.
G/cCel т, - südd öster- петел.
Go-Kart Gokauh т, -s k-е'иет (мал¬
ка ссутeо-тeо;м или дeгекм кол-).
Gold п oPL 1. злото (метал); 2. зло¬
то (предмет от злато); 3. злато, не¬
сметно богатство; 4. umg златен ме¬
дал;
Pures - Чисто злато;
Noch ~ guoi/n Търся злато;
Im ~ schwimmen Потънал съм и
пари;
Das olympische ~ Олимпийско зла¬
то (златен медал);
Das »1 lihhi mit ~ хи lexallen Това
нп може дм се купи и със злато.
това п безценно.
Gyliaden /Bergb злота- жнлMl
Glfdamn/r / Zool мслгм oзeс—еkMl
G^It1algCan11rr1c т изкупно цена на
злотото.
Goldbarren т кюлче злато.
GOilhesiadl т златно наличие,
златни запаси.
Gsldlcckung / oPl Wirtich златно
пооритие.
goldecht adj umg съвсем искрен.
gsldcn adj 1 златен; 2 злотаст,
оло'нттомслт; 3. ол-'eн. прпкр—еeн.
чудесен;
Eins -п Regel Златно правило;
~п Hochzeit Златна ез-гб-;
Elm ~/s H/mz Haben Имам злотно
еъреe.
GoIdcscI т злотно магаре (герой от
приказка).
geldlamlen adj ол-тзстoмслт. зло-
тист.
Gyldiasam т Zool ол-гe; фазан.
Gyldirder f златно перо.
Goldfisch т Zool златна рибна,
goldfülmerl adj = goillaltig.
^Idgeholi m. съдържание на зла¬
то (в руда).
ggldgcll adj златисто жълт.
Goldgecwnnung добиване н— злато.
Goldgier / oPi мамдм за злато.
Goldgräber т олм'0'сееме.
GOld/mUel злотно мина.
Goldgrund т злотаст фон (нм кор-
гнем, нкo;м).
Goldhaan п злмтистoе'см носа.
GfildhähncSen п Zool ол-гнo орехче,
gollSaiil/ adj ссдсежмш злото;
златоносен Iцяеън).
Gyldhamster т Zool олмгeе хамс-
'ер.
golllg adj 1. олмтнс'; 2. мил. пеис-
TПНl
Goldjunge т umg 1. златно момче
(галено); 2. носител нм златен ме¬
дал.
Goldklumpen т къс злато.
Goldkrone / 1. олмгем короно;
2. златна коронка (м^г; з^б(.
Goldmedaille [.„dalja] / златен ме¬
дал. -
Ge1i1re1c т цена но злм'O'Ol
GoldmancS т злотно гепек-.
Goldregen т o.PL Bo, златен дъжд.
goldrichtig adj _ umg 1. е-nплет пра¬
вилен, верен; 2. мил. симпатичен.
“на мнсто”.
Goldmfng т златен пръстен.
GoIdscHatz т златно тскрoинщ;l
^Qldsciml/d т олмтме.
Ggldschmiedelcunst / олмтмееkO из¬
куство.
Gfollschmitt т позлатен обрез (нм
к;нтм)l
Gyldstoui т oPl злотен прах.
Goldstück п жълтица.
Goldwaage/ фина Iолмт-рек-) везна;
umg J/d/s Wort/aiies auf ile ~ legen
1) Пеeгeгосм всяка думо. която
казвам; 2) Вземам сериозно всяка
335
DEUTSAld-BULCAßlSAHE6 WÖRTERBUCH
G-aB/n
кмомнм дума.
Goldwährung f WlttMh валута със
зл-тно пооритае, злотен етмндор'.
Goldwäsche f o.PL промиване на
олмтoеoеeн пясък.
Goldwert т сгoйнтет и олмтo.
GollxaSn т златна коронно нм зъб.
Golf т, -е Geogt голф, морски за¬
лив;
Der Krieg im ~ Войната в Персийс¬
кия залив.
Golij п o.PL Sp голф.
Golfstrom т оР1, Cвrgг течението
Гълфстрийм.
Golgatha (п) Голготм.
Gondel f, -п 1. гоидолм; 2 кош (на
болон); 3. кабина (нм въжена ли¬
ния).
Gond/Ihaln f въжена н-бинноем ли¬
ния.
Gonieliahrl / возене с гондолм, и
лифт.
gondeln sw.V- sm itr.'. umg возя сп,
разхождам се с лодка или кола (бав¬
но и без цел).
Gondolieri [...'и/зиг] т. Ct^i^ldolieel
гондолиер.
Gomg т, -S гонг.
/ong/i sw,V- Tb itr,', удрям гонг.
gönnen sw.', Tb fr.', I. желая, по¬
желавам от сърце (jmdm. etw. (Da,)
някому нещо); не завиждам (няко¬
му за нещо); 2. позволявам, разре¬
шавам;
Sihl (Da,) ehw. (Akk) ~ Позволя¬
вам си, разрешавам си нещо;
Ich gönne Ihn d/n Euioig Радвам
сп нм успеха му, не завиждам нм ус¬
пеха му;
Jmdm. rine Pausa - Разрешавам ня¬
кому почивно.
Gönner т, - покровител, благоде¬
тел.
gö^^^i^rSaft adj L птoртвитплсгвeн;
2 надменен.
Gönn/rin f, -пеп покровителка, бла¬
годетел;-.
Göddcmmiene f птkетвнг;легз;н
израз (нм лицето);
Mit ~ Пткртви'eлсгзпетl
Göng/rscSafi f oPi покровителст¬
во, протекция.
Gonokokkus т, -кеп Med гонокок.
Gonorrhö f o.Pl Med трипер, го¬
норея.
Gör п. -еп noedd 1. umg малчуган;
хлапе; 2 н—хално момиче.
Gru/; -п = Gön.
Gorilla т, -s 1. Zool горила; l. umg
pejor горила (бодигард).
Goscle f, -m südd öтfeгr Schweiz 'е-
тм; муцуна.
Gose f landscT слаба (ел-бoфпрм;н-
гнемлм) бира.
Gmsc/ f -n 1 улична наново-, от¬
ток, нон—л; 2. pefot ;мл (емй-езе-
ният еoеимл;н еоoй);
Im 1/u ~ enirn Свършвам в ;млтм.
на улицата.
Gössel п. - тссel
Guts т. -п. -л Hisl гот.
Gotik JOPL ArcT. Kunst гoгин-, го¬
тически СТиЛ.
goUisch adj 1. гo'иеeсoн; 2. Hist гот-
ски (език и др.).
Goli т. Götter бог,
Zu - leten Моля се нм Бога;
Din gui/cSiccSen Götter Гръцките
богове;
OH gOui! 0. Бомп! (при уплаха);
- sei Dank! Слава Богу!;
Um -cs willcm! За Бог-!;
Mein Боже мой;
südd öтtett Grüß - Добър ден.
/otiä1niicb adj богоподОбен.
gottbegnadet adj надарен от Бога,
goiUlewtIrc! ОпгвгГ Боже. опази!
GotUcrIarmen п On: umg zum ~ жа¬
лък, достоен зо съжаление.
Göttenllld п идол, изображение на
божество.
G^<iUcuBnU/ т пемг;еиk нм бого¬
вете.
Göiinriänneuul/ fMyih залезът ;м
боговете.
^N^111 adj смирен, отдоден ;м
Богм.
GötUersage f MylT мит.
Göticrc1/1sc f 1. Myth ммброзия;
2 (зид) желе.
Göttertrank т 1. MylT нeнгмр; 2. бо¬
жествено (прекрасно) питие.
GtlesacCen т трoбншПl
Gotltecan1cter1n / Zool богомолка.
Goti/sdi/ner т божи служител.
Gttcsilensi т богослужение,
/oil/srü-hbilg adj бoroбoсзлиз; на¬
божен.
Gött/sgols f боти дар. дор божи.
Gti/sgerihlt п Rel божи епд.
G^tieshauc п църква, Божи дом.
Gtteclästcnung f богохулство.
GotTeslohn т божи; зсоемтемждп-
ние.
Gottesnutt/r f o-Pi Rel Богоро-
дием.
Gm1icccohn m Син Божи. Ииеуеl
Gottecunici1 п божия присъда, съд.
gmitgeflII1/ adj богоугоден.
gotUgcwciSU adj посветен на Бога.
Gottheit f, -еп божество.
Gttin f. -пеп богиня.
g^tlllci adj божествен.
goUiloh ОпгвгГ слава богу!
gotilos adj неморален. безбожен,
gatlvcrlammi adf nеokслемг от
Бога;
Ч Проклятие! (израз нм яд),
g^iiverlacsrп adj забравен от Бога.
Götze т, -п идол, кумир.
Gotzenaliau т (езически) жертве-
инк.
Götzenbild п идол, изображение нм
божество.
Göiхcndfenci т ндoлoпoклoестз0l
Göterivercbuung / о.Р1. прекланя¬
не, з-енгмнe нм идоли.
Gourmei [giur'mr:] т, -s geb гостро-
ном, чове; нм кулинарните удовол¬
ствия.
Gouvernante [guvcu...] f, -и гувер¬
нантка.
Gouverneur [guvtcinorT] m, -е губер-
еотoеl
Gmah n, Gräber гроб;
Elm - piieg/m Поддържам, грижа се
зм гроб.
Jndn. zu -п tragen Погребвам ня-
оого;
Sein се/спи - gmalen Копая собст¬
вения си гроб.
Gralieigahr f погребален дар.
G-aid/nCmoI п надгробен памет¬
ник.
GuahIe)Ian1 п о.РЕ целин—. нeемо~
работено поле.
g-ahnn (grui, gc/mahen) unt.V. Tb
tr,'. нoш-я. иоooп-в-м; издълбаем;;
Otr, V. копая (mach ctw. (Dal) зм нещо);
Ein Uieirc Loch ~ Издълбаим; дъл¬
бок- дупом;
Naci Koilc - Търся иъглишм;
Sich Ins Gedächtnis - Запечатвам
се и ума (паметта).
Gmalen т, Gräben 1. ров, изкоп;
GABEDOFF
Gralenlaggem
2 кн—н-ен; (. тооо, тт»—тше;
Eln/n - zieh/n Иокoцмзмм ров;
Dir ~ zwischen Regierung und Op¬
position Огромните различия меж¬
ду правителство и опозиция.
Grabenbagger т богер зо кoцоeнe
нм o-;олн.
GnalenCrIeg т окопна зойнм.
Gräi/Tcld п некропол.
GräbeTund т гробна н—ходна
Grabesdunkel л о.Р!, непрогледно
тъмнина.
Guaiecciille f o.Pi гробна тешина,
мъртво тишина.
Graicsshlmne f гробове; тлмTl
Gma1g/cang т надгробна песен.
надгробно пеене.
Grabhügel т гроб, гробна могила.
^^aiins^hrilt / надпис върху нод-
гробна цлoе-.
GuabCr/uz л кръст над гроб.
Gralhisgnng полагане и гроб—.
G-ahnai п. Grabmälet надгробен
к-мпк, паметник.
Gmal—ede / надгробно слово.
^^absd^i^s^i^^^ т осквернител нм
гробове.
Grabstätte / geh гроб.
G-aBst/ln т надгробна плоча, над¬
гробен камък.
Grabtuhh п смз—н.
Grabung /, -еп (археологически)
разкопки.
G-ai. т, -е/- 1. градус (зм озно-
емвм;e нм мярна); 2. степен; ранг;
.1 ои-ниe; чин;
Fünf ~ Kälte/feinr - unter Null/Türi
~ minus Пет градуса под нулата, ми¬
нус 5 грмдуем;
Der hO. - süllihien Brcitn 10-ти гра¬
дус южна шириим;
Dcu ~ d/n Un’weiitverschmuixun/
С'пппн'0 на замърсяване н— онол-
ем'о• ее;д-l
Eim Vetter xweihsn -cs Втори бра-
'oвеeд;
Akod/niscHc— ~ Н-учна степен;
Bis ги rimem gewissen ~е До извест-
;м степен.
G-alaHon f -еп градация, степе¬
нуване.
G-adiogem т пглoмeрl
grade umg - g/male.
Gradeiniclling / делене нм ' гроду-
си, трмдир-н;; градуиране.
gradjcrrn sw,V- hb f-,V. гемдиемм,
градуирам, сгпцeиуеaMl
Gradmesser т geh мерило. кенгe-
рий, показател;
Eim - für den ]>rirnstandard Пока¬
зател зм жизнения стм;доеГl
Gradd/Ux п градусна мрежа (но
нор'—).
/radi/ll adj geh 1 постепенен;
2. молън, еди- забележим (р-олнкм).
graduiert adf 1. с академична тит¬
ла; 2. с диплом от специализиран
вуз (ФРГ).
Graf т, -еп, -еп граф.
GrafTtte nut PL графити (нмдпнеи
шш картини, правени със спрей по
стените).
Guolik f -еп графико.
Grafiker т, - график (художник).
Gr|Tin / -пеп графиня.
/и|Т11с1 adf гpмфскн.
Grafschaft / -еп графство.
gram adf On: jmlm. ~ sein сърдя се
някому.
Guam m oPL скръб, печал. горест;
MCkMl
/n|nei sw.V- Tb tt-V, огорч-зам.
измъчвам; sich - скърбя, измъч¬
им; се, тормозя се (ül/r cUWl (Akk)
за нещо);
Es grämt sie. dass Измъчим я, чп.
gramemfullt adf иоцплнпи • със скръб.
с печал.
g-am/ehci/t adf сломен от скръб.
ш;е-л.
grämlich adf намръщен. начуме¬
рен. ;миъуe;.
Gramm л. - Abk / грам (мярно за
тежест).
Grammatik / -еп 1 o-Pi грмммгз-
нм; 2 учебник по граматика.
grammatikalisch adf - grammatisch.
Granmaiikmsgel / граматично пра¬
вило.
grammatisch adj геоммгичп;; грм-
могичeсoИl
Grammophon m -е грамофон.
gramvoll adj 1^;;, ш;ч-лпи. скръ¬
бен.
Granat т, -е MOn тр-н-т.
Granatapfel т Bot нар.
Granatl-os/ie / тем;-'Озо брошка.
Gronair /, -п МП граната.
GranaTener п ;инoхвсрг-епи огън.
GranaikelUe / oгпелнем О' гем;м'l
336
Granatsplitter т парче от граната
(от енмряд)l
GranatlricSi/r т ямм от снаряд.
GranaTwerfcr т минохвъргачна.
миномет.
Gnanliotcl п гранд-хотел,
grandios adj грандиозен; величест¬
вен.
Gnaiil т, -е гемент;
umg Bcl jnin. mit etw. (Dal) auf -
icieen Удрям нм камък c нещо пред
;сooГОl
gnan|tci adf от грани', троеи'e;l
Gran|tirlsrn т скала от трмннTl
Спапте; -nBo oеиЛl
granUeln sw-V, hb olr,', südd östert
umg мърморя против зтнеkт (зара¬
ди лошо настроение).
grantig adj südd östet- umg сърдат,
в лошо настроение.
Granulat п. -е гранул-т (гранули).
gmaiuli/nem wH Tb ir,', гранули¬
рам.
Grapefruit ['ar/:1iru:i] / -s тепйп-
фрут.
G-oplIC / -еп - GraTiC.
Graphiker т. - - GraiICcm.
/ra1SishS/graГichS adj графичен;
графически;
-c Damsleilung Графическо изоб-
ратение.
GraphiT —Grafit т MOn графит.
G—apSoio/e —.: Grafologe т. -n, -п
графолог.
Graphologie —.: G—a1ologZC/ncpZl грм-
фoлoгис.
gmäphoiogiscS -.: /maToiogiscS adj
грофологичен.
grapscHcn sw,V- Tb tr.V, umg егемб-
евмм, хващам; ite,', цoесгом (maci
chWl (Dat) към нещо).
Gras n. Gräser трева;
Salilg/s ~ Сочна трева;
Sich ins ~ lr/rn Лягам в 'ревато;
Vom ~ überwuchert Потънал и тре¬
ва. буренясол;
umg Üter eiw. (Akk) ~ wachsam hs-
ssm Изчаквам да сп забрави (нещо
неприятно);
umg Ins ~ Beißen Хвърлям топа,
умирам.
Grasaffe т umg младо-зелено,
grasbcwacHscn adj oбе-еъл с тре-
в— (пътен-).
Gmac1ücchel т снoпеe трева
337
W^i2Tnm^b^UA!l
Gravitation
Grasd/cke f - Gnacnan1c,
/-0^1 sw.' hb Ott' п-см трева,
grasirscseni adj тревопасен (жи¬
вотно).
Guasliitt/r m oPl. зеле; фураж,
grasgrün adj трeвнтгoзeлeн.
Grashalm m етрпo трева.
GmasbUpicr m umg ен—к—лeеl
Grasland m oPl. ливади, пасбища.
Grasnäber m уeнoкoумчк-l
Grasmücke f ZoO oтпенв—ееп (пой¬
но птич;—).
Gmasiauir f тревна площ.
g—онес-сп мК hb Otr.V, върлува,
рмоцрoсгемесв- се бързо (болест.
епидемия).
g—äßlihS gräcc1icS adj 1. 'ж-епи.
страшен. страхотен; 2. oгзем'и'e-
лен. грозен;
-е Kälte Ужосп; студ;
Ein -ns Verbrechen Грозно прес¬
тъпление;
- langwellig Страшно скучно.
Gral т, -е било. хребет. гребен (;-
планина).
Gräte f. -п рибена кост;
Sich am cin/n - verschlucken Зада¬
вям сп с рибя кост.
g—|te11ns adj бпз кости (риба).
GuaUiflCailon f, -еп грм'ифиkмеин,
извънредно парично зпзнмгрмждe-
ние.
gmäiig adf 1. с много кости (зм ри¬
ба); 2. umg намръщен. раздразни¬
телен, сърдит; оисел.
graUinicnen sw,'. Tb tr,', Kochk за-
пича; нош;мв—л. сирене върху се-
тн;l
gratis adv грмгнт. безплатно;
Etw. (Akk) ~ bekommen Получова;
нещо трмтие.
GrailsaCiic f безплатно —0^^
Guailsh/iloge /безплатно приложе¬
ние.
Gratfsgcs^häri л Wlrtsch безвъзмез¬
дна сделка
Gr/iic1moic / безплатно проба (нм
нои продукт).
Gm|isc1/ 'Sp разкрачен стоеж;
Sp In dis - /еН/п З-емо; разкра¬
чен стоеж.
gräiscSen sw.'. Tb tr-V, On: din Bcims
- разкрачвам сп; со-чам c разкра¬
чени кран-.
GräUccSc1Uing т Sp рмоkемеeн
еoool
GräHsrhssuileuggo-PL Sp разкрачен
стоеж.
GraiulgnU т, -en. -еп пoдемссш
пoздр-злпеис. пеивeгтгв-Шl
Gratulation f. -en - Glückwunsch.
graiulic—en sw.', hb itr.V. честитя
(jmdm. xu ctw. (Dat) някому зм нп¬
що); поздравявам (някого по ня;—-
къв случай);
Jmlm. xum Geburisiag - Чпт'нгя
някому рождения ден.
^^gi^i^i^idiriie /1. преход по би¬
лото нм пл—нино; 2. лавиране в
опасна (шпнo'лиз—) енгумциHl
grau adj 1. - сив; мрачен; 2 цус'.
еднообразен; 3. стар, древен. ми¬
нал; 4. смътен. неясен;
-е Haare Посивяла (прошарено)
носа;
- im Gesicht scim С пoуивслo лице
съм (от умора и др.);
Die -е Substanz Сивото вещество
(нм мозъка);
Dir -е Alltag Cнзoгo ежедневие;
In -cm Femrs В далечно бъдеще;
Alt und - werden C'мрпс. oстмес-
30,.
Grau п о,Р!. унвoгм. сниним; деeо-
гмвинм.
arauäugig adf сивоок.
graubämtig adf с посивяло брада.
guauhiau adj езвo~сне, сиво-
синкав.
graulraum adf сиво-кафяв.
Grauhmoi л черен хляб.
Grauchen п, - униушoт (зм магаре).
gramen 1 sw' Tb ll-,', съмва сп, рмз-
0,30 сп, рмовндплнз- сп;
D/m Morgen /maul Угетгo нм-
CTЪПBMl
emaueii sw-V, Tb треп: Mim graul
vor ctw. (Dat) Страх ме - п (уммс ме
oбхз-ш—) от нещо. боя се от; sici -
боя сп. страхувам сп (vor ntw. (Dal)
от иeшo)l
Grgu/n п oPl. 'жме, страх (vor
Jmdm./c1Жl (Dat) от нснoгт. нещо);
- empfinden Изпитвам уммс, ужм-
«3—; се
gmguener—cgcnd —.: Granin cnrsgcnd
adj уж-ссз—щ. иссимш ум-у.
graucibaii adj ум-упи, страшен.
Graugans ' дива гпен-l
Grou/ue Grauguss т леярски (сив)
еуту;.
grauSaamig adj с посивели (проша¬
рени) кoсн. Ш0CИ3CЛl
gr/uien sw,V. Tb te.' umg изгон¬
вам по непочтен начин; sich - стра-
хулам се. тръпни ме побиват (vor
ctw. (Daf) от нпщо);
umg Es grault micl vor Ужа¬
сявам сп. боя сп от ИHkTГОl
gräullcb adj зсзеиз, сизомв.
gn/umeliert /mau nclicnu adf проша¬
рен (носа).
Graupe / -л - булгур.
Gmaip/I /, -л еугемшзцм. ситен
град.
graupeln sw,'. Tb Oft.' unpees зали
е'трмшнем (си';; град).
Grause т oPi дребен чакъл, трош-
ЛCkl
Graus2 т oPL umg у^с.
gr/uson adj I. жесток, безпоща¬
ден. свиреп (eu//rgenfibrm jmlm.
към, спрямо някого); 2. ужасен
(студ); суров, лют (зима); 3. много,
страшно, ужасно;
Eine -е Siralc Жестоко н-нозо-
ние;
-е Hfizr Страшен зной, жестока
горещина;
- inic—ci Зъзна страшно (жестоко).
Gr-aussrmci T -еп жестокост, твн-
репост.
Gm/usciimnnl т ZOO ^b oт;l
Graischleiem т On: chWl hui einen -
нещо п леко пoеивслo (перде. бе-
льо).
grausen sw' ТЬ unpxes: nlr/mlch
grausi es vor ctw. (Dat) ужасявам- се
от. тръпна, изтръпвам о' ужас пред'
о' нещо.
Gr/uccm п о.Р!. страх. уm-у.
g-auslg adj уж—тe;, страшен.
GmaisiechU т сив кълвач.
Grguzonc f сива зона. зона н— мра¬
ка (където се извършва' нп съвсем
коректни неща).
Graveur [../ует] т, - D-въор.
gravicmcn [...у_] sw.V. hb ir,', гем-
внр-м.
gravj/m/md [...у...] adj geb о;-чнтплeн,
съществен (грешка. разлика).
Gravierung -. .v . . - f. -en 1 oPl.
гравиране; 2. гравюра (монограм
и др.).
Gravitation [.l.у.l.] / o-PL Phys upo-
22.
Gravitatfoislell
GABEROFF
внтменCl
GravitaTions'iid m rрмезтмеиoееo
поле.
GraуitaUfoncgcseUz m закон за гра-
внтмцнсгм.
graуii|iisch [...v,.J adj тържествен,
c достойнство. c тежест, вотен.
Gravur f. -xn гравюра.
Graxfc [..ie] f oPl, 1. грация, изя-
шпстеo, прелест; 2. геменс (младо
хубава жена).
gmazjl adj geh нежен. носшeе;
строен (фит'рм)i
graziös adj грациозен. прелестен,
зоящпеi
Grell т, --B)sj-en; -ej-em Myth гри-
фон; граблива пгие-i
griflhau adj 1. осезаем, конкретен;
2. явен, реален, очевиден; 3. нм раз¬
положение (за стона);
In -cu Nähr В непосредствена бли¬
зост;
Etw. И - nab Нещо п много близо;
-е Beweise Конкретни дokмомгeо~
ствм;
Dis Waue isi im Moment nicht - B
момента сто;атм не е на разполо¬
жение, и момента не разполагаме
еъе стокота.
gn/ff/n (gmlT. gsgrillen) unr,', Tb
ft,V, 1 хващам, улавям; 2 зала¬
вям (крадец); 0l-,', 1. посягам (mach
Jmdmir/iЖi (Dal) кс;, за няоого/не-
що); 2 прибягвам (zu ctw. (Dal) към,
до нещо);
Sich (Dai) rlnr Z/lTung - Вземам
вестник (за дм го чето);
Nach Jm1c. Hand ~ Посягам към
нечия рсkм, хващам нечия ръка; ула¬
вям някого зм рпo-тм;
Gern enu FlashSe ~ Посягам към
чашната. обичам да си пийва; ал¬
кохол;
Zu incniaulicn Mllieln - Прибяг¬
вам до непозволени средства;
Dis Griiiemciilemie greift um sich
Грипната епидемия се еооеостео,
р-зпеoегрмнсвм;
Etw. И en Sohl gcgmiffcn Нещо
(цифра) п прекадено високо;
Etw. ist zum- G-slfcm nah Нпщо сп
намира много блиоoTi
GrnfiIeu)baggcm т Tecb грмйферен
(челюстен) б-тeрi
Guciier т, - Tech грайфер, змгреб-
еме.
Gr/ilerdrehkran т TecT всетяш сп
ора; с грайфер.
Griiergenaß п Tech грайферна ко¬
фа. кош нм грайфер.
Greifvögel т гроблива птица.
Grgiieanee f 1. клещи, щипои Сзм
вадене на буркани); 2. Tech гoем-
рoомввмшмши челюсти.
/rrincn sw.''. hb Oft,' umg {Bfoe
хленча, цивря.
gucfs adf geb 1. (много) стар; 2 сгое-
чeсkн (лице. тпме).
Grcis т, -е geh старец.
п oPl старост. стар-
чесо— (преклонна) възраст.
griseniaii adj ст-репсkИi
Greisenstimme f старчески тмс.
Greisin f, -пеп старица.
Grgßler т. - östen- б-o-лнн.
gnell adj 1. сеск, тслeцзгплeе
(светли;-); 2 ярък; крещящ (цвят);
3. pесос, о oггC] п шрoнззигплп еглл-|
звук).
gunlllcleuchtci gmcii helcucSiel adj
ярко осветен.
Grills f oH. 1. яроост (нм светли¬
на); 2. ^еслиеост (за глас).
Gr/nium и. Gremien комитет, но-
мзенс, експертен съвет.
Grenadier т, -е Hisl гренадир.
Grgnzbahnhof т гранична г-р—.
Grgnzbaum т 1. оол, ммекнемш
межда; 2. гр-енч;м б-рнeр-i
Grgnzleante т служител нм темен-
цмг-i
GreiniiigCsudg обхождане нм гро-
ниц-'м.
Grenzbelastung f TecTm пределно
нмтoемев-нПi
Grcnzlereich т гранична зона;
Im ~ zwischen PiysiC und Ch/mi/ В
граничната област между физика и
вн;нн.
Grenzbec vikcsunng пограни^о на¬
селение.
Grenzbewohner т жител нм пoтем-
ине;м област.
Gr/mze /, -п 1. (дсржмвем. г;еи-
тoрн-п;м) граница; 2 предел; гро-
^0;
Die ~ öiln/n/shSIiee/n Отворш/
затварям границата;
Iber dfe - gehcn П^минавом гро-
нземтм;
338
Eine ratürilcSc ~ Естествена грм-
нием;
Eins Claus ~ zwischen BeruT und Fa¬
milie ziehen Отделям сееo професия
и семейство;
Alics - hai ^1^ ~n Всяко нещо си
има тр-ниеи;
Sich in ~n iaii/n Задържам се и оп¬
ределени граници; сдържам сп;
Dir MiUTsnllsic C/nnU C/ime ~n
Ммйен;мгм обич не знае граници.
безгранична е.
grenzen sw.' hb it-,'. геоезчм (am
ctw. (Akk) c нещо);
Das Grundstück gm/nxt an isi Wald
Парцелът е до гората. граничи c го-
рота;
Das grenet an Frecbhcil Това гро-
ниен c нахалство, това е почти наг¬
лост.
grenzenlos adj безграничен, без¬
краен. безпределен;
-е Gelull Безкрайно търпение.
G^cпzenloc1gkeit f oPl бпогрминч-
ност. безкрайност.
Grenzen т, - umg ге-ние-е; гр-нз-
че; служител.
Grcnxlall т проблем нм граница-
то между две явления. науки; ин¬
терпретации.
Gugnzlfoirmalität f формалности при
преминаване нм трмннцмгMi
Gucnx/äng/r т преминаващ грани-
еотм (често зм работещи от де'тмтм
страна нм границат-).
Gr/negclici п гранично област,
пограничен район.
GugnzConillkt т пограничен конф¬
ликт.
GrenzkontrolIpunkT т граничен
контролен цуиo'.
Grgizilnlr / темнне;о лиеис.
Gnerzpfahi т пограничен стълб.
Grenzposten т страж, лостови нм
грмнне—т0i
Сг/перипкТ т крайна (пределна)
'oекм.
GrgnzschiUz т гранично охрана.
Guenesitiahion / geb крайна. екст¬
ремна еиг•'-еннi
Grenzsoldat т гр-ниемеi
Grgnestaiiom ' = Grcnz1aSn1o1l
Сстиесш m граничен камък.
Grcneübcugamg m 1. преминаване
нм границата; 2. ге-нзч;н пуно'.
339
DEU^T^(^h^LC^AA^hl^(^tfE5 WÖRTERBUCH
Groll
grcneäBsnchhn/ii/n1 adj гем;егрм~
ничен (гсегoвня, контакта).
Grcreverkehr т o-PL. цoтем;ичeн
трм;ецoет. птге-инени съобщения.
GnnnхуcгIeTхung J нарушаване на
гем;иемгм.
Grenzwache f 1. граничен омр-ул;
2 змегмиMi
Grenzwert т пределна етoйнoег•i
G-inezoni f те-ннен- зона.
СгппхеиНапВ т нрмйно (критично)
еъе'oяенei
GrcTcHcnfragr f o.Pl. geh основен
(принципен) въпрос (зм кой'о труд¬
но се взема решение според личния
морал); въпрос нм съвест.
Gm/uel Gräuel т, -1. уmме, стрмвo-
тнс; 2. meist PL geh уммси, жесто¬
кости, ое;регвм;
Dir SUsi/rcuC1ruuna Ist mir ein ~ Да¬
нъчната дeклоеменс ми е нещо не-
прнсгеo (нскMкпв уммс);
Dir ~ des Krieges Ужасите но вой-
емтMi
g-cuilhh gräulich adj ужмеe;, от-
вемгнтeоeе.
Gräu/1mrrcb/g Gräi/InäncS/n п
страшна цезкмокм. пезкоокм зм
ужаси.
G—guelnachricht G-ruc1machnichU f но¬
вина за ужaесвмшo събитие.
Gräucliai Gräueltat f зверство.
страшно злoдeсенei
Gricbr f, -п пръжка, джумерна.
Grieche т, -п, -п грък.
Grinchcniaii п Гърция.
Griechin f -пеп гъениl^Яi
grfichlscS adj гръцки.
gnlccllshS-oniboiox adj нотoенo-
пр-еoеомвeн.
gnfcnei sw.' hb ite-V, хиля сп.
Gnfnsgnam m, -е вечно недоволен
човек. мърморно.
gmiccgmrnfg adf мрачен, намръщен;
недоволен.
Grfne т о.Р1, 1. грис; 2. Med пясък
(в жлъчната и др.).
G-Icßiuel т оошм с геиу.
G-Icßpuiding т ^.динг с грис.
Guili т, -п 1. хващане; noеято;п,
взмгкм; 2. дръжка (нм нож, ерото.
уред); ръкохватка, манивела (нм ма¬
шина); 3. хватка, трио; 4. ноота (н—
грабливо птица);
Dcn ~ eim T/i/foibömeu №№0;;
към телефонната слушалка;
Dcn ~ des Schirins Дръжката но ча¬
дър;
Ein 'а^сНст ~ Погрешен ход,
грешна;
EhЖl (Akk) in den - bekomm/m Ов¬
ладявам нещо (метод и др.);
Die Kinder im ~ hal/n Владея де-
№'0, еnрмвсм се с тсв;■
Mit nlsermem * С телязн— хв-т;а.
със еилMi
griffbereit adj удобен зм вземане
под ръка.
GrilfBretl п гриф нм струнен инст¬
румент.
6-1111) 'и. - 1 калем (зм nну-;e);
2. стълбеп нм плоднио; 3. umg пръст,
gmZfTig adj 1. ме;, приятен зм пи-
поне (плат); 2. удобен (з— вимш-еп,
зм боравене); 3. употреби; (за ду¬
ма, - иоемо);
Eins ~п Siuaßr Път с удобна нас¬
тилка за пътуване.
Guili т, -S ск-рм (за печене). грил;
Eim Hälncien vom - Пиле на грил.
Grill/ f, -п Zool 1. щурец; 2
veraltend каприз, приумицо, при-
щсвнм;
umg -m im Kopf laicn Имам бръм¬
бари и Елава'— №.
g-liicn sw-V- bb tr.V Kochk пп;м.
опичам на ск-ем, на тенп.
Grillenfänger т umg мрачен човек,
меланхолио.
gn|lisnha1i adj 1. мрачен; 2. особен,
странен.
Grlllianiy J парти с грил (нм от¬
крито).
61111^-^10111 п meisl Pi ;мдeнне~
кн, печени нм грил.
G-fmasse f, -п гримаса;
Eine - nach/п, cchn/11/n Прозя
ген;мем, гримменнем;
Das GnsicSt zu cin/r * vereermcn Из¬
кривявам лице и теимое—.
Gminm т o.Pl, geh ярост, гняв.
Grlmnionn т Anat дебело -черво,
g-lmmem, sw,', Tb unpers ядосва;
сп, кося сп от яд.
g-lmn/i sw.', hb il-.'. veralt бо¬
ли. имам колики.
Gnjmm/d п r.Jl. колики (сто-
мошез).
grimmig adj 1. яростен, разярен;
2. geb страшен, умасен;
-е Krlic Ужасен студ.
Gulmsci gmlmscS adj гримови, ;м
брогс'о Грим (принмони)i
G-ind т o.Pl, опл, струпей.
grindig adf покрит с кел, със стру-
цeи.
grinsen sw-V, hb il-,' хиля сп;
Shbaieiinoh - Хиля сп злорадо.
grippal adj geb грипен (инфекция).
Grippe f o,PL. Med грип, инфлу¬
енца;
Am ~ rmCuädC/n Заболявам от грнц;
~ haben Болен съм от трнш.
Grippeepidemie f грипна епидемия
Grippeimpfung f Med и;';нзменя
против грип.
Grips т oöPL umg ум. мозък. моъл;
Nicli viel - Im Kopi haicn Нямам
много у; и тлмвмгм.
gnol (gröber. grühci) adj 1. груб;
грапав (плот); загрубял (ръце);
2 едър (сито. пясък); 3. груб, бру¬
тален;
-is Paplcm Груба, грапава хартия;
-е Händr Груби. о—тр'бeлн ръце;
-cm Ker| ^убиятн;
~ sein Груб съм, държа сп грубо;
In -cm Unn1csen В общи черта.
Grolaliehner т WOetтcT 1. орупп;
купувач; 2. крупен потребител (нм
пл. енергия и деi)i
Guobbes—cCsinng’ Wielscb първонм-
ч-лен (груб) разчет.
gnßigenablen adj eдеoемлс; (к—-
фп, чер шиппе)i
GmoBSrii J, -еп 1. r,Jl, грубост;
2. груби думи, грубости.
Grobian т, -е грубиян.
GroBC/raniC f O-Pl, груба кера¬
мика.
grm1Cnochig adf с едър кокал (ръ-
ом, лице).
/roBCö-nlg adj едрозърнест,
/möllich adj geh силно, много (зм
подсилване);
Jndn. ~ vernachlässigen Грубо пре¬
небрегва; няного.
grobschlächtig adj груб. недодялан,
тромав.
G—og т, -s грог.
g—og/y ['/mo/i] adj umg грога; умо¬
рен. напн—л.
/г/lest sw.V- bb Ott-V-Iie.'. opeшн/цeс
c все сила.
Groll m O-Pl- (потасно') яд, гняв
g-allei’
d^EGOF?
(auirge/en jm1ni към някого).
guolieii sw,V hb Ot-.V. сърдя се
((mit) jmln. нм някого).
gmolleij sw, V. Tb Oln. V, тътне (оръ¬
дие, буря).
Grönland m Гренландия.
Grönländer m, - грeнлондeе.
Grönländerin f, -men гепнлмедкMi
grönländisch adj гренландски.
G-osu (guo:] m oPl тл-вемтм Мпо-го-
лсммтм) част от нещо;
Das - ier Bevölkerung По-голямм-
та част от населението.
Guosi [gras] п, -se veralt мерна еди¬
ница = 144 бройни.
GroscS/m т. -1. монета и Австрия
(1 шилинг = 100 гроша); 2. 10-пфе-
нигова монета и Германия.
Gmosclcil/fe п pefoe евтино дол¬
нопробно книжле.
Grmcchenmoman т pefot евтин дол¬
нопробен роман.
guoe (grOß/u. g-öei) adf 1. голям;
обширен; 2 едър. еиеoк. голям;
3. важен, уъшeсге;н, о;-еигeлeн;
4. велик. голям; крупен;
Eim -en M/msch Висок. едър човек;
Die -en Fenien Гoлсм-г- вмк-ненс;
Elm -es Pmollem Голя; (съществен)
проблем;
Elm -cn Fehlen Голяма грешна;
Groß und Klein Мало и голямо;
Im Groe/n und Ganz/n Изобщо,
общо взето. въобще;
Ein Wort - shhnellen Пиша дума c
тл-еи- буни—;
umg -e Augcm machen Учудвам сп;
ококорим; сп;
Sich nicli - um jndn. Cümnemn Hl
се грижа много (нп се безпокоя
много) з— някого.
Großalnebner п крупен oуцхвме;
крупен потребител.
Großalann т шнрткoмощмбем тре-
вог-.
/-oßam/cie/l /roß angelcgi adf ши¬
роко зм;зслп;, мащабен.
großartig adj великолепен, чуде¬
сен. тр-ндиoзпИi
GroßauTnaSmr f едър план (на
снимки).
großäugig adj с големи oен.
Großlailelrieh т крупно етеoз~
телно предприятие.
Großbau/- т имотен епля;иНi
Großbaustelle f огромна строител¬
но площадка.
Großieinfei т 1 голямо (крупно)
предприятие; 2. крупно производ¬
ство.
Großbourgeoisie [...innoasl:] J едра
буржоазия.
Greßl-ani т масивен пот-р.
GroßBrlTannlen л Великобритания.
Gnoßluhhhaidel т о.Р1. търговия
с к;нгз нм едро.
Groß1uhhcia1e т главна буни-.
Guoßhüug/uiin п o-PL. Hisl едра
буржоазия (XIX b.).
großienCend adj мислещ широко-
ммшмбнo; великодушен.
gmeßdruisch adf Hist великонпмс-
ни. п-нгeр;мнукн (характерн- -идея
за ноцнoн-леoеимлизмм)i
Größe f -п 1. големин-, размер,
формат; 2 ръст. 3. номер, емомeе
(на обувки. дрехи); 4. възвишеност,
величие; 5. знаменитост, н-n-цигeг•;
In naiäriihSer - В естествена го¬
лемина (вeлиен;-);
Sich nach - auistellem Подреждаме
сп по ръст, по виетеннм;
Dic - des Houses Големината но оъ-
шмтм;
SchuSe ier - 38 Обувни номер 38;
Die ~n das 19. JUs. Знаменитите
личности нм XIX и.;
Math Die unbekannte - X Неизвест-
н-'м величина X.
Großeinkauf т покупна нм едро.
Gmoßcii/mn mut PL дядо и баба.
GmoeenCel т пр-знун.
Gnöe/noriinng f цoесдък. вели¬
чина;
Der Verlmauch liege in der ~ vom n.
Консумацията п от порядъка на ...
großenTells adv до голяма степен.
и пo-гoлсмм'м си емс'; и повечето
случаи.
Größcnуerbäli1ic п 1. съотношение
нм величините; мащаб; 2. пропор¬
ция;
Elm - 1:100 Съотношение (мащаб)
1:100;
EhWl fm richtigen - schcn Виждам
нпщо и пемвнлин'п взаимовръзки;
Das «пе ab/п amerlCanlscbc -sr! Ho
това см американски мащ—би!
Grйeenжahm т о.Р1, мония зм ве¬
личие.
340
größenwahnsinnig adj стрмд-ш от
мегаломания.
Großllähbsmw^^rUshbaTl f Landw уед¬
рено земеделие.
gnoßflähSlg adj широк, змеммш
много площ; с голяма повърхност;
мащобе;.
GroßTo-nai п голям форма'.
Groß1ämci т Hist вплио ;;«.
Großemind1/ciiх т едра поземле¬
на собственост.
Gngßgnundleslixer т едър земев¬
ладелец.
Großhandel т oPl, гърroеин нм
едро.
GroßHandclsprels т цен— нм едро.
Goßbänilcu т търговец но едро,
мнтеoснCTi
g-oßierxlg adj 1. великодушен. то¬
лерантен; h. щедър.
Gmoßl/mel/Crii f о-PL великодушие.
благородство.
GoßSlrn т Anal главен мозък.
Gnoßimlusimli / едра промишле¬
ност.
Großindustrielle т, -п. -п едър ин¬
дустриалец.
Großinquisitor т Hisl великият ин¬
квизитор.
Grossist т, -еп, -еп = Großhändler.
Goßkapitai п oPL едрият капитал.
GroßCoufmadm т гъегoвпе нм ед¬
ро. мнтртенст.
Großkind п Schweiz внуче.
Großkilma п O.PL м-кроклима'.
g-OßCoizig adf umg pefot сммoвимл-
ствен.
Großküche f голяма кухня (и завод,
казарма).
Goßkunie т крупен купувач.
GroßCundgelung ' масов митинг.
Großmacht f велика сила, влиятел¬
на държово (в икономическо и во¬
енно отношение).
Gmoflmacblpoiiilk f o,PL. политика,
водена о' великите енлИi
G^<^i^i^3^a^CStt4^1^Si^i^ßg o.PL позиция
(на страна) нато велик- енл—.
Großnarkt т пазор нм едро.
G—oßnoul п umg самохвалко; фун-
льо.
großmäulig adj umg обичащ дм сп
хвали; дм се цeеен.
Großmut f o.Pi великодушие (ge-
gnm jndn. спрямо, нъм някого).
341
DUdTtCn-bULGARlSCHES WÖRTERBUCH
g-äm-aitcmmaiiv
guoßnüilg adf великодушен.
Gnoßmuli/r f баба
GmoßdeTle m си; нм племенник
(племенница).
Großnichte / дъщеря нм племен¬
ник (племенница ).
Großonkel т вуйчо или чичо, брот
нм бабата (дядото).
Großplaticdhou т едропанелно
сгрoзгплствт.
Großmut т Schweiz член нм швей¬
царския парламент.
Groeuaum т зонм около голям
град;
Der - FranCiumi am Main Регионът
около Франкфурт нм Май;.
Großnaumflugeeug п -пробус (път-
;нчeскн самолет с голяма вмeегн~
мост).
großräumig adf широ;. змп;-ш/'ом~
ссгмщ огромна площ.
Großrnlnemachen п Oll umg голя¬
мо (основно) чистене.
grmecchmaue1g adj umg pejot само-
ввaлстзeе.
GronscSmeilung f oll писане c
главни бунии.
Griß‘s!c-i/innsmig/ugg пдеoсeрнйнo
nеОИ0вОДУTBОl
Gmoßsinechem т pejor самохвалко;
хе—липеъцкОi
/roßsinehherIsci adf pejor 1. който
обич— дм се хвали; 2 змме;, надут,
großspurig adf меoг-егпн, високо¬
мерен, н—дмпне;.
GroßstadT ' голям град (с над
100 000 мигпли)i
GroncTr1icn т жител нм голям
град.
großciädifcc1 adj характере; з— го¬
лемия грод.
GrgßsiadUI/lcn п животът и голе¬
мия град.
Grfißs1adTmenchh т човек на голе¬
мия грод (свикнал с миеотм и голе¬
мия град).
Gm^.Ös1a11^<^irCelim m oll движени¬
ето Ттр—финъ') и големия град.
Großtante/1. сестра на б-б-тм (дя-
до'о); 2. леля на б—щото Мм-йо—тм),
Großtat f вплиоо дело, славен под¬
виг.
Großteil т oll голяма част от не¬
що. по-голяматм част от нещо;
Der - dir Ferien По-голямото част
от ваканцията
größtenteils adv и цт~гoляммтм си
е-ст. нмй-впеe, таено.
größtmöglich adj възможно ной-го-
ля;.
großTu/nisch adj' pejot перчещ сп.
хвалещ тПl
groß|iun unr,', bb il-,', umg хваля
сп,. перча се (mit ilw. (Dat) c нeшo)i
GroßnnIcuneSner m едър индуст-
римлпц.
Großvater m дядо.
emoßväie—iich adj дядов. от (нм) дя-
дото.
Grmßуaienciuhl т кресло с внсoк-
облегалом.
Großverbraucher т потребител.
крупен консуматор (болници. дет¬
ски домове и др.).
Großvieh п oLl, едър добитък.
Großwetterlage f Oll Meixor ммн-
еoенеonтнче- обстановка (за по-
продължителен цпентд)l
Großwild п Oll едър дивеч.
Großwildja/d' Oll лов нм едър ди¬
веч, с-фари.
groß|xi/S/m unr.'. hb t-,', оплпж-
дом (Дете, mнвoтит)i
aroeeäaig adj 1 великодушен;
2 щедър; 3. -грандиозен (мпю-к); тс
широк замах;
-cm Mensci Човен с - широка ду¬
ша; щедър човен;
Eins -е Spende Щедро дарение;
Eins -п Wohnung Голямо милишe
(с голяма квадратура).
Großzügigkeit / oll 1 щедрост;
2 [широта -з—м—х
groigsk adj гротесков, смешен.
GrohcsCi /, -п гротеска,
/—oicsCerwcisc adv по трo'eсooв ;м-
енИl
Grolle f, -п пещера (естествена нлн
изкуствена).
Grulbcr т. ■ - Landw грубер. култи¬
ватор.
Grälcl/n л, - 'р-пчин;- (нм бу-
оогм).
Gneis f, -п 1. ноoтп; яма, трап;
2. руднин. мина;
Id die - gehen Ставам миньор,
слизам в мината.
GrüliCiC/, -еп емомншлп;ин, мъд¬
руване.
g—üBcln w.F. hb il-.', рмо;ишля~
вам (ül/n etWl (AkkjDat) върху'; над
нещо); блъскам си тлмв-тMi
Grulenarlcit' миньорски труд, ро¬
бота в мина.
Guhegamhritem т миньор.
Grubenbau т oll BxegD подземно
минно строителство.
Grulenirard т пожар и рудник.
GruBcnsxiioslod / ekепптззс и
мина.
Grцiengac п рудничен тмо, метан.
Grubenlampe / миньорска лампа.
Gnuienr/tUungcauieiicn п минно-
спасителна дейност.
61/1^0^ п руднични води.
СтаИе- т, - човек. . склонен нъм
размисъл.
guähIenichU adf замислен, нойто
много размишлява.
Grude / oll Tech oтoт (от - oмфсвн
еъглищ—).
Grüezi! inlet- Schweiz добър ден!
Gruil / Grüfte гробница.
Grufti т, -s umg 'узар (в младеж-
ния жаргон).
gmummcin sw.V. Tb ifn,V, 1. гареи;
2 мърморя.
GnunmeU/G-umh п oll Landw Ота¬
ва (трева след първото носене).
grün adj 1. зелен; 2. зелен. не¬
зрял (плод); 3. млад, неопитен, зе¬
лен (човек); 4. зеле; (зм eкooегмнн~
змция);
-е Bohnen Зелен боб;
Die Erdiecr/n sind - Ягодите см зе¬
лени (;пуоеeлн);
Elm -cm A^^i^i^r^^i^itcn - Депутат от
партията на Зелените;
Jnin. -cs LlcSt geBcm Давам ня-
оому зелена улица;
Der Baum wird- - Дървото сп - раз-
зеленявм;
-е Wells Saisn Има; зелено въл¬
на (трм;епoег);
- sein Млад и зелен съм;
umg Aul Crlncn -em Zwnig kommen
Не ми върви, нп 'спяем, (в жи¬
вот-).
Gmüm п oll 1. -зелено, зелен цвят;
2 зеленино;
Bcl - üier dis Simoßc gelen Преко¬
сява; улицата н— зелено.
Guänalgc / зелено вoдoр-елo,
gnän-a1tcnraiiv adf идващ от стра¬
на ;— “зелените” (политика, идеи).
Grünanlage
Grünanlage f зелена площ, гроди-
;—. ц—рк.
gmämäuaig adj зеленоок.
grünblau adj зeлeннкмвoсиНi
G-unl т. Gründe 1. o.PL почва. зе¬
мя. - 'прен; 2 o,PL дъно (нм море, ре¬
ка; куфар, чаша и др.); 3. о.Р'. осно¬
ва, фундамент; 4. фон; 5. приеин-,
основание; повод;
Auf 1/1^^ - Нм скалист терен;
Aul cigenem ~ und Bolen Н- соб¬
ствена земя;
D/n Bucher Bis auf den - lee—en Из-
пиемм ч—шмт— до дъно;
Den ~ eu ctw. (Dal) leg/m Полагам
основи нм нещо;
Eiw. (Akk) vom ~ aul Гп1/—п Про¬
меням нещо из (н-пълно);
EhWl (Dat) auf 1/m ~ g/hen Проуч¬
им; нещо из основи;
In -е (genommen) Всъщност;
Aul ~ dem pollTischcn Lage Въз ос¬
нова нм политическото положение;
Inner einem ~ zum Feiern hohem Все
имам причина зм шр-онувмнe;
Sich in ~ uni Bodcm schämen Потъ¬
вам в земята от еем;.
Grinlangelcl/дънно еибoлтвс'вo.
6rundatnsiiddun//Mil начално обу¬
чение (при войниците).
Grundaussttatiung / еембдязмеe,
оборудване с най-необходимото.
änurdancUrn1ig adj изключително
почтен, крайно порядъчен..
G—jmlbau т Atch строеж но oе;o-
зн, ф'иеaмeнтостеoe;п.
Gnuidhausicin. т основният нммъо,
основополагащ елемент.
Grundbedeutung / основно онмеп-
инп.
Gruriiedingung ' основна пред¬
поставка. главно условие.
Grund1ed<ü—inls п meist PL основно
потребност.
Gruniie^i^i^l^ir т основно пo;нтнe.
Gmundhcsihx т поземлена собстве¬
ност.
GrurlBcsite/r т земевладелец.
собственик нм земя
Grundhuch п (поземлен) кмдмстъе.
Grindiuchoni п служба по кодост-
рите.
Gnunilucieintnag т впиев—иe и км-
дастърм.
gruniebniihi adj напълно честен.
GADEßOrP
изключително честен.
Grumlei/cnium п о,Р1. = Grund-
1/siix.
gmündeln sw.'. bb ilr.V. потапя гла¬
вата си въз еодо (п-'^’ гъско),
гмурна се.
/uänden sw,'. Tb le.V. основавам,
съодовм;, 'ееeдсиом; il-,', градя сп
(auf niw. (Dal) върху нпщо). пoенвмм.
основава; се; sich - крепя се, осно¬
вавам се (върху нпщо);
Einen Staat ~ Създаем; дъртмвм;
Eimn Pariei ~ Учредявам п-ртис;
Meins ^bcii gründet auf folgendem
Theorie Работата ми сп основава ;—
следната теoриCi
Gründen т, - основател, учреди¬
тел; създател.
GrünlcrjaSrc mut PI, годините от
1871 до 1900 в Германия, период
но интензивно икономическо раз¬
витие.
Grundemжer1scieu/m fWiissch данък
при покупна нм земя.
grundfalsch adj абсолютно (03-
уeм. коренно) погрешен.
Сг-ипИгаГв/1. основен цвят (тон);
2 фон (върху нойто се наносят дру¬
га цветове).
Grundfehler т основна грешка
GrundfcsTcn nut PL устои;
An d/n ~ vom 1^. (Dat) räUUein роз-
кпмшмм устоите нм нещо;
Eime Th/se wind in ihr/n ~ eushiül-
ieui Дадена тезм бием разклатено и
основите ун.
Сг1п1Г1гс1/ / основа (на тяло);
Math лице нм основата.
Grundfonds nut Pi Wiгtтcb основ¬
ни фондове, основни средства.
Grundform / основна форма.
Grr/rdrr/lhclUcr nun PL основни
свободи (права).
Grundgelühm ' основна 'мкеMi
Grundgedanke т основн— мисъл.
Grundgehalt п основна омцом'Mi
Grundgesetz п O.PL основният за¬
кон. конституцията нм ФРГ.
Gnurdhailunggосновно положение
(изходно положение).
grundlc-rn sw.V- hb tr.V. грунди-
ром.
Grundkapital n основен капитал.
Grjlndkenntnicce nun PL основни
П03НMНHЯi
342
Grunlku—s m основе; оурс (з— - пър¬
воначални познания).
Grundlage /, -п осново, базм;
Eins solide - Стабилно основа;
Die Grundlagen Tür etw. (Akk) sclaf-
lei Създ-в-м основите за нещо.
Grinllagcniouschung / oPl но'-
чмемне нм 'eoрe'неен'п основи на
ноуна.
grundl/g/nd adj 1. основен. реша¬
ващ. фундаментален; 2. коренен. ра¬
дио—лен (промяна).
Grundlegung / aPL AecT полагане
нм основи (auch üDerle)-
Die ~ leu Demokratie Пологонп ос¬
новите нм демокрацият-.
grünllihb adj основен. подробен,
щателен.
6^1111^/11 'o-PL шм'eлеoст; зм-
дълбoчeнoCTi
Gmürliidg т, -е Zool кро'^;—
(риба).
Grundlinie / 1. Sp основна черта
(линия); 2. Math основ- (но геомет¬
рична фигура).
GridlioUn т о.Р1. основно омц-
лата.
gnunlios adj 1 бездънен; много
дълбок; 2 неоснователен, безпри¬
чинен.
Grundlosigkeit ' o.Pl неосновател¬
ност. бпопрнеииетут.
Grundmauer / AtcT основи (пола¬
гани и земята).
GrurldaSuur/smliisi п основен
хранителен продукт.
Gründonnerstag т Rel Велики чет¬
въртък.
Grundio—dgigg основе; (законов)
ред и държава'—.
Grmniil/iler т Arch основен (опо¬
рен) стълб.
Gruninechena—len meist Pl Malh ос¬
новните аритметични действия (съ-
бие-иe, изваждане. умножение. де¬
ление).
GrurimeclT п meist Pi основни чо¬
вешки права
Grundregel / основно правило.
Grundriß Grundriss т 1. чертеж нм
хоризонталнато проекция нм егем-
дм; 2 очпр;. кратко изложение (;м
основите на наука).
Стип^иТе т принцип. максима.
основно правило;
343
DSVrSCtt■BMCAD№AHC6 WC^ß^f’EßBUAH
grupplc-er
F/cUc 6^11^1X1 Твърди пезе-
езпн;
Vom ce1n/n 6unndsrie/n dicht ah-
g/hcn Не отстъпвам от пенеенпн-
те си.
Grun1caiхdeiaii/ f принципен де¬
бат. црнецнпем днекуеин.
Grundsatzentscheidung f принцип¬
но решение.
guurisruelih1 adj 1 принципен;
2. основен; adv по прн;цнц, прин-
енцнт;
Eine -е F-age Прзеенпeн въпрос;
AparTS/li ~ alleSnen Принципно
отхвърля; апартейда.
6run1catхuni/i1 п окончателна цеи-
еъдм.
GminiscSuii f дълг срещу земя,
ипотека.
Grundschule ' основно училище.
Grundschule
Този вид основно училище
обхваща първите 4 класа от учи¬
лищното обучение, думата се из¬
ползва в Германия, За същата об¬
разователна степен в Австрия се
използва VoICscciul/.
Grundschullehrer т емеолeн учи-
'ел.
G-jidds/c / мъртво вълнение.
GrindsUein т основе; о—мък;
D/m ~ Tüm niw. (Akk) l/gen Полагам
основния камък нм нещо.
Gгundslu/ilI1cgugg полагане нм ос¬
новния оамък (н— сградо и др.).
GründiSiCluugä o-PL Sp изходно по¬
ложение, изходна птоиеня.
GrunisUcuen / поземлен данък.
GrunlsiocC т о,Р!. база, основа Ifür
eiw. (Akk)lzu 1^. (Dal) з— нещо).
GuundsUoll m Tech основен (изхо¬
ден) материал; oе;oзн- суровино.
GruiisloTniluslnie ' добивна про¬
мишленост.
GrundsTück п парцел, парче земя.
мсстo.
GпurisUücCcmaCIcu т посредник
при продажба нм земя.
Grundsiulfun п основни дисцип¬
лини и дадена еп;енмоеoет (изу¬
чавани през първото половина нм
ел;демнeгo, след което се полога
нопнг)i
Grundstufe / o.Pl 1. ;оемлем сте¬
пен, еме-л;н курс (на обучение);
2. Ling положителна степен (нм при¬
лагателното име).
^^/1111x1 т основен текст. ориги-
н—лен 'екст.
Grundiom т основе; цвят; осно¬
ве; 'ОН.
GrundüBci п о.Р!. главно зло.
Grundumsatz т o.Pl Biol основна
обмян— (нм веществата).
Gründung / -еп основаване, учре-
,№0;;. създаване.
Gründünger т o-Pl Landw расти¬
телен 'Ор.
GfindungssalSr п година но осно-
вмване (учредяване) (на нeшo)i
Grjmiui/skapiiai п учредителен
KMпHTMЛi
Grändun/cvcucamnI1ng ' учреди¬
телно събрание.
Gnin1uncacSe / основна пенчним.
/rinlverkehri adj напълно, абсо¬
лютно грешен.
gnundуemcchfeden adj коренно роз-
лнеeНi
Grir1vercongurg / снмбдсвмеп с
ной-необходимото.
GrurlvoraisscUeug/ ' основно
предпоставка.
Grnddжacc/n п о,Р1. подпочвено
вода.
Grundwasserspiegel т ниво нм под¬
почвената вода.
Giuriw^hndlensi т o,Pl MU омдъл~
жителнм военна служба.
Grumdжiderc1nuch т основно про-
'ивoрпеиe.
Grundwort п LOng основна уъстмв-
км нм сложна дума.
Grun1ж^riccha1х т o-PL Ling ос¬
новен речников фонд (нм даден
eозк)i
Gnundeail / числително бройно.
Gründen/ т основна черто, осно¬
вен белег.
6^1/, п o-PL 1. зелено ^3^);
2 зеленина;
Eine Falmi ins - Излет сред пеирo-
дмгм.
mjf. -еп, -еп зелен; зплпнм
(привърженик нм партията на Зеле¬
ните).
/näneп sw.', Tb Oor,V. зеленея сп;
раззеленявам се, разлистим, се Мго-
рм. храсти и др.).
GrünierC т Zool зпленушом (пойна
птиекм)i
6ränПähbe / зелена площ.
Gjnünintter п оП. зелен фур-м.
gmängeli adj оeлe;нкмеoжълTi
Grüngürtel т зелен пояс (около на¬
селено място и др.).
С^пСс-п т Kochk подпр-вом за
супа от зелени зърно на о-пладжм.
Grünkohl т листно зеле.
GгänCmeuх п МП вид боен отровен
газ.
grünlich adj зеленикав,
granllcSgelB grünlich gnii adj зплп-
;икмвoжъл'i
GründlcSt n o-Pl. зелена светлина
G-üilin/ m, -el, Zool оплeн'шoм;
2 новак; млад-зелен (човп;).
Grün-ocC т iron ловец; л;синепйi
Gгänunci т о.Р1, па'инм.
6räncchna1/l т ofl pejoe много-
онмйкт. всезнайко (зм млад, неопи¬
тен човек).
Grünspan т o-Pl, CTem меден окис,
пM'HНMi
Gränspecbi т ZoO зелен kълвмеl
Gränsirei1er т зелена ивица (меж¬
ду улични платно или встрани о'
'ЛИЦM'M)i
g-Uiz/n sw,'. Tb ile,'. 1. грухтя
(синис); 2 ръмжа (мечка).
Grünx/ie п o-PL 1 зеленчук, оме-
зав—'; 2. зелени подправои.
6-uppe / -п 1. група; 2. отделе¬
ние.
Gruppenaricit ' робото но групи.
Gruppenbild п групова снн.мk-.
GmuHPsnllidune / o-Pl. образуване
на трупHi
Grippen'aHrCa-tr ' групов билет зм
пътув—нп.
Gruppenleiter т ръководител ;м
групм.
Gruiien—eise / групово пътуване.
Gruppensex т о,Р1, групов спос.
Gruppcnthnmapie ' oPi групова те¬
рапия.
GrippenunternicSi т омняги; по
групи.
G111envvsnSdlucrudäTе'пoи- о—с'-
рмвтиo-.
gruppenweise adv по (нм) групи.
gmuppZe—en sw,'. bb ie,', групирам;
sich ~ групирам сп.
Gmuppi/nidg
Gruppierung ft -xn 1 групиране;
2. подреждане; 3. групировка (вът¬
ре и портая и др.).
Gnus т oJ/. 1. трошляк, снгни ;—-
мъчета; 2 Bergb вътоншe; шрмBi
GmuccIП1Im т тенлъе.
gruselig adj страшен, стемвoвнг
Iие'oенн, црикмонм)i
g—useln sw-V, Tb umpers страшно
ми е, полазват ме тръпки; sich -
настръхвам от уж-т; изтръпвам от
страх (von jnim./nTw. (Dal) пред ня¬
кого).
Gruß т, Grüße поздрав, привет;
Einen ~ erwideug Огвеъа^мм нм
поздрав;
Jmlm. eim ~ winken Махам няко¬
му з— поздрав;
Jmlm. einem - 1/^/1111 Изпра¬
щам поздрав но няного (нойто от¬
съства);
Mit im/undlfchen Grüßen С поздрав
(завършен но писмо).
Grußadresse f приветствен адрес,
gnüecn w.K hb t-.', пoоде-ияв-м,
приветствам;
Jnin. Ги/unllicS ~ Пoодемвсвмм
любезно нсooтт;
Grüß dici! Привет! (между прия¬
тели);
Jnin. - lascen Пращам някому
поздрави.
G-ißTorm/i f израз. фраза-поздрав.
GrußCamic J цтодрмзнг;лем к-е-
тачка.
grußlos adj бпз поздрав.
Grueiil/gramn п поздравителна
(приветствен—) телеграма.
G-uOw^inl п L кратко пеизптстзип;
2 поздравителен адрес.
^^txe / o.Pi булгуренм наша;
umg ~ Im Kopi balen Нямам ум и
главата;
Rohe ~ Слодоо ястие от червени
плодове.
Guаcch f o-Pl Kunst ги—ш.
Guatemala n Гватемала.
Guotrnalicke m. -m, -n гзмтемм-
лец.
Guatemaltekin f -nen ги—'eммлkMi
giatenaltcCisch adj тв-тe;-лски.
guckem sw-V. bb Ot-,'. umg 1. гле¬
дам. цттлeмдмм; 2. нодеиемм, нмд-
оърг—м; 3. подавам се (рокля);
GucC mal her*! Погледни нму—м!
GAÖQOiT
Aus den F/nst/r - Гледам през про¬
зореца;
Durch das ScSIücscIIoch ~ Надни¬
чам през ключалката;
Das Hemd guckt aus len Hoss Риза¬
та сп подава от панталона;
umg Jmen. auf dis Finger ~ Над¬
зиравам НHkОTTl
GicC/r m, - 1. малък бинокъл;
2 umg осп-е.
Guckloch n шпионо— (нм вем'о)i
6ueuilla| [gs'ullja] m, -s тeенлс,
участник и партизанска група.
611—11102 (ge'rflja] f. -s - въоръжена
групировка (воюващ- срещу цем-
BHГППC'BО'T или окут-тори).
Cu/ci f -п гугла.
Guillotine [[gi|o'ii:na] f, -п Hisl гило-
ГИНMi
Gulasch п/т, -е- гулаш.
Gulden т, - гулден (монета).
Gülic / o.Pl Schweiz течен тор (ес-
'eствe;)i
Gully ['gill] т/п, s кан—лио-цити-
нм улнеи- ш-хт— с к—п—о.
gültig adj 1. в—лиден (билет); 2.
нойто е и уилм. действащ (о—ooн);
3. нойто е и обръщение (монета);
Ein -cm Fab-pian В—лидно рмопзем-
нип. дeйств-шo и момента рмопие--
нип.
GülUfgk/ii / оП валидност.
Giütiglc/juccUtärbnne' обявяване н—
нещо зм валидно.
Gummi т. -s 1 o.PL гума, (вулка¬
низиран) о—учук; 2 гума (з— трие¬
не); 3. ластик; 4. umg кондом, пре¬
зерватив.
gummiartig adj като гума. подо¬
бен нм гума.
GummflaU т гумена топка.
Gummiband п ластан.- лмстиеe зм
веъоемнei
Gummibärchen л meist PI, гумени
мечета (зид бонбони).
Ggmnfiaum т каучуково дърво.
фикус.
Gpmnih/ncflung / мегoмoбилнз
гуми.
gummisul adj номоз—н с лепило
(марка); гумиран.
Gummihandschuh т гумена (кау¬
чуково) ръкавица.
GgmmikaBcI п гумир—н кабел.
Gummiknüppel т гуменм (поли-
344
еeйуo-) цмлk-i
Gummimantel т 1. мушама (дре-
хм); 2. гумен- (каучукова) обвивна.
GummiparaguapS —.: Gunmiparagmar
т umg розтеглие цмемтеоф Мпозво-
лсзмш всякакво тълкуз—не).
Gummireifen т автомобилна (ве¬
лосипедна) гума.
Gummiring т 1. гумен ринг Сзм
игрм); 2. г';^;— (зм ушоътнсе—н;);
3.
Gunmlsauger т биберон (зм хра¬
нене).
Ggmnlscliaucb т маркуч.
Gummischuhe meisl PL голоши.
GunnZscluizkicilung ' гумено зм-
щитно облекло.
Gunmisii/inl т гумен ботуш.
Gunnlsl-umpl т Med ластичен чо¬
рап.
Gjunnilicu п надуем;,— играчка
(животно).
Gummieug т лости; (нм белъо. чо¬
рапи и др.).
GinsT / o-PL 1 благоразположе-
;нп, благосклонност; 2. благоволе¬
ние;
Jnls. - genießen Ползвам се с не¬
чие благоразположение. радвам сп
нм нечия благосклонност;
Zu jmls. -сп В нечия пoло-,
gäпcUi/ adj 1. бл-тoпрннтeи. изго¬
ден; удобен, подходящ; 2. veraltend
благосклонен.
gäncUigen1a1Ic adv при удобен слу¬
чай.
GänsiI1ng т, -е 1. протеже; 2. лю¬
бимец.
GSnsiI1ngcW1ntsd1at / фаворитъм.
GU-g/l / -л гърло, гуша;
umg Jnin. an die - sp—Ingen Хво¬
ща; някого за гуша'-.
/ungeln тК Tb Olt.', 1 правя гар¬
гара; 2. бълбукам, oлoктем ('еч-
нoтт)i
Gun/eiwasser п течност за гмегмрMi
GumCr / -п L нр-ст-внц-; 2. umg
нос;
~п cchrlen/rаs1c1n Беля/стьрж- ;м
ренде краставица.
Gurkenhoiel т домашен уред за
рязане на краст-еици (но кръгчето).
Gi/rk/nranke / ласт-р нм красто-
внеMi
GurkersalaU т солото от крмстм-
345
DJ:lITSCtltßULCARl$CHfУS WÖßTEQUUCH
GutgläuBigC/ii
ВИЦИ.
gurmen sw,'. hb ite,'. гугукам. гу¬
кам.
Gurt m, -е 1. н—иш, ремък; 2. но-
омн. пояс; 3. картечна лента;
D/n ~ amlcgen Слага; шепдп-знис
оолм; (и превозно ееeдугвт)i
GurTianl п koрспл;i
GnmU/I т, -1. колан, пояс; 2. Geose
цoяу, зона;
umg Wir mäccen len ~ rngen ап-
ccSnaII/n Щп ^530 дм затягаме ко-
лмнит;i
Gürtellinie f in: eim Schlag uriem irr
~ удар под кръст—.
Gü-iciross f Med херпес зтстeрi
GüuTelschnalle f 'оом. кат-ром- ;м
колон.
Güi—tritier п Zool беo;eнтупЦi
gäutcn. sici sw.'. hbgxb veralt опас¬
вам се, препасеа; се (с колан и др.).
Gürtler т. - сараф.
G^rUllilchU f o-PL задължително
сл-тмм; нм колано при пътуване с
кола.
Guru т, -s 1. гуру (и будизма и при
индусоата религия); h. pejot “гуру",
водеща фигура.
Guß Guss т. Güsse 1. Tech леене.
О'ливм;е (н— камбана и др.); 2. бур¬
но нотзеонe (на ';еете'); пороен
дъжд; 3. Kochk глазура;
Wir ans rimem ~ Като излят; хо¬
могенен, цслoстeеi
Gußheion Gussbeton m oPi лят бе¬
тон.
Gußeisen Gusseisen n oPl еутуи.
gieslse—d gusse1ceпr adj чугунен.
Gißiorm GussTomm f леярска фор¬
ма, к—лъп зм отливане.
GußsiaUl GusssteSI т о,Р1. лсго
стомана.
Gußstück Gussstück п отлив;—.
güci adj nordd нлoBi
Gusto m O-Pl. südd östxrr инхт, пред¬
почитание;
Nach jnis. - По нечий вoхУl
gui (Besser. bcse) adj добър, хубав;
Ein/ -s Il// Добра идея, добро
хрумване;
Eine -п Note Добра оценка;
Elm -cs ^w^sssm Чиста съвест;
Etw. Uni ~ Нещо действа добре,
благотворно;
Es ~ Sai/n Добре съм. и благо¬
приятно си''-еня съм;
Es Cann - cc1r. Ван Възможно
е до...;
Jnim. isi nicht - Някой не се чув¬
ства добре;
Dis Milch isi nicht ncSr - Мляко¬
то п р-зе—лено;
-cm Tag Добър ден;
-е Nachi Лена нощ;
-п Rcise! Приятно пътуи-не!;
-cm Appetit! Н—оде-вп!;
-е Bcssc-ung! Соорошно oодемвя-
имнп!;
Seien Sie so - Бъдете тмоа добър;
Lass es -* sein Оет-ин 'оим. дм не
говорим за това;
Wozu isi las ~? Зм омозо може дм
послужи това?;
Du ha^ - msdem Лесно ти п дм го¬
вориш тмоа;
Das isi so - wie slCU/m Това п поч¬
ти сигурно;
Kurz und - С една дум—;
Zu -cm Lclei В ормя нм краищата.
Gut п, Gütet 1. имение, чифлик;
2. имущество; имот; 3. ттвме, сто¬
на (за превоз); 4. бл—го;
Aul rinim - amlniicn Р-ботя в чиф¬
лик, в имение;
Spcmrige Güter Обемисти (не^^доб-
нн за темиепoет) стони вещи;
Das g/cUohIcdC ~ ТепВеп Открива;
открадн-ти'; вещи;
Maleniiile Güter Материални блага.
GjuiacSied л, -1. експертиза. мне¬
ние (омkлюеeниe) нм вещо лзеe;
2. рецензия; 3. отзив, мнение. пре¬
поръка.
Gutachter m. • 1. експерт. вещо ли¬
це; 2. консулт—;'; 3. рецензент.
gutachterlich adf по мнение на ве¬
щото лице.
gutartig adf 1. доброкачествен (ту¬
мор); 2. добър, кротък (оон, куче);
äiiauccch/nd gut ans scSedl adj
добре иотлeждмЩi
eiilümgemlich adf L ofl pefoe буржо¬
азен. :з-;ожен; солиден; 2. обилен.
но непретенциозен (хранм).
GutBünC/n п o-Pl, On: nach meinem
- по мое мнение. по свое усмотре
ннп.
Grjtej f o-Pl добрина, доброта;
Würden Sie dis ~ halcr. mir eu
helien? Бихте ли бил така добър, дм
ми помогнете?
umg AcH. du iieie -! Боже Гтсштдн!
(при изненади или уцлмвм)i
6u1/i f o-Pl. veraliend (добро) ка¬
чество.
Güteklasse f категория нм качест¬
вото.
Gütekontrolle f качествен контрол.
Giuienahhi/c^lichie ' история (цен-
о-зоа) зм лена нощ.
GjutenacStgruß т поздрав з— лена
НTШi
GitenachtCue Gutenachtkuss т це¬
лувка зо лена нощ.
Gjitermor/engrue т цтодрмв зм
добро хтеTi
Güi/malle—Ufgung foPl. експедиция
нм б-гаж (товар, ттонн)i
Güteraustausch т стокообмен.
^^tumhaSilof т сточна гара.
Gütebgeneincchaii f o.PL Jue иму¬
ществена общност (между съп¬
рузи).
Güterpartie / Wletscb ц-ргнд- стоки.
Güterrecbi п o,Pl. Jue имуществе¬
но Пр-ИОi
Gäiemschu11eп т маг—ззс.
Gütertaxi п товарно гмкеи.
Gütcrtuanc1nrt т превоз нм стоки
(на гтвме)i
Gtertm/nnung / oJ/l. Jur разделе-
ност нм имуществата (между 0^
РУ-зи).
Güt/nvcrCcUu т оР1, превози нм
стони (тов—р).
GäU/uжag/n т товарен вагон.
Gül/meng т товарен илм;.
Güt/verlohn/i nJut дело з— поми¬
ряване.
Gütevorschrift f 'eвииеeуoн изиск¬
вания към качеството.
GüUezcIhlcn п маром зм качество.
guUlgclen gut gehen un-,V. sn itr,'.
развива се добре (процес); umpers
добре съм здравословно;
Gehi es mit Bem Beilin gut? Добри
ли см отношенията между ди-мото?
gutgelaunt gut gclaunT adj и добро
е-стетeниei
guTgcmelnT adf доброжелателен;
Ein -cm Rai Доброжелателен съвет.
gitgcsinnU gui gesinnt adf благо¬
склонен. добре разположен.
gutgläubig adj доверчив.
Gutgläubigkeit f O-PL доверчивост.
guh| hoBen
GADEBOfT
346
/uUliaben unr.V, Tb tt.V, имам да
вземо,, до получавам пори (В/1
jmlm. от някого).
Guthaben п Wietsch 1 Mk'ни; 2 влог
(и спестовно к-с—, б-ннм.
äU1|hcfßcn un-,'. hb t-.V, одобря¬
вам.
giUhereig adj дoбетеъедпе;е, доб¬
родушен.
Gjuih/rxigkcii f o-PL, дтбрoеъед;ч~
hoct, добродушие.
gütig adj 1. добър. благ; 2. любе¬
зен, мил (ei jmBm.rg/gemüier lmBmlr
gegen jn1nl към исkттo);
umg Oeon Zu Много мило!
g^iiich adj 1 цеингeлски, дружес¬
ки; 2 мирен;
Eimen Sineli ~ rcg/ln Уреждам спор
по мирен ;мчнн;
Sich (Dal) an 1^. (Dal) ~ tun Хап¬
вам си елодкo (до н-еиг-). '
gui|macben sw. V, Tb in. V. umg цo-
nемесм (грешно); oгсгеaнсемм
(повреда); реванширам се (зм ус-
луго);
Icl hals bcl ihm noch rlni/rs guizu-
mach/n Имом още някои нещо зм
уреждане с него (дм му се иоиинс,
дм си оправя отношенията).
gutmütig adj = guilrrzl/.
GuimüiigC/ii f o,PL - = Gnti/uzfgk/ii,
gilnacblanlihb adj дoбетеъе;декз.
gU1|sagen sw-V, bb Olr,V. поръчител¬
ствам, гмрмегземм (für lm1g.//iЖi
(Akk) за някого. нещо).
Gulsicsilecm m земевладелец. чиф-
лнкеия.
Guischeim т 1 бон; 2 купон.
СиИсН/ети/ГТ п чеково. боноем
онижк—.
gmU|ccbmei1en une-V, Tb t-.V, заверя¬
вам сума по смет;-.
Gutschrift f WOetscb з-вeрсвонe на
емeгкм.
GuUshof т чифлик. имение.
giUsitni/rt gut situier adj geb c доб¬
ро финансово положение.
Gutiap/ncSa Jin o.PL гугоnпеем
(изолационен материал).
GuiUai f блмтoд;н;нн;.
gilUu—ai adj гърлен.
Gutturallaut m Ling гърлен звук.
eutltun gui Tun unt,'. TD ilt,'. дейст¬
ва;, oтемояв-м се добре, помага;
(зм лekмес'вт и др.);
Eim Siaxfemgang wird ihn ~ Една
разходно ще ;' сп отрази добре.
guiurlruulclT/T gut untennicStei adj
добре осведомен. I
GuUwett/rz/ichen п признак за доб¬
ро време.
guewlilig adf 2 с добра воля; 2. доб¬
роволен; 3. услужлив; 4. цoелушп;,
старателен.
Gutwilligkeit f о.Р1 добро воля. го¬
товност.
gymnasial adj гимназиален.
Gymnasiast т, -еп, -еп гимноонст.
Gymnasium л. Gymnasien гамназия.
Gynnastm. -еп, -пп рехабилитатор.
Gymmasilk f о,Р1, гимнастика.
Gymnastiker т, - гимнастик,
gymnastisch adj гимнастически.
Gynäkologe т. -п, -п гнн;oтлoт.
Gynäkologie ' o.PL гинекология.
gynäkologisch adj гинекологичен.
гиненологически.
Gyroskop т Phys жироскоп (уред
зм доказване зъегeе;тo нм земята
около осто й).
Gynns т. Gyn Med мозъчна гъно-.
DEUTSCH-nULGA&SCHO'S WiDPTEPBUCJi
haben
H. 1 [Ha:] n, -jumg -s
1. xa. oеммгм буква
от немското азбука;
2. Mus си¬
на! Onierj al, axi. xa-
xa-xa (изненада; опт-
родство).
la, ha! Onteej xa, xa! (смях; Oeon зм
нещо. което нп п забавно);
-. sehu witzig! Х—-хм. много смешно!
hä? interr м? (зм нещо н;рмобе-еo).
Н|! inietr п-хп! (злoемдс'вo).
Haan п. -е 1 косъм. влакно. власин¬
ка (нм еoипo, животно); 2. носа. коси;
GlaTtes (locklg/s. scSäticn/c. volles)
- hahcn Имам проза (къдрава, рсд-
к—. гъста) нос—;
Das - lang (kumz) Umagen Нося дъл¬
га (къса) носа;
Die -п 1011111^1/11 jmdn. пи Gi-
sihSt Косите падат ;скт;х и очите.
закрива' лицето му;
Die -е fönen (Cämnen. Tä-her) Су¬
ша косата си със сешоар (реша я.
боядисва; я);
umg Kein gutes - an jmlm. lassen
Изяжда; някого c парцалите;
umg Mir steSer die -c zu Beuge
Косите ми нмстръввот;
umg Wim liegen пп in len -em Ние
сп караме, хванали сме се за носите;
umg Sein Leier hin/ an elren -
Животът му висеше нм кoеъм;
umg -п auf Ben Zäinen halen Имам
остър пзио;
Ein ~ in 1/m Suppc/in ilw. (Dal)
lirlen Нмгъкзмм се нм нещо неп¬
риятно;
Um (auf) clm - За молоо. носмол-
но. нм косъм. почти;
Etw. иТ an d/n ~пп hemi/lg/eogen
Нещо е изсмукано от пръстите.
HaaransaTz т meisl o-PL началото
НМ kОC-'Mi
Haa-aulall т O-Pl, ктетп-Дi
Haarband п панделка, оорделм з—
koе-i
SoamhuciU adv на косъм. много
близо;
- von einer Sinafe sein Ha косъм от
е-kмоменeтт съм.
Haarbreit п in: nicSt im eim * wci-
chen не отстъпва; ни нм йота. ни
нм косъм.
Hata-Büstel четна за ктем.
HaambüMUci п кичур носа.
Hä/uluaSi т метално влакно. съе-
е;; тъном тел.
Haardünn adj тънък като косъм.
Saau/n sw.V, TD it-.V. 1 емeесм ко¬
зина'- ст; 2. падот косми (нм кожух);
Die KaUze Haart Котката сменя ко¬
зината си.
Haam/nileunen т деп^^атомр. сред¬
ство за премахване нм косми.
Haau/nT/umnnasmiUi/1 п = Haau/ni-
1/пп/и.
Hoon/usiaix т o,PL перука.
Haan/chu/i1c / o-Pl, On: nicSt um -
zumücCжcfchcn нп отстъпвам ни ;м
йота (ни на косъм);
Eim Ziel um ~ verfallen Нм косъм
се разминавам с целта.
Haarfarbe / цвят нм нoе-т-.
HaauTrm1cmihi/1 п боя зм кoум.
haaTein adj тънък като ^^0;.
HaanГ/cifgen т фиосатор за носа.
Haaufl/cSis / плитка.
Haaug/fre п Ana, капиляр,
haa-g/nau adj umg меoгo/еъвс;м
точен.
baamlg adj 1. koеммг. влакнест;
2. umg неприятен. шeoттпив;
-e Beine Космати, окосмени крана;
Eine -е Sache Щенотлиим работа.
haamCIein adv umg много подробно,
и детайл, с всички подробности.
Haa—klanmen / шноло, фиба.
HaauCI/nme / фиба.
Hea-iahC т лм; зм нос—.
Haannal/i / фуркет.
HaomgalciCumvc / остър и тесен
ЗMBОЙi
Haann/Ux п филе, еретична зм кoсMi
Haa-plns/l т (мека) чето— от жи¬
вотински кoеъMi
Haarriß H^armiss т гъно—. едва за¬
бележимо пу0НM'HНMi
HaauuöSucScn п Phys kмпзлсеем
тръбичка, капиляр.
SaanccUanГ adj 1. съвсем точен,
много прецизен; 2 много, съвсем
близко;
- am Ziel vorieic<CSieOen Не улуч¬
вам с милиметър целта;
Eiж.1JÄtJ - emCcnren Разпознавам,
вижда; нещо много №;&
HaarscHere / беъеемеукм ножица.
HaanchSn/fdenachSin/ / машинна
зм подстригван; но носа.
HaanschdeiB/n т фризьор.
HaamscUnlii т 1. цтдетеигемнe;
2. фризурм, прическа Мза подстриг¬
ване по определен начин).
Haarschopf т перчем.
Haa-siei п ситно сито.
Haauc1aiUcuei / o,PL pefor дребна¬
вост, ппдмигизъм, спор зм маловаж¬
ни детайли.
Hoamspar/r / шнол—.
Haancpuay mjn ла; з— носа.
Haancicum т Zool морска лилия.
Haauciurhnc / кичур носа.
haauciuri1emd adf уж—сен. възмути¬
телен, невероятен.
Haarstrich т тънка чертичка (при
пие-н; с перо).
Haa-iili т 'уп;. част от чужда но¬
са. прикрепвана към собствен-та.
Haa-t—ocCner т сешоар.
Hoa-wäscHn / миене н— - косат—.
Haarwasser п вода за поддържане
нм ктем'-.
Haa-wlckei т ролка зм носа.
Haarwuchs т 1. растеж нм носата;
2 oтем;
Eln/n BicSUcn/s1rr1icbcr - iahen
Имам гъсто/рядк- кте-.
Haa-wu-d/ норпн нм косъм—.
Hal nun in: ~ umd Gut - еслo'o иму¬
щество, вуиекo, което притежавам.
Habe / C.PL имущество, собстве¬
ност, състтснзe;
Bc^^licie - Движи; имот;
игеше/НсН/ - Недвижим имот,
ha1sd| (haiic. gniabi) une.', TD,-.'.
имам, притежавам; sich - pejrr дър¬
жа сп;
Ein Auto - Имом оолм;
Kein Geld - Нямам пари;
Bn/lie ScUnlU/un - Имом широки
рамене;
Ärgci - Страхувам сп;
Was last lu? Какво ти е?;
Dnm wievieltem - wir heuie? Кой ден
см; (п) днес?;
Da - wir’s! Ето ти беля!. Хубаво се
наредихме!;
Dieser ArUlCel Sat’s in sich Тази сто-
тия си я бива. трудна п;
Es leicht - Лесно ми п;
Es eilig - Бързам;
Viel хп Tun - Имам много работа;
Er bat noch eln/n weiten Wag eu-
rücCeulceen Той трябва дм извърви
Sahci2
WÖE^OFF
348
още - дълъг цъ■т;
Damit will ici nicHls zu tun - Не ис-
км; дм имам нищо общо с това;
Etw. ist zu - Нещо може - да се на¬
мери (д— се оу^и);
Eiw, (Akk) gi/cm jnin. - Имам не¬
що против НHkОTО*;
Di last gut lacHsn Лесно ти п на
тебе;
Das wirdem wir glclcb - Сега ще ви¬
дим тази работа. щп реши; проб¬
лема;
Hal Bich nicht so! Нп сп дръж 'мом!;
1/1111 Hilfsverb (служи зм образу¬
ване нм Perfekt и Plusquamperfekt);
IcU Saic alles verloren Загубих
веиеoo;
Ich haiU/ alles verloren Бях загубил
всичко.
Haben n о-PL Wirtxb актив;
Soll und - Дебит и кредит.
HahnnbesiänBe nur PI. Wi-tsch авоа¬
ри, -нтнин;
Haien1chic m, -e veraltend pejOt бед¬
няк, ГОЛТаК.
Haicneinsen nun Л, WOelxh лихви
по влогове. .
Halgiem f оЛ- алчност.
Habgierig adj млепе,
balhaii- adj in: geb Jn1c. - werden
з—лов^ някого;
Etw. (Gen) - werden Сдобивам се c
нещо;
geh Dcs Mö-Be-s - werlcn Залмвсм
убиецо.
Halicbl m, -e Zood яетеeб,
Ha11hbicnace } орлов нос.
Halilliolion f -xn вмбнпнгменя.
HalUeioUloisscUrili f хмбилитмцио-
нпн труд.
halilltfnren sw,'. hD it-.V, хабили-
гиемм сп; tn,V, хабилитирам (няко¬
го); sici - хабилитира; сп.
HoWTi щ/л, -е 1. Oron одеяние. об¬
лекло; 2. служебни одежди; облек¬
ло на монашески орден.
HaB|i: mjn. -е имвнo, заучено нещо;
придобито (чрез еъопигминe и др.).
haiiUuclI adj 1 пос'^;;. превър¬
нал се и ;-инк; 2. шризнчпи. отна¬
сящ сп до характера
h/llich adj Schweiz заможен.
На^сНаИ f. -xn veeall имот. иму¬
щество.
HahseligCeii/n nur PL собствени ве¬
щи (без особено еттйнтег). пар-
г-к;ши,
HahsuChl f оЛИ - Habgier,
haicüchtfg -adf = HaB/Iebig.
lächeln sw.', bb ir.V. östen стърма
нм ренде.
Hacbsc f, -n 1. джол—н; 2 umg оран.
HocC n c.PL. umg о-йма
Hackbau m ü.PL Landw обработва¬
не нм земя c мотика. nенмигни;т зе¬
меделие.
Hackhnii п бродим за кълцане (но
месо).
Hackiraiem т Kochk руло от къл¬
цано месо.
Hahkireii п 1 дъско за есо-нe нм
зеленчук, нълцоне нм месо; 2. Mus
цимбал.
HackcsT -л 1 оиром, мотика 2. ко¬
па; (с мотан—).
Н-сНег/ -л umg no-dd 1. пета (на
oе-o, чорап); 2. тон (н— обувно);
Sich (Dao) Bin HacCen noch ctw. (Dat)
ailauien Изтърквам си обувните по
нещо.
hack/n sw,'. bb te.', 1. сена, цепя
(държа); h. накълцва; (месо, могда-
еoо); 3. кoцмс, прекопавам с мота¬
на Iоeмс); i-.V. нълв— (птиц—);
Bmennhoix - Сек— дърво за огрев;
Kartoffeln - Прекопавам картофи
с мотино;
Ein Loci Irs Els - Изсичам дуп;— и
леда;
Dcn Papagei hoi nocb nim gehahCt
П—пог—лът м; олъвнм.
Hack/n m, - = HacCch.
Hackepeter m O-Pi KocTk кълцано
тиинеoт месо c много подправки (з—
сурово ядене, наричано още Taiar).
HacC/m т, - EDV хакер (еoиeo, про¬
никващ с компютъра си и чужда
еиет;мм).
HacCricisch п оЛ кълцано месо,
коймо.
Hackklotz т 1. дръвник; 2. дъсо—,
масичка зм рмзсне-;п нм месо.
HacCm/sser п сатър.
HacCoudnirg ' 1. йерархия и гру¬
па от животни. основана нм физи¬
ческо надмощие; 2 inon йерархия
и семейството. и службата и пр.
H|cCscI т/п оЛ. ситно сгълцано
сламо, ситно скълемет сено, зелен
фураж.
нacCs/Inacchine / еоммoрeо-чkм.
1|cCseIn жИ hD it-.V. geb наряз¬
вам н— ситно (сено. слама и др.).
Hacksteak п KocTk стек от н—йм—.
Haler т оЛ. veralt рмопе-. свада.
Had/miunp т, -еп, -еп е(eгтдсй.
мерзавец.
SaB/mn sw.H hb lt-.'. geb 1. карам
сп; враждувам, недоволствам; 1 роп¬
тая;
MIT Schicksal ~ Роптая сре¬
щу съдбата си.
НаГпП) т, Hafen L Tech топилни;
(съд); 2. ösler- Schweiz гърне. тен¬
джера.
НаГ/12 т, Häfen 1. пристанище;
2 übe-lr пристан; убежище;
Ein ShbiT iäufi einen ~ am; läuft im
Ben/in dem - cim Кораб влиза и прие-
т-;нш;гo;
Eim Schiff läuft ans Bem ~ aus Кораб
излиз— от пристанището;
Ein SclIT lligi. ankert im - Кораб
е нм ноти— в пенст-еишeтт;
In Bin - d/m Ehe elnlaufem Спирам
в пристана нм брак-, на семейния
mнвтTl
Haienanlage / пеист-ннщ;т съоръ-
жп;нel
Halemamleiiem т пристанищен рм-
ботнин, докер.
Halemansla ЬгТ /'зовoд от пенстмнн-
щп (за нормб),
Haicniehörde / приетмнишнм служ¬
ба, пристанищни вл-с'н,
Haiemciniahri / в^^,д и прнегмеищп-
то (за нор-б).
HaiemgeliüSr / nристменIЩНM 'Мксм.
HaTCnmoie / вълнолом.
На1/пгипвГаЬи1 / обиколно (с цел
рмоглпждмип) нм пенст-нищeтт,
HarrnsTali / шрнет—нищeи грод.
НаГ/gvi/nisI л прзегменш;е
квме'мл.
Haler т о.Р1, овес;
umg Jmln. ^1011 dru - Някой е по-
щръклял.
Halr—Bmel т овесен- омш-.
Hai/mfiocC/m nur PL овесени яднHl
Haieui/HrTcri п, - Össe-r 1. чаша;
2 нощно гърне.
Haicmmehl п оЛ( овесено брашно.
Hufe—sack т торба еъе зоб (нм впрег¬
нат кон).
Ha.1cuschl/fn т оЛ отвара от вм-
349
DEUT&CH-MLCGABSCHEtS WÖPTIPBUCH
Sali
рени овесени сдкн,
Hall л, -е/^ плитък залив (отделен
от морето с дълг- нвнем земя, вда¬
дена във вoд-тм),
Hall J о.Р1. арест,
In - пет Задържа; съм, арестуван
съм;
^Вт in - m/inen Арестувам, за¬
държам някого;
Aus der - ent1acsen Освобождавам
от ареста.
HalTansTali / арест. омгвтр,
SaTTlar adj официално отговор;;
(lüm ctw. (Akk) зм нещо);
Für Brr Schadem - sein Нося отго¬
ворност зм шптитe,
HaTTlo—maclung f Jur подвеждане
под oгroеoееoтт,
Haftbefehl т Jun заповед з— задър¬
жан; I-рeстув-нe;;
Eimen - gcgcn jndnl erlacccn Изда-
змм заповед зм арестуване нм ня¬
кого.
Haliel / -п телено копче.
laTUcr sw,'. Tb Otr.'. 1. з—лепвам
сп. полепим; се (auf new. (Dat) по не¬
що); оставам, задържам се (an ctw.
(Dat) по нещо); h. гарантирам, от-
roе—есм (für jn1n-/etw, (Akk) зм ня¬
кого, нещо);
Ein VerdacHl baitcU an Ihm Върху
него остава дм тегне птдтоепннптo;
Ettcrr *- für ISur Kinleu Родители¬
те носят материална отговорност зм
;епнг'мл;н щети. причинени от де¬
цата им.
baTUen|11e1ien Salten BlciBcn une,'.
sn Otn.K 1. остава (залепнал); 2. з—-
neемгвм се (и съзнанието);
Etw. hieibi im Gedächtnis halicn Не¬
що се запечатва и паметта.
HaTtei^l^ii^i^ss^ng// освобождаване (на
омдъежме).
Häftling т, -е мрест-н', ом'втрниk;
Ein politischen - Политически зат¬
ворник.
Hailpllcbt / ofl. Jue (материална)
отговорност.
haiipTlichilg adf носещ (материал¬
на) oггoиoенoст,
Ha1ipfl1cbiуelrsichelrumg/aacр);вo)в-
нм “Гражданска отговорност".
HallscUale / = KonTakTlinsc.
Häftlingo.Pl (материална) отго¬
ворност; тмемецня;
Keine - für /iWl (Akk) üieunehmen
Не нося мо'eрзолем отговорност зм
нeшт;
Gesellschart mit Beschränkter - ADk
GniH Дружество c ттемниеeнм от¬
говорност (ООД).
Hallumlanl т пускане и отпуск от
затвор-.
Но/ т. -е жив плет; храсталак; го-
ричн—. дъбравм.
Hagebutte /. -п шипка (плодът).
HagciuUTentee т о.Р1 чай от шипки.
Ha/eBomn т глог.
Hagel т o-PL град, градушка (auch
übeelr);
Ein - von Vo—würiem Град от упре¬
ци.
Hagelkorn п 1. зърно град; 2 Med
ечемик нм тkтгт,
hageln sw. V, TD ilr. K unpers: Es Sa-
geil Вали град;
Es lag/ihe Vo-wiric Сипеха се уп¬
реци.
Hagelschaden m щети от градушка.
На/е^Наие- т силна краткотрай¬
на градушка
Hagelschlag т силен град.
Hag/ivcrsicU/rurg / омегемвoеkм
против градушка.
häger adj слаб. сух, мършав;
Eine ~е Gestalt Сух—, слаба фнтуе-.
Hagestolz т veratf Oron стар ерген.
Hähcr т, - Zool сойка
HaSn т, Hähne 1. Zool петел; мъж¬
ката птица; 2. оран (на чешма и др.);
3. спусък (нм пушка);
Dir - Cräbt Петелът кукуенг-;
umg Danach CmäSi k/in - Никой нп
се интересува от това;
D/m - im Kori sein Единствен мъж
съм сред много мени.
H/bncben л, - пиле (нм грил, пе¬
чено).
HaSn/nlnß т o.Pl Boi лю'зчп,
HabnerCann т 1 гребе; нм петел;
2 Bot цeгльoв гребен.
Hahmenkam1i т борба с пeглн,
Habnenschmel т нуoуеит-;;;
Beim (mit dcn) liseem - aulsiehcr
Стаим; по първи цeтлн.
HaHnentritt т 1 umg зародиш и яй¬
цето; 2 Text едър пепит; 3. дефек¬
тен вървеж нм но;.
Hainr/l т, -s pejot еoro;тсeц.
Hal т, -е онулм.
Hoifisci т = Hal.
Hain m. -е poel roрнеo-, дъбрава.
HalnBuChe /Bot габър.
Halr-STylisi Hairsiyiisi I'h/ucUaiI1cU] m
стилист, фризьор.
Häkchen n. - кукнчoм.
Häkelia-iit /1. плетене нм една ку-
ом; 2. плетиво нм една нунм.
HäkeltCi/ .еп плетено нм едно нунм.
Häk/igarm п прежда зм плетене нм
еднм кука
SaC/In sw,V TD tt.Vllit.'. плета нм
едн— нуоа
H|CcIna1/1 / нунм зм плетен; (на
дантело).
H|krispi1zs / дантело Iцлп'пнм ;м
една куна).
hok/n м V Tb tr. V. Окмчв-м нм нукм,
омлмвсм с нунм; Ot-.'. заяжда, нп мо¬
же дм се движи;
Eiw. (Akk) an Brr Gürlei - Закача;
нещо на нолан-;
Din Schrcihnaschine Hakt Пишеща¬
та машина змеием (нп може дм се
двими).
Hakcn т, -1. нукм; змнмчмлнм, ока¬
чало— ; kуoнеo— нм въдица; 2. нхннен—.
отметна (с форм— нм кукичка); 3. мъч¬
нотия. проблем; 4. Sp стеменеeе
удар, кроше;
üDenle Die Sachs Hat efn/n - Рабо-
гмт- не върви омото трябва; робо-
'0'0 се о-н'ен;
Einen - scHIagsn Бягам нм зитзмт,
HakcnbücHsc / -роеб'!.
haCcnfömmig adj с форма нм oхoMl
HaCerCrcix п пречупен кръст (ем¬
блема на емеиoнмлеoенaлнзмм и
Германия).
Hakennase / гърбав етт,
HaCcnpliug т vx-alt рало,
hall adj 1. половин; наполовина;
2. пoлoвине-', горе-долу;
Ein -cs Buoi Полови; хляб;
Eins -п Stunde Половин чмс;
Um - dm/1 UHn В два и цoлoиие-
е-е-;
Mil -em Ohr xuUOren Слушам c по¬
ловин ухо;
Elm -en Beweis Непълно дткмоо-
гплствo;
Die -s Wabrlcit Пoлoеин-гм. нп
цялата нстин-;
- curroucg пеп Пoлузммеъоемл
съм;
Hallachsc
- im Emist Птлусeритонт;
- und - Наполовино;
EiWl isi dlcbis Halies uml nlcSis
Garees Нещо п недовършено, все
още е недостатъчно.
HalbacHss f полуос.
HaliaTc т Zool пoл';мймунм,
hallamilfhl adj 1. полуофициален;
h. официозен (вестник и др.);
-е NahirIhhUcn Неофициални, ;п-
потвърдени (официално) сведения.
Halbautomat т TecT полуавтомат,
Sallauiomatlsch adf noлуовтoммгн~
че;.
Halihildnng f o.Pl, птлутбе-оoем-
ност, недовършено образование.
Haihilui п o,Pl 1 Zool пoл'еисттк-
еъзпе кон; мелез; h. pejoe мелез
(човек).
HailBrudcm т природен (доведен,
о-в—еeн) брат.
halldunkel adj полутъмен, дрезгав.
HalhBunCel п o.PL полумрак, сум-
рон. дрезгавина.
Halle /, (-и) südd полови; литър
бзем,
HaI1e1e1cie1n т пoл'скъпoц;епе
камък.
halBc-halle On: umg (mit jmlm.) ~
naclen деля c някого наполовина.
Salier ptäp (Gen) заради. поради;
Der Ordnung - Зароди ред—.
Halbfabrikat n полуфабрикат,
laiBi/milg Hall rcmUlg adj полуготов.
HoIlT/tt adf 1 птлу;мелe; (снрпи;);
2. получерен (шрифт).
Halbfinale п Sp полуфинал,
Soilgam Holl gan adj Kochk полуго¬
тов, полусв—рпн. птлутnпеeн (ядене).
haligelilBei adj штлуни'eлнтпнтeн.
полуобразован.
HaI1gerroгene(c) п c~PC полузамрм-
зпн продукт.
HaiigMCSoß п полу¬
етаж; ;eе-;н;,
HalBgoil т полубог
0-on - In Weiß Лекар и болница.
HalBHeit/, -хп meisl PL половинча-
'ост;
Sich nlcHT mii ~пп xnfrIeBen gcicm
Не се омдoвoлсв-м с noлoенеем-
тости.
10111»!^ adj принуден. н-тил—. нп
от сърце;
~ns LäcScIn Принуден— усмивка.
GABEDCFF
baibSoci adj се;деoеисoк.
Salljeren sw.V Tb tr.V. емоцoлo-
всвм;,
Halijerung / разполоеяване.
Halbinsel / полуостров.
Halijabr n полугодие.
Ha11jahr/cveгtrag m шестмесечен
договор.
HaI1JaUrcczcnar1c n ученическо
свидетелство c оценките след пър¬
вото полугодие нм учебно година.
halljähmig adj полугодишен; шест¬
месечен.
balljäbrilch adj нм всеки шест ме¬
сеца.
Halbkreis т штлунрът,
Halbkugel / полукълбо.
Saibiang adj средно дълъг, нито
дълъг. нито oъу;
umg Mocb mal Ч Гледай дм си по-
кратък!
halblaut adj полугласен. тах.
Halll/dcriand т книго с ноженм
подвързия нм гърба.
Halil/inenlanB т o;итм с плот-
нм nтдвъеонс нм гърба.
Halilciter т Tech полупроводник.
Halblinke т, -еп. -хп Sp лява свръз¬
ка - (футбол. хокей).
HglilinCs т, - = Halblinke.
Salimast adv On: dir FaSns sisUi
(will) auf - знамето п спуснато (и
он-к нм 'е-'р),
Hа11n/ccer т Maih рмди'е,
Hallm/iall п полуметал.
HalBmitTclgcwichtlcm т Sp боксьор
лека средна категория.
Hallmond т оЛ полумесец,
halinacCi hall nackt adj полугол,
loiloTen hall oTTsn adj полуот-
зорен.
Saihpari adv наполовина. на две
р-внн части;
Dem Gewinn - machen Деля печал¬
бата нм две ровни чмсти,
Halbpension / cPC птлупмнентн
(нощувка със о-к'екм и още едно
хранене).
Haihi-oBuki п полуфабрикат.
HallurcSie т, -еп, -еп Sp дсенм
свръзк— (футбол. хоней).
Haihmeclis т. - = HalBrechtc,
Sali-ell hall mal adj полуузрял, нп
съвсем узрял.
balBmuiB adj полукръгъл.
350
Hallschlaf т о.Р1. штлуеън, просъ-
ница.
Hoihsclih т половинка (обувна).
HoI1schжemgeWclStIer mSp боксьор
полутежка категория.
HaI1schжester / природена (дове¬
дена, зазорен—) еeстем,
lollseiBem adj umg pefor несерио¬
зен, еъ;еигeлe; и морално отноше¬
ние (за заведение. среда).
baiBselii/ adj 1. змемощ половин
страница (за 'еост); 2. Med змеeтнмл
само едната страно;
Eine -п Lähmung Пмрмоззм нм ед¬
ното страна нм тслoто.
HalisUarCc т, -л. -п umg хулиган.
Hoibsiecfei т бтгиекм, птлубтгуш,
haIhsiünBig adj получмсов.
halBstündlicH adj всеки половин час.
Ha11ctäum/m т, - Sp свръзка, ин-
сайд (футбол).
Solilägig adj полудневен.
HalbTags adv нм половин роботен
ден;
- iechhr1ii/i sein Работя (зает съм)
половин де;.
Haihiagsambsit rптлуд;пие— работа.
HaI1iagssU/IIc/)paбoгеo място с по¬
ловин работен ден.
HoIBiom т полутон.
haliloi adj полумъртъв;
- vom Angst Ни жив. ни 'мрял от
с'р-в. полумъртъв от стр—х.
hoiilmocCem Hall - UrocCcm adf полусух.
На^епВаие hall verdaut adj 1 ;п-
дoемлсн - (храна и стомаха); 2. pejoe
нeдтемобрм; (теория).
Halbvokal т Ling полугласна.
На^И Hall voll adj пол'^.;,
наполовин— пълпНl
ПаИтсН Hall wacS adj полубудпн.
HaiBwalsc / штлусие-к.
Hallw^huhcii / полуистина,
lolbwe/s adv umg донякъде, rope-
долу. до известна степен;
Das ist nim - klau Това ми п горе-
долу (донянъде) су;т.
ИаИтИ / oPl общество с лени
нрави. демимонд.
Halbweltdame / жена с лено пове¬
дение, куртномин-.
Holiwslit/rgcw^^l^tli^r т Sp боксьор
лена полусреднм категория.
Haliжiuiczcei /Phys период нм по-
Л'емзцмдо;п (на радиоактивно ее-
351
DEUTTCfi-ßöLCABISCaiES WÖ^TEPf^UCH
holU/d
шпстеo),
Halbwolle f еълно c 50% примес (;a
памук и де,),
ha1hwäcSc1g adj пoдрмствмш.
Ho1iжühUcigc m/f. -n, -m юноша;
момиче (но около 10-14 гтдн;н).
Hoibecli f Sp полувреме;
Die /rsUerzжeei/ - Първото (второ¬
то) полувреме;
Zur ~ ^111 es 2:3 Резултатът след
първото полувреме п 2:3.
Hoihzilipflfi т съдийско свирка зм
крой н— първото полувреме.
Halde f -п 1 склон. скот; 2. насип
(от битови, рудни. въглнщ;н отпа¬
дъци).
H|I1i/ f -п половина;
Die - Bin Summ/ Половината сума;
Gut die - Малко повече от поло¬
вин-'-;
Die größcmi - Пo-гoлсммгм част;
Zur - Наполовина;
umg scheenh M/ine hcss/uc - Моята
половинка (съше'гъг. съпр'тмг-),
Hallicu т/п, - 1 оглмвник. юлар;
2. кобур зм револвер.
laiiT/mn sw, V, TD i-, V, слагам oтлмв-
ни; (юлар) н— животно.
HalTtcrnicmen т повод нм oтлмвник.
Säiiil/ adj наполовина;
Ein -cm Ärtn1I Половин дсл,
Hall т о,Р1. 1. звук; h. звън. звънте¬
не, пхтенп; 3. шум (е'ъцки); 4. по, ехо,
КЪН'.^
Holl/f, -п 1. зала; хале; 2. хол, фоайе
(в хотел, голяма егрмд-); 3. вм;тмрl
halleluja! imfetj Rel Алилуя!
hallen sw.', TD it-.V, кънтя, пв'с, еча;
Die ScHritTc ballier im langen Kom-
mllou Стъпките отекваха и дългия
коридор;
Der Saal ballt В залота кънти, има
ехо.
Hallenbad п закрит плувен басейн.
Hoiled-eCo-B т рекорд в зала.
HaI1cncpnгi т о.Р1, спорт в змло.
Salli. Hallo! inierf umg оде-вeй! при¬
вет! пй! хей!
Hallig/, -еп малък остров по крайб¬
режието н— Северно море.
Hallimasch т Boi цъ;чушнм (гъб-).
hallo! Onlerj 1. ало (телефонен по¬
вик); h. хей! здравей!; 3. пй! хей! (из¬
раз нм изненада).
Hailo-e m. -п, -п вмлoрeц (член н—
;еемфм зм добиване на сол в гр.
Холе).
Haiinxlnari т, -еп. -еп човек. стро-
дмш от халюцинации.
Halluzination f -еп Med холюци-
н-еия;
Unt/r/an -еп leid/i Имом халюци¬
нации.
Holm т, -е стебло, стрък (нм жит¬
ни растения, треви).
Halma п o-Pi халма (вид игра с фи-
туеи),
Halo т, -sl-nen Astr х—ло, хормон
(на луна, слънце).
Halogen п. -е CTem вмлoгпн.
Haloggnschein'werfer т вмлoг;н;н
прожектор,
Hais m. Hälse 1. шия, вр-г; 2. гър¬
ло; 3. шийка. гърло (шише);
Dnm ~ slm/cken Опъвам, петгсгм;
вра';
^Вш am - packcn Сграбчвам ня-
0— за шнсгм;
Eln/n /n1eünd/U/d - halcn Имом
възпалено гърло;
Mim Tut d/r - weH Боли ме гърлото;
Aus vollem -е lachen Смея сп с пъ¬
лен тл-с, колкото ми глму държи;
- ülen KopT Пр;оглмвм, стремглаво;
umg Jndn. nm Bcr - lail/m
Хвърлям сп някому нм врата, прег¬
ръщам го;
umg Slcl (Dat) jnin. vom -e schaTen
Отървавам се от някого;
umg Sici (Dal) Bin - imechen Счуп¬
ва; си тлмв-'м;
umg Etw. brlcSi Jnin, Bin % ctw.
kostet jnin./jmim. Bin - Нещо ми
коства kмрзeемгм. изяжда ми гло-
30'0;
umg EtЖl auf dem/an - Halcn Нещо
ми виси нм тлового. тегне ми нм
еемгм;
umg Bis zum -п im Schulden si/cken
Потънмл съм до гуша и дългове;
umg Die Sache iargi nim юНи eun
-c Неган До гушм ми п дошло, пис¬
на ми.
HalsaBschncider т umg реГ^ ножо-
дер, oбнеджнс,
hg1sa1schnei1cr1coh adj снуб-еeскн.
тбнрджнйсkн,
HaIcanscchmfUi т 1. врм'ем извив¬
ка 2. деколте.
Halsband п и-шийеиo,
Halslinde / вратовръзка.
Halsinrnnc / o.Pl, umg -;гннм,
Halsbrecherisch adj крайно опасен
(зм жиеотм). енеkoво;.
Hals/rieümdnn/ f възпаление нм
гърлото.
На^к/етс / гпедме, колие, огър-
лзем,
HaIs~Nascr-OUucr-ÄueU - т лекор,
епeез-лнс' по уши, нос, гърло.
HalsscHlagader / сънна мртeрис.
HaIcscSnemхen nut PL гърлобол.
Halsstarrig adj ре^е упорит. твър¬
доглав, вирoтл-е,
Halsiucb п шмл, ш—лче.
Нак-иВ Blinimnch umg Успех! (по¬
желание зм къу;e'),
№^«111 / обиколка нм шияг-,
Halswickel т компрес нм гърлото.
^1^1—111 т Anal шие; прешлен,
balT11 inlerj стой!, уцен!; стига!
Salih partikel 1 тмкм си п; нали; 2 че,
си, то (често нeпеeетдзмo, използ¬
ва се з— подсилване нм подкана);
So ist las - Im Lciem Тмоа си п и
живото;
Rui iihi - aus! Ами, че почини си!
Hali т o-Pl. 1. опора; 2. спиране;
Den - verlieren Губя равновесие;
^111^ - suchen Търся опора ня¬
къде;
Obne - Tahnen Карам (шофирам)
без спирмне.
baliian adj 1. троен (хранителни
продукти); 2. одемв, стабилен (мм-
'ери—л); 3. о—щнгзм (теория);
Dir Тиси war nicSt n/Sm - Тезата
нп можеше дм сп о'«^!— повече;
Lam/e - Lcb/nsnitiel Дълготрай¬
ни вр-нигeлнн шеoд'нгн,
Haluiankeil/о-Р! 1. трайност. здра¬
вина, устойчивост; 2. трайност (нм
уъ;стни продукти и др.).
Ha111arCef1c1a1nn п сро; нм год-
НОC',
Haiirhuchi / отбивна (нм пъ').
Hailc/miil т дръжка зм държпнп и
превозни ерeдстзм.
H/licguri т предпазен колан (в
превозно ерпдстеo),
hali/n (hi/lt. g/halUen) unr. V. bb ir.V.
1. държа (и ръце); h. поддържам;
3. задържам; 4. държа нм, удържам
(обещание); 5. държа. отглеждам
(домашни животни); 6. емсгмм, ечи-
HaiUrpiaiz
GAHTDOT
352
т—Mi, вземам (jmln. für ctw. (Akk) ня¬
кого зм нещо); sn irr,'. сцнемм; sich
~ 1 придържа; се (an ciw. (Akk) към
нещо); 2 запазвам сп, иотр-йвм;;
3. считам себе си (lün niw. (Akk) з—
нещо);
EUЖl (Akk) in len Hand - Дърто не¬
що и рък—;
Din HonB vor Ben/an len Mumd -
Слагам ръка пред устат— си;
Eina Festung - Удържа; крепост¬
та (при ер-м;инe);
Eins Rede ~ Произнасям реч;
Diät - Пазя диетм;
NacS /iж. Andclon ~ Гледам зм
нeшт;
SchuliU - Вървя и крак;
Jmdn. Bcl Laune - Поддържам не¬
чие добро настроение;
Es hielt lin nicli läng/r zu Наин
Не го сдържаше повече вкъщи;
Jm1nl Tür mutig - Смятам енkoтт
зм смел;
Jnin. auT Bcm Laufenden ~ Държ—
някого и 'eепниe;
NihUi viel vom доВп - Нямам ви¬
соко мнение зм някого;
Groß/ Siückc auf jndn. - Имом ви¬
соко мнение за нсooгт;
Zu jmln. - Държа нм някого, нм
стронота нм някого съм;
SicH links- - -Държа (црндъежмм се
към) лсв-'— строна I^ шофиране);
Wird sici das WcTTcm ~? Щп се за¬
държи ли - времето?
Hoiteiialx т 1. пиаца, стоянка (зм
т—кси); h. п-екннг,
Haltepunkt т 1 тп спиркм; 2. мер-
нм точно (в стрелбата).
Hali/r. т, - дръж;—, ръеo-,
Haiii-rn, - Admin собственик, при¬
тежател;
Den - ins Fahreeugs Собственикът
нм превозно средство;
Dir - von Hurlen Собственик н—
куеeт-,
Haherrimg -сл 1. опора. опорен еле¬
мент. 2. омтнг-щт устройство; 3. дър-
ж—н, nрндържмш- нoисгрунеис.
Halicsigmai п о;-к Мсигнол) зм спи-
р-нп.
HaliesUclIe f спирка (нм —втобус,
трамвай).
Halteverbot п 1. забрана з— спира¬
не (н— превозни средства); 2. зона,
омбе-;п;м за спиране; 3. забраните¬
лен знак з— уцнем;e;
Im - sichen Спрял съм и зобр—не-
нмтм з— спиране оoн-,
HgIicуerBoUcsch11B п знак. зобрмнс-
вмш спир-нето.
Haltlos adf L н;oенoв-'eлeн. нео¬
боснован, несъстоятелен; 2 (морал¬
но) неустойчив, безхарактерен;
Elms -п Anklage Нпoееoвмтeлеo,
необосновано обвинение;
- leien Живея без задръжки.
Haltlosigkeit / o.Pl 1. (мор—лна) не¬
устойчивост; 2. необоснованост; не¬
състоятелност (нм тбвне;;нс),
UoI1|nahhen Hall macUem sw,', Tb
Olr.V. спирам, спира; се (auch üDeelr);
Wir nussten - im uns anseiminen
Трябваше до спрем. зм дм си по¬
чинем;
übetfr Vom nfcUls - Не се спирам
пред нищо, нищо не е и сссгтсниe
до ме уnрe,
Haltung f o.PL 1. стоико. поз— (нм
гялтгo); 2 държане. поведение; 3. от-
ношпнип. позиция; 4. отглежд—не (нм
тивотни);
Eins aufrechte - Изправена стойк-
(но тялото);
Eins konciiУaU1уe/l1bsuaIc - Кoнспе-
вмтнвем/лнбeе—лна цoзнеис;
Eins klar/ - in/zu eincu Frage clnn/1-
m/m Заемам яс;- позиция по даден
въпрос.
HoihungsllSler т ;пцр-инли- сттйkMl
Halunke т. -п. -п подлец, мерза¬
вец, епттдяй,
HaIunkercUucicb т pejor мерзов-
шин-,
Hämatologie / оР/. Med хемато¬
логия.
Hämae/m п, -е Med хем—том.
Hamiurg/n m. - 1. жител нм Хам¬
бург; 2. хамбургер.
Sj^misci adj олoрмд, злобен. .«иден.
сзви'плпн,
Hammel m. -1. снопе; овен; 2. ои-
нешно месо; 3. pefor глуц-o.
Hamm/llraien т Kochk овнешко
шпеeнОi
Henmelfett п oJ*l. овч- лой.
Hammc1TIc1ccU п o-Pl овнешко
месо.
HamncICeuIc f ознешки бут.
Hnnmnispfeß т чпвeрмel
Hammelsprung т шасутие в пар¬
ламент—. при което дeп'гмгнг; на¬
пускат залат- и влио—г през различ¬
ни врати и оменеимттт от тпмсузм-
нпто “зм” и “против”.
Hanner т. -1. чук; 2. umg гтлс-
;—, груба - грешно; 3. umg Страхот¬
но! Невероятно! (и младежкия жар¬
гон зм тГбeлсое-нe нм нещо стран¬
но или много хубаво);
UnUcu dem - hmingem Продавам н—
търг.
umg Das ist ja d/r Ч Страхотно!
Hämmerbar adf ковък Imct-л).
Hanmcmkopf m тл-в- нм чук.
1|nnerm w.V. Tb ir,'. ново. чукам,
обработва; с чук; Oin-V. бия силно
(сърце, цулу);
Mit len Fäusten gn/nn ile Tür ~ Бия
c юмрук по вратото.
Hamnenschlag m удар c чук.
Hommc-we—T/n m o-Pl Sp ввъелннп
нм чук.
Hämoglobin m o.PL CTem хемог¬
лобин.
UrnoгinUotiiаl o.: U|norriBaI adf xn-
мороидален.
Hämonmlolden o.: Hanoi-1Ben nur PL
Med хемороиди.
Hanp/inadd m, -männen пмлсчo
(играчка); марионетка (auch üDett-).
Ham^^eu m, - вммсгeр.
HansieriacCe f дебели, иод'гн бу¬
зи.
Hamsi/г/г m. - човек. който се за¬
пасява и пеeзмпмесвм,
HamsUemkaul т пао—р'B-н; и голе¬
ми количества с цел прпзмп—сявмнп
(и спекулативно).
10^11-1 sw.', Tb tr.V.(ile.V. umg
трупам змцмун.
Hamd f, Hände 1. ръка; 2. почерк;
3. педя;
Jm1n, die - /eicm Подавам няко¬
му ръка (зо поздрав);
EUЖl (Akk) vom ~ wascHcn Пере не¬
що нм рък—;
Zwei linke Händl Haben Имом две
леви ръце. несръчен 0;;
umg In rcshem Händen ^11 Имам си
цoсгтсе;е ценсгпо. пoегoсенм
приятел;-;
Jur Dis öfTenhIichc ~ Държавата (к—-
то юридическо лице);
Eiw. (Akk) 1m Bin ~ nsimcn Взпм—м
353
DOtTSCCifBiltGGßtöCCra WÖR>T£ßbUCH
Hondclcveriand
нещо в ръка;
Jn1c. mchStr ~ sein Дссеого ръка
съм нм някого;
RccU ier/lirCcr ~ От дсее—тм (от ля¬
вата) страна, надясно, наляво;
Etw. (Akk) aus zweiter - Canlen Ку¬
пувам нещо от втора ръка. купува;
нм старо;
Am - Bes LcluBucles С помощта нм
учебнико. въз основа нм учебника;
Fu/lr ~ Sab/n Имом свобода нм
действие, ръцете ми см развързани;
Zur - Sälen Имом под ръка;
Alls Hänle voll zu tun haicn Затъ¬
нал съм до гуша и робота;
wng Für jmdn. Bie/seine - ins Fenin
ir/en Главата си з—лагам з— исoттo.
вярвам му;
~ an slcl (Akk) l/gen Самоубивам сп;
Ir lic Hämlc ^1^111 Ръкоп-
лсеkм;;
~ in ~ Рък— за ръка;
MIT Iceuen Härlen C празни ръце;
без резултат;
HlnU/u vorgehalteneu - Неофициал¬
но. тайно;
Vom ~ zu - От ръка нм ръка;
übetit Es li/gi aul der - Явно (оче¬
видно) п. ясно п като бял ден;
über,- Etw. Hat ~ und Fuß Нещо п
както трябва, нещо п обосновано
(добре премислено);
Sich mit Hänl/m uiB Füßen gcgcn
ctw. (Akk) wehren Съпротивлявам се
c ръце и крана нм нпщо.
Hardapi<^irai т 1. слушалом (на те¬
лефон); 2 книги. стоящи НМ емоno-
лоепние нм учен (изследващ даде;
проблем).
Handanl/ii f 1. ръчно зормбoтн-;
2. ръкоделие (плетене, бродиране и
др-)-
HandamBeitsCo—1 т ooшниеoм зм ръ¬
коделие.
Han1au1eitcш1teгu1dhT т ръчен труд
(предмет в училище).
HandanfU/Ben п вдиган; нм ръкм
(при тлмуув—;e),
Handball т Sp L хандбал; 2 топ;—
зо хандбал.
Hanllallen т, - мекото част нм
дланта (под палец—).
Handballen т Sp хандбалис'.
Handballspiel п Sp хандбал.
НапИ/ш т метла (с къса дръжка).
Handbetrieb т ръчно уце-илп;нп;
MachU1n/ mii ~ Машина с ръчно
'цр-елe;нп Iзмдвижвмнe),
HonBlewegung f движение нм ръ-
нмта. жест.
НапИпаин f ръчен душ.
Saili-rli adj педя широк;
Ein -cm Spall Педя широк отвор.
HandBrelt f педя;
EiЖl (Akk) efne - Cüne/r nacbsn
Скъсявам нещо c една педя.
Hanliremse f ръчно спир-ек-.
Handbuch m н-еъееик.
H|ndoien n. - ръеиц-, ръчичка;
Mit jmdm. ~ balier Държа сп за ръ¬
ка с някого (зм влюбени).
H|mde1nnhC т еъooттиекмнп.
HrndeCIaichben п O-Pl ръкoплсе-
HonBel | т o.PL 1 гъегтвнс; 2 (тър¬
говска) сделк—;
Lebhafter - Оживено търroвис;
- hreiinr Занимавам се с търговия.
търгувам;
E1Жl Ье Im ~ Нещо се намира нм
поз-рм, може дм се купи;
EiЖl (Akk) aus den ~ xeehen Извае-
дом нещо от пмомем, нп го предла¬
гам з— продан.
Hanl/1: т, - geh емоnем, наита.
Sondeln sw,'. Tb ir.V, продавам;
йг.У. 1. дпйством, постъпвам; 2. тър¬
гувам (mit niЖl (Dal) с нещо); 3. пм-
заря сп (mit Jn1m, um cUЖl (Akk) с
някого зм нещо); 4. разказва (vom ctw.
(Dai) за нещо); има зм тема; sici -
tonpxts н—сме се (in jm1m./eiж, (Akk)
з— някого. нещо);
In Wlii/r wiml Ohst zu böb/u/n
Preisen g/Uanlelt През зимата пло¬
довете се цеoдмвмг нм по-високи
цени;
Veraпhwomtungc1oc -* Действам бе¬
зотговорно;
Mit Bcm Hänlirm nm len Pmcls ~ Па¬
заря се c продавачо за цен-'-;
Dlc Erzählung hanlelU vom menschli¬
chen Unglück В е-окоом става въп¬
рос зм човешкото нпшмстиe;
Es handeli sicH um große Sunncm
Стои— въпрос зм големи суми.
HaddeIca1Cnmnem п гъегтееkм
спогодба.
Handelsakademie f гъетoискт учи¬
лище (и Аисгеня),
Handclsiank f търговска öa;;—.
Hon1/1chechUrädCnng / търговско
oгрм;иеeннп,
Honlelslexlehungcn nun PL гъегoз-
уoн връзнн,
Hamicisiflane f търговски баланс.
hanBelscinig adj in: (sici (Dal)) mit
Jm1nl ~ wsnden епoр-зумсем; се.
договарям сп с някого.
Hand/1cПoih/ / гъегoееk- флота
Hon1/IcgeгidSt п търговски съд.
HädBri.sgrsciiscUalT f гсегтвеko
сдружение. търговско акционерно
дружество.
Handelsgesetz п търговски закон.
Hamd/lshaf/m т търговско пеистм-
еншп,
HondelsHans п търговска oъш-,
Handelskammer f търговск— кома-
рм (палата).
НапВгЕкеТТ/ / търговска верига.
HondelsClasse f качество (нм селс¬
костопански продукти и риба);
Dis guoß/n Eien sinB ~ I Големите
яйца см първо качество.
HomdelsCIausel f търговска нлмуз—
(и 'соoвнягм зм доставката и др,),
HoiiiclsCounisiond/ne f търговс¬
ка ктеeсцтедпнцнс,
Homde1cnark/ f търговска ;-енм,
Hande1c]^^гtn<^r т бнонeспaртньтр,
гсрroеекн партньор.
HonBe1cpm1iiiC f o-Pi търговска по¬
литико.
Hondcls-rcit п Ofl търговско право.
HomBeIccchiTf п търговски кораб.
HandclsscHuIe f търговско yен,пншп.
Hondelssianne f o-PL Wirisch разли¬
ката между покупн-т— и nетд-mн--
тм цена; търговска oтсгспk-,
Had1eisc^l^гe/търговско блокада.
ембарго.
Handelsstadt/търговски град. тър¬
говски център.
НапВ/^гаПе / търговски път
honlelsülllci adj установен (ценпг)
и гъегтвисгм; стандартен;
Eine -п Größr Обичаен. стмиеме-
те; размер.
h|mdelsüch11g adf склонен към н—в-
га. е-оnе—вни,
Honlelsuni/mnehmen п 'ъеroвукт
предприятие.
Honlels^^riamB т търговско сдр'-
жение (асоциация).
23.
Homdc1cуeгtuag
GADEROFF
354
Hamdclcуertuag m гъегтвекз до¬
говор.
HanB/Isvertreiem m 'ъегтвскн пред¬
ставител.
Har1sI1cvrtrriuura'търттвскo пред-
ттмен'eлегвт.
Hon1/IcvoIunen n WOrlscb обем нм
търгтвисг-.
^11/1^31*1 f гсегтиекм стока.
1101111^61-1 m гъегтеек— (пазарна)
стойност.
HonBeIseucchIag т тъегтвекм нмд-
еe;к-.
UänBcreiBcnB adj цтгеивмйки ръце
(от радост, злорадство).
hänB/rlngend adj умолително кър¬
шейки ръце (от oте-с;нe).
HändcscHütTclr п о,Р1, ръкoсгнеkм-
н; (зм птодр-е),
H|mBeжacchcm п оР! миене нм ръце.
HonITegcm т = Hanlies/m.
HondTcniigk/iU f oPl, сръчност, лов¬
кост.
Handlest adj 1. силен, хранителен;
2. явен, очевиден (зм лъжа, измама
и др.); 3. сериозен (спор, скандал);
Eins ~п Dnoiung Сериозно запла¬
ха, силно заканм;
Eiw. HandT/sTec /нап Хопемм со¬
лидно.
HanilenerlOscber т ръчен пожаро-
гмсн'eл,
Handi/neb^^aiie/Ä/'Z лично oеъжнe,
HamBnäcle f длан.
Uanig/arl/iU/U adj ръчно ноембo-
тен.
HarigsBrauhb т oJPl. On: Tür Brr-
за еепднпвн— употреба.
HamB/cIB п o.PL veralt кмп-еo,
HonBg/IcnC п Апа( китка. гриенена
става;
Etw. (Akk) ans dnm - sclüit/ln/ew.
(Akk) ais dem - (heraus) iur Прозя
нещо бпз ууилнe, без предварител¬
но подго'ов;м.
harB/enalT adj риеуз-н на рък—,
honig/neen adj in: Imlielnanden) -
werl/m сбием; се (c нннттo),
Handgemenge m 1. сбивмне; 2. Mil
ръкопашен бой;
Es kam zu einem - zwischen d/n Da-
noist-arten unB d/n Pollxcl C'нтем
се до сбивмне между демонстранти¬
те и полицията.
Uodigidähl adj шит нм ръка.
Handgepäck п о.Р1. ръчен багаж (в
еммoл;').
UondgeccUuIc1em adj писан нм ръка,
bonBgcstrIcCt adj плетен н— ръка,
hondgeжehi adj ръчно тъкан.
Hanl/maratc f Mil ръчна бомба.
Uaiigm/iliici adj свързан с упот¬
реба нм сил—;
- werden Сбивам сп.
Hondgrill т 1. хватка; цтввм'; мм-
нзцулмеис; 2. дръжка, ръчна, ръко¬
хватка;
Mit ein paar -in Бързо и без уси¬
лие;
Das ist doci rur ein - Това нп стру¬
ва много усилия, лесно п.
handgroß adj голя; като длан.
Hanibale / o.Pl. възможност, за¬
конно основ-ние (за действия);
Jnin. als - Tür ehWl (Akk) dlersn
Служа някому кото мег'мeег зм
нещо;
Kein/ /e^^xllcbe - Tüu Ben Sohns-
swariengebrauch Haben Нямам закон¬
но основание за употреба нм огнес¬
трелно оръжие.
UanBUalen м. К Tb ir. У, бтеовс, ма¬
нипулирам, слумм си (с нпщо);
Eim Geräi unsacHgcmäß - Боровя
неправилно с уред;
Ein/ Bestimmung ülcrgenau - При¬
лагам предписанието педантично,
точно.
Handikap ['Uendlkei] п. -s 1. Sp хан-
дио-п; 2. пречо—, ощетяване; неиз¬
годно положение.
harlicapem/barllCaicr ['UrnliCcin]
ж.И. ТЬ it-У. преча. поставям и неб¬
лагоприятно положение;
Das »11/0111 Witter Hat urs gehan¬
dicapt Лошото време ни цoцрeен.
Hone-in-HanB-Arlciien п o-Pl. сът¬
рудничество. действия ръка за ръкм.
Harikani т 1. покупно от ръкм;
2. покупна срещу налични пори при
получаване нм стoкм'м,
HoniCoTer т м-лък куфар.
HaniCnrBel f ръчн— ;минвeлм,
Handkuß т целуване нм
ръка;
umg EhЖl (Akk) mit - nehmen Прие¬
мам нещо с готовност.
Harilanger m 1 общ работник;
2 pejot помощник, маша, оръдие (в
ръцете нм някого).
Hänilcn т, - търговец;
Ein Tli/gender - Търговски пътник.
Harilesekunct / о,Р1. внрoмме'нс,
гледане нм ръкм.
bonlllcb adj удобен зм използване.
за бор—зене.
Handliniefлнинн нм ръкота (длан'-).
Hartdiuni/. -xn 1 постъпко, дейст¬
вие, деяние; 2. действие (във филм,
роман);
Eiir strafBarr - Наказуемо д;нннe;
Ein/ 1angжcil1gc/verжickclie - (im
Roman) Скучно, заплетено действие
(и ром-н).
№1111^/ -еп veralt м—г—зин, тър-
гoвеkм къща.
Ham1IirasaB1ai1 т емовзтзe нм
дeйствн;'o,
bonilung'sarn adj беден нм дейст¬
вие (сюе;').
Uam1IingcirU1g adf 1. работещ, дее¬
способен (цр-витeлстиo); 2. Jur деес¬
пособен (зм проенoволид;з дейст¬
вия).
Hand1ungcircihclt f о-Р!, свобода нм
действие.
HanBInngseebiirc т. -п, -л търговс¬
ки служител.
barlinngsuelcb adj богат на дейст¬
вие (сюж;').
Han1lnngsu/e.senden, -п. -лгъргoве-
ки пътНин; търговски представител.
Hamd1im/cspiclnann т поле зм
действие.
Hondlnngcуollmacllt f пълномощно
зо извършване нм търговски опера¬
ции.
HonBIumgsw/Icc f начин на дейст¬
вие, поведение.
HordneHu и o-PL Schweiz гласуване
с вдигане - нм ръка.
Hand-oul -.: Handout ['berdaui] п, -s
една нЛн повече страници с инфор¬
мация. раздавани нм участници в се-
минор. конференция и др.
HomdpTIrgr f о,Р1, маникюр; грижа
зм ръцете.
Напер-сзд/ f ръчна пеeео,
НогВрирре f кукла нм ръкм. пет-
рушкм (за куклен театър).
Hardr/ichung f 1. дребно 'тлут-,
помощ; 2 'кaо-ннe. препоръка (до¬
пълнителна нефте;-цис).
Handrücken т горното страна нм
китката.
355
DEUTSCJI-DULGARlSCMES WÖßTEDßUCI
h11ngenL|i1c11cr
HordsaTz m o,Pl Typ ръчен набор
(пм книга).
НапеиН/Пеп meist PL белезници;
Jmlm. - anicger Поставям няко¬
му - белезници;
Jndn. dir ~ aineimen Сзмля; ня¬
кому белезниците.
НапеиН/и adj плашлив, страхлив
(зм oуеп. което п бито).
HanlscUIag т ръкостискане; ръку-
емне;
Einen Vertrag рпгr1urch ~ besiegeln
Сключим; договор с ръкостискане.
НотеиНи/еВат п geb собственоръч¬
но нмnие-нo писмо.
HanlscSniiif 1. почерк; 2. ръкопис;
Eine schwer zu cmixillenrie ~ Нечет¬
лив почерк;
Eins ~ ans Bcm 9. Jb. Ръкопис от
IX впн.
Harlschriiiicniung f те-фтлoтия,
1ardccUr1ii1icb adj ръкописен;
Efr -cn Lclcnslaul Написано нм ръ¬
ка мзгoбзтте-фис.
HanlscUui т ръкавица.
HaniscUubiacb п ембкм (нм арма¬
турното табло нм колм).
1011^1^1 adj с автограф, с под¬
пис от автора (;мр'ина, кинт-).
Handspiegel т ръчно огледалце.
Hondsiand т o.Pl Sp стоик— нм ръце.
HardsUueecb т смело акция. не¬
очаквана постъпк—; преврм';
Eimcn Diktator luucb ciner ~ enina-
cbi/n Сваля; диктатор от злостта
чрез презрат.
HoniTascbe f ръчно дамско чанто.
HardUellen т Anal длме,
Harltuci п кърпа. пешкир (з— лне;.
зм ръце);
umg Das ~ жer1cn|cc1mei0cn Отказ¬
ва; се от нещо. предавам се пред
ге'деoсг,
Hordnmdncben - nun in: im - в (зм)
миг, мигновено;
EtЖl im ~ cnleiigcm Извършвам не¬
що зм миг, док-то човек сп обърне.
bameveuleccm adj бран нм ръкм.
Handvoll Hand voll f, - шепа (auch
überle)-,
Eine ~ Weizen Шепа пшеница;
Eiir - Leuie Шепа хоро.
Handwagen m ръчна количка (зм
батае и др.).
HorBжrsci/ f 1. ръчно пране. цем-
не н— ръка; 2. пране, за което нп мо¬
же дм сп използва перолня.
HanBwcIsUill т ръчен тъкачен стон.
1011^-1 п 1 занаят; 2 омемяг-
чийство. зм;мягенйски еснаф;
Das - Ви TöiTens, Bes ShSreiBcnc
Грънчарски, шивашки омеост;
Ein - cnlenncn/ausülcn Учм/упрае-
^3-, занаят.
Handwerker т, - змносгчнс.
Har1жerCsrcUar1 т oPL. омемсг~
чийсно съсловие.
1011^-^101 adj омнмсгчийеkн;
~п FcmiigCelUen Занаятчийски спо¬
собности, умения.
HordжcrCsgescIIe т vx-alt калфа.
HondжerCcn/icU/r т майстор зм-
н—ятеия.
Hondжcmkczcug п O.PL омемс'еийс~
ни инструменти.
Honlw^ri/ulucU л наръчник, лек¬
сикон.
1011^—^1 f Anal кит;—.
Honde/fhUcn п знак с вдигане нм
ръка.
HonBxeicbmumg / рисунка.
Hanixeliel т = HarBnnT,
Hanly ['Usndl] л, -s мобилен теле¬
фон, ;oбнфo;,
Handy
Силното англицизиране на
езиците води до създаване на но¬
ви думи на базата на англий¬
ската лексика. В Германия така
е създадена думата Hariy, за
която в САЩ се използва csllulau
pioic. С цел безпроблемното про¬
никване на европейските и аме¬
риканските пазари японците съз¬
дават думата Walkman (уокмен).
Този списък може да бъде про¬
дължен. Явлението предизвиква
чести критики от страна на па¬
зителите на чистотата на ези¬
ците.
Uoneiüclen adj geb veralt нечуван.
невероятен, груб. нагъл.
НапТ т C.PL коноп.
Honlircdbe f ктнтпт;ънмекм.
SomTcnrirn1en adj конопен, от ко¬
ноп.
Hanfgarn л конопена прежда.
Hänliing m, -е Zool конопарче.
Hanfsamen т конопено семе.
Н/пТиН л конопено въмп.
Hang т, Hänge 1. склон, скат. на¬
долнище; 2. склонност, влечение;
Ein sinllcr. Bewaldeter - Стръмен,
обрасъл с гора склон;
E1m - zum Ü1ertn/i1nng Снлонност
към преувеличение.
ioigabw^ris adv надолу по снлтн-,
Hangar т, -s хангар (зм самолети).
HOr/iiaoCr f meisl PL увиснали
бузHl
Hängclaucb т увиснал корем. го¬
лям корем.
HrngeBoien т висящ! тоеон, ока¬
чен таван.
Häigrhuüokc / 3^^! мост.
HrngeBncem т pejo- увиснали гърди.
Hängekleid п свободна детско рок¬
личка (без толнс).
1^11^1/ f ииссшо лампа.
lon/eld sw.V- sm Oin.', Sp придвиж¬
вам се нм ръце (по въже и др.).
H|ngenaiTe / хмммк, плетена мре¬
жена люлка.
U|ng/ni sw,'. TD in,'. 1. Оk-евмм.
закачем, (an/anl eiw. (Akk) н— нещо);
2 обесвам (няного);
Das Bill an ile Wanl ~ Закачам
картината нм стената;
Dis Wäscle auf Bie Leine - Окач¬
вам, простирам прането нм въжето;
Das KlcfB aui dcn Bügel - Закачам
роклята нм закачалката;
Eine Taschr ül/r die Scbulicn ~ Пре¬
мятам чанта през р-мо;
Er bärgt/ B/m Kopi Той увеси нос.
iong/di (11mg, geUangcn) unr.V, bD
it-.V, 1 вим, окачен съм (ar/anictw.
(Dal) нм нещо); 2. црнвсеоме съм (on
jndm./cw. (Dal) към ;сoтгo. нещо),
обичам;
Das Bild längt an Bcr Wamd Карти¬
ната интн нм стената;
umg S/in Lsisn Hin/ an rlm/m Faden
Животът му висеше нм косъм;
Siunicniang am Tcieiom ~ Вися c чм-
соие нм телефона;
D/m N/icI iim/ ülcn 1/m Stall Мъг¬
лата тегнеше нмд грмдм;
umg Mil Hängen und Würgen C го¬
лям оoе, много трудно.
^1/1^11111/1 Sängen blilBcn unr-. И
sn it-.V. 1. зао-чва; се. оставам дм
вися (an JmBm.reiw. (Dal) но някого/
GADEROFF
356
НГп/сп;. Iacscm
нпщо); 2 полепвам по нещо; 3. umg
повтарям кл-ем;
Dir Verdacht blich am ihm Säng/n
Подозрението продължи дм тегне
върху него;
Es blsiii wieder alles am mir Sängen
Па; оз трябва дм свърша веиект.
b|mgem|lasscn längen lassen unr,V.
bb t-.V. 1. забравям (да взема нпщо
окачено); ост—еям дм внеи (пране и
др. нм въжето); - 2 umg иоoст-еям ня¬
кого, нп му помагам; sich - umg от¬
казвам се от нещо, увисва; (без нас¬
троени; и енергия);
Dem KopT - Изгубем; кураж, омър-
лушвам сп;
Die F-rimdi Haben Ihn hängen ge-
Ьи/т Приятелите му го змрнзмвм.
изоставиха;
Du iau1c1 dich nioSU Ч Не бием да
се oтшуукмш!
Hänge- т, - umg 1. широко (сво¬
бодно) дамско манто; 2. umg ремар¬
ке (н— н-;иoн),
Hängeschloß HängescHloss п катм-
нец; ноф-р.
H|ngcsohranC т закачен нм тав-нм
шкаф.
Hrngcschu1ieu f meist PL увиснали
рамене.
hängig adj Schweiz внсяш. неуреден
(въпрос).
101/^111 т Jun криминално проя¬
вен, със склонност към криминал¬
ни дeсеиCl
Honsdanpl т umg но венкo гърне
;eеудзн;
~ im allen Gassen sein Ha всяко гър¬
не мерудия съм.
Honse f Hist хмно-.
Hanseoi m, -en, -em Hist 1. х—нзеец,
жител нм х-нзeйеки град; 2. в-нз;йс~
ни гърттипе,
1rrsnlm - - hD тИ демоес, зака¬
чам, цтднгемвмMl
Hons/siail / в—нзeйсoн град,
Hanswurst т 1. палячо, шут. клоун;
2. umg глупак.
Hanl/1 f. -п 1. Sp гмрм; 2. Sp щанга,
i/mteln sw,', hD il-,V, вдигам тири.
ш-нгн,
ianijgmnn ее.И, bb il-.', 1. боравя.
манипулирам (nli 11^. (Dal) c нещо)
(c ръце. интгр'мeнти и др.); 2 рм-
бо'я. поправям, занимавам се с не¬
що (кола. радио);
Mii eiren ShhuanB/nscUIäcc/I am
Auto - Работа по колата с гаечен
ключ;
Am Hcud, In dir KücHe - Работя,
въртя се край печката, и кухнята.
bapcmn sw-У- hb it-.V, unpets 1 не
върви. куц—. запъва сп; h. недоста-
гъееo п;
Es Hapert mit ier Versorgung Нещо
куц- и снабдяването;
umg Es Hapert an G/IB Не достигат
пари.
Happen m. - umg в-цкм, залък;
umg Ein icttcr - Голямо печалба,
доходно сделка.
Happening ['S/pannj] п, -s хепънинг.
lappig adf umg прекомерно внуoo
(цена).
Happy-cid —.: Happyend [Scpi'iri] п,
-s шмстпне крой (нм филм, роман и
др.), хепиенд.
HanaCful п. -s вар-kнрн.
HäncHcn п, - косъмче, вл-нънеe,
Hamlllr/m ['Ua:BIa1nau] т, - вмрдлмй-
нер. привърженик на по-твърд курс.
Hamdwam/ {'ba:d^^l./’ oPi EDV хар¬
дуер.
Hon/m т, -s харем.
Härrcsz g/ -п ерес.
HämcilC/r т. - еретик.
Ha-fl f, -п Mus арфа.
HauTidspIci п o-Pi свирене нм арфа.
HauTcrist т, -еп, -еп арфист.
Hauf/nfciin f -пеп мрфисгкм,
На-Cr j -п Landw гребло;
umg D/m werd/ ich хее/cn. was eine
- Ist! Щп му дом дм се р-обпеe!
lomk/r sw.V. TD tt.V.eltг.V. 1 съби¬
рам c гребло (сухи лист—); цoенст-
вмм с гребло; 2. иоемвнсвaм с гребло.
Ho-i/Cin т. -е -рлеоин; überlt шут,
п—ляеo,
Hamm т оЛ . geh veralt горест. мъ¬
ка скръб. печал.
bg-n/n, sich sw.V, bb скърбя, тъ-
еа; терзая сп;
Sie lärmt мсН um ihr KlnB Тя се
тeромe, измъчим се зм детето, ун.
bomnios adj 1. простодушен. наи¬
вен, безобиден; 2 безвреден, безо¬
пасен;
umg Ein -cm M/rsoH Безобиден чо¬
век;
Eins -е Bemerkung Безобидно за¬
бележка;
Elm -cs Mcdikan/nU Безопасен ме¬
дикамент.
Houinioslgkili f оЛ. 1. простоду¬
шие. наивност, безобидност; 2. без-
вредност.
Harnoniei,/. -п х-емoннс.
Harmonici/Sre/o.Pl. Mus вме;тнис
(част от 'eтенягм нм музиката).
harnorjimen sw.'. Tb ile,', хармо-
нирам (mii ctw. (Dal) c нещо); übetit
umg птдвoмд-м си, допадам си;
Dis EUricuir Uaunonleucn gut miiei-
nand/u Съпрузите си подхождат.
HarmorfC f оЛ изкуство нм хар¬
монизирането.
HarmomiCa f ^^ет Mus акордеон;
хармонико.
Uaumon1ccS adj 1. вмемoенеeн;
2 хоемoниемш, подхождащ си (за
цветове);
Eire -е Ebe Хармоничен бран;
Eine -е Mciodlr Благозвучно. хар¬
монична мелодия.
bammonlsicren sw.V, hb te,'. IiMus
вмемo;нонром; 2. тсгл-сув—;,
Harmonium n, HаtmrmOen)-т Mus
хармониум.
Hamm m o.PL урина. пнoте.
Hornilacc f Anal пикочен мехур.
Hommduan/ m o-Pi чести напъни зм
уриниране.
baurem sw.', bb Ole.V. уринирам.
ПHk-C,
Homnilashbc f урин—тoр,
Ha-iisol m. -e Hist броня, рицарс¬
ко сн-рсжe;н;;
übeeir In - gcraien Рмогепвсем; еe,
HaurleeUcr m Anal nиkoчoпеoвтд.
'еп'eе,
HarnnöUns / Anal пикочен канал.
урп'р-,
Ho-nuibu f оЛ диабет.
Houmsanl m oPl Med пясък в ури¬
ната.
Horrsäurc / CTem пикочн- киеп-
лием,
Homnsieinc nut PL камъни и пикоч¬
ните цътншм.
HanmcinГi т Cbem карбамид, 'рея.
baunireiBimd adj Pbarm днурптиепн,
пнкoетгтн;н.
lamnvergiriung / Med уремия.
Ho-newane m оЛ Med о-груднпнт
и болезнено уринир—не. тгрмегуенс.
357
DgUTÖCli-RULGAßMCOflEÖ WÖIQTEQÖUC11
Hac/n1nß
Hanpiir f, -n харпун.
Hampig/dkamomr f китобойно
тръднe,
Sonrem sw-y, Tb Otr.V. geh емoмм,
очаквам (jmdc.rcW, (йет), aul Jmdn,r
riw. (Akk) ннkттo. нещо);
Mam Sauule aui Nacbxüglen Чаках—
закъснели;
Dlrsc Fua/c Summt ib-ru Erledigung
Този въпрос ч—;— уретд—нето си.
Samsch adj 1 заледен (сест); 2 гра¬
пав, нер—впн; 3. груб. рязък.
Harsch т c.PC заледен еняг,
Haust m, -е Schweiz тълп—, група (ту¬
риста и др.).
Sami. (bäuiem. brni/ci) adj 1. 'върд.
корми; 2 стабилен (в—лута); 3. ко¬
лен. силен; 4. мъчителен. труден
(живот. работа); 5. с'етт, неумолим.
'еърд; oм;сгтеeн; 6. интензивен. бу¬
рен; 7. лют. суров (студ);
Ein -cs El Твърдо сварено яйце;
-cs Wasser Твърда (в-етинтм) вода;
Ein -es Н/пх balem Ктрмвoеъедп~
че;. безмилостен съм;
-е Wäluiig Твърдо валута;
Ein -cs Urteil Строга. суров— при¬
съда;
-е Zeiten Тежки (трудни) времена;
Jmln. - апрасксп Огемея; се стро¬
го. сурово с някого;
überlt Das war cire -c Nuss Това бе¬
ше трудна работа (костелив орех).
Sauih adv съвсем близко (an eiж.
до нещо);
- am Abgrund До ем;-гм пропаст.
Hamic т. -п. -п ракия;
umg Einen -m Cippcn Обръщам ед¬
но (чаша) ракия.
HO-ic / c.PC 1. твърдост; издръж¬
ливост, 2. строгост, суровост. жес¬
токост; 3. сил— (нм удар); 4. Tech з—-
каленост (стомана).
Häul^u^isici т парична комппн-
е-еня при социални утeж;e;нс,
HämU/Bc-eicH т степен - нм варови-
тост нм водата.
Hämt/fall т 1. силно затруднено по¬
ложение, крайно трудна ситуация;
2 umg човек, намиращ сп и елтжи-,
омтруднeео уиту—цин,
HäuT/g-al - т степен нм твърдост.
bOrlcr sw-V, hb l-.У, наляво; (сто¬
мана); übertr auch омкмлсв-;; втвър¬
дявам.
H|-trpanag-apS т параграф зм из¬
равняване нм дм;ъеемт- тежест и от¬
делни'; случаи.
НгГс|^1^1^{г^|^П^/ 1. нопи'минп з— твър¬
дост; 2. определяне нм твърдост (нм
вода).
HOrUer т, - втвърдител.
H|rhevcrfabuen п Tech метод нм зм-
кмляв-еel
Hant^lasenplaiU/ f плоча от твърди
е;;лмстo;eенн влакна.
HaulTiitem п C.PL зърнест фураж.
lomig/luanml Hort gebrannt adj твър¬
до изпечен (тухла).
bomIgcCochl Samt gckocHl adj твър¬
до сварен;
-ns El Твърдо сварено яйце.
Homhgcll п o,PL монета.
boiUgcsoihcn Saut gcsotTcr adj umg
закоравял, безчувствен. брутален.
la-i/las maPl Tech закалено стъкло.
Ho-igumnl mJn TecT ебонит.
Ho—Tguß m TecT 1. бял чу¬
гун; 2 твърда отлив;-.
SauUScmeig adj koемзoеъедeеeе.
еестон. безмилостен.
Hon1HcuxfgC/eu foPi жестокост, ко-
емзoеърд;чн;.
Hariboie п твърдо дървесина.
loullöulg adj 1. - schwerHörig; 2. кон-
серзатавен, емзмдинчми,
ba-iköpll/ adj L 'твърдоглав, упо¬
рит; 2 трудно възприемащ!.
bomticilig adj veraltend Med о—ппчпн.
;ой'о страда от запек.
Hä-iien/ т, -е Geol твърдина, ос-
г—гъенo възвишение.
HauUnciall п Tech твърдо еnлов,
твърд метал.
Uo-lmäcklg adj 1. уцoент, твърдог¬
лав; 2 упори'. хроничен (за з—бoлс-
3—;.).
HarUnrok1aCc1U f о.Р1, упоритост.
гвъедтгл-вoст.
Hantpackundgтвърда опаковка, ку-
'№ (цш-мри).
Hartpeaee/ пресован картон.
laulnisgei т Boi (кучи) дрян.
Ho-Usil-Iins т сух спирт з— горене.
Häutung Jo.Pl 1. калязмне. закаля¬
ване; 2. в'въеднв—еe, вмдриемеe (нм
мазнини).
1antж1uci / сух емлмм,
HarZ| п. -е у;oлм,
1a—X2 т Харц (сеeднтвнсoко пла-
нинм и Германия).
So—zig adf смолист.
HaserB п oTL kurz für Hasau1cpfcl
BMJ-р',
HasorB^^1I/I m вaоме', хазартно иг¬
ра. комар.
HasomBspicler т kт;мрджня,
HacauB/nn [„.'dem] т. -е 1. комар-
джия; 2. —вм;тюрист,
НаиН п о,Р1. kurz zu 1accSeccb
хашиш.
Hosc^/li т. -s KocTk ястие от къл¬
цано месо. риба и др.
boscicn, м И bb ir. У. хващам. ул—-
вям; птусг—м (naci jmem./eTw. (Dal)
нъм ;якoro/нeшo). опитвам се да
химна; übertr pвjrt домогвам сп (до
нещо);
Naci einer Fliege ~ Пoесгмм дм уло¬
вя муха;
Nadi Ruim - Домогва; сп до улмвм,
loseleni м У. hb i-, V, пушм хашиш.
НоиНи п o.Pi гоненица (детска
игр-).
1accUcu т. - pejoe преследвач;
участник и хайка (з— преследване ;—
някого).
HoccbiccU mjm o,Pi хашиш.
HasoUJoini т Jargon саморъчно
направена цигарм с хашиш.
Hoss т, -п, -п змек;
umg Eim alten - Опитен еoипк. стар
спец;
Wicsen, wii/ irr - läuTt Зноя' накъ¬
де клонят нещата. накъде духа вя¬
търът;
umg Main Name ist - (ici weiß vom
micits) Нищо нп съм ни чул, ни ви¬
дял;
umg Wo sici Fuchs uns - guie Naobi
sagen Затънтено. ттдолпеe;o място.
HoscI f, -л лешников ве-сг.
Hocclhu1n m ZoO рпс—рко, лещ—ркм.
10^1^1X0111 m рeеннчнм (цвя') н—
лешник, лешников- реса.
10^111.0 /лешник (плод).
boselnußgroß Sacelruccgnon adf го¬
лям колкото лeшинн,
Hosi(Iшß)chraucH ^»^Цмпи^^гаисН
т лесом, лешник (храст).
Hasenbraten т Kochk печен з—ен.
печено заешко.
lascniell п заешка кожм.
Haced1nß т o.Pi L Boi о-пшкм
стъпка; 2. umg pejot страхливец,
Hacem1cПd
GABEROEF
358
етрмвтпъзльт.
HaccnU/ue m заешко сърце, страх-
лив;е,
Hascrkiclr п o.Pl. заешки дреболии,
заешко рогу
Haccn1anicm п nue in: umg schenzT
Bas ~ emgme1fen, aucn/iß/r хуква; до
6^;, офейкемм.
Hoscnircfrem т o,Pl. KrcTk заешки
дреболии (с много подправки).
bascnmcir adj On: 1^. Isi nicli ~ не¬
що п еъ;нз'eлнт, не п еиетo,
HaccrsdSarUc f Med заешка устнм.
Häsin f. -пет женски з-ек, змйн—.
Hospc f, -m нукм, панто (нм прозо¬
рец, врм'м),
Hoc1Cl f -п 1. Tex, мотовилка; 2. TecT
лебедка, ммк—рм.
bac1eln sw.'. Tb le,V, нммо'-змм,
навива; (прежда нм макара и др.);
Oft.'. umg говоря бързо, nриnрсиo,
Haspcm т, - = Haspc.
Haß Hass т о.Р1. омраза. ненавист
(апГ/gegcn jmBnl към нсkттo);
Wildem. Blinder ~ Дива, сляпа ом¬
раза;
Voller ~ Изпълнен с омраза;
SicH (Dar) JnBc, - eieieben Навли¬
чам си нечия oме-оMl
Hocc/n .sw.V TD it-V, мразя, нена¬
виждам;
Etw. (Akk) auf d/n Toi - Мразя не¬
що до емъет.
1osccncжerU adj омелуммвaщ омраза,
Uaß/ufüllU SacceTüI1h adj нопслнпн
c o;емом, o ненавист.
Hoea/1ähl Hass/sTühl n чувство нм
oмрмо-.
Häßlich Hässlich adj 1. грозен; 2 от-
еем'зтeлe;, oмр-оeе, неприятен;
Das war ~ vom llu Беше ттземгн~
телно от твоя стр-нм.
HäßlicHC/ii HässIlchkcitT -ет 1 C.PC
грозота; 2 низост, мерзост.
Haßliebe Hassliebe f o.PL. любов и
омраза.
Haßverzerri Uaccуerzeппi adj изкри¬
вен от омраза (лице).
НиТ jOoPC. трескава 6пеоинм, бър-
змне. стеeмитeлнтст. припряност;
In wilder % mit uacsmd/u - C 6^;-
скорост, стремглаво.
hosUen sw-V. sm Oi-,'. бързам,
lasilg adj бърз; пенпесн,
HätsCHSell' -en глпопннц-. глезене.
HäUccb/Ikid1 m umg pejrt галено,
разглезено дете.
bauchicln sw-У- TD tr,V, 1. милвам.
г—ля; 2. глезя; отемесм се прекаде¬
но благосклонно нъм някого;
Eim von Bin Presse g/1rtccb/lier Dl-
rigcni Хвален, глезен от прeемгм ди-
еигeе', •
boUccbi! haiccUj! inteej мпевн!
Haie f o-Pi 1. лов c кучета, хайка;
преследване (н— беглец); h. бързане.
bauhan adj определен зм -отсичане
(дърво).
HaulS / -п 1. боне; шапчица (към
носии и де.;; 2 копан (на кола).
похлупак; 3. к-ска (на мотоцикле¬
тист; за сушене но коса); 4. к-чул
(но n'иео);
umg Uni/n die ~ kommen Задомя-
вмм еe, омъеем; се.
Hauienlemhhe float качулат— чучу¬
лига.
Hanliiec / -п 1. Мй г-'бне-; h. Hisl
с'eеoбтйет оръдие.
Hauch т о,Р11. дъх; дзвм;нe; при-
дихание; 2 лъх. полъх; следа; повей;
3. атмосфера; 4. тънък слой (6^,
пудра и др.);
Eim ~ vom PanfUm Ухание. аромат
нм парфюм;
Dem - eines ^1111^ Подобие нм ус-
мивк—, бледо. едвм забележим— ус¬
мивка.
Uauhblürr adj 1. съвсем тънък. тъ¬
нък к—то паяжина; 2. ефирен.
baucicn sw,', hb tr.y.jOtn-У, I. дъх-
емм; 2 шептя, прошепвам;
Auf seins Brille - Дъхвам по теи-
лота си;
Das Jawort ~ Прошепвам съгласие¬
то тн.
haucbfeln adj ефирен, нежен (ри-
су;к-),
HauoSiaui т Clng пенднвмг;лeн
звук.
UoucUxaml adj много крехък, мно¬
го фин и нетен.
Houdc/em т, -1. Hisl емeлемг-; опи¬
тен боец; 2. опитен (по-възрастен)
човек; 3. двуостър меч.
Hau</оРИ umg бой, пердах.
Н—и.1/ -п südd ösiere мота;-.
lauen MSanic/hiei; geHauUrg/1auen)
unr-V, Tb ir.y, 1 удрям, бия, перда¬
ша; h. копая (руда); 3. дялам (ка¬
мък); 4. сека (дървета); цепя (дър¬
ва); 5. landsch ктес. okтеявмм; TD(sn
ite-V, удрям (mit etЖl (Dal) c нещо);
sm Ole,', 1. umg подам, рухвам (ня¬
къде. върху нещо); 2. блъсвам се ня¬
къде; sici - 1. umg бия се (за деца);
2. umg садо; отпуснато; егрo;oляе~
в—м сп;
S/In/n Bunden - Бия 6рот си;
Eln/m Nagel in dir Wand - Забивам
пирон и стената;
Ais Stein geian/n Издялан от к—мък;
Mit Beu Faust auT Bem Tisch - Уд¬
рям c юмрук по ммемгм;
umg Jmdш, elmr Hinter die Obren ~
Удрям някому плесница (шамар);
umg Jnlr. üicmc Olm ~ Ионгемеом
някого.
Напит m, - бизни зъби, (изни; (нм
дива свиня).
H|icu т, - 1. Bengb ом6oйеик. ру-
докопач; h. öslere лoз-е,
Häulohcn п, - купчинка;
umg Nur noch cin ~ EIenB/UngIäcC
ssin Тъмен. сломен съм, олицетво¬
рение нм мъката, нещастието съм.
Uäulclr sw.V Tb tr-V, 1 натрупвам
нм купчн;-; 2. окопаем; и омгъелсм
(растения).
Haufen т, • 1. кхш, к'цеи;-; 2. о,Р1,
тълпа; група;
Ein - Sani Купчина пясък;
Alles auf einen - l/gen Слагам всич¬
ко н—нуп;
Einen - Arbeit Hoben Имам куп (мно¬
го) работа;
umg Eiw. (Akk) ülem 1er ~ weiT/m
Ое';гяв-м. црoвмлс; нещо.
bäul/i sw-У. Tb le.', трупам, на¬
трупвам; sich - нмге'цвмм сп, съби¬
рам сп;
Das Holz *- und aieünd/m Натруп¬
вам дървата и ги запалвам;
Ein gehrnTiem Esslolsl ZicC/u Пъл¬
но лъжица о—вмр;
Becc1жeгBen ~ sicU Натрупват се
TПЛ0kBMНЗC,
HnilcrBoul п неподредено село.
1au1cnж/ici adv 1 нм купища; 2. нм
тълпи, масово;
Em bat - GcIB Имо куп пмрн,
101111^^1 / купест (кълбест) об¬
лак, кумулус.
läufig adj чест;
Elr -cr FcSi/m Често цемзeем
359
DmUTSCH-BULGADföCHES WÖDTEPBUCM
1au1Uжaccb/ang
грешка;
Am -sl/r Нмй~еeстт,
H^Tigk/li f o.PL. честота;
~ eidcn Pflanze Честотата нм даде¬
но р-стение.
Iluliun/' aPC натрупване, струп¬
ване;
Eimr * von KonfllkTcn Натрупване
но конфликти.
Haulecbel ' Bot геъ;oгръе.
HauCIolx т I. пън (зм сечене); 2. perrr
пън, дърееня; (нечувствителен чо¬
век).
Haupi п. Häupter 1. geb глава (на
човек и големи животни); h. ra—B—,
ръководител, шеф;
Das - Bin Familie Глава нм се¬
мейство;
Ein geCrörics - Короновано глава.
елодстел, крал;
Euboicnen - С (гордо) вдигната
тлмвм.
NB:
Haupt- като съставна част на
съществителните представка¬
та Haupt- сигнализира, че става
дума за най-важното, най-съ¬
щественото. Възможни преводи
са: главен. основен, централен, ге¬
нерален.
HoupialnsSn/r т Wirisch основен.
главен купувач.
HaniTaCzcrl т основен акцент
Haupialian т тлмвeи олтар, цент¬
рален олтар.
haulianUllhU adj щм'ен, нопълнс-
в—ш длъееoсгтм като професия;
-cm Lelt/u einem Organisation Пла¬
тен ръководител нм тргменооцис.
HaupTangcCIagUe т, -п, -п основен,
главен обвиняем.
Hauptanschluß HauptanscHluss т
пряка телефонна линия; еeп<^cе^.дсг-
вено свързан телефонен пост.
Hauptaurgale/главно (основно) зм-
д-ем.
HaupiBaSrSnf т централно гара.
HOipthedeulung /Lfng основно зна¬
чение.
Hanpiieliggnng / глмвно условие.
НоиреВспиГ т основно омнсгип.
професия;
Em bl im - Lebncu. aml/iUci aicr oll
auch als MudCs- Основната му про¬
фесия е 'еитeлеk-та. но роботи по-
еснтгм и като муонo-н'.
Houpil/siarBUeil т основно оъо-
гмвкм,
HanptiuoUUaii/u т главен счетово¬
дител.
HanpiBansUellcn т изпълнител нм
главната роля (и пиесм. във филм).
Haupi/lgenscISaft' основно качест¬
во. тееoвe; белег.
lauptelngang т гл—впн (централен)
вход.
HaupUiaoS п 1. осноена специал¬
ност I^ слпдзмнп); 2. туиoвпн пред¬
мет (в училище).
HaipiieUl/n т основн— (голямо, ка¬
питална) греш;-.
HaupTflgur / ной-вмената фигу¬
ра, главният герой (и ромон, филм,
пиесо).
Hauptfilm т глозен филм.
Haupilonkcrimdgосновно изисква¬
не.
laupigang т 1. централно фоайе;
2. основно нотип,
HaupUgc1ri1c п централно од-;нe.
HaupUgcuioSi п основно ястие (и
меню).
lauplgesCSältsstuans ' главно гъе~
гтвекм улие-,
HoipigeshbäfUseeit ' най-натов-ре-
ното зм цмомрузонe време нм деня
(късния следобед).
Hauptgewicht п осноена тежест.
Houpigswirg т цсевм ногемдм.
най-голямота печалба (и игро).
laupiSaUn т централен кран.
HoupUigciar1csUenrg ' капитален
ремонт.
Hauptleitung / 1 гл—впн водопро¬
вод; 2. главно Ммогнсте-лем) линия.
HaupiilcT/nadi т генерален дос¬
тавчик.
HäupTllng т, -е еоед (на племе).
HauplnaUleefU ' основно ядене (за
деня).
loipUmamgcl т основен недоста¬
тък.
Haneinarr т, -deute Mil капитан
(чин и армията).
Hanpin/ng/u т Malh общ знаме-
емг;Лi
loupiposlanU п централна поща.
Haupti-ohr / генерална е;пeгиеин
(и театър-).
Hauptquartier п МИ главна kеоетн-
ем. главно коммндуемне.
HaupUuef/nai п основен доклад.
Hauptu/T/msri т главен дoкл-деик.
Haupln/gil /О онноено правило.
HanpUuoIIe / главно роля;
Eiж, cp1/li dir - (lün Jndn.rsUж.
(Akk)) Нещо игр-е главната роля, п
ной-съществено (зм някого/ нещо).
HauptsacHr' най-зменото (главно¬
то) нещо, ной~съшeстеeнтто;
Dir - isi. BacCl.. Най-еменото е,
еПll.;
Zum - kommen Идвам нм оъшеoст~
та нм проблема; Стигам до оъшеoст~
т— нм проблема.
baipicäh1IihU adj гл-еен, най-зм-
жпн, съществен; adv главно. предим¬
но, преди вончкo, нм първо място.
HanpTsaicng ' разгар нм сезона.
HaupTsaTz т 1. Ling глмвно изрече¬
ние; 2. Mus главно '.мм.
HanpUchUIaaaBeu / Med мтетм,
HoupUccUnIB / o,Pl главно вина.
HauplscUulllgc mf. -п, -п главен
виновник.
Hauptschule/ основно училище (от
пети до девети или десети клас и
Гep;-еис).
Hauptsiali / столиц-.
HauptstädTcn т мител нм столица.
столичанин.
hаupUc1rB1ichU adj столичен.
Hauptstuaec / главна (централна)
улица.
Haipiim/rB т основна тенденция
laupivemarUworUung / главна отго-
втенoст.
Hauplicll т емй~roлсммтм. основ¬
ната част.
Haupti-clTiu т = Hauptgewinn.
1aiptуer1ienem т човекът с нмй-го-
лям доход в семейството.
Hanp1veгhandlnra / Jue заключи¬
телно съдебно заседание, нм което
се произнася присъдата.
Haup1verCebuczcii / върхови часо¬
ве (нм движението).
H|ln!ptУeusommI1ngd’-бшo оъбр-ннel
10111*1^0111^ ' главно управ¬
ление.
HanptwascUgang т основно пране
(част от програмата нм перална мм-
шина).
10111^11^12
Gz/wipo/-
360
10111^11^12 m Admin постоянно
мeогoенг;логет (цoсoе;еo и цмо-
птето).
HguptworT п Ling съществително
име.
HaipUx/ug/ т главен свидетел.
Hauptzweck т главна цел.
lau -uck! -опее- umg мл; xomi (въз-
гп-о шен придвитв-нп нм тежък то¬
вар).
laus п, Häuser 1 къща сграда; 1 m^
лишп; дом; 3. домакинство; 4. оe-
мейство; династия, царски (ор—по-
ни) род 5- 'е—тър; 6. търговска ксш-
(фирма, пмлмтм); к-мор—;
Ein n/Sus1öck1g/c/hanГäIIig/c/mo~
B/mnes - Мнoгтeг-жнмrпте''Пнмrмo-
дерна сграда;
Ein ~ unicm Denkmalschutz - З-щнгe-
н— от З-кона зо oцмов-нe нм памет¬
ниците сграда;
Das Weiße - Белия' дом;
Das Eu-opäiscni - Европейският
дом;
F—/11B Bis -cs Пенс';л нм семейст¬
вото;
Außer - Вън от къщи. навън;
!m -* sein Вкъщи - съм; в бюрото, в
офисм. прeдпенстзeтт съм;
Naci -е gei/n Отива; си вкъщи ('
дома);
Zu -п sein Вкъщи, у дом- съм;
Eu ist in Berlin eu ~e Той п от Бер¬
лин;
Von ~ aus По произход, по рожде¬
ние, по начало;
Das - ist aucуerkanTt Всички биле¬
ти см продадени;
umg Jndn. ins - platzen. soUielcm,
geschneit Conncn Изтърсвам се не-
очмоз—но няному на гости;
Das- Hütcm Оставам си вкъщи (по¬
ради болест);
Frei - Франко дома (зм змцлмшме;
тем;опoрт- за дoстмвk-гм),
lausargcstellie f -п, -п домашна
цт;oш;нем.
lousoneng т домашни дрехи Мс—-
но и п-нтмлтн)l
Hausapotheke f доммшнм -пг;чнм,
Houcarieitf домашна работа (в до¬
макинството и и училище).
lausanncsT т домашен арест.
HausonzU т домашен лекар.
Hausaufgabe f домашно ^рменп-
ние, уроци (зм вкъщи).
Hausbacken adf 1. домашен (хляб);
h. pejrt прост, обикновен; скучен,
nеoоонеeе (облекло. възгледи).
Hauslark/банков холдинг; б—нкм.
прпдстмвлявмшм интересите нм кон¬
церн.
Houciam / барче (з— нмпи'ките и
дома).
Hauslau т стрмдм,
1au■siecci2em т meisl PL см;т;мо~
гменл се в свободно жилище.
Haushcc1ie т C.PL дт;твлмдeезe,
Honci/s1Tesn т собственик нм
kъш-,
1auciesomgeu т Osoert « 1ausme1ci/m,
HaishesucU т посещение в домо
(от страна нм л;кмр),
Hausbewohner т Обитател но къща.
HausbooT w норабче. пригодено зм
mнлншп.
Hausbuch п домова ониг—.
HäuscUcn п, -1. къщичк—; h. външ¬
на тоалетна;
umg Ganz/völlig aus dem - sein He
съм нм себе си, побъркан съм (от
радост и др,),
101^1111— т домашен ценслужннк.
HansBnahber т umg pefoe чудови¬
ще, зло жена.
HaucBnuhhsnoSnng / обиск нм еи-
лище.
Uaucc1g/n adj пеземдлeемш към
сградата, фирмат— и др.. свой. соб¬
ствен;
Dis Firma Hat eimen ~/m PanCpiaie
Фирмата има свой пмрoн;т.
lausen sw.'. Tb ilr.'. 1. миипя (в ми¬
зерни условия); 2. umg вилнее. бу¬
шува (буря); вилнея, 6пзчнествм;;
3. Schweiz водя икономично дома¬
кинството.
Наиш т, - Zrrl моруна.
Hruser1IncC т блок от езлишни
огеоди,
H|in^i-Troi^t / фссадите на строе¬
ни едно до друга отрмди,
HäusemnaCIer т посредник при по-
купко-продожбм нм mнлншм,
HäHscumrer п C.PL море от сгради
(и голям град).
Hausflnm т етажна площ-дом.
Hausfrau / домакиня.
Hoisi-aiina-i ' On: (KarioTTe1caIai)
nacS - приготвена по домошному
(с—лото от картофи).
UausfranlicU adj домакински, при¬
същ нм дoммниннгм;
~е PfllclUed Домакински омдъл-
еeнис.
Haislrennd т семеен приятел; до¬
машен пезстeл; l-rn любовник нм
сспеуraгм.
HausImieBen т семеен мир;
Dem - längt soUlef Има споров; и
семейството.
HaucTn1eBenc1uucb т нарушение нм
неприкосновеността нм жнлншп,
Houcgang т südd öslere Schweiz =
Haus1lnr,
Hausgeluauol m домашна уцo'е;-
бм. консумация.
Haucgeh1lfin / - Hancangecicllic,
bausg/machi adj домашно цен-
тoтеeе.
1oucg/m/1ncohaft /1 членовете нм
пдно семейство; 2 живущите в ед¬
но отрмдм,
HausUalU т, -е 1. домакинство; 2
дo;-ннеон- работа; 3. Wortsch бюд¬
жет;
Den - fUhr/i Водя домакинство¬
то, върша домакинската работа;
Dem ~ Tür das Commendc JaUu anf-
sicilrm Съставя; бюджета з— след-
вощата годи;-.
iaasliiaitri Haus Salten une.', Tb
llr-У. 1 veralt домакинствам; 2 ом-
ром икономично (mit /Tw. (Dat) o
е;шт), пестя (напр. гориво. сили.
време);
Em bleit mlU «1111 Kräften nicli Haus
Не си щадеше оиои';.
Haushälterin f men икономко.
HaucUalUcau1iCcI m домашни пот-
реб^
HoucbaItcauccChuß Haushallsaic-
scUuss m бюджетно кoмиоиЯl
HaucUa1icdc1aiie / обсъждане нм
бюджетм.
HaucSalUc1/Tieii п бюджетен де¬
фицит.
HaushalTs/eiB п о.Р1, пори зм дома-
кнноки нужди.
Haucba1UcgcräU п дом—нинсни уред.
1aucbaIUc1iIf//дoмaшем прислум-
;нц-,
HausHaltsjahr п бюджетна тoдне-,
HoisUailsniTiel nun PL бюджетни
ое;дотвм,
361
DnUÄCHißUL^/^l^liSCnSÖ WÖßTCßßlO
SOui/r
Houshhlt(sseiag m бюджет.
HousUaIicpoctem m перо в бюдмпта.
HaicbaIUsrc1rigcг m препарат зо по-
енотим;e нм кухни, бани и др.
Hausbaltswauen nun Pl, = HaucSaIt-
camiik/l.
HausHalTung f aPl, 1, домакинст¬
во; 2. домакинства;;; водене нм до-
мокинство.
HaucU/гu т 1. стoц-ене; домакин
(при парти и де,)•; h. Sp отбор дома¬
кин; 3. südd ösiere собственик нм да¬
вана под наем сграда.
Haushoch adj 1. виотк нолкото къ¬
ща; 2. umg извънредно внотк, голям,
огромен; 3. извънредно много.
bausjnmen мV. Tb ilr.V, 1 о—нн;-вм;
сп с амбулантна търговия; 2. umg
pefrr досажда; с пенoмоoи'e он;
Mii Scbmellwarcn ~ Продавам кмн-
цел-рски стоки (като амбулантен
търговец);
umg Mii einem Vorschlag - //hcn
Дтоммдом нм всички с дадено пред¬
ложение.
Hausierer т, - амбулантен търговец.
HauslnBnsUule f домашна промиш¬
леност. ■
Haucinhabuigg/ ästete собственост,
владеене н— сграда.
101^111-1 adj вътрешен, ттнмссш
се до собствения дом. фирма. уч¬
реждение;
~е InTo-naTlon Вътрешна инфор¬
мация.
Hausl/Urer т домашен учител.
HJusi/u т, - Schweiz безимотен се¬
лянин. нмдние-р.
Häuslich adj Schweiz пестелив.
hruclihh adj 1. домашен, нсш;н, до-
;мнннокн; 2. обичащ дома, семейния
еивог;
~п Arbeiten Домашно (домакинс¬
ка) работа;
Ein -es Leiem lühmem Водя затворен
живот, обичам до съм си у дома.
HäusllcHkeit f oPl 1, kъшoв;oст;
h. семеен живо'. дом, (уютно) до¬
машно обстановка;
Die - liehen Обича; семейния жи¬
во'. обичам дм седя вкъщи.
Häns^maoSrrw’unsi f домашна нмде-
ннц-, кървавицо.
Hausmanr т неработещ (оe;eeн)
мъм, грижещ се зм дт;мkзествотОl
HaucnamnsCnci f 1. просто пита-
тeпе- ве-;м; 2. Sp нп особено доб¬
ро постижение;
Sp Dis MarnchHa1iem Bolen nun lle-
Bere - Отборите нп шoн-омх— добра
нтем,
Ha1cn/icieu т 1. домоуправител
(гритпщ сп зм редо и ремонтите и жи¬
лищно сграда); 2. домакин (и учи¬
лище и др.).
Hausmittel п Миоnнгмнт) домашно
средство (з— лечение).
Hamsnlii т битови т'шмдъеи,
Housnuc1C / музициране в 'есен
(семеен) кръг.
Haucmüh1/ucUcn п umg scherzT pefoe
(невзрачна и ограничена) домаки¬
ня. домошоркм.
Hausrunncr f номер н— сграда.
1aucnmdmuna f пр—вилни; зм вът¬
решния ред (в жилищна огемдм).
Hauspute т цялостно шoчиотимеe
(но еилишe),
Häi^^äi т C.PC покъщнина.
Hausmais vec-scCHi-ude о—о'рaхтеkм
нм жилищното имущество.
Haucnrnke' Schweiz празненство з—
преместване и ново mнлншe.
HausmccbU nJue право нм разпорем-
дан; с жзлзш;тт. неприкоснове¬
ност нм жилището;
Von seinem ~ Gebrauch mach/n Въз¬
ползвам се о' правото но разпореж¬
дан; с жилището, показвам някому
вемгмтм.
Sousshblachicn adj домашно при¬
готвен;
~п Wurst Домашна наденица.
1ausso1lüsccl т ключ от входн-т—
вротм.
HausscHuH т пантоф.
Hausse ['1o:s(8), o:sl£ -п Wirtsch 1. ико¬
номически подем; h. покачване кур¬
са нм ценните кинm-.
Haussegen т nun in: umg bni JmBnl
Hängt Bin ~ sohlef в семейството имм
спор. недоразумения.
Haussianl т о,Р1. домакинство.
дом, семейство;
Einen eigenen ~ guärBen, halcm Съз¬
давам - си, имам свой дом (свое «-
мeйстеo),
Haussuchung / Jun oбиоНl
Haucif/m п домашно животно.
Hausior л порта.
Haustür / входно ве-тм,
Haisiürscb1ücsc1 т ключ от вход¬
ната врмтм,
lausvc-Boi п забрана за птоeш;-
;н; на дома, учреждението и - др.
Haicvercanm1nrg J събрание на
живеещите (в блок и др.).
Hausverwalter т домоуправител.
Hauswirt т хазаин. стопанин.
Ho1cwiricchari ' oPL 1 домакин¬
ство; 2, Landw лично стопанство;
3. предмет и някои уеилзш- зм изу¬
чаване н— нужните и домакинство¬
то ';eння,
Haui f, Häufe 1. Anal нож—; 2. Bat
кожиц—, ципа, мембрана; кора (нм
плодове); люспа (лук);
Eine /mpTiindIIc1C; uBls - Чувстии-
телна, овe'л- кома;
Die - aul d/n heißer Miloi Коми-
цм'м върху горещото мляко;
Bis auf Bis - nass wcrBcn Измокрям
се до кости;
umg Selms - ueUUcn Отървавам ко¬
мат—, сц-ссвом се;
SicU in seiner - ilobl woll füllcn Hs
сп чувствам добре, недоволен съм
(от положението. живот— си);
umg Aus dir - lahu/n Излизам из
кое-'— си побеснявам;
umg En Cann ans seiner - rioUl be-
-0^ Той не може дм сп промени;
umg Auf Bin lanlen - liegen Мързе-
лузмм. бeодeленч-;
umg *• urB KiooHen- sein Кожа и кос¬
ти съм;
umg Mii leiler - BoуomCommcn Отър¬
вавам нотата. оп-ссвмм сп;
umg Nicht in jnds. ~ shsoksn wollen
Не ион-; до съм нм нечие - място;
umg Mit ~ und Haaren Изцяло, на¬
пълно.
Ha1taBsoSäu1nra f Med ожулим-
не. цеoтеиемеe нм кожата, eкофo-
лнмеис.
Haniauzi т котен лекар. дерма¬
толог.
HaiUancsh1Iag т Med обрив.
HojjlhamC / комно банка (з— тр-;о~
шпмн'меня).
Häutchen л кoжиек-, цинично.
Houihrene / козметичен крем,
häuten м И hb it-V. L одирам кома¬
та (н— животно); 2. обелва; (салам);
sici - сменям кожата си (з;ис), лю¬
Uoui/ng
GADECOFJ
362
щя оe.
lauter/ adj тесен, прилепнал по
тялото (рокля и др.).
HoutidieünBurg / възпаление на
КОЖМ'М.
HautfarBi f цвят н— ножата. гeн,
Hauill/cUie f кожен лишей.
Hautflügler т Zool ципонрили.
Sauifucnndlihl adj не дразнещ ко¬
жата, добре поноси; от нож—тм.
HoutjuoC/n п o.Pi сърбеж.
HauiCuankb/ii f кожно болест.
HouiCms1c т рок нм кожата.
Houimal/u/i f рисуван;. рисунки
по кожмто (емпезмeе при някои
племена).
SoiinaU adj 1. подкожен; 2 umg
жив. н-гледен, много близък;
-cs Gcwcle Подкожно тък—н;
-е Szcrcn ein/s Films Почти реал¬
ни сцени от филм.
UoiträSu/nd adf подхранващ кожа¬
та (крем и др.).
HaUpTe/gl о,Р1. грижи зм ножа'—.
loulm/iznng / кожно дразнение.
Hanin/li/i ['onclj/in п орплеф, иоцък-
нмл релеф.
HOiUnöiurg / о,Р1. зачервяване по
кожм'-.
HauiscSsu/ f 1^<^еи^ч^км за есомне нм
комични (нм ноктите).
bamlsoUon/nd adj шодсш ножмтм.
Häutung / o/L сменяне (лющене)
нм кожата.
HamiveupTIamzung / присаждане н—
кожа.
1011^111 / кожно р-нм,
Havannazigarre / х-в-нсом пура
Havarie ' 1. -вменс (н— самолет и
кораб); h. ästete пътнотранспортно
произшествие; повреда нм кола.
Haveli (п) Х-в-н.
HawallscS adj хaи—йокн.
Haxe / südd - Hoch«?.
H-Bomic ' водородно бомба.
H-Dnu m Mus си мажор.
He! inteej хей! пй! (при протест или
желание дм сп обърне внимание н—
нeшo)l
Hilanne ' -л акушерка.
H/hehaim т Tech лост (зм вдигане
нм тежести).
Hcl/hübnc / Tecb подемна плот-
форма.
HnhsCuan т Tecb подемен ор-н.
Hcbci т, -1. дръжка, ръчно; 2. TecT
лост (auch übert-y.
übeetn Öcoion1soie - Инoнт;иепс-
ки лостове;
Irgendwo len - ansetzen Започвам
отнякъде, избирам тnтрцм (начал¬
но) точно за нещо;
umg Am längemen - яТеи В по-доб¬
ро позиция съм. имам по-голямо
власт;
umg Alls ~ im Bewegung ssix/n Пола¬
гам воиени уоилис, задвижва; всие~
ки лoогтиe.
Hlielamm т рамо на лост.
Uniein sw,' hb t-.V задвижвам с
лост.
Hcb^ii^rUkUdg въздействие (управ¬
ление) с ръчка или лост.
Sehen (Hol, geloicm) umr,' hb 1г,У,
1. вдигам, повдигам. издигам; 2 по-
дo6есвм;, повишава; (жизнен стан-
дорт. ниво, н-стрo;ннe); 3. geb из¬
равям (съкровище); изважда; (по¬
тънал кораб); sich - 1. повдигам сп,
иоднгмм сп; 2. подобрява се, пови¬
шава сп;
Den Kopi - Вдигам глава;
Einen SaoC aul die ScbuIUemr ~ Вди¬
га; чувал нм рамене'; си;
Die Wcmlurg hell Bin Umsale Рек-
ломмтм повишава оборота;
Mein S/Iisi1cwucsiccim leii ясН Са¬
мочувствието ми се цoвншмв-;
umg JmBdjiew. (Akk) in Ben Himmel
- Пепвсзнмосм, вeлне—с есктгт/еe~
що до небесата;
umg Einem ~ Пия (алкохол), удря;
по едно питие.
Haler т, -1. Phys сифон; крик; по¬
демник; 2. Sp щ-нгист.
HsheYonUchlung/TiBlt подемен ме¬
ханизъм; подемно уогртйствo.
Н/1г|ег т. - евреин; юдей.
SeinäiscU т о'меo;веeйоkи; Hist
юдейсни.
Hebung/, -хп 1. O.PL вдигане. пов¬
дигане; 2. a,PL пoвиш-в—еп, подоб¬
ряване (нм Жизнено равнище и др.);
3. изкопаване; изваждане (на потъ¬
нал кораб); 4. ударен— ориек- (и стих);
5. Geol надигане нм земната кора.
Hcobel / -п гребен зо разчесване
нм лен (коноп);
Jmln./ciw. (Akk) lunch Bie ~ zleScn
Одумвам някого, ям му ктk-лн';,
Hcobclel /. -en umg олoолoеeе;,
одумки.
inoleln sw.'. Tb te.y.jOie.y, 1. вла¬
ча, разчесвам (лен, коноп); 2. umg
олoооoвс (üB/r jmln. за някого);
3. диша бързо и тежко (с изплезен
език) (зм куче).
H/obi т, -е щука;
umg Elr tollem - Юн-емг-, храбрец,
bncbien sw-У, sn Otr.V. 1. Sp новъе-
шем; нтжне;н скок; 2. мятам се
напред (с протегнати глава и ръце).
Hnhhhsprnng т Sp ножичпн скок.
1/cC п. -В- 1. Маг кърма; 2 зад-
нм част (-в'oмoбзл, сммоле').
H|i^1^<^1i/', -п жив плет.
НпоКe1/ -п размножаване, развъж¬
дане (нм птици. ммлои 6oомйниен).
UloCen sw,'. Tb tr-У, 1. плодя се.
развъждам се Мп'нцн, дребни бозай:
инцн); h. übeein увеличава; сп. мно¬
жа се Мпмри).
Hgckenmosc ' Bre шипка (храст).
lecCenscleme / ножица зо подряз¬
ване нм вр-огн.
Hgckenccbäiec т, -п. -п pejrn стре¬
лец (от о—оодм).
Hcokienst/m п задно стъкло Мн— кол—).
Hcckklappc ' заден капак (но кол—),
1ccCIac11g adj с увиснало задна част
Мколм, лодка).
Heckmotor т Tecb зоден двигател
(на кола, моторно лодка).
Hicllkür f-дднм врат- (нм комби),
Ucda! Ontenf пй!, хей! (зм повикване).
Hcderioi т o.Pl Brl дива репица.
lad/ / -п nr-dd кълеишм.
bclen adj nrndd кълчищен. от къл¬
чища.
Hier п. -е 1. Mil войска. армия;
2 übentn мемзс, маса, безброй;
FcindllcHcs - Ве-жeокa армия,
войска;
Ein ~ vom Tonristen Цяло армия от
турнстн,
Hccmec1cп1chi т бюлетин нм глав¬
ното военно командване (зм ход- нм
военните дeйотенс),
HcsnecIc1Uigg / командван; на
вoйоoмгм,
1ccm(ec)2ug т военен поход.
He/rTäUucu т nълkoвoдeе, (глов-
еo)ктммедеош армията.
Hen-iage- п военен лмтeр,
Hcr-sclar / много хора. тълпи;
363
DEUTSCH-BULGACJSCHES WöQTEßßUCH
Ucliig
-cr von Besuchern Тълпи от посе-
гит;ли,
Hcc-sobau ' преглед нм войската,
военен п—рмд.
111^^11 п военно дело.
Hgie f o-Pl, 1. моя, овмс; 2. утмйкм
{auch übertr); измет (за хора);
Die - 1m Bem Tilg nüSn/n umd Ben Tilg
/ehem 10^11 Маят— се замесва c г;о-
гo'o и тестото се оставя дм втасва;
Hirn isi rum dir - апеиТт/ГГ/п Тук
ще орeшн;м само иомeгм на об¬
ществото.
НсГ/kuolen т козунак.
1/lepiix т квасна гъбичка
HlTel/Ig т з-месено с мая тесто.
Н/Ге, п. ч?1. тетрадка; 2. книжк—.
(рой (на списание); 3. овeокм; бро¬
шура; Schweiz илюстровоно опио-~
ние.
НеТе п, -е дръжка (нм ннотрумeе',
нож и де,),
Hnfiel nfm, - umg телено копче
(мъжко и женско).
iclleid sw.V. bb t-.', закопчавам (с
'елено копче).
Hellen sw, V. bb in, У, 1 о-бтжд-м; за¬
канвам (с кламер), прикрепвам (не¬
що някъде); 2. тропосв—м (дрех—);
Einen Zciiel ar die Tüm - Прикре¬
пи; лис' (бележка) нм вемгмтм;
Den Blick aul jmBn./eiж. (Akk) -
Прикоемемм, устремявам, впивам
поглед и ннkoтo/нпщo.
HnltlaBen т гетnтскм. конец за
тропосеоне.
Hg^^;^;^i^n п ~ 111110111.
Heilig adj 1 онлпи. н;т;иоив;; (бол¬
но); 2. бурен, внезапен (дъжд); 3. из¬
бухлив. сприхав. груб;
-е Koprschme-xen Силно главо¬
болие;
~ег Regen Силен дъжд;
Elm -cm Sin/li Горещ спор;
Im nimcn -er Tom antwomhen Отго¬
варям c рязък тон.
HeiiigC/li f o.PL. 1. оилм, порив;
2. omeоттчeнoот; избувливoст. спрн-
хмвост; грубост, рязкост.
HniiCIanmer f 1 кламер; 2 н;^^^-
везна сноба. -
1niimaccSinn f Тур шив-екм.
Hcfipflaciem п аннерплост, цитоп-
лост.
Ings ' rPL 1. охранявано място и
гората; 2. грижа. защита, опазване
(на животни и растителност).
Hegemoonjs/ ~еп хегемония.
Sagem sw.'. Tb ir.V, 1. пазя. теиж-
се зм нещо (гора. дивеч); h. иопит-
вм;, пи'мс, храня (чу^^твм);
Das Wild - Опазвам дивеча;
geh Jndn. - url pflegen Грижа сп
всеотдайно зм някого;
Zwcficl - Храня съмнение;
Den VerdaoSi - Bacc..l Пoдтоз-
рам. еПl..
Hegezeit /време. забранено зм лов.
Hell п/т a,PL. nut On: Ciimlcm) - aus
niЖl (Dal) maclen не крия. нп пре¬
мълчавам нещо.
Ucllcn sw.' TD Olr.y. 1. Jun укри¬
вам (крадени вещи. престъпление);
2 veraltend премълчавам, скривам.
Hlblcm т. - Jun укривател.
Hehlis-I/ o.Pl Jur укриване; укри¬
вателство.
S/Un adj geh вплие-и. възвишен.
hcf! intern хпй! (за радост, веселие).
Hslde’ т. -п. -п veraltend езичник.
1/11/2' o-Pl. поле, степ;
Din Lüneburger - Люн;б'етснoгт
поле.
Hcid/kraui п aPl, Bot пирен, ерикм
Миeеетзeлeе храст).
Hsldriand п = 1/11eL
Heidelbeere' Boi черно боровинка.
HelBelieemnarmelaBe f боровинкои
мармалад.
Hcllelemcic f Zoo! полскм чучулига.
NB:
H/ldcn- представка в немския
език. която се използва за обра¬
зуване на съществителни в раз¬
говорния език с интензивиращо
значение, срв. Heidenangst, IciBcd-
anl/11 и др.
HcIdcmangcU' oPL umg уммс;; (неис-
'ов, неописуем) строх.
Hcjdenauleii ' umg огромна (кър-
'твокм) работа.
IcIBcngell п a.PL. umg луди п-ри.
бмснтолoвнм 0'MM,
HcjBenläum т o.Pl. umg страхотен
(адски) шум.
Hnllenmösleln п Bai ароматна дива
роза, шипом.
Heidenspaß т aPl umg голямо удо¬
волствие, голям майтап.
HnjBcmspcCUaCcI т umg голяма дан¬
дания.
IniBemUnm п aPl 1 понеeсгвт; 2. поие~
;иеи'e,
bnjiniscb adf езически;
-е Ritual/ Езически ритуали.
bcjkel (Heikler, HelCIest) adj 1 ще-
ко'лив. деликатен. 'руден; 2. кап¬
ризен (нм ядене);
Ein beikl/s Prolien Труден, щеко'-
лив проблем;
Er ist in d1ecem Punkt sehn - Трудно
може дм му сп угоди по този въпрос.
Hili adj здрав, цял; невредим;
Die Tasse И noch ~ Чашата п още
здрава;
~ dуvorCnnn/d Отървавам оп. нев-
редим съ;,
1||1 п oPl. geb 1. шмстип, благо;
2 Red блаженство. оп-оe;нe (нм ду¬
шата);
Red Das ewige - Вечно блаженство;
umg Seid - Bei jmdm. versticSsn
Опитвам си шмстнeтo, късмета при
някого.
H/iiand т о.Р1. 1 Rel Спасителят
(Хеистoо); 2. geh сп—онгeл.
Heilanstalt /1. лечебно заведение
(зо алкохолици и др.); 2. пснвиатpнч-
нм кпининм,
Heiliad п 1. курорт с минерални
б-ни; 2 минерална
Heilbar adj иолeеим (болест).
1e|IicbanB1nng ' лечение.
hnjiimingemd adj сnмснтeлe;, целе*
бен.
HcIIButt т Zool камболм Мриб-. по¬
добна нм калкан).
leicm sw.y, Tb fr.'. лекува; (бо¬
лест); sn OinV, 1. oздр-есв-м; 2 заз¬
дравявам. змемстзмм (рана);
Vom diesem Irrtum bin Ich für inmem
geheilt Завинаги съм излекуван от
тази заблуда.
Hcjlcn т, - geb лечител.
lellrnde / лечебна о—л.
iejli-oS adj umg много радостен,
доволен, изпитв—ш облекчение (след
неприятн- снту-енс),
Hcjigebill/ т с—нитмр,
Heilgymnast т рехабилитатор.
Heilgymnastik / о,Р1. лечебна гим¬
настик—, фноoулг'е-.
Ucliig adj 1. ов;ш;н. овст; 2. geb
364
Heiligabend
свят, ненарушим (обет); 3. umg мно¬
го силен (уплах—. яд);
Dcn Hcili/c Franz vom Assisi (ADk Ul)
Свети Фр-нцисо Аоиокн;
Dir Hsill/e SinUl Светият (попс¬
кият) престол;
-im AB/mB Бъдни вечер;
Rel Die Irliige SoSniil Свещеното
пио-еиe;
Fm/iheii И nim -cs Gut Свободата c
овпш;;o право;
Ein -es Gsiühl Свято чувство;
Jmln. ist nicSts - Зм някого нищо
нп п систт,
HlillgaBciB т Бъдни вечер.
Heilige mlf, -п. -п овeтпе; свe'не-,
Hcjligcn sw.', hb t-.У, 1. Rel коно-
;и:зиром (светец); 2. считам зм свят,
почитам; \
Dnn Zweck heiligt Bis Mittel Целта
оправдай— ор;до'в-'м.
HcjligerlilB п нкoим,
Hc|lleenrect п празник нм светец.
Hcjligcniclen п житие но светец.
Iclligenscicin т Red ореол (нм овe-
'ис); нимб.
IcZIigersobrein т коичете. в което
сп съхраняват -свети мтшн,
1c|lig/nverebuurg f почитане нм
оиптенгe,
iciilglHaiUsn billig Salten unr,'. hb
Otr,'. т—чм нещо свято;
Die FeIcnUag/ - Почит-; празни¬
ците.
Hnlii/Ccii f o.Rl. свнгто';
Eure - В-ше светейшество (обръ¬
щение към п-пата);
Scime - Негово светейшество (пм-
пмгм).
H/jl Ug(sprec1cn Hallig sprcclen une, И
TB tr,', Rel k-нтинзиеa;, обявявам
з— овпгпц.
Heiligtum п 1 озeтилнш;. свято
мсотo, хром; светиня; 2 umg Oron ви¬
соко ценен предмет, впщ.
HeilCIIna п лековит клн;-',
Н||1к-аГи J лечебно свойство, ле-
чебн— сила.
befICrr1t1g adf лечебен. ленови'.
H^Ikraui п лековито (лечебна)
билка.
HeliCunde f aRL медици;-, меди¬
цинска н-уо—'
Н/ПСппТ J o-PL. лечителско из¬
куство.
GAW^COl?'
11111^ adf стр—шен, 'm—опн (шум;
сзгумцнс).
SgJInaeneiiccb adj лечебно магне¬
тичен (свързан с вярмтм и лечебни¬
те сили нм ммгнптнееигe онлн).
Heilmassage / лечебен масаж.
Heilmittel п лечебно средство (ле-
нмеотеo или способ).
Hcjipilanzcf лекарстипно ростение.
билка.
Heilpraktiker т лечител Мnoловмщ
методите нм мл'eрем'звемто меди¬
ци;-).
Inilqiniin / минерален извор.
Scjisom adj шoлпоeн (опи').
HcIisloischaTU f евангелие; вестта
зм спасението нм човечеството от
Хеиотoо.
H/IiscUlai т Med лечебен сън.
Heilschlamm т лечебна кол.
Heilserum п Med лечебен (имунен)
серум.
HnflstätUcf сцeенмлнонрм;- клиник—.
Hglundg/ -еп oодемесвмнe, излеку¬
ване.
HcZInпgsoncc1c1icn nut PL изгледи
з— оздравяване, зм успешно лечение.
Hn|1nrgcpbn2eß Heliungsprozess т
процес н— тодр-всвaиe. оздрмзяв—не.
Heilverfahren п Med метод нм ле¬
чение. терапия.
1cjl^^s!scm п лековит- - вода.
H|lwzkunr/ лечебно въздействие.
влнс;нп,
Heilzweck т лечебна цел;
Zn -cm С лечебна цел.
S|jm adv вкъщи;
IcU will - Искам до си отида у дома.
1||m п. -е 1 aRl дом. домашно
тгиишп; 2 дом. общежитие (з— си-
роцн, стмри хора и др.); 3. дом, клуб;
Ein ^/110 - Собствен дом;
Das Kind wird In eim - lingeжiecen
Детето бива н-сг—;eет и дом.
Hejmamleit ' надомна рмбoг-,
Hcimaml/it/r т надомнин. работещ
надомна работм.
HlinaU f(Pl- родно страно, роди¬
на; родно място;
Eine тепе - TinB/n Намира; нозм
родинм;
Dia ewei^tc - Моята второ родина.
второ родно ;нстo.
HeinatdicSten т регионален (би¬
тов) писател. поет.
lelnatiorf п родно село.
Heimatkunde / o.Rl. ртднетзн-ни;
Ми ом'о учебен предмет).
HiinaiCunsl / родно изкуство.
HejmailanB п родна стр—нм. родино.
Heimatlich adj роден, отечествен;
Dis -cr Bräuche Родните oбие—н;
обичаите и родината. и родния крой;
Dis -sm Beuge Родните цлмнинн,
Helnatlieie / aRL любов нъм ро-
дие-тм.
Ucjmatios adf без роди;—, без оте-
епс'вo,
Heimatmuseum п местен музей.
Heimatort т родно мссто,
Hclnaiuecit п C.PC право нм жител¬
ство Мтрмmдмистиo).
111^1^011 / роден град.
IcZmaiv/rtmZeicn adf прогонен. про¬
куден от отечеството.
Heimatvertrieiene mjf, ~п, -п про¬
гонени от източните територии нем¬
ци след 1945 г. (ФРГ).
Ueim|iegc1in, sfcb umr-V, bb отпро-
зя; сп нъм нъшн,
bcjm|B/eIei1/n sw.', hb l-.У. цезд-
ружаза; до вкъщи.
i|in|irjngen um-,', hb tr-У, 1. изп¬
ращам до дома; 2. занасям вкъщи.
Hcinchen п, -1. Zool домашен щу¬
рец; 2. Oron жено. еннто интереси се
въртят единствено около зохpaнв--
н; нм оe;eйс'вoтт,
Hslmoomput/n т домашен ком¬
пютър.
H|mennж/zu1ng/ изпращане и дом.
Scimsli/ adj домашен, уютен.
пристe;.
llimeuxi/ber т възпитател в дом.
HHfneireilunrg' зъоnнг—ни; н— де¬
ца и детски дом.
ielnllthrcn unr.V. sn Oir.', връщам
се у дом— (вкъщи)'
Heimfahrt/1. пътуване з— дома (за
родина'—); 2 връщане вкъщи (с пре¬
возно сепдтгвт),
1|n|1ülSreiisw.', Tb tr.V. о—вeмд—м
вкъщи (у дома).
H||mgang т oRL з-иръшмеп у дома,
1g|m|geien uni-.'. sn Oft.'. 1. отивам
си вкъщи Му дома); 2. geh умирам;
umg Es /eil Mini jmln.) beim (Ня¬
кой) си отива вкъщи, у дома.
h||n|1o1/n wi'. hb le.V. приби¬
рам вкъщи (от бтлнзем), връщам
DEUU&ClL-bULC/AQllBCHÖ WÖDTECBUCH
365
ВКЪщи.
Heimindustrie f домашно промиш¬
леност.
Heimisch adj 1 роден; местен; 2. ка¬
то у дома си;
Dis -п Bevölkerung М;сгнoтo на¬
селение;
Dem Tees- isi in Indien ~ Родината
нм тигърм п Индия;
Sich ~ Tüllen Чувствам сп като у
дом— он.
HcfnC/bu f o.Pl 1. завръщане у до¬
ма; 2 завръщане и родин-т- (след
дълго ттоъствип).
U|jm|Ccl^^cn w.И sn it-.V, 1. з—връ¬
щам се у дома. прибирам се вкъ¬
щи; 2' омвеъшм; се в родино'— он.
HlinCcISrem т военнопленник, кой¬
то се завръща и родиното си; репа'-
енм;г,
IcjmCird п дете от детски дом.
UlmiConmen unr. У, sn itr. У. - b/im-
Cebmer,
llmCnnft f aPl, geb змвръшон; y
дом— (в родината).
Heimleiter m ръководител нм дом.
bcjm|lcl1CSicn sw. У, Tb ihn, У. umg от-
пеошмм 6;оеeеeмтеет; не се це¬
ремоня с някого;
umg Dem Hab ich аВ/п Ucing/lencb-
leu! Дадох му до сп разбере!
icjmilcS adf 1. таен; скрит; секре¬
тен; 2. таен, потаен;
-е Vercinianurg Тайно сnтеооу~
мение'
HelmlicSeiweisi adv тайно, скришом.
Hcjmiiobkelt ' -ет meist PL тайна,
секрет;
In allen - Скрито, тайно;
MiUclnanB/n -cm bai/п Имомп тай¬
ни помежду 0H'
Heimlichtuern т, - потаен човек.
HeinlichliisuCi/ oTL pxfo- цтгмйитог,
Ulmiiohliun bcinliob Unr une.'. TD
Ote-V. pefre пттмйнзем, оeкеe'ние-.
HelmmamnscharifSp отбор дом-нин.
H|imnIiiies-aags/Sp о-т''бм нм оoбо-
тзен 'ереН'
Hijnrefsi / з-връщане у дома (и
родина'—) (с превозно средство),
S/!m|scincScnnw.K Tb l-.У, пращам
(някого) дм си върви вкъщи.
Hcimsi/g т Sp победа нм собствен
терен.
Heimspiel п Sp игра. среща нм от6-
стапн терен.
bcjm|c1cbcr жИ TD t-.'. geb спо¬
летявам. постигам. спо^^ж,дмм (за
нeшмсTиe, болест и др.);
Er ^-1/ vom ElnBrechern 11^1-
sioil Н-п—днот бе от крадци у до¬
ма он;
Vom efnem Endbrb/n hcing/sndUl
wemBer Бием сполета; от земетре¬
сение.
HcimsucHung f -еп geb изпитание,
бедствие; удар нм съдбата; наказа¬
ние.
Heimtücke / а.Л. коварство. веро¬
ломство.
UcjmiüoCiscS adj коварен. веро¬
ломен;
Eine ~п KuanCheil Коварно болест,
Hinwärts adv 1 към дома; 2. към
(и) родината.
HcImwcg т цъгят към дома;
Aul Bcm - sein Нм път зм вкъщи съм.
1|jmж/1 п о.Р1, нoстмлгин. тъга (по
дома, родиното);
- laicn. bekommen Тъгувам по ро¬
дината (за дома), обхваща ме нто-
т—лгнс.
Hnlnw^rCer т домашен майстор.
H||niж/cln п Schweiz голя; селски
имот.
U||m [zahlen sw,V. Tb le.'. oгмъш-~
вам, ееъш-м си (’nen' ilw' (Akk) ;-
някого за нещо);
Ich werde iim nfi gl/lcben Müner ~
Щп му върна усо съшмта монета, по
същия н-чин.
11112/1^1101/1 л meist PL Myth
добър домашен дух, добро джудже-
помощник.
Hgiral /, -еп женитба.
U/iraien sw,', hb Ot-.У, женя сп; l-.'.
омъжвам се; оженва; сп (jniBn. зм
някого);
Nähhc1e Wohin ~ Женя се следва¬
що'— седмица;
Seine langjähmige Freundin ~ Женя
се зм дълroгтдзшнмгм ст приятел¬
ка.
H|maUca1cich1/r nue PL намерения
зм женитба.
HIraUcaIten п о.Р1. еъземо' за же¬
нене.
HejraUsarrodci /1. обява във вес¬
тник - за запознаване (с цел женит¬
ба); 2. - съобщение зм св-тбм,
Heißen |
HeiraUcarUua/ т предложени; зм
жпнитбм.
Hejuaicadec1gc ' съобщение във
вестник зм nеeдстосшм свмгб-; по-
кан— за свмг6м,
Hgirаiccrlаuiric / разрешение зм
женитба - (з— малолетни).
U|inaicTä1ig adj On: im -em sein
на възраст за женене съм.
11^^11 п чпно. оeсгр-,
HcjuaiskadliBai т кандидат за же-
енгб-,
Heinaicn/gis1/n п регистър зм впис¬
ване нм брмкoсъчптменсг-,
HcfnaUcccSw1rB1/n т зомммезк,
o6;щ-вмш бр-о (зм дм се облагоде¬
телства).
HciraUsumCurdr / свидетелство за
встъпване и бр-к.
Hciraisvernitilen т посредник зм
женитба (от бюро за омптзнмнсгвм),
Hijmaicv/ucpm/hU/n п обещание з—
жпнитбо.
bejshhen sw.'. TD tr,'. geh иокмм,
настоявам;
E1Жl h/iccUt Zustimmung Нещо но-
км одобрение, трябва дм 6ъде одоб¬
рено.
Heiser adj шрeонпнмл, прегракнал,
дрезгав;
Ein/ -е Stimme Пресипнал, дрез¬
гав гл-с;
~ werBcm Пресилвам, преграквам.
Hejc/nCcf1 f o-Pl, IIепонцемлтсг,
прегракналост.
bcje adj 1. горещ; онoп;; тропичес¬
ки; h. гoе;ш, озоeе. цлммeеeе,
стр-стен; 3. шeкo'лии. труден;
-sn Tic Горещ ч-й;
Eine -е Lleic Пламенна любов;
Ein -es Thema Щснтглиим. oц-сим
тема;
Ein -in politischer 1^1^ Гореща
(напрегнато) политическо есен;
umg Dir -Film ist eobh -! Филмът п
страхотен!;
Es übs-läuT jmBn. - und Call Побива'
го ту горещи. ту студени геъцкн;
umg Jnin. Ble lOIlc - macl/n Да¬
вам няком' до се разбере. ип му да¬
вам цoкoй,
h|ßiläufg adj с гореща кръв. тем¬
пераментен, пламенен. страстен.
HlßdampT т Tech прегрято пара
bclßeni (ließ. gebeieen) um-,'. hb
hgißcn2
CADEßOFF
366
it-.V. 1. казва; оe, наричам сп; 2, оз¬
начавам, з;-е-; ir.', 1 нмрнч-;; 2 зм-
пoвсееом. нареждам (някому до
направи нещо); unpers 1. говори сп;
2 тгрЯ6B(ддcснн—це—и теeшT;
Win ~ Sie (mit Bem Vornamcm/mil
d/m Nachnamen)? Кок се казва';
(кон п малкото Ви име/как е фамил¬
ното Ви име)?;
Was шП das ~? К-кво тонмемвм
това?;
Sie bi/П/г das SoSITT “SaleBin/”
Кръстиха, нарекоха кораба “Залц-
6'ег”;
Er hieß mici steSen Bielicm Той м;
накара дм спра;
Das Sriet. Abk В. 1. Това онмеи; то¬
ест Мт. п.);
Es Ucißi, Bass... Говори оe, еп..,;
J/izi U/ißl cs. ясН sobrell zu sni-
shhelBen Сега ^63— бързо дм се
вземе решение.
П|0/п. 5w'E. Tb tr-У. = h1cc/n.
UI0/nce1n1 Haie crscUri adj горе¬
що желан
lißgelfelu Sclö /elleli adf силно.
горещо oбне-н,
leieSungim m a.Pl. силен (неудър¬
жим) глад;
Einen - aul Schokolade haiem Страш¬
но ми се яде шоколад.
UelßSungmig adj много гладен. не-
ноонтпн,
Slß|1aifcn Sein laufen ume-У, sn
iir,', sich ~hb Tech ;мгoе;шсимм сп.
омг)свм; сп (от бързо движение)'
Heißluft /Tech топъл въздух, топ¬
ла въздушно сгр'н.
Hei31uU11)eIhtidiungig TTcT т6е-6тг~
к— с топла въздушна огрхс,
Heißinang/Si/ Tecb в-летвм тлмдме-
нм (с горещо пмем),
Heißsporn т луда гл-вм,
brjenmsiriiien Sclö umstriTten adf
горещо оспорван, много оспорван
('eoенс и де,)l
1110^^^1111^11/11/- т водонагревм-
темл. бойлер.
Heieжaascsruizuuna'етд;т отопле¬
ние.
HcIßwasscrspeicHer т бойлер; ре¬
зервоар зм гореща иодо.
H/iter adj 1. весел; 2. «;;, чист.
безоблачен, ведър;
Elmc ~п Stimmung Ведро, бодро
настроение;
Ein -cn Tag Ясен ден;
umg O-an Das kann ja - ^-111! Щп
огмеe мой весело! (при темквмен
неприятности).
HiftemCcii / o-Pi веселост; веселие,
весело еосгетeенп;
Mit itw' (Dal) - anclöc/n Предиз¬
виквам смях, веселие с нещо.
HIi/uC/iicaiciunoS т изблик нм
с;св, веселие.
Heizanlage / отоплителна нестол--
цнн. отопление.
Sg^lau adj ттоцлсe;; с наличие нм
отопление (помещение).
lliziattemie / н-тепвмгeл; б-г;рин зм
змхе-нвмнп нм отоплително верига.
1/11^1 / eлeктриеeокт одеяло,
iclx/m sw.', Tb ie,', 1. отоплявам;
2. люля -печка-) -OnV. топля, отоп¬
лявам;
Die WoSnung eIeCUrfccbrmiU Koiln ~
Отоплява; жнлишe'т нм ток/с вс-
лища;
AB Okioben wieder - müssen Трябвм
дм отоплявам отново от октомври.
Heizen т, - oгеяе,
Hcixiläcie / емтрпвмгeлнм площ (;-
ппчкм, уред).
H/jzg^i^l п нагревателен уред.
He|хC/cceI т порен кoгeл,
НаПеклиш п плeктриеeокм възглав¬
ничка.
Hnjekörpcu т емднмтое,
Hllxkosiem nun PL разходи з— отоп¬
ление.
111x^’011^^ п топлоелектричес¬
ка централо (ТЕЦ).
HlelüTcr т кмлтенфeрпн вентила¬
тор.
Hejznaierfal п топливо.
H/jzmrsssr т Tech кмлoримптъе,
lilxoTcn т отоплителна печка.
Hnleöl п течно рориво. мазут.
HlixpinloBe / отоплителен опзoи.
Hsjeplatir / Tech нагревателно
плоча.
Н/izroln п отоплителна гръбм,
Heizsonne / рефлекторна лампа.
Hcie.spirale / реотан.
HCjzuigg, -еп отоплително инсто-
лменя; р—димтoе,
H||eж/mC п отоплителна централа.
Heizwert т o.Pl Tech калоричност.
HekatomBc / -л хекатомба.
HiCiam т, -/п, - Abk ha хектар.
HcCTousuinag т Landw добив от
х;кгмр,
H|CifC / o-Pl. суматоха, 'ресково
бързане;
Dis ~ Bis AUtogs Cу;-'твм'- нм ежед¬
невието.
hlCtiscb adj трескав, неспокоен (чо¬
век, огмтсфeем),
HekTograph м.: HsktognoT т. -еп. -еп
хектогр-ф (уред за размножаване).
HeCioliiir- п/т Abk Hl хектолитър,
helou! Onlerj wngxCO. (възглас по вре¬
ме нм карнавала. главно в Майнц).
Hill т, -еп, -еп герой;
Die gelallencn -em Падналите (за¬
гиналите) герои;
Ein Tragischer ~ Теотнеeн герой (в
произведение);
D/n ~/п spl/l/m Правя сп нм герой.
HoIdenlicUtung ' епическо поезия.
Iciirnepos п гeеoие;оки епос.
HcilcrTriidUoT т военно гробище
(на загинали по време но втйем),
lild/ng/l/nkiag т ден нм падна¬
лите през двете световни войни.
Hcllengcdicbu п гeеoзеем поема.
bCIlerUaii adj героичен, геройски.
Hild/nlied п тeетзчем пeоe;,
Hliicnmii т о.Р1 смелост, геройст¬
во. доблест.
UcIBemnülig adj героичен. геройс¬
ки, доблестен.
Hc1d/ncage ' C0. предание Mскмо-~
ние, легенда) за герои; омт-.
1cI1enciüok п umg iron “геройст¬
во”. глупава, безразсъдна постъпка.
HciB/ntai / подвиг, геройство.
liiBrniod т о.Р1. геройска смърт.
HcIBenUim п oJPL героизъм.
Heller т. - крайморско нeзмшзгe-
;— ивица.
Icidin / -пеп героиня.
НаИисН adj героичен.
HnlTc ' -п нишк— на - нищелни;.
hilfin (ball, gcboTcn) une,'. hb ll-,'.
помага; Mjmim. icl ihw' (Dao) няко¬
му в нещо);
Jndm. Im HausHalt ~ Помагам ня¬
кому в домакинската робота;
Jmln. auf Bla Beine - Помагам ня¬
кому дм стъпи на крокот- си;
Jmdm. aus icn PalscUr - Помагам
някому в беда;
Jndm. in den Manlel - Помагам
367
DEUTSCHBULGAßlSCHES WÖRTERBUCH
S/mkrilos
някому до си облече палтото;
umg SicU (Dat) rloli хп - wissen 1/
зноя какво до пр—вя, нп мога до се
справя;
W/lnin blili m/H1(s)I Плачът п без¬
полезен!
HlITer т, - цт;тшенк, птммт-ч,
Hlllsuin f, -пеп nт;тшенекм, по-
ммгоекм,
HellersSelTer т оъ'ч—сгник (в прес¬
тъпление, и лош замисъл).
Hclikoplsr т, - хеликоптер.
H/liograpb —.: HeliognaT т. -еп. -еп
хелиограф.
HclioieCSniC / o.Pl вeлиo';хиик-.
H^llzOhse^l^iPiI о.Р'. вeлиoг;рмпис
(лечение със слънчева ои;глием),
Heliotrop п Bai вeлзтгетn,
heI1ozentmicoh adj вeлнте;итеичп;,
Hclinm п o-Pl Chem Abk Не хелий,
h/ll adj 1. светъл; ярък; ясен; 2. зву¬
чен, звънлив; 3. umg умен, интели¬
гентен; 4. umg много голям, абсо¬
лютен;
Ein -cm Raum Светло о'-с;
Elm -cs Rot Светло червено;
Es wi-B - Развиделя!- о;, съмва;
Eins -e Silmne Звънък глас;
umg -cm Kopi Умно глмвм;
Das isi doch -cm Wahnsinn! То 'ово
е истинско (абсолютно) лудост!
Hillas п Hist Елодо, древна Г,ъеенс,
biliauT adv много. силно;
- li^i^i^i^^eri пеп Силно въодушевен
оъм,
Helläugig adj' овeтлoтк,
hgllltan adj свeтлoснн,
HcililomB adj овeтлте'с,
helllrann adj овe'лткмфсв,
HlIIBumCel n ofl Kuns, увeтлтоснк—,
h|ll/ adj naedd umg умен, негeлз-
гeнтeн,
Helle m, -n. -и umg светло бира
(чашо);
Eim kleines Helles. bfhUe! Чаша свет¬
ло пиво, моля!
Н/Ilebanlc J. -n Hist -лeбмед—.
Icllinc m, -n. -n Hisl елин. грък,
H/I1enisnuc m a.Pl елинизъм (епо¬
хата от Александър Велики (325 г.
пр. Хр.) до ок. 30 г. сл. Хр., с вмр-k-
тпеет преплитане на гръцки, ммлом-
онйокн и африкански културни еле¬
менти).
Heilem т, - Hist хе^пр (монета);
umg K/im/m - wert sclr Не струва;
и пет пмен, не струвам и пукната
цмрм,
Sciilarbcm adj ов;тъл, и светли то¬
нове.
Siiilambig adj светъл.
Hellhaarig adj овe'лткoо. със свет¬
ла носа
bciihörfg adj 1. с остър слух; 2. до-
о;гоив. прoоoелнв; 3. пеoпуокмш
всички шумове (жилище. стени). нп-
изолиращ шума;
- werden Заставам нащрек. насоч¬
вам вниманието си към нещо.
h/IIlchU Helllicht adf On: am -cm TagMc)
посред бял ден.
Helligkeit / o-Pl 1 светли;-; 2. яр-
к— светлино; 6ляоък,
Hglligkeitsgrad т степен нм яркост.
Hgiiigk^i^^uc/iru т регулатор нм се-
костта.
Hcllsih/n п O.Pi яснoвндствo,
Hellseher т сонтвид;е.
H|I1ceier1n / ясноеидом.
lellsicHU / o-Pl geb прозорливост,
проницателност.
hellsichtig adj прозорлив, прoннцм-
'елен.
hellwach adf 1 съвсем буден, раз¬
сънен, бодър; 2. много буден, умен.
lein т, -е к-сом (нм мотоцикле¬
тист, втйинк, строител и др.); шлем.
Hllnsinmz т Hisl о-крнв-шм лице¬
то част нм шлем.
S/|у|U1coS adj в;пвпгокн, швей¬
царски.
Hcmi п. -еп 1. рном; 2 долна фла¬
нелка;
Ein Cuu2äume!11gls/ladgrnm/1igcc -
Риза с ксси/дълтн ръкави;
Frisch/s - Чиста рном;
Das - zuCnOp1eпraufknöpren З-нощ
чмвмм/е—окoпемвмм ризата;
umg Jmir. bis aufs - ancplün1ernr
шеПсН/п Обира; някого до шушна;
umg Keim - am Lail Hal/n Нямам
вече и риза нм гърба си, гол съм ка¬
то пушка;
Sein Icizics - heigeicn Давам и ри-
з—гм от гърбо он.
Hemdbluse ' шeмнзпгкм.
limBlluscnkleiB п спорта- рокля
(с копчета до кръст—).
Hgmddrosn’ гащеризон.
HimdkleiB п права рокля с копче¬
то до долу.
Hgmdkragen т яка нм рио-,
H|mBcärneI т ръкав нм риз—;
In ~п По риза.
Ugn1cärm(e)11g adj 1 по риза; със
запретната ръкави; 2. umg небре¬
жен; груб;
Er isi mir zu - Струва ми се прека¬
дено груб.
Hemisphäre / -п хемисфера.
Ucnlsphä-1^1 adj вп;нсф;рие;н.
Hemmest жУ. bb t-.V. 1. оциp-;. за¬
държам, забавя; (движение); 2. спъ¬
вам, преча (Im etw. (Dat) на нещо). въз¬
препятствам, змге'десемм (разви¬
тие); 3. центeо;явмм, потискам. пре¬
дизвиква; Mпснвнчeоoи задръжки);
Dlc KnanCheii hemmi lie EnUicklung
les Kinins Болестта пречи нм раз¬
витието на детето;
Dic W1гUchUa1i in iHmcr Entwicklung
- Задържам (спъвам) развитието нм
зктет;нкм'м;
Scime Anwesenheit hcnml mich При-
оъствзeгт му предизвиква задръж¬
ки у мен.
Hemmnis л, -sx geh опънн-, преч-
к—. црeцстстенe; затруднение.
HcmmsoUuU т 1. TecT опзрмекм,
кучо—; к-лото-; h. лице, което цеe-
еи, спира нeшo,
HemmscHwellc / психическа, мо-
е-лнм бариера;
Elrr - ü1suchhu/1U/r Прекрачвам
цонвoлoгнеeскaтм бариеро.
Hemmnidg -еп 1. задръжка, скру¬
пули; 2. пречка, оцънк-;
Moralische -пп Морални з-дръжки;
Udi/n -cm leidem Страдам от ком¬
плекси;
Die - Bin wirTschaftlicHen EniwlcC-
Inng Забавян; нм икo;тмнеeоoт'т
развитие.
h|mmnngc1oc adf без задръжки;
-su M/ncoh Човек без о-дръжкн,
1|n1/l и, -п ästere пиле (печено; нм
грнл),
lendl п. • Daye., östxrr L пиле, мла¬
до петле; 2. печено пиле.
HcngsT т, -е Zaol жребец.
HcngsTfohlcn п жеeбеп,
HgiCel т. - дръжка (на чаша. км-
н—; нм е-егм и др.).
1|nkelglac п чаша с дръж';-.
H/rCcilos adf без дръжка.
lamCIlCO-b
GÄBEBOFf
lenkelkoul m кошница c дръжка.
HcmC/IC—ug m стомна. (керамичен)
съд c дръжка.
linCelmanm m съдинки (зм хр—ипнп),
henCen sw,', TD ie.'. veralt обесвам
-melтi Passiv).
H|iks— m, -1. палач (auch übeelep,
2. umg дявол (в клп'ви. р'тм'ии);
umg Dcn - soll cs Hol/m! Дявол до
го вземе!
HenCemsnablzeil f последното яде¬
не (на осъден нм омър'•. при предс-
тoсшм емодсло. преди нещо неп¬
риятно).
Нпппа f/n 'о-Р1~ кънм.
linni J, -n Zool кокошка; жп;ок-
Мзм птици).
H/paU|ifc f oPL Med хепатит. жъл-
г;ние-,
b/m adv 1. насам (по посока нм го-
вoрeшнс); 2. (от определено време);
3. (от определен- гледна точн-);
Von Bin Siranr - Откъм 'лиц-тм;
Vom weit —Огдмлпеп;
umg GcIB ~!. ~ mit dnm GcIB! Дай
(дойте) п-рите!;
umg Wo Нии du Bas GcIB - Откъ-
дп имаш 'ези пари?;
Vom Bem Schulzeit ~ Още от учени¬
ческите години;
Die Wohnung 1^ vom dem GmOßr ~
Tür пп ung/eignet Жилището не ни
устройва от гледна 'очна на голе-
минотм.
NB:
h/m- продуктивна представка в
немския език за образуване на
глаголи с различни значения:
1. действие в посока на —по¬
рещия, срв, heririn/en. Hcnsciwim-
mcn,.,;
2 движение в същата посока
като на говорещия, срв. НеТаНгст,
hcmgeien..,;
3. произход, срв. bcmComn/r.
hemsiamnen.,,
Неп/В adv надолу (към говорещия);
Vom Himmel ~ От небето;
Jnlr. vom oben ~ BeharBeln Отам-
оя; се високомерно, надменно с ня-
кттт,
Usr/b|biHCccgnK bb Oi-,V. поглеж¬
дам надолу;
Mii V/rachtung auf jnin. ~ Гледам
е презрение към искoтo,
NB:
bemal- не особено продуктивна
представка в немския език за об¬
разуване на глаголи. при които
движението се извършва отгоре
надолу в посока към говорещия,
срв. herairallcm, Hr-aBHängcn.„
hemo1|1aI1/n unr.V, sn Ot-,V. падам.
h/m/1|1I1ee/n une.', sm ite,'. тече,
отие- сп надолу.
heno1|1ühn/n sw,'. TD l-.', водя н—-
долу.
brnobgeseUel adj o намалена цпнм
Мдрпхм. чанта и др.).
icrallbängen unr.'. Tb Otr.y, внос
(плодов; от дърво и др.).
Hr-oh|iass/n umt-V TD l-,', сцуок-;
надолу; sicH ~ 1. спускам сп; 2 i-an
благоволявам (да направя нещо);
Em ließ sich Baeu Uerah, mit nlu eu
n/i/n Той благоволи дм емогoемря
с мен.
berollassini adj пoкрoенгeлотвпн.
онизхтдн'пл;;.
Henoilassnng foPd. снизхожденне.
noкеoвит;оотв;нoог,
hemo1|slhen umr,', bb'ihr.'. гледам
О'виоткт (auch uDeele).
U/moi|si1x/n sw,'. hD le,'. 1, нама¬
лявам (оkтеoот, работно време и
др.); 2 понижавам (цена); 3. ома-
лов—емвам (нечии о-олугн);
Sefnen Gn/nim in len Au/em ier ar-
1/u/n ~ Унижавам, омаловажавам
противника си в очите нм другите.
leroisiUzung f aJPC 1. пoенme;нe.
намаление; 2. унижение; омалоем-
m-в-нПl
hemei|wümi1ecn sw-V. Tb l-.У. уни¬
жавам (някого); цриннзCвм;; ома¬
ловажавам (нещо); sici - унижавам
оe, цеиниосем; сп.
Hemoiжüu1fgumg / aPl унижение.
пеинизсв-;;,
Heraldik / a.Pi хералдика.
herolBfsch adj хералдически
Ssron. umg ’uan adv имо—;, шт~блиот;
Nur Ч Ела насмм!. Приближи сп!
Uemon|h1IBcn sw.V bb tr,'. подгот¬
вям. обучавам (en 1^. (Dal) за
нещо);
368
FahhCuälIc - Готвя оn;еи-лнсти,
NB:
beman- многопродуктивна пред¬
ставка в немския език за обр1^:зу-
ване на глаголи, обозначаващи
приближаване към даден обект
или към говорещия, срв. Ь/иап-
imingen, Sc-omCommen...
Sr-oi|rüS-crsw.K Tb le,y,jOie,y. до¬
веждам, доближава; (an 1^. (Akk)
до нещо);
Dem Ws/ TüSui an Bin See S/uan
Пътят води до самото езеро.
heronieehcn une,', sn ilr.V, 1. приб¬
лижавам се (am chЖl (Akk) до нещо);
2 залавям се с нещо. пристъпвам
към нещо;
Am eine schwierige Aul/alc - Зала¬
вям се с трудна о—дмчм,
ieman|Comm/n unr. У, sn o'tr. V, 1. приб¬
лижавам се. добирам оп. достигам
(an chw. (Akk) до нещо); 2 набавям
си нпшт, намирам;
An Bin Bücher - Bis obcm im Regal
sieben С'иг'мм книгите, които см ви¬
соко нм етажерката;
In dru GroßsTadt Cann man leicht am
Rausch/ill ~ В големия град лесно
може дм се намери деoт-,
hiron|1assen umr.'. Tb i-.', допус¬
кам някого (an ctw. (Akk) до нещо).
Ucrar|InhC/n sw-V Tb lt-У. при¬
мамвам.
hemoп|maciem, slcH sw.', TD umg до-
биром сп, домогва; сп (am itw. (Akk)
до нещо); омомвя; се (с нещо), прис¬
тъпва; (към нещо);
umg Sich am clm schönes MäBchsn -
Домогвам сп до хубаво момиче;
Sich an Bis Arbeit ~ Залавям се c
роботм.
henon Inahen sw-V. sn Oi-,', прибли-
ж-в—м, нмближмзмм.
11^11^1^1 unr, У, hD ir, У. umg ка¬
ро; някого дм върши 'еек— работа,
използвам го (zu ilw' (Dal) за нещо).
bemonIrefcSem sw,', bb iir-У, дости¬
гам (an ilw. (^^k) до нещо).
henor|meircn sw,'. sm ii-.У, 1. узря¬
вам; 2 ;моеявм, спорсво (пробЛпм);
Die Früchts mellen Ueman Плодове¬
те зеeсг;
Zum Mann ~ Възмъжавмм;
369
bcrguci1mingcm
Efncn ErUschIucs ~ lassen Изчаквам
д— узрее решение.
S/nomhri/C/т sw,' Tb lr-У. добли¬
жавам, приближавам; sm Ol-.У. приб¬
лижавам - 'се (ат ctw. (Akk) до нещо).
Seron|shhleicien. sici unr.V. hbпро¬
мъквам се (тмйно, предпазливо);',
Slran|1acicn, sich w.K bb стига;
предпазливо (an etw. (Akk) до нещо).
h/uan|1uagen une, У, hb in. У, 1. до¬
нася; (донякъде); 2. ттшрмвсм, из-
е-осем; (молба, желание) (ап .jmBnl
към някого).
hinonlUnauen. sici sw,V. Tb umg осме¬
лявам оe, дръземм дм се доближа (ат
jn1n,rctw. (Akk) до инooтo. нещо).
hemon|UmeU/n unr.V. sn Olr-У. 1. прибли¬
жавам сп, пристъпвам (ап Jminlrciж,
(Akk) към някого/нещо); 2, geb об¬
ръщам сп към някого (с молба и др.);
Bittc, in/ier Sie näSem U/mam Моля,
приближете cci;
Am jmdn. mit einer Fmo/c - Обръ-
щ-м се към някого с въпрос'
h/uаn|жаchc/m unr-У. sn Otr-V, по-
расте—м; цoдемсгио;.
heuor (wagen. sici sw-V, TD томeлс-
зам се до се доближа (an JmBn,/ctw,
(Akk) до някого, нещо); осмелява;
се до се заловя с нещо.
11101^^11 sw.'. hb tt.V. повик¬
вам някого, махайки с ръкм.
H/-01|x1/S/i umr-У. hb i-.У. 1. при¬
дърпвам (an ilw' (Akk) до нещо);
пенвпземм (някого към себе си);
2 отглеждам; подготвям (кадри);
3. привличам (zu liж. (Dat) към не¬
що). включвам Mjmin, zu ihw. (Dat)
някого в нещо) (робот— и др.); 4. при-
зеедом (нмто дokмзмг;логвт. при¬
мер); sm il-,'. приближава (буря);
Als Beispiel - Привеждам като
пример;
Experten - Привличам експерти;
Die Kinde— zu HausUaIUcau1cfi/m ~
Пен'чемм децата нм дoм-кзеокн
труд.
lenaii. umg ’uauT adv горе. нагоре
(към roвoеeщзн).
beuaillariliien, sici sw.'. hb 1. из¬
дигам оe, нзк-чв-; сп нагоре (auch
uberir),
SicH eum ÄBteilimgcIeitem - Издигам
се до пoот- ръководител нм отдел.
S/uauT|1ecchжön/n /w/. bb 1е.У.
DfflTSCH-BULGAPtÖCMTi WORTEßbUCH
1. -нещастие); 2. въз¬
кресява; (опт;пин),
NB:
h/manl- многопродуктивна пред¬
ставка в немския език за образу¬
ване на глаголи със значение
действие или движение нагоре,
често към говорещия, срв, h/nanf-
imlngen, hcrаuTComnen.,,
HinaufIbittem umr.V. Tb ln-У. к-ня ня¬
кого до се горе (дм влезе в жи¬
лището и др.).
himauDilleCen sw. У, TD ihr, У. вдига;
поглед н-горе, шттопжд-; нагоре.
bemajjf|ir^mgen unr-У. Tb ii.V зон—-
сям горе'
hemoillgchcn umr.V. sm ilr,V, качвам
се нагоре'
Hr-oulMCommen umr.V. sn Otr.V, 1. к—ч-
вмм се; 2 иогесвом (луна. слънце);
3. задава се (буря).
i/uonlluul/n umr,V. bb l-,'. шoенк-
вам горе (нм друг етаж и де,),
U/uoui|ccie/n#у,K TDl-,'. повиш—-
вам (цена. наем);
Das Minicsiali/m Tür Bewerbe— ~ По¬
вишавам, вдигам всземоттвм'м гро-
ницо за кандидатите з— нещо.
heramflstelgen unr,' sniir,V. 1. нач-
вам сп (нагоре); 2 о—птев-;
Den Bimgpfai ~ Иок-еем; се по пъ-
т;к-тм;
Eins neun Zell stef/t Hinauf Настъп¬
им ново време.
bemauT|tra/em unr.V. Tb l-,', изн—-
ся; нагоре.
hcromjjwagcn. sici sw-V. Tb осмеля¬
вам сп дм се кача горе (нм дърво.
покрие и др.).
Hemanri)zieher unr,', Tb in,'. изтег¬
лям, издърпвам (нагоре). Изваждам;
sn itr,'. омдмем се (обл-ци, буря).
henoic, umg ’naus adv 1. навън (към
roвoеeшня); 2. поради (причина);
Aus Bim Saal - Отвътре от о-лмтм;
umg Nun ahen - aus Bem Bsih! Сти-
г— си спал, ставай вече!;
Aus einem Lanre - Заради каприз.
прищявка.
hemaus|am1ei1/r sw-У, Tb tt.V. р—з-
рм6тгвмм, изработим; (план); из¬
тъквам. посочвам (р-оличнс); slcl -
освобождавам сп Maus 1^. (Dat) от
нещо);
Die Grürle Tüm dir ArBcitslosigkciT
- Изяснявам причините за безрабо¬
тица'-;
Sich aus 1cm Sobn/c - Измъквам
сп О' онeгм.
NB:
U/maus- многопродуктивна пред¬
ставка в немския език за обра¬
зуване на глаголи. означаващи
действие или движение отвът¬
ре навън. често в посока на гово¬
рещия, срв, hcma1c1rZngen. Ssnans-
faimen,,,
ic—gus|BcCommen umi.'. hb in.'. 1. из¬
важдам, измъквом (гвоздей. ключ);
2. ноенс'ем; Мпетно); 3. емобнемм,
узнавам, откривам; 4. решавам, по¬
лучава; (кмто отговор н— зодочо);
5. получавам ресто;
20 Plennig - Получ-вм; 20 пфпнн-
гм ресто;
Ich habe h/uansieConm/n. ж1e..,
Разбрах к—o..l;
Kin Wo—1 uns .пВп - Cömmen la
мог— да измъкна ни дума от нскo-
тт,
hemams|iiI1cr. sich sw-V- TD създавам
сп (о';^.;™); оформя; се (мне¬
ние);
Elm Vertrauensverhältnis bilBri sich
U/uans Създава сп доверие (между
пмег;ьoри)l
hemouslimechen unr.V. sn Ol-.У. 1 от-
кър'!— сп. пада (мазило-); 2, нопиз-
емсе;, бликва. -избухва (тме—зм.
гняв); Tb in.'. нокъе'вмм. избивам
hcmauc|1iing/n uni.', bb tr-У, 1. из¬
насям навън; 2 изваждам (тиoздeй);
изчиствам (петно); 3. издава; (кни¬
га); пускам (нов продукт им п-зара);
4. umg решавам (загадка); 5. произ¬
насям;
Elm neues Waschmittel - Пусна; нов
перилен препарат нм п-зора;
umg Keimen Ton - können Не съм и
опсттянн; дм к—ж— нищо;
umg Aus ihm Ist Ccln Wort i/nanc-
zuBuIm/em От него нп може дм се из¬
мъкне Iиокoцни) нито едно дума;
Wäs hast du Bcl 1er Aufgabe S/uanc-
geimachi? Какъв отговор -получи н—
24.
h/naus|dn1nger
GABT^Ot’T
370
з-дачото?
be-ausl Bringen um-.У, sn ilr.V, про¬
никва; навън.
herojis|1rifcCen sw,', hb te-У. изс¬
тисквам*;
ZahnpasUe ans dru Tuir - Изстиск¬
вам п-сгм от туб-'-.
U/uauc|Tahn/n um-.У. sn Oli.V, изли¬
зам o коло; Tb i-.У, 1. изкарвам (c
кола). возя навън; 2. спечелвам (ме¬
дал. първо място и др. при рали.
съст;оaез; с велосипед и др.);
Den Wa/rn aus len Gauage - Изкар¬
вам колата от т-р-ж-;
Sp Eine gute Zeil - Печеля добро
време и роли.
heuauc|fall/n umr,' sn le.', 1. изпа¬
дам от някъде; 2. излизам от рам¬
ките нм обичайното;
Mit seiner Meinung TOili ru aus dem
Kreis 1er Befragten U/uanc C мнение¬
то си той рязко се отличава от ос-
гaнaлнг; онкeгир-ни,
hcno1c|imd/r um-.У, bb i-.У. 1. от¬
кривам (грешно, причино и др.);
h. разбирам, узнавам; Oti. У. намирам
път за иопно-нe (аш eiw. (Dal) от не¬
що); sich - намирам пътя; измъква;
сп (aus chw. (Dat) от нещо);
Die Umsocle Tür Bin Pannr ~ Отк¬
ривам прнчннм'м зо повредото;
(Sich) ais Bem Wall schwsm - C
мъка намирам път до нопсо- от го-
ротм.
inrouslTischen мсК Tb lr.V ^3^-
дмм (печеливш номер от кутнс при
лотария и де.)l
hera^^infcgen umi.y. sn Otr-V, изли¬
там, изхвърчавам навън; umg изх¬
върчавам от работа, бивам уволнен.
herausiHießen unr.', sm Olr,V, изти¬
чам.
heuaic|fou1eun ж. И. Tb li. У. предиз¬
виквам Iнскoтo но - дуел, борба и
др.), цетвoкнео;;
Jnin. eu einim W/liCampf - Пре¬
дизвиква; някого на уъот;о—ниe;
Eine Krise ~ Предизеике—м криза,
h/noiTomdemrd adj прeднзвннотппп;l
HsгonsГol■riвluпmgr -im предизвика-
г;лсгвo.
He-ousgabc f o-Pl. издов—не. публи¬
куване.
ienamslgclcm umi.y, Tb ir,V. 1. преда¬
вам (ключ. заложник и др.); 2. из¬
давам (книго); иодоеaм, публику¬
вам. обнародвам (закон); 3. връщам
Тресто);
Dir Geisel ~ Връш—м, предава; за¬
ложник—;
Eine Zeilschuill - Издавам списа¬
ние;
Er gai mir 50 DM herauc Върна ми
(ресто от) 50 марои.
1euoucge1eu т, - иод-г;л,
beraus|geBen unr-У, sn Oti,', изли¬
зам (отнякъде нмвън);
Dru Schmutz geil nicli bemaus Мръ¬
сотията нп сп маха (от дреха);
Aus sich ~ Опускам сп, държа се
открито (с готовност зм общуване).
1eramcge11 п Schweiz ресто.
heiaus|greiren ume.'. Tb i-,', изби¬
рам (от мнозинство, от голям брой);
Nur einige Probleme - Спирам се
с-мо н— няколко проблема, избирам
само няколко проблем-.
beuous|ha1er une,'. TD ir.', umg:
1. иизвамдме, иизмънзм; 2oт<финвм
(тайна и др.); 3. решава; (з—д-чм);
Den Dr/S - Рaо6зе—м, схващам
генкa, номера.
henauciUaIicr. sicU unr,', hb стоя
н-страна (ans itw. (Dal) от нещо), не
се н-;пое-;,
inuauslhämgenj sw,', TB in'. 1. окач¬
вам до виси навън; 2. umg pejor по¬
казвам се, изтъквам ('итлм, звание,
бттaтотвo),
Ueuois|SOngri! unt-У. Tb ite,'. On:
umg das Sär/1 nim zum Haisc Hinaus
до гуша ми дойде от това.
U/noic|U/ien uni-У. Tb le.', 1. из-
в—жда;, вдигам (aus chЖl (Dat) от не¬
що); 2. подчертаем;, нзтскв—м,
berauc|hcI1en unr-V Tb l-.'. пома¬
гам някому дм иолeоe от някъде.
beuams|holen sw,', Tb li-У, 1. изв—m-
да; (ап 1^. (Dat) от нпщо); 2 umg
зоеозеом цeе—пбо, резултат от
нещо;
Aus jn1n, Bis WaUuh/ii - Изтръг¬
вам от някого нстземгм;
Beim Geschält viel - Извлича; пе¬
чалба от сделката.
h/noüc|UönenwlKl Tb ti.'. долавям,
чува; сред други гл-сове, шумове;
Ais scimem Stimme war Bis Entiäu-
sciung Beillich herausxnlören В ma-
см му ясно можеше до се долови рм-
оoеaрoвонн;,
Seuonc|ICehгen м.И. hb ir,'. umgиз-
тъниам, демонстрирам (т6шпогвп-
но положение и др.). -
UcragslCommem um-.У, sn ilr.V, 1. из¬
лизам Maus liЖl (Dai) от нещо); 2. из-
лиз—м от печат (книга); 3. разбира
оe. излио- наяве;
Viel zu wenig - Твърде малко из¬
лизам навън;
Ais Bim Slaun/n richi - Не мог—
до се ;-еудс;
umg Dem Betrug kommt U/uanc Из-
мом—тм се разкрива (излиза наяве).
U/uauc|Cii//ensw.'. TD lr-У, umgуз¬
навам. р—обнром нещо.
heuousl CuisUa1I1c^eпen, sici sw.', hb
оформя се (убеждение и др.);
2 verscHIcdenc Meinungen C-isiaiil-
непТеп sich Нсгаш Оформиха сп две
р—злиени мнения.
ierаuc|lаsser une.' Tb ii.V, 1. пус¬
кам до нзлeо;; 2 изпуска; (пара.
въздух); 3. umg казвам, признавам
си нещо.
bemojisilaulen umt-V, sm Oir-У, 1. из¬
лиза; 'ичешко; Mans 1^. (Dal) О'
нещо); 2. - иотием M'eенoот).
h/uouc|1ec/n une-У. hD ir.V, разби-
ром (чувство, мисли от писмо, по
нечий шттлeд и пр.).
U/nauc|l1)nCcl.пn.И Tb i-.У. примам¬
вам навън.
hcmaus|naehen ж. У. Tb tr. V. umg из¬
чиствам (петно) Maus etЖl (Dat) от не¬
що); sich - umg разхубавявам сп; раз¬
вивам сп добре.
h/noiCd/Um1au adj нойто може да
се изводи (детайл от уред и др.).
h/mouc|r/Un/n unt-У. bb ir.'. из¬
важдам (ans chw. (Dat) от нпщо); sich
(Dal) lhЖl - позволява; си нещо неп¬
риемливо;
Jnin. Bis Manleln - Водя някому
слнвнеи'e;
umg Sich (Dal) cinr F-ccii/it - Поз¬
волявам си нaвaлстеo, >
heuogsipiaienn sw. V. sm il-, V, umg
1. избухвам и о;св; 2 изказвам, каз¬
ва; спонтанно нещо;
umg Mii ein/r Ncil/Crii - итгсро-
bmm новина.
bcrais|pr/ssen ж.У, Tb le,'. 1. из¬
стисквам (лимон); 2. изтръгвам (от
някого 'айно, пеио;a;нп); измъквам
371
DEU^^CJ--E>ULGAßI6CHE<Ö WiÖßTEßBUCH
h/nl/il usd/1
(цмеи),
b/noic|piie/r ;И Tb fr.' umg
пременявам; slcl - пременям се,
нотлоссвом сп.
hcuous|ra/en sw.'. Tb itr,', 1 изви-
ссво сп; 2. откроява оe,
Serous|mcdcr, моН sw.'. TD опр-е-
дае—м оe. измъквам се (от подозре¬
ние и др.).
Seuouc|u/1een sw,'. hD le,' 1. из¬
важдам, измъквам, изтръгвам Маш
chw. (Dal) от нещо); 2 umg oцр-вс;,
компенсирам нещо; измъквам няко¬
го от затруднено положение;
Ein/ Srlie aus d/m Hrfl - Огкъо-
вам о'еонием от 'eгеодкото;
Jnin. ans sclici Gedanken ~ Изт¬
ръгвам някого от мислите му;
umg Das u/lßi all/s (wieder) U/uauc
Тоем oцровс (компенсира) вончкт,
UenausJuühC/n sw,y. sn lit,y. umg
козвом, оопoеемм да разправям (mit
eiж. (Dat) нпщо); hb tr-V, връщам
(взети назаем ц-ри),
umg Mii Bin Wab—S/ii ~ Казва; ио-
тнеaгa,
hcrouc|muUscSen м. И. sn Oti,'. umg
изплъзва ми се (дума).
Semauc|scSind/n ume.'. Tb ir-У- umg
извличам изгода (o трикове).
Serous|shS1agen une-У, Tb li.'. 1. из¬
бивам (зъби. болт и др.); 2 изтуп¬
вам (прах, боклук) (aus ltWl (Dal) от
нещо); 3. umg нокорво; (печалба),
извлича; полза (изтoд-),
h/uauc|ccUncclCensw,', hb tr.И. усп-
шо; вкус- но нещо (aus ctw. (Dal)
от нпщо); iti, И, вкусът нм нпщо пре¬
обладава, доминира;
Dru Knoblauch cchnccCi еи иНи
Sinais Чесънът се усеща прекадено
много.
heuouc|ccUnciß/n ume.', hb t-.У, из¬
хвърлям (някого. н;шo),
hcrous|s’chne1Ben uni,' TD t-.'. из¬
рязвам! (снимка от описонип и др.).
ierаmc|shirаnien жУ. Tb tr.'. роз-
винтвом. отвинтвам; отвъртв-м.
Sluauc|scUreiBsr unt-V. Tb tr.V
преписвам текст (aus /№. (Dat) от
нещо).
ieuois|siin heraus sein unr, V. sn ihr, И.
umg 1 излизам; 2. пoсвсео; се нм
nмомем, бивам публикуван; 3. нпщо
се емо6нем, стоим нов;ттнo; 4. напус¬
кам, oгдолпеовом се;
Ineж1schen ist bemaus. ^^-.„ Меж¬
дувременно сп разбра. се знае кой...;
Das Buch йи hcuaic Книгата изле¬
зе от печот;
Aus d/m Alt/u U/manc sein. im Bin...
Излязъл съм от възрастта, и кoс'o,;.
hemo1s|spm1ngen ume.'. sn Ot-.'. 1. из¬
скачам; 2 umg пада. появява се пе-
еоп6о, зотoд— (1/1 /iж. (Dat) от
нещо);
umg Daici cpn1mai auch eTwas Tür
mich i/nauc От това ще закача не¬
що и -з. ще спечеля и —з.
hemous|sU/cC/n ж.И. hb lr.', изваж¬
дам навън; подавам, показвам (на¬
вън);
Dcn Kopl - Подавам си главата
(през врата, прозорец).
Seujuis|sieben uni.'. hb Oti.'. umg
подава се навън, стърен,
h/r^au^^|^i^cller ж.К hD l-.У. 1. ола-
гом, цoо'-ес;. иое-мдом навън (мм-
см, столове); 2. подчертавам, изтък¬
вам; sici - устонoвсе- се; оказва се;
S/lne G-nndsäUee - Подчертавам.
изтъквам принципите ои;
Es bat sicH h/rais/estclli. las и. Ус¬
танови се (оказа се), че .и
hemauslsUrccCen ж. И. hb t-. И. изкар¬
вам, цртгятaм навън;
Jmlm. die Zunge ~ Плезя се ня¬
кому.
hemams|sirc1hber um-,'. TD ii.V, 1 за¬
черквам, заличавам; 2 изтъквам;
Ganze Sätze im T/xi ~ Зачертавам
цели нор;епннс и текста;
Sein/ Verll/nsir - Подчертавам
з-слуги'; ои.
i/uauc|cnhh/n sw.', hb tr-V, изби¬
рам Mais ctw. (Dai) от нещо).
h/maus|Umag/n un-.У. Tb l-,', изна¬
сям навън Маш etw. (Dal) от н;шo),
h/mouc|im/Ucr une-У, sm itr,', 1. ю-
лзоо; навън (ans ciWl (Dat) от не¬
що) (помещение и др.); 2 изпъквам
(вe;н),
bemouswahhsen um-.У. sn it-,'. из-
еaотвaм;
umg Das Kimi isi ans den Kleidern
hcmauligeжachser Дрехите са омале¬
ли на дeгп'o,
irrojzsl^//1. ясН sw.' Tb oомeлс-
в-м се да изпсоa.
heuauswcufcn une.'. TD te,', ~ Sr-
nansscUmslß/n.
berouswinden, sich umr. И. hD измък¬
вам сп (от нещо неприятно);
Sich ans Bin peInlicUen Sitnailon ~
Измъквам се от неудобното поло¬
жение.
Usrrn|s|wriidhaTUcmnn.K. Tb te,', из¬
карвам, спечелвам (от предприятие.
от земято).
hcmams|eiebcn ume.', Tb te,', 1. w-
важд-м, нз'eтлям; издърпвам; 2 из¬
тегля; (войска); 3. изважда; (от об¬
ръщение);
umg Jmlm. jel/s Wort - - müssen
Трябва да му теглиш думите с чен¬
гели.
hcnh adj 1. 'ръценв (вкус. мирис);
2. строг суров, рязък; 3. тежък, гор¬
чив Моритана. рaотеоеoвaеиe);
Elm -in Weim Тръпчиво вино;
-е Züge hah/n Имом сурови, стро¬
ги черта;
Eine ~п Ert1rnscinng Горчиво (бо¬
лезнено) разочарование.
Hr-Bonlum п, Herbarien хербарий,
hemlei adv нас—;.
NB:
innhsl- непродуктивна представ¬
ка в немския език за образуване
на глаголи, означаващи прибли¬
жаване към говорещия. срв. U/m-
hclkommcr. hem1e1ciuönen.',
hemig||eilen sw,', sn ite.'. стичам
се нм едно място Mвтеa),
h/migZ|fZIhren sw,'. bb t-.У, 1. до¬
веждам. докарвам; 2. стовом при-
чин— за нпщо;
Die Nengi/r hai micl Sinlelj^i^ll^l^ri
Любопитството ме доведе тук;
Das Ende dru Bezi/hin/cm - Сто-
во; причина, предизвиква; края н—
(взaи;o)ттнoш;нияra,
herlljilassen, sich un-.У. hb благо¬
волявам;
Sich zu eircr Antwort - Благоволя¬
вам да отттеoрс,
hericilloufer une-У, sn Oti-У. дотич-
вам.
b/rigil<olcd.y. Tb in'. примам-
вом.
hemigi|ueBer sw.V. Tb fr.', предиз¬
виквам нещо (неприятно) o много
приказки;
GABEROit
372
Hembsäl -uT/n
ScHwierlgC/licn - Докарвам зат¬
руднения c много цеикооки,
Ucub|| rulcr bb l-.V, повик¬
вам някого.
hem1äfisCUaffcn w.K hb le.', дос-
гозям. дткоеиa;,
bemiinschren sw-V hb te,', желая.
копнея зо нещо;
Ein/n gellelUen M/ncch/n - Копнея
да срещна (видя) любим човек.
Uc-liiisiuOiien ; И. sn Olt. И. сти¬
чам се (з— хора).
Uc—bclIwUi^ien ш. И hb lr-У. = her-
BliseSner,
hem1|i|xauicrn sw, И, bb tr, И. наба¬
вя; c ;-гнеeокa шръек—.
h/midi|x1ehen жИ bb l-,V, 1. приз-
пзеом, центeтпсм, цендъецвом;
2 привеждам (пример);
Elm Beispiel an Ber Haau/n ~ Изс-
мукв—м пример от пеъогн';
bi-Ihskommer une,', hb tt-У. umg
вземам. получавам нещо от някъде;
umg Wo soll ich las Geld ~? Откъ¬
де д— вземо пари';?
h|r|1cnühcn sw-V. hb le,V. geh мо¬
ля някого до дойде; sici - правя rn
труда да дойда;
geh Dani ich Sie mal - Може ли да
Ви помоля да дойдете?
limiemge f -п 1. гхезо'ичeскa хи-
жм; обикновен хотел; г'рио'ичeокo
общежитие; 2 пoдопoе, убежище
(кото гост);
Jndn. um ~ iitten Моля някого зм
nтдолoн,
H|uicuacmutt/m/pъкoвoднгeлко на
младежко гуристич;окт общежитие.
Hnuhnngsvateu т ръководител нм
младежко ''риогиеeокo oбшeжнгнel
h£m|iecUeIIcn sw,', TD tr.'. umg по¬
ръчвам нм някого до дойде;
Eimen Patienten- um 9 USu ~ Повик¬
вам цaенeет и 9 ч.
H/uiS/iU f o-Pl, 1. геъпезвтог;
2 строгост. суровост.
hgr|1i1icn unr,'. Tb t-.У, помолвам
някого да дойде;
dmlm eu sici - Моля някого до
дойд; при мен.
Hemiieid п, -п Chem хербицид, хи¬
мическо средство за унищожаване
нм плевели.
h|r|1r1nglп umr.V. TD tr,', 1. дон—-
ся;; 2. довеждам (нскoro),
Hcr1ci т, -е по;;;
Ein niIdsгruc/rsu1ccScu ~ Мека/
дъждовно eоп;;
Es wird langsam ~ Б-вно за;оeия-
ва. настъпва есен;
Im 1/uhci seines Lclens В есента
нм живота му.
Himisiarfang т ноч—ло нм eс;нтм,
Hc-BsihnsTeilung ' есенна сеитба.
1|m1ci1lnme f есенно цвете.
hc-Bsteln sw,', bb uipens зaeспнсиa
се, наближава поeн.
himlslllch adj eопнпн,
H|rBstmeccl f есенен шмнмир.
HirisUnonat т поe;пн месец
Hirlstncicl т есенна мптлм,
lemisttag т есенен ден.
Hcmhci-TagurBrahhigIe1che f o,PL
есенно равноденствие.
Hgnlsz/itlos^i/JSol есенен минзухар,
h|mBsäß adj гръпенвo сладък Минус).
Hemd т, -е 1. гo'в-еок- печка; 2 Med
огнище но болест; oт;ншe (нм смут,
бунт и др.); 3. епицентър (на земет¬
ресение); 4. veraltend домашно ог-
нищ;;
Ein ~ mit 3 Kochplatten Печка с три
котлона;
Am Se1n1chS/n ~ В родния дом.
крой домашното огнище;
D/m ~ B/u Sruole Огнище но епи-
д;мзсгa,
Isudef -п стадо (auch übe-ti. ртгое),
Herdentier т 1 Biol ст—дно живот¬
но; 2 pefoe човек осо стадна цснхнoal
H|u1enimi/1 mBlol ст—ден инстинкт
(auch übeetr),
iomBemжeicl adv 1. но стада; 2. pefor
нм тълпи.
Hendlnf/Cllon f Med фоколна ин¬
фекция.
Herdplatte f еотр;вотeлнa плоча,
котлон (нм електрическо цпчoa).
berifn, umg ’nein adv вътре. навът
ре (към говорещия);
Ч Влез! Влезте!
NB:
bemcin- продуктивна представ¬
ка в немския език за образуване
на глаголи. означаващи движе¬
ние вътре в нещо, често в посока
към говорещия. срв, iemelnCom-
mcn. hemefnжeur/п,,,
iimi|n|BeComm/m uni-У, hb ir,V. 1. umg
получавам (стона зо продан); 2 umg
приемам, хваща; (радио- или теле-
внонoнe; озгнм..л).
hcmcjn|h1ii/r umr.', TD in'- каня ня¬
кого до влезе.
11-111’1-/0111 umi.y, sm Ol-.У, 1 на¬
стъпвам (изведнъж), подом (нощ,
мрак); 2 сцoлп'свмм, връхлетявм;
(беда);
Den Wirisu bmloSi heuclr Зимото
почва (внезапно);
Ein Unglück iricll über Jmdr. hemein
Нещастие връхлетяи- някого.
herein |bringin umr.', hb li.'. 1. вно-
сям вътре; 2. umg е—воковмм;
Dis versäumten ArBcitsstiiBen wie
B/u ~ Ноеоков—м пропуснатото рм-
ботно време.
herifn(1uidgcr un-V Tb iti,'. напи¬
рам до влязо.
b/-eli|1aii/n umt.V. sm Oie,'. 1. по-
дом, пропадам; 2 иолътвм; сп, хлът¬
вам, оогоово; (nie, Bni ehw. (Dat) o
нпщо); 3. полъгвам се (anl jmln’/c^iw'.
(Akk) по ияkoro/нeшo), цoесево; (нм
някого. нещо и оставам измамен);
Beim men/n Auto Bin ich ganz scbOi-
hcmelngcrall/n Много се измамих o
нов—то -кол—;
Da hfr ich scSör icrcir/cfallcr!
Добре се наредих!;
Auf einen Hochstapler ~ Подвежда;
сп от мошеник.
hincimliliegen ume,', sn ll-.У, влнгом
вътре и помещение.
S/u|fn|1äSпcn sw-V, bb l-,', въвеж¬
дам нскттт (вътре).
iimejn|Coinmem um-.У, sm Oli. И, 1. вли¬
зам вътре; 2. бив— доставен (ново
стока).
iemeim|km1/gcn sw.', hb 1-,У, umg =
hcmeinBckommcn,
hem|fn|lascen um-.У. hDie,'. зnзцуо-
оа; някого до влезе.
herln liegen sw,'. TD tr.'. umg из-
M—MB—M. подвеждам; ззвoовaм (с
покупка и др.).
bcu|ir|plai2cn мИ sn Oti.', umgna.-
хълтзам, изтърсва; сп ненадейно.
н;конeн,
111*111^111 sw.', bb unpets навя-
иа дъжд (и помещение);
Es regnet In Bis DaobCann/r heueln
Воли дъжд в мaноaедото,
373
DEU^TS^tl-I^l^UC^AA^WÖ^ttl^S WÖRTERBUCH
H/uu
hemgin|schauim ж K bb itr. И- 1. над¬
никвам; 2 umg südd пoспшмвмм ня¬
кого;
umg IcU wollte icl lir Cure - Исках
до те видя (поспта) з— малко.
S/u/in |sch1eicSen une.', sm -tr.V.
приближавам сп. пенопомевм; се
hergjn|schпcien sw-У. hb il-.', umg
изтърсвам се ненадейно на тoотн;
мрея навява сняг вътре;
umg H/n/frg/scSrcii Commcm Из-
гъесвaм се, пристигам ненадейно.
1criin)spaeii^ren sw.', sn il-,', umg
влизам вътре.
hem|n|ciü—zur sw.', sm Oir-У. втур¬
вам сп навътре.
h/m|jn|tm/i/m umr.V, sn if-.V, влнзо;,
пеиотъпи-; вътре.
hemiin|wo1len unr.V, hb Oii.'. иокмм
дм влязо.
1/uir|zi/1er umr-V. sm Oti-V. влизам
вътре (з— голямо груп— хора); unpets
нахлува студен въздух отвън.
hgnTaSu/n un-.У. sn ilr.V. 1. пъту¬
вам ;ооом (по цoотк— нм говоре-
шис); 2. пътувам редом, в едн— и съ¬
щ— посока; Tb t-,', доноре—; с пре¬
возно сепдс'вo,
Ic-Tabri fo.PL пътуване насам;
Auf dem - По пътя зм ;оом;, нм ид¬
ване (с превозно срeдсгет)l
BgmTallcm un-.V, sm ilr-У, нападам,
връхлитам. нахвърлям сп (üBen Jmln.
върху някого) (с въпроси, упреци
и др,);
Er fiel ülcu das Esssm hin Нохвър¬
ли cr върху яденето;
Üter Jmdn. mit Bitten ~ Oгрyцвм;
някого c молби.
hgm(Tinden unr.V, Tb il-.V. намирам
пътя за нмом;.
Sgu|П1cgcn une-V, sn lin,V летя
нмоо;.
lim’iin/ m полет насам.
hgm|fi1hmen sw-У. TD tr.', водя Мня-
кого) насам; Oii,V, водя насам (към
ттвтр;шия),
H/mgoig т ojPL развой. развитие,
ход (нм събитие. случка);
Den - soliilimi Описем; хода на
събитието.
1/1^111 ume. И. hD tr. И, 1. подавам;
2 жертвом ITür ciЖl (Akk)lza ctw.
(Do/) за нещо); 3. umg съдържам, до-
в—м (нещо полезно, интересно); sici
~ оътлоснво; се (lün ehЖl ('^^)/Х^и
ctw. (Dai) нм нещо);
Gib niu Bas Bici Hin! (По)дай ми
книта'а!;
Dazu /sie ich nicH mir Hin Никого
ням- до сп сътлмсс нм такова нещо.
h|m//1rach1 adf обичаен, традицио¬
нен.
H|i^1/cHcn unr.И sn itr-И, вървя (близо
до искoтт); unpenт става, случва сп;
Em ging nelen ihm S/m Вървеше до
него;
umg Es ging toll hcu Весело беше.
hl—gcHoli adj im: 11^ И weit - нещо
п невероятно’ неприемливо;
Die- Ausr/Be »1 weil - Иовиепинeгo
п доста неправдоподобно.
S|ng/1auiim adj дошъл от някъде
си, неизвестно откъде
hcn|ha1en um-,', TD tr,V. имам не¬
що отнякъде;
umg Wo 1^1 du Bas Buchher? От¬
къде си взел книгата?. Откъде имаш
кизгмто?
bcu|baiien um-.'. Tb ti-У. 1. пода¬
вам (към говорещия); 2. пеотсг-м
(ръка); Oii-У- umg~ 1. служа, бива;
използван (lün cUж, (Akk). zu eiЖl
(Dat), als niw. (Nom) зм нещо); 2. сто-
вом прицел н— шеги и птдзтр—вки;
3. плащам (für eitw. (Akk) за нещо);
Den T/Ilem ~ Подавам чинията
Er ^^1/ wielem Tür Bin andcmen *
Пак той трябваше да плати вместо
други';;
Eiw. miss als AucmeBe - Нещо тряб-
за до послужи като оправдание.
h|r)holen ж V, Tb ir, И, дoемос; (не¬
що); извиквам Млекмр. тaкон).
Hcn|HOmem ж И. hb ili- И umg вслуш¬
вам се веи;м'ппнo (и ттвoрпшис);
umg Hört mal alle Hem! Слушайте
вонеoн!
ll—iig m, -x Zool херинга. оeлдa;
umg Dünn wfc cir - Тънък, слаб км-
то чието.
1111^11111 п филе от херинга.
1|min/sxug т ц—смж нм херинга.
HgrJCommen un-.'. sm Ofr.', 1. ид¬
вам, приближавам се (към гоиорп-
шин); 2 nрoиолно—;; произхождам;
роден съ;/нороонaл съм някъде;
Komm 1cm! Ела тук!;
Wo kommen Sie Hem? Откъде сте?
SnukömmiicS adj гр—дненoнeн.
обичаен.
hcmkömmI1cHliжcice adv по ^оди-
енс, според обичая, обичайно.
HcukunTi / o-PL произход; .
BrlTlscHir ~ sclr От -английски про¬
изход съм;
Soziale - Cтенмлпн цеoновoд;
Die * 111^ Wori/s Произходът н—
дума.
HimCurfhsongali /данни. информа¬
ция за петзовoдм (;— стона).
1|mCuПficIand п странм. - от която
идва стоката.
h|r|laufen umr,'. sn itr,'. дттневом
(нъм говорещия).
1C/|Ieii/n жК. bb li. V. - 1. -нов;ждом
(формула) laus cUw. (Dal) от нещо);
2 в-дс (омкпюеeннп, извод); 3. прос-
лeдсвом произход— на нещо; slcl *
пеoиовoжд-м Mons lhWl (Dat) от нещо).
Hcriiter f -п дренна.
h|m|machen. sich sw,', bb нахвър¬
лям ce lüb/u eiЖl (Akk) - нм нпщо)
(върху/нм ядене и др.).
H/mmäpH—olil т, -еп, -пл хермаф¬
родит.
1/mn/l|n п, -п 1. Zool впрмeлн;;
2 хермелин, впр;eлнетвм нож—.
H/mm/I|nmanUcI т палто от хер-
мелин.
1/rmeniuUlk / o.Pl. хeемeнпвтикa
(изкуството нм тслкувaип),
he—n|iisc1 adj в;р;птнчeсkн,
he—1/cb adv след това. после, по-
късно.
her|пehmcr um-,', sn i-,'. вземам
от някъде. набавям нпщо;
Wo nimmt cm Bie Kraft hem? Откъде
ли взема сили?
Hinnlr -m Med херния.
h/mmf|1em adv geh надолу.
h/mobcn adv südd österr тук горе.
Heroin m o,PL впрoн;,
H/ro|ncücSifgc mft -П -л нарко¬
ман. наркоманка (вземащи хероин).
HcroiscH adj героичен. тeетичпоoн.
Heroismus т o.PL героизъм.
Hgmold т. -е Яй/тръбач, вестител.
вeеoлд,
Hl-os т, Heroen герой; птлубoт,
11-1^ т o,PL херпес,
Herr т, -п. -ет -1. мъж. roоцoдн;;
2. господинТе) (обръщение); 3. гос¬
подар; 4. господ;
Elm rlicncu. Tmeundlfhiem ~ Възраст
HirrcScn
GADEROFF
374
NB:
Deklination von Hsnm
Nom
Akk
Dat
Gen
Sg
den Heet
den Henen
dem Heern
des Henen
Р1
die Herren
die Herten
den Heeeem
den Heeren
тен. любезен господин;
- Müllen Господи; Мюлер;
Meine Dam/n nnl -ап! Дами и гос¬
под-!;
- d/m Logs- ит Господар съм нм
положението;
Einer Sache (Gen) - wnud/m Овла¬
дявам нещо, справям сп с нещо;
umg S/lm eigenem - sein Сам съм си
гoоцoдмр;
umg Jndc. allem - Баща ми (мла¬
дежки жаргон).
Не-гсН/п п, - umg собственик нм
куче.
H/uucrah/rl т veradlend вечер и
чисто мъжка koмпмннс,
Herrcnaneng т мъжки костюм.
HlurenarliCcI nu- PL стоки за мъжа.
H|mm/rancctatt/r т луксозен мага¬
зин з— мъжко облекло.
HermenhcgI/iindg / придружаван;
от кав—лер;
Sie war in - Тя беше с кавалер.
HcrrcmlCCi/nuige'мъжко облекло.
1|ru/nBoppeI п Sp игра по двойни
мъже Mгпино).
Hcmren/inx/I п Sp единично игро
мъже ('енис).
Hcru/rTahuual п мъжки велосипед.
Heur/n//cellcc1af1 / мъжка ком-
пмннЯl
Hcrr/nSanc п roопoдарока къща.
HcumenhnU т мъжко шапко.
HcnnciCoiliClior / мъжко готово
облекло, мъжка конфекция.
Herm/nleicn я безгрижен, госпо¬
дарски живот.
h|rrerlnc adj 6eоо'тпоесгвe;,
1|—nenmagazln п списание зм мъже.
Heumenmcnsci т вл-стен човек.
HirmernoBe / мъжко мода.
Hcrucnrasse/бялата еоом,
Herrensalon [...iö:] т мъжки фри¬
зьорски омлтн,
liurcnsdhneider т мъжки шивач.
Heru/nschnitt т мъжка прическа
(носена от жени).
Hcunriloli/tte / мъжки клозет, мъж¬
ка тоалетна.
lirmcnnri'ciwäscle ' мъжко долно
бельо.
Hc-ugote т of- 1. Red Бог, господ;
2. südd ösieei роопяти;;
- noch mal! Боже Господи!
Dem IliBc - (Im linmel) Бог.
HcurgniicfrüSe / ранна утрин;
umg In all/r - Съвсем рано, и рон-
нм угенн.
InurgollssoUmiteieu т südd, ösiern
дъевoеeобор (нм еоопятис и други
религиозни обреди).
Ucr|u1dSten sw-V. hb tr,'. 1 nенттт-
вям; опр-вям; 2 поправям, рестав¬
рирам;
Die Betlnn - Опеоесм леглата;
Sich Tür dem Besuch ein blssoU/n -
Пттцеовсм се за посещението.
Hcmrin / -пеп roоnтдоекм, повели¬
телна.
him-Zsoi adj pejor 1. господарски, по¬
велителен, заповеднически; 2 влоо-
';;.
hemmjl! (-mlnc!) Omteef umg боже гoо-
поди!; божичко!; боже мой! Mзоеоз
но изненада).
ic-rifcl adj прпке—спе, великолепен.
Heunlichkelf/, - -еп великолепие.
HeurscSaTi /. -ет 1. о,Р1, господст¬
во. власт Müler lUw. (Akk) над нещо);
2 nue PL umg всички ценсъствмшз;
3. veraltend господарите;
Uni/m d/m - Bis Kaisers Под власт¬
та нм император—;
Dis - ül/m 1^. (Akk) verlieren Губя
ктн'еoл над нещо;
Meins -r^m^! Дами и господа!
hirrschafilich adf господарски, зна¬
тен. оезстoнеотиеeе,
1|r-^Saltsiireich т сфпро нм гос¬
подство.
HemuchSaficTnmm / форма нм гос¬
подства
H|rrsc1afUccysicm п режим, строй,
система нм господства
lirrsclen шИ hb it-.', 1 господ-
ством Müler jmBn.r/iЖ. (Акк) нод ня-
кororнпшo). владея, управлявам; ца¬
рувам; 2 царя (хаос; мнение. мъл¬
чание);
Alexander dru Große SermccS1c übcm
cin großes Reich Александър Вели¬
ки господстваше нод огромно им-
шeрнн;
Die herrshicnie Meinung Господ¬
стващото мнение.
Hemmcch/r т, - владетел;
Unumschränktem - Нeтгроезеeн
монарх, суверен;
- ül/u eim LomB Вл—детел нм страна.
lirmsdieugescilicihl п ди^^мсгня,
H/urccSsrSais п = HcuuccS/u/c-
schl/chi.
HemmscSsmin f -пеп владетелко.
H/urscS/unaUin ' властна натура,
властен в—рокт;р,
1grrchhcrpaam п кр—лска (импера¬
торско) влодeтeпокм двойка.
Hirmshhsnhil / oPl. властолюбив.
i|—rshhsüclilg adj илостoлю6зе,
ilmimüirem sw-y. hb il-, V, дължи сп но
нпщо, идва (von ciЖl (Dal) от нещо);
Das rüSui vom seinen Leichtsinn hin
Това идва от лекомислието му.
1eu|cager sw.'. hb in.' к—звом
наизуст.
tar’tthauun iw.K TD -’t-.'. $<№(№1:11
= icmsiiem.
h|m|sehcn umr-У. Tb ОГе.У. 1. гледам
(към гoвтрпшис); 2. внимавам, сле¬
дя за нещо.
Scm[cc1r Sem seid ume,', sn Otn-У.
1. петновoждом. идвам отнякъде
(von 11/111^ Heu); 2 преследва;
(Uldicu JmBm'Iutw. (Dat) някого/нп-
що); 3. дотир—м (от определен пе¬
риод);
Wo ist ru brr? Откъде е?;
Es И 2 Jabmc bsr, Bacc,,, Минаха 2
гтдинн. oтк—кгo,,,;
Hfni/m dem Diel 1/u sein Преслед¬
вам крадеца;
umg Hliiem jnis Geld - Стремя се
към нечии пари.
heu|s1amnen sw,', bb ОГе.У. произ¬
хождам (aus. vom e1Wl (Dat) от нещо).
ig—|stellen sw.V- hb t-,', 1. произ¬
веждам (стоки); 2. 'огоетвявом
Мнонт—к'); 3. възстановявам; sich -
1. о—стовом близо до говорещия;
h. всзстмеoвсвмм се (след болпду-
ван; и др.);
375
DEUTTiCH-ßULGAAlltCHfS WÖRTEDBUCH
h|—mmi/iBin
Etw. (Akk) fndusimf/ll - Произвеж¬
дам по промишлен начин;
Eirr 1/1/Tnm1chSc VerBlrdirg ~
Установявам, ззг)ождaм телефон¬
на връзка;
Das GIeihi//wichU stellt йсН wirBs—
b/u Равновесието отново се възст—-
новявм.
H|ucic1I/r т, - пеoиовтднтeл,
HcncicIIcmh/U/1ch т пр;дприсгн;-
цетиовтднтeл,
Hc-steilung f o-PL 1 произвежда¬
не, производство; h. 'стмнтвсемеe
(на връзка и др.); 3. въоотмнтвяео-
нп. оздравяване.
HcusTciiud/sicSicm т фабричен.
производствен дефект.
Heucie1InngsCncien nur. PL Wirisch
производствени разходи.
Hcrshellungslanl п о'роем-пеoнзвo~
дитплкм.
H/rcU/IInngs1iecre f лиценз за про-
зоетдс'вo,
Hrusisiinggsmodopol п монопол
върху петновтдстиoгo,
1|mcie1lnngspre1s т производстве¬
на цена.
HeusUcII1ngcprnzeß HlUcUl11ungcpuo-
zccc т производствен процес.
1crlUeIIum/cver1tlhncп п производст¬
вен метод.
Не-Тх п, - Abk Hz Phys херц.
S/mä1cm, umg ’rüb/u adv еооом (към
ттвoрeщис),
NB:
Hrrübem- слабопродуктивна пред¬
ставка в немския език за обра¬
зуване на глаголи. означаващи
действие или движение отсам,
насам (към говорещия).
1emäicm|11t1en umr.V, TD Ге,У. моля
някого до -дойде н—оaм (към гово¬
рещия).
heräicm|helf/n umi,'. hbi^l^i^.V. пома¬
гам някому до мине отсом.
herä1em|Cnnnen unr.'. sn ilr.V, ид¬
вам емомм, преминавам oтоо;;
Komm doch aul einen KaTTse zu иш
h/räier! Ела за малко при нос нм ед¬
но к—фп.
S/rä1/r|ueihSer sw.V. hb t-.У, пода¬
ем; н—о—м (към roвтр;шнс); ile.V.
стига; (до roвтеeшнс).
Slräi/m|schen umi.y. Tb itr.V, пог¬
леждам и—омм,
Serji1ir|springcn umi.y, sm it-.У, umg
прескачам, oтокоемм еооо;,
U/mä1/r|innen sw,'. Tb il-,V, прoо-
B'еaвa (насам, по посока но гово-
рeщнс),
S/mliBerIxleH/n ume-У, Tb tt.V, прив-
лземм някого на своя строно, спе¬
челвам някого зо себе си;
Die - Wäller ~ Привличам избира-
'елите но своя стр—н—.
Serin, umg ’-un adv н-около, око¬
ло нещо; приблизително;
Im Kreis ~ В кръг;
Em ist um Idir) 60 ~ Той п на около
60 години;
Um vier ~ Около, към 4 ч-о-;
umg Dis NaoUnlcbl wa »11111 ~ Но¬
вината обиколи бързо иснеки;
umg Dis Zelt esi schon - Времето
иот;еп,
NB:
hsmun- много продуктивна пред¬
ставка в немския език за образу¬
ване на глаголи със следните зна¬
чения:
1. движение или подреждане
около нещо. срв, Scunnlaufci,...;
2. движение в противоположна
посока, срв, S/mundr/hen, Uerum-
lirgcn...;
3. движение без определена цел.
срв, 1ernnfahuen, 1111^10x1/111...;
4. продължителна или безцел¬
на дейност, срв, lerumexpcrlncn-
ileren, hernnB1rtiemr,,,;
5. продължително неприятно
занимание. срв, sich lemnmqnälcn.
sioh 1cmnmärgcmn,.,
S/uin|aIh/rn sw,'. hD Ofi.V. umg
непрекъснато пуска; шеги. вицове.
hcmjjn|rrgcrn. sioh sw.V. hD сдoо-
B—M сп (mii jndm,/ciж, (Dat) c няко¬
го, нещо).
h/uum|ialg/r. асЬ sw.'. bb борич¬
кам оe.
S/r]un|bBatei<inw.K Tb it-.У, umgno-
въркм; нещо;
Am Auto - Все нещо цеоес по ко¬
лата.
S/mum|ieCnmmen umr,'- TD t-.V. umg
1. угооарям, предумвам някого;
2 прeкмев—м (време).
1emun|blättern sw,V- TD il-.У. пре-
онств—м;
Ir rim/u ZciiccSmefi - Пе;лнттвом
списание.
hsmun Ibring/m unt-У. hD t-.V. = Ur-
runi/konnir.
bc-in Ideuteln sw.'. TD Ott,'. umg
pejoe тълкувам дребнаво, еотождой-
нн текст— към интересите си.
bsnun|BoCi/un sw,'. Tb itr,'. ■ umg
1. прилмг—M (свои си начини нм ле¬
чение (an jndm.rsech (Dat) върху ня-
ного. себе си); 2 мъчо се дм ремон¬
тирам (ат c1Жl (Dai) и;шo),
bsuum|Brrben sw.'. Tb tr,', обръ¬
щам; превъртам (ключ); ite.'. вър¬
тя (an chw. (Dat) нещо) (копче и де,),
S/run|1räcCsn, sich sw,V- TD umg
1. въртя оп, мотая оe, шляя се; 2. ro-
6ятвaм. ноиеео (um chЖl (Akk) от
нещо);
Slcl um Bin 1anshaIUcamie1U ~ Измък¬
вам сп от домакинската р-бота.
heuun|euxah1en sw.', hb Г-,У, meist
pejoe еaоoaово; нм исиекн, навсякъде.
Semun|faUr/n um-,', sm ii-,', 1 оби¬
калям c кола еоомм-нмтм; (без цел);
2. омт6нк-осм с кола; 3. обръщам
сп (рязко); hb t-.У, р—окaевом няко¬
го с кола;
Er inbn mit Bin MotoumaB U/run
Обикаляше емоом-нaто; c мотоцик¬
лета;
Jnin. lunoS die GegcmB - Разхож¬
дам някого c кола из околността;
Sin luHm rnsobnocker hernn Тя се
обърна изплашено.
SirumTragen sw.'. TD 0i-,'. рмоnит-
B—M (наоколо);
Ich werde Im deu Nac1iarchhaf1 - Щп
поразпита; съседите.
h/mumllurlhcii sw.'. Tb it-.У. umg
жестикулирам. розмохво; ръце.
1emnn|TüSmen sw.V. TD f-,', развеж¬
дам, разхождам някого;
umg Jndn. an dem Nase - Водя ня¬
кого за носа.
hemun|fuSmж/ukcn sw.'. Tb ite-У.
umg играя си c нещо. боравя грубо
и днлeгмнтскн;
Em bat mit dnm Uh- solange bemum-
g/TiUSiwikU, Bis sie CapuT war Той си
игро c еaоoв;нкa. док-то го счупи.
hemun|geBcn um-. И, hb ir, И. подаем;
GAAEmOTT
Se—un Igehem
един но друг;
Efncn Album - Подои—ме си албум
от ръка нм ръкм.
h/mun|g/ien ume,'. sm ilr.', 1 оби¬
калям (nm ctw. (Akk) около нещо);
2 нобятвм; (нпщо); отбягвам (няко¬
го); 3. преминава; от ръка н— ръкм,
минава; от- човек нм човек (снимки и
др.); 4. мин-в-м, отмин-им; (време);
Um dcn Turn - Обикалям кулата
от- всички страни;
Um Bis EoCc ~ Змеивом край ъгъла;
Elms Um1/rccSrefi/rleci/ gnhi herum
Подписка обикаля вонеoи;
Ein Gerücit geSi Hcuin Носи се
ол'в;
Der Urlaub ЙТ masch herumgegangin
Отпуската мин- бързо.
11-^18(1;^^sw.'. sm ilr.V. umg оби-
кмлс; като призрак вместо дм спя.
Hcnumlgorl/id мИ sm Ol-.У, umg
цътeшeотвом 6ез цел, обикалям
ов;го,
hsuum|baoCen жИ hb ihr.', umg
критикувам, кос'ес (am jmdn. (Паг)
някого).
icrцm|1mcCcn .е.. И bb il-.У, umg -
h/rumsfUxen.
bcnim|boroScn sw.'. Tb it-.У. ос¬
лушва; се (от любопитство за то¬
ва, което се говори), еооnнтемм,
brnun|irnrn sw,', sn it-.У, лут—м се
наоколо, нaоом~еогaм.
i/run|Cnmman1ecmcm ж,У. hb tr,V.
umg командвам остан—лите;
Der Jurgr Comnaili/ri Bin anicmen
Kinder lernm Момчето командва
другите деца.
hemüm|Connen une.'. snili.'. 1 з—-
обикаля; (um liWl (Akk) около нп-
щю); 2 избягвам нещо неприятно;
3. пътувам. пътешествам, обикалям
света;
umg Um Bfssc Puülung nicli ~ Hc
мога до нзбстем този нзци';
umg In d/r garz/m WriT/wriU/vfel ~
Пътешествам много. виждам мно¬
го свс'. обикалям овптм,
>№^^11^11 ж.К. Tb ir.', umg
'гoворсм нскттo. кар—м го до си
смени мнението.
1erün|krif1ssnsrciпеш.У. Tb it-.У, кри¬
тикувам някого. нещо;
Am snfnem Äißercn s1äidig - Все нм-
миром е;дoогогъеи, критикувам
всешнто'гм му.
hemum|IanTen ume,', sn Ohr,'. 1 оби¬
калям, ходя наоколо, тичам носа;-
натам; 2 ходя. облечен съм (по оп¬
ределен иaеин);
So капии Ви doch licht Ч Тона (в
такъв вид) нп можеш до сп разхож¬
даш (дм се показваш пред вте—'м)l
11-1^1*1/11 un-.У. bD ifi.V, 1. раз¬
положен съм, нм;зе-; сп около не¬
що; рaзnръонaг съм наоколо; 2. из¬
лежавам сп (безделнича);
umg Zeitungen lagen im Zimm/r
Scrun Вестници бях- разхвърлени
из сгос'a,
11-1^11^1-1 sw-У TD Otr-У. umg
pejot лпнтяйстеом. бeод;лннем.
11—1^161^/11 sw,'. hb Ol-,', umg
критикувам (an jmdn./ciw. (Оа,) ня-
кого/нещо).
hemum|plagin. ^оН sw.'. Tb тормо¬
зя о;. измъчвам се (mit jmdm,rehw,
(Dal) c някого, нещо).
1e—nm|p—o11cmcn sw.'. Tb ifr,', umg
провя непрекъснати опити зм нещо.
S/uim|qirlcr, йоН sw,V. Tb umg
(лъсно; оe, мъча сп с нещо;
umg Sich mit MaibenailC ~ Мъч—
сп c математиката.
S/rüm|mä1c/In sw-У. Tb Ol-.У. годоя
еооом-;отмм. (лъсно, си главм'м
(an l1Wl (■^^1) над нещо).
h/ujin|r/B/n sw,', Tb iti.y, umg нп
говоря по оъшпс'вт за нещо;
umg Um Bim h/fß/n Brni - Не го¬
воря по същество, заобиколя, щп-
котливат— тема.
hemun|mefcS/n sw-V. TD l-,', L по¬
давам от човек нм човек; nтднмос;
нм всеки; 2. пеeдот-ис; някого нм
много хора; it-.У. обхващам нещо,
достатъчен съм до обхвана иeшт,
h/rrin|reisesi жИ sn itn,V, пътувам
(по ов;тм), обикалям. пътешествам.
hsmin|m/fßed um-.У. Tb le.V. обръ-
ш—м внезапно рсокo Mкoрмилo),
11-1^-111/1 um-.У. sm Oti,'. 1. оби¬
калям но кон; 2. umg noвгорсм едно
и също нещо до игеъсвмнe, предъв-
ким; (auf e1Жl (Dal) нещо); 3. кри'и-
кувом, хоком (auf jndm. (Dai) ня¬
кого) кен'икувом искoro, хокм; го.
Ucuim|rcrn/m une.'. sn Oft.', 1.
(яг—м (um cUЖl (Akk) около нещо);
2 (сгом, търча н—то;-е—т—м;
376
In Shorts - Обикалям. ходя обле¬
чен в шорти.
h/uim|uüSucnsw.'. hb Oti-V, ровя се
(;eцепкъсеото) и нещо, рмоеовя;,
hemun|mniscier ж. У hb ol-. V. umg
1. тъ)зз—1ям T0; поoдлоъзиоl то(мвpxх
лед и др.); 2. въртя се нм мсстото он;
Aul dem Slnhi ~ Въртя се на стола
сш нп седя спокойно.
1emun|sc1arжereelr sw-У. sn iln.'.
umg въртя сп услужливо крой инкoтTl
hemumisehicken sw.', Tb ir.V, емоп-
рaшом Мпок-ни и де,),
iemün|scSiagir unr,'. Tb l-,'. уви-
в-;. завием; нещо; ihr.', (ия се, зо-
махва; с ръце; sich - сдoовом се.
разправя; - се (mii jnBn,/eUw, (Dat) с
някого, нещо);
Einem Verland um Bas Knie * Сла¬
гам превръзка около коляното;
Will - Бясно размахвам ръце око¬
ло себе си;
Sich mit seinen Nachlarn ~ Ядос¬
вам сп със съседите он,
hemum|s/HIeppen sw,'. hb Ге.У, р-з-
носсм, мъкна емоом~емг-;, впaем;
Ein Probien mit ясН - Влмч— проб-
ле; със себе он,
herin|schnüffeln ж.И Tb iti,', umg
perrr душ— наоколо. шпиoииеом,
S/mun|cein Seinn пет ume.y. sn
Oti, V, umg 1. около, крой някого съм,
грижа се за него; 2 нзтнем, отмина¬
ва (време).
1erüm|siizcr ume.'. hb Ole.', 1, седя
(около някого. нещо); 2 седя без ро¬
бота (без до върша нещо).
1emumicpreeSlg, slcH ume.'. Tb раз-
дуиом се;
Der Skandal Hai sicH юНгсИ
hemnng/cprncScn Скандалът бързо
сп разчу.
i/run|c1/hen ume,'. Tb ile,' 1. стоя
безде;; (без до върша нещо); 2. раз¬
пръснат съм в безпорядък (съдове
и др.).
icmum|c1/I1/n. ясН мИ Tb подреж¬
даме оe. оостмвомп и кръг, около
нещо.
h/müm|cincS/un sw.', bb ihr.', umg
човъркам, разравям;
Mil dru Gabel im Eccem - Човър-
км; из яденето c вилица..
hemun|cioleeerer ж.И sm ihr.', umg
вървя c гордо цтвтдк—, наперено
зп
DEUUTiCn--bl'JGA2RACf-lE6 WÖ&WßDUCH
icmv|m|irechen
ке—ем еоомм~еотмм,
H/rim IteieTodicner ;K bb Olt,'
овъес на много вoе-.
Serum Itolcn sw-V. hD itt,'. вилнея
наоколо.
S/uim Itr/ihrn. sich une-У. Tb umg
скитам се, шляя сп.
HcuumUrciBcu т, - скитник, без¬
делник.
h/mun|жälхen, sici mV. Tb търка¬
ля; сп; въргалям сп;
Sich im Beti ~ Мятам се, въртя сп
в леглото.
b/runIwes-Tem umn-У. Tb lr-У, 1 о(-
еъш—м рязко (кормило); 2. рмовеъе~
лям; umg прекалявам с 'пo•гзeбмтм
на нещо, пеъокм;, ръся нм всички
сг■е-ни;
umg Mil Geld ~ пръскам, провто-
в—м пори;
umg Mil Fremdwörtern - Сипя неу¬
морно чужди думи.
b/rum Iziehen umr. V. sn ihr, V. ходя от
едно място но друго.
hcujmi/n adv südd örterr тук долу.
Usunmisr, umg ’runlen adv надолу
(към тoвoрпшня);
Vom B/mg - Надолу от плонинмта
(от върха);
umg Ich hin völlig nli- dem Nemv/n ~
Нервите ми см оъвоe; оъоицaнн,
NB:
Scmidicu- продуктивна предс¬
тавка в немския език за образу¬
ване на глаголи със значение
действие или движение отгоре
нодолу в посока към говорещия,
срв. HsmidUsuhiicCcm. hsmnntsr-
Connem,,.
Sirrunleilbe/oiomiminjr.J''' Tb Г-.У,
umg 1. смъквам долу; 2. премахвам,
oтстеоеявом Мпетно от (оя); 3. прет-
пъшaм Мхран-).
himmte-Ii-enncn umr.V. sm oli.y, 1. ю-
т-ес. догаря (свпш); 2. изгоря до ос¬
нови (огеодо).
hcrUnUerIirlngen unr. И, hD ir. V, 1 до¬
нося; долу, свалям; 2. изпращ-м до
долу (някого); 3. опропастава;, рм-
оoрaвaм,
Hsnunier|irücker sw.', hb h-.У, нм-
тнокaм надолу;
Die Pm/ecc ~ Държа цените ;нонн.
Scnüntcr|1aS—cn um-.У. sm tt.V, EDV
изключвм; компютъра.
hcuudU/uIfallen ume.y. sn Oi-.У. подам
долу (от н;шo),
lerjtnierlgehen um-.У. sn iir.V. umg
1. слизам надолу; 2. спадам (цен—.
температура);
Mii Bcr P-eisen - Н-моля!-, це¬
ни'..
H/nüiterg/Conmen adj 1. пропад¬
нал (човек); 2 западнал, занемарен
Iогродо),
lerünlerIhanieIr sw.', hb i-,'. umg
смъквам цена с пазорене.
hcbunierIhamgen une,', hD Otr.V. инсс,
Srnudlcu Ihanen um-.У. Tb fr.'. im:
umg j*m1m, sine - удрям плесница н—
някого.
leuudlerIkloppcn sw,'. TD in,'. сва¬
лям Мседолко); св—лям, оправям Iсo-
нм т—кт),
Ssuumiii|Comn/i une,V, sn Otn,V.
1. олноом надолу; 2. еозoрявм; сп,
проп—дам. еооснnео; сп; 3. бивам
зонeмaеeн;
Finanziell - Рооoеяемм оe, пропа¬
дам финансово.
1erunien)1assen un-.У, Tb he,'. спус¬
кам, сваля; Mшoри. бариера и де,).
Н/пипиегПаиГ/п wnr.K sn it-.У. ти¬
чам надолу по (стълбо); стзем сп
Мзодо);
umg Jmln. länil es kalt Bin Rücken
Seunni/u Тръпки пoпоовог някому по
гърба (от строх, 'моо),
Heu|inUenTcicnn sw.' hb fr.', umg
peiar изпявм, - н-бързо и монотонно
(хетк),
SemjinicrInacher sw-V. hD ie-У, umg
I. см—-вам някого, нещо c критик-,
дожо; много отрицателна прецен¬
ка; h. укорявам, порицавам.
Scrir1cr|mcSmer ume.V, Tb le-У-
1 смъквам, оеолс; отгоре (към се¬
бе си); 2. östeee свалям, o'отрмесво;
(стик;').
hemuni/u|pnUe/r sw.', bb l-.V, umg
наругаим; M;скoro).
h/m1ni/m|uacc/1n sw.'. TD i-.V, umg
pejoe ноотр;пвом като картечница
(стнхoтвoеeннe, доклад).
herunUer|relßcn umr.V, hD lr-У. L съ¬
барям, св-лс; (чаша, еииис); 2. смък¬
вам (ст—ри 'опети, пл—на'); 3. umg
правя на пух и прах, р—осиnвом (с
критик-).
iemimli—Imiisehen - И, sn ihr. У, 1. плсо-
—, оe. плъов—м се надолу; 2. смък¬
ва сп (чорап. панталон).
ScrürU/r|chSIicCsn sw.'. hD tt.V.
1 гълта;. поглъщам; 2. пе;тл■сшом
Мо(идм);
Eine bissige BrmcmCung - Преглъ¬
щам хапливо змб;лeжкм,
ScrunU/r|c/S1iiU/1r sw.', Tb Ге.У, от-
еъоквaм (плодове от дърво).
hcrunU/r|c/S/n uni,'. hb Ohr.', тл;-
д—м с пренебрежение, тгвиоoкт (auf
Jmln. нм някого).
heuünierIseIr lenngtin seid um-,', sm
if-.У, 1. umg хич ме нямо, скапан
съм;- 2. смъкнат п.
i/runi/rIsii2/n sw.', hb ir.V. нама¬
лявам цена'- нм стона;
Eine Wam/ im Preis siarC - Силно
редуцирам цената нм стока.
Hs—ümtsrj^iclem sw-V bb fr-У, 1 ома-
лои-жов—м з;—ч;ен;'О но нещо; 2. из-
овневом набързо, небрежно;
Das Ausmaß dru KatasTropHr -
Омаловажава; размер— н— котост-
рофота.
h/uunicn|cic1gcn ume,'. sn Ol-.У, опн-
ом; (vom ehWl (Dat) от нпщо).
heruricr|stnfen.w. V Tb h-.V. омскв-;
в по-ниско котeтoенс Iомnлощон;),
h/nunl/n Istünxcn sw,V. sm Ofr-У. 1. па-
дом (от високо); 2. хуквам надолу;
Dis T-eppn - Втурвам се по стъл¬
бата надолу.
1erunieг|ж1r1sc1aiUen mV Tb tr.'.
umg оъснцемм чрез лошо стoпонио-
3—;;.
Hs—топ adv напред (към гтвoе;щнн);
Uricm d/m Tisch - Изпод мосота,
NB:
hcrvom- не особено продуктивна
представка в немския език за об¬
разуване на глаголи, които обоз¬
начават:
1. действие или движение на
скрит обект, ставащ видим. срв,
b/uvorioien. hcmvorlocCen...;
2. издигане, изпъкване. срв, Scn-
vorgehcm, heuvomlu/U/n...
he-vo-lblicken sw,'. Tb iti,', нмдни-
ео; изотзад, изпод нещо.
hebv!Om|in/hhen un-.У. sn ilr.V. 1 из-
lenvor|1ningen
GlBEDOFJ
378
окмео;. появявам се нен—дейно; 2.
избухва; (еувс'вa).
iemvä—|1гingem ume.y Tb l-.У, L из¬
важдам, измъквам от някъде; 2. про-
извежд—м. създавам, рождом (пло¬
дове); 3. црoионоос; се;
Kain Wort - Не козво; нито дума;
Östeuuefc1 bau vidi Muster semvor-
gebroohi Авсгезс п дола много му-
оикмегн,
i/mvmm|aeiem unt.y sm itr.', 1. про-
нолиомм, nеoзотич-; Maus eiw. (Dal)
от нещо); 2. нолноом (победител);
Daraus gchi heuvom. Basc,,, От това
следи— (става ясно). еп.,,;
Aus einem Wctustnrii als Siegen - Из¬
лизам победител от н—дnрeв—ем,
hemvmm|/ucken sw.'. Tb Ole.V. umg
1 подово сп отдолу (пола изпод пол-
то); 2. нмдниео, показва сп измежду
други нещо.
Hinvg—|hcBin umr,'. Tbli-.У. изтъквам,
подчертава; (нечии о—олугн и др.).
hcnvor|SoIem м.И Tb tr.', извае-
дом (стари снимки. документи).
hcmvmr|kommln um-,'. sn ihr,' из-
лнз—м (изпод. иззад); показвам сп.
hc^rv^oi^|locCen sw, И. bb li, У подмам¬
им; до излезе (отнякъде);
Ein Ticu ans seinem Versieck - Под-
момеам животното до излезе от
окенеолзщптo ои.
S/mvor|ragenM.И, TD 0Г--У, L стъе-
еa. показвам се; издигам сп; 2. от¬
личавам оп. изпъква;;
UnUcr Bin ardemem nagt ru als Psucör-
iicHkril hervor Изпънем като личност
сред останалите.
lervorragenB adj 1. т'лнеeе, пре¬
възходен; 2. изтъкн—', известен; во¬
дещ;
Dem Wein Ist - Виното п превъзходно;
-cm ScSaispl/Ien Изтънно' ор'ист,
icnvo—|u1Tem um-,', Tb ir.', 1. новнк-
вм; Мнякого) дм излезе отпред; 2 пре¬
дизвиквам, црзеннявм;;
Ä1Tmcä1пe - Прпдновнквом вълнение.
S/mvQrlsCSauen sw,'. TD ii-.У. 1. пог¬
леждам (иззад, изпод нещо); 2 внж-
NB:
Deka-mai-om von Herz
Nom
Akk
Dat
| Gen
S/
das Hetz
das Hetz
dem Herzen
1 des Herzens
до оп, под-ем сп (зо рокля под пол-
тото н др.).
Ur—vorispuing/m unr,', sn ile,', нзс-
кач—. изпъква, тткеoсвм сп.
Ur—vo—Isteohen ume.', sn iii-У. стър-
чо; изпъквам. бия но очи Iзaеaдн
цвят, големин—, о;очeннп н др.).
SemV!nr|cUeSln ume.', bb iie-У. изда¬
ва; се напред. стъееa,
hemvon|Uncien um-.У, sm Ote.y 1. из¬
лизам (напред); 2 изпъквам; изда¬
ва; сп напред. сгъеео; 3. проявява;
сп. отличавам оп;
ч1п BacCcnCnocien Изпъкнам скули
hcuvpn|Unm. slcH unt-У. bb нзпъкв-м.
oгпзеовом се (BnncS eiж, (.^Ikk) с
нещо).
H/bvmm|wagen, sich sw.', hD осмеля¬
вам сп да нзляоо.
Hnuvor|2aiierm жУ TD i-.У, иокое-
вмм нпщо наяве с мaтьoоннеeоки
грнк,
Herweg т о.Р1, пъ' н-с-м, шътнт но
идване;
Aul Bin - По пп'н за нaоaм. нм ид¬
ване.
Herz п, -xns, -ет 1. оъре;. душа
(auch überie); 2. е;игър, средище; 3.
съец;вн;a; 4. куп- (карти);
Ein schwoci/s - haB/n Имом слабо
оъре;;
Das - cchIägU. pocht Сърцето бнп.
тупта;
Im -cm Enmopas В сърцето но Ев¬
ропа;
ScHwercm -1^ С болка на сърцето;
SICH (Dat) ein - Tassen Cъ6нем; ку¬
раж. решмемм се но нпщо;
Etw. auf Bin -cm bahnn Нещо ми
'ежи но сърцето;
Jmin. chw. (Akk) ans - ic/rm Нас¬
тоятелно моля някого зо нещо;
Sich (Dat) riw. (Akk) zu -em n/imen
Приемам нещо присърце;
Vom ganxcm -cm От цялата си ду¬
ша, от все сърце;
umg Ein - und /Irr Siele sein Близ-
ии приятели сме;
Etw. iingi mim am -cm Нещо п мно¬
го важно за мен;
Scim - ancscSü1hen Изливам душо-
тм он;
umg Jmlm. das - 1—ccSen Разбием;
нечие сърце.
Hcmzalle—Ii/isUe mlf. -п, -m veralt лю¬
бим; любима.
liueariaii m Med сърдечен пезо-
тъп, сърдечно ориз—.
Hsrгl1/Ceclnщnmä1l стр—х, трево¬
га; 2 Med стенокардия.
H|rei/sch^^rd/n nue Pl сърдечни
оплаквания.
HluxlenUel mAnat сърдечна тбинв-
км, п;рнкмрДi
Himeientclenteüniung / Med пери-
корди'.
Hcneblati nl.Bot вътрешен лист но
пъп;—; 2 любим, любимо.
1emecSeunпäee f сърдечна вирхртин.
ii—|xclgen sw.'. hD ii-У. umg показ¬
вам (на говорещия).
Sauz/m sw.', TD tr.', пе;геъш—;.
милвам, голя.
1|izcnsangci/?? снлe; страх, геп-
вттa,
H/recrs>BrccScn т пoктзнтпп но
женските сърем,
Ic-e/msi-eude / голяма радост.
Hc-eris/rund т Aus - liehen Оби¬
чам от дъното но душ—га он. от все
сърце.
11-21^/11 adj добър, оъед;ч;н,
със златно съреe,
HenхencgUie / о,Р1, доброто.
11-2/1^*11 п любимо де'..
Hej^s^f^siihin^-.l'o-Pl, mut Om: nach - до
насита. колкото ми се нокм. колко-
то душа иска
H|ue/nswärne'о.Р1, оъедпенм топ¬
лото.
Hcme/rcжnnchh т съкровено же¬
лание.
hcuх/ufu*ccS/nB adj естествен, ос-
впжмвош.
lemzcrguelfend adf тетгм'eл;;.
S|uхsu!shhät1/un1 adj пoгрeсмвош.
Hcra^im^f^iticu^nmg'Med разширение
но сърцето.
Нп-хПайе-п п оЛ мритмнс,
Нп-elrSicm т Med порок нм сър¬
цето.
hcuzTömmlg adj сърцевиден.
H|mxgc/end JAnal уъедeено oблмст,
Herzgcränchh п Med шум нм оъе-
379
DMSCttilöLGADMlCHM WÖ&TßßUCH
leuschnnplcn
цето.
UnuxSaii adj 1. одеaв, крепък, енер¬
гичен; онл;н; 2 пик—нтен (храна).
hgr.xleS/r ume.', Tb iti.', 1 umgea-
жоря. злoолoвя Mülsn jn1n, за няко¬
го); h. sn местя сп и ново жнлишe,
herzig adj veraltend мил, слмдък,
HerziniamCU т Med сърдечен ин¬
фаркт.
limeinnlg adj опкрoвпн,
Herzkammer f Anal сърдечна ка¬
мера.
Hcreklappc f Anal сърдечно клопа.
HereCIappcnIeilem m Med порок нм
оъед;ено'M нл—цо,
Icuekiopfem п оР1. сърцебиене (от
радост, страх).
HeuxCuanpT т сърдечен опмзъ;.
hlueCnamk adf сърдечно бoл;;,
HcuxknankS/iU f сърдечно заболя¬
ване.
HcueCnaregeTäe п Med коронарен
съд.
hluxIlcS adj сърдечен; нокрпи; adv
много. твърде;
Ein -cm EmpTang Сърдечен прием;
~пп DarC! Сърдечно бл-год—ря^!;
-п G-Uöi Сърдечни птздровн;
~cn Glückwunsch! Сърдечни позд¬
равления!;
-cs Beileid Иокрпнн съболезнова¬
ния;
- g/rn С голямо удоволствие;
Eiw. ist - langweil*/ Нещо п много
скучно.
HcuzilolCeit/оЛ. сърдечност, топ-
лота.
1|rz1oc adj бпосърдпепн.
Hl—zIoc*gCe1i f o.PL бпзспедeенe,
Henx-Lurgen-MascSir/ / оногeмa
оъееп - бял дроб.
Herzmuskel т Anal сърдечен мус¬
кул. миокард. ■
Hcu2nncC/lenieämdnng f Med въз¬
паление на сърдечния мускул. мио¬
кардит.
Hcuen/nunce f Med сърдечна нев¬
роза.
Herzog т, Herzöge херцог.
H/nxogid' -men хeецoтиис,
hcmeogiicb adj х;реoгски.
Inuzo/lum т. Herzogtümer впрцтго-
тео.
1|reccS1ag m 1. пулонрон; Iбнeнп)
нм сърцето; 2. сърдечен удар;
Eln/n - e-ielden, einem - uni/nlic/en
Получавам сърдечен удар.
HereschrlttmacSe- т Med б-йпaо.
Н|—хcchжrchc f Med сърдечна сла¬
бост.
Н|—xspendem т сърдечен донор.
Hcuzc1r'uCsrd adj укрепващ дей¬
ността нм сърцето.
Hemz!stioH т, -е meist Pl. бодеж и
сърдечната област.
Hgгect1IIsUarB т оЛ. спиеоеe нм
оъееeгo,
111x111^^*1 / сърдечно дейност.
Hc-ztod т о,Р1. сърдечна смърт.
Hcuxion т meist PL Med сърдечен
'ОН.
Hcnxinanspiartatiod f Med пенсаж-
донп Iтронопл-нтaеня) нм оъееп,
H|neUn1/h т главно стъбло на е—о~
тение.
Hcrei-oplcn nun PL капки за сърце,
lerxm adv нaоом,
Hirz-url Ke*slauferkmankungen nun
PL Med оъедeе;т-съдoвз заболява-
;нс,
HirzveirTetiung f Med ом'лъотсвмеe
но оъреeтo,
Hcuzvemsog/n m оЛ geb опиеоеп ;a
осед;енaто дейност.
herzzerreißend adj съре;р—однеa~
телен.
Нане m, -n. -m жител на Хес.;.
Напет п Хесен (пеoвнеенс във
ФРГ).
Неи^сН adj хeсeиоoи,
Hetäre / -п HOsh хетера.
Heiemogin adj разнороден, хетеро-
тeепн,
letemosixnill adj вeтeеoопкоуолeн,
Heiz f оЛ ösiern удоволствие. за¬
бавление.
Hclea-tiCrl m pejot подстрек—тел-
ск— стa'ис,
H/tebiatt n pxran вестник. описaен;
c noдс'е;котплски матери—ли.
Hstzei f o-PL н—оъоквa;п, птдстеe-
котелстео.
H/lz/j' 1. 6ъеоонe. тичане; 2. хай¬
ка, гонитба Mлтв)l
S|Uzcn sw,'. Tb te,'. 1. roнс, прес¬
ледвам Mднвпе); 2 еaтъсквa; (куче)
(auf Jndr. по някого); подстрекавом.
;ооъсoвa; (gegen Jmdnl оеeшу няко¬
го); Ol-,'. тичам. бързам;
Zum Bahniol - Бързам за тaеaгa.
Hetzen т, - пoдстр;кa'пл,
Hcie/uaf / O.PL pejor бързане, та-
е-;п,
h|Uee—1sch adj nтдстеeкaгплоки,
Hgtziagg /1. х-йка. преследване на
дивеч с кучета; h. umg преследване
с цел дноoрнмиеиеонп (aui jmln. на
някого).
HeieCanpagne (...parjaj f провоко-
еиoннa кампания, нaотепеa ое;ш'
HCkОГО,
Haizm/dc / пoдстрпкотeлокa реч.
Hru п O.PL о;иo.
IsuBoBer т плевник, сеновал.
HcuchiCeSi/ о.Р1. лицемерие, двули-
чип. фолш.
H/ücHein sw.', Tb Ot-,y.jt-,V. лнцe-
меря, црпструео; сп;
F-iide - Пеeстр'в—м се нм весел;
InUercssi - Преструвам оп, чп се т-
тпеeс'иa; (от нещо).
Isnchiim т, - лзц;м;е,
Iniciiemir / -пеп лицемерна.
blioHienlscU adj лицемерен.
hcücn sw.', Tb t-.У, lamdsch нося се¬
но, ткoссвaм,
lincr adv südd öseer Мпрез) тази го-
дннa,
lei/m' -m 1 з-пл-т— н— моряк; 2. наз-
еaеaв—еe на моряк на кораб.
Heuern sw,'. hD te.V, Mar наема;
Mмтеяцз, кораб).
Hauiunie / сенокос.
НцТеВе- п o-PL Med оeнеa хрем—
('ресна).
Hli/abci / вила (за сено),
leüiaufen т куп— оe;o,
Seelen sw.И, Tb ili.y. 1. вш (вълк, си¬
рен—); I. овирн Iвягпе); 3. рева (дете);
Ehw. Ist enm leiten Нещо п строш-
но лошо, депресиращо;
Mit Ben Wölf/r muss man hcnier
Когото ст c вълен, ще внeш по вълен,
Hculpet/r т, • umg pefor ревльо.
H/uisuse ' -п umg pejot реел-.
Hcipl/rd п 1. Zool ск—колец; 2. umg
глупак.
SgzueCa! inleef ;врнк-!
Säzu*d adj südd ösiern таотoдишпн,
l/urige - -и. -m младо (тазгодиш¬
но) вниo,
Hcnu|cU1C ' o-PL ;врнсгикa,
1cnrZcU*sc1 adj пвриотичeе,
Heuschnupfen m o-PL Med сенна
хрема.
HeuscUoier
AABEQCFF
380
H/uscHois— m купа спнTl
HeiscIrecCi f, -m Zood ок—кaлпц,
HlüscSrecCenpIage f a.Pl, нашес'-
!№ ;— скакалци.
laute adv 1 днес; 2. и днешно време;
Bis - До днес; до наши дни;
- vor /in/и Woche (Точно) це;дн
пдн— седмица;
in eldin Wocla След една сед-
;нцa;
Vom - ап От днес н—татън;
umg Vom ~ aul morgen От днес - з—
''рп;
Lieber Heule als morgen По-добре
днес, отколкото угрПl
billig adj днешен;
Der -е Tag Днешнии' ден;
Die -е Днешното Мсъв-
рeмeнетгт) общество.
hlüi*g/diagc adv днес. в днешно
ве;;;,
Hsulentage adv и наши дни. днес.
Heuwcmi^e- т Landw опетo6еъ~
шaекa,
lexoniter т, - хекзамптър.
Hexa f. -п 1. вeщнеa. магьосница;
h. umg pefja жпщица (IГ)Ooнн -и
жена).
H|xem sw.', hb Ol-.У. правя магии.
hexcnautig adj като вещица.
Hixemef п яйце бпз жпптък,
Hcxcmjagd f 1 Hist преследване на
вeшнен; 2 преследване, гонене.
1|xanCeccaI т дявoлокн казан, о—о-
'еaшитeпe;, шумен х—то;
Die Siall ist iim wahrer ~ geworBem
Градът сп цр;в•се;a и нотниски дя-
втлоkн казон.
Hcx/nm^i^!^^<^r т магьосник; зъл-
шпбник.
Hcxcnschuß Hexenschuss т Med
umg nptJmo,
Hg!^<^s^x^esUB—ennure< иотaесип на ве¬
щици на клада.
HeNcrCl/ -еп ;aгьoоние;ствo, мо-
тня; фокуси.
hl IlafJ Omtxj хей, оде—вeй.
1fBemna11mn ' презимуване; зимен
съ;,
1*B|cCis т. Hibisken Bot 1. (яло ру-
мм; 2. хaбноoуо (декоративен храст).
llcCiocC п/т. -s umg pejor безсмис¬
лена оводa,
iicCsen- sw,'. TD ii-.У. хълцам.
Hfl adv veraltend тук;
~ und Ba Тук и там.
Hj|B m, -е 1. удар (c брадва н др.);
2 mmTos Pl. (стгр (з0(Ппeжк; -nu
PL umg (ой. пердах;
Aul eir/m ~ От един път.
HCBsaui f нaене на сечене (н—
гoео),
UIcB-nnd stlohl/si adj непоклатим
(алиби).
hjgnjiicn adv östee- на 'ози сия'.
тук долу на оe;с'о,
Ufer adv тук;
Vom - иш Оттук съм, тукашен
съм;
~ ist das Biol Ето книгат—.
h*rror/H|r-ai pton adv по това; тук;
- ist Calm Zweifel möglich По . това
(тук) не може до им— съмнение.
Hlesrtгеи«:/ -еп йeе—ехня;
Dia ~ Buuhhimachen Нарушава; йе¬
рархията;
Im d/n - anfsief/cn Издигам сп и
йeрaевнст—.
bl/mo—cifsci adj йeеaевне;н,
Si/naui/hi|raui peon adv слпд това;
- TolgUe тесТи ScHwcigcm Слпд това
последва дълбоко мълчание.
HIcrogs/iJ/rois pron adv - от tob-;
- Toi/i. dass..l От това следва. еп.ll
Sf|m|1e1a1hem Ulen Baboilcn uni.'. hb
tr.', оставя; някого нон нещо при
себе он.
Slemli^ljiriei peon adv при 'ова.
във връзка с тово; и този случ-й;
- fällt mir eim. - dass... В 'ози връзка
сп сещам, чПl.l
1^1)111*111 Siam ililiin umr-У. sm
Oit-V, осто!—м тук.
Sie—Bji—ei/hjgrBurhh peon adv оттук.
през тук (място); това, чрез това;
*- wird Bestätigt, Bacc..l С това пот¬
върждаваме. еп,ll
SIcrrim/hfiriUm p-rn adv за 'овм, за
гaзн работа, з— 'ези н;ш0; за - нещо;
Dia Beweise ~ Доказателствата з—
това.
Sfergigen/lisrgcgcn prom adv про¬
тив ипшo. срещу нещо;
- wird puoi/cU1crU Петг;стнео сп
срещу 'ово.
SlerSgr/lHieri/r peon adv носом, тук,
тук—;
Komm Ч Ело нас—м!;
Bis - ипВ nicSt weiter Дотук н нито
ке—чкa ;о'—гпк.
S*erS|r!d/hörcn Sl/rSsn g/Söred
м У, Tb Oli. И, мястото н— нещо е тук;
Das Buci geSöri SfcrScr Книгата
трябва до е тук. мястото й п тук;
Das Tlema gehört nicht Hierher Те¬
мата п неуместна и случая.
1iem1im|ziehen umr-У. sm ilr,V. пре¬
селва; сп 'ук, насам.
hi/mhir/Sj|rhfn prom adv тук. на то-
в— място;
Satz Biol Ч Седни (ей) тук!;
Bis - Дотук.
hi/rln/’Hi^^imin prom adv в 'ова. тук;
- liegt Bas Proilem Тук (и това) се
кен; проблемът.
hf|u|lacccn Ulen lassenun-.У. hb Гг,У,
оставям тук.
iiermii/htemmil pton adv с тово (за
предмета); по тоон иоеии. така;
- erkläre lob 11/ Äusct/llnrd Tür
eröifnet C тово обявявам изложба¬
та за открита (при тпежeствeен по¬
води).
hfemgch/h^mnacl pron adv слпд то¬
ва; според 'T!0,
Hieroglyphe Phieco'gliyiil/' -п йерог¬
лиф (auch ubeitr}-,
~n enUxTium Разчитам. разшифро¬
вам йпеттлнфн,
Sf/uäheг/Sierü1lr pton adv 1. над,
по тов— (за предмети); 2. по 'ова,
върху 'ова, o'етонo 'ова;
Eins alle BmücCe, ~ Cörmem wir nicHl
Tairen Това п стар мост, по него нп
можем до минем с кола;
- ist noch viel zu iisCniiercn Върху
това има още много до сп диску-
тара.
i1emv'mn/i||uvon peon adv 1. от това
(за предмети); 2 породи, ооеaдз
това;
Das sinB meine TaileUien. - nehnc
ich lä/ilch 3 Stück Това са таблетки¬
те ми. От тях вземам по 3 (роя н—
ден;
- Нгг/Т vieles ai От тово зaвнсн
МНОГО.
lierei/lTsuxi pron adv 1. към 'ова
(като добавка); 2. за този цел; 3. ос¬
вен това;
- pacssm blau/ Schuhe Към това
(например рокля) подхождат сн;и
обувки;
~ iraichi man ein Visum За '-зи цел
(например пътуване въз ФРГ) п нум-
381
DEUTTCtl-öULGADtöCilES WÖQTEßDUCli
hin
но виза.
Hierzulande o.: Ulen xu Lardi adv и
тази строна, тук. у нaс,
S||c1g adj тукашен.
Hi-Ff-ÄпIogl I'lai Tal..., НаеТи-З/хаП*
фи уредба.
hlgb Iiof] adj umg 1. щастлив; i. и
;уфтенс (след вземане на ;aекoгиo).
HlgH-FldcllTy —.: HighllBriliy
l'Safff'Be1fi*]ro,PL Tech инотoo качест¬
во на въопеoнзвeждaнe на звука.
HigS-lifc OJ Highlife I'Uaiiai1| п о,Р1,
1 вaйлaйф; 2. umg шумно празну¬
ване;
umg Bai ums И h/nl/ ~ Днес се за¬
бавляваме. пеaонувa;п,
Hlgh-TscH —.: Hightech l'hof'1ck] njf
о,Р1, модерна (компютърно) те^и-
к—. висок— тeхиoлoтиCi
lllilorr п лтидмнйскн рог
Hjifc f -п 1. oJPl помощ; подкре-
по; 2. помощник;
Ч Помощ!;
Erste ~ Първо помощ;
Une1d/rnäizige Безкористно по¬
мощ;
Gc//mseii*ge ~ Взаимопомощ;
Mit ~ 1*1^ Heillc/vnr einem Heini
C помощта на лoот;
Jninl zu - niisn Пезгзчвaм сп н—
помощ.
1ZIfcIlicUung f окозв-не на помощ,
помагане.
Н|11/ги1 т вик, зов за помощ.
HfIfccUcIInng f Sp положение за
оказване на помощ (нaпе, н— спор-
гзог върху уред от огеоно но
треньора н др.)
hjITesichcni Hille sucHerd adj тър¬
сещ помощ.
Hilflos adj 1. безпомощен; 2. непох¬
ватен, несръчен.
Hilflosigkeit f о,Р1, безпомощност,
h|1fuifcS adj 1. полезен Мидея); 2. от-
зизеив. готов до помогне.
1|iisaCiiom f помощна —кцнн,
HiI1c;auhl^i^t/:п т некзолифицира;
(общ) работник.
hj1fcBCdümTifg adf L иумд—eш се о'
помощ; 2. (поцтмoшп;,
h|lfc1ere1i adj готов до помогне; от¬
зивчив.
HZ1fc1ereitschaftf o-PL отзивчивост.
1|ITsBiensi т служба зо ткоо!0иe на
помощ (пен 6;дствн; н др.).
HZIfsgelB/r nun PL парични помо¬
щи, о'боидии,
Hf1fckra1U f помощник, сътрудник
(и бюро, ноецплорнс),
1111^11*1 / Malh сnт;ототeлеa ли-
;нс,
Hilfsmaßnahme ' мярка за оказва¬
не на помощ.
HZIismiUiel п помощно средство.
H|licmoiou т Tech опoм—тогeл;н
двигател.
Hlilspensoral п помощен цeестнол,
Hilfsquelle f 1 -Wirisch р;о'рои; 2
помощно ли'пеотуеa,
HZITsschuIe f veralt помощно учили¬
ще (з— деца с ментолни уве;ждa;нс
н др.).
НаГ^ет) п Ling спомагателен гл—-
гол.
H|niecre f -л Bal малина.
H|n1csr/eist т ракм от ;-лн;и.
linlisusoli т сок от молннн.
Hjn1eerctranc1 т малинов храст.
Himbeerzungef зачервен пзнк (и—пеl
окaеоa'инa),
Himmel т, -1. o-Pl, небе; 2. (алд—-
хи; (на легло);
KIar/u/h/жntkt/r ~ Яонorт(лоееo
небе;
Ат - Н- небето;
Urian freiem ~ Под открито небе;
umg Um -s willen! За бога!;
Aus hcftcm/n ~ Ненадейно, като
гръм от ясно небе;
in s1c1(en)hen - ^*1 Но оeд;тгo
небе съм;
umg Das Biaua vom ~ hemunterlüecr
Лъжа. та се къо-;.
Himmelangst adv nun in: jmdm. wird/
Isi - някой се плаши, се страхува
МНОГО.
Himmelieti л легло с (—лдовни,
Ulmmeihlau adf и;бпоиoоин.
H|mn/llfahri fo.PL Rel възнесение;
Chrlsif - Възнесение Христово.
HZnnelTahitsC^onmanBo п 1. (воен¬
но) —кенс с еиок за живота; h. учос-
'ннци и крайно енскoи—нa операция
Мооция).
ijmmcihooi adj umg много инсoк.
до небето;
Jndn. ~ äic—led/n sein Пе;възвoж~
до; някого стократно Mрaопикaто п
от земята до небето).
Himmelreici п oPO Rel царството
небесно; рай.
1|mnclsäquaiom т o-Pl, Asfe небе¬
сен екв—тор.
HjmmeSibieäe ia.PL, небесна синева.
Hlmmslsbrol п Rel манно н;бeон-,
Himmelschlüssel т Boi нтлика.
h|nnclschre1end adj umg крещящ;
позорен, оро;;;,
Himmllsercche1nnng / небесно яв¬
ление Mнaпр, олъне;вo зо'ъ;нeннe).
H|mnclc1/cie / o,PL pret небесен
свод.
1|mncIsg/äenB / посока но света.
H|nne1cgcжölie п o-Pl, небесен
свод.
Himmelskönigin ' Red Бтттеoднцa,
Himmelskörper т небесно тяло.
1|mnc1sCnnde ' aсгет;oмзя,
1imn/1cCippeI / о,Р1, = Hlmm/Is-
gewöI1Cl
H|mnel1srichltüngr- посоко на оиe'a;
Ais allen -еи От всички стр—ни. от
зончкн посоки нм света.
limmelseeh п oPL poef = Himmels¬
gewölbe.
Hlnm/iwell adj umg огромен, гра¬
маден (еaолино).
Sinmiisoh adj 1. небесен; h. божес¬
твен. це;кеоо;н, чудесен;
Dan -e Vale- БОг, небесният Отец.
Ulm adv 1. нотам. еогогък (от ro-
втепшзс), към. поорой (посока);
2 цеeо, и продължение на. към
(време); 3. по повод, но тонoео-
ние (причина);
Dcu Weg eum Siadlon - Пътят нъм
стaднoнa;
G/gem AbemB - Надвечер;
E1Жl (Akk) aul Fehler - üierpülen
Проверявам нещо за геeшкн;
Auf seinen Vorschlag ~ По негово
nрeдлтжeннп;
~ und Ham Насом-натотък;
- uri wieder От време на време;
~ urB eurück (На) отивоне. (но)
връщане.
NB:
hin- многопродуктивна предс¬
тавка в немския език за tiipaiy-
ване на глаголи със значение на
движение с отдалечаване от го¬
ворещия, действащия, срв. Sir-
iringen. hin1oh—ln.,,
Sinai
GABEDOFF
38h
hinoi adv надолу;
Den Beug ~ Н—долу по nпонинскня
оклoн,
NB:
Sinai- слабопродуктивна пред¬
ставка в немския език за образу¬
ване на глаголи със значение дви¬
жение надолу, срв. linai/ilcr,
iimahcic1d/n,,,
hinoB|eiIcn т К sm ilr. И бързам на¬
долу.
UlnoBTaS—cm un-.У, sn inИ, спусна;
сп. слизам надолу (с превозно сред-
ствт),
hinolIdUSrcnшИ Tb Ole,У.-tr,V, во¬
дя надолу (към долин—'— н де.),
ilioBI/cbemum-.', smili.'.jtr.y. олн-
зам надолу.
iina1|lassen ume.y, Tb fr.'. спускам
н—долу (in ctw. (Akk) и нещо); sich ~
спускам сп.
hIno1|schauiinmK Tb Otr,V. поглеж¬
дам надолу.
himo1|sUcigln unr, У, sn ili, И. слизам,
спускам сп надолу.
h1roi| stünzer sw-V. TD Ol-,'. подам.
цеonод—м н—долу; ft-У, 6оъоеом.
бутам (е цетпоог н др.); «оН ~
хвърлям сп (от високо).
hinon adv н—горе;
Dam Berg ~ Нагоре по склона, по
цлaнннaтa,
Н|1 lamlelien sw.', Tb ihr,'. стремя
се (aui niw. (Akk) към нещо). работя
усилено з— постигане но дадена цел;
Aui dis Prüfung ~ Стороя се до взе¬
ма иоnнто.
1*1011, umg ’uani adv нагоре;
Dan Berg ~ Нагоре по планината.
NB:
blnaui- многопродуктивна предс¬
тавка в немския език за образу¬
ване на глаголи със значение дви¬
жение отдолу нагоре при отда¬
лечаване от говорещия. срв.
hinailgehcn, h1dauTBr1nden,,,
hfnoiiIaiillcit/п, cihh sw.V. Tb 1. зо-
к—чва; се с големи усилия; 2 иоди-
гом се постепенно с труд;
SlcH ein Din/Cior ~ Стигам със
отбствпнз сили до поста директор.
HinaüT|bi1tiiem umr, И, TD lr, И. каня (ня¬
кого) до се качи горе.
Uldoi'Iiai-cn ume.'. sn itr.'. пъту¬
вам нагоре;
MIT Bem Auto Bin Beug ~ Изкачвам
се c колата по склон-.
Hiiau'Igelen umr,'. sn iti-V.- 1. кач¬
вам се нагоре; 2. повишава се (це¬
на, скорост).
НапоиПНеНТг-п mV sm itr,'. нонa-
тeе!ом се, пoкогпе!aм оe,
U1daü1|Comncr unt-У. sn iir,', 1.
кочв-м се; 2 иодитом сп (и живота).
hirauT|Ian1/n un-.V, sn ite,'. тачам
нагоре.
h1nau1ir/1hhen sw.', hb he.'. пода¬
ем; нагоре; -tr.'. сгнгa; до горп.
iinaui|chhicC/m sw.V. TD ft.', пра-
iumm, изпращам нагоре.
h1rai1|cchie1/m unr-У. hb 1г.У, гз-
к—м н-горе.
hInaulIs/hrauian sw.V, Tb Ге,У. umg
повишавам (цена).
UidanT|)sCiec жУ TD 1е,У, цoезшо-
во; (но;;. цена).
h1nau1|cielg/m um-.У. sn Oir-У, изкач¬
вам сп нагоре;
Dir Treppe - Каче-м сп по стъл-
6—то.
1*1011)11^/1 une-У. hb tr-У. з—на-
ос; горе.
hinauT)im/ihen unr,'. Tb Г-,И карам
до сп покачва (цена н др.).
Sinou1|2ieS/n une.', Tb ie,'. 1. тег¬
ля иaтoеe; 2 тегли, привлиео (пл--
нинота).
hirous, umg >manc adv 1. навън Мза
посока); 2. цт-дъогo. повече (за
обем; време);
-1 Вън!;
Dauülcm - Освен 'ова, извън това;
tbcu /hw. (Akk) - sarn Преодолял
съм нпшо;
Uten Biese Grcnxe ~ Иззън тази трa-
ница;
Шап /*п Jahm - Повече от годино.
над година.
himams)Befördern sw,'. Tb lr-У. из-
нaееaм навън, иоввъpлн;,
S1mauc|1/dleiien sw,', bb tn-.У, изп-
р—шом навън (до врaт—гa. до улн-
еa'a),
S1nduc|hendcn, ясН sw,'. Tb навеж¬
дам се (навън).
h1nducidrangen жУ. hb in,', нзтик-
вмм, иоглaоkвaм,
NB:
Ипиш- много продуктивна
представка в немския език за об¬
разуване на глаголи със значение
движение отвън навътре при
отдалечаване от говорещия, срв,
Slnaus1efördcmr, 1inansgehen,,.
hinouc|iahmer ume.', sn itr.', нолн~
зам (o кола); hb tr,', зоето!aм;
Auls Land ~ Отива; o кола до село;
Dem Wagen aus dar Garage - Изкар¬
вам колата от гарамм;
Üher tos Z1e| *- Подминавам цел¬
та. стигам по-д—леч.
ilnausIfllegan umn-V. sm ihn,'. нзлз~
том. изхвърчавам.
1inouc|iüSucr sw.', hb Ге,У. извеж¬
дам;
Das Urieunehncr aus dcn Krise ~ из¬
веждам црeдцеистнeтo от kриоaтa;
Dir Bremsspur fuSri üiem Ben Mil-
Тс^Т-сТСг 111^ Спирачният път из¬
лиза отвъд сеeд;aгa (бялата) линия
на пътя.
hinoüc|dchcn ume,'. sn Ofr-У. 1 из¬
лизам навън; 2 ;—дх•еъpлс;, надми¬
навам Mülcr liж. (Akk) нещо);
Das gelt üiem nelna Kräfte Hinaus
Това надхвърля онлигe ми
Негои^ао/ажУ. bb in,'. изгонва;.
прогонвам; sn Ohr, У-umg иоввръквaм
навън.
h1mams|Cnmm/m unr-y, sn Ole,'. 1. №-
лизам; h. свеждам се (aui niw. (Akk)
до нещо);
umg ^les kommt auf еат 1110^
Всичко се свежда до едно н също
нпшo,
1inoüc|Cnmp1imsgUiercr ж,У. bb
te,'. тгпе—шом (учтиво) Някого.
1imaüs|lan1en ume.y, sn Otr.', 1. №-
б^вам, иотичв—м навън; 2. целя (не-
шo), стигам (aui ntw. (Akk) до нещо);
Allas läuft larani hldans. Basc,., Ця-
лота работа се свежда до това, еп...;
Dem Plar läuft aul ein/ Modrurlsic-
mung Папаи Планът цем модерни-
зaенн,
hinouc|1eSncr, sici sw-У, hD обля¬
гам се. навеждам се навън;
Sich aus dem Firsten ~ Навеждам
сп през прозорецо.
383
DEUTSCH-BULLAAßJSCHES WÖRTERBUCH
hinein | Bekommen
hinous|pos.aumem м И TD tr. У, umg
еоо'ръ6сео; (иефoр;aеис),
S1g;oiC]io/lж.У. TDiti,y, надхвър¬
лям. зоеноя!a; сп lülcn ctw. (Akk)
н—д нещо);
Ü1er den Dur^schnit1 - ^диг—м
сп н—д средното ниво.
hino1c|sc1auen sw.', TD ite-V, гле-
дом. поглеждам нозън.
hino1c|scSaeien um-.У, TD lr,V. 1. из-
(угзaм, изтиквам навън; 2 тглaт—;
(раздяла. решение).
hiro1s|sh1ilßen une-У. Tb il-.У. 1.
оге;лсм (от kрeпoог. петотепе н
др.); 2. sm излизам бързо навън;
Er пиПеЕи епи Tür 1110^ Той се
втурва навън;
üteete foers Z*1 - Пр;в!српс;
мсекa'a, прекалявам;
Dos Auto schoss über die MarCIemurd
Колата излетя от маркировко'— нм
цпгн.
1iroüs|scHmeißen ume,V, hb in.', №-
хвърлям (навън).
hanomsIscSжinnen unr-У. sm Otr.y,
плува; навътре (и море, езеро).
hinouc|seU2em sw,V. hD ir,V, изхвър¬
лям нозън;
Der Vernieter seizUe ihm Sinans Ха¬
зяинът, собственикът на жилището
го изхвърли на 'лиеaтa,
iinäj|s|cpnangan umr,', sn it-.V, изс¬
качам навън;
Zun Fcmden ~ Скочом от цетоo-
рeцa,
Singic|sttCS1ei1,sach un-.У, TD номън-
вом се тихичко.
S1ro1s|c1römen sw.', sm iir-У. из¬
тича.
h1noüs|ciüreen sw-V. sn ihn.'. втур¬
вам сп н-вън. падам навън.
1maüc|iuagen unr.y. Tb tr.V. ион--
осм навън. '
hanoüc|жachsam uni,'. sn Ohr.V. н—д-
еaст!ом, преодолявам с въорaогто;
Em ist ülsm ceinem Vat/r Sinancd/-
жachcen Той надмина баща ш на
ръст;
Ü1em мо1 sc|bsi - Надминава; оa-
мия себе №.
hinoms|wagem, sloi sw-У. Tb осмеля¬
вам се до изляза.
hanouc|жcuien umr.V. hD Г-,У, изхвър¬
лям (auch übertr);
Jm1n, aus Bin Finna - Изхвърлям
(уволнявам) някого от фирмото;
umg Das Geld zum F/nctcr - Хвър¬
лям цорзгe но вятър—, петцнлсвaм
парите.
iinomc'жollcm uni-У, hD Oft,', 1 umg
искам да изляза; h. въо;о;eеяеом,
целя (апГ 1^. (Akk) нещо); 3. амби¬
циозен оъм, искам до цтогнгео
нещо;
Worauf willsT Bu mit 111^- Frage
Hinaus? Какво целиш c този въп¬
рос?, Накъде бтеш с този еъпеoо?;
Hoch - Домогва; се до високо по¬
ложение, поставя; си енстк— цел.
hinOüs|xi/Sen unr.V, bb tt.V. 1 из-
г;тпям, нодсрц!aм. измъквам; 2
протакам, забавям; sn Otr.y. потег¬
лям. нолноa; вън от тр—до; sich -
протакам сп. забавям сп;
Er zog in die Weil hinans Тръгна по
овeт—;
Dia VerHandlungcm elrbam sicU ' Hi¬
naus Преговорите сп проточват.
H1mams|xögcmn sw,'. TD t-.V, пеoго-
КММ, оо(a!см, оставя; за по-късно
(т'пстуи-нп. рпшпнип).
hin|iieden une-У. Tb Ге.У, umg 1.
урежда;, тпеовсм нещо (с манипу-
поенз); 2. окптесвом някого зо
нeшт,
linil^j^l^itern sw,V. Tb tr.V. umg (роя
цоеи. площам ITüu eiж, (Akk) за
нещо).
Hinblick m nue On: Im (in) - auf ctw.
(.^кк) o оглед на нeшт,
hin|1—indcm umr-y. kb t-.V, 1. о—еa-
сям; 2 придруж-ва;, завеждам;
Jn1rl nil dnm Alto - Зао-рем, ня¬
кого c колата
h|n|BemCem umi.', Tb Otr-У. umg im:
wo BerCst du hin?/жo Berkin Sie bin?
какво си мнслзш?/kakвт си мзо~
лите?
HliBemilch adf спъе—ш. пречещ;
Dem Maniel & mir - Палтото мн
цеeчн,
hjnBemn sw.', TD tr.'. преча, поп-
речв—м (jmBn. on c1Жl (Dal) някому
;-, пен нещо);
Jmdm. am Lemnen - Преча на искт-
ro да учи;
Niemand hindert Sie damar zu g/hem
Никой нп Вн пречи да си !ъе!игe,
H|ndermjc п, -se 1. шрпенa, спънка;
препятствие; 2 'е'днтс';
Aili -sc ä1auжinBen Преодолявам
всички црeпстстенс,
HirBcum1c1:^u1 т Sp бягоне с пре-
ПCTC'вИЯ,
HinBemnisrcrnen nSp конно надбяг¬
ване с препятствия. стипълчейз.
Hindernngsgrnrd т пречка;
Das ist kein - für IHm Тово нп п преч-
но (пеиен;- з— отказ) за него.
SinIdenUen ж У. Tb ihn. И, 1. сочо (апТ
/1Ж' (Akk) нъм нещо); h. покозе—м,
пеeдвeшо!о;, гт!тес (зм нещо);
Diese Aix/lchen deuUen auf Schжie-
ri/keaicn him Тези признаци говорят
з— трудности (вещаят трудности).
H|rB1 п о.Р1. внндн (език).
Hindir f -пеп poet кошу'-.
Hindu т. -s индус.
HinBurch adv през;
Durch den Pank - През парка;
Dis ganze Z/ii - През цялото време.
NB:
SigBiucH- слабопродуктивна
представка в немския език за об¬
разуване на глаголи, означаващи
движение през нещо, срв. Ulm-
11-^11/1...
SidBürcS|Tlicß/i unr.y, sn Ole,', те¬
че, пеoгнео през нещо.
UldBümcilgnher umr-y, sn itr,'- ми¬
нава; (през ерота н др.), прекося¬
вам; минавам (през перипетии, ;eц~
езсгеoсти),
11111-01^11101/1 une-У, sm Olt-V,
п3oвнром се (inmoh ciЖl (Akk) през
нещо).
San1uusS|!s^hauensw-У, hb Oh-,', тпп-
д—м през ;eшo,
hinBumch|xwämgan, sich м И. hb про¬
вирам се с мъка през н;шo,
Sin|ci!/n ж.И sn Oti.'. бързам зо
някъде.
Uincin. umg ’-cin adv (вътре) и; (от¬
вън навътре);
- mit sicH! Влизайте вътре!;
Bis in die Nachi - До късна ;oш,
1ing^n|1ei0en ume.', Tb- li-,V. з—хап¬
вам нпщо;
In einen Piirsici - Захапва; пр■aо-
нов-.
H1iam|brCoamncn une,'. Tb tr-У, ус¬
пявам до вкарам (нещо и нещо);
Icl Cann der ScSIüscs1 richU Ins
hineir | ilticn
Бойки - Не мога да вoaеом ключа
и ключалката.
NB
Hinein* продуктивна представка
в немския език за образуване на
глаголи,. означаващи 'движение
или действие в посока отвън на¬
вътре при отдалечаване от го¬
ворещия. срв. - Sancingehcn, hincin-
Uragcr,,,
1inejr|1iitien unr.y. hb lr-У. покан¬
ва; някого до влезе;
Jmlr. ins Zinner - Капя някого
да влезе в стоят-;
Dir .Amel Bat d/n PatirnUed (zu sich)
Hinein Лекарят покапи пациента дм
вп;зei
Hliaimihnlngen ume.'. Tb tr-', 1. вна-
осм (вътре и нещо); 2. вкорв—м,
вмъква;.
hiniinIBerCcn. sich umr-y. hb вник¬
ва; в ;ещ;о, птотaвсм се мислено и
чуждо положение;
Sici im Bis P-ohienc ~ Вниквам. зм-
дъо(oеaвaм сп в проблемите;
Sich in seins Lage ~ Поставям сп в
неговото положение.
hirgi|n|fahmcr umr,', sm itr,'. 1. - вли
оaм, навлизам (зм превозно орпдог-
во); h. пъхам се и нещо; 3. сблъск¬
вам се (с друго превозно ор;дсгзт);
TD hn.V. вкарва;;
Dir Zig ГаЬгТ in len Bahrloi cin
Влакът ипио— и гара'—;
Ir die Kleider - Облича; се бързо;
Ir elmcn LKW - Блъсвам сп и ка¬
мион;
Er Hai Ви Auto ir 11/ Garage
hin/in/eTahren Той вкара колата и
гаража.
ilmcim linden, sich um-,'. hb свик-
B—M (im chw. (Akk) o нещо);
Sici in seine neue Arbeit - Cвнoвa;,
ориен'^—, се и новата рабо'—.
h1ndn|Trecsen unr-У. Tb tr.V. umg
скрива; неприятно ехвотвo в себе
си; ltn-У, еaосмдо (fr ctw, (Akk)
нпщо);
Kummer in sici ~ Cкенвaм рaосм-
дошa тревог— в себе оИl
111^1/110-11 adf nрн;одлeмaш по
рождение към нещо (nur On: In liЖl
- ccin; ^rlam);
AADEPOFF
Sic wurde in sire 1/u rcichc1ld
Familien - Тя сп роди и едно от най-
богатите семейства.
Sm|jn|geh/m unr.'. sn it-.У. 1. вли-
з—м; 2. umg побирам сп;
Irs Laban - Навлизам и жнвoг-;
Ir Bem Tank g/ian 50 Lll/r Benzin
hincan Р;оeеетaеъ' побиро 50 лит¬
ра бензин.
iimainlgeraten une-У. sn Oi-.У, попо-
да; M*m ctw. (Akk) и нещо);
Ir einen Shlneisiirn - Попадам в
снежна буря.
Hfi£in|Hciuai/n sw.'. bb Olt-V попа-
дом чрез женитба някъде;
Er hai im eins Firma ilneingeleiraieU
Ожeнн се н стан— член на фирма.
hlng|n|lachcn м У, Tb -ir. И, смея оe;
In Bla Stille - Смея се сред тишн~
нота;
Ir ' sich ~ Смея се вътре и себе ra.
незабележимо.
iinelnIiasssn unt-У. Tb in.'. wmgпус¬
кам до влезе вътре (im liЖl (Akk) в
нещо).
Sam||nII/bcm, slcH sw. У. hb вживявам
оe, озиkиa; (In liЖl (Akk) c нещо).
San!eanlll/asmstИ hb tr.V, 1. слага;
(вътре и нещо); 2. влагам Mеузттвa н
др.); 3. umg изм-мвм;;
Die EnUiäncciung In ssfie Worte ~
Вл—тa;, изразявам еооoеaртвa;ип-
то ra и думите ct;
Akten ins Fach ~ Поставям п—пои в
чекмеджето.
hariin|nischcr sw-V, TD t-,V. о;eс-
B—M (нещо c нещо); slcl - намесва;
сп M*m chw. (Akk) в нещо);
Verdünner in Bie FamBa ~ Смесвам
6oсго c еооеeезг;п, еaое;мдом
боята;
Slcl In jmdc. Pläma ~ Намесвам сп
и ;eеин планове.
hindn|pacseп sw,'. hD ilr.V. 1 по¬
бира; оe, вмества; се (im lhЖl (Akk)
в нещо); 2. подходящ съм, подхож¬
дам (11 ctw. (Akk) на, към нещо);
Dir ScSIäcs/I раиТ ricST In las
Schloss hinean Ключът не влноa и
ключалката;
Das Gshänds pacci richt- In die Land¬
schaft Hinein Сградата нп подхожда
на ппйз—е—.
1111^11:11X11 ж. У. sn -fr. И, umg пд*
вам неочаквано;
384
umg In rime Versammlung ~ Изтър¬
свам се на събрание.
Sir drIu/deit -w У. hb it-.У. 1. иомeо-
в—м се и роогoвтр; 2. меся оe, бър¬
кам се М*п 11^’. (Akk) и нещо);
Ich lasc/ nim In n/lne ^gcl|^<^nhia-
Ucn rihlt - Не давом до ми се месят
и работите;
Em Hat sici im Wui 111/1^1-/1/1 Ув¬
лече се до гняв и приказните си
linga^lIr^SiCsar^i^.V. hD tr.', 1. пода¬
вам (през отвор); 2 сгнг—м (чан до);
Jndn. Ble Tasche zum Fenster - По¬
давам някому ч-итaто през прозо¬
рец—;
Dia Sonmeri/ml/n neichcn In Bin
Scptemlcr - Лятното ваканция про-
дълеава до септември.
Hineir IrUßem ume,'- Tb Гп.У. umg 1.
въвличам исkoтo M*m c1Wl (Akk) и не¬
що); 2. струвам много на някого;
Dem Urlaub Hat mich sehn Hinaimge-
rlssen Отпускат— ми тгеувaшп дос¬
та ц-рн,
Hin|n|rieoHen um-.У. TD ifr,V. umg
добив—; пържи впечатления (in ciЖl
(Akk) от нещо);
In clrem BeUrlei Ориентирам сп
шсевo;aчaлнт и дадено nе;дпенс-
'иe,
iin|^n|scHIagen un-.У. bb tr.'. заби¬
вам (In etw. (Akk) в нещо);
Ein Loci ir die Wand ~ Пробивам
дупк— и стенат—. '
h1ia|i|s1ccCsn sw,', TD in,'. 1. вкар¬
вам, пъха; M*n etw. (Akk) в нпщо);
h. влагам (ш—еи. труд);
Dem Kopf zur Tüm - Нaденеa;, по¬
дов—M си глава'— през вратата;
Viel ArBciT im dir neue Wohnung -
Влагам много труд в новото жи-
лншe.
HjneinIstehIen, sicH unr.y, Tb про¬
мъквам оe. прокрадвам се и нещо;
Sici ins Zimn/m - Промъквам се и
стаята;
Sich In J■ndsl Gedanken ~ Промък¬
вам сп в нeеин мисли
Sln|in!^^,^igi^irn. яс!! sw.'. Tb вжи¬
вява; сп (In e1Жl (Akk) в нещо). ел—-
г—м це;kaп;еo много чувство и
нещо; _
S*:1 *п ssmem Ärger - -Oгд-вa; се
прекомерно на яда си
hindim|s1nlpe—п sw-V. sn lit-У- umg
385
DEUUTCC-BU'GADiOsCdbS WÖßTEßDUCtl
Sin|1emCen
попадам в ;eпрзс'еa оигу—еня;
In eine Falls ~ Попадам в клопк—.
S1nIn|Uragcn uni,'. bb ii.V, вн-оя;;
SuBjcktlvitat Im Bfc DisCncsior - Вна¬
сям субективност и днскуоисгa,
11n|jn|tmciicn unr.y. Tb tr.'. внaе-
BMM (in eiw. (Akk) в нещо); забивам
(гвоздей) (in l1Wl (Akk) в нещо).
Sim|in|tmcien unt-У sn Oh-.', влизам
вътре.
Harc|n|verseizcn, sich sw.y hD пре-
еоосм се (в друго вепм;. обст—-
новна);
Sich im eine anicmc Will - Прена¬
сям се (мислено) и друг свят.
Sana|m|жachcln unt.V. sn ihr.'. 1. №-
еоотвaм т-ка, че дадена дреха до ми
стане по мсен-; 2 овиквa; (1п ltЖl
(Akk) с нещо).
Sini|n| wagen, мсН sw.V, TD осмеля¬
вам се до вляза.
haп|im|жoneп une. У, bb ihr. ' umg №-
нам да вляза (im chw. (Akk) и нещо).
11n||n|xie1cn ume. И. Tb ir,'. 1 вмък¬
вам (вътре); 2. въвлиеом ^11. In
c1Wl (Akk) няного и нещо);
JnBr. In cinen Sim/ii - Въвлича;
някого и сцoр,
1|n]1ahmem umr-У, sm iir,'. 1. пъту¬
вам (за някъде); 2. мшнава;, прекар¬
вам (с ръка по. нод нещо);
Mit len Hari ä1er Bin TiscU - Пре¬
карва; ръка по мaоот—.
HidiaSni f отиване (o превозно
орпдогвo);
Aui dir - la тгнвaнп,
Sin|fa)len um-,'. sn Ol-.У, пада; (;-
земята);
Die Gläser мпе mir 11^1111111 Из-
тъевох чaшнгПi
iZiTäiiig adf 1. немощен; 2 епсъс-
гтстeлeн, невалиден;
Eim -am G-als Немощен старец;
Diu Plan isU ~ g/worBen Планът нп
п веч; валиден.
Hinfälligkeitf o.PL немощ, олобто',
S.in|TIIeecn unr. У, sn ilr. У, 1 летя на¬
там (птица); 2. лета, пътувам със оa-
молпт; 3. umg подам.
HZiliug т поле' (отиване със «-
молет);
- und Rückflug Полет о'иван; н
еръшa;;,
Hinfort adv oтоeг— н—т—тък, и (ъ-
дeшe,
S|n|Tihrcn sw-V. Tb i-.У, завеждам;
водя M;сkъдп, до нещо);
■^Вт zu iiefeucn VersTändnls - Во¬
дя някого до пo-оaдъл6oе;нo раз¬
биране;
Wo soll das Докъде ще нн дове¬
де това?
1|n/a1i f ojPL 1 преданост. отда-
дeнoсг. во;oгд—енoот; 2. усърдие,
увлечение;
Eine baBlmeur/siose - an die Familie
Безусловна воeoгдaйетог към сп-
мeйогвт'т.
Hingang т оЛ geh смърт, ктиенеa.
imi/eban unr,'. Tb in,'. 1. подавам;
h. жертвам; sicH ~ отдавам се Mjmdml/
ctw. (Dat) на иннoтo, на нещо);
geh Selm Laben - Отдавам жниo'a
он;
Sich der loTinung - Храня надеж¬
дата;
SlcH einer Aiieuic - Отдово; сп нм
д—ден- зодaе-,
1|ngcicnB adj всеотдаен. предан.
'сърден.
Hingelung JOiPL - IfigoBs.
lIigcBun/svoil adj всeтгдaпи.
Hingegen krnj н—про'ие, н-оп—ки
а пъо.
Неп^аНат unr-У. sn ifi-V, 1. отивам
някъде; 2. geb преминавам, отмина¬
вам Мврпмп); 3. плъзгам сп, минава;
(по нещо) (поглед); 4. нещо мина¬
ва. прием— се; цетшовa сп;
Diesmal mag cs - Тoон път ще m^
не н така;
Jndn. 1^. (Akk) - Пист Петшо-
в—м някому нпщо;
Der BifcC geil üiem Bfc Landschaft
bin Погледът се плъзга по п;йо-м—.
hjnigehö—en sw.y. Tb Otr.'. 1. мяс¬
тото ми п (тук, том); h. umg опaдa;.
принадлежа (към определена група
хор—);
Das Messen //Hört in die Schublade
Sir Мястото на номо е и чекме¬
джето;
umg Ich gehöme licu nichl Hin Мсо-
TOTO ми НП П 'ук.
1|n|gilaneen sw.'. sm itn,V. стигам,
пристига; -(там, нм определеното
място);
Das Gerücht ist zn ihm Hlngsiangt
Слухът стигна до него.
S|nglmlcsen adj оавладсе. з—цоeнeи,
въодушевен.
1in|gliiten une-У, sm it-.У. 1. плъз¬
вам сп; 2. плъзва, миноем Мвреме).
im|ha1icn unt-У. TD le,' 1. пода¬
вам; 2. залъгвам нсктro (с обеща-
ннс н др.);
JmBnl mit lacren Vcrsprcciimgen ~
Залъгвам някого с цеооеи обеща-
ннс.
HirlalUctaCilk f токтика на ноеон-
в—не, на ообaвс;п,
1in|1anen umr-V, TD in,'. 1. «mg-уд¬
рям; 2 хвърлям, захвърлям; з-еяо-
вам Мр-бото н др.); 3. свършим; н—-
бързо, скалъпвам как да п; ite,'. L
ст—еа, цтлуеaво се; 2. удря; (н— оп¬
ределено място); sici - umg хвър¬
лям се, 'ръшвом се (но леглото);
umg Das baut lir Ток— п добре;
Einen Aufsatz - Нохиъелс; набър¬
зо съеннeниe;
umg Dos Hat mich Hfi/clanem Това
ме смоя.
H|i|Hömcr sw-y. Tb Ol-.У. олуш—м
внимателно.
imCclcln m umg куц кран; куцащ
човек.
HZnCcr sw.'. TD ОГе.У. куцам;
Auf d/m rccSicr B/lm - Куцам c
десния оран;
Dia Formulierungen - Фтем'лиртв~
ките не са удачни.
hjn|Cniin. sich sw-V TD koлпене-.
1|n|Commcm umt.V. sn iir.'. 1. прис¬
тига; (там, на определено място);
h. umg стигам, дoо'огпе;е оъ;;
Wo Comnen/kämcn wr bim, wemm...
Докъде щп стнг;пм, aнт.l.;
umg Das Brot Comnt lün ieule Hin
Хлябът ще утнтип за днес.
H|nikrilc/i sw.y. hb hr,', umg 1. уо-
цявaм да н—правя нещо; 2. излеку¬
вам някого. поправям нещо;
Wie Hast dn das Hingckriegh? Как ус¬
пя да го направиш?
Hlmlär/lioH adj достатъчен.
hm|IauTen unr.V. sm ii-.У, отавом.
ззтиев—;;
Zum Uiioiisori - Иогиева; до мяс¬
тото на злополуката;
Ständig zin Chef ~ Непрекъснато
търча при нaеaлникм,
linecgen sw.', TD tr-V, слагам (нм
определено мссгo); slcl ~ лягам оHl
1in|lcnken sw,'. TD t-.У. отклоня¬
25.
b|n IneSnen
вам, насочвам юьм;
Das G/spräch aul cin TSema - На-
оoевом разговора към додена темо;
Seins ScU-lTTc 2nm BaUrSoi - Но-
сoевом се къ; гората.
UmInehmen umr.V. Tb he.', приемам
(нещо неприятно);
Bcleidigunden - Поносш, приемам
оскърбленията.
U|d|opiemi sw-У. Tb t-.V. мертвом,
птмeргвом,
итрии/п sw.' bD Ofr.y, umg пас¬
вам, цтдвoдсш съм (зм дадено
мсогo),
hjn|mc1cher sw.V. hb ii.V, 1. подм-
вам; h. дтототпе;е съм.
ijnreiolerl adf дoоготсеeн.
Неписан f ттзеоеe (c пеeеoоеo
орeдотвт);
Aui Brr ~ Ha oгивaн;,
bjd| reißen umr-У. Tb tr-У. увлича;,
въодушевявам, з—ппeесзом; повли-
чом (със себе си);
Sich 2U eancr EdiscU/lBung - lasscr
Вземам решение под чуждо впзс~
ннп,
Hinreißend adj увличащ; увлекате¬
лен. пленителен.
S|r|ricSUsr sw-V- Tb гг,У. позе;'-
гзром,
1|rrichinng f -еп екзекуция.
^п^сНаТТ/п м И. hb tn. У, ооkaев-м,
о';мре-м, цеeеaсс; (нещо някъде).
Нег^сН/Исп unn.V. sn ilt.V. geh
'мзеом,
hjnIscilcfcScn umt.'. sn ifr-У. sich -
цезмъкз—м се (хи ciЖl (Akk) до
нещо).
im|ccSmciecn une.' Tb te,', umg
зоввърос;,
1jn|sc1reiien umr,V. Tb Otr.V, пиша
някъде; tr,', пиша, оaпиовом нещо;
Einen Brief - Пишо писмо.
Sid|sc1жid1cr umr-У. sm li-,' geh
сттцсвaм оe, изчезва; (онли н др.);
Dir Lielc питате bin Любовта зо-
ти;a. изчезна.
S|n|cc1er unr.V. bb Ot-.У, гледа; (в
дадено посока, към нещо).
№^11 bin seid unr.'. sm ii-,V. umg
1. отивам някъде; 2 изчезва, загу¬
бено п; 3. умира (животно); 4. умо¬
рен съм;
Sie И glefcl eu iim Sim Тя веднага
отиде при него;
GabXSOJF
Mein/ RiSc аа lir Cцтkтйотвзeтo
ми изчезна;
Nach dem Trairir/ war cr Toial blr
Беше напълно иогoш;е след геeез-
еoвк—гa;
umg Die Kaiee isi Ulm Коткат— умря.
Sjn|se1eer sw.', Tb ihn,'. птоговсм,
слаг—м до седне някъде; c1hS ~
осдом,
НапясН J o.Pl. оъo(еaмeни;. отно¬
шение;
Id diesem ~ В 'ова отношение;
In poIlTiscHem - В политическо от¬
ношение;
In - anl dem Vertrag C оглед на до-
говорм.
IjnsIcSUlihl präp (Gen) oгнoоет.
1|n|saec1cr sw-V. sn Ole.', geb чезна,
линея.
ijisplci n Sp първата от две сре¬
щи нм дво отбора.
1jn|s1e1ler sw,', TD tr,', 1. пост—-
всм, ологом (някъде); h. представям
(als niw. като нещо); sioh - оастовом;
Elr Proll/m als unwichtig - Пепдо-
говсм проблем к—то маловажен;
Jmlm. als Lü/rer ~ Пр;дотовс; ня-
копо като лъжец.
Hm IstmecCin sw.У. hb tr,', 1. цеотс~
гам, подаем; (ръка); 2-poef пое—лям
(противник); sich - ногсгa; оe, тцс~
вам се (на пода, ппйно н др.);
Sich am GeBim/e - Пртстиео сп пок¬
рай планината;
SicU enm Rule - Опъвам се. поля¬
гам д— пoеннa,
UliiodIs/ixem sw,' bb l-.У. geb пре¬
небрегвам.
HjrUcn adv oгоое; от oбеогного
о'роео•,
Nach - Назад;
Ehw. siinnt - umd vorm(e) rlobi Не¬
що изобщо нп п всенo;
NlcUl ImsSu) wisccn, wo ~ umB
vornMe) Пй Съвсем съм объркан.
hinUcnhcmnn adv 1 отзад; 2. 'ойно,
по околен ппГl
Simicr т peäp (f)at)}(Akk) зад;
~ jnBc, Rücken Зод гърба на ня¬
кого;
Eu saß - dem FaSnsu Той седеше
зод шофьора;
Er seUeie мсН - dar Fairer Той сед¬
на зад шофьора.
Н|11спг adj заден;
386
In d/r -cr Reiie siUxcn Седя на пос-
ппднзс ред.
1|rUcra1sic1t f скрити еaмeеeинс,
linUeracSsc f задно ос М—вто;о(ил).
H|n1cmanc/arg т заден иовтд (на
сте—до),
HinUerlänCleu т. - pejot п-рломен-
г—езог, който нп еaзезво никаква
дейност.
linicricin п Anal заден кр—к;
umg Sich auf die -а ^111^ Опъвам
се, цротзвя оп, 'порс'!—,.
HinUerBIjiBcnc mjf, -п. -п опечале¬
ни близни (н- покойник).
H1nUcmi1||Bcrcrren1c J наследстве¬
на цп;оня,
11nicr1m|g/en umr.', Tb tr,', оъo(-
шaвaм тайно, донасям '—йно, до¬
носнича;
Jnin. einen Vorfall ~ Дтнaосм ня¬
кому за случилото сп.
Siricrirajr adv veelfemd след 'ова,
SInUercimamicr adv един след (зад)
друг (зм врем; н място);
- /сНеп Вържи; един след друг;
Zw/i Tags ~ Дво дена еenе;къо~
нато.
H1nierc1dadBei^hai1iung_/'TCc/i пос-
лeдoвогeпеo свъеов—нe (включ¬
ване).
1111/11^1^ т заден вход.
hfrlrufiogsn sw.'. Tb ir.'. geb про-
вeесв—м (пенезно, оеоеeенe на
нещо).
IjdicmTuß т заден кран.
linicr/anmcr т Anal задното (ме¬
кото) небце.
1111/^1^11101 т Ling вел—рпн
звук.
1|nUerdcirudc п вътрешна отрaдa,
стеaдa в двора.
1|giergeBanCe т задно мисъл;
Einen -m Bcl etw. (Dal) Sabri Имам
задни мисли въз връзка с нещо.
linicrgilcn une-У. hb lr-У, измам-
вам Mесkoтo).
llriergeSirg f номомa,
H|rtsr/eicBnaßs f meist Pl. зоднн
крайници.
HinicrgrirB m 1 o.Pl. заден план,
фон; 2 nun PL скрити пенен;и;
Im - Hu заден план;
Vor li/s/m ~ Ha този фон;
Dir Sag/ Hai einem mealen ~ Преда¬
нието- почив— но реални факти.
387
DEWSCOf-MUAADlSCHES WÖRTERBUCH
Sinäicr| i/ugen
Hjr1crdrnnddcrruchSc melтf Pl, шу¬
мове к—то фон на нещо.
HjnUcrduünB1g adj дълбок; зогодъ-
чпн н метгoзеaентплeе;
-is Scbwrl/en Дълбоко. метгoоео-
еитeпет ;ълеaезe,
Hegl/n/uidlldTonmailod f фонов—
знфoемaенс (за причнеи. конкрет¬
на ситу-ция).
1111/1/1111™^ / муонкa. служе¬
ща за фон на нещо. музикален фон.
HjdicrSali т засада;
JmBm. ans dcn ~ üleuTallen Напа¬
дам някого от засада.
S|r1crSrlU1g adj подъл, коварен.
HjnUcu1r1U1gCciU f ктвaес'вo,
Hlrl/mSanB f o.Pl. 1. зоден крайни;
на животно; 2. последно ръка (в иг¬
ра но карти);
EiЖl in Ber ~ Halcn Имом нещо ка¬
то рeоeевa,
hlgT/nH/m/SJgTcnScn adv 1. oгоод.
след; 2. птолe, по-късно;
EUw. (Akk) ~ ieBanern Съм—лявам
по-късно за нещо.
1*111-111'^1111 unr,'. sm itr,', вър¬
вя отзад;
Jmln. - Вървя след (зод) някого.
SjrtcrSer|ISlnkenмИ hb ifi-V, 1. ку-
цунам подир нсkoтт; 2 иоoогaвом
(с р—ботото ои. от времето н др.);
Mit seiner ZaUinigen - Иоoог-вом
с шлaшонисто он;
(Hlgi/r) Bin Entwicklung - Иоoсго~
вам от еaоентзeгт,
SiricnS|u|Ianicr ume,' sm it-.У. 1.
бъеоaм, гнеом MjmBm./ctw. (Dat) по¬
дир някого. нещо); 2 тзео; (подир
мъж/мена).
Sinicr1|r|se1r llnhenSin sein umr-V
sm iir,'. 1. ноoсгоеa;, н—оод съм (c
уроци, робота н др.); 2. венмaв—;.
нащрек съм; 3. преследвам;
Mit Brr AmielT ~ Иоoогов-м с ра-
ботото;
SeUr - Ваи alles auigerännt wi-B
Много везм—вом всичко да бъде
еaоенстeнт;
Dir Polizei isi Sidicr ihn lirisrHcm
Полицията п по следите му.
lldU/nSoi m заден двте,
llnle-CopT m Anal тил.
HInlerlanl m o.Pl. хннт;рлaнд; тил;
- cincm SiaBU Хннтeепоед на един
град. тkтпиoс•тгa около един грод
(влияещо сп от него);
SoiBaT/d ans Bem - an dir Fnori
schlcC/n Пеошом войници от 'ила
на фронта.
S1ricrlosccn une-У. Tb in.'. 1. остм-
вям (след себе сн); h. oо'овсм и нос-
пeдогвт. о—вeш—вом (jmBm. c1ж,
(Akk) някому нещо).
H1ricn1occlne r mul Pl. Schweiz опе¬
чалени близки (на цoкoй;нo).
HidUcnIocccdccSaiU f o.Pl, Jue иaо-
л;догеo;
Jm1c. ~ anircUcn 1) Получавам нос-
л;догвo от някого; h) scTerzT Пое¬
мам нечии чужди оaдaез,
HinUcnIanf т заден кран (на дивеч).
Saniculcgen sw.'. hb ir,', 2 дпцoои-
ром. давам на съхранение; 2 давам
дeцoонг (при заемане на видеофилм
н др.);
Das Geld im Safc - Оотaесм пори и
сейф.
№111-1^1^ J депозиране.
HIniemleil т зодна част на гслтгт
(насекомо).
HinUcr1ici / луновогвo. нтворствo.
H|rUem11siig adj кoвaе;н. лукав.
hmU/nn pnäp + Artikel (Dat) umg
зад;
~ Ofen Зад п;чкогa,
H|nUcrmarn m 1. човек (седящ. мор-
шируи-щ н др.) зад някого. 2 nut
Pl. тайни инициатори (noдогрekaтп-
ли, подбудители);
Hiricunrrmcu des PniccScc Тайни
ръководители на цеeееa'a,
HjricrnannscSaru / Sp зaшитa,
Sinicrmaucrd sw-У, hb fr-У, 'креп-
ео; Мстпн—).
HldU/rn m, - задник;
umg Jnlm. cin paar aui Ban - //bin
Шляп!—; някого по задника;
umg Sich auf der ~ seUxcn Сядам
си на з—днико (auch übetJi).
hinicrm/Umucrc pnäp + an, (Akk) зад.
llrl/uproic f зодна лапа.
Hiriernal n задно колело.
H|ricrraBar1n1ch m задно цеeдaво-
не Мно кола).
SinieuuücCs adv коварно, изотзад,
зод тсебо.
1111/^111 т оkрзгт значение, по-
дълбоко значение.
Hjmisnslle т оодео седалко (на
кол—).
HIricnicll п 1 Anat оeдолзш;; 2.
umg задник; оодниеa (на кон).
HirUcnUucTfsm п -п: Ids ~ e/raicr/
Commen/galangen иотогaв-м, oтзвом
на oцошкaтa,
bldi/uTi^CnBai une-У, Tb ir.', попреч-
вом (на нещо). осуетявам. зооог~
ройво; (по нечестен начин);
Ein/ HcIraU - то'eтсвaм женитба.
Hiricrircppc f задно огъо6о,
H|ricuUncppcrrnnar т дoпетцет~
(;н етм—е,
Hintertür / задно ер—'a, черен вход;
Durch dir ~ През о—днис вход. по
заобиколен ;aезе, с непозволени
средство;
umg Sich (^<^<1) eirc ~ niicrUa1icr
Държа си отворена ерaтнекa,
HinUcrUärhUsr п задно еротнеко, из¬
ход (за oгогъпл;ниe),
Hir1cuwr1B1su т, - pejot нотсго-
еол, примитивен човек, дошъл от
roеого.
Siriendiilcr unt-У. hb tr.' уoенвa;.
нп площам (данъци).
HInienzieUnng f злоупотреба; неп-
лaшaнe. укриван; (данъци).
Hlnlcnzinnsn п зодна ог—с (в
отрaдо).
linIl-agcn une-У. Tb fr.', ооеоос;;
Efr BucU eu einem Frcnrl - Зоно-
ос; oннто н— пенстпл,
Hjg|Uuc1cr -umn.y. sn lh-.У, 1. огъп-
BMM (някъде); 2 ооог—вом (пред ня¬
кого);
Mii rlrrm Bille vom jnlr. ~ Заста¬
вам c молба пред някого;
Wo mar Hicr auch UimtuiUU, ä1cmall
ist es schnulzig Където н до стъпиш,
навсякъде п мръсно.
S1rähcr. umg 'rüBcu adv тггогъk.
отвъд.
NB:
SarüBin- слабопродуктивна
преДставка в немския език за об¬
разуване на глаголи за движение
отнякъде към срещуположната
страна. срв, bliühr-hulr/en. Uldü-
1cmcc1acCcg
1adä1lr|1engem. sich jw. И. TD навеж¬
дам се над. през нещо;
Sich üier die B-üsUnd/ ~ Навеждам
се над пороп;го,
1inäBlu| geiem
GADEDOFF
388
1aräBem Igeham umr-y. sn -in.'. 1. ми¬
навам отсреща; 2. geb умирам.
ilmihcr|drcafcn unn,', hb ile.'. 1.
прпосгом сп; 2. навлиза; в друга об¬
ласт;
Dis Frag/ dmeITt in die Natnmwacccns-
solaiier HlnüBer Въпросът ;aвлнз-
B сферата -н— естествените науки
Üter Bcn Zann ~ Пресягам се през
оградата.
iam|bir[1eTcn um-.У. hbit-.V, 1. по¬
магам инoo;'■ да мине тторпшо (но
другото строно); 2. цтмaто; няко¬
му до се справи с нещо;
Jndn. üiem die ScHwierlgC/firn -
Пом—гом на някого да се справи с
трудностите.
hlnä1er | meiclen sw.У, bb te,'. 1. по-
довом; h. (до) стигам (до другата
страна).
1inäBe—|жtth!№Snsw.V, sn itr.'. пре¬
минавам (и друг лагер);
Zu eircr anlercn Paul/1 ~ Преми¬
навам към друг— партая;
In afman andemcn Beruf ~ Сменя;
пртфeонят■a ои,
HinijBcrieiclen uni-У- sm Oi-.У, пре¬
мествам се до живея тгсе;шо; Tb
tr-У, изтеглям но отвъдното строна.
lin-umd bc-pendelr sw.y. sm ii-.У.
пътувам между де; ;осплпен мес'-;
Zwisciem icidclbemg und Mannheln
- Пътувам между Хайделберг н
Мюнхен.
Hir-nnd HcriaSrU f отиване н връ¬
щане (с превозно ое;дсгвo).
Sin-und 11-^/111 un-.У. sm Oie.'.
движа се носaм-н-тa;,
Hnudt/r adv надолу.
NB:
SirimUcr- много продуктивна
представка в немския език за об¬
разуване на глаголи за движение
отгоре надолу с отдалечаване от
говорещия, срв. SanudicriaSrcn,
1inuniemstclgen,,,
hInüПtcm|11IcCcn swK Tb itr,'. гле¬
дам надолу.
hmur1sm|1mangcn umr-У. hb tr.'. 1.
свалям; 2. придружава; (някого до
долу);
umg Keinen Bissen ~ Не мога да
сложа хапка и устат— си
Dis Koffer - Сваля; куфарите долу,
SInumUcm|faSuen une-У, sn itr.V. пъту-
во; надолу; bb le.V вкарвам долу;
Dcn Wagin in die Tiefgarage ~ Вкар¬
вам колата и подземния гараж.
Sinunicm|fa1ler unn.'. sn Olt.V. па¬
дам.
U1dui1r—|Ti1/esn umr,', sn Ole,', те¬
че надолу, стича оПl
Sanuniem|geScn une.'. sn iti-V. сли¬
зам, спускам се надолу (по онлo; н
др.)-
HininUci^|Cappen sw.'. Tb te.', umg
товеътв-м, обръщам набързо (пн~
тзe),
Higüntem|^1lingen un-V hb Ге.У, ям
бързо, поглъща; (ъеоo,
SfrürUcu|scHIncCcn sw.'. Tb te,'
глътвом; цепглъшaм (auch übeetj);
Eime Bemerkung ~ Преглъщам за¬
бележка.
HmunUcr|sieigcn unr,', sn ite,'. сли¬
зам (надолу).
SlnunUei’l^rgcn sw.', hb tr-У. гъл¬
там c мъко, едва преглъщам;
Dos UnocCere B—oi ~ C мъка прег¬
лъща; сухия хляб.
S|nжäu1c adv umg н— О'ива;п, на¬
'—,.
hinweg adv настрана;
~ mit dlrl Махай св!;
Cter Ja1-/ - C течение нм много
тoдинн;
Eiж, (Akk) üBsn JnBc, Kopf -
cnUccHciBcn Решовам нещо през тло-
30'0 н— ;нoттОi
Hinweg т пътят- нататък;
Aul dem - На oгни-иe;
Dcn Hln-und Hc-w/g Пътят натом
н обратно.
NB:
Hinweg- слабопродуктивна пред¬
ставка в немския език за образу¬
ване на глаголи, означаващи пре¬
одоляване на препятствие, срв.
ilnжe/gliem. himwe/Commem...
SImжa/|f|/encw.K bb ir.V, помитам;
Rcv<^l^i^tioner ieg/r Regierungen
Hinweg Революциите помито' про-
внтeлсгвa,
hinж|/|gcheп uni-У. sm Ol-.У. отми¬
нава;, подминавам (въпрос, нетан-
тнчеoот н др.);
Шеп /*1/ B/nerta^ m*T c*dem
SoSere ~ Подминавам забележка o
шега.
Hinжee(HeIfen unr-V, hb ihn.'. пома¬
гам -някому до се справи с трудност;
Jmlm. über cinan scUw^rem Verlust
~ Помагам някому до преодолее
тежка загуба.
№№^^№^1 une.V, sn iin-У.
преодолявам нещо; пеимирсво; се
(üleu liw. (Akk) с нещо);
Ü1cr erne Ed1T|nscbung ~ Пр;oдo~
лява; роотеaетвaеиe.
Hiпж|ä|köпner umr-y, Tb Ote-У. umg
- hinwcgCommcm.
ilпwcä1lecln unn.', TD Ohr,', пропус-
нам при четене, не обръщам вни-
моние при чп';;п;
Üier erncr FcMcu ~ Не виждам
грешна при четене.
iinwig|mi1en sw.', hb Oi-.У, заоби¬
каля; проблем при говорене, нп го¬
воря по съшеoттт—;
ÜBer dfe Ta1scHen - Н; гoвтея за
фактите.
IZrwieiseiem une-У, Tb Ofr,V, 1. отв¬
ръщам поглед от нещо; 2. гледам
над нещо; 3. не обръщам внимание,
игнорирам;
Oier jn^. - Прея се. че нп виж¬
да, исктro;
ÜBcu c|iare Mänge| - Шпо^ам
дрeбен недостатъци.
Simw|d|cei2en, sici .sw.'. bb нг;oрн-
ром, пренебрегвам, не обръщам
внимание (üben ehw. (Akk) на нeшo),
ianж|dl^äiccicn sw-У. TD t-.У- зоб-
луждов—м някого;
Sici üben ntw. (Akk) - lassar Заб¬
луждавам сп;
Sici üler dic WaSmheiU richu ~ lassen
Не сп момя относно истината.
Sintc/tr—nlelmw.И bb t-.V. утеша-
во; се Müler ehw. (Akk) оaеaди ипшo),
1Zпжeic m, -е уoaо-ннп;
- anl dem Täten Указание. снги—л
з— извършителя;
~п für die/znr BeBicnung 1*1^ Geräts
Указания зм работа с 'реда.
i|m|жclccm ume,'. Tb tr.V, noтoчвa;
нещо. обръщам внимание (аиТ eiw.
(Akk) на нещо);
Jmln. aui eine Gefahr ~ Обръщам
внимание на някого върху тпоо-
нoоттai
389
DEUTSCHoÖULGABItlSCtJö WÖDTEPBUCK
HlrnwäscHe
h|nжciccmB adf хo■оовмщ, посочващ.
нaоoевaш;
-cs Fürwort Ling показателно мес-
тоимпнип.
Hinжe1sscSiId m указателно табела
linwelsUalel f (голямо) указателна
гa(eл-,
Hlnweise/ichem п указващ оиоo,
Hjn|iwCccnnwИ. TD ili-V. съхна, ли¬
нея Iрaо'eниe),
iim’^^nden umr.'. Tbie.'. oбръш-м
нещо; sici - обръща; сп (am jnin.
към някого);
Den KopT eu jmln-Обръщам гла¬
вата си нъм някого.
Нап^стТ/п umr.', Tb ir.', 1. х^ър-
лям; захвърлям; 2 откозвам сп от
нещо, зaесзв—м ' нещо; 3. подхвър¬
лям (думи); .lieh - подам на колене
(vom jmin, пред някого);
Elm Wort - Пoдхиселс; дум—;
Das Studium - wollen Иск—, да оов-
върля следването.
HimwieBerMum)| adv пак, отново.
h1nwh^d<^i^-(un)j krnf от друга оте—-
на; затова пън.
HinlwrCem sw.', TD tt-У. действам
по посока на ' нещо. ;ооoчвaм уси¬
лията си и дадена посок- МапГ ahWl
(Akk) нъм нещо);
Aul sinn Beseitigung Bis Konflikts -
Действа; за отстраняване па конф¬
ликта.
Hinz т nun On: umg pejot - unB Kunz
сульо н пульо. всеки. кой да п.
1^2*1111 unr.y, sm Otr.y, шт'eгпям
нъм, преселвам се; tr,', 1. тегли,
привлича zu jmBm./elw. (Dal)
ескoтт към някoтт/епшo); h. про¬
дължавам; sioh - 1. продължавам.
проточвам. трая (събитие); 2. прос-
гнео; сп M;ссгo);
Sici zu jmBm. Ulngaenger Tühisn
Изпзгеом онмпотис към някого.
чувствам ил;е;ннп оъ; някого;
Die SiUxung eleht sici Uli Заседа¬
нието се проточва
Sm|e1nien sw. И Tb Otn. И целя. имам
за цел (aui chw. (Akk) нещо);
Auf 1*11 Änderung - Целя ^омяно.
hinzu adv нъм това.
i1nzu|1eComman umr-У, Tb Ге.У, по¬
лучава; допълнително.
h1nхu|c11em sw.y. sn Oii-У. пеитие~
вам оe. изгнчвом (прн другите).
№1X1^11 sw.'. Tb lr-У. 1. приба¬
вям. добавям (e1Wl (Dat)lelw, (Akk)
нещо към нещо); 2. добавям (kоо-
еом);
(Zu) cincr GcschicHhe cine Fouls/i-
zung - Добавям продължение към
даден- история;
Eu lügte noob hinzn, Bacc.., Той до¬
бави още, еп.ll
NB:
ilnzi- слабопродуктивна пред¬
ставка в немския език за обра¬
зуване на глаголи, означаващи
присъединяване към някого. до¬
бавяне към нещо, срв. HaieuCon-
mcn. hinхuхrH1cn,.,
HinziU>1ägnd/ допълнение, р—зяс-
;e;нe. добавка.
ilneuI/iBam ипг. И TD te.', добавям;
Salz In ila Suppn ~ Добавям сол и
оуцaго,
111X11/110-/1 sw.', TD ОГе.У, при-
еодо;жо, оподом (към други, към
нещо).
ilnejilgs^ilem, slcH sw.E hb присъ-
пдиняво; се (към някого).
Uinei|kommen un-.У. sn ite-У. 1
пристигам Iцен другите); цеиосeдн-
ияиa; сп; 2. добавя оe, прноъeдиис~
в- сп (нещо);
Sie Comm/m später Hinzu Тп ще се
присъединя' към н-с пт~oъонт;
Kommt moci e1Жl hinzu? Още не¬
що (да купи'.)? Mисцеoо на прод—-
вач към oушуиое)l
i1mхll|saiхam sw.V. bb in.', добавям;
sici - сядам Мпри някого. при дру¬
ги';).
1ineu|sioecn ипп.У. sn Oti-У- присъ-
eднесвaм се (към други).
binzü|1meicn ипг.У. sm Otr-У. nриоъ;-
диняио; сп.
НшеиНит une,'. bb ir.', umg - Hln-
X1digen,
Непхи^егВеепст sw.V, Tb t-,V. пече¬
ля допълнително.
hirzmizahlen sw.', hb tr-V. приба¬
вям, събирам (c друга енол—).
iInхgiхIaBan umr-У. TD ir,V. привлз~
чам (з— спгеуд;нk, консултант);
Einen Experten - Пезвлиеaм екс¬
перт.
1io1c1nhsCHaft f лоша вест.
Hippe f. -п гроднеоесkн, лтоорсoи
нож;
Dic ~ Bes Toles Кoоaго на смъртто,
hipp. hipp. burro! Onlere’ Sp внц~виц-
yp°!
Hippie I'UIen m, -s внпн.
lippii
Движението на хипитата
е характерно особено за 60-те и
70-те години на XX в. С него мла¬
дите хора изразяват своя соци¬
ален протест. Хипитата носят
Дълги коси и пъстри дрехи, жи¬
веят в комуни и вземат дрога.
Наричат се още “деца на цветя¬
та” MBInnenkindcr),
Hippodrom т/п. -s хиподрум,
hippoCmahisch adj взпooр—тов;
-cn EiB Хицткpо'oи.о oлe'во,
Hlnn п, -е 1. Anat главен мозък;
2. umg ум. разум;
S/im - ancUmengcg Напъвам си мо-
оъkо;
Krim - iahen Нямам мозък и гла -
иато ои, глупав съм;
Gebratenes - Мозък пане.
HiunarhargBuüsc f Anat мозъчен
црндагпk, внпoфио-.
HlrnBIutung f Med кръвоизлив и
мозъка.
HirncuccSüi1crnng/мo:ъеl^т сътре-
оeнип,
S|mngeccSäd1gi adj Med с увреден
мозък.
H|ungcspinsi п umg pejot фантазия,
фо;тосм-гoенс,
Hirnhaui f Anat мозъчна обвивна.
HlrnhautcnTzündung / Med менин¬
гит.
hl-mlos adj бпзмтзсепн, глупав.
Hiunmirdc / Anat кора на тлaвеия
мозък, мозъчна кор—.
Simr^i^lg adj umg pejoe луд, побър¬
кан. бпзс;нслeе,
Hiurcchalc f Anal - Sciädel.
Hirrshhiag m Med мозъчен удар,
оnoшлпkснс,
HlunUimon m Med тумор на мозъка,
hZmnverlronnU adj umg безумен. луд
(идея); 6;оо;иол;н,
Hirm^t^s^li^lh^i^n^gg/ увреждане н— мо¬
зъка.
HlrnwäscHr / -• GehlrnwäscHe.
IZ-mwlmdune
H|nnж1nBidd f Anat мтоъеео из-
енвк-.
Hirnzelle f Anat мозъчно клетка.
H|rrxcr1rcn nun PL Med мозъчни
еeегзoвe,
H1rccb m, -e Zool плен.
Hiuchb1rrdcr m ловджийски нож.
HimscSdeжe1S n еленови етго,
HfuscSUonnsaiz n CTem омoезeв
корбон—'.
HircchCäfcu m Zool бръмбар рoгое,
HinlcHCaIB n Zool млад елен.
еленче.
Hj-soSCnb / кошутм.
HjrscSIcBen n (обработено) еленс¬
ка кома.
Hfuse f, -п просо.
H|ucc1rci m просено кошо, каша от
петоo,
H|rccCnmg п црoоeнт осеет,
1|иТ(/) т, -еп, -еп овчар, цоогир,
HiuUcmImicT т Rel епископско пос¬
лание (четено по време но служба и
к—тoозеeок—го църква н ооост—шo
еeпзгзoоез зпз оoцзолез проб¬
леми).
1111/111011^ f Llt поогoеооео
поезия.
HjrlerflöUe f ковал.
HiuT/rUnrl т oвеaесko куче.
11-1/1’1^/ т твеореe,
11-11^11/1 п пaогтеопео nзeоо
(вид коледна игр—).
HjrUcrslai т 1 твеоеоka 'тсго. ге¬
га 2. ;пноoтпоки (владишки) жезъл.
Hl-icmvolC п oееоеоoн, еoмодоkи
нород.
Hju1cm1äccUe1 п o,PL Brl твеaесoо
тoебнеко,
Hjutln /, -пеп овчаркм, пастирка.
Hls л, Ни Mus си диез.
Hispanist т. -еп, -еп нсцaнист.
hissen 5- У. TD ir, У, вдигам (зноме).
Hicianjn л. ~eвногaмне,
Hi^l^i^li^O/fl/ o,PL Med хисгoлoтия,
Histörchen п, - анекдот, нсгтенйoa,
llsloricnnalerci /историческо жи¬
вопис (по мотиви от ногoрисго. ле¬
гендите и др.).
HistorlCcm л?, - историк.
HicUoriscS adj зстoенеeсoз,
HiU т, -и хит. нашумяло мелодия,
нашумял артикул. >
HCicn/nuß т Hisl нацисткият позд¬
рав.
СЛРЕРОГР
HjileujngerB / Hisl ви'л;еoво мла¬
деж Mнaенoн—лоoеиолистичeоka мла¬
дежко oегaеноaция).
1^11^1 / витlкпaо-цня.
H|Tpana1e / внтцaеaд,
Hlizc / o.PL 1 горещина, пек. ме¬
—; зной; 2 еaогтрeшeнтог, еоопо~
л;еoот;
Scndcm1e ~ Палещ зной;
EUж. (Akk) bcl mre1dcu - lacCsr
Пека нещо на умерено фурна;
In - dcraUen Розгтеeшсеом оe. р—з-
гневявам сп.
HilzcBanicrc/Tech топлинно прег-
род— (бориерм).
HiUeeiCsirrBid adj 'тцптустoйенв,
'eемт'стойене,
SiUeeempTinBlicS adj чувствителен
към нотесвaн;. тeемoеуествнтeлeе.
U|1e/Tms1 adj свободен (породи го¬
лямото мега);
- i/Comm/n Бивам освободен от
училище ооеоди жега.
HITz/graB т степен (температура)
нм нотесвaнптo,
Hi1ee1eacUnrgc1aSidkeii / 'тцлтпрт~
втднмoог,
HiUzemecccm т цнрo;e'ъе; елект¬
рически термометър.
H|uTe/p/uaodc / горещини, период
но вноooз тeмцeеaг'еи,
HiUzcccUal1 л Tech оошит;н топли¬
нен екран. оошнгео стена (на кос¬
мически кораб).
HltzessenOluug/ топлинно (инфра¬
червено) излъчвaнп,
HlUzcwcIIc /1. Meteor вълно от го¬
рещ въздух; 2. горещи вълни.
U|1z1g adj 1. гтепш, разпален, пл—-
менен; h. сnенх-в. избухлив;
Elrc ~е Debatte Разгорещен дебат,
опoе,
HIleCopT т спеихов, гневлив; из¬
бухлив човек; кибрития.
UlTzCöpTig adj спенхов, избухлив.
гаевлив.
HiieccHIad т Med топлинен удар.
H1V [Ha:I:ran] п O.PL Med СПИН.
lIV-negatlv adj о;рoнптaтнв;н (6;з
вирус нм СПИН).
HlV-posltlv adj сeетпoонтзеeе (но¬
сител нм СПИН).
HIV-Tcci т, -s проба зо СПИН.
in -nienj 1 м-м (при вкусно яде¬
не); 2 х; (зм колебание, оъмнeен;),
390
H-MlicS / o,PL naстьтезозеоеo
мляко.
H-Moll п Mus ст ;зете,
HNO-AiixT [Sa:cr o:.,,] т kurz für
Ha1c~Naccr-OSrcrareU т опeезмпзот
по уши, нос и тъелo,
So inhe-i охоо! хм! (протест, еeссг~
лосие).
Holly ['ioBf] п, -s хоби.
HoBBygäridcn т любител гзодн-
н—е,
lolel т, - дърводелско ренде.
HolcIlanC / дърводелски тезгях.
Ho1clnacchane / хабелм-шино.
hobeln sw.'. hD Ге.У. 1. е;едтовом;
2. еaогьегвом с ренде н— тънки ре-
оeееeго (зеленчуци).
HoBeIcprne nur PL т—лаш.
HoBIeu т, - рендосван.
Hoch (Söb/n, iöcict) adj 1 вноoo;
2. виош; виоoктптстов;и; 3. благо¬
роден. възвишен (иде—л); 4. голям
(печалбо, наказание); 5. ноцеeдео-
ло, крайно (време);
3 M/tsu - Виотн 3 метро;
Eine UoUa Siimnc Внстk тлоо;
Eu wohnt füni Tmcppen - Той живее
на петия етаж;
Ein HoHcc Alte- errcihber Дoотзгом
цеeкптее— въоз—ст, дълбок— сто-
рост;
Eim Uobcm Gast Важен, взотoтnoc~
тавен гост;
Efmc hob/ Auflage Голям тираж;
Im Uob/n Norlnr В Крайния север;
-cuTmcii Много о—еодвое;
MalT Vier ~ duci (41) Четири на геп-
тм степен;
Es wind Höchsts Z/li Крайно вре¬
ме п;
Es glm/ ~ Hcr Беше много весело
(шумно);
Die Nasa ~ iragcr Виря нoо, висо¬
комерен. надменен съм;
EiЖl isi Tür ihr хп - Нещо e еeдoо-
тъцнт за него, не моме до го еоо-
бере;
Kopi ~l Горе тимт-!;
HärBe -1 Горе ръцете!
Hoch п 0.PL 1 ур—. до мни;; (въот-
лас); 2 ноздр—виеa. тост; 3. Meteor
област с високо a'мoоф;енo ноос-
—;;. aн'иеиoлoн,
HocH|acUUen Socb acUien sw,'. Tb
tt.V дълбоко уважавам. птенгом
391
DEÜTSCHiöllLCGßlSCrtfS WÖDT^EC>BUCH
HocSglane
(някого).
HoChaoSlung f o.Pl. уважение, по¬
чит;
-von Jnlm. Salcn Изпитам, почит
към няного.
UocUachiingsvoil adjc дълбоко ува¬
жени; (оозъешъo но писмо).
HoclaBei т висшо -езсгтkеaезс,
HmcSaCUueII adj изключително ок-
T'0ЛПH,
hocUaipln adj високопланински, ал¬
пийски.
Hochaltar т тловпн, епегеоппе ол¬
тар.
HocHamT п Rel тържествено (като-
лнепоoa) литургия.
SocSarc1rrB1d adj иокпюезгeпет
почтен.
Hochantenne / външно антен—.
Sodh|auie1Ucr, sich sw.V, Tb издигам
се (с труд).
HocSiaUd f надземна (естакадно)
геодоkо железница.
HocUBaggcn т TecT багер зм горно
(повърхностно) копаене.
loobiaii т Sp езотoо топка.
HohhianocC п пълен зооевe' на ба¬
рока.
HocHBau т надземен отеoeж; ви-
оok огзoeм; високо Iн—доeмеo)
отрoнг;остет,
HocHbauC-an т Tecb кран зо висо¬
ко отетнгeпотвт,
Uochbelnig adj дслттkроk,
HochbegabT UocS begalU adj висо-
кон-дорен.
SocS1etadi adj geh много стор, на
преклонна въоеaсг.
HocUBstulcB т o.Pl. in: umg cs
UcmrccUU - имо голям наплив от хо¬
ро Iцoоeтнтeли, клиенти).
HocSIczaSIU UocS laxaHli adj виоo-
kтплогeн.
locUblüUe f o.Pl. (пълен) разцвет.
bm0h|irargcn unr-V. sn Ofr-У, 1. umg
вдига; искттo на кронм; 2. сдтовом
някого.
HochSii—go-Pl, Hisl непцoст, гвъе-
дина; еeегър,
Hochdekoriert Hoch BeCorleri adj o
високи отличия.
SncHBsi1ccS adj внотkoеeмоkз
(език).
SochBoliierl UocS doUleui adj висо-
ктплaгпн.
looSdrncC m o.Pl. 1 високо н—ля-
гоне; 2. Metern високо атмосферно
налягане;
umg Mii - amielien Работя еопеeт-
еогт,
1ecSduncCdas т сгъогпе гоз.
1ocSBuncCdc1aei т Meiern т(посг о
вноoкo огмoоф;ееo налягане. 0;™-
циклон.
HohbdunhCCuafUжcmC п водно- ' елек-
'енепсka е;егеaлa с вноoк пад, w-
стkoеопoеео водно eлeкгеoеeег~
роло.
НтасН/В/пе / шлогт. внотко ров-
ннеa,
loclelegari adj изключително еле¬
гантен.
HocH|cnpTindiacS Socb ampiliBlicb
adj много чувствителен.
HocHentwlckelt Socb enUж1cCe1i adj
високо роовит,
HochemSoh/r UocS crSobid adj ви¬
соко еднтеог (ръка, тл-вa).
UocS/rTrsni adj силно о—еaдвое.
много зородеон.
Uochfabm/g unr-У. sn ihn.'. 1. подс-
kоеом (от мсогттт си), стесоком сп;
2. пътувам (нагоре);
Mit d/m FaSrcUiUI ~ Кочем, сп с
оооеоьтзa,
SohiiaSrenB adj надменен, оеoraн~
тен н агресивен.
hochfein adj 1. много (извънредно)
фин; 2. много остър (слух); 3. мно¬
го тънък.
lochrinane / о.Р1, фи;a;сoвн мог-
ноти.
HocHfläche / = Hohie1cne,
hochlflieg/m ume, И, sn iln. У. eкоплo~
диро. литва във въздуха.
bOcHiliegerd adj честолюбив, ам¬
бициозен.
HocUliit / 1. пълноводие; силен
прилив; h. еоцлиз (от стоки).
Hochform f o.Pl. Sp отлично физи¬
ческо състoсенe;
In * шап В ттлзеео I(п;огсшо)
формо съм.
SocbTucqncni adj висokтеeогoтeн,
Hochimcquenz / високо чeогтго.
H/hHirequenzcUunn т Tecb високо-
еeогттeе ток.
HßcH/ana/s / взоoк т—е—е (но
етажи).
bohbgcachteU UocS geacHtet adj з^
оooo'вaмово;, тачен.
iochgcbiidei adj знотkтo(еозoвое,
HochgeBlrge п висока планина (н—д
2000 м н—д морското равнище).
HocSge1irgc1eBiddnngcn nut PL ви¬
сокопланински '0ПО!HC,
Hochdc1ardcpiiarec / Bat високоп¬
ланинско ростeнзe,
HmhUdeTäU1 п L възвишено чувст¬
во; 2 повишено оомте'!с'енп,
bocb (geben unn.'. sn Ote-У, 1. кaе-
в—м сп. отиво; еотoеп; 2 вдигам се
(завеса); набирам височино; 3. коч-
вам се (цено); 4. избухвам (взрив);
5. umg «('CB—,. кипвам;
Die Tm/ppe - К—евом се по стъл-
бота;
Ein altes Gebäude ~ lassen Взривя¬
вам старо стродо,
hmhhgcasi1d adj на високо интелек¬
туално ниво (еооroеoе),
iocUgelsgcn UocS g/legem adj ви¬
соко разположен.
HocHgelehrT adf високо образован.
hmchgcin1U adj еъов!оля!ое. мно-
roвв—л;н (книга).
Hocbdcnie Hochgenuss т висшо
н—сл—да.
iocUgcccUiocccn - - затворен до го¬
ре. бпз деколте (етoлс),
SochdcscSosccn adj 1. зор—осл но
височина, избуял (растение); h. слаб
н висок кото еъепзео (чове;).
SocSg/schraiil adj umg = UocH-
dcsparni,
Hochgespannt adj голям (план. цел);
~c Em^^rtnn/en Големи oеоквaння,
hochgecUccCi UocS /ниесСи adj ви-
оoн. амбициозен;
- Plänc, Ziele Амбициозни плано¬
ве, цели.
SocSgcstcliU UocS dcc1elli adj висо¬
копоставен (лзеетст),
hocSgccUinnt adj c цезцo!днгео-
'о настроение.
hocidcsUochcd adf umg peirn висо-
копарпн. цеeгeеезoзeе, надменен;
~п Reden Високопарни приказки,
UohhgeжacUcen UocS gcжacScam adj
ииоoo. много ноеоссп (зм момче, мо¬
миче).
hraclglillg adj силно ттетеeе,
Hochglanz т о.Р1, огледален бля¬
сък. гланц;
Etw. (Akk) auf ~ polieren Лъскам нп-
СЛЬМЮГГ
Hmh1/larzpaplcr
що до блсопк;
Dis Wohnung aui - Bringen Лъов-м,
птчнствa; жнпншптт до блясък.
1mc1elanzpopier п гланцов— фото¬
хартия.
Hmc1glanzpuccsc / г.п—не-прпоо,
loci/—adlg adj извънредно силен,
много голям; adv във висша степен;
Eine ~п E—me/ung Прекомерно въз¬
буда;
Dir ErdloBcn ist - verseucht Поч¬
вата п извънредно силно оaеоо;нa
HocHHackig adj но/о !зсok ток
(обувки).
hmci{haIien umr.'. hD tr,'. знсoнo
ценя, тач—;
Die TmadjUionen ~ Тача 'еодзцинт;,
Hoobbans п многоетажно сград—,
lOCilH/bcm unt-У. TD h-,V, вдагам
(нагоре. нaинотoo),
hochl/nelg adj geh великодушен,
благороден.
Hochie—eigCeit f geb зeлнoтд'шнп.
благородство.
^hWn^strronsiert socb rnttastöo-
lislcri adj със силно еaовнгa ин¬
дустрия. .
loclInUcIiagent adj висooтннтплн-
г;н'пн.
1mcUImUcrecsan1 adj много (извън¬
редно) ннтeепопн.
bohlkorU adv On: Bis Klsln - ^№1
сл-г'—; сандъка изпр—вен на гяоно~
то страна.
loolCarilg adj mut in: umg jn1n, -
1inousжcrTen изхвърлям някого (от
жилище или робота).
lecikauäiag adf 1. вноoкoкapaт;н
(диамант); 2. umg значим, виден, из-
'ък;—'.
imci|klapplm sw.y. TD ir.', вдигам
(седалко нм стол, яко).
imcHiConmem un-.У. sm Ohe,', вди¬
га; сп на крона. оздравявам.
1mc1Cnmmiscam т върховен кош-
с—р.
HocSCoinjiirlCtun f meisi o.Pl. 1.
WOntsch висока конюнктура. иконо¬
мически бум; 2. umg повишено тър¬
сене, предпочитане н— нещо;
Lederwaren lohen geuode - В мо¬
мента най-много се търся' ктжe;н
изделия.
bmcbCnпzesrtгie—1 adj CTem внотoo~
нoие;итеие—н,
Socl^SIc^i^i^fpnimiwy. Tb it-У. запрет¬
вам (ръкав. крачолите н— шонтолoе),
SodHCnitlviert adj фин. ио'ънеeн
(дамо).
HoclhCultnn f високоразвито кул¬
тура.
Hochland п плото, вноoo— мест¬
ност; високопланинско област.
Hochländer т планинец.
I|iclh|iis1/nмУ. hD Ol-,', ж:JmBr, -
lassen пм еооде-!зе- з— някого;
Er isbc HocH! Да миипп!
Hmc1lclciung f 1 високо постиже¬
ние; 2 Tech внотo- ;oшнoог■, висо¬
ка цеoиовoдитeлетс'.
HocHIcIcinnds1lH1d adj Tecb внот-
оопроизводителен; с висока мощ-
етс'.
HooHi/astum/snotor т Tecb двнтa-
тел с голяма мoшнттг,
Hoclleasiungsspor1 т професиона¬
лен спор'.
Hmc1IciciuпgcciaHI т висoктноеeст-
жен- отo;о;a,
Hoclicjtung f проводник с ИHCTk-
ПеTBОДЗMTCTi
Hochmodern adj много модерен.
1mcHnoicCuIar adj Chem иноткoмт-
лпнулe;,
HocHmut т oTl, високомерие. над¬
менност. aеoт-е'етс'.
Sohinüll/ adj зиотkтмeрпе, над¬
менен.
Hochnäsig adj над''.
Hmchrcbcl т внстoa мъгла.
hoci limchmem une-У. hb i-.У, 1. oш;-
'яз-м някого; 2 де-оис, закачам ня¬
кого.
HocHofen т Tech доменна пещ.
1mc1ofcnarlage/Tech доменен цех.
Hmchöinem т дoмпеенн,
^1(1011111 sw.y. hb l-,V, umg по-
м—гам до тодровee, вдигам на ора¬
но (дете, животно).
HocSparterre п AncT висок партер,
HocHpolitlsch adj имащ голямо по¬
литическо значение (тема, въпрос).
Hoch Iprclsen unr.'. Tb ir,', geh въз¬
хвалявам, зeлнеоя,
SmchpmnduCiav adj ииотkтпетно!т~
дз';л;;,
Sohlpmoecnilg adj вноoкoцрoпeн-
тен. нтецeнтрнео;.
1mc1qnaliiieieri adj вноoкoкиaлнфн-
енеон,
39h
lodHrechnunng/ предварителни ре-
0'ЛT-TH (при избори).
Uochroi adj ярко червен; цоом;aо
Мз— лице н др.).
Smc1mangad adj с вноoк ени, висо¬
копоставен.
Hochrui т BW “ура!”. “да мни;п!”.
Hmc1riisturg f интензивно въоръ-
еова;;.
Hochsaison f еоот-е на сезона.
1och|sc1aIUen sw.', bb in,'. включ¬
вам нм по-висок— оkтртот;
In Bem driiien Gong - прeвкюе!—м
но 'рпта сктеoс',
boch|shbäizen UooS scHäteen sw,'.
bb ir,', високо ценя. дълбоко ува¬
жавам.
HooHscUäUzung / o~PL голямо уво-
жe;нe. почи'.
hiziS|schaukcir sw-У. hD le,'. umg
правя от мухата олoн, прпувeлнеa-
вмм (проблем);
umg Dis Beiden scHaiCnln sich Hoch
Двамата се вбесяват пдни от друг.
Smcb|scS1eflen ume,'. sn Oti,'. 1 из-
бусвa, расте Мр—стение); h. хукво ;—-
горе; TD ie-У, изстрелв-м;
Die T-eppa ~ Бягам нагоре по стъл¬
бите;
Einer AstronauTcn ins Weltall ~
Изотр;лвом остроно!' в космоса.
Hmci|clilagem umr-У. TD fr.', L вди¬
гам (як— ям п—лто); 2 навива; (ръ-
нов); 3. лумват (пламъци).
hocll.^hranlcnмУ, hD ii.V. пт!н-
шавам чувствително (цени, изиск-
!-ннс).
HoclSsclSlUl1ai1Cbildd1dä‘O-Pl. виеше
тбеaоo!о;ип,
locUscbnle / виеше учебно заведе¬
ние (ВУЗ), виеше учнлишe.
HocHscHulu/ile / право зм следване
във ВУЗ след положена мотура.
HocbcciSil!ehгcг т преподавател
въз виеше учебно заведение.
HocHschuIm/ioum / реформа във
внсшe'О o(е-зт!aнип,
1moHcoUu1Жeclm п система на вис-
шето образовани..
1oh1ch1wangl adj и е—црeднaо-
бременност;
Eina -е Fran Жена и еaцепд;aл—
бременност.
looHsae / o.Pl. открито - море.
HocHsecfischerel / риболов и отн-
393
DTUTSCWULGAßtöChllS
looksn
езтт море.
HochcciIaC1 m 6опоеозеaеe но
въже.
Hochsommer т еaоторъ' (среда'—)
н— летото.
Hochspannung f Tech високо нап¬
режение.
Hmc1spaпr i^ng^^i^rnicaunng f елект¬
ропровод з— високо ;aце;жe;нe.
H^chspannlunlJSlгags1nnmainr т
теaесфoе;-'oе з— високо н—преме-
ние.
1oci|sifelan sw,V. TD Ге,У, преко¬
мерно изтъквам нещо. преувелича¬
вам оеaепннeто му.
HocSspracUc f Llmg литературен
eонk,
Smc1|cpri1dem ume, И. sm ilr. И Sp окa-
еaм скок но инстеииa,
HocHspringer т Sp сkaеaе на онтн
виоoеино.
1mc1c1rung т Sp скок нм инсoчнн—,
SöcSsi adj (Superlativ von Socb)
1. най-висок. максимален; 2 най-го-
лям, висш; 3. новънепдп;, краен; adv
крайно;
Das -е Gebäude ler Stadt Н-й-ви
соната сграда и теодa;
Es ist -п Zelt, и... Крайно врем;
п до...;
- un-wahrschelnllcH Твърде неве¬
роятно.
Höchstaltem п максималн—, предел¬
но зъзрaот,
imc1ciämnig adj знстнттт;блeи.
lochsUap/isl f измама. мошени-
чeо'!т,
1mc1ciaplcr т, - нз;—мннн, моше¬
ник от класа.
HöchsTBclasTung f м—кон;олет,
пределно н—ттвaе!онe, '
löcbstletrag т максимално сума.
imcisheicmB boob ^11111 adj ж-
дигна', високопоставен;
Ein alIcUfg -cm MerscH Духовно из-
днте-' (високообразован) човек.
1ec1|stclgcn umr-V. sn Oh-,', надига
ci_ (чувство);
Ärger stefc1 fm *hm HocH Яд сп на¬
дига у него.
höchstcrc adv 1. най-много, нп по¬
вече от; h. в ;—й-дтбрня случ—й;
Ich Conn llr ~ 15 Eino icilen Мога
до ти заема най-много (не повече
от) 15 евро.
HöcUsToll т nur in: iim - и най-доб¬
рия олуе-й.
Hgchs'tromm f oPL най-добра (фн-
зичесно, спор';—) форма.
HöoHsUgasciwinBfgCeit f мaконмол-
во (разрешен—) оkoрoCTl
HöchsUgewicht п ;онс№ммл;о тегло.
HochslUfnmenr/г o.Pl. отлично. чу¬
десно иaс'рoeннe.
HöciciIcisUune /1. върхово пдсти-
женип; рекорд; 2 ;-oои;-лнa мощ¬
ност; моkонмолно производител-
нoот,
HöcSstnaß п ;-й~!ноoкa степен,
;ононму;;
Ein ~ am Kor:^i^n1raiion Максимал¬
но ктнцeетеaенс.
Höchcimcnge f н—й-голямото (въз¬
можно или допустимо) количество.
höchstmögllcH adj възможно н—й-
гoос;.
SöcHstpeusönllcH adj лично (за ви¬
сокопоставени лнеиoсти);
Dau Mirlsicu ~ Лично министърът;
schenk .Sin Hat ~ angcruien Лично
тя позвъни.
löcisUprcis т максимална цен—.
Hodhstraec f път върху eо'aкодо,
HöoHsUslaml т о.Р1, нaй-зиоoнт ни¬
во, връх.
Höchsttemperatur f най-високата
(възможно), мокси;олногa темпе¬
ратура.
höhbsU'wahmscbeimllch adv по зоянa
вероятност.
Uäcichzn1ässfd adj Admin ;-конмол~
но позволен, максимално допустим
(общо тегло. окoртст),
HochToi п планинск— долино.
Hocil/oidoioefe f върхова техно-
лтгис,
HocHton-en nun PL: d/n Moton ar¬
beitet auf - моторът робота на пъл¬
ни обороти;
Dia VorieuelUnrger larien aui ~
Подготовката п и рaоraе- он,
Sooliou—fg adj нм !ноoкн оборота,
Uochi—alend adj зиоoкoпорeи.
bmcb|1reiBlm umr-У. TD in.'. повиша¬
вам (цени).
Hochverehrt adj veralt иисоноуно-
жае; (и обръщение).
Hochverrat т о.Р1. държавна из-
мяеa,
HocHverrätcr т човек, извършил
държавна измяна; предател, измен¬
ник.
hmhbveгs0Snldct SooS verccbn1dli
adj силно зодлъжисл, с големи дъл-
TT!П,
Hochwald т внсokттгь(лeно гора.
HooHwasssr т о.Р1 нaзтднп;нe,
HociжtsжrkatacUro1he f котастро-
ф—лно наводнение.
lochwasserscioBin т щети, пеиеи-
нпни от нaитдиe;нe,
locHwelstiil т впр'ин—лен стон,
loohw^i—Tf/ adf 1. зиоoкoкое;о'!пн;
2 цплнтеп;пн,
HociwilB п O-PL едър дн!eч,
HocUжüuBcr f meist veraltend im:
En(e)re (Ein-) - Ваше преподобие
(тбепшe;нe нъм свещеник в писмо).
Hochdahl /Math степенен цok03--
тел, пкспонпнт.
Hochzeit f сватба;
Goldsmc - Зл—'на сватба;
umg NICHT auf zwei ~cn tanzen Cön-
nen Не моме до сп върша' две не¬
ща едновременно; нп мог—' до сп
носят две дини под една мишница.
HochzeitllcH adj озa'бeн.
1mcHхeZ1s1rancb т сза'(пн o(иеaй.
lechzeHsgcschenC п сватбен подо-
рък.
Hochzeitstag т 1. денят но овaт(о-
тм; 2. годишнина от оиогбо'a.
HocleeitsCleid п сватбена рокля.
1mdSzeiisCitsc1c / сватбена норп'-.
HgcbzelisnaSI т о!огбeе— го-
щав;а.
locUzcitsnacli f първо'— брачна
;oш,
HocSzciispaan п мподoмeесkо
двойка.
Hmcbze1tsreicc / сватбено пътеше¬
ствие.
Hochzeltsen/ т сватбено шествие.
идоЛеН/п umr.'. bb li-У. издърп¬
вам нагоре (щори. чорапи).
HähbeimspoIItiC f политико на b^
сони лихин.
HocHenclt / oJPL селекция. елитно
еооиъжд-нe (но ЖH!ОГИИ).
HocCc f -n L Landw кръстещ 2. Sp
клек; 3. Sp цепсook клек.
hocCer sw.y. bb Oli-V, 1. клеча; стоя
олекнал; h. umg pejoe стоя, кисна
(вкъщи н др.); sioh -1. кж—м, прнк-
лсoвa;; 2. садам;
HooCem
G/WTEOTr
394
Dsm ganzem Abcrl von Bin
FcrnscUcr ~ Вися цяло вечер пред те-
лпезоoео;
Sich uns Fsncm ~ Насядаме около
oгсес,
locC/n т. - оттле; (без облегал¬
ка); теиkроko столче;
umg Eiw. uiiei mlcS micSl vom
locCer Нещо изобщо нп ш харес-
в—. не ми прави особено ецпеaтлe-
нип.
HOckcr т, -1, гърбицо; 2. могило,
възвишение.
HOcke-gral п гробищно могило,
höcCcrig adj тъе6о! (нто); неравен
(пъ').
HooC/y ['НоС1, 'НоСе] п o.Pl. Sp хокей
н— 'рева.
^^уВиП т топка (за хокей но
трева).
Hockeyschläger т стик за хокей.
IßcCcysplei п = Hockey.
Hockeyspieler т вoк;нст,
HocksUard mSp= HocCel
Hodc mf -n Anal тестикул.
Holen m, - = Hod/'
Hpl/mhnucb m Med вeеннс.
Hol/rsacC m Anat окрo'ум, семен¬
на торбичка.
Hol m. Höfe 1. двор; h. о;локoттo~
ц—нокн двор; малък чифлик; 3. o.PL
дворец, резиденция (на владетел);
4. O.PL придворните. дворът; 5. ха-
ло, хорман (на луно); 6. (ч—ст от име
на хотел);
Jmem. Bin ~ mahhcn Ухажвам ня¬
кого;
Am ~п Ludwigs XIV В двора нм Луи
XIV;
Im BamBerger Hol aBstelgem Отся¬
дам и хотел “Бамберг”.
Hofdame J пездетеео дома.
HoilicISiter т придворен поет,
io1Tähad adf имощ достъп до дво-
еeцо,
HoTTami f o.Pl. geh !нотктмeен;,
надменност.
HoTT^mtlg adj geh внотkт;пр;н. над¬
менен.
lolf/m m У. Tb iii. И надявам се (aul
e1Wl (Akk) но. за нещо) t-.V. надявам
сп. вярва;;
- wr das Blctl! До сп н—дяв—ме н—
най-доброто!;
Ich bofie, dasCl.. Надявам оe. еe..,;
Das will ici lolf/n! Дано до е 'ао-!
(индиректна з—плоха);
Aui eine chHncIIc Genesung ~ Надя¬
вам се за (ъеот oздрaвс!ое;.
HoiiensUeu п цетзтеeе към двора,
Sm1Ter11icS adv дано, до сп еодсео-
ме.
HmiinarrcUunpicn nun PL давило¬
ви капни.
Holding f -еп надежда (aui ctw.
(Akk) за нещо);
In B/u % dass... C надежд—'—, еп,.,;
Die - anigcdcicr lah/r Изгубил
съм всяка надежд-;
- In jnin. sclz/r Въолого; надеж¬
ди но някого;
veraliend Sfr ist /ni/m - Тя п бре¬
менно;
Voller ~ Изпълнен с надежд—. об¬
надежден.
Sm1inungsTuoH adj geT оптимисти-
е;и. пълен с надежда.
Hmi1nundcinc adj безнадежден.
Hm11mindc1ocadkeai f o.PL безнадеж¬
дност.
HniinnngcscHimmcu m прт6лсоък
на надежда, искеиеa надежда.
Ho11nnrdcstmaH1 т o,PL лъч нм на¬
дежда.
Hoiinnngstuädcm т надежда (човек,
на kттo'o еaоез'—мe. от когото
очакваме усцпвн, помощ н де,).
lorrnin^^^voli adj иоцъле;н с на¬
дежда; многообещаващ.
1o1dCcaIiccUaii f придворно o(ш;о-
'зо. придворни';.
loilurd т дворно куче.
Hönisch adj деoеетв,
HoiCircSe f дворцов— църква.
HöTCnicks т придворен поклон.
loTIeuic nun PL придворни.
Höflich adj учтив;
- zu Jmdn. sein Учтив съм към ня¬
кого;
En war so ~, mir zu Hellen Беше та¬
ка любезен да ми помогне.
HöilicICciU f, -еп 'ч'изост;
~em ausiauscSen Разменям; rn лю¬
безности, комплименти;
Aus ~ От уегнзoст.
Höflichkeitsbesuch т посещение от
кур'тоозс.
HöПIchkeSlsS1:czSednng■ любезност,
проява на любезност.
HöfllciCelisTIoskcl / уетн!о фраза
HöT11cSCc1Ucinrn / Ling формо за
'етзеoст,
1Ö1iicSCcitc1ai1cr adv от учтивост.
Hölting т, -е придворен. еорeд!т-
рeц,
Hoini^ru т Hisl придворен шут.
Hoirai т 1 црнд!oепе оъвe'ннн;
2 ossern почетна 'зтло uцезд!трeн
ссвп'еин”.
HoTsiaal т o-PL nенд!oееи'п,
Höhe / -п 1 височина (auch Math
Mus Astiy, 2 възвишение; връх; 3.
еозм;е (сум—); 4. ниво; висота. връх;
Dem Out ifagi in 600 M/t/r ~ Сели¬
щето е но 600 метро н—д морското
ео!еишe;
E1Жl ist ani Brr - d/n Zeii Нещо е и
крак c времето;
Ir - vom 20 DM В размер но 20 DM;
umg Wl/dem aul Beu - sein Отново
съм на висота (одро!, в добро фор¬
ма);
umg Das isi doch ile ~! Това вече п
прекадено!
HöScli f -em 1. о'в;е;ниг;т, вър¬
ховна власт. държавно уце-!лeниe;
2 o,Pl. geh !eлнезe, достойнство,
възвишеност; 3. височество (титло
или обръщение);
Dir ~ cimss Батеи amsuCcmmcm
Признава; суверенитета н— държа¬
ва;
Ein Land ^111 in rlmem iucnl/n ~
Страната п под чуждо управление.
Hm1causdc1aci п тeеитоезя (на су¬
веренно държава).
Hölcaisgewässcr nun PL територи-
олни води.
Hob/its-eoSt п, -е, meist PL суверпн-
прaзa,
iQi/li^voil adj величав, пълен с ве¬
личие.
Hm1eiicecicScn п емблема на дър¬
жавността (герб, знаме н де,).
HölenargsU / o.PL страх от висо-
чин—.
1^1en11nscc / ст-(нлноотoе (и ожи-
оцис'a),
Höhenflug т 1. височинен полет (в
авиацията); 2 meist ieon висок ле¬
теж (на мисли); 3. уоцeх;
Seins geistigen 101111^1 Духов¬
ните му напъни, ;aоип!о;ня;
Salm ~ wurde ge1ramci Успехът му
| 6; опрсн,
395
DTlUT№hr-dUhGAßiöCHtT& WÖDTEDBUCll
HöllcnBrnl
HöbcrkrarCiell f nлонинокa болес'
(породи еооеeдeеис въздух в плони-
на'м).
HöSsnCurori т Iзисткт)плaеннсkи
курорт.
Höhenlage f езоoезнa (над морс¬
кото равнище).
Höicniuiu f o-PL виоoкoпл—еиноки
въздух.
HöScnnlcclr т 1. олтзмп'ъе; 2 ии-
от'oм;р (в овнaеис'о),
HöScrcnrrc /1. виоokoплоенноko
слънце; 2 кварцов— лампа.
HöSsncimaS1nm/ / ктомзе;окт из¬
лъчване. космически лъен,
HöScnveгcie11 Bau adj сменящ еисо-
езно'a си (за стол. лампа).
HöScpnnkl т 1 връхна (кулмино-
енoе;-) 'очна; апогей; 2. тргооъм;
Aul B/m - cc1ncr Kaurlemc cean la
върха на kорнeеaтa си съм.
SöSen adj (Komparativ von Hoch) по-
енотк;
~a Schuir Средно училище;
Die ~c Siclic По-горна иногaнеия;
~c MalhcmaiiC Висшо мо'ем—'ика;
In 1/n ~cr Ku/is/d Във !иошзт;
кръгове.
SöScr|gгuppicrcn SöSen grnppicnem
sw.'. Tb ir.', пто'оес; в пo-!иоткa
тарифно група.
HaScгvesnizCscunmg Wi-tsch допъл¬
нително пенсионно oоиг'рявaнп,
HoSi adf 1. кух; вдлъбнат; празен;
h. влъге—л (бузи); 3. pejot бпосъдър-
ж-телен Mфрооз); 4. глух, тъп Mо!ун);
Mit -cm Hanl С шепа;
Ein -es Lachen Приглушен о;яв.
SmStäng1d adf с хлътнали теи.
Hölle f -п 1. ппшeео; кухина; 2.
бърлога, леговище, дупка; 3. pejot
мизерно милншe;
Sici im Bfc - Ви Löwen wagen Оти¬
вам в леговището но о!срa,
Hohleisen п длето.
Hßllenläu m Zool пещерна мечка.
HQlicnIouschung f пещерно дело.
HöSierCundc f спeлeoлтгнс.
Höhlenmaierei f пещерна мн!oцно,
Höhlenncncch m пещерен етипк.
HöSi/reclcUmnng f neшeеео ри-
оуекa.
HöSiguß Hohlguss m TecT кухо от¬
ливка; отливка на кухо 'яло.
Hobibril f O.PL празното, кухас';
Inncmc - Вътрешна (душевна) пус¬
тото.
loSikopl т пеозео гл-вм. глупак.
hohiCöpПad adj прооеoтлов, глупав.
HoSlCömpcu т кухо тяло.
HoSimae п мярко за вмeогимoо'
(обем).
HöSlrann т прaонт цеoотеоес'вo;
кухина.
HoSIsann т —мур.
HmHIcpfcgcI f вдлъбнато огледало.
Höhlinn/, -еп кухина; цeшeео;
вдлъбнатино.
hoh1жangad adj иопн', с хлътнали
('ЗH,
HmHIжeg т път в kлноурa. в дефиле.
Hohlei/gel т туронa керемида; ре-
шп'eо'о (кух—) ''влa,
HoUr т o.Pl. присмех, пoднтров-
к—. то!ео, сортъм;
Bcißemieu - Хаплив соеkооъм;
Nur Spoli uni - crnicn Жъна сомо
подигравки н присмех.
HöSrem wH Tb lr.y,jiir.y, подиг-
ровом ;скoтo; пoдзтеоеa; се. пеио-
миеом сп.
HnSmdclrcSicu п о.Р1. совз';л;е
смях.
SöSm1ccS adj пoдзтрa!aтелeн. о—р~
нос'не;е.
SoUr|läcScim Hohn iäoScir sw.V- TD
iir. V. усмихвам се язвително Iсое-
нaо'нчет);
Hohr läcielnB /uüerm Поздравявам
c совнтeлео усмивка.
SoSnl|acHcn Hohn lacSem TD
iti,'. смея се оорkос'нчнo, пoдзтз—-
еа; сп (на нскoтт. нещо);
Er iacUis HoUn üBer di/scs G/nelc
Той сп ооомс сови'плнo на 'ези при¬
казки.
SmSn|cpuecHer Hoin c1ncoSen ume, У.
hb ifr-У. пеo'неoеeен на нещо;
Das spricHi 1cm TuaBlTion HoUn Това
противоречи на теодзенятa, тово п
и еозеeо с 'еодненя'о, подиграе;—,
тоеео с 'еaдненс'a,
SöHnirleiemi Hohn UniTend adf пъ¬
лен със соркозъм, пропи' от жлъч,
яо!и'eлето',
bo-bo! intenf охоо! (изненада, про-
'eо'),
Н1*|! inlenj хм! (нонeнaдa, еaдoо'),
HöC/u т, - дребен амбулантен
гъртoв;е, цеoдо!-е на сeегзс (нм
6удка).
HoCuspoCis т o.Pl. 1 фoк'о;нчeот~
во, трио; 2. “фokуопoкус” (формула
при извършване но фокуси).
hold adj 1. прелестен. мил; 2 бло-
тoснлтнeе (jndn. към някого);
Das Glück isi mir (nlcSi) ~ Щастие¬
то (Не) мн се усмихва.
HoIBer т, - (ъз.
Holling f -s М-пГ^Т холдинг, хол¬
дингово дружество.
Ho11and/cccIlchHaii / холдингово
дружество, холдингова компания.
loIBsnii/Ceil / pret ч-р, тчaет!о-
;н;. прелес'.
Hols [boul] п. -s Sp дупка (голф).
holen m И. Tb in. И 1. о'ивом да взе¬
ма, вземам; 2 изваждам (аш eiw.
(^^1) от нещо); 3. повиквам (лекар);
4. спечелвам (награда, медол н др.);
Das Kimi ans dcm Kindergarten ~
Вземам детето от де'ска'0 теaдинa;
Den ShHIücscI aus Beu TascHs - Во¬
дя ключа от джоба
Eln/n Arzt - Повиквам лекор;
Alem. Lull ~ Поем—м и дъх;
Sich (Dal) bei jmln. Rai - Тъеоя
съвет от някого. ос!eтеом се с ня¬
кого;
Sich (Dat) rinc ErCr1iumg - Навли¬
ча; си прoо''дa,
Hollo! intenj я!; хей! Iноиeн—дa),
loliarB п Холандия.
Holiamier т, -1. холандец; 2. Tech
холендер; 3. kurz für холандско си¬
рене.
Hollärl/rir / men холондка.
Holländisch adj втл—едоkн,
Holic / -п к-чулна (при шгиеиг;),
Hölls / o.PL —д. пъкъл;
In die - Commam Отиемм в ода;
Eiw. fei füm mich die - Нещо е ад за
мен;
umg Jnin. die - Helö nachem Да¬
вам някому до се разбере;
umg Jmln. Ви LeBcn zur - macien
Провя някому живота невъзможен;
umg Hirn Ist dis ~ los Тук e същ^иео~
нн -д; .
Dcm Weg eun - ist mit guTsn Vorsät¬
zen g/pTastc-h Пътят към —до п по;-
рит с добри номерения.
Höllenangst / ужасен. смсегeе
о'ров,
Höliembrni / pejor дн!тлоko кота-
HöH/nTahri
ло, изчадия.
NB:
Höllen- като елемент е същес¬
твителните интензивира нега¬
тивното им значение, срв. löl-
ienangc1. 1ötlenläum„,
lölieiiiab—1 f слизане в ода. път към
ода.
^11/11^1 т Mylb цербер.
1ö.11enlr—n т оР. -докн шум.
lOileinqual/'рa;шIез, адски мъkн.
lölIcnspcClaCcI п umg о'рaвттeн
шум. aдокн те—тър, одсно роопе—иис.
lölicnsUelm т o.Pl. Chem сребърен
нитрат; адски нa?мън,
ifltiericmpo п ужасно, сгрохoтнт
темпо.
Söilfscb adf 1. пъклен; дяволски;
2. umg адски -строшен; ужасен, го¬
лям, адски; adv много. 0'еошнo.
адски;
Dir -cm Qualen Мъките и ода;
umg Ein -es Dn—cHeinondem Строш-
на (у^ас;-) бъркотия;
umg -е Schmerzen Адски (тлнн,
Holm тг -в 1. бруст (н— успоред¬
на); 2. съединителна греда. надлъ¬
жен шеъ' (нм стълба).
Holocaust т ['Ho.IoCausi] 1. HOsi хо-
локост; 2. масово иобнзонп ;— хор—.
Holograpifi о.: HOiO/naT^.S><oP£ Phys
хoлттрaфия (фотографиране с по¬
мощ'— на лазерни лъеи),
HologmoiHiscH о.: Uoiogmafsch adf
1. veraltend ст(ст!e;тръеет ;aпио-н
(зм завещание н др.); 2 хoлтте—фн-
чпн.
Holp(e)—Ig adj 1. неравен. грапав;
2. нптпaдън. ф—пов (стил. стих);
-cm Wag Неравен цп'т;
- lessm Чето оъо запъване, с шоуои.
loip/mn wK hb/sm ihn,', друс— оп.
подскоч— (кол—);
Die KiTscHe Holjp^irU üBen das schiech-
ic Pflaster Файтонът цтдокaеa по ло¬
шия ц-!aЖ;
Seime Versa - Cгнвoзeтe му куцат
(не са рнт;нчни).
Holschuld / Winsch тсеонмo взе-
м-не.
boil/uBaepolter adv l umg тумбур-
лумбур (з— сгромолясване); 2. през-
г'л-3—, нобърот,
GABTROFf
loiindr- т oJ^h Bai бъз.
Holunderieeme f плод от бъо,
loix п, Hölzer L o-PL дъе!;онн-,
дърво; дървен материал; дърво Mо-
ттепнe); 2. Pl Hölzer видове дървен
материал; 3. a,PL veralt гора, го-
енекa;
umg Aus @1^11111 ~ gcschniTzt safm
Замесен съм от същото 'псто;
umg Aus wei^l^i^i^jn^i^rl/m ~ geshH-
dllei sein Замесен съм от ;eкo/'!ъе-
до 'есто.
HoliaOeirllr.— иозoозaип на изсече¬
ни държа.
loizapTsi т дива ябълк— (с тръп-
чив вкус).
loieanU / вид дъреeуин-.
loizascHe / o-PL дъев;о;- (дърве¬
на) пепел.
Holzham т дървено цтстеoйkо,
HoIzBcarBciTung / aPL дървообра¬
ботка.
Hmiz1carbeiiuпgcmascHine / дърво-
o6еaбттиошо машина.
Holzheim п umg дървена црoтeоо.
дървен крак.
Holzbeton т конлoлит,
HoIzblasinstrumcnT п Mus дървен
духов ИHOTе'MПHГl
HotzBocC т 1. магаре за рязан; нм
дърва, подпора; h. Zool кърлеж.
HolzdisCc/' дървен '-30;.
Holzeiclc /1. дъска за дюшеме;
2 дървен под, дюшеме.
holecn sw.V. hb ihn.V. 1. сека дърве-
то; h. Sp umg играя грубо (нечест¬
но); 3. Mus о!иен фалшиво.
Hßlzcr т, -1. дървар; 2 Sp груб
итзaе,
lolzr—c* / aPL 1. тупаниц—, обнз—-
нп; 2 Sp груб— игра (футбол).
hölz/mn adj■ L дървен. от дърво;
h. непохватен. сново;.
Holzessig т Chem дървесен оцет.
lolzfäiler т секач. дърв-р.
HmIzTacem / дървесинно злоннт,
Hioieicain /пила за дърво.
iolzTrel adj вoлцфеaй. без дърве¬
сина (хартая от чиста целулоза).
HflIzTmcvel т (ронoенeест!т и го¬
рата.
Hmizrußbo1cn т дървен под.
Häiz/cccHriUzi adj дъеитрeобт!aеl
Hmlzechärcli adj облицован с дърво.
Holzgas л дървесен газ.
396
Heizgelst т o.PL Chem метилов ал¬
кохол; дървесен спир'.
Holze/rüst п дървено скеле.
HoixhacCer т дърв-р.
holzhaltig adf съдържащ дървесно
масо (х-егнс), '
Holzhammer т дървен чук.
1mIzHamneuneiHodc / pejot метод
н— грубата сила.
HOIzhanncmio^tfk / pefan полити¬
ка на сил—тм (например нооилот!;-
ит. диктоторско налагане нм собст¬
веното мнение).
Holzhandel т o.PL търговия с дър¬
вен материал.
HoIzHändIcr т търговец но дървен
материал.
Holzhaus п дървена къща,
Holz*/ adj 1. н—то дърво; 2 твърд,
'руден за дъвкане (плодове н др.).
Holzkiste / лървен съндън,
Holzkohle/oPL дървени зъглишa,
1mlelagem л склад зм дървен мате¬
риал.
Holzm/Hi п о.Р1, дървени о'ъртo-
тани, дървесно брашно.
HmIzpЛactcr л дървени цa!ПГ0l
HoIxpTIocC т дървен кол.
HmIzpIocUlC / скулптура от дърво.
1mIz1uItscHe / дървен нар.
HäIeuoSncn т дървена ео;kal
HoIz-ost т дървено ск—р—.
HmIzcdHäinmg / дървен кофраж.
HmIzccHeiU л цепениц—.
HmIzscSIag т 1. сечене на дър!eгa;
2 сечище (в гората).
1m1zsoHпeiBekunct / o.PL резбарст-
зо. гравиране н— дърво.
loix^bniti т 1. гравюра но дър¬
во; 2. oPL отпечатък от гравюра на
дърво Mте—фичн— гпхннко),
HoIzschniTzer т резбар.
HmIzcoHпi1zemeI / резбарство; дър¬
ворезба.
lelesohuh т дървено обуик—.
HmIecoHu11cn т 1 дървена борм-
о—; 2. барака за дърв—.
H£lescHuiemii1eI л внмиkaл. нон-
сeевирaш дъиттт,
Holespan т 1. 'ресна; 2 nun PL то-
лмш.
loidstlci т гравюра нм дърво.
HoIz^i^rauBc^nmB Holz vcrouBcitcnB
adf дъевттбрaбтт!aш,
Ho|ev^ranhc|uim/ / дсееoo6ео-
397
WÖRTERBUCH
Hörcncaden
(отко.
Hold«;ciCeidinn/rдървено облицов¬
ка; лaмцeрия,
HmIzvcmccHIog т дъсчена б-рока.
Holzweg т On: umg auf dem - scfm
но погрешен път оъ;, лъжа оп.
Holzwolle f o-PL он'eи 'млаш, ам¬
балажен т—лаш.
Hoixwi—m т Zool дъе!oсд,
Ho1eenc!^^r т o.PL Chem ксилтоa.
Homecomputer ['Ho:m.l.] т малък
домашен компютър Mнопoлз!aн най-
впчп зо нтзн),
Homo т, -s umg kurz ^^моспосум-
лист. .
Homogen adj хомогенен (обще¬
ство).
Homogenität f o.PL хомогенност,
Sonogannsiisrem sw,'. hD tr.V Chem
хомогенизирам.
Homonym n. -e Ling омота;.
HonöopaUi [homoo'pa:1] m, -em, -em
^^меопа'.
HomnöoetltHI a.Pl. хтмeoцо'нс,
honöopjatiisci adf вт;eтшaтнепH.
Homosexualität/aPL хомосексуал¬
ност; хомосексуализъм.
Homncex1|tl adj вoмoопkоуaлeн,
Homosexuelle m, -n, -m вo;топкоуо~
оист,
Honduraner m, - хондур—сец.
HorBn-anisol adj хондурасои.
Honliuas n Хондур—с.
Honig m o-PL пчелен мпд;
umg Jndn, ~ um den Bari/uns Maui
scSmZcrcn Лаская някого, подмилк-
во; сп, подмазвом сп им иснoтт;
TürC1chHer - Локум.
HonigBienc f пчела еaбтгниеka, ме¬
доносно пчела.
Somigiamiem adj с цвят н— пчелен
мед.
HonigkucHen т медена курабий;—,
меден;-; меден- пнтнa,
HomigCnhISemilsml (п) in: umg wfc
rin ~ drarccm ухилен съм до уши.
Honlgi/okem п On: umg ehw. ist kein
~ нещо съвоe; не е тока ппоеo н
ценятнo (както изглежда).
loni/melona / пъпеш.
Honignond т меден месец (след
оео'бо'a),
Hom1dccSieludcr / центрофуга за
мед.
S/na/cä0 adj 1 сладък като мед;
2 сладникав, меден (тл-о),
Hmmi/жa1l /пита мед.
Hmni/waBemzeiIe / килийна от ме¬
дено пита.
Honorar п, -е хонорар, възнотеaм-
денип.
loio-alio-em nur PL първенците но
(малък) град.
Honomicmen ж И, bb ir. V. плащам хо-
;oеое, еъон-те—мдоеом;
Einen RcchTsanwalt ~ Площ—; хо-
;oеор но од!ОК—';
Seims Bemühungen wirdem micSi Ho¬
noriert Усилията му не бях- !ъонaг-
е-дп;н;
Dcm A—TlCsI wurde mii 100 Mark ho-
rorlimt За сг-'нстa бп получен 100
марки вoнoрaр,
Hoollgom ['hi:iig(a)n] т. -s хулнтa;
(особено за nен!Ържeезеи'e на
футбола).
Hopien т o-PL Boi хмел;
umg Am ihm ist ~ und Malz verloren
Той п непоправим.
Hopienbau m отглеждане на хмел.
lapiendoide / плодов—'- шишар¬
ка на хмела.
loif/d/rnie т (ронп на хмел.
HopfiemSiandf 1. прът зм подпира-
не на хмел; 2 umg въелино (!нотн
човек).
Hopp! inlenj i/rexon!. хайде хоп!; д—-
з—й! Мподкан— някой до птбъеоо),
Hopp-Hopp adv umg бързо, бпз уси¬
лие;
Bal iim geht es - При него нещото
стават н-бързо.
Hmppcln sw-У. sm Otr.V. подскача
(заек).
Hoppto inieri umg хoц-л-! Mпен опъ~
жане).
Hops т. -е umg подскок. малък
скок;
Einem - nacien Подскачам.
Hopser sw.', sn itr,'. umg пoдоo--
е-м (за деца).
Hopser m, -1. подскок; 2 бърз волс
(и две четвърта такт);
Elren ~ vom Fucnic Unn, maciem
Подскоча; от радост.
Hörapparat т Med слухов опора',
Sörhar adj доловим, който може до
бъде чут.
Eime kaum ~п Stimme Еджо доло¬
вим тл-о.
Höm1arCeiUcncsscr т оуднo;eе,
hO-heHlndc-l adj с увреден слух.
HömbereicS т предел (обсег) на чу-
вaнттo,
SorhHen sw,'. hD Oie,'. 1. слушам
внимателно. напрегнато. оaолуш-
вмм се (auf jmdn,/ehж, (Akk) и есkт-
тo, нещо); 2 ослушва; сп; пoдолуш-
в—м;
Am dcn Tün - Подслушвам н— вра-
'0'0;
südd Horch auf das, was Ich lir sage
Слуш—й какво ти говоря;
HorcH! War das licht напе Stimme?
Чуй! Не беше ли това неговия' глас?
HorcHcm т. - подслушван.
Hm—cHgemäU п птдолушв-'плeн опо¬
ра'.
Ho—cHiosien т МИ noдол'шв—'e-
лен (секретен) пост.
Но-Be / -п peion 1. орда. пълчище;
2 шайка, банда; 3. пенмнгзенo
цлeмп,
Hören ж,У. Tb fn.y.jitr.' 1. чувам
нещо, слушам нещо; 2. научава;
(üb/m c1Wl (Akk) за нещо); 3. дочу¬
вам, долавям Metw. (Akk) am lUЖl (Dal)
нещо от нещо); Oti-V, 1. подчинявам
се (апТ (Akk) нм ;скттт). слу¬
шам искттo; h. чувам (добре, зле);
Schwer - Недочувам;
Nur aul einem Ohr ~ Чувам само c
едното ухо;
Den AmgeCl^glen - Изслушва; об-
ви;яeмня;
Ich iahe am iHucu Stimme geHöri.
lass sic lügt По шсм й познах. че тя
лъже;
Aul seinem Rat - Вслушва; се и съ-
вето му;
Ich habe mlciUs nehr vom Ihn g/Söri
Нп чух повече нищо зм него;
Vom sici (Dai) - Iossin Обажда; сп
(с писмо н др.);
Ich hals mun Gutes üben ihn geHöri
Чувал съм сомо хубави нещо зм
него;
Das 10^ sici ~ Това п приемливо;
Na. Söm mal! 0, я ост—ви! (протест);
Hör mol! Чуй ;п! Слушай! (при
молба, искане);
Jndm. vergeht Hören und Selen Ш
вижда. та чува (пен неприятно пре¬
живяване).
Hörensagen п O.PL 0т: aUЖl vom ~
gaöeboff
Sömcmcжcri
Cemnen с—мо съм чувал за нещо. чу¬
вал съм от хора'— за нещо.
HömemsжcгU adf струва си до сп чуп.
Höusu т, - 1. слушател; h. ол'-
ш—лко;
Dcn ~ abn/imcm. anil/gcn Вдигам,
oст—всм олушолкото,
Hön/rhuieT т слушателско писмо.
Hörsrim f -пеп слушотелно.
HönsrCrs1c т слушателски кръг.
HörsrccSaTU f слушатели. —удито-
езс; еодзoслушо'eли,
Hörerwunsch т желание на слуша¬
тел.
HöufcHIcm т недоразумение цтеa~
ди еeдoеув—еe или цтеодз нещо
грешно чуто.
Hörfunk т o.PL veraltend радио.
Hörig adj 1. оовноим, подчинен;
2 Hist крепостен;
JmBm. - иш Зовиси; съм от ня¬
кого породи онлео сексуална при-
!ъеооеoст,
Höridc m/f, -п. -п Hist крепостен
селянин; кеeцтотеa селянка.
HörigC/li f o.PL 1. Hist крепостни-
еeст!o; 2. зависимост, подчинение.
Horieoni т, -е 1. вoрнзo;г; 2 кръ¬
гозор;
Ат ~ На втензтетa;
N/nc -п cuöilnen Разкривам нови
възможности, п;еоneкгнин;
umg Das gibt über Jnds. - Sinans
Това е—дввъепс нечии умствени
възможности.
houlzodloi adj вoриоoн'олeн;
In -cm La/c В хоризонтално поло¬
жение.
Hnmiznmiolc f, -n вoрнотн'-леa (во¬
доравно) линия, вoриоoн'aл,
Hörneßdcrr1 - Hörnessgeräi m уред
за проверка на олувa. aуднтмeтъе,
Ho-non п, -е хормон;
-е anssinecn Отделям хормони.
Hnrnnno1/Hnrmnmg11 adj вoемтео-
лен.
HommmnBcSam11nmd f хормонално
лечение.
HnunmnSancSa1U т о.Р1, втемoно-
лен 6-лоео, взаимодействие н— хор¬
моните в тялото.
HormonpräparaT п хормонолен пре-
поео',
Hnrnmmsiöunmd f Med вoемтнолеo
о;уш;нзe,
löumnscbcl f кръгла'— част от те¬
лефонна слуш—лом.
Houm п. Hörnen 1. рог (на живот¬
но); 2. о.Р/. рогово вещество. кер—-
'ин; 3. Mus рог; хорна; 4. клаксон;
(In) Ви - Наит Свиря на хорна;
umg Mil jmBm. in Ви dIc1hSc ~
sToß/n Ha едно мнение съм c ня¬
кого;
umg JmBm. lörner an1ccizcn Сл—-
го, рог— някому. изневерявам.
HormlIcnBem nur PL втее6лeедо,
омфиболи - (минерал).
Hornhmlllc f очило с рогови рамки.
lörncHcn п, - рогче (вид кифло).
H(irnim м И TD fr, И. umg inan сло-
гом рого (на съпруг);
Sie Sörmic ibn Тя му сломи рога.
Sörnarm adj рогов, от рог.
Hömncuv т Anat слухов нерв.
Höndbaul f o.PL 1. Anal роговица;
2. мооoл. елин.
1ommHan1entzünBnmd f Med всоц—-
ление на роговицата. опра';'.'.
Hmmm1d adj 1. рогов; 2. моотпeот,
Hornisse/, Zoo! стършел.
Hongicccggcs1 п гнездо но стсе-
ш;лз,
Hnnm|ci т, -ет, -ет Mus вoееист.
HornCl/c т Bat звезд-ч, овпздпл,
HmrnncHsl т 1. 6ик; 2 umg глупак,
идио'.
HoumcUoTr т рогово вещество, кп-
ротин.
HornvieH п о.Р1. еттот добитък.
Hornckop п. -е хороскоп;
JmBm. Bas - sUclIem Провя някому
вoеoсkoц,
honremB adj pejor прекадено мно¬
го, повече от o(иемй;oтo;
Die Preis/ sind - gcsiiegcn Цените
са се вдигн—ли повече от обикно¬
вено.
Hör-oUr п 1. Med слушалка, сте-
ттоkoп; 2 слухова тръбо за недочу-
!ошн,
Homuou ['Потоп] т a.PL L уммс.
страх; h. отвращение;
umg Ich hals eli/m - vor Spinnen
Ум—ссвом се от пояци;
umg Das кТ len - Това е отвроти-
телно, жестоко.
Hg-norfiln m филм нм ужaои'п,
1ömcaal m aуднгoеис,
Hörschwelle / слухово бариера.
Hörspiel m рaдитпиeоa, /
Honsi m. -е 1 гнездо (но тробЛизо
птицо върху оkмлa); 2 въздушна бо¬
за; 3. горичко, гъо'олak, /
Horc1en м.И hb -i-.У. ови!о гнездо
(щъркел, грабливо шгзеa).;
Honi т, -е 1. ооеи;олзс (3 'еилз-
ще); 2. сеeдзшe (н— култура н др.);
съkрoвишннеa; 3. pret оъкрo!ишe;
In Bin - gehen Ходя но ооенмопия;
Dcm ~ 1cm Nibelungen Съкровище¬
то на Нибелунгите.
Sorisn ж.И Tb in.y, 'еуцо; (пари,
припаси).
Hominisie f -п Boi хoрт;ноия,
HörissU т проверко на слуха.
HorUme-in / възпитателно в учени¬
ческа - зоезмолнс,
lörv/nnö/cn п О-Р1- 0Л'B, CЛ'BОBH
възможности.
Hörweite / in: außen ~ sein но еооо~
'oснзe оъм, от което нп се чува.
löscScm п, - 1 гащички (на дете);
2. бнкннн.
1mce / -я 1 пон'алон; 2. тошe'о;
кюлоти;
Im die ~n scHlüpf/m Номъквом пон-
т—лоно. пъхам сп в понт^он—;
umg Tois - пеп Скучно п, мъртви¬
ло п (младежки ммргон);
umg Die Fran Hat dir -m an Женото
комондуем вкъщи;
umg Vor Argst in die - nochem На¬
пълвам тошн'e от строх;
umg Ihn ist las Hcrz in Bic -m ge¬
fallen Тепцeес' му тошнгп от строх.
Hoccnanzid т дамски ансамбъл
(сако н панталон).
HmsenBaminrBcn т орден но мор-
тнeе—'о,
1mccn1ein п крачол (на цоет—птн),
1mcenboden т дъно на пое'олтен,
1mscnkno1T т копче зо панталони.
HmscnmncC т птлa~цaегaлтн,
los/nsack т Schweiz = HnscmiaccHc,
Hos/mscSsiniu т vulg огеaвт-
пъольo,
1msenscSla1e т шлнц но пон'олтн,
Hosentasche / джоб (на пaе'опoе),
Hmccnirä/cm meist PL тиранти,
Hosionno! inlerj oоонео!
Hospliol n. -е/Hospitäler veraltend
болниц—.
Hnciitom1 m, -en. -en слуш—'ел (и
учебно зa!eдпннп); вoопитaн',
399
DT^Л’TCI|oßUUUЛßtöCttE6 WÖßTEPßUCfi
Huldigen
SnciiUicrcn sw. И hD ilr.V втспитн~
ром (при някого).
Hospjz п. -е 1. veraltend отроееoц-
езп;енео; h. дом зо безнадеждно
болни хоро. noддсеж—е от мона¬
шески или мисионерски орден.
Hosleß f, -ssen преводач¬
;— (на л;тншe. и хотел, на мто'е;н
понаир).
Hoctic/ -п Rel хос'^ нафора ка¬
то пенеостиe,
Hol Dog —.: HolBog ['Hotdog] т. ■-т)
хот дог.
Hoti п. -S хотел.
Hoie1angccia1lUe mlf, -п. -п служи¬
тел, служителна и хотел.
HnUa1hcc1Uzcu т собственик нм хо¬
тел.
HoiailcimieB т хотелиерство, хоте¬
лиерски бизнес.
Hnt|iTacSccSnic f училище по хо-
гeлнпес'вт,
Hotelgast т гост (в хотела).
Hol/li/n [hotc'llc:) т, s хотелиер.
HolclCäuinamn т хотелиер, търго¬
вец в o6лмо'о но вт'eпнпестеo'т,
HoUcICelic f верига хотели.
Hotelzimmer т хотелска стая.
boUiT intern дий!. хайде дий!
HollsrloTTc т, -п, -п вотeн'от.
Hu! imienf уф! (ноеоо н— о'еов или
изненадо).
Hü! inienf дий!. хайде ди^й^!
Huh т, Hübe 1 вдигане, повдига¬
не; h. Tech ход (н— бутало н др.); 3.
Tech височин- на повдигане.
SüBsm adv nun in: - wir Bnüisn
отсам н оттатък. от този н от друго-
та сгеоео, н тук н 'ам.
HuhlnücCe / вдигащ се мост (нап¬
ример нод река).
Hubhöhe f вноoчиеa на повдигане.
HiiCralU /Tech подемно сила.
Huhnaum т о.Р1. Tecb работен обем
на цилиндър.
HübscS! adj 1. хубов. в'боеиеъk,
мил; прнсг;;; 2. umg досто roлс;,
он-еит;л;н, пoесдъеeе;
Ein -cs MäBcS/m Мило. снмцотне-
но момиче;
Ein/ -е Stimme Приятен тлоо;
Eime -е Summe Зеочн'eлно (поря¬
дъчна) оумм.
HüBscS! partikel umg доста. гвъе-
де. много;
umg Es ist - Cali Досто е студено;
umg Inm/u - Bcr RclSc тасН! И
опмовой'п реда!
HuBschmaihr/T?ch 1. подемен вит¬
лов механизъм; 2. еотoз (но верто-
ле'),
HüiscHuailcr т. - вeе'oлeг, хели-
ктnтпе,
buch! inienf ох! ух! ('nлово).
Huckepack adv meist im: jmBm,/ctж, -
Uragen нося на гръб нсктro. нещо.
HucC/pacCverCcSn т a.Pl. aеп!О0-
ван; на нотоворен автомобил по же¬
лезницата.
lüdcl т. - umg 1. парцал, дрипа;
2. нпгодяй, кaн-оис,
HnBciei / umg 1. kмпцоооескa, нес¬
копосана работм; h. главоболие. неп-
енстнoс'3,
Sudelm ш У, Tb ihr. V. südd östen- ра¬
ботя нeмоелнвт, през куп зм грош.
Hui т, -е Anal копито.
1üTbcccSiad т 1 цтдkтвaвaнe но
копито; 2. подкови нм кон.
НиТ^ш п подкова.
HüTiaUiicH т a,Pl Bot подбел.
Hllnagcl т гвоздей за подково-
ван;.
luischla/ т I. ритник с копито;
2. конски тропот.
HufscHmlcd т подкован, еол(ое~
тин.
1114^1111 / noдктвaч;неa, нал-
60;';^—.
Hüll f -п хълбок; ханш;
Die Amme in dis ~n cUcnncn Под¬
пирам ръце на хълбоците;
Sich in Bem -m жlegen Птпюлсеом
ханша (при движение).
HÜlT/rlcmC п Anal г—зo6eдеeео
CTOe—.
HüTTUait/r т колон Мза мое'иeри),
liTTicr п, -е Zool копитни животни.
HÜllmeuv т Anal седалищен нерв.
HüftWeS п umg ишиас.
Hü1UжciUc / обиколно но ханша.
Hügcl m, - хълм. рид, възвишение;
мoтзоо,
1ä/clgua1 п мттзпa, гробницо,
HUg(c)Ii/ adj хълмист.
lü/ellamB п въпмзогa мпс'етс',
HügcIrcicS adj хълмист.
Hugenotte т, -п, -п Hist х'т;еoт,
Hibn п, HüTnen Zool кокошка; ярко;
HÜHrcr HalUcm Гледом, отглеждам
кокошки;
Mit d/n Hübr/um zu Bcti gchrn Ля¬
гам си o кокошките;
Ein Bilmlcs - Tlnlei ancS rlmmal eim
Korn И нм неудачника някой път ще
му се усмихне шaо'зeто,
lÜHncScn п, -1. пиле. сеka; 2. пи¬
ле (печено, но тенл);
umg Mil jmln. ein - zu rnpTcm Haben
Имом до еооено'еом сметки с ня¬
кого.
HäHncuandc п Med мазол.
HäHncuan/cnpПas1cu п лепенка за
мазол.
HäSnenhcim п кокоши кран.
HäHmenBuäSc / пилешки бульон.
HäSmcпBrust/1. Med птичи тсрдз;
2. Krchk бяло месо.
HüHmeuirehC т курешки.
HäHnenci п оооош; сйеп,
HüHnenlarn / птицеферма.
1äHmcuTIcascS п пилешко мeот,
HüSmeu1m1Cascec п Krchk пиле фри-
кооe.
HüHncuHaiihHU т Zool ястреб.
Hübr/uSoT т птичи двор.
HüHn/rSund т птичор (куче).
Hübr/rlans / кокошинка.
HäHncu1e1cn / птичи дроб.
HäHncupcsi/o.Pl, чумо (мор) по ко¬
кошки';.
1äHncrscSiegei т пилешко буте;,
HäHncrcUa11 т кокош-рни;. нуееиКl
Hünm/usiam/e / цеът, нм който опн'
кокошки';.
1äHneusipie / пнл;шk- супа.
Hühnervögel nun Pl. Zool р—оеeд но-
кошкови.
HüSni-zncST f п'иеeвъдут!О,
bni interj фу! (звук, еоцoдo6свош
(ъеот денж;;н;);
In Hui, in einem Hui В миг, миг-
нo!eнo,
lukbooi п голямо рибарско тeмнс,
Hnil / o-Pl, geb 6о—roокоoееoот.
(пмroрaоnoлoжeннe; милост, благо¬
воление.
SilBl/cm sw.' Tb itn.V. 1. geh
цеeкпоесм се (jmlm./siw. (Dal)
пред нсkтro, нещо); величая, —-
енгом; 2. Hist пологам кпeгв— за
всеетсг на ескoтo•,
Dem König - Кълна се във вярност
на ;р—ля;
oft Oron Dir Modi - Роб съм (робу-
1uliigumd
GADEQOFf
вом) нм модата.
Hlldigiiumg/ -еп пoен'aниe, уваже¬
ние. преклонение; птлотa;e на клет¬
ва зм всрнoо',
HuIdmeihH adj (пaгoонпoнпн. милoо-
TИ!,
Huldvoll adj = НиИт/ПсН.
Hüll/ f, -m 1. oбиник-; енцa; н—лъф;
2. Bal ткoлoеиeтннk;
Eins ~ ans Plastik Пооотм—от!о об-
иивно (калъфка);
geh Dis cicm111hHe ~ Тленни'; то-
'анки;
umg In ~ und Fülle В изобилие.
HÜilcn жИ hD i-,'. '!н!мм. о-ии-
BMM (In ehWl (Akk) и нещо). обвивам;
SlcH In eine DaoCe - Увивам се o
одеяло;
SlcH in Schwaigen über ctw. (Akk) -
Обгръщам се o мслчaенe oтнтоет
нпшo,
nä11em1ns adj без обвивно; гол, не¬
покрит.
HÜlse f, -п 1. Boi o6ин!o-; шушул¬
ка, чушка; 2. гилза (патрон, снаряд);
3. TecT итулно.
HäIccn1rnhSi / зърно от бобово
растение.
1ä1scniräcHU1ln nun PL Bal разред
бтбтен, шушулнo!ид;н,
Humon adj хуманен.
Hunanicjercn w.H hb tr-У, geh xy-
моеионеaм. пеовс пт~прис'пн за
човеко (труд).
11^11^^ т о.Р1 хуманизъм.
НишП т, -еп. -еп ххмоеиог,
humänlsiisoU adj 1. хуманистичен;
2 класически Mгим;aзня, oбр-отв—-
ние);
-es Gymnasium Класическа гимна¬
зия (с иоуеaе-е; на нпооичeокитe
поиен),
11поп1|ТГп adf хуманитарен.
1imamI1ri f оР1. вумониoст. чове¬
колюбив.
Humoim/lizim f хуманна меди
цино.
HumBug т o.PL umg pxfan 1 шмр-
л—г—ння, измама; 2. глупости, праз¬
ни ценкооkи,
Hummel f, -я Zool земна тела.
Hümmer т, - Zool омар.
Humor т o-Pl. хумор;
Britischen ~ Английски хумор;
Einen Sirn lün ~ Haben Имам чувс¬
тво за хумор;
Eiw. (Akk) mii ~ erTragen Пт;оосм
нещо с чувство за хумор.
HuпloniSlCc| -п хумореска,
Suno-lg adf с чувство за хумор. за¬
бавен.
11^-1^ т, -еп, -еп хуморис'; ко¬
мик.
humonlslisoh adf хумористичен, ве¬
сел. комичен.
iumomlnc adf (ез чувство з— хумор,
Humorvoll adf изпълнен с хумор, зп-
спл, зобмвeн,
Humpeln ж. И sm Otr. И н—куцвом, ну-
цукам.
lumpem т. - veralt омна; голяма чм-
ша (зм бнеa),
Humus т O.PL хумус.
1unuc1odem т хумусои— почва.
iumusucicS adf (Отa' нм вум'о,
lunl т, -е куче;
Ein bissiger ~ Зло куче;
Ein charlcr - 1) Куче. научено да
наподо по з—повед; h) umg Строг нм-
ч—лник;
umg Elm armer - Беден човечец;
umg Bekannt w'c cin hnilcm ~ Воне-
ни го знаят, познават го;
umg Aul den * kommen Изпадам и
еншeта, еозтря!ом сп;
umg Vor Ble -e g/Hcm Проподом, за-
гажам;
umg Wie - umB Katze sein Като ку¬
че и нотка сме.
Hund
Думата влиза като първи
съставен елемент в сложни ду¬
ми (съществителни и прилага¬
телни). на които придава интен-
зивиращо емоционално-оценъчно
значение. напр. HunBeweiter (от¬
вратително време), umg. lumde-
loci (дупка. лошо жилище); Нип-
IcCali (много студено) и др.
lunl/ani / кучешка птетдa,
lündclandwurm т кучешка 'пннс,
lundilinne fBot umg глухарче, рм-
дико.
Unnlrciend adf umg много зле (оъс
здравето, с ностетeни;'o),
Нцп^й^е^ПоЬ т кучешка бълха.
Humlelraß т o,Pl umg лоша хр—;—
(кото зо кучет—), (уло;-е,
lumBegcbeil п о.Р!. кхчпшнн лой.
HundeHütte / кучешко колиб—;
Humd/kältc foPl. кучешки студ.
lunieleicn п кучешки (лой) жи-
!О', /
HunBeleime / каишка зм куче.
Huniemüie adf umg капнол от умо¬
ра. преби' като куче (от умора).
lunBcrasse / кучешка порода,
UumB/mh пит сто;
Einl/e - Menschen Нскoлкoстттии
души.
Hundert п. -е сто, стотица;
~п von Menschen Стотици хор—;
Die Kostin g/iem in dis ~c Разходи¬
те всолзоо' но сто'^ (морни.
лева);
Zu -пп Със стотици;
Woriscb Dem ZinssaUz Beträgt 8 vom
lumB/rU Лихвата е 8 %.
HUdB/ml/r m, - 1. Math отoтнео;
2. umg с'О'арка, сто'очна.
SunIcmifacS adf стократен. сто пъ¬
ти.
HidBcmUjoHmiclcn f стогодишен
юбилей, с'oтoдишинно,
iunIcmUjäSnig adf отоroдншпн; пд-
нтвпkoвe;,
HunBeuiJrirIjhS adf един път на сто
ттднен,
Hundemtmal adv сто цътн.
Hirl/nlm/lcnlanT т бстaнe 100
метра.
iundertpmozenilg adj 1. стопроцен¬
тов; 2 umg пълен;
~sr Emiolg Пълен уоцeBl
HmndcmisaUx т процент
lunlerlsoSail / -еп военно поде¬
ление от сто души.
ПцпВе—ist- пит стотен;
Dem -е Besucher Cтoтннс' цто;ти~
тел;
Vom 11111-^1/1 irs Tanccr1sic
Comner Прехвърчам от тема на
тема.
11111-1^/1 п, - стотна ч—ст, пдн—
стотно.
1un1cr1c1cIslC1nBe / една сто'но
(част) от секунд—'—.
SugBcrUianscmB пит - 100 000
(цифра).
Hundesalon т фрнзьoеокн с—лон зо
кучета.
1unieccHIi1iem т шейна с кучеш¬
ки впряг.
401
DEWSCWU^l^G^AB^kSC^HES WÖßTEQDUCH
lüialUcilumg
Hundeschnauze f кучешко муцун—.
HinBesoin m umg кучи он;,
lUrB/sl/iier f кучешки данък.
Hundewetter n aPL мръсно, кучеш¬
ко (лошо) време.
HÜndlm f -meit кучко.
iänBacoS adj 1. кучешки; 2. рабо¬
лепен, угоднически сприилен (пог¬
лед, пo!;дeин;).
Ниге^Ш т подлец. негодник.
куче.
Hundse/mcin adj низък, подъл.
1111^^1*111 f лайкучка
1111011111 = HundemüBi.
Humds1ade nun PL еaй~гтр;шитe
летни дни (от 23 юли до 23 август),
гтрeшеиен.
lundswii f кучешки - бяо.
Hüic т. -л. -л нсцтлне. великан.
едър човек.
Hämcnguai п Hist долмен, иопoлн;-
онн гроб от каменната ера.
Hunger т oPL 1. глад; 2. е—еда.
желание (пасН ctw. (Dal) за нещо);
- Haben Гладен съм;
Dan - sTiilen Засища; глад- си;
Vor (om) ~ siemlin Умира; от глад;
- noch LieBe Жаждо зо обич.
lüresmeafühl п чувство нм глад.
Hnngcrj;^l^r п гладна година.
Hnm^dcrCünsiIcu т цирков мртист,
чийто номер е продължително тпa-
ду!-нe,
Hüre/rCur f Med гл—долпчпние.
Hungemlelie— т umg pejot бедняк.
ГОЛ'М0.
1ündcr1nHn т мизерна надница.
зоплота.
hungcri sw,'. Tb Otr.V. 1. гладувам;
2 жодузо; Mmach chw. (Dal) за нещо);
Mici Hnngeri (cs) Гладен съм;
Das Volk hungert roch GsmcohUf/Cefi
Народът ж—дуз— за справедливост;
Sici grsniB ~ Оздравявам чрез гла¬
дуване.
Hüngerquelle f но!тр. нойто пре-
съвз— ппритднепскн,
Higg^rrailog f мзоeеео дож(—
Mвр-н-),
Hung/cnsdO/oPL глад (бпдтгвнп),
1un/em.s1relC т гладно с'aенa,
HungeuUoB т oPL гладно смърт.
11^1-1101 п oPL in: umg an ~
nagen гладувам; беден съм н ми-
з;ес'иaм,
lungerxuslaml т оътттсеиe но не-
дтвемнeеoтг.
hungrig adj 1. гл-ден; 2. übertr мо¬
ден;
~ wic cin Bär MLOwc. Wof Гладен
като вълк;
~ mach ZäriiloUC/ie Ж-ден за нем-
нттт.
lumne т, -п. -л Dosl хун; übenir зор-
вaеин,
lull т, -п Bergb вагонетка
lups /. -п oлонсoи;
Aul die ~ drücken Н-тиско; клан-
оoн-,
iüpcm ж И. Tb ihr. И. ;aтнсk-; клон-
сонм.
lup/rsigmoi п оитиaл с кл-нотнa,
Hupan/i* aPL непрекъснато н—тис-
к-не но нл-ксoн-,
HupTsm м И sm Ol-.У, südd - iüpicn;
umg Das ЙТ g/HupTe wic gesprungen
Не по вра', а по шия, няма -разлика.
iÜpTem ;И sm ihr.', подскоч-м.
шемзс ;млkн скокове.
Häpieгr/üd<J Hnpler т. - ле; подс¬
кок (от уппов-, радост).
Hupkonzert п umg шу; от автомо¬
билни нлaнотни,
Hupvsnloh п о—бе-нм за използва¬
не нм автомобилни клаксони.
HürBs f, -л 1. пепшя'о'!нe, барие¬
ра, пречна. трудност; 2. Sp препятст¬
вие (при бягане. конни спстeоaннс
и де,);
BünoCnotlsche ~n übs-wimden Пре¬
одолява; бюрократични пречки
Eine - meinem Справям се с труд¬
ност. преодоляи—, препятствие.
1äm1eпlan1 mSp бягане с препятст¬
вия.
HämBcnIän1cm т Sp върдeлис',
1ämden—enmen п oPL Sp конни над¬
бягвания с прппс'стинс,
Нци/ / -л pefrn проститутко, улич-
инц-; курва
Suren sw,', bb Ohr.'. р—звротннеa,
блудств-;l
HärcmvacrUcI п pejot kвоетоо но
пртстнг''кнтe (на червените свет¬
лини).
Hürer т, - venall н'рз—рии,
Hirne Onie-f ур—!
Hürra1a1rin11cnnc т лъмeцо'ент-
гноп;,
Hurraruf т вик ура!
HurriCan т, -е ураган, енoлo;,
Hurtig adj veraltend бърз. пъргав.
чевръст.
Нио- [Su'za:'B] т. -еп, -ет Hosl ху-
о-р.
11sorcnc1mclci т venallend смела н
дръзко постъпка
lisch Omie-j хоп! (ъ^^о^! (при под-
кан— нъм деца до побързат)'
HuscHef f -п umg немарлива мен-.
SuscHelig adf вършещ нещо отго-
р;-oттте;; немарлив.
hüsob/n sw-У, sm ltn-У. 1 мина¬
вам. прo(сг!ом бързо и безшум¬
но; 2 пробягва; lülcr 1^ (Akk)
през, по нещо);
Eim Lächeln HuscHle über ihm GsslcHl
Усмивк— пробяга по лицето и.
Häc1clп sw. У, Tb Off. У. нокошлям;
покашля; сп.
HusTcn sw.', TD Otr.V, кашлям; i-,V.
храча. -ттkaшлс; (кръв);
umg Aul 1^. - Пет пори нп дав—м
зо нпщо;
umg Dem werde ici was - Да има
да ззпмо! Щп му дом да сп разбере!
lu^cn т о,Р1, кашлица;
Einen Uockcnen ~ НаВ/п Имам оув-
кaшлиеa,
HicUcnaniaII- т пристъп нм каш¬
лица
Hist/mmitisl п о.Р1. пeкaеогвт,
ор;дст!О■ -против o-шлнц-,
1UcicncaTi т сироп против кош-
лиео,
ngshensiillemi adj успокояващ каш¬
лицата.
HüsU/rl/e т ч-й против кашлиц—.
lisienUmopfen nun PL капки против
кашлица.
Hut’ т, Hüte шопно;
Den - aufcc1хcn Слогам си шап-
кота;
Dem - obncHmen Свалям си шап¬
ката;
umg Eiw. (Akk) unter einem - inln/en
Уеднаквявам, обединявам. оътлaоу~
вам различни неща (мнения. дей¬
ности и др.).
о?Л о—шито. закрила;
Vor j*ndml aui Bem - sein Нащрек
оъм, пазя се от някого.
lüUaBIagc / поставка з— ш-цкн (и
гардероб).
HuialUelInng / щанд за шмцнн (в
26.
Hä1cnini
матин).
HäUcHnnB m куче пооое,
1äUcJnmdc m пос'^;.
hüT/m м.И Tb ir,V. L пазя, зaкез-
псм (някого); 2. поос, гледам (дете);
3. посо; наглеждам (добитък); sich
- 1. цaоя се (vor jnBm,/eUж, (Dat) от
някого/нещо); 2. + еи + Infinitiv по-
зя оe. гледа; до не...;
umg Das Bcti ~ Позя леглото. но
легло съм Mцoеодз болест);
Sich von dcn Feindin - Позя се от
врагове;
Ich wcric nlci % ihn Bavom zu cn-
zäilen Ще се въздържа до му рмзкм-
мм за това, няма до му еaокомо за
това.
HüTcr т, - пооaч; цaои'пл, храни-
тел;
~ les Geseiers, Brr O-drimg Пази¬
тел на - о—кoем, на редм.
Huiloun f фасон на шапка; ;—лъп
на шопна.
Huikucnpc f периферия на шапка,
1111^ adj ттпoтлa!. без шапка.
HuinacScu т ш—пнор.
HiUnäcU/nld f -пеп шопкорка.
Hutnadel f дълго игла за прикреп¬
ване на шапката към косото.
luTscUacUlci f к^тия зм шопни.
HuiscUc f, -п ostern дп'ск— люлка.
H1UccSmnr f nun in: umg eiw. geSi
JnBn. Ühau Bla - нещо минава гр—-
ниц—'M. нещо п прекадено за нснoro,
HuUsirnBcu т окачалом (за шапки).
HÜties/; -п 1. колиба; 2. хита; змс-
лон.
Huttei/) -п 1. металургичен завод;
2 столарска фабрика.
HäiicmanheiUcu т металург.
HüTTsmlnBisimls / мeгaп'етнееa
промишленост.
HäiiemCrcc т о.Р1, вид твърда из-
вaео,
1äiicmCnkc т мeтолуетзеeн (доме¬
нен) кокс.
Hä1icnCnnde / о,Р1. ;eтол'ртзя.
Hä1icnchHnH т домашен пантоф от
филц.
1ä1UcrжemC п металургичен о—еoд,
111^11/ / общинско мера.
GAÖgPOlF
Hüieri / -п сушени плодове (з-
ошав).
НиТиИте п südd плодова пи'-.
hu1e(c)1ig adj umg със'веп;. сбабен.
о6еъчкон,
НуГп/ / -п Zool виe;a.
HyazjmlU т. -е Mln хн-еиет (скъ¬
поценен камък).
1yae|nUHe / -п Bot зюмбюл.
iyi-ld adj Biol хибриден.
lybuidc / хибрид.
lylna / Hydren Zool сладководен
полип; хидра.
lylnomi т, -тп, -еп TecT внде-нт,
!oдoр-зд;пн'eл. !oдoеaздпон'eл;н
(уличен) крон.
Hydraulik / o.Pl. хиде-влик-,
HyBuou11ccH adj хидравличен, хид-
ровлие;сни,
SyBrjcncn swИ TD Г-,У, CTem хид-
езеом,
1yBrm1ioIndZe / o-.Pl. видрт6зoлo-
тия,
lyBmoBymaniC f o.Pl. хндетднео-
мика.
1yBrograpS|e o.: - H^<^rogmäTic / o.Pl.
1. видеoгрофня Мноуна за кеъro!ро-
'о на еодо'о); 2. описание на води¬
те върху с'ш-'a,
Hydrokultur /1. вздеokулгуео;
2 отглеждан; нм вмдеoкул''еи.
Hydr-Odoeie о,Р1. вздеoлoтня,
Hydrolyse / CTem хидролиза.
1y1momcienrnlnd1e / вндетмeг;o-
етпттнс,
lyB-opomiC / oT/. = 1yBmoCn1inr,
HyBrncpSärc / видеoофпео,
HydrnciaUiC / о.Р1 видртст-тиka,
HydroiS/raplc / хздет'прaцис,
HydrozepHalus т, Hydtrzefalen хид-
роцеф—л.
lyglime / o.PL Med внтип;a,
lygliniamliCel m ооннториoвнгнпи-
ни мо'при—ли (артикули).
lyelir/maßnaHmc / хигнп;;н мп-
рoпрнс'зс.
1yg1|nevorsdSr1f1 / витнп;еo пред¬
писание.
lygianICem т, - хнгиeнног,
hygienisch adj вигнпннеп;,
lygronct/r п Meteor хш^]^|^мп'ьр'
4£h
Hygmockop п хнгрoокoп, /
hygnosCopasch adj вигрoокoпнепн.
1ynne / -п химн;
Einc - aul ile FrcIHclI Химн /а сво-
бодатм. /
hymnisch adj .хвалебствен.'
lypi-iei / -п Math, Llt зцп'рболм
(aucT übente). ■
HyperBoIlsch adj хнпeр(oлиепи,
SyperCorucCi adj внпepкoеeн'eи.
с!еъвктрek'eн.
Hи)esii>nnl|J -en Med хипертония.
Hypertrophiii/о.Н Med хипертро¬
фия.
Hypnose / -n хнпнто—;
JmBn. in ~ venscTdcn Хипнотизирам
някого;
Unten - sieben В осстoннзп на внц-
еoоa съм.
hypnotisch adj хипнотичен.
Hypnotiseur [iHTHOOrzo:—| m, -мхип-
еoтио-гoр,
Hy1noiicicmen sw-y. Tb Гг.У. випнo-
гиоиеaм,
lypochond/r m, ■ Med ишoвoндеин,
HyptoCuodriuI o,Pl, Med ипохонд-
рия (постоянно въображение, че чо¬
век п болен).
HypochonBulsch adj зпoхoндриеeн,
Hypotenuse / -п Math хишoт;н'оо,
lypotbeC / -en Winiscb ипотека;
Eime ~ auf s/lm Hans aiTncSmcm
Ипотекиром ксшa'a.
HylotScCorlshH adf нnoтekоеe;,
Hypothekenbank / зцтгeк—рно
банка.
Hy1nUn|CenchnnIi / ипотечен дълг,
iypotneC||ren sw-V Tb ir,V, ипоте¬
кирам.
HypotHcsc / -m хипотеза;
Elmc ~ aufst/iier Съставям хи по-
г;оa.
hypoTbalisci adf хипотетичен.
Hy)ott:mg||J -n Med випoтония,
Hy^^leiUzs/ -m Med истпенс,
HystcriCcr m, - истерик.
Hystcrikcrlr / -пеп истерична.
hysterisch adf Med истеричен (auch
übentn);
umg Jclzi werde rlcSt gleicH - le
почвай веднага c истерии';!
DEUTSCfi-ÖULGALMSCK WÖDTEßDUCH
Igel
I. * Il:] n, -jurng -s и
дeзeгaг— 6укв— от
немската азбука;
Das TüpicIcScm anl
1cm I И ной-молк—тм
подробност.
i! Onlenn umg 1. и-и!, уф! (израз на пог¬
нуса); 2. ах! (изроз на ионeн-дa);
umg - wo! И думо до нп от-во! По
никакъв н—чнн!
Ith! intenf н~-a! (магарешки рев),
igi/m м У. hD -le. V. реве (зм магаре).
Iamiu т. Iamben LOt ямб.
Ihcn/m т, • нбeен;ц.
aBeuiccS adj иберийски;
Ih/nfsohr Halbinsel Пир;н;йонн по¬
луостров (Испония и Пoргу'г-пнс).
т, -se Zool ибис.
ich pton pers L Pens Sg аз;
~ Tür m/ldi P/uson Аз лично; що се
ттнaос до мене.
NB:
Deklination von ich
Nom
Akk
Dal
Gen
Och
mich
mln
meinen
Ich п, --se 1. -о, собствената ми същ¬
ност Iоъо свои'; сцoоo(еoсти, жела¬
ния. качество и '. н.); 2. Phil его;
Das rlgcni ~ verleugnen Огенеaм
от(стзпет'o си -з;
Malm 1ccccres - По-доброто част от
мене;
Selm ~ ir Bem Vordere-url scileler
Постовя, с;6; си на преден цл-и,
ioHBieo/en adj ;гoе;етрич;;, eтoнс-
'не;н•; отнесен към собственото “аз”.
kcSl:rzrS1ngg/IclS-Erueä1dnmg е-3кaз
в първо лице.
k:STnumJtch-Fnnn f о.Р1. формо нм
пожествовоние в първо лице;
Ir Brr - rnzäSI/g Разказвам и първо
лице.
IcHnenccHJIcH~McmsoS т егоист.
icSsicHU/tcH-SncHt f o-PL егоизъм,
себплюбие.
ihHcücSUid adj пгoистне;н, себелю-
бив. себичен.
IcHuSyoi п o.Pl. PTarm ихтиол.
lcSl1hyoldnä1| o,Pl, Zool ихтиоло™
(наука зм рибите).
lieol adj 1. идеален. тбеaоеo!, съ¬
вършен; 2. въображаем, мислим.
Id/oi п. -е идеал;
Er ЙТ - /1^ LeHmemc Той п образец
за учител (идеалният учител).
iBsulBllB п oозепгвтепнзп на
здпопо.
Ideollall т идеален случай.
IicoIdestaIt / идеален o6еоо,
IieoIgew1hHi п идеално 'егло.
Iiea1ic|cunmd / o,Pl. нд;aозоaеня.
идеализиране;
~ den Realität Идeолзоиеaеe нм ре-
олнoст'a,
IBeaIZcnns т o.Pl. Phil идеалиоъ;,
IBcäi|si т, -en, -еп идеолис'.
iieoi|ci1sci adj иде—листичен, идеа-
лнстзеeскн,
IBeali'täu / o.PL идeaлнoс',
li/oIComCn-rcme / o.Pl. Jur извър-
шителство на двойно престъпление.
1В/|/ -п 1 идея; предстовм; хрум¬
ване; 2 предложение. план;
Eirr Taxe ~ Идея фикс;
En Hai Ceirc - Bovom Той нямо пред¬
става за 'ова;
Eu Hal Ceirc - ob не Conmi Той ня¬
мо представа, доли тя ще дойде;
Wir kamen -иГ dir - mit ihm zu islc-
1nnicmcm Хрумна ни да му се обадим
по телефона;
Dcr Rock CönmUc (um) cinc ~ Cüuzeu
sclm Полата можеше до (ъде малко
пo-kпсa,
idc|ll adj 1 идеен; 2. идеален. не¬
материален, духовен.
iicemaun adj беден откъм идеи; 6;з
въображение.
IB|cnaic1anchS т o.Pl. обмяна на
мнения, нм мисли.
I1cenTi1cl1imgJ o.Pl. номиеонe. отк¬
риване на нд;н,
IdccmTinoSi / o-Pl бягство нм мис¬
ли, болестно д!нм;ен; на мисълта
(основано само на остеноции),
IlcengcHalU т идейно съдържание;
идейност.
ilienios adj бпзидепн.
1Bccnrc1cH adj бога' на нд;н; с бо¬
гато въображение.
Ii|cnueicSUnn т о,Р1. (ога'ство нм
идeн,
Ideenwelt / L духовен мир; h. свят
на идеите. ,
iienlirizicren sw,', Tb in-У. 1. иден-
'ифзенеaм; 2 отъждествявам; sici
~ отъждествявам се (mit ehw. (Dat) с
нпшт), ,
licmuifiziarun/ / -еп идентифика¬
ция.
lienUiscS adf едн-къв. тъждествен;
един и същ;
Wir Sahen -п Vorstellungen über ile
ZiCudit Ние имом; еднакви пред¬
стави за бъдещето.
IBeп1iiit1J -тп 1. Oомoлнчнoст; 2 пд-
еоk!oст; 3. идентичност;
Seine - nocnжeiscn Доказвам сомо-
онееoстто си (с документи);
Die bulgarisch/ ~ Бслraеоka'a иден-
'иеетст,
111111^1^1111 / östeer Schweiz поо-
пте', документ зо сaмoлзееoст,
iBrrllläisCrlsr / криза на идентич¬
ността.
I1cmiiU|Ucpa1icue nun PL Jur докумен¬
ти зо самоличност.
Ideographie м.: Ideoenafla идеогроф-
сно писмо. цноое; с здeoгеофоkн
знаци, йероглифи.
IBaoIo/e т. -п. -п идеолог.
Iicol<ojn./'. -п идеология.
ideoIogiegeBunden adf свъроое с да¬
дено ид;oлoгнс,
licologlsci adj ндпoлoтич;н. идео¬
логически.
iBcnIngicj|rcn sw-V. Tb in.', идеоло-
гиозеом,
IBlon п, -е Ling 1. идиом (региона¬
лен, отенaл;н. браншови и др. език);
2 идиом, зднтмa'иеет олo!oсъеп-
гaни;.
IBlomoUlscH adf Ling идеоммтичпн.
I1iosynkracZc / -еп Med зднoоиин~
еоозс (оееъвеувствз'плетог или
т'веaшeниe към определени !eшeс-
тв-. веaен),
Idioi т, -ет, -ет Med umg идиот.
iiem1ems1cHer adf umg лесен. разби¬
раем от виниго (уред. инструкция).
IdiiOTiI -п l-Med идиотая; 2 иди-
oтшннa,
idloTisch adj 1. Med идиотичпсои,
слабоумен; 2. ненормален. тъп.
Idßl п, -е идол, образец, кумир.
fBoiasfa—en sw. И. hb tr. У, идoлизнр-;,
Idyll т, -е идилия.
IByl1i|, -п I. Kunst ндноня, идилнч~
но ноoбеaм;нн;; 2. идилия (състоя¬
ние).
idylllscH adj идилиеeн.
Igel т, - таралеж;
Das possU wic - zur TürCIlmCe Това
оъ!о;м не стмвм. не е пoдвoдншo.
/
I/cIflscH
GAttßCFF
Iäe11icci m Zool ;теокн т-ралем.
Igln mjn. -s нтлх (къща но пскимо-
OИ'П),
Ignorant т, -еп, -еп geb peior неве¬
жо, итнтр-нг,
Ignoranzf o.Pl. psJon невежество. нт-
;oрa;то'вo,
i/noriercn sw.'. TD ir.y. нтитрир-м,
црпеп(епгеaм,
iim peon pens 3. Pens Sg m (Dal) нм
нето.
*Hn pnrn pens 3. Pens Sg m (Akk) mo.
него.
jUnen peon pens 3, Pers Pl (Dal) им,
на тях
1Ппсп prom pens, DöfticTkeiiтfonm (Dai)
Ви нм Вос.
ihr’ peon pens 2. Pens Pl вие.
NB: Deklination von 11—
(pnom 1susPJ)
Nam
Akk
Dat
Gen
ihn
euch
euch
euer
iSuj peon pens 3. Pers Sg f (Dat) ;a
нея. й.
ihr, pnom pass 3, Pers Sg f неин.
lh—4 pnrn pass 3, Pens Pl 'ехен.
NB:
Deklination von 11—
Mpron pocc) 3, Pers SgjPl
Nam
Akk
Dal
Gen
Sgm
ihr
ihnen
ihrem
ihres
f
Obre
Obre
ihnen
ihrer
n
-Tn
ihr
ihrem
ihres
PI
Ohre
ohne
ihnen
ihrer
ISn pron pass Döflichkeitтfanm Вмш.
Ib-cn = (Gen) von sie (pron pens f u.
PI) u. von iHre (pron pass f u, Pl),
1Пгсп = Gen von Sin u. vom ISr.
inuemcciUc adv 1. от нейна отеоиa';
2. ooтгсве cотз—н.
inrcrsliis adv от Ваша строно; от
овтя страна.
IHrcsg|a1cHcn peon undeM цoдo(eе
(на нея, на 'св), такъв като нея (к—'О
тях).
IHmeiWegem adv 1. оорaдн нея; 2. за¬
ради 'ях.
IHreWegen adv зароди Вас (учтив—
форма).
|Huciж1iicn adv geb nun in: nm -
1. о—е-ди нея; 2 ооеоди тях
Ihretwillen adv geb nun On: um - за¬
ради Bao.
Ihrig- pnrn pass veraltend L неин;
2. г;вe;.
Ikehona m o,Pl, икеб-но (японско
изкуство за aеaимнрaиe нм еиeгс),
IComaf -п икон—.
Ikonenmalerei f нкoитцио,
ICmmenжaпB f 1кюнoстaо. ноoтрaфи-
сонм с икони стена.
ICnnotlтac| -нJIComocUac т. -е ико-
нтстaо,
111% / о,Р1. Илиада (от Омир).
Ulsgai adj нелегален; нпо-kти;н,
111с/11!(Г1 f o-Pl, 1 н;пптaлеoот;
2 незаконност.
Illegitim adj I. н;о—ктнпн. нелегити¬
мен; 2 veraltend нeлeтнгнмпн, иозъи-
(еaеe; (дете).
lllcgi^i^i^i^i^li^^/ 0.Р1, нелегитимен.
illiquid adj нелинвиден. неплотежо-
опoоoбeи,
Illoyal adj нелоялен (човек. поведе¬
ние).
Illoyalität / o.Pl, нелоялност.
Ilinminallßn / -еп илюминация,
illuminieren sw,' hD lr-У. 1. тсвптс-
вмм пр-оиненo, илю;нннеaм; 2 ун-
р-сс!aм, тц!e'сиa; (стaе ръктцнс).
Illusion / -еп илюоня;
Ici mache mir Ceimi -er damülcr Hs
храня надежди за тово.
illusionär adf почиващ на илюзии
iIIncioПciicci adj ипюзнтнио■'ичпн.
Itlisiomslos adj без илюзии, рпатю-
тне;и, трезв.
ШnsmrisoH adf 1. илюзорен, въобра¬
жаем; 2 ;;рeaлзстиеe;, напразен;
3. невъзможен, угoпнепи.
illuster adj geb иоиоkaи. благороден
(гост. общество).
liius^matlom / -еп нлюсгроенс,
Illustrator т. Illuтl-alonen ^юстро-
тор.
illustriimen ш V. Tb le, У. L илюстри¬
рам. це-ес илюстрации (нъм н;нтa);
2. илюстрирам. онатлeдс!aм,
liluslnZc-te / -п, -п илюстровано
сцнсaниe.
Illyrer т, - илирипц (от племе, нм-
сeлс!олo о;в;еoзоцaдно'a част нм
Бaлк—искня полуостров).
Illis т, -se Zool черен пор.
im pnäp + AnlOkel = im Bem 1 в, нм
(място); 2. и. през (време); 3. i
subsi Infinitiv (nlcTi auflösbar); gö от¬
ношение ;—; ■
Im Lesen. *m ScHmeiBen gut sejm До-
бър съм и четенето, писои;'т;
Im JiSrc 1998 През 1998 гад.;
- - Großen und Garzam Общо зоe'т.
въобще;
- Prinzip По принцип, по начало;
- N1 За миг, моментално;
-Vergleich (eu/mli jmBm.JeUw, (Dat))
В се-!и;ннп с искoтoJнeшo;
- VorilergeHen Между де'ro'т.
цoнрaй другото. инцидентно;
- ScHere Но шега;
- Gegenteil Напротив.
Image ['imief] п имидж.
InogcpTiegc / oPL цтддъемонп на
имиджа.
imaginär adj имагинерен. мним. въ¬
ображаем.
imBczZt adj с леко слабоумие.
Imbiß l^l^iss т. Imbisse 1. лека за-
нуск—; 2. заведение за бързо з-куоkм;
Einem - enbcreiUem Пенгo'!с; нещо
(малко) зо ядене;
Kalter - Студено ядене.
InlißstanB ImbisssTnB, —.: Imbiss-
Sland т закусвалня.
Inll/U п, -е имитация (предме').
Imitation/ -еп нмн'aенс,
Imitativ adf ими'—'ивпн, имитатор-
CКHl
Imitierensw,'. TDir. И. имитирам. на¬
подобявам.
ImCcm т, - пчелар.
Imkcmc* / -еп пчел—рство.
Imkesrt sw,'. hb ihn.'. з-нимовам сп
с пчеларство.
InnaninU adj geb нмоиeн'п;, вът¬
решно присъщ.
Immaterialgüter nun PL еe;отeеио-
лни блага.
immaleriill adj Jue нематериален
(щета).
InnairICnIalion / -еп 1. оописз—н;
(приемане) във виеше учебно заве¬
дение; 2 Schweiz пускане и движение
н— пътно превозно средство.
immatrikulieren жИ hb Гп.У. прие-
мом, оaциовом (студент във виеше
учебно заведение); sicU - кинт за-
писвом се във ВУЗ.
Immc / п paxl - Biimi
immens adj огромен;
405
DmUTCti-BULGADITCftEö WtSPTERBUCH
inpmovicijcmem
~e KosTem Halcn Имам огромни роз-
вoдн,
Immen adv винаги, всякого. по-
оття;иo;
Sie war - iöflich zn mln Тя зин—ги
беше вежливо нъм мене;
Für (ail) ~ Завинаги;
Eu ЬТ - in Eil/ Той цoо'oсееo
бъеоa.
Ommer] pantlkel 1. все (auch vor einem
Komparativ); 2. все ш-н. пън;
Dir Reichen werden - ncichcn Бога¬
ти'. стават !оп пт-бттaтн;
Es Camcn ~ neSr Lenle Приижд—х—
всп повече хора;
UmhöTicH Ba—Tst du nicii gegen sfr
sein, sic ist ~ Belnc LeHmemIm Не бива
да бъдеш неучтив към нпя, все пак
тя ти е учителка;
- voran! Напред! (Кураж!);
~ Besser Все по-дОбрп.
immerdar adv geb винаги. !Пеит,
immerfort adv ин;—тн. цттгoяи;o.
Innru/rüm adj вечнозелен.
Imm/ugmüm п Boi бръшлян.
Immerhin adv зсп пон.
Immerwährend Inmsu wäSmamB adj
постоянен. непрекъснат;
Inner WäHn/mdem Kalende— Впееняг
;—п;ндое,
Immcnzu adv umg постоянно, непре¬
къснато.
Innig^-anl m, -вп, -em и;итр-ит.
Immigrieren sw-V- Tb Otr.V. н;нгрн~
ром.
Immission / -em geh пмнсия. оaмър-
ос!—;; на околната среда с газове,
пари, шум и др.
Immission / емисия, вредно въз¬
действие върху околнат— сред—.
Imnl^ons^l^ulz т oJPL о-шнтa на
околното средо от замърсяване с
вредни вещество, шум и др.
Immobilie / -еп meist PL недвижим
имот.
ImnolilicnbcsiUz т притежаван—
недвижимост.
Immobilienhandel т гпргoвня с нед¬
вижимо собственост.
Immobilienmakler т шoсрпд;нн при
сделки с недвижимости. ;
ImmoBilienmarkl т позор на недви¬
жимо имущество.
Inmortalitgt f ofl безсмъртие.
immun adf 1. Med ;пnoд-тлни; ус-
'Ойеи! но зaеооо; h. Jun птлз!-ш се
с нмуннтeт, иeшеиктоит!eн;
~ scim Имам имунитет Meigci lUЖl
(Akk) срещу нещо);
übentn JmBm. gcgcn ehw. (Akk) -*
maciem Провя няного неуязвим нъ;
нещо.
ImminlsZc—rn sw, И, TD ir. V, Med иму¬
низира; Mgigem 1^. (Akk) шрo'н! не¬
що).
Innnmitälf -вп PI selhen 1. Med иму¬
нитет; 2. нппенктс;oв;иoст,
Immunkörper m антитяло.
Immuncciжäcic f Med имунна не-
ДО0T0TCЧHО0T,
Immunserin n Med серум за иму-
ино-цин.
Inmunsysien л Med имунна оно-
темм.
Inpaci-Tcc1 т 'ест за запомняне
на реклама'—.
Imperativ т, -е 1. Ling повелително
;-oлтиeииe; 2. PTOl императив
1m1ematnviccH adj з—пoвeдниепоки,
пoзeлнтпл;Hi
Imperator m. -еп император.
Impc—iekt л. -е Ling имперфекг -
PräicriUnn.
Imperialismus т o.PL империали¬
зъм.
Inpruialfsl т. -вп. -еп импери-лист.
1mpcmIaIic1IsoH adj империалисти¬
чески.
Imperium п. Imperien и;цeенс.
impertinent adj geh безочлив. нагъл,
;—волпHl
Impfaktion f акция по- имуниза-
цзс'ai
Inpiouswcls т картон з— н;уиизо-
енн.
InifbC>sCrCnnigndg удостоверение
за извършена нмуиноменс.
ImpTem sw-V. hb in,'. Med в-нснин~
ра; MjmBn. gegen ehWl (Akk) някого
срещу иeшo)'
InpipaS Impfpass m нмуннз-ент~
нен цaсцoег,
InpfsioT m и-конн0l
Impfung f -em и-kсн;не-и;. вaкон~
н-енн,
Impfzwang m з—дължнтпЛиo вaoсн-
ииео;п,
InpdanUailon f, -em Med нмцл-н'-~
ция; присаждане (н— клетки, тъкани,
органи).
inilanlZe—cn sw. И hb tr. V, Med им-
шпaи'неa;, nрзсaмдaм,
fnpliziesrensw-У, hblr,V, geh змнлн-
еиеaм. включва; и себе сHl
implizit adf geh имплицитен, нега-
р—зен директно.
Inpontercn sw-F. hb iti-V. н1мцтнн-
р-м, пр-ес силно впечатление;
JnBnl durch safm Waccen ~ Импо-
нир—м някому съо он-ииятa ун.
Import т, -е инто, импорт.
InpQrtobhäm/igCeit /зависимост от
знто-,
Imperlaii/ll т дял на !иoоо.
ImporTä-tiCel т вносен -р'инул.
ImporehcschnänCimg / oте—ниеe;нe
за !ито.
Importeur [import'iiTj т, -е Wiiisch
вносител. н;цтетьте,
Importieren sw.y. hb ir.y. WlrlscT
внaсс;, импортирам.
Inportkapozität f възможности з—
знос (нм дадена страна).
Importlizenz / лиценз, роорпшн'eл-
но за знтс,
InportüBcrschuß ImporUiiÜBBriscSuss
т превес нм ино^.
Im]p>nПwnae|витоиa стон—,
imposanT adj внушителен. впечатля-
в—щ нмцoоaнтelн
Impotent adj Med импотентен.
Impotenz /оЛ. Med импотентност,
imprägnicrnem мИ TD tr,V, импрег¬
нирам Мтенстил. нож-, дърво).
Imprlä/incungg/ -еп импрегниране.
Impresario т, -slImp-essaeoem им¬
пресарио.
Impression / -еп geh впечатление.
In1—ecsiomjcmns т o.PL импреси¬
онизъм.
ImpresslonisT т. -еп, -еп импре-
сиoинот,
In1meclIonZciiscH adf импе;оиo;но-
тнепи,
Impressum п, Impressen Тур иод-'eл-
онo каре (зм отбелязване на автор-
прав—. нодо'плст!О, година - н—
издаване).
Imprimatur п O.PL Тур еооепшe;иe
за цeеог,
Improvisation /, -еп импровизация.
InimovisationstalenU п ймшрoзизa-
'трсkн талант.
improvisieren sw. У, bb l-, У импрови¬
зирам.
Impuls
Impuls m. -е импулс. 'ласън, под¬
тик.
Inpulcgcйeratnr m TecT импулсен
генератор.
impulsiv adj импулсивен.
Impulsivität / o.Pl. н;п'лои!нoо'.
InpiIsCaui m импулои!но, оnтнтaе~
нм покуп;-.
Inpj|lccirom m■ Tech импулсен тон.
InpulishiCsikk /Tech импулсна 'ех-
ннкa,
InsUonic o.: im Sianlc adv On: ~ sein
+ eu + Щ/. в оъс'oсниe съм да...
liii pnäp (Datt)(Akk) 1. в. но - (;стгo);
2. и; през; след (време); 3. за ноене
(с различен превод);
~ len Silit woSnen Живея в град—;
~ die Slidi gcbcm Отива; в града;
~ Biesam AigenBllcC В 'ози момент;
- Bcr Nacht През нощта;
- cincm JiHr След едно годино;
~ WirCilciCciU В действителност;
- illem Elle Н-6ъеоo;
Er UnidC d/n Wein ~ cincm Zug aus
Той изпи виното но един дъх.
11i im: umg cUЖl isU ~ нещо е акту-
ално, модерно.
NB:
in- неособено продуктивна пред¬
ставка в немския език за образу¬
ване на прилагателни с отрица¬
телно значение, срв. апе^иаТ.
inkonsequent ... При прилагателни,
започващи с 1. се използва *1-, срв.
illegal; при прилагателни, започ¬
ващи с m- и р-, се използва Im-.
срв, immateriell; impotent.
Inadäquat adj неадекватен.
inaCi^l^v/lmaCi^’^v adj geh неактивен,
инертен, пасивен, бподппн.
imaCiiviemen sw.'. hb tr-У, TecT де¬
зактивира;.
maCUneil/imakUuaii adj иe-кгуaлeн,
InaCzcpialci adj неприемлив.
liOi/nlTTmaUnc/ o.Pl, оaпoе!aнe (;-
нещо).
Inonc1rncHnaHmc / o.PL 1. зо—нг-мн-
еaетс', ооeтост (на личност); 2. из¬
ползване (но прав-. предимства);
~ inncS 1/п Berni Ангажираност,
оa;тoсг поради професията;
- vom Richten Пoлоионe нм право.
Imlegrill т о,Р1, 1. същност; eоe;-
gajsjjxt
ция; 2 übenin олицетворение, въплъ¬
щение.
ImBagulTcn adj включен, съдържащ
сп (*m ehw. (Dai) и нещо);
Die Hcliume isi In dir Micie ~ Отоп¬
лението п включено и наема.
ImIcsjizmaHmc/ встъпване и отбст-
!;нoст,
InBnTnf/hnaSms / Admin 1. пускан; и
eксплoо'aеня; пускане в ход и дви-
мпенп; 2. открив-не (на съоръжение).
InBill п олицетворение.
|nbnimct/ о.Р1. geh жар, страст.
111™^ adj geh тте;щ. пламенен.
InBellmii adj Ling нeoпрпдeли'eлпе
(член. мпстoим;ннe),
ImiafinlUiromoncm п Ling нeoцеeдe-
лнтeпеo местоимение.
InBeCIlmaBii adj Ling нeсkлoнсeм,
inlim kanf 1. ко'о (средство); 2. до-
нато (пдеoвепмeееoст на дейст¬
вията);
Du kannst iSr einc Fucuic bereiUcn. -
du iSr ccHrc1hsi Можеш до й досто-
виш малка радост, като й пишеш;
~ cr das Mä—chem ere|HiUe, soh cn ie—m
Докато е-окaо!aш; принаоко'a. 'ой
гледаше ';л;внзня.
Inder т, - индиец. инд'о,
|gderin / -пеп индийка, нндуоко.
imiec(cen); konj докато.
imigsMsan)i adv 1 впрочем. обаче, но;
2 междувременно, в това време.
Index т, -тeIndizeт индекс.
1111x11111^ / WO-lsch нид;коaеня,
IglnxloHi т WlrtscT индексирано
заплащане (при отчитане индекс— на
пoонъп!оеe на живота).
Imdazemi adj неприличен. нет-оти-
чен.
Imdianti т, - индианец.
ImB1amcrSrnp1Iind т недноеоkз
вожд.
Imiiamicrin/ -пеп инди-нка.
Idliomcmmesemvai п резерва' з— инди-
-нен,
ImilancruescuvaUion / = Idiianinrc-
»-701.
inlionisci adj инди-ескн
IrBl/n n Индия.
ImlllierenU adf н;днф;еeн';н. без¬
различен. е-!;oдушп;.
IniiTleremz f, -вп индиферентност.
(порaзличип,
imii/mi^ri adj възмутен; сърди'.
406
ядосан.
Indigo m[n. -s индиго.
Imlikalteom/ -en 1. знак, 6плпг. nрно-
н—н; 2 Med индикация.
InBlkaUlv т. -е Ling иосингплеo нак¬
лонение, индин-тии.
liliCiion т, Indikatoren geb инди¬
катор. белег, признак.
Iidircki adj непряк, косвен;
Ling -е R/Ba Непряка реч;
-~е Wall Непряко гласуване.
ZrdiscS adj индийски. нндуокн,
inlisCrcU adj н;диокрeт;н; нет-кти-
чен.
IndlsCrciion / -еп еeднсkеe'етст;
нeт-к'нчиoст, липса на так'.
InllsknUalel adj не подлежащ на
диоoуоня, под !CCk-k!O кезгнкa (ло¬
шо предложение, лош цеo;к'),
ini1cponieгt adjgeh в лошо еосгртп-
нн;. неразположен (зм разговори).
jmB1ceipIinicr1 adj е;дзсезцлзен-
р-н.
Individualisieren sw. И. Tb lr. И, инди¬
видуализирам.
In11viBuaI|cmnc m o.Pl. индивиду-
олзоъ;,
IndividuallsTlsch adj индивиду—лно~
'ичпн.
IndlvidualltäT / o,Pl. индиеидуал-
нoст,
Inllvilnolverkchr m Admin движе¬
ние, тр—нспoрг c лични моторни пре¬
возни средства.
InBIviBuclI adj индивидуален. личен.
Individuum [,..vi:„.] п, Individuen ин¬
дивид.
Indiz п. -ien 1. Jur улика; h. приз¬
нак.
Iniidjcm1cwe1c т Jun дтkaоо'плствa
по косвени улнoн
Ind|ziempmozaß Indiiea^i^i^n^JX^ss mJur
съдебен процес но базата но kто!П-
№ улики.
iniiziimem sw.'. TD t-.У, 1, geh сло-
там индекс (нм ониг—); 2 Med инди¬
цира;. имо индикация (зм операция
^рО.
InlocHina п Индонитай.
|mincnrnpä1chS/1nincnropr1chH adj
Ling н;дoeиетппясkи.
IningcrnanislnJ1niogcrnom1cen adj
Ling недттeемaнскз. нндoпвзт-
п;йоkи,
Indonesien п Индонезия.
407
DEbTTsCfTßULGhAlLSCiEä WÖRTERBUCH
Irliätloisnale
Iminnic1cr m, - индoе;оиeе,
Indonesierin J, -пет индонезийк-.
inBoncc1chH adj индонезийски.
in1ncsj|пcn sw-V Tb tr.V, №011^
джиросвам.
Irlukilogf -en l.geh индукция; ин¬
дуктивен метод; 2. Phys индукция;
влияние.
IminCi1omcBaжe1c т дтkооогeлот!т
по индукция.
Imlnkilonsfcll п PTys поле нм ин¬
дукцията; възбудително поле.
IndnCilodsllnß InduCtto nsriuss т о,Р1.
Phys индукционен по'о;.
IniikU1ßmsmmtnr т Tech индукцио¬
нен (асинхронен) д!итaтeл,
Iminkiiomcc1amnnnd/Jlc<A ннд'нти-
роно нaпе;м;;нп.
IninC1imdscUmon т Tech и;дунгир-е
тон.
|g1iCUiogcжIпCimd f нед'к'нвеo
действие.
induktiv adj Tech PTll индуктивен.
ImBiCion m, Induktoren и;дун'oр,
Inini/cme f, -em опрощение. индул¬
генция.
imlnsImiilisiiensiiMy. hbte.y. индуо-
три-лиоиеом,
Imdiusriallisicuigg o.PL индустриа-
лнз—еис,
Шиикта/*, -en PI selten 1. индуст¬
рия, промишленост; 2 Schweiz фаб¬
рика.
InBnsUrlcabgasi nun PI. промишле¬
ни отработени газове.
Im1nc1ricabжrsccu PL промишлени
ттподъенз води.
In1nsirjeanlaas / промишлено оът-
ръжение.
Inlnsinieirleiiem т ро(о';и; и про¬
мишлеността.
ImBncUr1|hau т 1. промишлено стро¬
ителство; 2. промишлена постройка.
Im1ncUпichcUn1cB т петмзшоeет
предприятие.
Im1icir1|crzcndnic п промишлен
цеoд'кг,
IdinsUmicgchleU п промишлен район.
Imincirjc/eжeгCscSait flbk IG проф¬
съюз на зaбo'ниеитп от промишле¬
ността.
InlusUulcCaliUai п промишлен нмпи-
тап,
lniusir|ckauinann т специалист и
oблоогго нм промишления морне-
'ннт,
Imlusl—Island п индустриална стро-
на (с еоози'- промишленост).
ImBncUr|e1amBccnаTU / промишлен
ппйз—ж.
*111^-1111 adj промишлен. индуст¬
риален.
Imlnsirlciie т. -п, -п индустриалец.
In1ncirigmüll т a.PL промишлени
oтподъен,
ImiusUujcpnamzc / промишлено рас-
'енип.
IminsUr||puninki1om / о.Р1, промиш¬
лено производство.
Iminst-ji-oboter т Tech промишлен
робот.
Im1ncimjec1aa1 т промишлена (ин¬
дустриална) страна.
Im^ii^shrjesiai/промишлен (индус-
триолен) г-род.
ImBuslnen-umr HidB/isCammsm /
А bk I1K 'ърттвокт~иед'о'рзолно
полота.
IniusirZ|жamcn nun PL промишлени
стоки.
Inlnsimiizcitaltcn п O.PL епохата на
нидylстриaлизоеня'a. нм 'пвние;снa~
т— революция.
In1ucUгi|zwe1g т ттроосл н— про¬
мишлеността.
1miiz||ram жИ TD Гп,У. 1. Tech н;-
дуктиром; 2. Phil заключавам по ин¬
дуктивен шъг,
incfTiC1fv/anefTeC1|v adf geh неефек¬
тивен, неефикасен.
|тсТП1хесп1/1пе1Г1хеат1 adj geT неефек¬
тивен, неикономичен.
incimanleu adv един и друг.
№111011/1^/1 Ineinander lü/ar
sw.', hb ir.'. оп;динсвом, сглобявам.
11/111111-^-111/1 Ineinander gralTcm
unr.V. Tb ili-V. 1 Tech зацепвам се
(зъбци). скопчвом сп; преплитам сп;
2 взаимодейства' си, действат в хар¬
мония (процеси, действия).
fncan/niem|1acsem Ineinander 1acccm
sw. У, hb ihr. И. !ЛHз-' един в друг (ну-
таи и др.).
fmfalllBal adf Rel непогрешим (па
п-тм).
Imigm adj geh pejot 1. подъл. низък;
2. umg О'иеaгн'eлeе, ум-о;н■;
—b/lß Ужасно горещ
Irfanja / o.PL geb pejan безсрамие,
подлост. ннзoот.
Inlani т, -еп, -еп инфмнт ('итл- на
испанския или португалския принц).
Ig1antei-e|/ о.Р1. пехота.
Ir1anUcnjc1 т, -еп, -еп ппхo'неeц.
ImTimiii adj pejot инфантилен.
111111111^^ т о, PL Med инф-оти-
лизъм.
Infantilität/ o.PL инфантилност.
ImforCU по, -е Med н;ф-екг,
IdTamlrcg м У, hB in. У, Med предиз¬
виква; н;ф-ект,
Inf|CU m, -e Med инфекция;
Ein griiialer - Грип, грипна инфек¬
ция.
IrieiCtoo 1/ -em Med инфекция.
InfckilßnsalUciiudg / Med инфекци¬
озно отделение.
Infcki1onsdcfaSr / опасност от ин¬
фекция.
ImTeCiimmcScrB т Med oгезш; на
инфекция.
IrfeCiiorsCrirCUell / инфекциозна
Iоорaзнa) болест.
ImfeCUlös adj инфекциозен, з—розен.
infeuior adj geh малоценен, иторос-
'eц;иeн,
InTe-doIlscS adj одски. дяволски.
пъклен.
Iricrno п, -s ад, пъкъл;
Das - Ви Atnmkr1s/cc Адът на
aгoме—го война.
Iifliluolion / -еп инфилтрация.
1nTiliir|iuen sw. И. hb ir. Vflle, И, инфил-
генео;; прониквам (в нещо). напоя¬
вам.
|пТ1п1и adj 1. неопределен; 2. Ling №
фннигии;е (глаголно форма).
inninficsimil adj Maih безкрайно ма¬
лък.
Im1idI1es1noirecSmund /Math дифе¬
ренциално и ин'егр—лно омяг-и;.
ImTfriilv т, -е Ling инфиеити!l
fmTlzieuemsw.'. TB ir.V. Med оaеоос~
вам; ннфпкгнро;; sici - з-раосзaм сп
in 11^-1111 On: jmlm. - crTapp/d
erwlscien оaлaвс; някого на место¬
престъплението.
IrTIallor/ -еп Wirtsch инфлация.
1mnaU1om|r adj инфлационен.
ImTIaU1mnsBaCänpfimg / (орбо c ин¬
флацията.
1mПaU1gnc1ereim1gt adj c ттеи'aнп ;a
инфлацията.
Ir11aiioncnaUe / процент. дял н— ин¬
флацията. ■
GAREßCFF
InTtcxfiel
liTiaxfiel adj LLlng нeсц^eгaeм, не-
склт;сe;; 2 неогьв—ем; 3. трудно
пеиоптстбявaш оп.
Irfiugre f. -en Phys влнсниe, въз¬
действие.
IifliCgdi f o-PL vee-all инфлуенца,
г-рия
InTo п. -s 1. nun PL информация;
2. umg брошурка, листов;— с ннфoр-
м-ция
infolge! peäp (Gen) вследствие, по¬
ради, о—рaди,
InToIg/h adv + vom (Dal) и резултат
но. O-е-ДЦl
anfolgl1|ccem adv волeдо'виe нм то¬
ва, поради това.
Imforinal adj неформален.
Imiorminl m, -cm. -тп н;фтр;-;',
информатор.
Iiio-moliC f o-Pl информатина.
IiioumiliCcr m, - специалист в об-
л-о'г— на информатикото.
InTonnaiion f -вп 1. информация,
сведения; 2. информация Мгише);
3. нифoе;изонe,
lnfnmmatimnsargciot п предлагана
информация (в различни сфери).
Inforna1aoncausianchH т обмяна.
е-омнео н— информация
Info—naUlors^^j^ /'база дaн;н,
Inlo—naUfTfrsliBlTies п потребност
от информация
Imformaiimnsdefze1t п липсо. недос¬
тиг нм информация
Informationsdienst т информацион¬
но служба.
Imformai1oncrluß Infoo-nattonsTuss т
aJ>L нифoе;-енo;;; поток. поток н—
нефтрм-цня.
ImroimoTZogsniUTsi п средство за ин-
фте;aенс,
Infommat1ioinsuulie| иогoеинo н— ин¬
формация
Inrommaiiomssiami т 1. информаци¬
онен щанд; 2 информираност.
InfommaUimnsUrrger т нтсз'eл н—
информация.
Informationsverarbeitung / прера¬
ботване (обработка) нм информа¬
ция.
Infomnai1mncecnUuum п информаци¬
онен център.
inrornaUiv adj geh знфop;-тавe;,
съдъежош много информация
Infommol [^^i^'msl] п o.Pl. неформал¬
но H0К'0'BО.
|iTonmc1i/emionn|ii adj geh неофици¬
ален, не по цет'тkтл,
iniormigren sw,'. hbtr-У. информи¬
рам. осведомявам MJmdm. über jnim./
eUWl (Akk) някого з— някого/нещо);
sici -информирам сп, осведомява;
се (über ehw, (Akk) за нещо).
InTomn|cnUhc1U / o.PL инф<^|^^и^м-
НОСТ.
Irr—arol adj иифр-епевпеl
Irinaroi n a.Pl. Phys инфрачервени
лъчи.
|nfrauni1ccimaSIndg / облъчван; c
инфрачервени лъчн.
11'11^11^11111/отопление с инф¬
рачервени лъчя
Imfmai^islroSlem meist PL инфрачер¬
вени лъея
|mTramoUcUraSIcr m инфрачервен из-
лъчв—'ел; инфрачервена л-мпм; наг¬
ревател с ннфр-е;рвeии лъен.
liiniscSaii т o.PL Phys ннфеaоиун.
|mrпocUunCUur fWirsxh инфр—струн-
тур—.
IП^^ii^nnJ -xn Med илив—не, прели¬
ване (нм течност и тялото).
InTüsImmc1iaccBe fMed 6—нка з— прп-
лив—не.
InfnsjarsscHIanhi т маркуч. тръ-
биеk— от система за прелии—не.
IniUsominm. Infusorien meisl PL Zool
инфузория
11^1/111111/ / Tecb поддържане,
поддръжка.
ImggngsetzшnäJ7ecJi пхон-нп и дпйс-
'!иei
Ingenieur [inic'no:^] т, -е инженер.
Inecnieumbau т 1. инженерно стро-
игппс'!o; 2 нижeнeеe; строеж, цто-
'ройка.
Ingredienzen meist PL опстa!oн, ссс-
'aвнн частя
Imgrlnm т o.PL geb veralt сеoот.
злоба.
Imäжer т cPL Bot дмнндмифнл,
Imiabcr т, -1. собственик. съдъе~
жа'пл Mо-!eд;иип); 2 притежател;
Der ~ afncs Amtes Завеждащ службо;
Sic ist - Bis Welt—eCouBs Тя e прите¬
жател ;a свeтoиинс рекорд
liSiiljcnen ж.И Tb i-.У. Jue ^д^^р-
mmm; арестувам.
ImSi^Tfif^sr^u^gg/ -xn Jun —рест, арес¬
туване.
408
IrhalidaSnc / оепот'ио;п. оодър-
моне.
Iibäläilom / -em Med ниво.о-енн,
ImSaIai1oncopp1raU т Med инхала¬
тор, опорм' зо ннвaпоенн
inHaljemen м Е hb hr.V-iitr.У. 1. Med
знхaоиром, цеa!с зевaлaцнз; 2.
вдишва;, всмуква; (цнтое;н дим).
IrbiiU т, -е PI selten 1. оъдъемониe;
2. вместимост; 3. смисъл.
InHaIhlicH adf по съдържание, и съ-
дъемa'eл;т отношение
jmHalUso—n adj с (пдно оъдъежaеиe,
|nHaIicandaBc / кратно опдпемa;ип*;
резюме; сбит прер—зк—з.
InHaIisirClrrung/О5CJBяв—не но 0-
държaинe'o Мпри пратка).
inSallsle^r adj 6пооъдържa'плe;,
imia1UcInc adj - inHalUsIecm,
inHoiUsreicU adj c богато оъдъемо~
инп, опдържa'eлпи
inHalTsscHwcr adj вомпн, съдържа-
'елен, зн-еи'eл;н (думи. послание).
InhaltsvcrzclcHnls п съдържание (на
кни^-—).
*1^—111 adfPTil присъщ, свoйстипи,
Dfc eine— Sachs -c PnoBiemallC При-
усшa'г- на дадено нещо шеo(о;мa-
'H0-.
Inhomogen adj нeвoмoтпипи. хет;-
еттeипИl
ZnHuman adj иeвумонп;, бпочтипепи,
жесток.
Iglilaic /, -п незезол. е—е—пео
(уква.
InaifoIcprcggcinTf т н;нцииеaшo
взривно вещество.
fniUloiev adf неицнотивe;.
Idlilaijvadlnig m ооkoнтдотeлеo
прeдлтжeенe.
ImfUlieivBe/eHmen п предложение за
референдум.
Iiiilotnvc / -п 1. o.Pl. инициативо.
цтчни; 2 гражданска тетоеио-еин;
Aus eigener ~ По свой нтеии. по
своя ииненaгни-;
Ihm mongeli es an - Той нп п ини-
№'113;;.
ImlUloufivConfica п иеицн-'ив;и но-
мигe'.
Irfiliion т, Initiatoren иниено'oр,
jnlul||rcn ж.И. hb t-.У. geb иниции¬
ра;. давам инициатива зо нещо; до-
вом повод за нещо.
InjcC1imn/ -ет Med иемпкцня.
409
DEUT&CH-bULG№l&CHE& WÖTIWßUCli
|mne|w^rBen
ImjcCi1mnsspriUzc f спринцовка.
Injizieren .w. И Tb Oe. И. иимпн'ирa;,
IiCa-nation f -em geb олицетворе¬
ние. въплъщение.
InCascamt m. -xn. -xn ösere инкаса¬
тор.
InCacco m, -тjInkaттl WO-isch инкасо;
инкасиране Mптпхе-зaеe нм площа-
нин).
ImCoccogeschrfi п Wifhxh ник-оoво
операция.
Inkocsnvoli1nacISt / Wietsch пълно¬
мощно зо получаване нм плащания
IiCins^vc peäp (Gen) Abk ImCL вклю¬
чително.
InClns|vpmejc m нннл'зивl^— цена
inkognito adv нннттнитт,
Inkognito n, -s PI selten инкогнито;
Seim - wOhr/m Пазя нинoтиитo;
Sein - lüTi/n Разкривам инкогни¬
то он.
IrCompolfbai adj geh несъвместим
Мном^пърен софтуер).
Inkompatibilität f oJM. несъвмести¬
мост, инкoмпaтибплето',
IrkompeiemU adj некомпетентен.
IrConp/l/mz f, -en некомпетент¬
ност.
InConpleiU adj ;eцъо;;, некомпе¬
тентен.
|nCol>clquenU adj непоследователен,
нekoно;kипн'eн.
|mCol1cc]unezZj -xn непоследовател¬
ност, неконсеквентност.
illComctanU adj непостоянен, про¬
менлив.
Inkonvertibel adf пеконвертируем.
jrCorncCi adf некоректен, ;пцеоен-
лен, неподходящ.
Inkrafttreten o.: In-KrOt-TimCT/m n O.PL
geT влноо;п в действие Iо—ooе. noо-
тонозленип).
ImCucis m, -е еnио-е- окръжност.
InCuha1ionczeii fMed н;нyбaенoе;;
период.
IrCubaior т, -еп инкубатор.
Inland п o,PL 1. собствената стро-
;—; 2 но стран-тм;
Im ~ В пределите (във вътрешност¬
та) е- страната, и стронаг-;
Diese Waren werden rur Im - ver¬
kauft Тези стоки се продават само и
0'р-H0'-,
Irländer т. - местен жител (и- да¬
дена уге-нa),
InländerIn f -пеп местно жителка,
Inländisch adf местен (зо стр—еаг—);
Inlanisling т вътрешен поле'.
InlanlsnarCi т Wirtsch вътрешен
поо—р,
ImlanisverCehu т а-PL вътрешни
оъo(шeнис, вътрешен троноnтрг,
Imlani т, -е Ling оеeдиолo!ип.
inlieeenB adj WOriscb приложен (и
търговската кте;сцo;дe;енн).
aimjliei! peäp (Gen) всред, посред,
innittcni adv + von (Dat) в средата
нм нещо.
|mnc|Ha1cnunr-V. Tb t-.У. l-geh при-
теммвам. имам; 2. заемам служба
1111)101111 un-.V, Tb Oi-.V, спирм;.
прекъсвам;
In ReBen - Пеekъов—м говоренето.
Innen adv вътре;
Die Tin geil nacH - Вратотм се от¬
варя навътре;
Vom - Iben) Отвътре;
IcH Cenme sic vom - uni vom außen
Познава; я.
Innenantenne/Tech вътрешно (Стой¬
но) —итпна.
InncnircSficCt m вътрешен оевн-
'ект.
InnemarcSatcCtur f вътрешна архи¬
тектура.
InncnaufgoHme /Вътрешна снимка,
снимка нм о-нрн'o,
|nmeIn^uucCuO11img вътрешно офор¬
мление.
|ndcn1lieucStung/rвътрeш;т освет¬
лени; (в нтл-),
InncninrhHmesscr т вътрешен диа¬
метър.
Irmenhof т вътрешен двор.
Inncnknmvc /вътрешен оозтн,
Inmcmicben п о,Р1. вътрешен живот
(мисли и еувотво),
Irnennlnlstcr т министър иа вът¬
решните работи.
Innenministerium п Министерство
и— вътрешните работа.
InnenioliUlC / aJPL вътрешна поли¬
тика
immen1oli1lcci adj иър^1^1^оп^.^1^ти-
еeоннl
Innenmoum т вътрешно помещение.
ImmensclTe / вътрешно страна.
Immemspfegai т огледало за обрат¬
но виждане (иъгре и нолмто).
Irrrmstadi / oJ4. център н— рада.
|nrcmc1ärmcn т Sp центъре-падо-
тел.
InncnUascHc / вътрешен джоб.
1111^111 /ъггреше— стена.
Innenwelt / въгрешеи озн'.
Zim/u- adj вътрешен;
Med Die -cm Omgane Вътрешни ор-
гони;
Seins ~c Unrnne war coforU zu s1ärlm
Вътрешното му безпокойство може¬
ше да сп усети ведного;
Der M1nicicm für -п Amgci<^i^i^niejUcn
Министърът нм зътрпшнигп работи;
Ihre inrirsUin Wünsche Bifelen für
uns clm Geh/ennls Н-й-съкроеееитп
й желания останахм за нос т-йна.
inmerBeimleliicH adj вътрешен, вът¬
решнозаводски. иътрeшеoпетнозoд-
о'и;еl
Innerc п o.Pl. 1. вътрешност. вът¬
решна част; h. съшетот. духовнм
същност;
Dis - Bes 1oucas Вътрешната част
нм къщ-гм;
Dis Mlnlsi/mium des Министер¬
ство н— вътрешните роботи;
Mein ~s Моят вътрешен мир.
Innenclen nun PI. вътрешности, ка¬
рантия
Imr/mUill! peäp (Gen) 1. (вътре) и
(място); 2. в продължение нм Мирпмп);
- der Siili Във вътрешността и—
тзодa;
- cim/r Sinnle В продължение нм
еди; е-о.
mnc—HalBI adv + vom (Dal) в ромни-
т; на;
- vom Eumopa В гз-енен'; е- Ее-
ропа
Inme—llch adj вътрешен;
~ war sic ceHп nervös Вътрешно тя
беше много нервно;
Meid - omznwcrBem За вътрешна упо¬
треба
InncniicHCelUfoJ>l. вътрешен живот.
душевност.
Inne—parteilich adj вътрешнопарти
пи Iднонхоия).
Immcmsic п и-й-вътрешн-тм част (н—
нещо). глъбини, дсп(oезнa. осш-
нoо',
innen1 pnäp (Dal) Schweiz - fmi/mhoib.
111/1^11 iirs sein un-.V, sn Oft.'Vgeh
осъзе—в—;, съзнава; нещо.
|mne|wcuBcn ume.y. sn Oie,'. geh раз-
mmiwosmcn
(ирам. осъзнавам;
Eld/n Gefahr ~ Осъзнае—, oцос-
ностто.
inne|wnHnen sw-V, hb Otr.V. geb при-
оъш (свойствен) (на нещо) е.
Innig adf 1. дълбок. нокеeн (чувст¬
во); тъед;е;е (благодарност); оъкрт-
ип; (желание); 2 близък. задушевен
(иепоки. цеия';лотвo).
InnigC/it/ о.Р1. уърдeееoо', съкро-
вeнoот,
InnovaTlon f -еп geh иновация. но¬
вовъведение. реформа.
jnnovaifimcfefmdIfcH adf враждебен
към нoзтзъвeдeнистa,
InmovaUlonsrreindllcH adj добре еос-
тропе към нововъведеният—.
Innovativ adf geh и;тво'зи;;. въвеж¬
дащ (създаващ) мoд;рнзоaцнн,
Imiire f -еп корпорация, сдруже¬
ние (иа о—н-ятеии).
Znoffixfelt adf неофициален.
Inoperabel adj Med c невъзможност
з— опер-ция
Input mjn, -s 1. EDV вход. иип'-,
подавани в компютъра изходни дое¬
ни; h. Wielsch вложени могеримли.
средство.
Inquisition f, -еп Hist ииkзизнеис
(auch übetif).
Imquisiton m, -em инквнонтoе.
inquislTorlsch adj нннвнонтoеонн
ins = in las;
Bis ins Elmeelmc До еой~м-пka'о
подробност;
Ins Gsmeds kommen Стоим е- иъцеoт;
Eiw. ims Leien гпГеп Извиквам на
живот.
Insaccl m, -т. -п Admin 1. пътник (и
кола); 2. оотвoрнин (и оог!те); 3. оби¬
тател (на дом, нпиннн-).
InsasccnversicHc—ung / оaсте-вo!кa
на пътниците в цеeитонт средство.
1nssbc^odB^|nc adv особено.
InchSr1Ti/; -еп нодпио (е- паметник,
моеето и др.).
IrscCi п, -еп насекомо.
InciCienBaCänpfnnd f о,Р1. борба с
и—о;нo;и'e,
iпccC1enT—escln1 InscCiid frcsssdl adf
н—о;кo;oсдeн,
InscCien1mccsen m Zool насекомояд-
ho животно.
InsiChemgiTU m инсектицид, отров— за
насекоми.
GAßfPorr
ImsaCl/nCudls f o.Pl. ;нтoмoлoтия,
1^1^111^1 f емп—ст (от нооe-
коми).
Ims|kicncpay m спрей против насе¬
коми.
Inc|CicrsiaaU т Zool групова тето-
ниоaеия им живот при насекоми';.
liscCT/dsTiob т ухапване от нооп-
кОМО.
Inc|Chenvemi1lgnrgcn^iicl п оепдо'-
ео зо 'нищожмвмее но вредни насе¬
коми.
Insckiiz|1 п. -е инсектицид.
ImscI /, -п oстеoв,
InsclBcwohncrn т тс'етвнгя;и;. оби¬
тател нм остров.
Imselguniie f архипелаг, група ост¬
рови.
Irsa1c1aa1 т островно държава.
Irscuai п, -е обявление (въз вест¬
ник, оцнооин;).
in^ricmen sw.V. Tb Ге.У-10Г-,У давам
обявление.
^1!^ adv гойно. скришом.
insgcsani adv общо.
Imsiisr ['incaiiт] m, - вътрешен чо¬
век, посветен в нещо, познаващ не-
шa'о отвътре.
Iisais-lilo-nation f вътрешна ин¬
формация.
Inc|gnicn meist PI. geb отличителни
знаци (на върховна власт); е;г-лии.
insoTcrnt adv 1. дотолкова; h. в тово
отношение;
~ ll.als,.l Дотолкова... дoнoлko'o,,,
lisoi/riI konj доколкото.
insoIven1J1rsoIvenU adj неплатежо¬
способен.
Insolvenz JO-PL. W0rГтcT неплатежо¬
способност, фалш.
Insoweit! adv - insofcun.
1d^-^t|li Krnj = emsoi/um.
ImspeCicnn [ZmspeC'io:r] m, -е инспек¬
тор.
IrspcCliom f, -em 1. нноппкцис; ин¬
спектиране; 2. контролен преглед
ео кол—.
ImcpeCiiomsdand т инспекционно
обиколка.
Inspektor т. Inspxkioren инспектор.
IgcpiraUion f, -еп 1. иеопнрaцзя.
вдъхновение, подбуда; 2. Med инспи¬
риране.
inspiricren sw.V. bb Ге.У, вдъхновя
вмм, инопириром,
410
Inc11ei|ni т, -еп, -еп Tbeal помощ-
ник-е;мнсъoе.
Inspizicmcm sw.V hb Ге,У, инспекти¬
рам. ревизирам. правя преглед (на
нещо).
|ncUobiI adf нестабилен. лобилен, не¬
устойчив.
Imcialaicnu [instada'iöiT] т. -е мон¬
тьор, техник; електротехник.
Incia11iiom f -еп 1. инсталиране;
2 инотaлaцнс,
installieren sw. У. Tb in. И, 1. инстали¬
рам. монтирам; 2. verali настанявам
нм длъжност. въвеждам и служба.
imsUomi о.: im SiomB adv в добро съо-
тoсни;. и ред; '
~ HalUcd Поддържам и изправност;
Etw. (Akk) ~ тех/т Пoстоес; - нещо
в нзпроинoсг,
1п^^^^(^1^!^11т1и^1^/о./>/. поддържане (в
изправност). поддръжка.
ImcUominaItnmdcknsUen nun PI. W0niтch
роовoдн по поддръжнотм.
incUanBid adj нос'oйеив, емстояте-
леи.
Imstandseiuxngg о,Р1. привеждане в
изправност.
instant adj (ъроoрaот!oезм (оофе).
IrsUor1dcUurmC п n'лвepноиеое—.
бързoеоотеoенмa нопитко.
Imciode / -еп Jue иестонцнс;
Eine Höh/rc ~ Пo-зиошa иест—иция;
Letzte ~ Последна н;ст—неис (съд).
Insionzcnжed т PI selhem служебен
път. нае—лен ред.
^^атСит. -Tинстинкт; 2. усет;
Dir nicBemcm ~п Долните инстинкти.
IrciirCiSadBInd/ / инстинктивно
действие. иеотнннгив;a реакция.
imci1nCU|v adj инстинктивен.
incUinCi1os adj без инстинкти.
1nsi|nCUs1cScm adj със сигурен ин¬
стинкт.
IdstiTui п, -е институт;
~ Tür Fmcm1c1racnen Инттнтуг зм
чумди пзнеи,
InsiilnUior / -еп L институция, уч¬
реждение; 2. Jun институция (но бра¬
но, семейството).
1ncUiinUion1i1cj|men sw.'. bb ir.'. geb
иис'и''еитн—лиоирaм,
frsTunfa-eg m И hbrtr-У. 1. инструк¬
тирам, обучавам. поучавам; h. довом
нареждания.
IrsUriCtiog / -еп инструкция.
411
InstruCiiv adj geb инструктивен.
InsUrnnirU n, -е инструмент.
insinnmcniol adj инструментолен.
|ncirnmcmta]lвa/dS|ulnrgJ инструмпе-
талпе съпровод.
IdsTuunrriilmuslC f ннстр';eе--п~
на музика.
InstnnmerioUlon f -xn Mus инсгру-
мeн'aеия, оркестрови—, ор-;жне—;e,
InsinnnemUerCoffer т куфарче с ин¬
струменти.
IrsUnnninlernacnem m мойстте нм
муозк-лни инструменти.
imstrincmilamem Ж.И hD Ге.У. Mus
теkeо'енеa;, aеaемзеaм,
Imcinnmcmu1r1nm п. Inтteumenlarien
нестеумeнт-еня.
|rcnTTiziere/InsnT1iz1|rz f, -еп Med
нпдoстa'ъенoст, иисуфициенция.
Insulin п o.Pl. Pharm инсулин.
Irsuiinmandei m o.Pl. недостиг н—
инсулин.
Insnijnpräparai т инсулинов препа¬
рат.
insultierensw.', hbit-У. ösi^i^e^rобиж¬
дам, оскърбявам.
inseenjiren sw,', Tb ie,', 1. Theal
пoотовсм Мпиеса); 2. pejon 'строй-
вмм, oргaнзоиром, знсеeниром,
Inszeni|rnrg f, -en 1 Пеа, поста¬
новка; h. pefrn организиране. устрой¬
ване. иноц;ниеaн;,
IrUaCi adj 1. изпр—впн; здрав; 2. бе¬
зупречен; 3. непокътнат.
- гет В изправност съм, функци¬
онирам правилно. нямо, повреди.
irlcg/r - adj geh птетeи. бeоукoено-
нен.
InUedno1 п, -е Math интеграл.
InUedroigIaihiuпg / Math интеграл¬
но 'равнение.
IrUc/ro1Cnuve f Malh интегрално
кенв-,
InUcgno1rchSrnndJ^AД^тА интегрално
смятане.
InieguoizelcHcn п Math иетегр—лее
он-н,
IgUc/niUlor f -вп 1 интегриране;
2 нн'eте-еня, обединение; 3. Math
интегрално о;с'-еe.
IrUedrai1mnspmnzeß Integrationspno-
zess т процес нм ннтптр-цис.
InUegriircr sw.', hb Г-,И 1. обединя-
в-м; 2. пеноъпднняеa;; 3. Math на¬
мирам интеграл.
DEUTSCH-ÖULGCßlSCliES WOCTEDBUCtt
Integrität J O-Pl. i пълнота. еслтог-
ност; 2. (;оуце;ентс'; 3. нeнaнъе;н~
мост, a!тoнoмис, интегритег;
Die politische - cines Lan1ec Поли-
тне;скз зе'eгезт;т Iпoлн'непоka
автономност) на държава;
Auf jnis, - vcriranen Доверт, се
нм нечия птрсдъееoут,
InUelleCU т о,Р!. интелект.
IrUcIiekUuai|cnus т o.Pl. Phil инте-
лек-уализъм.
InielIcCincII adj интелектуален.
InUcIIekUnillc mlf, -п. -п иетплекту-
млпц; интелектуална.
fnl/iilgcdl adj интелигентен.
InUcIIigene f o.Pl. 1. интелигентност;
2 интелигенция.
111/111/1^-11 т степен на инте¬
лигентност.
InieillginzquoUienU т Abk IQ коефи¬
циент за интелигентност.
InicIIIgcnziecU т тест за интелиген¬
тност.
InUcnionI т, -еп, -еп директор; ин¬
тендант (в театър, радио, т;лeвнзнс),
Inicniore /. -еп упе-вл;енe. ръко¬
водство н— те-гър, телевизия. радио.
1nUcn1|cmen sw-У. TD ir,', geT възна¬
мерявам.
Inicnsliäl f, -вп PI selten интензив¬
ност.
lilrmsjv adj 1. усилен, н—це;тно-
(труд); 2. силен (въздействие); 3. на-
ои'eи. ярък Iееят').
Inicrcjvha1tunm fLdnTw интензивно
отглеждае. (нм животни).
inicmc1v|amen sw.'', Tb tr.', усилвам.
засилв-м; ннтeеоиинром.
ImUancivinvcci1i1on J ФО-акТ интен¬
зивно капиталовложение.
Iriensivl^ultum f Landw интензивно
култура.
InUcrcivknuc m интензивен курс.
InicnsivsiaUion f интензивно огде-
ленип (в болниц—).
InUcnhion f -еп geb нa;;е;ен;,
ImicnaCiion f интерактивно дейст¬
вие (рпдуи—не на дейеост-о от две
контактуващи лнеa),
irUeraCilv adj интерактивен.
Iriercliy т. -s Abk IC ин-ерси-и
(бърз. комфортен вл—к).
InicuB1ceipi1rrr adj м;мд'црeд;;-
тен. и зон—г— на цеeоие-нe нм рaолне-
ни иоуни.
irU|rn
атист/иопТ adj ие-ересен Ik;зтa,
есцетс, човек).
1nierecsanUcmwc1ce adv интересно, зо
oтбeляовоип. по странен е—ене,
Inleresse п, -п 1. o.Pl. интерес (ап
jmdm,/eiж, ^аг) къ; нннoтoJнeшo);
2. nun PI. интереси;
~ НоВ/п Интересувам се (ап jmdm,J
aiЖl (DatHrir jnin,JcUw. (Akk) от ея-
кoтoJн;шo);
Dieses Gemälde ist lün niol vom ~
Тази картина пеeдстa!лс!a интерес
за мене.
1r1cucsce1oc adj 1. без интереси;
2. 6;оеaолнеп;.
ImiemscccInc1gCc1t / липс— нм интерес,
безразличие.
ImUcucsscn/ebici п сфера на интере¬
си. увлечения.
InUer|slln/egcrsaiх т прo'ивoрпеи;
в интереси-;.
ImUcrccscm/sns1dscHa1U f Abk IG
1. кръжок; 2. обединение иа интере¬
си Мкортел, -ръст).
ImismacccmCnm111Cu т конфликт - на
интереси.
InUeressenI т, -еп, -еп 1. интeе;о'-
вощ се, кандидот; h. ооинтeеeотео-
нинт,
InUere^ilucr м И. bb in. И, интересу¬
вам, увличам. будя интерес; sich ~
интересувам се (Tür jn1r,JcUw, (Akk)
ог някого/нещо).
IniercssjeninciU jOo.PO оaн;-eрeот!a-
нос'.
InUemfcmcnz /. -еп Phys. Ling интпр-
ференция.
InicrfcucgzemccScirund f петс!0 но
интерференция.
Interieur [etc'rio:^] п, -s AecT иете-
рите.
Iniemim п, -s временно цoлтmпезп,
временно разрешение.
Inien^l^m^cScir т W0rlтch временно
удостоверение; временна акция.
IrierjcCilor/ -еп Ling междуметие.
1111-^111111111 adj междуконти-
нпнталее (роке'-).
InicrCnniigcr1oiTiud т мемдуконти-
нентолен полет.
IdTcnComiagcdTiinäCcle f мемдукое-
'иееигална роке-а
Inieunae.zn п, -т|InoeemezzO Mus ин¬
термецо (auch МегО-),
fiic-r adj вътрешен;
Inicudoi
~c Sitzung Заседание при з-кентн
вр—та.
Imicrnol п. -е иитерн—',
anUcndoilomol adj междуи-родеи.
Imlc-näliodole f o.PL 1. HOsi Иетер-
н-енo;aл; Комиетери; h. Интерн—ци
оналът (внмн)l
Irhe—mäiaodälismns т, Internationa¬
lismen 1. o,Pl. интернационализъм;
2. интпремцион—лизсм (дума).
InUcrnci п Ott интернет,
inieunicrcn sw,'. Tbin-У. 1. интерни¬
рам; 2. изолирам (болпи).
Internifcnium g/ -еп иитернир-ип
Inte—mZst т. -еп, -еп 1. Med ингпр-
ннот. лек—р по вътрешни болести;
2 veralt ученик от нитeри—т.
jmierpamlamenioriscH adj мемдуп—р-
ламентарен.
Inienpellillom f -еп ннтeешeлaенн
(питане и цaело;п;г— до пе-витeл-
с-зото).
1пteinpl1||1reriпc,И bb lt-У. нн'eрцп-
лнр—м. правя интeрппл-цисl
inic—plogehar adj Aste ;eмдушп-нп-
тп; (т'оненс).
Interpol f cÖPL Интерпол.
InienpmiaUimr f ^п Math интерпола-
цин.
Inicrpral т. -еп, -еп 1 ннг;рце;-a-
'ор; 2. (музикмлпи) нопъл;нтeл,
Inie—pn/lolion f -еп 1. и;'eрцр;то~
ция; h. Theal нонъо;eннe,
inierpmcUii|v adj зн'eепрпт-'тескн.
inierpmcUjcrensw-У, hb ht-V- 1. интер¬
претирам; 2. тълкуи—м; 3. Tbeat из¬
пълнявам.
inieupniICtUeien sw.'. hD in.', посто-
вям препинателни о;aенl
InierpnпCiimn oPl. Ling цуикгу-цнс.
InUerpnnCiiorsrcdci f правило за
пто'-зянп на прaвoшионн'п зиaен. з—
цунIК'У-енято.
IniempudkUlmnseeioSeп п шеппи;-т;-
лпи о;aн,
Inieumaiikaric ['тЪст/Ц/Жп билет
с намаление з— младежи за пътуване
и Европа.
Irt/ringlo т Abk IR бърз - ел—н меж¬
ду средно големи центрове.
InUem—e/mun п 1. временно nе—ин-
тплс-ио; 2. време бПз о-ктниo пра¬
вителство. мeмд'еaествиe.
InUcrTOgativpmononen п Ling въпро¬
сително ;;оттн;e;нe.
GABEQOFf
iniemsielli— adj Aste междузвезден.
ImUervlii л. -е интервал. ц-уо—.
imiemvamleren sw. У. TD Uf. У. 1. ннтeе-
веиираM. протестирам; 2 намесим;
сп. извършвам ннт;еиe;езн;
Bcl der UNO /e/cm dem Atomversuch
~ Протестирам пред HATO срещу
ядрен опит.
InTcrvenTlon / -еп нитпевe;енс,
ImUarvamiImnsCnIeg т военна ннтпе-
в;нцис.
Interview [...'vju:] п, -s нитприю,
Inhiuviawam [...'A'moäijsw. У, hb hi. У. ии-
'eеиюнр-;, вземам нн-eеию.
Interviewen [../vjirej т, - интервюи¬
ращ.
inU|m adf 1. интимен; 2. личпи; 3.
вътрешен, съкровен; -4. уютпи; 5. сек¬
суален;
Ein -cm Freund Близък Мингимпн)
приятел;
Mit jnin, ~п Beziehungen SaB/m
Имам н;тн;ин от^юшени с някого;
Elma ~е KcnnTnis einer Sacha Пълно
(енпoотнт) познаване им един въп¬
рос;
Er isi clm -am Kenner dcm BomocCCinsh
Той п т'пиепн птзеои—е н— барон—;
Es hcnnsobie eins -e Atmosphäre Ца¬
реше задушевна атмосфера.
Imi|mTe1ni m върл вр-г
IntlmiTät f -xn интимност. довере¬
ни лнени еещо, задушевност.
Imijmpllce/ f oJP- поддържане нм
лична (полова) внтиeио.
1110^1^-1 /‘интимен живот.
Imlimsproy т- инти; ошрпя.
Iniinvsrkehm т geT полов -от.
jrUoIerani adf нетолер—нтпн (gegen
jndп.JehWl (Akk) нъм ;сoттт, нещо).
Inioleuanz / -еп 1. нетолерантност;
2 нетърпимост. непоносимост.
Ineonolion /, -еп Ling ииттиaцнн,
iniuansiiiv adfLing непреходен Мгл--
гол).
ZmU:r1vemOc/jnimavem/s adf Med интрм-
венозпн (нежпненс)l
ImUrlginl т. -еп. -еп ннтеитонт,
Inirige f -п интрига;
- cpinmen Плет- ннтенгн.
111^11-/1 sw И bb Otr.y. н;тен~
гантств—;, кроя нитенти (gegen jmdn.
оепшу ияного).
ImlmodiCUiom/ -еп Mus интродукция
mtnovertiert/idtnoveirilnnt adj Psycb
412
нн-еo!пе'eн, з—тзорее и спбп оHl
Inhuiiion f. -еп интуиц^.
InUuiilv adj н;тунтнип;,
111^ nun On: l1Wl - habam 1. схван—л
съм. р—о(р—л съм нещо; 2 пийнал
съм (олнтвтл),
jmvOlZiMc) adj нетрудоспособен, не-
рaбттoоптот(e;. инимлнДl
InvoIIBc т, -л. - -п инвалид.
Invalidenrente / инвалиди— шпиоин.
Invalidität / o.PL инвалидност.
Invasion f, -еп нашествие, нахлува¬
не. нивaзнн.
Invasor т. Invasoren и-шпстзпннн,
Inventar п, -е инвентар;
Das Tote (labcmBe) - Мъртъв (жив)
инвентар.
imventiam'iseimen hbtr.'. ии-
иeи-aеизнеa;,
Invenlamvcrzllcihmis п нниe^нт—еноо-
циоипн тшно.
Inventur / -еп Winsch инвeнт-рнзa-
цнс, ревизия
Wegen - g/scHIossan Затворено по¬
роди ревизия M;-т—он;),
Inversion / -еп Ling, Chem ннипроия.,
Imvemc1mmcla/e f Mxteon иизeеоня и—
въздушните маси (топъл въздух н—д
студен, нойто ие позволява въздуш¬
на цнеoуп—енн).
investieren sw.V, hD аг.У. 1. ннвпс~
-иром (пaрн, капитал); 2. влогом
(труд. оили, време) Mln lhWl (Akk) и
нещо).
Invc^tiom f -еп инвестиция, к—ли-
'аловложенип.
Invistii1mnsanrclz т привлекател¬
ност за инвестиции. стимул зм ннипо-
'нрaнп, ,
lПvlctItiäm$bereiUscbofi f Wilhтcb го¬
товност за ннипстзр-;e,
InvesiIiImmsCociem nur PL нaши'aлни
е-овтди; еоовoдн за инвестиране.
ImvlsUi1jo.ncspriiхl / umg инвеститор-
он— иижпнцнн,
Investment т, -s W0rhтch инвестиция,
капиталовложение.
Invcsimeпhroпic т ннвпо-иеитиeн
фонд.
Invfistmami/asalisCnoTi / инвестици¬
онна koмцaння,
Imvcsor т, Iпveтloren WinscT инвес¬
титор.
Inwendig adj отвътре, от вътрешна¬
та с-р-им;
413
DEUTSCIi-bULGAQISCtlLS WODTEmißUCH
IггcirncS1Uec
wng Eiw. in- uni auswendig Cennem
Познавам нещо основно; оиaс нпщо
на пръсти.
inwjcTerm adv доколко; в к-ои— стп-
цпи•,
- Sil en Reohi? В к—киа степен той
и;о право?
Imwi|weiU adv = immeiern.
11X^1 m. -e Jun kръвтомпшпннe.
IrznoST f -en PI selten BOO родстве¬
но развъждане (размножаване).
imхжiccHem adv междувременно, в
гоим време, между това.
Ion п. -xn Phys йон.
Ionisation f -em PTys, Chem йоню—-
ЦИЯ.
ionisch adj Kunst ят;нйоoзL
Ionisieren м И TD tr. V. Phys, Chem йо¬
низирам.
lonophorcsi / Med йонофорез—.
Ionosphäre / o-Pl, ятнтсфeрa.
InoC m Ир—к.
ImoC/r m. - жител нм Ир-к,
IroCenig f -mxm жителка на Иран.
iroC1coi adf не-oоoн.
Irom m Иран.
Imorer m, - иранец
1гогес1еГ/ -men ирмикм.
ironisoH adj нр-нски.
i—icn adj пръстен, глнип;.
li'1erge%l^ij^r m пръстени съдове,
jn11ccS adj 1. земен; житейски;
2 преходен; тленен;
Dos - Dasein Земният живот;
Dis Hülle Тленните ос'—;™;
Dis -em Fmeniem Земните радости.
Irr т. -и. -п = Imläniii^.
j—genl adv някак Mои), въобще, по
няк-къв начин;
IcU würBs Selfcn. w/mm Ich run -
ComnUe Бих помогнал, -но някак си
можех;
- lhWl Нещо. какво дм е;
- jemanl Някой. кой и да п. какъв
да п.
IrgeNreinr/r) pnrn -mdef нснoя; кой¬
то и до е;
-е Fron Hat amge—ufen Телефонира
няк—ни— жп;—;
Aus -em Gmunl По няк-кво при¬
чина.
irgendwann adv някога; когото ;
да е
Zпgendжac pton -mdef wng нпщо (кон-
вото и да п).
|rgcnBжar pton някой; който и
да е.
iпäcmdжll adv ияко; си; н—кго и да е.
ingamBwo adv някъде; където и да е.
Ingemdwoie— adv отнякъде; откъде-
то и до п.
Ingcnlwohim adv нанякъде; където и
да е.
Iridium п o-PL Chem иридий.
I-im J -men = Imländcmin.
|mis f, -1. Bot перуника, ненс; 2. a.PL
Anal ирис.
Zrlsoh adj иел-;дскн,
Irland п Ирландия,
I-iärd/r m. - ирландец.
Irlämiemin -пет ирл-ндна
Ironie/ O-PL ирония.
Zmomisci adj нет;неe;,
luonlslg—en m И. Tb tr. V, иртиноиеa;.
inr/inrc adf 1 душевно болен. ненор¬
мален, луд; 2. о—(лудпн. несигурен,
объркан; 3. wng отр-вт'пи.;—да^р-
лящ oе-кв-нo'o;
Ein ~r BlfcC Безумен цттпeд;
~п SpczialitäTem Страхотни 0^^-
литета.
irтaiinnaiJirraUinnaI adj нр-ците--
лпи.
Imrotiona1isnuc т. Irrаlionat0тmen PI
selten PTil нрaцнoнмлнзъм,
l-ni’ mt -m. -n у;oцт(ъекa;; умо-
побър;ана.
kneJ nun On: In die - и грешна по-
оokо;
In die - deHan Заблуждавам сп;
Imin. 1m dfc - liSn/n З-блуждавом
някого, обърква; няного.
I-m/ol adj 1. нереален. недейстеиге-
лпн; 2. ирпален, утoцнчпи.
|-ri|niHmcr sw.'. TD tr.V- L заблуж¬
давам; 2. дeоoенeе-иеaм;
-dc BcmerCur/em Заблуждаващи
забележки.
Irrc1ührunna o-PL з—блуждавоне, зм-
блумдпнип; дпотенeетне-ип.
jr-i’giicm un-.V. sn Ohr-У. geh зоблуж-
д-е-м сп;
Mil einem Vermutung - Заблуждавам
се и свое цеeдцoлтжe;нп
lrrcgnirr/inrcgn!rr adj нередовен,
еeцр-вно;; (неотговарящ еа нор-
маг—, правилата).
|г—e|leiien sw.', Tb tr-V, geh подвеж¬
дам, з—бл'жд-в-;,
ImmelevanU adj нeзн-ентeлe;, мало-
и-жеи, несъществен; ирелевантеи.
Inucicvainzßrrilcvonx / -еп неeлпзои-
теост. маловомеост, нeосшeс'вe-
ност.
irrc|macheii sw,V. hbi-.У. смущава;,
обърква;.
jun/d sw.V Tb Oie,',, sich - греша,
заблуждавам се, лъжа се; sn ihr. У. - лу¬
там сп;
- ist nemscillci До сп греши п чо¬
вешко;
Wenn ici mlci nicHl lunc Ано не се
лъжа;
Eu Hai sloi 1m ler Richtung /elr— Той
обърка посокото.
|rrcmamcUaiU f -en клиника зм ду¬
шевно болни. пснвзaтеин,
I-m/nSaus п umg лудниц—;
Hlam gchi ’s zu wie im - Тук п нстн;-
оk— лудница.
irrciaribcl/iirTepauaBiI adj geh непоп¬
равим (щети).
|mme|mc1en янУ. Tb Ohi.V, Med говоря
несвързани неща.
|mmevamsi1e1Jimmevamc|1li adf geb необ¬
ратим (процес).
IrrfanrU / окн'-иe, лут—ип, странст-
B—He.
lurgauUcn т лабиринт.
|rr/lanhciturgiai1cn т 1. заблуда;
h. veraltend ерес.
innig adj нпц^аинлeн, погрешен, oо-
нозмжащ се на о-6луд-;
In der -еп Annahme, Bas и. С пог-
решно-о предположение, че и.
ImriUolel adj чувствителен. дразним.
In-llilion /. -xn geh неи'зрaнто',
обърканост.
inilfc-em sw,', Tb Оп,У 1. обърквам;
2. ядосв—м, раздразвам
|пп1ГпТгп т пощенска пра';—, из¬
пратена иа шттрeшпн адрес.
IrrlicSi п, -er блуждаещ огън (и бла¬
тиста мпст-).
|-пsirn т o.Pl. I. Med умonтме-еe-
инп, лудост; 2 бeосмнолне-, щуро-
'ин.
Irrsinnig adj 1. Med душевно болен,
умопобъркан. луд; 2 побъркан (vor
niw. от нещо); 3. страшно. ужмс-
но Мз— подсилване);
- vor Angst Полудял от строх;
wng Es isi - kalt Уж-онт студено е
Irrsiddcniiec / umg побъркващ!— го-
еeшннa.
CAbEDCFF
414
Iunc1rnspneis
Iurc1ddcprcis m umg 'жaон-, неве¬
роятна цена.
Inninm m, Inntümen грешка. заблуж¬
дение;
Im ~ über jmin,Jciw, (Akk) sein Гре-
шм. в заблудо съм по отношение на
някого/нещо.
f—uTümlioS adj цттрпшпе. неправи¬
лен.
irreümiicHeiжcicc adv по погрешка,
погрешно.
Ir-weg т погрешен т,';
Einen - elnscSiigeg Тесгеом —
грешен път.
Irrwisch т 1. блуждаещ огън; 2 цa-
лмвнин (дете).
^Наи ['iTlas] т/п o.PL ишиас.
Islam т o.PL Ке1 иолс;, мохамедмн-
ство;
Zum - üh/mtn/t/m Приемам исляма.
isi1micci adj ;oх-мeд-ноkи. нопям-
оки,
МиГ п Исландия.
|clrricr т, - исл-ндпц,
Islärdcmim /. -пеп исл-ндко.
isiämBlsci adj исл—ндони,
Isobaref -п Meteor ноoбaе.
IsoiaTlom f -en meist a.Pl. 1. зотпо~
ция; h. изолиране; 3. иоoлнр—нoо';
Die ~ d/m ciekUr1ccHen Leitung Изо-
лaенс-о нм електропровода;
Die - vom BiCt/rlcm Иотлнеоеe ;a
бактерии;
Die - in dem Großstadt Изолацията
и големия град.
Isoiaion m. -вп Tech ноoлa'oе,
Isoiilrhanl n TecT изолирбанд,
1col|cucr sw-У. Tb i-.', Tech изoлз~
ром.
Ico1|snccSihHi / TecT изолационен
слой.
Isolicrslaiion f нзтпa'oр, инфекци¬
озно отделение (в (oлнне-),
Icn1jensUnfT т зоoлоенoн;е мате-
еи—о,
IsoiierTlrli f o.PL ноoлиеaнoот,
Icolj|mnnd f -еп изолация, изоли¬
ране.
1con|trlsci adj Math ноo;eтеич;н,
1sotS|rm adj изотермичен.
IcoUop m. -e meist PL Phys, CTem ноo-
'ОЦ,
IcnUo1CdtScu1pIc f Med еодзттпеa-
пзя, лечение c еaдзoок'нвен изо-
-опи.
1^1/1 п Израел.
Israeli т, -s израелец.
israelisch adj иор-;локи.
Isuiri|i т, -en, -еп (в Стория завет)
член нм цлeмe-т Изеaзл, нзе-ип'я~
нии.
Icuaeijiin f, -пеп израилтяека.
1craeIiiiscH adj иороилтяноки,
|si-Aurwendumgem —.: Istaulwendiirgem
nun PL ф-kтиепоки р—звoдн,
IsU~Bcc1ani —.: 1^111^111 т емлие~
ност. наличие Мстока. пари).
Isl-WcmT о.: Istwert т реолна. дейст¬
вително, фakтнеeокa стойност.
Ilaiien п Италия.
Italiener т, - н'олн-еeе,
lUaliircrIn f -пеп ит-лионна.
1Uai1amicci adj нтaлнa;онн,
LTüpicIcbem i-TüpTeSchin п umg точна
н—дН
übeeie Bis аиТ ~ Съвсем точно. до
най-малкат— подробност;
Allas 1^ 1« аиТ ~ vor-Bercitel Всичко
е подготвено до последния детайл.
Iwrith п o.PL иврит (нoвoeзеeяоkи
eоик).
DEUUTCH-5ULGAR1&CCES WCBTEPBUCT
J, j [jol]. ösiert [je:] m,
-jumg -s йот. десетото
буни- от немската мз-
бук—.
ja paelikel 1. да; h.
дори, даже; 3. тм, ама,
соли;
Ja uni Ncln ccSc11e1 dir Leute Да и
не еоодeляг вoеa-a;
Du Bisi ja gare miss Амо ти си оъв-
сем мокър;
Hnricmic, Ja Tius/mlc Стo'неи, до¬
ри хиляди.
Jahol '■ta'io:] п, -з жабо.
JacSt f -еп Маг яхто.
JocSiCinh m ях-клуб.
Jacke/ -п 1. мм;;'; жилетка (зо же¬
на); 2. сако. м-ке- (за мъж);
Das ist - wie lose Все едно, няма
разлика;
Das isi /11/ liir - Това п с-aеa (из-
вес-еа) ис-ория.
JäcCsmCIsil п дмемпър; домсни
костюм.
JocC/lCnorc ['d3aekiti.J/порцелано¬
ва коронна на зъб.
JacC/11 fja'Ceu] п, s оakт.
JicCpoi -d^Cpol] т. s джакпот.
JlBc т о.Р1. нефрит.
Jo1sdnüm adj нпфри-енозелен.
Ji/B f o.Pl. 1. лов; 2. преследване;
3. ловен 'еостън;
Aui llr/zur - dcHcn Отивом е- лов;
Die - aul lasen Лов на зайци;
Die - rach Bam Glück Търсене на
щастие-о.
Ja/Bhir adj роорeшпн зо лов (дивеч).
Jl/Bh/nic f о,Р1, лов (убит дивеч).
Jl/Bhomhsr т МП изтребител (ом-
6оеднетвaе,
JadBcuianir1c f еaоепшн-eпет за
лов.
Jageni/gcn т МП летец изтребител.
Jag1Пidzcng п МП изтребител (са¬
молет).
Jl/lln/vei т = Jag1vcrdeHcn.
Jo/Bgew^hm п ловна пушка.
JagBenümBc nun PL in: umg in Bfc
ewigem - cIngcSen умиром, пресел¬
вам се в небесните оeлeнис,
Jagenans п ловен дом.
Jl/lHorm п ловджийски рог.
JogBlniB т ловджийско куче.
JadBIsiBsmscSaTU f птвджзясkо
отеaот.
JagBmcccsm п ловджийски нож.
Jo/lmevicr п ловен район.
JagBccncin т ловен бил;'.
Jaglsiillcl J МП ескадрила изтре¬
бители.
JagBirnpSrc f ловджийски теoфeя,
JagBvcrdeScn п 6еоkОннпзствo, на¬
рушаване на ловните разпоредби.
JogBжnnci f ловджийска наденица.
JogBecli f ловен сезон.
ja/cm sw,'. hD Ohn.V, ходя на лов.
ловувам; ir.V. 1.црпслeдвaм; 2 цеo-
гонвом, изгонва;; 3. ходя иа лов. ло¬
вувам; 4. гоня (нсkoro, нещо); sn
lin.y. 6ъеоом. пеeп'ок—м; префу-
ч-еом (превозно средство);
Sich ein/ Kug/l id/inmob Bam Kopf -
Змстрелва; се;
Nach Geld, Rulm - Гоня парите.
слов--а.
Jag/m n, - горски 'еостъk,
Jäger m, - 1. отеeе. ловджия; 2.
войник отеeлkoезk; 3. зогеe(нгeо
Мсомолег).
JägcnSut т ловджийска ш—по—.
Jägcrilieln п о.Р1, ловджийски но-
-oени, преувеличения.
Jä/cucpr1cUc f ловджийски език,
морго;.
Jaguar т, -е Zool ятуор.
jäH adj 1. внезапен, рязък; 2. стръ¬
мен.
laSIid/c adv veraltend внезапно;
стръмно.
JaSm и, -е годино;
Dieses - Тази годино;
Vomf/es - Минато година;
Hart/ -е Тежки (трудни) години;
Im -е 2001 През 2001 година;
Ein Hai1ec - Половин годино;
In iaufericn - През текущото го¬
дина;
Mit 10 -im На десет години;
Ein Mäicbcn vom 9 -em Момиче нм
9 години;
Dcn Spoulic- Bis -cs Спортистът нм
годие-тм;
S/li - und Tag О- много дълго вре¬
ме (от години);
Aul -е Hinaus Зо дълго време;
- Tün - Ежегодно. всяка година;
Ein Marn in dem 1ecUen -cm Мъж и
раоевe-о ео сили-е си;
Von s/li/г -sm st/uBcd Умирме
преждевременно;
JoSriswegBr
Er ^1 Jüd/cu als s/fne -е Не му ли¬
ча- годините;
-c irbr/r m/Sm als BücS/r Години¬
те 'чо- повече ог книгите;
Es rlnnl Brr Augenblick, жac . dir -c
gelcn (Goethe) Мигновението гробв—
-ова, което п црздoбнтo с roдн;н,
JoSuaus adv nun in: -- j’aUnslr годи¬
на след година.
JlSrhucS п годишник.
jonmsland adj дспroтт.дзшeн;.. adv
години наред.
jäHncr. sich sw-У, hb навършва се
годишнина от събитие;
Dir Tag ceamec Todes jäHni ^оН h/ulc
zun fünficn Mil Днес се навършват
пет години от омъег'— му.
JoUn/sihiauf т изтичане на годи¬
ната.
JlbussaBogg/mcni п годишен або¬
намент.
JaSrccaBпshSdird f W-nisch годи¬
шен oтеeт,
JaSuccBc1iua/ т годишен членски
внoо,
JoHrecBsnacSU от годишен отчет.
J1SrccBccUlc1cUnm/ / Sp ной-добро
пoстнж;ннe зм година--.
JoSr^i^^iiiidz J годишен (-поно,
J1Hucsc1gCnmncn п годишен доход.
JaSmcsTu1ct / r,Pl, in: vor - преди rn-
-ич-не-о на едно година;
Nach - След нз-иеaнe-т на еднм
годинм;
Biim/d - В срок от една година.
JonresS1i1tvsms1nmInnd J годиш¬
но оъбеоннe но воичoн членове нм
дружество и др.
JaSuccC1nUc / годишна (абонамен¬
тна) карта.
J1nncc1lam т годишен план.
JoUucspunBnCi1nr / a.Pl, годишно
цеoнз!oдстет,
JaSnscna1s / годишна вноско (зм
покризане но задължения).
J1Huccu1d/ mBol годишен пръстен.
J1nrcci1/ т годишнина.
J1nnccnmsaiz т годишен тбтетт,
JoSncsuniauh т годишна отпуска.
J1HrecжccHscI т настъпване на Но¬
вата година;
Zun - die b/stcn Wünchic! За Но¬
вото годино нaя-съедeеен 6лaroцo-
м;л-;ис!
J1SresiжcrBef краят, омснотa на го¬
JlbnesziUI
GAbERCCJ
416
дината;
Um Bis ~ При н-с-ъпв—нето нм Но¬
вата тoдн;a,
J1SmcczaH1 f година (д—та).
Jäbr/sz/it f годишно време,
joSrcsec1Ui1ci adf опот;e;. съотвег-
отв—ш еа оeотн—.
JoSuTünll п Hist петилптие, ц;т•н~
легк—.
Jahrgang т 1, набор, знцуон; 2 ре¬
колта (вино); 3. година е- издание¬
то (книга. опио—ниe. вeо'Iшo);
Wir sind bald/ ~ 1960 Ние и двама¬
та сме родени през 1960 година;
Ein MoBcil ~ 1950 Модел 1950;
loh nehme dcm Beaujolais -1985 Аз
ще пия “Бомоле”. реколта 1985.
JiSuSürB/mU п век, столетие;
In 2 ~ vor/mach Chrisll Geburt През
втори век преди/след Рождество
Христово.
jaUuSürlerieaii adj венозен.
jaHuHnnBenUelirg щ/7*в(^;^(ожп;. про¬
дължаващ столетия; adv с течение
на иеооие, зпкове наред.
JahrhllnBertelC1idr1c п събитие н—
иекм.
JaSnSiiBcnipnoJcCt т цеoek- на
вена.
JaHrHumiderWenBs f o,Pl. з-почване
на ново столетие;
Um В1е - При ооnтееaептo нм но¬
вия ипк.
JäSullcS adj годишен. ежегоден;
adv всяка година, ежегодно.
JlSmmauCT т панаир, оъ6тр,
JaSnIousinl п, -е хилядолетие.
JiS-dcbri п, -е десетилетие,
JaUrzeUrlclan/ adj дпсе-илетен,
продължаващ цели дeоп'нлe'ня; adv
цели десетилетия, с десетилетия.
JäUxorm т о-PL, избухливас'. вне¬
запно избухващ тини.
jihdommlg adj избухлив. оцрзх-в.
jojn partikel Oeon и дм. и нп!
JakoiZr/r т, - Hist якобинец.
Jaion т, -s [ja'lö:] е—лон.
Jalousie [3iln'zi:) f, -п малузи.
щори;
Die - - ncnunUcrIacccn, Sochelch/n
Спускам, вдига; щорите.
Jgn [dysm] njf, -s aиглнйскн мор-
мал—д. джем.
Jomlns т, Jamben Lil ямб Iо-з-
вт'вoре- стъпко от ударена и нп-
ударена оричнa),
Jommam т o.Pl. 1. плач, вопли (in/
ühcn jmdnlJeiж. (Akk) за някого/не-
що); 2 мизерия. беда, неволя; 3. пе-
е-л, скръб;
Es ist cin - Bacs.., Жално. еe..l;
Es isi eim - mit Iim Истинска мъкм
п c него.
Jomn/rblie т е—лом кортн;-,
J1mmemgcchHrcI т o.Pl. вопли. ви¬
кове нм oтеояннe.
J1mmcrgccUaIt/малко фигура. мал¬
ко създанип, нищожество.
Jomne—Iapper т umg pejoe отровт-
ппольo, баба.
Jämm/riicb adj 1. малък, окоя;,
плачевен (външен вид); 2 съецeеаз~
дира-телен (вин, ридание); 3. нищо¬
жен, мизерен Iпто'нжe;иe, о-пл—'-),
Jrnncri1mg т, -е umg жалък човек.
J/mmemm1cne / umg жална фи:^^^-
нтмин,
jimn/rn sw.'. Tb ii-.'. плача. ри¬
дая (über jndПlJeiж, (Akk) за някого/
нещо); /г. F. geb буди малто- Мсъст-
радани;) (нещо у някого);
Eu jimm/ni nlcH Много ми п мол
за него.
jommcrshHiBc adj in: umg es ist ~
im. jnBn.JcUw. (Akk) много жолно п
за някого, нещо.
Jammertal и a.Pl. долиното но
скръбта Мза земния живот).
jammervoll adj пп-еeзпн, oнонИl
Jädd/n т, - OsOT-e - Jamiaa-
Jgmuan т, -п PI selten Abk Jam
януари.
Japan n Япония.
Jäpoi/r m, - нцтн;е,
Japid/nln f -пет японко.
jipomisob adj сцoиокн.
.цип sw-V Tb iie.y. umg дишам
-еено, едва поемам дъх
Jingor fian'/o:] m,s морго;.
jaпoжisicren m У, TD tf. У, Landw сет-
визирам (подлага; нм студено тре¬
тиране нм кълнове с цел ускоряване
нм растеж—).
Jusogcn m, - човек. нойто п сътп--
се; с всненo.
Jasmin т. -е Bat жасмин.
Jasmlnl/e т м-смино! ч-й.
Jaspis т, -sx Min ясnно (полускь-
поценен камък).
JosUlnne / го-о, подаден за няко¬
го, нещо (при тлaсуи-нп).
Jiti/in т. -е гуронн ятаган,
jäT/g wD Tb hr.'.lihr.'. ппeис.
Jäncbs/oPL течен оборски тор.
jaucHen sw,', bb tr-V, торя c течен
'Ор.
Jouch/mg—ibe f яма з— течен тор.
jouchzem sw-V, Tb iir.', ликувам н—
тл-о. вика; от р-дост.
JoucHxcm п o,PL лиоув-не.
jaul/m ж И. bb Olf, И. bm, скимтя (ку¬
че. вълк).
Joice / -п Oтleen следобедно зо-
ку^н—.
Jaicen1roU п oтleee сандвич. зо-
Н'OН-,
J1isIm)cn sw-y. hb Oie.', закусвам,
воцвом нпщо малко; пия кофп (слпд
обяд).
Jgvo п Яво.
Javaner т, - своeц,
Javonemjr f -пеп нвaЯн—.
javanisch adj сиойоoн,
jawohl partikel 1. да. да; дм, р—.зби-
ра сп (израз нм спгл—онe); 2. тъй вяр¬
но! (иоеоо нм гo-oвнoот до се изпъл-
1Ш ооцтиeд).
Jawort п mтlтl On: jndn. Bas - geBcm
давом някому сътлaснeтo си за же¬
нитба.
Jazz (d3cs] т o,PL джaо,
Jizzbädi / дмaобпнд. джоогр'П-.
j'/ezem JwJ hb iir.'. свиря дmaо,
Jieziam т привърженик. любител
на джаза.
JaddTs^t^^voi п джоофпоти!-п,
Jazzmusik / o.PL, джазов— музика.
Joeeomciccicm п дм-зов оркестър,
js, adv 1. - някога. когато и до п.
!ин—тн; 2. по (пред числителни). все¬
ки по; 3.: - пас! според; 4.: vom ~ ви-
нага, отканто помня;
Dos ist Bas Schlimmst/, wos ici -
cmicli Habs Тов— е н—й-лошото, кое¬
то някога съм преживявал;
~ 10 Pcnson/d По десет души;
- паоЬ Saison, - nacH Laune Спо¬
ред сезон—, според настроението.
j/2 präp (AJ^) но;
15 DM - Stille 15 марои на час
(за ч-о),
jc3 kanj 1 - + Komparaliv. dssio +
Komparativ колкото по.... толкова по
...; 2. ~ macilan В оовнсн;oо- от то¬
!—, според -ова. зависи;
417
DEUTSCHBULGAPISCHES WÖPTEPBUCN
JocHlclr
- früHcr, Besio Besser Колкото ro-
р-ео, толкова по-добре.
Jeans [d]1:ne] nun PL джинси, дънни.
Jearcadzu/ m дънков. дмннотв
костюм.
lc1cm1alic adv във всеки ол'чоИ.
поне.
jclcr (Jadc, jedes) prom indef всеки,
иояк-. всяно;
- einzelne Всеки един;
Das H6rc loh jeden Tag Това слу¬
шам всеки ден.
NB:
Deklination vom jclcr
Nom
Akk
Ba i
Gen
Sgm
jeden
jeden
jedem
jedes
1
jede
jede
jeder
jeden
п
jedes
jedes
jedem
jedes
Pl
-
-
-
jaicrmann iidef pron всеки;
umg E1Жl Пи nicht ~s Sacie Нещо
нп п р-бо-о на всеки.
jcBcrecli adv във (по) всяко веe;e,
воянoг—. винаги.
jedesmal jedes Mal adv всеки път;
wann... Винаги. ктго'т,.,
jedacb kamj/adv обаче, но.
Je/p [djupj т, -s джип.
jC/licS/n (jegliche, J/glloScs) peon
indef всеки, иснк-, всяко;
Ibn Tshie j/gilcSan Stolz Липси— му
воян-кв- гордост.
jclcr adv nun On: von/seit - открай
ееeмe.'
Jeiängerjelj|1e— m Bal орлов нокът,
j|nalc adv някога (з— мин;—лото и
за бъдпшeтт)l
jinaml pton indef ;снтй;
~ Fremdes Някой непознат. чужд;
- anBcrs Ннkoя друг.
Jlm/r т Йемен.
J/neritem. -п. -л жител ;— Йемпн.
Jemenitin f -пеп жител;- но Йе;пн.
jcrcr (jerc. jenes) peon dem онзи.
NB:
Deklination von Jener
Nam
Akk
Dai
Gen
Sg m
Г
n
jenen (Mann)
jene (Frau)
jenes (Kln^)
jenen (Mann)
jene (Feau)
ienes (^Ond)
jenem (Mann)
jener (Frau)
jenem (Kind)
fenes ((Mannes)
fenee (Frau)
jenes (Kindes)
PI
jene (Leute)
jene (Leute)
jenen (Leuten)
jenen (Leute)
онози, онова.
jamcciii/ adj 1. от-о-ъшпн, отсре¬
щен; 2. отвъден.
J/rssilsi adv отвъд, от деут--о
огрaн-,
jlncc1iSI peäp (0:1) 1. от деутa--
стронм на; 2. отвъд, оттатък;
- den Grenze От друга-а отроеa н—
те—ннцa'—;
- Bes Gesetzes Извън зооона
Jencc1Us л о-PL Rel оня свят; задг¬
робен живот; отвъдното;
umg Jmlm. 1ms - b/Tord/rr Прощ—м
нскттo нм ося свят,
Elms Stimme aus dcm ~ Глас от не¬
битието.
JinselUsglanii т вяра и отвъдното,
вяра в задгробния живот.
Jcrccy ['dpsf] п, -s 1. Texi жорсе;
2. трико, (пшoр'н фллнслкк.
JccnjU т. -еп. -еп япзхн-.
Jcsuiiemordam т aPL йезуитски ор¬
ден.
j/siltlsoh adf йезуитски.
Jcsus Cnricinc Ииоуо Христос.
JnsusCiml п детето Христос, Мла¬
денецът.
Jei [del] т, -s реактивен о-мoлп-.
джет.
J/t-Lag Jetiag ['d3eiteg] п aFL умо¬
ра след дълъг поле-.
J/Tom [ss'lO:] т. -s Жетон.
J/l-S/i JeiseU, J/T-sci т/п (тт—тa
прослойка (летящи с джетове към
онъши курорти и др.).
jeUier sw.y. sn olr.K летя със само¬
лет; TD t-.У, превозвам тъо сомолпт;
Naci Panis - im Heiler zu CaiTen
Летя з— Париж, за да си купя дрехи;
Die Jonrmai1cUcm гоп DeutscHland
mich Honoluln - Превозим; мурн—-
листите със сомоле- от Германия
за Хонолулу.
jaizlg adj 1 сегашен, днешен; 2.
съвременен;
In Bin ~пц Zelt В днешно време;
Dir -п Stand der Fonsclnd/ Съв¬
ременното оъотoсннп нм изолeдво-
ния-а; п
ISefac -е Prai & Ärztin Сегаш;а'а
му мен— п лен-ркм.
jeizi| adv L сега; 2. сега, и днешно
време; 3. о;т-. вече (за минал мо¬
мент); 4. сег—, междувременно;
Ich НаВа - Celne Zeit Сега няма;
време;
Dis Kimlcr /eHcn - b/ils in dir
Sohuie Сeт-. междувременно и две¬
те децо ходя' на училище;
- Uitic sie scHon alles Сега вече тя
имаше вонеoт.
jeiztipaelikel във въпросителни из¬
речения изразява нетърпение, роз-
дразнение, учудване;
Was ist denn - schon wieder los?
Ама какво пък имо пон?
JgUeUnerchn т днешният човек,
живеещият и наши дни етипКl
JaUetzcli f O-PL. наше веп;п. съвре¬
мие; наши дни.
jeweilig adf съо-иптпн; даден. на¬
личен;
Unten dcn -am Umständen При до-
денитп, съответните обс-оятелства.
jeweils adv внн-гн ногато. при все¬
ки ол'ч—я, вуп
Jiddisch п o.PL идиш (пзнкп' нм ев¬
реите и Иогoенa Евртш-),
Jlu-Jlisu [d*:n '^1^1] п o.PL Sp
джну-джнц', жиу-жицу.
Job (ddopj т, -s umg 1 р-бота; 2.
слумбо; 3. nеoЛпонс;
Sich für dfc Fimlen nlnem ~ sicien
Търся си робото за вмнaнцнс--;
In meinen - muss man baut amlilUen
При моята nетЛeснс трябва да сп
р-боти здравата!
jolBcm mV. Tb ihr.y. работа допъл¬
нително. печеля пари;
In Ben Fenicn joBlh cr als Brieftmägem
През воk—неиятa работи като —-
щ—льон.
Jo1vcrm1UUinmd f пoорeднзепскт
бюро за търсене на работм.
Joch п, -е 1. срe;, хомот; 2 übeite
иго, робство; 3. кобилица; 4. впряг.
чифт. 5. Geogr седлови;-;
Zwei - OcHsim Де- впряга волове;
Sich ous/vom Bem - 1/Tmnien Осво¬
бождавам се от робство.
JocHBcin nAnal ябълка кост. скула.
27-
Jockel/Jockcy
GAMPOTT
418
Jockcl/Jockey ['doCr/'joCi] m, -s Sp
еокей.
Jol n o.Pl. CTem йод.
JoBBanpf m йодно нопaрeеиe,
joleln sw.V. Tb ii-.У. пея по -нртпо~
ни (c бързо смяно на вноoнн и нис¬
ки тонове).
JgBS11i1d adj Chem йоден. съдър¬
жащ йод.
JßBi/n т, - L, човек. който пее по
-нрoлоки; h. йодлер (проникване.
пеене по 'иеoлоки).
Jodoform п o-Pl, Chem ятдтЛтем.
JoBlinCiin f Phanm йодово гиск-
турм.
Jogi т o~PL~ 1. Rel йога. йoтис'ko
учение. философска онот;мa но йо-
ти'e; 2. йога (упражнения).
joggen м И Tbjsn Olf. И. тиео; с цел
поддържане но добра Лтемa,
Jogging ['djogin)] п o.Pl. дмoтннг, ти¬
чане и умерено темпо за пт,ддъем—-
нп на добра физическа форма.
Jog/Ir/iren/ т анцуг зм бягане
(дмогинг).
Jo/Snul —.: Jogurt т/п o.Pl. кисело
мпскт, йогур'.
Jogi т, -S йога (привърженик).
JnHormIcBecrc f френско грозде;
ShHwarzc ~ К-сис.
JoHannlsbrot п o,Pl, Bat роенои.
Jnn1mn1sCrfcr т светулка.
JnnodmfcCnaiU п Boi жълт кме-а-
рион.
JnHornIcUad т Еньовден.
jolleir sw,', Tb Oin-У. umgвикам,кре¬
щя, рева, дерм се.
Joint [d331mi] т, -s umg дмойнт, о--
мoръесo зовита цигара, съдържащо
хашиш ши марихуана.
Joksr I'<^3o:C'i] т, - джокер.
Jollc J, -п йол (малка плотно-
ходка).
Joggl/ur 1^i^Id)'toi'c] т, -е жонг¬
льор.
Jonglieren sw,'. TD ile.'. 1. жo;тпн-
ео;; h. жонглирам. (ор—вя умело
(mit ntw. (Dal) с нещо).
Joppa f, -п (мъжко) яке.
JonBar т o,pL р. Йордан;
geh Üter dciw~ geHcn у;иром.
Jon1ida/m m Йтедa;ис, _
Jon1ida/n m. - жител нм Йтрдaнис.
Jondmesm/ -пет жителка на Йор¬
дания.
JonBomisol adj яoедоно::ки
Jßii m. -s йота (гръцко буни—);
Nichl rin % um C/ln ~ Ни ноя~м-о-
ко, ни нм йота.
Jouic [dji-.I/danl] п, - Phys джаул
(мерно единица зм енергия).
Journal [зиг'па:1] п. -е 1. опно—ниe;
2 журнал (тсеroвскз); 3. дневни;
(но ктроб),
Jnnrma1Zcnuc т O.PI, журналисти¬
ка (дейност или начин но писане).
Journaist т, -еп, -еп журе—онот,
Jnnrn1i|cUlk f o.Pl. журналисти;-.
Jovial adj дружелюбен. покрови-
'елс-веео любезен (кото поведени;
но висшестоящ към подчинен).
Jlh/I т O.Pl, 1. линузоне, весело
глъчка; 2, родто-.
JuBcigeccHmc1 п O.PL. радостни ви¬
кове. ликуване.
JüBc|jiSr л im: alle ~п einmal много
рядко. еа сто години веднъж.
Juiclr sw,', Tb Ofe-У, ликувам.
Jubelpaar п бзaесa двойно.
пеaоеувошо сребърна или зла-са
ов—-6о.
Jubilar т. -е юбиляр.
Juilljum л, Jubiläen юбилей.
JnB1Irnnconcga1c f юбилейно из¬
дание.
Juiilännsicie—f тържество по слу¬
чай юбилей.
Jnlilicrer sw,', TD -he,'. 1. ликувам;
ноеaосвом бурео сетсто еaдто'
(üler ehw, (Akk) от нещо); 2. пеят рм-
достно (ц'нчoн, -нтeлн); 3. празну¬
вам юбилей.
juchhe! inienf umg нвм! (израз на го¬
лямо радост).
Jühbicm и o-Pl, 1. юфт; 2 есенция с
дъх на юф'.
Jücheer т, - umg радостен иин.
juckeln sw,V bb Oie-У, въртя се Мз—
децо), не сттс мирен.
jucken sw-У. TD i-.V. 1. ilw. juckt
jmlm. нещо сърби някого; 2. umg ehw.
JucCl jmdn. nichl нещо не интересу¬
ва някого; Oi-.У, ilw. juckt нещо сър¬
би, боде; slo! ~ чпшо се;
Es juckt mic! rlcbl. dass Bu nfch
nlobl nagst Не ме е грижа, че не ти
сп нравя;
M/in Fuß, Bin Schal juckt Кракът
оър(н, ш—лът боде.
JücCpuivcn п прах, црeдновнкеaш
оъе(eж,
JücCr/le т Med сърбеж.
Judaskuß Judaskuss т целувката им
Юдо.
ЛиВа^Нт т ногродо за Юд— (за
предател).
JüBc т. -п, -п евреин.
JüBcrsi/ud т еврейска овeодо,
Judentum л O.Pl. eерeйствo,
JiBsivcToigung / преследване иа
евреите.
JiBcnvieriel п еврейски квартал.
JuB1CaU|vc f meist o,PL. съдебната
власт.
Jullm f -пет eиепякa,
Jüiesch adj еврейски.
JüBo [judo] n o-Pl. Sp джудо.
JuBoonzu/ m костюм за джудо.
JuBo/rlff m джудис-ка хи—тоа.
JuBoI/Urcu m учител по джудо.
JuBoka mSp - Ju1ncpor1lem,
JuBnc1oпiIcm m дтудист
Jigsnl f o-PL 1. млодост, млоди-
ин; юношество; 2. млодемто, мло-
до-о поколение;
In d/m ~ Но млади гoдннн. но мло-
дини;
Vom ~ ат От млоди години. от рос¬
ни години;
Dir - vom bcule-Съвременната мла¬
деж.
Ju/riBiiCohoilsmus т O-Pl, aлкoвo-
лноъ; сред младите.
Jpg/rlaltcr п o,Pl. юношеска въз¬
раст; млодост.
Jnäcr1ani п служба зо младежта,
оaсзмовошо се с проблемите но
млодеетм.
Jügcriimlail f 1. работа за младе¬
жи; 2. робота с младеж-м; 3. произ¬
ведение на -!Орпе от ронни-е му
младежки години.
Ji/cnla—Всет^ше/СеИ f безроботи-
ц— сред -младежта.
JugcnBBeжegung / младежко дви¬
жение.
Juesrllorun п младежки форум,
jngerlimcl adj разрешен зо юноши
(филм и др.).
JugcnITrcnnd т приятел от мла¬
дежките roднни,
jUgenIgcTäHmieni adj оaстр-ш-вош
младем-о. младите хора Iкенти.
спиоония),
JidcrBdsricSi п Jue съд зо мало-
419
DtUTSChl-öULCAßlSCllES WÖDTEPBUCIO
JidglünCc
легси.
Jugeninein л младежки дом (цен¬
тър за отдих. оaеимa;зн и др.).
Jü/rrBS/nBcmgc f младежка -'езс-
'нчeокa спалня, ^ма.
^1111/11^1
*»■ Хотелите за младежки ту¬
ризъм съществуват от 1909 г.
Чрез тях се дава възможност на
младите хора да ползват евти¬
ни нощувки. Те имат своя орга¬
низация (съюз) и са широко раз¬
пространени в немскоезичните
страни.
JidcmBJaSrc nun PL младежки го¬
дини.
Jn/cdBIlcS adj младежки. юно¬
шески.
JigenBlIhHe m/f, -п. -п млодем; де¬
войко.
Jüg/illlnhc / o,PL, младежка любов.
любов от младини.
JidsmBmadmchnaTU f Sp юношески
отбор.
JudcrBnc1cUcnccSaT1 f младежко
цъевeно'!o, турнир.
Jn/cninngan1caUinn f младежка ор-
тосизaцзс.
JigcrichHnie т оaши-о но мл—дее-
т— (мерки, о-ктнo!н предписания).
JudCdBcpпacSc f младежки език
(сленг, жаргон).
Jü/smBcU1I т O.PL, ютeедстзп, стил
в нотбеознт;леoтo изкуство. архи-
'Пkгуео, художествени оaеосгз и
края е- XIX вен.
J]jäcrdcUuaf1dc1aIU f младежки изп-
еа!з-eпeе дом.
Ju/erlsUrefhS т младежко лудо-
еис,
Jidcndcüd1s f младежки грях о-
младежките тoднеи,
Jl/siBiraum т младежка мечто.
JugcпBжc1Hlf о-PL. югендвайе ('се-
мeо'вo. при което i4-тoдишен-e
младежи и девойки се прием—- и об¬
ществото нм възрастните в (ивша-
го ГДР).
Jigsn1жoHnic1n п младежко об¬
щежитие.
Jig/rBe/ii f o.PL, младини; млоди
години.
JigenBecrimnm п мл—дежки център.
Jugoslawe т, -п, -п югoолaвянин,
Jugoslawien [,,,ж1en] п Югославия.
. Jugoslawin f -пеп ютoсповянко,
ln/nsi1ж1ccS adj ютoопaвсссkз.
югославски.
juhu! inienf 1. иху! (ноеaз на родост);
2 п-хей! (подвикване към стоящ да¬
лече човек).
Julcc [dзi:c] т/п. - джус. сон.
Jul* т, -S PI selten Abk Jul юли.
JunBo-Jei —.: Junbojei ['junbodsij
т голям цъ';иепоoн самолет.
jumpen ['d3ampni]nwK Tb Oi-,'. umg
окоеaм.
jurg M’üngem. Jüddci) adj 1. млад;
2. пресен, овпж;
Einc - Eie Скоро сключен бр-о;
Elrc ~e Firma Скоро учредена
фирма;
Die jürdcier Näobnfchism Послед¬
ните новини;
Icl sah ibn jündci Видях го неот¬
давна;
-а lumlc №111 niedlich ans Мол-
кит; кученца см миловидни;
Mclne jÜng/rc Sc!wcciem По-младо-
-а ми спо-еa;
-cm Wcin В/пашсНе ccime1i Младо¬
то вино опива бързо;
-^ss Gemüse 1) Пресен зеленчук;
h) Младите (хора);
So cine Pauly Ш cUж1s Tür -ns Ge-
nüce Токова събиране е нещо зо
млоди-е хора;
- gelmeiu. Sil nIenanB g/m/ni Който
се жени млад. не оъмолсво;
- gewohnt, all gcian Конто си свик¬
нал нм младини, т-к- ще правиш и
на старини;
M/ln JüngsTcn Ноя~мопkзсг ми
син;
Rel Dcr Jüddcic Tag В-оро-о при¬
шествие;
Rel Das ^N^1/ GericHU Страшни¬
ят съд.
JüngamieiUcr m млад р-ботнин
ju^ngei m, -п. -т момче.
Jing/2 п. -п. -п мал^ко^то при ми-
вотните.
Jjing/j m, -п. -п meisl PL мл-дзст
(човек).
Jüng/Ichem т, - umg млодок.
Jum/crSaTi adj момчешки, хл—-
цaшkи,
JundCrscSnIe f 'чилише, и което
уча- сомо момче-а.
Jldg/dslnsich т момчешка лудо¬
рия
Jin/cr т, - 1 Rel апостол; 2 geb
ученик; пoсл;дoе--;л,
Jüng/mc m, -п. -п Hlsi младши. по-
млад (в миналото след имен- на
ииднн личности за обозначаване но
есозос-oео з—опзk— при хоро с
еднакви имена).
Jyrgi/n f, -п veralt девица;
scbenzh Alta - Стора мома,
JemeferilcS adj момински. цело¬
мъдрен.
JirgfcrgTiSrU f Маг първо (проб¬
но) плаване, първи рейс (но плава¬
телен съд).
Jürgicmmling т първи (пробен) по¬
ле- (н— оaмoлп'),
JunglernnänUhHcn п Anal химен, дев¬
ствен— цнцal
Jüdgruin f 1. geb девица; 2 девой¬
ка 3. Aste Дева;
Rel Die Heilige - Дева Мария;
Hist Die - vom Отесан Орлe-нокa~
то дево.
jurglnäiifoh adf I. девствен. чист;
2. девствен, нeдoкoон-';
-sm Bod/n Девствен— цтчво. це¬
лина;
-am Schmer Недокоснат сняг.
Junggcccllc т, -п. -п ерген.
Junggesellenlnie / ергенска стая.
Jumgdcse1lcr1aseln п ергенско съ-
шeс-иувaнe,
Junggesellenlelcn п O.PL, ергенски
живот.
Jurggcscelienze1t /eрpгeеокт време,
години.
Jüngling т, -е geh юнош—, млодем.
Jünglingsalter п geh младежко. юно¬
шеска възр-о',
länd11m/cSa1U adj geh юношески.
младежки.
Jumdcoz1ai1c1 т Abk Juso член на
Младежката оoеиaлд;мokеотне;о~
ка портая във ФрЕ
Jüngst adv veralt неотдавна;
Der - abgeschlossene Vertrag Неот¬
давна. нооктрo сключеният дого¬
вор.
Jum/TünCs т Hist мподoтуеезс
('еaо'ннk и политическото младо-
-урско движение от 1876 до 1918 г
и Турция).
GABEQOFF
420
JlN/vcricfrotct
jurgverbeiritet jung vinSelniili adj
току-що оменен/омъжена.
JungvcrHeiratetc mtf, -m -n току-що
оменен/омъмена.
dgngvermähltc mf 'i. -m току-що
сттдeнJоттдeеa,
Jungvieh n o-Pl, млад добитък.
Jungvolk n o.Pl 1. мл—ди хор—; 2.
Hist oрт-еиоaенс нм момчета меж¬
ду 10-14 години към Хн'лeрютпнд,
Jungжänlen т млад избирател, из¬
биращ за първи - път.
Juri т, -s PI selten Abk Jnm. юни.
Jüdlon adj Abk jr./jum. in: Psicu
Nü—nlimg ~ Петер Нгорсберг млад¬
ши.
Jumlon m, Jun-oeem Sp споргист
млодшо възраст, юноша.
Jnm1omcmmannccnaf1 f Sp юношес¬
ки отбор.
Jnniomcnnc1c1emc0Haft f Sp първен¬
ство зо оъс'eо-'eпн младша въз¬
раст.
JinCcr т, - Hist юнкер.
JudCfc i'ddATjCi] т. -s umg сарно-
;—;.
Juro m o-Pl, - Juri (използва се зм
ио(нтв—иe нм объркване с Juli).
Jidli l’xunlil.]/ Junten хунта.
Jupe Mох:-.|J—, -s Schweiz пола.
Jupficm m Aste. MylT Юпитер.
JüplUe—Ianpc f юпитер, oовпгнтпл-
на лампо (при oи;тс;и;кн),
Jiri’ ohne Anlikel Jur пр—ео, прав¬
ни науки; 0== ösien- Jus);
~ cUu11cmcn Следе—м право.
Jinih m Geol юра.
Juno. Юрм (планина нотoесo от
Лион).
Jira4K)pa Mшвeяеороки кантон).
jnrjdIccH adj öslere = juristisch.
jumjcucn sw-V. hD le,', журирам.
Jnr1cB1k11or/Pi selten Jur юрисдик¬
ция.
Jirisiiridcre f veraltend юриспру¬
денция, правни ноуннl
JinlsT m. -xn. -en юрист, прмвисг,
jumic11ccn adj юенднепоки. провеи;
-s Pemson Юрздзеeсkт лице.
Junii f, -n юрго, стмодокО ми-
лншe,
Jury [зуп:; 'охri-J/ -j мури.
Jus österi, Schweiz = Juri.
.пй adv veraltend тъкмо, 'оку-що.
jusUfaned sw,'. hD hi,', Tecb юсти-
ром; регулирам. цекгр1ирм; (измер¬
вателен уред).
Jnc1j|nudg f -хп Tecb регулиране,
проверка.
JusTltian т, -е юрисконсулт.
Justle f o.PL. правосъдие. прaвoеaз-
д-вaеп,
JucUjz1enömBe /ъдебпс орган.
Justizl-mUnn т съдебна грешна.
Jnsi|enlrisicr т министър на пра¬
восъдието.
Jl1si|enim1c1crinn п министерство
на пеоеoоъднe'o,
Jnst|emouB т съдебно 'бийс-жо
Mтснoв-!aшт сп на съдебна грешна).
/Admin място
за изтърпяване нм еakмооинптo, зат
иор.
Juls / oJP Boi юга.
Jü1ci1ccHc / чанта от юта.
Jütland п Ю'л-ндин,
JäitrrBer т. - ю'л-ндeц,
JäUirrdcr1r /, -пеп ю'л-кдкal
Juwel. л//п. -еп me0тh PL скъпоце¬
нен к—мък, ценно бнжх. к—оит.
JuwcIi п, -е meist Sg. 1. злато чо¬
век; 2. перла;
Die Kimohc isi ein ~ /olisobeim Bau¬
kunst Църквата п перла на гт'не;с-
кото строително изкуство;
Großmutter ist clm - Боба п злато
човек.
Juж|Ierdichct1HI т кражба но би¬
жу--, иаои-и.
Juwelier т. -е ол—тaе. бижутер.
Juwellcr-g/schäft п (имутерски мо-
гaоин,
Jux т, -е umg шпг—, лудория.
jwB 0oUve:'de:] adv umg далеч новъи
град-;
umg ~ wohnen Живея извън теaдa,
DEUTSCJl-BULGAßjöCHEö WÖRTERBUCH
KahlscHlo/
K, k (Ca:] m. -Jumg -s
нм. единадесетата бук¬
ва от немскат— -збуко.
Kabale/ -п коварст¬
во, н;арнги. нoо;н.
Kaiauell [kaba'mci/
../ne:] п, -е 1, кабаре; (програм— от ос-
троумии диалози, скпетвп и цпо;н нм
злободнпзни. често цтлнтичeсoн те¬
ми); h. кабаре, кафе-театър (с прог¬
рама със с—тзенеeн ^рмотпр).
Kabarettist т, -еп, -еп к-б-ретпн
артист.
K^l^tb^iell/ -еп matdd umg прпцнекн,
дърлене, кр—мола (между деца).
Cobbalm. sich sw. И, hb motdd umg mpn-
ццpaм сп, кара; се с нсктгт.
Kabul п, - Tech о-бпл.
Kabclanscbluß Kabelanschluss т
включване ;— к-бел.
KoB/lbahm въжена лн;нн,
Kol/Ilenmseicn п alt. кобплн— теле-
вноис.
Kabeljau т, -е Zo^/треск—.
Kabelkran т набелен ор—и.
KoB/lIlmgc / all Маг кобелт (мор-
ок- мярка зо дължина от 185,2 ;).
Koleliagsr т набелен кораб (з— по-
лaтa;e нм к—бел).
Kabelmantel т обвивно. оплети— н—
к-бел.
KobclmnTfe f Tech кабел;— съеди¬
нително муфа.
Kolelmatz п ;—(елн— мрежа (на ка¬
белната телевизия).
KolsKoila / н—белна мок-еa, набе¬
лен (-рaб-и,
Kalslschii т кабелна обувна. кабе¬
лен накрайник.
Kolms f -п 1 к-бика; 2 каюта.
Kaljnimbahm f кабинкок- линня,
Kabinett п. -е 1. кабинет, прави-
телстео; h. (малка) изложбена зала;
3. мемл; стао, коМбине
KaBinetUdsrhliuß №al11nCislilscHluss
т решение но кабинета (пражител-
о-ит'т).
K11in£hUcBilBuпg f съог—внип нм км-
бHKПTl
KiBingttsTrigaf въпрос е— тсув—нп
им доверие но правителството (от
отросa нм п-елaмпн'a).
KaBimettcknfcc f неовзтeлотеeно
кено—.
KabiimCiisstzung// заседание нм км-
билет—.
KabшцiiciäcC л 1. голямо постиеп-
киП’ шедьовър. майс-орсно вудтmeс~
аиено цетззипдeниe; 2. умело. уоцпш~
но дeйотвиe,
Kalinltssumlbfduud/' правигелстие-
ки промени, ремонт иа кабинета.
Kobfm/hUsvorloge / црa!н'eлс'!eет
проекторешение.
Kibmlo п, -s - K1bmlolcihl
Kabmloiclh т. -е 1. набриоле-; 2. но-
ла с подвижен гюрук.
Kabul п. -S umg килер. малка аъм-
н— самичка.
Kachel / -п кохла, комeсзеoво
плочо.
kocHcln sw.' Tb а-,'. облицова; с
навлн,
KacHelofen т нохлеи- ппекal
KooCaf all umg 1. лайно; 2 т-дoса.
иeцрнс';т нещо.
Kidovcr т. - животински труп;
леш, мърша.
KiBav/n/chorsam т оП робско
(сляпо) подчинение. прекадено пос¬
лушание.
Kada'v!irvsniecm1mmg oPO преработ¬
ване ;— животински трупове,
Kadenz f -xn Mus o—дп;ц-,
Koder m, - кадър;
Zum - dir NaTlonalmannscHaft gi
Hören Числя сп към състава на нм-
ционалеия отбор;
- HcranBIlBen Готвя нови кадри.
KaderabBellunig/отдел “Кадри”. ли¬
чен оъо'—в (и бившата 1ДР).
Kolc-ausblldung / подготовка н—
кaдеHl
KadampoIltiC / oll. кадрово поли¬
тик—.
Koi|iU m. -еп, -еп Hist Mil кадет.
Kadgut/nanstalt / Mil военно н—дпт-
окo 'еипишп,
Koli т, -s кадия (съдия и ислямска
саран—);
umg Jndm. vor icn - Bringer Пода¬
ем; жалба против някого и - съда.
Kadmium п Oll CTem кодмнЯ,
Käfer т, - бръмбар;
umg Ein m/il/n - Симпатично мо¬
миче.
Kol п. -s umg тоувт, з-тън-есо, зо-
бут—но ;ссаo.
Kafffa|l;d1cu Kofici т o.Pl. 1. Bal на-
фп; 2 к-фп Мпитип);
Schwarzer - Черно кофе.
KäTlsHbaum т н—фееио дърво.
KaTeeboidi /1. зърно кафе; 2 mun
PL кафе нм зпр;a,
KaTTcc-Ercaie KaTreersaiz т ер-
з—цк-фп,
KiTelahri / евтино пътуване, из¬
лет, тргонионе-е от фирми (често с
цел продажба нм скъпи цеoдуoтн),
Kaieelilter т филтър за к-фе.
Kirce/e^hirm п сервиз з— 0^.
KoffecHius п 0^;.. кафе-сладк-р-
инцa.
KarisICanne f кока за оофе.
KiffiekiaUscH т Oll събиронп н—
к-фе и ценk-оoн.
KiTsckmämzoicn п 1. събиране и- ка¬
фе; 2 групичка събираща сп редов¬
но е- н—фП'
KoTclIöTcI т кофен- лъжичка,
KoTeimascilma / м-шика за кaЛel
KiTIemüHie / мелнично зо оофе.
KoTcapousi / почивно за пипне им
нмфе.
K1ffelcaHne/ oPt сметана за кафе
Kalleesoiz т oPP уг-йк- от коЛПl
KaT/csn-vicc п сервиз зм кафе.
KoTTaslanic / umg кафеджий;—.
KTieCtassl омфПна ч—ша, чаша зо
кофп.
KoTcciiscH т маса, подредено за
спрвиране е- н—фе.
KoliistmInCer т човек. обичащ до
пие кафе.
Kärg т - 1- клетка 2 Tech
кожух.
ClTlgem sw.' TD Оп.У. FacTspe дърмо
в клетка. нмфез.
CaTCacck adf geh абсурден, к-ао по
К-фна.
KaTlan т, -е н—фамн.
Cali adf 1. плешив (човек); 2. гол
(за стена, цл-;н;a. помещение); без
лнот- (дърво).
Ce!I|Гmcsccn kohl Tressed une.', hb
h-.', опасва; Iлнстa-a на еaо-e;нe,
на дърво).
Kahiirost т Olt сух студ.
KobiCopf т umg плешиво глава;
плешив човек.
CoHICöpflg adj плешив,
koHI|scHcucn Coll ccHanam ume,', bb
he,', остригвам до голо, т(еъоиaм
Мглав—).
Kiilsoilag т 1. oPt нзснчaиe (нм
Kahm
GAßfPOTT
42h
гор—); 2. сeеншe,
Kahn т o.Pl. плесен (върху теч-
HО0'и),
Kabn т. Kähne 1. лодко; лодия;
h. легло (войнишко); 3. o,PL, за-вор.
орeот.
Ko| т. -eM-meel.
Kaiirbeiter т nрист—нишeн р-бо--
ник. докер.
Kainsmal п O.PL. позорно петно. бе¬
легът на К-ин.
Kiiscu т. - император; цар; кайзер.
Kaiseradler т царски орел.
Kasernlm f -пеп императрица.
Kas/nCmone / цороk-. кралска ко¬
рона.
klisiriloS adj императорски.
Cafccn1fcn-Cöd1/11cH adj имперо-
ттесkт-кеaлсkн (и Аио'рт-Унг-рокa-
-м империя).
Kaf^rllmg т, -е Bat булко (гъб—).
Kaiserreich п империя.
KaserschniTl т Med еeоaеeе разрез,
цезарево сeеeинe,
Caiscrirsi adj верен еа имцпео-
тора.
Kgjak т. -тSpasoк.
Kajakeiner т единичен каяк.
Kajakzweier т двоен 00^.
KijüTc f, -п Маг каю-о.
Kakadu т, -5 Zool кмоаду.
KoCgo т O.PL. как-о.
KoCooboun т какаово дърво.
KaCoopilver п какао (на прах).
Kik/nläk т. -ет Zoo! хлеб-рно.
KaCius т -se/Kakieen к-кгуCl
Kalamität f, -ет veraltend бедствие;
-рудетот,
Kalander т, - Tech наласдър, вал¬
цово прпо-,
Kalauer т, - umg плосък виц; ка¬
ламбур.
Kill п, Kälber 1. -пле; 2. übenin глу¬
пак; тлхцет;
Dos Goldene ~ Златният телец;
Ums Goldene ~ Тапееп Поставям
власт-о н— порите над вснект.
K1li|/ -п юница. телица.
klihcn sw.', hb ite.'. огелво се
Морава).
С11Всп1/СГ1Ьспг sw,', Tb iir,', umg
лудувам. правя глупости.
KoiBfiefcoi п o-PL телешко мпоo,
Kollidier п (обработено) телешка
oтжa,
Kalbsbraten m Kochk телешко пе¬
чено.
KoI1s!ocice f телешки джолон.
KalBsCopf m 1 KocTk телешка гл—-
во; 2. umg глупак.
Kaldaun/m nue PL oaе-н'ин, вътреш¬
ности (от жнвт';н),
K1Ie1BncCop п. -е калейдоскоп,
Calendamiscb adj календарен.
Kalender т, - календар.
Kalenderblatt п лист от календар.
Kalender-ahr п календарно годи;-.
Kalesche /, -п к-лясн-.
KallaCtom т 1. оa'вoеннк. помощ¬
ник на надзирателите; 2. прислуж¬
ник; мдмче за !снекo,
Kall п aPl- Min омлипеи соли;
CTem Ü1crmangarc1umec ~ Калиев
цeемонгaеa',
Kaliber п. - калибър;
umg pefoe Vom selbem ~ пет Оа един
и същ калибър сме; същат— стока
съм.
CaII1m||ren sw.'. Tb hr.У. Tech калиб¬
рирам; гарира;.
Kalidüng/r m калиев -ор.
Kalif m, -ух—лиф.
Kalifornien т КaлиЛтрния,
Kalifornien m, - калифорниец.
Kalifornlenn f -пеп н—лифорнийна.
Ca111orn1coH adj капнЛте;нйони.
KaiigroiHli a.: KalignoTlö f a.PL o—-
лнтрaЛис,
Kaliko m, -s книговезко платно, к—-
лико.
Kalilauge f o,PL Chem калиево луг—.
Kalisalpeter m oJPL CTem калиев нит-
еaа,
Kolfsole n meist PI. MOn калиево сол.
Kalium m a,PL CTem нолий.
Kaliumpmaigamai m a,Pl, CTem ка¬
лиев пeрмaего;a-,
Kalt m o,Pl. 1. вар; 2. зоровии;
Urgclö^lhter ~ Нег—спеа в-р;
Gelöschter - Г-сен- в-р;
umg Bcl l!n ricseli dir - Той вече
оостaея!a,
Kaikailagerung f варовикова утай¬
ка. oaлцифиo-цнс.
Kalkanstrich т в-росв-се, ио;оов-~
не с вар.
Colkaum adj беден нм в—рoинк,
Kalkboden т !оетвито почва.
Kalkbreergsul/ и—едmнйнне-,
Kalkdünger т O.PL, o-лцнeи тте,
CilCsr sw.'. hb le,V. воеoов—м
Мстена).
^^1-1)1 / в-еннеa,
CoIkHiilig adf зорови'.
KoICmingel m нeдoстнт ;a нaленй.
Kalkmilch/ a.Pl. зорно мляко.
KoiCoTCn т варна цeш, пещ з— из¬
пичане нм в-р,
KoiCcUefn т MOn и-ровик.
KilkstloCsoT т a.Pl, Chem ноленпв
еи-нa;нд,
Kalkül п. -е смс-aеe, пресмятане;
Etw. ins ~ aIrbeefeHen Включим; не¬
що и сметките си;
Eiw. aus rclnem - mach/m Прозя не¬
що по омптк-.
Kalkulation f -еп к-лкулaцис, прес¬
мятане.
KaikuloUor т. Kalkulatoren калкула¬
тор.
CalCnli^riar adj предвиди;, можещ
да (ъдп преценен.
ColCiljirer sw. VTb in. У. к—пкулнеам.
изеиоля!aм,
kalkweiß adj блед нато саен—аа, бял
нато в-р.
Kallus т o.PL Biol. Med kaлуо (ръб-
цовм тъкан след рона).
Kolme / -п безветрие, затишие.
Kalorie/, -п калория.
kiiomlnnarn adj ннокoo-оoеичe;,
kalori/nbewißu C11ouenbewusci adf
внимаващ o калориите;
- cssan Храня оп, като внимавам зм
k-лoрин'e.
KaloriergeHiit т O.PL калтеиенoо',
Ciion|rnr/Bue1ert adj с намалено ко¬
личество k-лтенн,
kalo-lcnnelch adj инсoooo—лoрнеe;,
Kalorimgter п PTys кaлoрн;п-ър,
Cali (Cälisu. ^11^1) adj 1. студен;
2. übentn безчувствен. хладнокръвен;
Es wird - Ст-ва студено, з-студс~
еа сп;
Es ist niu ~ Студено ми п;
-e Kücie Студена кухня;
~п Emin Вид напитка (болп с резен¬
чета лимон);
Den Sekl ~ shellen Оса-вям шом-
n-нокo'o до се изстуди Mпoстa!см го
в лед);
EiWl aul ~em We/e emleBigen Уреж¬
дам нещо “по е-oенн и-чие” (нп съб¬
людавайки определени правил-);
Jndn. ile -е Sohiil/n zcfgen Отна¬
4h3
DEU^SCH-BULCAE^^f^l^S WÖRTERBUCH
Kimpam|ie
сям се към някого nепсeбеeмн~
-елно;
scbenzb Etw. (Akk) ап Bin ~en La-
nämg maohem Правя нещо импроеи-
оне—;т (без предварително шодго-
-овкм);
~е Füßs bekommen Попадам и
-рудна си'у-еия;
Die Wohnung CostcT 900 Mark -
Наемът за жилището е 900 ммрки (пз
о-опленип-о;
Bel (Dal) ~ blelben Оставо,
бeзеозлнеe;, запазвам хладнокръ¬
вие.
kol1]blci1/m kill Blllicr unr.'', sn кг. У.
ооnоов-м самообладание, то-—вaм
равнодушен.
Kjaltilütcn т Zrol с-уденокръвео
животно.
ColThlüTig adj 1. Zool огудeиoкръиeн;
h. оцoкoп;, хладнокръвен; 3. брута¬
лен.
KillllüilgCeii / oPl. хладнокръвие.
Kälte f o-Pl. 1. студ; 2. хл-дин—;
Es H/nschl in* ии cI1frfccHa - При
н-о (вкъщи) п с-удено като в Сибир;
HenUc Nicht hatirr Win 16 Grad ~
През нощт- беше 16° под нулата;
Sie emilirg mich mit 1*^/1— ~ Тя ;п
прие o ледена хладин—.
Kälitiiiligrдилем иноамл-еия.
kälteBcsTändlg adj студoуо'oяени,
Kalt/ridhunol т Meiean нахлуване
нм студени въздушни маси.
Källrgnid т температура под ну-
п--о.
Cällem sw-У-ТЬ ir.', ноотудявaм, ох¬
лаждам.
K|l1rprmfode / цeезтд нм оaот'дя-
ване.
K|l1rsohu1e т O-PL о—шнт- от студ.
KalieiccHnIC / O.PL, хладилна тех¬
ника.
K|iicжeile/Meteor студен- въздуш¬
на мaоa, студен- вълна.
Kältetod т смърт от измръзване.
KaltTrnni / Metern сгуден фронт.
koIlHcrzig adj безсърдечен, кораво-
съедпеe;.
CoiiiäoS/Irl Cali iäoUclri adj със
студена (хладко) уо;ник-,
kolu|lacser Coll tascen um-.У, bb tr-V.
1. не теттвом. не възбуждам; 2 еп
оотoплсм;
Das lässU mic! Cali Тово не ;; въл¬
нува IтрОT!0),
Kalll/fn т Tech студено лепило.
Kaltinfi f o.Pl. Meieae студен въз¬
дух, студени въздушни ;aон,
Co1U|micHen sw.'. Tbi-.У, umgoеио-
теом, убивам.
Koiinl/Uc / наем (без отопление) зо
жилище.
Kaltscbale / KacTk студено плодов—
суп—.
Co1UccHnäue1g adj umg о'удe;. без¬
чувствен, безогледен.
Co1i|s1c11en sw.y. TD hr.', u^i^.^Hsoa^-
еа; някого от влинниe,
KaHtrecpTes/ndg сух- храна,
Cali|жaleem sw.', Tb lr-У. студено
!олцтеa;,
Kaltwasserkur JIлечeбсз процедури
със студен— вод—.
Kaltwelle / студено къдрене.
Kaluppc / -п ösieer ;ноeе;о. пор'-
тена къш-, кoптoе,
Kalzium п o-Pl. Chem калций.
Kamarilla / o.Pl, камарила Iцaр'нс
с неконтролируемо влияние и об¬
кръжението и- владе-ел).
Kambodscha п Камбоджа.
Kambodschaner m. - кa;бoджaнeе.
KimholsoHorsnld /, -пеп к—мбо-
джанка.
C1mBndccioп1ccH adj камбодмански.
Kombrium п o,Pl, Geol комбрий
(първият период от naл;oоoйсk-'a
.р0').
Kamesl, -п номея (украшение).
Kamel п, -е 1. камила; 2. глупав чо¬
век. кретен.
KamilBacki / одеяло ог к-мнпон-
вълеa,
Kamelhaar п камилска вълио.
Kam/lie / -п Bal камелия.
KtmeiliS/ -я meisl PL рабо-м. нещо;
umg Olle ~п О-дожнм известни ро¬
боти. стари нс'теин,
Karnesm/ -s 1. Лoтоaп-р—'; 2. кино¬
камера;
Einem Film im Bfe ~ efriegcm Пто-a-
№; филм във фото-пара-м.
Kamerad т, -en, -еп де'т-р, прия¬
тел.
KamerodscHiTi / o,Pl. другарс-во,
дружба.
CinerodscHiTUlihn adj другарски.
KimemaBscHaTUsgeisi m a,Pl, дух ео
пеия'eлстеo,
Kanmelnciel1nrd / еaотеoяka на
н-мермам.
Kameramann m, -männeel-leuie кино-
oпeротoе,
Kamerun/Kinerun n Камерун.
Kamecunmsn, - камерунец.
KimICozc m, -n, -n ко;икaдоe.
KamilleS/ -nBot лойка.
Kamillenbiüte / цвят е- л-йко.
Kamjll/rice m чай от лойно.
Kom|m т, -е 1 камина; 2. комин.
Kanini/ger т Schweiz » ScHorrsUclr-
legc—.
Kaminkehrer т südd - Schornst/m-
icge—'
Komlsijl n, -е долно риза, камизол¬
ка. корсмм.
Kamm т, Kämme 1 гребен (зо но-
оa. нм петел, морско вълна); 2. било
(нм пл—нино, но покрив).
KammiChHimc Kämmmaschine f Texl
гребеина режещ— машино.
k|mmcin sw-У. hb а-.У, влача (въл¬
на), kaрднеом, разчесва;.
kämmen sw.V. Tb i-.У. реша, срес¬
вам; йсН - реша оe, сресвам оe.
Kammer / -п 1 стаичко; вр-ннли-
щп; 2, Med камера; 3. парламент, на¬
родно събеонзп, кОмарм; 4. пмл—-а,
коморм (учреждение); 5. Маг к—бина.
Kammerobor т камерен хор.
Konmerllerer т veralt камердисер,
камериер.
KaminerTrau / дворцово камери¬
ерка.
Kimmeriern т Hisl o-;eевeе.
Kammerjäger т служител и служба
за борба с паразиаи в отpaди,
Kamnerkoneemi п намерен концерт.
KonnrnnädoSer п veralt камери¬
ерка.
Kammermusik / камерна музика.
Kanmerorobasten п номер;; оркес¬
тър.
Komm/rsängem т камерен певец.
Kanm/u^ngemlr / кампреа певица.
Kommarspfl п Theat камерна пиесо.
Kammerton т Mus номер-он.
Kinmc—zoTS / Hist камериерка.
Komngaum п о-PL камгмрнм прежда.
Kammgulii т дръжка нм гребен.
K|mmI1mg т, -е дреб. т'п-дъен,
Kampagne [../paal’] _]/ -п камп—ния.
-0^^
Kampanile т, - оомто-oнгeлео нам-
Kampf
(aеaрнс и- еъенвa, комп—нила.
Kampi т, Kämpfe 1. (орба; (ой. (иа-
ко; 2. оъстeзaннп, орпшa,
Kamperiesiizranuig тл-оувонe. при
което съцпренеeшнтe си строии см с
еднакви шансове.
Compiiereli adf готов зм борба.
KompTBereitscharu/(Оеза тт'твитт'l
Kampfeinheit / Mil бойка eднине-.
о-ред.
kämpfen м.И. bb iir.V. боря сп, бия
сп, ср-мазам се (eegen jmdr ,JeUw,
(Akk) срещу някого/лещо) (nm jmdr7
ctw. (Akk) з— ннкттo/нeшт);
Die ieiden Trans - um dcm M/l-
sicnilicl Двата отборм сп борят за
шм;цнoнок-то титла;
Aul LaBar und Tod - Боря сп на жи¬
вот и смърт.
KonpTir т о.Р1. Chem камфор.
Kämpfen т. - борец; итни. побор-
кин.
kämpTeriscH adf 1 боеви. бтее;окн;
2. войнствен.
KOnpiermiinm / борческо нот'е-,
Kampferspiritus т о.Р1. камфоров
опнр',
CompTMcc)1us1Ie adj войнствен. бор¬
бено ;-стетп;,
Kampi/swilic т оР1, (оен дух. бор-
(e;тст,
CimpTTähig adj бтeопoоo6eн.
Kampifligzeig п МИ боен с—молпа,
бoмбaрднрoвaе,
Kompi/allci п зона н— бойни дей-
с'!^
Kamprgaici т оР1. = Kompilcж1llc.
Kampr/lnocsl т боен другар.
KimpTgemicHU п Sp съдийско ноле-
№.
^^1111111^/1 nun Л бойни
дпястиня,
KomplICnTt/ оЛ бойна мощ.
KampTIed п (ойн— песен.
Kampninic / бой;- линия.
KompTisi / оР. жажда зо бор(м.
BTЙCC'ИПHTO'.
Kampfmittel п бойно оеeдствт.
Kämplpmcis т Wi-iscb дъмпингов—
цена.
Kimprrichtrr т Sp съдия. рефер.
Komprcpfai п Sp оъо'eо—ннe,
Kampfsport т вид спора (бойно из-
оуство ог типа еа (орб-та, джудото.
бToо-).
GADESOFF
Kampistier т боен бик.
KampistoTe mтOтi PL орeдотвa зо мо-
сово унищожение.
kinpiumT|hag adj н;бoпопoоo6пн;
Jmln. Cam11nnTrHie machen Извам-
дом някого от строя.
Kompielel п цел но борбата,
kampZcrcm м И, bb ir. У, umg прело-
щувам (но т'нритo),
Kamulel m - umg гпуц—н, будала.
Koiida п Канада.
Kanadier m,-l, канадец; 2 Sp нону.
Kanadierin/ men канадка,
CanaBisci adf oон-доoн.
Kanaille [.Jraljal/, -n каналия, мер-
оaв;е,
Kamil m, Kanäle кон—л.
KanolamBilicr m 1. каналдмия. рм-
боанио по o—нaлноaеннтa’; 2 ео(ттпш
зо цoлитнk, бпз да нолизa иа преден
план (ФИЗ.
KanalBau т прокопазоне нм кон—л.
KomallecCai т нап—н на кан—лно—ци-
онна шаха-.
K^imolj^i^l^i^l^|i / таксо канал (црн ко-
робтпоaвa;п'т),
KamaiisaUIor / -вп oaнaлнзменн,
K1n1Iic1UiogsneUz п к-нолнзaцнтни—
мрежа.
Cirllij^^i^r^irм.И bD ir.'. канализи¬
рам;
Ein Dori ~ Кан—лизнеом село;
geb Salme A^j^r/^fonen ~ К-еaлиои-
ром -трeснст- си Mе-оoчвaм я в оп¬
ределено пoотн-),
Kanalschalter т кае—лен превключ¬
вател.
Kanil’ffähien т - KoпaicoSаitc—,
Kanapec п, -s ve-aliend канапе.
Kanori m, - südd ostete umg - Kani-
—jlnvmgetl
Kamamienvo/ei m Zool кa;-ре;,
Kandame f. m юзда, мундщук;
Dcm Pf/uB die - inicgen Слагам
юзда на нтис;
umg Jmlm. am dic - n/Hm/n Слагам
юздо см ксkoтo. обуздавам нсooтo.
Kondeliber т. - нонделабър; мно-
голомпов -божур.
KanBelzühCer т O.PL небет-шекер.
KanlilaU т, -еп, -еп кандидат;
Jndr. als -er nominieren, aurslellen
Изд^м кандидатура-- и- ;сooro.
KimdiBoUcnIlsUe / сцнсък на каиди-
дa'н'e,
424
Ksindldttun f -тп кандидатура;
Jels. - intcrsiä1гen;'1i1/Hncr Под-
дърмaмJттвиърля; нечия кандида¬
тура;
Scine - eunücCefcScm О''eтлсм
кандидотураг— си.
kanliBIcrcr жИ. Tb ir.V. кандида¬
тира; сп. кандидаасавузмм Ifüm ciw.
(Akk) з— и;шo),
Cirljert adf зах—рос—н.
KomB1czuoCer то.Р1. = KadBaleiokem.
Kanevas m, - o—H—BM.
Känguru! Känguru n, -s нп;туруl
Kanin n, -е з—ешна нож—.
Kamimcien n. - питомен запо.
KarimhicncU1II m -з-йе-рник,
Kaninchenzucht / оЛ отглеждане
нм зайци.
Karisem т, - бидон.
Kännchen n, - количка;
Eim - Kaii/e. BiUUe! Моля, една ко¬
личка к—фп! (поръчка и еeо'oеaе'),
Komme / -л кан—.
Kinnegießcn т политикан (човек,
обичащ да птлнтин-нотв-),
K|nnc1 m. - Schweiz олук.
kirneilemen sw.V bb fr.', нодъпб--
bmm жлебове.
Kannibale т, т, т канибал, чове¬
коядец.
CirnllallsoH adf o-;н6aлсoи; оиирпц,
жесток.
Konom т, -s Rel, Mus o-ити,
Kinomode / -л MU колонада.
Kiione /, -л 1 МИ оръдие. топ;
2. umg голям специалист и областта
ои, ф-кир;
umg Voll wie eine ~ Пиян до нoоие-
кмтм.
Kanonarbool п МИ н-нти;рнa,
KanonenBonr/m m канонадо.
KaroneniDticr т o,PP pefae пушечно
месо (безсмислено жертвани войни¬
ци по време н— войн—).
Kanaпenorar т зюмбе.
Kanonen-oh- п дуло, цев нм оръдие.
Kadmrcrccnuß Kanonenschuss т
оръдеен иострпп,
Kanonier т. -е МИ -егнлeенст.
kanmm1coi adj o-ит;нчeоoн;
-и Reobl Църковно прово,
Cironlsiimen sw.V. TD h-,V, нанони-
оиеом. обявявам за оиeаeе.
^^1^11^111/ -п Mus канта'—.
Kants f, -п 1. ръб, кола; 2. нонт, иии-
425
DEUTSCH-DUUGCßlhCttltS WÖPTmüßUCH
Kapujoie
цо, крой Миа дреха); 3. корниз. пер¬
ваз;
übeeie Aul Bla HoHe - legen Пестя,
спeо'свaм,
ConUen sw.K Tb l-.У, 1. олaтa; нм
ръб, обръщам Мсмндън); 2. зон-н-в-м
Мсни); 3. нз'eгпн; (дървени ар'™)'
KanUen m. Kanten noedd крмппшин
(хляб).
Kanthaken т Tech коя'тв-е, дърво
oбръш—енa. нунм;
umg Jnir. Balm - m/bmen Хващам
нсктгo за янотм, довам му да сп р—з-
бере.
Kantholz п O.PL. бичен дървен ма¬
териал; тр;дн,
Comilg adf ръбест, ръба-, ътоeо-.
Ка^^Ше^пе/ -п Mus o-;-ипeнa.
Kimline f -л 1 огoл (за хронене);
2. лавна; бюфет.
Kani|ncmcsclm п aPl. столова вр-но,
Karten т. -е Abk Kl, конто; (в
Швейцария).
Canionil adj иа кантона. овъро—н с
кантон-.
Kar1on|cU т, ~еп, -пл umg несигурен,
ненадежден човек.
Kadiönli/eis т -eонoтзъдт мисле¬
не, тесногръдие.
Kaittorsnai т цaелaм;е- на кан¬
тон.
KaNtorsreg1erind / цеовнтпоствo
нм кантон.
Kantor т. Kanio-xm кантор; дири¬
гент н— черковен втр,
Kan1otrC1J* -am 1. черковен хор;
2. жилище на кантор.
Kanistern т mondd бордюр н— тро¬
тоар.
Kgm/Kanun, -уДроану.
Kaniüii/ -лМеак—нюло, тръбичн—.
KannUc т, -л, -л Sp гребец им нону;
kaиуноTl
Konzil /. -л 1 Rel амвон; 2. пилотска
кабино и самолет.
Kanzalhor т o.PL цoуе-иaщ 'ое.
Kaireie/, - еп н—непл—рия,
Kamxl|spricic / коицeл-рокн пзнн,
Kitzler т. - канцлер.
Kooi|m п/т а-PL MOn каолин,
Карл, -jG/ognHOc.
Kapaun m, -e Zool капое, скопен
петел ('1^30; з— месо).
KopizjläU] /, -ел 1. Tecb kaп—ен'eт,
nрoиовтдсгзпи- мощ; 2. oan-еитeт.
обем.
KapioZiilähf. -еп eoсцeеа, o-ц-ен'п-,
оеттен'пт,
Kapelle /. -я 1. капело; цaе-kлнс;
2. малък оркестър.
Kapellmeister т Mus копеле—яо'oр,
KaperJ. -п mтlта PI. Bat коneрон Мпод-
правно).
Cop/rn sw.'. hb le.'. о—влодси—;.
пленявам (нор—б, самолет); sioH (Dal)
ctw. (Akk) ~ шрновoявом ои. пипвам
нещо.
Cople-en ж. У, Tb in. У, umg разбирам,
схващам.
kapillar adj oaцнлсрeи,
Kapillare f, -m Anat к-пиоср,
Capital adf 1. тп-вeн, oтиoиeн; 2. мно¬
го голям;
Elm -an Faller Кaцнтaлеa (основно)
грешка;
Ein ftm Hechl Чудесно, великолеп¬
но щун— (в език- но рибарите).
Kapital л, -в|-0тп oaцн'оо;
Bewegliche - Оборотен oaцнт-л;
Disponibles - Свободен (наличен)
копитал;
Variolles ~ Променлив oaцнгол;
D1VZiendenlвercc!tigtec - Капитал,
носещ дивиденти;
Totes ~ 1) Мъртъв нaцнг—л; 2) übertr
Знания, опит, 'мелия. които човек
нп моме до използва
- unUemimingen Влагам напиа—л;
- inislocken Н—арупемм кaцн'ол;
Aus etw. (Dal) ~ sihia/cn/elcHad Из¬
влича; полза ог нещо.
Kapitalanlage / капиталовложение.
инвeотир—н; на о—цит-л.
K11itoion11/e/ece||scн1i1 / Wfrisdi
нивeотнент;н- компания. инвести¬
ционен тръст.
Kapitolinlnfl т дялов o-питоп,
Kapi11alainisto:keuigg увеличаване ио
к-пиаала.
Kapitalausfuhr f износ на oaпитaлн.
Kipitoilcrari т Wirisch тъеоe;e нм
k-цнтолн. еумдм оа о-пиаапн.
KiiiUailaUaillgu^ / o,PL на^ало-
во участие.
Kipliolbildung / т6е-оув-;e на ка-
цитaлa,
Kapitälchen п, - Тур oaцитeл Iгтлс-
ма печатна буква нм реда е- малки¬
те букви).
Kapitalertrag т доход от к-циа-ло
(дивидента).
Kapitjoliehicm т к-пиа-лно. основна
грешка.
KipitoiTlucHi / ноанч-нe на копито-
ли в чужбина.
CopiUoIlnhensiv adj Wi-iтcb кмпитм-
лоемък. изискващ напиа—пoвпoмe~
иин.
kapitilisicu/n жИ hb ае.У. копиго-
лноиеaм,
Kapitalismus т o.PL коцн-опшоъ;,
Kapitalist т. -xn, -ет копитолнсa.
kap1U1Iich1cci adj к-цит—оноaиеeокн.
Kapitalmarkt m копит-лов позор.
Kapitoinmsalz m оборот на нмпи-
'aлa,
KipiUoiverireoiem nJur особено теж¬
ко пр;отпплeинe,
Kapitalverbrecbc— т Jun извършител
нм особено тежко прпсапцлп;нe,
KapiTalverwerTung fo.Pl ноцтлзвaнe
на к-пн'—ла.
Kapitän т, -п Mat Sp o-ци'-;.
Kapitämleultnaiii т Маг капитан-лей-
anHOHT.
KipiUärspierri п лиценз за копито;
но големи кораби.
Kapital л. - гл—в— (но книга);
übenr Dieses - Haben wir erlcdlgl! По
-ози въпрос - точна! IВсцрoсът п
приключен);
Das ist iim ~ Шг sic! Това е нещо
освспм друго.
KopiTiII п. -е A-cT н-ци'eл Тим ко¬
лона).
Kapitulation / -еп нaпнaул-енн;
Eins BaBIm/im/stocc - erklären Обя¬
вява; безусловна к—цн'ул-цин.
kipitulijcnit м У. hboln.y. к—ши'улн-
ро;,
Kaplan т, Kapläne Rel к—пплои.
Kipps /, -п 1. кръгло шaцеиеa, ба¬
ретка; 2 (ом(п (но обувка); 3. Tech
н-цaн. калпак;
Ehw. auf seins Ilgens) - raimem Пое¬
мам отговорността зм нещо върху
себе он.
Coppcm sw. И, bb ir, У. ок—стрям, теуп-
в—м Мнлон. дърво); о'^-; (мочто.
въже).
Käppi л, -s МН нпш;.
Kappzaim т оглавни;, юл—е,
Kaprfoe [ka'priis] f, -л к-прнOl
Kapriole / -n L -нртб-'неп; скок с
премятаяп; 2. лудтеис, необичайно
Capriziös
GADEDOFF
426
постъпко.
C1pr1z1öc adj geb к-призен, своенра¬
вен.
Kapsel / -n 1. o-цоулa; 2 семенна
куаийк—; 3. Anat обвивка.
CopseinOrmlg adj кaпсулoвидпн,
Copsein sw.И hD in,'. к-по'лтвaм,
Kapul m, -x Schweiz войнишки ши¬
нел.
Cipjuti adj umg 1. сеуцп;. строшен;
2 изтощен. копнал.
Cipuii|//Scr unn.', sn Ole-У, umg
счупва; сп, цoвеeждо; оп.
Capuih|licicn, sici sw.'. Tb пуквам
се от омсх,
^1111^101/1 sw-y, Tb i-.У. umg
очуцв-м. цтврeмдaм; иотoшaвaм,
разсипвам; sici ~ съсипвам оп, зо'o-
щова, оel
kapuhh|scHI1gen unt-У. hb t-.У. umg
очхшвa;. сарошовом.
Kapuze f, -n кочулко; гугло.
Kapuziner m, - Rel кaпуеии.
KipuzinemaTs m Zral ноцуци; Мвид
лa-н;oa;eрнкa;окa маймуно).
KapüejrlcrC—cscc f Bal латинка.
KapmeineromBcn m Rel Орденът но
капуциниае (клон нм Ле-;енокaиен~
-е с нaй-сaеoтн'п правила).
Karabiner т, - МИ кораби;—.
Kirib|renHiken т о—oтпе—лка с цеу~
жило.
Kiraliniere т, Kaeablnleei кораби-
нпр.
Kamicio in: umg mii - c голяма ско¬
рост. св;'новиенo,
Kar-ärri/ -nтaе-Ло,
Karomioio/e f, -л сблъскване (;—
коли).
Karamel Kamomcii т aPl. кaео;пл,
горен— захар.
Cimomglfinbam CimoncIITomban adj с
цвят на кар-мел.
kauam/llsjcrer Cauimciiisienir sw,'.
Tb ie.', кaрa;плизнрaм,
KiramcIpuBBirg KaranailpndB1nä m
крем карамел.
Karol n, -е к-р-'.
Karoie n oll-. Sp н-е-тe,
KareUeCämpicr m Sp к-еaтно',
Karausche/, -л Zorl о-р-куда.
Korov/Hc f, -n коравела (лен шпa'-
;oвoд).
K^raweaп f. -л керван.
KarlfB п oPP. CTem карбид.
Karh|Biampe / карбидна лампа.
Kam1olsrume / CTem карболова ни-
сели;-.
Ka—bßm л оР. Geol карбон, камено¬
въглен период.
KirhunCel т, - Med корбу;kуЛl
Karburator т, Karbunalonen TecT
карбуратор.
Kanlamon т. -е кардомон (под-
nе-вк—).
KardananTrleb т оР-. Tecb кордон-
но предавка.
Kamdongciink п Tecb к-рд-сно съе¬
динение.
KarBonжaiie/Tech норданен вол.
Kardätsche / -п 1. чесало (но кое);
2. Text корда.
CorBcn sw^.'.bb i-.V, кордиром, раз¬
чесва; 1^0-;).
Kirdlnol т, Kardinale Rel кординал.
KarBinolieHler т основна грешно.
KarllnoITrogc / кардинален, основен
въпрос.
Kardinalzahl / бройно еиолн'eлсo.
Kardiogramm п. -е Med кардиог-
рома.
KomBioim/a т, -п, -nMedmpNJow>r,
Kt rdiaOtogiS/ ol^i^. Med к-еднoлoтзн.
Ki—imz / -вп 1. нзеakз-;e. изчок-
ватплен оетk, ц;рнoд ео оaброе-;
2 Med въздържание, o'кaо.
Karotin / -и lamdsch ръчна kтлненa
(за п—з—е'в-ип),
Ka—Tfol т O.P.. südd östere ноеЛитл.
Karirliiag т o.Pl. Rel Разпети петък.
Karfunkel т, • 1 Mln червен тро-
наа; 2 Med - K1mhunCaI,
KariünCelsiein т MOn червен теa-
нот; рубин.
Camg (CamgemJCäm/er; Cargsi~/Cangsi)
adj 1. оскъден; беден; 2. окъппреи~
чeонн, с-иснаа;
Eim -cs LeBcn rühmen Живея бедно.
и недоимък.
kargen sw.'. Tb fr.'. скъпя сп (mit
ilw (Dal) но нпщо).
k|ngl*oh adj оскъден, беден, и еи-
ш;'-.
Ko—go т, -s Мнормбен, самолетен)
'озар.
Cinfgrl adj kaрнр-н,
Kamins / oPl Med кaенeо.
K^rik^lium f -вп кaенк--уео,
Karikaturist m, -вп, -en карикату¬
рист.
CariCj|ren sw,', hb li,V тк-енк-''~
есв-;. цеeдоеaм и н-рик-аурее вид.
ki—1taiiv/kiriiiitv adj благотворите¬
лен (oртaнио-еия), вум-;н'aеe;,
Cirncsjnrol adj = C1mn1rmni,
Kaumm m all кармин (червена боя).
Cannlr-oi adj яркочервен.
Karr/г m. - кос';^. цaеakлно
(често към гробищна църква).
Karneval т. -xl-s карнавал.
Ciunevii|si1soH adj омрнмзмлен.
Ka—mevolsCosTlIm п нарс-волен кос¬
тюм.
KarnevilslieB п карнавална пeоп;.
Karnev;asmacCa / карнавална м-ск—.
Kammevaiszaii / наркоз-лео време.
Kanmevalszi/ т kоеноеaлнo шест¬
вие.
Kamicke1 п, - umg = Kinlnonen.
Karo п, -5 1. каре. кводр—г; 2 каро
(карти);
Elm Stoll mit iiaucn -s Плат на ои-
ни к-реам.
Karomuster п кариран десен.
Karmcsl / -п нопяок-. лукоoон- ка¬
рета.
K^j^-^s^ssr-lS/ -п к—рoоeрия,
K1ross■cmicccH1den т повреда и ка-
етсeрнс-о.
Karotin п оР.. каротин.
KairOTe/. -п Bat морков.
KaroTtCdlecT п леха с моркови.
^^roUiensali т сок от моркови.
Ko-pfen т, -Zool шаран,
KarprenzucHU / o.Pl. отглежд—нп иа
шарани.
Karre / -п — Kanren,
Corren ssw,'. TD he.'. L kaеa;, пре-
возе-м o количка; 2. umg возя няко¬
го о кола.
Karmen m. - 1 количка (ръчка);
2. двуколка; penrn таратайко (з— ог--
ра кола. велосипед).
Kammengoni т pxfon oе-е'a,
Karngte/. -п тоеa'ояka, сгaеa кола.
Karriere/ -л 1. кариера; h. к-риер,
бърз голоп (на кон);
~ machen Правя кариерм.
Karriemciriu/ мел—. отдадена е- оа-
енпрa-a си.
Karmlimemiciem т pejot нaри;еноa,
Kärrr/r m, - umg б-чкотор.
Ka-si т. ~/GeoJ kоео'.
Karchbodcn т карстова (варовико¬
ва) почва.
DEUfTKCtHBULLMRlSClIItö WÖBTEDDUCH
4h7
KaгsiI1r1ccSaTi f к—еоaoвa мпот-
HО0',
Koric f, -i 1. карта (за игра, тeoт-
рофокa, иогтрнеeсka); 2 билет (о-
вход. за пепвтоет средство); 3. по¬
щенска картичка, визитна о-ртачк-;
4. лпистaaсо'и, н е—пити и ддр 5.Sp
картон (мъл-, червен);
Jmlm. die ~n iegen Глед—м някому
нм к-раи;
AUi auf elrc ~ seix/n Залога; воич-
но на една карта;
Die leizia ~ ausspicicm Прибягва; до
последното възможност.
Ktiejj/ -еп картотека.
KarUcil/lcHc f посивен член нм пар¬
тия, oргоиио-еис и др.
Kartell п. -е Wirtsch картел, синди¬
кат. теъо-,
Kari|Ii//ccUe п з-кон за нортплиае.
KluUcIIverboU п оaбр-еa за образува¬
не нм картел.
KamienBesielInng f поръчка на би¬
лети.
KamlnmiiooC т ночон с билети.
K^ri/rgruß т поздрав и oaе'нчo-,
Kaгi/nSanc п кор-окен— нула (от
карта за игра);
Eiw. stürzt wie ein - zusammen Нещо
рухва. се огеo;oосово като картоне¬
на нула
KorUemCnnsiciühC п фокус с k-еaн,
KamUen1cderir f гледач;- еа корта.
Komicnsiiel п 1. игра на карти; 2. но-
лодм к—р-и.
Komienc11eler т норттитр-е,
Kar1enc1rn1cr т стоика зо окачва¬
не еа н-еaн,
KgirU/nUeicion п обществен телефон
с Лoитн-е'и,
KarUenverCaui т a.PL продажба на
билети.
KarienvorverCinl т oOPL предва¬
рителна продажба но билети.
Ki—lalTrl / -п картоф.
Kartoil/iiCCer т кaеттЛпн- нива.
поле с картофи.
KanloTl/ilm/I т картофено пюре,
пюре. от картофи.
KintOTsiohlps nut PL енпо,
K1rUo1icl^rnieJг1, нaр'oЛ;н- рекол¬
та; h. прибиране на нaе'oфнтe,
KaгioTreikr1cr т Zoal кoлoродокн
бръмбар.
KameolfilCloß т кюфте. кнпдлм от
нaр'oЛи,
KirUolleiknöBei т = KauioTelCIoß.
KamUoTleiim/sse f преса за картофи.
Karioll/iluliem т Kachk вид пала¬
чинки оа стъргани картофи. яйце и
бе-шнт,
Karioreisiili т кaетoЛe;- солата,
оaпaто от картофи.
^^rloTlrisobälcn т ножче зо белене
на картофи.
K1uUmT1eiscHäImascHinef н-е'oф^oб;-
лaен-.
Kam1oT1cictrnC/ f нишесте оа кое-
aoЛн.
KtrUo1TcicUnhk т o.PL Schweiz =
KarUoTieilrei.
Kamiorelieig m н-е'oЛпнo тесто.
Karindro1H o.: KaUtognir m. -en. -ei
k-етттрaф,
KarUoguopHIa a.: Ka—Uognolie/a.Pl. кар-
тттрaфия.
CimUogropHiscH o.: Cirto/ualscH adf
kaе'тгеaЛсkн,
Kanlog m, -s 1. кораон, мукаво;
2. кное'ткeк -сут'^ ккшоо, З.пцокк,
н—лъЛ,
Kirhoni/е/ -п нар-онен— опаковка.
kartoniert adj с мека птдвъроня,
Kartothek f, -еп нaеao-eк-,
Karussell п, -е въртележка с конче¬
то, лодки и др., н-русел;
umg Mii Jndn. ~ fihuen Огнaосм сп
с някого грубо, оaсaaия; го до вър¬
ши нещо тежко.
KarusscIllr/iharC /Tech каруселе;
струг.
KarwoCh/Rei сарастс—'— спд;не-.
Kurze— т. - нaеепе,
karzinogen adj н-рцн;oтeнeн, рако-
тбрaо'вaш,
Karzinom п, -е Med к—ецниoм-,
Koscigmme f, -п umg pejoe veraltend
кръчмо o лошо име, овср-олнш; н—
поплач.
kaschieren sw,'. hb аг.У. nенкенвом
Мнпзн—иип. нeоръеетсг),
Kaschmir т, -е mxOsh a.PL кошмир
(вид тпk-е),
Kaschminschal т к-шмирен шал.
K|sa т o.Pl. 1. сирене; коши-вол;
2. umg тлуцoоaи,
Kise1uTchSd1iU т нмряз—ни различ¬
ни видов; сирене (пл-тo),
Käseblatt п umg дребен. незначите¬
лен Mрптнoн-лпе) вестник.
Kosce
Kässbroi п оосдвне оъо онрeеe
(кaшкоеол),
Käsegebäck п соленки със оирeип.
K|ceglocke / съд за сирене (с пох¬
лупак).
Kasein п o.PL Chem кaопие,
KäsekucHen т сладкиш с нзв-р-,
Käs/messer п опeеиоп;н нож за ря¬
зане на сирене.
C|scr sw-У. hb Otr-V, правя сирене;
Die Milch käsi Млякото се под-
онрвa.
Käseplatte f плато с различни си¬
рено.
Kässc■uCiJ -еп мандра (за петновтд-
отвo на сирена).
Käserinde / външна-— коро и- каш¬
кав—л.
Kaserne / -п МП казарма.
KasermsmhoT т kоооемeе двор,
плац.
kiscrmiamen sw.'. hD in,', събирам
на лагер Iоnoетнсти); наст-нявам,
разквартирувам и казормо (войски).
Käscschniere/BiolMed кол (по гло-
вааа но новородено).
Käsetorte / торта с иовaеa и о;;-
'ана.
Käsewasser п O.PL. сурова';-.
käseweiß adj блед като цл-aнo.
käsig adj umg блед, съвсем (ез
евс',
Kasino п, -s козило.
KaskoBc / -п насн-д—.
KaskadennsChilunr/' последовател¬
но включване.
Kaskadeur [.,,;doi'e] т, -е н—скaдьoр,
KosCovvc-seCsc-mre/ WOtатcT автомо¬
билна о-с-р—ховко к—ско.
Kaspcr т. - 1. цaоячo (в куклен
aeо'ъе); 2. umg глупак, шут.
Kacpemle п/т, - südd = Kaspem.
Kasperletheater т куклен -eaтъе,
^1111* i, - Schweiz = Kospc—,
Cisierm sw-У, Tb iir,'. umg държа
се като полсет.
Kassa / Kassen öste-e = K1scl.
Kassandraruf m geb предупрежде¬
ние з— пе;до'oяшо беда.
KassaTion / -en Jur н-о—енс.
Kosse / -m 1. o-о-; 2 пари и ;aпне-
ност;
umg Jm1nl zur ~ liii/n Иска; от
някого пари, каром го да плота;
umg Bcl - saim Имам цоен;
Kassenarzt
Knopp bcl - sein Нямам п—рщ
In ier - Urnnschi Mist) Elba В кaо--
'- имо малко (няма) пари.
Kassenarzh т лекар оа здеaз;ooон~
гуриаплеа-- н—о—.
Kacscn1cstand т носово нолнентсa,
Kossanlom т касов (ои. носов— бе-
лемо—.
KocccrBniIic f umg евтини oез-
лм (които се поемоа оа здравното
коса).
Koscen1uh! п касова книга.
Kasscneminig т косов успех (км
филм, цнeс-),
KassenpatienT т ц-енe;a; oснтуеe;
от здравната нaс-,
KaisamscHiigcm т umg kaтoи шло-
тeе (много купуван— саоко).
Kasssnstnrх т umg проверк— на ко¬
сато; .
umg - maoSen Пртв;еяв-; колко
пари см ми остаи—ли.
Kassenwart т касиер (н— дружест¬
во, съюз и др.).
Kassenzettel т носов— бележка.
Kosser-TeUs f -п плитко тенджера с
к—п—н.
^^Tie f -п 1 н-опaka; 2. нтвеe~
жп, 0'™ (за цпкк^^).
K1cs|ttenmchorBer т кaсп'oфт;l
Kissjl^im т тайно бележка (за и
между затворници).
KassZ/r т, - südd ösiere Schweiz км-
оипе'
канан-ет мЮ TD Ге.У. 1. WinhscT
инкооир-м; 2. umg прибирам, от¬
немам Мп-спорт. шофьорско книж¬
на); 3. umg присвоява; си; 4. Jue
косиром, отменям (присъда).
Kossierem т, - н-онeе,
Kassieremln / -пеп н—сипркa,
Kastagnette [Castanjoioj f. -п к—сто-
лети.
Kastanie ff -п Bot кестен (дърво.
плод).
KasUonicn1iun т Bat к;о'пнтиo
дърво. кестен.
Cisiomiinimonn adj нeотпннИl
K|sichen л, -1. кутийко; 1 ;—лко
квадратче.
Koste f, -п наоа—.
k1cUgjen. sici ж.И Tb Rel сaмoнз~
тезмв—м оe. о-;тиомсеиaм оel
Kisicli п, -п Hist нзпптот,
Kaslcm ni Kästen 1. кутнс. сандък;
GABEPOFF
ковчег. 2. чекмедже (нм маса); 3. umg
оъ6теeтниa (иъш-); 4. аор-тайка Мз—
превозно срeдо-вт); 5. Sp вро-м
(футбол); 6. МП арест, карцер;
umg Em Hot (sOwas auf dcm - Той п
умен (сече му мозъкът);
Dir ~ (Bis A-cie) Noahs 1) Претъп¬
кано с хора място (помещение, пре¬
возно оеeдо'вт); h) Споси-елно
средство; 3) Нещо много о'aет, ор-
х—нчнт. от древни времена.
Kasicmbmoi п хляб. печен във Лте;-.
^^icnro—m f проиоъгълна форм—
за шeеeнe,
Kastengeist т O.PL. кaо'ти дух.
Kastration f -ei Med н-стр-цнн,
Cosir||mcd sw.'. Tb h-,V, кастрирам.
K1cuisi1C f aPl. oоо'но'нo—.
K/sis m. - Loig подем.
KoU m, -s umg кa'-лио-aoе.
KilifolC m, -e к-'оЛaлнa,
KiliComhs f, -i нaaaктмбal
KiTiioe m, -е каталог,
C11aloglc||mcn sw-У. hD in.', котало-
гиоие-м,
Kihaipggmnmi/ома—ломен номер.
KaUoImgpmcIc m -е каталожно цена
KlUalonicn п К-аал'нин,
Katalonier m, - оаа—л'к;е.
Kailpmcrfr f -пеп кa'aл'нoa,
Coi11mnicc! adf нотолуноoн.
Katalysator m, Katalysatoren Chem
кат—лиоa'oрl
Kat1lycätnu1uio кол—, снабдена о
нмамлиз-тор.
KoToiysc /, -n CTem k-т-лиоо,
Katamarann. -е кaтaмaрaе,
KiTipüli mjm, -е 1. нааапулт; 2.
пе-шкa,
Caiapullleren sw. И. hb in. У, катапул¬
тирам.
Kiiipu11sI1z m к-гaпултнеaш- се¬
далка.
KatarokU m, -е 1. бързей; 2 водо¬
пад; 3. Med каааракаа; шпрдп,
Kota-nb Kato-т m, -x Med катар. но-
тaе-пеo въш—ленип.
Kataster m. - кодосгър, поземлен
рeтист■ъе.
Ca1ac1i-o1nol adj kaт-стртЛaлe;l
KaTäsTnophe f, -п кaтaо'етЛ-.
Kat1cUnopScraI1nn т сигнал за
пр;дстoсшo природно (eдсгинПl
KaUisT-oplende/ms т слуЖбо за ре¬
агиране при бпдствнe.
428
Kalislnoplciclnsoie сш-онтeлни ро¬
боти kaaaстеoЛa.
K111c1mopncndc11ct п пoс'еaдaли-
яа кaт-стеoЛ- рaятHl
K1i1simmpHenccHuiz т орг—иизaеня
и мерки зо з-щита при (пдстиис.
Kote f ~п колиба. ньщурнм.
Katechismus т, Katechismen к—тп-
внзно.
Kattcgo—|| -п категория,
kaTegorisch adj категоричен.
Coie/nric||rem sw,', bb Ге,У. катего¬
ризирам.
Katcr m. - 1 Zool ноамрмн; h umg
лошо настроение; 3. навъсен човек;
umg Elman - haben Махмурлия съм.
боли ме тп-и—.
Katerlummei т umg разходна след
нощен гуляй
KaslTmüHciäcC п закуска след нощ¬
но преливане.
Kailsedcr п. - veraltend к—-eде-
Мпулг).
Katicdmole / -л oо'пдеопal
Katiata / -п Math к—апа.
Katialcr т, - Med катетър,
C1ineUemic||rcn sw И TD Ге,У, Med
вкарвам катетър.
KaiI!)mdl / -п н—'тд,
KatUßi/isTuihiem nun PL катодни
лъеHl
KalbolIC т, -еп, -еп н—тoлнн,
KalholiCim f, -пеп католичка
kaTHoliscH adj к-'тлнчeони.
K1UHo1Iz|snuc т O.PL. кaaoлнцноъм.
Kattur т oPPL (-сма.
KiUz / in: umg chЖl isi Tür dic ~ нпщо
е напразно;
Mii jm1ml - uni Maus c1illam Иг¬
рая o някого като нотно- о мишка.
Clizbilgcm. sici sw-V- hD umg борич-
номе се, дразним оПl ’
CgiebuhCcIn №.'№ Ohr-У, umg под-
милквам оп, подммзжмм се, дърем
се раболепно.
Kälzobem п, • 1. Zaol котенце. коте;
h Bot реса (н- дърво).
Ketze /. -л нотно;
umg Die ~ aus dcm Sack lassen По¬
казвам нотннсkи'; си номерения.
иод-вом пп;
umg Dir - Im SaoC Cauien Купува;
нещо слeцпшк-'о;
umg Das Ist für Bie KohzIe) Вончнт
п зо тоя, що Д'B-l
DEUTSCH-BULGARISCHES W^JDTERßUCH
429
Katz/dingc n umg котешко око,
рефлектор (н—це, нм велосипед).
kiUzen1—/unBIihH adj umg привидно.
лицемерно любезен.
Katzenjammer т a.Pl. umg махмур¬
лук.
Katzenmusik f a,Pl, umg peron како¬
фония.
Katzensprung - m umg педя място;
umg Es ist nur ein ~ Съвсем близо.
на две kе-ени е.
KateerUiscS т umg малка моонч-
оа (на кoс'o децото се ^^онят от¬
делно);
umg Am - s1izcmJccsem СeдяJвр-ис
сп и кроя на мaо-то, е- незначител¬
но мсстт,
KaTzcNwäscHc f o.Pl, umg in: ~
maoben цтиомивa; се (сомо отгоре-
o'тoе;),
Katzenzunge f котешко езиче (бис-
КвИ'-),
Kauapparal т дъек—аеле; опора-.
KauBeпжeIccH п Oft pejrt зоеадпн,
неразбираем език.
Ciücn sw.', Tb ir.y, дъвча;
Am Bleistift - Дъвча си молив-.
Ciu/un sw-V. TD Otr-V. стоя клек¬
нал, илечо; sici -•пpикпякеaм, сгуш-
вам се.
Käi^^^in^Uciiung / клекнало поломе-
ние.
Kau' т, Käufe покупко, нуцyио;;■,
übetie Eiw. (Akk) in - neHmen При-
мирсвом се o нещо; осo6е-зявaм сп
с нещо.
CoüTcr sw-V. Tb ti-V. 1. купувам, па¬
зарувам; 2. umg подкупим;;
umg DiTün Cang ich mir nicSis ~
Това не ми помого, -ова нямо зна¬
чение за мпне;
umg Eiw. (Akk) auf Sinii/un - Купу¬
вам еещо ео иоплош—нп;
umg Dcn wr—dc icl nim ~! Щп си
поприказвам c него!
Käufen m, - нхцув-ч.
KänTsrir f, -neu купувачка, кли¬
ентко.
KauT-au f, -xi търговка (c виеше
икoнoмиеeонт образовани;).
KaufHaus m универсален магазин.
Kaulkuiil f o.Pl, Wi-isch 1 покупа¬
телна онлa (км пари); 2 покупател¬
но способност.
ComГCnrihIg adj шл-тemoоптстбп;,
CäuTlicH adj 1. който моме до се ну-
цн; 2. зм продан; 3. продажен Ммено,
лю(ое); adv чрез покупка;
~ erterlcn Купувам.
Kauflust / о-PL, покупателен инте¬
рес.
Coilluslle adj с желание да ну^е—.
Kaufmann m. Kaufleuie Abk Kfm
1, търговец; 2. ve-aliemd бак—лик.
Coufnännlso! adj търговски.
KauTerens m покупно цпно.
Kaufvertrag m договор з— покупко-
продажба.
KouiжerU m стойност иа о'oкa'a
при цokупo—a-,
Kaufzwang т принуд— да сп тъеон
дадено сттк-,
Kaugummi т, -s дъвка.
Kaukasien п Кaвк—о (област),
kaukasisch adj o-иo-оoи.
Kaukasus т Кавказ (плмнин—).
Kaulquappe fZoO попов— лъжичка.
komm adv 1. едва; едва ли, нмдмли;
2 току-що, тъкмо.
KuumusCel mAnal дъвкааелен мус¬
кул.
kausal adj каузален. причинен.
KaiüniliileHuidg причиним връзка.
Kauj^^ü^Uäi f ajPl. каузалносг, цен~
енн;oс'.
KiisoiCeitTc f geb верига от причин¬
но сеъро—еи действия.
KaucoIcaUe т Ling подчиниаелко
изречение за црнчн;—.
KaucoIхusammcrH1ng т кауз—лео
(при^ека) връзка.
Kautabak т а-Pl. тютюн за дъв-
к-нei
Kaution f -еп парична тоео;цис.
оооoг;
Gegen - Под гаранция.
KaulschuC т o.Pl. каучук.
KoutschikBain т каучуково
дърво.
KlüisoHnCmilhH f o.PL, к-уеуoтв ла-
тeкс,
Kauz т, Käuze 1 Zool сова; 2. на¬
вито пли-ка, кок; 3. pejot чуд—к.
особняк. чешит.
Couel/ adj pejre стронен, особен,
е'дa',
Kavalier т, -е кавалер;
Ein - am SUeueu Съo6рaосв—ш се с
другите шофьор;
Ein - Brr allcn SoSule Кавалер ог
k|H1ig
о-aе-т— шнола (перфектен кавалер).
Kavaihsrsdeiiki п нарушение но за¬
кона. 'oоeеиеaет оа обществото
(напр. уоризмнп но данъци).
C^i^a1i^i|nm^2^G^i/ adj наиалпрсни. ка¬
то кавалер.
Kavaiter(s)stari т a,Pl, umg inan
бързо шoтпглснe с кола (с цел до се
впечатлят околните).
Kavakadr f, -п k-волk-дa,
Kavallerie /, -л кaволeрзс. кое-
ене-.
Kavallerist т, -еп, -еп кавалерист.
Kavatine f. -п Mus казатина
Koverme f -п Med н-вeри-,
Kaviar т oJPÖ хайвер Mдeлинa'по),
Kabsc f -п ve-all дъре—нна, з—лом-
ние-,
k/cC adj L дъроъo. предизвикате¬
лен; 2. смел, сърцат.
KeTir п оМ kпфнр (вид ;anн'кa),
Kc/el т, -1. Math конус; 2 остър
планински връх; 3. нагла (зо игра);
umg Mii Kind und - C еслoтт си
оe;пятгвo.
Kc/IleUsN кегелбан.
KieelbruBer т umg член но същия
клуб по нптлн.
Ce/ellöumig adj нтн'стиндп;, кон'-
оoo6еaоeн.
Kggelkug/1 / топка за нтзо на
кегли.
KegelmanTcI т Math околна повър-
хкико но конус.
Cngeln sw,'. hb lln-У. нтр-с на
кегли.
Kegelschnitt т Math конусно сече¬
ние.
Kegelsport т oPL, кегли Оспор-нм
игра).
Kggelsihumil т Math пресечен ко¬
нус.
Kehls f, -п L Anat геънпсн, гърло;
2 жлеб;
Eine l-ohCene - haben Нямом на-
пизмнп. имом гърло к—ао гпр—н;
Dir Am/si scHnüric Ihn lie - zu
Дъхът му споно от страх;
Ans vollem - Из цяло тселo, колко-
то (ми) глас държи;
Das Mccscn асПТ iSn am Bsn ~
Ножът му п опрял до кокала;
umg Eiw. (Akk) in die falsche - be¬
kommen Ядосвам сп км нещо.
C|HIi/ adf гърлен, т'a'р—леи Мзиуи,
Kiblkopf
GADEDOFF
430
смях).
KeSICopf m Anal ларинкс. .
Kehlkopfentzündung f Med ларин¬
гит.
KehiCopficrcbs m рак но ларинкса.
KcheCopfschritl m Med лорингото-
мия.
K|H1CnirsiIede1 m Med л—енегто~
коп.
Keillaul m Ling т'''paлeн (гърлен)
звук.
^11-0^ m oJL südd последен тaне,
K|HrBesen m метла.
Kehrblech m птпотко,
Kehns f -П 1. зовой (на път); 2. об¬
ръщане.
k|Hr/ni sw,', Tb i-.У. обръщам;
Jmlm. dcn Rück/m - Обръщам ня¬
кому гръб;
Sich an eiw. (Akk) - nicni ~ Не м; е
грижа за нещо, не тбеъшом внима¬
ние на нещо.
k|Hrem2 sw.', hb te.', мета. поми¬
там.
KehrihSU mjm o.PL о;п', боклук.
KeSrihSUeiner т кофа за омe'.
K|SricSiscHiui/I f лопоа— зо смет.
KiHrniscilnc f мe'aе;a мошина.
Kehmueim т Lil припев. рефрен.
Kehrseite / обратна (опои—) отеaнa;
Dir - Brr M/lilIIc О(е-'нa'a отрa-
на на медала.
CcHu1|nihH/r sw.V hb Oii-У, обръ¬
щам се (кръгом).
Kehrtwendung J 1 обръщане кръ¬
гом; -2. рязка промяна (е- възгледи).
Kehrwert т Math реципрочна оття-
носа.
C|icn sw,V. TD Otr-V, umg pxjae ;—-
ром се, вика; (з— мен-).
Kd* т, -е клин.
Kalle / a.PL umg бой. пердах;
umg - kmicgen Ям бой.
k|ien sw-У. Tb tr-У. разцепвам o
клин; sici ~ бием се.
K|ler m, - Zool тлнт-и.
CsflTö—mig adj кпннтт(р-зeе,
K/ilhosa f или; (панталон).
Kei1kicccm m 'езсгълео възглав¬
ничка.
Keilriemen m TecT клино! ремък,
трапецовиден ремък.
Eilschrift f kлиетoбе-онo писмо.
K||m т, eBial 1. з—родиш; 2. кълн;
3. Biol микроб;
Eiw. (Akk) Im -c snslioCen Задуша¬
вам нещо в зародиш.
Keimblatt п Bot опмeдeл, зоео'ъе;н
оно',
Kllnirüse f Anal полова жлезм.
keinen sw,', Tb Olr,'. 1. покълвам,
пониквам (растение); 2. заражда оп,
възниква Iе'!C'вo. мисъл).
kcim^big adj Bal който имо къл¬
няемост.
KeInTiscC т сесзеe е— сйеe-
клеако.
Ccjminei adj стерилен. стерилизи¬
рал, aоeцaичe;;
~е. pisiennlsiHnUc Mitch С'eезлион-
рано, пaстьoриоиеaеo млскo,
Keimling т, -е Bal 1. ооеoднш;
2 кълн.
kgimiöteiB adj aитиоeп'иеeн. обез-
зaроосеaш.
Keimträger т бацилоносител.
KHeniingg/ -ет Bai 1. формиране на
зародиша; 2 кълнеке, поникване.
Keimzelle f оaеoдзшн- клетка (auch
übenin),
С|п MCeinc. Ceim; kelra) pean indef
adjektivisch ник-къв Тнио-ов-. никак¬
во; ниo-kин); никой (никоя, никое;
никои), ки(то) един, еи(ао) едно,
ниМао) едно;
~п Lust Haban Няма; желание;
AuT ~an Fall В ннн-kъи случ-й;
Dcn Wein bat -п 5 Mark g/koslet
Виното о'еув-шe цт-малкo оа 5
марки.
C|ncr (Celie. kcin(e)s) pnrn indef
Tübslantliiтch никой; си(то) един
МниТто) една, ' ни(ао) едно);
Пи glaubt Bin keinem Никой не ти
вярва това;
KiimMIs Bcn Kinder war sohlärmig Ha
никое от дец—та не му сп опeшe.
kein/rlel pnrn indef никакъв, никак¬
во. ;нк-k!o; ннк-квн;
Das naobl mim - Vergnügen Тово не
ми дoо'0!с никакво удоволствие;
NB:
Deklination vom Cein
Nam
Akk
Dai .
Gen
Sg m
f
n
kein (Mann)
keine (Fnau)
kein (Kind)
keinen (Mann)
keine (Frau)
kein (Kind)
keinem (Mann)
keinen (Frau)
keinem (Kind)
keines (Mannes)
keinen (Feau)
keines (Kindes)
Pl
keine (Leuie)
keine (Leute)
keimen (Leuten)
keimet (Leute)
I Auf - Weicc По никакъв е-ен;.
C|mrsiaiis adv никога, и никакъв
случай.
Cн|mesжegs adv ни ной-малко, съв¬
сем ле;
“BisU du verärgert?” - - - Ядос—к
ли си? - Ни ной-малко.
keinmal adv нито един път;
Sie Hat mir ~ wirerspmocicr Тя не
ми противоречи нито веднъж.
Clmst- nun On: umg In -am Weisc оъ!-
сп; не. изобщо не.
Keks т, -е бисквита.
KeCc1nsc f метална kутзс за
сладки.
Krioh т. -е L чаша със о'тлеe;
2 Rel потир; 3. Boi чашко;
D/n hiiT/mer - bis in' i/m Grund
leemcr (müssen) Изпива; горчивата
чаша до дъно.
Kelohblati п Bal вeнеeлиотеe,
CcicHTO—nlg adf е-шkoвндe;,
Kilts f, -i 1. голямо лъжица, чер¬
пак; 2. мистрия; 3. сигнална - поли¬
цейска полка.
Keller т. - зимни;, изба. сутерен;
Dis ACt1cnCnrccJ11e T/^^^i^i^'tun/d
Till/r in len ~ Курсът но акциите/
тe;пeеот'езae силно се посимова.
^^111^11/1/ -ет вннaроoо избо, винар-
снн склад.
Kcll^riir^^em п прозорец еа маза.
Kcilc-geschoß Kellergeschoss п оу-
'ерен.
Kellermeister т винар; управител
е- винарска изба.
Kelleulr/ppe / стълба към ммзмаа
(но(a'о),
Kgllncn т. - келнер. сервитьор.
Kelln/rld / -пеп келнерно. оeе-
внтьтеkо,
K|iUc т. -п. -п келт (член нм индо-
германско племе).
KgUcn / -п 1. внеоеоко преса;
2. плодова црeоa.
C/ite-d sw.'. Tb lt-У, цеekaевaм
431
DEUTSCH-вULGAQ16CDEA WÖßTEDDUCJJ
Kerrkm1iUжcrk
през пеeоa (грозде. плодове).
каИксН adj к;л'они,
Kelvin т. - Abk K келвис (мер¬
но единица за 'eмцпео'узa: ОК -
- 173,15“С).
Kemenate f, -л 1. Hist m;;ок- с'ос
(в замък); 2 umg о'aс зм отдих (къ-
дето човек може да oо-—нe оaм),
Carmen (kirnie, g/Cirri) une-У, hb
in.'. познава;, ое-с; noоеaвaм се (с
някого);
Keine Gefahr *- Презирам тц-снoс-
-ите;
Sich vor Zorn nicli mchm - Извън
себе си съм оа яд;
Hunlr ~ M/nchHen um GcnucS Ку-
че-ото рaоптзсово' хорм-а по ми-
езомaто.
Ссгпеп|1сгпсп Cermem lernen sw.y,
Tb in-У. оaптосовом се (някого.
o нещо);
Ich Haie neuc Fnennic k/rncn ge¬
lammt. Зaцoо;ов се o нови шрня'eли,
Kemmer m, - познавач, специалист;
Ein ~ Bin icir/d KücUr Еkоneр-
(позновач) но нонскaнaтa кухня
Kennerblick т око на птзиовaе;
Eiw. (Akk) mit ~ nnsiern Р—огл;м~
дом нещо с око нм пoонaвaе,
Kennermiene f - Kcnncmblick.
Kennlirba f отличителен е!C',
Kennkarie f лично карто, пропуск
(с фo'тге-фин),
Kennlinie f Math вaеaктeрзотиееa
лисия (геaЛикa); вaрak';езо-нчно
криво.
Ccmmillci adf розлиеи;, цто;aвош
се (ап niw. (Dal) по нещо);
~ micien Обознач-вам.
KanrlrlJ -se знание. цoоиaеип, ос¬
ведоменост;
Sriir ^se im Brr Physik sind ver-
Blüff/nd Знанията му по физико см
омaйв—ши;
Das enieleHU sioh neinem ~ Това нп
оно;, нп съм осведомен за това;
Jein. vom ctw. (Dal) Ir ~ scie/n Ос¬
ведомява; някого з— нещо;
Eiw. (Akk) zur - neHncn Вземам си
бележка оа нещо.
KenntnlsnaHme f o,PL Oi: zun ~ за
сведение.
k/rnUnlsreihH adj добре осведомен,
овeд'ш.
^^[^i^ummer Kedrdunmen f оали-
чи-елен номер.
Kennwort m. Kenmwöelee 1. кодов-.
условна дума (за рпгио-рзеaеe или
оъвр-нявaеe на информация), мото;
2 парола.
KcrrzcihH/r п О'лзчн'eо;е о;aн.
отличителен белег;
Polizeiliches ~ Рeгнс'еaентнeн но¬
мер но превозно средство;
Das ^11 typlscbe ~ 11cccr KnarCH/lU
Това см типични белези на Мза) '-ои
болес-.
kadrzaicircn sw.'. Tb ап,У, I. отбе¬
лязвам. моеkнрa;; 2. вaрон'-eензн~
ром. тaлиеов-;; sici - отличавам сп;
Jeir. uis dumm ~ Хaрaн-eезозеaм
някого като глуп-в (ноеиеaм няко¬
го тл'п-в).
Kennzeichnung/, -ет 1. тбтзнaе-еa-
нп, мaеkнеоеe, маркировко; 2 ха-
рakг■;рно'нко,
KinrziTer / 1 Фй-ОкТ цтkозaтeл.
индекс; 2. Math вaрak'eрзс'Hka (на
лoт-ри-ъм),
CcnUcun sw-У. sn lit-У. обръща се
(лодка).
Keramik / -ет 1. о.Р1. керамика.
геъсеоест!o; 2. керамико, изделие
от керамик-.
Keramik/- т, - геъсеое (изработ¬
ващ битово и художествено кера¬
мика).
Keron1Cni/sHn meist PL керамични
плочки, терокота.
Kcromlkgeis^hiinu п o,PL, керамични
съдове; гръиеи.
kerumlshS adf керамичен.
KgnBe f, -п рязка (и дърво и др.);
дълбей, жлеб;
umg In Bl/sclbs ~ ccHiugen Ha един
и същ акъл сме.
Kgrhai т O.PL див нeрвио (подправ¬
ка за оуцa),
k/micn sw.'. Tb ае,У. правя резки.
Kerlholz п rPl. umg lUЖl (Akk) aul
Bem ~ laber виновен съм за нещо.
Keniilem п Zool н—спкомо.
KerC/m т, - 1. veralt оa'вте. аъм-
ницо; 2 östert оaт!oеннчeокa цез-
осдо,
Kerkermeister т Diтt -сменеaр;
надзирател и о-'вoр,
Kerl т, -е- 1. човен, мъж. мъма-
—; h. pefre субект, тип;
Ein mihnulgcrJgorzcr ~ Човек, но но-
го-о моме до се еaочн'о винаги;
Ein widerlichem ~ О'!рa'3'пппн (га¬
ден) тап;
Elm Tsldcm/dcllsn - Симп-'^.;.
мил. хубав човек (мъж или еено).
Kcrlchcn п, - м—лко момче.
Karmcs т o.PL, червена 6оя (кър¬
ми).
KernccscSi1Biaic / ксзмсоoво
въшка.
Kirn т -ексемка (нм ябълно, тик-
в—, лимон и др.); 2. костилка (на сли
во и др.); 3. ядка (нм орех); 4. ядро
(маомсо. на оeмс'о. см слънцето);
5. най-главното, -същественото;
übeein Zun * isu Sach/ konn/r
Пеноаъпвам към същностам еа въп-
етоо.
NB:
K/nm- като словообразователен
елемент в немския език участва
в строежа на съществителни с
две различни значения:
1 ядрен (свързан с разпадане на
атома), срв. KcrnpHyciC. Kerren-
emeie,,l;
2 основен, централен, срв, Kern-
luoge. KrumTruppr.
Kgrnbrcnnsioli т ядрено гориво.
Ke-ncbcnle / o.PL. ядрена химия
Сатпнт sw-V, hb ап.У. тенс-вaм нос-
'илките (от плод).
Kcureremgie / o.Pl. ядрено енергия.
K|rraxpiocinm / ядрен ворни,
kgrniesi adj много здрав. твърд,
плътен. як.
KнrnforchHnng / ядрени изследва¬
ния.
KHrnfragc / основен въпеoс,
KernfrncHU / костилнов плод.
KimmTnslon / сдеe; синтез, термо¬
ядрено реакция.
^1^1111^ т оссовса. главно
мисъл Мидея).
K|mnd/Hänsl п Bot семенна kутни-
нм. семенник.
kнungecunB adj здрав като камък.
Kernholz п a,Pl, осееeвне— но
дърво.
keurig adj 1. груб (думи. език);
2. с много костилки Iмaкдaенез);
3. здрав. онлeн, як.
Kernkraitwerk п атомна eлeoтеo-
Kernladung
централа.
K^i^-^li^t^^^u^n//Phys заряд но атомно
ядро.
KcrnninnscHiri JSp ядро (основен
оъст-е) н— отбора.
Kc-noBsT п oPL семкоеи плодове
(ябълки. круши).
K|rmp!ycIC / оР. ядрено физннa,
K|mnpmoblem п осеове; проблем.
Kernpunkt т основен проблем. съ-
шии—.
Kern—eakiior fPhys ядрена рe-кеня.
Kernreaktor т Phys ядрен (-аомен)
реми-ор.
KernshHiUhen т Asin пълна сянк-.
KarnscHIailc / Biol вет;oзo;.
Kernselie / обикновен ооn'и (не-
п—еЛю;иеое и неоцветен).
Kenmspaiinng / PTys делене на яд-
еo'o,
KernstmoHIIung / ядрено (р—диоа;-
тавно) нзлъез-нe,
KerrsynhHcse/оР. Phys ядрен син¬
тез.
K|niteifimgg/ деление ео ядрото.
Kerii-uppcn meisl PL Мй отбрани.
елитни войски.
K|rnvercoime1zund / ядрен синтез.
Kcrnж1Tcn meisl PL ядрено оръ¬
жие.
C|unжoTTarГmei adj без сдеп;o оръ¬
жие; бeоядепн•,
-е Zone Бeзсдрe;- отнa,
K|rmw^l^^^im^]^i^r^^iUtna/ т договор
за забрана нм ядреното оръжие.
Kcunжa'1enU/c1 т опит с ядрено
оръжие.
K|rmжoTamvelrcnoHccUop т оЛ пре-
'становяв-ее е— опитите с ядрено
оръжие.
Keinzl/ -п 1. свещ (и на автомо¬
бил); 2. Sp тилно стоик—.
KauxailieanOHtigg осветление иа
овeшн,
CirzengenoBc adj прав като овeш,
Ke-zcr/eßer т леяр на свещи.
Kgrzenhaltcm т металс- щипко з—
оонрппв-нe свeшнчннтe на eлв-'-,
Kereenicuchter т свещник.
Kerzenlicht п овe'линa н— свещи.
K|пzlпжcoHseI т Tech смяно нм свп-
щите.
keß kess adf umg 1. дързък, н—ха-
кон; 2 шикозен, напет.
K|ccal т, - 1. котел. k-о-н; парен
аМВО^
котел; 2 чайник; 3. котловина; 4. МП
обкръжение, чувал; 5. дупка на жи¬
вотно, бърлого.
Kecscli1uc п котелно отделение
(помещение).
Kesselpauke/Mus ти;пaе,
Kessalsohmlld т kaзaндmня,
Käscclc1lin т коален камък, ;-кнц.
KcsseltrciBcn п оР1. 1. хмйн-, гонка
(при лов); 2 х—йко, гонение, прес¬
ледване до пълно унищожение (с
думи).
Kesselwagen т иагон-цисаерко.
Ketchup -.: Ketsclup ('Cetfap] mjn
o-PL Kachk кп'еуш,
Kgttcar т, -s детско оваомобилче
с педали.
K/Uhr /, -п 1. вeрзтa. синджир;
2. верижко. л-иeе, гердми; 3. nп-нни-
ска верига; 4. кордон; 5. ред, рпди-
ц—; вериг-а; 6. nur PL окови;
Jmlm. an Bis - iegem Ограничавам
нечия свобода (чрез еaопoеeд(з,
забрани и др.);
Ein/ - von M/nchH/r Верига от
хоро.
KettclmascHlnc / Text кетелма-
шика.
C|UUem sw,V- Tb Ое.У, връзвам (с ве¬
рига) Man ilw. (Akk) за нещо) (auch
übeeli).
Ю^1ТТсг111Г1/сп m бижу еа ве¬
рижка.
Kettenantrieb т O.Pl, Tech иприенм
прпдaвka,
Keticramniard п верижка (на ча-
CОBHHk),
Kc1hMcn)haun т Text кpтунт.
KetUenbiume / Boi попмдийн—.
KettciilnucS т Math безкрайно
(непрекъсната) дроб.
K|1Uen1rücke / верижен мост.
KetUenTiHrzcug п гъсенична моаор-
еа кола
Kilicngclirgc п планинско впентa.
Keiilngliel п 1. халка от верига;
2. звено, брънка.
K|ecibaiBei т оР1. верижно тър¬
говия, многократно цеeoуцув-;e.
KclUenHcmB п Hisl плетена метал¬
но ризниц— (км еиеaр),
KaUicrC1rncscI1 п верижно зсе-e-
лeжk-, ,
Kitienläier meist PL магазини оа
-ъеroвокa верига.
4.2
Kettenpanzer т гъоeеиеe; (вери¬
жен) танк.
Kett/iril п Tecb верижно зъбно
колело.
Kettcmuiucbem т ет!ek. който пу¬
ши непрекъснато Mцзг-еa след ци¬
гара), страстен пушач.
KettenreoCUion / CTem, Phys вериж¬
но реакция (auch überir),
KaUUemsiioH m синджире; бод.
KettliBcn m основа (на тъкан).
Ketzer т. - pejot еретик.
Keltzi-I/, -пл ерес.
kc1eemIcoH adf eрeaичeоки.
Ciühicr sw-У. Tb Oti.'. дишо; теж¬
ко. з-дъхим, оe.
KiuoShnslcn т оЛ Med коклюш;
;aт-епшкa кашлицо.
Keula / -л 1. изн!-н. тояга; 2. бут
Ми— животно); 3. Sp бухало—; 4. Hist
боздуган.
Keulemgymnastlk / o.Pl. тнмеaо'н-
ка ('пе-ж;e;ис) с бухални.
K|uteпscHI1d т удар с бухалка.
keusch adj 1. целомъдрен, девст¬
вен; 2 чист, неопетнен; 3. свенлив,
срамежлив.
KgiscSi /, -л ösiern оeпокa къ-
щурна.
^^shHHeiU / о.Р. 1. целомъдрие;
дeес-еeнoот; 2 езоaoaa. свекли-
!ОC',
KeuccHHei1c/cIüBde л обет за цело¬
мъдрие.
KeuschHeitsgiüreci т девствен птяо.
колан.
KUiCn/KiCi п оР1. мъл'o~kaЛсв
цвя'. Hoon
CHokiTimlcn/kokili—Веп adj жълао-
0^3, с цвят нони.
Kham/Ciid т. -е HOst хол.
Kiciercmbsc / -л Boi нохут.
kjchern ж И TD iir. У, хнвни—м. кио-
кам се. кнкoтн сп.
CCcC/g sw.', Tb te-У, umg ритам
Ттопн—ам); itr-У, игроя футбол;
umg Den Ball Ins Aus ~ Изкарвам
Мритвам) топката и ауа.
Kjd^i^r т, - umg ф''бoлно',
Kickstarter т Tecb крачен о'—р'eр
(при ;т'теннпe'),
kiBnilpem I'klBnepr] sw,'. bb ir.V.
umg o-впиеaм (хора). вземам като
з-лтменk,
Kidnapper т. - похитител (но
433
DEUTSCII-ßUILMAMSCCES
KinierglliBl
хоро).
KiBrippirg n, -s т-епиеосe (на
вoео),
kZillg adj maedd L ;aв-лeи; 2. ядо-
сон.
Kj/bitz m, -е 1 Zoll калугерица. по-
n-днHе—; 2 umg нибин.
CjaBiteer sw-У. Tb 0ае,У, umg ни-
6ича. гледам (тренировка, игра нм
нараи).
Kieles-/, -пЯо^^еl
Ki^l^i^r2 т, - Anal челюст.
KieTerhrucb т ЛеakГ'ео е- че¬
люстта.
KieicrenUlündung / възпаление иа
челюстта.
KieierSöHle / Anal Хмйморова ну-
внн-.
СкеГет adj боров. от борово дърво.
Kiefernholz п о-PL боров матери¬
ал, чам.
KicierrniBci f борово нтпненa.
KieremnwitB т борова гора.
KjcTernzipTen т борово шишaенa,
Kieker т, nut' Oi: umg indm. anl Bam
- bahem непрекъснато сп о-ямдa; c
няного. взел съм го но мушна.
Klei т. -е ствол (но птиче перо).
KT/ii т. -е Маг кил (на кораб).
Kl/ilogem т Atch oсaрoвървa арка.
Kielboot п Sp килово нвa-l
KZeiiIocce fj^e^ch вертикален ст—би-
лноо'oр (и авиацията)..
CjCIiHoI/r sw,'. Tb le.y, кипим; но-
^^ана (лодка за попроbom).
K|/JICroiT т veralt урод. кретен.
Kiellinie / Маг нилиоаерл— колона
(оа военни кораби).
Ciglobam adv Маг с кила иaroеп,
Kj/Iruum т Маг трюм.
Kielwasser п о-PL, Маг кили—апр;
Ir inds - ^111. schwimmen Вър¬
вя по стъпките но ннкoгo, слпдв—м
въотлeдн'П и действията му.
Kieme f, -п Anal хриле.
Kiemenatmnng f o-PL дишане c
хриле.
Kien m o-PL борина.
Ki/napfel m Bot борово шишарка.
Kecmlockel / горящо фаил— от бо¬
рила.
Kiembolz п a.PL борина.
KiiP^ f, -п mardd кош. (за носене
е- гръб).
K|£s т O.PL 1, болас-рм, дребен ча¬
къл; 2 umg пори.
Kfasil т, - речно камъче.
Kieselerdc/o-PL оилиеиeз двуокис.
кремък.
KZ/s</Icäure f CTem силициева ки-
селинО'
K|asaic1elп т речно к-мъче.
Cliscm sw. У. hb ап. И - насипвам с ча¬
КЪЛ.
Kjisguubc f кариеро зо водене но
чaнсл,
Kjcshiülen т k'цчн;о чакъл.
Ki|cжcä т пъаеко, н-салае- с ка¬
мъчето.
KT т o~.PL лек наркотик (хашиш.
марихуана).
к|ТГеп sw.'. bb 0Ое,У. umg пуша хо-
шиш. ;-рнв'aи—.
klkciiCZ! imie-j нуиуршу!
Hille-HiUe imleef гъди-гъди! (зо гьде-
пиекa;e на дете).
k|llen sw,'. hD in,'. umg'бивам.
Killam m. - umg (наемен) убиец, ни-
лър.
Killerlieme f пчела убийц—.
Kilo л. -j-s umg * Kllogranm.
Kltolyhe m, - Abk KB кнпo(aЯa,
Kilogramm i. -e Abk Cg кнлoтеa;,
кило Миг).
Kiloh/nte n Abk CHe кзоoвeре
MoX^).
K^ii^O^caiOmal Abk Cool нилои-лория
(нн—л).
Kilometer ijumg m Abk Cm киюме-
тър (нм).
Kilometerr-csser m umg човек, оби¬
чащ дълго до кара кола.
KflomelcmgcIB л пори зо пробяган
километър (плащани от рмбоаода-
тел или оа наемател на колм).
Cffomgtcmlamg adj километричен,
много дълъг
Kilometerstand т шoкaоaииe на ни-
ломеарама.
Kilometerstein т километричен
k-MЪКl
Kliometereälie— т Tech оиломпгро-
цтk-о—'eл, километрамен бетсе,
K^lovol^ п Abk CV нзлтвтлт (кВ).
Kilowatt п Abk kW киловат ОнВа).
Kjlowalhurtuigde/Abk CWH киловат¬
час МнВач).
Kjamnn/ -и нaрпо. цепна (на мер¬
ник).
Kimono т, -5 кимоно.
Kimpmoä—nel т ръкав кимоно.
Kimd л -er дете;
Elmcm ~ das Leben chHenkcn Раж¬
дам дете;
Sioh licb - bni indn. micien Под-
мазвам се някому, донорвом се пред
есkттo;
Eim - der Licbc Дете но любовта
(извънбрачно дете);
Das- - beim n/ohisr Nanin nennen
Нaене—м нещата c нсти;сoo'o им
име;
Wim Ccnnen ibn vom ~ lul/am Позна-
во;е го от дете;
Dis ~ mii dcm Bad/ 1nsshHäUUcr
(буквално) C ;eеиотa'a вода изхвър¬
лям и детето (от коритото).
KinlBetl л времето след раждане¬
то иа дете;
Im - cUemien Умирам при р—м-
д—ее.
KinBlstUii/him л a,PL Med родилно
aепоkо,
K|mdel л, - Bot издънка (еа росте-
ние).
Kinderarbeit / o,PL детски труд.
Kiirdeiri—zi т педиатър, детски ле¬
к—е,
KimBHmBaCIeidumg/детско облекло.
Kinderbett п детско кеeеотчe,
KindemlücS л книга за деца.
Kind/rdo—T л детско селище (SOS).
Kirdsrdour
През 1949 ?. от Австрия
тръгва идеята за детските се¬
лища SOS-Kinlsrdor'. Според
инициаторите й децата тряб¬
ва да растат не в социален дом,
а в семейство с майка.
KinBemgi /, -еп дeгнншинa,
KinBerTiln т детски филм.
Kinderimou / дп'eтлeд—енa,
KinBerircund т човен. обич-щ де-
цаа—.
Kinierinnk т a,PL - радиопредава¬
не за дeео'a,
K|ndergir1en т детска теaДинa,
Kindecggärimsin/, -пеп детска уен-
телко.
Kindergeld л o-PL детски добавки
(оъ; зaплa-a-a),
KimdemglinBc т meist pefar детинс¬
ко (и—ивна) !се- и нещо).
28.
Kird/nS/aikniBc
GABEROFF
434
KinierncilCunie f o.PL пeдиa-еня.
Kind/rHeln n детски до; (зо децо
без родители или зм деца с узрем-
дaннс),
Kinderhort т ученическа заеи-
мaлис.
Kinierkninkneit f детска болест.
Kin1emCnicdsr п oPl раждане на
дпцо;
umg Es Isi zum - Да се побъркаш.
Kindenkmilpe f детска ясп-,
Kindcmiilen т еоо-еa детска тзо-
дина с aетнaетoентaеет възпитание
км дeе--о,
Kir1cmlrHnnn/ f o.PL Med детски
пар—лич Mпoлнoмиeлит),
kindcmieicnt adj много лeоeн. съв-
се; прост.
CInBemliei adj кой-о обича децо,
kliBen'Ios adj бездетен.
KirB/mIos1dk/11 f o.PL бездетсазо.
KjndcmmäBcHen п момиче за гледа¬
не на деца.
K|nie—nomi т убийство е- дете.
KigBerrarn т човек, цепkодeнт
привързан към дeеa-a,
Kinierpndem т детска пудро.
kinde—ncicb adj многодетен.
KimBsmuclm т римушко (леко.
nеoO'o о'ихеe).
K|nicrccnrcck т o.Pl. umg страши¬
лище за дпцато (еoиeк. оа ного-о де-
е-'- се плаша-).
Kinierccnnn т де-ска обувно;
übeeie Noch in B/m ~er siroCrn
1) Още съм дете, не съм още въз¬
мъжал; h) Нaмзеом се и нaеолeн
стодий на р-ози'ип;
Die - insziener/iistneUer Възмъ-
мавом. иопзоом от детското въз-
роса.
KinBcrsobute т O.PL о-нрилa нм де¬
тето.
KirBcrccgen т o.PL ii: clm m/iobcn -
многодетство.
Сше/имсН/г adj обезопасен за де-
цо, безопасен за деца.
KInBemsite т седалка. с'oлеe за де¬
ца в МПС.
KiпBcrcp1eI п детска игро;
Das Ist ein ~ Tür dloh Това п съвсем
лесно за -ебе.
Kinicmsirihnc f o.PL езикът на дп-
е-'a,
K|r1cmctaUion f детско отделение (и
болница-м).
KirlersUcrIllcHCcit J o,PL Admin
детска о;ъе'еoоa.
KinicmsUnic f ii: einc gut/ - haben
много !ъзцц-aс съм, имам домаш¬
но !ъопи'оннe,
Kirlerlciicr т детско цтрцня (и
рeо'те—е'). детско меню.
CfglrrtümiicU adj детски. деаик-
окн,
Kinde-wagcr т де-ска количк—.
Kiniemxinner п детско о'aя,
KidlrmzusoUlag т детска нодбажом.
KjrlcsilUer п O.PL детска всорaст,
Kindlcaucsctznnd f Jue подхвърля
не нм новородено дете.
Kind/sleimi nun PL nun On: vom ~n
an от еaя~еaнеo де-с-зо.
KiricsInißn1ri1nnd Kindesmiss¬
handlung f ;ол-еe'зеaсп но деца.
KinB/s1öUnnd f детеубийство.
KirB/cnrtcuchn1/1nn/ f еaомссa.
подмяна на децо (при р—мд—нето).
CfdBSiTi adj детски. наивен.
KiriHeiU f ofl детство;
Von ~ an От детски години.
Kinin/itsculgg/rnne f сцoмeе ог
детсазоао.
KililHellsUronm т детска мечта.
капВаиН adj дeтннокн, тл'ш—в,
Clrllloh adj 1. детски. наивен. неп¬
ринуден; 2 он;oвп; (за обич).
KirBskopi т umg pefae On: cm ist eim
/moßru ~ той п голямо дете.
C|rdcköpT1g adj склонен към детие-
шинн.
Kinislige f положение на дегеао
(и у-робоам на мaяka'a),
Kirdtouic f кръщене.
Kinematik f o.Pl. oи;eмaтнoa,
KZremaUogrupHil о.: KinematogroplfH
f o-PL кинематография.
Kinetik / o-PL Phys kиеп'нк— Мн—ун—
за движението па -плата).
kinitishn adj Phys кинетичен.
King т, -s umg pejae in: cr Hält sici
wohl lün den - той май се мисли зм
нещо изключително.
KinkerlltehHen meist PL дреболии;
ГП'П00TH,
Kinn п. -е Апа! брадичка.
Kjnmiaoke / Anal челюст.
Kinnlart т (рада, брадичка.
KinnHoCcn т Sp удар и брадато (с
юмрук).
Kinnlade f = KimniicCi.
Kinnriemen m подбраден ремък (но
каска).
Kinon. -s кино.
Kinobesucher т кииoори'eл,
Kimogängcr т чест посетител на
килото, редовен кинoоен'eл,
Kinol^^irec f билет зо kннт,
Kinopmogmimm п цеoгеaмa Нм ки¬
ното.
KjmTopp т, -5 umg нино.
K|ock т, -е павилион. вестникар¬
ска будна.
KipTSri п. -(i) südd öтlee- кнфл-,
Kippanhängern m ремарке самосвал,
kippbar adj обръщаем, който мо¬
же да сп обърне (да сп н-клони).
KipplüHmc / з—отoвaесa пло-
щодк—.
K|ppc f, -п 1. 'горка. фос; 2. място,
където се ттoвaев- (оклунът иа сп-
лишe'т;
umg Mit ihm steHt cs aui Bcr ~ Рабо¬
тата му e нeоитуен- (ораната му сп
клa'с'),
kippelig adj umg нестабилен, хол-
'03.
Ciipclm sw.', bb tfт.Г. клатя сп. кла¬
тушка; OПl
kippen m И sm olr, И. оaгубв—м ров-
;oеeонe, еоoоoнявa; се, км-урва;
се; bb ir,', I. обръщам, прекм-ур-
еам; 2 изливам ('eееoо'); 3. стовар¬
ва;, изсипва; (пссъo, оомъни);
Dos BooT CfppU Лодката се преоб¬
ръща;
umg Ais Ben Pintiren *- Губя съз-
нмние; иог'6в-м со;ooбп-дмннe;
umg Einen - Гаврътеам една чаша
Kipper т, - Tecb оa;oс!aл,
Kippfenster п прозорец. отварящ се
около долно хоризонтална ос.
Kippkaruen т Tecb - ShSnBkimren.
Kfpplomr f Tecb o6еъш-шо (оaмo-
еaоттвaриошa) се вагонетка.
Kippilug Kippp'lug т б—поеснрaш
плуг Мкойао не п нужно до бъде об¬
ръщан).
Kippschalter т Tecb 1. двушoзиеит~
лен шепkъо!-е; 2. телефонен ключ.
KippsichcuSelU f o,PL. стобилкос-.
Klppwagem т ~ Kipplome, Kippen.
Ki—obe f -m 1. черква. храм; 2 бо-
тoслуmпннel
Kirch/mimi п 1. църковна служба.
435
DEUTTKCH-bULGADlSChOES WÖRTERBUCH
klä/lfoH
длъжност; 2. еъектеео упрово.
KiroSsnaustriT m нзлноaиe. напус¬
кане им Църквата.
Kinohrihirn т отлъчим;; оа Цър-
нвмаа.
KirhSerlnhH п оондика (църковна
иеитa. в кoс-т се вписват еонеин
важни събития в eеoрис-a),
KjmcHencHor т църковен хор.
KirhScnBicrcn т ноиоaр.
KiucH/niccU п църковен празник.
KjncH/rgrrger т богомолец
KirhH/ng/n/lndc /;енoрзс. църков¬
но общино.
KircH/ngut п църковен имот.
KircHcnjaSr п O-PL, църковно годи-
но, църковен колeедое,
KircH/nn1uc f nun in: umg arm wfc
cire ~ (едек като църковна мишка.
KincHcdmnciC / o.PL, църковна му¬
зика.
KircHcnpatmon т па-рое е- еърk-
ва-а.
KircHcnneoHU п oPL Jur църковно
(каноническо) прово.
KimhSenscnrriund / oо■К!epня!оеп
еа църква, с!eтo-aтот!o,
kirhicrs11ж1shn adj еъеиo!сoслa~
вснскн,
KirhH/nsialUurg / Rel, Hist разкол.
свнзм-,
KircHcrstail т Hiтl попско държа¬
ва Моб-ласт), Вотиоанъ'.
KincHenstenem / църковен данък.
KirhSerstriic / църковно наказа¬
ние.
Kirchenübertriit т смяна еа рели-
гзяaa,
ЮпсНтог^апВ т църковно нас-
-oя-eло-вo,
Kirchgang т ходене но църква.
Kpobboi т гробище (до църква).
kluoSllch adj еъеooиe;,
Kirohtnrm т ко;(аеоеня,
KiroHiummpolZtik/o,PL недалновид¬
но, тесногръда политика.
KirciжciH / хромов празник и оъ-
(oе,
Kjrncc f -sen - Ki—hSжeIhl
Cjnur adf umg 1. опитомен (живот¬
но); 2. кротък, послушен.
KfrscU т, - = Kircciжacsem,
Ki—schbium m череша (дърво).
KinccU/ J, -п черешо (плод и
дърво);
Saun/ - Вишно;
Mit indn. isi nicht gut ~n assen Да
си нямаш робото с някого.
KirccHer1Ud/n nun PL големи, чер¬
ни очи (ка-о череши).
KirscHgcisU т a.PL = KirshHжascerl
Kirsohhoie п o.PL черешово дърво
(материал).
KirsclC/nm т костилка оа череша.
Kirschkuchen т сладкиш с череши,
Cinchnnnt adj вншнe!oчeр!eн,
KircoHжasseг п o.PL черешов- ра-
kЗC.
KisncT п. -s късмет.
Kisscm п, - впотоовинц-,
Kiss/rbezud т калъф но еъогпое-
ница.
Kissaniüllund f пълнеж за възглав¬
ница.
Kiic;sarc0la1h1/ umg бой с !ъотлa!-
ници.
Kiste / -п 1. сандък, кутия. каса;
h. umg -aеa'оякa; 3. umg робота, слу-
ч-й;
umg Das кТ nlnr Tauia ~ Тово п съм¬
нителен случой.
k|ctcnжeisc adv и сандъци (опако-
вмн), със с-ндъеи,
Kitsch т O.PL Kunst, Lil безвкуси¬
ца кич.
kjUchSig adj блудкав. бeовнуоeи, ни-
етоeе,
Kitt т. -е маджун, нит.
KitTchen п. - umg о-твтр;
umg Im - c1Uzen Лема в оa-!oр,
KilT/i т, - рубашка. робо-но пеeо-
'нлкa,
CjUicr ;К hD Ог.У. маджунирам,
китвам;
umg Ilmr Ebe iässi sich richt mehr ~
Бракът и; нп моме до (ъдп сцaопи.
Kitz п, -е Zool малко сърне; козле,
яре.
KiTz/i т аП гъдел; деооеeсe (auch
übeetf),
№12(1)^ adj 1. който има гъдел;
2. деликатен, щекоалии.
kZiz/in ж У, hb tr. И 1. п>деличкам;
2 де-оея; нокушaвом;
Jmin. an d/n FnBcoH1en - Гъделич-
иа; искттo по ходилото;
Es kitzeltc mich schon lange, aui Ben
Gipiel zu steigen Отдавна имах же¬
лание да сп изкача нм върхо.
K*^i|/ -s ниви (плод).
C1a1octsrr fw. И. hb ihr, У. umg тътря
оe. тъарузя сп.
KiooCs т, -п umg молко количест¬
во оа вещество, което се олaг- или
падо някъде;
Eim - S/mT Молко тoечнц-,
Kiidde / т nredd бележник, тет¬
радка за епенoв—.
KladderoiltsoH т O.PL umg 1 шум,
теяоък; h. крох, провал; оkондaл;
3. Dlтl име нм сциоaниe.
CiolTcr sw-y, Tb Ote-У, зея (роко.
дупка).
Cl|Tien sw,'. Tb itr-V pBoatmayw.
лае (куче).
KlälTnr т. - куче. което дм-Лka,
Klaitcr п, • v^i^iall 1. клоЛтeр (мяр¬
на зо дърво три кубически метра);
2 мярка за дължина (една опънато
ръка).
klogiam adj подсъден;
Dis Sache isi - g/worBem Робоаото
с-игно до оъд,
Klugs J.-il, ридание, вопъл; мол¬
ба; h. тцлаk!анe; 3. жалба, тъжба;
4. цетеeс, дело;
Eine - g<gid indn. 11^^^ nachen
Завеждам дело, подавам жалба оеe-
щ' някого.
KlodacmncBung f Jue подаване на
тъжба.
Klagellcl п оплаква-елко пеене,
цoгрeболео песен.
Cioean sw.'. Tb 0ае,У, 1. oцлak!aм
се (über atж. (Akk) оа нещо); 2. за¬
веждам дело Meegcn jmdr,Jc1ж, (Akk:)-.
inT ctw. (Akk) срещу някого/нещо з—
нещо); Оп-У. иоппоиеaм önem. ehЖl
(Akk) някому нещо (болка, мъко));
Jmln. sein Leid - Изплаква; пред
някого мъиото си;
Sie Ist eim Mersch. Bin immam Ciagt
Тя п човек. който винаги се оп-
лмиво.
Klagen т, - Jur тъжител, ищец.
k1r/er1chHcnce1ts adv от о-еa;a но
-пмн'поя, ищеца
Klad/chHr1't / Jue тъжба. исково
молба.
KlagewelB п oцпakеaеио (месо.
кoсгт оеeш' оanлaшоеп отмием
покойни;).
С1Г/11сН adj 1. малък; плачевен;
2. мизерен; жалък, много лош;
Eine -е Rolle cpiellm Итрaс жалим
klaglos
GADEßOfF
436
роля;
Er icrirdet ясН in cinem ~cn Zu*
^111 Номиро се и плачевно ссс-
тoс;иe.
kloglos adj безропотен. (пз да се
оплаква, нп довaш основание зо оп¬
лакване.
KlamajjC т O.PL дандания, вряво.
klamm adj L неприятно сауден и
влажен; h. вдървен, вктчaиссол (от
студ).
Klamm f -ei Geagn тясна клно'еa,
пролом.
Klammer / -п 1. щипка Мза пране);
2. ил-мер; 3. Tecb сноб—, с'ст-; 4. Ling
скоби;
ETw. (Akk) in ~m saUzam Слог-м не¬
що и скоби;
Dis -m auflöscn Разкрие—м скоби.
KlummsrausdnuhC т Math иоеоо в
скоби.
Klommcrientel т торбичка за щип-
ни зо просе.
Klanner/uil т здео!О икoпев-;п.
одеa!a хватка
klonncmn sw,V, bb hr.'. 1. о—шнп-
еа; (o кламер. c щипки); 2 сл-г-м
и скоби; ясН ~ инoпе!aм сп (ап lUWl
(Akk) в епшт),
klommSeimllcH adj umg много по¬
тайно, скришом.
KlamnOTe| -п 1. nun PL umg парта-
неши; деeвн; 2. филм или пиеса без
особени качества.
K11mmttenklste f Oi: umg ans 1/m -
оа орхиво. от роилата о н—фт—лин—
Мстар и скучен).
KIonpTe / -п umg veraltend Mus
китаро.
Klamg т, Klänge 1. ои'к, тон; 2. звън
Мнм иам(аеа); 3. име, нозпстнтст;
übertr ISr Name bat alran guTem ~
Тя се ползва c добро име;
Elm llellicher ~ Мил, приятен звук;
Dieces Wort hat Tür mich ainen ongi
neimen ~ Този дума пробужда и ме¬
ле ху'-™ спомени.
Klom/bild п 'звучене. звуково кар-
-ика
«^111^ т звуков ефена.
Klonglimie / o.Pl, Mus тембър.
Klorgiüilc f a-Pl, оиуч;то'.
Clongllc! adj звуков.
Clong1nc adj беззвучен. глух.
Klangu/gier m Tech регулатор ;a
тембъра.
Clongiein adf o чист оиун. звучене.
klangvoll adj звучен;
geb Einen ~cm Numan iab/m Имом
зовeстеo име, прочут съ;,
klappbar adj сгъваем.
Klappbett п сгъв—емо легло.
Klappbrücke f вдигащ се мост.
Kloppe f -п 1. TecT Мed - клопа,
клапан; 2. капан; 3. wwgyoTi, мутро;
4. umg леело;
umg Zwei Flicgen mit einen ~ soUia-
gen Улучвам o един куршум де—
о-eк-;
umg Ir Bie ~ gcH/m Пъхвам се в лег¬
лото;
umg Hili die -I Дръж си (з—азаряй
си) 'Ст-аа!;
Eine große - haben Уст—а съм, нп
оцнр-; да се виолн,
kloppen sw. И, bb iir.'. влoцвa. шрон-
во, о—'в—ея се (ерото. nетзoеeе);
unpers от-!a, 'спнв-; iu.K обръщам.
премес-вам;
Io! Sönie Bie Tür - Чух еротата да
се з—'вaея (да щракне);
umg Es hat geklappt Уреди се, ро-
боамам п в ред;
umg Jnlr. - Пипвам някого.
Klappenfehler т Med цoетk на оър-
дечс—аа нпaц-.
Klappentext т мноа-ция. тeкот иър-
ху обложката на книга (информация
за оъдъеж-ниeтo и- и;иг-т-),
Klapper f -п дрънкалка (на дете),
klapperdürr adj umg тънък. съзоe;
оув. мършав.
KlappergesTell п umg ильтш-з чо¬
век, жив скелет.
klopp(e)—lg adj 1. слаб, немощен;
2. раздрънкан (кола. ши—иo и др.).
Klapperkisten т umg тaеотaЯк-;
сторм кола.
Clappern sw-У, Tb iir.V. 'ракам;
Die PiemdcHuie ~ auf dem PllisUer
Подковите им конете 'еaka' по по¬
емем;
umg Mit dcn Aigen ~ Правя мили
oен. ктнe-нрaм,
Klapperschlange f Zool гърмящо
змия.
Kla1psгcUomo! т щъркел (който ео-
ои 6п6пт-аа).
Klappmessern п огъи—eмo ;oжеп.
KlapipriB п сгъваемо колело.
Kloppsitz т огъв—eмa седалка.
KiopisluHi т сгъв—пм стол.
Klopplisoi т сгъваема мaо-,
Klips т, -е леко шляпв—не с ръка;
Jndn. einen lelohicr - gcBem Пляс-
ва; леко ияного; поаупво; го леко.
Clops/n sw-V hD ie-У, пoт'ц!—м,
nлсо!ом.
Klapsmühle f umg лудница, цснхн-
a'рненa клиника
Clan adj 1. бистър (иодо); 2 ясен
(време, поглед); безоблачен. ведър
(зо небе); 3. разбираем; 4. яоп;. не¬
двусмислен;
Sich (Dai) üb/m chw. (Akk) Im Klarem
sein Носо;т съм c нещо.
Klorimliga f прeчзсгеa'eонт съо¬
ръжение.
klomilIcCeni Cian BlloCarB adj про¬
ницателен, далновиден.
ClomderCenI Ciam dirCinl adj трез¬
во ;иолeш,
Klone m, -П, -n umg е-kня;
Zwei - bittc! Две ракии моля!
Clärer ж. У. hD in, И. избистрям. пре¬
чиствам (зо течност); siob - 1. но-
биотрс; се; 2 нояс;с!aм се.
klomIgeHeN unn,', sn iii.'. umg сто-
за Io—нто се желае, по план).
KLari/il f o,Pl. ясното, еио'О'о;
Sich (Dal) ül/n ehж, (Akk) ~ v/r-
coH11ien Информирам се точно зм
нeшo,
Klarinette f -п кларнет.
Clin|konmen une-У, sn Oit-V, umg
опеaесм сп. тпеaесм се (mit 1^.
(Dai) o - нещо).
kian|Cuieg/nw..K’. TD le.V. wmgуреж¬
дам, оправя; нещо.
klam|iegcn sw.V Tb tr-У. нзяоияз-м.
нопaто; сонт,
k1om|mieHiN sw,', Tb О-,У. обясня¬
вам.
Kiamsoilamm m тс'a-ъен при пре¬
чистване и- вода.
ClomIseHen klau scHeg ume.y, bDohr-У.
разбирам добре.
KlarsseOrueaCciugg прозрачна опа¬
ковка
kiiristelien sw.', bbtn-У. изяснявам.
Klanslrilnmg / -xn обяснение, по-
нонпииe, р—оссеe;иe,
Klo-text m On: umg im - в пров текст
(казано н-цеaит),
ktoriwerdeN klar wcuBcm m У, sn ihn. У.
437
DEl/TSCff-BULGAßOSCfiES WÖM'EßUUCH
Klecks
нещо ми стаи— яоит, иоясесзa сп;
Bist du Bin BarÜlin klon /iworBem.
lass - - Наясно ли см. чп и.?
Klasse /. -п 1. клaоa. съсловие;
2. Bial клас. еоорeд; 3. клас- (и учи¬
лище); паралелка;
Eir Aihef! cmsisn ~ Купе цър!-
kпaоa;
JmB,Jctж, ist groß/ - Нснтя/еeшт п
много симпатичен Охубои. нм ниво.
“голяма работа”);
Dis ьТ cinc ~ Tüm sich Това е нещо
изключително.
Klass/aiTo п umg о'цeрoтл-.
т umg страхотен шо¬
фьор, шофьор оа кл—с—.
Klass/Tran / umg огеaвo'нa жено.
KlossemcmU [Ciiss'ma:] п, -s Sp нла-
онр-нe. нл-ооенн,
Klassenambsil /лиска робота»
Klocsanbesia m[f, -л. -я нaй-дт(ен~
яг (ученшО/най-добрата (ученичка)
и класа.
kioss;iiew^ßU ClascegieжmccU adj
класово тсъз;-',
Kloscerhüo! п дневник (и 'енлншe).
Massencharakter т rPL класов хо-
рок-ер.
KioccenieinB т класов ирот (в мар¬
ксистката идпoлoтнс),
KIucsergegedca1z т класово проа^!-
втрeенп; класов aе'aгo;ноъMi
Klas^dgcj^^il^^^l^aTlt / класово об¬
щество.
Klisseininicress/n meist PL класови
интереси. '
KJosscnCincraB т съученик.
Klassenkameradin / сп'еп;неo—.
KlasscrCanpi т класова борбо (в
морконстнтaт уепинe).
Klo^^i^l^^l^i^em т нл—сп; ръководи¬
тел.
Klass^nl^i^l^^r т = K^sssintehгer,
Klgssenruum т - Kloscemz1nmeml
Klassenspiegel т схемо. която по-
и—зво кой къде седи и клaOl
Kigs^i^^i^limeoHc— т roвoрнтпп, пред-
сг—виапл на интересите и- клас—.
KiisscmstanBpnnCi т класова пози¬
ция.
KlosscnisTänkc / (рой е- учениците
и нл—со.
Kluscentmeifer п срещо ео класо
(след завършв—не но 'еипншп),
Klassenziel п Admin in: las - nicht
errcloicm нп отговоря; нм нзноoвa-
ният— да зовършо доден клас и учи¬
лище (остов—м да повтарям нл-оо).
Klassenzimmer п класна с-aя,
Klassifikation / -ел кл-онЛнкaенн.
CIicc1Tiz|cmcn ж.И Tb ти.И класи-
фицир-м.
Klassik / a.Pl нлaонн—.
Klassiken т, - 1. класик Описател,
художник, учен и др.); 2. нл—сиепс~
но пртнзипдпенe.
Clasc1cc! adj 1. нл-сичпокн; 2. об-
еооеoв,
Klassizismus т aJPL нл-оиешзъм,
МаТиН т. -п 1 плясък; 2. umg
клюки.
Klahschbasc / umg клюн-рна.
KlaisoHc / -п плющяло-. битка зо
мувHl
Clalsoian sw-V, TD Otr.V. 1. плющя;
2. umg илюк-есг!ом (üh/n imin.
(Akk) зо някого); 3. нод-и-м, донос¬
нича;
In die Härle ~ Ръкопляскам;
Jnin. Belflii ~ Аплодирам ня
кого.
Klatscher m. - нл—ньте,
KatusOhc—ii/ -en клюнорсазузои;;
клюки.
Cluisohhart adj нойто обича да илю-
иaеот!—.
ЙatScoHColunniS т автор нм нлю-
k—еоkн ма-ериали за иозeо'ен лич-
нтстн,
KlaisohmoHm т Bat полски мои. див
мон.
Cigtsohraß ClatscUdass adj umg мо¬
кър кмао мишка, внр-итд—.
KlitscHicsT п гнездо нм клюки
Klol^ispolla / колонно във веса-
нин зо клюки оа живото но извест-
ли лненoо'и.
ClaUsoisüoiUf/ adj = CiilsclSiSjlf
KlatscHwciB m ~ KlaTschbasc.
Klima / -л 1. нокът (нм животно.
гз-блнвa пaие—); 2. копито; 3. umg
ръно; 4. umg лош почерк, дрос-
КуЛHHl
Clauensw-V bbа-,'. umgкрада, оа-
МЪКВММ'
KiUuesirscuOhl <PL 'et шап.
Klause / -и 1. килия (и мои-оaне);
2. стоя, молко жилище; 3. теснис—
Ми цл-ииискa долина).
Kaansil/ -я Jur кл-уо—;
Eins cIrshHränCcndc ~ In cincm Ver¬
trag setzen Включвам oтрaенен-eл-
HM нл-уоa и договор.
Klausner т. - цуотни;иo. отшел¬
ник.
KlausImopHoiil / aPL нл-устрoЛo~
бия Iо'рaв от затворени помеще¬
ния).
Klausu— /, -ся 1 олоузуро писмен
изпит (във вуз); 2. oPl 'сомоапние.
'eдиипинп:
In ~ ii/rm Засед-воме при о-кен-
ти врати, без достъп - на обществе-
лос-аа.
KlausurarBciT / клaуо'р-, писмен
изпит (и университет).
Klaussmragijnrg з—ириао заседание.
Klaviatur f, -en Mus клозиa-уеa.
Klavier [CIuv*:t] и, -е шн-;Оl
KlavierBeglcitUNg / оъпеoвoд на
пн-;Оi
Klavierkonzert n Mus концерт зм
пи-но; ил-вире; - кoиепр',
Klavjclehrem т учител по пн-ит.
K11vi|srcnra1c / Mus оoс—'a зо
пиано.
Klavjcrspfclem т цн-ин(-r.
Kl;avlcrci1mmcr т —kтедьте на
пи—км.
KlavjcustÜoC п пиеса за пиано.
Klavj/rstundeпо пиано.
KloviarurlcrIoHl т O.PL уроци по
ци—ит. обучение по цн-иo.
Killcland я лена— за лепене (aнк-
со. лейкопласт), лепенка.
Ci|bcn sw-V, TD tf-V. лепя; Otr.y. ле-
м сп;
Di KlahsioT klebl nioHT gut Лепи¬
лото нп лепи добре (нп п вуб-вт).
Ci|benib1cI1cm kielen blaihsm unr.V.
sn Ohr-V, одеоиo се залепим,.
Kieler т, -1. Chem глутен; 2 umg
лепило.
K^i^g^i^tiTU т твърдо лепило (в ау-
бичн-),
K^^1^^)jstmciTcn т лепено—.
Kl/Bmittcl п лenнлт,
klgb—i/ adf лпцo-в,
KlelsteHs / място на залепването.
Kl^lsToi^ т лепило.
Cl/cCc/nn sw-V. hDle.'.Iitt-V. umg из-
цaшвом, л—капвам, онапиом;sn ihn.',
н—пп. ц—па някъде. прози цe';a,
Klicks т. -е петно (мастилено, оа
боя).
Маскт
GAÖfDOrU
438
CiacCsenm.V. hDlfe-У, 1. правя пет¬
но, цaцaм; 2. тече. прави петна (вн-
мииолка).
K1cckcsr| f -еп pejoe еопоеицa.
дрооoонзе0i
CIccCc1/ adj иоnoеanaн. с много
петно и лeкe'-,
Klei т а-PL Bat детелина;
umg Jedn. Üben len grünem ~ lolam
Пеeвъзеоссм някого до еп(eоо'a,
Kleeblatt п 1. лзо- оа детелиса;
2. пътна детелина (иа могнотеол-);
Eim vierllältul/cs - Чeтнеилиотн-
детелин—.
Klcil л, -еп 1, рокля; 2. nun Pl,
дрехи.
kiclicn ж.И TD tr-V 1. обличам;
2 с'oн, отива; йоН ~ обличам сп;
Sic Cieil/i sioh gut Тя се облича
добре;
D1ecl Fimin Cl/ideU Bio! nicht Този
цвят не ти отива.
K1|1cri1iige / тaедeетб (помеще¬
ние).
KlcIBc-bügel т оaк—е—лом (в гарде-
ет(),
Kl|BcriürsTc J четка зо дрехи.
KIcjB/rHikcn т нуно, зокачолим з—
дрехи (но о'eн-),
Ki|BernotUe fZal (дрешен) молец.
Kl|Bcrpuppe / манекен (в магазин).
Kl|BcmscHnank т гардероб (мебел).
KI|(ieгcTrg1/n т о-тсшa заи—-
еолkо.
KIlicnsioTT т плат зо дрехи'
C1/iBc1n adj добре оттсш, хубав,
изящен Iшоцкa, модел на дрехо
и др.).
Klärung/, -еп облекло. дрeвн.
KlIdungcciäcC п дрехо.
Klale / oo.PL. тенцн,
Clcir adf 1. малък (нм години, по
размери); 2. нисък (но ръо-); 3. нпз-
;-еи'eлe;; 4. дребнав. ограничен;
-es Geld Дребни п-ен;
Ein -es MädcHcn Молко момиче;
umg Ganz - (und HacsI1hS) wcrBcn
Преставам да споря, подвива; си
опашнато;
Bis Ims Kleinste До най-мални под-
еoбнoотн;
Etw. Kleines Bakomnem Menwertem)
Ромдам (очаквам) дете;
Vom - aul От дете. от малък;
Ki|n п O.PL. дреболии (пилешки.
о-eшкн).
Kieininiegcm т Wirisch дребен ие-
!eотнтoе,
Kleinarl/lU f o,Pl. kъеттвоk- ра-
6огм;
In müievoller ~ С къртовсии труд,
CicinacioUiscH adj ;aлтaзняоoн,
Kleinasien п Ммла Азия.
Kleinbahn / тпснoлннeйк-.
Kleinbauer т дребен сeлс;ни,
Kllnlslriel т Ж-е-жТ м—лно пред-
ценсaиei
KleimBuohsiale т малка буkи-l
Kl|n1ürdcm т 1 дребен буреоа;
2. pefrr еснаф.
Clainlürgcmilcn adj 1. деeб;тб'е-
жомзен; 2 pefre пон-Лснн,
KlInlümgcmUum п o.PL дребна бур-
етaоия,
Kleinbus т молъи миаобус, минро-
бус.
Kleine mlf, -п. -п малко момче.
малкия'; малко момиче, малко'—.
Kllnramflie / молко семейс-во М^-
мо родители и дпцо).
Kleingarten т модна овощна или
зеленчукова теaдииa (в предградие
и— тр-д),
Kleingärtner т собствени; еа мал¬
ка градина (и предградие).
Kleingebäck п дребни сладни.
KleingedruhkTc п о.Р1. отпечатано
с по-дребен шрифт.
KIe^ngcisT т oте-ниепн човек. ду¬
ховно беден човек.
Kli^ngctd п O-PL. дребни цaеи,
Ci|m/emustcrT klein gcmnsianT adf
иа дребни шории.
kleingläubig adj pefre недоверчив.
пл-в, колеблив.
Kleingläubigkeit / a.PP pejrn недо¬
верчивост; nл-вoст. ooлeбЛнвoо-,
ClejmIhacCem- klein bacCam sw,'. hb
tr,', еaоне—; иа дребно; ноkъпцв-;,
Kl|nHanB/1 т O.PL, тъеroвнс ко
дребно.
Ю|nH1mdcIspra1c т цел— иа дребно.
Kl|n!ärdlem т търговец им дребно.
Kljsiihlmn п Anal малкият мозък.
KiejnHoIx п о-PL нарязани. насече-
ли на дребно дърво;
umg ETЖl zu - naoi/m Насичам, из-
поарошжа; нещо (мебели).
Ki|migCeiT / -еп дреболия;
umg Dir Rook isi elrc - zu lirg
Полато п малко дълго;
Io! möcblr noci eins ~ eu nin п/П-
man Искам да хоп;— още молко.
Kleinigkeitskrämer т дребнав чо¬
век, педант.
Kllmindusrie / дребна промишле-
;то-,
Klcinkallbcrgcw^l^r п молтк-пзбеe-
но оръжие.
CleirCarlcrt CiclN kamiiU adj 1. сит¬
но кaрне-н. на малки k!aдеaтепт-;
2. umg дребнав, тесногръд.
KlsimClnB п дете (до Д-годишка
възраст).
Kleinklima п микроклимат.
Kl|inCnam т o,Pl. umg дреболии,
незначителни нeшa,
Klei.nkrc1it т Wlrlscb молтеaзмe~
рен кредит.
KlefrC-leg т 1. МИ nое-ззaесkо
войн—; 2 опте зо еeосоез-eлнз
нещо.
Cl/m krlcgem sw. И. hb in. И. umg ошеa-
вям сп Mo нсктro. о нещо); сломя-
вом нечия съпротива;
Er lässl sici dunch lioHis - Той нп
сп предава за нищо. нп моме да бъ¬
де сломен.
Kleinkunst / o-PP - Kabar/Th.
Cicirliil adj боязлив, неуверен,
обезкуражен, ногубио изведнъж са-
мo'!eрe;oо'гa он,
kleinlich adj 1. дребнав. педанти¬
чен, епттлeзaс-eн; 2 oгзоннеeн.
тесногръд; 3. стисна'.
Cldilmocben klein moolcm м. У. hb
tr. У. umg нaдеeбнс!a;, сено (дърва).
Kleinmalcn| / миниатюрна живо-
цио,
Klefnnut т a.PL малодушие.
klelnmüTig adj малодушен.
KielnoB п. -el-ixi geh окъцoепн;тс',
бне'l
kicir Ischncilcn Clcir soUm/ilem
unr.V, bD ir.', режа нм оиaнт,
KIcinscHr/iinre / o-Pl, писане o
малко буни—.
Kleinstaat m молим дърмозо.
Klejnsiili / молък град.
Kleinstädter т провинциалист. жи¬
тел на молъи теaд,
klijnsiädilsoH adj цеoвииен-лпн,
Kleinstmaß п най-малък еоо;eе,
Kleinstmotor т Tecb ;иkетдвнг--
тел.
439
DEUTSClP-ßULGARlOCnES WÖRTERBUCH
Klipp/-
K!|n11cгprax1c f лечебница зм дреб¬
ни животни (котки. кучета. птици).
KleirTlsreucbt f o,Pl. огглемдмсе
(р-овъмдaеe) - е- дребни енвт-ни,
Klcjmveckauf т o.Pl, продажба на
дребно.
Ki||nvicH п oJPL дребен добитък.
Kleinwagen т молтлнтеaмeе овао-
мобил.
KicZnzcüg п oJPL umg дреболии, кез-
еоеи'eлеи неща.
Klister т. - обикновено лепило,
ki|cU(c)iid adj umg лепкав,
kicisl/nr --. И. Tb ir, У, лепя, зм-
лепе—м Т'-^^.
Klemcntirc f, -п мосдоенсо 6ез
семки.
Klimme f. -п L шнцк-; 2 Tech кле¬
ма; 3. umg нужда, о-теудиeниe;
umg In der - sUsoCen Намирам се
km тясно.
klemmensw.', bb fr.'. прзшнпв—;,
пен'ноoaм; -ог.У. трудно се движи,
ооямдо;
Die Tün Cl/nnl Врагота оaседa;
umg Sici Uimisr imlr. - Опитвам
се да пoо'итеa целто си чрез ня¬
кого;
umg SicU Ulrter dir Ambaii ~ Зола-
еж се одеaвт зо робота.
Klempner т. - 'eнeoeдеия,
Klernpince||/ -ет 1. тенекеджийли-
цм; 2. a,Pl, 'eнeкeджнйо'вo.
^inpi^<^rHanBw^rC п -eнпкeдеия-
ство (змсая').
KlimpnerwerkstatT J тенекеджийскм
е-бo'злснеa.
Klapper т. - umg иранто Мнон).
Klaptomame т, -п, -п Med клепто-
;aс,
Klepiirnenml o,Pl Med илептомо-
ннн,
klemlCul adf клеринолен. църковен.
KIer1C11|smuc m o,Pl. kлeенkaлнзъ;,
Ki/rlkcr m, - geb Iн-'oлиепсoи) све¬
щеник.
Klaras m o.Pl, духовенство, клир
(в Католическ-аа църква).
Kigtic /. -m 1. Bal репей; 2. umg
лепи—;
umg Wie eine ~ am imdm. ilngcm
Залепил съм се като репей за ня¬
кого;
umg Wie -m Zusammenhängen Не-
р—одeлиз сме.
KllStter/lscn п котки (за катерене).
Kletterer т, -1. k-тeеое, алпинист;
2. пълзящо растение.
KlelitcrgerücT п 1. Sp гимнастичес¬
ка стълба; 2. на-ерушиа (на детска
цотшодко),
Cigttrmn sw.', sn itr,'. 1. и—аеря сп;
2 покачв—; се (зо цени, наеми);
Aui rimin Baum - Покатериам сп
е- дърво.
Kleltcrpa—ile / umg ч—са оа излет
Мпреход), свързае с катерене.
Klgtt/npriarxr / ко-eронвo росте-
ние. пълзящо нагоре еaстeенe,
Kl£tterca1I п въже за катерене.
KleTcrsU1ndc / Sp върлин— (за ка¬
терене).
Klatte-wanB / Sp шведска стена.
KlatTve-schliß Klelhvesschluss т за-
лeц!оеe (с епцeячe-о) на дреха.
обувка.
Click inletj щрои (за щракване к—
комерм).
С1кк/п sw,'. hD Otr-У. щрака, щрак¬
ва (фотоапарат, камера);
umg Bcl ihm klicCU cs enBIloh Той
н—й-сптее включи (разбра).
Klient т, -еп, -ei Jue клиент Тео
одвoкот),
Klientel / o.Pl Jue клиентела (но од-
воиаа. нотариус и де,),
KliinTir /. -пеп oлиeкaко,
Kliff п. -е т'вeоеa скалм (на мор-
скзн бряг).
Kl|ma п. -s 1 климат, 2. o.Pl, überir
еaс'етeниe, атмосфера;
Es brnusobir ein - des Vertriieds
Цареше атмосфера но дтвeеиe,
Kl1mn11laad| /Tecb oли;-'иеео ие-
столaенс,
Klimagürtel т Geogr климо-иеeн
птяо. климатична зон—.
Clinakt/r1ccH adj Med климайте-
езпн.
Klimakterium п oJPl. Med кпн;ок-
тeеиу;,
KlimachHжanCurg / колебания и
климата.
CIimoi1ccH adj кли;-'иеeснн,
klinaTisisrcn sw.', TD ае,У, клима-
тнзиеом•;
Dir Raum isi klimatisiert Темпера¬
турата в стaнто п регулирана (чрез
нли;-'нк),
KlimoloIogZc / o-PL клн;aaтлттин,
Klimawechsel m промяна, о;сео но
нлзмaто,
Kljnux / o,Pl. geh 1. кулминация;
h. Med kлим-kтeен'м,
Klimbim m, -s 1 джундмурии. фик-
тиЛлюшии; 2. o.Pl. дaкдосзя, шум.
k1|mmcr sw. У. sm Otr. V, катеря се.
KÜmmzug m Sp повдигане от вие.
KlimperCisten m umg perrt еоо-
дрънкано пи—но.
klinpc—n sw.'. Tb it-.У. 1. звънтя,
цтдеънк!aм (mit aUw. (Dat) c нещо);
2 звънти (монети, ключове); 3. umg '
дрънкам, свиря Maul niw. (Dat) нм не¬
що: kз-—еa, цн-нo),
Kl|rgc / -п 1. острие (но хладно
оръжие); 2. с-бя. шц-т—;
Die ~r niUcinanicr kneuz/n Кръс¬
тосваме шпоги (auch übenir),
Kl|mgil / -n звънец.
Kliпdalknop1 m бутон на електри¬
чески звънец.
klir/cln wv.F. Tb оа-.У, звъня Mоъо
звънец); unpets звъни се;
Es kiingeiu Звъни сп, някой звъни.
Klingelzeichen п звънец Mснтнaл).
kl|mgan (klang. /1^1^11) uir, И. TD
itr. И. звуча. звъен, кънтя;
Ihr/ Womic - wla cin Vorwurf Думи¬
те й звучат коао упрек;
Die Gläs/m ~ 11^1 Чуивм; се (с ча¬
ши за иaздр-зие-).
KljnlC / -еп клиника (оппеиопизи-
раеа болница).
KliniC/n т, - Med лекар (в илики-
ка), oлиниеист; студент но клики-
чел стом.
Klinikum п. Kliniken 1 голямо уни-
вeрон'e-оk— клиника; 2 umg о,Р1.
чмс- от медицинската пронтинм ио
саудент медик.
kIir1chH adj Med клиничен;
-п B/HanBlung Клинично (болнич¬
но) лечение;
-cm Tod Клинично омъет,
K|nkc| -п дръжка на врата, (рaвa,
Klinker т, - ArcT олинкер (малка,
много твърдо тухла).
Cilpp nun in: ~ und klar кротко н
ясно.
Klipp т. -S нлицо.
Klipps/ -п 1. морска ок-лa (понрой
брега или вътре в морето); 2 umg
трудност, щенотлива онт'оенсl
Klipper т. - 1. Маг клнцeе (бърз
GbBEQOFF
440
Klippfisch
платноход); 2. презокеански само¬
лет.
KlippfiscH т сушен- трeокa.
Clirn/r .sw.И Tbiii-У. озън'и. дрън¬
чи (верига, стъклa)l
Ciirncnl adj леден. много силен
(сауд).
Klisoi/j/ п, -з илишп;
In ~s Bcnkcn Мисля по опрпдплп-
ни овe)мн. с клишето;
In ~s nedem Говоря с общи фрази,
с клишета.
kllsobHebiTi adj като клише.
K1IchHc|vorcic1inrd f предубеде¬
ност, клиширан— предс-ава.
K1ishi||w^rt п дум- нпишПl
Klistier п. -е Med ипном-,
KilTorls f - Anat илиаор,
ШансН*/ adj клис—в. ;eдoтппеe;
Mолодкнш. хляб).
klitschnaß Clllisclhпasc adf umg мо¬
кър до кoоти. !нр~!oдa.
Cifit/ud sw.K. Tb -п,У. 1. иомпи
лиром, произволно кoм(иезеa;;
2. драси—м, цaпaм,
C1|izcC1cin adf umg много малък.
Kimic /, -п Bat илз!зс (отоЯет
р-стекие).
Kto п, -S umg клозет.
KioiCc / -п нломом.
Kloakentiere me-т- PL Zool eд;тц-
етхтдин животни
Klibcm т, -1. пън, епцпнне-; 2. мен¬
геме.
klobig adf груб, бпоЛoемeи; недо¬
дялан.
КюЬгШп / umg сед—лна на тоалет¬
на чиним.
Klon m, -е Bial нлoин;т.
klonen sw.', bb in,'. oпoинр-м,
kigrcn sw,', hD Oh-,y, nrndd бъб¬
ря ои.
Klopapier m aff umg тоалете— хар¬
тия.
CIopTcm ж.К hD iir,', 1. чук:—; (от
1^. (Bai/Akk) на нещо). хлопам;
2 (ия Mоъреe, п'ло); ап-У, 1. -у-
пмм, изтупвам (килим); 2. напук¬
вам (месо);
Es Ciopii Чука сп, иниoя чуно на
!еaтa'a;
Einer Nog/I ims Br/Ti ~ З—бивам
гвоздей и дъска-а.
Kippler т. -1. тупали—; 2. чукче (но
ир-ао).
CiopTrisU adj Tech онтндeтoеaент-
нее, 'отoйенв на детонация (бен-
он;).
KlapTgeicU т птлтъетояст,
KloplCäier т дървояд.
KlopiZeiciem п оитнол чрез почук-
ваке.
Klöppel т, - език но звънец. кам¬
бана.
klöppeln sw.'. Tb ihr.У, шлпт— брюк¬
селско дантела.
Klöppnl^pltec / брюкселско дан-
тело.
Klöpplerin f. -пеп плетачно ео
брюкселска дантела.
Klops т, -е кюфте (оа месо).
Klosett п. -s клозет. 'омлетно.
Klosettbecken п тоалетно енкис.
Klo^cttBürstr f четна за тоалетна
чн;нс,
KJosettpipicm п -оолетна в-ртня,
Kloß т. Klöße 1. кнедлм; 2. кюфте;
3. буца (земя).
Kloßbrühe f nut im: umg ndtm wie ~
ясно като бял ден.
Kloster п, Klöster мон—саир.
Klostenllillolh/C / мaноотнеоka
библиотеко.
Klosterbruder т монох. иалугпеl
Kloserirui f монахиня. колугерн—.
Kloirter/uU п ;о;aс'ирсkн имот.
Klosterkirche / мaсaогизско
църква.
klösTcmIloH adj мaеaсгнрскн.
Klostermaurr f саелиап нм мон—с-
тира, ;-ноо-иронз оид.
Klostercciiie f м-нас-ирско учи¬
лище.
Klmsicrzclic / м-нaотнеснa ннлнн.
Klotz т, Klötze 1. пън. кю-юк;
2. pejar дебелак. деъвнзн■,
Jede. ein ~ um Beim scim Някому
съм и тежест, ограничавам няному
свободото но дeяс'зиe,
klotzig adf L груб, тежък, тром-в;
2 im: umg - n/fch о'еовo'нт богат;
~ verBicncN Печеля много.
KlohzCopf т umg дръвник, глу^^н.
Klub м, -s клуб.
Klubhaus п нЛуб (стр-д-),
KlubniUgllal п член нм клуб.
K1uBcecclI т фотьойл.
Klulhi / Klüfte 1 пукнатина, цеп¬
нати;—; 2. пеoцaст, бездна, овраг.
ЮпТТ2 /, -еп me-тi PL облекло.
дрехи'
kläiтig adf и—еeппн, ноцун-и, - с пун-
нотики, пртшaсaн,
klug (СЮ/^^. klügsl) adj умел; бла¬
горазумен;
Icl bin Ваиш mlcHl - /rw^rl/m
Нищо ие еоо(рaв оа това;
Der - KiÜgcrc gabt nach Пo-у;еня'
отстъпва Опри спор).
Klügctl f o-PL 'мув—ип. мъдрува¬
не; oотртумизчп;Пl
Clü^«^Iit sw.V, TD iie.y, умувам. мъд¬
рувам, дълбоко еоз;ншосиa;,
Cluäaiweice adv блaтoеaо'м;т.
KlugHeit / oJPL интелигентност; ум,
еaзоъдлизoо'.
Cimglrcdem klug mcBcm м И. TD ihn. У,
претендира; да зная повече от дру¬
гите. поо-звом се като меoттоеaй~
но (meisl im InfOm-liv).
Klugscheißer m. - umg pejrt мно-
гознайко.
klumpen sw,'. TD iti-V, ттои- им бу-
iw, 'буч^ (брашно, нишесте).
Klumpen до. - 1. буца; 2. нуц. ко¬
мара;
Elm - ErBc Буц— пръст;
Eim - Gold Кюлче зп-тт,
Klumpfuß т Med криво. изкриве¬
но ;aиътзп ходило.
klumpig adj е— буци, но бучни
(крем. коша).
Klüngel т, - pejat клико.
Kl||rCcr f, -п 1 трaвулкa: бучна;
2 umg peroe вноули— (за едър онъцт-
ценен камък. ;oоп; като бнm')l
knuBBenr sw-V. Tb ft.'. хапи—м он.
похапва; (дребни парченца шоко¬
лад, орехи); 2 трнзa (an chw. (Dat)
от нещо), отхапем; (нещо твърдо);
umg An ilw. (Bat) zu ~ Halcn Мъча
се. тормозя сп с нещо.
Knabe т, -п. -п момче;
umg Elm gsieiurtcr - Учена тл-з-.
Knob/nilter п O-PL, момчешки го¬
дини. юношество.
Knalenohor т хор от момчето.
СпоВетНаТТ adj като момче; мом¬
чешки.
KnolsnkmauU п a.PL Bot сaлeц (зид
орхидея).
KmabcnsUinnc / момчешки тпaо,
CmocC! interf шуod, пр—с! (при ое'ш-
ванп).
Knäckebrot п O.PL Xр'ЦH-! хляб но
441
иoен (вид сухар).
knocken sw.И Tb tr.V. t. ч'ц.с, -ро¬
ша Оoрeв); 2- umg разбивам (нос—);
-t-У. пращя, онъееa; (дъсчен под.
стори мебели);
umg Eime НапТ/ Nuss ~ Разрешавам
-руден проблем.
Knackern т. - =KNaokmi—й1;
umg pefon Elm alten ~ Дядна; дър-
-00.
Crocklg adj 1. хрупкав (ябълка.
морков); 2. сaптсa- (тяло, дупе).
KmooClaui т LOng л-ри;толпе екс¬
плозив.
Knackmandel / Bat бадем (с меко
черупка).
KnacCpnrki т umg oонo!eе мо¬
мент (от който зависи вснчнo).
KnicCs т. -е 1. O.PL. пукат; h. пук-
котием (но чаша, нмнм); 3. umg ще-
-о, нaроинзоип;
umg Einen sccIiscHcn - Sabri Не
съм съвсем па себе си. психиката
ми се пoеaоkл-aи,
CnuoCser mF TD 0-п.У. уврежда сп,
поврежда сп; еозилошa сп (здраве,
психика).
Knackwurst f (вид) наденица Окоя-
то се яде обикновено гореща).
Knall т. -е 1 meist Sg, пукот (от
пистолет), изстрел; 2 -есоън (оа по-
оплтзис); 3. плющене (ео камшик);
umg Aul ~ und Fahl Изведнъж, ене-
оопнт;
umg En Hal euren - Той ее е с - зонч-
m си, хлопа му дъска-а.
Krollbonbon п гърмящ бонбон.
K^olIc'leCU т umg опно-еня. голя¬
мо изненадм.
Cmaiirn sw-V. hb ihr,V. 1. плющи, из-
плющие- (комшии); 2. гръми; (пуш-
иа); 3. чува сп, разнася сп Mиотгеeл);
t-.У. umg блъсвам, хвърлям;
Es Cnallic zweiml Гръмка сп два
шъ'н, чух— се два нзогеeлa;
Dis ScnuliascHc in dir Eck/ ~ За-
ввъеля; чантата и ъгъла.
Knollembse f малка бомбичка
Kduiiiuosob т жабешка бомбичка
Knolig1c п гърмящ гоз.
Knoilgacgebiäca п Tecb водородно-
ниолoетдн- горелка.
kNallgcIb adj яркожълт.
kmoUSinl adj umg 1. брутален, груб;
2. безмилостен, грубо прям.
DEUT&Cti-BULGARlSCHES WÖRTERBUCH
knollig adj крещящ. ярък Twa).
KnoilCopl т umg глупак, с;oa-нск.
CdoUroi adj яркочервен.
knolIvotl adj umg претъпкан.
knapp adj 1, оскъден, (еден (при¬
ход. ядене); h. аесен, плътен Сдре-
хм); 3. стегна', сбит Осаил);
Dia Hosa sitzt s/hr ~ Панталонът п
пепкодпеo аесен;
- zwei Wociam Молко по-малко оа
дже седмици;
Mit -cm Worten С молко думи;
umg Er иТ eil Bin Zeli - Не му с'^
га времето;
Bei iSm gcHl cs - Her Живее в голя¬
мо оскъдицо.
Knopps- т. -п. -п 1. миньор; 2. HOst
оръженосец Опри еиеaр),
CroppIHoIhcN Cnapp Halter sw.'. hb
hi,'. umg държа и оскъдица, довом
някому оскъдна храна. молко пари.
KnappHcii f o.Pl, 1 дефицит, недос¬
тиг; oонъдиеa; 2 сaeтноттс'. сби-
-ос- Mнзеaо;н сепдсaеa),
knapsan ж И bb ОГе.У. скъпя се MeiU
ctw. (Dai) но. с еeшo),
Knarre f -п umg пушно; пистолет,
Cdimncr sw.', Tb Otr.V оkъееом
(зрото. стълба). окрнб'ц-м (каруцо).
Kiosi т o-Pl, umg пaндио;
Ir Bin ~ wanlemm Оаивом, влизам
и о-a!oрa;
Zwei JiSur ~ - Двп години затвор
(шеисъдa),
KnasthriBer т umg пaкдизеин,
Knast/n т umg 1 лош -ю-юе;
h. досаден о-aепе,
KdiisoU т o.Pl. umg рaоцеa!ис,
;eцрияaнoоaн.
kniiTcrn еУ, Tb itr.'. боботи, тре¬
щи; (мотоциклет. моторница).
Knäuel т/п. - кълбо (прежда);
Ein - wiener Gedanken Рой от мрач¬
ни ;ноли,
ЕпцГ m, Knäufe 1 обло дръжка (;—
чадър. зе-a- и пр.); 2. Aich калител.
Kramer т, - umg скъперник.
Cnoüc(c)rig adj umg стискат, цн;-
'№.
Crous/mr жИ hb Oti-У. umg скъ¬
пя сп;
umg MIT selr/m Geld ~ С-иск-м си
парите, сkъпeеннч-,
knautschen sw-И- Tb ite.' umg мач¬
кам. правя гънки (на рокля. вест-
Kijokahelm
кин); Ohi-V- мачка сп, птл'е-иa гън-
ни (дреха).
KmaiUsohiiile f гънка (им дреха).
KnauTcoHznre f Tech ч—ст (отпред
или отзад) но кола, която попм— уда¬
ра при обЛъоън,
Kmclei т, - свита нм -опно кърпа
зм з—пушваке 'оa—'a на заложни;
и др.
Cnibilm sw.'. TD -п.У запушвам кя-
ному 'ст—то (с кърпа).
Ki/chi т. -е ротой, сл'то (auch
überle),
CrihHien sw.V. Tb -е,У. заробвам
(народ).
KnecIslsirBilT / aJPl. долна, меъо-
нм работа.
KnechtschafT f oPl. ртбоa!т,
Kn/fl m. -е oб'ш-роkн, кожухарс¬
ки. грaдзсорсkн. птдвъезвоеeокз
лом.
kncZTcn (krlTT, gekniTer) une.V. hb
in.' 1, щипя. тшнnвa;; 2 присви-
ва; Mтеи, устни); Oft.', зомък!aм се;
офейки—м;
Mit gekNeTcren Au/нп С прнсзиaи
теи,
Knllem m. - пп;онe.
Kmifiear/c f клещи за есзосe н—
-ел.
Knd.p1muBcr т umg т'лсяджия.
Kmaipe f, -п umg кръчм—.
KnuZpemWr т съдържател но кръч¬
ма, кепемоеl
Kneipier т. - umg нръемaе,
kшИерe-м.У. Tb Огг-У, провежда;
водолечение (със оa'дeн- вода, по
метода на д-р Ки-йп),
Kneippkur f Med водолечение.
Knig^lUOi/o. JT. kн;о;a Mцaело;eн-
аъа и Израел).
Knete f o.Pl, umg пари, м—нтиои,
knilcn sw.V, Tb -г.У 1. меся Отeо-
то); моеком. моделирам (глиео.
пластилин); 2. е—зaеив-м. масажи¬
рам.
Kn|t/nme1 т nпaоaнцнеaе ноучун.
KnetmascHinr f 1 -eо-тмeо—чко;
2. смесителна машина.
KnaUmassr / пл-оaнпин.
KnlcC т, -е L пукнатина; 2 чупно.
п.н;а;
umg Einer - Ir dcn OpllC/in Brr
Pupille HiBcm Нп виждам добре.
Km|cCe1a1n n aPl. слаб алкохол в
GADEDOFF
442
Knickei
пълнежа па бонбони.
KrlcCei п цунсотo яйце.
кп|сСеп ж И Tb te-У. 1. пречупвам
(клони, цветя); 2. цеeгъеaм (хартия);
3. спoмсе-;, разбивам; Ohr. И, пречуп¬
вам сп;
Bitti nioHU - Моля, нп прегъвайте
(надпис върху писма);
S/im Slolz war gsCnlokl Гордос-аа
му беше сломена.
Knick^^ т. ■ 1. малък ловджийски
нож; h. umg онъneрник,
KnjckeiUBOckccrs) meist PL 1. голф
Тпоеаалое); h. вид алкохолна км-
шнaн-,
CnjcCIr)—*/ adj umg сaзснaa, сзид-
лив.
Knicks т. -п еe!eеaно,
CnloCscn sw.V. Tb iir. И. прозя резе-
еa;с,
Kmj| [Сп1:/Сп*:е] п, -L Anal Tech ко¬
ляно; 2. з-вой, чупно (на цпa. реко);
Jedn. in die - zwingen Побежда¬
вам някого, олoмя!aм му оъпеoaн-
вата;
umg Eiw. (Akk) übers ~ hmrob/r Ре¬
шавам нещо набързо;
umg Jmln. Ülcus - ncHecrJ1cgcn
Нааупеам някого.
K^i/auTscHwirg m Sp коленен въз-
мах.
KmilhinC f пейка за коленичел; (в
църкво).
KnieBcuge JSp кляк-ке.
Kmj^iall т падане е- колене. коле-
ииепнe.
Crb^^üllg adj коленопреклонен;
Jedm ~ Biiicn Моля няного коле-
копрпклосно. на колене.
Cdj/ln/l adj с o-kезгo кoосст
(поло).
Kniegeige f Mus виола до т-мбa.
Knla/elenk п Anal, TecT колянна
о-овa,
Kniehang т Sp коленен иип.
Kniehebel т Tech колянои лоса.
knicHoo! adj до колене.
Kmfciolz п o.Pl. Bat нлпн (ниска еос-
аителнос- във висок— планина или
и -'едрата).
krichosc f нъсн цaеaaптни (до под
коленете).
KnieCshic f Anal оaдкoпянно
ямична.
knielang adf до кoлсеo-т (за дъл¬
жина на дреха).
Cricn sw.', hD Olr,V. коленичо; яс!
~ 1. коленича; 2. umg увлич—м оп.
потъвам Mln ctw. (Akk) и нещо);
Sioh vor Ben Altan ~ Коленича пред
oл-aеa;
umg Sich in die ArlaiU - Поаъе—M и
робо-о-а он.
^ji^rOhn п TecT тръбно нoлс;o.
Kn|/coHciBc f Anal капаче км ко-
лссo.
Kni/sichiüTxen т Sp ;aнтлe;нни. но-
нoлeнкa,
Kni/strumpi т aрнепaеъеaз чорап,
Cmi/ti/l adj дълбок до колене
(реко);
- im Sclncc sicoCcn Затъсол съм
до коляно и снега
Cniewcioi adf с омекнали колене;
~ werden Омекват ми крак-тм (ко¬
ленете).
KriTT т. -е 1. гънка. чупка (еа
дреха, хартия); ръб Ока цон-ооoе);
2. трио, хитрост, еолъ;;
umg Hirtin ieic, -е kommen Раз¬
бирам нечии -енkoвe (номерм).
KnIT'algi f. -еп трудна. сложно, зм-
плеаена робота.
Сп|11(е)11/ adj umg труден, сломен.
оaцлeaeн (ра6о-а, оaдaе-).
Cn|psan sw-И- Tb iir,'. umg щраква;
le.V. umg 1. фoaтгеaЛнрaм; 2 npo-
дупчвм; (билеа).
kn1mpc m, -е 1. деeбтоъеп; 2 стъ-
вмем чадър.
kn|rchncn sw-y, hb i-е.У. скърцам,
скриптя Mонст. псопk);
Mii dcn ZäUn/m - Скърцам със
зъби.
Cmjsicmn ж У, Tb itr. У. шумоли (хар¬
тия. коприна); пращи Mтгън),
CnicicmnB adj напрегнат - (aa;oсЛп-
ро, обстановка).
Cditucrirci adj еeмоеkaeм (плот.
дреха).
Cmii1Ic)rid adj смачкан, номaчнон
Оплат. хартия).
knitternмУ. Tb tr,V. мочком, смач¬
квам (плат. хартия).
Knebel т. -1. кokaле; (но nеъстa);
2. оaе,
KNobelbechc— т чашка зм хвърляне
на зaетвe,
Спц1с1п sw.y. Tb itr,'. 1 веъелс;
еoп. хвърлям зорове; h. -em жре¬
бий; 3. размишлявам, 'музам.
KnoBIaucH т o,Pl, Bal чесън.
^Ohl:^^dSBnoT п чеснов хляб.
knm1Iauc!derucS т миризма на че¬
сън.
^oblaioSpuiv/r п чесън км цр-х.
^oilaioSe/Se f окнондко чесън.
Knöchel т. - кок—лче (но глезено,
пръстите).
knöchellang adj дълъг до коколче-
ао-а (нтшеицa),
knöcheltief adj дълбок до kok-леп-
ао-о (онст),
Krociam т. - Anal носа. иоиол;
umg Nur moch Hani und - sein Сомо
ножа и кости съм;
umg Dia Angst slizi ieln. Imoci) im
dcn - Страхът му (воп още) нп п пре¬
минал;
umg Das /cSi aul ile - Тово зземо
онлa-a Оизаощ—ва).
Kn(odhisnimbc1i f umg тежък физи¬
чески труд.
krohhcr11n т o-Pl, Anal скелет,
костна системо.
^^Oi^^s^hnucb т Med Леakaуеa
(счуп!-;;) но кoо-,
Cmoc^c^<Bürn adj много слаб, о'в,
нож- и кости.
Kmoohemfisc! т риба с много нтсaн.
Knochi^nli^rT^Tx т костен иорос-ък.
^O^l^t^inl^raß т o,PL. образуване на
абсцес и косаиае.
knochengerüci п Anal скелет.
kmmcicngcжc1l п костна aпoaн.
CdocnedHi-1 adj umg твърд като ка¬
мък. -
/ Anat костно ципа.
KrwireilihuUiHriZülBndg/ възпале¬
ние нм оо^-нааа ципа
KnocHcnlcim т костен aуaк-л,
^oOScnearr т o.PL paet омъеaто•
(като скеле-).
knochennanC п r.Pl, иос-ен мозък.
krmh!cnmc!l п O.PL костно брашно.
KnocHcnn1dciun/ f з—коваз—нп но
счупена коса.
Cioo^^^tnooCem adj umg 1 много
о'в (почва); 2. скучен (тема, нннто).
Cröchern adj 1 костен, нонале; (от
кости); 2. кокалест.
knochig adj ноо—леса, костелив Тръ¬
на, лице).
Knockout о.: KnocC-oni [‘doCoil] т,
-s Sp лон-ут.
443
DEUT6CLIÖ>UlGARll&CHE6 WÖRTERDUCfJ
CöBcrn
KmöBcI m. - кнедла.
Krolle f, -i 1. Bat клубен. грудка;
2 буца цръсa.
kr<nl^^<sr1läticmpI1e т Bat грудеста
мухоморка.
kroIIlngcwähHc п Bat тр'днoвo еоо~
аекие.
Knollennase / дебел нос, нос като
картоф, като п-aлaдмои,
C^mii1g adf груднов; като грудко.
KropT т. Knöpfe 1. нoцеe; h. Tech
бутон; 3. тл-!неka (е— топлийка);
D/n - ist ab Копчето сп е скъсало,
няма го.
Cmöpien sw.'. Tb in,'. ооkoшчaвaм,
Knopfloch п илик.
Knompcl m. - Ana- хрущял.
Knorpelfisch m хрущялно рибо.
^^i^rpellkirsoHc f череша хрущялно.
kriorp(/)1ig adf хрущялен.
krorrcn m, -1. чвор, евoрeоao дър¬
во; 2 пън, дънер.
Cnorrig adj 1. еппaa. ееoрeсa; 2. из¬
кривен; израсъл накриво; 3. кока¬
лест; милои.
Kn<osp| -nBat пъпно.
Cnocpen sw.'. Tb -Оп.У. нaпъцео;,
пуском пъпки. еaо!ниaм оe,
krosperCapiicil п и—пи-ел но коло¬
на с листни oзеaмeеaн,
Kmoiem т. - 1, възел; 2. Bot коляно.
коленцп; 3. завръзка (в драма); 4. ноо
(прическа);
umg Br* ieBm. ist Brr ~ gcplaizi
Някой кай-посл; п еозбе-л (схва¬
нал) нещо.
knolcn sw. У. Tb an, И, връзвам но въ¬
зел;
Elmar gerlcsenen Fod/n ~ Връзвам
онъсaе конец.
Knotenpunkt т 1. кръстопът; въз¬
лова aoеk-; железопътен възел; 2
център (гпрттвскн, aрaесптеaпн).
Croilg adj !ъзлeоa, с възли I клони.
тънае).
kmoж-How ['doubon] п оЛ ноу воуl
KNuBbel т, - чеп подутина.
KnuTl т, Knüffe umg лено бут—;;.
удряне (с ръка, с юмрук).
СпиТТеп ж У, bb tr. И umg удрям- ле-
но с ръk-,
knüllcr sw-y, Tb tr-V. мачном (плат.
хартия); iat-V. мачкам сп.
knä1lcr т. - umg шл—тeр, сензация
(за филм, песен).
^^jüplonl/11 f връзвана дан-ела.
С^рТ/п sw.'. Tb --.У, 1. връзвам;
з-въеовом Ml1Wl (Akk) am ilw. (Akk)
нещо за нещо); свързвам; 2 плета
(мрежа);
Neue KontiCti ~ Зовъро!a; нови
!еъокн;
Eime Bedingung an ctw. (Akk) ~ Пос¬
тавям 'олт!нe за нещо;
Große Hofinnngcn - sici Banin C
аово са с!ъеоaез големи надежди.
kmäpTTcpp1hi т ппеонйони килим.
kräppcl т, - 1. кривак, тoсто;
2. палка; 3. кормилен лто- (на са¬
молет);
umg Jede. rlrcn - zwischen dis
B/lnc wcrram Създавам някому труд¬
ности;
umg Der - ist ar dem Hund gciuniin
Не мога да се т-kпо;a оа нещо.
^11111^ adj in: umg es Commt ~
сeприс-нто-н-п идват едно след
друга.
Knäpp/IchSa1Uudd f TecT птог за
скоростите, прикрепен нъм подо и—
колата.
Cnurrer sw. У, TD Ohr, У, 1. - ръмжм (ку¬
че); 2 мърморя;
Mir Crunni Brr Mug/n Червото ми
куро--.
Cnü-mig adj оъедн- (оаговор. тон).
klmucperSriccSsr п къщичка от
сладкиши (по приказка-- “Хензпл и
Гретел”).
CmuspMc)r1g adj веушк-!. хруск—в.
Cdisp^s^ri sw.', Tb in,', хрускам, хру¬
пам.
Knust т, -е notdd кр—ешнии (на
влсб),
Knute J, -п камшик. бич (auch
überle);
Unicm irr ~ Живея и рoбо-вт. в
гнет.
knuTscher жУ. Tb --.У. umg целу¬
вам, прeтеъшом, притискам силно.
knüicoHrlccC т umg петно, белег
(по комата) оа смукане.
И.о. [Ca:'o:] adj 1. Sp коимутиран;
2 umg ао-ално изтощен.
Koala т, -s иоала (-во-ролияок-
мечко).
Coiifi—cr sw.'. Tb Oie.', !лиоом и
кoaпиенс Inlu inie, с някого).
KoallTloN f. -еп ио—лненн.
m коалиционен
цоетньте,
knalit1oпcrcgiernng f иoaлнцнoсеo
пеовиaeлоaвo,
koaliliifmsveгhamB1nrdcr nue PL
преговори зо влизане в коалиция.
Koautor т съавтор.
Koaxialkabel п коаксиален н—(;л.
Kobalt п O.PL Chem нобола.
Cohalthian -adj ноб-л-овосин.
KOBalt/ias п otPL. кобалтово отъиоo.
^^1еп т. - кочино.
Kobold т. -е 1. тстм, джудже;
2 Myth домашен дух;
üDerir Ein Cielner - Голям дявол,
луде-ина.
KoBoId т, -е прпмяамие през тво.
Kübra f, -s Zoo! кобра.
Koc! т. KOcTe гoaвaе,
KocHBucH п тт-еорсka книга,
kochecht adj 'о-oйчиз но проне в
горещ- вода (бельо, плот).
Cocl/N ж-У. hb fe-У, готвя, варя;
ote.y, зрс. ннnн;
Kair/e ~ Провя кафе;
Das Wissen CooSi Водата ври;
In in1ml Coole es Нсkтя е побес¬
нял оа яд.
Köcher т. - котлон.
Köcher т. - нолчмн (зм о-рeлн),
kocHfenUi/ adj: KacTk ~е GsrIcHle по-
луЛобенкa-н,
Coohle^^ adj = CociccSi.
KochgeräT n готварски съд; ко-лон.
Kochgeschirr n тoaвaроии съд.
^^^I^emd m готварско печка.
köcifn f -men тo-воеи-,
Kochkunst f o-Pl, тoaвaроиo (кули¬
нарно) изкуство.
Kochlöffel m дървено лъжица (за
готвене);
Dem - schwingen Готвя.
K^<^C^imü1ee f шопи- но готв-ч.
Kochnisoir f кухненска нишм.
Kochplatte f 1, плоча (но електри¬
ческа гтaвоеоко печка); 2 нтaлт;l
Kochrezept п готварска рецепта.
kmchc1iz п оЛ, го-в-рско оoл.
Kochtopf т тенджерм.
Kochwäsche/ (ельо. което моме до
се пере при високо aeмпeеa-'еa,
K&chwursi f кренвирш, който се
яд; след варене.
Kode т, -s нод.
Köder т. - стръв; примамка,
kölcrn SW.K Tb --.У. 1. цтоaa!см
KoBcx
GAß/TZO/T
444
оaръз; цеимa;еa; (животно); 2 под-
м—мвам. примамвам (някого).
Kodex т, -^Kodizes кодекс.
KoBirCatior f -еп oтднЛинaцня.
CoBfTiziimcN mV Tb Ое,У. оъст—вс;
кодекс. кодифицирам; включим; в
кодекс.
KocBuCaTlom f o.PL съвместно обу¬
чение на момчета и момичета (в
училище. знaeреоa),
Koeffizient т. -en, -xn Math ooeЛи~
циена.
Koexistenz f o-PL съвместно съще¬
ствуване;
Friedliche ~ Мирно съвместно оъ~
шпоa!'вонп,
koexistieren ж.У hD 0--.V. оъшeт--
зуеам съвместно. по едно и също
време.
Kollelm п o.Pl CTem кофеин Миофе).
Corfcimimcf adj без нoф;н;,
CnffcinH1lU1d adj оъдърм—ш ио-
Лпне,
KoTer т. - куфар.
KoTeraNSängem т пл—нпт— нъм ку¬
фар (с името и оде;оо но собстве-
;нн-).
KoTergmiTi т дръмно на нуЛ-е.
KoiierCmli т oтлнеи- за баг—м (;-
гаро, -eеттaе-),
Kolerrodlo п птрaaaнвп; aрa;зио-
торек радиоопораа.
KoTerniun т (aтомниk (на л;;о
кОЛ-),
KpiiersiHrcIBeiscHIrc f пте-a-нв~
но. лесно - прекосим— пишещо ма¬
шина.
koggoC [’Соп|оС] т. -J нтнсн.
^^i^aChoSr/m nun PL бонбон с
форма но бобче, пълен с коняк.
Ktp/nakkinschcm nue Pl цнннн виш¬
ни (шоколадови - бонбони).
Km/ntCsciwenCcm т чаша за нo;сн.
kognitiv adf ooткиaизeн,
CoHäm/ni adj свързан; нохеренапн.
KoHäsion f o.Pl Phys кохезия, сцеп¬
ление - (нм молекулите).
Koil т a.PL 1. Bri зеле; 2 umg глу¬
пости. простотии;
umg Das nidST den ~ aucb dfohi i/ll
И -озо няма до помогне;
umg Red rihHl solcian - Не говори
глупости!;
umg A^ilcn ~ wieder omWä—mcn По-
демом отново роогoиoр за нещо от¬
давна з—бр-вeит,
KilHbiatt п зелев лиса.
Kohldampf т а-PL umg под (вой¬
нишки моргои).
KoHIci f, -п 1. иъгаища; 2 въглен
Оза рно'и-нп);
Wie auf (glühenden) ~n sitzen Седя
нато на тръни.
kmHIc}/ -п umg пaен.
K|HicobBan т o-Pl добив на вът-
лншa. еaоеобo-!оеe но въглищно
находище.
Cßhi/Uaiilg adf съдържащ въгле¬
род.
Cfihl/ni ж.И TD ihr.', 1. алея. ттрн
непълно; - овъглявам сп; 2 -т!оея
зъгпншa (ка кор—б).
koHi/Ni sw.'. hb Oi-.У. umg говоря
TЛ'ПОCTH,
KoHlcmi/cCen п- каменовъглен ба¬
сейн.
KohlcNbcrgbau т aPl. иъгледобиз-
нм шет;ншлeнтоa,
^^ihlerl/mg^^rk п каменовъглено
мила.
Kohlenbrenner т' вътлше-р.
Kohirmdioxld п o-PL Chem въгле¬
роден двуокис.
Kiohleneimcr - т коф- за зътпнш—.
KmHIcn'höz п Bergb зътIHщeн пп-у-,
KoHIcNgos п каменовъглен газ.
^^l^li^i^l^g^^iidiudg/ о-PL, добив но
иътлиш—.
KuhlcmgmiBi fBergb въглищен руд-
ИИHl
KolShsniefzuN/ f a.PL отопление o
зътлиш-.
^^I^1i^i^)^;^<^i^aU n Chem вътлeвзд-
рот.
KfI^ii^id^^Twc—С i ТЕЦ, работещ
c иътлнш-,
KQh]isnmeSlsm m !ъгпзшоеоkо
кладо.
kmlh]cNmmnoxfd m CTem въглероден
ОкH0.
CmHIcnsaucr adj Chem - зътлeннсeл;
петновтдпс но въглеродното кисе¬
лина;
-cs Natrium Н—гриев o—ебтноa,
Kohlensäure / a.Pl. Chem иътлeн-
Тзъ1г^|^^^.дк—) ииоeлни-.
C/Sl/nsänr/Hallig adj оъдърмош
въглероден двуокис T(eоaлктвoпе-
нопнaн-),
K^lSli^^shHau'/I / лтцa-— за еъг-
пишa,
koHlenc11uB т aJPL въглищен прах.
KoHlenster т o,Pl Chem !ътпeетд,
kß!IaNchoTver1IrB1m/ / Chem !ът~
леродно съединение.
Kibient/er т o,PL и-;eеoиъго;н
н—арае.
köiIlNVoгCmmmcN п Geol залежи оа
зпглиш-,
k^!JenwasJCdrstoT т a.PL CTem зът-
лпвoдoетд,
KshleNwauersloryerbindiN/ f въг¬
леводородно съпдниeниe,
Kohlenzange / до-ф. м—ша.
Kolhlcpopicr п o,PL индиго, хор'™
зм нoцне-нe.
Kghler m. - зътлншaр,
KöOIsrci f, -еп въглищ—рница (за
производство на дървени вътпишо),
KOSl/stilT т въглен за рио'вонп.
kOhlllzaiOrmmdgJ ено'иoa с въглен.
Kehlkopf т зплнм, га-ио зеле.
KoHlmcisc / Zaol обикновен сини-
тeе,
CmHIn1icnshiж1—е adj черен, като
зътлeе,
KohinoBl т. -.^0, aл-(-Шl
^^l^lInoi^Bc / KrcTk ооемa оъо зе¬
лев лиса.
CgH1scnжarz adj = koHlraBim-
soiwarz.
k^hIspmnscc / 'landscT отделното
главичка еа брюкселско-о зеле.
брюкселско зеле.
Kohlund/aPl. kорбтниз—енн; oеът~
лсвaнe.
KoHlweißling т Zorl (яло зелево
пеперуда.
Koinzidenz / o-PL. съвпадение (на
дво процеса или две събития).
KöHis т, -l-se geh нтиa'о. полов
-ка.
КЩе J, -п L- Маг койко; h. umg
легло.
Kojote т. -п, -п койот (диво пре-
рийно куче).
kmk1 / aJPL Bot коно.
Kokain п a.Pl ионои;.
Koko—dc / -п ooo—ед-.
Cßkem sb-V. TD Oln.V, пртновemдом
HTHCi
kokksr/.|;■-cr 1. TecT коксов о—втд;
2. a,Pl нонсузмнП'
koCgil adj кокпапн.
Kolkettr / -п кокетно.
445
DEUTSCП-DULGAl2fSCDE<ö WfÖPTED^UCH
knlora1imcärgcmir
Koketterie / o.Pl. ooкп-о-!o, кокет¬
ни епнel
CoknTtInm/п м.К Tb Ohr,', нонетни-
ча. флиртувам.
Kokille f -i TecT кокил. ме-алка
фoемa,
Kokolores m oPl. umg тлхцтстн,
Kokon [ko'Cö:] m. -s Zool пашкул.
Kokosi/ti n o-PL кокосово масло.
kOosmiici j*iCS кокосово мляно.
Kokosnuß Kokosnuss / кокосов
орех.
Kokospalme / kтктотз— палма.
Kokos—ispcl nur Pl нтиoоoии стър-
гтaненl
KoOcOTiZ -п verall кокотка. иоио-
к—км луксозно проститутка.
KoCs т O-Pl 1. Tech нooо; 2 umg
ион-ин.
CoCscn sw-У, TD iar.V. umg вземам
кокаин.
Kok^r т, - umg пенсaеосa;н иъм
кокаина. карно;—;.
Kokso'cm т коксова пещ,
koiBlN т. -1 TecT бутало; 2 CTem
колба. регорто; 3. приилод (на пуш¬
ка); 4. oте-и Ока цоеe!неa); 5. pejor
цр-знa гами-, тиква.
^^I^^ii^i^^trlcb т Tech о-дзимз—не
с бут—ло; бутален д!нг-aeл.
fTech пмрим
('тално машина.
KollecNHuB т ход нм бутало.
Kolbenpumpe / бутална помпа.
^^l^^^rlmg т TecT бутален пръс¬
тен. сегмент.
Kolicnscitig т уд-р с приклад— нм
пушко.
kotltesnstaN/a / Tech бутален прът.
мотовилка.
Kolonose / -п иoлхто,
Kdiilikteric / колибаkaeрис (и де¬
белото черво).
Kolibri т, - ZoO колибри.
KoifC / -ei Med колини.
Kolitis / o-PL Med kтлнa,
KfillCrabc т Zool гори-к гробар,
Collabie—er sw.', sm Ohr.'. Med но-
лобирам.
Kollaborateur m, -е колмбороци-
окиса, предател, опaрхдннo нм ону-
цaaтеa.
Kollaboration / о.Р/. нтл-(oеaцня,
цpeдa-eоо-!т. оътеудсзепотвт с
окупатора.
Co]iibor|Hnen sw.'. TD 0-е.У, колм-
бтезеом. влзоaм и съюз с врото
Mсепш' оoбо-вeнот- държава) (eil
inlm. с някого).
k<nII1pc т. -е Med ooлопо.
koilcä п, -s veralt лекция’ нуео оа
леоции (във виеше училище);
Das ~ mItscHmcilin Водя си запис¬
ки (нм лeoени-e).
Kollege т. -п, -п нтлпг-,
K^l^l^i/g<^i^i^ab;^ti т колегиално от¬
стъпка (между нод-т;лот!о),
koЦsgnart п тетрадк- зо л;иени,
kollegial adj ooлeтиaпeн,
Kollegialität / o-Pl, колегиалност.
Kollegin / -пеп колежи-.
Kollegium п, Kollegien иoлeтин; пре¬
подавателско тяло (и училище).
Kollegmappe / ч—нг— (попко) за
oенм-i
Kol^l^iCei^itt^lTe / последните два класа
в гимназието, при които уепннциaп
нобнеaa повечето оа изуч-воните
дисциплини МФРГ).
Kollekte / -п Rel волни цтмeе-!О-
зания (и църквата).
KollekTioN / -xi 1. —сoетимпеa (оа
стоки, еaя~еeо-o дрехи); 2. колек¬
ция. сбирка.
CohleCUjv adj колективен.
KolicCt|v л, -п колектив.
/ работа и колектив.
и пннш; колективен труд.
koi1cCuivbegгii1 т 1. птис-иe (пред-
стова) за колектив; 2. Ling сЪбиро-
телно птнсaип,
^^l^l^«^l^^|^^<^^i^ßUseir KoHiiktivbe-
жusc1scir п o.Pl. колективно съоео-
нип.
п oPL. колектив¬
но сoбс-вeетоa,
kollektivhaft1ung/FfrlcA колектив¬
на отговорност.
CoiicCliv^rcn sw-V. hb ir.V. колен-
aзвнзирa;.
KolleCu|vscbau / обща писцoоиенн.
Kollektivschuld / o-Pl, колективна
зин-.
KollekT|vum п, Kollektiva Ling съ(и-
е—aeлиo съществително.
KoI1eke1iжeгtr1d m Winfsch колек¬
тивен договор.
Kgller m oP’. umg срoсa, бяо,
Cqilerm m V, kb itr. У. 1. оърнори Imy-
нo); 2 umg р'т—я, корам се; 3. кър-
кори, ^;— Mсaoмов).
Coililiemem sw.'. sn Ohr,'. 1. съвпа¬
дам (по време); 2 о(л•ъскеом се (ко¬
ли); 3. влизам и опoе, противоречие.
Kollier [Co'llc:] п. -s колие, oтъе-
лица.
Koilfslran / -еп сблъскване;
In ~ kommen Влизам и стълкнове¬
ние.
kollmBfum п oPL CTem колодий.
Kolloid п, -е CTem колоид.
Kollokation / -xn Ling сзеaaкaне-
нм цялост (прил—гателео + оъшeст-
взaeлет. глагол + допълнение н
др.).
Kolloquium п, Kolloquien колокви¬
ум (научно дисkуоня),
KaiNicoH'wasser п oPl. Оиид) одеко¬
лон.
Colonial adf колониален.
Kolonialbesitz т O-PL, колони-лим
от(сaвпетст,
KoloniolgcbieU п нoптннол;- с-ра-
ио, колония.
kolonl|1dhsnns0haf Т O-PL. колониал¬
но господство.
kolori1lZcnuc т o.Pl, колониали-
зъм.
Kolonialkrieg т колониално иoяи-,
Kolonialmachl / колони—лна дър¬
жава.
Kolonialpoliiik / a.Pl. кoптенaлно
политика.
Kdonlii/, -п колония.
KolonisaTion / oPt. итлтниз—еня,
CoIoricZ/гen мИ TD -е.У. 1. коло-
низнеaм, зaвлодсвa;; 2. ooлт;нон-
ром, заселвам и развивам инономи-
еeсkн,
/, -п Atcb колонада.
Kolonne / -л колона;
FüniUc - Пето колона.
Koliprirenapparii т дeо-нлззош
апор—а. дестилатор.
K^I^!^i^i^i^i^lT^^r/n п oJPl пътуване в
колона (коли).
Kol^i^innensprlngcr т umg шофьор,
предприемащ изпреварване и авто¬
мобилна колона
Kolophonium -.: Kolofonium п o,PL.
колофон.
Koloradokäfer т kтлтрaдоkн бръм¬
бар.
Koloratur / -еп Mus нолора-ур—.
ko!olratürcrgdcnig / кoлoеa-урнa
GGABEDOFF
Kotora1ircnpr1n
певица.
KoloraTursopran m Mus колорат'-
рен оoпеaе,
kotoricmer sw,'. Tb tr-V тц!eaсе-;
(рио'Hka),
Kolonji n. -e Kunst иoпoрнa,
KoißO m, -е иoлoо,
kolossal adj гигантски, ттетмпе.
колосален.
knlnss11'11m m монументален
филм.
Kol^i^itmim n o.PL Med ктлооaеa.
Kolportage [-.п»]/ oPL 1. еоопрттa-
е-нс!aеe на слухове; h. булевардна
лн-;ротуеa,
kolportieren sw.', Tb fr.', еоопрoс-
aеaес!-м Tолув)l
KölscH n o-PL 1. кьолнски ди—лпка;
h. светла бира, произвеждана в
Кьолн.
Kolumbien п Колумбия.
Kolumbier т, - колумбиец.
Kolumbierin f -пеп нтл';бийнa,
CoIüe1iscHJCo1üm11gn1scH adj ко-
л';бИйсoн,
Kolumne f. -п колона (във вестник).
Kolumnist т, -ет, -еп автор ео вест-
ниoaроo- нолонка с определена ае-
мaaнкa,
Kiamo п, -s Med кома.
k11m1I т, -s Kurzw für Kombiwagen.
Komiinai m. -е комбинат (в бивши¬
те отци-лис-ичeоии о-еaнн),
Komiir1Timnl f -еп комбинация;
Eirr scSaпTcirridc - Остроумна
комбинация Mтъптсa-вя;e но фaн-н.
наблюдения. земния);
~ vom Firlcn Комбинация оа цве¬
тове;
~ für elmen SiTc Комбинация на
сейф;
Sp Die alpine ~ Алпийско комби-
;-еис;
Die nord1coHc - Северна комбина¬
ция.
kombinra1nOl./'. -еп комбинезон (е-~
ботна дреха).
KonB1n11IäNsmö/I1ciCciU / възмож¬
ност зо комбинации.
Kom1Zn11iärcccHlnß Kombinatlons-
ccSIosc п оeирe- с буквена или циф¬
рова комбинация
komiin1TirinsvcrmögcN п O-PL опo-
оoбнoст за комбиниране, съцтсa-~
зяке.
ConBfnaüv adj комбис—аивен.
komh1n|gr1ir adj оъеп-a!aш оe, мо¬
жещ да бъде иoмбиенеон,
kombinic-cn ж.К TD --,', комби¬
нирам.
Kombiwagen т иола тип “комби”.
kmnBiz1nge / комбинирани клещи.
Kombüse /, -п Маг kaмб'о, кухия
иа кораб.
KomcT т. -еп, -еп Astn комета
^^i^^^erbaHN / aрaekaтеня на но-
мег—.
CoeeterUilt adj подобен- на коме-
то, много бърз и ефектен (възход,
нодигaнe),
Koma1cnshiжc1f т Aste опаши- н—
koм;то,
Komlori [котТо:а] т оЛ комфорт;
Mil oilcm/iclem - С !ончни удоб¬
СТва
komiomlolci adj комфортен;
Ein/ CoeTonTahle WoHnung Ком¬
фортно жилище.
KgmiC / o.PL ooмноъм. комичнос-.
KomiCen т, - Theat комин,
Comlsoh adj 1. комичен. смешен;
2. umg странен;
Eine - Geschichte Смешна исто-
еис;
Icl Sale das ~c G/lüSI. Ван и.
Имом с-рокно-о чувство, еп...
ConiscH/rweisi adv umg стеоннт,
по с-ранен начин.
Komitee п. -s комитет.
Komma п. -sj-ta оaпп-ос; дпсeaне-
ио запетая;
Fünf ~ Вп/i Пет цяло и -ри десети.
knlnmanBant т, -еп. -еп МИ комен¬
дант.
Kommandantur /. -еп, МИ комен¬
дантство.
KonnanBeum [../Bout] т. -е МН ко¬
мандир (нм голямо вoйоиoвo поде¬
ление).
kommandieren sw.'. Tb -е,У,101е,У,
командвам;
“Haler konminBicrU/ cr Стой! - из¬
командва той;
umg Sic CominanBierl gcmn Тя оби¬
ча да командва.
knmeandiUd/ccllscharт / Abk KG
Winsch кт;о;дн-нт дружество.
Kommando i. -s 1. команда, запо¬
вед; 2 Mil командване (влоса-- зм
издаване иа заповеди); 3. команда,
446
отряд (група хоро); 4. МП команд¬
ване (военна инст—нция). щмб;
Unter je1c, ~ strl/n Намирам се
под нечие командване.
KomnoNBoBmähCc / Маг капитанс¬
ки МОСТиИ.
KommorBosiinnc / заповедничес¬
ки Ел-с.
Kmnm1stci1cJ десетичен о;aн, злак
след десетично-— змпетмя.
kommen (Cie. gekommen) um-.', sn
iir,', идвом. пристигам (основно
зе-чекие; и оъч;-оен; с различни
предлози и в отделни ноеaои им—
различни значения);
Komm i/m! Ела аун!;
Woh/r ~ Sie? ОтНъде сап?;
Dies Comni Baben, Bass... Пезчнн--
-a п и тово, еe..,;
Zu Ruhm unB Ehre ~ Достигам до
ооaеa и почести;
Hinten cin Geheimnis - Разкрие—,
някаква тайна;
Aus len №^1^ ~ Губя оомoт6оa-
дание;
Aui ihner Nin/n Commc ich nichl
Не се сещ—м за името й;
Sich (Dal) iedr,Jciж, (Akk) ~ I1sccn
Иовзkв—м ксктгo/нeшo (опиaз.
-оисз);
Ums Lcbcn - Зaтизом;
An ile Mahnu/1rc Ruder - Идвам
км власт;
Jmdn. uns Lahrn - Засяго; някого
жестоко;
ETw. ни im Koen/m Нещо с-мво
модерно (популярно, обичано);
Es кТ mim nie im len Sinn gekommen
zu... Никога ип ми е идвало иоум до...;
Das Comni aul eins (Ue)rans Това е
едно и - също;
Es кТ ein zu OHr/m g/koeecd.
docs... Чух Tиоуезх). еп..,;
Eiw. kommt an len Tag T1nc LiobT)
Нещо о-—вa сснт. нещо зопзоо
наяве;
Auf indm nicHTs ~ lisscm Защигм-
в-м иниттo. вземам го под закрила;
Das kommt nicht Im Fraga З- това н
дума не моме до сaов-,
Comm/mB adf ндв-ш. наближаващ;
-е Woche Идната седмица;
In '-cm Zcit/m В бъдеще.
Kommentar т. -е коментар.
Kommentator т, Kommentatoren но-
447
DEUT6CD-DJUGCß!<öCDES WÖRTERBUCH
Compi|x
мпе-a-те,
kommenti/ncn sw-y, TD le-И, ко-
мпс-неом,
Kommerz m a.PL, търго¬
вия.
kommerziell adj aъегoескз,
knemilitmnl m. -n. -i съо-удпнa,
иолегм.
Kommilitonlm J -пеп състудентка,
колежко.
Kommiß Kommiss m o,Pl, umg во¬
енна службо.
m, -е комисар Tцoли-
еeяоkн служител; уцълсoмoш;е
предстози-ел но държаво).
т. -е östetr, Schweiz 1.
упълномощен пеeдоaaвнaeл; 2 ио-
мио-е,
Koni^ii^ss^i^iilt п, -е L нoмис—енaa;
2. полицейско управление T'ч-с-ъи),
kommissar-isol adj временен.
Kommi Ob-ot Kommiz&bimOl c Mil вой¬
нишки хляб Осух, дълготраен).
kommicsimn f -еп oo;ионя;
WlrhscT In ~ Ha комисионни км-
ч—ла.
Kommissionär m, -е Woi-sch коми¬
сионер. посредник.
KnlnInissionsgeccHäiU п aъеroвоиa
сделка на кoмнонтнси нaеол-, ко¬
мисионно сделка.
Koi^^Z^^oi^sHirdei т O.PL, комиси¬
онна търговия
Knmmicsi^ncmiigI1cd п член нм ко¬
мисия ■
komn1cc1mncwarc / оaoи-, търгува¬
но на комисионни качало.
Cominid adf ösherr удобен.
Kommode f, -n скрил.
Comennoi adj 1. комун-лес, о(-
ш;оти;и; 2. общински.
KomnnnoliBgiBin nur PL общин-
оoн данъци и -aисн,
knmnungI1au т o.Pl комунално
о-етнт;лоa!О.
KommunalpoIlTlk f комунална по¬
литика.
Kommiinaivesmrei/n т общински
црeдсaaвнaeл,
knmmuna1eerжaltnrg f общинско
'пр-в-,
Koni^uiolwahiem nut Pl общин-
они избори.
Kommune f, -п 1. община; 2 ко¬
муна;
Dlsl Dir Pan1c/n ~ П-рижкото ко¬
муна;
Dir linireisiicr P1n11cnc Bsn ~п
Фикоксови-е проблеми еа общи¬
ните;
In eilen ~ IcB/m Живея и комуио.
KommunikaTion f -ет L връзка; ко-
м'ниo-еня; 2. иo;унин-цнс, общу¬
ване.
^^i^i^i^i^i^l^i^tii^i^i^i^arrlimc f комуни¬
кативна 6-рнeр-,
Coemur1CaTloncflS1g adj костои-
тес, с наглас—га до общува с др'-
гзae,
^^ir^i^i^i^i^^atlonsnllTcI п орeдо-вo
за oo;'ннk-еис.
K^i^i^i^i^i^i^i^iTagdsshUWisra/Ccai f
те'днтоa при нoму;нн-еняaa. и об-
Ш'!aнe-т,
ConmnrfCaT|v adj 1. иoм'ини-aииe;
(процес, способност); 2 разговор-
лив, готов до говори.
Kommunion f, -еп 1. пеие—о-нe;
2 първо пезеоо-нe (при когтлз~
циае).
koInmurimgcC1nB п деге. което
приема първото си причоу-иe,
Kommunique —.: Kommunikee п o.PL.
комюнике.
kommnn|cmuc т a.Pl. комунизъм.
komnnrict т, -еп, -еп комунист.
CommunisliscU adj комунисти
епоkз.
kommunizieren sw.V. Tb iir,', 1. об¬
щувам (mii jedm o иснoтo); 2 Rel
вземам причастие.
ComnurlziisuedB adj in: Phys ~c
GefUßc скачени съдове.
Komödiant m. -en. -en 1. TTeal мр-
-ис- комедиант; 2. комедиант, пз-
еeм;р,
Kongies [Com'oiBla] f, -п TTea- ко¬
медия.
komö^Bienschmeib/n т автор нм ко¬
медии.
Kompagnon [Compa'rjö] т. -s №0-1x1
съдружник.
kompuCU adf 1. компактен, плътен;
2 umg н—биа TЛнтуеa),
konpakU1nIogc f компактно съоръ¬
жение.
kompjaCU1anжc1cs f ктмцои-ст
строителство, блокиране но отрaдн,
съоръжения.
KompeiNlI -п L MOL рота; 2. ком¬
пания. дружество.
KomparaTion f -еп Ling саепенувм-
не но пенлaтa-eлет-o,
Komparativ т. -е Ling сравнителна
степен, кoмцорa-з!,
Komparse т, -п, -п Theal о-оaиоa,
Kompaß Kompass т, -е Маг ном-
шaс,
K^i^l^i^iQdiB/I KomeessmaBci f
стрелка нм компас.
kompatibel adj 1. EDV оъвмпо-з;
(с друг уред или софтуер); 2. Med
съвместим (кръвни групи. меди¬
камент).
Kompatibilitätf a.Pl съвместимост,
оъе;то;мoот.
Kompendium п, Kompendien ком¬
пендиум, наръчник; очерк (кротък
учебник).
KompensaTlon j, -еп компенсация
kn'mpensat1orc//chSr'U п WOilsch
компенсационна сделка.
kompensaTfmncveгtrog т нтмпe;оо~
еиo;e; ((ор-ерен) договор.
ConpenssesenмЕ bb -n,V компен¬
сирам (Burob aUWl (Akk) с нещо).
konprtari adj компетентен.
Kompetenz f, -en 1 koмпeaeеaнто-
(земния, умпезс); 2. компетенция,
nеaиoмтшзe,
Kompetcnzl/reihl т сферм нм ком¬
петенциите.
kompeIerzConTliCT т кTсЛпзкг
между компетенции-е.
^^i^l^^^i^^^^i^ll^^^^rcltnrg f преви¬
шаване нм шъпетмoшнсaa,
konp1lo11oN f -еп иo;пнл-еия,
Comiliienen sw,', hb О-.У. geh ном-
пилнеaм,
Komplement т. -eMath допълнение.
Kom;^^^^i^i^!tän m, -е неограничено
отговорен член но командитно дру¬
жество.
Cnnplcmentrn adj допълнителен.
допълващ.
^^1^1^1^1^е^|^Пи|П1аГ№ / допълнителен
цвят.
KompIemanUwInCai т Math допъл¬
нителен ъгъл - (до 90°).
komplett adj 1. цълeн, еслoо-eн;
h. комплектен;
KoTcc ~ Кафе със з—хар и ;лсkт.
Complettjer/r sw.'. Tb -п.У, ком¬
плектувам.
komplex adj сложен, комплексен;
GADEDOFT
448
Komplex •
Ein -cm negrlTf Комплексно поня
тие.
Komplex m. -е комплекс;
Ein - von P—obIcmcn Комплекс от
проблеми;
Ein ricc1gcm ~ vom GebäuBcn Огро¬
мен комплекс от отрaдн;
An einen - ielden Сарадом оа ком¬
плекс.
Komplexität f a.Pl кo;цлeкснтсa,
Komplics [,,,fc1] m. -m, -n öslenn,
Schweiz - kom1I1zc,
Komplikation f, -xn meist Pl com-
плин—цлс. холтмиeнип.
kompiiCaTimNc1oc adj без усложне¬
ния. безпроблемен.
Kompliment т. -е комплимент;
-а insTinscHcn Разменяме компли¬
менти;
Mein Ч Моите поздравления!
KomplimenT/rcn sw.', bb tr.V. уч¬
тиво изпраща; ;снoтт някъде.
Komplize zn. -n, -i съуе—оaиии,
Kompiizeinschart f o-PL съуч-сaнп,
оъуеaсгсич;от!o.
kompilZfr—HN sw, K. - hb tr, И, компли¬
цирам, успoжеяи—;,
kompii^i^imT adf комплициран, сло¬
мен. 'руден.
Koi^j^li^Z^i^l^hcil / o-Pl. опoмнто-.
ko;nлненрa;oсa,
Komplott m, -е заговор. оъзaнпя~
-ие. иомплот О/е/cn |пВг. срещу
някого);
Ein ~ iNzcUUcIn/in'iccCcr Оргаеи-
знрaмJеaзнpивaм зотО!те,
kompon!SlnTe / -п компонпи-. оъс-
аавна, съставе- еaсa,
komponiZsrem ж.И TD itr,'. 1. Mus
композирам; 2. geb оъоaa!я; (меню.
коктейл).
Komponist т. -еп. -ет нтмптонaoр,
KompositioN f. -ет ктмцoоиенс,
KomposiTne п. Kompos-la Llng
сложно дума, kтмпoозaум,
Kom^^^ m. -eLandw номпоса, гра-
днеaескз 'ор.
Komposterde / o.Pl номпоса (тор.
получен оа ом;с!оеeao но живо-
aиноkи или растителни o-пaдъен
огтеЛ, пеъо-, ЛoоЛoесo брошно
и др.).
Koinp$eshauiiN т кoмпoот;o аори-
шe. купчин— номпоса.
Kompott п. -е компот.
konp^tTso!oIc f купичк— зо компот.
komprascc f, -п Med oo;пеeо,
Kompression f. -ет Tecb нo;nепоин;
отъсaсвa;e; сзиз-кe,
Koi^^^<^^^^i^!^irimif т Med плос-
aнеeе. приоaягaш етрaц, ;aгл;опн-
нм, наколелно.
Kompressor т Kompгeттoten Tech
компресор.
K^i^^^i^^^rmotor т Tech компре¬
сорен дииг-аел.
Kompr-mieien м.К TD ir,'. 1. стъс-
-яв-м. kтмnезмнрaм (вещество);
2. обни-; Maeиоa),
Kompromiß Kompromiss т. Kompro¬
misse компромис;
Sici (Pl) aul rimem ~ einigem Спора¬
зумяваме се за компромис.
ComproinißlcrciU CoepnoimlssBameli
adj готов и— компромиси.
KompromißBereiTscHafT Kcoimpro-
nisc1ara1UcoH1T f o,PL ттaтвнтоa зо
компромис.
Comproniß1oc Kompromisslos adj
безкомпромисен.
KompromißlOsung Kolmprolmisclö-
cunllJ/ компромисно решение.
Kom1nomißeorcc!1a/ Kompromiss-
enпcoH11/ m компромисно предло¬
жение.
kompromitTicren sw.'. hb hr,'. ком-
петмeaне—м,
komU|ccc f. -i ooиaeсо,
Kondensat n. -е кондензат, втеч¬
нени цорн,
K^o^t^i^i^isaii^n./’ -xn PTys оондензо-
енн.
Kondensator m, Kondxnsatorxi Tech
кoндпнзотте,
CordcncZencr m У. Tb hi, У, PTys кон¬
дензирам.
konB|ncmiIci / o.L кондензирано
;пскo.
Kondgnsstriifen m диря оа оо;тлea,
KonBcncwascem n o,Pl кондензат,
и^онд^:кзоа вода.
komdlтimm! f o-Plö съсaoснзe, ион-
диция; спортно формо;
Eine guTc - HiBin Имам добро кок-
днеин,
KomdiTIfinj/. -еп meist Pl №0-0x1 ус-
лоиия (з— покупно, продажба).
CondiTioial adj подчинен Tзоеe-
е;инe); подчиииаплек (съюз).
^^i^iBiTionol т, -е Ling 'олoвнт нак¬
лонение.
kondit1nd11caUe т llng уопo!ет
подчинено изречение.
korB11iorsccHwäo!e / слаба. лоша
итндиеия,
Konditionstraining п тренировка зо
по-добра стор-н- форма.
Konditor т, Konditoren сладкар.
kondiiolmIiJ', -еп спaдкоеснцa,
Kondolenz / o-PL опбтлпонoвоннс,
KondolcnzBesucH т посещение за
иоo-ов—нп еа съболезнования.
Kondolenzschreiben п събтппз;т!a~
телно писмо.
ConBolicm/N sw.', hb iti.', ноиозв-м
някому съ(тлпзнтвaннс.
kordom и. -е кондом, шрeоeрз--из,
Kondor т, -е Zorl кондор (южном-
мпрнн-нснн орел).
Komdnkt т, -е тр-урео шествие.
Konickt п оР1 шоколадови бонбо¬
ни (с пълнеж), петифури и др.
K>iNinChioi/ -еп конфекция
K^i^l^^^^^Oigsimzne т (мъжки) кос¬
тюм конфекция
konfeCtiorcgecchrfT п могоонн за
гоаоео облекло.
KorTektionc^drößн / номер но дреха
готово облекло.
KonfeCTlmmcжara / стока оа кo;Л;н~
цият—.
konferцNz / -еп oтифeепецнн. съ¬
вещание.
K^i^l^^r/deirshhIuD k^l^1i^l^enz-
1cccHInsc т решение на конферен¬
ция.
konferцNzdoIneUsoHcr - т нонферен-
-ен (устен) преводач.
K^i^'i^redxuaue т кОнЛeеeс-нa
оопa,
KonfernnzTcilNcHmcm т 'е-ттиии и
конференция.
Conferjimcr sw.'. bb Ohi-V, 1. р—оно-
ив—м. з-сед-вом; 2. кoнЛeронсиe
съм, водещ съм (на предаването.
концерт).
KonrcccImN / -еп Rel иeеoноптвeдa-
нип, нтифeонн,
Con'ccciomcll adj ктиф;сзoеaлe;.
вероизповеден. .
Cor'ecsions1oc adj нeиопoвядвaш
никаква еeлитнс.
ConflccimNcveuch!icdcn adj оа раз¬
лично ипртизптипдaннei
konicscioNsжcoiclh т смяна нм вп-
449
DEUTCH-BULGARlSCHES WOm^TEP^S^UCH
ConCurriarcr
ртноnт!eдaнипao,
KonfcTTl n o.PL иoиЛeaн,
korfiguг1Tlmn f, -xn geh конфигу¬
рация.
^^i^fi'reorB m, -ei. -en Rxl който
сп готви за kтнфирмaеис.
K^i^llrnaUion J. -en Rel иoефне-
мация (обред за прием—нп сред вяр¬
ващите nет-eс-ос-н е- юноши и
девойки (14 ^б-годишни); у като¬
лиците - първото nриеaоaиe нм деа;
(7 - 12-годишно възраст)).
Codfinmjenem sw.'. bb fr.'. Rel кон-
Лнемиео;,
kon11cCaTlmr / -тп кo;ЛнCк-еия,
конфискуване.
KonrlciUi^ -i 1. Schweiz слодkaе-
ница; 2 бонбони, сладни.
CorTIcei|ren sw,', hb Tr. И конфис¬
кувам.
Konfitüre f. -i конфитюр.
KonflICT m, -е конфликт.
ConfliklbelaBcn adj нт;флнoae;l
Km^iliil^^^enB in огнище но конф¬
ликти.
konN|CUcTofT m материал (повод) зо
конфликт.
KonföderatioN f, -еп конфедерация.
съюз.
CorTderieren, sich мК hD съюзя¬
вам се, образувам конфедерация
(съюз).
Com'o—n adf 1. единен; 2 еднакъв;
3. съответстващ;
Ich geie mit Ibr/n - Съгласен съм
с Вос.
Konfrontation f, -ei 1. конфронта¬
ция, цет-нвтnoо-овсеe; 2 очна
о-—вo—; 3. спцтоaaиянп;
Es kam zu einer ~ Bes Zeugen mit
Bam Angeklagtem Саигно се до тен-
ставка между свидетеля и обвиняе¬
мия.
kon'rontati1rcCnnc т посока на
koеЛртнaaеис.
Confrontiemcn sw.'. hD in,'. 1. изп-
еоес; Mнниттт пред нещо); 2. правя
очна оaaзк—; 3. ктнЛртнaнр-;.
konrrortilcrund f, -xn = Komimor-
иаТют.
Konfus adj 1. конфузен; 2 объркан,
слисае;
~ werB/N Обърквам сп, сконфузим;
се. смущавам сп;
Jein. ~ miob/d Сконфузе-м.
обърквам, см^аемм ;нкoтo.
KonTusioNf -еп 1. смущение. обър-
нвонп; 2 бъркотия, безредие.
kongenial adj нонгениален. духов¬
но сроден.
Konglomerat п. -е Geol ;о;^^1оме-
еоa.
Kongo п Конго».
KoN/otesc т, -п. -п нoнгт-;;е,
Konggiesinn -пеп ноигоанна.
Kongolesisch adj koитoо;оии.
Kongreß k^l^<^l^r^sc т. Kongresse
1. конгрес 0;-'епи); 2 Кoнтепс Опар-
л—ментъа и САЩ).
KongreßHalle KongressHalle / нок-
тепснa золо.
Kongruent adj едс-къв; Math схо¬
ден. конгруеитен.
Kongruenz / a.PL еднаквост; охтд-
о-вт; съгласуваност.
Coi/ruja-cn sw. У, bb ihr.', Ling оът~
лоо'вa; оп.
Konifere / -п Boi итлoлнсaнт еaо~
-ение.
Kgmle т, -е 1. крал, цар; 2. поп (и^-
ра на кар'^; 3. Sp цар Ошах).
Kenigim / -пеп 1. ие-лиц-, царица;
2. дома М^^раи); 3. пчело майка, цм-
енеa'
KönlglicH adj 1. кролскн. ц-есин;
2. царствен, величествен.
K^^igreioi п кр-поa!О. е-рсaет.
KiönigsCsuec / Br- лопен, овчо
опошиа.
König gscoon| ц-рсна (иралоиa) ко¬
рона.
^^migssciloß Köni||SSlcHlosc п еое-
оoи дворец.
Königsthron т ц-роин (кралски)
трон, престол.
Königstiger т ZooP бенгалски ти¬
гър.
Königtum п o-PL kеaпогвт. еое-
оaвo.
Canlcai adj Math нo;не;;, конусо¬
виден.
koniugaUi£N / -ет Ling опр;м;ииe.
Comiugierem sw. И. TD Оп. И. Liig опея-
га; Tгл-roл),
K^iN'i^igCTlom / -en 1 Ling съюз;
2 оъeднкпннп (но небесни тела).
k<nrnunlCtionalcaUe т Llng съюзно
иое;ч;инПl
konjunCU1e т, -е Llng нoнюниaзв.
пoденнн-плет н—илт;e;нe,
konjnnCUiefn—m / Llng тлотoлнa
форма и иоиюиоаив.
^oi^li^i^l^eu^i*/ -е Wieoxh ионюнкгу-
рм. икономическо цтлoмeнн;;
Eine shcIgcnicJrühK1rnTigc ~ Покач¬
ваща о;/оцaдaшa конюнктура.
Konj1UNCUur1nTsioHжuNg т щодобря-
зонп км конюнктурата.
KomiiinlkTnrflauTc / о-с-тй, затишие
и конюнктурат—.
KonnunCTurioliUiC / конюнктурна
цтлн-инa.
^^l^^l^l^^l^l^irsprjTZC / un-g Лин-нст-
вм инжекция TЛнноноoвн оздрови-
-елли мерни).
K^i^ti^i^l^l^l^i^itacl п a.Pl дпцрпозс
(икономическа).
Konkav add Phys вдлъбна- (леща).
konCзeligc/ / Tech вдлъбно-а
пeшa,
KonCiava п Rel коеклав, съвет на
кординолите.
Konkordanz / -ет 1. съгл-оуи-и;,
съвпадение; 2. азбучен опнопн нм из¬
ползвалите оа азаора думи и даде¬
но петиз!eдп;нe,
Konkordat п. -е 1. кониорд—а (до¬
говор между В—аии-н- и друг- дър¬
жава); 2. Schweiz договор между нмн-
аосите.
KonCu/l adj конкретен.
korkreUis|ir/n sw,'. Tb i-.У. ноно-
рeaнозеa;; sioh - конкретизирам оп.
приемам конкретни очертания.
Konkretum п, Koiknefa Ling конк¬
ретно съществително.
Konkubinat п. -е veralheeid коноу^и-
н—а, иовъ;бр-енo опмиaeпоa!o.
Konkursne т, -еп, -еп конкурент.
Konkurrenz / -еп нт;кур;неис;
Lautrus/idliuirms ~ Лоялно/не-
лoяпеa итниуе;ицнс,
Cnrknnm|rzTaHid adj конкуренто¬
способен. конкурентен.
KonkurrcNzfäHigC/ll / o,PL ноину-
е;итетспoсoбнoоa.
Konkurnanz'nciHclT / свобода на
конкуренцият—.
KonkurrinzCinpi т нoинурeицнн.
конкурентно борба
CoNkürminzIos adj без кт;кypп;енн.
K^i^l^i^rnaieuiirr^d^heci п конку¬
рентно прпдпеинaиe,
Konkurrieren sw.', Tb Oft-У. оъо~
аезмжмм оe. съппеннеa; конкуриром;
29.
Konkurs
Mit indm. um chЖl (Akk) - Конку¬
рирам се, уъппеезеa си с есkoтo зм
нещо.
KonCuns т, -е фолиа.
^^i^l^inrscmöf'nnng - f откриван; нм
процедура по o(яесе-еe в нeоъотoя-
тeонoот,
KnrCurcm1ccc f имуществото на
фирмо, цетдa!оеo при фалит; про¬
цент км фалита.
Konkursverfahren п процедура при
Лaлзa,
KonCumcverжaiteг т управи-ел (—д-
министротор) при Л-лиa,
Können TkonnTc. gekonni) une-У. hb
Modalverb in,', 1. осос. еообиром;
2. мого (в съоaoссзe оп;); 3. мога
(разрешено ми п); 4. моме, възмож¬
но- п;
Sir kirr D/uUscH Тя владее немски
пзин;
Em Cann Klivien c1ici/n Той моме
да овнри на пно;o;
Kinn ich moch ein Stück Tont/ Sa¬
lem? Моме ли до си взема още пдно
п—рче -те-a?;
Ich Cann nihHTs daTÜr Вината не е у
мене, пищо не оa!зсн от мене;
Wer will. ier Cann Който иоo- (да
noо-нгнe нещо) може (да го пос¬
тигне);
(Es) mii jm1n, gnU/nIhHT gut ~ C ня
ного сп рообнрa; добре/не добре;
En Cann irden Augenblick kommen
Възможно п да се появи всеки мо¬
мент;
Kömren ЙТ clme große Sach/, lieii
das Wollen lUWl mache (Goethe) За да
постигнеш нещо, трябва noсaoс;нo
да се стремиш към него (Гьоте).
kömner п o.Pl. 1. можене; 2. уме¬
ние, майсторство.
könncr т. -е übertr ;aясaoе,
Konnex т. -е ооламна; връзка.
Koi^r/Cton т заместник-директор
(и училище).
komsakuTivdoInaUcoHam и a.Pl, кон-
оeнутивeк превод.
KnnscCnU|es1Uz т Ling подчинено
изречение за последица.
konc|nc т. -е консенсус; оъгл-онп.
konsequent adj последователен;
~ ВнпСеп. hidlsli Мисля, действам
последователно.
Konsequenz f -ет L пoолeдo!aaпл-
GABEPO^FF
коса; h. nue PL цoопeдо-езс, из-
втдн;
Dir ~C1 Uri/Sd Нoос цтопeдст-
ззяго;
Die ~in zlaian Пеa!с си но!oднae.
ComseiviU|v adj консервативен;
~e PoIliiC Кoсопевa-звсa поли¬
тико;
Med -x BsSirBlun/ Ктсопрвaaне-
но лечение (без операция);
Eim -am Anzug Ктеоeе!a-и!eн Тсга-
ромодек) костюм.
KonscrvaTlvc m(f, -п, -п привърже-
езk/црзвърмeенеkо са ктеоeево-
аиени убеждения, консерватор.
Konservativismus т o-Pl, коссервм-
тзоъм,
Konservator т, Koптervatoren кок-
оeееaaте (в музей).
knnsereatoricT т, -еп. -еп учени; и
кoес;р!оaтрнс,
K^i^:^i^r^^iou1um п. Kanтetvataгlen
Mus кo;сeе!aaoеня,
fonsene); -п ио;серва;
umg Musik ат Brr ~ Музи;— от
грамофонем плоча, носета и др.
KonceueerbUcHcc f консервна нутис.
konseuvlninsl / = Konccmvcnbücisi.
Konservenfabrik f консервена фоб-
енka,
koncamecrgloc п буркан (за кос-
опево),
Konsinvenöfincn т уред зо т-воея-
не на консерви Mтaз-рочkо),
Cons/ueier/n sw.'. Tb -г,У. кoноeе-
взеaм, съхрант;.
Konseimriai'ung/, -еп кт;оeевирaнe,
^^i^^^^rungsei^tUcl п ooноeевaнa.
сепдстеo зо ктнопрвир-нe,
Konsilium п, KanтOtlen Med консула,
ктнснлнум,
konsistent adj Chem koнсиоae;aeи.
плът;;. тъоa,
Konsistenz / O-Pl. CTem, Phys кок-
сзо-eнцис, плътност.
Koncmic f -п Arch ooноoл-,
Konsolidieren sw,'. Tb ir,', оaaеъе~
ждавам. оaодеaвя!aм, иoнотлндн~
ром; sici ~ оaaвърждо!a сп. заздра¬
вя!- се, о-aбнлноие— сп (поломе-
ние).
Konsolidierung /, -еп 'крепв-не,
ктеоoлндоеия,
Konsonant т. -еп, -еп Ling съг¬
ласно.
450
Konsortium п, KanтaгaOen Wie-scT
кoнсoееиу;,
KonspiraTloN f -еп geT kОнопне-еия.
Konspirativ adj конспиративен; кон-
сnнрaттесkн,
Codspinia-en sw-V, hb iir.'. иoиопи~
енеa;, правя, ooнопир-цня, заговор
Teil >11. gcacn imdn. o еснoтт про-
аив някого).
Constant adj непроменлив, цoоттс~
НПН.
KonstanTr f -n Malh PTys постоян¬
на величина. оонстон-а.
Konstanz / o-Pl. кoес-aеaнтсa, нп-
пет;;нлиеoс-,
Constaei/mcd sw-У, Tb he.'. geT кoно-
-отирам. 'оaaнтеяво;,
Konstellation f -en 1. положение i!M
нeшоa-, стечение на oбо-тсa;пствa-
aa; h. Asin кoестeл-енс (положение
нм небесните -ела); съзвездие.
CoN^ternZemU adf geh порозел, см—ян,
CorcTiTnj|rcn sw,', bb in,'. 1. учре¬
дявам, основаи—; (комите-, оргаки-
о-цня); 2. оъстaвя;. представлявам
съставна част Ок— изречение); sic! -
учредява сп, oоеo!оеa се Tтрaмдaс-
сим иииеи-aив- и др.).
Konstitutlorf -еп 1. телосложение,
тртa;зоъм; 2. Jue конституция.
Konstruieren sw,'. hb ir.', 1. о-еoс,
конструирам; 2. pejot съенняз-м, из¬
мислям (алиби, док—змаелс-во).
Konssrrukteur т, -е итнсaрун'тр,
koпstrnCT1mn / -еп иoнсaеукенс.
KonctmuktiQmc1ämo п конструктор-
сно бюро.
konstгiCU1orc'cn1cr т грешно в
кo;оте'кенстa,
ConsinuCtly adj нт;оaе'н-нвe;;
-cm M1ccUr1u/nceoTnm Кoео-е'ктн-
ве; вот еа недоверие.
KmNCiI т. -п кт;оул.
koNsuiorlsoH adj иo;оулсин.
kmmc^lat п. -е иoнохло-вo.
Konsultation /, -еп иoноулa-цис.
ConsulTjimcn т И. bb tr. И, 1. нoноул-
-неом оe. оъвe-вaм се (с няного);
2. тъеоя информация;
Einem Amet - Консул-ирам се с ле¬
кар;
Elm Buch ~ Търся информация и
книго.
Konsumi т о.Р1. ноксумоция, цo-~
реблпнип (v^n/am nTw. (Dal) но нещо).
451
DEUTSCH-BULGARISCHES WÖRTERBUCH
knntrn1lcnr
kmrcuni m, -5 Hist (ноопермаивпн)
магазин за хранителни продукти (и
бившата ГДР).
knnsnnaU1mr f -ei ösiern Schweiz
консумация, ooнO'миронe.
komsumdcrCen n a,PL pejoe кoнох~
мотoеокo мислене.
korsumцrU m, -xi. -em Wirisch кон-
0'моaoр,
knncümgecalisci1rт f rfl pejoe koh-
оу;aaтрскo общество.
KoI1sumdÜ11cm nun PL ттoин зо ши¬
роко потребление.
K^i^!^!^i^l^i^l^<^i-idiBustn1e f индустрия
за потребителски стоки.
konsumieren ж У. Tb ir. И. иo;о'мн-
ром.
Koncumla1/r т магазин (иа потре¬
бително кооперация).
komcumpUlmn f, -вп = Konsumtion.
komcunUior f- -xi Wl-osch потреб¬
ление.
Kontakt m. -е кон-ант, допир;
Mit jn1m, in - Kommen Уо-aстея-
вам връзка o няного;
Vermeiden Sic icBcr - mit len
gifulgcn SiofT Избст!ойa; всякакъв
допир o отровното вещество!
kontakUaBnsccc f одзeс зм иос-
-миги.
KontaCT1nz/1d/ f обяио за запознае-
ствa,
CortokUamn adj неконамоген. затво¬
рел Очове;).
KontoktoufroHmc f 'O'aиoзявaнe на
кон-акт.
ComtoCT'nsnllg adj контактен (зо чо¬
век).
^^:rtoCUlinsc ft meist PL оона-кана
лещо.
ComtaCtios adj иeooи'ao'eн,
knntoCUmaddeI m лзцоо но ион-
-ок-и.
KontokUmann т, Koniakfleute свръз¬
ка; лице за итн'-кгн,
KontoCTe/nson / = korUakTnarn,
ComtaClsobeu adj пл-в, боящ се от
контакти.
Konh1kUshHжicridlksiT / трудност в
'стоетес!aеeтт на нона-кти.
KontokUeanr т Teck eлeoaеичпокa
ограда.
konUempIaUlon f o,PL geh тъопееa-
ние, роо;ноъо.
konhem1I1Uiy adj тъоeец-'eлпн, от¬
даден но споeреоннe,
kmnTlr1dni—al т кoе-еоaдмнеaл,
KramteraigniT' т контр-о-ако.
krNierie1 и, -е/ -s veralt пoе-еe-, фо-
тoтеоЛня,
Coricrn sw,У. hb 01пИ.'ае.И, контри-
еом. отвръщам нм забележка; Otr-V.
Sp нанасям kтн'роудaр,
Kontc—mceo1nU1on f kтстрaеe!тлю~
цис,
KmnTci■uivnInU1nnrr adj оокарорево-
люциo;;е,
KonTexT т. -е контекст,
kmnTcxUa1Srrdig adj зависим оа
кт;';кстa,
Codtexl'u/i adj бпз контекст. извън
кокаенс-а.
KorUinsrU/knrT1rerU т, -е конти¬
нент.
komTircnTal adj ooнтн;пнтолeи,
KontircnUolkllni п a.PL континен¬
тален клим—т.
KonUlnerToIeerchHic1nrd f Geal ог-
далеч—в—нп ео континентите един от
ДРУГ.
Kontingent п, -е контингент (ап itw.
(Dal) от нещо).
Codtldnl/nlihS adf еeцепкъосa-.
цoстoян;;,
Kortaruaiät f o.PL нeпрeoъоеa-oот;
noол;дтиот;лнoст; koнтнн'нтe',
KoNtlnuie п. KantOnuaiKrnlonuen
кокаикуум. е;пеeкъокa-oо- (въз
време и и петстрaест!т),
kmnTo п. Konten о;eтo-, конто.
kапUnancei/ т извлечение оа
о;e-к-,
k<on1obi!lwcgngg o-PL движение по
омeти--a,
kmnTobuoH п сметководе— илиго.
kon1u)1iäsunmgJ поддържане. воде¬
не на сме-им (оа 6-ни-'-),
KmnTo'äHmnngcdc1üHmcr nue PL так¬
са за поддържане на смеанм.
Kontoimbohem т притежател 0'игу-
ляр) но сметна.
Kontokorrent п, -е текущ— сметка.
k2nTonnmecn / номер на омe--
кага.
K^i^i^T^irn^. -е кантора.
K^i^i1ou|st т. -еп. -еп служител (и
иакторм).
Konlostand т съсгтс;иe на смет¬
;-'-.
Conimo pnäp (Akk) против.
Kßintni п: Du Pro uni -* Доводи
“зо” и “црo'3!”;
umg Jede. eifrig - gcBin - Проти-
вoепеa. !ъороояеaм eнeетиееo нм
есктгт.
K^i^i^ribiß Konlrabass т o.PL Mus
koетео6оо,
KontraHent т. -еп, -еп 1. Wirisch
кoнтеот;сa. иoс-еaвпет; h. цет-
тивки;. съперник (в поли-иката.
опoеaa),
Cortuihlcncd sw.y, TD -е.У, Worfsch
сключвам договор. kтетеaиa'вaм;
Med slhi - свивам се 0;уокул).
^^intmiinlikiTlon f -еп Med пеoгн~
!oпткaоaеия,
kimiUriinileierU adj противопоказан.
K^i^truCT m. -е договор, кон-рака.
^^i^l^rakTaishHI^ß Kon1tm1lKabscSl11sc
сключване см дтттеoе,
K^i^l^iroClbuioh m нарушение на до¬
говор.
KontrakTlonf -ет Med ови!онп, кон-
-еakцнс,
ContuoCUlicb adj договорен, по до¬
говор, съгласно договора.
KQiNtripirCt т, -е Mus итнтеоцуннa
(auch übertr),
Conl^i-än adj противен. nеo-и!тno-
птжe;,
kontnocT т, -п нонтрост,
Conlmast|c-/m sw. И, Tb ihr, У. кон-рас-
-ирам.
konU—1sUje adj иoнaеaсaивeе. съцoс~
-ови-елек Tлинтвис'ииa),
Kontrastmittel п Med иoе-еоотнo
вещество.
Cmm(mocTmc1hH adj ионаростен.
KomUrozapU|vün п, Kontrazeptiva Med
кoнaе-еeцтиисo средс-во, косарм-
еeп'И!,
KontrlbuTlon / -еп ит;-рзбуеис.
KontroIlaBschnltT т контрола (част
оа (илет, която се oakъоз-),
Kontrollampe Kontrolllampe. о.: Kon-
troli-Uanpc f контролсм ломпa,
k(И1UrmiibcfudnIs / право за упром-
№3-;; но кoе-етл.
Kontnolibüro п Schweiz (юро за ад¬
ресна рeтисгеaция,
Kontrolle / -п проверка, надзор,
кон-рол (über jnBN,JeUж, (Akk) вър¬
ху нсkтro/;eшo),
Kontroll/nn [...Чо-г] т, -е иос-
-етльoр,
K^iiroiiioncuioi
kontma1IfnnKUinn f кoе'етлсa фунн-
1^.
Corlnolii/nbau adj кте'рoлир'e;,
kontrollieren sw,'. hD ir,', контро-
лиро,. проверявам.
koпtro1iConn1ccion f кон-ролно
кo;ионс,
KonTroIlor/im n контролен орган.
^^i^^olliunkt m контролен пункт.
^^i^Hroll^at m контролен съвет.
Kontnoll—inde f контролно обикол¬
но, контролен обход.
KoNtmijllsUiUlon f контролна ст—к-
еня,
konUmoIIcUcm1/1 т печат зо извър¬
шен контрол.
Kontrolltuum т контролна нула (;—
летище).
konU—oIIzcnUrnn п кoе'етпe; цен¬
тър.
Komtnoiie*''cr f контролна цифра,
konUrne|rs adj geh 1 противополо¬
жен Tо'-иoзишe); 2. оспорван (-ео-
енс. aпз-),
kontrovcnsl f -п geb спор, диску¬
сия, полемика.
Kontur f. -ет melтf PL иo;-уен,
очертания
kontümcmcUifU m молив за устни.
knnuc m. -sx 1 конус; 2 Tecb ко¬
нусовиден детайл. част о конусна
форма.
Komv^^il т, -ei конвент.
Konvention f -еп L установени тео-
днцитеин норми; 2 споразумение,
договор, нo;вeиенн;
Dfc GenTer - zum Sohuiz d/r Mem-
shHerm/oHU/ Женевската oтизeиеня
з— з-щи-а на човешките проза.
Konventionalstrafe f Jue договорна
неустойка. обезщетение при неспаз¬
ване но договор.
Cnne/rtinrcii adj 1. общоприет,
конвенционален M;трмн на поведе¬
ние); 2 МП конвенционален (оръ¬
жие).
Conv^^nU adj 1. Ma-Т итнвпртeн-
апл; 2. опвцaд-ш,
koNveгgeNZ f -ет Math нонверген-
'иост.
Konvergieren ж.И hb i-r.V, 1. доб¬
лижават се един до друг (ликии);
2. оъ!ц-дa- (мнения).
Konversation f -еп разговор.
Konversion f -xn конверсия
GÄegpoUU
konverticrlai adj Wie-seb конвер¬
тируем.
konvertieren sw,'. sn ihr,'. 1 кон-
впетзеaм (валуто); h. EDV 'еоео~
Лтемнеом (до съвместимост с дру¬
го програма); 3. Rel преминавам (в
друго вероизповедание).
Convex adj нте!пнсп;. иоцъниaл,
KonvcxUmsi/TBch изпъкнала лпшal
komvojJkmmyni т, -s конвой.
konvuicion f -xi Med кoевулсин.
спазъм.
CoNУitc|viccH adj Med нo;вулонвe;,
Konzentrat i, -e Chem ooнцeн'е-',
Konzent-allom f -xn 1. ooнеeнтр-~
енс, съсеeдт'тчпеoст (auT indrl/eWl
(Akk) върху няного. нещо); 2. иои-
еe;тенеое;. съсрeдo'oеa!aкп.
knneentnaU1orTrS1dC/iU f способ¬
ност за ooнеeн'рaеин,
KoixeitniUloislager п Abk KZ кон¬
центрационен лагер.
knrzcrtnatiors!cHlжrchc f слабо
концентроенс. неспособност зо оон-
епнaеирое;,
Konzcn1r||mcN sw.'. hb h-,V. 1 иое-
еeн'енром. оъоеeдтгoеaзом (in'
niw. (Akk) върху нещо); h. ;aснш-;;
sic! ~ ктееeнтрие-м оe, оъорeдoтo-
ч-ва; оe.
Konzentriert adj концентриран;
~ iulclTcn Работя концентрирано.
съорeдoттеeнo;
--cs EiigesTCm d/r S1ueiUCnrfU/ Ма-
снеaео намесо на !oйонaта;
Einc ~п Säuu/ Концентрирано ои-
селино.
Conzcne-iscH adj Math кoсеeнтеи~
чен.
KonzipU п. -е 1. черново; 2 план.
програмо; 3. нтиеппеня;
Aus Bam ~ Connem 1) Забравям
какво иоко; до кама; 2) Иоnуоo-м
лишкаа—;
Jnin. ап dcn ~ imlng/m Обърни—;
;сkтгт.
Konzeption / -ei 1 схващане, кон¬
цепция 2. идея. творческа мнопл,
Konzeptionell adj нт;цeпaиип;,
Konzepteae.i— п o.PL чернова но
проект.
kolNzerN т, -е Wieiscb концерн.
Komisre п. -е концерт.
Konzert-agentim f концертно аген-
енн.
452
konzertant adj концертен.
korzenU'1Ugci т концертен роял,
konzertiert adf оъо съгласуваните
уоилис на дъре-вата, синдикатите
и еa6т'тдa';лнa;,
KoNzerUmcictcr т кoнцeртмaИстте,
Konzertn/isc f концертно турне.
Koneertsiol т концертна о-пa,
komzcccimmf -xn 1. отстъпка; 2 кон-
епозс, р—орeши-eпеo (зо д—дес—
промишлено дейност);
~em eaohem Провя отстъпни.
koNzcccZvsa1z т Ling подчинено из¬
речение зо ттс'ъnк-,
konz|i п. -ej-len Rel еъекoиe; 0-
(oр,
konziliant adf geb любезен. внима¬
телен, вежлив.
KoNzipicrer sw,', hb he,', нo;еипн-
еaм. състaвсм план, концепция зм
нещо.
Komzumtior = Koncüm, Verlmanoi.
Kooperation f, -en 1. кооперация;
h. сътрудничество.
CoopsriUlv adj кооперативен, готов
до съ'руд;нен,
Coope-Iaren sw,V, hDOir,', коопери¬
рам сп, сътруднича ои. е-бo'с съв¬
местно.
Ko^rBiNoUc f -п Math нттединa'—.
koonminm01cnch<HlC Math иттедн-
катна то,
kmnmd1nuUcrcysUcn п кoтрднно'н-
оиотeм-l
koomllnlincn тw.У. Tb -r,V. коорди-
;ие-;, сътлооуи-;;
Eim Pnoicki - Координирам дей-
нос-то по проект.
koomB1n||rung / -еп координация.
KoppCc |/ -п нтцпИкa.
^р' т. Köpfe 1. глава; 2. ум; роз-
съдън, разум; 3. тл—зиеиa (км тoц-
лийко, гвоздей); 4. зотлaвнe (във
вестник); винетка на книга;
Pro ~ Но тл-з—, но човек;
Das Dorf Hat h50 Kölln Селото имм
250 жители;
umg NicSU in' den ~ geTOilem sein He
съм паднал от небето;
umg Jelm. Ban ~ wasciem Козим;
някому нещо направо, без заобикал-
нн (правя го на нищо);
umg Dem ~ ycnlicmcn Изпадам в по-
иино;
umg Etw. (Akk) aui den - Hiucn Бър-
453
DWJT^Cd^^l^lGA^llS^fii^S 'W^'STgßb^UCH
kömbeweic/
30 (и щедро) харча пари за някакво
удоволствие;
Seinem - Tür sic! Hoban Свопнр—вен,
уштрит съм;
umg Sich (Dal) Bin ~ über ctw, (Akk)
ееиВиеои/г/есит^гТ/пп Блъскам си
глав—та над нещо;
Jmln. vor Bin - stoß/r Обиждам
енкттo. цртс!Яв-; кеблагодарност
спрямо някого;
umg Hais üher ~ Презглаво, с най-
голямо бързина;
Was man mfcbl in - bat, muss non
In den B/imam Hoher 1) Ако човен заб¬
рави нещо. грсби- дво пъти до ходи
зо него; 2) На koтт'o му п сл—6 окъ-
ло. до му е одр-в гърба.
Kopramhsli f o-Pl. умствен труд.
KölfbahnHof т челно гара.
kopi1oii т Sp удар но -опим-а с
тл-зо.
KopibaBecCumä f шоп;—.
kopf1/жegung f движение но Ос)
главото.
kö1icicn п. -1. главичк—; 2 umg ум;
umg Mil ~ hiidclm Действам с ра¬
зум;
umg - hoher Имам ум и а-азота си.
köpfen sw.'. hb Ге.У. 1. oбeогпaвс-
вом; 2. удрям топка с тл-и-;
Ein Ei - Отрязвам зърхо км (сва¬
рено) яйце;
umg Eine Flasohs Wein - Отворя;
бутилка вино.
KopTcndc п о-'еaеaг- откъм тлaвa-
ао (им легло).
k|pfTißler т ZaoL тлaет;oгт (ми-
воако).
Kfi^ig/Id п o-Pl. еогеaдa зо иeеин
тл-зa.
KoplT^i^ngi^r т umg омърлушен, от¬
чаян човек.
KopfHörer т слушалка Оза родио).
Kfip1Cisccn п иъото-!ниц- (зо споле).
KöpiCoil т Boi главесто зеле.
KopTIisUig adf 1. с по-тежка предна
еaот Tоaмoлe-. кораб); 2. с много
ръководен пeроoсоп Опеeдценя~
аие); 3. прекомерно интелектуален
(филм, книга).
Köpiliis f тл-зн- въшка
kopTtos adj 1. без тл-в-; 2. безраз¬
съден;
- hardcln Постъпвам 6eоеоооъд;o.
Kopilosl/C/ie f o.PL тбъекa;oс', па¬
ника.
KopiricCem п o.Pl кимване с тл-ио,
Kopfnuß Kopfnuss / umg 1. почуква¬
не с цеъс' по тлaвa-о; h. труден
проблем, костелив орех.
п калдъръм.
^^j^fre^Hnen п a.PL омс'-е; иоум.
KopTilai т Bai главеста солат—,
Coprsciei adf umg плах, 6oнзлни,
koprscHmeuz т meist PL главобо¬
лие;
-in halcn Имом главоболие, гла¬
вата мп- боли;
umg Sich (Dal) -cm we/eN chw. (Gen)
mooHcn Създавам си излишни тре¬
воги за нещо.
KopfscISmei-etihlelTc f таблетно про-
^3 главоболие.
Kopfschmuck т aJPL украсо на —о-
вм-м (панделка. боне. школа и др.).
kopfscHuppem nun PL ппрвo',
^^fj^^i^i^ein п O.PL клатене на гла¬
ва (в знак нм оти-з).
kep1c^гung т Sp онтк във водата с
тп-!aто и-дoлх,
Koplstund т Sp челна саоина
^'1^1111 Kopl sisSid unr.'. hD
iie.y, 1. пеaвс челна стоико; 2 оъв-
опм съм Объркан; извън себе си съм
(оа р—дост. удн!лeннп),
kopfsta1n т вaле;о' камък Оза кал¬
дъръм).
Kopirteuer f данък на гл—вal
Koplstinne f o.PL Mus фолцпт.
KöpfstoO mSp = ko1'buhi.
KopfstüTzs f Облптопк- за главото.
kop'UnhS m кърпа зо тл-вa. зоб-
рад;—.
CoiTüh/r adv пеeотпо!a, о'епм~
глово;
Es grht alles - Всичко п тръгнало с
TI-во—а надолу (н-опаки).
Kopieerb1mB т Med пе;веъоk- на
гл-вотм.
KöpTvi^rl^tzur//-Med н-рaнс!-еп,
контузия им главата.
Kopfwä^scheJ’1. миене иа
2 umg ноо-стряне. триене сол на
аоав—го.
kopiwcH п a.Pl. главоболие.
ko1iweitc / обиколна на главата.
KopfzerbrecHen п a,PL üDertr umg
cUЖl bcrciUct (nacht, verursacht) ein
~ блъск—м си главата над нeшт,
KooPil, -и Т копие (на картина и
др.); h. фотокопие, препис,
CopZemen мК hD ir.V. 1. копирам,
провя копие; 2 копирам; подража¬
вам.
^^^:k^cm т. - копирен апарат, исп-
рokо,
Kopierpapier п o-PL фотохартия;
хараия за oоeетoо.
Kopierstift' т химически молив.
^^^iiloU т. -еп, -еп втори пило— (и
самолет).
k^ppll, / -п пасище (с oтр-дa)l■
Koppcii п, - Mil колан. ремък,
Koppln м И. TD Ое, И. 1. връзвам;
2 съединявам, с!ъроеом; 3. обвърз¬
вам (chw. (Äkk) or aUw. (Äkk)jmti nTw.
(Dai) нещо o нпщо);
Elm Am/rbol an besUinmte Vorausset¬
zungen - Обвързвам предложение с
определени пеeдцтсaaвkн,
^^l^ip(^|)ui^r^g/ oPl 1 овъезвонe, съе¬
диняване. връзко; 2. скачване Она
космически koе-бн),
kopr1 f оР1 Bai нтцеa.
KoproduKTionf -ет съвместно про¬
дукция. иoцртдуиеия Она Лнп;),
Kopilo f -s 1 Ling връзка. нопуло;
h. BOal копулация съвкупление (н—
миво—ни).
Kopulationf -ет Blrl нoцул-еин. съ-
едикяв—се. съвкупление (см жи¬
вотни).
KoonHel/ -п корал.
koroiisr1msci / коралов oо'ете,
-'тп.
KoraileiCstic / oтъелнеa оа ко-
еооз,
K^roli/imrili п коралов - риф.
Conollcnnot adj кормлозочервен.
Koran т OBL Bel Коран.
Komb т. Könbe 1. кошница; кош Мз—
носене нм гръб); 2. Sp кош T6-окп—-
бол); 3. umg оакоз Toбнииoзe;o при
предложение за женитба);
umg Jedm. einem ~ geben Оаказвам
няному, oтвзъелям предложението
за епииаба на нскттт;
umg Einem - vom imlm. BcKomnan.
sich (Dat) Bal jeBe. einem ~ Holen По-
луеa!-м отказ от иситгт.
Korlloilspiel п Sp 6—сoeтбтл,
Korlhlütler т Bat сложноцветно
роот;;и;,
CQm1cжaice adv umg o кошници.
много, и голямо количество.
^^rbliasobc
kor1П1ccHcf дамаджана (плетена).
Korbmacher m кoшние-е,
kou1nö1cl meist Pl. плетени ме¬
бели.
kor1жcIBc f Bat еaкнтa,
Kord m а-Pl, корд, здрав рипсен
плат.
Koi-drSt/ -п шнур.
Kordon т, -s кордон (войници, по-
лие—и),
kon1canU т рипсено кадифе.
Korea п Корея.
^^r/Unen т. - кореец.
Kooe/iigsinn/ -пеп корейка,
Consan*1coi adj корейски.
^^riundcr т a.Pl, Brt нориасдър
Tпoдпе-!kо),
^^rintSc / -п (черна) с-афидо.
korinUScr т. - кoеиитянин,
CominUSIsoH adj кoринтски,
Kork т. -е 1 Boi кори; 2 'оцa, зм-
пушолк- (от кори).
korC1n1r1 т маркировко върху
нориов-тм топа.
^^rken т. - топа. запушалка (оа
иoен),
KonCeicSi / корков дъб.
korCenzicier т 'ирбуштн,
KomKcoHIc / корков- подметка.
knrnoran т. -е Zral ктр;oеaс,
Korn. п, Könner 1. зърно. зрънце;
песъчинка; 2. жито, оъенeен храни;
3, мушна (на ттнeстеeлнт оръжие);
м/m/ Jmdn. auls - lehmem Прицел¬
вам се в някого; взем—м някого иа
прицел.
knrri т о.Р1. силна алкохолно на¬
пито- от мито (ракия).
Kornähre / Bai клас но ми-но рас-
—eенп,
Kornblume /Bat метличина
k^rmbr1nrtжein т о,Р1, жи-е- ро-
кнн,
Kornol/m п. - зрънце;
Ein - Sani Песъчинка;
überin Ein - WaSnS/it Частицо ис-
тин-,
korN|1CircoiBaum т дрсн,
knrn|iCimcoia / дренно.
körnen sw-У. Tb in.', TecT еоздет~
бяеам; гранулирам.
knгnerTllttcr п о,Р1, зърнен фур—ж.
komnfcI1 п житна низа.
KfirrHandcl т o,Pl, търттвзс със
зърнени вр-;н.
GASC^OW1
Cö—rlg adj оъенeс'. гранулиран.
korrCäf/г т Zool житна тъгрнцa,
KordCiemer / митница; снлто,
kordnolUt/ / Zool житен молец.
Koimride /Bai нъилицо.
KmmnscHwingc / Landw вeслн-,
Kornspeicher т хамбар.
Körper т, -1. 'слт (но човпк. жи¬
вотно. оо'еoнт;зеeоkт, змиосода-
телио); 2. нoрц'о (на -порма, уред,
иор-6 и др.).
könpenh1U т a,Pl. Anal ';лтолoмп-
иип.
^^rp^rliHlnlemte mhf, -п, -п човек
с телесно увреждане. инвалид.
körp/rbecchaTerh/it / o.PL коест
еукеня. телосложение.
KörpencrelcHurg / о.Р1, физическо
възпитание.
kömperf1r1e / телесен цвят.
KönpsrTÜlle foPl. пълно--.
Körpem'unktlor / -плесна ЛуннеиЯl
k^rpcгdcnuhH т -плесна миризма.
kÖm1lm/cжihHt п тегло.
Körpergröße / ръст. виоoчин-,
K^i^l^i^rh^aar п ОкОомсвaеe (на тя¬
лото).
köip^smнltuudg стои;- нм 'слoao,
^^rp^rC<^i^i1aCt т физически кос-
така.
kärperkr1ft / физическа сило.
/ о.Р1- физкултура.
kOnpcm1'tcgc / о,Р1, личе— внтнп;о,
гримо за 'слт'т,
kOnpcnscH1ft / -ет Jue дружество,
цетЛпсиoноп;o сдружение, иорпо-
еaцис;
- Bss öficmTlfhUem Reohls Jue Пуб¬
лично-правов— ктептеaцис,
^^r^^i^^^l^its^^ene^ / WO-fsch кор¬
поративен донъo,
KönicrscHwäcHi / о,Р1. физическа
слабост. бeооилн;.
körpcrcpracSc / езии но 'соo'o
(жестове-п).
kOr1elrstmurc / телесно иao-зaннe,
KönperUcii т ч—ст от -ялото.
^^^-^^i^t/^]^^iu^i^^:m / 'eлпоеa темпе¬
ратура.
Köim^^^i^rnr / O.PL, 'eлeоео 'тц~
лика.
Korporal т. -е MOL ефрейтор; коц~
рал.
Korporation /. -am geb корпорация,
Coupouai|v adj корпоративен.
454
Kor1c [ko:x, koi'^^] i Mil корпус;
Das diplomatische - Дипломатичес¬
ки kтепхо.
korpuIcrU adj пълен, дебел.
Korpulenz / o.?/. пълнота.
Korpusi m, Karpaea Ling корпус (на¬
бор от -постове, примери).
Korpusi т, -se umg (човешко) тяло.
korpuckaln. - РЛууко рпусккла, час-
гицо.
^^j^rc'craU п, -е съдоклад.
CorrckU adj 1. црa!илeе; h. корек¬
тен (поведение).
Co—naKle-weisc adv конто п редно
(коректно).
KorrekTHeiT / о,Р1. коректност.
koгrcCUie п коректив; регулиращ
Лakтте,
Korrektor т. Korrektoren Тур корек¬
тор.
Korrektur / -ет 1. корекция; поп-
ровка; 2. Тур норектур—.
kormcKUurubzud т Тур коректура.
KorreCtüTihmc / Тур шпалаа.
KormckUimecIcHcn л Тур корпитор-
оoн он-н.
KorrelaTion / -еп съотношение, ио-
зeл-енс,
Corrcijimcn sw,', bb Olr,', корели-
ром. сът'нaссм се с нещо.
Korrepetitor - Korrepetitoren Mus
кoеeпe'и'oр,
kmnnespom1|n1 m. -xn, -xi кореспон¬
дент.
koгr/cponBentenbericHt т кoеeо-
поиден—сни рeпoртом,
Konn/sion1cnU1n / -пеп кореспон¬
дента;.
korrccpon1|nz f -ет 1 кореспон¬
денция, преписка; 2 дописка (във
вестник).
knгrcc|юndiieгeinм У, ТЬОог.У. 1 но-
Зeоцoсднеaм 0он). пишо си (nli
jndm, с ;снттт); 2. съответства, ог-
тoвaен, п-ов-;
-Bis Miigiisl Brr Äkalcnir Bin
Wisscnchh1fUcn Чл;е~иoе;опoед;нг
ео Академията но науките;
Dicsi beil/m Furicn - rlchi nltci-
namBcn Тези дво цея-а не си подхом-
до',
Korridor т. -е коридор (и къща;
въздушен. сухопътен).
Corri/епепм.И. bb ir.V. коригирам.
поправям.
DElЯ6CII-MDGADtöCHE& W^T^ER^B^UCH
455
ConmoBfamcd w.K. Tb fr.V-litr.'. оо-
еoозе-м, еооямдо;,
knrnnc1or f. -ei корозия. еaосм-
дасе.
Cnrnnciorc1ccUrr11d adj CTem ус-
гтяеив но ктеoонс.
Korrosionsschutz m o,Pl анаиооро-
онoеео оaшитa,
korrnciorcverHUten1 adj предпаз¬
ващ от корозия.
Conrnnplsnem sw,', hb -п.И. 1 под-
купвам; 2 рaоврош—вом; оорумпи-
ром;
SicU nihSt ~ 11^11 Не се поддавам
на ктеупеин;
Eina ConmunpierUc Gesellschaft Ко¬
румпирано общество.
Korrupt adf корумпиран.
KorruptS/it f o.Pl кoеу;пнрaето',
KorrupTlon f o.Pl. корупция.
korI■ipu1orc1'i1n/ f кoеушеиoнсa
афера.
Kiousi^e О,.зо0)/ -i oтроaм.
Korson m, -xn, -xn Hisl кoро-р. пи-
еa',
Korsett m, -е ктесeт,
KorsiKa n Корсиио.
koncichH adj иoрсиo-нсии,
komcn m, -s 'ъемeо'иeеo шeо'знe
(o иoлн),
kor11cmm m o.PL Med oтртизoн,
Korvvitel -N Man кте!eтa,
KorypHär [komyTc-.a] f. -i нoеиЛeя,
eиопeет, светило (в наукота, нокуо-
-ео-о).
KosaK т. -еп, -еп иaо-н,
/ oaоaшн- шопка.
CochHcr adj 1. ено'. цoзито;н зо
ядене (според eееeяоka'a р;лнгис);
2. umg реден. еис'. (работа).
Koi^^l^re f умолително. ласкова
формо (но име).
kosan sw.'. Tb ft-Vf itr.V държа се
нежно, голя. мнлво;,
Kosename т галено име.
kos/wnmU п т-л;;a дума.
Kosinus т, -se Math нoсниуо,
Kosmetik foPP. нтзмe'3кa,
konпn;I1ik1BeiSlhumgкoзмeтиеeн от¬
дел (и ;отaозн),
KosmetiKerlr f, -пеп козметична.
^^!^^<^t1^]ki^i^i^!^^ric f o-Pl koзмeтие-
;- промишленост.
kosnetiCsuIon т козметичен соло;.
KosmetiktascHr f -омлетс— чак-
гнеиa.
kosn|UiscH adj кoзмe'иеeс (auch
überhe).
Kosmasol adf ooо;иеeоoи,
kosmonioIonai|J o.Pl, космическо
биология.
Kosmoo/orzl' o,PL. космогония (ео-
ука за вилиив-нето нм Кoомтсо),
Koseogripii/ Kosnognilli / o.Pl,
kтсмoгрaЛзн,
Koisnoiogieia oPl. ктсмoлттнс.
kocnomedieZn / o,Pl. космическо
медицина.
Kosnonaui т, -еп. -еп космонавт.
Kosmopolit т, -еп, -еп космополит.
kosmopoIitiscH adj космополити-
чен.
kmcmoc т о,Р1 Кoомто. Вселено.
KOst / o-PL 1. храна, ядене; 2. це;х-
раса (и пансион);
Freie ~ Безплатна храна,
kosiiam adf скъп; скъпоценен.
Kostbarkeit /, -еп 1. o.Pl, ценност.
висока оттйеoс'; 2. снпnoеeннoоa,
KocUer nun Pl 1. разходи, рaоето~
ни; 2. омe'oa;
Dia - lün ctw. (Akk) tmager Поемам
р-зитоoи'e за нещо;
Auf - vom За сметка на;
Anil cl1nc ~ ComecN Получ—вам го-
во, което съм искал, за което съм
се нодявaл,
kpsUcni sw,', Tb ft-У, 1. вкусвам,
опитв—м но вкус; 2. нослажд—вом се
(ilw. (Akk) на нещо);
Die Freudem des L/b/rs ~ Наслаж¬
давам се на родoоти'e но жнвo'a,
Cgsicgj sw-V. hb -le.V. отзув—.
koотвa;
Was Kosl/t cs? Колко струва?;
kos1c es, was cs wolle Да от-!a, кон-
воао щп; на всяка цено, непременно.
Kostenanschlag т nеeдзоеитeпно
омeти-, предварителен е-оеп',
Koctam1üiж1nd т oPl. роовтдн,
kmC1ar1sec0srngä пресмятане но
рaовтдн'e,
kost/ndcoCcmd Koseen daoCarl adj
покриващ разноските.
Kßi^l^eir—og/ / въцеoо нм пари,
KocteNTmeI adj безплатен.
Costeräünct1e adf с иноии рaохтдн.
KoctcnfnUcNs1e adj с високи разходи,
Costemloc adj = KocUcnfr/i,
Kg!s^t^ims^im^i^ng/i^;^M^:^^iBMKe и- раз-
knuhHn1n1c1
ходите. оенмaвонe нм рaовoдзтe,
Cost/nsparirB Kosicn ^11/11 adj
икономичен.
kQstenctcigcrnrg / нaрaогвонe но
разходите.
Kostgeld п o,Pl пори за издръжка
(храно).
kOctIfcH adj цеeке-спн, чудесен.
knstproha / нещо Tцaреeнцe. хап¬
на) за oцнтв-;п (auch übertt).
KocUs1fc1fg adj скъп. овъеоон с го¬
леми разходи. •
Kostüm п, -е 1. костюм Мдммсни);
2. облекло, дрехи.
kostämiect п бал с костюми,
kostümieren ж У, Tb tr, У, костюми-
ром; СоН ~ костюмирам сп.
kostäneer1cli т довое; костюми
под наем.
Kostverächter т nut от: umg Kein ~
№*1 тбзеa; '.дтеoло'!нс'a.
Kot m а-Pl, 1. кал, сeчногттзс;
2. изпражнения.
kmtomgamc m, - Abk coT Math ноаон-
т;;о.
Kotelett i, -s котлет. пържола.
nue Pl бакпнбарди.
Köter m. - pejoe пес.
Kotflügel m и-лннн.
^^tr/men m Wiiisch котиране, ооти-
етвk-,
Kotom m oOPl ц-M'н,
koUzcm sw,V, hb O-n.y.l-г.У. umg пов-
еъшо;;
umg EUЖl ast zue Kotzem Нещо п ог-
ееотн'плет, до -и се дoптвеъшa ог
нещо.
K—aibe / -п Zool мтескн рак.
KruiiciCIgl п umg дете. което
пълзи.
Krolb/In sw.'. sm Ohr,', оaзс, ппооя;
Tb fr.', гъдeлнеkaм, сърби;
Es kmillciU nio! Гъдел ме п. сър¬
би ме.
kruci! -nhenf тряс!
Krach т. Krache 1. оР1, гесопк, врс-
во; 2 еaоnеовнс, ок-ндaл; 3. ориза,
банкрут.
krocHcn sw,V- TD -tt.V. 1. 'еeшя, пу¬
кам; 2. блъов—м сп; огеoмтлсовaм
сп; unpets umg 1. о'-вa oот-с'ртЛ—,
има Ублъоън нм коли; h. има опте,
разправия; 3. чуе— се тессък.
^^oheiiBci / боде; (с меко че¬
р'™-).
kräcHzer
GADEQC^rg
456
Kn|c!zcn w-K. hb Ili-V, L грачи (па-
погал, гарван); 2. говоря с пресип¬
нал гоос,
K-гсКс- т. - орпиер, оoлeи- бнон~
виaкa,
Kral п, -s Kunzw für ^^ftnai umg
;т'те, ;o'теиилпт,
Cnaft pnäp (Gen) Admin по сил—'-
иа, на базата но;
~ seincr Autorität По силата см своя
авторитет.
Kraft f Kräfte 1. сила (физическа.
духовна); мощ; 2. Phys сила; енер¬
гия; 3. роботно онл-, съ'еудннн;
Viel ~ hoben Много съм оилeн;
WicBcm zu KnäTlen Kommen Оздра¬
вявам. стъпв-м км нр—ко;
Ais voller - С все оно—;
Jun Im * seem Съм в онлa;
Jun Außer ~ selzem Обезсилвам;
Span Bin Bie Ч Не си прави труда!
Безсмислено е!
kaftanSulcn|/ngg' и—шрягaнп нм он-
лите.
knuf11nTжar1 т a,PL, разход на
e;петнс (на оилa),
kпo'huuc1mnhC т силен (вулгарен)
израз, еуг-тис,
kпuit1mUnc / силен месен бульон.
kru'U'anmcm т водач е- моторно
превозно средство.
Knuitiaiizeug п Abk Klz моторно
превозно средство.
K—erT1HidcudH1fUpnicHtvclгrähHcmune
/ з—стеaхт!кa теaмдонсka отговор¬
ност за !тдaентп е- МПС.
^'иГиТаНпееп/пеоНапаС^^г т авао-
монтьор.
KrafT1!udeugcU/uer'данък за МПС.
kuofT1ineciäees■uSchнsrilne/ оaогрa-
хоикм зо МПС.
Kmu'Ufili п Phys силово поле.
Kraftfutter п oJPP. Landw коннент-
риро; фураж.
КпГ'^ adj силел. здров, яи, енер¬
гичен;
Ein -cm Hungen Голям глод;
~п Fonben Ярки Tонлнн) цветове;
Ein -am WlnB Силен (бурен) вс'ъе,
knä'lZgcr sw. И, Tb tr. И. засилв-м. уи-
репи-м; sih! ~ засилвам оel
knä'U1änNä oPi о-силв-иe, укреп¬
ване.
Kr|'UiguNgsm1hUc1 п лекорстио за зо-
оилвa;e.
Knuiel/lstnig / рa(т'oспoстбеoтa;
Tech мощност.
Krailllmfem meist PL Phys силози ли-
ннн,
knuillos adj безсилен; слаб.
kmofUlosigkciU / o-PL. безсилие. сла¬
бост.
KmoitmushHinc / Tech мотор, дви-
тa'пл,
Kro'UmlnccH т umg силен етв;Кl
Kuuitnesser т днно;oм;'ър, сило-
мер.
Knufepnohi / проверка на силпап.
Kraftquelle / но'тчннk са сила
Tбoдеoс'. енергия).
krufUmud л Admin мт'oеиклпт,
kruiUs1orU т о-Il. тежка м-леаико,
силов спорт.
KnafUc1ni' т гориво (за моторни
коли).
^artsT^olfvenlniuoh т oPl. разход
иа гориво.
^litsl-^oe т о,Р1. електроенергия.
krofUeerkcHu т o.Pl —в'т'рaесптр',
kmafiУcrsoHжcnBund / рaовзшeннп
НО 0HЛИl
kraftvoll adf пълен със сили. енер-
гнепн. оилeн,
Kmoriwug/m т a!'тмoбнл,
Kro'hжcrK п eлпи'зoеeнaрaл-.
Knu/cm т, - яко;
umg Jein. Beim ~ puhKen/reHmer
Заставям някого до доде обяснения;
umg Es //11 ihn am Ben ~ Ian Kopi
uni ~) Касо; се за живота му;
umg Jelm. an Bam - wollen Иска;
да причиня някому нещо лошо. да
му оттен зло;
umg Jein. plitel d/r ~ Нечие 'ъе-
пени; се изчерпва. някой избухва
(о- г;с!),
^o/cnw^ll^ti / обиколим но врмта
K—u/steim т Atch конзола.
^11 / -я врано. г-ето,
C—|b/r sw.V. hb Oti,'. 1 нуиуригамг
(петел); h. грач— (гмрго); 3. гукам (бе¬
бе); ii.V сЪбуждам (с крясък);
umg Kein Hahr C—äbt BarioS Ни¬
кой нп се интересува (нп го е еня) за
тово.
kmOncruugc п landscT беaдовиеa,
иoooшн трън.
knaHcnTUßc meist Pl. бръчки (око¬
ло очите).
krrncmncc1 п 1. гнездо но врана;
2 Маг наблюдателен пост на мaе'-.
kr|nжIrC1cr т еснаф, ограничен
пеoвиненaлно'.
KroCe п, -л, -п Zool октопод.
C-iCeslen sw-V, Tb itf.У. umg вдигам
вряео, шум,
KraKccler w. - umg кaитaдмня, ск—с-
дaлдмнн.
krakelig adf umg peiar ;aде-скaн,
нaцнс-н o лош почерк.
Krakeln mR Tb hr.'. итд досккам.
пиша нечетливо.
Krull/ f -oi нокът (но животно.
цтиен),
Knaller ж И, TD ir. У. дрощя, oдрaоk-
вом; йсН - вкопчим; се; зобива;
нокти (за животно) М1т/ап cUЖl (Akk)
и нещо. нсктгт);
Die Fingen in Bie Eric - Забивам
пръстите си и земя——;
Dir Weir Cmaiil Виното прави син¬
джир.
Kram т о.Р1. 1. дрe(тлнн, ненуж¬
ни еещо; боклуци. дмундмурии;
2 робота. нещо- Окое-о сп върши без
интерес);
umg Das passi Ihn nicSt in Bin ~
Това сп разминава o плановете му;
Ich Hail dcn - sall Воиенo —ова ми
омръзко;
Dcn Igore/m) ~ HlrscUm/lßcr Прес-
-азам да върша нещо (поради лип¬
са и- интерес).
Нпутеп sw-V, TD ilr-У. umg 1. тър¬
шувам, ровя; 2 измъквам. вадя слпд
търсен; (1^ ctw. (Dat) от нeшo),
kränc- т, - veraltend б-нолин.
krämc-gcicU т o,PL pejor дребнаво
;нолп;; (и птвeдeин;),
Krämer-sule f дребна душиеиa, ог¬
раничен еoвпКl
kuamIaBlr т umg м—г-зинеe зо раз¬
лични Тежаики) оaoкн,
K—ampc / -п Tech сноба. стяг—.
Krimpf т. Knämpfe спазма. гърч.
krunpfaderJMed разширена жена,
C-omp'i-llg adj сп-омо'нчe;, нм-о
спазъм.
Cronp'Saru adj 1. конвулсивен,
сп-омaaнеeе; 2 'рeоoоз,
Kuonifshilicni adj Med опоо;oлн~
аичен, успоноявощ оп-змн'e,
Kran т, Kräne Tecb (тов-ропод;-
мен) ор—н.
kuuru-n т Tech ромо, сгрело (но
457
DEVTSCd-tHILCAßlSCilES wÖpOTBDÖüch
KnuusCopi
кран).
Kranführer m не-енот,
KrgglüSnrnНаи m к—бинм за уп¬
равление но нрaи,
^^arSuCcn т товароподемна нуна
(на крои).
k—urfoH т. -е мер-в.
С—апС (CmOrks—, kränkst) adf болен;
- шт Болен съм;
Sich ~ luchcm Умиром оа смях.
kпomCe mjf. -п. -п болен; болна,
C-|iCeir т.К hb ii-.У, боледувам
често. болнав оъм, с лошо здрове
оъ;,
k—UnkcN ж.У. bB ir.'. оскърбявам,
обиждам, зоонгa;,
^^^unkcnlcuicnt т информация за
оъсттсеип'т но болен.
Krunkeil/suo! т nтспшeенe при
болен.
KuurKcnIchh п легло нм болен.
^urCengeil п оЛ naзиент обез¬
щетение при болес-. болнична oон-
туеoви-,
kпunkcngcshnfhntc f аЛ история
иа болестто анамнеза.
KrodCengymnosU т епвобнлнгa'oр,
Krurkcngynnoctik f оЛ1. лечебна
физкултура.
k-orkcndynm1ct1n J еeвa6нли'о-
ТОр1О.
KutnKcNSius п болница.
^orCcrSunsuulculHuIt т це;о—тя
и болница
KrrrKcnH1ucKocUcn mut PL разходи
за болничен престой.
k’grCenn1icpcucon1I п болничен
п;еоo;оЛl
Cuodk/rSinsr/i^ adj umg готов з—
болницата (след побой и др.).
k-udCcnkacsc f здеaвеoтсзтурн-
аплно н-о-. болнично косо.
Krunkcrkoss:/ оЛ1. Med диета, (ди¬
етична) храна за болен.
kronKcn1Пcäcm т болногледач, са-
еи'aе.
^onkcnpTl/gcrln f бтлстгппдочк-,
саниторк-.
kmonkcNcoHciN т болничен лно',
kuurCcrscnжestcr f медицинска
спстра.
Kuunkcnstini т оЛ 1 зоболево;-
мост (според ог-'исaикa); 2. меро-
(отпне поради заболяване;
Im - sein Не роботя зоеодн забо¬
ляване.
^^onCcri-lanl т отпусна по (о-
леса.
kпonCcnYvc-ScCseundgf одеaеио зос-
теaхo!кa.
k-urCcnec-cfcncmnngc1П1hnu1d- adj
оъо задължително здр—вео oоитурс~
иакп.
k-unkcnжugen т линейно.
K-onCinzimmcr л болнична тaоя,
KranKT/lern sw,', hb Ol-.У, umgцео-
вя сп но болен; нп ходя но работо
под предлог, че съм (олен.
kmadChiit adj 1. болнав; 2 болез-
лен;
~е - E1ilrcncnt Болезнен— ревност.
KmonCScit / -еп болест. строд—ние,
недъг.
kuurCS/1Uci1Ii п иaегинa но (о-
ппотгa. клинична кaртинa,
CmurCicitclm—c/cn1 adj (oлeотoaвo-
рен.
KroNCicitscn—cgcm т причинител иа
болест.
KmunkncihscrshScinung / симптом,
проява и- б^лют—^.
kmonCicitcH1Ibsг adv по болест, по¬
роди болест.
kпonCH/1tcH/-d т огнище на бо¬
лестта.
K—onC)Iu/bcn. sici м>. И bb umg смея
се до припадък, став- ми лошо от
смях.
C—ärkllcb adj болнов. с недобро
здраве.
kr|nkIIcHkciU / оЛ. бoпеa!тс',
kmonklnocScn ж.И Tb Ohi.', umg =
к—опСТ/аспт
Crorkimeiieinswo'. bD hi.', съобща¬
вам (и уеилншe. еа работодател). чп
някой п болен.
kmogK|scnrcfiin unr.V. bb in,'. из¬
давам болничен лист (и— ;снттт),
Kränlciimg, -еп огорчение. тонър-
блелие. обида.
Kranz т. Kränze 1. венец; h. кръг,
група;
Einen - ВетВет/^тВет Свивам ип-
нец'
k—rrzcicn п. -1. венче; 2. кръг оа
црзс'eлки, които се орпш-— редов¬
но (но кафе и rp.).
K—апекиоНет т сладкиш въз фор¬
мата но венец.
kuunen1c1e-1sgund / птлaтонe ла
венец.
kmunecoSIcire / лента но венец.
kropfen т. - Kochk südd. ösleri по-
;нчo-,
Croß Crass adj ярък. очебиен. ес-
зън;
-cm UndinC Черна нeблaгo,дaентс',
Krater n. - кратер.
CnaU/nlömmlg adj кра-провиден, но-
-о кратер.
knotcr1arcBcdlнU11/ цустн;e; (лунен)
цпйз-ж Обпз рос-ителеост. съо сле¬
ди от бомбардировки и др.).
krut/mccc т езеро. образувано и
ке-—;е нм жулнон.
K—otziccmc /, -л laidsch къпи;—.
K-utzhü-sUc / umg драно, опърси-
е-в човек.
Cuotz1ünc1fd adj umg oцъеенеaв
(често за жено).
^^äte/ / аЛ L Med kеaст-; 2 Tech
стурнн. шлона; метален шрот.
K-uUzcisin я саър^о (за обувните
пред врa'a-a),
Cnoiecn sw.', hb 1е.У, 1 дрошя.
одр-сив-м; 2 стържа, ззо—ъегвом;
3. чеша, почесвам Опри сърбеж);
it-.V. дращя; sfol ~ чеша се;
Dia Fcl/m C-iiel Перото драще.
Knoieen т, - деaокттниa,
k-otzf/ adj хрaс'тв,
kuotzжunde / рок- от oдеaок!aнп,
Krill [K—o:l] п оЛ. Sp кроул Mшлх-
ве; стнл).
Cmaul/Ni ж.И hb iie.y. Sp плув—м
Кроул.
Иг—н1eш2M.И hb te.', милвам, —¬
ля (човек нлн мивo'еo)l
^1^ adj 1. къдраз; набръчкан;
2. обърк—к, безреден (зо мисъл. реч);
Dir Silud - zlcScn С(еъеив—м.
сбърчв—; чело.
kПuücc / -п 1. Hist nлнснеaн— яка;
2. вид фризура Оои—нo какъдрена
koоa).
kuäicllguun л прежда букле.
Kn|isaiCnrip т, -xj-s Text крепон,
^«11 sw-V. bb ап.'. къдря, дип-
ля; набирам (плот); sfo! - къдря сп;
вия сп (за дим).
^01^ м.У. hb -le.'. - Cm|usiim.
Kraushaar л къдрав— нос—,
Kraushaarig adj къдрокос.
kпouckn1f т Т къдрокоса Елав—;
2 човек с къдрав— нос-;
Kraul
GADEDOTF
458
Kuiit n o-PL 1. лио-о, шума; трева;
2 зелл,
Ins ~ scHieß/m Расте буйно е- лно-
-a; рооеaо'вa се бързо;
umg Digcgcn ist Kein ~ gewacHsan
Срещу това не моме до се н—пр—ви
пищо.
KragtenмИ. hD а-,У, lamdscb плевя,
снубя плeиeлн,
^^Uilcn meist Pl 6илин.
kr|uUsпBaB п баня с о-зора от
бИ0кИ,
K-äuisninhS п (илкарсно книга
k-änt/nh!^tter f масло с различни
подправки.
KJiuUeucsc1/ т о.Р1. ароматизира;
(с билки. птдцеa!kн) оцет.
KräuTc-Cur f билколечение.
KräuTc—ter т билков ч-й.
^guUCopf т Boi зелка, глава зеле.
Kuuжaii т. -е 1. була, метем, смут;
h. umg шум, врява, дaедонин,
kmoжolltnacheг т umg pefar порул-
'aджня,
KrawatTs /. -п вео—oееъоко,
kuaжatteпISalteг т щипко зо вра-
-oееъокa,
KriwitIcnknoUcn т възел на ерм-
ттеръзka,
kг1W'att/ggaB/i f игло за ве—гo-
връзка.
Km1Ж1Utenzж1ng т а?1. задължи¬
телно носене на ер-ттвеъокa,
Kuoxe f -п südd öтtert umg кош, о--
мар зо носене на гръб.
kmoxclr sw-У. sn itr,', umg котеря
сп, иоoочзa; се с мъка.
kmc1t1on ft -еп нож модел Одреха),
KreaUiv adj деен, твтреeски,
Kneatum f -тп 1 същество. създа¬
ние; 2 pxfae —в-р, негодник.
Kmebe т. -el-Zoo! рок 2. o.Pl Med
o-реeнoм, е-k,
kmilscurcgenB adj Med канцероге¬
нен.
K■ebsSDnucOsnrg изследвания и об¬
ластта на раковите ообтляволнн,
kг|1siгäHeгkennnng / ронсо диaт-
нoстиенеaнп на рока.
kп|1cg1ng т a.PL рмчешии ход,
движение назад.
k’|Bcgcsciжulst / раков тумор.
k—|isknink adj (олен от р—;.
kr|bcKп1nKc m/f -п. -п мъж. болен
от рак; меко. болна от раи.
Cn|1cnnU adj червен като р-н.
kr|hcshH1den т umg тл-знo зло, яз-
во. порои.
KrcBsscherc /Zool щипци на рак.
kr|Bseorsorga / о.Р1. nетЛнпaк-з-
но но еaкт!нтп оaбтля!оеис,
Kredenz f -еп (малък) бюфет (ме¬
бел).
СтеВнпееп sw'. TD Ое,У, geT подна¬
сям (напитка на гост и др.).
^^idit т, -е 1. кредит; 2 доверие,
ув—мe;нe; 3. добро име;
Aul ~ klufen Купува; но креди-;
Bef dcm Bank afmam ~ lufrcHnen Взе¬
мам змем от банката;
Bcl indn. ~ genießen Ползвам се
о нечие дтвeенe,
Kreditanstalt f кредитна институ¬
ция.
Kreditantrag m иоo—нe на кредит.
kred|tharC / кредитна банка,
kr/^jUTäHi/ adj кредитоспособен.
^^elitgeb^r т Wit-sch кредитор.
kreBjtgecoHäft п Wi-asch кредитно
сделка.
kreB|tdeжcubl п o-Pl, Wiiisch кре¬
дитна снс-e;a,
Cn/illiener sw,'. TD -е.', кредити-
ром, o—пуоoом заем.
KreditKarTs / kеeднтеa нараа.
^^cBitnsUesm т Wirhscb кредитопо-
л'чaтпл,
Kusditor т Kreditoren кредитор.
^/BlUpIafond т WOehscb нреди—пн
лимит, амвон на кредитите.
kreB|1жüu1id adj кредитоспособен.
^elitznsog/ / сътлaснe за оапус-
коне на кредит.
KrHdo п = CreBo,
Kn/iBa f. -п 1. GxoL варовик, креда;
2. тебешир; 3. пас-лл, креда;
umg Tf/T in Bin - ^111 Потънал
съм и дългове.
CmajdelicfhH adj = Cmeldcwafß.
^ifdcielscr m оредна, зорозиново
снола.
Kreideweiß adf (ял ио—о вар, смър-
анобледпе.
K-Siesd/iOuntung рисунка с креда.
с тебешир.
Krgid/ecit / o-Pl. Geol креден пери¬
од, креда.
Cmcjlfg adj ноцaцaн с тебешир.
Сп/*нп/г sw-V- bb in,', въвеждам,
ло;онр-; (мода, модел); създав—,
(първообраз, нов модел).
Krc|c т, -е 1. Math кръг, окръж¬
ност; h. кръг, среда; 3. околия; 4. ве¬
рига (елекариеeоk-);
Im Не) Негип В кръг-,
Eim - lueu/n F—ennle Кръг от вер¬
ни приятели.
kr|sUichHni11 т Math кръгов от-
еeо, сeт;eн',
Kreisarzt т окръжен лeo—р,
Kr|s1nscchnitU т Math кръгов из-
рез. сeo'oе,
kraic1ann / Asle кръгова орби—о,
кръгова 'еaeнттрия,
KmiisBwcc/nr/кръгово движение.
Krajc1mgen т Math дъга.
kmelshHcn sw.V Tb iir.', 1 крещя;
h. стържо Tцзп—. гззте). оkъецо
Tвро—a),
kuцjc1i-cHnesc/u т Math диаме¬
тър.
knalsc1 т. - цумцaл,
k—ejceln м У. bblsi itr. И. въртя сп в
кръг. епе'с се като пумц-л,
C-gisam sw,'. Tb iir.V, 1. т(иkaлсм,
движа се и кръг; 2 вър-н се; вия оп,
нръжо;
Die Erie Cme1cU im die Sonic Земя¬
та сп върти около Слънцето;
Eins Flascic - lassen Пусном бутил¬
ката до обикаля (компанията);
Meins Gedanken Cu/ls/r in ihr
Мислите ми кръжат около него.
Krgisfäche / АШ повърхнина но
окръжност.
C-casTö-nlg adj кръгъл; kръгoo6е--
зп;. пръстпеoвндeе,
krisi—el adj Admin сaмтс-oнaeлпн.
непринадлежащ към —дмзсиотео~
тивек окръг (град).
kms|sgem*сН1 п окръжен съд.
Krldan' т 1. kеътттбеaшeкзe;
2. цикъл. кръговрат; 3. кръвообра¬
щение;
Dcm ~ d/s Lcbenc Кръroвеa-ъ- но
живота.
KnelsianlKoilips т Med колапс по¬
ради омушeкнс и kеъвтo6еaшe-
ние—о.
^ijslin'nlituel п оеeдогвт (меди-
н-мен-) за регулиране на кръвното
налягане.
knCsSauU1SirunnJJ смущение и кръ-
!oт(рaшeенeтт.
Krdccr/c / -Tech диовтвa резачка,
459
DWTSCli-’ÖUlC2DlLiC!IES wÖDTB'Qbucii
Krlngcn
еиек'лсе,
Cncfß/g sw.'. Tb ihr,', veraltend
имам родилни (олои, еомдa;,
Kreißsaal т родилно зала (в роди¬
лен дом).
KrcisstadT / тктлияскн град.
KrlsTae т окръжните съеe-ннен
ОФРГ).
kr(Bcun'1ng т Math ooръмнoо',
ku||se<^l^^<^hr т о.Р1. кръгово дви¬
жение.
K-ajs^^rUel п Math квaде-н',
Kr|sжehlmerrcltzant п военно окръ¬
жил (ФРГ).
kmlm f -s = Cremi.
Krematorium i. Krematorien крема-
-ориу;.
kuenjircn sw, У, Tb in. И. ирeмнрaм,
K-|mi m o.PL Кремъл.
Ku/npc/ -N периферия (но ш—пиа).
kralnPCl.’/ -i Tech еeшиолo. нарда.
K-ampcl2 m o-Pl, umg боклуци, вех¬
тории. ненужни неща.
Kman т o-Pl, südd öт-err веян,
Kr/olc m, -i. -i ореол.
kuemi1n f, -пеп ореоли—.
Kncpfcn/n sw,' sn it-.V. 1. енспло-
дирам. избухвам Tс;оесд); 2 уми-
р—м (животно); pejrn пуквам (чо¬
век).
Kreppapier Krepppapier п о,Р1. ире-
пова TгтЛрнр-и—, разапго—елна) хар-
тзс,
Kreppsohle f подметка от суров ка¬
учук.
Kreicsi/ -п Bat латинка.
kr|Uu п (осаров) Крит.
Krater m, - ори—яник (жител на
о. Крз').
Kretin nur On: - urB Pl/ihl воя-
накзи хоро; и куцо. и сакато.
Kreild J-..тС:] т. -s Med кретен.
идиот.
Kurilmjsnm m aPl. Med кретени¬
зъм.
Cmmz adv -m, ~ und qusr надлъм и
нашир.
Ктпег m, -е 1. иепо' (също иа чо¬
век); 2 спатия; 3. Mus диез; 4. сгро-
д—нип, бреме;
umg Jelr. Ulfs - legen Измомвам
някого;
Asie Das ~ Вп SÜl/rs Южният
кръст.
kueue11n1Hne / o.Pl, сваляне от
кръст— (на Христос).
Kreuzband п бандерол Оцтшп;оин),
Kreuzbein п Anal кръстно коса.
KrinzBlütl/r т Bot иръогтевeгеo
еaстeнип,
Creueen sw.'. Tb he-У. кръстосвам;
пресичам (път); sich -1. кръстосвам
се; прeоиео; сп (пътища); 2 разми¬
нава; се (злакове, писма).
KreuzerI т, - Маг крайцер, кръс-
—oозaн,
^^eüz/r2 т. - Diтt крайцер (дребна
моне—о. нзпoлов—еa и миналото и
Южна Германия, Листрия и Швей¬
цария).
^^inzllal^re— т Hist kеъс'теoопе,
/ голяма обиколно с ко¬
раб (за развлечение), не'ио,
^СПхГ/üer п МИ кръстосан огън;
In - d/n Journalistin siehcn Номи-
ром се под кръстoооеис обстрел но
журналистите.
KUnuzTömelg adf кръстовиден, кръс¬
тообразен.
^gue/ung т Aech aеkaдa (около
;оностиеоkи двор).
Kreuzgewölbe п Atch кръстовиден
(кръстат) озтд,
C-euzl/cn sw,', Tb а-.У. Hist разпъ¬
вам на кръст.
Kreuziegnmg -xn 1 Hist р-зпъв—ке
на нръст (но Хрно-oо); h. Kunst Раз¬
пятие.
Kreuzlahm adj umg схванат и kеъс-
-а, спен——.
^^:^i^ttem / Zaol усойница.
Kreuzritter т кръстоносец.
kreüechn1ücsc1 т Tech кръстат
ключ.
^^CUesoheemz т meist PL болни и
кръста.
Kreuzschnabel т Zaol кръс—oчo!к-,
Kreuzspinne / Zool кеъстoетоeц
(паяк). *
KrcuzsTlch т бод еа кръстчето.
кеъо—a— бод Tбрoдeеня),
Krcienn/ / -еп 1. кеъсттвншe.
кръстопът. 2 кръстосване; 3. кръс¬
тоска Оживоано, еaстпкнe),
kreüenrgiühCilcH adj umg много
еeшостe;,
Cmeüenngs'mef adj без кръстовища
^ъа).
Kreuzverhör п Jue кръстосан раз¬
пит;
Jndr. еи - neHmen Подл-гом ня¬
кого ео kръс—oоaн р-зпиа.
K—Hizweg т. -е 1. кеъстo!3шe, роз-
олонелие но път; 2. пътя— нъм Гол¬
гота;
An elrem - steb/r Намирам се и
ои'у-ция. и кoс-o трябва да вземо
в-ено решение (за (ъдeшeтт),
km|üeжalcc adv на кръст, кръстооб-
рaост,
kп|ueж<^l^^rätccl п кеъстoолo!нцa,
krцueecioHen п кръстен знак. цеeи~
ръстваке.
kreueeug т Hist кеъстoнтопе по¬
ход (auch übxtar).
kn|bb(e)1lg adj ing раздразнителен,
нервен.
CmfBB/Ir sw.'. hD -оп.У. 1. ооос;
2 сърбя, щипя, дразня;
Es kniilciT uml CuiBB/ii и. Гъм¬
жи от...;
MlhS/eln KrlBH^Sl's Сърби ме ко¬
мата;
Es Knfll/li mir im Brr N1^ Сърби
ме носът.
kmjhKet i oOPL Sp крикет.
Krachs / -n Bot грпектспн!ka,
Knfcober (Cnooh. gsKmoohcr) unn.'.
sm itr,', 1. nълоя, лазя; h. подмазвам
се. еa(тлeпенчa;
Aus Bem El ~ Излюпвам сп.
Kriecher m. - подлизурна, птдмaо-
зaе,
k-lcohrnlsoh adj който се подмаз-
ва. лакейски, раболепен.
KrlccHspur / 1. следа от пълзене;
2. пътно платно за бaи;oдвзмeши
се превозни срeдст!a,
^iaohuicm п Zool влечуго.
т. -е война;
Einem - TüSn/d Водя война;
In ~ fliler Загив—м във войната.
Cmfcgcn тw.V. Tb ог-У, 1. umg полу¬
чава;; 2 залaвнм Tцеeтaъпнин);
Eiman Be/riTT vom chw. (Hat) - Доби¬
вам представо за нещо;
Einen molcn Kopl ~ Изчервявам се;
Eim Kamd - Раждам дете;
Das - wir schon wieder Olin) Все ще
оправим това някак си (ще го свър¬
шим ляно; си);
Jein. sali - Нахраниам някого;
Er ist nicHt tot zu - Той п неумо¬
рим, нямо спие-нe,
^^cr т. - войн. боец;
kmjegemishi
Ein Ciliem - Поддръжник ео сту-
дежато война;
umg Ein eülan - Бързо нзмoенл
сп (от нтеa, сnoр-),
kufi/c—isoh adj 1. войнствен; 2. вол-
лен (—oция)l
kri^CJesmЖ1weC вдовица на оогнн—л
във войн-ао.
KriegfüHrung f O.PL 1. воюзане;
2. водене на война, военна о'еaтe-
гис;
PsycHoIogiscHe ~ Психтлтгиеeокa
!тЯн-,
k-ieecamb—uoH т качало (избухва¬
не) но война.
klrjцgal1useSi0srnm,|J отличие от
война'-, военно отличил.
krje/c1ait п томах—виа;
umg Das ~ Bc/miBcr Заравям то-
мовaвкa-a; прeкеотявом войната
Tспoрa),
kl-jцgCb!lnn1llnd/J иориоуз-нп с цве¬
товете на войната (обичай при ин-
ди-ненae),
^Ic/sl^nchU т бюлетин за воен¬
ните дeйогвис,
Kriegsberichterstatter т военен ко¬
респондент.
krjeäc1lcdhäd1gte т. -п. -л инвалид
от войио-а.
Kricgsdicns т oPl военна служба
k-|egsBielnsteerжeigв-en т oтк0ов-ш
да отбие военна службо
kniläci jennCтvcпwSgdr iiudg т'нaо от
отбиване по зоенн-та служб— във
вoЯскaтa,
kr|caserkirmund / oбявсвосe еа
войн—.
Kriegsflotte / военна флота, воен¬
номорски оили.
Krcesiuß т O-PL On: eil доВе. auf
~ sUrhen е- нож съм с иснoтт,
^^sgi^lfal^r / oцaоето' от война.
Kriegsgefangene т. ~н, -л волкно-
цлп;;ин,
kricgsgefaneelncCSaГt / oPt золнко-
плпннчeо'!o,
Kriegs/eigner т противник но зой-
н—го. поцифиот,
KricgsgerichT п военен оъд,
Krlcgsgcwmilen т peiat ошeoулaкг
(във военно време). ;aрoдeе,
k-||/sheitzem т подстрекааел към
зойно.
Kriegskunst / военно изкуство.
GADEPOtF
^l^sllst / военна виaрoсa,
kr||äco^^cr л жертва е- война-—.
Knliespiad т in: auf Ben - gaicn
nеeдцрнeмом. плоеиеом военни
дeйс-вис. 'еътвaм по бойката пъ-
тeиOl
^|g^:^^icHt п военно пр-зт,
Kгj|gccoi1dam т щети от вoйнaт-,
kr|cgcchls1u1l1Tz т 'e-тъе на воен¬
ните дeйо'!ис.
Kr^!g^»^if'f п иоеиеи нoеоб,
kn|ц/cc11clecn/ п a.Pl военни
играчки (пушки, танкове и др. за
дец—).
^^^^^elinainer т участник във
вoяеa'a,
krjagceerbгccHem п военно пепс-
гъпление.
Kriegsverbrecher т золннопрпстьп-
;нн.
Kricgseerselhпtc т инвалид от вой¬
ната, зтлиитни!aпнд.
Kricgseuctund т о.Р1. 1. тъс'oяинл
на войн—; 2 военно положение
ku|mf - -s umg kurz für 1 kurz umg
Jür Knininulfllm криминален филм;
2. Knleldiimonir криминален ро¬
ман.
K—InlnallcimUc e, -m. -m служител
оа кримикалн—та цтлненя,
Kminiroifiim т криминален филм.
kriminalisieren sw.'. bb -е.У, нен~
миналнзнеa;;
Die Abtreibung ~ Кеимннолнзнрa;
абортите (превръщам ги в цепстъп~
ление);
Das Leien auf Brr Straß/ k—Iminu-
lisier JngendlicSc Животът им ули-
цото kезмннaпнзнеa младежите
(превръща ги и престъпници).
Kriminalist т, -ел, -еп кримина¬
лист.
KrlminalistiC/o.PL kезмзсолно-
-зкa,
С—ImlnalisUjsc! adj криминален.
krinilnalititt / r,PP црeс-ппнoс-,
Kriminalkommissar m кoмно—р от
криминалната полиция.
^^jmlNolpolizal / o,Pl. криминалл—
пoлицня.
^Ininolmonan т кримие-лек ро¬
ман.
Kulmfmiil adf 1. криминален; 2. прес¬
тъпен; 3. наказуем; 4. umg безотго¬
ворен;
460
-е Elemente Кззмзкопсз еле¬
менти;
~ werl/m Проявявам се kезмз-
смлео.
krinlrclic mjf -л, -п углавен прес-
тъцннн; 'главно пеeотъшниеa,
krImlNoInäZc fÖ oPl кри;иитлтгнн,
Kr|nskrins т o-Pl umg дреболии,
иоякaнвн непотребни неща.
kr|Ngei т, -1. завъртулка; кръг, дъ¬
га; 2. ннЛл- (въз форма на край-й).
krinoiinl / -л нринтлнн,
KUpo foPL: kurzfür Krfninileolldal
криминално птлиеис,
Kmlp^ / -л 1. ясл—; 2. дпток- сопa.
Kulppcnspfel п де-;aaнзнроеo еде-
н—та около раждането на Хрнотто,
Kmls т, -е иенe, малайски кинжал.
Kul^ /, -л Wl-fsch Med криза.
№/11 т И hb unpets наблимоза
нензa им— опосеоса от ненз-.
kuZscnubжemdemB adf оитииризноeн,
Cn|senan1ri1fd adj оaстеошeн от
криза Tттронa. икономика).
kпi^пec-cdlhIlzgnggкризисно явле¬
ние.
Cr|serrest adj стабилен.
krjscngebict л кризисен регион,
CmlsinHift adf ириоиоeи,
kriscrs1tu1Tlor / иеноиснa оиa'о-
цнн.
km|sнnsTu1 т щаб за борба с ири-
оо. антикризиспн щаб.
kr|ccrzliT / крноноеo веп;п,
^Isis / Keiтxm Med кризм.
Culspclr sw.V. hb te-У, чaЛтов—;,
кaеднс!—м Окото).
kпicToiI т, -в 1. Mln кристал; 2. крис¬
тални предмети; 3. o.PL, кристолео
сТЪКЛО.
Cm1cTaii1rTlg adj кото ористол, по¬
добен но kеис'aп,
kuicUoIIen adj 1. кристален, от крно-
-мл; 2 иеистолиo бистър. прозра-
чел.
krisTaIIgitte— л Chem кристална ре-
шеги—.
Ku1cUa1ig11c л oPl. кpит-aлнт отън-
ло. кристал.
Kr1ctuIIiscH adj крис-алииен, крил-
таловидел, кристален.
Krist1I11c1U1on / -еп кpио-aлнзнр—-
не, кенстaлнзaеисi
Krlctulllcj^rcn мИ bb Otr.y, крис¬
тализирам.
461
DEVT&CaMbUhCAD}3CDE3 WÖDTESöMCH
Ki1|kжumzei
Ki1cToIiCIar adj kезот—лсo енот,
6зо-ъе,
KrlsTallnacHt f Hsi кенстaл;a нощ
(цoгет; сод евреите и нощта еа 9
орпшу 10.11.1933 г. в Гeемaннн),
kuIsTaIiccH1Ie f кенотaлеa o'шнеo—.
ku1staI1vosa f крио-aлеа воза.
kгictu11enhCsn т оaв—р на кезо~
-—пз.
KulTc-ium п, KritTtien oеи-eриЯ,
Kn*1|k f, -тп 1 a.PL критика; 2. ирн-
'нчeон- стотия, рецензия (в спи^-
ние). отзив;
umg Umi/r ili/r ~ Под всякакво
кри-ико.
KrillCistcn т, - иез'Hкор, мър-
мтекОi
KritiK/m /я, - критик; рецензент.
kmiilkios adf бпоиентичeн.
^^ai|K^'OsiI/l^<^i^1t./'i'P^^. блонрнтнеиoтт,
Crit|Cжümdi/ adj зосл'жaвош кри¬
тика.
Crliesoi adj oеиaиеeн,
krilisicrcr ш И, hb ir, У, ненaин'и—м.
Kritteln sw, У, TD tf, И. umg нрнтзну-
B-; дребнаво, мърморя, недоволс¬
тво;.
Knizill f. -en дрооkоенцн, драс-
кулoн.
CmlUxeim sw.''. Tb 1п,И.10--,У. 1. цнш-
лошо; 2. дрaоком; правя де—оo7лии,
kuoote т, -п. -п впевaгин,
KroaTien п Хърватска.
Kroatin f -пеп хъев-тиa,
Cnoolisoh adj хпрвa'сoи,
KroKanT т a.Pl, Krchk крокакт
Осмес от kaро;ллзоирaнa зохор и пе¬
чени ядки).
^^oCä^gtpuuildcn meist PL бонбони
с пълнеж от ирooaн',
krnCurTshnnCn1aBc / шоколад с
крококт.
kmokgttc / -п meisl PL оронети.
Krokodil п, -.крокодил.
k-okoBiIicBcm п крокодилско комо.
^okoi^i^^^^näiri nun PL крокодил-
онн оълзи,
kmoCus m, -se Bal мино'х-е,
krmrc / -n 1. корона; 2 корона яа
зъб; 3. корона е- дърво; 4. полилей
(кръгъл);
umg Das sctzt allen dir - aul! Тоза
e върхът на навaлоaвoao!;
umg Einen 1m Brr - Hoban Пиян съм.
krönen sw-V. hb tr-V. 1 короновам,
koет;сс!-;; 2. увенчавам; 3. сл—гом
венец но нещо;
Jndr. eum/ais kONi/ ~ Ктетессвaм
няного за крал. цар;
Mit RuSe /sknöri Уиеечое оъо
ооовa.
^^omMcm)CouCen т капачка (за бу-
тнпк-),
Krsrcrie т неeс-oптнaолeдсзk,
Kramjuжelem nun PL оралсни бижу¬
то, бижута е- иеолокт'0 семейства
Kronleuchter т птлилeя,
^^orpmlnz т престолонаследник.
K-öruitg/, -ет 1. коронясване. оо-
рoеaеия; 2 венец. връхно ттенa. кул¬
минация.
^onzeuge т Jur главен свидетел.
Kroil т. Knöpfe 1. Med гуша; 2. гу¬
ша Ок— птицо).
Cmepfig adj тушпсa,
^Üsms т. -se umg бог—т кото Крез.
^^öte f -п 1. Zaal краст-в— жоба;
2 PL umg м—нгизи, пари; 3. umg зло
мена, осаетип-;
umg Meine leteten ~п Последните
ми пет-чета.
KrüdCn / -п 1 патерица; 2. дръж¬
ка на чадър;
An ~п gehen Ходя с ц-'eенцн,
KräoksTook т б-огун. п—'eрнц-,
Crud(c) adj geT груб, дебелашки.
Knug т, Knüge 1. стомна; 2. veralt
кръе;a, механа.
krääcl п, - lamdsch бирена чаша с
дръжка.
Kruke / -п стомна.
K-uee/ -п 1. о.Р1. орна земя. nте-
во; 2. aртвa, -рoшнекa,
^йпе1 т. - 'рoв-,
C—UnOe)iig adf 1. арошлие, рокли!;
2. цoсипa; с 'рoвн;
Dam Teppich war - По килима има¬
ше гетвн,
kпäne1kucHeN т сладниш от рон-
лижо 'eо'o, лиезпр.
Krümclm w.F. TD Otf-V, 1. троши сп.
етез се (хляб, сл-дниш); h. правя
трохи при врaепнл,
Спите ОКгитеет/Кгйееет. Kuumms/
Cmünnct) adj 1. крив; прегърбен; 2
umg непочтен;
~н Beine Криви кроко;
Eins -е Nase Гърбов ето;
Sic! ~ uni scUicT liehen Превивам
се (скъсв-м се) от о;сх;
umg Eiw. (Akk) in' dir ~a Tonn ei¬
chen Вършо. извършвам нещо по не¬
честен ЦП'l
k—ummbcinig adf ненвтир—н.
Krünnen мИ hD le,', изкривявам,
прегъвам; sici ~ изкривявам се. гър¬
ча се; преви!-; сп (г^ъб); вия се (рп-
на, цп');
Sioh vom ^Ite - Превивам се от
огуд,
Kmune(iieHcn, slob sw. И. bb umg па¬
дам от омяв.
krume|IcgcN kmumm li/in, cihi sw-У-
TD umg пестя, oгеониеaвaм сп фи¬
нансова
kmime|mcieem kmumm nahmen wo-, У,
hD in, У. umg оъедс сп OimBe. cUWl (Akk)
някому зо нещо).
K^^im^iü^ng/ -xi 1. кЗнвии-; 2 за¬
вой, извивка (на река, нът).
Krumpelig adj laidscT омaеиои, но-
м-чно;.
kпäppн1 т. - сокат човек, нии-лнд;
Jnin. zum - ^11^11 Осaк-тсв-;
няного (оа бой);
~ will Immem voran Tanzen Сан-тият
иска винаги до води вoеoтo,
kriii0c)1ig adj 1. о-к-'. то-o-тeи;
2 орт, ноеaтъл накриво (дърво).
KrücTa/ -п кора. oтене-; Med стру-
цeй,
krustcnTIcr п Zaal ракообразни,
Krustig adf с koеa,
kumzITixJKmnziT|X1 п, -е Bel Р-опя'иe,
Knuzifixl2 Omieef umg по дяволите!
Krypta / Krypten ArcT крипта.
KrypUoaamaJrBoJ спорово р—отeннe.
крнп'oго;,
Kuba л Куб-.
Kubaner т, - кубикеи.
Kubanerin / -пеп кубинка.
КиВотиН adf кубински.
käbel т. - 1. ведро, иaеe, че(ър;
2 о-ндък Она вагонетка).
KülcIpTZanze / растение. oтгпeмдо-
но и голямо о-иоия,
KäBlIжo/en т (вид) товарен в—тo;,
KubiK ohne AtlOkel nut Pl umg ку¬
бически оaн-и;eгъе, кубик (зо лиа-
ром- но превозно српдтт!т),
KuBikinhalt т обем.
Kubikmeter т АЬк г3 нубнчпонн ме¬
тър (ш5).
Kubikwurzel / Math кубичен ко¬
рен.
kn1iKzsпlt1mstcr
Ku1ik:^<^i^tinctcr m Abk от3 куби¬
чески сонтиме-ър.
киВ^сН adj Math 1. o формо на куб.
кубически; 2. е- трето стпппс.
kibiceic т o.Pl, Kunst кубизъм,
knBZctichH adf o'бнс'oи,
ku1uc т, Kuben Ma-Т нуб.
KüühuC, -п 1 кухня; 2 готварско
изкуство; 3. ястия;
Kulte ~ Студен бюфет, студели зо-
куукн,
Küoian т. - сладкиш.
kücncnabrr1la meist PL кухненски
т—п-дпеи,
kiü(CSenbeпutzurg / li: ein Zinne—
mfl - отaс под ноем о право на цoл-
звмне еа кухнята Oгeитa в о(яви).
KucHcnbleci п —-виеио за печене
(на сладки).
kähHcrhHc' т главен го'!^ (в рес-
гораса).
kjühHlncinricHtund / кухненско о(-
зовeмдa;el
kühHcniomn f Лтемнчкa (зо ненс
и пр.).
kucHend11e1 f малка, —орална b^
лнекa,
Küchengerät п кухненски уред.
kühhengc^cC!гг п кухненски опдoвe,
KähHcnHemi т кухненска гo'еaеоkо
печка;
E1cCtrichScr - Електрическа гот¬
варска шпеk—.
kähHeniIIie f помощничко и нух-
ея-о,
^^i^IHsi^l^riit п melт- Pl гo—ворокa
подправка.
KücHcmeisciare f кухненски ком¬
байн (електроуред зо различни дей¬
ности).
käh^ennesccr п кухненски лом.
Kücncmpapier п вaе-иeии кърпи за
кухненско цoловaнe.
KähSsnpc-cnrai п o.PL кухненски
персон—л.
kähHcn—nI1e f вое'нe;o руло за кух¬
ненско ползване.
KiücHirscHulc / Zaal хлебарка.
KähHcnschrunk т кухненски бюфет.
KuhHentelg т тесто зм сладниш.
KihHentellem т малка чинийна (зо
сладкиш).
kйcHenticoH т кухненско мосм.
KücHcmzeile f кухненска стена (шко-
фове и уреди и един ред до с—пи-'-),
GADEROFF
kähHcnzettcI т меню.
kähken п, - = KÜK/m,
kmcKucK! inieti ну-ну!
KucKucK т. -е кукувица
umg Zun По дяволите!
umg Weiß len - Това ле знае ни¬
кой (кой да аи каже!).
kuoKucCsci п On: 1пВм. ein ~ ins Nasi
tagen изм—мзам еяного. подреждам
го добре; правя съмеи—еле; пода¬
рък.
kmoKuhksrnT т нукалп (но кукувица).
Kuckucksuhr f сапепн е-сoвезк с
кукувичим.
KuBBcimudBcl т/п o,Pl umg бърко¬
тия, нeзaо(теня, в-oо.
Kulcu f, -и nпъотое (см шейна.
кънки).
kufeIJ; -п кацо.
Küfer т. -1. управител еа винар-
оoa изба 2. бъчвар.
Kugel J, -п 1, кълбо; топим; сферо;
2. кkу-щхм 3- -ее-Ь ('юллe; (т)aнaтa;
umg Eine -11^/ - sohisian Не си
давом много зор;
Dir - Koemi ins Rollen 1) Работо -
та потръгва; h) übertr Чoеоnъ' зм-
почва до се рaоплз'о,
ku/sSahscHлitU т Math сферичен
опт;пн-,
Kugelausschnitt т Math сферичен
опн'oе.
Kü/ailiitz т кълбовидна светно-
иие-,
KugclBIume f Bat ттлттлaвчe (пла¬
нинско рaс-п;нe),
Kugelung т защитна стена, насип
при о'рeлбншe.
kugel'csU adf ;eцеoбивоeм от кур¬
шуми.
kmgliПäcic f повърхнина еа кълбо,
kügel'örmig adf кълбовиден, сфе-
еичпн.
Kü/cldalenk л 1. Anat офeриенa ста¬
ва Tнaцр, на рамото); 2. Tech сфе¬
рична сгова, сЛпенеeн съединител.
kuge1H1gcI т грод от куршуми.
KügeUige— п Tech сачмен лaтeе.
kugeln sw.y. sm Otr,' -ърк—лям сп;
Tb -i.y, -ъеkaпс;. тъекулиом; sici
- 'ъркaлсм сп;
umg SlcH vom Luoiem ~ Превивам
сп от омнв,
Kugelschreiber т химикали—,
CügeisIhHer adj = Küge1Гcct,
462/
Kugelstoßen n o,Pl, Sp -л-оконe hP
пoплe, /
Kugelstoßer m Sp тюллeтпоскaе,
Ku! f Kühe ;раеа.
Kuhliums f Brf лютиче.
Kiblomr n umg забуг—но. скучно
село.
Kuh/ulcn л Anal виме Ока крова).
Kuhfladen т говеждо лайно, фаш-
нис.
KuHglocKs f хлопно (зм краво).
KüHHinIcI т o.Pl umg сeцoетeнa
сделк— (спрямо трети. особено и по¬
литиката).
kuHHouT jOin: übertr umg Ви deiU auf
kclnc - това п вече прекадено, тово
п нe!eетс-еo,
Kuhhirt т говедар.
kühl adf 1 хладен Tоaос и др.), про¬
хладен (утрин); 2. одърмо;, студен.
KäH11r1uge f Tecb хладилно н;от--
лоциа охладителна система.
käHI1ox f хладилна кутия. чанта
(зо запазване на продукти).
käSie f a.Pl 1. хлад, прохладо;
2. одържa;oс', резервираност.
kübien sw,'. Tb ir.V. охлаждам; ио-
отудяво;;
~1c GstnrnCc Розвл—дн'плен но-
цнтии;
0^1^111^ Bie— Иооa'дe;- (ира.
käHIcm т, - охладител; роднa'oе
(в oтл-),
KiHIe—gmIII т радиаторн— решетка
(и кола).
KäHleriun1e f капан на двигателя
(но кола).
käHifIüccigCcit f oвлодн-плеa теч-
етст,
käi1naic п (промишлен) хладил¬
ник Tотр-дa за тъхе-;се-еe на про-
дук—и).
käH1mittlI - п охлаждащо сеeдоaвo,
Kühi-oum т хооднонт помещение.
KäH1rcg11 п хладилна витрина, (и
магозин) хладилен щанд.
KüHIscHlange f TecT охладително
оeеппнaин-.
Kühlschrank т хладилник.
käiItaccHc f хладилно чанам.
Kühltruhe f хладилна ракла. Лен-
зер.
käHIung /, -ет 1. охлажд—кп; зам-
еaоязaнп; 2. Tпеис'еo) еозвлaмдaнe;
| 3. Tech вподнлe; мг-рего'.
463
KüHIwagen m 1. хладилен е—гос;
2. -хладилен камион.
Kühn adj смел, дързъk,
^^nicit f oPL омeлoо-,
KuSpockcn nun PL шарка по кра¬
вите.
^^bsiaii m ке-!-ееик,
adj цесоеo зодoeсo
(мляно).
C.U.C. Hoт- Abk für kilsemlIhS uml
königlich еоескн и крaпоoн (в Азо--
еo~Усгорис).
Küken п, ■ - пиленце.
Cnlort adj 1. изгоден. приемлив
(цени); h. отзивчив, щедър (търго¬
вец).
Kull, т, -s Hist нули (ниско плотен
е—(o'еин и Аонс).
KuIIi m, -s umg ^минали—,
knIInouiscH adj кулинарен.
Kii|ccc f -m кулисо;
Hintan Bin ~n Зад иулноиaл; тайно
от o6шeс'вe;oоaто.
Kulleraugen meist Pl umg големи
кръгли oен,
Ciil/UN m И sm Oti, У. umg търкалям
се; hb въртя Mmli dcn Augcn очи); slob
~ търк—лям сп;
Sich von Lioh/n ~ Търкалям сп по
земята от смях.
Kulmination f o-Pl иул;ниоеия,
Cnlnlnjimcn sw.y. Tb iir,'. geT дос-
-игам връхното си 'oеka; кулмини-
р—м.
Kult т, -е нула;
Mit etw. (Dal) ~ t-cihcn Издигам не¬
що и нула.
KiulUBaiB п култово изображение.
ke1tincH п култова кинтa,
KulthaNdlung / култово действие.
KulTivator т, Kultivatoren Landw
култиватор.
Culti^lcuer sw-У. Tb lr-У, култиви¬
рам;
Den BoBen - Кул'ненеом почиото;
Seinen 1emc0n1ihicr Sill ~ Кулаиеи-
р—м Oнодзгaм на пo~внотko ниво)
личния си отнл.
Kultlvi^i^th/lU f o-Pl oбе-зoвaнoс-,
зозокоеoо-. кул-зеиеaстсг. кул¬
тура.
Kultur f -еп култура.
^^Itunoikome/г п културна спо¬
годба.
K^l^itüritUihS/ т културно аташе.
DEUTACD■вUlCADl6CDE6 WÖQTEDbUCM
kul1uu1ucT1nccn т културен обмен.
Kullunh/uT/i т тоалетно е—нтнчио,
KulTurioicr т култивирано пoев-,
Kultuulcrknil п паметни; но кул¬
турата.
Kulturell adj културен, oбеооoвотe-
лен;
-п n1lBiddcarhc1T К'л-уент~прoо-
ееака работм.
kuITu-c-hc п oOPl културно наслед-
ствo,
knltuu1lühhte- т растение или жи¬
вотно. из-лосквано от пъевиееaтa
си сред— от еи!илнооцнс'a,
kultum'orBs т фондТове) за нул ту-
р—то.
kn1Tumdcchnihntc f oPl, история на
иул-урато.
KniTu-H1uc п дом но културата.
Kulturminister т министър но кул-
тхео'a,
KiiTumninlsTcuInn п öт-ett минис-
-eео-вo на културата.
^^Itiur^i^lo^^ т дворец но културата.
Knltumpliarzi fBoi културно еaотe-
нип.
Kulturpolitik J културна пoлн-иoa,
Kulturrcfcucgi т з-вежд-щ отдел
иКулт'зa”; културен референт.
kn1tuu-cenluTlon / културна рево¬
люция.
KuItuuchHaffer1e т. -п, т деец на
културото.
Kultu-iinlcf степен. стъполо в раз¬
витието но културата
kulIтnrec-1rCтll1Ting културно ме¬
роприятие.
kültucministcmlum п - knl1nmninls-
11—111. '
Kümmel т o,Pl Bot кимион.
kiünmeliuot п хляб с кимион.
kämmelkrse т oPl сирене с ки¬
мион.
Kuneen т о.Р1. мъно, скръб, -ъго.
kuInмerkac1cr т Oerm кутия за
предложения и oппок!aснс Oпзо-
мени).
CänmcmIIcH adf 1. мизерен, е—лък;
2 оскъден, нищожен.
Cüem/nn sw-y. Tb te,'. (eопokoс,
тревожа. интересува; sich ~ гримо
се (nm jnBr,JciЖ, (Akk) зо - ескттo/
нещо);
Ии künnert mich nioHu Тово не ме
о-ояг- (не ме интeеeсуео);
kän11gen
Sioh um nrgcIcgTc Elen - Тревожа се
за неща, които още не са станоли.
Kunmervoll adf натъжен, опечален.
KummcU п, -е Schweiz в-му',
Kumpan т. -п umg 1. другар; прия¬
тел; h. съуеaо';ик,
Kumpel т, -sj- L.Bengb миньор, ру-
докопач; 2. umg де'тaр, koлeт-i
Cueuia1|v adj събирателен.
Cumulier/m sw.y. Tb Оп.У. събирам,
нагрупв—м; ясН -1. трупо' оe. отъо-
тява- сп (облаци); h. трупат оe, съ¬
бират се Iпeе-л(и),
KumuIuswolKc / Meiere и'M'Л'о.
кълбест обла;.
kündBar adf 1. можещ да бъде от¬
менен Типо';;—. дoтoвте); 2 можещ
да 6ъде уволнен (служител).
Kund/, т.' -п, -п Wirisch клиент. ку-
пуиaч,
kuNdeJ/ -п geb вест, известие.
kürden sw,'. Tb Or-У. geh o(свс!ом,
новeотяво; (vom etЖl (Dai) за нещо).
kir1cln1iraTung / консултация за
клиентите.
kun1eninci п книга зм oплоoи-нис
и предложения (и ;aгaонн),
Kundendienst т оР1. обслужим;; но
клиенти.
kunBcnC1mtei / картотека но кли¬
ентите.
KunienKediU т кредит за клиента.
kurdcnkmc1c т клиентела.
kün1cnstonm т о,Р1. твърда. цoс-
тoсеео нлиентело.
kündcnжerhung / привлич—не на
клиенти.
Kundig/ben unr,'. Tb ir,V, geT обя-
всио;, оповестявам; sich ~ пеoявс-
ва о;. показва се.
kundgeSblnrgJ -xn 1 митинг; h. изя
зяване, манифесаироне (но чуио'вa),
Kündig adf осведомен, овпдуш; вещ;
Des Spuniscien ~ saim Говоря ис-
цaнски,
CäN1iden sw.', Tb Гг,У. пеeдио!eс~
тсво;. че прекратявам договорки-
ае отношения; 0-п.У. оосвявом, че на¬
пускам службата;
Einen Vertrag ~ Рози—лям договор;
Die Wobmung - Съобщавам, че ос-
вобождово; жилището;
JeBn. ~ Освобождовом някого от
работм (от длъмеoо-);
Jed. Kündigt Нсkтя съобщава, чп
Kündigung
GADEROFF
464
напусна рабо-мта (службата он).
Kui^i^i^l^ii^ni./’ -xi 1. съобщение за
прекъсе—не на договор; 2 уеолне-
ние;
Fmictlocc ~ Уволнение без преду¬
преждение.
kändigungcfmict / срок за пеeие-~
тяване на договор (уволнение от ро¬
бота, напускане на р-бoт-)l
kür1ignngcdunni т црнчзнa зо
цеeнрaтс!a;e на договорни отноше-
;нс,
kiün11gnndcchnrc11en п цномe;т
предупреждение за '!oлиeннп,
Känd1gundsso!üUe т oPl защито от
'вoлнeннe (за отделни к-т;ттенн
работещи).
Kundlm /. -пеп клиентка.
kunB(mieHin sw. И hb О-,У. gxT опо¬
вестявам, но!eстсзa;,
kin1ccn1ft / a.Pl, 1. клиентела;
2. veertteвnpе-0'о^с-зою; veentt ссвл
делия.
Kumdscilitem m, - еaоуонaи—ч; шцнo-
ини,
KuNB|Uum umi.y. Tb ап-У, geh нзвeо-
аявом. обявявам.
KünfTig adj бъдещ; предстоящ.
KunKel f -i 1(^x1 хурка.
Kunsl f Künste 1. нонуствт; h уме¬
ние;
Dia bilBcNdin käncUc Иотбе-озтeл~
ните изкуство;
Arg/wandtc - Приложно ноoхстзт;
umg Mit seinem - in Enii sefn He
знам вече какво до правя цo-;о'о-
-ък.
KuncTuKuBeni<s / художествена ака¬
демия.
KurcT1ucctciinrd / художествено
иолтжбо,
KunsTblums / нон'с'зпит ципа;.
künsU1enkmuI п архитектурен па¬
метник с художествена стойност.
Kuistduick т репродукция.
Kunstdünger т нонуотвп; 'ор.
kuncte1s п aPL изкуствен лпд.
Küiiisiieii/ -еп цеeвоп'тоa; ;a;н-
eе;oоa,
kunsUendeugnic п художествено про-
иовпдe;нe.
Kunsterzjeiem т учител по нот(рa-
оитeлиo нонyоaиo,
kц1nster-ZiIsug/;цоo(еaзнтппнo из¬
куство (учебен предмет).
künsl1üIicCsngä ЛопшиЛииaцин и—
художествени произведения.
kuns1iasem / изкуствено илоииo,
Kinst'enie— т техническо грешим
Она лекар при oпeе-еня и де,),
küNsTTertidCe1t / о.Р1, оеъеето-.
ловкост, умение.
KimstlncumB т любител но изящ¬
ните изкуство.
Kunctgedenstund т произведение
но изкуството.
kunstge—ecHU adj конто гесбвa, по
вонеии правила но иоkус'вo'o,
KumctgescSIoHTe / о.Р1. истoеис иа
изкуството.
kuncTglwcmil п художествени зона-
ята. приложни изкустио.
KunstgmiT т три;. умел птви-т.
kunctSunBli т 0.Р1, -ъегoезн с ху-
дожестеени предмети.
KunstbämBi/п т търтo!eе на худо¬
жествени предмети.
kunstHunBжemC п художествен зо-
еaс'.
KunstHarz л изкуствен— (синте¬
тична) смола.
Kur:^^his^'^rfK^r т опeцн<aлзст по
история но изкуството.
kmnstHohHshHuIe f виеше училище
по изкуства'-. художествена окоде-
мия.
kurchnor1g т о-Р1 изкуствен мед.
kunsTKenner т познавач но изкуст¬
вото.
Kui^^^iTCnieiC / художествено кри¬
тико.
KinstleBem п изкус-ипк- номо.
käncTler т. - художник, човек ио
изкуството.
känsUleuZn / -лел вудтж;неи-.
künsTlcrlsch adj художествен, -раи-
стнепн,
KjürcU1emn1mc т творчески попвеo-
ним.
KänchIerpchH п on: umg Idas IsT) Ч
молшанс!
KünsTllcH adf 1. ззнусaвп;; 2 прес-
горен, неестествен; 3. синтетичен;
-е BCatmung Изкуствено дишане;
~п Ernänrürg Изкуствено хранене;
-л Inlcttf/cnz Изкуствен неaплeнт
kinsUn1Ier т художник. мнвoци-
опе.
Kürstnimkt т позор на художест¬
вени цеoиоз;д;;ия,
kuncUpuucl / риторично ц-уоa (з—
постигане но по-голям ефект). /
kmnctucitcr т цирков ;одaе, /
Kunstmeitemln / цнеиoвa eодaекä.
kunnlh-zOrunmd художествено ноц-
р—влекие.
kunsSiU1nmll1nnä колекция от про-
иозлдпния на изкуството.
kunctccSaffcn л a,Pl художествено
творчество.
kunsTcoSuffendc т, -п. -п деец и—
изкуството.
KuncTscH1he т художествена цен¬
ност.
kunc1cciжimmem п o.PL Sp художес¬
твено 0Лнгур;o) плуване.
küns1sн1Bc / изкуствена коприна.
Kunstsinn т оР1. художествен уолт,
разбиране но изкуството.
KunsUc1m1cHc / изкуствен пзнн,
KuNcts1m1ngcn п o,Pl, Sp скок във
вод— (от трамплин).
KunstcTof1 т плост;aо—.
Kunststück л фокус.
KidsTUöpfen т rрънеое, о—;имовaш
сп с художествена керамик—.
Kunstturnen л оР1. художествена
гимнастика.
kürcteeuctrn1ig adj еaобиеaш оа,
сзедущ и изкуството.
KunsTvolI adj художествен. aе-зс~
'ичел.
Kurc1жcrk п петизвпдe;нe но из-
куствт'т,
kurc1жisceпschai1 / изкуствозка-
ние.
Kunstwort л изкуствено създадено
думо.
Kunterbunt adf umg I, пъстър. еоо-
ноцве-ен. шарен; 2 без ред. б;оеоз-
бoе;т,
Кирпл л. -s ~ Coupi.
Kupfer л oPt I. CTem мпд; (акър;
2 медни съдове; 3. verali медни мо¬
нети; 4. verali гравюра но мед;
In ~ siehben Гр-виеaм върху мед.
KuireuBaoH л покрив. o6лиетзон с
медии плочи.
Kjip'erdmiHt т медна жицо.
KjiplenlnihC т медна гравюро
(щампо).
Küpferemz л медна руд—.
^1/1*1111^ adf тъдъеж-ш мпд, ме¬
ден.
kuprcrK1nrc / медна кона.
465
DEUT6Ci--BüLGЛI2^3CJ^lES WÖßTEPÖUCJO
Cu—eerrcihH
kli1'erKesceI on меден наз—и.
kü1fcukiec m o,PL, Mln вaлитцнеит.
ku1ieгtegiernng / медна сплав.
kuefermänzl f медна монета.
Cupiern adj меден, (акърпе То— мпд,
от бонър).
Kup'/rpiomne / меден тиган.
CüpTiTOl adf медночервен. банъ-
еeеoеeрвe;,
^^1i^(^rscHmieB т (акърджия, мпд-
нзкaе.
Kipfi-st/hher т гр-вьор - е- мед.
^^ferslich т медно гравюра.
Kipi/rsulial п o-PL Cbem меден охл-
Л-т,
Kupfervltnjol л o,Pl, Cbem вaлк-н-
аит, син камък.
Kupie—walzwerK п зовод за вaоеу-
воне на мед.
СирТа-ет жК. Tb t-.V, 1 пoдряовом
Oр-отe;нп, дърво), скъсявам; 2. сп-
оа карти.
Küpci [../pS] т. -s WOeisch купон';
ценно книга.
Kuppe f -п 1. (ило (на пл—нина,
покрив); 2 връх но цеъо'з-e Ока ръ¬
ката); 3. гловнчи- (но гвоздей. топ-
лийн—).
^111 f, -п Arch купол, свод.
kuP1e111i т Atch построй;— с ку¬
пол.
KüppslBih! п Atch kXIЮлooбр-оeн
покрив.
^111111 fo.Pl. свoд;неeотвo.
Küppclr м И, bb in, И. 1. Tech съеди¬
ня!—;' 2 0k-ез-; Ои-гони); 3. включ¬
вам съединителя; 4. своднича.
kн1p0e)tung f, -ет TecT 1 съедине¬
ние; сцепи—' 2 муфа; 3. съединител,
aмбрe-м,
Kuppler т, - сводник.
ki1plcm1n f -пеп сводницо.
ku1plungsneBlI т Tech лост за съ-
eди;нaeлс,
Kupplungspedal п педал на съпдз-
ниаеля.
Km-/ -вп Med лечение.
Kürf, emSp волно оъел-—;ип (в със-
тeоaниe),
Ku—а—zl т лекар з сое-ттриум.
Kürassier т. -е D0sf кие-оне (о6-
лпеeн и броня рицар).
Kiuiici f. -п Jur тцeнa; тцeкунс-вт.
нaотoйниеeотиo,
KungTon т. Kurahoren иуpa'тр' по¬
печител, опекуи.
Kuratorine п, Kuratorien WO-hscb
нaдотен— слумб—, службо зо oсъшeс-
твявоне на надзор (над сдружения
и де,),
Ku-Bal f -п Tech 1. нoлс;o' 2. ръч-
и— за завъртане' ;оннз;л-,
Kurbelgehäuse п Tech н—етлр.
Küulelgelnicla п TecT ооляномото-
вилнов механизъм.
Kurbellager п TecT лагер но коля-
нов вол. основен лагер.
kurbeln sw. У. TD Oti, У. въртя, оa!ъе-
там дръжката (ръчката); о-!ъртв—;,
задвижвам (нещо) с ръчка;
Das Autoienster 0*1 Bie Höhe) - Вди¬
гам прозореца и- автомобила.
knrbelsU1hkemei f м—шиена (роде-
еис.
kurBciwciIe fT^t^ch нтлс;oв вол.
käuiic т. -se Bat тинво.
Kämb1cCe-m m тиквено оe;нa,
кй-сп sw.', Tb -е,У. избирам (zu
ehw. (Dat) зо нещо). довам (почетно)
'H'Л-,
KurfürsT -- -вп. -вп Hisl нуефюро'.
kurfüucTcnTin п Hist земи. управ-
лсво;з от ^рфюрст. кypЛюеоaиo,
Kurgast т курортист. летовник, по¬
чиващ.
Kurhaus л 1. казино. змла (в ку¬
рорт)' 2. сград-та е- уце-илe;нeтo
в курорт.
Kunfi f. -п Rel Папска oурня Ослум-
биае и служителите въз Вaтнкоиa)l
Kurier т, - курнлрl
kuu||uBIenct т н'рнпеонн 'слуги.
кпп|ц—еп sw. И. hD le, И. Med лекувам,
иолeнуиом.
Ku—lies adf странен, чудот. курио¬
зен.
ku-iociUrT J-xil. нузиoз)нoо', тоo~
беност; сароксост; 2. рсдkoот; ну-
рнoо,
kZri1nf т Sp волно съчетание IЛн-
гузнo цъеооля;e),
Kunone т курорт.
Km-pauK т пори (и курортно - място).
ku-piuccHem т pejot вр-е. о;ох-р.
kuгp1uuc0scuI.|Jон-в-рствo. шорло-
тaння,
kuuc т. -е L (учебен) курс; 2. курс
(към нещо); 3. курс, политик—;
Wiiisch Außer ~ gesetzt Изваден оа
oбе-ш;ннe,
kuusoBccHi1g т W0ehтch пониеово-
нп е- к'pо-.
kuusabжeioHnnd / отклонение от
курса (на кораб, самолет).
kur-cirmlвcunmä промяна. смяно но
курс—.
Ku-s1dch1cg т WOeisch повишаз—нп
но курс—.
Ki-c1ucn п книга с разписание но
влаиовпте.
^^nscUitlem т umg Oeoi човек. с ко¬
гото имам курортен Ллиет,
Kürschner т, -1. кожар. ножухар;
2 търговец на oтжн,
KürMOiHnaui/ -еп нoмaеоka рабо-
тилниц—.
№1311-/1 sw,V- TD Ofr.'. 1. енекхли~
рам, обикалям; нося сп; 2. намирам
се и oбеошeннe, циркулирам 0цaеи).
Ku—ф adj Тур курсивен;
ETw. - seUzcn Набира; нещо за нур-
сив.
kimc|vschгift / курсив Iшеиф').
Ktuucnot1cmnmd / Wiefтch котировко
е— курсо. .
knucmnisdH adj 1. бегъл. птвъехсoс~
тен, кротък; 2. нeпеeкъон—a,
kprcstirz т WOf-scb падане на кур¬
са, сриз.
kuussycTcm п курсово система (но
обучпние).
^^rsteilmcSmi^r т учас-нии и курс.
Kursus т. Kurse курс - Оучпбпн).
KursverlusT т Wirfтch загуба от раз¬
ликата и курсо.
kumcж1gen т директен зого;.
kimcжcciscl т промяна и нуроa (зо
цoоoн-, цoлзтик-),
Kü-czetUai т курсов бюлетин. амб-
3^- за в-лутниае курсове.
Kurtaxe / курортна '-ис-,
Kurtisane / --л Hist нуpтнзонн-.
Kurve/ -п 1 Math криво; 2. завой
(на път);
Elma - mchmer Вземам завои. за¬
вивам;
umg Jed. Cmahzt Bla - Някой - изчез¬
ва (чум оe).
^-311 sw,', sm Otr.y. umg 1. правя
о-втИ, з-вивом; 2 пътувам безцелно,
Ku—eerПOmeig adf oенз. като завой.
Ku—vanlimsati п оризна. шаблон (чер¬
тожен).
kumvenmlcsem т Tecb иривомер.
CuuecrmcicH adj с много зовои, лъ-
30.
kurvig
иа-ушен Опът).
kurvig adj = Cuivcnmalhi.
Kurz (Kürzer. kürzesl) adj 1. къс Iеоо-
стoснип); h. кратък Овреме);
E*m -en BesucH Кротко посещение;
ühcn ~ oiem lang Отскоро, роно или
нъо;o;
Jmd,Jetж, konni zn ~ Ha есктгo,
нещо не се обръща дoот-тпент вни¬
мание. някой (из— ощетен.
kimz1m1cit fo.Pl. робот— с непълен
роботен ден.
Kgrzimele)]]/ adj с къси ръкави, по
къс ръкав.
№-2111^ adj Med страдащ от за¬
дух; който лесно сп з-дъхи-.
^^rzbcrjcHt т иеa'oo съобщение.
^^mze / o-Pl, неотитот;
In - Скоро;
In allen ~ Съвсем нморатко, сбито;
In dcm ~ licgi ile Wünzc В иеaтkО0т-
-o п олaдтс-то,
Kürzst п онгоo (в отeкoтеaфзя'a).
съkрoшeенe, знак.
Künzer yw. И hb Ое.У. 1. оkъояв—;
Iетклс, нoон); 2. еaмoосеoм Озопла-
то); поеимавом Iвъонaтрoмдпннс);
3. съкращавам (време, текст, реч,
дроб).
Kunze-Hari adv еaбъеоo, безцерп-
монно.
Cäueeu!Tustcr Kürzen Traten uir. У, sm
Ol-.У, L umg oтеaезчa!oм оп, въздър¬
жам се (след боледуване); 2 ттр—-
;неoвo; се з харченето.
Kurzfilm т късометражен филм.
Cine'п1ct1/ adj кр—тkторoе;е; за
кратко време;
Eins ~п ABr/lsc Внезапно отпъ'у-
вонп;
-е ^^eilUe Кеa'кoоетенн заеми;
Ein/ ~п Lösung TirBcr Н—миром
бързо решение (зм кротко веe;e),
Ku—zgesoHIhHte f Lil къо рoзнaо,
KurzHaarlg adf късо пoдо'еиг-е, с
късо нoо-,
Ciuz|SiI1/n Kunz boilcn unn, И. Tb in. У.
държа строго. нзкъот,
Kurzlebig adf кратковременен; ирот-
kО'еoe;,
^-21*01 adv неотдавна, преди ня¬
колко дни.
GADEROFF
Kurzparkzone f паркинг за кротък
цеeстoя,
kuuzucicuuT п кротък доклад.
Küiz|sohi|nß/m unn.' hb ir.V. црa!с
късо съединение.
kцmzchnlnß KurzscHluss т късо съ¬
единение.
küuechninßueaC1ion KurпlscS1iCC•
raoCliom f спонтанна (необмислена)
ре—кция.
kuuzchSm1it f o.PL стенография.
Cünzsicbiig adj 1. Med късоглед;
2 непрозорлив, недалновиден.
KurzsichtigKelT f a,Pl. 1 Med нъсо-
тлeдстеo; 2. еeпетотрли!тоa, нед—л-
;твидеoст,
KumzsilelTlie т kъстмeтеoмeе иг¬
рален Лнл;,
K]!rzctmccken11u' т o,PL. Sp бстaнe
на къот рaотттсннei
Cüre|tuctcd Kunz inctar uir. У. sm Oir,V.
= küne/n tuctcm,
Kurzum adv нakе-тkт, c едно дума.
Kurzwanen meisl PI. галантерийни
оaтки,
KurzwamcnHändlem m гoл-;'eено',
Kurzweg adv еaбъеоo,
kümzжa1I f развлечение. забава,
Kur^iweilig adf забавел, интересен
(вечер. история, з-кимоние).
kumzжa1le f къси вълни;
Einem Sendem aui - cmpfangem При¬
емам радиостанция на ипои зълеи.
kuпdжcllencsndeг т ■ Tech еoднoпеe-
д—в—тел на oъон вълни.
Kuueжomt п абревиатура, оъкеa'П~
но дума.
KunzeliUgcdäoitnis п o.PL краткот¬
райна памет.
Kmizzeitig adf не-тkтирeмeнeн, ират-
нотроен.
kuso!! interr куш! легни! (към куче).
kuschelig adf 1. ме;. црнн-п; за гуш-
кане (плюшено животно); 2. ценятe;.
уютен 0—';oсЛпеa).
CesolCln, sich sw-И- bb сгушиам сп;
притискам сл.
Kuscheltiem п плюшено нте-ен-.
Cuccncп-MlИ hD Оо-.У, ляга и стои
мирно (куче) (auch übeehr),
Kusfnn f, -i беa'твеeдкa,
Kuß Kuss - - Küsse целувко.
/
466 '
KußchST Icussco11 adj неизтривае;0
(червило). о
käccln sw,', hb ir,', целувам. - /
Kußnan1Jkuscnun1 f въздушна,,це-
оуин-; /..
Jmdm. /ins ~ zuwsniam Изпращам
някому въздушно целувко;
umg EtЖl mii ~ neHecn Прием—м,
купува; нещо о удоволствие.
Küsse |/ -w морски бесг, kеoябрe-
мил.
KäctenblжolHler т жиаей на kр-я-
бепжнп'т.
KüstnrnasoU/m/l / о.Р1, крайбрежен
риболов.
KäsUcrgeBIcT п нр—йбремиа оoиa,
käcUcngeжäcser п oPl, крайбрежни
води.
Käcten Schiffahrt Küstlrccn1T1uSiU f
a,PL Man kе—я6еeмнo кoе—бoплo-
воне.
käsTcnstuc1Ten m крайбрежно нвие-,
KästlnжahHl f брегова охрана.
Kйctem m. - Rel клисар.
kucUoc m, Kustoden уредник и му¬
зей (о и-учни оaдaен),
KuiscHhock т капра.
kuTsoHe f, -п нарета; файтон.
- -1. кочияш; 2. файтон-
джия; 3. лошо вино.
kutsdHjinin sw.V. bb iir.', umg пъ¬
тувам без цел; bb he,V. возя, откар¬
вам някого някъде.
Kuttr f, -л 1. расо; 2 оnoе'еo три-
четвърти полао (обикновено с цип
и к-чулно).
kiTTcicu11C f südd östert Schweiz
шкe;бe~еoе(a, чорбо от дреболии.
Kutter т. - Маг k-тeе,
Kuvert [klve^, №^1 п, -s цлнo (за
цисмa),
Kuvertüre /, -п оувертюр. шокола¬
дова глазура.
Kybernetik f oofi, ннбeе;eтни-,
Kylвsrn|U1chH adf кибернетичен.
kJnlnnomd| o.Pl кинoлoтия (науко
зо кучe-a'-),
kyrillisch adj но нненлнц-;
~п Schule Кнрилнеa,
KZ [каЪст] п, -s kurz
ifomsiigen.
KZ-HäTlifng т нoеепaтпенсTl
DltflTCCj-UUSABQCHES WÖDTER&UCH
LuieCnan
L, 1 [ri] i, -liumg-s e-i.
двaе—дeоe-a'o буни—
от н;мок-г- азбуко.
io Onlerf ло (при та-
е-;ниaнe),
Lab п, -е сирище;
Лпе;п;т,
IobiIe)uig adj umg 1. пихтиест, на-
шеса; 2 блудкав, безвкусен.
loben sw.V. hD ii.V. geb освеж-вом,
еoзвпдес!-м; sicU - подкрепям се
Imli ilw. (Dai) c нещо); еoол—мдa~
вам о;, любува; се (am aUw. (Dal) ;a
еещо).
labial adj Llng лаби—лес. 'санен
(звук. напр. а. b. р).
Labiallaut т Llng лабиален (устипи)
звук.
ii1|i adf 1 лабилен, неустойчив;
2. непостоянен, колеблив; промен¬
лив;
~п Gesundheit Р-зилм-ено здраве.
Lilj^ll^t^lt/i^.^1^. лабилност, неустой¬
чивост.
LoBKmiut п o.PL. Brt еньовче.
LaimagcN т Anat онрншнo у'т;oв-
чп (но преживно животно); оиеншп
Lalor п, -sj-e лo(oеa'oенс,
Laboroni т, -ei. -еп лабор—кг.
LiioramUln f -пет ло&^]^^;ст^.
Lubonuiomiue i. LaDaraharOBm geb л—-
бoрoттрин.
LalorunitcrsuoSung f лабораторно
изследване.
Labom^i^rsuob m лабораторен опит.
Labsal m. -e geT L товeмoеoеe.
o(тдесеo;e; 2 отмора; 3. оародо.
еoол-дa;
Dir BIlcK üben dir g-Üner Wicsen
war nim - Tür dir Augen Гледката нъм
зелените лив—ди (пшп еoолoдo за
очите.
LiByriniS п. -е пoбззнет (auch
überln).
Lachs:/ а-Pl. umg смях. начин, по
който някой сп смее.
Laohe2/ -п локва, (ара.
läolelm sw.'. bb it-.V. 1. уомзвзaм
се; 2 надсмивам се (über ]nBr./ctW.
(Akk) над нсиoтoJнeшo).
L|cHein п о.Р1. усмивка;
Für etw. (Akk) nun mooi all müdes -
Haben Нещо нп ме ин'пепо'вo~
lachen sw.', Tb Ott.' 1. смея се
(Üh/n ]m1n,JcTж, (Akk) но някого/не¬
що); 2 присмивам оe. надсмивам сп
(üiem ]nBn,JcUw. (Akk) но нсkтгтJ
нещо);
Ute— ашеп Wz ~ Смея се но виц;
Dis Sonne, ier Himmci lacbi Слън¬
цето се усмихва. небето оннe;
umg Da gibt's d1hHtc en -! Нямо ни¬
що смешно!;
umg Dn S1st/Carrc1 dn1/ic1cn1 4
Лесно ти п но -.(e!;
Das Glück Hillc ihrem gelacht Щас¬
тието им се усмихно.
Lachem п aPl смях, смепне;
Jed. Hai dis - verlerni Някой е тъ¬
мен. ;eл-нхoлнеeе;
Vor - ploieen Пръскам се от о;яв;
Jelm zum - 1-^11 Разсмивам ня¬
кого, е-иареа; го до сп смее.
LacSer т. -1. човен, нойто се смее;
h. umg кратък смях, иоо;нвoеe;
Die ~ au' ^111- Seltc haben Спечел¬
вам хора е- овoс страна с духози-
-ост-а си (при дискусия).
Lohnc—fnid т On: eincn - Saben раз¬
смивам пеИ0Ъ0'!0ШИT;,
Irhi/nllci adj L смешен, комичен;
2 смешно молъи. нищожен;
Sich - eichen Ставам зм смях;
Ein -an Vorwand Смешен претекст;
Elrc -е Summe Нeосoез'eпкo,
смешно сумо
LäcHc—iihHkcIt f -еп 1. o,Pl смеш¬
ното; h nut PL смехории, дреболии;
Mil cnlcien -em gibt sn sich nicHt ul
Той нп се занимаем с таиива дребо¬
лии.
LacHguc п CTem еoяоин гоз. двуозо-
аен тнно.
looHUift adj смешен. ra'^oe, нелеп.
LachKuinpr т истеричен пристъп
но омяв;
Eimen - Bekommen Изподо, в ис-
тприеeк смях.
LacHc т. -е Zaal сьомга.
ЕосН^/ / бурен смях Мн— някол¬
ко човеко).
LahSsbmöUcHen п хлебче с пушено
сьомга.
LacHci1ng т улов но сьомга
iucSc'anBsr adj ол—-зс-тетоoв.
нежно розов Iезст).
L1oHschH1rKen т пушено свиеокo
филе.
LacSTuule / Zaal гургулица омe-
вуенol
LucK т. -е лак;
Den - iläl^^rrU ab, bcComei Еат Ла¬
кът се лющи, напуква сл;
umg Dcm - кТ ah Нещо вече не п
ново и интересно.
LohKuffc т umg pefae прекодено на¬
тупан. суетен и —рогме—;; човек.
LucKe f, -п össerr локво.
looK/n жУ. hb ir.y, лакирам.
Lihkiluha f емайллак, лакова боя.
LocCliln m тънък лозов слой
IЛнл;),
LahCgÜnU/I т лочен колон,
laoKiercn sw, У, TD -п. И лониро;; sih!
- лакирам сп;
Sici Bis F1ndc-mägel - Лaизеoм си
нoитн'e,
Lackieren т. - лoкиеoвени,
LicKi^r^<^i^^i^^^tU f еo(ттнленеa, и
която се извърш!—' лoкнеoвъенз
роботи.
LooKleden п лаково кожа.
LooKens n(m Chem лoo;'о.
Lnhkmicp111cr п лакмусозо вaетия.
LacKrc1ri/cr т пoеио-вoш и иолъо-
kвoш цеeш-еoт за лакови птеъех~
нoсти,
LohksoHilcr т дефект по лаково
покритие.
LackscHuh т лочено обувно.
Lada f, -п 1 чекмедже; h. роило,
оkри;.
LoBau-Bclinn nue Pl. товорни дпй-
нoсти,
LaBabiue т Tech аоеорео стрела
(но кран).
Ladebühne f товарно рoмцo,
Lial/iänigC/il f 1. ттв—етвмeо-и-
мост; 2. капацитет при зареждане
(но акумулатор).
LaBeПrcna f тoвoентллнo площ (но
вмгои. кораб). ■
LaBsicimimung/oP Mil засечко (на
ттнпотрплнo оръжие);
umg Eine - Huben Oton Правя засеч-
но (не разбира; нещо; нп функцио¬
нирам).
L^deCai^:^i^1^1^t/ капацитет (вмести¬
мост).
LjtBcCodtnoiicuobie Ladekonimoil-
leihUir f светлинен иедино-ор но
табло но МПС зм зареждането но
акумулатора.
Lal/Cnim т 'oв—реo~еoзтoвoе;е
кран.
LaBellnie
GAßDlXOT
468
Lodelinie f Mae линия но м—коз-
молно натоварване (но кораб).
Lodcluks /Маг тoв—еeе люк.
LaB/maß п тo6oен' ео аоворо.
111/1,(I1B, gcludcn) unr,'. hD le.V.
1. товаря; 2. натоварвам (mii etw.
(Dat) c нещо); 3. еoотoвoрвoм Ichw.
(Akk) ous/vom c1Жl (Dal) нещо от не¬
що); 4. поемом нещо Oвн;—, отговор¬
ност) Muni sic! (Akk) върху себе он);
Er Hat eine schwere Sobnid uni sich
gelalem Той пое върху себе си теж¬
ко вино.
loBeim wu* И hb --lO-е.У, зареждам
Ooеъжнe); in.', зоремдом (с електри¬
чество);
Dia Atmosphäre In Haus war eit
Spannung geliBcn Из въздуха сп но¬
сеше нoцепмeннe,
leBcijmmr.K. TD ir,'. 1. коля. покон-
во; M]eBm. eu lUWl (Dal) няного но
нещо); 2 призовавам M'mBn. някого)
(пред съда, но преговори);
Jelr. als Z/ügsn vom Gericht ~ Пез-
отеo!aм ;снoro като озидп'пп пред
съд—.
L/den n. Läden 1. могозин; 2. oo-
цoк, кепеин (но прозорец); 3. umg не¬
що, работм;
Einen ~ ouTeuohen Открив-м мо-
тoзи;;
umg Der - klupil Рабо-а-а п к-ред
(върви);
umg Wir io! Bcr - kerne Доколно-
ао познавам нeшo'a;
umg D/n /umzem - sobe/iß/m Вър¬
тя есл-тa работа, дeяетот,
Lalenicsiheer т собственик но м—-
г-ои;.
LadsmlieB т крадец (който краде
в магазини).
LudenSütcr т umg залежала стoи-,
LuBenCcttc f верига мaгaон;з,
LoBcnpre1c т цена е- дребно. по¬
зорна цено
Ladenschluß LadenscHluss т о.Р0 за¬
коново 'столовен край но роботсо-
то време на мог—зините;
Kunz von - Молко преди до зотио-
ест маг—он;итe.
LoBcnccHlußgcsctz Ladenschluss/c-
sclz п з-кон за регулиране но работ¬
ното време в 'ъеroвокaтo мрежа.
Ladentisch т 'eотяв, щанд;
Eiw. (Akk) uiU/n Bam - vertauicn
Продавам нещо “изцтд тeогсвa"l
LalentocHter f Schweiz продавачко.
LoB/plotz m товарна площадка.
Ltdesutee| 'оворна рампа.
Loleninn т 1. помещение за 6о-
гом; 2 място зо аовори; трюм.
LodcchHcir т 1. ттвoрнтппеиеo;
2. кoеoоo;eе' (в речния трoноптрг).
lädi/m/n мУ, Tb hi-V. повреждам.
Ladung f, -xi 1. 'О!oе; 2. оoрсд;
3. пълнене (бoтeрис); 4. призови—;
Eima positive - Положителен заряд
Laly ['luiBl] / -s дома, меса с ви¬
сок стен—лен ранг. играещо в—мк—
роля и обществения живот еа стра¬
ната;
Flmst - Първато дома Oноптлз!— се
за съпругат— но президента).
LafcUtc / -п МИ лафет.
Loge / -п 1. положение. място, по-
оиеня; 2 положение Ока нещ—'—),
състояние; 3. поaст. слой; 4. Mus ви¬
сочина на аоко; рптистпе;
Dem BiN/alow hat Hine sciöme - am
WolB Бунгалото сп н—мира еа хуба¬
во ;сс'o до горото;
Die wImtscHuftlihHe - Икономичес¬
кото положение;
In dcn - sein, zu.. В състояние съм
до...;
In Bis - kommen. zUl.l Имом въз-
момноса дo,,.;
Sich In jels. - vcuscUecrJ1crCcr
Пoстoвсм сп в положението но ея
ного.
LagebericHt т доклад зм обстонов-
ната. оитуaцнн'a,
Lagelcsircoinrg / обсъждане на
положението.
Lo/ensti'iel / Sp ш—Лeт- Oцри плу¬
ване), щ-фе-но плузоне.
Lg/eilun т общ план, овeм- и—
рoоnoлтжп;иeaОl
Lagen п. -1. лагер, бива;. стан (иа
вoяонa, туристи, арестанти); 2 лег¬
ло; 3. Wirtsch сол-д; 4. Geol золем;
5. Tech лагер;
Ehw. (Akk) uni ~ Habar 1) W0-fтcT
Имам нещо (стока) на оклoд (в на¬
личност); 2) Мог— да разкажа нещо
ведного (вицове. интересни случки);
Elm ~ ilB—ecHcn Вдигам логер;
Die Konli^r/ixtcair/hecn spiltctcn
sici in пеПтеге - Уеaстезен'e в кон¬
ференция-— се разцепих— но някол-
но лагера.
Lagerarbeiter т складов работник..
L/gsraurseHer т пазач на склад. и
лaтeе.
La/crh/starl т оkл-дoз— нaлие-
HОУ'.
Lagcnbicm п отлежало бира,
logemfähig adf годен за лагеруване.
издръжлив е- съхранение (плодове.
зеленчуци)-
Lagcriener п лагерен огън.
La/emgelBübr п магазинам, тaко- зо
съвр-нeни; на стона.
Ligerlse т. -пя. -еп еaбттсзн и
склад.
LagemCoilem т о.Р1. отчаяние и ог-
епсз!нoс' у затворник.
lagcur sw.'. Tb ft.', 1. oстoесм
но склад, оклoднрaм, съвеoнявaм;
2 олaг-м, пoлaтa;; Otr.V, 1. оалема-
зо (коняк); 2 лагеруеам; нощувам;
KauTolclr im Keller ~ Съвеo;с!aм,
складирам кор-офи - в ;oолтo;
Das Beim loch ~ Птс'—зсм крака
н-!иоooo;
Deu Wein li/emt Виното отлежава;
Aul Luileuiruizen ~ Логеруиом но
нoду!-e;н дюшеци;
Dir Full fsl äbilici gelagert Случаят
п сходен. подобен.
Lgee-o1ct п o.PL трайни плодове.
Lagerilite т 1 мсстo зо лагеру¬
ване; 2 мсогт за сkпoднеaсe (на
C'TкO),
Lagerraum т склад, складово по¬
мещение. магозия.
LugcmchHe1n т оклoдoеa рoопиоoo,
Lagerstatt / geh ложе. цoсгeлс.
LadercUruUe / 1. ложе. постеля;
2. Geol оoлeжн, находище.
La/eiiige ~гп PI stIibi 1. склади¬
ране; съвеaинв-;e; 2 отлетов-нп (но
вино. биро); 3. Geol напластяване.
;oслтсвoнe,
La/rm^^ir^i^l^^i^im т ;oгaзн;eе, упра¬
вител на онлoДl
LoeeuzeiU / време но оъхе-нсз—не,
оалежаиане.
Lugune / -л л-гуло.
lahm adf 1. сооат; 2. уморен. всл.~
немощен;
Aul dem linKen ^11, 1m B/m Hüll/ -
Сакат и левия орон, и таза;
umg Einc ~c AncreBe Несъстоятел¬
но (неубедително) оправдание.
469
DhУt&:DDMLGЛl:M(:CD WÖP^T^EQE^L’CH
L|rBe—kimif
laHe^iteE hb Ole-У. куцам,
1|Sncn sw,' TD ft,'. LMed порм-
пиззрaм; 2. п-рoлзонеoм (нooиoми-
oo, живот, творчески сили);
Gclähel sein Пoе-лнонеa; съм;
Vor Am/si eciäbnt sain Пор—лизи-
рак съм от строх
LoUnhsit f o.PL 1. ветмaетот; 2. от¬
пуснатост, вялост. бeоонлнп.
Iahe|Ic/iN lahm legenмИ hD tr-V,
спирам, пoрoлнонрaм (движение.
икономика. преговори).
Lälmung / -тп 1. Med пор—лизо;
2. noрoлноoеин;
LIrksscitIga - Парализа от лсе-тa
с-рое—;
Das TUSui zum ~ des HamBeis Това
води до поралноoцлн но търговиято
L|SlnungecsucChSnnurg;AM случ-й
еа паролизо, явление’ петс!— е— па-
еoJIиз-,
Lo|i т, -е L сам!'; (хляб); 2. буц—
сирене.
Lafci т. -е Zoal в—йзeе.
IlcSer jw. У, TD ihr, У, хвърля си хай-
зеро Ориб—, жабо).
Laichzeit f време но хвърляне ео
вoйзeеal
Lofc т, -п, -п 1. лаик. любител;
2. веиотияннн. нойто нямо духовен
сан.
LaenbüHnc f с—модепн тпотър,
ialcmboll adf л—неeскн; диопгaетс-
ни; любителски.
LiOi/idkint.U o-PL художествено см-
;oдпяеoоal
Lalcnkünstlem т самодеец.
LUienmuc1kem т музик—на любител.
Laienrichter mJur съдебен о-оeдa~
тел (без юридическо тбеoоo!aниe).
Lo|cncplal л оН Thea- любителс-
но пепдс'aвлп;ип,
Loicnspiel^ruppc / Tbeat aм-тьтео-
н—, любителска трупа.
Lakai т, -ли, -еп лоней дапА übenlf).
LoKe / -л оoл—;урo,
Lok/n к. - чарш—ф,
luKomishh adj лaoтннеeи,
Lokmitee / -п лaирие— (особен зид
сладко черно мосо. получавана от
огъс'eн плодов сок и предлагана зо
ядеи; като ролно. цепенеo).
lalg nur im: umg so Ч горе-долу.
lallem sw.'. Tb Ohe.', 1. бърборя не¬
разбрано (молко дете); 2. фъфля
(цннк).
Banat n. -s Zrö лама.
Lomiim, -s будистии жрец, ломо
LomC —.: Latnec т aPL Tex- ламе.
л—мяяо лишим
Liecllc / -п 1. Tech ламела, плас¬
тило; 2. Bat ломели, пптеин Медна оа
тънкнтп цншиеин и долнато част но
гъб—).
limeNtjimen мИ hb ihr-V, umgpejar
зайком сл; Oüber 1^' (Akk) за нещо).
Lametta т o,PL 1. ламето (украсо
3— новогодишна елха); 2, umg peirt
военни ордени
Lamm я, Lämmer . 1. агне; h o/^^.
агнешко нож—; 3. umg кротък, тър-
пелиз човек.
Lammbraten т агнешко шпеe;o,
lannen sw.', Tb i-е.У. обагня се
(овц—).
Lämms—woiks / 6ял перест облак,
енруо.
Laeeicll п агнешко нож—.
LommflelscH п о,Р1. агнешко месо,
loemf—ome adj кротък като огле.
LaeeKcula / —тешии бут.
LommkoUilett п —гкпшkн котлет.
LanmsgednIB f o,PL. umg волско
'ъепeинп; —нтплснт търпение.
ÜtmpPij/ -л 1 л—мпо; 2. плеитри-
чeоиa орушко; 3. горелно
Lompsi т O-PL, от: Meister - Зайо
Байо Ооа принoонн и б—окн).
LanpemBiocHe т фитил на газена
лампа.
Lampcnfiebe— п o-PL оеe;неи- трпс-
к— Опреди публично иони—). .
LaepHniicHh п оз;тпииo от лампа.
Lampenschirm т абажур.
Lampion (lain'piBp] т, • -s лампион.
luNcierr/n [ll'sliman] sw,'. Tb tr.V, лон-
снрa;,
Landn, Länder 1. oPl сушо; 2. a.Pl,
земя. почво; 3. o/l село; 4. страна,
дъртав—, обл-ст;
Aui die - leben Живея но село;
Das - h/o-bciier Обработвам зе-
мят—;
umg Etw. (Akk) an ~ zieiem Полу-
4— зом нещо (обикновено след поло¬
жени хонлис).
Jndn. des ~cs verweisen Прогонвам
кя^ого оа страната;
Ösicr—e1:1 test/1 aus 9 Ltrnfonn
Австрия им— 9 неoиннцнн;
Das ~ d/n оиТ/еН/пВ/п Sonne Стро-
н—ао на изгряващото олпнеe (Япо¬
ния);
Das - dir unlegreNzten MöelfchKei-
ten Строеато но ;;oгеoеиеeезтп
възможности (САЩ);
Dis ~ der tinsemB Seen Страната
на хилядата езера (Фннл—сдин);
Anders LäiB/m. arl/nc SiTtem Раз¬
ни втеo, розни иде—ли.
Lardaulcit / сплскостоп-еск- рм-
бота.
Landarbeiter' т оeлснoс-oпaнскн
р—боанин.
lanlane adf ;—лоимоаен.
Lgnlanzt т селски доктор.
Landauer т veralt лондо. еeтзрз~
местен файтон. карето
iarlau' adv ii: - iurdol навсякъде
из строното. из цялат— строе—.
landaus adv im: - lorB/n във и из¬
вън страното; нoзсяoъд;-
LanBBccite т оeмeвлaдeннe,
LaiBi/siteer т земевладелец.
LanBli^^l^^i^rnNg / селско носеле-
нил.
LondsaiTlu/ т опуонoнл за коц—не
(но самолет).
LonBeliHn f 1^>^са— за приземяв—н;
но сo;oлп'н.
tordefnw^rUs adv нoвптеe и стра¬
ната.
landen sw.V. sm iii-V, 1. пеззeмс!oм
се (самолет, пaе—шутно'), -'кости-
ром (кор—6, лодко); 2. озое—вам сп
някъде. nрногзг—м някъде; --.И,
1. пцриопмсвo (ос—10JIПл-;aaиoс'из—м
Мно^об), стоварвам еа суш—то; h. Sp
нокосям удар Обонс);
Das Flugzeug lindcl lümkilfol Со-
молетът иоцо н-зреме;
Dir Vogcl londei an' Bem Dooi Пти-
ц—то над- но покрива;
Ie Gelam/nfs - Озовавам сп и зат¬
вор—;
umg Bcl ^Ве. nioit - Könmcn He
мога до пробия при няного, лям-м
хоцпх.
LanBengi fGeoge провлон.
LonBeplitz т терен зо кацане (и—
самолети, вллинтштeри),
LäNderlem nut PL полски имоти.
земи.
LnnBeuCinpi т Sp международна
среща. международно оъттпз—нип,
Laid/ткипВн
LärBcuCimlc f o-Pl, тeoтеaЛзс,
о'еaеoзеoннe,
Lärlcuulting m Окредиа;;) еeя'з;т
на саран—.
L|ndersilci п = LändcuCinpi.
Lnndssebene f im: inl ~ verhandeln
преговоря; ео ниво държави (про¬
винции).
lonBeseleen adj 1. вaрoк'пеeн. ти¬
пичен зм о'е—еo'o (обичаи и др.);
2. принадлежащ на провинцията,
страното.
Lon1ecT1r1cr nun PL цветовете но
социон—леото знаме.
LgnBecgrcrzem meisl PL грoннеи но
о-еoнaтo,
LondesSiuitninN т öт-er- ми;но-
-ър~пепдоeдoтпл иа додено провин¬
ция.
LanBeshatiptstill f о-тпзе— на
строн-т— Oпетвиненя).
LonBcsScrm т владетел, ;oи—рв,
LudBcsnnScau f оувпепен-пт но
с-рона.
LonBcsCnrBe f странозеоеип.
Lanlesneistcr т Sp шампион на
о'еaе-'o; е—еитеaле; шампион.
Lar1ecneSsteгchn1fU f първенство
(шампионат) но о'е—еo'a,
LanBcsparlincnU п пaелoм;ет на
додека с-рано (шрo!инцнс),
Landespoiitak f политико, воден— оа
додее- с-е-нa (прoвинцин),
Londesnut т Össen член но прави¬
телството но дадена провинция.
LonBcsregicrnng f правителството
но страната (провинцията).
Landessprache / е—цион—лен език,
език но странат—.
LarB/straoht f народна (национал¬
но) носия.
lanBesülllhH adj обичаен, общоп¬
риет (в о'р—нama).
LinBe^'^^i^^^il т о-PL държ-зна из-
мснa.
Lundcs^t^ir-^-^iter т изменник но ро¬
дината.
LonBeseeпwe1snnd / изгонване от
о'рoнoт—. ekстрaднеaнп,
LuNl1es№eäsuing;з—лута но о-еoеo-
-о. сaцнтнaлеa валуто
Lun^r^ewippen п държавен герб.
Larlcvenbot п забрасм зо кaеa;e.
LoiBiinobl / а-PL миграция от се¬
лото (и града).
GADgPOfI
iorlin/nl adj напълно чужд. еп-
позно-, дошъл от други строни.
Londfmiede(n) т обществено оno-
нoйоmвнe. мир и оигхеиoот и отеo-
еото.
Lan1i-iadcmcbrncH т нарушаване
но миро и опoиoйо'ви;'o и о'еo-
ната.
Landgemeinde / селска община.
LondgerihiU п Abk LG окръжен съд.
Landgraf т HOst лaндгрoЛ О-итло до
1806 п).
LonBgul п имение, чифлик.
Laiibans п вил— (извън гродо).
Landkarte / тeoтр—фсka корта.
LaniCIlmi п континент—лен клз-
;—',
LonBkmels т окръг (въз ФРГ).
landläufig adj o(неaeе, рoопрто--
ронен (представи, мнения).
Ländler т, - пeедпeе (тиролски по¬
роден т-не),
i|n1IicH adj селски.
LandmachT f 1. континентално си¬
ла (дъежoзo); 2. сухопътни !Оясkз.
Larlminn т veralt сплснн;,
Londnunke / Маг брегови навига¬
ционен о;oo,
LamBn1ChHime / оeлскoоттпaеокa
машина.
Lanlme^cr т земемер.
LmdBeaht / арендо но земя.
Landplage/''нaнoо', воeтбшo бедст¬
вие.
Landratte / umg човек но сушата
Мнойто не разбира нищо от морско
дело).
Lundmeeen т напоителен, продъл¬
жителен дъжд.
Landschaft /, -xi 1. местност, пей¬
заж; 2. пейзаж (картина); 3. област,
nеo!инцин.
landschaftlich adj 1. свързан с лан¬
дшафта. с шeйо—мo; 2. обл—саен. мес¬
тен, регион—лен;
Das Dorf iic/t - slhr scHön Селото
има живописно разположение.
LinlshHuftsllll п л-ндш-Л', ппй-
з—м.
Lonlschoitsnaler т художник пей-
оoмист,
Landscisiftisnnlesirs/ цeйз-миa мн-
вoпно,
LandsohurisscHule т о.Р1. защито но
природото.
470
LandciUe т имение.
LuddsCdccbi т Diтl лaедсин;в-,
наемен войник.
Lagdseinr т, Landтleü-e земляк,
оът'eеeсmвeеиk;
Was list du Tür ein Ч Откъде си ти?
Lon1snrnr1n / земляко—.
Landspitze / Geogr нто.
Landstraße / шосе (между две се¬
ла. селища).
LordcUucfhHeu т oft pejoe снигник.
Lomlstucitkmäftc nut Pl Mit сухопът¬
но вoйон-,
Landst-iol m мпотетст, o6лoс',
Lurliag m o.Pl. п—ндтoт (ц—рл—-
мек- но провинция в repe-HM).
LiNdta/
гЦ политическата термино¬
логия често се наблюдават раз¬
личия, свързани с различните
културни Общности. Принципна
еднакви явления се кодират в спе¬
цифични езикови единици. Пар¬
ламентът в отделните немски
и австрийски провинции се на¬
рича LomBTog. в Берлин се използ¬
ва думата A1geor1rcUcrn1uC| в
Бремен и Хамбург - nümgcmshHaft,•
швейцарските кантони имат
своите Großen Rai. k1gtnrcпаt.
1311-01.
Lordtagsa1dCouBrchc m депутот в
лaндтaтa,
LondUigsulgiorIrcUc mjf депутат/
депутатко и лоедт—га.
LonBU1gcжanl/ избори за лондтага.
LandUecnnIk / оплскoстoпaеоka тех¬
нико.
Lorltnarsponi т сухопътен тр—но-
noе', трa;опoет по оуш-.
Landung/, -ет 1. приземяване. ка-
еaкe; 2. слизане но сушо; 3. дебар-
^ранл;
Eene geglückte - Щастливо Oсптлуе-
ливо) приземяване.
Londungcbrücke / пристан.
LordimgspliUz т 1. Маг пристан;
2 място за дeб—екнрaеп; 3. мсо'o
за приземяване (иа самолет, иосми-
члоки ите—б),
LanBüngstrülpin nun PL Mil десант¬
ни войски.
LonBverirauch т a.PL иоцoло!aнп
471
DMACtiobüLGAßlöCHES WÖÖTWMJCIf
Longstrcckenlani
но зeмстa,
LandYecпnnsccum// оeмeмeеск0 дей-
сос'.
Landweg m селски път, полски цпm;
Auf Bem - По суша.
LondwImB т зстпе, нойто дух- от
сушото иъм морето.
Landwirt т селски стопанин, земе¬
делец.
Lon1ж*lrtccH1ft f o-PL 1. селско сто-
п—ество, земеделие; h. малко сто-
понство на село.
iog1жirtccn1fUi1cS adf с;лоkто'т-
цaнонн,
Lor1жirtshH1itsuuccts11nng f оeоо-
иoстoпoеокo изложбо
Landжirt<s^haliUcni1nisteпnn п ми-
енттeес'вт ео земеделието.
Lundw^tshHifUswissensoSafl f oтрт-
сомия, оeлскoс'oпaнскз науки.
LoNBzur/c J Geogr дълъг тесен по¬
луостров.
lang! Olrngem, längst) adf 1. дълъг
(за пространство); 2. дълъг (за вре¬
ме); 3. дълъг (изчерпателен. обхва¬
щащ много страници); 4. дълъг Мви-
сoеинo);
Dos Zinncr ви 5 Mctsn lirg Стoс-
-о е дълга 5 метро;
Eim 11^/1- ^1/1 Дълго писмо;
- uni hneit erzäHlen Разказвам на¬
дълго и широко;
Seit -нп От дълго време;
Sein Leien - През целия си живот;
EtЖl (Akk) auf dir ~н Bank soiicbin
Отлагам нeшo,
lang! = entlang; präp (Akk) Laidsch
Gehen Sie len Fluss ~ Вържете по ре-
кота.
iungrrmei1g adf o дълги ръкави,
iamd1tn1g adj обстоен, подробен;
Eine ~а G/scUlcHlc Нескончаема
зо'теня;
- neBcr Говоря, рози-звам надъл¬
го и н-широно.
iorgbairig adf дългокрак.
largc adv 1. дълго (зре;;); 2 от¬
давна;
Wie - Колко време?;
Es ist soion ~ Urr Много време имо
оттогаво;
Das ist noch - rioli olles Това да¬
леч не е ионеит.
L|nge f -п 1 дължило; 2 продъл-
мителност. -раене; 3. зиоoеииo;
Jnin. ue -n coiI1gemJnm -т 1/s^m
selm Значително превъзхождам кя-
кого (и състез—еие, по способности);
Aul Bie - За по-продължително
време;
Eiw. zicnt sich 1m die - Нещо се про¬
така;
Die Stadl liegU in' Bin 2 Längengrad
östlicher - Градът се комира но 2
градуса иотoенa дължина.
I|rgeiing adv umg с еслa'0 си дъл¬
жило.
lom/en sw.'. bb Ohr.V. umg 1. с-и-
гом, дто'нтa;; h. ститo, дoо-o-ъч-
но е; 3. бръквам Tin clw. (lkk) и не¬
що); noоятaм (mach ]mBnlJctж. (Dai)
към ;яkTTтJ;пшт);
Dem VorHang lumgt Bis zum BoBin З—-
еесато стига до пода;
Ir dem Komb - Бръквам и кошни-
еo'o;
Nach de- k1nne ~ Пoсстo; нъм ;a-
н—то;
Jndn. einc - Удрям. плссвoм ня¬
кого. удрям му шлeониеo;
Jedm. iaigi cs Свърши— му се тър¬
пението. писва му;
Das iungi Това п дто'0тъчет.
LrndeNdr1B т Geogr градус еа гeтт-
еoЛсk- дължина.
Lrndcnkmeis т Geogr меридиан.
Lrngcnm1ß п мярио зо дължино
L1rgettcgct1hS т Лeо'oе;е 6од
(црн бродерия и др.).
lingetujercn мУ. Tb le,', Лeстo;н~
ром.
1äng0e)жefIl f о,Р1, оoунo;
Ais ~ От скун—;
- verspüren Скучая;
Von ~ sUemben Умирам от онхн—.
Lomgezeit / o,PL Schweiz копнем.
нтстaлгнс.
LandП1nger т umg крадец. дмeбчзя,
iomglnlsllg adj дългтсрoеeе (дого¬
вор, кредит).
langgehegt lang ganegU adj отдав¬
нашен. отдозно съществуващ (тема.
желание).
Krglgaicn нлт.У. sn Ohr-V. umg вър-
зя по протежението иа нещо;
umg Wicscn. wo's ianggsHh Знам кон
теябв- до действ—м.
lorggcstrehKU lang gecUпeoCU adj дъ¬
лъг и тпспи (пл—нино, огрoдo),
lamegezoeem lang gezogen adf пров-
лачен.
longnaorig adj дългокос.
langiilsig adj дълговрат. o дълъг
!рO',
Lam/Holz n o.PL дългомерен дър¬
вен мм-ери—л (трупи).
Iong]änmi/ adf дългогодишен (прия-
';ло'зo. спцпрнзчeотзт).
Langlluf т a,PL Sp снн-бяг—ип,
Langläufer mSp оин-бeгaе, бегоч иа
дълги рaзо'тяеис,
Iareich1d adj 1. дълголетен; 2.
траен, солиден, здрав (уред).
LongleBIgCciU f о.Р1, дълголетие,
lameliegem, яо! жУ. TD umg поля
г—м, опъвом се (зо цтензнa)l
I|ngIicH adf продълговат,
1^1*01-111 lärgilcH пппВ adj ова¬
лен.
Langmut / o-Pl. geT търпение.
Iondmät1g adj geT търпелив.
langon-i/ adf дългоух.
längs] peäp (^^t^eo)l(Dai) цokрaя. по
продължение на.
11ngs2 adv по дължина.
LängsucHce f Tecb надлъжно ос.
ioNdcam adf 1. 6—веи; 2. муден; 3.
постепенно, лекм-полено;
- аВнп sicher Б—вно, но сигурно.
Longcunkc1t / о.Р1, бавност. муд¬
ност.
Langschläfer т сънливец. с'-еoш
късно от оън,
längcgestneift adj с содлъмло райе.
Langsileliiitte f Abk LP Mus дъл-
roовирпшa плоч—.
LängcmicHUnn/ f с-провлекие по
дължина.
LängsscHnitT т 1. надлъжен разрез;
h. надлъжно сечение.
Lärgscc1Uc / дъпт—-o с'еaеa (е—
црeд;e', отр—до и др.).
längsi adv отдовно
längstens adv umg 1. ле повече оа;
2. не пo-къо;o от; 3. о-довео.
1orecUic1i/ adj с дълго дръжно
(бродим. еoоo).
Litngctmrger т Arch надлъжен -ре-
гпр.
Iärg|stueckcr lang sUmcoCcn sw. У. Tb
-г,У. опъвам, пеoс'неaм по дъл¬
жина.
LrngstrcckcnTIug т полет иа далеч¬
но рoоо'oянип.
Längslm/ok/niin' т Sp 6ст—;e на
LorgctmchKerIäufcm
GADEßOFT
472
дълго еaзстoсенe,
LoddcUuchCcrIrurcu m Sp бeтoе но
дълги р—осттсннс.
Lardc1uccCed-1CaUc / ракета с да¬
лечно действие. с голям радиус на
действие.
LandC1uccKenscHwfmmcr п Sp плу¬
ване но дълго разстояние'
LangusTr f -п Zaol лa;гуотo.
langweilenмИ hD in.V. о'.™!—;'
sloi ~ o'eтеaвoм сл. оkуеoн;
Slcl zu Tod/ - О'eтеaвaм сп до
смърт.
Lan/wsilem т окуепи, o';теи'eлeн
етипн,
IoNgжeiIig adf отегчителен, скучен.
Langwelle / Phys дълги вълни.
Unniwcilcrsarlcr т предавател но
дълги вълни.
lomgwl/nfg adj продължителен, мъ-
чн'eлeн (преговори. боледуване).
LongzcIUgeBähHInls п дълготрайна
памет.
LangzelUimognann п дългтоеoенa
програма.
LongzeiittHe—ople / продължителна
'пр-пнс,
LorgeciUwIrCnrg f дълтo'еoяеo
въздействие.
Lanolin п о,Р1. Phaem ланолин.
Lanze f. -п Hisi ции-, копие;
geh Für jmln. eire.-- 1—еоПсп/е1т-
teeen З-стъпе-м се за иннтro. подн-
репям иснттт.
LunzelUe J. -п Med л—;еeт,
Цш л Лooо,
LOohe т, -л . -л жител иа Лooо.
iueUlccH adf лаосни.
lapidar adf geh лопидарпе, кратък
и ясен. обнTl
Lopialfs f -п дреболия. незначи¬
телно нещо.
Luppe т. -п , -п лопл—.идец
Lappen т. - I, пoееoо, деицo;
2. umg б—нкнота (с по-голяма оaoя-
ност);
umg Er ist mir durch Bin ~ ea/um/cm
Той ми сп ноnлпо;al
- lOppfscb adj umg L глупав; смешен;
2 ;пон—чиmeлeс. дребен Oоумo).
Lappland п Лопл—ндия.
Lappländer т, - пoплaндпе,
Lappländerin / -ллл л—пл—ндк—.,
Lapsus т, - geb грешно;
-llnguic [--.■neun:] Грешно но пзннo.
LapTop ['lxpuopl т, -J лаптоп, пре¬
носим, портативен компютър.
ЦгпСнс/ -п Bot лнотвe;неa.
lunee [la::n] adf Schweiz щедър, лорм.
великодушен.
largo adv Mus л—рго, бавно, проз-
лочено.
L/mgo п. -slGaegTO Mus ларго.
Larl'anl л o.Pl umg тлупoот, безс-
;нолнеa.
Lärm т o,Pl шум;
Viel - um rfcSis Много шум зо
нищо;
- eucHcn Вдига; шум (ирси-);
- schlagen Бия тревога
LärmbcKämpfung f мерни зо пре¬
махване или тгеoеиеo!oнe но шума.
LämnbelostiNg / шумово ;o'oвoе-
30;..
1|mmempUin1Ifci adf шумoчуиоmвн-
телли.
I|—men sw,'. hb Oii-V, вдигам шум,
шумя.
Lrrm1egel т сила иа шума.
Lnrequ/ile f иотoении на шум.
LrresoHutz т зиунoизoл-еин,
LS-^m^s^S^u^t^zwirl / шумтиоoлирoшo
стена
Lgims f, -л Zaol 1. личинко. ларва;
2. мoоиo
lam^rh adf Med скрит. без тнпие~
нитп белези.
Liryngltis fi GaeymgOlidem Med ло-
ринги'.
Luso/Ne [li'eo-qja] nut Pl. KocTk лм-
оaия,
lasch adf знл, отпусно'.
Luscbc f, -и 1. Tecb сokоaдko;
планка; плoс'неa; h. гайка (иа но-
лак); 3. език (но обувно).
LochnHait / o,PL вялост. отпусн—-
тост.
UscH* m. s umg зял. отпусн—' чо¬
век.
Usc / -Ji laidseT голямо гпниeи—
чаша зо биро
Laccr [Шт] m, - Pbys лoопрl
UiscncHl^i^-^i-eii/ лазерно внруетнс.
Los^remicKen т EDV пoопеe; пенк-
аер.
Lg^mlmiuls т лазерен импулс.
21^ PrinUcr т ED' лазерен прин¬
тер.
LascrsTrahl т лoоeрпе лъч.
UscntichrreKo-Pl лазерна технико.
етаП/пеп sw.' TD а-,У. тлaецнеo;,
птлнеaм,
lassen (licß. gelossen) unr-У. hb hr.',
1. Hi^o^ka^^B^fe да.,.’ 2. дощ''-
HOM да—, позволявам дa,..•; 3. отказ¬
вам се (от нещо); изоставям (нещо);
Jedn. Kommen ~ Нak—евa; инkтгo
да дойде;
Dis Seite ie/r - Оот-вям сaеaнзцo-
-о празна;
Dis Luit aus Bee Rii'an - Изпус¬
кам въздуха от г-умат—;
Er lässi Sie grüßen Той Ви изпра¬
ща много поздрави;
Sic hai sich (Dal) efn №1^ Klell
eaoU/m - Тя си цoеъчo (уши си) но¬
жа рокля;
- Sie vom sich (Dat) hö-cr! Обаждай¬
те ол!;
JnBr. In Sllch/ir irr Раинис -
Иотот-вя;, зарязвам кннтгo;
Jndn. In Ruhr - Ос--всe някого
ео сшoитйот■зип‘;
Lass das OclaN)! Остави тово!
Hier lrsst sioh’s - leben Тук- моме да
се живее М-ук се живее добре);
Das Fenster lässt sech nur scHwer Öl-
Гтет Прозорецът сп отворя трудно;
EUж, ^^1 jedn. Cali 1) Нещо не
вълнува. не интересува есkoгo;
2) Нещо нп допада иа някого;
Das muss man Ihm - Това трябва
да му се признае;
Lass uns ganen Да вървим!
Lassem п o,Pl On: sein ganzes Tum und
- цялото му поведение.
lässig adj непринуден; небрежен.
L|ccigkcih / aPl небрежност; неп¬
ринуденост; вялост
Lasso п, -s лaсo,
Ъие f -вп 1 товар, тежест (auch
übertony 2. н—тов—рв—ке; 3. mut PL да¬
нъци, задължения;
Jmdm. zur ~ lallen Обременявам
някого, и темпса съм но исктro;
Zu jeBs -cm З- нечия сметна.
Цcha^nHrrdCг т ремарке.
U^«1^t^i1o п камион.
losT/n т И Tb Ohf, У, тема, тeте— (aul
eUЖl (Dao) върху нещо);
Der SuoK iusi/t auf maincm Räoken
Чувалът теми но гърба ми, цспoт—
работа леми върху мпнп;
Ein schwerem Verdacht lostet aul lUm
Над нея тежи -пмно подозрение.
DWW^(^HÖUlG^^t2LSCf-ES WOPTTBOUCli
473
L1ctcn1ufzug m асансьор за mтв-еи.
Lactcn1usäIeIhH m o.PL е—опеeдeпс-
нп но оoт'биmп от войното зъеву ;o-
сплекипто МФРГ).
losUcgTrci adf необремпиеи със за¬
дължения (финансово).
Lustcnsegicr т транспортен безмо¬
торен сa;oлпm,
Locter* п. - порои.
Laster2m, - umg к-митеl
Läsi/r/n т, • хули-ел, нлeвeтанн;
богохулник.
^сгНаТ adf порочен.
Laste-HuiUfgkefU f o,PL цoетенoтт,
Losirmlcben m порочен мнвтa,
Läsle-eiul m umg клеветник, олто-
ЛО!HHk,
iäc1err мИ Tb itr,', 1. клеветя
Mühan jedm. ияного); злoолoзс. хуля;
h. бooттвлпуaз—e
L^i^ti^c-^r^me/ -xi 1. клевета. зптспo-
внe; 2 бoгтвулотвo.
Lasicsii т товарно м—тoрп,
i|suig adf дто—дек, неприятел;
Jndm.'f tiilsm I^ir) Досаждам ;—
някого.
LästigkeiT / о./И досада. неприят¬
ност.
LocUk1Hr т Маг шлеп.
Lactkпafiжugen т Abk LKw/LKW то¬
варен автомобил, oaмитн,
LosliisrB п товарен нон.
LostshHifi и товарен кораб.
Lastschrift f WifOsch минаване (ио
оумo) в задължение. в дебит.
LactcoHrifteeгf1Snen п Winsch метод
е- задължаването.
Lasttier п товарно животно.
LacUtmrdcr т пр;иoовaе,
Lastwagen т - LusUkmufUwa/en.
LosiwageiiiralSrim т шофьор на ка¬
мион.
Lacteug т автовлак
Lisi- / o.PL 1. лаково цткентнe;
2. лазурен лак.
Lasurstcln т Mln л-оуент,
1asz|v adj двусмислен, еротично-
пикантен.
LuUeln п o-Pl л—тиксои пшн;
umg Ich iim nft mcln/m ~ zu Tom)
Ende Не зноя какво до пе—!с по-но-
'О-ЪН.
Lit|nincr1Ci (п) Латинско Аме¬
рика.
laUlinane-jKinisdH adf о-гнетo;п-
ринoноoи,
LiUeincr т. - латинист.
IuUc|n1scH adj ла'нисoн;
Auf Lateinisch На л—анискиl
LilcinurUerrloht т зoея'ис по ло-
mнискн,
latent adf geb оoрит, л-аенапи.
Lit|nzpc-ioBe f латентен период.
lutemai adj оaр—ниеeи; ла-еролен.
LuUcralineSggnrgстраничен наклон.
Lilcrnc f. -п фенер. улне;- лампа;
Jndnl/etж. (Akk) eil irr ~ cuhHeN
Können Можеш до го търсиш с фе¬
нер.
LlUirrcnifaSi т стълб но уличен
фенер.
Latcrrcnnnend т шествие с фе¬
нери.
Lai/x т о.Р!. лoт;kо; каучуково
;лскo,
Lohfiundiun п. Latifundien Hist ла¬
тифундия.
latinisieren мИ Tb --.', лoaинзои-
еa;.
Latinum п o-PL обем от знания по
латински пзнo. получени и гимео-
озoл;ня курс и Германия
Das großl - Знания по лo'неоки
след 6-годишпн оетк но обучение;
Das kleine ~ Знания по лa'иноkи
език слпд 3-годишпн курс на обуче¬
ние;
Das - euci/n Държа изпит за удос¬
товерение иа зиaннс'0 по латински
лоик,
Latrine f, -п външен коoоea.
LattsCu/j -п Bat клек
iolsohem sw,'. sn ihn.'. umgвлача се,
'ътря сп.
Lotscl/m т. - meist PL umg сторо
нонтспнo обувно;
umg Aus den ~ Kippcm 1. припадам;
2 падам оа но;п;oдal
Latie / -л 1. летва; 2 Sp прът,
летва;
umg Lange - Върлина, дълъг чо¬
век.
LottcmKsti / щайго, н—фeо.
Lattcrnost т дървено оoaрa.
Lotterziun т дъсчено ограда, сто-
бтр,
LgUUicH т, -е Bat маруля.
Lolz т, Lätze 1 лнтo!еп Она бе(п);
2. горката част но престилка; наг¬
ръдник.
1оцТ/г
Lolzhosc/ гащеризон (но дете, аех-
ник).
lau adj 1 хладък (вода); мек (вре¬
ме); топъл (вятър, дъжд); 2. инди¬
ферентен, равнодушен.
Laub п oOPl шум—, листо.
Lgülbaum т шнеokтпнстет дърво.
LaubBcscn т градинско гребло (зо
събиране на листо).
Luyie / -п беседка.
Loulamgurg т покрит- aлeс; ар-
кода.
Laublall т O.PG листопад.
Laülimosoh т Zaol дървесно жабо.
LouiHolz п широколистно дърве-
синo,
LaulkupiUlll п AncT иaпнaпл, укра-
се; с оит-—.
Laubsäge / резбарски лък.
LauBwald т широколистно тoрa,
LguBжнnk п шума, лис-мк. лист—
(но дърво или врoсm).
Louhi т, -е Bal луково росаенип,
цеaо Олук).
LoueiПJnJ’I meisl im: aul der - liegen,
sein дебна, приеaoзaм, слухтя
iaisrd sw. И hb Iin.V, 1. дебна
Tau' jeBg./ciw'. (Akk) есkoгт/еe~
що); 2. очаквам c нетърпение. деб¬
на (аиТ ctw. (Akk) до ст—не нпщо).
Lguf m, Läufe 1. oPl вървенп, ход;
2. O.PI, aие—еп, бяг; 3. течение Орп-
ко. време); движение (небесно тя¬
ло); 4. цев Опушна); 5. крои Oднзпе,
куче);
Dan obere - ins Fiuscac Горното те¬
чение но реката;
Der Moion Hat almem icis^r - Мото¬
рът роботи mнвт;
Ie - dar Zill С течение но вре¬
мето;
Dem Dlngem frcicn ~ lassen Остoвс;
нещото до си вървят.
LouThain /1. кариера, поприще;
2. Sp писа—; 3. трoпkтoеис.
LoulBanl п Tech теoноnoртеo леи-
го; конвейер.
LoullnrscHc т oft pefre момче зо
дребни услуги (в м—тoозн и др.)
(auch überir).
iOlTcd Ili/T, g/liuT/m) unn.' sn
Ot-.У, 1. тичам. бягам; 2. вървс. хо-
дс; 3. вървя, движа - се (машина);
4. тече. минава (време); tr,V, каро;
Oскн. кп;кн);
GADEQOOf'F
474
ioui/rd
Das Kimi 1Г1Т1 chHon Детето ходи
вече;
Dir Film НиТТ noch Филмът още се
дава;
Die ZelU^inl't 1ГпТ1 ricbi so, wir cn-
w^rtcU Списанието ие се цетдo!o то¬
ка. конто сп очакваше;
Um die WeUUc - Надбягвам сп;
ISm A-hsi^^sv^iii-i/ НиТТ nocb Bis
Ende des J1Srcc Договорът й за ро¬
бота п валиден (и сила) до края но
годината;
Gciahr - Излагам сп на оп—скост,
рискувам;
Jede. läu'U die Nase Тече му носа;
Mir läuft cs Cult üben dcn RücKen
Студени 'еъцкз ме побиват по
гърба;
An dcm STrumpl 1г1Т1 /*1/ M1ccHe
Ha чорап— се п пуснала бримка;
Bel -Bin Moton liml man ricbi
tirCcn При работещ двигател нп се
зарежда (с бензин);
Sich (Dat) dir Füßc wund ~ Изроня-
вам си кроната от ходене;
Nu, wie läUfFs? Е, нон си?;
umg Etw. läufi wie geschmiert Не¬
що върви по мед и масло.
iOüieiB adf 1 текущ; h. постоянен;
In -em Modul През текущия месец;
- zu Tun Sahin Имам пто'oсенo
Oеeцрekъонoaт) робота;
Aui dcm LauTendcr salr В течение
съм на нещо;
Jmln. aul dcm LiuTerder Sailen
Държа нсиoтo и 'eепинe на нещо.
1ouTer|I1cscn louTcr lasser umr-И. hb
he.'. umg пускам на о!тбтда,
Ljl^'sr. m, -1. бегач. съсaeз—aпп по
бягане; 2. офицер 0шoвЛитур—).
LäuTer, т. - 1. пътека Ikзпнм);
2. aншлaяЛ;р,
Loilcm/ i -em umg aиеaнe. разта¬
каване.
LauTencr п meist li: sich wie rin -
ius1-eitcr рaопрoо-рaсявoм се със
светкавично бързина.
Laufgewicht п подвижна темест (но
кантар, 'eтлнлн-),
LoufgeжeciUcжuugc f кантар с под¬
вижни тежести.
LoufgZttc- п кошара (за дпае).
Laufgrilcn т МП oнoц, траншея.
LouIK/tUr f гъсенично вeенгa.
LouTknir т мостов не—н, подвижен
kе—н,
LouTKundc т случаен (еднократен)
купувоч.
LoufCnrBccHaT1 f случайни kлз-
еети.
Luu'nuccHc J пуснато бримко но
етрaп,
LuuTnnnncr f пореден номер.
Laufpaß U^lUfн^sc т o.PL.: umg jmdmL
dcn ~ /еВат птдцнс!aм някому пас¬
порта (пускам го да си върви).
Luilnod п Tech работно колело; хо¬
дово колело.
ЪайГт-сЬНипт/ посока на движение
или върaeнe,
Luufshbrift / движещ се овeaлн;пи
надпис, 6нтoш нодцио,
LauTschritl т meist oi: le - бегом.
LouTctä1icHcn п = Laufgitter.
LouTsteg m рампа (зо манекени при
модно ревю).
ЕатТ^пИ т паяк Озо малки деца).
LauTengeI т птица бегач (нoце,
ему. щраус).
Laufwerk п Tecb ходова еaоm, ме¬
ханизъм.
LauTe/ii, /1. срок иа ио'иеaн; ио
вoлнентот (при договор); 2.5р вре¬
ме но бятaнe; 3. време, през което
се прожектира филм и киното.
Laufzeit; / o-Pl, срок на действие;
Einlage eit einer -von zwei MonaTer
Срочен влог зо opox оа 2 месеца.
Lou'eiUtcl т талон за omеoояеoнe
но различните операции при произ¬
водството на 'пхкнчeони изделия.
Lauge / -л L луга; 2. Cbem oоитзa;
основен 0—лналпи) разтвор.
iau/em sw,'. bb Ог.У, CTem veraltend
зол'гвo;; ek0'еaвнеaм, oгстеoкс-
е—м с алкален еoогвoр,
laigcnirUig adj CTem алкален, ос¬
новен.
Laune J, -п 1. a,Pl. сoо-ет;ен;;
2. nur Pl, иaценон. прищевки;
Guter - sein В добро настроение
съм;
Die Mi Bis ShiihCs1Ic Кonенои'e но
съдбато
laurenbalt adj и-прноeн, непосто¬
янен, но настроение.
LaugenHiflIgkcit / o.Pl. сиoe;еaинe,
HППОCTTЯHC'BО,
iairlg adj забавен, духовит, ост-
рo'м;н, .
launiscH adj L е;птогтсепк; но
нос-роения; 2. и лошо настроение;
Das GlücK ist - Щастието е непос¬
тоянно.
Laus / Läuse въшка;
umg Jndn. isi elmc ~ über die Laber
gelaufen Нсиoя п ядосал. ядосва се
за дреболии;
umg Jein. eire - im 1/n PcIeJinc
Fell seizen Пененесвoм някому неп-
рзя'еoо'н,
LausBub(c) m. -i, -n umg немирник,
п—л-внни,
LauuCiäвrei.i хлопащина, хлопаш-
HO ПTO'ПЦk—.
L/UKhangrilf т незаконно подс¬
лушване.
luusoU/n sw.'. hD itt-У. 1. подслуш¬
вам; 2 слушам внимателно; вслуш¬
вам сп. заслушвам се (]ndn./ctж,
(Dal) в няного/в нещо);
An dcn Tür ~ Подслушвам на вра¬
тата;
Dcm G/same irr- Vögnl - Заслушва;
сл и песента на ц'нен'п.
ЦацсН/т т. -1. подслушван; 2. ухо
Опри едър добитък).
lauschig adf 1. уютен, оoип'—н. тих
(местенце); 2. мен, спокоен (нощ).
LauseBciall т o,Pl, иъшпяовaнe.
Lausejunge т umg немирни;, хло-
ц-н,
ious/Calt adj umg неприятно сту¬
ден.
lausen sw.'. Tb he.', пощя, oптш-
вмм;
umg Ich Bicble, mich iausi dir ATc
Щях да падна оа уехд!—нп.
lausig adf umg L лош, мизерен. жа¬
лък. неприятен (работм, времена); 2.
ум-оe;. строшен (студ. горещина);
umg Dir раап -cn Pfennige Някол-
кото жални стотинки;
umg Eimc -е Kälte Ужасен студ.
Lausitz / Лaузие 0Луmиеo),
LuuslUzer т. - лумнч-;з;.
louli adj L висок. силен Оглос); гръ¬
мък (смях); 2. шумен (улиц—. човек);
3. гласно, -публично;
- denken Мисля но глoо;
Dir Musik Ist viel zu laut Музиката
е много силно;
Ehw. (Akk) ~ werden i1cser Рoотлo~
сс!o; нещо;
Davon Bau' man rloSi ~ c1meoier 3a
475
DEUTCH-bUlGAMSCOES WÖQTEQß'CfO
Leben
това нп (иво до се говори открито
(публично). .
I/ui2p—öp (Gen, Dai) Abk li съглас¬
но; по оноo'o на;
- R/hHiimg Сътлaснo сме-каа—;
~ -rretiacncn GiiahSl/1 Съгласно
оeкoеоko'o експертиза;
- FuH-ilun По р—оцисoинel
Laut т. -е звук; Mus auch тон;
kceNen - vom sici (Dai) geben Не из¬
давам нито звук.
loutlin adf Oi: - werden чува оe, сто-
Bo известно.
LaUtbiduiide'oJ’/. Ling oр'нкул-цнн,
Laute J -n Mus люаня;
- spielen, coi11gan Свиря иа лютия,
ioui/r sw,'. hb il-.', 1. звуча. има;
следното съдържание; 2. гл-оя; оз¬
начавам;
Das iiil/t seiom ingeneHnem Това
вече звучи пo-црнятет;
Die Vorschrift liutet folgendermaßen
Предписанието гласи така;
Dis Piplcne - auf meinem Nae/m До¬
кументите са (издадени) на мое име.
läuTer sw,', Tb if.'. бия (камбана);
Otr.y, овпнн, (ие;
Die GlooKs läuT/t 12 USr Камбана¬
та възвестява 12 е-сo;
Vom niw. (Dat) ~ hören Чувам за не¬
що Окото олув);
Naci dir NahHUscHжнster - Звъня,
повиква; нощното оeс'еa,
L|itcn п о,Р1. камбанен звън; звъ-
епие. звън.
Lautcnspiele— т свирач но лютея
1111/1, adf geh 1. чист, без примеси;
2. бистър, nрoорoеeс; 3. честен, ис-
орен;
-cs GoIB Чисто злото;
Eim -cr MerscU Честен Oбeокoрзо-
аен) човек;
loitc-j pran indef indekl нищо дру¬
го oовeи; само;
Er bat - Unsinn le Kopf В главата
си има само глупости ОПямо нищо
друга oов;н гпуцто'н).
LailrmC/11 f о,Р1, честност, цoе'e-
ност, искреност.
iäuicmi sw.V, Tb ir,'. geh nрeенст-
в—м; o6лoтoртдсеaм,
Läuter-unu}, -еп пречистване; об-
лoroетдсвoнe.
LäuTcwcrk п звънец; звуков— оитеo-
лнзoеия (напр. при жп прелез).
LauUgesetz п Ging фонетичен закон,
IlüTgcenen adf оъom!e'CT!0ш на зву¬
ковете.
IuuUn11c adv с пълно тъепт, много
високо.
Lautichmc / Ging Лт;птиkOl
iäüiilch adf Gong фюнетичпи. звуков,
lautlos adj безшумен; безмълвен.
LaüllosigKell / o-PL дълбоко тиши¬
на, безмълвие.
LauUnulc-ej / Ging звукоподрама-
ние, тнтмoттцeс,
ioi1n1icr1ccn adj
аелее.
Lou1cohr1ft / Ling Лoип'нч;o пис¬
мо, mр—нсkрнпеия,
Loulsimrcbem т високоговорител,
lautstark adj на вноoн то—о. бурен;
- proUestfe-er Протестирам но ви¬
сок тл—с, бурно.
LautstärKc f сила на звук-, тръм-
kTC',
LluUsUärkeregIcn т регулатор но си-
лото но звука.
LaUUmg/. -еп aрaиkуп-цнс, -е'и-
нулиране.
LouUysrscH1e1üng / Ging измества¬
не на звуковете.
LouUжun1a1 т Llng звукова про-
мс;a,
LuuUzelcHer п Лтнп'нелн знак
louwame adf о-aoплeи. хладък.
Lava / Laven Geol л—ео.
Lavast-om т поток, река от лаво
LuveinBel т, - Boi лавандула.
LovenBelöt п ловандулово масло,
lavicrcm sw.y. TD -tr,', 1. umg лави¬
рам; 2. Mae veealiemd иpъс'oовa;
Oор;шу еятъе-),
Loжinl / -л лавина;
Ein/ - geHt nieder, ui Пусна сп ло¬
вила;
Eire - auslös/m Предизвиква; лм-
жила;
Eine - von ZelUsonri'ten Лавина от
списания;
Eine - iost-ctcn Предизвиква; ве¬
рижно реакция от събития
Lim^eniBging т тръгване но ла-
изеa,
lawinenartig adj като ловино; лави-
;oтбрoо;т,
Lawinengefahr / тпoоето' от ла¬
вини.
LuW^i^nHund т куче, дресирано да
търси затрупани оа ловиеи.
LuwimcNoii/n п жерава но лавина.
liW^^en^^h^cr adj (пз опасност, за¬
щитен оа ловиш
LaWnenweailrndä предупреждение
зм опасност от ловини.
lax adj т'п'онaa; небрежен; разпус¬
кат (зпотл;ди. поведение).
LaXheit / oPl. 1 вялост; 2. разпус¬
натост; морална неустойчивост.
Liyoni -.: Lay-out [Ici'anl] п, s
1. текстово и -хложествено оОюО-рм
лелип на стрaниеa, публикация. рек¬
ламен текст; 2. Tech схема зо под¬
редба но елементите.
layouler [le::autn|.swP. hb ft. -^.)-1е.У.
оформям текстово и художествено
стеaнзцa,
Laearcti п. -е лазарет.
Lcilcr [’||:Вт] т. - 1 Sp водач и
коoсoенятo, лидер; 2. ръководител
но музикално теуцo. лидер.
ieiscn O'il:zm] sw.'. Tb ir,', вземам
но лизинг, под ноем.
Leasing ['Пи-л] п o-Pl, Wi-fscb ли-
он;т.
Lcac1Nggнsellschalf:/ Wirisch лионн-
гово дружество, лизингова - компа¬
ния.
Lnishoo! т, -s “да мизпе";
Elm ~ nufer Извиквам “Да миипл!”;
Ein - aul jmdn. inshningen Пия на¬
здравица зо нскoтo, вдигам тост за
ескттт,
L|Beninn т, Gebemänner човек - иа
живота.
iglcsw-V. hb -t-.V, живея,същест¬
вувам, жив съм;
Es teBe,.l Да мизе;...;
- Sie woil Сбогом;
In Saus und Braus - Живея разто¬
чително.
L|ber m, - PI selten 1. живот; 2. жи¬
вот. съществуване; 3. живот, дейст¬
вителност; 4. живот. ожизеност;
Elm scHжcmccJsorgerIoscs/!ek1icoHec
- TüHrcd Водя ';мъkJб;огезм;с/
припрян живот;
Das eeslUя:HuftlacHc/poiaticcne/жert•
sohu'tliobc ~ Общественият/полити-
епскиятJнкт^^т;иеeсkзят живот;
Das wsuBends ~ schüTzcm Закрилям
еoепиoшия живот (де-е-о и майчи¬
ната утроб—);
geh Einem kenB los - shh/rk/n Р—м-
IlhanB
GArPOTT
476
дом дете;
Sic! (Dal) Bus - пеНе/п Самоуби¬
ва; оe, посягам но живото си;
Am - selm Жив съм;
Mit Bem ~ BueoNKommen Оцелявам,
отървавам сп жив;
Ums - Koee/N Загивам (при ко-
-астрофа);
Jndr. ums ~ irlngeN Убивам ня¬
кого;
umg Wir das liÜbcmde ~ uusschem
Имам цветущ външен зид;
umg Jmdn. Ви - zum Hölls eacHsn
Превръщам живото но някого и ад;
Auf ~ und Tod Но живо— и смърт;
Für mein ~ /етп С нои-голямо удо-
вoлствнe;
Mein - Ium/ През целия ми живот;
Etw. (Akk) Ins ~ mnl/n Създавам не¬
що. - извиквам но мивт'l
IgbemB adf жив. живеещ. оъшeстиу-
в—ш;
-е Sprachen Живи лонцн;
~п Wesen Живи същество.
lebendgebärend lebend ecBämcrd adf
Zaat ми!теoмдoщ,
LeBendgcwicHt m a.PL живо тегло,
lebendig adj жив; оживен;
Ein -cs Beispiel lün l1Wl (Akk) eclem
Давам жм пример за нещо;
Aui der Siraßr wind es - Улицата
се тмн!н!o;
Die E-fmrc-nnd wurde - Споменът -
оживя.
LcBensabend m a,PL geh зоник иа
живото; отoеoот,
LcbensabscHnitT т отрязък. период
от mнзтaOl
Lebensader f жизнено oе'прин (зо
път).
Lebensalter п зъор—о',
L|1cmsamest f страх за съществу¬
ването.
Lebensart f 1. еaене на живот;
2. дсО()р мм-кипр (оОб;тоиЗ) тсвл-о
оо държание.
b^1egcuuт1lascigg възгледи за ми-
вота.
Laham^ulgabc f o.PL смисъл (цел)
на жн!т'o,
L|1lnc1uue т 1. Bah —уя. боже дър¬
во; 2. Rel дървото но живота. на пoо-
н-нието.
LнBcncbedirgüNgcn nut PL условия
но живот.
llhcnsBid—ob/nl adj жн!т'тзoотеo-
шаващ.
L|BcncbeBüTrIs п насъщно поареб-
кост. жизнен— птгрпбнoуa.
lebensbejahend adj мизнеутвържд—-
и—ш,
L|bencBechiref1urd f биография,
ЖHBT'TЦHC,
L|1amcB1Ucm nun Pl 6нттрoфне;и
долни.
Lelensdauur/oJ'Y. L продължител¬
ност но живо-м; 2. живот Ока уред,
прибор).
IliensaciU adj це-иднв
Ln^nsclixlsm п живо вода, еликсир
на жниoтo,
LcBcnscnde п край но живото. кои-
чии—.
Lieen nreiUrOsung g жио;e;, миaлйо-
нн oшн'.
lah/rserSili/rl adj мивoгтoпoо~
З-щ. ЖИ!ОTTCЦ—0C!0Ш (мерки).
La1sпcerHuItnngchuie1 т инстинкт
зо сo;oоъхр—еe;ип. жажда зо живот.
LslB^n1ssweOtuimg oPi продължи-
'плетот на живото, средно црoдъл-
мителност но живото;
Dia ~ st/lgt, sinkt Средното про¬
дължителност иа живото се 'вели¬
чаво. намалява.
I|Bcncfr!Ig adj миоипоцoоoбe;.
L|1ensTrHieKeIh/ мионeопoоoб;oог;
IlbersfeindlihH adf неблагоприятен
зо съществуването (клима'. околна
сред—).
Leicmsfr1dc / жизненоважен
зпцеoо,
Lelers'reuBe / жизнерадост.
Iliansiroi adj мноипеaдoо'лсl
La1encTüSrnmg / ;—еин но живот,
поведение.
LeBercfunKUIon / meist PL BOol Med
жизнен— функция.
L|iencgefan-/опасност за живото;
In - soiжeiнN Животът ми е и тц—с~
нoтт.
Außer * &№ Няма опасност за жи¬
вота ми, животът ми е вън от опас-
HT0'.
I|bcncgcfä!rI1hH adf oцaоc; за ми-
ит'a,
L|icNsg^irälh-he т другар и живота,
ошъ'ниo и живото (с когото се 0-
жнгпоо'вo без бран).
Lal^i^s/i^li^l^iutii / другарка и живо¬
то, оnъaинеa и мивота.
Lebensgeister nun PL umg жизнен—
енергия, бoдрoот,
L|hensgeIne^nc<Chaft , 1. съвместен
живот; 2. Biol симбиоза.
Lebensgenuß Lebensgenuss т нас¬
лада от живото
L^1^i^:^^<^shhi^hte / биoтрoфия. но-
торияга но нечий живот.
Lchens/ier / o,PL жожд— зо живот.
lebensgroß adj в eс-потвeе- голе¬
мина.
Lebensgröße / oJPL естествен— го-
лемин— (вплнениa).
L|bercH1Itung / o.Pl равнище но
мивот. отoкдoе'.
L|iensH1IUnndcknsten nue PL жиз¬
нено необходими разходи (зо хро-
но, облекло, жилище и др.).
Lebensinhalt т a.PL смисъл но жи
вото, еoя-еoмит'т и живото.
Lebensjahr п година но ипчий жи¬
вот; '
In drelßigsTcr - На тридесетго-
дишко възраст.
Laienckum1f т o,PL борба зо съ-
шeо'вувoнe.
L/hersCIneS/ii / o,PL житейска
мъдетог; жизнен опит.
Lebenskraft f жизнена сила, енпр-
тнн.
L|1cncCurs1 / изкуството до се
живее.
Leiensknnstler т човек. нойто се
ошрaвс във всякакви житейски он-
т'oцни.
LiBamsloge / житейско сн''oенс;
Sie! im Bis isua - HlmnlifarBen Свик¬
вам (пенмзес^м се) с новото по¬
ложение (и живото).
lebenslang adf през целия си живот.
1aicnsIändlecS adj 1. доживотен
Oо-'вoе); 2. пожизнен Oцпнсис).
Lal^imsluiT т бнoтр—Лия,
Libcrslinie/линията на живото Ока
ръката).
L|bcnsluct / aJPL жизнерадост.
LcBcnsmiTtel nun PL врaеи'eлеи
цртдук'и,
L|iansnihte1deshHä'U п мoг—ои; зо
хранителни у'oнн,
L|bercnjUhcIvcmdif1üng / хранител¬
но отравяне.
Lc1Insmittelveims)nпeuNg' продоволс¬
твие.
477
DEirrT£ti-bULGAQlöCnr.S WÖPTKRftUCH
Le1enU1chHc
ic1crcmüBc adj уморен от живота;
Du list wo!l Ч Да нп -и е омръз¬
нал живото
La1sncmnt m a.Pl кураж, жизне¬
ност.
Ia1adcr1S adj близък до живота;
рeoлнстнчeн,
LcBensqualität f o,PL, качество но
живот (работни условия, свободно
веe;e),
L|barcqnclle / източник но живот.
L|1eNcr1un т 1. жизнено пеoс'-
еoист!т; 2. Birl 6нo'oц.
L|BensrchHU л право на живот, пра¬
во на собствен живот.
LeheirsrsiTisu т оцoсит;л; човек.
спасил нечий живот.
Le1■clnsct1ndund т от-ндoет но жи¬
вото; жизнено равнище,
Lg^b:nncleSlilnmg обществено поло-
жeннп.
La1anccU1i т стил. начин на живот.
LalsiBwnterioIt т о,Р1. издръжка.
препитание;
Viele verdienen 1Sreir~u1s TaX^^IH^em
Много (хора) си изкарват прехрана¬
та кото шофьори еа '—иозl
L■cl1^nns■esnlc0hClпudgJ осигуровка зо
мизот, оoоmрoхт!кo живот.
L|1cmcж1rdei т поведение, държа-
еп (в живото), н—чин на живот.
Lцiencжea т жизнен път.
L|bancweece / начин е— живот.
LnB/is'weishcli / мн';яоoa мъд¬
рост.
Lcbemmrk п жизнено дело (но пи-
оo'eп, творец).
lebemswert adj заслужаващ да бъ¬
де измнвсн.
i|baNcжiciUlg odj жизнено важен, от
първостепенно он-чe;нe,
Lglemswlllc(n) т a,Pl воля зо ми-
втт,
LeBcnszelchen и признак но живот.
L/Benszeit / живот; продължител-
соса на живото, целият живот;
Eiw. (Akk) auf - äBlrI1sccn Предос¬
тавя-; нещо зо цoлоз—нп зо цял мн-
BО',
Lgber -п Anal черен дроб;
umg Frei vom Brr - weg cprchied
Говоря откровено;
Sich (Dai) eUЖl vom der - si-robem
Изплаквам си душaaal
L/bc—eget m Zool метил.
LeierentzünBnng / Med впцa'иm.
L|berTIehk m белим.
LcicrCäsc m o,Pl леберкез.
L/berKmöBe* m, - sOOdd östTrr Kochk
топче от смлян черен дроб, лук. яй-
цл, брашно.
L|bcrKnöBiisniie / östenn KocTk оу-
ц— с топчето от смлял дроб.
leberkrank adj с болен черен дроб.
L|1e—pastele /Kochk пастет оа че¬
рен дроб.
L<eBeIrs01hшmH1nge; цироза но чер¬
ния дроб.
L/Bcriran т o,PL рибено масло.
LcB/rw^rst / кървавицо. лебер-
иурса;
umg Die laicedlgte ~ ^1111 Прозя
се на обиден.
Lalew^scn п 1. живо същество;
2 организъм.
LebcwoHI п geb сбогом;
Jede. ~ sogen Сбогувам сп с ня¬
кого.
lebhaft adj 1. жив, подвижен Оде-
ап); бърз. nъетoв, енергичен (дви¬
жение); 2 оживен (улица); 3. ярък
(езя'. описание); 4. бурен Oеoдтсm);
5. богат (въображение); adv много,
твърде;
Dis 1rUc-eccicrt mich ~ Това живо
ме интересува.
LcBHafTigkelt / oJP 1. живос-. под¬
вижност; 2. оживление.
LalKüchen т Kochk медесно Ослод-
ниш).
illlos adf безжизнен.
L^1l^<^^keit / o-PL бпомиоипиoс-.
Lcbtag т o.PL. veraltend On: m/lm
(Bein, ^*1) ~ през целия си живот;
En lai sein ~ Hort gca-heitet Цял жи¬
во- здравото се п трудил.
Lebzeiten nut PL Oi: zu jeds. - при¬
живе;
Zn seinem - По негово време. ко¬
гото той беше още жив.
laohzcm sw И bb iir.V. geb жадувам
Mnach ilw. (Dat) за нещо);
Nach Racic ~ Жадувам за отмъ¬
щение.
lack adf пробит, пропускащ вода
Млодк—, кораб и др.).
Lack п. -el-s дупко пробив (откъ-
дето тече вода от съд, през който
влнз- вода в лодка и др.).
leckem, sw. И Tb ir-V-ji-r.'. ближа.
облизвам;
Dia k1tze InckU ein dlc Hand. ar mei¬
ner Hanl Коткат— ближе ръката ми;
Sioh (Dal) Bie Lfipam ~ Облнов-; сл;
EUЖl c1cnu wie geIccCt 1ic. ЬТ wla
gclicKi Нещо е като облизано (мно¬
го еиотo).
IcoK/m»sw. К Tb itr.'. nеoцуонa во¬
да (кораб); тече (цтнрнз. съд).
lecker adj апетитен, вкусел;
Etж. c1cHu - aus Нещо изглежда
вкусно;
umg Ein -cs Mr1cHen Сладко мо¬
миче.
Leckerbissen т 1 лакомство, дели-
н-тeо; -цeтн'нo хапна; 2 носл—да.
удоволствие;
Ein ~ für den Krini'rennB Удовол¬
ствие зо почитателите но оримила-
лe'o,
LcCksuSä, -ет umg внусотия. ла-
кoмо'вт, деликатес.
LchCcrmini п umg лмиомник, мно¬
го обичащ сладки нeшa.
Lelcr л, - 1. кома Мобрабо-еса);
2 футболно топна;
Eins JacCc aus coitem - Яке от ес¬
тествено ножа;
Zäi wic ~ Твърд, жилав кого под¬
метка (за месо, пържола);
umg Jndn. das - gerbanJea—soiian
Напердашиам ;снoтт;
umg Voe ~ zlaien Започвам кавга.
нахвърлям се върху нснoтo,
L/demlall т кожено топна.
L/derbund т книга с нотен- под-
!ъезня,
Led/reÜ—tel т нотен кол—и.
LlBcrS1r1ccHuS т кожено ръкм-
3^0.
Lsderhes—sT/lungeпроизводство на
ножи.
LadcuSoss / кожени панталони.
1сВ(а)г*/ adj кожен. кото кома.
Lne/b1meu!s1uac / нoмaеоиa индуст¬
рия.
LcdcmjuoKc / кожено №!.
Lederkropi т кожено (о(лечпно)
нтцеe.
LuBe-koTr- т котен куфар.
Lcde—muiie / нотен- ц—цo—.
iademr adj 1. кожен, който е от ко¬
та; 2. милов (месо); 3. оув. скучен.
безинтересен (ромон, доклад).
LcBrniusohc / нотен- чанта.
1g^<^r^<^rinb^1tend
GABEROFF
478
iHlemveinirbcitend Leder №1111111111
adj кoмenpeрoбттеoш,
Ldde—ж1ren nun PL кожени изделия.
IsBlg adj 1. неженен; 2. освободен
Octж. (Gen) от нещо);
Scinen Verantwortung - sein Свобо¬
ден от О'ттеoрнтот,
lediglich partikel само. изключи¬
телно;
tcb wollte Biol - wamncn Исках са¬
мо да те предупредя.
Lag f о-Р!. подве-рено страна (на
кораб)
leer adj 1 празен; h. свободен (нп-
о—e'); 3. празен (;еизписа;); 4. без¬
смислен; 5. безизразен; adv безпо¬
лезно. напразно;
-е Pinissm Пеoоез фрази;
~ uuseehen Не получавам иншo;
Tech - lunien Работя на празен ход.
Вцни// o-Pl, празното, пустоа-.
Lger/2 in: ins ~ cUanncg гледам в
прозеото пеoо'еoсогвo пред се¬
бе он;
wng Elm Schlag Ins ~ Удар и нищо¬
то. неуспех. провал.
i/grestsw.'. TD -г.У. изпразвам; sic!
~ изпразва се (за зала, влак. чаша
И др.).
LeerfiS—t f пе—опс курс (но превоз¬
но средс-ио).
ieemgeiegi adf 1. безлюден Oулне—)'
2 ометен (хладилник. рафтове и мо-
тoои;),
Lee-gewichl п стбо'вe;o тегло (на
nрпитонт средство).
L/ereit п а.Р1. прозее амбалаж.
L/e-kiloele- п пробег ео превоз¬
но оеeдотвo бпз 'oвoе.
Leerlauf т a,PL 1. TecT празен ход;
2. пилеене е— време и оилн;
Hier gilt cs viel ~ Тук се пилеят
много сили напразно.
Ice-|lunicn leer laiTcnumr-У. snOtr-V.
изпразва сп. изтича (съд).
LC/rschrltt т интервал (при маши¬
нопис).
IcgnchcncNB lern steScnd adj празен.
незает Oмилншп. горам, маг'^;).
Lnersi/lla f прозло MЯO'T 3 'П0C',
Lec-t1ctc Jkлl-aвзш. бутон но пише¬
ща машина или компютърна кло-
зиотуро “интервал”.
L/gnun/ f -еп ноnеoовoеe Она цo-
щпнскм и др.).
Leerzlnner п ^мебелирана ст—я,
д—ван— цтд ;-;;.
L|izc / -п meist PL уо'нa но куче
или хищник.
Isgol adj легален, законен.
legalisieren sw.y. hb --.V. легализи¬
рам.
LcgaI11|t / o-Pl. лпгoлеoот, закон¬
ност.
L^^^u^lt^1^^nzg/ o.Pl, Med лпгастения
(нарушено оптот6;oот за четене и
писане).
Legat, т, -еп, -ет 1. легат, цoцоkи
пеeдо'oеитeл (при някое прoви';п-
ство); h. Hisl римски пратеник (внош
офицер).
Legal л, -е Jue легат, дарение чрез
завещание.
Ln/atien / -еп лeгaеис,
LegcHenne / кокошка нoс-еиa.
icgcN sw. К Tb in,' слагам. посто-
вям; a-,y,liir,V, онoосм, нося сяеo;
sioh - 1. лягам (он); h. утнввa; (зя-
aпе); '-алоеим се ((олио); минава
0™,. яд);
Rohmc. Kobal. Filesan - Слог—; 'еъ-
бн. кабел, плочки;
Dem Sture legte sich Бурята утихна;
Hand urs Werk ~ Залавям сп за ра¬
бота;
KarloTTcln ~ Засаждам к-р-офи;
Elen ~ Снасям яйца;
JmBm, Bus НапеттС ~ Възпрепятс¬
твам иовъешвoнптт от някого но не¬
що неразрешено. вредно, лошо;
Die i/tetc Hari am cuw. (Akk) ~
Завършвам нещо Iцрoзззпдe;нп.
картина);
Eiw. (Akk) aus dcn Hari - Ос'aвсм
нещо настроно;
Wcrl aul itw. (Akk) - Отдавам го¬
лямо значение но нещо.
legendär adf 1. легендарен; при-
кoоe;; 2 Лaн'—0'ие;н. невероятен;
3. легенд-рен. запомнящ сп за дълго.
Laginia f -п L легенда. житие но
светец; h. легенда, измислено исто-
рнн; 3. легенда (обяснение но оеo-
цзmп),
legen [1а'за:г] adj 1. лпмер; 2 oгп'о-
ноа. непринуден.
Isg/eenc .sw.P. hD ir,'. 1. Tecb спло-
вям (метали); лeтирoм; 2. Koehk оoс-
'етЯвa; (супа).
Lcgeгun^gJ; -еп сплав.
Legien /, -еп 1. IHst легион Опри
римляните); 2 легион от чужди доб¬
роволци; 3. легион, голя; брой.
Lc/i^^i^i^r т. -п 1. легионер, войник
от чуждестранен легион; 2. Sp спор-
тнст, играещ и чужбина
Legislative /. -п оokoетдo'ппс—
3Л00T,
Le/islatü-irmlode / лeгнспo'урo, пе¬
риод но д;йнoо' им избрано зако¬
нодателно тяло (иа парламента).
Icgltlm adf 1. легитимен, законен;
h. вопnрно;—', обоснован, опр-вд-н.
Legitimation f, -еп 1. легитимация;
документ потвърждаващ новeо'нo
право; 2 o~.PL узаконяване.
legiTlmlc-er sw-V- hb Оп,У. легити¬
мирам; 'оokoеяиo;; sici - sw-И TD
легитимирам сп. nепдо'oвс; доку¬
менти за самоличност.
Legitimität / о. PL законност.
Lgiam п. - Hist ленно владение.
Lche т, O.PL, глина.
LeHmhoBsm т глинеста почва
LeHmnüUta / глинено колиба
1|Smig adf глинест.
LeHnzeedeI т тухла от ннрпне; гли¬
нена тухла.
Lahne f -п 1. облегало. облегалк-
Мстол); 2. südd ösferr Schweiz оoпти.
1|Нпсп мИ bD ir,'. облягам, под¬
пирам 01rJgegen aUЖl (Akk) ео нещо);
Otr, У. облегнат опм. подпрян съм (ап
l1Жl (Dal) но нещо); моН - надвес¬
вам се. облягам се Ми се подавам);
Dcn Kopi an jm1c, Schuller - Обля¬
гам глава но нечие рамо;
Die Leiter lehnt an dcm WanB Стъл¬
бата п подпряно на стен—-о;
Sich ап Bem Fcnstcm. über Bla Mauen
~ -Н—двесвам сл от прозореца. нод
стенотм.
L|!nslccll т кресло (с вноoи- об¬
легалка).
LeSnshern т, -еп. -еп Diтl сюзерен.
феодал.
LcHnsMann т. GeTmтlxüfe Hisl в-сaл,
Lehnsu/olt п феодално право.
Lehmsiuhl т кресло (с висока об-
ЛПT-Лk-)l
Lchnwomh п Gong заемно (дума).
LeSmant п учителска длъжност, ро¬
бота кото учител.
LcHranUc1nжäIП1cr т кандидат за
работа кото учител.
479
DEUTSCH-ßULCAQlSCHES WÖRTERBUCH
Leichenhalle
LcHu1rcU1iU f учебно заведение.
L/H-B-lcf m 1. свидe'eло'вo за за¬
вършено (петЛпснoеoпнo) тбеoоo-
вание; 2. лекции зо о—дoчиицн (във
формат— на писмо).
LgbuBnoi п учебник.
LSsel -п 1. цртфeсиoсoлет обу¬
чение; 2. поука, урок; 3. учение (фи-
лтстЛCko, рeлнтнoзеo), ';oрис, док¬
трина;
Eime - als ScSm/ir/m maoi/n Уча за
мебелист;
Eine ~ aus ilw. (Dat) ziehen Извли¬
чам поука от нещо;
Jein. eine ~ i-leilen Дожо; няко¬
му урок.
Lehnst -п Tech калибър, шаблон.
lehren sw.', hb le,'. уча Ojndn. ctЖl
(Akk) някого но нещо); 01е,И,11еУ,
1. преподавам; 2. уча, показвам;
Em lebni die Kinder RecHtscHrcibung
Той учи децата но правопис;
MalH/nailK ~ Преподавам мате¬
матико;
Die G/schichts l/hui (uns), B1ss,.l
Ио'oрис'а (ни) учи. еЛl.l
Lehren т, - 'еиaeл. пр;птдoвa'пл,
Lehrerauubiieengg 1 'чи'eлоиo об¬
разование 2. обучение на 'еи'пли.
L/hrerlsrui т 'ен'eлсиa пеoЛeоиCl
L/Su/mim /, -пеп учителка.
L/hucrColicgiue п уентплснн колек¬
тив (и дадено училище).
LeH-c-ningel т ‘о-Pl. недостиг и—
учители.
LIlnsnccSart / a.Pl 'еи'eлогеo,
зснеoн 'еиmпон.
Lcbr/melener п уен-eлсka 0'aя
LeHrfacH п 1 учебен це;дм;';
h. 'ен'плоko nетЛ;снс, оппенoп-
еoот,
LchrTaie т учебен Лнл;,
L|Hrd1ng т (учебен) курс
LsS-gsll п meisl im: - zahlen (müs¬
sen) плащам данък км неопитност¬
та он.
ieSuHufi adf поучителен.
LchrjaSr п учебна година.
Lch-jurge т = LcHmIirg,
LiHmkinzel / 0аТгп оа-едра.
L/UrCörpsim т Admin 'ентeлсkО'т
-яло. всички уеи'eлн.
LehrKraft / преподавател.
LiHrlirg т, -е 1. чирак; 2 ученик.
който учи з—ноят; 3. стoмo;',
L|Hrnitcn1iI п учебен материал.
LeSuCnaTi
в" В административната лек¬
сика на немски език намират ши¬
рока употреба названия на про¬
фесии от типа LahnCnaii (учи¬
тел) с втори съставен елемент
-krallt при които значението на
kualT се изменя в значение на су¬
фикс. срв. Shhn/liCna'i (техни¬
чески помощник),. ArBeitskraft (ра¬
ботник, работещ), Hilfskraft (по¬
мощен персонал).
LcbuMctiode / метод на препода¬
ване. обучение.
Linrmfttcl nun Pl учебни цoсoбнс
(помагала).
Lchnilii т учебен план.
ieHrneicb adj цтуеитплeн.
Lchmsote т 1. теза; 2. Math теорема.
L/Unsicile / с'oм—нтоko мсо'o (и
предприятие).
Lehnstofi т учебен материал.
LeHrstuHl т им-едро (във виеше
учебно заведение).
LelSгees-^1lnl1ltunng учебно занятие
(семинар, лeнцня),
111)11111-'^ т договор з— обуче¬
ние (между стажант и предприя¬
тие, фирма).
UH-w/rC п - учебно пособие, учеб¬
ник, помагало.
Lehrwerkstatt / учебно еo6ттзп-
ниц—.
L/Hre/it/o-Pl времетраене но обу¬
чението.
Lail т. -er 1. тслт (но етвпи. жи¬
вотно); 2. Rel Тяло Господне (пеи-
чoоmиe);
EtЖl (Akk) um cigCNcn ~ emfaSren Из¬
питвам нещо но собствен гръб;
Mit - und Seele C тяло и душа, оа
цялото си душа;
Jede. auf den - gescHriller seen
Като — мярка му л.
Lgibarzi т лнеп; лпкор но елоде-
тел, придворен лekoр,
Lnlhbirde f Med бандаж.
LIboiar п. - елече.
Illbcigem adf Hisl крепостен.
L|bcigene mjf, -i. -i HOsa kрeпoо'-
нио.
LiZlsigcn^HufU / o,PL HOst крепост-
ннеeс'вт.
L|icscmic m пряк наследник.
LIbesfrncSt / o-Pl Med ембрион.
плод.
L|beskräi1c nue Pl meisl im umg aus
-m c все сила.
UsI1ccä1urdcr nut Pl физически
'пе—ж;пния,
Lcibccvisit1Uion / обиск но дадено
лице.
Ldig^rle/Mil лично охрас- но ви-
оoиoпoс-oз;нo лиееoс'. пeйбтвoр~
дия.
Leibgericht п любимо ядпнп
iallhuihig adf същински. истински.
действителен;
Win Bin ~л Toi uucccHcm Изглеждам
като сомото смърт. като зс'ннонн
смъртник.
LsIBbuitlgc т, -п o.Pl дяволът.
1|B1io! adj 1. роден (6ощм, майка);
2. телесен, физически;
geb Für das -е Wohl sorgen Грима
се за добро ядене и пиене.
L|Bchimcmzcn nun Pl бoлkн и ко¬
рема.
LaZ1cpeeca / öт-ert Schweiz = LclB/c-
ricbt.
LalBwacHe / лично oве-н-.
Leibwächter m телохранител, охра¬
на, - бoдитaед,
Le|hжächSc / o.Pl 6;льо, долни
дрехи.
Lelohs f -п 'еуц;
Win eine - 1ucceSen Изглеждам ка¬
то мъртвец;
Jnl. dcnu - üB/r -нп Минава през
трупове (безскрупулен п);
Nun üBer neine -! Само през гру¬
па ми!
L|hHcn1cäängnIc п geb цтгрe(пинп.
полагане в трoб0l
Lgicherliltcmnicrc / inom печално
Лнонтнoмня,
ЦсН/пИане / o.Pl мъртвешко
бледност.
LsichenTiIBdsri/ ограбваие вещи¬
те но мъртвец.
LaihHen'uin / жена, която облича
(еoт.пoсявo) мъртвец.
L|hHcngift п о.Р1, птомаин, труп¬
на отров—.
ilobeibili adj мъртвешки.
LIcHaniilla / зол—, в която се зо-
логот покойниците за поклонение.
СЛЯГООГГ
LcZcHcroffnürd
Laihiamöirning f аутопсия
L|cncrrcBa f надгробно олтвт.
LajhHcnshnändird f oсквпр;св-нп
но труп.
Leichenschau f o.PL Jun. Med оглед
но труп.
LgihnemccHn1ic f o,PL. помен (след
цтгеeбe;нe),
Leiohcrstarmc f o.Pl, мъетвпшвo не¬
подвижност.
Lcjoherluoh m сми-и.
L||o!erv^rbrcnNung f oрпмaеия.
Le|cHcnжugcm m погребално кол—,
катафалка.
Lclcicmzie m geh погребално шест¬
вие.
Lalchmae m a.PL - LeicCuc
isjobl adj 1. лен (на 'птлo); h лен,
тънък (дреха); 3. леи. слаб (зо ин-
тпнзивеoо'); 4. лен. лесен (нп изис¬
кващ много усилня, снлa);
- dek1ci1et snln Облечен съм лено;
-an Wimd Леи, сл—б вятър;
-cm Husl/N Слабо н-шпнеa;
Elren -an Scbiif halcn Спя лено;
scherzT Jelm um ihw. (Akk) IcicHtcm
micHcn Отмъки-м някому нещо.
Lc|oStitSi/1 m Sp лекоатлет.
Laiohtilblelfk f &PI. Sp лек— атле¬
тика.
Le|oitb1iжc1cc f oJPI, стеoи'eпот-
во o лени (тлeит'п;н) нo;отруицин,
llloitBe^^ffnet IcloSl bewaffnet adf
леко въоръжен.
lajoUtBlütig adf весел, жизнерадос¬
тен, безгрижен.
1||hStcnUzündIIhH leioit cnTzündllch
adj лескозъзпалим.
Laichten m. - Mae лнв'eе, бармо,
шлеп.
1lZcHt|faiIcn icichi Tailcm жNu.k. - si
Orr.', нещо ми п лeонт, нещо ми сп
удов—;
Dir Abschied 11111 eim dicbl IcicSU
Раздялата ип ми се удав— лесно
isIoSti/nUfe adj лeкт;нопeн; - необ¬
мислен, несериозен Oетзпн),
L|cnt1CrU1gkcit f all. лекомислие;
;пo6миолe;oот,
i|^hHtf1ücs1g adf -1. 'пелнв. с малък
вискозитет; 2. лесно топим.
Leichtfuß т umg лпиo;нолпи човек.
ilohtfüßf/ adf шъетoи, бърз; с ле¬
ко, грациозно цтхтднOl
Laloil/rwicht л oPt Sp леко кате¬
гория.
i|hSUgiäubig adj лпиозерен.
LcIcHtgläubigkciU f oPL лпкoзпенл.
IsIoUtH/mzlg adf -бeогенмeе, весел,
icIhStblm adv необмислено; леско;
;нмтхoдт;, между другото;
Etw. (Akk) - vcrcp-eciem Обещавам
нещо. без до сп замислям.
L/Zchei/kell f a.Pl 1 леност; 2. ле¬
кото; нeшенн'дeкoст.
Mit - С лекото, лесно.
L|hntin1mtricJ o.PL лена промиш¬
леност.
IcIoStIclig adf безгрижен. повърх¬
ностен.
IcIohllloU adf лесно. (пз уоилнп.
IcIcHTlöslich adf лeснoеoотвтезм.
Isjobt[тасН/п lilcHU naoSer m У. TD
Ге.У. улеснявам;
JnBn. dir Ani/ii Isiobi nacben
Улеснявам иснoro в робо-мта. пра¬
вя исoт;' р-бог-т- лесно
LcichtmaTrosa т младши матрос.’
LcIcHUmcUall п лен мптол.
lgichtincHmen laiohh rcbncm umr.'.
hb if-V, приема; нещото откъм ле¬
кото строно, ип сп о—дплбoеoвoм;
Ninm’s IciciT! Я ип сп ядосвай! Не
сп зцест-й!
L||hheöl п Chem леко масло.
Leichtsinn т O.OPL лекомислие, без¬
грижие;
БиитесН/п -■ Престъпно лекомис¬
лие.
Ic|oHUsinnid adf лекомислен.
LgichtsinnsfcHIcu т грешна от ле¬
комислие.
^dUltum. sic! laicht tun, slcH unt-У
Tb umg oблekеaв—; си работата лес¬
но ми е
IcOcbi^^imdoüieci IcicHi vcndouliol adf
лескосмилмем - Охрон—).
IlIcHt^^rdemBIIo! iciobl vcmllnnllloU
adf бързо рoовoлсш се Oхр—;н).
1||cSh^<^rIcUet iciobt vcrlcTzi adf леко
ронен.
IC^oSl^i^^st^ndiihH Iclcbt УlпcUrnd11cS
adj лесно рoо(неoe;,
icjohtverminBet Iclcbt vcrwundcT adj
леко ронел.
Isld adv 1. lhЖl (tti/jedn. - slirJ
werden нещо, някой ми o;ръовo. до¬
тяга ми; 2. Schweiz ;пцезн'п;;
Ich bim es jetzt ~'.. Омръзна ми до и.
L||1 п o-PL 1. скръб. болно (душпв-
480
но). с'еoд—енe; шпеaл; 2. зло. оби¬
да; 3. щета. болка 0Лноиепок—);
Es Tut mir - Съжалявам;
Sic Uni nim ja dimcCt Направо я
съмолсвoм!;
Jmdm. sein - kluger Изплаквам ня¬
кому мъката он;
Jmdin clm - amlum Причинявам ня¬
иому зло.
Lcjdcionm fLmg сград-телен залог,
liidem Iliti. gclittcn) umr.', hb ii.V.
1 тпешя, шoнaоям, с'еoдo;; 2 j-olm,/
cUWl (Akk) nicnu - Kömmem и; понасям
нснтro. нещо; 3. jndn.JciЖl (Akk) gut
- körncr обичам ипгцо/мякого; iir.V.
боледувам (ап aUЖl (Dal) оа нещо);
о-рoдa; Munter chWl (Dai) от нещо)'
Hur/еп, Noh - Понасям глад. из-
търпявом недоимък;
Am SciliilosagKcil - Страдам от
безсъние;
Es Illi iir nloHT länger im Hous По¬
вече нл го свърташе в къщо-о.
Lellen п, - 1 болест; страдание;
2. Р1 страдания;
Elm chroNlscHcs - Хроническо за¬
боляване;
Dis Fmend/r und - Bis Alltags Ра¬
достите и мъките на ежедневието.
L|dersohat /. -еп 1. стрaо' 0оио;o
еувc'иo но яд, омраза); 2. любовно
о'рoот. 3. страст, предпочитание;
Eine Blinde - Сляпо с-рост;
Es /eit um Liehe und - Став— въп¬
рос за любов и с-рост,
Autos siil seine - Колите см него¬
вото стр—с-;
Dis - Ttieht, die LicBc muss Blclbcm
MSobiUcn) Страстта отлита, любов¬
та остава.
tcIBemsohaiilich adj отрoогле, пла¬
менен;
umg - gern C голямо удоволствие.
LcIBanscni'tlicHkcit - f o.PL страст-
HOCT, пламенност, тор.
1|BcnshH1r1cIoc adf безучастен. хла¬
ден, без с'еaотн
L|dcrsgeIhlhrUc т де'т—е, събрат
по съдба (и страданието).
L|ZdaNcgcNnsca т - Lci1amsgcirHutc.
L|1cNcgcscHicHUc f 1 исттрнс но
елчнн нпшoс'нс, с'е-дoнинг- (auch
O-on-, 2. библейски разказ за мъките
Хеис'oин.
L|deNcmIema f стрoдoлеeскo физи-
481
DELL^T^<C!^--^b^LCADQ>SCiOJi WÖQTEßDUCH
i|sUnrdsTänad
ОНОМИЯ.
Lclicnswcg m mзпнлзв цът, живот
и стр-донип
l^iiderszciu / време но о'еaдoния,
I|B/r adv за оъжaлeни;;
Das ist ~ Gottes walu! За голямо оъ-
маленип това п всрнo.!;
~ kann loh nicht Kommen З- съжа¬
ление нп мога до дойда.
IIB/rTüllT adj изпълнел с мъка,
скръб.
i|BgcirüfU adf кален и мъки, стр—-
дасия.
leidig adj досаден, неприятен (те¬
ма, случай).
LCdlcaaUuf Schweiz съ(тлeзитвo'оп-
но нoр'иеk-,
Icjdllhl adj 1. mъеци;, сносен. по-
еoон;; 2- горл-дол';
~; GranmatiCkcnrtnissc Сносни
геo;o'зеин птонaнин;
Er speicHl ~ gul Deutsch Той гово¬
ри немски що-годе добре.
L|BUuigcndc mf -л. -л 1 поаър-
ппвш; 2 тel-xm опечален, близък но
покойника;
Bni einen Scheidung sind die ~n meac-
Unns die Kinds— При развод и повече-
то случаи децата см потърпевшите.
I|jdeoll adf geh болезнен, изпълнен
с^.с стродосие.
LcZdжcccn п On: zu jeds. ~ за тъмo-
лпкип на нснтгт,
L||cr /. -п Mus лира;
umg Das lener die alte - Bas
стората цeоeкl (все едно и също).
L|crC1cUen т umg латерна.
L|cmkactenmunn т лотернадтия.
Icjcmn sw.И hD hr,y,li-t,y, umg 1. го¬
воря монотонно; 2. ^^втор^ есп ед¬
но и оъшo;
Eim Gedicht - Казвам стихотворе¬
ние монотонно.
L|Hir1citcr т временно работещ
и друго nе;дприс'иe,
Leihbibliothek f заемно библиоте¬
ка (депозит).
L|be f o-PL Jue заемане срещу за¬
дължението до се върк-т вещите.
I|Hcn (lieh. gelieHeN) un-.У. Tb hr,V.
1. давам на заем ((mdm. eSU^. (Akk)
някому нещо); 2. sici (Dal) von jede.
cUЖl (Akk) ~ вземам от някого назаем
нещо;
Jndn. scima SUimmc ~ Подкрепям
нснoгт,
LcIHToNls m Wiftsch кредитен фонд.
LciHgebühr f заемно -oиоo,
L|SkiiitiinaukU m Wirfтeb позор но
кредитния k-пи'-л,
LaZUmiltcn f жено, забременяло
и; внтеo. зо да роди дете на друг—
мено.
LelHwagen т кола под наем.
I||Sжeicc adv о—eмтoбзaоеo; с—
заем;
Jein. ctw. (Aldi) ~ ülemlisscN Пре-
дoс'oвсм няному нещо но заем.
LlCiil т почерпна, цoлнв—еп н-
понупно. договор.
Lajm т, -е гу-кал;
umg Dir Stuhl. dis F—cunBsoHufU //hi
aus - Столът, приятелството сп раз¬
пада;
umg Jmdm. aul len ~ gcHcn Хващам
сп иа нечия въдица;
umg Das isi cin ~ Тово п примка.
1|nem sw-V. Tb or.V, 1. залепвам (o
туткал); 2. umg измами-; някого.
LimlabBl постно туткалено боя.
I/Znig adj като ту-кол (лепило);
лепкав.
LeZn т o-PL Bat леи.
LMic f т 1. връв, въже; 2. иоепно
каишка (на ну^п);
Die Wäsche bämgh aul dcn - Пране¬
то п ко въжето;
Einem Hund an dis - niHecn Сло-
—, каишката но куче;
umg Jndr. ar der - Halcn Водя ея
кого за ито—;
umg Jedn. an deu ~ Huiler Държа
изиъоo, не му давам свобода.
I|nen adf лпипн.
Leimen п о.Р1 ленено платно.
LiidencmboNd т платнено подвър¬
зия (на нннт-)l
LeincntnhH п ленена иършa.
Leiranzeue п aJPP, ленени изделия.
ленено цлa'нo.
Lciröl п (М ленено масло.
Leinsamen т ленено семе.
Leinwand / O..PI 1 ленено платно;
2. еекрн -о киноО.
LcZnжalmdct1r т екранна. филмово
звездо.
Icjse adj тих. безшумен, лен Oтл-о,
дишане, стъпки. вятър); adv umg
предпазливо. деликатно;
umg Mil ctw. (Dal) - im/eh/m Пос¬
тъпвам с нещо предпазливо.
LcZscUr/t/r m umg прикрит човек;
лзеп;eр, лoоkoтлл
Lcjsic /, -п 1. летва; лойс-ко; h. иво
Ок— плот); 3. олa(инa.
енЬТ/пsw.У bb tr,'. върша. извърш¬
вам, постигам; sich (Dat) ctW' (Akk)
- позволявам си еещо. разрешавам
си нещо (свъеоoеo с големи раз¬
ходи);
Eine guls AubalU - Върша добра ро¬
бота;
Hilfe - Оказвам помощ;
Dicnsta ~ Прозя услуг—;
Widcnct1n1 - Оказва; съпротива;
Eime Zublung - Извършвам пла¬
щане;
Sich (Dai) ein neues Auto ~ Könner
Мога до си позволя (до си купя) но¬
ва ooлa,
Listen т, - и—лъп за обуща;
umg Alles üBen circn ~ chH11dcr
Меря зонеko o един aешн;,
L|istcn1uucH m Med знзoгнеoлнo
(слабини—) вeриис.
LeZstemgcäcnd f o,Pl Anat о(л—с-та
е— олaбини'e.
LeisIcnoperuUlon f операция и об¬
ластта на слабините.
L|ctung f -вп 1 пто'иmпкип, ус-
цпв. резултат; 2. црoизвтднтeлнто',
робота; 3. melт- Pl плащания; 4. a.Pl
мтшеoо', капацитет;
Eine gule - vol^^hrlm/em’ zeigen Д—-
вам, показвам добро цтстимпнип;
Dir sozialen ~an eincr Finna Со-
цимлнитп nлoш—сня но фирмата.
L|stnngc1bfo1I т Tech падане но
мoшеoо-'0,
I|s1nngsabnrrgig adf зависещ от
изработката, резултата (възнoтрoж-
дпние).
LcistungsansTicg т Tech узеличавм-
еп но мтшетсгтo,
1дicUimes1ezneem adf обвързан. зо-
виопш от пoотимeния'—. резултати¬
-е от извършеното робота (оanлa'O.
oбпошeтпенe),
LiisUnngsbilare / гпеroзоoи и пре¬
воден балонс и баланс но услуги-п
(като чмс' от плa'пмкнн б—лoно),
L||sUurdcduuck т nри'зокoеп от
нонсквo;птт зо зиоoин пoсmимпиня.
уоцeхн.
I|istungcTrHig adj 1. работоспосо-
31.
GADEDOFF
482
Laistnngc1änigkciU
(ен (човек); (високо) пеoзоетднтe-
лен. продуктивен. мощен; h, цл—-e-
мoопoсoб;н.
L|ctir/c1äSidCcIU f рo6o'Ооnoоoб-
носа; пеoззвтднтплеoс'; мoшетст,
Leistungsfaktor т TecT коефициент
на мощност.
L|stundcdcscllso!aftfo.Pl. общест¬
во. и което са в—мни само пости-
мeннста на отделни лица или групи.
L|stur/cgrcnec f пределно произ-
втдн'eлеoот, грoенеa но пеoиовт-
дн'понто-'a—.
L|sUnrdsCIascc f Sp разред.
Lcictnr/cCnntun11c f проверка на
зимният— (и 'чилиш;).
LeictnndsInSn т Wietsch заплата, з—-
еисещ— от птс'нмeеистo,
Lcjsturdcncsccm т Tech вотметър.
Lcistnndcr1ec1n п ниво на произ¬
водителността но труд—.
linslnr/soricniticut adf ориентиран
нъм резултата.
L|cUundC1rImzlp п WOr-scb принцип
с— въоеoгеoмдeеиe опoепд еeо'лтo-
тнтe от -руда.
Lcistun/cshHuu f преглед но пoоти-
мелия-м (в рoопнеен области).
IlZchundscoHж1hi adf 1. със слаб ус¬
пех (ученик); 2 Tech с малко мощ-
етот (машина).
L|sturdscport т о.Р1. професиона¬
лен спoр',
I|s1nndssturk adj 1. с висок успех
(ученик); h. TecT мощен, с голямо
мощност (машина).
Leictnrgcctc1gcmind f увеличаване
но прoноетдз'eлетоттo,
Lajstnggcecrnögcn п o,PL = Leis-
1ungc'änigkci1.
LeisUnngsecuznd т пеoоеoеk— в
плащането; забавяне но поето за¬
дължение.
LalsUui/seerlmne п mеeенеoепепе
център зо елитни спoр'ио'н,
LcictnrgseiShH11d т добавим иъм
заплатата зо добри постижения.
Leitartikel т уводно стa'ис.
Lalibild п водещ пример, пример
за подражание.
lejicr sw-V hb te.y, 1. еъkoвтдс
(фирма, заседание, диоo'сня. хор);
2. отвежда м (вода, движение); 3. во¬
дя, завеждам, оъnртетждoм; 4. Phys
TecT провеждам (тон. топлика.
звук);
Eine i/ii/rls FunkTion Ръководно
функция;
Mein Id.sT1dCi i/li/ic mloS ar die
nichtige Stclic Инстинктът ми ме от¬
веде ео вярното мсстo;
Dacccr SioTT icitct gut Това вещест¬
во е добър проводник;
Sich vom a1Жl - lassen Влияя сп от
нещо, ръководя се от нещо.
L/jlcr, f -п (подвижна) стълба;
Sciwcllscie - Шведско о'Пн-,
L|tc-2 т. • ръkтвoдн'eл,
Leitcrs1uoscc f стъпало но подвиж¬
но стълба, напречно пепеиo,
Leiterwagen т кола с ритли.
LeiiTaBcn т ръководство (учеб¬
ник). въвеждане и додесо научно
дейност.
L^eläUlgk/ii f PTys пететдзмoс'.
Lcitrigum f ръководно фигуро.
LalUgclinkc т o.Pl, ръководно идея,
водещо мисъл.
L/Ii/cwcBc л Boi nеoетдсшo тъкан.
L-ciUHammci т 1. овен водач; 2. umg
pejoe еoвeи. когото следват сляпо.
LItiinae f иo;еeценя, водещ прин¬
цип.
LslTmoilv л Mus, Lil лайтмотив.
Lsiiplinke f мoе'неeлo;
G/gen die ~ puilicn Блъскам се в
м-каинелото.
L|1UcaUz т ръководен пезеезп;
теза.
Lcitspruol т мото.
Ldtctcalc f ръководно служба; ръ¬
ководство; еeн'рoпo.
L|tsUcur т пътезодн— звезда.
Leitstrini т Maib, Phys е-дзус~впн-
тте,
ÜCluumg/ -вп 1. O-Pl- ръководене.
ръководство; 2. ръководно 'слo, ръ¬
ководство; 3. тръбопровод. зкогo-
л—еня (топло-, .лекаро-); 4. цртеoд-
нио;
Die ~ übc-rcSncr Поемам ръко¬
водството;
Dia ~ des Bitmicis Ръководство-о
па предприятието;
Elms - legen Провя ннс'oлoеис;
Eime ~ urUcr Sinon Провод-
;зкп' п под налягане;
umg Eime linge ~ Hubcn Бавно заг¬
рявам (трудно овиaшa;).
L|jtnrgcH1nn т Tech водопроводен
ир—е.
LeiTungsmast т електрически стълб.
L|itnndcncUz п 1. електрическа мре¬
жа; 2. водопроводно мрежа.
L|ftnngcronm п -ръба (от водопро¬
вод, газопровод).
L|tundcж1csc- п вода от втдoцет~
вода. чешме— вода.
LC11жrsunmg‘ водещо. oенпнтзеo-
въчн— валуто.
Leji^^^C п механизъм за упровле-
лип; отo6нлизo'oр (в oвнoеия'a),
Lektion / -ет 1. урок; учебно еди¬
ница; 2. цтуи-, уро;;
Eina ~ lernen Уча урока он;
Ein/ ~ ansarlcllcr. biil/r, g/hem
Р—оеo6т-вoм, изнасям, дов—м урок;
Jede. cinc - ruteli/r Провя няко¬
му забележим. мъмря някого.
L/Ctom т, lek-onen 1. лектор. пре¬
подавател (във виеше училище);
2 редактор (в издателство).
LsCtorot п. -е рeдаk'oеоkн отдел
(в нодoтeлс'ет).
IcKtorie-cn мИ Tb ir.', редакти¬
рам.
LcCtäuc / -п 1. четене; 2 четиво;
Mit len ~ des Texics BcchHrfUi/U sein
Зает съм о четенето на аекс-а;
Elrc cp1nrerdcJ11П iwelllgc ~ Увле-
k—'eлнoJсo'енo четиво.
Lnnna п. Lemmata 1. лема. —¬
мощно теорема; 2. лема, зoтпoенo
дума, статия (и речник).
LcnBc/ -п 1. Anat лумболсо (пояс-
но) област; хълбок; 2. филе. рибица.
LanBcriritcn т KacTk печено филе.
L|r1amgcäcrB / O-PL, Anal лумбол-
но (пoссиa) област.
icnIenliHm adj 1. със схванат пояс,
ИЗЪ0'; 2. umg сл—босилен; 3. неудоз-
лe'етеи'eлe;;
Eire ~л Ausrede Незадоволително
извинпнип. оправдание.
LanBcnshnnre т набедреник. пре-
цнонo (у някои племена).
LcrBcnWlmisI т Anal лумболес
прешлен.
lanCiin adf 1. управляем, направ-
ляем (ракета); 2. oотoвяш се до бъ¬
де воден, послушен, сroзтечнв;
-л Rukeiem Нoпрoвлсв—ез ракети.
i/NCeitsw,'. hb ar-У. L управлявам
(пеeетонт срeдо'еo), корам; 2. ео-
сoевoм (внимание); 3. направлявам,
483
DEUTSCH-BULGARISCHES WÖRTERBUCH
iciei
водя (оттцoествo, дебати);
Elm FaSrnad ~ lenicn Уча се до км-
ром колело;
Mit cincm Hand ~ Управлявам с ед¬
на ръка;
Er i^ssl sich scHwer - Трудно сп уп¬
равлява, нп обич— до го еonеoвос-
ват;
Dir Gelirkcn in' ahWl (Akk ~ На¬
сочвам мислите иъм нещо.
LzrC/n т. - 1. кормило (но вело¬
сипед, мотор); 2. шофьор, водач но
МПС; 3. ръководител.
Lank—ul п кормило, иолои.
Lenkctangc f кормило (иа мотор,
велосипед).
Lenkung f, -еп 1. о.Р/. управление,
еonеoвлсеoеe; ръководене; 2. управ¬
ление (еа кола);
Die - Bcn W1rUccHaft Ръководене¬
то. управляването еа икономиката;
Ein Schudem in dcn - Повреда и уп¬
равлението.
icrto adj Mus бавно.
Line m. -е 1. poet пролет; 2. f-ап
nun PL живот. години;
Sich (Dat) einen sohöm/n ~ micHcn
Уреждам си живото, правя го лесен.
Leopard т, -хп- -ет Zaal лпопорд.
Lcopardcn'/Il п леопардово кома.
Leioneiiohiol п дe-оиa книжна с
еoгъеo'з кото хармоника стрaниеи.
Lcpomalioiapiim п o.PL хартия ео ру-
лтJбeоктнeчпе Лoемулсе,
Lepra f o-PL Med проказа,
icpriknark adj болен от проказа.
leprös adf прокомен.
LercHe /, -п чучулига.
Icrnicgicmie adf любознателен, уче¬
нолюбив.
ienrheSird/irl adf -рудно усвояващ
(уеп;нk). трудно 'свoсвoш учебния
материал.
Lenn/ller т a,PL усърдие, прилема-
ние и учението.
Iinran sw,'. bb tr-V, 1. хеo. нaуеo-
ва;; h. уч— занаят; -ar, У, уча се;
Eu Isuni Kiav^i^^ spielen Той се учи
до свири на пиано;
umg Er l/urt TiscHIcr Той се учи зо
дърводелец;
D1-1nc hule loi viel gelernt Много
е—'енв от тово.
Lernen т, - 'еeшист (даден език
И др.).
LcrmTrH1eCsi1 f спoотбктсг за
уеe;п.
LerdlrSaii т ' 'учебно съдържание.
Lamnnittcl п учебно пособие.
Lannnittclfmcincit f о.Р1. безплатно
предоставяне иа 'е—шнтп се но учеб¬
ници и учебни помагало
L/rrpnoe/fl Lernprozess т L Psych
процес еа учене; 2 учебен процес.
L|mrc1nr т учебен материал, учеб¬
на материя
Lgrnzcit f o-PL учебно време.
Lcmrzicl п учебно цел.
Lesart /1. вoен-ет. редакция (на
текст); 2. тълкуване (на текст).
icsiam adj 1. четлив (който моме да
сп чете); 2. разбираем (който се че¬
те леко).
Lesbe/. -и лесбийко
I|c1isoi adj лесбийски.
Lase f -п гроздобер, беритба (е—
плодове).
Lcselrilic / очила зо четене.
LcseBuch п читоеко; хеио'oмa'нс,
Lesehalle / ч^алня.
Leceillee ofl. Admin очила.
Les/karie / ен'a-;лоko картм Сз-
ползеоке на библиотека).
Leselampe f настолна лампа (за че¬
тене).
I/ssn,(las, gcicscg) unn.'. hb i-Vj
Otr.y. 1. еeтo. пеoент—м Ikентa);
2. чето, разбирам (aus ctЖl (Dat) по
нпщо); 3. чет— лекции;
Laut - Чето но глас;
Zwischen der Zcll/m - Чето между
редовете;
Das Buch licst slcb gut Книгм-а се
чете леко, kент—'o п ценс'нo зо че-
-енп;
Aus jeds. BlioK c1Жl (Akk) - Позна¬
вам, разбирам нещо по нечий пог¬
лед;
In jeds. Ai/нп ltWl (Akk) ~ В очите
му се чете нещо;
Aus Brr Hard - Гледам но ръка.
iaseniuru.K. hb hr.'.- 1. бера (гроз¬
де, малини); набирам; 2. чис-я (ле¬
ща. гр-х); 3. събирам (нлoотвп),
i|cencжert adj заслужаващ до се
прочете (статия, нсиго).
Lcsepuil п пула, цoдо'oекo за чп-
тене.
Lasen т, -1. читател; 2. четящо 'ст-
рoйоmвo.
Leseratte/ umg еoвeи. който обича
до чете много.
LcserBri/T т читателско nномo,
Leserkreis т читателски кръг,
епиг^сН adf еп'лнв;
Dir ^11^111 war nlobl - Под¬
писът нп (лше четлив;
Das ЬТ schwer - Това -рудно се че¬
те (се еoзеи'o),
LcserllcHC/Ii / o,PL четливост.
Lacc-chn1iU / o-PL ен'0';ли';,
LeserueTuoge / оекпто сред чита¬
телите.
L|scnжunsc•H т желание ео ен'a-
телите.
Leserzuschrift / писмо, отзив от чи¬
тател.
L|ccs11l т читалня.
L|cccUoif т O.PL книги зм четене.
нещо зо е;'eнe,
L|ceжnt / a-Pl о-е—сa иъм четене.
Lesezeichen п нещо зо o'б;лсзвaеп
еа отрoннеa в oингa,
Lesezimmer п еитoлес (и общежи¬
тие).
LeiUingJ -ei 1. рецитал, ли-ер—-
аурно четене; 2 четене, обсъждане
на проектозакон;
Ir zweiter ~ На второ четене.
Lelhhtn/lH o-Pl летаргия.
IctSomdiscH adj летаргичен.
L|tscHo т o-Pl вид лютеница (оа
чушки).
Leit/ т. -п , -п лa'внeе.
Letten / -п Тур пeеoгaроko буква.
Laticmnmctill п метал зо цпчaтaео~
ни букви; типографски метал.
Lettin /, -пеп ла-вийка.
laUtisoH adj латвийски.
Lettland п Латвия.
LeUtren т. - Atch преграда между
хоро и кораба но църква.
letzt adf 1. последен, окончателен,
краен; 2. последен Мнойто остава);
3. последен; най-нов (-мода. новина);
~пт MiUtwohH Миналото сряда;
Zu guten Letzi Нaй-нakрoн, накрай
(зм иопрoвтдсk);
In Brr -em Zeit В последно време.
еonтолeдък;
umg -cr Endes В кроя но кроищата;
Siir L/tei/s U/n/ei/n Нaпесгoм
последни сили'
Diesen Hui ЙТ den ~a ScHrel Тази
шапка п последен- вик но модата;
L/Tei
484
~c Hund an niw. (Akk) legen Завър¬
швам окончателно нпщо;
umg Den Letzten Bißen dis Humlc
Последният опира пешкира
Letzt/ nur On: zn guter - е— края, и
крайно сметна.
Laizic п meisl in: jmlm. las ~ obveu-
I1ngcn/1ac - aus jnin. beuunsbol/n
изисквам от някого най-доброто. но
което п способен;
Sain —s Oicm)gcicn Давам и послед¬
ното, което имам; давам всичко от
себе си
umg pxioe Das isi Boch Bas - Това e
същинско безобразие! Това п вър¬
хът!
IlUzUcrdlicH adv и кроя на kрoншa'a,
lltztc—- m/ffn пoооeденят, цтслeд-
н—то. последното (от двама);
P/tcn und Hurs sind Fmcnrdc. leiz-
icrcr Ise sehn rctt Ппаер и Ханс са
приятели, последният п много мил;
Monika und Ina sind Fninndinncn.
Icletcuc И sehr ncUU Монико и Ино
са приятелки, последната п много
мило.
intZg/Boren adj последно роден.
letztgenannt adj последно назован,
IcUzlhln adv 1. неотдавна; 2. в пос¬
ледно време.
ilteUlloH adv и кроя но краищата, и
последно смети—.
'sexUeille adj последен; за после¬
ден цп'l
letztmals adv зо последен път, пос¬
ледно.
fctztmo/iihH adj цoолeдe; възмо¬
жен;
Der -е Termin Последният възмо¬
жен ортн,
L|hztverbrauhScr т кроен потреби¬
тел.
LetzUeerBr1ucnsupuc1c т цена зо
крайния потребител.
leUetwjilig adf според з—впшoинemт,
според последното воля
Lijhm. -пл, ~ee-ртe;лъв.
LaUjW. Lei лея Iпoрнче— единица
и Румъинн),
LCucHTBojc f Маг овптпш буй, све¬
тещо шамандура.
LcucHihombe f осветително бомба.
LgäcHUbucHcU1il т светещо буква
(в рекламни надписи).
1|d^si^ii0^hts f o,pL pTys ярoтоm,
Lcüohic J, -n 1. лампа; 2. фенер и
др.; 3. светило;
Er ist eine ~ in caincm Focb Той a
авторитет (светило) и сцпцн—пето'~
го он,
fcucht/m sw, У. Tb Ohr. И. 1 свпmн. греп.
блпо'н; 2. онсп (зо очи); 3. оиeтс. еа-
оoевoм озп'лии—'a към пскттт;
Dir Si/rna - am Himmel Звездите
свет на небето;
Dos Meer lenoUici 1m Beu Sonne Мо¬
рето блести но слънцето;
Jn1c, Ai/cm - vor Fr/uls Очите му
снсят от радост;
Elm -iss Vorbild ярък пример, об¬
разец;
Jedm. *№ Gesicht ~ Светя някому
в лицето.
lluCStcndroU IcuoSterl mot adj яр-
ктеeрепHl
Leuchter m. - свп'нпниo, оипшнзн.
конделобър, полилей.
LnuoSiTanic / овп'eшo (луминес¬
центно) (оя.
Leuchtfeuer п светлинен оит;oл за
кораби и самолети.
LcüoHl/as п светилен гоз.
Leuchtkäfer т Zaol светулка.
Leuohtknufi f интензивност но овe-
текп.
Lgiichtpissi)Ie/.Md сигналеи писто-
лe'l
Leihhtnokcta f снт;—лсо р—кето.
LnuoHinrCiiMi f светлинно рек¬
лама.
Lcioht-öinc f PTys луминесцентна
тръба (лампа).
LeuohischifT п кораб фар, плуващ
маяк.
1idshldrli-m т светещ (флуорис-
циеoш) екран.
LcuhStchSrift / светещ рекламен
иoдпио.
L/aoUlsignai п светлинен оитнaп,
Laiohtspur / MOL овeтeшo след— Моа
трaонеaш сн—еяд),
Leuchtstoff т светещо, флуоресци¬
ращо вещество, - лумн;oфтр,
Lniobt1urn т Маг ф-р.
LduoSttunmwärter т пазач иа мтео~
ни фор.
LcihSieelg^r т озп';шa стрелка
(на часовник).
Leuchtzi'l-Blate п овп'eш циферб¬
лат.
leugnenмИ TB Ге.У. оспорвам, от¬
ричам; нп признавам;
Es lässt sich nicSt - doss... Не мо¬
же до се отрече, че.... не може до нп
сл призи-е. еп....
Leukämien/ -л Med PO selten левке¬
мия;
An - sUenh/1 Умирам от левкемия.
Leukoplast п PTatm лейкопласт.
LeuKozytem nun Pt, левкоцити, бе¬
ли кръвни 'eлеal
Lgunund т o,Pl 1. име Одобро, ло¬
шо), реноме; h. клюка. злословие;
Dem Angeklagte hat Keinem guian -
Обвиняемият ле се цoлзеo с добро
име;
Dcm böcc - murkcll, 11cc,,, Злите
езици говорят. е;,,,'
Leunundczeugnis п 1. свидетелст¬
во за (пoтoнoдпмд;тст; характерис¬
тика; 2 Schweiz Jue свидетелство зо
съдимост;
Jede. cin gnUcs/shSIchhtcs - unss-
teilcr Давам някому добра/лоша ха-
е—kтeрис'нкo,
L/ülc nue Pt. втеa;
Dir judg/m ~ Младите;
Umlcm (lic) ~ Conncr Излизам
сред вoрa'a;
In Gerade, Geschrei Ber - sein В уо-
-0-a на хорото тъм;
umg Vom j/lei an sind Win gcschielc-
nc - О-сего кот—аъ; не ноиoм до
имам нищо общо с тпбе/с зaс,
Leutnant т, -s лей-пнона.
ICUTscIlg adj цензптлнз, розговор-
лии, приказлив, тбши'плeн,
LcutscligkeiT f о,Р1. пезвeтпивтсm;
е-згoвoелнвтот. лриk-зонвoот, об¬
щителност.
Lcvantc f o-Pl. veraltend Левака.
отрoеитe от Източно-о Средизем¬
номорие.
L|y|| m. -s ниво, е—внншe,
Levitem nur Pl Oi: jein. die - tesem
чето някому конско евангелие.
LceKo]l f, -т Boh шибой.
Law m, Lewa лее;
Füdi Lewa Пет лева.
L/xim л, -п лексемм. лпксиколно
единица.
L/xiK J оЛ лпнони—. сложно богатс-
-зо Око понo).
lexiKolisci adj 1. речников. лпиои-
нтгрaЛонн; 2 лekснепски.
485
DE№T^<CN-Bt«^(^^^^Pk5CDE5 WcDPTEßBLCH
LioHUc1gnaI
Lexikograph o.: LexikognoT щ -em, -ei
оeкоикoгрoЛ,
Lcrikog/aphfe o.: Lexikograf ef oPl
лekснкттр—фия.
IcxikograpHiccH o.: IcxiKografiscH adj
пeнозктге—фскн,
Lsxiktooigl oJPl лeисиkтлoтнCl
Lexikon л. LexikalLexOken L лписи-
нои, eненkптneдия; 2 речник;
umg Ein wamBclndcs ~ Жив речник
живо eнцнклoпeднс (човек с много
он—;нн), .
Lezithin п, -е Cbem. Biol л;еи-нн,
Liaison (Ь£'г0::_/, -s geh veraltend лю¬
бовно връзка.
Lions f, -л meist Pl Bat лн-;o,
Libanese m, -n , -i лив—кец.
Libanesin / -nei лизали;
Ii11N|s1coH adf лив—коoи,
Libanon (m) Ливан.
Libelle / -m 1. Zaol водно конче;
2. Tech либела. нивелир.
libellieren sw-V, hb i-.У. лизелирам.
Illcngl adf либерален.
Liicmulc m, -m , -m либерал,
liieralisiicnan sw.K TD tr,'. либера¬
лизирам.
Liberalismus m a.Pl либерализъм.
И^гаН^и f a.Pl либeрoлнoот.
Liberia Ми) Либерия.
Liberianer m, - либeрнeе,
Liebcleiml-* f -nei либерийко.
IlhanIonisch adj либерийски.
Lfleno m. -s Sp либеро (във футбо¬
ла: нтеoпшн з-щи-а и ;aцaдe;нe).
LiliBo/ a.Pl. Psycb либидо (оeoс'a~
лп; нoгте)l
Lihreito п. -^It^d-n^iTiOi^^TQOQC^-
гпеo),
L|by/m (п) Либия.
Libyer m, - добиеш
Libyerin / -пеп либнянa,
tllysoi adf либийски
LihHcn [1*:?с:п] т. -s Med лишей.
licht adf 1. светъл; 2 рядък (ooо—.
гора); 3. измерел от вътрешното с-рм-
но (отвор);
-cs Haan Рядк-. оредяла нто-;
Eire -е Woimung Светло жилище;
Tür mit eircr -er Höhr vom h Mci/nm
Врата o вътрешно височина от 2 м.
LicHU п. -erlverall -е 1. a-Pl светли¬
на; 2. o-Pl. плeн-еиеeоиa оиemлии—.
oовeaлeннe; 3. meisl Pl светлини.
лампи;
Eino (Akk) ecgem las - bultcn Дър¬
жа нпщо срещу озл'лнеaтa;
Das ~ uuseiÄen Йотaос; осветле¬
нието;
EtЖl (Akk) ап - Bringen Изкарвам
нещо но бял свят
Jelm Hintcrs ~ Tihn/d Заблужда¬
ва; исkттт;
- In chw. (Akk) beengcr Внасям свет¬
лина и нещо Iпoсснсвoм);
umg . Jede. gcHt ein ~ aul Някому
просеете— (някой започва до раз¬
бира);
geh Das ~ dcn Wcli auiiioKcn Виж¬
дам (ял свят (раждам се)'
Grünes - galem Давам зелена свет¬
лина;
umg Sein - uiTen Ben Sci/Tial sleilcm
Скромничо Oцеeкт;прнт), не пoиaо-
в-м талон-— (способностите) сHl
L|cHUonIogc / oовпти'eле- иестоло-
цис.
L|ohiiiom т фотое.
LloUlbehamliurg / Med фото-ер—-
пнс, свптлтлпеe;нe,
1icHU1csU|nB1g adj устойчив но свет¬
линно впздeяо'виe,
LjcHlllld п снимка. фтaoтрaфин.
LicHtBIIoK т малко рoдтот; светъл
лъч (и труден момелт).
LichtBogcn т Tech eлek'еиепоk-
(волтоио) дъга.
L|oHU1ogenccHжeißuNg / Tech плен-
тетдъттвт оaвoрсвoеe. елек-розм-
еoрko,
ilcbtBneobcmB adf пречупващ сеет-
линотм.
LIc^i^l^i^^C^i^i^g/T^^jTr пречупване на
овemли;o'Ol
LicbiiÜdB/l п скоп ов;гпннез
лпчн.
I|oStdfohi adj озe'лтиeпетп'сoлни,
Lichtdruck т 1. еoлсгoнe ка свет-
линоам; 2. фттт'ицтгрoфсни цeеa';
3. ххлиоорафичен печат.
IlchUdu-clfintct adj облял от свет¬
лик—.
iiobtdinohiässfg adj озeтлoцрoпуон-
лив,
Lichte / o.PL. широчина но вътреш¬
ния отвор.
iloblihil adj арапе, ипизбeлнв—ш на
свe'лннoтo - Oевяm),
L|ohieTiek1 т светлинен ефект.
IjcHtcmpfinllicH adf озпaлтчузстви-
аплен.
lichtenшИ Tb in.', 1. еoоепмеoм
(гора); 2. Маг здзтoм (котва); sicH ~
еaоепмдoм сп; oеeдсвoм (kтоo);
nртсоесвo се (небе). рoооeЯвo сп
омрмк);
Dis Reihen - slcl Редиците оредя-
ват;
Mat Den Anker - Вдига; ноти—.
Liohtenbaum т коледно дърво,
IjciUcmIoi adv im: ~ ircrncn горя с
буйни пламъци; ярко.
Lichtermeer п море ог светлини
L|ciUecsciжZrd1dkaiU/o.Pl Phys с^^-
еoс- но овeтлнеoтo,
Lichtiol т 1. AncT вътрешен двор;
2 холо. сисннe около Луната, Слън¬
цето; 3. осветено часа от скимна.
LicSiiupe/ светлинен сигн—л с фа¬
рове Ока кола).
Licitjaim п Astr светлинно гoдн;0l
LicHtl/Hme / о,Р1, oштнka,
L|hiUnangcI т недостиг но свет¬
лина.
LicHTmaschine / динамо (и кол—).
ЦсНТене т стълб зо улично oо-
впaл;ниe,
Lihiineß Lichtmess ohne Artikel и—-
тoлнеeсннст цеoоеиk Среаение Бо¬
городично (2 Л;вруoрн),
LjcHtncsscr т - светломер (въз фо
тorр—Лнятa).
Liohtom/ni /едlоcкoт;еет oовeaлпннe
(включи-шо и изключващо се с ри¬
тъма но музикото).
Liohipause / хплнoтеaЛеo копие.
LjoHTquimt п Phys фотон. озemлнипн
kBa;'.
LlcilqucUc / ноттчннн но озлтлинa,
Llobtnele т ов;тлин;н дразнител.
LlobtmeCIome /впетдоесо рекло;—,
Lichtschalter т електрически ключ.
Lichischein т сияние.
I|hHtccHcu adf 1. боящ сп от свет-
ликото; 2 pefre избягващ o6шло-~
еекостам. тъмен, цепо'пцeсl
LichTscheu/o.PL Med с-рaв от свет¬
лина. фт'oфтбин,
LihHucchutzi1ktn- т защитен фак¬
тор (на kтз;e'ненн орeдс'зa),
Lichtseite / осветено страна; олън~
чпва строе—.
übetlr Dis - des Laianc Хубавата,
овeтлoт— оmлaеo ео живота.
2*011^101 п светлинен снтнoо,
LicSUcp1ciSauc
GABEDCCFF
486
Lichtspielhaus n кино.
Lichtstärke f PTys свeтптсзлo, си¬
ла км овe'оннo'a.
Lii^^it^^niSi т светлинен лъч; лъч
0BП'ЛHH0.
L|oS1iechm1C/o.Pl. TecT oов;'лиaпл~
но (светлинна) технико. овп'лo'eв~
ника.
IjcntUnniikcr adj опиянен от овe'-
линаа—.
I|cHtnd1uucHircs1g adf непропускащ
овeтлнн—.
Lichtung/, -xi 1 просека; полянка
(в горм); 2. Med лумен.
LihHt^^s-hrI1r1sca nun PL овп-лн;нт
съттoсниe, светлинни услoвзн.
Lichtwandlsr т светлинен преоб-
рoотеo'пл.
L|oh1welle / светлинно въпеa,
Lid п, -et Anal клепач.
LldCmanpf т тазови движения но
kлen—еo,
L|1cahK т торбички (под очите).
Lil^obatl/m т сенки зо очи.
L|1ctn1cH т очсм лнннс.
i||b adf 1. мил; оkпп; драг; 2. лю¬
бим, мело;; 3. ценяaeн; 4. любезен;
-п MnUtcml Мило мамо!;
Du кТ иЬ- - von Ihr/r Много ми¬
ло (любезно) от Вос;
Es ist ein - B1cc,,. Много ми
е приятно, еп,,,;
Sici bei jmBm. ~ Kine nacScn Под-
милкзом се ссkoм', цoдмoоеoм се
на ;сkтгт;
Du -е Zc11l. Du -am Hlme/I!, Dn -cm
Golh! Боже мили!, Боже ттсцoдн!;
S/irr -e Noi nit jmBn,JcUж. (Dai)
UiBcn Взел съм си (елято с някого
(Блъскам си тлoвama с нещо).
iilläugcin sw.Vhb -ir,', флиртувам
(eit jndnl o някого); занимавам се
о идеята, мисълта зо нещо (защото
силно го желая).
licblbehailcn llcB beUaiier umr-У. bb
tr, И. продължавам до o6иеa;, до ха¬
ресвам няного.
Lfahchcn п.- 1. любимо, съкрови¬
ще; 2 любовница
Ljj/ii/ -п 1 cPL любов, обич (еп
]nBn, към някого); h. 0.PL любов,
прнеъеоo;тот (zu e1Жl (Dai) към не¬
що); 3 о-PL добрина. услуга; 4. umg
любим човек;
Jels. - euwilc-n Отвръщам но не¬
чия любов;
Etw. (Akk) ап - Tur Провя нещо
от любов;
- aul 1cm cuc1sr Blick Любов оа
пръв поглед;
Mil - kocbcn Готвя с любов;
Einc - ist dcr arB/ncr wert Услуга
за уолхтa.
illlclcB^rfUi/ adj нуждаещ се оа
любов, оа ипмиoоm.
Lilbclicncr т, - угодник, подли-
зурко.
IjslsBienerr sw.'. Tb Otr-У, угодеи-
ч—.
Liebelei/, -еп флирт, kе—тkттеoй-
но любовно връзка.
1||1ап м У. bb ап, У. 1. обичам; 2. лю¬
бя; 3. обичам, предпочитам. имом
слабост иъм нещо;
Seiden NrhncUcn - О(зеoм ближ¬
ния;
En liehe cs ilohi, weitn man ihr niism-
IricSu Не обича д— го прекъсват.
IjcbcnB adv nun in: - g/mr c голямо
удоволствие.
ИсЬспПегпсг ii/har innrer sw-V Tb
le.V. нa'еoвoм се до обичам.
liebenswert adj тбнчоиз. сз;ц—тн~
чен, мил.
i|a1cncWsm1ig adf любезен, мил.
LieBcrcжiünB1/Cs11 / любезност;
внимание.
Ilcb/n adv (Komp von gern und lieb)
o по-голямо удоволствие; по-добре;
En eicit Ви - als Ici Той прави
тово o пт-ттлсмo удоволствие от-
иолиото оз;
Das Hrt1cct du - ilcSi sagcr шПпт
Това по-добре до еп (еше го казвал;
Jc cS/n, 11^ - Колкото по-скоро,
толкова по-добре.
LZ/Be^^ii^nl/uem п любовно прик-
люепнзe. връзка.
L|shssafTrns / любовно афер—.
врпоka,
LlclssHcdürfrls п o-PL потребност
оа любов.
L|aicsbcwc1c т доказа-елс-во за
любов.
LlalcsBceicnnng / meist PL любов¬
ни отношения.
LZ/bcsbrici т любовно писмо.
Li|1sscnUzng т o.PL PsycT липса на
обич, лиш—воне оа o(иеl
Lia1cccrKir-und / обяснение и лю¬
бов;
Jndn. rimc - nicUcr Обяснявам се
няному в любов.
Li|1ccdcshSicHic / любовна исто-
рис,
Lieheshelrii / женитба ((рок) по
любов.
LilbcsCnooHcn - т Kachk еклер.
LieBcskuMMcr т a.Pl любовна
мъкм.
LjcBsslchcn п 0,14. любовен живот.
Ljcl/dynC / любовно лиеиka,
LicbesnacHT / любовна нощ.
Liebespaar п влюбено двойка.
L||bcsc11li п любовна игро.
lillcvoll adf ласкав, нежен, изпъл¬
нен с любов.
i||1|dcжinncm llcB gcwinder unr-У.
Tb ir.y, обиква; (постепенно).
licBibab/N llcB Haien umr-y, hb ап-У,
обичам.
Llcihabcr m - L любовник. възлю¬
бел; 2. любител, дилеаонт, 3. veralt
аматьор;
Das ist eiw. Tür - Това п нещо за
любители.
LiebhstBc-C/, -еп любимо зонима-
ние. хоби. развлечение.
I1c1kmccn sw-V. Tb ir.', geh милвам,
голя.
LfeBKosung / -еп лмско, милувка,
IfsBllch adj 1. мил, миловиден;
h. пенс'пн, нежен (oеoм—'. тон);
3. мек и леко сладък (жило).
LiiliicHCciU / o.Pl 1. милoвиднoоa;
2. нежност.
Liebling т, -е 1. любимец; 2 фаво¬
рит;
BlsT lu linTlg, - ГотовОо) ли си,
съкровище?'
Eim - Bis PuBIlkums Любимец на
публикото.
Lieh]ingsl№ScCHäTtggurgлюбзмo за-
кимоние.
L||1l1n/cf1cS п любим предмет.
любимо сппен—пеoст,
LiiliingsllcB п любимо цпоe;,
LicBIirgssicIsc -/ любимо ядене.
LiaBiindcc1nmU т любим оптрa,
Lia1linastHcm1 п любимо тема,
iflhlos adj 1. 6eооърд;епн. без лю¬
бов, без обич; 2. нелюбезек. груб.
Llcblosl/Cclt / O.PL 1. бeоопедeе-
ност; 2 нплюбeонoоa; теубoо',
Lfchnniz т o,Pl, geb прелест, чар'
487
DEUTT>CdH-ULGAßIOöCttE& WÖßTJßßUCfi
L|rdcrbiü1cg1cc
llelnelzerl adj прелестен, еoеoвeн,
oеoетеoтeлпе,
LiahscSoTl f, -xi veraltend любовна
връзка (краткотрайно, повърхност;—.).
LfcBsic m)f, -п, -п veralt любим; лю¬
бимо;
~г! Мили мой!;
~! Мил- моя!
LiilsiöcKcI m/nBr- сели; (вид шод-
пр-вко).
Liechtcdctc1n (п) Лихтенщайн.
Liedr, -am песен;
umg Es кТ ieecr ВонеИ/ ~ Все оъ-
шaao песен;
umg En w/lß /1n ~ davon zu sirgen
Той знае това оа собствен опит. поз-
кажа цеo6Ie;нтe от близо, потил л
с това.
Li|BcHcn п, - ппониеk0l
Liederabend т музикално вечер.
L|cdc-hihH п песнопойка, сборник
от ппонн,
Liederlichtcr т автор еа песни
Liederjan т. -е umg безделник,
нехранимайко.
iZcde-lici adf 1. безпорядъчен; еoо-
хвърляк; 2. небрежен; 3, разпуснат,
безпътен, развратен.
Lf/BcimacHcn т автор но песни
(музи;-. г;kс'),
LIcBgit п песенно 6тгo—о'еo (но
даден народ).
LleTerarl т. -еп, -еп дoстoвенн
Ije'/nhan adf нещо. което п в еaлзе-
еoоa и веднага може до се достави.
Li|'er1cB1ngundcm f meisl Pt. 'сло-
bm зо дтогoвk0,
Lia'/rlct-lch т цеeдпрнсгзe дто-
тмичи;.
Liefcгfrici f срок зо доставим
Ila'emr sw-V. hb -е,У. 1. дтотoвсм;
h. давам; 3. пепдoоmoвсм, давам;
Eiw. (Akk) tcunldg/ni^O ~ Давам
нещо в съттеeтеис оеok;
Bicncn ~ Honig Пчелите даем— мед;
Bcжeicc ~ Привеждам доиозо-
'eло—вo;
umg Em ist geliefert Той е загубен,
свършено е с него.
L|c'crchHe1m т —oзaен—;лниеa
Li|Tcrcperгc f ембарго, оa6еaеo но
ДT0'0BkИ'П,
Lieferung/, -еп 1 доставим; 2. дoо-
'oвснп; 3. сжезна (книга), ознmпk,
Lie'ereert-ad т договор за дoо-
Т-ВкО.
Lia'cuycгzug т прoоеoев—нп. зобо-
3^; но дто'oвko'o.
Liarc-wägem т иола за дoо—oвkз,
Liege /. -п кушетка.
Lln/rgild п -мисо породи забавяне
разтоварването (ео нор—б в nезот—-
нище).
Lje/rkomb т плажен кош.
Lf/g/ki- / Med лекуване чрез по-
ениko (лем—не).
Ifa/cm (la/, gcicgcn) uir-V, Tbjsüdd
ostete Schweiz sn -lr-У 1. леем; 2 е—-
миро сп. разположен е; 3. нещо при¬
ляга някому OaUж. licet ]eBe,), някой
е надорее за нещо; 4. нещо се дължи
Mar jmde,JciWl (Dai) но някого/еещо);
5. нещо се поема (bcl j*ndn, от ся-
кого), някой п отговорен за нещо;
In len Sonne - Пека се но олънеe.
лежа но олпнеп'т;
Köln licet an Rhclm Кьолн е разпо¬
ложен, намира се но Рейн;
Jedn» ll^i vi<sl/wsmfg am niw. (Dal)
Нещо п много важно/не е важно за
някого;
Diese Rolls liegt ihn sein Този ро¬
ля му пенлсгo много;
Das scUI/chte BIIB - (d/s Fc-dccHcuc)
iicgt an der ArUcnnc Лошото карти¬
на (но телевизията) се дължи на ое-
гената;
Die Schuld I1cdi bcl Bin Твоя е ви¬
ното. -и си виновен.
Ilcg/r Ibleibcn liegen bl/llar unn, И.
sn Ofr, У, 1 оставам в леглото (да ле¬
ем); 2. зодърмо сп Oснст); 3. oо—-вo,
(з!0 забравен от еснoгт; 4. oоm-вo
несвършено; 5. остава но цп'с Около);
Biclll liegen! Ос-мне-е в лeтлo■тol■;
Bei irr Kalie Bicili den Sohm/c ileeem
При този студ скеп>а ос-аво (не се
топи);
Dem Schine »1 1m len Ganl/mohe lic-
ean gcBlicBcm Чадърът остана и тoе~
дероба;
Mit eireu Panne aul Bur Autobibn -
Зaиъозaм но магистрала-м c повре¬
да в автомобила
Ijfiginjassem ilngcm lassem un-.У, Tb
ir-У, L oо—oвсм; 2 з—(рo!см;
umg JmBr. 1*1^ ~ Не обръщам
внимание някому, пренебрегвам ся-
ного;
Etw. (Akk) I1nksJrcon1c ~ Оо'0!см
нещо от лявото/дсоеoг- си о—еoнo.
мзс—вoe Опътувом) покрай еещо
o'лсвoJo—днонo.
L|adCIlScllo'T / -еп meisl Pt. Jue,
Wirtsch недвижимост. недвижими
имоти.
Lja^/site т седалка, koс'o моме да
се изтегли до пeтсoпo положение.
L|ceccTini т шезлонг.
L|cdcsTäte т Sp лицево опора (в
гзмеoс'нkoгo),
Li|gcж1gcN т кушетвогое.
LZcgczeil / орok са пр;о—oсвoнп (им
кораб и црно'aенш;).
Lift, т, -е- oоoесьтр; лифт.
L1T12 т!п. -s лнЛmннт (ктзм;'нееa
oneр—цис),
lihi/msw.y. Tb Ге.У. правя лифтиш'.
Liga /, Ligen L лига, съюз; 2. Sp
лига;
Sp In lic I. ~ 1nfcTcigcr Премина¬
вам в Първо лига;
Die ~ den A-1i1chncn Slialen Арабс¬
ката лига.
Ligatur f -en Med. Typ литa—уеo.
Ligrii m. -e Mln лигнитни (кафя¬
ви) !ЪTЛИШ—.
Liguster m, - Bot птичи дрян,
ilZc-i adj in: mit jein. ~ иш имам
любовно връзка о нсkтгo,
LlCön m, -е ликьор.
Likf1r'lachHc / бутилка ликьор.
Likömgiac п ликьорено чаша,
i|lo adj undekl лилав;
Ein - Kl/id Лилова рокля,
lllaianbed adj лилав. о лилав е!с—.
L|lic f, -i Boi лилия, крем.
Liliputaner m, - пнлиnут, джудже.
L|n1T i. -s лимит;
0’111.) ein - иТе/п Определям
лимит Iесkтм').
IlniUiercn sw-У. Tb tn,', ттрoезеo-
вам.
Lieiipucic m лимитирано (предел¬
на) цен—.
L|mo / -s umg = LimonoiCl
Lilmonr1в| -n лимонада.
Linousjre [Jieu'z1:ra] f, -n лиму¬
зина.
ilnl adj geT ме; (климат); нежен,
слаб (вe-е;е. думи).
Llnlc / -п Bot липа.
1|пВеп adf липов. от липово дърво.
LldB/rblüTc f липов цвят.
L|ndenHütericc т о.Р1. липов чай.
488
LiiB/mhonig
Linlaniomig m мед от липа.
lindern sw. И Tb tr-У. облекчава;,
'оnoктсвoм (боли—).
Linderung f o-Pl. облпкчазане. об¬
лекчение (но болки и де,),
ilnBgriin adj светлозелп;, мъл—пни-
кaзтоeлeн,
Limlwunm т Mytb дрокок, омeй,
Lineal п, -е лилия (за чертане),
ilriom adf линеел.
Lingu|sTik f o,PL лингвистика, eои-
нто;-;иe,
IimeiZcTiccH adf eонkО!пдсkИ, линг-
внотиеeи,
Ljmie f, -и 1 линия Mттеoниентeл-
иа, родословна, но превозно орeдог~
во, иа ръкото); 2. черта; 3. Sp реди¬
ца, ред; 4. принцип; 5. позиция.
фронт;
Mil Bin Liniil cfre - ziehen Чер-
гoс. прокарвам линия с линеал;
In cincm - sieben Стоя в пдно ре-
днеo;
Parallele -п Успоредни линии;
- lüni Трамвай номер пет;
In cnslcn - Но първо ;со'o, лой-
копреед преди ионеkт;
umg Auf Bfc scHanke ~ icilem Гри¬
ма се за линия'— ун. пазя лилия;
Allc^^olle aul cmc/dic dlaicia - ^1-
icn Третирам Oтmн-осм се иъм) зоне-
нoJзоиени по един и същи начин/ед-
н—нво.
Linicnhus т -зтобус, пътуващ по
oцепдппп; маршрут.
LlmiemTtig т редовен полет по оп¬
ределено въздушно лилия
Linienführung f рноунън,
L|N1cneascSInc f самолет. летящ
по определен маршрут.
Llmiempapier п лн;иеa;a х—р'ис.
LinienrihStcn т Sp строничпн съ-
дзя-
LZrienscHT п кораб, който се дви¬
жи по дадено линия.
Limicnspektuue и Phys линеен спек¬
тър.
liNicimtmcu adj верен но определен
штлитнчeоки к'ео.
Ün|arcr/Iin1|amcn sw-У, hb Гг.У, ли-
ниро;.
LinKmmiscHinc/ линиеoшo м—шина,
linK adf ляв;
Dir -а Hanl Лявата ръка;
~с MosoUe Опак— (рими—;
GABEDCiT
Dcm -е Flügel Bsr Pinisl Лявото
крило на партията.
L|nkc/ -л, -л 1 лявото ръка; 2. ля-
в—то с-роно; 3. удар с лсвa-a ръка;
4. ллeзнеaт ллезит -п—раи.
llmkisoi adj нпорпеeн, еeцтвз-'eн.
тромав, левашки.
links adv нaлсвo. вляво;
Vom - О-лсвo;
Naci ~ Н—псвo;
umg Em Ist ~ Той п лпе-к;
umg Jein. ~ IlcgcN 11^1 Пренеб¬
регвам ияного. нп му обръщам вни¬
мание;
Eiw. (Akk) ~ агеП/Неп Облича; не¬
що наопани;
umg Mil - С лекото;
umg Du hisl Iw/il) - Грешиш, заб¬
луждаваш се много.
L|mks1ih1eäespuг /шоатсо з— зави¬
ващите но ляво.
L|nksaußcn т Sp ляво крило (фут¬
бол. хокей).
i|nkshürdig adf нзнноoн Отписа) та-
но. чп коч—пезтп думи вляво обра¬
зуват проза лилия.
LinkssduCsigg завъртане но ляво.
1|nkc^xTncnisiIshH adj лe!тпkо'еe-
MИC'kH,
L|Nksgcwindc л Tech лява резба.
LirKshämler т левак
iliksbäiBlg adf лп!иеoе, е—бo'eш
с ляво рпka,
111^11-1. adv наляво, е— лсв—'a
о'рaеo.
L|rkcku-vc f ляв з—вой.
i|mCcIäufIg adf !ъе!сш отдясно на¬
ляво Ooеoбсkт писмо и др.).
linksiini adv ноляво! (заповед).
LirCsverkehr т движение и ляво
ОМПС).
L|rnem л = Lclmem.
Limotcne л о.Р1. линолеум.
LiNoIciebcIaa т пинтлe'мтзт пок¬
ритие, настилко или облицовка с ли¬
нолеум.
LiroIcd^ni1T т гравюра на лино¬
леум.
Linotype flldoiiapi/, ~$Гуелзст-
тап.
Lirse /, -л L Bat лещо; 2. Phys ле¬
ща; 3. Med лещото на окото; 4. nun
Pl леща (за ядене);
~n kocien Готвя леща
Ilmsan м. У, bD iir.', umg взирам се,
надничам.
Linccncuppl / супо леща.
Lipjdc nut PL липкди 0;oоннни и
подобни но тях вещество).
Lipiizzpsn т. - бял кон с набито
тсот и kъон дебели кроим
lipoji adj ;oоттптдoбeн,
Ljipa / -л Anal устно;
Sein Nome war aui aller -m Името
му сп споменазашп иo!сснъдп 0Воне-
w говореха з— него);
Am jnls. ~n hägeen Слушам няио¬
го нoй~зеимa'ллнт;
Etw. (Akk) aui dcm ~n iahen Нещо
ми п но 'стота (готов оъ; до го номм).
L|pp^^1^^i^^t^is п нeискрпнo цено-
нокие. еeиокрлнт изразено мнение.
LIppenblÜTler т Bat 'отте!eтии,
LIppcriaiT т Ging '0'eн звук, ло¬
би—л.
LIppeNspalic / заешко устна
Lippenstift т червило за устни.
LippfiscH т Zarl мтеоkн пaпaтoл,
Liquidation / -xi Wifixh, Jue лик-
видaеис,
liquilTe) adj Winsch 1. ликвиден;
2. платежоспособен;
~c MiUTcl Ликвидни селдс'е—.
iiqnidZ^^er sw,У, Tb ir.' L Wirixh
ликвидирам нещо; 2. ликвидирам,
убивам. отстранява; някого.
LiquiBitäl / o,PL. Wle-xT леизид-
ност.
Llquidltatsen/paß Uqui1riiTäusIngJP0CC
т Wirisch дефицит, недостиг иа лик¬
видни средство.
Ljra/ Lire, Abk L лира (италианс¬
ка паричка пднннц-),
lispeln sw-y. Tb Olt.'. 1. фъфля;
2. шепна. цртшeп!oм;
Die Blätter ~ im AlвsnBжi:rB Листо¬
то е—шепв—т въз вечерния ветрец
Lest / -пл хитрост, луka!0'зo;
Mit ~ idl TücKs С хитрост и ко-
з—рствт,
Lic1c /, -и 1. опиоъk, ведомост;
2. листо (изборно, с кандидатите);
Eine ~ maoben, c-cTcIicr. inicecn,
TUbren Прa!с. оъст-зсм, пеилoтo;.
водя списък;
ETW. (Akk) in dir - lufncHean. von
Brr - cUme1cSed Включва; нещо и
опиопk-, зачерквам от оцнспka;
Sici in eins ~ /irluog/r Записвам
се и сшнопk;
489
DEUTSCt-OBJLCAA/SCIIES WÖPTf\W/JCH
looKen
Aul 11/ ccHжa-ze - Kommen Попа-
дом и черния оциспк
Listsnluhrcn m водач и лис-ато.
L|cTcrpIuUz m място з лиотo'O.
Ll^^eipn/is т Win-sch цена по це-
ете—оnиC'
Llslcmwail f гласуване по лиотн.
listig adf хитър; луков
Lilingl/ -ei I-RbI литания; 2. umg
спцеeипонaтт опиване. продължи¬
телно монотонно говорене.
Liian/m п Литва.
Litauer m, - пцттвeе,
LiIauus-)lnJ -пеп литозоа.
litauisch adf ли'тзокн
Liter njm, - Abk L литър;
Zwei ~ Два литро
lIlcuoriscH adj литературен.
Literat m, -en, -xn geh литератор,
пио—тпл.
Lii^i^iuatü- / -em 1. литературм, ли-
аеротурно ' тетееeо'еo; 2. a.Pl. лите¬
ратура (üben ctw, (AkkJ-zu cUЖl (Dai)
за недо. върху определен проблем);
Die schöne - Художествена лиап-
рa'уеOl
Litcrolurargils f meosh PL бнблнтг-
рофска справка за ноnтловaеo'o ли¬
тература.
Lilcrilurlcilagc /^^^'.(^^о^аурео при-
-'рка Ока зeтa;иk),
Litcratur/pocUs / пн'пе—-'есa
епоха.
Literalturg/aiimge/литературен зид.
LiTeriluigsshHicHuc/ иоттеис на ли¬
тературата.
Literatu-kuilik f литературно кри¬
ти;—.
Lite—oTuun1cHжcic m библиография
(зо даден труд. книга). библиографс-
ни указател.
Litc1aTurmn1ci1us1s m Нобелово
нoге-дo за он'eрo'уе-,
Liicra1urcp—осНе foPl литературен
език.
LiteuaTu-verecicHn1c п библиогро-
фия.
Li1cuaTu-жтscsnscS1TT / пнтeеoг'-
розн—кип.
Lil/matu—wissen sc Chaifier m литера¬
туровед, оn;енaлио' по литерату¬
рознание.
Literatuuzeiluszhimift / литературно
оnиоoиип,
LiTcnЛ1cc!c / лиароза бутално.
Iltiiwelsc adv Т на литри; h. с лит¬
ри, в големи количество.
Liтr1ßsrnlc / стълб зо афиши, ко¬
лона зо афиши.
Laehogmoil —.: ültSogioT m. -ет. -еп
Typ литограф.
LitHographfi а.: LfttSogmaTiir/ -т Typ
литтгрoЛня,
IiTHogropn1cci а.: llthogmalsoh adj
лн'TтеoЛснн.
Li1uu-g|| -i Rel лнт'ргис,
IlTüuglscH adf ли''егнчe;.
L|tzc/ -m 1. ширит, галон; 2. сплит¬
ка. сноп; 3. Tecb ;o;ншeлниk; 4. Tecb
мсогожилек кабел, проводник
liva Olilll adf на живо, директно;
Eiw. (Akk) - üb/rlma/cm Предавам
на живо (по радио,- телевизия);
- singen Пея им живо.
Liv^Seirdumg Livesendung [lall-,/
предаване но живо.
Livv—gg/ -п ливрeя,
Lizenz / -еп 1. W0nlт£h лиценз (Tür
ntw. (Akk) за нещо); 2. Sp разреше¬
ние. лиценз;
Eina ~ beaniro/ci. enwcrlcm. amUcilcn
Искам, получавам, давам лиценз.
LOzsnzausgali / лицензно иодoннe,
LIzcrzcrTzng m отнемане на ли-
цe;о,
LieirzTerUigurg / лицензно цетиз~
еодство.
Lizenzgebühr / лицензна т—нса.
lizcneieucn sw,', hD in,'. лицензи-
ром.
Lizenzvertrag m лицензен договор.
Lieiluilon / -вп WO-tsch публичен
търг, -унент;,
LCw/LKW ['elKanvc:] m, -s kurz jue
LastCrofTwagcn камион.
Lob л o-Pl. цoвзoо-, възхвала;
Jndn. - cmieller Хваля, похвалва;
някого;
Für jnBn,/c1w, (Akk) voll Bes -cs sein
Нп мога до Осе) нoввaлс с някого/
нещо;
Mit - üleniäii/n Посипвам. зот-
руцвoм с цтввoли.
Lobby / -s лоби.
1й1/т swU hb oi-У. хваля. шoввoп-
вом;
umg Das lob 1ci mim! Това много
ми в—епсз-!
I^benswert adf цтввoлпн.
LoBccHymNC / meist On: clre - auf
jmdn./l1ж. (Akk) ciNeen възхвалява;
някого, нещо, превъзнасям го.
LoB/isang m pxi хвалебствено пе¬
сен; хвалебствие.
Lohhilelcl / o-Pl. ласкателство.
утoденчпстит. лъ^е^не^.
lobHuBcln sw-y, Tb hi.y, възхваля¬
вам, превъзнася; (някого, нещо).
iöllloH adf похвалел (afo 0гот).
Loblied и хвалебствен— песен;
umg Ein ~ inl jndn. adstlen/m,
»^11 Въовв—лявам ияного. издига;
някого до лебесотм.
ioipnaissm umr.'./sw,'. Tb hi-У, geh
възхвалявам, възвеличова;
Lobpreisung f възхвала хвалебст¬
вие.
Lobende / хвалебствено олтвo.
IßbrcBncriscH 'adj хвалебствен.
Loch m, Lochen 1. дупка; т'вoе;
2. umg дупка, коптор (зо тъмно по¬
мещение);
Eiw. bclßi cin * im jnds. GcilbauicI
Нещо тпеoов— някому oпоня•тa Остру-
во много);
umg Löcher in Bfc Luli starren Гле¬
дам отнесено;
umg Jnin. LöoHcr in l/n Bauch
inaeen Пит—м непрекъснато кснoro;
umg Wir sfr - ниТ/п Пия нато цет~
дънен.
Lochband п пер^лпнт—.
IgoHsm sw-V. Tb or.'. перфорирам;
продупчвом.
Loolcn m. - перфоратор.
imcH(e)rIe adf 1 продупчен. o .дуц-
нн Iетр—пн. сирене); 2. порест. шуп-
лни,
löchern sw-У. TD ii.', umg иръиком
Ос молби. въпроси).
LodSkanera к—мпро. номе¬
ра тбонур-.
Lochkarte / перфокарта.
Lochkartensteuerung / програмно
управление с пeефooaр'Hl
LocHslioKeuci / бяло бродерия.
Lochstreifen m nлрфтлeи'O,
LoCuumi/ -еп шeрфoрaенн.
Lochzange f 1. пробивни клещи;
2. ръчен koмцoстьте (и жп 'рoео-
цoртo),
LocKc / -п иъдрнеo, къдра, букла.
locken sw.'. TD an.'. 1. мамя, при¬
мамвам; 2. привличам, тъ6лoзнс-
вам; 3. къдря, еoнъдрс; (ко^а); sici
Lockenfrisnm
GADEROFF
490
- вия сл. къдря сп.
Locksnirlsnr f прическа с къдрици.
Locketthaan п къдраво кoоa.
^<ckcnCopf т 1. kпдеokтоo тлoвo;
2. нъдрткто човен.
Lockenslab т маша (зо носа).
Lohkem^^i^lCI«^^ т ролка Озо нoвзвo-
ее на косо).
locker adf L еoонпo'eе; хлабав. ^^л-
тое; 2. рохко! (почва); рехав Отък—н);
3. безпътен, пekтмзолeH| р—овoй'eе
(човек. живот);
Dem Zahn ist - Зъбът сп иоo'н;
~ sirioker Плето впaбaзo;
Eins ~п Halinrg Отпускат стоеж.
Iocker-Iassen unr.y, hD Оог.У, melт- in:
umg nichl - държа здраво. нп отс¬
тъпвам, нп сп О'H03в—M,
lQckkc-machensж.k hD Оп,У, umgQO-
п'окa;. давам пори.
lockern е У. Tb an. У. I разхлабвам,
т'ц'окaм; 2. зoортхkвoм Iптев-);
sich ~ 1 разхлабва сп; отслабва (при-
ятпоо'вo); 2 отпуск—; сп;
Elm Gesetz ~ Лнбeеoоноиеoм закон;
Die Sillen Sahen ясН gelockert Нра¬
вите о'aн—хo по-свободеи.
^i^1^<^irr^i^ti/, -ет Pt selten 1. разх-
лобемке; 2. р—оеoхвoеe (на цoевa'o).
^^i^I^<^s^-^i^l^s^s^ü^B^u^mg^' meist Pl. упраж¬
нения за рaоцускo;e.
lockig adj иъде-в.
Lockmittel п примамим.
Lockout ['iokauil т, -s Wi-Osch ло-
н-уа.
Lockunng/ -еп примамим; съблазън;
изкушение.
LocKvogel т примамка.
LookvogelangaboU п особено изгод¬
но предложение (с рекламно цел).
Lodem т, - лоден (плот).
Loderniniel т додее (палто).
loBsun sw.', bb Ohr,'. пламтя; тoрс
онлнo.
Löffel т, - 1. лъмнеo; 2. ухо. уши
Она з-пи);
umg Jedn' cin paar birtcr die -
gebem Удрям някому цлeоннен;
umg SicU c1ж. (Akk) Ulmicr Bis ~
ccHue11en Добре запомням нещо;
umg Dem ~ aBee1eN/жegжerfen Уми-
еaм.
LöTcilagger m Tech еднокофъчен
Оедноношов) б—глр c право лoпo'o,
LöfTclenUc fZal лопотарка (пати¬
ца с широко еoенo).
löf'air sw-V. bb he.', 1 ям с лъжи¬
ца; оъе6oм; 2. umg еoобзрoм, зохап-
вам.
Lö''eIreiHem т Zaol лопатар.
Löffelttlel т дръжка но лъжица.
Log п. -е Маг оoт (уред зо измер¬
ване но сkтеoс''o на кораб).
Logarithmentafel / Malh лoтoезг-
;иееo т—блнеo.
logarlTHmlercr sw.V, Tb 1е.И,/0ап.'
догори-музам.
iogin|11n1soh adj Math логоритми-
епн.
Lngari1nmnc m. Lrgaelfhmem Malh
лoтoеи-ъм.
LogbucH m Mat корабен дневник.
Loge ['Io:3al /. -m 1. Thea- лома;
h. Леoен;oотсскo лота.
Lo/enbrnler m член но лома, франк-
масон, ;oоoе,
LogenpIaTz т място и лoжa,
Logi^insi^l^lii^jßsu т еoоцoепдзгeл
(в гпoгъе).
Logger т, - Маг малък риболовен
кораб.
Loggia riod3(1)a:l / Loggien 1. бал¬
кон; 2. ArcT лоджия.
Lodi|—iecucH т roоa,увaе; с прено-
щуване.
loglc-im [lo'ßKranl sw,'. Tb Oir,', жи¬
вея временно някъде (и вo'пп. при
близки); а-.У, Schweiz пoдооoнсвoм
някого, вземам го но квaр'иеal
Logik f oPt, логик—.
LogiC/m т, - логик.
Logis [lo'/i:] п. - кв—е'иеo, шoдолoе;
Bal ]пВп. Kott uni - Saini Moua
да се врoис и живея при еснoтo за
новeс'нo време.
lo/lso! adf 1. логичен; 2. логически.
img1ccHerжe1cc adv логично, според
логиката.
Logistik / о,Р1. 1. Math ма-ем—ти-
епснa лoтикo; 2. МИ логистика (пла¬
ниране. подготовка и прпдоса—вякп
ео се;до'зa и уоп'ти но войскма-);
3. Won-scb снабдяване; складово дей-
ито-г.
logo adj umg = logisch;
umg Das Isi docb - Това п логич¬
но! Това се разбира от само себе он,
Lfzgo п. -s логотип, лого, емблема,
фирмен оиaк,
LogooPäli/ О.Р1. логопедия.
ioS/ii sw.,. Tb Olr.y, geb пламтя
ioScn1CW.K. hb in-У, дъбя (и кожарс-
-во-о).
Lohgerber т кое-р, т-б-к.
Loir т. Löhne 1. робо-км заплата;
надница; 2. о.Р1, отплата, еoтр—дo,
възмездие OTüu /iw. (Akk) за кещо);
Eln/m icsicn ~ Halcn Имам твърда
заплата;
Dlc Löbne erhöben, kürzer Повиша¬
вам. рем— Iнoмoлсвoм) заплатите;
Als Lohn lüm пат gutes Zeugnis hc-
Cae in ein FaSrnaB Като нoтзoдo за
дo6езс успех той получи колело.
LoSralliu т постепенно камаля-
ване на о-плo'0'o.
LoSraieug т удръжка от оoцпo~
тото.
Lobmanb/il / наемен труд.
Lonnirleller т е—емее работник.
LohnBuch и ведомост.
LoSd/Mpräi/er т Admin наемен
работник.
loimcn sw-V- Tb fr.', veralt възнаг¬
раждавам Miede' aUw. (Akk) нснттo
зо нещо). o'плaшaм му сп;
Eiw. lohnt siob (dicht) Нещо (не) си
струва;
Dia Mühe bat sici geloirl Усилия-
-o си струв—хо;
Jein. s/lms Hills ~ О'цоoшo; сп
някому за помощта.
LmHnerHöSnng / повишение но ра¬
ботното заплатата.
Lohnfonds т фонд “Робот;— оoц-
O0'0”.
Lf|!mfon1cüicreicHirg / преразход
но фонд “Работно з-плот—”.
Lohnf»—Bcundg искане зо повише¬
ние но работната заплата.
LoSd/mupps / Wielsch гoезЛсo
стоик—.
Lobikorlo п сметка. но която се
превежда заплата-о
LohdCÜuzurg / сoмoпсвoнe но рм-
богното заплата.
Lohnliste / ведомост.
LOhn-Pmeis-Spirale/ Wietsch спира¬
ло на цените и работното заплата.
LoHnslenem /данък “О(щ доход”.
L^Hrctcncu]aHuscancdic1cH т го¬
дишно зоеoвссвoеe Iвеъшoсe но
надвзети дoсъеи).
Lriinsseuerkarle / формуляр, полу¬
чавай от oбшиеи';, и който рабо-
491
CEUTSCH-ÖULGADliöCHES WÖR^T^EDE^UCH
lose
-oд—';лс' е—е—сс полученото зм го¬
дината възнаграждение и удържа¬
ните данъци.
Loirsiopp т оoмеoзсвoеe но работ¬
ните заплати.
LoHrsT-ciTen т фиш за заплатата.
Lohmiag т ден зм изплащане но ра¬
ботните заплати.
Lohn-umB PrcacsUop1 т замразява¬
не ео робо-ки-е оoцлoтн и целите.
LThlmveгeinb1mnrd f Jue -oезфеo
споразумение.
Lihnverhanlinngcr nun PL прего-
еори (между синдикати и ра6о-одм-
'eлз) зо еъо-— на оoцлoтн'e,
Lok f - s- Lokomotive
ioCol adf 1. локален, местен; 2. Ling
за мсо-o;
~e BeTäuBung Местно упойно;
~e Naci-icSicr Местни козили.
Lokal i, -е 1. заведение, локал. пив-
ние-; 2 seifen помещение (за съб-
еaнис. избори и др.); зала, о'oс,
LokalanäsTHcsic f Med eпоткo
упойка.
Lokalblatt п мес-ек вестник.
lokalisierla- adj който може до сп
локализира.
InC11ici|ucr sw,'. hb le,', локоли-
озеoм.
LoKalKolorit т o-PL местен колорит
(в художествено произведение).
LokilpatmioiisMus т a,Pl, мес-ек
патриотизъм.
Lokali-essc f oJPL местната преса.
Lokoisaiz т Ling подчинено ноеe-
чекие за мсс'т, .
LoKaie/ii т стрoсзци от вестник зо
местните събития.
Lokollemnin mJur среща но оъдня-
-о с ответника им мeоттпетношeот-
виemo,
LoCaliv т, -е Ling мес-ек подем.
Lokführer т = LokonohIvfÜh-/m.
LmkogecoHri1 п Wi-lsch сделка със
стона в еoлненoс'.
LoKoeoU|vc f. -п kurz LoK f локо¬
мотив.
Lnkneotiv1rshrcm m машинист (но
лokoмттне),
LokomoTivsCHuppen т локомотив¬
но депо.
Lokoware f WOniscT стон— в колич-
сoот, ,
Lßkus т. -se umg veraltend тоалет¬
но, клозет.
Lolch т, -е рaйтеoо,
Lolli т. -S umg близална.
Lombard т(п, -е кредит от залож¬
на къща (заложно банка) срещу цен¬
ни книжа.
Lombea—Bli/ о.Р1. Ломбардия.
Longdrink т дълго питие (рoоеe~
дено със сода и др.).
LooK [luk] т о.Р1. външен вид; ти¬
пичен стил им дадено модно тече¬
ние;
Ki/lder ie - Brr 60е— JaSms Дрехи и
стил от 60-те години.
Lorbeer т. -ет t.Br- дафиново (лав¬
рово) дърво; h. о.Р1. дафинов лист
(подправка); 3. nun PL лoврз, олaвa;
umg ~еп crrlcn Жъна лаври;
umg Slcl uni ccircn ~ar шипи/п
Почивам но оoврз'e он.
Lomlecriinn т Brt ловър, дафино¬
во дърво.
Lnnhsculiaii п Krchk дафинов лист.
Lorir/mCnare т лoеетв венец
LoucHci f -п Brt смрoеko, с;ръе~
кула (гъба).
Lord т. -5 лорд.
Lo—e f -п О'kрз' товарен вагон;
вагонетка.
Lorcl|e|I1»nrSea/o,PL ■Порелой (ми¬
тично тпеoзся, погубващо плуващи¬
те по р. Рейн).
Lorgnette [1ог|1'М1Л’, -п лoенe',
toc] adf nun peäd 1. разхлабен, ос¬
вободен, о'^.;; 2. свободен. осво¬
боден (je1r,/etw. (Akk) - sein) оа ля-
кого/еещо; 3. ням-м нищо, оaт'6ил
съм Islw. (Akk) - пат) нещо; 4. нещо
саово (itw. ки -), случва сл; 5. някой
е болен, онхепк, много зает leit jmln.
ist nlhn1c ~); •
Der HurB isi vom Brr Lclrc ~ Куче¬
то - cs п отвързало;
Dir kr1rknei1 ~ sair Отървах се оа
6тлeо'a—;
10 ManC ~ sein Иовoрчвoм 10 мор¬
ни (загубвам);
Was isi - Какво става, какво има?
losi adv вoйдп! бързо!;
ВаеП’ dici! Хайде побързай!
Los п, -il. билет (от лотария);
2. (илет (от еoонтрaвaеe ео еoц);
жребий; 3. съдба, участ;
Das ~ 1^ gaililcn Жребият е хвър¬
лен;
Er klufic S ~е und all/ wtucn Nicler
Купи пет билето и нито един не пе¬
челеше;
Ein ~ ei/Hcm Тегля чоп;
Mit snli/m - enfracder ^11 Дово¬
лен съм от съдбата 0Hl
NB:
los- продуктивна представка в
немския език за образуване на
глаголи с различни значения, срв,
1. отдалечаване ат неща. от¬
деляне, напр, iosiinler. iossciWim-
пеп...;
2. внезапно начала на действие,
напр, Ioci1cHem, iosccitagcn.,,
lösbar adj 1. Chem еoз-еoенм; 2.
разрешим (проблем).
Ioc(bindem ume.'. bb Оп.У. T'еъроеo;,
развързвам.
imc|BrecHcn umr-У- sn Оае.У, избухва
(буря, спор).
LösdHinbriUem nun PL цтмoеoтoсз~
аелли дейности.
Löschblatt т шoпнв0'ппеo х—еmис.
löschen sw И hb аг,У, 1. гася, изго-
сям (огън, озпш. зор); 2 утoпсвoм
(жажда); 3. но'еивoм (магнетофон¬
на лента); 4. Маг рoоттеoевo;; 5. по¬
гасявам Oнцo'eкo. задължение); EDV
зо-рнвaм данни от компютър;
Den Duret ~ Утолявам ж—мдо;
Die Z/ii iöscSi оПш Времето №'-
рижо/лекува всичко.
LöscHem т. - 1. цoмoетroоз'пп;
2. попивателно преса (за мaо'илo),
LöscHTaSrecud п пожарна кола
LöschCoIK т о,Р1, гасена вар.
LösohCopf т TecT зо'енвoшo глава.
Löschleiter / о'пл6o на пожарно ко¬
манда.
LöshUiapier п попивателна вoртнCl
Löschtaste/ копче. бутон за нзтез-
ване (км запис).
Löschungi’/ -ет 1 мИ гасен; (но
огън); 2. пттoссвoеe (на дълг); 3. от¬
меняне, заличаване Она еaк-оaннe).
Löschuurgj/ -ел еoо'oеoрвoнe (на
кораб).
iäc|dгcHcr sw-V, bb tr-V, o'въе'oм
(болт и др,),
löse adj 1. развързас, разхлабен,
свободен Мнеприлепнол); 2 непоке-
тиран, но парче Онасипно, наливно);
LosHB^hUÜseObl ,
3. ннеморшеи, б^з зад-
епмнн;
Eim ~г Nagel Разклатен гвоздей;
- Waren Н-сипни саони, нпцoкe-
тирани стоки;
Elm ~s Mädohsn Свободно моми¬
че. без морални задръжки;
Einen ~m Mund/Ein ~s Инеш-С
hohen Нямам мяра еа езика си, ц—п-
наа съм в ус'0T0l
Loseblattausgabe f издание и поре¬
дица върху неподвързони лнсгн,
Lösc/elB п откуп.
Ioc)ciscm sw.'. bb Гп,У, umg отнъс-
иом оа оoдплмeння,
Lösceilhal п Chem р—о'втезтпл,
lösen sw-V- Tb Ohr,', хвърлям жре¬
бий.
lösen - - Tb tf.y, L oaдeлс;, тто--
е—няв—м; 2. разхлабвам, отпуск-;.
освобождавам; 3. отгатвам, реша¬
вам (зад-чо проблем); 4. е-оmрттзoм.
—нулирам (договор. (рок); 5. еoоa-
вoесм; 6' к'пувам (билет); sfhb ~
1. отделям се. откъсвам сп; 2. разх¬
лабвам сп, о'^;—; се; 3. разплита
се Oоaтoднa, проблем); 4. рoоaзaря сп;
Elma BuiermauCc - Отлпци^м морно;
Sich aus jnls. Umamnnng - Осво¬
бождавам сп оа иeеин прегръдка;
Dis HaiBB—cesc - Освобождавам
рпе;o'o спнеaек—;
AlKoHol löse dir Zunge Алкохолът
развързва понk—;
Eine FoSrCarie am Automaten - Ку¬
пувам билет оа автомата.
losTibren unr.'. sm Оаг.У, umg L по-
mптлнM; тръгвам (c превозно средст¬
во); 2. нохвърлям сл Maui jmBr, вър¬
ху ;сктгт).
Imc(ge!eN umr-У, sm Оог.И 1. тръгвам
(оа някъде); 2. aUW' /sbi los започва;
3. имхвърлям сп Maui jnin. върху ня-
ного);
umg Gei los! Бягай оттук!;
umg J/izi //114 wicBer los! Нещо
нeцрис'ст започва отново (Заточ-
в— се цok).
lodl^i^i^li^it sw.', sm ior.y, umg избух¬
вам и плач.
iäc|Koifer лкИ bb hr-V. оакупуимм;
sich - ото'^!—; сп.
lodkomm/n unr.y, sm iir,'. 1. umg
освобождавам сп, отървавам се (von
jmdm,/c1ж, (Dat) от нсктгoJе;шo);
GAßgJOOff
2. тръгвам (aui jelm към инкoгo).
1oc|I1hHen sw.'. TD ihr-У- почвам до
сп смея, избухвам в омсх,
lpc|loccan uii-У, Tb fr,'. 1. пусна;;
2. н-опоkеoм (животно) lauf ]nBN,
оепшу ;скoтo); 3. пускам олув, рoо-
це-вс; Iзне),
los|laurer uit-V. sn itr.'. хуквам до
бяг—м,
tociIeaeN sw.V, Tb Ohr.', umg 1 за¬
почвам. залавям сл (mit ntw. (Dai) o
нещо); 2. започвам до говоря;
Er legic sofort eli seinen BCscHwer-
den los Той веднага оoпoее- o тппoн-
вoиисma 0Hl
issliol adf рoотвтенм,
LöslichKcit / o-PL рoо'втеи;то',
IodlöscN sw-V. TD in,'. отделям Mvon
lUWl (Dal) оа нпщо); sich - отделям
оe, откъсвам 0Пl
1es|mic!cn ж.И, Tb Оп,У, uмdoaвъео-
вмм. освобождавам; sic! - освобож¬
давам се (vom ilw. (Dai) от нещо).
Losnummer / лo'-енп; номер.
TiSpiatzen sw,'. bb Ooi-У. umg 1. из¬
бухвам и смях; 2. казвам нещо не¬
въздържано.
1^c|re1ßen unn.', bb in,'. отскубвам,
откъсвам (von jmBmlJc1ж. (Dal) оа ня-
ного, нещо); sici - отскубвам сп. от¬
късвам сл;
Eimam Knop:' vom Manicl ~ Откъс¬
вам копче от палто;
Sich vom einem c1annenBcr Buch
miohi - können Не мога до сп откъс¬
на от интересно книго
imcjrcnrem unn,', sn iti,'. хуквам до
бягам, цтбятвo;,
LOß —.: Löss т, Läs^ie Gxö льос
Ibalsae/r. sich sw,', TD Oti-V. отри¬
чам сп, т'кoовoм се (von a1Wl (Dal)
от нещо).
^яСНевет unn. У. bD Oin. У. I. з—пте-
вам до сарелям; 2. umg о-цoевaм да
еoокoов—; зо нещо;
umg koee, soSlelß los! Хайде. за¬
почвай! Разкази-й!
iпslscilm11eN мУ. hb Oii-У. почвам
до се карам, до ругая
1'bslccHI1gcr umr.'. Tb 1п,И./-1е,И,
L отков—в—м (e1Жl vom lUЖl (Dal) не¬
що от нещо); 2 нохвърлям се (auf
jnin. върху няного).
Ifdsprccicn umn,V. Tb tf.V, 1 оправ¬
давам ияного; 2. Rel опрощавам (гре-
492
ховп); •
Jndm. vom №№11 Gslübls - Осво¬
бождавам ияного от поето (тържес¬
твено) обещание (обет);
Jndn. von Ben Sünden ~ Опроща¬
вам някому гепвoипmп.
1ös|sirlngen unr.', sm iii.'. заподс¬
качам.
lis^i^i^ucug sw,', sn iin-У. 1. umg от¬
правям оп, тръгвам (anf niw. (Akk)
иъм нещо); 2. подготвям Oипшт),
Lost generaiaon o.: Lost Gom/nollon
[<'BsU'dsm»''md11/*oPZ “нзт'6eнoтo цo-
нтлпннп” (зо поколението след Пър¬
вото световна война и за американ-
оки'л писатели. иотубнлн илюзиите
си по време но Първото овeтoв;a
война).
Lostrommel /^(^г^^г^б^о^с, сфера. и коя¬
то сл разбъркват номермам зо тег¬
лене.
iasistUbzer sw.', sm iir.'. L хуквам
до (сra;; 2. нохвърлям се (аиТ jelm
върху нснoтo).
Losund/ -еп 1 лозунг. 2. МИ по-
ролм.
Lösung f -еп 1 решаване. разре¬
шение Око задача. проблем); 2 р-о-
теттвoнe (на брак); 3. —нулзеoеe (к—
договор); 4. еoз'вте; еoз'в—рсеe;
5. pof откуп.
Lösungsmittel п Cbem еoотвтеиmпл,
Lösungseögiachkcll / възможност
за решаване но пробЛем.
Lösungsvorschlag т предложение
за решаване на проблем.
Lösungswort п дум- - решение (но
нрпс'толтиицo),
LosvcUkäufer т цеoд-в-е но лота¬
рийни бнлпaи,
toslw^rdem umr,'. sm ir.V. 1. отърва¬
вам сп (jndn.Ja1Жl (Akk) от някого,
оа нещо); 2. отървом се, продаем;
нещо; 3. загубвам, о-кродво- ми
нещо;
Ich werde Ви Gefühl nicht tos, docc..l
Не мп нопуск— усещането. чл.-
loslzi^ishcm umi.V, sm Ohe,', 'рътв—м
ео път (пешм)'
Lol п, -е 1. AncT отвее; 2. Math пер-
пендинуляр; 3. Маг лот. дълбоко-
мпр;
Math Eim ~ Tlilem Спускам цпецп;-
дикуляр;
Die Miu/r st/bl micbl im - Зидът л
493
DEUTSCH-ßULGARJöCHES WCDTEDBUCH
Lufikacccn
кенв;
E1Жl (Akk) (wieder) ins Tn/hSic) ~
Bnir/em Внасям (отново) ред и нещо;
Freunde im der Not geHen hundert in'
ein ~ Приятел в нужда се познава'
lolcn sw-V. Tb hi-У. 1 ArcT спускам
отвее; 2 зомeевoм дълбочина с лот.
lötens’.И. bb ir.', споявам. запоя¬
вам.
LoiioN [ю'^^]/ -еп лосион.
LötCoib/m т пoслннк,
L^tooCe1um|Bao лотос.
ietncohi adj отвесен, перпендикуля¬
рен.
Loisi т. -п , -п лоцман.
1o1ccm ж.И hb ог.У. 1. превеждам
(през опасно място); 2. завеждам до
целта, показвам цпaн.
LöTsTclIe / ;сс'т на зaпoсв—нето.
LoI11cr||J -п лтa-рня;
Ir len ~ шПект Играя на лтт—рнс.
LolUe—iggaжann т печалба от лотм-
енс'o-
LotUerieioc п лот-риен билет.
Loticulelen п umg p/jom празен, без-
деен, безпътен. живот.
ioti/rr sw,'. TD Ofr.y, водя разпус¬
кат, безпътен мизoa,
Lotto п, -s 1 томбола; 2. лото (вид
нтр-).
LgtloinnaHineslelle / aтaт~пуиkт,
Lm11occncin т тoтт~фнш;
Der - aucfüilen Попълвам фиш.
LmiUoz1Sien nun Bl печеливши чис¬
ло Оо- тото).
Löwc т. -и, -л 1. Zool лъв; 2. Лъв
(роденият под този о;-н).
Löwenanteil т лъвски пой.
Löwenbändiger т 'kеoтнaпл но лъ-
зове.
Löwcnjagd / лов на лъвове.
Lö^^nKäTig т нле-к— зо лъвове.
LöwenlCnаТТ / лъвско онлal
/лъвско грива.
Löwenmaul п a.Pl Bat кученце
Oеиeaп),
L^^^i^j^rirkc / лъвска лоп—,
lOweimsUarK adj силен кото лъв.
Löwenzahn т Bai тпув—ееп.
Löwim f -пеп лпвнеo,
loyal Ilga'jo:!] adf лоялен (gcgenüBcr
jein./ rtw. (Dai) спрямо някого.
нещо).
Loyalität / o-PL лоялност.
LSD [Не/В/:] л o.P/. ЛСД (oцн—m).
Luchs т, -е Zart енс.
LucHsauger nue PL очи но рис 0то'-
ро зеeинe),
LühCc /, -л 1 дуцko; пеoонт'o;
2. ппе)on'о Ко зосaеис в тa:пксTi3.ллIIсо;
Ein/ - Im Gesetz Пропуск и закона.
LädCelnbüOem т pefor временен за¬
местник; нп особено добър оoмпо-
гнmeл,
lücKcnhaft adf непълен, с празноти.
^^1^ adf L без празноти; 2. пъ¬
лен, воeстеoнeн Oо;—ния).
LücIC/!^,:«: т —3:- за попълване но
лзцсеoшз думи и иорoзи,
Luder п. -1. umg pejOr подлец; безс¬
рамни;, бeооеoмеиеo (нато е'тaaпл-
на дума); h. стръв, примамка.
Lilli / -s Brt род едногодишни
тропически треви от опм. аиквови
(зо направа, еа гъби за боля).
Luft / Lüfte 1. C.PL въздух; 2. a.PL
въздушно nеoо'еaно'еo; 3. ветрец
полъх; дъх; 4. - a.PL свободно прост-
еa;с'вт;
Keine ~ bekommen Задушавам сп;
umg In Bia - /еНат Вбесявам се;
umg Es 111^011 dicke - Цари нап¬
регната атмосфера;
Das ist uns d/m ~ geeraren Това a
чиста измислица;
Die ~ Is nein Спокойно п, -чисто c,
нямо никой;
Miinen Herzen - euoien Изливам
сърцето си;
Jndn. blclBl die - wag Секва му дъ¬
хът (от ио;п;aдa. уш-аха);
Vom ~ uni Liebe leier Живея от
въздуха (ям много малко);
Für jnBn, ~ sein Не цепдсmaвояеaм
нищо за някого.
Luftabwehr / oJPL Mil противовъз¬
душна отбрана.
LlftaCt т номер въз въздуха
LiTtaiare т въздушна тревога.
LiitargriTi т въздушно нападение.
Luf1au1,TKer-.lnr/въодхш;o разузна¬
ване.
Liftou'iaSnc / въздушно Лт'oо-
кимно.
Luftballon т (олон.
LuflllceSiiingg пневматични (ходо¬
ви) гуми.
LuliBilB п = LuflininiHne.
Luf1iI1cc / 1. въздушно мехурче;
2. шупла.
LüTi-BoBsi-RiC/lc / Mil еaкп'—
“въздух—земя”.
LuilbrÜoke / въздушен мoоm,
LüftoSsn п o.Pl ле; ветрец,
iüiiifobl adj хeр;пmиепснн
LuftdlcHte / ä-PL Phys плътност иа
въздуха.
Luftdruck т aPl Phys -aмoоЛeееo
кaпят—н;.
LuiidrucknlOdcrr1 Liniiinickeness-
/cmät п —порма з— номeев—нп на въз¬
душното нолнтoнe. .
lüfTem м. И. Tb ir. И 1. прoвe'есеoм;
2. повдигам Oоaзпо—. копан иа тенд¬
жера); вдигам (шапка) (при цтзд-
раз); 3. разкривам (тайно).
LjufUfeucniagKell / o-Pl влажност на
въздуха.
LuftfaHrT / O.PL зъздувтшлoвaнп,
Li'1r1nr1decc1ichH1fi / оеиокомпа-
;ин.
LullaU-zeng п въздухоплавателно
'рaеоцoеaет оеeдоaвo,
Luftfilter п въздушен филтър.
LüTuTrachl / въздушен аовор. въз¬
душно пратим.
LuTigcfanr / въздушно опасност,
luilgeküilU adf с въздушно твлaм-
донп (мотор).
lufIgeUrocCnel adf сушен иа въздух.
Luflgew^l^r п пневматично пуши—.
LuTlgew^l^r^^Saeßeg п стрелба с
ц;пи;—'ие;o оръжие.
Lufthansa / oBL kurz jur Denlscie
LiTliomsa AG Лхфmвaно— (немските
oвнoпнннн).
LyTihanc! m o,PL ветрец. полъх.
Lц"1SeSzш•lg/кoлтрнфлр;o отопле-
кип, въздушно T'ОПЛПHHП,
Luflhohefi / oJPl. въздушен сувере¬
нитет.
Ln'uiol/n п цoeмaсп на въздух.
вдишване.
LuftHülls / въздушна обвивно.
Lu'lHurgem т о.Р!. глад зо чист въз¬
дух, з— кислород.
lultie adj 1. лен, въздушен, ефи¬
рен (дреха); h. проветрив; прохла¬
ден; 3. selten лекомислен, несерио¬
зен;
In -am Höhe Горе въз зисн;и'л.
LufTlkus, luftlkuттe т umg вятър¬
ничав човек.
Luftkissen п 1. надувно гумено възт-
л-еинеo; 2. Tech въздушна впзгпaв-
Luf1kacccn1nn1
GAREDOFF
494
ницо.
Luf1kascerboo1 m кораб еа въздуш¬
ни впзгл—вннеи,
Luilklappc/Tech въздушен клапан.
Lir1CmruaBnr т въздушен kтездте.
LiTUKuarCS/ii f въздушна бтл;о'.
LuTTCris/ т въздушна война.
Lu"küü1uimä oPl. L Tech въздуш¬
но охлаждане; 2. нонмa'зчеo зсо~
голaцнс,
Lu'tCiromi т илим—'^;; курорт.
LufllinBclrniien nun Pl въздушно-
дпоoн'ез войски.
Luf111N1nrd / въздушен дeоoет,
iuTii/er adf бeовъодушe;,
Lu'iilric / въздушно линия (между
де; г;oтеaЛсни 'oеки),
LuftlocH п отдушник; въздушно
яма.
Lufl-Lnfl-RaCele /МЯ ракета “въз¬
дух-въздух”.
Luflningci т O.PL. лнцоo на въздух.
Luf1naccSe / синджир (плетен на
една - кука).
Luf1m1clc / Meteae въздушно маоа,
Luftmatratze / гумен дюшек, наду¬
вал; дюшек.
Lüiipiril т въздушен цнеaт (оте-
лнеoш самолет).
Luliposi / oÖPl въздушна цoшa,
Lü'Tpunpc / въздушна помпа.
LlTlnaun т въздушно просг-
ЗOсогвo;
Der ~ verletzen Нарушавам въз¬
душното пзтотзoеотвт на додеем
о-е—нo,
LurtnauMves-elizuigg/ нарушение но
въздушното nрoо'рaео'вo,
LuTtrcinig/ug/'o-Pl, пеeенсте—нe на
въздуха.
LüTtröS—e / Anal 'рaхeс, дихателно
тръба.
Lu'1srile f въздушен отълб,
LuliscHicHl т еeс'зп—езoкк—
шахта.
Ьи'^.'' п въздушен кораб. цепе¬
лин.
Luiisobiachi f въздушен бой.
Luf1chSIardc f книжно (хартиен—)
оeепe;'зеo,
LuftscHloß LuTSChlOSS п въздушно
кула;
Luf1scSiöcceu lauer Строя въздуш¬
ни нули.
LüiisoUuiz т o.PL nеттивoвъодуш-
на отбрана.
LuTisobnizCeller т противовъздуш¬
но оkенвaлншп,
Lu'ispcrmrcncr п зенитен преграден
oтън,
LuTispil|ge)lnrd / Phys мираж.
Lu'tcpmnrg т скок, цoдокoк;
Vor Fuenle einem ~ eucher Пoдо-
koеa; от рaдoоa,
Lü'1circ1iCrrr1c nur PL Mol военно¬
въздушни сили.
Ln'1ci1öмun/ / Metern въздушно
течение.
Luftc1üieinnk1 т Mit въздушна база.
LiTtienperatnr / температура но
въздуха.
Lij"unпgJ -ет 1. проветряване, вен-
тзлaцис; 2. вентилация (система зо
ц3oвe'рсвoеe),
LufTveränderung f Med промяна но
ИЛИM0'0,
Lu'UverkeSr т оРО въздушни съоб¬
щения. въздушен 'рaсспoе'.
La'tvesucCmn1zun|rg oPL оoмъеея
воне на въздуха.
Luflvsnudnnimi/uig / = LifUeeгsch~
nuTzung.
Lui1ж1f'c / военновъздушни снлн,
Lu'Uжcg т 1. въздушен път; 2. nun
PL Anal дихателни пътишal
Luiiжi1srci1nB т oPL въздушно
оъпрo'нвлeезe.
Luftwurzel /Bot въздушен корен.
Lifteuiubr / O.PL подаване но въз¬
дух, пез'тk но въздух.
LufTzug т o.PL течение (въздушно).
Lug т O.PL nun On: veraltend eil -
urd Trug c лъжа и нзмoмo.
Lüge / -n лъжа;
Jndn. ~r sinaiem Изобличавам ня-
нттo и лъжа;
~r Sab/n Cumzc Belre Ha лъжата
краката см oпои,
lugem sw,'. bb itr,', гледам внима¬
телно, следя зм нещо.
lügen (log. //logen) ume.'. hb iir.',
лъжа, излъге—м;
Er lü/i wie gcBruhCt Лъже, го се
къса.
Lügendetektor т детектор на лъ-
мa'a,
Lügend'acHtung / фастастичии, не¬
вероятни истории.
lügenhaft adj лъжлив.
Lägennaui п umg лпмльт,
LÜ/ren т. - лъжец. измамник.
IägrcracoS adj лъжлив.
Luken/ -п 1 петоoреe на маза; но-
паедура; 2 люк (и кораб).
ШСпоТи adj geT меoгooбeшoеaш.
изгоден, доходен. печеливш.
lukullisch adf' цншe;, обилен;
-es Mibi Лукулое пир Iпиш;е.
иоиоkaн пир).
lullen sw.', Tb ir,', присцивa; (с
песен);
Eim Klmd in dcn Scbial ~ Приспи¬
вам дете o ппоeHl
LueBogo / o.PL Med лумбаго,
iinhil adf лубмoлeе,
Lnnancseanz / -em Phys л'миипо~
еe;еис,
IunaneceIcrcn sw,'. Tb Ofr-У, луми
епоцнрa. свети оъо о''дeнo свет¬
лик-.
LümmcI т. - umg хъшлак. грубиян,
недодялан човек.
lÜMmeln. sich sw.'. Tb umg pejoe
пльосиам се (в легло, фотьойл).
Lump т, -ет, -ет umg цoдлeе. не-
гoдсн.
Lunper т, - 1. парче стар плот,
naееoл; 2. meist Pl с'aеи дрехи, пар¬
цали, дрипи.
lumpcm sw-V, Tb Ohr,', nue in: umg
^о! dicht - 11^/1 не сп скъпя, ще¬
дър съм.
Lumpengecandc1 п оЛ. о6нешн;a.
паплач, от-е.
LunienHänBIer т вехтошар.
LunpenKerl т мерзавец, нeттднй.
LumiegpicK п oPL - Lumpengesin¬
del.
Lumpenproletariat п oPL Hist лум-
пeспртлeтaенaт,
. Lin1cnc1nnieп т 1. вехтошар;
2. umg Oran последно превозно оепдо-
тво през ;тш'o,
Lumi/m/j / -еп цoдлoс', мпез-в~
щина.
lumpig adj L подъл; 2. нищожен.
малък; 3. umg мизерно малък.
LinillCer т. - л';—'нн.
Lunch [1лп1Ц т лек обед, следобед¬
но закуси-.
Lungs / -п бял дроб;
Es auf dir ~ haben С болен дроб
съм;
Aui - raucS/d Гълтам дим— (цен
пушене);
495
DEUTSCH-BULCAßfSCiiES WÖDTEDßfCH
Lyzcim
SicU (Dal) Bis ~ aus Bin Hais
solrclcn Викам, крещя c цяло тъепo;
Ans vollen ~ c1ddcr Пея o цяло
гърло.
LungcrIläsoHcn m Anat —лвеола.
LurdcrBuaisr m ösfeen говеждо
филе.
LUdgsrnnhoile f Med белодробна
емболия.
LuiN/cgcduXüdiingg Med пееемо-
;нс.
LumgemTtüeei m Anal крило на (ял
Дроб.
LurgerinfarCi m Med белодробен
инфаркт.
lungerKuanC adj гръдноболен. ту¬
беркулозен.
LungcnCrirkSeai / белодробно за¬
боляване.
LungcnKue1c т Med рак е- (елите
дробове.
Lung/rleldcn п = Lnn/erKrirKHeiU.
LurgcmshHwiniBs^hSl / o.Pl белод¬
робна туберкулоза.
Ligdcmsp1Uzc / върхът еа белия
дроб.
Lurgcg1nicuCnince/Lig/cn-Tic /
о.Р1. = LingcrschWndsuchll
Lungenzug п вдишване; ii: cinan -
nioSem вдишвам дима при пушене.
Lidl/ / 1. фитил (за възпламе¬
няване); 2 опашно (еа 6слk0, ли¬
сица);
umg ~ riccHen Подушвам опасност;
Dir - ans Pulverfass l/gcn Подпал¬
вам Лн'злa,
Lupe / т лупо;
umg EUw. (Akk) uricu die - rcHmen
Р—отлeж,еaм нещо внимателно, про¬
верявам обстойно.
iipsdisim adj 1. зокоюез'eпеo
чист. бпз дефекти (диамант); 2. бе-
о'црeеeн, перфектен (алиби).
Lupine / -п Bal лупина. жълт боб.
Lunch т. -еп Zral земноводно ми-
во-но, амфибия.
LurcSraccS т Zral риба с хриле и
(ял дроб.
Lust /. Lüste 1. O.PL желание (aui
ctw. (Akk)) до имам нещо. желание
(zu eUЖl (Dal)) до провя нещо; 2. ра¬
дост; страст. сласт, наслодо;
Ich 1^1/ ~ auf iim SiücC SahicUonte
Бих желал парче омптaеoвa -ора—;
Kein/ ~ zu einer WirBcrnng Hobsn
Не ми се пътешества;
Seine ~ ип liЖl (Dal) Hohem Иоцнт-
вам еoдoо-. удоволствие от нещо;
Naci ~ und Laure Канто душа иок—,
IucU1eUnnU adf оеъеоaе с еaдoот и
'дoвтлс'внe,
Lüster т, - 1. полилей; 2. глеч.
тпaне (на тпиеп;н и порцеланови из¬
делия); 3. aцеe''рo,
Ш^епт adj жаден; пoвтaпнв,
Lüctcrnnc11 / o-Pl geb цтвo'лнвoс'.
LustgarTcn т малък поро, градина
за е-овoдkн,
Luc1/cTüHI п чувство на еoдoс', же¬
лание зо нещо; олoдтотеaо'ип,
LucUdeжann т oPl Psych удовлет¬
ворение, пoо'згoеe (на чувствено)
'етвтлс'вип,
Iesllg adj 1 весел; 2. забавен;
umg Sich üher jmdr. ~ macicn Надс¬
мивам се на нснoгo;
umg Da gsSt es - len Там е много
весело.
LäcU11rg m, -е олaо'тлю6eц,
iucU1oc adf без желание, без наст¬
роение.
Lüc1moicH т = Lüstling.
Lisieord m убийство поради опк-
сх—леа новеoтeнтст,
Luctn1jeC1 п обект но сексуалси
желания (зо мело).
Lictr1i1on /. -еп л'с'еaеия,
LucU^nlnв Lustschloss п летен за¬
мък, лятна рeондeеенс,
Lusts/nobe / о.Р1. = снЛнлио,
LucUspici п комедия.
iucUen11 adj оъо задоволс-ео, до¬
волно.
inslwanleir sw, И, sm itr. И, geh раз¬
хождам сл.
Lutheraner m, - лутeеoе Оп^ивър-
жекио еа Лутер, но луa;еoеситmo
епеoиопoеeдaннe).
11111-1^ adf луаерански.
iutsci/m sw, У. Tb an. И. смуча (нещо);
iot-V. смуча (ат 1^' (Dat) нещо);
Bonlons - Смуча бонбони;
Am Daunen - Смуча си црпс'al
LuUscbcr m. - близали—.
Luv Jin oOPL Mae саветреса о'еaеa
на кораб.
Luxemburg п Люксембург.
Luxemburger т, - жител на Люк¬
сембург'.
luxemburgisch adj люксембургски.
luxuriös adf л'иотзп;.
Luxus т oPl. лукс.
Luxusa-likel т луксозен артикул.
Luxusausgabe / луксозно нодoниel
Luxusanto п л'kоoонa кол—.
LuxucgcdcnsUar1 т луксозен пред¬
мет, луксозна вещ.
Luxis^t^i^er / Winosch завишен на¬
лог върху отokнт; но лукс—.
Luzi—ne / -п люцерна,
lymphatisch adf лнмЛo'иепе,
Lymphe f, т 1. лимфа; h. ваксина
против едро шарка.
Lymihgeräß п Anal лимфен съд.
Lynphkroier т melтt Pl лимфни
възли.
lyncHcr 0'1ir?rl sw.'. Tb 1е.У. лие-
е'е—м (сез—коксо осъждане и из-
пъпсяеoеe но пезоъдo от те'n—
втеo),
LyroHjncUiz fo.Pl. пнееувoеп.
Lymchnond т 'бнйотзo цеи лие-
е'вaел,
Lyra f Lyren 1. Mus лира; h. Asin
оъзвeодзe Лира.
LyrlK / a,PL цтeоия, лирика.
LyriC/r m. - лирик. попа.
lyrisob adj лненеeн.
Lyzeum п, Llzeem 1. Schweiz цтслпд~
ните три гимназиални класм' 2. Hist
училище за момичета.
GAßEQOFF
496
M. m [em] m. jumg -s
ем, -езсaдпоп'—-a
буква от немската аз¬
бука.
N3011/- т, -1. AncT
меандър Оорн-мент);
2 лъкат-ушна низиизи на река.
näonBern мИ. TD ООп-У, лъкатуши
(рек-)'
Maat - - -е(п) Маг о;ежaнт във
флота.
MocHaui f иор—(т'ka; кройка; фа¬
сон (на дреха).
eocbbon adj можещ да бъде сапра-
3;;.
Mache / o.?/. 1. umg pejae фалш,
преструвка; 2. робот-, направа, из¬
работка;
umg Das isi rum ~ Това е мошино-
енс (измама, шашарм—);
umg №-*/ HöTilchkeii ist nur ~ Уч-и-
востга й п само преструвка;
umg E1Жl (Akk) in d/n ~ hahen Ра¬
ботя (и—д) нещо;
umg Jnin. in der - Haber 1) Обра¬
ботвам нсoтгo (кaедър.дзсвoм го);
2) Нaвтkиaм някого; 3) Напердаш-
вам нскттo;
umg Wie die % so dis Saohe Кокъе-
TO мойс-орът. такова и работа-—.
eicHcr sw-V. bD ii.V. 1. правя, про¬
извеждам; 2 причинявам (грижи,
болка), доставям (радост. удтвoпот-
иип); 3. постъпвам; 4. възлиза, пра¬
ви. Образува; Ohi-У. umg търгувам (Im
lUж. (Dat) о нещо); sici ~ umg 1. имам
уоцпх. нoшрeдвa;; 2. подхожда. при-
оиеo;
Das Bell ~ Оправям леглото;
Den Ohe- ~ Изпълнявам ролята но
келнер;
Lame - Вдигам шум;
Jelm. FueuBs (So—gam) ~ Доставям
някому еaдoот, съод—вoм сякому
грижи;
Eiw. micHl mir Spaß Нещо ми дoо-
тaвс удоволствие;
Große Augem ~ Учудвам се, онокор-
вам тен;
veralt Einen Malobcn den Hol -
Ухажвам момиче;
Jede. Angst ~ Сплашвам ннoттт;
JmBm,;гE1w, (Dat) dar Ganans - Уби¬
вам еяkoтт, овeтяеoм му маслото
Oсл—т-м край на нещо);
Das nacht inr Li/bc К/in ^пГ Hc c
болка за умне-;п;
ICH will es kurz - Щп бъда кратък
(ще се нзеaзс кротко);
Wiaeiel mache die Rechnung? Кол¬
ко п (пеaвн) сметната?;
umg Er nacST im W/lr (Möb/ir)
Търгува o вино (мебели);
Mich doci! Побързай!;
Sla nacST sich - j/izi Mln irr Schule)
recht gut Сега ая се опе-вя много
добре (в училище);
Das nacht r1cSUc Няма нищо. не п
от о;—епннe;
Ja, das Mochi sich Хубаво нещо е;
Sich an Bie Amlait - Започвам до ра¬
ботя;
Sici auf Bin Weg ~ Тръгвам;
Dem Hut nicUl sici sohi/chh zu dcm
ЮнИ Шапката нп оаиво (не си пас-
иа с) е— роклята;
Sici (Dal) wcitie/mhiUs ans ]мВм./
niw. (Dal) ~ Някой ип ми п симпати-
чеи (не го ценя особено); Не оби¬
чам нещо, ип показвам (особен) ин¬
терес към него.
MocHerscnufUan nun Pl pejae ист
рзти, машинации. задкулисни игри.
Mooh/m т. - umg whöyiwnw, при-
еиннтeл,
Macho ['miufol т. -s pefar мочо Oои~
леи и брутален мъж. който иск— да
иneе—aлсвo мпниап със силото он).
Maobt / O.PL 1. оипa. мощ, могъ-
шпсaеo; 2. злост; 3. дърмава; сил-;
МП войска;
MIT allem ~ С иснеo- сила;
Die ~ Bem Eifersucht (Bes Gallas) Си¬
лата на ревността Она парите);
Das siehl nicSt im nelneu *- Това ип
п по силите ми (ке зависи от мене);
Eins ve-BündcTe ~ Съюзническо дър¬
жава;
Die - 1ucübar Упражнявам власт;
Dia ~ am sich (Akk) rclßcn Заграб¬
им., властта;
Ühsn jedm - iobam Имам влияние
над някого.
Mocn1arcprncS т домогваше до
вл—са.
Machtantritt т поемале на влас—г—.
Miobtlafu/mls/ право но упр—жес-
зоне но власт
MohHUcrgusIfnrg / завземане на
вл-стт—.
Mohn1fi1dc / въпросът зо властта.
MooSigfcm / oPl жажда за власа.
MoohtSaBcr т. - meist Pi. управни¬
ци. илaоmниен, елaо'имoшз,
eächiig adj 1. могъщ, силен; 2. вли¬
ятелен; 3. много roлсм. огромен;
4. владеещ (etw. (Gen) нещо); adv
много, стрaвттнo. 'м—онт;
Eir/r Sp-aole ~ шап Владея език;
umg Sie ай ~ slolz Тя п строшно
горда.
MrcHUlgkcit/ o.PL мощ, могъщест¬
во, сила'
MohHUkanif т борба за вл—са, за
надмощие.
nicHlIos adj безсилен.
MihHUlosigKeiU / oP^^ безсилие.
MicHUmißiilihH MadStmissbrauol
m злоупотреба с властго.
MacHTmittcI п средство зо демок-
сmеaенс еа влaст,
Moohiongan п орган но впaотaa.
MoohipolitiC / силов— шoлзтиka; от
позиция на силото.
MohH1poc1uanr / силова цoонцнн,
власа;
Seire ~ miccbr1uoHen Злоупотребя¬
вам със силозат— си позиция.
Mohhipmolc / премерване но сз-
лите.
M1hn1cUeIInng / = M1cHUincI1ionl
Mohnueerir1UnIs п съотношение но
оилиme;
Eine Verschiebung len -sc Пеoмс~
е— и съотношението но снлитe.
mioHUvott adf мощен, мoтъш.
MoohlvoliCoeecnicit / неограни¬
чена власт, шъпиoзл—сти;,
M1oH1жeciscI т о;сеa но ел-о'aa,
Moobtwori п meist On: cin ~ sirecHen
решавам въпроса окончателно (по¬
ради високото си положение).
M1oHжc—K п лошо, долнокачестве¬
на е-бo'-; халтура;
Der Film ist ein üBles - Филмът п
пълен боклук. истинои— хaлтyеa,
MooCc / -и umg 1. тик. Лннс-ндeн;
2 дефект. неизправност.
MrdhHen п, -1. момиче. девойко;
2 любима, приятелка;
umg - Tüm 111^ Момиче за зонеит
(за 3^^ни— еaбoтa),
мГ1с1<^пП^оТ1 adj 1. като момиче;
д;ине;оии. момински; 2. свенлив.
M|1hHcnnirBeI т aJPL търговия с
497
DEUT<CCH-BULAA^({^<CH!^dJ WÖP^T^EPJBUCH
Mill
момичето.
MäBcScmrame m 1 женско име;
2 моминско име, име по баща (и—
омъжена елка).
M|1hScrscSnie f девическо учи¬
лище.
M|BhiensUinna f момичешки тлaо.
Mode / -п ZÖ 1. лнеинo—. лорзо;
2 червей;
umg Wie Bie ~п im SpecK leben Жи-
зея охолно.
Mr1el -я, -(s) umg = MäBcHen,
MoBcnжuгm m тлиоa,
madig adf черзи!.
Madeira f. Madonnen 1 мадона;
2 oPi Rel Бoгoеoднцal
MudßNrcnbiiB m пoр'ел- на мадо¬
на; интеOl
M1darrengacicht п лице еа мадона.
nilonNsnHufU adj като мадона.
MoBrlgoi п. -е Lot, Mus мадригал.
Mali/ -s мафия.
Mafioso т, Mafioso м—фиоа.
Magazin п. -е 1. склад; магазин,
дюкян; 2 Okеlигo)врaинлншe; 3. ма-
тaоик (но пушна, пистолет); 4. илюс¬
тровано опис—инп; 5. мaтaоинит ав
или еaднтцрeд—зaнп-
Mad1z|neerwa1ter т управител на
склад.
Magd/ Mägde veralt е—maяoн;я; слу-
гннс,
Mogin т, Mägen стомах;
Mim Knurrt der ~ Курк—т ми червата;
umg JmBn.JcUж, (Akk) im - hoben He
желая до о;aс за ннкoттJнeшo (Сър-
бол съм му попар-то);
umg ETw. soilägt jede. aul dcm - Не¬
що разволя някому радостто, ^ичи-
гава му грижи (удря го и стомаха);
umg Aul rücHUcrrcn - Но празен
стомах, но гладко спееп;
umg Jede. licht sicH dcm - ue Ня¬
кой п отвратен от нскoгт/;eшт, при-
лош—ва му от ляного/еещо, годи му
оe. преобръща му се стомах—;
umg Die Geschielte liegU ein s/hn
Im * Тази история ми теми (ме по-
aноka);
umg Er Hält sich Bin - warm Той сп
гледа. пози сп (Не си оставя ,0—-
рето в калао);
Elman Hungrigem ~ ast mfobi gni pri
digcn Гладко мечка хоро нп ите—e,
ModenaucHc1euuNg / Med промив¬
ка иа сmo;oвo,
Moäaniaco!weu1an nun PL болки и
стомах—.
MogcnbiUUer т тoеензoo (вид ли¬
кьор. вземан слпд пеeнmдaнe),
Mjagiidiuluidg кръвоизлив и сто¬
маха.
Moe/rlr/mrsr п o,PL киселини и
стомаха.
Moeen-Darn-Kanah т стомашно-
чревен тракт.
Mog/mB—ÜhCcn п o.PL тежест в сто-
;—ха.
Moaangcsoiжiür п стомашно язва.
Mog/rCnum—cr п кузкaил (на чер¬
вата. стомахо).
MageNCriepi т стомашни колиои,
nogenKmunk adf On: ~ пет имом бо¬
лен стомах, с-радам оа стомах.
Mogerlcilcn п о-oм—онo зобо-
лсвaнп.
MogencoTU т стомашен сок.
Maeencäume / стомашно нноплнеa
M|garccHIc1мHaut / Anal стомаш¬
но лнгaвиеal
M1älnccHmcuzcn nun Pl стом—шеи
болни.
Moдerseä1ung / промивка иа сто¬
мах—.
Muecntuoifen nun PL Phaem н—пoн
против бтлkн и стo;oвa,
Mogenvie—stimmung/NiKo) саомаш-
ио р—зт'ртйоmзт,
M1genжond /стомашно стена,
megem adj Т постен (хран-); 2 слаб.
постол; мършав (човек. добитък);
3. беддн, ппсттп (ооппoчв0)4.l(üьetг■
оскъден. (едпн (доил-д, добив);
~ werden О'слaее—;l
Mogemkeil / o.Pl олo6тс'. мършо-
иост.
Modcrnelcn / o.PL oеeзмoолeеo
мляна
Magerquark т oOPL обезмаслена
новoе—.
Mo/e-snobi/Med aитрпoоин.
Mateo/o-PL маг'^
Mogl/r [...iarl m, - 1. магьосник,
вълшебник; h илюзионист (и цирк.
еoрзeae),
mogisci adj магически;
-cs Au/c Мaтнеeскт око (в радио).
Miglstem т, - м-гзоaър (аиала за
завършен— м-гнсmъеоoa степен във
ВУЗ).
MagisUulle / -п мaтзстеaпa,
Mi/istroi т. -п I. мaгзотеa'; 2.
градски или общински съвет.
M1dictuo1sbcchH1nß Maglis:—isbi
scHIuss т решение но трaдоoис или
oбшиискин CЪвП',
Magma п, Magmen'Geol магма.
Magnat т. -хп. -еп ;aткaт,
M1gmgcinm п o.PL Chem мaти;зий,
Mogmesiumilclri т магнезиева свет¬
лика.
Magnat m. -xi, -ет (_sT^!ien -^-е) маг¬
нит.
Magr/Tald т матенaнт- пол;.
eagmaUisoi adj 1. Phys мaтеиmп; Опо-
ле, буен); 2. ;oтсe'иеeк (личност);
при-ег—аелпи кого магнит.
magneUisia—en sw-У, hb fr,', 1. на-
могнитвом; 2 ^рамняв—м маге;-
aиенo зподeйсmзи;,
M1gncUZseic т о.Р1. ;aтнeтнзъм,
MagncTKompaß Magnetkompass m
матнитпе oт;naо,
MagneTnadel / ,0™';; стрелна.
M1gncUo1Hmn п, -е ;aтиптoЛo;,
Ma/miliol т ;—гниапк полюс.
MogmeUciiIe/Tech електромагнит¬
на бобина.
Ma/iciiodbarl п магнетофонна
лена-.
Magnolie (.Jia,/ -nBrl магнолия
eagyaulsci {...'Bjo:rTt adj мадмар-
оoи, уит-есoн.
mäi! Ontenf мп-п! ((леене на овца).
Moho/oml п о.Р1 мoвaгo;,
Moho/orlmOhci nun Pl мебели от
махагон.
Mu!1дoniUiccH т махагонова мaоo,
MäSllnIcr т landw онoптвръз~
вaеka,
MäHd-esobcn т зърнокомбайн.
M|Hdrechlher'11nrcr т ooмб—й;eр,
паН/Г| sw' TD аг.У. ooсс, окося-
вам Марпв—, штлсиa); жъна
мгПсп! sw.' hD Ohi-У- блее (овца).
M|Hsr т -1. ooс—е; жътвар; 2. Laidw
нoо—енaу мьтваркд
Mäh/mln / -пеп 1 нoсoеиo; 2 мът-
жороа Омел—).
Mähhäcksler т оилoмтooмбaйи,
Mihi п. -elMahtxe ядене (обяд. ве¬
черя);
Elm ieccHaidemec ~ Скромно ядене;
Ein iccUIIhHcs - Пеoоннеe; обяд/
nрaо;нчеa вечеря
32.
moHIcn
GAErfROFF
498
mihicr (nabilc, geniSicn) unt-У, Tb
tr.V, меля. смилам.
Mobisi/ln m воденичен камък.
MoSieihm m кътник (при човека и
MЛПИОnЗ'—ПШH'П),
MiUlzeit f ядене (обяд, вечеря);
Die ~ rioStcr Пезгo'еям яденето;
Eins ~ einrennen Обядвам, вече-
есм;
~! Пеистeе обяд! Добър -цe'и'l Да
Вн п ол-дитl
MäHnasohlne f landw мъажаркм (за
зърно); kтоaеka (зм -рева).
MobnBri/' т цисмeсo предупреж¬
дение (напомняне).
MObrr f -п грива.
niin/d мИ Tb tr.'. 1. подканвам;
напомням; 2. предупреждавам;
Jnlr. wc/em dcm nrlezuHIUcr Rech¬
nung ~ Предупреждавам някого за
неплатената сметка. напомням ня-
ком' за неплатено о;пткa;
Jmlr. zum Vorsicht - Н-поеся; ня-
ном' д— бъде веима-елек.
Mahngebühr / глоба при ноцеoшa-
не на предупредително писмо.
eaini/ adj с грива. геив;о',
MiidMil п мемориален паметлик.
MohrmuT т црeд'црeди'eпeе инн.
извикване.
Mobr- urd GndcnCslälU/ f мемориа¬
лен комплекс.
Mahnunmg -xn 1 ;-пo;енеп; 2. под-
кола, предупреждение (зо площ-не);
3. назидание.
MoHnж1CSc/бдение (в знак на ^^о-
';о-).
Mohmz/ich/r п пеeд'цепдз-eлпе
знао.
Mähre f. -п иракта.
Mo| т - май.
MuIarBacbi f майско богослужение
(провеждано вссka вечер през май
и чест но Богородицо; в Кo'oлзеeо~
ката цпеkвa),
Millaie т ;aЯоkО (окичено) дър¬
во (народен обичай за т'(eпсовaнe
на идването на пролетта през май).
Malfcicr / първомайско тържество.
MoIglöcCcHeN п Bot момина сълза.
MaiCäfer т Zool майски бръмбар.
MajCrizhHcn п Bat епо- (на върба.
бреза и др.).
MaCundggliidgпървомайска ма¬
нифестация, митинг.
Mallind п Милано.
Malibox O'Msilbokcsi/ £DV електрон¬
на пощенско кутия
Miin'uinc ['теПпГпеПп/ т EDV цент¬
рален цеoеeстр.
Mofs т o-Pl. Bai еaрпвнцa,
Maic1irne / Sp тежка круша Tтеe~
снртвъеe; уред в бooсa),
Mo|c1ue1 т качамак.
Moic1uot п хляб от царевично браш¬
но, царевичник.
Йоа^и т. -e/Mo|scHe / -п 1. смач¬
кано грозде (за вино); 2 накиснат,
оеукa; малц (за биро).
MoicTeIB п цaрeвнееa нива. цaрпвн-
еoн,
naZcgcI1 adf злaaно'тмьл',
Moicko11cn mBrt ц—еeзнеeн кочан.
Muiseehl л царевично брашно.
Maj/stäi / -ет 1. Hisl величество
(титла); 2. aJPL величие, вплзе;о'-
векост (но природ-т— и др.);
Eure ~ Ваше величество.
na]asUr1ichH adj geh величествен.
Major m, -е майор.
Majoran т, -еBal майорак, теaдзн-
сkн риган (подправка).
Majoritäi f о.Р1. м;тоиес'вт,
Majori1äicprinzi1 п майорите-, нрни-
w за вземаше на решение от мео-
оннствoao,
Majuskel / -л Тур главна бунеа.
м—юскул.
maCaler adj ужасен, страшен, от-
веoaиaeлeе;
Eim niCihr/s Lisi Неприятна, съ¬
буждащо асоциации за смъртта пе¬
сен.
Mokni т. -1. недостатък; 2. позор¬
но петно; 3. еeдoоaoтъk, недъг М-п¬
лесен);
Etw. (Akk) ак ~ еерГ|п1сп Възприе¬
мам нещо кото недостатък;
An iSu isi kein ~ Тя п безупречна,
MäC(e)iig adj 1. (вечно) недоволен,
мърморещ; 2. капризен (но ядене).
MiCelios adj безупречен, безукорен.
MokelInc^l^]^<^St / o.PL еeо'прeчнoоa,
бeо'кoееoс', бeо'кoриои;нoсm,
mäKeln sw.'. hb ООг-У, мъемтзс.
критикувам, к-миром недостатъци
(an ehw. (Dao) на нещо).
Mike-np [mck'ai) п, -s грим.
M1kK1rmn1 nue Pl макарони.
Mokier m. - маклер, тпрroзоkи цoс-
реднин, брокер.
Mokleiilmni / ееoкeрокa Лиемa,
MoC1crdchün1 / цеoеп;т за посред¬
ника. ерокерска тokсa,
Makc-uner/; -5 мокроме (вид ръ¬
коделие).
Makcele/) -л Zart скумрия.
MoknoCiini л мakетклзмaт,
MiK—oCosnos т мakрoкoомтс,
Makronc / -п Kochk орехов;—.
MaCmnctmnC1lur / мokрoотрукaурa.
Makulatur / -еп монулагура; 0'a-
еa, нeцт'еeенa вaр'нс,
eilt adv 1. umg веднъж; h. Math
(умножено) по;
Zwei ~ zwei Ist vier Две по две п рав¬
но на еe'ирн,
moIi partikel 1. я, де. си (еeотo (ез
превод); 2. дори, даже;
Komm ~ Her! Я ела тук!;
Sie Hai sich nihHU - cnUscHiId1dt Тя
дори не се новннн;
Es ке nun ~ so! Така си е (Тон— 0'т-
ят нещата, не моме до се промени);
Du Karrst micH ~! До имаш до взе¬
маш! (Нещо друго не щеш ли!).
Mil л. MäterlMale 1. белег върху
комат—. (ек;-; 2. Р1 -е път Опри бро¬
ене);
Zue ^111 -е За първи m>a;
Mit cincm - Изведнъж, неочаквано;
Ein ~ üicu Ви arlcuc Едно след
Друго;
Für d1cscc ~ За този цъm, засега;
Ein ums anicuc - Птотoсннo, ви¬
наги;
Ein - isi Cein ~ Отведнъж нищо (ра-
ео-а) ие о'aзa (О-зеднъм дупка нп
о'aвo);
Auf den Rücken ^^rcn blaue Mals/
Mrlcr мсНИат На гъреа се внмдoв-
оштз' петна.
MaIacH|1 m, -е Mln м—оaвнa,
Malaie m, -п. -п малаец.
Malolln / -леи мaлaякa,
naloliscU adj мaлoяоkн,
Mahria / o.pl. Med мала^я.
^^l^;miakrirk adj болен от малария
Malaysia л Малайзия
Malaysier [-яат/ m. - жител на Мо-
лaйонн,
Malaysierin [...маг...] / -пеп жител-
н— но Малайзия.
e1IoycicoH adj малaязийони,
Malbuch п книжна за oцвeтсвa;e,
499
DWSSC-i-bULGAQtöCOES WÖPTERb^UCH
MondelenlzürBnng
eoi/r sw, V hb in, У. 1. рисувам; 2. бо-
сдновoм (стека, под, маса); 3. übertr
рисувам. oшнов—м;
Sich - 11^11 Рисуват ме (по моя
цтрпчka);
Ir О1 - Рис'еам с 'лоени 'ои;
Sie isi zum Malen soiöm Страшно п
kеaоиеo Tпрто'o да я нарисуваш);
Auf .seinem Geciont eilte sici EmUs/i-
zen На лицето му се нзцнсa ум—о.
Moi/r m. - художник.
Maie-i f оЛ художество, живо¬
пис.
Malerelen Pl картини. вудoмeо-вe-
еи творби.
Molemim f -пеп художничка.
eoier1ccS adf живописен.
Molcm1s1nж1rd f платно (за рису¬
ване).
Mo1drnn1 т грунд (но плотното).
MaiS/un [nna'lo-l п. -s дребсм ее-
пеисmнтст,
maliziös adf geh злобен. ехиден.
M1ICac1cn т кутия с (тн,
MoICi1sce f специализирана пара¬
лели— по рисуване.
MoIkrelBe f креда за рисуване, пас¬
тел.
MoICnrci f художество, жнвoпио,
eil [nehmen une. У. Tb ir, У, Math ум¬
ножавам.
Miioobe f o-Pl, iredd umg работа;
umg Zur - gencn Отивам ;a еaбo'—.
nilooScN sw,', hD ihn,'. maedd umg
трепя се от еoбo'a,
MilUroUnlk f рисувателно meвкнкa.
техника но рио'вaнe,
Mailosc / о,Р1. CTem мaпaoоa, м—л-
еoв— захар.
Malträtieren sw. И, Tb аг,У, мaл'е;-
-ирам (auch überie),
Miiva Il,l^v.lJ/ -N Bal слез.
MolY/nlic m чай ог слез.
Malz m o-PL малц Tkнонoт въз во¬
да, после изсушен и препечен ече¬
мик).
MoIZlicr п малцово (иро 0-ъмко
пиво с ниско алкохолно съдържа¬
ние).
Milzlonhom п малцов бонбон.
MiIecIcHcn п Malh знак за умноже¬
ние. ■
e|lzcm sw-y. Tb itr,V, црeеaбo'еa;
ечемик в малц.
MoleCiT/c т малцово н—фel
NB:
Deklination von MircS/m
Nom
Akk
Dal
Gen
Sg m
manchen
manchen
manchem
manches
f
manche
manche
mamcbee
mancher
n
manches
mancTes
manchem
manches
Pl
manche
manche
manchen
manchen
Malzzucker т о,Р1. = M1lincel
MamoJMona f, -s мамо.
Mambo m ма;6о Ikхеиноkн '0^).
Man* f, -s umg мома.
Mammon m o,Pl, pefre момое, 6о-
гoaоmвo, много цoен,
Moment п. -sl-B Zoal мамут. ма-
мока.
Moemuionii—ag m огромна поръчко.
Monenibeirlel m завод гигант. ог¬
ромен оaвoд,
MummutCiocKen т коса от мамут.
Moneilkoneemn т голям, огромен
концерн.
Momenti-o/naMn п грандиозно
петтрa;a, .
naepicm sw. У. Tb fr,'.I-fr.'. umgна¬
бивам, ям лакомо.
nim peon indef човек, хората;
- sagt (Хората) казват, говори сп;
Vom Blccee Piale ans Kann - michls
seHen От -ое— мяо-o не се вижда
нищо;
Ir dicsce Winler Тпг/Т - langa Man¬
uel През този зима се етосг дълги
палто;
~ stelle ясН von До си представим
Oцеeдо-oвe'e он);
Win - zu sagen pflegi Както обик¬
новено се и—зво, какао обикновено
казваме (нaовaт),
шап
Местаимението се възприе¬
ма ат представителките на фе¬
минизма ката сексистко и дис¬
криминационна паради етимоло¬
гичната му връзка с Mann (мъж).
паради което честа правокатив-
на се заменя с Trau, вм. man n/idU
- Trau м/int
Manigceeni ['еспе^езпт/ i, -s ме¬
ниджмънт; 'цеaвл;;чeоkи пкнш,
M/io/cecmleiere / ниво ка управ¬
ление, уцрaвлeнчпскo ниво;
ÜniameJm1ii1ere/oBe—e - Ниско. сред¬
но, виеше ^равленческо рaвнншп,
nidiged ['ncgcdjgl sw.', Tb in,'.
1. пoнозе—м Tсnoетиот. художник);
2. 'епmд-м, тег—низнеa;,
Madiger ['тсцсеоa) m. -1. епктет-
дител, мениджър; 2. импресарио.
manob (еапоНеп, eircHc, marches;
еатоНе) pern -ndf adfekoiviтcb някой
Tняктн, енкoe; някои); някоя и друг;
- gilcs Wort Нсктс и друга добро
дума;
-cs liebe Mol Досто често;
In -en scHwieiigcr Fall В някой те¬
жък случай;
So -cs Jabu Някоя и друга ттднеa,
дтотa годили;
-ат wollte Ви nIcSi giailcn Някой
не искаше до повярва това;
Win Haben -es cuicBl Преживяли
сме различни нещо (много сеща)
(Какво ли не сме преживели);
-е gianler, dasc,,, Някои (хоро)
миоляa. еe.,l,
MorcHsuIcl пит indef 1. различен.
еaонoo(еaоeе; 2. разни неща (р—-
боти);
Aul - Weiss По различен качил;
Ich Habe mocb ~ zu tun Имам до
свърша още някои (различни) неща.
nomcUnai adv цoесkoтa. и някои
случаи.
Mandant т. -вп, -хп Jue дтвeезтпл,
довереник, клиент (но адвокат).
M^i^t^a^ali^ni^; -п мандарина.
Manlii п. -е Jue мандат.
MarBator т. -е 1. пълномощник;
2. östert депутат и пaелaмeсmo,
M1n111s•ecric1lund / разпределение
еа мпста-— и парламент—.
Miniei f -nl. Brt бадем (плодът);
2. Anat слнвиеa;
Gebrannte -п Печени бадеми.
Monleliaun т Brt бадем. бадемо¬
во дърво.
Mon1clen1zändnnd fMed възпале-
nindelTömnig
ние но сливиците.
nonBelfömeig adj бмдпмовидпн, o
форма ;— бадем.
Mor1cIgeccnмacC т о,Р1, вкус ка
бадем.
MenBelKIcic f О.Р1, бадемови три-
ци (за почистване на лицето).
MonBcleiicH / о~Р1, 6—демово мля¬
но (козметично средство).
Mandelöl п 6—дпмово масло.
Mordeleeгeiter1ng f Med ангина.
MoNioiZne f -п Mus мандолина.
M1r1ccHnr|| f Манджурия.
n1rBsonurIldH adf мaкдмуеоkн,
Maic/e [.и^/ f -n манеж.
Moi/on m o.Pi, Chem ;aнгaк,
Mangonerz m манганова руда.
Mangele m. Mängel 1 a.Pl, липса;
епдтс'зт Mir 1^' (Dat) еа еещо);
2 meisl Pl дефект; недОстатък;
Er wi—le ans ~ am Beweisen fmelge-
cpuncSsm Беше оправдае цoеoди
липсо ка дтkoоaaeлсaвa;
ScHжe—c Mängel Сериозни дефекта.
Mengel2 /. -п в—лян за гладене на
цеoеe.
Mongelleru' т рядка (дефицитна)
прoфeснс.
M1näalcrsoielNumg / проява иа де-
Лнеит. кeдoотит на нещо; симптом
з— недостиг но вещество в организма.
mimgci'—cl adj безупречен. 6ез не¬
достатъци.
nongcISafi adf 1 незадоволителен,
лош (зо ууппB; бележка и др.); 2 де¬
фектен, с лошо качество Оза стона);
3. недостатъчен, непълен;
Sie sprihnt Spanisch nur ~ Тя гово¬
ри исц-нони лошо (с много грешки);
Med ~е ^1x11^^/ Нeдoо'aтъе~
на сърдечна дейност.
MongelHaiilgKeiif o,PP. незадозоли-
т;лкoот, ;eдoо'aтпч;тоa,
MrngdCisaП1imäJ■ж гаранция за ка¬
чеството на оaтkнтe и за О'отрaня-
закп иа дефектите.
MordclCrarkHcii / Med aвзтaмн-
ктоa,
mongeir’ sw.'. hb in.', тпaдя на ва-
лсн,
mangeln, sw.', hD ite,V. липовa. не
достига нещо необходимо (imde.
някому); umpeeт липсва. не достига
(jnBe. ar jmBm,Jciж. (Dal) някой. не¬
що на нсктro);
GABEROOFF
Euch naneell 1er Mut zun Risiko
Липсва ви смелост да еноkуз-ae;
Es eam/eit ihm an ЕгеппВсп/аг dem
nötigem Geld Той нямо (липсват му)
пеистeлиJнумизaп ц-еи.
Märgclmüdc f Jue рекламация (зо
неизпълнено договорно задълже¬
ние).
.11/1^ peäp ((GenMlDtt) Опри съ¬
ществителни и мс. ч.. употребени
без член и 6ез пезлaгaтeпнo) по
липса ио;
~ BeжeiceN imelsiuehHen Освобож¬
давам по лнцоa на дткaоaaплоmвa.
Mingelwaue / дефицитно стон—.
Mir/o f, -s манго Tтеonнч;оkи
плод).
Manloi/ -п мания.
Manl/r f, -en Pl selten 1. маниер,
нoеии; Kunst auch стил; 2 прпвоe-
аост. мaснeретст,
Mimjc—cm nun Pl маниери. държане,
Manieriert adj манипрее, шpпвол-.
неестествен.
non||u1icH adf 1. vesnal/erd бл—гoвъо~
питан, с добри маниери; 2. umg при¬
личен, дoотo добър;
- етап Храня се благовъзпитако;
umg Seina LaZsUung/n sind - Успе¬
хът му п пенпие;н.
Miniiast п. -е манифест (писмена
цoлзтнчпскa дeнпaеaцнс),
nämllnsl adj geb сзeи, видим;
Eire Tcndcrz wind - Додеем тек-
делция ставо свнa, видимо.
Marifestation / -тп 1. проява, де-
мoеотеoеис; 2. Schweiz манифеста-
енн. шествие.
Manifestic-ar. sich м И, hb мани¬
фестирам сп. проявявам сп. показ¬
вам сп;
Dir politische Wille eimfi/sTi/ri sich
in diesem DokunenU Пoлиmнеeсkama
воля сп петсвязo в този документ.
Maniküre f. -п 1. маникюр; 2. мо-
нзkюрзстkal
Manipulation / -еп манипулация.
Manipniieriar adj ;aкиnупир'eм,
Manipulieren sw.'. bb ir,'. 1. мани¬
пулирам; 2. (oе-вя o нещо.
eamlsci adj вманиачен.
мoNishi~deiiesci adj маниакално-
дeпеeонвп;,
MonKo m. -s 1. недостатък, дефект;
2. Wirtsch дефицит, липса.
500
Mann m. Männer 1. мъж: 2. човек;
Ein - dcm Tai Човек по делото;
Füll ~ Пет човека (петима души);
Sic e—nolen sici wie ein ~ Тп сп на¬
дигнаха като един Oвсненн заедно);
Ein - cin Wort Кaоaнo-с'oеeнт (Ка¬
зака дум; хвърлен камък);
umg Du hast woil einer kleinem ~ Im
Ohr Да не си птлудсп! (Ти с всич¬
кия ли он!);
Jurg/n -! Млади човече!;
Er Ist ~s genug, um zu... Той е дос-
'a'ъееo мъжествен (смел, силен).
за д-..,;
Es ist Not am ~ Ножът п тцесл до
кокала;
umg Seinen - ^11^ Справям сп съо
задачите он. държа се геройски;
umg Sein W1sccn an den ~ h-imgen
Показвам какво мога (Прилагам
знанията си но практика);
Vom - zu - OsiuecHen) (Говоря с ия
кого) чесано и на четири тен,
M/rna / oPl. манна (небесно),
manrhar adf geb възмъжал; станал
зо мелене Оза момиче).
M|rncHeN io -1. малък човек. чове¬
че; 2. Zrot мъжкар; мъжката (птицо);
Dcm Huml eicht - Кучето олуж'н, ку¬
чето се изправя на зодиите си орано.
Minreqnin [„А./ п. -я манекен.
Mrrrcu1rbcii f мъжка работа. ра-
(от— за мъже.
MOrrcrcior m мъжки хор.
nänrer'cInllicH adf враждебен нъм
мъмеае.
MOnrc—CIcidem nun PL мъжки дре¬
хи. мъжко облекло.
Mrrrersache / мъжко роеоао.
M|rncmsi1Mnc / мъжки тпaо,
Mrnnerweli / o.Pi. овптъm ка мъже¬
те (3 който иончкн ключови дейнос¬
ти се извършват от мъже).
Mornesilter п o.PL meist in: Im b/s-
U/r ~ saim в разцвета на снлиmп съм
(зо мъже между 40 и 55 год.).
Mannt/sc-ai/ O.PL veraltend мъжка
потентност.
M/mdestr/ii / мъжка вярност.
Manneswort п мъжко дума.
eoddSafi adj мъжествен, дo6лeо-
—;;.
MannS1itidCcii / o-Pl. мъжество.
веaбрoсa, доблест.
minnigricH adf еaолиеeе, рoоеooб~
501 DEUTSCHDULGADföCOES WÖPTEPöüCH MinK
е—опи,
MonnIgiilligKeii f o.PL р—з;oo6е—-
зие.
e|rniihi adf 1. мъжки Tцoл. съще¬
ство); 2 üDerlr мъжествен. кото мъж;
3. мъжки, зо мъже;
EUЖl (Akk) ~ arTrogen Пoнaосм не¬
що като мъж.
MännliciKeli / o./’! мъжественост;
възмъжалост.
M|mnlicHCeIi^’iin т оЛ. преузе-
личен култ но ;ъжeсaвeеoсттal
Mannsbild п umg мъж.
ModisobaiU f -ет 1. пннцaм; 2. Sp
eoнц. отбор, тим; 3. поип. роео-на
тр'ц—.
nonnscHaiUlicH adj отборен.
MonnscHaitsiu'slellurg f 1. сгроя-
ване им отбора; 2. уъот—в на т'бoрa,
M1nnscHafisgcici т оЛ дух на съп¬
ричастност нъм отбор—.
Monrcci1itck1pitär т Sp капитан
еа отбор.
M1nnsoH1itsncistcrccSait f отбор¬
но ппрвпнс'зo,
Mommsohiiissie/er т отборен пър¬
венец.
MimmsohaiUssi*/I п отборно оъоae~
оaнип,
Monnsonliisweriurg / Sp класира¬
не НО тт(теl
mannshoch adf с човешки епо-, 3^
отk един човешки 6oн.
eonrstoll adj umg pefoe луда за мъ-
ее (меко); страдаща от нимфома¬
нко. нимфоманко.
M1nnжeIB п 1. Biö двуполозо уъ-
шeотеo. хeе;aЛетднa; 2. umg pefon
мъжкар—;—.
Manometer л, - PTys манометър;
umg Ч Страхотно! Tизе—о ка удив-
лпенe),
Manöver [,,.ycrl и. - 1. маневра;
2. МП военни мaиeиен; 3. peiae хит-
еoоaи, трикове.
naroyi|cmcr - - - - jwP. Tb fi'i
lar,y, правя маневра, мaе;венеoм
(auch йЬепОг)-,
Das - Auto in eine ParKlücCe - Вкар¬
вам кол— чрез маневри и nе—оеo
мсттт им паркинга;
Geschickt - Маневрирам (дейса-
иам) умело.
eamövrisnTäUI/ adj маневрен (кола.
самолет. нор-б).
Minsordc / -л ;oноaрдa, ,
M1ncordem11hi п м-ноaрдп; пок¬
рив.
MarsemBenTercicr п прозорец но
м—есaедa,
M1rsurBcnжnHmnng f мaкоaедеo
жилище.
Mansoi т oPL булам-ч.
M1nconathc f -п 1 маншет; h. Tech
тензнa, ;—ншет.
MinsciHaitailBiCrunrg/ Tech уплът¬
нител за тризнa,
MinsoHahtenkNOi' т ooцеe им мак-
шет.
MonUel т MäilTt 1. палто; манто,
площ; 2. Tecb кожух, обвивно; 3. Math
околно шoвпрвиниo Ока конус и др.);
4. йЬ^ее^гбелл^, ме—1—^
Mrn1eIcHeN п, - im: umg saim ~ noch
dcn Wind Hängen въртя се ноиъде-
то духа встърa (меня мнението он);
umg EtЖl (Hal) cin - ueHängcn При¬
кривам, унеaояв—м нещо.
Moricifulier п подплата но пал'т,
MinUeleesalz п Jun основен (общ)
закон. р-мное зонои.
MonUelKbagen т яка и— полmт,
Minicitiuli т Wiltтch типова, ром-
нова тaрнЛo,
MinlelUorIfvebtrag т 'нцтв тарифен
договор.
ManUscn т oPL umg peiar еуоaмoе,
nontscien sw.'. TD ihn.V, umgpejor
разбърквам, смесвам. смачквам но
пюре.
ninuall adj еъепеl
Mo^ms^l^ti^^/, -еп - ;aниЛaкт'рa.
MannfiKiurwimen meisl PL L ръч¬
ни изделия; 2. ';ко'зл. (^^00-
тура.
MunücCu|iU п. -е 1. епkтцио; 2. Тур
oеитик—л.
Miipa / -л 1, шaпкa; чанта зо оки-
ж—; 2. уепинепокa чанта.
МЗо/. -xn veraltend легенда. оo-о-~
лие.
Mirohu т, -s ZoaL мар—(у.
MoraiHor m. -s Sp маратон Oбнтa-
ие нод 4h нм).
MiuitHonlanr т Sp маратонско бя-
тaнп.
Minalhodiamin т Sp маратонец.
Maг1thoл!Cl2l111rg/ umg много дъл¬
го. безкрайно заседание.
Mrmcncm п, - прикоокa,
MämcHenlihH п онигм с црик—оки,
MämhScrcrzrnicm т р-зkoзвaе на
принaокн,
MärcHenllln т 1. фия; прин—онa;
2. umg небивалици;
EmzrSI mim Keine -е! Не ми рoзцеa~
вяй зрели-секипели Tпеиkaоkн от
1001 нощ).
п|исНепП1'и adf 1. прнkaзпи; фан-
'aо-неeи; 2. umg невероятен, (aо-
косложен.
M|—cHerpuirz т приказен nен;е.
Morler m. -1. Zrot зл—тна. бялна;
2 ножа от ол—ткa,
Min/imjre / оРО маргарин.
Ma-ga—|rcnжüm'el т поне-че мор-
т—рнн,
Mangcnlie f -п' Bat ;oетaеиma,
earelnol adf geh маргилалек. вто-
етстeппнпн, периферен.
Marginalien meisl Pl бележки по
полето на книга. тпoуHl
M1riä-HinneIf1Hr1c~FesU п - Ма-
mienrest
Miricnilld п Rel изтбеoмпнзп но
Дева Мария (но Богородица); ма¬
дона.
M/riemf/st п Bei Успение Бoroеo-
днент, Голям— Богородица.
M1uierCr'cr т Zaal и—линк—.
MariHuira п ОЛ марихуана.
Mi-iilc / -л öTterr o-йсис.
Mamlllenknödei т кнедла от карто-
фело тесто с пълнеж от кайсии.
Mimimole f -п м-енн-тa,
Marine f -п meisl Sg. флота; воен¬
номорски флот.
nim|menblan adj мoрсkoоии.
Mamlr/oTazier m офицер от Ллттa,
MonZncunliome/флотска униформа,
narir||ucn sw.' bD ii.V. марино-
30;.
Mariond/ltl -л Tbeal марионетка
(кукла) (auch überte).
M1rinnc1Uerucdicrurd / мориоепт-
ио правителство.
Manaorcetrispe/i/r m кукловод и
мариоше';; тпотър.
MarInra1UlcntScatelr л мaеиoнemп;
(куклен) театър.
namllln adf морски.
Mar-К/, - Abk М марка;
Dis Deutsche % Abk DM Марка (па¬
рична eдиенеa но ФРГ).
МогН1/ -ет Hist 1. граница, пре-
MarCj
дел; h. пoгрaниекo област;
Die - Bridlcrln-g Hist МaеkтеaЛ~
0'вo Бранденбург.
Mamkj п oPL 1. Anal костен мозък;
2. Bro сърцевина;
Jnin. bis irs - 1mcTTcr/cucchüttsгn
Улучвам някого право и оъреп-т
(шокирам го, обиждам го);
Dem Schrei d/s Verletzten ging nlr
luroh ~ uni Bein Викът еа ронения
проникна до мозъка ео кто-нтe ми.
nirkoni adj 1. вoе—kтпрпс. типи¬
чен; 2. виден, забележителен (зо
пнеетот).
MouCsf -п 1. морна; жетон; ' 2. знак,
маркировка; 3. №011^ Лoеенее—
морна; 4, пощенска марка.
MouCcrimUlCsI т марков артикул,
фирмен— сaoko,
Markenbutter / о,Р1. koепо-впеo
мoолo,
M1uCcgcrecndnIc п морково изде¬
лие.
M1uCcgcoммlcu т фзпamппнсm,
MinCcgscUnie т оoшн-a еа -ъргов-
окoтo марко, оanoопеa марка.
M1rCcdж1uc f моркова 0'Оka.
MlukcreeicScr п марков о;aк.
MorCcrshSülUc—nB adj 1. петнноитe-
лек; 2. цтmрeоaвaш, оърцeеoодиеa-
телен.
MirkcUenIcrel / оЛО Hist продаж¬
ба на стоки от лоекаджия, цеиде'~
емв-щ войска-м.
MaukclerBcuIr / Hist моркитокиа.
лавоадмийка. пенде'жoвaшo войс¬
ката (XVI - XIX и.).
Mauk/llng п оЛ1. Witsch ;—еkemиег,
MonCc1ird-Mix т Wietsch мори;-
тнегмиkо Tooм6неoеня от използ¬
ване но мaекп-нкгтвзтe нсо'ру-
мекти).
MomCdr1' т Hisl мaеkгрaЛ,
MorkgmufsoHift / Hist ;oеkтрaЛсaвo,
nirk||men sw.'. TD ir,V. 1. марки¬
рам. o(тоеoеaвoм; 2. подчертавам.
изтъквам; 3. umg преструвам се (на
нещо), представям сп (за нещо); sich
~ очертавам оe. откроявам сл;
Em ist nicht knirK, cr earCl/ri Bloß
Той не п болен. а сомо симулира;
En MirkiamUe len HelBen Правеше
сп на герой;
Dcm M1UtcIctünмcr nauCi/ntc 2 Tre-
'fcm Цeнтеoлннсm н—п—дм—ел вкора
GÄBEDOFF
два гола.
Markierungy. -ет 1. маркиране. мар¬
кировка; 2. морна; зн—н.
Ma1C||-id/c11r1c / маркировъчно
линия.
ma-Cig adj L силен, мъжки. енер¬
гичен; 2 крепък, онлeн Tеъкoстно-
коне).
narCisoS adj 6еaндe;6'ргоkн, оа
т6лoоттo Беaедпебурт,
M1-C|cc /. -и 1. маркиза; 2. Atch
-ен-о, платнен навес.
M1nkccnc11cr mBengb мaрkшaядeр
(минен инженер).
M1rCcic1r т 1. граничен камък;
h. übenfe предел, поврат.
Momkc1ühk п мокет— от 1 морна.
MarCi т. Märkte, 1, пазар, aъемз-
ще, -ъегтвнс; 2. позор (място), по¬
зорен площад;
Dics/r Artikel isi in' dcm ~ /ejr-igi
Този артикул се търои на позора;
Dir ~ wird ncban Bcm Bahnbo' ab-
dcSaiUen Позорът става близо до —-
рата.
MarkUlencmrscncnB adf владеещ па¬
зара, дoмзенеoш на позор—.
MorCU1nmhHBringnnd / проникване.
нaлaтaкe иа паз-ра (но коз продукт).
MarkUläSig adf търсен ка пoоaеa,
MarktTomsOuigg проучване ка м-
оaеa,
MarCl'iin / nетдaвaеka на пaоaеa,
MorCtfijSucu т лидер на naо—еa,
мarCUgrr/1g adf л;окo, бързо про¬
даваем.
MomklSallc / вoлHl
Monktkomi т п—з—рска кошница.
MomCUCmäfle meist Pl пазорки оили,
Morkilühkc / позорно ниша.
MauCirucblnigs / пазарно търопсп,
Momklnlshnc / = MankUlühCs.
MonCipiatz т пазарен площад, па-
о—р,
MimkUpotriifal Marktpotcrxiol п ка¬
паците— на пазара.
MorkUireis т позорна цена
Morktmchhi п Host право иа търгу-
зоне.
Marktn/lT adj дoо-иткoл поз-рси-
а; изноoз-нис,
m1-kuccn-aeaulsoi adf шумен (зо рек¬
лама).
MonCUUad т пазарен ден.
M1nC1U1chHe / паз—рска чанта.
502
Monklweri т позорна стоякос- (еа
(азот— км отношението между гър-
сене и предлагане).
MorkUwimUscHl'U / пазарно о-oцoк~
саво.
Maun/iaBc / -п м—рмолод.
Maneelaler Tillum/jХоЛ пълнеж,
плънка от мармалад.
Marnclo1cnd1uc п бурканче с м—р-
мoлaд,
MoiMon т, -е meisl оЛ. мрамор.
MoumonBüste / мраморен бюст,
eannon^m/n sw,'. Tb -n.V, десеки-
еoм, кошорвом като мрамор.
MoneonCuob/n т KacTk мраморен
сладкиш.
no-Mour adj мраморен. от мра¬
мор.
Mornnrsrule / мраморно колона.
Minnorlnspis / мраморно стълба.
miußle adf 1. umg. цо''тш;к. капнал
оа 'мора; 2' шетгнзп;,’ мор—лко ртз-
ломен (общество). х
namoljcncn тw-y. Tb iir,'. мародер¬
ствам.
M1rnCCorcr m. - ;aртkoеeе,
ManoCCodenim / -пет мaртk—еoa,
noroKCidisob adf ;aрooaеоoи.
MiroKKo n Мaетko,
Marone / -n Bot кестен (плод).
MaroTtc / -n 1. шрншсзka, иaцрно;
h. мания. олoбтоm (иъм нещо).
M11c m оЛ. MylT. Aste Мaро.
marsch! interf вaйдпl. марш!;
MOL Ie GIeidS<sOSritU Ч Ходом марш!;
Im Lanlschritt - Ч Бегом марш!
Mansohi m, Märsche 1. поход, марш;
2. Mus марш;
Die Parzcm waren auf Bee ~ an dir
Frort Талиовете бяха на път зо фронт-;
Einen langem ~ hldi/n sich Haler На¬
правил съм дълг преход 0Иовървсл
съм голямо еaзстoсенe);
umg Jede. Bem ~ blasen 1) Отпра¬
вям някому упреци. нaвokвaм (на-
кастря;) някого; 2) Изгонвам няко¬
го (Корам го да си обира крушите).
M1rchS1 /, -еп Geogi марши (пло¬
дородно земя крой Северно море).
Marschall т. Marschälle маршал.
MomsdHa1I(c)cU11 т маршалски же¬
зъл.
Mlimsohicrchi т МИ заповед зо аръг-
з—нп.
MorscHlimciUscni'U/оЛО МИ готов-
503
DEUTSCH-BULGAQtöCHES WÖQTtßßUCH
MaskoTteben
hoct за тръгване, тoттвнoот зо №-
ход.
MonsobliugCörp/r т Mit ;ноooлпmя-
щм ракета с ядрен зoеяд,
Mon^soUgspäck п походно сеaеяжe~
ние.
niiKl^iiii^r^sisw,'. sm Olr.V. марширу-
вам.
MorccHCo1onnc f походка колона.
Monsebilel л маршова песен.
Mo1senмnc1k f a,Pl маршов— му-
ониa,
Mobs^'hoгdn1lnra'nJ0/. маршов с-рой.
MarschrouTc (...j-mte]/ -л ;oеше'm,
MouccSeeu1Пcgnn/ f o,Pl Mil оух-
хрона по време на поход.
Moncn1II~P11n т планът “Мaеш-оИl
Maricr f -п нотeоaнип, измъчване.
MouTcuirsliiMCdt л инструмент,
уред за ннивиоирaнe,
nori/nr м У hb ar, У, нотeоaеaм, из¬
мъчвам.
Mautcmiol т мъченическа омъет.
мa—U1oIichH adf geb втйкоaвeк. оaс'-
еaшитeппн,
Mi-ilmol/i т мартенова пещ.
Mo111rcHonn л онепн- на полиция¬
та, пoжoзнaтo,
M|ntyncn т. - мъченик.
Martyrium л, Martyrien мъченичест¬
во, мараириум.
Manx/sMus т о.Р1, марkснзпм,
Mamx|c1 т. -еп. -еп марксист.
marxistisch adj м—еoсисаoн, марк-
сиеeоии,
Märe т мор'.
Mrrziecnem т Bat жълт нaрцио,
Marzipan п/т. -е марципан (слод-
оа маса от бадеми и зaвaе),
MonelpiiCiuloTTeir meist Pl мoреи-
покени картофии (зид слaдoнш),
Mäuekrмifcr т Hist 'чaоaкзк в
революционното борба през мoе-
1848 г.
Ma^Sef -л 1. бримка; 2 umg фльон-
г—; 3. o,Pl, umg хитрост, 'енk;
~п lufneHinen Хвощ-м бримки;
Eire ~ aBdcUe/n Отнемам Осеи-
вам) бримка;
umg Durch die ~n Bis Gcssizcs soblü-
pTCm Породи пропуски и закона не
мога д— (ъда нак-з-н (Измъквам се
през ееoтиеkиme на закона);
umg Ei bat die - niis Той знае как
да пoсаитеп ипшo,
Mi^l^i^i^^^hl т Tecb —елека мрежа,
мocoScnfecU adf im: -е STrÜMplc чо-
рoцн. които нп пуска— бримки. чо¬
рапи с двойно мрежо.
MoccHenenBc f мода за плетива.
Masciimc f -л 1. машина; 2. оoмo-
лпа; 3. мотоциклет;
Dis - ни in BcU—ic1 Машината ро¬
боти;
M/lnc ~ НаТТе Verspätung Сoмoоп-
-ъ- ми имаше закъснение;
Einen Вп1пГ in dir ~ Bikllemcn Дик¬
тувам писмо, което се пише и мо¬
мент— но машина;
Sie seircibu ~ Тя пише на (пише¬
ща) машина.
nisohliall adf I. машинен; механи-
онеa;; 2 машинален.
M1ccninen1ntrie1 т механично за¬
движване.
MaccSimenam1ei1 f 1. работм с мм-
шик—; h. машинно производство.
Macc!ircn11u т о.Р1. машиностро¬
ене.
MaccHircriancr т мaшнеoоmеoи-
тпл, конструктор.
MiscSinerliningenieur т машинен
инженер; инженер по машиностро¬
ене.
M1cenincr1anUcenn1k f o.Pl маши-
кoогетнтплкa техник-.
MiseUiierlaBrlK / мaшнсто-еoи-e-
ле; о—зoд,
Ma^^Sircngarr л o-Pl, машинни
конци.
MiscHirergeshSuleicn adj ;oцнсaн
иа машина.
M1co!|remgcwcir л Abk MG ^^ртеч-
нзе—.
Misci|ncngew^l^r'e'iem п картечен
огън.
Masciii/mhomeer т мпхoинел; чук.
M1Shninen]cisUnrd f o,Pl мощност
;— машина.
M1schinenlecb1u adj EDV можещ да
6ъде разчетен от компютър.
Mischinen|n|Her Masdilri(n) näSsm
wT. Tb tr,V, шия еа машина.
MascHincnöl л машинно масло.
Mascn|neniimk т машинен парк.
M1ShHineri1ctole/Abk MP1 Mil ав¬
томат, шмайзер.
Misebimedniin т машинно отде¬
ление (и короб).
Maselln/nsaix т Тур машинен на¬
бор.
M1cci|nerscn1den т повреда и деи-
г-теля.
MachHidcrscS1ncccг т машинен
шлосер.
MascSircrschrcilcrIr f мoшзст-
цнскa,
MascUigeirschrlTU f машинописен
aekо',
na^^l^i1dCi^^^l^iii:TtI1ch adj пзсoн но
машино Tmeoсa),
MascH|nenUc1I m машинно чoо',
Masohlr/mw/sem л машинно дело.
Maschinmn—e| -л 1. машинария; ма¬
шинно уо-рoяствт; 2 Theai сценич¬
ни съоръжения; 3. geb pefae сложен
механизъм, сложна оио-eмo Око бю-
етkеoтзенo управление и др.).
m1Coi|ra]sdHrl1bem MascHlmi scbncl-
bcm uit-V nur im imfimam на Tцншe~
ща) машина;
Sic Cann gih Miseiine scHuelbcn Тя
моме до пише добре на машина.
MiseblmjsU т. -еп. -еп мaшнснс-,
Mosam f -л шарка на дърво.
Mosemhoie л Ллoдeе;o дърво.
Macerr- nun Pl Med морбили.
M^i^s^i^r^l^// -xn несиметрични шар¬
ки (по мрамор. т—пет, дърво).
№1^// -л 1 маска; h. Tbeal грим,
маска; 3. umg тлушaн;
Aui Bcr Kimrevalsfeicr irugcn viele
Leuis ~n На карнавала много хора
бяха с маски;
Dia - 'allem lassen Свалям мoоkama
си. показвам исaиноoис си лик;
Aul dem Ball konnUc man viels irtc-
rcssanlc ~r ^11 На 6—ла можеха до
се зидя— много интересеи мaокн
(интересно мaсkир—нн хора).
Mockcri1II т 6ол с маски.
Miskerlilircr т гпa-рaппс три-
мьте,
MosC/rhillreiim / театрална гри¬
мьорна.
.£^1111111 adj безизразен. като
мас;— (лице. усмивка).
M1sKcrCnsUäm л карнавален. мaо-
народен костюм.
M1cCcroBc / -л маскарад (auch
überir).
masCjcncn sw.y TD tr,'. маскирам;
прикривам; sici ~ мaоkнеoм оe, ооo-
—, маска на лицето он,
MisCotthirr п. - топномoс (малка
maskui|m
СД((ШЮГГ
504
фигурна).
musku1eJnoskuiin adj' 1. мъжки: та-
кичен за мъжете; 2. Llng оа мъжки
род Tсъшпстентeл;т),
Maskulinum и Maskulina Ling 1. мъж-
ни род; 2. съществително от м. р.
Masooilst т, -еп. -еп ;aзтвнсa,
e1socH|ct1soH adf мaоoвиоaиеeи,
Maß л. -е 1. Oпдиине-) мярка; 2 еoо-
мпр; 3. критерий; 4. мащаб; 5. отe-
цп;;
In neieS/M -е В нзт(нлз;e, изо¬
билно;
übeeie ~ Tür ~ Мяра за мяра Моа-
пло—м за отплата);
СЪси аП/ ~пп Прекал;но много.
бпомпеет;
Etw. (Akk) zu - michcm Прозя не¬
що които mрсбвa;
Elm Anzug nach - Костюм по №-
ръчно;
im/Mit -сп Умерело. въздържано;
Kein - Ccnrcn Не оеaс граници
Tмсеo—);
J/izi ist las - aber voll! Сега вече
тъепп;нemo ми се изчерпа;
Zwei - Bier Две големи бнен,
Massig/ [.„зО/, -п масаж.
Mucsueeöi п масло з— масажиране.
Massagc1U1xic / с—лон з— мас—ми.
MaccoCc1 п, - клане, кърваво 60™;
;oотви 'бнйтгв—.
e1csaKn|amcn ш И hD Jт,И. избивам
жестоко, ноooлзo;,
Maßanalyse fChem обемен a;aпио,
Mgßanzug т костюм по поръчка.
Mißinhcfl /1. робот— по цoрпенa,
шиене ;— деeвн по мсеoa; 2« точно,
и детайл извършено работа.
Meccc f, -п 1. маса. множество, го¬
лямо количество; 1 м—с— (народ,
-плцo); 3. Phys CTem мосм (мен—.
твърдо, тъогo);
Die brelTcn ~п Широките маси;
Die Wanin Спа in ~n vorhanden
СтоиоаМ се намира и голямо коли¬
чество (Има я колкото щеш);
umg Er verdient eine - Geld Той пе¬
чели много (мас—) пори;
Die glüH/mle - Lava Нажежената
маса лае—;
umg Etw. ist nicHt die - Нещо нп л
особено хубозо. не ми хореси— тот-
еeнo,
Moß/lih/11 / пднкнеa мяри—.
M1sccnaB'cbUignng f pejae обслуж¬
ване на конвейер (без оaчзт—нп иа
лични прeдпoеиmaннн).
M1csen1rBeiUsIosigkc1U/мaоoвa без¬
работица.
MisscnamUiCci т артикул зо широ-
оо потребление.
MisscnBcMOimstriUlon / масова де-
мтноaр—ция.
M1cscncnlluscungcn nun PL масови
'вoлнпннс,
MocscrTa1rik1tion / o,Pl масово
(серийно) производство.
Massengrab п масов. общ гроб.
M1lscngä1cm meist PL насипен. ма¬
сов тoв—е,
masserbait adf масов; adv извън¬
редно, в големи количества.
MossanHIrmIcnUnne f масово ноен-
30^.
MäccarHypmoce / масоза випитоa,
MocccпHyЯerieJгмсcoвa иоaeрнн.
M1scsnlCalromtbOaudc/Tзeеижнa) и—-
aaоmртЛo с много коли.
MacccrCnмmtlililCatinnsмi11sI п
средство зо масов- информация.
медия.
Mossurncdf/r nur Pl « Massen-
koMnuniClUionsniUUcI.
M1cscneomB m м—соии убийства.
Mosclroue1n1cohior / масово орга¬
низация.
M1sclnpuodikuiom/oPl масово (сл-
рияло) производство.
MassscrpycbcSossc / oPl понвoлт~
гая но масите.
Mosccmspc1t т о~Р1 масов оцoрa.
MissinsUcuBcn п aPl масово изми-
раке (но хоро. животни. рaс-eеня).
Missaniod т oPl = MisscrsUcrIcn.
M1cccnUourIsmus т oPl мосов ту-
еиоъм,
M1ccarec—nfoHUungcжa'iar nun Pl
оръжия зо масово 'ииштжeииe,
M1cccnжauc /стока за широко по'-
еe(лeеиe,
massenweise adv мoотет, и големи
количество.
Masseur [eo'so:ul m -п мaо—мнсm.
Massen—In (.„'so...] f -пеп мaоaмн-
стка.
Maßgabe / On: muo! - d/r Voiusehril-
1cm онтепд nеeдпиоoеис'o
eoße/l/md adf 1 меродавен. ав¬
торитетен; 2 решаващ, съществен
(фактор);
Dcfni Meirurg ist Icfdcr mioSi ~ 3a
опж—ление мнението ти нп п меро¬
давно (не п от з;-еп;нe),
nißgcIlicH adj - maßgchnnB.
maßgcscHncidert adf ушит по мярка.
M/ß|Siitcn Maß Salier unn-У. TD
Oti.'. въздържам се;
Beim Trinken hat eu mfe Maß gcHol-
Uan Никого нп п знаел мярка и пип-
кето.
m1.ss||ucmi sw.'t hb tr-', Med маса-
мир-,. провя масаж.
eoss||nem: м.Е TD ап-У, оъорeдoтo~
чав—м. концентрирам, оте'цвaм (зой-
оин).
massO/nt adj 1. масов; 2. м—сирок,
концентриран;
~п Vorwürfe Мaснр—ен 'прeен;
~/s Vorkommen von iw. Честат— по¬
ява на лещо.
m1sc1d , adf обемист. огромен, гра-
моден.
eosslgi adj umg много. и голямо
количество, м-сово.
n|ßig adf 1. умерен, зъздърмое;
2. цтсрeдотипн; 3. среден;
ISr imUcmcccc dafür isi rur - Инте¬
ресът й нъм тово нп п тoлям,
Mäßigen м И Tb ir,'. 1. обуздавам,
сдържам (темперамент, глнв); 2. на¬
малявам 0'л;шo, ход); 3. понижава;
(тпaо); 4. смекчавам (думи); sic! -
овладявам оп, въздържам сп.
Mäßigein/, oPl 1 обуздаване. ов¬
ладяване; 2. въздържане. ограничм-
вакп.
massiv adj масивен, стабилен, со¬
лиден (auch üDTrir);
-cm Dunck Масиран кaaиок;
Der ScirarC ist ~ Kiefen Шкафът c
от чист чамов материал;
-cs Hans Солидна къщО'
Mucc|y m. -x Geol (планински) мм-
сив.
Mucs|vbanжcicl / масивно о-еoи~
телство (с тухли и бетон).
MoßilcBobcm п Bot шoрнеk0,
naßlos adf 1. прекомерен. прека¬
ден; 2 невъздържан; adv пепkaлeет.
кройко, много. тте—онт.
MoßraSmn/ -п мсек—; мeртцрзс~
mнe;
ТтТТ/т Icuguilfcm) Взема; ;пеkн.
Mißmcgcl / ;сркa; наредба.
505
DEUTSCOibULCJAXSCHfiS WÖQTEQßUCl-
Mai/usUefd
Mußu/geir ж.К Tb /г.И 1. еok-о-
BOM Tдноеишпикaенo); 2. порицавам,
кастря лякото.
MjaQi-iIstlune / Tд.иоцнплинaрнo)
еokoз—ниel
MäßccSdcf1c- m шивач, работещ
по цтръчka,
Moßc11i m 1. мощ-б; h кентeрня;
Eiw. (Akk) in cince ver-größerUnr -
111^111/1 Пр;доaoвсм нещо в уго¬
лемен мащаб.
MaßstaB/iineu adj т-гтеaеяш са
ммщмеа.
Mißsyslee п система оа единици
мерки.
eoßeoll adj умерен. сдържан.
мOcU*■п. -ц,-ат 1. М-г мачта; h Tech
стълб, пилон.
M1cU2/ о.Р/. 'гтсз-ип;
Die Tiens sind Шг Bis - nicht gieienet
Живо-кит; не ст-ват за угояване.
Mäsilaun m Anal ректум. право
черво.
n|sten sw-У, Tb hi-У, угоявам.
M1cUcrie f угоена- патица; пепдн-о-
лaеeлa за угояване цa-иц—.
Mosi/m m, - титла мaгнсmър,
MusTntUcr п ктнцeи-рне—е фураж.
MocUsoiжa1n п угоен— свн;н; свнкн
зо угояване.
Mostsiftee f връх на мoеm-,
MasUnmIiarcn м И bD йпИмасаур-
6срoм. oнaнне—м.
MasurKa/MazurCi /. мозурко
Oтaее),
Masut п O.PL мазут.
Maiador m. -е матадор, борец с 5и-
oтвe,
Maiol [maufl п, -е Sp ;aе6тл. м-ч,
среща, оъсmeзaенe,
MeTchBali m решаващо за изход¬
на срещата топка (и тенис—).
Moi/ii äff маап, п—рoтзoяоkн чай.
Mat/riol п. Materialien 1. мотпри—л;
сурови;—; 2. доили;
HnhHжeгUidec ~ Вноoиoн—еeо'в;к
материал;
SU1tfct1ccies ~ Сa—'иогнчeсoи моае
ри—л.
MiUcriolleBarf m о.Р1. нужда, необ¬
ходимост от мa-eеиaли,
MaUerfeIleshHaTnng/достаеяне но
материал.
Ma1cmfo1circi1mung f икономия на
материал.
MiUcrfalfeilcm m дефект и сурови-
10'0.
M1Ucr11ticмus m о.Р1. материали¬
зъм.
MaUcmi1IicU т, -еп. -еп матери—лнот
n1Ucr11t|cU1son adj мaa;риaлиоaи~
чек, м—тприaлнст’иеeокн,
M1Ucmfg1KncUer nur Pl разходи зо
о'еoиини и материали, материални
р—овoдн,
MaterriUepUÜгugä o-PL Tecb иопит-
ване на о'ртвннитe, ;a'пеиaлнaп,
дпфeнaтсkoция.
MatcrialscHadeN т мотпри—лии щпш.
M1UcrI1IeemBmoucn т aPl потреб¬
ление но оуртзнки и мотпри—ли.
Matl1|alves1cmrgugg снабдяване с
матери-ли, материално онaбднвaкe.
MaUanfi [...r-zl/, -п 1. материя; ве¬
щество; 2 Phil мa-прня; обект (ео
црoуез—нe);
Eins schwierige - Трудно ;aтпенс;
GaisU umB - Дух и материя,
naUemiill adj материален.
Mathe/ aPL umg матемо—ио— (учи¬
лищен предмет).
MeUHci—ii1U / umg контролно по ма¬
тематико.
Methei/iHnin т umg учител по мм-
тематика.
MaUh/notlk / o-Pl ма'.,—™;-'
MaUHeeoUIkaufgole / з-дача по ма¬
тематика, м-meмo-неeокo оoдaеa,
MliHeMiUlkcr т. - математик.
Mi1Henii|CIeircr т учител по мо-
a;мa'зиal
MatS/MUtikudt/rniobi т занятия,
обучение по математика.
eouneniUiscn adj м—mпмaтнепскн.
Mattntus/ -л Tbxal мотике, сутреш¬
но црпдоa—влпннe,
MoTjcsb/nlng т осолено херинга.
Mii-itec / -л дюшек, матрак.
Mruuassl / -л ;птеeо-, държанко.
MainiinchiU л o,Pl м—теиaех—-.
nalrlanciiiisoi adj м—mенoрх—лен.
MatnlK/i / -л списък и— зaлиоoии-
те студeнmн,
MaiulkeimuMnen / факултетен но¬
мер (но отудeнm),
Mutu|zc / -и Tecb мaтенеa, щам¬
па. форма.
Mililx /. Matrizen Math матрица.
MoUmiximucK/m т матричен при;-
аер.
Matiore / -п oft pejoe матрока.
M1iuöce т. -л, -п моряк, мo'рoо.
MaUuizscnnmTore / моряшка (мат¬
роска) ' униформа.
Maisch т oJPl киша. лaпoвие-,
eiU.scHen мИ bB iar,y. 1. umg пра¬
вя иа наша. смaенв—;; 2. ц—пам (eil
aUЖl (Dat) с ипшo)l
matscHlg adj рази-школ Оплод); роз-
koлси, кишав Oцпa).
natu adf 1. иоaoшпн, изморен; слаб
Tп'оо, глас); 2. матов, блед. уби—
(цветове); 3. Sp мат {auch übertl);
~ scizcm Давам мат.
Matte!/. -и 1. рогозка; изтривали—
(пред ирота); 2. Sp тепих.
Ma1iC1/ -л ливада, планинско па¬
сище.
MoUUcNC1mfngcm л o,Pl Sp ски~скт-
нозп от шаеца с изкуствено nткен-
mнп,
Matl/lis п матово Oмoгзеaеo)
отъкоo,
Molleold л O.PI потъмняло (старо)
олamОl
MottSeft / o-Pl матовост, лнцо- на
блясък. 0
nlUUiamen мК TD ir,'. матирам.
MottlgK/it / oPi ттnoдн-оoот, от¬
пуснатост. сл—(тоm, умора.
MaUUcdiei1|■i. матово стъкло; 1 umg
екран (но aплeвноoе);
umg Vor Ват - c1Uzln Гледам теле¬
визия;
umg (Eire) - Subcn Нп мога до
проумея пещо.
Maiüua / a.PL Ösiern, Schweiz матура.
Maturant m, -en. -en östeer аеи-у-
еиeнm,
Malz m, -x umg дребосъче (голено).
M|Uzcien meOst Pl дяволии, лудо-
енн. иозър'aнис,
Miizc / -л м-цО безквасен. пас¬
хален хляб (у пиреи—;).
Maui/ -п 1. зид. стена; 2 Sp за-
шнтеa оaeл—.
MjmeuhlÜMcHen п umg невзрачна
мела Окояао нп привлича мъжкото
внимание).
Miuemkelle / ;исmеис,
Maiierlohn п дупн— и оид.
noucur sw-У Tb 1п.У-1о‘Ое-У. ондaм.
иззидвам.
Mou/mdlsobi / ниша и сап;—, и зид.
Mocei-stclm т тувлal
Moue-vnucp—nrd
M1ucrvnrs1uund m издатък еа зид,
издадена стена.
Maue-wsnC п о.Р1, оидaеис; зидове.
Maui л, Mäulee L муцуна. морда
Tкхеe); 2. umg уст— (ео човек);
umg Halls ~! Зomвoесй си уогa-a,
дръж си езика зод зъбите!
MouiiTT/n nue Pl in: umg ~n F^il-
haitsr зяпам, з—плесвам се.
MonlisciiinM m Boi епркне—
(дърво).
Moullacrc f черница (плод).
euul/n m У, Tb itr. У. umg съедс оп.
цупя оe, к—е'пвa; оe.
Miülescl m Zrol муле.
Maulkorb m намордник.
MauIscHellc f umg плесница.
Moulcisгmc faPL Med схващане ка
'огa'o,
Maultier п Zrrl катър.
Mail- und Klaucmccucie f o,PL 'xl
шап.
Maulwurf m. Maulwürfe Zaal кър-
^0.
Moulwu—isgmills f Zaö попово црoсe.
Maulwurfshügel m oърaиеикa,
Mauer m, -m, -m мавър.
Moun/i m. - ондoрl
MouuerHarBжerk m ондaрсoи оaнaст.
MaumcuncfcUcm m майстор зидар.
Mouucmeunfi f оидoроkи еснаф; зи-
дарсно одружпннп,
maurlsol adj мaврн-oеоkн,
Ma^s/, Mäuse мишка;
umg Mäuss ie Kopf haben Главата
ми п пълна оъо отеoннн мисли. с
приумици.
M1ucandcr melтt PL мзоз очи
(малки очи).
e|mscScnsU1II adj уъеоe; тих.
Mäucainsc1id т Zrol мишелов.
Mous/Tails / капо; за мишки.
Mäucedi'U п o,Pl ;ншпмтеka; ми¬
шо тгрoвa,
MauscIocH п миша д'™-'
Mrmccмc1ken п On: ctw. ist zum ~ не¬
що п ттч—явaшт зле.
eousid ж И hb li, У, umg крадо, зо-
дигам. тeпс; ite.'. ловя мишки.
Mäuccpla/e / миша соп—ст, км-
шествие от мишки.
Moucci / o-Pl време зм омска на
перушината еа цтнен.
Mäuccifen т. -е мишок. мъжка
мишка.
слршоГГ
nousenn, sich sw-У. Tb I. сменя си
перата (птица); h. umg еoоезвaм сп
(лaтoпеис-еo, добре.
MausetoT adf umg мъетъв,
mausig adf im: umg sieh ~ eachcr
в-ж;неa, държа сп дръзко.
MausoIcuM п, Mausoleen мавзолей.
Mait f -en пътен данък. такса.
Мах т in: len grnßenJsU1rCen - ^*1-
lem, narkfcmcr правя се на важен.
maximal adf ;okонмaппе; adv мон-
ои;'м. ноЯ-мкого;
Die ~ erlaubic GachHжindigkcit Мои-
озм-лнo позволена онтрoс',
Maxleoidosis f максимално дoоo,
Maxlnoi'o-l/uir/ / максимално
ноиоkвaн;,
MoximaigcscHwfndagKeau/максимал¬
но снoеoоa,
M1xIeoIgcж1oHU п максимално тег¬
ло. максимално тeжпоm,
MuxlnilicIsUurg / Tech максимол-
л— мощност, м—kонмaоeе koпoеи-
тет.
M1xlnoiircic т максимално цена.
Moxlmoistmom т Tech максимален
ток.
Marianen/ -п максима, пеи;енп,
Murielcren sw,'. bb hr-И. onтзмн-
озрaм. довеждам до максимално
ниво.
Mixi-Modn / мakон;тдa.
Mixinue п, Maxlma максимум.
Mirinnnn-Mirleun-TSeueoimeter
п мokсзмaлеo-мненмaп;е термо¬
метър Oцткoовoш ной-високо-а и
нaя~еисkaтa тпмцeеaтуеo за деня).
Moxi-RocK т мaкоицтлo,
Маум т, - май (индианско племе).
Mayonnaise [maap'gc-.ss] а.: Majo-
N^1 / -п Kochk майонеза.
M1ze1mnicn п Македония.
MaeeBomicu т. - македонец.
Miecdonicrin /, -пеп македонка,
мozedmnichn adj македонски
Mäean т, -е меценат.
McC1rUHy|cmns т ä,Pl, Host маиор-
aззъм Taкгнkoм'кноaие;оkт движе¬
ние и САЩ).
M/eUanlC / -еп 1. o.Pi, Phys меха¬
нико; 2. Tech механизъм. двигател.
Mccnorikcr т. - мех—лио.
neoi1nicoH adf мех-кичен; механи-
озрaн (auch überir).
Mchhinisfircr sw,'. Tb -п,У. меха-
506
ннзнеoм.
Mc^l^i^i^ie^si^sm^u^ggo.Pl мeвaенз-енн,
мeвaнноне—нп,
Msobanismus m. Mechanismen TecT
механизъм (auch übetir);
Der - dcm Bürokratie Бюеoкеo-ич-
1™- механизъм.
Mackcicr m. ■ umg мъемтеkт, мър-
морме.
M|okcmimiUec m umg - Mcckcrcr.
nceCcrn sw.K Tb ile,V 1. врещи
(коза); 2. umg pejor недоволствам,
мрънкам, мъемтен,
MchC1Tr1cnu / късо пoдогенгoеa,
щръкнала нагоре нoо—.
Melallic [e/'dalp] / -п медал.
Mcdo|llendeжinner т Sp медолист.
Medaillenspiegel т Sp maелнеa за
разпределението но медалите.
Medaillon [meda(i)jö:] п, -s 1. ме-
дольок (бижу); 2. Kochk медальон.
Mc111nжcrU т средно оaoяктс',
Mediävistik / о.Р1. мeдзeвиоmнka,
иотoенс на средните векове.
Mcdaediacbnigm т медиен специ¬
алист.
m|d1cN/cuceHU adj съoбе—оeе с но-
иснион^аа на дадена медия Taпксm),
Mrdleilaiisebirt / медийно прост¬
ранство.
Mclicnvsrbund т обединение. из¬
ползване на еaзлиесз оеeдсmвo за
комуникация (в учебен ч—о).
McdikiManl п, -е медикамент, ле¬
карство.
ned1k1ecnter1BHänd1d adj зависим
от лекарства.
Mc11C1мanUcr1ncis / лekoеотвпнo
дозм.
McdICiin/itenniIßirlicS MediCa-
мertermiscbronoH т злоупотреба с
лекарство.
eediCiecntös adj медикаментозен;
~п Behandlung Медикаментозно
лечение.
Mcdlliilor /. -еп мeдитaеис, раз¬
мишление. рoомнсъо,
mediterran adj сепдиоп;нтмoеони.
nclittlnreiiм.У. hDOtr-V, 1 размиш¬
лявам, изпадам в размисъл; 2. ме¬
дитирам.
Mcdiie п, Medien 1. оепдствт за
комуникация. медия; 2 Phys, TecT
среда; 3. медиум.
Medizin f. -еп 1. a.Pl, медицина;
507
DEUTSC!HHJLC№lSOttEÖ WÖRTERbUClO
ecSrsUcII1d
2.
umg Eine Bitten/ - Гoеенв опит (оа
който моме до се извлекат поуки);
Eime ~ clrr/hmcr Вземам опkoе-
O'вт,
Medlz/nloll mSp медицинско топна.
M/dlelrer т. - медик; лекар.
Mcdie|rcrIn / -пеп м;диеka,
eeB1z|reccH adf медицински;
~л BcUrcuurd Медицинско обслуж¬
ване.
Mc11e|rninr т лпеи';л, оеaхaр,
вр-ч (у црнмзтзвннгe народи).
Mc1ie|rstn1cnU т студент по ме¬
дицина.
MedlzirsUulertln/агдее-ка по ме¬
дицина.
Mcllzir-laeHnishH adj 0п: ~л Assls-
UcnUir лаборантна в клинично лабо¬
ратория.
M/Busc f -п Zool медуза.
Menn п. -е море (auch üben-e);
Auf offsncm - В о-крито море;
Ein ~ von Blue/n море от евeaс.
eecubiin adf морскосин.
Mncnhiscn т (морски) залив.
Mc|rcndc / пролив, проток.
Mcercsaige /морско вoдтеoолo,
Mceicsarn т мтроoи ръkaв,
Mc|iccrrühSUs nun Pl мтеоkи да¬
рове (миди. раци, риби и а. и.).
M/encs/rnnd т морско дъно.
Mc|1ccCnmBc / o.PL океанография.
Mc|rcc1nfU / морски въздух.
M|crcccrndctier п мoеоки етоaЯ-
ннk,
Meeresspiegel т морско е—енншe,
MijeircssTUmein/морско течение,
Meergrün adj ;oеоктоeлeн,
Mc|i]nmd'r1n / морска нимфа; ру-
с—лка.
Meerkatze / Zaol лемур (вид май¬
муна).
Mscin/TTicS т Bat врс;,
Mc|rc1iz п ;теоko отл,
Msa-solane т мoеокa пяна (ми¬
нерал).
MccmscSinmp'cife /лула от морска
пяна.
MecrchHжcincSen п Zrrl морско
свинче.
n^rW^i-ts adj (в посока) към мо¬
рето.
MecTlng ['ei:11q] п. -s 1. umg среща,
събиране; 2 оптрmeн празник, съби¬
ране но спортисти.
M/gahytc п, -s EDV мегабайт.
Mreahcrtz п Phys мeгaвeре,
Megalonin|| / o.Pl. мeтaлтмoенс,
Megaphon Megafon i, -е ;пгaЛoк,
Megatorne / ;птaттс,
MegiwlUt m PTys мeг—вaт,
Meli m o-Plt. (рашно.
M/hlbusl m каша оа брашно.
nchllg adf 1 нобрашлек. изцапан
c брашно (ръце); 2. онme;, фин като
брашно; 3. онцkaв (плод. зеленчук).
Mahisaok т чувал с брашно.
M|H1ce!жiUec / Krchk запръжко с
(рашно.
M/bisoree / вид брашно.
MaUIsperrn/, L тестени храни (икед-
ли и др.); 2. сладкиш.
M|iltou т aPl Bal ерашиеста маса.
Mehlwurm т Zrol брашнен червей,
nehm adv 1. (Kamp vai viel u, sehr)
повече (от. отколкото); 2. вече (слпд
отрицание);
Nia ~ Никога вече;
Sin ist Keim KlmB ~ Тя нп п вече дете;
Innen - Все повече;
- als genug Повече от дос'—-^^
nеeдтотoaъекo;
Um so ~ alc... Толкова повече, е;..,;
Dmclnal - Три цптн повече;
Sic Hal - ' Geld, als du Benkst Тя има
повече пори, о-колкото си мислиш;
Das scHeecCt пас! ~ Много п вкус¬
но, бих вземал още.
M/Sr п 0.Р1 свеъхнoлие;с'зo; из-
лзшън, и плюс;
Ein ~ an Kostin eeгnucoeHcn При-
еннсзa; преразход;
Dieses LoCal lleUct cin ~ an Gemüt¬
lichkeit Това заведение пеeдпaтa по¬
вече уют.
Mal-uniclt / допълнително (н—д-
кормена) робота; добавъчен труд.
McnrarMig adj с повече разклоне¬
ния (полилей).
MHlninsgibc / допълнителен раз¬
ход. преразход.
Mehmbänllg adj многотомен.
MehгbeSealuin/o,Pl Tech свръхно-
ттвaев—кe.
nebudenilg adj мкoтoонaе;к,
echnianemslonai adf мнoгoеoомe-
рп;. мнoттднмeеснoнoлeе, с много
номeеe;ия,
McnmcinnaHecr meist Pl допълни¬
телен доход.
Mehren sw.', hb an.', увеличавам;
sich ~ увеличавам оe. нараствам.
ncSrcii piam OndeT Pl 1. няколко;
;еoоисa; 1 повече. различки;
IcU nnssic - SlnnBcn ^^rtcn Тряб¬
ваше до чакам няколко еaо-;
Das liegi sohom ~ JiSnc enmück От
тогава изминаха доста години.
MsSnTicS adj меoтokеaгпс; adv
многократно, много пъта;
Wegam D1c1st1Hic ist in - enгbcctu1fU
Той п осъмд—н eсoтoкеaгсo за
кражба.
M|Hrf1n111crn1nc п мкогофомил-
но kпшa,
Mabn'anicrB-ueC т Тур многоцве¬
тен пeе—т, цеп-опечо'.
ncUnianllg adj многоцветен, разно-
евптeе,
Mcb-gll/dil/ adj мкoтoеп;с;к, с
повече елементи.
MnUnhcit / -еп мнозинство, бол¬
шинство.
Mannnca1C1C11nrrn т Jue притежа¬
тел на kтн'етлнис пакет акции.
MeHuUsiishssebinß MehriieilsBi
scHIuss т решение на мнозинството.
MaSrScitsbeI:C1iidug/ мажоритар¬
но 'частие; 'еaс-нe с koе-еoлнзс
пакет akенн,
Manunci1cжanlmscHU п мажоритар¬
но иобиеaтeпеo право.
eHbrjälnlg adj многогодишен, дъл¬
гогодишен.
MaHukaMi' т Sp многобой.
MaSmkosUcn nun Pl пеeеaовoд; до-
цппннmeлеи рaовoдн,
e|Hrm11id adj многократен, чест.
eelmnais adv еснoлкo пъта. често.
M|Srp1iteiersyc1cм п мнoroпoе-
-ияко система.
Manrpnascns1nnn т o.Pl Tech мно¬
гофазен —оо.
mnhmpoil/ adf ;нoroпoлюо;н; мео-
гоелеи-родее.
Mahmpmofit т свеъвцпеoлбa,
M|Hmsc1U1g adj мстroо-еoкeе,
n|H-celied ädjLOng м;oгoсеиеeк. от
няколко срички.
nchmsi-ieblg adj ;еoro;оие;к, ка
няколко език—.
111^1111/ adf с повече платно Опът,
улиеa),
n|ircUc11ig adf Malh многозначен.
M|nms1innfd
GAEM12OFP
508
м|imcUinn1g adj мнoгoглoоe;, са
няколко гласа Oцeсe;).
eiHusUöckig adf многоетажен.
MainsUiicrnaC/tc f ;нтгoогпппеиa
ракета.
eiHmsUnllg adf мктттотппeнeк, мно¬
гоетапен Oпрoе;о),
eclnstündlg adj нпнoлooе—оoз.
Mehrtägig adf н;oтлoтдлпиeи,
euhbteliie adf оъсmoяш сл от някол¬
ко части (рокля; фнл;),
MehiN/iirincl т о,Р1. 1. озепвкo;~
оу;—еин; 2. преразход (на м-aeенa-
ли и др.).
MaHrwegliosohn f бутилка зо мно¬
гократна уцoaеп(a,
Mehrwert т o-Pl принадена стой-
еос—'
mehrwertig adj Chem мкогов—лен-
апн.
M|H1Жsrtctcncu f данък добавена
стойност МДДС).
mehrwöchig adj кeнтлнoсeдмиесн.
Muhnzahi f o-Pl 1. Ging множестве¬
но енолo; 2 ;етзнноmвo, (олшинс-
—во. по-голямата чaоa,
mgU—zaflie adj с штзпеп редове (апист).
e|!uzellig adf мнoгтнлeп.епн.
Mcbnzwcckgerät п уред. изnтлоз—н
зо еaопнчни цели.
MihizwcoKhaiis f з—ло с различно
преднаон—чпниe,
McHuzжehkn5hci nur Pl, много¬
функционални мебели.
M|!izy1inBcueotor zm мнoгoеипиид-
ров двитameл.
e/jdcm (mied, gceicicn) unn.'. bD
li-У- oтбсгвoм, иобствa; Ojedn,JcUж.
(Akk) няoттoJнeшo); стр—ся Ojmin./
ctw. (Akk) от ^кого/от нпщо).
Mele—ci/. -ei 1. селски имот. име¬
ние под аренда; 2 мандра.
Meile/. -п миля.
M||IcnsUcin т 1. километричен ка¬
мък; 2. geb ключово постижение.
meilenweit adj много далеч, на ки¬
лометри далеч, е— голямо рoооaoя-
;н;l
Meü/r т. - 1. вптлншaрсo— клада;
2. атомен реактор.
e|U>t (meine. malm; e/lre) pram poss
(пред тъшпоaвитплнт) 1. PeesSg мой
(моя, мое; мои), ми; свой Tсвoс.
овoe; озти), си
- Auto Моято кола, колата ми;
NB:
Deklination von eclm
Nam
Akk
Dal
Gen
Sg m
mein
meinem
meinem
meines
f
meine
meine
meiner
meiner
n
mein
mein
meinem
meines
Pl
meine
meine
meinen
mxlne-
Eins -cr Kinder кт zur Zelt le Aus¬
lord В момента едно оа дпе—ma ми п
и чужбин-;
-cn Meinung noch Според меле. по
мол мнение;
-е Domen urd Hemmem! Доми и гос¬
под—!
пСт Imelnem. ее1пс. ecenTl)c; е/1-
пе) prrn poss (без съществително)
мoст, мояго, моето; моите;
Das ist Bein Glas. uml . wo Ist ~s (-es)?
Тово е твоята чаша, а къде п моята?;
Io! will das Meine tun Аз' ще изпъл¬
ня моя дълг;
Er verwechselt - und dein Обърква
мое и твое (Краде).
Mgimald т Jun лъжлива клетва;
Einen ~ IcisUan Пол—го; лъжлив—
нпeтзo-
miimcedle adf Jun нойто полага лъж-
лиз— клети—;
Dem Zauga wurde Bestrafe, wall cr -
war Свидетелят беше нaкaоoн. защо-
ао даде лъжливи пткaзoлин (нару¬
ши дадената клетва до говори само
иоaн;ama).
nefmcr jw. У bD а-.У-jin.У, 1. е- мке-
ние оп;. мнслс; 2. имам пеeдинд, в
ума он; 3. казвам. о—бeпнов—;;
Was memsi du dazu? Какво мислиш
зм това (по този въпрос)?;
Wir meinem ibn ifcil Нямаме пред¬
вид него (не се omс-сс за него);
Es gut Ibösc) nii jein. - Мисля
(мелоя) няному добро О—^с^);
Wenn Sic - Ано непременно иска¬
те —ово;
Win Sic ~ Конго мeлaeтe,
мcmcrsciUc adv що се о-и—ся до ме¬
ле, ако ^оте мене;
Ich Habe ~ nlehis aimzi^^^deN Що
се oтиaон до мене, оз нямо; никак¬
ви впое—мекия.
nalmcs/IcicHem peon indekl а—къв ка¬
то менп, подобен е- мене.
мa|nc1жcdam adv Т. оaеaдн мене;
2 umg тана да е, от мек до мине;
Mein Mamm tut alles - Моят мъм
це—вн ионекo зароди мел;
“Kamm ich eor/cn Bein Mola Ha¬
len?” - “-!” “Мог— ли утре да полз¬
вам мотопеда ги?” - “Нямо; нищо
против Tесм— проблем)”.
e||nit^^llen adv vx-altend On: um -
о—е-дн мплп.
ealnfg (-си. -c, -cs -е) peon pass
veraltend мой, мoс, мое; мои;
Dia Mclnigcn Моите близки;
Dieses Buci IsT Bas -е Този книга п
моя
Mjliwnrg -en 1. мнение. схваща¬
не; 2. цел, н—мпепнзп;
Dia öTcmUlIoHi - Общественото мне¬
ние;
Eime Hohe ~ vom jede. babcm Имом
високо мнение зо някого. целя кя-
ного високо;
Meiner - тас! Според мпие, по мое¬
то мнение (иимд—нп);
MIT seiner ~ lieht hlrt/m Ват. Beug
HalUcn Изразявам мнението си ясно
и честно (недвусмислено оoсвсвa;
тово. което мисля).
MinшmgcrUesunrg иорaоявaнп но
мкелип.
M|1nuNgc1usU1uccH т о,Р1 обмен ло
мл;кин, днокууин.
M|1rnrdc111dcr1 ädj Лтрм3рoш
(общественото) мнение.
M|ningcbildung / формиране но
oешeотзпиoтo мнение.
M|nunggCrn1shnngä проучи-не но
общественото мнение.
Meirnnдc'orshHunäsinstiint п иио-
т^ут . зо проучване на обществено¬
то мнение.
M|nurgsii-eiheit / свобода на мее-
нияа—, сВОбодо на нзеaояиaнeтт но
лично мнение.
MgjnnngsnihHc / pefar пропаган¬
да, обработване ка общественото
мнение.
509
DEmCf-bULCAßläCHÖ WÖI2TEQMJCH
Menolneisobnelhem
Meinungsstreit m дискусия, спор.
размяна еа различни мнения.
MaInnrgsuMimigc f анкета за про¬
учване но общественото мнение.
M||nungs^i^^seH1e^cnHcitf разлненп
им мнeсзс-a. рaзкoтл—сиe,
Mdas |/ -л Zrö ониитeр.
M||ß/i т, - длето.
mclßcid жИ. hb -е,У. дълбая. из-
чуквя; с длето.
Meißner Porzcilom п ;aйслеони пор¬
целан.
eiest (Sup vom viel) adj повпчпао;
кай-многото; adv сой-често. кай-зе-
еп, обикновено;
Dis -cm Gasen waren jun/c Lcile По-
вече—о Tпрeoео—дoвoшaгo ч-от) оа
гостите бях- млади хора;
Das ist Bis um ~cm IsiaHucns Straß/
Това п 'лицата с ;-й~иктe;оивкo
движение е— превозни средство;
Es war - schönes W/ttcm Обикно¬
вено TнaЯ-еeсmт) времето беше ху¬
баво.
n|sUbcgünsUidU adj н—й-облагодп-
аелсавас.
M|sihe>lülsl1ggшde' WOelxh най-го-
лсмт теоaгoдemплотвoеe.
Mc|sU1cgünsUignmgcKI1nscI / клауза
зо режим ка нaЯ~o6лoгoдeтпло-зa-
н— кaеис.
McIsTBlcTcnd adf сoддoеoш k—я-
мсого (при търг).
eeistliskutieml adj нaй~днсk'aнрaн,
meestcnoris adv е— пожечето место.
elstcrs adv н—й-често. в штвeептт
случаи.
Minister т. -1. майстор; 2 Sp шам¬
пион;
En IsT Bcl nlnee gutem - Im den Lehme
Той се учи при един добър майстор;
Bni/aг1ccnc1 - |п M111innrian'
Шампион е— България и мора-око;
- P/Tz Боба Меца.
Mlst/uhnlef т мaйсmoрокo свиде¬
телство.
naistcrUaii adj отличен, майс—ор-
они. H0H'0ПИ.
MelsterHand / мaйсгтрокo ръка;
Vom ~ (gseachi) Създадено от из¬
кусна ръка, оа ръка на майстор.
Mgsi/mld /, -пеп Sp мoяотoе но
оцoе'a Омен-).
Mg|sUcrk11csa / майсmтронн кп—с,
Mejcta1lciciung / ;aйсmoрокo пос-
-ижпеиe,
Mlst/rr sw-V. hb ап-У. 1 сnеoвсм
сп OaUWl (Akk) с нещо) (зaдaеи, проб¬
лем); 2. преодолявам O'р'днoо'з);
3. oтваддсвм (оиз'К'огв- eлозК;4.мм—-
сmoрс,
M|asterprйüunge'мaйотoрокн ноцнт.
McisUcmslngcr т Lil ;aйутeроикг;е,
Meisterschaft/, -пл l.o.Pl. майстор-
сaвo, умение; 1 Sp ппеиeлоaвт. шам¬
пионат;
Dis - le Fußhail Ппевe;отеo по
футбол, футболен шампионат.
MeiciC1scSuficspac1 л Sp шампио¬
нат.
MgistcmscHaiUci1ic1 т Sp шампион¬
ска титла.
M|cicmsimgc1 т = Me1cUcus1ndeu,
Meisterstück п 1. м—йсттескт пoо-
тимение; 2. р-ботм. с която сп по¬
луча!— ;aйстoроkт звание.
McIsT/rwirk п шедьовър,
M|s1gc1ränoiI1hH adf най-упоаре-
бз;,
meistgefragt adf еaй-'пропн.
Mgkko п Мек—.
Mclonoiolii (...1^о^1^к^...]/oPL мелан¬
холия.
MelineHoIlKer Ца^ко...] т. - мелан¬
холии.
eeIuNoHm1icoH [,.,1aoJkт.l.] adj мел—с-
х<oпнепл-
Meiim/c ОтеЧеаз]]/ -л Ösern мплоем
Окопити— от кафе и мляно).
Melisse / -и Chem меласа.
Milde / -л Bot лобода.
Muid/anT л aдеeонa служба. бюро
зо адресна еeтистрaеня,
Mildcfmisi / срок з— з—пиозaлп, за
регистриране.
Mcid/gänge— м, - МИ куриер.
melden мИ bD ir,', 1. съобщавам,
нзвeттсвaм Miede. ciж. (Akk) няко¬
му еещо); 2. дoсoосм Tjмdn.Jc1ж,
(Akk) за нснттт или зо нпщо); 3. МИ
долагам, докладвам; sici - явявам
сп Micl jede. пред някого), обаждам
сп (Ьн* .111. и— някого); регистри-
ром сл (в полиция-—);
Dis Zeitungen - Uiruh/r im Hail*
Вестниците съoешoеaт за размири-
ад и Хаити;
Wann meldest dn Bich wieder (icl
eZm)? Кога ще (ми сп) обадиш ц-k?;
Sich krank - Съобщавам, чп съм
(олен;
Dir ScHüici mcllci sieh Ученикът
вдига рък—;
Siri Sic polie/jlieh gsn/ilel? Ре¬
гистриран ли сте в nтлзцзс-a?
McIdepflichT / о.Р/. задължение за
р;гногенеaк;,
mcIBipflloHiig adf подлежащ еа ре-
тио'рирaк;,
MclBesebcli т адресна кора-.
Meldeschluß Meldeschluss т оропе
срок за еeтистеие—еп,
Mallcsicllc / - MnlB/ael.
Meldung / -am 1. съобщение. из¬
вестие. овeдeнзe; 2 Mil еoцoет,
доклад; 3. донесение; 4. Sp заявка
Оза 'части; в спортно мпеoцезя-
аип); 5. иоka;e иа думата (с везгa-
нп но ръка);
Urd rur 11/ icieicr -cm Ви T1gcc
А сега последните новини от деня
Iоъoешп;нe w радиото).
meliert adf 1 меланж Tnпaт); 2 про¬
шарен (зо ктсa),
Melioration / -еп мелиорация.
McIZssc /, -и Bat маточина.
Mcl|sscngcisi т о.Р1. нармелиа (ли¬
кьор или настойко оа билки зо раз¬
-ризки).
MelisseiT/e т чай от мamoеилa,
nglkcm TмclkicJмn1C. dcмelKiJgc-
eoiken) sw.V.jveiatiend umi.y, hbli,'
доя. издoсвoм (auch üBen-i), Oln, У, до¬
жо мляко;
übeetr -Bs Kn! Дойна нрав—.
Melker m, - дояч.
Melkerin/. -леи дoсекa,
M|IKmiscHinc / доилен апарат.
MeSioiBiI -и ;плтдзн,
MclollK / q.PL 1. мелодика Он—у-
ко); 2. мплoдиенттт,
meiolisc! adj мелодичен.
Mclodrona п Mus. Gil мелодрама,
eeloBnamotisol adj мелодрамати
чел.
Melone/ -m 1. Bot диня; 2. umg бом¬
бе Оввд шопим).
Mcmbe—uns/ -п Anal. Bat, Tech мем¬
брана.
Mgmee / -л veraäteeid страхливец,
мекушае човек.
mnemeibaii adf сгрoвлив. бoсолиз.
Memoiren [ee'mou:ran] nue PL ме-
момри.
MceolrciscUmelher m мемоарис-,
M/nomogdue
ое-ор на мемоари.
Msnoroninn п, Memoranden/Me-
maianda меморандум.
M/eonlol i. -e/-lem 1 молба. оaсв-
ление; 2. дневник. бележник; 3. чест¬
ване но починал. търмeо-еeн помпи;
4. Sp вупoе-ю ммлрсп>енстз в ип—ел
но иовeотeн спортист.
ncmorlercm m V. bb in, И geh уча ка-
иоуоm. зoпo;e-свa;,
Mcru/crZc [..^..J/, -п менажерия.
Mcrgc f -п 1. множество. маса;
куп; 2. тълпа, народ; 3. количество;
доза;
Er maobi cirr - F/Si/n Той прави
много Oмaоa) грешни;
Ein/ ~ G/ld Много пари;
umg Sir Sät Büeber in ruu/r ~n Тя
има твърде много книги.
eingam мИ bD tr,', омeовoм (eiw.
(Akk) url/r a1Жl (AkkjlmOt cUWl (Dal)
нещо o нещо); sici ~ 1. смесвам се
Ie*i ctw. föaij/udten luж. (Att) c не¬
що); 2. намесвам се, бъркам се в (1т
itw. (Akk) нещо);
Mehl und Wasser eu cimee Tilg -
Меся. замесвам тпогo от брашно и
вода;
Sic ecngic sich uitcn die ZnchH1nc1
Тя сп смеси спо зрителите;
Meng lieh nicSt in SioSen. die dioH
nihSUc 1ndcicN Не се бъркай и неща,
koн-т ип —е засягат.
Mamdcr1rd1he f данни за количест-
вО'О,
Marg/rh/griT т kтлнеeоaвeнт по¬
нятие.
nurgennäßlg adf нoлиепствeн,
Mardcrpralc т цена на едро.
MarigegralaT т отстъпка при по¬
купна но по-големи количества.
Mangcrverhällnls п количествено
съотношение.
Mcnin/|t1c f Meningitiden Med ме-
кинги—.
Mem|cCuc m, Menisken Med мпнио-
HуCl
McMsCnsirlß Meniskususs m сиъо-
в-ке но м;кноo'сa.
Mennigs f o-Pl. Cbem миниум (за¬
щитна боя срещу ръжда).
Mcnc1 f Mensen менза, столова.
сm'дпиmоки с-тл,
McnchH1 т. -еп. -еп човек; Р/ хора;
Kain ~ Никой (човек);
GADEPOFf
Aui den End/ IcBcn etwa 6 Milliarden
~cm Hi Земята живея— около 6 ми¬
лиард— души;
Nur noc! cin baller ~ selm Много
съм изморен. капнал съм от умора.
M/Nsch; п, -тг лена жено, упнеине—.
MencoH Гп/сгс dlei riebet т o.PL. ле
се сърди човече Tитрa),
M^rchScru'Tc т еoзпkтцoдoекa
маймуна.
n|Ncc!cnäHnhic! adj човекоподобен.
M|nccHcr1Itcr п продължителност
на човешки живот;
Das li/gt nim ~ zurück Това стаеа
преди 35-40 годили.
MinseHenunsueninrg f струпване
на хора, стичане на хора.
Mencclhenai'l1i' т о,Р1. - M/r-
seHen1ns1eniung,
MinsoHenblll п o.Pl. geT представа
зо човека (за дадено време).
M|nccHcnfein1 т чoвeкoмеaзeц,
nencoHemieimdi1cH adf 1. лош за чо¬
века. веeдсш ка човека (начин но
живот. птлнтннa)•; 2. ;ио—нтетпсkн,
M|nscHcnfuccscu т канибал, чове¬
коядец, людоед.
Merchncnf1cnnd т еoвпкoлю6eе,
филантроп.
ninscl^en^ueurlilcS adf човеколю¬
бив.
M|nshheniicnr111elSkeitjioPL чове¬
колюбив. фипaнтеoпис.
Mt^i^’^s^Ciseriühnnng o.Pl сцoоo(~
соса за ръководене но хоро.
M|nsonengcdenKen п nun in: scii -
открай време, от п—мтивека, отнмо-
ао свсm светува.
M|nscicmgechiiccHt п човешки род.
McnscHengestalt / човешки oбеaо;
Eim Goti in ~ Божество в човешки
oееaо,
Mniseh/mhond f on: BumcS/vom ~ gc-
nucHi оъодoдeет от човешка ръка.
MinsoHcnHinlil m о,Р1, тъеттвис с
хора (роби. проститутки).
McmsehemUaß т чо-
в;kткeкaвнсm,
MinscHcnCcrncr т пoзн—еaе на чо¬
вешката душа. добър понвoлтг,
McnshHcrCcnmUnis f o,PL познава¬
не на човека. на човешката душа.
ManchHcrk<st1c f човешка вeрнтa,
жива верига.
M|nsoienK1rd п човек, същество.
510
M|nccHenIe1cn п човешки живот.
menschenleer adj безлюден.
Menschenliebe f любов към хората,
e|nconeneögiihH adj по силите. въз
възможностите на човека;
Alles McnccHcrnöglicnc пасН/п
Провя всичко, което п въз еъзмое-
нoо-н-e но човеко.
MHisoh/noprcr п човешка жерава.
McnscHcn11sce / човешка еaоa,
MHisebeirinl т o,PlO Jur отвлича-
ие на хоро.
Mcisobcnmecht п meOsl PL човешко
пеaет,
MerscHcd1ChHUcCnrecnt1nd / кок-
BemM за цеaвaтa на човека.
ManseHcnmccnisverletenng / накър¬
няване ка човешките право.
nemsoHcn^icu adj кекокаонген. са-
момив.
Mcn^Hers^l^ir^^i т pejoe koжтд;е,
MenscHcnscHlug т о.Р1. тип човек
(с тцрeдплeе хaрaиmeе),
MgnsoHansaelc f човешка душа;
Keine ~ war zu иНи Не се вижда¬
ше живо душа Tинкoнъв чоепо).
Mgmccnenlkin11/MerccncrcC1r1cm!
-mlxef човече!
MHisehrnstron т поток от хора,
човешки поток.
м|nsenenunжÜ1Bi/ adj недостоен
за еoзeк-. лош ('еловия ла живот).
M|ncoHereelmstunB т о.Р1. човешки
еaо';, ум;
Dir gesunBe - Здеoвисa човешки
разум.
M|msoHcrжa—k п човешко дело, чо-
зешко творение.
McnscHenwürdc f o,PL човешко дос-
ттянстеo,
m|nsoHcnжürBId adf дoоттп; зо чо¬
века. човешки.
Mcmsehbeii f o-PL, етвпчeотвт. чо¬
вешкият род.
M|nscHic1tseriw'ck1ung / о.Р/. раз¬
витието на човечеството.
M|nsoHHeiic/cccSidhic f o,PL исто-
еисmo еа човечеството.
M|nscSHc11siiiun т мечтата ла чо¬
вечеството.
menschlich adj 1 човешки Tтслo,
живот); h. човечен, ел—городек, ху¬
манен;
кг/п ist ~ Човешко п до сп греши.
M|nceHi1cHkciiJo.PL човещина. ху-
511
D/mSOCH-BULCAQISCHES WÖDTEßöUCH
M/toli
мoс;тст.
McncUmu1U1or f, -ei Med мeеоте'o~
ция.
Mensurf -en 1. мeноуеo; h. Sp дно-
тaееня (при фехтовката).
neniil adf ментолен; умствен, ду¬
ховен.
Merlilitäl f -em мaеmoпитпт,
Mcrihol m o,Pl. Chem ;eнттп,
MeriSm1coI1c f ментолов мехлем.
Mcriom m. Menia-em ментор.
Mcnü i, -s 1. KocTk меню; 2. EDV
меню.
Mennail m. -е меку;-.
Mcrhci|e f, -m Schweiz галае-приен
мoтaонн, гоп—сaeрнйни огoкн,
eemc|! яУмта = ВиСс.
M|-gci m o-Pl. Geol мпегeл,
Merlllid m. -eAsle Geoge ;;еидиaн,
MrujroscSai m мериносово овца.
Mer|moжolic f мeрзстотвo вълна.
eeukugi|l adj меркан-илен. mъетoв~
ски (дух, нюх).
eerClin adj L забележим, видим;
h. з;aенг;л;е;
Eire ~e Besccmirg Ч'B0'вH'eлет
подобрение;
Daina Telefonnummer ast /ui ~ Твоят
телефонен номер се помни добре,
лесно се оoштмня.
McuCbiiUi п лногтвкa с уkaоaенс
или иов-дкн от наредби и др.
MarkBucS п бележник. тeф-преe,
nank/n sw.V. hb-п,У, 1. зo(eлсзвo;,
виждам; 2 еoо6неaм; 'опшaм; 3. sici
(Dal) ctw. (Akk) ~ запомням нещо;
En Hai cofori /encmki, dass cr sieh
geirrt Hai Той веднага разбра. че се
п заблудил;
Lass Bin n1enic В Не се издавай!
ма—kilhS adj забележим, явеи; зем-
чи-елек. е'вc-ви-eлпн,
Merknil п, -е 1. белег, признак;
2. овтясгвo; 3. Med снмц-o;.
M/rkin т о,Р1. Меркурий,
ncuCжÜ11ig adj 1. забележителен,
интересен; 2. чуден. особен;
Ч Чудно! (Странно!).
m|—KwürBfgciwcise adv оaрoккo, чуд¬
но, за голямо учудване.
Mcrkжü1d1dkciU f, -en 1. забележи
тeлстог; 2 o.Pl. огеaккто', oоoеe-
еoоm;
Dir -ет len StiBi Зa(eлeжн-плеoо-
-зтe ка трaдa,
Mc-kz/iebcn п осak. бележка (и
книга).
Mirkeeiiei т лиса с бележки.
nereiilsiaren м У. hb an, У. мпео;~
еионрo;, oблoгoетдсеoм (памук, тъ-
как).
mescHu/gr adj umg луд. побъркан.
M|ceer т, - Schweiz = Mcsneu,
Mgcrer m. - клисар.
M/ssagc ['ми^й1^^]/ -s umg 1. изра¬
зеното и песен, картино и др. худо¬
жествено внушение; 2. новина, оъ~
общение.
Maßippaiii Messappaiat т иомeе-
вотелек уред.
Mcßbanl Messband п Tech ролетка.
ngßham messium adj номeез;,
McßlarC/11 Messbarkeit f o,PL, из-
мпезмтоm,
Mcßbeeb/m Messbecher m мери-ел-
на чаша.
Mgßlicmci MassBlnr/r m Rel ми-
енс-е—н-,
Masse f -n 1. М-ОхТ п—наир; 2 Rel
литургия; 3. Mae офицерски стол на
кораб;
Die Leipziger ~ Лoяnцнтсkзсг па¬
наир.
M|cseiesicHc1 m гост, noо;ги'пл е—
пaе-нр,
Mecsegclän1e п панаирно площ.
Messehalle f панаирно полото, па¬
наирен павилион.
папат (muß. geecsscn) unt-И, Tb
ir.V. меря. измерва;; Oir.V. имом оп¬
ределени размери Tвисoеннa, дъл¬
жила); sich ~ сеaвесвaм сп (nii jndm.
с нскттт);
Die Mulici elssi die Temperatur des
Karies Майкото мери тeмпeеoг'еo-
та но детето;
D/m Guricn n1csU 300 ' QnulmiiMcicm
Градината е 300 м.
JnBn. vom oben bis urt/n ~ Гледа;
някого нзцитomeлеo от горе до до¬
лу (оа глае—та до петите);
Sic kirn sie! lioSt mit iSmsn ShHжcs-
isi an Soböibeit - Тя не моме до сп
мери (да сп сеaвнсвa) със оeоmзa си
по красота;
Ich ^^1 mich noch mii lin - Щп
си црeмeрс силите с него.
MccscrcuHe1U / нов продукт, црпд-
о'aвeн за първи път но панаира.
в, -1. Tech зомeееo-eлпе
уред; 2 измерител, земемер.
Messen п, - нож;
Ein 1nctJ1ciec - Неръждаем лом;
Das ~ heim HeTi baien Държа кома
(властго) в ръцете ои, гoсцoдaр съм
но положението. .
Mecc^^igгirf т дръжка на нож.
Messerklinge/(харие (oстеo-a отз—-
ла) на лом.
мef^^^rc^]^;^г' adj остър. като ком
(auch übeelr).
Mccsc1seHnie1 т ножар.
M|sscrceHnei1e / = Messcrklln/c.
Meccc1cp1ies / 1. връх са ком;
2. Krchk шнцн-;
umg Eine ~ Sulz Щипи— отл,
Messec-ShsCscei|J pejoe оеиеaнe с
употреба ла нож.
MascerciIhH т удар с нож.
M|ccec111i / панаирно тр—деe,
MesseslimB т щанд и панаирна па¬
лата.
Meßdcrri Messgerät п Tecb зо;eе-
вателес уред.
Maßgcжand Messgewand п Rel одеж¬
да, фиотн Tсвпшпннеeокт облекло).
Mcß/rößc Messgröße / величина за
ззмeееoнe,
Mecc|1s т o.Pl. Rel Христос; Мeсзн.
Messing п O-PL месинг.
M/ssingguß Messingguss т TecT
месингова отливка.
M|scindscH1id п месингова табела.
MeßinsirnMcmI MesCnsT-urnert е из¬
мервателен уред (икс-румен').
M/ßlatic Messlatte / лата (в земе¬
мерството).
Mcßi/chrlC MesstccHnlk/ измерва¬
телна техника.
MeßTlscHBIatt MesstlscHblatt п го-
пoтрaЛоk— koе-a и мащаб 1:25000.
MaßuHr M^c^s^s^U^ir/ Tech брояч. ин¬
дикатор.
Messing/, -ет 1. мерене, номeееo-
не; 2 измерено о-oянoоm,
Mgßжcin Messwein т o,Pl. Rel ли-
туегийнт вино.
Meßeerfanren MescyaTaSram п на¬
чин зм номeевaеп,
Mcsi|ze т, -п, -п метис (от бяла и
червена еaоo),
M/Т т о.Р1, медовина.
MgtogeceHr'1 и №0-1x1 mъргoвзс,
. сделка с 'части; наполовина.
M/Uili п, -е метал.
Meioltirleiier
GAßDOCTF
512
Matilli—ieltcr m работник eeт-пует,
Mc^aliIil1mb1I1tnmä o.Pl. метолоОб-
рa6oтka,
Mciollbei—iciinngslndnsimie / метм-
лооермеотеаща ннд'оmрис.
Mci11ibeu—ieiiingsnuccHinc / мпта-
лoo6р—6тmеaшa машина.
McUiliegIcuung Melilllec/ecuur/ee-
толса сплав.
e/liilcd adj метолеи, от метал.
Metiligcll л монети
M/Uiiigieß/n т метаптлeяр,
M/tiilguß Melallguss т 1. метало-
лееле; ' h. метална oaлнвoa.
mciillHiliig adj оъдъемaш метал,
mnlalllo adj с цвят “метоли;”.
McHuliinduusi-e/ метолооброботво-
ща пеoeишлeнoс-,
McUo1Iiceus n O.PL Hat мeaoозоъe,
мe-aлиоaиееa теория за пaриme,
eeUaillse! adj 1. метален, метали-
еeонн; 2. übeetn като метал; метолеи
(зм звук, блясък и др.).
Meiullpluiic / мпталса пластика;
ептолка плоча.
MciaI1sp|mc meist Pl. Teck метални
отр'мни Tт-ъргт-нни),
MeU11Iü1euzud m Tecb метално пок¬
ритие.
M/toIIu-g m, -еп. -еп металург.
MeUaltumgfa / о.Р1 метолургнс,
meUo11u—äIcoH adj мeтoпуетнеeи, еп-
aaлургиеeоkн.
ectollv^iriubiitcnd Metall earombai~
larl adj TecT мпг-лтoбеaбттвaш,
Mcio1iж1imurg / валута o . метал¬
но пoнрнтнп (o цokрнтнe от благо¬
родни метали: със зло-ео покри¬
тие и др.).
MeUieompHose / -п метомoеЛтоo,
Metapher / -л Lil мп-оформ.
Meiapio—*С / о.Р1, мп-aфoеич;тс-.
mcTaphorisch adj метафоричен.
MeUip!ys|C / o.Plt мп'—фиоиk—.
Meiupiyslkcr m, - метафизик,
mcU1piycichi adf метафизичен. ме-
m—физиеeски,
Mciustosi/, -т Med мe--о'Toоo,
eeiasiuc|arem sw-У hb Otr.У. Med об¬
разувам мeтaстaои,
McUcor m, -e Asin мп-eoе,
Meteorit m, (-ет). -en|-eAтlrмtettü-
ент,
McUcoroIioge m, -xn, вп ;eтeтетлтт,
Meteorologie fö oPl eптeтрoлттнс.
mcUeo—oIogiccH adj мeт;теoпoтз~
чек, мe-пoеoлoгиеeснн,
MciconsUeii m = MeUeoili.
M|icr njm. * Abk m метър.
MiUcmianl m метър (като инотpу-
мпнт), шии-шии метър.
ncUcuboch adf висок метър или по¬
вече.
Mct/rmaß п метър Oогъзae;, ллс-
гъеое; и др.).
el/rUiel adj дълбок пди; мптпр,
Maierж1—c / сто;—, продавано на
метър.
meterweise adv с метри; с дължина
от един или повече метра.
M/Ubom п o-Pl Cbem enTac.
MeiHinoi п a.PL Chem метанол (зид
отровен алкохол).
MelHoBe /, -п метод.
MetSjoiik/, -еп методико.
MeUHoBiCem т. - методист,
nctHodiccH adj мea'тднепсoи, мето¬
дичен.
MciSndicмuc т Rel мe-тдно-kт
движение, eeтoдизпм,
MetluoBOookl aPL eпттдтлoтис,
MeTHodoIogiscH мeттдтлттзчпн.
MalHyl п О.Р1. Cbem метил.
McThylalKohoI m o.Pl. Chem мети¬
лов oонтвoп,
Metier [me'lie:] п. -s 1. занаят, про-
2. занятие. с което съм доб¬
ре о—птзнaTl
Mc-Too-ProBiC: п цoдце—зeе
Oзмнгие-к) продугг на конкурент¬
но фирма.
Metrik / o-Pl Gil, Mus метрина.
nitrisci adf метричен. eптриеeсии;
Elm -cs System Мeтезее— система.
M|tro / -s метро (и Парим, Моск¬
ва и др.).
Meimonon п. -е Mus мeтетет;,
Metropole / -п 1. geb оттлиеa; 2.
мп-етцoпия, център;
Die - Brr Musik Метрополията,
центърът но e'онoaтa,
Matmun п. Meinem 1. lli стъпка; 2.
Mus такт
M|iUc / -л птлунoшниеa. утринно
църковно служба преди голям ре¬
лигиозен цеaокии,
Mettwurst / Kochk еетвурст (вид о--
лом).
Meter/, -л veralt проститутка. . пад¬
нала жено.
MeCzelftl/ -еп сеч, клане, kaоoп-
лиц—.
m/tz/im sw.', hb in.', 1 коля; 2. из¬
бивам, иоoтлзa; (масово).
Mctzgem т, • месар, oaоaпик,
Metzg/su|/, -еп мeсaрнзеa, касап-
ииеa.
Meuchelmord т peföt убийство от
зос—да. коварно 'бнйотзт.
MaucneleörBei т коварен убиец.
m|ühH1euiccH adf pejae коварен.
meuchlings adv коварно, подло, от
з—оaдa'
Mcute/ -л 1 ^йна, ш—йка, банда;
2. хайка от лтвдмнйони кучета.
Meulcrl/, -еп бунт. метем. разми¬
рици.
Meitenem т. - бунтовник. метежник,
MsiUe—m мИ Tb Ohi-V 1. бунтувам
оe. въот-в—м (er/cm eUЖl (Akk) оеe-
щ' нещо); 2 umg недоволствам.
Mexikincm т, - eпкснк-нeе,
Mexikanerin/, -пеп мексик-ико.
mexlKanlsch adj мeнонн-ксни.
M|xiKo и МпконкTl
Mezzosopran т Mus eпцoстnрaе.
miauen мИ hb iii.'. мяукам,
mich peam pees 1 Pers Sg (Akk) ме¬
не. но мене. ;п; peam reJt (Akk) Sg 1
Pens oe.
eleKrig adf хилав, слаб; еeзнaез-e-
л;еl
Mickymaus/Мгки Muyc (герой от
У. Диокн),
MiBI1fc-Cr1c1c о.: Midlifecrisis
('e11i1i1K111cic] / ä.Pl. geb kеноa ла
ор;дкa'a зъорaоTl
Mfilcr л, -1. елече; 2. oтроeт,
MjaBe—wanem nun Pl дамска галан¬
терия (сутиени. корсети и др.).
Mfni т O.PL umg 1. лош въздух (за¬
стоял и топъл); 2. неприятна —геос-
фпра Она eонaфшинa и др.).
Mjcnc /, -л изражение ка лицето,
фиоиoлo;ис. мнeнн—;
Elnc 'möhlleie ~ lu'sitzem Придавам
си весел вид;
Keims - vereieicn Не ми трепем
мускул но лицето. нп пои—зв—е как¬
во чувствам или мисля;
~ еооНпп Z1..l Д-в—м си вид, ел,.l,
ка^^ се да„, готвя се дa,,.;
umg Gute - zum bösen Spiet тосНеп
Примирява; се о положението си,
със съдбата ои, не правя нищо з—
513
DgUTSOif-ßULGAQöCHES WÖBTEßßUCH
MililämBürlrls
да променя нeшaтa,
M||memcpial m мимика.
mjas adj umg тaдe;, мръоeн, кофта.
M|/s i. -e südd Schweiz блато.
Mlcsem nun PL umg 1. дълг към (ан-
оо; 2. минус-точки при и,ра;
umg In Bia ~ koMecn Задлъжняи—е,
излизам но еeрзeлт,
Mfisepcteu m umg - MieseucHcu,
mlndea/heN nies Macler ж.И hb
ii,'. L всп нoмзр-м епдoотoтъеи е—
нещо; 2 разволям с критики нечия
радост от нещо;
Jein. Bas rsue AuTo - Развалям
някому р—достто от нои—та кола.
Miesmacher m, - umg pejor мърмор-
но, вечен недоволник; еeенттпeдпе,
Mf|cnicciel f Zoll чпреа мида.
MjcUauio п кола под наем.
Miaie f -л лаем;
Zum/im ~ wohnen Живея под наем;
Eiw. (Akk) in ~ lehnen Н—емом не¬
що. вземам под напе;
umg Das 1^ sciom dlc holla - Това c
най-важната oрoеoa (по пътя към 'о-
цпв—).
MilUcinniHncN meOsl PL приходи от
нaee,
eZ/len м.И Tb ir-У. наемам; взе¬
мам под капе.
Mieisr m. - наемател, кз—етне—нт.
Mf|Ucr1r f -пеп напе-телка; овор-
тиранти—.
MflhcrscHuUz m о.Р1 защита но нап-
м-телите.
Mfäte1ShHitzgcceiz п закон зо зощи¬
та на наематели-п.
Mjet/rtnu/ m доходи от н—пе,
mfaTmel adj без наем.
Mietling m. -е наееник.
MlciuecUl п o.Pl празни птпomпкня
зо наемните ттетшeеис,
Mjctsbaus и къща с много жили¬
ща зо дае—ие под е—пе.
M||ickаce1nc f umg pejor голяма
грозно сграда с жилища под ноем.
Mfg1s^^I^hrltNfc п coeera оакоше-
;нс, взаимоотношение.
M||hvertuug m договор за н—ееонп
на жилище и др.
Mietwagen m = MieiO1Uo,
MighwOsdirg жипншп. взето под
ноем, квартира.
Mietzins m südd, ösiern. Schweiz Jue
каем.
Mfczc f -n 1. umg нотно; 2 umg
мaенa,
MjezeKaize f нотно, пио—н—.
Migräne f -m Med мигрена.
Mlgiäreiiiaii m пристъп но миг¬
рена.
MlgraTion / -en митеaцис,
MiCrebe /. -i Biol микроб.
Mikrobiologie f o-PL микробиоло¬
гия.
M|Cnoobip [...tjip] m микрочип
M|cmofiose [..Tf] nfm. -s eинрoфнш,
Mikrofilm m микрофилм.
MjKnokilea m микроклимат.
Mikuokoceos m микрокосмос.
Mikuoo—dunicnuc m микрооргани¬
зъм.
MfCropHmmMfK—oloN m. -е микро¬
фон.
MiCuop—nzecsou m микропроцесор.
MlkrosKop л, -п микроскоп,
mikroskopieren sw-У. hb tr,'. из-
следем; под eнoртоoтп,
eiC—ocKopisci adf миoрoоooпнепл.
миkетсктпиепсkн.
M|CroжeIIem nur Pl микровълни.
MlCbowslIeih/md m микровълнова
печка.
M|lie f -n Zöoi akaрl
Milch f ö-PL мляко;
Emiietilete ~ Обезмаслено мпниo,
miidhabllg adf млечен. като млснт.
M|1ohhar f млечен (—е,
M|ieb1art m übertr младок, който
п още млад и оeлeк,
MjIcHlucf m млечна коша.
M|iebdnüse f млечна жлеза.
M|iobcrUag m мленодобив, елпно-
лoдтй,
MilcHnoscha / шише (с биберон) за
MЛCkT,
Milchfrau f млео—ро—.
M|iob//hi^.ß Milchgebiss п' млечни
зъби.
M|ich/csii^^t п = Mikhbart
Milchglas п 1. чаша за eлсoт; 2. ма¬
тово (млечно) стъклTl
mjlohig adf матов, eппенoбнп, при-
лне-ш н- eлянTl
MjloHkoiric m нофл с много eлниo,
Milchkanne / кон- за мпснт.
MiieHCn! f млечно ор—в—.
MilchleCisitug// мленонадой.
MiicHmäBhHenmechnnne foPl umg
криви оe;тkн,
Mjiehnunn m eлeк—р,
MIIchmlxgetränK п млечен шейн.
Milchprodukte nun PL млечни про¬
дукти.
M|iohpu1v/r п мляко на црaBl
MjiCSr/ls m мляно с трно.
Mliehsäurr / aJPL Cbem млечна ии-
сeлинa,
Mllcisoiokoloda / млечен шоколад.
MliebshiKc m млечен шейи.
Milchstraße faiPL Asin Млечен път.
Mliebzain m млечен зъб.
eill adi 1 мен, умерел Молима');
2 (лаг (поглед. думи); 3. мил, не-
ее; (лице); 4. лек. оеиохoднтплпе
(присъда, кoкaзa;нп); 5. мек Осопул).
Mille / a.PL мекост; бп—roст, кро¬
тост; скнзхoдзтeллтот,
müdecn sw,'. hb in.'. 1 смекч—иам.
нaмoосзaм Oгннз, какаоoкнп); 2 об¬
лекчавам (болки);
Jue ~de Umstände Смекчаващи ви¬
ната oбс-oстплотв-;
Dia Sohmemzcn ~ sici Болките от¬
слабват Онамоляе—т).
Millciumg / a.Pl омпкеoвaнe, но-
м—ляв—еп; тбппкчaиoнл,
Müdebingcg1ünd m смекчаващо об-
огтятeлстет.
nilBhs—zig adf с меко сърце,
м1ИТГТ|/ adf i. оъстр—дателен; 2. ще
дър. бл—ттдптллeн.
Mildtätigkeit / o.PL 1. опстр—дaннe;
2. (лагодптелност.
Milieu [el'ljo:] л. -s 1. Oтнтпн—) сре¬
да, обст-новна; 'олтзин ла живот;
2. BOal среда
niliimgasoiädigU adj еeблaroпенст~
но повлиян от среда-—.
MilieuwccHscI m смяна но оест—-
нозоато, средата.
1*1^1 adj втйкотвeн. aтрeоииeк.
склонен до употреби оилa.
п1^1^11Гп adf военен. мнлзтaеисти~
чеЛ'
Militär п OÖPL войско, возили;
Beim ~ sein Служа във войската,
вoйини съм;
Zum ~ gcHiN Постъпвам и -еeияг—.
Mili!trr m. -s вопНпн, офицер (с ви¬
сок енл).
Militär-akademie/ военна aoaдпeис.
MiUtironet т военен лекар.
Militäulümlmls п военен съюз.
—пиoео,
33.
514
MjiitämBj/msi
MilliärBlersi m военна служба.
MiiitälBiersipflicht / o,PL. военна
птвиннoот,
niliirrdicrcUp1I1cHifg adj подлежащ
ла военна служба
Militärdiktatur/-всенс— днkтaт'еa,
MiiiUrrrlngzeng п военен самолет.
Mfliurrdem1eni п военен съд.
efI1i|risdH adj зоплпн;
-cm SeiUzpuike Военна база;
-е Disziplin Военна диоеицлзнa.
nilliirisfemen м.И bb Ге.У. милито-
рноиеoм,
MlilUarjsMus т öTI, милитаризъе.
elllii-isilsdS adf милит-енсaнеeн,
миоитaриогнчпоки,
Militä-jumlu f военна хунта.
Mi1ii|mMiscH1ne / военна машина.
M1lit|mnucik/о,РР военна музика.
MlIiia-pflicHt / о.Р/. = Militru1ierct-
pfifoiu.
M1iitrrpoi1eci / военна полиция.
Mllliärpnisci т военен преврм'.
MiIiiämcUüiepnrKi т военна (аз—.
MiIiir-1uud1icnCcIi/о.Р/. годност за
военна служба.
MiIiir-wicc^^^HoГt / военна н-уна.
Mi1|e / -еп милиция.
Miliz
®" В Швейцария милицията
(войската) се сформира от бое-
способното население и се свик¬
ва само в случай на война,
M|iie / -п umg хиляда, внлядаека,
Miliimniun п, Millennien хиладолп-
тие. миоeннуe,
Milliardär т, -е милиардер.
Mllllorle f -п Abk MB,, Mrd. ми¬
лиард.
Milliorlanietrie m милиардна оуe-,
MilllomBenBeTizlU m милиарден де¬
фицит.
MlIliimBennöHe / On: in - са стой¬
ност над 1 милиард.
MillloilenshHiden m щети за ми¬
лиарди.
Mllligrune п Abk е/ милиграм.
Millimeter m. -Л№ттмшшмтм>р.
miUimate—genau adj с точност до ми-
лнмпгъе; съвсем ттелт.
MlIlingT/ipupler п мзозмп-еoвo
хар'^
GADEQOFF
Million /. -ет Abk Mill.. Mio. ми¬
лион;
Zn -cm C мнлнтнз;
Der Scbidcn geiT Im die -cr Щети¬
те сп иоенолявaт (възлизат) на ми¬
лиони.
Mlilforän т, -е eнлнтеeе,
Mfliionemgescnäit п крупно сделка,
сделка за мнлитин,
MlieiencnHöSe / in: im - на стойност
н—д 1 милион.
niliimncnsci'wer adf umg притежа¬
ващ повече от милион.
Miii1orerctuBi / многомилионен
град.
Millionst- пит милионен (по ред).
MII1immcteI п, - една милионна ч—от.
Milz / -enAnät далак.
Milzbrand т o,PL Med сися цпцk-.
аетеаk0'
MilzentzünBing / o,PL. Med еъз1па-
лпннe еа далака, сплели'.
Mime т. -п, -п geh актьор.
m|ecn sw.', hb li,V. 1. umg прест¬
рувам се; 2. Theat итрaн, ноитрaвaм
Oрoлс) (auch scherzh);
Er elmti HemzIlcSKaii Преструва¬
ше сп. даваше си вид но сърдечен
човек;
Dan Kmark/N - Преструвам се е—
болен. симулирам бoлeот,
MjeiK / ö-PL eнмикa,
mimisch adf мнмиепоkн,
Mlnosc f, -п Boi мимоза (auch
übertr),
мimmceni1it adf pefar като мимо¬
за, лесно oбндеиз,
Minlcr (Komp von wenig) adj 1. по-
малък; 2 по-долен. вттетстпппнeн;
adv по-малко;
Vom -sn Qualität От Tпo~)лтшт ка¬
чество;
Eime Frage vom -cr Bedeutung Въц-
еoс c неголямо значение. по-моло-
вампн въпрос;
Das isi mielt - Wdhifg als отВеш
Тово нп п по-малко важно от друго¬
то (от другите нещо).
Minderbiglii adj пo-нeеaдaеeн.
nindirhcniticiu adj Admin мало¬
имотен. беден;
umg pejoe GcIsTig - Глупав, огра¬
ничен.
MinBerielU f, -em малцинство.
M|ndemnciUenrehH1 m право на е—л-
цикс-вото.
M|nderne1ienccHniz т aJPl. защита
на малцинства-—.
n|n1cгiäHr1g adf Jue непълнолетен,
малолетен.
Mirie-jährlgs m/f, -л. -п малоле¬
тен. малолетна.
MinBemjäHrfdkei1 / o-PL, Jue м—пoпп-
тип.
ejdieri sw-V Tb tr,'. намалявам.
oтолaевaм; sich - намалявам Осе).
Minlernrg / o-Pl. намаляване; от-
слабеме;.
m|mBa1werUia adj 1 малоценен; 2. ло-
штк-чeотзпи,
Mlnd/rwe—llgC/lt / O.PL 1. малоцен¬
ност; 2 нeдo(рoнaепствeнoст.
MirBerweriidkc1isde'üHI л чувство
за малоценкост.
MinBc1жeuiigKeitckoepiex т комп¬
лекс за е—лоценкост.
MidBeluzJh1|Jo.P/. малцинство, мал¬
ко на брой;
In len - sein Малцинство омe,
min1cct (Sup vom wenig) adj най-ма¬
лък. минимален;
Das isi das Mlrleste Това п най-
малкото;
Dir - geräHrlloSe Simußc Най-мал¬
ко опасната улица;
Niehl dir ~a Lust Tür cUЖl (Akk) ba-
bem Нямам ли кой-молко желание
за нещо;
Vom KooHen versieht sic nieSi das
Mirdcsic Тя ле разбира абсолютно
нищо от готвене;
Daran isi nicht im Mfndesicm zu Ben-
kan За това въобще нп моме да се
мисли, зо тоео ип моме да сп мисли
ни най-малко;
Zue MinBcsien Поне, еaя-eaлko,
M|rBccT1lter п най-кискато възраст
(за женитба 'и др.).
M|mdcci1ninrBc1nnd f минимално
иоиоквaн;,
MjiBcsUhrUrag т минимално оумa.
минимум (зо п-ри).
nimdcstcns adv ноя-молко, посП'
MlrBcstgehail: п минимално оoц-
пaгa,
M|ndactdai1it1 т o,PL. CTem миси-
малко съдържание.
MinBeciIeiciund / Tecb миниеално
eoшнoот,
M|mdcctln!m т минимално заплата.
515
DEUTSCH-вULCЛRIPCrlt'$ W<ÖDTt’pe^UCH
M|chHnuscS
M|dBcc1м1ß m o-Pl. минимум (ап
eTWl (Dao) от нещо);
Eiw. (Akk) uul das ~ Seiilsiizen Но-
мoлсеaм, свеждам нещо до мили¬
,',.
Mirdec1p—cic т минимална е;нa,
M|nBecUct11'c f минимално присъда.
M|ddcsiw^ri т мзcнмoоеa стой¬
ност.
M|ndes1zuHi f минимален брой, ми¬
нимум.
M|di f, -п 1. Mol мисо; h. BergD
рудник; 3. пълнител (на химикал¬
ка); 4. графит (на молив).
M|ncnicid п МН миело поле.
MinersnoHloot п МН миночистач.
Mfnenw^rfer т МН eинoввъег—екa.
M1reioi и, -el-Oem минерал.
Mireraliud п курорт с милер—лен
извор.
Minimolbiunmcn т минерален из¬
вор.
nineriiSuliig adj съдържащ мине¬
рали.
Mineroeiensoeelnrg f сбирка, ко¬
лекция от минералн,
Mincuoimungel т o,PL недостиг но
минерали.
Mineuliogi т. -п, -п eинeеoлтт.
^mnr^o^l оРИ милер—лoтис.
einaiilogisoi adf минераложки.
Mineralöl п Chem минерално мас¬
ло. нефт.
Mineralquelle / милер—лен извор.
Mimcmo1c1lzc meist PL минерални
оoои. л;oртaлнени оoли.
Min/mil-Wi^em п минерална вода.
Mjn* т. -s umg eиннптпa,
Miniatur f -еп мненa-юеa.
Miniaturmalerei / миниатюрна мн-
вoцно, миниатюра
MmicfscglaSN / миниатюрно влакче.
nInZgmcn sw, И Tb Оп. У. МН минирам.
Mjriioreal т мннифoемaт,
M/rigoli m Sp микиголф.
minimal adf миенм—опн,
M1rimal|s m. -ei, -en eзсиe—пнот
(з—дтвтлявoш сл само с лой-нумлото).
Mininix-St-eik т чoотненa отaе-
н— (ст-чкув-ие и ключови пепдпеия-
'нс с цел висок— ефективност и мм-
лък разход за стaекхв—шнтe).
Mini-MoBe / минимода.
M|mimue п, Minima минимум.
Mldlrock т eиннцoлa, eнииж'п,
Minister т, - министър;
- Bes InmerOc)n Мнннетъе на вът¬
решните роботи;
~ ohne Geschäftsbereich Министър
без портфейл.
MiricterumU п министерско служба.
Mfnicic1irihc1n1c т министерски
олумитпЛl
Mfnictlriol1ireCUn1 т ръководител
но отдел и министерство.
Mfnictcriolcm11ß №i^if^St^l^ri^l^lm^^lc т
мзенстпронo птстaнтвлeнип,
ninistcricil adf министерски.
Minisiamiue п, M-nosieeiem мнено-
тeестеo,
Mln|saipräs/Bemt m eиннстъе-пеeд-
сед-тел.
Mlristcrrai m миеистпрокз съвет.
MinisUcrsissil m umg министерско
oе;олo, министерски птот,
Ministrant m. -xn, -ei Rel aнaтнтст
(дете, което помага при служба Му
католици-п)).
Minnc foPt. poel любов.
Minncsorg т Llt рицoронa любов¬
на цoпонс,
M|nnesängem т Gil миепзпнгпе.
Minorität / -еп eoлеииотвo, мико-
ентeт,
Minuend т. -е Math 'мaлсeмo,
minus adv 1. Malh минус; 2 Metern
под нулата;
Acht ~ lurf ist Oglaioi) fünf Осем ми¬
нус (без) три п ровко но пет, прави
цeт;
Es slnl für' Gmad - Температурата
е 5' под нулата.
Minnc п o.PL 1. Wietsch дефицит;
2. umg недостатък, минус; 3. знак
мнеуо.
Mlmmskal f. -п малка буква, минус-
нул.
Minuspol т PTys oтенеaтeлeн по¬
люс.
Minuspunkt т точка, отнемала
оцени—. kлaсие—не.
Minuszeichen п Math онak за изваж¬
дане, знак eнн'о,
Minute f -п минута;
Aui die ~ Komnen Идвам точно на¬
зрее; (на минутат—).
Minutenlang adf който продължа¬
ва нснoлкo минути, леколкомику-
тен; adv (в продължение на) нсkтл-
| но минути.
Minutenzeiger т голямата отеeл-
на (на чaоoзннk),
Minütlich adj ежеминутен. всяка
eнн'тa,
eimizfac adj geh точен, акуратен до
еaя-деп(eе детайл.
Minze f -п Bal место.
mir = (Dal) vom io! (peon pens 1 Pers
Sg) еи, на мене; pnan nff, (Dat) I Pees
Sgcw,
Er ей ~ Binklam Той ми п благода¬
рен;
Eim Kollege von ~ Един мой колега,
един от колет-п ми;
Wie Bi so ich iir Коквото ти но
мене. такова и аз ла те(п;
Darf io! - alma Fmage emlauler? Мо¬
же ли да (Ви) задам един въпрос?;
~ nihHUs. lir mielUs Без до има за¬
що. 'Оку-тан—. бпз еeепмтнии,
M1ri1|lle f, -п Bri джанка.
Miuihelicgeist т ракия от дmaнкн,
MargCel п. - geh чудо.
MisirtHrrip т, -еп, -еп geb мизант¬
роп.
Mi<sinthsuopfS/ о.!>1. мноacтрoпнс,
чтвekoнeнaвнот,
n|schhar adf който може да се сме¬
си с нещо друго.
Mlsehhatt/rfe / оeeснтппнo бо-ерия
(но водопровод).
Mischbrot п хляб от ръжено и пше¬
ничено брашно.
MIshHeHe f смесен брак.
ексН/п ж У. bb tr, V, 1. оeпозoe. раз¬
бърквам; р—змeовaм; h. пеигттвсм
(лекарство. коктейл); sich - 1. смес¬
ва; сп; 1 übeite меся сп. намесва; сл
и Ilm eTЖl (Akk) и нещо);
Den Wein ~ Налива; вода във жи¬
лото;
Mische ihn licht im Bslns Sachen He
го еaeeов—я в работите он;
Gemischter SUiat Мешана солат—.
M|chHflItUe1 п o-PL смесел фураж,
смески.
MiccHC1IKiIuifon / №010x1 смесена
калкулация Стоково разпределение
на цените, при което сп постига про¬
дажба, покриваща разходите).
M|coHCoci f смпопн- веaнa Орости-
телео и жнзттинок—).
Mischling т, -1. мелез; 2,B0rl хиб¬
рид.
Mischmasch т. -е melт- Sg, L umg
516
M|scHмaccnlnc
смесица; 2 бъркотия. миш-емш.
MlschMaschine fTcch 1 смесител-
на машина. смесител; 2. беаоноеър-
кaекa,
MZsoipuli п Tech мишпулт (зо ре¬
гулиране на звука).
M|shi—ucse f Biol смесена рос—.
M^^l^i^^gg/ -en 1. сеесв—не; смес;
2. iiDeetr смесица.
MiscHnrgsveilhälTnis п oPl oтлне;с-
тиено съттетшeннп между оъотaв-
ните. петптренн,
Mischwald т смесена гoеa,
Mjse / -w I. миза, залог; 2 застро-
^^вателка премия Опднокр-тно из-
шлaш—нe но оaоте-вoвк- “Жизoт”),
eise—olel Onisc—ibler. eisemablesU)
adj 1. eнопепн. жалък; 2 ннзпн, до¬
лен; 3. umg лош, отвратителен;
umg Ein eica—1iiec DenlsoH Лош
епeоkн eони;
Ein Miserablem File Много лош
филм;
Ein eicamables Bamaimen Отврати¬
телно дпемaнип-
Miose— f, -л eиопенс.
Mlspcl f. -п Bat мушмула.
NB:
miss- ограничено продуктивна
представка в немския език за об¬
разуване на глаголи смс значение:
1. отричане на действието, срв,
MissacHtem. eissUranen...'
2. неправилно или лошо извърш¬
ване на действието. срв. Miss-
IraucHer. mfssHinBcln...
MißacHt/m missaoUt/n жК hb -r,V.
1 ' неуузажазае п презирам 2.n пзлкЛ-
р;тз—e.
Mißiciiung MiS!So;IS11lumgJoPL L ип-
увoмпннe, целзрпнн;; 2 прелебреме-
кип.
M|ßhcUagen MissbeHagem m o,Pl.
неприятно чувство, неудоволствие.
дoоoдa.
Mißiillumg Missbildung / 'етдли-
зoот. дпЛoеeaенс, —лом—лия
mißbilligen Missbilligen м. И bb ОпУ,
нп тдoбрсв-м, птрнеaвae,
n1ßb|llfeend Missbilligend adf не¬
одобрителен.
MZßbfllfgumg Missbillig/nn/aPl. не¬
одобрение, пoеицacнп,
GABEROFT
Mißbrauch MissBiäUcb m rPl, зло-
'цoтеeбa,
Mißinaueh/d MissbraucHem m У. TD
ii.V, 1. злоупотребявам; 2. ион—снп-
30M, гавря се (с момиче);
AlKoiol ~ Злоупотребявам с цнпнп-
то на алкохол.
мiß11rihSiihH nisc1mäioS1icn adj
н;о—kтлпн. нереден, цеoиовтл;н,
Mißdeuten niscdciicr sw. V. TD t-.V.
пткуам неправилно, ие р—зеие—м
пе—внлнT'
Mißdeutung Missdeutung / непра¬
вилно тълк'вaнп,
missen li, У. nue im: jmdn.JaTW, (Akk)
mielt ~ wollcnJKönnenJмogcn ип ис-
кам/не мога/еп еи харесва да съм
без някого, лпшo,
Mlßenfoie Miscl-foeg т, -е лпуоцeх,
несполука.
Mjß/nmir Missiirii / лоша реколто.
MlssetaT / geh veraltend злодеяние.
пеeстпплeннп,
Missetäter m 1 олтоттрлнo; 2. зло¬
дей. црeстпцник,
mißraten missToilam uni,', bbOti.V. ип
(се) вaрповae, не се нравя Мляно;');
Es micsTrlit ein, dusc,,, Не еи се
нрави. ие ми в—еповa, еe.,ll
M|ßiaiier Missfallen п oPL леодоб-
релип. недоволство;
- e—icgcn Будя, събуждам, предиз¬
виквам. недоволство.
M|ßi1llcmctußc—nmd MissTliensäuß-
aiune / израз ла неодобрение.
eißlälllg missfällig adf неодобри¬
телен, неблагоприятен.
nißgalildei мiscgli1IdeU adj урод¬
лив. о уетдлнзн форми.
Mißgeburt Miss/clnr/ изрод, урод.
ноеaдип.
mißgelaunt Missgelaunt adj и лошо
нaс-етпннп-
M|ßdcchHfcC Missdcchh1hk п зла
участ. нещастие; е—лшонс.
Mißgestaltet MissgcstaltcT adj де-
Лтрeнр-н. обезобразен. уродлив.
nißgcsiieeU missgcstlMMt adf и ло¬
шо н-стеoпннп. ниспл;
- sein Нямам нaогртeниe,
Mißglücken Miss/lÜcCan sw.y. sm
ihr.'. нп се удава (nTW' jede. нещо
някому). нп оцтлуез—, нл уошявa. ня¬
мо успех;
Eim missglückter Versuch Несполуч¬
лив опит.
mißgönnen Missgönnen sw, У TD in. У,
завижда; ОеВе. chw. (Akk) някому
за нпщо).
Mißen*'' MisseiT m, -е грешна. №-
грешка стъпка Tштстъшoa).
Mißgunst Missgunst / aPl 1. не-
nеняоъc, ненавист, немилост; 2. з—-
виот;
Jnds. ETolga mit - BsUmaeUlen Гле¬
дам на нечии усцпвн оъо о—зиот,
Mißgünstig мiscgürc1ig adf 1. нп-
доброжелателен; 2 оoвистонз,
nißSinleIr MissSamlelr sw-У. hb
hi,'. измъчвам, мoлтрптзеaм. отна¬
сям сп зле (брутално) (с някого).
MißHandlung MissUarBiurg / из-
мъчи-сп, ;aл'р;aнеaнe. нзтeзaлнe.
MißSeZuot Mioshs1lmaU'иeсnoлучлнв
(неравен) брак.
M|ßHaIIigkcfUen MiscHlII1eKc1tem mur
Pl geh елдтрaо';eннс, дрсотн, рoо-
лoтлaсин. сптетвe,
Micc1mn f, -xn 1. ;нсис; задача. по¬
ръчение; 2 Rel eиоис Ooегaниз-енс),
Missionar m, -е мисионер’
missionarisch adj мисионерски.
Missionschef m шеф. ръководител
на ;иоис Iдeлeгaеия),
/ мисионерско 'еи-
лишe.
Mißjahr MissjoUm п лошо, неплодо-
родно година
Mlßklamg Misskiorg т ö,PL Mus nu-
сoнaно, дновoеeoезя (auch uDeiai),
Mißkredit Misskredit m im. jeBm, Im
- hrinden днонрeдн-неoм някого,
оъодoв—e му ' лошо име.
mjßbumlg nZssiaumig adf с лошо л—ст-
рTПЛHПl
elßl|t/r misslclTcr sw.', hb tr.V.
подвеждам, заблуждавам.
Mißlich Misslich adj неприятен. до¬
саден. деликатес Tонтуaцин, поло¬
жение).
eZßifebfg missliebig adf неприятен,
aнтнпaтнепн, нпмллал.
mißlingen Misslingen umr,'. sm iii-V,
нямам уушпв, нп сп удава;
Alics misslingt nim Нищо ип ми сп
удава, не сполучим; и нищо;
Ein misslungenem Versuch Нeоптлуе-
лиж опит.
Mißlingen Misslingen п aPl, неус¬
пех, провал.
DEUTTC01-BUlGЛRtЗCfPйP TOXTTEDßUCH
517
Mißmut Missmut m oPL недоволст¬
во, лошо нaотртeлип,
eißeuifg elssniTle adf мрачен ; не¬
доволен; и лошо костроплип.
eißroicri Missraten uni.', sm itn-V,
нп сл удава. не излиза сцтлуелнвo;
Den Kichsn ist mir efscm1Uen Слад¬
кишът нп ми сп получи. не отaеa
добре.
eiBuotemi Missraten adf 1. иeопoпуч~
лив; 2 невъзпитан, лош.
Mißstand MisssTand m лошо. труд¬
но положение; неуредица, керед-
кост;
Soziale Missstände Социални проб¬
леми, л;'елднен;
M1sscirndc in irr WIuichHuft Нпурп-
днен и икономи;———.
Mißstimmung MisssTiMmung f oPi
i лошо иaотрoeнип; 2. недоволст¬
во, раздраонeннп,
e|ßtön1g пез^п]/ adf фалшив, ип-
вaе;oннчeн,
nißtramed misstrauensw,V. Tb ih-.V,
еяма; доверие Ojmdm. и ияного).
Mlßimauen MIssU—oncn m oPl, недо¬
верие Teedem 1^. (Akk) към. оцеяeo
нeшт),
M|ßUriuensanirag MissTnauamconTmaä
m искане но вот на недоверие O/cgcm
jedm.JatWl (Akk) срещу ияного, нещо).
Mißtrauensvotum п вот На недове¬
рие.
nißUm1ifchS missUuanisoS adj недо¬
верчив Ogigcn ctw. (Akk) иъм нещо).
M|ßvcrnrIUn1s MissverHältnis п ке-
оъoтзeтотвнe, диспетпoецня,
e|ßeersUändIfcH nissУcmctänBiioH adf
двусмислен, лпяслл.
MißeerciäN1nic Missverständnis п
епдoеoоу;пннe.
mißverstehen niscУlUCtcHlr umr. V Tb
а-.У. ле разбирам правилно, разби¬
рам цттрпшнт,
Mißwail MlsswoUl f избиране на
кралица но кросота-а. нoнkуео зо
мио.
M|ßwfrisciuii Misswirtschaft f a.PL
лошо стoп-нноз-нe. лоша органи-
оoцнс на нктнт;знaтa, (лостoпaест-
зелост.
MlsT m a.PL 1 мнзoтнлснн (оборс¬
ки) тор; 2. umg тлуцттт; 3. umg (ок-
лук;
umg- verzapfen Говоря глупости;
umg So cin ~! Такав— тлхшoот!;
umg Das isi 1*оЬи uui seincn - gc-
w^cisen Това ип го л родила негова¬
та тза. нп е негово идлс, робота.
M/sUheit п парниково лпх—.
Mlslei f -п Bot бял нeeл.
nisUan sw.'. Tb tr,'. 1, торя, е—то-
рязам (с оборски тор); 2 птчнотзae
от колта ОобОр).
Mistgabel /В вила зо (оборски) тор.
M|stSaufem m торище.
M|cUKricr m торен бръм(aе,
MlstC/mi m umg pejae мръсник. под¬
лец Tе'г-тплн- дуе—).
MlsUkübei m Ösern кофа з— отпо-
дъеи.
MlststücC п umg подло опшпотвo.
гaднярoa (рутaтeле— дума зо мело).
Mis1v1cH п umg pefai говедо! под-
лпц! (рут-телна дуе—).
MisUwetter п годно, лошо врeмe,
Mit, präp (Dal) с; заедно Oоъвeeст-
но) с;
Sic Tabuem - dem SoilTi Тп пътуват
с кораб;
EUЖl (Akk) - ABsioil tum Правя не¬
що нарочно;
~ den Zeit Постепенно, с тпеплиe
на времето;
- 16 Jobm/d verließ sic das ElUeum-
iaus Ha 16 ттдннн тя нaп'онa ' 5a-
шзнaтa kпшo,
MitjOjv също -ока, и, заедно с дру¬
гите;
~ Bubi sein Пенсъсaеae, участвам
заедно с другите;
Er wum ~ den Bests Spicicu aui die
Sportplatz Той беше един от най-
добрите но игрището.
NB:
eit- много продуктивна пред¬
ставка в немския език за образу¬
ване на глаголи със значение:
1. съвместно извършване на
действието, напр. Miiuulciicr.
initspfeler. eii—eden и.;
2 придружаване по време на
действието. напр, elUm/Ьмег.
niTT—1gen.,,
M|turhciU/aPl оптрхдннеeстзт (ат
ctw. (Dal) и нещо).
nii|1—hCitcm.w,И bD Ohn-V. 1. сътруд-
лнеa; 2. 'еaотвaм мотивно и учебния
MZi'aHmgcIegemneiU
еaо;
An cincm Pmoj/Ci - Участвам и про¬
ект.
Mitarbeiter т сътрудник.
MjUiminle/rln / оптеудннчн-l
Mftbi/rünBcr т съосновател,
eiU|1ekonmcn umr-y, TD hr,V, L по¬
лучавам нещо (ното зeогеa. зо из
цпт. заедно с другите); 2. umg раз¬
бирам, схващам;
umg Hact du lUWl ülcrSaupU В Ти
изобщо разбра ли нпщо?
Miill^i^i^liznd/’i^^l съзмесгеополз-
вале но лещо.
MltbcslTzer т съпритежател.
mIt|bcstimmcn sw.'. TD ii.V. участ-
во; (с други) и решаването но нлшTl
M|U1esUieenme / o,Pl уеaотнп при
вземал; но съвместни решения.
участие и управлението е— пред-
црннтиe и др., социално опуеaсaиe.
M|iBesUfeenngsrecni п oPl. пр—во
но 'е-сaиe при вземане ла решения.
M|iicw^r1sr т конкурент, ^ппр-
нни,
Mitbewohner т тъkв—р-неaнт; съ¬
сед и жилищно с^—да.
e|U|1rimgam umi-У-. bb tn,V. донасям
(със себе си) Отем. niw. (Akk) ня¬
кому нпщо);
Einen Kollegin lach Housc-Довеж¬
дам колега вкъщи.
M|Uirindcei п umg дребен подарък
Tдoнпопи от пътуванп и др.).
M|t1üugcr т. - съграмдacнл.
mißIcnCcn umi-V, bb il-.У, слушам
внимателно и oомнсля; oaз—кoтт-
eit|dürfen umr.'. Tb Ohi-V, umg мо¬
га да отида някъде с другите.
M|Ua1gcnUnn п Jun съсобственост,
eiT/iranler adv заедно. оoде'мнo,
miU|ertscHcfBem wie, У. Tb t У. 'е—от~
вам и съвместни епшпннн,
njU|cmIe1am sw-У. hb ii,', Tоъ)цеп-
мнвнз-м;
Dem Kufs/ ~ Преживявам зойлато
(кото свидетел, 'ч-отннк. nттъе-
цпзш).
M|icccer т Med номедос (черна
точна по комата от запушено пора).
mitlflHuem unn,V. sm iin,', пътувам
заедно (с нянтгo),
Mitiuiucm т, - опътннHl
MiUf1H1gcIcded!silT/ Abk MFG въз-
момсост да пътува; и нeеис кола
M|iTiSresmirutc
GABEQOFF
518
срещу по-молка оум-,
M|ifiHizcniraic / цек-рол- за пос¬
редничество между споoбствeницн
но коли и желаещи до пътуват (кои¬
то си делят пътните рaолoсoи),
m|U|'ÜH1em sw,V- Tb ihr,', сцтдпляe
ипенн чувство. съчувства; (mit jmBm.
ксoтeу),
111.1^111 мУ. Tb tr.V, 1. водя със
себе си; ком със спбп си; 2. влачи
Oпяспк, камъни и др.) (за река и др.).
mZU|gabcn unr.y, TD ir.V, 1. давам
нещо някому (за из път); 2 изпро-
щом кото придружител.
Mll/elÜll п о-Й. оъеувотиип,
miUiäa!eN uir-У. sm i-п.У. 1. въеес.
отивам. тръгвам (mll jeBe. с няко¬
го); 2. змивявом сп Опо време но кон¬
церт, от музика); 3. umg on: eiw, ~
lassen открадва; нещо;
MItgeguNgeN. nitdcH1nden Като си
уе—отвaл и нещо ' ще си носиш и по-
сл;дствистa,
niUgiNommcn adj отслабнал, изто¬
щен, опснпaк,
Mltelt f, -тп meisl Sg. оeсaрa,
Mitgllcd n, -en член (на семейство,
пaетнс, дружество и др.);
Jnin. als ~ ииГп/Нм/г Приемам
нннттт за член Она oртacноaеня. съ¬
юз и . т. ;.);
Kor—esponBierenBes - Член-корес¬
пондент.
MiUgIfc1cmI1c1c f списък на члeно-
кин съогaе,
MiidiilrervecuclnImllume'т5шo оъ5-
еaлнe Она членовете на дадена ор¬
ганизация).
M|Ug1ieds1UlWl1c m чллнок— к-р-о.
Miialie1cbeitr1g m членски ииoо.
MZigliedsoHafU / a.PL 1. епп;отвт,
членуване; 2. всички епп;oвe,
MiUg1icdcci1ai m отрaнa членка (и
покт. oет—;из—цня).
m|1|ha1em uni,'. TD t-.У, umg н;a;,
нoос нещо у себе он.
n|U|haIi/n uir-У, Tb ihr.V, издържа;
като другите. не оставам назад.
*МТ|!с11/т umi.y. hb itr,'. помагам.
съдействам.
MiiHil'e /Р. оъд;йотвип. помощ;
Jur спуеaстип.
eilHIlfc/mii Hilfe peäp (Geb) o . по¬
мощта но.
miiHin adv следователно. з;aеи,
mitlhörre rw.H bb И-Уо/о-г-У, 1. слу¬
ша; (заедно o друга); 2. чувам слу¬
чайно. неволно; 3. подслушвам (не¬
чии разговори).
MltlrSaher m съпритежател; оъд-
румни;.
MliCänpi/n m сър—'™;, оптдииж-
лнн. (оеи другар.
nii|Konmen une-У. sm Oot-У, 1 ид¬
вам о ияkoтo; 2. umg ип изоставам
(в учението);
Wir gebem Ins Kfmo, Kommst dn mii?
О-звa;e на кило. ще дойдеш ли с
нос?;
Er konni in Bin Sohule mlobi nll
Той изoотoвa и училище;
Sla g/hen zu ccnrcii, Ich Komme
1*сЬи nein mfh Тп вървят твърде бър¬
зо. повече ие мога да вървя с ш.
e|U|könnem unt-V hb Ol-.У, urngwor
до дойда, да отида с някого (имам
въоeoмктот, разрешение).
niUlCnZc/sd sw,'. hD О-.У. umg - m!U-
bekommen.
eit|Iiiram umr-У- sn Oir,', 1. вървя c
някого; 2. umg впевн. става пар—лел-
но о нещо друго.
MitlauTcr m pejoe цaонзec поддръ¬
жник но п-р-ия и др.
Mitlaut m Ging сътлaопн звук.
Mitleid п о,Р1, съотеoдaкз;, ми¬
лост;
- Huben mii jein. Съм—псеaм ня¬
кого. имом милост иъм някого.
-пПТ|1е1*1е11 un-.V bb Ote.У. -mIUTfliIcN.
MZUieldensoHirifao.Pl meist On; |м1г./
clw. (Akk) in - zlaien въвлича; няко¬
го, нещо в нещо;
Eiw. Wird im - aaeogem Нещо 5из—
о-опгнaтт. нещо тъшo пто-еaдвa.
Mitleidig adj уъогеaдaг;п;c. ми¬
лостив.
niUlcfBs1oc adj безжалостен.
n|ilcidsvoli adf изпълнен със оъеув-
с-виe,
nit|lasar unr.', TD О-г.У.1 fn-У. чета
заедно о някого; следя тпксто. до-
като някой ттвтрн.
щиЩеТеп sw-У, Tb li,', дoо-oесм
заедно с друга стон—.
m|U|MicHeN sw, У. TD -п. У, 1. umg OlUЖl
(Akk) ~) 'е-отв-м (3 нещо); 2. след¬
вам (мода); 3. übeite преживявам
(трудни моменти, зремека);
Er hui viel eilg/eucht Много п пре¬
теглил.
Mlincnsoh m. -еп 5лиmннст;
Die -cr Другите хоро. околните.
n|U|eiscHem sw-У. Tb ifr-У, umg ме¬
ся се .и нещо, участвам в лещо.
mZU|nüsccr un-.У. hD iii.V, ui^fgтряб¬
ва да отида с другите.
miU|mcinen unn-У, bb tf.V, 1. вземам
със себе сн; 2. übeite съсипват. из-
ттшaзoг Oтрнжи, 5тпeот); отразява
се зле Она ияного);
Dia dau/mrdem SuueiUlgKciUcn Huben
ihn arg eiUgenonmen Вечните кав¬
ги му действаха много зле Осъсипа-
х— го);
IcU naHnc аНи м*Т. was mir ап
Lclcn lieUcU Възползва; сп от всич¬
ко. което еи предлага мнзттът.
m1tr|eht/n adv veraltend по никой
лaеил, изобщо ил.
т^гисН/п sw,V- Tb 0-r.'.IOr-'. пу¬
ша о другите; Ooi, У, пуша пасивно
Tшттлъшaм дим— от чуждите цнт—еи)l
niT!nccbden м У. TD in, У. включвам
в смптнaтa,
тй|meden sw, У. bb Oh-. У. 1. участва;
и разговор; 2. имам думата. мога да
кае— нещо;
Du Нии Hier mielUs niUeircBen Тук
ти нямаш думата.
MiUmciccnde т. -п. -п оцп-иик (въз
вл—к и др.).
Mii|uc1ßer unr-У, hb in,'. 1. отна¬
сям (за рпно и др.); 2. увличам; въо¬
душевявам (реч. музика).
milsammen adv südd öster=eiUeln-
imlcr.
mitsamt peäp (Dai) заедно o;
- der gorzen Faeilic Заедно o ця¬
лото сп;eяствт,
MiU|^Hickcr sw-У, TD ir-У, изпра¬
щам заедно o ;сkoтo, o нещо.
m'eisehl/ppcr sw,', hb ii-V мъкна
оъо себе си (нещо ненужно).
MitlsohmelB/n un-.У, bb he.', мос-
тирам оaпио върху Липe. пплтa,
Mltscirllt т моетирае (записвам)
на филмов— илн eaтлeтoфтcл— лента
nii|chHrci1er unr.y, bb tn'-IOtn,'.
1. пиша, док—то някой гoзoен; 2. пи¬
ша заедно с другатп (контролна ра-
5от—).
Mitschuld f pPt, Jue колективна ви¬
ла. опуеaотн;,
miUccHiIBid adj Jue опвинoвeл Man
519
DEWTPCtJ-ßULGAßPPCHEP WÖ&TEßßUCH
MiilcIsIrccCcnIinf
chw. (Dal) за нещо).
Mitschuldige m. -n, -n Jue оъ'е-с-~
ник.
MiUscSülam m. - съученик.
M|tsehüiemlm f, -mxi съученичка.
mit|sindcn une.y. hb fr.y.llir.'. пея
o другите, пея и съпровод.
n|1|soil/r ап-И bb ili-У. umg тряб¬
ва да отида с някого нснъдe,
11^*11/1 м И hb Oh-, У. L взема;
участие, 'еaс'вaм. играя (в пред-
о'aвлпкзп. игра и де,)•, 2 übente иг-
роя роля, от окaеeниe съм; 3. umg
погамдам някое' лош номер;
Do spielen noch andeme Gründe eit
За това тkaовo- влияние и други
пеиенcи,
MiTsplclcr m участник, партньор (и
нте—, филе и др.); Pp сътT5oеннк.
MilspeieS/neoSt п o.Pl право да
участвам във вземане на решение.
Miici1c1Uc1 m оърaтннk,
M|UU1d m. -е 1. обПд, пладне; 2. обяд;
3. обедно цтеизкa;
Zu ~ снет Обядвам;
~ eacbcm Правя обедна почивна.
MiUU1dccsen п обяд;
Zun - eingeluden №*1 Канен съм
на обяд.
nieiägllob adf обеден.
n|UTigs adv по (ла) обед. всеки обед.
MiUUudcHfUee J обедна мега.
MiUU1gcpuuce / обедна почивна.
MfUUogsccnlu' m слпдобедек оъл,
MiUUugceetU f o,Pl rijenma време;
Um dir - По обед.
Mitirie1 m Jur съучастник.
Mii1äie1con1fi f a.PL' съучaоткиеe~
стьо.
Mitte f, -m meist Sg, 1. среда, цен¬
тър; 2. среда, кръг;
- Mai В орeдo'a на май;
Sie ist * iraißig Тя п около 15-го-
дишка;
Im nnceuem ~ bcTindeU sich eim Weil-
M/istcr Сред кoо се caмзеa един
световен шампион.
e|t|Ua1ier sw,'. hb hi,'. съобщавам,
предавам Ojele. alw. (Akk) cнктe'
нещо);
Sich jndn. - Доверявам се Tнснт-
му), разкрием; оъецлro ои,
miUTciIencжlmU adj струващ си до сп
сподели.
м|UUe1Ic1n adj т5шигeлe;. рaотo-
втелив,
Mittelliuine/ -еп съобщение. извес¬
тие. обява;
Lunt - Според опo5шecнeтт, кан-
то бп съобщено;
Jnin. eine i-aniage ~ üBcrelUi/in
Предавам на някого тъжно тъo5шe-
нип Отъмка з;ст),
MiUUeiInngsIclümfnis п потребност
д— споделям.
nitt/1 adv umg средно (нито зле.
нито добре);
umg Es gelt mir ~ Чувствам се го-
еп~дoлу,
Miital п, - орпдстеo; Med, Pbaem
лечебно оеeдс-вo, лекарство O/egem
eUЖl (Akk) против нещо);
Üter /-oßc ~ verrügcn poоптлoгoe
с големи оеeдствa;
Der ZwsoK Heilfgl die ~ Целта оп¬
равдава средствата.
MiliiCiaOHl средна ос, ос и— си¬
метрията.
MiUUclulicr п о,Р1. Средновековие.
MUuelilUemig adj ка средна възраст,
mIUTelulUemlihS adj средновековен.
MiliciiMerlCi п Централно Аме¬
рика.
MitUellar adf носвеи, индиректен,
niUUcidloK adj средно дебел.
M|UUeIBirg п нпщо средно;
Ein ~ ш^сНет Soimee und Regen
Нещо средно между сксг и дъжд.
MlTtcienmopi п Централна Европа,
мitteicnropr1ccH adj срeдкт;зет-
ппйонн;
-е Zeit, Abk MEZ Срeдкoeветпeя-
оkт веe;e,
MiUUcIfeld л Sp средата ка терена
(игрището).
MlTiriTfig/m m Anal средният пепст
(нм епк-тa),
MiUUelirlsUig adj сеeднтсрoчeк.
MiUUeIgebirde л сепднтвиоткo поa-
нии—.
Mittelgroß adj средкоголям.
MiUUcIHoondeuUshS и Ging среднови-
сококемски поин Tлнтeеo-уекнст
немски език XII - XV и.).
MiU1eIkIucse / 1. средна нaтeroенс
(зо качпство и цена на кола и др.);
2 o.Pi. meisl pejae посредственост.
MiiUcikirc m W-nasch среден курс
(им 5троoтa),
nitUellänBison adj оеeднзeмнoмoр-
окн;
Das MZUUeli^BisoHc M/er Сзпдзоee-
но море.
MiiieI1rn'c1 m Sp цестр—лен полу-
о—шитнзk (въз футбола).
MiUUcIllnic [-la}/1. Malh медиана;
2. Sp возeенвI^^^ли; В. Bttc вос вoо-
ва Tорeдеo) лнннс,
elTielios adf беден. 5ез средство.
M|UUa11os1gkeiU f о,Р1 липса но сред¬
ства, б;ошaриеиe,
Mittelmaß и средно големина, сред¬
но зeлнен;a.
mltteinäßlg adf 1. среден Оначест-
зо, ниво); 2 посредствен (худож¬
ник);
Es /sht mir ~ Горп-долу съм добре;
Dis Qualität des Shoil/s ist - Пла¬
тът п от средно oaе;отвт,
MlttelMäßigkcit / oPL пoорпдствe-
;тст,
MftteiMcer л: Das ~ Средиземно
море.
MjllciMccmkliMa л о.Р1. сеeдизee-
еoeoеоkн нпнмaт,
M|t1ciмecu1rnBer meOs- PL среди¬
земноморски отрaнн,
MiiicioSr и O.PL Anat средно увTl
MZUic1nHrerizür1nnd / възпаление
иа средното 'вт.
eiUUa1prrhHiig adj umg оепднa ху¬
бост (нито добър, нито лош).
MilUaipnrki m 1 център; 2 übe-fn
средище;
Sin war Bai ~ des Festes Ha празник—
-я беше в центъра на внимaниeтт,
eiTUeis peäp (Gen) птоепдстеoe, с
помощта но.
MZUUelsoHeiUel m среден път Она но-
сата).
MiUUcIsonihHl / среден слой. сред¬
но кл—са.
M|UUeIscHu1e / средно училище,
ejeeeisob^r adf 1. средно темън;
2. немного труден, средно труден
Озадачо).
MZUUcIsnurr m цторeдкик,
M|UTeIsparsom / = Mitteisnunn
M|ticlci1nd m o,P0 средното оъс-
ловие.
eiUUeIsUrmdicoi adj 1 oтнaояш сп до
средното съслoин;; 2 среден (пред¬
приятие).
M|UUc1cU1ncker11ur m Sp бятaнe на
средни р—осттскня,
G/ASFEGOF
MiUUcIciueckcnu1Kc1c
MitIcisl—eckcnuuCeUc f Mit ракета
със среден радиус но дeйотзип,
MiUUcIsUmcifem т зелен— разделител¬
на ивица между двете штотнн е— му-
'обака.
MZUUelsllok п 1. средна ч—ст; 2. Tech
междинно звено. междинна еaот,
Mittelstufe / среден курс (иа обу¬
чели;).
Mittelstürmer т Sp централен ка-
падател.
Mittelweg т meist о.Р1, среден път,
компромис;
Einen ~ тсПет Търся оепдпн път
(компромис);
Dir goldene - Златната среда (удов-
лeтвтеяв—що- воиенн еeшeннп)l
Mittelwelle f оеeднн вълни (зо ра¬
дио).
MZUTeIжeUenscndeг т радиопреда¬
вател на средни зълни,
MZtUel^^rt т средна стойност, сред¬
но аритметична зпоиен;o.
M|UUc1жnlr1 и Llng veraltend прич—с-
тиe,
nitt/n adv всред. и оеeдaт-, пос¬
ред;
~ Im Sommer Посред лстт;
~ uul 1er Sinaßc Посред Tнaоеeд)
улицата;
Dai ManCi ilcgl - in 1er Siult Позо¬
рът се намира и центъра ка гр—да;
Jedm - ins Herz Т—еТТеп Улучим;
ияного право и сърцето;
~ läufr В средата иа нещо; überte и
розг-ро ла нещо.
MiiUenBuin adv 1. umg и средата,
сред; 2. übee-r и разгара (но нещо)'
mitU/mBiicH adv umg (точно) през
средата.
MlUUcunicSU / о.Р1, полунощ;
Kurz vor - Малко преди полунощ.
m^UTe—mäcHUlloi adf цтл'лтшeн. сред-
иoшe;l
MlUUcrn1cnismacce f Rel оепдктш-
но бтгтолуmeлиe.
MjUT/mmaoitssondc f öO. среднощ¬
но слънце (зод полярния кръг).
niUtier (-cn. -е, -cs; -е) adf 1. сре¬
ден Tоеe.диoотaтнстичeски); h. орп-
дпн, намиращ се и средото;
Dis -е Fruster Средният пртоoрпе;
Das war eins Frau In -am JaSred То¬
ва беше мела на средно въоеaот;
Vom --см Wueis Със среден ръст,
среден на еъст;
Ein -cs Einkommen Среден доход;
D/m Mittlere Ostem Средният ноттн.
M|tei/n m, - шторeдкиo.
mittlerweile adv междувременно, и
тово време.
M|UTsoeecm т 1. оеeдaтo ка лято¬
то; h. летен кръговрат.
m|t|tud ume,'. hb iir.'. südd - nit-
eueHenl
Mjttmi^itrin m 1. средата ла онм—гo;
2. зимен kръгтвр—т,
Mittwoch m сряда.
mittwochs adv всяко оесдa. в сесдo,
nltüdt/r adv птнсиoт—. между дру¬
гото.
miTverantwortllcH adj носещ соли¬
дарно отговорност заедно с други,
оъoтroвoрe;,
Mitverantwortung / a-PL. солидар¬
но отговорност,
Dir - Tür ilw. (Akk) tia/en Нося со-
лндoент o другите отговорността зо
нeшo,
e|U|eerd1anar ж.И Tb Ohn-V. припе¬
челвам дoпъпннaплнo (заедно с то¬
зи. който нтои издръжката на оe-
мeяотзт-o).
MiTeemioccer т опaвтoе,
MiUveu^HW^rcr т споaoляткик.
Mitwelt / о.Р/. съвременниците.
mit|wirkcn sw-V, hb -гг.У. 1, участ¬
вам. спдeяогв—e (tei/on niw. (Dai) ъ/
зо нещо); 2 вземам 'еaстнe Ilm ctw.
(Dal) и нещо) (филе. пиесо).
M|Uw1mCenBe mjJ -п, -т 'е-ст;ин;
сътрудник; уеaсa;неoa. оптрхдкненa.
MiiWzkuug/ O-PL, 1 'частие; 2. съ¬
действие;
Unler - топ... (Dal) C 'еaотиeтт но...
M|1жicccm m съ'е-с-нин, 'криво-
тeл,
M/Tw^i^^^^^haie / o-Pl. 'неив—т;лс-
тзо (на информация).
miT|жo11cm umr.V. bb ii-.У, umg нокoм
да отида някъде заедно с другОи).
е|Т | zählen м У, bb Tu. И.. (роя з—ед-
но с лещо друго; it-.У. влизам и чис¬
лото, (роя но кпшт.
eZU|zfcHcr umn.y. sn i'fr.'. въртя o
другите; bb 1. внлючв—м . се и учас-
гнeтo и нещо; 2. Sp увеличавам тем¬
пото (увлечен от другите); ап. У. дър-
цa;, тегля заедно с нещо друго.
Mlxhuclem т шeйиъе,
520
mixen sw. Уо hb in, У, бъркам, размес-
вам, прнroтзсм (коктейл).
Mixer т. -1. бармас (който прави
коктейли); 2. миксер.
Mjxgeträrk п коктейл (питие).
Mixtur /, -еп еикстур—.
MiziClii/ -иЛогмицел.
Mob т (М pejät отaл. паплач Окоя-
-о п склонно нъм нaоилиe),
Möbel nun Pl, мебелОи).
Mfii/liabrfK /мебелна ф-ерина.
M^beIdlscHr1u п мебелен мaтaоин,
Mölelpucker т oцokoвенк и пре-
coовaч но мебели.
MOlelpoHliuz / O-PL цтлн-уеo па ме¬
белите.
т мебелист.
MöBelsTücK л мебел (отделна вещ).
Möbelwagen т камион за пренася-
кп но мебели.
eoB|I adj 1. подвижен; движим Око-
цитaп. имот); 2. готов до действа
(военно част. полиция); приведе; и
бойна готовност; 3. МИ eт5нлиои-
ран.
Mobiliar и мебелировка, мебели,
покъщнина.
МоЬШлп nue PL движимо имуще¬
ство.
mobilisieren sw,'. TD -п.У. Mil мо-
5нпнзиpae (auch übertr),
Mobilität / oPi мобилност. под¬
вижност;
Die ~ Brr SUndcrUcr Ст'д;н'оoa
мобилност (възможността до уча-
и в други, често ч'мдпстеocнз
ВУЗ-ове).
moB|i |machcm м.У, bb -е,У, Mil мо-
бзлионpoel
Moh|inaohung / meist Sg. Mil мо-
5илиоaеия,
MoBiltclefon m мобифок, мобилен
телефон.
mölleren sw,', hb -i,', мебелирае.
Möbllicbud/ oP/. мебелиране, ме-
бeлиетвкa,
Mfchiii’errndichter m umg pejae чо¬
век. напъващ се да става попт.
Mfichteiger-nstan т umg pefre еoзпн.
опитв—щ се до стане звезда.
model adj Llng моделен.
Modalität / ö-PL 1. Ling мoдaлнoот;
2. начин. вид н— съществуване.
MndoIcaUe т Ling подчинено об¬
стоятелствено ноеeчпеиe за нaчн;,
521
DEWTKCH-Vl£GM&Cf№S WÖDTEDDUCLl
MögIihHkcfUcfoun
NB:
Моделните глаголи в немския език Cönncn, Bü-T/r. nüscen. soll/m.
mögen, woll/n могат да изразяват различна модалност:
1. Характеризират отношението между подлога и изразената в
инфинитива дейност, напр, IcU Cann ^/1 (Мога да пея) - Ich will
sirgen (Искам да пея);
2. Изразяват различни степени на предположение, напр, Er пин хп
№1^ gewcser sein (Той сигурно си е бил вкмщи!висока степен на
увереност) - Ei kunr zu &№/ geжccer ит (Той може би си е бил
вкъ щи/предположение);
3. Служат като индикатор за чужда реч, напр, обективно предаване
на чуждото изказване: Das Buch soll 1r1crccc1r1 пат (Говори се. че
книгата е интересна); съмнение в твърдение, изразено от лицето-
подлог в изречението: Eu will Bie Pmürurg ВиТита/п hab/r (Казва, че си
бил взел изпита).
Modalverb п модолее глагол.
Midi f, -л I. мода; 2. тбнеaй;
Eine r/ie ~ aufbmfngen Въвеждам
иои— мода;
(In 1cm) ~ saim Но мода съм;
Sieh паоН Bam - uioiUen Придържам
сп към модата;
Es wimB - Стажа мода;
Joggimg »1 j/hZ groß im * Сега е мно¬
го модерно да сп бст— за здраве.
ModcamUfkel meist PI, модни oеги-
кулH'
Moicausdnuck т модел израз.
Modeberuf т модна nрoЛ;сня.
mod/lcwiißt Modebewissi adj съоб-
р—зяващ се с модата.
MQdedesfgncr т моден дизайнер.
Moiciambc f моден цвнт.
Mrota/ourial п модно списание,
журнал.
Modehaus п модна къщо.
MpBel п. -s Oфттo)мoдпп,
Modell п, -е 1. модел, т5рoопц; 2 еа-
нет; 3. Kunst модел Oлнеп), молене;;
- cUcScr Msitzen) Позирам Ока ху-
домсин).
Mnd|11e1cenhanm f влакче (зм отлo-
бяеанп).
MoBniiflu/znug п оoмтлeт (за отлo-
бяеане).
eodell^rcn sw.V. TD Ге.У. модели¬
рам; оформям (auch übeeti).
Modelllc-eosse f материал за мо¬
делиране Tтлн;a. пластилин и де,),
MoBHlizcachmung f скица.
Modem п. -п EOF модем.
ModemaoHem т създател, творец на
модата.
Mri^<^iт^1sc0н1u/ модно ревю.
Molepuppe / pejre модно кукла
MeeHa).
Moder е o.PL нещо гнило (разло¬
жено); eхвъл, плeопи.
MoBei-oh adf geb умерен.
Modamatfon /. -еп eoдeенеaеe, во¬
дене (но пред—в—не, днокуоис).
Moderator т, Mrderahoren еодеро-
тор, говорител.
MoBcrdeuuhH т о,Р!~ миризма но
м^ъл.
nodeirlarem sw,'. TD in.'. водя Tшр;-
д-заке).
eo10a)mig adj тлнл. nпeоeияоaл,
eolgun adj 1. модерен, съвреме¬
нен; 2 моден, по модата.
maderm sw.'. he-sm ihn,', гиня, пле-
оeнясв-e.
nndernicf|mcm е У, bb ii.V. модер¬
низирам, тспвеeмecсв—м.
MiOleiuNzCzcrumgJ -еп модереиза-
енс; мoдпрнзоие-еп, •
Mod/mmlsmus т oJPl мoдлреноъ;.
noBeгn|cUlsoi adj eтдпрнистиеeн,
Mm1ech!öpfcu т моделиер.
Modewort п модна дум—.
Mod/zeitschrlft f модно оцно-инe,
модел журнал.
Modifikation / -еп 1. ;oдиЛннaцнс.
видoиомлнeеиe; 2. Biol oтнлoнпннe.
eoдиЛнн-цня,
Moliiizlerbar adj ;тдифнеиеуe;,
поддаващ сп на видоизменение.
mollTzieren ж. У. TDf.V, модифи¬
цирам. видоизменям.
ModITixiairime f -еп L модифика¬
ция; 2 о.Р1. мтднфиенеaеe. видоиз¬
менение.
eo1fch! adf модел. модерен, по
мод—та;
Sic! ~ Kleiden Обличам се по мо¬
дата.
Mglul т, -п модул.
Modulation fT^e^c^h, Mus модулация.
ModuIoli&nsränigkeiU / оИ оnoоoб-
кост за модулиране (на тп-о),
Mßdis т. Modi 1. geT н-енн, спо-
от5. модус; 2. Llng ноилoнпннп,
Mfla п, -s мотопед.
eogcln sw. У, Tb iai. У, umg хитрувам,
момя; играя нечестно;
Bal а*пее Test ~ Преписвам Ошел-
керувае) по време на тeот,
Mogelpaokung f umg голяма опо-
ковка Tсъодaв—ш— погрешно пред¬
стоим за стоката вътре).
mögen (mocHtc. gcmocHl) uni-У, bb
Madalvelbl-i.V. 1. обичам. харесвае.
нрави еи се; h. искам; мелоя. имом
желанип. иска ми сп; 3. мога; въз-
момно л; 4. мога. бива (да направя
нещо);
Sie nag Ibn äbcrS1up1 rlcbt Тя въ¬
обще не го обич—;
Ich eödUie oil/ir Blaliem Бих нок-л
да остонм сам;
Er mag Koenem Нека дойде, да
дойде;
Es mag schon sein. dass in Recht bat
Твърде п възможно (вероятно л) той
до им— право;
Frau Hl-sch, Sie möcHTem hltic coiol1U
zu Haise onrnlen Госпожо Хирш, тряб¬
ва веднага до телефонирате вкъщи.
eöglici adj 1. възможен; 2 вeеoс-
-ен;
NZeht - Нп л възможно, невъзможно;
So bald wie - Колкото се моме по-
оиoеo. по възможност шo~оoтеo;
Waus es möglich. diss... Би ли било
възможно д—'п'
Alics Möglich/ Вопипоeomеи леща.
möglicherweise adv може би. въз¬
можно е до.
Möglichkeit f. -еп възможност;
Es lesUeiU Kcfnc ~ Нямо (нп същест¬
вува) възможност Oн-еии);
Nuo! - По зъо;тжитст;
Von einer ~ Gslruuo! nacham Въз¬
ползвам сп от дадена възможност.
Möglih^kiiUsfouе f Long - KomjidK
Uie.
efl/ifchsi
mögllcHst adv ако п възможно, око
им— начин;
Komm - bald maeh House Ела нол-
кото се моме по-бързо вкъщи;
Scim MögllcHsTas Unr Правя воиеko
възможно (каквото п по силите еи).
MohaMMedaner т. • мохамеданин,
мюсюлманин.
moHueмeBon1coH adf мтвaeпдaео~
ни мюсюлмански.
Moblkomer т. - мтхнн-и;
umg Dir ieUeUe ~ Последният мо-
^0-;.
Mohn т а-Pl мои.
MohnbluMe / Bal мм; (цвете).
MonnIröUhHan п КоМ хлебче, по¬
ръсено с маково семе.
MohmCioben т КоМ сладкиш! с
плънк— от маково семе.
MondsaMcm т маково семе.
Mohr т. -ei, -вп Hist мавър; vxiaLi
нeтъе,
MCUrc f, -п Bot морков.
MfiHrenKopf т КоМ нлтъееп (слад¬
ка покрито с шоколад).
MöhncrsaTi т сок от моркови.
Mölmr^üBe J noedd морков.
nokoni adj подиграем-елен. иро-
ииепHl
Mokassin т, -е мокасин (зид мека
обувно).
Mokcli т O.PL мокет.
MfiKIck п, -р мотопед. включван с
помощта но лтст,
moKinr/m, sic! sw,', Tb geh подиг¬
равам се. иронизирам, присмива;
се (üben jmdn.Jctж. (Akk) на нсooгт.
но нeшo),
MgCCu т о.Р1, кафе мока.
MokkolöT/1 т лъмнеoa за н—фе.
MöKklUisse / кафено чашка.
Molch т. -е Zrol -ритте,
Male f -п вълнолом.
Molekül п. -е Cbem молекула.
eoieCutiai adf молекулен. молеку¬
лярен.
MoIckiI11гreifOtmIe|■1/7/. молекуляр¬
но биология.
MolekiUaag/cglikk, о~Р1 молекуляр¬
но генетика.
Molekulargewicht п oPL CTem мо¬
лекулно тегло.
Maike f o-PL суроватка.
Meikegkur f o-Pl лечение със суро¬
вото-.
GABEIROOPF
Moikcc—ij/ -еп мандра, мпeoтепе-
геoлa,
MolC/rlihi^^tcm f мaндеoдeняокo
масло Осъс средно oaеeотвт).
MoIlkerrClniiuushnei' млечно промиш¬
леност.
MoiCrisIpioBuCie Pl млечни про¬
дукти.
molkig adf 1. като суроватк—; 2 от
с'еoвa-oa,
Moll п о,Р1. Mus мол, минор.
mollig adj umg L уютен. приятен
(стая, обстановка); 2 пълен, оakеът-
лен (фигура).
Molltora—l/Moli-Tonini / Mus еи-
норна гoм-,
Molluske / -п Zool мекотело.
Molotowcocktail т коктейл “Моло-
тоз” Обутилко със запалитплеа смес
за воеивявaн;); оo;oдeонa бомбо.
Momentj т, -е момент, миг;
Dcm enUscHeiBende ~ Решителният
момент;
umg ~ mal! Einem - Момелт!. Мо¬
ля, за момент!
MomanU2 п, -е тбс-oстeлстет, фак¬
тор, момент, елемент;
Das - der Übe—nusciing Моментът
(елементът) на ноеeеaдaтa.
momentan adf 1. мигновен, момен¬
тален; 2. нaс-тсш; 3. временен; adv
и момента. птнaстoсшe;,
MoMegtiiiialMi / момек-олко
скимк—.
MoNi-ob т. -ет. -еп монарх.
Monna-CSaS/ -п мoн—рхис.
Monarchisch adf . eoиaрхич;оkн.
Momaneb|si т,■ -ет, -ет ;тк—евнот,
мon1rcHZs11coS adf eтнaрвнстич;н,
Morai m. -е месец;
Alic zwei ~с Всеки деа месеца.
Monatelang adj нпкoлкoм;спепе;
adv и продължение иа месеци.
Monatlich adj месечен; adv месеч¬
но, но месец.
Mgra1slblUuulmä Med мeнотр'aцнн.
Mmn1UclimKneeem л месечен доход.
MomaisTrlsi т On: binnen - в рамки¬
те н— 1 месец.
Monatsgehalt п месечна заплата;
Das 13. - Тринадесето з—цлaтa,
M^m1UcCarUc / месечна абонамен¬
тна карт—.
Mon1Ucr1Ue / месечна вноскО'
Möno! т, -е ;oи-в, калугер.
522
mönchisch adf монашески. koл'тпе-
ски,
M^nhHcKlnstcr л мъжки мoе-о-ир,
M^nonckn11e / монашеско расо.
MönoHsorlen т монашески орден.
Mömehsziils / монашеско килия.
Mond -л, -е Луна. месечина.
eonBär adf си;тоkн, изнсkoн. лук¬
созен; пkстрaеaтaетпн,
MonBliiging т иотрсзaнп на Лу¬
ната.
MoiBanio п Л'нoхoд,
Mondbahn f орбита иа Л'нa'a,
Mondfähre / лунна кобила. лунен
отспи (на космически кораб зо ка¬
цане и отлитанп от Луната).
Mondfinsternis/лунно з—гъeиeни;,
Monl'lu/ т цтлe- до Лусата.
MomBgcsiclm п лунен камък,
monBh/il adj осветен от Луната;
~п Niehl Лунна нощ.
Menekrulcr т лунен кратер.
MonBIinBelänre / = Moneian-c.
Mord11nBcciнtl':/.хcнeн пeЯоaMl
Mondlandung / црнлуесвaнe,
Moiiniebt / лунна нощ.
MmnBcoHciBe / лунен диоo.
Mondschein т лунна свeтоннa,
Mondsichel / лунен сърп.
MörBsonde / лунна сонда.
Möiisuobi / oÖPL луеa-ноъм, сом-
номбулизъм.
mondcähHUfd adj лунaтнеeе,
MonBsäoHUigKe1U / o.Pl Л'caтнопм,
оoмнoм5'лноъ;,
MoпdumncmIzcngg обиколка около
Лунат—.
MomlinlaulBabn / орбита на Лу-
Mondwechsel т смяло на лукната
ф—зa,
■ Monegasse т, -п. -п жител на Мо¬
нако.
monetär adj WOrtxh монетарен, мо-
нe-aеистичeе,
Momcien nun PL umg цaеи.
Mongole m. -m. -n мoнгтл;ц,
Mongolei / Монголия,
MoN/olim f -men eoиттлoa,
mongmllcci adf eoлг'oлоки,
eoriluen sw,', hD in.', geb крити¬
кувам. еaмиеoм е;дто-oтъен (am
chw. (Dal) у нещо).
Monitor m, -е/-тп монитор, пирон.
MnnitorrZfblbWuCнnmä оопдпнп o зи-
523
DEUUöCHöUGAAQhÖCftlS WÖRTERBUCOi
MordKoMMisslon
деооаеери.
Monoggamj|/ o.Pl. мтетгa;иC'
Momogromn i. -е мoетгр-м,
Momoeiapbli a.: MontoirnlfizC, -n ео-
нтгрaфис,
MomoCcI m, - монокъл
MoioCiltun f Landw мтетkхлтуеa,
Monolog m, -е монолог;
Innerer ~ Вътрешен монолог.
monologisch adj мoетлoгнеeе,
Monopol if -x №0-0x1 монопол, при-
вилет, изключително право (за
производство, -ъеттвзс на отoки),
MomopollbCtrIeB т цеeдnрня-ип мо¬
нополист.
Monopöli/nSaicn т мocoпoоног.
оoботи;cик монополист.
Monopolisieren sw,', hb tr.V. моно-
цтлноие—e,
Monopolist m, -xn. -ei монополист.
nomopnlisU1chH adj монополисти-
чек, монополен.
Monopolkapital m o.PL. мтнoцoлио-
тичен и—питал.
Monopolpreis m монополно цена.
Monopolstellung f монополно по¬
ложение; übenln надмощие, превъз¬
ходство.
Moropolverelitbarung f монополно
сnтрaо'мпнип,
MonoUHcicmuc m o.Pl монотеизъм.
MonoUSe1cU m моко-еист.
eonoTor adf монотонен, еднообра¬
зен. скучен.
MnnoIonfeameoSl Sg. мoеoттенoот,
nomoirpp adj o oге-ннеeнa пено~
пособимост.
Monotype I-.alpl/Typ монотип (зид
ппчaтaеои— машина).
Mßisiei п, - чудовище, мтнотпе,
Mgnslerinlage / umg огромно съо¬
ръжение.
Monc1euTiIn т филм иа ужасите (с
чудовища).
Monc1erpmndr1nn п umg огромно
пеoгеaмa,
eoncU—öc adf 1 geh чудовищен; 2. ог¬
ромен.
MoncUrun п. Monstren чудовище,
стрaшнлишл (auch übeilr);
umg Ein - vom einem KoTfer Огро¬
мен куфар.
Monsun m, -x Meteae мусон.
MonsunKlima m ö.Pl мусонпн кли¬
мат.
Monsunregen m мусонен дъжд.
Moisunzeit / периодът на мусоните.
MänU1g т понеделник;
Am - В понеделник.
Montags [.../Тор]/, -л мокт—м, мон¬
тиране.
Monita; eaOiiildUdg мон-аено отде¬
ление. монтажен цех.
MonttigciNeltiindgупътване за мок-
таеа.
Morto/einheit / мок-амна еo5т-a,
MoNtagcBau т olPL моит—мно сгро-
и'eло'вo,
Moiio/chUbre / монт—еса пло¬
щадка.
Montagehalle / монтажен еeBl
MnnUogeck1zee / мое-оеса свпe-,
Montags adv всеки понеделник.
MontonakUicn meisl PL -нени от ру-
додобивнат— промишленост.
MonUingesellshHaTi / рудодобивна
компания.
Mortor/ndustric/o.Pl въгледобив-
е- и eптaл'егиееa nртмншпeнтот,
Montanunion / o.Pi. Европейско
обединение зо зътлиш- и стомана.
MonUencguo п Черна гора.
Monteur I.. do:x] т, -е монтьор,
nodijemer sw.'. hb -п.У, монтирам.
Momin/ni т. -е монументален па¬
метник; монумент.
nonuM/mlal adj монументален.
MonumcntalBau m 1. монументал¬
на огеaдa; 2. o.Pl монументално
отеoнтeлстет,
MomunerUaeiiln m монументален
филе.
Monumentalität/o.Pl мoнуeпнт-п~
еoот,
^^rm, -е-ре«-!^.
Moorbad л кална (аня; курорт с
кални 5-нн,
MoT^rboden т мтеурпивa (блатис¬
та, ттеЛлнa) птев-,
ncnrlg adj мочурлив, блa-ист,
Moorland п мочурливо (блатиста)
;eотето-. теeо-вишe,
Moorpflanze / блатно рaстпнил,
Muss л, -п 1. Brt мъх; 2. umg ш-ен.
кинта.
moosgrün adj зелен като мъх.
mnfjsig adf мъхeот. обрасъл с мъх.
Mipedn, -s ;oтoцeд,
Mops т. -е Zaol мoцс (кучешко по-
род—).
eops/m ж У. bD hi. У. umg озивaм,
отмъиз—м (нещо дребно).
Mongi / ö.Pl. 1. мор—л. ееoвс-вe~
нoот; 2. птхkal
MorailposUei т pejrn моралист.
Mo-alBig-iTi т морално понятие.
MoralgescUx п морален закон.
Moralinsauer adj umg пзепмпееo
морален.
eor11fchH adj морален, ееaвствпн;
adv и морално Tнр-во'вeнт) отноше¬
ние.
Mnra1preB1gU / umg meisl -т: jede.
eine ~ Hallcn чета някому лотации
Околсно ;з—нтeлн;).
Moralprediger т моралист, неaвт~
'еитпл-
MoraieorsUeIiungcn nur Pl црeдот-~
ви за морал.
Mnrrrc f, -п Geol морена.
MorasT т, -а|Mönäтte бп--o, мте'-
еишe; тиня (auch übeiar);
Ein - am Kornuplion Тресавище от
корупция.
nor1cUig adj 5лoгиот. мочурлив;
тинест.
MoruUorInn п, Maealonlen WlehscT
мoе-тoеиуe (върху плaшacистa).
momhjB(e) adf geb 1. болнав, безси¬
лен; 2 прогнил, декадентски, про¬
паднал eтеoоеo,
Mond т, -е убийство;
Einen - bcgeHcnJeerihen Извърш¬
им; убийство;
Jelm. d/s -es verdächTi/en З-подо-
зиром някого 3 убийство.
Mord1nCi1de / обвинение и '5ий-
с'ео;
MomdinsoHlig т покушение, атек-
та'.
Mmdtdu)On1na■з—шп—х— за убийство,
momBen ж,У. TD 1е.У-1-'1г.У. убивам
(предумишлено).
MT-Bern, - убиец.
MömdemgmuBi fin: aus celmcm He—хеп
kalme - mocisn нп си слогом много
иа сърцето.
MörBeiir /. -пеп 'бзяе-. жено
убиец.
mö—de—isci adf 1. смъртоносен, уни¬
щожителен; h. übeeie уm-оeи. с-еa-
шен.
MamBfaII m убийство.
MmbBKomмfcsinn / отдел “Убийст¬
во” (и полицията).
Mä—dcglück
СЛ0Т2ОГ—
524
MamBsg1üoC m oll umg -дсно (го¬
лямо) шoо-гз;e.
NB:
Momds- представка в немския
език, която се използва обикн. . в
разговорната реч за изразяване
на особено интензивно действие.
състояние, ситуация и под., напр.
Mordshunger- Mondsiärn и.
MmrdcHundcr т oPt 'ж—опи, въл¬
чи гаод.
Mmrdckcm1 т umg юи-ч—т-. мъмо-
га; о;плч-г-.
Mordciärм т oll -доkн шум.
morBcмrßIg adj umg страшен, 'мо-
оли, адски (зо птдоили-нп).
Mor^eirBihhiU т цтдoорeннп и убий¬
ство.
Mondversuo! т опит за убийство.
MordwaTe f 1. смпеттнтонo оръ¬
жие; 2. оръжие. с което л извърше¬
но убийство.
myn/cm adv утре;
-früh Утре сутзннт- (заран);
Bis - До утре;
Dis Auto von - Колата на бъдeшпгTl
Momdcn т, - утро. утрин;
Gestern ~ Вчера су'рнит-,
Ma-gen1NdohiU / су-рлши- молитва.
MyrgcnililU л сутрешен иeс'лни.
MfireeNdämmemüng f aPl разс-ъм-
вале, оaоoеявaнe.
Mp-gemcssen m Schweiz о—иусн-,
Mo.rgcn'räHe f ранно утрин.
Mmrgeng—uuen m OLl ~ Mongendäm-
me—11/.
Mo-дcndУмn1cUiK f o.Pi. уаринна
тн;нoстииa,
MoigenlinB m ölt poet Ориент,
мäugeriänBiccH adf 1. veralt източел;
2 poet трнeетaлоки,
Mong/niulif aPl свеж утринен въз¬
дух;
~ Wtterr Активизирам се Tо-шт-
то виждам ш-но за уошпв).
My—gcnmarUcI т х—лаг.
MgugcNmuTcI т umg човек който
п кисел при став-не сутрин.
My—gam—nck т пeнъo-е, хал—т.
Mom/eNuoT п ölt = Mougen—OUel
MmrgamrSUc f ölt зора.
мmmgens adv вониa сутрин, оугрин.
Moig/rsi/rn m ölt Asti Зорницо.
nmyrglg adj утрешен. ттнaссш се за
олпдвoшнс ден.
Morphlrjsi т -en, -xn Med морфи-
ниот.
MorpHiuM п OLl PTaem ;oеЛнн,
Monphlumspiitze/инжекция с мтз-
фии;
Dam Auzi gab ihm nims - Лекарят му
направи илeлнеин с морфин.
мorpHiuмcühHUid adj зависим от
морфин.
Morphoieogag Ling ;oрфoпттнс.
morsol adf 1. гнил; прояден (дър¬
во); 2. разяден Озъб); 3. грохнал. (Пз
снпн Oеoзпн),
Momcc1IpH1ieU п Oll ;oезтеa мз-
бунo,
MQucl1ppar1U т морзов апар—т,
momsen е И bD ап, '.ji-e. К прпд—в—м
по eтезo.
Mönnr т, -1. х—з—н; 2. МП морта-
е-; eнитхвпрт—еи-.
мOmcemr sw.V. Tb ii.V. спуквам в ха-
з—н.
Ma-clzefhHen п знои оа морзовот-
-з5укa,
M/utci т oPt хоросан.
Mosaik npf Atch Kunst мозайка.
mnc1|komUie adj мозаичен. като ео-
зойна.
Mosiikiußloden т мозаичен под.
Mosches/, -п дм-мнн,
Moschus т OPt муокуо (-ромат).
Mтfcc!1sncicc т ZÖal мускусен бик.
Mmcko1 п Москва.
Mockuicr т, - мтунтзч-лин.
Mocka1emir /, -пеп ;oснтзеaнн-,
e^cKoiZccH adf eтонтзонн,
Moskito т, -s Zrol москит (тропи-
епскн номар).
MocC|UoncUz п мрежа против ко¬
мари.
Moslem м, -s|MuтlOme мюсюлма¬
нин. мох—мед—нин.
мoci|mfccH adf мюсюлмански.
Mgst т meist Sg. 1. шира, ;ътa;
2. плодов утн,
мasUen sw,', Tb Oti-V нзстнонвa;
плодове. прозя оoк,
Mostmioi т Oll mandd тoреиеo,
Motel n. -s мотел.
Motctlc f, -п Mus мотет (много-
тпaсн- 0епеoтзн-) цпопн),
Motiv п. -л 1. мотив. подбуда,
подтик; 2. Kuns- мотив, сюжет.
MoUfeuUimr /. -пл 1. усърдие. твтт-;
2 причина (зо дпйотзиe, пoстпшo—).
moTiv/nman [...VillJ sw.', hb t-,', мо¬
тивирам.
Molivi^sItSi^i^Ii / all еотавир—лост.
MoUn-Crocs а.: Mot1o:l--tsc [...k-] m
ölt мотокрос.
Moton/Motor m, Mr-oeen мотор.
двигател.
Mgio—anUiZei m ölt Tech eлeктет-
з—двиевалп. задвижване c електрод-
внгaтeЛl
MaUnbbIock m Tech цилиндров блок.
MmUnmbmoU m моторно лодка.
Motoncmhan m ölt мo'oрoотеo;~
лл, двитoтeлтс^-рoeнe,
MoUoremgemäucoi m шум от деитo-
тeлн,
Mohouenöl п моторно мoопт,
Motoriaimzaue л моторно превоз¬
но средство.
MohomSäuBs/капа; н— двигател (но
кола).
MoiorfK / all. еоторика (движе¬
нията но еoвпнaJeизтти(oтт. регули-
еoнн от мтопн-),
moUorisoH adj моторен (auch üBeiir).
moTomis||men sw-У. Tb On,'. мотори-
зие-;i
moionlsjerU adf моторизиран, имащ
кола. мотоциклет и др.;
Slnl Sie ~ oder soll Ici Sie mfUneH-
eer? Колата Ви тук ли п нлн да Ви
взема със себе си?
MoUorkirrcn т мотокар.
Motonlslsiirg /. к-п-цитпт еа мо¬
тора. ;тшнтсг,
Motorrad п мотоциклет.
Moio—midirlile / о—шнтнн очила з—
;ттoцнкпeтнст,
Motormalloh-cr т мттoеинпптист,
MmUnrraB'UHmc—soh/im т книжка за
црaвтушрaеппнип и— мотоциклет.
MoUo—madnilM т нaон- за мотоцик¬
летист.
MolorroBmenrcr п мотоциклетно
тъстeоaннe, мотокрос.
Moio-molir- т ;т-oеoлeе,
MmTnmcägc /моторна рпзoчк-l
MoTorscHadcn т повреда и мотора.
Mohonscei/m т Маг плoтитвтд с по¬
мощен мотор.
MoUnrcp■nrt т ölt ;ттoоптрт.
Molts / -п Zöö молец.
MoUUerfruß т ölt разяждане от
DEUTSCiO-öUlLjADllPCJfEP WÖDTEQMÜCH
525
МОЛЦИ.
MoUUcrCfsUc f melтt On: umg lUж.
Komme ип der -l/W. geHört in die -
нещо е много о--рo, от раклата л—
боба.
MmUUenkuecI J топче цеo'нз молци.
MoUUenshHuUzmfUUel п средство про¬
тив молци.
noUicmslcben adf който нп се пов¬
режда от молци Оза плат и др.).
мnU1cgeeufrcccen adj цеoсдпе от
мoлеИl
Molto п, 'Р мото.
moleem sw,', Tb 0-е.И. umg мърмо¬
ря, мрънкам, недоволствам. е'т-с.
Moiiiaadiike ['мuunt1ri1ici л. -5
здрав велосипед, който моме до сп
кара и и пресечена мeотнoот Мемун-
тннбaяк),
mouccfeuen [Mm.Jsw.K hb Ohi.V. пе¬
ни оe, шуми. иокрн Oшoми-нсoo),
MQzartKignl f шоколадови бонбо¬
ни, произвеждали и Залцбург (Мо-
ц-раови топчета).
Mi/zamtzopi т HOsl плитка е- тила,
типична за епохата на В. А. Моцарт.
Möwc f, -п ч—йн—. гларус.
Mücke/, -п комар.
Mucker nun Pl umg 1. каприз. при¬
щявка; 2. дефект. повреда;
Seine ~n Hol/n Има; своите отеaн~
лости; kaпризинеa;
Das Auto Sui so seine - Колата не л
съвсем наред, създава ми проблеми.
MäckenshSжaum т роя; комари.
MähkercUihH т ухилване от комар.
MucCem т, - umg мърморно, сър-
дитко.
Muekis nur Pl umg муонулн-
MnoKs m, -e meist Sg. umg тих. оцo~
давел звук;
Kefman - sagan (tun) Не казвам п>к,
нп гънем,.
muhCsen sw.', bD i-п.У, umg не коз-
зае нито гън;
umg Obre zu - Без да кое— гък;
umg Sieb mleSU - Не говоря и ие
мърдам. с нищо нп нодaвae пеиоъо-
твнeтo си'
müekcмäusc!cncUi1I adf umg съвопм
тих;
umg Es ^1 - Беше така тихо. че
муха да бръмне, щеше до се чуп.
müds adf 1 уморен. изморен; 2 отпг
чел (lUWl (Gen) от нещо);
Das moohi mloi - Тово еп уморява;
Wim slrB Bes Waniers - Омръзна ли
да чакаме, отегчени сме от е-k-иe,
Müdigkeit f o.Pl умора.
Mull т öPL шлпспн, eувпл. тннлoтa,
MuTe f -л Tech муфа, втулка, тнпзo;
umg Mim /chi die - Боя сп. страху¬
вам сп.
MuTel т, -1. umg peiar н-мръщен
човек. вечен недоволник, сърдитко;
2. ZoOo bm'Iwoh.
muif(e)l*g adf umg намръщен, на¬
мусел.
müiielm м У. TD ili, У. 1. и лошо н-от-
роение съм; 2. südd, öт-вrг мирише
на eувъп,
MjaTTcmsouscm п nue im: umg ~ hohen
стеaв'в—; сп.
MiiT'eNcUäok п Tech съединителен
детайл с муфа.
eulfle adj миришещ на мухъл. гнил.
ошaр;н;
-е Luit Зaотoсл (спарен) въздух.
MäHc f -п meist ■ Pg. 'снлн;. мъка;
umg Mit - und Not C тoлсмa мъка,
еджа-едва;
Niobi irr - wert sein Нп си струва
труда;
Mit jмdm.Jctж, (Dai) - Holen Ня-
ной/нещо ми създава грижи;
Sieh (Dai) dir - gelan Правя си
труд, сторая сп;
Dir eine lut dis -. Bcr amie—e schöpft
dis BmüHe Един бие тъпана, друг оби¬
ра пaроaтo,
mäHl1oc adj ллопн; adv 5ез хонлип.
л;оеo.
euben sw.y. bD Oti-У. мучи (кроио),
nübem. sici sw.', Tb мъча се. ттo-
р—я сп;
Sir MÜhic йсН ^^mgellfhn. ihn zu
überreden Напразно сп отoрoeшe до
го 'беди.
müHevolI adj трудел. мъчен.
MUHIe / -и 1' eплииеa, втдпнне-;
2' TecT aрoш-ек-; 3. дома (игра).
MUHleang m мпленп.
MänlruB п воденично колело.
MühlsTeln m воденичен камък.
Mühsal /, -е geb мъка, тегло,
mäncaм adf -руден; 'силен. ;ъен-
телен.
mäHce1ig adf - nüisan.
Mulatte m, -n, -i eхл—т,
Mulattin / -men мул-ткa,
MnlUlpllCillon
Mullef, -r 1' падина; в-птт, 2. umg
корито, лтшзн,
Mull m o-PL марля.
Müll m o-Pl смет, oтnaдъеи,
Müllauto n кола за извозване на от¬
падъците.
MäIIu1ГiHrf o-Pl извозв—нп иа смeт,
Müllabladeplatz m сметище.
MäIIbeuUeI m торбичка зо тгцoдъеи,
Mullbinde f бинт от марля.
Müiloorioiner m оонтпйнер за от¬
падъци.
MäI1Bcporic f сметище.
Mülleen/m m кофа - зо боклук.
Müller /л. - воденичар, eeлеие-р,
MüllCippc J смeтншп, мнотo зо сеп-
тор-зтов—рвоие.
Mülleind п работник по чистота¬
та. по извозването на отпадъци.
MülIscHIucKer m сеетопровод. шах¬
та зо боклук.
Mülihorne f варел за боклук.
Müli^^rhucnnuNgsunlige / съоръже¬
ние зо иотaеснe но отпадъци.
Müllwagen m кола зо иовтзв—ил но
омпттa,
Muiiwindel f пелена от тпнзух'
mulmig adj umg 1. иппрннтeи. свър¬
зан оъо сте-в; 2. тп-оeн. съмнитл-
лее Oонту-еия);
umg Elm -cs GcfüHl Im Bauoi lahun
Изпи-вом неприятно усещане Она
страх). свива ми се стомахът от при-
-понeннл,
Mult* m, -s umg мултинационален
концерн.
MultiKuItir/ii adf съдържащ еле¬
менти от различни култуен. eултн~
културлн,
multilateral adj многостранен (до¬
говор и др,),
MulUi-MeBia о.: Multimedia nue Pl
използване на различни орeдотв- з—
комуникация Tтоo5;нo и учебния
процес), мултимедия.
Muitae111og|n m мулaзмнлнтнле,
Multinational adj мcтттнoеиoнo~
лен, ;ултнcaезтнaлпH'
MulUiple-cSofhe-Veriahucn 0.: Muihf-
p1eono1oaeaiianman, Multlpte-CIHQici-
Ve—Tthnam m тест (за избор но в—ен-
-нт от повече въомтмнoттз),
MuillpliCidd m, -тп Math мнтжнeт,
Mullfplikatijoi/, -ci Math умноже¬
ние.
Multiplikator
GABEROFF
526
Multiplikator m, Müllipl0kaloгen 1.
Malh миoмнтeл; 2, umg мултипли¬
катор.
Mu1U1p11ei£ren sw.', hD Ог.И. умно¬
жавам.
Mü111v^^:iMi^^]^i^:^]^;^i^;at m поливито-
минен цеeпaеaт,
Mumie (...'aO/, -i мумия
munl/ilule adj като мумия,
mimfriziirer sw. У, Tb ir, У, муми¬
фицирам.
Mine m o.Pt. кураж, оъре-'тс'.
ищах.
Münm/Imidn m umg о—eк,
MuMMcnshHinx m o.Pl мoокaеoд,
Mumpitz m o-Pl, umg тл'цoсти,
Mumps m o-PL. Med заушки.
Mund m. -ejMündee 1 Anat 'отa;
2. BergD отвор, oтвъро-иe;
umg Den - ballen Мълча, държа си
eонн-;
umg Dem ~ aul Bem nrchien Fleck Su-
1/n Остроумен съм. oбнтеае съм в
говоренето;
umg Niehl aul Bin - gc'illen sein Hs
съм вързал и eоик-;
umg Mil die - vorncwcg sein Устат
съм, рязък съм. нп могат до ме код-
думат;
umg JмBm, mihi d/m ~с meBen Го¬
воря това, което някой би ноk-п до
чуе. пoд;oовaм сп на няooтo,
Müdlart f диалект, наречие.
Mundi—To-scHiung / дилeeктoпITГИC.
изследвале но ди—лектитп.
MünBirllloH adj диалектен.
Murllusche утрей за цoддърмo-
нп но устна витнли—'.
MüiBcI п. - Jue лице под пoцeчн-
тплотвo,
nUrBen sw.', sm i-n,', вливам се О*п
chw. (Akk) в нещо) (река); излизам
(im. aul clW' (Akk) и, ео нещо) Тули-
цо, площад и де,),
mundfaul adj pejor еeеaогтвoрезз,
;ълчaпне,
MemlTOuir / oPt Med отт;-ти-.
munBiculig adj 1 готов за употре¬
ба Oхр-интeлни изделия); 2. наход-
ени; остроумен.
eurBgc—acht adj приготвел по вкус.
вкусен, апетитен.
MurBgernoH т (лош) дъх и 'стaтo,
MundHireonICu / устла хормони;-.
MürdSOSlc/ Anat 'сака кухина.
Основни математически действия:
ildlercr/ събирам. сумирам
eulllpilxi^rcr/ умножавам
zncamмenzrnlcn
moIncHecn
Addition събиране
Multiplikation умножение
Summ/ сума. сбор
ProBuCi произведение
su1UuuH1ercnJ изваждам
dividieren/ деля
abzichen
teilen
Sn11u1kU1nn изваждане
Division деление
DflT/mсте разлика
Quoti/nl частно
Mündig adj пълнт.пптпн,
Mündigkeit / о.Р1. пълнолетие,
mündlicH adf 'отпн.
Mundloch m Tech o-вте, oтеъесaнe,
Mundpflege / ö.Pl. поддържане на
'с—На хигиена.
MünBriul т о,Р1, ирамб— еа хра-
ез-;лнз цеoд'k'и (зм еeоo5oеca
kTHC'M-ЦHC),
MundscHlcimhaut / 'сана лигавица.
MundsobnUx т Med маси- за уутoт-,
M-uni s-R/fi/n meist Pl. туeн с дъл¬
бок профил (за каране и зимеи уо-
птвия),
Mundstück п мундщук (за духов
ннсте'мeн-. л'лa),
Mundioi adj On: <мВп. - mucHcr от¬
немам някому възможностто до №-
еoзсеo мнението он.
Mündunni/ ^п 1' Geogr уотиe; 2. ду¬
ло (на oеъжнe).
Mundvoll Mund voll т - хопо—; глътна.
MümBvorrät т geb провизии. оув—
храна (за из път).
MunBж1cser п вода за освежаване
и дезинфекциране но уст-тa,
Mundwerk п а-PL, umg in: ein gutes
~ haben не съм вързан и eоин-. зи-
и-ти намирам какво до кома.
MundwlnKel т ъгъл но устата;
Jmls. - zucken Нечии ъгълчета на
'стата потрепват.
MndB-xu-MlüKl-Beeltiiniidg о.Р/. из¬
куствено дишане “'сто и 'огo”.
Murilljor/ -ет МИ e'Иненн;
SchamГс ~ Боеприпаси за стрелба
(не за 'епнис),
Munitionslager п погреб, склад за
боеприпаси.
Mu^l^t^il/^ ä.Pl. шушуколе. потой-
ли слухове.
mumkcin sw. У, Tb t Vfl-i. V, umg шу¬
шукам. говоря Mühar jmBn,JctЖl (Akk)
за някого, нещо).
Münster т, • 1' катедрала; 2. голя¬
ма ;aнaс-нескa църква.
MUdi/r adf 1. буден. (одър; 2. жнв.
весел, нтеив; 3. здрав, е'зстеoш се
добре.
MudiciCeit/ о.Р!~ 5oдрoот, живто'.
Müdeani п монетен двор.
Müdzoitonii т монетен автомат.
Münec / -п 1. мокета; 2. монетен
двор;
Alles Tür iume - mshner Приемам
воненo за еис'a монета;
JmBm. chw. (Akk) mit gleichem - zu-
rücCxinicr Отговарям сяно;' оъо
опшoтo, връщам на опo'т със зло.
nüne/n sw.', Tb li,', 1' сека моне¬
ти; 2. насочвам нпщо (aul jnBd. про¬
тив някого);
Dfc Уоти-Г/ ^^п/п uni niob ge-
nümzi Упреците бях- насочени иъм
менп, бяха камъни и моята теaднн-;
Eu verstehi es, sclrcn Vorteil duuuns
zu - Тоя зла; кон да извлече полза
от това.
Münekünlc / о.Р!. иумшзмoтиk-,
Müiizzsmnilungg нoлeнеис от мо¬
кети.
Mün1Uaic'on п телефонен автомат
(работещ с монети).
Münzwechsler т —п—рот зм обмен
еа моне'^
mü—bc adj 1. —рошли! (скала); h. мен.
крехък (зм месо); 3. пръхнои Oолoд~
ниш);
übeele JmIn. - Machen Слoмнзo;
нечия съпротива.
Mäm1Te)Ue1g т о.Р1, еoлливo -eотo,
Murkcl т. • nandd дребосък (мол-
ко дете).
Munks т o-Pl umg небрежна работо,
eu-Cs/i sw-V. hb Otr-V. umg работя
кои до п, работя небрежно.
527
DEUUSCCWUlGA&&ClillP WÖ^TEQb^UC^H
Mustern
Murmel f, -i топче зо нтрa.
murncln sw.', Tb 0--.У. мпемтес,
говоря тихо и неразбрано.
MirMciUlcr п Zrrl м—емoт (вид
пзио—е);
Win ein - schiiTCm Спя като о—кл-н,
миггсп sw.', Tb OOi.y, роптая. не¬
годувам (Üher aUЖ' (Akk) от нещо).
nürnlsol adj оърднт, кисел, и ло¬
шо нaотеoпиип,
Mus п, -е meOst Pg, 1. наша; 2. пло¬
дово пюре;
umg Jnin. zu - zemBuühken Правя
някого на цeстнл,
Misclel / -п 1. мида; 2. раковина.
MiseScIsaMeling f сбирка миди.
е-kтвнеи,
MuscScIscHulc f мидена черупка.
Muse / -п музо.
MuselMinn т verali мюсюлманин,
мохамеданин.
.Musgum п. Museen музей.
Musaumsaufsaicu т охрана и музей.
MusduмchcsncS т пoс;шпкзe в
музея.
Museumskatalog т музеен каталог*.
museumsreif adj umg стор. готов за
музея (дреха, зие).
MiscinssiüoK п музеен пoоцoиaт,
Musical ['mji:z1ki] п, -s мюзикъл.
Musjk / o.PL музика;
Dir Ton mucil die ~ Н-чнепт, по
който се еaовн нещо, е от решава¬
що онaеeниe,
Mns|kiCuBcMic / музикална акаде¬
мия.
Misikoiien nun Pl. печатни м'он-
колни произведения. нo'н,
musikalisch adj музикален.
Musikant т. -еп. -еп м'онн-нт,
Mus|Cbox f музикален oв-oeo-,
Muslk/m т. - оркестрант, музикант.
MnsZCgescSicHUc f o.PL история и—
еузиката.
Muslkim/url т ценятпл на музи-
катм.
MusIChoohsohuis /виеше музикал¬
но 'чнлишп,
Musikinstrument п музи;—леи иес-
тр'мeет,
MusiKCorsl1Уe / грамофонна пло¬
ча магнетофонна леето, носето.
MusiklcST/i т 'ентeл по музика.
Mus|KIicbHubiu т любител на му-
0ИКO'0,
Mus|kpre1s т музикална еaтрaдo,
Mns|kSoSn1e/ музикално училище.
Musikstück п музикалиа пнпо—.
Mus/Csinnde / час по музика.
MusICen/airn п музикалеи театър.
Mus|kuneomie / музикална теория
MusjCurt/rrieht т o.PL обучение по
музика.
Mus|keerI1g т музикално издател¬
ство.
MuciKжcrC п м'озkaлеo пеoиоеe~
дение.
MusiKwissenschaft / музикологая.
MusiKwisscnschaftem т музиколог,
nuslsci adf 1 надарен и областта
на изкуствата; 2. с уоeт за изкуство¬
то; 3' художествен Tд-е5a. възпита¬
ние).
musizieren sw. У. bb Ohr. У, музицирам.
Muskateller m мускат (сорт грозде).
Muskatnuß Muskatnuss / 1 Brt
M'0k0-oв орех; 2. Kochk индийско
oеeвеe,
MusK/I m, -m meist Pl Anat мускул.
MuckcICu1cr m o.PL. Med мускулно
теeсka,
MücCciCr1np' m Med мускулен
тъее, спaоъм,
MusKelMinn m изображение еа чо¬
вешката мускулатура.
MusKelpmoiz m pTior мъеага. пла¬
нина от мускули Oм'он'лeст мъм,
горд с физиката ои),
Muskelriß Muskelriss т скъсване но
мускул.
MuskelsoHwumd т оЛ мускулно ат¬
рофия
Muskelzerrung / мускулно разте-
мелип.
MusCeter т. -е Hist мускетар.
MusKuIatur f, -еп мускулатура.
nusKülös adj м'он'лeот,
Müsli л, -s мюсли Oсмпо от овесе¬
ни ядки, късчета о'вн плодове. нас-
тъег-еи орехи. лешници).
Muß Muss п O.PL оoдплм;ннe; не¬
обходимост;
Das SirUc ~ Жестокото необходи-
мoо-.
M/ßc / O-Pl свободно време;
Ehw. (Akk) mit ~ Uur Върша нпщо
спокойно (без до бърз-м).
Mjjßcbe Müssens / 5ра; по необ¬
ходимост (заради очаквано дете).
Musselin т о~Р1 Text муселин.
nüssan Onusstc, genussi) unt-У. hb
Modalverb tr-VIOlr.' 1. трсбеa; длъ-
мпн съм, наложително п; h. трябва
(еeетстнo);
Ich Muss mich CNUcoHiI1ideN Тряб¬
ва до се нзвинс;
Es muss seid! Необходимо е!.
Трябва!;
Sla muss ins Büro Тя трябва до оти¬
де и (юрото;
Man muss'.. Трсбеa, необходимо е;
Das muss l/ldcn sein За тъжoлeенe
това трябва да стане;
Es muss spät /ewsscn sein Вероят¬
но п било нъонo. трябва до п било
късно.
MußcsUurdc/ свободно време, спо-
кoйстзиe,
müßig adf 1. незает, бпз работа; 2. из¬
лишен. лплумпл.
Müßiggang т о.Р1, безделие, лп-
нoо'. губене на време.
Mäßigdänge— т 1. човек без р-бо¬
га; 2 ленивец, (eодeлнзк, празно-
окитaш,
MÜßIgtgeSen müßig geSsr une.'. sm
Oii,'. безделнича.
M1lßleicUnrdsr MusseaisUurgar nun
PL Wiiisch задължителни плащалия
(по стеиoлнo о-стрoвoвaнe),
Muster л. - 1 o(еaопе, пример;
2 модел, мoотрa; 3. Text шарка, де¬
сен;
Sich (Dai) cin ~ an jм1м, nehmen
Взема; някого зо образец;
- oHic Wert Мостра бпз стояност.
MusUer1c1cpfcI л образец, nрн;eе,
MijSerbriel т писмо o(р-зeе,
MjzsteilnoS л неиго. каталог с мто-
-еи,
MusUemeHc / o5еaзеoв бран.
MucUeucxeмpl1r л. образцов екзем¬
пляр. т5рaоeе; мoотеa,
MustergülTig adf образцов, приме¬
рен. отличен.
MUsl/iSaTi adj = nuste-gülTig
MuslauKnoba m i-rm примерно момче.
MusUcrmesse / мострен панаир.
mustenn sw.'. bD ii.'. L р-оглeжд-м
ноцнг-тплнo, оглеждам; 2. шаря, ио-
шарвом, д;оecзе—м; 3. МИ провя
преглед Ока войсково ч-ст);
Gemusterter StoTT Шарен (десени-
ран) плат;
Jnin. mit cincm abscHäTzIg/m BlioK
Müsirrschülem
GABEROFF
528
~ Оглеждам някого o пренебрежи¬
телен поглед.
Musirnsebüi/п m oбе-оцтв (приме¬
рен. отличен) ученик.
Misirnsiüok п oбр-опц, мостра.
Musi/—ung /. -xi 1. десен, ш—рка;
2. преглед (от военна комисия пре¬
ди казармата).
MüsUcmyerUr1g т Jue типов договор.
Mut т aJPl 1 смелост, кур—m. мъ¬
жество; 2. poxf настроение;
- iasscm Добивам кураж, осмеля¬
вам сп;
Dcm - verlieren Губя кураж;
Guten (TroHem) -cs sein В добро н-о~
троесие съм. весел (разположен)
спe,
Miierl т, -еп, -еп мутaнт,
Mutation f -ет BläP. Med мутация,
mnUfaren sw,'. hb Otr.V, мутирам,
nuTig adj омпл, съееoт; неустра¬
шим.
mutlos adj обпзсърчеи, обезкура¬
жен.
MuUlosigkeiU f o,Pl 'лнннп. лнцсa ;a
смeлтот.
nüinaß/n sw.V. TD hi,', предпола¬
гам, допусна;;
Er Mutmaßt, Bacs.,. Той предпола¬
га, еп...
nuinaßliob adf предполагаем, ве¬
роятен; adv вероятно, koттo се пред-
пoл-тo,
Miipnobe / иопнтoиип но смелостта.
MiUter!./ Mütter майна;
An ~s Rockzipfel iängen Несамо¬
стоятелен опм, ип се пускам от по¬
лата . е- маяка 0H'
Mütie—2^ -п гойно.
MüUlcuhsiitnngssUeile f 1. женска
ктноулт-е,ис; 2 детска koноулт—цня.
MuUTeuboden т хумусно почва.
Mütterchen л. -1. мoйенц-; 2. ста¬
ро жпине-, б-5нек-,
MlUUcmfmcndc f in: ~n enUgaecnsiHcn
бременна тъe,
MmUUe-goUUcs f o.PL Rel Богородица,
Божията майно.
Mutte—Komplex m 1 црпкaдена емо¬
ционално т5въезoетст с майката;
2. майчин комплекс (оoлoнеoот да
се грижи м-ЯенноkИ зо другите).
MüUUcrComr nBö мораво рогче (от¬
ровна гъба).
MiiernKuoleg т Anal плацента.
MmUUeuIelb т Anal eaйенн- утроба.
müUUemlieH adf 1. e-йчиноkн; 2. мая-
еин. петизлноoш Oцетнохoмдoш) от
маяката.
MüUlcriiencrsciUs adv от майчино
отеaеa, по майчина лнння,
MüTUerllele f майчина любов.
Mütt/rMäl п Апа1 белег от рожде¬
ние.
Muti/uMlIeS f кърма, мaЯезет
мляко;
umg Ehw, nii Brr ~ niisongen Всмук¬
вам нещо o майчиното млскт. за¬
кърмен съм с лещо.
MuTTennpianize / рас'.;^ е—йко.
MäU1crrseneUsccI т Tech тaпепе
ключ.
MüUUcmpflihHl f майчино задълже¬
ние. майчин дълг.
MüUUcrrccHU п о,Р1, eaтри—зх—т,
MuUUcrshSaTU / a,Pl e-йеннстзo,
MüttriseUaTisumioub т (ттnуоk по)
майчинство.
MuTicrisrhaffisvCrrlunmg 1 замест¬
ване по време на oтцуок по майчин¬
ство; h. заместник по време но от-
цуон по м-йеинотзo,
MiitenscUlTi п кораб (aоa, кораб
майно.
Muite-schulz т O-PL Oо-кoн зо) зак¬
рила но еайкото.
MüUUersicienuilcIn adv umg съвсем
о-e, сa;-сaeнепk,
MnhtHnsöhmoH/N п umg мамило снлеe.
MüUUersprahHe / e—йчин eзнo.
MiUicrspraeblem т човек. който го¬
вори даден понн като е—йеин.
MitlemspmahHIloH adf на майчиния
eоин, от майчиния лоин,
Miitentag т Ден е- майката Опр—з-
инk).
MüUil f -s umg мое; майка еи Oепо-
то нато обръщение).
Mutwille т оЯ. палaвoот, немир¬
ство; лудория
mutwillig adj 1 полае. оoнoелзв;
2. преднамерен; злонамерен.
Mütze f -п фуражно, o—онпт. барета.
Myriade f -п meist Pl geb безброй,
голямо ooлнепоaвт;
~п von MioKem Хиляди, безброя
комари.
MyruSc f. -п миро Oaетeo-нее—
оeoоo).
Myiis/ -nBrf eнетo,
mysteriös adf eистeриoоeн,
Mysterium п. Mysterien мистерия,
mystifizieren sw.И Tb in.'. eнсти~
фиеирae,
MysiiK f o-Pl eистнoa,
MystlKc— m, - мистик.
mytHisch adf митичен. митически.
MyhoIeo/jC, -n митология,
mytHoIogisc! adf eзттптгнеeн, еи-
тoлттичeсoИl
mythologisSi/’eit sw.y hb Оп.У. мито-
лoтнзиеae, превръщам и мит.
Mythos т Mythen мит, скаоoннп.
DEUTTÖJIli-WUGGDläCWö WÖDTEßBUCtl
mOOHjBaT/d
N. n [en] n, -(umg -s
пи, четиринадесетата
буква от немсн—та оз-
буно'
по inheri L umg п. де,
хайде, я (зо nтдснлвa-
ил, при подо-но); 2 п. хайде де Опри
израз л— учудване);
- аВап! Ето (знждoш л^)!;
~. Wrd’s bald? Е, щп о-aип ли скоро?;
- so was! Я вие ти! Хайде де (ной
би помислил такова лещо)!
Naic / -п Tech 1. глозино; 2. теeо-
до; втулка. сипел.
N1111 т, -1. Anat пъп; 2» център;
Dar - dcm Weih Пъпът и- овeт-, цен¬
търът но вснеит.
NihelbrueH т Med пъпна херния.
NobelscSnun f Anal пъпна връв;
Die ~ duici U—ermen Прерязвам пъп¬
ката връв.
NghoB т, -S1. Hist набоб, губерна¬
тор на прoзннцин и Индия; 2. umg
много богат човек.
посН peäp (Hal) 1 оa, към. в, но (за
eяотo); 2. след (зо зреел); 1 след (ред.
пoупeдoв-тeлнто'); 4. според. оът(-
е-онт с, съгласно с, по Ooбрaоeе, еа-
щаб); 5. при тлaтoли. приоaтaтппеи
и съществителни имен— -с разлиени
он-чпнис;
~ Wien —cisan Пътувам за Випло;
~ Hause gcHcm Отивам си вкъщи;
~ olem Нагоре;
Vom links ~ neoits soHreilcN Пиша
отляво нoдсоиo;
Das Zlnmcm gHUl ~ Brr Sinaßc Стая¬
та гледа към улицата;
- zwanzig MimnUcn След двадесет
минути;
~ Bem Hochzeit След оз-'бaao;
Es ist zehn MinuUen - aebt Часът п
oопe и десет (минути);
Einer - Bem anderem Един след друг;
30’ ~ dcm CelsiissKoli 30° по скала¬
та еа Целзий;
~ den Modi По модата;
- dcm Gesetz Според (съобразно
опс, тът.л—онo ^ононо);
- eiliendem Rccit cПтл-сит. според
действащия о—koн;
Meinem Meinung - Според мек, по
мое мнение;
Seinem W/Ssm ~ ist ci ei/r nulle По
хор-к-ер той п по-скоро отоно;;;
Jelm. nur Bcm Namam ~ Kimmen Поз¬
навам и^ого соео по име Мие лично);
- jeBe. sohlcKem, mui/n, fuugen Из-
пе-шae до повикат някого, виком
иснoгo, питам з— някого;
SicU - jмBм./вtж, (Dao) sebmem Коп¬
нея по нннттo, лещо;
- und ~ Птотпплнит. цтлeк--лпк-;
~ wie vor К-н-о и преди. накто по-
рано.
NB:
maei- много продуктивна пред¬
ставка в немския език за образу¬
ване на глаголи с различни значе¬
ния:
1' движение след някого. нещо,
срв. nihieiten. nacHIaufen
2 повторно извършване на дейс¬
твие, срв, пасПгссНтсп. nucHles-
isllen...;
3. подражаване, имитиране, срв.
mocSsprecien, maehsSeig</i 'и;
4. по-късно извършване на дейс¬
твие. срв. nicnheHinBair, roehlö-
sci ..';
5. доизвършване на действието,
срв. nocisiUzem. raelSCliaigea...;
6. интензивно или подробно из¬
вършване на действието. срв.
daohforseiem, diehdeigCest .и
diohläTTcn sw.V, hD hi.', pejär ими¬
тирам, подражавам сляпо I<mBn,Jeiж.
(Akk) но няного, нещо);
Dem LaibarJjmds StaMmc/jeds. Gung
- Имитирам 'ентeлсJиeеий тпoс/нe~
чия пoвтдн-.
mieh|ohm/n sw.V. TD li,', подражо-
вае (jмdN,JliW. (Akk) на няного, ел-
що); имитирам, ко^рае;
Einem VogeSruf - Имитирам птичи
тп-с;
Dis UnUcrsoHmf'U Bes Chsls iiehzu-
ihm/n v/rsueien Опитвам до копи¬
рам подпис— но шефа.
nicHoimanswert adf достоен за под-
е-m-ннe. образцов.
NiCHohne—, т - имитатор, подро-
maтeл,
Nachahmung/ -ет 1. оЛ пoдеama-
лип. имитираше; 2. иeнт—еня; копие.
NiciiHmimgsi—iei т Psych инстинкт
за цтдр-мaииe,
ricii!mings^—dig adj достоен зо
noдеaж-ннe. за нeитиеaнe,
nioHlarleiUem sw,', Tb t-.У. 1. дора¬
ботвам (пропуснато). дообр—ботвое;
2. правя ктцнп;
Zwei Slumlen ~ Работя дтпппннтeп-
но дво ч—о-;
Gegenstände eit Bem H1ndJeom HoiB
- Дoo5еa(o-зoe предмети ко ръно;
Eime onllCe Plastik - Правя копие но
oнтиеиa пластика.
Nicbhan т, -mj-т, -п спопд,
Nocihiudlselplin/близко дисенпли-
н—. сродна наука.
NoelBardorf п съседно оeлт,
Niehbambaus п оъоeднo къща.
Nachbarin / -пеп съседна.
Noohhaniomd п съседка стро;—. съ¬
седно държава.
nacHBiulloH adj съседен. съседски;
Dcm -п Gamien Съседска'— градило;
Ein güh/s -cs VcrHrlUmis Дтбетуъо;д-
окн отношения.
NiehBanseSaft f o.Pl. 1. съседите;
2 съседски отношения;
Dis ganze - Вуненн съслдн; опспднтe;
In irr ~ Наблизо;
Guts ~ Hilten Поддържам добросъ-
сeдснн oтнoшeннс,
nacHbirsoHirulioH adf съседски.
NicHbirsTimilic f съседско семей¬
ство.
NocihamsKird п детето на съоeдз-
тп. съседско дете.
NacHBirsIciUe nue Pi. съседите.
NacHBebcn п повторно, цт~спaбo зе¬
метресение.
moei|BeHindaIn sw.'. TD Гг,'. 1. об¬
работвам допълнително, дообработ-
зае; 2 Med лекувам допълнително,
подлагам иа допълнително лeеeннe,
NochiBliHugiuung, -тп 1. допъл
си-плио т(р-(т'з-нe. дтт(еaбoтеa~
ип; 2. Med допълнително лпеeенe,
mici|Bikommcn umr.'. bD t-.V, 1. цo-
пхе—в-e допълнително; 2. umg полу¬
чавам Oцтецис) дтпълин'eлнт.
mocHlbcssa—mjw.K hD-п.У. птпе-всe,
koрнтиеoe,
rici|basialien sw-У. bb in,'. цтръе-
3—e допълнително.
NoeShrst/ilurg / -en WOnfscT до¬
пълнително о-сзкo.
noeH|bcUcn sw-У. bb ii.'. umg pxfor
птвт-есм безкритично чужди дуеи,
повтарям кото папагал.
34.
N^OHj^CZ^HIlN
rucH|l^(^i^i^1^1ec^.w,F. Tb h-.У, плащам
дтпъонзтeлит, пo~нъонт.
nioS|iiIdim м. У. hb hi. V, копирам;
възпроизвеждам; прпопод-з—м;
EtW' HisTo-isel gcUmci - Пресъзда¬
вам нещо иотoрич;окн дос-оепрло;
Einen KunsUecgcnstunB - Копирам
предмет на нокуствoтo.
Nachbildung/, -тп 1. o,Pl копиране;
имитирале; възпроизвеждане; 2. ко¬
пие. репродукция; 3. имитация.
пас^Иат/пт е У, hb iir.V. прелис¬
твам (кннг-. за до номеря нещо оп¬
ределено).
mach Ibieiben unr, У. sm iin. У. иотот—зae,
lieb IbilckcN sw,'. hb Oii-V. гледам
«тВе. след някого).
NioHBIllic f втори цвят. втори цъф¬
теж (auch ■ übeite).
moeblbliiteit sw,V. hb i-г.У, Med npo-
иържявмм, почвам отново до кпевс.
Nachbieiingg/ -тп Med прoнързн~
в—нп. иокървявaн;,
nac!|1oHuen е. У. bD in. У. 1. Tech про¬
бивам отвор допълнително; разши¬
рявам отвор; 2. umg питам отново.
Noehhömsc / о.Р/. WO-isch од;лoн и
операции слпд затваряне еа борсото
(след официалното борсово работ¬
но време).
nacHbörslich adf нзвън~. олeд(oесoз;
~п Kunse Иовпебтествн курсове.
loebobiisiliob adf от совата еро,
след Рождество Христово.
naoi|diUieren sw-V, Tb --.'. дм'-^-;
оъо оoдеa дата.
nachdem kanj след кото;
Er sah Гсип. ~ eu älgccscm Hatte Той гле¬
да тeлпзнонн, след кото се и-хр—ки;
Jc - Сцoрeд сл'еoс. и оoвнсиeoот
от тово, зависи (от т(с-тяaeлотвa-a
идср.);
Jc . wie cr sici verhält. werle foi
meigicucn Ще рeaтзеae и з—внсз;oст
от тозо, кон щп сп държи той.
mach HenKim unn,'. hbOfr-У. р—змиш-
лсвoм. мисля Tübcr jмBn.JcUw■. (Akk)
о-. върху ляного/нещо);
Io! dienie longa über iHur Woulr moci
Дълго мислих върху думите я.
nahiBenkllhi adj о—миоппн,
Noch(BcnlC1i0UKStt/o.P£ о-eислeнтст,
nicH|dicSiriciMwV. hb Оп.У, пресъзда¬
вам чрез свободен превод.
NoeHdioSUun/ / -em Gif свободен
CABEQOFF
превод Ihm литературна творба).
Niehdruek m, -е 1. o.Pi. нa(лсг-ип;
настойчивост; 2. Тур непреработено
(стереотипно) нодaнип, допечати-;
Mit ~ Нaстoйенвт, eнпртиент. под¬
чертано;
Mit ~ auf niw. (Akk) Hinweisen Нос-
тoйеивт обръщам внн;oннe върху
нещо.
nooH|dmuoKen м У. Tb an. У. Typ 1. цел-
печ-твае; 2 допечотвом, ^^<^;^том
нови екземпляри.
mocHduücKlici adf нaо'тйенв, настоя-
тплее, eнпегнеeн.
ricH|c1'cM sw-У. Tbihi-V, отрeмнсе
до достигна някого (по уоцeхн и др.);
Seiner ällemen SoHma^Si^r - Опитвам
сп да подражавам но по-голямата си
спстрo,
micbclmamd/r adv един след друг.
mieilcMpnmdcm unr-V Те-П-И, съеуи~
0'в'зaм. еувотзoe като ннkттт. спо¬
делям чувстват— на някого;
Er hat ibn/ Fucnlc ricSempTnNdcm
Той штехзотз- иеЯсата рoдoот (като
свoн),
Nachen m, - paeh лодно, лaднн,
NooHerbe /л, -л. -л втори. следи-щ
наследник (по з-еeшaинп).
n1hH<erzäHIem ж.И TD hi,'. пеeеaо-
казеае.
Nochesr zä1dnrä. -еп цеeе-ок-з,
Niebiabr т. -em, -e^/NacbJahee m. -i.
-n vxiali наследник.
macHTaireN unn, У, sn Ohr. У, 1. послед¬
вам някого. тръгвам (jmdm. след ня¬
кого); 2. трътв-м пo-кпонo (с кола).
пасНТО-В/п е. И Tb ir,'. боядисвам
допълнително, повторно Окос-).
nacHlasscm е. И Tb lr,y,Iitr,y, GSp
прихващам (тнмcoстнкo. футбол);
2 umg вопм-e си допълнително (пор¬
ция храно).
NachleSes- малко цеoзнпиотзт (след
официалното).
NacHToI/c/ o-Pl цеиeмотзeнтот; по¬
емане (но пто', служба и др.);
Jnds. ~ arireU/r Ставам нечий при¬
емник, поемам нечия служба.
mach [lolgcn sw,', sn iir,'. 1. следвам
(jmdм, ияного); 2. замествам, ставам
нечия приемник;
Jmlm' ie Amt - Ставам приемник
ео някого в службото.
michiol/cmd adj следващ;
/
/
530 /
- . /
Dis -cr MinnUcm Следващите . ми- /
луги; /
Im NocMotecmfcn Впоследствие)
след това. ;
NacHfoIgeorganisation/ oег-ино—енH
пеиe;ииенa (но друга трт-ниоoеия),
Noohloi/eplanung / дългoорoенo
кадрово пл-нир-нe,
Nachfolger m. - наследник, ценeм-
инк. з-;;оaииk,
N1oHГoIea—eeaIuпgJУ;р)eeдaеe но от¬
ношения. на приемственост.
NiohTOIgistait m meist PL дърмава
приемник. държава н—ооeднин;
Die Brr UdSSR Страните припе-
иичии (еaолeдезекн) но бившия
СССР.
mechiroriemm е.. И Tb ii-У, изисквам
допълнително, поръчва; допълни¬
телно. пе-вс допълнително о—явк-.
maoh|ionseien sw,' hb -ii,', 1. издир¬
вам, цет'езaм, е-оуон-з-м; 2. еoо-
следвае;
Sic Torscbi/1 lange maeb. wfe sici Brr
Vorfall zugcU-igen halle Те дълго еaо~
следвах— как се беше случило тово.
NachToonsOsmgg -еп meist PL 1. из¬
дирване, проучио;;; 2. разследв—нл.
N1CSf-1dc /, -п 1. WOrlsch търсене;
2 въпрос. запитване;
Angebot und-Търсене и предлагане,
Wie /elt’s? - DanKe dir Ч Как - си
Ос:';)? - Благодаря за въпрос-!
Noohlragnauslali m WOrhscT лицоa на
търсене. загуба на търсене.
NiohrmogcfmTiatiom / WOnfxh инфла¬
ция на тъеопнeтo Oпрпзeо иа търо;-
ипто над прeдпaтaнп-o).
doohir—0/sm е. И bb Оап.У, 1. запит¬
вам повторно; 2. осведомявам сл,
пит—е;
Balm FinirzoMi wn^em de- SUeucrim-
Ciänung - Питам финансовата служба
въз връзка с данъчната декларация;
Dieser Artikel wird Kaue nooi moch-
gelra/l Този артикул вече цтетн ил
сп тъеои;
Eu nussTc mcHumiis Bis sie aNTwon
Uele Той трсбвaшп да цн-- няколко
цптн, докато тя отговори.
NohH'-age- m oуш'иoе, потребител.
Nieiinoealückeimg m спад но търсе-
нeтт,
NooHr-1gesUcfdcu1nd / увеличаване
на тъеоeептт.
531
DEU^^(Clf^L(^/^I2lt^<CllES WÖRTERBUCH
NieHKOMn/msebäll
Nachfrist f отсрочка, удължен срoo,
iooh|fühiem sw.', hb t-.У. споделям.
разбирам нечии еуrесгв-, опчуво'в-м
Ojmdm. ctw. (Akk) им някого зо нещо);
Das kirn ich 11- - Мога до те раз¬
бера за ттеa,
ц;ch|fü11eц sw.', Tb tr,'. допълвам,
долива; Oеaш-),
NoeirÜlipuek т опаковка с перилен
пре^^рат и др. за допълване на ори¬
гиналното тцoнтвk-.
nicHI/cBen unr. У. Tb Ohr.У. 1. о-с-ъп-
вам 0<mBm.Jctж. -(Dat) есkoм', пред
нещо); 2. поддавам, oтъв—м се (пте~
ва); 3. отпускам се (плот);
Sic gab seinem Bitten immer mac! Тя
вин-ти отстъпваше еа молбите му;
№0-1x1 Die Preise /cbem Mrlobt) noch
Цените (не) падат. (нп) се поние-и-т.
nooHde1o-cr adf роден пт-кпоиo;
Das -л Kind Изтърсак;
Die NuoHecbo-encn Родени пт~нъоит.
NacHgcbühr f. -еп допълнителна
тooоa; доплащане (зо писмо. облепе¬
но с еeдтот-тъент марки и др.).
NaeSeciuni f -ет meist o,Pl, Med
I. на плацентата; 2. пла¬
цента.
nioH|geHcn une,', sm Oie,'. 1. след¬
вам ömBmlJa1ж. (Dal) нсkTтoJнeшт),
вървя (подир нсkтгтJеeшт); 2. вър¬
вя н-зад, ноoотaвaм (зм часовник);
3. върша нещо. оoннм-вaм се редов¬
но Malw. (Dai) с нещо); 4. иоспeдеoм,
проучвам (ilw. (Dal) нпщо);
Einen Spur ~ Петооeдяв-м следа;
Seinem Hohhy ~ Занимавам се с хо¬
бито он;
Eimen Pmohiem ~ Проучвам проб¬
лем;
Mcine Ul- g/bi nael Ч-оoеннкът
ми изoстaв-,
ngoHgeordmet adj подчинен (в рaнт.
служба).
roendc-u1c adv 1. caЯ-н—kеaс. и
края на краищата; 2. направо;
Dann wirBs cs mir ~ zu viel Това
нaй~еaКрaс ми се оттеи преколело;
Das ist - 1äeHe-1ihH Тово п направо
смешно.
Nachgeschmack т o,Pl 1. oо-a-ъ-
чеи вкус и устата; 2. неприятен спо¬
мен, неприятно уо;шaнп,
nOhngcstellU adj Ging оoдптотoвeн,
пoс-птонтивeн;
Elm -es Attribut Намиращо се след
думата определение.
noeHdew1esmermaßen adv дoo-о-нo;
Dir SoHledsrionte- war - Bcstooh/n
Съднс'a явно (доказано) беше под-
oуппHl
nacHgleBig adj 1. oтсгъпезв. мек
(човек); 2. податлив (почва. терен);
3' неустойчив, податлив, плaотие;н
(материал).
NioHgiebIgKeii f o,Pl, 1. o-о-ъnен-
вост; 2. н;ууaoйеивoст, податливост
(на терен); 3. eлaотнентс- (на мате¬
риал).
паоН^еПеп uni. У, sm in, У. долив—м,
допълвам.
nioH|guüicIn sw,', hb Oti,', мисля.
размишлявам;
Ich giühic üieu ein Probien lieh
Размишлявам по/върху проблем.
то/иЩаС/п sw-V. Tb -ir,'. umg еoо-
цц-вaм, задавам въпроси по един и
същ проблем, дълбая (по въпрос,
проблем);
In dcn SoeHc Misst dn noei rlrmal
- Трябва до цет'еиш, цртолпдиш
още веднъж това нещо.
Nachhall т, -е meOsh o,Pl пи, ехо; от-
овук.
doeh|ha1len sw-V. TD itr.', ^^о^ъл-
жавае до звучо, отзвучавам nтотe-
цeент,
nihHHilUig adj продължителен, тз—-
ел ^впечатление. усшeв),
meohlUän/cr umi.y, Tb ilnV. 1 оaнн-
мавае оe, задълбочавам се (и проб¬
лем. мисли), отдавам се Ока споме¬
ни); 2. следем ннooтo (лоша олaвa,
ресоее); 3. изоставам Olm ctw. (Dai)
цo, и, с нещо);
Gclinkem - Задълбочавам се в ,№-
ли, постъпвам и еaо;нсъп;
Eii^^r /lückllcicm Zeit - Мисля дъл¬
го за щ—стлизи времена;
Ilm bärgt Bin soHieoHUc Ruf lange
maoh Дълго време за него се говори
лошо. лошото му слова дълго го
преследва;
Im Plan ~ Изоставам от план—.
raehhouse adv Schweiz österr вкъщи.
Niciiimsawag m път зо вкъщи. връ¬
щане у дома;
Aui Bcm - По пъта за вкъщи (за
дое—).
näoi<ielrcn unt-У. TbOii-V, пом—г-ом,
подпомагам;
Die Kind bei dcn HausaufgaBan ~
Помагам е— детето за домашните;
Dcm Glück cin ^1*/ ~ Намесвам
се (често не особено честно). за до
сп о-нтип до 'оппв.
rochier adv след това, после; по-
късно.
№ои1*11е/-Я. допълнителни уро¬
ци (за ноoс-oвoш ученик); еoс-eе
'рок.
Nohniil'elehrcr т еaстпн учител (за
помощ на нототaвoшн ученици).
NocHillfcnrUcinicHU т о,Р1. частни
урoен,
nienHircin adv после, еnтоопдот-
иие; допълнително;
In Naehblr/lr hui sich Seuousges-
UellU. lass .., Пo-къонo Oвnтолeдст-
вн;) се окозо, че,,,
nueS|Hirkcn sw,'. sn Oir,'. ното-a-
B—M, вървя след другите (и 'чили-
шe, при спсaпоocзe и де,),
NoeSioibeBinf т о.Р1, нужда от еа-
вансв-не (им нещо пропуснато);
Einen rissiger ~ an Seblul hah/r
Трябва да наваксвам много опн.
ioe!|!oicn sw,V. bb ir,'. нав-осз-е
Oпетц'оcoтттo),
Naebhut f -en Mit aрзeетaед,
n1oH<fмprcn sw-V. bb Ог.И,)01г.У. ре-
вakоиниеae, вakоненеaм допълни¬
телно.
d/e^di^l^j^ii sw.V. sm -t-.V, гoес; прес¬
ледвам IjmBM. нснoгo); bb О-.У. ш'0-
иам нещо слпд някого;
Eim/м Ausir/eScu - Преследвам
беглец (от затвор);
Dam Rubm ~ Гоня олaв-,
Nachklang т. Nachklänge пвт, отзвук.
oтглoо.
nohS|KIingcr unr.y, Tb Oti-V, продъл¬
жавам до звуча.
Nicbkonmc т. -п, -п потомък.
rooH|KoeMen umt.V. sm 0fr,'. 1. ид¬
вам цт-къонo (iedm,JeUW' - (Dai) след
нсoтгт, нещо); 2. омoгвoм (с робо-
-а-а и др.); иопълнсвaм;
Geh voraus, ich Komme glrloi mach
Ти впеин, аз ще те н-ститнa веднага;
Mil Bni ProduCtion ricSU - Изост—-
еам (не смогвам) с производството;
Elr/m Anordnung - Иоnъпнсвaм
рaоцoеeмд-нп,
NochKonecmsohoil f о,Р1, потомст-
Nocbkönnllng
GABEDOFF
BO. потомци.
NiehköMeilng m. -e 1. потомък;
2. umg изтърсак.
NioHKriegsgeimerlUiom f следвоенно
поколение (особено зо поколение¬
то след Втората световна война).
NioHC-iegsgcsoHioHUe f oPl следво¬
енно нотoрия,
Nachkriegszeit f o,Pl. следвоенно
ерe;e,
Nicbkur f, -ei Med допълнително
лечение (и оaнaттезум и др.).
docH|iiden uir-У, Tb -г,И, 1. въвеж¬
дам допълнително; h. натоварвам
допълнително; 3. EDV нзеиквa; до¬
пълнително (данни).
Nachlaß Nachlass т, Nachlässe l.Jui
Gil н-слпдотзo; 2. Wirtsch еaм-пeниe,
отстъпка (при цена); 3. опрощава¬
не (но нок—о-нип, дълг).
NocHlißicsieucrnmg NachlassB/sicu-
cuing f oбпaтaнп с данък нaслeдотвт.
machllassam unr.y. TDOi-V. 1. отстъп-
BOM (от цекото). намалявам цена;
2 опрощавам (дппт. нak-о-ннл); 3. от¬
пускам (юзда); iai-У, нaмaосе- (бол-
км, инт;епо. напрежение); утихва
(('ен. вятър); спада (температура);
отслабва (снлн. зрение);
Jendre. 5% vom P-ris ~ Провя ля
кому 5% oтотъцкa от цената;
JelM. Bin Rest 1cm Si-ale - Опро-
щ—вом някому oогaтпкo от н-кaоa-
ниптo,
NocHlissemsoHliU /. -тп veralt н-олeд-
ство.
NehhIaßgcnIhHU №^<^^Ie^ss//rIoHi n
съд по и—слпдстзените дела.
nachlässig adf небрежен. нпхалн. не¬
марлив, иеакур-тпн.
NacHlässlgKeit / о.Р!. нe(рпeнтот,
нехайство, немарливост.
NacHlaßst/urr Nachlesssteuem / да¬
нък н-тлeдстеo,
N1oHIußeeuжulltcu NacSIassvaiwaltem
m управител на нaолпдс-еo,
п/о1|1аиГет uir,', sm 0-i,'~ 1. тиеoм
(iu1dм,JaUw. (Dai) подир някого. нещо);
2. следвам някого Миато образец).
Nachläufer е, - (безкритичен) пто~
лпдов-тел.
тооН|1с1с1ж.И bb Ol-.У- живея спо¬
ред, оътл-оиo. по определени про-
жита нлз норми; следвам нeенe по¬
ведение;
Dam G/hotan - Живея според, след-
вaйkн десетте Божи о-птв;ди,
mioh|i/gcm .sw.'. hD h-.У, дт(-внм,
слогом допълнително.
N1oHleisUund / допълнително пла¬
щане.
досНПе-пеп sw.' Tb ih-.У, уча до¬
пълнително, по-късно
Naohi/sc / -п 1. втора 5при-(а; съ-
(зеaнe но поберии, пaб;ек'зoе;;
2. geh подбор, избрани творби.
deoh|i/sem uni-У, hb hi-У, 1. дооби-
ром плодове. правя втора беритба;
2. пе-вс отрази- и книго. прочитам.
проверявам (в нинт—).
moeH(Iteienn sw,', hb --,', дoот-всм
по-късно. дтс'aвсe допълнително.
NachliaCrsriiiig/ -em W-iisch по-къс¬
но доставка; допълнителна доставко.
mgeh |iOsan м У, bbtn.V, нупуе—е до¬
пълнително (билет въз злак и др.).
moeH|nacHem sw-V- TD --.', 1. umg
извършвам по-късно, допълнител¬
но; 2. пoдеoм-вoe. имитирам; 3. под-
пзaвсм, ф—лшифицирам;
Dia Huusuurgulcn - Правя пт-иъо-
ио домашните работи;
Dia Kinder miehten die Lehrer пооН
Децата пoдеomaвaвa на учнтллс;
TI/rsilMnem ~ Имитирам цтиеи
гласове;
NaoHgceaoiUas Geld Фолшиви цaен.
raeiim1lem т У, Tb in. У, пепрнсув—e
Мот оригинал). имитирам, ктцирoe;
EhW' uns d/m Emfrrcnnrg - Рисувам
нещо по памет;
Forbcn - Повтарям, освежавам бои, .
цветове;
Die Lippen ~ Слагам червило пов¬
торно.
nociin/ssem une,' hb li-У, измер¬
вам повторно. петвпрсвoм, контро¬
лирам (размера).
Nachnii^tcr m. - следв—щ наемател.
Nachmittag m. -е следобед;
Ат - Следобед.
r1oHмiUUädfg adf следобеден;
Dia ~е Ruhe Следобедна цтенвka;
-п . UnUen-foHUsslunded Следобедни
учебни е-отзe.
doohnituägiic! adj следобеден (все¬
ки следобед);
D/m -е BcruTsverkehn Следобед-
изс' теaЛнk на рo5oтeши,
ruoHeiUUlgs adv Овсези) следобед.
532
NachMlTTagsschlaf m o.PG следобе¬
ден оън.
NachMittagsunterrlcht m о~Р!~ след¬
обедни учебни часове
Nachmitta1gsoenreIteihiПgJтt1 след¬
обедно предс-меление.
NachnahMs / -л наложен платеж;
Eim Paket als/ei^i^^^r - sohfck/n Из¬
пращам пакет (колет) ■ с наложен пла¬
теж;
Dcm Postbote Sui rinn - g/lracSt По-
шeнокнс' раздавач донесе колет с
наложен платеж.
Niebiabe/gebiilSr / такса за nе-т-
на с наложен пл-тпm,
NachnaHMcscndung / пратка с см-
ложе; платеж.
Nichmann m. -ms, -п фамилно име.
фамилия.
näoH|rcHecn umr.'. bb ir.V. 1. воe-
мом допълнително Oве-н-); 2. взе¬
мам такса за цеa-ka с наложен пла¬
теж;
Nimm dir doc! Flaisci. Gcnüsc mach
Вземи си дoцълcзтeпнo месо, зе¬
ленчуци;
De- Betrag ist nihHzineHnem Сума¬
та да се изплати при получаването
на nеa-кaтa (с наложен платеж).
r1cH|plapp<^гr sw-У. Tb -п.У. umg
pefre птвтaесм като шaп-гaп,
Nachporto л, -т|NаchprnhO ~ Nach-
geBÜHm.
nicS|puüicn е/. bb hi,', цртепрс~
вае, контролирам (още веднъж);
Jnls. Ahllf - Проверявам алибито
на ияkoгo,
Nachpriüriidg/ -en 1. Oкoитетлнo)
проверим; 2 повторно изшитзaнп Она
'чпннн).
nicH|ueoHnen sw.', Tb Ге.У. 1. прес-
еятам; 2 цеoвeесвaм иочиолпнис,
Niohrrds/ -л 1. Jue злословип. кле¬
вета; 2. veraltend послеслов, епилог.
Jelm. ^/11 übi/r *- verKIag/m Об¬
винявам някого и съда за клевета.
moe!|rciem sw.'- bb li,V. 1. повта¬
рям нпщо след някого; 2 говоря зо
нннoro. одуев—м някого.
raeH(—eieien е У. TD fn,V, подавам
допълнително;
Dokuments - Подавам документи
допълнително (след определения
оетk),
mici|—ciTcr sw,' sm Oa-.У, дт'оесеa
533
(плодове).
nash|i-Cisciw.H sm Ohr.', отпътуз—е
след нннoгo,
rgchOmerrcN uii-V, sm Ohr,'. » rucH-
lauiem.
Noohmlohl f -en 1 съобщение, из-
влотип. зeот; 2. nur Pl новини (по
рaднo, телевизия);
Ich lobe deima - BcKoemam Полу¬
чих съобщението тн;
Die ~ vom Zugunglück ^^iilnelUeie
sfo! sohnclt Вестта зм н-т-отрoЛ-т-
o влак— бързо сп р-опрoттрaнн;
~en hör/m Слушам новините (по
радиото).
NioHuioHUcnugenUn- / oовeдoмитлп-
н— -гпненс,
NocHrleHUcruusUliScH т о,Р!, ин¬
формационен обмен. обмен на ин-
Лoрм-цин,
Noebrlchicihüro п информацион¬
но бюро.
NachrlchTcndicnst т 1 Admin рoо'о-
сажателна службо; 2. осведомител¬
но агенция.
Noohrloht/mma/oeim п спноaниe (с
нтвннн и коментари).
NicH-iciUcnqnalla/източник на ин¬
формация.
NocHnIcHTcnsiUelllU т комуникацио¬
нен оnътинн,
N1chr1cbreenccr1ing предаване на
ловили, нoвнн-роka eeноня.
Nochrlebirnsperre / забрана за рoо-
просграипнип но нифтрeaени.
Ngchrlehicgspreeber т. говорител
но нoиннитл.
NioH-icHUenUeoSniK / съобщителна
тпхлино.
NocSг1eH^cntmippe / Mil свързочно
ч—ог,
mioh|—üoKer sw.'. sm Ohr.'. придвиж¬
вам сп напред; изк-ез-м се нагоре
(в нпoо-цнс. опнспк).
Ngi^^rul т, -е некролог. възпоме¬
нателен тeкот за починал.
nehi<ruran umi.V. hb t-.V. извиквам
нещо след някого.
Niob—uie т oPl посмъртна славо.
n0hH|-üC1en е. И bb hi. У, 1. продъл¬
жавам въоръжаването (зо до дoоaнг-
на нивото на противнико); 2. Tech
т5oе'двae. съоръжавам допълни¬
телно. дооборудвам Mуелд, кол—).
Nach<sadelm.w-K Tbir,'. 1. повторя;
Dmi^&S<2H-UU^C^A^E^I^S^C^H&S WC^QTmiC^i.
след някого Mнлшo к-зоно); 2. при¬
писвам Ojmdm. ciW' (Akk) нснтe' не¬
що) (качество);
Dem Eid - Пoвтaесм клетвата (след
някого);
Jein. UelcplUHiscHe Kmälie ~ При¬
писвам някому телепатични оmoоОб-
ности;
Man sagt ihm посН. Bass..' Говорят
за него, еЛ'..;
Jein. mlohls - Cömnen Нищо ло¬
шо ие може да се . наме зм някого.
Nachsaison /, -sl-südd östen auch: -ei
късен сезон.
nieH|siIzcn umi.V. Tb t-.y.I-Or.y, со¬
ля допълнително.
Nachsatz m. -säue Ling 1 допълне¬
ние (към изречение. текст); 2. пост-
позитивно Mслeдпoотaвeеo) подчи¬
нено ноеeеeннп.
neeS|soiiucm жУ Tb Ohi.V. гледам
след някого.
r1oH<so!enKcn sw.'. hb 0И.У.10ГГ.У.
наливам. сипв—м допълнително.
reeH|seHieKcn sw.'. bb Or-V. изпра¬
щам допълнително; препращае Она
нов адрес).
Niehschio/ т 1 Mus нaвшп—т, 2. до¬
пълнително цтреня.
näc!|scHIogln< ui-V. hblr-У. пе-вс
отрови- (зо нещо в книга);
Elr Wort Im Wört/minol ~ Търся
дума и рeенин-.
n1ei|se!ludemh umi.V. sm. Ohr,'. шеи-
личам, мятам сл ('edm. но някого).
Nachschlagewerk п опеaвтениК'
naci|scHIe1cnen uie.'. sn Otr.V. про¬
мъквам сп слпд някого.
ric!|sciIafTemi sw.', hb tf.V, влачо
след сп(п он.
necH|soHIeiiamh unr.y. hb hi,'. дош-
лифтв-e,
NacHscHlüsscl m подправен ключ;
шперц.
mi/!|sehmei ißan une, У, hD Оп.У, 1. хвър¬
лям, запр-щам нещо цoдне някого;
2. umg натрапвам есктe' нлщО'
r1cHisc!Hmaidcr unn.'. hb О-.У. режа
допълнително Оза до постигна жп-
лоната форма).
nicH|scH—afien uni.V- hb t-.V. 1. пи¬
ша по образец, црeпнов-м; ■ 2. водя
о-nнски; 3. пиша цo~нъонo.
NoehschuB т oPl Мй нови прип—-
си (храно, облекло. муниции и др.).
nioH|siUzcn
NgcISscISult—ippe / МИ подкреп¬
ление.
Nicbsciufi NacCiscHuss т 1. до¬
плащане. допълнително о—цпoшo-
нп; 2. WOnixb допълк^еле— вносна
(и— аиеиoиeен).
mieHOsaHen umi-V. TD Оп.У, 1. прове¬
рявам, преглеждам, контролирам;
црaвс отровна (в нещ'—); 2. проща¬
вам (iмdel etw. (Akk) иннтм' нещо).
оннзвoднтплпн съм, цртнвяв—м сеиз-
втmдeннe; itf.'. гледам след OjeBm./
cTw. (Dai) нснoro. нещо); проследя¬
вам с поглед;
Die HausomgaBen der Kinder - Про¬
верявам домашните но децата;
Dcm F-eund dis Feilen - Проща¬
вам грешките но приятеля он;
Dcm Zug ~ Гледам подир влака.
Noohscb/m п nun im: das - Holan ос¬
тавам еа сухо.
ngcH|senBen uni.y.lsw.y. TD ii.V, =
mueHsoilCCcn.
Nai^his^i^i^i^i^U/, -en препращане (;—
прати—, писмо -пен nеoeснa им ад¬
реса но птлуч-тeлс)l
nicH|sc1zen sw.'. hb Otr.V. roнс, пре¬
следвам ^ede. няного);
Einem DIcB - Преследвам крадец.
NodhSiOHfo.PL онновoмдeнн;; снно-
хoдитплнтсa;
- üBer Проявявам сеновтднтeл-
нoот.
nocisfeHUid adj онновoдитeлeн (mit
jedn. към някого).
NicHsiciiigKeiU f off. оннзвoднтпл-
нoот,
NooisioHTжecisaI m W-noxT мени¬
телница, подлежаща иа о—цл-шaнe
и определен срок след предявяване.
Nachsilbe / -п Ging н—с-авко, ох-
фH00'
mooi<singem uii-У. Tb ir.y.f)0n' пея
след някого; пея по-късно.
nicH|sirncN unr.y. hD io-.У, geb раз¬
мишлявам, ми^^я (ülsr eiw. (Akk) оo,
върху нпщо);
Ohar а*т P-oNee - Размишлявам.
рaосъeд-вaм по проблем;
Sic . sonn scimam Worten lomge naol
Тя дълго размишляваше върху не¬
говите думи.
mocH|siUzan umi.V. TD OOr-'. umg ос-
таеме след часове'; и училище (за
наказание. до нaвaкоoм пропусна¬
Noobsonmer
GADEDOFF
534
тото).
NiobsoMn/r m. • късно лято. гтц-
ли есенни ден,
Nachsorge f o.Pl. Med грижи (за бо¬
лен, след (тлеиеeн . престой).
Nachspeise /. -п десерт.
Nachspiel п, -е последстеие, после¬
дица.
nicH|spieIcn sw-V. Tb а-,У. 1. изпъл¬
нявам песен. музика н др., чути пре¬
ди това; 2 nе;до'oесe (пиеса) на
друго eсо'т след премиерата; 3. Sp
доеае прoдълж;лн;;
Er versucht/. dir Melodie nacheus-
piehcN Той сп опита до възпроизве¬
де eeлoднс-a■;
Der ScHiedsrichter wi—B woHI ~ las¬
sen Спднстo вeеoстеo щп даде про-
дължeнзп на . игрото (след редовно¬
то време).
micilspionieren sw, У. Tb -li, У. шпио¬
нирам нянoтo,
michlspuscSen une, У. TD r И повта¬
рям след някого.
n1c!<spälen sw. У, TD hi, VfO-e. У. 1. из¬
плаквам допълнително; 2. umg пш
набързо (след като съм ял или пил
нещо друго);
Dir Teile- - Иопоakеoм отново, до¬
пълнително енинитп;
W/rm Bos MiUlel iu-oh Ben Abguss
11dcIu1TcN ist, muss man k-äilig leit
Wassen) ~ Слпд като препаратът л
изтекъл през oт-теcзн отвор, тряб-
в- обилно до сп дoзоnлokнп (с вода).
nocH|spüuen sw-У, bb Ooi-V, nеoолe-
дсвoм. въевс по следите MjmBm.JcUw.
(Dal) на някого. но нещо).
näcHsi J adf 1. и-й~6пнзък, 2. следващ;
Dam -л . O-l ist 5 Ke /rUTermi Най-
близкото селище л е- 5 км оттук;
-е Woehs Следващата седмица;
Am ~en Tag Но следващия (другия)
дек;
Das -е Mal Следващия Mдрутис) път;
Dir NäcHste Bitte! Моля, олпдвa-
шнят!
rrcHsUh präp (Dat) geh слпд, Mиeшoо-
рпдотвeнo) до; наред с;
der Umweltverschmutzung Ist die
Überbevölkerung Bas größte Problem
Наред със оaeъеоявoептт на окол¬
ната среда сзръвн-опл;ииптo л лой-
големият пет(лee,
N|hisU1csUc m/f коЯто/която н да
п; първият срещнат, първата срещ-
ео-а.
N|obshe т, -п. -п geT 5лиmинят.
moeS|sUeien umr,'. TD ihr-У, отстъп¬
вам 0'ede,JcUж. (Dai) an/in niw. (Dai)
нсooм'Jипшo в, по . нещо);
Er siebt iS- am Fleiß nael По при- .
лeeнoот тя го пеeвпохoждa-
gocHsieHend adf следващ. намиращ
сл по-нототък (в тeкот-);
V/i. -е Tabelle! Вм. оп;дз—шaтa
тaблнцa!; .
Das Nuob.sicbside muss geprüft wer¬
den Изложеното по-долу трябва д—
се петеeен,
rocH|sUe11em sw.'~ hb Oti,', преслед¬
вам, дебна (imdeJeUж. (Dal) ннkтгт.
нещо); ir. И 1. регулирам. фиксирам;
2 пресъздавам (по модел. по ори¬
гинал);
Dis UH- /1пс SUumBc - Връщам стрел¬
ките на часовник— с един час назад.
N1cHsUeIInnd f 1. meist Pl преслед¬
ване. о—днеснe; 2. Ging цoотпoзнтнз-
ност. з-дцтстaвeнтст,
NäcHstcnhlebc f любов иъм ближеш.
räcisUams adv и близко време. оитрт.
r|cSshgeIegcr adj е-й~5лиоkнят. еа-
мзрaш се н-Я-блиоo.
r|cHsUl1eeemd adf нaй-блионo до ума;
Das NäcHsUliegcnIe wäre, sofort Hin-
хиГаН-еп НаЯ-близкото до ума л да
заминеш веднага зо там.
rrcnsUnögiicH adj възможно най-
ранен (орoк),
ggchlsToßen umr,'. snlhb Ohi.V, 1. про-
нзнвae, еoелноoe (след някого);
2. упорствам (с вппртон. аргументи);
Der . Gegner slößi noci Врагът на¬
пада. еaелноa (в територия);
En wnude nioHU müde, nie immer m/u-
cm Fragen macizisUoßem Той ле сл умо¬
ряваше до задава еoвн н нoвн въп¬
роси.
rgchistü-zen sw.V. sm 0fr,'. 1. втур¬
вам сп (след някого); 2. свлнчae оe,
сеу-еae се (впоследствие).
dlchisucHcn .sw.y~ Tb 0-г.У. 1 тпроя,
nеoвпесвa;; 2 моля. подавам еол-
6-_0за нещо), искам oЛнцнoпнт;
Überall - Търся навсякъде;
Um seine Versitzung - Подавам
молба за преместване на коз— ра-
бото.
NaeHsucbungy -еп IтЛнциaли—) мол¬
ба, з-явлпеип.
Nicbl f, Nächte нощ;
Eine BurCec/stc-mcmCIa-е - Тъмна/
звездно нощ;
In der . während Bam - През нощта;
Die gomza - blniu—oh През цялата
нощ;
Bis spät/tiel in die -/bis in die späle
- Obliiln) До късно през нощта;
Ulcr - За една нощ, изведнъж;
- über lei Fueiiden blcIB/m Оста-
з-м при приятели през нощта;
MiUUer im dcm - Посред нощ;
Es wird - Нощ—а настъпва;
Gute -! Лека нощ!;
Schwarz. hässlich, dumm о. ä. wfc die
~ (o eмтцзoеaлпе нюанс) Много
черен. много тетзпн. много тл'ш-з
н т. и.;
Die - zue Tage eacien Превръщам
нощта и ден Tе-(ттн, празнувам по
цели иoши),
Nochtabes!nkcmrg'o.PG нощно нама¬
ляване на (централно) порно отоп-
ппеиe,
NioHUongmirf т нощна атона
Nochia-ball f o~Pl нощен труд.
Naeilusyl п нощен приют (за бпо-
дoeни),
Nachtbar / нощен бар.
liehUbilmd adf стpaдaш от нокоша
слепота.
NieSilllndheil / a,PL Med кокошо
слeцoa—.
NocHUh-eee / нощен крее.
NiciUdfersU т o.OPG нощно дежурс¬
тво (и болница н де,),
Niohh/ii т, -е 1. недостатък; 2 ле-
изгодно штлтmпннп, ипнзгтдa; ущърб;
3. вреда, щета; загуба;
Dieses Gerät lut Ben . dass.'. Този
уред има недостатък—, ел.,.;
JmlM. gegenüber im - sein В нпиз-
годно положение съм и сравнение
с някого.
N1c!Ueiifd adf вреден, неблагоприя¬
тен. неизгоден; отрицателен;
Etw. wirkt siel - aus Нещо има от¬
рицателно, вредно зъздпйоmзнe,
m|oht/iune adv по цели нoшн,
miohicd sw, У. Tb unpets кастъпв-
нощ—а.
NoeiUessen п Össeer Schweiz впеeес.
Niehi/uli / umg нощна птацо (з—
човек).
535
DEUTöCM--iÜLGMAUfCflES WrÖD^T^ED^BiUCH
nueHжeis11-
NohHUГuS-ee-1nU m о-беaеa зо шпmу-
еaнeJштЛзрoнe нощем.
Niebliit/r m Zoo! нощна пеперуда.
NicHUflug m нощен полет.
N1cHuПugecuboU п забрано за нощ-
нн полети.
NioUtlnost т оoсгудсз—нe през нощ¬
та, падане но температурите през
нощта.
NioUU/rschirr п veralt нощно гърне.
N1cHUdcspcrsU п (нощен) призрак;
Wie cin ~ aisscier Изглеждам но-
то пеиоеoo (блед, неспокоен).
NoohUglaioSe f oJPl = TugunBnionu-
dieicHa рoеcтдecотзнe,
NoehibsMd m нощница.
NocHUHlmmel m нощно небе.
N1hnuidui1 f, -em Zral славей.
NocHU1d1IIerscHIug m o-Pl славепеа
песен. песен но ол-зeй,
räeHli/cd sw. И. Tb Oft.' östeni -
üicnr1hSUcn,
NrcHti/un|J/. -em moeer = Übcmmao!-
Uung.
Nachtisch m a.Pl десерт;
Zum ~ За десерт.
NohiUkrsUhHen m östeer = NucHUU1soH,
Noebiklub m нощен клуб.
NacHTlagcr m 1. цто-eпс, легло;
h. мсо'т за нощуване, подслон за
през нощта.
Noebiiampe f нощна лампа.
Noehtichid п O.PL нощен живо—,
m|obii1eh adj нощен,
näcHiiicHeiweiic adv geb нощно вре¬
ме, нощем.
NohnulnK1I п нощно заведение.
N/ohtnuhl п öтfelr. südd вечеря.
racHUnuSlan sw. У, Tb Oti. И östTen ве¬
черям;
öт-eee Ich Hile genuChlnuHli Аз ве-
еeряв,
Noebtnirsol m нощен поход.
Noehinuslk f o,Pl серенада;
"Elra Clelnc “Малка нощи— му-
ззк-” МВ. А. Мтеaет),
Nachtquartier п мсогт за прeиoшу-
в—не.
Noobirug m, Nachträge допълнение,
добавка; притурка (към нннт- н де,),
noeH|U-ugen unr.'. hb t-.У. 1. зана-
оям допълнително (jedm. ctw. (Akk)
някому нещо); 2. допълвам, прнбo~
вя;. правя дoпъпн;нзс; вписвам.
еaеaоям допълнително; 3. оърдн сп
Mjndn. ctw. (Akk) някому за нещо).
не прощавам;
Er trug ihr Bis Tasche rach, dis sic
^^igessan Suite Той й о-еeсe чанта¬
та, kтстт тя 5ешл забравил—;
Er Trug ihn Bfc Beleidigung jaUiriurg
dich Той o годили й сп сърдеше за
обидаго.
doobirageri adj злопаметен.
rooHU-ägifeH adf допълнителен; по-
късен, след 'oвa,
dieh|iiaucid sw.V. Tb -ii.V, тъгувам
за нещо отминало, за починал;
Dcm ulten ZelUer - Тъгувам по от¬
минало веeмe,
NocStiubc f o-PL 1' нощна пoенв-
на. сън; 2 времето между 22 н 6 ч (и
което трябва до се пази гншин-),
dächis adv нтшп;, през еoштa,
Niehls geh in: eines ~ една нощ;
D/s ~ Нощем, през нощта.
Noebisohaiien m Bat рoззoдеие;.
N1eHUscH1UtcrgcжäeHs п Bat семей-
огвo картофози.
Niebesohacli f нощна с;ян-,
gocUtschialsnl adj On: eu/hrl -am
Zcii/SUunBe когото хорм-а опя'. и
късно доба.
NacHtscHwärmer m 1. Zral нощна
пеперуда; 2. umg нощна птица (чо¬
век. прибиращ се късно у дома).
N1eHuscHжciß m о,Р!, нощно иоцт~
тявалп.
NooSiselte f poei мрачно-— (тъм¬
ното) страно (на живота н др.).
Nachtspeicherofen m акумулираща
п;ен-,
Nachtstrom m нощно eнeргнс.
Noohtsiüok п 1. картина с нощен
сюжет; h. Mus сок-юрио.
NociUsUnnBc f нощен еoо,
gieSisühen adv нтшeм,
NaehtUu-iT m нощна тарифа.
Nachttien п животно, активно през
нощта.
NoohthisoS m нощно шн—Леe,
NohiUUiscHlinpe / нощна пaмцo.
NociUTopf m нощно гърне.
NidHtiresor m б-нооз сейф за де¬
пониране на ценности и зовънеa-
ботно време.
NachitÜBigg Mit нощно учение.
Nacht-und-Nebcl-AKTion / oft pejae
иоеeнaдвoшo Onoлзе;ясka) акция
(през нoштo),
NuchlUionrSe1hlimg; нощно представ¬
ление.
Nachtwache /1. Hist нощно о'рa-
жа; 2 нощно дежурство.
NieSiw^^l^itrm m нощен цoоaч,
NoohUwaiBcln п о.Р!, сомнамбули-
зъм; л'еaтиоъм,
nohH1ж1nBe1n sw-V, sn-Tb iir,'. р—з-
хоедам се насън, огрoдoм от сом-
ламбулизъм;
IcU habe gen1cHUжunBciU Страдах от
отeнaм5'лиоъм,
NocSiwirllcn m сомнамбул. луна¬
тик.
NeoSteug m нощен зл—к.
dOch|nitrmsneber sw.', Tb ii.V, пра¬
вя контролен преглед (след о-бoоя-
зане, тпeеaенн),
NoohuiiterssicOimgg/ -cm Med конт¬
ролен пеeтп;д,
NooHecr1ni1g1rg / -тп №10x1 до-
пълнигелко облагоне с данък.
docH|vers1che-n sw.', bb ir.'. правя
допълнително з-стрoвтвka, допъл¬
вам вече спшeст'вoшa о-оmр-хoвk-.
NoC^'^<^i^r^si^I^i^i^i^g,/', -еп 1. допълни¬
телна зaттрaвoвкa; 2. о—с'рaхoв-нe
оъо зодна дато.
moci|eoi1z1eHan unr.y. Tb ii,'. еaо~
(зеoм, проследявам. пеoуeсеoe
(aзгуe;е-aезс, ч'ждн мисли т
дпЯствнс),
nieHWuehs/d umi-И. sm 0--,', понар-
вам, пониквам, зоеaогвoe отново
(трева след кoоeнп н др.).
Nachwahl / допълнителни ио6oеи,
^01^111 nun PI, Med слпдетдил-
ни бoлки,
nioHWilncn sw.'. TD oOi.V. плача зо
исkтгт;
Jndn. kclnc ^N1 - Не пророк-
вом н оълоo зо нсooгo.
N1cHжeis m. -е 1. дтo-оo-поо-вo,
аргумент. факт; 2. документ. удос-
тoвeеeнзп;
Den ~ für ctw. c-1-inden Привеж¬
дам доказателство за нещо, доказ¬
вам . нещо;
Dcn ~ lün die ArbeltsunfählgKelt vor-
l/gcn Представям документ зо не-
геудoопoотбетот.
rueSw^ishi^r adf доказуем; който
моме до сп открие (уот-нтзн, докаже);
Ein -cm Fenie- Грешно. която моме
да се док—ее, 'сaoнoви,
nool Iweisem
GAÖömOOri
536
noeHIwIseN umi.y. Те-г.У. 1 доказ¬
вам (jedm. ctw. (Akk) някому нпщо);
2 доказвам, 'дoо'oвeрявae Ос до¬
кументи или с аргументи);
Mur Coiite Iim den Einl-ioh nicHu
- Не можаха да докажат, чп краж¬
бата с взлом е извършена от нeтт,
nociжlisIfcH adj доказан. удосто-
зерен;
Ein -еп ImuiuM Заблуда. която мо¬
ме да бъде доказано.
Noonжclli f оР! потомство, идеите
поколения.
nioHWcufen une,'. TD ir,', 1. веъе-
лн; нещо подир някого; 2 пусо-е
монети една след друга (в аитом—т);
3. umg цъвoм нещо и ръцете е- ня¬
кого. давам го евтино. ллоиo.
nee!|winken sw.И Tb Otr.V, махам
след някого (който тръгва).
n1Ci|жi-Kan е И bb ihn. У. зм-м дъл¬
готрайно. продължително въздей¬
ствие, продължавам да дпЯствaм,
Nachwir—cigg по-късно въздеЯст-
знe. цтспeдотвзe; eЛekm.
Nachwort п послеслов.
NacHwucHs т oPl L пoдеoств-шo
поколение; деца; 2. млади кадри;
Ohne - hlcibcm Оставам без деца;
Dcm wissenschaftlicher - Törl/mr
Стимулирам еoовитиeтт на млади¬
те нaуенн работници.
Nachwuchsautor т цнсaтпл от мла¬
дото поколение.
NooHжn^chsBlB1-f т aJPG нужда от
млади опeеи—лиотн.
NlcS'w^t^I^sSr^öl^Bsn^u^d/пoтшрнв-нe,
стимулиране но млади kaден,
NoeSжuclhskгrГUc meisl Pl млади
кaдрн. млади оп;цн—листи.
Nioiwncisnorgei т oPl недостиг,
нужда от млади оnпциoпнсaи,
nicH|wüizen sw.'. Tb Or.V-(i-r.y, до¬
бавям подправки Mшo-иъонo, допъл¬
нително).
maci)z1hlam sw.'. TD О-.У,) i-е.И. до-
по-шa;; плаща; дoпплнн-eлеo.
liohlzäHl/n мИ bD li-V- преброя-
зом отново, по-късно;
Dis Geld - Проверявам п-риaп,
NuclSziilHtuigg/ -еп доплащане, до¬
пълнително пл-шaнe.
nieH|zc1c!nen sw.'. Tb оп.У. преко-
пириам;
Dis Kontu-en elrem Figur - Повто-
есм, шеихте—M повторно контури¬
те на фигура;
Den We-ded1ng des SchnIftstallcrs
mucHeuzcicHnen versucHen Опитвам
(се) да опиша твтреeоkoтo рaовнaиe
но пиоo-eля,
NooHzeiiigKeZi / o.PL Ging темпо¬
рално значение: действие, следва¬
що слпд друго действие.
moc!|z1eien uii-V. bb hi-У. 1. зл-е-
(след себе сн); 2. зaтсгoм. дoзaгс-
гом. пенmстoм (6уемн); 3. тегля пов¬
торно . (линнн); рисувам повторно,
повтарям, надебелявам (с мoлнв н
др.); sn Oti.'. потеглям, тръгвам след
нсkттo; следвам (нечий пример);
Ein Beim - Влача орао— он. куцам;
Die Augenbrauen-Очертавам веж¬
дите (при гримиране);
W/mn cir/r dis Preise cmböii, zielen
dir ardem/m пас! Ано едшс увеличи
епннme. н друга-п го последват.
Nacizoil т допълнително мито.
Naeheucbi / Biat поколение, при¬
плод (но живоани. р-оaeння),
NaoHeügle- т, - 1 изостанал, за-
нъонсл (човек); 2. изтърсак (и се¬
мейство).
N1oHzugcec-BoU п oJPl забрана за
цеeмeсaвaип след някого Она оста¬
нали членове от оe;eЯсmвтaт),
Nackedei т, -s umg O-oi голо дпал;
гтлншoечe.
NocKen т, - Anal тил; врат;
Dan Kopi In dem - werlem О-мятом
глоза нoоaд;
JMdn. im - siizen 1) Преследвам,
по цптнтe съм и- някого; 2) Прн-зо-
кое. притеснявам;
Dia KoiCim—cmz sitzt uns Im - Кок-
нype’незят- ни шрнтиоk-;
Dia Angst saß Ihn Im - Страхът го
сkoвaвaшe,
NooK/nhaur m носи. косми но тила.
NicCersoHIae т 1. удар по тила,
врото; 2 нeте—из—н тежък удар, лес-
полу;—.
NockensoHne-xer nun PO, болки в
тзлa,
Nockens'tand т Sp тилна оaтйk-,
NoeCi^i^^tun-c / Med схващане н—
врато, тило.
NockeNw1—1ah/ Anat та-лои прешлен.
duckt adj гол;
Aui dcm ~еп Bod/n slUxem Седя на
голия под (иа голата земя);
Mit -cm Füßem Бос;
Dia -in Taisoeiem Голите. фaигн.
NickUlidcr т a.Pl. къпане без 5он-
скн. голи.
Noekthulestrund т нудистки плаж.
NihkUiolo п актова оннeko (иа го¬
ло тслт),
NicKli/fl / oPl голото.
Nacktkultur / aJPG нудизъм; ноту-
рнзъм,
NockUMoBclI п гол Тактов) модел
(но х'дoмннk н др.).
NohCisimem т meist Pl Bat тoлтсe-
;eени,
NicCiscHrccke / гол охлюв.
Nidel / -п . 1. нгл- за шиене. нун—
за плетене; 2. топлийка; 3. брошка.
кaеЛнеo; 4. стрелка Ока иoeиaо н
др.); 5. нгл- (;а дърво);
Die - elnräBcln Вдявам идо;
umg Win aul -п sflzcn Седя като но
тръни.
Nolrlumhell / ръкоделие.
Nadellune т нтлoлноaиo дърво.
NilelBüse / Tecb иглоза дюза.
Nadeleinfädler т пенсnтотблeннe
за здсвoнe на нтлHl
noBelfeim adf тънък като нтп—, мно¬
го тънък.
niBclTörmlg adf нтлoвндeн, иглооб-
разен. като игл—.
NiBsihoiz п 1. о,Р!. чам. чамов ма¬
териал; h. Bat meist PL иглолистни
дървета.
NidelCissen п нгппннк.
modeln sw-V.■ TD iir.', падат нгпич-
иите на дърво.
Nadelöler п ухо но игла.
NidehsiicH т L бод (с нтп-); 2 убож¬
дане с игло (auch üDeehr).
Nadelstreifen т meist Pl много тяс¬
но бяло или светло райе еа тъмен
фон.
Nadelwald т иглолистна гора.
Nadir т oPl. Asli ладир, цртгивт-
положн— но зенита moеk-,
Nagel т. Nägei 1. Anal нокът; 2. гвоз¬
дей. циетн;
Einem - einschlagan Забивам твoо-
дея;
umg Ehw. (Akk) am dem - Hängen Изос¬
тавям. зoеяовaм нещо;
umg Den - auf den Kopf incTem Зася-
го; опшинa-a на въцеoсa;
537
DEUTT£MWLGAA>!SCtl--S WODTEt^E^UCH
Nobkampl
umg М//1 nie KöpisN macisn Из¬
вършвам нпщо o постоянство;
uwg Sieh (Dal) ilw. (Akk) umt/n den
~ r/iß/n Пеноетявaм он нещо.
NigelIctU m Anat легло е— нокът.
Naeeil^l^i^i^r m малък свредел. мал¬
ка 6уртнс,
NogellürsUa f четно за нтk'и,
Na/ciisik / пило зо иooтн,
No/eig/schwür п Med гнойно въз¬
паление е— нокът.
NogceHluU / ooмзеoa Она ноктите).
NogelHiut/iitl/rrcr т ножче за ко¬
мичните е- ноктите.
NUgcICuuen п O.PL гризмне на нок¬
тите.
No/elkopf т тпaвиек- но пирон.
Na/rilucK т лак за нокти.
Nogcdackeigtfeirncr m л-нтчнотнтeп,
la/eln sw.y, bb in,'. 1' коза, зако-
в-вае (о пирон); 2. подиовавое (обу¬
ща); 3' сков-жа; (оaедпk),
nogeirei adj umg еистo нож. ноз-
нтвeезеък, ♦
No/elpn/gc f о.Р!. маникюр, под¬
държане на нoнaнme.
Nogeip-olc f o,PL in: Bie - nach/m
обръщам чашата (върху иoнътс н—
палецо) иато знак. че пнтиeтт е из¬
пито до к-цoo,
Nogcl-cirlgcr т - Na/cliacC/gt-
Тс-псп.
Nagelschere /Н ножица за нooтз,
NugeiscHefed т нож-ч, който пра-
вн ширтен.
N|geiscHe1eBc / ктзoение- зо пи-
роли.
Nagelschuh т подкована обувно.
Nogslwuisi m[ комат— около нокътя.
Noeelwunzel / норпн но нокътя.
mageit sw,'. TD -hi-У. 1. теноa, глож¬
дя (ап ctw. (Dat) нещо); 2. еaзсмдae,
гпoждс. измъчвам, -eеоaя Oоkрпб.
съмнение);
Die Maus lagt am Käse Мишка-—
гризе сиренето;
Ein -d/s Hungc-derüHI Разсждaшo
чувство c— тлaд,
Nogin m. - - N^/1*1-.
Nogelic- m Zrö геиоaе,
Nibanigaine , 1. ски;;— от близ¬
ко еoзотoсниe; снимка и едър план;
2. снимане и едър план; снимане от¬
близо.
NoSbmIlle / очила за близко гледане.
raH(e)i (пГЬ/п, näoHsl) adj 1. (ли-
опo; 2. близък. интимен;
Die -е Stadt Близкият тр-д;
D/m Nahe Osten Бпзоkнс- изток;
Vom - und fe-n От близо н долеч;
Ein -in Vsnwrnndter Близък ртднннa;
In -am ZukurTU В близко бъдеще;
Dcn T-äncn - safm Още малко н ще
з-цлaе-,
rgblch pnäp (Dal) близо;
- dcn Bihmioi Бл^о до гaеama,
№Не / o-Pl близос—.
In 1/n ~ Н-блиот; бпнзнт;
Aus Beu - letnoeHicU Тлпдон omблнзт.
гоНс1е1/т1ВсЬ| adv наблиза
mghefbriinigiiruSe bringen umi-У, Tb
Ге.У. 1. облнж-вaм. приближавам;
2' запознавам (<eBel clW' (Akk). ня¬
кого o нпщо); разяснсвoм, прозя не¬
що достъпно. близко;
Dis Auh/fl hat balde efninBer naSe
gcbruoHU Работата сближи двамата;
Jnin' Bie Kunst des Ori/rts nahe
buimgcr wollen Опитвам се да разяс¬
ня някому изкуството но Орипн'a,
nliclecicm nahe gnhcm uni. У, sm iti-V,
о—ояг-м, вълнувам;
ISu ira/lsohes SehloCsai ist lUm scln
mahe gegieem Нейната трaтненa съд¬
ба го засегна болезнено.
iihc|Coem/n roSs koencr uniV.
sn itr-. У. 1 сближавам се (c нсooтт,
нещо); h. приближавам оe, доближа¬
вам сп;
Win sind urs iahe gcKomman Ние
сп о6лнживeп;
Das Kommt Bem Wuimhcft laSc Тов—
e близко до истината;
Einander (sici) ~ Сближаваме о;.
mäHc|Ilgcn rahn eaaen sw,'~ hb hi-V,
1 съветвам, препоръчвам; h. внуша¬
ва. с'гeсmнеa;
Jmdm. den Rücktritt niSa legen Съ¬
ветвам есkттo (н-оттйенвт) до ra
подаде oот-вкoтa,
renc|lfegcn gaSe llr/cr umt.V. hb
ihr. У. . близко до ум— е;
De- Verdacht liC/t mahn. dass.» Близ-
но до ум- п пoдoзеeнзeтт. че'.'
raicm е У, TDfsm ohi. У, geh veralt co-
5:^313—,. цеиблзмaвaм;
Dcn Mongen rubi Утрото набли¬
жава;
Da- Abschied ruht Раздялата ноб-
лимавО'
nrnem sw.y. bD hi,V. 1. шня, ушивам
Одрехо); 2' з—шиимм (рана); 3. при-
шзвae.
111/т adf 1. по-близък; 2. по-под¬
робен, пт~тоеeн;
Dis -е Umgebung Блззk--a окол¬
ност;
Treter Sic ~! Прн5лнж;тe сп!, Ела¬
те шo-5лизнт!;
ElW' (Akk) ~ Beschreiben Описвам
нещо по-подробно, по-конкретна
r|ne-|b-mgcr däUci Bilmgem umr. У.
hb li. У, 1. прозя по-достъпно; 2. сблн-
еавае (хора в т-нoшпенс-o нe).
N^/1/ п о,Р!. подробности. де-
'aйлн;
Nr!c-cs folgt СЛедва— подробности;
Alins - Вснчкн пoдеo5нто-и.
Näsc-ij/ -еп шн;нe, шлЗ'
None-HnI1ngsge1ieU п място за по¬
чивна (5лноo до roпс; град).
Nähis-n 1/ ~лeн шивачо—.
d|hc—|Koemni räSan kommen um-.У-
sm i-r-У, 1. ставам по-близък. сблн-
мавам се Ojnde. с нсooгo); 2 доб-
лим—зае оe. приближавам сп McUж.
(Dal) до нещо);
Den Tatsachen - Доблим—в—е се до
Лaoтнтe,
rjiheu|licgcm räSem liegen umr-У. Tb
ihr.'- нещо е близко до ума, по-ве¬
роятно или nт~лoгнееo л;
Nieiis iiegi näher als das Нищо нп
е пт-лтгиенo от това.
rrHeud, sici мИ Tb приближавам
оп. доближова, сп (ciж, (Dat) до
нещо).
mHiinistencr räSsi stcUer uinV. hb
Ohi. У, цт-6лизън съм о нсoтro;
Er Hut mir пГНсг g/siamdcn als sie
Той ми беше по-близък от нея.
Nab/rurgsw^rl т пеи5лзоитeлнa
о-oЯнoоm,
niHe|sTeHcn тоНс ^/111 umi-У. bD
Oti.', близък съм (jede. о няного).
riHcsUcHend naSe cUanadB adf бли-
оъo. приближен.
dnneiinc1cr dibe irci/r umr.'. sn
ihn. У. сближ-вам оe. ошрия'пляв—м сл
0111. с ияooтo),
noicxu adv почти.
NäHfiden т конец зо шиенП'
NäHei-r т o-Pl конци за шнпнл,
NlhCinpf т l-Mil ръкопашен (ой;
2 Sp близък (ой (и бтoо-),
N|HCisUcn
GADEDOFF
538
N1^1/1 m еeопоeр зо шнлнe,
NäHCo-h m панер зо шивашки при¬
надлежности.
Nähmaschine f шевна машина.
NrHmuscHfNcröI п м-олo за шевни
машини.
N|hnad/i f игла зо шнeнe.
Nahosi оТте Artikel o.PL Близнат
иоmтo;
Urrub/r in ~ Вълнения и Близкия
изток;
Die Länden in ~ Строните от Бонз-
оия изток.
noHösUllcS adj близкоизточен.
N|SrhIcn п o-Pl малцова бира.
NrH-ioBcm т 1. хранително среда
Озо б-кaeрни, гъбички н др.); 2 бла¬
гоприятна птееo, среда (зм негатив¬
но рaози'иe),
№П-е-епе о.: NäbUС-сп f орем за
птдвеoев-еe на кomoтo,
r|Sr/r sw-V, Tb fn.V, 1' храня; хра-
нс, питая (надежди), тая (спeнeин;,
омраза); slcH ~ веoея се (von ctw.
(Dal) с нещо).
NrSigcжebe п Bat хранително тъ-
нон (и семена).
doUihufi adf хранителен, цнmaтплeн,
NoSrUoitigCeit/ö-Pl врaеиmeпнтст,
Nab—beie f o-Pl мая на прах (обо¬
гатена с внтa;иез н мнеeеoлз),
NahrCiiit f веaнзтeлнoст, питатпл-
кост;
Nähmlösun/ f 1 'ечна хранителна
среда; h. хранителен еaоaете (зо из¬
куствено вр-нпи;).
NäHrmittcI п meist PL веaннmeлез
продукти. 'eог;ен иодппнс Oтрно.
овесени ядки).
Nährpräparat п обогатее хрaннтe-
лен продукт (за деца. болни).
NäS-scSilcr т Med рaострoЯотвт,
омуш;ннe nтеaдн неправилно хра-
NrnnsUnГT т ве-ннтeпнo вещество,
mäh-stoliiM adf беден на храни¬
телни вещества.
Nrn-sUnГTgciulU т оъдъежaннe но
хранителни вещество.
nänmslorr-cicn adf богат е- храии-
тллнн вещества.
Nobmung / O.PL храно;
~ zu sieh nnheem Приемам хр-на,
храня сл;
Gcisti/e - Духовна храна;
Eiw. (Dao) ~ gebem Птдвр-ниaм. сти¬
мулирам нeшo,
NonuurgsiufnuHne / O.PL цеиeмa-
ип на хрона. ве-иeиe.
NoS-ungsketUe /Biol хранително ве-
езгa (от взаимно свъеоacи по отно¬
шение на храната организми);
Dir - Gnus - Rind - MemscS Храни-
телсо'— верига 'реем - говеда - чо¬
вен.
N1S-urdsм1rdce т недостиг ео
храна. липса еа вр-нa,
NaS-undsm1UUc1 п хранителен про¬
дукт.
NoS-umgsniUUclinBusUric f вр-ниa;л-
но-вкусов— прo;зшлeеoст,
NunnnrgseiUUcIeere1ftung f веaен-
телко ттеaвянe,
Nah—1^^11111 f иогтеини на храна.
Nan-nrgssuoHc f o.PL търсене им
храна.
NiHnüngs^^i-^t^Sz^gc-ü^^// откоз от пое¬
мане но хр-на. тткaо от хранене.
NaUiurgsvoiriui т хранителни зм-
пaон,
N/hrurgszlfubr / цетдoвoлотвиe,
оca(дсвoеe с 'ве—ниmeлнн продукти
NäH-werl т o.Pl и—пoеиеcтст, хра-
лителна стойност.
N|hs/11c / a.Pl копринени кoнеH'
Nabt / Nähte 1. шев; 2. Tecb фуга.
ръб.
Näbtllohiung/'recA уплътняване но
заваръчен шев.
Nähtisch т шевна масичка,
nuSilos adj 1 без шев. без ръб;
2. бпз прекъсване, без съmрeсeннe,
Nobisi/ile /1. Tech ;согo'т на зм-
еaеъеeн шпз; 2. дтnненa точка (меж¬
ду две еaолнееи области).
N/Stxu/aBe / резерва за опшивoиe,
за зашиване.
NaHverkehr т ofPG -рocоцoе- н—
kъои разстояния, местен транспорт.
N1neerkch-szud т влак за 6лноkи
разстояния.
dlhv^r^^i^^^ паН ^1^^111 adf (ли-
зък роднина. и близка зтдо'зпеa
веъоk-.
N11x11/ п oJPL принадлежности за
шиене.
N0^ adj наивен. простодушен.
Naivität f о.Р!. наивност, nеoстoд'-
шнп,
Naivling т. -е umg наивник.
Name т, -ns. -п 1. име; назвосип,
н—иeпнoз-ин;; 2. име, реноме, ре¬
путация;
Wic Ist Ibn -. Как е името Ви Как
сп казвате;
Mein - ist Müllem Името ми п Мю-
лeе;
In ~m 1cm Anwesendem От името и—
пеисъствoшнтe;
umg EUж, (Akk) beln i/eSi/r -n
remmem Нoеиеoм нещото c истзес~
ките ие имена;
Eiren /uter ~m halcn Имам добро
реноме. цтпзеa; се с добро име.
NoM/rlomsoSung / o.PL Ging оно-
мастика.
NoncmgeBumg / даване на име (но
лице, 'лнц-. селище н др.).
NinangcBIcHUdls п цaмe- за нмeнa,
N/Mcnlisti f поименен списък.
naecmios adf 1. безименен; с неиз¬
вестно име; 2. geb нeиоеoоимo го¬
лям, неописуем. безмерен;
Eim -cm Sperde- Неизвестен, ано¬
нимен дaезтeл;
geh Ein -cs GlücK Безмерно щастие.
Nincrncgjisisn п поименен е;тно-
тър.
riMeiNS adv geh на име;
Eime StiBT - X. Град на име X.
nancnsz pnäp (Gen) Admin от име¬
то но;
~ Bni Anwe^ndem От името на пез-
спствoшнтe,
NoeensikUli / поименно акция.
NuncrsrdBcnnm/ / цеoeсеo еа
името.
Noeenspupicr п WlefтcT поименна
ценна книга.
NomemspuU-om m светец. на когото
е кръстен човек.
'NinemssoHiiB п т—(пл;а с име (на
врата).
Namensstempel m цпеaт с името ио
чозен или с пoдшиоa еу.
Namenstag m имен ден.
Naeemsv^nt^e- m едноименник, съ-
именни;, адаш.
Näмen(s)vesnжcCsluurä обърни-ке
но имена.
Nameclsin-zzeIeSm1s п поименен
0ЦИCПk,
No^t^i^iW^’O^i^sei m смяна на името.
Namenszug m (характерен) собст¬
веноръчен подпис.
DEUT&ChO-DUlGAQISC-OtS WOßTERbUCJl
539
dim/nUilch! adf поименен;
Eina ~c Abstimmung Поименно гла¬
суване;
noinemllfcH: adv geh особено, глав¬
но, прeднмнт,
dinUaii adf 1 именит, известен,
видел, бележит; 2. зеaеитплeе Mоу;-.
рaзлнкo);
geh Jnin. - Machen Уо-oнтвсвa;,
откривам името на някого.
m|mI1oh adv 1. нe;нет, no~-теет (за
птссеявaнe); 2. оaшттт, тъй . кото;
Näcisies JaSn. - ie Juli Идната го¬
дило, пт-ттенo цеeо юли
Ich komme niobU eil, ich habe - noch
zu Tur Не мог— до дойда. защото
имам още робота.
NämlicHKeiT / о.Р/. идентичност;
Die-vor niw. (DaO) mochwcfscm Удос¬
товерявам. доказвам идeнтиеcтст-
-о но н;шo,
NänHchkeitsl^^hHinlggnr g/ №0-0x1
удостоверение за идпнтиеетс-,
Nonssr-Paß Nansenpass т ^^3
нож пoоцoрт Mоъзд-дпн по илицио-
-нвa еа Фритьоф Нансен пасторт за
лица без геomд-нствт),
numu -пое- п, нима, хайде де, я гле¬
дай ти (зо израз и- изненада).
Napalm п оЛ. напалм.
Nopiinboebl / ноп—лмоем бомба.
Napaimopicm п жертва от саполмо-
ва бОмба.
Napf т, Näpfe пaние-,
Napfkuchen т нозу;—и. олйн, слад¬
киш Опечен и специална форма).
Nophliu П/ o-Pl зид земно масло,
нафта.
NupSihaili п o.Pl. Chem н—фa-пин,
Nappa п о.Р!, лапа (зид обработе¬
на ножа за ръкавици н др.).
Nappaleder п o.Pl = Nappa.
Narbe f -п 1. белег (от рано); 2. Bri
близaпеe; 3. тревна площ.
no-len sw.'~ TD -n,V. щовя Окото).
Nomb/m т. - щовено ножа, изеис~
тена от kтоeи■e ножа.
Nu-BerbnucH т Med отваряне на
рана (слпд oцeрaеис),
narbig adj с белези (за лице, нож—
к др.).
Narkooeuml o.Pi. наркомания.
Ni-kosc f, -п Med нaркoо-, пълна
упойна.
Nu-kossipparuU т Med апаратура зо
анестезия (даване но упой;—).
NamkiissarZ т Med aнeо';оитлoг,
NouKosceuskc / маска за еoрктоa,
NamCoifkue п, Naekaiikä наркотик,
упoйвaа^т средство.
runCoUiseH adj нaеooтнеeе. упой¬
ващ.
d11CnUisicncr sw-V. Tb fe-У. Med
упойвам, упоявам, слaтa; упойна.
Nonkoi/seus т a,PL нoеooгиоъм.
оoвиозмoст от нoенoтнци,
Narr т. -en. ■ -en pejae тл'ш-o; шут;
umg JMln. zun -am huli/r Боло-
мосвом някого, пoдитеaвaм се с ня¬
кого, ззееом нснoтт на подбив;
umg Am <мВм. (an ntw. (Da-l) rlmen
-er gcim/sssN haben Загубвам си . 'm-
по кяного/нпщо, много харесвам ля-
кого/сеща
mirroil|.v adj Ling пожествователен.
еoоk-ов—тплeHi
ronncm sw.V- hD ii.V, 1' лъжа, заб¬
луждавам. баломосвам; 2 дразня,
nтдзтрaвoм «.
Noii/rlrsiU/ii / о.Р!. оет5тдo на
шута Оеолносгта да сп говоря- или
црaвят нлшa, недопустими за дру¬
гите).
no-ncnHifU adj ш''oзоkи, сееше;.
тлуп-в.
Nu-berlins п umg peior лудница.
No-nenkippe f шапка на шут.
Ni-—enpossc / шега. пудoезс. ди¬
вотия.
по-uerslcHen adf umg толкова прост,
обикновен. чп н тлуш—k до сл спрови.
NonnersT-cieH т veraltend ' шурoтнс;
глупаво шeтo,
Narelil/, -пл 1- глупаво шега, за-
k-еk-; 2. глупост, бпосмислне-,
Närrin / -пеп глупачко.
n|rrlseb adj 1. тлуц-з; 2. еудиoв-т.
смешен; типичен за карнавал; 3. umg
лудешки, много силен (радост н др.).
Nimejß Narziss т Нaрцзс Tо-;тв~
любен човек, по името • на дрпвнтт-
ръцКис герой).
Narzisss/, -* Bot нaреио,
Nunzißnus NanZssnus т o.Pl. geh
оaмoвлюбeнoот, сарцисизъм.
Narzißtisch d1-ZssUiccn adj geh нор-
ентaзчлн, саео^влкбе^н. '
NASA/ o.Pl НАСА M-гeнеия зм kО0-
мнеeсoи иоолeдвaння им. САЩ).
mosgl adj Ging носов, назален.
Nos/niämgc
risilfe-cm sw-У, Tb t-.V. говоря но-
оoвт. произнасям носова
Nasallaut т Ging косов звук.
Nisoiyok1i т Ling нoотеo гл-оеa.
носовка.
naschen ш У, Tb ап, У, 1. хапвам (не¬
що сладко); 2. хапвам си, опитвам
оненштм, мишo'еa;,
NassCu/ii/, -еп G ■ ö.Pl. пoвaпвoеe
(на лакомство); 2. melтt Pi лаком¬
ство, ол-дkнш,
losobhali adj обичащ до те хопе-
Oолoднн, лакомство).
Naschkatze / umg ланомнио, човек.
който обича сладко.
Nase / -л 1. Anal нoо; ' 2. нoо Ок—
кораб, оoмoлeт); 3. обоняние; нюх;
Eire verstopfte - Запушен нoо;
umg Elms fcimc - Huber Имом доб¬
ро o6тняннe• (добър нюх, тънък усет);
umg S/lre - im ail/s sUcckcm .Пъхам
си нoоa въз всичко;
übertr JmBn. am 1er - Пе-uMTüHnen
Мамя някого. разигравам нскoтo;
umg JmBm. uul Bcn - ic-uniinzer
Качвам се някому на глават—;
umg Jnin. eUЖ' (Akk) nrUcn die -
ncibem Н-тезеae някому носа. до¬
за; урок но някого;
umg Jmln. Bie Tün von Bcr - zu¬
Machen Зomвoрсм. тръшвом някому
ееoгaтa под нто-;
umg Die - voll Hahsr Писва мн, ид¬
ва ми до туш-;
umg Dis - HocH irug/m Виря кос.
misslang nun im: umg all/ - много
често, на малки интервали.
mrscem sw. У, bb Ohi. У. говоря през но¬
са он, говоря носово, тътн—.
Nasenbein п Anal етонa кост.
Nasenbluten п о.Р!, kръвo';чeнн; от
coсa,
NascrBuscSc / Med промивка но
coсннтe кухини (при врe;o, сину¬
зит).
Nasenflügel т Anal крило на нто,
Niscmb/ilKumie / клон оа ;eднез-
наго. оoннмaеaш се с лечението но
болести на носните пътища; рино-
логия.
NascnHöSIc /Anat носна ^'х^ино.
Nasenkorrektur / Med Ooшeеaтивнa)
ooрekенс еа нoо-. еннoплoс'нka,
NasenläNge/ ö.Pl. On: jn1e, um eine
- voraus sein . превъзхождам някого
Nos/iloch
GAbEQOIP
540
опволe малко;
JmBn. ue efrs - sohlug/m Побеж¬
давам нсkОгo c много молим пред-
нннa,
Nasenloch п Anat ноздра.
Nis/nmci/dhöSIc f meist PI. A-oat
околоносе— нухило, оннуо.
Nasenplastik /Med - Nasenkorrektur.
Nasim-RoeHcn-Rlüe m Anal нmcнm-
гърлеса кухина, нoоoгппaн-.
Naseg-ing m халка и— носа (за во¬
дене на мивoтнн като бнвoли. меч-
ни н др.)'
Naseniüeken т Anal гръб на нoс-,
N1senscbcidcж1nd f oPL Anal нос¬
но преграда, опп'уe но нoсo,
NasemscHIeiehaiT f Anal лзт—зицa
на носа.
NisnischeucK т aPl украса но но¬
с— Онай-жечл у примитивните нaетдн),
Nasenspitze f Anat връх но косо;
umg Nicht weiter s/h/m. als Bie ~
urieST Не виждам по-далеч от носа
он, тесногръд съм;
umg Jnin. cUж, (Akk) am Bcr -
onseiem Познавам нещо по тчнтп на
еснoro.
Nos/ispnuy т{п спрей за вцръсн~
в—не но лекарство против веeмa.
NiscrsTüBem т wочУH^^oнe по носо;
umg JeBe. einem ~ versetzen Чун-
во; някого по нос— Mиpнтниувa;. по-
рнеoвoe),
Nis/ni-opren nun Pl нoшкн за иoо,
Nosenжu—z/i f oонтв- на носа.
Nos/mümprem п oPl мепшeнп,
m1Slжc1c adf 1 наперен; нaв-кoн;
2. любопитен Одете).
Naseweis rn, -е золзнaйнo.
Nasführen sw.', bb ii.V, разигравам,
водя зо нoоo;
Er hat ibn genaSITUn—i Той го воде¬
ше зо еoо-, —оя го рaонгрaвaшe,
Noshomi п носорог
naß nass adf 1 мокър; вл-мен;
2' дъждовен (сезон);
Nasse Schuhs Мтoрн обувки
-werd/r Нoeoнрнм сл. измокрям сл;
Bis auf die Halt - Мокър до ooоmн,
Nuß Nass п poei вода. зл-т-, теч¬
ности. дъжд;
Sin sprangen ins Kühle - Тп снoчнх-
B хладката вода;
Dia Biue-n warTcn aul das i/Bciss-
pcmdemds - Селяните очакват живот¬
ворния дъжд;
VerschüTTc nlcil Bus Cosiharc 4 Hc
разсипвай. ле разливай ценното теч¬
ност!
Nrssc f a.PL влог'—. мткрттOl
mässen sw-', hb t-.V. geh . 1. намок¬
рям. измокрям. лажлаеняи—е; 2. съл¬
зя (рала).
roßiesl risslesl adf ceцетмokae;,
lißioishb rossTorscS adf umg дър-
зък. иах—лен.
noßgcsoiwfleU riSsgcscHж1UZ adf
мокър от пот.
naßkalt rossCoil adj студен н влажен.
g/ßHieS rässllcS adf мокрозат, вл—-
жпн.
N/ßrusIcre— Nassrisiemcr m. -1. чо¬
век, нойто се бръон; с вода н сапун;
2. с-мт(еъсеaекa зо бръснене с во¬
да н о-пун.
Naßrasur Nassrasur f oPG бръсне¬
не със сапун н вода.
Nißscnnce NassscSdCi т o~Pl o^
ша. л-пaвиеa,
Nation / -xn 1. лоция 2' дърм—ва;
Die VerelNT/m ~лп О6eдннeннme .;—-
цнн.
malionoi adf национален;
Dia -e Souveränität Националният
суверенитет;
~e MirBeuHciU Нaентнoлнт мал¬
цинство.
Natlodoihark f o,Pl национална.
централиа п;нонoни- бална но 0'еa~
нато.
Nii1nrui1cжußisc1r NalionalBc-
w^ssUsald maoPL нацио;—лно оъзн—-
ннe,
NuTfonileharaKter т национален хм
роитер.
NuiionalBcnkeal п нaеиoнoлeн па¬
метник.
National/ п, - österr 1. лични дан-
нн (име. местожителство, дата на
раждане н др.); 2. формуляр за лие-
ниге д-нни-
NuUlonilcirKoneer п oPl н—циока-
лен доход.
NatloNal'ne/ula/ т caезoнoлeн
пеoониk.
Nationalflagge / и-еитн-лиo онa;п.
NuUfomoigcTüHi п = NaifomiiBcwußt-
«11.
Nationalgericht п н-еиoн—лно ссaнп.
NuiinnolnciIidUuм п еoентнoлнa
светиня.
NoUlonilbynrc f н-ентнaлeи химн.
mohionoiasjcm/n sw,'. hD Оп.У. 1. на¬
ционализирам; 2. н-тузoпиоиеoe.
Nationalisierung f, -xn . е-еитнoпн-
зир—не; н-еиoнaпиоaцня,
NuUiomilisnus m rPL национали¬
зъм.
Nationalist m. -cm, -in е-циoнoоитт.
niUionilistZsen adj нaеитнoлзоти-
еeснн.
NlUiorliitäU f, -em еaенoнaлеoоm,
народност.
NatloNalitäTcnsTaat m многонацио¬
нална държава.
NatlomilMammshbait J Sp ноционо-
лен отбор.
NuUionoIenseue n национален му¬
зей.
NuTloN|tOKomoe m икономист. оп;-
циаоиоa по народно о'oп-истзт,
NaeiodolöCogOMfe f coенoнaлет
(народно) стопанство, национална
икономика
Nationalpark т ноеиoнoпeи порн.
Naelonälnl т oPl öтaeee Schweiz
1. парл-мент (и Азотрис); 2. зоио-
нодотелно камара (и Швeйц-енн),
NlUioniisoziuhfsnns т oPl Hist на-
еитнaлстенoлизъм,
Nationalsozialist т, -cm, -cm kurz:
Nazi н—еиoнaлотциaлисa. иaцнот.
Natlomalspcisc / нaенoи-лнo ноaип,
Nationalspieler m Sp нaенoеoлeе
оъстeзaтeл,
NuUionglspuicHe / Ling н-еиoн—лен
eонн.
NaTionalsTaaT m еднонациое—лно
държава.
Nohionatstolz m национално ттедoсm,
Nii1nп1lstrißc / Schweiz ау-о5ае,
магистрала.
NlUionalUnicHU f (народна) нацио¬
нално нoоис,
Noh*omoev!ibsaMMemger народно съб¬
рание. цaелaeeет-
nuUie adf 1. естествен, непроменен;
2. Ging местен, -зт;нтиеeИl
NATO, auch N&ofoPL НАТО.
NATO-Gereril m генерал ' от —р-
eнсa— и— НАТО.
NATO-Land п огеaеa членка со
НАТО.
NATO-Monövem п e-нeзрн на НАТО.
Noirfue п aPl CTem и-'еийl
541
DEUTTOCMUlGAQISChiES WODTEDöUCH
N11ünsUnfT
Nu1-1uncHen-1B л Chem натриев
хлорид» готварско сол.
Nolriinki-bOnlU п CTem сода.
Natron п o-Pl Cbem сода бикарбонат.
Niimodiou/e f Cbem ода каустик.
Noilci f -т Zaal смок; змия.
Natur f oPl 1. природа; 2. пртно~
ход. е-е-лo; същност; 3. натура; хо-
роитер;
Dir BelcBtc/udhniehte - Живото/ле-
живата природа;
Vom ~ aus scHücHterr Плах по при¬
рода;
Jelm. zur zweitem ~ werden Сговам
нови;. втора nезртд- иа някого (но-
чeоавo. характеристика);
Dis tl/gh in ier - irr Sucic Тово е и
ред—, и природата но еeшama,
NaiuroiaB/ahcn nun PL натурален
данък.
Niin-iliezügc nun PL заплащане и
натура.
NuUuugleirCoeecn п оЛ доход и
натурално форма.
NlUu-oIeinkünTic nun PL - Natural-
cinkoMMen.
Nulu-ilien nue Pl 1. Landw сплоko-
отoп-нсkн продукти; 2 продукти. c
които сп плащ— и е—тура; 3. пред¬
мети от природонаучно сбненa;
Ir ~ icxailcn Пл—щом и натура.
Naiuraiasoeior /, -xn нomур-лиоирa~
ип, нaтypoлио-еня.
riUn-ilisia-cn sw.y, hb ai-У, нотуро-
лизиеaM| давам право и- геoжд-н-
стет.
NuUuniI|snns т o.Pl Kumтh. Lil, PTil
натуролизъм (стил от нр-с но XIX и.,
нойто нот6рaосвa вснчкo от дейст¬
вителност—; дори н грозното. с пре¬
делно тoчнoсa),
niUn-olisUfscH adj катуралис-ичеи,
еo-уеaлис-иепскHl
N1Uu-aIIeis!ee / Hist плащане но
данъци и н-туро.
Naiuroiloln т заплата в натура.
Naiuiai^^hail / натурално сто¬
панство.
NaturBe/linge цезрoднo д-ров—-
ние. склонност. заложба.
nuUu-lciisscr adj естествен. непо¬
кътнат.
NaiuiB/schiilhung f тnноaеиe на
пеиетдa--,
Nuiumlübmc f oaнеит- сцена, 03-
на сред цриетдaтa.
Naiu—bursclc т umg човек на при¬
родата Oппезиепн, ;оa;оaвeе човен).
NiUu-Benknii п nезетдеa зобеле-
mзтeлcтог (под закрилата на закон
за оaшитa но. природата).
NiUi-Büngen т ;с'eоaз;н тор.
Nahumcii п. -л темперамент, нату-
р—. природа, в—р-oтпе,
NiUu-e-sIgrfs п » N1iunc-scHlinnrg,
Nut1гcгs:hsSfШirä природно явле¬
ние. феноеен.
nuUu-fi-len adf с естествен евсa
(дърво, вппе-).
Naiu—'us/r /Text есапсазпло влакно.
NaiuiTorsclen т nрирoдтиопи'a-
тел, eстпоmвeннo,
N11u1Гn-scHind / о.Р!, изследване
на природ-та.
NiUu-f-enn1 т любител на приро¬
дата.
nuTu—/sg/ber adj даден от приро¬
дата. поaeсaзпн,
nlUurgenäß adj естествен, приро-
дoоът5рaопн,
NuUu-gcscSfoiUe / o,PL eстпоaвeн-
исттеня, eо'по'зтоиoнип,
Naturgesetz п природен закон,
mutung/trcu adf зерпи. правдив, то¬
чел (изo6еoжeннe. картина н др.).
N11u-geжolu / meiss PL природла
оmивнс,
nlUunHifU adj естествен. неподпра¬
вен. 5лнзън до природата.
Naiumbansbält т оР! естествен ред.
природла подредба.
NlUu-neilkunBe / o.PL Med црнеo-
дoлпеeниe,
NuUU-HefIeerГun-er п метод за прн-
родолпчееип.
Nuiurkiiustropbc / цеиеoднт бед¬
ствие.
NuluukliUscSuK т/п естествен кау¬
чук.
NaiunCIrl п дете но цеиеoдагo,
Nuiu—kost / екологично чисто хра¬
на Обез внмня, (ез отрови н др.).
Noiu-kosiluBen т еаг—зин зо еоо-
оoгнееo чисти взoнн-eлен про¬
дукти.
nuUuiCruus adj eо'поaвeнo къдрав.
Nilunkinia / ö.Pl есапствозн—ние,
природознание.
NaiumlaiBsobafe/ непокътнато. дей¬
ствено природа.
nuUü-eicS! adf 1. природен. естест¬
вен; h. непринуден;
~п Heilquellen Природни, естест¬
вени лечебни иовoеи;
Ibis ~л Haariarie ist Bnaun Естест¬
веният цвят но кoт—a- й е иaЛсв;
Einer ~еп Widerwillen gegar aiж.
(Akk) halcn Имам природна (естест¬
вена. вродена) неприязън към нещо.
iatüiiicSz adv естествено. еoзбз~
ра сп;
- war ii da! Разбира сп. че той бе¬
ше том!
NutümilohC/ii / o-Pl естестееност,
непринуденост, простота.
NaUumiockcm nur Pl естествени къд¬
рици.
NuUu-ecrscH т 1. незасегнат оа ци¬
вилизацията човек; 2. umg любител
на природата.
matUidiS adj естествен. 6лнзпo до
цриетдaтo, пеиеoдoсптбеaзпе (хра-
нлнп. лочил на живот).
nuUunroUжendig adj природло необ¬
ходим. естествено потребен. .
NuturpunC т = NuUnuscHutzgebieU,
NliuupHlIosopHle/о.Р1 натурфило-
оoфня (клон от философията, oцз~
рощ се иа обективните природни за¬
кономерности).
Natu-produkt п 1. естествена суро-
3^—; 2. сeпоooоттп-ноkн продукт.
Nutu-T/eSt п OÖPL естествено, при¬
родно право Мнлотеелно дeйогв-шo
за рaзлзka от прозата, регламенти¬
рани и—пр, от държавата).
Nilu-neioS п еaествoтт на приро¬
дата.
NiUu--eienUun т природно богат¬
ства
rolun-eln adj натурален, без химн~
члсни примеси (вино, сок).
Naiu—seiäUee nur Pl природни бо-
г-тсmеa,
Naiumsebauspiel п итеa но приро¬
дата. природла гледна.
Naiumsobitz т а.Р!~ защита еа при-
родото.
NaTurscHuTz/cliet п еeзeрвam,
NuUu-scfBe / естествена коприна.
NlUunsplcI п нтеo на nрзрoд—тa
Oн-пр, ледени цвпmс. напoдo(свaшн
фнтуен, онaли н др.).
Nutu-stoTT т, • естествен мaтпен-
ал, естествена оубстaнеис (от ми-
Naturioicdt
GABEROFF
542
вoaиноки. растителен или минера¬
лен цртнзхтд).
NlUu-UulcnU п природен талант.
NaiaiiUcaicu п verali театър на от¬
крито, -e--ъе сред ес-ес-вен декор.
Nahuiiri/B т veraltend инстинкт.
nlUurve-linBeN adf овъроaн с прн-
родота (човек).
Naturvolk п meisl PI. примитивен
народ (намиращ сп на по-ронно ни¬
во но еииипиоaеияa-).
Notu-weln т натурално винт,
naturwidrig adj прт-звoeстпствeн.
неестествен.
NotunwISsnnsohoit /eотлоmвле- иоуио
NuUu-wissenscHifUicu т природоиз-
питател; eстeствoнзшитaтeл, ;с'eо'-
в;ннo,
miturwisscrscHifilIc! adj природо¬
научен, пеиетдoиопзmaтeлeн,
NaTurwücHsig adj geb самобитен, ес-
тeотвпе,
NuUu-wunde- п чудо на прнеoд-т-,
Naturzustand т о,Р!. естествено,
природно оъо'тянн; (епоаоeтеатт
от етвeк-).
Nautik / OlPl. Маг н-виг—енн, нау¬
ка за l«ср-6тпл-вaнптo,
dauilshb adj Маг нaвитaеитнeн,
Nu^/atlom foPL навигация.
Navigationsoffizier т флотски офи¬
цер. лтем-н,
Navigationsschule / уенпиш; за на¬
вигатори.
muvigaUa-fscH adj навигационен.
navigieren м.К Tb hi. У, управлявам
кте-6, самолет.
Nazi т. -s нaеиот,
Nixi-eglmi п н-цио'kи режим,
nae/sUlsch adf иaеиотни,
Nazlve-B-ecier п mвiтa PI. нацист-
oн престъпления.
Nazizeit / времето на еацизеа.
пс! псс!. paillkel umg ЛЛ'
гсг partikel umg нали;
Es ist sobör, ~. Хубаво л, ноли?
Neandertaler т, - ке—ндпрт—лпц.
N|bei т. - 1' мъгла (auch üDentn);
2. ддм; В./Astммътлязнc;
Im - gehüllt Обгърнат от мъгла; об¬
вит в мъгла;
D/m ~ sciKt sicHJsie1gU Мъглата па-
да/се здага.
Neb/IBamK f далечно ;птлa, която
намалява видимостта.
Nc1eI1nje / Маг = Neb-clloum
NcieidecKe / тъот слой мъгла.
NcbelliecK т Aslr мъглявина,
mlbctr-cf adj без мъгла, яспн,
NClelglocke / смог.
mihst/rau adj пепеляв. мъгливoснз.
ncbclHiTi adj мъглив. ;пглсв, нля-
сен. размит (спомен. предстоим).
Nihribonn п Маг сирена (за еъг-
лнвo време).
mcbMa)i1g adf 1. мъглив; 2 нпяопн.
мъгляв.
N1)611^116/ZooZ сива врано,
mgl/lm sw. У, bb unpets пада мъгла;
iht.y. пръскам с аерозолен апарат
Oрaо-eннс),
Nabalnässe / о.Р! влога от eъгпo'—.
N|baisciefnw^rre— т meist PI. холо-
гпнен фар.
NiBclsoHlefs— т geT воал от мпгпa,
N|bclsoiwi1en т meist Pl облаци.
кълба (от) мъгла.
N|BaIver!unecm adf обгърн-т и мъгла.
Nebelwand / плътна. тъстa сепро-
ние-eмa мъгла.
mibem peäp 1. ((^i^tl)hi^l^) (място) до,
край, прн; 2. nun (Dai) покрай, ос¬
вен. наред с; 3. и ое-внпнип с;
Das Buch Ife/h ~ Все Computer Кни
гото п до компютъра;
Ich la/с Bas Buch ~ Ben Conpute-
Оотaвсм книгата до компютъра;
- bulgiulsciem FemseHp-og-ommen
kirn ici ouch aiBeme emprimgcm Ос¬
вен бълт-рокиae aeлeзноиoеин прог¬
рами мога да црнeмae н други;
- seinem F-eiml isi сп zicmIfcH oTsm
В сравнение с прия-еля он той п дос¬
та открит (откровен).
NB:
Nahen- словообразувателен еле¬
мент с ограничена продуктивност
в немския език за образуване на
съществителни със значения:
1' вторичен, второстепенен. срв,
NelanerfeKU. NrlmvvriiiecnS..';
2. страничен, срв, NeBcnhöhlcn.
NcHsinldtu и.
Nalenil-eBc / Jue допълкителла
уговорка.
NcbemubsicSt / задни мисли, скри¬
ти намерения.
NcleriCzenU т Ging второстепен¬
но ударение.
Nel^i^^l^l^ar т Rel стеaенеeн олтар.
nebenamtlich adj по оъвм;оaнaeл~
саво.
ncbemin adv и съсeдо-ет, наблизо.
Nebenanschluß Nebenanschluss т
дeрзвoa,
Nobeniusgula/melтi Pl WOrtscb до¬
пълнителен разход. :
NcliniisgiNg т сaрaннеeе иовoд,
NellcnbiclBaUuudgLing допълнитпт
но ои-еeинe,
Nebemial adv 1. мнмoвтдoe, меж¬
ду (покрай) другото; 2. наред . с то¬
ва. и опшoтo време;
Ehw. (Akk) ~ bemerken Правя забе¬
лежка между другото, миеоходом;
- verdienen Печеля дoцълеитплнo,
Naienla-иГ т дoпъонзaпонo цеo~
фесия (работа, службо).
mcbembcuunieS adj със стеaенчнo
оaня'нe, наред с основнааа профе-
оис; _
~ u|s Ütersateer artekcn ^отя до¬
пълнително като цеeвтдaе,
Nclcnlicslihntn/ude' странично з—-
нстзe,
Nebenbuhler т. - оперни; (за ед¬
на н оъшa жена).
Nebenbuhlerin /. -пеп съперница.
NelsneTeki т страничен ефект.
ncbeneinamicu adv един до друг.
nelenemanderher adv пднн до друг
в една и съща посоно.
mebcmc1rgmdc-|lcgem rcIcrelNirlai
lager sw-У. Tb -п.И птстaвсм един до
друг (в легнало цoлтж;ннп); sicH -
лстaмп един до друг.
nebeneZNim1cu|schalUem rclcralNUN-
dem soUoliam м.У, Tb tr-У, включвам,
оеъровaм паралелно.
NcInneSnrnNBcnsChiluuNg/ -ет Tecb
паралелно включване, цoе-лeлнo
свп;a,
mcbcmeiNom1c-|sctecn. sici ralenel-
rinlam seUzem, sicH sw.y. hD сядаме
един до друг.
mcbenemandcr|sicHer riBanciriddai
sUencN unt-V, hb Oi-.У. тттзм редом.
един до друг.
nabenelnindc-lsUelien del/rcldinlci
slcllcN sw.', bb i-.У, пoстaзсм един
до друг (и изправено положение).
Ncbameird1ne т страничен вход.
NgbeNeinkünfUc nun PI. сте-ннени
543
DEUTSCH-ßULGARISCEM WÖRTERBUCH
ncbeen
доходи.
NeHmnsmsChinmurg странично 0^^-
пътотз-шo) свлeинe,
Nel/mc-we-b m допълнителна дей¬
ност, доход от допълнително оaни-
малип, занятие
Nclsmioci п втора специалност.
Nelcrfigun / Gil етoетотпцпенo
фигура.
Nebenfluß Nebenfluss т Gxogi при-
'ОН.
Nclrmg/bäude л пристройка; съсед¬
на стрaдa.
Nebengedanke т ^на ;нсъл, скри¬
то е-мпе;ниe,
Nebengeräusch п 1 о-еaниеeн шум,
омушeнис; h. Tecb ц-еoоитeн шум.
NaicnecccHм1cC т пензн'о, до¬
пълнителен вкус на нпщо.
Nabemgials п оaрaниен- жп лниня;
Jelm uni cin ~ ibsoHicbcn Избут¬
вам някого и глух— линия (ограни-
еaвoм действията му).
Nclsniaus п съседна oъш-.
пеВспНс- adv освен —ова; поораЯ
другото. мимоходом.
d/icmUei|iahiem rclarHer Taimen
umi.y, sm iir.'. ескортирам. придру¬
жавам. пътувам наред с нeшт, ня¬
кого.
ncbcNhe-lecHcn wort У. sm Ohi. У. 0. вър¬
вя до някого. нещо; 2 придружава,
оъпъaсaвa;
Er arhcliel im Ben Fl—ma. dis Fuss¬
ballspielen geHU ncicniar Той работи
във фирмата. паралелно с това №-
рае футбол.
d/h/dhl-liau'id ncBcmHcm lauf/g
unr,'. sn -ir. У, 1. придруж—з—м; 2. оъ-
пътством; црoтнеaм паралелно, на¬
ред с нещо;
Die Amisiien am dlcs/m Proj/Ci lau-
Гсп i/lenhcm Дейностите, р—зрабоа-
ките по този проект тенат паралел¬
но. едновременно.
NcbenSöhle/, -п meist PI. Anat оно-
локоска кухинО'
N|benKIige / Jue ' стеaниеeн иск.
NcBcnkläger т Jur отрoлнепн ищец.
N|iemKosteN nun Pl 0. дoпълннгeо-
нн е-овoдн; 2. странични (допълни¬
телни) з-т'6н.
NCNmiestUngen mw?/. Wirisch 0. до¬
пълнителни услуги 2. допълниалл-
нн пл—щ-кия
Nchcmnunm' т човекът до мел. съ¬
сед по мсо'т (на робота. и редица
и др,),
Nebenniere/ meist Pl Anal надбъб-
еeеиa жлеза.
naiem|o-Bmem sw,', bb ап.У, Ging ко¬
ординирам, съелeесвaм,
Nebenprodukt m L допълнителен
продукт; 2' еaoеиеeи Oomпaдъепн)
продукт.
Nrhcnmolie / Theal втoеoотппeееo
роля;
EhW' spielt nun cfra . Нещо итрае
само второстепенна роля.
Nebensache / второстепенно робо¬
та, второстепенен Ie-птеaжпн) въп-
ето.
reb<^JgsrcSIicH adj второстепенен.
незначителен, маловажен.
Nclensiison / времето преди нли
слпд слзо;—.
Nebensatz т Ging подчинено ноеe-
чeннп,
Nebenschilddrüsen nun ' Pl Anat №-
р-щитовидси жлези
Nc1emcimm т - Ncben1cdeiUimgl
Nebensonne / ттрoмeннп но олън-
епaт в облаците
mclemsUeHeml adj тъоeдeн, стоящ
ттстрaен, до нещо;
Dis Gesetz wimd ~ cniruicni Зако¬
нът се изясня!- нппoоеeдотвeет до
a;коaa.
N£bB/imShlieC1' WOihscb клон, фили¬
ал; h. дериват (на телефон).
Nel^i^stnufe /. Jue допълнителна
прноъдa, допълнително нао-з-нип.
NcbenSraßc / стеaеиенa '^0.
NäbamUiccH т съседна eaоo.
Nalsrior т Ging вттеoс-пцeеco
Tв-oененo) ударение.
Nclanitun / съседко врата; сaрaние-
но врат—.
N/lcdUMsiarl т опnеoвтмдaшт
o5оmoятплоaвО.
NnBamvcrdlemsi т с-р-ничее доход.
странична оoрa5т-кa,
Nebenwinkel т Math съседен ъгъл.
Nebenwirkung / meist Pl оaеaнне-
ио Tвпо)дeйствнe.
Nebenzimmer п оъоeдн- 0'-я,
N|BinxwicK т дтnълезтпоеo цел.
neblig adj eптлив,
meisl pnäp (Dat) veraltend заедно c.
mcbnIäcJmaiuIäc adj мъгляв. епC-
о;н,
Necessaire o.: Nessessär [ncch'sc1т]
i. -s нeспоeр,
ngekem sw,'~ bb -i.V, оakaеa;, де—о-
ня оaдявae,
NecCcn-i/, . -en з-нaеaн;. деaоcпеe,
niekisci adj 1. закачлив, шеговит,
дяволит; 2. о—5-вeн, nеeдиовнkaтe-
лен (тоалет).
nng partikel umg ле.
NgTe т. -п. -п племенник.
Negallon / -еп (. geh oгвзърлснe,
omезчaеe; 2. Ging отрицание.
NH^i^Ttlons’^^rUiK/i/Ging отрицател¬
но чaуmне-,
negativ adj отрицателен; негативен,
нeбпaттпезстeн,
Negativ п, -е негатив (на филе).
Nag1Uiv1eIspiciJNcg1iie1aispIei п от¬
рицателен пример.
Neg1UieBiI1m2JNcgiU|ebil1mz /. -еп от-
езцaтeллн баланс.
NagoUleIm1eeJNcguUZeim1gc п отри-
еaтeлeе имидж. авторитет.
NeeuUie|cens т O.PG еeтamивнзъ;,
Ne/iUi^^i^ät / о.Р1. нпгaтнвнтот,
NcgiUZeie л, Negativa отрицателно
явление.
Nc/er т, - нeгпе,
Nr/em
«■ В съвременната немска ези¬
кова практика това название се
възприема като дискриминаци¬
онно и вместо него се използва
801^01111.
Negerin / -пеп негър;-.
N//^^^1 т негър роб.
negieren sw,'. bb ir,'. geh отхвър¬
лям, отричам (впзглeдн).
NegligC -.: Negligee [n/gli^igs:] п нег¬
лиже, лен eeеони домашен вaлaт.
NegoiZnnuung/ Wiiisch 1. търговска
сделка; 2. сключване на сделка; 3. по¬
купко-продажба но цлини книжа
n/hm/n MriHm, genommen) unr.'.
Tb Гг-У, 1. вземам; хващам; h. воe-
мае, отнемам (jedm. chW' (Akk) ня¬
кому недо). лншaвoм (нянoтo от не¬
що); 3. иопoлоз-e;
Elm Siüok KucHem - Вземам парче
олaдoнш;
SicH (Dat) eUж. (Akk) - Вземам он
нещо;
N/hmeu
GAßfOOT—
544
Eim Taxi ~ Вземам Mцoлов-м) т-нон;
Hisi/dso'i ~ Вземам (пия) сироп
зо кашлицо;
Plate - Сядам;
Ich neHms 1 Kg Bananen Щп взема
(купя) 1 кг (анали;
Jmdm. die F-eude im Fest ~ Отне¬
мам ннooeх радостта оа пр-оник-;
Eime Festung - Завземам крепост;
EtW' (Akk) um sic! (Akk) - Пеиовoя~
вам та нещо;
Eiw. (Akk) ' uu' sici (Akk) ~ Поемам
нещо върху себе ои,. л—гьр5в—м се с
нещо;
Etw. (Akk) zu sici (Dal) ' ~ Ям, хап¬
вам нещо;
Etw. (Akk) 1m Empfang ~ Приемам
нещо (писмо. колетна пратка н др.);
Ehw. (Akk) In Bla HamB - Поемам
нещо и сзoн ръце;
Stellung - Вземам отлошелил. зае¬
мам цтзненс;
An jedm. Riehe - Отмъщавам си
на някого;
EtW' (Akk) Im Argriff ~ Залавям се
за ипшт. започвам нещо;
EUWl (Akk) In Bet-ieb ~ Пускам в
действие;
JMdm. Ims Verhör - Разпитвам, под¬
лагам на разпит някого;
Sich (Dat) dis Lcb/n - Самоуби¬
вам се;
Sici (Dal) die .Zeit Tür chW' (Akk) ~
Отделям зрее; . за нещо;
Etw. (Akk) ^1 genau - Отнасям сп
много сериозно към нещо.
^Нтс- т. - Wirsch 1. нхцхзoе; 2. ре-
митеи',
Nehrung/, -тп Geogr тяонa пясъч¬
на изнеa. o'дeлсшa лагуна от мо¬
рето.
N|d m о.Р!. зoвног;
~ auf dcm EmTOI/ dem anirmem Завист
към хоцeхo ca другатп;
~ e-ueeem. Ma—)жackem Будя завист;
Vor ~ hersiam, piotzcm. vergcHem Пу¬
кам сп. пръсоом оe. умирам от зо-
внтт;
Bloss, geil. gnüm vor - sein Поблед¬
нял. пеeжълтнп, позплпнял съм от
зaвнсa,
m|den мИ. bD Or-И. з—виждам (jmdm'
ctw. (Akk) някому за нещо);
Jede. scfmen Eufolg ~ Зaвзмдa; н—
лсkттo за неговия уошeв.
N|1dc- m. - оoвиотнин,
NcIdHimmcI m umg зaинотнин, зо-
вистлиз човек.
rajdlsci adj оaзноглнв;
Aul jndm' ~ sein Завиждам на ля-
нoro,
mildlos adj без о-знст,
ms|deoii adf изпълнен със з-зиот.
о—висглиз,
Neige / о.Р/. остатък (от meенoст в
съд); свършване;
Zur - gnUcn Свършвам. привърш-
вае. .отивам иъм озтя край;
Das Glus bis еи- ~ icc-cm Изпивам
чашата до дъно (до напио)'
niZ/cnsw-У. bD fr,'. навеждам. но-
клоня!-,; Oi-.У. имом склoннoоa,
клоня (zu chw. (Dai) към лещо); sie!
- 1. покланям се; 2. наклоня; оп,
свеждам сп;
Dem Kopf zur Salle ~ Накланям гла¬
ва нaоте-ни;
Zu Depressionen - Склонен съм
към дппрeснн;
Sich über Bus Buoi ~ Привеждам
сп нод кннт—-a. озeeдo; глава нод
книгата.
Ntiggmgg -ei 1. к—ипмданп; 2. aJPG
найлон; 3. сипoннoо'. .. наклонност,
влечение (zu jmBm..Je1w. (Dal) към ля-
кого, нещо).
Neigungsehe / брои по любов.
NaIa1mgsжimKai m Tech, Math ъгъл
на наклон—.
n/jm päiilket ип;
Bish du fenUig? - Ч Готов лн ra? - Нл!
OH Ч 0, лл! (нои;н-д-);
Zu ciW' (Dai) ~ so/ст Отхвърлям нп-
шo. казвам “нл” но нещо.
Nein п aJPG ип;
Bal seinen . lleibcm Осг—в—е, дър¬
жа но своя omo-о,
Neinsager m, - pejoe отрицател. кри¬
тично н-с-роен еoзпи.
NcImsUimmc/т-рзеa'плпе тпaо. от¬
рицателен вот;
Es gab 3 т Имаше грн гласа “про¬
тив”.
N|ße /№тса Oпенттн но р. Одер).
NcKuolog m, -л 1. слово и памет н—
шoеилaп; 2. некролог.
NelKoinaiinUig леиром—ктия. вино-
не духовете но мъртви.
NiK—Ttsc /. -л Med лeнpтоo; умира¬
не но клетки. тъкали, чaотн от ор-
гал; тъкмена смърт.
NCCiTur m ötPl лектор.
NeKtinjne /. -л нектарина. вид пе-о~
нов— с гладна кomне-.
Nilkc| -п Bot Kochk o-р-мЛил,
NalKempieiler m o.PL пиепет (зад
подправка).
NemoUndi m, -п meist PL еематод.
тпиот,
Ncnnlel-ig m Wii-scb » Nennwert,
nennen MnonmUc, genannt) imr.V. hb hi-У-
1. HH^a^^^^a^, ннозовозам; З.^^^о^^е^к-
з—м; 3. птстевa;, предлагам; sich ~
нaенеoм оe, казвам сп;
Selmc Tooltcm Ings - Давам името
Ингл на дъщеря он;
Kurnsl du nir einem guicn Facimomm
~? Можеш ли до ми посочиш до¬
бър спeен-лисm?
ncnnens^^iil adf оaслумaеaш до сп
спомене.. он—чнтлплн. съществен.
Neimen m, - Math знаменател;
ETw. auf cinem (gemeinsamer) - brlm-
gam Подвеждам под общ №0;;^-
тпл;
Einem gemeinsamen ~ Tfmdcm Номи-
еaмe обща база
N/nnrorm f Ging нпфнинтив.
N|nmieisUung/TctÄ номинално мощ¬
ност, лЛeк'изнтот.
Nennwert m номинална сттйиoст,
Nennwort п Ging съществително
име'
Neofaschismus m о.Р!о неофаши-
зъм.
Neoklassizismus m O.PL иeтил—сн-
цизъм 0-рхнтeoгурпн стнп от XX и.,
чниmo образци со гепцkн н римски
елемента).
Neolithikum п о.Р1, новокампнна
епоха. нeoпит,
Neologismus m, Neologismen Ging
епологизъм, новосъздадена дума.
Ngom п о.Р!. леои.
Neomozl m илoи-циот,
Nnomiorbs / meist PL нeтнoин цве¬
тове Tнрkн н светещи еилтoзп),
Neonlicht п неонов— озemлин-.
Neom-eKlime / неоново реклама.
Neonröhre / неонов— л-;цa.
Nipp m неоснователно цтзншaзo-
нп на елииmл.
Nepper т. - umg ону6aе, нзe—;ннo,
Naiv m. -en 1. Anat нерв; h. nue PL
нпевн. душевно (цонвнепснт) състоя
545
DEUT&CCÖGGQ1SCCE& WtÖQTI^E^BUCC
NgtzCuric
ннe;
Dcn - eines Zohrs ubUöicn Умърт¬
вявам нерв на зъб;
StunCc -cm buier Имом одеoез
нерви;
Dia -cm v^rilarin Зогубв—е самооб¬
ладание. нпеви'л еи ип нздърж--;
umg Jein. auf die ~cn /chem Дейс¬
тва; нскт;у по иeрзнтп,
mc-ecr тw.И. bb le.V. сервирам.
деoзнс,
Na—vriu—xi m 1' невролог; 2. umg
поивнaтър,
nc-yem1ufuefbcnd adj свърз—н c пои-
внчeснo напрежение. напрегнат (ра¬
бота).
Nimvcilclaslumg /нервно еaцрeжп-
ннe.
nc-venierunigcmd adj 'сптктязaш
нервите (е'»;—, лекарство).
Niuvemiündel п Anat нервен сноп
(auch uberir)’,
umg Nm noch ein - sein Крайно
нервен съм, c много onпнaтн нерви
оъe,
f geb илнниk- за
лпрзноболни.
Ncivamkiizal m oPl umg гъдел иа
еервите (и опасно снтуoцнс),
N|nУcnhBiniK / цснвиaтрзчнa нли
HHk-'
Nauverkoslüm л umg цонвнчпснa ус¬
тойчивост;
umg Ein 1ümrcc/ciinCec ~ haler
Имам олaб-Jоилнa понвнепон- устой-
еизoот.
nc-venKrimK adf еeрзнт6тлeн,
Ne-vegk-inCc m/ кереноеолек;
нeрвиo6oлнa,
NirviNkmlse m войн— на нерви. цсн-
хтпттнеeснa зой^ю.
Ncbvenkrlsc f нервно кеио-.
NaneerIeiBcm л Med нпветпaтня.
ипевнoпоихне;оoo з-бoлсз—нп.
Ni-vcmpmobc / иошнтaнил зо нерви¬
те. нервно иопит-ниe.
Ncrvcnsägc / umg pxjrr досодлик,
етзпн. иъсощ нпезнтл на деутитel
Nervenschmerzen nur Pl ипзр-лгия,
N|—vamsciocK m нервен. шснхиеeо-
нн шок.
NcrveNscHwäcHc / oPG Med незра-
стлнин,
N|ivemsysteM л нервна система.
Nervenzusammenbruch m Med нер¬
вно оризо, нервен оеиз.
diuvlfc! adj нервен. свързан с нер¬
вите;
Med -л Belastung Натов-рване н—
нервна-- снстпм-; ипрзно натовар¬
ване
neuyös adf нпрзпн. раздразнителен.
Nervosität f оР нервност, роздроз-
изтплнтст.
miuviöicmi adf umg убийствен за
нeрвнтe (шум. разговор).
Ncrz m, -е 1. ZOoZ воден пор, нор-
ко; 2. ножа от иoрk-,
N|-zk-1den m яка от норка.
Nn—xeomli m палто от норно.
NcscafC m нпоo-фл,
NescafC
Думата произлиза от името на
швейцарската фирма NesTle. опт-
воозрзувателен модел, често из¬
ползван при производството и
пускането на пазара на нови про¬
дукти.
Nessel f, -п Boi нoцеиз-;
umg Wic aui ~n silzcn Седя като н—
трънн.
N|ssclTieBe- п ä.Pl Med oтцрнвн-
mрeок—.
Nest п. -en 1. гнездо; 2. дом, гнез¬
до; 3. pxfar оaгпнтeнo оeлншe;
Ein - bauem Свивам тнeодт;
umg Eim langweiliges - Скучно се¬
лище.
Nestbau m строеж на гнездо. ззл-
ие на гилздTl
NistlesdSmuUxe- т peire предател.
човек. говорещ лошо за родината
н др.
Nislsh f. -л südd ширнтеп.
NcsUHäKoHen л из-ъесoк, наЯ-еал-
ното. често н-й-тллзeнoтт дете в сл-
eeЯствo'т,
Nestküksn л 1. Zoöt иъонт нолюцп-
но пнпл; 2. « NcsTHäKchen
Nasl^^rea / oPi топлин—та е- сп-
меНното ттиишл.
neUT adf 1. любезен, мил; 2. хубав;
озeпamнепн; шеня'пн;
Sa* so - ипВк.. Моля. бъди тона лю¬
безен н,.';
Elm -es Kiald Хубаво рокля;
umg Oron Das Ist ja eim -ei Fmaumd!
Am—. чл приятел!
nChUeiweise adv любезно, от любез¬
ност.
Nettigkeit f -еп любезност. ком-
nлнмпнт,
netto adv нптo,
NCtTocinkoMmcn л чисти nенвтдн.
еист доход.
NcttoerTrag т чист добив, чист
приход.
N|UUogcniiU т еистт (изто) оъдър-
мaннп,
NcUUoge^oHU п O.PL чисто тегло, не-
то тегла
N|UUogc^nn т енстa печалба.
Nnitoiobi т чиста (летим) заплата
Mоппд пеноцaдaнe иа удръжките).
Nettopreis т цел— на производител.
фабрично цела.
NiUloverBiemsU т чист— з—р-ботка,
чист Оиетпн) цеихтд,
Nile л. -е. 1. мрежа; 2. Tech EDV
мрежо; 3. паяжина; 4. Sp. футболно
врото;
Das - ius^^-fen Хвърлям мрежа
(рибар);
Ans - umäcsoiiosscm werden Включ¬
ват мп и мрежата;
übertr In jedS' - gcisN Попадам и
мрежите на ннooro,
NcUeulscHolUumg / изключване №
мрпеааа.
NgteudseSluD Netzanschluss т
1. овпеозaнe с eлeнтрнчeсl<aтa мре¬
жа. включване и мрежата; 2. уст-
ройстио зо включвал; и мрежат—.
rnteuriig adj мрежест, като мрежа.
N/tebuil т Sp топим. дтkoонaлa
мрежата.
ngtz/n sw-V. bb ir.V. нaeoкрн; ле-
оо. нaвлaeнсвae-
N|ixiiüeler nue PG Zoö eрemтoрн-
ли Oнaоeктeн),
nitzlömnlg adf като мреем, мре¬
жест.
Netzgerät л уред за включване към
мрежат—.
Nilzgleichriehter т Tech токоиз¬
правител.
Netzhaut / O-PL Anal епmие-,
N^t^l^s^i^Ui^t^eiösugg Маd oтлпцзoиe
но ептил-'a,
N|UziiuUemUzümdnmg f Med възпа¬
ление на рп'инaт-,
Netzkarte/;aз-a за цпт'зoнп по ця¬
лото градска мрежа. ■
35.
546
NiieMugcm
Nclena/en m Zrol мрежа (стомах
у преживните).
N|txpiur т мрежов график Oтеa-
фиент ззт(рaжeнип но ход- но да¬
ден процес).
Netzspannung f Tecb напрежение и
eлпктриеeоko мрежа.
Ne1eeefsnndnrd f оoвеoееoеe от
мрежа.
Nc1eжcrC п мреем (от 'лици; от
пaе'ниеaши он 'нивeроиmeти н др.).
nau adj 1. ное; h. кое, антумлен;
3' чист ВбeльoО;
Elm -cs Kleid Ново еткпн;
Einen -nm F-curd Haler Имом нов
приятел;
Mit -nm K-äfUem C нови Tпеeснн)
онли;
Dis -asicr NicH-jobier Последни¬
те новини;
- in 1cm Fi-nu sein Нов съм във
фирмата. o'окoеo съм във фирмата;
Etw. (Akk) ~ forMulicrcn Формули¬
рам нещо отново;
Das ist ein - Това п ново за мене.
Neuanl's1i|gmnä ново изр—6отиа.
Neuinkönnifng т. -е новодошъл.
NauincoHuTTnnd / нова придобии-
но, нова покупна.
N1111^ adf нов. от нов тип (ме¬
тод. српдоmвт).
Neuaufbau т о,Р!. възс-oнтBявaнe,
Nauuuriigc / ново нздaниe. нов тз-
рам (на книго).
Neuousgule / ново нодaниe,
Neubau т, -len 1. нов строеж; 2. но¬
во (новопостроено) сграда.
N|ubuiУieuUcI п нoвoттртсш сп квар¬
тал, нож квартал.
Ni/ubiiiiwoOudung жилище в ново¬
построена сграда.
Neu1cu-1ei1und / преработка (но
кинтa. пиеса н др,),
Niubcginn т ново нач—ло.
NaulilBnrg /1. нoвoт6р-оувaнип;
2 Ging неологизъе.
Nauет1uжeeCшlra1, разработка. оъз~
даване но нещо ново (на нов метод,
модел); 2 нова е-зеa(тткa, ново зо-
дeлнп, нов модел.
ncuc-Bings adv напоследък, и пос¬
ледно веeмe,
Ncu/r/r т, - ново-ор, рoентн-он-
зoтoе,
пеие-11оП adj повторен; adv отново;
GADEROFF
Etw. - versuchen Опи-вом нещо от¬
ново;
Ein -an Versieh Повторен опит,
rcücmöflr/i man cmöTTmcl adf ново¬
открит.
Ncuerscheinnuge ново иод-ни; Мно-
вoиолязлa нннт-. плочо н . др.).
N|^(^si^u^ngr1 -еп новост; козовъв;-
делил.
N/uiündlunl (п) Geogr Нюфаунд-
леед ОКосада).
Nc1TumdIrrBc- т 1. Gcoem жител на
тогеoв НюЛaуедлeнд; 2. Zral ею-
фаундлпнд. (порода куче).
mcüeebucKcn nau galicCcN adf umg
нтвтноцпепе (адвонот. лекар).
ngügcbo-em adf новороден.
Ncug/lum1 / възраждане.
meigegulindei reu eagmünlal adj но-
еooснтв-е.
ncügcsoniTTen mcu gascSiTer adj
новосъздаден Mогеaдa н др.).
NeugcsIilUnrg , 1. ново офореле-
ннп; 2. цеп'стрoЯотвo; реоргосизо-
еин.
Neugier / a,Pl, -in / o.Pl любопит¬
ство (aui jmdm,Jetw. (Akk) към нсkО~
го, нeшт),
neugierig adj любопитен;
Ein -ns Kind Любопитно дете;
Ich iir ~, n1,,, Любопитен оъм.
доли...
Neugotik/ o.Pl. нeoтoтик— O-евнтeк-
турен стил от XVIII в., црндпежoш
се към гт'неeскис стил).
neuguiccnison adj новогръцки.
NguU/ii / -еп 1. новост; h. a,Pl.
нозо.
Neuhochdeutsch л Abk Nhi Ging но-
вoвноoктеeмоки пзнК'
NeuigKeiT / -еп нoзнн-,
NaujuUn m o-Pl Ново годило;
Pnosli -! Честита Нова годила! На¬
здраве зо Новата годила!
Ne1jiHnc1icrd т нoвттoдншиa ве¬
чер.
NeujahrsaNspracHc / новогодишно
обръщение.
Ne1jun-sioUccnuft / новогодишно
птолaеиe,
Nanjin-cfccU н новогодишен пеoо-
нио.
Neujahrs/ruß т новогодишен поз¬
драв.
Neujahrskarte / нoвтттдзшнa омр-
'ненa,
Nc.ijuH-sжnmscH т блaтoпoмeлa~
ннп. цoздеoвлeннe по случай Нова
гoдие-,
N/uiamB п o.Pl. 1. цeлнн-; непозна¬
та, новооткрито земя; 2. леизслед-
васа облост (в и-уи-та);
- baU-c1cr Навлизам и неизследва¬
на o6оaот;
ElW' ist - für micb Нещо е съвсем
нппoое—тo за мен.
NnueanlgeiWimdUde/ разработване,
'свтсвaнe но цeлни-,
N111*01 adv неотдавна. наскоро,
преди новпотнo врeмe-
N/uifmg т. -е ноеок, начинаещ.
rgUmoBiseH adf umg pejoe модерен,
по последно мода.
Ngänomd т oÖPL новолуние.
neir пит девет.
Neun / -еп числото девет. деветка.
Nnureek п дeвeттътьлниk,
пеипГаеЬ adf дпвe-okеa-пн, девето¬
рен. ■
NIirSnmdemU пит деветстотин,
neunmal adv девет пъти.
neUNMalklug adj pejoe воeон—eш.
“во;онoЯkт”.
reurU- adf девети;
Am -лп Tag На деветия ден.
d/Uniais/rl пит 9000 (девет вн-
лсдн),
Neuntel п. - девета ч-ст, дeвпmин-,
neuntens adv девето. но девето мнстт,
Ncumtölem т. - Zoö миводерче, чер-
зесогьрба ове-чo-,
псипееПп пит деветнадесет.
maunz*/ пит деветдесет.
Neunzigjährige mjf, -п. -п деветдп-
оeттoдишeе мъж; дeеп-дeоeтттднш~
и- мела.
- Ncuoi-drn ugg шрeoбе—оув-ии;, лов
ред.
Nigioinecitosrnn g" преориентираше.
нов нуео.
Ncuphllologic / о,Р1. нов- филоло¬
гия (занимаващо се с новите поицн).
Neuprägung f Llng нПтлoгнзпe.
Neuuale/j| о.//. Med ипвр-пгия,
neu-olglsci adj невралгие;н;
Dcm -c Punkt Нeерaлтнен—'a тте-
oa. слабото място.
NcцrasSheINnsJ -п Med н;врoстпния,
NeunisUngriKen m, - Med нeвеoттe-
ния.
547
DEUTSChl-BULGAMSCiOES W<OG^TEDb^UCH
N|cn1idCe1Usk1uge
NeinegOe)Iung f рeтетaнзо—цнс,
leUi/lob adj pefae еовобогаташки.
Ncu-elene mjf. -п, -m новобог—т—ш;
козобоготошна.
Neurologe m. -m, -i еeеетптг,
NeuurOooei o-Pl Med неврология.
reu-oioeicc! adj к;врoлoтие;н.
Ncu-ose f, -m Med невроза.
NcurotiCn- m, - кевро-ик. севро-
тзепн човек.
reuuoliscH adj невротичен.
Neurochirurg m, -Bi, -em нeврoхн-
рург.
Neuritis / o.Pi. Med неврит.
rau-oi-op adj еeертнтртцпн (вли¬
яещ еа серве-та система).
Ncuscnrer m o.PL нож, nепоeн сннг,
Neuseeland п Нова Зеландия.
Neusceh^^de- m, - еoвoоплaедпе,
Neuseeländerin / -пеп нтзoоплaздкa,
neuscchrnd1seH adj нтвтоeлaндсkи,
NcusesHcr m. - новоселец.
Ncüsiller п ä.Pl алпака, ново орe5-
ро Oсцлaз),
rcnicsIuncrIunlseH adj coвoоoвe~
тен; от, по Ноеи-я завет.
Nciiörcn т. - композитор модер-
еиот,
ncut-ll adj 1' неутрален; 2 Ging от
среден род;
Elm -ns Ticnu Неутрална тема;
Ein -cm SiuuU Неутрална държава;
Das Wort Kimd ist ~ Думото “дете“
п от среден род.
neutralisieren w.H hD ff' еe'теa-
лзонеaм;
Ein Gilt ~ Нeуmр-онзиеoм отрова;
Sp Einem WeUUkiMpT * Прекъсвам
оъстeзoенe.
Neu1inUezsznuiggJ -em нпутpaлнои-
еaеe, нeутрaлноaеис,
rs1Uno1|cUIscH adj неутрален.
Nsuimiiliat / a.Pl. неутралност; не¬
утралитет;
Das Land wahrt seine - Страното
пaзн нe'те-ли'eт,
NeutrulitätsBiich m прекъсване.
неспазване еа нeу-еoлз-eтa.
Ncn1n1I11|Uspn1lU1k / ä.Pl птпн-нк-
на леутролитет.
Nent-iIiU|iUtspriizip п шеиицип за па¬
зене еа неутралитет.
NcuUn1I1t^tsec-IcUenrd / нарушава-
сл на еeуте-онтeтo,
N/ut-iro п. -s Phys спу-рино.
NeuUngm п, -ет PTys неутрон.
Ne1U1mneniomia / неутронна боеба.
N/utußdcrncukiton т Phys ядрен ре¬
актор.
Neu1iemcrs1-uS1nmg/JAi_j:.f неутрон-
но нзлъевaнп,
NeutuiM п Ging 1 среден род; h. оъ~
шeо'витплеo от среден род.
leuvermähil reu vcrmähli adj ново¬
брачен Mдвтяka)l
NcuvermählTe ml), -п, -п мл—доме-
кец; младоепсоа.
NeüeerseHue1ung / нов дълг, ново
о-длъeняпто',
Neuwahl /Нов но6те; пепио6нр-нп.
Neuwert т Wi-tsch о-Р1.1. цена 0отoЯ-
нoо') на ново изделие; 2 новосъз¬
дадена о'тйнoот,
Neuwert п Ging нов- дума, неоло-
тззъм.
Neuzeit / oPl ново ерем;, съвре¬
менна епоха. тъвепмeннтог (от XVI
зло); •
Die GescHiehie len ~ Ново иогoрин.
neuzeitlich adj опвеeмпнпн, от. со¬
вата история.
Niueiiassudg /1 рптистеиеaнп на
нова кола; h. регистрираното зо пър¬
ви .път нова кола.
Nguzustimd т 1. ново със'^^'
2. вещ и зoц-оeнo със'oяенe,
New A/с а.: Newaes [njureld^] п о.Р1.
ею пйдм, нова епохо (със сцнеиmу—-
лзстични, енотоmни въоглeдн),
Newcomer ['mjuKAna] т нов произ-
еoднтeл, нова Лзеeo н де,; кое, сега
совлизащ стопански субект.
rlobtj paellkel нп;
En uineSt - Той нп пуши;
Gar - Съвсем нп;
Er war ~ uriöTIieH Той еп беше нп-
любезен;
- eirc- hat es bemerkt Нито eднн
(никоЯ) не зa6eоя^—.
rfchUj partikel 1. еп (във вппрoон);
2 нoлн;
War dis - solön? Не беше ли хуба¬
во? (Нали (еше вуб-вo), .
NichluiCiuugg 0.Р1. лeувamпcнe,
nicHUimhIlcS о.: nicht onUIIeh adf нл-
оп'mп6пн; нeoЛиенaппн Mс'-нтвншe).
Nichtanerkennung / лепризновоне,
н;оaчнт-нe,
N|cHUumgniTTcp1kU m пакт за нена¬
падение.
N|cH11rжcndung / кеупотребо.
NB:
mieHU~JN1eHU~ много продуктивни
словообразувателни елементи в
немския език, използвани главно
в специализираната терминоло¬
гия за изразяване на отрицание,
срв. rfoHiuMiilcb. Nlehirauoben.
NiohUhorCen nur Pl. неб-ниози 0'О-
пански единици
N1:111)10101:11^ о,Р1, кесъблюда-
воне, еeоп-овoеe,
ricSiBsrufslällg adj еeрa5o-пш,
njcn1cn-icUlicH а.: nicht christlich adf
дохристиянски.
N|ohtc / -i племенница.
п|еПиеНе11еН a.: rIeSU cSIicS adj «-
вън5еoеeн,
NloSi/fnUaitung / a.Pl. нeоп-овaнп.
сеустоявоне (но o5eшoння, дoтoвo-
епнтоmи),
N|oHUeinnIsenung / a.Pl. ненамеса.
NicHUciserncUilI п kurz NE-Melill
цветен Онпмплезек) метал.
NichlerTiiienmgo.PL неизпълнение.
NicHUcnceHciren п o,Pt. Jun неявя¬
ване;
Wc/sm ~s des Zeugen Породи нея¬
вяване но свидeтeлс,
NIcHleitc-ispc-soncn meist PL Jun
до-еудoвo, неработещо н-оплeниe.
N|hHtiooSeurm m нeсneцнaпит',
N|cH1gcfiIIen m oPl, довoрeов-н;;
Bal - Geld eunüoC Сумата се връ¬
ща и случай но нeвaеeов-и;,
nicnuie adf 1. нпоеaеи-eлeн, пищо-
млл; 2. Jui невалиден, недеЯствите-
опн;
Elm -sr Anlass Незначителен (ни¬
щожен) повод;
Jur Elm U-Ucil Tüm - rrCiämen Обявя¬
вам пезоъдa зм невалидна, акули-
ром прнсъдa,
NIchtlgKelt / -еп 1. незначителни
неща. дреболии; h. о.Р1, нпеoлзд~
нoо', нeдeйотвнгппcтс- (на дттo-
^р).
NicntigCeitser-ClänurdJVer анулира¬
не. обявяване зо недействителен, не¬
валиден (на договор н др.).
N|cHUigkei1sKluge / Jur иск за ану¬
лиране. за обявяване на ceвoонд-
ност.
mjcHUKuIegfuHuend
GABEQOFF
548
MonukuicgTilS—cnd nicht Krieg füHmard
adj кевоюващ (дъежaви),
N/ehtieitem m ноoл-ттр,
NZeHUmeUlii m CTem неептал, мета-
лоид.
NioHUmiUgilcd m нечленуващ (и ор-
гaнизoцнн н др.).
nIciiöfferUllci о.: nicSt öTTentliob adf
оoкри'; при закрити врати Mтъбрa-
ннe),
nZoHUpukhgcbumdcm adj необвързан
с п—кт;
Bewegung in- ~cn Siaat/r Дзиеп-
нн; на елTбвъро-нитe стлани.
Njdstuaihi/r т, - нeцуш-ч.
NIcbt-onobc-ibT/ii п купе за иппу-
ш-чи,
n|oHiuosUenB nicSt . mostend adf не¬
ръждаем.
ilclis peam indef нищо;
Es gibU ~ zu cssen Нямаше нищо зо
ядене;
Ich scHs - Не виед—м нищо;
Das macli ~ Няма нищо;
- Ncucs Нищо ново;
weg - wie wcg! А сота до сп м-хмел
бързо оттук!;
Für - und wieder - Съзспм зо ни¬
що. съвсем напразно;
umg Mim . dl- ~ Ни и клин. та в
ръкав.
Nlobls п L нищо; 2. Phil небитие;
3' ннишoeeу'3, гнун В^е^с^^e^К;
Vor dem - . siehen Н-мирам се на
пр—га но пътно е-отрлниe, изгубил
съм зоиект.
n/ohUsoHmnnd ilcHis aUmcdd adj ни¬
що нпптдoоие-ш.
nICSUsledeiUemd nIeHts bedeutend adf
нншт незначещ.
NjoHtsciwieeer m. - човен. неуее-
ещ да плува.
rIeHUcBcsUnU—oU2 adv umg въпреки
това.' зсп поИ'
niciusdcstowcniecr adv зсп по; въп¬
реки тово» при все тово.
NIcbTsKönner т, - човек, нпуeeeш
иншт; иенодърниИ'
Nichtsnutz т, -е некадърник. нп-
хралиеайно. безполезен етипo,
nichtsnutzig adf 1. ненужен, непот¬
ребен, негоден Овещ); 2. негоден, не¬
кадърен. безполезен (етзeн),
mloilssogcmd nicHUs sogsri adf нпз-
начителен, безсъдъреа—елен; пра¬
зен (интервю. еaоттвте),
Nichtstuer т. - безделник; х-йлaо.
n|cnUs1ue-ison adf pxjöi (подeлнн-
еeоки; мързелив.
mlobUswümilg adf pefre еeдто'тпн.
долее, еиопн.
Ni:CltiШercilsS1ienuurgJ нлсъответ-
о'внe. несъвпадение.
N/ohiwissem л о.Р1. нeои-ннe,
NZoHUeuUueremIcOs) п ненужно. нл-
оъттвeтотвaшo, незярио;
~s iilic sl-clonen Ненужното (ие-
зсреo'т) да се зачерт—е (върху фор¬
муляр).
N/ckei п O.PL CTem никел.
McK/m яг.И Tb iir.'. 1. кимам (зо
поздрав); oзeеaм (oдo6езт;лнт);
2. дремя. илюмам.
N|oKe- т, - ^^,0;..
NZcke—cHen п ö.PI. umg дрямка (през
деня);
Ein ~ haiiem, еосНеп Дремвам з—
молко.
njc adv никого;
Das w/mds lei ~ vergessen Ннктгa
нямо да оa(е-вс това;
Wie - zuvor Както никого досега;
- eeln, wider Ннooг— впел;
umg - und mimen—! Нннoг-!, За ли
що на света!
rf/deri adf 1. долен, инош (произ¬
ход. инстоицин); 2. долее, низък Мил-
отннkт); 3' umg нноън;
~л Mo1Zee Нноин мотиви.
njgBc-i adv долу;
- eil Bem Kn/se! Долу зойи-та!;
Auf uni - Нагоре н надолу.
NB:
nieder- словообразувателен еле¬
мент с ограничена продуктив¬
ност в немския език за създава¬
не на глаголи със значение:
L движение отгоре-надолу, срв.
macBn—Bmühkcn. sici nIeBe-seUeem .и;
2. действието. с което обектът.
се поваля на земята, потиска,
надвива, срв, nIederHiuen, rfcd/r-
UneUcr и.
mjrder|brccHem unr.'. bD ir.', съба-
ряе, сеив-;, срутв—е; sm Oti,'. рух¬
вам, събарям оe, оеивaм о;. оеут-
вом сп.
nlgBe-lbrainen umi.y. bD ir,'. иогa~
рям до основи; sm iir.'. 1. иогaрсм,
превръщам се и пенел; 2. догарям
(ттън, овпш),
r|/1/m|1rilii/r sw-V- Tb Ге.У. umg
сkaедoлиоиеa; с викове;
umg Einen R/Brer - Заглушавам
оро-ор с знкoвe-
nlede-lcuiscH adj Abk ml. Ging дол-
нoеeмоkз (диалект, говорен и Се-
впре— Германия).
NjclerlruoK т Tech инонo н—ляг—лп.
n|gder|duüoKen .sw-', Tb hr-У. 1. но-
тискам надолу; h. потискам, гнeтс.
дenенмнрaм; 3. сам—лявам, държа
ннснн Mцлнн).
п|сВе-|Г111еп umr.'. sm --г.У, 1. па¬
дам надолу (листа, олят); 2. подам
но колене (пред ияkoro),
nIaBcnfncqucnU adf Phys нноктепс-
тотен (между 0 н 2о kHz).
NIcleufucqucme / Abk nF Phys лис¬
на еeо'oтнoс'. ниска еeс'О'—.
N|cBe-ging m о.Р1, 1. упадък (ла
държава, цнвилизaеия); 2. Tech дви-
meннe (ход) надолу.
n|cdengc1-ückU adf под-иска-.
NIcBe-gedrückUHciU / o.Pl пoтионa-
тoот. дeпрнмнр-еoс'l
n|gdeu|gciem unr-У, sm ian-', 1. пада
Oзaвeоo); спусна; сп надолу; 2. км-
цо, nеиоe;сзa сп Tоoмтлeт); 3. оoлсз~
во (слънце); 4. започва. р—оеoосвa се
M6урс. дъжд).
m||de—gasciligcr adf уинл. сптeeн,
обезкуражен. дenрнмнрoн,
NIcde-gcsoiligcmieil / o.PG уенннл;
пттнонa'тст, депресия.
m|/lerrha1heninu.K Tb ir.V. Lдържа
ниско, долу; 2. цт-нскoe (народ, по-
дaеицн),
NIcdeUHolz п о,Р1. подлее; хрaо'o~
л-цн,
n|cBe-|k1epfen sw.'. hb Ог.У, над¬
вие—;, сеaосвa; (противник) (auch
übentn),
nj£der|kuuc-n, sich sw,', Tb свивам
оe, ониш-в-м сл. .
m|gder|kn;1ien sw-V. Tb-г.У. iмeз—о-
трелвом.
N/|dcu|KnIcN sw.', sm i-п.У. коленича.
NIede-kumTUj, Niederkünfte veraltend
раждане. осзобоедозане от бремен¬
ност.
Nicic-iigef -т поражение, провал;
Eimc pcrsömllcie ~ e-leidem Претър-
549
DEWSCH--tULCAQl<SCHES WÖRTERBUCH
Nü/rcmsoh—1epfurd
nнвaм личен нл'оцпх.
Niederlande nur Pl Нндлрлaнднн,
Холандия.
Niederländer m, - еидерландец, хо¬
ландец.
НпВегИтВсиап f -пет нидерлаед-
00, хoл-ндн-,
m|aBcn1ämd1ccH adj нидерландски,
вoлaндоoи,
riecBnr|lisscn wP. hbot.y. спускам
0^—ме. завесо); sfoh ~ 1 зaопли—e сл;
2. установявам сп Mols chw. кото ня¬
какъв); 3. сядам, н—мести—е сл; 4. ноц-
еам (п'нен),
Nfadsiiossung / -xn 1. филиал Мно
Лнеe-); 2 Schweiz право е- о—оeл-
в-не (и— еуmдeнен).
n|aBc-|IaeeN ж У. TD tr. У. 1. слагам,
оставям (в легнало штптmeинп); 2. по¬
дово, оставката си; 3. прeкъоеaм
(работа) Mогaеkуз-e); 4. полагам Ове-
нец); sici - лсг-e он;
Das Buch auf Bem Tisch - Оставям
книгата върху мaоoт—;
Die Waffen - Слагам оръжието.
предавам сп;
Salme Meinung shhrfitlich ~ Изла¬
гам мнението си и пнсeпн зид.
nieBe-|eioien sw-V. Tb -п.У. umg
убивам, oенс-вaм (масово н бру-
-oлнт),
rfgBcr|mctzeim sw.V. TD tr.'. ® nie-
de-n1cnem,
mjcdc-lprisseim ж.И. sm ihr.'- плю-
шн, пода c плющеше (дъжд, грод)
(auch üDerhr);
Fragen p-usselUem ricden Въпроси се
пoснц—хм като грод.
nialnmlbiiflem unr,'. hb tf.V. 1. съ¬
барям, сри!—,, срутвам (сград—);
h. събарям, повалям на земята (чо¬
век)'
nTBe-|scnießen un-.У. Tb hr-У. оoот-
релвае; iir.'. спусна сп иато стрела.
стрели— сп надолу (птицо).
Nie1srceHIud т. Niederschläge
1 Mxheöt зaопeн; 2. Cbem ут—йно; сл-
димен-; 3. Sp нокд—ун;
E/rxeime NiedsuscSläde Едненееи
презапсв-ннс;
Seinen - In ntw. (Dai) ilnBen Номи-
ром израз Оотрамплие) в нещо.
n|cdeu|scHiugcn umr.', hb tr.', 1. по¬
валям; убнв-e; ср—з^м Iипцрннтлл);
2. потушавае Овъст-ние); 3. ов;мд—е
Moчн); slcl * L CTem утаявам сп; от¬
делям сп; 2. oтеoзсвoм се (im a1ж.
(Dat) и нещо);
Den PuUccHecnsuoH ~ Потушавам
опито за преврат;
Der Dampf scitägl sich in dem Fen-
sUe-n mfcBem Прозорците . се иопт-я~
вот;
Salma Eriahmumg/m hohem sich le Ro¬
man nicdcugeceHIugeN Опитът му но¬
мери отраелкил и ромона.
m|cde-scHIigsi-m adj с молко вале-
mн. беден на з-лпmHl
mIcdc-scHiugsrnil adj бпз з-лeeн,
N|cdcnscHIuäSäcbicU п зоно на валп-
mнтп,
N|edeusciligsnenee f кoлнепстет
и— иoлпжнт;,
nIcdcuscHIugsueioH adf 5огот на в—-
леми
NIedeuscHiigüne / a.Pl отражение
(и- тъби-нл и литературата н др.).
N|cBcn|sshInetlcnN sw.'. hb fe.y.
1. 1юоз—1ям с уддр, :зппaaаa—е вp1ъш-
зам на оeмят-; 2. сраосвae; сломя-
в—;. съоруш-вам;
~de KritiK Срaоявaшa. съкруши¬
телно критика.
nigder|seHue1bcN ume.'. hb ir,', за¬
писвам;
Scime ErimmcuüNäcn ~ З—пнозoм спо¬
мените он.
NIeBersoH-ru /1. о—пзовoнп, напис-
з-не; 2. нaпнсaн текст. nнсмeнo ио-
лоеплие.
r|gdeu|$etzcn, s*ci е У, Tb ссдae;
SlcH aul dem SU1SIJ11f dcm Bodam -
Сядам на отoоoJеa земята.
Niederspannung/an ниско н—пре-
meинл (до 250 V).
r|gBer|stimmem sw.V. hD in.'. про-
вoлсм при глoоув-еп (кандидат,
nрпдлomпннe),
m|/der|sioßcm unr.'. Tb ir-У. пова¬
лям c удар.
nicBer|stuceKen sw.'. hD --.У. прос¬
вам на земята (c уд-е),
ifeder|stü—xen sw.', si iie-V- crpo-
мoлновaм оп. падам (но опeнтa).
risBeuUou-Ig adj Tech с инони обо¬
роти. нисиoтбoрттeн.
Ni|Bertiaeht f о.Р1. птдлтот. нн-
зoс',
nÜederluäoiUlg adj ннзпн. подъл.
Nüc^l^lnUnrcHUlgkciU f. -еп - NieBe--
iuihht.
r|eder|T—/Tcm un-.У. kb in.'. с-ъцk~
вае; угппиз-e,
NiiciвlriNgJ -in Geogr низнн-,
mcdau|weuГan une-У. bb lr-У. 1. по-
30™;, хвърлям, тръшиам Она земя-
то); 2. побеждавам (враг); потушо-
вам (бунт); сломявое.
N|cBe-werfirg / о.Р1. потушмв-ее
(и— зпоm-ниe)l
niedlich adj мил, сладък, ;ноoвн-
дпи, ву6-внчън.
nfadm/g adf 1. ннсък; 2. низък, до¬
лен, подъл;
Eins -е Mauen Ниско стпна, нисък
зид;
Die Жт]// НГг/сп - Клоните се
спускат енонт нaдтлу,
-л Pueisc Нноки цени
Elm GsimänK nft -in Alkoholgehalt
Напити— c ниско тъдъежaинe е— ол-
нохол;
- von jnde, lenCrn Имам . лошо
мнлнил з— иякoгт,
N|cB-idp-eisvcrCuuf т Wlefтch =
Dumping.
n|cd-igp-oecnUlg adf ннонoпртепн-
'О3,
mjcduIgsUeHend niedrig sicbeNd adf
HHCКTC'ОЯШl
niemals adv = mir.
niemand prom indeTm-oofr.
- Cann das sogar Никой нп моме
да каел това;
Ich sehn mieMiNleN Не внeдaм нн-
ного.
Niemandsland п ö.PL 1. ннеис земя
(между две тр-инен); 2. непознат—
Tнпи^олпдв—иа) сфера.
Nifire./, -п Anal бъбрек;
umg ES eil den ~m haben Имам бол-
нн бъбреци;
umg E1W' g/hl jedn. am die ~m Не¬
що о—сягo иснoгo,
NlnrnnhecKem m Anat бъбречно ле-
гпнеп,
Nie-imenUzümBung f възпаление на
бъбепен'п, нефрит.
nICuemlöiMig adj с форео на бъб¬
рек. бпбеeнтзнд;и.
Nüc-enKolik / бъбрече— kрнз-, бод¬
ни в бъбреците.
dlcrcrkromK adj с бъбречно забо¬
лявал;, с болни бъбреци.
NIc-crsch-nepTuN/ / Med изсъв-
Nic-emsicin
GAl.bl'.QOT'F
550
вале иа бъбрека.
Nii-ensiein т камък и бъбреците.
NücncrUnirspIirUuU1nr f Med теaно-
плaнтaцзя. пеиоaжд-нп еа бъбрек.
mfiseim е У, Tb unpets Meteor ръ-
ми (дъжд).
NIcseluceen т ситен дъжд, дъждец,
nigssN sw.'. Tb l-п-У. кнвa;.
Nfispilv/r п o-PL пнЛнп.
Nlasrele m щипане и носо прeдн ки-
вaнп,
Nisßbiaueb т o-PL Jue право иа
ползване (на чужди вeшн),
Nießnutzer т Jue временен пода¬
вател (но чуждо имушeоmзo),
Nieswurz / -е Bah нхнурсo,
Nfei т. -е umg = NicUe.
Njitij/ т TecT сит.
Nj/T/2y. -л 1. нeпeеeливш билет;
2. ummppTnrvi некадънни; чеoвe; н кпс
nтоo6eн еа нищо.
mZ/i/n е.У, bb --,', Tecb зани-вам.
NZcihaneem т Tech ннттвъеeн чуИ'
NjclHosc f дънни с k-цон Опо джо¬
бовете).
Nlaimogci т нит.
mf/l- urd ma/nilnst nue im: umg ahlcs,
was nicht - ist вснчнo, което не л зак¬
репено, което може до сп нoсн,
Nietverbindung / Tecb нитово съе¬
динение.
rl/clna/eln/u adf umg съвсем лов.
абсолютно нов.
Nigger т. - umg pejre нeтъе,
Nihilismus т o,PL ннхилнопe,
Nisai|si m. -еп. -еп ннвноиоm.
miH1iÜcU1seH adf нивнлнттичпи,
NiKiUlgui п Никарагуа.
Niki-1dU1mc- m. - еик-еaгуaнпц,
nlki-i/uiniscn adj никoрaтуaноки.
NlKoious m 1' Си. Николай (днес:
старец, носещ подаръци е- децата
иа Нннулдeн)•; 2. Никулден 06.12.).
N/Kolo т, -s östeei - NiKoIaus.
Nakoi/m. m o,Pl никотин,
Nlkotina-e adf c енонo съдържание
на нннoтни,
nlCotlni-e* adj без никотин.
NICoUlngeHilU m o.PL съдържание
на никотин.
maCoiZmUiilig adf оъдържaш нико¬
тин.
NiKotlnverglftung f Med отравяне с
никотин.
Nilpferd п Zrol хипопотам, речен
кол.
N/ebus т o-Pl. geh ореол, сняннe,
нимб; слава.
тепс- adv нниoг-,
NÜMnc-ieim umg On: Sinkt - Кунои-
ден; иуково лято;
Du KunnsU farien bis SaiKi - Мо¬
жеш да чакаш до кукозо лято.
Ninne-lelnsUug т umg нукуво лято
Tнзкoтa),
r|MMsnnehn adv ннктгa зпчп,
g|nncnnüde adv неуморим.
Nimmersatt т. -е umg ненаситник,
л—оомкик.
Niмmc-ж1cBcnccHsr п umg: uuT -
verschwinden нзеeовaм о-вннaги,
Nippel m, - Tecb сипел.
rippen sw,', bb ifr,V. 1. сеъбвaм,
отпивам малки глътки (от ццгиe);
h тцнтвaм. вкусвм, Oоъео;e мъ-
еично);
Am sslrem Glas - Отnзвaм от чм-
шота ои,
Nippes meist Pl малки (изящни)
предмети зм 'oеoоo (наЯ-често от
порцелан).
Nippsachen nue Pl = Nippes,
ri-gendSin adv на нннпдп.
g|-dcnBs adv никъде.
nirggrd|sSHcn adv отникъде,
r|udemdжo adv нннъдe.
riudcndжnHeu adv отникъде.
niugerdжoHin adv з-ннkпд;l
Nirwana m o.Pl ннез-н-,
Nische f. -m кишо.
Njss /, --iZaat гнндa,
nisUcn sw-V. bD Oi-.У. сзизом тceодT'
NlsiCasiem m къщичка за птнци,
Nisixcli / o.Pl време за гнездене.
Nlim/i п, -е CTem ннтеam,
Niinjl п. -е CTem нитрид.
NiUuogiyecuin п o-Pl Chem нитрогли¬
церин.
Nitrolack т нитроцелулозен лок.
ннтеoлoo,
Nitrozellulosefo.Pl Cbem ннгрoеe-
лулоза.
Niveau [mi'vo:] л, -s равнище. ниво
(auch übenfr);
E1W' ist urlcn maincm ~ Нещо п под
моето ниво;
Aui hohem sp—ichilcben ~ Hu ви¬
соко езиково ниво.
niveaulos adj н;дo5еokoе;с'вeе.
без добро ннвт. нп на вноomo Офилм.
книга).
Niveauunterschied т разлика и ни¬
вото (в oaеeс-еoтт),
Nlveauverlnst т загуба но качест¬
вото.
ni^^ie^ilcrem е У. bb ir. У, иорoвнни-м,
кивелирам Tе-злненс),
N1eellicuж1ugc / Tech енвeоне.
nix pran ii^f^^T umg = nIeiUs.
N|xe f -n руоaлнa,
mjum! jnleij umg е-м! Oиорaз но до¬
волство от добрия вкус на нeшo),
пО partikel umg = nelm.
mobal adj geb 1 благороден; 2. №-
тънчен, фии; елегантен; 3. umg ще¬
дър;
Ein molies Auto Луксозно кола
NoicIgegerB / ионоooн. луксозен
kвaетoл,
Nobelpreis m Нобелова наградо.
Nobelpreisträger m носител на Но¬
белова еoтеoдo, Нобелов лауреат.
NOBicssn/ On: ~ olliee [na'blts з'В11:з]
високото птптмпенпJбл-ттетдствт-
то задължава.
mo/ht adv още;
Sic geht - eu- Sdiuic Тя още вoдн
на уенлншп,
Noebj paiiOkel 1. още, осепн тои-;
2 някога;
~ ehw. Още нещо;
~ Inne- Все още;
Das wirst du - verslcbcm Всл някого
ще разбереш това;
Auch das . Ч А сег— н тои—!;
Und wenn das Buci ~ so irUe-cssinU
ist - ich lese es niciu Колкото н инте¬
ресна до п книгата - няма да я про-
чето;
E1W' (Akk) geraBc ~ schaTcn körnen
Едва (в последния момент) успявм;
да еaцеaея нещо.
rocH krnj жcdeu,,, nooH,., cнтo,,,.
нитo,,,;
WcB/r schön. loch billig Нито ху-
(аз. нито eвmин,
nooHnuIIg adf повторен.
roeSnuIs adv още веднъж, пои,
повторно.
NßcK/m т, - Tech гърбица. oривн~
на; пoппе,
Nn1ssetUc [lou'eEt] / Krchk еoaоeт.
масо от смлени лешници.
Nomade т. -л, -п номад. еeрт-р.
Nonadcricicr п о.Р1. еeргoесkн.
551
DEWZCH-byiGADISClOES WÖDTERßUCH
No-Muilsinrigg
кoмaдоoи живот, сoн'еичeоoи жи¬
вот.
Non1BeneniC п номадсоо цлeмe,
нoмaдоoн еaетд,
nomadisch adf ное—дскн. чпргaрснн.
Nomen п, Nomina Ling 1 същест¬
вително име; 2. нмп (съществител¬
но илн прилагателно име);
- /sh oncn Името п зноо.
NomenClaUnn /. -ет Admin коменн-
лaтуеo,
roelnoi adf 1. Ging номинален, от-
coояш се до име; 2. WiriscT еoмзнo-
лен Tс'тйетс-),
Nominalbetrag т Wiitsch номинал¬
но сум-,
Nomlnuielnkomnen п oPl, WO-lsch
номинален доход.
NoMinalloHn т Wii-scb номинално
заплата.
Nominalpreis т номинална цена.
NoMinuIsUii т ä.PL, Ging номинален
о'ил (с употреба на съществителни
змeнa),
Nominalwert т Wirisch номинална
отoйнoог.
NoMlnitjon /. -еп номиниране. по¬
сочване но име. иоднтaеe на ;акди-
д-турм.
Nom1n1U1e т Ging именителпи по¬
дем.
nominell adf 1. ломилолен; 2 Лте-
молен (само по име).
momin|e-en sw.'. hb --,', 1. назова¬
вам, иодзтae кандидатура; 2. Sp оп¬
ределям (състезателите зо участие
и първенство).
Nominirsungg -еп номиниране. ео-
мнеaцнс,
No-Nane-Produkt п кемарков про¬
дукт.
Nonchalance [поГИИзЦä.Pl, geh не-
пеннудeеoот.
moiebalaii [nOjS'ia:] adf geh непри¬
нуден. овтбoдпи,
NomKomiomm/smus m o.Pl. geT иои-
конформизъм (нeоътлaсн; с гoоцтд-
отвaшнтe възгледи). диондeе'отеo,
Nonne f -п мoиoвинн. koлутeек-.
NomnerClostc- п женски мaнaстне,
Nonpnnr1U-O-g1nis1Uinn f тегoниоo-
еис с идеална цел. еeтъртoескa ор-
тaнноaцзс,
Nonsens т о.Р1. geb pejoe тлуцoо',
(пзо;ислнеa, нoиспнс,
nonstop adv 5;з пр;kпов—нп, непре¬
къснато.
NonstopfZu/ —.: Non-Stop-Flug m по¬
лет без междинно о-цванп.
Noppa f. -еп пъпк- Опри плетене).
възелче, бтбеп,
Nßppcnglun п прежда тип букле.
Nßppamecweie п плат, тъкан Mтиц
букле).
Nord т 1' o-Pl, севпрен вятър. сп-
еeенсн; 2. аТте Artikel umdekL Abk N
север;
Ein Wind aus Ivon) - Вятър от север;
Ein Kurs nucH N Курс на север.
Norduf-lku (л) ohi СПверна Африио.
NondiMcniki 0«) о.Р1. Северна Аме¬
рика.
NondiUlurUiCpiCU т a.Pl. Abk NATO
Северноатлантически пакт (НАТО).
do—Bicntscb adj спз;рнoт;емaноkн.
севпрнонпески.
Norden т о.Р1, север;
D/m Hohe - Дaлeеннс' север;
Im RicHtung - В северна птотк-; к—
оeвпр;
Im - dss Landes В северно-а част
на с'рaе-'a,
NonBfIüdce т северно kенлo (са
стеoдa),
NomlSane т оeв;рпн оkлoн,
do-disol adf севпрпн;
Dia -er Spraoh/m Северните (онoн-
днеoвокиme) eонеи.
NomdCüsic f северно kеaй5рeмнe.
No-BIinl-eise f пътузонп до север-
езтп отр—нн.
gQ-Blfobj adf оeзeепн;
-cr PolinCm/ls Северен цoлсрпе
кръг;
-e B-eiUc Северна ширина.
NÖrdllcH präp (Gen) северно от, са
север от;
- dcr Siidi Но север от града.
Nordlicht п опвпрнт сияние.
Nondost т undekl Abk NO 1. ohne
Artikel североизток; h. mit Aellket оп-
впрoнотoчпе вятър.
No-Boslen m a,Pl Abk NO северо¬
изток;
Im -an Ha сeвeрoнотok,
no-dßsUllcij adj о;вeрoио'oчeн,
monBßsUlIoij peäp (Gen) иа северо-
ноттo от;
- der Slodi Hu североизток от ге-д-.
Nfrrdpol m Северен полюс.
No-Bsse f o.Pl, Северно ;теe,
Nß-dscile f северно страна.
NnгB~SüB~Gcfr1Ie m a,Pt, е—оонoo
между боготите северни н бедните
южни с'еaнн,
ro1Bcüd1IeS adj от север нъм юг
Tпoоoka),
No-BUell т северна ч-0',
no-d^^-Us adv към, но опвeе,
No-Bwest т L аТте Artikel сeеeеo-
зопад; 2. mii Aellket сeеeрто-пoдeе
вятър.
No-dж|shen т o.Pi. Abk NW севе¬
розапад;
Im -еп На северозапад,
rouBжcsUlieH1 adf северозападен,
rnrBжesS1eiIн peäp (Gen) но опвe-
роз—под от.
NoudwccUжimd т сeвпртоaп-дeе вя¬
тър.
Nordwind т северен вятър.
Nörgele f -еп мърморене, недо¬
волство, дребнаво kри'нoхв-нп,
nörgeln Jiv. У, TD Oti. У, еп^о съм не¬
доволен, мърморя;
Ute- jndr, - Heдтеoло-зaм от кя-
ного, критикувам нннттo;
An allen - Мърморя против воие-
но, недоволств-м от вонеkт,
Nörgl/m т, - мърморио, еeенo не¬
доволен еoзпk.
Nome f, -еп норма;
Momallsebc, eccellscnufulienc -sm
Морални, обществени норми;
Technische -пп Тпвииепоoн норми;
Die - sein Нормално п. o6шoцезe-
то л;
Gegen ile -Men) verstoßen Наруша¬
вам общоприетите норми;
Sieb an dis - ballen Придържам се
оъ; еoем-тa,
mo-Mil adj нормален.
Nn-M1e1enzin п o-Ptf. обикновен
(eеоин,
NorMoibü—gcn т нормален, o(зk-
новен трaмдaеин.
Nommile /. -п Malh нормало (пер¬
пендикуляр към тoнтeн'-'o).
no-m11e-жc1se adv тбнинтзeнт.
Nommiiiaii т нормален, oбнкнoвeе
случай.
Noum1IgeжicHi п нормално тегло.
no-nillsic-en sw.', TD tr,', корма-
лнонрaм; sich - нте;aлзззрaм оп.
NorMalisIcrung /, -em нoемoлнон-
NorMiIiii|i
рaнПl
Normalität f o,PL нoрмапето',
Normeimaß m еталон; стонд-ртес
размер.
No-milnill f o-PL Abk NN Geogr ну¬
лево надморско р—знищп.
NouMiispum / ел. коловоз с сор-
молно шнрне- 01.435 е).
Nommaiton т oJPL Mus камертон.
Nomeolv^rbroucien т среден пот¬
ребител;
Otto - Срeднннa потребител.
Normalzustand т о.Р1. нормално
състoяннe,
normannisch adj нормалсни Оспие-
рнoгпрм-нски),
Noumuiüy adj нормативен.
No-mollve f -п норматив.
псппсп sw.'. Tb tr.'. TecT етемн-
еaм; отaндoе'нонеa;,
No-nenknII1c1om / пеo-ивoеeеип.
конфликт между еoолиени корми,
еaепд6н.
NgUMenkoNhboiic /Jue съдебна про¬
верка еа прозса-м оъвмeс-змтог
(главно с оглед на ooнстнтуенятa).
NsrMcr'üilur/ f изпълнение на
кормото.
Ne-MC-HöHurg f повишовас; им
еормат—.
no-nii-en w.K Tb ir.V. нoемнеaм,
улде-квявам. еeтулие-M'
Ng-nüieucnihlllung / nеeиоnъоеe-
нил но нoрм-'a-
No—mumg /. -еп нoр;не-нe, стон-
д-етиз-енс,
No—wSgeN п Нтезптин,
Norweger т, - нтрилжпе,
Noirwe/simfg/ -пеп норвежко,
mo—waglsch adf нoезeжкн,
No-Splei л пост—лозна на яптноння
mпa'ъе ио.
NosSele/iI o-Pl иoт--птня,
Nostalgiewellef пено'ъп и- нoо'oп-
тнн,
nostaigisc! adf нтсm-лгнчeи,
Not /, Nöte Е бпдо, оoтрхднпни;.
бедствено цтлтmeннe; 2. мизерия,
нншпт—, немотия, неволя. нужда;
Im Land Ur-usobt große ~ В стра-
нота цари голяма немотия;
Im - girotcm Изпадам в нуед— Облдо);
Jndn. aus dcm ~ Selfcn Помагам
нннт;х да излезе от затруднено по¬
ложение;
GABEGQFF
Zum ~ В крали случай;
Mit Müll umd - С тoлсмa мъка, с
миого уоипня;
umg Irgendwo ist ~ um Murr Някъ¬
де нп дoотнт-т вoр-, има нуед— от
помощ.
Noiairesse / Jue -дрес но горанто.
Nota— т, -е нотариус.
NnU1-i1U л, -е ет'aриa',
moUarlcii adj Jue нот—риолен;
- bcgIUniie Нот-ри—лео заверен.
Nj-Ua-zU т лекар от спешно меди-
цикси— помощ.
NoUlUion / -in з-пиовaнe. еom—еис
Oн—пр, на ноти; при устпн пепзoд),
NcUaUfnaHMc/E aJPG приемане по
спешност (в бoлcне-); 2. отделение
зо спеши- помощ.
NäUuusg1ng т авариен изход.
Noli/belT т временно сеeдотвo
(порода липса на по-до(ро); полу-
eяекa, полиатиж;
Als ~ dicncn Слуmн кото временно
решение на црo6пe;,
NotllSeiichlunde'резервно (аварий¬
но) товemлeлип.
NsUi-cncc / жллзапса оцир—чнa,
NoUluüeke / временен ;тст,
NoUBIensU т аварийна службо.
Notlumit /o-Pl in; seimc ~ verliebten
ходя по нуед—.
moidümielg adj oокъдпн, 6лдпн,
Ngte/, -л 1. бЛлежка. оценим (и учн-
лишп); 2. Mus нота; 3. забелее;— (в
kннгa н др.); 4. Mднnлoмaтзеeоko)
лото; 5. банкнота; 6. нотно, оттенък;
Dir - Elms Отлична оценка. шес¬
тица;
~п icsem Können Мог— да еoоеитaм
ноти;
Eim GescH/mC mit einc- persönlichen
- Подарък c лично нотно.
NolehooK ['nozilukj л, -5 EDV лап¬
топ Oпепетсим компютър).
NmUcnuusU11scn т розеясо на но¬
ти (между правителство).
NoUenlirC / Wieiтch eeзсиoнеo
болна.
Nol/nlUati п нотен лнот,
NoUenlu-oHscHNiUU т среден у-отех
(от получените оценки).
NeUcnHefI п нотно тптр-дкa,
N&tenlinlc / Mus линня (о- петоли-
ннп).
NoUcnsoHlüssci т Mus нотен ключ.
552
Notenständer т Mus пулт, стоико
за ноти.
NmUersycUem п 1 Mus нотна систе¬
ма; 2. онттee- зо тепняз-нп с телнин.
Notenumlauf т WiriscT тбрaш;ниe
на бaиoиoтн,
NotcnwccHsel т еoомснo на днцлo-
м-тичeоkн нo'н.
Notfall т краен (спешен) случай,
случай но нуед—;
In - В случ-и но нуждо,
dOl'ulis adv в кроен случай, при нп-
o(хo.днeтут ако е необходимо.
notgedrungen adv по неволя, по си¬
лата но o6сmтстeлсaеoтa,
NoignoseHcn т бeлн пари зм черни
дин,
Nollir/m т сn-онгплит прнстoнншe,
Noll/rrn е. И TD -i.V 1 отбеляз¬
вам, записвам; 2. WOeisch котирам;
iir.V- котирам сл,
Nollciu^e/ -еп 1. о-пнувoлл; 2» Wirtsch
котиране.
nötig adf необходим. лумен;
Mit Ват ~ет Vorsicht bandeln Дейс¬
твам с лумнат- предпазливост;
E1w. (Akk) ~ taten Имам н'мд— от
нпшo, нещо ми трябва;
EtW' (Akk) lün - Halter Смятам не¬
що за нпобходаео;
DunKe. ist ilcbi ~ Бл—гoдoес. няма
нуед—.
Nötigen sw.'. hb -п.У. 1. кося, моля
настойчиво (хп ctw. (Dal) за нещо);
2. Juu вприлжeд-вae взaт'oвм;
JmIn. zum Blaibem ~ Принуждавам
някого (с молби) до oо'aнe;
Sich geiöt/gt sehen, ZU'" Виждам сп
П3ннудeи д-,,,
röUigcnTuies adv и случай. на нуед—.
прн необходимост.
NäHgimge/ -еп принуда оaст-вянп,
NoT|z / -ет 1. (Ллеена; 2. кратно
съобщение (във вестник);
Sici (Dai) -cn machen Водя м бе¬
лежки;
OKcina) ~ von eTW' (Dal) m/hmer (Hc
он) вземам (елпмн— от нпщо. Мие)
обръща; внимание на нещо.
Notizbuch п бележник. тефтерче.
Notlage / бедствено положпеип,
(едствие.
rot (indem sw.K. sn iln-V. 0^3-,,
прноeeсв-м сп nрнеуди'плнт (nue
Infniliv öd Pe-fekl),
553
DEWTSCH-DULGAßlSCHES WÖRTERBUCH
NiMerfa—urg
Notlandung/ принудително 0®^;,
nollcidemd Not IcIBcnd adf бпдсти-щ.
нуждаещ сл.
Notliösud/ временно решение на
проблее (поради принудата на об-
отoст;лс'в0'a),
Nf^tJüge / принудителна лъжа. лъ-
е— по неОбходимост.
NßUopcuiUlon / операция по спеш¬
ност.
noUm-IscH adj af- pefar т6штновeс-
тпн; о-нтеaесл; непоправим (лъжещ.
nзсницa).
NQtreIÜi|оЛ преждевременно зес-
лост.
NotruT т 1. повикване по спешност
(но пожарното, бърза помощ и др.);
2. ттелеюоке .смел .з отелш; всл-
ч-н-
NßesCheaCiiirg клане на добитък
по необходимост.
Notsobre* т bm зо помощ.
Notsignal п —о-р;eе снтнoOl
NotciUe т дтnълнзтeпca седмлоа
Мз aвгт6'о. злок).
Notstand т Шиг бедствено Oнззън-
редно) положение (при което се взе¬
мат новънепдни мерки); 2 критич¬
но онт'-еия (и която сл действа при
оaмoo'5рaеa).
NoUsUindsgclieU п район на бедст¬
вие.
NoUsUiNdsgescUx п оoooн за неиоио-
ни онгу—еин,
NoUirUenkimfU f временен подслон
(и ол'е—й иа бедствие).
Notverbumd т Med временна прпз-
еъоka,
Notwehr / o-Pl с-моо-брана;
In - handeln действам при само-
отбралМ'
notwendig adf лумен. необходим,
moew/mBee/mwcisc adv по необходи¬
мост.
NoUwemdigKciU / meisl о,Р1, необхо-
ди;oот. нуед—.
NoUzuciU f veraltend иое—сили-иe.
Nougat u.: Nugat ['mu:/o1] m/m o,Pl
KacTk луго.
Nnug1UfiIIi1ng f KacTk пълнеж от
нуго.
NougaTsohoKoiods f луго шоколад.
Nov/lls f, -л 1. Gil новела; 2. до-
пплипннп. изменение към действащ
оaнти,
NoveDi^im^i^i^iMlii/ f сборник с но¬
вели.
movelltcrem sw.V, TD ir.y. geh про¬
меням Озоно;).
Novellist m, -xi. -em Gif нoвeпнст.
автор но иoзeлн,
November m, - Abk Nov. ноември.
NovsmIsrucvoluUion / oPl Hisl Но-
eмвеиЯон- революция (в Г^е^^аиня
през 1918 г.).
Noy£lnIвnlmUuä т нтпeзенйонн длн.
Nov^1e т, -п, -л Rel нoолушлнн.
Novizin f -пеп цтслушннеa,
Nu nun im: umg im - зм миг. мигно¬
вено.
Nuance ('nytsslj/ -и ню—нс;
Die -m Bin Sprach/ Нюансите. (тън-
koсaнтл) но eонн—;
Um eins ~ zu laut cp-ecHcn Говоря
молко пт-знотkт.
muimefa-em е И Tb It-V, ию-лоне-e,
nÜoHteun adf 1. Med неял. тп-дпн;
2. лепил. трезвен; 3. трезв. одрaет~
мислещ. умерел; 4. безвкусен, блуд-
коз; сух, прозаичен;
Auf -cr Ma/em Но празе; стомах,
но гладно;
Vollkommen ~ sein Нaцъонт трезв
съм;
Eim -cm Memsci Теловт;ноп;ш чо¬
век;
Der Vortrag war zamllch - Докла¬
дът беше твърде оув. цеoоoичпи.
NüchtcrdScii / еЛ 1 'рповoо';
2. умереност, еoоопдпнвoот, 3. про-
зaненoот. деловитост, оивт'-,
nuckelnмЕ Tb ir.'. смуча (ar iTw.
(Dal) нещо) (зо дете).
Nulnlhr/tl п дъска за точене Мио
юфна н др.).
Nadelholz п ттеилн-,
mjfdsln .sw.'. TD ir.'. угоявам. тъп¬
ча Oгпони) (auch üDerir).
Nud/Im nur Pl фиде; юфка; зид
сп—гпти.
Nudeisalat m ofl. оaлa-a с юфко.
Nudelsuppe f оушa с фиде.
NudelTclg m тесто за юфко, фиде.
Nudjsl т. -еп, -еп л'днст.
nuklear adf ядрен;
-е WaTem Ядрени тепmис,
Nuklearmacht / ядрено онла. ядре¬
но държава.
Nuklei-nedlzlN f ядрено Мрадиaеи-
онла) медицис—.
NuKtcurwolfiN rum Щ ядрено трпeнл.
NuKleinsäurc f CTem кунлеилоз—
kиоплии—.
Nukleus т, Nuklei 1. Bial клптпенo
ядро; 2. ядро и централната нерви—
онс'п;a,
null пит « нуло;
- Imicressc xclgcm Пеoявсвo; нулев
не'eеeс;
Um ~ UH В нула часа;
- Komma sechs 00.6) Нула енпo н
шест десети;
~ PunCte Нуло точки;
Sp Zwei zu - Ди— но нуло.
Null f. -еп I. нула; 2. pejoe нищо¬
жество; нуло;
Eine Zahl mfl 3 -em Ч’исло c три
нулн;
Temperaturen über/urter ~ Теепе-
рa'уен содпод нулата;
umg Er ist rfmc absolute . ТоЯ c
кръгло нуло.
NuUiga Nulilage /. -i нулир-нп.
Ngildült f o-PL нулев— диета (c пен-
e; смео на вода. витамини н миле-
рaлн),
NuHe/ten Nullleiter т TecT нуло мо-
о-, нулев проводник.
NuIlfünTzeHmlilm т umg посредст¬
вен фипe,
NgeTrnlzehnlrisiim f umg обикнове¬
на пеичпоko.
nili1füei<cucn мК Tb fn-У. анул;иро■е.
Nullpunkt т 1. нулево точка Mв^iе-
ху ск—ло); 2 тoеk- на замръзване
(auch üBeihr)',
Phys Dnm ahsolule - Абсолютна¬
та нула (наЯ-ниската тeмnпеaт'~
ра -273еС)l
Nullserie f нулева серия (опитна
спеис и пеo;ншлпетсттa).
Nu1iStlSuinä положение на нуло.
NullturiT т нулева тoенЛo, 5;з-
пл-тнн уолутн.
Nullwachstum т нулев растеж. оoс-
'ОЙ,
Nuilweirt т Tech нулево стойност.
Nmlpc / -л nomdB peran гпуш—и. ску¬
чен етзeи,
Num/ngle п. NOmxnahOen Ging енсли-
тeлнo име.
nieerlsren muMMem/cmer sw.'. hb
ii.V, нoмeрне-м,
Numerierung Nummerierung / -en
нo;пр—енс; нo;eенрaнe,
nuMe-isoH
C^ADEQO^fF
554
rnne-IcoS adj 1. числен; h. Math
цифров, изразен c цифри;
Eine ~e Ü1er1cgcnne|1 Чнол;ет пеп~
възходс-во;
Ein -sm Coda Цифров код.
Nune-us m. Numeri Ling енолo.
Nune-us eliusus m o.Pt. Abk NC —-
р-личение за kaндндaтотвaеп по ня¬
кои специалности.
Numismatik / о.?/. нумизматика.
Nunm/mf -п 1. номер; 2 брой (н—
зпсгки;. сnио-ннп); 3. Oпрoтр-м;е)
номер; 4. umg 'нц, образ; чешит;
LauT/mds - Пореден номер;
Die leUeUc ~ dir Zci;1cChniTU Послед-
ння- 5роЯ еа списанието;
Thema - eins Тема номер едно.
Nunne-iConio п цифрова о;eгкa
(обозначена с цифри а не с име).
NummeunscHeile f ш-Яба зо наби¬
ране . но телефон.
Nuene-rsoHllB п табела с номер
(но кола. стрaдa н др.).
ш^П| adv спг—;
~ bin Ich ar 1er R/iie Сега е мой
ред;
Vom ~ an Mob) Отопгo сат-тън.
nui2 paelikel л. хайде;
-ja. uben,,, Е до. но...;
- gut Е добре;
- los! Хайде дп!;
Das ist - einmal so Тока п. какво да
сп прави.
runnChm adv geh 1. т'о;тo еата-ъо;
2 сега Овпче);
Ich ^^ude - iifpissen Щл внима¬
ва; отсега е-'--пк;
Ich bim - da Сего вече съм тук.
Nurilus [.,.Ucj1s] m. Nuntien Rel нун¬
ций, пратеник но naп-'o,
rur1 adv само;
Ich Trage elei ol das sllnmi Са¬
мо сп питам дали това п всрнт,
ги- paetOkel 1. само; 2 де. ли. си,
н да (често непрезодимо (за съмне¬
ние. колебание, уснлвaнe, одобре¬
ние));
- 10 ManC Kosten Струва сомо 10
марои;
Wo ist denn - mein Bueb? Къде ли
ми е книгата?;
Was hast du ~ wieder umgccUcIlU! Как¬
во поправи поо!;
- nichts üBr-stünzen! Само да ле из-
бързвам;!;
- Bus nicHu! Само това нп!
mushbein sw-V- Tb oe.V.lOtr.y. про¬
шепвам (неясно). фъфля. тoеoрс (не-
яонт),
Nuß Nuss f Nüsse Bat орех (плод);
Nüsse CmacCen Чупя орехи;
umg Eine Hunic - Ктот;пнв орех.
трудно робота.
Nußhoun Nusshaun m орехово
дърво. орех.
rußhuunn Nussbraun adj кaЛнв, оре¬
хов Oеият),
NußTüllung Nussfiilliini f орехов пъл¬
неЖ'
NußCsrr NussCemr m Bai теeвтв-
яд;—.
NußCruoCcr NussCracCam m opexo-
-еoшaеka,
Nußschale Nussschale f орехова че¬
рупка.
Nüstern nun PL ноздри Она кое).
Nut f -xn Tech жлеб, нут, касал;
прорез.
nuler sw.'. hb ir.V. Tech издълба-
BOM, правя какол (жлеб, прорез).
Nutria /. -s Zaal бл-тен бобър, нут-
рия.
Nutscicf, -п Chem нучфилтър, Бюх-
нeетеa Лулин.
Nutte /, -п umg pejor проститутка,
упнченеa,
пиТе/тОТе/ adf птлпопе;
Das Isi zu nionus - Това л безполез¬
но, нл став— за нищо.
Nutzanwendung / о.Р1. прaкmиепс-
но пенлтж;ннп,
nutzbar adj полезен. ноnoоов-eм,
Nutzbarkeit f о.Р1. птл;онтоm. из-
noлое-пмoст.
NüUeli-nucHing f ä,Pl оползотво¬
ряване, изпoлов-и;-
nuie1-1ndend adj полезен. пoлоoт-
еорен. от птло-; нoопш птлоo, юго-
дее;
Das Geld - anieg/n Влогом изгод¬
но цaеитe ои.
NulecTfeCu т 1. полезен резултат.
ефект. цтпо—; 2 зkтcтмзепоки
ефект, зкoнoмнепскa пЛeнтнвиoсa;
3' кooфлннилн на полепно действие;
Der puokUfscie - Bin Eulindung Прак¬
тическата ползо от изобретението.
dUle/n sw,У. hb ar,'. иоцoловaм (не¬
що); iar,V, нещо п от полза ((мВм'/
ilw. (Dao) за нсkoгтJеeшт)•,
Die MögiioikciUem Bis CompuTcrs -
Използвам еъомoжеocтнтe на ком¬
пютъра;
Es ruizi wcmig. wenn... Има молоа
цoлзa, aoт,.,;
Wem ruUeU diese Diskussion? Кому
е потребна тази диск'снс?
nützeneУ TDOr.y.lOlr.V. тüddöтfeee
Schweiz - nuhzem.
Nutzen m. -1. полза; h. облога, пе¬
чалба;
Dir pnuCiicone - Пеoктнеeсkoгo
полза;
Vom - sein От полза съм;
SicH (Dat) elmcm - vom ctw. (Dal) ver-
cp-ecnen Очаквам птло- (печалба)
от нещо.
Nitze- m. - Jur ползимтел.
NmleThächc f използваема пптш, по¬
лезна площ.
NuU2deжio!t п полезен тоеар. по¬
лезно тегло.
Njilzkilomete- п километър. пеoбс-
г—н с товар (от камион н др.).
Nutzlast f полезен товар.
Nutzleistung f TecT полезна мощ-
еoст,
mützileb adj полезен;
Eire -е IrslilnUlom Полезна илсти-
'уеис;
Jnin. bcl chw. (Dat) - srln Пома¬
гам исooм' и нещо.
NülziicHkciU f o.PL полезност; пoло—.
NüUzIloikciUsdcmKcr m утнпи-aеист-
оо мислене.
NüUzlioHkciUspuInzip п утилитмрист-
ra nрннеип,
nutzlos adj безполезен; нonр-опн,
NuUziosIgKeiU f o,Pl безполезност.
Nutznieße- m пoловoш се от пре-
диeогвo'a но нещо; пoлое-тeл, пот¬
ребител.
Nutzpflanze f полезно растение.
Nutztier п полезно животно.
Nutzung f ö-PL, пoловaнe, 'цoгpп-
6о; ekсnптaтaеия (на съоръжения н
де,)-
NulzumgsuccHi п право на ползи—ип.
Nylon ['ruiler] п о,Р1, смЯло;.
Nylomh/md п найлонова еио-,
Nylonstrünprs meist Pl. найлонови
еoр-пн,
Nympie f, -п MylT лимфа.
NympHoman/g oPl. нимфтмaенс,
Nymphumnoinn men ни;фт;-иo-,
DEUTOCHRUlGAßlSCHES WOß^TSDfi^UCH
0, o[o:] r. -lumg-s o.
пе'^«.---- буква
от нп;окo'- азбука.
о Onteri о (зо изнена¬
да; зо подчертаване но
сътлaснe или нeсътп--
сие);
- Goll! 0. боже!;
—ja! Ода!
O1sc|J -п оазис {auch überfjy,
Eine ~ Bin Ruhe О-зис на спокоЯс--
знптo.
ob komf дали;
En f-ugle sic, ol sic noci Kommt Той
я попита дали ще дойде;
Sic nusst/m sich TUgcm, ob es iHmen
pissi/ odam miehh Те трябваше да сп
оътлaон'. нeоoвисимo дали им изса-
осшe или нл;
Sic tat, als ~ sfr niehls wUssie Тя се
правеше, като чп ли не зное нищо;
Karnsi du TisoHUcmNic splcien? “Und
ol! Можеш ли да ите-пш тенис? —
Ами да! Разбира сл!
Ohaclt foPl südd östen зннмaннп;
~ gehen Обръщам везмoнип (uul
jnBn,Jciж, (Akk) но иснoтт. н;шo),
Oldich п a,Pl geh подслон. '6e-
mншe;
Jnin. ~ eeBenfgeжährcN Давам под¬
слон на нскттo, цoдсптнсвae, прию¬
тявам някого.
Obdachlose m/ -п, -п бездомник.
бездомница; човек, останал без под-
олтн.
ObdacHloscnasyl п приют за без¬
домни.
QBBioHIoscrTüuso-gc/o.PG грижи за
бездомните (от о'р—нa на държа-
BOTO).
OiBiciloscnHeie п дом зо безпри¬
зорни, приют за бездомни.
QBdieilosIgkcit / o.Pl. липс— но под-
олoн (но дом), (eопеноoенто'.
Obduktion / -en.Med аутопсия.
OlBukefomslciumd т з-клюеeин; оа
aу'onоистa.
obduzieren sw, У. Tb li. У, aуттшснеaм,
правя -угoцонн,
Q-B/lmn nur Pl oенви крака (във
формат— на буквата 0), оаеолприЯс-
нн кроим.
o-Bcirig adj kезеoкр—к. с kрнви
крона.
OieiisK т. -еп. -еп o6eлнон,
oben adv горе;
uul dcm Doch Горе, на покрив-;
Elm BcTcil vom ~ Заповед “отгоре”;
SlcH Ч Внж горе! (и текст);
Nach - Нагоре;
Vom - bis umicr От горе до долу; от
гп-в-гa до цптнтe;
umg Jedn. von - h/mah inssh/m Гле¬
дам на някого отвисоко.
Tbeiiin/obcNin adv на първо мсс-o
(като най-в—еното нещо).
obenauf adv 1 отгоре (върху деутн
лещ!-)' 2. umg здрав, но крои—.
o1crdncimJo1cmBn|iN adv umg на то¬
ва отгорп, но всичко отгоре.
oBsidrUh/n adv umg отгоре върху
нeшo,
oledcmwrHrl oben c-wibdi adf го¬
респоменат.
ßbengenaimU oben genannt adj = olcm
emжäHnU.
Olem-gHrc-Bgdeanzugn мoнoкнии.
Tüler adv östeer umg = üb/m.
Oben m. - келнер.
ahen- adj горен;
Das -sic Gebot Върховна повеля;
-shsm GcrichTshof Върховен съд.
NB:
oben- съставен елемент на слож¬
ни прилагателни, засилващ нега-
пивността на качеството, Из¬
ползва се в разговорната немска
теч, срв. olariaui, oBamblöd...
Oher- в състава на същестеител-
ни означава:
1. разположение над нещо, в гор¬
ната част, срв. OhcrCf/Г/-. Ober-
icmd,,l
2. по-висок ранг, срв, Oie-iünge--
meisten, O1e-urzU,,,
3. негативност на качество в раз¬
говорната реч. срв. Ohe1d1ime-.
OierspimNeu...
Obe-i-n т Anal ръката от л—къая
до мишенеa-—, прeд;ншниеo.
Oberarzt т тлaвeн лeo-е,
OIcniuTsioHU f върховен надзор.
контрол.
QiS-iau т aoPG 1. горната еaот но
шoстеoйн-; 2. костилка но цпm.
ObCrhcieli т о.Р1, МИ тл-внт ко¬
мандване.
O1c-indcnicn-
Qbimbairhisbalcr т Mil тлaветкт-
мaлдзoш —рeис,
Olcubcgniff т видово пoнсmнe,
QBerr>eCleSdвiga о.Р1. горко об¬
лекло.
obemblöd adj umg върховно тъп.
Qbc-bü-deumcisUeu т Abk OB гловен
келт.
Obe-BccC /Маг горна палуба.
ObardecKe п завивко.
überleitscS adj 1. Ging roееoнe;с-
нн Oдн—лека); 2. Geogr южнтнeмснн'
OB^reTn)rwnP^£ н-чoлннен, цo~вис~•
ш;о'тншзтe;
Die Arwcü^umgen dcn Ohnrcm Инст-
р'неинтп на шo~зисшeотoяши'e,
oberfaul adj umg 1. много оъмни'e-
лен. нeеноm; h. много мързелив.
OhniTtrchs /1. цтвпрвлoс'; 2. Math
пoвървнзеa,
OB^rf^^i^l^ii^I^fe^uri^ituu^g/ обработка,
третиране c— повърхността
QlcuTiäonenHä-Uung / Tech nтеърв-
нос-на закали-.
OBe-ThreierspummuNg /PTys повър-
^остло е-пеemпннп,
QbcuiiähbenStruCtur / Ling пoвъев-
ностна структурм.
'*|11ГГ|асп||с! adj nтвпрхнтоmeн,
ObcufIroHiioHCeit/oPl повърхност-
нoот; лекомислие.
Qleugiunc- m umg върховен под¬
лец. roлсм мошеник.
OBcrgeschoß ObergescUoss п горен
етаж (етаж нод noет;рa).
Qbemguemze,/ горна гз-ние-,
ol^riihh peäp (Gen) оа roенa-a отеa-
и—. над.
Obr—hugd f o,Pl надмощие; превес
на онлн;
umg Dir - geWnnen/beKonimen Взе¬
мам надмощие. вземам връх.
Q1eunuuhU п. Oberhäupter geh тво
Ока семейство. църква н др.), ръко¬
водна цoоицин.
Oberhaus п горна камара (на дзу-
оамарен naел-;;ит),
OBerlnnd п Мгорно) еио-.
O-BimSi-te m geh върховният пастир
(глав-тм но Църkзa'-),
Qh/uhob/li / o-Pl върховно власт;
roопoдоmвo,
Ohsrim/ -пеп 1. о-aршa Tм;диеино-
ка) сестра; 2. игуменна.
Oterir^m*/!- m гл—впс ннмeнeр.
Oleri-disoi
СЖОСТГ
556
oberirdisch . adf надземен.
0/^11111^ m тбeеиeллeе,
01-^11/- m Anal горна челюст.
CbcukommuNdo m Mü ипрхтиит оо-
;-ндвaнe,
Cbe-Könhcг m Anal горното част но
'нпo'т (до кръста).
C1e-lumd п aPl, Geögf пт-виоoкт
разположена част от дадено оге-иa,
ппaннисkн район.
0/111011 т горно тпе;лнe но реко.
O1^i^-^i^Sli^r^n^/r въздушно Oктнmaитн—)
мрем— (и троев—йлия. тролейлия дои
еп теaнспoе'),
CbC-IeIhungconrii1s т kurz 0^
тролейбус, тролеЯ.
CbcnIlU1r1mU т МП старши лейте¬
нант.
Cbcni1CHu п горно тозe'пeлнe. обер-
лнхт,
Cbc-i1gu / Sp внсшa лиго.
Cbc-I1hhs / Anat горна устна.
Qicrs т ■ aPl. österi селт—еа.
CbemsoHenKeI т Anal бедро.
CbciscHenKc1KohГ т ябълк— но (ед-
рен—та ност.
C1e-scHIc!t / aPl зношн олoпвп н—
o6шeотвoтт,
ßbeuschlui adj много хнтпе;
umg Er Hält mich Шг . Миста сп зо
еного ^тър.
Cbensc!жIsUe- JMed старша T;лдн~
циксн-) сестра.
C1eusclUe / горката т-рaнa (която
сп знмдa).
C1e-cprgпcr т -aig върховен лъжец,
голям Л-нтaоъoе,
Che-cU т -Bil-xs, -ет MOL цтлитвнни,
fillnrst- adj L най-горен; h лой-
знош;
-es Prinzip Внош принцип;
-п Siioesam^llsohali Главно цеooу-
еa-урa;
-cm GericHtsiol Върховен уъд,
Obcus111Us1mж11U m тл—иeн проку¬
рор.
C1ercUlммe /Mus пържи mс.
Cbcns1icu1nuIlU m МП цтдцoлнтзнни,
CbcncUü1cHcN н nun im: umg nioHU
ganz -icHUig Im ~ scim нп съм c bot-
ом он,
Cbluc1uГc f 11.. 12.. 13. клас з гим-
нaоис (ФРГ).
Cbenheil mjm горна част (на дрлхо,
мебел н др.).
C1euUnn т Mus oбпетoн,
C1euж1cse- п aPl nue On: umg ~
i1beNJbeComмeN вземам връх. лодде
лнз—м,
Cbcmжe1Ue / гръдно oбнкoлк-.
ob/l/jcH konj макар че. ако н до. въп¬
реки че.
0111 / oPl. . geb генeн; зaoрнпa;
пткеoзн'плогвт;
Jedm. In Mumler) scime - mcHeen Взе¬
мам някого под овтн з—oрнл-,
ßblg adf гореспоменат, горен;
BiUUc. sanden Sic Ib—c Antwort am ~c
Ad—cssc Моля, изпр—тлте отговора та
и- горния адеeо;
Im CbieeN В спомен-тото цo~roел,
ObjgKe п, -е 1 обект, предмет (но
нооллдв—ип н др.); 2. Wiiisch обект. не¬
движима ст6оTвпнoот; 3. Ling допъл-
;;№.;
~ dem all/cmeiNem Ncugier Облог но
вспo6шo иин;—инe, любопитство;
Ling Das dInekUe, Indi-ckUe - Пескo.
непряко дoпъпнпннe.
mbjcKUIvJoBjcK1|v adj т6eктнвeн.
cBjeKUie д -е Phys т6лиmнв, .
oBjcKTiviercm sw,'. Tb ir.V. т6пктн~
внрae;
WaimeHmune.spnozcssc - О6пkтивн-
рое оптнзин пртелои,
ObjcKhivisMus m aPl. o6лкгнзнопe.
ObjcKUiviUrt / oPl o6лк■тнинoст,
CBjglCts1Uх m Ging подчинено до-
пппии'лпнo иоеeепннп,
Obj|K1sUeüeuJWliscb данък от обли-
тате но обл—г—не. реален д-нъo,
Objektträger т предметно стъкло
Ми- eннртунтп).
Obials f -п з—флен— кора н-Лте—,
obl/sgem ипг, И hD iir. И дълг, оa,дъп~
eeннп е е- иснoro;
Es obiiegi dem Gamfohl. dcn Beweis
zu c-l-lmgcm Съдът п този. който
трябва да приведе дтkaоomeлствттт,
011^11^1111 / -xn geb |gbттг, зодъл-
mпинл;
geh Das zählt zu seinem ~ет Тово се
оeнт- за негово оoдълe;инe. и рам¬
ките и- з—дълmпннс-— му л.
obligat adj неизбежен, зaдължн-e-
лел;
Naci d/m SciwUic Kommt das ~с Ge¬
witter След задушното време иди- з—-
дължи-елкат- буря.
OlllguUior / -пл L задължение;
2. Wii-tosc (О'^^
obligatorisch adj оoд•ъпeнтeлeи,
Оман т, ODmänne-lODleuie ръко¬
водител (но ц-р'нс, oегoнноoцня),
ОтРиш / -тет/ОЬГтаи / -еп ръ-
ктвoднтплoa (н— тегoнизoеня).
Olon / -п Mus обой.
CbojSU т. -ei, -ет Mus o6тнот,
Obolus т, -se geh L Hist обол (ст—-
рогръцна монето); 2 лепта, малко
пaенеиo д-рпнип-
Ohria/citT -вп l-geh vcrWcnd злост
Tозeтон-, еърнтзн- н др.). упе-впя~
защите; 2. Oran и—еaлствт,
Cb-IgKciUsdcNKcm п oPL pejor “зер-
итцoд-ничпскт” eнспeнe (възприе-
мощо бпзkрнгненo правото но вър¬
ховната BЛ—C')l
Cb-igCI1lUsSUuat т pefor -вториа-р-
ло държава.
obschon = oBglcicH.
Cbsc-v1Ulmm / -xi 1. научно наблю¬
дение; 2. птпиеeйоoo н-5людeннe.
Obseu^toulim п, ObsxivahotOxn об-
спрв-ттеня,
oBscuy|crlm е И TB ti, У. Admin ио6-
людовое (чрез штлиенстa зoцтдoо-
епнн лица н др.).
obsicgem .. TD it^.P. geh побеж¬
давам.
obskur adj peiar L тъмен; съмните¬
лен. цoдторн'eлeн, c лош— репуто-
енс (дела зозпдeин;); 2. нeлoтнеeн.
-бохедeл;
Eins Pe-son/eln -cs LoKit Съм¬
нително особа, съмнително заведе¬
ние;
-л Argumenta Aбоурднн -егуeпн'н.
Cbsku-1nUüsmm т o.Pt~ o6скурaнтн~
зъм; рe-kеиoниoст,
obsoIsgNX’o/V. тстaрсз—еe (но ком¬
пютър н др').
oBsrigt adj oстaесл. излязъл от упот-
рeб-l
Obsorge / -п öтiтre теиea. цoцeен-
-пло-зo (от отр-н- и- държавата).
Obst п oPl плодове;
Fifsch/s. cineemucHUes. gckör-hes -
Пресни. нoнспезие—ни. оушпнн пло¬
дове.
rnistboum m овощно дърво.
C1sUc-rUc / пенбирoиe и— плодо¬
вете.
QbsUccsig m плодов oеem,
C1sUg1rUeN т овощна теaднн-,
557
DEU'TЗCHШGCA>!<lC^1fö WÖDTTiäMCH
CrensSchtiIc!
ohstinot adj упорит, твърдоглав.
CbsU1h1U1on f -xn Med о-плн. обсти-
п-енс,
C1sUk1cHcm m плодов опoдkнш,
C1sUhs- -n, - südd. össner плодово ра-
oин.
C1simcscc- m нож зо плодове.
oBsU-u|c-cn sw. И bb ii. И црoзс обст-
еунцин. преча, възпрeпстствo;,
C1St■ukttroП -еп oботрунцня.
obstruktiv adf oбутрунтииeн, пречещ.
C1s1sufU m плодов отo.
Qisisaial m плодов— оaлoтo,
C1sUsoHuee / 1 фруктиера 2. кора
на плод (ябълка, портокал).
CisUUug m плодов ден (за . розтовмр-
BOHe).
C1chweiN m плодово вннт,
obszön adj нпценпнепн. енииепи.
Obszönität f -xn 1 оРО бeоорaмн;.
сепристойносг, 2. неприлично зобе-
лемк—; неприлично изОбражение.
obwalt/m sw.V. TD in,'. geb veraltend
съществува; наличен л; господство;
Unter dem -dcm Unsilmden При да¬
дените т6стoя-eлотв-,
obwohl krnj макар чл. въцрeкн че;
- es uedmeUc, ging cn spixle-cn Въп-
еekн чл валеше. тоЯ излезе но раз¬
ходка.
CoHsc т. -п. -п 1. вол; 2 umg глу-
ш—к. говедо (руга'-™)'
hcHsen sw. И Tb it-.V, umg зубря.
CcHsen1ugc nl.Boi слoeитевeткн;
2. кръгло или овално Отав-нсоо) про-
оoреп; 3. umg яйца иа oеH'
Ccisem11efscn п оЛО говеждо месо.
CoHscmgesh1rn п впряг волове.
CcisenscHж1m2cuppcfKochk супа от
говеждо тш-шk-,
CcSsenio1u f umg трудно работа нпи
eъентeлнa професионално к—енпе-,
QcHsemw1deN т волско кaеуеal
OeHscmzIcMe- т бне, камшик от
волска нож—.
Ceiscmeumgc f Krchk говежди лзнo.
Ocker т/п о.Р1. t.Min охра; 2. евст
охра.
ooK/гГагЬнт adj с цвят тврo.
OlalisCc f -л Host wann (бяло
робиля в из-oепн харем).
Oli|/ --ILйoдo,
öd(e) adj 1. безлюден. пуст, 2. пусти-
елл, (пз р-0'з-плнтст, 3. umg едно¬
образен, монотонен, он'епи.
Öde / оЛ шуоттш. пустото (audi
üDe-lr).
Cdem т оЛ poei = Aham.
Odgm и -е Med оток. едее.
oder konj или
KoTec ~ Tec Кафе ион ч-й;
EmUwcBcu,,, ~,,, Илн,,. илн...
Cde--Ncißc-G-cnee / оЛ трoкиеo-
та епеду реките Одпр н Нис— Oсeoе-
еo^олeд Втората световна воЯно).
Wtyistom^cx mpsych едипои ное-
плeoо. .. ..
Ö1|ure т. OdländenlOdländene0en
Gaidw пустош. нпo6р-5т'вaиa земя.
OBontoIeog/ оЛ зъболечение,
одонтология. стоматология.
Odyssca , 1. “Одисея” Oпртиозпдп-
лн; но Омир); 2. überie одисея.
Ceuync ['o:vuo] i. -s geb енлтотнтmo
творчество но писотел. творец.
Qfen м. Ofem1 цeеo; 2 ф^ло. пещ;
3. Teec ввзоoo (ддмеешс- .e;^;
umg Himic- dem ~ iocKcm Доеошар
съм, ие нзлно-м от иъшн.
Cfcn11nk / пейко около ппеoa,
orenf-iscS adf току-що изваден от
печката, шрпспи, топъл,
CfcnHeieung / отопление с печи—.
CfenK1cieI / (за облицоване
но пeенн).
CГenknIe п крив кюнец.
^N1^ т л—н, боя зо шeеoи.
CfemuoHn п тръба но печка. кюнец.
CTernöSne f фурна (са готварско
печно).
CTcm-osU т скоро (но ппчко).
Cfersct2er т ;-Ястoе на цпчнн илн
камили.
Cfcmzieecl т огнеупорно тухлО'
теГТпт adf 1. отворен; 2. свобОдпи. ие-
з—ет, вонолтел; 3. публичен. откри—
(политико); 4. открит, прям, откро¬
вен. нонрeл;
Bcl -in Fenster sohlaiem Спя на от¬
ворен прозорец;
Dis Zufuhr zum Gletscher ist nun Im
Sonmcr - Достъпът до тлeтеeр- п
свободен само през лятото;
Auf ~cm M/cr В открито море;
Elma -е Frage Открит, нерешен въп
рос;
~ gesugi Честно кoо-лт;
Bcl jmdM. -е Tü-en eimuemnen Ритам
срещу o'втрпин врати (мъча сп да
убеждавам някого и нещо, в което
той вече п убеден);
Ein -cs Wort eil jede. reden Гово¬
ря открито c кнкoгт.
öl/ilan adv явло. очевидно,
offcnBuneN sw-V. Tb -i.V. geh 1.еaо-
кенв-; (пред някого тайно. чувства);
2 покозиое;
Er Hal seins Liehe oTfcnbarU Той й
р-окрн любовта он;
Er bat sici sefncM Freund oTenbart
Той сп довери са прнстпля 0Hl
Offenbet-unge -en 1 пеиои-ннe . Мн—
зннa); 2. geh шртзрeниe; 3. Rel О-н-
рoзлнил-
CTTcmbeunmgsefd m Jur клетвено дек-
оaеaеия (за имущество).
gT1nn|Bi/aBnm ollem Blcibcm umi.V. sm
iif.y, 1. остов— отворел Iпрoотрле. ве--
та); 2 остава открит, нерешен (въп¬
рос. петбпe;),
aTenii1lUem oTi/m holT/m uni. У. TD in. У.
1. дърто ттзoепн Tшртзoрeц, зрота);
2. запозвое, държа свободен Миратич-
к— за измъкване).
CГГenHeiU / оЛ oтнетвпнтоm, нсн-
еплoо', eеямoaa,
ofinmHnrzfg adf откровен. чисттоъе-
д;е;л,
^TcmK1mdIgJoTemKumdig adf 1. оче¬
виден; 2. известен но вснекн (^ка).
pricNliussen oTTcm lassem unr.'. Tb
iti-Vf 1. оставям отворен (иро—а. ку¬
фар); 2. оставям открит. нерозреше;
Опроблем); 3. . тот—всм свободен. не¬
зает T;сстo, седалка);
geh W1nccHc ofien lassen Не иоппп-
нявае жплoния,
ofГcN|icaem oTTni legen sw,V- TD hi,'.
geh разкриво;. излагам;
Scime Absichten offcm . lagen Рoоoрн-
BOM н-мпрпнията он;
Dia Kontobücher offen l/gcn Пеeдто-
тозям счетоводните нлнгн (зо про¬
верка).
ÖTein|c/mge/ -en oтоaснз—лп;
- 'оп Va—möe/msverHälhmlsscm Огпa-
оязoнe но имотното Mиe'шeстзпнт-
то) опстoсниe,
OfrcNicenngs^nie^il / Jue зодълже-
ннe но кредитните институти до
ноиснзaт от ие;днттптлуеom;ля дас-
нн зо състоянието му.
QTГcmmuukUhoi1UiC/ о^1 цoлитнoa но
oтвтрпкнн (omoентня) пазар.
oTfcnsIoHUlicH adj очевиден, нзeи.
nfflnsie
GAtbEQOFT
558
nTTcrsie adj 1. Mit кoeoдoтeопе.
оф-кзизел; 2. агресивен; цeоeкaсo-
елл,
Olirnsivs f, -i Mit caотъпл;cнe.
офанзива (auch übxefr);
Mit In Bie/Zum - übcugeier Преми¬
навам в к-стъплелие;
Eins - gegen dis D-ogcm engncifcr
Започвам кoоmъпл;ки; срещу дро-
г—та.
Cffens|ek-feg т нападателна война.
C1Пcns|vsh1cI п Sp н—падо-елса игро.
CTcms|ewaTГcm nur Pl. нападателни
оръжия.
QTfersUuil т е—вeо за mнвт'нн,
öTГer|cicSem ollnn sUeSer umr, У. bb
it-.V, I. стои отворен Tвеo-o, yо'o);
2. имом е-злненн възможности;
Dir Hemdknigem sicht offen Яката
на еноa-a п разкопчано;
Es steil ihm ofi/n. zu... Той е свобо¬
ден до...
Qir/rTllei adj 1 обществен; 2. eуб~
лнчeи; открит;
Dir -е MclnuNg Общественото мне-
лнп;
-cs VerkeHrsmlTtel Обществено пре¬
возно оеeдоmвo;
- leCurrU Mihban Оповестявам,
обявявам публично.
ÖTcnUlicSCeit/ о,Р1, o5ш;с'з;нтот,
ÖfferUiioHkciisunBciU / зрпзoн с о5-
шeо'еeнтс'тo,
oTTenc-er sw,V. hD tr.', предлагам.
CTigmU n, -e ösier = CffeuUc,
СТс-т/, -m Wi-isch оферта, пред-
лoжпннп;
JмBм, eine ~ eacHcn Правя някому
предложение.
CITfzIiediilKU m Jue оoнссco;oеyоп~
кил, чнп'o преследване п служебно
гaрaнтзрaнт,
Orffelai^^iiUelBfgcr т служебно е—о-
кочен з—шн'ник,
offiziell adj oЛиенoлпл.
CTГiefe- т, -е oфнеeе.
Ofnziemsim'wärtcr т МП офицерски
кандидат.
CTr1zK-sK1c1rn п офицерско кoонлo.
CTT1efcncCnnhc п МИ oЛзе;е0kЗ
спотoе,
CTTizIersiriro-m / офицерска уни¬
форма.
offiziös adj umg пoлyтЛицнaлен,
oЛнцнoзeн,
Ol-Limr-Bctrleb т ED' автономна
дейност на компютър, работа но ре¬
жим “офлай;”.
Öligen sw. У. hD tr, '.loh-, V. 1. o-в-есм;
2. ттеoесм зо посетители; sicU -
1. отваря с^; 2. отварям се зз нещо;
Dcn Muri - Отварям уста;
Dem Zoo isi tä/ilob geöTfncU Зооло¬
гическата теoднкa п отворена вопки
ден;
Dir Tür öiim/t sich von selBst Врата¬
та сп отваря сома;
Sici elme- И/е - Оmвaес; се за ня¬
каква идея.
ßTgci т. - ттвoрoеoo Оза бутилки,
консерви).
Öffnung g/ -Tn 1. omеoе, о-еърстие;
д'^' h. о.Р1, отворяне;
Die - OsUciunhis Отворясето но Из-
'телa Еврoeo,
Öffnungszeit / -ет meist Pl. е-(т'лт
време (зо магазин, музей н др.).
CTTscUB-noC т O.PL Тур oЛопmoз
еa'.
ÖT-SHore-Zcnt-mea: CTSsornznmhmum
п Wl^scT офшорен център (с благоп¬
риятен данъчен рпeнм).
oll (ölter. ölUesi) adv 1 чeо'т; 2. но
м—лки илтерв—ли.
eTecm(s) adv еeо'т. често пъти.
öTUmiilg adj geh многократен. ч;от,
oriMiis adv geh често. много eъmн.
oi inierf о! (изненада).
Qhnim m. -е veralt чнет, зуЯет.
Obn п о,Р1. Phys ом Oeдн;не— зо пл.
оъпеo'ивлпкипj,
ohne, peäp (Akk) 5лз;
KoTica - ZucC/r Кафе без зaв-е;
- weiteres 1) Безпроблемно, без
трудности; 2) Н—пражо, без да сл за¬
мислям.
fihme2 Ьл/ безд—;
Er SarB/ITc. - rahSeul/rCer Той
действаше без до ;нолн;
En Uli UNS /nioircm, - dass cr cs wuss¬
te Той ни пoeoтлo, без да знал.
oHncBfcs ppartikel н 6пз друго, н без
тово.
gHmegieioHcm adv geh безподобно,
;;орoзли;т;
Eine Frechheit - Безподобно иавoло-
mвт,
ohdih|m partikel = ohnedies.
öliimahbi f ö-PL 1. опа(то-. безпо¬
мощност, бeзснлнп; 2 припадък, гу¬
бене но съзнание;
In - iollen Припадам, губя тъонa-
инл.
mnnмäoHUig adj 1. слаб, безсилен;
2. в припаднаю;
- werden Загубвам опон—;нe, eри-
падам.
öHnmahStsarTuil т пристъп но ол—-
бос-' нзпадакe и бпзспон-еип,
oio! infeej .охо! (израз ла изкекадо).
Chu п, -enAnat 1. ухо; 2. слух;
Abstehend/ -cm Щръкнали уши
Aui dcm iInCen ~ Toni sein Не чувам
с лсеoтo ухо;
umg Sic! auls - legen .№;, до спя;
umg Ganz - sein Цял съм и слух;
umg Dia -cm spitxan Н-тстеям уши
Tолув);
umg Sici (Dal) niw. (Akk) Ulri/m die
-in sohr/fbem Вземам он бележка от
нпщо;
umg Bis üb/г die -cm ^1111111 Влю¬
бен до уши;
umg Viel um dis -in haben Имам
много р-бота;
umg Jmin. übeus - hauen Измомеам
някого.
Ös- N. -е 1' ухо (на игло); 2. женско
телено oтпел.
Öbmoilp m нпнцс (обици),
öhrcdunei m специалист по yшин
болести. ушен лекар.
ohmsrh/täuberl adj оглушителен.
прo;иои'eлeн (писък. шум).
QUrsmBirscn m доносник, истри-
т-кт.
CSncncnUzünBnng / възпаление но
ухото.
Ohrenklappe / meist PO. л-'шлнк.
ölhrensais/r п о. бучене в ушите.
Chrersehmaiz п оо.Р1. ушна оаЛ'
öH-lnscHмinc т o,Pl, umg наслада
зо ухото Омузиоо, песен).
CH-SNscHMCiZ т meist Pl, (олио и
ушите.
QH-enscHnUzcr т meist PL ушонки.
öShnennssai т (вид) кресло.
örhnetiecigc т свидетел. коЯто п чул
нещо;
- Bis S1-e1Uc Свидетел, чул спора.
ölhilri/s/ -п шлeсниеa, шамар.
öS-Tcleen sw-V. Tbir.'. удрям ппeс-
иие-, шaeaеoсвaм,
ÖHlTelgengesleHU п im: umg pefoe jed.
Hut ein - някой е толкова кесимпо-
559
DEUTSChi-BULCAROSCHES WÖRTERBUCH
Ö|pa|ne
'иеe;. че човек зопз-еa желание до
го уд—ри.
CSrSör/n m слушалки (за 'онеен
н др.).
CHuIäphcHcn п Anal долната месес¬
то част на ухото.
CSnMnscHci / Anal ушно мида, ра¬
ковина.
Cb-rlrg m обица.
Chrsphluunä промиване км ушите.
CSni-onhc1c f Anal Еестoвзeвo
тръбо.
ClbWi—m m I. Zoo/ 'шнгeр; 2. umg
нещо. което се набива и ушите.
ojn! Omteif олплп! Tное-з но съжале¬
ние).
0JLO.L [o'Kc:] = oKoy'
Okapi п. -sZoot oкaпн Oоoeoд;oaфен-
o—;оин жираф).
Ckon/du f. -sjOkaeinen Mus онарина.
okay {o'Kc:] adv ооей, наред.
CCK1s1or1I|sмnc m, Okkasionalismen
Ling оказион—лизъe,
okkult adf окултен, сврпвeотeсmвeе,
Okkultismus m o.Pl. okyлтиоъм,
Okkupant m, -em. -en Mit окупатор.
СССи[)а1Т2п/, -em Mil окупация.
OCCnh111mnsdci1cU m окупирано те¬
ритория.
CkCnhuUionseciU / времето ла ону-
цaцин,
oKKuplcrem е. И bb hi, У. Mil оку¬
пирам.
NB:
ÖKo- словообразувателен еле¬
мент, който се използва в немс¬
кия език при съществителни за
обозначаване на лица или предме¬
ти, спазващи или отговарящи на
екологшни принципи. срв. ÖKo-
Itaicn. Ötotadec .„
Ökohuu/r m umg сeлс;ик, стрeмяш
се до нп вреди но eрнрoд—тo с дей¬
ността 0H'
ÖCO^<^i^tagure/ пнтдвимe;иe,
gColie/m т umg пkтeoгaон;,
O^CoIoei^g/ o-PL екология.
öKoioeiso! adi екологичен.
Ötaronle / ö,pi. L икономико'’
2. икономия;
Die - dir ScHwelz Икономика'— но
Швейцария;
- irr Energie Икономия но есер-
тинтo,
ÖComom1C / o.Pl. ниoнoeикa (k—'k-).
öCnn^m1seH adj 1. зkocoмзчeоkн;
h. икo;oeиеe;, пестелив.
Qtopotafr п umg екологично чист
eеpдyнт,
OCocycUem п ekoонстee—.
CklieBe- т. - Math остеедър,
Oktar п O.PL. Chem тнтa;,
OkUorxaSI / он-осово число Опоио-
оam;л за качеството са 6пкзнкo),
CCtive /, -п Mus онтав—.
OkUole- т. - Abk Oki. тk-тeвен,
OkiohenTeci п oкmoeврийоkи пр—з-
лнo (отбплязв—с восka годило в Мюн¬
хен).
OCtole/ -п Tech оотод (електрон¬
на -ръба с 8 електрода).
OCiogon п, -е Math oсeoътълкнo,
CkUopfile / -п Zoo! октопод.
oKtioylanen [...tro1,.,) м И hD in, У, geb
сологам. натрапвам ЦеВт. eUЖ' (Akk)
някому нещо);
Eids oki-oyie-Uc VeTissung Натра¬
пено kт;отнтyцня,
CCuia- n. -в Tech окуляр.
oknlienem sw.V hD in,', Brt присаж¬
дам, oбпoгтеoднвae,
Ck1e||-mcscer n ножче за присаж¬
дане.
ÖkimgNe / o.pL L саселел-та еoст
но Земята; 2 Rel християнство (общ¬
ността но хезс-нялоки-e църкви),
оЯкуеен.
ökumcniscH adj Rel всплeиокн. воп-
мирек, нkyeпничпоkи;
-л Bcж|dunä Движение за обпдилп-
лнe но вснчкн вриотисксoи църкви
Tинyмeеиоъм);
-cs Komell Събор но eепдст-витe-
лнгe см Католическата църква
OCzldcri т o.Pl. geh Западът, за¬
падният свят. зoпaдcн'e страни.
okzIderUli adj geb з-п-дe;,
Ö| п. -е1 Tеaо'итпл;т) масло. олио;
2. нефт, п;трол.земко масло;
Noch - boH-cn Търся нефт;
umg ~ ins Fcicu glsßcr Наливам
мосло и oтъен,
Öi1ncU-1eH т о.Р1 'лаело 5oсдзо-
в—Не.
Öibinm т м—слиса (дърво).
Qlbfid п картина с маслени 6тн,
Qillc т. -s umg 1. ог—е олoг;е;
2. човек, доста стар зо дадено дей-
кoо',
Ö1B-uok т Тур олеогрофия.
C|1nnokknnU-n|11Mhe ö^rucldtoNT-
nofleemnhC лaeeнеиo за ;оля,о;лто н—
мoолoтo (МПС).
OidUiMc- ['oddiolma] т, -s 1 ст—р мо¬
дел автомобил; 2. Orom старец; дъл¬
гогодишен член на дружество н др.
Cleande- т. -Boiолеандър, отнхe.
Q1eмhundn п о.Р1, петролно ем¬
барго.
ölen sw.', hb ir-У. 1. омoзвoм Ома-
шило); 2. мома с паркетин н др.
Öilauhr /1. маслено (оя; h. бламл—
6оя.
Öi'ciB п пе'ролсо поле. нефтен
оoлпm,
QITeim т слой от нефт върху водно
штзървиoст,
Ölgshuli т о.РЗ. масленост.
Qi/emllic п карти;- с мoол;ни бтн.
CegccellccH1ft / петролно кoeea;нс,
Cl^t^i^iziiigg и.Р1. петролодобив.
Ql/ötec т ii: umg wic ein - da sieHen
стоя като истунан.
öibalilg adj оъдърeoш м—зники.
маслен.
ölig adj мoоп;к; омозкеи, мазен
(auch übeitty
Ein -ci Lappen Мозлк, омозкен пор-
еaл;
Eine -е FlüsslgKelt Маслено 'пе;oст;
Mit cinen -er Silmmc cp-ccicm Гово¬
ря c мoоeн тлoо,
Oi1/iuoH m. -xn, -en олиг—рх.
CligaunCSiC -n тлнт-рвня.
Ö11rBisU-1c / ceЛ';нo проеишле-
ност.
Cl|vc / -m Bai eaолииa,
Cl|venbium mBat маслиново дърво.
o1|veniambem adj c маслен цвят.
Oljvimöl m зеха™.
olivgrün adj мaслин;cтопл;н,
Ö|jacke / иепромооопмо Миеп^гли-
рОсо, промозано) снe.
ÖlkaNistcr m туба зо мосло, нaЛт-.
QllKmmg| Tech мосльосна.
O1Ki1cc / п;'етпнa ориза.
Qlkuchen т кюспе.
oll adf mredd umg 1. стар; . h. тлyцaв,
ÖlleiiiniN g/ нефтопровод.
Ölmeiinei/маслена mизoцио.
Ötaoior m дизелов двигател.
Qiolen m нафтово печи—.
Qipalmr/Boh маслена полеа.
GAbEQOEF
560
Olpaplcr
Ölpapier n оЛ пергамел-ова (зо-
дoкeпртпyоkливo) вoртнн,
ÖlpCSt f оЛ оoмпесяе-;e но води-
тп_с нефТ'
Ölpflanze f маслодайно рoоmeкнe,
Clpm/is т цена но тeчнн'e гориво.
Qiqu/ihcf петролен (нефтен) кладе-
лле.
QluiTflni^i-^^/ петролна рафинерия.
CisarliNi f маринои-н- с-едикa,
ÖlsoSulte- т Tech маслен прекъс-
з—ч.
Ölshand т ннзт на eoолoтo (в ре¬
зервоар но кол—).
Qisüß л оЛ Chem veralt тлицлени,
Qiiamk/r т петролен т—нкпе,
QHappicH т нефтен разлнв Teo зод-
;-_п(oв■ъевлтст),
ÖlungiI/ -еп 1. Tech сeaозoлп, смоз-
н—; 2 Rel eиртоиo;п, птeaовaнe;
Dir Letzte - B/Kommam. emprimgcm
Получавам последно мизoсвa;л,
Ölvorkommen п ;eфтплн оoлemн,
QIжccHcc1 m смясм км м—опттт
(МПС).
Olympiade f ~п Sp Олиeпнaдa.
Olympiadorf п олимпийско оппт
Oгрoдеe),
OIymhIiKoмi1ec п тпнeпийсkи ко¬
митет.
ClynpiaMannschUt / олимпийски
отбор.
OiympliMcdulIlc f олимпийски ме¬
дал.
Olxmh1is1ce т победа и Олимпи-с-
кит; иген,
Clympfisicgeu т олимпийски шам-
eнoн.
Olympiastadion п тлнeпийсни ста-
днт;,
OiymhI1weUUbeжcrB т олимпийск—
;oдeеeвaеa,
olympisch adj олимпийски;
OlyMplscHc Брсе/ Олимпийски
нтрн;
-cs Feuer Олимпийски оп>н;
Dos ~л Gold Олнeeийонo злато, зла¬
тен медал;
Der -е GaBumKe Олнeпийоk— идея.
Ölzeug п O.ÖPG промаз—но, водонеп¬
ропускливо облекло.
Ö|zwc|g т м—слисозо кпo;чп,
Qnu f -s 6-ба.
Cnct/il п, -i'Omelette f -n омлет,
öncr п. Omina geh предзнамплово-
^е, поличба. злаи;
Elm g1iesJscnlecHUec - Добър/лош
олoo.
öMl J -s umg - 011.
OMinös adf 1. олokт6;к, оптвeш;
2. съмнителен, малко вероятен.
Omnibus т, -sc -зтобус.
ÖnrlbusSBlrragige-липа-, дoeнт-
заке но различни алеи.
Qninilusve-kc!— т автобусен трок-
спoрт,
omnipotent adf geh всесилен, воeмo-
гпш.
Omnipräsenz f оЛ впздптъш;oо'
(но Бог).
ona-П^rгпemК. TD iir.'. тнa;иеoe,
Qnkcl m. -1. енет. вуйчо; 2. чичо;
Zue ~ Doktor /еНеп Отивам прн ен¬
чо дтkmoе,
OmkeliiTU adf umg покровителс'-
зe;o~пе;;;беemитeлпл,
CnKoIeee m. -i. -m Med онколог.
OmCoi(o/rg o.Pl Med онкология.
onKoiTfjglsei adf т;ooлттнепк.
on lims omiiic [anlilm] adv EDV OH-
лой; Mдиепктиo свързан c компютър¬
но мрлеа).
On-finiVeir иГе/Пеит/EDV обработ¬
ка но данните в непрекъснат режим
но робота Мрежим “on Ilms”).
OnomasUiK / о^1 Ging ономостик—
Мноуна зо имената).
OnUogemisc / оЛ o;'ттeкeо- (роз-
житие но живот— от оплодената яй¬
цеклетка до съзряването).
Qryx т, -е MOn тнннс.
ОР [o'he:] т. -s kurz für OpcraUiors-
suol тпeе-цит;;- зала.
Ора /л. -5 дядо.
Cpal/m, -л Ми отал.
OpaiNef, -л цървул. .
OPEC-Siioien meist PL оте-ен от
ОПЕК Oотрaин. eетизвтдитпони н ио-
;oон'eлки но пe-ртл),
ChCN-A1-~Fcch1У1I -.: Ohlro11fccUÜУ1e
['olpan'c-...] п umg фeстнвaл но отк¬
рита
Ohem-Ar'-KolnzelrU —.: OpiruirKonzcrh
loipnCr...] п umg концерт ла открита
Opcm-ENl-DfsKussfon —.: OhcncNd~
d1sKuss1mm [ои|ропп(1...}/открито дис-
кхоия (без oeрлдлпe; крой).
Oheu / -л тeeе- (произведение;
сгрoдo),
operabel adj можещ да бъде опери-
е-н,
Chcn1icun [орогаЧогт] т, -л опе-
рирощ хнеyет (и момента но опера-
енятa).
Cpcrahlor / -en 1. Med тппрaцня;
2. МП oeeр-цнс; 3. oшeрoцня, слож¬
но Tmпвлиелснo, eaтee—тнч;оoo н др.)
действие.
Cpc-uUiomshisis / МП тшeрoент;;o
база.
0p■cu1UIonsnau1c / белег от опера-
цнс.
Cpe-1Ufrmshlim т МП план но опе-
еoеин,
C^-uUionssuih т Abk ОР тппрaцн~
оина зoлo,
Chl11U1oNcscHжllte- / Med опера¬
ционна опотеo,
ChsniUiONcU1scS т oпeеoеиoееo
eaсa,
0h^riU1ors!tiuCi т хне'егие;сoo
крило (в болницо).
opcu1U|e adj oцeеaтнвпн, хне'егн-
елсни;
Etw. (Akk) - етТС-пет Отстранявам
чрез тппеoцня,
CpeneUo- т, Opxnaloixi 1. EDV опе¬
ратор, опeенaлио'. който т6олyeз-
големи компютри; 2 Math опер-тор,
Operette / -л оперето.
Opninetagaiiliilhungg оперетно цтс-
тонозко.
o^rciUlenniTU adj оперетен.
OhcuciUcnsängcn т оперетен певец.
ohCIieuen sw, У, bb in, V-lOii. У. Med опе¬
рирам; itr.'. оперирам, деЯстзае;
Elren entzündeten Blinddarm ~ Опе-
рнеaм зпопoпeл oпeиднис;
Mit TmioKs - ДлЯогвae c 'еннтвe,
Cp/rmurle / оперна ария.
. OhcunB1Ih m бал и операта.
Chc-n1üine / оперно оеп;—.
Qhc-rfüSu^г т ониг— за операта.
QhCuNgIuc п бинокъл зо театър.
Qhcunn1us п опера Tсгрoдa),
Qpe-nlll-eUUo п пи6епта
Cpe-nsänger т оперен цпвпе.
Opluncäпge-in / тцeр;а eeзие—.
Qhlnmchlelhe1f1 т програма Трепер-
то—рен eл-и) но операт—.
Opiam п. -1 жертва; 2. жертвопри-
;тшлннл; лишов—не. отн—з от нпщо;
3. дар; дорешил;
Ein - für jmdNlJcUж, ^^kk) bringer
Жертвам сл зо ;яeorгo/кeшт;
561
DEUWClf-ÖULCAßlSCHES WÖRTERBUCH
O-BeueingiNg
~ d/s Krieges Жертви на зоЯното;
Einem Betrügen zum - ioliem Става;
жерте— на ноeae;нк,
0hfer1!tзn m мпртипник, жертвен
oл'oр,
Spierberilt adf жeртиoттmтвeн,
OhГcuГueuB1g adf птжeеmзoв—тeпeл.
готов да nеaвн жертви.
Qhfc-a1BC f жертвоприношение.
ChГeug1Ng т geh соеомертво;
Dem ~ arir/i/1 Поема; по ^тя но
с—мoжпе'вaтa.
Ohfe-gcIB п подаяние (в църкво).
Opinriome п жертвен -глец иeвн;-
на мертво.
nhfl-m sw,'~ TD ii.'. жертвам. цен~
насяе и жертва; cfci ~ жертвам сл;
Safis Kurri/mc lür die Fomilj/ - Жер¬
твам кариерата он зоради о;мeйтт-
вoтт-
QhfeusiocK т оР3. иу™ за подая-
лня (и църква).
Cpiertier п мертвело животно, еер-
mвтпри;тшплн;,
QhferUnd т geh о—eoжпрmзo,
ChfeI11ng.J’ чт? жертвои;, принася¬
ше и жертва.
Opi т -s umg = Ора.
ChfäU т. -п тnнoт,
OpiiM т öjPL oeнye;
- п/Птеп, топоПеп Вземам,. пуш—
oпнye;
~ soSeuegeiN Извършвам ^^^"^0-
бонда с опиум.
Opiumhandel т търговия с опиум.
Ohf1mccimngece m контрабанда с
о^^м.
Opiumsucht / o.Pi. ;oрнoeoкнн,
Opponent м, -ет. -en опонент,
opponieren е И bb ite.'. geT oшт;н-
еoм, възразявам Ign/en jm1n.Jetw.
(Akk) - но ;яkттoJллшo),
opportun adf geh подходящ, умес¬
тен зо мoмe;--,
OpportunisMUs m OiPl geh опортю-
низъм Tдeйстиня с оглед нзтoдaтo и—
мoeeл-a),
Opportunist м, -cm. -cm тпoе'юлнст;
приоптсo6л;пе.
opportunistisch adf опортюнисти-
елHl
Ohhnrtunii|UsKosUen nun PL Wirisch
-лтeе;aгнвлн разходи (зероя-ли за¬
губи)'
Opposition / -еп опозиция;
Pi-IimeNUouiscHe - Парламентарно
oптоненя;
In die - //Ham Мнкaв—м и oшoоненс,
oppositionell adf oeтоицнт;eи,
Oppositionsführer m водач но опо-
оиеият—.
0p]hosSt1onshu-Uc1 / опозиционно
пoрmня,
optieren sw.'. TD itf-У, geh но6ирoм
Oтеaжд—;отзт); определя; се (зо).
OpilK / o-Pl 1. PTys оптико; 2 geh
оптично зeпч-тпп;нп,
OhUlkc- m, - оптик, сцeеиoпист в об¬
ластта но тп'непонн'п yрeдн.
OpUikeuliden т “оптико”. магазин
за тптнеeокн уреди.
optimal adf тцтимaлпн,
OhUIm1elösiNg / оптие—лно реше-
лнп.
OhUimicncN sw.', TD hi.'. тптнмнон-
рaм,
OptUimrsuir// -тп 1. оптимизация;
2. оптимално програмиране.
OhUlmismis m aJl oптнeноъм;
Voller - ssfm Изпълнен съм с опти¬
мизъм.
OhU1nüsU m -еп, -еп оптимист,
hhUlccH adj oeaиептин;
-л Gerät/ Опmнеeокн 'рeдн;
~п. Täuschung Оптическо ноeаeа,
opUlm|sU1scH adf тпт■нeнстнчeн,
Optimum п, Optima geh oптнмyм
Мной-доброто, иaй-eЛлkтивлoтт, лой-
бпoгoприст;н условия).
Oh’Uion / -еп 1. тпцнн; 2. избор (но
граед—;ствт),
opulent adj geh нотбнлe;, богат (яде¬
не н дрl),
Oh1icr2 / O.PL geh нот6иоип, иолн~
шпутвo,
Opus л, Opera Abk ор. 1. Mus тш'о
Tкoeпеoеия но музикално пртиозe-
дл;нe); 2. музикално нлн литератур¬
но произведение. творба; 3. твoреeс~
тзото но мyони—л- или ooeштзиmтр.
Orakel и -1. предсказание (в оaт--
дъчим формо); 2. оракул.
O-ukcIspuncH m прeдок-зaннe ла
oеooyПl
omai adf орален;
Ein MrdiCaeeml - Hinnahmen Прие¬
мам лek—ро'вo орално Oшрeз '0'0'—).
o-uräc 0o'nä:зM^)fo'l1JJз0^)] adf орас-
епз.
O-inge [o'riäp]/, -п Bah порто;—л.
0-1ndeat [orä'3i:U] п о.РЗ, зaхaрoоa-
лн пoееплеa от порток—лов— корм.
omamgcTimhcn [omä:30'„] adj оранжев.
Ouengensufi m портокалов сок.
OuingerscHiIc / портои—лова кор-.
Q-org-JUir m. -s Zoö трaнтyт—н.
ouaiemlscS adj geh oрaттрокн,
Omaio-fue m, O-ahoroTn Mus орато¬
рия,
O-11U m. -sPhys орбита Мн— со'.™')'
Q-iita/ -е очно орбит-.
ombilai adj орбитален. -
OihfUaisiaifon / орбитална с'oненя, .
O—hhasiem {оПесТ/^. offcnst'ij i. - те-
клотър,
O^Ä(lStibi|giCZt^i;e тъeртвoд HO
тркeо-ъе,
O-cHesUe-g-ileN m мяо'o зо oекпс-
тъеa (и oneе-'-),
O-oHisterKoneert п оркестрои кон¬
церт.
omehesterti adj оркестрои, оркестро-
лен.
o-cHec1-Icuen е.И TD i-.У. Mus ор-
keотриеaм.
OucHIBcc [oo-T'drd]]/ -п Bai oехндeс.
Orl/n m, -1. Rel орден; 2. орден
Oo'пненe).
Ordensband п лента но тедпи,
O-densbruBer m член е— орден.
Q-dens/Umdiun/то;тзoв—;e но ор¬
ден.
O-dens-egel / пзaзнлт и орден; сто-
гут.
O-denssUc-n m орден въз форма на
звездо.
O-dcnsUuläs- m орденоносец.
OiBsrstvsnhihunrg връчване на ор¬
ден.
O-denilloH adf 1. подреден; 2. гриж¬
лив, о-aеa'eлпе; 3. порядъчен. eте-
тпи; 4. редовен; 5. umg здравата, по¬
рядъчно;
Ein -сп Sohmnfhtlsch Подредено бю¬
ро Oeноaпншп);
Eim "er Schüler Стара-плен хеплнн;
Ern -cs Labern Порядъчен (редовен)
живот;
umg Elm ~cs Fnübstück Пoесдъееo
Oоoпнднo) з—кусоо.
Qibitir/, -п Mol зoшoзeд. нареждане.
Qirdc-j/ -s Winiscb ордер, плотее-
но н—рлждоле.
OndcniucH п книга с eoеъеин.
O-de-elnging m оoвлoд—Яп но eт-
36.
orlenn
GAÖEQOPJ
562
ръчкo,
ond/nr.sw.V. Tb ii.V, поръчвам, про¬
зя поръчка.
O-BlnaieuHe f = OrdNungszahl.
ordinär adj 1' вул1'-рен. прoот—шkи;
2. o6нн;тзeн, всекидневен.
OiBlniiluU п. -е 1 редовно проф.-
сорско място; 2 Rel главен викаен—',
OiBfmonfus т. Ordinarien редовен
петЛeсте, който п ръководител на
катедра.
Ordinatef -п Math ордин—то.
OnBlniUcnioHse f Malh ордилотна oо,
O-dlnillon J -en öтierr 1 л;ooроки
кабинет’ 2. припеел ч-с но лекар.
O-dlriliomsnilTe f öтOeen помощен
персонал и лeoaескн кабинет.
OrdinatloNSzlMMer п öi^li^e^r лпкoео-
ин кo6ннeт, лекарск— практико.
nnBin1äiSN sw,'. Tb ie.y, l.Rel ръ¬
кополагам в сал; 2. eеeдпновae ле-
koрс'зo,
o—Bmem sw, У. Tb hr, У, 1. ол-гoм и ред.
подреждам; 2. уреждам нещо.
O-Bre-| т, - попоо. класьор.
QnBrc-’ т, - човек. следящ за реда
(при събе-езe н др.).
O-Brugg/, -ei 1. o,Pl, ред, порядък;
2 подредба, подреждане; 3. катего-
рнн. рoоеeд; 4. (обществен) сароЯ;
Etw. (Akk) In .- i—lmg/m Слога; нп-
що и ред;
Dcm Molo- isi rlobt in ~ Двигателят
нп п и изправност;
Er Ist vödlig im - Той ra п съвсем на¬
ред, тоЯ п много симпатичен човек.
ordNungsgcMäß adv в съответствие
с . правилата; оъo6рoоеo с ноисквa-
ннятo;
Das Auto . ~ pi-Ken Пaзoнеae колм-
-а според правилата.
ordnungsHalBcr adv з-ради реда, за-
шттт тока е редно.
OrdnungSHütcr т oft irom пазител ла
реда. долицай.
Ordnungslieba/o.Р/. любов към реда,
o-dgingsllelend adj обичащ реда,
тенжлнз, стегнат.
Q1BnirdShoI1U1C / oP/. политико,
формиращо нкo;oмие;снин ред.
Q-1niNgsh-lN21h п принцип ла под¬
реждане.
O-Bnir/sslin т о.Р3, чувство за ред.
O-BnnNgsslnife / Jue дноенnлил—е-
но лонаоa;нe,
O-dnungsWBmigkciU / Jue нарушава¬
не ео ред— Oдноенпли;aтo),
0-Bnnngc21He f Ging редно чнслн~
телко име.
O-domnine о.: Ordonnanz/ -cmAlliop-
диларец; сврпокo,
Oue/amo т o,Pl, Bot риган (вид под¬
правка).
O-eon п. -е 1. Anat орган; 2 печа¬
тен орган; 3. орган, н;стaеция,
Ond1niirC / банка за органи (зм
теoксплaетaцис),
0ngomcmpПlNdc- т получател но ор¬
ган Tпрн теaнсплoет■aцнс),
0-g1ndeselesoSufi / WiriscT ~ Toci-
1cngecclecci1fU-
OrgtnhaaTunN j/ Jue отговорност за
дeЯотеистa но трета лица.
Organisation- -ет 1 oргo;нонеaеe;
2. организация; 3. oегoниоaцня, вът¬
решно yстетЯттет,
O-д1n1s1i1onc1ünn п организацион¬
но бюро.
Ouä1nfs11ümrcg1bl/оранш:;ц^с^н^ее
тал—нт, дарба.
O-gugücuUiensgm1lNBurg / основава¬
не на oртo;нзaцис,
Ondin1ciU1oncCnм1Ucc п организм-
езo;eн комитет.
O-gun1cuU1oncec-hnU п забран— за
създоеале но . oет—ниоoеин,
0-g1nIcoUo- т. Onдапoтafofem орга¬
низатор.
organisatorisch adj теraнизa'трсoн,
тетaлизoеит;eн;
Elm -cs Prohi/n . Оргaкноaенo;e;
проблее.
o-gomesch adf oрra;иеe;,
nug1n1cie-cn m У. Tb in, У. 1 .органи-
онеoe; 2. тонгyзсвae, нобовям; sici
- oртoнионрaм сп; включвам се (в
г-рут. партия н др.);
Eins Ausstellung - Организирам «-
ломба;
O-ginisIersU du die Geträrkc fün Bie
F/fem? Щп oоит'еиш ли копитните зо
тържеството?
n1d1r1sicuU adj 1. теraеионрaн; 2.
членуващ и oртoнио—еня;
Dos -л Verbmcciem Оеraеизнеoеaт-
престъпност;
Bish Ви ~. Членуваш ли и oргoнио—-
ция? ■
Omg1nücmuc т. Organismen оргаси-
[ зъм в|аüch uBerir),
Sein - ist duncS die Ohc-1iior äcscn-
WtciU Организеът .му п отслабнал от
операцията;
D/m Staut isi cfn KompllzIcmUs- ~ Дър¬
жавата п сложен организъм.
OnginicU m. -вп. -cm ATus . теra;ист,
O-gaimKodsnuvc / Med кo;оeрвне-е
орган (за трa;спл-лтaенс).
Olganspende / даряване но орган,
докорс-во.
O-g1nchlNBe- т донор на орган.
0nganU-1rshIunU1iion/ геaношлoнтa-
ция еа оргон.
O1d1reerpПanr!zng/ = O-g1N1-1nsh-
iaitaTlom.
OigamvertmcTumg / представителст¬
во (но акционерите н др.) в различ¬
ните органи.
Orgasmus м. Orgasmen oртoоъe,
Ongcl / -п орган Meyзннaлe; инст¬
румент).
O-geeiineu т маЯстор на тег-ни,
O-g/IkoNzi-i п Mus концерт на ор-
тa;,
orgclN sw.' bD iir.y. свиря но орган.
O-äeIhГeiГe / тръба иа орган.
Qmgclch1el п изпълнение но орган.
O-gcIchicIeu т тетo;нс-,
Orgclжcmk п произведение за орган.
OU/ic (da]/ -п oетня.
OnIcrU т OoPli Ориент.
Orientale т, -п. -п oеиeитaлeц,
onicniillscH adj теипнmoпоoи,
O-ienlilisU т, -еп. -еп Ling орипнта-
лист.
O-IenUuI|cUlk / ä.Pl. Ging ориелта-
ЛHTTИH0'
O-ignhexpreß Orentexpress т O.PG
Ори;;';oопеec,
oil/difir/n sw,'. bb ti-У, информи¬
рам. ориентирам; sich - 1. ориен¬
тирам се зо нещо; информирам оп;
2, oенeетиеaм сл до нещо; намирам
eпгя;
Sieh nach den Slemnen. an Sland de-
Sommc - Ориентирам сп до звездите.
по положението но Слънцето;
Die PnnBiCi1nn nuss sieb ar Bin
NocHi-oga - Производството трябва
до сп ориентира, до се съобразява с
-проeнп-т,
OrlCNticrung/, . -en 1. тенeк-aенс;
2 о,Р3. ориентиране;
Zun l/ss/rem - За по-добра орие;-
тоция;
563
DEUTSCIl-ßULGAßtSCWS WÖDTCPBUCH
OcUcnH1Cc
Dia hoe1Ulccne ~ ül/rlemk/n Преос-
мнолям eoпзтиеeскaтa триeнт-еия,
O-ienUi/nlngsniiTe f ориентир.
On1enU|gпmgceunT m спортно ориен-
тзрoеп,
m-ieri|emüngsens adj (пз oеипнaoцис.
дeоoенeетнеaн,
O-1eNU|cuiNdcsing m o,PL чувство за
oри;итoцин.
O-1eNiig-uNdssUuTe f тезec'зрoвъе-
ко степен (в yеилишe),
Omierii|munec2cicHen п орипе-иро-
еъепи зло;.
O-lgaro т оЛ - O-igoro.
oua/lnii adj undeklimäbel 1. oрнтзнa-
пeл, ис'и;скн; . 2. nеснo. директно;
Elm ~ fninzösisoSer Wafn Оригинал¬
но френско вино;
Das Fußballspiel ~ übamtragen Излъч¬
вам футболната среща пряко.
O-iglnii п. -е 1. оригинал; 2. чудат.
особен човек. oригннaл,
Ori/iril^t^u^rraUMr f oентзнoпeн
оaшио,
OrlglNalausgaBc f първо издание,
oентн;oIкo нод-;нп,
On1dinal11lassiNe оригинално редоо-
цнс (но -пост).
O-iginuliUäl / o.Pl, 1. оригиналност;
истинност; 2 свoпoбрoзетст; само¬
битност (но прoнов;д;ни;),
O-igiNiIlexU т oрнгзнaл, тезтилa~
лен m;kст,
O11d1n1eesnh1eCird / оригинално
тe-koвкo,
originell adj 1. тентннaлпи, духовит,
остроумен; 2. иoвaттрскн, нов Оидея).
O-Cor т. -е Meteae 'рогои.
onCurartl/ adf 'роганее. като урм-
г—и.
OnC1rcUrnCc / о,Р3. сзлa, мощ на
'рaтoнa,
Ommumsml т, -е орнамент.
o—maMriijc-en sw.V, TD оп,У, oееa-
eeн'неaм, yoеaссвaм,
OnruU т, -x Jun, Rel текaт, -ържпо-
твели Oепрeeткнoлии) одежди
Omrlibolo/e т, -п. -л орнитолог.
Ong1Uh^nendIe / о.Р3. oекнтoлoтия
(науно зо птиеи';),
O-Т т. -е 1. мсстo; 2. с;лншп, кoоe~
леко място;
Am - des Geschehens Но мсо-o'О на
събитието;
Admin Vor ~ Но мястото но съби¬
тието; но eсс'т;
An ~ und Stells Но оaмo-o място;
An öTfcnueicHen Ori/n На обществе¬
ни место;
Ein ~ mit 50 000 Einwohnern Сели¬
ще с 50 000 жители.
Örtefcn п. - in: umg tos st*11/ - тоа¬
летка (“олово” място).
orisn sw,', hb if-У, ш;л;кг'ирaм. зм-
сиеoм c радар. тeеeдeлсe местона-
хoмдпинemo (на оaмoпe-, кораб).
obilolox adj 1. Rel nеoвoсл-вeн;
2. a/t pejae oе'oдoкоoп;и, придържащ
се към стори впотлeди, методи.
OrthodBok| o-Pli Rel nрoвoолoвип,
Omtbo/iaplii —.: Orioenilic/ -п пра-
вoeио,
OuUhographanrchiem o.: OrtHograficTc!-
lam m прaвoeисca грешно.
n-inng-1pnicon -.: onih(o/iu1isoS adj
пЗ03oпнспc,
O-unoh|Bc m, ■ -п, -п ортопед.
OrmlSophäBi| о,Р3~ ортопедия,
nmUHohldisoH аф 0?™^^;«^«, ор¬
топедичен.
ö-illhb adj 1' лонолеи; 2. местен;
-е BeHörBen Местни злости;
■е Bstruhur/ Местна упойно.
Q-lHeMc*: / melтi pL мсс-т (мест-
лoот. стрoдa н др.).
O-Ucind1hs / посочване но селище;
-деeо,
orTsaNsässlg adj местен (жител), жи¬
веещ и дадено оeлишe.
QuUs1icgirg т кроят ла селище. из¬
ход от с;лиш;,
o-isicжegIfcH adj Tech местещ сл,
пoдинe;л (е-шика).
OnisoSafI / -еп населено място, оe-
лзшe,
O-icc1gdug/ т входна '^0 за
сплишe,
1ricfcc1 adf Tech неподвижен. ста¬
ционарен Озо еашик—).
orisimeed adf чужд, лптукашел.
Qu1sgechuäcn п градски телефонен
еaоттвтр, разговор в рамките но ко-
селено място.
Om1cd-nppe / местно тз'цo (но ор-
тaннз-еис).
OuUsk-iNkenkissc / On: Allgemeine -
Abk AOK О6щ- оaстрoвтз-тeллo (оси¬
гурително) нoоa (във ФРГ).
ortskundig adf пoолoвoш добре да¬
дено оплншп Oeeстcoут),
O—tsnane т лoнмeкoзaлнп иа насе¬
лено MЯ0'T,
O-UsrcUe п местна телефонна мрежа.
OmhcNcU2keNr21He / местен телефо¬
нен код.
Onlssinn т O.PL = O1iemiicnirescfnn,
OrUslunIT т лой-ниско'- тарифа са
тeлeфтcнн е-згoвoеи и рамките ла
селището н околностите еу.
ortsüblich adf oбие—пк. приет в да¬
дено място.
OrtsumegCsigg околовръстен цът.
Qi1secnein т = OrUc/-ippc.
O-UsverKehr т местни ooe'инo—енн,
местен -еoксптет. еътеeшcтоeпн~
щеш трaкопoрт,
Oi1sжecHseI т eетeякa на обста¬
новката (за болен).
OnlseeiU местно време.
Ortung g, -еп пeлeнтир-нп, зaсиеo-
лп с радар. определяше местонахож¬
дението Она оaeтлeт, кораб).
Ösef -п t вaокa (но телеко ooцеe);
h. дупка (за връзки но об'!;^.
Oneos/; Phys oомoзa,
ßSsi т. -s umg жител но новите №-
'oчлн провинции (бивша ГДР).
Osl т 1. Meiere източел встпе;
h. ohne Atl-kel ио'oк,
OsTblocK m o-PP. Hist ноттеeк блок.
Osiem m oPL ' 1. Geogr изток; 2. Оенплт;
Изток; 3. Иоттелa Европа; 4. източ¬
ната еoсa на дадена страка;
Dir Nahe ~ Близкият изток;
Dir MiTtleic ~ Сепдннст иоaтk;
Dir Fcmre - Дoпeеcнст нз'тo.
osicnUlUiv adf geh eрeдновнк-'ллeн,
демонстративен.
OcUcninincH m великденски обичай.
OsUe-ei п вeлнoд;ксoo нйеe,
Osicr'/mf/n nue Pl. великденска ва-
к-;ция,
Osterglocke/Bai (вид) нaрено.
Osi/rSisc m великденско зоЯче.
Ost/miusc
Великденското зайче е ва¬
жен елемент от великденските
празници в немскоезичните стра¬
ни, Децата вярват, че то скрива
боядисаните яйца в градината,
за да не бъдат открити. Тази тра¬
диция е използвана особено
от шоколадовата индустрия,
Osi/rnu-scS
GABEDOFF
564
Qcicnnincon m в;пнoд;кокo де¬
монстрация Оза мир и овeтa).
OsTenm njnur PL Великден;
Zu - На Вплнкдлл;
Vorige ~ Мннaпoттдзlшcнст Ве¬
ликден.
ÖsT/mre1cH п Австрия.
Öctc--cIcHem m. - австриец.
Öster-reiiOhilrn/ -пеп oвотеийoo.
ösieuu/fohlsch adj австрийски.
Osterwoche / седмицата eеeди Ве-
лнкдпи,
OsUeiunhäiscH adj изгтелoпвеoпeй-
0HИ'
Ostgebiete nur PL Host източните
области (принадлежали до Второто
световна война но Гepмaшня. - сега
ла -eентoрняг— но Полша н Рyснс),
QsUgnUe т Hist иотoчл; гот, oстттт,
esUlicH | adf източен;
Elm -am Wind Ио'oеeк вятър;
Zehn Gmund -ei Länge Десет трoдy-
са източна дължина.
Qstifohj pnäp (Gen) нзтoчлo тт;
~ dir Guenxe Изттелo от гpaлнеaт-;
•-eor München Из'телт от Мюнхен.
ÖstiOgcn п. -е Med естрогпи Teллонн
хормон).
Oslssc f‘Б;п<тзлоkт море.
QsStwränis adv ла нотoк, и изттелa —-
0ОkO,
OcU~WccU-DIiine т диалогът Из-
ток—Зaeaд,
OsTwigd т източен вятър.
Ostzone / OoPLo Hist източната отлo
(бившата ГДР).
Oszillation / -xn Phys oсцзлaцис.
трептене.
oszillieren sw.y- bD itr.', Phys тоен-
лиеaм. трепти. вибрирам.
Oceilengnuhi o.: OczüiiogU1Г m -ei, -en
Phys осцилограф.
OUUc-i m. - ZoaP видро.
OltcUj/ -n Zoo/ eппeлс;нa.
niUnм1N1ccS adj отомански. ос-
м—лски.
OTToMoTor m ти&лов двигател (то
името но откриз—тлля му Н. А. Ото).
Qilo Noueal^^il^rau^^/r т сеeдлист
потребител.
out [out] adf umg in: chW' isi ~ нещо
нп е вече но модо, нп л интересно.
Output ['uuipiil] т 1. Wirsch изход.
пускане Ока пеoд'kезс), пзoно-
водстео; 2. EDV изход, иовeжд-;e (ио
дacнн),
Outsider ['inisiidT] m. - umg аутс—й-
длр,
Ouvcntünc [üvcn,,l] / -п Mus увпр-
'юрм.
oval adf озолен.
Ovar п. Ovarien = Ovarium.
0eo-1im n. Ovarien Anat яЯе;нк,
ои-риуе.
Oe1UIen / -ei geh oвoцнн. 6'ешн ап¬
лодисменти;
Jnin. mii -cr cehГuneeп Пoсрлш-м
ияного c твoеин;
Slehcndc -in Ои-ции със CT-BaHe н—
кеooo,
Qye-iei |'m1y^ra:l] m. - гoшeриоти, ра¬
ботен комбинезон.
Oeeгnci1h-njcCinn ['o^uSeI...] m
шрaй6пртпнтор,
OVP [сТаи^е]/o,Pl Австрзйок— на¬
родна партия.
Ovulation / -en Med oзyлaеня,
OvulaTloNsHcMmer m Med меди¬
камент, влияещ Oпеeе;ш) ла озул—-
еия'a,
Oxalat п. -е CTem ooсoпaт,
Qxer m - препятствие Oeодa),
Ox|d —.: Oxyd п, -е Chem окис.
Oxidation o.: OjqytaaU/odj -еп тoнс-
лнвaнп. oкоидaенн.
oxfdla—em uj oxydierestsw.V. Tb ii-V-
ooиолсвoe; iti.V, окислявам сп.
Ozean m, -е океан.
Ozc1nd1Mhfcm . m Mai прeоoкe-;снн
oте—б,
ozeaniscH adi ткпaлснн,
02e1mogu1hHil an Ozeanogjuairy’o.PI
океанография
Oeein-icsc m umg = 02cuNBumhfem.
Qecloh m. -ef-s Zaal oеeптт (пасте-
ро, малък хншкнн),
Ozan п oJ>t. тоoш.
ozonHiiUlg adf спдъежoш oот;.
OzenClIli- m umg вещество. което
вoдн до разрушаване ла озоновия
слой.
Ozorloch п озоново дyeкa'
O2onnsp^r^]rl f oотиoсф;рa,
O2an-efci adf богат но oоoш,
02änccn^Cht / озонов олтй.
DEUTTCHWULGARlSCHEA WÖRTEDBGCT
PaläolIlHIKie
P. P [pss] i, -Jumg -s
di. шестнадесетото
буква от клeок—'- аз-
буко.
hU1- peam -nde/ ня¬
колко, диа-три;
Ein ~ ZcfJcm Няколко реда;
EnVl (Akk) nii ein ~ Worten B/scHrci-
ban Опнсвae нещо c няколко д'eн.
Pili m. -sl. чифт Teеeдмe'и);
2. двойка Mвoеo)*;
Eim - Schuhe Чифт т6'знн;
Wir sind seit zwei Jähr/п eim - Ню
сме з—едно (двойка) от две ттднли,
PaarbildBigg 1. оъод-вa;п но двой¬
но; 2. Phys Tбеoо'зaле иа електрон-
но-позитронни двойки.
hU1ncN sw. У, hD ii. У. GLamdw сьпшо-
вае. чифтосвам. кръс-осз-е (еивот-
шн); 2 оъчлт-вaм; опбие-e и двой¬
ка; sch ~ съешазот се Teнвттнн);
En paart In seinen E—eällumg/m Geist
und Witz В р—зкaоитe си той съеe~
това дух н виц.
Poarbyi/r nun Pl Zaol дзyнтшн'лн.
paar*/ adj но двoйoн. но енЛ'oвп;
-e Om/arc ДеоЯко oетaнн Ooеи.
yшн).
Poo-Iauf m Sp шързoпяeп то двой¬
ки (кълки).
h11-eol paou Mal adv in: cin paar
Mui няколко пъти.
Poo-ncle m Lil съседно енea,
Paai-uin/ -xn . съeшaзaнп; крпстто~
вале Око животни).
Pia-ingseciU f време но чифтосва¬
не Oпрн мивoтлн н птиен),
paarweise adv но двтйкн. но чиф¬
тове; то двама.
PuocnuKc- ['hcfcecfk^] т, - 1 кои.
определящ темпото в caдбятв—нп;
2. Med eeйcмпйнъе Iнмшоaл'иеa; в
съееe'т опарат).
Pichl / -ei 1. вземане под арлнда,
наемане Она недвижимо нмyшeот-
во); 2. ореедо, ноем;
Eime hohn ~ verioi/сп Искам внсo~
и— аренда
hoonucn м И TD hi, У. взем—м под
ноем, на аренда Tо;мс. мотие
И др.).
PaeHUcn т. - л—пеатпл. -рeнд-'oр,
PachTgeld п öjPL = Pooblzfms.
Picitgut п дадено под арендо оeeя,
PaohT^^rTuug т договор зо -еeндa,
h1eniжe1ce adv под каем, под
-рекдо.
PocHlzins т капе за -рллд-,
PoeCj т. -B/PäckT вързоп, дело; бох-
чо; пакет.
PacCj п O-PG pejör ог—и. с6иршнлo,
Plekcl/m п, -1. пакетче; 2. е-лък
колет.
Packeis п o-Pl споен от пластове
лед.
pucker w.R hb te,'~ 1. хващам.
стзaбчв-e; 2. опаковам; прнбир-e,
стягам (куфар); 3. увличам. заинт-
ент'в—e (книга, филе н др.); 4. об¬
ладаем,. обхващам Острах. ужас,
трепет); 5. umg успявам, опрoеям сл
с нещо;
Jndr. Bcfe/om Ame - Хвощае ня¬
кого за ръкат—;
Scine Sachen In dis Tasche - При-
6нрaм и нещат— в еaл'—то;
Angst Sui ibn gepaeCt Обзе го страх;
umg Dis Prüfung ~ Успявам до взе¬
ма иопнтo.
Pack/i’ п oшoooзoил;
MIT dem - i/mhig sein Стегнах он
6-г,-еа.
PecKen. m. - (orae, цakП', денк,
вързтц; кyш. вепокa Oзeотлнеи),
peckcnd adj увлекателен, завладя¬
ващ, нcтритyз-ш.
Paek/r m, - oпoooзеиo,
Packeul п, - öslere 1. ;''№’ ц-кeт
Oент—ри); 2. малко коле-че.
Packesel m тоз—рео магаре.
PioCcU|cnмiccifrc f пakeтзеaшo
машина.
Packielnж1nd / ö.PG ленено тъи-н
като oпaктвпепл e—'eрнoп.
PuhCmudal / губери—.
Packpapier п тцoктвъекa (амба¬
лажно) в—ртин.
Pickpie-B п тозорлк нт;,
Pocksihhel т соеор'
PocCsel л комплект за опаковане
иа колет Oкaеттн. коноп, лепенки).
PicKung / -en 1. oцakтвкo; 2 ку¬
тия, поопт; 3.. Med нoeцрeс;
Eine ~ K/ksc Един поила 6нсизнтн,
Packwagen т фургон (за цеeвтз но
б-г—е).
Pädagoge т, -л, -л ппд-roт.
Päda/oeiK f o,PL педагогика.
Pädagogin f -men педогомно.
häd1äogfcc! adj шпд—тoтиепсoи.
Padd/i m, - гребна лопата. гребло.
зeолт.
Paddelboot п нояк Олодоо).
podieln sw.V. hbjsm i-г.У. 1. карам
koсн; 2. шляонae, шляпам (въз вода).
Pl^t^ir^sSiig/ OoPli ппдeеaотня,
PrdlaUen т, - педиотър.
PrBluU-lc f aJPG eпдиo'рис.
Prioppl/hil öJPG пeдoЛнлнс,
Paella ipa'eljal.], -sKocbk поеля 0но~
полско ноaиe),
poill inten/ 6у;1. (ом! Oнeн'-цзс ио
нострпл).
pirinn sw-У. TD if.'. umgп-Лн-e. пу¬
ша. без до всмуквам дима.
Page ['pa^a] т, -п, -п 1. млад хо-
тeлсoн служител. горсон; 2 Hist пое.
Pa/emKopi т вид прическа Oцрнг-
лодено къса ooоo. цткенвaшa чело¬
то н yшнтп),
h1gI1N1i-sNc.И Tb tr-V- цaгилирaм
Tепнтпио). кoмeенрaм стеaлнцн,
PagOil/ -п Atch ц-ттдa,
P1gßBencU1I т aевнтпнгyепн стил
прн изграждане но пагоди.
poil interf -ми! 0пеллe6рлeн'eллo,
О'енеaтeлнo),
Paflt/TTc ОраУ/па] j/ -л пайето.
Pali . [раи] т, -s Hist цпе Oчпeи иа
френското -енстткрaенс до XVIII в.;
но oлглнйоkaтo — до длпо)l
PaKci л, -п e—кe'; ктлeт,
Pak/taiiilmi f колетна слуебо
(изпращане но колети).
Pik|1HindcI т o-Pl. V^ior^:^^h■ търго¬
вия с цaкeг -нцин.
pakeitfirenisw,'. Tb О-.У, цaкe'нр-e.
PokniKartc f блонно за колет.
PiKHishSaticm т коле-шо тншп.
Pik|UsendNng / колетно пратка.
Pakistan (л) Пakнс'-л,
PiKlsUuner т. -/PaKlstan* т, -s по-
oиот—ипе,
PiKIcUanc-Ir /. -пеп пooиотoиo—.
paklsTanisc! adj пониот—лоoи.
PaCin. шokт. договор;
Eln/n - schlißen Сключва; дого¬
вор.
Pulu1c Ohu'lc:] п.' Р0 [h1i|c.'s] дворец,
полот.
Poläo/napik а.: Puirogmapi^e / o,PL
пaлптгрaфнс,
Paläoljil m. -en. -ei сечиво ■ от e--
леолит—.
PaläolZthlkne п oJPl пaлeoонт. сто-
Paläontologin
GADEDOFF
566
рок-мелсата ера.
P1lrontiOotde|'o.Pl п-пeoc'oлoгнс,
Palast m. Paläste 1. дворец, палат;
2. umg голямо стеoдo. пaпa',
PuIlsT/ra п Пaлeо'ннo,
Puirsildans/n m. - пoппстилпц,
P1lrcU1mcrsnlnTührcn m водач на па-
лeо'н;ез'e,
PiläsUiNirscnir f -пеп. пaлeогилкa.
palästinensisch adj пoлeс'нкони.
Piiisim/volnllon / двoеете презрат.
palilol adj Ging палм-млек Tозyo).
Pili1il1c|cnind J -em Ging полото-
лио-цнс,
P1IiUccnirCc f -m östTen KacTk по-
лaеинko,
Palatum m, Palaha небце.
Palaver m, • umg pejai безсмислен,
дълъг рoогoвoе,
palive-r sw-У, Tb it-.y, umg pejae
дърдоря. eрнкoовoм (üher eiw. (Akk)
за лeшo).
Pol/toi [,h1e^1oJp1e'1o:] m. -s палто,
пaедeсю,
Palette / -n палитро (auch überti)',
Efnc 1-ciUe ~ am Möglichkeiten Пъс¬
тра г—ео. широк спектър от възмож¬
ности.
h1egttl in: umg es Ist all/s Ч всичко
е норед!
paleltiiemHi sw,'. Tb --.У. naлe'неaм,
нареждам върху палет.
Palisade / 1. заострен и горния
он крой кол Oиопoловoc зо ограда);
2. eaлисaд; огродо.
P1e1c1g1nmnnez п e—пзо—cдеoет
дърво (в Южна Америка).
P1le11U|e п, -е Med eoлзo'нв.(об-
лekеaв-ш болките медикамент).
Palmen/ -nBat палма;
umg Jmln. auf die ~ b-ingen Ядос¬
вам кяooтo.
Paem0cN)2жcig m върбова клонка.
Painalie / -n AecT п-омe'o Морна-
мект c форма е— палмов пис').
PaemkrizcHcn п еeоo са вър(o,
Palmsonntag т o.Pl. Rel Връбница,
Цвe'ниеa,
Paimжcdel т ттлсм палмов лиот,
PaMpa/ -s meist Pl. Geagi пампаси.
(степ и Южно Америка).
Piepe / -п umg pefre тъстa кошо.
Pampelmuse /. -п Bat грейпфрут.
Pamphlet л. -е naмфппт Oäcäcm jndn.
срещу кяoттт),
P1MhHIcUjch т. -еп, -еп пoeфл;'ио'.
pampig adj 1. кашест, като. наша;
h. umg груб, неучтив.
NB:
еoп~/Рoп~ словообразувателен
елемент с ограничена продуктив¬
ност в немския език, образуващ
съществителни или прилагател¬
ни със значение все-, цял ...
punif-ikiniscH adj ц-н-Леикa;сkн.
P1n1e1| п ^^(0.
PuNan1i т. -s 1' wimmm (тъкок);
2. пасамена шoпoa,
PuiunuinU т пакамена шопи—.
Pinoeikinil т Панамски канол.
PanangNe т. -п. -п поломпц (жи¬
тел км Поеома).
h1riмcn1CuN1coS adj пoкaм;ез-
кокски.
PuN1ceSjc-cyc1en п избирателно
сис-пм— с еъомтeнoот за гл-оyз—нп
иа кандидати от различни пaетни,
Pomuzc^ -п Med 'ливлроoлкт лп-
kaествo-
paihhromitasch adj п-лхpтм-тиеe;.
чувствителен към всички цветове
OЛилм, него-из).
Porda т. -s Zaal пондо (вид мечка).
Pandacne/ -п шaкд;eия,
Paneel п. -е лaмeeенс,
h1neelie-en sw-У, Tb hi-', облицо¬
вам с лaeeeрнс,
Par/gy-IKus т, Pamegyrikem цaлeгн-
рзн, възхвала. похвално слово.
Puraisiudls / пакплсо изследване
(многократно анкетиране но пред¬
ставителна груп— от хора и кротки
интeевaлн),
parjc-t п. -е verali 1. знаел; 2 де-
330'
Pirri-2/ о.Р1. ösheii смес зо пoкн-
рoкe,
pimc-en sw-V. hb ii-У. naлиеoe,
Pin||-ecni m ö-PL. гале-о.
Panik / a^it e—;нк—;
Im - ge-iUcN Изпадам и палиоо,
panikartig adj ea;нчeсkн.
Panikmache / o.Pl. umg опит за зон-
валп ла e—шнк—.
PorlCr/uCtiom / пaличeокo рп—кезн.
Pinlksileenng / п—;нкo. п-;ичпо-
оо състояние.
Porne / -п 1.. повредо, озария Она
превозно ср;дотвo); 2. тeвличeоoи
проблее; 3. затруднение; проблее;
оaспекa,
PannendleNsU т аварийна службо.
h1nnenГ-ei adj 6eоaвaрипл,
PuiNcmhliic f о.Р1, оказване на по¬
мощ црн aв—рнс.
PormenCorer т куфарче с инстру¬
менти за o'0'рaнявo;e но аварии.
Panoptikum п, Panoptika панопти¬
кум Oиопoжбa но за(плежителлости,
нypиoо;н нещо н де.),
Panorama п. Panoramen покорама;
гледно;
Vom Turm aus öTisl slei eim U/rmil-
eh/s ~ От кулата се открива прео-
р-о;— тлeдko,
PiNoniMUiuTruSnc / панорамна
сcнeкa.
Pumoranai/nster п панорамен про¬
зорец.
PaioroMiflle т панорамен филе.
Panoramaspiegel т панорамно ог¬
ледало (за обротко виждане при
МПС).
pinscHen sw.', Tb -i,', рoорпждae,
Зaзвтдcявaм (вило, мляко); ite,'
шляцae, гозя въз вoдo'a,
Pensen т, - Anal тър6yв (първата
част от стомаха но преживно жи¬
вотно).
Panslawismus т о.Р1. пaлспaвизпм.
P1gUSc|cмic т a,Pl, noнтeзоъм
Tyеплнп. според което Бог п ;aзоя-
нъд; и природата).
PanUicon п, -s цaлтeoc.
ParUSc- —.: Pinten т, - Zö пантеро.
Poreic-pilz т Bat пантеро— (отров¬
но гъба).
PiNUjre / -л нолъм;
umg Aus Ben ~п kippen 1) Припа¬
дам; 2) Припадам от иолecoдa,
ParhoTei т, -п чехъл;
In die ~п schlüpfen Нахлузвам пое-
'тЛнтп;
umg pefre Unter dem - sU/bam Под
чехъл съм.
PinUoTielielB m umg pefor мъе цoд
чехъл.
PamiorciKino m o.Pt. umg т;л;визнн.
Pumioficiti/roi/n m Zool чeвълел.
PadUoinUi/d nue PL леки дамски
o6yзкн без цптa. чехли (често с тон).
PinToelei. / -п пантомима.
PinUomimc; т. -п. -п мие, иоeъл~
561
DEUTSCJh-öULGAßlöCHES WÖRTERBUCH
P0hC1nnCnndc
кител на . пac'тмимa,
Pldecn m, - 1. Hist (роня 2. Zral
еeрyeк- (но oтотeк'рoa); 3. Mil танк
PoNecn11жeh- f a,Pl, Mil пеo'нвт-
-—скова отбрано.
Poier-aiweb-Cagome f Abk PuC Mil
противотанково оръдие.
Paresmubw^l^riaCsts f Mil eеттз-
вот—лково рakпт-,
h1N2e-B-ccHend adj бронебоен (еу-
киеин),
Pade/uiavasiom f Mil тонково диви-
знс,
PodX/i'ahi/r m танкист, водач н—
таск.
Pode/i'ausi f противотанков юм¬
рук (ръчка граната).
Pan2e1äe1s п оР1. 6еoкнрa;т отъкпo,
Parzcndm1BsN т прттзвo'oеoтв
рои.
Porze-bemd п Hist ризница.
Parec-Cnenzc- т Маг (еoлпcoсeл
kеъс'oсвaк, (рoceнoсeц,
panzerd е У. TD tr, У, бронирам, об¬
шием, с 6етнс (meist -m Züтlämdт-
passiv).
Pode/rsobrarC m трпзoе, беocзеac
шкаф.
PanecmshäHжagcn m Mit (еoниеac—
разузнавателно кола.
Purz/rspsrnr f o-Pl. Mit противотан¬
ково препятствие. противотанкови
съоръжения.
PinecuUnnppcr nue Pl, 6ет;ир-ен
части.
Panee-ж1den mMil бронирала бой¬
но кола; '^0.
Porermxng m MU бронирал влак.
P|^i^iz|/ -nBri божур.
Pipi m. -s umg татко (и детския
eоик),
P1h1gel .. -m Zoat папагал.
h1pag|cNgnÜN adj зелен като папа¬
гал.
papag/i^i^l^ai^ adf попагалсни, като
naпaт-п,
Pipa-ieeo m. Paparazzi попара;
Tнaс'oЯеив, нахален Лo'oтрaЛ, фо¬
торепортер).
Pap/niueC [ipcip^1ck] п, -s книга
джобен Лтеeaт,
Papeterie/, -л Schweiz kлнм—ениц-
зо кaлеeпoеокн стоки.
Pop* m, -s - Рaеa.
Puple- п. -е 1. о.Р!, хартая; 2. nur
Pl, документи, кннжo; 3. WOrhscb цен¬
ни книжа;
Eim Blatt - Лзот вaртня;
Elm UMiieencs ~ Служебен доку¬
мент;
Seinc -e vorxefgem Показвам доку¬
ментите он;
Sein Geld ir -cm umlegen Влагам па¬
рите си в ценни кннж-.
Pipil-bogcn m лист в-етнс,
Paplnne/uiseS п o.PL, pejri книжен
немски поин.
h1pie-eN adj 1' хартиен; h. кото хар-
тис; 3. и;нжeш, нон'ствe;. о'в (стил).
PiplirfiirIC / хартиено ф-бриза.
Paple-reteem m oъо хартия.
Puhlerdce1 п O.PI. книжни пори,
банкноти.
PuhIe-SiN1euNd . / книжарницо за
кacцпл-рскн материали.
PupigrHirBUnoH п хартиена кърпа
Озо ръце),
P1hla-kn11 m 1. кошче зо в-ртиeен
отп—дъци; 2. EDV кош за рецикли¬
ране (но непотребно илЛoрмoцнс)-
Pupla-kmiM m oPl, umg pefon (до¬
садно) канцеларска дейност, писее-
шн формалности.
Puple-C-i/g m umg pefan и—cелп-р~
шннa, 6юрoзрoеис (за дълги пзe-
пиоoн с учреждения).
h1hiä—ioc adj без вaр'ия;
EDV -cs Bü-o Безклиеп; офис.
P1hIcmeuoHe а.: PaplermascHin п
о.Р1, хартиена коша, попиееаше.
Puhf|nмccscm п нож за еяоoнe н—
в-етня.
Papierrolle / ролко хартия. руло
в-е'ия.
PaplansucC m кеижеш чувал.
PupjcmshUiurgi / вaртнeнa сeепe;-
тина (използвана nен търeпо'вo).
Pihil-ccne1etUc / кннe;a салфетка.
PipjemUiccncr1non п хартиена ;то-
но нърцa.
PahicmUlgen m човек, нойто спод-~
ва впечатление но снлeи н опасен.
но ие л токъв. “вaр'и;; 'итър”r
Piplg—tiltc / книжка кесия, цлнн.
Pup|gnж1-cn nur Pl. кaнцeпaесзн
(книжарски) мa'eенoлн-
Papjllc / -п брадавица, пaпилo-
PaplsMUs m. - pejoe папизъм, ка¬
толицизъм.
Papist m, -еп. -еп привърженик но
попство-о, католицизма.
pupp im: umg liobt nehm - sagen Kön¬
nen nрeсл съм.
Pupp m o,PL, 1 лепило, кола; 2. гъс¬
та каша.
Poppbeohen m kае'o;eна чаша (зо
еднократно употреба).
PuppBchC/i m картонено корицо.
Pappn/ -п 1. картон. мунава; 2 umg
лепило, кош—;
umg Nlhbi vom - sali Здрав съм, из¬
дръжлив съм.
Pappel / -п Bat 'oeoлa.
Pappriboie п дърво от тoпoлa-
plppalm sw-У, hD -i,', umg храня (c
биберон).
pappcn sw-У. hD -п-У, лeпс, залеп¬
вам Oun/iiT ctw. (Akk) върху нещо);
-on-У. 1. лпeн оe, полепвам; 2. опeшв—
се (и моме до прием— еoопнчcн
форми);
Einen ZeUUcI aul efne Kiste - Залеп¬
вам бележка върху сандък;
Der Shlnee pappt an Ben SohuUnn
Снегът пoлeeв- по обувките.
Popp/mb/lmnm nue Pl. ii: umg s/fmc
- Csrnsi знам си оз хората.
PoppensUiel ml. Boi дръжка co глу-
вoреe; 2. umg дрeбoпнс;
umg Das isi keinen - wert Това ил
струим пукн—' грош, нп л ценно;
umg Das ist ein - Това п дреболия.
hahhCbI1h1hhl inienf глупости!
poppig adj лепкав;
-cm Shbi/e Лепкав о;ят-
PoppeicSI а.: PippmashUse m =
Pih1e-мicnC'
Poppmusi /мукавек ;oо.
PappscHacHtel f мунавена кyтнЯ'
PappscHncc m o,PL, лепкав оляГ'
PoppieHer m вaртнпca. мук—вено
чиния.
Paprika m, -s Boi 1. eнппекa, чуш¬
ка; 2. червен шипeр (подправим).
Pip-lCuscloii / eипeеиa. чушно.
Pips m о.Р1. татко (на лзико но де-
еoтa).
P1pc1 m. Päpste eoп—.
PipslC-one / тиаро Tц-цснo корона),
p|pcUiie! adj e-поkн;
übertr -си als dcn Papsl sali Пo~roлсм
католик съм от оoeис попа Опрестм-
рмвом сп и ;лшт)-
P1pcUhiм п о.Р1, пoпствo-
PapcUunknnBc / папско грамота.
GAßE’/POOT
568
P1ps1жaHI
Papsiwail f избор ;o цan--
Papyrus m. Papyri HOsi папирус
(хартия. ръкопис).
Pu—obal f, -m 1. Gil цритеa; 2 Math
пaеaбoлo-
Pi-iboeurUemnc f Tech пaрo6тлие-
HO -кална.
pomiBoIlsci adj e-р-6тличп;.
Pa—oBoecpIagae m Tech eaеa6тлнент
оглед—ло; пaе-6oличeн отрототпл.
Pamade /, -n 1. Mit eaрaд; h Sp зо-
рнеaлe, отбиване но удор (във фут¬
бол. флхтозоо);
Die ~ аЬпсНпсп Приемам парада;
Eine glänzende ~ Блестящо отби¬
вал; но удор;
umg Jelm Im die ~ iabmen Обърк-
еам сметките на някого.
Pom1Bchc1sh1ee п особено удачен
пример, блестящ пример.
PunuB/Isem л, - домат.
Pin1BehTc1d п umg лице нлн вещ
“на пoзaо”'
Pa-adeinliomm f п-е-днa униформа.
pa-odinnem sw.'~ hD Ohf-V 1 мина¬
вам и парад; 2. пародирам. eпрс сп
(eiu ctw. (Dal) с нещо);
Mit seinem Wissen - Перча се със
олaинстa он.
Päuodj/s i, -е рай (auch übentn).
Pu1aB^Ics1hTci m Bai райско ябълка.
нор.
paradiesiscH adj рaйоkн.
Paradiesvogel m Zool р-Яска птица.
Paradigma m. ParadOgmenPatädlg-
mata Ling обраопе. пример. парадиг-
мо (зо склонение. спрпeeлнe)-
pumodex adj парадокс—лен.
Pauadox п, -е п-радоис.
Paradoxon л, Paradoxa порадонс.
n-рoдткоoппн нор-з.
Р-гоЩп п. -е Cbem пaе-фнн.
piiaTTnkcnze f пoеoЛзнтзa озeш.
РoтoШш6l п O.PL течен цaеaЛнHl
ParagrapH о.: PoragmoT m, -е п-еaт-
р0^
P1i0/i0hHcrdiokicht -.: P1iOäm1Tcr~
dicClcSU п peian джунгло от пaеaг-
еoЛи.
Purognuphcrrelten —.: PomieiiTcnnci-
Uem m umg pejrn бюрократ, сух пе¬
дант.
Pi-ig-apHcnxcicicn —.: PimigriTcr-
xelcban п Тур параграф Oокao)-
Puuiguiy л Парагвай.
Paraguaycn m, - ц-еaгзaeе-
Punu/uay/rln f -men пор—тзaйoo.
paraguaylscH adf цoрaтвoЯоoн,
pamiil|i adj поролелел. успореден c.
Parallelel -i i.Maih успоредна ли-
hm; 2 п-е-пeо. оеoиипинп; охo.дствт;
Eina ~ zWschen zwei Taxien Свoдут~
во между два тпнсто;
Eima - zu aincm Ereignis eichen Про¬
зя eoеoлпл c дадено оъбитиe-
Piu1legiahfpad я, -alParallTlepipTdem
Math парапeлeпиппд-
PiuuiegiTall m цтдo6eн опyч—й. ac--
лoгнеeн случ-й.
PuroBlelg^:häfit п WilOтch бартер¬
на 0ДПЛ30-
PamulielKIassc / п-еaлeлka Опдноо-
зн класове з едно yчилишп)-
PibollHlk—els m Gxogi паралел.
Pänaltelo/maem п, -е Malh пароле-
лoте-e, yсшoеeдннHl
Pi—otiHlscUailumg f Tech пормлелно
зключв—нп.
PamottalsioioM m Sp паралелен сла¬
лом.
Poruht/<Sraßc / успоредно yлне-.
Paralyse / -л Med ц-рaлззa,
paralysieren mF. Tb ar.', Med па-
еaононрaм-
PamolytiKcr m. - Med цaр-лнтик-
piraiyUlscH adj Med пaрoлитнчeн-
Piuamcte- m, -1. Math Tech eaеa-
еетър; h Wonhscb променливо зели-
енн- Oвепee. еатериални еoовтдн)-
pirimilitliisci adf шoлyзтпнeн (ор-
гaнио-еин)-
Pauaniiii f o.PL Med п-еacoя-
PiiinolKcr m, - ш—рoнoиo-
ptuanoisei adj Med пaрaнтичeн-
Ponaruß Pari^i^i^J^s f Bot п—ронски
орех.
PimOpHe / пoдeнс, параф; печат
c пoдeнс-
paraphierem sw.V. Tb lr-У. пaе-Лн-
рам. пoдцнсзae'
P1-1hHm1cc / -N e-еaфе-о—-
painaphrasSi/mitM.K hb ir,', ц-рaф-
рoонрaм.
Parapsychologie / aPl п-рaпоивo-
лтгнн.
P111cit m, -лл. -xn пoрaоит (auch
übeihr),
parasitär adf пaрaонтeн-
Pu-us|UcnduscIn m aJPl- шaрaзитнo
оъшeотз'зoи;. e—еaзитие—нп-
PunosiUcnUim m a,Ph eaр-онтотвaнп.
pur umfor [puma'vjö] adv въздушна
пощ—.
pi—isympalbiso! ad/ Anat eaрaсиe-
пoтиепн. eaеaоимп-'иктз-
parai adj готов;
Er bat immc- aiic ~c Ausrede Той
има 3™—™ готово нозннпcнe;
Eime Losung - habem Имом готово
решение.
Paraioxc/ -л Ging слоено съенce-
но изепеeниe-
Pl-cHen п, - 1. (влюбено) двойка;
2 Biol двойна Oeизoтнн)-
рaт disUiNce [h1nd1'cUac] adv от еaоо-
тоясие;
Mit jndm. ~ v^rKehn/n Контокту-
зам с нсkттт Лтеeoпcт. от дистас-
енс-
Purdon [pan'dö:] л o.PG 1. пардон!
извинете!; 2 съобразяване с др'-
г'итп; .
geh Keim - Ccnncn ДeЯотвaм 6пзог-
лeдкт-
ParemUigsc f -п Ging сноба. вмет¬
нато изеeе;лнп. п—рллте.за.
Pi-ccc f -л Med n-рeоo.
pam axccihcnca [pa-Ekso'Iü:s] adv №-
еeoсплoно. особено, eрeднмнo. най-
вече;
Eim KuNsTwerK ~ Образцово, типич¬
но петиззпдeннe но иоoхугвoтo.
Parfait [еoтТл] л, -s Kochk п—рЛп-
РorГеm п. -е пaрЛюe-
PirlUMlnii m аромат но eaрфюe.
Pi-rüi^e^sUis/ -л п-еЛюeeеис (ма-
тoзин)-
Pu-TämTI1soSe / шишенце с naе-
фю;.
pu-lüMlHiiins.И. Tbin.y. парфюми¬
рам.
p/ii adv ФО-охТ im: иписи/иВси/хи ~
падJнaд/пт нoмннaлнaтo стойност.
Porl m о.Р1 номинално сттЯcто'.
Poufa m. -s порий. безправен човек.
роб.
ha-1emcn| sw-V. Tb ii-V. 1. Sp пари¬
рам, отбивам (удар); 2 опце-e или
оaбaвсм ход— Око кон).
p^aUfn^r^jiM^.S. Tb ite.', umg подчи¬
нява; сл (jedm. някому).
Pan/s п Порим.
Punüccn m, - L п-рим-нис; 2 umg
кoндтe-
Pun|sc—fr / -пеп пoрнeaнoo.
569
DEUTSal-BDLGGAtöCffLM WÖRTERBUCH
pamllkila-
PunlUlU / -xn равенство, пaентпт;
RccHUiio!i ~ Провее паритет.
pa-1U|U1con adj паритетес, р-влн,
е-екoо'oeн, са равни нaеoлo;
-^ Kommission Пoрнaeaнo комисия
Tвончкн групи участват с ровен брой
членове);
Ämter - 1cset2cn Попълвам оътa-~
за но учреждения но розносг^ойси
caеoлa (с еднакъв брой yе—отннеи
от различни те'ши)-
Park м, -s 1 парк Iтрoднн-); 2. ав¬
томобилен п—ек-
Po-kineigc f цaрkl
Pl-KBuciU f място зо цoрoие-нe.
parCen sw.', bD iioV.lihiiV. n-езне-e
(кола).
PamCciU п, -е 1. паркет; 2. партер (и
оaлтн).
PimCciihoicm т порилт Опод).
PuiKatel/^/^ т naрkeтoджзс, майс¬
тор, нойто рeдн п-екe'.
PiiCatUsllz т мсстo и п-р'eе--
PanCdehüH- f тазсо зо eaекир—нп.
PemkUaus п e-ркннг Oстрaдa),
h1-k|encn sw-V, TD ir.'.lio-.', Schweiz
- pabKed'
Po-ClüoCc f eсстo за пaрзиеoн;
(между други oтпи)-
Pa-kpliUz m място за поркирасе,
паркинг.
Pl-Cnuie т пространство зо пар-
кнеoнe.
PanCcüNder т umg шофьор, който
норушова з-6еacoтo зо шaркие—нe-
Pl-CnSn f ч—ствннkoв мeхoниопe.
маркиращ времето зо пoекиеaн;-
Pi-Cveuboi п забрано зо порниронл.
Po-kжrCSltcr т 1. цaо-е но oврoнн-
зон п—ркинт; 2. пазач на e—ек-
P/rCe/il f време Teртдъпeзтeл-
нто') но п-ркиеoнe'o.
Parlament п. -е парламент.
Pariansrläu m, -е Mil порламен-
тьор'
PuriunsiiTuufrr m, - noелoм;нтa-
енс', депутат и порломесто.
h11liecRU11fsoH adj пoелaeпнтo-
рен;
~л Demokratie Пaелoe;cтoен— де¬
мокрация;
-е M/Sri/ft Парламентарно мсо-
03HC'BT-
P1re1ncrUib|cnis т OÖPG парламен¬
таризъм.
P1uI1ecnUs1iscclhuO Pimlamenttsaus-
scUuss т пoрл—м;ктoенo нoeиснC'
Pu-I1neNUcbeccSeuß PurlincmUs-
bescHIuss т решение но парлoeeнта-
Pu-IuJПärUcdcbihtc/ n-елaeпcтoеeн
дебат.
PimlimenUsfcmIcm nun Pl. парломес-
тарно и—кoнеиЯ'
Pi-IincnUsTiiCUlon i^i^i^J^J^M^e^cr—р-
но техпo; Ле—кция-
PiulingrUsgcbäuBc п отзaдaгo но
парлоеенто.
PumiuM/resMcUrHcll / noепaмec-
'aенo мнoоинс'вт-
PamiiminUsmlUee^ п народен прлдс-
'-витпо. депу-от
Paniuncrisp—äsldcnl т црпдопд—тлл
но eaрлoмeнт-'
P1-l1eanUsclUeing/Зal<eд-нн; но но-
родното събрание (но пoеп-eпнтo)'
P1-I1мanUcж1HIcN nun PL парла-
еесторни нзбтри-
h1mliämcn sw-V. TD it-.V. 1. бърборя;
2. umg говоря но чужд emo (особе¬
но френски).
P^i^i^i^ll^. -п пaетдня.
paroliencm sw. У, hb tr, У. пародирам.
parodistisch adf пародичен.
Parodontose/ -и Med пaртдoн'oоo-
Paroie/ -n 1. Mil парола; 2. птоycт.
мото.
Pirfjii nue im: umg jndn. ~ Bfctcm
веъшoe някому нещо двойно. тъп-
к—но, с ПИBBHTПl
ParOmin /, -л nтслoезеo, пого-
вoрк--
ParOnfoiogle / о,Р1- наука за пос¬
ловиците.
Pauoi/ils/ Pa-o-itoden Med шoрттнт.
зоушк—.
Puri т. -з 1. Мерин—лна) портия;
2 роля (и пиeоo).
Parit/*/ -сл 1. ц-етнс; 2, Jun стра-
им; 3' ноееотпли (семейство) но жи¬
лище;
Efmc - gründen Оонтвaв—e eaетня;
Für jnin. ~ /m/mcliem Вземам нп-
енс строно;
In diesem Haus woHncn zehn -en B
тази къща живеят десетимо наема¬
тели (семейство).
Pimtcülixcicicn п партийно значо—.
ParUgiint п партийна длпeлoо',
цoр'ипн цoст-
PirtCladhäm/er т шеизпрмпник но
партия.
Pauicibssdhliiß P1-Us11cceSeiss т
партийно рпшпннe-
Paii/IhicH п портиЯко членско
книжно.
Pi-Uejcnflrinxleuung / Лнcaлоирa-
нп но цaртии-
Pa—icl'u/und т съцaртиeе.
Pauinfflü/el т крило и п-етня.
Pi—ts/iirktlonär т ц-ртнпн деец.
Pirtclgrrgcu т oft pT/ar привърже¬
ник оптдвиeниз (на шaетня)-
p^ricii^^i^rn adj вътрешнопартиен,
purtailseb adj предубеден, прист-
еaстeн-
^UcilieH adj 1. eaртиeн; 2 пезот-
рОсте;, eрeдУ6пдпн.
pirhgüos adj бпоп—е'иeн.
Pu-Ucilncc m/J. -п, -п безпартиен;
безпартийна.
Pimtsünihgllcl п партиен члпн.
PurlcinuSnc/В вземане но отр-н- (в
спoр)-
Paul/iorgun п пaе'нпн орган.
Pi-Ud|pnlitik/ o,PL цaртийнa поли
тнкa.
PanUsIpnoeromn л eрoте—ма на да¬
дена п-р-ия
P1mte|Uud т партиен ктнтрeо-
P1ihsieeгCeH- т oJPl, südd östexr рм-
бото с граждани (в yчрeмдeннп).
P1rt|verrsl1nrMunNgr партийно съб-
р-ннe-
PumUcüeorsUunB т ръководство но
eaетнс.
parterre adv . на, з пaе'eеa-
PuuUcrrr [^^г'тсг] п, -s цaртeе, пен~
земен етаж.
Puut^n^i^r^süoimurg / жилище з eoе-
тпра'
Pi—t^|/ -» 1. част, дял; 2 шaртнс
Tнгр-); 3. Mus п—ртис. роля; 4. Wiiisch
партидо; 5. umg eaр'ия . (за »^№'(0);
Düs udierc ~ dss G^i^hts Долнато
еaо' на лнеп'o;
Elms - Schoeh, Bmidge splal/m Игеaн
п-етис ш—х. (риде;
umg Eine gute ~ sein Добра пoртня
мпни-6- оъм.
p^rUlail adj еoотиепн. непълен;
*п SonNcnninsUcmnis Чaстнеcт слън¬
чево зa'пeнлнип-
P1utikel| / Ging е—стицa,
pimtikcli п. -f Pbys еoотицo.
partiCmJar/pamtuknlä- adj geb отде¬
GADEDOFF
Po—iZKuiomlSMis
лен, оenaеaтиеec;
~e IrUcmccccN С;пaрaтзеcи инте¬
реси.
Piit1knI1r|snnc m o-Pl, пaетнкyлa-
ризъм, сeпaеa'изъм-
PuiUicaN m. -ei пoр'ио—нин;
Das Gewehr d/s PimU1ciNc/Pimhic1rcn
Оръжието но партизанина.
P1rU1s1mcNCm1cd m e—е'ззocоko
вoйc--
Pauiiiuu f -en Mus партитура.
ParUfx|p m, Partizipien Ling причмс-
'зe-
Partlzipatlon J, -xn участие във взе¬
мането но еeшeннн-
Pui11z1h111orc/cceSrT1 п WOn-sch
сделка но оптеyдннепокн качала.
paiiizlplai adj naетицнnнaлec, ка¬
то причoстнe-
P1rtieipioegrnhhc f Ging прнчaо'co
кoнсте'kцнс-
piuilxfpfiucn sw. V. Tb Oir.y, geh участ¬
вам (um lUж. (Dai) и нещо).
Porir/r m, - 1 №0-1x1 съдружник,
партньор; h. пеистпл, пoе'ньoе.
Pomtr/rbeiZiCHugg отношение меж¬
ду партньори, любовна връзка.
Pomiieiiook (.Juk] т On: im ~ с ед¬
накво облекло Окато дeмтcстрoеня
но сппринaдлeecтст)-
PinUrcrprobecne meist PL пробле¬
ми с пор-сьорм (в любовно връзка).
PanUNcmscSuTU /, -еп naе'ньтестет-
PirUNcmsUiBU / побратимен град.
Purircrwuhl f избор на eoр'cьoе.
P1mtne-жcciccl т оeснa но eaет-
ньора.
poitout [pan'lu:) adv umg непремен¬
но, но воякo цена;
EUЖl will nir ~ nfoil cNulailem Изоб¬
що нп мог— да сп сетя за нпща
Panty ['pa:11] f -s парти. събиране;
Aui eine ~. zu einen ~ /eben О-ивое
на порти.
Po—tysc—vios n пaр'ноeееио (фирма
зо oрт-низнрaнe но тържества).
Parvcnü т. -s парвеню.
Piixcllc f -п парцел, парче земя,
yе-о'ъЗ'
h1rzcle|ancn sw,'. TD ii.V. парцели¬
рам.
Pascot т. -1. Phys поскал (eдиcие-
зо нaлсг-нп); 2 EDV компютърен
Tпеoгеoмпн) понк-
PgsoHu т, -sHis, пшЩаиск übeiii).
poshler sw,'. Tb ii-У, 1' umg про¬
давам са черно; контрабандирам;
h. xвз>ърп^я; ■»фт Воnез внте пс воaеoвЛ)
Pushb/r m. - umg контрабандист .
Pispcl f -n o-HT. 6ие (и шевовете
или ръба но униформа н др.).
pispeii sw.y, bb ie-У, обточва; c
бнe. олaгoм конт/би; (но дрехо).
Piß Piss т, Pässe 1. eoоeте';
2 Geagr eрoвoд. дефиле; 3. Sp пас.
подаване.
passabel adj приемлив. снoоeн. до-
'ър;
Eim passables Hoi/I Сносен хотел.
P1ssagc* []h1isu^n]/ -п 1. о.Р1. пре-
еисав-не, пътуване Onрпо кан—л. мо¬
ре); 2. пaоoe. коридор 0'сснo място
за преминаване); 3. пасое. тoлeеия
(с магазини); 4. пасаж (висша пздо).
Passoec2 [...33]]/ -п пасаж (от текст).
Pacc1/1c- [pisa^E-e] т. -е пътник
(въз влак, оaeтлeт, пор-ход);
Blindem ~ Пъасин без бнлп'-
P1cs1gi|rd1nhicm т eптннчeокн па¬
раход.
Pisisigiirnugxcig п nъ'ннеeсни са-
мoп;т.
PucsigicmeicUc f оnиопk на пътува¬
щите (на ктеo6. самолет).
Pissah/Passä п Пaохo. Песах (праз¬
ник но евреите и eoe;' но изход—
ие от Егишп')'
Paßami Passant п п-спорти- служба
Pacc1nU т. -еп. -еп eнcyзaч. пеше¬
ходец.
P1cc1U т, -е Metern пасма (вятър)-
PoßhllB Passbild п снимка зо пaо-
nтет.
P1ccc /, -п плато— Tг-ени'yе- но
д—eозo рткля)-
possC —.: pass/c [pa'sc:] adj umg m-
лязи от мода, лeoзтyaппн, eинaп-
p1cscn sw,'~ hb ile,'. 1. eеилягo,
става, стои добре (облекло); 2. под¬
хождам, годен с^), (zu cTW' (Dat) за
нещо); 3' следя, внимавам, дебна
(uni jnBm,Jctж. (Akk) зо някого/не-
що); 4. Sp пасуз—м; in,', caтoмдae,
приспособявам; зопрт6вaм; Tech
пасвам; sici ~ umg подобава;
Die Sifalci - nim gut Ботушите ми
с'oст добре, ботушите ми стоиот;
Die Fanhi Brr Tasche passi dicht zu
der Schulen Цветът но еoн'a'O нп
подхожда на обувките;
570
Die icldsm - nioHl xu/inanler Два¬
мата нп от ^^,д^^;^,дат. нп см един за
друг;
Er passt nicht zum LsSrei Той нп
о'aвo, нп е подходящ! за учител;
Eim Teil im cin arlencs ~ Ног—мд—м,
нoпoовaм едно част и друго;
Das p1ScU sici ricHl Това нп подо¬
бава.
PasscparTout ^ира-Ъ:] п, -s пос-
парту.
PlßToto PuccToUo п = Passbild.
Paßgang Passgang m a.Pl, р-е—н
Oнoнонн втд)-
poßgcmscil p1ccgcmccSU adj по мсе-
oo. според еталон—.
PoßhOhr PassSöSe f eрeвoл H— про¬
ход.
puss^i-bar adj проходи; Опът).
passieren sw.'. Tb lr-У. 1. преиоот-
BOM, преминавам (геoниеa); 2. KrcTk
пaоиеoм (зеленчук); sn Oti-У. случва
се, стово;
Dem Golf ~ Преминавам през Пер¬
сийския оoлив;
Das kunr jelem ~. Тово моме до сл
случи но вопзитт.
P1csi|rmuscHinc f уред
зо шoоирoн;'
P1cc|enceHc1N т прoe'сз (доку¬
мент).
Passion /, -еп 1. огеaст, силно ув¬
лечение I'üm cTw. (Akk) по нещо);
2. Rel страданията на Христос;
Das Am/clm ist seine - Риболовът п
неговата сгеoст-
pissionicrl adf страстен;
-em Jäger, Reiter Страстен ловец.
езд-ч.
PissIonssonnUag т Rel Страстното
неделя (преди Велиндпн).
Pissfmnsжcä т пътят към Голгота.
PiscIorcжneHc f Rel С-росте—-—
опдмнеa-
häscIyJhasc|y adj шoсиз;н, бездпен.
P1ssfe п О-е) Ging стеaдa'eлeн оo-
лoт.
Puscie1/ö■ySesmm P1cciecn nur Pl.
Wi-tscb цoснви.
P1csüVileвngg Ling образуване но
отеaд0'eлeз залог.
P1sciegccchäГU п Wintsch пасивна
сделка.
P1cc|vi1N1ci т oElf WO-isch външ-
нoтпегoзскн оборот с eaоизco салдо.
571
DEUTSCHtßULGARISCHES WÖRTERBUCH
paieig
Piscieit|U f O-Pl, пaоивнoо', (езу-
чaс'coо'l
P1cc1eConstrnC1inn f Ging пасивна
kОHC'р'КЦИH'
P1sciv-aiehcг m пасивен пушоч.
Paßkontrolle PasskorUnoeief провер¬
им но паспортите.
Pissung f. -em Tecb посзонп. conaо-
воне.
Passus m, - geb пас—e. цyнkт, 'оч¬
но (от текст, договор, з—нон).
Paßwort Passwort п 1. eaетлa, тай¬
на дума; 2. EDV код.
Paste f -п 1 постет, h. поста (за
зъби и де-), орем, мехлем.
PisT/ii п, -е 1. о.Р/. пастелен евнт;
2. постел, картина, рио'и—нa с пас-
'eл-
Pastelllurhe / постел (зо рио'зoнe).
pisUlieiirbcn adj с eaс'eлпн евят,
пaс'eлeн-
PasicilMaie—el f Kuns- цaс'eпнa еи-
втпно.
P1c1gUc /, -п Kachk 1. постла, 2 зид
пнетeкa (с пълнее).
pisicnrisiimcn м.К bD tr,'. пoоaьo-
еизнрoм.
PucUieec /. -п хaцчe, таблетно Оза
сe'еeнe)-
Pasiinok т, ■■тJPаstiпäк|, -nBoi по-
шъенaк-
Pasion т. -еп пастор Oовeшeнин при
протестантско църква).
pusTo-oi adj 1. пoсттрскз; 2 afi peiar
патетичпн. тпрeeо'еeн; 3. Gil пас-
'теoлeн (пoeоня. eнeсa)-
Pastorale, /, -л 1 Mus пa0'трoл;
2. Theat посторално цнeс-.
PicUom1Ic2 п, -s ппионoшоки жезъл
(в католическат— цпрнв-)-
Poie т, -п. -п кръстник;
umg Bcl niw. (Dal) . ^/111 Пома¬
гам в нещо. '^^ствам и нпшт-
PeUengesoHenk п подарък от кръс-
аника на кръщелнико.
PlUcnklnl п кръщелник, кръщел-
ннеa-
Piieroikei т - P1Uc-
Poieisebali /, -еп шeфо'вт (зо оказ¬
ване но помощ).
pal/ri adf 1. прекрасен, чудесен;
умен, умел; 2. прозаичен;
Eine ~п Frau Прпнеoоca. чудесна
еено;
Eine -е Methode Пеokтиепн мп'тд-
Painri п, -е патент;
Elm - auf aUWl (Akk) anncldcn Рп-
гис'енрoм п—аена зо нещо.
PaU|rUuM1 п службо зо регистрира¬
ше но иоo6еeтecзя н нздaвace но по-
тлсти; патентно бюро.
PaUcnUunUc f = Palim.
pai/nifirer sw,', hD in.', ea'eнao-
b—m;
ElW' - lassen Патентовам нещо.
PiU|rU1rHu1nn m притежател (^^6^-
'3.^0) но пaтeн'-
Paicrilösung f универс—лно реше-
^3.
PiUenU-coSU п потентно право,
piUgnUrcoS UiioH adf On: Jun - geschützt
защитен от потентното nрaвт-
PilcrluexcpU п - PatcnTlösung.
Paicdturkurdc f документ. удосто¬
верение за патент, авторско свиде-
aeлоaвo.
P/ier т, ||Pаineт Rel патер, като¬
лически овeшпниk-
Piic-nosUcn. п o-Pl, Rel Отче лош
(молитво).
PuUc-noslc-2 т. - Tech непрекъсна¬
то дззeпш се асансьор с отворени
oaeрeд k-бнни-
paUbceisol adf шaт;тнч;н. прочужст-
Bec.
Poiboio/e т. -п. -п Med naттлтт-
PuUSolon/lnJ o-Pl. Med пaттлoтня,
paThoIogisch adj Med пoттлoтиеeн;
-ns Verhalten Патологично поведп-
лнп;
-; Anatomie Пaaтacaтoмис.
P/ihos п о.Р1. пoaoо.
Pilicnoe |pa'si1i:sS]r -п пaсиoно;
Eins - legcm Нареждам пaоиoно.
PuTiert m. -еп, -еп пoен;лT'
Plifn /, -пеп kръоaниеa.
PgUini f o-PL. Tech naтнco-
p1Uin|a-an sw.'. hb in,'. Tech поти-
лиро;.
Paiulomel m. -ei, -em Rel пaтрнaев
(auch übenln).
p1Uni1-cn1I1coH adj патриархален.
PuU-ii-clot m o-Pl. цaтриaрвaт.
Pui-loi m, -en. -en патриот.
h1U—io11scn adj цaгриoтиеeн, родо-
люби!.
P11n1nUicnnc m OiPL, пaтрзo'иопe,
родолюбие.
PiU-iele- m. - Hist шoaеиций.
Pairor m. -е 1. Rel патрон; светец
покровител; h. собствени; но пред¬
приятие, заведение н др.; 3. umg
pefai aиe. субект;
umg Eim lire^^i^fli^i^r - Скучен тип.
Paeuodorz f, -еп öslere - Pairorui.
Pairoiil i, -x geh патронаж;
Die Mccse ist urlei dem ~ des Bun-
Bcskinele-s Панаирът e eoд eoгет-
наеа но федералния канцлер.
PiU-or11cTcsU п празник но патро¬
на на епрkз--
Piirodi /, -п 1. потрош (но оръжие);
2. пълнител (на вимнз—л).
PiU-oncndinU т МП картечна ленао.
PiU-oncNnäecc / Mil гилза от eo'-
еoн-
PulnoNcreigcn п Mil магазин на
eyшнo-
PiU-orcN1iccSe / п-трoc'oш-
PiUronieic J^;^'i^i-uI|]^1]/ -п МН патрул;
Aui - /еПет Минавам са патрулна
oбнkoпкa-
PaTrouilleNboot п патрулно лoдk--
paiuoullia/n/m [риШпЧкпаг] sw.V hb
ihn,'. цaтеyпнрaм.
palschl ' in-e-f пляоl (eри падане във
вода; при шамар).
PaishSc / -п umg оoтеyднecнe,
-рудно пoлoмeннe;
umg Im dem - sfUxcm В затруднено
положение тъм, оaгaоип ^е;
umg Jnim. uns le- ~ hnlTcm Пома¬
гам на нснтгo да иоп;оп от затруд¬
нено положение.
patscher sw, У. bb Oti. У, 1. цеeтaовaм,
eепеoeвoм, минавам шпяnoЯкз
(през вода, кал); h. удрям с плнсъo,
nлсоkaм-
P1UceSer т. - öтienn 1. домашни
пaнaтфн; 2. спукване но гуео (МПС).
peUceHr1e patschnass adf umg мо¬
кър до КTO'И-
Pull п. -s 1. Sp пот (в шах); 2. пото-
ва оиayaцис.
PoTUr / -п L капак (но джоб); 2.
маншет (на рък-в).
patzen iw.И Tb i-r-У. umg 1. сбърк-
еае, работя лошо, ceоеъчнт; h. östenn
оoеanвoм;
Umse-e Sporti/rir palzie ie* d/r Kür
Нашото опoеaноak— изигра лошо
волното съеe'OннП'
Poie/r т. - umg дребен шртп'сk,
гепшкa-
pilxlg adj umg нoвoпeн. блзтепив.
Patzigkeit
GAßfßOOO
572
aрoтacaeн.
PaUzIgkeiU f o,Pl, oрoгaнтнтот, 'еoо~
лотост.
PlüKc J, -n Mus тимпан;
umg Jmlm. mit ~n und Tmompat/m
empramgcn Посрещам някого c eo-
чести—е голям шум;
umg Aui.- dir ~ Sauer ^0^'30;
пищно. c много шум.
puuKem sw.'. hD Ohi-У. 1. (ия aъeaн;
2. umg зубря (зо иопит)-
PlükemTclI nAnai тппoнеп.
PauCrdShhir/ci m Mus полка за
'нмeaн-
PouC/n m 1. Mus аиепониег, 2 umg
учител; 3. зубрач.
Pauicrn-/ oPl, umg зубрене.
Pauperismus m oPl, WiroscT mayme-
ризъм Ообедняв—нп).
Pausbacke f meist Pl дебело, ппп-
HO бузо.
pausbackie/pausbäcKIg adj umg 6у-
оeсa. c пълни 6yзнн Одеал).
pauschal adj 1. изцяло. бпз детайли;
2. грубо пресметнато, общо взето;
- beeiltem Плащам ионеoт. изцяло;
Etw. ~ leu-Uelicm Оценявам нещо
ноцслo. без до елио—м в детайли.
Piis:SalbcsSeuecung./'H'imoA общо
облатace с дacъен.
Pauschale/, -п общо (глобално) о'-
ма. платимо наведнъж.
PuucoH1eh-c1s т WOr-scb глобално
еeнOl
PauscHalr/lss / екскурзия с пред-
вaеи—ппнт eлa'eн- цена за yоп'титe-
Piusonilsumne / обща сyeo-
P1uscSoI1nuuicnuc т cPG органи
озрaн туризъм (с предварително
платели услуги).
P1UscnieU-ig т - Piuscilie.
PausoSe / -л 1. възглавничко о—ст-
рони на седлото; 2. Sp хaпoн на (тиe-
нас—иепсkн) кои.
poussi f, -п 1. noенвкa; 2 ш—'оa;
мпeдхе—снп; 3. ан-р-кг,
Eide Kurz/ - mihb/m Сeиеaм за
малко. прекъсва; за малкО'
Роц^!/ -л e-yо. копие от чертеж
Она e-yо)-
piüscN sw,', Tb ii.V, veraltend но-
nнр-; (но e-yо)-
PluscmbroU п закуска. сoндвнч (зо
;eeдyчaонeao)-
h1mscmloc adj нпцеeо'oнпн, нппрл-
късно—, 6ез птенвk—, блзоnир.
Pausenzeichen п сигнал зо п—узо (по
телевизия-; р-днттo)'
h1uc|a—em sw,'. hb Ofi-V. провя e—y-
за, nеekъозaм дейност—— он за из¬
вестно врe;п-
Pauspupiem п п-ху.
Pavian т. -е Zral павиас (вид май-
мyнa)-
P1vlilmm т, -sAncT п-жилио; (кpпт-
ла постройко и пори н дрl)-
Päzllfk т oPl Geogr ПoойЛнк. Ти¬
хият ООПОН'
pazifisch adf Geogr aнхoтke—ноoи;
~е '№111 Тивoooeнсoн острови.
P1хiTisnuc т о.Р1. пoенЛиоъe.
PieiTüsU т. -еп. -еп шaеиЛиоa,
pixIllsUisc! adj цaцнЛнстнчeн. еи-
рoлю6нв-
PC (he:iUsc:] m. -s kurz Jü- Pcrsonal
цeрстн—лен нoмnю■'ъе-
PeoH m o.PL 1. о;oлa, зифт; 1 umg
лош kъо;п'. молшанс;
~ halcn Не мн въезн;
~ /cHaitl Молшасс!, Лош късмет!;
umg Wie - und ScHwcicl Zinsaemsm-
Haii/r Неразделни сeп-
PgenTuCce f Лoноo. копоеса със
о;oлa.
pHchTinslcm adj тъмно като и ртт-
Pcchkohle / смолисти иъглищо.
pechschwarz ad/ черен като ка—рон
Окато смола); с;oлно'oеeеeн.
PahSstmäbre / umg период на лес-
шoлykи-
PccHvogel т umg човек без нъо;ea,
о—рън. кyaо'о-
P/dol п, -е ппд—л;
In düs -е trcT/m Карам Ошофирое)
по-бързо, нотисоме педала
PcdirU т, -еп, -еп цпдaн—.
Pid1nti-i| -п ппдмитизъе, ппдон-
'ненoоa (поведение; дeйс'внe)-
pcdimUisoH adj педантичен. стрик¬
тен.
PcdlCÜ-c / aPL 1. педикюр; 2. шл-
диютрноткa-
Pccp-SHoж Peepshow. [pi:pjou] /
пийгпоу, оaрипгийз-
Pтg1sosjPгä1Sis т cOPL Пег—с.
Pegel т, -1. ниво на водото; 2. уред
зо изеерв—ие нивото но водото.
Pa/ni!ö!e / ниво на жодато.
PegelsUimd т. o,Pl - PegcIHöHc
Peliarlerme / пеленго-орна -н—лнa-
pileit sw.', hb Ohr-'- 1 пплпнтне—;,
засичам (;eо'oeoлoeecнeтo но са¬
молет, кораб); h. Маг номeезa; дъл-
бтенн—aa но водм-а; 3. гледам.
PelilieK т aPl рaднтцeлпнгaцнс,
радиoзaоич-нe.
Peli/rräl п еoдиoпeопнг-'oе-
Paaimubner т пплпнгa'тен- ромно-
з— aнтeнa-
Pciding/, -xn 1. шeл;нг•yвoнп, оoси-
е—нe; 2 измерване дълбочината но
водата.
P/jr / cPG geh мъка, терзание,
IЛиончeокa или шоивиепоo—) болно,
страдание;
JMdn. das L/hem zun ~ nieSer
Превръщам моото ca нснoгт и
мъка.
pi/mlgcN sw. У, bb in. У. ио'по—вaм, из¬
мъчвам.
Peinigen m, - мпенaпл.
P/firlg/пг/ -еп ноaeз—ниe, измъч¬
ване.
plnllch adj 1. иeпрннтпн, неудобен,
мъчителен; 2. -очен, педантичен;
^иктен;
Eire ~п Sfiiatfom Неприятно (неу¬
добна) снa'—еня;
Es ist mir s/hr ~, 11e—-.. Много ми е
неудобно. НО'";
~ genau Извънредно aoчeн-
P/ÜrlihlKcfl /, -еп 1. о.Р1. неудобст¬
во. нпeенсaнoо-; 2 нenpня—нт дейст-
знл. изказване.
Plilscle /, -п. бне. кoeшнк,
pllsoHen sw-V. hD ii-V, yдесм, бия
с ka;шнo; i-г.У, шибам, цлюшн;
Dai Ragen pciTschl eegam Bia Sehel-
ham Дъждът цлюшн по стъклото но
nеoотецнтe.
Pliishbcnlfeb т y,spp с камшик,
pejorativ adj geb цeйoе-aнзeн, с не-
готнвco онoе;ниe-
PeKImise т, -п, -п Zrö шлнннлз (по¬
рода куче).
P/Ctinn. -.пектин.
psCuniiär adf ц-риепн. Лин-нотз;
-п ScHwierigKeitiN П-ененн —руд-
ностИ'
pceegisc! adj живеещ и море или
друг голям воден басейн.
P/iaugonie [pcliu'goria] /, -п Bri
мушкото.
Pele-ime /, -п пeлeрннa-
PcliCim т, Zrö шплнo—и.
573
Pciir f -i mandd комична (но зоре-
нн картофи. плод, салам);
umg JmIm. aul dcn - liegem Нотрап-
еа; се но cнooтo; досмедое.
pnlicm м. У, Tb --. У. (еля (варени
картофи. eoр'oнaли, яйца); sich - бп-
лн сп (кома).
PcilCi—ioliel f meOs- Pl, зореси не¬
делени kaе—oфн-
Psiz m-el. пелц. кома (обработе¬
но с космите); 2 кожух. номено пол-
-о. кожено яка и др.; 1 ooзнн; ко¬
жух на животно;
umg JmBm. aui Bem - —UoCem Притес¬
нявам някого с едно н опшa еолбо.
PlieBcsaUz т кожено тoенитyрo-
Pnielutter п номено птдппaтa-
PgexniNBscHuH т meOsi PL кожени
ръзaвнен.
pelzig adj 1 eъвeо' Oпрoоooвa);
2. гр—пав н сух; 3. нечувствителен.
изтръпнал.
Palzk-1dem т кожено нoa'
Pelzmantel т кожено пoп'o.
Pelzmütze f koлшo0'
PcieUic- л животно с ценно кое—'
Plizwanc f meOsi PL нoмyв—ескн из¬
делия.
Гсешс-К л oPL кожухарско нодe-
пнe-
PEN-CluB т Ппннлуб (междунаро¬
ден писателски съюз).
Pemdiml [pi'dä:j л, -5 1. geh съот-
вптсaзнп. eквнвaппн—, опo—влaeн . об¬
раз; 2. veralt обица.
Pcmdet л, - махало.
Pendellampe f вносшa Оо— таван-)
лампа.
pendeln sw.'. Tb Ohr-V. 1. люлея ол.
клатя се (като ео^о); 2 eпayиae
(между дво пункта).
Pcmdcltiir /летящ— врат—.
PimdelUS- / е-сoвник с махало.
Pcrieiv^rCehr т о.Р!. 'рoкоnoр—
между два 6лиззн пушкам, oсъшeо'~
зявон но оратта нcaeез—пн-
P/nielzug т злак. движещ се на
кротки интериоли между две (близ-
нн) т—рИl
Pgndlar т. - човек. нойто ежеднев¬
но пътуи— за робота и друго caоплп-
но мсотo-
^ri^l^roni adj pe/re 1. oотпе. оиппн
(мнрнзмo. . вкус); 2. нохолен; силно
дoоoeд-ш;
DUSCWULGADISCHEÖ WÖDTEDBUCH
- mlcohend/s Pu-tiln Парфюм оъо
силно мненомa;
Ein -cm M/nscH Нeeеис'нo наха¬
лен еoвek-
Pcnciiutfom / -еп Win-sch проник¬
ване но пазарм. шeнлaрoенЯ'
pangl Onte-i по! Iимнгие—се но нзс-
трлп. удар).
hcni1cl (hcn11llr. hcm1Bicci) adj
с'^;—;;, ппдaнтиелн, сиръхточеН'
Peniclilim/Pemlzlilm п o,Pl Phanm пп-
ннеилин-
P/mls т, -se Ama- цлнно-
PemIziIIimshmlUхe / инмпкеня с цпнн-
ЦHЛHH'
Pgnrbrul/n m umg 1 сkн'нзk;
2. опнпизле.
Pimre / -m umg I. хан, кръчма. вер¬
теп; 2. 'еипншe-
pnnmem sw-У. hb He.'. umg спн.
Penmer m. - umg pe/re бподтeннн.
0kнтнин. човек 6пз жилище.
Pension (hi1]ziim:m] / ^m 1. цпиуис;
2 пaноиoн; интернат; 3. цaнситн
(хотел).
P/msionär [pйcioime:r] m. -е 1. eeн-
оитнле; 2. veralt пoнонтнeр-
Pensionat п -е ve-altend e—ноиoн.
нc'eрнaт-
pensionierem [pcmcüo'пi:mcm] е V. TD
hi,', пeнситcне—м-
P/rsipnsalt/r п o-PL ппноитннo въз¬
раст.
Prnsfoisonspunch m право на пел-
CИCl
pemsiaoitsberechtüg adj н;aш право
на ппноиH'
PcmsIßmsГomdc m Wi-isch eпнонтнeн
Лoнд-
PensloNS/asl m еивепщ в eoнонтн-
Pancum п, Pensen 1. робота, зада¬
ча (която трябва да се извърши зо
определено зреме); 2 учебен мате¬
риал;
Sain - enlüllem. erledigen Извърш¬
вам определената р-бО-а;
Unser tägliches SoH1Ihems1m war
groß Опепдeл;ння' нн зо ден уче¬
бен материал 6п eнoтт-
Pgml1nonc|rPcrUHiUc ['perthons] п
о.Р!. лyнотонт ;aноoрдcт милншп-
Pcp т aPL umg оoeoх, въодушев¬
ление, въздействие;
umg Eins Sendung ohma - Пред—ва¬
ле без о—;oв, без въодпйоaзи;-
pcrlphcr
Pcpe-orc т, Peperoni meist Pl мал¬
ко люта чушка
Pepita mjm пепит.
Pepsin i, -e Biol ппцснн.
per pnäp (Akk) 1. c. по. чрез, с;
2. -W0i1scT зо;
Eiw. (Akk) - Post scHioKcm Изпра¬
щам нещо по цтш-т-;
Drei Euro ~ AuifCel bnKoeeem По¬
лучава; eт -ри евро зо —е'изхл-
psrcuniemcmd ad/ Boi нздеъмпив, ус-
тоЯчив Inрн зимни условия), мно¬
гогодишен (е-отeннe).
Psi^i^^SrrOkka о.РЯ Hist перестройка,
perf/kt adf 1. съвършен, цeеЛЛнтлн.
отличен; h umg уреден, решен. го-
ттв-
PeT|CU п oPl. Ging ппеЛ;oт (фор¬
ма зо минало зеeee)l
PcrickUIoN / -еп шлрфeoaнoст. съ-
впешeно'вo- .
pemrcKUiomiimcm sw-V, bb in,', 'оъ-
вършенс-вом.
PcmTcKUiorisU m, -xi. -xn eпрЛлkцнo-
ннтт-
pcTld(i) adf geh коварен, птдпл-
Pcuiouuilor / -xi перфорация,
pariorfcmer sw.'. bb t-.У. плрфори-
рам.
P/mionnanz/ oPL Ging употреба на
езика и конкретно оитy-еня. рпе-
P/TorjnrMisohMe / перфоратор.
PcmguMCNU п, -е пeетoм;н- Oопe-
циално обработела номо; ръoтпнс)'
Pcmg1мaNUhuhicn п пергаментова
в—р—нс.
Pc-eßla f. Pergolen цпегoлa Мизгра-
дпса като беседка олея и e-ек)'
P/niKind п. -е Anat перио—ед-
Pcrim/er п Med пeрнeeтър (уред
зо измерване но полезрението).
Pcriole/ -п l,Aтle, Math. Mus №-
риод; 2. eeнс'рyaцис, еикпо-
PciiodcNc-Toig m Wii-scb периоди-
чел успех.
PciioBcmsysUam п CTem Периодич¬
но система (но плeмпнтн—п)-
Pcriodikum п. Periodika периодич¬
но издание (опноoниe). eeрнтдиk—.
^miodiscH adf пeеитднеeн; перио¬
дически. еиkлнелн; но ровки илтер-
вaпн.
Perüodixi^tät / oSJ шeрнoдичнтоa.
perihHa- adj 1. периферен, кроен;
2. зттртс—eплнлн.
Pfomdgced
GADKQÖEF
576
лoш—нп.
POind/eil m дeцoон— (зо бyтнлka)-
P'orBhuus m з—ломна нъшa-
PiurBusobi m Ж-п-кТ ипотеиорло
право.
PforlsoHclm m разписка зо о-птмe~
см вещ.
Plji^c^i^u^mg -тп Jue салагасе но за¬
пор; oтнЛноooеиЯ'
Pn|mdnrgsinf1rig m о—цтвпд за кол-
фиснaцнс-
PTaDnmsJ -п 1. таго;; 2. тава. —oзне-
о—; 3. Schweiz тенджера;
umg Jnlr. Im die ~ bauen Измом-
вам нсooтT'
Pforrkucicm m Krchk 1. mardd eo-
ниенo; 2. südd noлoчинko-
PTin-iMi m дом но eнтенйски све-
шпcнк; . oocц;лoеня на eнтрнйоkн
свещеник.
PTunnl / -тп 1. енория дом но
eиoеийоoи озпшeннк (пастор).
Pio-mcn m, - пастор; озпшпннн.
Pi1-nS1uc п - Piu—r/f'
PlainCi-obi / енорийско църов—.
P'lü m, -em Zaol шo'л;
SholZ’ eliel wir clm - Надут. суетен
кото e-yл;
umg SicH Win nim - spr/ix/m Пъча сп.
перя се кото п—уи, и—eннчa-
POlUcmiugc п Zarl пеперуда (с шар-
km о—ао цeрo на ц-yн)-
Piaucni/d/r / цeрт но ш-хн-
Piouhrnrc / Zral мпнскн п—уи.
PicT/r m aJPl.. (черен) циeeе;
ScH^^rxcm - Черен eипeе;
~ am die Suppe /slim Слагам eнeeр
на супота;
umg Du . licgU irr Hass im - Том c
белята. трудността;
umg Jnl. k1mmJsoIi HimgcHem,. wo Bin
- Wächst Да вържи и джендемите. да
eн се мах— от oчнтлl
Pi|iia—kuoHcn m Kacbk меденка (с
много птдпрaвки)-
PicTi/mkorm п зърно пипер.
PГ|TcrmimzBюmiOm m ментов 6он-
бон.
Priiicrnlnza / Bal eпкaa-
PriTcrnimzUsi m чай . от место.
PinTTr-MÜHl/ / мелнично зо черен
цнпeр-
pOcOfemm sw.y, TD ie.V, 1. подправям
с чер пицeе; 2. umg оoввъе.пнм. зо-
понити-м;
umg Die Tasoie im die . EcKs ~ Зах¬
върлям чалтато и ъгъла;
umg GepleOTsrUr Pueisc Внстoн (от-
лпни) епнн.
Pf|TTcrsUcuK п Krchk стейн с eиk—н-
—0 птдпрaвkн-
Pfelfi / -л 1. овирн-; 2. тръбо но
оргаН; 3' лула; . 4. umg pejae нeyоeсп
човек. неудачник;
umg Nach jmds, ~ linz/m Вървя ля¬
но;' по г-Ядaтa-
picfi/m Opliii, grpl^ir/n) un-.У. bb
--.'. овнес. noдоеирвae iусто; Oii.V,
1. свнес. овно-я Овятър, куршум);
2. пея; цвърча Oe—иеka, мишка);
3. umg не довом цe— пори (аиГ jmBm-J
niw. (Akk) за някого. нещо);
Elmc Mclodic ~ Свирна; мелодия;
umg Auf Geld und Ruhm - Плг e--
рн не давам за пори н слово;
umg Er Sui riobts g/pliiien Той не
иодoдe нишОl
Prclienbeslnek п уред за цтеис—за¬
лп но лyлa-
Picjienlaluk m тютюн зо лула.
PfciTamaü / -em pejre свирукале,
свиркане.
PTBirKessal m еaйннк със свирещо
'оaрoйоaиo.
PrcTkoNzert л oоинеoзaнп-
Pi/Ziton m свнрeш звук.
Pili m, . -е стрел—;
Den ~ iiTisgen Пост—вям стрела—;
Pillcr m, - 1. подпора; 2 AecT
стълб. колона; пилостър; 3. überte
отъл6, тeтрa.
pi|l/erade adj изпъна— кото стре¬
ла. и право цтстзa,. и права лилия.
pTBlshhNclt adf umg бърз кото стрппo-
Pf/Ül/iil л отров- зо оaрпли-
Pfanmig m. -е. ^hot Меоне-о);
Keinem - wert scim Не струвам eyк-
ната n-еa-
PTcrr1dTieHslr m umg сkръ;доa.
окъпeрниk-
PicnmjgsUüek н монета (шЛпинcт)-
Picrch m, -е ктш-еa-
hO|rc!lm sw.V, bb ti-У, натъпквам.
кo6лъоквaм в тсскo eетоaр-cотвo
(втрo. eнвoтин)'
Pferd п. -е 1. кол; h. Sp но; Iтнм-
;aотзеeсkн уред); 3. Sp кои (и шах);
Ein - umsponnen, c1UieIn Впрягам.
оседлозом кол;
umg Wie ein ~ irlelUem Работя о—ао
вол;
umg Daiin bulmgem efci Kali/ xeim
~c НИщо на овe—- не моме да ее ка¬
нара до отидо том;
umg Mit jndn- -л cieHilr können
Мого напълно до се oслacн; но ся-
ooтт-
Piaudaapfei m umg конско Л-шкин.
Piardcarbelt / втлокн труд; тежка,
непосилно работо.
Pil-Bcdecke / конски чул.
Pfiulcdlei m . нoшekеoдeц-
PfirdeTieisci п aJPL конско ;псo-
PfaudcTiiege / конско муха.
Piandeiuß m umg кeдто'oтъo;
Etw. bat einim ~ Нещо има своя не-
дoс'a'пk.
Plind/e/schirr п в-м'тн-
PO|mdeglcionh л umg конско Лноиo-
нтeия-
Praudegespimm п kтшокн вeесг.
Pil-BsCm/cit m oтинр.
Pinmickur / umg пeеeинe с кo;окн
дoон-
PfcmdeierrliHr / внeoдеye.
Pfc-deuermem л конни и—дбягв—;ня-
PfcnliseSIlUUim m шейна с koшонн
впрст.
PГc-dlcenж1mх m конска опашка
(пеичeокa)-
PiHuB/s^rt m oJPL конен сшoрa.
Prand/siail m конюшня.
PrarBcstä-Ke /Abk PS PTys конско
сила (единица зо мощност).
Prirdeslrlegil m чесало зо коя
PГ|udlЖ1geп m k-еyе-.
PTerdeweeU1a; облог при нтcлн съо-
'ПO—HИC-
Pfcrdezucht / -11. oo;;впдстзт.
Pfl-dsprumd m Sp прeоkoн но но;
Oгнмн-с'Иka)-
PTffT m. -е 1. нзсвнрвaнп; h umg
трио. витрнкo;
umg Dam ~ Hem1ncn11em Зная му ца-
к—т-;
umg ETw. bat - Нещо л модерно,
шиo-
Pfiffereigd m, -е Bal пачи ора;
(гъба);
umg Keidcn/Niebt einen ~ werT scim
Не струвам пет шoрн-
pf^rng adj умел. досп'™!’ вн■aъе-
PTÜfTigKcii/oll внтету-. доспали-
BT0T-
P1ÜTTIKic m. -sx umg хитрец. дявол
577
DEUTSCH-BULCADiOöCREß WÖmERUUCH
pflichteifrig
етзпн.
Pi/nestbaunc f Bal ~ P1ImgUuose-
Pieristcr m a.Pl Пe—дпоe—ниеa;
Света Троица Oeе—ошиk);
umg Wenn Ost/mm und - auf elmem
Tag iaiiem Hl иукозо лято, на oтио~
ни Впликден.
PiÜmdcUfe1lrtoge meist Pl прaзcнч-
нн дси по Плтдeспaниеa'
Pfjn/sUooHsc т нaкнчeн бик зо из-
kaев-;п на лятна . паша (обичай то
Пe—дeсe—нне- и Южно . Германия).
P1ÜmdsUrnca f Boi бомур.
PTjmsfcb т. -п . проснова (плод).
PTrsicniaun т праское— (дърво).
Plj—sfohblÜle f езс— на пеoонoз—.
PlÜnsfohKerr т костилко но прос-
зтзo-
Plhiree f -п 1. рaотeкип; 2. umg
вy6oотннк. нaвaп; i-om цвете, отok-.
planzcn sw-V. bD hi,V, садя, цто-м~
дам, засоедам; sieh ~ umg сядам.
caотoшсвoм сп;
Blimsm. BUimc - Зас—ждам цзeтс.
дървета;
umg SlcH in' d/m Stuhl - Разпола¬
гам оe, сядам на стола.
PTlurecmBuu т r.Pl еaс-пкзп-
въдо'вт-
PlhlNzendümgim т o.Pl еaогн—плп;
тор.
Pforecn'us/r / е-отиaeлнo илok;o-
PTarximfitU п еoстнaeлнa ;oо;зca.
PThoNxerfrisssr m трeвoeoсco мн-
вoтнo-
PTIimzengifU п растителна отров—.
P1i1melmkncU f o,Pl зeтп-aеиaнскa
веa;a-
PTIenxenKminCiaiU f 6oолот по еaс-
aeниятo-
Plhinzenkumde f oPl бo'oкиoo-
PTiimzemöl п р-отнaпонo мoолo-
PfiimzcmsiMmlumg f влебaрнй-
PП1NхemcenЗde1md m вредител по
е-стeкнстa.
PThonzenscHnhx m c-PG растителна
защита.
P1i1mzenccSnhznlUUeI п средство зо .
рос-и-елка оaшиao-
PTl1mхlmжeIU f aJPG р—с<ителпн озят.
флора.
PT1mzemжueHs т o,Pl зптeaoцин-
PTIimxiNznoHU / o-PL еaс—ecнeвъдс-
'вт.
Pliinxci m, -шш—оа-ор.
PTIomxglmUem m тoеоoи рoооoд;из-
PTianzSolz п . садило.
POlonxCaiioiicI f ooетoЛи за штсeз,
plinzlioh adj е—ттиaплeк-
Pnimxlimg m, -л рaооoд.
PП1nхn1scn1ne/la2ntW еaосaдтпт-
с—дъчна машина.
PTJorzunNi/ -em 1. оaо—едоке; 2. на-
оaeдпниe; ппoкaoеин-
PlJlsler п. -1. Med шлaо—нр; лейко-
eлaст; 2 e-в—м, уличка иосаилоо;
umg Diesem Out ist efr tcu/rcs ~ Жи¬
вотът на тово мсотo п снпe, тово п
скъпо мнс'o за живот.
preosieur sw-y. Tb lr-У. 1 пазира;
('лнеo); 2. зaлeeсм плoоaие-
PTIasUensUilm т пове.
pf^^lUs^^i^nеУ, Tb 0-n.V. sOOdd 1. вoлн
силно. плющи; 2 отварям шумно.
Plhaume / -п 1. оливo; 2. umg px/on
глупак, aпш—з.
pOlaueem sw-У. hD ■Ofr,'- umg задя¬
вам сл, правя забележко.
PThlUMembinn т слиза (държо).
PlhiunemkiM т kтттнлнo но улниo.
PTIoüMciCuebcr т сладкиш оъо
слнвн.
Pflaum/mMus п о,Р! марм—л—д оа
слнвн.
PП1inerceHr1ps т о.Р!. сливово
рakиC'
hП1mm(cm)жlIli adj umg pefre мек
кото ш—мук, мекуш—з.
PlJ/ge / aPG 1. грим— (зо дете, бо¬
лен. е-стпшнe); 2 пологосп но грн~
мн, поддържане;
Dia - 1er Zähme Грижи зо зъбите;
~ Trl1r1coHuTue1cSlm Bezl/Sung/m
Поддържане но пеиятплоkн отно-
шeння;
Ein Kind In - п/Нтеп Поемам ген-
ем—о зо дете, вземом дете в семейст¬
вото №.
pflegearm adj лполн зо поддържа-
ип. ceизиоквaш много тримH'
pnn^/1cBübrufg adj който сп нумдоп
от геиeн Iбoлe;)-
Pfts/eciTcrm nui Pl при;м;н роди¬
тели.
PTi/garolI т тежко (олен, лежащо
болен I;yжд-eш се от oболyмв—нe)-
PTTe/h/Im п дом Озо инвалиди.
шсивне;т болни, отaрн хора).
PTIeeekind п хр—нлшнел,
pflcgcIeicHt adf ;eмoеkoлe, лесен зо
поддъреосп (дрехо).
Pflegemutter / приемна майно.
pflegen е У. Tb ii, У. 1. гледам. гри-
еа се (kmdn.Jeiж. (Акк) зо нснтro. не¬
що); 2. зaннмoз—м сп с нещо. под-
държо,; пooшесвaм, птдkеeпсм;
3. - + lnf + zu имом новина да пра¬
вя ;пшp. обикновено цеaвс нещо;
Scfn Äuß/mes - Грима се зо зълш-
нос-т- он;
Einen KriNken - Грим— сп зо бо¬
лен; •
Elm gcpficelcm Gariem Поддържана
градило;
Kontakte, Beziehungen zu bestimm-
i/n Kreisen - Поддържам нонтонти.
зепокн c определени кръгове;
Wir nag zu sig/d pn/gl Какао
обикновено сп ooозa-
PTieeepercon1i п обслужващ персо-
НОЛ-
Prisgcn т, - Med сocнтае-
Pliggerin /, -пеп Med с-лит-ро-'
Pltseesotz т разходи то престоя в
болница (но ден).
PflggssoUm т веaшпшин-
Pilseetoohitcu f хрaнпшнеo.
PTteee^^tcr т прн;мeк 6—ща.
plhc/ifoH adj теиeлнз, внимателен;
Jndn.JeUж. (Акк) ~ beHaNdcld/Mlt
krndmlJetW' (Dai) ~ UMgchcm Отнасям
се влиеотелко нъм няного, нещо.
Pltceling т, -е пн-тeпе, питoeoa-
PTieesci^ifC -еп тппкyнт-зт, тeeкO'
Pflicht J, -вп 1 дълг, . зодълепсип;
2 Sp о—дълeитпонo ■съчетание. за-
дълмителко иошпл;e;ип иа 'пром-
нeння н др.;
Eine nou1iiccHe. bcuiTiioHe. anUlIcHe
~ Мор-лен. петфeоитк—лен. служе¬
бен дълг;
Siirs - Tun. cmfülier Изпълня!-;
дълго ои-
PTlioSUunlefU f O.PL зoдълeнтплнa
еoбтao.
PTeicS1Bl1irid т оaдъпeн-ппca
вноска.
PlicHlbesioi т пoоeшeннe зо-
дълeeкнп.
pTJ|hbthcwußi pll^l^^l^l^l^i^'^i^t^st ad/
коЯто съонaв— дълга сн. опо;oтплли-
PThic!UbeжißUsein PliiclihilwisStscln
п öLPG чувство за дълг, уъзкa'eл-
нoот. .
hПjciUlIГnüg adf ревностен. yоъедпн-
37.
GABEDOFF
Peripherie
Pcripherlr,/. -m 1. nтзрoйcзcн.
eеeдгрaдия (но сплншe); h. Math пе-
енмeтър, обиколка но кръга; S.ED'
уреди. включени към компютъра;
периферни yотрoЯотвo;
Am Bin - den Stadt llagem Намирам
се в покрайнините но геaдa-
Per1hHi1sn / -л перифраза, тпнсa-
ннп.
per1hhrai/■encw.K Tb le,'. пeрнЛ-
разирам, описим, Iпт;стиe)-
PeuisKop п. -е Маг цeеноkтп.
PirlsiilUlC / о-PL Anal пeрзc-oп-
ти;а.
Pcultor/un Peritoneen Anal пе¬
ритонеум.
Peritonitis /. PenOlomidem Med пери¬
тонит.
PlrCiscfon f -Bit, удар. еaо-ърсзa-
ке; 2 Med пероусия. почукване c
пръст нпз чукче Oeен преглед); 3. Mus
удар ла чукче. шпеoyонн.
Pcn|c f -п G пертм. бно;р (auch
übertr); 2. мънисто; 3. биспроподоб-
ни ;пш-: сппо—, роса. мехурче;
Nac! ~n iauciem Гмуркам се за би¬
серни миди
umg Jndm. TällU keine ~ ins Brr Kmo-
nc Няма да му сп урони nрпоaимът
(око ;aпеaвн нещо);
Dis liTsUeigendcn ~m im S/Ci На¬
дигащите се мехурчето и шомпос-
оkoтo;
Das W/rC isi eime ~ d/n Diebinni
Творбота п бисер но пoeзис—a-
peuleni е. И sn oti, У. 1. н—пс, падам
(стичам се) на напои; 2 иоoрн, цe;и
оe, блести;
Tau p/nii vom dcn Blinnn Роса но-
пп от цветята;
Tuär/1 ~ im Bem Augam Сълзи блес¬
тят и тентп;
-Bin CHampagner Искрящо шом-
пaксoт-
p^rlim2 adj бисерен, от бисери.
pcuIcnBescUeU adj обсипол, обшит с
пeрли-
Paulcifasohem т -ъроoе но биоeеи.
PauicrCctte / перлеса ттъелнцa-
P|meencUieCemli / бродерия с п;елн-
PireiNUiuclier т т;y'еkoе за биолри-
Pa-iSubr п Zral тoкoекo (вид фа-
заи).
PcrlMuscHcI / Zool бисерна мндo.
Pn-lMuil п cPG седеф.
PaulMuTUam hjn o-PL - PcrlmuTt.
Pe1eniU1lmCrnhf m седефено oтпел.
perlMuTTTa-Bcn adj седефен (цвят).
Parion m o-Pl. Text цeрлтc.
psrlüstr||ucr е '.hb ar, И ö:^^^)^.- р—з-
олeдвoм (зoптдтзесн)-
P|miжe1N m o,PL шaмпaкнонрacт
вило.
pgmIжcITI adj сeдeЛe;o(сл. перле-
;т(сл-
^ueaiari adj перманентен, пос¬
тоянен, непрекъснат.
PerminiNZ / a.Pl, пермонпстсост,
неизменност.
psmneilcl adj _ Tech пртeyсkлиз.
петмoзaeм-
pnrmuUlBiI adf eтдлeeaш на роз-
мпс-васе, пeрмх-aенo;e;-
PcuMuiaUiom /. -еп пeрe'-—еис, р—з-
мeс—в-cп-
Pcunod [../по] m перио.
peroral adj Med ппетрaлпн, през yо-
тота.
Pampcid/Kei т/п, - L м-хало но ча-
сoз;нк; 2. о-вее; 3. перпендикуляр.
panpl|x adj umg объркал, слио—c.
per procura Woiisch по пълномощие
(пред подпис).
Permren [pc'nö:] т/п. -s Schweiz перон
(на тaе-)-
pem saldo Wirisch зо уравнение.
per sc .от само спбп сн. само по се¬
бе ои.
P|isem т, -1. пeроиeц; 2. персиЯс-
ки kилим-
Pcrserir /, -пеп персийно.
PgrscmKlUzc f neрснЯскa нотка.
Perser1ephicH т ппроийони ннлИ;.
Pcrslircn т. - —о-е—гoк (коео;
палто).
Plrc11iadl ['p£re*OJa:39] /. -л пер-
онфлaм. фин— подигравка, ирония.
eрнсeeх-
PcrsilscHein т umg 1. свидетелст¬
во за блoтoкoдeeднoот Опри дело-
цзЛиkaциятa след 1945 г.); 2. -ran
“документ* зо ;пoeeткпнoст, невин¬
ност.
persisch adf персийски.
pcrsisTcnT adj yот■oЯчзе, .-раес.
Plns1cUcre /. -ет 1. 'с-oйенвтст.
траЯкост; 2. твърдоглавие, озoe;рo~
ВИЛ'
Person / -ет 1. лиеe, чозло. лич¬
ност; 2. дпйс-вoшт лице, образ (и
574
роман н др.); 3. pefo- ппрсоко; 4. Ling
лице; <
Jue NaUürI1oSlJjur1c11ceHl ~ Физи-
^^ск<^^^1^риди^^ско лнеe;
Pro ~ На човек;
Io! für meinc - Аз лнеcт; що се от-
c-оя до меле;
Eine ecichtTcrUfdc - Лекомислена
персона.
Pers&ni groia / o.Pl 1. еoеek. доб¬
ре приемал от зоичoи; 2 дипломат,
приет от чужда с-еoнo-
Percor1 nom g-otu / o,Pl, eeестнa
кон теa—a, лице Одипломог н др.)
чнйтт престой в чуждо страна л не¬
желан.
PcusoNii п о.Р!, персонал, всички
ол'миa;лн.
Pemsonilillii т о.Р!, съкpoа^aвa-
нп на персонал—.
Plrcon1I11UlIIurd / отдел “Личен
оъс-oв’eJ“Кoден”l
PersonieikUe f досие на олyeитпл.
Personalausweis т лнеeн паспорт.
PrrsomolhasohaTung / привличане
им кадри, ла работна онлa.
PcrsonillcuuUcIInng / служебно ха-
рokтeрис-ззa.
Peusoiaibüro п = PcrsonalabTcilung.
Pcisomolhlel т - PersoNueeciUem-
PcrsonalCoMputcr т пeеоoкaлec
компютър.
PcrsonilBiUcn nun PL дакки за ли-
еeao.
Pcrsnn1Ic1NSh1mung / = Plrcnr1e-
аНии.
Pcrsonieien nur Pl пнекз дакки,
долни зо сaмoлнеcoоттo.
PcrcnIn1dгeSüsI1хngg oовт6oжеaеa-
ле.- съкеaш-вaнп но цпеотнaп-
hcmsnn1I1n1cnsie adj изнсkвaш го-
лнм брой слyмиaплн.
Pcrson1eKnsUcn nun Pl разходи по
нздеъeko на eпеотcoпa (в предп-
еистнe)-
Psusodillsiisu т к—е—лcнo (са
оо'eбa) “Личен оъутoе”Jкa отдел
“Кадри”.
Personilningci т O-PG недостатъ¬
чен ппроoкoп, лишоa но пeесo;-л-
PnusomeipoljUlK / о.Р1 кадрова to-
лн—зкa.
Pcncnn1IhrnnnмcN п Ging пнекo
мeотoимeннп-
PirsorilriU т (из6неaпм) съвет за
575
DEUT^Cl^-t^l^LG^G^A21^lSCH£lS WÖRTERBUCH
eрeдстoвянп и защито но иc-пеeои-
—е но дъеeoвcзтe слyмнтeлн.
PcmsonilscickUioN f подбор на пер-
оocoлa-
PcrcoN1Inn1nn f in: in ~ иоцъп;с-
еaЯнн две длъecто-и (функции); по
оъвмпоaзaeлотвт.
personell adj пeрстcaлeн-
Pcisoncniireng т oоaнсьoе за хоро.
PersoncNiefirBc-iNg f o.PL превоз
но пъ-cнцн.
PcmSäNCnkcnNZc1oHcn п код с дос-
;н зм лице, ЕГН.
PcrcnNsgCnN1n.л Wietsch пзекa
омeткa.
PcrsoncnkriTiwigcN т Abk Pkw ле¬
на 0ОЛ0-
PcmsoncrCrcIc т кръг от хтрo-
Pcmsoncnkieu т pf/re култ нъм №-
нoоттa-
PcrsoncnNinc т лне;т (собствено)
имe-
PcmcONsnccnu1cr т geh щета шрн
злополука, смърт Ока лнцп; използ¬
ва се и змсарохователно-о дeпт)-
P/usersrsoSuie т о.Р!. защита но
лица.
Personenstand т o,Pl Jun семейно
eoлтмeнип.
Penconcnct1ndsuedisilr п регистър
зм гражданското състояние.
Pcmsorcmv^s^-^i^l^r т оРО eътннчeо-
ки превози.
Pc1WeпУcrSiCss-lmmg' лична (гром-
дaнонo) оaстрaвтеka.
Pcusoncnжagcn т O.PL 1. лено ко¬
ла; h. пптничeсkн иoтo;-
Pcusoncnzud т пътнически зло; (и
отличил от товарен влон).
P/rsonlfkctioor/ -лш пeест;нЛнka-
цис. въплъщение, олицетворение.
personifizieren м У- hb ii. У. олицет¬
ворявам, въплъщавам.
PemsonlfoZ/srinre/ -сп oлнеeтвтрe-
лил; въплъщение.
persönlich adj личен;
~л Fiugs Личен (еaстпн) въпрос;
Jue -cs Eigcninn Лична отбс-вe-
нто-;
Jnlr. - kennen Позновом някого
лично;
Der MlNstcr - Лично министърът;
Das war richt - gcmeini! Тово не бл
козоно като лична обида Oнеиaннo)-
Pc-sfineioiCclU / -еп 1. личcoот; ха¬
рактер; 2. видна личност;
Die allsnlUlgs EntwlcKlung isr ~ Все-
ст30ннттo развитие но личността;
Historische -ee Ио-oеичeсkи лие-
;oоaи.
PersönIIonKeiUcenUf1eUing/paзвзгзп
но лнекoоaтa.
PcrcQпIic!Kc1UscniЖieCiung / разви¬
тие но личността.
PcrconI1eHCc1Ucch1lUund / рaодвoс-
занл са личностто, шизОфрения.
PersöNlicISkeitsstrnCtnr f особенос¬
ти са лнекoо-ao.
Pers^nI1cHke1Usж1He / мажоритарен
избор.
PensheKUiee / -п eeеспeнтивa;
Neun ~п rnöfimen Разорива; иoен
перспективи;
Aus neinem - От мое гледище,
perspekTlvlscH adj шeропek-ив;к-
P/nu п Перу.
Pcrnancn т, - пeеyoкeе-
Pcnnincrlr / -пеп eeрyaнкo.
pcruaniscH adj пeеyoнони.
Perücke / -п перука.
pervers ad/ 1. перверзен. иоврa-п;;
2. umg cпе;етя-co, невъзможно
(много. силно).
PerversitäT / -еп nпевeеоcтс—. изв-
рo-;кoоa.
pirvesniinmni е.И. Tb ii.V, pe/re роз-
врaшoв—e, новрaшaвaм; sn Ohr, У, из¬
вращавам оe-
pnrzepuliel adj възприемаем, ви¬
дим, осезаем. доловим.
PerzepTion / -пя neееппцнн, жът-
езя-нe-
Prssimjsmus т o,Pl пeоимиоъм.
Pessimist т. -еп. -еп песимист,
pessimistisch adf ппсимиотнч;к.
P/st f Ö.PL Med чума, мор;
umg JnBN./eUж. (Akk) wie Bin -
hassen Мразя ;сктroJceшo много;
umg Win dis - siinken Воня о—еa-
хo-кo-
Pasi/pedcnlc / чуело пeндeмия.
Pestgerueb m смрад, втнс.
PesilziB m. -е шeстиеид.
p/stCronK adj болен от чуе—.
Pcicm On: scHwarzer ~ Черен Петър
Одласко игра);
Jndn. dem ScHwareen - xusobfeBci
Прехвърлям някому Вина—а, отго-
етекoсaaa,
PcUcrsillc . [..Jia)/, -nBoi магданоз;
PTimiriiscic
Eim Bund ~ Веъоka мaтдaкoо.
P/iillor / -en шeтиеия, молба.
Pstlis Fouis [patl'rum] nue Pl KacTk
пeтиЛyен. дребни слoдoи-
PcUreTäCu i, -en зкаменелос—.
PcUrlTiCuUioN / -em вн-еесявоне.
Paini H||il Наслука! (eoодеaв ;a
рн6aентe).
Paimodoliar m Wl-lsch цeгртдoл-е
(печалбо но държави, иоктсн-;лoн
ка петрол).
Pcirölcun п o-Pl eeтеoл, тaз.
PeUuoicunknoHcm т примус.
PcUboecune1mhe / петролна (тaзeнo)
лoмeo.
PatshUa't п, -е печо— (за зaeeеa—вa-
нп с восък).
P/turlc / -п Bot eeтyннс-
P/iz т On: M/lsi/n ~ Бо6о Мецо.
PlUec / -п umg pefre доносник, кле-
вeтннk.
petz/n sw, У, hb irr'. У, ■ umg дтcто;и-
чо, клеветя (пред цт-възрoс-;и-e).
Paieer т, - umg докосни; Oхеe;нo)-
Pfud т. -е пътека;
geh Efr lourlger ~ Трънлив път;
Auf kmunnen -cr wardein Вървя по
kензн пътншa-
P'ldfidder т онa'T-
Pl/Bfiriruuriionn / скаутска уни¬
форма.
P111C т. -п. -п pejri цon, свеще-
кнн-
Piubl т. P/äble кол; стълб, дирек.
PllSilii т н—нолно жилищ;.
pTnlensw-V, Tb О-.У, 1 подпирам с
колове; 2. нобизае но кол (Нато см-
kaоo;иe);
Bäum/, WcldslöhCc ~ Подпирам
дървета, лтзн.
Pf1Hiжerk п Tecb снс—e;— от под-
пoр;н колове.
PT1HIжumzeI /.Bat твеи корен.
Pfule / -еп средновековен Импе¬
раторски и оралски дзoр;е-
PfirB п, Pfänden 1 залог; 2. депо¬
зит (за бутилка н др.).
pTlrihar adj Jue подлежащ на. зо-
пoе-
PfirBhrlef т Woefsch тaрoкциoккo
писмо зо ипотека.
pfänden ж. У, Tb hr. У. Jun е—лаг—м
запор, конфискувам (нм'шeсгвo)-
Pfirdflische / бутилка, koсaт мое;
да се впе;e в eoтoонкa срещу з-п-
GABEROFF
578
PTijcnUcrCrcic
PПionUcnkreic m кръг от зодълее-
шия.
PTüoHUcrTüIIind f ö.Pl. изпълнение
на дългa-
PflicSulieH п задължителен (уче¬
бен) предмет.
Piilhhlg/rüSI . п о.Р!, чувство зо дълг.
pflloHtgsmäß adj дъпeзм, подоба¬
ващ, оаиао -ря(в-; конто се очаква,
както повелява дългъ--
PfljohiicCiüre / оoдълeитeлкo че¬
тиво I;onр- определели книги при
следване н де-)-
PnicHUiniigeiedschift f о.Р!. оoдпл-
еитплло члecоaвт.
piljohlimeu adj верен са дълг— си.
PTIicHUübnndf5е о—дпоeнтeоco yц-
еaece;зe-
p1ÜcitУeudesseN adj безотговорен,
;;оъо;—гeл;к, забравил дълго ои.
PПücHtverieUznnd f caеyшoвaнe на
задълженията, дълга.
P1hÜcH1vcrcioHerund f задължителна
зaс—рoвoвka-
P1hÜoH1eerUeid1gem т Jur служебен
оoшнa;нк.
pTic!iжi<lrie adf противен са дъл-
ra, на оoдплeeиис-a'
PTJook т, P/löcke 1. нoлеe; h. kлнш;
Einen - eisplizcn Изострям кол;
Einen - im Bie Erle sciligen/Umellcn
Забивам колче и земята;
umg EfrIdcJE1N лиа- PflöoCc ennüok-
sincKsN Запявам друга n;оeн, сама-
лсвoм претенциите ои.
pflücken sw,', bD tr.', бера. откъс¬
вам (плодове. евeтe)l
Pflücker т. - 6лрoе.
pflückm/if adf узрял. готов зо бране.
Pflug т. Pflüge плуг'
pflügensw. У. hb ii,y,Litr,У, ора, изо¬
равам. еaоoрaвoм (auch uBe-tr)-,
Den Acker - Ор—. изоравам cнвaтa;
Dis Wellen - Пoес, (рoодс вълните.
Pflügen m. - орач.
Pliü/scSin m Gandw eoппшcнk,
лемеж.
Pfl1gcUcmх m Landw ръчка но плуг.
PforUc f, -i eoртo, ирато.
Plörincr M. - 1. eoртнeе, врaaoе;
2. Anal пилор.
Pförtnerin f, -nei портипроо.
PföbUnsiioge f портиерна.
PiosTer m. - стълб. дирек, eoдпo-
ра (но зр—ао, орева-).
PГosUenccnnß т Sp
удар в гредата (футбол).
PTQUohen п лaннеka;
Dir Hnnl gilt - Кучето подова ла-
eнчoo.
PfoUe J. -п 1. л-ц- (но мнзoтшт); 2. umg
ръка;
Nimm . defnc ~п жcgl Мaхшн си ръ-
цет^е^!
Pf-Ice т. -е шилт-
Pnopi т, -е к-ар'™;. в кa;oп, въз
жено. црнчнcсв—шт зaпyшвa;e-
hГumhfen sw.', bb i-.У. 1. запушвам
с тапа; 2 са—ъпкв—м (1m ctw. (.Akk) и
cпшo)-
Pfropfen m, - запушалка. тoпa-
Pr—öpflirg m. -е калем (зо прис—е-
доне).
Pf—opTrcic п колем за присаед—кп.
PluSI т, -е блато. гьол. локв— (auch
überir).
prüf! -п-тп/ фуй! пфу! ух! срамота!
(израз но възмущен^. отвращение).
Plumd п, -е 1' фунт. положил кило¬
грам; 2 Лхит. лира отeелнcт (цaрие-
на eдн;иеo).
hfONd1d adj umg великолепен, чу¬
десен.
NB:
Pinnls- слабопродуктивен еле¬
мент за образуване на същест¬
вителни с подсилващо положи¬
телно значение. срв, PlnnesC/nl,
PTindsmäBcien.-.
Pfundskerl т umg човек н полови¬
на, чудо човек.
PiomBsMädcHcn п umg момиче н
шoлтзик—. чудо момиче. ■
PiuiBswelterd o,PL umg чудно вре¬
ме. време н штлoзин—.
pOmndжefsc adv ка Лyнтoзe-
Piusch т O.PL 1. umg лоша. лесно-
посна работа; 2. öт-e-r еeеca, леле-
голна работа;
umg - паеНеп/Ваиеп Извършвам
лошо дадена робота;
öт-e-- In - irbellcr Работя неле¬
гално, без eoозoлпннe-
pfuscHan sw.V. Tb iir-V, umg р-ботя
немарливо (лошо).
PluscHem m, - umg лош работник,
некадърни;.
PlijUze f. -п локва.
PHallus m, Pbaliopballei Лaлo0'
Phänomen п. -е феномен (явлeннп,
човек).
phänoMcnil adj 1. Phil. PTys отко-
сящ се до свлeнин, до деЯс-еиапл-
;№ свят; 2. Лe;тмпкoлeк, забележи¬
телен, необикновен Iшoe;a).
PH1nU1c1e -.: Fantasie f -п 1. a.Pl,
фaктoонс. въображение; h. meist Pl.
блян. илюзия. химер—;
StanCi. sciöpfenfscHe. ualcbe - haben
Имом оилиa. —втреeскa, богата фан-
тoоия-
pbaiitaicarm о.: lomiosiaa-m adf с
бедна фocтoоиЯ'
pbailasisic/aBi —.: T1nUas1e1ed11U
adf с богата фaкaaоия-
piunUuc|cme1cH о.: TirtasiarcicS ad/
с бттoтa Лaнтoзия.
hn1nU1s|ercn —.: TiNtasiamag sw,'. hb
Oil.', 1. фантазирам; 2. бълнувам;
3. Mus нмпртзионрa;-
pi1NUusigeoIi -.: Tidtos^ic^v^oil adj =
Гагина/г/еои.
PUantaasMa/ri—K -вп фантасмаго¬
рия, мираж.
PlaNeist i.: . Fantast m, -em. -en pe/ar
мечтател. Лac—oзьoе-
hS1g1ac1iscn а.: fuNtasilseh adj
1. Лaктaоaичe;. нереален. недейст¬
вителен; 2. чудат. странен; 3. umg
фa;—aс-нчeн. прелестен. прекрасен;
4. umg фона—стичек. неимоверно го¬
лям.
PSunUon п. -е Лoк-тм, пpиоеoз,
пенвидecнл.
PS/noo m. Pharaonen фoеaт;-
Pbam1s|er m. - ф-рисеЯ,
pnumisäerHuru adj ЛoеислйоoИ'
PBauMiCorl m, -еп. -еп работник
оп;енoлно- във Лoем—ц;е-ичco-а
nеoMншлecтот.
PS1пna1onlnide o.Pl. Med Лoемo-
ктлтгнс-
PHurMUzcii m. -еп, -еп аптекар,
Лaемoеeв-.
pHarMai/ullscS adj Л—емац;в—н-
чен.
PSarreaaZt/l'.Jrl фaемaцзс, ап—е-
норс—ео, Лaе;aцпз—иk0.
PSar^i^f^iftiS/ PbaeyngOhOden Med фа¬
рингит .
PSouynx m. Phaeyngen Med фа-
еннто-
Pn1cc /, -m фaоo-
579
DEUTSCIP-BULAGlSC-lES WÖDTERDUCH
Piarjst
PS1ScreerceH1chund f Phys фазово
зз;eс-вo;e-
PSiI1n1Smoh m. -em. -em фил-c—рoц,
етв;зoлюбпц.
PhaiaiiUio[)f| / o.PL филантропия,
hS1I1n1Srohicen adj човеколюбив,
Лиоoи-еoпсoн.
Phiiili/еЦ o-Pl, филателия.
PniI1UeIicU m. -xn Липa—eлзс—.
PUaiharieeoNfi/ -m филвoемт;нс-
PblihaiMomlker m. - филвaрeoниоa.
оркестрант във филхармонията;
Die Wlsrer ~ Виенската Лнлвaе-
мo;ия-
PS1IicUcn m. - pefan Лилистeе, ;о-
нoЛ, тесногръд . еoзek' ■
plllist/rlali adj pejoe Лилнстeесни,
eонoЛонн. тесногръд.
PHiIicUcnUnn и o-Pl, pejre еслафс--
во, дребсобурмоазно тeоcoгеъднe.
PH1InBcrd—nr m. Philodendren Bat
Лнлoдe;деo;-
Phllologc m. -п, -п филолог.
PS^^<^Il^I^gin/ -п Лилoлттин-
PHlIoiogln / -пеп Лилтлтeoo-
pH1IoIogfcoH adj ЛнлтпoгичeоkH-
PHfincmhi m, -еп, -еп филoоoЛ-
PHlIosopHIn / о,Р1. ЛилoоoЛис.
phaiosopSia-en sw.', hb ite.'. Лилo-
отЛствaм Oübcr ctw. (Akk) за нещо).
pH1Iocoh!1cci adf философски;
~e PnoBi/Mi ФнлтоoЛсзн проб¬
леми;
EUж- - BsinueSicr Гледам Лзлт-
сoЛоkн ca нeшo-
Phlegma п o-PÖ фопгмo-ичкто-,
иceет;то—.
Pltegmatiker m. - Ллпт;aтик-
hHIeem1U1scH adf флегматичен, ба-
BeH.
PHobiei/ -п фобия. сaрaв-
Phoncn п, -е Ling Лoнпe--
PnnncU1k / o-Pl. Ging фтнптиoa-
hHoNcUfcci adj фoнe-иеeи.
Plömix m. -е птица фeннно;
Wir eim - aus Bin Ascie (un0s1cigcn
Издига сп като феникс от пепелта.
Phonologie —.: Fonologie/a,PP Ging
Лoнoлoгис.
Phonometer -.: Fonometer п. - фо-
сометър.
PHonoUS|k -.: FonotSsk / -еп фо¬
нотека.
PHosgam п о,Р!~ фосген (бойно от¬
ровно вещество).
PHospHol. п, -е CTem ЛтсЛaт,
phospHer-e* adj несъдържащ фос-
ф-т.
hHosh^1UH1IUi/ adj съдържащ фос¬
фат.
PhospHor т O.PL Chem ЛoсЛoеl
PhTasphordün/c— т о,Р!~ фосфорен
тор.
PHncpnnmcczcne / о,Р!~ фосфореС-
цeнеин.
phosphoreszierren е У, bb ihn.', ^с-
Лoрeоенеaм-
PSQsphorcrire / CTem ЛтоЛoрca
киселина.
PHqUo —.: Foto п, -s сниeoa-
Pbeiouibue -.: Fotoalbum п албум
за ошнмни.
PHfitoamiteir —.: Fotoamateur m лю¬
бител фотограф.
Phoioapp^rui o.: F^1^t^;^ph1n1U m фо¬
тоапарат.
PHninifneodIe —.: Fotoliologie / о.Р!~
Лт—т(нтлoгис.
PhoiocheMK o.: Fotochnnls / о.Р!,
Лтaoхиeия-
hHnUocl|kUriseH —.: lotocicKtriscb ad/
Phys фт—oплeн-риеeснн.
photogen o.: Totogen adj фттттпнз-
чен.
PnnUngm1hH а.: FotogiuT m. е . фо-
-тгрaЛ-
pHnUngm1hH1| o.: Foiogru11 | -n фо-
—тгр-Лия.
pHotographic-cr a.: fotograflerer
sw,'. Tb -n,y,IOfr.V. ЛoтoгрoЛиеaм,
оcимoм-
pHniogu1pHiccH o.: TotogniliscS adj
ЛттoгрaЛсзи-
PhotoKopZc o.: FotoCopis / -m фо-
тткoпнe'
phoToe/hiiiasoi o.: lotornecUoilsol
adj фoaoмeхaние;н.
PHoiomoniiec a.: FotoмonUtgeJфт-
томостае.
Plolon a.: Foton m. -em Phys фотон.
PnnUnshn|mc i.: FotospHärs / a.Pl.
Лoтoсфeеa•.
PhotosymTh/sc i- FOtosynUsese/ä-PL,
Br- Лoттоннтeзa-
PHohnUmnh1snns o.: Fototropismus m
o-Pl, фoтттрoпиоъм-
Pboioeclie o.: Fotozelle / Phys фо-
токле-на, . фт—oeпeмeнт-
PS-ace / -i 1' фразо. иоеaз; 2 Mus
музикална фраза;
Eine hoble - Куха Лрaоa;
umg Lc/mc ~n B-cchHcn Дъедoес
празни eеиkoоkи-
PHn1ccNBnccoSsm m pefan Леaоьте.
hHm1CcrnufU adj пеaонтслтеec, пра¬
зен откъм съдърeaни;-
PSm1scnondiS/ -п фразеология,
pHrascoIoglsen adj фзaопoлoтичп;-
Phuascoiog/snus m. PT-asealögismem
Ging феaзeoлoтнзъ;.
h!n1c||men sw-У- bb in,', Mus фро-
оиеoм.
PnncNsc|c / -n Med Ле;нпзин. лу¬
дост.
PnmcNoIonlüeo-Pl. Med Лр;нтлтгнс-
pH-Werii .[р/Ъа:...) m стойност на
kнопоиcнoстa или oпoaпcтст—a но
течност.
PHyslatcr т. - nриртдoлeеитeл.
PHySaOlril о,Р!, пеиеoдтлпеeниe.
P!ys|C / о,Р!, Лнзик-.
physikalisch adf фнончпскн;
-л Gesetze Фноичeоkн оaнocн;
~п ExperlmenTe Физически ekопe-
енмeн-н;
~п Lindkirtr Фнзиеeоoa (тeoгрaЛ-
ско) кoрao-
PhyslCer т. - физик.
Pnyciklenncr т учи-зл по физика.
PHysikumt/ruieSt т оoнсaиe, обуче¬
ние по фионнa.
PSysiognominS/ -п geb физиономия,
лице;
Eins clnprägsaMe ~ Запомняща се
физиономия.
pHysiognßmiscH adj физиoнoeичeн-
Pny^^il^Oioge o-PL фзоиoлттия,
physioIogiscH adj Лизиoлттиеeи-
PHysls / o-Pl. физика (естествен
стропе . ла -слт—o)-
piysiso! adj Лноичeсkн; телесен;
-е Arbeit Физически труд,
phyTogam adj растителен.
PiyUniodI| f O.PL. Лнттлoтия. нау-
ко зо рас'.^—о.
PHyToplanKton п O-PL. Лн-oплacн-
тон.
PHytOthiaopl о,Р!. Лн'-т—eеaция-
P* п о.Р!, числото ™ (л), Лудол-
фово число.
Paaijno п, -s Mus пиосило (малко
пиано).
pianücsinn adv Mus много тихо,
пиaниснмo-
Pliilsi т, -еп. -еп Mus пианист.
plano
pimo adv Mus тихо.
Piano л. -5 пеoнт-
Paezei J. POazze nлoшaд-
pjcheiitе У, Tb Otr.V. umg гуляя,на¬
лива; сп, къркам.
pieiiN м,И hb t-.У, покривам, 'ц-
пптиявo; с катран Oонфт)-
Piok. т. -е бодвасе. 'боедасе.
удар с нещо oотрo-
PIoC] т OÖPG öslere лeпнлo-
PjeKs /'. -п кирка, тпенoкoe.
РкОД т. - пинел, нирно.
P|cKcIk т - nпeoo (по коеа—а);
Elr/n - 1ucdrüeCcN Иос-зоkвoм
nпцнa.
p|/K0a)1Ig adj ппeчнз-
h|cKcN* тw.V- bDir-Voliii.V, кълво(з-
n—ие-).
pleKeN sw.', TD in,', östeni umg за¬
лепвам, лпeс-
PieCeul п, -n östeen лeшпнoo. етикет,
плакат.
P/cKmicC п. -el-s ннклин.
plcKnickcm sw-V. TD Ohr.'. но шнкник
оъм.
PjoknioCKomb m кошница зо цнншнн.
picobello adj umg норсдeн, отличен,
нзшнeoн и дe—aЯл-
PiBgÜN-ENgilsc! —.: P1Bä1NeNgIiccH
['pldjin.-.] я O-PL I. смес от китойски
н aлтпнйснн; 2. опростен oитлийокHl
plcKcN sw-V, hb ir,', umg бодзом,
6oцзo;-
hIlKГeIn adj umg мсото изискал,
плeгoн-ec-
hieCcuuBcn adj umg безупречно
чнст.
plcp! -niet/ шнх! (за нaeoдт6свoнe
на цтнеo);
umg NICHT mal ~ sa/сп können He
мого до кае— нито д'мa-
Pjap т o-Pl 1. леко . пноyкa;п на
птицо; 2 umg липсо но р-оye;
umg Eimcn ~ НаВап Не съм с ума
он.
plgpc adv umg все едно;
umg Es isi mir - Все едно л.
plepseil adv umg = •hllpl;
Es ist Mim ~ Всл едно еи п, пукнат
грош ип давам.
pj/pcm ли. И Tb ilr.V. цвърча (миш¬
ка); цноyк-; Oптиеп. млекце);
umg Zue Piepnm sein Смешно л, нл
е зо вярване.
Pjcpcn nun PL umg пори.
GABEROFF
hlehig/hlchsid/hieprrd adj шисoлнз
(тлoо)-
hIäpclN sw-У. bD or.', казвам c пнс-
конв тл—о; Oii.V, цнс'кa (птиче).
PfepssUiemc f eионлиз тлaс-
PjC- m. -т|-т Man ней; цеиот-;,
piestckeii тw.'. bb О-.У, umg -темт-
оя, измъчвам. дрозня
PieU|t f o.PL geh eиeтпт; стеaвoпт-
еитacип-
picuatlos . adf без пиетет. без узаее-
ннe. нeштчaиaeлпи.
pieTäTvoII adj почтителен, благо¬
говеен.
PIcUÜcnus m o-PL Rel пнeтнзпм (ре¬
лигиозно 'еeннп от XVI и.).
PigminU п, -е Biol пигмeнa-
PlgMcnUiUlon f o-PL пигментация.
PigMcnhileok m Med петно с уве¬
личена питм;нтoция-
pigmentTer-nrisw-V- TD--.y.liln.'. пнт-
мeнтнеae.
Pikl m, -5 остър плoнншсkн връх.
Plkh n. - Moo (карта за игра).
PIK. m о.Р!. On: umg cincN - auf jedN
Huhin имам зъб но шсkoтo-
plkant adj eннoнтeн.
P/K-Dume / дома цнкo.
P|kc f -n Mil ктпнп, пнoo;
Von Ben - Ulf О— оoeoтo c—еoлт, ■
M oснтвн.
plk/n sw.'. hb hr.'.liie.y. umg (ода,
'бoeдae-
PiCetU m. -e Schweiz дежурна чоса
Оно штпицинa; пожарната н др.);
Aul ~ sein В Обойно) гттoзнoот съм-
pUK/rensw,V. hbo-tV 1. разсоедом,
цнкие—м (разсад); 2. umg о—сягaм,
обиждам (нскoгт).
piKieri adf засегнат, обидел.
PIKColo m. -s 1. малка бутилка
шампанско; 2. пиноло.
P/kKoioflusois f малко бутилка (зо
ш—мeoнскo).
PIKkoIoflötc f Mus пиколо (зид
флпЯ—о).
PiKUognanm л, -е цнктoтеaea-
Pllostcm m. - ЛгсЛ пипaт—ъе-
Pilgcr m. -1. поклонник. богомо¬
лец, който отиво ла птoлoиeинe (и
овeтитe места); 2 пптннк, стрaииин-
Pilgerfahrt / штсeшeннп. eoклo;п~
ние (по светите епс—а: и Рие. Йпе'~
салим. Мека н др.).
piegcuN sw,V. sm ihn.У. 1. отивам и— eтo-
580
пт;пинп (в светт'. место); 2. сaеocо-
те—м, цптyв-e.
РЩл / -п 1' Med х—пчп; 2 проти-
вoоaеa—пенo вaцчп;
Die ~ пеНпсп Вземам пеoтнвoзo~
чатпе;o;
umg Die biUlcmc - scHiucCcn Прег¬
лъщам неприятност. обида.
PZlicnKnlok m o.PL umg рязък сшoд
но раждаемостта при птловoнe но
eрo-ивтзaчaтъенн.
Pilot m. -еп. -еп пило— Око оoмo-
ле—).
PIIoTamunTouMf пнлт—ок- yннЛoеeo.
PülphTiim m цнпoтeи филе (зо проб—).
PiIäUhrojcKU п пилотен проект (тши-
тен проект. и който се иоeтлзв—т ко¬
зи методи).
PfJnts/mdumg / пробно предав-не.
Plioishudle f първо изследвасе от
aoои род; пъ—еводко от'днс.
Pils п, - eилз;нсзo пиво (зид свет¬
ла биеa)-
P|lscncr п. - = Pllc-
Plie m -е. 1. Bal гъба; 2 Med гъ-
(ненo;
Win -е ■. aus Bin Erde seHicßcn Ник¬
нат като гъби (пoотрoйкн н др.).
P|izbciill m о-Р! зaрoоявaнп с гъ-
(нчkн-
PÜlzbirutumgsst/lie f ooнс'лтoенн за
ядлиеoо—та но гъбите.
Pilzsuppe f Kdk гъбено чорба.
Pieeeeгgiit1ungJC-рpaвянп с гъби.
Pfecrt mln. -е 6—хар (подправка),
p/mpclle adj umg р—зглeоли. прев-
о;т-
P|mpiliicse /, -п umg тпeопo. през-
оeм'шo.
pimpeln sw-V. bD iif.V. umg 1. изле¬
ел;. слабовот съм; 2. хлe;еo; цепв-
земо; 0Пl
Pfepfncile f -п Bat анасон.
Pinakothek / -еп ^лако—ека Око-
лekцнн от oaеaинн)-
P/r/pong п o-Pl umg тенис но ео-
о--
P|mepom/boli m umg тoцчп за тенис
но мас—.
P/nguim m -е Zaal пнштзн;-
P|d1c f, Bot пиннн (внд среди-
зe;cт;тескз бор).
plmk adj иоoрншo еoотв Iевят).
PirCs / -л umg пари. мa;тнзн-
P|mk/i m. - umg meist im: ieircn,
581
DC^7T^<^70i-^I^LG^/^I^J^<SCH^(S WÖPTEPBUCH
Plid
v^i-rcimen - Леac-. конте, (oрoвпе.
plmkalm е И bb Ur, У, umg nнk—я.
p/iKem eK hb Ohr.'. 1. ков-Ос чук);
2. чукм. цък- Oеoотвиик, червей).
P/mKcpirKc f оЛ umg шaеи,
Pfrre /. -л 1' теoодeЯеe, шнЛт;
забърчп; 2. Маг румпел. пoо— но
kте;нлo-
pimien sw,'. Tb ir.V. забождам. заи-
еeпв—м (с карфици. гa(aрн)-
PÜnnжunB f табло Оо— корк), и— кое¬
то с koеЛнен сп о—6тмеa инфореа-
ЦHC'
Piisehem т, - Zaol пилчпр Iцoртдa
К'еп)-
Pünscl т. -1. чето— (з- боядиси—сп,
рисузонп. бръснене); 2. . umg глyцoи.
PlnsCl/j/ -ет umg де—сkaлицo. цо-
п—шне— (за лошо мнвтшну)'
p/mscln sw,V. Tb in.y~I0tn.y~ umg ри-
сузое, боядисвам с еeтoO'
PZnscisTfei m дръж;— но ептoO'
PinscIcUrio! m щрих с четка.
Pjdic/, -л 1. umg кръчма; 2. ст—-
ра мсеko за вместимост (0.9 л);
3. Schweiz п;oйлнеoнa нoнa-
PiN-ih~GIuI [pln'Apga:!] п снимка но
(птлy)ттлa мело в спиоoннe.
Pinzette / -л пннепa—.
Pforler т -п 1. пионер, първоотк¬
ривател (на нтин земи); 2 Mit то¬
нер. сапьор; зoл;нoспyжпш от ин¬
женерните войски.
Plorjauinbeli f 1. ^^онерно дело,
пързoт—кенвoтплси— дейност. h Hist
дейност и пионерска—— тет—ннзoцзя
(в бившите отц- строни).
PioN|gudcisU т оЛ дух но първо-
отнривотелство.
P1on|grUruhhcn nun PL Mit инеелер-
m BTЙCHHl
Ploriciziit/оЛ ;oеoпeн цпеиoд но
създ—в—не, . тргoииоирoил но лещо.
PlpapOi п оЛ umg нолишнн. нлнум-
нн ллщ-'
Pipeline ['paiplaln] f -s тръбопро¬
вод Озо тaо, нефт).
Pipette / -л пнцeткo т',тoтoе. н—п-
ктeпеl
PihÜ/PÜh1 т оЛ mT-st in: ~ таоНеп
пишком (зо деца).
Plmoi т. -еп. -еп пнеaт-
Pi-1UcnseHirr п nне-тснн кораб.
PimaUcrccrdcr т ;лпнцпнонеaн Опи-
еaтскн) nепдaв——пл.
Pi-e1cnжanc f пир-тсна стока нми-
г0^.
Pl-utcr/c/, -л (морско ит въздуш¬
но) пиратство.
Pimoi т. -е Zrö -влнт-.
Pamouelic -л eне'ea-
Piisci / оЛ лов;
Aui dir ~ /chen Отивам на лов.
pÜmceieN sw. У. hb if-. У. 1. но лов съм,
ловувам; 2. eеoмъkвoм се дебнеш-
кт;-
hÜccaN sw.y. hb Oii.y. vulg mo—я
Pissoir [pl'sSo:-] n. -el-s цисooе.
Pastaelel/ -n Bot шам фъстък.
P|sic J -л Sp шис-o;
Die - verlassen Излизам от пногoa—;
Das Flugzeug sciei auf Bin . ~ aul
Самолетът се приземява но пнстат-.
PisUria / -л пистолет. револвер;
umg JmBn- die - auf die Brust setzen
Опирам някому пноттлeтo до тър~
дите, цеинyeдaв-e го да извърши
нещо;
umg Wie aus dcm - geschossen Мнг-
ловело. незабавно, впдного . (зо от-
гтзoе)-
PisUoicNUiscHc / кобур.
PiUSckinunnopus т. P-thTkaniherpO
nнтeзacтртп-
pllsehenaß pl^seUeri^ss adj umg мо¬
кър до КОСТИ.
paeeo-ask adj жнвoeноли-
P/xza f -s пнеo-
P/zeemju J. -т|-riтm пнцoенH'
PKW ('ps:C1Уc:] m, -s kurz fü-
Pcuconcnk-1OUжagln лена ooлo-
PiaciBo [pla'iscbc] rn -тМес/плоцпбо,
медикамент без вн;ичпски . пеeпo-
роти н въздействие Iноnoповoc и
тпстоеетп зо дрoгa)-
piaefa-cr hI1Uz1cmcr sw,'. hb in.V.
1. настосявом. номести—м; 2. Wirisch
влагам (kaeитoп); 3. Sp nлoоирaм
Отопно, удор); si^ir -Sp клoоирa; сЛ'
Piohf/nung Platuerrridg -еп кл-сн-
роне прн спстeоacня.
pladdern sw.V. bb Otr.', nardd плю¬
щи (дъжд).
plädi/mcm m V bb Otn.'. 1. Jun плл-
дзеoм (uul c1w- (Akk) за еещо);
2. шллдзеaм. oет'мпнтнрaм (für/
ecgem ctw. (Akk) оaJпрттнв нещо);
Jue Aul Freispruch - Пледирам зо
осзобожд—в—нп (н— обвиняем);
Für м/in Fr/iH/iT - Пледирам .оa
позпчп свободо.
Pildoyc [pKBoa'jl:] л, -Jui nоeеoo~
рис, защитно реч пред съд— (auch
übeilr}.
Pia1ord4!plo'ro:] т. -s I. südd, Osierr
художествено зоеo(oтec -авос;
2. Schweiz лимит.
Plage / -п 1. мъко, трнм—; 2. голя¬
мо нопремете; 3. бич’ бедствие.
Plagcgcist т umg цртзпптннк. мъ¬
чител (измъчващ другатп с кoeеи-
зи, жплaння)-
plagem sw-V, Tb ii.V. мъча, измъч¬
вам; sich - мъча сл, ■трепя о;. оъоип-
вае се от робот-.
Pligcn т. - ;пен-eл-
Pe1dcmdj f, -еп мъчене. -еenoc;.
(ъхтaиПl
Plig/ С/ .л енer~ ,
Plagiat п, -е 1. плaтнaто-вт; 2. цл--
гзaтотвoнo произведение;
Eim - Ве/сНап Плагиaтстзo;l
Pia/i^lior т. Plagiatoren плогиотор.
p^^gj^rcn sw-V. hD -п.У. плагиатст¬
вам.
Plakat N aфнш. шпaкaт-
PiokuUlarhe /лоно-к— боя.
pIikiUii-in swoV, bb ir.y. oцтвeо-я-
вом c шпoнa— OaЛнш); окочемм обяв¬
ление.
piaCiT/v adf 1. српк, биещ но от
06oн); 2. оoпт;cяш оп. въздпЯст в-щ
оеeе)-
PlukiUnuec-ci / оЛ плокатна жи-
вoпно-
PiaKotsänlc / стълб зо oфишн-
PiuK^il^t^ci^Bü^ie’ плак-тно реклама.
PlaKatUr / -л 1. злачно; 2. възпоме¬
нателна монета.
plan adj geh плосък, равен. равни-
нпл.
Pior т. Pläne 1 плон, проект. за¬
мисъл. н-;пеeннe; 2, Wletscb план
Oо— работм); 3. овeм0; окиеa. еeртпм;
4. -oeтгрaЛоoa снимка Она мест-
лост);
G-oßc Piime тосНеп Кроя големи
планове;
Dcm ~erüihlr. üBcrcrOüiecn. konhmoi-
ilcrcn Изпълнявам, nепизшплнсзoм,
зoн-еoлне-м плана;
EhW' verläuft naoH - Нещо върви по
^лон;
All d/m - staben Плалира; п. пред-
с-тн-
582
PlanarBc-UNg
PeaInitnllr-inä пеoмснa в плано,
plaru-leiu f eпaнтзa еaбт—a-
PI1nuuTscHIücsceuNd f a.Pl. WietscT
рaопепдeлeнзe са плана.
PI1nBiczihIin f o/l. М-ахТ тoеco из-
пълceнзe са плано.
Plire f -п брезент, платнище; чер¬
гило Око коло); гюрук (но детска ко-
лиекa)-
pliner iw. И Tb ir, К eлacиеoм, под-
тoтвсм, възнамерявам, пртeктнрaм-
Ploi/ilü^iimi^g/ изпълнение на eлo;o;
Vor-isTl/c ~ Пеeдоеoенo изпълсе-
ннe но плoиo-
plinc-iscH ad/ плoиoз-
PlincU m, -em. -en планета,
piametorfsch adj Aste планетен. пло-
нeтaеe;-
PlincUl-inn m. Planeianiem планеаа-
рий.
PlamcTembaln f Asin орбито но пла¬
нета.
PiamCierCoisiellalfon f Aste разпо¬
ложение им планетите; ooно-eлoциЯ'
PI1ndUcnsnNBc f Asin озтомо-ично
меедуплане—са станция.
PI1r|UencysUcn п Aste планетно онс-
темо.
Plai/iojl т. -еп. -еп Aste плаке-
-оид.
PI1nd-ößc f планово зод—чо,
pladier-ct sw.V. hD tr.', иоеoеcсзa;,
иотпaмдa; 0—прпл).
PI1r|cinunhc f TecT булдозер.
PiorCalCuIation / Wirisch планова
н-лоулоция Ihm плановите еoовoди)-
Planlci/ -n 1. —aлeo, дебела дъо-
0—; 2. дъсчена ограда.
pl|nkeen sw.', hb itr-V. 1. препи-
ром сп. споря (mit jmdm. с някого);
2 МИ влизом в кротко nепотеeоkм
(охвoткa).
PliNCcNnzTcnn nur PI. Wirisch пла¬
нови пooaоo-пли.
planKonkav adj Phys nлтсkтвдпъ6-
на—.
hi1NCoNeex adj PTys плoозoиоппo-
нaл-
PloiCosten nun Pl. WOeisch планови
разходи.
PlonCostenr-sCisuung/ планиране но
прoновтдо-вeни-п рaзвтдн.
PlirCUon п о,Р!~ Biol планктон.
planlos adj 6;оплacтв; безцелен
(еo6тaa, дeйнoо-)-
дАРШОГГ
Pe1nensIgCcI1 f (eоleлoктвoтт; (ез-
цплcoоa.
planmäßig adj 1' то план, какао п
планирало; h. без закъснение. спо¬
ред разписанието (aрптвac;, прис¬
тигаше но зло; н др.).
PlanmäßlgC/li / o.Pi, плaнтм;е-
лост.
PI1nh-cic т Wlr-sch пюлир-но еп;--
Pe1N-üeCc1uNB т WoriscT ноoс-aем-
не и изпълнението но плано. нeно-
eппнeниe но цлacм-
PiursdUleoC/d п детски (eлнтък)
басейн.
plinscHcN —.: plaNTscHiN sw.', Tb
ihio И, плискам сп; шляпам въз водо.
Plansoll н о.Р!. планова оaдмеa. (в
eлaнтвaтa нктнтминa)-
PiirsU/iir f щатно място, шa-co
длъeнoот.
Planieui/ -п плантация.
PiirUa/CNinhi1Uin т работник и
eлacтменс-
PeunU1gcn1cc1Uec- т плacтaaте.
Phanuung/ -еп шом;нрaнe.
PlimurgsalBtlhiumg отдел “Плани¬
ране".
PeinungssliBlun п стадий на пл--
ние-;e.
PlaNings^'orinscHhag т WontsdT пропн-
ттом;-зa.
planvoll adj - plarelßlg.
Plareonshnnn/ m пеeдоеoчco из-
пълнeннe на плона.
Planwagen т ko;он— коруцо с чер¬
гило; фургон.
PI1Nж1-UcenuTU / a.Pl eлacoзт сто-
понство (в бившите оoеиaлнуaич;о-
ои о—рaнн)-
Pioreuhi/m nun Pl. №01x1 ппoнoвн
цифри (пokoоaт;лн)-
plumesjebren sw-V TD Ofn-У, eрoзс
чертеж но мес—соса, снемме топог¬
рафски обект (meist im Infinitiv).
Piupip^nr/j/, -en umgpejrn 6пр6теe-
;e. дпрдoрeнe-
Plappcrmaul m umg pejrn дрънка¬
ло, лала (за човек).
plappern sw.'. Tb Ol-.У. бръщолевя,
бъебoрн.
higrncn sw-У, hb -fn-V.Iln.y. umg
1 kесоkoм; 2. реве (бебе. малко
дете).
Plasma N. Plasmen 1 BOö црт—тп~
лазма; 2 Med кръвно плазма; 3. PTys
ппoо;a.
PlasMabrenner m TecT цлaз;eнa го-
рплзo-
PilsmaoHemlc f о,Р!~ плазмена вн-
мис.
Pi1cnuhSyc1k / a.Pl, eпaоeeнм
фионн0'
PlasMam/oKion m плазмен реактор.
Plasmodium п. Plasmodien BOrl пл;з-
мтдзй-
PI1c1ik1 / . -еп скулптура, статуя,
пластик—.
PiosilC; п о,Р!, шоaсгмoсa-
Piac11CBcnilI т с—йлосово тор¬
бичка.
Plastiker т. - зху^птор.
PI1cUikdlI1 п o-Pl, umg кредитна
зap'тa-
Pluslilün n/PI1cUilmu / о,Р1. плости-
лии-
plasiiscH adf 1 eлoстиеeи; h. жив.
нагледен;
Elms -е Masse Плaс—зчкa моса (ма¬
териал);
Eime -е ScHilleruNg Пластично. жи¬
во описание;
-е Ohem1U1nn Пластично oппрoцин,
плaотикa-
PI1ct1zi1iäi/о.Р!~ плoсaичнтоa; гъе-
kaзтсa-
Platirr / -п Bot плааон. чн;oе.
Ptatcau [pla'to:] п. s плато.
Pe1icuicnSil / дебело eoдмe-k—
Oтиц ТОШк).
Platin п о-PL CTem eлoтинa.
platinblond adj платнклнт рус Мносо)'
PililN/I/CinoBc f Tech платинен
електрод.
PIllirficHs т 1. Zool сребърна ли-
^0; 2. ножа оа сребърно лисием-
PIlUlriocHzciU / платинена сватбо
(70 години брачен живоа).
plaUlnji-cr м У, TD in. У, плoтнни-
ром, покривам с плoтнco-
PI1Ulr-1rd т пръстен от пл—аина.
PIlUirslifU т Tech плoтннe; шнфт.
Plailiulc [...'tyids] —.: PlattiTÜde / -п
pxjon плтозтот, ионмзв—;e. което. съ¬
държа (околности, нзвпстни нещо.
ptutodfsob adj плoтoниеeн, плато-
;ичeоkИ'
plitsohem wH Ti/Isn Oii-У, цoeвo;
Mir, auf new. (Akk) в/върху лещо).
pl;|Ushbcri w.K TD Oir-V- 1. шурта,
ромони Опоток, реко); 2. пляскам.
583
DEWSCfr-bULAßlSCHES W(DRTEß^E^UCH
Pielril-nuieugi
шляпа; (in eiW' (Dal) в нещо);
Dcn Bacb plätschert dumoS dir Weesc
Потокът шурти през поляното;
Dir Kinder ~ in Brr Badewanne Де¬
цата плноkoa във занот—.
plili adj 1. плосък, глодън, сшлeс-
и—н; 2. плитък, (eоиc—пепсeн, теи-
внмпe;; 3. слноoc, се—ян, ноyee;;
-es Lori Равна земя;
- drUckem Сплескаме;
~л ShU/nze Блудкави. (езсъдържа-
аплли шеги;
Du Bin Ici ~. Направо съм смаян!
Platt п O.PL. Ging дтлcтce;сkз (оъ-
бзеoaeлнт за дoл;тceмокз—e норе-
чнн).
PläiiBucll п mandd дъска зм гладене.
PlaiiB/iiseS п o.Pl. Ging долсо-
немсои език.
PIlUUtne -п 1 плоча (от метал, дър¬
во. камък). плочка (за o(онеoв—шe);
h. грамофонна шлoеa; 3. чиния. под¬
нос, блюдо; 4. umg голо теме, пле¬
шивост.
PI1UUC2/ -п EDV дискета.
PI|UUeiscn п mandd югая.
heä1Uen ж У, Tb tf, И, mandd = 1ügein-
PI1UUcn11en1e т архив от грамофон-
;н зoпнсн.
Pi1U1smB1nжlics f пдеoп—cплкo
отрoнaплотвт.
PilUUenbilug т облицовка с плочки
PloUirriaulw'/rC п EDV дисково 'ст-
рoЯствo-
PI11UcrIcdcn т плочкадмия.
PlUiT/dsohuidC т шкаф за те—мo~
фонни плочи н гpaмтЛтc-
Pe11Ucnccc т езерото Бoлмaoc-
PI1U1crcpicisr т теaмoфтc.
PI1iicnжcoSsic- т -е-омат за сме¬
няне на грамофонните плтеи.
Pi1iUcnжce т път, покрит с плочи.
Pe1U1TiceS т налнаново риб—, пло-
—нв--
PlUitOorn f 1 eлтшaдкa. шлoтфoе-
мо; 2. geb платформа;
Eine geme1ncune ~ Tand/m Намира¬
ме общо пл-—фoрeo-
PiOitluß т 1. Med плоско стъпало;
2. umg спуносо гyea-
hl1iiiüßid adj с nлтоkи стъп—ла,
дюстобан.
Plattheit J, -ет 1 плосък характер
(но местност), еaзcн;cтот; 2. поoо~
кoо—, блззcт;p;онoо-. блудзавос—,
тривнмлктот.
platijar/d жК Tb ап,У, eлмkнрae
Ометол).
platTnasig adj със оeлeснмн лос.
PluTTstleb т eлoоък бод Oбеoд;-
рюО.
Ploilwurn т Zaal плосък червей.
Platz т, Plälze 1 място; 2. пло¬
щад; 3' Sp плац, итеншп, eлтшaд-
оа; 4. мссгo, служба; 5. мсотo (и
kлмомцня); ,
Dcmonstratlorcm ar örienrlieb/r
Plltz/r Демонстрации но обществе-
№ места;
- ncHmcn Садам;
Aul seinen - gchem Отивам иа мяс¬
тото си;
Etw. ки Г/Hl um - Нещо е неумест¬
но. на еещо нп му п мсстттo тук;
Sp Dcn №111 - 1cecdcn Заемам
първо място, кпaснеaм сл иа първо
място.
Pluieirgst f o-Pl 1' umg ил-устро-
фобия Острах от тясно пртотемcот-
зо); 2. Med aroрaЛoбис-
Pl1ie1nжc1sc- т, - рoоптеeдитeл (и
театър. кило).
Pilixob/1 п, -1. еестекце; 2. KocTk
домашна бноkзнakм. дребна сл—дka-
pilieen е У. sm Oti. У. 1. пуквам се.
спуквам оп; пръсвам се (auch übxnhr);
избухвам. експлодирам (бомб; ми¬
ло); h. umg петзoлс оe, прoe—дa, из
се състои;
Dir Buliom plahelc Балонът сп сey^o;
umg Vor Neid IN/u/iem) ~ Пукам се
от о-вног (от любопитство);
Einer Termir ~ lassen Провалям
уговорена ср;шo-
Pe1UхcnchunN1c f о.Р!, ннo;oмнс, пес¬
теше ла мсстo-
PilizSlmsob т ноЯ-силният плен и
размножителния пeрнoд-
philzic—cN sw,', hD le.V. = pluolemsm.
PioieCarli / билет за о—пaзпшo мяо-
то (въз злак).
PllUzCorzcrt п концерт на т—kентт-
PloiZMargsi т o.Pl, cлдoоaнт на
место. на nртстеaпсaвт-
PliUenicUc f кое; Озо паркиране. и
къмпинг н др-)-
Plliepairodi f MOL халосен eo—етк-
PI1iencdCN т вceоaпec проливен
дъжд.
Plltzriserveiriing зaцмовoиe иа мяс¬
то (въз влак).
PilUxverwcis т Sp иоттнвaнe иа иг-
рaч-
PtuUevomUeli т o.Pi, Sp преимущест¬
во но дoмokзcо—вo Опри оeте—кa
оеeшa)-
Pi1UewcoHcei т Sp оeснo но место-
та (но итрoчнae)-
P11iz^<^i^i^e / облог Опри конни над-
(ягвaния)-
Ptiizwumdc / еaокъснo рaнa-
PJtuderrli/ -en Ocпцеинyдe;, пенс~
телски) разговор; 6ъбеecп-
plauBcnn M У. Tb Oti. У. 1' водя (леп-
рнн'дпн) рaотoвoе, бъбря (mit jndm.
(Dai) с ксктгo); 2. издоЯсича, но-
дрънозом —oЯco-
PlailsmsUürleScm п umg кротък.
шeшеилyдeн, прнят;лоkи разговор'
PI1idcrUuconc / umg бъбрица, деъc-
о—ло; клюкарОка).
PiliBe-tor т ток на непринуден
емоroвте; """>
EUw. im ~ ruxäblen Роззозеае нещо
с непринуден тoн-
Pllüscb т о.Р1, 1. südd, öт-enn еaо~
говор; 2 Schweiz оaбoвлeниe. шегм.
plauscHer sw.'. Tb Ole.'. 1. südd,
öт-eгn бъбря. разговарям; 2 öтienn
мошпнича.
hl1iciicl (plauslBIcm, pl1uci1lasl) ad/
umg прoвдтцoдo6eн; убедителен;
Eine plausible Erklärung Правдопо¬
добно o6ясшecнe-
plimz! inienj пляс! пльос! етц!
Pi/Uz m. -e umg аупване, пльос-
валп;
Einen - Uur Тупвом, подам.
Plauz// -m umg (ял дроб.
plauzen sw.y, hb Oi-.У. umg -упвам.
eльoсвмм-
Playliek o.: Play-BacC ['pleibek] m
a.PL. плпйбпн;
Zu einem - sim/rn Пея но пппйбпк-
PlayBoy ['pielbai] m. -s плейбой.
PlazCNtu / ■т|Plazenien Anal пла-
еeнтa-
PilzcU m, -s geb oдoбрeшнe, сптлa-
CHП'
Pilh|iln m. - Hisl плебей (auch
überlr).
plcbcjiscH adj HOsi eлe6eЯсkи (auch
überlr).
Plclnuin [p1c':ne:n] n. - пленер.
Plcinarmaienmgi' шоe;прco eнзoпно-
plajUe
pl/itc adj nun prädikativ umg без ea-
рн,. банкрутирал;
- scim. eeH/m Ф-лирал съм, (пз. пун-
ш—аа паро спe-
Pl!äIu^nJ -п umg 1' нeоъсaoя—плиттг,
фoлнт. банкрут; 2. иeхоппх цеoз-л.
PIä|Ucdcieг т umg пеиор-кът на фа-
лнтo-
PIcjadcN meist PL Asin Плеяда (съз¬
вездие).
Plempcf -п umg бозо (з- радиа, без¬
вкусна напитка).
^етця-г м. К bD di.'- umg L nлио-
кое, пляоooe във водота; пръска.;;
2' рaовсвa; сл, шляя сл. оkнтoрн.
plemplem adf umg о;aхнoт. луд.
Picnersaii m плпкорн— золa-
PIen1islUeund / пленарно заседм-
ннe'
PtniirvcrsamMlung f общо събро-
ннe (но зснени членове).
PIenum п. Plenen попшye-
Pieon1cmus m. Pleonasmen Gil, Ging
цлeтнoоъ;-
Pt/pst m> - = Pieieisiimge.
PleuelsTangcJTTech мотовилка, лoот
но бyтoлo-
Plcinu J Pleuren Anal плевра,
pleural adj плпзрaлпш-
PIcum|Uic f, Pleuritiden Med плеврит.
Plcxf/las m o-PL nпeoонгл—о-
Pijcuouec m тypплясaпт око, епопo-
лено око.
Pliss/e п, -s поисл-
PIiscgemocK m nлионе—ео поло,
plissicnam мИ. bb ап,'. ппнснрae.
PLO {^c^hc^:]]/ o-Pl kurz für P1lcc-
Ulrc LiBsn1Uinn Organization ООП
(Орт-cноaцня зо oозoбтeдeнип шо
Пaпeс—нш-)-
PiTioKwursU / зид сервило—.
Plonbe f, -i пломб— (на зъб. шо
стон—).
plombie-em ж.И hb ir.'. пломби¬
рам.
PiäUee / -п umg еeевпиoппрoa-
plfiUxlici adj з;по—пeн, неочакван.
нзиодели; 6^рз;
B/Tic michU so ~. Моля нп —ако бързо!
PtuBrnbose / шалвари.
plgdcnlg adj иод'a. бухнат; 'зионoл
(дрeвo)-
plump adj 1. тромав, шeптвиoaeш,
нeдoдспoн; груб; 2. груб, неучтив,
просташки; 3. дпблл. безформен;
GADEQOFF
Ein -am Mensch Груб. нeдoдслмc
човек;
Ein -сп TrloC Неумел. просташки
трио.
Plumpheit f o-Pl 1 aртмoзoоa. лес-
рпеcoсa, нeптввaтнoсг; 2 тр'6тот.
eето—aшинa.
plumps! Onfen/ етe!, плсо!
Plumps m. -е umg глух удор; пля-
0Ъk-
Plunhc1ek m umg дебела;, шиш¬
ко, тромав етзeн-
plumps/m м И sm iir. У. umg еoпи—м.
цaдoм някъде;
Ви Wasser - Цопи—е въз водата.
Plümpsklo л umg селски клозет (с
ямa)-
PIumhi1BlNg ['plAm...] m aнглнйо~
ки коледен eyди;т (със от—фидн)l
Plldlam m о,Р!~ вeвтoенн, непот¬
ребни вещи.
PlürBcrcr m. - грабител, мaрoдeе-
pliündesnsw-У, hb tr,'. ппяеkoсзae.
грабя. мaетдeрттвae-
PlunderUele m многолистно тесто
с мaя-
Piünrenmiimg/ ~пц пляеoтсвoлe; гра¬
беж, мaртдeестзaнп-
Plunal m. -еGong множествено енслo-
Pinra1biieвimgrт6р—зузоне но фор¬
ми зо ми. ч.
PIuг1Iend1Nd f Llng окончание за
ми. ч.
Pluiil/ianium п. -sjPlunalOatamtum
спшeотвнaeпшт само с форма зо ел. ч.
Piu—1i|cnus m oLPG плурализъм,
plurallsTIsch adj плyеoлисaнепШ'
Pti-olfirt f о.Р!, множество, мно-
оиногиo; мнтeeотвпштот-
phuS* krnf Maib плюс;
Zwei - zwei IsU/mic!U vier Две плюс
две е/пр—ин еeaнен-
plust pnäp (Nom^Gen) плюс. oозe;
това; .
Das Kosl/i 500. DM - Mehrwerts-
i/u/n Тово струва 500 морни плюс
ддс.
pinsj adv плюс Онод нулата, нод да¬
дена oеп;нa);
15 Grad - Плюс 15 градусо.
Plus п 'O-PL. 1. WOriscT neеaп(-;
2. плюс, пр;им'шeттзo-
PlüscS m o.PL плюш.
Plüsoilär m плюшено мече.
PIÜccidecKe / плюшено eooризнa-
584
PlÜscHtien п плюшено нгеaекa Оми-
вотно).
Pluspol m PTys положителен по¬
люс-
Plusquompcur/KT и -;LОg-IJyckвaм~
перука ОфОрео зо мнн-пo врлме).
plustcrr жК Tb te.y. нoneевo;;
нoотръввaм; sich - caотеъхв— (за
птицо);
Dir Spatzen - slcH. Врабчетата нас-
aрпви—т. еaзетшеaт он перо—а;
Das G/TeeBen - Рoоеoшв—м пле'шн-
шааО'
Pluszeichen п знакът (+”.
plü^T^iKnaTäCoO’l плy-ooрoцис. гос-
штдсaзo но бтгoaoшнae-
Plutonium п о,Р1, Chem пл'ттний-
Pmcu m, Schweiz гуе— Оно ноло,
велосипед).
Pncumi п о.Р! 1' дъх, днвмcиe;
2. Phil дух.
PneumiUlki im, -s kurz Pneu m öт-e-n
гума (автомобилно и др-)-
Pneun1U1khJo-Pl. PTys пневеотика.
pneumaTiscH adj Tecb пc;вмoaнепш-
PrciinooNi// пневмония.
Po m, -s umg д'^
PIbel m aPL pxjOr сбирщина. тъп-
по. огaн, пoцлoе-
pöl/lhait adf груб, просташки, вул¬
гарен.
Poo! п1т o-PL покер Iитрo).
pochen sw.V. bb Ote.V, 1 тропом. чу-
ком, вптпoe Man, gagcm ilw. (Akk) по
нещо, но нещо); 2. държа yшoритo
(aui eiw. (Akk) иа нещо); 3. бия, туп¬
тя (цy.ло, оъецe); fi,V. троша, разби¬
вам (руда. лед);
An die Tür - Чукам иа вротото;
Das Here pocST Сърцето -упо, бнп;
Aui sein Richt - Държа на право¬
то ои.
pocHkglmen sw,'. hb hn-У. заря яйце
без еeеyeнмaO'
PocKem nun PI. Med едра шарка, зо-
рнoлa-
PoeCeniamepiiig зooсн;иеaлo про¬
тив едра шмеиa-
PooCrmmaibe / Med белег оа едра
шарка.
pockcrni-big adf сицa;неoз-
PodcsT п, -е подиуе.
Podium п. Padlem шoднye-
P(odiuns1üskission / дискусия шо
eноцeетн прлд слуш—тпли. зрители.
585
DEUT&JfHI-lJLGADlSCIIIbS WÖQn'ßöUCll
Polizist
Podiumsgespräch m - Podiumsdis-
Cucsion'
Poem n. -е позма.
Ponsje [pooIzl:].]/ oPi пoпзня-
Poesfaalbim m пekсиooн-
PogT m. -en. -cm шoea-
PoStrC/ -xi шт;тнoo.
pmcticcH adf пoптиепн, eoптиеeонн.
дедГепмУ. TD Oai.V, umg оeя-
Poguon m, -е погром, иоотпплeния-
PogmomnueHU f Hisl = RcichSKislaÜ-
N1011.
PoinUi [■poCia} f -m птaнaa-
Pßlrlcm m, - пойн—ер (порода куче),
pointiercn ж.И hb hi-V- пoдеeрaм-
Boe. зaтттзсм Оииц, шего).
PoKoi m, -е 1. цoкoл, потир; h Sp
куп— (като наградо).
PokilTiNaic f Sp финално среща зо
оeeчeлвo;e на нyцo-
Pokalsieger т Sp нтонaпл по ^—.
Pokalspiel п Sp със—eоoниe за сee-
еeлзaнe е— купо.
PQkcirielsci п oPL осолено месо (и
сапa;yрa).
PöKcln sw,V, Tb t-.У. oотлсзмм (ме
от. риба).
РцКег п о,Р!, покер.
pakcun мИ. Tb Ol-.У. играя покер,
оoлмт—м.
Polj т. -е Aste Phys Geogr полюс.
Ро^ т. -е мъхeотмтм отрмcм са
плюш, и—днфe-
poJiu adj 1. полярен; 2 противо¬
положен;
-е LuiUMissin Пoлнешн въздушни
маси;
-е GcgensäUec Пълни противопо-
ломностн.
Poli—c/s п о.Р!. цoпяеeн лед.
Poigmexpedition f пoлср;o eкопeди-
ЦHC'
Polo-Torsohnr m цтляеeн нзолeдo-
ио—пл.
PolimfuonU f Mefean noлярпн фронт.
PoiiiiucSs m Zool пoонрнo лисиеa'
Poiorgabict п полярно област.
Pol1rlc1ilon f o-Pl Phys пoлсеизo-
ция
polarisieren м V. bD hi. И. Phys, Chem
поляризирам; sich - пoляеноиеoa сл
(м;e;нн, зпзтлeди)-
Polariirt / o-Pl, Phys eтосенoот
(auch üDBitr).
PolirCucis m Astr полярен кръг
Polarlieht m Asin северно оня;иe-
Poegriuih / Meteor студен полярен
въздух-'
Poiaue/er m птлсе;o море.
Poia—macli f полярна нтш-
Polamstnmm m Astr пoлсе;a звезда.
Polirxoni / пoлне;- от;a.
Pols m -m, -m полян.
PoleeiK /, -xn птлe;нк--
Poinniker m. - цoлeeнк-
pot|mi!soh adj пoплeнчec-
polcmisieran м.У. TD iii-У. штл;eи~
онеaм-
polem ж.К Tb in.'. свързвам c да¬
ден eтлюо.
Polin m Полша.
Polente f oPl umg veraltend поли-
енн'
Poilce [p^^]]C -m оoо■aрмхoвoтпл-
HO полицо.
Polter m. -е ръководител но отрoee
(н—дзнеaвoш робоаота).
PoIklг1UrsUe f чптка Оза лъткacп шо
т6yвнн)-
policrcn sw.y bD t-.У. 1. полирам.
лъоka;; 2. дoноте—мд-e.
PgliKliiNK / -еп пoлнипннни—.
Polin J. -neu птлниишн-
Polioimpiuпgf"aaкознo црo—нв по-
лзoмиeлит-
Pällo0nye]ütic) / aPl Med полио-
миплиа, дп'^ eмеaлне.
Politbüro п политбюро.
PoIlTcssc / -п полиц—йка Oслeдсшa
главно правилното цaеkнрaлe).
PolihlC fo.Pl политика;
Sici nii - hnsCUirtf/en Занимавам
сп с шoпитнк—;
- dru oTencN Tüm Политика но от
пoелин врати.
PoetiCaster т. - pejoe штлитикoH'
Politiker т. - цтлнтнк. цтпитичeс-
ra дeпц-
PoljUiKiM п oPl оъ6нaип с поли-
тиеeокт ошaеeшнл-
PoliUiKverdrosssnHilU / oPl. умора.
прпсиапшос— оа пoли—нкa—a-
PoIfT|kmsseimschat / пoлиaнчпскн
науки, пoлнтoлттнн.
hnI|UiccH adf штпнтнелоkн;
Aus -cm Gründen По пoлнтнеeоки
приеиниl
poIl/isSi/bm sw,'. hD 1. ili.y. рaонок~
вае штлитичeоkн зъцеoси, зоним--
вое се с политико; 2. Oi,V, полити-
онемм, пезвпнеae към nтлнтнчeс-
иин eнвoт-
PolieöCoNomfc / цoлн—неeск- иоо-
нтмия-
PoilUoIoge м, -п. -п eoлзтoлoг.
Poilloioogl oPL цтлитoлoтис.
Politur / -en 1. eoлнтyеo, тлoне;
h. überte шлифовка. изтъшеeшoсa.
Poiloel/, -en PI selten шoлнцня;
Dia - iN—uicn Обамд—м сп и цoли-
еияa—;
Sic! bei Bem - anm/IBcn Рeгнстри-
рам сп в штпнцннao-
Polizci
т В Австрия тази институ¬
ция, която отговаря за реда и
сигурността на гражданите. но¬
си името Gemdubeemin,
PoliXlilkUiON / ШОЛИЦЛЙ0К0 —ИЦHH'
PoilxCjappBnti m nтпне;йоин —0-
еaTl
Pnlie|1ifcionu /. aPl пoпнцeйскo
наблюдение;
Unter - Под нo6пюдeшнп но пoлн-
ЦИCГO' '
Polieilluio п птлиеeйокo ктлa-
PoI1z|hsamte m цoпицeЯскн слу-
eиaлЛl
PoIlecIBshömlc / полиция. поли-
еeйокт yшрaзлплнп-
PolieeleiNsiUz m номесо и— поли-
цнятo-
Poiie|iHunB m пoлиеeйоиo куче,
poiix||licH adf eтлиепйснн;
- gesucht Търсен от пoлицнс—0.
Pollzlnolinr m телефонен номер з—
eoзнквмлe но шoлиеиятo-
Polixelpräsidlun п днрeкенн иа по-
лнцияaa.
Poeixcirixeli / nтлнепЯсзa х—йн—.
пеeтпрсвaнп-
Poilellmiv^i^r [,..wi:m] п пoлнепЯони
'еaотъК'
POtZd/SOMi т eтпицeйокo дпржoвa-
PoIlzClSlmeiie / шoлиеeйски патрул.
PolielslimBn / птлиц;йокн еaо.
PolizeliNiiomm / цoлицeйскa yшн-
форма.
Poiiziguvcnoi—Bniie eтлнепйонo раз-
порпедалп.
polienjw^dmlg adj оaбе-нпн оа цoлн-
еняao.
Potizjsl т. -еп. -еп полицай.
P^lKi
Polka f, -s полка (танц).
Polini m. - Brt цветен прашец.
PTIlenailsrgli f aпeетзс към цвеа-
ння прашец, поленоеа oп;ртин.
polilscb adj птлснн.
Polo п o-PL Sp поло (итеa)'
PfaioHcnd п спoетнa фланелка (с
къси ръкави н копчета и тoзc-—o
еaс—).
Polonaise [../nezz) f, -п полонезм
(тмне).
Prülospieler т играч на пoлo-
Plilster л, - 1. зъзтлoвшицo; 2. т—-
nиеeенс (но мебел); 3. eтдплпнкм
(но дреха); 4. umg пари и рeоeрв-
Piisteren т. - aaцццeе-
PoIs1emdUlrn1Uui / холова горки—ура
(тапицирани мебели).
PoIsUcrnölcI nun PL aoпиеирacи
мебели. мека мебел.
^isicmn мИ. Tb ti-V- тапицирам.
PTilsiiemsitz т —aeнциеaca седалка.
Polsi/msioTT т мебелен плот.
Pflsteusiubi т —anнене—ш о—oл.
PrrsSerrungy -еп 1. o.PL. тoпиенеa-
нп; 2 —-eицeрис-
PoeUenilenl т веселие вечерто пре¬
ди своабото.
Polterabend
Обичаят да се празнува в
дома на младоженката1младо-
женеца съществува от ХУ в, Съ¬
бират се приятели и роднини..
Чупят се съдове. с което се
пожелава щастие в семейния
живот.
Poltaigclsi т полтъргойст.
polt/rr swy, TD О-г-И, 1. вдигам
шум. тетптлс; 2. виком. гтвтес с ви-
отk гоoо-
NB:
ро^/Ро!'- съставен елемент в
немския език, който участва при
прилагателни и същ^^^1^|^1^<^^ни
със значение 'много', срв. poly¬
glott, PniyeBcm.'-
Polyamjl п. -е Chem птпзaмзд
(найлон, перлон).
Pllyatbhirtis f Med noлнaе—еиa-
PoiyäenyiтnJPoIyeUHyI|N п o.Pl, Cbem
полиетилен.
GAbEDOFF
PoiyäUHye^rbcuUel m . полиетилено¬
ва торба.
polychrom [../Cnorm] adj многоцве¬
тен. пъстър.
Polyeder m Malh мнoгтстeн-
P’olygster m. - Cbem штлиeоaeе.
polygam adj птлитoeпн-
Polygamic /аР.. полигамия, мно-
гт6рoчип-
poly/latt adj 1' говорещ много ези-
ен; 2. написан но много лонци-
PolyglTittc т, -п, -п полиглот. вла¬
деещ много лзиен.
Polygon п. -е Math мшoтoптплнзк-
Potygnaplj/ —.: Polygrafie/ö-PL Typ
пoлнгеaЛис-
polygrapiisch -.: poly/ialsch adj по-
лзтемЛнчпски.
PolymeiUislTar f а-PL, CTem шoлнмe-
рзоменC'
polymoipS adj мcoтттбеoоec, c
много видове.
Polynesien (л) o-PL Полинезия.
polynesisch adj eтлншeзийскн-
PolyiTim i, -e Malh мшoroелпн. по¬
лином.
Polyp m. -en, -en 1. Zool. Med по¬
лип; 2. umg pejan полицаЯ.
polyphon a.: polyTon adj Mus ено-
ттгоoоeн, мcттoзеyепн, птлиЛтни-
че;.
polysem adj Ging птлиоeeeн (дуем).
hneyseIman1IcoH adj мнтгoонaеeн
(дум—).
PnIysesniü/r1.P>J. мcoтoоcaе;oст (и—
думи).
polytecHniscH adj пoлнтeвшичeскн-
PolyUlelsnus m o,PL Rel политеи-
оъм. мcoтoбoeнe-
polytrop adj Blal нойто лпоco се
пеиспoоoбсвa, полиаропел.
Pomade / -п цoмaдa.
pomadig adj 1. с помада; 2. umg 6o-
зен. Ллeтeaтнепн-
PoMcuaier f -п Bot roеенз пoетo-
нaп-
Pomnes O'pomes] nun Pl umg = Pom¬
mes i—ileS'
Pommes TniUcs nun PL [pon'fniu0c)]
eoмфрнa (пържели кoртОЛи)-
Poep m o-PL pejan великолепие,
пищноса, пo;пoзcoоa.
Pomprim m, -s пискюл,
pompös adj помпозен. c блясък.
Poncho 1'poni'o] m, -s пончо (вид
586 .
палто).
PftrUom [pöUO:/hnr'un] m. -s пoнтoн-
Pomiomhrüeke f понтонен мост.
Pfimy i, -s 1. Zar! eo;н; 2 брeтoн-
Pool [pu:l] m. -s 1. цлyвпн 6aопйш;
2. Wirtsch eyл (-еъсa, картел зо раз¬
пределение но печалбите); 3. общ
фонд, обединен резерв.
Рор [pap] т cOPG поп (общо обоз-
начелие за nтeнонyсaиo, попеузиоо.
noплнтпрмтyрa).
Popa-1 —.: Pop-Abt/ oPl. нonеoвлe-
нип и модерното иот(еaонгплнo из¬
куство, хaеoктeрноирaшo се с пред-
пoчнтacзe н изoбеaосеace но попу¬
лярното, тривиалното н рео-лкото.
Pfpcorm [...'c...] п O.PL шyкaлки-
Рйре т. -п. -п поп (в Пеaвoолoв-
ноаа църкво).
Pfapei т. - umg оaоъв;-лa кoрнчкa
и нoоo-
popclig adj umg мизерен. оскъден;
отио;aт (скъперник)'
Popa1|ne [.„/11:1] mjj Tex- пoцлии.
popeln sw,'. Tb Ooi.V, umg човъркам
ст нтоa-
РтрГaц m шеивпеeeник. почитател
но пoпe'оикa. но eoциокyотвo.
Popii-lc f модерен, ярък, набиващ
се еияT'
Popg—uppc f пoeтеyцa-
PopCorzert п пoпкт;ц;ет-
Pohmis1K J птпeyзнкo-
Popo m. -s umg дупп. задник.
poppig adj umg 1. и стил цoп; 2. мо¬
дерен, с ярки цветове.
Pf/psar/er т eoппeвeц-
Popsängcrin / птппeвнцo-
Pohcl^:^г т птповпздo-
populitr adj популярен, нзвeстл;,
popularisieren sw,V- hb lr.'~ попу¬
ляризирам.
Popularität f oLPIl популярност.
hnpne|-ж1cccrshSuT1eihH adj ;—'е-
нтцoп'лсеec-
P^pulation f. -xn 1' Bial цтпyл—ция;
2. н—спление.
Populismus m o,PL 1. птцyлн^п;
Iптлнaиka. кoстo чрез деммaтизнрa-
ше нм noпнтнепсзa-o оиayaеия се
о-епми до спечели масите); 2. ли-
т;рaт'ент направление на XX в..
което ноoбеaосвo живота но обин-
ловения народ реално, 6ез ндe;он-
оирoce.
587
DEUTACn-BULGMPlSCltE& WÖRTERBUCH
PocUunUn
populIstlscH adf eтeyлистки-
Pome / -n Anat, Boi пoрo-
po-ig adj пoеeст-
Psuro m. -s umg кратко зо порно-
Лнл;, пoенoрoмa;.
Pornographie 1« PoudoemaT/c /, -п
пoенoтеaЛия-
po-noe-ahHisc! o.: pommoemoTlsoh adf
пoе;oтеaЛокн.
Po-moTaim m noеcoЛнл;-
Po1nC1ChhcnHIc f мззетптеeотo
пoдмeтнa-
hm-§c adj цoрeсa; шyшлeоa-
Pn-nciUäUfo.Pl. ш'плизoот. порьоз-
нос—.
Porr/c m, -s Bat праз.
Pmr-idde m o-Pl, ['pa-ilT] тъотa оеп-
оeшa каша (за оoнyонм в Ашглнс).
Pori т. -е poei nеисaocншп, пора
{auch überln).
Pomtuhlc ['pailall] т/п. -s nепнтси-
мо Oпoе-мтнвco) радио. пеeнтозм
(птрaaaзвпн) aллeвноте-
Pontii п. -е eтртoл.
po—Тиф adf цoе—отивпе. пеeштсим-
Po-lireuille [poni'loj] п. -s 1. verali
пoрaЛeЯл; 2. übeite . минио-;рсзи
пoр—ЛeЯп•;
Midistcr oll/ - Министър без пор-
—Лeйл-
PorUeMOirolc o.: PomimodCi
[po-tma'nc:] п, -s портмоне.
Pomtigr [pii'tje:] m, -5 портиер.
hni1|e-cn sw-У- Tb in.'. Schweiz из¬
дигам ;eчнс кандидатура
Pomtjgrsiogc / = PTOitncrIoge.
Portionf. ^m пoреня (сдeнe);
Eine doppelte - Двойна eoрцнн;
umg Eidi Halbe - Половин птеенн
човек; дребен, слаб чтзпн-
ho-Ulnn|e-eN мИ. Tb ir.V. разпре¬
делям но цoреин.
portionsweise adv са пoреин-
Pf-io п -т|Panii пощенска танса,
pomtorm/i adf освободен от цoшпнс-
ка гokоo.
PgreoKosten nue PI. пoшeноки еoо-
вoдн- .
pmuUopTIioHhig adf със оaдълeнтпл~
но П0ШЛH0k0 T—k0—.
Porträt л. -s портрет;
Ein - Im Öl Портрет с мослпни боГ;
Vom jn1n- clm ~ micH/n. zcicHncm
Правя, рисувам портрет но исkтгт.
portriUKu/r sw,', , Tb ii.V, рисувам
портрет.
Po-U-c1ücU m. -en. -еп художник пор-
aе;aисa.
Po-Ungil п Пoртyт—пис.
Portugiese m, -п. -п португалец.
PnrtigKcin f, -пеп португ—лкa-
porlugicslscH adj пoрa'тoлоки-
Portweln m пoетвaЯн (тъмно. слад¬
ко португалско зншo).
Porzellan п. -е 1. о.Р!. noееeл-н;
2 пoрепл-;oе сервиз; 3. предмет оа
eoееeлм;;
- lemiien Рисувам върху птееп-
лон.
po-zeiliNen adj порцеланов, от пор¬
целан.
Po-zeieine-de f 0*1 н—тлнн.
Pn1ecSieiNr1gur f пoееeлмнoвo фи-
гхеa.
Pnrzcllendecchir- п о.Р!. пoееeлa-
;oвн съдове.
Porzellanladen т маг—зил за пор¬
целан.
Pordeii1nll-vlcc п порцеланов сер¬
ВИз.
PomzClKitassc f порцпласова чаш—.
Pomxcllumi/li/im т порцеланова чи-
ШHH'
Posament п. -вп meist PL eaсмac-
аерия (галони, ширити, ресни н др.)
PoStUmmi/ -п Mus тромбос;
- spielen. hiassN Свнес но тpo;(oc-
posauncn sw.'. TD iir,'. 1. свнея на
тромбо;; 2. umg рмо-еъбяемм, роз-
то—оявмм (нещо тайно).
PosauNlst т. -ет. -en Mus -ром-
бтcиот.
pQse / -п 1. позо; 2. mandd перо но
птнцa; 3. плувно (риболов);
Elms - einrcHnen, аппеПтеп Зае¬
мам поза.
posTem/m sw-У. hb Oti,'. зопмом по-
з—; позирам (auch übenin). .
Positionf. -xn 1. службо, пост, eсс-
ао; h. цoлтee;иe, позиция; 3. сто-
ловищп, гледище; 4. място, место-
;мхтждeшнe; 5. Sp мнотo и кпoсaцня;
6. ЖО-ахТ перо, цaрaгрaф, пункт (и
(юдее—. —aеиЛO, . ф-к-ура);
Eima IclTcndc, hohe ~ hai/m Заемам
ръководно служба, висок eoст;
In eldcr siunC/i, scHж1cier - sein
Съм (намирам се) в оилнa. слаба по¬
зиция;
Eime hnstimmle ~ eiNNeHmeN Заемам
определено становище;
D/n Sportler liegt üm inlil/m - Спор¬
тистът е иа трето място;
Elrige ~сп sti/leSiN Зачерквам
(премахвам) нянoн пера, цy;н—oвп.
pmcfufy adj положителен;
Eine -л Ait’wort Положителен от¬
говор;
Phys Eine ~л Ladung Положителен
заряд.
PosilVj m. -eLmg поеои-елша сте¬
пен (и— . пенлaгoтeлcт).
pflsiliv! п. -е позитив (фотография).
PosItivisMus m o,Pl. eтзнтнеиопм
(филoоoЛскт 'чeннe)-
hosiT1eisTisci adj пoоиaивнотич;н-
PnciU-on п. -en Phys птоиaртн-
Positur J, -еп (ойо— позо, вампн
вид;
umg Sich in * тихи Isl/Iled, we-Tcn)
Заемам eoоo, зО; до зотоeмдмм
добре;
Sp In ~ gcHen Зaо-—вмм и бойко по-
о- (в бокса. фeвaoвкoao)-
Pesse /, -п 1. Tbeat фарс; 2 лудо¬
рия. шега.
possenHafT adj оo6—вeш. омeшeH'
Possenr/ißcn m смешник, полсчт;
шeтaдeнс.
Pocccssiep-oroncn п, - Ling при¬
тежателно ;пттoн;eннe-
hossi|uIIoH adj забавен, смешен Озо
малки животни).
Post f o.Pl. поща;
Zur (auf dic) - geHcn Отивам иа
Одо) пощато;
Mit irr - sohleCen Изпращам по
пощата;
Die ~ du-eHscncn Преглеждам по-
щю—— (nнсмaтa).
NB:
post-ZPosT- словообразуеателен
елемент при прилагателни и
съществителни със значение
'след-, срв, hosUoha-1iiv. Posile-
puesslomlsmus .'.
pocU1IIsoH adj eoШeшоки-
Poshimcrl m. -е пто—aмeн—.
PocU1nU m цoшa, пощенско слуебо.
P|cU1ngectcel1e m^jj eтшпнсни олy-
жнтпл, пощенска слyeнтeокa-
PosU1nжcisung / пощенски зoпно-
Pfistiuio п пощенс;- кола.
GABEQOFF
588
Pesuboir
PQStloTn m пощенски раздавач.
PacUc1-B J, -s Schweiz фo;oкaет—.
PashdicnsU m пощенско служба. цт-
щелси— услуга
PosTerj т, -1. пост. пoонцис, слум-
бо; 2. пост. часовой;
Eur heitcndcm -* Ръководел цтот;
WicBcr auf sefnem - sein Отново
съм но пост- ои.
Pöst/mz т. - Wirisch 1. eaетидa Осто-
ки); 2 перо. с—а—№ (оепaoзoдл—).
PosUcnjreai е pejor к-еипенсTl
Posier r, - плано—.
PesTicH п • PnsUsoiIIcßf1ci-
PosTenbühman nun Pl пощенски р—з-
шoокн-
PmcUgcncImnic т Jur тойно но ко-
епопo;дпшеият-.
p/stgiarfui adj следледкикоз, от
сппдлeдcинoвня цeриoд-
Postionn п Höst пощенски рог (днес
символ на пoшнтп)-
^sU(!)gm adj geh посмъртен.
postlem/m w.K hb --.У. пoстaзсм
(ляното но пост); sici ~ застава; Мия-
къде но пост, дм пазя).
PosifiliON ['h^sUlIjo:N] т. -л Hist по¬
щальон (с пощенско кoпa)-
Pocteamhr f■ooаeeкоka к-етнек-.
PmsUK1cUcn т пощенска кyтнн-
PosUCnUscHc / HOs пощенска кола
hOc1I1glrnd adj до поискване (зо
пнс;o н др-)-
Posii/lizaSI / Abk PLZ пощенски
код.
Postlem т. - umg noшп;eе. eтшe;с~
rn упyмитeП'
Postler т, - Schweiz шoшл;окн рoо-
дав—ч.
Postmoderne / oPL Ancb. Kunst. Gil
noттeтдeрcиоъм.
posTnatal adf след емeдo;лтт, пост-
нмтолпн.
hOsTope—1tle adj олeдoneеaтнвпн-
Postpukct m птшeшокн колет.
PmcUccncck m veraltend пощенски
епн-
PosUccSlicßTUcH m eoшпнонм кyтня
Озо -бонат и eтшoтa)-
PoCucclN1UNg пощенска прмтк--
PocUsCr|hU п. -е| PosHsk ir/ptum n. Post'
skeOpta Abk PS цoотонриnтy;, цoо~
лeeн0l
PosTsparbuch n пoшл;он— спестов-
иа клнми—.
PmsUsh1—k1scc / пощенска спестов¬
на кос—.
PosUsUcmhci т цoшe;онт илпймo-
Posiulii п, -е 1. постулот; 2. Schweiz
нсиoнe Она депутатн и цaрлaeeн—а).
postulieren sw.V. hD hi-У. штутyли~
ром;
Die Gleichberechtigung ~ Постули¬
рам розкопрожизто.
Postwagen m 1 пощенски еагон;
2 пощенска кола
Postweg т ii: uni dcm ~(c) то по-
шмтal
posTwendend adj 1. c обратно по¬
ща, c първа цoшa; 2. umg ипдш—го.
PosTwertzcichcn m Admin пoшпшок—
морка
PosUwuTscnding / рaоnе-шмнe но
рекл-ш н др. то пoш-—0r
PesidclUungs^i^ribicB т eкопeднцин
шо впотшици н описoния то цoш-тa-
Pot л oPl. umg ;aривхaшo-
PoUemKünscHc Dörfer potcmeinscic
Dömlei nun Pl umg мнрae, илюз^
(шaзвoннeтo идва от eеaктинaтa н—
еyокнн е-еeдвoеле Потьомнин, кой¬
то изграждал макети но селища. зо
до д;мoнотрнеo фалшиво бомттоъо-
тoсшнe пред Екатерина II).
potgml adf 1. потентен Омъж); 2. с
финалстин зпомoжштстн, платежо¬
способен. з—моепс.
Potentat т -вп. -хп geb pe/on вла¬
детел.
Pot/nilol а.: Poteixiai п. -е Phys,
Winsch. Mil пoтпицн—л-
PotemtiuliTOt o.: PoTiNztullät / -xen
PTOl nттe;цнaлнoсTl
potentiell a: poTcnzIclI adj потен-
циалпл. възможен.
Poterlfomister o.: Potenziometer m
Tecb по—пнцнoeптъеl
Potenz / -en 1. Biol noaeнтнoоa;
2 Iскрнтa) снлa, шттпненн. депсто-
собност; 3. Math оaпшeш;
Mail Die BrUtc ~ Трето с'^; (и—
куб).
poilrixicuem sw.'. bb tr-V. • !, Math
степенувам, повдигам нм степен;
2 geh умножавам. yзeпнеoзo;-
PohsInZikeшпgJ -eiMalT ттпцпнyвмнП'
Poipour* ['hntpUrü) m.' -s Mus цтт~
пyен-
Pfütt m. POtle naedd umg гърне,
p^tihäßlfeh potThäccIÜcS adj naedd
много грозен.
PoUiwai m Zool кашалот.
Pouich [pu'le;] n. -s äctwt=-HIHmoHcn.
poussieren [p1'cl:i^n] sw.', hb fr,'.
л—скоя Оза някакви o6пoтн); ОГе.У.
ухамв—е, флиртувам Ом*и jede. с
;сkтгт).
Po1cci|-chcnecl Pouss1crctärgce т
umg ^мор, донжуан.
power adf LаmdтcT беден, клет. ми-
опрпc-
Power ['pauui,/ of. umg сила, мощ
(млодзеки жаргон).
PR [рс:'ст] Abk Jün Public Retolfons
връзки c общественостто.
Pul n. - umg предимство;
Das ~ haben Имам пеeдн;стзт-
NB:
pra/Prl- словообразувателен еле¬
мент, който в немския език влиза
в състава на прилагателни и съ¬
ществителни със значение ‘пре¬
ди*. срв. präHlsTorlsch. PräamlB/ „.
Präambel / -п уводно еaст, преам¬
бюл, въипдe;нп-
PR-AbBelluuge отдел “Веъзнн с о6-
ш;ств;нoст■тa".
prachern sw,', bb Ohr.'. norid црoос
н-трaцеивo-
PuaohU / o.PL разкош, зпликтлeпн;.
блясЪК. ПИШHTУT'
NB:
Procli- слабопродуктивна предс¬
тавка в немския език, която до¬
пълва значението на съществи¬
телните с нюанса ‘чудесен'. ‘пре¬
възходен', срв. P—aoHikeri.
Puie!1insguic /'уксозло нздaнип-
Piihhilui т тoлсмм nрeдстaзнтeл-
но штутрoйk—.
P—1c!Ucxcnhl1- п вeлннтпeцeш, раз¬
кошен пнзeмeлср (вещ, лзеe, жи¬
вотно).
h-|oHUig adj великолепен, разко¬
шен;
~п A^i^^tutUnng Brr Räume Вeлн~
колепно обзавеждане на ^^:меще-
;нятa;
Eim -си Miisch Чудесен. oтлнеeи
етзпк-
Pruehikcmi т еyдполш, славеи чо¬
589
DEUTSCtt-ßULGAQiSCHES WÖßTEPEMCH
h1äм|c-cn
век.
hugcHUlilhcNd ad/ обич-щ р-зкoшa-
Pn1cH1c1üek m великолепен екзем¬
пляр, ц;cнoоa (от музей, нoлeнеис).
pmacitvoil adj разкошен, великоле¬
пен. прekрoо;ш-
Pu/eC/n т. - östenr umg ''палка (зо
килиeи)-
Prricstiritfon JoPl орис, предоп-
еeдeлпнзп-
präiasUün|/rei sw.'. TD an.', 1. eеп-
дтnеeдeпсe; 2 umg особено приго¬
ден съм зо нещо;
umg Zn. eUWl (Dat) lün ctw. (Akk)
prädcstinierl scim Подходящ съм зо
нещо. имом дарба зо нещо.
PriBieli л. -е 1, Llng скозуемо.
предииат; 2. бележка, оценка, вoрak-
aпеио-нзo. отличил.
hu|d1K1iiv adj цеeднкa—нвe; (упот¬
реба на съществително. nенлaтa-
телно. местоимесие или числител-
но в оиoо'eмoтт)-
P-äBiC1UcromlN п Ging окaоy;;нт
тпрeдплe;нe-
P-äBiKiUswclN т морково вино. ви¬
но от високо нaчeствт-
hurd1KUaBcI adj предсказуем.
PrIdikUion f. -вп geb пепдскaоoниe,
пеeдин-цнс.
prädisponieren е У. bD tr.'. 1 опре¬
делям предварително; 2. Med пред¬
разположен оъ;;
Für cfmc K-inkHciU pnäBlspomi/mi sein
Прпдрaзeтлoeeш съм към дадена
болест.
Prädisposition J, -em Med пр;деoз-
пoлтмeшнл- .
PmädoMaiition f o-PL преобладава¬
не, тoспoдотвo-
p-ädon1ni|-cn sw.'. TD Oi-.У, пре-
облад—з—м, тoоптдотвмм.
Piäcxis1cnzT, -ei по-раншен живот
Опреди р—мд—нето).
Pnä'lCT т, -xn. -еп префект, o6лoо-
тп; директор. окръжен 'eрмвитпл
(въз Франция, Италия).
hnIГe-ertüäIi о.: puäTHnadzacil adf пре-
Лeрпнеиoппн-
Prll/remx /. -еп цеeЛлрecенс, цеи-
виллтнн. цеeимyшeс—зo.
Präle—cgxeoii т №0-1^1 прeЛeепc-
циолно мито.
präTfgjgreN sw.'. Tb ln,V. Ling npc-
фигирам. образувам глагол c предс-
аовка.
Prlfix i. -e Ling шрпЛико. предс-
таен-.
PujTr»vcu1 т Ling пеeфигнрac гла¬
гол (е представка).
^^fornliucn sw,'. Tb --,', 1. обра¬
зувам още . и з-родишо; 2. пеeЛoе-
мирме.
Präge f -п ~ Pr■ägeuncUulU.
Pr|gc1rc1ueu f монетен двор.
PuIeclilB п релефно изображение
шо мокет0.
Pri/rdnuoK т Тур релефен печот.
Pml/eiorn / матрица за сечене но
мокети.
pulgen ж.И. Tb--,'. 1. щамповам,
отпечатвам Maui, im niw. (Akk) върху.
и нещо) (auch überlr); 2 сека (моке¬
ти); 3' създавам, . o6р-оyв—м (дуем.
нзеaо); 4. oЛoеeсм, олoтaм траен
о-печо-тък върху някого, нещо, пов¬
лиявам;
GeprägUcc BricГh1hiaг Листи за пис¬
ма с щампа;
Neun B/guiTc. WörUcu ~ Съодoвoм
лови птшнaия;
Sici Ims Gedächtnis - Врязвам се.
запечатвам се в памеато;
Von »1111 ^№11 g/prägl seid
Оформен съм (повлиян съм) от об¬
кръжението он-
PurgnsUcnhaI т матрица за щам-
шoзoн;. за сечене но мокети, меда¬
ли н др.
hräge1х11l adj предледсикое (пе¬
риод).
Puugnihik / O-Pl, 1. Ling прагмати¬
ко; 2 östen- мдeи;иотрaтивeн ред.
hr1dM1U1sen adj 1. пеoтм—тнч;c;
2. елaлнотнеп;, делови. прaктиеeози-
hU1gnuUls||ucN sw.V. Tb tr-V, Admin
öтtтnr ;aоcaеaвoм кото чиштз;иk-
Prudn1U|smuc m o.Pl PTOl eемтмм~
тнзъм-
h-rgn1n1 adf тoеeн, прецизен, сбит,
кратък (оaип).
Prägnanz f oPl, с—eг;o—oот. сби-
тoот, aoенoо-.
Pnägung/. -en 1. щампа; 2 форма.
ново образование, нов— дума; 3. о,Р!
слеeнe (монети, медали); 4. о^р-
мснe (но лненoсaтo)'
pm|!IsUo-iscH adj прaиотoеиеeоkи,
^11111sw.'. Tb i-n,y. хваля сл. пер¬
ча оп. надувам сп (eil chW' (Dal) с
нeшo)-
PnuUfesrCl/ -еп сoмoввoпотеo, eeе~
чeнe-
Pmubibars m umg самохвалко.
PnikllC / -еп 1. практика, обичай;
h. nun PL интрнгн. e-ши;aции-
hUuKU1K1BcI adf употребим, използ¬
ваем;
PuukllKlilc Vorschläge Иоeтловмe-
ми съвети.
PrikUlCirl m. -еп, -еп отaea;т-
PrukU1C1r1cnc1cIIc / мсс—o зо eр-k-
ТИкОС—.
PrikTiCrn m, - 1 . цеaкгиз; 2. umg
т(штцеaктиk'вaш лекар.
PiakUlCum п, PeaktlkajPeäkllken
практика. прoктиеeони засятия (с
цел обучение).
hU1euüsen adj 1 практически. от
практиката; 2. фaитие;оии;. 3. удо-
бПн. пoлeоe;, цр-нтиеe;; 4. eеaиaи-
^вощ. рм6ттeш в практиката
~/п Arzt Лекар по обща . медицина
(т(штпрaнтинyвoш лekoе)-
hn1eu1х||ncN sw-V. hb iir,'. практи¬
кувам; ii.'. прилагам (метод).
Pmälli m. -еп. -еп Rel прелат Маисш
духовник у кa—oлицитп)-
Pnäeimirimicn nun Pl прлдBoеит;л-
ни Oдиnотм—тиеeоkи) пептoеoеи,
рaзгoвтри-
Pmoljre / -п шоколадов бонбон с
пълнпм-
PnuIincnccHuciUlJ / кутия шокола¬
дови бтш6тни-
puull adj 1. eъоec. изопнат; 2
пълес. caпрaшсл; 3. ярко трп;ш
Iслънцe)l
puuli/N sw.', sm Ооп-И, 'десм се,
бЛъсвам се 0/а/ап chw. (Akk) о шeшт)-
Prlllllun п. P-äludOxm Mus eеeлю-
дис.
Pn|nlc [.../Ц/ -n 1. премия; ногро-
д; 2. о—отрoхoеaтeо;o з;oонa.
PnlnlcnunlciHc / WOilsch заем с пе-
еaл(a-
pn|nIcniagünstidU adj Wortscb обло-
пoдптeлствa; с премия;
- Sparer Спeотсз-м, кото цoл'е--
в—м и пепeис-
PriMa/miomls m фонд “Премии”.
prlMlen'-/* adj без премия.
PnänfcmzuSinrg / иоnп-шacп на
црпмии.
h-1migncn/p-1mi^ercn sw.'. Tb hr-У,
Pmieissi
GADEIROJF
590
eепмизaм, к—те—мдoвoм; дое—м
nеeeис, наградо.
P-rм|ccc f. -п geh премиса, шеeд-
постозка.
pnun/cr жУ. bb Otr.V. 1. блестя из¬
пъне—е; 2. пародирам.
Pmodg/n т. - Host позорен стълб;
Jeln/nTW. (Akk) ar 1/п ~ si/ii/n
Приковавам някого. нещо на птоoе-
сия стълб; о-kлeймсвoм-
Puirec f, -п 1. лопо; 2 umg лапа
(ръка).
Pulpu-lt п. -е препарат
Pnäpauaiom т. Pnäpanaaren препа¬
ратор
puiparfem/r sw-V. TD in,', 1. препа¬
рирам; 2. подготвям (за н;шo)-
PräpositloN f, -ет Ging =пепдлoт.
hmäpoUlnU adj Össenn oеoтaн—e;, над¬
менен, високомерен.
Pnrnül f -n Geogr прерия
P-r-n/aUie m. -е прерогатив, пе;-
димотвт,
Pmlsnms m oJPL. Llng сегашно време,
h-rc|nU adj присъсaвaш-
Purscni m. -e geT молко внимоние,
подарък.
PnrcsnUu1inm f, -em eрeопкa—ция.
eеeдстaесce (но книга. oетик'л
и др.).
präsenTlcrer sw,'. Tb in.'. подавам.
поднасям; представям Iо;eткa, по¬
дарък);
Mil Das G/wehn ~ Вземам зо по-
еeот-
Pnrscn1|gnn1mccH т MU церемониа¬
лен марш.
PnäccrU||nUlIIcr т im: umg auf dcm
~ siUzcn седя на видно мсо—т-
Pnässiikoni m кошница с дребни
подаръци.
Pnäscmzlfbilotick f библиотека чи-
толея.
PnäsgnzdIcnsU т o.Pl, öslein Admin
военно опyмб--
P-rccnzI1cUc f списък но пеисъот-
вмшитe.
P—äse-vai/v m. -е презерватив, кон¬
дом.
P-rsIdcnU m. -еп. -еп 1. президент'
I. eеeеопдoтпо, eепоидпc- (но
фирма).
PriIs1Bcn1cnж1ne f прпзнд;нaоkи из¬
бори.
P-ic11crUconufU f o-Pl 1. президен¬
тство; 2. пеeдсeдo—eло—вo-
Pnlcid|nUscHuf1cCur11Ba1 т колди-
д—а зм президент.
präsldloi adj eеeзидeштоки.
präsldi/m/tisw,'. Tb Otf-V, председа¬
телствам;
Einer KonTe-imx ~ Председателст¬
во;, ръководя кoнЛпеeнеис.
P1lcidinn n, Präsidien президиум,
h1lskn1hU|v adj пр;дпиовoш, oшрe-
дeляш, почиващ върху прпдeиоo-
ния
hn1csclr sw-V. TD Oin.V, 1 плющя.
шибам, барабаня (дъжд); 2. црoшя
Могъл).
h-1cccr sw.V, Tb Oln-У, пилея без
омeтka.
PmIcnмU1or J, -еп презумпция.
P-ruer1cnU m, -тп. -еп претендент,
hnäUcrU1oc adj прea;неиoо;н, взис¬
кателен.
Pr/isu m o.Pl. Пеoтeе (парк въз
Виeнo)-
Puäin-liuM п o-Pl, Ling претеритум
(форма за минало зрее;).
PmäecnU1or J, -еп превенция. пре-
вoнтив;oот-
p—ävcnTüe ad/ превантивен, eрeдoт-
веaaсвoш, прoЛилoктиеeн-
Pn1YCNU|ehcnurBInnd f петЛилмk-
—ИК--
PmäecnU|Уh1ft f oPl. Jur предвари¬
телен омтетр.
PrävrrijvmaBriSM/n nue PI. пре-
волтивни (предпазни) мерки.
PnrelrUiemiU1lI m Med eрпдпмонo
(профилактично) оеeдствт.
Prad/sS o.PL шеoзтик—.
Praxlsi/ Praxen 1 лекарски каби¬
нет; 2' пациенти. клиентела.
praxlsbczog/m ad/ сзъеоaн с пр—к-
-икатм.
Praxisbezug m връзка с практиката.
praxisnaH adj (лизък до прокти-
oa—a.
praxisorientiert adj ориентиран към
пеaкaиkмтa-
PuäecBgnzfill m geh прецедент;
Eim/m ~ sehiTen Създава; прeеп-
дент
präeic adj прецизен, точен (форму¬
лировка, описание).
P-Ie1c1or / о.Р!. прецизност; —oе-
носа.
P1äe1cioncum1c1U J прецизно работа
(извършела или иоисквaшo прециз¬
ност).
Pm^äzls^ÜTfis/cnäi п прецизен, точен
уред.
hU|digeN sw.V. bb le.V.liln.V. пропо¬
вядвам.
P-cBIdc- m, - проповедник.
PuiBlii f -em шеoпoв;д;
Eine ~ Sail/n Държа прoeoзпд;
umg JmIm. einc ~ ballen Чето зoно-
ко някому.
Piels m. -е 1. цена; h. оттйcтоa;
3. наградо; премия;
Ein HnncnJnücdnügcn - Висока/ниска
цена;
Alles Sui seinen ~ Восko еещо си
има овoстa цпно;
Um kc1cn ~ Нм всяко епшo;
Um Krüner ~ Зо нищо иа овптa, и
никакъв слyе—й.
Pm||cu1mc1c f yroвaрснe и— цената.
Pmcüsingilc f о,Р1. o6oонoепниe нм
ценот—.
PrcisaNsTicg m eoзoевмce но це-
ни—e-
Pmcic1ussonncibcn п конкурс (с е—-
трoдo).
PucZslehömlc / служба to цените (за
наблюдение, нтc—ртл)-
pmcic1cжußU pme1cBc^^ss1 adf оъoб-
рaзсвoш се с цзните;
- каиГсп Купувам. след като съм
сравнил цените.
Pi-ClsbilduNg J ценообразуване.
Pncic1nleHcn m подбиващ цената
търговец.
P-eisB-ieK m ценови натисн.
P-e|sd-üeCci m зaнимaвoш цената
търговец Oпеинyждoвaш и другите
към-понижение).
Pmlisdunhing п ценови дъмпинг
Pncjs/Ihrcrc / Brt червено боро¬
винка.
Pnls/mpfeiluingim: umverbldltlhS/
- eрeпoръеитeлca еeнм-
prnfsen Ipmf/s, dcp-üsscn) umr-У. hD
hr,', хваля. възхвалявам;
SicH glücklich ~ Cörrer Мога да сп
омстoм зо щастлив човек.
Pmcüs/rhöhurg / eoзишe;иe на цп-
нитe-
Pnaisc1mäßü/und f намаление на
цените.
P-lisf-1de f 1. оaдaеa са конкурс,
въпеoо; 2 решение. зависещ от цп-
591
DEUTSCH-BULGARISCHES WÖ^TE^BUCH
P1|ccUc1ClniN1-
k-t-'
Pmc/sir/leala/ oPL Ж-ОкТ либ;еa-
лиоaеия, освобождаваше са епнитe-
pm|js|gcblN sw.'. Tb --.', 1. изтотa-
всм; по^^{^теам (идеал, приятел);
2. издаеам Iaoйшo)-
p-gisgehnndeN adj обвързан със оo-
дължитппca еe;o.
P1Sisgeiüdc п структура на цените,
pmifsgeknönt adf caтеoдп;, получил
cмгеoдм, прe;ирaн-
PncÜcgcnioHt п жури по приоъмдa-
не са нaгеaди—e-
Pr/jsgnenzs / ценово гзa;иеa,
preisgÜNsTlg adj изгоден. пвтин-
Pr^^S^CllSSS / = P1cisi1gC-
Pmc|ceng1nnlec f koнтетл над це¬
ните.
Preislage f Iкa—eгoеис) еп;o;
Ein Auto nitii/ncn ~ Кола от сред¬
но категория цени;
In ]сВсп - На всички цеки,
pmcfsilcb adf ценови, до оасошпсип
са еп;oтo.
Pnclsilmli п граеица. лимит иа цп-
H-—0-
Pnciseislc / ценоразпис.
PrcIsricSiuß PmilsricSIass. m тто-
тъпо— от цпca—a-
Png|cnnUüc1ung f котировка на це-
нитe-
PrsZspolliikf o-Pl ценово политико.
Pne|cnicSUlr m член на мури.
Priisnüekgang m спадане но цените.
PmcjssoUlid п птиопт с цената.
PrelsscHlager m umg рекламно отo-
ко с ниска цeшa-
P1iss:hwe1meuNg колебание и це¬
ните.
Pme|ss^lK.irime понижение Осомоле-
низ) на еп;иae.
PncfsiSeloesmigeповишение на це-
;иae-
P-c|ccUnhh m зaмеaосеaнe на це-
нитз.
P1liccUn-e m рязко падмне на це¬
ните.
PrcissTützung / дo-aеия. субсиди-
роне са цeнитe-
Pi||sU-rg^r m лауре—а, носител но
caтрaдo. призьтр-
Pmg|cUmcü1er m pejan който (изкуст¬
вено) лодуио епниaп.
PmilsuNUemileUnrg / дъмпинг, под-
(ив-сп са цecитe-
P-^li^svciieüHnr/ / връчване шо ;—-
емди-
h-Cicwr-U adj пити;.
h-ckg- adj труден, щекотлиз, неп¬
риятен Iвъпрoо, пoлoмeнип);-
Pr/llhook m буфер (в крoс но рел¬
са) (auch übeite).
h-|licn sw,', hb t-.V, 1. 'десм. блъс¬
вам (c част оа —ялото); h umg ио-
м—мвам;
Em Sui süc! los Knie gepncilu Той си
удари кoпснo—o;
umg Jnlr. um 200 DM ~ Измам-
B—M, змелиемм някого с 200 eaрkИ-
Pmäelcm m, - umg измамник.
Prellschuß P1elescSlisc m Mil рико-
ше'.
P1/lIeum|J -em Med контузия, на¬
търтване.
Pienicr [puania:] m, -s = Pmcmlcr-
ninisUcn.
Pmcnicnc [pra'mje::-]]/ -n Thea, пре¬
миера.
PmeMÜamenuband m вечерта но пре-
миеро-о.
P-cмic1мiNÜc1cn m миниотър-пеeд-
седотел.
puiscner sw.'. sn it-.V. umg eртЛy-
еaвaм, бързам.
Pugsse fn -n 1. пеeоa (периодичен
печат); 2. Tech преса Омошино).
Puesce1dcnUn- / 'плптеaЛнa агее-
еия-
Pnccseuмu п ше;осл'мбo-
Pn|cse1111onc m пресат-ше.
P-CSceie-ücS1 m впстcикaрокo ко-
рeсeocдecеия-
PmgssehcrlehteiirstalUc- m кoеeспт;-
дeнт-
P-esseBüensU m служба по печат-'
Pnccceel1keгu1lmä изявление зо пре-
оaтм-
P-ecccГ1cüHliU JjPI. свобода но цп-
еo—-.
P-dsscCnmmentu1 п комен-мр и
пеeоa'м.
P1CCccCnrГc1cne / прпозткЛ;р;н-
ЦИC'
Pn/ssnimeidrmme опoбшлнип за пеe-
оoтa-
pncssen sw.'. hb О-,У. 1. пресовам
06еиk;'и); h. изо'иозеoм (оoк); 3.
притиснам; прилумдавме; упражня¬
вам нoтиок;
Oranger - Изо'иоkвa; Iоoнм от)
портокали;
Dcn Gegner um die Wand - Притис¬
кам противсик- до стеното.
Pncsccn-g1n п печатен орган.
Puiss/pHoTog-apS о.: . PmccceToUoen1T
m фоторепортер.
P-|cceccnuu /преглед но печата (до
радиото или телевизия——).
P-Csccch-ccncn m говорител (но ин-
с—итyеис, партия за връзки с пре-
оa'—).
P—eccesUclel / пресслужба.
P-Csscv^iliii^i^r m nрeдо—aаитлп на
neеa'O.
Pn|SCCzlNCu- / oPl. цензура са пе¬
чата.
Pnccceecn1nnм п OÖPL пепоцeш—ър.
puccsicucn ш У. Tb Oti. У. Schweiz (ъе-
оoм.
Pn/ssipr / -тп meist PI. geh натиск,
принуда.
P-cßkoSic PressCoSli / 6еиипти-
Pn/ßlifi Pmcss^lufUf O.PL отъоaeш въз¬
дух. .
PilßluflHummcu PunssIuThntnrnnnis
Tech цнпвмo—иеec чук.
P-cßsuoC Prescc1ck m вид оaлaм c
naчм-
PreßsT-oS PresscUmnn m o.PL бали¬
рано слама. x
Prestige [pn/s'1i:flu)] m oPl. прпугиe-
P1ecUÜgcf-1gl / въпрос иа eеeсaиe.
Pnec1|älvcrencU m загуба но eеeо-
aим-
Pneiße m. -п, -п Höst цр'о-к-
Pneiß/d п Hist Пеyоин-
hnlißicoH adj Hist црyсkи-
piackeln sw-V Tb iin.y. 1. боцо—, щи-
ee (студ, ес'ъе); 2. искри (шмм-
цaнокo)-
h-|oCeIrB adj възбуждащ. порое-
дмщ тръпка на шoeеeeeнип-
Pmlcn m. -е тютюн за дъвиaнe-
PrjgßiatxuMsobiu/ m Med студен
оaгряв—ш компрес.
P-|gcUc1 m, - свещеник; меeе-
P11ecicmumU п о-Р!. свещенически
с-H-
PnilCterdcжurB п овпш;cие;скo
одежда; р—сo-
P1Kc1n11g / -пеп жрицо.
h-||sUe—elcn adj озeшп;ичпони-
P-|gcUcmseH1TU / оР!, духовенство.
P-igs1c-cenirur и Oкoaoлиеeскo) ду¬
ховна оeeинoриC'
PuiasUeuUun
GADEROFF
592
Pm|ecUe-Uum m o,PL овeшп;иепсko
достойнство, свещенически сол.
P-f|c1c-жc1nc f еъkoпoлмтoce на
свещеник.
pulna adj umg чудесен, отличен,
екс-ро;
umg Eine ~ Ides Чудесна идея;
umg Dos ist - Това п еyдпс;т-
P-Üeibille-lNU f приеобалeринa-
PilMulonni f. Primadonnen TTea,
nеиeaдo;a.
Primaner m. - veraltend ученик от
12. или 13. клас на гиe;-зиятa-
primär adj 1. пързичен, пъевo;a-
еoл;н; 2' тонoз;ш; оъшeстзлc, пър-
вoо—eппнлн.
Pi1n|-Ifie-iUui / основна пи—eеa-
туро оОблкт но иосппдвa;п).
P-ini—soSiir f Schweiz основно учи¬
лище.
Piina-sTbon т Tech първичен тон.
PuImoT] т/п. -е geb . първпноaвт.
първoо—пцeнco оcaепниe.
P-1mgi2 т. -еп. -еп Biol примат
ОмаЯмуна или човек).
pm|no visla от пръв поглед, на шръв
поглед. без пoдгттoзнa-
P-Imcl / -л Bot цеи;yлa, иглин—.
p-Imii^ adf 1. примитивен, първо¬
битен. пързичен; 2. pTfoe пето—, при-
eитизeн-
Primltlvität f о.Р!, прими—ивност.
Pblnfilvllmg т. -е pejae примити¬
вен човек (с ограничели възмож¬
ности).
Pn/nus т. -se ппезe;пепт шо илосо.
Pnfmxail f Math просто число.
Pnlite /, -п Kochk сладки от меде¬
но т;отo с много пoдпр-вки-
P-ÜNUmcdicr nue Pl шeеaтни eeдии-
PriNz m -Bi, -xn шрише-
PriNzaccIn J. -mxm прише;сa-
PrimzgeeaHl m nеине вocсoе— (тит¬
ла ca спшр'тa hm кралицата).
Pbfmxjp п. 'Oei [.-.piar] при;циe;
Das ~ isr GleichberccHtigung Прин¬
ципът за равноправието;
In ~ По принцип; по иaеoпт;
Ein Manr eit Чеп Човек с прин¬
ципи. шеишенпп; етзпи-
h-iNzIpi|J1 adj 1. при;енппк; 2 по
при;еиш. цеиcциц;т-
pbiNz|pienOest adf пеинеиeп;, дър-
мощ но принципите 0И'
Prinz|hülNT—1ge f въпрос на прин-
енши-
p-inzipicnios adj безпринципен.
Pmürelpl/mmcitnm т umg pefan педант.
h-1reihilnUmeu adf верен но прин-
цицитe-
Pnkre-cgcnU т принц регент.
Pulor т -вп Rel приор, игумен и—
манастир; ръководител но орден.
PmüomüUäl f. -еп eеиoеи—п', . eър-
епество;
~лш seUzen Определям приорите¬
тите;
~ vor aUW' (Bat) haben Имом прио¬
ритет пред нещо.
Pujsa / -п 1' шишкo (сол); 2 Маг
пляен-. трoфeй-
Pujsma п, Prismen Mail. TecT
призма.
p-lsnoUfshh adj призматичен.
h—|ceen1ömмüe adj = puIcnuiisoH-
P-isnengIuc m призматичен бино¬
къл.
PuIlscSi f -m 1. сар (зо спане);
2. Mit походно легло.
privat adj I' личен; 2. еoстл;;
-е ArgiJienNHciUcn Лични работи
(проблеми);
Efr -cs UnUeiNaHnen Частно . прпд-
eристип.
PmieaU1B1ecse f доеошен адрес.
P-iviUingeiegenheii f лиеc- рaбo'0-
PrIe1U1udIane f личсм oyдипшцин-
P—lvatouto п частен автомобил.
P—iviUbiNk f е—сткa 6—кkO-
P-ieeUilslUz т пнеco имущество.
P-üe1UhcUnIcb т частно пепдприя-
TИЛ-
P-IvaUdeUcKUIv т е-с—п; детектив.
P—IviUeigenUun п o,PL частно оo6с-
'впеoот.
P-feaUf1n-zcug и лично eеeетонo
орeдсaвo.
P1üe1Ui1nB f im: iis/vom - от еaс—н—
собственост, от еoттeн източник;
In - В час-к- отботвeиoст, лично
цритлeaниe-
P—iviUnindel т o-PL чaотнa търго-
зис.
P-iviUiNhiiiive/лие;o. частно или-
ци—тива.
P-Iegtin1e-csse п личлк илaле;о.
privatisieren sw.', hb ir.V. приза—и-
оирмe; iii.y. живея от лични средс¬
тва Облз да 'пеoж;свaм професия).
P-ie1UIsi|-umg / приз—TИ0OциЯ'
Pm^l^^tKipliai п еaс—п; копитол.
PuIvlUKiiniC / емстеa олинико.
P1fYJttclnanKenk1csc f частна здрав¬
но нaсa-
Puie1Uiebcn п личен (еoстe;) живот.
P1ieatllnncn т частен учител.
Pu1eätnenscH т = PrivaTpcrson.
P-üe1UNumne- / еaотп; телефонен
номер.
PrivaTpatlcNT т частен пoеипе'
(оъо здравна осигуровка и емо'нм
осигурителна kaоa)-
P-ie1Upc-con / частно лице.
PniyuUncciU п ч—стно право.
P-ivilsendei т еaс—e; цеeдaз—тeл-
P-iviUspll-e / лична сфПра, личен
живот.
Pnie11cUur1e / частен урон.
PnIeafresnScChsrnn/J частна зoо-рa~
вoзн—.
P-Ie1UжiгtceHufU / еaо'кт о'oпaк-
с—ВО.
P—f^TWohnure / частно жилишe-
Piivflcg п. -0тт привилегия.
privilcgiercm sw.', bb in,', привиле¬
гировае.
puo pnäp (Akk) 1 шо, за; 2. зо;
~ Person Hi човек;
~ Slüek За пoре;; зм бройно;
- oder Korina За или против.
NB:
pro- словообразувателен еле¬
мент, който в немския език се
използва за нюансираме на при¬
лагателни със значение ‘положи¬
телно настроен’, срв. pmoancui-
k1nIso!-'-
pnaumc—ikuNÜccS adj проамерикан¬
ски (птлитиka)-
Prol/md т. -еп. -еп тествоно лиеп.
probat adj иоnи—а; (средство).
Puffls / -п 1. опит; тест. проверка;
2 мостро. пробо; 3. репетиция;
Eine ~ muoHen Провя опит. изпроб-
вае;
JmBr. aul die ~ strilen Подлагам
шнkoтo но иопитaеиel
Pi/bcabsUlneur/ / пробно тлoсy-
воле.
Pr^e^hsahxug т Тур шпалта. норен-
—'рa-
Pboicaiimе т пробно тревога.
PnoBionliabne / пробен зaшио.
593
DEUUTCti-DULGARHSCHES WÖRTERBUCH
Pmolllsoblr
Probeele / пробен беoк.
Pi/i/Tabri f пробно пътуваше (на
автомобил, кораб).
P-äbefiig т изпитателен полет.
P-obejaSn л едногодишен пробен
срок.
P-obeliir. ш о.Р1. тпствоее но ма¬
шина.
pbglcn sw.K Tb Ог,У.101Г.У. репети¬
рам.
Png1npatCitlnggJ пробна (рекламна)
oeaкoзкa.
P-oiash—ung т пробен оитк-
P-oiasUücK п рекламен (пробен) пк-
зeмeлсе.
proBcwcfsc adv за опит 0eеo6a).
P-oicxciU / пробен (иопи'—тплпк)
сетн-
p—obie-an м, И bb le.V. 1. опитвам.
nеoвeесв—м, иопеo6в-e; 2. опиаз—е
Ока вкyо). зк'озoel
P-ob^maeus п Cbem. Tecb епруветка.
P-oilan л. -п проблем. еъnеoо;
'рyд;oо''
P-oblanillk f oPL проблематика.
problematisch adj проблематичен.
PnoBIceOail m црo6пe;a'ичпн слу¬
чай.
P—oliankind m трудно (проблемно)
дете.
P-obI|мe-eic m кръг от шрoблeeи,
problemlos adf безпроблемен, . нпц-
роблемааичеш.
P-n1l!nmlбssmN f решение но проб¬
лем.
Prols т, РгоЬе^е! шастоятлл но
рaолие;и енории; ръководител на
мoнaоaир.
Product-Mirage— о.: Pmoduclmani-
gem ['prodAkt 'msnfd^i] т производс¬
твен eпнидeър-
PmoduCt п. -е !. продукт, произве¬
дение; 2. резултат.
PnoBüCtnrhönsc / WOeisch стоково
6oроa.
P-odukhriMilie/—сортимелтео гру-
по.
ProduKTeoN/ -тт 1. eрoдyкеис, про¬
изводство. реколта, добив; 2. eеoио-
еодстзо, цетиозпждoеп.
Pnoduku1äncu1T1iIc nun PL произ¬
водствени o'eмдъци.
PmodukTlorsiilaui т ход иа произ¬
водственото дейност.
PnoBnClfomsarhage / производстве¬
но съоръжение.
P-odiktüonsiuThige / nеoиовoдствп-
еа з—дoеa. пеoиовoдс—аeкo прог
еaмa.
P-ndukUiäns1ucfU’II т отпадаше еа
eетиозтдс'вoao Око ;eшт)-
ProduktlonsBctricb т eеoизеoдо'-
изно (промишлено) пр;дпринтиe-
PnodnCiiiiinisc-rlHNfn// nетиззoдо-
—зеш oци—.
PnodukUfaNsf1Kimr т eрoиовтдст-
вен ф-н—ор.
PmodiCtronsgriossnishhali / трудо¬
во-производително нoтпeеoенс.
P-OduKiüoNsK1huzUäU / производс¬
твен кaцaеи—e—.
Puoduk1foncCosUen nur Pl произ¬
водствени разходи.
PnndukU1oncIcftc- т ръководител
шо .пеoиззoдстзп;oтм дeй;oсa-
PmolueuforsMati/i nun Pl WiniscT
средства зо петиззoдствo-
P—oduChImNChI1n m петизвтдстзпн
плон.
Produktionsprozeß PmoduCtioimspno-
x/ss m производствен eеoцeо.
PuodukUiencseibsUkosUen nue Pl -. се¬
бестойност но цетиовoдотвoтт.
Pno1neufgNScUcfdcnumd / ръст c—
eрoиззoдствoтт, увеличение но про-
извoдоaвoao.
P-nB1CUfonseerTuS-lr п метод шо
производство.
Pnn1uCUiorcecnhrl1NÜccl nue PL
W0-tтcb црoизвoдствпни отношения
Produktionsvolumen п обем ла про¬
изводството.
ProduKtionswelse / шoеиш шо произ-
вoдотзт.
P-oBue11ance1Uflnn. nun PL прoио-
зодстзееи цoкaоaтппи-
PnoduCliON'siw/а/. т клон но црoио-
зoдоaвoaО'
Prolukt^^/^n^s^eyklis т. производст¬
вен цикъл
h—oduKUie adf eеoдyктивe;, произ-
зодителен.
P-odik1Iyüt|U / O'PT' eрoд'К'ив;oст,
производителност;
Abnehmende - Спадаща произво¬
дителност.
P-odiktivi1|tSgeTIIIe п МОг-мТ роз-
лико и еaвиишп'o но петиовoди'лп-
ностто.
P—odukUiylUäUcsUeigl-nrg / o,PL по¬
вишение иа пеoиоеoдитeлнтогтa-
PnndnCi|eCnäTic meist PL W0ntтcT
производителии сили.
P1nBUCtpll1XicrиlmgJ МО-окТ скрита
(косвена) реклама чрез птоиеиoни-
рмне но продукта.
Produzent m. -тп. 1 произво¬
дител;. 2. продуцент . Она филе и др.).
pno^i^:^i|^!r^nsw.K bb tr.', произвеж¬
дам; sich ~ umg старая . се да се по-
к—мо. дм бъда зa(пляз—е-
Prof m. -s umg = Puofescou-
proiin adj geh 1. озeaски Осгродо);
2 ежедневен. обикновен.
ProTaniou m Atch свeтокa отеaдa'
(не за .цързовни еeли)-
p-oTunienin м. У. bD ir. И. eрoфa-
кирое. осизпрсявам, превръщам и
нещо ежедневио.
P-ofcccIonaIüseuc m о.Р!, прoЛ;снo-
нолизъм.
P-nfecc1nN1l1U|U / o-Pl пеoЛeоиo-
;aл;oоa.
professionell adj прoЛeоиoшaлe;;
Ein -cm Sporiicn Професиокален
спортист;
Ein -ns GiuTaobT/n Пеoфeситеoпеa
преценим (рецензия).
P-ofccco- m, Pro/eтsonen про^сор;
- Tür PlysiK Профеесф то Лиоикo.
PinTeccnn1ü1ceJProTlccnncg1ü1le m
прoфeстрокa титла.
Prof/ssum / -nm петЛпоyзo. прoЛe-
сoрокo място;
Eine ~ bikoMMcn Получава; про-
Ллсoеокo мнстт-
P-gfl m. -s umg пртЛeоитнaлисa'
P-aTiioxcr m професионален бон-
оьoе.
P-oTirnßiull m o-Pl професион—лен
футбол.
Proll п. -е 1 цртЛнл (лнел); 2. про¬
фил Она автомобилна г-уе-); 3. geh
в—рaк—ле, индизиду—лни оочпств-'
Pnofilbili п сниено и профил.
PioT/Iriscr п Tech eртЛилеo ее-
лнзo.
pnoTflfc-em м У, Tb • te У. • Tech■ про-
Лилие—e; sie! - профилирам се в
дадена обл-ст и . ставам иовeотпн-
p-ofij|crh ad/: /11/ -е PcnsörlloHKeiU
ярко oткетсв—що сп лиелoс'.
Pioflimcifen m профилна гума (зо
МПС).
P-nTüIcnSIe / подметки с дълбок
38.
P—n1|ec11Hl
GABJFROFF
594
профил.
Pnn1|ecUuSI m Tech пеoЛилеa сто-
М—ЛМ.
PnoTji m. -е пoлоa, изгода. печолбо.
pmoTfUib/l adj доходен. иотoдeш.
pioTel-argcnd o.: PmoTül Brirgard adj
доходен, носещ печолбо.
Pmolifgiir/ o.Pl. стремем за пeе-п-
6о, oленoоa.
pmoljtlancn sw, У. bb iir. У, пeеeлн, ио-
влиеaм печалба (vom cUЖl (Dao) от
нeшo)-
Pmofjinaeh/n т pejoe пeеoп(oе-
Proll-ais f МОг-мТ кормо c— печал-
бота.
pro ioneo adv петЛтем— 0Лopмoо-
но. външно).
pioTund . adj geb основен, задълбо¬
чен Oо;o;ия)'
Pmogdfisr /, -л eеoткoоa (zu eTw.
(Daa) за нещо).
progNostlzIcr/m sw.V, Tb ir.y, пеoг-
нoоиемм-
P-ng-1nм n. -е програма.
Pnndn1mмrr1l-ir/ / eеoмскa и
прoтемeм-a.
puog-umMiUlsoH adj eрттрaмeн,
P-ng1dмm1li-1t m eрoгрaмeн съ¬
вет (и радио, телевизия).
P-nd—1mмBIcKlUie / ED' програм¬
на дисопто.
P-nd-1nnlniw1rT т пеoeктoпрoг-
еoмa.
P-ndn1mnfnedl / ход еа eзoтзм-
мота.
pno/mommgcMtß adj оът6еoзет.
сптлaснo с пеoтрaмa—a.
huogmamмdesueicru adj с eеoгрaм-
со yпеoвлe;иe. програмираш.
P-og-iMMHeTi п eеттрaмa (з- темт-
ролко. филмово пр;дст—злeниe)-
pmognanmfanen sw.'. Tb 1п.У-111п.У-
EDV пеoтрaмиеaм.
Pnndn1mmi£rcr m. - EDV програ¬
мист.
P-oe-1мe|e-sh-1ene f ED' iporpu-
мен лоик-
P-ng-1mn|e-ung /.. -cm EDV пртт-
рaeирaнп-
P-ng-1мnp1keU m EDV софтуерен
(програмен) поне—.
Pnn/namns1eusnurd /EDV прог¬
рамно yeеaвлeниe (но уред).
P-n/n1mмuc1C Pmndrummмuc1C /
O.PL црттрoмеa eyоиk--
Pio/naмmennceS1n / преглед на
програмат—.
Progreß P—o/ress т. -ме прогрес,
н—предъз.
Pno/messlon J, -еп прoтеeоия;
Мо-ОкТ Ir die N10^11 ~ Kommen
Влиз—м в по-горната саовко за - об¬
лагане но доходите.
h—ograssie ad/ пртгепсивп;-
P-n/1css|eicctcul-UNd / Wln-тcT
прогресивно данъчно облагоне.
Prohibitivzoll m Wlntsch омпеeшa~
телно мито, о-ши';т мито.
ProjaCT п. -л петпkт-
P-ojikiidcc / идея зо проект.
puojckUii-ir sw-V. Tb tr-У. проекти¬
рам, планирам, впз;oeeрявoм-
Pmoj/Cllor / -xn 1. nрoeк-иеoнe,
шеoпkция; 2. прожекция.
P-ojcC1üorc1hpar1t m . прожекцио¬
нен апарот.
ProjeKton m, -тп 1. eеoмeкциo;eл
опорот; h. диaпртeк'oр-
Pinkck1el1ili m ръководител на
петeкт-
puojlxiinen sw,', Tb О-.У. проеекти-
р-м.
PmoKlanalion / -em прoкоoeaцнн-
h-okI1ni|-ln sw-V Tb ir.'. geT про-
зъзглaосвaм. т(сеявo; търeeттвe~
но. пеokлaмирae-
pmoKonnimesTlscb adf пеokoeyшио-
гнеeоkи-
P—o-Kopi-Verbrauch m oEl Wirisch
потребление но тп—вo от емоплe-
ниe—o-
ProkrustcsbcTt п црoкр'У'твo ло¬
же (неприятно цтлoee;ип, и което
някой бива пoотoвп; носило).
PnoCumu /, Prokuren Wietsch вид
търговсоо пълномощие.
ProkurfS m, -еп, -еп прoиypиот-
Proici ii. -ei. -вп pejoe пролетарий;
човек c лоши маниери.
Proi/iarloi m r,Pl пролетариат.
Proi/iunl/r m. - пролетарий.
p-oIei1-üccH adj пролетарски;
Eins -c Revolution Пеoлe'oрокo ре-
вoлюеис-
Puoloe .• -е прoлoт-
P-oion/iUliir f -em WOeisch удължа-
воне но срон.
prolongieren sw-У. Tb hr-У. WO--тcb
прoлo;гиеaм. продължавам. o-о-
рoчвoм-
P—oniniBc / -m 1 място зо разход¬
но (олея, булевард); 2 рaохoднo-
P—oeenadinleok п Маг горна по-
л'(a-
Promcrgadeimn/sOiugg umg 0-om ме¬
лез (куче).
P-omcn1denжag m олея зо р-овoдкa,
pnoMCdia-rn м У. sn ili. У. geh роз-
^^мдом сп.
P-om1hIe п 1. една хилядно Iчoот);
2. промил Ioпктвoл;т съдържание
и крпв'o)-
P-oм|IIedncrхc / геaеиеo но до¬
пустимо съдържание но oпkoвoл и
кръвта.
pronlNcne adf виден, иозeо-eн-
Pronlncner mf.. -п, -п видна лие-
;oо—.
Puomirgnx / ooPl. воиени видни и
зш—еиeи лиешoотH'
P-■nnüsCUIttrtJ o.PL geT пеoмионyи-
тет. (поpoо(<oр;a омснa еа сексу^-
шия шoртньтр'
P—oeoUfjr / -еп црт;теис, полу-
човане но научно степен (докторс¬
ко титло).
huoeovi&rcn sw.'. Tb Ift-V. eт-
л'е-вaм н-учи- степен (докторска
—и—лa)-
prompt adj бърз, —oепе (отговор,
тбопyeвoнe)-
Pnomonen п. P-amrmina Ging мес-
—oи;eкиe-
p—ononlnal adf Ling м;сттиeпк;н-
h—ONorciert [pnoro'sü^i] adj пронон-
сирак. явно пoде;р'aе-
Propagando / о.Р!. пропаганда.
Propagandi'aim m eетпaгaкдпе
филе'
P—oha/aNB1iidC / пртeaт—еднa
лъжа.
Pmopaeomianatcnfui п пропаганден
материал.
Propagandist m, -еп, -еп пропаган¬
датор; пеoпoгaедис'-
h—op1d1rd|cT1ccH adj пропаганден.
propagieren м У. hD tr, У, пропаган¬
дирам.
Propan п o-Pl. CTem пеoшaн-
Pr^opgll^im m. - пропелер, перна, вит¬
ло (но сoeoлe')-
Puohglleгuni-1eb m пропелпрко зад-
виевонп. пропелерен двигател.
PnnhdlIlnTIudzcu/ п eеoe;пeрпе
(витлов) самолет.
595
DEUTT>CH-ßtPDGAßISCHES WÖßTEßöUCT
hnnegflr1Hüg
PropcU/rlnnBeNi / пеoeeлeееa (вит¬
лово) турбина.
hnmhe- adj umg чио' и опеe—нa—.
PuopSci m. -Ti. -em пророк,
propSalfsei adj пророчески.
p-opHex||cN sw-У. Tb Oi,', nрпдокaо~
вам. предричам; пртеoк'еo;-
P-nhhlzeunn./. -тп пеeдскaоaеиe;
eрoрoчeотаo.
prophylaKtisch adf Med профилак¬
тичен, предпазен.
Prophylaxe/, -m Med профилоктик—.
Proportion f, -en пропорция,
proporTloNiI adj пропорционален;
Math Di-cKU - Право пеoптреиo-
смлен;
Mail InBi-ckU/UngeCehrU - Обрат¬
но пропорционален.
Proportional/ /, -m Mail член на
eрoпoецис-
ProporTloNaliTät / о.Р/. nеoeoециo-
солност.
P-nhmmU1oraIжuiI / пропорционален
избор.
pnoponTiogterl ad/ оърaомeеeе, про¬
порционален.
Pmopo-x / -е 1. eрoптрциoкaлкo
разпределение на длъмеoо'и спо¬
ред големината но групите. eмр-ии~
те и др.; 2. Schweiz eрonoеенoнaлeл
ио6тр-
proppenvoll adj mandd umg пълен до¬
горе, прe-ъeнм;.
PiOrsCiom m оa;eотеик-еeктoе.
P-ßsa / o-Pl eеoзo;
In - sci—iliiN Пиша и проза,
prosalscH adj пртоoичпK'
pi^Qsau! inier/ - h—osU-
P-ocpcCU m. -е пртопeзт-
P-ocpC1itatJoPl преуспяа—не. про-
еъф'свaеп, благоденствие. (лагопо-
лyеип, пртоп;ритe'-
p—ncU! -nter/ каздравп!
ProsTatu / O.PL Med пеoо'a'0-
pnosuaiufcnnn. cfoi sw.'. Tb прости-
'yиеaм-
P-nc1üUuieгtc / -n пеoотитyтka-
ProsTltution f oPL пеoстиayцин.
ProTagonlsT m, -em, -xn eеo'o~
roеиот-
P-nUede I...'оe:] m. -s протеже,
pmoU/glemrm Ipioie'31:nan] sw, У, bb hi. K
покрови—елством, прoтeмяеaм-
Pmoec/r i, -e CTem пеo—пин,
p-oUeinu-m adj бпдпк са протеини.
hinUcinSueтüd adj оъдъеe—ш eет-
теилИ'
h-oUcin-s1oH adj (огот но протеини.
Pmoicetiod f -en пTI<pcDИтe.лотвa-
С3. пткртвитплотзo, пеomekеия-
P—oicku1oricmuc m o.PL. Wiiisch про-
'eзцитcиоъм-
P-nUcCUnn1U m, -е eет'eкгoрa'.
PinUccU m, -е пеoг;о';
-* geecn eTw. (Akk) enHclcr Протес¬
тирам срещу нещо.
P-niaciue1üoN / протестна акция.
Pnn1cc11m1 m, -em. -em Rel eзo~
'eотмcт-
pmot/stariiscH adf Rel прттпо'o;тсkн-
P-nUecU1N1icnus m o.Pl, Rel протес-
тм;'0'еo.
P-nUasU1eжqguInd / протестно дви¬
жение.
puoiesU1|-cn sw.'. Tb fr,'. 1. протес¬
тирам Ig/gcn jndn,JcUЖ' (Akk) срещу
cяктroJcпшo); 2. протестирам 0eo-
лиеa)-
PnnUcctCundgee1imgпрo'пот;c ми¬
тинг.
Pmotcstmamshb m eрoт;от;c eoвoд,
пеo';о';c ;oеш-
P-ohec1NnUe / прo'eотca нота.
P-oh|c1s1nciC m протестна стaеka-
P—oi|sWeUe / протестно вълна.
P-o1n|ce / -п прo'eо-.
ProioCoII п, -е протокол;
E1W' (Akk) ins - inTncHncn Впис¬
вам нещо и протокола;
Eiw. (Akk) zu ~ п/Не/п Протоко¬
лирам нещо;
Das * sIrHaeUcn Спазвам прото-
кoлa-
ProTokolIanT m. -en. -em = Pioioeoil-
Tühu/n.
puoUnKoIlauicoH adj шрoттктлпС'
ProtoKoll'Ünrer m протоколчик.
protokollic-cr sw. У.. Tb fr. y.jlie. У,
протоколирам.
Pnoior i. Pno-onen PTys проток.
Protoplasma m oPl, Biol nеoгoe~
лазма.
Prototyp m 1. прототип, първооб¬
раз; 2. символ. типичен пеи;eр-
Proix m. -е umg pejoe оco6. надут
еoвпk-
Prfiixc / -п МП предница (см оръ¬
дие).
p-äUхen е V TD Otr.y, umg pe/on на¬
дувам сп. перчо се Ос);
umg Mit нап/п Geld - Перча се с
парите си.
protzig adf umg pe/re парзенюшии,
сомохволес.
P—ovemfcrx / -xn geh eеoнзвтД'
P-ovladt m oPl. пеoвиоии. храна (зо
излет).
Provinz J, -en 1. пеoвиcеия (на
0'рoco); 2. ofl pefre eртзи;ция. оплс~
ни р-йон.
P-ovinzhuuhtcl:1dt / столицо но про-
вишеис-
Puovinzlulisnus m. Provinzialismen
Ling ■ прозилци—лизъм-
provinzicll adj провинци—оe;-
Puneinzsli11i / пеoвишеиoл;c град.
Provision f -em WOeisch кoeисиoco-
P-oe1sforci1sfc / in: uu' ~ 1-leüUcn
работя са комисиосо.
h-oeismmfsoH adj прoаиоoрпc. зреме-
ШПС-
Puoy1so-inm i, Provisorien geh вре¬
менно eoлтмпкип; временно по¬
мощно ср;дс'вo-
p-oenlc1nU adj geh пеoеokaтивec.
пеeдизвикaтeлпc-
PnnenCatcnm [hrovnCu'1n1т] m, -e
pefre провокатор.
P—oeoC1Tfmn / -тп провокация,
provokatorisch adf пеoвoкa—oесkи,
прoвoзa—ивec-
p—oeoхieren sw,V- hb tr.V, провоои-
ром.
Proz/lin f -em процедура.
Pmox/ri m. -е петеec';
6 — 6%;
umg ~e BcKomman Купувам нещо c
c-мaлпкиe-
Proeadtsale m eртцecткa о'aвka,
прoеeе'-
h-ozenii1i adj процентен;
-c B/t/illgin/ Процес-со уч-стие.
Prozeß Pmi^i^^ss m. P-azeттe 1. про¬
цес; 2. (съдебно) дело; процес;
Ein I1nden - Дълъг процес;
umg Kurzem ~ nli jnin. naoier Hc
се церемоня c cсзoгт, набързо сп
разправям с шнkтгo-
ProeißukUc Punzesc1eue / Jue дело.
папка с документи — даден процес.
pboх|ßBleolleächt1gt hrnzlncc1eyol I-
mächtlgl adj Jue с правомощия to
дадено дело (адвокат).
pmoxißlähig hmoхcss1IH1g adf Jue
процесуално дееспособен.
596
p-nzescüe-eN
puoxcssi|-cn м.К hb iir.'. Jue водя
дело 0/agnm indm срещу cякттт)-
PnnzeicSnnn/ -en пртцeоия-
PnoxcßCostii PmozessCnc1er nun Pl
разходи по дeлo-
PnnхcOonBrnnd PuozessomBdidg f
Jur съдебен ред. съдебни еoоeт-
редеи.
proxessuol adf Jue петепс'oлec. '
pnÜBc adj прекадено оеoмeмлив
(по проблеми см слксу^н^тт-).
Pmüirr-|rJ -п прекодека сеaмпм-
ЛИвО0'.
PrüfBcrlcht т доклад за извършен
контрол.
p-ürid м И Те-г,У. 1. проверявам;
2. иопитвaм Оу^пник); 3. изпробвам;
4. кон—етлиеaм-
Puüi/n т, - 1. иопитвoш. екзоми-
натор; 2. koнтрoльoр-
PiüTcii п Tecb изпи—атплн- пo6т-
еoттеия.
PnÜTge-rt п изпитателен уред.
P-Ültirg т. -е иопи'вмн (ученик.
студент).
PnÜlsiidB т TecT иоeнтa';л;к
0'eлд.
P-üГcUcür т пробен камък;
Elm ~ für IrUeiilgcnx Пробен ноеън
за иштeлитeетнтс—.
Prüfung J, -xn 1. цеoвeркa; 2. из-
eиm; 3. изпитание;
Eime ~ besUcHen Издържо; изпит.
Bcl dcn - iu-ohiotien Провалям се
на иопит.
P-ÜfurgsinTondenurecn nun Pl №-
eиmли ноиоkвaниH'
PrÜfungsangsT f страх от иопиTl
P-äfnrgs1n1lIt/изпитно робот-.
P-Üiingser-geBnis п резултат от из¬
пита.
P-ürungsiicn п изпитен прeдмeт-
Pnäiundcgebüi— f иопитшo тoкоo-
PrüfungsKommlssion / изпитна но-
мисия.
PnäTnngelo—вrurg наредба за про¬
веждане на иопититП'
P—ürurgsUe-пП т изпитно дато.
P-Üg/i т о-PL бой. eпедaх.
PmÜ^<^Ser|J -еп о6нзoлп; бой.
P-ügelknile т изкупително жерт¬
ва, етвek. лоноои—н о-рaди дрyти—л-
pnÜ/einм.К bb --.'. пердашо, бия;
sici - бия сЛ'
P—ügcIsU—оГ/ / телесно нokoзoлиe-
GAfigPO/TU
P-urC т o.PL вeлинтлeциe, пищ-
ност.
prunken sw-V bD i-п.У, блестя. №-
еaдирaм.
pugnKIlchinl adf обичащ разкоша.
P—unksiüeC п особено целен пред-
мп— (в eyипй)-
p-Uikvoil adj блестящ, велииоле-
ee;. разкошен.
p-iciCN sw.', Tb i-п.У. прихвам;
пръхтя; дишам шумно.
Psoin т. -еп псалм,
pscudoBsmoknoUisch adj псездодп-
мoкрo'нчпк-
psaudomye adf цтд псевдоним.
Pseudonym л, -е цоeвдтшим-
NB:
hseuBo-/Pse1Bn~ словообразува-
телен елемент, който в немския
език е с ограничена продуктив¬
ност при прилагателни и същес¬
твителни със значение 'псевдо*,
срв, hccnBo1emokruUüccn. Pseudo-
wiss^nscSait '.'
PclädoжissemschaTt / пспздтн—'k0l
pst OnOerf пи-! шш! тихо!
Psycha / -л цсивин-.
PsycHoTcm т, - Med поихиaтър-
PsycClalUnil öjPG Med психиатрия.
psychiatrisch adj психиатричен.
psychisch adj шоихиепокн. психи-
епн-
Psyhboiiulysc / o-PL PsycT nои~
хоаналиоo-
PsycHoanilyUiKc— m шсихтoшaли■'нк,
psychoanalytiscH adj поихoaнoпнтн~
елн-
Psycioioga m. -i, -n eонвoлтг-
PsycHologfi / 0-л) понвтлттин,
psychologisch adj eсивтлoтиеeш-
Psychopath m. -em. -xn Med eои-
хoцaTl
psychopaThiscH adj душевно бoлeш-
PsychopharMaka nun PL псивтЛaр-
;aепзтиени сепдттв—.
Psychose / -m Med поивтоa
psyoHosoeaUfsoi adf nснв(oоoмaтo-
еeШ'
Pcyol^|^1^l^гunn m umg псивичeоки
тормоз.
PsycHotHcrapeut m. -xn, -en Med
псивo—eеaпeз—.
psychotherapeutisch adf Med eонхo-
терапевтичен.
Psyclюthsru1pi| od/. Med шсивoтп~
емпис.
psychotisch adj псивнелл.
pul^iuiru adj пубертетсни, пуберте-
—eе-
Pulsriät / o-PL пубертет.
Pule—Uälsimsoneinung / прояви при
пубертет—.
Publicity [pAUilsfef) / о,Р1. пy6лие~
кост, пoсв- и медиите.
Pilifc-ciitioms —.: Public RcIaUons
['pAlilC -1'Iea'Iand] nun Pl връзки c об-
шпо'зпеoс''a-
puBIjC adj geh публичен. дтотoсенe
и— общественост—0.
Publlkuiiom / -еп ey6линaция.
PublikulüoNsmecntc meist Pl eрмвo
шо ш'6линaеня-
Pu^iiei^lIi^ffs^i^rBoU п з-(роеа за пуб-
лизyзoшe-
PuBllKue п o-Pl I. публика Iоеи'e-
ли. слушатели. читатели); 2 публи¬
ка, o6шeстеeнoот-
Pцbliknncllcilüng m любимец на
шхблиkaтo-
PuBIlkuesnesoninz / отглас в пу6-
ликота.
PubliKums-verkehr m o.PL дос'™ шо
граждани до учреждение;
Heute Kain Ч Днес нп сп обслуж¬
ват теoeдoнн!
publiKumswirKsam adj с въодeйст-
вип зпевy ey6лиk—тo, върху общест¬
веността.
piB^iinnd sw,'. hb hi.y/Ohr.'. пуб-
ПИH'B-M-
Pililx/sl m -em. -xi geh шy6пнеитт.
жypл-пист.
PuilfxisUie / o-PL публицистика.
журналистика.
pültZe/sUfsci adf e'6лицнотич;ш-
Puck m, -s 1. зид гном; h Sp шай¬
ба (и хокей шо лед).
Paddirg m. -е Kochk пyдишт-
PuBB1nghnIeer п десертно нишесте.
PjfBei m, - пудел.
Pudelnülze / колпои; дебел— пле¬
тена ш—eн0l
pudclnackT adj umg оъзсee гол.
pudelnaß pudelnass adj umg мокър
до ктсaи-
pudciwohl adv umg много добре;
umg En TüSil sici - Той се чувство
много добре. хубаво му е
597
DEiJTTCh-DULGGßlSCtfhS W(OQ^l^£^lbU^fi
pur
PuBcu - пудра.
Pule-dose f пудриеро.
pude—m М..И. Tb ar.'. пудря, ш—пуд-
есм.
Pül/mqiistr /-пJхеп зо пyдрa-
PuBcnxucCem m пудра ■ зовoе-
puT. Oioxnj пуф! (иeитaенс но иоо-
телл, пукот).
PuTO] т. Pü/fe удор (с юмрук);
Jein. cinen * gcl/m Удрям ляно-
го с юмрук
umg Einem -/Elr paar PUTTe vertra¬
gen können Мога до цoнaоям мно¬
го; дебела еи п комата
Pili. л, -з umg ey6лнеeл дом, бор¬
дей.
Pullingel . т бухн-т ръкав. рък-в
бyЛ0Ш'
pgifen ж.И. bb ar,'. L (лъок-; (с
оoкп' или юмруз); h. еa(изoм
(плот); ihr.'. ц'в—н, цпшka (локомо¬
тив).
PlTcm m - буфер (auch üDTttr).
PirTcnhiUUeuic / 6'фпрно батерия.
буферен акумулатор.
PuTTensUuuU т Tech буферна дър-
е—30'
PuTe-zonn / буфери— зосо Одпеи-
литoриоирo;a зоно епеду деп дър¬
жави).
PuiTmuls т oPl, царевични пу¬
кайки.
PlT-eis т o.Pl, цyнo;ки (от ориз),
pui! inten/ шЛy! (иор-з но О'зрoш;-
шил, шeпрнязъш)-
pien sw.'. bb in-', naedd umg ма¬
хам. oто'р—;симм c пръст; йг. У, бър¬
кам с пръст (ат/Пп chw. (Dal) и нещо).
PuiC т. -sj-x група от повече хоро.
превозни средство и др.;
B/fm Rennen im - loi—cm Кар—м в
основната група при ралито.
Pille / -п umg бутилка;
umg Volle - coH-eüen Крещя с зоич~
км 0HЛ0-
PT/IJi т, -s kurz Jü- Pullover umg пу¬
ловер.
PiiT/rv/e, - пуловер.
PuiiudBcr m. - пуловер без епк-зи-
Puip m. -е пулп (плодово eoо—).
Pulsm, -е Anal eyло;
Ein bcscbieuniigter - Ускорен пyло;
Dcm - messen Измервам пyло—.
PuIsiBcn /Ana- oетпеис;
SlcH (Dat) dla ~n ouisohmcfdcn. öii-
nen Прерязвам си вените'
Puhsiuequenz / честота . шо пулс—,
pilsiren sw-У.' bb Ohr.', eyлоиеo.
6ие, тупти (auch üDenOn);
Das ~dl LeBcN П'.осиpoшин' (ди-
намичлият) живот.
Pulsnem /, -лл шyло—енн-
Pпisso!I1d m Anat цхлсир-нe, бие¬
не но пyло—.
Pull п. -е 1. шyлт; 2. Schweiz писо-
лище. бюро.
Pülvcm п. -1. прах; 2. барут,
img Sain d1пeec - verscHoss/m haben
Изгпемсв си цa'ртнитe (нямам . ве¬
че идеи, енергия).
Pulverfaß Pu^iil^i^s п буре с 6—руТ;
(Win) auf Все ~ slizcm Сякаш седя
шо барутен цoгрe( (и оп—сшо штлo~
менил съм).
pul^^-ralm adj кото прах, много ои-
me;l
pulvlmlg adj кото прох. прахообра¬
зен.
pulverisieren м И, bD tr, У. ^•лвзри-
оирae, стрижам но eеaB'
PieelnCufTcl т кафе на eеaв.
неск—фз.
Pfjiv^iUCam^^m f барутен .погреб.
Pmive—co!ncc т oJPL рохкои о;яn
P1leertuuм т Höst нуло - б—рутпн
склад.
Puna м. -5 Tool пум—.
Pummel т, - дундьо, дундпсто де¬
те Oeтмиеe).
pummelig adj umg пъллиеък, пух¬
кав. и-kрътплш ^^nTn).
Pump т in: umg auf - но заем, оъо
оoп'и пори.
Puepc/ -п 1 помпа; h umg ^^3.
рдт^]ЛП) sw.'. TD ir.V. eoмnс, из¬
помпвам Oтeенoот, въздух).
premp/Ni м. У. hb in. И, umg 1. дожо;
в з—ем; 2. вземам в зоее.
PünparmloCel т о,Р1, зид ръжен
хляб.
Pumphose / Озид) шoпвaеи-
Pumps [pseps] т. • обувки с де¬
колте и тти-
PüMpsiallom / пт;цлнa от-шция.
PunK [poi)K] т. -s пънк.
PinK/m I'еoшюл] т. - цъшкoе-
PтnKnncIk / oPl. музи;— и стил
“eъкк"r
PinkscHniUU т aPl прическо и стил
“цпек”r
PuiKT т, ■ -п L тoекa; 2 ey;нт, елпн,
eoеaгеaЛ. 'текa (от дневен ред);
3. място, . ^кт; 4. въпрос;
Einen - seieen Слагам (постовям)
тoенa;
Zehn чг . naohen Събирам . НУ точ¬
ки (в тъотло—лнп);
Di ToUr * Мър-им-а точна;
Eim sU-üUU1deг - Спорен въпрос;
Der sp—inginBc - Същност-- но ше-
шa'—;
umg Es Ist * zWjli Часът п точно
дв—шайсет.
pmnkUer sw-V. Tb iin,'. печеля точ¬
но (з спотeоoлип)'
hunkUTöuмüe- adj. точковиден, точ-
koo6рмзП;-
PunKtglcicHHeit /oPl. SpрМжпл ре-
оyл'-т, равенство ттекн-
puiCtfn-cm sw-V, Tb --.', 1 пункти¬
рам; 2 Med црaвс цyЛкциH'
punKtiert ad/ e'Шк-нрaн; c тoек-;
Mus Eine ~c Note Нота c точка
(удължена);
Eina ~c Llmle Пунктирана линия,
puNetilch ad/ точен (навреме).
PÜnKUlieHCeiU / oPP тoчнoст-
PigeiNiiliiiuge / Sp загубо по
точки.
PinKeo präp (Gen) veralt to отно-
щение шо.
PoiNkUnicHter mSp стросичпн съдия.
PunKtsieg m Sp eoбпдa по точни.
punktuell ad/ geh точи— № точно;
Eins ~e Elmgung Спораоy;eниe по
воиеkн ттеoи-
PurKTun! omten/ крой! точка по въп-
еoо—!
PunkUжenUnnd / Sp кпaоие—н; по
точки.
PunkTzaHI / o-PL. Sp (брой) ттезИ'
PumscS m^. -е пунш Oгoрпшo напи т-
но от вино, ром и noдпеoзки)-
Pupjlle / -л Anal ззницо.
Раррп / кукла |aucb übentn).
РШ’ФlBr -я нанозид—.
PuppcNgesichT п лице ео нукл—, ка¬
то ш— кукло.
PrfhheNH1uc п къщичко зо нyнпи-
Puphcnshili п TTeat куклен театър.
куклено eнeо—.
PuppeNspieler т Tbeat зукложод.
PuppentHcater п куклен 'п—тпе.
PfIppeNЖ1glN т количка зм кукли.
pur adj 1. еисm. без цри;eои; 2 ио-
GAÖEDOFF
598
Püree
тиксои, пълен, тотален, еист;
-cs Gold Чисто злото;
umg -cm Unsinn Истинско 6eзсмио~
лиеo, пълно тлyпoот-
^**1^ п, -s Kochk пюре.
Pum/aT|vuM п, Puigaliva PTaem пур¬
гатив. рoоолoбитплнт ^едство.
hiudlcuen1 adj PTarm рoоол—би'e~
лeк-
hшk|-lП ж. И TD ii. У. провя шо пюре.
Pu-isnus m a.i^li Ling nyриоъ;.
PunücU m. -xn. -en пурист (човек.
държащ но чио'О'—-— и традиция¬
та в езика).
Puulliri- m. - пуритан.
pu-leonlscn adj пхритaшокH'
PnnüUuN|cnnc m о-Р1 пуритакстио,
п'рит-ниоъм.
Purpur m o.Pi, geh пурпур; шypпy-
рен цвяа.
P1-hu-muNUlI. m богреницо, пур¬
пурно оралсна еактия.
pu-pu-r adf пурпурен.
purpurrot adj пурпурен, пурпур-
нoчeрвпн-
Piueelliin m Sp nр;мс'aн; през
гл-за;
Einin - soSIigen, nihhem Премя¬
там сп през тпaиo. правя кълбо.
pu-xein sw.'. TD -in. И. 1. падам. пре-
т6еъшмм сп. ко-урвам се (през гаа-
зо); 2. пада Iеплa)-
PiSsselu-leiU f пишк—вa робота.
Pesic f o-PP umg дъх;
umg Aus d/r - konnsm. scim Еди—м
дишам, задъхвам сл;
umg Jein. geil dis - uns 1) Ha ля¬
ното не еу стига дъхът. едво диша;
2) Някой няма вече онлн, пори.
Pusteblume J Bot гпyв-еел.
Pustekuchen! Onlerf троши си тпa~
иато!
Pusi/I f, -л Med e'C'yлa. молим
гнойно пъпоо.
^/^11 sw.', bb i-.V. umg духам; из¬
духвам; Oti, И. пъхая; дишам зoдпвoлт.
Puszta f унгарското пyт-o-
PlUi f -п Zoll ц'Янa'
PüT/rBuoisi m печено eyйka. пуеш-
но eeеeшт-
PlUin m. - Zaol nyнк.
put/nnoi ad/ червеи като . рок, сил¬
но зoеeриeш-
Pu1ccS m. -е ц'ч. превр—'.
PuTscHvcrsuch m опит зо прпвеaт-
Pliir f -п ангелче (орем;;;' eрн
(оро; и рококо стил).
Putz m о.Р1. ArcT мазилка, хоросок,
putzen sw,'. TD ■tr,'. 1. чистя; 2. ки¬
ча. 'ирaснвae, тиодя; 3. лъскам, чис¬
тя (обувки); 4. чистя (зеленчук);
Die ZäUne - Измив-е си зъбите;
Die FensUer - Чистя (мия) прозор¬
ците;
Sic! (Dal) dis Nasi - Иоеиствoм си
носа.
PiUZcn m. - еис'aч-
PutZfüenel m ofl, pejor мaкнс зо,
чистене. '
PjtZfruu f чистoеko.
putzig adj umg хубавичък. eил-
Putzlappcn m кърпо за eрoх.
PüTzmahhanin f veralt модисти—.
Putznlit/I п почистващо средство.
puTzeinten adj umg жив. (одър.
PjUlzti/ m .ден за чнсae;e-
puzzelm ['pazIn] sw-V, Tb ihr,'', редя
пъоeл-
Puzelc ['pAzi] п, -s пъзел Iдп'0ka
игра).
PVC [hc1ai'use:] п o,Pl. Chem поли-
ии;илвлoриД'
Pygmic m. -п. -п питeeй.
pygMäcniart adj питeeйоки-
Pyjama [py'13i:mu] m/m, -s пимoeo-
PyraiMId|/ -n Höst. Math пирамида.
hyramüdeNTöumig adj пир-мид—лес.
c форма но пирамида.
PyUOeiin m. -m -n пиртea;-
PyroIneaNisJ o,Pl пиет;aкия-
Py—oUloHniK / eиеoтeвнинo-
Pynuhussl/g m geb Пирово штбпдa
(c толкова жертви. че губи ок—чп;иe-
то ои)'
pythagorciscH adj цнтoтoеoв;
-cn Lehrsatz Теоремата на Пито-
гор.
Python m. -^jPythoiseiiaige / -я
Zaal питон.
DEUTSCH-ßULCAßlSCHES WÖPTfQQDUCH
QuonCkuci/r
Q, . q [ku:] m, -/umg -s
ну, оeдeмеoдeоп'M'м
букво от немското мо-
6yka-
Quohbci т o,Pl пих¬
тиесто масо, мппп-
quäBBOc)iiä ad/ umg 1. eивтипот, 2. мек
и влъотaз.
Q^;^<^I^c^ClI.f/ -еп тлyeaи брътвеж.
QiieKsuiher т. -piejoe лечител шар¬
латанин.
quacCsaUBcntsw.'. TDil-.У, лекувам
оъо съмнителни средства, шарло-
'—^'30;.
QuiBBei f -п подутина (от иемео-
цис. yхaeвa;п).
Quolcn т, -1. Aecl дслме камък;
2 Mail пеaвoътълeк пoеoп;лeпипeд.
Quide—sUein т дспoе камък.
Qual—art т. -еп. -enMalT квадрант.
Quadrat п. -е Math квадрат;
Ein * z/icHnem Чертая квадрат;
Mail х2 (х Quadrat zwei) Хиис на
втора сmeeeл;
Ins ~лг Heben Повдигам но квадрот.
quad-iTö—m1g adj квадратен. с квод-
р-тка форео.
quaimieisch adj квoдем'eк-
QuiBroiCiloMeter т Abk Km2 овод-
ратек килo;птпе-
QuadraTlatscHcN nur Pl umg pe/rr
хлопотори (зм големи обувни).
Quadratmeter п/т Abk m1 (veraltend
qm) квадрат.; метър.
Qu1tlraUns1cuhucIc m цена но квад¬
ратен метър.
QuidmaUscHädcI т umg pefan 1. квад¬
ратен епеeш. едро груба тпoв—; 2. üBeifr
дебела mB—.
Quadratur f -еп квадратура;
Dia ~ d/s Kreises Квадратурата на
кръга (невъзможна зо решова;; оo-
дaчo)-
QuidniUwinxel f Math корен квод-
еa'пн;
Die - aus 36 Ist 6 Корен квадратен
от 36 п 6.
QuiBiaizuhl f Math число. повдиг¬
нато ла втора степен (на кеaдрoт)-
quiBnlcuen sw-V, hb ir.V. Math пов¬
дигам са квадрат (на втора отпплн)-
QuiBnille [Ca'drlijki.]' оадрил Отанц).
qu1Bnoh!pn о.: qualmolon adj озад-
рОЛткeш (пред-з-н с четири виот-
koттвoентпля в цoeeшeкнe).
quiK! mieef озон!
quoKen е У. hb Ohr. У. нз—ко (за мо6—).
qulkcn sw.'. hD ihr.V. пискам. пи¬
щя (бебе и др.).
Quai / -еп мъка; отеoдaеип; тер-
оaкип 0Лиоиепокo и душевно).
quäler sw.V. TD tr,'. 1 мъча, изте¬
завам; h. досомдом. измъчвам; sich
~ 1. мъча сл Oфиоиепоки или душев¬
но); 2 измъчвам се (eit ehw. (Dal) с
нещо), върша нещо с усилие.
qilicnB adj ;ъеи'eлeк.
Quäten-Ci/ -еп мъчение, изтезание,
qn|IeniscH adf мъчителен, мъеи'eл-
сКИ'
0111/1*^ т umg връсомло (дете,
кeoстaвсшo другите на миро).
QuatlTfeatior / -еп кволифиооция;
Brulilche ~ Професионална квали¬
фикация;
Sp Dia ~ Tün dir WM Квалифика¬
циите зо световното първенство.
Qu1ei1ük1Uimnse1nhf т Sp ^^^(б^р-
но състeоaкиe, иеaлиЛиkaеии-
QuilifikiUüonsnuNBe / Sp квалифи¬
кационен oрът-
QualifikatioNssplcl п Sp ое;ша от
kвoпиЛикoциит;. подборно оъттeом-
ние.
QuilifikiUlonssiufe / разред.
quiiifizü|—cn.sw.y. hb --.У. 1 оволи-
Лиеиемe. повишавам звoлиЛиka-
цият—; 2. квалифицирам, okмеeо'вс~
в—м; sieh -1. квалифицирам се. спп-
циaлиоиеaм сп; 2. кпaоирaм се (für
elw. (Akk) за лещо). eридО(ивa; пра¬
во зо 'еaу'ил-
Quallfzirsumrg/ -еп квалифицира¬
не; kвaпиЛикoеия-
QuulitlU / -еп качество;
Vom guUiu - sein С добро качество
съм;
AUT - icitem Държа шо качеството,
quiiiiaUiv adf кoе;стзпн;
~en UNUemsoHied Качествено еoипикм.
Qnaeit|UsirBiunrg / eрoмскa в ка¬
чеството.
QnuliläUsiubeiU / (високо Оз—е;отвe-
н— работо.
quiIiU|UsBewußU qiililtäUsbcwissU adj
с oоъокав—кп ролята иа качеството,
търоeш добро качество.
Qu1IiU|Ucl-zl1gnis п качествено из¬
делие.
QuiIiU|1skenNz1Tfcun nun Pl качест¬
вени пokaз—тпли-
Qn1I11|1cCont-olee / качестееш кон¬
трол.
Quaiiliäsmiiirisbigg понижение ла
качеството.
Qu1IiU|1cs11TOeI / диЛeеeшеиaеис ла
цените по качество.
QuaiftttTsSelg/cungg повишаване на
koеeо'иттo-
Qnul1U|Ucnn1lnccS1lB т разлика и
иачлс-еото, кaеeс'еeкa еaолик-.
QuaIiU|1swane / = Qualiiä1scnicignis-
QiaIii|iSwcin т аисoкoкoеeотвeнo
вино.
QnuI11|Uceer1TiCuU п сeетиЛиka' за
качество.
Qual1i| -п Zool мпд'оa-
quoihig adj пихтиест. нато меле.
Qualm т o-Pl дим, шхшeк-
qiaTesm м V. hb iti. У. 1. дими, eyшн
Оза локомотив, комин и др.); 2 umg
пуша като комин (цигари).
queieig adf димен, задимен (поме¬
щение).
qualvoll adj мъчителен;
Ein -er Tod Мъчителна оeъе'.
Quart л, -еп Plys oвa;m-
Qu1ntenl1oIenäi|■ о.Р1 квантова био¬
логия. /
QuinUeneHeMie / o.Pi квантово хи¬
мия.
QiinUenneoHunIC / о.Р1, квантова
механика.
QiinUenpSysik / квантово Лиоиoo.
QuoiiciUbconle / o,Pl Plys кванто¬
ва теория.
QuinUenziSe / квантово число.
quinUifieieren м У. Tb le. У. geh оп¬
ределям и количествено отношение,
kвaктзЛицирa;.
Quantität / -еп количество,
quinllUuUiv adf количествен.
QuinlUM п, Quanten koличeствт-
Quappa / -п Zrol = Kaulquappe.
Quiiadilrc [^г^...]/, -m Man. Med oo-
растис—;
UN/m ~ sein Под карантина съм.
QnununU|rlcUuU1nr / икЛeнеитокo
(карантинно) отделение и болница.
Quark т о.Р1.1. иовaеa; 2. umg pefae
дреболия; глупост; безсмислица;
umg Erzähl doch Kiinen Я ле роз-
пеoвнй тлyштоти!
QiluCeuoHin m Kochk олмдкиш с
извара.
Quankuonti
GADEROFF
600
Qil-Cto—Ue f Kochk -орто c извaеa-
Quiuh] i. -е 1' отaрa немско мярко
за змес-имост 0= 1 л); 2, Тур нвaетo-
Qu^u^j:]/ -en Sp зеaетa (позиция
при Лпвттвнo)-
Quiriol п. -е 'еимпспенe-
Qiiar-i1|sUBsschiuß QuartalsaB-
schliss т WOf-scT 'риeлопеeш 6—лoло;
П3нклюев-шп но триeпсeчип'О-
Qia-Tilslufin т umg периодичен
алкохолик.
QuimUaI(c)ccHluß Q^<^iit^I^:shUli^!^s т
изтичане но гриeпсeеип-
quomuK^ffeisc adv е— -ри месец;
но триeпопчип-
Qu/rie J, -п Mus кварто.
Quantelt п. -л 1' Mus квартет; 2. квар¬
тет Oдп'окa игра но корти).
Quantle- п -е 1. veraltend кварти-
еo; 2. osser квартал.
Quonx т. -е Mln квoее-
Qua-zgiis п о.Р1. кварцово стъкло.
Qua—xianpe /Кввapетам ломпа.
QiineuSr / кварцов еoстзник,
quasi adv ум. -—оа да се номп;
Er Sui eici dazu * gezwungen Той
ме принуди, ток- да сп номп. за тoзo-
quisIoTTUzIeli ad/ ум oЛиеиaлеи.
Qias1.souv«-tnü1|U / oi/. привиден
суверенитет.
qiässcin sw.'. TD -Оп-У. umg px/rn
дърдоря, бърборя 6пиопие-
Qi1sseIsUmihhe / umg iion 1. теле¬
фон; h' човек. който много говори.
Quast/ / -я пискюл.
QuasUenIcHing т ресни Мн— плрдп),
висулки.
Quatsch т aJPl. umg pe/ät глу^^-
-и, прозли принооkн;
umg Das ist doch ~ mit Soßn! Тово
со пълни гпхцoсти!
quiTseHiN м У, TD ihr, V, umg 1. дрън¬
кам (тyшoоти); 2. бъбря. еaзтoвoеям;
MiT irr Nachbarin * Бъбря със съ-
спдк-'a-
quäiscHig adf umg кален, разооляи,
к—шест.
QuäUscHKopr т umg pe/rr дърдорко,
nпсenaпo-
Quieke / -л Bot пирей.
quiTschnaß quatschnass adj umg мо¬
кър до кости, вие-вoдal
QuioKsiili- п оОР1, мизоо;
umg Er ist das mcime - ТоЯ е цял жи¬
вак, той нп моме да стои ка пдно
място.
QigcKsilterbaoneter п eизaепш ба¬
рометър.
QueeK^ii^i^i^i^imp^ т Мотровни) ми-
з—^и иоцoеeлнн.
QunoksaiBemBinpTlumpa / Tech жи¬
вачна лaмn--
quioKslllerHaiUlg adf съдържащ ми-
3—0.
qu^lcSIJloirng adj 1' мизoепл; 1 umg
кото жив—и. който нп сп свърта н—
пдно ;сстт.
quccksiiie—1 adj миз—чел.
Quecksilbersäule / мив—елл стълб.
QucclCSldiiuvi/rgTiUig О'емвскe с
мизак.
Qü|ii т O-PL geb иовoе Око любов,
рмдoо').
Quills / -п 1. иовoе; 2 изттении;
Dia - BSs Fhusscs Изворът но рлното;
Ans zuverlässiger - О— достоверен
иотoелик;
An 1er - siizcn Имом връзки (зо да
oонгyрн информация, црeд;eти)-
qillJema Iqioll, giquoilcn) un-.У. sm
Oi-.У- 1. извирам, бликвам. рухвам;
2. набъбвам Oeеи нaкиовoнл)'
qu|Ucn2 sw,'. bb ап-У, накисвам (мп-
лотик, бОб).
Qiliicnangabe / цoсoевaшe но из-
пoловoшo литература (зо ey6лнкaцис
зде.)-
Qn|I]cnГo-ccnurg / eеoyее—ле ка
из'oеннцитe.
quniinmuilch adj бота- но, откъм из¬
вори.
Queihgeiiet п Geoge извор. мссгo но
извираше Око река).
Qillt^r п о/ОО изворна вода
QildWolKs / Meteor oyмyлyо (зид
о6Л—н).
Quamdei m -Bö мащерк—.
Quengd|lrüJ -ел umg 1. хленч. влeл~
чене; 2. мърмореше, недоволство.
quengeln sw, У. TD Ohi, У, umg 1. х-лз;-
ча (дете); 2. pefan мрънкам. оплак¬
вам сп (Über ctw. (Акк) за лещо).
Quingleu м, - umg хленчещ еoзлн;
мъреороо, недоволник.
QucnUcnin Quäntchen п. - много
м-пнo кoлиеeстзт. е-стиеa, иснри-
цм (надежда. радост и др.).
qu/r adv и—пряко. итот;
- duuei las Land През строното;
~ über die Straße /еНсп . Прекося¬
вам улиц-тм;
Kr/uz umd ~ Н—длъж и ш-шир.
Querachse / напречно ос.
Querbalken т еопрпчно греда.
Qui-denke- т човек с оригинално
оaмтотoс'eлет мислеле.
quc-di—ci adv coпрскт цзeз;
Dem SioTT - scinciden Реем пряко
през плато.
Quims / aJPl. нопрпчио посоко;
umg JmdM' im ile ~ konnen Из-
цепчвoe сп ннктмх км цптC'
Qucmclc /, ~п meOs- Н иппеистпк
оптр. дрaигн.
qil-cm м И bb li, Уо veraltend прзси-
еae, прекосявам'
quemicilcfr adv без път, кoeеяиo
црeо полето.
QuiTelBeigluur m Sp крто-
Quc-TiöUc / Mus нaцеeчкa флейто.
Querformat п формат с широчина.
по-голяма от дължилото.
qinu/HsUmclfh quin eccine11U adj с нaц-
еeеки линии. ивици. еaЯe'O-
Qus-kopi m umg зиетглoзeе. опър-
кичоз етзлк-
qi/nCOpilg adj вироглав, 'пори—,
опърничов. инот.
Qui-iigc /Med напречно цoпoee~
низ но плода и утробата но м—йкато.
Qusriatti / иaeеeчнa дъоka, шоп-
рлеи— теeдa-
qu|b|icecn quem ecaen, sich м.И Tb
umg противопостозя; сп са нечии
nпaнтвл-
QnciniHi / кoeеeчe; шев.
Quanpr/ffe /Mus пиколо.
qiHiTschießcm quai scHlcßcn unr.V.
Tb ii.V. umg обърквам чужди пло-
нтзel
QncnsoHITU л Atch нoпепчeн кораб
Мн— църкво).
Qu|-CcHIäglr m 1. Mil рикоширащ
куршум 0снаряд); 2. umg oцъешие-з
етзпk.
Qu|-ccnri1U m 1. н-црeчeн еoорeз,
ш-цеeешo олеп;нe; 2. обзор.
Quc-soSni1ecIäHnung / Med пълна
парализа на долната част но тяпoтo-
Qunrscbuß Querschuss m обърни—-
шл на чуждите nпoнoзe, иштритaнт-
с-засе.
Querstraße / пресечно Oyлнеo)-
QniistriTin m и—црeе;— иииц—. ;oe-
рпчшо ройл.
601
DmSCD-e'lhGQQCSCS WÖQTEQbUCtl
quoifa-cr
QucrstricH m ;aпепенo черта.
Quersumme f Mall общ сбор от
отделните цифри на многозкочко
число;
Dia - vom 315 Isi 9 Сборът от циф-
ритп но 315 п 9.
Qua—tr/ihii т umg pejor илтеитoнт.
QuerUint m -xn. -xi pefan мърмор-
но, вечен недоволник
Qui—ve-binBung f eряko връзка;
Eine - h/mc1lller, scbalien Създа¬
вам пряко врпзk0-
Qii—wand / напречи— стена.
Qi/sc / -п мехур от црoтрив-нл,
ммотл-
Qu|ccnbanBжu—м т Zaol кучпшно
'eшия-
ques*/ adj umg мaотппоm.
QucUcoHe f -n umg L цюеп. кош—;
2. oиoрдeтн-
quatschem ;К TD hi.'. 1 еачкое.
цеeотвoм; 1 шритиоkaм, ом-екзoм.
oтнmy;вaм; sieh - със сила сл вмък¬
вам в 'ссеo помещение. пеoс'зoл~
ство;
Kartoffeln - Смoеквoм нор-офи на
пюре;
Sich (Dal) dem Finger M die Tü- ~
Притискам си пръст— във зеaтa'-;
JnBn. /с/сп/ап dis Mauem - При-
—искам някого до стлсата;
Sic! du—oi die Tun - Промъквам сп
през ерaтaтa-
Qufitschungg', -ет 1. охлуз!-;.. при-
тноkoиe. пелeoов—ее; 2 Med колту-
оия.
Quetschwunde / роса от притиокo-
шл, пришицв-;п. о;oоз—нe-
quick adf mandd бодър, миз;прoдто-
тпш.
qu/hKlsBcmBlg adj umg много мии,
мизлпи. бодър'
qu/gC! Ontenj ковик!
qujeKcN sw.V. bb ötf-У. 1. нзичо Опро-
«); 2. umg смея ол, нзне- (от радост).
quleksem sw,V~ bb Ohr.'. - qil/Cei'
Quigkser m. - umg иоквиемвмеe,
квичащ звуК'
quIetscHem sw-V. bD Otr.V. 1. оoърц-
(спнрoеиo. веoma); h umg шишя (от
радост, yдтвoпо'виe)-
quIeisciTidei adj umg = quietschver¬
gnügt'
quiCTschvcrgnügT adj umg много зе-
сел, миого доволен.
Qnjrie / -л Mus ожинто.
QuInTesscnz f oJ-О kвии'попнцнн-
Qu/mtgig. -i Mus ивилmпm-
Qu|nl m. -i KacTk бъркачка, разби-
вачно (зо разбие-сп на яйца и др.).
qui-icn sw.V Tb fr.'. разбивам (c
6пркoенa).
quitU adj келт,
Mit kndM. ~ scim Кзи- съм c някого.
Qu/TTc / -л Bot моля.
qufUTn/elB adj жълт кото дюля, пре¬
жълтял (с нeоде—з зид).
QulUUcmbmot л дюлев e;отил-
QuiUUeNeeiee п о.Р1. мплп от дюли,
qulTTf/usN м У. Tb in, У. L давам кви¬
танция Oрaиeискo). цoдписв—e се за
получеи— суем и др.; 2. отвръщам.
ре—гиром; 3. verali н—пускам (еo6ттo);
JmBs. Worte eil einem LäcHchn ~ От¬
връщам но нечии думи с yоeнзko;
Dem Dienst - Доза; си оставката.
Quilieune/ -еп кзн'oшцин. р—опиоkм;
Dis - k-iegen Получа!—; си кана-
з—нието (зо грешка. лошо поведе¬
ние).
QuüUhingcbIock т коч—; с кеитан-
ции.
Quiz [Kvls] л oJ>/. иикторишо.
Quizmaster ['Msmaiste]' т оолфл-
ралсие иа еикгорин— (тъстпзaтппкa
игро).
Qü|zsnnduNgJO )paдзт- или телеви¬
зионно) прпдав-не но ини'теилO'
Quorum п o-Pl кворум.
Qioiatfon / ^п WOitsch Оборсоео)
котировка.
Qmfiu| -л киого.
QuoteNMshHode / квотен метод O^
зоолпдвoнe но общественото мел-
нип).
QiTenmmceelume / определяне. раз-
прeдппннe на квотите (но парламен¬
тарно целдсгoвeкнтe п—етин)-
QioUicnt [ко'»*^:] т. -хп.]-вп Math
е-стнo-
quotieren sw-У, Tb О-.У. Wi-isch ко¬
тирам.
CABEQOFf
60h
R. m [in] n. -/umg -s ep.
осемнадесетата буква
от немската азбуко.
Rabatt т. -е Winlsch
т-о-ъпзo (и цекм-о);
рa6—т,
- auf alle Wunir Отстъпка върху
всички оттoи.
RaBattr f.-n 1 'сонo леха с цветя;
2 маншет; ревер.
nuhii Ufer/m м. У bb -п. У, М-п-кТ пра¬
вя oтстъцka, еммaлсаoм епшoтo-
RalattninCc f тaпoк, даващ право
им oтстъпкa-
Rabilz т o-Pl. umg дандания, бър¬
котия;
umg - MueHir Вдигам дocдaкис
(при прoокyа—лп или кпоътлaоип).
RuiluKe т. -п, -п umg pejan хули¬
ган.
Rlbbi т. -s равин (титла).
Rilbine- т. - еoвин-
Rahe т. -п, -п тoрвaк;
umg Ein weißen - Бяло ерала. голя¬
мо рядкост;
umg Wie ein - siiil/m, eiiuen Често
краде. крадлие нато оврмк-.
Riicmaus п umg проклетник. тб;о-
нио.
Räbcnellern nur Pl umg лоши роди-
TПЛИ-
RllenkräHe f черна врано.
Rabenmutter f umg лош— майка.
маЯка мoш;вo-
-11ensoSж1-z adf тoрвoнтвoеeеeн,
черен като ;—тран Oкoоa. нощ).
Rlhirv^tir т umg лош (жесток)
баща.
—ahlai adj брутален. груб, безогле¬
ден, рoисрпн.
Roche f о.Р1 отмъщение. мъст;
- üben О'мъшaеoм;
Eiw. (Akk) ins - tun Правя нещо от
е'зс'вo зм мъст;
Die - Bis Klcfr/n Murres Отмъще¬
нието но дребния човек.
Riobcakl т акт но отмъщение.
RochiBursi т o.Pl geh моедо за от¬
мъщение.
loeUclunsil/ adj gel жадуващ за
мъст, отмъстителен.
RacH/cNgei т ангел ла отмъщението.
Roch/gelüsts nun Pl еелолип, eoe-
да зо мъо'.
nOeb/n sw,', Tb -п-У. ттeъш—вмм
Okmdn,Jliw- (Akk) за иснoгo, за нещо);
sich - o'мъшoвaм си (ап jnin. 1U-
eiw. ■ (Akk) на някого за нещо);
Selman FreurB -wollcm Искам дм от-
мъоmс зо приятеля он.
RioHen т. -1. Anat фаринкс. гърло;
2. 'сто (на звяр). пост;
umg Jnin. e1Жl (Akk) im Ben - wc—Tcm.
Дае—м някому нещо, което той иоoo
д— има непременно.
Racieniiütle— nun Pl Bai устоцветни.
RdeHen1-rune f o,PP Med диЛ'Прис.
RgcheiNkatarub m o.PIL Med фарин-
TИT-
RloSenminBel f Anal сливицо.
ВосНе^ат m план за o'мъшeкиe-
RäeU/n m. - oтмъстзтeл-
RecHlsc!жu— m клетва зо отмъще¬
ние.
RecHeler f rJG маждо за мъот-
RiohjUis f a.PP Med рохит.
-aohlTiseh adj Med р-внтичeл-
RicHsucnu f oPl, oтмъоти'eлкoст,
жажда за мъс-.
nOhbsUhhil/ adf oтeъститeпeн, мо¬
дел з— MЪCT-
Rieki f, -п Zoot полска врана.
RooK/n m. - umg хитрец, eoпaв;иk
(з— деца).
rooC/UN sw,'. TD iir,', umg трепя сп
от работа, бъхтя сл. блъскам ол-
Rickel] ['nekal] п, -s тeнипрoke'O-
Raclelt п, -s/RikeiU ['rakat] п, -e{-s
(асда ренетьори.
Rioklile- ['neCaui:n] т. - рeke'ъте.
Rad п, Räder 1. колело; 2. велоси¬
пед;
Das lUniie - am Wa/cm sein Изли¬
шен съм Окато пето колело са кару¬
цата);
Unlin die Rrien konecn 1) Попа¬
дам под колелата, бие—м прпгaоeн;
2) пропадам, прoеoлсм оe.
Rudi- т/п o-Pl TecT 1 родор (уред);
2. радиолокация.
RuBO-iulis/ umg pefre р—дарен кон¬
трол (oлтeoa)-
RuB1ndenli п Tech радиолокатор,
емдoе.
R1B1-knni-neee f радарен контрол
(но пепвoонитe сеeдствa)-
RaBi-sebl-e т радарен eке-к.
Ru11-c1ui1nN f Tech емдoекм о'aк-
цис.
Rill-übc-wacHing f следеше с ра¬
дар. родорек контрол.
Radau т o.Pl, umg шум, весзo; гю¬
рултия;
- еаоНеп Вдигам зряво.
RiBlul-uBen т umg гюрюл'—дмис.
сиoкдaлдмия-
RäBchem п. -1. колелце; 2. резец (за
вадеше но кройки. есоaкe на олмдки);
umg .Bel übe isi iim ~ locke— Нещо
му хлoe—.
RoiBinplam m оолеспн кораб.
Role/, -m Bal нъклицо.
-1Beb-ecien м. У, TD he. У. говоря не¬
правилно чужд пиик;
Er -udel-ecSU Englisch Той говори
непразилко aнтлийоoи пзии, говори
но еaовoлeк английски.
modeln ее. У. sm Oir, У. ösfeir карам ко¬
лело.
RIlelsTüini- т pejan главатар, ео-
дaе, тартор (на банда).
rld/nm sw.'. Tb tr,'. изтeоoвaм, раз¬
пъвам ла колело (и средновековието).
RäderUilni meist Pl Zaol ет'aтoеис.
Rä1l-жe-k m механизъм зъбни
колело, зъбен eпвoниоъм.
uid|fiH-en Rai TaHmeN umr. У, sm Ohr. У.
имрам колело Oзeлoоиeeд)•;
Ich iiSmc Rud Карам колело.
RadlaS-en m koлтподaе, в;лoоипe-
днот.
Radloimw/g m път. —лея за велоси-
ппди.
-11*11 ad/ TecT радиален, лъчпoбеa-
зен.
RiBiil-elfin т радиално гумм.
Raieutffjm f °l. иолъевacп. ^дао-
еиH'
Radiator т. Radiatoren Tech радиа-
'oе-
nalfc-in sw.'. Tb l-n,y,)-n.V. 1. из¬
тривам c гума; h. гравирам.
Radjn—gumei m r^ieo за триеше.
RiBIcnridil f геaвьтесka игла
Radien—imi -em oЛoет, гравюра.
Radicsclcr m, - Boi репично,
radikal adj радикален. oо;oвп;, ко¬
ренен;
-cr BunoS eit dcn TiiBiiaom Пълно
оkъсвoн; c трoдиеис'a;
Sir Sui sich - verändert Тя коренно
се промени.
Rulikai п. -е CTem рaдииaл-
Rallkiis mlj. -п, -п радикал, при-
въеeeннoJnривърeeничкa ла радиоа-
603
DEU^T^CHf^ULGAA^D5C^CW5 WÖQTEQöLCH
RiK|UinUiiihwe—C
лиомм.
RiBiCuijsmus m o,PL, радио—лиопe-
RadiKalkur /■-ддакалко лечение.
Radio i. -s 1. радио (уред; инсти¬
туция, предавател); 2. радиопрог¬
рама;
Das ~ cinsci1iTlnJ1usmueien Волюч-
в—мJизoпючвaм радиото;
Das - Icissu stillem Нaм-пявa; р—-
диото;
Etw. (Akk) im ~ hören Слушам нещо
по радиото.
-1BIouktie adf Plys родио-отии.;;
~e Sinoblurg Радиоактивно изппе-
зо;п;
-c Verseuchung Радиоактивно ом-
мъеосвaнe.
RidioaKUl^^t|U / o.PL, Plys радио—;-
тивност.
RoBioiMaiicnu m радиолюбител.
RlBloanhenne f радиоаитена.
Radioapparat m радиоапарат.
RidlocHiMic / oPl. радиохимия.
Radioelement m Phys родиооотизек
елемент.
radioe/m adf еaдиoгeничeл. eoдвo-
дящ зо радиото Oтлaс)-
RlBlo/erät п = R1dfo1hpa11U-
Rillogmimn m рaдиoтеaмa-
Radloisotop п Phys радиоактивен
иоoтoш-
Ridisioge m. -п, -п Med рaдитлoт-
R^i^i^i^IhO^ei|/ <оЛ радиология.
nidfologlsci adf рaдиoлттие;H'
RlBfopro/потм п радиопрограма.
Radioröhre / еaдиoлaмna-
RlBioscnBcu m еoдиoпеeдaвa-пл-
RadifOUscuote| Med рaдиттпрaпис,
лъчево тeеoшзн-
RadlowecKer m рaдит6'дилкиo-
RgB1owe)lcn meOsi PL р—дитиълли-
Rallum п оА CTem радий.
Radius m. Radien 1. Mail радиус;
2 Anal лъчева кост (но ръкато).
Radix f Radizes Dol. Anat корен,
-idfeic-en M. У, Tb tr, У. Mail извли-
ч-м корен;
Eine Zull ~ Извличам корен от
числО'
Radkappe/Tech капоo ла колело Ок—
кoпa)-
RiBcuanz т TecT венец но зъбно ко¬
лело; шила са колело.
Rollen т. - 1 umg = RallaSr/m;
2 südd питие от бира и лиеосодм.
Radnabe JTech тлoзи;o но колело.
Radon п оЛ CTem радол.
Rid—ennliHn / ктлoподaенo със-е-
зотелно пиотa-
Rad-enNcn л колоездачно оъс-eоa-
шиз.
Rld—enrfuHrcn т оъстeоa'eл по ко¬
лоездене.
Rldspon1 т вeлoоHeeдeк спoрm-
RoBtour / иоппт с ктлплo-
RadwecHscI т смсиo но оолелл.
Radweg т oлeс, път зо велосипеди.
RAF [е-а:'еТ] / o,Pt, Abk für Rolr-
Ammie- Frukllon Ле—кеия “Черепна
армия".
Riffel / -n 1. решетъчно с'прт—ло;
2. lamdscT клюк-ром. злобна епио.
illiestsw,'. TD ii,y, 1. вв—шмe. ула¬
вям; тзa6змe, стзaбеи—м; 2. съкра¬
щавам, обивaм М-лост); 3. umg раз¬
бирам, схващам;
pejan Das Geld am sich - Заграбиам.
пеисвoсв-м си парите;
Eimen Text - Сбивам текст.
RaTTgen/ оЛ pxfoe oлекoо'.
-lTgie—ig adj pe/on oпчпи-
RiTTiNade/ o.Pl, еaЛиние—нo оaвoе-
Ralfnns—||, -n TecT р-фиизрия.
RuTemassc f, ml. o.Pl Линeс. иоио-
ooнoоm. иотпнчпкoст; 2. ^трост, ра-
Ли;ирaнoог, 3. фин тлвшиепсoн де¬
тайл (но уред);
Dia ~ саш Plans Р—Линир—носа ло
дадеш nп—и;
Ein AuTo mit altem ~m Кола c всички
пкотри-
—1ГТап|С-сп м.К Tb hi-V, рафинирам.
eрпчиотвaм.
nuTTIn|c-1 adj 1. рафиниран. уелл.
добре обмислен; 2. хитър, ловък.
Ri/с ['пир]/ оЛ umg тлнв. сеoо';
umg Jndr. Im ~ briNgem Рoонеязoe,
ибпсяжом сякого.
nag/m sw.'. TB Oii-V, отъее-, иоди~
гам оe, извисявам сп.
Riglinä-mel m ръкав еoтлoH'
Rogoul I-a'/u:] п, -sKacTk е-тy'
Rgbe/ m Маг реЯ;-, рея.
Ruhm m оЛ каймок. омeтoнa;
umg Dam * ibscHöprcN Обирам кай¬
мака.
Rahmbutter / o.Pl ммолo (с високо
съдържание но мазиина).
-rühmen sw,', hD Оп.У, 1. шoотoвям и
р-моа’ 2. обирам каймока Око млсoo)-
Riiner т. - р-моа {auch übeile/
Ie ~ des Möglichem В рамките (и
кръга) но възможното;
Aus dcm - 'allem Иооиоoм вън от
рамките (ла обикновеното), държа сп
необичайно.
RiHmenibConnen п рамкова сeo-
год(а, рамково опoеaоyмe;иe-
RäHмenBldimäiNd / рамково yолт-
вие.
RiOUneneiiZriliiiid/G-i рoозaз с рам¬
ково композиция.
RaHmengeseTz п рамков закон.
RäHмeNhIuN т рамков пп-н.
RaHмeNU1rifeerUn1d т рамков тру¬
дов дттoвoе-
RahmKäsc т оЛ сирене с високо
ммолeнoо-.
Rahmsoßc/ сос. приготвен със омп-
тоса.
Rufd [refd] т. -s МП рейд. ионпнaд-
вмшo -то;-'
Raiguuc л Boi еaйтрaс (вид трева).
Rain т. -е оинтр. слог, межда. теo~
лиц— Омееду лизи).
RaKel /, - п Тур стомокено от■ъргмл-
оа, ронел.
RiCßlc / m 1. рокета; 2. реактивен
снаряд;
BlillsUiscii ~ Бaлиотиекa ракета;
~n sUiUlonferen Стoеитннеaм ракети.
R1kcUen1BccSußi1cfs Raket/naB-
scSnsslisls / ранете- 6моo, бoоo за
изс'зплзaкe ло рокл'^
RalKsteпabвЖIs_brn/’£ прoтивoе—кeт~
ка отброна.
RaK|Uenan1-1cb т рооптен (реакти¬
вен) дииг—';п.
iik|Uen1estückit adj оборудван с ра¬
кети Oeoдвoдиицa).
RikcUenOieHninn т специалист и
областта ло ракетната aлвниoo-
R1K|Uer1higzcud п реонтивел оммo-
лет.
uaK|UengiUnieben adj движен с ра;е-
тен дзитoaeл-
Rikei^i^i^i^iU^rU т старт, изстрелзакп
на рooпт--
RakgtensUnre/ степен но рooe'a-
RikgilenslülepuNeu т = RikeUcnil-
sciiss11cls-
RiKeUenl-äge- т еaoeтoеoоaч.
RaK|UenUuii1sUoff т ракетно гориво.
RaK|Uenh-1e1жe-K п ракетен двига¬
тел.
R1kcUcnU-nhpcп
GADEPOEE
604
R1KctenUuuphlп nun Pl р-нзаси зой-
0ИИ-
R1kctenvercueHsgeläпBe m роне-ес
пoлитoн-
RaK/t/mwuTiN nur PL ракетно оръ-
мие.
Rik|Uen^^-re— m ракетно eилoвиър~
гaеka (катюша).
Riketinieitiltir m ера ло клосичес-
нитз космически полети, еро но . ро-
кетнитз полети; атоми- . ера.
Raki т, -s T'рокo р—оия (с аласои и
стафиди).
Rallye ['laifi-ili:]./’ -$5рроли.
RliiyeOahrer . т оъстпоaтeл и рaли-
RAM kurz Jür Random Accccs Me¬
mo—y m EDV оперативно зaeaмeтяеa-
що устройство (c пряк дoстпц)-
RiebO m, -s umg Рамбо, (еyтoлeл
тип (ло името са филмовия герой).
Ramme J,. -л.Tech трамбовка (уред
зо трамбОване).
-imneln sw.V. Tb ofi-У. 1 бпъоkoe.
удрям (in ilw. (Dal) до лещо); 2. съп-
ш-з—т сп (змйен); sici - umg бут—е
сл, блъскам уп, боричкам се.
ianeclhoil adf umg претъпкан (по-
мeшeли;)-
-апмет sw.' TD tr.'. L набивам
Мнол); 2. у6лпоoвoм сп и цoврeмд—м
Около);
Efram . Pfahl in dem Bodem - Набивам
кол и опeст—;
Elm Auto ~ Блъсвам коло.
Rgnnien m, - Zod мъжки з—зн.
Raimjpl -п рaмna-
R1MhcПlfchT п OJi оеeлиелт оселт-
пплиe;
Im - steHsn . Стоя и центъра но вни-
мoкиeaт-
numhONk|ucN м. У, Tb - tr, Уо umg пов¬
реждам, развалям (и знoеитeлнo стп-
цпл)-
иimponier adj umg oехo—н, сеочкан;
Scim Ansehen ist nach . Bam Skandal
ziemlich - Реномето му дог-о пост¬
рада слпд сoaшдoлo-
Rimsci т оОП. umg pejan непотреб¬
ни . лeшo, вещи с лошо oaчпоaвт-
-inscHcn ж.И. TD -е,' 1. оooyeyвae
евтино, но безценица в големи коли¬
чество; 2. нaтрoбвoм. трупам -лчнтl
RemschHinBel т о.Р1, тъетoвис с
6ракувони стоки.
RimscHIudcn т umg мoтoзил зо 6ро-
куе—ни, оoоттяпи стоки. .
ran adv umg ~ Нсиат
NB:
nur- представка, която в разго¬
ворната реч на немски език се из¬
ползва активно за образуване на
глаголи със значенията на пред¬
ставката Н/тап. срв. umg namenicN.
патСщешс и.
RonCH [rnilTl.]/ ^(т)т еoкеo. .оoтaтвъд~
са ферма (и Америка).
Rand m. Ränder 1. ръб; край; 2. пок¬
райнини (ла ^од); 3. периферия Око
ш—то—); 4. поле Она . стрoниеo);
Am -е des Abgrunds Но ръба са про¬
паст--;
Dudkin RIrdeu um die Augen Тъмни
кръгове (сенки) около очите;
Eimcn - lassen Оотмвнм полз;
Eiw. (Akk) am -е bcmenKin Отбеляз¬
вам нещо между другото;
umg Mil clW' (Dal) zn -c Оо.: xi-anda)
kommen Справям сл c нeшo-
Rondate f OjPL вряво, пaт-едис;
- nocien Вдига; зрязо.
nurlilfi-cr w.H TD iir.'. вдигам
вряво. буйствое.
Rardllierc- m. - оoaлдoпдмин, буй¬
стващ етзпo-
RlNdicme—Kung f 1 бележка и по¬
лето (ша . неиго и др.); 2. кратък ко-
местор, зобзлемко. лaeр—впе- меж¬
ду другото.
RarlhieirK m eпеиЛeе;л район,
rindeln sw.y hD lr,V, Tech рнЛплх~
в—е, нозъбв—M.
rärlern sw-V. Tb in.' 1. подгъвам c
бордюр; h. очертавам.
R1rBerscheI1NUlrä/стралично. цпеи-
^рно нзлeииe-
RandgcBIeT п 1. периферия, цoкеaй-
ниши (ла грод и де-); 2 тaрoниен— об¬
ласт (от л—уно).
Rand|gnipjp| изолирана Oднокеиeи~
лирас-) социално трyцO'
randlos adj без рамка Точило).
R1ndctcfN m südd. öslern. Schweiz бор-
дюрен кoмпo-
RindsUeiler m ooшеп ла пишещо мм-
шило Oтгрoличиaлл)-
R1ndCu-liTen m странично eлмтнo
(зо aв—еиеaли коли и де-)-
-andeoll adj пълен до ръб- (чашо),
изпълнен до кроен предел.
Rindzone /. у-рoкиекo, периферн—
зoнo-
Rarlt е. Rän/le 1. кора но хляб;
2. кеaeшлнOl
Rang m. Ränge 1 еoкт, еил. степен
Oeри йeеaевнс); . 2. ОrPJ' място (при
клoоaцин); 3. балкон;
Eim Hohen - Високо служебно доло-
мпнип;
Ein Dielt/— vom - Поет от олосо;
Jede. dcn - ablauTem Иопрeеoевaм
някого;
Was - umd Nomen bat Всички из¬
вестни личеoстHl
Rangabzeichen л veralt служебен от¬
личителен ол-к-
Ringälicstc mjf -п. -п омeммшият
кой-оадозн— длъжcoстгa-
Rim/e/. -п палавеик, немирник,
—gilgenen umr.'. sn OtnV umg s Нс-
1aNeeHeN-
Rangete// oTL umg 6oелеooлe. вър-
гoлсеп-
-ungiin sw.y Tb Ur, У, umg боричкам
сп Mun chw. (Akk) зо нeшт)-
Rad/ciHHiuure поиишоз—кп и енл-
RandolgeJr йepap>нIеe:оки ред.
narägieici adf разен по ени, иа ед¬
но и също мя^о и йпеaрвиятo-
Romghöohsle mjf, -п, -п нaЯ-стaе-
шият до енИl
Ram/jerBaUiboi т разпределително
гaеa-
iingie-cn [-ü3'i:ian] ж. У, TD hi, У ма¬
неврирам (влак); вкарвам и друго
лисия;. композирам; i-е.У змема;
eсстo (по зoолyти и др.);
Die Familie -irgiert Bal mir am e-ste-
SUeiii Семейството стои за ee; но
първо място.
RiNglemglefs п маневрен коловоз.
R1пejä-ioK(omot1ec) / маневрен пт-
комо-ии.
Ringifsic /1. Sp еoлтлисao; 2. оeи-
00 на номондсия оъотaв, но висши¬
те спyмитллИ'
Rangloge / ложа и— (олио;— (в теа-
-ъра).
uonenäBlg adj по еи;, по ранг по
положение и йерархията
Ramgomdmung / йeе—рвнс, йерархи¬
ческо стъл(o-
RingsUirc / Ст'.^ и йпр—евияao-
^ngunUensoHiid т различип в чи-
605
ео. сaeeeк'O'
-1n|S1IUeN unr.'. TD tr.'. um^сдъе-
Mo близо до искoгo, нещо; sich -1.
(ързмм да свърша нещо; 1 хапаме
зде-еo-
uank adj geh тъяъх. строен;
- und schlank sein Виотк и строен
оп;-
RinCc f, -п 1. Bat мусточни. Лнлнз;
лмстoе; 2, клонче. зейно.
RkrCe nun PL интриги, оплeтин;
- schmieden Плета интриги, интри-
тaн-стаa;-
-inken Mv. И Tb itf.Vo пусна филизи
(еaотeкип); sioh - вие оe, увива сп
Орастекип) (auch überii);
LigcndeN ~ мс! um di/scn König Лп-
генди сп носят около този oрoп-
RamKim м, - lamdscT kommt те'
RaNKcm/ewächs iBa зиещо сл (увив¬
но) рoотпни;-
RinkenornuMent п Anch орнамент
въз вид но преплетени филизи.
Ränkeschmied m интеит—cm-
-änkesücHUid adj обич-щ да исгри-
тoктствo-
-1nKiУoIJ adj интриганте®. лук—З'
-in|KrieeeNsw’.K Tb tr.V. umg 1. въз-
пaгaм някому много трудно работа;
2. коор—I нескoтдеooгттвoр зонкщщ;
—1N|Commcn umr. Vsm Oir-И umg = Heu-
inkommcN'
Ranküne f o-PL 1. стапна ар—мдеб-
нoоa. омраза; 2. отмъщение.
1an|i1sscn uni.'. Tb tr.', umg - Пеп-
1Ni1sccn-
mun|nicHcn мУ, Tb if,', umg при-
крепиме. оoкрппвo;; sic! ~ 1. 6ъеоa;
до оаършo лещо; 2. зъе-с сл (ап jedN
около ннкoгт)'
-injscHmeißcn, sich uni.'. Tb umg
pe/on усуквам оe. умилова; се около
някого (зо да му отaнa пеияaпл)-
RirunKcI / -п Bat лютиеп-
Rinzcn м. -1. ученическа част- Оло-
оeн— е— гръб); 2 umg търбух
umg Sic! Ben ~ vollscheieam Нoeпо-
вам си търбухо.
-11x11 ad/ геaнсс—л (мoслo)l
Rop [гср] m -s рап Остил и eтeмyои~
кат—).
rapldOi) adj бърз. бурен (е-о-eм,
шртeянo)-
Rapicu п. -е verali еaпие--
Rippe m, -п. -п Zad черен кол;
D£LTSCUDLlGЛRIöC:liE6 WOPTEPöLCT
umg Aui Senucie-s ~п Пeшo-
Rippai m o-PL umg pefre пристъп но
лудост. нoлхдниеoа— идея
R1hhelkohf m umg pefan сприхав,
лют. избухлив човек. щур-к.
ueppcir sw.' hb le.y. umg -еoeo-
ли. хлоп—. дрънчи (отъкп- ОТ вятъра
и др-)'
umg Dem WceKen i1phclU Будилникът
депкчи-
Rähpen m. - Schweiz ропен (дребно
швпЯеoеоo— мтлпг-)l
Rappa-t m. -е 1. еoпoет, олyмe6лн
доклад. донесение; 2 Psych връзка
контакт (eеи хиц;тоo);
Zum - eiscHiinen Явсв-м сп но ра¬
порт;
Mit jedm. im ~ sUcHin В контакт оп;
с някого Опри eсивoтпрaeия. хип-
нозо).
Rapse, -еBai р—пицо.
Rapskuchen m Landw кюспе от рм-
^0.
Rapsöl п oPL р-пично масло.
Rapaneet f. -nBol днпсcк^, полско
сoлoтo-
iur adj рядък; рядко срещан;
umg Sich Bel jmdn. - machen Рядко
се ипотсвae при някого.
RunfläU / -еп рядкост,
ArcHäologiscHe -зп Археологически
есдkтоти, еeл;тоmи;
Zu eiNi- - werden Превръщам се и
рядкост.
nisinU ad/ много бърз; отрeмнmллe;;
Eina -л EN1жIckluNä Бързо, стреми-
телко развитиe-
nasoh adf 6ъео.
ulscHeln sw.V- Tb il-.У. шумоля;
Dos Laul rascHelT Листото шумолят;
Mil Popl/m - Шумоля c хор—№.
nisciieBle adf бъеоomизeeш. c кра¬
тък ЖИВОТ'
-1sc!жücicig adj бързо еaсmсш.
-isen sw.'. Tb Ohr.'. 1 6покпс, бун¬
тувам сл; 2. (ъро—e; sn itr.'. летя,
връхлитам. миловом с голямо (ър-
зина;
Vor Zorn - Блссля от яд;
Dia Zeit -asi Времето лети, еикаа-
бързо;
Das Anio -«1 Колата лети. кора
о-рпмнтллнo-
Russn m. - тревна площ (зо която
сл полагат грижи).
Rass/hurd
mescmd adv 1. 6eолл. нртотлc; 2. страш¬
но много Озо подсилваше);
-п GcscHwindigKcit Бясна скорост;
-з Kopfschmerzen Нетърпимо гло-
зo6oлип-
RisennäHc- m градинска носачко
Озо трева).
RaSimsprerger m eръоoaеoo Оз— грев-
ни площи).
Riscn m. - umg (ссco кoемш шо¬
фьор.
Raeirt|/ aPO 1 бяо. лудост, 1 umg
бясно норосз, шофиране.
Rasierapparat m оa;o6епсcaеka-
Rasi/rhr/me /крем за бръснене.
uisii—сп е У. Tb -f. У. бръсла; sie! -
бръсна сл, o6ръов—м сл;
Sic! (Dat) dcn Bart ~ Обръсвам си
бродото.
Rus/grer m. - umg плпитрнеeоoo со-
;o6ръсcaеka-
Risie-Cllnge /ножче зо 6рпснeлп-
Rosln-Mcsscm п беъонaч;
ShSamT wia nim ~ Остър като 6ръо~
н—е-
Rasic—piNccI m чето— за бръснеше.
Rusigusclic / с-шхн за беъс;;;e-
Rasfnrwusser п aJPl. лoоиoн зо след
бръснене, oЛгпрш;йз-
R1c||reeug п O.PL прибори зо 6ръо~
леле'
Räson 0-I'&]/JoP^. umg im кмет. xum
- Bringen веaз'1Mсв—; някого;
Zur ~ Conmsm. (W/Bam) - inneSnen
Вpoоyмсвoe оп-
näsoniinen sw.'. Tb iin.V, umg мър-
мoес, лпдоволств-м, ехтoя;
En näsonier1 cUändig über dic iNde-en
Той нeпеeкъокмтo недоволства от
другите. у
Raspel] /, -п 1 кухненско ренде;
2' едро. грубо eнлa'
Ruspal] m. - meist PL стърготина Оо—
ябълка. шоколад, сирене и др.).
raspeln sw.'. TD fi.', 1. с-ърма но
ренде Оплодовз, зеленчук); 2. шнля
Одърво).
ruß/näß ädjsüdd. ösieni, Schweiz спра;
Ein ~cn Gitäsci Лют. eикa;aп; гу¬
лаш;
Eim -cm Hund Зло куче;
Elms ~л Frau Нплюбпонo. спра еена.
Russa / -п раса; породо (животни).
RasscHund m расово oхеп. от чиста
порода.
GADEDÖFF
606
RisssCiler
R1cceC1ize f расово нотно. от еисmo
порода.
NB:
Rasse- слабопродуктивен еле¬
мент в немския език за образува¬
не на съществителни, при които
се засилва значението 'чистота
на природата’, срв. RosseluNd.
Rassel f, -п дрънкалка (зо бебе).
Rasselbande / umg шумно компания,
тайфа (пмлов;ици).
masssin sw.y. TD Oi-.У, дрънча (вери¬
ги; будилник) (mii eiw. (Dal) с нещо);
sn 1. трополи (токи. превозно орeд-
стзо); 2. umg nеoаaпя; се (di-eH lUЖl
(Akk) при нещо);
Dcm WceCii nussclt Будилсикъг
депкеи;
umg Di-oHc Abitur - Скъсват ee ла
еа-урата, прoа-псм сп ло ма—yзaт-.
Racsrndi1Sк1ümrnfs—nngo-/>/. еaоoвм
дисkезми;oция-
R1scenHuß RasscNHass т оЛО рoоoв—
омраза (нe;aаиот)-
R1ccenHciil / расови гтнeнис, емои-
опм.
Risscrbctzcm т рoоиCT'
RissnmaBcoIogle Jo.Pl, расистка иде-
oлoтис. еoоиоъм.
Rissinkonnikt т еaоoв кoнфоиoт.
Rassarneukmai п еaоoа 6плпт-
R1ssmltnsmnuNä о,Р1. расово деле¬
ние.
RissenunuuHen nur Pl, расови въл¬
нения.
R1sscnnnUlucoHIed т расово рoоли-
еиe.
R1CcehTc-d п чистокръвен кол, m-
рoдио— кол.
Rassewelb п umg еaотвa мен—.
-issig adf 1. чистокръвен. расов; h.
umg цл-ee;п;, тeeeeрa;e;тe;; 1 umg
хубоз и бърз Окола).
missisoh adj еaоoв (белег).
Rassismus т о,Р1, еaоизъм-
Rassjsi т. -еп, -еп расист.
-1csisU1coH adj еoсио—oи.
Rast / -en meist o,PL, почивно Опри
пътуване);
Eirs kunze ~ mieHen Правя малко
почивно. почивам за малко;
Obre ~ url Ruhr Без eoyо—, неу-
мтенo-
n1c1cr sw.'. Tb iti-V, спирам за по¬
чивка. почивам. отдъхвам (при из¬
лет, е-бт—a)•,
Wir nuc1l1 di- —oc1ct! ХмЯде но ро¬
бот-! Който много почиво. забравя
до работи.
Ris1e-i . т. - 1. Тур рас-ер; 2. Tech
таблица (за проверка на качеството
нм телевизионната нортина).
R1cte-2 т/п. - рoогпе, охe;o, систе¬
ма от eoнстис;
In kelr(cr) ~ S1Nl1rhucccr Не се
вмествам в никакво схема.
Rosibaus п - RasThof.
Rosibol т заведение кр-Я оу-обаи.
nosilos adj 1. неуморен, н;онaпш по¬
чивка; 2. бeоопиеeн.
Risulosigkefi / оЛО неумориеост.
Rostpiaiz т 1 мнотт зо почивно (юри
иолem); 2. п—ркиет 0о рес-орон—) крой
оу—обо;.
Raststätte / ресторант (край път с
голямо движение. крой -утоб-и)'
Rasur / -вп 1. беъонeкп 2. видът
след бръснене;
Eins geiUUe - Huber Гладно избръс¬
нат съм.
Rill т. Ratschläge оъаeт,
Jnin. um - Tra/cm Моля исkoтo за
оъвeт;
Jedm. efm/r - geben Дозам някому
оъзem;
Jelm хи ~п zieHcn. Съветвам се с
нсkтгт. допитвам те до някого;
Da ist gntcn - Teuer Положението е
—рудно (не може до сп номери реше¬
ние).
RiTi т. Räte 1. оъаe— (администра¬
тивен); 2 съветси;;
Dam ~ eirlcunfen Сзиквое съвет—;
Schweiz D/m Groß/ ~ Швeйцapсoисm
пaелaмeкт-
Rlte / -п еaст от сумо. внoоoa;
MonaTliche Месечни в;oоoи;
In ~e zahi/m Изплащам но чосги;
Aui ~п kuuTen Купувам но изпла-
шaнe-
Rllck-inü т криминална загадка
(история, разназ).
-lien (rill, gciitir) uni-У, Tb öhr,',
1. съветвам ((mdm. zu etw. .(^c^ti. ткя-
кого за лещо); 2. оггатз—е;
ЛеВт. in efni- Angelegenheit ~ Съ¬
ветвам някого по даден проблем;
Wozu mäUsi du mim? Какво щп ме №-
съветваш?;
Ibn ist nichl zu - Не моме да му се
помогне (нп слуша оъвemитe);
Lass mich ~!. Нека отготна!
Roiarhiidei т о,Р1. търговия със
стоки е— изплащане. '
RlUenkauf т eткyeo— ло изплащаше.
UlUenweisc adv но части, на кзпла-
щакп.
Ratenizilijmgg 1' изплащане на дъл¬
жима част; 2. изплащаше ка еaсти
Oцеи шoк'шo-);
Elms - laisien Изплащам част;
ETw. (Akk) uni - kiuTem Купува е не¬
що ло изплащане.
R1Tgeie—* т. - съветник. консултант.
Rat/ebeir т. - справочник, нaеъе-
лио Монига с информация и оъапти)'
Rathaus п кметство Осграда).
RoUhuispluiz т Цлтшмдъ— пред кмлг-
о—зо—о.
RlUHiussiil т зала зо събрания и
кметството.
Rattffkitoog/ -еп рo-нЛик—цис.
-iUiTIz|c-en sw-V. hD t-.У. рa-иЛиеи-
рам.
Rati1lzirnnulmä -en еaтиЛиеирo;e-
Riting ru/it-'n] m. -s рейтинг.
-iumfi-cr sw-V, hb li,', Text роти-
нирам.
Ratio / O.PL geb рмо'M.
Ration / -en доЖбо; цoрциoл;
Else-ni - •Нeпеиooо;oа;c запас;
umg Jmld. auf HalBc ~ s/lzcm Сл—-
го; някого на диего за o—олo6вo;п.
riueonoi adf рационален, разумен;
~ denklпJH1n1eIп МиспнJДпйо-вaм
р-еиo;aпкт.
^^tlonails^iou т. -еп рoциткaлиоa-
-ор.
-lUioniilsie-in sw.'. hD --,'. е-циo-
кoпиоирa;.
Ritfomai/snus m оЛ1. Phil еaцзoшa-
лиоъ;.
u1i1oraIicU1scS adf рмциoнaлнотиеeн.
RationallU / o.Pl. рaеит;oпиот-
uaUiorili adf рaенoе—лес, ефективен,
naTionlc-en sw,'. hD --,', разпреде¬
лям но дожби; .
Buoi. ZIganeUUcn - Разпределя; даж¬
би от воC6, цигари.
rätlic! adj veraltend пеeeoръеи-п-
лес, 'мeст;;-
-auenc adj бeзштмтшe;-
R1U|osigkeiU / о.Р° бeзпoмoш;oот-
607
DEVTSCG-BDLGGRlACtHtS WÖRTERBUCH
RiüeHe-wanin
iliomoMariscb adj еeтoеoмaксkз
Тезин).
-lUsin adf 1. пеeшoеъеитeлпc; же¬
лателен; h. блoтoеaз'мпc; еeлeоъoб~
раоe;-
RatsbcsCSIiiß Ratsbescbiuss m реше¬
ние но трaдоoис съвет.
matsch! öm-e-j вряо! Опри късане н—
плат. вoртия)-
Rilschs f -л Tecb о-пoеeн (задър-
мощ) механизъм. трeсет—кa.
Rotschlug м. - schlage оъзeT'
R|ts/i п. -1. тoтo;ko; ребус Мигро);
2. зоaаддo;
Jedn. eim - lifgcicn Задавам —¬
танка са някого;
Die Lösung des Решението иа га-
-онкаго, ребуса;
Das isi nim cin - Тово п загадка за
мене.
R|UseIcckc f място зо кеъотoслoви-
ци (въз вестник. сeноoниe).
-liselHiru adf оoгoдъепк; необясним.
RlUselHifUlgCelU f o,Pl о—г—дъчнoст.
-its/ln ж.И Tb ilr.V. тaдaя, умувам
lübcm clW' (Akk) върху ;eшт)-
RlUselniUin n Oft oтт-тз-cп но за¬
гадки. решаваше но ребуси.
—|UslIeoII adj оoтaдъеe;-
Rätsnlzellunge/ вестник с кръс-осло-
ВИцИ, 0OГOДЗИ'
RahsSenn т член но градски опвп—.
RlUskeller т ресторант и огрaдa-—
но к;п—с—вo—o-
RuUcmiUgIied п члзл са градския съ-
злг.
RaUssSlzuugg' оoоeдoниe ла градския
съзeт-
R|Us^^rsiizeNde т. -п. -п председа¬
тел са геoдозия оъвпm.
Ratte / -п шлпв•,
Die ~т ^^riosscN dos sinkende Sohifi
С—еoвпнвентп нопуск—т пoтпв—шня
кораб.
RlUUenTiIIe / кoeo; з— мишки, плъ-
хоиЛ'
RlUUenflngi- т 1. еишплозлц (куче);
2. pefon иоoyситпл. дeмaтoт-
RlUUengüfU п миша отров—.
Rattenplage / мишо нaeaтт, онлкo
рaоnртстрaксв-кп но поъвтиП'
RlUUensCHwuNZ т 1. опашна ео шлпх;
2. umg бeоирoe; низ от кeц^ис—coс-
ти (кото последица от ;пшт)-
RäticisebwrixeU/d п Oerm миша
oпaшезцa (плитко).
naUieur sw,V- Tb ir,', —раза Моартеч-
лица, влак). тетeoли (коло).
RigtTi f -л umg = R1iUc-
-lUiekini adv umg е—пълно, изцяло.
съаоeм.
n/lisn | sw. У. hb ihn, У. umg къртя (сцс
дълбоко).
-оие/П]sw-V, Tb Oir.V- laidscT стържа.
Др-ШC-
Raub m o.Pl 1. грабел. обир; 2.
ппяеoo;
Einen BewaTnitCN - BcgcHcm Извър¬
швам въоръжен г-р-елм.
RilibiidK продълговато дървено
епндe-
Riubliu m о.Р1, вишличeсko eoо-
плоатоция (in lhЖl (Dat) но нещо);
- am Bol/п ii/licd . Хишcичпсoи
eноппoaтиеaм земя-а;
Mil scineu GesundS/t - U—ellcn Зло-
'пoтзeбсвa; съо здравето сИ'
Raubdruck m пирo-оoo Oнплeтaлнo)
отпечатване (но нcнтa)-
nauben sw,', bb he,'. 1. ограбвам,
обирам, открадвам 0]Mdm' clW' (Akk)
нещо от някого)' . h. отнемам (jedm.
chw. (Akk) някому нещо);
Den Fuchs nuuiU Hühner Лисицата
краде кокошки;:
Eiw. riili mir dar Soli Нпщо от¬
нема оъcс еи.
RäuB/r m. - разбойник.
Rluic—binde /еaобтй;неeок— б—ндо.
Räulc-gcscHlcHuc/1. история зо раз¬
бойници; 2 umg невероятна история.
Räu1lrnuihUm1nr т главм-мр ла
е—обoйлици.
RIüBnmhöhic / еoо6тй;иепсиo овър-
тaлишп;
umg Da sleli cs ja aus wie im einer 4
Я какъв безпорядък п тук! (Всичко л
обърното иoтeoки).
-ilbc-isch adj разбойнически. гро-
6итппоoи-
Riube-zivil п оР1 umg iioi небреж¬
но облекло.
Raubfisch т хищно еибo-
Raubgle- / о.Р1 виш;иЧeстзО'
uiüh/fniig adf хищен.
RauBKoplc / пиеo-оoт нтцил (но ком¬
пютърна петгрoмo)-
Rimbmo-B mJue убийство с теaбпe-
Rlübnörder т Jur убиец. извърши¬
тел ео гробзе.
Ra!le1hiecslugg/ ;eомкoллт тиражи¬
раше еа грамофонни nлтен-
Raubrittcr т Hist рицар разбойник.
R1u1coH1ff п пирoтоoи кораб.
Raubtier п хищник хищно животно.
RluBIIbiiTi)! т рaобoйшиелокт на¬
падение; н—подение с цел грабеж.
Raubvogel т хищна гзo6лиз— птица.
R/uhwüld л O.PL хищен дивеч (кой¬
то се ловузо).
Raubzug т разбойнически набег.
Riuci т оР1, дим. eyшпи;
Blißenli- - Лютив дим;
Keim ~ ohne Fianne Няма дим без
огън.
RäUChabzüg т отдушник.
RaucHbombi / димka-
-оисП/п sw-V, Tb Оа-.'.. 1. димя, ey~
шо; 2' eyшo Oцнтoрн); tr.'. пушо (пу-
е-, циг—ро);
umg Was -unoSU Hier? Какво пуши
Одими) тук?;
En lammt. Bass cs uaucSi Той учи, та
цхшпo се вдига;
Viel - Пуша много, тoляe пушоч
сп;-
RauoHer л о.Р1. пушене;
- verboten! Пушенето о—6еo;п;o!;
SlcH (Dal) las - abgewohnen Отказ¬
вам цигарите. спирам до цхш--
RauchHcdTWcfdeDg./ o.PL Образува-
ле на димни тaзтзe; димooбрoз'вoнe-
Rouebem т. -1. цхшaе; h. купе зо пу-
ш—еи.
Rlüehniaoi т пушека змиорка.
RaucSe-abUcii л oyцe зо eyш—чИ'
RlioHe-Biin л с-понсзo;e са кръво-
нoонит; съдове но долните крайни¬
ци (при пуш—чи).
R|ucSeuTiscH т пушело ри6o-
RlUhUerhust/r т тютюнджиЯско
ooшлнеo, кашлицо ла пушач.
RäUcSimCinei / oеoмo-зозе—шo
свещ.
Räuehcunäiihlen л дървено чове¬
че. и кухото тсоo на което се noлст
благовонни сзeшнчoи; димящо чо¬
вече.
m|UcH/rm sw,'. TD tr.', пушо, опуш¬
вам;
Gi-ruchc—lem SchinKcn Пушено шушко;
Mii WelHuiihb ~ Кадя c томян.
RlmcH/isp/oK m OPl пушел— олaлил—.
RiucHcnwaren nun Pl пушени про¬
дукти Oe;оo. риб— и др.).
GAOEQOFF
608
Rlüchiabrc
R1UcnT1SneJ0(хоризонтален) облон.
от дим.
Ruuehiang m öst^ комин.
R1UoSfaN|gkeShTr m öт-eef номино-
чнотмч-
neuchia-Bcn adj сив Окото дим).
Rauchfaß . Rauchfass n кандило, ка¬
дилница.
-luehim/f adf бездимен, без дие.
RaucHgiscHmiek m вкус но пушпло.
RauoSeius п тъмно. опушело отпнлo-
RluoiglocKe / оeoт (кад големи се¬
лища и индустриални зони).
moiclig adj 1 опушен, омдзмeн
Oстoс); 2. с цвят или мнрно но дим
Мс—ънло; уиски); .3. дрезгав;
Eine -л Shimne Дълбок и дрпигaв
гпaс-
-lucilos adj бездимен. без дим.
RäUchmasKe / петтнвтдимн- м-оk-
М;а eтeoрникoе)- .
Riuenneldin m TecT yо-рoйо-вo.
еeoтирoшo на дим зо задействане на
-лорем.
Rauchsäule / стппб . от дим.
RlücHsohJeler m димно зaвeсa-
RauoiscbwaBem m -aпaо(и) дим, шy-
шпн. облон дим.
RaUcHtaBaK m oPL тютюн зо пушеше.
Rauciulsci m масичка зо пушплЛ'
Rauchverbot п забрано до се пуши.
R1UcHve-giitung/Cтеp;ввсIIe от дим
(при eoжaе)'
RluoHwu-cn] nue PL кожухарски из-
дплия-
Rauohwiuai2 nue Pl тютюневи ' из¬
делия.
RluoHwoIKi / meist PL обЛоо от ey-
шен, кълбо от дим.
Rauohz/iobem п димен онoo (зо оъ-
общения).
Rlüde fo.PL кзoстa-
-äüBig adj ;рос-—в (куче, коти—).
RouiBoId m, -е побойник. снокдал-.
деия.
RouTs / -л 1' сслo зо врoнeнп но до¬
битък, хеoлилoa; . 2. чукало за лeн-
uiüi/n ж.И.. Tb ihe-У, боричкае сл,
бия сп; sich - 6ия сл. боричка; ол;
En bat miU seinem Freund gerauft Той '
се 6и. c приятеля си;
SicH (Dtl) die . Haame - Скубя си ко¬
со-- (от ад, т—е—ялип);
Die Jun/en lauTlem sici um den Boll ■
Момчетата сп биех— (се боричкахо)
за топк-г-'
Rauler//, -еп сбии—ле. (ой.
RaufusSj/ aPL настървеност за 6ой.
Haera.
nouS rau adj 1 трaпoз. неровел Опо-
ипрхетст, път); изпръвнaл (кома);
2. оyеoз (климат); 3. груб. дрезгав .
Iтпaо); 4. груб, суров Oеoзпн, живот).
RoUhhciN Ruuliln л umg грубозот.
недодялан човек Око добродушен).
-1unee1rid iluiclnle adj umg грубо¬
ват, недодялан.
ROuhbawirr Riubcwumf m грубо ма-
0HП00'
-luSin maucn м. И Tb tr. У, Tex- кар¬
дирам. еoомъввa; (плат).
RauHTose—lipeUe RamitscmUapcTc / та¬
пет c грапаво пoвървлoот-
Roihinosi Raufrost m oPL. ол—ca.
окрпм-
RanhOutt/r RiufTihhsn m oPl Landw
груб фураж.
läubbaomfg mluHiirle adj c груб. ос¬
тър kT0ЪM-
Ruphmäehle Raunächla nun Pl 12-тл
нощи между 24 декември и 6 януа¬
ри, вълчи празници.
RaiHpuiz Rauputz m oPl, груба ма¬
зилка.
Roihisif RuunilT m oPL снрее,
Roum m Rtume 1 ст—я, eтeпшeнип;
2. eрoсaе—;оmвт; 3. oPL мно-т; 4. meist
oPl територия, район; област. зона;
5. rPh oтоeту;
Ein gemütlicher - Уютна стоя;
Dia Dimensionen ~ und ZeiU Изме¬
реният— nрoс-еaлствo и време;
- spa—cn Пестя мнстт;
Im süddeutschem - В Южно Герма¬
ния.
Raumakustik /-кусти;- ло цo;eшe~
лие.
Raunideni m облекло . са koо;o-
лоит.
RaumeiUfiCiturg е-ипрлдппeкиe но
помещенията.
Rounausstatter m L магазин зо вът¬
решно обзавеждане; 2. сneциaлиот
по вътрешно oбоoвe;м^д-^к,.
Raumbild л отeеeтоooeие;o . изобро-
еллил.
Raumdeckung / aPL Sp зоново за¬
щита.
uäun/n мтИ bb hr-У, 1. прибирам.
раз-ребв—е; 2. опразвам, тозo6тмд—-
вае Омилищп, улицо); 3. евакуирам;
Das Zinneu - Оeеaов-м стaст-;
Das Geschirr vom Tisch - Прибирам
съдовете от ммоoтa;
Das Feld - Изчезвам. отивам си (без
до съм постигнал ;eшo)-
Raumcrsparnis / rPL икономия ло
мсотт.
Raumfahrer m - RainlUa/cn.
Raumfahrt / 1. koс;иепски полза;
2 космонавтика. koомнеeсoи изолпд~
зония'
RimmflS—UmiBizIn / rPL koсмичeо~
на медицина.
RlüMiihnTpno/uumM п eрoтрaмм зо
космически полети.
Rauniahrlxcntnum п център за ooо-
мичлски eтлeти-
Riunieic^^r' m ктс;тнaвт-
RlumTine m ooомиепсkи штлeт.
RimnTiugnedizin / oPL ~ Raun-
TUi-Umed1zlN- .
RaumorssCringe носппдвaнп но кос¬
мическото nеoотрa;ттвo, космичес¬
ки изоппдз—лин-
Raшng/eS1ituuNä вътрешно оформ¬
ление'
Rauminhalt m обем; нyбoтyеOl
Raumkapsel / kтоeичпоoo ooпоyп—.
Raumklima п oPL стапс климат.
RIumKommuNdo п група зо разчист-
з—сп Iолпд орy—зaнп нм сграда и др.).
RlumKnrsU / aPL вътрешно ари-ек-
''ро.
-lumllcH adj цеoстеaнствпн;
- sein beengU wohncm Жилището ли
п много . е—лно. живеем натясно.
RI^iMli^I^r^c^Slj^ -ел 1' oPL простр-ш-
отвe;oо-; 2. mBisl PL помещения.
Raummangel m rPL липса, нeдто~
-иг но мнотo.
ReummiTi п мсекo зо обзе. веес-
ГИM00Гl
Raummeter п Abk nm кубически ме¬
тър, кубик Oдпезa)-
Raumordnung / Jue територи-лсо
ппo;иеoнe, регионално плoнирoнл-
Raump1e|/In П енст-чк- (и учрле-
дллип и др.).
RiimscHiTr п зoсeиеeоkи иoрoб-
RimnsehilTahiiT RainMScirTTiOrtt o,PL
kтоeт;oа-иoo-
R1umconde / kтомиеeоoo сонда,
n1ümsh1ucnd —.: Raun spanend adj
нkoлoeиеeн (за мсо-o), нeоaпмoш
609
DEUTSCli-BLLGADlöCHES WÖP^T^EDEJUCH
R/alie
много ;сстo.
RaumsTation f космическо от—нциC'
RäUMieimipiiittur f стайно темпера-
турм.
Räumidg f -en 1. oозo6oмд—вале,
иопеаоз—сп Ihm жилище и др.); 2. зво-
кyaенн; 3. рoипеoдaм6a.
R|umuräsaubc1Ucn rin Р/. oeeр—ции.
дейност . по еaоеио-а-кe (на сняг,
строителни oтпaдъцз)-
RäunungSTrist/<роо за освобожда¬
ване ло квартира шoeпш;;иe'
Rdümidgs^<^i^l^:^uT т рoопеoдмм6a
преди о—kризoнп но могазнл-
R1UmvorcUeIiuNä / петс-еa;ствe;a
представо.
-OUrer sw.V, Tb ir,'.• geb 1. шепна.
шептя; 2. ромони Oпттoеe).
raurzcm sw.V. hD ili-V. umg öslene
мъемoес, eрънkaм-
Rauhr;J -П Zrö гъсеница.
Raspej/, -и гъсенична верига.
RuipHmhcraii m oPl. нашествие c—
гъсеници.
RaupemTah—zeug n верижно шрпвoз~
но српдсaзт-
R1UhcrTraß m oPl, щети от гъсе¬
ници.
Raupenkette / гъоeлиенo верига.
RaupcnscHIeppcr т Tecb тъоп;иеeн
геaк-oр-
-01 adv umg навън.
NB:
-uic~ силнопродуктивна пред¬
ставка в немския език за образу¬
ване на глаголи в разговорната
реч. синоним на Hemaus-, срв. umg
-anssoHneißln-
Riusol т, Räusche PI тeL-eп 1. oши-
воне (с aлooвтп, дрога); 2. aff. опия¬
нение, въодушевление;
In -е sein Пиян съм; дрогираш съм;
Seinen - lisscHIafcn Cm, докато ио-
грeолпЯ'
iOisobaum adj TecT безшумен.
-lüscher sw.'. hD iii.', шумя. кло¬
коча (зодо, поток); буч— (море. вя¬
тър), шумоля Oлитт-); sm umg иопи-
оoe, ттдaппеaвaм се бързо;
Dem Bach —uuschl zu Tut Потокът те¬
че. клокочейки нъм доликото;
Eu uiushlla wütend aus dem Zlnm/m
Той изхвърч— ядoоoнт от ст—ято.
uiüscHend adj оил;н. шумен;
-ei Bniiail Бурии аплодисменти;
Eim -ns Fish Шумно. пищно търже-
0-30-
RaisoS/fil п наркотик тшиaт-
R1iScneiftbeKIмhOттNe/6:тзбo с тър¬
говията на наркотици.
RousoS/'Otiämdl/m т пласьор но нар-
kт-неИ'
Rauschgiftsucht/o.PL лароомония.
RlUScHgiTtsüoHUlgi m/f, -п. -п нароо-
мон; кaрkoм-;кo-
Rousob/old п о,Р1. оомmпн вaеoк-
RlüscngoIdeNgil т —нгллче от зорои
(yкpaоo в църкво).
RluscHmiTTei п наркотично орпдствт-
RousehmitTelMißl—auch Rauschnüllei-
missBraucH т злоупотреба с нoекo-
тици.
R1iCcHs1lber п сребърен в—емк-
RimcISitat / Jue деяние, престъплп-
низ шoд влияние но ;—еoomие;т сред¬
ство.
Rauschzustand т спотoсннe на oeн-
н;e;иe (под влияние са наркотик).
Räücperl- т - umg оо-шляс;.
näuspc-n, sici sw, У. TD покашлям оп,
ноoашпсм сЛ'
uiüSisoHncißcn um-.'. TD --.'. umg
1. изоввъепм вcлаа-.. ииогocзм Воo
помещение, от рабог—).
Rauls / -п 1.11 спдeЛеe; 2. ромб;
3. ко—р (в взгз вккo—ртИ)
и1uiln1ö—m1ä adj ромбовиден. с фор¬
ма ла етм6-
RlUUennusUc- п oPl, плети— ло ром¬
бове.
Ravioli [uavf'o^:if] nun PL Kochk р—вио¬
ли (юфко с пълнее от коЯма или оe-
лп;ч'еи),
Rayon [mc'ko:] т. -sl-e L отдел и ма¬
газин; 2. ösixen, Schweiz рaйтл-
Razzio / Razzien (внезапна) поли-
епйокa okеня-
NB:
те-с^<^1бопр1о^:^1ктивна представ¬
ка в немския език за образуване
на глаголи със значения:
1 възвръщане на старо положе¬
ние. срв, -eniliTirlsic—сп;
2. повторно извършване или пре¬
устройство, срв. uio-gunisie-cn'
Reagan п, Reagenzien Chem рпои-ив,
елaгeнT'
Reagenzglas и Chem eeеyил-кo-
Rcagcnzpapier п индикаторно (реак¬
тивно) вoетия-
uiagii-cr ш.У. bb ilf.V. 1. рлoтирaм;
2 встъпвам в реакция, влимае във
взаимодействие;
Aui Medikaments ~ Реагирам но ме¬
дикаменти;
Auf einen Vorwurf ~ Реагирам но уп-
рло;
Elnc Säure reagiert mii eircr Lou/e
Киоплилo влиза в реакция с то;твM'
Reaktion f -xn 1. реаkw lauf liWl
(Akk) но нещо); 2. Chem хиeиеeонa
еeooенс; 3. ä.PL еe—кеин Oопзoyeлoс-
от рлoкеитлни оили)-
iciCtion|tr ädjpejan реакционен Опо-
оитиk—, eиолeнe).
ReukUioniän m. -е pxfr- еe—кеиoнeе.
-iikUionsTäHIg adj оштотблл да рпа-
гиро (етвeк. зпшптгзт)-
ReaKTlonsgcscHwindlgkeiT / скорост
с— рл—oеия; бързино но еeooенC'
ReaKUimnsmcngc / Cbem количество
топлина. освобождавана шеи дадена
езaкеис-
uiaKtjomssoimeli adj с бързи реоиции.
RcakTioNSscHncIIigkeit / oPL 1. бър-
№;- см реакциите, бързи еe—oенн;
1rбъроинo ло петтнеaкe но хиеичпс-
;— реакция.
-eukiiorsiuägl adj CTem инертен.
неучасти-щ и тшрeдплпли хи;иеeо-
ии процеси.
ReaKTionsvermogcn п сцoсo6ктот :зо
еп—тирoлп-
uciCUiviiuen sw,', Tb Ое.У, реактиви-
еaм-
Reaktor т. Reaktoren еe-o-oе.
ReiKtorsicIherieiUf оит'pнoст но яд¬
рен еeaнтoе-
RcaKtoriNiiit т авария с ядрен ре¬
актор.
rill adj 1. реален. действителен;
2. изпълним. oсъшпотви;, еeoлиоти-
чпл;
Düs -е Will Реалкист свят.
WirhscT -cs Einkommen Ре—лни до¬
ходи;
- denKcm Мисля еeaлиотиенo-
RealelNKommen п aPL №ГкТ реал¬
ни дтвoди-
Rsalli / -п L Ging реопня; 2. nue PL
еeaлнoотн. ЛooтИl
39.
uealislcmbau
nealüs/criar adf реализуем. oтъшeо—-
вим.
-euI1s||-en sw.'~ bb it-V 1 реали-
озрaм. ноeълннаaм, oоъшпотаяа—м;
2' осъзнавам лещо;
Eimcm Plur - Отъшeотвявa; пл—л;
Eima Gefahr ~ Оопонaаoм, oсeиоляe
oe-онтст.
Rcuiücmic m o.Pl, L реолизъм; 2.LU
ре—лиотич;н стил.
Realist m, -еп. -еп еeaлиот-
unat/sUlsch adf еeaлиотнеeл;
Eine ~e Prognose Ре—листиенo прог-
нoом;
Ein -ii Memsci Реалистично мио-
лещ човек.
Realität f -xn 1. ре—пнoст, действи¬
телност, 2. додпсост; 3. Otseri nui PL
недвижими имоти.
Rnalitätinbändler m östen- търговец
но недвижимости.
ue1i1i|Ushleoäen adj саъеоa;, близък
с еe-лкoст-a-
-eiiiU|isfe-n adj отнъснат от дейст-
витплнтсттa-
—luIIiätcN1i adf близък до действи-
тeлкoогт--
ReiliTäisslNN т aJPl чувство за реал-
;oо--
RcalkapfUal п WorlscT реален oaци-
тал.
RiaIk-id1U т Wintsch кредит срещу
гаранция.
Rcalioim т Wöntsh реална заплата
Realo т. -s umg умерен член но пар¬
тията са “зелените”.
Realpolitik f о,Р1. реалистично по¬
литика. политико, изхождащо от ре-
aлкoститe-
Rcalschule f средно училище.
Realwert т Wirtsch реално (деЯст-
жителса) т'тЯктот-
R/amfmutüomf -en Med реанимация.
Ribbi—g m Schweiz лoо;.
RCiI/ -m Brt лoоa.
R/Bgli m. -вп, -xi бунтовник. метеж-
лик.
—cBiiill—сп sw-V. hb ii-iV, бунтувам
оe. въу'oиoe;
Gn/еп cünem B/Ochi - Бунтува; се
срещу заповед;
Mein Mann -elelliiri Мъжът еи не¬
доволства, nеoтпогие--
RcBeIIimn J. -еп бунт. аъотoнип, ме¬
тем.
GADEDOFF
—ibclIiscS adj бунтовнически, зъс-о-
шиеeсoи-
—gBclN sw. И Tb hi, У, сгривое o пръс-
-и, оронеам (грозде).
R|icNliibc f осмо.
R|icNC1ri т umg вино.
RiBHuSn п Zool яребица.
RcBllng т. -е лозов- иодплкa, фи-
лиз.
Rel^^mihi т рези—б—. рязане ло №-
зяга. шoдряоаaлП'
RibsUock т umg лoоa-
Rnhus т/п, -se ребус, картинн— за-
т-дka.
ngcien sw-V Tb О1,У,101-,У. Össeeer съ¬
бирам с гребло.
Raohsn m, - гребло.
Rgehenaniags f изчислително yо--
ройство, (електронно) изчислително
е—шисо.
Rgdssnari f аритметично дeйотвиe-
RloHeriuTgilc f Mätl зoдoе— (о-
с;с-oшп).
R|cHen1-cUi п сметало.
RicieniucH п eel—nenJ учебник. по¬
магало по математико.
RlcHeNCiei- т грешно шри пре^^-
тосе.
RecHcmh/il п те-родом по смя—0;..
RloieNmisciiNi f омeтoчнa маши;—.
Rcc!cnccH1fU f о.Р1 отчет;
- über clW' (Akk) aBIa/cn Давам от¬
чет за нещо;
Jnld. eum - zleHem Тъеос отговор-
нoо— но ;сoтгт; иокoe смптоа от ня¬
кого;
Jein. keinc - sciuldig s/in Не дъл-
е— някому никакви oбнонeнис (за
дпЯо—вия и др.).
RHcHcmschaiUsBc—leit т отчетен док¬
лад.
RicienscHirispTiloHU f о.Р1. оaдължe-
лие до се дава oтеп'-
ReciinsoHiilcb т Mahl оeem—ел— ли¬
нийка.
RcoHensUunBe f час по сeягoнп-
Rcoicmealal f изчиолитeллo —-бЛие-.
RcoHenUeoHrIK f o.Pl иоеисли—плнo
mпхшикo-
ReehemveiiiahuiN п изчислителен ме¬
тод.
RioHeiNzeniUnum п изчислителен цел-
—ър.
ReoHeuoSe [—i'jcnjo] / -п еoзолeдзo-
лп, издирз—ле. пеoyеи—лe.
610
-ео!е-оП|е-еп sw,'. TD öin.y.l---'. из¬
дирвам, eрoyевae.
-eoHnen sw.', Tb iir-У. 1. изчислявам.
омяaмe, nеeомстa;; h очаии—е (müh
ilw. (Dat) нещо); сеи——м го за зъо-
моесо; 3. емоен-мм (аиТ km1n,/eiW'
(Akk) са сяното. лещо); аеУ, 1. eеи-
еислсвaм някого (zu eiw. (Dal) към
нещо); 2. смсгaм, (роя. олoт—м и
сметката;
In Kopi - Смятам и—ум;
Mit jed/n Prennig - müssen Прину¬
ден съм дм държа омeтka за всяка
сто—инко;
Ich -eoHne mit elNem Sieg Р-зчита;
но побздо. очаквам цo6eдм;
Jndn. zur Familie ~ Счита; някого
зо член ло олeeйстзoтo.
Rechnen п оМ смстace. оритме-
TИH--
Rechner т. - ном^тър, лико. кал¬
кулатор.
-|eHNl-gesiäUzi adf EDV коешотъ-
ризие-н.
—CoHne-ison adj 1. изчислен, прeо-
метнат; e—meмo—иепоkн; 2. umg прес¬
метлив;
Eins -е Kontrolle Проверка ерпо из-
числешип;
Eine -п Begabung Математическо
;aд-рe;oс--
Rechiiungg. -еп 1. пресмяташе, смет¬
но; иочислп;иe; 2 сметка; Лaoтyеo;
3. сума по сметка;
Eine ~ mit B-ücHcn Прeомстмнe с
дроби;
Meinc ~ geil lieht aul Сметката еи
сп иолизo;
Dicscm Umstund muss mim ~ Umo/cm
Трябва до сл тъoбеaонм с —ова об¬
стоятелство.
UnlezuHlUi -еп Неуредени оeemки;
Das gebt uul meine - Това мишаво
зо моя сметно;
Sich (Dat) die ~ oime den Wüml Machen
Прозя си сметката без kръеe-ес-
RcCHnum/sanl f ;oеи; са иочнслп-
лие. аритметично действие;
Dia vier -зп Четирите oеитeп-ие-
ли д;йотзин.
RicHrurgsiiszug т извлечение от
смпmka-
RccHnungsbclcg т рoопнозo. оправ-
дотелпн документ.
RcoiпiNdcblt-ug т Wietsch пори ла
611
DEUTSCH-BULGARISCHES WORTERBUCH
R/chUsgrümdlags
сметка.
RechsriiiggSOUsiruge сеe-oаoдствo.
Rechnungshof m сметна пола—о.
Rechnungsjahr m Ли;o;стзo отчет¬
на годи;—.
Rechniur/skammemJ= RecHnungshof'
Rl^^i^i^i^l^s^S^I^g^u^n^e/ тmеeтнoст; oтен-
T-ce са приходите и р—зхтди—e-
RccHNungsnuMMer/ номер ло омптн—.
Rechnungsprüfer m ревизор. филак-
отв кoc'етльте-
RgchnungspгüTund /1. фин-нсова
ревизия; 2. контрол . над финансова¬
та и икономическата дисциплина и
бюдме-но—а сЛeеa'
ReciNUNecwcscN л oR. очeтoвoдствo.
и/сЬТ adj 1. десен; h. подходящ (вре¬
ме); взреш; провилел Моттозор); 3. Мза
птдоилвaнe) твърде, досто;
Die -е Hand Дссcaтa ръка;
Math D/m -е WümKei Прав ъгъл;
Zur -en Zell Точно и—време;
Die -е Antwort Пoдвo,дсшист отго¬
вор; .
Dir ~е Selle des SioTfes Лицевата
строша но плота;
umg Du kommsi ein geuadc -1) Тък¬
мо -и еи -рябв-ш; 2) iion Само ти
ми липовмш!;
W/rn ici mici - cnimi^<^i^r^, .и Ако си
оnтмcсм добре.
IcU Sö-e wohl dlhlt - Май ле чух
добре;
ShUIeolt urd - Криво ляво;
Ganz - Съасее вярно;
- |1Т Твърде добре.
RechU п. -е 1 Jun право; 2 право
lauf clW' (Akk) ло нещо); 3. право,
справедливост. правда;
Jue BU—glullcicc - Гражд—шсно право;
- auf Arbeit Право на труд;
- buben Имам право. прав оъe;
Aui sein - pochen Дърмо ло право¬
то си;
Die BemoK-ailsoHcn -е verlcTzan На¬
кърнявам демократичните проза.
Richtet/ -п 1. днонм ръка, дeонн-
цо; 2. Sp дяонo крило; 3. десни пар¬
тии. десницо;
Zn mcini- -п Вдясно от Mec.
Recli1e2 mjj, -п, -п umg човек с д;о~
ли '6пмдпнис-
RecJHieok п правоъгълник,
rccHtecklg adj прaвтпгппп;-
R|chtc!an1-cgciJRccHUl-Haпd~RcglI
/ o-Pl, Phys правило но дсонaтм ръкм,
-loHiers adv nur On: chw. Ist - нещо c
правно оправдано. зaкoнлo-
-goSiiisciis adv вдясно, от дясна--
стрaнo-
-Conife-iigcn sw,'. TD --,'. опровдо-
вом; sich ~ оправдавам сп;
Icl versieh/, Ви Vertrauen zu ~
Опитвам се до опраадоя дoзeрзemo-
Rech1fcUTigiigg/ aPL oпрaвд—ннe-
RceHtTe-iidundcgrnnB m основание
за опражданието.
R|cntГertIeungsyc-sucn m опит зо oe~
еaвдaкзe-
-loSUglänllg adj пеaвтаeрпн, право¬
славен; ортодоксален.
Rechthaber/ / oPL pe/re влос-ки-
ческо поведзнил, поведение ло еoили.
оеитмш себе си зиноги за проз.
mcohUhahnniscH adj нетърпящ възра¬
жение, очнтoш себе си винaтз за
прав. нeo'с'ъnеив-
-ecHiiloH adf 1. правов, юридичес¬
ки; 2. оoкo;eЛ'
110111^ adj бeоeеaвe;-
RccnuiosigkiiT/o.PL б;опрoвиe; без¬
законие.
nChbimäBig adj з—конел, лeтoл;е; по
eеoвт;
D/m -л Besitzer З—зтнннст собстве-
ЛИН'
RccbTnäßlgKeft / o.Pl, оoитннто',
n/chis adv нoдсонт. отдяско; здсо-
ло. от дсоcoт— отрaн—;
- von ип Вдясно от сос;
- c1ngecUeIii sein Имам десни у(лм-
дeлнс-
RloiUsaBlicge- т оaвнвaш ;oдяолт
(с МПС).
RechtsiNeeieecnHcli / прозее. юри¬
дически зъпрто.
RieHtsirspuuoH т законно иоk-нп.
оaoo;кo право.
R|eHic1nжulU т Jur -датkaт-
RccHUsinwatsiüro л oдаткo—окa к—л-
тoеo-
RcoiUsarwalUsclsifi J0дв]oккa1yеo-
R/:hltsi tlweln1nNg прилагаше ло за-
oтиo-
RcoilsiuskuNfU / юридическа кон-
сyл—oциH'
Raohtsiiß/d т Sp дясно крило Oeеи
футбол. хокей и др.).
RacbUshclstamd т юридически съ¬
ветник (имощ разрешително от дър-
жав-та до оказва правна помощ, 6ез
дм п адвокат).
RcebtsBcroten т юеискo;оyл—.
RechlsSbcugng/изопачаване са за¬
кон—.
Rechtsbrecher т пр—вoкaрyши—eл-
Rgchtsbruch mJur nрoвт;aрyшeнип.
—eoHlsbündIg adj о-пoеаaш са еднак¬
во рaзс—oскиe от десния крой са лно-
-а Опечо—ас —eко').
lachUscHaliam аdJ eoетeн, честен, по-
рсдпеп;; adv с основание. с право;
Elm -cr Mensei Почтен човек;
Sieh - iemüien Пoесдъект се ста¬
рая;
- nüdc sein С . право съм иоeтрп;-
RieHUsoHaffinHeiU / oPl. пoетe;тст,
noрсдъчнoст.
RechtscSneihriHle- т прoатпзсеa
трeшoo-
Rcci1ccHneii-cionm / прозoпиокo ре-
Лoемa.
R|cHicci—eIi-egeI/ прoзoшио;т про-
вилт-
R|o!isoHul11und / пр—зопис, орто-
TрoЛиЯ'
R|onisd-eHund / Tech въртеше еа-
дсокт, въе';к; по ■ чoоoвкикoаo—a
стрелка.
RnchtscmpiimdHm л oPL чувство за
оeрaвпдпзвтот,
-CoHisexi-en adj = -lcHicexi-cnis-
U1scn-
R<|cHtslxt—lm1snic m o.Pl десен eo-
о-еeмнзъм.
Riohlscxit-inisi m. -en. -en дпоeк пи-
стремист.
ucoHUcexi-emicUisoH adj дeоеoeoо—рe~
еис—ои.
machTsfählg adj Jur правоспособен.
R|oHUcTIH1dkeiiJo.PL Jue eрaвoсno-
со(;ост.
Rechtsiall m Jur правен oaи'Уl
RachlToIgs f Jur празно eтолпдиеa,
meehlsTue* adj ;пттеo;иеaаoе от ом-
Ein -ei Raum СЛeрo. нзoгзoеиеo~
e-нм от о—кo;H'
-lonisgängig adj TecT дпснoвтдoв
(р;обo); по посока и— чoоoe;икoвa—o
стрел;—.
RccHUcgeschäft п Jue празна сделка.
RcchtsgewiNde л TecT дясна (дeонo~
ходова) резба.
RHohUs/uunBIa/c / Jur проино то;тиa
GABEROFF
612
-eoSUsgüleig
-CoHUsgüiUig adj зоношлн, юридичес¬
ки вoлидe;-
ReehtsiämBem m човек, тлymлш си с
дссcaтa епka-
neoiisHe-in adv ;aдсо;o-
RcoiUcH1iГe f празно цoмтш,
-|oHUsk-äfiie adj имащ зокоело ои-
ла, окончателен;
Er ist ~ v^in^rteill Присъдата му п
ooткеamлл;a. не подлпми но тбмoп-
3—;..
igoHtsKunig adf юридиепоoн компе¬
тентен. вещ и nеoвннme зъпртои-
RnohisKubvc / десен зовой.
Rcohtsiu/cfJue eеaвиo птптмп;иП'
RadsTsiemKer m МПС с десен вол—c.
RnChtsniDb-aue! RloH1sn1scbn1Ucn
m олoyцo'-епбa съо зoкoлa-
RloShsmlUUci п mest PL Jur шрoзco
средство, :з-ноково срeдствo-
RlciUsnioHroigc / Jur празоприпе-
стзт-
RcchtsnacHfolger mJur празоприее-
лик.
Rcchtsnorm / Jue це-влa норма.
RecHTspartel / дсонa ш—р—ис-
RceHtspnege / rPL Jue оъдтпеo-
нзвoдотвт. правосъдие; правораз¬
даване.
ncoHts-iliKiI adj дeоеoеaдиoaлeе,
дeоктлoотрe;иотkн-
R|:hr1ch-сСипт/, rPL юрисдикция
ReoHisscHuizveгcIcne-ung / Wi-lxT
о—отр—вoзoo e ол'ч—й но юридичес¬
ки спор'
uioHUsscihig adj от дсокaтa орана;
Eins Lähmung П-е-лноирaнe HO
дяонa—o еoоm но тялото.
R|oHtcsp-uoH m (съдебна) приоъдo-
RcdUtsstaal m правово държава,
uahbUssUciemd adf десен Озо полити-
чeоки въотоeди)-
Rcchtsstrclt m Jue съдебен процес;
празен спте-
RsCUUssubjcKl п Jun неoзeл. юриди-
члсни сублкт.
—eoHUsum! adv кoднолo!
-conusuneüeuig adj Jue ипо—нткпл,
U|ciUsveuBIndIjo! adj Jue празно оo-
дппжнтeлпн; o6вързаaш-
RcolSUs^i^ilTaHucn m oPL съдопроиз¬
водство, процесуално пртиззтдстзт-
ReonUceerkeHn m o.PL движение
BДHCHT-
RecHiseerleUzurä / правно норуше-
вие. оooтктлoеyшeлиe.
RccHtswcg т прозов. законов №>-;
Uric— Ausschluss las -cs Бпз право
ка oопoрвoкe по съдебен път (при
раздаване ла награди в нтлoyро)'
rechtswidrig adf eетaивoо—носен,
nccHUswiuksim adj юридически ва¬
лиден, със оooтнтвo оилa'
R|eHicwissenscH1fUJJu- прозси н—у-
ни, право. юеиоeеyдeленс.
RccHisWs:cnп!Scha1tIe— т юриоm,
rechtwinklig adj правоъгълен. имащ
праз ъгъп-
-CoHleeiiie adj навременен.
~ ankommcn Прис-иг-м лoвр;мп-
RschltdCliugettTaPL н—ирeмeннoо—.
свтпврпмeннoст-
RecK п. -е Sp знонпиo. лoсm-
Rccke т. -п, -и Höst юи—о, герой (в
легенди и др.).
-goKem sw.V. Tb tr-V. опъв—е, разтя¬
гам; sich - протягам оe;
Dem Hais - Проточвам шия;
Sici im Bitt - und slr/ckem Прттс-
rae се и лeтлoaт-
Rickstingc JSp бруст но вионпз-m--
RdCeUiuggSp yце—мшпнип но ви¬
силка Олост).
Rccord/m щ, - рекордер Oмaтиптo~
Лти. koоп—тЛти. видео).
u/cycalm [ui'naKln] sw.V, TD hn.V. ре-
еинпи^е-;-
Rccycling [il'sliCiS]] m aPl прерабо—-
воне и оползо—зтрсвoнп но отпадъци
Oзmтриели суровини), еeеиилиеaлe-
Rcoxcliiigpapier п oPl рециклирано
вoр—ия-
RssBakteur [raialkterc] т. -е редак¬
тор;
Da— vei-anUwouUUoHc * Отговорният
редактор (но вестник. спноoлнп)-
Redlktejurin / -пеп еeдao'oеk0-
Redaktion / -сп 1 рлдoктнеaнп; 2. рл-
дaoцис-
ueBiKiioniii adj редакционен.
Re^ukUiens^hluß ReBaKTonsseniuss
т редакционно приключваше ■ Ок-
брой на зпстннo. оeисoнип);
Düs Nach—iciU Ural noch ~ iim Новино-
-o дойде . след ред—кенoилoтo прии-
пюевoлП'
Rel^Ctom т, Redaktoren нод—'пл или
тъот-витeл ло сборник с научни или
литературни текстове
Rede f -п 1 meöт- PL реч, слово.
nеикмоки; h' (oеomoеоoo) реч; 3. слух,
мълао;
Eins - НаИеп Държа рзе;
EUw. im freier - vortuа/ст Говоря сво¬
бодно зо нещо'
Jnin. eum ~ sUcIIcr Иоoaм обясне¬
ние оа някого;
Etw. ist ifobl 1/n ~ wert Не си оaспy~
мои- до се говори зо нещо;
Davon Kann licht die ~ sein И дума
нп моме да стое- за ттвa-
Rldeduell п словесен дуел.
R/lelluß т oPL поток на р;е'o. не¬
прекъснато говореше;
Jeds. - imtenBmcoH/m Пепoъоа—м нп-
енe говореле
RldefrciielU / oPL свобода ео сло-
аoao-
Rldegube / дор слово. oеoтoесka
дaеб--
-iBcecwandt adj oрoолoрeеиз, слад-
кодумен, умеещ да сп изразява.
R|dikuNsU / aPL красноречие; ре¬
торика.
usBem sw-V. hD 11,',101-,У, 1. говоря;
2 рaзroв—рсм. цеиkaовoм (топ niw.
(Dal); über atW' (Akk)) за нещо;
Mit kndn. über aiis^ ~ Können Mo—u
да тoвтрн зм всичко с някого;
En lässt michi nit sich *- C него човек
не моме дм сл разбере;
Dinüben lässt sic! - Зм това можем
да поговорим;
Du hust gut - Лeоcт ти п но тебе;
umg Mül jede. clm WömtcUer - Ка-
ром сп на ннooro-
R/Bei'sirti/’ -ei Gong фемоeтпoтнчeк
изрoо' . устойчиво олoзтспчe'—шие;
SpricHwörTlicHc - Поговорко. посло-
3^—;
Das sind doch nun ~лп Това и само
nеиkaоoи-
Rcdcsciwoil т oPL pefan eoaoo от
приooоки. от думи.
R|Betiicni п ораторски толокт.
Rcdetcil т Ging част ла р;еaO'
Redeverbot п оoбемеa за цyблични
ноязи-
R|deweIsr / начил и— roзoрeнe-
RcderYnlr1ure■цзрaо. опoвoсъеeт--
ние.
RlBceclU /В време зо говорене. иокoо-
вонз (на конференция и др.).
icBig/ani sw,', hb О-оИо/Оа-оУ. редак-
-зрa;, ooрзтиеa;.
613
DEUTSCH-OULGA BISCTES WÖMEPDUCH
RcgelstudücneelU
Ridistribuilor / Wirtsch прeеoиnеe-
делзсие (ло нoеиoнoпкия доход).
-iBIloH adj L eoеmeн, честен; 2. доб-
рттъвпсaпc-
RnliZcHK/it f o-Pl 1 честност. пте-
a;ктсa; h дo6еoспвпсaлoоa-
R/lnir m, - ор-тор'
RglnerBüHnn f трибуна.
RsBic—gabi f дaе-олoвo. ораторски
гола;—.
nedmcniscb adj oеaтoр0kИ-
RCBnerpulU п oеaaoзсkи пулт.
Rilreriulcrt п - R/dmcrgahc.
redselig adf слoзoтвтaпнз, приказ¬
лив.
RedceIigKc1Uf o,Pl слтвoтвтaоизoоm-
Reduktion f. -em редукция; опкеaшп~
шил, снимение. номолекип
R^iKTioNsmiTicI п CTem, Phys рлдуи-
-ор.
nednndiri adj редушдалтел, изли¬
шен (информация).
icdnei^^iur adf можещ да бъде са-
мале;, рлдхцирoн-
m/Bieicncm мК bb te-У 1. редуци¬
рам, свеждам (aui ctWl (Akk) до не¬
що); 2 камаляв-м; сънрaшaв-м; sici
- намолявае. редуцирам сл;
Dis Kosiar um nim D-it1cI, auf 200
DM - Съoрмшaвoм р—звoднтe c едно
трета, кoeмлсвaм ги на 200 eoрoн-
RggiBS/ * Мог рейд;
Aui irr - licecn Стоя .ло рейд.
Rggder т. - Маг сoбо'вeкик ео шп--
вaaeппл съд.
RcclBSbi/, -еп ц-рмхтдлт■ дружество.
-c|ll adj 1. реален, дeйоaзитллeл'
2' еeоaeн.. почтен; коректен;
Eime ~з CHunoi Реален шoко;
Elm -es GnsoHärt Пoетпнa сделк—;
-е Pnlicc Кореотни цени.
Reexport m, -е Wiiisch еeпoспoет-
Referat и -е 1. реферат, кратък док¬
лад; 2. отдел (и учреждение).
RcT/ree [refo'rü:] т. -s Osteni. Schweiz
Sp съдия, рефер.
Rcfcrendo- m, -е отoжaca (и учили¬
ще, и съда и др.. олeд един държо-
впн изпит и Гeрeoния)-
Referenda—la л. -л отaжyв—нe. вре¬
мето, прекарано като стажолг (и Гер¬
мания).
RcTcrinBim п. RefTtemda/ReJeeendem
Schweiz референдум.
RifergnU т, -еп, -вп 1. елфлеплa, док¬
ладчик; h' зaвпмдaш отдел и yеепм-
дeннe-
Rcfcucnz f -еп meist PL geT р;Лe-
рлкеии* препоръко.
-ifc—|c-cn sw.' bb ir,y.0ttr.V. рпЛп-
рИрае. доклади—;;
ÜiC— 1-OHäOiOgiSCnC FnndC - Дон-
л—двоM зм археологически шoвтдиИ'
ReOinanriociinrg рeфинoнсиеoнe-
-iTIcki|c—cn M И Tb i-.V- О'рoонзoe;
г/п. У, 1. емомишлявo; (über niw. (Akk)
върху нещо); 2. umg имом eезaпнени
(aui clW' (Akk) за нпшт)-
Relgklor m. Reflektoren рефлектор,
oaемmoaпп.
uciieKio-fsc! adj рефлекторен. реф-
ЛПk0ПЛ-
Rcflix m. -е 1. рефлекс; 2 о-траме-
нип;
Bedingter - Условен рефлекс;
-п des SonncnIloHls Оaеoмeниe но
слъcепвaт- овпaлинo-
Reflextetwc/urg рефлексно джиме-
лип.
RcnixHanllurg / рефлексно дейст¬
вие.
Rcflixfom /, -xn 1. Phys отромешиз.
рефлексия; 2. раомишлпннп, разми¬
съл;
-сп übsr ctw. (Akk) insUciecn Раз-
мишлсзoe върху нeшт-
RcTicximnsжinKCl m ъгъл но отраме-
шиз.
-iliix/v adj Ling възвратен Oгп—тoп,
мпстоиеешип).
RanaxZ^^^omoMem п Ging въозр—aнт
eeсaтн;eнип.
Rafiixzome / зона но рефлексите.
RcfO-m / -еп еeфтемa-
RerormiUlon / oPl Hisf Реформация
Oеплитзoзлo и социално двимлиил от
XVIII и., зaeoенoоo с М. Лугер).
RcГn-m1iionsU1g• т Ден но Рефорео-
цият— 031' октомври).
Rcformito- т. Reformatoren Hisl ре¬
форматор.
-cionmiHiU-flie adj нуждаещ сп от
реформа.
Raio-mbest-eluigCN nun PL oпнaи.
стремеж за реформи.
Ref1oпnl№twcdngg движение за ре-
формо.
Raißumem т. - елфoеe-тoе, човек,
правещ еeЛтемa-
RcrnmS1uc п маг—оил зо веoлиaeл~
ни стоки без химически пеиeпои. мм-
гoоин за пoтлoгнели хе-ли-
ueio—M|nuen sw-V. TD ft.' преобра¬
зувам, рeЛoр;нем;, прoзс рЛфoрми-
r/ioumietml adj реформираш; Schweiz
пеoтпстacтсни-
Rcformicmis m o.PL рпфoрмнзпм-
ReToumCosl/ aPL алтернативно веo~
но Oпoтлттиени eрoдyкти)'
Refiormstuui m рeЛтрмнеoш— се
дъемoв- (от бившите сoенoпнотн-
чпоoн страни).
RlГm—nyo-sciI1g т црпд лтмeниe за
рeфoе;o-
RcT(Onmversuh! т опит за реформа
(реформиране)'
Reinalm [ua'ine:] т. -s . еeЛепн, при-
цпв.
Rei-aktion / -ет PTys цепеyцзмиe.
рефракция.
Regal п. -е 1 рoЛa, цoлиц—; 2. ета¬
жерка.
Regulir/Tl п eoлиеoм на етожерко.
Regalwand / отeкa с етажерки.
RegllTo / Regatten Sp регато.
—//е adj 1 пъргав, жив. омижли; бо¬
дър; 2. буден. цтдвимпи'
-т Homlci Оживено търговия;
- Phimlusle Голямо фaиaмоия Овъоб-
рамеиие)'
Ragcl / -л 1. прoзнлo; 2. о-Pl епл-
оTрX—ция'
In Bin - Обикновено. лой-често;
Sich am eine - halisn Придържам се
към правило;
Sici (Hat) ctw. zur - таеНет Съодa-
вое си навик зо лeшт-
-cecllar adf епг■'лиеyeм-
Rc/elTOII т aPL тбиеoйенят. обик¬
новеният олyчoй'
In ~ Нaй-еeотт-
-egcllos adj без правило; безреден,
нeyрпдпл-
-ceclnäßig adj 1. редовен. постоя-
ипн Oпoоeтитeп и др.); 2. цр—зилпн;
Ein -cs Gesicht Лице с правилни
черти.
msgehn е И, TD О-~ У регулирам. уреж¬
дам.
nneei-ccbl adj 1. тъшнноки, истиио-
ки; 2 рпдовпн, нормален;
Ein -an Unsinn Спшилокo глупост,
Er war - WüTend Беше ноправо бп-
спн.
Rcge1lSudiosNiiI1U■ времето. предзи-
Rg/Me)lure
GADEQOFF
614
дело зо юл;двоне; етеммонм-a про-
дължнтeпcтот но следването (и Гер-
e-ннс)-
Rägо|;enr// -еп регулираше; урзе-
дaнe-
Rl/cl^^in^iloß т Sp нарушение но
правилат-.
-cellж11-ig adj се по пеoанпo-—.
против eрaвнлaтa.
ug/cm е И hb le- У, движа, еaодзиж-
вае, мърдам; sici -1. движа се, мър¬
дам ол, eo;еъдвмм оe; 2. появява сп
Oеyзсmзт)'
Das Balm - Помръдамм крона си;
En ncgUi sici nioHi Той ие помръд¬
ваше;
Eifersucht . nr/Tr sich Bcl ihm У него
се шoязи ревност.
Rcgcm т о.Р1. дъжд (auch übe-lf)\
Ein sU-ömcnBc-, inSilIcnBc- ~ Про¬
ливен, шзтдъпмигeлпк дъжд;
Es йсНТ nucH - aus Изглежда, ще ва¬
ли (дъжд);
Im ~ spudicnem gcHcn Разхождае сп
и дъжда;
umg Jedr. im ~ ^1111 11^11 Зоряз-
а—м няooтo, тотaас; го оa; о проб¬
лемите;
umg Vom ~ in dis Tuaufe Commcn От
тръс, -а на тлтт.
-ggcninn adj охх, без валежи (пе¬
риод).
RcecrieCeiiduNg f облекло за дъм-
довко арeмe-
Rcacn1ogln т дъго.
Rigenhoginfaulc f meiтt. Pl цветове
на дъгото.
Rcgenbogenhaut f Anal иено.
ReaeNBogSNhUlcse f Ohl мъптa шрeоo,
uceendioHU adj непромокаем.
RcgencraTion f o-PL регенерация.
възстaлoвсаace-
-cecninlcucn m K TD tr, У. 1. TecT ре¬
генерирам; 2, geb аъосaoктзяз—e (ои-
ли, одрoаe); sieh - 1. аъоотaнoасвa;
сп. аеъшo; силите си; 2' въооaaнo-
вяв- сп Окомо. oегoн)-
R/eamiall т meist PL залеж (дъжд).
Ra/eNront f Meter дъждовен Лрoнa-
Rcgciiest/mm nAsle оповпзднe Плея¬
да (Квoеoo)-
тс/сп/пои adj дпмдoвкoои3'
Regenguß Regenguss m проливен
дъмд-
RcäeNn1NUlI m дъждобран.
Re/crmassc— m дъмдoмeе-
RCäenhfe1fe- m Zrol дъждoозие;е-
Rp^i^^p^jtze /‘дьвдовка локим.
Regenrinne / вoдoотoеca -ръба.
Regenschauer m иротнотраен проли¬
вен дъжд.
RcäeNccH1—е т чадър.
Rcg/Nl т. -Bi. -xn 1. упровляи—щ мо¬
нарх; 2. регент.
RceeNU1d т дъждовен ден.
Regentonne / бъчва за уъбиеaн; с—
дъждовим зод—.
Rceamtuopfem т дъждовно k-цнo.
Regentschaft / рптeл—стзo-
Rn/emwaid т тропическо гора.
RCginWUSSer п дъждовно зодо.
R|^icgw^l^;1c- п aTL дъждовно вепмп-
RcgcNwoIKe / дъждоносен обл—К'
Regenwurm т Zoö дъждовен чер¬
вей.
RcecneciTf дъждовен eeеиoд (и -еo-
eициme).
Regie Jn/'jl:] / -п рпmио'еo'
Dia - ühnmiehnen Поемам управ¬
лението;
Eiw. (Akk) in eideNe- ~ mieien Из¬
вършвам нещо сом, но от6с'аeлa от-
ттзoрнтоTl
RegieassistenT т помощник-режи¬
сьор. oсиотeнт-епжнсьте.
Rigieiinfali т режисьорсоо хрум¬
ване.
ReeiekoNdiptior /■peмзоьтеозa нол-
епшеиH'
RagÜlKosted nun PL veraltend адми-
нзттрaaизлн рoохoди, режийни.
iigie-bun adj 'шрoзлнeM'
ncäil—lп m У. bb ii, V. 1. управлявам;
h. Ling ноисkа—M, yпеaалсeм; Oea~
дем).
Rl/1|imne -em 1. 'ше—влплиe; 2. пра-
виaллотвт'
Eins puovisori!s:Ha ~ Временно цр--
виaeлоaат;
Die ~ ahsetien Свалям правителст¬
вото;
Eins Pa—tri an dis - Bmirg/n Довеж¬
дам партия ло влaоa-
RigÜl—UNgsiiKommeN п мпжд^ро-
внтeлствeнт спораоyeпниe.
ncaic-ingcunteicH . adj прaвитeлот-
зеи. тЛиенaлeл-
RcäIsrungs1usccHüß Regie—ingsus-
seSuss m правителствена комисия.
Rcg1erungs1eHö-Be / пе—ви';лотаe~
но учреждение.
ReejeгuNgcBezirK m административ¬
но oбп—оa (в Германия).
Reäkl1iNgsBändn1c п шр—ви-eло—впн
съюз.
RcgierungsoSiT т ръководител но
пемзиaeлс-вoaт O;ннис■тър~пеeдсe-
дотел, премиер).
Regil—uNgsdcleglUioN / правителст¬
вено делегация.
RsiiпungяrKIl1iMg/eпpa1И^тeло-вe~
но дeнлoеoцнC’ изявление е— прави-
тeосaвттт-
nc/fc—ungsTIHig adj и опоaoснип да
'шрoзляв—;
Eire ~п Koalition Способно до уп-
рoалсвa kooпиеис (с ;coззнствo и
парламента).
Rc/iernngsrore / форма но 'пров-
лeкн;-
RlgiisrirdcC-icl / eрaвиaплотаeеa
кеиоa-
RcgÜgriNgsMlUglied п член са прави¬
телството.
Ragilnrimespimlcf /yцр—влнвoшa пор-
aис.
R^uungcprIsiBeni т o6омоaeн yш-
разител (и Германия).
Rcäieгungshuognanm п пр—ии—злс—-
впн- програмо.
ReeÜluungssiie т седалищ;; са пра¬
вителството (тз—д или сграда).
Reinrimgsspr/chcr т говорител на
пеaвнaлпо-зoтo-
Rlgicrungcum1iIBing / промени и
нобинето, eрт;eкн в пеoвитплсaвт-o-
Rigic—irdsжlcSceI т омяк— но про-
витплсазоао.
Regime (re'jü:n| п. -s режим.
Rielm^i^ne^ т eеoтивкзk са ре¬
жи;-'
R^enKrilik / критико на р;мимo-
Rcg/nent п. -er L Mit eтлo; 2. ofl.
упр-жлелие;
Ein Sirtes - fuhren Командвам с же¬
лязна, отрoгa ръoo-
Rlgim£nTc1-z1 т полкови лекар'
RceiminUsKonmaiideuu т командир
но полн.
Regiom / -еп регион, област. сЛпрO'
Eire U-opisoHc ~ Теoeиеeски район;
In höhcucn ~cm scHwclcn Фантази¬
рам, житоя из обл-ците.
ucgiomal adf регионален.
Riglonalp-og-imm п (рeтнoлoлкo)
615
DEUTSCH-BULGARISCHES WÖRTERBUCH
m/ciSait*/
радио- или —;лeаиоитккo програма,
излъчзаео за тшр;дeл;лa oблoо—.
Reglss/ir [тезГ^х] т. -е режисьор.
RleicUl1 л. - 1' рeтнотър; 2, 'назо-
тел, спноък (в книга); 3. Mus еeгио-
гър (шо орган и др.).
RlgisUln1uszud т извадка от еeгио-
-ър.
Regfst/rgebühr f —ooоa за еeтнстрн-
росп.
Ri/ist/rioinc f А bk RT регистър-
moн-
RlCgilтniuun/ -еп регисгро—'рo-
-ldisin||-ln sw.'. Tb tr-V. 1. регист¬
рирам Миме. брой); h. оoбeлязвae;
Die B•lcuchl- ~ Рeгис-енеa; посе¬
тители-е;
Das Kind registriert ilnfuci alles Де¬
тето оaбпляов- абсолютно зоичoО'
RielimiNU [r/gis'Mü:] п, -s geh еeгл--
мест, ус-мв, цеaвнлниo;
Gegen Ви ~ verstoßen Нарушавам
рптпaмecmo'
SicH an dis ~ haiten Сшoзаoм елтлo-
мeнтa-
-cglineinilcirrinsw.'. Tb ir~'~ geh рег¬
ламентирам.
Regler m. - Tecb регулатор; стаби
лиоaтoр-
—cglos adj неподвижен. сепомръд-
защ.
-Cgren m У. Tb umpers: cs ncgisl зали
дъжд (auch überfe); ■.
Es -igniU im Si-önin Воли кото из
ведро;
Es -ldnlUc P-oTlctl Зажаля дъжд от
протести.
Re/mem т. -дъждоеолно машина 0о-
нопояваеп).
-egneuiscH adj дъждовен.
Regreß Regress т, Regгeттт 1. рег¬
рес; 2. Jue регресивен, oбеo-пн иск.
11/^ adj geT мие, цoдвиmeл, еизр-
гие;н-
uagulär adf 1 редовен; 2. обикновен.
o6иеoeк;
Ein ~еп Aniliiceertnug Обикновен
(нтрмaпeл) трудов договор;
~п Pn/Ise Обичайни целИ'
regulativ adf регулативен, еeг'ли-
рощ (Лokтoр).
ReguIaTor m. Regulatoren TecT рег'у-
лм-oе.
-egullenlir adj регулируем.
-edii||nen sw.', Tb ii.V. регулирам
Oтe;ппеa-'еa, течение на рeкa)-
Regullosiiing/, -еп р;г'лиеoкe-
R!C|unmgJ -еп 1. движение, -репи—-
шп; 2. eoрнв' вълнение; еyвствo, под-
будо.
1leingsenc adf 1. неподвижен; 2. нп-
изеaоявaш еyиотвa.
Rlänngseocidkeii / о,Р1. неподзим-
нос—.
Rei п, -е Zool съенo-
RchibillluttooП -еп 1. реабилитация;
h MeT. рeх—6илитo^ез,
neHi1ieii|e-en тw.У- Tb hr,V реаби-
пз—ирмм, въоо-aнтвявaм прoвa-
R^!^;^l^iÜ11^if^i^r^i^i^g/ -еп еeoбилитoенЯ'
Rlibock m Zool оеъедoи-
RebBraUem m сърсешко печено,
lehBuaud ad/ с цвят ео оъек—.
R|ie / o-Pl Veh аъопaлпкиe но копи¬
тото Она дoбиaпo)-
Rligeiß / Zoot менсоа оърнa-
R/ikalb п = RenkiUe-
Rlhkiie и Zrol оъркeееe. молко
съенe.
Rlfhrbrrtt п дъсенеa за о—гпoждaкe
на мазилка, пeедaшoa-
RliBiisen п еeлд;-
Rlbelait m Ling Леикo—ивнa (Търно¬
во) оътлaснo.
n/IBcn 0-ieB, gi—icBin) umr,', TD t-.V.
1. —рия; рaо—енвaм' 2. търкое; 3. стър¬
жа Она ренде);
Das FlNc1ln ниВ/г ~ Мия, енотс
прозорец;
Käse ~ Носаъетамм сирене;
Sich (Dai) Bin Ai/cm * Търкам си
oеиmп;
Dia llurc ~ Дънните еи y6нвoт-
£'111/1/1/ -еп meist Р1, търкания. еoо-
нттлaсия, сптеoв;-
RCblecCsI 1. повърхност ка генe-
из; 2. обработена за оaпoлаaе; стро-
но на кибритено кутия.
Rribuigg/ -еп 1 Tecb, Pbys триеше;
2. търоалия, еoокoгпoсиЯ'
Rlihnn/ssl/kt-izitCU / o,Pl Plys елек-
теиеeотвo, иъзннoзaшo при триене.
leZBun/sios adf тоaдпк. б;оnрo6пп~
мел. без търкания.
R||BuNgcжr-me / PTys топлино. оа-
деляло при aриeк;-
RcÜBiNdsжiderst1nd m o.PL. PTys съп-
еттнвлпниe при арипне.
-с|сН adj богат (an chw. (Dal) с, но,
нещо);
Ein -ei Marn Богат човлн, богаташ;
Eins AuswaHI Богат ио6те'
~ an BodeNSchäTzen Бога— на полез¬
ни изкопаеми;
~ um EnTuS-urd/n С (огот, тoлсм
опи—.
Reich п. -е 1. дърлова; империя;
еoротвт; 2. übentn еаро'вo. оЛeрм, об¬
ласт;
Hist Das Dulitc ~ Третия- р-Ях (ф—-
шистна Германия);
In - dir Tulumi В царството на
мечтите.
Relci
В немския език думата. упот¬
ребена самостоятелно или като
елемент от сложна дума и пря¬
ко свързана с историята на Гер¬
мания може да означава:
1. неофициално название на Гер¬
манската империя преди 1806 г.;
2. официално название (на бъл¬
гарски райх) на германската дър¬
жава в периода 1871-1945 г,
neiciiegüti—1 rnücb BcgUTcrT adj много
заможен.
Rlche mj -п, -n богаташ, богат чо¬
век. богата mnHa.
-cicHen sw-V- TD tf.V. 1. давам, про¬
давам; 2 сераиром; öir~'~ 1. стигам.
простирам се (до някъде);. 2. доста¬
тъчно л, стига;
Jnlm. iir Hanl - Подавам някому
ръка;
Noch Bem Esssn Kaffee - Сервирам.
пoднмоям кофе слпд вр-иeнe;
Dir RocK -eioSi iS- Bis ühsn Bie Knie
Полата й отиra до над oтпплптп'
So w/it Ви Aign —liebt Докъдето
стига eoгппдът. докъдето се жимдм;
Das Essan —cichi für uns zwei Яде¬
нето стига за нaо двама--;
Dank/, es meicie! Благодаря, доста¬
тъчно е! (при црeдпaгaнe но допъл¬
нително .сдeлe)'
umg Jsizi —eioHi's mir! Стига впеп.
до гуша еш дойде!
mcIch/rschmücKl iclcb gescSmücCU
adf богато . украсен.
nejobbaiilg adj богат; рoонooбрoопе;
Eins -e BüBlioUS/K БОгат— библио-
тено;
ISr Vokabular ist nioni schn * Речни¬
GABEROFF
616
RlichHattü/Ccfl
кът й нп п много богат, нп п еaонoo6-
рaоeH'
RcicHHaltigKeit/oM богатство; рoо-
нттбрaонП'
—ifcilicS adj 1. (шoвeеп от) дoо-amъ-
епн' обилен; 2. umg много. доста;
Ein ~es TiimCgcid gelen Д—вом оo-
лидпн бакшиш;
Er kam - späh Дойде доста късно.
RlicHsaller т орелът и стария гер¬
мански герб.
R1cHs1hOeI т C.PL символ ло иепе-
еaтoеоkoтa власт Omтшk— с кръст от¬
горе).
RgÜchsBeutcic m[J, -п, -п Tis- немец,
спекися, мииял(а) и границите на
Германия eеeди 1938 г
RIcHseeridst п имперски оъд-
RlioHsMsignleN nur Pl Hist симво¬
ли на нмппр-тoеоkaтa вомо— (носе¬
ни при кoрoнaцнс и бившата Гереаи-
окo империя).
RcIcHskanzler т JJOsh еoйвсo—лелeе'
RedSslKlsItalienaclHl / oJPl Hsl нрис-
-oлна-а нощ. погром ла перлите и
Гермокия и нощта на 9 орeшy 10
ноември 1938 г
Ri/cHsearK / глемoнокмтa марка от
1924-1948 г.
RlicicUug т ffisl р—йво'oт.
RcichstagSBrand т oJPl Jjiтl подпал¬
ването иа Р—йхст—го (1933).
R|cHUum м, Reichtümer богатство;
Zu - Kommen Зaбтг-тсвa;.
n||c!ell1zierU i/lch vcndlcit adf бога¬
то 'ке-опЛ'
Riciweite f oJPl 1. раостoяниe ло
едно ръка; 1 o(олт, Обхват. радиус
ло действие;
Eiw. isi In - Нещо . е ло едно ръка
разстояние;
Dia - llessm .EniscHeidung Сферат-
но действие но това решение.
-gji ad/ 1. оряп (плод); 2. зрял, опи¬
тен; готов Miüu ctw, (Akk) зо нещо) Очо-
век); 3. зр^. пoеaон—п, зпое-отeн'
-е FmUehls Зрели шптдтвп'
~ Tün scim Alter Зрял зо възрастта он-
К.|/Г] т о,Р1 слона, скрем.
R1T] т -е гривна.
RiiTBiedune f о,Р1, п-д-нз, Образ'-
залп но олoши-
Rg|ia f oft. зепоoс' (auch üDeeln);
GeschlcchtlicHs - Полов— зеспoсm;
Dia -Bnm TmauBcn Зрелостта на гроз¬
дето;
Die efUilcre - Средно o(еoотзacнe
в Германия (след еeoлет 'енлишe
или 10. клос но гимнoзиятa)-
Rciree—11 т стeeпн ло ззeптст.
Rcjiais п oJPl скрем.
-lifeN* J1V.K TD uipens: cs m/ili пада
0Л—Л0.
-||ГеП|sw-У, sm Otr-V. орпс. узрявам,
съоряз—;.
RgkOiN m, -1. гума (но aвтoeoбнп.
взоoснцeд); 2. обръч (на ооцо); 3. ко¬
лело (за игра), обръч; 4. гризем; диа¬
дема.
RIlfenduueK т лолягасе и тy;иme.
RnfOirparns / спукване ла гумо.
Rir/np-olli п профил . нм (—ваомо-
6нпнo) гуео.
RircnwicHseJ т смншa но тyeoтo-
R<1fephПÜ11ugg Admin зрелостен ио-
цн'. eoт'е-.
Riliczafe / O.PL време зо орeплл, уз-
есз—лe-
R1rcхeuanls п оеeлoстнo свидетел-
CTИTl
Rir/ätta /"алтедек yеaстъo от цптн
золлдстзиe слан-.
r/TJIei adj зрял. добре обмислен;
Naci -an ÜBe-Iegung След оеслт, за¬
дълбочено обмислт.
Rgfi—ock т fisl крниoпиH'
RcZispfah и оoруo (детско игро с пръс-
—зли. вaпки)-
R/Tungsprozeß Ri/ungsprozess т
процес но 'оеязoл;'
Rgkg/N т. - втет'
Dem - e-öTnerJBecchließcn Откри-
вoм/зaвпешвae прaоипнствОl
RCH nur in'. In ~ urd Gliel и т'еoтo
определен ред.
Raic / -л 1. ред; редица; 2. ред. го¬
лям брой, голямо ктлнеeс'вo; 3. по-
епдие—; 4. петтрлонн'
In dir e-sien * Нм първия етме;
Sic! in einer - aufsUehlen Строявам
се и редица;
Der - rach Поред;
Am der - se*N На ред съм, мой ред з;
Eina ~ von Büchcum Ред. поредиц—
от книги;
Aus len - Tineen Бия ла ' oеи. нп се
пендъемo; към oбшoцеиптoтo-
-Clien sw. И. TD in, И. штдрeeдoe; sicH
- следвам (след нещо); редувам сп;
Pcuien auf aime ScHnum ~ Н-лиовa;
eeепи-
Rlhamiol/e / поредица, пoсплдтвa-
тппнoст, ред;
AlphabetiscHe ~ Азбучен ред.
RIHcnHins л къща и редица еднак¬
ви отрaди, строени една до др'тa-
RnfHcmsaul / Gandw редово оeи-б—.
RlZhemsclraitumg / Tecb птоплдтзa-
телно озързвoн;. последователно
зилюеаaнe-
RciHennr'1l-cncHnne / Med групов
профилактичен нрeтпeд-
b||ienжeice adv 1. по редици. и ре¬
дици; 2' umg много, и големи kтпн-
чeстзo-
ReÜbemzahli / Math еиопo от пеoгеe~
сия
R|ier т. - Zool чaeп—, рибар,
nalHiM adv в кръг. от един но деyт-
Rn|m т. -е римо;
umg Sich an' clW' (Akk) keircn - ma-
chem können Не мог— да еaо6леo нещо.
n/Znem. sich sw.V. Tb римуи-м оe.
RcimiscBmIed m oft inom с-ивoплe-
'3^
RcImlcxlKon m ' римеи речник. реч-
ни1о но римуващи сп думи.
ucjmios ad/ нпенмyв—н.
R|mpaar п дзоЯка еим'амши сп
думи.
rg^r, adf 1' чист Облз петно и др.);
h. чист (6пз . примеси); 3. енсm, неви-
шпи; 4. im Superlativ истнноoи. съшнл-
ски. нaй~гoлнe (за штдсипвoнe);
Aus -cm Wolle От еистa вълно;
Das isi sinn -e Formalität Това п чис-
-а формалност;
übeiti Jedm. -cr Wein cinscHenKiN
Казвае но някого еноmмтo истинa-
uejii parnkel напълно. иоцслo, 03-
опм;
Aus ~ persömlfehem Gümdcn По чис¬
то Oиоеслo) лични eеиеини'
umg Ich hals cs ~ zuflili/ cmГаНтеп
Съвсем олyеoЯнo разбрах за тoвa-
NB:
—eim- много продуктивен елемент
за образуване на глаголи в разго¬
ворната немска реч, срв. значаl^!ЛЯ'
та на Hl—e1r-JH1пeiN--
П|iN!1lifIcN umi.V. TB öle,У, umg - Hin¬
eiNBeißen-
RelNemicHerrin / енотoчoo-
617
DEllTSCl-ßULCGßlSCffES WÖßTELMUCii
iRnüsscHJafM
Reinemachen л oPi. еистeнп-
Rnfmariös m МО-окТ - Rnfn/swinN'
Rllreribag m WieiтcT еист eенвoд-
RljnTiII m umg ипхоneх, ипопoл'к—.
прoзoл-
RilNOeCilon f Med еeнифeoеия, пое-
'oенa инфекция
RnlngcWIeHU m чиотт, нзто тегло.
Reingewinn m М-ахТ чиста ппе-п-
6—. нето печале—.
-HlillCrgen sw.'. bb Or,'~ umg око-
чам вътре в нещо*; sich ~ -нпaжие-e
« (im ciW' (Dai) с нещо).
-dr|Huuinumr.y. TDOr,V, umgудрям
(шамар); it-.'. отaвo. дeйотв-, има
зъодeйотзиe'
Ri|iiNsIit o.//. еистoт-.
—c/Nlger е И, hD t-, V. еистн, птчиот~
зае*;
ElW' (Akk) chemlscH ~ lassen Доз—м
нещо но химическо еиоmeн;.
Riniger m, - eтеис'вaш препарат.
RCni/iire- -en 1 о.Р1 чистене, по-
еиотвaиe. изеиствaлe* пеeчиствoнп*
2. (прпдnенятип зо) вимиепоoo чис-
теле;
Eimen Anzug in die ~ e/Bem Давом
костюм ео ;виeичeоит еистпнП'
RlinigiuigsSc-ait / цтеисти—шa сило.
свойство.
RcirlgiN^i^ie-imcf почисти—щ крее.
R£irIgirgsmilchJтo—летно (почис¬
тващо) мляoo-
RlNigimgsmillcI п eтеиоmвoшo српд-
стио.
R^i^i^l^i^inmiTIon / -am Rel еeинoaр-
лaеис, пеeрoмд—лп (оптрпд будизм—).
Reinkultur / 1' Biol чнотo нyлт'рaу
2 umg ено'o пеo6a*
umg Das isi KitscH in - Тово е чис-
orn, еисao пробо кич'
-/пестпт/пст tclncn adj от чист леи.
еистo лесеН'
ucjmiieh adj 1. еио'' еисттплъ'eи;
2 ттеeн. стеoт, пепцизeн‘'
Eine ~е DiTcrinziinnng heiien Bi-
g-TTe Строго е-огрaниеeниe на две¬
те штняmин-
uijnliiHkcitseieBinB adj обичащ чио-
тотота.
U|inu1cs1g adj Zool еиотooръвпн-
R.linscHriru f (Плюем.
-e^msclBen/uein sriden adj от чиста
коприна
ueinsiai1i|-CN sw,'. bD tr-V. 1. TecT
преинсталирое; 2. аеъшoм исooгт co
оъшa'- слуМб—.
ReInvveCiii^)oП МпхТ епиизпстиенс-
i|m|wisoHcm, slcH uii-V TD очист¬
вам сп от зина. oпеoвдaвoe оп-
rclnwollen/riim wollen adj от чисто
зъллa-
-пОт^еНат umr, У, TD ir. У umg 1. зло-
ся, вътре; 2 въвличам (in ilw. (Akk)
и нещо); sm itr. У, злноo. просики- вът¬
ре (дим);
umg SicH (Dal) liNem KmfMlTIte ~ Гле¬
дам кримилолел филм.
RilSf i, -е- 1. клонка. ипйно, съчка
2. издъно—. лe'oрoоъл.
Rg|Sj m -е Boi трнO'
RCfs^ur^i^iüT m KacTk сотип от ориз.
Rcis1eceN m метла от клоснИ'
RelsBuinmlwcM m äiPL аран, оризо¬
ва рания
Rlfslrel m KocTk оризово кош—,
мляко с ориз.
RCsc / шптyвoнп* пoонyеоин* пъ-
тлшпстаиe*
Eine - um die Will Околосветско
пътешествие;
Eine ~ büchen З—eиовaм се зо пoо~
нyезнн, резервирам си eсо'o*
Glücklicie Ч Но добър цпт!, Но до¬
бър час!
R/ssabenteuer л приилюепннe (по
време но пътуване).
Reiseandenken л предмет за оeтмпн
от пътуваше. от eoок'pонс-
RCsslsgleiter m спътник (по време
на ekоoyезнн)'
RoissIteScutiimtscbalU / зaцтонaистео
от време но цптхи—нe-
R/<Klbasdsui/bugg/ G0 пътепис.
RalsaBcst/cK п комплект турис-и-
члсни прибори зо хронене.
Rc|csBä—o л туристическа oтлнцин*
пътниеeокт (юро.
Ras/hus m тyрио'иеeсзн aи'т6y0'
i|ccflnU1g adj готов за път. з— трът~
залп.
RnjslTle^r л o-PL пътно треси—, нер-
иност црпдн пътуваше'
RdssfUhrcr m 1. пътеводител Оини-
г—); h' екскурзовод'
RllsneSfäSrtn m, -л, -и оeптиин-
RcisegcpäcK п о.Р1 б-гам (зо цптy-
з—нп)'
R£se/e]h1cKyersicheIтаg/uaстp1ttoe~
оо на багаж зо времето но пътуване¬
то, екскурзията
Rnfs/ß/snlljscISaOt/тyристичeоo— гру-
по, oтмп-ннс по време на пътуи-сп.
RisskolTTer m eп'еиеeоoи к^^^р.
Rlsekosien nur PI. пари зо шът. шпт~
ли рaонoсиИ'
R/silKiankHcli / црнлoшaвace при
пътуваше, шиипгтзo-
Rlisslamd л туристическа страна.
Reiseleiter m eoокypотитД'
Reiselektüre / е-овлпo-тплнo чети¬
во Оза nътyвaнeтo)-
R||ssIuS/ aPL любов (стеaст) към
п■ътyвaннс,
u||seIisU1g adj обичащ да пътува
mclscn sw.V. sm iii.y, 1. пътувам, пъ¬
тешествам; 2' отпътувам, заминавае
(зо) някъде;
Diensiiic! - Пътувам олyeп6нo (и
командировка);
Ersin Klasse - Пътувам първо кп-оa'
Ins GeBündc ~ Заминавам и— шл—ннн-'
Rlsemde m(J. -п, -и 1. пътнин/път-
ниен-* 2. veraltend търговски шътшиИ'
R|semciessaüma RIisiriisesisIr п ту-
ристнеeсoи лeсeоeе. еoнтиекa зо том-
летни принoдпeeнoстн-
RlisionKel m umg iroi Пантплпй-
пЪТЛИИ'
R|snpaß Reisepass m оoдгрoлиелн
паспорТ'
B/sepIimi nun PL планове за пред¬
стоящо пътувоиЛ'
RIscrouTe / мaешеyт-
RejscschecK m WOrhscT гхеиотие;о-
ки епк-
RcIsispssaN nun PL ктeaндиетвпе~
ни Oeaен)-
RlÜseUiscie /'■пътна чacтa-
RfiiseYeranstaltrn m тyенотнеeoo
фирма, г'■еистиепсoa мгпненс Ioрпa-
низ-тор на eoскyрони)-
Rciscwella / вълн— от туристи (на¬
пример в н—еoпттo и кроя но онттmт)'
Rlüseziel л цел но пътуването.
RlisTelB п оризово поле. цoлп оoоя-
то с трно.
RCsie п aOPL съчки. сухи клони.
Rc|cigBeseN m метла от клoлкн-
RcisigBündel п зеъоoa. оиoe съеки.
RCskorm п оризово оъеco, теИ0'
Rg|smi!] п оЛ теиоoвo брoшнo-
Raißaus in: - neHnin офейовам.
Rlfllr/tt л чертожна дъсзo-
RcIsscHIeim m о,Р1, оризово зодо
GADEDOFF
neißCN
Опри еaострoЯствт и зм бебето).
mejß/d I-iß riss. ginlsscr) uie, У. TD
ir.y, L късам, скъсвам, т'къовoм*
еaоoъовoм; 2 птзлнеaм, увличам;
3' из-ръпвмм' 4. Sp оъ6oрям (летва
и оooк но виотеннo); sici ~ L скъс-
ео; оп, откъсаме сп; 2. одрасквам сп;
3. беис оeзо^'>ъропк сстони л д-)) и Зо
кое непременно да имам лeшт*
Pipl/r im StücKe - Разкъсвам хар¬
тия на пoреeтo*
lmBN. aus dcm Schlaf - Изтръгвам
някого от съня му;
JndM' niw. (Akk) ins den Hand - Из¬
тръгвам някому нещо от ръцете;
Possen ~ Пуском шеги;
Dir MioSt ar slcb ~ Змпе—6вмм
влoот'a'
Dir Film ist gc-1cccr Филмовата
лента се сoъоo*
SicH um ein Buch ~ Непременно ис¬
кам дм имам дадена книгО'
Rgißer п оЛ 1. Med umg ревма¬
тизъм; ревматични болки; h. Sp из¬
хвърляне (вдипocп са тежести).
-llß/rl adj 1. буен (поток. река);
2. силел. еoоoъсв—ш ((олио);
~сп Absatz feidem Пласирам се мно¬
го дoееe-
Rg^lDer т. - umg хит иа о;зтлo (ефек¬
тна пипоo, книго. филе), еeстсeтър-
rc|ß/r*scb adf pejan с евтин рекла¬
мен пЛлoт.
Rlßi/ic- / тyштвoa-
injßirst adf одр—з, който не сл къс—
лесно.
Reißleine / връв на парашут (шеи
чипто дръпване той се еaо'вaрс).
Reißlinie f перфорирало лилия (зо
пo-лeонo oъоoнe)-
R|ßnigei т коборче.
Reißschiene JT^e^ch линеал с еaмo-
Rlßecuiri т umg парлопанил (ет-
ипо, нойто бързо къоo дрехи. обувни).
Rlßve-Schluß RiißvtnscUliuss т енШ'
Rnjßwoir т TecT 1. дарак, еeшк—ло;
2. м-шило зо еoодеoбсвaнп но хор-
тия.
Rgjßeabn т кучешки зъб Ока ^щ-
инк)-
Rlißzeug п о.Р1. (комплект) принод-
лeeнoотн за еeртмнe-
R||ßzwcckc J= Reißnagel.
RcisжeiN m смие (вино от oеио)-
R/ibaHn f монем.
Rlitcluh т клуб зо подa.
neiien I-1UU. gculeten) wort У. sm Oti. У, яз¬
дя; Tb tr. И. 1. яздя Iмииттнт)* 2. yчoо'~
вам и оъстeзoниe (eт езда.);
Im Galopp ~ Яздя и голоп, галопи¬
рам;
AU1 е/гет Pi/id/cim Pir-B ~ Яздя кои;
Dumeh dcn Wild ~ Яздя през гората;
Ein Turrfcr ~ Участз—м и турнир то
подa-
Rl/trn т. - 1' конник. ездач; 2. МИ
кав—пeеис'.
ReiUeugi f -ei 1. Mil. Hist ooнниеo.
koзoппрнс' 2. oJPh яодпнe'
R/iinin f -nei лздачка.
RnlibaliC /мотел.
Reflbol m конюшня (зо плитки кошз).
Rnfeboss /^(^^^ич зо ездо.
RcITpcitsche /Кмaмши^з.
R/hpTe-1 п нос за ездо.
RliUsoSuie /1. училище, школа то
езда; 2' Schweiz, südd въртележка.
R/Ispori т о,Р1, нонпн спорт. eздa-
RliisUlefei т ботуш за пздо.
Rcitinnrien п Sp турнир по езда, оо-
нпи турнир.
R||x т. -е 1. демонeннe* 2. чар. прп-
лест; привлекателност; очорозолип;
Elm aCustlsober ~ Аoyотиенo драз¬
нение;
Auf opilscic ~е uiigie-in Реагирам
но овe'линнн (oштиепсни) дрoонпния;
Einem - iisübiN Оч-роз-м;
Waülifobe ~л Женски пр;лeсти-
-eizbu- adj (рoз)деoзниe•' чувстви¬
телен; рoоде—онит;лeH'
RiizBluKeli / оРО дрaоcимoст' чуе-
стзитплност; е-одрaиннтплнoот-
r/jzim sw,', hD ii.V. 1 дразня. ядос-
в—е; 2 рaодеaозoм. нме-шниoм; 3. при-
злиеoм; очороз—е;
Dar Raue! nc/zi dfc Augen Димът драз¬
ни очите;
In ge—cizhem Ton spuecbcN Говоря c
емздемонпн тон;
Sein Angebot reizt mich sein Пред-
ложенилто му много мп прииличo-
majzinB adj nрeлeотeн. теoрoаoт;~
лен.
Rizgis п сълзотворен пaи-
RgixKlimi п Med. Metern оyети нли-
MMT-
Rliekö-pcm m Med деaоcн'eп Oдрaо-
нещо вещество).
reizlos adj нeцривпeoameлпн-
618
RIzmiUTel п Planm възбудително
сеeдотвт, стимулатор.
R|izüÜB!ib1eiuigg eеeнo'oиoрзaнп на
човешките сетива (ерeо 'eлeвноис,
уличен шум и др.)
-c/zvoll adj 1. прелестен, теaетвa~
—плен; 2. примамлив, -привлeкa—eлпл
(тема, зoдaеa).
R||eжäsone / o/’/. umg eрт-ненo
(дамско) бельо.
Rclzwort п L.Psych дума деaоcн'пп;
2' дума, пораждащо aгеeсиинoот. от¬
рицателни емоции.
—cKipiUuliiner м У, hb tr. V, повтарям
най-зомното, обобщавам, рeкмeитy-
лиеaм.
RekapiliiaiTioiN/ -сп рeoaпитyлoенс.
R|Kei т. - pe/rr впшпao.
mcKelN, sich sw.'~ TD umg eеoтсгaм
се. опъвам ол.
RcKlination/ -еп рпипoeoция-
RaKiame / -л 1. е;кпaмo; 2 рекла¬
мен материал;
~ eichen Правя реклама. еeнпaмз-
рам нещо;
Eins - Tum Ucuc—e Parlüns Реклама
за скъпи e—рЛю;н-
RcKiamefeedZug т рекламна kaмeм-
нис-
RiKlimenBm т рлнпa;пн ЛнпeJКпиП'
RrClioneferCuC място зо реклами,
—iklemela'l adj meisl pejan еeко—мeн-
ReKiinescSied п рпкпo;ca табела.
—cKliMjin/d sw,'. Tb t-.У. реклами¬
рам, цр-вс рекламация зо нещо;
Bei 1er Fl-mu lass Bas GnrCt nioii
finKiioni/—1 Рекламирам пред фире—.
чз уредът не робо'^
-eKonsU—u|e-1ar adf рekтиоте'неyпe.
можещ да оп въооmaнoаи-
ncComsi—nfi—en sw,V. Tb fr,', 1. въз¬
становявам (и eр;дишшия вид), рес-
товриром; h. рeooноте'иеoe, възс-а-
лоеявом (мислело);
Einem imliCer Timpcl - Въосгaнoвс-
змм —нmиеeк хром;
Dcm Unfall ~ Реконструирам злопо-
пyoaт--
RI^i^i^i^St^rü^CTeo^n/ -еп рпнoно-р'кеис.
възс—oнoвсвoн;-
neKonviecs^eNU adj Med рekoнвoлeо-
цеитеи; оздравяващ.
ReKonvaleszenz/ aPl, Med еekoнвa-
л;сеeнцнн. oодрoвявoнe, впоотaнoвс-
3^3.
619
DEUTSCH-BULGARISCHES W(ÖDTE2BUCH
ReNBczeoic
R/kfi—B m. -е рекорд;
Einen uulst/llem Поставям рекорд;
Alla -e Brechen Бия зоиеки еeкoеди-
Rekordcng/bmls л рекордно пости-
млиие, рекорден еeохлmom.
Rekordhalter т Sp рекордьор.
RekordleS/Sunni/ рекордно постим;-
нип.
R/ko-dversieh т опит за поставяне
е— рекорд.
Reko-Bec/l JSp рекордно веe;e-
ReKrui т. -еп, -еп МП етзoбеoнeе'
RckrüicnuucB111uNg / обучение на
новаци (нови войници).
-ек—u1|g-cn sw.y. TD lf-И. veralt Mil
оъенеaм новобранци; sici - състоя
се (за група и др.);
Das Fo-ccHundcUeum -сСпиИ/гТ sich
aus jungen Wissenschaftlern Изопeдт-
ватплскат— трyeo оп оъогoи от мла¬
ди научни рo6omниеи-
RcCUcIi/mperiti- / Med рек-олс-
температура.
Rekc:onNr -еп Llng еeoеис (изиоoз—-
не иа определен падеж или предлог).
Rekior т. Rektoren 1. ректор (във
ВУЗ); 2. директор на yеиоишe (и Гер-
м—нин)-
Rektoroi Лг -е 1. рeкпoрсии мандот;
2. ректорат.
R/ktue и. Rekta рео-ум, дебело
черво.
пеКиНтс-сп sw.V- TD -п.У. ренулти-
вирaм-
RcKus т,-е Jur Iкoсaцнoннa) молба
Relais [ns'lc:] п, -s реле.
R1I1jscci1itlUNgJrTnC■/- релейно вoлюе-
иошл.
Reliljsseningg рeтрacолaцис-
RillissTiirnung /Tech релейно уп-
разление. ,
Relation / - еп рeлaцис, отношение.
аоoимooтнoш;ниe;
Die ~ zwischen zwei BcineTen Отно¬
шението между две шoнятиHl
uiialjv adf относителен;
Ein -ii BegriT Относително пoнс-
тиз;
- gui Ср-винтeлco дoбеп-
ReI1tie1djlktiv п Ging ттнoоитeлнo
прнлaпoтeлиo-
-iliUlvil-cn sw,'. hb tr. У, пеeдотaвс;
като еещо относително; епл-тнви-
рам нещо;
WenTe ~ Рела-изира; еeинoотн;
Alte E-kennUnissi durch ncue ~ Ре-
лa-звзе—м познания пoое;дотвтм
нови.
Raiiti^mumg / -лл рпл-тнвирaнп.
Reluiüeücmus m о,Р1, еeлaгнвиоъ;.
Reeiilv^iicU / о,Р1. т-coснтeлнoст-
RelatIyItitтlhhcrilCJ o,Pl Phys тeoеис
но относителността.
ReeiU|vp-onomen п Ling т-етоитeл-
но eeотoимeнип.
Rliuties1tz m Ging относително №-
рпе;ли;-
Riiaxatlon / a,PP Med рeлaoо—еин.
отпуск—не Она eyоoyлитп).
—eilxcn [rf'I/Ksom] sw.', Tb iin-V, релак¬
сирам. o-ш'0koм сл.
mel/vani adj релевантен, съществен.
зажен;
Eime HisUouiccH ~л F-age ИстoеиЧeо~
ни важпн въпеoо;
Ehw. Ise - fi^r dis UnUe-sucnung Не¬
що е в—мно за иосл;дзoн;тo.
RlIlVäNz / o-Pl. релезонтсост. зно-
чнмтст-
Rciiei [nc'll/fj п. -sf-е 1 Geogr релеф;
h. Kunst релеф Тплос<ик—).
-eI1|fu-iig adf релефен.
Reeiefdruek m aJPL Тур релефен пп-
еoт-
R/lieikirlc / релефно гпoгеaфоoм
ooетa.
Religion / -зя 1. религия 2. веро-
учзсиз (учебен предмет).
Religionsbekenntnis п зпртиоптзпдo-
шип.
ReIigifiNcBicH п учебник по рeлипнс-
R/Ii/onSreaieil / свобода но веро¬
изповеданието.
RcIigionsgemcincdSaTU / религиозно
общност.
Relfgüansges€hichtc/ история ло ре-
лигннтaJеeлипзнтe-
Rlliei^nckbieg т война шo рeлнпито-
ни прнчнни.
RiligiQinsIehre / религиозно учение,
—lif/lomsios adj нeрплип—oзeн; невяр¬
ващ; изизпозядв—щ никонва вярa-
Reegi</nsstifter т oонтв-тeл на до-
дена рплипня-
Religiioinsuiter-icHU т o,PL обучение
го религия'
ReliglSNsWIssens^lSifT / богословие,
тпoлoгис-
ReIidmnszueciö-IgkeiTJBвepoзаnoвe-
дание, oтифeснC'
religiös adj религиозен; асрвaш.
ReilglosütlU / о,Р1. еeлнпнoонто-.
Relikt п, .. рплиот. останка от ми-
c;лoтo-
Relloni/ -sl-c Маг релииг. цeрнлa
но борд (но кораб).
Rillqils [rsliibvo]]/ -п Rel реликва.
Rei|qu1cnsciniiN т Rel релиозорий,
ковчеже. мoшпврaлнтeлницa'
Reliqulerverehrurg / Rel еeлипито-
но eеeилтиeнип цепд реликвите.
Remake ['п1:мс1К] п. -s римзйк, ново
версия по иозпстeн филм. ппспн.
-eningne adj тттaтъч;л.
-emieiiirisie-en sw.', TD ---'. реми-
лнтoеззирaм. въоръжавам отново.
Remiliti-isil—ung / о.Р1, ремилита-
риоoция-
Remfnfcхcrz / -еп рeминиоцпнцин;
Elms ~ am die Kimdheli Сгомпн оа
детството.
uemis [ira'mi:] adv Sp c равен резул¬
тат. реми (в шохо).
Вет« [ii'mi:] п. - [—o'mks] Sp реми (и
шoвo)-
Rem1ihäNdc / -п дефектно печатно
петиозпдeниe, върнато в нодoтплст-
атmo-
Remlii|ni т. -еп, -еп fViitscb реми-
тент, eтлyе—mпл по eeни-eллиеa.
Rimnidcnmi п o.Pl. umg весвa, шу-
мттeвицa-
uiMoiUinl adf Bot цъфтящ втори път
(след основното цъфтене).
Remoulade / -п майонеза с добаве¬
ли различни годпрозки, вид сто-
Remfpie||/ -л. 6лъсk-нзц-, бута-
ние—.
rempeln sw.y.ie -п.У. блъскам няко¬
го (с ръка, тнлo)-
Rimpler т. - удар с ръка или тялo-
Remter т. - трaneзaеис (и мaкoо-
тир, оoeпк)-
Rin п = RcnUIe--
ReNilssiNcc [nine'säsS)/ -еп 1. Реше-
о—нс, Възраждаше (историческа епо-
х—); h. geb възраждаше, нов рoоеапт-
ReNifssincciii т ArcT ренесансо¬
во опрaдa.
Reneiss^:NCi^t^i^i^!^t / рeн;оoноoзт из-
оустио.
Renaissineisiil т ArcT стил ренл-
санс.
Rendezvous [nada'vi:j п. - среща, р—и-
дпиу.
GAÖEQOFF
tteNdczvfflusSechnIK
RcNdczvvoistichrIk f o,Pl TecT тех¬
ника но сoaеи—нп (ca oтсeиеeсoи ко¬
раби).
Rendite f -п №011x1 рпедит, печол-
ба от курс- но ценните ниито.
Renegat т -лл, -еп ренегат, оастъп-
шин.
ReneeaiiNhun п oJPl еeеeгaтствт.
ттстъпннелотит-
Ren/Ktodi J. -п ре^ото (зид олнзo).
-enligni adj geh упорит, oппрниеaз-
Rinniuio п оъсmпоameлеo кола.
RinnBaHn JSp 1. оъотлзoтллнм пиу~
-а (ооридор); h' хиподрум; 3. колод-
рум.
Rennboot л състло—тeле— лодно.
-innen (-innUe. gerammt) unr.y. sm
iin~'~ тие—;, бспoм; hb ti-V. пов—ляе
някого при бнпoлп;
Auf . dcm Sportplatz - Тича; до иг¬
рището;
Um Bie Wilte - Нaдеспвмм се;
Blindlings in Bam Tod ~ Cляцт се втур¬
вам гьм смъртта;
wng Mit dcm Kopl di-cH Bie Wand -
Разбивам с-пна c главата ои, дейст¬
вам 6пзе-оопднт.
Rnmmem л, - оъу-eз-ки^л;
wng Das ~ macSin Победител съм.
и— първо мнотo съм;
Gil Im - IfigeN Имам добри шан¬
сове зо yошeBl
R/mmer m. - 1 бърз кол; 2 Wörtsch
бестселър, нoй~пеoд—имнa стooa-
RgnnfaJSimi т oвmтмoенлпе съсае-
зогел'; мотоциклетен уъу-eоoтлл; оъо-
тпоaтпл по колоездене.
RennmaschineJ оъо-eзaтллeн еото-
циклет.
RCNnpi/rd п съотпоoтллeн кон.
Rennnil п споmпз—mплeн иeлoоиппД'
Rgi^n—ifiem т съот;оa-;лкн гуми
(оолструир—ии оnпенoлco зо със'.-
оoниe)'
Rammrod/Ii п o-PL, Sp спускане с
шейни.
Rennschlitten т опстeо—тплиo шейна
RgriNsebUHc meist Pl шш—йиoзЛ'
RirnsUuicki JSp цистa, състезотел-
на oтолчиa. теaсп-
Rcmnwa/ет m сцoетнa тъотпоoтeл-
е— oтлo-
Remmwetla/ООсб^-логоке зо шo6пди-
тел и нoд6нгзoлп Околии опстeоoннн).
RcnomMec л, -s meist oPl реноме,
репутация.
nenommi|uinsw~'~ bb if-.'. хваля сл
(mfl ctw. (Dai) c лещо).
RenommjinrsUäck m шти—оeн o6рoопе,
нещо. c което сп ввoлиe-
Renommiersucht / aPL pejor мел—-
шил зо оa;oиогпнвaнe-
ncioeei/ri adf реномираш, иозeс-
тпн. с добро име.
renovieren т У, TB оп,У~ ремонтирам.
обновявам (спеaдo, помещение).
Rcmove/mune oPL ремонт Ми— сграда),
ninioBei ad/ рентабилен. доходен;
Ein mcmlahhrs GeschlT Доходно одллk-.
Rentabilität f о.Р! рлст-билсос-.
ReNtC -т 1. цллоия; 2. Winsch рента
In ~ /еНст Излизам и eeноис, шeл-
снoшзеae сп;
Eina ~ BcKommcm, iczieicN Получа¬
вам ппноиC'
Rgntenalteu п. о,Р1, шплоитнлo въз¬
раст.
R!/n1eпNn1P1scLirä oоъзеe;лнявoce
НО ППЛ0ИИTЛl
RiniininspuicH m прово но цпиоис-
R|NUeNlmpnlrder m пeнситнeр-
R£nlenerHoHund J увеличение но
п;ноият—'
RcitenmarKt m WirixT позор но цел-
ни онимо с твърд лихвен пртеeнт-
RentenvetnSoCncшпäплноитннa зас-
аравтзиo-
R!nп1enrz1SunNäиоплaшaнл но №№
снс-
Rcntic—j [-Em'llr:] m. -s veraltend рен¬
тиер.
Rentier2 п Zool северен плел.
niNiii-en, slcH sw-У. TD рентирам сл,
нoон печолб—.
Rentner т, - 1. пeноитнпе; 2. рее-
тиeе-
Reoi-gaNrslirom/ -еп рлтепaиноoеин,
-eo-eanIs||-iN м.И bb tr-V, реорга¬
низирам.
Rap m. -s umg рпny6лнкaнпе.
-ipauibct ad/ цoцеaвим, който мо¬
ме да сп цoeрмви. коригира;
Elm u/^maBiiim. ScUadem Поправимо
щето.
Repauieion / -лл еппoеoеии.
Repar1iiärsansp-,ich m право и— ре-
шaрoцни-
Rep^^i-11|mncх1llhung иоплaш-cп но
репороции.
R^iparltni/ -пл штпе—зна; ремонт’
620
Eiw. (Akk) zun ~ Bringen Дои—м не¬
що но попроиоо;
In - sein Но ремонт съ;-
-epi-itU-igräieig adj често шoзрпm-
дмщ сп (уред).
Repanae/nonBcfiem meisl Pi ремонт¬
ни работи, ремонтни дейности.
urpanaUu-Bldü—ihlg adf нуждаещ; се от
птeе—зна. имащ нужда от ремонт.
RcjpouaUguCosUcn nun PL разходи за
поправи—. рпмoнт-
Reparatu—Werkstatt /ремонтно ра(о-
—илшнеo.
repan*цгсп sw,', TD in,'. шoшрoзям;
ремонтирам Мезщ);
Dcm W/cKer - Попрозям будилни¬
ка (сом);
Dcm Fernseher ~ lassen Давам теле¬
визора но епмoнт-
-epiiri|e-en sw~V. TD Ог.У. репатри¬
рам, връщам в родиша-о.
Repertoire [repEB^^''] л, -s еeцeе-
—oaе;
EhW' im - hohem Имом нещо и ре
перто-р— он-
Rspetent m -ел, -еп поз-орящ кла¬
са хепшик.
-ipcili-iNм. У. TDОп~У, veralt 1. поз-
торям (нещо шoyелшo. зо да го запом-
нн); 2 ^^вторям нлосо.
RepetieiäN / позаaеснe, поето-
епинл-
Repiitor м. Bтpтtolänem 1. veralt хен-
—ел. който цт,дгo—вя yелииен и сту¬
денти за иошнти; 2. Mus ктрпeemиmте-
/ -тп 1. реплика; 2. кoeиe на
ooргнлo (от автора й).
Reprt м, -е geh доклад; научно оп-
o6шeиип-
Reporiiee [rlnpmПt1t£»l]J -п еeeтрa—ж.
Reporten т, - репортер.
nrpmUscnUebcl adf gxl репрезентати¬
вен. представителен (oЛио. огрaдa).
RepriseniluiU m. ^п, -еп предсгоии-
-лл (но илттитyеис на обществена
пеyцa)'
RcpräsentaNt/nSaus л К—маро ло
прлдстoвиmeлитп-
Rep-äclnh1iimn / -вп 1. geh прпдста-
30.. представителство (;— държо-
зо. инстит'еня); 2. оР1. целдс-aвн~
тллност, рппепзлнт—гнвнoст.
Rehäsent1elansgeider nur PI. пред¬
стави-елши р—звтди-
RepгäsertueiänsKosten rurJ^i. Woriscb
621
DElMSCH-iULGADtöCHES WÖDTEPDUCH
Ressorl
прeдот-аитллнз емовoдн.
-eh-äceg11i|v adf представителен;
ElN -ns Haus Предст—иитплна сграда;
Eim -am Vertreten des Imp-essIonfsMi.s
Типичен цепдогaззтпл но импресио-
низe--
R/pr-cslr1a1UveshrIhnm/r предстови-
аелно иовaдкo-
Rep-äsen1ii|vunr-age f црeдстaви-
телно изследваше (с'oтнотиoa)'
-iprCsentei/ren sw.'. Tb i-.У, 1. прзд-
ттoвсм Ocaпеи;eе ннотитyеис пред
обществеността); 2. представлявам;
представител оъм но нещо; зъплъ-
шмвaм; if-,'. предс-оаям сл, дърто
се (в обществото);
Sein Land Im Ausland - Пепдсmoвнм
строшото си и чужбина;
Zu - verstehen Зная .на; до сп пред-
стаая и обществото.
R/punssolüem nun Pl, рлпрпс—лии. пре¬
следване. н—mиоo.
Repression /. -еп geb pe/re репресия,
ncpressfomsim/1 adj без репресии. нп-
рeпепснвпн-
rcprsssjv adj рenрeоивпн-
R.cpinss/veoit т W0elтcT защитно мито.
Reprint [nc'print] m. -s преиздалие.
RcproduKTion J, -еп 1, репродукция,
ooпнe; 2. въоnеoнивтдотвo-
-eh-oduiieгBar adf зъзпроизводие'
uep—oduzle-en sw-V. TD Or,'~ pimpo-
дyезеa;. въопрoиовeмдoe-
Reptil л, dem Zaal влечуго.
RcpuB1|K J, -xn република.
RepulliKaner m. - елцyблнн-нeе.
-ehubIiC1niscH ad/ републикански.
RehuBliiBeucit.fHSl б^стео от саро¬
сата (бившата ГДР).
Repunze / -п печат гаранция за про¬
центното опдърлacип са благороден
меаоЛ'
Reputation / o.Pl gxl рпeyт—еиH'
Requiem ['-ciCvleM] я. -s Mus. Rel рен-
вием.
-equl-il-en sw-У, TD arV-l iir-У. Mit
veralt епзвнзнрoм-
Rnquisfu [...kv.,.] i, -xn реквизит.
Requisition f, -em епoзиоицня-
Rcscda / -j Boi рпиeдo-
-cs|Bug-ün adj епопд—з, рпзпдаао зп-
лпл-
Resc—vU m. -е епзпеа-т.
Rcscn'i /. -n 1. резерв; резерви; зо-
пос (ап clW' (Dal) от нещо); 2 резерви;
сдпелмнoот, епзпевиеaнтот; 3. Mol
оР1, зoпoт, 4. Sp резерва, резервни иг-
еoеи;
Jmdn'JetЖ. (Akk) in - Huiien Държа
нещо и резерв, зопoо;
Offiziers Bem - Офицери от зoпoоo,
оonoонн офицери;
Мй Dia -linzliiin, elrie-пГеп Свик¬
вам запас—;
Sp Bal irr - spicIiN Резервен ипеме
съм;
Jedn. aus 1cm ~ locKcm Карам ияко-
го до нзoо-aвз сдпелacтсттa ои-
ResenvebanK / Sp рeолевca скмеей-
но. пейко с резервни ипеoчИ'
Ri^i^rve^irfl^i^i^r m офицер от оoeoоo.
Risn-^i^inud п резервно колело.
^^i|r^iisp^el<^r m Sp резервен игеме-
RnscnvCÜeiun>e/Мй yеeинл със оoш—оo,
iSSCUvii^rCN sw-У. Tb.ar-'- зoпoоз—M.
ангажирам, резервирам.
ursenvier ad/ 1. о—eaоeл, резервиран;
2. сдържон. резервиран.
Rase—vjst m. -еп. -еп МП войник от
зaeaоa-
Rescuvoün fnrdcu'^^:'ejN, ~e рпзлрзоор
(auch übenOfp',
- am Einfällen Източник. резервоар
от хеy;вaннс. идеи.
Reslderz /, -еп епоид;неня,
masid/cmem sw. И. TD Ohr. И, рeоидeшеня-
-a е 3'..;
Dam ame-IKinlscHi President residiert
Im Weißen Haus Резиденциято ;—
американския пеeондeнт л и Белия
дoe-
Re:^i^;^i^;^it1on / o,PL рeоиплaцня, при¬
мирение.
—isignierin sw-V, Tb ü-.У. рпзигни-
рае, nриeиесвoe оe.
-eslstint adf Biol. Med устойчив Mee¬
gen clW' (Akk) на ллшт)-
ResistenzfoPL Biol. Med уъпеoтиз~
лекие; устойчивост (но болести и др').
resolut adf решителен, омeл, знoeш
конио иска и нолaгaш оп-
Rnsoliitiom /, ^п резолюция, реше-
низ;
Eins - veribscHiileN Глoоyаoe ре-
оoлюеин-
Resonanz / -еп 1. рлотнoно; 2. от-
оз'и. ехо;
Ehw. Tindei - Нещо наеиро епзoнaно
(отзвук).
ResogatzKoupsr m резолиращо тялО'
uesorBZ/ram sw.y, TD --.'. резорби¬
рам, цтпл•ъшaм-
Risonpilon /, -еп Biol Med еeотеби-
роне. еeзтебцнс-
-esozialisie-in sw,'. Tb an,'. еeоoеиa-
лионемм, интегрирам отново и об¬
ществото (бивш затворси; и др-)-
Resp/kt m о,Р1, 1. рeсцeo'. eoеи—.
уиомение; 2 тmрoв, 6oноън;
~ vor jedm./ciW' (Dal) iibcn Изпит¬
вам р;сп;гп. узомеииз пред някого
лещо;
- vor Hunden Hoben Боя сп от oхеeтa;
umg Bcl ailim ~ При всичкото еи
уж—менил (за oритиеен оo6eлeмки)'
rcspcKtabii adj 1. внушаващ елоцлoт,
увоезшие; 2. впле-тлсвaш.
-espiKiliNToOeNB RaspcCl cimfdöß/nd
adj внушаващ рлопeкт-
-ccpck1ie-en jw. У. TD in, У. уважавам.
пoентoe; зачитам;
Dic Lehrer - Увал-а-е 'ентплнтп.
изпитвам рeсцпкг пред тя^
Die ir/nie Meldung - Увамавам
чуждото eнплип-
uechlkeüy| kamj Abk —sp' geb рпоn;к~
mнзнo-
-csp|Kieoc adj нпeтетитплпн, без р;о-
цпнm. без уважение'
Respektlosigkeit / -еп 1. oPl нпцo~
еитoлип. леуиамзшиз; 2. нзпочтитзл-
ни дуеи.
RespcKtspcrson / 'вмлавмно лзе-
ност, почитон етзпк-
ResjpiKta/а nur PI, WOriтcb прo—ио-
но oтсеoеoa-
uespiClvoli adj пoч-нтплeк. с рeо-
eeoT'
Ressntimemt fu/sähi'ma:] п, -s meOтt
PL онлc- нппеияоъи, оoри—а вромдеб-
кост Т/сцст ctw. (Akk) срещу. спря¬
мо нещо);
Slauke -s gegen dis CompilerTcohmiK
Силна неприязън към компютърна¬
та техник—.
Rcss^imi [rE.'so:^l п. -s 1. ресор. об¬
ласт и— дпЯеoоm; сфера на компе¬
тентност. 2. отдел и ннотнтyенн о оп¬
ределени зад-чи и правомощия;
Das e/Höri nicit zu malmem ~ Това
нп е от ;oс'0 компетентност;
Das Tällt im s^ift - Това злиоo и него¬
вите компетенции;
- “UmweltschuTz” Отдел “Оeaов—ие
но околн-та среда”.
Rcsss/rUeb/i
CABWOFF
622
Rcssortcl/i m ръководител на от¬
дел (ресор).
Ressourcen [re'siimsm] nue PL р;о'рои
(оyрoвиии. парични српдо—30).
R/st m. -е остатък;
Dam ~ des Weers Осганола-а еaс-
от шпmн•;
Mail 13 geieiie dunel 3 Isi 4-1 13.
делено на ■ 3, е 4 и oо-aтъo 1;
umg Jndn. Bem - geben Довършвам,
опонпвae някого.
Rcstoni m. -xn. -ei W0eiтcT 1. зaкъо-
нял с знoоoи—e. длъжник; 2. залежа¬
ла 0'ОК0.
Restaurant [rcsto'—а:] п. -s еeо—oрoн';
Im ~ assen Храня се и ресторант;
Ims ~ g/Hen Ходя. отиемм иа ресто-
раст.
Restauration J -тп 1. рeсmoзрaеин,
реставрираше; 2 Hisl реставрация.
ReslaiuiUißisauhiiU J еeотaвеaттес-
на дейност.
Rcs11n-1tioncbecUгsbllnd/N nue PL
опити, стремежи за реставрация.
RlsT1u-1i1oNcecii f времето но (шo-
лн-ичпозa. обществен—) епо-aве—-
енн.
Restaurator m. Bттtаuiаtoeen еeстaв-
ротор.
risiiurfc-rd sw-У. hb te.V- реставри¬
рам (нотoеичeоka сграда и др.).
Restauu-rs—ngg/ -тп = R/stluuaeioN'
Ristbesiand m oсmoтпo-
Rect1ct—ag m остатък от сумо.
RlSsSe/eciw/uugg тпoлоo'вoрявaнe
на oо-oтпеи (особено от врaнм).
-cs11tu||-cN мИ Tb te.V- рестигуи-
ром.
ncsiileS adj oотac;л Опари, време
и Др.);
Die -з Arbeit Остан-лото част от
работм-а.
neslios adj пълен. еялoст;н. без oо-
тo-пo-
RcsTpostcn m Wirtsch ос-а-ъчно пе¬
ро; останало еaст от продавана №-
расо стона.
RnSUmlkilor /, -тп meisl PL oпрoниеe-
иие. р;сaриoенн-
Res':n1ki1т|ncmaßnuHm/ f епо-риk~
тивса мярka-
-cci-iktiv adj ограничителен, рест-
еизmив;н-
-esiningiincn sw.V. Tb fi,V. огранича-
з—м;
D/n Konsum ~ Опрoниеaаaм, ози~
вае потреблението.
RnstsUnale f остан—ло част, останал
сро; оа лаоозоние (з— зотиорлин).
Resultante f, -е Mail резултанта,
рaанoдeйствaшa-
ResultaT п, -е резултат.
-ccult||ncr sw-У. bb ite.', 1. прoио'и-
ча оато резултат. следа— (aus ntw.
(Dat), от нещо); 2. има за резултат
(in niw. (Dal) нещо);
Dunaus rcsulTlcri. 1usSl.- О- това
следва, еп-.-
Rcsum/c л, -s резюме.
-ecüm||-ln sw,'. TD -n,V. резюми¬
рам.
-clu-Bfen/rl adj забавящ (фактор.
момент).
Retorte f, -n CTem реторта.
RlUmuU/nh1by m бебе в eцрyвптo-,
neToi- [rc'Uu:1J adv veraltend обратно.
RctouriihrCar1/ f обратен билет (з—
веъшace)-
RrUom—kiUschef umg предизвикател¬
но oсoпеелeлип-
-/iuospekiiv adj реарoсп;и'иаeн-
ReU-osplKUüee J. -n 1. р;трoоп;oти-
ва; поглед нoоoд; 2 рлaрoоn;зmизнo
иолoeеa.
-gUUeN sw.y. hb ir.y, 1. опмоявмм;
2. освобождавам. избавям; sich ~
спaосв—м се. избавям сп;
Jedm uns cine- Gclair - Cпaосвoм
някого от опасност;
Jein. vor dcm E-lninkeN ~ Спася¬
ва; ннooпo от yдaвсиe;
umg Sici von ehw. (Dal) nicht ~ Können
Не мога дм се отърво от нещо;
Rrtle . sici wer Kann! Да се спoояв—
кой конго моме.
Retter m. - спасител; .освободител,
избавител.
Ratlleh m. -eBapxtä.
Rttitinng -тп L сцaопиип; избавле¬
ние; 2. öslere кола на Бързо помощ;
Jels letzte ~ Пoолпднaтo надежд¬
но няooпт-
RcTUir/saKilon / опoои'плнa -нцнн-
RaUUid/samKem m опaоитпл. сцмопнил
(човек или предмет, за попадащи и
6;д—).
R|ieungc1-1l1ien nur PI. опaси';лни
работи.
Retiungsi-xi m лекар от бърза по¬
мощ, от спасителка слумбо.
RcttUNgsBooT п Маг оeoоитплиo лодко.
R|tiurgsdi/nS m еъеоa шoмoш; опa-
сителса олyм6a.
Re1iurgc/ü-tce m Маг оnoснтeлeн
eoсо-
R|UUindcHibscHraiier m оeaситeлeн
вeлиoтпmeе-
-|iiindsens adj 1 н;опaоя;e; 2. umg
безиодеедшо, 6eзаъовеoтнт. много;
~ verlorer Безвъзвратно изгубел;
umg ~ verli/bt Безвъзвратно влюбел.
R|UiurdcnurrccS1f1 f опaоз-eлeк
отряд, спасителна команда.
R|iTiNgsnÜNe m Маг опoснтплeл eoнC'
R|U1UNdsccHwimnc- m воден опaои-
—ел.
R|TiungcsU1UfoNf сцaситeлнa слумбо.
RiiTiNgsveusici m опит зо оeaсяв—ие.
Rettungswagen m бързо помощ Онола).
RiituNgsweSe f сeoситплнa жилетка.
Rstunr [ПЪпт] m. -sSp аръшoн; (и
—;лио. бодеистос).
nciucoH||-en sw-У. Tb ie-У. ретуши¬
рам (въз Лт—oпрoЛин'—).
R|ue / о,Р1, еaокaсниe;
~ üic— ehw. (Akk) zeigen Петсаявaм
разкаяние, розоаЯаам се за нещо.
Reu/Bekcnntnls п пoнaсннe-
rcuem sw-V- hb hi.'-lumpers уъм;ля-
вам, кая оe. разкайвам се зм нещо;
Es -int mlci, 110... Cъжoлсвмм, раз-
зойвае се. еп..l;
Df/se Beleidigung n/nt ibn ТоЯ оъжм-
лсв- зо това оскърбление.
reuevoll adj = -eulg.
Raugeld m o,Pt, Jue шпустоЯка,
maul/ adf иопплнeн c емокaсниe.
-eunüilg ad/ каещ оп, е—зкaсш.
Reise f -n вистер (мрежа зо лове¬
ше но риеa)-
reüSsfamer sw.', bb ihi.V, geh 'ошс-
вае, постигам yоeпх.
Reeaiiv11oorr ^m Wieiтcl режалв-ция,
пoокъпзaнп на дадена валутм.
RevancHe [l-/‘Уii:1о)l]r -п отплот—. въз¬
мездие. реванш;
Vom Gngn/r ~ ionienm Настоявам зо
реванш пред eеoтивникM'
-cvaneh/IUs1/-n adf жадуващ рп-
в-нш.
RevancheparUle JSp партия резосш.
Rev^nehej^l^i^^!^^/ o.PL рпзoншио—иа
политико.
Revanchespiel п Sp среща рев-нш.
-evanoS||-cn, sich sw. И. Tb 1. ревал-
623
DEUTACH-bULCAßliSCJOES WÖDTEP^BUCH
Rhüroxemos
ширам се (c подарък); 2. отмъща¬
вам си;
SlcH bcl jmBm. Tür ctw. (Akk); mii lTw-
(Dat) ~ Реванширам сл пред нскoпo
(за нещо) с нещо;
Sich am папат Gegner ~ Отмъща¬
вам си на противнико.
RevancHlsmus [reyä'Tfcmis] т rPL ре-
вoешноъм-
Revanchist т. -еп, -еп рез-ншист.
Reverenz f. -еп еeвeеaно;
Jndm. selni -ar cmwafssn Пoдк-ссм
лнктмх птеи'aния—o ои-
Raveius [ге'уе:т] п/т. - {uivecis] ре¬
вер (на сако).
-eee-s|BlI adj обратим (прoцeо)'
ucviBie—em wF bD t-.У. 1 ревизирам,
коригирам. поправям; 2 преглеж¬
дам;
Seime Meinung über niw. (Akk) ~ Ко¬
ригирам еиесиз-о ои зо нещо.
Ravi/cr п. -п 1' учостък, район. об¬
ласт; 2. eoлиеeйокн . уч-с-ъК; 3. ло¬
вен рмЯо;. yеaоmпк-
Rcvlcw [riavji]/, -5 ревю, прпплпд-
RleisImN f. -еп 1. Jur облолвосе. но-
сoцис; 2. еeвноис; проверка;
Jue G/gem clm Urteil - ilnligen Об¬
жалвам присъда пред по-висш— съ¬
дебно ииотoецин-
Ravisiomismus т а.Р1 рeвизиoннзпм-
Rcvision|st т, -еп, -еп епвиоиoниот-
-c■vfcinn|si1soi аф peвизнoииотиеeн-
Rev^i^i^i^i^i^l^i^ricHi п Jue касационпн
съд.
Revisionskommission / комисия по
проверките, ревизионна ooмиоин.
Rcv^i^i^i^^i^srrahucm п Jue дело и и—-
оoеиoннин спд-
Revisor [-..v.'J т. Revisoren 1. реви¬
зор; 2. Тур коректор (зо oooнеomeлнo
корекция).
Rivolis р''.)], -п бунт, рaо;иеиеa.
ucvoltisrcn е. И bD -in, У, бунтувам сл;
Gigam das Regime ~ Бунтувам сп
оеeш' е;мимo-
Rivolullon f, -еп 1' еeвoлюеис; 2 ре¬
волюционни промени. коренна про¬
мяна;
Dis F—uizöslscic ~ Френското рево-
люенс 01789);
Die eecHriscH/ - Техническата ре¬
золюция;
Eins ~ nieBenscHii/en Потушовам
рeвoлюеин.
revolutionär adj революционен.
Re^^Ii^li^i^i^iC— м, -е революционер.
—evolutionieren sw-У. Tb -i.', 1. пре¬
дизвиквам коренно промяна. през¬
рат (и додеем облост); 2 революцио¬
низирам, подготвям за епвoлюеия-
Rev^l^i^tijOi^i^rül^iicr т революционен
вожд, вoдoе-
Rev^Ii^itleim^lkoiM^l^iicm революционен
зтмнme--
RivoIeiUteeimsr/ei/nnr// революцион¬
но правителство'
Ri^^l^e^l^i^!^i^:^itnIBuniI п революционен
трибун—л-
Re^^l^eizzi^r т. - umg pefan псездоре-
вoлюеиoеeр. набеден революцио¬
нер.
Revolver а, - револвер.
Revolverblatt п umg perae булпемр-
ден изстнин. вестни; от жълтото пре¬
са (т-paояиaш оoaндoлн, сензации).
Revolverheld т pe/re герой от уес-
■търни-e-
Rav<oTversciiO ^^’^^lh^^ius^l^i^j^s т из¬
стрел от eиоmтлп—.
Revolvertasche / нобур.
Revui [rl’v^:]], -и TTea- ревю (шоу-
сeeomoкпл с песни и тoнеи);
Eiw. - pussic—en 11^1 Припомшям
си о-ноео нeшo-
RevüeTilm т филм ревю.
Rrvjuestar т овподo от ревю спекта¬
къл. ■
Rezensent т. -еп, -еп рецензпнт,
-ezcnsüc-en sw,V- Tb О-.У, рецензи-
рaм-
Riiimslom f -ет рпцпниис-
Rezcpt i. -е рецепта (auch übeite);
Ein MedüCin/nU mun auT - Bekommen
Получавам лекарство оaмo ор;шy
рецепта.
RezipTBieH п рецептурсио. книга с
рецепти.
u/z|hef-ei adj omпyокaи (ез рецепта
0;eдиko;ecт)-
Rezenpt(jai.j/. -еп епеeпенс (и хотел).
ReizpipT*v o-Pl рлцeпенн, аъзeриe-
еане (на твoееo)-
—izipUlv adj еeцeптнзпи; зъзприем-
еиB'
Rezeptor т. Rezeptoren Blot рецеп¬
тор.
rczcpTpfllchtf/ adj шрoдoзaл и апте¬
ки-е само срещу епеeп-o;
Ein -ns MediKum/nt Лекарство, кое¬
то сп получава с—мо срещу рецепто.
R/eession / -еп WOntscb рецесия,
nezccs|v adj Biol рпеeоиз;л, сoенm
0Ппнни фактори и др.).
Rezidiv и, -е Med рецидив.
Rezipient m, -еп, ~лц реципиент (слу-
шо—пл, наблюдател, оритeл).
-eeüpüe-cn sw-V. hb -i.V, 1. рпцзпиеaм,
възприемам; 2' 'овoявaм, приемам
(идеи, тeтеис)-
-lzihnoC adf 1. изоимен; 2. Mail ре¬
ципрочен;
Dia BnücSc 3/4 und 4/3 sind -c Zahlen
Дробите 3/4 и 4/3 са еeенпеoенн-
Rczljaliaon/ -еп рецитация. рпеит<O0r
RceiiiT^Ü^v п. -е Mus еeеитoтиз.
Rezitator т. Reziiafonen рeеи———oр.
neeii|e-cn sw,V, Tb 1е.И.0-1г.У рпеи-
-иеaм.
R-GcspräcH m мeлдyгзмдоoи рaопт-
аор за омп-o- но насрещния aеoнam-
Rnill-Be- т o-Pl, Boi резен.
RSilinie-kioncg m KacTk сладниш
с рпвпн.
RHapsodlin/, -п Mus еoпстднC'
Rhcjn m o.Pl. РпЯи.
Rhliriurd п Рейнсоа облост.
RHcineCndcm m 1. жител нм Рейнсоа
област; 2 рейшлпедер, баварско пол¬
ка (зид шo двойки).
RS||nIand-Priiz п провинция Райн-
ланд-Пфалц.
Rhaostoi т. -еп TecT реостат.
Rbcsuslaeton т o~PL~ Abk RH-FaKtor
Med рeо'о~Лoo-oр;
Rhisus positiv А bk RH Рпзyо-фaoтoе
положителен;
RH/sus negativ Abk nS Рпзyо-фaктoе
отрицателен.
RHeim-ük / o.Pl. реторика (кото из¬
куство и наука)'
ubelO—üsch adj реторичен.
RH&imi п äoPI- kurz - RScunut1smuc.
RhiümakilmlK / клиника по реама-
тoлтгнс-
RHeuniiKu- / aPl, Med лечение но
ревматизъм.
RHiuniilKeu т. - човек, страдащ от
рeвммтиипм-
-Seimieiscn adj епзмoтичeн-
RH/um11icmuc т aJPL ревматизъм.
RHguniwäscne /Ohl топло бельо зм
болен от ревматизъм.
RHinoes-os п. -se 1. Zaol носорог;
2. umg плхшoи. идзo''
Rhododendron
Rhododendron mim, BadodgndnenBoO
рододендрон.
uHomllscH adj ромбовиден.
RHombo/d m. -x Mall ртмбoид-
iHoMBoZllsci adj рoмбooдeн-
Rhombus m, RTomDem Mail рт;6-
RHyTHmlK f oPl ритмиоо,
-HyUimiscH adj ритмичен.
RhyThmus m. RTylhmem ритъМ'
ROBisnt f, -i öтier Bal френско пртздп-
R/CSTomUcnNC /Tech и-сочен- —наел—.
-ioSUeNi мlУ'' TD ir,'. 1. ноeеoвсм;
2 оотпроем (меоЛб пииме^О )oig jnta./
nlW' (Akk) към някого. нпщо); 3. но-
сочиом илиеосипто си 01uГjmBn.rlUж.
(Akk) към ннкoпт, нещо); 4. oпеaвнe
Млето). .подреждам (маса). олoгaм и
ред; S. уъдя; sici - 1. н-оoев-e сп,
отправям сл; 2. придържам сп Опас!
niw. (Dao) към нещо), тЪoбрмзсвoм се
с нещо; 3. тnеoзям «, глася оп;
Eins Fuigs an jMBN - Отправям въп¬
рос към някого;
Dia Augen aui chw. (Akk) - Нм^ч-
вое иoплпд- си към нещо;
Jmdn. zug-unBe - Унищожавам ня¬
кого;
Düs Pr/fsc - яс! nacH len NacHf-aee
Цените се съобразяв-т с търсенето;
Ich richte Miel mich Bin Щл сп оъo6-
рмоя с теб.
richieiN sw-У, bb -е-У. geh оъдс, oопм-
д—м (ühlu jn1N./eiW- (Akk) нсooro,
нлг^о);
Üfcr efNen F-eund - Съдя. осъждам
пристлЛl
Rjcbtcn m, - Jur спдин;
Jelm. vor den - irlngen. scHIeppcm
Викам няного в съдо. обвинявам го
и опд—.
RÜchten-Skiiafn./’r. сооло но Рих-зр
(зо измерв—;; силата но зпмптепсп-
нин);
StluKi 7,2 auf der -12 Остпппн) по
сколато на Ривmпе-
Richt/rant п Jue съднЯоoo длъм-
HT0'-
-icHii—iüc! adj опдийоoи; съдебен;
Dia -л ENiscHc1duna Съдийското ■рп-
шешил;
Dic ~л Gewall Съдебната . Bл-ст-
RjcHte—sp—icH mJue приуъдo. съдеб¬
но решение.
RjoHTeS п тържество ири зовърш-
з—нп но итиеизиис скелет но сгеaдa-
GABEQC-T
Ricbticuer п светлинен оиплoл (зо
оoмoлeтн, нор-би).
RÜcHTunK m аР1 рaднoрплeйи- връз¬
ка нoоте;нo радиовръзко
RicHeg/cciwindidKeit f eеeптръен-
тплео оkтртст.
—ÜcHilg adj 1. иеoиилeн. верен. ко¬
ректен; 2. итдхoдсш; 3' истински. съ-
шилоoи;
E1W' (Akk) ~ siellcN Коригирам, по-
иемвсe нещо;
E1W' (Akk) ~ тасНат Извършвам не¬
що пе—зилнт;
Dir -л Zeitpunkt Птдвoдсшинг мо¬
мент;
-cs Gold Ис-иссзо ил-mo;
Sein -cm Nams Иутинсooтт. тъшнc-
ското му име;
Das micHt ~ Spaß Това н-истиса
дoотмвс голямо удоволствие;
Ja, Ч До. наистина!;
umg Du Kommsi gcrile ~ Идваш
mтент навреме.
rjobueg/cbcni adj umg нaно—инo.
действителен;
umg Eima ~c Blamage Действително
иолaп-иe;
umg Das Ist ~ mitt vom Bin Това п на¬
истина мило от твоя строно.
—loHiüg /aiemd
NB: Според изискванията на
немската правописна реформа в
съчетанието -*0111/ gnUcnde Uhr
(точен, точно вървящ часовник)
се прилага разделно писане.
RicHtigKeit / aJPl прoвнлcoот, вяр¬
ност.
umg Es muss uih/s seine ~ huBcm Не-
шaг- трябва да сл напрозя—. които
си му п рлдът.
-ÜcHiig|iüeeen ncStie liegen umi.y. TD
iir,'. прои съм. имам право (mit ctw.
(Dat) зо нещо).
-icHUigimicHen nichtig macHin - m У,
hD ir.', umg уреждам (омп'oo)-
michtZeistcilcm rücSifg steilen мК bD
hi. У. оправям Iо—6лyмдлнип); yттешя~
вам Oизooов—шe); ooрнгирaM'
R^^C^ltf^eSuCeiiirg oJ>l опровяне (но
грешно и др.). ooеигнеoиe-
Rlhitkamonlen т Mil мерач Она оръ-
ди;).
RjehUKramz т венец с пъстри ленти
624
но поорив- (иеи оoаъешвaнe на пок¬
ривната oтистеyoеис).
R|cHiein1e f meisl Pl ръководно ли-
ннс, директива.
RicHepIliz т площад Iмсс-o) зо ек-
опкyеиH'
RüenUh-eic т WO-tsch ориентировъч¬
но цлс—.
Richtscheit п нивелир.
Ri^l^i^^]^i^i^r/11. опънат к—н—и (иеи
строеж); 2 ръководно линня. ръко¬
водно начало (и . дзйс'!™ и де-)-
^i^i^iisTraSi/r т Tech насочена ан¬
тена.
Rid)ltun;g' -еп иoстoa. н—правленип;
In Bis laiscbc - ginin Вървя и пеeш-
ло посоно;
Aus aliiN ~ли От вончkи пoоoки, от-
зояиъдп;
Etw. Im dieser - .Нещо от този вид. и
тази л—оти—.
-ZchtunggcBend ad/ пoотчвaш пътя;
епнoиoдпШ’ лoпрoилнаoш.
Ric!TiNecpTI1h т указателно стрел-
оо (пътен онoк)'
RÜciTuNgsw’icHsci т смяна на пoот-
ната.
-ÜcitUNäжeIclпd adf=1Üc!1uNgglblNd-
RicHtwert т oриeн—ирoвпенo стоЯ-
HT0T'
RjcntzOSI/ триeн—иртапеeн брой.
RicKs f, -п Zoö опенO'
-ilciir (noch. ge-ocHen) umi.y. Tb
ti,', мириша, помирис!—;, иoдyш-
вае; Oti,'. мириша (паеН niw. (Dal) иа
нещо);
An einer Blume - Мириша ципте;
Die GcTaii - Надушиам опасността;
Es —iccit wüdimlücb Мирише отвра¬
тително;
Es ufeohl moeh Bet—ug Мирише на из¬
мама;
umg Jmlm. nicht - könrcN Не мога
да пoнaсс; някого;
Das kann io! doch nieHU Ч Откъде
да знам тово!
Rl/dhcr т. - umg нос;
umg Eimen - TU- ctw. (Akk) haben
Имам нюх за нпшт-
Rfichsoli п амонячна сол, -;oнск
(използван за оиeстяиане но nенп-д-
л—ли)-
RIlB п, -е мочурище, -ресозище. об¬
расло с тръстик—.
Riirc / -л TecT жлеб.
625
DETTTCli-MIiGAßlÖJWä WÖPTEEDMC-l
Rldglausc!
Rielcisami m Text рипсено кодифп.
RieiensiMt m laidscT * RilГelsamU-
Rlcgi /. -m Sp екип. отбор Оо— гим¬
настици).
Riegel т. - 1. рлоe; мандало; езиче
но браво; 2. блок от няколко парчета
(шокол—д);
umg Hiric- Scilosc und ~ В затвора;
Eiw. (Dai) sinen ~ vorscHieleN Прз-
догиротявам нещо.
—legclm е И. hb tr. И. зо-зоряе с резе'
RIigelsiliinNe f Mil ключово поло-
жпнип, птоиенс'
Rilg<^iNiul^rer м ръководител но прy-
п— Мотбор) m спортна пиeиoотиo—.
Ricmeni т, - ремък; о-ишко, колон;
umg Dia - engen scHmahlcm Затягам
ooлaca-
RjimiNjM, - зeолo. гребло.
RÜem/ninUrilb m Tech рпмъчно оoд-
зимвaнe-
RiiMinschcllifTecl ремъчна ш—йбо.
R||menU-üe1 m Tecb ремъчна пре-
дaвk--
Rjgsc m. -п, -п 1. зели;—н, гигант,
иоитлнн; 2. umg банкнота от 1000 DM.
-fcscIii sw,'. CbOorV. 1. ромоли, ро¬
мони Oит—oчп); 2. ръеи; оипп сп (ти¬
хо. леко);
Es mlcsclt tclsc dcm Schnei Снегът сп
оииe тивo-
NB:
Ries/m- многопродуктивен еле¬
мент в немския език за образува¬
не на съществителни в разговор¬
ната реч с подсилващо значение,
срв. RicscmuppctfU, RiesenshaB-
Ri|seNUppeT|U т oJ/. umg огромен
aиeтнт.
RllseniuliüU / огромно, колосално
работм.
Ritcs;ndiiimmnHei/ umg огромна глу¬
пост.
Riescn/mfolg т umg ге-;aдeн, коло¬
сален yоилв,
bjcscn/roß adj пиг—нтоии. иоптлин-
оoи. пеaeoдпc, огромен.
RÜlseniuNg^r т umg с-р-шеи. голям
глoд-
RJnscNuiB п зилноит oтлeлт-
ROlsinsciiuNgi/Zool ии—тн; бoa-
Rlcscnslalom m Sp пнraнтсoи ^a-
лое.
R|g;^ers^aß m o.Pl, umg огромно
XДTBОЛ0'BИП.
Ricssntorlaul mSp - RIesinsiiloM'
riesig adj 1' огромен; h umg чудп-
опл. ирлиповoдeн; 3. umg много (зо
итдсилвaнe);
Elm -cs Land Огромно стран-;
umg Eim -am Film C—рoвomлн Лилe;
umg - neti Много милo-
Rlcsilng m o.PL, еиолинп (сорт зниo)-
R||U п. -е Texl бърдо.
RITT п, -е риф, подводна .скала.
RITclhhec! п o-Pl. Tecb рифелувоно
ломарино.
riTfein sw. У. TD in, У, Tecb еифeлyиo;-
—Ig/BIe) adj geb много стеoп. суров;
-а Maßrabn/n Строги мерни.
Rießlii п Ott Landw риптлзaнп-
RigglpTlie т Landw плуг за дълбо¬
ко oеaн-
—Igongs adj строг, оyрoи, непрекло¬
нен. неумолим.
Rigouesum п. Rigorosa устен изпиг
зо докторско степен и . yеив;pситem-
RZksoho f -s рикш—.
Rfhic f, -n Tech жлеб, канал. ерoодм.
Rind m, -xi 1' Zoo/ говедо; 2. umg
говеждо (eeст)-
Rlmdbox л телешки бокс (вид кома).
R/mls f -п кора Она дърво. хляб
и др.).
Rinde-Bbiten т говеждо ппепит-
Rjnderl—usU / говежди гърди.
Шт1еп!е-Ве / стадо говедо.
Rimd/mieler / говежди дроб.
Rliiinp/sl f o-PL 'xh чума по едрия
рогат добитък.
R/mBemzuehi J Gamdw говедовъдство.
RlmdTtciso! п aJPL говеждо месО'
RÜndOs)ieden п о-PL говежда иoмOl
RindvicH п öjPL 1. едър . рогат доби-
гпк, 2' umg глхиoo, говедо.
Ring т.-е L иеъоmпн. вoлoa; 2 кръг
и предмети с тaин форма: кали— (от
вериго, обръчи др.); 3. ринг, 4. око-
лоиръстен път, ринг; 5. кръг. група
хоро с общи цели;
Das Brautpaar wechselte die -е Мло-
дoжпнеи'п си еaомeнив— пръстени¬
—е (халките); сключиха брои;
Dia olympischem *-. Олимпийските
кръгове;
-л unter dcm Aigcm Сенки под тентп;
Asli Die -л des Saturn Пръстените
на Сатурн;
EOnen . ~ ш jmln. bilden Обграждам
лсктпo. образувам кръг около някого,
-ingluUie adf иепотeнтoбеaоeн. пръо-
—пножидеН'
Ringbuch п иoиoo за зооочвоне но
листо. документи.
Ringel т. - пръу—;лчe; спирало (не¬
що с иеъстeнoвндca или спирало¬
видно форма).
RlmeriBIuma f Boi ипвпН'
RÜNgcIBeimersilBe f мехлем от из¬
зел. -
ijN/rid. sieh sw-V. Tb увивам се
Oзeин),. завивам сл, къдря се (носо).
Ring^lh^i^tfcr JZö водка омин.
RÜngce—eigenJR1Ngee—eiicN т хоро в
кръг (дeтонa игро).
Ring/IsocCn J къси чорапи ла р—з-
лтцвп—ни изиеи-
RingelhiuBi / Zool пзивeк (див гъ¬
лъб).
RlngeiWUrmer meist PL Zoö прешле¬
нести черепи.
—/igln (пат/. ge-UN/en) wor. У. hD ihr, У.
боря сп Inii jein. um ctw. (Akk) c ня¬
кого за нещо); tr-У. извивам Oирoнe);
кърша Мръце);
Um Amcikcmmimg ~ Боря сп зо приз-
н-низ;
Mit sich - Боря се със опбe он;
Mil Bem Tod - Боря се оъс смърт¬
та. но оeър'лт легло съм;
Nac! Worten ~ Тъеоя д'eи-
RZmeem п O-PL Sp еTе6o-
Ringe- m. - Sp борец.
Ringfinger m безим.; пръст.
m/mglömnüg adj oеъгoo6еaоec, oеъ-
гъл-
RjieCanpi m Sp борба.
Rim/Cäm^^^r m Sp борец.
RÜN/oran m Tech рингов— пещ Мз—
'yвли)'
Ringrichter m Sp боксов опдия, съ¬
дия и— ринга.
-Ings adv и кръг около;
~ шш ihn В кръг около. него.
RingscHeiBs / кръгла мишпно,
-ingsHe-um adv наоколо, и ирпп-
RÜnecpinnnuscH1ne f Tech рингова
предачка eoшинo-
RUrgStrußefоколовръстен пъг. ринг,
m/m/sun . adv наоколо. нaвоякпдп на¬
около.
rim/sneUen adv = —IngsiM.
RingUauscH m рaомсca но прпо'eнн-
40.
Rinne
GADEQOFF
626
R|nrc f - -m 1' н-навоа. канал; 2. олук;
3. желб, у^юЛи
njrreg (narr, dcnnNneN) une-V sm
oti. И, 1. тече, лее оe, иитич-; о'иеa сл;
2. кноп;
Schweiß minrl vom СтайНе Пот тече
от лицето;
D/m Wasserhuhn nirni Кралът ooип;
Jmdn. mürri Bus Geld durch die Fin¬
ger Порите изтич—т между пръоTитe
му. в—рен меoгo-
Rinnsii п. -е вадичка. eoттеe'
RinnsU/in т (улична) наложно.
Rlppcicn п. - (пушени) свински ре-
бърцо.
Rippp| -п 1. Anat ребро; 2. Tech
ребро; Bat жилка;
Sich cigi ~ b-ccHer Счупвам си
ребро;
Ein H/iekönp/u mit zcir ~n Радиа¬
тор c дпоe' еe6еo-
Rlppcln nue Pl вълни to пяуъoo (об¬
разувани от вятър или зодо).
Ripperbrici т иyoвaнe но епбеo-
Rlppcmr/il п Anat плeзеa-
RippnnioIidn1eZшnlшneAW плеврит
Rip^nsio^ т удор. еушв—не и реб¬
рата;
Sieh nlu Rippenstößen ^^riB-ängeN
Пробивам си път нaиепд. бопокoйкн
другите.
mips! inienf вепо! весо! Озо шум от къ¬
саше но в—р'ня. плот).
Rips т. -е Text еиио.
-ÜscH/ln sw-V. hb Ohi.y, umgшумоли.
R|siko m. ^т|BlsOken риок;
Ein ~ elngehcn Поемам риск. рис-
оув-е;
Eim - Uhrrmeincm, Tna/en Поемам,
кося отговорност;
Auf mein ~ Ha моя отговорност, .
-ÜsiKolsniiU adf готов да попее еиоo-
RisikofuKUou т рисков ф-нтор,
-iciKnf-ei adf без риоo-
RisüKoelcciäTU п енокoаo одeлoo-
R^siKoKipi^I п Wönoтch енсoтз капи-
гол. зенчърен ooпи—oл-
RZsükoopcrutlom / риоoтвoнo опера-
цис-
rlsiCor/lhb adj рисков-и, . с много
рискове.
RjÜskonSu-euuNgWгmÄ еaопепдeлe-
низ (разоeйвoнe) на еноk--
-1^011 adj рисковон, oпoоeн.
—isk||-cN sw,'. Tb tr-V. рискувам;
Sein Leben - Рискувам живота си;
E/mcm Blick - Поглеждам бързо. прзд-
пмилизт.
RiSoTTo rn, -5 südd Koclk ризото. зм-
епн oеио със оeлпиеyен-
Rispe f -п Bot спев;—иe метла.
Riß Riss m. 1. дупно; пукнати-
но; цепнатина; драсоо-иса; 2 чер¬
теж, план, скицо; 3. übeete рморнз.
скъоиoнe-
-issig adj напукан (ръц;).
Rißwunde Risswunde f Med рана от
рoоиъовaнп. еaокъозo рона.
Rüst т. -е Anat горната изпъкнало
еaст но стъпалото (от nръстнтe до
плeоeли—e).
Ritt т. -е езда.
Ritter м, -1. Hist рие—е; 2. кавалер;
Jnlm. zum - schligam Посвещавам
някого и рицарсоо оз-ниe;
-епсп Dann Рие—р. кавалер но дамо;
Koclk Ammc ~ Пърлени ЛилнH'
Rittc-lnuMu л Gil рицарсоо драма.
Rfttrukonpr т риеoесoи двубой.
-Ütte-IleH adf 1 рне—рски; 2. кавалер-
оoи. галантен.
Rftt/norl/n т еицoеоки oрдeн-
Ritt/unüsiurg / рицарско въоръже-
НИб'
RÜUUe-sonlug т o.PL Hist пoовeшeлиe
и риеaесзт овминe.
RiUUe—splei п риц-рсни тyенне-
RiUU/-cho-n т Bat пеaдиноиo р—лиц—.
Rittr-siurd т енеoрсoo оъолoииe.
Riti/mTun п o-Pl, НОИ рицoесmвo-
RitUi-eeiU / пиoвa. време но рицар-
сгиото, еицaеоoн времена.
nitUliNgc adv възседнол, яхнал;
Sich - аиТ cinen Stuhl s/Tzan Яхвам
стол.
Ritual л. -п ритуал.
ritualisieren w.У, Tb -п.У, ригуали-
зирам, превръщам и еиayoл-
Rütiainord т ритуално, обредно
убийст3О-
-iuucli adj ентyoлпн-
Ri1uc т. Riten обред, церемония,
рн-yaл-
Ritz т. -е 1. драскотина; 2 иртлх-
о; иеoеeи-
Riiec / -п 1. цепнатино, процеп;
2 драскотина.
ujti/d mR Tb te-У- нздеaсзвaм.
oдрмоkаaм;
SHimem Namen im clmem Baum - Из-
дълбовам си името в кора—— иа дърат-
R1ealeж. -л. -п съперник, конкурент.
-Zvalsilsinttgsw,', Tb -ii.V, оъпeениеa
си (mii jeBe. nm chw. (Akk) c някого
за нeшo)-
Rivaitict / -em съперничество, оъ-
р;злтзaлип-
Rlzinusöl m ä.Pl, Pharm рициново
масло.
RoastBcsf [*—o:sOT)BIcr] n. -s KacTk pocr-
6нЛ.
RoBBc /, -n Zrö mюлeн-
-oBBan sw,V~ sm iin.'. пендвиeвoм се
корем, лмос.
RobBcmTHII п тюленово комо.
RoBBamjägci m ловец и— тюлени.
Role / -л I. того. eoнmис; (но иеo-
фзсор, съдия др.); 2. дълго зпеeрнo
рокля.
RoloT /, -еп/т. -е Hisl ангория. ро¬
бия.
Roboter т, - робот.
uobust adj як, здрав, силен.
röcheln sw.', hb itf,'. въекoм и oro-
инс-
Röciem m. - Zrö скат (рибо).
RocCi m, Röcke 1. eoлa; 2 сако;
3. Schweiz рокля;
umg En iäuft hinter jeden ~ Тича по¬
дир аоякo Лхут--
Rrnekj m o.Pl. рок (танц).
Rockbund / роке-сд—.
-ocCen sw-V bb Иг-У, umg 1. танцу¬
вам рок; 2. eрaвя роимузино.
Recken m. - хурко.
Rueksu m, -s ронер.
RickmusiC / o,Pl рокмузиоа.
RocK’n Roll [гзКп'™^ m Mus еoo;нд-
рол.
RocKscHoß m ^ш на депхм-
RooKzepr/i m иeш, долен крой на
дреха;
umg An jndSl * hlnger Държа сл зо
иoлa'o но някого (auch übeite).
RodchacKc / оирн—, търнокоп.
Rodci m/, -п südd шпЯн—.
Rodiebiin / пързалка зо шейни,
-odeln sw-У. TD/sn ili,'. südd пърза¬
лям се c шейна
Rodelschlitten m - Rodci.
noB/m м.У. Tb tn-У- 1. ноooрпcяв—e
Огоро за дм иоптлзиoм олмя-a); 2 в—-
дя, (картофи. з-хорно ципило).
ROein/ f -ет 1' изкореняване (иа
гора); 2' мсотoтo след изкореня!—-
6h7
DETTTCtliliUIGG.DI<5CttfS WÖRTERBUCH
Roman
кето но гора.
Roean m o.Pl Zaol в-йвeр-
Rl/ecm m o-Pl ръж.
Röggenlrot m ръжен хляб'
Roggenmeil m aPL ръжено брашно,
moh adj 1. о'рoв; 2. необработен;
3. груб; жeоттк;
-es Flesch Сурово месо;
Die ~з Gewalt Сурово нoоилип, мес-
moooо'Г;
~л Worte Сурови, груби думи;
Jndr. wie iim -ns Ei IcSimdelm О--
caос; се към някого като към рохко
яйце.
Rohbau m неи:з;азана (още) пост¬
ройка; груб строеж;
Das Haus üsl Im ~ Cпрoдoтa п и груб
с-розм.
RoHdiamine m суров. необработен
дзaмoнт-
Rohcüscm п чугун.
Rohrlu f -еп жестокост. грубост.
RoUeniwiuirf m пъевoн—еaлeн про¬
пит, пропит в суров вид.
Robe-tna/ m брутен добив.
RlnhГ11ccngä нeoкoнеo—eлиo редак¬
ция (на 'пoст)-
Rohgcwicht п брутно тегло.
RraHgcwinn m брутно ппеoлбo.
RohKaTO/e m оyетвт. иeиeеeнт кофе.
Rohkost f ö.Pl сурова расти-елна
веaнa'
Rohling m. -е pe/oe грубиян. жесток
еoвпo.
Rohmaterial п суров материал, оy-
ртзиеa-
Rliöl п суров (нeпрпенсmeн) иe-~
рол.
Roh- п, -е 1' -ръба; кюнец Оса ппе-
;—); цев Мн— оръдие); 2. Bat тръстика,
оамъш;
umg Wie ein - im Will scHwimkam
Накъдето е; духне вятърът (лeонo
о;eням мнението си).
Robmoneer f Zoo тръстикова озе-
сaеka-
Röbibmueb m спукване ео тръбо.
ROH—еJ. -п 1. тръба. -ръбиекo; 2. фур¬
на (но плчна); 3. лампо (но радио);
4. umg тeлeаиоoе;
Die - ducken Гледам телевизия;
Phys Konmunizie-enBe ~и Скочели
съдове.
nöhnsr sw,', TD Oil-V, 1. реве (елен);
2. реве. бучи (мотор, двзп--пл)-
Rön-eNl-innen m селска чешма с
еyеyеи-
RöHuenKnocHen mAnal тръбно кост.
Röhrfcbi п. -е мнс—o, oбрoолo с —еъо-
тино.
RoiuCoeben m Bah рогоз, иaиyе-
Rohrleltuurg тръбопровод.
RfiH-niUUc / тръстикова рoпoокo.
Rohrpost / O.PL инпв;o'нчнo О-ръб-
но) поща (и огеoдa)-
Ro!nsh11z m - Rohruemem;
umg Wir cin - scilmpfcn Ругоя c воe
сили.
Röhmslübl m плетен о—тл-
RoH-eickcm m o.PL тръстикова за-
хор.
RöHs/iire / оyрoвo ooпеннa-
RohsToil m суровин—.
rohstoffarm adj беден ла оyрoзини-
RoHsloTTbusls f оyеoииннa б—зо.
RmHsUoTmuNglI m нлдoстзп но су¬
ровини.
RoHsloflqueile / източник но суро¬
ВИНИ'
RöHstoTnsscuvs/ суровинен резерв.
RmHü1c-ceUzurg / превод в с'етв
вид, суров. груб иеeвoд.
Rohzucker m нпрaЛиниеoнo зохор.
RoHenct1nB m оyеoв вид.
RoCoko п a.Pl. зтkОko (о'зл от
XVIII в.)'
Rokokokinchs / църква и стил ро-
ноко.
RmKnKomб1eI nur PL мебели и стил
етoтoО'
Rölladem Rollladen m ролетки що¬
ри. малузи.
Rolllahn / писта (за иоли'oнe и оа-
еoнп ео соеолеги).
RqIII-iUcn m KacTk р'ле; (от ме¬
со).
Rolls / -п 1. Tech ролка; макара
Оза зoнеи и др.); 2 koлплеп Оса ме¬
бел); 3' руло Oв—еmис). топ; 4. Sp къл¬
бо; 5. роля (в пиeом, филе);
KiOmc - spielen Не играя ниооово ро¬
ля. без зи—еeиип съм;
Aus dir - Tollen Изпадам от ролята
он; държа се олб-
—Qllcr sw-У. hb ir.y. 1. търкалям;
преобръщам; 2. —oеa (тесто); 3. на¬
вивам са руло; зовизае, загръщам
(clW' im ciW' (Akk) нещо в нещо); sm
io-.', 1' тпеoaлсм ге (топ;-); движа
сп (кола); 2. тътна, боботя ОгръМ); sicH
~ навивам се но кълбо. сеиа—м се но
кълбо (за омис);
Elm Foss eu- Sslie - Пеeтъеoyлвa;
буре имс-р-ни;
Mit der Augcm ~ Въртя очи ео аоие-
ки страни;
Tränen moillem üben in- GcsIcHT Съл¬
зи оe тьроолихм m лицето й;
De- Humi rollte sie! im Gras Кучето
сп сви нм кълбо в -рев-та;
Dir Dornin ioili Гръмт-eeзеa-—
-ътсп;
D/n Stsin Ins Rollen B-inger Предиз¬
виквам ио^^^ото на еeшт-
Rmeeen1ecliхung Д. разпределение
па ролите (в театър); 2 okтьoроkи
със-ов.
RfillenkonlliKi m конфликт, породен
от пеoтнаoрeеи; между (соци—лиа)
роля и лични предпочитания.
Rollsniagii п Tech ролков лагер.
RöDentaise! m еoзмскa но ролите.
Ro^I^i^i^i^v^rU^S^u^u^reo-PL Tleal рaоeеп~
деление на ролите (в иoстaнoвoo).
Rollen m. - ролер, тротинетка.
RollTordcni- m TecT ролков 'еoно-
пор-ьор, етлпoеп-
RäIIaelB п Wletscl тakом за превоз
(по мплпзниеиme)-
Rollkommando п 1. eo'oриоирoн to-
лиеeЯски или военен патрул; 2. гру¬
па лне-, пречещи но нещо (oпитoo.
смyш-аoшo oеaтoе и др.)
RoIlKragcn m поло яко.
RollKrageNpuIIover m поло Опуло-
в;P)-
Rollnops m мoеннoаoнa херинга
Освита на руло).
RaIIoJRoIIe п. -s трacоeaеaнт-
RollsCSub m ля-ка кънка. ролково
кънко.
Rollsplitt m смес от чакъл и катран
за ремонт ео пътища.
Rolislii m O.PL Sp oтзel^^<^J^^(^■пье-
нaонш стил (ирн скок нм знсoеииo)-
RoUstuil m инвалидна ooлиекo;
An den - g/fesscit scim Прикован съм
иъм инвалидно количка.
RoHtn/pps /eокloлl—-ор.
Rom п Рим.
Roma meist Pl S|nU1 und Roma ром¬
ско население. цигани.
Roman m, -е ромое;
Einen giNein - erzählen Роз;о^^а;
подробно.
GAbEQOJF
628
Romarautor
Ronanailor m романис-, автор на
рoмaнз-
Romancier [momä'sfc:] m. -s етмoнист
Oпиоo—;л).
RomanTa/ir f герой от роман,
—omorla'i adj като и романите, по¬
добен но роман. ромонен.
RomoniKJo.PL ром—шино Остил в пе¬
риода 1000-1250 П')- .
romanisch adj Kumт1, Ling еoeoлсии-
Romarjsi m. -xn, -xn Gong ет;-ниот,
специалист по романско филoлтгин-
Romireese- m читател но рoмoн-
Roeamlük f o,PL 1. Glt романтизъм;
h ртмaнтиенoс—.
Romantiker /и, -1 романтик, пред¬
ставител ла еoмocтнз;a; 2 мечта¬
тел, ртмoн—ик-
-onantüscH adj рoмaлтичeн-
RomiNzi f -и 1 Lil рo;oно; 2 ро¬
манс. кротка любовна връоoa-
RöMir т -1. Hist римлянин; 1 (зид)
зинело керамично еaшo-
Rsmcr—eici п Hin Римско нмппеин-
ROmeгUohf т специмлпн кeрaeнепн
съд (зо ипчлнe но мeст)-
—änisch adj римски,
-öm1ccH-k1UHmIfcci adj Rel риеооа-
ттлиеeсзи-
RonB|ii т. -е 1. кръгло цветно леха
(и имек); 2 кръгъл площад в оллиш;'
Rondo п, -S Mus рондо.
uhned/nsw-V. TD fr.'. прeплeмд—м и—
еeнmпeн-
Ronigeinippirii т рлс—ппнтз опар-т.
RönTgenarzt т рел—гeнтлтп (лекар).
RöNtginiufniimif'pe^т^бн^oгрoЛнс;
рзст^-есозо онн;k—.
RgNTgcrBeH1NBInNg/pefтгreкoтпеa~
иия.
RÖnUdeniied п рпеттесограма, рен¬
тгенова оииek-.
RöNUgendülgNostiC / рестгелово ди-
OГHTУ—Иk—.
RöNUgengetiCt п рентгенов уред.
RönUgenstnaHIer nur, Pl. рентгенови
лъчи.
R^ntdernr1ensiennrg f реетгено-
OИTПИC'
-Tfsi adf undekt розов;
Etw. (Akk) diucH dir - B—flJi sciam
ГВедам нещо през розови oчилo-
Rosa f -n 1. розо; 2. розетко; 3. Med
червеи вятър;
Wilde-Шито;
Keine - oims Domn/m Нямо розо без
бодли.
Rosl п. /s) 1' бледорозов цвят; 2. ро-
зб (вид вино).
RoscnbcsT п леха с еoоИ'
Ros/mdiie т мирно, оромот шо рoон-
Rosenga—tim т градина с ртоИ'
Roccrnnlz п Tech eaлноoкдеoвт
дървo-
RosHikoil т oPl. Boi брюкселско
оeлe.
Ros^nenunz т 1. зееец от рози;
2. Rel броеница. използвано от кото-
лзен при еолитво; 3. Rel молитвите.
които се еeт—т с тази броеницо и ръка.
RöccnмoN1ug т прпдпoсл;дкнс-
ден но к—енaвaлo-
Roccrnnn11dszud т зменмвмлеo
шествие но Rosenmontag'
Rösamöl л розово мoолT'
R^scnc1ncK т розов храст.
Rosinwassc- п розово водо.
Ros/te /, -л розетка Ooен-;eнт).
-oc1g adj 1. розов, с розов цвят'
2. übente розов. иoлoмнmплпи;
Etw. (Akk) in -ет Lieht conildl-n
Пепдотaзям нещо в розово овлтлин-;
Es silHU nüciU ge-idi - aus Нещата
не изглеждат никак етотзн-
Ros|mc J. -л стафида
umg Sich (Dai) dfc ~n aus ctw. (Dai)
Hlu1nsh1cken Вземам 3« най-хубаво¬
то зо себе ои-
RosirenkucHeN т сладкиш със о'a-
Лидн.
Rosmarin т o-Pl, Bot рoзeaеин-
Roß Ross п. Roтse)Böттei Zooi кон;
HocH zu - Яхн—л нтнн;
Auf cfmiM Hohem - sitzen Хвърча c—-
високо. големея об-
Röcselspiina mSp ход c коля (и ш—хо).
Rgßhuar Rosshaar п конски косъм
(от грива и опашна). нзпoлоз-н за
иълнeнп но дюшеци.
ReßKumm RosskonM m 1. ктлоoт
чесало; h umg дeoeбaонH'
Roßkastanie RossKastanic f Bot див
кестеН'
RoßCum RasScu/ umg лпеeнип c нои-
онн дтои.
Rosl] m. ~b 1 скара (за печене);
2. скара (ла иeчka, иeш).
RooS m oPL L ръжда; 2. Bö плoзнс,
U^suBIcUäNdüg adj устойчив но ръм-
днсв-нп, неръждаем.
RosUhnaien m иeеeнo но 0koеO'
RoslBraiwurSf нмдeниеo, печена и—
окaеo.
uo^huaur .adj епждивokoЛсз.
Rösthnol п препечен влсбl
-osl/m sw. У. TD-sn iti.y, ръждясвам.
-östcm sw-ИО Tb tr. У, препичам (хляб);
иeoo;
Fleisch üien Bem Feusu, aul cfnem
Guili - Плоо мeот на oпъня. на грил;
Frisch dlnOcUet/- KuTse Пеяоco пе¬
чено оофе;
Ku-UoTfcIn in Brr Pfurrc - Пържа
картофи в тигoнo-
Röster m. - уред зо препичаше на
влсб. -остер.
RöSt^smi^. -еп оъoепмeниe или пред¬
приятие зо ппчпне на koЛл.
RoslllicK m петно от еъмдo-
RoSTlruß m о.Р1. еaосдпнo от рълдо.
-osUf-ci adf без рълдо; н;еплдo;e-
Röstl nue PL Schweiz вид пъреени
К0е—oЛoИ-
uoctig adj ръждив Oииеoc)-
RösUCiffci m nпеeнт кофе.
R^cToГlr m Tech пържилно пещ.
RQsUscHiCSU / лой ръмдa-
RosTshhitzOi—Bc / оaши—нa боя. боя
против ръжда (миниум).
RosUsciiUznfUTiI п ор;дстаo против
ръжда.
-ol adj черепи (auch übeme)\
- werden Ииеeрзсвaм сл. почерве-
иязом;
EIn/n Feller - arsU-iieH/n Подчер¬
тавам грешка с еeезeнт.
Rol п aJPL черепно;
Dos - dir Moimblume Червения цвят
на еоко;
Bel - iahmen Минавам но еeезпиo-
Rfilaige/Dot червено втдoр—олo-
RoUaUion f -en 1. апе—eн;. завърта¬
ше; 2. ртmoенн, омннa но з—емощите
дадена длъжност.
RoUlUiorsacHse / ротационно oс-
Rot1iüonSBleeceimd; ро-оциоило дви-
mллнп-
RoUiTüonsmuscHfNi / Тур еoт-тнвиa
машина, рототивко.
RoT1tfmnch—fnxlp п рт-aенoнeн пеин-
енп-
Ro11Udc п Zö епезпиoппркo (риба).
—OlCu/eg adj оъо о—чeевпии тен.
rmiBack1g adj епевлиo6'опу-; червен¬
далест. с епевлни бузи.
629
DEinTCH.-fUTGAßlACtiES WÖRTERBUCH
RucK
-Oibä—lig adj е;рзпнт6рaд-
rOlBiorl adj рие.
notlnoui adj члевпниooиткoЛсИ'
Rotbuchne/Bo' чераенолист бук.
Rßldorm m Boa червеи плтП'
Rata - Arm/g - Fraktion f aPl, Abk
RAF ';рoриоmиенo oргoнизaеин и
Гepeaннн; “Черепно oрмняu.
Röic f оМ. червенина; румени;—;
Die ~ des Hümmels Beim Sonnennr-
Urm/ame Небесна—— руменина при за¬
лез олпнеe-
RöhnlN. nun PL Med р'6птлo-
uöliN m И Tb ir, У, оaеeрвяв—м; slcH
- зoеeевяв—; оe. обагрям сп в епе-
злнт-
RoTiucbs m 1. еeеиeнo лисица (и об¬
лекло); 2. черези кол; 3. umg рим чо-
или.
Ro^amB^ т Hist чeрипнтпаoрдп;Ц'
-mUgIü!eNB not glühend adj ломете;
до червено.
Rotgold п червено зло—о (с мед),
uoebaanüg adj епрзллтктCl
RötHaut f umg еeезeштoтm (з— ин-
диoлпе)'
RfitHi—sei m Zrö благороден плен.
noUicrnn ж.И Tb Ohi.'. 1. въетс се
около осго си; 2. омeеяe длъжност¬
та си чрез редуи—кл; 3. umg треперя
от вплшeинп. нeрвние—.
RotKäppcHcn п оЛ Червеното ш—п-
енеa'
RotKeHIcHcN п ZaO еeезeнтшийoo-
RolCoil т Boi червено оплe-
RotKopi т umg ieon епрзплoooокт
(човек с червеникаво. рижо кoо—).
Rotlauf т o-Pl 'та черепно— Мз—бо-
лсвoиe по свинете).
mötilc! adj червенино!.
Rallfoit п o-PL 1. червен— сзетлил-
(со сиeтoЛ—е); 2. лампа Оз— н-грпвcи)-
RQTlichlvlertcI п квартал ио пеoогн-
-y-кнтe. но епевпииmп флизри
Rslor т Rotoren ротор (и саеолл-
-oстртeнeтт)-
RoTschwärzciem п Zool гродинсоа
чпезпнoти—шк—.
UStOsehem wen. И hD ili. У. umg гледам
като 6ио но червено Oндoовoм сп и
ставам aпепсивпе).
RoUsliil т червен молив;
Dem ~ amscizcN Съзращав—м (пла-
шир-ни) еaовoдн;
Dcn - zum Opfer iällcm Стажа; мера-
з— ла спoе-шaв-нп Оса срлдо-в-).
Rüttel', -п pe/re 1. сбирщина. ш—я¬
ка, тълпа; 2. МИ двойно летящи са¬
молети; двойка иътхвoши кораби.
RöUmr/, -еп зoеeрвяв—нп,
-QTuNei-liufcN mol uNTi-eiiTin adf за¬
червен. кръвясал Ooеи)-
—Oiwinefg adf чeевeнт6yзпс', руезн.
RoTwcin т червено иинт-
Rolz т - Ohl vulg, сопол.
Rolwcisc! п O-PL апошки жаргон,
—рго. ■
Rotwild п оЛ черепн дивеч Oспе-
ни, елени).
Rotzlcm/ct т umg pejoe отптл—лoTl
molzimeci adf umg много шах—лен, но-
ПЪЛ'
Rotznase f vulg сoптлoлoт-
iOhznäsig adj отптлиB'
Rongc ['-u:fh m. -s рум Oooоeeгнент
орлдстзт)-
Roulade [im/feida]], -л Koclk руладо,
руло от мeоo-
Roulcttc fru'iiiIi)j п, -s рулеако (игра).
Roula ['ni:td] f -п м-ешеym-
RoiUini [mu'lf:ma] f о,Р1. рутило.
RouUinca-Bell / рутинно дейност.
RoneiniKoiitboIle / рутинно провер¬
ка е''ннeи ooнтрoл-
1Oieinlmäßid adj рутилен.
RouhünlnnelrcncHing / рутинно из-
олпдз—нп. рутинно иеoyев—нe'
—oulimairt adf рутилирон, т6ипрoш-
Rowdy ['iiudl] е, Bowd0eт вyлиг—H'
Rjüi|, -п Bot целило;
südd Galle ~ Морков;
Role - Червено цвекло.
Rybcl m, - рубло;
umg Do rolle dir - Том се иeеплнг
много иoен-
Rä1lnlrNTl f 1' реколта от цвекло;
2 ппрИецзoкнецеапклтт-
R/jBcmCoMBMc I.--'11fПr-.b1ig|]/Ialmfw
езeклтoтeбoйн-
RÜBcnzucKer m цзпклозо з—хар,
rÜB/m adv umg s Hc-ä1l-. HinüBe--
NB: ’
-Uie-- многопродуктивен еле¬
мент в немския език за образува¬
не на глаголи в разговорната реч,
срв- -äBl-brZngln. -fiBeilcoiminen'..
-äi/-|1-fng/n unt-V, Tb -ГоУ.,umg
1. ннос(о ппoоoкaвкгпoзтзщазC)
2. разказвам, предавам
ниеао (така, чп до (ъдм розбрае).
-gBc-ICoem/m uni.', sn Ofe.V, umg
1. преминавам (ob посока на гооюрр-
шис); 2. доеом след колебание Inlt
clW' (Dal) нещо); 3. с'^ до зрите¬
лите, олyшo'eлитп-
RülcziHI (м) o-Pl. Myth Рю(eеaл
Oилoнинсoи дух).
RgblKon т nun in: Bem - üBerceH—c1-
Uen минавом Рубикои (справям « с
проблее, зоeмaм важно решение)'
Rib/m т. -е Mln. рубин.
-и1|п-ot adf рубинов (цвят). руби-
нзи.
Rib-üK / -ет 1. рубрика Oапв веса-
иин и др.); 2 категория.
Rj|1simiN m. ~JRäisen т. - Bot ро-
^0.
Ruci т o-Pl. gxl лошо имп, лошо
еeиyт—цин.
-UoHli- adf meisl On: gxl cs . wird
Bass..' р—зе'вo оп, стаж— иозeттнo. еП'..
Ruchgras л Bot миеиолизкa-
-ucllos adj бeзоъа;с—;л. низък, бпо-
чозпчпш.
Rucitos'eCeil/бe^(О)жнe, (eоетзeе-
нто—'
muck, adv umg nun On: muck, zucK бър¬
зо. без усилил.
—иск ОпОте/ in: bau -исК! ^^1йдз, вти!
Оз— вдип—лл но meeeо-и)-
Ruck. т., -е meist о,Р1. тлaоъo;
Dem Zug iibn nit cfnem * los Влакът
иo—пглн изведнъж;
umg Sich (Dal) eircm - gcBcm Насил¬
вам сп (до извърша нещо);
Elm ~ lieh I1nCc/-/eH1c Внезапно
политическо . развитие наляво/с—-
дяонo.
NB:
Rück- словообразувателен еле¬
мент в немския език с голяма про¬
дуктивност, използван в сложни
съществителни сразлични значе¬
ния: ,
1' като отглаголно съществи¬
телно, образувано от глаголи с
елемента zu-uck, срв, RücKemobe-
1umg, RückgaUi .„;
2' връщане към' източника. срв.
Rückkehr. RüclCan1uw>O..';
3' място ("отзад"), срв. RUcKan-
süoil, RücKiaCi и'
RücKinsicHe
GADOKOT
630
RücKanslchT f поглед oто—д. о-дca
част (но сграда).
RücKanTwort f отговор (ло оaпи-вa-
лп с инс;т или meлeпрoмo).
-ucei-uig adj 1. знпз—илн. нптеaнзoш;
2 неттл—
RückbinK / зодна седалка (в кола).
Rüel^l^iailiiil^i/ Med. Biöl инвoлюцня,
зaнърисвaнe (но органи и др.)
RÜckilelBsal п остатък, o—пoдпo-
RückBIende / ретроспективен раз-
кaо, едеи- (въз филм, ромас).
RÜckllicK т. поглед . назад; еe-рo-
опeoцнн;
Im ~ Глздойои назад. връщайки сп
към миналото;
Ein ~ auf Ви Уllпg1NgcNl JuSn . Пог¬
лед нозод към отминалата годил—.
-ücKBlückcnd adj с иoпоeд назад, рпт-
рoопeн-изeн-
-ÜckiueHcr sw-ИО Tb Ге,У, W'rtscb
тroенирoм.
-ückdiUüi-in м И. Tb hi, У. слoпoe по¬
стара, задно дм-o Она писмо. доку¬
мент и др.).
uuckin sw-V, TD Öre,', 1. —лoопен ирп~
миназо— през нещо, разтърсва оп.
-еeоe «; 2 опитва; сл да преместя
нещо;
Der Zug -uokUc През злоко преми¬
нах— няколко тлoопoa; Влакът сл еoо-
'рeоп напред-назад;
Am cfncm Schnark ~ Побу-вом
шкаф от рoилиенн т-е-cн- (зо да го
eепeпотя).
-ÜcKcn sw-V, Tb гг-У, 1. премествам
(нещо тежко); 2 пoот-вс; (тема в
центъра но рaогoвтр); sn Oti.y, пре¬
мествам оп, поместим; уп;
Den SUuli am d/m Tisch ~ Премест-
вое стол- до мосото;
Das Problem In dcn Vordergrund -
Извеждам проблема но иеeдeн пл—н;
Zum Seils - Отмествам се в страни;
In weite Feme - Отдaл;еoзoe сл (ре¬
шение но иеo(лee и др.).
RücKen т. - 1. Anal гръб; 2. гръб
Оса кшнпo); 3. зъншшо—а строша но ръ¬
ката; 4. облеголоа ла стол; 5. тъпата
страна но ножа;
Sich mii dem - zur Tün sctxcn Ся¬
дам c гръб към . зрат-та;
Auf dem ~ scHwimmem Плувам на
гръб;
Etw. (Akk) auf die ~ Urigem Нтоя не¬
що но гърба си (но гръб);
Jmln. dcn - kehman Обръщам оe с
гръб към исoтгo; обръщам някому
пеъб;
Jedm. 1П dcm ~ OilliN Н—падом ияно-
го и гръб;
Hinter jnBs- - Зад гърба нм нснoГО'
RäcklgdtnCtlпne'oPL подкрепа. под¬
дръжка. оooенлa;
Dam Fr/unl ~ g/lin Пoдoеeиям
иеистeля ои. пaис го (от критико и др.)'
RÜeK/rTIncs/ / тръбно перка (но
риба).
mÜcKemine* adf с гол гръб Oзeепеиo
рокля и др.).
RÜckcNa/c/ положение то гръб, шо
гръб.
RÜcKcmlehne/облеголоа (но стол).
RÜckiNmu-k п oPL Anat грп6иoеeн
мозък.
RÜokcnmarKvet-eriz.uiN// нaр-ннз—ил,
увреждаше ло пръбн—ешия мозък
Rückcrnuskei т гръбен еуснул.
RäcKenscHm/uz т meist Pl болки в
гърбо.
RücKcnschwlMmen п Sp плуване то
гръб.
RÜcIc/mlärkluggJо-PL морално под-
кр;пo-
RäcKcne-agc / о—мaр-
RficKcmwind т вятър в гърба. иoшъ-
тпн вятър.
RÜ<^I^csi^Oinmigg з—иоюионе обрат¬
но. възвръщане.
RÜoKsnsUiUTurg / връщане на оyeo
(зароди лошо kaеeотвo на 'слуга.
стои—).
RäokTubrCa—1/ / билет за отизоле н
връщане.
RÜcKiaHnsch/Idweri/r т озeтлини,
ноиго сп включват при оaдeн втд-
RÜokiaSrt / връщане (с превозно
орпдсaвo)-
RÜckfall т Med, Jur рецидив;
- in all/ Gewohnheiten З-връщане
към стари с-еицИ'
—äcC1ä1hig adf р;цидииир—ш. извър¬
шващ ново иртзниeнип;
Jur Ein ~зг Tut/- Престъпник реци¬
дивист.
~ werden Върша ново провинение.
RäcKfaIiqioel / иртцпн— при реци¬
дивите.
RÜokOilllätc- т Jue еeеиднвиоm.
RÜhKicnSc п зодно стъкло (и— коло)'
Rück'li/ т обратен пoлe'-
RücKO-maes/едoIплшзтплco оoпи'в—-
ие Озо дтизссляи—н;).
Rück/obs / oPl. връщане, предава¬
ше обратно.
Rück/aher/clsl п право на клиент да
върне оmтoo-
ЕйсКеапд т о.Р1 1. упадък. омea-
дале; 2. намаление, спадане (цени);
3. Tech обратпн ход;
Ehw. islandcl sicU im - Нещо нама¬
лява оиoдo;
Der ~ de— Temperaturen Понижение
но . 'eмиeрa-'еaтo-
nückelnel/ adf 1. отиващ нозод, об-
р-тпи; 2. сом—лявaш;
Eiw. (Akk) ~ тасН/т Отменям. ану¬
лирам нещо.
RÜokgr—al п meOs- Sg. Anal геп6нoеeн
стълб, ПръбнOК;
umg Jmie. das - bucclen Пречуп
вам волято, 'шoрнтoс-тa но някого;
опсипз-e пт-
rÜhC/uatios adf pefar бпзпрп(нмеeн
Oптвeдпниe)-
RÜekgra1tv!S-K—ünmiluigg'Med изкри¬
вява.из но пзъ(лoения стълб, пзъ(-
начно изкеизявoнe-
RÜckg-iT т връщане (uüT ctw. (Akk)
към нещо);
- auf alle McUhodcm Вpпшoнe към
стори методи
RÜckHalt т oPL 1. тодкрепа. oиoеo;
2' о—дрпмoa, резерв—;
Ohne - Без задръжки.
lÜcCbilllos' adj (eзеeолра;н. пенм,
откроили;
JMie. - vertrauen Доверявам сл 6лз-
рпопрзлт шснoey'
Rückhand / o,PL Sp удор с тиoкo'o
но ръка-—. бпккхпшд (в тениса).
Rückkehr / O.PL веъшмнe, зовръ-
щасп.
RisckkonhiuiNä обратна вепоoo-
№^^1О^|^|/ -п meist Pl оипстсзoния-
RÜokJiuT т 1' движение нозод; 1 Tech
обратен ход, иемоeн ход; 3. МП отоо—
Ooепдиe)-
mücKtäulid adj 1 обратен, движещ
сп в о6р—-но иoотoa; 2. ноеолявощ;
Eine -е Entwicklung Обратно роз-
витие, еппрпо;
Eim -cs Wömhe—Buch Обратен речник.
RücKlicht п задна сиетлила (шо коло),
rücklings adv 1 то Оио) гръб; 2. и
631
DETT&JHBDTGCßlSCHES WÖDTEPÖTCH
RüBen
гръб. o'оoд;
- nfnfiiein Подам то гръб;
JnBr. - iNgniirin Нападам някого
и гръб.
RäcCn1-ccH т 1. обратен път, връ¬
щане; 2. Mol T'0'ъпл;нип-
RückM/Idire f 1' иовпоmил. чп съм
се вършал; 2. обратна връзно.
RücKgabec/В вземаше назад (шо ду¬
ми. стоно).
Rückreise / зръшoн;. обротен ипm.
Rück-casHwell//интензивно движе¬
ние по пътищата (и kрaс на в—оол-
енятo, на уикенда).
RÜhkrul т 1. обоедоне по телефо¬
на (кото отговор но предишно поз-
впнсвaнe); 2. иеизиз за връщане но
стона (защото п д;Лли'нo и де-)-
RüoCcuok т раница.
Rückschau / ® RücKblicK,
müekschiicml ad/ = rücKBlickcnd.
RäekccH/1r m обратно еoопнозa
Oиеи итшeноoи про—ни).
RäckccHeug т 1 неблагоприятен об¬
рат; лпyоплв; влошаваше (но оъо'oя-
нип); h. Schweiz д;Лиеи'; 3. риташе
0иXшo-).
RÜcKschluB RückscHIuss т meist PL
оaклюе;ниe. извод. 'eoоoкштчeнип;
Rückschlüsse оиГ niw. (Akk) Заклю¬
чения тткoонo нещо;
RUcKscHIUssc ап ctw. (Dal) ileUan
Изваждам о—илюеeнип от нeшo-
RücCsclSriti m о.Р! регрес, веъш-cп
caоaд . (към по-лошо съоттяниe)-
uäckccH-iUhIicH лф регресивен, реак¬
ционен, yиoдъчeн. нoо—дничoв.
Rückseits f oбеo'нo (опака) с'еaнo;
прп(-
RücksicHt f -ет 1 o,Pl зaеитoнe,
вниеание; 2. nue PL пененнн;
Mit - auT clW' (Akk) C оглед ло нпщо;
Aui ctw. (Akk) ~ mcheiN Вземам не¬
що под аниеалие;
Aus itmumzücllcr ~сп О- Линaлотзи
оъo(рoeeниC'
RÜckcidhtN1Hmlr a.Pl вниеоние. за-
ентaнe. съобразяване (с другите).
uäckc1cHUsIos adf безогледен, бeоеe-
рпмтнeн; груб. брутален;
- ecgcn scim/п F—cunB sein Б;зеeе;-
еонпн, груб съм с пеиятплс он-
-äeKcfcHusУoei adf внимателен, -оо-
тиепИ' дeлиko—eл-
Räeks1Uz т 1. задна седалка (а ко¬
ла); 2' ;сстт, оeдoлкa с гръб към по-
оooa—o на движението.
RücKspiegel т огледало зо обратно
ииждоне (но превозно ср;дс—вo)-
Räcksp1cl п Sp среща еeзoнШl
Rüi^C^csp-aChl oJPL преговори. еaо-
гожор;
ErS moeh ~ mit dcm Vorstund die Fra¬
ge eNTscHeldin Решавам въпрос едва
след рaопoаoе с ръководството.
RüekcUurB т. Rückstände 1. остотън;
2. иоoс-aв-cп; 3. седимент, утайка;
4. нееоОбри, веeeзоneл—-тен цъллoвe!
Im ~ sein Иотст—caл съм-
—äckcUändig adj 1 иоoсmaнoл. казод-
нич—в; 2. №01x1 иeиоплoтeн-
RäckcUCNdügCl1i / a.PL изостаналост.
нaоaдcнеaвoст-
-ÜckcUunBsf-ci adf изцяло, без осто-
тън.
RückeST/Ieunä’ meist Pl WinaтcT от¬
числения (и резервния фонд).
RücKsToß m отоат. риташе Она огнп-
стрелно oрпж'иe)-
Rücksirailcr m рефлектор; стoпоиг-
нал (но вeлoсииeд. ооло).
RÜok1ustl/'вpъ,щателен клозиш (н—
пишеща мaшилo)-
Rüokinüli] m ос—озка. оттегляне от
слумбо;
Dir ~ cfmes M1n1sUc-c Оставката нм
;иcистъе-
Rücktiüti2 m = RückU-iUUb-/mse-
RÜckUnleiB-insi / кон—ро (но вело¬
сипед И др-)-
R/ekirittslroSin/ / оaeлaшзace с
оставна.
RÜcktгittsrk)ItпlIneJ подоаоне, обя¬
вяване на oстaакo-
RäcKU-1etcdeId п - Rci/cld.
RjicetnitSgrsucn п молба. заявление
за оставка.
RÜCKi-1tic-ccHt п право но oтнaо (от
договор).
RÜcKüBcrsctzung / обратен превод
(обратно в понoo но oрипннoл—).
RücKvergüTung / №0-0x1 обезпеча -
зоне. веъшacп, Обратно иоплoшaнe;
обратем бонификация.
rückversicherm, sici sw. V. TD презаст¬
раховам о;.
RäekvvcrciCstuurg Wirtscl eрпоaот-
р—BT300-
RÜckwand /а;дн— стена (шо сарода,
-пaеaт).
Rückwanderer m емигрант, оoаеъ-
шмш се в родино—а.
RiühlkWiic^B/i^u^mg обратен път, връ¬
щане (от излет и др.).
müeCwä—Ulg adj заден;
Den -е VerklSr Движението иа ко¬
ли з-д пътуващия.
-äoKwärUc adv нaоaд-
RüoKwä—1cBlwl•gжüä/гдвижение и об-
ра—еа иoсoko.
RÜckwärtsd-iSing / въртене и об-
ротем пoоoka.
Rückwt-Ucdund m о.Р1. заден ход (но
кола и де-)-
-Üokwä-Uc|dcHcn iUcewCUTs деН/г
umr,'. sm iti-У. нещо върви олe;
Mit dcm Geschäft д/НТ cs mücKwämTs
Бизнесът върви олe, запад-'
nÜcKwä—TsgewanH -ückжär-Tc gcwandl
adj обършат назад.
Räokwä-TSжca m обратен път.
-ücckwcisi adv но тл—оъци-
RÜckwcNBiNg/’oбръш—еe назад иъм
нещо.
-äckwinCcNd ad/ действащ с обрат¬
на оилo; със задна дo-a-
RäcCWгkind / обратно действие;
Jue o(ем'еa сила (иa зонон и др.).
RÜhtejOUengg връщане нм оy;м, по-
гaосвace на кредит.
RucKeich/m m оттегляне. отстъпоа
(от нозано и др.);
umg Eün/n ~ moeicr Оттегля., оe,
oтoмовoм «(от ил—н, уговорно).
ВйсКхпе m 1' оттегляне; 2. МИ от-
с-ъплееие;
D/n ~ aitncisn Минавам в o—о—ъи-
ление.
Räckiugcgefeeht Л (оЯни действия
при оттеглянето им зoйоoм-
rüle adj груб. недодялан Очозпо),
неучтив Ото;).
Rüds m. -п, -п 1 мъжко животно
(куче; вълк самец; лноy^eр); 2. лов-
дмийоko куче.
Rudal п. -1. гоyтcие- (вълци); ста¬
до (диви животни); 2 pejae тълпa-
пudclwefsc adv umg са стадо. но тъл-
eи, кото орда, като пл'тние-.
Rüden л, - 1' гребло; 2. рул (са но-
Р05);
umg Am ~ sitzen 1) Стоя но корми¬
лото; h) На власт съм; държа управ¬
лението;
umg Sich K-äfild еи ~ Ic/cn Хвоща;
RudcniunK
GADEOOPF
632
сл здроео за е-(o-a-
RüdcubarC f пейка за грeбеи—e'
Ruderblatt п перка но гребло.
Rude—boot л гребе— лoдka-
Ryd/rer т. - гребец.
Rüdc-kiul т гребен клуб.
-uBc-r sw.', bb/sm Огг.Уо греба (за
лодка); Tb tr.'. пепкaевoм (хора с
лодоо);
Er Hui zwei Studien genlcrt Той
греба два еoо—;
Wir süml üh/m dir Ser gcruBc-i Пре¬
косихме езерото c гребна лодка.
Rüdcrn л i/ грпбанл (оптр—ло дис-
циилнн-)-
RuBerregatla/Sp гребна регата. оъо~
тпз—сие с гребни лтдки-
Ruiensoblid т удар с прлбiлo—т-
Rulcusport т oh^i^. Sp пепбoиe.
Rudiment п. -е 1 Anal, Biol руди-
меша. недоразвит оргош; 2' тотaтпo,
остоноа (от миналото).
-mlln/Nti- adj рудиментарен. зoеo~
тъчеш;
-е Kenntnisse Рудиментарни (зле
меиторни) онoния.
Ruf m. -п 1. вик; 2. иoвиo; призив;
3. име, реноме, еeиym—цнн; 4. —зле-
фоипн номер; 5. предложение зо ра¬
бота (за пеОЛeсoе въз ВУЗ);
Einen sohirchlii - Sahen Имом ло¬
шо имп, лошо реноме;
Der - mach Furüheit Повик Oитенз)
зо свобода;
TaxlzcnTralc ~ 4 66 22 Таксиметро¬
ва службо телефон 4 66 22.
-Ufer (nl/O. депиО/п) илг.И Tb tr,'.
1. зина;; итвиквoм, иозиквoe; 2 при-
зовов—м; ihr,'. зина;. зов—;
D/n Anil - Позиовае лек-р (по тп-
лп^со);
Naci dcm Kellner - Повиквам кел-
серо;
Um HI1TC - Викам зо помощ;
JMdm. ciw- (Akk) Ои Gedächtnis
- Напомням. пезeoмнсм някому
нещо;
Düs Arbeit nufi Рабогатм отиe;
umg Win де-11ет Komncn Идвам тън-
мо ноирлме.
RÜTii m. - umg нолой, мъмреше;
Von jnBM- eünin - BiKommin Ho-
кострят ее, иoлyеaв—м мъмрене от
някого.
rüff/ir мИ Tb he.', umg носаря,
мъмря някого.
Rufmord т позорно оилеве—явале
Мн— исктпo). унищожаваше е— името му.
RjUnmCi/aPI. р-зс—ояние. зо до бъ¬
деш еy--
Rufnini т собствено име (с което
се обръща— към исooгo)-
Ruirummer / телефонен нтeпр-
RuГcäuIl / тпле^сно колонно.
Ruiweihe / oPi. s RuTNcHe'
In ~ sein Наблизо съм Ода еого да
бъда чут);
Außen - sein Надалеч съм (не еого
дм бъда чут).
Rüfz/icHiN п о.Р1. 1' сигнал “сво¬
бодно” Ока meл;Лтн); 2. öтaвrr удиви¬
телен злак.
RugBy ['-ikil] п o,Pl Sp ръгби.
RmaiyMannsCsaTJSp оТбор то ръгби.
Rugbyspieler m Sp играч но ръгби.
Rügs / -я укор. итеие—енп,
-Üein л У, bB --.У, порицае—,;
Jnin' Für srÜN/n Leichtsinn - Пори-
цозом инooгo зо лекомислието му.
-Üdcnswerl adj осъдителен, з—слум—-
в-щ птриеoниe'
Кри/ о-PL 1 —ишннo; опoкoйствиe;
2 отдих иoеииko; 3. покой, непод¬
вижност; 4. душевно спокойствие,
нeвпом'тиeoог;
Um - bieten Моля зо -ншин—;
Die - vor dcm Sturm Затишие пред
буря;
Keims - Timd/m Нп намирам токой;
In Iill/m) - На спокойствие, спо-
коЯно;
JnBr. (mii clW' (Dai)} In - lassen Оо-
T-B-e някого но миро 0о нещо);
Sici (Akk) zur - scUecm Излиза; и
п;нонн. пенсионирам сл;
Dia * sei^si sein C-мото спокойст¬
вие съм;
umg Jml. Hut die - wie Някой п мно¬
го оиoиoпн (дори в трудно сиmy-еин);
Imn/r Mit Ben Ч Cитooйнтl
Rüicbedürinis п нумдо, необходи¬
мост от почивно
-uHcB^ü-Olie ad/ нуждаещ се от по-
чизко.
Ruiegehait л иeионн Оз— сm—ртс— н
пртолyeeит зрпe;)-
RuH/eiid л пeноня (за старост).
Rmhcia/c/ състояние на итoтй; със-
тoсннe но еoзнтзeсип-
1uHeefliind adj обичащ тnтoтйсaзи-
е—о. итooя.
-uiclos adj неспокоен. нeзнoпш по¬
кой.
RuhcioslgCeit/ o-Pl нeоиoктйс'внe.
тревога, непрестанно диижение.
-üHcn sw-У Tb Orr-У. 1 почивам си;
отдъ^м; 2. нп рa6oтс, и з—стоЯ съм
Осъоръмпсип, производство и др.);
3' überti ллеа. доложен съм върху не¬
що; почивам;
Noc! der AricOl. mach dem Essem - От¬
дай—м. почивам след робо-о. ядене;
Dia VerHandlungcm - Преговорите
са и зостоЯ;
Ihr Kopi nuHte am seiner SoSuiter Гла¬
вата й лежеше . върху рамото му.
iuSir|Ioss/r iuSin I1cslr um-.У. Tb
tn, У. оставям нещо зо известио зрпмп.
RuHcpausc/отдих кратко почивка
RuHcplaTz т място за пoензкo.
RuHestand т о.Р1. ипноия. пенсио¬
нираше;
Im - sein Ппиоиoлeр оъe;
In Bin - /е!еп Пенсионирам сл.
КцН^*1пВ1с- т иeнонтнeе'
RühssUCllr/ofl 1. gel място зо по¬
чивна; 2. грОб;
Seins letzle ~ Г)т6ъ>'мy, вечното му
мнлишп.
Ruhestörer т нарушител на тиши-
нота. омyтнтeл но оптитйс—ви;—T'
RmhiSUnindg норушекие но тиши¬
ната.
Rubclaa т итензeн дeл-
Ruiiziie / O.PL зрем; за почивко.
Ruhezustand т о.Р1 спсmoсниe м
покой'
nulle* adj I. оититeн; бпогенжeл;
2. тих. мирен;
Erne -е Wohnung Тихо жилище;
Ein -es Kind Тихо, спокойно. крот¬
ко дете;
-weiBir Усиoooсвoм сП'
-uhi/j partikel опooтйшт, без коле¬
бание (и кото израз на нетърпение
о—рмди нечие бездействие);
Du кошТ - MÜTCoener Можеш
оптитйет дм доЯдеш с мел (с нaо);
Du konnst - auch einmii las Gcchir—
spüler И -и 6и могъл веднъж TOcn
дм ио;нпш опдтилme!
uuH1elsTliIen mülle sicllin sw-V. bD
ir.V. Med облздвиев—е Oерeз шино,
пнпс)-
Ruhm m ооР1. олoвo;
633
DETTSCIJ-BTLGAPISCNES WÖPTEDBTCH
rund.
Zu ~ gelar/rr Дoотипaм олaзo. иет-
слaвсм сп;
Elmcm zweiOellharUcm - erlangen Дос¬
тигам оъмнитeлнa сл—иo-
—uHnIcdcoki adj покрит оъо слова.
RuHmBigieidif Oft жожд—, л—мтем
за слово.
—äHncn мИ TDlr. И. взaлс. иповвa~
лсвoм; олaвс; sich - ввoос се; просло-
аям оп;
Jeds. Lilstungin - Хваля нечии иoо~
'имения'
Sici snÜN/s Emrolees - Хваля ол, про-
олaзсe се с успех— 0H'
-ÜHninswert ad/ достоен за иoхвo-
ла, итввaлeи-
RuHmesBIatt п aJPl. олaилo стрoниеa
umg Das Ist г*сЬ11 gerode clm - Tür übm
Тово нп п нещо, с колао —ой да сп гор-
дпе.
RüHm/siig т сомзeн ден в история¬
—; дпл. обвеян оъо слово.
Ruheesiit / олoзл— постъпка. итх~
волно дплт-
Rünmcsiieci т почетно титла.
—Übeiich adj похвален'
Eime -е Ausnahme sein Похвално из¬
ключение опe;
E1W' ninni keim -cs Enda Нещо за¬
вършва бпослaвлT'
mühelos adj блослoзeн.
-uHnniioH adj сл-вен. прoолoвпH'
Ruhmsucht f O.PL жажда за слава.
слозолюбие.
Rühmuugg -xn geb олaиeнп. зповиo~
ла Она Бог—).
—üHmvoil adj = —iim-lion-
RuSn f o-PL Med днзeн—пеин.
Rän-cü m Kachk бъркани яйц—.
—Ulncr M K hb hi. K 1. бъркам, еaо-
(ъезвaм Oo^e, сyиa); 2. мърдам.
джимо; 3. трогвам; 4. докоси—;; Oti,',
1. иеoиолизoм, произхождам от не¬
що; 2 докосвам сп (im ciW' (Akk) до
нещо), зoосгoм го; sich - мърдам оп,
раздвимвом сп'
Kein Blatt . nüHnt sici Не трепва ни-
то листпнеe. тихо л. въздухът п . не-
подвижел;
umg Da rüSni sic! NÜchls Нищо нп
се иеoмeня, няма ниоокио рe—кеис;
Wie vom Donnc- gcrüint Кото уда¬
рен от пеъ;;
Mil Rülbi such! Свободно!;
umg KifNiN Finacr - Не си помръд¬
вам и пръста (оa нещо);
Jndr. хи Tränen - Трогвам някого
до сълзи;
Das Problem nühni BuSc-, d1cs.'.
Проблемът идз— оттом. ел-''
—äHnend adf трогателен, вплнyзoш.
зотрогвощ.
Rubncpldceie’епидемия от дизен¬
терия.
пй1п1д adj итдинжлн, пъргав. чев¬
ръст; пнлегиепн. деен.
RünnkuoHcn т клос.
RÜb-löTcI т лъжицо за бъркоиз.
Rän-n1ccninc f мощта за бъркаше
(но тeо'т)-
Räi—mücHnicHTiN п Bot мимоза (auch
übeeie).
-ÜH-silüe adj 1. с—и-имеиталес. гро-
готллпн, о—aртпвoш (роман); 2 сак-
тиезлталеН’ изпадащ лесно и уми-
лпнип Oетзпк)-
RäSnciücC п OoPI, ^стимектолко.
сълолиз— драмо.
RäHnilig т Koclk опосозо -есто.
Rj/tiiunii j/о.Р1. умиление. вълнение.
еaоеyвотз-coст. е—онeeeнтст.
Rijn т о.Р1, разорение, раиеyвa, ги-
6зл. фолит,
Jnds. - sein Причина за нп^й ор—х
съм.
RU|r/ -л 1. р-зи—лисо. руина 1 емо-
золико (зо етвлн)l
ruiNrrhait adj еaие'шпн, и р—зво-
лини-
-ulrüi-en мИ hD li,', 1. спсипвoм
Oфинaнотзт). рaоoе—вам' 2 розиолям.
оъоиnвoe Iдрлвн).
ruinös adf разрушителен. водещ до
разруха. до фoлнт-
nulpseN sw. У. Tb Oil. У. umg oеипвoм се
-nm adv umg = 11—11.
Rum m o.PL ром.
NB:
гшп-многопродуктивен елемент
в немския език за образуване на
глаголи в разговорната реч, срв,
значенията при Ssmum-.
uun|ilbinn мК Tb Oti.', umg = ic-
numilicnN
Rumäne m, -n румънец.
Rim|nicn m oPl. РyeпннC'
Rim|nün f -nem румънко.
uie|m*sch adj румънски.
Rumba / -s румба (кубински moне)-
RunTasche/'бутилка ром.
пзmi!1neen uni, У, TD Ohi, У. umg 1. мо¬
тая сп 6eидпЯиo, безцелно; 2. виоя,
нисшо (и о—впдeниe)' 3. висят 6езр|^.д-
шо (дрехи).
Rmmmei т o-PL 1. umg шум. глъч,
вряза 2' иaнaие. увеселителен иoек
3' nmodd ввeтоpин;
Di - d/n Großstadt Суматохата н—
големия град'
Viel - um linin Fall eichen Вдигам
много шум около исoмкъз сл'е-й-
—ummiin sw.', Tb Oai-У, umg громо-
ли, трополи.
Rummcehe1iz т umg шлтшaд на па-
и—ир, оъ(oе' yзeоeли-eлeл и-еo-
—umo-cr sw' hD Oir.', 1. umg -ро-
поли сл. 'етиa ол' 2. къркори (корем).
Rumil /’ -и дъска за иеoнe-
Rumpel2 т o.Pl. südd вехтории,
nimpciig adj изровел, прaпaв (път).
Rumpelkammerf килер зо вехтории.
rumpcln sw.', hb ОП-У, aрonтлс' lr-У
търка; Oирoлп)-
RumpcIsTilzchcn п Рyмneлшилевпн
(име но лош дух от иеиoaоки'e)-
Rumpl т. Rumpfe 1. Anat тр'^ ту¬
ловище' 2. ктеиyо, тяло (оа ^молет,
п—еoвтд)-
—ÜMpiid swoy. TD hr.y, бърча, ипос;
Dia Nasa über niw. (Akk) ~ Мръщя
сп. омръшаoм се иа нпшт-
RumpsTcak {'uumps1i:C] л Koclk рае-
0TЛ0-
—ums! Onier/ бух! (плyв шум от иaдм-
нз, тпеkaлянe)-
nunuiscHWiiiensw,', sm Оаг.У. umg 1.му-
ми. кръжи Oиеeли. насекоми); 2. на¬
мирам се нниъдe-
-unscn jW' У. bb unpets 0блпокиo' се
коли. става к—maстрoЛo-
RüMiopi т консервирани и ром н
зохор плoдoвп-
Run [non] м, -5 иoниoo (за итkyиoн.
mлплпнe но оиeстязошия)'
Elm - aul B/mzÜN Пaниеeоoo изкyиy-
вмие ло блнзинo-
muNdj adj 1. кръгъл. объл; 1 пълен.
з—кръглен' 3. кръгъл (за сума. цифро)'
DücK urd - sein Дебел и закръглен
съм'
Elm -es GecкHt Кръгло лице;
Elma -е Summe Кръгло суе—'
Eime -л Zull Закръглено число.
meid'
GADEDOFF
634
—undj adv L около; 2. ири6лиоитлллo;
- um die Wall Около свето;
- Hc—un Наоколо;
Eine Scmlung - um d/n GarU/n Пре¬
даване за пеoдин-рттвт•,
- 10 000 ZuscHinen Приблизително
(около) 10 000 зрители.
Rundbau т Arch етттcдa-
RundbeiU п кръгло лехо.
Rumditück т изглед, плпдкo но всич¬
ки сmрoни-
RunlBoden т Arch oеoo-
RunBlilcf т циркуляр, окръжно
(писмо).
Runde /, -п 1. кръг (от приятели);
компания' 2. обиколка; 3. Sp рунд (и
бокса); кръг (във футболо);
Dir PoeizcisUu/if/N тасНТ die - По-
лнеeйокия' погрул прози своята оби¬
колно;
Eine - Wein aisgehen, spcrBic-CN
Черпя зоиеoи с чаша вино;
umg СЪ/п dac -n KOMeem ^^-вям
се с Офин-нсози) трудности'
umg Jedn. Uhln dis ~n heller По¬
магам някому. да се оnрoзи с груд-
coогитп-
—umd/n м И TD tr. И. з-нръплсм' офор¬
мям в кръг; оoт6лям-
Rurdinzeie f Sp време зо обиколка
(и мо-оспорта).
-ürd/Meu-U adj с обновен профил
(з- гуми на коло).
RundfiHi-Jобиколи; обиколен мар¬
шрут.
Rüidlig т обиколка оъо . саеолет,
вeрттлп--
Runliroge /-анкета.
Rundfunk т o,Pl 1. родио. радио-
еaоnеъсoаaкe; 2. Schweiz родиоапо-
р-т'
E1W' (Akk) Im - bö-cm Чувом нещо
по радиото.
Rün1fune1nci1ii f радио Минстигу-
цин, учреждение).
RmmBiimKuppamut т = RirBOunlegesUäti
RuNdfuNkempirrde- т еoднтприeм-
нин.
RunBfunKgc1äS- f meisl PL родио-
абонаментса тазса.
RumdiunKgerät п радиоапарат.
RünBrunkhörc- т рoдиoслyщo—eл-
RuNdfnnkkommiriiio- т родиоко-
мeн'a'oе.
RunBTnrkhnngnunм п радиопрог
емм—.
RunBfurC-cho-iudc f емдиoрппoе-
том.
RurdГinkcsndcr т р—днoпеeдмвм-
тел.
RünBГunkchnccHlu т радиоговори-
тел.
RiunBfinCsUieion / еaдиoо——ненЯ'
RundrunktccHnik J oPl еaднoтeв-
HHКM-
RundTuigCiüin-raiaingg/родиопредо-
BOHn.
Rund'uniKWsbiugg радиореклама.
Rundeirg m o6иooлк0-
nund Igelten une-V, sm Otr-V. 1. обиоо-
лсм; 2 рoопрoотрaисвм сл. обиколя
(олyв)' unpets umg шумно з. има го¬
лямо движение. голямо сyмoтoвa з.
-UndHc-ius/-unBnc-ius adv открито,
откровено. директно;
E1W' - sogen Кмовoм нещо иoирoвт.
днрeнтнт-
murlbc-un adv 1. наоколо, и кръг.
2. неaзосиъ^еe.. взз^енл- н сопълко
- glücklich sein Напълно шaсmлиз
оъ;.
RundlamT т 1. oPl кръгово движе¬
ние. кръговрат, циркулация; 2 Sp
въртележка (уред).
rundlich adf umg закръглеи. пълни¬
чък' зooблeн-
Rundreise / = RunBflS—1.
Rundschau / преглед. тбитр-
RunBscHu/lbin п - RuNdb—leT'
RlUnBsh-uci m Schweiz рoдиo-
Rundst-soke / кръгло мотописта
RuNBsilüekniBci / обръч зо плптпнe-
RunBiiscHKonfiucne / кoнЛeеeнеис
около кръглата мaсa-
nurdnm adv 1. наоколо; 2. нaшълкo.
иоеялт'
- glücklich sein Напълно щастлив
оъe.
nundnnHc- adv cooooлo-
RunBumsücHi’ oPL пълна видимост
Оо— зoлa)-
R^i^t^uu^gg/ -xi 1. оooръплплoсm. за-
тбл;нoу-' 2 завършеност;
Dia weiblichen -in Женските 0оoo-
ръглзни) форми.
RundeikeH- т O.PL кръгово движе¬
ние (и транспорта).
nunBwca adv = nuriie-ous.
Rundweg m алея в кепп-
Ryne / -п Höst руло Oстaетгeе;-нс-
ои пиомeн онoк)'
RUNenscH—fii / o-PL еyшнеeоkт пноeo-
Runkcl-ä1l fBot кръмно цвекло.
-unestn е.У. Tb iii,y. umg 1. държа
сл дебелашки; 2. нпрaс грубо.
-üiisi adv umg - h/ruricr. Sinirieu-
NB:
rurU/m- многопродуктивен еле¬
мент в немския език за образува¬
не на глаголи в разговорната реч.
срв, значенията на S/unnien~JSin~
ипТсп-.
iüdU/1 .holen е И. Tb tr.', umg сеа-
лсм дтл'-
Rumzei / -п бръчка Iиo лицето),
uunzOe)iig adf о6епчooc;
Elm -es Gesicht Сбръчкано лице
Ein -ii Aplcl Сбръчкано. сп-руме-
но ябълкo-
lüdi/in m У. TD ii. V. обепчквoe Оче-
ло, вежди); sici - сбръчквам оe'
Rüpel т,- pefoe грубиян. простак.
uählIS1fi adj pefoe груб. сох—лен.
пртстaщзн-
lupler sw,'~ Tb tr-V. 1' скубя Опера.
коси, плевели); 2. umg оснубвме, из-
мъовам иaеи.
Rupien т о.Р1 груба тъкок от юта
и лeн-
RupfinsacK т чувал от груба тъкон,
ruppig adj pBjor 1. нахален. простош-
ни' 2. oиърeac' иетокy6aн.
Ruprecht т■ Oi: Kmehbi - Р'пр;в'
(името на сипmиикa иа си. Николай.
който носи иoдaръен или пръчка (зо
накозолие) зо децата ла Никулден).
Rüsche / -и рюш.
RUschel / -п umg pejoe нeокoпoоки-
цо, немарливо рабОтеща теио.
Ryscierbluse / блуза с гарнитура.
RÜscherKiefd п рокля с пoекитyрм-
RucH-nnu- RuslSour ['пoJ:—зтJ / -5
час пик (о- движението).
Ruß т o-PL сажди.
-UßBcscHmutZ ш//изцапан със с—мдо
Russe т. -п, -п руснак.
Rüssel т, - L хобот Мслос. coопкo-
ео); 2. зурла (сиинн)'
-ässllu-1ig adj приличен нм хобот.
müsscirönnüg adf с форма е— хобот.
RÜsc/eCäГsu т Zaol хоботлик (бръм-
бaе)-
iüD/i sw-V, TD ihr-', иеaви с-mдн;
635
WÖDTED3TCH
RÜiTclsIcb
иyщи Iиeчoм. лампа).
RusscrKüttei f руско рy6oщкo,•
-uß*e adj тиyщле:, покрит оъо о—ждH'
Russin J, •теп рyоoинс.
-UsslscS adf руски.
Rasslsch m . руски поии;
Eini SUumde - Haban Имам един час
руски;
Das Russische gehört zu dcn slawi¬
schen Sprüchen Руският език се чис¬
ли към славянските пзиен-
Rüßlani Russland п Рyсис,
mußsclwanx adf черен като оaждн-
-Ücicn sw-V, Tb ar-У, иoдпт-всм Опо-
сeшeииe; пътуи-не); iii.y. въоръжа¬
вам сб'
Icb Bin eit für die Prüfung gl-äsUeU
Добре съм noдпo-вeн за ноиитa'
Das Land -^111 zum K-f/e Строк—-
та се готви Oвъoеъeaвa сл) за войн—.
Rüster /. -п Bat (рсст-
-Üstig adj одрoв. онпeн, дпежeлиз-
Rüstlgkclt/ o-Pl. бодрост, дърмели-
зост.
-^^01 adf 1. селяшки, груб. ирoс—;
2. оллоки Остил зо мебели. дрлвн и др.)'
RÜsikunnc- / оръжеен оoлмд-
-тп 1. въоръжение; 2 Mil
сн—есmecиe; Höst дтспeхн;
AtoMurr ~ Атомно въоръжение,
атомни oепжия-
RäcUindsabb1u m редуциране но аъ-
oрпeaвoнeтo-
RäsUuNdsaisgaben nur PL разходи зо
въоръжаване.
RäsiUNdsilsCSurnkung / огранича-
зоне но въoеъжoвoнe'О-
RÜsiungsbce-icb m вопипн зовод.
RÜstungshausHalt m военен бюджет.
RÜsTungslndustric / зоенн— пртмнш-
лпност.
RÜsTungskonTroIIc / контрол код зъ-
oепжaвaнeтт-
RÜstingsKoniern m военнопромиш¬
лен концерн.
RÜsUingspoeieiK / o,Pl политико с—
въoръeaз—нп-
Räsiüngch—oBuki1on / возило прoно-
вoдотвo.
Rüstungsstopp m прeoеa-саaнe са
наоnеeвapм'a въз зптеъmoаaеe'т.
RäsiungswettIauГ m лoдпрeаoеa въз
въoеъжaвaнe-o-
RÜsizile/ о-PL време за подготовка
(зо рaбтao)-
RÜsTzeug п о,Р1. итзнaнин и способ-
нoо—и;
Das ~ TU- Ви Be-ufclchcg Suicn
Имом подготовоото, качес-еа-а зм
Ие0ЛлCИTHOЛСИЯ ЖИВОТ'
Rute / -п 1 пепеka; h. иръm за въ-
днеa-
Rutcnbündcl п уити. връзко от прпекHl
RütingCnden m търсач са подземно
вод—, руди и др. с лесково пеъеo-.
Rutso! m. -е силич—не; плъзв—не;
Im einem an' ilnin - Наведнъж,
без прекъсване;
umg Eimen gulen ~ *№ Nene Job-!
Всичко хубаво за Нова годино! (пoо-
деaв)-
Rütsoibain / пъео-лka (уред зо дет¬
ско игро).
Rutsche / -п I. Tech спуснои улей;
2 дe-окa пъроaлзo-
—lUscicn sw.y, sn Oil-V. плъзва; оe.
хлъзвом оe;
Düs Bnllic -uUceSU mir vom 1cm Nase
Очилата ми се смъкват от соса;
Auf dem Stubi Hin und bei - Въртя
се са стола;
Rilscb doch mal! Отмести се^!;
ElW' -ulseSi mir aus len Hanl Нещо
ми се изплъзва от ръката.
Rutschen m. - 1, иoдхлъзвмшe; nyо-
о—нп по пъроoлoa'o; 2. östeen umg м—л-
ио eoоoyеоис' 3. lamdscl бърз танц (го-
лoп)-
-UlscHfssl adf устойчив, коЯто ип сл
влъзг- (обуики).
RuTschgefahr / опасност от иoдвлъз-
зоне 0oоo6пнo при коли).
iUtscife adf плъог-в, влъог-в (yлнеo).
Rutschpartie / o,PL umg пъро—лснп;
птдвопзиaлп'
umg Eins ~ Machen Пoовлъзвaм сп
(и се пъео—лям иззесако зрееб)'
rutscHsicHcm adj - nnUscHГcci-
RÜUUeibclon m Ohl вибробетоС'
lültcln sw. У. bb in. У, друсом. розола-
шae, блъскам; о'-г,У, друс—, -еъоka
Oпеeвoзнo средство);
umg Diran 0^ nieHi zu ~ Това п не¬
що. което ие моме да сп иетмпcс-
Rlttilsciwiili/бабунм Оз— принуди¬
телно намаляване но сooетс-тa ла
МПС).
RÜTtclslcB m TecT вибрационно оитo-
GAbEQOFJ
636
S, c[cc]n, --umg-тeC:
деветнoопоeт——а 6унзо
от немската —збук-'
Dis sohanfe s Знакът
B в немския прaвoпис-
SA [cs’o:] f oJO~ Abk
für Siuumaliclinne Höst Са (щурмо-
зи отряд и Хитлеров— Германия).
S
”■ В немския език при условия,
определени от реформата на
немския правопис. се използват
знаците ss или ß. В Швейцария
се пише единствено ss.
Saal т, Säle золо оoлoл-
SäolUocSt/r / Schweiz == KailnemIn.
Sill f оЛ. L опмe. иъенo за итоeи'
2. сеи—(o;
Dis - geii auT . Посевите покориат
(итииoз—т);
geh Düs - d/s Hasses Семената но
омраза-—;
Win dis % so die Errts Какиото по-
селш, това щп иoмъиeщ.
Sgolheci п oтkеи-a леха за еaиомд-
Siiifcld п засято низа, птобзИ'
Saatfolge f Landw сеитбооброщп-
сие.
Saaegce-ilBc п зърно з— поспи. мито
за птоeз.
Saatgut п ö.Pl. семе зо итоe3'
SuetkarUoTrei / meist' PL картофи зо
иoоeи.
SoolCmähc f Zrö пoлоoa врано.
SaatzelT J oJPL време за оeнт(o-
Soolxnehl f о.Р1 оeeeпртиззo,осгзт,
сeлпoцин на семен—.
SoBlai m. -е ш-бат (събо'—, итчн-
знзят ден у пврлитл)'
sabbeln sw.V. bb OintV mandd umg -
sa1bl-r-
sdbisim sw.y. Tb Oti' umg 1. липaвс
сп, текат ми липн' 2. pe/ae дрънкам
глyитоти. плещя.
SäBci т. - сабя.
sIBclicimlg adj кризокр—о.
S|iiITecHUeN п o.Pl. Sp Лпвтoзoo съо
с—(и-
S|bitecrussci п o-PL дрънк—нп но са¬
би. дръно-не но оръжие (auch übe-fr).
S|1cIHüsB m удар със оo6я. о—блпн
yдaр-
SIBiIKilnge f острие но сабя.
seBcln sw.' TD li,V/ite-V. umg ремо.
кълцам кото оъо сабя Она големи.
груби пaеептo)-
S|BiIscHefdi f итmние— но сo6я-
SuBotoae [sabOtia»]/ aJPL саботаж,
~ aucübcn. verübln Саботирам;
Jelm w|/cm ~ verurhaflem Осъждам
някого за саботаж.
Sahota/ciKT т соботаж, о—бo—омел
—от.
Sabolie/täTi/Keil J сабо-оен; иoд~
рижко дейност, вредителство. дивер-
снс-
SahoUcum [./if^tc] т. -е сaбo'ъoе-
ssiboei|u/n .sw.' bb -i.y/Oli-V. оa(т-
тирае'
Die VorstinlSwiHi - Соботиром из¬
бора иа ръководство.
SiocHi-in [zuxa'iiüi] п аЛ зoв—енc-
SehHumiaec f mBis- Pl Winfscl недви¬
жимо имущество.
S1cHunIu/lel—nö/lN m o.PL Winisch
=. SicHurioaei'
Sachaufwand m o.Pl. материални
рoохтди-
Saslhruiheiter m референт.
SocHBcscHädleuNa f Jun повреда шо
чужд— зпщ.
sacHBczogcm ad/ делови. по същест-
зо, -сонo свързан с даден зъпето;
Eina ~е Kritik Делово критико, от-
нaссшa сп до обект— нм обсъждане.
Saeihczüge nur PL rtTmfN. ceи—еие~
rni добавои при оoилaшoн;. режийнИ'
SaoHlucb п осигг—, съдържащ— ин¬
формация и съвети в дадена т(лaст-
cacHdfeNifci adf иoлeопн, итдвoдсш
(за дадеш— цзл).
SedUc J, -п 1 вещ. ирлдмeт, нещо;
2. работм, зъиетс. нещо' тема; 3. ро¬
бота, история -фер-' 4. дело, н^у^'
5. Jue дело, процес; 6. nur PL нещо,
вещи' деeвн; 7. nur PL umg ш/ч (зо
соорост)'
Jue UnbCwegllche -и Недаимимости;
Dir maUUmiicbslc - Bei Welt Н—й-ес-
тесазплото нещо са свет—'
Eire HoTOnungsiosi - Безнадеждна
истoеис, робота;
Elri /uis - Нещо добро, еещо ху¬
баво;
Das isi mcimi - Това п моя рабо--'
In eigener - В озтй собствен инте¬
рес;
Zun - KoMmen Минавам към същ-
ностго, пристъпи—м към въпросо;
Bal Brr - ililbin Не оп отклонявам
от зпирoоo, из сп рaоопйз—e’;
Jein. in ВОс -1 Hilfen Помагам ля-
кому да сп o6лпел'
Dia - ScHmiTT /sein Müllen Делото
“Шеит срещу Мюлер”;
umg Mit 180 ~и Bu-cH iir Gc/cmd
mossn Пелnyокoм оъо 180 нм/ч.
SacHcinlagem. nun Pl W0rГтcb недеи-
миеи злoжeннс Oиен oоcтаaвaнe но
фирма).
Sohiemuccll п Jue вещно право.
SiehrnTonic f KacTk зид шоколадо¬
во торта “Зовле" Ми— името но оoбот-
впшнкo на хотел “Зохер" въз Визно).
SedUßu-ma / WOrlscT име но фирма.
включващ— ирлд;eтa на дeйcoо'-
sociin/mB adf нeсъo-вeтствaш на
лпщота. нпooeиeтeктeн.
SicH/ili/T п облост, раздел; рeоoе'
Für cin - zisUlmdig sein Оггoвaес;
зо даден ресор; компетентен съм и
дадено област.
sacHgemäß adj птдвoдсш. съотве¬
тен. сЪобразен със з—дачото, с проб¬
лем-'
Elma rn BeBIcmune des Geräts Подхо¬
дящо зо епл-o обслужване но yрeдo-
sochecischl adf - S1cigenäß-
S1cik1hiUaI п дълготраен мм-ерим-
лен —итни-
SaehKalaiog m предметен o—moлoп-
SaoHkcnNi m специалист и дадена
облост, пoонaвoе. кoмиe'eнтнo лице,
SacikcrN1nüc J птонaкнe, компе¬
тентност, вещина;
Üter dfc n5tigi - ecrГäglN poоnoлa-
го; с нужните итонoнин, имам шум¬
ната . oтмиeтeнтнoтт.
sacHKundig adj номпе-еетбЛ. осве¬
домен, озлдхш;
Elm -cs Urlall Компетентна оцпно—.
Sachlage f o-Pl итлoжeниe, спо'oс-
ние но неща—а, ситy-еня. об^анов-
но. o6о—oсm;лс—ea;
Obne KeNnUnls Brr ~ Бпз познаваше
на оитyoеис'o-
sohHIicb adf 1 o6eктниeн, (eзприо-
трастен; делови; 2. фактически, по
същество' 3. строг, без излишни дп-
т—Яли, епaлнт'иепн'
Eina -п Kmlulk Обективна критика'
Ein —au Sill Строг. nетст стил.
säcHlich adj Ling от среден род;
637
DETTTCCHULGAßäPSJttfS W<ÖßTERBTCH
SägemeHl
Ein -cs SibsU1nUie Съществително
от среден ртд-
SicilicHKiit faoPl. обективност, без¬
пристрастност; дeлoвитто-;
Dcn Seil dir Neuem - Стилът но ео-
вота nрeдм;'coо' Онопровлееие и
изобразителното изкуство и литера¬
турата, свързано с обективно отра-
освмнe ло рп—лнoстгa)-
Socl-seistcn п предметен показа-
лeц-
SaohscSadiN т материални шп—и-
Saohsa [...ks-J т, -п. ' -п саистнпе-
sähUscii sw.V. hb Oir-'t говоря тъо
смкстнокн онцеит.
Slcisim [l-'KS'.-] J, -пеп оaкоoнкo-
c|cHcisci ['-'KS'''] adf с—oстлсзи.
SioHspHnle ’ предметно дорение,
sicHTOi) adj 1 Л30, шпепи' тих' h (o-
впи, икимотелен; 3. кротък;
Ein suchte WlmdHoueb Лео полъх иа
вятъра;
Jedm ~ icrübucn Докосио; внима¬
телно нязого;
umg -е, -е!; Imm/r -п! Cиткoйшт!
Полека! Не бързой—е!
Sioiverbull т положение или със-
—oнcиe но нeшaтa, фаитиеeоoт по¬
ложение'
Den gcniien ~ schildern Оиновo;
истишоkoтo оъттoяиип но нпшa—o.
Sachversicherung f з-стрaвoвk- ca
материално имyш;оmвт-
ЗосН^^^^огВ m - SacHkenntnls.
Sachverständige m/J- -п, -n еещо лиеП'
SacSeeгständigetI|glutachtln m о—клю~
чениз но вещо лице; експертиза
Sachverzeichnis п - S1cH-cgüctl--
Sociwert m 1. Wiftscl вещно стой-
лост; 2. реална стойност*.
Sein Geld In -cm anlcgcn Влага; по¬
рите си е материални еeлнтсти-
SieHwerteoiUt/rii J предметна лоаа-
еин.
Sachwissen п o-PL пoзнaннс в даде¬
НО т6л—0T-
SioHwörite—Buci п специализираш
рпениk, реална ;нциклoппднн-
Socixwämec nun Pl натиск, ирилyд—
от отезмлни, изoнoмие;оки и др.
o6сттстeлствa-
Suok m Säcke 1 чувал. торба (и ка¬
то мярна); h' umg pB/ae плyиao, дебе¬
лак (рyпaтeлнo дума зо мъж); 3. umg
джоб. нпуис'
Duc* - WcizcN Три чувала пшеница'
Ehw. (Akk) Im SäeKe obTilii/m Пълня
нещо и чували;
ume pe/re Ein allem SacK C-aреoк.
дадка, дър-оз;
umg Etw. (Akk) im - hohem Нещо ми
п в джоба, и къриo ми п вързано;
umg Mit - und PucK C зоичoи—e он
иaе—okпши;
umg Die Katze im ~ KauTcn Кyиy-
e—e нещо слпиeщooт—;
umg Die Kaiza aus dcm - lassen Из-
плюв—е камъчето, казвам си (изда¬
вам гойсото)'
SickbiHnHof т челно пaрa-
Slck/I т. - 1. чувалче, торбичка'
2. südd.östsiee ochebwiв ддЖО(уe<понCвa
иoен)' 3. 0-оп каса но обществено инс-
'нтyенс-
«скст жУ- Tb Ге.У, пълнс чували.
н-сипвам е еyвaлн; sn О-гУО I. свли¬
чам се иа земята пад—м; 2. потъв—
(лодно)' пропада. килво сп встрани
(сграда)'
Zu Bodcn - Свличам оe. рухвам но
земята.
SacCerl т. - öi^^^iii хар—иеио нпоин'
найлонов плиН'
socKTönм*/ adf въз ^рмота шо чу¬
вал, тoр(eтт-
Sackgassc / сляпа о—дпнпнa улица;
Die Verhandlungen gcruicn in eine -
Преговорите о-цгм- до задънена
улицо.
S1ckiähГeN п оР1 оooчoнe Oнoо(сп-
занп) с чували Oдeтоo— нгрo)-
SoeKCIcid п робсок (модпл етoля)-
SacCiciNiN п - S1cKIciNwaNdl
Sackleinwand f O.PL оeблo, грубо
тпкaн-
Sacknudii / губерко, дебела нплO'
Sickpfliri / Mus гайда.
sackweise adv иа торби, в/с еyзoли-
Sadlsmus т о.Р1 сaдиоъ;-
SodisU т. -еп. -еп оaдист-
sodlS/sch adf сoдиоmиелн. оaдиоткн;
- veranlage sein Имом сoднстичcн
наклонности.
SadomasocHismus т oPl омдo~
м-юoе■ъм.
säcm sw,'- Tb iir.'oltr.'. спс. птсс-
e—M (auch üDBetr);
Getreide - Сея ищпиицo;
geh Hass - Сея oмеoо--
Softul / ^^ри (пoоппдиция или
лозузонп в Африно);
Auf ~ /eben Отивам но оoЛoрИ'
Saiarfpu-e т оoфoрипoрз е Африно
с диви екзотични животни.
Safe [zc:O; scil) п. -s сейф.
S1fliclx/S1flu Sex ['sliO^clKc] m о.Р1
бeоoимсeн (c eрeзпеаa'нв) секс (c
оглед nепдпoзаoн; от СПИН).
Siicseilüssci т ключ от сейф.
Salfaim т O.PL марокен. (вид фии-
козя КОМ—)'
Solnon т O.PL Bat шафран баг¬
рило).
sofuamaclb adf шафраново жълт.
Saft т. Sä/le 1. оoк; мъзго' 2 пло¬
дов со; (капитом)' 3. Koclk оoо'
4. uum вeоeктриеeсo .010
FrisoS/rpressTe— - Прясно ностиоoaн
сок'
Koclk Das Fleisch In cigiNin -
scimo-iN Пържа мeоo'О е собствен
оoс;
Ohne - und Kraft Бпз eнeрпин. без
мнонлн— онлo;
Jndm' im liginin - schmoren lassem
Оставям някого до се пържи е оo6~
стееното ои масло.
Sgftgrin adf сочно оeлeн.
soitle adf I. сипе, сочен' 2 mионпн'
оилeн. як; 3. umg солен (цени); 4. umg
нлиенлиепн, груб'
-cs Olsi Сочни плодове'
-es Gras . Тучно, отчлa трева Озеле¬
ниш—);
umg Eine -е Rccbrin/ Солена, аи-
оooa оeпmиO'
Sa'teur f оoктлпчeниe-
Soitioden т umg pefan 1. кръчм—;
2. зопадащ e—тoоин или фирма.
sa'Utos adj 1' без сок, оyв; 2. (луд-
нов, блознхслн' 3. вял, бeоил—прeспн-
SafUhuesse J ^коизстискиочо-'
caO1ucücH adj стеeн. с много оoк-
Sa^iu/ -sGit оaгO'
Sier jh -п оoгo. л;пeндo. скoоoниe,
иепдaнип;
MlUUcialUcniaebc Средновековни
легенди.
Slae ОТ -л 6ичкнс. —еиoл-
Sä/^BlaT п режещо лента зо 6ичkин-
Sl/cbock т магаре за рсиoнe но
дъев--
SäecTocci т Zrö риба трион.
SOecmeil п o-Pl дървени стърго-
mинн-
SOg/nUSle
GABEDOFF
638
Slgcmübie f- Sägewerk,
saeen •swo'0 bD tr,', казвам, пoвoес.
е-оnрaвсм;
Eiw. (Akk) liiTTIeise - Казвам нещо
зиотктJтихт;
Kain Wort ~ Не казв-е шито дума;
Was so/sl du dazu? Какво ще н-ееш
за тозо?
Mim sagT Казват, говорят, разпра-
асm, говори оп;
Sag mal! Sagem Sfr mal! Кажи ми!
Кажете еи!
ume Wie ear so scHön sag Както L
казва;
umg Wem sugsl du cs! Ha кого го koо-
вош!'
Das Kämmst du laul -! Та;— си л. спо¬
койно можеш до си го комеш!;
Man Kann sogem. was mag will Хора¬
та моме дм си roвтрст, омово-о си
щ-';
Das will viel - Това онoчи Оговори)
много;
Nichts zu c1gcN hahen Нямам ду-
могм. нямам право дм оanoаядвaм;
Das hui müchts zu ~ Това не тоcaеa-
в— нищо;
umg Es isi noci iloil ensuel. Basc.--
Не п оомно (речено), ел...;
Offen g/sagi Откровено казано;
Uri/m urs /iso/Т Между нoо кoоoнo;
Wie /rsu/t Какао вече е кaоaнт.
So/сп п in: umg i-giNdwo dos - haier
имом думата някъде. аз вземам ре¬
шенията.
cäeen мИ Tb ir.', режа о трион;
ölr.'~ e/ggвърoaм-
Soecmluoi п книго с легенди, eеп-
дoкис-
siginnufi adj 1 легендарен, призо-
опн. митичен; 2. umg невъобразим.
невероятен. удивителен'
Das -е Uraehcu/n von Loci N/ss
Мзтиент-o чудовище от Лох Нпо;
umg Ein -cs GlüoK Halcn Имом. нп-
вeртстeн къом;--
S1dcgen/ic m цикъл от лпп;еои
Опредония).
saecmimwoiam adj gel oбпъеcoт e
предания. свързан с лeпeнди-
Sl/rspeme nun Pl сгпрпomини-
Sägcwsrk п дъсkoеeзннеa-
Sagohueml f Doa~. с—гоео иaлмa-
Sobne f o-Pl каймак. оee—oн—;
KoT/c nii - Кафе със смп—оно;
~ schia/cn Рoо6ивoм сеетона;
Dir ~ ibscHöpfiN Изгребем; (оби¬
рам) оайе-оо. оeп—oнa—o-
SaHmeeombor m бонбон тип “лакта”.
SaHrcils п о,Р1 сее-мнов сладолед.
Sobmejog^i^rl mjn киоплo мляко със
смп-ac--
SaHnckänncHcn п конично зо сме¬
тана.
SiHncsoßi f KacTk сме—аноа OОC'
SoUr/loric f торта съо ом;—aнa.
subnie ad/1. с кайман; ммолeн. пъл¬
ноценен (млсko); сме——лов; 2. кото
смптана, с вкус на смe'aнo-
SalsoN [iczö.ze'zan] J, -s meist (М.
оeзте'
Außr-laib Bin - Извън опзтнa Оно
иoеиаки—e, а'риомo)-
siisTüniiHändie adf зависим от оe-
отнa.
saisonal adj опзтнeн.
Sa1cona-ilitc- m опоoнeн рабо';^
S11cmn1—lOKei m сезонен артикул.
S11con1ufi1ke m нач—ло на сезона
(е театъра. е сиoе'a)-
Siisonins^^^^;aur т сезонна еaипрo-
дажба.
Safsoriceimn т начало но сезона (и
сnтртa)-
Saisorlitmiel т 1. предприятие съо
сезонна рабо-а; 2. о.Р1. работа прпз
сезона, нonлна от гости ие;о оeоoнo-
S1iceNlnde п ораЯ иа опоoнa-
S11cQNluöTfnnng jоткриване но се¬
зона (и оиoетa. при летните птеииoи)'
Sulsonnliu о.: Solsodlnr [шаЛ т.
- Schweiz оeзoнeн еoбт'ниo.
Saisonware опзoннo стока.
Solle J -п Mus струно;
Die ~r ciCIIrdsg Петовyемаo'
струни'
umg Andina (sluinge-i) -n uiOzieher
Променям —она. стова; о'рoг-
SiOicniNsliuncni п Mus струнен ил-
сmеy;eн--
SaiUeNShi/I п oPl. gel струило из¬
пълнение.
SoOlIind т. -е сушено овче черво (за
отр'ни).
SeCe т о,Р1. оake (леко вино ог
теио)'
SaCKo т/п. -s сoкт-
sik-ie adj Bei оoкеoлeн' сзпшeH'
SakuolanobiteKiir f a,PL сс—кралио ор-
внтeктyеo.
Sakralbau m с—оролна спрoдa. огpa-
дм с рплнпитонo преднаонмеeниe-
SuC-aM|nU п, -ек Rel 'aЯно'аo;
2 озe—т приеaоmнe Опри католиците);
3' umg петkлстип! (ругате.лно дума);
Das - empringcN Приемам светото
приеoо—ие.
SaKniing п, -е geh св;тo'o—оmаo. ко¬
щунствО'
Sol^i^ri^S^l/ -еп стая зо църковна ут-
вор н одежди, сакристия (при оа-о-
лиеи—;).
saKrosankt ad/. Rel свещен, сепри-
koонтзeн-
scenla- adj 1' венозен; стoвoш вед¬
нъж са 100 години; 2. озлтснн.
SCKnlaufsiTiom f -еп сeкyлaензaеня.
säKutuifsIamen sw-У Tb fr-V. сенулм-
езонрoм'
Viele KlOstcn wurBcr in 19. JH.
säkularlsiert Много ;aнaстзрз пре¬
минаха през XIX е. е собственост но
държавата; на све-со-'- злост;
geh Die PhllosopHIc wirk cCku1u-1c1/rU
ФнлтстЛнс-— придобива оап-оkн
харои-ер (откъсва ол от рeлнпнoони~
те си вепоkи)-
SIKuium п. Säkuta столетие. взо.
Salininier т - Zaal оaлoмaкдпе-
Satanl f, -s оyв салам, -роен кол¬
бас.
SaionülaKliK f umg политико на емо-
тичко 'ремд-не са аъпрoои—;. пос-
тигосе но пoлиmичeоки цели отъnko
по стъпка.
S1Iem1жiпcU f = Siluni.
Sai|r n. -e südd Ösa;e^r Schweiz оaиIM~
-o но слумител.
Sai/1 m. -е салото;
Eim gemischter ~ Меш—еа салото;
Einem - unmicHen Слагам добавки¬
те към оoлaтo'a Ооцлт, олио. майо-
нeом);
umg Da huhcn wüm Bin -! Ето -и бе¬
ля!, Ето —и сего!
SuI1UbecU/ek п прибори за оoлo—o.
SuIaUd-/ssind п отс за оoстрoйаaнe
но сaлaтa-
8011:^1 т сал—то, маруля (отдел¬
но р—стение).
Saiatöl п оoлaтcт олио.
SalaTplaTTe / плОто с различни зи¬
дове сaл-тo-
S1IaUscHäscei f солатиера.
SetiiNd п - i. Text кенар; 2. Geol
639
DETT>CH&CLGЛIAISCTjJö WiÖDTnßöTCH
S|musciirc
зaл(acд-
Saihe J. -n мехлем, паста, крее;
Eine h/llcils - Лечебен мехлем, ле¬
чебно пoо'o;
Die ~ Bünn auTliigcn Нанасям тъ¬
нък слой от мехлема.
Salbei m o,PL. Bat гз—динсoи ч-й.
Salbeitee m билков чой (от гзaдино-
ои ч—Я).
salbcn sw.yTb tr-У, 1. geb можа. (рои-
с мехлем и др.); 2. мнрoпoмoивaм;
Jedm zum König ~ Миропомазвам
някото зо орал.
SalBöl п O.PL Rel миро, елей.
Silbum/ f -тп 1. намазвасб, втри-
в—не Ос мехлем); 2 (eнрo)nтмaзаaнe-
salBum/svoII adj pe/re сладникаво
'ъеmeо'в;н; прекадено пo—;—иеeн-
SilBiNliline f W-fascl омлдтв 6а-
ланс, нето бол-нс.
sa1B|/nsr жИ Tb Ое.И. Wintтcl
1. сшаддиро, oпpeд<оллнмшoлдoo; 2. по¬
гасявам дълп-
Soido m. -sISaldOiSaldTm Wirisch о-л~
до, тстaгък-
Seldoiiszud m WOrisch новлпчeннe
от салдо.
S1I1nCnmUn п Wlгiтcl о—лоoаo
сeeтkO-
SilloüBertbig m Woi-sch прeнто c—
оaлдт-
Sulcs MoNU/cn SlIiSMaragli fslieх.'-]
m ръководител на ирoдмжбнтп е
пе;дприс'и;.
811^ PromotioN SaIlShпnmoiInN
['saUz pmamouUng/ Oo^f. с—имулир-нз но
продажбите'
Saeinc / -п оoлниk (зо добие но сол).
Salizyl п O.PL CTem солицил.
Salizylsäure f o-PL. CTem о-лиенлт~
в— киселии—.
Sal-Canie/Texi оенор. ива. ръ( Мно
плот)'
SaleKoмPтnmgвмkоншнрaee против
детски иaеaлнч.
Salm m. -е Zaal сьомга.
SalmlukeiisU m о.Р1 aмocсенa зо-
д; aeoннo-
Siimonilie / -л melтt PL салмонела
(зид бaи—eрня)'
S1IмnrelIcNeergIlOtnn/ / о-р—вяне
със салмонела.
saiMoneilinversucht adj оoрaолн със
с—лмocплa-
soIoMonisch adj. соломоноа, мъдър
по тoлтмтнтзсoн;
Elm -cs Uutrii Coлoмoнтвоka (спе--
впдлива) присъда.
Salon (da'eO:/za'юпJz1'Io:Nj m. -1. см-
лош (голям модерен салон нaпе- коз-
eeтиепн салон и др.); 2. veraltend ом~
лос. eенпмкм. хол (за eеиeм на
гoоmн)-
s1emnTäiüe adf пеилиеeн, (лoпoвъз~
питои; салонен, свemсзн;
-cs BineHmcn Светско. (л-гoвпоин~
тоно повпдпние;
Das KicIB кТ mlcbt gemode - Роклята
нп е много (лoпoпеилиеиC'
Sutonlöwc m с—лонзн . герой. сало¬
нен лъв. овл—сoи лъв.
salopp adj 1. немарлив. небрежен'
груб' 1 непринуден. свободен; 3. удо-
63;. спортен Одрех-);
Eime -е AusB—ucKcwlicc Небрежен
нoеил но изеaосвмнe-
Salpcter m o-Pl Abk NuNOj od KNO3
CTem селитра.
SliprüUnrdliNeer m сели-ров иокyт--
иен тор.
s1lpcUl-n1i1üg adj CTem съдържащ
селитро.
Salpetersäure’o.Pl Chem oоo'нa ки-
оллнca.
Salto m. -sjSalti оoлтo;
Elm Boppc/ter/Bm/aiachcm - Двойно/
тройно салто;
~ mo-tili Салто еорталп.
cuiä! Schweiz umg привет!
SatüT m O-Pl. солют;
- schlißen Дааое смлют чрез изст¬
рел.
siluti|—cn swi-Ю hb iOi.V. Mil отда¬
вам чест, козирувам (vom jelm пред,
но няитro)-
SaiuUsoiuß Soeutechuss m изстрел зо
солю'.
Saivc |.-.re.-l/r -п зaли;
Eins -* d/Bem. alTi^i^im Давам, изст¬
релвам заш.
Salweide fBol иза (зид върбо).
Salz п, -е 1. (готзорсоо) сол; 2. Cbem
сол;
Eime Pulse - Щипи— сол'
Jmlm. ~ аи1/*п die Wunds streuen
Слагом сол е раната но ннкoпo'
umg Jmdm. nioHU das - Im d/n Suppc
gönnen Всичко ми сп злoзидн у ня¬
кого.
seleinm adf беден на сол, с малко
отл'
Eins -п Düll Диета с kтиоyeoеия но
малко стл-
SaizBi—gwerk п солница, рудник зо
каменна оoл, солна мишо.
caleln м. У. (pari perf auch /ssuiesm,
ütentenue /isaixcn) lD or.y. оoля. no-
оoляаaм'
G/salxemc Pueisc Солени цпни.
Saiziaß Saidiiss m солнИцо.
SiITiscH m оoлeнo ри(o-
SaizTieisci m o.Pl 0о)солпно мeоo-
Sieeg^rtcn m солница Оз— добие иа
морска оoл)-
Salzgchalt m oOPG съдържание шо
сол.
Salzgewinnung / o-Pl. добивал; но
отл-
Saizguubi / = SiIzBirgwcnK.
SuieauuCe / кисело (маринована)
Кеaстaвицa-
soIzHoliig adj солен. който оъдпрм—
отл-
Silihenüng m оoлeнa впрннгм.
salzig adj солзи; със оoлпc вкус'
Das M/H-wasser scheicCu - Морс¬
ката вода има солен вкус.
SiIzkinhoT/In nur Pl, белени карто-
Лн. ов—рeни в солено иодо.
SililiKc / оaлaмyрa'
salzlos adf безсолен;
~ csscn Ям без сол.
Salzlösung/оолен разтвор.
Siiznardri / солен (печел) (aд;м-
SoizSCurc’o-Pl, Abk HCl CTem сол¬
но kиоeлниo.
Salzsee m солено езеро.
Selzsoie / солено вода. солен разт¬
вор. рмоотл.
SoiXslarge / Koclk оoлпнka, отлпaИ'
Salzstreuer m стлннеo.
З/етанс- п 1. оoл;еo водо; 2.
морско иодо;
Nudeln in ~ Koch/n В-ря моо-рони.
юфка е оoлeн- иодо.
Salхwüctc / n'стннс съо отлeни
почви.
SOninn m сeне-
Simaritcn m. - 1. gel оммaеякнн;
2 д<Обооволл б6oлнoглдеaе
Elm BiiMbcmzügcu ~ Cъс-з-оoтeлпн
тae-рсниc.
Siea-Olc-ilemst m доброволни пен~
ми зо (тлeн-
S|miscHüne / Gandw сeслк--
Sambo
GMXDCTF
640
Samba mH, -s оaм(o (лотикоаме-
рин-исни т—иц).
Same m, -ns. -i gel = SiMiN'
San/n m. - 1. . Bat о;мe. о;e;нa;
2. йЬетгссее, з з—рдяш; З.о.РО вопp-
ма, семенна течност'
Das. - Ке1мсп Семената покълво—.
поникват.
Suncririoga f b Bat. сeмeпъeк-, се¬
менник. :
SimeNhink f епнтър, сптрпж;ннп з—
събиране нм семейно —;енoс—.
Sincncrduß Samerrcr/us m еякуло-
еия-
SaminOadin m Biol опeеeиЯ; сппр-
M0'TИ0HД-
SincnTuß Sam/dOiuss m Med спер-
моторпя. оeee'пчeниe-
SamenflüssidC/il ’ семенно течност.
сперма.
S1metNnanilhmNe'мaпaзнл за оoе'т-
вн семе;—.
Sam/nCipsee fßoi семенно кутийка
Samenkorn п семе. спмкo-
Sin/rleiit/n m Anal семео-водеи
оанол, сe;eпеoвoд-
SininpTIinzi / Boi семеско рас¬
тение.
San/rnt-Cdc- m Boi сзмешниН'
S1lmenIil1lU:raglilge'ирбHoо но сиeе-
ма (за иокyотзпнo oилomдoнп)-
Samenzelie / Biol. семенно .клетка
сппрeoтoоoид-
Säncu/iN nur Pl семп, семена зо
птспз-
sänle adf пъст 0оoс и др.).
Slmlüng m, -eGamdw рoзо—д (отдел-
ео росапние).
NB:
Sumerl- ограничено продуктивен
слoвooбразуваmалан елемент в
немския език за създаване на съ¬
ществителни, които назовават
неща. извършвани или ползвани
от много лица, срв, Simn/ifahu-
kon1/, Simmellranrpooi...
SimmeluCeion / —kцин зо оъбие—иe
но иo;oшн и де-
Samnelilbum п филателен олбум.
Samm/iinsicHhiB Samm/ansciliuss т
TecT телефонно централа (към коя¬
то га свързани различни вътрешни
номеро).
Sunm/ilurd т сборник (с-а-ии,
еoок-зи и др.).
Somm/ih/cesr п водоем (auch
übethr),
Simmelleg-üff. т събирателно по¬
нятие.
SammeIIblltIlJirä колективно . по-
епчнo-
S1mmeibücSc/ / кутия зо съ6неoнe
на иoмoшн-
Sammeleifer - т o,PL ктлeкеиoиeео-
на стеoот-
SamnilfuS-scHein т грyитв . билет
зм пътувонб'
Sammelg-il п. общ пзo6-
SimncIguU п сборен тoв—е-
Sammeieiger п рoопрeдeлн';лeн ла¬
гер Oнaпе- кьдето се събират всички
бемонци, преди до бъдат пренасоче¬
ни)' о6oеeн л-пeе.
SaммeiIlidcNScH1ГT/ктлпкциoн;pо~
оо страст.
Sinmceilnsi / Phys тъ(ием'плнa.
кондензорк— лпш0'
SaMM/lMappa / папко за уъ(ирaнл
(ло документи, фт—туи и др.).
sammclr мИ TD tr,'~ 1 събирам
(стара хартия' гтеоки плодове; №-
мощи)' колеоциониром' 2 трyиoe.
натрупвам (тииm, знония); 3. оъ(и-
ром. оъорпдo—теoиoм. кoшепнтpиpo;
(мисли); slei ~ 1. събирам сл. иат-
рупвом сп; 2. опсрпдoтoч-вaм се
Altes Poixcilur ~ Колекционирам
стор итрцплaн'
Kräuter - Събира; билки'
Beweise - Събирам Он-бир-м) до-
козатплство;
Fans um sich - Събирам фесове
около себе си;
Spcmdcm ~ Събирам дорешия;
Die DcMonstrantcn sammcllcn sici
vor dem RaUluus Демонстрантите се
оъбрaвa пред кметството.
SamneIn1neJS1nmllN1men т Ling
оъшпстзнтeлco оъ6ир-тплнo име
Simmcenunnc-/номератор Мн— те¬
лефонно целтролo)-
Soeealpiaiz т 1. сборно мсо-т,
сборен пункт, 2. пункт за събиране
нм сторо желязо и др.
SiMMcIsteni / предавателен пушка
(за събрасм отoеa хартия и дрl)-
S1мmllci-ium п, Sammelsurien umg
сбирщина. o^ (от емони вещи).
Sinmilt-insporU т общ транспорт
Миа стоки. лица и др-)-
SiMMier т. - 1. колекционер, съ-
(нрoе; 2. Tech okyмyлo'те; 3. Tech съ¬
бирателно номера' колектор' 4. ma-
зли щранг но улично кан—лизoцнс-
Sinmlc-wert т колекционерско
сттйcoст-
Sammlungä, -ei 1 съ6иеoкп, колен-
цнтние—не; 1 сборник 3. сбиро—. но-
лeкцнс' 4. галерия. музеЯ' 5. оъорп~
доточеност; концентрация;
Eine - vom alecn UH-cn Сбирка. но-
лeиеин от стари е-стзниез'
Düs ~im des VoUKlKüNBlnuclimc sind
heute ecschiosscm Дни золи—е rn ет-
лтпе—ЛоkHя музей со оoтвoеeни;
Inne-i - Вътрешно съоепдoттеaвa-
не въ—еeщшo ктлелл'рaция.
Samowar т. -е с-мoв-е.
Simptc ['su:mpi] л, -s 1. общо ирo6o;
2 пепдотaвн-плн— новoдкa, мостра
(част от иеoдyкт. демонстрираща
цплнн иетдyкт)-
SoMstag т, -е Abk So. събота;
Am - В събот—'
Diesem ~ Тази оъ(тmo-
SimsUigiliNB т събот- впчпе.
somsia/s adv е събот; зосkO събот—.
samtj pnäp (Dar) с, заедно с,
Das Auto - Zubehör Колата с при¬
надлежностите . й.
saetj adv im: - und sonlens без ino-
люепшнe, воиекИ'
Samt m O-PL. к—дифл;
Welch wie - Мек кото кадифе.
simtinllg adj като кадифе. н—дифеЛ'
SamUlanB . п кадифено лекто,
soeliN adf 1. кодифлс, от кaдиЛп'
2. кадифен. като нмдиЛe.
SimUianBscHunc meist PL кадифени
ръкоиици'
Jmdn. nit -em ariasser О-н—сям се
миого прeдиoоливт с някого.
samUig adj = samUaulüg.
slettioh peon 1. цял; 2' зсиекн;
Sain -cs Vermögen verlieren Изгуб¬
вам цялото си оъсaтяниe'
Lessings -e WnuKc Вонеии иеoизз;-
дения нм ЛпоинП'
SimU—ock m kOднЛпиo иoлa'
SamTvorhang m завесо от ^ифл.
samtweich adj мек • нато кадифЛ'
Samum т, - Meteor сому,'
Sonn—0 w, - о—мyеaй-
641
DW^T^SCH-DTLGAßlSCOöEä WÖRTEßbbTCH
SanCUOon
SiNilonlun m, Sanatorien оoнa'О~
риуе.
Sunuto-1inc1nГer1HuI1 m престой,
пребив-зоне е с—нo'oри'M-
Sond m O.PL ияспн;
Im - biddeln. splel/m Ипрoс е пя-
съно;
umg Wir - am Meer Кото истъko e
морето 0(;обетй. безчет, много¬
броен);
Jnin. ~ in Bür Aueen st—eueg Хвър¬
лям някому прах в oентe;
In -п veriiii/m Оо-aвa бпз еeо'л-
тот, и—глпвзa. замира;
umg Geld in Bem ~ s/ieem Дожо; си
парите на вятъра;
umg Auf ~ gebuii hoBem Строил оъм
върху пясъ; (но нeсипyрнo oоиoзo)-
SanBaic J о—ндaо-
SanBalitUc f, -п лена отворено №-
на обувно Oеeсmo с висок ток). оaндo-
лп-а.
Sinda-Uig ad/ иeспчлни. като пяопк-
Sardbid п Med пясъчна б-нс, заро-
вянп е топъл псспк-
Saiihaln f Sp посипано с пясък.
тneтъчeнo пист— (иеи спс—;оoниe но
мomoеннлeтн)-
SiNdlaHn-cNnin п Sp мотоциклет¬
но състезание (по пист—, пoоииoк— с
псопк)-
SinBBink f исоъеeн нoито, плит-
еин-'
Auf cima - anilaufcn Засяд—е е плит¬
чина (ааннер и др-)-
Sirdbodcr т иeуъеливa- почво.
S1n11u-df■пяcъчнм кула Оно шлoм-).
SomdBUme J пнспелa дюнo-
Soiiloum т o,Pl Bat. бодливо дър¬
во' шипков врoсm-
SinBilBium mBal сондолозо дърво,
canBfu-1ln adf с цвят ло псопн, пя¬
съчен евс'-
SanBüoi т иясъенa бълхо.
Sändfö—McicN п Лтрмнчзa за ^с^.ч-
1^ фигурни (игеoчoo)-
SinBg-uli / пнсъенo кoеипе—. ка¬
риера зо вадене но исопк.
Sandhose f oPl Meieae сеерч, който
издига пясъчни стълбове.
SandhUd/i т пясъчен хълм,
sordid adj 1. neоъелнв (почва);
2. изеoпoн с пясък (ръце).
SinBinüsU т, -вп. -xn Hisl о—лдинио—
(член но освободителното движение
е Никарагуа).
Sandkasten т пясъчник Оз— де—оиa
игра).
SenBKisUi / - SandKasTcn.
Sandeonr n/SarlKo-ncHin m песъ¬
чинка.
SanBkioHcn m 1. Kochk вид ронлии
олoдoиш; h. пнсъенo торта Опри оп—о~
оо ипе-)-
Sarlier m, - öslenr ониmлин.
SindnuNN e/SandmänncHcn п Сън¬
но (измислен иеиkoоeн герой).
Sindpu^^^^ п (груба) шкурка. глoо~
папир.
SanisocK т чувал с пясък (използ¬
ван caeр. при кaатдн;еис, война
и пр.).
Sandstein т Geol пясъчник.
SaNBsec1nheuseik f фигура с--—уя от
исспчcиo.
S1ndcerahlg/bläsl п Tech пeоъoто—-
руен апарат.
SondSTmahlreloijgugg Шг пeсъкoо-
труйно итчис—вале 0н— еетоли и др.).
S1ndcTп1rB т псспеeн плот, бряг.
Sandctu-n т пясъчно 6уря.
SaidiS- J пясъчен часовник.
Samdwic! ['zcnUУÜUJ] п. --е) сaндзие
Оо— де; филии хляб).
Sin1wieHbinw/is/ / сacдаиепвa
(многолистозо) koно—рукция (е оo-
мoллтoотеoeк;-o и др.).
SamBwüsle f пясъчно пхстинс.
simit adf 1. кротък. блoп; леели;
2. мек, ирнятпн, спокоен; лен, тих'
3' нелоклолен. нестръмен, леко по¬
легат. с меки форми Охъле, възви-
шпии;)'
- lähbeid Усмихвам се орогоо,
нежно;
Eime me BerüHmuNg Нежно. леко до-
носеоле;
Elm -cm Tod Лена смърт.
S|nfUc / -л Höst итoрнтo носилко.
Sarilnut / оР’. кротост, благост.
sinfUmülid adf кротък. (л-п-
SinfUmüeigkcüU f O.PL - SanftMuT.
San/ m oPl poxi ипбнп. ппо;н'
umg Mii - uni Klam/ C ипони и му¬
зика' шумно;
umg Bal einer PrUiin mit ~ und Klone
duroh'ailer Провалям се c гръм и
трсспk на изииm;
umg Obne - uni Klone Без много
щyм-
surgbam adf молещ да бъде иоnяT'
S|ngc- т. - певец.
Slideuhbom т и;зепски вoе.
S|ngc-in J, -пеп певиц—.
S|ngi—Wettstreit т и—дпсаaнe, кон¬
курс зо соЯ-добро . певческо пости-
мени;.
saNgiS’uindig adj veraltend обичащ
да ппб'
sam/los adj. in: somg-umd Klanglos без¬
шумно. тихомълком; (eоолoзеo Обез
тъnрoтнв-)-
Sanguiniker т. - сонгвиииК'
songu/mlsch ad/ о-нгвиние;н, с—нп-
зиниепоoи-
c1gü|n/g sw-VO Tb tr-V, 1. зъоо-
-мктасвмм, мoдeеcнззеoм (опpa~
да); подобрявам (жизнени условия)'
2. WOrisch зoздрмасвмм, сгa6илнои~
ром; санирае, предприемам oодеo-
зи—плли мерки.
Sunüiiung /. -вп 1. лекуване, озд¬
равяване (са рано)' 2. с—лир—не. мо-
опенззнр—ce; зъзо—oнтвяаoеe (но
стара страда)' 3. Wirtтch зоздразяв—-
ие. стабилизираше (на фирма и др.).
s1n0euungsbedäufU0e ad/ 1. нуждаещ
сп от зъзстосозяа-не, пoдo6ензoнe.
хигиенизиране (опрoдa); 2. нуждаещ
сп от оздравителни мерни (фиеeo)-
c1N11äu adj сoнн'oрпн'
-п Amloeen Сони—орни иoeeшeнисr
Sirilä- т, -е Schweiz ВиК-тп^ин.
Siniläninlug/ f meist Pl смнит-рии
съоръжения.
Sanitäter т -Med саиитме-
Sidühäusiuto п кола на санитарш—
слумбо. линейко.
SirütlTsBü/Nsi т о,Р1. оaнитaреo
службо.
S1n1U|UcHunB т куче опoои'лл Сдрл-
сирмно за сп—снвaнп на оoтр'и—ни.
давещи се и др.).
SiNieltSkonpanIc / Mil о-ннтaен-
част.
Sinüe|Uso1T0zic- т офицер от вопл-
но—а санитарна олyм6--
SiniUltspcrsonal п o,Pl оoлитoрeн
и;еотнoЛl
Sanie|1ssoIBue т оaни—ор е —рeиягo-
SanüUäUswigcn т сaни--енa кола,
линейно.
SankUimN / -еп 1 nun PL оoнkцис,
принудителни мерни' 2 geb meisr Sg.
оaиkенс, разрешение от инсти-хеин'
41.
sinCUiorO|-in
-em eceiN jndn. anwcndem Прила¬
гам сoнkннн орeшy някого;
-cr дп/ап ein Land verHänger Нала¬
гам сонкции срещу додено строи;
Mit -sn l-obcr Змплмщаoм съо
оaнкени.
siNkllonül—en е И hD hi, И. geb одоб-
есвмм, приемам Озонои).
Sanskrit п oOPG Llng сoноoрн—.
SarskrjTonseher m ноолпдoвaтпл но
сoнсoеиmсkия поин-
S1hHüi ['хо:Г1:^/хо:'Г*:'н] m. -eMön оoп~
^р.
Sarazene m. -п. -п Höst сарацин. ма-
впе-
SanBciic f -п Zrol сардела. oнщтo-
Simd/ttclT/hsl п филе от оoрдeл—.
Su-d|ii/rpasUc / пастет от оoрдeли-
Sa-BOni / -п Zrö с-единa.
SandoncnIücSsc f консерв— от оaе~
дини.
c1ndon1scn adj сaедтниепк, злобен,
язвителен, ехиден Oс;св)-
Saug т. Särge кoве;п-
SirgBccKei т напои но нoвеeп-
Soneii/rl т 1' гвоздей за kтвепп;
2. i-am езгaрa (по отношение но вре-
дого й).
Sarkasmus т, Sarkasmen L о.РР. сар-
koоъe; 2 саркастична оo6eлeлko-
S1nK1cUiccH adj с—рkaоmнеeл.
Sa-Kon п. -е Med саркома, . илoкo-
чeо'зeн тумор.
SauKopioe т. -е Höst о—екoЛoп.
Satan т о.РР. 1. со-ан—, ЛyеиЛeе;
h. pejan сатаса, демон, зъл еoзпи;
Vom ~ BcslsclN scim Облад—н съм от
сатаната.
satanisch adf с—тонин^ки.
SiUansKc-e umg днаoлсoн човек (ру-
готплна д'мo)-
Satamspilz mBai дяволска гъбо.
Sat1ncwliB п umg дявтлоoo еено (ру-
п——eлнo дум—)'
Satellit т, -ет. -ет 1. о—'eли-; P.Aste
сиъmннн (auch überii)',
Elm unbCmarril/- ~ Спътник без пои-
пож но борда;
Die Olympischem Spiele wa/^r/üBer
~ Ule—tradcr Пепдoвoe Олиeиийоoи-
-e игри чрез сателит;
Deu Mond ist ein ~ Bem Eric Луната
п оnъmник ло Зпмято
SaTellit/mBaHm /Aste орбита на уипт-
инк.
. GAbEßOEP
SatailiUcnhüIB п сателитна ониeka-
SiUelliUinfeunsiH/n п сателитна те-
л;вионн-
SoUiiiiicmschüsscI / с-тплитн- еишия.
сателитно онтеко.
SaUcIhiUcNctaue т сателитна дърла-
за, държава оa—eли—.
SaUceeiUlnstaBU /град сателит.
SaUcIliUcncUu-U т изстрелваше ло
изкуствен сnпmиин-
SutillOUcrülsrtnignng / прпдозосп,
излъчваше чрез сателит.
Satin [zi'Ul:] т o.PP, Text о——пн-
Satirr / -п сатира;
Eine poliuisci/ - Пoлитне;оka оa~
тир—;
Elrc ~ uni Bic шеше/п Zustänlr
Сатира срещ' сoеиoлнттo положе-
^3'
SalOilkc- т. - оa—иеиo-
cuiO-1scH adj с—'^^;;. ом'иен~
ч;оки-
SaU-1h т -вп, -ет 1. Höst сатрап (вла¬
детел но провинция в древно Пер¬
сия)' 2. pefan сотрап (жесток владе¬
тел).
sott adj 1' сит. нмврoнпш; 2 носител
(езсm); 3' самодоволен; 4. преситен;
SlcH ~ №^11 Чувствам се оит;
umg Ich baic deiNi Ausnedin ~ Оп¬
равданията —и ми дт—ппнoв; дотег-
но ми, до гуша ми дойде от твоите
оправдания.
c1UU1Ian adj наситено сииьo-
Soit/i т, Sättel 1' самар, седло;
h' седалка (но в;лoсиeeд)' 3. Geogr
седлозил—;
Jedm aus dem - wemiam Хвърлям ня¬
кого от седлото'
umg Fesl im ~ slUz/n Им—м зотвър-
дпно положение Моткъдето не могат
до ме иоe;стя-);
Jnin. uns dem - i/Bcn Измествам
някого (от позициите му)'
umg In ulisn SäiUcir d/recSi sein
Оии—eи съм въз зоиеoo. мого да w
опр—зя с вснекT'
SallcIdicH lAech двустронел Oдвyо-
котпн) покрие.
SotTcilcckc / чуЛ' ,
s/ttrilcsi adj с дт(ез познания.
обиран е нещо;
- In eiw. (Dal) sein Добре съм под¬
готвен по нещо, имам солидни пoо-
лония № нещо.
642
SiTTrlgunt т колан ео о;длo (за
кои).
SlUUelNsw.-Vie if-У. oо;длoаoм(oтн)-
S|UUcIpfi-d п левият кон (от енЛ'
впрегно-и коне).
SoUlelsohiep^r т мощен камион,
който влачи платформа.
Sottsitasche /1. кобур. джоб но сед¬
ло; 2. еoн■тo за инструменти (вело¬
сипед).
SotT/izud т автовлак.
saUT/elb adf носитено жълто.
sittguüm adj носитено опл;кo-
SiUlhclt/оР 1. оитoст; и-оитпнoст'
2' преси-еиос—; 3. оoенoо—' насите¬
ност Она цвят)' 4. pB/ae сомодоволс-
-ЗО'
cäti1/cr м.И hb lr-У. 1. кaозшмм,
о—оншaм; 2 оaдтвтлсамe (жела¬
ние)' sicH ~ 1. нмслдoм о; до км-
он'a; 2. насища о; Oпoоoр).
Slueidung / O.PL 1' насищане, заси-
щосб; 2. Chem нoоншoнe, и—оит;нoоm;
3' змдтвтлсвaкп. 'дoвлeтвтесвaнп;
4. WirOтch насищане (на иoоaеa спо
стoкн);
Dia - len Hungerndem Засищаше на
гл-дузащите;
Dir ~ einer Lösung Наситеност иа
еoитвoе;
CTem Die * Bei Luft mit Wucscr-
dan^^ Нoоишoнл ло въздух— c водно
пор—;
Die ~ des Mu-Ctcc Насищаше но по¬
зора Осъс отoкн)-
SäUT1gnndCdlTUii п чувство но носи-
геност. си'oст-
S|ehüguNgsä-id т Cbem, WiiOтcT сте¬
пен на нoоишoнe-
S|Ue1gnrgShinKe m CTem точка но
еoоишoнп Она рaотвте).
SuUlicn m.. - сeдлaе, оoеoч.
Sitti/nl f, -em 1. O-PL сeдлaествo.
с-еaчeствo' 2 о-еaеннц- (рм6о-ил-
шицо).
SoUliemharBwemk п о.Р1. седларство.
оaеaч;ствo Озоноя—).
cgtt-ne adf наситено еeев;H'
saTTsam adv pejae дoо'aтъенo и пре¬
достатъчно;
Ehw. Ist ~ Bekannt Нещо п известло
и прeиозeстнт.
saUu-üi-cn s^.^'OTb fi-V, L задоволя-
b—m, удовлетворявае; h. CTem нoои-
шoм, оam'pиеoe^.
643
DET^T^CH-^TC^/^l^li&CHES WÖDTEPß^TCH
Saurmci
saTum/cr adf px/аг самодоволен. пре-
оитпн.
Sutu-m mAslr Сатурн.
Satyr m. -i, -n Myth оamнр (auch
üDeeie).
Satz m. Sälze 1. Ling изречение;
2 правило. закон; теза; аксиома;
3. Mus част (но концерт, оиeЛтнис);
4. Sp опт, еoтт от —;лиопoр'ис; 5. ол-
рнс, коеплео—' 6. а-рифо, емомeе. цп-
но, а—oоo; 7. утойко; 8. окти;
Kunze, Knappe Sltec Кро-ни, сa;пеo-
—и иое;еeнис;
Mus Die SympHoNic hididil mit
clrem iiigsomcm - Симфонията зо-
почва c бавна емст;
Sp Eim TcNnismaUeH mit 3:1 Sätzcm
gewinnen Печеля т;ниси-ртисгa c 3:1
сзг—;
Ein - SeSn1uherccHIücc/e Набор.
комплект отвертки;
Einin hoiem - ГecUslTхer Определям
виоoko '0рзЛм 0——оса);
Einen gmoßlr - üben elrin Groben
Machen Пеeввъелсм се c голям оитk
през рова;
Das Glas in eüncm - le/-cn Иопеaз~
вае чашата но един дъв-
SoUiaexeri т Ling Ле—отвo уда-
рение.
SaUeanTarg т нaеoоo ла нзе;ч;ннe'
Satzart J Llng вид изепе;ниe-
SaUe1ucs1de f Llng сн—иyпeт.
SaUelau m строеж но иоепе;нип'T-
SiUebiuplin m Ging модел но изре¬
чение.
Sitihunoi m Llng он-колу-.
SiUeendi п край на изречение.
Saezinweilti-ing f рaищне;нo изре¬
чение.
SiUef/Ueen m тткъсл;енa фрaоa-
SaUzgelüge п Llng сложно оъо-aвнт
иорeчпниe-
SaUzgegerslund m Ling итдлтп.
Siizglled п Ling ч-ст но изрече¬
нието.
Sitilebne ’Ling оин—ooсио-
S1Uzn1nusk-1h1 п ръкопис. подгот¬
вел зо плеo—.
SiUzMeiodi/JLing интонация но №-
речение.
Sotiiibecn т Ling ромом ло изре¬
чението (вaрak-прc— о'е'o-yеa и
немски пиик)'
Silzspeich/m т EDV памет зо блок
(от дaнен)-
S1eeshicgll т Тур наборна плос¬
кост.
SiUZccHnik/Тур наборно технико'
Satzung/ -еп пеoзилннз. 'ст-и Мно
оъюо н др.).
SiUzungsCnBc-ung / промяна е ус-
—030.
saUeiNesgemäß adf уставен, според
'СТОВО. по прoвилниko-
S1Tхin/cKupüU1I п Wi-tscl устовеи ка¬
питал.
Satd^^rbiNdure /Ling сложно оъчи~
сено иорeеeнип-
SiUzzileieN п препило—плен онoo-
Stu/ -en/Säue 1. озння; h. ümgpe/an
свинс. окoт Oр'пo—ля).
NB:
suu- слoвooбразуваmалан еле¬
мент. използван в разговорния
немски език за създаване на при¬
лагателни с подсилващо значение,
срв, siiBien. saublixle „.
Siüirhilt / umg робски аруд. чер¬
на, . телим. н;6лaпoд—енa рoбттo-
Saubär т umg просп, сзинс (зо мръ-
«; човек).
soulem adf 1. еист Мизеи—. изпраш и
др.). спре-нм-; 2 грижлив, точел.
окуротен; 3. честен, итчт;и, cеaвст-
веи; 4. бпоyиеeчпн. чист (ток и др.)'
-п Luft Чист. нпзaмпрс;c иподyв'
Eime -п HurdccS-if1 Грижлив. сам-
еaтeл;н почерк;
- micH/п Чистя, почиствам;
Das Komd ist * Детето п чисто (ня¬
ма нуед— от пелени. иoeиeрси);
Diese GcscHiebtc Ist nicht ganz - То¬
зи работа нп п съао;e чиста, нп п съв¬
сем л;гaлнa-
NB:
Sau- словообразувателен еле¬
мент. използван в разговорния
немски език за създаване на същес¬
твителни със следните значения:
1. подчертаване на негативност-
та на нещо, срв. Siia-bciU, Sauwet-
U/n '..'
h. подчертаване на интензив¬
ността или големината на нещо,
срв. Saugllück''.
siu1cr|HalUin saubcmholtcr un-.У. bD
in,V~ 1. чистя. пoенств-м' 2 поддър¬
жам еиот.
Siu1cгCsiliJО<l.Р/. 1. . еистo'a; 2. точ-
носа. акураткост; 3. прецизност.
SauBcrKeltsfimmcI т o,Pl umg чис-
—тЛoйло—вo.
c|ih/-IicS adf 1. еис', опептшa';
2. примлнв. внима-плпн, сторо-елен;
Eiw. (Akk) - ausschncidcn Изрязвам
грижливо лещо;
Eiw. (Akk) - cimt—agen Нaкмоям не¬
що внимателно, чисто (без прпщки)-
siubiu|nicHin saubcm nachcn m V.
bD tr-V, иoенствaм, изеистаaм-
slüiiur sw.'. Tb OtoVo 1. еистн, по-
еистаoм; 2. прочисти—;; прозя еис-
Tk- (в партия и де-).
Slühcuun/ / -xn 1. оЕ1, пoеиотвo-
ип' 2. еиотko (е eaртия, е одмисист-
рoция)-
SIüBe-nngsiCUiog / 1. -неис за по¬
чистване; 2. чисто—.
S|uie—ungswcllc / вълна от чистнИ'
säiblödOe) adj umg 'масло гьп, ппy-
п-в.
SauioHni /Boi 5oклo-
Siuec ['zo:sal / -п стс-
Siuciie-i [zo:'sSe:rD]/. -п съд за сос.
сoси;еa-
Siudi-AiiiieN (п) Саудитско Ара-
6ис-
saudumm adf umg миото глупав.
sauen sw-VO hb ite.'. umg опрасвм се
(овинс).
sauer (courc-, säuicst) adj 1. кисел;
Cbem ииоeл. киселинен; 2. зкионoт,
3' umg кноeл. недоволен. намръщен;
оърдн' Iiii jedm но някого)'
Etw. soHmicKU - Нещо имо кисел
вкус'
In Sonn/- wird Milch scSncie -
През лятото млякото (ъеоo вкисв-'
Eim S1u-cc GiiCSi michin Прозя ни-
оeлo Лизитнтeнс;
Ein c1n-cn R/aem Киселинен дъжд;
In den siu-cn ApOal B/üßen müssen
Трябва да пеeпоъ-нo горчивия ^п.
SoucuiMpiem т Bat ниопл;е-
SiücmhiaU/п m печено говеждо месо
Oпрпдв-еитeлнo киснато е oе;т)-
Souenimunncn т кисело минерално
вода (със свободен въглероден дву-
oзио)-
Sausc—Ii/ -am vulg сзиишнн--
SiucTutUc-
Säuenfnlien n o.Pl, оилoM'
SiücnKa-shbc f Bat жишио.
SameuKoHh m nordd - Siurremoui.
Sauerkraut m oJPL кисело опл;.
siue-lici adf 1. зъзкислл; 2. кисел.
недоволен;
Etw. и*ееН1 ~ Нещо мирише но im-
оeлo;
Ein --cs Llci/Jn Кисела усмивко.
Sauermilch / oPL всеело мляко.
sCuenm swiVO hb te.'. 1. Kochk подки-
слляиае' 2. олaпaм до ззнонe Oопл;,
зеленчуци зо туршия)' sn-Tb Otr-V.
вкиовa оe. . прокисеа; ферментира
0хлс6)-
Suu/uiobe т квасен— оe;—oлo.
S1uc-cUoTO т O.PL Abk О2 CTem кис¬
лород.
S1is-c1nTTohhaгu1 т kнолoетд;c
oпaрaт-
SUuemstoTiane adj беден ла кисло¬
род.
S|ul1cUofTunnut J кислородно не-
дoтт—тъенoот-
S1Ul1sUofTTh1CcHe f кислородна 6у-
'ИЛкО.
SimenshoT/iiläsi п Tech кислород¬
на гoеeлкo-
Suucuctord/rät п - S1iensioffuh-
puirilU
SaucrsloOlmoNgel т оР1. недостиг
ШО кислород'
Sauc1cinTTmucCc / kзолoеoдкa
мoоoa'
SäeencUoT-eic! adf (огот но oиолт-
род.
SiuerSiOOfvrbiügunii,/1. окислява¬
ше' 2. оппдннлннп на кислорода с дру¬
го з;шeстзo-
SiuerslclTvc-sorenne снабдяване с
кислород.
S1ü/-cUoTГzufuHu т дoстaзснп, оси-
гyенз—еп достъп ло кислород.
sauersüß adf олaдoт-oиоeЛ'
Soicnteig т квoо. иoдkвaс- (зо ме¬
сене на хЛяб).
SauerTopf т umg вeелт ииоeл Oоър~
дит, намръщен) еoвпн-
soue—TöpTOso! adf umg и^снот. без
Н—с-рОЛНИЗ'
Sigiaiemd т pefoe оoпиакo-
SogTboId т umg pefan иияниеO'
Souibruicu m umg pejor - S1uГboId-
sauicm OsoOT. a/soTOiN) wr v ie ii, и/
йг.И L px/or иня' соливае се (c нп-
слйюогг
що)' пие, лочи Ожииотшо); 2. (ал¬
кохол), пиян^^м.
Säulen т. - umg иня;иц—.
Suufcrgd f а-PL umg 1. пиянство;
2. гуляИ, пннчиo.
S|ufs—rusef umg червен ;№ (;- пия-
сицо).
SdTeisUjmec f писноки глас.
Slmiciwahmsirn m oPl Med дели¬
риум 'еeмe;о-
Siu/düse /Tech омyo——;л;o дюзо.
sodgen! Isod. /cso/еп) unr.y. TD -Г-У.
1' омyеo, исмукзом' 2. оyеa, 6oо—с
Oкъеeaеп); irr.'. смуча (от ctw. ((Bal)
нещо);
Soie di—ch clm/п SUbohHoin ~ Пия сок
със 0Л0M00'
Das Kind singt um dcn Fingern Дете¬
то ои оeyчe пръоги';;
umg SicH (Bat) chw. aus dem Fingern
~ Изом'кз—м си нещо от пръогн—;-
sin/iNi м. У, TD if. У. чистя с прохо-
омykaеka-
sligam sw-V hD tr,'. кърми (зо жи¬
вотно).
Sauger m, - 1 биберон Oитстoасш
върху щищл-o); h Tech смукатпл;
омхoo—eлеo -рЪба.
SUnd/- т. - - Säudctii—'
Säne/Ulcn п бозайник, елекопитоз-
що животно.
saugfählg ad/ попиващ (материя,
вoе—ис. пaми;ес)-
Siu/ri—kii л пеoсзcеп оyкaлчПl
Sin/nisc!i J биберон (щнщe)-
Säu/d-oben т дренажен кал—л.
SiigSebar т Tech сиЛтш-
Sludilmg т. - иърм—чп, бебе.
Säuglinesalilc- п кърмoе;сko възраст
(времето до навършване но 1 годи-
н— ла дe—п)-
Sruellng.gsNls-mgg' хроно зо кърма¬
чета.
SäuellmespThc/c/ oPl отглеждаше но
кърмачето. грижи з— кърмачето.
SäueiündssUe—ieieiCelT / oPL смърт¬
ност при длцата под едногодишна
възраст.
SäueIineswiiM!e /^aaнт—з за кърма-
еeтa-
Soidlück п O.0PL umg голям късмет,
голямо шoотиe-
Saugna^^ т Zaoi о;yкaлo Опри по-
лиин, нoоekoмн)-
SiuapuMpi/TecT смукателно ит;иa
644
Soug—elicx т Med смукателен реф¬
лекс.
soienob adj umg много груб.
Säü|rücccl т ZooI хоботче. смукало.
Sauhaufen т vulg pe/or опoн, паплоч.
Sauhund т pe/or мръсник, иoдлпц,
säuisch adf - soiweimisch.
saukalt adf им/ ужасно отyдeн.
Slukcii m umg pejar пaдшср, годен
етз;o-
Slüle / -л 1. Arch колос—, стълб;
2. umg стълб. опора; м
Einc lomschCCoibntTSischi ~ Иoнийо-
o—/ктеин'0ka колоно'
Etw. ruSi . auT Нещо оп носи от
кoлoнн. нещо сп крепи но колони'
umg Jnd. isi eine ~ l/i GesedlschuTi
Някой е стълб. опора са обществото.
Slmleniiu т постройко. носена от
КОЛОНИ, И00'етйk0 върху kОЛОHИ-
sIulinTö-müg adj с форма са коло¬
на 0о'пл6)-
SäuicnfuD т ■ пиедестал; цокъл. ос¬
нова но колона.
SäuliNeuNg т Atch нололодo-
Säulcmhaile / галерия с kтлткн-
SäuieNkiplUeie п о—пи—ел са колона.
Säuicmschafi т Atch 'слo ла коло¬
на между осеов—та и оапи—пла.
SäuIcmTcepal т иaзипнтн, беседка
с антични колони (и иoеk)'
Saum т. Säume 1. ивиеo. наша. ръб'
2. подгъв (на дрeвa); 3. крой (но го¬
ра, итлп)'
Am -е des Waides Но кроя на пoеo-o.
saumäßig adf umg pefan 1. отвратите¬
лен. много лош, безобразен' 2. строш-
но. гадно Озо интеизивиронз)'
umg Das WeT/г isi - Времето п ог-
зеo—нmплco;
umg. — lulsi/n Ужасно зпонa, оъзca
като оoтm'
säuncNu sw-V Tb ir.y, 1' noдгпвo;.
поръбаам (плат); 2. обгражда;, стоя
(ит зрoишomo но нещо);
Merscher säueTem dem Weg d/s Kar-
mavalziei Хоро стoсв- от дезтп стра¬
ни но пътя на карнавалното щeоmзнe-
slumir] sw.', bb Oii.V- geh бавя оп,
оолеб—я о;;
Ni^l^il lingi - Не сп колебая дълго,
нп сп бавя мcoro-
Säun/n т. - прноиoот6л;нип но
шевно машишо за иоеa6omвa;; но
итдгъз-
645
siunig adj нередовен (длъжник.
доставо—)'
Bcl Brr Zaniune des Bcil-o/s ~ sein
Б—зя оп. закъснявам c плащането но
вноск-та.
Slimi/KelU f aPL gel ш;eaрлнзoст.
c;6еeм;тсTl
SaumnahT / шев при итдпъв—.
SäuMrlszusobiag m caкoоa-;лкa
лихво зм просрочено ппaшoнп-
Saumpfad m планинско пътека за
товарни жнзт';и-
siumscJüe adj veraltend geb боезш. му¬
ден и нeeoрлив-
SaumUüeu п 'Оз—е;o животно (е пло-
ннcони yолтзнн)-
Siüia / -si/Sauixm о—yшO'
sauNeN/sainie—am sw.'~ Tb ilf.V, провя
си с—ук—.
S|u-i f, -л 1 O.PG кисел иoyо. кисп-
линнтот; 2. CTem кноeли;o.
Srün/amam adj беден шо киселини, с
HWO— киоплишштс•T-
s|u-/bitän1üe adf Chem = sCuiiOa>S:
Säunri/sl adf Chem кнсeлишoyотoй-
еив;
-cm KunststoT Киозлинтyт—тйеиаo
оие'лтие;a ;aт;рнс-
SCyiclme* adf н;оъдъелaш киоeли-
ла. чист от ииоллиннl
SlinserhulU m съдържание шо ки¬
селина, киселинно съдпеeoннe-
Sau—cem'KiNziilt /oPl umg hroi мър¬
тъв опзo; (e птлиmиеeсkнс или иио-
нoeие;сkнс живот ).
sCumehullfe adj иио;лннec, оъдъе~
мощ нисплин-'
Slu-eee—eOOhung f отровян; с oиоe-
ЛИHO-
SoiiOrr m -Zrö зoипр.
Saus (m) umg in: im ~ uni Braus lalcm
живея e еoоoтщ, иилпс и-ри (езг
римно.
Samsc / -л umg ир—ошхвoнп с много
алкохол, оoиииocп-
sljJsalN ee. V Tb ihr, И 1 шумоли (вя¬
тър); 2. umg. hroi щппco. иетщeпз—e
(с шлепн и иеeвзeт глoо)-
c1uscr мИ hblsi -t-.V. 1. фучи. бу¬
чи Oас'пр); свисти Онуршум)' 2 umg
^^учаиа Около)' 3. umg пропадам
и— иоинт'
Es c1nsU eim in dcn OH-cn Ушите
еи бyеo■т.
umg Uir dfc Ecks ~ Профучавам иа
DZTTCCWTlGADISCHES T^C^E^TK^E^Ü^H
зовоя;
umg Ici Bim Biuehs Exom/m ersausl
Пропаднах шо изпиmo-
sonsam Цеонт sous/g 10^/1 umr. У, TD
ir,'. umg 1. тткaивae сп (от плои и
др.); 2. оoряовaм М^ного). иеeипсвoм
т—нoшeшинтo-
Saus/sCHiT т in: im - бързо. иобър-
зо. 6ъроeщкт;.
Sausewind т 1. оилeн вятър, вихър;
2. umg .'лддзинс, вее-роло;
Sostihü т 1. свиларник; кочино'
2. umg 'масно бърно—ия, неразбория
Озо мнлишп. сн''—еия)-
Souwetter п o-Pl umg oтве-тнтeллo
време.
souwoHI adf umg пелзъовoдшo, добре'
umg SlcH ~ Tflblcm Чувствам сп от-
лиешт-
Seuwut f oPl umg оиллш ад. силно
срoо'-
Savgnna [...Vll.] f, -п Geogr оaв—ша.
Saxoph^na.: SixoloN л. -л сoкоoфтл-
SuxopioniS o.: Soxo'omüsi m. -еп. -еп
соософосис—.
S-BuHn ('cSl-'] f градско жллполие-.
S-Buin-Haltcsiililfоииеk— ca пзaдс-
oo—o м;л;ошиеo-
S-Bahm-WoeeN m вагон ла прaдоoa-
га млпeо;не—.
SB-TamKsUctic (cs%l:l'l] f бecоинoо-
maшеис на оoмтo6тлymзoнe'
scimrcm ['sCmam] м,И hb lr-У, ска¬
нирам; пеeппemоoe но окпcпе-
Scann/u ['ШeтJ m, - окeшпр-
sci! Omierf шт! тихо!
ScHabc’ -л I. Zaö влз6—екo' h. Schweiz
молец.
SohiBclheisc! п оР1 кълцано суро¬
во мпсО'
scHaBiN jw. И bD hi, У, 1. стържа, ос-
тпрпзoe Множа); 2. стърло, c-спърп~
вом O;oенoзи. ябълки)'
Schgic— т - ш-бер, лом зо стъргане.
SohilsumacK т oJpl. veralfemd лошо
шего. номер'
Mit jmie. Oscfmcn) - Treiben Правя
си щ;пн с шяooпo-
sciäbie adf 1. захабен. ио;oозш; из¬
търкал. ^отърнон (облекло)' 2. по¬
дъл, eeеоък; мръсен' 3. umg мизе¬
рен; малък, нищоези'
Eime -е alte Tusche Пеo-ентa ■ стара
еaштa;
SlcH - Beisheim Държа сп иoдлт;
Son1cHhu-e0l
umg Ein --cs Geholt bcKomm/m По¬
лучавам мизерна з—плата
Schablone f -m 1 шаблон; 2. übeite
ш—блон; клише. овeeo;
Mit cümen ~ a—baltcn Р-ботя c ш—б-
ЛОС'
perar In -n d/iKcm Имам шаблонно
мислеше. ;нолн по схпмо, по щ—бот;.
scHilIoNeniifU adj шаблонен.
ccHohIen/nm0ß1d adj по шаблон,
ш-блокеш.
s^S:^]^1i^i^IiSü^^r^^.WP TD hi.'. шабЛо-
еионеoM'
Scilbmessc— п щaбпр, нож за стър-
raHn.
Sol^i^i^i^c^I^c^S/ -л 1. Обог—то украсен)
чул; 2. птkенвko. иoкривoлo (за ме¬
бели).
ScHOch п O.PL шах. шахмот.
Eime Puntüe * spielen Игроя партия
шох;
umg Jnlr. in ~ Hultcn Дърто няко¬
го е щoв-
Sciieiihimc h^BOl (вид) диво лoлe-
SehaohBneli л щoх;a-лa дъска,
sonacihbrettaliig adf шaвeoтco под¬
редби. шахеотпн.
Schachbrettmuster л д;оЛ;. щ—еo— но
щмвмo'cн корето.
Shboehoomputem т компютър с
програма зо игро шо щ-Xl
ScUoeh/n т oPl. pefan дребна тър-
гтинн; пaо—рлън. търпaщeствт-
Soboohcrcr т. - pefae търг-ш. дре¬
бен CИЛkyЛ-ЛT'
schadiern мИ Tb Oir-V, peioe 1. па-
оoес сп (eil jMdn. . um clW' (Akk) c
някого за лещо)' 2. правя тъмни
одплки, оиeк'лнрoм-
Schachrigun / шахматна Лигхр--
SciicHe-oBmeiisTer т Sp пртсмoйс-
'oр-
soHadSmutl adj 1. Sp в иoлтжпcиe
мм—; 2. umg koи;—л от 'мора, омоло-
мощел;
- sein 1) Мат съм' 2) Копнал съм
от уморо;
Jedm. - setzen Пос-азяе някого и
мат.
ScS1cnmeistcJ■ccn1fi / шахем-со
първенство. шо^—тпн ауршир'
ScHihSoiyMplodc / шахмотна олим¬
пиада
SoSoehpartic / щ-вмoтнa . п-ртнс,
партия шах.
SchacHspiel
GABDiDOOT
646
ScHacHsplcI m шах, шахмат Oипеa)-
ScHacHspicIcr m шмхеотис—.
Schachi m. Scläcbfe щaвтo;
Eümam - Bohn/n, 1icHeb/n Издълба-
зае. иоkoпoвaм шахта;
Im dar - OcmJOahnen Слизам в (ми-
ньорсоо—о) шохт-'
Der Lili йт im - sUccK/n geBliilin
Аоocоьoеп— о—оeдca в aо—коьoрcмтa
шохта.
ScHicHlineide f щoв——, рудник.
ScHicHUiusBin m кепиeл з— шахта.
Sohachtci J, -п кутия;
Eime - eil Piatincn Кутия с бонбони'
Eimc - SiicicHiöeeii Кутия кибрит.
ShbocHlsiiricülldugd / Wintтcl
'еaо'иe е друго ирпдиенстиe (с по¬
ле 1/4).
Schaehtcihaim m Brt пoлоoи хвощ.
змийско хури—'
scHoeitelr sw,V0 Tb ar,V. 1. набирам
е п-нпт' 2. съединявам, многократ¬
но пе;nли-aЯkн елементи един и
друг.
ScH1cHUeec1iz m Ling сложно изре¬
чение с вмъкнати едно е друго под¬
чинели изеeе;шнC'
sciacihcn sw-У Tb Or-.У- Bergb изг-
рамд—м шахто.
ScHioHloOcm m Tech шахтова пeш-
ScHicKuinüc- m Sp шахматен тур¬
нир.
ScHacizi/ m шахматен ход (auch
üDerii)',
Ein deceSickl1/-. 1ihlnmaticcneu ~
Умел, дипломатически вoд-
sciale adj м—лно'
Es ist ~. d1cS'-- Жално, ел-''
Es Isi - um ihm Жално зо изго;
DaTür isi mim niini Zsil zu - Мно¬
го еи е скъпо времето, з— да го по¬
жертвам зо токово ш;шт-
SCh|deI m. • 1. Anal чпрeи' . 2. umg
глоз—;
umg Mir bmumni dem ~ Цепи ме гла-
вота. имам силно пл—вт5oлиe-
ScH|dcIBisis f Anat oоcoвa но чп-
еeиo.
Sci|d/Iboi-nng f Med теeпaшaеис
но чeзeиO'
ScHadeibuucH m Med фрактур— но
еeрппo.
Sci|dcldici nAnal е;р;ипш иoкеив.
ScHedclBicki JAnal = SciädeidicH.
Scn|deiro—m f форма но епрeпo-
ScH|dcthöHIc JAnal епеeиco кухишо.
ScH|diICNocicn m черепно кос-.
SoHIBciichnc / OoPlf Med зраниоло-
гис-
ScH|dclnaHe f Anat епеппeл шев.
schoden sw.V. hb öie,', вредя. покос-
тя, зредпс съм (jedM./cTW' (Dar) з—
cнkoпo. за нещо);
Jnin. firinzieii - Вредя финансо¬
во ло някого;
Raich/m schalst dir Gesundheit Пу¬
шенето е вредно за одеaвeтo;
umg Eiw. WUrda i!n/ühr Niiii(s) - Не¬
що няма да еу/й се отрази илп, нещо
нямо да еу/й coаеeди-
Sciadin m. Schäden 1 вреда; 2 пов¬
реда; 3' нoрoннзoнe. yзеeмдoлe; те¬
лесна повреда; 4. зогуба. щета;
Ein naUc-icIIc-/niNinzicller - Моте-
риaлшafЛинoнств— вреда. щета'
Eümam - arnihhlen Причинявам ще¬
та, повреда;
BiliisnBi Schaden Тройни уврежда-
ЛИH'
Elm ~ im Höbe vom Щети е размер ;—'
Für dar - iiTkoMMim, Haficn müssen
Трябва да поема oтгoвтекoот■aa за
шe—и—e-
ScbaBnlli^Cniingä изеиолявoш; ло
загубите (врпди—е. щетите).
ScHaBeneiSlUi m o.Pl. обезщетение;
AnsprucH auf - Haben Има; право
ла обезщетение.
ScH1deNe-s1iz1nshnicH m иеemeлеии
зо обезщетение Iиен шошесели щети).
scHileNe-siUepThiciUig adf о—дълмeн
до иоппa'н o6eзшп-eниe-
SeHadinfesisUeeeirg / установяване
размера ло щетите.
ScHidenr/ueu п опустошителен по-
e—р-
SohoBcmimeuBc / о.Р!~ злорадство;
~ cMpilmlcm Изпитв-м злорадство,
злорадствам.
scHidenfioi adf злорад, злорадст-
вощ.
ScHodcmshöie / размер но щетите,
са вредо—а.
ScholciViniüiuNäпредпазване от
вреди. щети.
Sciider^^rsicieuiNe / о-стрaвтззa
срещу щети.
SoHidfraß m umg наядено от вре-
дитeли-
sohalhirt adf итвеeдпш, лeнопрoзec;
дeЛзитeл'
Elm -es Möbelstück Повредено ме¬
бел;
Ein -cs Dieb Порутел. силно пов¬
реден иoкенв-
scilBe/cm sw.' Tb fi-УО ноарелдае.
иричиляв—е щети. омпy6и, oшeтсвo;;
лапокос-яаом;
Jeds. RuO. Ansehen - Вредя са не¬
чие реноме;
Dar Staut wurde um Millionen gcsCHI-
digl Дъреово-о беше ощетено c ми¬
лиони.
Schäln/umä ■ лазрпмдалп, иенчн-
шяиошл но вреди. иаш—ояce ла щети.
soHIdilci adf вреден;
-е EinTiüssc Вредни влисшия;
-е SioTic Вредни вeшeс—вo-
ScH|diürg m. -е зеeди'eл-
ScH|dIinesbiOiII m ш—падосе от вре¬
ди-ели (но еaс—плия н др.).
&hЗdlings/siCcämuhoU'IIlrлdw бор¬
ба с вредителите.
ScSäBe1ngsB/ermp1ir/cmüi1se п
Landw средство зо бОрба срещу зре-
дитплнтe-
schadlos adj in: sich an ctw. (Dai) für
liw. (Akk) - haitcm въостacoвявaм он
з-губело-о. ko;ппcонрa; нещо з—
сее-к- ло нещо др'гo-
SoholstoTl m вредно вещество,
soHidstoTToun adf с лиокт съдържа¬
ние ло велдкн вещество.
ScHadstoTOcmissioN / eeиоис. иоиyс-
касб но вредни вещество.
cciedcinTfT-ci adj без вредни ае-
шeо—вo-
ScHadwirkung/'вредно въздействие.
yзеПЛДOСП'
Schal п. -е 1. Zrol oзеa; 2. umg Елу-
и-К н—излии' гпоko; иaткa;
Die -п schrmiN Стрие— овцете;
umg Elm dutnüiüdcs ~ Добродушна
тзенцo;
Das sciwouze ~ den Familie Черната
овца е оeeeйетзoтО'
Soiliiock m Zrrl озеи, нте-
Sci|Oc!eg п, -1. Zaal тиеие—' 2. nur
PL овчици (хората. за които отгоза-
есм);
umg Siinic) - Ins Trockene Bmom/сп
Оплитам си кошницото, глед—е си
интереса.
SoHäiohcmwolke / meisl PI. зиоokи
кълбести облацИ'
DETTSC1l■DlJLCЛA>I6COJE<S WÖGTEßöTCli
647
ScS|fc- m, - oвеoр.
SoH|fcnB1ontung f Lil пастор—лла
поезия.
SebrirndeilcbU m Lol пасторалсм
eoeмa-
SobäieriunB m тзч-ескo куче' по¬
рода “овчари—”.
Seh|iem*n f -nei овчарка.
ScbäienuoMin m Lil eoо'теoлпc
роман.
ScHlicrsplei nLöf пaстте—лса пиесо.
SeH|fcrsiündcHin m veraltend тайно
любовно сепшa-
SoHaTf m. -e südd östTtr kaем. еe5пр'
SchiTOeti m овча нож—.
ccHafTcN* sw,'~ TD tr-V 1. yопяз—м.
справям се c нещо' h. ume yопязoe
до m;- превозно средство' 3. umg
отнасям, оacaссм; отвеждам; 4. umg
уморявам, изнервям Iлскoгo); i-t-У.
роботя, •'рудя сл'
O-dnung - Въдворявам ред'
KhanHciU - Внасям нсетгo. изяоня-
вое;
Die Arbeit ohne inemBs HilOc - Спра-
зсe сп c робо-а-м без чуждо помощ;
umg Dcn Zug e/rade mOch - Хващам
злока в последния момент;
umg Das Gcpäck aufs Zimmcm - Зм-
еaояe багаеа е стоято;
umg Ici bim total /escHilU Свършен
съм, напълно съм ио'oшпш;
Eiw. micHi nin zu * Нещо ми съз¬
даем проблеми, работо;
Sich (Dal) Irgendwo хи - naeien Вър¬
тя оп. оyптн се някъде, намирам он
работа някъде.
s/hiTicii IscHui, erschahlem) woe, V Tb
tr,'. съодaвa;, 'вoрс, сътворявам;
Ein Iii/uiiiscHcs Wirk - Сътворявам
литературно произведение;
Aпieiichiäiхc ~ Създавам, откривам
работеи места;
Dir Voraussetzungen Tür ilw. (Akk) -
Създ—вам прeдиoт-aаkн-e зо нещо'
geh Gott schuf die Mcmsebcn und Bla
Tic-c Бог създаде втрoтa и живот-
кнтe;
Er war lün dlisin Beruf wie gisciaOfcN
Беше роден зо 'oон професия.
ScHaT/n п о.Р1, твoрчeотаo-
ScHaffcnc1-ond т o-Pl, жажда зо
твoееeствo. твoреeоkи пoеиз-
SchiTemSucude f oJPL mвтрчeоoи зн-
m'онoиъм-
ScH1fГlnclK-of^1 f o-Pl твoееeсkн онли-
Sei1TeNChгnzlß Selaf rrnspr-ozess m
'зoреeсoи процес.
Scharren m. - ooшдyкaoр-
ScHaTOri-in J. -men иондукторк—.
soHoTmsmlos adj без кoлдyнттр-
SehoTurd f o-Pl. оъодaвaлe, сътво-
рявoнп-
Sehaigimbe fBol бял равнец.
ScHifHiulc f стадо овце.
SohoOSi—1 m oвеoр.
SohoiKälic f O.PP. сгужж вълна (по
време но стриебота на овцете око¬
ло 20 юли).
SciiTkopf т ofl. 1 вид игра са кар¬
ти (с —рима или четири;- игр-чи);
h' umg пл'иaн-
SohaTiiB/r п овчо кола (обрабо¬
тело).
Schafmilch f o-Pl овче мляkО-
ScSiO/TT п, -е ешафод;
Das - besUlieiN Кочам; сз, отивам
са лшoЛoдo.
SoHiipciz т овчи кожух.
Sohaischur fLandw стригане но ов-
еeтe-
ScieOI^Käsc т овче оиеплe-
SoHafskopr т umg ппхиaК'
Soholsiaii т тиеoрлиo. кошара.
Schaft м. Scläjte 1. дръжка (са
предмет); лома (но иyщк-); 2. горна
е-ст. колч (но ботуш); 3. тслo Ос—
колона)' 4. стебло Она растение).
ccH|fecn м V hD ir. У. 1 слогом дъл¬
га дръжка (иа брадва и др.)' 2. сла¬
гам колчов (но ботуш).
ScHifUsUiefie т висок 6отуш.
Sciiiwcfdc / пашо но oзцп—п-
Schaiwolle JOoPL овча зплco-
Schaixiohi f o-PL тацeвъдсmвo-
ScHai m. -s шах 0-итла но владе¬
тел).
SoUiKoi т. -е Zoö е—koл.
Scbakc f -п TecT оъeдиcз-eлco
гривна (обица) (при котви н др.).
Sol^äCcn т. - шпгo6ипе.
SenrCe-eO f, -en 1. шега. закачка'
h. о-диеянe, флиртуи—нз.
schäkern sw^-'O Tb iai.V. umg шегу¬
вам сз, закачам оe, флиртувам OnU
jein. с cнooпт).
scial adf 1. блудкав, бловкyопл' из¬
ветрял (напитка)' 2. 6oлoпeн; скучен.
6eзннтпеeопc Oвие)-
Schai т. -s/-e шол;
ScHaiiaifz/icHnire
Einem ~ umligiN Слагам си шал ла
врaт--
ShHaieT f, -п 1' блюдо, еилнн' ну-
ииек— Oилoоъk съд); 2. östene чаша Озо
к—фл).
s/Sad| / -п 1. норо; кома (но пло¬
дове), люто Ока лук); 2. чeеyиko (на
нЯцe. орех); 3. ч;еyиka Она миди, ох¬
люви);
Eime dickc/Bü^mNC ~ Дебело/тънка ко¬
ра люспа;
In d/m uiu/n - siieki oOl eim weichem
Kem Под грубата (суровото) външ¬
ност често оп крие меко сърце, меко
душо.
schalem m V hb tf, У. облицовам, об¬
шием; с дъоки-
scillem sw-У- TD tf.', 6eлн, обелвам
0кaе—oЛи. ябълки); sici ~ беля сп.
лющя сп (кожо).
ScHalenbuuwiisc /TecT 1. чпеyшкт~
во ктшотрyкеия (е —виостропсето' и
строителството); h. скелетна струи-
тура с носещо o6шнзko (въз вагосос-
троенето).
shHiiimnö—MÜ/ adf с формо но енcнс.
куп—'
ScHalenobst п o-PL. черупкози пло¬
дове Ooепвн, бадеми).
Scnalenlien п животни с черупки
(езди. охлюви).
Soialcmwiii п о,Р1 даyкoии—eл ди¬
веч.
ShhällurcSi f Gandw (еoодa при
иoдeстace но стърнище.
Sci|iiln/cU т Gandw жребец зо раз¬
плод.
Schalk т, -е шегобиец, зoиoелив чо¬
век;
Jmln. soSiiut d/n - aus dem Au/cn
По очите му се иoоcава, че сз щп-
гуво;
Jein. sitzt d/n - im NaeKem Голям
шегобиец п, обич— да се щeгyзa-
soSilCSuit adj дяволит, ^начлиз.
шеговит Oиoплe,о, yсeнзko)-
SohiikhalUügkcit / oPl. дяаoлзтoст,
оoo—елииoс—. шеговитост.
Schoikmadcn т шoп-яи0l
ScHalK-owutei f шoпеe. лтоeлo като
вратовръзк—.
Scioli т aPL 1. оиyк; 2. шум; къл-
-есе. пе;лп, ехтеше' звън, екот (нам-
б—си).
ScHaiiaiTZcichrumg J зжукозопис.
Schiitischer
GADEQOfr
648
ScHilibccHiu m Mus -ръба, Лхшин
(но инс-румеи—).
scHalldämmenB adf звукоизолиращ;
ЩyMTИTГЛПШOШl
ScHiIIBCmmstoff m Tech шyeтитп-
опшoш м-тприaл-
SchittBänmine f oPl оз'кoизтлo-
еис' щхмтптпппшoнп.
ScHaeidämpfir m щyмтзoплyщн'eл.
оoппyщи—пЛl
scniIIdüoHl adj ов'кoлeпетлицaee
Остена. с'oн)l
Sohiilchme ScUalllehrn f oPl Phys
aкyотик—.
sChaliem sw-,'- hD iOi,y. озyеи. ехти.
къштн, отенио;
Das Gelachtem shUilllc BuncS dcm
Roum Смехът отекш— и стaнтa-
shHiitcmd adj оилпн. гръмък, оиyелш;
-cm Bef'uii Бурии ръкопляскащи;
-п OHmOci/e Звучно плесницо.
ScHaligcsciwindüeKlil /Plys скорост
но озyкo-
s^hailis^l^i^i^^ adj - sohatldichli
Schallmauer /Plys звукова бориер-'
Dos Flige/ug BuiehB-loHl Bie ~
Самолетът пеeoрoевo овхoтв——o (o-
енпеa-
SeialloeH ScHiilloc! m 1. отвор но
резон-торса кy-ис ла иcс'е'мeл-
Oкитaеa и де-)' 2 отвор е покрием ла
камбанария.
Schallortung f Tech зиуколокация
(определяше ;eо—ocaвoлдeниe по
озхнoвн сипн—ли)-
ScHiilpatUn f грамофонна илтеo-
ScH1Iihh11ecn!äIil /О бЛгомка. калъф
но грамофонно плтчo-
Sciiiiquilli / овyиoноmoелнК'
Schall—itic / (рмодa Она грамофон¬
но илoеo)'
SchotisoHoUlcm m звукои- осшkO-
ScUiJischuiz m oPl ои'ктизoлaция-
SciallscHwcJii / звуков пеoп.
schallsicher adf - sc!1lldüc!h-
ScballstU-kc f aPl оилa, интензив¬
ност шо звук—.
Schallinüchter m тръба Оса духов ик-
отрyмпн—).
Sciailwaiili m Tech оз'кoпепo6е—-
охв—тeл-
Sciattwciic / meist Pl Phys звуково
вплca-
ScHatlworl nGing звукоподражател¬
но дума.
ScniilzeieieN п звуков онгшaл. ошaи.
ScHellhzluCtnluungJ0зиЛyоия. рaоуeЯ-
волп но ивyкa.
Schiim m. -е маркировка, белег с—
дъев;'o'o зо сечеше (в горското с-о-
пocс—вт)-
ScH|ImiscHüni /мшин'— за белене
(и— плодове, оeл;cчyеи)-
SchitMCÜ / -ei Hiтf: Mus шалеой
Оподобз; и— обой музикален ину-ру-
еент).
SoialiM! щoлтe! (поздрав при за-
рeи—e)-
SeiahotUn /. -и оръ5оkи. влошии лук
(дребен, излютиз лук).
Scblhpflug m Landw плуг лющил-
лин.
ScHiieiniige fT^^c^h eлпн-рoеaзnеп-
делитблео устройство.
ScH/ltippariU m Tech ko;yтoентш;c
aeaр-T-
ScHalibr/hi п TecT 1. еoопрeдeIИ'eл-
шо Okтeyтoцнoшлт) -обло; 2. команд¬
но -обло.
sCHoit/n sw,'. TD tf-y.liOi.V. включ¬
вам (тон); iir-У. 1. включим; Ока 0kО-
рто—); 2. превключвам; 3. umg оaп-
рсз—м. схващам'
Dan H/nd SOHin ~ Включвам котло¬
на но по-зисоко степен;
AuOs zweite Pno/ramm - Превключ¬
им; са втора пеoгр-ea;
Düs Ampal scbuitci auT Rot Сзе—оф—-
рът светва червено;
umg Zu späh - Зaпесвae прек—дзно
ИЪ0ЛО'
SeUjolicu m. - 1 гише. щмл-eр;
2. електрически ключ. шалтер.
SdSaile—Biimtc m служител но пищп.
SoHilii-Halic J зола с гишета.
Scholte-sturBcn nun Pl работно вре¬
ме са пищпmo-
SehiiU/eUmlcbc п Tech скоростна Ку¬
ТИя.
ScHiilHcBci m Tecb скоростен лтот; ■
Am Bin ~m B/u Miele sitzen Държа
лoоттвп-e иа злостто.
ShbatjiHn п зистkoонo година.
SohotUKmUppci m Tecb - Sci1iTicBei-
Sch^lhKuiis m Tech пеeвнлюевaшa
схем—'
ScHiItilfci /TecT = Sehaltbeellu
Schollia/ m допълнителен ден във
вистkО0лo годила 029. фeвеyoен)-
ScholtuS— / Tech еaоoзcнк прекъс-
вме-
Schsiluigä. -en 1. . включваше; №0-
люевaкe; превключване 2 превн-
люеи—тeл Iиеи зeлoуиппд); 3. схема
(но включи—;. и изключване е елек¬
троуред).
Schsäengg, -еп обковаване с дъоки;
кoЛеaм-
SoHaiupp^ / -л Mae 1. пдco;aе-тв
плотноход; 2 шалупа. молко лодка
(с-;. кораб).
Scham / o,PL 1 срам' 2. външни
полози органи; сромни части;
Vor ~ ОТ оеae;
umg Nur Kelni iolschs ■ Нп се при
т;ошсвaй! Нп се о—eолнвoй иолищшт!
Schimone m, -п, -л ш-маш
ScHoebclr m Anat оемeca кос-.
soh|Mem, sie! sw,V0 Tb срамувам оп.
срме ме п OwigiN clW' (Gem/Dat)', Oür
ilw. (Akk) за. породи нещо)'
Sici seinem Ver/am/emheii - Сраму¬
вам сп от миналото си'
SicH für sein/ LU/cn ~ Срамувам се
зароди лъжите ои.
ShHong/Tübl л чyво—вo км оеaм
Oозсл);
Jeis ~ verlelxiN Оснъе6сз—м нечие
чувство ЛО CBHШ'
Scnam/c/end / областта са зпcщ-
ли—п полози органи.
ScHamHilue nur Pl озосезкост око¬
ло половите . органи.
scHamHofi adf срамежлив. силслие;
Ein ~cs Läcialm Срамежлива. свен¬
лив— усмивк—'
iioi Eiw. (Akk) - vc—soHwafgiN “Сра¬
межливо” премълчаем, нeшo-
ScninHaOligkeie / a.Pl. оеaмeлли-
зост,. сиeнлиато—, о—eсли—eлнто—.
Shhomilp^n nur Pl Anal сеoмcз
усстии Опри млнomo)-
seiimtos adf безсрамен, безочлив;
~л BlicKs Безочливи пoплпдн'
Eire -e Lüan Бeзоеaмca лъмa-
ScHamloslgKeit / oÖPl бeоорaeиe, бе¬
зочие, бeзoепизто—.
Schamott m oPl 1. umg pejor бок¬
луци. вещи бпз отoЯcoог; 2. südd
öтOerr Schweiz щaмom (зид плил-)-
Schamottn/oPl шомот Оиид плин-)-
SoSiepom п. -s - Schimpum.
scHampomiercm sw.'~ hb li,', 1. из¬
мивам c шампоан; 2 перо c пенлив
перилен препарат.
649
DET^T^dH-^UTGAAOlC^tiES WälPTEDö^TCH
sciinrilickend
ScHampun m. -s шампоан,
Schampus m o.Pl, umg шaeиacсoo.
sehim-oi adj почервенял от ср—м,
иочпрзнл се от срам;
Ein -cs G/sichl Почервеняло от
ормм лице.
SohaeuOte f a.Pl, изепрвсвoнп. чер¬
венина от оеaм'
Jein. steig ile - ins G/sleHT Някой
сз изчервя!— Oитр'мeннаo) от срам'
Ehw. tn/übt jede. die - ins G/sicbl
Нещо нара някого до сз изчерви (до
поруменее) от срам.
ccH1мvoii adj изпълнен със срoe-
ScHimzwiie т клтшеe за прикрива-
нп са eoлoзнтп орг'—еи (при изобра-
encM е картини).
sebanilar adj = sciändlüci-
SCHinde/oPi срам; безчестие; по¬
зор;
Ehw. B-lr/U - über jMig., niw. /c-elcil
jelm eni - Нещо oитзoесаa нскoгo;
Jede. - amlii, eaciem Опозорявам
някого'
umg Zu neimen - muss jc! /eSeHen.-.
За свой оеae трябво да прионaс--.
s^l^ändcr жИ' bb ar,'. 1. gxl пoот-
ес. тnoотенаaм, иптнс' 2 тсoилрнн~
в—м 0прт5, църква)' 3. veraltend ион—-
силвам (месо).
sch1m1i0n)SoJBi adj ve-ali umg от ку¬
мово срaea-
Scblidcm т. - тсoзeениmeл-
ScHiNdllecC т позорно петно.
scilndllcH adj 1. ниопк, мпрзъо, по¬
зорен; 2. umg шечузол. оаиро—и-плен,
yм—опл, 5пзт6рoопc (зо пoдоилаoнe)'
Eire -е Lü/a Позорна лъжа'
Jnin. - BcHomdclm Отнасям сл мeро-
ко, подло към някого;
umg Dos ~п Ausmaß de- Umwellvin-
scbeulziNe Огромните размери н—
пкoлoг■ичнoтт замърсяване.
ScnindeicHkcie f о.Р!. позор. мер¬
зост. лизост. бЛ0o6рO0ИП'
Schirdeul п geh 1. Hisl клеймо,
доего дoмгoоoнт мнсmo•; 2. позорно
петно.
Sohordnout п umg 1. меъоeл, ци-
шиеп; пзин' 2. долен, eеъолc клю-
кар' циник' ;ръоca клюкарка; ци-
;ичкo-
ScH1nBhOoHi т Hisl птоoепн стълб
(auch üDeiir).
ScHandpreis т иoзoршт ниска цеио.
ShUimBUot / злтдпсcип' пoдтс—; ит-
зорко, срамео итстппкo;
Eime - ВедеНеп Извършвам прес¬
тъпление. позорно деяние'
umg Zu j/d/n -/zu ailen -em Bereit sein
Готов опм д— взема yеoстиe въз всн-
к— лyдтрис-
ScHamlir/ f, -en 1. oпoоoесвaнп;
2. oсkипрнсиaшп (на хром)' 3. ион—-
силвoшe-
SciinigareeN m Östieri лс'нo зовпдп-
низ върху тротоара е градските пои-
р—йеншH'
ShhamK т. Schänke verali 1. крпемo'
2. продажба но опир—си н-интки-
Scninklii-iel т 1. продажба на ол-
кохол' 2 зoзпдeлнe з— продаеб— ео
—лкохол; кръчма.
ShbonKliem п шоливна бирa-
Schinke- т. - Med тумор е генита¬
лиите, щoлкър-
ShharCrriuiimls / рoиеeщнтeлcт з—
продам6— но алкохолни напитки.
SchanKkoNzcssioN f концесия за ирт~
домба но aлooвoл-
Sohoiktüseh т тезгях (е кръчма.
бoР)-
SchanKw’rt т kепемaе-
SehomKw'irtsCHaiu f кръчма, пнтнeп~
ртдaзcицa-
ScHinzei/ -il.Sp шоиц— (оки~щaш-
ца)' 2, Mit veraltend oкти, укрепление,
тралш1ея'
Mil Eins - crriobled Правя окоп;
Mil Eime - slUumcm А—окувом -еaк-
щeс-
&1!ишхс/> Om sein Lciim Im die - schia-
/еп рискувам, залогом живота си.
cc!1nzln sw-.У’ bb iOi.V. Mil празя
окоп, копая траншея.
SCSoixciieeomd т Sp рекорд ео
шacеo (от скн~октк)-
ScHiNziNhisc! mSp трaмилзк зо от-
онoк съо ски.
Schippai п, - 1. Hist 'нрoщeшип зо
тлмзo, диадема; h. венец от еиeтс и
ленти, 'крос— за главо Oбyлчнноки на¬
кит и де.)-
SCSa—i / -сп L тълп; множество;
2. ято. oелсн (птици)' 3' отряд (вой-
лици)' Hisl чето, дружина'
Im OHeilen) -er На ' тъ^таи, на големи
Г3'ин'
Eins - Kinder Орляк дпеo'
-en vom GiaiBigem Тълпи богомол¬
ци. тълпи вяев—ши.
ScSu-i/ -вп лемеж Ока ил'п)-
Scha-ade / -л щoе—да, зaпoдк—.
Soia-e / -п ■ Geogr м-лък нисък тоm~
ров (иа шведския (еяп).
scHa—en sw-V. TD lf~'~ сп(ир-; (ит
sic! (Akk) около себе он)' sic! - съ¬
бирам ол, трупое оп. тълпя се (um
jmdnlJliЖl (Akk) около някого, шпшт).
scSä-en мИ. Tb ir.'. Texf слово,
ccHa-cnweisl adv но тълпи. на ор-
лсен. но пеyии-
scburf IccHr-Г/-, ccHc-fci) adj 1. то-
'ъе (auch übeele); 2. лют, лютив.
и-елив' оилeн (алктвoллo напитно)'
3. ясен, отчетлив, рязко очертае
(профил)' 4. ожесточен (борба, опи~
ротиза)' тотпе, 6попoшaдпе Мири—и-
но); 5. силел, еoонкoлec, о-рoг Iорпд-
с-во)' 6. оъл, вaппш Iнхеe)' 7. проти-
чеш oЛилм, роман)'
Ein —cs Messen Остър лом;
Elm -am GsmucH Остра eирномo;
Elm -cs Bild Ясно картина, фотог
р-фия (с отчетливи контури);
-cs Lfoit Ярка, режещо очите овem~
ЛИЛ—'
Elm -am Wind Силен. пртниозoш вя¬
тър'
Eim -cm Todci Остър, рсоък yиеeк'
Eins -п Auselnindinsiieung Бурна
днокyоин' есоън. еaоroрпшeл спор'
-з Saoi/m Алкохол;
-cm Essie Много кисел оцет;
- nicSdenKeN Мисля 'оилпнт'
Jmlm. - BewuciiN Овеacсиoe, иoзя
шнkтпт зорко;
- in ilni Kurve iuhrar Влизам c го¬
ляма окopo■о- е завой;
-ecHls ТоН—еп Кора; плътно вдясно;
umg Aui jedm - sein Интересувам
сп (н—й-иечз опко'oлшт). много от ся
ного'
umg Aui elW' (Akk) * sein Жадувам
зо нещо. сгрпея сп с зонекн оили
към лeшo-
sohomrCu/O/ adj с oотър иoплeд, зо-
епк-
ScHi-lilocK т o-Pl проницателност.
зорък поглед'
UnU/n seinim - Под отекис. (дитпл-
ннн му иoглпд; ■
SsMem - Beweisen Донозвом прозор¬
ливостта 0И'
scHa—lBilcKenB scloT BlOekind adj
ScHI-Г/
GADEßOFF
650
пртcиеo'eлпc.
SoSarinf -n 1. oо—рота; 2. oтептлз-
восг-. 3' с-рoпoст.
ScHiufelnsUilIing / Tech 1. фокуси¬
ране; 2 -очно, фиша настройка.
schlmOnnsw. V. Tb ii,'. 1. тотря, точа
(лом. броди—); 2. изoттрсм. р—озивaм
('е).
schauTkomlig adf с остри ръбове,
sdsorfMahhen ccS1rT маспСт sw. И. Tb
ir.V, umg 1' птдо-рeкoвoм' h. депон-
рам куче да напада' 3. възбуждам ня¬
кого (сексуално).
Shbinieacber т umg подс-рек—тел.
SoSarinOcbter т пaлaе-
ScHanTceSi/ß/r п o-Pl, Mil бойка
стеeлбa-
Soho-Гsc!äiee т 1 нокyопш, точен
от•еeлeц' 2. МП слaйиeенст.
scHinOsicHUid adj 1. с остро орeкиe;
2. пртниеo—eлпк. пеoзoелнв, долко-
зидeл-
ScHaTsinn т o,Pl. иетннцaтeлкoо-'
остроумие;
- Beweisen Проявявам oо-ър уе;
E1W' (Akk) nie - heu—triien Оценя¬
вам с прецизно лтгненoс' нпшo-
schirlslmrig adj прoннеa'eлeн. с
бърз ум.
scHi-Ozickl/ adj - ccHu-iKune1g-
Sehaiixriohmen m Tech регулатор на
фокусното еoзоmoяеип (е обектив).
scHiTzür/lg adj с остър поик. хап¬
лив Окритин, оoбeлпмкo).
Sehaniach т oJPL 1. пурпур' 2. скар¬
латина.
Scbiulahlflebeim п о.Р1, треска при
ск-рлaтз;a-
shbinlaebiol adj пурпурен. сеkoчпе-
взл.
SoSi-Iolin т. -е pe/ar шaелa-aкик.
SeHi-Ioionc-ii J. -em pejoe щaелa-
-a;с-вт-
Schoun m oft. еaе, о6—яние.
soHo-mini adj очарователен, oбoс-
тплен. пеплeстпн; Любпопн-
Sc!|uniscHine f Texf нaслтвaвaшa
маши;—, скoвялo-
SoHo-nüezel п 1. МИ пепотрeлoм,
овз—ткa' 2. ирзрзнaшнп, тпoилс;a прпо-
-релно.
Shla-nfs- п. -е Tech щaениеl
ScHi-nüeuBoIzen m Tecb щaенирeл
болт. стозел 6oлт-
ScHiunO|-/iiinK . m Tecb щaениек-
0'0зa.
Schärpe -п eшaеи (лента. върза¬
но като колан или но ирато).
schä-ren sw-V TD öle.', 1. ровя (ко-
нoщk-)' еoзс. рия (с кoинтo); 2. стър-
ма. деaокaм ^ara, копито); ir,', из¬
дълбаем, нещо чрез риеше;
Der Hund ccnunni on d/n Tün Куче¬
то дроще по вр-тата'
Ein Loci im die Ende - Изравям д^-
oo в зп;стa.
Sohjiuiir m, - Tecb шабер, т'ъегaч,
стърпoлo-
Shla-nli-cisan п длето за дялане но
kOMПk-
cehalП1n|-/n е И Tb tr, У. еиЛлл'зaм
Ooaeпk)'
Shbjoute /. -п 1. нащърбено мнсгo
(иа нож)' 2 Hisl .бойница, ам5р—зу-
рм; 3' Geogr —ясла седлозило; 4. зaeщ-
на устно'
Eins ~ iisweTzcm Пoпеoвсe пепщз—.
scha-lOe adj нoшпрбпл-
«101wenxelm sw.Vf hb Oli-V, umgpejrn
любезнича; угодничо' докарвам сл
(in jndr. но ;якoгт)-
Sciasciiük m. -s шишче.
ccHeccen sw.V. TD Ог.У. umg иоипл-
дом, иогoнаae (от yенлншe, от ро¬
бота).
SCUottcN т, - оннkO'
35°С im - 35° на сянка;
in ~ Но сялно
Die ~ dir VergineeNHiiU Сенките и—
мие—лото'
Im ~ sieien Стоя в сснкa Ока зоден
план)'
In jmis. - ceeieN Стоя в нпенс чуж¬
да осшкo;
Jedm in dcm - steilem З—оeнев—e шя-
КОГО'
Nicht üben saim/m - sp—in|er Können
Не мога до надскоч— въомтлкoтти-
те ои.
ScHiUeinbied п Kunst силует.
ScHaihendosein п oPL живот. който
преминава кeоo6плязaкo, живот и
ссшк-;
Eim ~ TäH-/nJf-ici/n Водя незабеле¬
жим живоа.
sch;ai:t/nHufT adj I. кото он;oa. с
неясни контури, омъmeе. неясен;
h. избледнял'
Eins -з Gestalt Неясна фигура, фи¬
гура с шeнони контури;
~з E-1Nne-ungen Избледнели оиo-
елши.
ScHieienkoblnetl п пеaазтeлствт ■ и
снлкм (кабинет но тпoоицнс'o)-
SeSiieenkönlg т крал без реално
злост.
soHottsmlos adj без сянка (двор, пло¬
щад).
ScHiUlerno-sUi f Bot зищкoИ'
SeHaUUeNneioi п царство ка мърт¬
вите. царство шо сенки';.
schatten-eüci adj сенчест, с много
оснкa.
ShSatt/rrüß ScHotlnii$c т оилyeт (е
зоo6рaоитзпнoтo иокyстзт).
S^HahUer^ii^^ /1. спнеeсmamo страно'
h. meist Pi, лошо, слаба с—еoеo. не¬
достатък; 3. т-рнеa'eлнa'м с-рака
но живо-—'
Dcm Plor Sui auch seine ~r Планът
има и своите недостатъци'
Dia ~ les Lebens Меaекa-a, изго-
тзакaт- страна шо живото.
cci1TiensplNd/Nd Schalter spcrBcrl
ad/ сенчест, даващ оя;ko. хвърлящ
ссшкa'
ScHattcnspiel п 1. театър н— сенки¬
те (е Източим Азия)' 2. овптпoсeнки,
и—ра на светлини ■ и сешни.
Scbatt/inthiuter п Kuns, театър иа
оллннтe'
Sci1UTlNee—teflurg JK^^nsl еoопрпдe-
лясе на овemлинитe и оп;кзтп, сеет-
лoсecoи-
ShbaUUciWirtschait f Wiftsch иконо¬
мика е оя;oa. оeнчeо'o икономика.
sohaUUlcnen swVO Tb ii-V Kunst шю-
oноирoм. нaнaсс; отсенки. оттенъ¬
ци (на здин езнm)-
ScUaiUlc-un/ f-,en 1. о.Р1, нюошси-
еaзп, ношасянп и— отсенки; 2' О'осе~
но. нюонс. оттенък.
sohotlig adj оeнеeс''
SchoTuiln f. -п козчпмп. o—оe'кo (зо
бижуто, иoеи)'
Sobaiz т. Schätze 1. съкровище. бо¬
гатство; имане' h. umg любим, лю¬
бимо;
Eim/m ~ unicn'in Натрупвам (о-
пaтс-вт'
Einen ~ Heben Иоеaвсм оъkрoзишe;
Die ScHäUze urscicr Enda (Природ¬
ните) богатства на к-щaт- оeeс;
umg Was icT, Main ~? К—ово има, ми¬
ла? Какво има, мили?
651
DEUTS<CH-вULGAlBlSCHES WÖR^T^ER^E^TCH
Shboürneänhber
Du Bist clm wahrem ~! Ти си истинс¬
ко опkрoвишe!
SoHiUeonU m държавно вaиш--
ScHaezunwelsind f meist Pl съоро-
вишe; 6ои.
ccH|Uz11i adj 1. ноЯто може дм сл
оцени. оценим; 2. целен (кoеeствт)-
sohltier sw.', bb fi-V, 1. оцеляи-е.
определям (нещо измеримо: цел—,
дължина. еaзс-oскнe и др.); 2 оце¬
нявам Iiil clW' (Akk) но нещо); 3. цп-
;с, уважавам' 4. umg омс-oм, пред-
пoлaпo;'
Dem Uglaiischulen ~ Оцпшязае на
колко възлизат щетите от оптптлх-
кот—;
E- sebClzU guU/s Essem ТоЯ цели ху¬
бавото ядене;
Win oll sebätil du iHn? Ho колко го¬
дини миолиш, че е той?'
Ic! shSCiie. Morgen wi—d es ucamem
Мнолс, чз утре ще вали дъжд.
sdS|tzin|lemen scUätzar liimar м У
hb he.', учо се да ценя. з-птеаaм да
ценя Oшнkoгт. нещо).
soH|Ueencwert adj дтотoз; за 'во-
езнил. уважаван, ценен' похвален
Oптсmъпko, итзeдeенп).
Shbälzen т. - оценител (иетфлоин)-
SohoUxiurd т намираше но съкро¬
вище, еаходна.
Schilzarälnu т имoкне-
ScH1UiSouc п теeоoр; оъkеoанш-
^0.
Schotilrsal J oотртв но оъкрoвн~
щата.
ScHileeonne- f съкртзншcиеo-
ScHäUzkonzIe- т министър но фи¬
нансите но Великобритания.
Scn11zercUcHen п кутийка (кoвепмп)
зо оиъиoепшштс'и, бижуто.
SchaTzmelster т L Höst ковчежник;
2 касиер Ока дрyлпо'вт, eoе—нс
и др.).
ScHäUzh-eüc т цено по oеп;кo-
SoH/Uzsciein т WOilscl безлихвен
кеaтнoорoеeл спкрoвишeн 6ои.
Sohiizsuohe J о.Р1, търсене но оъз-
рoвиш-, нмaлсес-вт.
ScH11ecuoheг т тпеоoч на уъкеoвн-
ща. имoкнр.
Schätzum// -еп 1. ирпеeлнo 2. приб¬
лизително оцени—; оценка (дoшъенo
и др.)' 3' уи-мение, почит;
Noc! vorläufigem - По иеeдвaриmeл-
ло прпеeнoo-
scH|exun/sw/üsi adv ири6пизитeллo.
rn приблизителна иеeеe;км.
Sciaizw/cHsel т Wörtscb безлихвен
опkетвишпл бои под формат- шо ме-
ии—елсицо.
Schätzwert т о,Р1 оценка Осумото,
но която п оценено нещо). оценъчно
с-oйнтст-
SChäl’ -вп 1. иoкaи; 2. изложем,
иолтмeшиe. иепгоeд. пеeдо—oвсcп (но
модели и др.); ревю; 3. o.Pi. шоу (в
теотърм, meлeзионя—a); 4. umg oft px/ar
спсшия'
Eine IrUrniaUloiaic landwirtschaft-
liehe - Международна сплозто—т~
понсоо изложба Oиолoмeниe);
Auf lüdcn - 1icsUceecr Излагам,
пепдо-oвям но изложба;
Eiw. (Akk) zun - sleliem Излагам не¬
що (за продан)' показвам нещо;
umg Eire i-oBr - um eiW' (Akk)
mucHiN Провя цяло шоу оoеaди нп-
що, вдигам гoлсe шум около ипщо'
umg Das Essen war eine Ч Яденето
беше сплоoенoннт, строхотно!
Shboube f -п подплатена с кола
връхно мъжка дреха Ocoоeco в Сред-
шoвeoтзиe—т)-
SohouBilB п диаграма' овe;a (ри-
сукно или кор-ика, oшaгпeдсаoшa в
опростен вид нещо сложно);
Das ~ des McmsoHiühHen Körpers Кар-
—ино. oлaглeдсвaшa о-ртплa но чо¬
вешкото тялo-
ScHiubude f павилион з— отроиции
(по пан—ири и др.).
ShbauBülrc ’ geh тeoтпе, ^6^.
Scboulcm т - 1. 'M-с, у-еoву оги-
еoшeнил' 2. тръпки от yмaо. о-вра-
шeшнп и др.'
Jed. wird von eimcM ~ /-enüTO/n, üB/r-
Coeeem Някой 6изо обзет от ym—о,
отвращение;
Mich üB^mläuli с*п ~ Полазват ее
'рппин. лoстръввaм'
- Iiufer nim 1/m RücKcn Sümurirn
Тръпки ме побии-т^.
scHiude-e--sgend adj ymoосзaш. прп-
дзозиквaш умас, страх о-вр-щение
Iполдкo).
ccHand<cпiuГe adj pe/or yм—оe;, стра¬
шен' отвратителен;
Eim -am Anblick Отвратителна, ужа¬
сяващо гледно.
ccSauBsng sw.' Tb ile,y.junpers
ужася!-, сп. нaотеъввмм от yмaо
Oотеaв)'
Allein dcn G/BinKe Ileß/nieHle sie ~
Дори оaмo —aои мисъл я накара да
потръпне от 'maо. с'рaв;
Mich soSauBcrts Bai dcm Gedanken.
d1sc.-- Уе—с мп обзема ирз мноъл-
та, чП'..
seieude-voei adj изпълнен с 'мас.
oтврaшпннп-
Shbaucii/Кт т зрителен ефе;'.
schouen sw, V Tb ihr, У. 1. глпдом, пог-
лелдае' 2 südd, östert плпдoe нoнс-
къдп, гледам и дадена иoотkM' 3. sudd,
öтieгn кaплemдaм нещо. грима се
(тосН chw. (Dai) за нещо); 4. nрoзeрс-
в—м Одали воиеoт п наред); 5. старая
сл, гледам (до лaпеaвс нещо)' 6. из-
плeмдoм;
Aus dcm FeNcte- ~ Гледам пеeо nеo-
зoрeеa'
Noch den Biumam ~ Наглеждам евп-
—я-о;
Aul ctw. (Akk) - Грима сп зо нещо
(ред. дтeoкн;оaвт и др.)'
umg Srbi auf Siubene/iU - Държа
много шо чистотото;
Sobäi, Boss du pünkTlicH Bist! Гледай
до си точен!
Schoi mal, dos Misst lu doc! ^^r-
stchem! Вим оппa. aрс6вм до го еaобп-
реш!
SoUiiii m. - 1. тръпка; h. yжaо.
о'рoв; 'еeeeт; 3. кротък проливен
дъжд; дъжд шо облак'
Miel UBcrläufl cin - Тръпки ме по¬
лазват;
Ö—Т|0оЬе ~ Краткотраяки прпзoлс-
вония но мпст—'
GeWttriee ~ КеaтнттрoЯнн иолпми.
придружени с прпeo'eииеH'
s^^^iUUiuiiiag adj ораткотр—еи Опре-
вaлсвaлe)-
Scbiüü/nbiid п ymoссвoш— нортино.
с-рашла плпдкo-
scniue-e--c/enB adj = soSouBercn-c-
/111.
Schau/-/escHicHti f страшна исго-
рис приказно но ум—сите.
seliueuIOoh adj 'моспн, будещ строх
Shbiurreimm т Маг докер, nенст--
cишпш работни;.
Schauruncueb/r п сmеoщнa прио—з-
но. приk-икa на yмoои'e.
sohoueM
GASEROW
652
shboueM sw.', TD ior.И.|umperт тре-
ипея. иoтрпиeрзaм, тръпна, побиват
ee тръпни (от yм—о. студ); unpets во¬
ли на облон;
Es ccHuu/-tr mln Omioi) vom Kälte
Тепиeрeв от студ.
SCHoic-momon m ромон но хмaонтп.
Scbiienwetten п o,PL Meiern неус¬
тойчиво време, о чести пепзaлсз—-
шнн.
SciauOel / -л 1 лопата 1 нофо кош
Она 6—гер).
SoHuurelii/ger т есн-в-тор, Опд-
нт)итфпчпш 6—ппр-
SoHiüfilblatt п р-ботно страна са
лтиam—.
s/BäuralMOrmf/ adf лтпaтoзидпc, с
формо са лопата.
Soigureiäiweii nZad рога на плзи,
лoо-
SchouirihZuscS т Zad елен лопот—р.
scnouicin sw-V Tb 0г.И.101г.У. прeв-
въелсм с лопато Ожито, иссъk)' nr. У.
1 кктnoс 2р риса слoe—-0cснс);;fо-ГУ
umg лопом, ям бързо.
ScHiüfei-il п 1. Tech лопа-но ко¬
лело (шо турбина и др.)' 2. гребло
ooлeлт-
Scboniens^em и витрина;
Ehw. (Akk) im - 1uscUeBlN Излагам
нпщо но витеишa--;
Etw. suche, liegi im - Нещо е иолт-
мено но вигрнл-тa-
ScSauf/rceeu1UcI1d/ / изложените
стоки на зн'рннo'0'
ScHiürensUeubimm/е т еaовтдкa зо
оглеждонз но ииmрнши—П'
SCUaufcmSerdelCoimiteur т декора-
—ор Oaеaкмoр) на ин'рини-
ShiiiirmstinBrCoiaiioi f 'кроса.
oрoнжнртвнo но витрино.
ScHaur/Nsie-puppc f манекен Онун-
л; з— ■ дпeo;сaрменя но дрехи е мм-
пaоин)-
ScHijirinsier-ekeamif реклама вър¬
ху или въз еитрикато иа мoпaои;'
SoUaufeen т. - Zad плен лопотор.
Schaigrsohäfi п о~Р1 щтyбиинпо.
SchiüKaslcn т молим ии-рии- (в му¬
зей. шо стено или върху мас— и др.).
ScHomkni f -т люлкo-
SohimKrlbewcaimg / люлеене. иoк-
лaшaнПl
SohoiK/lförier/r m TecT висящ кол-
зейер. люлков те-шсптртьте.
scHauKcI*/ aäj юлотещ сл. люлеещ оп.
sebiüK/im sw-.V- Tb lr-У, 1. люлея,
люшкам; 2 - umg к-рпмо-м еa6o-a-
та, оправям нещо проблематично;
йг.И люлея оз, люшкам сл;
Das Kimd aui Bem Лгм/п, Im Brr Wleae
- Люлея детето на епеп, в люлката'
AuT dcm SchoiKei^^/md ~ Люлея се
на кocеп Iипрaекo);
Das Bool schauKelt Лодката ол кла¬
тушка олюляв—.
SeHamKlipriud п дървено кoшел зо
люлeпнп-
ScHauknipoIitiK / о-PL peion непос-
тoскшa, лппослпдоватплк- иoлитнкo.
SoHlükel-ecK я Sp тр-nпе.
Sciiukee-üngc nur Pl Sp опте—cи
вaлнн-
Schaukelslibt m люлеещ се стол.
SchoulaiOcm п Sp ревю но лед; де-
мoеотемеия но 'мпсия въз фигурно¬
то пързаляше, волно пеoгрaмa-
SchaU^^st/-.PL любтeн—стат, жаж¬
да за зрeлишa-
ScH1ülicUiee m/J. -п, -и px/or чозпн,
който обич— орплнш-' осиoе-
Schoum т. Schäume meist Sg инлa;
De- - dis Bie—s, le- Wallen Пяната
са бира--, но вълните;
Eiweiß zu - schiieem Розбивом бел¬
тъци но сияе
seHouMo—U*d adj кото пнш-'
Schaumbad п шaмиooл зо вано.
sohammBelickt adf иokри' с пншo,
рoоиeнec; илyзш—л е пот Oнтл)l
SchounbrlON mAecl и;шт6п—т;'
Schaunbiidnirg oJPl еe;oo6еoоyиa~
ле, еaиипквaлп.
Sehounhiäschrn п мехурче от ^н—.
• sohäun/n sw-'O Tb ihn,'. 1. илнн сп
(шоeпacоoт; о-иyш; бира)' 2 oншя (от
ярост и де')-
schaumend adj ип;лиз, раоиeшeн-
Sciium/ebäoK п Koclk целувка'
ScHaümeibouini f O-Pl Родено от
мoрокa'o пяно (име но Афеoди—o)-
schaumgcBrcmst - adj с малко ппшли-
аост, нжкопенест (пприлпш nзпи—-
емт)-
Schaumglas п о,Р!, пзлостънло.
Scioumgold п о.Р1, илoтeш вар-к
ScHaumgumml т душ—прзи.
ScHaumeumm1K1cscN я ипопоaз;иеo
оа дyшaпелн-
Sciiun/unmimatruUee J дулапре-
коз матрак.
scHiunie adf 1. пенлив; 2 разпп-
лпл' ипшeст-
SoHiumKiMm т meist PL еaоиeшп~
ни бели гребени Она морски вълни).
SciaumKelii / ~ ScH1uniöffcI-
ScUiiMkmodc f I. 5яла прнаa (ео
зълно); 2 пс;o върху тeентст (бира
и ДР-)-
SciiumiöTfei т рпщпгпотa лъжицо
зо обиране но пс;a-
SeHaumlöscher т птmaрoпoоиmeл (с
иeнтoбеoо'иoшт вещество).
SoHaumuelrignr т препарат с итено~
тзащо действие иа ^-'0.
ScHouMschläeni т 1. тел зо разбива¬
не Она белтъци и др.)' 2. pejoe сомох-
ж-лиа
ScSiümsUoff т лен порест матери¬
ал; песоплост*; дулопеe;-
ScHaunÜNzi Jюбилейна монета Осе-
еeш— по oиепдплпн повод. без стой-
лост).
Schaumwein т пенливо вино Iтии
щaeпaеоko)'
So!aupuokmg/f•бyтaЛтек—, реклам¬
на оп-ковко (въз витрино).
SchauplaTz т мя^о но оъ6и-иe'т,
действието; орен—; —;м'ъе (ша воен¬
ни дeйотвис и др.)'
Dam - des Verbrechens Мсстo—o но
nепстъnлплиптo-
SoHiipmozcß ScHoupmozcss m голям
съдебен процес (с цпл иривличaнп
но общественото вним—шип).
seHau-i/ adj geh = scH1ue-IioH-
ScSius^iee / страното на предмет и
др., предноонaепнa за плпд-лП'
SchouspOil п 1. иипуo, драма; 1 глед¬
но. уцпш—, зрллншп;
Das fiss^leg^Bi-de- AtecnBclCmmerime
Пленителната гледна са оoлeзo-
Schuüspicldidhtcr т автор но пие¬
си, драматурЕ
Sohiüspicl^r т актьор, aетнст',
Ein /ie/nrccnl/cht/- - sein Добър’
лош ар-ис- съм (auch üDeeti).
S^l^;^1U^i^ii/hnuIi/ о..^!. 1. umg актьор-
стионз, ипеoecс е театър; 2. wng peion
ие;стеyикн, комедия.
ScHaushüeIe—in / -лпн актрисо. ар-
—ИCTkO-
sciiuspiele-üso! adj актьорски Oио-
пълнение); aетистиепн (талона).
ccH1uchiel/nn sw-H bb -ОГ-У, umg
653
DEÜTTCC-l-lJLG.GRISCHEtÖ WÖQTEQÖTCH
Scn|ONi
1 иигро в тгз—тр; 2. -pBia тпрпотр-
в—м се, рoоигрaзмм тпaтър-
ScH1üChi/eHauc п деaмoтнеeн гем-
-ъе.
SoSumch1eIkins1 /-театрално иоoхт—-
зо. дрoмaaнчеo нзкхотвo.
ScHauspicIscHule / актьорско (тп—т-
р-лно) училище. школа за обучение
ео oр-нсmи-
SoH1üShieluпt/riicSe m aPl уроци по
aк'ьoеокo мaЯстoеттвО-
SeUousUcllcm m собственик им пови-
лион зо атракции (по пашаири и др.).
SoH1üsUäck п пкситca'. изложен зо
показ ирпд;пт-
Sohouliiel ’ нагледно тобло.
SchncK m. -s Wöilxh чек;
Elm umgcBecKt/m - Чек 6пз покри¬
тие'
JmlM' cirer ~ lusscn—eüleN Изда¬
вам чек на нечие иеп;
Den ~ eünloseN Осребрявае чек—.
ScHccKlet—uj m чеково измам-'
SchccKhcilrUgcr m ЛaлшнЛинaтoе иа
епи-
ScHccClihH п чеково книжно.
Schicks f -л пъстър кои' пъстра
kр—BO-
ScSeck1ätecCsngg/ Лaлшифиенрoнe,
птдпе-вскп са чпк.
soSackü/ adj eъо'ър. шарен. пет¬
нист Она бели и кафяви или (зли и
черни петно) Озо ноез, говлда).
ScSiokeaiiUe / чеково норто
SchecKv^i^l^ehn m o-PL епooвз еoои-
лaшaкия-
schc/i adf 1. кривоглед' 2. оoаис—-
лив, еши—елен'
Jndn. - imscici Глпдам лнooпo нао-
рнвт-
shb/cirnglg adj 1. кривоглед; 2. за¬
вистлив.
ScH|/IcnCSe ’ о.Р1, оoвисm, олo(a-
SeHaTici m. - Hist крино; ведро (и
като мерна единицо);
umg Es neenee wic aus ~n Воли кото
из ведро'
umg Sein LOcSi unis- dem - slriiem
Соромнича. се сп сa;oиотъкаaм-
scHiTOeln sw, V. TD te, V. umg pejor кат-
рутам пари. богатство, рин— пари¬
те с лопот—.
ScH/!e—1iadlJScHlHeuez1de / Шехе-
рпоoдм.
schelBohrmwelse adv 1. ло тъкои рп-
опнел—o' 2. umg малко m молко' ша
час по лъжичко.
ScHiObi J, -п 1. kепп. диск; 2. Tech
шайба, диск, кръг. 3. резен. иoрчп
(сало;)' Лилнс. резен Ох^б); 4. стък¬
ло (иа петоoрпе)' 5. мишле-' 6. Sp
ш—Яб— (при хокей на лед); 7, umg гро-
мофонна плтеo;
umg Sich (Dal) vom jedm ein/ *
ilscHneüden Könn/n Мога до си аоe-
ма някого за т6еoоле'
Scha/l/mB-amsc fTecl дисково опн-
рaеka.
ScHäiierbrolU п хляб шо филийки (и
тп—ooзиo)-
ScHiübiNceei Jlandw дисково броно,
sohiüBeniönele adj днокттбеaоeк,
кеъпъл.
ScH/hb^nfräse— m дисков- фрезо.
SciciBnghonig!i Trierf umg глупости!
по дяволите,! Оз- израз но пcнз)-
ScHeOiinioni/2 m o,PL ичпл;н мед
ла иитн.
ScHclbcnKIcisTcr! Onle-f = ScH/ilinio-
müg!
ScH|1enkuppllingJfTeвft дноктз съе-
дисигзл. aм6еиaм-
Sohiil/mnälr— m Landw дисково
жетварка' дноoтзa спнокосоч;-.
SdS|OBcrpfhie m Landw дноoтз плуг.
ScH|üBlncehießln п о.Р1 стрелба
eншeн--
SCb/ZbcmwosoioNio/e/yстетйотвo з—
миене шо саънло (в кол—).
scieOlenwirse adv но еeопнн, ла фи¬
лии.
Seniü1/nwiseSc- m еис'oеoa Она
нoлa)-
ShhifltruSc / ösferi = Schuhkonuem.
Schlich m, ^/-e шейх (тигло).
Scb/Icitum n, ScTBÖchlümer владп-
шиз на арабски шейх.
Seht/rBi; -п 1. пеoниеo. межда; во¬
додел' 2. ножниц-' 3' Anat влаголи-
шe, в—пнш—'
Dos Schwert aus dar - zfchsn Водя
меча от ножница—о.
Scbe|iiiam*e / ге-ниекa, дпeaезo-
еитшшo линия
ScH|denauer / иеeпеaдкo стено.
ScH|d/märze/е дребно мосе—-' раз¬
менна монета
schcilcn Mschiad, /asciindcm) umr-V,
Tb le.V, 1. разделям, отделям' 2 р—з-
пеaенеaвмм; 3. еaз-ртпвмм (брои)'
еaовeмдaм Oоппр'ои); sn irr.'. 1. раз¬
делям ол. иеoшoвoe сп (von jedm. с
някого)' 2 gxl шaпyокae (длъжност.
Лyннцнс) (aus ctw. (Hat) отнякъде);
Elms Ehe wi—d eesOii/d/N Разтрогва
се брак'
Sic! ~ lassen Развеждам сл;
gxl Gut von Böse ~ Cönnen Умея да
рмзлнеaвoм добро от лошо;
Aus Bam Lciam ~ Напускам живо¬
та умирам'
Sin scHi/Bcn als F-eunle Тп сп емо-
делиха като иристпли-
ScH/BenenUzündin/’Bпзrп-лесие но
влагалището, зoпншaлнт зъипoлпннП'
SchlinslnnBc ’ час за рoодялa-
ScSi/diwand / nрeпеoдca стено'
преграда, бaен;ем-
SdhajBewasser п CTem азотно кисе¬
лина (използвана за разделяне на
злото от сребро в оплoв)-
Scieldewee m кръстопът. емоклтшe-
ЛИП'
Am - silier Стоя на кръстопът
(преди взпммеп на вомшо решение).
SdnC/tuge -еп 1. развод; р—о-етп-
ванп но брои; 2 еaодeлс;п. рoипр-~
ниеoв—нe'
Dir ~ beamt—a/en, ein—eieneN Подо¬
ва; молба зо е-иитд.
SeHlüdnrgsirwalU m адвокат при
рaовoд-
SchgOBiNgsdrunB m иричнлa за еaз-
зод.
ShhiZdinesKlo/e JJue иск зо развод'
SohiOdimespnoiaß ScieIBulNJS|ptozlsc
m 6еoктеaзвoдшo дело.
SchäjBingsinKiiBr/Лг овндз-eло~
-во зо развод.
ScH/Odüresunh/ii п епщeшип по бра-
оор—оатднo дело. обявяван; но раз-
зод.
ScH/T1| m aJPL 1. овлтлишa' блясъК'
отблясък сияние' 2. зпнщe; зид;
пеизнднoст, илюонн'
Dem ~ Bis Mondes Сия^^з^о но лу-
са—-'
Im - lam Loepc sülzem Седя е свет¬
лина—— но лoмиo'a'
Dir ~ iS-/— Ли/еп Бляопнъm на очи¬
те й'
Noc! dem ~ u-eeilen Съдя външ-
шия вид;
Den ~ с—wecken, B1SS'-- Cподaвa;
вппеomлпнил еe'-''
GABEQOFF
ScH/jn
Den Ciß/ncr - wahmen, ailrrchtrr-
iaiecn З-поззме външното впечатле¬
ние;
Zun ~ Привидно.
ScHsOni m. -е 1. документ, удосто¬
верение. рoописko; 2. 5-скиот-'
Eimen g-oß/n - wechseln Размеся,
едро банкнота.
Soneinureumcnl m привиден арг-у-
eec'-
ScH|nangriT m Mil лъжлив— 0—000.
Sciäin1cylaNi m pejrn имипрoнт, №-
нащ noпн-нчeоoo убежище без реал¬
ни приеишн за тово.
sch/mhir adj привидел. мшие;
Elm -cm Wilersp—uch Привидно про-
—ииoрпенe'
E- 111 clüne Meinung nun - gIcniBe-U
Той оa;o привидно промени мне¬
нието он.
SeSiirbiüte /■привиден, фиктивен,
илюзорен еaоевe- (на икономика
И де.).
Sci|0nBisi1N п привидно същестеу-
еанз. безсмислен жнзoт-
Sci/OncHe / Ликтнвe; бран.
schnZmer Osebi/n, gesciieNen) uir,'
Tb -ar,', 1. ов;'с; грея, бппо'я; 2. из¬
глеждам; създавам вe;еo'ппкиe;
unpвnт струим ми с;;
D/m Moni scheini Луната грее'
Dir Sorne sobilri iin *№ Gesieli
Слънцето пеe; е лицето му;
Seine Erzählung sohrlnl mir ineliuB-
wümlüg Рмоkaоъm му ми се струва ке-
пеoздoпoдo6eш'
Die K—ise sol/lrt sieh zu v^rUlcien
Кеииoтa като че ли се задълбочава, -
иоплeлд— кризата о; задълбоча!—'
Win es cci/inU Които иоплeмдo-
SchiOrr—Oole m мним хоппв.
ScSeinfnna / фирма Лaнтт;.
Scheinfriede m о.Р1. привиден. фик¬
тивен еир.
SehiOdlnuohl Bat лъжлив плод.
SeH|n1UßcHen п Zrol пспвдonoди-
ScHiingiund m измислена, Лниmив-
но пеичн;o-
scHeOnneilü/ adj umg pe/ae лицеме¬
рен, двхлие;ш;
Ein -cn GesichtsauslrüCC Лицемерел
изр—з но лицето'
umg - Tun Провя l но извишен, но
бола кроиица'
SoH|inSeiIigK/it / o.Pl лицемерие,
двyлнчи;-
ScSInkunf m Лик-нз;a пткхин-.
SoSginkmunCc mlf -п, -п ели; бо¬
лей, оимyлoш-' мнима болка.
SdHlniessugg привидно решение.
SeH|0nh-oBI/m п привиден. мним
пеoблeм-
ScSIischwaingenshSaT’мнима (ре
eeнcoо—.
SeH|nUäU1gCe1U / Ликтив;o дейност.
Shhlmtol m Med мнима смърт.
scHIilol ad/ привидно мъртъв.
Shhäfm’weli: /" илюзорен оият-
ScHäinwerOer m прожектор' фар (но
ктлo)-
ShScOrwerierlücHt п прожекторна
сжб-лина (auch übefir)\
In - вет ÖTf/nU11eHkeiU steten Отоя
в центъра са общественото внима-
шие.
SoHaOmwiderstomd m привиди— съп-
рт—ивo-
ScSiißlnecK m vulg pefre боклук. не¬
що противно. ттвеa-нтплкo;
umg Das gelt dich lüi/m ~ am! Това
въобще не —е з—ос-o!
ScHäoße / O.PL 1' vulg лойно, изп-
еoмнплня; 2. umg pefoe боклук. годост
(за ноеaо но яд)-
cch/ißl/ui adf umg крайно (поеoо-
личен;
umg Eiw. ist ein - Нещо ми е абсо¬
лютно безразлично, хич нп ее иште-
рпсува.
schlßcm (schiss, gnsdHlssen) ui-VO TD
ölet У. vulg ходя по голяма нужда, спр—'
vulg AuO ilw. (Akk) - ипт пари нп
д—в-м зо нещо, плюя, инк-я ка нещО'
Sol/jDen m, - vulg pejor дрипльо,
пикльо.
schgißf-eindiic! adj umg pefre ли-
гов, лицемерно любпизн-
ScheßSuns п vulg клозет.
Seteißk/ni m umg год^р.
ScHeißwetter п umg гадно време.
Sohlt rn -е цепеницо.
Sehll/I m. -1. Anai - темп' 2. шъ— н—
нос-ао Oиеич;скo)' 3. връх Она ъгъл);
Einem - zOriem Сресвам косо на m>T'
Der - ciN/s Gewölles Връхната еaо'
иа овoд, нупол.
ScH|0ieIic1n п Anat теменна кoо'-
ScH|tellh6he ’ връхно. пределно аи-
сочино.
Sohiftrlkimot m вододелен кошол.
654
Sci|OUeeeiNie / Mail вертикална ли-
нин.
scheiteln sw-VO TD ir-V, реша koоa са
път.
Sc!/UeIhunkU m 1. Asli зенит, —по-
гей' 2. Mail връх са ъгъл.
SchiOt/iwer m Math, Pbys ампли¬
туда.
Sci|OT/IwünkeI nue Pl. Mail зепвше
ъгли.
SoiäiterHiureN m Höst кладо'
AiO dcm - 'sUcmhcn Умирам на кла¬
дата.
sch/lamm swoyO sm Ohr. V. 1. рухвам (на¬
дежда); провалям сп, иеoиoдaм (mit
eiw. (Dao) c лещо)' 2. претърпяв-е
шпyопeв; прeтпеnнаo; крушение (am
niw. (Dai) оaеoди. поради лещо);
Mol /in/м Projekt - Търпя шeyсиeх
с даден иеoпkт;
D/n Bau ist an dir Finanzierung er¬
senelter Строежът сп провали оoеo~
ди Ли;aнсирoшeтт.
SoHIieiiN п o,Pl провал, ;eyоипв;
E1W' Isi zum - verurteil: Нещо п осъ¬
дено, обречело ео иеoв—л-
ShUiOthoIe п сосечеси дърво (за
oпрeз)-
Sohcif п)т. -е 1. Geogi шелф; h. Geol
старо морско дпнo-
SoHiilocK т Tech шпллao-
Sci|ile / -п 1' звънец' комбосоо,
оип;ч;; h. umg илпсcнеa; 3. nue Pl
5eл;оенен; 4. халка Оза закрепване шо
тръба); 5. nur Pl корти с боя “звън¬
чета” Iшпeоки карти зм игро).
sobcll/m sw-VO Tb ОО-,'. овпес;
An dcn Tün ~ Звъня на вро-ата'
Es schelle Звъни ол-
SCH|IieNkippi / шопна но шут съо
звъcеe'a'
SeH|ieenCI/nn/ /ВвсТ eoо'oвo
oлeмo-
SchellensehliiTtrm m шейна оъс озъл-
еe—0.
Sei|ieenU-ommeI ’ Mus дайре.
SciillTüscH m Zaal (зид) трeоoo.
SeHiIIHinni- m Tecl плaзиеaекa
(инструмент зо ръчно ни—oзoнe)-
ScUHiikraut п Bal омийоko мляко.
Schelm m. -е 1 veralt дсвтл' шего¬
биец; 2. дяволче, (дяволито) хлад;;
3' Schweiz крадец.
SoH|enen—omin mLll иеиклюепшсkн
с—mиеиепc роман (от XVI и XVII и.).
DETTCbDTGADlöCltttö WÖRTEDBT'CH
655
Schelmenstreich m шего, дяволия.
SCHeienen—Il/ -xn 1. оЛ дяаoлн-oсп*
2' шега; -дяволия; шмекория.
coH|Im1coi adf шеговит, дяволит.
о—kaелиз.
SoHaite f &PI. мъмрене. укор, иoеи~
емшнп-
sohcllcr Msohoit. gescHoItem) unt-У. Tb
Or.y.iOfr-И. 1. koеoм се (|мВП' но ся-
кого), хо;ае, пьлеa, н—рутои—м; 1 на¬
ричам някого (лъжец, ппye—к и др.)'
veraltend Jnin. einen Dummkopf -
Нaеиеaм някого плyимн.
Schema п. -.sl-talSchemem 1. схпео.
оkиеa. илo;; 2. днмпеoмa; 3. oji pa/an
схемо; модел' шаблош. калъп;
Das - einer K^iN^-uCTlom Схем; щлон
ла кт;о-рyкеия;
Eim cU1-ncc - Строга, о—оmинoлo. нос-
спрво—изно схема;
Ehw. passt in Kain ~ Нещо не влиза и
никакво охeмo, нещо п необичайно'
umg pajan Noch Schema F По сга-
рия, o6иеaйемн н—чиш.
soHemiUüsci adj 1. схeeoтиеeн' въз
вид са схпео; h. rjt peion шаблонен.
механичен Iе-(ттa)'
Eine ~п Du-ci/elnrg Представяше
чрез схпмо, схематично представяне'
Eire -л Teli/Ccül Механична д;Я-
нoст-
soHimiUüsüi—in sw.V hD ar,', схема-
тизирае, представям схeмoтиеcT'
ScHen1Uisnuc т оЛ овeмomизъe*,
шмблОННОСТ.
ScH/mthirt т Hist маска с (е-дa.
Sciimel т. - ниско столче (без о(-
лппaлko); ——буре'—^
Sciimin т. -1. Iпрн)зидeшиe, приз¬
рак; фантом; 2. онни—. неясни конту¬
ри' 3' eoоk—.
shhameitSoOl adf 1 пеноеaчпн' като
сяин—' 2' нпнсeШ; неопределен. смъ¬
тен. с неясни kт;тyеи-
Scienk т. -ст. -еп 1 Höst иишочпр-
ипц; 2. veralt кръчмар.
Schenke ft -п кръчма, пиисицо.
SohenK/i т. - l.Anaf (едро' 2. (ут.
кълн—' l.Mail сaеo;o шо ъгъл' 4. ра¬
мо (са пергел, ножица);
SlcH (Dal) vom Lochan aul dic - söhli¬
gen пЛсскa; се по бедрото от смях.
ScHimKrlBcÜN п Anal (поеплa кост
ScHcmKrlBunci т фрактура но - бед¬
рената НОсТ'
SoH|rCeIiuec т Anat шийка но (зд-
рено-а kто'-
SoiinKelKnooHeN т бедрена кос-.
ScHirkelkopi т Anal глозо. ябълка
шо (едрена-о kто—.
scHinkiN sw-V Tb -г.У. 1. подаря¬
вам OjMlm' ilw. (Akk) ннkoe' нещо);
довам. дарявам с нещо' 2. саливом'
umg sici (Dai) - сиeстявae си. не из-
зършвам Мизщо)'
Jelm ciw. (Akk) ois/zum ANdenKen.
zun GeburUsloe -* Пoдмрсзaм някому
нещо зо сиoeeн, за ртлдпшис ден;
Einem Klrd Ви Laben - Ромд—м
дете;
JmBm. AufmerKsamkcit - Обръщам
внимание на шскoro;
Jndm. Gehör - Слушам нскoro,
вслушвам сп е някого;
Sic! (Dal) linen e-neulen Ve-cuci -
Cneстсвoм си нов опит;
Das ist halb. Oosi eischcnCt Това c
направо без пори (много евтино).
SchcnKcm т. - Jue дмри-по-
SoHgnCstubi f кръеeм, инвшнеo-
SdHclLeuni/ -зя Zun дoрпннe-
ScH/imkundsteier f данък върху до-
ресие
ShUeikuiNäsiurkunde / документ зо
дарение.
SoScmKwirl т = SchorCwin1.
ScH|nCWrtschaft f = SchenKc,
c:hs/hhп^eнW bb öli.V, umg деъе-
чо дрънкам (за празни съдове, ме¬
тал при падане)' umpens umg чуво се
тестък от о6лъоoзacп но коли.
Scher т. -esüdd, öтOвir. Schweiz оър-
тицо.
Sci/rbiuM т кpтунo-
Seb/mbc ff -п парче (от ое'ппкo
стъкло. пoееплaк и др.)'
Etw. gehl Im -п Нещо се счуп!—'
~п b-ÜN/ir Glick Сч^е^^то носи
щастие
ScherBcnhaufen т купчин— стъкла.
парчето иoееeлaн, oпрoмнзo-
SCS|-e J. -п I. ножица; 2. щипка Ок-
рок и др.)' 3' 'rsch ножиц— Iрaолн-
оа между приходи и разходи и др.)'
Eina solarOe/stimpfe - Ос-ра/ттпа
ножица'
Dia ~ schleficn Точо шoлне—'
Die - zwischen P-eüsen uni Loinen
Нтмнеo—o Iемзлнkoтo) между цени и
заплоти'
Soie-ОГ
Eiw. 11111 Bin ~ zum Opicr Част от
-екс— бием сънротес—.
sohg—idi IceHn-. dccono-/g) unr-',
Tb Ог.У. 1. стрило Оливотси, кос—);
h. пe)дккaуpзям -ожив шилг))
Eim SchiT - Стрижа овца;
Alles UB^:m /ineN Komm - Меря воие-
ко с една eяриa-
ccH/r/n1 sw-У. Tb tr-V. umg - нещо ее
иктерпс'в-, нещо м; омоя-м; sich -
1. ииштлрлу^—[ ссЗога i r^d^^.//ie^. .AAk)
от нсkтro, нещо)' 2 тръгвам он;
umg Es solerl mfo! üienHoihU mioSi
Изобщо не м; иш'eрпоyвo, се м; за-
осп—, все еи л едно, пет пари ле да¬
вам'
Sich um Bas Verbot mioSi - Нп ме а
грима з— забралата, пет иoрн сп да¬
вам за оa(еaлoтa';
umg Seh/m dloi nacH Haise! Върви
си в къщи!'
umg SCh/n dfoi zum TcuOrl! Върви
по дяволите!
ScHereru-m m TecT лост (от пора-
лелогромпн —ии)'
schgucronlüg adj като штжиеo, коми¬
чен.
Sebgrenlernrobu п Mil еoпoтk- (зид
окуляр).
ScH/rcngitter п огъв—;мм меголно
решетка.
Soha-rdscHieircu т mтчилaе.
SohgremscIhnütT т Kunst фигуро. си¬
лует Oиоряоoc от черна в—е'ис).
SoH|-/nch-un/ т Sp ^№6; оити.
скок лoжиеa-
Scheces-Ii’ -xn umg нeпрзсmcтстн.
ядове. разпровии; глoзo6oлин;
JelM. -cm MueH/n Създов—м ня¬
кому cпприя-нoу—и'
Зпет. -ат е—chu-en Cпeсгсвoм не¬
приятности лннтe'у
Mit jedm. -er hobsr Имом си рoо-
прoанн с ннкoпo-
Sc!|-f/sU1gk/üU f оЛ. TecT 'сmoйеи-
вост на материал при рязace-
Sch|—fleln п оЛ. лппто; пришоС;
Sein ~ хи clW' (Dal) beüsUeue-N, icfi-
uagen Давам eеинoу- си зо нещо.
ScHenga т. -п, -п pe/ai 1. пеиолyм-
лик (и съд-' но додпн релим); 2 оoп~
—ие
Sohrmfe f о.Р0 шериоа Iзоляeскo
ирoит).
SoheuIT т. -^1-^eiRel шериф Iиеи ею-
Scignune
GABEDOfT
656
оюлмани—п).
Schenuigg, -ei TecT сеяозaлп, оепз.
Schcuz m, -е шега'
Elm i/lungener/hammeos/m ~ Cиoлyе-
ливо/безобидно шего'
Ein schlechter - Лошо шeпa, неп¬
риятно уитyoенс;
* Bilsilli! Шегата h-ctрало!'
Ganz ohne - Съвсем сериозно'
Etw. (Akk) 1isJzumJüm - saacn Каз¬
вам лещо но шего;
umg Miel Keinen Ч Mach Kains -п!
Не се шегувай! Какво пoзтрнщ!
Schänder sw,' Tb iti-V, 1. шегувам
сз (eil jndm. ül/r chw. (Akk) c няко¬
го за нещо)' 2. флиртувам (mit jmdm-
с шсктгт);
Mit niw. (Dal) ist ricit zu - C нещо
не бива да се щeпyв—мe.
scHsreSifi adj шеговит, забавен
Oвппрoо).
ScH/rzname/ScISerznimin m шего¬
вит иескoе.
Schguzomtükel m дребни артикули зо
зоб-вление (маски. бомбички и де-)-
Scienzbold m -е umg щппoдmиЯ'
Scie—xOnoec f шеговит въпрос, за-
6—зен въпрос.
Sein—zinBieht п шеговито стихотво¬
рение.
Schi-zUiliOgkell f aPL щeпoвн-тсm.
ScheuzkeKs m umg = Scil—zbmld-
ScHe-zflnB n шеговита пeолШ'
SCHe-zo ['skcnUc^] m. -slScleezi Mus
уoeреT'
SChgrenOtsci m весела г—тонно, за¬
бойна зогодка.
Scherzwort п шего, оok—еoo.
schau ad/ 1' уапнлиз. ур-eeжлиз.
стеснителли' 2. стрaвлив, бтсолии.
пл—шлиз, ^0х; 3' пл—шлиз Oмизoтшo)l
Scl!äuSt^Zl 1. о'рaв; боязън, бтсз-
ливoу', илaвoу-; с-;онит;лнoут (тои
jndm,’eUw. (Dat) от нскoгт, нещо)'
2. пипaщлзвoу(зз}^миат■<^иЗ)
Srine - Übenwinden, ollc/em Прео¬
долявам плахостта. ботсто си'
- vor - len AilrOU Неприязън към
трyд--
Sci/üche f -п ил-шилo.
sdhcuchcm sw-УО TD an.V, 1. ирoпъл-
дам. изгонвам. подплоше—е (живот¬
ни)' 2. припирае, каро; ияного да
извърши бързо нещо'
OtOeecn vom KucieN - Пъдя мухите
от олaдkншo-
schegsm sw.' Tb tr.'. страхувам уп.
боя сп, (ягом (от еoовoдн. отговор¬
ност)' П/T' У~ бягам от нещо; подплош-
вое сп (vor chw. (Dar) от нещо); sich -
утеaвyвoм се, боя оe, плаша сп (vor
ctw. (Dao) от нещо)'
AiusIinand/rs/exuNeir - Бягам от
спорове:. 6оя се от оптеoил■'
Keine Mühen - Не moлс никакви
yснлнн;
Sin scheute sici (davor), i!n zu verma-
Uen Тя се итбтс да го пред-дл.
Schguer J. -п umg вaeб—р-
Schcuerbürste f четна за търкане (но
под и др')-
SoiiuiniippeN m noее-л зо еиу-п-
не (на дъски и др.).
ScHäue—ilisUi f ппев-з (и— иoд).
Scheuermittel п препарат зо изтърн-
залп Она съдове, иoдтзл)-
schnuerm swoVOTb гп.У-lOrr.V. 1 мyлн.
търкам (под. съдове и др.); 2. шоро-
шяиое. иеттризoe, протърквам. жу¬
ля (орон, рък— и др.)'
Düs Piiirc - Иоmъркв—e аигошо;
Süc! (Dal) die Kmfc wumd ~ Омулв—е
си коленете'
umg Jnde. cfne ~ Залющвам му ед¬
на O'дрнe шамар шнктмy)'
Sch/uerhuc! п = SeHeieuI1hpen.
SdiguKloppcm nun Pl л—теннен'
- (vor dcm Aü/cm) hohem Ограничеи
съм (из еого или нп желая дм видя
дeЯствнтплшoутт-)-
SohSuma f, -п хамбар, плeвшн, плез-
ШИК'
Scheunendrescher m On: umg wie ein
- /sssn/reinHiueN ям като еaоирaш-
ScHgusal л, -e 1. озср, чудовище.
у-paщнлншп (животно); 2 px/ö ио-
епрг. звсе; чудовище' 3. плашило.
гртот—ин-
яСПеиАИсН adj 1. отвратителен, умо-
уeш, много пртозн; 2. ттве-титeлeн
(време)' 3. еyдoиишeш. с-рашен, бру¬
тален Onепуп>илeшнe).
ScIHcußllehbcStUj -еп низост. гадосг, -
безоброзии. отвратителни нещо.
SCHI |T1:] м, -er Уk—, уки.
Schl/ClT -em 1. пласт. олтй (вещест¬
во); 2. слой. прослойка (е общество¬
то); 3. смяна Iеo5o-нo време)'
Elma iUmre - Тънък слой;
Dic besitzende - Имотната прослой¬
ка им обществото;
In -nm onbcüt/1 Работя но смбии.
ScHZcHTilIösing / крой на едното и
н—еoлo иа ново работна смншO'
ScUihStiri/lT / работа но смеси,
сменно рaбoт--
SoHichtarbeiter m работник, нойто
роботи и— сепнИ'
Seh|ohUBürmS m = SoiicHU1—be1U-
sch|chicr sw-yie а-,', 1 нареждам
един върху друг, 2. Tecb зареждам
(инстoo иeш); öhn-V, наслояаа ол, о6-
рoо'вo ПП00—О3Л-
schloHlcmsprzf'Oso! adf вoрaз—ерен зо
дадена обществено прослойн—.
seHIeHiIin)weisi adv 1. но редове. н—
пл—стозе' 2 и— омпши-
ScHicnueesliün п Geol седиментно
скала.
SchiCUtKuohen m ул-дкнш (торта) с
раолиенн блатове.
SoHicHtumg / -вп 1. Geol нanп-у-с-
вашп' стро—иЛииoеия' 2. р—ослoeнип
(в обществото).
Schichtunterricht m aJPL o6yепнип
на оeпшн-
Sci/oilwncbsci m « SciicHtlieösnne'
Soh/eblwAkeeJMeteor слоест облон.
scHOoK adf 1. елзгонтпш, шик; 2, мо-
дереш. е тон с модата. с времето'
Ein -rs Klcfd Елегантна рокля'
Es jill als т Goli zu spOilcm Счита се
зо модерно да сз играе пoлЛ-
SciicK m oPl I. шик. елегантност;
2. Schweiz късмет, добра н-вoдн-.
sri/cKeni ж.И Tb -i.'. изпращам
O’mBm' ntw. (Akk) шякоеу нещо)' Оа-И-i
О-.У, пращ-е да повикат (посН jmie.
шсктпo)'
Die Noei-icht per E-Mail - Изпра¬
щам съобщението по плпк-ронкота
итш—'
Noei dcm AnZ - Изпращо; до из¬
викат лeooрH'
s/HOcKiNi cüci тWo'- Tb 1. пеилнент
п, итдo6aвa, nрилиеo, редно п; 2. при¬
мирявам се (im ctw. (Akk) с нещо);
3. годен уъм, бие— ее за лещо; 4. südd
бързам' umpers улyеиo оп, стозо;
Es sebicIK sici niciU. imdene zu UNUe--
1—rcHem Нп п редно да сп прeoъоа——
другитп;
Es hol süc! so gescHicKl, ducs--' C—a-
но таз—, еп---
Schlclcnrio f o-Pl, umg pejoe модно
657
DEUT&CWUtäAAMCMS WÖPTEPÖUCIO
schiller
обличащ— сп свп-унa иеoслтЯк0'
SoiZokimioCI m, -s umg pefoe конте,
добре облечеш и дъреощ иа вълш-
ностто си етзпК'
sci/oklic! adf geb подобов—щ. Обла-
гo)пеилнеeн; уместен'
Eiw. (Akk) niciU ~ Tomdem Н-миром
нещо зо неуместна
ScHicKtiichKeih / o.PL (6^;^1^(оОпр^или-
еиe'
ScHIcKsoI п, -е съдба. yч—ут; трио'
Ein scHwcres. inoini/es -Теегзм, тъм¬
но yе—ст,
SicH eil seinem ~ iBTimdem Приеи-
ряза; се със уъдбo-— си'
Jedn. непем - üBemlassen Оо'0всм
някого е ръцете на съдба--'
umg ~ spielen Мъча сп да игеaс ро¬
лята но съдбо-—.
schicksulhaOt adf уъдбтнoуeн. фата¬
лен.
ccnücks1Icbldin/U. adf обусловен от
съдбата.
SCiZoKcalSг1gl / съдбовен зъ^^'
SchickcsUeTügnre' решение. иoзeлс
но уъд6м'o, прпдепшпнoст.
SoH|oesalcgeOthrUc т другар по
съдба.
SciüoksiiseiNOssi т = SciücKs1Icel-
neUrti'
SchZcksalsglouBc т фотолизпм-
scHiCksds/iäuble adj вяев-ш в прл-
допрпделпнипто на (съдб—та.
ScHicksals/oUeün / Myhl богиня но
опдб—г-' oеисние-.
Sci|oCs1eCso!I1e т удар но съдбото.
schjoksiltf—Ichlüg adj geb уъдбтнo-
0ПШ'
SohZoksatstuieödfcfтрагедия но оъд-
бото.
scHfcKcaIcvoiI adf съдбовен. съдбо¬
носен.
SciüoKc1eSweNdl ’ съдбовен т6рoт-
SoHOokse /, -л umg пaдмп. пoреп Оз—
момиче, мело).
Sohü/1/l^i^hmc /1. TecT аронсбор-
дьор, платформа зо нaиепент измес¬
тване; 2 подвиеш— сцпн— (и тпaтпе)-
ScHOnbiBici п итдзиmпн иткриз (но
кола), шoеyн.
SchieBsTenster п плъогoш се nет-
отеeе-
schiobeN OscioB, e/schoben) uni.', hD
in. У, - 1. бутам. тласкам, тиком, местя
(мебели); 2. пъхам' 3. umg спекули-
е—;, аъепyаaм но черно' sich ~ 1. бу¬
там оз. двимо сп' 2. промъквам сз
(напред)'
Dem Kinderwagen ~ Бутам, кора;
де-ск- ктлиекo;
Jmin. eun Seite - Бутам някого
н—утр—нo;
Dem KucHen in dcn Ofen - Пъхам
сладкиша въз фурната;
umg Dcviscm - Cиeкyлиpae с в—луга;
umg JelM' ilw. (Akk) in die ScHuHc
- Приписи-м шнктм' нещо. у—тв—р-
вое нещо върху гърбо . но някога'
Eime Woiks scHoi sici vor die Sonne
Облон з—кри слънцето;
Sic! dunci Bos GnB—Inge - Прози¬
рам се през тълп-та.
Sci/cbei т, -1. TecT шибър; вештил'
ип—п—н; 2 резе Мн— врата); . 3. pajar
еeрнтбтеуoдмин. уилкyлoнm, долазл-
рoдмия-
ScHi|1srgeschäre п px/ö еeрнoбoр~
оoдмийси— сделно. далавера, ппщeЛт-
ScH&belrmätil / umg щanкo с голя¬
ма козирка.
SCUü/lctüu / плъзгащо . сп арoтo-
ScH/aBcword ’ nлъзпaшa се стпна.
SoiieBewiderstind Tech еeoу-a— с
плъзгач.
Schr/biehir fTecl шублер.
SCHjChiuge/ umg L измама, мо-
шeниепттвo. мoннeхлиеoнп' м—щи-
нaеии' 2. оиeиyлo. гeщпЛт. нeлeпoп-
ша търговия, контрабанда.
cChhc1lioH-f-üeBIüen adj кротко и
мирно.
Schi/dsgencht п Jue арбитражен
съд' Sp oе5нтрмmнa ктмиоин-
ScHindsKiiisiiJJu клаузо уговор¬
ка по арбитр-лио—а иеoепдyеa'
ScHIcdsKommlssion JJue арбитраж¬
на ктeионн-
SoHiilsrichte- m 1. Jue иoмири—eл;
l,Sp уъдин. рефер; 3. aр(игпе-
Schi<elsrichie-1uee m Sp съдийска
—oикa'
SchjgBsrioHliuBneelBü/und JSp оби¬
да но оъдиятa-
SchiüilMUzOirte—liisChiciingg Sp съ¬
дийско решение.
SoStedsricIHtersUuni m Sp уъдияокo
кеeолт. стол (при тпкиу, 6aдеиш-ои.
волейбол).
SoiücdslpruoH mJur решение но ор-
би-рамно кoмиоис, нм арбитражен
съд.
sCHiei adj 1. шаведее, наклонен;
крие, изкривен' 2. итгрeщлн. шепра-
зилзи' иокрниeн Inрпдутaасеe но . нп-
шa-a);
Eine -е Maur- Н-клонен .зид'
Eine -е Nase Крие, нппр—вилен нос'
Das Bild Hängt - am de- Wand. Кор-
тинота знои накриво иа стпшо—-'
Ein -ns Bild vom eTWl (Dal) Hohen
Имом noпрпщнт зипе——ЛПНИП от нп-
що, имам погрешка представа зм
нещо;
Jedm - ansiHen Гледам някого но-
криво.
Scilifer т, -1. Gxö шисти; щиЛeе;
-спад' 2. südd mienr тепукa (от дърво).
coHieOeгbh1i adf с цвят но мсиид’ си-
B0~0ИШИ03-
SCS^irrlBinih! т шистова кариера
Iкa;пнoлoeе-)-
ScHiiferdicH п иoкеив. иoкpи' с oу-
пидни nпoеИ'
Schiiiergehir/c п Geol ^стово пла¬
шиш—.
ScHi£ferhlattl ’ шистова плочо.
Schidferstlt т vxialö и—лем Iоo ин-
соне и— плoч-)-
ScSicl/rlaf/’ verali шлoчo зо ино—не,
scifäf|/eiiN scUIcT gcher umi-V. sn
Ohi, И umg и; върви, куц—' проваля сп;
Der VersuCS iS sciief eieineen Опи¬
тът из yуин;
umg önoi Das wird schon Ч Кураж!
Нямо нoеиш да не стане.
scSjiO/cwidcsIt scSlsT eiwicknit adf
in: umg Bo BIS dn ulem Ч нопълно си
заблуден, пепщищ!
coH||f|laeieN. sici sw.y- Tb иеeзизaм
сз от омсв (übem jmBN'JetW. (Akk) за¬
роди ияного. нпшo)-
ScHfeПacT f нeсиee-енеeн товар.
scHfITülleeeN scHlef ilegcn umr-V. TD
üi. У, umg лъжо сл, греша. имам грзш-
к— (mit clW' (Dal)' oтшoунo нпшo)-
soHfelMäuIOe adf зoинстлнв'
schierir/tam ccHieT tmctcr unr.V. bb
--.У. изтривам при ходене от пдшото
страна. изкривявам ('Окозете ои.
обузки).
se!fgfTOinkOi)If/ adj Mail нeиеaаoп-
пълпш-
sc!i|iai/fä adf крнвтгопд, еoзштп-
лeд-
sciiniiN sw-V, hD ili.V. 1 кривоглед
42.
ScHfnnbefn
GABEROFF
658
Iеoошoглeд) съм' h гледам скришом
към нещо'
Üter Bin Zaun - Поглеждам кеa-
дешком през оград-та'
Naci clW' (Dal) ~ Дебна нещо, №-
иам непременно до получа нeшo-
ScHüenbefn п Anal пищял'
Jedm. ei/iN das ~ trauer Ритвам ня¬
кого е плпопн--
SoHjinieinb-поП т фрактура но та-
шслнa-a косТ'
Scijcricinschoner т Оплетен) ман¬
шет за предпазване но пишслo-
ScHünne J, -п 1' TecT еeлоa, шика'
h. MeBtnене^;
Aus den ~n spuingen Излиза от рел¬
сите, дераЯлира Малак. трaмаoЯ)-
scHünnen мИ TD fi.V, Med шини-
еa;, пoстaвс; щншa-
Soniincniiede— m релсов бoпeе-
ScHiin/nbiHn f релсово превозно
средство Овлок. метро и др.).
SoSüenenr/Ue п мрежа от релсови
пътища.
Schienenstoß т еплоoаo съпдинп-
лил.
ScHi|reneerkehr т о.Р1. железопъ¬
тен -р-копoр--
ScHüinenwe/ т релсов ипm-
ShSOcmi-Stroßr-Vrrkrin. т омпопе
мп и автомобилен -еaноитрт-
schlen adj чист (без примес)' не¬
подправен'
Eins -е Lüge Чисто лъжа.
cclSücln|adУ пoе'и; съвсем;
Etw. üsl - unnöelfo! Нещо п чисто и
просто нeзпзмomнт-
ScHüi-Ilng т. -е Boi бучиниш (отров¬
но еoоmпннп)-
ScHfn—iln/sbecie- т in: len ~ irürkcn
изпивам чашата с отрова Oиоnълня~
вае сом смъртното си присъдо).
ScSZ/ß1iciieBum/ f обучение и
стрелба.
Schießbaumwolle f о.Р1, пиеoконлин.
пъемсш- иaмхи-
Scblißlcirhi т заповед, ;оеонда зо
с-релбо.
Schießbude f павилион за стрелба,
у'рeлбншп-
ScHZ|ßbudenbccStzeг т собственик
на стрелбище (от иoнoие)-
SchZ/ßhuBemOi/iumJмишена и стрел¬
бище Iиo полоири)'
umg pe/re Sie ist eine —fciuf/e ~ Тя c
станало за у;яв; зо птомeщзшe-
Soi|/ßl1c/n п umg огнестрелно оръ-
мип.
soij/ßln| IccHoss. geschossen) ume,',
Tb 0-r.y, с-рeлсм Omfi ctw. (Dat) uul
Jndn.JeUw- (Akk) o нещо m някого);
irr, 'Jin, И. изстрелвам (топи- при фут¬
бол); tr. У. 1' ноугезлвaм (райето кос-
мичeозo станция); 2 убивам (с ог¬
нестрелно оръжие);
МИ Спсм Gl^ehr ~ Стрелям с иyщкo;
Das G/w^h- кИсВТ |ui Пушкат—
стреля добре;
Dem Ball ins Aus ~ Изкарвам топка¬
та и —ут;
umg Eir Foto - Сеимо,, правя
унимko. фoтoпрaфиеa;-
scSi/D/d' uit-V se -le.V. 1. umg
стрелвам оп. спyокae сп; 2. блинво.
рукво (вода, кръв); 3. umg ноб'нвa
Iрaуmeннп). eoеaутвaм'
Mit sefnem Auto um die Kurve ~ Воп-
MOM стремително завоя c ко.лот— он;
Wissen scioss aus dcn Rohm Вода
блинно от теъб---;
Ibn Sohn isi in ilc Höbe gcscHossem
Синът й иорoонa но височина'
Naci dem Re/cn schießt de- Saial Ca-
л—аа-- избуяво след дъжда.
Schüßen п O.PL с—релянп' стрелба'
umg ElW' ist zue - Нещо п много
смешно, дм си умреш. до ол онъоoщ,
да пукнеш от омсв;
umg Eiw. gell wjc Bos Honnie-e/r -
aus Нещо приключв— бeз'опeшеo,
5лзепоyлma'нo.
scH1eßerie1cseN sehl/D/m I1cscg
umr.'. TD li,У, umgoтзмозae сп от не¬
що (плон, нoeeрeниe)-
ScSZnße-s! /, -зл стрелба; nеeот-
рплко.
ScUicßgcwehr п иyшн— (и дeтск-)-
ScSIcßhiii т in: wic eim - luOpasscm
oтвoесe си oеиmп но четири, де6н—
;а-о ловджийско нyеп.
Schießplatz т Mit. Sp стрелбище.
ScHicßpuivcr п барут;
umg Jei. Sui Bas - auch lüeSt genodn
cTuiien Не .е открил АмерИно, из п
особено интелигентеи.
Seh/cßschu—le f Mil бойница. омб-
еoо'рa-
ScHüißscieibe f еишеш—.
Schicßs^rU т ofl сиoртн— стрелбо.
ShUOcDüBur/ f 'пемлеeннe и
стрeл(a-
ccHi|ßwü1Ig adj pe/re пo-oв вся-
оо време зо стрелба Oлoвeе, поли¬
цай).
SchllT л, -п 1' кораб' h. Arch кораб
(и църкво);
An Bond eine^ -es Ha (орда на пм-
еaвoд;
Das - iluit vom Stapel Корабът сп
пyои- по вода Iиолиз— от корабост¬
роителницата)'
Das - läuft uns Корабът -ръгво н—
плаване'
Dos - 1е|1 am, Bos - iieei vor AmKem
Корабът акостиро, иyсзo кo—аo-
SObjTiUrt ScilTfiainU, o.: ScHOf-FaHli
f oJPl. ктеa5тплoвoшп-
SCHTiH—tS|isil1sCSUi1 - SchTalrriTsec-
scliscSi^fT f п—рaвoднo дружество, ко¬
рабоплавателна . КTMП0HHЯ-
ScHITohn^1111 SclTOulh—tseidol, o.:
ScHiff-FaSl-Tc-K1Nae m плавателен ка¬
нал.
ScH|ffaHuhsKunde SchnTrttrrUseurdc f
Off нoзипoцис-
ScH|fOaH-estlnie ScilTla!-islimic f ко¬
рабен рейс.
ccH|fГ^:1n ad/ плавателен.
SohÜTTboi m o-PL ктрaбтутртeнe-
Soi/filair- m кoеa(тс-рoн-пл-
ScHITBaiN m Anal лодковидно кост.
SoilTTB—ucb m корабокрушение,
sohOTTBrücSle adj претърпял норо-
бтке'щпннП'
Schifli—Ucil/e m/J, -n. -n корабок¬
рушенец, зтpa6ткеyщeнкo-
Sch/TTB—ücCe ’ понтонен мост.
SCHIfOcHen m. -1. кoр—беe Iипеoчкa
и др.); 2 МИ нлиe; 3. оoаoлka Она шев¬
но машина. аъkoеeн стoн)-
ScHZTcHenu-biiU /0 Ввид) дантела,
sciTcm е И. TD ihn. И, vulg пикoс Озо
мъж); unpвrт umg в—ли силен дъжд.
Scblfiem м. - 1. моряк' 2. лодкар'
3. к—пит—н (иа молъи кораб).
Sch/Te-klavier п = Akkordcon.
SchifTcnkmotcn т моряшки впзeл-
ScHlfernütze /моряшко щoикo.
ScHiffsanzU т корабен лекар.
ScHjTSBun т (М = SchüTTBoi'
ScSOTOsbesatzime ’ eкииae но ктеo6-
Sei|Orsciunkei / люлко с форма на
лодка (по иoнoирн и ие-).
SciZTccZgentüneг т собственик шо
норме.
659
DEUTSCH-bULGAßI3CHES 'WÖRTERBUCH
soH|mmcnr
SohiTTcenteaBsn m пезоaoкзшeк
кран.
ShS|iisnoe/e f кoе-бпн флoп-
SehirSroohi f товар им коро5.
SohOTsrührirg f ^р-вление на ко-
еa(-
Sci|fTsi/bewerK п корабен елеватор
(подемник).
SeHZffsinneue п o,Pl трюм.
SeHlTsjounnul п кор-бее днeвннк-
ScH|Tsjin/i т юнпo-
SeSiffs'kahZtän т копита; на короб.
ShhlTsKO/i m. корабен кил.
SoilffsKooH т корабен гт—аoч-
SoH|TTskole1c1on ’ сблъсък .;- кораби.
SeH|TCCörheu т корпус на кораб.
S^I^riOiStOBügg товар иа кораб.
SoH|Tseie//|/ld п оyмo за иеeо'oй
нм оороб е приоmaнишe-
Sei|TsIii/izeiT ’ време зо престой
еа кораб е nрисmoшишe;
SeHITsnakleu т корабен aпeн--
ScH|TseanNschaft / пкниoж но ко¬
раб.
SeHZffsuaue т вместимост нм ко¬
раб. mтшoe-
SoSiOTsriehT т - SoiiГfsKö—pln-
SoniTfcceH-1ii/ / витло, вие- на
зoрa(-
ScS|Tfs'tugi1icH п корабен дезвлик.
Sehiilstuu п корабно зъмп.
SohOTTs^tunTe / кор-бео кръщение,
kръшoзaнп, давонп име но кoрa(-
Sebl'is^i^i^l^i^l^r т о,Р1. зoеoбтnом-
ваке.
Sci|Tswerfu ’ kтрo6то'рoнтeлницo-
Shi|TIig т ски-полза.
Sehjfiugsclhomxe / шанца зо оки~пo~
пemн-
SeHi/elände п местност, удобно зо
каране еа они.
SeHiS1ce-I п umg iroe нoенемeш
окиoе-
SoHilt [Д'*:1] т. -епц -еп мюсюлманин
ШИИТ.
schi|ilsei ad/ щин—сзи-
ScHiCane / -п 1. ттемoо, залавяс;
зо дреболии; 2. Sp труден yеoотък
при роли' 3. umg комфОрт, 'дo6стзo-
umg Ein Auto mit aii/m ~n HaBen
Притежавам коло o всички удобст¬
ва. c пълен лyко.
schükamicurn мИ TD arV, измъчвам,
тормозя, оъздaаaм нолищни труд¬
ности'
Dia RiCrntcn - Тормозя младите
войници.
schikanös adj umg мъчителен, съз-
дозащ трудности.
ScH|Co-ei fjm oPl цнкoрин-
ScSilunglauf mSp дълго бнгoнп уъо
уки.
Scbiluul m &PL пързаляне със уки,
окнтрствт.
Schiläuf/m m скиор.
Schild] m, -е l-Hsi щит' 2. епеyик-
Он— костенурки и др.)' 3. Tech оoшн-
-а, зор-н. щит (бетонно обвивно око¬
ло ядрен реактор); 4. ктоиекo (шо фу¬
ражно); 5. герб'
Etw. (Akk) 1м т fUSn/N Зaмноля;,
кроя нещо лошо.
ScHiId1 п, -er 1 фирма, нодпис; го-
бел-' 2 етикет (но стткo)-
ScHildbürger т pejoe жител но грод
Шилдо, похи-к (ми-злите шо града со
били иовeстни оъс овтя-a глупост).
ScnüeBbürge-c1-e1en т pefan глупост,
щуротия.
sOн1lBd-äSl JAnal щитовидна жлеза.
ShUOIdlrUsimUoimom п хормон но
шнroвзде-тa млeзo-
SeH|lddnüc/rüie-ГngK1üon / хииeе-
функция на щитовидната млeзa-
ShbildBrüscmietcniniCUüoi / недос¬
татъчно функциониране но щито-
андеo-a жлеза.
Schilderhaus пМй будка за чосози,
за н-р-ул.
ShiilB^rMaier т фиеeoписeц-
schildemеК. Tb ir,'. описвам, об¬
рисувам' иоoбеaзсвo;'
Eiw. (Akk) unscnauiüeH - Описвам
тбеaонo нeшт-
Schillerung ’ -еп oиис—ниe.
SciZed/nwued т umg гора оа пътни
табели, от тътни зн—ци.
ScHIIdKnappn т Hisl oръжeнoсeц-
Sobil^kröTe / костеиурко.
SoHfidk—öUensuppi ’ оyиa от ностп-
шурни.
SoH|Ide1nc JZrot щитовидна въшка.
SonilBeäUхe / шапка с ктонрк0'
Sobildpatl п oPL TecT рогов ма-е-
еиoо от (ролята и— морска оосае-
нурко.
Soi/iBwacic / veralt стромо, иoут, ко-
еa'Л-
SCSiiebren т оки~yенmeл-
Seh/li л, -е GBol тръсти;; оомъш;
2 МЯСТО, обер-со т ТрЪСТИКа.
scH|ITbiwioisen adf обрасъл с 'еъо-
тика.
Seljliluch п покрив от тръстика.
SohilO/nas п Boi = Schlii'
ccn|lnig adj 1' т5рмоъл с тръстика;
h. като -ръстикa-
ScHiireatt/ / еoroзka-
Sebilinohn п Bot - SoHilf.
ScH|11fU m Sp оки-влeк.
Sobiilere—agen m отворено яко и—
риза (с ревери).
schiil/mn sw,'. TD ii-,'. блестя е еoо~
лични цветове Oкoпрннo. дреха. пе¬
перуда).
schOiirnnl adf 1 блeс—сш е различ¬
ни иеeливaши сз езпттвe' 2' промен¬
лив. непостоянен Iвaеaз-eр. пзе-
ност).
Sei|li1r/ m, (-е) шилинг IaвстенЯс-
ко поричим eднниеo)-
Sehiel-i ’ -п geb химера,
soHimä-isoS adj химерен. иомoмeн.
Schimmel] т, - Zrot (ял кои.
Selhümmeli m о~.Р1. плeсeн-
SoHlMeillciia т плесенно покри¬
тие.
Soi|mneliieiung / o5емоyвмнп но
плпсен.
Sci|neiinnek т иeтеo от плесен,
от мyвъл.
seiÜMmIe)Iig adj мухлясал. плeсeнс~
сол (auch übertr).
sch/mmeln sw,'. Tblse iti-V. плeоe~
нссвoм, мyхосовae.
ScHlMmelpllz m плесенно гъбo-
Sch/MnciisüTcn m прнорoеeн eодoе
от германските лeппнди, яздещ 5сл
КОШ'
SeS|mmer m. - 1. слаба светлино.
слаб блясък; блeшykoнe. теee'eнe
Она звезди)' сияние (но луната); 2 ис-
крицо, к-п;— (надежда)' леко следа
от нещо; 3. иoля—иe. вa(пр;
Eim eait/r ~ Матов блясък. матова
светлии-;
Dir ~ eincs LächclNS Лео намек з—
yоeизкa;
Ein - von Hoilinng Искрица на¬
дежда;
Keinem ObI1scer) - vom ilw. (Dal) Sa-
Ben Нямам никакво иoняmип от нпшт-
schiem/rN sw,'. TD Of-.У, 1. светя
сл—6о, ииппев—е слаба сипали;—Ол—м-
па, свпш); 2. мъждукам, проблясвам'
Schimpanse
3. блещукам, трепкам (звезди).
Schimpanse т. -п, -rZonJщимпaезл.
Sch/epO т о~Р1. оскърбление. обидо;
~ uni Schande! Срам и птоте!;
Jedm. eil ~ und SoHorde vemjo/cm
Прогонвам някого нoй-птоoрнT'
schimpfen sw-V, Tb О-г-Уо/Ге,', еyпoн,
хоном. нара; сп' -in.', 1. umg карое
сл, скарвам се (eil jmBm. но някого)'
2. ругоя. нпдтзoлс—вам 0ouOjmBn,feTЖ'
(Akk); üb/m jmdr ./clW' (Akk) от няко¬
го, нещо); tn.y. наричам някого с
обидни имена; sici - umg, Onom нари¬
чам себе си искoк. без oонтзoнип за
това'
Die Frau scHinpTU Bem ganzen Ta/
Женота се каро по цял дпн;
Mit dem F-eunl - К—рам сз но прия-
тeлс ун'
ÜBer Ben S1-ißentönn ~ Рyпoс 'лие-
нин шум.
SoHImpTKinonile f umg канонада оа
р'П—THИ-
scHZnpTiücH adj eтзoрпн, ср-мек
Опоездение).
Sch/epOwon п обидно дум—, ругат-
ия хула; псувня.
ScH|ndeI /. -п Arch щиндлo, дърве¬
но плочка за иoкриB'
ScH|ndeIdieH п иoкриз с шиндли. с
дървени плочи.
scHindiN IceiinBlUeJseHnnd. geschun¬
den) umi.V, TD in,', 1 veralt одирам
(кото и— мизотио); 2. измъчвам, тор¬
мозя' уъсиивa; от еa(o'a, омпквo;
някому кото—а (от работа); sici ~
umg трппн уe. бъхтя оe, уъсиивoм се
от работа'
umg Zeit ~ Опитвом се некоректно
до ппелля време;
umg Bni jmdm. Eind-icC - Мъчо сл
да зппе——ля шсктгт'
umg Bal jedm. Miuheil ~ Мъчо сп д—
опeчeля лечие съчувствие.
Schindem т. -1. veralt дер-ч (шо жи¬
вотни)' 2 pe/or комодпр, тир-шиш. пну-
илo-aaaoр.
ScHindiuBen п ii: umg mit jndmj^eiW.
(Dal) ~ ebeiinr издевателств-м нод
шнктпт, нпшт-
ScHünKen m. -1. шуши—' 2. umg. pe/or
дебело книга' 3. umg, pejor ц—иoнн-
цо, гoлсмo картина с лошо к—еeс'-
зо' дълъг филе или дълго пиеса 6пз
художествени дoуaтйнсгв-.
GABEROFJ
ScHInKenBröTchen п оoндвич (хлеб¬
че) с шушко.
Sci|NKlnchecK т шарела сл-шино.
ScH|nKinwurS ’ шушкои колб—с.
Sohimn т. -е mordd пърхот.
Schippa f т Des nrndd лопата'
umg Jndn. auf dic ~ neHnen Взе¬
мам някого но подбие.
scHippcn sw-У, hb ir.y. рила ктиoя
c лопото;
Seinen - Рина сняг'
KoHie 1n Ben Killen - Насипвам c
лопата въглищо е мазето.
schippcum sw-V. se irr-У, umg пъту¬
вам (удобно) е пор—ход.
Sch|—* m. -s umg Sp рeЛeе. УЪДИH'
ScHi-mi m. -е 1. чадър; 2. обажур;
3. кооирк; -на вискоз-) 4. Teec щш-
предпазител' 5. о-крнлa, покрови¬
телство'
Dnn-i uTsiornri. iiiMOohan. öTmiN
Рмз'вoеям чадър—;
Dnn ~ schließen Свивам. прибир—м
еaдпеo.
Sini-m! m. -е екран (но -п-еaт, те¬
левизор и др,);
Ehw. (Akk) auf Bam - sciem Гледам
нещо на екран—.
Sobl-nBllB п зaеmннo. образ и— пи¬
рон—.
SchineBocS л навес.
scbl—Mcm sw-V, Tb lf,'~ geb зоори-
лям, пепдnaов—м.
SchiiM|nОТ m дръжка но чадър.
SchinnS/rn т 1. патрон, покрови¬
тел' 2. иaтрте, лице, под чийто иa'-
ронам се oсъшeс-вявм дадено ме-
еoпеиятиe-
ScHinmS/-nscnife J иoтртнaм-
Sch|nmbülie J калъф за еoдър-
Sch|renio!/ii т eрoнзвoдlнтeл но
чoдпен-
ScH|-mmä1хe f кoоклт. фуражна.
SoHi-nciärdlп т иoугaвкa за ча-
дпеи-
SoHi-eKKo т o-Pl, Meteor снеoкo (го¬
рещ всгпр)-
ceH|—rem sw,', bb Г-.У, впрягам (жи¬
вотно).
Seh/seo п. -тj-la|Schiтmem Rel geb
схи};—, рaиkoл.
Schisport m oPl. ози-спoр—.
Sc!Zcp—ingen m Sp окoе—нп оъу окн.
SeHjcp-une m Sp ски-укoК'
Schiß Seblss m Oi: umg ~ Hoben стро-
660
хувом уп.
ScHjss/u m, - umg сарoхтппопьo-
Sci|sUi/OiI m окитрокa обувно. сни-
обувко.
ShhjslocK m скиорско щека.
sohieoph-|r ad/ Med шизoЛепниепн-
ScHlzopHrcne mjf -n, -m шизофре¬
ник, шнOoЛрeннчкa-
SolHüZ)nhs-lПlI o-PL Med шизофре-
HM.
sc!IaBB(c)ufe adj umg 1. рсдпк. р—з-
воднзи' 2. рaовлeеeн (дреха).
so!iiBbi-n SW' И TD Г--У, umg 1. ло¬
чи (животно); уърбoм шумно и се цм-
па; (човек); 2 виси р—оалeеeнo око¬
ло тялото Oдрпвo); 3. pejon бъбря.
SchiaoHl/ -сп бито—; орoмeеиe (auch
übeiti);
Eins Blutig/. lnUcoHl11lnde - Кърва¬
ва. решителна битка;
Düs ~ vom Wolcmioo Би-н-ам иеи Во-
'пелo'
Eine - um Koidzcrtko-T/r Битка. бой
за билети за ктнепе—.
Sohloohlliik ’ дръвник' к—о—иоки
meопяв.
sohlaobtem sw,'. TD tf.', кoлс.
SoHIacHeenbueele- m umg опте'лн
о-пoлснкo, пътуващ за със—eзoнис—o
но отбора УH'
SchlacHtenmaler т художник боаа-
ЛИСТ.
SeHIoohUcm'Malriei ’ o,Pl. ба-олна
MИ30ИИУ'
Sohläobirr т - кoоaпин-
SeiläCSi/n т. - 1. erndd косопие;
2 pe/re главорез, убиец, кръвник.
ShHlooHUenil f -еп 1. мпсмениеa;
h pejor избивоне. клоне. кoсoиницo
(по зрпее но войн- и др.).
SchietcCltc—СУ -еп mondd = SehiaoS-
lirnü.
Soitioiliell п бойно поле'
umg Hien sl/hl’s aus wie aui eünim 4
Тук е толкова еoовипелянo!
SchiaohU'csl m угощение слпд клоне
но просп (в дома на сoбу—вeникo)-
SchiohTgesong т Hos^ бойно ппоeн
(с която войниците са влизали и бой).
SeHieHtglWÜehl п 'пппт но о—нпoнт
животло.
Sohiaobthof т кл—ииеo.
SeUlueUiKmiuecu т Маг линеен
крайцер.
ScHIacHUnesse- п к—сопсни ном.
DEUTäCH-DULGAßtöCtlES WÖDTEßßUCH
661
ScblicHiUo^^^r n mпрmзoприлoщпнип
(чрез клоне ео животно). курб—и.
SohiociTondmung f Hisl боен рпд-
SoilecHlpJam m Mol план но бити—.
оперативен план (auch übe-lr);
umg EOman ~ ousieck/r Обмислям
у-еaтп-нс за дзйс-вие.
scbluohifrrii adj готов зо клашп. дoу-
-отъчно угози, твеoилн '0озишс. до-
е—шно птицо).
Schlachtruf т боли зин.
SchtiobtsobifO п Маг боен нoр—6-
SohioohlsclüT т. -ел. -зл щлсв'ич
(^едстовител но nтпоkт'o дзтрсеу-
aаo)-
ScHiieHUUig т 1. денят на битка—-'
2' дпнст, е нойто сз коли животно.
SoUloehUvi/h л О.Р1. добитък о-
клалп-
SeHi1cHUyilHBecchai J ап'Пеин-еш-
ирoзeекa иа месото е— занлони ми-
вт—ни-
SoHlicke J, -п сгyеис; шлако.
soHlacKidlos adf без шлок—.
schlackern м V. Tb ihr, У, oлюлси— уe;
дииеи сп нер—зноезрио, клати 03'
SCHlicki-scinee т оЛ. лoнмвием,
МОКЪр УЛЯП'
schiaoKl/ adf пълен с щлoкo-
Sobiaokwu-S /03^зд) шпеков сал-м.
Seilui т ОЛ оън;
Ein 1ei<^hte- ~ Лек съи;
Halb im - В полусънно оъугтсннп'
Eiw. Bringe Mich um den SohlU Нещо
ми иричишязo безсъние'
Kefncn - finden Не мп хвоща уъИ'
ScHITunzig m тажам;
ScileOinzu/Hose / долнище M пи-
лом—.
SeHilOonzu/'ocKi ’ птреншe но пи-
мaмo-
Sobliiai/e п meist PL спящи очи (шо
кукло).
SchilOehcn п, ~ дрямка, лпо. кратък
УПH'
Elm kieines, Kurzes ~ Hohlem Дремем;
уи. иoспивa; си молио.
ScHta'c /. -л Anal слнит око, олп-
итoенп-
scHlaTem (scHJOei, eescHI^Ten) w. И, TD
ötr.K уин'
Umuuiie ~ Спя нлситooйиo;
- gcbiN Лягам си'
Bai jmdm. ~ Нощувам (опя) у №
КОГО'
Mii jmie. - Cra с инooгт-
SeHtä'cmhnüm и Anal олппoтен— кОСТ'
Sc!IäOenbeu/icH m o5лoоmт— на улe-
иoтчиeтo-
ScHIoriN/eiiN п OPL On: vom dem -
преди ляп-нe. иеeди съН'
ScHlTensxeie /o,PL време за уъл. зо
лягас;;
Es/.Jatdi ist ~ Време е за лягане. вре
МП 3 з— УПOHП'
Schiller т a.PL 1. опяш еoзeк.
оoсnaл' 2. ZoOt сънливец
seni|fe-N sw-V, bb umper -оии еи сп,
дтоnнвo еи сл'
Es soHeeTimt mlci Ста еи сл'
Mich hui es /eceHIäfcпh Доспа ми сЛ'
ceneuTT adf 1. o—пyонo', вл—5aз;
2. бeзснллн. отпаднал; ол—б, вял. от-
^^0';
Iine Hunt Isi ganz ~ Кожата ее съи-
сем повяхнала. от'^;--';;
Sieh - fühlen Чувствам се т'иaд-
шал.
Seililficie / мР. отпуснатост, бзз-
оилнл' слабОст; отп—деaлoс--
ScHtirgasl т птут, останол да прес-
та някъде.
ScHliOgili/enHilU ’ място зо оиaн;
Oднв—н, кушетка, легло и др.).
ScHlifgemocH п geh - ScHIoГziммl—l
ScHiir/iwohnHiih ’ meisl PL н—зици
за сън Она еoв;к. животно).
SchloiaiUoiem п оОЛ in: umg jn1N-
om (Balm) ~ Oassem. pocKcm. пеНтсп
хвощом ияного зо яката (зо да го ло¬
кам- или да еу сп сooеoм)-
SchiaTk—iNkneiUfaPI Med уънш— бо¬
лест Onриеншсаaн— от мухата еeеe)'
ScHialhinNMeUHoBi’ съиеи метод (ло
'чесб). хнплoиeднн-
ScHiafiünd п иеиоииииo ппупH'
ScHIufhosieKlit / oPL 6eоопниП'
ScHioimaus ’ Zrö уънлнвпЦ'
SeHilfmiUlei п приспивателно, съ-
но-зорно орлдствт (auch überii),
SeHiaOmäeze ’ umg 1. нощно ш—иoO;
щ-eк— зо упoлп' 2 поспалос. човек
нойто обича да оин' 3. pa/re о—оиaп
човек Об—зпл. omпyонom. неишием—е-
лпи)'
ccnl1Omäezü/ adj umg pe/or бавен.
невнимателен, оoспoл-
ScHaappnhh|r спящо кукло.
Sohlo'raitc / umg птопaл—ико. сън-
лизец.
ScHIiä
SchiaOraum т спално помещение,
спoлшн-
schilOuig adj сънен. съилиз.
Schi|1mi/kcit / уьнeнту', съшлиато''
SeUiiimooe т 1. в—лa-, - пеньоар'
h. Krchk апсто като обвивно но еещо
иeeепеo. нтж'вчл'
Äpic1 fm ~ Я^лии в meоao.
SChiorsool т обща ^0лня (и интер-
но—. а'рисaиепоkи хотел).
SchtilsacK т оиaлeл чув—Л'
ScHIarselihurg ’ итлoж;ииe по вре¬
ме но уън, поза при спане. '
Schiiistönur/ ’ meist Pl Med сму¬
щения и съня, проблеми съо сънн,
Sohloisuohl / оЛ Med ОпатологИч-
на) уънлизoоa-
cC!IaГsicH1i/ adj о-рaдoш от болез¬
нено уънливто—.
SoSiaitihirtie / таблетно за със.
ириспнвaтeлнт.
Scnl1f1Henahüc ’ o.PL Med оънеa
терапия.
SohdTtrirk т сънотворно пити;.
coHl1TinnnC/r adj gxl сънен, - по-
лхуънпе, още лпрoзоънeн-
ScihiO-wicH-RHytinus т пприoдне-
ло омснa но уън и бодърс-воше.
ScHeolwa/cN т ot—лен иогои,
ccHITw1NdeiN sw.', lehsn ilr.y, ходя
н—съи. сомкомбулством.
Schlafwandicn т. - стeнoeб'Л-
SchliizcmUnuM п PTysioL център шо
сълс (в eтзъoo)-
SchiiiifnM/r п спалея (eoмeшe~
шие).
ScHlTzünni—bllcC т' umg чувствен
птп.ппд, иoпоeд уъо сенсу—лно подка¬
на Озо езно)'
SeHIorzünmirrOrrlebiuri / спално
т6зoзлмоoнe, спално мебеЛировко.
ScHia/ т Schlage 1. удар (auch üDeifr);
h. биене, туптене (но уъецп); 3. пе-
опл. еyеyлиkoнe (шо олoиeй); 4. иоои-
еoнп (но дъевe—o). сечище' 5. зид,
mии Oвте—); порода. емо— Омизотии)'
JedM' - nünin ~ Ins Gesell УS1Cl1zeN
Нонося; някому удар и лицето;
Eir - ins G/sioSu Оокъеблeннe,
обида;
Mit пОпем - Изведнъж, внпз—инт'
- auf - Бързо, бдиш след друг, и
бъеоo птолeдoзo—eллoог;
EZnen * BeKommem Удря м; - ток;
umg - siebiN UHm Точно - е седем
SoHIi/abUlisoH
GADEDOEF
662
еoсo-
ScHeogabUiiscH m oJPP. рaомснo ла
удари. бурен дебат. емогтрeшeнм
дисkyоис.
ScHa/aBim JAnal aрaeенс.
ScSIogamiulI m Med мозъчен yоoр-
seltiga—lig adj внезапен, ленодеел,
много бърз.
SeHIogbueechi/e п Sp подобна нм
бейзбола игра с топна и 6ух—лии.
scHIi/io^ . adj' победим, можещ да
бъде иo6пдeн Опротивсии).
Sciloebuun т 6-еипе--
Sohloeiohmen п o.PL TecT ударно
пробиване, ударно сондироне.
Shblogiolirer т TecT свредел за
хоoенo пробивои;.
SobioabOixcn т Tech 'дорнио. бой¬
лии (на oпнeу—релно oрпeнe)-
Seliä/ii т. - 1. мнеьoеоkн чук;
2. Mus и—лоо (но ударел инструмент).
scniieen (söhlig. g/seHIu/rn) илгИ
bb tr.V. 1. бия. удрям; 2. забииом, на-
(ивам (кол. гвоздей)' 3. пробивам
дyшko; 4. спи- Огоро)' 5. побемд—зае;
6. пускам корели ОП-У- 1. 'дес; (вър¬
ху нещо)' 2. 6ия, ^^ям Oеoстинин)'
3. би; (сърце)' 4. иeс (славей)' 5. при¬
личам (mach jnin. на няного)' sici -
1. 6ия сп. сеoлaв-м с^^; 2. пробивам
си път; 3. прпеикоз—м, присъединя¬
вам се (zu jndn. към шякого)' 4. от¬
клонявам сп Оо- пптн)' отправям се
(е иовeсmнo посока)'
Jmdn. ins Gesicht - Удря; някого в
лицето'
Jndn' dem Ball aus 1/u Humd ~ Из¬
бивам някое'' топнато от ръкма—'
Eiweiß ii Selman ~ Разбивам бел¬
тък НО CHCГ'
Den Takt ~ Отмервам такто'
Ein El in die PTannc - Счупвам яй¬
це в тигана;
Ein Belm übem Bas anle-e - Мятам
Крои върху кран' кръстосвам крона;
Die Turmuhr sebtägl zwc* Часовни¬
кът от кулата удря два еaо—;
SeOiem KonkurrenTcm vernicHTcnd ~
Побеждавам ICрoзсвoм) съкруши¬
телно конкурента уи;
Alarm - Бия тревога'
EiNen Rat In Bin Wfmd - Не обръ¬
щам зниеание но уъвeт;
Das Kind ist noeb d/m Vater /escilo-
ean Детето се п метнало ка (мщо он.
прилича но баща он;
Ei Hui sici topllr easoiloaiN Той сп
би смело;
Er scHlug sie! seitwärts in dir Bfiseia
Той си проби път с'е—еиенo прпз
хр-с—млана'
Wurzsir ~ Пуское корели.
coHeo/cgd adj убедителен' яоeн,
неоспорим Iaепyмпшт, дтkaо—'eлут-
во. ср—екзеиз)'
ScUii/em т. - l-Mus шлагер; 2 внт.
оeноoцня Опиесо с голям yоппв; 5по'~
сeлпе; модна стока).
Söhlä/en т. -1. иTбтйнни; 2 раке¬
та Оза тенис); стик (зм хокей с топ¬
и—)' 3. шиaпo, еanнеa' 4. —ел (за раз¬
биване иа яйца, сметана и др')-
ScHlügeiBomde/гП(6юЯенеeск- 6—ндо
ScHlägen-i ’ -еп сбиионз.
SciI1eeT/stieuI п фестивал е— шла¬
герна-— музика'
sw.VO Tb ii.V. öтierr сено
Одървето).
SoHIaäe-säneli m щл-пeрпн илзле-
Sciiuäe-spiel m Sp дерби. изключи¬
телно интересно среща но два от¬
бор—.
SeJSlogerSuir т шлагерна звездо.
ScHeügc-eyh т човек с вид но побой¬
ник. 6ияч.
soHioäicrtf/ adf нoхoдеиз. остроу¬
мен.
ScHIoeO/sUlek/üU f o,PL Tecb якост но
удар.
SoHtogholz п Sp бухали— (в (зйзбо-
ла и де.)-
ScHIiglnst-nment п Mus ударен инс-
трyмпнт-
SeHIaekniTe J o.Pl. 1 мощ, 'д-рна
сил—; 2. действено оилo, въод;йстииeу
Die ~ ier Pohüzeü Боеспособностт—
но птлицннmo'
Die - Bni АгаипепТс Силога. убе-
дителкостто но аргументите.
sohiieknärtig adj 1. онлeл. 5тeсиo-
собзн' 2 'бпдителпл, уиллш, иъздпйст-
иoш-
ScHiieiüeil п силно узп—линo (насо-
чпно е определено итсткo'
Dos wirit eim ~ aui Obnen CSaruCt/r
Това хвърля светлино върху харак¬
тера й.
Sohloaloch п д'™- (и пътното нас-
тилкa)-
Sciioamomm т нaй~ирeднняa прпбпе,
който даво темпото но прe6oлп-
Sciioeoisns п oJPL öslBie = Sohiag-
saHne'
Sohiugrahm m o,PL südd = Schlag-
sahii'
chHI/gr/iГ adj готов за т-онеaнe
Oдъевo)-
Sdhiog—ümg m бокс (вид оръжие зо
лоласяне ло побой).
SoHIo/cuinl f разбито о;eтaнa-
Sonlo/cchuUU/n т Kueso плъгк—
УЯHИ-.
Schlagseite J O.PL Маг оилeн наклон
и-строНИ'
Man Das SciilO Sui - Корабът з
наклонен но една с-еaе-;
umg i-om - Hohem Кандилкам уп.
клатушкам сп Oо-шт-o съм инян)-
ScHIigsUock т I. полицейско и—ли—;
2' доирзгнегок ппа-лк,
Scbla/ihn J чoоoиннк. 'казващ вре¬
мето и чрез oкyстне;н сигнал
Sciliewette— nun PL е'дниеeн газ,
газ трииy'
Sciligwettiuixpiosfon f eксплoоия в
рудник породи из'иеaлe на гризу.
ScHIagwort п. Schlagwörter 1. лозунг'
дума, иоптлов—нo с цел пропаганда'
2. опорна дума (в к—'aлoг)-
ScHIaeworUCilalo/ т aо6yепн зото-
лoп но (oоaaa но опорни думи. ир;д-
мпгпш каталог.
Schloaieflr ’ едро з—главие (и прп-
сaaa)-
ScHlagzeug п O.PL Mus прyиaт- но
'дарните инструменти (е оркестър).
SoHIuäieuaer т Mus —иепанист, бо-
еo6-нноa' дmaобaеднот-
scilaksfe adj umg висок и недодя¬
лан, дплп^^'
ScblinoSsci т/п o.PL umg неприятно
итлтмпнип; кaщo. бъркотия. е;рaо-
бория'
umg In ~ sitzen Нaо-днл съм се и
голямо кaщa, нoмзеoe сп е з—труд-
ИЗНИЗ'
Sciianm т o.Pl кал. тинс.
Schlammbad л колно 600.
ScHtanmlsilDrn т Zoö риба шиитК'
s^l^Il^mn^msns^. И hb ОогОУ отлого аи-
шя образува тиня.
ScHlaMMim sw-У. Tb if-У. 1. иртчис—-
зо; от аиня (води); 2. TecT отделям
чрез утонзaнп. Ллoтнр—e, иеoмнвaм'
3' поливам обилно Oр—стпннe е пар-
663.
DEUTTCri-f-öLGAAISCCES W'ÖBTEOBUClO
soSlicHlberilen
нин).
SoHIiMMiina m Tech утойник; оол-
ник; шломоулози-ел.
scilamMÜe adj тинест, кaоeн-
Sehlämmkn/lli J o,PL. у-опно кредо;
промита кредо.
SoHeommpicking f Med увиване и
кол.
SehtoeesoUiieht f umg спор, при
който противникът сп оaлиаo с Об-
вннпнис, оскърбления. кал.
SoHiaeesoHmecke J Zoo! блатен ох¬
люв.
Seiiampc J -п umg pe/or поелзи-н—.
schiampcr sw,'. TD Ol-.У, небрежен.
немарлив съм.
Sch1ain|pne||/ -тп umgpejrn 1. аРО.
рoоeyслa—oс—. еe;aелнвoуa; небреж¬
но робота' 2. вooс. бърkomнс-
soUimpla adf umg 1. рoозлпчeн. раз-
дърпол, мърляв' 2 шеморлив, неб¬
режен. нехаен Iрaбoao)-
SoHIim/e J, -m 1. Zool зeис; 2 опаш¬
ка Oеaкoши)'
Ai ier Kissi - steh/m Стоя на опош-
ка пред н—оoma;
gel Eima - ат Bisam mähmer Държа
змия е пазвата он.
scHIäneIe)Iü/ adj зеиеоер—злк, иови-
вощ се иато зeин-
ccniär|clr, ме! sw-У. Tb 1. пълзя
Oзмис)' 2. лъка—'щa, вия се (пъте¬
ка. пото;); 3' eртмъзаaм ол. про¬
вирам се;
SicU iumch düs Menschenmenge maci
vorn - Прозирам се напред през тъл¬
пата.
schioNdcmumlüg adf = scHiin|innöu-
м*а.
Seniin|eni/seHwöre- m змиеук-
ет-и-eл-
ScUIor/crhüß SeSIomiemBiss m
ухапваше от змис-
Sdri|^ggleNi-1IJUraPlh geb px/on змийс¬
ко кттнлт-
SoHearieneü m омиЯоko яЯце (auch
üDeifr).
ScHiangenfilnger m ловец ео омин,
ceHI/ngemnöгmüg adj оми;oбрaз;н.
като зeин, с форма на зeис-
Sobiängeidriiiß m oJ^h umg бeоикхо-
но яделе. б'лaeaе-
ScHein/eN/iOU п о;нйоk- oaрoвa-
ScHIineinHuiU f змиЯси— кое-'
ScHlogi/gislcn п (обработено)
змийска кота.
SoHlamgcmlfmfe J лъкатушиа линин;
Dcm Wogen fuHn ir ein/г - Колата
лъка—'щeщe. кенвoлиеeщe.
ScHean/enUinz m тоец със оeии-
SoHIangcnweg m лъкатушещ, кри¬
воличещ ипт. оeриeн—ннo.
schlank adj строен, тънък'
Eime -е Figur hab/m Имам стройно
Лип'е—.
SoniarCHeie ’ о.Р/. саройност. пъз-
кoаoут-
SeHlomKheülskim/лечение зо отслаб¬
ваше.
SoHIinkSeiUsmiUe/e п средство зо от-
сл—бв—не.
SohiorKmoehi m umg средство. ме¬
дикамент за o'олoбаoлe.
soHliikwse adv н—право, без оaт-
бик—лки, езстo и просто'
EUWl (Akk) ~ BeHaupt/i Чисто и
eеoстo твърдя нещо;
Etw. (Akk) ~ ibieincn Отхвърлям не¬
що напр—во. без заобик—лки.
schlapp adf 1. проаислал, О'^^—;
h' уморзи, зял. изтощен. бпооилeн;
Eim -es Seit Оти'онaтт въже'
Sici - füilen Чувствам се нзгoшeн.
6лз онли-
SeHIappr / -п umg неуспех' по¬
ражение; о—пyбo.
ScHlippcm m. - umg удобни дтмoщ~
НИ И—нT0Ли.
schlappem sw-УО Tb Oil,'. umg увис¬
ват (листо от жегата)' клепо- (голе¬
ми Обувни)' ii,'. лочи Омивотно).
schlappem sw-УО Tb ir,', лoеa, мя
шумно.
SchlappHcit ’ o-PLo = ScHIiTT!eiU'
Schlappln: m широкополо меко
шапко.
schlippiMioHcm sw,', bb ilf-V, umg
кoиитyлнеaм, нп издържам. прoвзмe,
не мога до ирoдълм-.
Schlappohr л umg клепн—ло ухо (на
животно).
ScHiahhsoHwanх m umg pefoe еи-
еитурк-. боба. слаб човек.
Sebta-iii/iianl п o,Pl. прикозно
царство но ленивците;
Win im - leBcm Живея е богатство и
лyко. без да сз гр'дс-
ScHli-aTenieiin л o.Pi, живот е раз¬
кош. без 'е'д-
sehlou adj 1. хитър. еaЛиниеoн;
2 умен'
Eiw. (Akk) - iisTcOiem Подемам хит¬
ро сещо-а;
umg Aus niw. (Dal) riehl - werden
Не разбирам нeшo-
Sehlaülergsn m umg в.итеeе; шее
ипр.
Schlauch m. Schläuche 1. маркуч'
h. вътрешна г';- (но велосипед, ко¬
ло); 3' Höst ей' •
Einem - luOpuepan Напомпвам гума'
umg Etw. ist ein - Нещо п безкрай¬
но дълго и унyент.
Scilluoiboot п надувал;- лодка,
schlaucien s^.ОУ, TD --.Уо/йе-У. umg
работя тежък физически труд.
ScHIiuoHk-i/er m тясна мека яко на
рокли и блузи.
SeUlauehkruut п Boi водна мпв'шк-.
ScHeoueHpliz m епхуико (вид гъба).
ShilauoH-lifer m вътрешна гума Мно
велосипед).
Scilauchwo/cm m кола за пожарен
мaеkyе-
SÖHiäüier m - TecT микeе на шли-
соио зръок0'
sohlai/nweis/ adv досетливо. прлд-
BИДЛИBО-
ScHIouia’ -л 1. дръжко, хали— (обииН'
от кома. е трамвай, на щека зо ски)'
2. гойна (иа кoлaи)-
Sobtinhcil / о.^^. хитрост. стрино.
SeHtiiCopf m umg = SoHIiiie-ee—.
Schlaumeier m umg = ScHIuubiu|/-'
SohJu^n/r m. - umg мошеник. хит¬
рец.
sobleeht adj 1. лош; некачествен
(auch übeife); 2. раза—лен Iвpaн-)'
-n Arbeit eaeiem Не върша kaеeст~
впи- робота;
Eir -cs Em/ilsoh cp-ceSen Говоря
лош онглийски'
Düs Mülci isi - Млякото п разва¬
лено;
Jmln' |/11 cs - Някой ие е добре
Iоорoвoолoвнo или Линoнстзт);
Mi- ist - Лошо ми п;
- g/launt scim В лошо настроение
СЪМ'
Eim -cs Gewissen Haban Имам гузна
съвест;
umg Ich Habs mOcli - gestaunt He
малко Одос-а) сп учудих'
scHicchlicrotcm scSIcobi bemoUcn adf
олe пoусвe'а—н. нлдтсaaтпенo осве-
scHiichtBceahll
GAßOOOOO
664
дo;eк-
soUadhllezahlU schlccH Bezahlt adf
лошо. недобре пл-тeн-
scHiielHterdüngs adv veraltend енс-o
и просто, абсолютно, изобщо.
scnli:htigg|!ngscH|ncn: achcr uie.'.
sn ioi.V, върви ми зле. чувствам сз
злe-
schiecIhiTgslaiunt schicchi /clouN adj
е лошо кастрознип.
sehieehUhfi adv въобще. чисто и
просто, съвсем'
Das war *• ümmöelich Тово беше из¬
цяло, съвсем невъзможно'
En verkörpert die Kunst ~ Той оли¬
цетворява изкуството въобще.
seHIecHeH|NN1| adv напълно, абсо¬
лютно, изеялт-
Sc!iaohU*gKeiU f. -тп 1, oPl. лошото.
злобм' 2. низко, подло постъпка,
олнлo-
ceHI|ene|macHln scSiiobi посНат
sw,'. TB in.', еeрнс, олoолтзн;
Вen KolIigiN Beim Ci/i sehieohl ea-
ohem Злослозя по адрес им колего-о
пред нoе—лшнкa-
scilncblweä adv - coHinehtHin'
SoH1|o!wetter п о.р1, лошо зрeмe-
Sobiiht'weClteriioinl f Meteor циклон
c ниско o'мoоЛ;рнт наляпoнe-
ScHlicSiwethe—gaid m пoриешт обез-
ще—псие но работник ирн неблагоп¬
риятни климатични условия' дъж¬
довни Oи—ри)'
SoHÜncSweiterpc-loBe J период на
влошени атмосферни yоотзин.
scHIccKem жИ hb Оп.У. umg 1. бли-
е— Oулaдoлпд)' 2 итвaии—e си (слод-
ки илшo); iöi.y. ближа (in n:жl (Dal)
нещо)'
Sohle/hKCbli’ -вп südd Ostenr лаком¬
ство, сладни нещо,
SchlccKi-moii m umg лaктмнин-
scHhicKern sw.V, Tb itf.', umg ям c
кослада (хубози. сладки нещо).
ScHIsaci m, - бут (но оoкл—ло жи¬
вотно).
Sehtchlorn m Bot трънка.
SoHUlc ’ -п тръшна (плод).
sobiclob/i 0ceHi1on, /esonifoHen)
umr,', sm iöi.y, 1. промъквам се тихо
(тайно. крадешком); 2 прoпслояз-;
(омин. охлюв); 3. тека божно, злoе—
се Овреме)' sici ~ промъквам се.
вмъквам сл.
ccHI|Oeierl adj бавно д;Яотвaш;
бавно нoсгппвaш;
Eina ~п Kuidkicli Бавна. изгoшз-
телна болест;
Eina -з INilition Пълзяща иифла-
цин-
SoSi|0cSen m. - umg pe/on под-
лизурко. пoд;aовaе. лицемер.
ScHiiicHi-ii J -en umg pejor под-
лно'еоmвт. 'гoдниепствт. лицеме¬
рие.
Scni|ciHaNdiI m незаконна тър-
пoзин' черна борса.
ScHI/cHKihei J Zod знзпр-
ScHliiciwea m потаеш пъТ'
ScUI||chwwrbiii/скрита реклама.
Sohlcja f -п Zod лиш (риба).
Schi/em m, - було; во—Л' иткеииoот'
Вen - HiBen Повдигам булото
Овоола)'
geh Вnn - lüfien Разбулвам т-йша.
ScHliie-euin JZod забулело сов—,
sohllerhait adj umg необясним. зо-
пaдпеeн, лeноeн. шпитля—eн;
Es bleibl nlu win du Bos sciaOOsl
За епн си осамео загадк— (лeo6нслн~
мо) как сп оиеoзсщ с това;
umg Es isi mir feen- moci — wonum
cm es gclan lot Всл още ми п ипобяс-
нимо зощо го п н—пр—зил-
SChlifcnschwane m Zod опaaеa риб¬
на (рoонтвндлтуm)-
Schtcirapponol m Tecb щлиЛтвпеeн
onaеoт, шлифовъчно устройство.
SebieOTharB п TecT шлиЛтзпенa
лента.
ScHI/IllocK m Tech шмиепeлoвт то¬
чило. точилен -пaе-т.
ScMiOls /. -л 1. и-ндпли- (в косо);
Лльтнпo. дмузко (и— дреха)' 2 иозии-
ка. голя; завой Оя- път, река).
schtnliciü (schlT, gesellTcn) unn.V,
Tb te.V. I. oо-ес. 'очо (нос-. лом);
2. полирам. щлиЛoиo; (диамант)
(auch üDe-hr).
scHIrjar/Nj sw, И, TD ir. И. 1. влoе—, ■'ът-
рн. мъкна (по земята)' 2. umg замъо-
B—e някого (някъде)' smlTD itr.V. вла-
чо се Iиo злеят—).
SeHfill'oiiainTenNi f Tech шл—йфон-
—eнo-
ScHInüTiNbluMi J Bot пoреив ибeрно.
SoHIf|eeiibiüz-sti / Tech контактна
четно.
ScHI||1cmTtia m Лнгyент летене (и
oзиoеияaa).
Sohll'ir m. -1. точелор; 2 шли-
фтвени-
ScHIiTeinlX -епЬоЛ —oеилoрс—во;
2 шлиЛтвъеeн елBl
ScHICTKoNlakt m Txcl ипъопaш кое¬
то;— (при генератори и др.).
ScHiöliock m щлoйфл—k. ла; зо щли-
фоване'
ScHI|OfeisciiNi /1. шлифовъчно
eaшннo; 2 aтеилo-
ScHIcIleüUtri п шлифовъчно средс¬
тво. щлнЛoапеeл мотериал
Sdilclipapeii л шкурка.
Scitn/OschclBc f шлифовъчен диск.
шлифовъчно щoй6o-
ScheniOsUefN m 1 щлифтвъеeл днук'
2. точило. 6еху-
ScHJcjm m, -е 1 слуз, слиз' лига'
2 слноeо—a каша (от овесени ядки
и др.).
ScilrCamaiBDitderiNa f тmдeлснп но
улyо.
Sciliiebeuliü m Anat слузно 'те-
бнеи-'
Scilт|mdräcl /Ллш слизеста мллз—.
scHIsÜMin sw.V. hb Oif-У. 1. отделям
слуз' 2. pejar пoдмaовae сл. говоря
лицемерно.
SoHIImer m. - umg pejoe птдмoззoеr
SoHI|mHiie / Aeaf слизеста цииo.
лигoинц—.
scHiniele ad/ 1. лигав. слизест (ри¬
ба. охлюв); 2 umg peiar лигаз, м—озн.
SoHtn/Mpile m Bat лиг—ви гъбички.
ScHIniecnppe ’ слио;отa 0'иa (от
овесени ядки и др. като храна за кър¬
мачето, болни).
ScHIße /. -п 1. борило; 2 твърдо-
-а част но перо.
scHIßen (scilüss, eeccilfccln) um^r. У./
sw, У. TD ön. V. 1' цепя Oдпезт)' h. чиста
(иeеa зо пух).
cenleOßf/ adj ноетоeн. изтъркае
Одреха).
scHtiMeen sw-У, Tb iir.V. пy.пян. пи¬
рувам (ям миого и с н-сл-да отбра¬
ни яс—ня)-
SrHiiMner m, - етзпк. обичащ да
хaивo и пийва добре.
ScHIneee-ioCoi п зoзeдленл. в кол-
-о сп предаа-а много добра веaл—.
SeHianmiMiHi п geb (огото, пищ¬
но ядене.
ScHlcepc /. -п джибри. коша. у—ой-
665
DEUTSCt-ißULGAADhÖCHfÖ . WÖßTEDßUCH
scHlücßba-
;— (след жореше но рмкнс)'
soHlamlemmsw-УО se Лг.И разхождам
сп I6—внт)-
SeHlenderschriei т б—зко итхoдк—,
небрежен вържем.
S^HI/N'B-iur т O.PL umg peion не¬
марливост. небрежност (при ноппп-
нениз ло служебни зодплmeния)-
SchiemKer т, - umg 1. криволицо из-
зизно (с коло); h. отклонение (от мар-
щРУг)-
ccHinnKeuп sw,', bb hey-löhr,'. еaо-
махвам, мятам Oръеп)'
Mül den Armin ~ Размахвам ръце
Опри вървеше).
Schignzen m. • Sp шут, удар.
Schlipp т On: leWl (Akk) im ~ mrheem
оoкaеaм на буксир'
Jnin. Im ~ HuBiN 1) Влача някого
но буксир; 2) Някой е; следва епот-
лъенo.
ScHlDhhBneei т котим (но оки-влпк)'
ScHe|hp/ J. ~ищол;йф.
schlappen ш У. TD li. У. 1. мъки; тег
ля. влaе-; 2. тегля. зл—ча но буксир
(кола. танкер)' 3. umg оaзлиеaм. за¬
веждам нсkoпo някъде; sic! - злoеo
се. довличам сз; мпкн- сл;
Einen schwerem SucK - Влачо тежък
чувал'
Sin schleppte i!n mii auf die Party Тя
го оoвлeчe на партито'
Sin schlepp: sici Unotz Fielen eur Am-
i/it Тя се влoеи на работа въпреки
т;мппем-yеa'a.
scHIappcnd adf 1 бавен. иетзлaелн,
тежък (походка); 2. муден, б-вен
(разговор. еa6o'o)-
Scnl|pher т. -1. трактор илпн—ч'
2. короб влпк—е. щлпп; 3. озтоеоби-
лен влeн—е-
Schic^ip^iiamlhCdänn т трои-орно ре¬
марке.
SChie^^rB^nd^r т Laidw трактор¬
но снoитирсозaчк—.
ScHechpl—hПue т Landw трон-орел
плуг.
SoHe|hhK1Hn т шлеп.
ScHhippKieüd п рокля с щллйЛ-
SciigppIK-ait /ТаТ meпли—eлнo сило.
Schlepplift е скн-злпК'
ScHIappn/tz п рибарска мрежа.
трал.
ScilippschiT п - Sciilhhl—-
Schispptou п дебело нoе—бшт ипмл;
umg Jndn. ins ~ N/Hmen Влача ля¬
ното и— гърб— си Ieoмaгмм нскoeх).
ScHI/ppziä т коробен буксир. ко¬
лона от щлпиoзл-
ScSlnuicm /. -1 1. е;н-еoЛ'гo;
2. прашно.
SohtcuBimicUom т Tecb цeитетфyпи-
еaн бетон. центробежен 5пmoHl
Schl/uderbr/T п Sp тромплик.
ScHcuBe-export т Won-sch дъмпинг.
ScHliule-eiNg т центрофугираше
(при пер—лнн)-
SehlculergeiOSr’ опасност от итдв-
лъзе—еп Она кол— върху заледен yеoс-
тък и др.).
ScHiule—ioNüe т aTL цпнгртЛ'мпн
мпд.
ScHI/idenKrift / цеттрибежка сило.
ScHiiNBenMisciiNe / еeнтрoфyпo,
sellcnlern sw,'. TD tf-V, 1. мятам.
ввъеосм. зanрмш—м; запокитвам;
2. прекарвам през центрофуго; цпн-
aртЛ'гиеoм; Tbjsm ölr-V, зaемос се
Опрпвозео средство)'
Dem Wagen scHleudertc auf dnm glattem
Fai-baHn Колата се поднесе то о;о;-
дпиото уличио платно'
umg Ins ScHicuB/rm genolcm Засичае.
обърквам сз (от стеaв; породи нез-
наниз и др.).
SCilcuie—pnc's т umg дъмиишптвa
цпло, ;ку-епмнo лисо— епн--
ScHI|uBe-ci1х т оатапулт Oсeдaлкo)-
ShHeeulersilxtrilr/r т ко—апултел
-рен-жор'
ScHeuBerstan1 т стартиране чрез
ко-опул—.
ScHnuierTmoeeel/бар—бос ло цлн-
—ртЛyгo-
SoHieuleuwi—i ’ umg стона. прода¬
вано но безценицо.
scHIcunig ad/ бърз' нззоб—зен (от¬
говор).
cc!i|ünigce adv лпо—бoвлт. ипднoгo-
Scilnuse’ -п 1. шлюз; 2. уличен ка¬
нал; 3. иoмпшeенп зо с-ент-енa де-
оишфпкеиЯ'
scHlcuscm мИ hb tr.'. 1. прекар¬
вам. про^скам през шлюз Мкор-6)'
2 ирпвeмдae Опрпз непозната мест¬
ност' н;л;пoонт през еитсицога и
де-).
ScHJcuscnBocK п Маг мокър дтo-
ScHIeus/nKieei/шлюзоио номера
Schleusentor л врата им шлюз.
SohicuscinWIiUcr т пазач но шлюз.
SchllcHc eue PL umg интеипн; тай¬
ни компресия;
umg Jedm. auf die IHiNinn seima) ~
kommen/jedS' ~ 1110^0111/1 Раз¬
кривам интригите О-ойнитп намере-
инс) но някого.
sollich: adf 1. прост. пугeс'вeл' ле-
пеemeлцитоeл. обикновен 2. семпъл.
скромен'
~ und elgTloH Направо, чисто и
петсao-
ScHtüchtamlcit ’ довършително ро¬
бота, oкoееaтeпшa обработка (но ма¬
териал)'
soHI/cHlan sw.'. bb lf-У, 1. изгаам-
дам. уреждам (спор)' 2 шлифовам.
загл—едам (с пило. длето, брадва и
др-)-
Sohljcbiier т, • помирител, -е(н-ъе
при 'ремд-сл ло упoеoвп-
ScHIjeHefeili ’ Tecb си-на пило (за
изглaждoнe)-
Schiichthill/ ojPL простота, пс—ест-
апнос—. нeпепmeнцитзлoу'.
SoHliohlHobal т Tecb глади; (дър¬
воделско еeлдп)-
SohiichUung J -еп 1. уреждане, оoг-
лолдак; (на спор); 2. окончателно
(фино) дooбрoбo'k0-
SoU1iohtumgsaii!SscISuß Schllchlura-
saisscHuss т ~ SciifcHTiNesKoeeüs-
SfON'
Scie|h!UnN/sKoNмfssion/ap5шзмл~
на комисия, птмнрнmeонo ooeнсин-
SoHliohUnNgsveiiflhren и процедура
за урелдонп на спор, ар5и—ралео
д;лo-
ScBI/oHlum/svisicU т тпнт зо урпм-
даке. оaплaмдoнe (ло спор).
se!ll/!Twe| adv напр—во. чисто и
просто. съвсем явно.
SchilcK т oJ^L нанос. тиня. ут—йк—.
Sohi/cKoBlaeerumg / отлагоне ео ги-
ня. наноС'
ScilicKi-niici ’ o-Pl кисело мляно,
scHlickfa ad/ тинест. кален (итез—.
ботуши).
Sohli/i т o-Pl клисмео мсугo (в
хляб, сладкиш).
Schlier т oJL Ö^s-^i^in мeргпл-
Schliie ’ -п 1. ивиц—. мили— (и стък¬
ло и дР'); Tecb onmиен- нееднород¬
ност, 2. laidscT слизеста мас—.
schließbar adf който се зоключво.
GABEJROEJ
Sobi/rße
S^I^IteS^e|/ -n ключалка; оakoиеoп-
H— (но колан и др.).
schlicßin! (schloß scHIoss. e/ccHIos~
sem) umr-y. Tb le.V. 1 зa-вaесм (кни-
1'0. вр-та)' 2. заключвам; 3. оoвъещ-
в—м' 4. з-кривам (засед-еие, фирео);
5. сключвам (договор, брак)' 0--,',
зотеаря Iмaп—зин); sich ~ оaaвaея сз
Iиетоoрeц' езптчe);
Dam Mund - Змтвмесм уста;
Eine Licke ~ Запълвам пеaониеo'
Jelm im Bie Amme - Прегръщам ня¬
кого;
Вas LoKoI soUli^jDi um Mieie-naeHl
Заведението затворя в иoлyнтш;
Dia Tür sebl/cßi sich uneoмueiceH
Вро-ото сп зoтвмрс автоматично'
Вc- Lil/r Sui Seui/ |eceHIncc/n
Днес ;oгaоинъa з зa—вoеeн-
scHIi/ßen2 unr.y. bb ае.У.10--.У, зак¬
лючавам, прaас иовoд (aus eiw. (Dal)
от нещо); iir, У правя иовтд. водя з—к-
лючеиие (vom Jмdм-’etw. (Dal) oni
jedm/nTw. (Акк) от ескoпo. нещо за
някого, н;шo)-
Sohließ/r т. -1. пазач (но килии и
затвор)' 2. портиер.
SehijcßiooS п сейф; автомат зо съх-
раияв-не на бoпaм и др.
SohilcßiriehU JBrt орехче (кото фор¬
ма но плод). .
SeHießkeiie J верига зм оaкпюев--
нп (но велосипед и др.).
ccHe0|ßIioH adv 1. кай-сеан;' 2. нак¬
рая' 3' и ор—я но краищата;
Wir ГапВсг - eine Шип/ Накрая
намерихме решение'
~ eesiinB /п seins Schill Ной-се—нп
той си ирионa вино—а;
Er ist ~ Mali CU/1 В края но орои-
щата той ми п шеф.
SoHI0|ßeucklI т Anat оЛинктeе'
SeUlI|ßuN| f -ee 1 ом-вмеяеe;
2. сключване (на договор)' 3. Tech
съединяване, свързване.
ScHlicßzyefnBe— т п-трон (но секрет¬
на брав—).
ScHiTT т о.Р1. 1. щлнЛтв-нп; 2. шли¬
фовка (но диамант); 3. добри мание¬
ри, добри обноски.
SoHJjTart J вид шлифовка.
SeHi/lihläeSc J щлифтаoн— повърх¬
ност.
sdiHlTOa adj клисав. нпоooneепн.
soilinm adf лош'
Eine ~п NaeH-icii Лоша ловиш—'
Es COinle -in seid Би могло дм п и
пo-олe;
umg Eimen -er Fürger Haben Пръс¬
тът ми п възпален.
soHIimmsU/nГaIIc adv е лой-лошия
слyе—й, е нропл слyе-й-
ScilinebnScHwc-diN. eur PL пробле¬
ми с прпплъшoнeтo.
SeUIjiir J. -п 1. примка; запои;
2. прeзепокa зо тб;идвиmзaшп (и— уех-
ппла ръка и др.);
Jedm От ВОе ~ |с!ет Пoиaдaм в не¬
чий к—п—и.
SeHIjn/el т. - umg и—кто'ник. не¬
мирник.
cenlingcn1 Ichnlug/. /ecenlnn//n)
uen.y. Tb ii.y увивам (ne ctw. (Акк)
около лещо); sich ~ увивам сп Моно-
ло лещо); _
Efeu sc11^11 sfcH um ifc Äste Брсщ-
ляш сп увива около клоните.
so!iimgen2 uni. У. Tb Ohi. У псп'oe. ла¬
пам (бързо и лакомо).
SciIZn|/—blwn|nn|/■|т)едтат люле¬
ел; Она кораб).
ccHein|c-r sw-У. hb --е.'. 1. Mae
клати сз. люлее се Опловотелен съд);
2. клати се (ремарке след коло).
SeHlM/custrltar т лoвпе. yлoвсш жи¬
вотни с пос-аеянп но иеиeки; тро-
иeР'
ScHlingertanK т Маг цистерна с уст¬
ройство срещ' клo'eнп-
ScHiiNgpflirze J зиe'шт сп рoс'пннe'
Schlips т. -е зеaaoзеъоka'
Eümcm ~ zue Amxua Unoiem Нося вра¬
товръзка към костюм—'
umg Sich auf dem ~ giUmstem Tüilin
Чувствам сп обидел.
Scilfpsradel J игла OкaрЛиц—) за вра-
aoврпокa-
SebliUU/n т. - шейн—;
~ ГоНиеп Ппео—лям се с щeйнa-
ScHlüttcNBain J пързалоа (за щпйлн)-
SoSlitU/nTalirt J еoохoдкa с щпйнo-
ScniiieenHunl т куче, впрягано в
шпйн—.
SehIittenpartiit/= SeSlittenTaihrl.
ShnliUi/rcho-i т о,Р1, сп'ок—нe с
щeйнH'
ScHlitterBuHn J laedsch пъро—л;-.
soiette-i sw.'. Tbjsm ölr-y. иързoлям
се. иoдвлъовaм сп (върху лед и др.)-
SeHI|eeceiui т късо—'
666
- touiem Пързалям се с кънки.
SohlitUsobnbiäulem т кънкьор.
Sohifie т. -е 1 отвор. иеoцeп, иет-
рeо; 2 еппиa, шлиц (но депвa)-
ScHi/teoigr п meiт- Pl 1. дръпнати
(монголски) очи' 2. peion човек с дръп¬
нати oеи-
se!i|teen sw.'. Tb■ in,', рoзеяовaм,
цепим; (с лом. ножицо).
ScHliiZMesKr п Med лолцет.
SdUISixoSn п 1. цепим-о ухо (белег
от нoнoзoннe но пресаппник. лъжец);
2 umg pefoe хитър, пресметлив чо-
330'
SoHiilz^^ins^I^l^i^ß Schl^^i^in^i^hli^ss т
оa—зор (механизъм. сeзрaш достъ¬
па на светлина е кaeeрa)-
scilohweiß adj съвсем побелял (но-
со). бял като оисп, снемнобял.
Schloß! Schoss и, Schlösser дворец.
оaмпи-
Scbloßj Schoss i. Schlösser 1. кати¬
нар, коф—р' 2. (рова'
Hinten - und Rfeeei «ехет В зо-во-
ра съм.
Schlüße J. -т едро зърно оа гзa-
дyщкo-
schiQßcn sw.'~ hb ile-V|uepeeт вали.
иaдa едър грод;
Es schloßt Пода едър пе—д-
Schlösscr т. - шлосер.
ScHIossenirxu| т шлосерски е-(o-
аен комбинезон.
ScHeocce-ei ’ -лл шлосерски епв,
шлосерско работилница.
ScHtasserhanBwerk п о.Р1. шлосерс-
азо. шлосерски з-нaят-
chSIocscnn sw.'. Tb öftoV. umg
извършвам шлосерско рaбтao-
ScSIeßfeBcr Schloss'ilii f пружин¬
но 6рaв--
ScHießle—- т господар, владетел и—
зaмпk.
SchifißhurB ScSIn$cniNB т in: umg
wie eim ~ Hiilin късам се от рев. вия
иато куче (от ппoч)-
Seilfißvo/i ScSInscvogi т Hisl упра¬
вител нм оoмпк.
Seblol т, -|SdÄi@e ф-бричеи комин;
umg Win rin - uonclem Пуша като
комин.
Schlötbaron т umg peiae едър ин-
д'сaенaлпе-
SoHIoTicear т. - кoeинoеис—oе-
ccnl£tte-n sw,', bb öle.'. 1. aрeипес
DEUTSCH■DULCЛQ!6CJJC WOPTEQDUCH
667
(vor etw. (Dat) от нпщо: страх. студ);
2. виси, върти се около тслттт (дрехо).
soHl<ott—ig adj 1. трeппрeш' 2. иет~
висшал (дрехо).
SohludUt J -еп илaнииоoo теснина,
дeЛилe, клисура. 'езo-
coHiücHzen w.K TD Oie.', хълцам,
хлипам, ендaс-
ScHIueheer m, - иохонивoн;. влии-
Sehiuck m, -е плътно'
Einem - W1scer 1—OmCar Пийвам пгът-
oo вода'
umg Jelr. uuT efneN ~ /fnliBiN По¬
кайвам някого иа чаши—.
ScHeuekauT m o,Pl хълцаше.
Sc!iuhKbesciwe-din eur Pl пробле¬
ми при гълтане. оплаквания зо труд¬
но преглъщане.
seHIucKen sw,'. TD Or.'./Oör.y, 1. гъл¬
там, поглъщам; 2. преглъщам (auch
йЬв-аг)\
TillelUen - Гълтам —облетои;
umg Das Aulo schluckt viel Brmxfm
Коло—- пъл—0 МНОГО 6пноил'
umg Den Vorwurf - müssen Прину¬
ден съм да иепглп'иo упрека
SoHluoKen m aPO вълцмнe-
Schlucker m. • im: umg nim опее- -
клетник, 5;дисК'
SchlucKImpfung f имyиноoцис иеeз
устот—.
schlucksen m У. bb itf- У. вслцoe-
ScHIueksc- m. - umg = ScHIuckiT'
ScHIuekchloHe m umg човек със сла¬
бост към чашката (обичащ до пий-
з—).
schluckweise adv е- глътки
SoituBcnomBcit ’ umg px/re небрежна.
немарливо рабОта
ScHIuBc-eU f -en umg peion 1. o,PL-
немарливост, небрежност' 2. про¬
пуск в работата.
seHIuBO/)-ig adf umg pe/or небрежен,
нее—рлив, недобросъвестен.
sohluicni sw,', hb Oti.'. umg работя
немарливо. небрежно, недобросъ-
зeо'еo-
ScSlulrlin m. -е umg pe/oe немар-
лнзeЦ'
Sebiuff m. -e|CcllüJJe 1. фии се-
димен-, фин прмхттбемо;н пясък'
2. öster südd тесен ирoхoд-
SchiuMMem m oPl дрямка. иoлyусн-
SebiunMinllei п geT приспивно
пeсeн-
scHIuMee-n swo'. TD il-.'. 1. уис.
дремя, унесеш съм е спокоеш съи'
2. дреме, крие се Одорба, сили).
ScHIunm/uuoIIi ’ продълговата е—л-
честа ипогл—зниеo-
ScHueee-seünBe fgel време зо кро¬
тък сън' неo—нa дрямка.
Schlumpf m. Schlümpfe смърф Oпe-
рой от комиксите).
Scbiumd т. Schlünde l.Aeaf пселт.
глътко, ф-рилис; 2 усто, пас- (но жи¬
вотно)' 3' gel бездна. пропаст. аъ-
мен отвор.
ScHuiNdl -п LamdscT 1. повлек—но;
2 рядко ooЛп, рядко суп—.
Schlüpi т, '|CcliüpJe 1. пролук—,
дупка (в огрода); 2 люпене (и— пи¬
лето); 3' Tecb ирнплпзз—не (при мо-
щини).
schlüpfen sw.'. sn Otr-V. 1' промък¬
вам сп, шмугва; сз*' ипхвoм сп' 2. из¬
мъквам се;
In die Hosen ~ Нмвлyозaм си пан¬
талона'
Aus dem Versteck ~ Измъквам се
от скривалището;
Aus dem El - Излюпвам се'
Schlüpfer т, - кюлоти. плик (дамс¬
ко (пльо).
Schlupfloch п 1. скривалище. миша
дупка' 2 отвор (и огрода), през кой¬
то минават животни.
scHlüpf-l/ adj 1. плпзпoз, вппзпoв (и
вложел); 2. pejOe двусмислен; цини-
епи, нппеиличпн Oзне)'
ScHIühГsU1eflI т meisl Pl, ботуши без
цни-
Sohiüprwcspcm eue Pl, Zool ихипе-
мтни-
SdiliprwfNkil m скривалище.
SehiupOiait f Zool време за излюп-
ионз.
sehiumfiN м У. sm ii-.У, тьтря сл. вла¬
ча си краката.
ccHäT/n sw.V, Tb -ro',|i1roV, сърбам.
SCHuTccHl1iUU m воoе;нe но кр-ко-О'
ScHluß, ScHIuss m, Scltü.^^^ 1. o~Pt.
крой; h o-Pl, завършен; завършваше.
ириключз—нп'
Kunz vor ~ Bem Konfirenz Молко пре¬
ди кроя но конференция--;
Ein B-ief mit äbe—-1scHerlee ~ Пис¬
мо c нптеaкв-н край'
Mii jede. ~ eichen Скъсвам c ня¬
кого' разделям се c нсктпo'
ScHeässeIhos1Ufon
- jetzt! Стига жече!. Точна по —oои
въпрос!
Schliißj Schluss т. Schlüsse иовтд.
оoкпюеeннe;
Ein ГaeccHcr ~ Погрешно зoклюеe-
;№'
Sobtüsse aus ctw. (Dai) xfei/n Вoдс.
оaилюеeния от н;шo-
ScnlnßuCKnnd ScbiussoeKoni mMus
заключителен акорд.
SeilußuCi ScSInssoK m Tleat пос¬
ледно действие.
ScHIußbaeauküi| ScUIussBnmcrKuna
faкллюез-eлем бплпмоо.
ScHIußle-ienu ScnlmsDbnricSU m зак¬
лючителен доклад.
ScHIußb/sdnnnri ScHlussbcsT/m-
mura f’aклжееи-eлкo рoопoрeдб—.
SohtußhütiNz SoUlusshiieogZ/ №0-1x1
заключителен бaлoнс-
Scilüssei m. - 1 ключ Она брава и
др.)' h' код, шифър.
NB:
Soblüssai- слабопродуктивен еле¬
мент в немския език за образува¬
не на съществителни, на които
придава значението ‘централен1.
'ключов’. срв, ScHIüsclITra/e. Sehlüs-
s^lTü/u—.
SciiüssellarU т езиче но ключ.
Sciläcclebcin п Anat ключица
Shiläcsneieuee ’ Bal иглико.
ScHlüsselbund т връзка ключове.
SciIücscIB1/rcU т изро^-воне но
ключове.
SCHlüssele-tibils п ключово иеeми-
всвaнe Ioпепдeляшo човешкото по¬
ведение).
soHIäSs/Ife-Uig adj напълно завър-
юли. готов зо илизоне, до ключ (но¬
во милишп).
ScHlüssiif^Iu- ’ ключова, централ¬
на Липyеa'
ScHIäsclefi1/l ’ ключов въпрос.
Schlüss/ianlnsen*/ ’ ключов клон и—
промишлеността (замен зо други ин¬
дустриални клонове)'
SciIäcseIKiNd п (малко) дете, което
носи ключ— си но зра-о.
ScHlüssellocH п ключалка Од'™- - зо
ключ).
SchlüsscIposlTioN ’ ключова пози-
еиH'
ScHlüsscl—in/
СЛВГСОГГ
668
Schlüsssl—Ong m ^oa зо ключове.
ScHJüsscluoIIc f ключов— роля.
SoSIäsc/IsU/iIun| J Mit ключова
пoоиеис;
Eine - eInniHMen Заемам ключово
иoоицис'
Ein/ % Im .dir W1-iccH1f1 Ключово
иoзиеня e икoеoeиkaaa-
ScHIässeIübe-e1be J 1. тържестве¬
но връчване на символичен ключ'
2, раздаване ключовете .(ла ново-
доеци).
ScHlüssclwort п 1. ключов— дум—;
2. ключ иа шифър.
Scilücseeхuil J цифров код зо отк¬
лючваше иа сейф и др-
ScHIuBciippe ScSeusce11hhl J пос¬
леден. о-клюеитeппн е-оп.
ScSIuBfeier ScHluss'iicm J оoипюеи-
аелко гпеmпс'аo-
soHJüßioigcnm scUlnss^folgarm sw,'. Tb
iti.y. з-ключазае, водя зoклюеeннл,
правя си извод.
Sehlüßloigruid/ ScSIiCDToI/lпur/
/ -еп оoключлинп'
Salme -cm aus ctw, (Dal) х*сНеп Вадя
си заключения от лeшт-
Sehiuß'oneei ScH1uDsTo-mlI ’ стан¬
дартен оoвършпи е— писмо.
Sciluß/uUlciUen SdHeucceu11cneen л
окончателна оценка но експерт. на
вещо лице.
scHläscfe adj убедителен. лoпиелн.
обоснован'
-п Beweise Убедителни дтиaоaaeлс-
азо;
SlcH (Dal) Ubsm chw. (Akk) ~ sein Взел
съм решение зо нещО'
ScHIuBI/ncHi/ SoSliSslcuoSic J -
Senlißiiene.
Sobtußtlöbt ScHlusslicHt m 1. зодии
светлини Она кола)' 2 Sp последен и
кл—сoеис—0'
ScHduBNoUüe-un/ SdSeuscgoiieiUNe f
WietscT о-kлюеиaeлнa котировка иа
борсата'
ScUiußplüfT ScieiCDplZT т Sp после¬
ден сигн—л Ми— упдисmo), сигнал зо
кроя но м—еO'
ScHluBhunkU ScHeuscpunk1 т точка
(след нещо нпиеиятлo)'
Dam - ипТ/п/НеНг ilw. (Akk) s/lzen
Слагам тoеka но нещо Iнeиеннmнo)'
SohiüBrrcUrudg SoSIissriobrurg
’ 1' Wöiisch бaлмео, равносметко;
2. Math тройно правилО'
Sciluß—cde SeUliSsmcdc f з—kлюеи-
телна реч. о-kлючиaплеo. слoзт-
Sehiißnurle Schleusn-sdil Sp фи-
НОЛ' оoипючнтплпн тур.
ScSiußsili ScHlusssatz - m 1. Mus
последна еaсm. фишал; 2. . последно,
о-ипючнaплнo иоепепнн;'
ScilußsUein SchlusssTeln m 1. ArcT
ключов к-мък (за 'кроса на- орна
свод и -др.); 2. крой. зoапршeк-
SoHiußsUi/eh SdUlusssTUfcb т in: einen
- unT/- ilw. (Akk) xfeiiN тегля черта
но нещо, nеиипюевo; с нещО'
ScHImBve-kuif ScH1uDDУliKanf т роз-
продажба (и кроя иа . сeзтнo)-
SciluBwa/cn Scneuscw1/nn т пос¬
леден e-roH (е жи ктeптоиеня)'
Schlußwort Schlusswort п заключи¬
телни думи.
ScHiußzeüchin ScilussziOöhcr п анус-
—№3; сигнал зо кроя иа рaигтвoе по
телефонм. но р—диопрпдмвоке и др.
Schloilc f -л Schweiz работно прес¬
тилка. ,■
SchnicH ’ ojPI. позор, - срaм-
scheaehbedacKl adj geb тeтзтеeн,
покрит с позор.
scHmicHUen sw,V. TD ili-V. geh 1. чез¬
на, гина (от малдо и пустииято и др.);
2 силно мeлoс. еодуиом (nie! chw.
(Dal) за нещо).
soHeicHTemd ad/ маден. иъоeн с ноп-
шем, с еел—лил (поглед).
SohnoohiOetz/N т umg px/or санти¬
ментален ромон. филм; сметиме;-
-млна и;спи-
scHmächTIg adj ул-6нчск. слаб.
SohnoehlKomm п Landw оилеeлo. ле-
дoеaови'o зърно.
SoHmacHUilppin т umg pe/oe салти-
мен-олен етзпк-
SohnoehUtocKn ’ падаща на . челото
нсдене—.
SchnochtmOcenn т umg колон.
schmacHvoII adj позорзи. ср—еек,
schsneiCCnlttelj 1. знуспи' 2. прием¬
лив. желон'
Jedn. ctW' (Akk) - moeicr Пред¬
ставя; някому нещо - е хубава свет-
лин; събуждам нечий интерес Оме-
лоние) към нещО'
Schmäh m, -(s) öт-вrr 1. хитроумес
лочил но иорaисвaеe; 2 трио, моше-
лиеeутзО'
scHmähen jw. У, TD --, У, gxT хуля. ит-
зoрс, еeрин-
sCie|ieihi ad/ итзтрпн. срамен. не¬
достоен'
Eine -е Nicle-Ii/n Позорно иoем-
мпиие.
SdHmäHuede ’ хули. хулии думи.
SoHMäHscSrüfh ’ поефлзт, имскзил-
SdhiMitHüig// -пи хул—. тукпе6л;ииП'
Scieliwort п == ScHmäHuedi.
scbeii (scbeäleгJscieull—' s^heäls^
scheolsl) adf 1. тесен (улица)' 2. тъ-
нпo. сл-б (фигуро)' В. нпдту'oтпеeн,
оскъден'
Elm -ns Bstl Тясно легло'
-е Hülein Сло6. строен вoнщ'
-cs EinKoMMiN ИздостагweH доход
ScHMilBimB п Tecb mяснoепсmтaнa
лента. тпсее обх!—' (е радио—eвшн~
н—m—)'
ccHe1Ib—üc1Ie adf 1. слабо!—', с не¬
доразвит гръден oтщ; 2 тесногръд.
огр—ннепл-
schnäle—п sw-У- bb ir. И 1. нам—ля-
вам' тпрoенеoвoe; 2 омаловажавае
Oзoул'пo. успех);
Jels. Einkommen - Огеoннчoи—м.
нa;aпсв-e нечии дтвoдн■'
Jnls. Rechte - Огеoннеaвaм нечии
пров—'
Jnls. LifSuneeN - Оеалоааж-а—е
нечии итутимeинн-
SchMltcnim/ ’ -xi I. нам—лязолп;
тпрoниепшнe' 2 oeoлoвaлoвaнп-
SciMihTihm т оматьорсии филм (от
16 ме).
SoHmalTiemkameri ’ филмов— каме¬
ра зо снимаше с 16 мм филми.
ScHeali—oml ’Aech колконно строша
Она сград—).
soHealHüitia adf тесен е х—лш— (зо
Лнпyз—).
SciMiIsnile ’ 'соеo-a оmеoеa Она
стa;ндp.)-
SchMiispum /'зсниолиееее релсов
ипml
NB:
ScHMalspur- слабопродуктивен
елемент, използван в разговорна¬
та немска реч за образуване на
названия на лица, притежаващи
слаби познания в дадена област,
срв. SoHmIhspDrir/eNieuU'
669
DEUTCCIiBUlGЛßl<SCiiES WÖßTEßDUCH
SciMnnxins|/I1
ScnmalchsniuSn J —eоеoлнкeЯзa
(злак).
ScHMalspiueHimiKeu m umg px/oe xa-
мин c oгеaниеeнн итзнaнис-
schmalspurlg adf meонтлинeeK'
ScHnaecpш•ingen1euг m umg pa/an ин¬
женер c еeдтсaa-ъее- компе-еша-
лост.
SohnoJzi m o-Pl. ;-о-
Scheiiz2 m umg pxfö оомдннooвтот,
омнтимeе'млетот.
Seneilzbroe m нaмaо—нa c мас фи¬
лия.
Schnalze f -m Tech oeoолнтзл. мас¬
ло зо o;-онсв-нПl
schmalzen sw-V. Tb hi-V, KacTk сла-
гом мас (в сстиe)-
ScSnoiig/läck п KacTk сладни с
мoс-
scieilzf/ adj umg сл—дииков' мо-
опш.
SeHnanKnui п, -п söödd ö^i^i^ift лакомс-
'BT-
Sobeinl m o-PL mardd кайман (вър¬
ху изсаиноло мляко).
seHe1-mezen sw-V. bb Otr,V, 1. живея
но псебa но лякттo; живея като по-
розит (търтей)' 2. BOO парозитнрое.
мизея кото пaе-иит-
Solna-oTzer m. • 1. pa/on търтей, по¬
рази- OетиeH; живеещ на чужд гръб);
2. Biol иaрaиит-
sclnaroti/rhiit ad/ пар—зи—ен. но-
то n-рaзит-
ScHмaumUze-pflanze ’ пор—ои—но рас¬
тение.
Sehmar-otzertiem п паразит (ми-
вттлт)-
ScHmarotx/rlun п о-PL паразити¬
зъм, гyнeсдс-зт. пaеaииaнo същес-
тз'иoнe-
Sciean-e / -п 1. белет. дрмокo-и-
но' рязко' 2 рана Оо— удар с нож,
със о—бя)-
ScHmarrem m, - südd ö^i^ier 1. • Kochk
(зид) полачишка; h. pxjoe глупости, .
бпосмзулиен; 3. pT/ae кие, 6ез худо¬
жествено сaoйнoут-
SchmuTz m. --^IJ^icTmäOze umg оиyчнo
целувк—.
scheilzcN М.К, Tb iir.', umg млсс-
кае, ям щyмнт-
scHmiicHen sw-V. bb öi.'.jöl-.У, пу-
ш— c наслада
SchnauoHspu— ’ meist Pl следи от
нпнзпoрял бoрy'-
SeUnous m о.Р1~ угощение. пир.
пиршество, 5тпo—o адзне.
schmausan sw,'. bb Ol-.У. в—ивoм си
хубаво' яе с н—слада. с удоволствие.
schmecken sw,'. Tb -е.'. вкусвам.
тnн-в-;; Oti, У, имом тиездeлeк вкус'
Dcm Wilm in de- Soßl - Усещам
вкус- и— виното и соса;
В1s Els schmecke noc! Vanille Сла¬
доледът има вкус еа зонилия;
Dir KiOT/c scHmackt Inim) Кафето
еи п вкусно'
Еди/п Sin sloH's gut -! Да ви л
сладоо!
SelMeKheiiCi/, -еп л-скателство,
scHmCcHelHifU adj лoок——eлeн. .
ScHm/Ochelkatee /jSOSimeloHelkäTi-
cHan п глеза;;—. дете или момиче.
обичащо до сп пoлH'
schmcicHcln sw-'. Tb iir-Уо лаская
(jmdm' лсkтгт); ирaвс комплименти'
Sic! gescHmeicHell fUHIcm Чувства;
се поласкан'
SoHMiioHciwort п. -е meist PL ласка¬
во, гальовно дум—.
ScbeldUicr m - л—ска—пл,
sobniiobiiulsob adj ласка-плен,
yгтдлиепоки-
soleCBcn (scheiß scHmiss, gasci-
messen) uni.'- Tb in.'. 1. хвърлям, за¬
хвърлям. змnрмшoм; 2. омесовмм,
изост—зям (робота); 3. оргокизиром
Oeaе-н)' свъещвoм нещо. упрaвсe сл
с нещо; 4. изхвърлям (от робота и
др.); iie.y. хвърлям (eil chw. (Dal)
нещо); sic! -1. мятам се (и лпппo. и
оресло)' 2 обличам се Mir chw. (Akk)
и нещо)'
Eimcm Job ~ Зoеяовoм работат— си;
Dan Haushalt - Водя добре дома¬
кинството'
Mit faulig Eie-n mac! jmln. ~ Хвър¬
лям раовaлпни яйца по шскoпт'
Sici In einem SmoKIng ~ Облича;
се е с;тиишп.
Sc!ei|ßTiieee JZö муха оннн ee-
о—екO'
Schmelz m. -ei. емайл' глозуро;
глпе' 2. зъбен емайл' 3. geh нежност.
приятно yопш—ИЗ'
Der ~ №111- Silnne Приятно-—
звучност ло неговия глос.
Sciealzbod п 1. Tech -пен- (метал¬
на) (-hc 2 Tech стопен електролит.
^1111111- adj топим (за ее-ади).
SciMnlxbi-elci m Tecb температу¬
рен обхват ло топлс;.
Sobeilzbutter ’ о,Р1. тoиeлт мaслo-
SoHM|iic ’ -л 1. топене. сaoисвo-
не. еaиaoпяв—еe (на снегове—з; ло ме¬
тали); 2. Tech стопена маса. сто¬
пило-.
soheiiiii (schmoll, geschmolzen)
umr.'. TD if.y, тoис, сторвам, роз-
тonсаaм Олед. метол); sm io-,'. —oис
се, у-oиявaм се. рмо—oисвaм сп.
SoHeghziarbc ’ емайлова боя.
ScHe|ezeI1c п oPl, зеойл.
SchMglzhiittn ’ топилзс оoвтд, чу-
п'кoлeнрeн зoвoд-
ScHM|ixKäsi m топено сирeнз-
ScHmnlxIaue m Lieg пловен, ликви¬
ден изyк-
SchimeSeenaieseC/сгпkлoпис; порце¬
ланово ЖИИОИИС'
SciMiIzoiiN m топили— ппщ.
SchmclzpunKT m точка Oaeмиeеaтy~
ра) ло moпзкз-
ScHmglziüneil m Tech 'тиилeн тнпeп.
пот- (auch übeiti);
Elm ~ Nitaoraiatet/m
Място, където са събрани хоро от
различни л—еиoнaлкoотн-
SohMalzwasisir п вода от —тиeнз—o
и— слeптзз-e. лпдoаeте-
Soiecr п oJpL соло (сурово тлъсти-
на оа корема но свиня).
ScHM/-BinoH m umg pejon шкембе.
SeHm/riliD ScbmeTuss m Med сз-
бтрeн-
ScHmnuIe ’ -п Zool —лпс'—к, тyлeщ
0шaеaнoпoдo6н- рибa)-
Schme—z m. -еп болна' стродонип
(физическо или психнезскo)'
Vor ~en coh-lüln Крещя от (олио;
Die ~еп KlfNaem оВ Болки-з отзв'-
чоаот'
Tilfer - üBer die Trennung Дълбоко
боло— от раздяло--.
soSMCrxBcUäuleml adj Med мсал-
гe'незн, обезболяващ.
seHM/ricepTmllOoH adf чувствите-
леи. бързо усещащ болко.
sciMe-zen жИ hD аг-Уо/О-г-У. боли'
ириеиляи— болно;
Das gcB-ocHcne Belm schn/rZ Счу-
пешият кро; боли;
Es scHm/uiU mOcH. dass« Боли еп, еe'.-
Sciminzersgild п Jue oблзшe'eниe
Soim/-zeNcC1n1
GABESOFF
670
(за шонесзки кeeo—eрнoлнн щети).
Seins—zinsClnd п = SomaenKlmd.
Sobec-errsnamn m Kuest о'рoдo-
шисa Христос.
ScHMn-zerseihU/—/Kues, страдаща¬
та Богородица.
so!nn-elrcue1oH adj много болез¬
нен.
ScHmn-eensccH-eü т аин от болко.
scHmnnzfuei adj безболезнен,
scnmiieHufi adj (тпeоеeе (роим)'
мъчителен Iрoодял—).
Sohe|reSi1tü|k/it f о.Р1 болезне¬
ност. eпентeлнтсa.
Sehns—eKlürük Jклиника на болоато
(за изследване и лечение но силни
бтлки)-
schea—illci adj eъентeлпл. meмпк.
болезнен;
Eime ~з E-inniuun/ Болезнен спо-
еен;
Ml- wurde ~ Bewusst, d1ss-'- Болез-
неио oусонaх. ез...
ccHm|-хl1nd/гnd adf 5oлкт'спoкoн-
аащ Oмeдизoмeет)-
scHnnrzeoc adj безболезнен.
SeSme-imütU/I п oбeо5тлсаaшт,
aлaлпeaнекo средстео.
Scimi—xshiw/lle ’ праг на болната,
scHm|-zs11ieend adf успокоителен.
притъпяващ болката. обезболяващ.
ScHm|-zUH/-1h1c J терапия но бол¬
ка'—.
seimc-zvei—zerrt adj ионрнвлл от бол¬
но Олицз).
scHmc-zvoII adf болезнен; изпълнен
с мъо—.
ScheitT/nioil т Sp забиване са топ¬
ка'- (е тениса и де')-
ScHmiee/-i1N/ т, -е пеперуда
SoHn|UU/-ein/si1üUleu т Boi пеперу-
дтеап-нo растение.
SoHmnUUl-eingsniUz т мрежа за ло¬
вене на ипппеyди-
SeHen1Ue-e1ngccannIung J сбирка,
ктлзкенс от ппппруди.
ScHeneUe-IingssllI т oPl Sp стил
6п—eеЛлaЯ Iилyвoнe)-
sohentlrur sw.'- hb Oi-У, umg 1 хвър¬
лям, зопози-з—м. з-пзaшae със си-
л-' 2. aрпщвoм Мерата)' ом-имрсм- с
'рссск; Otr.y, 1 пърeи, тръби (тром¬
пет); 2 чурулика. пле с пълно гърло
Iп—иекo).
SoSmiad т. -з кoвoе.
schmfgBhar adf ковън.
SCHmündba—keiU J o,Pl козкос— Она
метал).
ScimOedc f -п кoвaелиеa.
Sehnücdsonhcit f коаошко изделие.
SCHeHd/cisem п ковано жeлсот-
ScHMlelci/unn п ковошно oпнишз.
ScHminleHimmer т кoвoщки чук.
Schmlgd/landwcre п ковашки оo-
имст-
sciminden м У. Tb ir, У. нова. иое'н-
вам (желязо); изковавам от желязо
(подкова, меч)'
Pierc ~ Кроя пл-козе'
geb Elm Komplott, RänCs ~ Кроя за¬
говор' ил—риг—и—огвaм-
Sdiм1e1ehrescl f зов-шх- преса.
Scimlnen J -i 1. Tecb шаблон. ъг-
ломер; 2' спсаaeм метър.
scHmoieeN. sieh м. И Tb сгуша-е сз.
притискам сп (ап jnlr. до искoгo).
scHMfeesim adj мек. гъиз—з Омате-
рис, дреха).
SoHnOsasimKeft J oPL пъвкoаoут-
ScHmünue / oPL umg сeaокo. грес;
мазника'
umg ~ stricm Пазя сп'еoс—ннеи—з
си по време но o6ие-
scHmfe-en sw.V. Tb ir.'. 1. смазвам
Iе-сaи но машина)' 2. umg намазвам
върху нещо; 3. umg perae драска;. rni-
шо небрежно; 4. umg pejan итдкyи-
аае, давам итднyп; ötn-V. драска. не
пише хубаво Oинспе, химикали-)'
umg Butten aufs Brot ~ Мамо масло
върху хляб'
umg Einen Spruch um dir Wand ~ Ho-
деoсквaм л—дпис върху стено;
umg Jedm. ilmc - Зoщлззнв—е ня-
ному илeсенеo'
umg Wie iischmiert Като по иодо.
ПЛ0ДК0'
Soinierc— m, -1. pefoe иио—ч, драс-
коч; 2. ösioer еeенoаo.
Senm1e-e-g| J, -em umg еaпaлиц-, .
шоeскoниеa Okaртзеa); деaскмкиеa
(mлкоm)-
sohMfcmTIhüg adf със способност зо
еаз—не, сeaзв—нe-
ScHmü/rfete п смазко. пеeС'
SoHmZc-Tiim т е—слзн филм, мазе;
слoй-
Selmls-fink т umg 1 мърльо (де¬
те); 2. еoвпи, пишещ пoлнтнеeски и
др. лтоyшпи то сaзеи—e-
ScUm/c-acId п meislPl. иoдкyи. руш-
ипт.
sohMla—*/ adj 1. eoоeк. мръсен, леп-
о—в; h. pefoe eaозн. леприя—ек Iеoвзк,
усмивка)' 3' pejae кeиеиличзн 03^).
ScHmin-käce т меко сирене (креем).
което се еаме.
ScHmjnumiUUel п пеeс. смoок—.
ScHmia-öi п е—шисшо (смазочно)
eaупo-
SoHme-h1pier п umg хартия зо чер-
иозо, зо дрoсkoлe-
ScUe/mKr f o.Pl гриe-
scHminKeN sw.y, TD Ое.У. приeиеae;
яс! ~ гримирам сз'
Sfc1 (Dal) das GesieliT ~ Геимирм,
си лзцeтo-
ScHmlnKslifU m молив з— прнмирoшз-
ScSmZnkUiscH m мас— за гримиране
(в театрална гримьорна и др.).
Scbm/ieil т oOPG щмирпeл.
scHmln/elm sw,', TD Ое.У. щмирпз~
луз—м. шлифовам, полирам с шмир¬
гел. с щиyрк--
ScHmi-|/ipipier п шнурно.
Scheiß Sclnls т 1. бПлзг (от удор
със сабя); 2 umg- заемх, aeмeepa-
еел—.
scSelssüe adj umg 'зличoш, мие.
бърз. зЛeк'3H'
SoUmfie т. -е 1. удор със со(я;
2 иe—нт, нзцoиoнo eсс-o.
schmilzcr sw.y, TD ti,', Lamdsch ши¬
бам, 'десe c комшии, пръчко.
ScbmoK т oPl moedd дим, иyщeH'
SchmfiKer m. - 1. umg булевардеи
ромон Oрoзкaо и др.); 2 пyш-е-
soHm$Ke-N sw,'. bb io-.'. umg чето c
увлечение'
umg In einem ihiar Buch ~ Чета ста¬
ра 1з—6азио, узлеоо—елна) книго.
schmoller sw.V. TD itf,', сърдя се.
еyшн сз' иеoия сърдита 0т6ндзнo) фи-
оиткoмнн.
ScimöItnumd т сърдита, н—еyиeнo
yутa-
SchMoIIwemKiI т in: umg sich ür dcm
~ хп-üokelcn/r о-дръпвам се оби¬
дено.
ShSмn-h-uicr m Kaelk задушено
eпсo-
soSeorem sw,', Tb if.V. задушавам
(месо)' öii.V, 1. оaд'щoвa се (месо);
2' umg ипкa сз (иа слъиеe), потя сз (и
соун—);
671
DEUT6CllißDLGЛßtöCHi-C WÖRTERBUCH
D/m e-1Uen im el/enen Safe * Заду-
щaаoм месото в собствен сос;
umg JMln. - lassen Оставя; няко¬
го до се птиоитmи -м—лкт-
ShHmonhf1Nп/ f —игое за о-дyщaаa~
ее на месо, зеленчуци (с ooиoк).
Schni m o-Pl. umg шeзoeрис. дреб¬
на хитрост.
schmuck adf вy6-з, спретнат. пнз~
дав.
SchmucK m oPL L бижу' 'кеaщe~
шип, нooнт; 2. 'кроса, декорация.
ccHmäcCer sw,'. Tb teo'. 1. - украся¬
вам, кич—' 2. крася. слуе— з— украса.
SeHmuokkCseoHeN п кутия (коичете)
за снспoеeннто—и. биму—о.
scimucCIos adj без 'кросо; прост,
семпъл.
ScHMucCnidel ’ брошка Мило, -яс¬
но (рошим).
SoSnuekc1cien eur Pl. накити. би¬
жуто; 'неoщeкня-
Sh!nuhkcTefN m скъпоценен камък
(зо изработваше но билуто).
SeUnuckslUeK п лонит. бижу' 'кра-
со, yкеoшпннп.
SCHmuhkwu—en eur PL бижутерия.
'нрoщeкия.
Schmuddel m O-PL umg eеъоo'нн,
кзеисmo—ия.
s/Hmu1dIi)Iü| adf неподдържан. за¬
немарен, мръсен Одрехо; о—аeдeниз)-
ScHMudlelwetter п umg мръсно, раз¬
каляно зреел.
SeHmugeid п landscb т—йно зоделе-
ии пoен-
Soinu/g/I m o-PL кoктрaбaндa-
sohni/geim sw.VO Tb hf.'~ 1. търгу¬
ва; Iвнaссм или нзеaссм) контра¬
бандно' kтнт<рa(-еднеaм; h. знося;
кллeпoлет; вмъквам. eрзкaрвae ке-
легално Охоро).
ScUmid/ciwarr J костробмсдсм
стона.
Schmuggler m. - контрабандист.
SoHeieelcuomeimüsaijon J орг>—лиз--
ция за контрабандна дейност.
SoHmug|lersoi1T п кораб, з—ниеа-
ващ се с кон—р-банда.
schmunzeln ж.У. Tb Oir.V. подсмих¬
вам сп (Uham jede/ntw. (Akk) но ля-
кoпoJнeшo)-
Schmus m ä.Pl, umg peion 1. празни
приoaоkн; брътвеж; 2 п-ск-тeлстзo.
schmusen sw.'. Tb Ofn.y, -държа се
иемко (nie jndm- c нсooгт)-
Sobnuli m o.Plt. eръоomнн, нечис¬
тотия; кал (auch üDerfr);
Jmdn. in den - xliHen Пeaес. позо¬
ря ШCКTПО-
sciмueх1BwefceNd adf трудно оoм■ър-
сявaш се Меотприол).
SoSnuUxaubniU Jмръсна робот- Опри
koнmo човек много се еoпo)-
scHnuUzir sw.'. hb iie.V. зaмсеосвo
сп Oмaaeрис);
Das wcßi H/md scSeilzl schNitl Бя-
ла-а риза бързо се о—мпесявa.
ScHMuUxTängeu m 1 предел-, приа-
лиеaш зaмъеосаaкия-— I-баеур но
лампа и др.); 2. калобрас са колеи;;
3' Tecb филтър Опри тръбтnеoвoд)-
SCheuUiTünK m umg мъеоьo-
ScHmuUzTiick m петно, леке.
scHmutzlg adf мръсен' нечист, из-
еaиoл (auch übeite);
~л Hände Мръсни ръце'
~з Geschäfte Мръсни Iнeеeо-еи)
сделки;
Sieb - noeher Иомсеоявaм сп, из¬
цапвам СЗ'
scimuUei|bIai ccnmu1di/ blau adf
меъолтунн.
scHMuTzig/mau scbnutija grau adf
мрпснoонв-
Schmulzlltinatin J oJPl pejOr дoллoи-
робем, порнографска литeрoa'еa-
ScHmuUzscHloHe J слой мрпот-ис-
ScHnüUхchг1Ue- m пръсна ;—л. не¬
чистотия.
ScimmUziiUel m Тур шмyцтн-хл (пър-
в— страница, върху която иеа сомо
кротко зoплoзиe, предно.значела да
пази тс-—еaлзae от о—мъессвaеe).
SchMutzwischr J дрехи з— просе.
Sci-natzж1scl— л oPl, мръсно зoдo-
Schnobal m. Scleäbel 1. човка, клюн
(и— п'иеo)' - h. umg уста'
umg Hall den Ч Млъкни! Зaaвaесй
си еoзoomo!
SoUnttb/i/i/, -xn umg безкрайно це-
лyвoкп-
soHmabsTönml/ adj kлюнoтбрoзeк-
ScHnibelHieB m удар с клюно.
soHdlBcln sw.V, Tb it-.Vo трият неж¬
но човките си здСа е друго Oи—неи)-
SeHn1b/IccnnH m Hisl дълго оса-
розърхо обувно.
Schnabeltier п ZaO пmнеeчoикa (бо¬
зайник, който живее в Австралия и
SoHnahsbunnnn-ci
Ново Зеландия и слося яйца).
ccHr1buei|-lr м. У. TD in. У, umg irom
см, вaивaм слодко-слодко (бонбони,
сладки).
ScHnieK m aPl, eoedd umg бъбреше,
иеиkaовмип, кратък еoоroвoе.
ScSnakn f - Zaol (едър) комар.
SdHrUIeC/ -п —ока. оа-ара;; закоп-
еaлko-
s/Hnallen i sw. У. Tb in, У. 1. зaзoиеo-
вое, nрнвъровмe (с тока' с колан)'
2. е—зkoпеoвoм. освобождава; Оип-
що оaвъео-нo с -оКо, с колон);
Вen Gümlei erger - Стягам кол-см
(auch übeite).
sehnoiledh sw,'. Tb fr,', umg схи—-
щам, иеoyeсиaм, “еomв—м”-
SeSNiIIenseHun m обувно c ooaa-
рaea-
sobmiieem sw.V. Tb -le.V, епкoe. щра-
ooe Omül ehw. - (Dai) c нещо);
Mül- Bin PeiUsoHe ~ Изплющяв-м c
КMMЩИO'
Mül len Zunge ~ Цъкам c лоик'
Mii den FÜNirum ~ Щрака; c пръсти.
ScUdoieloul m Lieg цъкащ звук (в ня¬
кои мЛеикмнски ззнеи).
scbnopp! Onieej щра^к^! Iиеи оo'вaея-
нп ла ключалка и др.)-
SoSmlppoSrn п. - umg изгодна по¬
купно; изгоди- цена.
schnippen sw-У, TD Ге.У. золмаям.
спипва; Ooеoдпе); itr-V. 1 грабвом,
noуспaм бързо IracS ctw. (Dal) къ;
лещо); 2. хвърля се да улови (нещо
зо адене) (за животно)' 3. sn щраква
Орме. врата);
umg Ein ifcscneN irüsois Lufi - - Из¬
лизам молко на въздух;
umg Noeh Lufi ~ ДИшам тежко и
отсечено (зо да поема повече bm-
ду*);
Dir Tür Ist ins ScHIoss gnscHmoppl
Врагата щр—оса (и се зaaаoен)-
SoHn1phH1Hn m Höst разбойник по
пътишo—o-
Sohmappncsscu п 1. сгъа—емо ном-
е;' 2. нож с aвmтмaaнеет иоа—мдaнп
но oугрилгo-
ScHnappcchloB ScHnappscHIoss п спо-
рп—но браза.
ScHnappschuß ScHnappschuss m umg
момент—лна снимка.
Scnn1hc m. Schnäpse рoкис-
ScSnuhsbu/nneu|i ’ -еп 1. a,PL зо-
ScHnipsl-udem
реле ло еaкнс; 2. рониджийшицо. ;о-
з—нк—.
ScHnapSBruder т umg pe/or пияеиеo-
Soimipschei п чoщk— рoкис.
SohmipsOaime ’ umg дъх са рoкнн-
ScHmopsnasc!/ f 6у—илко р-зия.
ScHnahS|e1c п еaщ- за р—кия, ракие¬
но еoщкo-
Schnipsiden J umg peion щуро хрум-
e-H;.
Sciripsnusn f umg червеи кос Оо— -
много пиекз).
Sehmipsiahi J Lrom цифр—. състав;-
на оа много едноози число.
scHnaueH/n мИ bb itn.y. кърк—е.
ScHni-cHen п oJPL хпркoнз-
ScHna-cHi- т, - човек. който хпекo -
носън.
Soldu-i ’ -п хлопна. дрънкалка
Iигеoеoo)-
solno-mir м.И. Tb. Otr~'. говоря с
нпиенстпн, твърд, скъееaш пл-У'
En soSrarrtr, d1ss-'' Той кaо— с дрез¬
гав, хриплив- глос, ел.--
SehdotUcngarsJ 1 пссoo; 2. umg pe/or
бъбрица. дърдорицо.
SchmoUTsmii/sc f umg бъбриц—.
scUdotte-i sw.V bb öOf.V. 1. -кряка
Iгпскo); h. umg бъбря, бърборя, дър-
дoен.
sohdouber IcoSn1ubieJy|rnJ’ auch
scHnoB, gcceinaiBUJelraJ/ auch geschno¬
Ben) тw,У,|verali auch unr.'. TD öii.'.
1. иеъхти (кои); 2 дишом тежко, ом-
дъхвое сз (от ярост. г-ляи).
scinauren еК bb öii.'. лпв'с, за¬
дъхва; сз, дишам тпено, сye—н-
SeHgiufe- м, - - umg иоиъвaяв—нп,
дъх'
Bis zum Irtzlen - До последния си
ДЪХ.
Schntolimi п. -(п) ösoerr м—лоа ста¬
ра кола (зм която сп полагат опзеи-
—лни грими).
ScHr/uipouse J ös-B-i почивка зо №-
ееане шо дъх, оратъ; отдих.
Scintwzbair: т 1. дълги мустаци;
2. . umg - еъм с дълги eyс—oци-
soHmouzBäutlg adj с дълги мустаци.
мустакат.
ScHnouxe /. -п 1. Anat муцуио Она -
някои животни); h umg pB/or усто;
umg Halt dfn K Дръж си устото!'
Die - voll Haben Омръзво ми. идва
МИ до гуш—'
GAÖEROFF
scHnauzcm тWoУ. Tb Oir-У. umg ругоя.
пплч; втк-м.
Schnauzen m. -1. ок^oyе;р Огереокс-
ко порода кучето оа рода но терие-
риае с характерно сиво окраска и—
козината. дслп— брода. м'С'oен и
вежди)' 2' големи мyстoци-
SCHnneKe J, ~п l.ZOcOl охлюв; 2. Tech
еeрзсo, безкраен - винт;
umg JmBn. iir - тасПап Ругоя ля-
кого, прозя го но нищо.
SeHrncKeNONU—leb т Tech еeезяенo
оaдвилвoи;. чпевячнo ирздoвкo-
sciiicKrmOöbMÜa adj спиролли, оии-
рoлoзидлш-
SdinecKeNg/hriei/ п Tech еeевячл-
прпд—вко.
ScHrccKcNHius л черупко но охлюв;
Sici im sein - lunUcklarHcm Свием;
се е епеyик—т— си.
ScHN/ekenHo-N п meisl PL рого са ох¬
люв-
SoHrgcKiniinie J спирала, спира -
лозидеа лиенс-
SoHNnoKiNUempo. п о-PL бавно —ем-
ит'
umg Im ~ С 6ърозе-aa ло охлюв.
много баело.
Scbn/c т OoPL 1. снст, 2. Krchk оенп
Моа белтъци).
Sohmccbill т 1. снеми- топ;-' I.boö
ooе-тп-
ScHN|nb1llschlaclht./'(Ой със силели
топки.
ScHn/nbieisysUiM т 1. (з—бе-нллa)
система зо продаеб— но стоки. кого¬
то кyпхи—епт итлyеoв— отс'-™^ ако
осигури лози кyиyи—еи; 2. eрлдaв-~
из но кози;— от уста но усто.
scHneibed/ckl- adj покрит със унсп-
ScHnenbee—/ ’ Bot eaрпaрит-
SobmcnBcscm т тел (домакински
уред) за р-з6нзoнз но смптосо, бел-
-пен и др.
soiNCHblfNi adj уaрoдмш от. снежно
слзиomo-
SoHnnebinntt п козирка надвиснал
втвърден сляп-
SchmscBrcUtgifahrJ тиaолoут от па-
доне шо сипели е—си Моа склонове. .
итoризи); лаиисно тпaснoст-
SoHmccBrülhc J очила . за синГ'
Scimccieckr ’ снеми- пooеизкo-
ScHneeeuie ’ Zaal ((яло). полярно
сова.
672
SchNacioil т meish PL снегозолпе.
преваляваше ло сия-'
SoimncliocKe ’ снемии;-.
SoSre|f-äc/ ’ чeевсекo-еoтoеeк
снегорин.
sohnitO—rl adj (лз сняг, нпзосепжпн;
-сп Tug Ден без оняп Oснпптзмл;м)-
Scimgcgons J Zrö полярна гпскa-
Sohmscaestölcm п знeоне—, снежно
бyрс-
coSr/ngl:^1^ adj заледен от снега
Iипm)'
ScHnnsglätle f öjPL зoлeдсвaеe по¬
роди паднал втвърдил сп слнп-
ScHN/eelöckciiN п Bat кokиел-
ScHnin/-nNii J Gag- границ— км
вечните УнппoзП'
ScOmaahana т заснежен окптш-
Sehmnciulm п Zaol бяло северно
ярпбнцo-
cciNneü/ adj I. сиптен. заснежен'
2. пеипич-ш и— синп-
SdumeuCimore ’ машина зо изкуст¬
вен СШCП'
SeHnieKeUle ’ meiтa PL вериги зо
сеяП'
Scim/dlccttempfllclhi J оaдъпжнaплеo
сл-гоне но вериги за сксг Око МПС).
ScHN/cKömla т in: umg ясН wie eim ~
Т-еиеп родвае сз мнтгo-
SchmniKmusUi J снплна кора.
ScimanloWne J снежна лавина.
Scnnenmonn m сипе;; еoзпз-
wScln/ameisei m скелсият човек,
Йе-и.
SchmsapTug т снегорин.
SohNgcräimung J емзчно—вaеп но
сн;гa-
ScHn/iniu^ ’ верижка е-шина зо
у—ьпкв—кз ло пнстн. Tр-К-
SöSugs-rcair т лoиoвицм. дъжд, при¬
месен със сннг-
SciN/asclsoulel т - ScHnccscHippc.
ScHn/|seHippc J гребло. лопата за
рaочиу-вoлп но слнп-
SoHnnnscHleuder ’ роторес снего-
енHl
SoHNcesohnciic ’ oOPG -oипнп на
скппa-
ScHmccschii т meist PL 1. veralt ски;
h' котки (зо о—крлпвoшп и прп^озва-
не от пoтпзoкп е сизга).
shhmcssiclieim adj имащ зинoпи сняг
(ски-курорт, облост).
SohNacsTine т сипело 6yрн-
673
DEUTSCH&ULGADOSCHES WÖPTEPBUCH
ScHnniekocHplaieUe
Sohn/gemcIliN m o,Pl снежно жип-
лицо.
ScHngiverlSiIeNissi nur Pl yслтиис зо
сесп Oктлиезо—зт и качество н— под-
калия сняг е дадено място).
Scinin^^ri^^buN/’ meist Pl снежни
еaзязaнис-
Schmsc^^ss^^ п сипеи- иодо.
SdHneiwsil ’ преспо,
^1111^^1.1 adf снпжшобял.
ScHneeWttciin moPl. Снежано— (ге¬
роиня от пеинaоoи'п)-
Sobrcieaui т окeгтомдъелoшм
eеeпр-дa-
SoSmsOl т a-Pl umg оъееoaтс-,
смелост, кураж, веo(рoуa'
Jndm. dem - ibCaufen О6понyеaлo-
зам шнзoпт.
ScHnnIdBDhreu м TecT зинmoрeо-
ScHneidbrenNi- m Tech горелка з—
рязонз (ла метал).
ScHr|dn f, -л острие (но лом, (род-
во, номиц— и де-)-
SeHn||dnbrett л дъск- за есо—ип.
ScHnijdedianage т Tecb диомоша зо
рноoлп но саъкло.
SoSrcjBrSoie и окасареси клони,
оострем.
ScHr|demusclhini/ ’ Tech резачно,
sciniZden OscHniUT, gnscHmlitem) umr.V.
Tb ir.y. 1. режа, рoорязвoe; 2. под¬
рязвам, кaстен (дърво. храст); 3. ко¬
ся; мъно; 4. итду'ригзae (косо); изряз¬
вам (лонти); 5. кроя (дреха); 6. пре-
сиеoe Озазой)' 7. монтирам Iеoс'и
от филм. от оoпно)' 8. umg игнори¬
рам, нп o(ръш—м илимошил' йг.И ре¬
ел. остър п (зм лом. ножици и др.);
ясН -1. иепсичoe се Олинии, пъти-
щм)' 2. порязвам сп (im niw. (Akk) ло
нещо)'
Einem April in zwei Hälit/m ~ Роз-
есзвaм ябълкат- но двз;
PeUe-silie in den - Silui ~ Нoесовaм
мaгдaлто е солата——'
Grimassen ~ Провя прнмoон;
Sici (Dal) dfn Huaue ~ lassen Подс¬
Тригвам си косат-'
Sich In 1cm Fün/er ~ Порязва; си
пръст-'
SlcH In. eim/ Glusscie-in ~ Пoряов-e
сп ла учyи;шo стъкло'
Eime Lui eum Schneiden Лош Озо-
димпс и др.) зподyXl
Schmcidesg m. - шиа—е; крояч.
SeSnyalesj т о.Р1 лош резултат.
провал Iиеи игра на карти, тенис но
мосо);
Aus die ~ scim Оставил съм лошо¬
то влчп зад гърба си.
SobmeOleinatclier л шивашко ателие.
Schncilcnil f, -ar 1' о.Р1 щзeлe.
шизoепутзт; 2. щниoеиие; шнзaщкт
отплиз. шивашко еaбттиленеo.
SohN/ieerees/ile т щни—щoи и—лЛo-
ScHnnü1/-Hindwe-C л oPl. щивaщoo
ПетЛлOИH'
ScHn|d/uIn ’ -лел щизoенo.
Schmldr-Kuiidi ’ шивашко кредо.
Schncidern/istcr т м-Яс-ор щив—е,
seim/dern sw,V. hD -г.'^' щнн
Oдепвн)'
SciN|id/-hiphn ’0Oн^ющюз) мане¬
кен, бюст-
SoHn|üdenciUl т о.Р1, стойоа на сзд-
л—л по турски етзлК'
ScHn|i1ci-werk!Saitt ’ eue Pl шив—щ~
но рo5ттнлницo-
SciNiideUfsci m монтажен пулт (в
тплeзионст-).
ScHN/Od/we—kzeua л режещ Инстру¬
мент.
Sc!n|deii!r mAeat резец (зъб).
seUriOifg adj 1 с-;геот, лaeea,
стрОел (войник); h. спретнат, плппoл-
тен; -3. пипргнчпн, сеел; решителен.
seHniiiN мИ bb umperт зали уняП'
SChm/Isc ’ -л просека (е гора);
Elms - schlagen. buucn Правя про¬
сена (е гoрo)-
s^l^i^jitcir е.К TD if.V, пoдрсов-м,
к—отрн Одързето).
schmali adf бърз'
Elm -с Auto Бърза кол-'
~ uiiginunn Реагирам бпроo'
Mach Ч Пт6пеоoй!
Schn|/eacUe- Scnnl1eloceen т. - бър-
отхтдпн товарен aвтoмoбнп-
ScHn/llaiuf ScUdiliiouT т Sp бързо
бягане но късо рaзуaoяшзл, скорос¬
тно бяг—из, сприиТ'
SchmaUäuier SchrcilläuOrm т 1. Sp
бзгoе. .сприн-ьор' 2. Hisl 6пеоoвтдпц.
SohNahliiHn ’ = S-Bu!n-
ScHncIIBauwcisc ’ o.PL скоростен
метод но строи-елс-во; индустриал¬
но стрoиaeлсaвт-
Schni/Idieilriilzusgg скоростна об-
робо'^
ScHignllbiidder т бпрот свпезв—шo
вещество, бързо втвърдяващ сз ци¬
мент.
ScHnnUiolSrnischine ’ 6ъроoвтдлo
пробивно машина.
Soiiclllooii л (сротвoднa моторна
лодка; торпеден катер.
ScHmiilBrcesc ’ скоростна (бързо-
деЯс-заща) сиирaенO'
ScHm|jI1us т бърз озаобус.
ScHnnildiinse т o.Pl. пoспепснн ус¬
луги (пералня. плoд—чницa. химичес¬
ко енсmпнп)-
SöhN|iidrüeKcm т, - EDV бързо ип-
еaaaшo 'стройс-иО'
SoUieHe, f ..Pl бързино, скорост'
umg AiO düs - 1) Но бърза ръкм;
еoбпрот; 2) За малко, зо кротко вре¬
ме.
Schrellet/’ -и бързей Она епoм)-
schNcthaBig scHnellleBlg adf - с крат¬
котраен живот. изтрази;
TecT Elm -ns 010*1 Бързо износващ
сл детайл'
Eimc ~п EpocHa КраткОтраЯса питвo
sohn/lcm sw-УО hb ii.V, 1. хвърля;.
мятам Окомъи)' 2. (стрела); sn
öif.'o 1. оасо-ч-м' 1 вдигам се Оцени)'
Elm Fisci schnellt aus dem Wasser
Рибо итдокoе— от вода--'
Вil AKtonn scincltem in die Hoie Ак¬
циите рязко се пoo—еих—.
Schnciir/mcr и Mil чест огън, честа
стрелба' кoнтнaдo-
ScHnelifiie—waTe/Mlt окopoо'езл-
со оръжие, автомат.
scHn/lTüßl/ adj бърз. с бърза и леко
утъпи--
Sc1n|i]g;ostsTC1Tc /за^1е^д(^ки; за бър¬
зо хр—нпнп.
SoHmsSIgetlührt л бързо ястие. оло-
минут.
ScHnnlIfglrioHT; л съд № (ъроa-a
процедуро.
SehN|iiScrtir т. - иaпкa Оз— прикач-
ванп шо отделни листа и др.).
SchnaliOgKcit ’ o-Pl укoеoуa, (ър-
оннo.
SoHnneligkeilTcrcKnrd т рекордна
скорос—'
ScHnnllümbilB SöHnnle1MWsc т оaип-
длкнз зо бързо взoнпш;-
ScinillkocISer т umg = SoHmrJlKoci-
topf'
SoHn|iiko<eipl:^itUc /‘бързо л-пеяиaш
сз котлон (иа електрическо готзорс-
43.
674
SenN|iekncHUohf
и— печи—).
Scin/Ilk(o^htoh^ т тенджера под на¬
лягане.
Shhmcllkru't ’ oPi злoо'нчнтст, си¬
ла са ттокaеaеe-
SeHn|]eku-s m, -з интензивен Оус-
корел) курс.
SoSr|elhue/1 л 5сзоo пoшeкоз—
протом Околза).
Scbi|i1-ecbmc- т Tech бързодлйса-
воща eлeкгзoннoизезслн-eлнa ма-
шинм-
SchrrCIi-lrijidumg експресно хими-
езокo еиотзнп.
ScHmedulcISter т съднн, yеaств-ш и
дело по 5ъео—'a иеoеeдyрa.
Sebi|ilschisß SoHdcils^cHi^ss m inon
извънредно бързо реакция Одейст-
вип).
ccHnn1ecUenc adv колкото з възмож¬
но по-бързо, еoй-6проo.
soHriiistmöellch adv възможно най-
6ъеоo-
SOurellstroDe ’ улица с рoоеeщeнo
високо скорост 0иo която сз двиеот
сомо определен тип МПС).
Sohmcllv^rlind т иепврпок— зо оказ¬
ване на първо помощ.
ScHn|eiv^ii^oH—en л 1. Jue съкратена
0(ъроo) съдебна процедура Обл пис¬
мено обвинение)' h. TecT ускорен
производствен иеoц;о-
ScHnnllverkehu т о-PL (ърз тросс-
пoеa-
SCineliwii/e влонн,
ръчен калтар.
Sohm|I1zug т бърз злok-
SeSr|eelnglnceSIu| т добавим за
бърз злои.
SehmcpTr /.-л ZoO (ео—с.
Sohm|p1rNstb*eh т 1 прелиамнп н—
(пк-си (в рoзмнoeи'eлнис период)'
h. umg улица юли квартал с п]р^са1^-
ту'^
schnrieclg м У. Tb in. У, südd Schweiz
режа ео ситно, кълеoм (месо).
soimmicn scUnäuzem, sich sw.', hD
споиа сз.
soHm/ckem sw.VO hb ir.'. изтръскаме
Oooиoи вода от епkoтo)-
ScHn|ckscHnicK m oPL umg 1. глупос¬
ти, праокн принаиии' 2. дреболии, не¬
нужни yпеoeш;ннс, (eзиoлпзши вещи.
scinüi/iiN sw-У. TD tr,'. umg ги—ся.
ктлтн. следя зо облеклото и пенчeо-
CADEPOFF
кото' sic! - глася се, конта се, докар¬
вам сз.
schminke adf naedd umg плпг—штее,
шлио.
schnipp! Onieej хр-^! хра! Озо ноподо-
(свaнп звук но - итжиеo)-
ScHNÜppcHin л eur in: umg jelm. cin
~ sehiagen иохшaряиoм нсиoгo; по-
пaжоoe някому ктeпр-
shim/p^im sw,'. hD On.y.jilr.y. umg
= ccineü1cn-
scHnippcm sw.'. Tb -О-.У. щрака; (c
пръсти)' on.y, изтърсвам, ayив-Яки c
пръст;
Mül dem Fin/enr - Щр—кае c иепстн;
Din BrotkrUMei vom TiscS ~ Изтър-
овaм трохите оа масата с рък—.
cc!niphüscH adj дсеиъk, (eо рпуи;к',
schnipseln sw.'. TD ii.y~liii,V, umg
кълц—м, нарязвам но ситио'
An 1/п ZeiUung ~ Изрязвам час- от
вестник.
ShSr/ti т. -е 1' рaоеeо' h. кройка
(са дрпвa); кроЯка (от списание и
др.)' 3. Леиоyзм. прическа; 4. монтам
(им филе, о—пис)•' 5. спе;ен;. разрез'
нoдлсeeн емое;о; 6. средна стой¬
ност, средно ниво;
Einem Uiefin - im Füngci Solen Имам
дълбозо Iпртеeокo) рана но пръст—'
Ein ' cin/anter - Епeп—к'кa кроЯко шо
дрехо; плегал-ло Лрнзyрa;
Einen ~ vom 100 SUun1/nküIonet/-n
iahnem Карам със средно скорост 100
кeJч-
Sohm|ithiiMer eue Pl цепта за зoзo-
Sebmittbobme ’ зелен 6о6.
Schnitti-ot л хляб Опродоз—и коря-
зан шо Лилии)-
ScSritte ’ -л 1' резен, филия; 2. фи¬
лия Oвпсб), сoидвич-
Schnjtter т. - зосач; мъте—р.
s^hniitlicst adf одеoз. стeплo', който
моме да сз реле (домат. сиепнп)-
SeHniUllläeHe ’ Mall лице и— сзче-
ние.
SeSnitlg-iün л O.PL зеленина (слаго-
ео е букети: naирaт, oспaрaпyс и де.)-
Sohmjttboiz л биче; дървен мотпри-
ол, теyии-
seliitTid adf 1 Landw готов зо но-
сиабо или за мътим; 2. umg плзгоитзи,
щик, добре изтIпмдaш (золо).
SeHniuekäse т сирене, което сп рпез.
Scbrilitlauoh т o-PL Bat див лук. див
чесън Oиоnтлзаaл като пoдпрoвкo)-
ScSniUhlini//1. TecT линия на рaорe~
за' 2. Marl пресечно линнн; оeкyшo.
SoSmlltMcm/e JMail общ дял от пре
сиеoшн сз Лип'ри.
Schnittmuster л крой;—, модел 0о-
щпв но дрпха).
SoHniUhмuceeuBogln т приложени;
с кройки (към модно спис—низ).
SoUniitpurki т 1. Malh прзоeекo
тoезo; 2' кръстовище.
sohnijutnsii adj 'орсл, готов зо мъти—.
SCnNi1elтne1|;il място иа свсров—-
нл. прзснчoкз; 2. EDV място, където
стажа обмен ка даики или сп подават
ктeoкди-
ShUnltUware ’ 1. с-око са метър;
2. бичпн дървен еатери—л.
ScSnüUUwuNde ’ рана от иoеязвaнп-
ScSnüUi т. -е südd резенче (от плод).
Sd^i^i^tdal'li- т оъратеeо(твaе ол¬
тар.
ScSnitia-BeiU ’ дърворезбо.
ScUmiUzhanK ’ резбарски тeипяв-
SoUmZtzal и. -1. n-ечпнеп, иорeок-;
струмко; 2 Koclk шницел.
sehnjilTzelit sw.', TD fr,', нълеoe, ре¬
ем еа ситно.
soSmZizan SW' У, hb in, У. дялам. изряз¬
вам, правя дъратеeо(a
Einen Em/ri aus (Оп) Hole ~ Изрязвам
фипyp— иа ангел от (в) дсевт-
SeHdZUeeui т. - рeо5aр-
SchmiUzeu2 m. - umg орешка (породи
нeаеимoлнп).
SchntOuin—С/o.Pl 1' Липхриa от рез¬
ба; 2. резбарска рoбo'нлкиеo.
SeUm/Uzm/sscm л рлоб—роko еомчп.
ScSrüUzwinK и резбарско произведе¬
ние. изделие от епобa.
ccHnmdIe) adjpe/rr 1. иепн;бе;жи';-
лпи, оскърбителен, обиден; 2. малък.
позорзи'
pejor Dir - Munmor Презреният
метал Oи—ри)-
cennmBd0e)-1g adj umg арогантен,
н-х-ллн, безочлив, 6;з респект.
ScHnmuc!ne т, - щшoехпO'
scHnorchcln sw.'. hb io-о', потапя;
се. пeyзк—e сп с щиoевпл-
SeUmömCci т - заврънкулко, оaвъе-
тулзо; спираловиден ори-мен-'
MöBnl eit ~п Мебели с орнаменти'
Ein -iesieer - als UnUi-seHuirt Огром¬
на зaвпе-'лкa като иoдпис-
675
DEUTSCH-bULGARlSChlE/ö WÖRTERBUCH
schodi
schnörkelig adj л много иозивки, л
много завъртулки IшенЛт).
schiönC/ilos adf с;eeъл. без оaвсе~
гулки, бпз oркoмeкти-
SCsnQrKeln sw.V. Tb аг-У, украсявам
със оaапр-yлкн-
SeSrörC/IcoHn1TU J щеиЛa с много
заврънкулки.
sohrirmer м И. bD tr. У-IOhr. У. umg pejoe
прося Мцигара и др-)-
Sciröscl m, - umg pe/or нaв-ллни.
досадник.
sengäfTl^Il1 sw.VO TD Ohr.V. 1. душа Оку-
че); h. ровя се в чужди н;шo, шпио¬
нирам;
In Brr Bilcf/r Bin Fn/igBir ~ Ро-
вс. тършувам в писео-о на приятел¬
ката си.
ScHNäfT/Ic1nTf m umg вещество зо
смъркане (лепило и др.).
ScHnäTTIc- m. - umg шпионин.
Schrullen т. - (и(бро; оaлъг—лоа.
ScSrulie J -п umg pefan слоднико-
во-санаимееаалеа песен.
schnulzli adf олaдникaзo-оoк'импл-
тален.
schnupfen sw,'. TD Oti,'. пoосмъе-
чае; Ое.', смъркам (емфи;).
ScHnupfem m. - Med хрема.
ScHiupl/isp-oy m(n спрей против
хрема.
SohnupitohoC m плфие.
schnuppa adj On: umg das ist mir ~!
все ми е пдно!
Schnuppe f -m нагар ло свпш-
Sennupherku-s m umg курс за запоз-
ноаоке с дадено обучение.
schnippcm sw, И, Tb li. y.Ii^on. У. дyщм.
поеирисжом;
SUaBUli'T - Помирисвам градския
лзаoт, оaпoонoвoм се зм малко с
прaдсkин живот.
ScHdum’ Schnüre шнур. коноп, връв'
SohrürboBrr т Tleat щшyрбoдeл
(помещение над сеeимтo. където со
въжетата за кулисите, о—зeсoтo).
Soirüuoh/1 п in: umg es llult wic am
- всичко върви като по вода.
sebrün/d sw.'. Tb ir.y. връзвам
Мобузни), стягам с ирпв-
scHnu-ge-ade adj umg съвсем праз.
прав като конец (m>T. рпдицo)-
SchmüuKr-äMÜk J щн'рoаo - керами¬
ко (от прaистoриеeоkт врзee)-
ScHnäueeibeHer п veralt корсет.
Sobiümlncaen т österi лен. ео про¬
дължителен дъжд.
ScHnin-io-i т м'С'—ен.
cdSnu-nhe-T1| adj мустак—'.
SoSnü-ne J, -п veealiemd смешка. за¬
бавна случка, oнпкдoт-
schnu--en sw-V Tb lör,V. мъркам до¬
волно Iкт'нo)-
schru--1/ adj смпщпи, зoбoапк-
SeHrü-scSuH m обувно с зръозн.
Scinü-seNkcI m връзка зо обувки.
Scnnu-sp-ingen п össeii озaеoнe но
въже (детска игра).
SeHnü-slicfel т ботуш . с връзки,
seHnu-cU-1eks adv umg налраао' вед¬
нага. дирек-ко, без колебание.
SoUdiir J. -п nrndd umg 1. уста;
2. лице, нормосамшo рaзoеaрoвoезe,
обида.
Soboham т. -1. навес; 2. копа; копен
(сено).
Schock т, -s щoк, Одушевно, нерв¬
но) сътресение; уплахо;
Einem Uü/fir ~ /—lcid/п Бивам дъл¬
боко поаресее;
Uni/n - stclem В съсaoсиип к— шок
съм.
ScHujoeBsHimdiurg JMed лечение с
щoк, щтзтвa терапия.
soHmok/n sw-У, hb lr,', L umg yn-
лaщз—м. шокирам' h. Med лекува; c
шок.
SdHocke- m. - umg сзаид—лиоирoш
или шокиращ филе. роман (пълен с
yмoои)-
SeHoekfinbn f umg ярък цвят.
scHooK//fronen adj силно замразен,
замразен при екстремно ниско тем¬
пература Охраси-елси продукти).
ccHockinnln sw-V. hb --.', шокирам,
скaедoлнозеaм, възмущавам (нору-
щaз-йзи мор—лки ктеeи)-
soSooCü/mt adj възмутен, шокиран,
окaедoлнзнеaн Mübcn ctw. (Akk) оа
нещо).
ScHocktHe—1hie /Med шоково тер—-
ПИC'
scHocKwiisn adv 1. под въздействие¬
то но щтo; 2. umg много. е големи
количества.
SehoCcwriUeirg шоково въодлйст-
вип;
Unter - steHem Намирам се под апо-
деИствието но щoк-
soHpIcI adj umg px/re ннзпк. долен.
SchöTOe т. -п. -п Jue съдебен о-сп-
да'!^
БсНЗТГепЬатК / място на съдебен зо-
сeдaaeл-
ScSöOfingculoHU п съст—в от съдеб¬
ни заседатели.
ScSoffö- т, -е = CS1nffeun-
Schsgim т. -е щтпyш-
NB:
ScHoKo- използван в разговорния
немски език словообразувателен
елемент за създаване на същест¬
вителни като SoboKocis, Sehoko-
-ieeel ..'
SoSoCoels п umg = Seioknlodlre1s-
SclpkoeiuB Schoeoguss m oPL щo-
оолодоза плaоyрo-
ScHokoIade/, -i шоколад.
ccnoknla1eIn)in1nr adj c цвят иа
шоколад, oмфсз нато шоколад.
SehoKoiademeis п шоколадов сл-до-
лед.
ScSokolidenfib—Ок /фабрика зо про¬
изводство са щтзтлaд-
SeSokoI||derTigiur / шоколадова фи-
гуро.
SoSnknla1/N|lacun ’ шоколадова
поaз'po.
SoSokoead/NosUeuH1ce т великденс¬
ко зайче от шткoлoд-
ScSokoiadcmnispsi nur — н-стъргас
щoктл-д-
ScHpkoiud/nsU-/useI eu- Pl, шокола¬
дови прпеиен.
SohoKoIaiiNtaOel / щoкoлмд (блокче).
ScnßKo—i//ei m шоколад от отдел¬
ни (лозчета, щoкoлoота десерт с
продълговата форма.
Scholastik ’ o.Pl. PTOl схтлoотнoa-
Scholastlkcr m. - схтл—отиз,
scHoIastisch adj с^^лмстичен.
SoSoIIk ’ -п Zrat (вид) кално;.
SobBli/j /. -п буца пръст; леден
блок.
SeS/ll/nBr/ehcm т в—лсo; Gaedw
(рока.
scHoitu adv в;еп, още'
Er ist ~ da Тои изчз л тук'
Warst du ~ mal in Sporüem? Бил ли
си вече в Исeaеия?;
~ als juN/rs MädeHen Още кото мла¬
до момиче.
siSon2 partikel 1. навярно, сигурно;
schön
2. с—ео; дори' 3. кoй-итолп'
En wind 11- - einen Brlel scHu/ibin
Той сигурно щп -и лoиншз писмо;
Wenn Ос! Ви - iömc! Само кото чуя
това!;
Gai Х—йдз, зпези!. Върви дп!;
Тръпв—й иой-сптнп!
scHOn adf L хубое, кросии' 2 прия-
тпш' 3. доста Оз— птдснл.вoкe); 4. дОбрп;
Ein -ns MIdcHin Кеoсзвт момиче;
-cs Wetter Хубово. приятно време;
~е Literatur Художествено литпра-
тур-'
11^ du MiUKomnse Добре з. чз
щп дойдеш' Родаме сп, че щп дой¬
деш;
Win man so * sagt Конто често сп
хoоз—'
Das war eunz - urseueneend Тово бе¬
ше доста трудно (умори-елшо),
ScHonbezug т калъф (зм ие;дпмовa-
нп но мебели и др-)-
SoHänduick т Тур лицев neеaa-
Scigne J -п хубавица нросоииц—.
ScHPni ’ o-Pl geh = SeUöiHeil,
cciPNeN sw,', Tb /гИ пoон, щадя.
отнасям се внимателно' sich - пoоя
сл, из сз лопрягое;
Вie MöBel - Пазя мебелите;
Sich mihi Bem Op/matOon sehr ~ Мно¬
го сп пoоя Oвлзмaвae зо одрмвeтo си)
след тпзеoенят—.
scHönend adj Om jede' chw. (Akk) ~
bcüBuOmgcm съобщовом внимо-плио
някому нещо Oкппенятлo. лтшт)-
SchöNcij т, - Маг щвyнo.
Schame—2 т. - venal-xid калъф Оз— ме-
бпли)-
sehödlTäihem sw.'. TD оп.У. емоз~
еaоявaм; представям е по-5логоп-
риятно свптлинa-
Scbsildnbcr т - човек, който разк-
е—освм действителността, който я
иепдст—зя е розов— светлино.
Sdroirraiвит©/ oPl. еoзкpoояиoшe ла
действителността.
Schönl-isl ’ отсрочка (за нещо неп¬
риятно).
Schamgama т Tecb ускоряващо пре¬
давка (са кол—).
Schöngeist т естет. любител иа
нонyу-вoтo-
sc!gNeeOcUfe adj художествен, изя-
ЩЛН'
-е Художествена лиаз-
GAbKQOFF
рaгхрa-
Sehönheit ’ -еи 1. о.Р1. красота. ху¬
бост; 2. ке—с—виеo. вy5-зне-; 3. ора-
сота (природна). красиво нещо.
SeHörH/1Ucie|r1Гf т идеал, поня¬
тие. представа зо ке—оизo (и додека
литв—).
SchörhclUsiibier т м—лък външен
дзЛeкт.
SdhömhcetSOieck т 6лиоо.
SchönHciTsldcal п идеал зо красота
(е додека лиoв-)-
ScHöN!ifUskörü|1n ’ царица, крали¬
ца иа крaоo-aтo. мис O^ конкурс).
SeSörSc11cm111c1 п зoомe-нект
срлдсaвo-
Sci^nieiUcoh/-1h1on ’ Med eомстнч-
но операция.
ScHOnHciechTIege ’ о.Р!~ грижи за
поддържаше ео лицето и тялото, кoо-
eeтиka-
SeS^пH/itcncpзr1tun ’ подобрение
Iиоапрш;нo в дадено жилище или
иoeзшeеиe).
SchönhclTsslnn т усет зо красиво-
тo-
sohPmHrütsi—ипКеп adf geb oиинипн от
кемсo'oтм-
SciöNiefUswiTTBnwiiii т конкурс зо
ке-сo-a-
SehpmkliMa п щадящ климат.
SohomCost ’ диета. диe-нчлo вр—Л0'
ScHöNIna т. -е pxfoe млад мъж. прл-
кадено подчертаващ външността си.
конт;.
sciänieicien жУ. Tb ii.V. украся-
вое, еaовy6—вяиое; umg südi - донар-
вае сп, р-океaссаae сз (зо до иоп-
леждам дo6рe)-
s/h/Nrreien sw-V. bD iön. У, лаская, го¬
воря само приятни нпшo-
SeHöN-cdner т. - ласкател,
sciöNisch-elbiN sw,'. bD ihr,', пнщa
красиво.
ScbönsdSreihisnteruioht m час. обу¬
чение по крoсктиио.
SoSörseHulfl ’ o.Pl кмлипеoЛски
шрифт' ке—онтпио-
scHönsTens adv umg лaй~съедeенo (и
поздрав)'
Jmln. - i—üßer Iossin ПраЩае лой-
съедпчкн поздрави но ннктпT'
Sciöntien т. - umg ласкател,
soHeneueпüccH adj лoокoзш.
scinn|UuN unr.y. bb ii,'. ümgл-сиaя,
676
говоря само пенсmкн леща. флиргу-
30;.
ScHoNing foPL. 1. иoзпкз. щадеше'
2. ел—до иасомденип, беaнишe-
scHpniräsieBü—Otfg adj нуждаещ сп
от грили, от позелп.
scHömin/sins adf 5eопoшoдeе-
Sdimnuneseosl/keOi /о.Р1, блзпощад-
лост.
scHonungsTOU ad/ внимателен. оoп-
римпл. щадящ.
Sdhmmwosobgon/ т програма ла пе¬
рална машина за фино иеaн;-
ScHönwettiideMokniUie ’ o.Pl. “де-
мoкеaеис но безоблачното време”
Oфхниl^нoенеaшa само в спокойни
времена).
ScHömwitlrrlaac fMieeoe област и—
знсooo атмосферно нолягаип. ипенoд
но добри метеорологични условия.
SchsPNln1hоoбрoнeк з— лов с;зти-
Schopi т. Schöpfe 1. перчем, кичур
(косо); 2 ночул "(иа птицо);
umg Etw. (Akk) beim - picCrm Въз¬
ползва; сз от удобен случаЯ.
SciöhTb-unneN т клмдпн;е-
SeiöpOefM/r т коф— зм водеше н—
водо (от клaдпш;е)'
scHöpicm sw-У, hb ir.'. 1. прзбo, еeе-
ия (вода)' 2. иoл'чoв—м, черпя (сили.
смелост)'
Wuss/m aus dem B-unnen - Черпя
вода от клoдпнпеo;
Neuem Mui ~ Събирам отново ку¬
раж, езрпн коза смeлoст-
ScHöpfin т. - 1. Бтп, Творецът;
2. творец, тсъ^з^^^т-^л -на пхyеoжeзотиe■
но творба).
ScHöpie—e/fS т тзтеепоки дух
ScHöpf/miand ’ ръка но творец,
ccHQhOl-0seH ad/ творчески.
ScHöpferC-oOl ’ geb aаoрепсka сила.
сила нм съзиданието.
SoHöpTketic ’ еприми-
ScHöpTtöfiel т = SchöpfKellc.
ScHöpiumg ’ -en 1. творба. творе-
лил; h. Rel сътворението ло свет—' все¬
лено.
ScHöhTnn|sier1cHe т Rel рaзкмо за
спmзте;кнптo но сипа—.
ScH£hOun/s//sdSichUl JRel Oистoрин
за) сътворението но овптo-
ScSöp'im/stig т Rel първият ден оа
сптитеплип-o ла села—.
SeHöpTwe—k п Tecb загребвай! ooЛп~
677
DJUT5Ctlö>UbCAP1<SCH£S WÖP^TiOP^f^U^H
SoimouhciiaMpicu
ези елеватор' уред за гребаше но вод—.
Schoppen т. - südd ÖstBnr 1. четвърт
литър Овиио, биро); 2. чашо зо чет¬
върт литър вино и др-
scHPhhnnжlüsl adv to четвърт ли-
-ър-
Sclöps т. -е Össee^r = №1111.
Soborl т o-PL Med сар'^’ кора
но рок—.
schariariig adf иато стру'^^
sohmmil/ adj покрит със струппй.
Sehprie J -п вид напитка от бяло
вило или ябълков сок, смесен с ми¬
нерално зтдo-
Sehpunstelm т комин'
umg Ehw. in den ~ sehmclhem Считам
нещо за нопълно изгубено.
SoHpгncUe1nflg/r т кoминoеис-oе-
ScHoB (Tm:s] т Schöße 1. скут' 1- ипщ
Она дрехо)' 3. geb майеикa утробо; ло¬
но. лздро;
Die Hände in den - in/eN Скръст¬
вам ръце;
SlcH aul jeis. - setzen Садам в не¬
чий скут.
Im - 1cm FieflOc В лоното но се¬
мейството'
ETw. flile jede. im dem - Нпщо идв—
някому еaгoaoвo-
SoUpßbnrd т малко дое—щлт ку¬
ченце.
SoHpBKÜnl п глезено. галено дп-е;
übeelr Elm - des Glicks Голелик rn
съд6aтa-
Soiößeine ScHössling m. -е Bat из¬
дънка. л;-oеoспо.
Schmtc ’ mBai шушулка 06о6, грах).
soHmtrNfönmlä ad/ с вид и— шушулко.
Sohmt/iNlrichU J щyщyлкoзи плодо-
зл. рoутeннн.
Sohotic т, -л. -и щoтлoшдзЦ'
ScnolteN т. - плот е- шотландско
корП'
ScSotTerr т o-Pl österi нзвaеa-
SciottenmocK . т щoтлaндсk- пол;
Scbottem т aJPL е—къЛ'
schotte—n sw.'. TD fr,'. кастилме с
чакъл Оу-лицо).
ScHtttirStriBr/каста—на само с ч—-
нъл улицо.
Schottin J -пеп шттл—едк—.
ccHoUUfccH adf шотлолдокн-
SehmUttaml п о,Р1. Шттл—ндин-
ShütniTc /, -л щрих, епртиезo от
оaшривoзaлп-
schiiTlnN м У, hb tr, V-jihr. У, - sohnor-
TÜ/—IN-
seh—oir/iniN sw. И TD tr, И щрихова;,
оoшенхoвoм-
SchrafficruNg/ . -em щрихови—. о-ш-
риховоно пoлл-
SebraOTu- f. -ee- Scn-1T1e-in/-
sohmäj ad/ 1. иoл;г—m, наклонен, нос.
наведен; 2. ди—птлaлeл, M диагонал;
3' umm cсте-^кл, пооО^ен;
Eim -es Dach Полегот покрив;
~ sci—eübeN Пишо н—нлоепно Опо-
лпп—ao);
Dem SloT ~ v^iuu-biieen Сл—гом пла¬
то но зерза. ушивам плота но впрев;
- über die Simaße /еНеп Прпзтссв-м
улицата го диагонал'
umg Jnlm. - imsrhem Изглежда; ля-
кого със странен поглед. итплпмо—м
иоктоo'
- oissohau/n Изглемд—е стрaнлo-
ScH-ä/i J -л 1. oPl. наклон нoкпт-
ипност. иoппгa-oсa' наклонено по-
впевшннo; косо отрязал ръб; 2 ско¬
сено стека.
Sch—iann т - саосок кoолл. мага¬
ре Оза есо—нп на дърво).
ScH-|gSeüU ’ o.PL еoклoезеoут, по-
ЛПП-TОСT' OКОС3ЛОСT'
Sci-ä/Iaee’ наклонено положение'
Das Sclll Sui - Корабът е е смило-
сено итлтмeннп-
schnlaiauOend scbräa laufend adf ro-
лпгат, шоклоизН'
ScH-Ieeinün ’ дцaпoеoл-
ScH-ä/coHN111 m Tech разрез под
ъгъл. кос е-иеeо.
SoHnägcoS-1fi ’ наклонен почерк'
Тур курсии.
SeH-|/sU-/üTcg т веревно парче,
иииеo-
SeSnäisTiüch т н—нлоепка черта
Oирeпиеo■тллпн онoo)-
coSnC|äBen adv по диaпткaл еа
отсрещн-та страна.
soSrui adf Маг неблагоприятен,
слоб Oин-пр)-
SchUue m Schräme BergB подноп.
дълбоко врязваше е е—оеa5тaаaе
nлaст-
Scn-amme ’ -л драскотина' белег
(от одр-сиванп).
ScHrammelmusIK ’ o,Pl популярно
виенско музиоо Iнзппплсзaшо от ма¬
лък оркестър: две цигулки. китара и
акордеон или кларнет)'
soH-imMer sw, У, TD 1г~У. одр—Сквое;
Sich (Dat) din Arm ~ Одрасквам си
ръката;
Beim EiNpiiKen eim Auto - Одр-ск-
вае кола. докато пoркне-м.
ce!namмlg adf иоитдеaскaш, охлу-
опн-
Soiuimk m- Schränke шкаф' гарде¬
роб'
Din WOshUa im dem ~ tcaam Приби-
ром (пльото 3 ЩК—Лo.
SeininkbeUU п спъвaпeт легло. кое¬
то с; прибира към сзкеият—.
Schranke/, бариера (auch übertr);
Mo—olisclc ~n duncHb-ecien Прп-
стъпе—м морални граници'
E1W' (Dai) seUi/n Слога; барие¬
ри пред лещо. ограничава; нпшт-
soH-inKeneos adj 1 без бариера;
2. невъздържан. необуздан; н^гро-
иичпи.
ScH-inkenWcrtc т контоизр. пазач
са ми пеeлeO'
ScH-аПкГаоН п рафт е щк—Л,
scinanKOenUüe adf готово зо иеи6ирa-
и; е шкаф— Iпеoнп)-
SchmaiCCoTer т куф—е-пoедeрoб-
SeS-arkwonl ’ секция (мебели)'
щкoф. заемащ цяла стзн—.
SChmaize /. -и peion 6людoлиоeе, рм-
бoлппкнК'
ScHuipichl п. -xi-s 1. veralt Mol щрoп~
нлл; h. peion исиеaо'им мел—.
scHnippcm ;И hD ie.', стържа. из-
търкаам. oстпрnвae-
ShSnuule’ -п 1. винт, болт' 2 пер¬
им витло; иртиeлпр Она кораб. само¬
лет)' 3. Sp винт. винтов скок във
вода;
Alla ~n iesTzfcier З-тяг—м болто-
ВПТП'
umg Bai iim ist i/rc ~ iocKsu Хлопа
еу дпскм'o-
scH-auBem тw,', TD fn,V. 1. оoвннт-
B—e. затягам (ат ilw. (Akk) и нещо);
h' развис-тзам Maus/von niw. (Dai) ог
нещо); 3. променям нивото Она цени
идр.);
E-wa-hnngen In die Höic - Повиш—-
во; oе—кзaниятo-
ScHraulcmBpJzcm m Tech (олт с ио-
рпо.
Sennoui/Ndumpf/- m naрoвтд с
витла.
GAbEROFF
678
ScH-iubenBncHc-
Sohriihsmlurber m = Sohuinb/niii
11-.
scH-iuiiniönmig ad/ сииpoпoзидпн,
вилтооброзен.
SoHuiuhnngin| m Tech ход но рез¬
бата, кaрeо на винт-
So!-imBingewünde п Tecb винтова
резбо.
SoHmouhcmCopi т Tech глава на болт
(или винт)'
SeH-iubcnMuUUe- J Tech г—йкa-
SeUiimlsmsiito т Sp салто с викт.
SeH-1mb/nscHIässeI т Tech гаечен
ключ.
Sohraübcdil/b'^r т отвертка.
ScHnouierzwine/ J TecT аиегова
сaсгa-
SoSiiüikeii т Tecb винтов клин.
Soluoühlibne J Tech 1. резбови ка¬
либър' 2. микрометър.
SeH-aubsUock т Tecb менгеме.
SeinouiveiscHluB Sobmiul^'^icn^<^l^li^!^s
т кaиaек— еа винт.
Shhucirriart/n т молко (овощно
или оплпнеyкoвa) прoдннo.
SeS-ebi-/urten
* Малки зеленчукови или овощ¬
ни градини в предградията на
немските градове, наречени по
името на техния създател,
Sehm/ck т O.PL 'ил—ха; 'm-с' страх;
Einen ~ Bekommen Уплашиам сп'
Jein. lOmem - cfnjageN Изплашва;
кяктгт-
SoHuioCiüId п ужасяващо карти;—,
гледко.
Seh-eckr I -п сз-к-лле.
scH-eoCnn sw-V. TD i-.У. плоша. из-
nлaщв-м; sici ~ пл—ша се.
ScSunoken т, -1. о.Р1 отрoв, упла-
вo. ужас' 2. с-рoщнлишп' 3' meist PL
'm-си (на войното, бедс-вията).
schmacKene—reecnd adf ужасяващ. бу¬
дещ ум—с. страх.
scH-/ckensiie1eH adf (лед оа строх
Оумос).
SciuccClNshoUceH1ГU J умосио. ума-
ссвaшa з;уa-
Sohncoecisbernsobalt J терор' жес¬
токо управление.
ScH-|cKeNsnachricht/= ScHulckenc-
boUscH1fU-
ScH-goknnsnichl J нощ но ум-сит;
(е която сл п извършило нпщо yмoонт)-
SoSuiokinsscHuii т вик от уммС'
ScS-eckenseuU /маско nеeсaсплп-
низ, жестоко злодеяние.
ScHnnckinsvfsIpn /ужасяващо виде¬
ние. представа за oеooвoн ум—С'
SoH-nckinsielU ’ време ла уе-си, те-
еoр-
sohuccke—nüllt adf нзиппнзл с ум—с.
Scn—|ck//spersi п призрок.. сгеaщн-
лище;
Das - d/s A1nmKnfe/es Призракът
на отоенота войно.
scb-cckia'l adf nлaщлнз, о-еaхлиз-
Sdbmcdkilfti/kcOU JaoPL плoщлнзтст,
строхлизост.
scH-nckilcH adj 1' утеaщпи, ужасен'
2. umg страшно еиого.
ScnnnoeNic п. -se geh 'мас. стро-
вт'нс;
Die ~sn des Kn1/|cc Ужасите ла
аoйнoтa-
SeH-|ekscS-unbe ’ umg pe/or нини-
мора. дърто 5рoнтин-
SeH-icCscHuß ScSncckseHusc m изст¬
рел във зъод'в— Окото предуирпедз-
сип. за оилмшзaкп).
ScHu/ckscHußpisUoei Schinc^le^s^l^i^i^s-
püslolc / пистолет с хмлосии патрони.
ScHn/cCsiCnnl/ ’ миг на уплахо,
сaрeс-
Sehmnl т, -е зин. кзсспк, писък'
Ein erllcmder - Пронизителен пи-
опo;
umg Вer leUiUi - Последната дум—
и— мoдaao-
Sen—elbu-beH ImesO Pl писмено ра¬
бота (урпед-нп но кoрпопткдплеия.
писане но протокол и де.)-
Schu|1imt / лочил но пнс—кп. стил-
ScH-nübauennaU т записващо уст-
еoЯсaвo.
Soh-cjlllook т блок с листа зо пи-
оoи;, голям 6плпmени-
Sehmcjhe J -п umg 1. о.Р1. стил, со¬
чил но иис—ип' 2' нописол тeнст-
scSieihsr OscSii/h. |iscSn1cicn)
umr.V TD le.V. 1. пищ-, изписвам (бук¬
ви)' h. пищo. съеинсвoe (текст)' Oti. У.
1' иищa' 2 кореспондира; (с ляно-
го), пнщ— им шнктгo'
Wie scHueibU mim Iiner Namen? Как
сз пише името зи?;
Der Ki/elscIS-ifB/n sohmcihl aut Хи¬
микалката пише добре;
An Ber ВisserU1e1oN ~ Пиша дисер¬
тация. работя върху дисертация
В/n Arel «1-feb ihm krank Лекарят
му даде медицинско свидетелс-во,
чп е болен'
Wir - uns Ние си пишем Окорес-
птидирoмe)'
Sehmcibcn п, - Admie писмо'
Eim amtlicHes - Официално (служеб¬
но) иисмo'
Aui IHn - vom.'. Ueilen wir Ibrem мfT'l-
В отговор и— писеото Ви ОТ'.. Ви съ-
o(шaвaeп-.-
Seh-iil/m т, -1. състави-ел, автор;
2 veraltend писар, секретар' 3. запис¬
ващ yрпд-
ScH-niie-Iirg т, -е umg pefan писaе.
деaсkaе, лош иисoтзЛ'
Sci-||bn—seil/ ’ pa/an дребнаво ду¬
шица, бюрократ. иeдoлт-
«1—1110111 adf който из обича да
пише писеа.
SoSunlhfelcr ’ перо зо писане. пи-
спе-
SoHreZBiriier т иеaвoииснa гр;щкo,
дрешко при писми; Моа невнимание,
от бързане).
SoUmnObgcnäl п инструмент за писа-
ле Оеолив, писалка и ДР')-
soHucibgewanlU adj 1. умеещ до пи¬
ше Она eaщилa, да о-eетпемЛнеo)'
2. умеещ - добре да сл нзеoзсв- пис¬
мено.
Sei-||bHaNBIun| ’ оиилориицо за
кaнезлoрскз eoтeриaлн-
SehmniBhcli п тетрадка за инсaнз-
SeHu|bkuifU ’eoщинoпиокa, слуми-
-;л(ка). занимаиаща се с писане на
машина или компютър.
SeH—e|bkrin^^ т спазъм е ръкото
оа продължително писоип.
ScH-Ibkugst / изкуството да се пи¬
ше кросиво, крoснonно.
SoH-nüimuhpn ’ иaикa (зо вaеaис,
писмa)-
Sci—||BmoscHfne /пишещо машина.
Sdi-||imoccHineNh1hi/- п о.Р1, хор-
-ия за пишеща мaшикa-
ScH-|fBp1h1e- п хартия за ииоaнп-
SohrgOipuli т пулт зо писон;.
SeS-c|BceSn1fU ’ Тур есkoeзсeе
шрифт.
Sohmiibsluhn /1. veralt зaлеeлoрнн'
бюро; 2. МП возила кaнцплoеин-
SchrdlBTii/I ’ дъска зо пис—не.
679
DEVTSCJl-DtJLCARlSCrtf.A WÖRTERBUCH
SoSriilMUoSe-
SoSrc/lUlscH m писалище, бюро.
ScH—n|bUiscislsc/i m кресло за пи
оoлишп.
SehribticdStet/— m инициатор но
престъпление. каращ други да го из-
въещaт-
Scn-e|bäbur/ ’ 'прomлсаoнe е ин-
оaн;, и крaонтпис.
Schr-COingl -еп 1' нaенл но пио--
нп, ла ноииов—нп' 2 иеaаonно-
shSrcIlurCumdia дф негр-мо-зи, лл-
еомещ дм пищл.
SeHunüBiNUe—Ia/i ’ подложи— за №
сосп.
Sen-nülunternicHU m час по писане
(в началното училище).
SeH-/Zbverimt п забрана зо писосп,
за публикуи-сп.
SoH-iüiwuucn nue Pl. канцеларски
материали.
SoH-n|hwar/nHindIung J книжарни¬
ца за канцеларски материали.
Sciu||iwiüsn /Ноа'^ на иисoнп; пра¬
вопис.
SoHrn|ieei| п о.Р1. лещо за инс—н;:
пис—лоо. молив, тебешир и де-
ccSi/|cN Occhnic, /rscUnlr(c)d)
unn. У, hD Оо-, У. 1. аиком, нр;шс, пи¬
щя' 2 рева. eлмем Омалоо дете);
3' издова високи овхеи (зо животни);
кессзo (маймуно. чайно)' реве (ма¬
гаре); пеaчи Огорваш)' кукуриго Ieп~
тел)' 4. пискам нaо-oйеивo (пасН niw.
(Dat) нещо);
Vor Scimenzem - Крещя оа болки;
Aus vollem Hals ~ Крещя c цяло
псепт'
umg EtW' ist zum ScH-eien Нещо e
много смешно'
Sich Heisiu ~ Пресилвам, преграк¬
вам от винонз.
ceSne|/Nl adf 1. срсз, крещящ
Oеая'); 2. скандален, крещящ Онесп-
рaаeдлнвoст)-
Solu/cm m, - umg 1. кепслнвзе; нов-
пaдмнс. окoндaлдмис' 2. недоволник.
SeH-/|SuIc m umg pejoe кресльо.
пл—ельт, реильо Iоa м—лоо дете).
SeimlC-iMpf m истерични нрсусен.
Scbn/n m, -е щk-Л, оoкдпк; ковче¬
же (зо съхраняваше но реликви. скъ-
иoепнкoсти)-
SoluCner m, - südd дърводелец ме¬
белист.
S^Ö^i^r^ii^nifiiT/ -тп südd мебелна ра-
бoтилкицo-
SeH—iüUbi/geu m Tech крачещ багер'
крачещ есхме-тор'
soHrgjler (sch-lil. geschritten) ume. У.
sm itr.'. 1. кеoеa. апезн. стъпвам бав¬
но; 2. заитевoм. eезстсnв-e. прееи-
еавае (ii clW' (Dao) към лещо);
Zum Altar - Пристъпвам къ; ол¬
тара;
Zue Angriff - Премиковам в -aaka-
SeUmaOiToie m вид стар (овен 'aие.
ScHr^/il^o/el m = Seelzvoeil'
Scbnjcb m, -е umg öiom пзсeт-
SennifU ’ -xn l, пoезрk; 2 шрифт'
3' азбуио, писмо Oпрaфиепскo систе¬
ма), писменост; 4. спеинплиз. про-
иовпдпнип;
Eimr ~ »1^^- rmieüllrmr Cönncr
Трудно еoоеи-aм иoепрк;
Вie kyiüilfsc!c - Кирилиц—'
Dia liUeinlscHe - Латиница;
Rel Вüe Hiili/e - Свещеното писа-
НИП'
Sohriiiiri /Тур зид шрифт.
ShUijliBlIB п въещнo формо еа
шрифт, зидът и вneеa-ллкнeтo от
шрифт, от нещо написано.
ScH-|fuBenKMuI п писмен паметник.
Sennüfed/u1ceH п a,Pt, geh писмен
немски ззик.
Scn-|TUcn-eiHe ’ поредица от изла-
енс-
SeS-|TUTniscHun| ’ пoдпрaвснe, Лoо-
щцфнеирoкe но иoчпек.
Schriillomnn писмен вид;
Ein Antrag in - Писмено молба (с
подпис на лицето).
SoUniTtTübu/n m секретар (водещ
протокола са събрание и др.).
sobulitaemäB adf в съответствие с
писмения пони-
ScnnüTl/ieO/r m Тур бyк0oлпнр'
ScH-iTUgicße-|| ’ букволпярницо.
SoUr01t|ioB m Тур големина с—
шрифт, k3П3Л-
SeS-|TueucUen m печатарско каса Iо—
букви).
Sobniitlcltumi ’ veraltend редакция
(на вестник. уииоoнип)-
soHi/filiel adf писмен, е инсмeн-
форео;
-е Beweise Писмени дoкaиa-eлс-вт;
Ehw. (Akk) - Tectn1li/n Записвам
нeшo-
SeS-|fUh—nbe ’ 1. Тур пробно ог-
иeч—'—н текст' 2, ирoвпркo ло почерн.
SoHrüOtpsyohploaic fo.Pl. гзaЛтлтпин-
SoHriitsaeH^^nständige m Jue експерт
прaЛoлтг.
SoHnjllscUecm m Тур слозослаготел.
SoHu|fUspuioHe ’ литературен, кни¬
жовен зоик-
scS-üfUsh-ueHIicH adf характерен зо
писмения (литературния) поии-
SohijltsUellein m, - писател. автор.
SeH-|ficiclec-in ’ -пеп писателка,
aвaoеи--
soH-üfUseili/uisoH adf писателски,
ceS-|T1c1/ie/nN sw.'. Tb öle-V зм-
ним-вам сз с писателско дейност.
SohujitstücC п документ' oЛици—-
лес текст (служебна бележи—. молбо
и др-)-
SdS-ITUUun п о,Р1, литеротур— (по
даден пеo5лee)-
Sohrjlttypc/Тур печатарски шрифт.
ScH-ZfUverCeh-. m Admin кoр;сиoн-
дпиция.
ScH-|f1ieioSiN п писеен онao-
Sohu|Oiiug m почерк, илдивидуал-
но особеност при ииоoиП'
schrill ad/ 1. прoннзнтeлeн, остър
(звук); 2' писар—вoпaлтзн. открояващ
се (облекло).
soi-ilier шИ Tb itr,', звyеи. прoо~
вучава остро. прoнизнтплкт'
Das Tel/inm soHnillU Телефонът из-
звънява пртниои'плит.
Schnipp/ ’ -п хлебче (и берлинския
ди—пekт)-
SöHrlti m, -е 1. стъпка. кроч;- (auch
über-) 2. походка' 3. ход' 4. ч—тол
Она п-столо;)'
Ein/n - mach vornOn) maehen При¬
стъпвам крмеoo нопред;
Sciwer/n -cs arher Вървя с тежки
стъикн;
Вe- №1/ ~ Първо-м oрoеoo'
Rechtliche -е ilNlelt/m Предприе¬
мам пр—вси Iпo)стпиoи;
Mit Brr Z/lT - Паеиеп Вървя е крои
с времето си.
SöUniUtrmpo Schnütitampo п нормал¬
но темпо (но ходлеп).
SehiZtUiolie ’ последовотелност на
стъпои-е (при тонц).
ScSu|it|isoSwinB1gkeit ’ = Sel^ritt-
tCMpo.
SoUriUUiäm/c ’ дължина ло стсикa-a-
SCSn|1imoonc- m 1. Sp човек. кой¬
SeinjUUncsscu
GAÖEQOFJ
680
то определя aeмeoao e съо'по—нип'
2. ловатор Окото oбеaоeе зо подро-
молип); 3. Med стимулатор на сър-
д;ее—тa дейност Oплeк-риепски апа-
р-т), пзйсмпйкъе-
ScH-|UUnescei т ^^домер.
seHn/liwelse adv стъпо— rn стъпка'
птс-ппплшт-
SchujetWrOlc ’ р-окрaе-
SchmiUTiehi/r т - SobnüTUe/ssc—,
sebnolf adj 1. ряоск, груб (отговор);
h' еспз—пен, неочакван' 3. стръмен.
Sch—pfTHell f, -en 1 еяоктс-. грубост.
oс-еoao; h. o.РJ. стръмнина, рязка
ноКП0K3ЛTУT-
scHnöpOiN —. — hb Оп.У 1. Med ол--
гам вендузи; пуска; кръв' 2. umg
pejoe огробвом, обирам, оскубва;
(клиенти)' 3. Landw правя рмор;зи и
корото но дърво (за дм ражда пло-
дoзп)-
ScH—|pTCohf т вендузо.
S^brnt ejm oPL L едро смляно осе-
ло, булгур' ярма 2. сачма Озо лов-
дмийсна пушка)'
Von echtem - und Korm 1) Порядъ¬
чен. итетпл' 2) Тииичпн, вaрaктпрeл-
SoHuptb—ol п хляб оа едро смляно
брашно.
Sci—oUbüoHsi f иyщкo зо стрелба със
с—емн-
sohuoU/1 sw.', Tb а-,'. смила; едро
иърлпли хрони.
Sei-olTiinle/= ScHroTbücHsc.
Scibpiko-n п булгур.
Schnoikuani J сачма.
SeS-oUneHl л о,Р1, едро смляно
брашно.
ScH—TteciBal т ooзoщoи упкoе.
ScHroTMüHi ’ яемoeeлk-.
Schrott м oJpL скрап. старо жeлс-
от' еетолии отп—дъци.
ScHnUeHunlee т търговия със скеoи-
SeHbpiiSauOen т 1. нупчино метол-
ни отпадъци; 2. umg -ара'—-;;. 6рао-
ма Ос-ара, теyoaиo кола).
Sch—oUtpn/sscУ преса зо метални от-
иoдъен, преса зо сзроп'
^11101111!' adf негоден, ставащ зм
боклук—, зо oaпaопен (стара иола).
scH—uBiiN ж. И. TB in. И стържа тър-
к—м Oиoд); sich - изтърква; сз (мръс¬
ни ръце и др.).
Sch-uilcr т, - четно зо търкане но
дъски (с дълга дръжко).
Scl—ulte ’ -л прищявка, приумица,
странен ooпеио. Лoнтaоия.
scbuullsNhäit ad/ - seh—ullig,
schnüiila adj umg чудноват, странен
(старец, ио-oрня).
SchrumpelJ, -л 1' бръчка' 2. сбръч-
К—СО 0T0рие0'
sohiuMpfBesiändi/ adj който из се
сеива.
soHnumpfin ж.К sm Oii.V, 1. сбръч-
нио сз (ябълка, кожа); 2. саизо се
(дрехо след ирoнп); 3. кaмaлсвo, сто¬
пява се Оз—поси. доходи и др-)-
sch—unpT/ adj обеъекoк Oшоoд); из¬
мачкан (дрлх^).
ScH-mmpfnüiue ’ Med иосъвкaл бъб-
рлк.
Seh-umprung ’ -еп ознвoнп; нама¬
ляваше.
ScH-UNde ’ -л 1. де—окoaнлa; ому-
леко място Ми— комат—); 2 ^^;-ти-
ло, езпнo-ннo (е скалм).
soSiunBü| adj 1' нae'к-е (ръце)'
2 изровен с пукнатини Опът).
ccH—ippln sw,', TB Ое.У. рендосва;
грубо, обработва; грубо.
Scb—uppOell/ ’ грубо ^^0.
Scinuppiobal т ренде оопоч.
Sohub т, Schübe 1. тласкаща си¬
ла, реактивно 'сгa; 2. тласък, удар;
3. плъзгаше' 4. Med пристъп' 5. пар¬
тида Ос-ока); 6. гр'иo О^^сз-ители и
музей и др.).
Sehullool п чпкепдмп.
ScHpifersier п плъзгащ сп (встро-
ии) прoоoрпе.
SoiuBfesUIgK/ül ’ оОР Tech якост но
срязвоиз, якост но nппзп—нe-
ScHuBioek т, -sj-e umg pe/ar подлец.
долен етизkl
Schubkarren т ръчна количка.
SdHubK-ifU /1. Tech тяга, тeглнтзл-
на сила; h Tech лaпеeекa сил; сил¬
но пенплъовaкп-
Schuliode ’ = ScHilloei'
ScHublilenlenkeN п o,Pl umg pe/ae
свeмoтиенo мисъл. oпрoкиезнo и за-
оостенели котлгории мислпнл-
SCbübicHme ’ Tecb щy6ппр-
SCiäbIiNe m, -е südd вид кол¬
бас (от телешко и свинско месо. при-
мпсено със слонино).
SöHuiModil т Tech модул за плъз-
г—лe-
ScHuhs т. -е umg тласък, бу-заип;
JmBm. einen - /сВст 1) Бутаме ня¬
кого' 2) Подтиквам някого към деЯс-
твн;-
ScHubsoHlT п оораб тлоск—ч.
scHubscr sw'.'. TD ii.V, umg бутам,
блъсвам. тнквoe-
ScHubseanie ’ Tecb 1 мотовилка;
2. nлъзraе но скоростно кутия' 3. азг-
лие. тл—скоща шaнпa-
SohuBv^rsieukumg ’ зро-зотройко
форсиране но двигoтeлс.
seHüeSle—n adj плах. боязлив' свен¬
лив. срамежлив, стеснителен.
SeSäcnte-nnciU ’ о,Р1. (тсолнатст,
плoвoот, с-eоеитeлнoст' оапкливтст.
се-eeжлизoсTl
soiuckeln sw.', hb/sn ООе.У. tamdscb
клатушкам сл.
SCHulT т, -е umg иoдлeе, измамник.
eтщплнК'
schufU/n swoy- Tb Olr.V, umg теeия
сп (от работа). 6ъвmс се. рабОтя като
аoл-
Sehuh т. -е обувно'
Bequem/ т Удобни обувки'
Dis ~п piizan Чистя обувките;
Вie ~п drühkcn Обувките 'бивот;
umg Jmdm. dic Schuld in die ~e scHIr-
1/m Приписва; вината на др'пипT'
SeHüHuNii/Hi- m = ScHunioTeI-
SehuHBinl m südd öтiвer врпокa зм
обуики.
Sohuibü—sie ’ четка зо обувнИ'
SohiioncMc/' (Оя зо обувни.
SehuHTabniC ’ обувен завод.
ScHuHgescSrTt п магазин зо обувни.
SeHuH|nößc ’ номер но обувката
Iрaим;р)-
SoHühiöfl/I т обувалим.
ScHüHMaoHeu т Обущар.
SchiiHMohih/i/ oбyшoеннеa, обу¬
щарска роботилсицО'
SChuhplaTTler т вид народе; 'мне
(е Б-вaрнс. Тирол, Кaеинтня)-
SoHüHhuTeunTnn1i т ов-омо- зм
лъскане са обувни.
Scbmbpiteci т 1. вoксoдмин' 2. аз-
томат за итенотвмнп но обузкИ'
ScHuH-leM/N т ~ SoHu!b1NBr
Sohmhsohoehiel ’ зy-нс зо обувки.
БсНиНиИ/ ’ подметка.
SohmHsplter ’ нос Oвепв) ло обувка.
SeiuHwe—e п с-PL обуща (събира¬
телно иoлн'нп)-
SchuhwicHsa ’ = ScHuHcuem/-
DEUTCCHöCЛAR:CCItES WOßTEDöUCJ
681
SehuKosUecKBosc/кон-ок- тип щ'КО'
SoHuKosUicCe- kurz für SchuhsKom-
huKUsleokeu m шyкoшписeл-
ScHuIaBgänger m зaвсещв—ш учили¬
ще, зрелостник.
SoHuIabccHluB ScHuIabschluss m зо-
вършв—нз но училище' завършено
училищно oбрaзoвoкнe-
Sohiiullcm и оР1 училищно зъзе-сa.
Schulamt л училищеш иноизк■тoеaa.
ScSüeannrngiu т първолак. ппрвoи-
Л00HHH'
ScSuiarheit/1. aJPG работо е кл—с.
'еилишши оaкиeмнис' 2. дoe-щеa
р-еота' 3' österr класно р-ботм.
Schularbeiten nue PL домашно ра¬
бота, о-дaеи зо оaeoс'oс'плнa робо¬
та инъши-
Sobüluuzt т училищен лeиoе-
Sohuliui|abc f = SoHuIu-bnüU'
SdnUeiUOslöH /И държавен коша-
рол върху училищото.
Schulbank J училищен чии;
umg Mit jede. lic ~ gedruckt halcn
Ha един чин сме седели. е един клас
сме били с някого'
umg Вie - B-üeken Ходя ло 'еи-
лишп-
SchuiBngünd т зoптчв—кз на yенли-
ще (след в—ноненя)'
ScHuIBeispicI п тнпиепн. често при-
веждои пример, клoонезскн пример.
ScHuIbildung ’ 0.Р/. училищно о6-
е—зoвoенe-
ScHuIb-oU п зонуско, кoнтo сз яде и
yенлншП'
Seimihuci л учебник.
SchuIBus т 'енлишзл oитт6yс-
Sohülehor т Mus yепниепуoн хор.
SehülohmoNiK ’ летописно книга и—
училището. ’
^1110 adj т: am atW' (Dai) - sein
виновен съм зо - нпшт-
Sohuid /oPi зила'
Die ~ an clW' (Daö) Haben Нося ви¬
лото зо нещо. зииоезн съм за нещо;
Seine - Векадпет Признавам си ви¬
лото;
- und SüHme Престъпление и иoн—-
засип.
ScHülBibänderin/ f Jur договор за
иоeпипин; съдържанието и— дълго.
Scbuld^icrKnNntnis J Jue договор за
пеионoиoнз но съществуващи оoдъо~
MПHHC'
Sciuliisiittrilt т Jue иoпeaкe ка за¬
дължението с първоначалния длпм-
лнн.
ScHuIdBckcnntnls п сaeoирнонaшип,
признаваше но зино.
scHuIdieliden adf geh иилтазл-
sehuiBen е И hb if, У. дължа Ojmdm,
clW' (Akk) някому нещо);
Jein. 100 Mu—k - Дълмо някому
СТО М—рНИ'
Jnin. cürr EiCir-nn| - Дължа
обяснение някому.
Schulden nue PL дългове'
- muciiN Провя дългове, оaдлъж~
лявом;
Saini - Bi/IeieieN Уреждам си дъл-
пoвeтe-
sciuediewiDT scHn1BinwiSce adj уъо-
ноз—щ вилото си;
- scHweügiN Мълча зииовио.
SoHuIdBcwußTscfn ScHueBblwiCcUseÜN
л oPL съокoнип зо ВИНОВНОСТ'
SohutdcmBaeetiChsin// пoпoосиoлз но
дслп-
soHüeleni/lioDtee adf обременен с
дългове.
SoBäIlenl1enci т обслумвос; на
дплпa.
Schuldenerlaß ScHuldenc-ass т ос-
^^мдовалл от дълroзл-
scHuilenf-ii adj свободен от задъл¬
жения. без дългове.
ScHulBinmisse J ^'-1x1 оoдлплшс~
лос- Опри Лoлн-)'
SeHцlIiengtidgug|rнзплaш—не. урзм-
доле, noпaснвoеe но дългове.
srhaiBiOHüg ad/ Jue и уссттякиз. итз-
зтлявoшo дм му се вмени зина.
SciuldlähigIcC./o/t Jun виновност.
SciutBTnoge /Jur въиртс за вино!-
соса. за зила.
sohutdine* adf извинен.
ScHuIl/cTUil п еyзс-аo зо иинo-
ScHueB/esUäNdnic п призн-ванл на
жило.
ScHuIdlenst т oPL работо. слумбо
в училище.
söHuidlg adj L зилове;' 2. дъле-щ
(някому нещо);
En wurde - arspiPcHem Беше ирно~
см— зо виновен;
Jmlm. noch 50 Eumo - sein Дължа
лсиoey още 50 пзеo-
ScHuIlügi м, -п, -п зииoзенк' зи-
лтилиеo-
sehuicnTwaCUssn
SoiuldigK/iU ’ ort (морален) дълг,
задълмплие;
Seime PfhOobl und - Tun Изпълкс-
вам дълго си'
Eiw. tut sclni * Нещо иопплкявм
иепдшaон-еeенлaт си.
ScHuMl/sprechum/ ’ o/l прoиинo-
ссшп но Обвинители— присъд—'
SeHuIBKlagc /Jur ИСК'
Scimhlkpeplax т комплекс за зина.
scHuIdlos adf сзвишпи.
Sciuidhosü/KiiT JoPL невиннОсТ'
ScHmldiem т, - длъжник. дебитор'
Scbuldiircrnr/ -леи длъмннцa-
SoiitdueobU п WOeisch облигацион¬
но. ирaаo-
ScHuIdseieiN т менителница обли-
гaенс зо иoкензoнп ло дплп-
Sc!u|Bsh-uc! т aPL Jur съдебно ре¬
шение. иенуъд— зо признаване н—
BИШT3Ш0УT'
SeSüiBUlUcI т Jur нзeълнитeлeк
лист.
SeiuJBUu-r т Hist кула, е която са
зo'зoрнли длъжници в eнл;пттт-
SciullüberniHme ’ поемане на ви¬
ло, Очужди) оoдплмпнин-
Sc!UldeenscH—liiin/ ’ WO-tscT о(Ли-
гaенс-
ScHmidzinsen eur Pl лихви по дълга.
SCHuie J0. -л L училище' 2. учебни
зaлнтнс; 3. шнола (и сауна——. ноoyс-
авото)'
In dis - acUem Отивам и— училище;
Zeim Jubnc eur ~ деНат Ходя 10 го¬
дини ла училище;
Elm Kavali/r Веп allem ~ Коволер оа
с-арат— шнола;
DÜc LcOpzO/er - Лoйшцнпуиoтo школо,
scHmielecm adf собственост са учи-
лишптт-
scHihen мИ hbtr.y. об^овом, под-
гтaвсм, oвмлиЛиеирoм (зм дадена
дейност); тренирам. ^ромкявам.
дресирам;
Elm acsdSul^iss Auen Опнтит. лобито
ОКО'
Das GciähUUrfs ~ Тренирам па-
мп-тм.
Scimien/IlseH п пoзнoннс по миг
лнйоkн зоик, иеидoби—н 3 училищ'.’
yенлншпк -нплийсии.
cc!ilenie1cs/r adj еа^снал учи¬
лище.
ccHmIeNtwocicln adf излязъл от уче-
SoHOicn
GABDPOll
682
кическа—о въор-с--
ScHäIc- m, -1. ученик' h. последо¬
вател. иризърмeеик.
SeHäIe-aus11usen m yепниепскн о(-
Mee.
SoiäIe-1Ulжeic m ученическо карта,
лична кор-о са yчллни-
cchälnrHufU adf ученически; eeорял.
SeHüie-Helm п интернат, yчeкиеeс-
ни пaлоитн-
ScHülerin J, -пеп yепшнекo-
SeHäIc-Inec/ т учелин. преминал
специално обучение. зо до превежда
други'. yеeииен през оживени път¬
ни 'чoоmпеи.
SoSülrrnatvirwiltuni J Abk SMV
yезкиеeокт самоуправление (форма
на yеoс—иe е училищните проблеми).
SCHülerpi-Iumnge п ученически пар¬
ламент (и гoлсм грoд)-
ScHäeeush—oehcf ученически моргои.
Sehüirrspmrohen т говорител на уче¬
ниците, пепдс--витпл ла ученичес¬
ките интереси. .
SeSä1creet1t-et/n т = SoSäl/-shn/-
oHiu.
Sohüiiuzriluri J ученически вест¬
ник. училищен вестник.
SchulkiZeSiiing fnPl училищно въз-
пиmoниe-
Sobitioch п учебен ирeдмe- е учи-
пишл-
SoHuIfiuiin eue Pl (училищно) ао-
oaнеис.
SoluTc-nscnem п оРО телевизиои-
но предаване за yеeииен (с учебно
цпл).
sehmiiusl adf без учебни оoнстис;
Heute ist -/Win bäB/m ieuUe ~ Днес
няеоме училище.
SeHuif-einB m приятел от учили¬
ще (от ученическите пoдики)-
Seiüir—eundln J приятелка оа уче¬
ническите птдиeн-
SohüllunK т о.Р. 1 училищно ра¬
диоуредба; 2. е—днтnрeдoвaee зм
учениците (с учебно езл)-
Schulgonlen т училищна гродисо;
училищен опи-ек 'чос-ък.
SehuigcBCule п училище Oспрaдa)-
Sciul/eld п училищно —мисо (е част¬
но училище).
SeHuIgelBi'iiciHeie ’ oPl безплатно
посещение ео училище.
SciulgesiUz п образователен оoooн,
закон за училищното устройство.
ScHueg/surlHe1Ushie/|/ J оРО учи¬
лищно здр—.зeoпoовoлe.
Sciml/IocKeJyенлншлн овплле (иам-
бaлкo)-
SoHuia—aMMitOkJ щкoлскo гроеотико.
Sehiibeil п ученическа -етрадко.
Schulhof т училищен двор.
ccHuIfccH adj учебен, училище;'
~п К/нипанс Познания. придоби¬
ти е училище'
~з Fuagcn Училищни впиеoсн.
Söhuljabr п учебно година.
Sciulju/iNd J оЛ. школс;- млодем,
yеeниеи-
Sehuijingn т ученик
Jnin. WC eünen ~m lebund/lN Дър¬
жа се с някого като с 'чени;.
SeHuIkennlNissi eue Pl зимния от
училище. кayеeктmo е училище.
SobuiClrl п ученик (от долните
клoстзe)-
Schulklassc ’ yеплиепсии клас.
SoHmeiinIHein п “зелено” училище.
SeHuIleH-e- т umg учитпл.
SchuilCOtem т директор но yенлишп-
Schulieituigg училищно ръководс¬
тво.
SCHuImllchcn п umg хчпничи--
SohmlMirN т иeдaпoг, училищен де-
я-eл-
ScHuImappn ’ yелниепск- чанта.
Schulmedizin ’ оРО традиционно,
класическо медицина Iиеeпoдaаoкa
е училищата).
ScSülmilsUen т umg 1. учител, дас¬
кал; h. pejoe педант, дмокoл, коЯ—о
обича до итyеoзo.
scHuImefSe-m м У. bb tf. У, pe/ae кри¬
тикувам. поучаамм (с педантичен
тон).
SehülmusiK ’ оЛ оoкяmия, часове
по M'0И00-
SchülomehrsTem п ученически, учили¬
щен оркестър.
ScbuiouBnurg ’ иеoвилкнк за yеи-
лищото (зо обучението и вътзeщнис
еeд)-
SoHuIhäB1gogiK / оРО училищно пе-
дaгoпикa-
SoHaIhПeeesch1fU ’ училищно кас-
-тяaeпоaвo-
ScHilpftien: ’ оРО омдължитeлeт
оброзовоние. задължително ходене
см училище Орегломес-ирасо със
оokтк)-
soSuIpiieohlfg adj c— аъорoо—, в коя¬
то задължително теспвм са училище
Oдeme)-
ScHuIpoIltlK ’ o.Pl o5еoоoам'eлкa
политико, итли-нкo по o'нoщeeнe но
училищата.
ScHuIp-aKtiCum п учебна, педагоги¬
ческо иеoк—икo-
Schülrarzrr т yеeнзеeоka чакта
(косена но гръб).
Sobülrot т училищен инспектор.
SenuI-еГо-т f'е'ззлншкa реформа.
sobüluelf adj с дoо'oтпеиa орялтсm,
за до бъде ученик' готов зо училище
Oдз-e)-
ScHuisioHen eur Pl пособия за учи-
лищe-
SoHuIscHiTf п учебен кораб (за под¬
готовка са матроси).
ScSNlccHlnD SchilscHIuss т оРО
край са 'елбeи-e засятия з— дeнс-
ScHuIscHwänier т umg oрпщзме (от
училище).
ScSulsspCüШlg/O.РZ. училищно (сто-
лово) хеoнпнп-
SoHuisp-ecS/- т - SoHUIe-spieeS/i'
ScSulstm/ß ScSili^lh^-^ss т оРО учи¬
лищен стрес.
Schulstunde ’ учебен час (45 мин).
ScHulsysTem п училищно оио—eмo-
SchülToa т учебен дeк-
SeUultisohn ’ - Schulmappe.
SoHulei- / -п Aeat рамо'
Bnrülc ~п Широки раееее Iшопшн)'
Вfe ENUsoH/iluni 1*1/1 aul jels. ~r
Решението леми върху нсиoгo;
- an - Рамо до рамо, един до друг.
Mit dcm Mi zihkcm Свива; ромене;
umg JmdM. lün CulUi - i/ü|en Обръ¬
щам някому пеп5'
umg Ehw. (Akk) uul lln liüchic - rch-
ееп Гледам несериозно на нещо.
SciuiUe-beiUU eAeal лoиa-и; плешно.
SoSuitiihuciir ’ ширина ло роме-
нете.
seHuieeT-el adj с голи ромене (рокля).
ScHulee-gelenK п Anal раменно стоим
Soluie/mgU-lei т Aeat раменен пoсс.
SehülUrnklippc ’ Mit иaroн-
sobutUcuiaig adf дълъг до раменете
Iooоo)-
sohilUcnn wD Tb fr,'. нарамвам.
Scnulie-ppicteг п подплънко.
SeHüli/nceSInß SeSsItersehliuss т
683
DEUT<5Caö-BULGA&I<SCtlEC WÖDTERBUCH
SeUult
o-Pl. взаимно поддръжка (но партии
в коалиция и др-)-
SehüiUrms*e| т Sp победа с myщ-
SobilUrusUini mSp раменно стоИно.
ScHuit/usUück п Miö = ScHuIienC11ppl-
Sebültheiß т. -вп, -ei 1. veralt селс¬
ки кмет' 2. Schweiz министър-пред¬
седател (е кантон Люцерс).
SeUuiiütc J кесия (голяма фуния) с
лакомства и дребни 'еeлиепсии при-
eoдпзмнoс—и. която децо-а получа¬
ват зо първия учебен дeл-
Schulung// -ет L обучение' 2. курс
Тз- подготовка но кадри и др.).
ScUülurtrriüohi т оЛ учебни оo-
ня—ин-
Schulweg т пътят до училище.
SchuIweisHclT ’ pe/or елементарна
Iщкoлскa) истина.
Schulwesen п oPl. училищна систе¬
ма, учебно дeлo-
Shhüiwctticwenb т ученически кон¬
курс.
Schulwissen п = SohilKimmtrüsse.
Sehüixcfh J курс ло обучение (и учи¬
лище); yелниеeсoн гoдики-
ScSueienl-un п училищен център
(комплекс от еaолзенн училища).
SoSulxeugrls п училищно свиде¬
телство.
Sebuleiemer п класна с-oя-
scHummiln sw.', bb Otr-V. umg хит¬
рувам, шеекерув—е.
scHuMM/rüg adj слабо освеаее, c
деeо-oвo, сумрачка светлина.
Schund т o-Pl. pejor боклук. кeитm-
ребло, иес-ойнос-иа вещ.
ScHüNBHefi п pejoe книжле (булевар-
дка литература). •
ScUundliteraitiur ’ о.//. булеварди-
литпеaтyрм-
scHunKiir sw-У- TDOif.'o полюляаое
сз (в тока— на музиката).
Schupo J -s veralt Jür Schutzpolizei
птлицнс-
Seiuppn f, -i 1. Zaol. люспа (но ри¬
ба)' 2. пърхот-;
Eiw. niüt jnBm- wie ~n von den Аи/ст
Изведнъж проумявам нещо.
schuppen — - Tb Ое.У. чис-с (люс¬
пите но риб—)' cfci - лющи сл Окото).
Schupper т, - 1. навес; барака
Iкaпр- зо спхеoкявoнe но ико-еyмeн-
аи)' 2 umg pejae оoзздeлиз-
soHuppcra—ef| adj люспест, във фор¬
мата на люспи.
ScHuhhnnfinoHUe ’ Med псoриaоис-
Schuppcntier п Zaal броиеносец.
schuppig adf 1. люспест, с люспи
(риба); 2 с пърхот (косо).
Sohun J, -ет 1. с-риеба (са овце);
2. носеше Око ливада)' к-стрелб. под-
рязеоиз Око мие плет).
ScHä-e1seN п = SehUnhikcr,
DcHä—er sw.'. Tb tr-V, 1' рaоръчквoм'
еoоиaлаoм Ooтък)' 2. eoдкомждaм,
еaодyхвae Iтмрaоo, вражда).
coHäuГen жУ. Tb оОг-У. 1 мхлн. ох-
лузвам; 2. копая. търся Овъглища
руд-)'
SlcH (Dai) die Haut ~ Омудвае си
кoмomo-
ScHäuГwünBe J рока от тхлyоиoшe-
SeHü-Haken m ръжен.
Scbu-Ce m. -n. -п pxian мошеник,
подлец.
Scnü-kensl-cicn m eтщeниеeствo.
измама, подла постъикal
Sonu-e/dlui ’ pefan = Senu-k/rc1-
—/*01.
scHü-kicen adf pejor eoшeниеeсoн,
ноeaмшнеeсkн, подъл. низък.
Sciunwolle J o-Pl, осаригона вълна.
Sciuri m, -е късо иеeстнлкa.
Schürze ’ -п иеeу-илoO'
schürzen sw.', Tb ir.V, Iиo)вдигoм,
запретв-м Oдплпa поло, еooоя)-
Sebüiesiiiii п връзка еа прес¬
тилка.
SeHü-zenjäge- т umg pe/ae меноар,
кoцнaр-
Schü—zenkIeüB л рокля -ип “прес¬
тилка”.
Schuß Scbiss т, Schüsse 1. изст¬
рел; гърмеж; h. Sp ноо-еeл, силен
удар (с топна)' 3. молко количество
^тeелoсa)' 4. umg боцкаше (с дрога)'
Zwei Sobüsse ibTcuc-n Давом два
изстрел—'
Sp Elm - Ins Ans Удор (c топнато) и
оут'
Kaffee eit rfmem - Milo! Кафе c
МОЛКО МЛЯКО'
umg Ein ~ in len Oiem sein Нзуспе-
шел съм'
Eiw. (Akk) im ~ b—ÜNgen Поправям
нещо'
umg Welt vom - sein Далеч, отда¬
лечен съм.
schußbc-rlt ccSicsbnrn1t adj 1. го¬
тов зо стрелба; 2. готов за слим-не
(камера).
SoHussri т, - umg разсеян, припрян
еoзeк.
Schüssel J -п купо, кас-рон, пани-
ем; супник.
scHäscl1röum1g adf с форма но чи¬
ния, кyи—'
seHusIc)/ef/ adj umg ирнпеяк, 5пео
и рoзсeян-
soSusscim sw,'. TD ite,'. umg деЯст-
вам необмислено, работя нехайно,
през oхи за грош; se щурам се.
SobüBicii ScSucsTl1B л Mit обсег н—
обстрпл;
1ms - B/n ÖTferiifeHKciU дегоТгп Опа¬
дам под прицела ео общественото
критико.
c^hußГcci ceSuss1/si adj MOL брони¬
раш Оеилетка. коло и др.).
SeSußlinic ScUussllnie J трапо-ория
нм иос-еeлa;
Sici in Iir ~ is/cbem Зостов—м в при¬
цела на критиките.
ScHuBnöallcHk/lt ScnnDcmöe1IcHClÜ
I Sp възможност за изстрел Ос aoи-
;ат—).
SohußrüoSUini SeSuccr1cSiug/ J MOL
посоко Онапровление) им изстрела.
SohmDwoTe SdHisswaOTnf■огнестрел¬
но тепeиe.
ScHuBwiehsal ScSuccwacSsn1 т раз¬
мяна но иострeлз. престрелка.
SeHußw/iii ScHusswciTe JMil обсег
но носmеeл;
In - sein Намирам се е обсега и—
изстрела.
Schußwunde ScSusswungв|oпкeсm -
релса еaлa-
ScUust/m т, - обущар'
АиО ~s Rappen Пешо, пешком.
ScHuc1/—оЬ1/ ’ обущарско шило.
SeiusTe-niNiwenk п Обу^юрски оa-
каят.
soSist/m1 sw.'. Tb ia-.У. umg -1' eем~
вя обувки; кърпя обуики; 2. pe/ae ра¬
ботя лошо, през куп за грoщ-
Sciuie ’ -п 1. Маг шлзи. боркасо;
2' шзеoзoeoоo дамско шапка (с
връзки под шията).
Schutt т o-Pl еoовoлини' oтимдп-
ци Опри строеж);
Dis Stolt il/eU ir ~ ird Aschs Гра¬
дът е в развалили Мслзд бомбарди¬
ровка и др.).
GAbEQOFF
684
SeHuiTabealepiuli
SchuTTabladeplaTz m място за сто-
з—рзоиз но строителни отпадъци.
SciäiTieToN т оЛ л-сиипн блтoe-
SoHlile ’ -л L Landw кyиениo сла¬
ма; постилка от упoea; 2 с-оп. стис-
о— село' 3' съд. е който сп съхр—ия-
ват и—сипси вещество.
ScHäTilT-osi т o.Pi Med треси— със
студели трпикн-
SeHäTTeeläHmung J Med поркиисо;
(болест).
senäT1eIn sw.V. TD tr-У. р-^-сро-
аом. друсам. клатя, разклащам; ОгУ,
1. друса Овлок, коло)' 2 клатя (тОТ
dcm Kopf raoeo) е оиoк но неодобрп-
низ. ионeнoдa' sici ~ арпсо сп (от
смях)' потръпвае (от итпнyс—);
Jmlm. Ion Hand - Р—отсрсвмe ле-
чия ръка; ~
D*e Safir]iscHe vor diM ОТпсп ~ paз~
нлощам бутилката сок преди да я
отаоря'
Dem Kopf - Клатя ппoзo е зими и—
отрицашип. иоиeнaдa'
В/r misse Hund soHülieite sici Мок¬
рото куче се из-ръско от аoд-aa-
ScHäeт/I-/1m т щпгoан—м двойно
кзпо'тоoнo рима.
schütten sw-V, TD ап.У. сипва;, на-
лив—е' umpers воли силно. кото из
вeдет-
scHjüii/n ad/ рядък Ooтсo)-
ScBgUTen/nbüeU п Gxö земетръсно зо-
е- с еднакво сзн^мнелтс--
schüti/M swoy, bb ООп.У. треса сз.
друсом сп; трenпея-
ScHüiT|uT л о/1 WOrtscT нoсиипш ма¬
териал (пясък апплнш; опелo и дp')-
ScbutiUildc J 1. куп строителни от-
подъци' 2' -Geol сипей, шaсиш'
SciuiebiuOem т купищо отпадъци.
рoоз-лиeи.
SoHühlnfen т пещ. иeчoo с горно оo-
рзmдoнз-
Sciuli т OPi L закрило. з—щит—'
2. подслон (при дъжд и др.)'
Feilt isi eOn Natürlichem - /е/еп lün
KOlic Мазнината л есгествена оoши-
-а против студ-'
- vom Fsomlen Закрило от врагове'
Jein. in ~ пеНмеп Взема; някого
под своя закрило оoшишaвae ня-
иoпт-
SoHutiamsUm/oS т защитно покри¬
тие, и-шиaнa Опредпаолo) (оя.
ScHutzanzug т защитло облекло (но
работник зойни;).
cchuTzicBäufUig adj нуждаещ се от
защита (деца—о е обществото, втрo-
-а с yиеeмоoння и др.).
ScHmlzbaOpHIcNe т -п. -п Jur пост—¬
жено под закрило. о-ши-a лнез-
SeHäil1enälicn т предпазен съд
Окои—ейшзр) зо спврoшявaкe но опос-
ли изшeо—вo-
SebjzTzBlici п 1. колнин (ло кола)'
2. Tecb лаеарилел прлдп—зел кожух
(маитбл).
SCSuliinlef т 1. HöTl открит лист
Iо— преминаване през територия)'
2. WOrtscT зосmрaвтанo ла шофьор.
Schutzbrille ’ иездп—олн тенлo.
Sehmtzlool п навес, стряхо. нозир-
но (и— сграда)'
Schutzdamm m защитен бент, за¬
щитна дига
SdhUTza, гп, m -п 1 оmрeлзе' 1 извo-
—илле' 3. съзвлидиeтo С-реллц' 4. зо¬
дия Стрелец.
Schllti/2 J -л шлюзов затвор' со-
300'
scHäii/n sw-У. Tb а-.У. 1. оoшз-
товам. пoоя (vom jm1n-JeUWl (Dal);
gracm jmln. chw. (Акк) от ияного, не¬
що)' 2. зоирилям.. иoоя, з-щит-вом
Oерлз з—оок) (природо; авторските
иеoвo и др.); stcB - пазя сл. прздпоз-
вае сл, защищавам се
Вtl Аи/ст асесп die Sonne ~ Пазя
очите си от слънцето;
Ehw. isi urHrlrrisoSlIlöb gcscirütz
Нещо е о—ши—eнт със зонои зо автор¬
ските ие-зOl
SciäilenГesT и Oлaеoдee) иеaолзи
състезоние по стрелба.
ScHuldir/i m оегел ^о^тзл;
Da lut in ein/n - erioBl! Голям- къс¬
мет п имал! Ангел е бдял нод ллго!
Sc!äizlngn1iln m Мй oити-
SchützcmHihOc ’ umg помощ, иoди~
рпи--
ScSäTlcnCög1| m eo5eдитeл от
стрелба ири съо—eоoннe Iит време шо
прoолик)-
SoHäTllnkeTTe J MOP пехотинци въз
вериго.
Sc!äizenItNtl JМУ стрелково линия.
ScHüTzcnpanzcr m МП (роизтранс-
птеmьoе-
SoSjUtdnrSi^i^u^ina^e ITpA контонгор-
ло ^р-жление'
Sciäizenve—eiN m стрелково дру-
мeствo-
SchüTzir т, - оoкенлкнк-
ScHgTzfi—le ’ защитеи. маскировъ¬
чен цзят-
^i^i^itZi^in^iü^gyZ^om/ защитна окрас¬
ка еиескрия.
SchulTeim т тънък з-щи-зс слой.
филе.
Seimzi-ist fJue защитен срок Iнoшеl
за авторско ир—зт)-
SoHmTigeBiit п 1. защитело терито¬
рия; 2. Höst протекторат .
SenäTlgcbün- J предпазна такса
(при полззоее но нещо).
ScHmTz/elsi т Mytb зoкеилннк, до¬
бър дух.
Scnuiz/eläNde- п Оз—щитси. пред-
иoзкн) иeрилO'
SoHuii/eei п рекла. иaрн. зозeoни
от е-фия за “иoопиe” но мoп—оини.
зовлделия и др.
ScHutzgcIefl л МП зскорт. конзой.
Sohuligiltter п защитна (предпазно)
решетка.
Schmlz/ias л ирeдпaонт с-скпT'
ScnuilH1feJЗoоп>елaee под стража.
мярка за неотклонение.
SCHuizHeilü/e mjf Rel потрон. пок¬
ровител Oовeтeе или узeтиеo)-
Schutzhelm т Oзaшнтнa) каска
SchuUzbiuisohifl J о,Р1. иеoтлoеия,
контрол над вснщeaa- политико и
отбралото чрез друго дърлаиМ'
SohuUxhülie -’ предпазна обвивно;
кoлъЛ' обложка.
SehuUZhiütte / о-слoл (в плашин—тo)-
ScHuTlüмhfiN/’0rпpeдпaзкo) зоиси-
SC!äTzKh1uceI ’ WOflтcT. Jue защит-
ЛО 0Л0'00'
Sc!uUzKheZBmrafoJrr предпазно о6-
ленло.
Sciuizkonlike m АЬк SeHuKo TecT
коитона тип щyкт.
SoHähziin/ т, -е питемепи зъзпито-
ШИК'
soHuizios adj бпзeтeoшпн. бззо—ши-
тел, нeоaшнтeк-
SeHäTzm1NN т, CclüazlBüle|CcTutZ'
männei umg viarali^^i^<d с-р—мар, иoлн-
еaй-
SciüTiMu-kc ’ Лo6ененo морна, зо-
позлио марка (но изделиз).
DEUTSCl1■fDJLGЛARR&CHEC WÖDTEßöUCJ
685
Sohutzniske J прoгнвoгaотвa мас-
0—, nет-ивoгoо,
SobiUzmaBNoHnc J meist Pl омши'-
ea мярко, прпдиoзнa мярkO-
Sclützmauer f защитно сaлe--
SciuUiniTUni п пеeоnaолo средство.
Schutzpatron mHOsi - Sciu1zHeü1ü/l-
SeUützmoum m укритие. скриа-ли-
ще, бункер.
ScHgTlceHeiil J предпазно. защит¬
но СTПOЛОl
SeiuizstpTOe nue PL Biol защитни ве¬
щества.
SoSulitmuppe f Höst немски коло-
ниолси войски (до 1918 г).
ScHuiinmsciii| т обломоо. калъф.
SoSuli-uNB-TuuTi-BIInlnis и оабрм-
лителел и наподатплпк съюз.
SchrUTzvo-riCrungg защитно (пред-
позно) yетртйствo-
SeiuizwalB т защитен пояс Iпoрa)'
Schutzwill т защитно диго, нoсии-
Scbütxiolt т Wirisch защитно мито,
seiwobb(i)lüa adj umg иивaнпут' епк.
мeлeпoдoбeн-
scHwaibnin sw.'. Tb ir.V. 1. трпип-
ри. итлюлязo се Омеле. п—еo); 2. umg
дрънкам, плещя; 3. TecT итлие—м,
лъска; (метал).
ScHwoBc т, -п, -п шв-6. жител но
Шв—бия.
ScHwaben (п) Швабсоо, Ше-бия.
SoiwOBim ’ -пеп щвa(кa, жители—
но Ше-бия.
scSwäBisc! adj ши-бски.
scHwoch (scHwäcHer, schwächst) adf
слаб'
-cs Gedächtnis Слаба паепТ'
-e GesundHelT Крехко здраве'
Sici - lüHtem Чувствам сз слоб;
Ein -е— Willi Слоба воля;
Eine -л KonstnuKUüon Сл—6— конса-
еyкеия'
Ling Ein -ns Veri Слаб глагол,
schwicbot-iig adj о—дпхaH'
Soiwicle J, -n 1. o,PL слабост, без¬
силие; 2. олo5oс', недостатък, де-
фент, 3' ол—бoст. предпочитание'
Eine verxefhllcic ~ Простим; сла¬
бост . (недостатък)'
Eime - Г-г jmdn.JeTW' (Akk) Huben
Имам слабост къ; някого. нещо.
Sciw|cSeiNT1iI т ирнс-ъп ло сла-
(оса, немощ.
sciwächer sw. У. Tb li, У, 1. изтоща¬
ва;, тмaлoмoшoвaм 0Лиозелсkз)'
2. намаляа—м, отслабе-м ОвъздеЯст-
зил).
Sobwächezisstaml т състояние но
физическо слабост .
Sciwaeiieii ’öjPL слабост. немощ;
umg SlcH Keime -ar eiNbilleN Не си
прозя лни-кви илюзии.
SchwucHKopr т umg pe/re плyиoк, тъ-
и—k-
cciwäcSI1ci adf слаб, слабоааа (фи-
оиеeсoн)-
Schwlohifn/ m, -е 1 pa/an сл—6 чо¬
век сл—бао; 2. безволев Oслoбoвaеoк-
терен) еoвпк-
SoHwachpumkt т = SoiwichsteliC'
ccnwaöhsidStie adj със слобо зре-
еиб.
ScHwaeHsfcHilekefU foPL. слобо зре¬
ние. лам—леко оеплиe.
Schwachsinn т o-PL 1. umg pe/on поy-
иoст. ндиoтшилo‘' 2 Med слабоумие.
иоитaноъм-
scHwacHsinnle adj Med слабоумен.
SeSwaehsUell/ ’ слобо. уязвимо
мясao-
Sdhwaehstmom m cPi слаб 'тo-
SchwacIrsttmomindmsU-Oc ’ слаботоко¬
во ирoмцщлeнoот.
SdhwäöUima ’ o//. 1 оммлоеоща-
eoee. изтощаваше' 2. иоmoшeeип' сла¬
бост' 3' отслабз—лз. сомолявакп (;—
ои'н и др-);-
ScHwade ’ -fl/SchwaliN’ m, - oткoс-
ScbwadiiN: m, - meist Pl L кълбо.
облаци. волмо (от дим, мъгла и др.)'
2. Bergb отровни пaотзз (в миша)'
scHwilinwcfsi! adv им откоси,
schwadenweise: adv ло o(л-еи, на
валмо.
SciwadiON ’ -пл MOL veralt пскад-
рол.
Sciwad—oNade ’ umg 1. (eоспиент
говорене. потоп от дуеи' 2 хзолеле.
перчене.
schwadronfs-iN sw,'. Tb öle,', umg
1. хваля сп, перча се; 2 дърдоря,
иениaзаae много.
scHwarcIn sw.'. Tb iii.V. umg pejor
дседтея, плещя (übe— ctw. (Akk) за
нещо).
Sciwaeen m, - шурей' девер; зет
Oсспр'п но оeугзaaa)' бoдмaн—з-
Sciwigerfn /, -пеп бмлдсоa' зълва;
снахо Oспnеyпo но брат—)' етьрвм.
schwam/emm
SchwilBc ’ -л Zoo/ лястовица'
Eine ~ micST Noci k/ineN Soenem
Едиа лястовица пролет из прови.
SoHwaiBcnrcsl л лясттвзеe пнeздo-
SciwalBnnsciwiNz т 1. лястовичо
oиaшк—; 2. ZaO мах-он. полумесец
(вид пеперуда); 3. TecT лястовича
oиaщиa Овид свъровoлп)'
Schwall м, -е порой. ирилиз ло зод-
ши маси, по-ок (auch übenöi);
Eim - von Wontem Порой от думи;
Sein - stouKem Bi/r/erucbs Силел to-
зей от миризма ло бирo-
SciwiMM м, Schwämme 1. Zrol пъ~
6a' 2. дървесна пъ6a; 3. гъба Оза бър-
с—шп);
umg ~ Bonübcm! Да забравим!
ScHwämmcHcn п, - Brt 1. гъба иoчи
крак; 2. гъбичка Оспоро).
Sciwimmi—I т, (т) sudd ässet Bal
гъба.
sciwiMMüa adf 1. итдп'хлaл, мек,
отпуснат Iлнеe. тяло)' 2. порест (кото
гъбо)' 3' pejor неясен. източен (фор-
eyлиеoзк—)' 4. гъ5яоaл, нопмдлот от
дървесно пп6o-
Sciwanntuci л дебело сзлaeaие-
ло кърпа зо бърсаHe.
Schwin т, Schwäne Zad лебед'
umg Mein llii^ii Ч Олплл! Oиорoз ло
нонeнoдo)'
soHwamem sw-У. TD ihl-V, umg пред¬
чувствам; _
Mi- coнwuri. fass es ^en /1bT
Предчувствам, чп ще има неприят¬
ности.
SoHwimcngcsara т geh лебедово пп-
спи Oиoолeдлo иетиззздплип)'
ScHwanenHals т лебедово шия; тън¬
ко. дълга шия.
Sciwang т o,PL umg употреба, оби¬
чай'
Im ~ scim Среща сз но всяко кроч-
оа. но модо з, е 'иoтрз5o е;
umg In - Соттеп Розпрос-р-иязо
сл, стожа обичаен Iявлпнн;)-
scHwunge adj брзепнно;
Vom jmlm. ~ sein Брзепие— съм,
о-6рeeпляпa съм от някого;
Mül efneM Küml - gehen Бременно
СЪМ'
Oiberte Mii mrien Ilcem ~ sein Изпъл¬
нен Oo6оeт) съм от лози идпHl
Sohwomaerc ’ -и. -пбрееееноеена.
scHWCig/mm sw.'. Tb ir,'. oft pajon
Schwangerschaft
GADEROFF
686
правя (еeeeлнo-
SeUwangerseHift f, -em бременност.
ScSwangercöS1Tic1BBnicS m =
SoHwangerschafTsunUl-iucdSung-
SeSwan|ersciaTUsdynnis1ie J пзм~
нас-ико за (рeмeлeи-
SoHwangerscHafUsUecU m тест за брз-
eeлeтсa-
ScnwangerschaltsurTr-inreHuri J
прекъсване ла бременност, -(oе--
ScHwangel1Scn1Teceeгnü1ngg J o.Pl.
предпазване от (рпмeшнoст-
SohwangerseUaitsvonsongn ’ пеиmи,
профилои-ик- по врпеп на бремек-
eoс-aa-
ScHWCrec-inge/ -еп оплолдонз; зоб-
рeeeнявaнe-
Schwomk т. Sclwäeke 1. umg весел
Oоoбoз;н) еaоkaз; хумореска' 2 фарс
(те-трално произведение).
MbwanKcm sw.V. hb ö-г.У. 1. люлея
се. клатя се' h. вмеиеoм, колебая сп
Оцени; температури); 3. колебая се,
двоумя сз;
Das -В/ Bool Клатещото сп лодка'
Den Bstiidkcre scHwarKlr йи Haus
Пияният влезе с олюляа—не е къ¬
щата'
Вc- Вnilarku-s scHwankt Курсът шо
долорм се колебае;
Ins Sohwamk/r lemuten Разколеба¬
вам сз.
Schwankung J -еп кoллбoшнп. от¬
клонение, нестабилност (е количест¬
во и качество).
Sohwarkzentnun п мeпaцeитъе.
Sciwunz т. Schwänze 1. опашно (но
животно). час- от предмет, прили¬
чащ но оп—щкo' 2' плнис'
umg Вln - ilniflHin Подвивам си
oпaщk0—о; отстъпе-м.
SoHwaneborste J Zaol че-коо5розни
юр-Яници при примитивни нaслктмн-
seSwänieen sw.'. Tb Ооп-У, върти
oиoшнa Ikхез).
schwämien sw.'. Tb fi,'~ umg бягам
от yенлишп-
Shhwäner— т. - umg кеъщзoе.
ScHwunzTeler Jиeрт от oиaшкa Оноз-
то рппy.пир- полета но птицо).
SeHwonzTosse J 1. Aeal опашка но
риба; 2. стабилизатор Ока сoeoлem)-
shSwimxiislüg adj с голям товар е—
опашкааа (за самолет).
Sciwanili—cHi eue Pl. Zrol опаша¬
ти земноводни. вид амфибии.
ccHwanzweBclnI adj въртящ опаш¬
на Iкyеe).
schwapp! ömterf пляс! (звук но пре-
лзвoшa аoдo)-
scHwappcn sw.'. Tb öhi.V, 1. илискм
сз с шу; (вода)' 2. разплискам сз;
прелива (от съд). ..
ScHwane J -п geT цирей, гнойна язва,
soSwt-en swoVO Tb ÖO-.У, geh (ере.
пнoи Oрoнo)-
ScHwaimm m. Scbwäime 1. ято, орляк
Оптици); роя; Ошаспкоеи)' рой (пче¬
ли); стадо, пасаж (риби)' 2. тълпа'
oхи (хора); 3. идол, кумир (но тиЯ-
ееЯдмъри и де.)-
schwImMeNi sw.VO Tb/sm ili-V 1 хвър-
чм, кръжа (на рояк); 2. движа се ла
тълпа Охсорм).
scSwäre/N sw.VO Tb ö-г.У, 1. говоря
с аътд'щпалeeиe (vom jmdm.’ciw.
(Dat) за някого, нещо); възхищавам
сп; 2. бленува;, мечтая (Tür jмIn-Jliw-
(Akk) за някого, лпшт)-
Sehwärnrn т. - мечтател, фанта¬
зьор.
scHwärmc-lsch adf 1. e;е'oтeл;л, оa-
ееч-ан' 2. пнтхсиoоирoн. вдъхновен'
екзалтиран.
Sohwaregrisl т 1. религиозен фа¬
натик; h. привпрmeлнк но отцепни¬
ческо движение от еeЛoемно-з—
есрзиa-
SeiWa-mzifU ’ период е— роене но
иеплнmп-
Sehwartc / -п 1' дебела ноем Оса
сланина, щ'нoo); 2. umg pejae дебПла
книпo.
schwarten sw.'. hD ii.V. 1. одирам
комата от нещо; 2. umg чето в зах¬
лас, увлечено, усърдио.
Schwarl/nmagcn т Koclk свинско
5оба. иoтп.
schwartig adj иoдoбee на (свинско)
кома, еe-инпоm-
sciwarz adj 1. чзрпн (цвят); 2. тъ¬
мен, мрачен' 3. мръсен' 4. нелега¬
лен. контрабанден. на черно; 5. чер-
НОКОМ'
Eime -е Katia Черна котко;
Das Schwarze M/rr Черно море'
Dos ~з Sobäi Bin Fiellfr Черната
овца е спепЯс-вото;
Ehw. (Akk) ~ Kaufen Купува; нещо
на черно'
umg ~ uni w/iß Черно но бяло;
Für jmBr'Jetж- (Akk) sleHU es ~ ош
Шансовете за някого, нещо са лоши;
Für Ile Zukunft - seber Виждам бъ¬
дещето и черно I6ло ипеси;к—изм).
Schwarzarbeit f o.Pl, нелегално. не-
заноско работа.
soSwari|a-Be1U/n sw.'. Tb O-iV ра¬
ботя им черно, робо-я келетолно, нз-
оaкoннт.
SohwarrzarliiüUnr т нзлeпaлнo робо-
meш-
soSwa—xeugld adj черноок, с черни
очи.
Sciwa-iiee-i JBri черна боровинко.
SchwanzBieci п черно ламарина (нп-
защитено от корозия).
slhw-aimiieraim adj -ъмнokaЛяа. чер-
лo~кoЛяв.
ShHwjorxlroi п черен вля(-
SeHwanBoim т Bat трънка.
SeHwä-lB-oscee JZoll черен кос.
ScHwanzei mIJ, -п. -п чериокое/чер-
нокомо.
Sohwi—Hi п о,Р1, център но еишеем;
Ins - Uueff/n Улучвам иеaвo е цел¬
та, улучв-м е десятка-а.
ScHwänii J o-Pl, 1' черно-а, черпи
евя', черем боя' пeеo—oроkт масти¬
ло; 2. непроеицозе мрак, тъмнинa-
schwänier м У, TD in. У. почерня;'
S/ln Gesicht win nii Russ gescHwärel
Лицето му беше очернено от соеди.
Schwänen т, - südd önerr umg кон-
гр—бакдис-. чeрнo5oрсaдeия-
Sohwanenle Jo.PL. Geol еeрeoзee-
SÖswiuZfaH—in ume,' sm Оа-.У. иъm'-
BOM (пз билет.
Sobwarzlahrnm m, - 1. пътник 6пз
(илет; 2. шофьор без щoЛьoесзa
книжно.
SobwarzfahrU J 1. пътувоне без би¬
лет; h. шофиране без щoЛьтрокa
книжка; 3. нелегално пътуване. черен
курс.
Sohwarzfäulr J o.Pi. Bat черно о-п-
еизакп (болест по рaс—знняmo)-
s/Hwinz|/eHen une-V, sn öii,', umg
брokтннeесaвaм-
coSwarzgeгändc-T schwarz /iiänle-Т
adj c траурен ръб, c черно по ораи-
щм-м Iкметиекo).
schwiomzHiimig adj чернокос.
SoHwarzhiNdei т о.Р1. черео борса,
нплпг—лна търговия.
DEUTSCaö-OULCЛRtCCHEC WOPTEDE^UC^H
687
Sehwimzlolz m обалос, абаносово
дсрвo-
schwamzi hören m V. Tb Oin. У. слyщoe
радио (лз до съм си платил —aзоom—.
SoiwarzKtU/I т 1 i-am плипae. дива
свиня; 2 pe/or чпелooaппе, католи¬
чески свпшплнк-
SeHwarzkinsU J 1. черно eoпня, ма¬
гьосничество; 2. вид техника е гра¬
фиката
sohwämillei adf впочпрпш-
schwamx|malcm scHwori nilin sw, У.
Tb le,'. рисувам е черни кросни (бъ-
дпшeтo)-
SobwarzimaKt m черно 6орс—.
SoHwarimu-KUpucis m цена нм чер¬
но, цена от черния пaоaе.
SeHwanznccmucgiom f Чзp^ooмoеози
еппнтл.
ScHwarzrock т i-on свещеник, ду-
ховиин.
ScHwarz-Rot-GoIl п o-Pl. черяо-чзр-
вено-жълтият нaентнoлeн флаг и
Гepeaння-
c/Hwa-l|ceHen scUwane s/Ser unt-У.
TD ii, y.jia-. У, umg 1. виждам неща-а
в еeеeт; гледам с песимизъм (für
Jn1ri’/iw. (Akk) на някого, нещо);
2. гледам телевизия без дм съм пла¬
тил а—оса.
Schwarzseher т. - песимист, чер-
нoплпдпц-
ccHwaгzsche-icci adj и;сиeис'ичпл.
чпрнoглпд-
SoHwaizwuil т о-PL 1, Шварцвалд;
2' вви пеpeшoв ликкьр.
Sobwauiwasserfa/ben л о-Pl тежка
форма но маларийното треска.
SChwuiwetBauOnuhme ’ черно-бяло
фотография. епрлт~бяпa слнeкa-
SehwiarzweißOernssher т черно-бял
aeлeвноте-
ScUworewriD'lim т еeект-(ял
филм.
Sciwa-zweiBfoUoenaTe ’ черно-бял—
фт-oгеaфня-
ScHwiu—iweSBKunst ’ ф-фио-.
SciwoniwelBmale—il ’ oJPl предста-
аянз на нещата е контрасти. е опрос¬
тена схемо.
Soiwi-zwild п о.Р1, диви узилп-
SoHwiniwu-iel ’ Bao вид оплплчyк
0ГО.ЛЯМ кooпщ)-
Sehwulz т o.Pl, umg непринуден
разговор. бъбрене;
Eümam - mit jmdm, Haeucn Бъбря си с
HЯКОПО-
scHwatzcm sw. У. bb iii. V. umg 5ъ5ря
(mii jndm. c някого); tr.V. 1 дърдо-
ря, бръщолевя Iглyиoстн); 2. розд-
епнзвмe (клюка. -—Яно).
ceHwaUzen тWoУ. Tb ОпУ-1-Ог.У. =
scHwotz/m.
schwatzhaft adj ofl pe/re иеикaзлив,
6п6рив-
SoHwatiHofU1|CeiU ’ o,PL, словоохот¬
ливост, прикoолнзoо—, бъбривост.
SchwfiicraoPll in: eiW' кТ incb in lem
- нпщо още из п решено, предстои.
Schwebebahn ’ впжлнo линия.
ScHwebnbilkin т Sp грпдо.
ScbwcbeBoum mSp = ScHwclrloIKcm,
scHwcBcm sw.VO Tb se öa-.У, 1. нося
се, вия сл; витая' 2. летя. прелитам'
3' колебая сз, намирам се между две
възможности' 4. трептя;
Dis Frier scHwclic lumcb lün Luft
Перцето сп нoопщп из въздуха;
Ir Gefahr - Намирам сп и oиaс-
лос—;
Eim -d/s VerlaSncn Висящо (съдеб¬
но) дело.
ScHwebericK п Sp трапец.
Sciw/eczlsctuNl т състояние на не¬
определеност, нeрeшeнoоm.
Sobw<gb(e)sto'f т суспендирано
Одисперсирано) вещество' дисперс-
ли прнeeси-
Sciwnli т, -п, -л щв;д-
SciwnleN (л) Швеция.
ScHwciim /, -пеп шведко.
sciw||1sdH adf шведски'
umg Hirtin -in Gimdlmar яинт B
оa—вoрa съм, зад решетките опм-
SciwcOei т o.Pl. Chem сяро.
scHwiela-llg adj спрoиoдoбпл, oo-
то сяра.
SdHwi'elBal п 1. сярна баня; 2. ку¬
рорт със серни минерални б-ни.
Sohw|Octiiimc ’ Chem серен цвят.
спреш пемв-
SoHwcicilfoxfl п Chem спре; дион-
сид.
Sciwiictcfscn п o-Pl, CTem мпл;о;л
сулфид, ЛeрoоyлЛнд.
soBwgriiOamBüg adj с цвят но сяра.
schwcieiaclb adj жълт като сяра, с
цвета но сяро.
sciwfi^e^iaeulg adj ссдпелoш сяра.
серзи.
scHwCecn
Schw|iilho1i п veralt кибрит.
ScHwnfilKl/s mooPL Mle иирнm, сул¬
фиди- рудо.
SohwelelknilrmsioT т o.Pl. CTem се¬
ровъглерод.
SohweOeikum ’ Med лечение със съ¬
държаща сяра минерална водо.
Sohwiiclhclcr ’ CTem колие! тиосул-
фam-
sciwcOelm sw-y, Tb he.'. 1. CTem об¬
работва; със сяра Iиетдyк'и; (ъч-
ии; текстил); 2. eръскaм със серен
препарат (овощни дръвчета).
Shlwiiclpilv^r п аР серзи прах Iи—
'рлтиемeп им роши).
Soiwnirlqiathe ’ извор но съдърло-
ща сяра микеролка зод—.
Shiwiiilsalbc ’ серен мехлем,
sciweielsaue— adj Chem спенoкнспл;
Shhw/Oelsaumes Soli Сулфат;
-cs Kaliin Калиев сулфат.
SoHwiOclsäi—c jOa~.Pl. Chem сярна ои-
озлинa-
SeHwerelcilber m o,Pl, Cbem сребъ¬
рен сулфид.
Schwefelung f -en третиран; със
оярo-
ScHwiO/iwasiscirstoli m O-Pl. серово¬
дород.
ShlwIO —. -i geh опашна (но кон¬
на кoeптa)-
scHw||fin sw,'. se Otr.V. 1 снитом.
(родя (без цел); h. плпопae сп (пог¬
лед)' 3' нося се. рея се, блуждая
(мисли);
Dumeh Ifa Wällen - Бродя из гoрнae;
Sains GeBankcn - lassen З-рейвам
мисълта си някъде.
SobwgiOste—п т veralt комета.
sciweil wclclm sw.'. Tb Oie.V. 1. върти
опашно (куче); 2 veralt pe/or подеаз-
вом се, 'пoдниеo, серзилиичо.
Sciw/ä/äill п пoдкхe зо премъл-
ч-ЗОСб но ф-н-и.
SdiwCaema—sci т мълчалива про¬
тестно демонстрация.
Schwen/cmiriutc/едноминутно мъл¬
чание;
Eine - ifrinaiN Приотвoвae зо ми¬
нута eълеaниe-
scHwcl/cn Msobwlcd. giscSwii|en)
unn,'. TD i-i.y. 1' мълча' из говоря
MUbam ctw. (Aki)fa- atW' (Dar) за нещо)'
2. geh оииеa. зoглъвиa, стихва;
I Wie clm GnoB - Мълча като гроб (ел
ScHwCgcm
издавам т—Яно).
ScHwitacm п o-Pi мълчание; ти¬
шина'
Tfif/s - Дълбоко мълчание'
Dac ~ ais ZusUünnung BetiiehUen
Приемам eплеoлиeaт за опплoоиз'
Sich im - Hüllen Обвивае сз е мъл¬
чание. eплеa иoпaдъчнo;
Jnin. zum - Bringen Корам, заста¬
вям някого дм млъкне.
SchwCaeplicht jOPL зoдплмзлиз зо
пазпеп но професионално гойна'
Die ärzTlicHa - Задължението до се
пази лекарската тоИно;
Dia * ^^rlctzcm Н—р'щaаoe зодъл-
епсилто до пазя eетфeоиoиaлeamo
тайна.
sc!wcü>som adj мълчали!.
Sciwi/sumkiit fo.PL eслеaливтсa,
лeеaзпoвтеливoсa-
Sciwln п. -е 1. свиня. просп' 2. wnj
свиня Oрyпo—eллo дуем); 3. umg къс¬
мет, ЩМСТИП'
~л züchten О-плзмоoe свине'
umg ~ НаВеп Имам късе.—.
Sciwajdl^iratiN т Krchk озншуoo пл-
езнО'
SdHwiircieth п свинско мос.
SciwsImTetel п Kochk свинско филе'
ScHw|üпcTJcücc! л CoPi свинско месо.
Sciw||nigiil п O.PL pefoe безбожно
сума. много иaри.
ScHw|nchirU т овилoе.
SoUwiiicbidi т pejoe подлец,
мръсник'
Вen Inne—in - üBcrwindcm Преодо¬
лявам себе си Iс—рaвлнвтc—та си,
удобства——).
Schwemcnasl f aJO угоявонп е—
оиннe.
Sciwsjirpet /n/l 'е, чумо по сви-
елте.
Sö^’^c^l^gcglü, -am umgpe/or 1. свин¬
щина. мръсотия' 2. свинщина, неп¬
риятност, гaдoот; 3. шeпенлиеeш виц,
еиннопe.
Sdiw|Oni-fppdSiN п meisi PL свинс¬
ки еп6ъецa.
Scnw|tnlccnn1ll п c-Pi свинска
мос.
SoHwiimcsoimlizel п KacTk свински
шницел.
SciwiTnisUlii т кочина, оинн—рннк
(auch überir),
SciwilniiichT f свннeаъдутиo-
GABEROFF
Sciwilnigcl m pe/ae L eрпслл, ee-
дь>реащ ло чистотата човек 2. ци¬
ник. еoзek. еaизмивoш неприлични
инеoзз-
scHwiimlsc! adj px/an мръсен ци¬
ничен' неприличен.
Sciwnlnsl^rsle f mвöтaPL сеикско чз-
аила.
Sciwg|ncKluIl J свински 6ут.
Sciw|nckopr т свинсоо плмиa'
Sciж||nsKoprsäIll ’ Koclk пача от
свинско главо.
SdiwCnlcBer л o.PL (обработено)
свинска нож—'
SCHwilnsoh— л 1. свинско ухо; 2 зид
ве'икaв сладкиш от мнoгoлиотнo
тесто.
SoSw|iNsnfphcncn eun PL Kochk
свински ребърцо.
SchwejB т o.PL 1. иoт; 2. тежък
труд. усилия;
Dcm - von dir Stimm wüscHin Бърша
потта от челото'
E1W' koslet riet - Нпщо струва мно¬
го yонлия-
SOhwdßaiKSodiniurl потна сеорп-
еия. иomeлл. изиoтязaшe, отделяне но
птт-
Sehw/ßäppural т Tecb уред зо зо-
зорявоеп, заваръчен aиaе-т.
SoHwnißausinnoH т избие-не с—
пот. знeоoпнo силно иоиoтЯвoлe-
scHw|1ßBeIicKT adf облял е пот. ио-
иo'пл (лице).
ScHweiBi-cnniu т Tech зaаoрпчлa
горелка,
SoHwejBlriilr ITe^cl зoи—рпени oеи-
лa-
Seh'wiridirahl т Tecb плек-родл—
тел зо змиоряионе'
ScHw!ciiBInäsn ’ Anat иo-нa млез—,
scHwCBcm sw,V. TD ai-'-iOir.y. Tecb
зоимрявом (тръба и др.)'
Schweißer т. - Tecb оoзoреиК'
SoiwwCßTfthric ’ кърваво след; (от
ралел дивеч).
sciwCßicucil adj вложен от итт, №-
тзи.
SchwrißOuß т meist Pl потящи сз
крака'
schwCB/eBoI/l adf окъпан в пот.
Schweißgcruch т мирис на пoт-
Schweißhund т ловджийско куче,
soHwsjßfa adj потен, иоиттeш.
ScHwieicIer л лента върху долна-
688
-а част но шопи— (пазещо плата при
ноит'язaлл).
ScHweiBmfiiel л средство зо иопo-
TЯB0H3-
ScHwäßraSh ITecl заваръчен щeв,
о-вaрk--
ScHwciBpoic ’ пор- и нотата Iоa из-
потявоне).
ScHwCfBsee-eTfon /= SdHweiB1bcoN-
icnumg.
sciw|ßi—eübeNl ad/ Med иепдиозиo-
вощ изиomявaлз Оч-й, мeдикoмзнт)-
seHweißUmOsieml adf иoтсeaл e ит'у
вир иодо от итm'
SolwIiBUbopicm m meist PL к—пк—
пот.
sciwrißüinrsU-omU adf плувнал и
пот.
SChwCruml/ -em Tecb заваряваше'
зaиoекo.
SoHweBveTlirrm л Tech зaвoеъе;л
метод.
Schw/ißwotta ’ o-Pl нeиеoшa. пеяо-
но остриган— вълио.
Schweiz /Швейцария.
Sciwdxc—f m. -1 щизйеaрле; 2. дояч'
3' в<^-йн^к тог швеейцарско-а; гг^в^а^^^^з^.
SeH'wCozir adf щипЯеoеоки;
- UH—еп Швейцарски чoсoзннеH'
Schw|izeiieu1soh л щзeйеoрокн
нeeсни-
Sciwnizcbin /, -леи швeйеoркo.
scHweizeriscH adj щвeйцaрози-
Sehw|zerkäsc Sohwalzei Käss m
швейцарско сиеплп-
Sciwiib—anl m тлеещ ог-ъи, тлеещ
пожар.
sciwnicN sw,'. hb Oie.y.i-r.y. 1. тлея
(огън)' 2. TecT щззлyв—e. иoл'кти~
сувам.
sc!w|la/m sw.V. TD Oii-V. 1. ям и пия
с е—слада' живея охолно; 2. geh нм-
олaмдaвoe сз. опиянява; се, отда-
вом сп (in niw. (Dar) на нещо);
In Euinnenurien ~ Плувам с насла¬
да и оитмпни, отдавам се изцяло н—
оnoeeнн-
Schwcl/c—l ’ -еп еaзaoентeлс-зo'
oвтлотзo. разкош.
scHwilei—ОиН adf еoоктшeн' разто¬
чителен.
Sdiwclic ’ -л 1' ие—г 2 траверса'
An Irr - zu chW' (Dal) sein Hl прага
е— нещо спм-
seSwgll/r, Iscbwoli, glceHwoIIlr)
689
DEUTäCH-Bl/LGЛAB:dCfjEC wOmMMUCH
ccHweг|мac!en
une.', sm ihf-Vo 1. опн—m, иoдyвae сз
(крои. пръст, 6уз^)' 2. приимдом. по-
кмчеае нивото. преливам Мре;-)'
Das Bein schwoll mach lem Siuni
Кронът се поду след падането;
Gcsciwollenn Аи/сп Птдиyхнaли,
подути очи (от илoе).
soSwcIIcni sw.VO lb hi,'. издуъ^г^м
Оплотно ла лодка' гърди от гордост
зер-)-
SoHwgllhcneand п о-еaнa е преход
Одоблиеми—що сз до розвитите ин¬
дустриални дъреози).
Schwiiluma f -ei L Med оток, по¬
дутина, отичоле; 2. Gxö обло впови-
шелие.
ScBwemMi /, -п 1. място зо къпане
но дивеч. иоип' 2 н—водляв—нз на по¬
зора със стоки.
schwimmenмИ bb --.У. носи. вле¬
че Оводо);
Elma Laichs wurlr am die Küste //sch¬
wemme Един труп беше изхвърлен
но беeгo-
ScHwemmland п (М налос. н—пое-
ло итчвo-
Sciw/nMSUNd т оМ e—нoоeн пя¬
сък (изхвърлен от реко или море ла
брега).
Sobw|NgcI т. -1. дръжко. ръчко (;-
^^мпо)' 2. ззин (но наебано).
Sobwemk т -е рязка сеяна ео по-
соо—та.
ScHwenCa-M т Tech въртящо рамо;
подвижи— стрела ло кеaш-
ScHweNkbaeier т tBcT въртящ сп
(-пeр-
schwenkbar adj можещ да се обръ-
що или върти Моро;. номер—)'
ScSweiKBcmeic! т Tecb обхват ла
ромото (но кеoш)-
scHwenKem sw-V. Tb tf.'~ 1. моме c
нещо. рaоeaвиae Oрпеп, кърпа, щan-
оо)' 2. оaвпеmмe (кран но чешма)' об¬
ръщам; 3' плаки- Iие-лл)' е-иклaшae
0кaетoЛи е еозшила)' sm itr.', о-ви~
вое, сменям иoотkoтo'
Die Fahne ~ Развява; №;;.;
Dos Auto schwenkt пас! IlnKs Кола¬
та оoвизм наляво.
Schwenker m, - иодy-o чoщa (зо ко¬
няк и др-)-
SoiwenkJCimom т оран с изменящ сп
т6ввom-
Schwgnklalcn т TecT aoвaеaе за
стрaниенo прзоилвoлe но aтвoрa-
SeSweImcmgeJ -ет 1. завъртане, зо-
ииа—не; 2. зовоИ.
scHwiU) adf 1. тежък Мтегло); 2. тру-
дпл. мпеeл, 'змък Iзaдaеo); 3. серио-
оeш, темък, с тежки пoслeдиен (щп-
го); 4. силзи, голя; Оснего!—лее);
Eim -cs Piket Темък иokзт Онолет)'
Elm/ ~з Aii/oba lOs/n Решавам
-рудна оoдaеa•'
E/rr т GehirmeiscbUUi/mnng Тежко
мтоселo сътресение;
Elms ~з ScHuII Голямо Отпеко) вило.
sohw/U; adv umg миого. силно'
umg Eu muss - inOpissem ТоЯ трябва
много да злим—во;
umg Er йи ~ Im Ordnung Той е стро-
хотен. много го вoрeоз—e-
NB:
scHwem- слабопродуктивен еле¬
мент в немския език за образува¬
не на прилагателни, на които
придава- значение 'трудно пости¬
жим'. 'труден'. срв. schwerhörig.
scHwerbiSlndiu1.
Sobweronbeli /-еееък (физически)
труд.
SeSwgra-lciicn т рaбт-eзк, из¬
вършващ! темък Лизнепуoн труд.
Scbwgi—athiei т Sp темкоатлеТ'
ScHweruTHIeiük ’ o,PL Sp тежко ма-
лeтнкa-
sciwerlchinlert scUwem BcHlnlCii ad/
c тежки увреждания.
ScHwerBchindcrtc mf -n. -n еoипк c
тежки уирпедониЯ'
soHwiBCialcN Sdbwcr Bnlilan adf
много лa-oвoеee. c голям aтз-р-
scHwgrbescHädigh ad/ c тежко физи¬
ческо увреждане. илзaоид-
SdiweniesciälügTe mjj, -n, -i човек
c тежко физическо увреждане, ишв—-
лид.
scHwi-biwaTfniT schwe Bnwaffdil adj
тежко въоръжеН'
cciwnrBiäUüa ad/ бозел. тежък, Ллзп-
eaтнчлл-
S^]^1^eg1|';^.P1 1' тегло, тежест (auch
übeetry, 2. Phys пеoвитaция, земно
иритзплял3'
SciwenlO/JI п Pbys пеaвнтaциoнлo
пoлe-
schwe—clos adf 1. безтегловен; h леи,
необрееелен.
Soiwi-ilosigKlit f o,PL 6поmeглoз-
шoс--
ScHwereröler m umg е—еoанин. иo~
норител ло женски сърца.
sciwnie—il/iiar schwci - criiehioi adj
трудно иoддaаaш се но въопиaaлнe
Iдптe)-
soHwnr|Oall/n scHwam Tilinn uni.', sm
00г.У- трудно е, зотруднява (някого)'
Es - Tüll ein schwer, Bin WiSrUeit zu
soeen Беше еи трудно до кома исти-
HOTO-
schwe—feil*/ adj 6-езс, тром—в, нп-
пoвв—mлл'
~з Bewegungen Тромави двимзлня-
SoHw|-räII1gC/it J О.Р1. -ртeoвoут.
нeIlTв.в—•тлтут' мудност. (aалoсa-
ScHwa—gewicht п 1. Sp -еено кате¬
гория (в -тллаик-тм)' 2. център но те¬
жестта. плoвнaтм тежест, ooепит. уда¬
рение;
Вac - auf- ciw./Xtt) Iceen Н—6ля-
гае върху нещо.
ceHw|-acwi^ehtia adf тежък с голя¬
мо физическо тегло.
Soiwe-geWciriler mSp спортист от
тежка категория.
SoSwer|/wichlssm eSsiterccHuГi - f Sp
първенство ири спортисти -еено ;а-
тeroрия-
schwgrHö—fi ad/ с увреден слух. не
чуващ дo6рe-
ScHwerHörigkeiT fcPL увреден слух.
SehwcrindiStmie ’ тплоо индyогеия-
SohwerkmoTl J сила ло земното при¬
тегляне. гравитация.
schwerC—onC adj тежко 5тлeн-
SdHwc-k-icaslcschäB^c т, -п, -п
военноинвалид. инвалид от иoйл—тo-
SoHwg^iost^i^irKe!— т -еaноптрт ло
тежкотоварни - коли.
Schwcniastwägen т тежкотоварно
кола.
scHwn-lici adv geh едвм ли. трудно'
Das wirk - Seliam Това еди— ли щп
пoмтгeз-
sc!wir|Miohrm scHwci macUcn sw. У.
Tb ог-У. създова; някому проблеми
с нещо'
Mach ein d/r Abschied - ricbi so
sciwam! Нп иеoви емооялaтм така -руд¬
но зо мзш!'
SioS uni den anB/n/n Ви Laber
schwer mocbem Провя своя и живото
44.
ScHwermaschlnenBau
ла други-з мъчителен и труден.
Sebwermasclhinrmlai т о.Р1. темно
eaщннoутрoeee.
Sciwermelall п тежък метал.
SeHw£mmui J о,Р1, мплoeвoлия;
униние, eoaислaaoсa-
soSwgrmüiii adj меланхоличен,
унил, по-иснот.
seHweir|rsUner sohw/m g/Sm/g
ume.y. bb -п.У вземмм ла сериозно.
вземам кадълбоко, лoвпmеe; прежи¬
вява;;
Jnls. Problems sciwer теНт/т Тре¬
вожа се за нечии проблеми, вземам
ги лaвптеп-
SeHw/■hunki т 1 Phys център ло
тееестта' 2. център, същност, гла¬
вен възлов момент.
SeSw<rгhunkUauГ/uie J - зaо—еo ог
първостепенно злмеeлиe. оoдoеo №1,
епe-е—лса - задача.
sci^^^pi^igKteäBag adj koкеee-ен-
рон само върху oоeoвлнтп моменти.
SoHwnrpsnkts1-iiK т стачка в клю¬
чови предприятия.
scHwerreicH adf umg много бoг—т-
Schwerspat т Mle 5-ри- (вид ми¬
нерал).
SobwersSarlciter т работни; и лой-
аплкоаа категория труд.
Sciweni и. -ег меч'
geh Вic -am k-cuicn Кръстосваме
шпаги;
Eiw. ist eim zweischneidiges - Нещо
е лом с две то-риe-o.
ScHwei-UOci)gelCeirr т o,PL дрънчеше
но мечове (в биткa)-
SoUwertenlritr f Hist пoозeшaа—лo и
рицарско овaлиe'
SeiwerterUonz т тоец със с-6и.
Sciwi-ilüsci т Zrö риба ееч.
Sciwe-Ulilfs /Boi ирис, илрyнии--
SchwertsdSlicker т гплтoе ла с-6и
(и еиекo)-
sciwg—ftum scHwan Uur. sici ume.'. bb
оъодaвмм си ирo5лeми. трyднoоти-
Sohwarverbrecher m yпл-вeн nепс-
тпплнк. зовъещитeл и— тзлоо прес¬
тъпление.
scHw^^i^i^iBaueici scbwem vamliilücS
adj Med трудно смилаем Охрано).
soHwereerl/tlU scSwcm vcmieiZ adf
темно ранзи.
scH^^n^^s^i^tamllOoh schwer vcmstlml-
llci adj трудно разбираем Omeзст)-
GADEROFF
sChwajNcrT-äglücH soSwam №11-1/1101
adj -рудно поносим.
ccHwarveгwI1ndli scbwcn verwundet
adj тежко ранеи.
scHwci-wiegeNl adj важен, слеиoипл,
знoеитeлeн;
-n Feile Тежки. ол-еитeлнн грешни;
Eim -ns Augunrnt Важен,' оприoиeш
aег'eeнт-
Schwgute— /, -л 1. сeу-еa' 2. мока-
хиля. сестро; 3. медицинско с;стрo-
SobwesSerhemz n o.PL. umg сестро.
с;у-еиекo Oиопoлззм се кото обръще¬
ние).
schwesterlich adj спс-еннозн' adv
като сeсте--
Sohw/i^l^<^irmhaibs ’ оeстрннснo болл,
сестринс;; ooонлзa-
ScHw<eSitrnscharT f o.PL всички ме¬
дицински сестри (от болница).
SchwestermsoHuia J училище зо ме¬
дицински сeстрн-
SchwesterntrachT J 1. облекло но ме¬
дицинска сестра; . 2 одеяния на мо-
лoвиeя-
SciwjäSerparTei J eaргня от същия
тни-
Schweslerschiil п кораб от същия
TИИ'
ScHwiiiog/n т Arch аром. дъга
(между две сгради).
SchwÜng/rCiterm nur PL свекър и све¬
кърво; гъст и тъща.
Sehwac/erimiüUter J свекърво; aъшa-
SoiWfejersoim т оeT'
ScHWilierttnCisunr J снохо.
ScHwiegervatcr т свекър; тъст.
ScHWnls f. -п мазол.
soHwjntfg adf мазол&л (ръка).
scHwic-ia adj труден, мъчен. сло¬
жен' прo6лeeoтие;л;
Eimc ~л АиОаоВс Труди- оoдaчo;
Eins т SiUulUüon Тежко, трудна си¬
туация;
Ein -am Mansch Мъчен човек, чо¬
век с '6^; хoеoктeр-
SeHwiarlgk/iU /, -ел 1. трудност,
олтлeoу-; 2. з—груднзние. проблее;
прпекo. оипнoo;
In -ar gcriTcn Изпадам и затруд-
ипиие. е неприятности'
~сп übsmwümlen Преодолявам труд¬
ности.
Sobwifcri/ICeits/nil т степен - н—
TР'ДHО0T-
690
Schwimmonzu/ т б-исни костюм зо
плузкили.
SÖHWmmart ’ стил но ил'и-лп-
SchwOmmial п плувен басейн Осг^а-
да), къпалия. V
ScHwinmBaggeu т TecT 1. дрога'
2' зпеесмуиачеа eaщинa.
ScS Wenin niOiN'Sp ^^6; коридор.
ScHwÜmmbecK/N п плувен б-сейш.
SeHWmmbiwegune f meisl PL дви¬
жения при поyвoлп-
SoHwimmilasi f Aeat плавааелпн
мехур (но рибa)-
SciWjMmbojc f Маг плаваща ша¬
мандура.
SchwimmlocK л плаващ дон.
Schwimmeiarter Schwimmmeister т
зодпн спасител.
SchWjMmeiiSUnusCSaOt Scbwlmmmeis-
ieiscbofl ’ Sp шaминoнa- по ил'вo-
лл, плувен шаепиол-т.
scHWMnen (sehwunm. g/sciwoM-
m/n) uni-V. sm/Tb öOf.'.lte.V 1 плувам'
2. плавам. нося се по вода--; 3. umg
плувам въз вода, залят съм от вода;
~ tenn/n Учо се дм илyзoe;
Ans anBc-c Uie - Плувам до дру¬
гия бряг.
umg Dos Bad/iimMe- schwimmt Ба¬
ня-— п плувнало въз вода;
Ins Sciwimmcn deuten Ставае шпу-
взрен.
scHwimMcnd adj im: clW' in ~cm Fett
huoici, looKiN пържа. пек; нещо е
еиого e-зшиea-
Schwimmer т. - 1. плувец' 2. по-
илaзъo-
SöHwmme-venUii и TecT клaиaл с
пoплoзък-
SöiwjmmlOiie adj способен да плу-
зо. можещ да nлyвo-
SöiwimmTossi ’ 1. Zoo/ иeекo (ио
рибо)' 2' плавник Оза зодолаз).
SöiwiммПägci т mвiтo PL въздуш¬
ни зъзплoишичoи. слагани но ръцете
(но дете, което ле умее дм плузо)'
Schwimmhalle J з—крит плувен 5м-
опйш-
ScHwimmhaut JZö плажа-ели- ци¬
па (и— водно птнеo)-
ScHwinimkriN т Tech пловощ кран.
Schwimmlehrer т учител по плу-
восп.
Schwimmpanzer т МИ гоен амфи¬
бия.
691
SoHwiMMrcüicn m детски сиaсит;■
лен eтяс Oоa плуемне).
Schwimmsoml m фин, носле от во
д—гм пЯСЪК.
Seiwimmsport т плувен спорт.
Scnwimmstilfon п плувен стадиои.
Schwimmstil т плувен стил.
Sciwüммyo/ll т водка птица.
SohWfmmwoacn т МП Около) амфи¬
бия.
SeHwZmmwesUc J спасителка жи¬
летка.
ScnwinlielwerU т Tech коефициент
на свивоне (иапр. ло дървен строи¬
телен материал).
SohwjiBcli т o-Pl, Med виеше ла
свят. зoмoйаoлe-
ShSWf^<^<^ti т o-Pl, umg pefan номa-
ма, eoщeлие;отзo' шмекерия;
Aul rircm ~ brnrlrluli/g С-оа—м
жертва и— измомо.
ScHwindeligiall т Med пристъп е—
аиенз ла свят-
SohwiigdeijCZ -xi umg мoщeние;о--
во. номaмa, лъжа.
scHwililelenncgcNl adf шеметен; гло-
втоaмoЯвoш Oзиотеишo);
Elm -cm Antni| Главозамайващо
предложение.
schwinBriiu/1 adf лeутеaдaш от вие¬
не ла свят. 6ез виене ео свят (от ви-
оoеннa).
SöHwimIcIgilOOHI п (усещане зм) вие¬
не на оият-
scHwimlcIHiOl adj мтшeличпоoи. №-
еменически. некоректен.
sr!winiMc)Ii/ adj оaeaйз-ш; rneen-
тпл;
Ml- ist - Виз еи се свят.
cöHwinBlhl| мИ TD uпpвeт виз ми
сз свят;
Es schwindelt аНе/еНт Виз му се свят.
cö!жjndlln2 sw. У. Tb ihn. У. мамя' хит-
р'вае; шезкеруиае.
sohwimleN OscHwonI, /rschwimdem)
unn.', sn öai.y, geh 1. нам-лявое. с-а-
вам по-еолък' 2 изчeовoм;
Es soHwiitlal jede HoTTNung Изчезва
всяка надежда.
SobwimBlem m, - мошеник, иомoм-
нин' шмекер, шмелa'мн.
SoHWndmaß п големина но свива¬
не. степен е- изспвиoнe (но дпрвлн
мoтeеиoл е с-еoитeлстаoтo)-
ScHwin1shanning f Tecb напреже¬
DEUT&CH-bULGЛPICCHEC WÖPTEPöUCH
ние от сзиванеао.
SoHwindsuoii f o,Pl. veraltend бело¬
дробна гyблрkхлтоo, твтни--
cenwiüg1cücSi1| adj umg губер-
зхлoопн. т'бзркyлтонo болен.
Schwindung f, -еп свизане, номо-
ляаоне ла обем Опри съхнене. охлае-
дaн;)-
SciwineucHse люлеещо сл ос.
люлеещо се полуос (и— —атoмoбнл)-
ScHwZnei J -п 1. poel крило (но голя¬
мо пaие-, самолет)' 2. мпнoлкa Iо—
лек).
schwing/m (schwing, gccöHwindcn)
unn.y. TD ii.'. еaоeaвзae, разиязом;
Оап-Уо трепти, вибрира' cföi - еят—м
сл (но кое);
Die Fabne - Р-ззяа-м знамето;
В1c Amme ~ Размахвам ръце'
Ein P/nlil sciwin/i М—х—лого треп¬
ти, м-холото се люлее.
SchwjiaCucfs m TecT трептящ рпоo-
нонсзн кръг.
Sebw^üm J летяща врa-O-
ScHwingung f, -em Plys треп-ене.
зибрир—нз' люлеенп.
Sohwingun/simcquene J често-а но
трeиaпнпao.
scHwipp/m sw.'. Tb ior.y.jor.y. 1. рaо-
пръсквм;, пръском с водо; 2 иляс~
вам с номшик. щракам с пръст.
Sciwippsciwa/er m umg 1 сппрyп
на болдъзото, ла снахото; h. (ра- с—
бадмаеака или бoодпзм-o-
Schwüps m. -е umg леко Iмлкoвoл-
ио) oпиянзeиe-
ceHwiru/n sw.V. se/ie i-е.У. 1. sn
бръмчо; свистя Миасеноео. куршум)'
s.e en прoф'еaвoe, нося се. мин—во;
ирeз ума иа някого Oндпи, плоеозп);
3' hb бръмта, буучи (гг^л^-^в^ог; на ни¬
кого);
MUcKiN - йВег lem Wusscu Комари
бръмчат над иодото;
Mir schwirrt Brr KopO vom Lcmnem
Г.л-и-mo ми бучи от yезнз-
ScHWtzBod п пориа 6aля-
ScHwitiiiäscien п mвiтo Pl kaпеиен
пот 0иo кoжaт-)-
Sciwitze f -п Koclk оoпеплкa-
soiwitzcN sw.', hD itr.V. потя сл. из-
потязо; сз (и стъкло)' ii.V. оoппеж-
вам е мoилиea-
scHwiTzf/ adj потен, зoиomee, мокър
от пот.
Sciwunef^cb
Schwitzkur ’ лекуване чрез иопoтя-
Baee'
Schwof m. -е umg тоеци (в оoвeдп-
лип).
schwören (schwor. acschwo—rm) uin, У.
Tb öti.y.lr-.У. кълна сп, заклевам сп;
Ici scHwörr, duss-'- Кълка се, еe...;
Jnin. Tmeue - Заклевам се някому
въз вярност'
Auf lUw. (Akk) - Считам нещо зо
каЯ-доброто.
Sehwuchlei J -п pefre хомосексуа¬
лист.
schwul adj umg вoмoоeкоyoлeл Омът).
schwül adj задушен. душен' -3^0'
Es кТ — Hiuli Днес е задушно'
Ein/ ~е Atmosphäre Тлека, нoпр;п-
ката -aмoсЛпрa■'
Elm -cn Traum Еротичен сън.
ScHWülc f o-Pl. 1. оoдyв; 2. нa'eплo~
-оса, улилип.
Shlwullbis m in: umg in ~ sein в зат¬
руднено положение съм.
SeSwulitlU f, -xn umg затруднение,
проблее.
ScHwulst m OoPl. виотзoeaрлoо-.
(омбас-ичлост (зо рeе)-
schwülstlg adj висoктeмеeн, прев¬
зет (реч); пoeeoзпн (мебел. 'кеaсo)-
schwulstl/ adj месест. дебел (устни).
ScHwulstsTil m nеeгеyeae стил
(лопр. при литература'— от барона).
c/HжumnIe)-f/ adj umg 1. зам—ян.
оaщпeeтпл; 2 страхлив. плoB; бояз¬
лив.
SoHwumd m о.Р1. 1 иочeоа-нп' на-
мoлсзaнe; 2. Wöelscb фиро; оaг'бa (от
кражби, повреда).
SeHwgrBonc/I/ici m Tech компен¬
сация но Лaдннпa, им оaглъваaнeтт (е
рaднomeвинkaт-)-
Sohwung m. Schwünge 1. имeoхвoнл.
з-мах' 2. тласъ;; 3. импулс. итеив,
енергия, въодушевление; 4. umg ихи.
кyиеилa;
Jnd. konnl in - Став; пнпегнепн.
изeълвo сп с eшeепия'
Ehw. konmi in ~ Нещо тръгва (поч¬
ва до се развива);
umg Ein ~ Comics Куп комииси.
SeHwuNgbcwcgung f PTys махово
двимение.
SobwungbreT п Sp трамплин.
Soiwun/riBen fZool летателно. ма¬
хово перо Ми— крило).
GABEDOJT
692
scHwürahoOl
scHwungHiru adj оживен (търговия).
Schwur/crir: f loPlys махо!; сило,
езлт■рт5зeнo сила' 2. лнeепия. асo-
дyщeвлeшнe. щорие, устремна сило.
scHwui/Ios adj вял; 5по устрем, 5по
змеи.
scHwungvoII adj 1. плоезнзн, 'зли-
ч—щ Орпч)' 2. eнeрпиеeл, устремзи,
бърз; темпераментен; 3. красиво
Ieлeпoнmнo) иовиm-
scHwupp! От-ве/ хоп!
ScHwupp т umg 'дар, тлoопк'
umg Ehw. im einem - нт1е1*|гп Из-
върщвaм нещо много бързо, от еaи.
Schwur т. Schwure клети—'
Eüncn ~ liüslrn Пологом клети—;
Sifnin - irrciem Пену-ъnвмe клпт-
в—та си.
ScUws—Те/er т meist Pl пoлeе, по¬
казалец и среден пръст, вдигани при
пол-г-из иа клетва.
ScHwur/ericht п Jue съд със съдеб¬
ни зoозд—т;ли-
ScHwYzerdütscH п оЛ, швeйе—роки
немски Ieзнн)-
Sol/NecTloifnN ['cu1^nl1üCT^N] /, -5
оaйплофиoшън, шаучло фантасти;—.
Slinoe [ze:'aS /, -s сеолс. срещо с
медиум.
secis пит шесТ'
Sechs ’ -еп щeс'нцo-
scohsaoUsig adj Tech щeстoсoз, с
щeст оси.
S|oHsioH1/IUuC1 т Mus шест осми
тaит-
S/cis/ök п Mail щ;огoъгълннк-
Sicbsen т. - umg 1. щ;сmиеo от то¬
то, лото' 2. еоле-а от пет иЛпшип-;
umg Er hat rieht lün cin/m - Verstand
Няма у^ е плoзoma си и за пет пoри-
S|cisinpacKumg ’ опакозк— с шест
броя от стонаго.
SHchsOuch adj шзстнротеН'
SechsTtach яJS|eSsTläehner т Mail
щ;у-oуm;н.
SCcHcdcseHocsüg adj шзс-e-—мзн-
seobsbiidsrl пит шестстотин,
c|oHsjIH-i/ adj шестгодишен.
S/eHskomtkopf т TecT щeсгoъгсп-
но глоио.
cncismue adv щпст ипmи.
sechsmalig adf ш;сткрoтec-
scchsmonaTlg adf щ;стмзсзезн,
sechsMoioiticH adj еди; m.— ла щeс-
eпоeеa, всеки щeот месеца. ла по¬
ловин година.
cecHss1iUog adj шeутуmрyлeл-
snciscliUO/ adf шeс-с-еoнeн-
secbsseeiifg adj Mall шeстзнaеee
Iеислo)'
Sachsste—n m хeзcaтзae'
sscissTöckia adj s sccHseccöHoCs0g.
sicissiünii/ adj шестчасоз.
seoHssTümliici adj иа шест ч—со.
S|öHshigiuenNen m шестдневно със-
mпиaннe по колоездене (в оoлa).
snohstuuserd пит шест хиляди.
c|cHs1c mjjte пит шести (шеста,
шесто);
En ist als ~г um Bem ReiHs Той п шес¬
ти по ред.
SieiSuel п, - щпстнлoO'
siebst/rs adv на шесто мсо-o.
шесто.
scoHzaiN пит шестнадесет'
SeohiihrUrtroie ’ Mus щeсmлaй~
оп-нлкo лoтo-
sedizig пит шeотдeсem-
SecHzi/er т. - umg еъм на възраст
между 60 и 70 roднни-
scchiüdstc m/Jje пит = щeстдзсз-и.
-о. -о.
SsoSzlasl/I п. - шейсетинк—. пдно
шейсета еaотr
SidhszylÜNlrmnotom т TecT щeсmеи~
лиедроа двигател.
SccoNdHindiud/n ['sekoNd'benl..'] т
маг-зил зо вещи второ 'пo-е;6o-
SED fAbk Jüe SoziallsTlsche EiN!niic-
pomTel DeuUsoii1Ndc ГЕСП Обившото
Кoмyнистнепсзa партия е ГДР) —
Гереонск— единно сoенoлистиеeок—
иaеmия-
scdot|v adj Med сзд-тиези, 'споно-
итллеи (медикамент).
ScIuiZeuм т. Sedativa Med сздати-
изе медикамeнт-
ScBininl п. -е 1. Geol седимент;
2. Med, Cfccm седимент, утайки.
SnIimnNU/ecUn1r п Ged седиментно
скало.
sclinent|n adf седиментен. 'mae-
епЛ'
SiIlM/nialOon /, -еп ут—яз—не. отла-
гоне, седиелн—адиЯ'
S|c1 т, -п поeеo.
Saft/, -я море'
An irr - Край морето. но морето;
Auf oierc— ~ В открито море.
Ssrcaal т Zaal морска змиорка.
Sgealle— т Zaal морски орел.
Scnbal п морски курорт.
Seebär т - - Zrol еорска мечка (вид
-юлпи)' 2. umg морски вълк. опитен
еоряк.
SCibcBcn п Geol подводен зeeлгрпс.
земетръс с ппиепнтср във воден (о-
слйе.
ce£iccchäBigT adj -варирал е море¬
то Окораб)'
SHcBlioK т изглед към морето'
Eir Hoirliimmi mit - Хотелска
с-оя с изглед към морето.
ScartiOamt т Zaol морски слон, ис-
полилски морж.
sdaUnemd adf с традиции е мтеeи-
лаамепто Он—род).
S/cOalSreu т еорппл-в-тпл.
SeeOaim/mvoik п морски народ (за-
кимавощ сп с кoеa5oплaаoнe)-
S(/|rUH/i. корабоплаване, мореп¬
лаване' лaиипaеня; 2. пътуване (пъ-
-зщ;отаиз) m eтрe-
SccOohmTssehuie ’ морско училище,
snnlest adj 1 здров. годен, изд¬
ръжлив (но плуваше: морски съд);
2. сес-рад-щ от морска болест.
SciTsci т морска рибо.
SccdiNd т aJPl морско вълнение.
Sncgmas п Bai морско трзва.
Sec/unke ’ Zaal морско ке—у-oаи-
цм Мливзещо но морското дъно жи-
аттнo)-
SeiHifen т морско приотoнишз.
SscHomd/i т aJPi морска търговия.
SscUunl т Zaal тюлен.
Seniact т Zool морски т—ралзм.
S|^UN|T/- ’ 1' морска рус-лом;
2. Zaol водно 0^3.
SecCibet п TecT морски Оп^^зодел)
кабел.
SeeKoBcti т МН морски кадет. юл-
опр.
Sg/carte /с I;азигaезткнa карта.
sccKlu adj готов за път. за отплу¬
ване Oкoеo6)-
SecKiiei п морски клим—т.
SneKridC adj болен от морска бо¬
лест.
SceCnirCheit ’ морско 6oлeст-
Sdieüslc / морски бряг, морско
зеaйбеeлнe-
Senir ’ душа;
Das Tui mim im ier - wai От това ee
боли д'щa-a;
693
DCUTSCHBUKGAPlrSCiE WÖPTEPßUCH
Sd/ebuT/m
Eine Uncur - Вере; иеияmзл'
Mii ganzer - C цялото си душ—, от
есп спееe;
Etw. liegt nim auf Brr - Нещо ми те¬
ми ло душ—то.
Sgelenocisc f ос но канала ла ог¬
нестрелно тепжнe-
Sgcknunt п Rel пoннвиоo опело (и
Католическото епекаo)-
Sg/lenOri/Iem т oJPL душевно спо¬
койствие душевен мир. гоной.
Scgllnmgrößl ’ оРО благородство, вз-
лизoдyщиe-
sHelemaui adj много .добър. добро¬
душен.
Ssciergitc ’ о-PL сърдечна добро¬
то, дoбрoдyшиe-
SrnlcmHcfi п о.Р1. Де/душеспаспеип;
дутшзвзи мир.
S||eigcnNi|'oft veraltend 1. иси~
хoоoпия' 2. пози—ваше ла човешкото
дyшo-
Seei/mlrbcn п дyщззeш мир.
seelenlos adj 6eодyщпш, о-yдeн-
S||IegмlSD/ JRel оиm'епня по вре¬
ме ло панихида (в Католическата
еъркзo)-
Sgalenquoi f gxT душевно терз—ние.
душевно мък;
Scclenruhn J д'щззнo оиoктйотвиe;
In’mii allem - С пълно опoкoйут-
виз. съвсем сиoктйшО'
seiecn-uifa adf много оиткoпш, с не¬
поклатимо спокойствие.
s/alcnv^^NülaU adj umg много весел
и доволен.
ScaieiveimCäuier т pB/oe 1. Маг лес¬
но обръщаща се лодка. стар и него¬
ден плово-елеи съд' 2. umg търговец
но роби.
scnlcn^^rw^nlt adj сроден. близък
по душо.
sтe/nymii adj с много чувство. за-
дyщпзпл. прочуис-зеи. eoспеeснвeш
(думи, итгплд).
Sccicmwandetmma J прераждане ло
душите (в рaзлиенитп религии); ии-
кoрcoенЯ'
Sscicmzistumd т д'щзишo състоя-
шил.
saaiish! adf дyщeвзЛl
Sechöwc т Zaol (зид) тюлен. мор¬
ски лъв.
Secisom// ’ oJPi Rel грижи зо си-сп-
нието но д'щ—тo' еппнгиoол- 'алхо
S/|Ispn|i- т лице, грижещо се зо
спасението на д'щaтa (свещеник
и лр.)'
SnalliU f O-Pl морски иъидyв-
SccmachT J силно морско дъреоза.
Sg/eamn т,■ Seeleute моряк,
scHMärnfsci adf моряшки'
~ iriaUr/d пОп Имам eoеящкн
опит.
SgcmаI1ncBr1uo! т моряшки оби¬
чай'
Seinunnsgarn п Oft пепyвллиелли
рoоkaои за морски иеиoлюеeшня'
- - spinnen Рaоk-ззaм избиемлици,
фoнт—сmичнн морски нс-oеиИl
Sg/nannsgnoB п in: nim - limdem зaпн-
вам в морето, самирае смъртта си
е eтрптт-
SdemiannsICirr п Ohl моряшки ми-
3ОT-
Segmanrsllil п моряшко иeслш-
Sceninnsspioeha J еоряшюи пзин.
Sscerülc JAbk sm морско миля (=
1852 е).
Segimlnc ’ еорска мило.
SgernSwr JZ^öl ч-йно.
Sennodil J Zrö морска игло (вид
ри(-).
Sg/mol ’ o-Pl кри'^;; ситуация зо—
кораб по време но илaзoн3-
S/|NOhsiefcHeN п ол—з за бедствие и
открито eтрл-
Scnoffiiirr т морски офицер. офи¬
цер от флота
SecpicrlMcHem) п Zaol морско оос-
че Оиид риба)'
S/eplhattc ’ Geol езерно плoе0'
Segräiie- т морски еoо6oЯннк,
пиемт-
SccraUBn—tf пиратство,
D/grIii/niso! adj пие—тски-
SidräiBcrscHüTf п пир-тски кораб.
S&-äibc-Thiggc ’ пиратски флмп-
Sea-cchl п Jue морско право.
Scc-elsc’^;ът'во^ее. пътешествие по
море.
Scerosc ’ Bat водим ЛИЛИЯ-
^&soiz п морско сол.
Sissiml т O-PL морски ияспo-
Ssasehüff п морски кораб.
SccscbjOTulSrU SllccHrTтT1Sr ’ о.Р/.
морско кте-бтплaвaшe-
ScascHIidbi / морско биткo-
S/esprriie ’ MOL оo-вoеянп на морс¬
ко територия за кте-бTилaзoнe-т-
S/gStraße ’ морски ипm-
Sacsl^i^<^^^kiäfii nun PL военноморс¬
ки сили. Ллom-
S-niing т Bal зид кофяви морски
водорасли.
Sc/tomic ’ еорска щaeaндyрo-
seiiüoHUlg adf в добро състояние'
годен оo- мореплаване, одеoв, изд¬
ръжлив (короб).
SseverlCehr т oPi морски -ронс-
пoрm-
SCs^^imsihl^i^^a / зостравтиk— при
транспорт го море.
se^-^i^ris adv към морето;
Dem Wind weit - Вятърът духа към
eтрeтт-
ScäЖ0.DS!r п о-PL морско вода.
Se/wag т морски ипт'
Elm Land auf dem ~ c--cicHcn Сти¬
гам до дадена строна по - море.
Seewesen п o.PL морско дeлo-
SiiwetterdiiNsU т морска метеоро-
лoгнеe- слумбо.
SeeWiNl т морски вятър (д^^ от¬
към морето)'
Sg/zeichcn п морски лoзипoеиoлзл
земо Мф-р. ш—е—кдур— и др.).
Ssczum/e fZö еорски език, иисня-
S/a/I п. - платно Она лодка, кораб);
umg Вf/ ~ sUneOehem Саш^ае знаме¬
ната, предазам сз.
Sg/cIBpml п nлoтлoвoдкa.
Siecinfiacn т ^лот но безмоторен
самолет.
SigillJfce/n п oPL безмоторно ле¬
тене. nлaeeркзпe.
sggctiliie/сп umi.y. sm itf,'. (nur Oef)
летя c безмоторен самолет.
S/acITiieziia m безмоторен само¬
лет, планер.
S/geljacHl ’ ветроходно явтo-
ScdelkluB m клуб по ветроходс-во,
scäcllps adf бпз плоано.
sgaiiN sw.' sm OffoVi 1. плува; (с
nлo-шoвoдкa); 2.- летя с безмоторен
самолет' 3. лети, рее сз Оптица).
Snaelo!—cr eue Pl umg щръкнали
уши.
Se/clrc/atto ’ Sp регата с плотео-
вoдoи, ветроходи- рeг-тo-
Sngllsciffr п кораб с илaтн—, плат¬
ноход.
Sigelsohuli ’ шноло шо злтрoвoдстзО'
Segelsport т о.Р1 ветроходство.
S/aelsuTem п Sp 'ИшдспрЛилПl
Scachluo!—_________________
ScgilTueh m (резен- зо корабно
плотно.
S/’cliucHscnuH т обувни от бре-
зecm-
See/n т -1. Ret благословия' 2. бла¬
годат, голямо шмутнe;
Dir Pupci euUeili zu Osl/mr den * Па¬
пат- раздаа; благословия но Велик¬
ден;
Ehw. ist cin wahr/u - Нещо л истиес-
и— благодат.
siginh-lngeNd Sagen Bridgend adf ~
slglnc—efcH-
seaenc—efci adf geb 6оoпoдoтeл. бла¬
готворен, много птлeолe.
SleensspuucH m бл—гослов, благос¬
ловия.
S|ecrswirceH m = Sng/NDpruci-
Sgg/гhp—l/eeor п - о,Р1. берлински
порцелан Мкаподобяващ яиoлсния)-
S/aler т. - 1' платноход, ветро¬
ходна явтa' h' безмоторен самолет;
3' geh реещо се птиц—' 4. вe-еoвo-
дeе; 5. (вид) лястовица.
Segneni п, -е Mall сeпмeл',
segMentär adj състоящ се от сег¬
менти.
scgmenitjZr-nn sw-УО Tb Гп-У, спгеее-
тнемe. еaзепeeяа-м, еaолaгaм но
сeпeпнтн.
scgrcm SW' И Tb ti-У, 1. благославям'
2. нкддряввм (mii tIuw (Defl т ншещоО.
Srgncaatioi’ J -xn BOat слгрег—ция.
отделяне ла наследствените фон-
тoеи- .
Se/mc/atiQNh [ss/rüer/jam] ’. — veralt
сегрзгоция (разделяне .росо! и де-
призшои).
s/blshinder adf с проблеми в зре¬
нието. със слабо орплип-
sahcN Isah. ensci/n) umi.V. Tb огУ
1. вижда; Онякого, нещо); 2. разби-
ром, eеeепeявaм' йг.К 1. виждам
Iвъоириeмaм чрез оеплип'o)' 2 пен-
мо сз Опас! jn1n- за някого)'
Einen Film - Гледа; филм'
Ich habe iim /sstern gesehen Видях
го (срещнах го) вчеро;
Das soll man nicHT so nng ~ Не трябв—
дм се гледа така oгрaлнеeнo но тоз—'
Noch dcn K^^d^rn - Наглеждам де
цат—'
Sieb mal! Погледни! Я зим!'
В1-ur sicHi топ. loss.'. По това сл
зилда. ез-..;
GAbEDOrt
Etw. (Akk) nioHU mehr - Körnen Hs
мога да гледа; повече нещо (омръз¬
нало еи п впчп).
S|Hlncweui adj зобелелителзе. зас¬
лужаващ да сз види.
scHcmswUrlig adj - scHcnswerT.
Siieisw^i^r^io^j^knüu/ -am оoблопми'eл-
нoуm.
ScS/m m. - ясновидец' пророк.
Snhemliick m пеoеoепски пoпллд-
S|Hcugabc f пророческа, яснозидс-
ка дорба.
S|biehleu m дефект на зрението.
S|bhü11c J помощ при елтeлe Oлyиo.
очила и др.).
SiSknufi J оеeлнe'
Вül ~ lässl посН. nimmt ob Зрението
oтслмбвo-
S|Hk-eis m зрително иoлп; хори¬
зонт.
Sihleistumg J ори-;лнo способност
Мн— oкoтo)-
Sahloch п А па! оeeие-.
S/hne J, -п Anat сухожилие.
saHnen, sich sw-УО TD копнея, силно
лелая. жадувам (roeS Jmdn.J/iw.
(Dal) зо някого/нещо).
SnhnenriB SlSncnnsc m скъси—;. н—
оyхтмноип-
Sehnetniemmug| Med еoотяпaнз н—
сухожилие.
Sehnerv т Anat очен изри.
seHnie adf I. жилест (месо)' 2 жилав,
мускулест, як (ръце, крао-).
c|HnIicH adj съкровен, с-ростел,
пломзн;н, горещ'
M/im -sici WiNscb Нaй~усoртвплo~
-о еи мел-шип.
Sehnsucht ’ о.Р/. копнем. горещо
eзлoлнп. нос-олгиЯ'
s|Hnsäen1üg. adf ноппллпн с нопизм'
-л BlOcKs Погледи. пълни с нопизм,
snHncuc!1seohi adj пълен с ктиeeм.
изпълнен с итпнпм-
Scbon/un п зрителен орган.
sehr adv много. твърде; доста;
- gut Много добре'
Ich hohe Mich ~ geOreul Много сп
зoрoдзaв;
~ gccH-1/ В1мen und Herren! (Мно-
го)уваеопеи доми и господ—!'
Biili Ч Моля! ,
SahupUr п Маг ппеиокoИ'
Scbsohl—fc ’ o.PL острото но зре¬
нието.
694
ScHscHwacHn ’ о,Р1, слабост но орп-
нието.
S|Si/ci т проверка но зрението
0оa получаване и— шофьорско книж¬
ка и др.).
S|Hec-мöecN п o-Pl = S/Hknafi-
Snhweita ’ o.PL оеиmeллo поле;
In ~ blliBcN Оставам е зрителното
поле, остовом видим.
SäiwinKcI т зрителен ппъл-
safehl adj 1. плитък (река); 2 пло¬
сък. повърхностен, бан—лзн Oеaоro-
вор, тeмa)-
Säfle J -п ooиеинa-
S/ilnl п. - l.südd ösler вaл6-' 2 сто -
ра мярка за течности 00,3—0,5 л)-
säfdcn adf копринен. от коприно.
sclicni—11/ adf като новина, коп¬
ринен.
SgjdiNbind п нопринпно пoндплoa-
Sllinbau т о,Р1, ('борство. коп-
рннaествo.
S||dcnb-oCai т о.Р1. копринен (ро-
нот.
SgflcmOiden т копринено лишо—.
Scilcm/ewsBe п копринена тпзaл.
Sellinglini т OtPl лъскавис;, бля¬
сък но oтиеишo.
Seiüieiimniecei/ о-PL технико на ри-
сув-нз зпевх ктиеннo-
S||1eNh1p^er п тънко kтeрннeea
хартия Oлoие' за опонозалп ло обув¬
ки и др-)-
SiZdcnuaipi ’ -п кoиенлпнo 6'бо.
Sildensciui т ooиеилeл щaл.
S||l/nsp1ngi- т ZÖO копринено пе¬
перуда, оолрии-рн-'
Seidenspinnerei ’ 1. кoирнлoротиo'
2. копринено Лa6риoo-
SeidecnSichern-tl ктиеилплo (роде-
еня-
S|ülen!sior т oтиеинпн ^от.
Sllcmstruße ’ пътят е— копринато
(от Китай към Заподно Азия).
S|dinsUnnnp1 т meisl PL коприне¬
ни еoрoпИ'
SiülinluoS п нoиеилплo кърпа,
siIIeNwilöH adj епо като ктиеишo-
Sd^l^n^nieeislorf т зисиoошa цплхлто-,
siülüe adj като ooиенлo, копринен
MПO-
S/IOe J -л сопун.
ssiisN sw.'. bb o-.'~ 1. сoпyлновoe'
2. Geol иетмивoм Оеилпрали, руд-).
SeiicmBlose ’ сопукпн мехур;
695
' DEVTCCH■DULGЛ&1CCH£C WORTZROUCH
S|ü1eneinsi/i|eu
Wir - leuhI1Ulcn Пръсва се кото см-
пунзе мехур.
Siifenerli f o-Pl, хумо.
S||fenNpcCeN mBisi PL н—утср-oк са-
п'н, сапун еа ирaв.
SiüTenKisie f umg сомоделно нмeем-
аело детска коло с 4 копелето.
SsiTerkräut п Brt с-и'шчe-
Snircnliugi ’ сапунена вода, луго.
Snllrmopcr f umg сoeyлeeo oи;рO'
ScOiimsciale ’ сaиyлипеoa-
Silf/nseHiun m o.PL с-пуи.;; пял—.
S|f/nsUiok п калъп сопул.
Scl'inwasscn п с-пулпем водо.
scjll/ adj 1 сапунен (ръце); 2. като
сопул. с нзприя-зн внус.
sc^^r оф отвесен иер-икалпе, пер¬
пендикулярен.
sithen sw-УО Tb ОГ-И- прецеждам'
Лилтеиемм Oтпенoсm).
S|0!Uuci п кърпа за елд;н;; цедилка.
S«1 п, -е впme-
SitlaCk-oiui m окробот. ходещ го
въже. въжеиграч.
Siiliahn Jвъжена лилия.
SiOllrüeKe J ипмпл мoоm-
SCirtrderem m Tecb вътел иолзлйпр.
SntenühГ/r п o.Pl сooемлп ео зпмп.
S|iIceSuTi J 1' група алпинисти,
овърз—ни с едно зъмп' P.pejon олио—.
пеyиa лицa-
SiOlsoHwrBsbabm ’ зъм;;- лилня-
S||1sh-ingeN п - SifliUpieN'
Sslitunz m ходеше. танц го въже
(auch üDerlr)-
Seiitäreer m всeпипзoч 0aзрт6am)-
S|01wiide f TecT лп6пдкo-
S||m m. -е veralt гъст сироп' пет¬
мез.
scIii (war, acwas/1) ume,', sm iii.V.
1 ссм; 2. тсм, Пеием, cущeзтти'зoe
3. сс.ъ^, тсмеирм пс, тпзббзз—и—е
Ei ist Amet Той е лекар;
В1s fei scUn schön! Тово п много ху-
6-ео!'
Ich Bin ihm Böse Сърдит съм му;
Ich bim Oün В/nokra1ie Аз съм зо де¬
мокрация'
En ist Im Gimh/d Той п в прaднкaтa;
Ich lenke, also Ich bin Мисля, сле¬
дователно същес-зуи—м'
Sei K/fn Kinl! Не бъди Мие се дръж
кото) дете!;
Das wäre alias Това п всичко.
ss|i2 unr-Уо sm iir.y. + eu + Infinitiv
1' мога да тнсправя нищо; 2. крябва
дм нoирaвя нещо'
Die AiljaBc «и iricht zu tösam Задо-
чата еолп лесно да се реши;
Es iS roch viel eu tun Трябва да се
сапрщн още мeтпo робота.
s/M3 unr.y. se Hilfsverb |zlurBüäüeg
von PeeJekt ued Plusquamperfekt);
Ich bin zu fin geeingcn Отидох при
шего;
Ich war eu ihm geeanecn Бях оти¬
шъл при нeпo.
säfm (scfme. scim. c/ün/) pass peae не¬
гов. свой;
- Bruder Неговия- 5ра-'
-c Wohmuni Неговото жилище.
Sg|g п o.PL geh битие, съществуи—;.,
setne-seiUc adv от негово с-еaea; от
своя с<рaкa-
s|ne-ie1i adv нм времето. тогово.
sn|NisgenfcHen prom иoдo6лл на лз-
го. като шего' сe6пиoдoбeл'
Er uni ~ Той и подобните но него'
ETW. sueHi ~ Нещо няма р-ано е—
о;6e си.
SiOmrtwc/rm adv 1. заради него Опри-
еилo); 2. с негово уъглoоип (одобре¬
ние).
seinetwillen adv: um ~ зароди него,
cnfN1e~ peon pass негов 0-о, -о' -и).
s|n|IissiN шОп lassen uii.'. Tb tr.V.
umg оставям нещо и— мира. ост-вя;
които л.
Si|smük f о-PL. сеизмология.
c|sмfcc! adj сеизмичен.
Scismaarop! а.: Sn1cnogi1T m, -xn,
-em сeнзeoпе-ф-
seüsMog—apilscH а.: ce1cnogп1Tiscn
adj сзизeoпеoфоки.
ss|1| peäp (Dai) от 0о— време);
~ 1980 Ог 1980 г.;
- zwei JoS-en От дап годили;
Jmlm. /ist - Kuiicm kerrem Позно-
вае някого едва отскоро.
s/^1i krej = ^*1111.
cl1il|n| krej отнакто, откогато;
NB:
Deklination von sein |Pаsтвssivpronomвп)
Nom
Akk
Dai
Gei
Sg m
тeöm
№0111
sTinem
seines
f
seine
seine
seiner
sTieBr
n
seöm
sein
seinem
твimвт
Pl
seine
тeöme
тeimem
тeönee
- ieh Bus grhömt HaBe, Kunr Ich k/fre
Rule fii^i^cm Откакто чух това, нп мо¬
га да намеря гоной.
siiiliM; adv oгmoгaаa-
S/te f -n 1. страна' 2 строна (но
геометрична фигура); 3. о-рocиеo;
4. ссгнк (ош I'гoмeлтинеo таялО)
Von offizlcllci, lieeliiäcsig/- - От
oЛнеиoлпc, достоверен из-oелик;
Auf ~ 102 На 10h с-еaниеo'
Ehw. (Akk) eim ~ leein Оставям не¬
що нос-рони'
Auf Bem einen —.- auf Brr unBe-cn -
От една строна; от друго страна'
Jmlm' zur ~ sleHen Подкрепям ня¬
кого'
Sich von srinem Виест ~ zeigen По-
кoоаaм сп от коЯ-добрата си страно.
NB:
SelUin- се използва в немския език
за образуване на сложни същест¬
вителни със значения:
1' страничен, срв. SeiOesialiar,
Sritidbiick ...;
2. Mit флангови. срв. Si1ierir|-1iT.
Sitlenuiealc- т в—гол със отpмлич-
ко разтоварване.
Sitlenilian т отеoние;н олтар.
SetienangnITT т МН флангово отоко.
SithinunsIcHU J профил; изглед отс¬
трана.
Se|ieNaurh-oelsenuil т Tecb броня
(но коло).
S|]icn1us п o.Pl. Sp поле №3^ стро-
лиенм-o линия на терена.
Seiten1ic|ang т оmемeичeл изход.
S|ü1ln1ncI1n1/ ’ Sp -пчлиcня. у-рa-
eиенo лилия-
SeüU/nieieC т поглед с кр—йепцa ло
окото, кос поглед; скрит поглед.
Sg|U/re1r|urg т с-р-кичен вход.
S||Uine1nsUiige- т pe/re пеп'сияаoш
политик, дошъл от друго полити¬
ческо пространство.
GAOEROFP
696
SeilenBlöking
SiüUinIickuNe/МЯ Лпaeпoвo прик-
РИТИП'
SsitcmThügci mAecl строиичло кри¬
ло Она огрaдa)-
SClenfOUnnида/ТесН стрaлиен- нaи-
еaвпявaшa-
SdTHnganglkor-rZlor т в-гол със сгра-
e^ee норидор'
S|ÜUln|1Dse ’ утрaничкa улично.
SelleniewelSr п МИ щик, бойоне-.
Setleng-iben т улича— кaлoзкo-
S|teNnaibie-enIe f Math еедиана,
утр—лoптлoзяшa.
S|1in!iii т 1. Sp стр-ничпн удор
(фехтовко)' 2' иронична, яовитллea,
критнен— зoбплeмиo-
SitUiniiei / стрaлнеeт положение'
Вen Verwundeten In - b-üngen Об¬
ръщам ранения встеaни-
selienling adf дълъг. заемащ мно¬
го страници;
Elm ~eп B-1/1 Писмо от няколоо
утеaниеи. много дълго писмо;
Eiw. - bcscHrafBcm Оинсзae нпщо
ла цели страници. еиого дълго.
SlienKeilifChem странично вериго.
SeiinliHne J стрaннелo о6лпг-ли-
(со кресло и др')-
SeiicrlcitweK п TecT вертикална
сг-6илизир-шa илoш (;— сомолзт).
Sitiiniinle ’ стрaeиелa линия,
selieN-icHite adf in: Bus Dao sU/bl -
диапозитивът e иoстaвпн прaинпeт.
S|iiN-1ß SeltCNriss m странична
проекция. изглед отстрола.
S|Uidnuler п Tecb стрaлиенo -кор¬
мило Мн— уaмoлeт)-
c|1lns p-dp (Gei) gel от о-рaнo но.
SilUinscHeülee т път встрани (и ко¬
сото).
SetienscHtTT л Arch стеaлнчпн иороб
(и църкво)'
S|01cNscbw*mMeN п аР£ Sp стрaние~
ло плувоеЛ'
SeiUcdspmudg т кратко изневяра,
любовно авантюра; кеъщкaнe-
S&tsgSOmllä ad/Bo сарашиеeн (клон.
Лилшо, цият)'
SntiensleöHen п o.Pl Med бодеж и
утрaлмтa.
Seitenstraße ’ стрoшненo улица.
Seüiensi-eiOen т странично плотло
(зо спиралп № аутобол)'
SeliinlascHe J стр-лзеeн дмоб.
SCfesniür/ отр-лиеe- зрота.
sCUnnverKehnt adf но огледален ирнл~
цип. обърнат Oди-иoзи-нв)-
S||tcmwaacm т кош ло мотоциклет.
Sn|Tlnweöicli т Sp сеяна ла играл-
кото полз.
snZeenwifsn adj umg = sifierloNg.
Snllcmw'nl m стрaeиеeн вятър.
SeZecmiuHl J 1. Typ поредно число
но страницото 2. общ брой но стро-
лненme-
srüTSc- adv oтmoпaвo (до moии мо¬
мент).
slUlicHt adf страничен (оТстрони),
scZiiiohj peäp (Gei) встрани от;
- des BoimHoOs Встрани от гарата'
tтNg~enm GeBäuli Встрани от сгра¬
дата.
SClTwärts adv зугр—нн. лас-рали; от-
страеИ'
Sejm (sejm] т O-PL сеЯ; Ополсният
и—рлaмeeт).
Sekinle ’ -л Math сенанто, оeoyшo-
SeK-ni л. -е Med, Aeat секрет.
SeKi/iän т, -е 1. секретар (но пи-
сотзл, ла oрraнизoеня)' 2. писали-
щп. еосо; 3. Zoo/ секрет-р (вид оф-
риканска птица).
S/Cn/ii-faU л. -л касцелория, сек¬
ретариат.
SeCn/täilm f. -пея спорттарзо.
ОД-сТ^п ’ -еп оeкрeенH'
S|KTm -е шампанско.
SCCe |/ -eRct спkтo-
ScKtrrfUbrrm т водач и— секта.
ScKhcnwlc/N п оР1 лoличнл а— слити.
SgCUTlusohe /бутилко (зо) шaмиaл-
СКО'
SakUgios и ч-ша зо шoмпaнсoo-
Scktlcr/m т. - спктaлт-
seklüi-e-Iso! adj сен-метски (е ре-
лнпиoзпн или политически смисъл).
Sekiti—/—tun л o.Pi спктoнгутит-
SekUton f -en 1. спиция, отдел' от¬
деление; 2. днслзенн; аутопсия.
S|KUüonscH/f т ръководител но сло-
еин. отдел.
ScKtKcich т чаша зо шампанско.
Sck tkciet/UiÜ винари— зо производ-
стио но шoeиoнскTl
S|K1küiii т съд с лед з— бутило—
ш—епансоО'
SiKlon m, Sektoren сeктoр-
SaKund /, -ет öтoвri « ScKinli.
Scktundi/ Sekunden 1. щeс-и и сзд-
ми клас ло гимназията (ФРГ); 2 вто¬
ри клос в гимиозият— (Австрия).
Sekuni^^anl т. -еп, -еп опoyшдoит-
c/Cun1ä- adj geh зтoеoстeeeeeа,
вторичен.
SCKundärct/Cinoncm nun PL Phys вто¬
рични електрони.
SeKundjuriehren m Schweiz учител е
пo-птрн- 'енлншлa стлплл.
S/ksn<||ri>t|cniiun ’ Gil споундарл—
литература Iиayел- литература зм
вyдтeeу'зпши прoиовлдeeия)-
SrkurlärstiOM т Tech зттрзеeн
moo-
ScKundo-sluia f о6р—оoзo'eлeo сте¬
пен след нмеaлнoтo т6еoоoвaннe'
-1 Първа степел: от 5. до 9. клас и
основното училище и от 5. до 10.
клос е реалното хеилзшe и е гимна¬
зията (ФРГ);
- И Второ степен: от 11. до 13. клас
е гимназия-а МФРГ).
SeKunda fr -п сенундо;
Aul die ~ /спои С точност до опkхл-
дато, много moенО'
sekunlenlana adf с продължител¬
ност от няколко секунди'
Elm -ns Schwellen Мълчокип от ня¬
колко спиулди.
SiCunlensöHneiii ’ От: *п - светна-
знент, много бързо.
SaKundcNiciger т секунд-реин (но
еoсoвниo)'
scnKiNI/sr ms,И Tb öie-V. 1. спихл-
доат съм Iири дуел. е бокс—)' 2. под¬
помагам, пoдkрeпяe-
seCunIIücHJsekänIiücH adj вся;— сз-
иуидо, емеслоулдеО'
sali prom dem същият;
Im -em Zu/ В същия жл—к.
silier pro« dem сам. самичък. лнент'
Das Haie toi - genae!: Coe н—про-
зш това.
shIBsIi prom dem самият, лично;
Ich - Аз самият'
Ich MocHle Ihn Chef ~ spucoHsr Ис-
нам да говоря лично с н—еoлниo—;
umg Вoн Ruhe ~ sein Смеото спо¬
койствие 0ЪM-
sнIhDу adv дори' даже;
~ in wa— lanil einverstanden Дори
тоЯ бе съгласен с тово.
SgliB^Se^oCttung oJPL. самоуважение.
S|1bcU1N1Iysн ’ 0MMОMЛ0ЛHЗ-
cнi1c1äпliä ол seibsisiä^g^iia adj I. са-
мостоя—плее, нпоaиисиe' h W-e-scl
DEUl'SCti-blllCAßlSCH&f, WODTED&UCli
697
оoмтоттятeлeл, със собствено пред¬
приятие.
NB:
cнlist•JSgIhci~ словообразувате-
лен елемент в немския език за
създаване на прилагателни и съ¬
ществителни със значения:
1 сам. отнесен към собстве¬
ната личност. срв. SclbsTbeTrug,
se11stCni1tccH'
h. нефабрично изработен, от
собствено производство срв. scIBS
acBocKcm;
3' със самостоятелни усилия,
срв, SelBsUHihfe' sнIbsiKIebнnI-
SHlBstlnlfäeeie -.: SнIbDSTäNl»ggeH_ir
oJPl самостоятелност' нeзoзиснeoст-
SHibstanklige ’ сaмoo6винeлип-
SibeSaiigSteCeium/' сaeoзaрoоязoшп-
^Ib^^taiTopTerung f оoeoeпрmв0'
SнibsU1nceiн1c! m сoмoиорoинявaнe'
мз'тмa'иенo компенсиране.
S|iBstonsiöscr m Tech самоскиеоч-
oo (но фотоапарат).
ScibstaussCSalter m Tecb автомати¬
чен прекъсвач.
БсИзИ/Ветите/-Н самообслуж-
BOHn.
SiiBstbclicmur/sialcm т eaгoоин на
оoмoo6сл'мзaшп.
S|IbsiBld1lNUNgs1ankste]ee ’ бензи¬
ностанция еа сoмтoболyжаaнe-
S|ll1l1BIгr1нii1/nn/ o.Pi самозадо¬
воляване. ммотyр6aеия-
S<nibeSUBCTruhtungj//Ktf с—мооплое-
дмee-
SHlbstlnlhauptung ’ сaeт'твпрждa-
золе. сe6eyтвпрждaвaлe-
S|llBStbC!ir-sClHUni|/ o.Pi о—мoo6лo-
долил'
Die - veiiar-rm Губя самообладание.
Sнe1ci1нKös11gung ’ о,Р1, пепврoea
но собствени рoолoокн-
S/lb<SiBcMlteIiIunä' o.Pl соеосъжа-
лплнe-
Sнe1c1beccH-änkung ’ оoмтoгеaлн-
чзииб'
Sнlb^CTвнSinImlmig| oft самоопре¬
деление;
Nationale - Национално о-eтoирe-
делениз.
SelBstbcstimmungs-celt п право но
оaeooирeдeлeлиe.
SнIbcii/1l1I1gnng ’ Wörtsch само¬
стоятелно поемане ла рoовтди (и
оoутрмхoвмmплнo'o дело).
ScIbsTbctrug т о.Р1, самоизмамо.
scthsUlcwußU cнebcibewlussi adf са¬
моуверен, със самочувствие, оъонa-
вощ достойлстаа-а СИ'
SHlbsiilwüDhsiin Sнebciieжu$cice1r
naPl самоувереност. сoeтеyиствиe.
чувство зо собствено дoстoЯлствo-
SitbSBOilils п автопортрет.
Selbstbinder т 1. veralt вратовръз-
и—' 2. Gandw сeoпoвръовaеoa.
Silbsib-Hmsung ’ Tech —в-оматич-
ло сиир-шe.
SelbsSтIllonl1Sllengg 1. oft px/on соео-
^пдстовяле; 2. aз-oиoрmрпт.
SHibsidtslipiÜN ’ o-Pl самодисцип¬
лина'
s|IbsUiigen adj собствен (с подсил-
и—що ол-чплип)l
Selbstentlader т. - Tech сомосвал.
S|iBitesNiZiirdnr| с-мoо-п-лв-нe,
оммoвпзилoмeлявoаe (на зeшeстиo)-
SgIIвCtnUf01HNng^aoPL сe6птитошoвo-
лп Очрпз говорене за себе си и опоз-
лозашп проблемите но други).
Sg1BsITl•TahsunglcgbUhh| прyи- зм
оe6eoпoзшaвaнп-
Seli!^tcгHueiur|cinüci т о.Р1. ин¬
стинкт зо сoeoспвеaeeнип.
SнIiclterkнNnin1s ’ o.Pi сeбппoонa-
ние'
- ist Ват №1/ ScSnüiU eum Besserung
Себепознонието е първата крачка
към yусвършпнуmвaнe'О-
Sнebsie-nieIrigungJ0aaмoyнIмeниe.
Sнlbctcnziнiirg f o.pl. сомовъзпи-
maнип-
S^lhst'abre— m 1. лнеп, копто само
шофира ноп-о или служебна кол-'
2' иг^Е^во^щд^г; (колит (I'lpеaзлясиlaнa
от соеия инвалид).
SniBsraH—ioOcTUc/Mlt самоходен ло-
ЛПT'
SHlbseTünaNzie-ung ’ самофин-нси-
рaлп-
sntBsUacBooKem ^11^ gcBocKen adf
домашно приготвен Oолaдннщ, хляб).
salBsT/sTäll*/ adj с-eoдoвoлeн-
SHiishgHfäliigKeil ’ rTL pe/or само¬
доволство.
sclbstaemachit scIBS acnacHl adf umg
дoм-щпл, домашно приготвен.
ScIBstgemü/siM adj доволен от себе
Selbstmorden
си (без стремеж за промяна, пости-
пoлл но нещо друго).
sntlstgercCSh adf pe/or соеоените-
лeн-
SHlbstaericHiigKeihJ^ j^efro соеомеи-
телел, убеден и собствената сепог
решимост.
S|1istae:^]^imäch п meiss PL Овътре-
щeл) монолог.
scIBsthafTend adj = seIbsUkilhнnd-
scIBstherrllcH adf деспотичен. само-
влoо'eл.
ScIbstherrllcHkelt ’ o-Pl деспотич-
ност. сaмoзлoстнп-
SH^eвD^ec--sC^s1TJJ n.PL -бсолютизъм.
сoeoдпржaвип.
ScIBsiHIlOc’ oTL 1. сaмoиoмoпе 1 Jue
оaoтннo сoмoиoшнтo;
Zun - ccH-eüien Поемгом си сам.
SelBStS/eir/ruppa ’ групо за взаиео-
иoмoш Онопр' при алкохолици и др-)l
SHlli^tii^^BuKtlnn ’ TecT самоиндун-
ция.
SHlbSinoniH ’ oTl, соеоирония.
snlBsifsöH adj geh себичен, згоисти-
епл. eгoеeн-рнеeH'
SclBstjusTiz ’ Jue соморозпрово,
cнibstKieB/nI adj оммтзaлeпяш се
Оплин).
Selbstkontrolle ’ с-монос-рол.
Selbstkosten eue PL WOriscl себе¬
стойност'
Вie - sanKem, ^^rrim/e—r Намалява;,
снижавам оeбeс-тйнoсгтa-
SneBsUKostiNprsüs m ФОлкТ цешо шо
nетззвoднтлля.
SclbstKostenr/ebnung ’ Wöifscb ra-
числяз—не но сeбпсттйнoсттo-
Selbstkritik J oPi самокритика
snIlSlk-üUlscS adf сaeoкентнеeн (за¬
бележим. дуеи).
S|IBstluIepisToiH ’ автоматичен пис-
moлeт-
bchtungjr Tech автома¬
тично Iоoмoзмрeждaшo се) устрой¬
ство.
Selbstlaut т Ling плoолO'
Silbsllob п o-PL соеохволсгао, см-
еоизтьоване.
sctistlos adf самоотвержен, 6езко-
рис-eл-
Sg]bslteoSs|gkt_|'lJ0Рi 5eонoристнoс-.
оoмoтmиeрeeнoст-
SnlBstmord т сoeo'бнйоmзT'
SnihstMÖrder т самoyбипе.
selistmörBe-iscS
c/eic1nönBe-icon adj самоубиЯст-
впи; много oeaсee, еисиoвaн-
Sclbstnorl/rlamKe т мисъл за са-
мoyбиЯстаo-
SHlBsinnrlkommonlo п батальон но
смъртта Iоo особено опасни военни
тппеaенз).
Seebctnor1-aic J процент на само-
'бийс-аа-а.
SнehcTmn—Bee-cucH т опит за само-
yбийотаo-
scIbstquäleriscH adj сoмoиоeъчвoш ол-
selbstnelenl adv umg veraltend ес¬
тествено. разбира оп-
SieisU-egie-umg f автокрация.
SclBstrelNlgung /‘мммопречис-в—ке
(но реки, eзeрa)-
SeebsiseHaei/- m TecT aа'oммтиеee
прeзъовoч-
c/e1ctcohli<nßcn1 aäj aв-тмaтиеeт
зм-аарящ се, оoмтоaтвaряш се Мера¬
та и др.)-
S|IicisoHneii/- т Tech сммoзмпио~
защ. регистриращ опор-т.
s|listsich/r adf самоуверен, уверен
и себе си.
Se1i<SuSa^Ii^s^r^<it./^^.^l смeт'зeрпнoст-
Sнlicic1cn/пung J TecT 1. —втомо-
тичио 'провлелие' 2 матoeнлoт-
S|IhctcUu1iiм п оЛ, оaмтсттс-eл-
ло ниyемвaлп;
Sici (Dal) eiW' im - ineigncn Усвоя¬
вам нещо самостоятелно.
SnilsUsuohi f o-Pl. eпoиоъe, себелю-
6ие.
sнibcisäenu1| adf егоистичен, себи-
еeл. себелюбиВ'
Selbstläufe adj TecT oзтoeamиеeн (еро-
-o, превозно српду-вт)-
SelbsUiäuscHung J - Seibsi1нi-ug-
SribstTjllc'hHtiinme o.Pl. geh самоно-
дeсeтс-, аноokoeeрил-
SнlЬstйlb!InsCStiiilg/ro.Pl, смеонад-
еeнявaлe;
umg An ~ ieilen Стр—дом от лaдеe-
ляване на способностите си
Slibs^S^I^lB^sr^^NBigeo-PL борба със
себе си. усилия за преодоляване на
самия себе си.
Sclbstuintrr-üobt т о-Pl = SeIBsiciu-
1*11.
ScihsU^i^i^^imU^^^urg/^toк-отговор-
кост.
S/lbsltecnвeeNNugg оaeтзмиaлвмкe
(кото зид самоубийство).
GABEQOFF
c/lbsivc—gessen aäf отдаден изцяло,
забравил себе си.
S|Ibc1yereesslcn!eiU ’ о,Р1, сомозоб-
рава, пълна oтдaдeнoст-
SнIicive-IengniNg’О--JJ. оoмooтаep-
лeнoо-. сeбeoтрнеaлиe-
sнIicUecпi1cht adj смеовлюбес.
SHibsU^i^rNÜeHUung ’ сомоусищоже-
ние.
SHlbseve—pn/guNg ’ грижо зо собст¬
вената прехр-л-'
SHlbsiv/useHuIIen т/п a,Pt, Aämöe
собствена винa-
cнlbseverseänllici adj потeстзпн, раз¬
биращ се от само сПбл СИ'
S|IisUveinsUäNliicHkH1U ’ -еп нещо ес-
-ес-веео, нещо, разбиращо се от са¬
мо себе си.
SeIbcTee-suoH т опит върху себе си
(с eпдиенаоko. л—'ел— цел).
Snihsivsnlcülügumi ’ о.Р1, самоо--
брмна.
SHlisl^i^i^t-auen и о-PL самоувере¬
ност, вяра е собствените сили;
Jnls. ~ siä-ken, Н/Всп Засилва; нп-
чия оoмтyвпрeлтс''
S|eisUeelnwiiht1Img’О о.Р/. самоуправ¬
ление.
SniisfrvrmWrrtiioChnmea.PL саеоосъ-
шeо-аявoаП'
SgIhstwäh1erT/rnBi/nce т авгом—-
тзчнa телефонна еeнтрaлa за далеч¬
ни раостoянис-
ScihsUweri|/1ühI п самочувствие,
oеплka на собствената стoйлoс--
SHlbsizensu—’ oPl мв'oцпноyрa. епн-
оyрa на самия себе он-
ScIBSze—Oahl т сoмoрoопaдaшп. с^^н-
гонло рмиn-дaшЛ'
SclbsSTic—S<Tning| 1. Tecb самоуки-
щоезние. сaeoрoие'ш-вaeп (но ра¬
кета и др.)' 2 сoeo'нишoмплип. раз¬
рушаване на собственат— исивик-.
snilstzuimOsdem adj сaмoдoаoлeн-
Siiistenlriclenh/Ilt’ а-Pl, meisl pe/or
о—мтдтаoло'вo.
ScilsteUdluid ’ оммoзмп;лвмлe.
S|IbcizжecK m o.PL самоцел'
ElW' wind xum ~JEiWl isi mrOrem ~ Не¬
що сп превръща е оaмтеeлJНeшo п
сммтепо.
ScIBstzweifel т съмнение в самия
себе он-
spIcheit sw.'. TD tr,'. südd östeee иy~
шо Омпсо. риба).
698
теПСТси/т .ш.И TD tr,'. geh селек¬
тирам. избирам, подбирам.
ScirKtümm ’ -еп Boot оплekция-
SeeekUlpnslH/o-i/ ’ o-Pl, сплпkmзаea
теория, теория за пвалюеиятa.
sei/Ci|e aäj geb сплekтзвпe, изби-
рателпе.
Snirktiv^ltät ’ o-Pl. TecT избирател¬
но способност, оппekтивнoст, изби-
рм'eлнтут-
Scl/n п OoPL. CTem сплел.
Selenologie ’ o,Pl селпсология (на¬
ука зм Л'HOTO)-
SeefnaBcmuN 0'ccITmc1d'mжm] т,
CвlJmаäвmem [.„mcn] еoзпк, издигнал
сз със собствени сили.
S/tia aäj 1. Rel итooeл; блоеее. бла¬
гословен' 2. много щастлив' (лампа.
Snliae m/f. -п, -и Rel починал. по¬
чинало; eue PI. блaжeнoпoеившиme.
ScIigKClT’o-Pl. l.Rxlвечно блажен¬
ство' 2. блаженство. върховно щас¬
тие.
s|hi||sp-ecHeN cllig sprecScn umr, У.
Tb te,', Rel причислявам към лика
на 6лммплнгп (в Католическа-- църк¬
ва - утпппн. предхождаща eрoаъз-
плaссвaeптт за светец), nрoвпоглм-
ояаaм за достоен за еeлнпнoоea
чит.
Schic—Oe ['zciami] т. -(т)|J, -j-п o.Pl. Brt
еeлилa-
S|lle—ieknoile ’ корен нм целина.
SCiUer adj' 1 рядък; рядко срещащ
сп' h. необикновен. новънеeдeн, из¬
ключителен'
Ein -cs MiNc-iI Рядък минерал;
Eina - limmr Bemerkung Рядко глу¬
паво иo6пппмкo-
SilieniHief -xi 1. aJPi рядкост. 2 ря¬
дък екземпляр, рядкост'
Es ist ein/ — Iocs-'- Рядко утaвa 'M-
оо, еп--.'
D1c ist IciBer Kaire ~ За съжаление
-ова из л рядко срещано яалeниe-
SнeuenSeiUc^^гU т о.Р1, еeннoуг на
рядък предмет.
S/lt/ms т/п oPL, ~ SeiU/uswusseu.
Siitrrswossii п oPL пoзнрaнa мине¬
рална водо.
saitsum adj стролел. лeoбиеoпл. осо¬
бен.
scITsiMimw/ise aäv строено. е'длО'
Sntt^imCriii ’ -xn 1 o-Pl странност,
чуд-тост; 2 странно явление. особен
699
DEVT&Cli-äULCAQICCHEC WÖRTERBUCH
snmmc2
процес.
S|M л, -x Lieg сее— Онай-еолният
елемент от знaеeлнeтo)-
SrnariiK f o-Pl Lieg сееонтикО'
s/nantisc! adj Lieg сeмaн-иеeл. ce-
мaнтнеeсkи-
Srenm m. -x Ling семема Iонaчe-
ние ла езикои онao).
Sceester п, -1. семестър Овъз ВУЗ);
2 ösisrr yyеeбe псро (в тченл^щаe.
SenHsterfe-ien nue Pl, сeмeотрнoл-
ла зoзaнцин-
NB:
cнmi-JS|m1- п немския език. съ¬
четани с прилагателни или съ¬
ществителни, тези словообразу-
вателни елементи придават на
новите думи значенията 'полу-,
'частично'. срв. ScmiTinali. sani-
lumum.
Semifinale п Sp полуфинал.
ScmiKolon п. -s точка и зопптоя (пре-
иинaтeлeл знам;).
srnlluna- aäf с форма но полуее-
сeе.
Semina- п. -е 1. сееинар, семинар¬
ии оaлятия (в университет)' h. сееи-
нор. оурс; 1 институт е 'сивели¬
те-' 4. семинария.
ScnirarunBaih J писмена розробо--
ка, която се представя зо зазеро— шо
'еoстиe е семинарии 'пролкения
във ВУЗ.
SenlNo-|-uhpe J студентска група
(във виеше учебно зазедлеил).
Senii^.o-|sU т. -еп. -еп сееинарист.
Senil т. -еп. -еп сееи—.
S/eivoka т Göeg иoлyплoснo.
scnjUisci adj спеитски.
Sgmmei ]/ -п südd östert хлебче;
Wie wi-Mi -N Weggehen Разпродо-
eo се кото топъл хляб.
cнmmeIiIoNB adf сиemлoрyо-
SHnmeli—ösei eue PL südd österi =
SenneeмlHi-
Sgmmelknöle! m Kochk онедли c го-
лета.
Sneeilecii m o,Pl, галета.
Srmol m. -е 1. Höst секат (е Рим)'
2. ссна—• BIIпеaви'-плс')(Kгo в проввиш
циитз Бремен, Хамбург и Берлин);
секат Оедл—та чмс' от парламента
но САЩ); 3' aкaдпeиепн съвет; 4. съ¬
дийска ooлпгия-
Scritom т. Cвmalaгвm сенатор.
SenäusStuzugg оoсeдoшнe иа оплaт—.
Simoisspucobem т говорител но се-
^—0.
SimlBöte т veralt куриер; ирoтeшиk-
Sonleurlug/ ’ TecT предааа-елно
станция' ирпдoвмтeлнo yстрoЯствк-
SHnBeanlHnne ’ TecT прпдавотелеа
aнтeнa-
SHNlebe-eücH т Tecb радиус но деЯ-
ствие ео предавател.
Sendefolge J 1. ред, програма и—
ирпдaвaлиятa; 2. seliei сприя предм-
BOШИЯ-
SHnlin | OsanlUe. gcsonl:) un-.У. Tb
-е,'. (auch ж.И.) изпраща;'
JmBm. eiNH E-Mail ~ Изпращам ня¬
кому съобщение по елен-роесмта
иoшa.
sirlen umro'o|тw-Уo Tb ir,'. ^^зда-
3—м. излъчва; Опо радио. телевизия).
Sendepause ’ пауза между предм-
аoния-
Snmier т, - предавател (радио. те¬
левизия).
SHnBe-aum т студио (е радио. те¬
левизия).
SHnle-eine J сприя от предавания
(по oeрпдплплa тема).
SнnBeccHluß ScmlescHIiss т край
на прeдaвaeeтк-
SHnlesUaUton J ирeдмвм'eлнa о-oe-
еиЯ'
SHnleUennin т час ло пеeдaв-ee-
Siilctnnn т предавателно нуло.
SnmdcecüoHen п сзпнoл за излъчва¬
не ло прпдaв-нe-
Scndungg -еп 1. пра-оа ' (писмо, ко¬
лет); 2. предаване. емисия (по ра¬
дио. тeллзионя-
SgnBungsbewi^DUsein S/gBng|sh/-
wluscUcнin п o.Pl еисионпрсно съонa-
ЛИЛ'
Sgl т О.Р1. 1. Koclk пoреиеo' 2. Bat
синап;
umg SClmam * zu clW' (Dal) gcBcn Каз¬
вам си мнението за лпщде.
Sgnfalos п бyрkoнеп с пoечицa-
Surl/urkr J консервирани краста¬
вици Осъс синопеао семе и други
eoдeрaвкн).
SinTKöun п синопено сeмe-
SamOeeHl п о.Р1. сзлaипeo брашно.
Senipniisteu п Med сиеопеса лапа,
оилaиeл ипaс-нр.
ScnfsoBc f Koclk сос с птрезеo.
Б^гПпЬе/уба с горчицо,
singen sw,'. TD in,'. 1. гори, пали
(слънце); 2. пърля, опърляе.
cнngeNl adj eoппш Oолънеe. зной)'
-In Hülee Полеща горещина, зной.
scm|l adj pe/ae о-aреeсkи. сeлHлпЛ'
senior adj Abk ser. старши.
Senior m. -en 1. възрастен човек.
пенсионер; h. umg щeЛ-
ScniöUinHiim m ст-ееeски дом.
Siilo-enklissc ’ Sp илмс “о-aещa
възраст" Iссстeоoтeли между 18 и 23
гoд-).
Slntö-enhaß SlN1orenpasc т доку¬
мент зо възрастни хоро (даващ пра¬
во за намаление и др.).
Scnkbe/ п ArcT отвее; лот.
ScrKe J -п подина.
ScrCel т. - връзки зо обувки.'
SCrCen М.И Tb аг.У, 1. eaвeмоae,
свеждам; 2 спускам надолу; 3. на-
моляаом, понима!—;. оeскамм Оце¬
ни)' понижава; (температура); stob
- 1. спускам сп Омрмо); h. хлътвам,
снишава; се Отпрпн)'
Senker т. - TecT оплиeр. нлстр'мeл-
за оeлипрyвмлe Iрoощиряаaнп шо от¬
вор и др-)-
SinkTuß т Med плоско стъeaлo.
Senkgrube ’ отводна шахта. eoмий-
е— ямм, клкоeтн— ямa-
SHnkkasUin т Tech oeотл.
Senklot п отвпе, лот.
senk-cöHu adj отвпсел, вертикален.
neрпeндиk'лярeн-
SHnk-ecHlH ’ Math пeрпeноизyляр-
ScmkreclhtstairU т вертикално изли¬
тане Она самолет).
Senkrechtstarter т 1. смеолет с вер¬
тикално изпнт-лп' 2. umg еoзпк. стре¬
мително лoирaзил кориерм.
SenKsrln-—iiUe-C' Tech вик- със скри-
га пл-в--
Senktiiigg/ -еп 1. Geol хлптв-нП; ' па¬
дина' h. о.Р1- намаляване, снижоаа-
шл. спадане Оно цена и др.)' 3. Med
утаяване на кръвта.
Senkwaage ’ Tech аеромпр; хидро-
стaтиеeн зезли.
Seim т. -е südd öтlвгг oвеoе и мои-
драджия (в Алпи-п).
Snnroi т. -п. -п - Senn.
S/mrit’ -л алпийсоо пoсишe-
Sgnne-
GABEQOPF
Sinnen m. - = S/nn.
SensaTlon f, -am оeнзoеия,
scrsolloinii adj опнзoеитнпш.
SnmsoUlrtrtsliiliürim/s m еождо за спс-
зoцзн. потребност от оeноoени-
Sens1U1önc|1/- f o-Pl. pejan = Sarsa-
Uünnc1eIü-TNic-
sensiUlgnsHitng—lg aäj - sensatlons-
IücU/-n.
senc1iimNslüSern adj жаден за оeнзo-
еии-
S/nsuUiaNcn/I1nn| J оeлзaеикeлк
съобщение.
SlNC1U1onshu/scн f o-Pl, pe/or оeлзм-
енoнлa прзсо (ориентирана пл-зeo
гьм оeноoцнятo).
SinsiUtönssüle m сензационна по¬
беда.
Sans/ f, -п коса Осечиво).
Sniscihiott п сърпът на кoсaт--
SiisrnMinm т o-Pl geh смъртта Оиз-
образена кото скелет с зoоa)-
cнnsiiei aäj чувствителен.
SнncZbce adf чувствителен;
Med Sensible Ne-ven Чувствителни
нприи'
Elm c/Ns11Ies Künd Чувствително
дете.
ScnsibclcHcn n, - pe/ae eрпkтмпрeo
чуестии-елзн чтвпo-
SHnsiblllsutor m. CвmтiDiliтaOoгam Tech
спнсн6илнзo-oр-
seNsibieistHueN sw,' Tb ir.'. 1. слн-
он6иоизнрмм. правя чувствителен
към нещо' 2' Meä стимулирам . о6-
еoзyзoлптк ло антитела;
JndN' für Kultu-unUe-scnieBe ~ Из-
гр—мдме. събуждам чувствителност
у някого към разликите в културите.
SiisOBiliti ’ a.Plt чувствителност.
sнnsiUZy aäf geb чувствителен.
Sensor т. Jensonen сензор.
scNsorisch adj оeноoрпH'
Sarsiäi/smus m oPl Pili сeлуyoлн~
зъм.
Scmlcne f, -en сентенция.
sinUlmenUae aäj сантиментален.
SHnUinenUiliUll J, -xi омнтимeл-oо-
HОСT-
separaT adj отделен. оaмoс-oятeлпл
(вход. стая и - др.).
Sнha-eUl-uek т специално издание.
оnпенaлпн oгиeеoтък-
SrpinalcOm/апе т отделен звoД'
Sepa-iT-Ociem. т о-PL оeпaрaтзвпн
мнр-
sHh1—1U|smuc т aJPl олnaрa-изъм.
ScparatisT т. -вп, -еп оппoрaтиут.
seha-1UZsU1ceH adf слиaрaгнстки-
SepaniUnr m, Separatoren Tecb спea-
ротор, отдели-ел.
SlpomCn а.: Scpon/c [zrpo’ne:] л. -sci-
п—рз, лнщo-
separ-jrreii mV. hb Ое.У. TecT. Chem
отделя;, сепарирам.
Scpfu J. Sepien 1. Zrö спиия' 2' се-
иия O-пeнккaфси- боя).
sepialmiin adJ mъeнoooЛяз (c черпи
или сив оттенък).
S/pia f -п Zaal опинЯl
Sepsis ’ STpsen Med оппоио. о-ро-
вяшп. ea oръвтa-
SнhUнмber m Abk Snpl. септември.
Siplim J ~улJSнpUlmc ’ -п Mus опи-
гиео.
cgpT1scH adf Med септичен.
scqurmTiiin.: sequcnZall adjceKssr
еимлeн. е послпдоао-плпл ред. след¬
ващ един след друг.
Scqucrzf -an L ред, итрлднем; 2 слк-
33;^ Iсрoзлнтeлшo завършено част
от филе и др.).
SCquestcri т. - Jue. Meä секвестър.
S/qussle—2 т. -/т. - Med мъртва. от¬
паднала тъкан (от кос- и др.)'
sequestrieren hb in,', Jue. Meä сео-
вeо'ирoм-
Scqufiia’ T/Scquitc f. -sfO- спквоя.
Se-iil [ze'iu:j/sr'naj] i, -s сарой, сул¬
тански поло—'
seraphisch од cнra1üccS adf ангелски,
спрофиескИ'
Samba m. -л. -m сър6ин-
S|-büen m o-Pl Сърбия,
s/rBisci adf сръбски,
seiBöK—öaltscH aäf сър6oвпрв-тсии-
Scnciidc J -n серенада.
Serie/, -n 1' сериен Отпллиизиошел)
филм' 2. иoрлдиеo. серия; 3. партида
(е мoоoвoтo прoизвoдс-вт)-
S|-1enbiu т серийно nртиовкдутиО'
SnmOcnicdücnum/ f Tech пoолeдoвo~
телно обслумволп.
Se-teneünb-ecHe- т извършител ла
серия от кражби с золoe-
S|-1enTetb1|!/ug| серийно иетиззoд-
С—вО'
Sc-ienhriuStlliitirg - Sn—ten1au-
S/m*сП^<^^]^1^1и^1|Л7С1А последовател-
ло връзко.
700
DeuilNmIßig aäj 1. сериен, но серии;
2. е спoтвeтутвил със серията'
Autos - iouem Пркнозплдae сзриЯ-
НО КОЛИ’;
~л Klimaanlage Климатин, сптгвeт-
ствощ ло серията Okкли)-
Se-ienntöUn- т Tech 1. сериен дви¬
гател (с птолпдтвaтплнт възбужда¬
ше)' 2. двигател серийно производ¬
ство.
Sн—ülnh-oBuKtüöN ’ серийно пртио-
вoдс-вo-
SH-ienscnalter т сериен ключ, се¬
риен прпнъсзoе-
S|-üinscHallung f TecT 1. последо¬
вателно еключиоиз; 2. сериЯно схе¬
ма но оипрзвoнл.
S/riesnspetDig/'Teeh последовател¬
но змвр-лимшл-
S|ulenUäUe т извърши-ел но сприй-
еи ирeогпилплня.
c|-ienw/ise aäj сериен; adv но се¬
рии; масово;
Autos - HeisUeiien Произвеждам сп-
рийно коли.
seniös adj опритолн, солиден, идъх-
ващ доверие'
Eins т Finmi Солидна фирмо.
Scuman т, -е weg pe/re Т скучно.
безсмислено слово' проповед. прaи~
ли ирнkoоки' 2. конско евангелие.
Se-peilln т, -е Möm оeрпeнтнн Iпр'-
по минерали).
SerpnliaNn/ -п 1 опрппшгнлo. стръ¬
мен ипm с много зовои; 2 остър оa-
зой Оло спрпплтила)'
SнnhenUÜNemtlnoßн ’ стръмен път с
много оoвти-
S|-um п, CeгenjCena Meä серум.
ScruMBeiindliuimg*Med серумно те-
Р-пИЯ'
SnmumKoNscnvc f Med kтeспрзa от
оръзпн спрум.
Samvice. [irr'vt:s] п. - сервиз Озо чай
И дР').
SC^rvOri! I'c^:'evüs] т о,Р1. 1. сервиз
Oрaолиеee вид услуги)’ 2. обслужва¬
не (и хотели и др.)’ 3. Sp серзис (и
тплиса).
SlivüeHneUz п сeрвнолa мреем (см
прeдпезстзe)-
Snuviccwclic ’ родиопредов—нз със
забавна музико и еaооиенa инфор¬
мация, лoир- зо пътното oбстaнкв~
оо, обяви и др.
701
DE^^^T^C^f^-ßÖULЛPQ>CH^S WiÖ^l^E^B^UCH
Sbowbisimeß
и—йс-сп -.... - sw-y, Те-ПоИ, серви¬
рам.
SaivOn-enin [...v...]/, -тел сервитьори;
SenУüsгTiccH J m мoсиеko зо сер-
вирмс;.
Scmviemloclhtir [--lУ''.] J Schweiz - Srm-
vieгeгiN-
Sr-via/ttn [.„v...]// -N оoлфл-ko.
Seb^i^gllien-ind m пръстен, вoлka за
оoлфптки-
scnv|l [--~y.'') adf опрвнлпл, рo6тлeипл-
Sarvüiti [.лу..]/‘/ОИ опрвиллoуг, ра-
бoлппип-
S|-voIenCune f oJPl. Tecb спрвoyи-
еaвлeнип Она кола).
c|nyis inteni südd ös-enr здровей! до-
ииед—не!
Scsam m. -s о'сoм-
SisanBuöieHen п хлебче със сусам.
S|C1eöi и о.Р/. сусаепко еосло.
Sessel m -1. крполт. фотьойл’ 1 öтoвrr
стол.
SnsselbiHn J - Secsнleifi-
SlssellifU m лифт със седалки.
saBbaie cccsSufU adj 1. 'седнал Оплп-
еп)’ 2. установен е- иoстoянлк мпс-
-ожителс-во; живеещ постоянно ля-
oпдп-
ScssioN f, -еп оeоня-
ShU| л, -у комплект. спТ'
sHUi л, -V подложка Оот плат. илoс--
масо и др.) при слрзнрaлe-
SäUUrrn. - Zaö сптер Oикртдм куче).
saticm sw, У, hb in.'. 1. слага; до спд-
ee; 1 определям Мсрои); 3. зoоoмдoм
Oврoуг. рoсmпннл)' 4. оoлoпoм (uuT chw.
(Akk) ло нещо)’ süc! ~ 1. сядам; 1 утая¬
вам сз (н-фе и др.)'
Вie Vasa auf den Tisch - Поставям
иазота върху масмта’
Das Kimi aufs Rad ~ Слогом детето
до седне на колелото;
EUЖl (Alkk) Zn Goma ~ Задвижва; нещо'
Eimen Punkt ~ Слога; Опост-вям)
тoек-’
P-ZnrUäien ~ Отделям прнoриme-н;
E1W' (Dar) ScH-aNKiN ~ Слага; ба¬
риери пред нещо’
SCfmc UmtrusoHuliU umlen ein DoKum/ml
- Поставям подпис- си под доку¬
мент'
Aui ein PTcnd ~ Залог-м но кол;
Sie! (Dal) ctw. (.Alkk) im lem Kopf ~ Ho-
уеяа—м си нещо;
Süc! im Bin ^:0Тте1-^(^)дом но сянка.
Scieer m - Typ слoзтсл-пaтeл.
SeUe/n| J -en Typ наборен епв.
Salzlos/ m женски оoпk-
Sntxhoiz m Laedw садило.
SnUzkasUen m Typ наборна ooсo-
SaheKopO m Tech опорна плoзa (иа
сит).
Sätziing m. -е 1. Boa разсад’ 2. дреб¬
но риб— зо зарибяване.
SiiznasöHüNH J 1. Тур лоборио ма¬
шина; 2 Laedw е-шика зо р—зсом-
доне' 3. утаители— машина (и рудо¬
добива).
SlizieücS m рибарник (зо рaивъл~
доне на риба).
Siizwau/c J нивелир.
Sa1d^^o!c ’ промии-ел, утояволе
(и р'дoдo6ивa)-
sCucös| -л 1, Med пиидпмня' 2. umg
pe/or лапост. беля. оoрoзo.
SeucHenbekäMprungy бОрб- с епи¬
демия.
Snüchimdabiit п област е— е-опетут-
р-епнип но ппндпмня-
SHUcH/m/rialr ’ oи-снoст от пиидп-
eня-
Ssüchrrhrrl m огнище но зaрoоa
(епидемия).
scufzcm sw,', hb öi-.V. въздишам.
Sauliem m. - въздишка.
SenOdcrlricke /'Мост на зпоонщки-
-п (водещ към някoпaщния затвор
въз Венеция).
SHvi/spomiillim ['sc-vnam] п оeзпрски
пoреплaл-
Sex m o-PL слoУl
Scx-Appcol Scxoppcol (...a'pi - m oTL
сеосопил.
Sixboeba ’ umg сенс(ом(о
sexistisch adj оeoоисmoн (оиокри-
миниращ теши или мъже заради иo-
ла ие).
sexistisch
Сексистката употреба на
езика се възприема като дискри¬
минационна. особено от предста¬
вителките на феминизма, Регу¬
лирането на тази употреба во¬
ди до създаването на понятие¬
то politische Kpп'ekUSeiTfpoeiiioui
eon-eeUness- Дискриминационно .
звучащите думи се заместват с
неутрални,
Sexotindel O.PL. сeисoлтпня.
Scxsiop т сeксшoп;
Sextant т. -en, -ет Aтon. Маг секс-
тан- Oнзeeевa-eлпн уред).
Sexten/ -nMus опkсгo-
SexUali п, -е Mus спзстпт-
SaxtPunfsMus т oPL umg опoотyри-
зпм.
sexual adj - sexuell'
Scxu/lau1Niäпlrd/Ntoлoe1 Осеосумл-
eo) просвета.
ScxuOiBciOKe n, -е сексуално престъп-
ленип.
Sextu1l/u1iIsnngroPi итлкзo впзпн-
тошип.
Sexiialelthüc/ о,Р1, сексуално етика.
Sexualität ’ O.PL сексуалност.
SixialCunBe ’ полово възпитание
(учебен прeдeeт)-
SexualleBeN п о.Р1, сексуален, по¬
лов живот.
ScxualvcrbrecHen п - Sexuald/IiKt
Saxual^^riilUam п O.PL сексу-лио по-
впдплнп-
sexueii adf сексуален. полов.
Saxus т а.Р1 иoЛ'
sixy aäf umg секси, имащ спoоoинл.
sezieren ш У. TD hi. И. Med провя оу-
тoисия, днопoеня. аутопсирам.
Slztänmlsceu п Med оooлппл.
S-förmig s-löim]/ adf с форма но бук-
во S. S-обр-зеС'
ShoCc UniC] т. -s 1. шейн (питие);
2. шпЯо Oтoне)-
Shampoo ['joepu] т, -s шомпома Оз—
ooоo)-
SHampoom [OBm'pue] i-s=ScHumpoo.
Shomliid UJonluTj] m. -s Text шан-
тyшп.
ShrrOTl [T-Zl] m, -s шериф.
Shcnpo ['fepo] m. -s шприи (народ¬
ност. която Обитава южните снлоно-
зп но Хие-лои-п и Нeиoл)-
Sie—by [Temi] т, -з шери Oнoпиmoa)-
Shibi [fa:i] п, -S късо тeнисka-
SUit [Til] т!п O.PI. umg хoщищ.
sHncKima ['ßkin] adf umg шокиращ.
Shop Lfop] m -s eaпaонн-
Shoppim/ Centcm SHohp1ggcln1lп п
mпрпoзсkи - епнгср'
Shonls T^-cts] eue Pl шорти.
ShorUlnocC ['fortnsC] m Sp къннибя-
галп ло 110 e, щoргmрeк.
Siow [г^^1/. -s шо''
Siowbüsin/ß SS^^IW!^Si^(^sc п шоу-
GAßEROFF
70h
siimHSÜscS
6изаeс-
ci1n|sisei adj сиамски (от старо¬
то име на Тайланд);
~л Zwilling/ Сиамски блнзнoен.
Siamkatze f Zral сиамско иотна.
SibZ-ien Ол) a.Pl. Cи6ир-
siii-iscH adf сибирски;
~а Kält/ Сибирски Омното голям)
СT'Д-
Slbyllcf, -т MylT си6нлa. прoрoенеa.
s/ch peam oe/l (5. Pees Sg/Pi (Akk)
(Dal)) сз. си’
~ scHreen Срамувам сз;
Sie eCeni ~ Тя се реши'
Sie känni - itr Hains Тя си реши
косато'
Hicu ulnei cs ~ Om/i Тук се диша спо¬
койно;
Вie Iler an ~ ist pulmo Идеята са¬
мо ot себе си п ктлнелo;
E- НаеТТ vom ~ ап ТоЯ помого доб¬
роволно.
Sichel J, -п съри.
c|cHelnö-nt| odf сърповиден. с фор¬
ма на сърп.
s/oieli sw,'. Tb t-.V. мъла със сърп,
cteS/- adj 1 оип'рeн. безопасен;
2. сигурен. несъмнен. 'беден; 3. са¬
моуверен, сигурен’
Ein ~cs EinKoMmen Сигурни доходи;
Ein ~en Anic11shi1il Сигурно Oоoшз~
тено от риск) работно място;
Ein -cs Anreleiiiel Сигурно лекар¬
ство;
Ein -cs Auitrr1rm Самоуверено дър-
молп;
Ich bim mir ~, B1sS''l Сигурен съм,
еп.--’
SlcH cнines Sieg/s - sein Уверен съм
в победата си.
Seh/rld/hem une,', sm ötr.y, из6яп-
а—м воянмзпв рис;; търся пълна си¬
гурност, увереност;
Ich wollte - und naHm oil/s in meine
Händc Исках до съм напълно сигу¬
рен и иoeх всичко в сзои ръеп-
SioUrrUrit J. -en 1. c.PL. сзп'рлoст,
безопасност; 2. o,PL увереност, убе¬
деност. итлкeитпллтут’ 3. оРО само¬
увереност' 4. Wönisch пaеaнеия, обез¬
печеност' оoлкг'
PoIOlüsche - Политическо оип'рштут.
SicH in - Befanden Намирам сп в бе-
зonoоeo0';
Mül - Сигурно; без съeлeeнe; с уве¬
реност’
Mit an - gncnzeni/- WoH-soHcinlücH-
Ceil Много вероятно, почти оипyршo-
S|ci/—ieiisoisiirB т бпоoиoолo раз¬
стояние (между коли).
S|cH/-H/üicicc1immig/ ’ melтl PL
разпоредби за 6пзкпoснкоm.
SioSrrheitsShnmBigg meisl Pl Sp онн-
—втомоти за oоипyрсвoнп но 5еюпос-
ност Iaз-oмoтиенк рaоoonеaвoши се
при падане).
SteScnS/IisTunhc ’ оoшз-ee цвят
(ярък, видим и ири лошо осветле¬
ние).
Süene—iellsglas п предпазно Oлпчyи-
лизо) стъкло.
Slobc—hrOesd-ümle eue Pl in: aus -n
от съображения за сигурност. 6eо-
кимоeксг.
S|cH/nSciUc|nn1 т предпазен колан
(в кола, самолет).
siobcuhcllsbolhem adv за по-голяма
снпyрнoот.
S|eHe-nei1ckcUUe J предпазе; вери¬
га (от впmеeщнoтa с-рака но врото
и др-)-
SteIsrrSeitskuppielngjJ Tech предпо-
зен съединител.
S|eHe-HeiisecisUnn| ’ Jue гaрoнеия.
SleSsnUrüTsmaDmoHmc ’ meisl Pl
прeоиoиeн мерки.. мерни зо 6eокпaо-
нко'.
SüeHe-HcilsniBee ’ бeоoпaснa игл-'
S|eHe-HeüUsnnean п meist Pl орган
но дърлоасото сигурност.
SZoHeuH/11ShpIi1ük, о.Р1. иoлитиoo зо
гарал-иране сигурностто и отбрана¬
та км стрaea-
SihSrrSrüUsrat т Cпвпгп- зо снпyp~
кост Iири ООН).
S|eHsnncüUsr!cüen п umg предмет
или етвпo. представляващ оaплaвo
зо сигурността.
S|oHe-Hei1sscHIoß SicHerHeitsscHIoss
п секретна брава.
SüciluieiisscHIäDs/ т спорете; ключ.
Siobcnh/ütssc:bwc1ic ’ eрaг но без¬
опасността Iлaир' пределно скорост.
температура и др.).
Süene-HeüUsUecU т проверка на бпз-
кnaонку-тa (но уред и др.).
S|oHi-He1isveni1I [..v..] п Tech пред¬
пазен вентил. прeдпoоeн колос.
SZcHe-HeilsvnrKIH-üngeN eur Pl пред-
позеи мернИ'
S|cHe-nci1svor-ieitun| ’ Tecb пред-
иaолo, защитно yсmеoЯо-вo-
SZcne-nciisvorsehrifi ’ melтl PL ии-
сгрykеии за технико на 6eокnaснoс--
-а (но mеyдa)-
S|cHe—neiis^<Bcinstan1 т Tecb пред-
позко съпротивление.
s|eHe-I1cH adv сигурно. несъмнено.
sloUamm sw.'. Tb -i.V. 1. ирeдпoовoe
(от опасност)' 2. осигурявам, пaрaн-
тиром (пр-зм; усшeоmзхвoнe)' 3. спус-
кое ирпдиaон'лля (но оръжие)' 4. EDV
прозя иoиил ло, копирам даени;
Spur/m - Снемам oтneеa-пци, про-
учв-м мястото но престъпление зо
улики.
sioCnc-slclten sw-V Tb in.'. 1. пмр—н-
аиро,, ксипyеяа—м, кбeоeeеoа—м;
2 kтшЛисkyзoм (крадено вещ и др.).
Slch/nund ’ -ет 1. подсигуряване.
обезпечаване, гаранция' 2 предпа-
ои-eл Оно оръжие)' 3. бушон;
umg Bef jndn. кТ Bie - BureSdi-
b-uNnU Той превъртя Oиопyби конт¬
рол върху себе си).
Siehrmurgsnüdcmtum п WötiscT соб-
отвпнoут зо обезпечаване на kеeдит-
Siehriur/siomls ’ WönoscT резервен
фонд.
S|cHenmesgmMlSdHied’ WintscT дълг-,
обезпечен с недвижим имот.
S|eHenug|ckuce/r m TecT бло; о-
стопяеми предпазители.
S|eSc-nN|süicneü/Nug| ’ WönOтcl
прехвърляне правото но собстве¬
ност върху крeдиткрo-
Slcil ’ oPl 1' анонмкс-' 2. гледно
тoекa, гледище;
Guie Osohlroile) ~ Добро Iлкщa) ви¬
димост;
Jnin. dir ~ v^rspsnuen Преча ня¬
кому дм гледа;
Aui lange ~ piorer Планирам дъл¬
госрочно'
Aus nrüd/n ~ О- моя гледно точка,
sicSelum aäj 1 видим' 2. язел, ясен,
очевиден.
SlehtBHbndrs—ugg o,PL недобро ви¬
димост.
SteSibeTnn m лицев. oблиеoвпеeн
6eтoe-
SichUrimlu/r m WinOтcT безсрочен
влог.
c|enicn sw.У. Tb --,'. 1. зaбeпяовaм,
съплeмдaм, съзира;' 2. подрежда;.
703
Dmc^sc-eвuLGAß:ccnJc wör^ter^e^uch
Stadien
eеeплeмоaм, проверявам (носледс--
во. документи и др.).
S|cUi|iirzr ’ пемаие— на аиди-
мкот-a.
Siehtkartr ’ служебно или др. кар¬
та, представяна за провери—.
siehtiieh adj язен, очевиден'
Mit -cn F-euBc С видимо рмдoог;
- nervös Явно нприпн-
SIcHinascnine J сортировъчно мм-
шина.
S|cHUiig т WöitscT ден за предявя-
воле ла менителница.
Sichtung f0o.PL подреждане; прег¬
леждаше, прoвпеka-
SioiTverbältmisse eue PL видимост
Iк6yооквeлo от мe-eкеклкгнеeн-e
условия).
S|ei1ycrneгk т виоo-
SiobUwcohsei т W0гlтcT менителни¬
ца, ноя-о се нзилaшм ири eрeдотa-
зясп.
SüchUwclsc ’ начин еа виждане е-
еещота.
S|c!iwiiUe JOдoлпеилo ло) видимост.
SüeHTwe-luNg ’ зрително реклоеа.
S/cKc f. -п 1 вълнoк6рмонa лома-
рина; 2' вплнкo6рмолa вдлъбнатина
то пoвъевшoс--
SüekengnubiN m дренаж, дренажен
канол.
Sickei—e/tungeхоризонтален дрлшом,
cio]^<^s^nsw.', smihr-V- копя, ирoцeж~
дам сп. просмуква; сп. ирoлиoвaм
(течност, сиптлило)_ (auch üDen-r)\
Eew. s.ekcr1 an В|е О^пТПсМе0 Не¬
що прокизво, оmипo- до обществе-
нко-тa.
SücC/nceHueHi m дренаена щoвтo.
Süekenwos^i^r п инфилтрирано во¬
да; просмукваща се вода Опрез ди¬
га и др.).
s|| peon pers 1. тя' 2. тл;
~ ist glücKIIcH Тя е шaутлззo'
~ sind glücKlicH Те с— щастливи.
NB: Deklination vom süc 3. Pers Sg
Nom
Akk
Dat
Gen
sie
six
ihr
ölrei
NB: Deklination von sie 3, Pees Pl
Nom
Akk
Dat
Gen
sie
sie
öbnem
ölrer
Sj| prom pers Вил 0'етизo обръще¬
ние);
Zu jede. - so/er Говоря някому
на Вип.
NB:
Deklination von Sie
Nom
Akk
Dal
Gen
Sie
Sie
Ileem
ITner
S||B п. -е 1' сито, решето' 2. цпдко.
филтър;
Sand lunch cin - schüTTcm Пресява;
иясъи.
sünbamtig adf решетест. като рпщemк-
StebBeln п Anal рeшeгпеea кост.
Siilduuek m o.P1, Тур ситопечат.
ctsblni пит седем'
Eim Buch nül - SOc/eln Нещо съв¬
сем непонятно, нещо неразбираемо.
s/Hb!/i $w.H Tb te.y.jOar.y. 1. пре¬
цеждам' пресявое; 2. правя подбор,
пресявам Охоро. литeрмmyрa)-
SS£*en J -тп 1. числото седем’ 2. сед¬
мица; лещо/някоЯ с ноелр 7.
SjiBanncK п спдеоъгълеик.
cZli/nfacH aäf седеонротпе, седмо-
рeн-
s||lbcnSunIer пит седемстотин,
slaBcijälmig adj седемгодишен,
stebangithmiloh adj на всеки 7 годи¬
ни. през 7 roднли-
S0|icmKae]pO т Sp опоeт6кй (мно¬
гобой и епесоата леха атлетика).
slaBcieal adv седем пътИ'
S|нbeneeiI/NciieГcI eue PL бързо-
ходни ботуши (и приказните)'
- iNSib/m С много големи kеaе-
ои, много бързо.
Sü|Bcnecie-IÜNÜe J Sp седемметро-
зо лисия пред врагато (в втoпя)-
StHbenMnniTskind п (ебе сeдeмеe.
SOabempimKt т Zool бота oрoвичk0-
SteicNSioHin eue PL umg On: seini ~
h1cken стягам си баг'ажа, събирам
си пaр-aкпшнтe-
StiblnscHläfeu т 1. Zrö спшлнипе'
2' o.PL П2 ювд (вспорд на-родно- ме¬
теорология времето през този ден
определя времето за 7 слдeнен ео-
ирпд).
Sj/icinspinma т C.PL зид нороден
тонц'
Sicberst/rn т Bal вид иглико,
SalsNstümlO/ adf спдeмчaсoв-
slälsnt- пит спдеи Опоред).
siiBcNlä/lg adj седемдневен,
siebentausend пит = 7000.
SlaBeniel л. - спдминно, едно седеа
чoст-
Siebkohle ’ пресети впглиш—.
SZeieascHlne ’ Tech 1. машина за
пресяе—нп; h. мрежест o6eоnрoши~
тел (в производството на хартия).
SOebnost т соарео сито, рeщeгъч-
на скара.
Sj^l^js^l^i^it^u^g^g/ Tecb Лзл-ър, филт¬
рираща схеео.
sIlBt пит = siebent-.
SinbUel п. - седминза, една седмо
час-.
siiBtsms adv седмо, но седмо място.
S||h1—oeeri j^T^e^c^T' пресяващ бара¬
бан, барабанно сито.
cÜnbilHnT- пит седеесаЯсе-и.
SäBzia пит седемдесет.
süaBzigeu adf uedekt седемдесетте
(години)'
Im len ~/70лг Jahu/m les vo-l/cm JoSi-
HinB/-is През седемдесетте годили
еа мисолия илк;
В/n Slebzige- Krise Нeмсзo-Лрeл-
Ско-о война от 1870-1871 г.
SjiBeiäsm т, - еoвek между 70 и 80
roдини-
sücBziä^iUUmüg/VÖ-JäUnad adj седемде¬
сетгодишен.
s|aBztace~ пит седемдесети Iпкрпд)-
StaBzlgsUee п, - седемдесетис;;, ед¬
на седемдесета е-ст-
sOnch adf geb veralt болнав, немощен.
siechem ш И. TD -fr, И. veiait линея.
еeзн-.
Siele J. -m парени 'рнен, порено
хрона за мивктни-
S|g|eBe-eicn т температурен интер¬
вал е— oниллп-
sJedehrüß aäf кипящ, врящ; много
горещ.
SÜHdeHlUie J o.PL температура иа ки¬
пеше.
Stilekess/I т Tech котел зо в—рпеп,
siedeln sw-y, TD öti-'o омоeлзмм сз.
sialnm sw-У, bb ir,', варя, кипе—е'
ior.Vo зря, oиия Oтпенoст).
stgdenBHeIß adj On: n1Жl 01111 jmlm'
- cin сещам сп за нпщо нeктлкмнт-
SJgBepinkU т o.PL Plys тoеk0 ео ки¬
пеше.
Sjcltrr т. - 1' заселник; 2. tamdsch
дребен - градинар.
Siedlung
Siedlung f, ■■-'en 1. селище' 2. заар-
тал е края но' грод.
SOiiluigsiui. т 1. строеж ео. спли-
ще; 2. селищна сграда. .
St|BiunecBtcH1/ ’ aPl - псс'О'a на .за-
сeлвaнeтo-
Slcliingsfomm J форма ла нзпрoж-
дане - е— селище ' (нато. подкова. и кръг
И др.). ,
StidenngsgesoHiehTeJ история но се¬
лището.
StndIungsHägl1 т селищно могило.
StнdIungshöiiUük J о,Р1. политико зо
иопрaждaнe ла оeлншaтa-
Sfca т. -п иoбeдa;
Eim мiIitäntcen/n ~ Военно победа'
Deg п - üi/r Jedn-Je1W' (Akk) divon-
inag/Г - .Удържам eoбeд- над някого.
SOnaci л, -1. иeчa' (от -восък и др.)’
2. официален . иeеa'- но учреждение’
geh. ElW'- (Akk) urT/m Iim ~ dir Ven-
ceiжi|/enieZ1 c1g/n Кмивмм нещо под
секрет.
SülaeibiUM m Brl сипнл-рия.
Sina/ürwaUir/r m Höst пазител но
печата (и средните. - векове).
Sleeelbruci т Jue увреждане но слу¬
жебен ипчom-
S|Hg/lCimdif оР1. сЛрoгио'ИК0 (но-
уко за печатите).
Stiaeliick т червен Восък.
sOna/im .sw-V. TD Or.'. подпзч-тв-M,
зaппеa-вoм.
Siigciiimd - m пръстен,. който сп из¬
ползва и . кото ипчom.
cZlgHN тw.Уo'■ bb , öir.y ,по6елдовам
Ige/Cig/Ulrn jedn-JcUw. (Akk) ляиoпo,
еещо);
Mit cincm —ае-Оп/ет Vorsprung ~ По¬
беждавам c .лeолaеитeлл- преднина'
Gegcn/über die Voru-Ueile ~ Побеж¬
давам nрeдрмоуъдсезтe.
SOa/cm m, - победител.
SZcgerrhrurg —J Sp чeо'вмнe, - 0-ър-
лес-вено) еогрммдавмле ео победи¬
телите.
Sing/nim f -wt победителко.
SleeerKnuNi m венец но ит5ПднтПля-
SingernadSt f държава ик5пдитeл~
оо . Миъв. вой;;).
Sj||erMimmsc]Hi": ’ о-бор иoблднтпл.
Steae-eicne/победоносно израже¬
ние е— лнеп'к.
Sinaempolest п Sp итеemнo—стьл^ичзо.
sieeisbcwußt sI/dlch/wussU . adf -
GAÖEßCjr
sicgessicnн--
Süegesiog/r m трзyмЛoплa aрoo-
SÜHgesfeier f пр . случай
икбeдa.
süleesgeWtD c1eg/sgewisc adj ~ sie-
gesslcie-.
SOegesgöttin/MxÄ 6oпнeя на побе¬
дата.
Steaesh1lec f geh палма см побп-
да-а;
Вi/ - davortuagin Отнасям полма-
то на . победото.
Süнgespbeic т ^^като но иoбeдa'a,
ste/lsciöHer adj сигурен . (^^(^рпл) и
победата.
SüiaesUiue/I т oOPP, geh опиянение
от - иoбeдa'м.
SIcgcSTor п 1. Sp рпш—ж—щ гол' 2. три¬
умфално орно. .
Sti//str/1/r т Sp- . решавощ . гоЛ'
stld/cltniNC/n adj geb опиянен о-
победато.
Slsgeswiltr т воля зм победа.
Ste/esiug т оР1. победоносен вoд-
süse/iwohrl—adf свикнал да иoбeм-
даа;.
sOe/ioil aäj - c1//ueic!-
singmcOöh adf победен, пo6eдтлтспн-
Siceers-Miriir-Ofer m. kurz -SM-
Oien Tecb мартенова пещ.
Slesli ^:^i^iwSiiJ/ -s сипсто. следобед¬
на иoеивнa. следобеден сън-
SiiziN sw.y.hb ai-У. говоря на. ВИ'
SJaci п. - - сипоo . (е отeлкгрaЛия-a).
Stamo п. -s сигео Обухам от гръцка¬
та азбуко).
Sidm1T|cмus т o,PL Med говорен де¬
фект. снпeaтнисe.
Sldmoi п,. -п сигнал’
Ein . ~. . geben Дава; онoo. подава;
сигнал.
SügniliNluic’ сипшoпн-тyрeд6a, ил-
столоция (е . грaнсикр'a)'
Sügnalbien п книга инструкция зо
международно иоnoлов-eитп сигна¬
ли (в -рoнопoр-a)'
Slgnalia-bi J сигнален Oярпи) цвят.
SOimaifru/u п сигнален тппH'
SügnaeThi/di J сигнален флаг.
SügniIgisU т, -еп моряк сиплoлист.
SügnilglPcCi J « Signalanlage.
Si/rilHo-r т рог за предаване ло
оипнaли (пощенски рог и др.).
SidпullSihJ -оиепe--
sO/iaiisii-cn sw.'. bb -r.'.lOa-,'. си’-
704
смлизирае.
SignallaMpe J сигнално. лоепа.
Sidnilliehu п сигнално светлина.
SignainisU m сигнален стълб; сема¬
фоР.
SignalMuniUüon J оипнaлли патрони
Мраке-и и др.).
SignalpisUoei —’ сигнален пис-олет,
si/ral-nl adf ярkoепрвeл-
Sü/naIsycUem п сигнална онстeea;
Das zweier - Втор-та сиплaлнa озс-
тема.,
SOdmaiwinKii/ J .-ирeд'ирпждoвмшo
значение. сигнал за определено по¬
ведение, дeЯствия-
Signatar тг -е 1. строим. подписао-
щм договор; 2. лице. иoдnнсвaшo до-
oyeпнm-
SOdratorniohl ’ държова, подпис¬
ващо междуе—роден договор.
Si/imatamsTiat . /и .- SiematoueioHt.
Sig^i^tu-f, -en 1. сигнатура (е биб-
лнк-eoм); 2 подпис но художник
върху картин-.
signie-em sw,'~ bb ir.'. подписи-м,
слагам итдпио;
Einen Vrrtrid -~—Подписжом договор.
signITikinU aäj geb L значим, вомпи'
h' характерен, mнпиеeн, оигниЛинoн-
тен.
Sjgnin п, Sigma geb 1 ошok' 2. сиг-
нотуро; 3. птдпис-
SJKH —. - . -s . сиох, привърженик н—
мoлoтПиутичнo иидуистоо секта от
Северна - Индия.
SilieH [гГ1а:за1 У Laeäw силoм-
SilbeJ’ - - -п срнеoo.
S|tBsmläidi /дължина на орнеkoт--
SüIi^n-äUc/I п сричкова кръс-осло-
вицa-
SülleNsci-ifU ’ сричково пномo-
SülbcNtirmmund f Lieg делене, пре¬
насяне на срички.
S|i1cm п о,Р1, 1. сребро; 2 прибори
или съдове от сребро' 3. wi| - сре¬
бърен еедол'
Schenck aus ~ Сребърни бижуто.
Silirralim ’ сребърна мило.
Silbe—imoi/ue п сребърно aм-лгoe--
Sllberiuilage ’ Tech сребърно нoо-
тавим Oвпрхy - контактно тяло).
S/tBs—bai п' (електролитна) жал- за
пoсрeбрявмнк-
S/iBsrhuruen т кюлче. оли-пo. пръч¬
ка сребро.
705
DEUTSCn-BULGAPlSCHES WÖDTKPBUCll
Slnglei
Sjlicih/läd m o.PL сребърно пок¬
ритие.
Sflie-i/sUeoK m сребърни ирибoрн
за хранпнп.
SZIbi-beeoS п сребърно фолио, лис¬
тово сребро.
S/ihcublick т in: umg ■ iiom eiNen -
HaBen леко . кривоглед . спe-
S|iBe-bicne f Bal 6ял бук.
Sjiberdraht m сребърен проводник,
сребърно жица.
S|lie-fuchs m Zrö сребърна лиоиеo-
Süllcrdchiit m о.РР . сребърно проба.
Süllen/eil поЛ- сребърни eтнeтн-
S|iber/esch1rr . «. сребърни съдове.
SilbeneloNi т oJL. -1. - сребърен Осреб-
рис-) блясък' 2 МИ аргесит (сре¬
бърна руда).
Sliherdnos п вид -рева (за декора¬
ция).
cüeier/ruu aäf орeбрио'конв.
Sliberhaar л посивяло, посребрена
косо.
siHBsubulild adj съдържащ сребро.
Siliruboobeell J сребърна сва-ба,
sü1h(r)ui/ adf сребрист, кото сребро.
S/ihrrCrttr J -сребърно онлдмиреe;
сребърно колие.
SHberiegleiNing J сребърно сплав.
S|Ibe-IiNg т. -е сребърник;
Jm1N' Tür 30 т verraten Предавам
някого за 30 срeбършикa-
Süllemlöwe т Zral пумо.
Sülle-ncBailie J сребърен медал.
S|I1e-eine ’ сребърна милa-
Sülle-nünze ’ сребърна монета.
silbern adj 1. сребърен, - от сребро;
2. сребрист. блестящ’
~е HocHzeiU Сребърно свотбо.
Silbernitrol п сребърен нитрат.
S/iBsnpop*er п o.Pi. станиол, алуми¬
ниево Лoлиo-
Süilcmpapp/1 ’ Bat бяла топола.
SZIbi-poKiI п сребърно кyиo.
S/ihcr—Ong т сребърен иръотeЛ'
SZIie-soHMioK т оВ1 сребърни би¬
жуто, сребърно бижу.
S|Ii/nct1HI т ad т Tech сребърна
стомано, золибровона стомосо със
сребърен блясък.
S/IhrusTuclOT/m) т От: ein ~ ом. Honi-
znnU светлила, светъл лъч но хори¬
зонта (нодееда за подобрение).
Siilertiblett п сребърно -обло. сре¬
бърен икднoс'
Jndn. ehw.(Akk) auf dem ~ h-ec/n~
tOrr/m Поднося; някое' нещо лого-
'ОЗО.
Sülirrtaime f Bal сребърна .зло.
sZibeuve.-go)IeU adj златен със сре¬
бърно покритие.
SlilriWChrung J WiгOтcl сребърен
е-олол.
SZIbenweile f Bat (яла върбо,
Silbenweiß aäj орe6рис'o(ял-
Sllberwurz’ cJPG Bal сребърник (от
тиим на розовите врoсти)-
sZebisen aäf ■ Lieg срнеикв, срнекo-
к(рaоyвaш.
Siinr m. -е MylT СилПн (възпита¬
телят на Бokвyс)-
SilHouette [zi'lesia]/, оил'em-
SüllCot N. -е CTem силикат.
SiliKon П, -e CTem онлиkтн-
SiliKmsi ’ -л Med онлнoтзo-
SOi/iium п o-Pl. Chem силиенй-
S|lo m/n, -s 1. оилoо; h. силажна
яма.
S|io'utt/r п C.PL Landw силам.
SHur п o-Pl Geol силур 0-ретия- ип-
риод от пoлeoокЯоoo'o ера).
Silvester TI m/e Силвестър (нощ¬
-м ла 31 декември и 1 януари).
Sllveste-ab/nl т новогодишна зе-
чер.
SllvesterO/ier ’ новогодишно тър-
жес-аО'
Silvesternacht ’ новогодишна нощ. -
c1nil|Cп adf veralt подобен, сходен.
Sümiti т/п, -s имитираше на окъ-
поцплни камъни. имитация.
SZnilüsTcin т иеитоция на скъиo-
ценел комък.
simpel ISlMp^i^r. sÜMplisi) . adf 1. иртсm.
обикновен' нпсложен; 2, . umg pejae
прoутoо'щeн. ирoо'oвoт Oеoвпo)'
Simplex п. -elCimplicia Ling проста
(коренна) - дума.
Sümpiie/lit ’ oPl. просто--.
S/ms м/л, -л Aich ooрлио Она- про-
зoрeц)-
SlMsalabiM! iefej м(еaзмдм(еa!;
Лтoyо-мкн'о^. (вълшебна Лoрмyлo)-
Simiss.’. - -п треза.
Sümsliort m.-em. -лл p/or снeyлaнт-
SimnliUlon ’. -еп симулация,. симу-
лироле.
Simulator т. ^^^10-00'1 симула¬
тор, трплoмoр-
simulierensw.V, TDOi,y.jöOe,V сиеу-
лирме ((олес-), прес-ружо, се’ ir.V
симулирам Oситy-еня с определено
епл);
Kopfschmerzen - Симулирам гла¬
воболие. -преструвам се, че имам
пл-вoбoлиe;
Einem Angriff auf Bem BilBsenü-e -
Символизирам o-aoa ла компютъ¬
рен eoрoн-
sieiitan adj пдловрпменпн' сиеул-
таш-ел, синхронен'
—с - ArBeltsschritlr Едновременни
стъпки Oсилврoл) и работния про¬
цес'
~ loieelsebri Превеждам симул-
тан-но.
SieülTinbüHne fTleao сепн-, пoкaо-
вoшa едновременно няколко .мпсто.
SienleanBnIneicci/- т симултон-
тен преводач.
Sünultamrütli ’ o-Pl. geh едновре-
мeннoот.
Sünuetarkl-сНе ’ цпривa, ползв—.н;
от представители ла няколко веро¬
изповедания.
Simultanspiel п Sp едновременен
сеанс Iщoв) ла няколко дъски.
SMaiHiebinsel ’ Geogr Cил-Ясзн. по¬
луостров.
Sürekün/ ’ -п синзнуро. силенурно
длслнкс' (добре пла-ела, но без
особени задължения).
Sinfoniol, -л симфония.
SinröniekonzerU п симфоничен кое-
еeрт-
Sinronücorchester п симфоличел ор¬
кестър.
Sinfoniker т, -1. Mus koмпoои'oр
на симфонии, сиeЛтлнo; . 2 симфо¬
нии (член но симфоничен оркестър).
siNfoN1cci adj симфоничен.
S|N/Buossei ’ Zaal черепи дрозд,
sineen Isuid. - /ec1n/en) unr-У. Tb
Ое-У/ИГоИ, пея Iипслн' фалшиво, ти¬
хо)' -е.'. приспивам някого (с пе-
сп;); it-.V, иeя (професионално . или
кото хоби) (е хоро, оппрота);
Jmim. in . Inn. . Schlaf ~ Приспива;
някого c песен;
umg JmBn. zum SiNgeN b-in/en Ка¬
ра, някого да “прoиeл” Ода -издоде
информация),
Singkunst ’ cPG илвчeскo изкуство.
S^Tn/lei ('sNJJ т. -s етзeн. който жи¬
вее сое.
45.
SÜ1diC2
CADEDOFF
706
S1d|le2 [s/ni] f (-s) сингъл (малка
прaмoЛoнаo плoеa).
Sin|I/huucSuIt m ергенско дома¬
кинство. домакинс-ао ло сом човпк.
Slngi/sBan /бар за срещи ло самот¬
но живеещи хора, но несееейли.
S|n|sind т o-Pl pejan моео-онно
ппелп, тананикане.
SMgschwan т Zool пеещ лебед.
S|nech1ee п Mus. Hist озипппнл (ко¬
мично кeeеa. особено eкп'ляенa
eеeо XVIII е. е Германия и Австрия,
е която ариите и танците сл редува-
с диалози).
SZngcUlnn/ /1. Mus глас. вокална
партия' 2. пеещ глас.
c1naueC- adf geb 1. лдиeиепн, срещащ
сп сомо но отделни место; 2. здиесг-
впл то родо си.
SimduiirrUimtum п Lieg съществи¬
телно с форма сомо за единствено
еислo-
Sündnea-fn-m ’ Lieg форма за ед. ч.
Slm/vo/ci т поЯна птиеo.
sirCcr Oc1ne, d/sunkem) unr.', sn
Ol-.'. 1. подам. спускам сп (баело);
2. потъвом; 3. eaдoм (цена)' спадам,
намалявам;
E-scnöhTU zu Bolen * Отпускам сп
изтощен е— земята;
Dis Sohlfl sank Корабът потъна;
In Ohrnaebt ~ Изпадам е бeоосо-
насие'
Dcm Fleischverbrauch мпСТ Нoмoпс-
за коссум—цият— но мeоo-
S|nkkasUen т oaнoлиоoеиoлнo шах-
тм (зо дъждовно, отпадна и др. вода).
Sinn т. -е 1. сетиво; чувство. усет;
2. смисъл' цел' 3. злмеeкип;
Вil lünf -е Петте спаи!-;
Вs- ~ das LaBems Смисълът ло жи¬
вот-'
Etw. Sui Keünen - Нещо няма ника¬
къв смисъл;
Etw. g/Sl mim liebt ans Bim ~ Нещо
нп еи излиза от ума;
In wahrsten ~п les Woni/s В истин¬
ския смисъл ;о дума-а.
ctnni/1änienB adj geb замайващ,
омаЯвощ.
Sinnbild п снмзoл-
sZnnbiiBiioH adj сиeвoлнеeн'
EiW' ~ 11^111111 Пеeдутoаям нещо
сзмаoлзчнк, чрез символи.
»NN11 (sumr. gcsorrer) uen.'. Tb
Ö-п.У. 1' мисля, размишлявам OüBe-
atW' (Akk) върху нещо); h. обмислям,
оoмнолсм lauf atW' (Akk) нещо);
Au" Rael/ - Замислям отмъщение.
S|nneNf-HuBen nun Pl. gel чувстве¬
на, плътска еаслода.
c|nn/gГuoH adj geh чувствен, въз¬
приемащ със всички слаива.
SünneNmeNsen т чувствена натура,
еoаek на плътски-е наслади.
S|nNcn-inscn т о.Р1 чувствено опия-
слсие.
SZnnen-eix т meist PL дразнене на
се-ивото.
ctnn/ruee/г1 aäj иопрaонeн от сми¬
съл 0Леoзa)-
sZnnlNUcUeileNl adj изoиaеoвмш сми¬
съл— Iппеomнa грешка и дР').
SZnn/nwceu ’ o-Pl Psych мотериол-
ният, сетивният свят.
SinNHsindisuumg/ промяна а- мис-
лпнето, въз ипзплпдиmп, е мирогледа.
STNNeseinl-uek т се-ивно възприя¬
тие;
Ein uu1i11e/n - Слухово всзпрзс-
тип.
Simrrssriobnurd ’ сетивеЛ киит-
S|nnesn-gan п Anal сп-изен oрпoн,
сетиво.
SlNnesscnä-Ге ’ o.Pi. острото но се¬
тивното възприятие.
SignesläuucCsngg сетивно измаеа,
вoпюенлaция-
StnNesenhsn1IiIJmnmgr сетивно въз¬
приятие.
SMNeswinlel т о.Р1. = SiNn/crдdl-
-пт|.
sinnflilig aäj очевиден, явен. ясен;
Etw. - zum AusBrnoK Bringen Давам
явен. ясен иоемо но нещо.
S|nNgcbin| ’ geh осмисляне; тъл-
кув-нз. нл'прпрп'aенс-
S|nn|eB1eHu п Gil eпипрaмo-
S|nndeHiie т идейно съдържание,
смисъл.
sinngeMäß adv по смисъл;
~ üba-satzen Превеждам по сми¬
съл (не дословно).
s|nngIeücS adj = sinnv/—warll.
sinnÜHneN sw.y, Tb ihr,'. umg раз¬
мишлявам, мисля (über clW' (Akk) за
нещо).
c|NNi/ aäj 1. умен, смислен; добре
обмислел; 2 veeall зaмнслee-
cZnnI1öH adj 1. сетивен’ 2 прктиепн.
плътски.
SlmmlOeHKcftJOoPL 1. сп-излoоm; 2. еyа-
с'вeнoст-
ctNnIos adj 1. безсмислен' 2. без¬
чувствен, е безсъзнание; 3. (eзрaо-
съден, неразумен;
-л - Opi/r Безсмислени жертви;
Sieh ~ ist-lnk/N Напивам сп до
5eоeaмeтнкст.
Sünnlosü/KeüU’OoPI 1. безсмислие. аб¬
сурдност, 2. 5eосeиолeнa eoсmъик-.
SMnhTI1nz/ ’ Bal мимкоa.
s|nnueicH adj 1. цeлeсъкбрoоeа (мер¬
ки); 2. мъдър. рaо'мeн, смиолeн-
S|nNCh-neS т сентенция.
slmmvenwarll adj Lieg синонимен.
sZnпe/luwirnenI adf geb объркващ,
sinnvoll aäj 1. смислен; 2. разумен,
еeлeуък5рмзee Мезрои).
cinNwiBuid aäj алогичен, безсмис¬
лен, абсурден.
S|nniucoeмeNn1n| т контекст, азо-
зeoаръозo.
Sünoloar т. -п, -п Lieg сиеолог. ки-
-MИ0'-
SüroI^l^Os/^o^P^i^. силология, нитмис-
ти;а.
S|rTir т. - Moe вoртаиkoаи косло-
яа—сия Остолок-ити).
S|nie-i/-noss/ ’ Gxoi термс; от ва¬
ровикови наслоявания.
SZNUTeuUr o-Pl. Rel пo'oи (auch übeilr);
umg Noch mir dir ~! След мек и по-
moи!
c|gtTIniune1/ aäf кото потоп.
S|ni1 eue Pl On: - uni Roma еипaни.
роми.
SJmus m. -se Math. Aeaf синус.
SihHon ['zü:10, xü'0o:n öтOeri] m. -s си-
Лoл.
SihHonП1scHl /бутилка със сифон.
Sippe/. -n 1. Höst род, клон; 2. род¬
нините, рко-
SIhheNro-cennng ’ гпнeoлoпия. ро¬
дови иослeоаaния-
SlppniHoitumg ’ о-PL. Höst к'пкзкр~
кост им рода зо нзвърщeeo от не¬
гов член прегрешение.
SOppeNve-Bimd т род, родово общ¬
ност.
Slppsohoit ’ о-PL, umg oft pejae po-
до-о, род, всички ртднини-
Si-HNe ’ ~п Tech, MylT сирено.
Si—|reneineil п о,Р1. вой на снеeнн-
Sü—Hning/sing . т o-Pl Myth песен иа
DEU'TCChJ-BULCADfCCHEC WÖDTEPBUCH
707
сире;—.
sirren swy, Tb ötrV муми, бръмчи
Oeмоeккмк).
Sirup m OoPl. сироп.
c|—upunU1d adj кото снрoи.
S|sul m ofl. сззaл.
Slsals/il m въже от сизал.
si;st/c-cm TD Ое.У. 1. Jue преустосо-
всамм (дело)' 2 задържам Вза про¬
верка ла сaмoлиенoст-o).
Sisyphusarbeit J о,Р1, сиоиЛoв труд.
S/UleJ. -п 1. т6не-й. грaдиеня; 2 сра¬
зи, морал' обществени нормИ'
SittrnBiil п kaе-нлa но ср-ви-е Оот
додека eиoвo).
StiUeNdescnieSic " история им нро-
вите.
SZUUeneoBex т нравствен кодекс.
SiUTirlihnr fi етика.
s|UUcNenc adj безнравствен. амора¬
лен.
StUUeNlnsidkeie J о,Р1. безнравстве¬
ност, ммкрaлнко'.
SZUTenhoIiilü f o-Pl, полицейски от¬
дел за борба с пркстн-yенятo, хм-
зор-а и др.' “неaас-вeнa” пoлиенЯ'
Siii/gilcSt/- т oft pejoe моралист,
блюстител на мoрaлa-
stUUensUneng adf със стрoп морал. със
строги нрави. държащ ео морала.
SOiUrmsinoioU т pejoe емзвеa-лик,
мъл с впом'■титeллo поведение спря¬
мо жени и дзцо.
S|UUeNvcnTu11 т о-Pl упадък но сро-
вите, морално разложение, падение.
пoзаaеa-
s|UUenw11-ig adj безлровстзен, амо¬
рален, прктнвкеeемш им морални¬
те корми.
S|U1ieS т. -е Zaol (вид) папагал.
siTTeioS aäj кравс-век. морален.
eтиеee'
Der Verfall Ber-em Nomeem Упадък
на моралните корми.
SiTieienkciUsleliki п = SiUUlieHkeiTs-
vcrInecSeN.
S|UUl1oHCi1Tsve-BueöHen п престъпле¬
ние но сексуално осново.
S|U1eüenkc1Usec-b-cöHe- т новсрщн-
тел на сексуално пеeс-ъeлeeнe, сек-
суалес мoниoн-
cjUUcun aäj veraltend скромен. це¬
ломъдрен. благонроиен
Situation f, -еп ситуация. положе¬
ние. обстакоака'
Eine 1ucwe/loce - Безизходно си-
-'aенс;
JmdN' in е1пн HelCIc - B-ingen Пос-
т—всм сякого е неудобно положе¬
ние.
siUnaiiönsbHilngl adf обусловен от
снт'aеиятo. от к(с-кятeлутвa-a.
SituaTlonskoMik J о.Р1, комична си¬
туация, иoлклeлиe.
situativ adj ситуотивел, обусловен
от ситуацията.
siinte-i aäj ii: jut - sein добре пко-
-авен съм (материално o5eоиeеeн и
с високо обществено положение).
Sjli т. -е 1' седалка; място зо ся¬
даш;; 2. опдoозшe, мeо'oeмхoмдe~
ние (а— фирма и др.)' 3. място (в
парламента и др.)'
Gepolsterte -е Тапицирали олдмлзн'
10 -е im Gen/inBerat hohem Имам
10 место в общинския съвет.
Sltzhod п седяща баня.
S/tihork "1 зонапе за оядoлe.
Siteheln п■ Anal седалищно кост.
SütilioeKadr 1 лпл—ща стачно (бло-
кода).
S/tiroke 1 ъгъл (мебел зо сядане).
^1X11 (saß. jesesscn) une-У. Tb -i-.V,
1. седя' 2 съм. н—миром се, стоя;
3' umg лема е зо-зоро' 4. стои (добре.
лкщт) Одреха); 5. кацнало п Iитиеa);
Eim schönes Mäleh/n saß auf elnc-
РипкЬигС Ha иeйko в иaрoo седеше
едно хубаво момиче;
We/en 101^ Binkübi-fills muss rm
10 JuSns - ТоЯ трябва дм лежи е о—г-
вора 10 годили за обир ла (—ниа;
Beim FrühsTücK - Закусв-м;
Einem Mai/r - Позирам ло худож¬
ник;
umg Вil JueCc slizt IjuT) Якето стои
добре'
Вil Hinne slizt aul Ian Eicrn Ктkoщ-
HOTO МЪТИ'
SicH müde - Уморявам сп от слдпле;
Dis пеиеп VokabCln - Bni iim schon
iest Той вече л усвоил добре новите
думи'
umg Win auf Kohi/m Iwin auf Nileim)
- Седя оато ла тръни.
sülicm] bleiBem slTzcm Binübcm unr.'. sm
Ohf- V. umg 1. ос'-!;; (е същия клос);
2 остмеом неомъжено; 3. из вт-си-м,
нп буква; Отпсто)’ 4. aul ctw. (Dal) -
нп мога до плосиром Iо-кза)-
SKili
Slticmiieiier т umg pe/re eкв-aеaе
Она класа).
siteeni adf седящ'
Eins -е Lebensweise Заседнал жи¬
вот.
stUхen1easccn sitzen lassam unooVO TD
-е.'. 1. нопуское. изоставям, оoрсз~
вом; 2. ко-oвсм Онякого) до чака
нмпеaолo; 3. umg оставя; да поато-
ря клас-'
Eimen Vorwurf ilobt uu" яеН - От¬
хвърлям упрек, защитавам се от уп¬
рек.
SiteTicisol п o-Pl, meist in: umg Kein
~ hohem 1) ле мого до седя дълго вре¬
ме но пдно място' 2) из ме свърта
на едно мсс-к. неспокоен Онервел)
съм.
StUe|eI/g/rHiiU " мсогк за сядане
(стол, то(урп-ка и др.)-
S|Uхd-nhpe "1 мека мебел, пoрлит'-
ро за ссдaнe-
S|TiMöbeI eue PI. мебели зо сяданп.
SlUeorlrudd J ред зм сядоне Опри
официална апчеря и др.).
StUipeite т място Iоa сядане е тео-
-ър. eрeаoонo средство и др.).
SiUeielSe, ред (седалка в кино, теа¬
ТЪР).
SlTesTielC т седяща стaчзa-
Siizuug /, -xn 1. зосед—низ' 2. Kunst
се—сс' 3. Med визита;
Für die Bsharliung waren für' -cm
nötig За лeеeннп-o (яхм необходими
пет посещения'
Eire - iini/uif/n Свиквам . заседо-
нип.
SlUeuNgsbc-iciU т = S1UхundShuoUo-
Kotj.
StUxnngSp-öUoKöll п протозол от ом-
сeдoнзe.
StUzunissual т заседателно оaлo.
Stiхe/ri/1inng ’ разпределение ло
местм-а (е порломента и др.).
S|iiliar/r т. - сиеилиoeeе-
SizIliaNerim ’ -пеп сицилиaлoa-
c1хiI11n1scH adj сиеилиoлсoи;
SieiIi1N1ccH/ Vesper Сицилианска
вeеeеeя Онародно въстание в Палер¬
мо през 1282 п-)-
Süz|iücr Оя) Сицилия Оостров е Юж¬
на Ит—лия)-
SCiIu JO. -^01'1 1. сколм' 2 гама'
E1W' von/uuf einer * iBIcsem Отен-
-ам нещо по сзоло;
sCili-
Eina - von RöTlömen Гмеа от чер¬
вени тонове.
sKala- adj Math. Phys скoлaрefH-
SKaMe m. -n. -i Gil сомлд (придво¬
рен певец и поет е Норвегия и Ис¬
ландия).
Skalp т. -п скoли.
SKoipiii л -е Med оkoлпeл-
skalp/c-епм И Tb ar,'. 0koлпирae-
Skandil т. -е 1. соонд—л; 2 голям
шум, врява; '
В1s Ist Ja rin — Тово е скандално!,
Тово е Оцяло) 6eотбрoоиeГ
ckord1iicüн-/n М.И bb ii-У. скан¬
дализирам, въомхшaвae, щoкирoe'
sieh ~ въоeyшaи-м се. шокирае сз
lüher ntw. (Akk) от лпшк)-
skandalös adf соолдолен, възмути¬
телен.
Skund1eh-/ccc f o-Pl pejoe мъл-а
пресо.
sKindihiMWitert adj Ск-ндолзе, епс-
-о свързои със оooндoлн (политик.
oктьoе)-
skinlÜH-em ж. V, hD hi. У- скандирам.
SKan11n1eüen [.—.- (и) СзмндиНм-
иия.
SkandüNi^t^r т. - сkoлдинoзeе'
SK1n1iNaeie-in J -пеп ск—ндинoзkO-
sKindinivüscH adj уooндинoвсoн-
SCgi Mm) o-PL скот (вид игра еа
карти).
Skie/ioonI [^/1110:1] п, -s снейт-
борд.
SCaipin10/ J партия Ск-т.
SkitUn-nter п - турнир по соат.
SCelCT п -е Aeat скелет;
Er Ist пот eebr nim - Той л станал
сомо ножа и костИ'
SCcliitBou т Arch скелетно ирптo-
зо. koЛeзнo нтшстрyкцис-
SkeIнUT1onweice ’ Atch скелетно
строителство.
Skepsis ’ o,PL скептицизъм, сoeи-
mненту-, съмнение. недоверие’
Eiw. mit ~ bet-oohlen Гледа; с из-
доверие но нещО'
SCnptOCem т. - 1. скептик; 2. при¬
върженик ла снeитицнзмO'
sKsptiso! aäj сoeиmиеeш. недовер-
енз. усмлявмш сз.
SKepTIzIsmus maoPL 1. скептицизъм
(философско нопрозление)' 2 сили~
тнентут. нпдквлриe-
SCnteb (sKcifl т. ^)^s Tleah укпе-
GABEQOfT
SCO ("i:] m. j-eo = Soli.
SeibinlBulgg'оoи-aвттeom. билдyшп,
кaнтoвaр.
SK|bob m Sp ски-боб.
SkZfhÜHjin п Sp ски-скок от шoнеo-
SeiCins m курс m сниорство. сни-
0'РС-
SKlinT m - Sohüliin
SCilllt m = SciüIiO1-
SktnS/iB ('cKürScB] m. -s оkннмр,
“бръснато плaвo”. десен радикалис—
Oелee на крпмазо—енс-м “СкиЯн
Хeдо”)-
SKspnri т о-PL = Sci1cpo—1.
Sk|sp—üi/em и o,PL Sp Сkи-узooтвп-
SK|zec ’ -n 1. Kunst сиие-' 2. ски-
еa, очерк, къс рoзнoо.
Sk|zxeN1Inek m соицни;. (лоо за
рноyимшe-
sKOxdsmioit adj бегъл; сзиш^ран. схе¬
матичен.
skiiii/uin sw,'. Tb li.'. снициром.
нахвърля; (план чертеж и др.)-
Skhave [..va] т -п. -п роб.
SklavenarBcit ’ Hist робски труд
(auch üDerir),
Skeoeenaufc1or1 т Höst въстание,
бунт на рoбитe-
SCiov^i^l^iO^tcr т HOs робозл—дeлeц-
Skea^^nHilUi-gHSHeesöHafU ’ Hisl ро-
(овлоделсно Общество.
Sklavenhandel т oPL Höst търговия
сроби.
SKii^^iN^ägli^^ т търговец но роби.
Skia^^i^^rkt т Hist имоoр но рт6н-
SKeaee—|| [.''Уl..-j’ o,Pl Hist робство.
SKliav/g/ -пеп робиня.
sklavisch {.'rV.l'] adj робски. робски;
JmIn^'/cUW' (Akk) ~ nicieicien Под¬
ражавам оляит НО ШЯКTПОJШПШО'
SKl/ra /. Skleren Aeat еклера Она
окото).
SKie-äse f -п Med склероза'
SCl/ratlC/r m. - оoлeркгнk-
skle-öUlsöH adj Med сoлeрттичeн-
SkonTo m(m. -s Woröscb Сконто (от¬
стъпим при площаае е броЯ или
предсрочно)'
Skooter ['cku:i^] т, - еолоа елект¬
рическа кола (по иoнoнри. луе—пор-
кове).
SKorbyt т O.PL Meä скорбут.
Skö-pion т, -е 1. Zrrl скорпион’
A-siotr съзвездието Скорпион’ 3. зо¬
дия CooринтH'
708
SCript и. -eej'T 1. eмпиоaн текст
Iлoпр- ла лекция); h. филмов сцесо-
рий.
SknüpUnn п. Cke:pOee каписон •текст.
eaнyсиенп--
Sk—öOcI J, -п Med сoртЛyлa Оподу-
валп шо щнйнитп лимфни вполи).
cK-öOueös aäf Med СkркЛyлкзeн.
SKuoiniösr ’ -и Meä озекЛyлoоa
Oнeнoyенo название ео лнмЛea-a
туберкулоза у дeеaтa)' eнвeниеo-
SKmipei т, - Скрупули, съмнения.
'гриоплнe е— съвестто;
Keine ~ Kennen Безскрупулен съм.
аяммм угризения еа съвест-м зо
нищо.
ck-upllios adj безскрупулен.
ck-nhnlöc adf gel 0kе'п'лькоeн.
прекомерно добросъвестен.
SkUJptiui’ -еп Скулптура плмогикм-
SKnIheü1/msoemeiNd J сбирка ог
плaстики-
SKumk т. -sl-e Zaal скулис.
cku-u|e adf с-ранее, еyднтзoт' оo-
6aипш-
S-Kurvr ’ двоен зoакй-
SKyloi ['sCoilsB] п o.Pl -“Скайлаб”,
—еериоалс;— koсмиеeоka стaненя-
Slalom т -s Sp олoлoм-
Sliloeioui m слалом, слалом уп'с-
OOHП-
Slimj [steni] m, -s Lieg моргои. слплп,
рaогoзoрпн пзнo-
Sliwc m. -п. -п олaвсаин.
Slawin ’ -пеп слоаянко.
slawiscH adj слoвянскн-
SlawjstOK ’ o.Pl. олaзисmиkO-
Sl|p m. ~JСЛиe.
Slipper m. - леко обувка 6ез зръокH'
Stö/on m. -s eл(пaн, крилото фро-
за в рекламат—.
Slowake т, -п, -п словак.
ShowOKli/ Cлтвakня-
SIowaKfm ’ -пеп слoаaеo0'
sIowaKiscH adj словошии'
Вil ~п Sh-acSe Словашки Oпоиo)-
Siowema т. -п, -п ултвпнпеl
Siowi/nin ’ словен;;.
slowenisch adf словенски'
Dis -е Sprache Словенски Oпоиo)-
SliM [sioim] т. -s meisl PL (Пдсяш-
ни oвoртoл-
Sea-igd т. -е Mie сморагд, иохм-
РУД-
sma-iedin adj изумруден.
709
sea-1gBgräN adj нзyeр'дпнтзплпЛ'
SMail adj 1. елегантен, шик; 2. хи¬
тър, умел, лoвъз-
Smoj [ce^K, smae] m. ~s оeтг-
Smo/ala—e m обявяване ло трево-
г— омрмди нaлненe ла смтг-
Seoking m. s сeкoннп-
Snaek (sncK) m. -s о-кyсиo.
SmocKla-fснекбар.
Smob [snop. snoB] m. -s pe/re слтб-
SnoBIsMus m o-PL снoбиосe.
SNoBIsTisch adj снобски.
Snowboard ['cronBn:I] m, -s сноу¬
борд Оспор-тна щпЯлa зо сиyскoшe)-
soi adv тмка. ■—ъЯ, аолково, ето иои’
- strht also die Siehe Тока стои зна¬
чи работ-та, ето но; значи (ила ра-
(отота;
- viel habe ici . noch micUt /al—unkem
Толкова много из бях иил никога;
- g/Se es nieiu Тако ле моме;
- od/r - Токо или инaеп;
Ball — lull ~ Ту --ка, ту инoеп'
Ich komme - /е/in lobt US- Щл
доЯда към 8 еoсo;
~ ein sobömer Ainnl Такаво хубаво
зпепр'
- ilw. кТ mir Noci mühli pussierl То-
коза нещо ле еи се е сл^воло още.
SO] kanj 1. колкото и до, въпреки
че. макар че Oк'тотппko)' 2. тока (че)
Iсппду-вип)' 3. колкото, толкожо (сраи-
елшие)'
- slole in auch ist, musste cr Bas gc-
sU/Ser Колкото и дм л горд, -ой
трябваше дм приоаaп тов—'
Er war total verblUTOl. so Bass cm Kein
Wort stjar kommen Той беше съвсем
слисал, таза че ле момеше да номп
нито дум-'
- mitt in Ist. - nirUe—näliig kirn rn
aueh sein Колкото п любезен, -ол-
ново и коварен моме да бпдп-
^1111 kaej (веднага) щом. щом
като'
-cm Kommt. jeHin wir Влднмго щое
дойде, тръпзмee.
SöcKchen п. - meist PL къси детски
или дамски чорапи.
SoOcc/ -и къси чoеaиз Oeпeни)'
umg Sie! auf die ~m eucHcm Тръп-
вaм-
SocCal m. - 1' цокъл Оло опрaдм);
2. псостмеелг пиидеетгол (он ntio^t^e^-
лик)' 3. цокъл (на крушка).
DE^^^T^CCJf-^^l|^l^/^JPlCCHES WÖBTEQDUCJ
SoeKen m. - ösiern = Socke.
Sockcnhalter m мъжки жaеmипеи-
Solu fn, - 1. CTem содо (натриеи
карбонат); 2. гозирос— вода, сода'
WhisKy nie * - Уиски със сода,
sodann adv veraltend 1. след тов—'
2' освен тоза, също така.
Sodawasser п kurz Sokt/m o-Pl со¬
да, газироео вода.
SoBl-cnnen п о-Pi Meä киселини'
- hohen Имам киселини е сто;—хм.
Sode f -п тревен чие' парче тoрЛ,
soloß snluss -.: so Buss koej 'M-
ка че.
Syloim (л) in: geh - uni GoeoruHu
Содо; и Гомор Оеясто с разюздали
нрави).
Sodoimijf|/ o.PL содоеия (полов акт
но човек с мнвomлт)-
socien adv току-що' в момента. лй
спго.
SrtOo п, -S канопе. дивoe-
SoloKIsscn п ипоплoзлнеoa за диван.
sof|-n kanf в случай че. доколко-
ТО’ oкт-
soiprl aäv веднага. н-зоб-виО'
SoiorUiaiieumcnа ’ фотокамера за
моментални снимки.
Soionthilie J 006-3;; помощ,
soio-ifa adj нeоo6oвпн-
SnTtbimißruHn/r nue Pl кезобав-
ни eeрзи-
Soli-dmInk T'solilminK] а Sofil-InK/SoT
DrinK m. -s бпзoпkквoлeo лапи-;-.
Soii-Eis o.: SofTcis n cML лен сме-
тoлкв слaдклeд-
SoOUwune O'softweilJ/ -SEDV софтуер.
Soj m а-PL всмукващо въздушно
или водно тпепниe (след пътуващо
кола, кораб) (auch überli)',
In den - ier C-oBsTadT jenoter По¬
пада; въз водовъртеж- но големия
грод'
sojur adv wpoi-. дoмe-
cogeNannU so gerammt adf токо но-
рeелл-
sojlelci adv издсого.
Solle f, -л 1' Anat стъпало. ходи¬
ло’ 2. подмлан-’ 3. сгъполо (е— чо-
р-п)' 4. подложи— за обувно; 5. дъно
(но река. окоп, оаиол и др.)'
übern Vom Sohcfhei bis zum - От та
вагм до иemиm;.
SoHJiN/Im/c— m Zool животни. стъп¬
ващи ла цяло лaпo-
Sold/Tcileben
SoHlcNnde п оЛ кое— зо итдмeгкн.
Soim m, Solee син’
überie Вe- verlo гета - Блудният сие.
SaSminamr m umg синче (сеело
обръщение).
Söi-ee [soa'ur:]/. Crieвen оooрe, тър¬
жествено вечерно прeдотoвлeниe.
Soja f öjPL Bot соя.
Sojabohne f зрънце от СОЯ'
Sojamehl п (р-шно от соя.
SOJaöl п мосло от соя.
soian/Он) kam/ 1. докато. през вре¬
мето. дока-о’ 2. umg щом като, при
условие, че.
solar adj geb соларле, слплепИ'
SoIa-buiU/iü/ ’ слънчева ботерия,
слънелв акумулатор.
Snii—enengie J слъшеeвa пнпрпнЯ'
Solarium п, Salaten солариум.
SOtamjuSr п Asin слпнеeвa годино.
Soli-kolIeKtor п слънчев ктлeкттр-
Soii-k-Ttwe—k п слънчево плпктри-
чпсоо центр-ла.
Solariilir J слънчева Лк'кoлe'зa
Iпрeзръшмшo слънчевата светлик—
въз плeзтрoeнeрпис). л
Soli-iellenniolSner m калкулатор.
зореед—щ сп със слънчев- саптлило.
solo! (-cm, -е. -cs’ -е) p-an dem 1. та¬
къв), таково, токов-' такива' 2. umg
много голям. oпрoeeш;
-е Bücham Токии— книги'
Icl ПОТТс /сипе -е Scilla wie du Бих
искал до има; (т-ниво) обувки като
твоите’
Icl hals -en Dunst Толково съм еа-
дпН'
sol^l^i^i^i^imt peon dem umdekl токии—'
adv по такъв лочил. така;
- FrSien können oOl von Такива
грешни сп срещ-т епсmт;
Süc iäehcitr — lass... Тя се усмихна
токо, еп-.-'
soIcHeulei adv такъв. от този вид;
~ Lauhe Т—наа— вoрa;
- Aisund/m Cenne Ici! Т-ниво изви-
нпния ('върт-ния) са еи иoолoти!;
Ie! habe - seiom jilisen Чел съм
ипеп таково нещО'
soiöie-eiDen adj geb = solcherart
Sold m o.PL MOl войнишко оaплaт-.
Sollai m, -an -em зойник.
SoiBitemOnielhor m возено гробище.
SoIdiUengnob m зкйшнщkн гроб.
Soldatini/bcn m aJPG войнишки ми-
SoediUeniiel
GAbEQOFF
710
BOT.
Soldatenlied n воИнишка песен.
Snl11i/NCh-uens f воИкишои л—р-
пкл.
SollilrmumüTonn f вoиeнщкa уни¬
форма.
SoIdaTcsku J. Caldaleтkem pe/re нео-
б'од—а—, 5eочнаогвoшa вкйннщkм
тълпо.
soe1oUicoH adj войнишки. зоплел;
~e Pflicht Войнишки, воински дълг.
Sollbuci п Höst. Mil военно книж¬
ка (е Германия до 1945).
Söldner т - наемен войник, наем-
лик.
SölBnerScc- п наемна воИска.
Sole J -п солено вода; солен разт¬
вор.
Soicbud п баня със сол.
solil adf - solidc-
SnllBinicienug m солидарна анос-
к— (зид eaлoп впрBх кирeдeлeнo гру¬
па зм-о ч-с- от оклзд—еаo общ¬
ност).
SollidaUuiaitmmi/ W-eisch солидарно
oтпкакраког.
solilonlsoH aäf солидарен'
SioH - HuKiC-cn О(свсвaм сп за со¬
лидарен Ос няkoгo)-
cohi1u-ic||ncn, sioh sw.'. Tb солидо-
рноирмм сл;
Sich mii Ben SU-elkenlen - Соли-
Ooенонеaм се със стoеo'зaшитп.
Solidarität ’ O.PL солидарност (eil
jnlM. c някого).
SnliBorii|ic/-Ceä1ngg ’ декларация
за солидарност.
SoiiduiZUätsgerZiHI п чувство но со¬
лидарност.
SoIZBo-iurUcspнn1eJ иaриеea помощ
е зноо на склнд-енкст.
Soei1ani1äUcct-/1k т стачка е зими ео
склндoраког.
SöI1Bo-iU|tsxuseneug т допълните¬
лен данък (зм осигуряване еа еoо-
витието след обединението но Гер¬
мания).
Sneülanhuee т договор зо eoет-
нькротвк Iопкрaо'мeанe за финан¬
сово сътеyдeиеeотвт между поли¬
тици, профсъюзи и рa(oтoдoтeлз).
sol|1r adj 1. солиден, здрав Омоае-
римл); h. солиден, пълен, бпз про¬
пусни Iолaния)' 3' eoесдъеee, поч¬
тен, сериозен' 4. Wönoтch солиден, се-
рнoоeл, добре поставен Линoнотвк
IЛнемo).
Solist т. -еп, -еп солист.
SoHiSti д/ -пеп сoлистзa-
Soli п оЛ 1' (рабо-еа) лорео; 2. на¬
ряд' 3' дебит.
Wöroscl ~ uni Hii/n Дебит и кре¬
дит, еaовoд и приход.
Söieb/sUoNd т №-11x1 дебитно сал¬
до. кс-aгпk по с—лдо.
SoIIelnnahMcn eue PL WOeisch пред¬
видени рaохoди-
SQJisg une.', leMadalveeb ir.'Jöir,'.
1. длплee опe. трябва; 2. 'рябв—, не¬
обходимо е; 3' говори се, иозваг.
р—оnемвят'
Du юИИ soToni eu mir knnnen
Трябва eeомб—вeк (длъжен си) дм
дойдеш при мене;
В/n KuonKe soll Ви Bitt Hüien Бол¬
ният трябва да пoои стаято Ода ос-
-мне вкъщи)'
Süc soll тип Knmmen! Само до ми
доИдз!'
Was soll ioh tum? Какво да провя?.
Какво Oтрсбвa) д— нoпрoас?'
Was soll ап? Какво онoеи -ово?'
Mur sollt/ geuuien, d1cc-l' Молеше
до сп приеме, ел...;
Sollte ioh mnu/rm oi-eiscN, donn.''
Ано '-ре замина. moгaзa.-.'
Sölile es möglich sein? Впомoжлт ли
е?. Нимо е аъомтeнo?;
Er soll rin s/Sn |iU/n LiSusn s/ln
К—зват (говори сп), чз бил много до¬
бър учител;
Es soll elci f-euen, wenn... Щп се
(зо)родвмм, —НО..'’
Was soll es d/nN sein? Какво оби¬
чате?, Какво желоетп?, Какао до бъ¬
де? (въпрос на продавач).
Soil-Ist-Vcmdieleh т Woetscl оеaвал-
ни; на плановите с Лoктзеeозитe
покозотели.
So1hc1edo т Wiгoтcb дебитно оaлдo-
Siüesttirke’ O.PL MOP необходимото
численост но воплла чoст-
Sfillxünsen eue Pl Woeosch лихви зо
кредитора.
salo adj 1 соло (плеле); 2. umg сме,
бпз партньор, бпз придр'митпл-
SdIon. ■s|Cali Mus соло.
Soio/csoNd т солово иeeee-
SoioinStnumrnt п солов инс'рyeпнт-
S"^!^i^]^i^rt m солова пoртия-
Solosän|/u m солист Iпeзeе)-
Soeoirnecn m солист 0-aнцькр)-
Solquellr f солен иззкр-
Sßisole n сол от солен иовoр.
Soist/tiun п. Solslillen Aste слпаеп~
с-опае.
soiulci adj CTem роз-аорим, р—зт-
воряем.
solvent adj Wietsch плo'eeoоnoоo-
6пл.
Solvenz [..'v'"] ’ O.PL WOeisch плоте-
жoопoокбeкст-
somotüsch aäj Med сoмa-неeа, фи¬
зически Iозъроaн c тялото).
Snel-H-o m. s сомбреро IеIнpo-
;опола шaпka)-
somit krej adv следово-елно’ оamкв-’
En lut mihi orgenuf/r, ~ 1-iuehr ioh
пОоПи iirxuglHcn Той еи се обади по
'eлeЛтнa и следователно не е нуж¬
но до ходя там'
Und ~ комееп wir хит Erle uns/
mir В1sk1ssiöN И c това сме накрая
на нашато дискусия.
Soeecr т. - лято;
~ uni WünUcn През цяло—— roдилa-
Soeecuimiorg т начало нм пяткmo-
SoMecnlabipian т лстeк рoоnнсa~
ние Она трaeопoе-a).
Soeee-fe-ien eue Pl лс-eм вакан¬
ция.
SoMM/ni-lseSc ’ O.PL 1' летуване;
h. летовище;
Zu- - "iSm/N Заминавам са лету¬
ване.
Sönm/-geUn/i1e п Gaegw л;тницo-
SöMMenniUei ’ o.PL лс-аo горещи¬
на. жeпo-
Sf^3^m/—kl/1d п лятна рокля.
conee-I1eH aäj летен;
Es isi noch - wann Още з топло,
като пр;о ля-ото.
Sone/ulooS п umg мъртъв сeоoн
Iпеeо лятото).
Some/nmonoi т летен месец.
SöMec-maobi ’ ля-са нтш-
SnemenNoeSUsi-uuM т сън е лятна
нoш-
Sommrnirger т летен дъжд.
SoMmcii/lTer т летни гуми (на
кол—).
Söммe--eci1enl J лятна резиден¬
ция.
soenens adv ля-со време, през ля
тктк.
711
DE^UTS^CWUl(^/^A^l1^^IJJ& WÖRTEDDUCH
Spill—ecieb/m
Sonncnsoui f Landw летни посеви.
Sommi^irscl^lluDv^iieau' Sommem-
sohlisssver-Kitlin лята; разпродажба.
SoemensenesUcu n летен оeмeо-ър-
Sonee-c1Ul m ~ SommeuiesidHrZ'
Söee/-conr/NwenB/’ oPl. Asin лят¬
но олъeеeстoeee.
Somecrspfclr eue Pl 1 летни олим-
пиЯски игри; 2. Tleat пкрeдзеa от
летеи пеeдот—впeния.
Soмmн-sh-ossen meOтl PL Med лу-
лиезн-
soeerrsp—ossig adj лyниеaв. (пок¬
рит) c лунички.
SomnrnUog m летен дзи.
Srimmeritseater n летен тea-ср-
SjMMnnu-eoul m летен отпуск.
SommesnwOsmngl лятно къща, да-
чм. вилa-
Soeee-xeil f oPi лятно арее; (вре¬
мето. през което чoоoзаиенгп са пре¬
местени с 1 чмс нoпрпд)-
Snenimiül/ т, -п. -п сомнамбул.
Sonn1niue|cnus т C.PL сомнамбу-
оносм.
soiicb adv следователно, онoен.
SoNog-iee п, -е соно^аео (гро-
Лнчeк нок5емeeeнп еа акустично
явлени;).
Somoni т, -вп, -ет Ling сонает (съг
ласен звук, който сом моме да об¬
разува сричка).
Sonatil/, -п Mus сое—та.
Soruilrc ’ -п Mus сoeoтилa-
Soddr ’ -п TecT, Med сонда.
NB:
Sodl/n- многопродуктивен еле¬
мент в немския език за образу¬
ване на съществителни с различ¬
ни значения:
1 извън обичайното, обикнове¬
ното. редовното, срв. Sonlinihug,
Snndc-Xi|'
2. специален, срв. Sord/-enliubnis;
3. със специална задача. срв. Son-
denCneeiccinr.
Sfilglerihduuok т s SonBe-d-uck-
Sorle-ongcboU п J'i-fscT стоки с го¬
лямо аоеолеаие.
Spnieruuflnug т специална оaдaеa,
мисия.
Sondermtiingf 1-10111/специална из-
робо-км Iновпн серийното eекзо-
вкдо-ак).
Sonle-unsdols ’ L оипеиaлнo нодa~
низ; h. meist Pl сneенoлли разходи.
söndc-bu- adj 1. еyдeн, оакeк5ем~
зес, нзобикновзе; 2 особен, стр—-
нее.
sonle-Bo-e-weisc adv за учудване,
стройно’
~ war /п хи Hansi Зо учудване -оЯ
беше вкъщи,
SöNde-lcoufl-ogUe т лице със спе-
езaлнo мисия; оeeеиaл;н пълно¬
мощни;.
SoNle-bcSiNBIung /1. специално,
особено отношение; 2. Hist 'нищо-
жаване но вкеa (при нoенoнaлок-
енoлиомa).
SorB/г1er^chterctatt/n т специален
кореспондент.
SodlirlisTÜMmurg ’ новснеeдкк
рoоeoеeлдoee-
Sömicnhotsobalt/n т посланик със
сeeцнaлнa мисия, извънреден пос-
пaeзk-
SonlcnlnieTMu-kc ’ специална по¬
щенско морна - Oиодмз—eм по опре¬
делен птаoд)-
Sonde-d/hon1e Jдепо зо опасни от¬
падъци.
Sömlruiiiee т отделно издание
(и— студия и др.)-
Sor1e-/1nsuii т извънредно мисия,
з—оoеo Ока возеса еoст)-
Samlcisilauhmis /- Snndengen/Sel-
gnNd-
SondenTiee т сп;еиoлпн Iзззпнpe-
дее) случай.
Sönle-f-lelen т оР1 сeи-еaтнвeн
мир.
SoNlsr/rmihmi/idd ’ оn;енoлак
разрешение.
Sonde-dericHU п Jue иовълрeдпш съд.
sodl/mdii/ehcn adj безподобен. ее-
еyвмн;
Eire Fieobheli - Нечувано сахалс-
тао; нoвoлоmак, което ням— равно ло
себе си.
SöNlrrUrft п специална. извънред¬
на книжка (им описoлип)-
Sonliukneeission ’ специално ко¬
мисия (зо особени случаи).
Sonle-enNBlUinn ’ сп;еиoлнк усло¬
вие.
Somic-eomio п специална сметка,
sondi-licS adj особен’ adv особено,
мeкпo. твърде (само с отрицание);
Mnccnмs1esueSc hohe ich тОеНт ~
lern Не к(неaм твърде дм ходя по
музеи;
Sie кТ micSi ~ ccnöN Тя из з особе¬
но kеoонаo-
SorBrriir| т. -е чудак. особняк,
крнпнк—л.
SorBc-maDdaUncr nue Pl извън¬
редни, специални мерки.
SonB/-m/ednrd ’ извънредно съ¬
общение.
Sondl-n0csinn ’ специално, извън¬
редно мисия.
Sonleggiüee т cOPL отровни отпадъ¬
ци. които трябва до се събират от¬
делно и eoдпeлa- еа 'нишкжaвaнe-
Sorl/unOteeBeseiUOgung ’ отстраня-
восп на особено опасни отпадъци.
spnderno тw.Уo Tb -п.У, отделям,
подбирам, излъчвам.
somir-di krej о, но. вмес-о това;
Wir sind mihbi roch Ed/iorl. ~ rieb
ScHweder /еТаН-еп Заминахме сз за
Англия, м за Швеция;
En wölile nleSi mum cpi/l/n. - onoh
Uoneen Той искоше нп сомо до сви¬
ри, ло и да 'oнеyиo-
Sönlc-gueeen ’ = SordenH/fi.
Spiicupmels т. - ит~ннсoo от обин-
ловено цена, намалена еeнa.
Sorlrrrrcbi п привилегия.
cnnde-c adv - soel.
Soml/rsol^ule ’ оe;еиoлнт (помощ¬
но) училище (за дец— с Лиоиепсkи
или умствени нeдтотaтъци)-
Sord/-coHu1häd1/n/0k ’ о.Р1. педо-
пкпиoo за деца с физически или ум¬
ствени 'арeeдoнис, дeфeкгoпoпзс,
дeЛeктзвea педагогика.
Spndersendimn// специално, извън¬
редно прпдоаакп.
Sonden—S1uzig| извънредно оaопоa-
лие.
SorB/rcpraclSe,Lieg жаргон; орго,
гр'eoв език Она отделна скеимлea
или професионална група)'
SondersSeliuugl o,Pi особено. при-
внлeгзеквoнo полоеплип.
SngilertunOT т оneенoонa тарифа
Iаoпр- нощна тoриЛa. с сам—лeeзe)-
Somde—wünsch т meisl Pl оeeеиoл~
но жeлaниe-
SonlenieioH/r п специален. №!№-
редее влон.
СРЬГОГГ
712
Sordeuzi/
Sond/bzue m извънреден влок. спе-
енaлпл злои.
sondZ/ren sw-У. Tb о-.У, geh ирoyч~
вам, сондирое;
В1s Tnrnoti ~ Проучва; терена Осъс
сонди);
Dia SlÜMeinj ~ Сондирам а-строе-
ниemo-
SnnBi^rindsi/sprUci т проучващ
рaзпквoр-
Songtn. -еХЛсоел-.
Somg [вол] ли I. песен от област-
то на птиeyзик-т-' 2. олголироно
иeспл-
Sommoheml т събота;
Am - В сс6oтo-
somroBemls adv в съботните дни, и
събота.
Sonne j, -п слълеe'
В0l - sicht hoch (ом Hinm/i) Cлпe-
еeтo се л издигнало високо (в не¬
бето);
Diese PTtomze Broich: vint-Това рас¬
тение им— нужда от много слънце;
In Bam ~ linjeg Пека сп но улплц;,
sannen sw.', Tb О-.У, изнасям, сла¬
гам но слъне; (дюшеци и др.)' sfei
- грея сл, ппоо сп на слснеe;
SlcH in seimeM EmOol/ - Радвам се
ло хсилхa СИ'
S/micmomb/tumj ’ култ къ; слъс-
цП-О'
sannnnanm adj с молко слънце, бе¬
ден ло слълеeвa сал-лино Oрeпитн)-
SonNeNiuOgONg т иопрлзът но слпл~
е;mo;
Bat - При изгрев ' сппнеп-
Sonnenbil п слъшепвм баня.
sonNcnbadcn Оо-.У. eue im lejoeöllv
und Pari. II. провя улпнеeви бOнн-
SornenbiHN ’ оЛ Asin пoлнп-иoo.
слпнеeв- орбито.
SommamBulI m о-PL poxt слпнеп.
SonncnIbuttHrte f слънеeв- батерия.
Sormemlesuohiung f олпeчeвo об-
лпчвaнл-
SommrmBIrmlr/TecT слънепвo блен¬
да Оло облогии).
Sommrmblume f Bat слпнеoплпд.
Sonn/niluMinK/rn m слълчoпппдo-
eo семка.
SonnenBluMcnöl e оП слънчогле¬
дово e-слo-
SoNncnbrand e ногaрялe но кожа¬
та от слълепmo•;
Einen - ВсКоттет Пoлyеaаae слън-
елвк изп-рялп.
Sonneni-rinc f o,PL слънчев оaгaр-
SonNeni-Оее/ f oенлo зо слпацe-
SoNNenouiei f крее против слсe-
еeвк иоп—рннп-
SöNNcmloci л сенник, тенто.
StrneNdu-eHnii/1 adf geh облян от
слънчево светли;-. . огрял от слълце.
SonneneiinSUrriniine f Meteor инсо-
л-цнс, слънчево кблПчзoнe-
Soimenmsmsgiel слънепвo eлeргня-
SonnenT/uin ’ оРО. Ason oЛeлиЯ'
SonnenTügsteinis’ слънчево затъм¬
нение.
SpnncniHck т meisl Pl. спъeеeвн
петна.
sornsrgebrCumi adj оaпкесл ло
спъeцe-
SomNcm/cliiCUT п Anal слънчев сплит,
soNmcd/ercift adf узрял иа слънце
(плод. оплпшчyk)'
Sonnengott т MylT 6ог е— Cппнеe~
то, соларен бог'
comm/gnin/1id adj лодувощ за
олплеe.
SoNncnHuT т лятно шапко (с ши¬
рока периферия).
Semncngahr п Aste слънчево (астро-
нoeнепсka) пкдилa-
SOnnenklar adj 1. слънеeв; 2. umg
oеeвидee, съвсем ясен. яспа като
бял дeл-
Sonn/nkolllkior т слънчев оолен-
тке-
Sonn/nKöNOg т Höst Кралят Слън¬
це Iпртоаишп но френския орал Луи
XIV).
SonnenkuJT т култ към Слънцето.
Sonnenlicht п оРЬ слънчева свет-
лза--
SonninnäHe J uPL Aтln и;рихeлий
ОкаЯ-молзо-о еaоогкскн; между
Слънцето и дадена плaeeт-)-
Sommenöl п плажно масло (пред¬
пазващо от вредни слънчеви лъеи)-
SonnнNhunT1iнuoNz ’ слънчев про-
тх(eрaнс-
SoNn/n-ej/n т оР1. дъжд при слън-
епвo вре;;.
Sorn/r—öccHlN п Bat олънекгл;д
Iез;тп)'
SonnerscH/ibi J о.Р1. олънеeв диск.
SonnensöHein т оЛ 1 слънчева
светлина. слънце; 2. umg veraltend
слпнеицe Oоo дете);
Cpeöcbw Auf Reeen OoigU - След дъжд
иде— слънце (След лошото идва ху-
б-зо);
übeeoe Er ist maim - ТоЯ л моето
улънеП'
SpNNHnscHO—м т чадър зм слълц;-
SömrrrsOhuienlti/1 п koзмe-неак
средство за пеeдиaов-нe от ооълеп-
во изпoрянe-
Sommnmscg/I п тзито, маркиза, сее-
лнн-
SOnnirsiiUe J слъeепвa'м (южното)
страеа;
Die ~ Ins Leb/ms Светлото Iирис-~
нато) строна но eизoтa-
coNNlnsici/- adf със снп'рнo омши-
то от слънчевите лъез. нмделдно
пр;дпoовaш от слънцето.
Sonncnch/kU-uм п Plys опсне;а
спектър.
Sonrenslund т слънцпс-оеее.
SnnnensiOoi т Med слънепв удор.
SorN/nctnuHe т meisl PL оослеeв
лъч.
SonnengSTnOluigg' o-PL олъаеeаa
рoдиoеня. слънчево лъеeни;-
SonnensysTem п оР1. Asle Слънчев—
снстпмa-
Sonnenun- ’ слънепв часовник.
Spnn/guNle-gong т омлeз. оaлeо
улълцп-
SoNeNiig т слънчев ден.
Sonneniii т Bat росш;;— Омесояд-
но растение).
SoNN/NUnh п късо лятно потни че.
DonNeNve1il1orrU aäj силно оaпoрял
от слпнцeтт-
SoNNenwärme ’ о^^. слълепв- тoe~
лиea-
Sfjirnrmwartn ’ o(оeра--кеия-
SoNNeNwendH ’ Aste олънеeстклeп-
SorNenielle ’ Tecb слънчево фото-
kл;тoo-
conNlg aäj 1 слънчев' h лъеeоoрпe,
жизнерадостен.
SoiNlaj m Abk So. неделя, неделен
ден;
Ат ~ В неделя;
CpгOcTw Es ist nloHi oiis Tu|i - Все-
ни ден не п Великде;.
Sommtodilaml т неделна з;епр'
Ат ~ В неделя вечерта.
sornUlgOg aäf нпделел.
sonreädifci adj I. нпдплпл. стоаащ
713
DEUT6CH-DUCCAR&CHE& WÖDTED&UCOO
SOS
всяко неделя' 2. прoонич;н. съответ¬
стващ но неделния ден.
conNT1gs adv е неделя. всяко неде¬
ля, всеки неделен ден.
SornTigsoneug т veraltend официа¬
лен оостюм.
SogneigsfaHr/- т pefan лош, слаб
шофьор ОкоЯто шофира рядко).
SonrTogsgi^tTesdiensi т неделно 5о-
птслyжeнип-
Sorriugsjäger т слаб. лкщ ловец
(коЯто рядко ходи е— лов).
SonniogsKOnd п етвпк, роден е не¬
деля и породи тово л щ-с-лив, къс¬
метлия еoвeo. шoутлизпе-
SonnUigseoic— т художник люби-
-пл-
SoNNta/siuSe ’ о,Р1. неделна по-
еизk0'
Sommlags^icbilc J неделно училище
Мобучениз на деца в църква--).
spinv^i^r^iiammi adj ösixer Schweiz -
snnncnver1r1nnU-
conoг adj 1. озyепл Оглас); 2. Ung овy-
епш, укeoрпн Oивyк)-
Somortunt m Ling сонорен озyH'
SONST adv 1 иаoеп, в друг случай;
2. оосви тоов— (. кОбиннозно, дp)'’
път;
Komm j/iel. ~ sdSiffin wir cs nOcHT
Ела сзго. иначе няма дм yсиeee'
-Imaml Друг някой'
Wan - ois cr? Кой друт освен шего?'
Willst du - noch was? Имаш ли и дру¬
ги желания?' Иск-ш ли още нещо?'
- michls? Нищо друго?;
Wie - Коото т6иoлтзплTl
consU0g adf 1. друг' останал' 2. ля-
ooгoщeл. предишен'
Und -з KliinogCiOTen И други дре¬
болии'
Dos lnech-OcHe lieht seiNin -ar Ei-
geimschoiTtcN Това не отговоря но ко-
талолите му качества.
soistJeMidl coNsU jenurd peon umg
някой. есени. който и дм з.
sonslwas somsT was peon umg нещо
друго. каниото и да п. зуиекo'
Du Kamisi iim SONST was cuiähien.
am jiiibt es Можеш до му рoзкoоиoш
казаото и да п Iвсиезт), той ще по-
всрвa-
Sonc1wer sngcU war pron umg някой
друг. всеки, който и дм л.
sonsUwii sorsi wie adv umg по друг
лaеил. другояче, по к-нъж-о и да е
друг ночиН'
SQnSwo sorsi wo adv umg някъде
другаде, еа друго eсстк, където и
да л.
^011 koef колкото и пъти; вие-ги
когото’ kОЛЧПM-
Sfign т, -е Med гъбичка инЛeнеия
и устлато кухино иен кърмaеeтa-
Sophiseus м. CаphOтmвn софизъм.
привидно- дoзaоoтeоотвo; логически
иoеoенo yмкзoклюепнзe-
SOph/si т. -еп. -еп стфист-
SopHüsiOkfoo.PL стфиутикo (учение),
sopH/stlsch adf сoЛис-иеeн. софис-
тичeсkИ-
Sopron m. -л Mus 1. сопран Отс);
2. сопран (o^^i^j^i^a).
SopmomTiSte f Mus флейта сопрош.
Sopranr/tini/ -пеп сопрон Iипвиеo)l
SopuaislteMe f Mus сопран Oпп-с).
S|uBr m, -и, -п л'миеoнин, сорб
(представител но зaпaднкслoвяноk0
народностно прyиa)'
so-biscH adf лyмищoн. сорбсзи.
So-ionne [...ъОп] Сорбоното (уни¬
верситет във Фракция).
Sorge J -п 1. оoпеиeeнoут, безпо¬
койство, -епвoп-' 2' примa'
Eiw. nicht nlu ~п Нещо еи при-
чиняи— безпокойство, нещо ме -ре-
иоти;
Icl bim ши Ihm in - Загрижел съм
зо него IБeоeткoя сз зо нещо)'
SlcH (Dai) -п michcr Тревожа сп'
Sie wird lolüm ~ Unii/r. dass olles
Klappt Тя ще има грижата за тово,
всичко да се уреди'
Lass cs mcfmc - sein! Остави тозо rn
езез. тово п моя р-бо-а Оеоя грижа)'
В/fNe ~п еОеНТс Ос! Hoban! Да ти
имах грижите!
coпgeN sw,'. Tb ötioVo пеижa сп. итп~
риевае сз (Тг jeIn.JeUWl (Akk) зо ея-
kОroJшпшт)' .sici - безпокоя сз, трп-
вома сп, оaгрзeeн съм One Jмdn.J
eiw. (Akk) зо лякoroJeпшo)l
Spugi^i^gilteC'meoso Pl брпени вслед¬
ствие на много грижи. неволи
son/cmOue* adj бeзприжпи-
Sp-jenkünd п дете. което създова
проблеми, големи грижи-
so—grnios adf = cn-alnfuli.
SnnglnccHw/n adj geb натежал от
г'рили, изпълнел с тревога прнжa-
co-g/nenel aäj 'приeeа' пълзи с
ПрHЖИ'
So-glhnioHT f o-Pl о-дслeeниe иа
родителите до се грижат зо дзцото си.
Soi/enceit л о-Р/. родителски про¬
за (право дм сз отглежда дете);
Jndm. los ~ /nUei/Hen’zushn/cScn
Отнемам/присъждам някому роди¬
телски прaв--
So-gOoll ’ oP’L гримпивтст; старо-
НИЗ'
Mit gnoB/r - С голямо стораШип,
много прижливT'
sougfäliig aäf грижлив, ст-ро-елек,
акуратен.
Soi/rälilgkelt f a.PL гриeозвтсг.
утaрaeнe, шo'eллкот.
Sd-glooH adf veraltend I. прижлиз,
внимателен, оaгрижпл' 2. примлиз,
с-аро-елеИ'
SOU/ios adf 1. (логрнжeн; 2. ллко-
мислпи. лпвoпл;
Eim -cs LcBcm Бпоприжeн живот.
- eit chw, (Dal) umgehen Отнасям
сп лекомислено нъ; нещо.
So-giosigkeiU f a.PL 1. 5eзпримип;
2. лекомислие. иeвoйуmит-
co-ac1m adf L примлиз, вниеоте-
леН; 2. с-aрaтпопн-
Souie f -и L сорт, вид качес-зо
Мстои—)’ 2. WOeisch ехмдeстеoннo за-
луто.
Er nuucHU eOne bestOmmTi ~ Zl/aneU-
len Той пуши определен зид цигари.
SoriiNgiseheTt п Wi-tтch валутна
сдплоо.
SortenCnns т WoilscT курс ео чум-
дeу-рaанaтa вaлyтa-
SoriO/rbard п окртирoвъеeн кон-
зпйпр-
sonetii/n sw-У. Tb ar.y. скр-зрaм.
разпределям;
ElW' noeH 1cm Faubc/GröDc ~ Сор¬
тирам нещо по цзяm/roлeeилa-
SonUocr/u т. - стртирoзoч-
SöiUjimmisohimc J сортировъчно ма-
щилa, - укрmиртвoеoo
Sib1аегп1т|/ ~еп 1. о-Pl сортироне;
2 асортимент.
SorlOmni п. -е асортимент (от clW'
(Dar) от нещо).
SonTOMHnTsbucHniNiHl т o,Pi тър¬
говия с книги от рaолиеeн издател¬
ство.
SOS - [cs о:' и] п о.Р1. междунаро¬
шепи
CADEDOFF
714
ден мoеоoв оипнaл за помощ.
sosicHr koej колкото и до;
~ ich mich lunüb/r f-eue. habe ic!
doc! eOnfge BeBenk/n Колкото и да
се рада—м зо тово. си имам своите
еeоeрвн.
SOS-KimlendoiiT п SOS~дe'0kк сели¬
ще Iиопрoмдoнитe в различни о-еo-
ни сиeциaлни селища за отглежда¬
не на дец— без родители).
sosTii adv umg горе-долу, нито доб¬
ре, нито зле.
SOSO2 panllkel umg охо!
SOS-Ruf т сигнал за ^^мощ. SOS-
снгeмл-
SäD^i/ -и сос.
Soßcriöliil т лслнеa зо сoо-
SouBrciis [zlu.-.rJlu.-'l/, -п Tleal vjö-
реак— (сопрано. нзпслнзгeлзo на
забавни женски роли).
SnuflhC —.: SöiTilcr [zu'lhi:] п. -s
Krchk суфле.
SnuTTleu- [ei'Ttn:-] m, -е Tleal суф-
льор.
SöifOicisc [zuTßora]]/ -п сyЛльтрoO'
soufflieren [zu-''] sw.'. Tb Оог.У, суф-
пнеaм.
Sound [sourt] m. -s Mus саунд, ха¬
рактерно овyчпнп-
soundso, adv umg еди-колко си, го-
ре-дол''
Dos Cost/1 ~ viel Тово струва горе-
долу TОЛkKBO-
soumds& aäj еди-кой си, еди-кокъв
си (след съществително)'
NoeS Pu-ugnuhH - След еди-кой си
пмемпрмл.
Sroumiso m[f еди-кой .си' еди-коя си'
H/un - Господи; еди-кой си.
soundsoeielU- adj пдн~kтЯ си пoепд-
SöumlTruoe [’cu1NB11£e] т саунд'-
рок (музика към филм и др-)-
Souper [si'pc:] п, -s (тържествена)
вeчпря-
SouTime [zu...rJs...'.]’ -п Rel расо (но
кaтoлнеeскн свещеник).
Sout/-nuor ['zu:ienE] п, -s сутерен.
SouteüialiwohumuLdg сутеренно жи¬
лище.
Sou^^ni^ [z1y^„l] и. сувенир. ма¬
лък подарък.
sonv^rlm [luva...] adj суверенен, не¬
зависим'
Ein -am Staat Суверенно дпелaвa;
geh Elm -cs Läch/im- Усмивка c чув¬
ство на превъзходство;
Sie ЬсПс-nscSU - OS- GelieU Тя вла¬
дее превъзходно овкс'м oблoо- (в
която работи).
Soueeг|n [z1Уe--'] т. -s 1. суверен,
владетел; 2 Schweiz прoeдoни с eрa-
во но плмо.
Souveräniei: J о,Р1. суверенитет;
SUuulloeS/ - Дсеeмвee суверени¬
тет'
Jels. - veri/tern Накърнявам не¬
чий сyвeеeни'e'-
soe|нl| so viel adv толкова;
En biCie Salb so viel wfi wir Той
получи полозикота но това, което
получихме ние’
Snünn Worte iedluien so viel wfi An-
kii|e Думите му овхчaт кото обви¬
нение;
Sehiofc, so viel du willst Спи, кол-
кото исkaщ.
soviel: krnj колкото, доколкото'
~ ich wIlD, will sie Sirr BlrOBeN До-
колкото олaя, тя иска до остане -уК'
SowcHos т. -cm/Sowchosc /, -п Höst
УK3XT0-
soweito so walt adv 1. дотук, оoсeпo'
2. общо воeгo;
So well giHl cs uns |iri gut Зoсeпo
сме много добре'
So weit Ви Au/c rcihSt Докъдето
стига иoглeдст•,
Es Ost noc! lieht so weit Не п дошъл
още eoмeeтп';
Ich bin - Готов съм' овпрщив.
soweit: kanj доколко-о, догдето'
- lob es Beuilcilen Kumm, Ost Bus eOn/
glinngiri Idee Доколкото мога да
преценя, тово п една строена нопя-
sowamlji so wenig adv толножо малко'
So wenOa was möglich Колкото сп
моме по-малко. № възможност иo-
малко'
Ich Hoi/ so wcmfg Enlahmudi wie en
И моят опит п -олиоам малък, оол-
ик-к н;гoзис--
sowami: koo/ft ~... аисН... колкото и
молко до...'
~ EnlaSmudi сп апоЬ Sol, /1 will
innen ile unic-en heleHuen Макар и
до има съвсем малък опит. тоЯ аи-
ноги иск— до пoyеoвa другите.
sowie konj ооюго и; щом кото. като;
MOnne-, F-iuen - Kiml/m Мплe. еп-
ни. конто и деца'
~ icl inmiig bin, Komme ach Що; оо-
то свъещa, ще доЯда.
sowlcso adv и без тово. б;о друго.
така или иначе;
McUr warler wir müeSl. йе Conei -
liebt Повече нямо дм чакаме, -я и
без това нямо да дойде'
В1c — Това сл разбира от сомо се¬
бе си!. Р-збир- се!. Тово непременно!
SoWci т. -s Hisl съвет (е бившия
СССР).
Sowjeta-ecr f o-Pl Hisl Съветска¬
та армия.
sowjctiscH adj Hisl съветски.
Sowjetmacht f o.PL. HöTl съветско
вл—са.
SnWilieOie-atur f o.PL Höst съветско
ли-ерм-ур-.
SowjetrcpuBliK f Hist освe-оko ре-
ey(лзk— (в р-мки-е км бзащзс
CCCP).
Sowjetunion f o,Pl. А bk SU Hist Съ¬
ветски спюо-
SowoHI--- als auob Iwin uucH).-- kref
кaк'o.-.. -око и.''; ee сомо..., ео н...;
и..., и...;
Sie war ~ reih! als oneS soSön Тя
беше нп само (o-aт-, ео и ор-сиво.
Soet т, -s umg 1 скенoлоeмкзеaт'
h' öтleгг океиoлиоm.
soxlabal adj общи-елес. дружелю¬
бен, спосо5Лн да се оoенoлиоиеo-
soifal aäj сoен—лec-
SoiOaliiboi т о.Р1. преммхв—се но
социолси - придк5ивkи-
SoioolaBguBni eue Pl. Wietscl еoо-
вoди, вноски зо океиoллз конпypкв~
ки (от страна ла работещите).
Soelolumi п служба за оoенoIак
noдпкммпмee'
Soziieu-leiU f o.Pl, социални деИ-
сости.
Soeooliriilien т скезaлeн робот-
лик.
SoeialhrltnCis nue PL = Snziului-
10111.
SoelatBcrrfch m окциoлнo-a сфера.
SoiOild/nnCrui m. -ei, -en окезoл~
демократ.
SoilolicMoeratic f o,Pt, оoезoлдe-
мккеaцня.
coe0oIdenoC1uU0ceH aäj скезaлдe-
мoзрamнеeсзн.
Sozlaliall m лyмоoeш се от окенoл-
со подпое—.г’oнп-
715
DEUT&CH■^DULGЛADCCHEC VÖßTJßUUCH
ch1nnen
SöiliiSliic f o,Pto скенoлca помощ.
eaри от държово-м за океиaлкo сла¬
би хорм.
Snli^IHfe"//nhrerg/- m получаващ
отенaлни помощи.
SoifoeOsohoon ’ о-PL отеиaлизирaнп.
иcтeприрoнe е oбшeствкmo-
coeioeici^—en жИ TD ое.', сoеиoпи-
оземм-
Snlfue|smuc m о.Р1 социализъм.
Sozialist m. -еп, -еп скцнoлзст.
Soiiul|s1irgesiii п Höst оokкc. с коИ¬
то п забранено скеиaлнс-иеeсko-o
рoбктcиелсko движесие е Германия
01878 - 1890).
soe0oeici0soS adj стеиoлисmиеeози-
SoiioikuOiOk f o-PL скенoлca крити¬
ка. оритиза са кбшeо-вктo-
SöziaiCimdr f oбшeотвкоcaниe, со¬
циология (предмет и немските учи-
лншa)-
Snziieieisiungen eur PL социални
придобивки. услуги от социолзе хо-
рак-ер.
söiiiillBcroi adj сoенaллибeеoлec.
SoliaepäBogngfKf о.Р1. социално иe-
дoпкпнкa.
Sozialpartner m социален eaег-
ньор.
SozlalepOitikk/ o-Pl сoеиaллa поли¬
тико.
Soija1prssi1|e п o.PL обществен
прпстиж.
Sozialprodukt п WöetscT обществен
прод';-.
Soelolpno/nunm п социално прог-
ромо.
sozfiesciwicH adj социално сл—6'
Soeialstaot m стцзoлca дърлава.
Sozialee/1ScChn1ug| o.PL Abk SV об¬
ществено тсип'рязoиe-
^:^1;^1|^о0пгиг/геилище за сoеиoл-
но сл-би.
Sozfoigke m. -е Lieg стеиoлeн--
SDeOniiNguOcUik ’ o.PL окенклиcг-
зио-иoo (н—уко за лозkoвoтo поведе¬
ние са различните —стенoпcи групи).
Soxlölo/с т, -и, -п скеитлтг-
SoeOolngüi ’ O.PL сoенклтгнс,
coz0ologüsci adf социологически.
Sol0nc т. -se 1. задно седалка с—
мo-oенклe-; 2 пътник са о—оco-a
седалко см мoткеизоe'' 3. Wörtsch
съдружник.
SolüssTahrer т пътник но задната
сед—л;— иа мкткеиkлe--
Soxlussüle т оaдca седалка са мо-
тoенkлe--
cneuc1jcr adv -ока да се каже.
Spae/shuttlc ['spclsTAti] т кксмнеeс-
оо сoаaлзa-
SpahSicl m, -If, -п Tech шпакла;
шnaгyлa-
Sh1oHU/Inussl ’ o.PL нит зо шпан-
ловасе.
spachtelr sw.y- Tb -Г-У.. iir,'. щпok-
ловом.
Spi/gti m. -е Sp шпaпoт;
Einen ~ мисНет/ет Bem ~ geien Про¬
вя щпaпom. мие—зае е шnaпaт.
Spii/Ti т. -е süäd, ösiere шнур,
връв.
SpoiScIT] [j'p.-./s>p .] eue PL Koclk
сnaпe-и.
spähen sw.V. TC Ofi.y. следя окрkк,
дебна, наблюдавам.
Sp|Sem m, - рaоyинaзaе; шинтлиа'
SpäSpainoulie ’ рaо'знaзoтплпc пат¬
рул.
SpäHtrupp m МИ рoз'оаaаa-eлca
еaст, пo-р'Л-
Spieis- п, -е 1' щпoлир' 2 тплеса
kocс-р'кеня за еoоnoлaгace са нис¬
костеблени овощни дръвеe-a, лози
зое.
Spuij/nbäUM т дърво, растящо крой
тел, решетим.
Spalt т. -е 1' еeпнoтиco, пуниа-и-
и—’ 2. процеп (но арата); 3. бездна'
Bitic lassen Süc dir Tür eOrcn ~ (hm/ft)
оТОет Оставете моля ара-а-а oткрeв~
№—0.
spaltbar adf Plys делим, разбиващ
се, рaопмдaш сп М-том).
spalTBreiT adj тесен (колкото открех¬
нато врото).
Spalte ’ -л 1' Тур шпалта' колона
(във вестни;, списание)' 2 цепно-
тиca-
spilter мК Tb о-.У. (par pee/ auch
eespolian) 1' цепя, рoоцппаaм' 2. CTem
еaоомгaм' 3. Plys разбивам (атом);
4. рмодeлсм, еaоeднасвoм; неН -
1. разлагам сп; рмзиaомм сп' 2 зaо~
делям се; рмзеппвaм сп (партия)'
Den BonmcTomm wumic vom Biflz jc-
^11:11 Дъсерът са дърво-о беше
разцепен от сзлгkoвиеaтa;
Meä Geshaeтenec Bewusstsein Pмо-
дволсо съзнание'
Die PuiUcO Sui ясН gespalTin Пор-
'зя'a се разцепи.
ch1Iicrw/0cc adv км колонки. са
щпмл'и.
Spalten т. - pefar р—зцепник, роз-
kОЛHИ0-
SholUfiD т раздвоен ора; Iири - рм-
нообразеИ' като мoлЛкрe—цис).
SpieiHoli п O.PL цепени държа.
Spaltpilz т бактерии. гъбички Iрaо-
мнолааащи се ерeо дeлece)-
Sh1eUh-o1uk1 п Plys емоnoдпc eрт-
дуот.
SpolTudi ’ -xn 1. разцепване, де¬
лене; 2. PTys, Chem рaолaгocп; раз¬
биване' разпадане' 3. рaоеeeлпннe,
еaоeднcecнe;
~ 1^ Bcwlusstcctnc Poодвксвace но
уъзcacзe-o-
Span т. Späne 1. талаш; стърготи¬
ни; 2. тресо—' стружка; 3. кaрocиеo;
umg AnBeiicn. dass lie Späne nfegen
Работя, то пушек се вдига;
umg Mach kcire Späne Не прави
въртели.
Shonfc-kce n 1' прoоeнеп сykoлеe'
2 крехко свинско месо Iоeлинoтeс)-
Sh1ngersciui т обувка със закоп¬
чалка. с ка-ар—ма.
Spanien (п) Исnoлин-
Spinie- т.- - испмcпе.
Spanlecing/ -пеп испоакм.
cparfscH aäj испански;
~е Womd Парааон;
umg Вos komet mim - vor Тово ми
ноглпждa странно Iуъмли-eлco)-
Sparr т. -е Aeat гръб но вoднлктo
(от плeопнo до nепс-нmп).
cpanNobHeienB aäf Tecb струмноот-
кемощ. сгеyлкккгоeлсш Мрежещ
зcстрyмecт)-
ShongheUnn т о.Р1, пеeдвoен-eлcк
ампрегемт стoмacк(e-oc-
Spannioeeen т - ShonnseHuonie-
SpiNNilrnsl т Höst онгория.
SporneJ -п 1 промеждутък; 2. пе¬
дя Омярка);
Eine kleOne Zcli Кратък период
от време, кротко зрeмe-
shonrcn sw.У~ Tb ir. V. 1' опъвам, о(-
-ягом' 2. впрягам Озон)' 3. опъвам,
копрягом Оеусзули); -an.y, 1. с-яп-e
(дрехо. ластик)' 2. следя внимател¬
но, очаквам (оиГ elW' (Akk) нещо) с
аe-ъриeнип (с любопитство)' sici ~
ch1nncnB
GABJT?OTT
716
опъв- се. просгиро сл, иодипa сп;
Вfe WäscHcleina - О6тя-aм въже¬
то зо простираше'
Em Pfeil am (vor) kam Wojim - Виря-
пaм кои'
Elm Stück Holz Im dem ScHiiibsUocK
~ Стягам имреп дърво е менгемето'
Snine Forde-iN|en ii HocH ~ Пре¬
дявявам прекомерни искания;
Sie ch1nп1e auf jldr ccine- Bewegun¬
gen Тя олпдпщп внимателно всяко
негово движение'
Eins Brücks spornl йсН üb/r los Tal
Мост се нодиг- нод долилато;
Die Hose shonrt Панталонът е —е-
СПИ'
spinnind adj интересен, увлекате¬
лен, лaирeпн-т-
Shonneг т. - 1. Zool пeкee-ендa
(вид иeиeрхдo); 2 з-начало- Озо пан¬
талон; иoлo)' 3' koппи за o6yшo-
SpimrCnoit ’ О.Р1. пcпрпия, рабоао-
опoоo6cкоm-
Sh1nNl1Ken т ч-рш-ф. чиито оро-
ищо се опъвот ткеиo по леглото.
Sharn-uim/n т 1. Tecb шиaлр-ea
2. пeргпф-
Spamgsä/c /Л лъкова бнеkHHl
Spiiischuauba f агпептгелек бтлт-
SpiNNum/ /, -лл 1. об-яг-еп. тпс-
вале' 2. Tecb лaирпжплип, волтаж'
3' напрпмеиил. напрегнатост; mвöтo
PL иoирeжпниe. coпеeгeмтoут; раз¬
ногласие'
In Ob—cn Eie /оВ cs innen -cm Се¬
мейството им беше винаги и о(-
тпплмтн кmcoшпcнн;
Er las Bus Buch mit größter ~ Той
ел-пшп книгата c е—И-голям интерес.
Spinnum/soBOoli т o-PL TecT пода-
нп ла лaирeлплиemo-
Shonn1Ngs1usaee0o! т off Tecb из-
рaвcнз-аe но напрежението.
SpunNungTHld п Plys поле ла caи~
рeeecистa-
spinninasgeeodiN adj пълен с ;№
рлмлиие. caтeплom 0oтeoсЛeр-)-
SharruNgcH/rI. т oпcншп ла ;—-
ремелие.
SpinNingsKoeTiziHnU т Phys коефи¬
циент са еопремзниетО'
SparNurgsnesssr т Tech волтме¬
тър.
Sh1NN1nasmom/дT п момент ла лоп-
реепиие.
SpinNungs-cjle- т TecT стабилиза¬
тор. регулатор ла нaeрлмпниeто-
Sh1nnungceer!äiTnts п 1. Tecb коз-
фзеиeнm но -рaлоЛoрмaеия е— нап-
режесия' 2. обтегнати oтcкщлcия
(между втрo)-
Sh1Nn1nasiusUond т (състояние но)
иaирпeecил-
Spannwcltc ’ 1.- рoостoялнп между
крилото но самолет' 2 р—зс-оясие
между опори (но сграда. мост).
Spirplatte ’ дървeолк~'—лaщитea
ппoеo-
Shoniei1no| т WiгOтcl вноска по
вптп-
Sh1-ici-og т WiitscT сума по злoП'
Spoihnlef т WiгOтcT дркумепт за
безсрочен злот.
Spa—Buch п сиeстквлa книжно.
Spo-hücnsi ’ сипуттвиo кoснчкo.
Spa—dose ’ = Sparbüchse.
SpaniOila/e ’ WOriscb злoп.
sparen ж.И TD ie.', 1. иeсmя. спес¬
тявам, икономисвам; 2 щадя, моля
(сили, врлеп)’ sici (Dal) eiw. (Akk) *
спестявам си нещо;
Вeünl RuUscHirge Копие du Bf- -
Можеш да си сппстищ усвлтитп (Съ¬
ветите -и шл ме ие-зресуи—т)'
SpeocTw Spane On der Zelt. so nucU lu
In 1/u Nol Бели пори за черни дан-
Spaiii m. - спестител' иcoуитпл и
спестовно ooсo-
Spa-gel m. - Bot —сперма;
- sTecieg Режа аспержи (от гради-
лaтo)-
Spo-aelgrÜN п Bat oсиaрoгyс-
Spo-jiihaiem п спзстовз; влог
Sparheit п Schweiz - Sparbuch.
Spo-Kosse ’ сиeс-oзлa koсo-
SpiikoNlo л. Sparkonten сппстовпн
илтп, сиeсmoвco смeгкa-
spjäultoi adj оскъден. нпдтутoтпеeи;
рядък (носа)' оскъден. слаб (свет-
лиса);
Elm -cs EtnKommin Оскъден дтвoд;
Der B/sucH des Flins war - Фил¬
мът беше слобо иoсeтлH'
Sparmaßnahm/m meisl Pl мерни зо
рeoлзоирaип ео иooнтeни-
SpaupicNmOa m umg дребни спестя¬
вания.
SparpolitiK ’ oBL политико зо иио-
шoeии-
Sparh-rnfe ’ премия зо активни
влoжитeли-
Spouncm m. -Aecl ребро ео покрив;
umg Er hui einen - luvisl Едната му
дъско влтиo-
Spa—nImg m o-Pl Sp спорин'. тре-
нироено то бокс.
Sp^rringp^irtn^r m Sp уиoрннппoрт~
ИЬОР'
sparsoe adj пестелив, спестовен'
Vom elW' (Dai) ~ Gebrauch macHem
Употребявам нпщо ипсmпливт;
Вiesec Putdeiii/I Ist - Im Verbrauch
Този препарат зо итчнствaаe п ико¬
номичен ири yиттрлбa-
SpamsuMK/it JO oPl пeсmллиикоm-
Spo-scHwcin я силтгoзнa касичка с
формо ео ирoсллеп-
Sparstrumpf т in: ctW' in din - Tum
сeпутнаaм спщО'
Sp1nUueucbuNd m o-PL стциoлиу-и-
чпуoo оргосизоция “Спарт—о" е Гер¬
мания 01915-1918).
spantamisob adj L спартански. бпз
лукс. бпз иолищпен' 2. спортансои.
строг Iвпзингoшил)-
Spa—in ’ -я отдел, област, раздел.
клон. брacш-
SpuD m Spaße 1. шега' духовитост;
2 oOL удоволствие, развлечение;
Dos war rum ein kieigcr ~ Тово бп-
шп сомо еолюо щeтo;
Keinem - ve-sUthrm Нп разбирам от
щeг-;
Tomxam naehl mir - Танцуването
еи доставя удоволствие'
ElW' (AOdT) Ом - sijem Казва; нещо
е— щeтo'
- BcOsclTc! Шегата лостр—.ео!;
Viel -! Приятно забавление Опре-
н—ри—ез)!
spaDen sw-И, TD iii-У. шегувам сп
leit ]nIm'ГeiЖ' (Dar) с ляooпoГceшo)'
Mii linsen Dlmgam isi nOoHU zu - C
тия сеща щeпa еп 6иао.
ch1DlsH1Iier aäj umg зоради шега¬
та, зароди удоволствието. ео шего.
chgßSu"U adf весел. зоб-зее, дyвo-
вит. шпroзиm-
spaDOg adj - shuBH1fe.
SpoDnocier m. - шегобиец. комик.
SpaßverderBer m етзeк. който раз¬
валя удоволствието на др'титП'
SpaDvojel m щптт6иeц, шегаджия.
sposUoscH adj спoутнеeн-
Spai m. -е Mln 0фeлд)щпo-.
717
D£UTSCh-BUlCAEICCttj6 WÖPTJßöüCT
Speis
sp|t adj късен;
Düs ~c LymOK GoeiHes Късната ли¬
рика но Гьоте/Лириката са зрелия
Гьоте;
- in len NicSt Късно през нощта'
Eim -cs Gllok Закъсняло щастие;
Es wi—d - Стаза ипсco;
Zu - Commin З-късня!;,'
Wir simB - d-in Ние бърз-ме, eри-
тпсееси сме от времето;
Win ~ ist cs? Колко з еaсп-?
späTaBcnds adv късно зeеeртa-
SpäTaussledlcr m прпселсио от Пол¬
ша. Румъния, Русия, който по-къс¬
но се п въоиoлозaл от правото си ка¬
то немец ro рождение да се пресе¬
ли е Германия.
Sh|idüerce m o.PL робо-м до къс¬
но. късно дежурство. късна смслa-
SpiTel m[J. -п 1. Phaem. Meä шпо-
тпл, шпотуло; 2. шпakлo-
Spatem m, - бел. проза лoeм-o.
Sp11encUiöi m копна;
Dcm №^11 - machen Правя първо-
га oтиoo-
Sh|UeNtwickIer m закъснял в е-овн~
тието си.
spUt/r ad/ пo-kпсeн. eo-kпсco;
~п GencroiOonen Идни (бъдещи) по¬
коления;
D-/i Toga - Три десо пт~kпсит'
Bis -! Довиждане до след молко!
spllesUens adv нoй-зпсcт-
ShäUToi|lN meist Pl по-късно проя¬
вяващи сз пкслпдиен-
Sh|Ugoiik f ОО Atch късна тктиko-
Sh|1Sc-hcU m oпсиa пспс.
Speilese f I. късно прибир-ce с—
реколтата' 2. късна реколто (зино).
Spälnocimüliig m късен сллдo(eд-
SplimochrOciirr eue Pl късни но¬
вини Опо радио-о, тeлeвноиятa)-
SpälseHicHU ’ вeепрca сeялa-
SpätsoMMer m късно лято.
Spätsiiai^im m umg еoвпo, оanoеcaл
иo-kпсco да ирoви кариеро.
SpllwiNte- m къс;; зима.
Spill m. -вт|-aп. -еп врабче, вра¬
бец;
Вos pirii/m lün ~cn von Вет/оИет
ВädSe-n Това го оcмят вече зсиезнГ
зо тово пквкест вече всички.
ShoUl/NHInr п in: img pefan ~ halcn
плхи-з съм, имом уе колкото птиче.
Splizle eue PL südä зид юЛк--
SpaTiUmlen m umg irre 1 човек,
бавно схващащ (виц и др.); 2. късно
разаиз-щ сл.
Chozi|-HN м У, sn Ооп, У. р—овкмоaм сл.
ch1zJeren|"uH-/g spaxicm/m ТоЬпсп
umr-V sn öar.V. рoовтмдoм се (с но-
ло)' hb ап-Уо еaивoмдaм Ос коло. бебе
с золично)'
chOiJgrer(rüH-en shuzüнпeg iUhmam
sw.'. Tb Ог.У. водя. оoвeжд-м но роз-
вoдoo;
Den Humd ~ Извеждам. рaовкмдae
кучето.
spaxlnr/g Igeiem spoel/mem |/S/r
umr-y. sm Oor.'. отивам eo рмохкдka.
рoовтeдae сз.
SpazijsrOahri f рoовтдoo с кола Мили
друго превозно срeдствo)-
SpuzOnugang m рaовтднo.
Spuite-demirn m еoвпк, коЯто сп
разхожда.
Spaxj/rstocC m бос-туш.
SPВ-MOUgIiнd п член но Coеи-лдe-
мокро-ическат- партия еа Герма-
cин-
SPD-ruH adj блиопн до Coеиaлдп-
мокра'^«-'-- партия са Герма-
eия-
Specht m. -е Zrol kълвaе'
SpccK m оЛ слосиео;
Gsrä-iohemir— ~ Пушено сл—сиеа'
umg Run on den ~ Даи-йО-е)! Зoпке~
аай(те)!
specKia aäj мазен. оеоз^к^ес. лъщящ
от eaиcиca-
SpäcKscieibi f рeзeнеe слoаинo-
SpcckschwarTe /Ккож— иа слoeнea'
SpccKsclTc ’ голямо пaреп слошино;
umg Mit dir Wumst mool ie— - wr—"cm
Купувое (р-шио с трици Оопитвом
сп с пo~мoлпк подарък дм птлyеo
ло-голям).
SpneKsicln m тaлk-
spedie-en мИ TC tr,'. експедирам.
изпращам (стона. писеа)-; троиспор-
-зрoм, пренасям (с к-еиос и др');
Jndn. (an die fuisöHe Lull) - Изпъж¬
дам НЯКОГО, изхвърлям някого.
Sp/diiiiu i..,r1н:n] m. -е спедитор. ео-
спедитор.
SplBiti1nsTrмUrd mceinuopcKKO ирeд-
ирштпил’ спедиторско Лирea-
SpnlüTaoisCnsUem eue Pl сиeднткр~
ски рaохoди-
Shed0iiänse/-c0oHlunng f оoсгрoвкз-
оо зо иепвoзвaeия товар.
Spann m. -е иoиип.
Spc/uwcf/m m Sp зтииeхвъргoе-
Spcichn j -п L спица (е— колело)’
2. радиолсо Oлпеeв-) кост.
Spcichci m O-PL слюнка.
Sh|clSeIabeDnnl/nir/r оЛ слюнко-
отдзляс;'
SplcinlBnüsc JAeaf слюнчена жлеза
Spe|ciliTIncs m Med болестно Мобил¬
но) слюннттmдeлсce-
Spcicl/HeeKer m peion 6людoлиопе'
cp|cH/In sw.', Tb О-ГоУ. пръско,
слюнки при пoзoрпнe.
Spsfcic— m. • 1. склад, хамбар. си-
лoо; 2. водохранилище. резервоар’
3. акумулатор’ 4. ED' поепт. омnтм~
сящо устроИство (но плeиmрoниoио~
числително машисо)' 5. таион.
Spciclc-BccKen m L водохранили¬
ще; 2. Tech акумулиращ басейн.
Sp/fChe-Bill п оonисoиo изобромз-
шие.
SpHlcienninncni п EDV елемент от
памет.
SpliöSerrinKiion ’ EDV зoпoмпmниo-
ща функция.
Specie-kapazität’ED' обем ео по-
еегто.
SpajcinrtÖscHumg ’ ED' иу-ризо;.
еа пaeпт-
spcioicmm sw-У, TD Ое.У 1. склади¬
рам. съхраня!-;, натрупвам’ 2. ону-
мулиром' 3' EDV и-naeлгнвo, спхрo~
сяво (доени).
SpCchhi—ngl,!. спхрoeнзoee. скла¬
дираше’ 2. акумулираше’ 3. EDV оo-
памптявоеп, спхрoeсзocл Оса инЛoр~
мация).
Speen (spa. jcspOc(i)m) uni, У. TD in, '.J
ihi.y, L плюя’ 2' поиръщо;’ бълвое
Оогъл. лаи—)’
Der Vulkan speit Lava Вулканът бъл¬
ва лаем;
Voll VcroohUumj jndn. 0^ G/sichl
~ Зоплюзом няного и лицето с през-
рплие’
Blul ~ Хр-чм кръз’
umg GiOl und Gulls ~ Бълвам змии
и гущерИ'
Spetc m. -е Bat 1. золприосо; 2. ал-
nнйскa ловосдула (сборно eaовaниe
за ароео-си алпийски ростпния)'
Speis m eue in: ~ und TuorC ядеше и
пиене’
GA&EQOFF
718
Sp/jss
Vielem DanC für ~ uni TuanC Бла¬
годаря з— гкотonеиeeоmвo'o!
Spнtc/ J. -m храна' ястие, ядене;
~ und Tiark Ядене и ииeиe;
Diese ~ Osi verdorBem Това ядене п
розволеко.
Spc/sccls п o-Pl сладолед.
Sh|csfeti п мазнина 0оa сдпee).
Spaos/kommer /0 килер зо хранител¬
ни ирoдyкти.
Speisekarte J меню, списък но пред¬
лагани ястия.
Sp|tcel/01nr| f TecT захранващо
тръба' захранващ проводник.
Sh|seiokoi п е;уткрoc-.
speisen м И Tb Ohr, У- храня се, ям;
о-.У, врocя Ocскoпт)•; з-храквам. под¬
хранва;'
Zu M0iii| - Обядеме;
Jndn. nii iec-en HofTnungcn - За-
лппвaм някого с прозаи кодееди.
Spe|senouTiU| т кухненски асан¬
сьор.
SpcisHN/Tz п Tecb оoхрoииoшa мрем—.
SpilscrToIge f gel мекю.
Spciseöl п тлнo-
Shн|cнopf/- п Rel ритуално прино-
шеси; са ^^аса (зм богове, предци).
Spals/pilz т ядивно гъба.
Shн|seroum т = ShlisezOmm/--
Spciscröhre J А nah вр—шoпеoвкд-
Sp||clcoul т залм зо хрмcece-
Spн|sccoee п готварско оoл-
Spcisewagen т вагон-ресторант.
Spclsewasjsnr п 1. питейна вода; 2.
Tech оaврocиaшo водо. .
Speisezimmer п mрoп;оoрня, столово.
spiUbel adj umg лошо до повръ¬
щан;'
Mir ist ~ Лошо ми л. икарсшa еи сл.
SpsKuoiiI0U|i J титла са дена; са фа¬
култет.
SprKeaCrii п, - зрелище, спектакъл'
оeноoеия-
SpeKTaK/Ij т о.Р1, шум, врява, скан¬
дал.
spcktaKulär adj сecоаеитcec.
spektral ad/ сeeк-еaлeа.
Spektralanalyse f Plys спек-рален
анолиз.
SpiCUilifonbe/Plys спектрален евят-
Shckt-ogi0hn o.: Shнe1iOgroT m. -en,
-em Plys оeeктрoграЛ.
Shekiuockoh m Tech спekтексзкп-
SpnCimun m, SpeklealSpekleee Phys
спектър (auch überor);
Das i-cile - Bcr nolc-nen TSroi/n-
kunsU Широкият спектър но модер¬
ното те-тролео изкуство.
Sp/Kuline т, -еп. -еп сппk'лacт-
SpckneoiOor J. -еп 1. Pllt сиeoyлa-
ция, 'мoор;cи;. отвлечено розсъл-
десип; 2. спeoyлмцня, спекула.
SpekiiuiOonsicselhrfh п WöilscT спе-
зула-иаса сделка, спекула.
Sheku1oi0oNCgew0nn т Wleiтcl пе¬
чалба от спекулативна сделко.
ShekneuiiorsoB]lki п Wirtscl обект
но спекулативна сдeлoa-
SpekneuUi1,orch0hieг п Wlгiтcl ценни
онима, обект но сипзхлomизии сдппнн.
Sh/eneouiic т. - гъско бисквит-
Мобиксовесо с някакво формо).
speKulic-en sw.' Tb öie,'. 1. -Wirtscl
спекулирам' 2. еaоентaм (оиТ ctw.
(Akk) но нещо)' 3. рaосълдaаaм, мис¬
ля зoдплбкч;co-
speCueoU|e aäj 1. Wlгoтcl спекулати¬
вен' 2. 'мкоеитeлec.
Sheiäoeo|ie f o.PL спeлпклoпнс, пе¬
щерно дело.
Sh/eunCe j, -n pejor дкоcкиекбкм
кръчма, вертеп.
Spelze f -n Bai люспа (са житно
осеeo).
chenB1bнI aäf umg щедър.
Spemde J -e дар, дарени; (c общест¬
вена цзл).
spHnden sw.y Tb or.VO оoесаoм, до¬
за; (нещо за eкогрмдмлн'e и др.)'
Wir chend/Uen TU- die E-1i/icNOhf/n
Направихме дарение за пoутзoдo~
лите от земетресението;
Blut - Давам кръв'
D/m ^иВоим spcNd/t im Sonmi-
viil SehalUcn През ля-ото орехът пра¬
ви (хвърля) голямо сяно-'
(Jmln.) rin Lob ~ Хваля някого.
SpgnBeroklOon ’ дорителсзм . aиеня-
SpendeneonUo п дарителсха оeeткo-
ShegBlrconmInn| ’ събираш; са
дорекия.
Spanier m. - дарител.
Spend/mhe-i п Med сърце от донор.
SpeNderNienH ’ Meä бъбрек от до-
coр-
spentlieu/r sw.y. hb --,'. umg чер¬
ия, пкеeеeвaм QmlM. eiw. (Akk) ня¬
кого с еещо), плащам Озо някого)
Oeoчeрпka)'
En ch/nBi/nU/ иОт/п Müiu-lclUcnr
ein/ Ruric Bin— ТоИ почерпи коле¬
гите си по една 5иро.
Spengler m. - südd. österi, Schweiz
тлнзнедеия.
Sp/micu m. - Zoo! ястреб вробчар, —
еyчyлнгoр.
Speilimi m. -е = SpaTz.
Spinто п, CpвrmвnjCpвrmаla сперма.
shennuNgcIweO1 adv широко (отво-
Рес)'
Sein Mund wun ~ - oTTen/auT Уо-o-—
му (зшз широко oтаoрeca-
SpiriBiiiom тМН привързан балон
(зо eoрзнрoee но въздушното прост-
еaeствк)-
Sp/rrlaun т бaенeрa-
Sh|n-h/iO-C т блокирано, о—5еo-
нела зона Oири eeндeмнн и др.). оo-
са под kaрoнтинo-
ShнnnhoiilN т Tech фиксиращ болт.
ShH11B1Uce т Тур разреден coбке-
Spciis J -п 1' омтвaесee, оиирaиe.
оaбрoнo; 2 бариера, (орал' 3. резе,
мандало' 4. WOeOтcT блокада, ембарго.
shнnn/r тwoУ. Tb ae-У, 1. спир-м.
прeпрoлдae. блокирам; h. прекъс¬
вам (ток, гaо и др.); 3. забранявам,
налогам ембарго; 4. ом'аaесм (в оa--
зор); itf. V. не сп оo'амрс плътно (ара¬
та, прозорец)’ sicU ~ въоeрo-нвяаae
сп (jc/em chw. (Akk) срещу нпщо);
В0e A^töhahm Osi gesperrt Аутобо-
eпm п оomаoрec;
Duc GrsdHClt isi w/|en Union) ji-
cheгrU Мoгoоиcът п омгакрee поро¬
ди отпуск’
ВnucSт1SrU |isp^r—U! Преминаване¬
то зобролело!
SparTeien e Mii ирeпеaдeш огън.
Spiriliest J Jur срок са о—(емca,
срок но блокада.
Shнnug/biei зоброкен— зкco-
Spinug/UnO/ie п Tech оaпкепc меха¬
низъм.
SpsniiünUri m eр;пеaд;а кордон
(от полицаи и др.)-
S^ruguU п изаъшгобаритее тквaр-
SpcrmduiUahcm п WiгOтcT (ло^рмеи
авоари.
SprriSihm m TecT сeнеaтплec зра;.
Sh|nnSoIz п щпeеплaт.
cpg--0| adj 1' голям, обемист. зае¬
мащ много мссгк (багаж, пакет и
др.); 2. umg oпърcнеaв.
DEUTMCH-WLCAßlSCHES WÖRTERBUCH
719
SperreriirJ синджир. зeрнп- за зат¬
варяне но вротм.
Spsr-nororilCl J малцинство с пра¬
во са вemo-
Sheuunüee т обемисти кmпoдъен,
вещи за изхвърлян; Oeaпр- e;бeли)-
Spcrrsehlhhi ’ нзклoенкeee слоЯ.
предпазен слкИ-
SpsгncOUz т eсотк и предни-; ре¬
дов; (в цирка)' място е последните
редов; (в оисото).
Sh|rnc1nrB/ J иклиепйсoи час.
S^rnumgy -cm 1' оomвoеяce, прeтеoм-
досе, прекъсвоне, блокиране’ 2. о—п-
ролделип; 3. östere затварян; (но за¬
вод и др.).
She1ryoггiöS1nn|/■Tуй блокиращо
(преграждащо) - пенсикск(пecнe.
Spiurw/rK п Tech - Sh/nu|ciuieBl-
Spanioli т WOiiscl забраси-елко
мито.
Spgrneonc f - Spcrrjcllcl.
Spнcln eue PL рaоcoсзз, рaовoди.
Shes/nfneO aäj без р-зcксkи-
Sheseniecösgug/’ Wirtsch смет;- за
разходите, рaовкдcм кaлзyлoеия.
Sheeene|en meisl PL veeatfend под¬
правки.
Spczii m/e. -(s) сопи-ка от кола и
лимонада.
Spnzij т. -(s) südd öтOeгг umg дру¬
гар, приятел.
cpezial adj veralt = speziell.
NB:
Spezial- ограниченопродуктивен
слсвссбрaзуваmвлен елемент в
немския език, влизащ в състава
на съществителни със значения:
1. специален, отнасящ се към
Дадена област, сфера. специал¬
ност. срв. Sp/ziohunzU. SUiziolwüsssin'
2. специален, с особени функции.
срв. Spczialt-aiiini, SpeliuhCunenO'
Spc^^i^^i^^lrrUldnid J специално из¬
пълнение. специална изработка.
Sp/eiiilarei т лекар специалист, с
конкретна опeенaлeoс-.
SheeiaeoucbiIBun| J спeцнaлиоирo~
но o6'еeeиe-
Shei01IfuoH п специалност.
Speeiiegebiel п сиeциoлca област (е
която някой се п спeцнoлиоиеoл)-
Spnzial/cschäft п сп;еиoлнзиеaн мо-
г—онe-
ch/liolicilSucN моН специо^лизиро;
сп (auf ciW' (Akk) в нещо);
Sich aul konlnosiive LinguicUiK ~ 0^-
еиoлнзиеae се в областта см ионт-
еaо-звcaтa лиcтвисгнoo.
Sp^i^iü^lliSüSbum// о.Р1. оneенoлзоa~
ция, опeцн-пнзнеace-
Spczlalist т. -еп. -еп оп;енoлист.
експерт ITU- eUWl (Akk) по еещо).
Spezialistin ’ -пеп оeeци^aIиcс■т—.
Speci/lilteT/ -еп 1. сeeезoлитeт;
h. любимо ястие' 3. спeенoлcкс-,
любимо оacятип-
Sprzi^i^ili^T^l^i^i^i^d^i^i^i^i^art п ресторант,
в който се подкосят плoвco специа¬
литети.
Speii|lkaMcno ’ оп;еиoлca камера
Oоo определели Лyeкени).
Sh/ziiolCennUn0cce eue PL специали¬
зирани пoонacис.
Sprziilsiäloe т Sp специален сла¬
лом Оисдиаидумлсо със-eоaни;).
Spei^:^^i^ruaiamd п спeеиoлаo треси
ров;—.
Sheii1IvollImaeh1 ’ специални пъл¬
номощия.
SpceOaIwOcc/N п O.PL- = SpczialC/nnt-
nics/.
spciilll aäj сп;еиoлeн, особен; adv
особено' специално, само;
Es ist mir еОте ~е Fn/il/''' Особена
еaдко- за .ееке е...;
Вuc Ой - für Kinlin BesTlMmt Това
л nрeдeoоeoчeeo само зо деца.
SheeO/c ’ - gel 1. Boi, Zool вид'
2 смесен еoй-
Spgzii^i^l^i^ui т WöntscT единична —-
купка.
SpeeiTeK ’ o.PL спeциЛнko.
Spezifikation ’ -еп сппциЛиooцнн.
Sp/iiniCum п. Spezifika оn;еиЛич-
с— oсОбecoС'-
speeinisci adj специфичен. вaрoктe-
рен; .
Phys -cs Gewicht Специфично тегло,
chcziTizjer/r sw-У. Tb 0ГоУ. специ-
Лнезpaм-
Sheioeen п. Spezimlea WöntscT сте-
симен.
SpUIrr ’ -и 1. Mail сфера. кълбо;
2. област; обсег. кръг еа дейност,
ео влияние и др.;
Вi/ h-ieat//B/nnil0oH/ ~ Лична-м,
емо'eм'aГпркЛeонкcaоeмгм сфера;
sh0нg/1|loii
inan In SöScnen ~п sciwelen Витоя
е облаците, змсимовом сп с асови~
шеии ceшo-
Spll-iC ’ o-Pl. Mall оЛeриoo.
cpnäitscn aäj сфeрнеe;.
Spnäinil п. -е сЛ;ркнд.
ShHä10M|1su т сф-роме'—^ (опти¬
чески уред).
Sphinkter т, Cphinklgne Aeat сфино-
тер.
SpS|nx ’ -е MylT оЛнeко;
Wir ein/ ~ lächeln Усмихва; сп оo-
гмосеeк.
SpUro/istiC ’ o-Pl сфеaпис-нko (са¬
уна за neеaтитe)-
Spiekaal т Koclk пушена змиорка.
splokcn sw-У. Tb -ГоУ. 1' Koclk на-
б'^-, със спacншкз. щпнккаaм
(месо); h. umg подзупвмм; 3. umg
иеeпнсвoм (в училище)'
Seine R/de war mit An/kBoU/n gr-
spehCl Речта му (еше ноислшeca с
анекдоти;
Eine gcspOeki/ Böuce Натъпкано нз-
сия.
SpleCnuI/I ’ дълга, дебела игла за
шпиoтаaнe еа eeсo-
Spieei/tlci т лно'еп зо преписва¬
не. “пищов” Oyеeeичeсkи жoрткc)-
Splejel т. -1. огледало' 2. рефлек¬
тор; 3' водка пквървикс-' 4. сиво но
водата'
S/in Gssii^ht te ~ beUnoeSicN Оглеж¬
дам се е огледалото;
Dos Wirk Ой ein irir/ur— - unseres
иВш Произведението п -oешк ог¬
ледало са нашия живот'
Jnin. den - vorHallcm Показвам
някое' ис-икския му лик;
umg Sieh (Dal) eiw. (Akk) Uidicn l/m
~ si/öK/m Воeмaм си бЗлемна от нещо.
SplnjeihOIB п 1. отражение. огледа¬
лен к(еaо' 2. оопип (лице или eрeд~
ме- с голяма прилика).
chiнgeiilonK adj Oлъозaв) като ог¬
ледало, много чист-
Spteecici п яйце на oеи.
Spi^,sl1i^i^]^iTrr т pe/or шорл—тасис,
измамсии, човек. който се прес-р'-
во, чл иеaаи нещо.
cpilgelfu/i adj без ктрaлo-eпca спо¬
собност (стъкло са oенпo и др.)-
Sh0|gelgios п стъкло зо огледало.
auch oплeдaлo-
spicgsl|la1t adj гладък като огледа-
spii/ct/lclch
CAÖEDOFF
720
ЛО, мcктo BЛП0Г03'
sptc/nieteicH aäj Mail veralt симе--
риепc-
sp|Hg/ir sw, V, TD li, V. ктрaоявoм;
itr. И блести; sich - oтеaояаae сз’ ог¬
леждам сл;
Sie spinjciiic sie! im SeHuuO/nsUir Тя
се oтлeмоoшп въз витринат—;
Sein Gasii^hi sptejelee Uüefi Empö-
mun| Лицето му изрoоявмшe дълбо¬
ко възмущение.
SptigiJireTixKiee-u J огледално-
рефлекторна . оамеро.
Splegelsool т огледали— зала.
Spts/clenleskop п TecT рефлекторен
-eлпсooи. огледален meппсиoп-
SpOsjclTosöi т тоалетно маса, ма¬
са с огледало.
ShOsgOe);e1]rj/ -вп 1. o,PL omрaояи—-
ел; 2. отр—мелие, oтлeдoллн oбрaз-
cpjsglIeerkelBi1 adf тглпдoлco обър-
HOT-
Sp|$t л, -е 1' игра; играчка; 2 Mus
свиреи;. иипслcпeил' 3. ТТтао пие¬
са' 4. Sp състезание;
Ein - Kurten Колодо карти'
En Ой ом - Негов ред п Ода игро.)'
Вoc Ost für eici eim — Това зо мпсп
е игрочка (лесно);
Etw. (Akk) ап" - seizen Рискува;
нещо;
Mit Im ~ srlm Има; песот е -оя ро¬
бот-'
Loss mici aus kam T Меле не ее
з-бпркв-И и тази робота!;
Ein ~ "Ur zwei Gelang Пипсм за да;
цигулки.
Spüclabbriöb m ирeкъсв-cп ;— иг-
ра-о.
SpT/art / рoиcoвидeoут. вид.
SpielauTomaT m ипрoлпc автомот.
Sptalboil m Sp тoиko за игро (auch
üCBftr)\
Zue - d/n inl/n/N werden Cm—иом
играчка е ръцете ео други'-'
SplcIbanK J козило.
Spielbein п 1. Sp крои за замахва¬
не, оaснлаoee' 2 Kunst крак е— сто-
туя, но който тя нп сл kрзии-
SplcIbreTt п Sp 1. шохмоте- дъско
2' табло (за ипрo)-
Splcldosc ’ музикално кy-нЯ'
SptiieoKe J кът за игро (но деца).
sptcl/N мИ TD Ог.У. 1 нтрoя' 2. сви¬
ря' 3' ите-я. иоигрoвoм (роля)' 4. прлд-
стовяе; ОО-оУ, 1о розеи!- се. стоим Одпй-
сmзнл); 2 движи сз. ите-Л' 3. ирлпивo
сз. нюансира;
F1ßhole’T/rricГFcI/nioII - Играя
ЛyтбoлГтecноГЛeдпр(aл;
Ein Konzert - Свиря концерт'
Was wird HeiUe Im TSeiter g/spielU?
Какво доват днес в театъра?'
En cpi/lU len F1nc1 ТоЯ игроп (ро¬
ля-- но) Ф-уст;
Spiel 1*оЬ1 die UNScHuIdiga! Не се
прави см eпзнcн-!'
Doc spl/it keine Rolle Това нямо
оcoчпниe. това не е важно'
Dos Duimo spOell um 1800 Дейст¬
вието е драмото се рмовивa около
1800 гтд-;
Diese Famic spielt irs Grünliche Този
цвят има оплeнизoв оттенък;
Вie Klmdcn haben ^0! müls jcspicit
Децого сп изморих— дм ипе-сm;
Alls Mlit/I - 1^11 Пуском и ход
всички срeдстаa-
sptnlenl adv леко. с лекота' като ео
шпгo-
Spüclen m» -1. Sp играч; 2. музикант'
3. аортис- тантоор П —томе;рдми.
Sp^<^1e^s^// -тп 1 игра. шего' 2. лес¬
но рабо-а, итрoеoa, дрe(тлия-
splclcmIsoh adf 1. лесен, без усилие'
2. eзириeyдзe; несериозен. щeттзиm'
3. детински. полов'
Mit -cm L/OcHUigk/il С голямо лз-
oттo;
Sp Elm - überlegener Gegner Про¬
тивник c игрово nеeзъохoдсmзo-
Spjajtc-notum J o-Pl. вoзaр'ea шату-
ро, обичащ да нпрae, коеардмия.
Sp|HJcrUnurcfe— m трансфер ео иг-
рaеи-
Shtнl"o-h/ J евят, боя (е игра но
карти).
SplcTHII п Sp игрище.
Spielfilm m игрален филе, филе зо
еaивлeчeeиe-
SpintTtäc!c ’ = Sp0нiOeiI-
spiclfrei adj (зз театрални пред-
с-авлпния. без сиoетeи срещи (ден).
Spiniiüh—rr mSp напито; но отбор.
SpOci/efihi—te m другар от детинст¬
во. друг-р и игрите.
Sptnt|/I л 1. жетони, еиптвп за иг¬
ра' 2. пори. залагоси в игра.
Spineiilie ’ ипрмлca з—лм (с авто-
моти).
Sp/nlkares ’ карта зо игрa-
Spl/lCosinn л s SpielbanK.
SplalKüdl л дете зъз възрастта ео
игрите.
Spillklosse’ Sp кaтeгoрия-
Splalleidcmschaii J зомарджиЯска
страст, илeезcиe към игрите.
SpteJiltTer m L ТТтао рлмисьор' 2. во¬
дещ но съугeоocип, викторина и др-
(з m;лeиионс-o, еaдиoтo)-
Spt/lnocH/m m Sp играчът, опреде¬
лящ играто но отбора, иллймпИkпе-
Splelmanm m. Cplelteluoe Hisl шпил-
мас, отpacу-аoш иeвпе, музикант,
артист. жонгльор през Cрeдcoвeкт-
BИПTО-
SpZ/InauKe J жетон (за игра).
SpOelnimiUc f Sp тшрeдплзea Oнтек~
во) минута от среща'
Sp Dos Ton fi/l im d/n 20. - Голът бе
отбелязан е двоЯсетато минута.
Spjeloper J комично oeeр-.
Spielothek ’ = Spielhölle,
Splelplon m ТТеао репертоар, пеoт-
ромо. театрален план;
EhW' auf len ~ se1i/NГiN dcm ~ oni-
neHnin Включвам нещо в реперто¬
арния ил-e;
ElW' vom - oBseUiln Сваля; нпщо
от репертоара.
SplelplaTz m 1. дпас;— площадка;
2. игрище. спортна плoшaдкa-
SpOnlraum m 1. Tech лyЛ'' 2. сво¬
бодно прксгрмcс'аo между eрeдмe-
ти' 3. простор, свобода са деИствие.
Sptctrc/el J ирaаилa са игра.
Sptilschiller eue PI. дългове от ко¬
мар, хoоoрm-
Shi|ls10—k/ f Sp силса iipo.
SpiilsteM m иyл (зо табла и др.).
SpJätsimoOc J улица с ограничения
зо шофьорите. за да се тси-yри бе-
оoиaуeoсг зо игр—ещи дпцa-
Spifili^i^i^l^^i J = Sp0eIIeIBensohof1l
Shigltil-Oh0l ’ игрово терапия, те¬
рапия ерeо игрa-
ShZ|IUiscH m игр-лса мас—.
Spljttmleb m еелосил. нeутнcнт за
игро.
Sptilv/mböi п Sp забрас- за 'час-
тие в среща, в усстeоocиПl
Shji|leerlenbeu m еoвлк, рoзвaлсш
удоволствието ;— другите (като еп
участва е за(-алесията им).
Spiclwiesr eue PI0 детски нтрoенH'
721
DEUT&CHWULCADiCCöEC WÖPTTUßUCIJ
Shteeioglgfenst/г
spOniwilmij adf и разрез с правилата
са ипрaт--
SpicIzeiT f 1. Sp времетраене са иг¬
ра Оеач и др.); h Theal сезон.
ShZ/ezei1heeriltngeilng J Sp продъл-
епсип но игра, ео срeшo-
Shlнllluj п 1. итр-чз-' 2. (всички)
игрaеkн-
Spiieieiioilo п детска иола (иг-
р—екa).
Spieix/Udcls/iioln ’ влакче (иг-
рмчза).
Spiatiuj m Sp ход (и игрo)-
Sh0нnl0ng m. -е Zaol вид пъстърва.
Spj^i^^tromob m Bat сиирeя-
Spicß’ m. -е Höst 1. иoиил' 2' щнщ'
umg En sohreit wic am - Той ииши.
като чз ли п набучен ;— кол (нато чз
ли го кoлят)-
Spießz m. -е ми Л;лдЛп6;л-
Spü/ßbürg/u m peiar зсс-ф. филис-
тер.
spi<|ß1Ur|ir11oS ad/ псcoЛсзн. фи-
листeрски-
Spi^,ß1Ur|rmtüm п о.Р1. eсeoЛшиco-
sp/rßen sw.V. TD tr.', пробождам,
еабождае IiuT ctw. (Akk) иа нещо).
Spießer m, - - Spießlü—ge—,
spOnOrrSiit adj pejor зоeoЛсoИ'
Sh]нßeunou1; f oPL pe/or зсeoЛсkн
морал.
Spießgeselle m 1. pejor спyеoотниo’
2. деyп—е (по оръжие и др.).
sp/cßig aäj - spOHßbüigeuIOei.
SpiisOunUe f тънко жилоза пръчко
0оo биене)’
~n lauien 1) Höst Миеаз-е между
две редици зoйeнен. които ее бият
с пръчки Озо наказание)’ 2) Изложел
съм са подигравателни—; погледи
ео хората.
SpOKc (^pilC/spoiK] m. -s meOsi PH 1.
щпaйзoвe (вид оике'шн обувки);
2' метални шиЛгoвз върху автомо¬
билно гуео.
Spokcsrcüicm т зпнщea овтомобил-
со гума с щииoвп против плъзпoнe-
Sp/il п. -е Маг шпил 0оa вдип-нe ео
котим--).
spillerig aäj noedd umg слаб. хилав.
Sp/m m. - Phys сииc.
splNoi adf прп6eмеee. прсбcoеат-
eoзпепc;
~e Kinderlähmung Med Детски №-
рaлие. полиомиллит.
Spamoi m o-Pl. Bao спoeok-
Sp|ml m, -е долап, тесен шноф Мосо-
6ено е казармат—).
Spindel /. -п вретено.
Splnleiboim m Bot чaшкoдряc-
spimiBI^^^^ adj umg сух. много сл-6,
sh|nIlefönmOg adj врптпcoo5рaзec-
Spfmill m. -е Mön шписел (вид по¬
лупрозрачен миепрол).
Shtn1ei1nlhpl ’ виеща се стълба.
ShinнUU т. -е Mus сeииeт Оаид кла¬
весин от XVI-XVÜ 3')'
ShinnoKeu ['jpünoka] т. - Маг спи-
нанер (триъгълно плотно но яхам).
Spinne ’ -л иaяк-
chtNNcf/0N1 aäj враждебен (до
смърт)’
umg Jmlm. - sein Ненавиждам,
мразя някого до смърт.
umg Sie süml eüniNleu - Те со смърт¬
ни врогозе.
spinn/n Ispund. gesponnen) илг. И hb
оп-У- 1. предо. нопендaм; 2. -кеo
(коприна); itr. V. 1. umg измислям си,
Лacтaинрaм; 2 преда, мъркам Окот-
ка); 3. луд (побъркан) съм. сз съм с
всичкия СИ’
Mil Brr Hund ~ Преда но ръка'
RäiKs - Плета Онова) интриги'
umg Win ~ еОпнп guleN Folcr miUlon-
umder Ние се итпмлдaмe. разбира¬
ме се добре'
umg Du spinnsl woHI! Ти мой ип си
с всичкия с^/Ги мой ее си добре!
SpInNenNHiz п п-ямие;.
Sh|nr/r1ienl meist PL Zool паякооб-
рaоcи, aе-вcoзди.
Spinner т. -1. Text пред—ч; 2. pejöe
фантазьор; луд.
Spinner//, -вп LooPL предене. пре-
дачество; 2. прпдaчинц-.
Spinnerin /, -пеп предачна.
SplnngeweBc п иaнeиea,
spinnig aäf umg леко сeaвиom.
Sp/imnasoiiie, прпдочеа мaщннa. '
Sp|nn—iB п елoрън-
SpÜNnuocKen т хурко (с kъдeля)-
SpümmwcBc ’ = Spinn jawabc.
ShünU т/п. -е стара мярка зо вмес¬
тимост 02.4 - 7 л)-
cpÜNUiciн-lN ;К Tb itf.V. umg pB/on
умузое, философствае, фантазирам.
Spion м. -е шинoниc-
Spfömo|e ’ O-Pl. щпнoeoж'
- lueOlen Змсимовае се с шпионаж.
Spioiga’eallwnHm’o.PI ккeтрaрaо'о-
e-вace-
Shioroa/oTärн ’. шпионска афера.
SpioNagem/lz п шпионско мрежа.
Spioni/erim/ т = ShioN0genнil.
spaon/cbem saw.y. hb ölf,', шинтcи-
ром (auch üben-i).
spiral adf спирален, спир-лoвндee-
Shiu1ebonucn m Tech сиирaлec сере-
дел.
Spim/Ie ’ -n сиирaлa.
SpiiilTeien ’ TecT спираловидна
пр'жиeo-
spi—iinönnog adf спирален. спира-
лoвздec-
ShiuoIneBнe mAsir спирално мъгля¬
вина.
Sh0-1ne [cp'l'] m. -xn. -ei Ling фри-
нотизна съгласи-, спирана.
Spi-Iilc ’ -п спир-лоеиде- бакте¬
рия.
Spirit т -S дух Оло птеннoл).
SpOuohtseis [sp...ГJh...] т aJPL спнрн-
тносм.
Spiritist т. -еп. -еп спиритис-.
spimii/shisch adf спиритиепсkн, уии-
ритнеec-
Sh0niU11Iüsmuc т о,Р1, спирнтyoли-
зсм-
Spimtlüosnm eu- PL спиртни eoпнтoи-
Spiuilis т oPi Cbem спирm-
SpiuüUusbucnne—ei ’ оnнртoв-еca.
SpüuiUuskoenen m сииртанk.
SpimltistoeC m синрmec лак
Sptuiiuslom^ ’ спиртно лoмиo-
Spü—ütuswao/c ’ спиртомер.
SpO-ociäUi’ -п Med спирохето 06oo-
терия).
ShiUoI п. -s|CpOöaleг ös-вге Schweiz
болница.
SpiloIsouZ т öslx-T лекар е болница.
spiie adj 1. остър. зooотрec' 2. яз-
жителен. хоплиз;
EiW' (Akk) nil -cm Fingeun imOoss/m
Хващам нещо c зпрвa но прпотзтe
си О^^ради omврoшeниe)-
Spilz т, -е Zool щиие Iиoрoдa куче).
SpiTzaHorn т Bot шeстнл (вид явор).
Spitzlere т 1. малко омoутрeeo бро-
диеkO' 2. umg еoззk с остра 6рмдиек-O'
splezllrkommnn unr,'. bb Oe.V. umg
разбирам, аоучавое. оaблпяовae-
ShiUeiog/m т Arch о-еeлквидec
свод, угрплквидea орно.
SpiUzbO|einfninster п Atch иртоoрпц
46.
SpiUziog/ncii1
GABODOFf
722
е готически стил с удължена орно.
ShtUehogcrsUiI m AecT готически
СTИЛ-
SpiieB^l^rsr m 1. перест свредел;
2. шило.
Spüleln)/ m pejoe eoщeeнк, р—з-
бтЯаиз. крадец, внтезе.
spltilübisci adj хитър. дяволит (ус¬
мивка).
Spiezi:] -п 1, връх; 2. острие (меч,
хомо)' 3' цигаре' 4. връх, върхово
постижение; 5. oо-ркmм, сом;;, по¬
анта'
Am iir - sUrb/n Стоя лочело;
Sie! on dir - si/lisn Зaогoвaм ем-
чело'
Jmlm. Bie ~ ВОеТет Опълчаам се
срещу някого. аъоeеoтивсвoм сп с—
сякого'
Einen Sich/ iir - oibncoH/n Смек¬
чавам нещо, o6eоарeмеaм н;шк-
SpüUie; ’ -п melтl Pl дacтeлo-
ShiUl/1 m. - pefre шпионие. инфор¬
матор.
sp/izelr M И bb itr. V. pe/or шпиони¬
рам. следя, дебна, еaо'онaаaм-
cp|eleN sw, У. TD an. У. 1. остря. caког-
рям, оoкс-есм; 2. eoдкотесм (мо¬
лив)'
umg Dir Ohrer ~ Нaко-еям уши'
umg SioH ouT eiw. (Akk) ~ Надявам
се са нещо; точа си оп(нтe за eeшo-
NB:
Spiticn- често използван еле¬
мент в немския език за образу¬
ване на съществителни със зна¬
чения:
1' най-добър, най-изявен, срв.
Sh1Uicnshouiecn. ShiUienq1oii1ä1''
2. стоящ начело, срв. SpOix/ion-
ginlsoUion'
3. максимален, срв- Shi1zlnillos-
Т1П|.
ShtUe/gicI1cUug| J върхово кого-
а-ремие, максимално натоварв-ее.
ShüUecn1eso1e т дантелена горни-
тура.
SpiUienilnse J дастелеша блyо--
ShiUz/nIecCoSlr п дметелеео итo~
рнвчнеa.
Sp|iicr|/scnwinBigCi1U J ммзоиeмл-
на Скорост.
SpilecNkoNBiloi т нмадидот. стоящ
начело са лзотa. водач см листа.
Sht1ecreloccs J 1. Sp коЯ-високо
клас—, cмЯ~вноok разред; 2 ктлиеeт.
мaконмoоeo добро качество' 3. Tech
висш клас.
SplixriClöppalei J производство но
дантели.
SpOierrenoli ’ отличен, най-добър
работник. служител.
ShtUierIoce ’ върхов, максимален
тоа—р.
ShiUesrI/ic1ur| J 1. върхово, ре¬
кордно иoс'ижecнe, върховен yси;в'
2 Tech максимална мощност. мак¬
симален kaпaеитeт-
Sh|Uz/nmoNrsenoft JSp отбор вод-ч.
SpüUzlrongon1coU1on ’ водещо oепa-
cноaцнс-
ShüUllnpoIiU1ken т водещ политик.
ShiUiHNhoc1i1on J водещо. челса по-
онция-
ShiUeenhnoBiKi п ктлие;e продукт,
продукт с отлично качество.
SptizenqioliiäU J виеш; koчeутит-
Spiei/rieiU/n т водещ, стоящ на¬
чело Ов клaсaеин. в групо).
Shi1e/gchoг1ec- т Sp спортист оа
най-аисока класо.
SpiUi/nloni т -осц са палци (е ба¬
лета).
SpiTe/rwen т мokонмoлca с-ой-
СОС--
SpÜUiHnzliU J върхово време, инk-
ShtUieu т, - острилка Oоa моливи),
cpiUlTtrdig adj pe/ae хитроумее. нав-
лноoш прекадено мeкпo е оe-aйлн-
Sp|1zg/wirBi п Tech -еиътъпc- (ос¬
тра) рeи5a.
SpiTzHackr J кирка
Etw. lälii Beu - хит Oplcn Нещо би¬
ва съборено, рaор'шeco-
spltzij ad/ veraltend - spltz.
spltzIC-Orinn sw.'. TD ir.y. umg уз-
савае, разбирам.
Shüiieons J Zool молко, подобно но
мишки-е животно с дслпa остро му-
цуса.
ShiUinonl т прякор, пртовишe-
Sp|Uxpockem eue Pl Med аoрицллo-
SplUxwejemIci m Boi тесколист ми-
вoзлсo.
cp|Uzw1nIн)kIfg adj Mall oо-еoътъ-
лec-
chiUizün|1| aäj злобен. остър (за¬
бележим).
Spiean IspI1:rГfpI1:r] m. -s строен—
ири'мицo. идея-фикс, строена при-
ииеka. нaлyдcичoвoст-
splsnmfg adj чудноват, eaлyдcиеoв.
spierlll adf veraltend щедър.
Splint и, -е 1. Tech шплест. предпа¬
зен таoодeй. eрeдпoоee щифт' 2 Bao
беловие— (под хорато ео дърво).
Splitt т O.PL чoкпл, трoщлнз, сит¬
на болас-рм.
Splitten т. • 1. -реско, 'рeоенеa'
2. noееe, пoреecеe Остъкло); 3. пар¬
че, отломка (метал).
Splittei-BonlBe Mit бризостса бом¬
ба (със силна рoопеъсoвo-eлco мощ-
СОС')-
Shli1i/n1nieS т Med раздробено
фрактура. . фрактура с раздробено
oкот.
splitte—"ascriioki aäj umg съвърше¬
но ткл. пкл~гклecиепo.
splitliiTusl adj шeеynоза, кераз-
иесозвaш сп при еyипнп (стъкло).
ShlilieIr|llU)hh | грyиo. отцепила сп
от партия, кртoнноaеня и др.
spltUU/nii aäj 1. трошлиа, чуплив'
2. който лесно се епии; 3. пълен с
трески Oимрчecеa, кссчп-a)-
splitterr .sw.y. sn -i-.V. еeии се, co-
еппвa сз, -роши сз.
chIitU/UNuekU adj umg съвсем гол.
Splitterpartei ’ фрoзенн. крило (от¬
цепили сп от партия).
spliTic-siehen adf - splitci'uil.
SPO [dipe/öiy o-Pl- Abk Jur SoeioHs-
tisch/ Pouiei OcUcnueicHs Социмлис-
тнеeсka партия са Аас-рис-
SpraHer [fpl''’ sh-'-] m. -s Tech спой-
лер (но кола).
sponceun sw,', Tb Ог.У. спонсори¬
рам.
Sponsor ITh--.Гch„-] m. Sponsoren
оиocсoр, дарител.
Sponsoring n o-Pl. спонсориране,
spontan adj споктосес.
Spoimiaittiiäl ’ O-PL, спoнгaнcoс--
Spomil m. -s umg член или привър¬
женик са малка лява грyиирoвka-
Spon т. -е Bot плесенео гъбичко,
s^nillscS adj спкрoдиеee;
Eiw. koeml ~ von Нещо се среща
сиoрaдиенo, е отделни случ-и. рядоо.
Spo-anginn п, Cpoeangien Boi спо-
расгий.
Spore ’ -п Bao спор—.
723
DEUTCCHieULCЛA>ICCliEC WÖQTEßÖUCH
Shn1eSBnmmn/iU
spoiirkiirrrml adj veraltend със звън¬
тящи щпoри.
Shöncnhfloni/ JBo- спорово р—сае-
лие.
Shon/nUicneH/r п meOsi Pl Zaal спо-
розоа.
Sporko и a.PL Wöroтcb бруто тегло.
Sporn m. Sparen 1. щптрa' 2. шип
(са петел и др.)' 3. стимул, подтик;
Dem PTend lün Sporen geben Приш-
порвам кося;
Srümi (crsier) Spou/n verdienen За¬
воювам първите си успехи.
Spprncm sw-У, Tb О-.У. 1'- пришпор-
вам (кос) (auch überte), 2. сл—гом
щитрн Ос— ботуши).
SpoidCn-vr J caоъбпco криза.
Shonnno1 п Tech 1. oотекзъбт ко¬
лело' 2 опашно колело Оса —в-кмк-
бил).
ShonncineicSs adv ведсого. 00(03-
ео. бързо.
Spone m o-PL 1. спор-' 2. хоби;
~ Uneiben Спортувам;
Verdienten Meisten Bes ~s Заслужил
моИс-ор но спорт-'
Sich (Dal) eir/r ~ lo-onc moeHer,
etW' (Akk) хи tum Достовя ми (голя¬
мо) yоквoло-азe до аърщa нещо
(обикновено н;пa-иаик).
Spnul
В спортната терминоло¬
гия на немски език се използват
често английски заемки. Особено
ярка е тази тенденция в авст¬
рийския и швейцарския немски,
Shon1oiic1oH/n п спортно отличие,
зeoеoм зо спортно пос-имение.
SportanlageJ спортно съoрпeпни;;
стадион; опoе-ca оaпa.
SpenUoriug т спортен екип' мсцуг
Spoi^taii f вид спорт.
Shon1ou11eee PI сeoеmcи артикули.
ShorUoue1 т спортен лекар.
Spo■-auusПültinä спортно оборуд¬
ване.
Sporilrlluge ’ сeкеmcк приложе¬
ние, с-рocнен за спорта.
Shrг1Bcг1ohtcrc^11e/1 т спор-ек ре¬
портер.
SpQrtlncß Sportdress т спортен
eкии. оeoртeк облекло.
Spone/i / -п Hist дребни еиeкаcи-
чесни такси.
ShonUler sw.'. Tb ООе.У. umg спорту¬
вам (любителски).
S.pguiencigNic п спортно събитие.
Shon1TecU п спортен прозеио.
Shoni1huJi/ng п спортен самолет.
ShonTncuN1 т любител см спор-м.
SponigeIsU m о,Р1. спортен дух.
ShouUg/uäU п спортен удор.
Spoie/cscHClt п спораеш магозис.
ShonUSo11e ’ сeкетca оoлo.
SpoiTbcrz п спортно (разширено)
сърце.
ShonUnoensenuee ’ виеш; училище
за Лиозyлтyрм и спорт.
spo-U|e adj сeoетпe Oфипyрo)'
Spö-heucCn ’ спортно яоз.
ShonUJoinr1I1cU m спортен журна¬
лист.
Sporikleidiigl спортно облекла
ShonUkeni т спор-ес клуб.
Sp^rilrUr/n m - учител по Лиокyл'y-
ро; нcо-е'ктке, треньор.
Shoneec- т. - спoртист-
Spö-il/rim ’ -пеп спортистко,
chOnUiioH adj спор-ес;
Sieb - irteuiien Занимавам се със
спорт’
Eine -з Figur Спортна Лнг'рм;
Ein -cs BereHn/n Спортсменско
поведение.
Shonimc1iein ’ о,Р1. опoр-аa меди-
еиco.
S^ntrooHnieHUen nun PL сике'eи но¬
вини Iвeстн).
ShonUonguricoUior ’ спор-ка орго-
низaезс-
Shon1hlo1i т Мспор-со) игрище.
Spou1nch0u10Je, спортен репортаж.
SporТиНиН m спортна обувно.
Spo-isenuli /'ст орано yенлишe-
SpoUisindiinm/' спортно пе;дoвoce-
ShonUcUo1ion п спор-ес стoднoн-
ShorUctCU1/ ’ сeoртco съоръжение
(з—ла. стадион. нгеишe)-
SpönUcUiB/rU m студент по Лиоkyл-
тура.
SpouU-ToUo п/m спортен гк-aлиоa-
-ор.
ShönUiNf1II т спортна олкпoл'k0-
ShoriiNisnnieSi m о.Р1, еoсoвe по
физкултура.
Sho-UvlпoncUoe1ir| ’ сeoе-шo ме-
ркпезс'зe.
Sp^IПuen-Sn.I/ спортно дружество.
Spomiv^rli^ltzi^i^ji/’^^p контузия. -ров-
мм и др. при спкет'вoнe.
SponUwog/n m 1. детска оeкетca ко-
лнеka; 2. спортно кола.
ShonieeiiuN/ ’ оeкртпш вестнин.
Sporierrimun п опке-ec център.
Spol m. -s kрa-сз рекламен филм,
сeк'-
SpoijeseSäTU п Wöelтch сделка при
ceоa(oвcк плащане и окстaвka-
Spoti m O.0PL пконтрoвзa. присмех;
Beißenleu - Caеиaопм' ■
ScOd/m ~ mii Jnin. Uncllen Пкдип~
ровом се с някого. присмивам се,
надсмивам се на някого;
Ein - d/n LeuUe пот Зо посмешище
съм са хората.
spoiTlOliid aäj ом;щнo (крайно) ез-
ТИС'
Eiw. (Akk) - Confen Купувам нещо
са б;оеecиеo (почти без пари).
spöTT/in sw. У. Tb öii, У. иронизирам
леко, присмивам се (üh/m Jmlm. но
някого).
cpoUteN sw,', Tb ior.y. подигравам
се (üB/r ]мBn,’c1w- (Akk) с някого/
еещо);
Dis Urcoi1cnKsi1 spotTet J/B/m Be-
coHn/1bun| Мръсотията ее се подд—-
зо на описание.
Spöticn m. - nкоипеaвoш. eеномe~
вyлcии.
Sho11gc11cHU п сатира, оa'зрнекo
с-ивomакеeннe, ;eипрaмo-
Spotti/il п in: ilw. (Akk) nm nim -
i/knmncn купувам еещо шо нищож¬
на цел- Она блзцecиеa)-
chOUiiceS adj насмешлив. eриcм;-
хулес.
SpoTTnamc m Iптдитрмвaтeлec) пря¬
кор.
Spot1hn/ic т umg ом;щшк лиска
цена.
ShOi1ccHu1fU , Lil пoмЛлem, сатира.
SpottsieSt ’ о.Р1, желание за ^^^иг-
равни. присмех.
ShnueHuUlos m лингвистичен отлос.
Sh-1oHhun1i/-/ ’ езиково 5-енeеa-
Shu1cH11n m O.PL строел еа eоиoa,
shuooHic|oii adj надарен да усвоя-
ао езици.
Sp-ieiicS/miseSum/ ’ о.Р1, владее¬
не е— пиик.
Shn1oHBlrknoe п писмен пмеетсио.
ShU1eH11mмHczi ’ поизквa (лзсмис-
SpmooSe
GAMBOFP
7h4
лица, глупост. получело ири неуме¬
ло бор-веие с eиикa.
Sproche J. -п 1. език (немски. Леec-
ски); 2. говор’ реч;
Eine - Tl/ß/nl spnacher Говоря сво¬
бодно даден eонк;
Wir unecuniellcn uns in B/ulscHen ~
Рaипoвaрсхeп но немски език;
Alte ~e Древни зоиен;
In slnbcn -n sciwei/em Не обелвам
оп(, нп оозвом нито дума;
Eine unBene ~ fUhr/m Говоря дру¬
гояче. дърло друг eоиk, омnсвaм
друга ипопe'
DOe - on" niw. (Akk) bningen Отва¬
рям зъeекс зо нещо, поставя; не¬
що но рoотлeждaee;
Etw. vrrshHtäjt Jmlm. Bie - НяиоИ
се еом; да камп сито дум—, онемя-
за (от yеyдв-eл, изиен—д— и др.);
Ehw. Komme ein ~ Става дума Iвпи-
рос) за еещо, нещо се р-зглеедо
Мобсълда)'
umg Raus mit l/n Ч Говори!. Коз-
з-й!
SpnooHeiHre J Uieg езиково eизo-
Sp-ioHcmsobUle ’ чyмдoeоикквт учи¬
лище.
Spnienertwicklnri J еaзвзтзe ca
eоиз-
SpnioHinwenB m o.PL 'своявасп но
eоиk Вроден, е'же)-
ShГ1cheln!lrHnlm/;оизoзк възпита¬
ние, зпопнmoниe е езиково култура.
SpracHfamilln fL-mg езиково семей¬
ство.
SprioUirhien т говорен дeЛлкт.
Spmaebie—UigkciU ’ говорно 'мпcиe-
Spu1cHfo—cei/n т eонзтвeд, линг-
ВИСТ'
SpracIHoonsCbUNg лиeпвистиka, из-
слпдзосе ;а ззикo-
SpraeHfühn/- т р-зговореик.
SpnooHjeBoel п поиkкзa Облост'.
Вe1UscHcc - Област, е която се го¬
вори немски поик-
Sp—loHjcbmauch т o.PL езиково yиoт~
рпба. поиkтвм практик-'
Noch olljimitnem ~ Според общо¬
приетото езикои- ирaкmикa-
Spraoh|cfü!t п aJPL езиково чувство.
Sh1ooHjeneincoHor1 ’ езикои; общ-
СОС'-
Spuiel/CN*/ л езиков тлeий-
Spm-iöHäCOj—opHIc о.: SpuacBjno|mt00n
’ езиково гeoпрaфнн.
ShnooHjcscHieHUc ’ аР1. история ео
eзиka-
SproeU/cseUz п Ling поиoки з—кон,
sp-icHgiwoilOg adj свободно влоде
ещ езика. с дор слкзк-
cp—aeHgewaлd1 adf крoоeoрзеив, кой¬
то има дар слово.
ShnooHjewandtHeit,0.01 крaоcoрe~
чие. дор слтзт-
ShU1eHguenze ’ езикова прaeзе-.
SpmoebCrmmiils ’ meöтt PL eоинтзи
пoоeaeия-
ShugöSkr11ik ’ езиково oриmиoo-
SpnocnCnltn- ’ езикова културо,
ch-ooSCnnBi| aäj владеещ додее
пзиo-
Sh-1eHknrce ’ о,Р1, 1. изкуство о-
изрoояиacп; 2. пзнooви сшсск6eoсти-
SpmioSkuis т курс за изучаваше ео
чужд eоии, езиков курс.
Shn1cSIobon л езикои кабинет, eон-
коза лo(oеa'oрня-
SpmiohhsHme ’ прaeaтнзa.
SpuieM/hrer т учител по чужд eзнк-
Shr;oöSieIlktInn;/гиквлиявaee еа eои-
ков-та употреба.
sprachlich adj ззиков.
chn1cHios adj 1. онемял; 2. оocзeял,
изумен'
~ sein Засееявам, изумен (смаян)
съм, като 'дорес съе;
Als ar Ва Hörte, BJOcB сп - Когато чу
това. той остана и—то гръмн-т (6е-
шп иоyмпш)-
SpnocHIosüjKsiU ’ oPL изумление.
оммЯвмшe-
Sh-1eSncIo1ie ’ Ging иcткcoеия.
езикова eппoднka-
Shn1eHn1eel1ng ’ o-Pl превод (ус¬
тен и писепе)'
Sp-iohnonm f поннтзo coрмo-
ShU1cH0konomiero,PL eоиkoзa ико¬
номия. икономия ео нзрoоeиmп срлд-
сmвo-
SprocHo-jiN п говорен оргос.
ShuocHpTiejl ’ а?/. приea за нулту-
р-тм но eоиoa'
ShU1enpHiiosohHie ’ лзeгзиугиеeo
фнлoсoЛия-
Spu1oHhuobIlm п езиков ирoблпe.
Sp-oehnaum т облост но еaзиркст-
распеие еа даден пиик-
Shn1cn—/geI1rj ’ регламентиране
yиo'<зe(aтa но eоиoГззици (в между¬
народна-— организация и др.).
Sp-ioUm/isr, пътуване с цел ио'чa~
иои; но поиk-
Shn1oHnoHr п рупор;
Jeis. - sein Застъпник, иоеaоитпл
съм но нечии идеи. впоплeди. мне¬
ния.
ShuocHscn0CSU ’ езиков илaоm.
Sh1OoScoSr11zc- т umg eонккаa
трпщзa-
ShnoöSspiee п пзиoтзм игра, игра с
пзиoa-
Sp—ocbsTOi т езиков отил-
S^i^-^<^I^sStöiigg говорен дeфekт-
Spnochsiiiinm п нзyчoвoc; но езин.
SprachsysTem п езикова снстeмa-
ShU1öHeuIeNU п о-PL дарба з— 'своя-
ваше е— поицн'
- НоВеп Изyеoвoceтк са езици ми
се oтдaаo-
shU1eHäbe1oH adj употребим в зоиoo-
Spuochubunmj'езиково yирoмcзeиз-
SpracHuntcrrlcHT т о.Р1. езиково
тбyе;eиe-
ShГ1elsycrnrгuig|’ o.PL. смесване,
объркваше еа eоиеитe;
Düs Babylonische ~ Вавилонското
оmьопo-вoрecнe-
ShiacHwonIee т o,Pi, Llng eонkтвa
промян—.
sprachwidrig adj eоиooзo неправи¬
лен, е еaоеeо с eонкoвзтe правила
(норми).
SpracHwisscnscHaft,a.Pl езинозко-
сиз;
V/räeeOcHinde - Cемвcн'eошo eои-
кoонaeнe-
ShuoöHwisccn!SchartIcn т езиковед,
spnaciwossenccHo01efeH aäf езиковед-
сзн-
Spuiciienluin п езиков център (в
мтзпкo).
Spray Tpгe:/sh1l:Гch-/i] mjm. -s спрeй-
Spuuylose ’ флакон със спреИ,
spuiy/mмУ. TD an.y.lioeV пръсзам
със сирeй.
Sprayer ['sprefa:] т, - човек който №
шз или рисуво по стените със спрей’
грофитомаС'
ShnнoHonioje ’ домофон.
Sh-|cnhloc/ ’ облаче, е което се
виисвo тезс' е комикс и др,
SpueoHbönsc ’ eeoЛициoлco борсо.
Spnaoioion т хорово дезлае—ция;
In SprccUeHömcn Всички наведнъж,
725
DEÜT6CU-BULGAßlSCttE& WÖßTEßBUCH
Sprieß/
ввкеi
sp—cciem Isprocb, gesprochen) иит.И
Tb in. У, 1 говоря (додее зонk)' 2, ooо-
вме Iио'иeo'a); произнасям (при¬
съда)’ 3. гозоря, рoогoв—рям (jelm
с еяного); ООп-И. 1. говоря, ooивae;
2 говоря. рмогoвмрям (nie ende.
über jnilnjelw. (Akk) c някого за ия-
зoгт/eзшo)' 3. рoоkoовaм. доклад¬
вам (vom jeBe'Гetж. (Dal) зо някого/
нещо)’ 4. говоря, севде-елсте;, ITür
Одеаеп) jmBn.Гнiw- (Akk) за, е ползо
ео (против) някого/лещо)’ sich - го¬
вори сл;
Es sprOcil sici schwer hier Тука сп
говори -рудно'
Вiese Humilumg sp-toHU Гйг seinHn
Mut Този иoогъпko говори за сзго-
аота смелост;
Er spuicit meiren/ ~и Той говори
НЯКОЛКО 30Иk0’
ShneoHln wir nücHl lurUBem До нп го¬
ворим за тои—'
Fueü vom irr Leber (wie) ~ К-звом
нещо направо, без увърталия;
ElW' chuieHU sici selbst Нещо сз раз¬
бира от само себе си'
Eu Ом Tun nüemirden zu ~ Той еп
призма никого'
AUT chw. (Akk) zn - Kommen Загово¬
ря; за еещо'
JniM' Mut Ins Haue - Вдъхва; ня¬
кому куром;
Icl muss Sie unbedingt ~! Трябва
непременно да говоря с В—с!;
Unter uns gecprocHнn Между нос
kaоaeт-
spmnohcnl aäj 1. говорещ; 2. ясен,
изразителен'
Elm -сп Beweis Бeооиoрнo Oнзнт) до-
koоoт;лсmзт'
Jedn. ~ äbNiicb sein Птрмои'злнк
приличам на някого.
Sprechen т. - 1. говорещ' 2. ора¬
тор' 1 прeду-aвнтпл. говорител еа
тр'иa. портия и др.' 4. (радио)гово-
рител. спинер.
SprsoUcuin J Iрoдиo)пoвкрнтeлкa.
ShneenenIoibNts J рaорпщeнзe за
свиждане със о-таoрник.
ShuнenlnzieHung ’ Обучение и пра¬
вилно дикция. и прoвтгoзoр-
SpucehOunK т о-PL радиотелефон.
SpuecHTunKgcräU п родиотплефон.
Sp—cohCunde J ноуно за рeентo'oе~
ско иоoyуmзт. художествено словО'
SpuocimeioBOe f Lieg интонация.
Spnccinusdh/I f долното част на
тeлeЛкcшo'a слушало—, и която сп
говори'
SprcchsilBc ’ Lieg говорно сричка.
Shn£chslT>örulggговорно смущение,
пaр-Лaзня.
SpneeHc1UNde ’ прилепи чос.
Sp-nebstund/nitlie ’ сестро, помо-
г-щ- на лекоря и приемния му еoС'
ShugoH1eöHn1k ’ говорна технико.
SpracHüburi ’ говорно упраене-
ние.
SprccHverbot п забрало за roзтрeиe-
SpnccHeouguпg т процес но гово-
рпеп, говорел процес.
Sp—cohwcfsc ’ маниер. начин но го-
вoрeeп-
SpuccHwHukzeujH meist Pl говорни
oрпaни-
Sh1нcnee11 ’ времетраене но гово¬
рене Опри ионaсянe еа доклад и др-)-
Spmcebeimeer п Meä лекарски но-
бисеТ'
Sprdß/I т, - südd ässet umg - Spill-
le—.
spuctiBcONOe adv c рoоoрoеeин кроим.
Sp—g/edeibcl m Tecb дюбел c разши¬
ряващо се итyлoo-
spr/lenn мИ Tb --.И- 1. рoоирaчзoe
Морака)’ 2. разпервам (ръце. пръс¬
ти)' sicH - н—дуа—е сз, зoмeнеo;
Mit jispulizUHn B/Nen C рoокрaчз-
ни крои-;
Gespreizte Rikr Надута. инутoтиoр-
h— реч.
Shn|efuß m meist PL Med широко-
стъпие Iилoскo стъпало и широка
предна част иа крона).
SpnirgBoHnen п о-PL пробиване е—
сондаж чрез взривсвaee-
ShuнnjB0m1c ’ Mil ^^^сиа бомба.
Shuнnjll т - Rel енория' лиaрвня,
shu|ngen мИ TC Ге-У. 1. вдига;
във впздyвa. взривява;' разбива;
Марото); 2. nрсовмм, се'пв-м (за
замръзнало тeеeoст и съд и др.)'
3. разкъсвам, еaоеyпзaм Iз;еипи.
окови)' 4. рмзгурамм (събрание),
разпръсквам. еaопзссвoм; 5. поли-
вмм Мулици. цветя); se Оо-.У. 1. спус¬
кам сл (стремително). втурва; сз'
2. препускам (еа кон)'
Einen Гllsln mit Dynamit - Взри¬
вявам скалм с динамит'
Dos gefronene Bier bat Bla ^01/
gcsprcngl Зомръзсолато бира пръс-
co 6yгнлoomo•'
Вfl ^/111 sprenglH 11- iost die Brusi
Гърди-; й пдва еп се ирпонoхa от
радост;
Ehw. spncrgi B/n Rubnen Нпщо л
прекадено. надхвърля предвидено¬
то, възможното;
Вtl Raiter sh-engten über los
Конниците ирeиyснoхa през пoлптo-
ShU|naglmisc! п взривна смeс-
Sp-нNgK1pc/I ’ д-токо'^- кап-
сyлa-
SpugnjKommoglo п прyиo за взрив¬
но дейност' с—пьорес отряд.
Spu|njKohf т МИ бойно (изрив;—)
raoB—'
Sp-cn/körper т взривно тяло.
Spnni/Kuole ’ бризас-акос'. взрив¬
но СИЛO-
Spr-tng/jlBigg взривен оaряд-
Spnim/pitveim п черен барут. взри¬
вен прoв-
Spiam/siOii т МИ воривeт вещест¬
во. eoсилтоив-
SpmjmjseöiamscHtij т бомбен атен-
-—-.
Sp-irjsUofrpiCiU п колете— протно
с eкоплкоии, с зоризнo устроИство
(зо отпито-). колет бтe6o-
Sp-CNäiung -sn 1' ворнвниoнп' 2 иo-
ливоне, итрпсв—ме.
Sp—nidwaeam т кола noлливaек- (з^
улиците).
Sp-cmKC т. - пръсна. иemнo' к-икo,
spuniKcilj adj но пръски. но ooиoн
или moчзн-
sprcnKclm sw. И, Tb in, И. напръсквам,
поръсва;;
Sein Gesicht war mit Speenmspnos-
srn gi^|^^</nkelt Лицето му беше осея¬
но с лyннеии.
Spr-cU o-Pl плява. отсевки;
Вfe - vom We/zan tnrrr/m Деля пля-
иата от пшеницата (лошото от доб¬
рото).
Sprichwort п иoслтзиеo, поговорим'
Sp/Oohworic-somMlum/ ’ сбирка от
пoслoвиез.
sprlcHwortllch aäj иoслoзиеeи'
-е Redensarten Поговорки.
Sprjeßs /, -п иoдптеиa. обтяжзо (е
строителството).
sp—.aßen
CpnO|ßcn (sproß Sh1OCC, g/ch—osc/n)
unr. V. sm Oie, И. Brt никне. покараа, из-
6yсвa, кaпплаa.
Sh-tn|bninNcn m Лкн-aн, щoдеa-
вае.
sp—tngin Ispuonj. gesprungcr) umr.',
и/ТС Ooi.y, 1' скочам' 2. блика;, рух¬
вам (водно С'рyс. кръв); 3. и'квaм
се (стъкло)' 4. скъсвам се Острука);
umj Eiw. (Akk) - iosssr Черпя, по-
черпвам нещо;
Im Bin Salici ~ Мятам се ео коля;
Dos Wusse- ch-1ngU Водата 6лихо;
Zun BCelcnr - Отскочам Oиотиевaм)
до влe6oрс;
Вe- Kopf will nim ~ Главото еи ще
се eрсснe;
Von Funnde im Bfc Höhn - Подсз--
еae от радост;
Вc- Vo-UeOl spiOnie In Ife Augen Из-
годато л очевидно;
Sp En Hai einen reiin ReKo-1 gc-
sp-nnger ТоЯ пкстнпаa нов рекорд
по скoемнп;
Gesprnn|/ge Hani Нопунаса 0^—.
Shn|r|sn m. - 1. Sp скачач' 2. кон
IЛнп'рo в щaвa)' 3. служител Оро-
ботнии, нипoповaн зо емолички дей¬
ности).
ShnOn|Tlii J висок прилив (при но¬
во- или пълнолуние).
Sh-|ngTo-м J -aанеka за печеш; с
подвижна аъкщнo част.
Sp-|r|1rs"ild m o-Pl. inan лудетина'
ветрогон, лудо тлoвO'
Sh—|rgeeb/nd1| aäj много жив, пър-
гои.
ShiirgmeuUl/Zoor скокливо мишка
(в Азия и Африка); 'yщooичик.
Sp-tngnclleN п o.Pl. Sp конно ссс-
тпоoкиe с прeпя-сгзнс, пaрo'р-
Sh-|NgneiUe- m Sp монзй.
Spr|rjscii п въже зм скaчaeп-
ShntNec1urBc J свободен час еа
учител. “пеoокеeе"r
Sp-tnkle- m. - Tecb дюза, eръокa~
ло, щприкклeр-
Sh-|nkec-oeN1ge J прo-нвoпклaенк
устроИство (с монтирани ка товонм
nрпсooеkи).
Spr|ri /и, -J Sp сприс—, бягаше но
късо рaзстoсннe-
sp-Omien .№.'- sm(Tb iir.'. Sp сприн¬
тирам, бягам ка къси еaзс-oснис;
En Sh-oNUeie eur Posl Той нз-иеa до
GAßrOlO''
eкшм'м-
ShntrUcn m. - Sp спринтьор.
Shn|n1s1-lckerzSh отсечка зо спринт
(от 100 до 400 мe-рa)-
Sh-üi m aJPl 1. спирт, oлoтвтл' 2 бен¬
зин, гориво.
ch-|iig aäj сиир-;к. oлoквтл;к. съ¬
държащ! спирт.
Sh-ü1Уe-1-u1cH m aJPi umg рoовoд
са бeнонн. гкривт-
Sh-|ee1ph1-oU m опарма зо пръска¬
не (а— боя). бояджийски щленцaпa-
рот.
Sh-|UiicUon m впрпсзaк бетон, тор-
кре-бетон, пневмобе-оН'
Sh-tUi1üss J 1. еoиeеъсkвa-eлк—
дюза; 2 Tech жигльор.
Sh-|1ie /, -п I. eрпсkaеka; 2 по-
e—ркнзaрок— пoмea' 3. спринцов¬
ка, щпене' 4. инжекция' .
Jelm. с*пе - /аВсп Сл—гом няко¬
му исменция'
Eine - BcKomnem Слагат еи илепн-
еис-
Sh-üUicr мИ hb fr.', 1' пръскам,
кoeръозаaм; 2 пръск—м, поливам
Oевптя, трева); 3. инжектирам' selTD
öar.y, 1' eеъсkoм (вода. oрпв), (Ли-
нам (от)' 2 sn из-ичвам. отскочо;
Oдкасoъдп);
Die OlslBäunc /е/ет Scheitln// -
Пръскам овощните дървета срещу
вредители'
Dam Wifi - Наливам гмонрмкa во¬
да във виното;
umg Es sp-OUiU Пръска дълд-
SprlTzin m. - 1' пръсно' петно Оот
пръска)' 2. слаб дъжд' 3. бояджия,
който роботи с пистолет'
Вos GssIcHt mOU cfn hoo- ~п Po—Tim
beneUien Напръсквам си лицето с
малко (няколко капки) парфюм.
Shn|ilihusene J пулверизатор. Озо
парфюм).
Sprltei/bähC п O.PL. шприцоваеи
сладки.,
spm|Uzf| ad/ 1. мие. оakoчлив, неми¬
рен; 2' резлив, щипещ (сода, вино).
Sh-|1zkunne J рма- масльоска.
Sp-OTzlaek m ла; зо рмиcoсскe чрез
рaопеъоkа-cп-
Sp-tUiMoIe-eO J Kunst шприет;вшн~
оа за рисуване с - шaблкни-
Sh-|UemönUei m строителен разтвор
за тoрkеe-нрaаe. .
726
Sh-|1ih1cUoIl J пистолет зо боядис¬
ване или лакиране.
Spritztour f umg кротък золeт с eеe-
возно средс-во.
Sh-|iiwoaer m ено-eеea за поли¬
ване, пръсooезa.
Spuliewasoboila/e f TecT струйка
миялна уредба.
sp—öle adf L гртщлив, чyилни' 2. -ру¬
ден за обработване, твърд (матери¬
ал); 3. студен, кeдoс-спec Oв^pak-
-ер), зо-зорек Озо момиче).
SpuöBIgKcli /PL 1. орехкост, трoщ-
пзако-. чупливост; 2. с-удесисм.
сдържаност Оса eoeнеe).
Sproß Spross м, Cpnoттe 1. Boi из-
дъска, филио; h. потомък'
В/г ieleti - Последният eoтoмпk
(са блaгoрoдние;сoк семеИс-ао).
Sp-occl J, -п 1' прeекo. отсnoлк (но
подвижно стълба); 2. шпросна. прпч-
оо Она прозорец)' 3. eue PO. лунички
Опо лицето).
Sp-gssinkone m öтOeee Bal брюксел¬
ско зеле.
Sh—ßssнrworl J Sp шведска стена.
Sp-jßling Sprösseini m. -е 1. нздпа-
;а, фнлии; 2. потомък, дете.
Sprotte J. -п Zaal ц-цм' шпроти.
Sp-ucS M, Sprüche 1. мъдро мисъл,
афоризъм. сeemecеия; 2. библейски
'пост, притча' 3. оoклиcoeиe' 4. съ-
дебсо решение, присъда'
umg Sprühbc тасПет Говоря eеaз-
еи призoоки, приказва; но едро.
SprucHband п плокат'
Вfe Вeмons(U-onUeN trugen Sh-ncn-
ЬСтВег Демонстрантите носеха пла-
kamи-
Sp-ücHikiopfi- m, - umg pejor чо-
жз;, обичащ дм си служи еeсmк с по-
пoаoеин-
Sh-oücHh-1x0s fJur праотиоо са пра-
аoрaздoвoeп-
spruon-ri" adj cмоесл за решение
(проблем. ситуация).
Sp-uciwelsn/Oi J крилата мъдрост
(от пoтoвoрки'e)-
Sprüdel m. -1. минерална аода, (о-
гота са въглероден двуокис' 2. бли¬
кащ извор' 3. водка струя (са водо¬
скок)'
Wunm/r - ^^0 минерална вода.
sh-uBlIn м У, Tb/nn Oti, У, 1 блиное,
извирам' h. кипя' преливам' -г.У.
727
DmUSCJÖBULCAßUHEö W<ÖPTEPE^UCH
ShurBwonB
бълвам;
Вc- S/Cl sh-iBce1 in irr Gläsern
Шампанското кипи е чoщиme;
En ch-nBeeu von Will Вицовете прос¬
то иоаирam от устата еу.
cp1uB/IgB aäj 1. (лнзмш. кипящ;
2. гтoзнеo (зз впитзe.
Sh-uBe1woscsu п O.PL пaоирaco ми¬
нерално вoдo-
ShnänoshSol1 т тoезеe-моЛмл'.
Sp-übensi J пулверизатор.
sprüHcr sw.', ТС/м ilr.yjir.y. 1. ис¬
кря; хвърчо (искри)' 2 близам. го¬
ря, пламтя; 3. пръскам;
Sein Augen ~ vor Begeisterung Очи¬
те му eлoм-я- Iнсзесг) от аскд'~
щeал;ниe;
Es sprüHl Ръми, вали, пръска си¬
тен дъжд;
E- sp-üblc Look oul sein Ailo Той
пръскаш; колата си с ла; Олакиро-
ше ;ол--а си)'
D/m Rc/cn isi jejHN die ScH/fien |н-
chrünu Дъждът (иеше и пекотеентe.
Sh-üS1Iosenc J = Sprühdose.
Sh-ün-c|CN m o-PL ситен дъжд.
Sprühwäscher m Tech сорубер c роз-
прпскаaа; но -eеаoс-.
Sp-umi mt Sprünge 1. скок; 2 еee~
сотино, пукнатина'
Düs Vase Sui circn - Возото л пи¬
ката;
umg Ein - ins kolle Wassem Риско¬
вано coенeocиe;
Dos - Stadion «е rur elnin - vom irr
Schule Стадионът п съвсем блиот (e—
една орач;-) от училището'
Jelm. oul einen ~ bcsuoHen Посе¬
щавам някого за малко'
Süc Osi Ommer oul Bem - Тя винаги
5ъеоa;
umg Krlnr i-oß/r Sp-Umd/ maeScm
könmer Рoоnoлaгмм c молко пaри-
Sp-uidi/okcn n басейн c нуло зм
сoooкв;-
Shn1n|iнin n O.PL, 1. Sp (опорен)
крак. c който опкр-иотът ктоиaеo'
2. Anat сказателс— koст-
sp-un|1nrciU adj готов за снои;
- sein Готов съм дм сзoеo.
Sh-uN|i-cUU п Sp -рммилнe'
Elm ~ Tün ctW' (Akk) пОп Трамп¬
лин съм зм нещо (успех е зoрзeрa-
т— и др.).
SpruNgf/Bcn J прумиао.
Sh-ürgTlIermat-oUlc /ма-р-к с пру-
мини.
Shnumgdclcge п Anal скоко-елка
о-oаa.
Sh-ün||uubc JSp пссъекнo (зм скок
еа дължина и др.).
sprungHaft adj 1. скокообразен. но
скокове' h. кe'еoвкквeсeк, кeико-
тоянес (х^р-н-ер)'
-cs DenKen Нeсъоеeдo-oчeкк мис¬
лене;
Вeп Wosce-c1onB siei/i - Ion) Ниво¬
то но аодато се пoкaезa рязoк-
Sp-um/böSe ’ зисoеикa са сoooa-
SpuungHügcI т Sp дюшеци за при¬
земяване след висок соок.
Sh-ün/koc1en т Sp скрин Iпнмкaо-
'иеeокн уред).
Sprumihoul т Sp скн-сooK'
Sp-undpic-B п Sp кое Iпнмeмотз-
еeсoн 'ред).
ShnuN|ccnanze JSp ози-шacеo.
Sp-urgseil п Sp въже зм скoеaкe-
SpnuN|tich:niÜc’ o,Pl Sp тпвeнo- ео
скачане.
Sp-iN|UueH п опaси-eлак - платни¬
ще 0оa скачане при пожар).
Spuim/tuuM т Sp нуло зо сзооозе
(във вoдa)-
Sh—un|жe1cl adv см (със) сoтooвe-
Sp-urgwelie ,Sp дължиш; но соок.
Sprulx т. -е Schweiz = Sh-iUie-.
SPS fEspe:'«] ’ O-Pl. Abk jüo Sozl-
1eBcnoCno11cons Panici Bin Sobw/fi
Coеиoлдeмккеo-ичeоз— пoе-зс им
Шаeйеaрня-
Spuhkr ’ o-Pl плюска'
umg JmBm. BlelBl Bie - w/g Някой -
загубва и 'еа и думо (от ион;нoдa,
'Ч'.O30HП)-
cpuckln м К Tb öl-, y./ir, У. 1. плюя;
h. повръщам;
Jmlm. ims GesicbU ~ Заплюаам ня¬
кого е лнептo'
umg В1гanf spucKe Ici! Плюя но то-
ио! Пет пори ее давам за това!
Sh1eknohf т плюаoлкик-
SpuK т O.PL 1 дух. призрак. при¬
видение' h. umg шум. врява;
umg Вtl KOmlem eaebem rlncn Uolien
- Децата вдигат врява до (ого.
spuker м И TD ii-, У, витая, (родя
Iоo пеноеao);
In Bam altcN Schloss cpuKU cs В ста¬
рия замък (родят духове Iирнормци);
Diesen GcBunkr cp1KU im ит/т KopT
Този мисъл обърква плoвamo еу.
ShüCgcc<^hi^hte,история, разказ за
eрнаид;ния. духове, призраци.
ShüCgcstoe1 / призрак, привидение.
s^^eUufi adj прнорoеeк.
SpuCsoSloß Spukschloss п зммпк с
пенорaен-
Shüeonlo/c ’ TecT промиващо съо¬
ръжение.
Shüeuiiomoi т миялка машина за
осдка;. ■
Spülial п eеoмнвaшм баня.
Spülbecken п 'мнвoлкзo.
Shüebü-s1c ’ еemкo за миеше на съ¬
дове.
Spulc J -п 1' мазорм, масур, щиyл;
2. Tech само-за, бобина’ 3. ролка (за
магнетофона— лекто и др.).
Spül/’ -п кухненско мивка (с едно
или дае o-дeлeкзс)-.
spulin sw.VO ТС Гг.У, 1' аавиаае, см-
мотовам ОопТ ctw. (Akk) но нещо)'
2. развивам, е—омктaвoм Ivom itw.
фао) от нещо).
spülen sw.', bD tt.V. 1' мия. изми¬
вам (съдов;); 2. плокса, иоплokвaм
Iyо'o. чаши, прасе); 3. промива;'
В0l WellcN - MiscSclN ои Ufci
Вълните изхвърля- миди но брега.
SpUIcn т. -1' мияч са съдове' 2. umg
бутон, копче, лос- за казанче е гом-
лe'км-
- Spül/min f -пеп мисеoa са съдoвe-
Srül/ogd т режим см плакала;
Опри aвmoмaтзек— пeеaлас)-
SpüllchT п 0.Р1, помия.
SpülmascHine ’ = Shüe1uUono1-
SpülmlTTel п средство, пеeeaрм' зо
ноплakвaнe-
Sp^li^i^g^// -ел 1. илooкeаe' h. Med
промивно' 3. з—о—не; (в -омлете-).
Shäewocs/— п 1. вода зо ноплaoаa-
нп' помия; 2. Tech промивка вкдo-
Spulwurm т meöтl PL Zool дълъг
глист.
SpumBi т. -'ISpünde зonyщoлкo;
епп. в'y.лoo-
Spinl} т, -е umg младо-зелено, се-
oииm;к млад еoзeo-
ChUNB/n sw-V Tb Ое.У. змпушамм
бъчва (дупка).
Spurlioch . п дупка за чеп (канелха)
(са кмеo).
Shün1won1 ’ щe'нтoаa с-еко Вот
Spo-
GACEQOfF
728
вoдoнпeрoпyсипив мo'eрнoо)-
Spjon JO -ei i следа диря; 2. следа от
утпиoн; 3' лпнто но движение' 4. пис-
то Она магнетофон)' 5. нпщо малко,
дребно робот— Iоo количество);
Jelm. oul 1er - sein По следите
Опл-и-п) съм но НЯКОГО'
Einem Dieb uu" Ber — sein Преслед¬
вам крадец'
Am Essen fehlt eine - von POeT/r Ho
яденето Лиисвa молко (чер) пипер'
Keine ~ von Geist besiiziN Нямам и
капчицо (и помен) от остроумие;
umg Kein/ Ч Съвсем из!, Ни лой-
малко!. Нищиекo!
cpär1^^^ ак/ нзee. з-бeпeeнe, доло¬
вим;
Es wirk ~ kältir Стаж- чувствител¬
но по-студено.
spi-rr sw,'. hb ö-r-'o 1. oо-aасм
първи следи (по преспи скяп и др.)'
2. - Sp кора; - ски вeеe ост—аеко
след-' 3, umg иoдчиcявoм сз.
spü-in sw-V, TD if.'. усещам, еyзст-
вме. иоииmиoм' öt-.V, вървя по сле¬
дите, дyщa OrucH emrm.ГlUЖ' (Dat) ия-
кого/нещо);
В0e Humle - nocS Will Кучетата
тсрсят Oдyеam) следите на дивеч'
Einem Schmerz - Усещом бтлкa-
SpüncmaUom т белязан отом.
Spu—eneIcmcnU п Böoi CTem миоро-
плпмпcm-
SpisreinSfdHiiumg 1. зоссемосп или
снемане ка следи, кmпeеaтъеи ирн
престъпление' 2. meвниеeуки отдел
при криминалното иклиеия-
Shäni1nd т дресирано куче Ода от¬
крие— хоро. дрого и др.).
spurlos adj безследен;
~ versdlwüml/m Изепозoe безследно.
Späbnose ’ 1 остро обоняние (иа
куче')’ 2. uCeete нюх. усет;
Eina - Tür eiW' (Akk) Haban Ие—м
нюх, усет зо еещо.
Sh1--ille ’ meisl PL следи, бразди
от превозни средство по nпmиo пос¬
тило—.
Spünsiim т O.PL 1. обоняние (еа ку-
еп)' 2. нюх. усет. интуиция.
Spu—1 m, -s спринт. бързо бягоел,
spu-irn sw-V sn öt-.V, 1. Sp сприн¬
тирам’ 2. umg бят—м бързо, изтич-
аое.
Spu-wecHscl т преминаване от ед¬
но платно е друго Oири шoЛнеacз)-
Spurwcite ’ широчино са релсов
път, мемдурелсозо рoоуmтякип.
cpu1HN, stob е И, Tb бъеоaм, побър-
ов—м.
SpuTnlK т. -s “Спутшик". серия
изкуствени спп'cиеи Оо- бивщия
СССР).
Squash [sKvaei п oJL Sp сoхoщ Овид
игра с топна).
SRG [Escr'ec:], o,Pl Abk jue Sohwni-
ecnfscnc RolOo-nnl Fc-ncen/eccll~
sobiil официалните радио и тплпви-
онс ео Швейц—рия
SS [cs'es],o-Pl Höst иоелсат— поли¬
ция въз Хитлерова Гepм—eия-
SS-Monn т Höst еслсовец. войник
или офицер от SS.
Siooi т, ~еп 1' дърлова; 2. Щат;
3' рaоoкш. блясък, лукс; 4. тоалет'
Ein denO^roUfsobem - Дееокротич-
еа дърлов—'
Die Vefeirijter -cm von Amerika
Съединените -мерих-нсои щати'
umg In voIIeM - erscHninen Пояая-
BOM се e рaоooщпк Iиишзe) то—лет,
umg Mit н1Wl (Dai) * miciem Können
Мога да сопрозя c нещо Oпкпсeк)
аппеamлeнип-
SiiiioCi m голямо, официално тър¬
жество.
Stuatrrlumd т oтк(Лeдeрoеня.
c1011lnlos adf блоттeч;сгв;e'
Siioicdiosc m/J. -л. -п безотечест-
велик, бeоoтeеeствeeнцa-
siaoUilhb adj държавен;
Ein -ar BetmO/1 Държавно пред¬
приятие.
cUoaieieScuceiUs adv от утрoea иа дър-
ж-иото.
SUolUsoTlon/, in: cüni - ои ctw. (Dal)
MueH/r правя нещо ео дърл—век
въпрос Осилио прe'иeличoзoм)-
Stäiisimt п държавно слумбо.
SUo11congenö-1g/ m/J. -п. -п теae-
дасие, под-сио; гражданка’ пода-
cиеa-
SUoilsongciö-igkeit ’ под-кс-во.
SiioUsom/ric/en!Heit ’ държавно де¬
ло, работм е— дпрлaвaгo-
Si^isarleihe ’ държавен оoeMl
Siaiisonwait т прoнyртр-
Siiaisamwaiischaft ’ прткypomyрo-
Sioitsup^rat т държ—впс anaр-т-
SliotScran т WörtscT Стсп държав¬
на хазна фиуи-
SUoo1su-cn0e п държавен -рвив,
Slaotsuufslel^it Ja.PL държавен кое-
трол. дърммвпс надзор.
SlioUsossgoben meist Pl, дърлавки
разходи, разходи по дъреовсия 5ю-
^3—.
SililuSbOsn държавно жзоeзeиеa-
SiiilsioiK /д д^'^|^х^ов^е- 6—нно.
SUooUcicunUl т. -п. -п държавен
служител.
SiiatslBdmtinn -ллл държавна сл'-
eнтплoo-
SUooUcic/uähnfs п дърл—вко пог¬
ребение Мим заслужила личност).
SUuilsleHö-Ве/държавно учрежде¬
ние. вeдoмствo-
SUo1UchlcucH т официално посе¬
щение но държавник.
SUioishüm/нг т грoждaанe-
StoilsBü—jHus^Hoft ’ o-PL прoeдaк-
С-BО-
НеиНсНС т дърл—вес глозо.
Seo11cBülND т &PL дърмовно слумбо.
ceooUce1dcn aäf държавен, собст¬
веност но държaвoтo-
Sioalsefg/NUim п oPi държавна соб-
с-вeнтс--
SlualseinniSmen eue PL дъреовки
привoди-
SUä1UDlnh"1ng т дърлааек прием.
Stoutstal т държ-изс 6юдeem-
SUiiisixomen п държавен изпит.
SUoaecf/ÜnB т враг еа дсрммам-a,
държавен зрoт.
SUogUsTinonieNnwiP/. дърлавки фи-
нaнсн-
Siiaislta/gc ’ държовно знoee-
Siiois'üainumj/ддърж:-ако ръковод¬
ство'
SiolisgcbiiU л държавна територия.
SUiitSglHeOmnis л държавса тойно.
Sliilsgelde- eur PL държавни сред¬
ства 0Лиeoискви)-
SiualSgcwolt,o-Pl държавса злoст-
SUoalsguenze / ърреаин— трoeнеa
StaaTsgeündBnm/държавен сувере¬
нитет.
S1111sHoicHoIU т дърмовл; бюдмет.
Siaaisbobcft ’ дърлазпс суверени¬
тет.
SUdiisHy-on/ ’ национален хиен.
Sliilskusse ’ държавна каса, в-оe--
SiioUsiotir—Ос ’ държавеа лoтaезя-
SiiiUseaohi’ o,PL дърлава; злост
729
SU11Ucмorr m държавник.
Se1aUcmoNopoI n държавен моно-
nтл-
SU11UsroecUon1 m извънредно поло¬
жение е дърeaвa-
S1oaUcoienHouhe п държавен глово.
SUooUco—giN л държавен кртмe-
Se111cpuhie—e eue PL държавни цен¬
ни клима.
SioaUspoliliC ’ oJ/. държавна поли¬
тика.
S11oUsh1äs1B/ne т държовен прези¬
дент.
SU1aUc—CcnN, приоритет еа дърлои-
нитз интереси ирзд интересите ео
отделния етвзo-
SUiilsroU т L държавен съвет. 2 дър¬
жавен усзemeнк
Stäiisrcehl л Jun държавно прово.
SU111cseSnI1eg nue PL държ-аен
дълг.
SUooUsccCncuC- т дърловес секре¬
тар.
SUoaUsc1cnennc1U J Hisl дърлавка си-
ирноса (е бивш-та ГДР).
SUo1Ucsp-ueHc ’ официален език и
дадеш; дъежoвa-
Suoaissln/ien т държавен преврот.
St1oUc1Sc1Ue- п държавен 'ea-ъе-
S1oo1sec-i-ceScr п престъпление
против дърловота (държавна »-
мяна).
SUolUsveulog т държавно издотел-
СTBО-
S1oaeseenmöden л о.?/. дъре-вно
имущество.
SUooisv^i^raU м o.PL държове; из-
мснa.
SioitsverrsöuSeiurg зaдлплнслoст
но дърл-вото, държавен дълп-
Si1oUceerinoJ т междудържавен
договор.
S11aUse/uwoleirg J O.PL дърл—вко
'ирaилпаиe, дпржoвкм адмикисгро-
ция.
S1111swohplN л държавен гзрб.
SUuiUswcsan п държава'
Sill т. Stäbe 1 тояг; прът. пръч-
и-’ 2. шoапa' 3. лезъл' 4. щаб Она
полк. армия)'
Der - des Wimlrnr—s Тоягато ка гу-
риста;
Elm ~ von WIssersoHifiliuп Щмб от
eoyеeи рoбoткиен'
üCenle Dcn ~ üicu JmBn. lucclcm
DEUTTCJjßULCADIJÖJliiaS W(ÖE^1^EPß^UC^H
Осъждам някого Iоaрaдн поведе¬
нието, постъпките му)'
Mus Den - fUSm/r Дирижирам.
SiaiunteniimC/ Tech прпезoвндкм ак-
тпеа.
Silbobcm л. -1. eue PL прпеиен Озо
хранене)' h. висок пълнеж (при плп-
тпиз са една хун—)' 3. umg ентoрo.
sUaBniiJulg aäf прпенoзидпн-
SUob1"^l^in^fm^|/ oPi Mus in: umi/n ir—
* von... под диригентството еа..'.
S1oBSoeSchnur/ m Sp овчарски
сooo-
stab|i adj сгобилзе, устойчив. здров’
-а Pmeise Уотoeoвпcн (стабилни)
еeeи-
SUui1ItcaUou [cU...ГTu...] т, SoabOliтOlа-
igfen Chem, Tecb с-оеилиз-тор.
sliBlIisiHUHN sw.'. Tb ir,'. стaбипн~
онеoм. зamвпедсаoм; sieh - с-обили-
зирам се;
Ein Gamüst - Укрепва; скеле’
Dir WZnUcoS1Ti - Стабилизира;
ИКОНОМИКОТО’
Mein Kne/sliiO sTabllis/crh sici Кръв¬
ното еи eaляп-кe се стa5илноирa-
Slulie^^S^ci^^n^ |/ оЛ стo6илнзирмн3l
SlilülisÜHniMgsNäeie ’ плоскост им
утa6нлизo'oрa (е oвиaцисma)-
S1uiiIis|jnnn|cw^dercUor1 т TecT
стабилизиращо сппрктиалeнип-
SiohllittäT’ o.PL стабилност, 'стой-
енвoст-
Slabmugnel m прътозидее мaгкнт-
SUibuein m Lio oлнmпрoеия-
SiohsaiZ m МП омпигон на сани¬
тарка СЛ'M6O-
SlobsofTiiieu m щ—6з; офицер.
SUoicinU/noTItzi/u т МП щ—6е; по-
дoлиепе-
STabwccHscl m Sp прпдозане еа ща-
Лe'мma.
Siibwenk п AncT вертикално деле¬
ние иа готически пртзoрeе'
Stachel m, -п 1. Bot (Одил, трън.
шип’ 2' жило (ео пе;лo); 3. бодли
(еа таралеж); 4. жило’ 5. подтик
стимул;
Вe- - dcn Nen|üer Жилото Мподти-
кът) ка любопитството’
Ehw. (Dal) der - псНмег Отнемам
жилото (остро-о-а) но еещо. смпо-
емвaм e;шт-
SlieHelbeeue ’ цариградско грoодe.
S1oeHcl<BuoS1 m (Одлиа— тел.
SU|1UeKumhT
S11oHcIB11H1ecnSoi m.МП препят¬
ствие от бодливо тел.
SiioHcilmohleium т огрода от бод¬
лива тел.
SU1eneIH1ec11nB п строг еошийяик.
с щиптзл.
SiocUslHeui/n m Zrrl зглкиoли,
бодлокожи.
slicHelN мК. bb -if-V./li,'. 1. бодо
Озо oaoгyо. остро брод— и др.)’ 2. под-
аиквом, подстрекава;' 3. мъча, из¬
мъчвам.
S1oeSceceSwc1n п Zool бодливо
сзикеe.
siiohiig aäf l.Bot бодлив' трънлив'
2. остър. четинест 0оo брада)' 3. мъ¬
чителен (мисъл); 4. язвителее. вoи-
пив, oугср Одуеи);
Ein -сп Kaktus Бодлив коктус.
SUoBci m, - südä биеш Schweiz
пл;аас.
c1oB11I adf етапен с-одиес. посгъ-
патллпс. но етапи. стoдии-
SUidlnn л, ^0,0'1 стoдитн-
SeiBinrliiUspu/ohcr m високогово¬
рител на стадион.
Stollun л. Мак-ап сгадиЯ. лтоп,
фазо'
Im vorgerückten ~ В напреднал о'O-
днИ-
Sioil ’ Städte грод;
Вil Ewgc - Рим (Вечният град).
S111e1ncHüe л градски архив.
c11B1oicWCn1s adv в посоко от цен¬
търа към покрайнините или иовпe
Tрaдa, иовпктрaдски.
SUaBUluhm ’ градско жллeоeицo-
SUiitbcvöliCer итЕ/грозд ско носеле-
сиз.
SiiitbawoHner m жител но трoд.
SiodibeefuK m район (см град).
SUiBUbühlloeH/C ’ градска библио¬
тека.
SiilihiMM/I m umg разходка из
гродм.
SillUch/m л. - грaдеe'
Siodiohmonlk ’ градско врoeиoo-
SeäBUebon m o.PL. градоустройство,
c1|1UebouI1cn aäj грoдк'стеoйсг-
иен.
Se|Beciund m Hisl Съюз на градо-
вптп (е Cрпднoзeoтзиптo)-
sUiBlelnWcuUs adv от вън - иа зпmрп,
къ; центъра, вътрешностго но грoдa-
SUälUikoMpr m сикрmаa среща ееж-
SUiBUentWCsse—ing
GADfQOFF
730
ду отбори еа рaопзчeн градове.
SU11Ucr1wCcscnnr| ’ 1. прaоок— oa-
cмлиоoезя' 2. слумбо. к-пкаoеяшa зм
прмдозo-o оас—лноaцнс.
SläBicporlN/nseSoft J пар-кьорс-ао
между пеaдoвe.
SillT/n т. - гражданин, жител ео
прмд-
SUodelineHU J O.PL бяпутак от града
към с;лк-к-
SiiBUfüUrrn т туристически спра¬
вочник за додек пеaд, градски пъ-
тeвкди-eл-
Se11Ug/ChneeS п in: eum - wenl/m
ставам предмет за рмогквoе е целия
грод;
JmI-ГliЖ- Osi — Целият пеoд говори
за кяккгкГкeшк-
SliBliNnene п еeк'еaлea'a част са
града, тзoдоки център.
si|1U0soh adf градски'
Dos -з LeliN Градският живот.
SialiKosse J 1' обществени- финан¬
сови средства (но градска община);
2' общинско (градска) oaс--
sUolueugBlg aäj познаващ града.
SUidUMon/r J градски стени (глав¬
но през средните вeooиe)-
SlolUmcnscH т еoвeк ка . прмдсзнс
начин ео живот.
Siilimille J център еа грoд-
SUilUMislkuni т H:тi градски му¬
зикант;
В1/ Brencr -— Бременските Iпрoд-
ски) eyозкoemи.
SU1B1hunk т тзaдоoa градило, град¬
ски паро.
Si1BUhIon т корта (план) еа грмд-
SU1Iiheuning J градоустройствено
плaннрoкe-
S11lepnäc1B/g1 т. -еп. -еп Schweiz
кмет;
В/u ~ von Br—r Кметът еа Бeрc-
SUiiiromi т периферия (покраИси-
еи) на прoдo-
SioBUnunBcicBeung J селище е пок-
райники-е ка прaд.
Siodinol т 1. градски съвет; h. член
са градския усаem-
SU1BUnoUcfr1CU1or ’ прyпa. франция
в прoдсkня съвет.
Sioliiieht - п Hisl право (свободи)
на даден грод (до XIX В').
StaHU-elnlegungT слумбо за поддър¬
жане но чисто-м-м е пеaдa. отдел
“Чистото”.
StoBiiuNBlaUni J (автобусно) оби¬
колим са грaд-
SU1BUcU1oU т град дърлава.
Siilli/ii т гродски квартал, рмйки-
SUoBllSculci п градски театър.
SiolUion п прoосзo пор-м (в оре-
постем от;кo)-
Siilivätem eur PL irom umg “бащи¬
те” см гз—дм Оградсните спз;тeиен)-
SiiBlverkcHn т o.PL градски грак-
сeoрт.
SUilUv^rnnBncte т депутат е град¬
ския уса;т.
Siillvic—Uel п. квартал са пеaдa-
SUadiwapp/m п герб ео грод.
SUoBUweuki eue Pl общинско фир¬
ма зо пкeрпoокa5дявace, трaкоeкет
зде.
StaltwoUmung J градско жилище.
Siilti/nUnuM п център еа -рaд.
Sti'cl т. - Schweiz ■ 1. високопланин¬
ска внжa; h' анокзкплмкикокк па-
сншe-
Siulciir J щ veralt Sp щафета.
Siufciirmioul т veralt Sp щ—фе-со
бягос;. шaЛ;тa.
SUaTiodi [JtaTo:ea] f O-Pl meist pejoe
1' Kues- с-афож, второстепенни еле¬
менти' 2. вънщeк блясък, въкщкo
аneчo-лeкиe-
SiiiOel j, -п 1. Sp шaЛeт-' 2. Mil ес¬
кадрила.
Sta1"1e|tГ -еп трииоесик, статии
(им худомсик).
SUi""eIihug т eoпeт са eсkoдрнлa-
SliTfeieiiT т Sp шмЛe'KО бягане.
Sniffilmieie J каем, 'аeпиеaвaш сз
сгсnмлoвндкo-
silffclr sw. И Tb ör. У. 1. подреждам.
рaзeoлaпaм стъпаловидно' 2. отeee-
суиае (такси);
Т/1/1от|сЬйПп/г поеН Bin EmUlcu-
тппд - Определя; телефонните ток-
си според отдалеченост-—;
Din GshüH—rm werken each Bem Ein¬
Kommen gcsUoTTelU Токси-П се опре¬
делят съобразно дoвoдa-
SiilirisohwOmmar п Sp щафетно
плувоке'
Silffelsiub т Sp щафетно eaлкa.
StiTT/ltoriT т Wieiscb с-ъeмлканд-
ео определена тaриЛa-
SliTTelung j. -еп 1 стъпаловидно
р—опклoпoнe. икдрeлдace; 2. степе¬
нуване.
cUo"1tнncn sw.'. Tb tr-V. горкиром,
yиеaссаaм, декорирам.
SlogTiuUion f -en WieoтcT с-агфло-
ция Oо-aпкaцня, оспркаoопаo от яв-
лекия но инфлация).
Sla/iiUiom j. -еп стoгнoцис. оoс-oИ,
sii/mlcnen sw.'~ hb ölr-У, намирам
сп е зас-ой, стагниром.
SioSi m o-PL стoмoкa-
Stohialiuli m стоманени отпадъци,
с;рап.
StahluBgiO Sloblabgiuss m с-кммce-
Ho o'ливкa-
SUoUlBoB п мелезии мнаeеoоаз
(оси.
SiaHlhurl п 1. - стоманено леата’
2. Tech конвейер със стомокека леиго.
Siohihun 'm о-кмoкeкo зкио-р'o~
ция.
SiahiBcion m TecT с-омоко5е-он.
SliHIlclnNkni^i^tniClion f с-омаие-
нк(eткниa зкксmеyкеня-
sUohlhlou adj синкав като стомасо,
стoм-кeиoоиc Oтеи)'
SUiShBIeoS п стоманено ламарина.
листов— отoмoeo-
SiohiBiohi m о-oмocecм тел.
cUäHIer ж.К TD ir,' oaлсаaм, оo-
зoлсвoe'
S/Ore MisC/In - Кaлсаoм мускули¬
те си.
^111111 adj стоеакен.
SUinieneei|ina f производство на
0'oммca.
Slinerelen f 1. о'oммкeco перо Озо
писане); 2 стоманена пружиео.
SUiHeiießeuel f Tech сгкм—ккл;се-
са (цех. оoвoд)-
sliHlgnoi adj отoмoкecoсзв-
cUoHIHanU adj твърд кото оттмaкa-
SioSlSerir f o.PL якост см отoмaca-
SiiSiSerium/ ’ зaпсаaиe ка сто-
емко.
StohlH/in m МИ стоманена косо-.
Siohihütic ’0тoмaaнoлeсеeи зовод.
S11SeON1ucin1c ’ стоманодобиве—
промишленост.
SUiHekumMCu ’ брокирас трезор (е
6-и;о и др.).
SUihimori/i m TecT стоманен ко¬
жух.
Stahimaiel m стомашен тзoодпЯ.
Stahtqu/ile ’ минерален иозкр, 0-
държощ желязо.
731
DEUTSCJ-bÜLGADISCliES WÖDTTDöüCOJ
Stord.
SioUimobrnöb/i n meist Pl -ръбем
мебел.
Siohiroß Shabli^^^ss m umg öron вело¬
сипед.
Seiblsolii f откм—кeea отрyeo-
SUhiseUecizöfcn m стоманодобив¬
но пещ.
SioSeceSnuNe m о-кммкeк шкаф.
сейф.
SiohisoH—ol m стомашен шрот, сто¬
манени отпадъци.
SioHicliI п стоманено впжп-
SioUlirCdcm т огкммкeкм тзeдo-
SeihlwuizwerK п зовод за стоманен
проза-.
SUoblwirem eue Pl стом-сеси из-
дeлня-
Siibiwruk т стоманодобивен з—-
вoо-
SUobiwcrK/ir т огкмoeклeср.
Siiblwniie J о-oмaи;из стружки,
стоманена вълсо.
SUoble/MSdl п цимec-eeo~о-oммce-
но зае—зоо.
stok/n sw.V. bb ln.y,Jöar,y. тласкам
(лодка).
Staket п. -е hands^ стобор (от летви).
SUokkäio äU.-.Гsu..-] п, -sStakkato Mus
с'aoa'О-
sUiCsen SW' V. sn itr. V. umg вървя ка¬
то еа козили.
SUalo/mit т. -em Geol сталагмит.
SiuluCtfi m. -en Geol утoлakтит.
Stall m, Ställe 1. обор. зoкющкя;
2. оурсио. кокошарник; 3. свикор-
eнн. зочиео.
Siiiiiuisobe т ooeяреe-
SUOiioU/п п детска ooщaеa-
SiilliUmgcm т Laedw оборски тор.
Sioill/Ord т Schweiz ш-п-
Stolidissc J проход между (твсoзe
в обор, конюшня.
Siollecister т служител, отговор¬
ник е конюшня.
STalinist 'm ~ Sloeidüngeu.
Steilung f, -еп oбте-
Siomn m. Stämme 1. Bro дъсер.
стебло, ствол' h племе; 3. Lieg ос¬
нова (км дума)' 4. ядро, пoу-oянпи
състав, кадър'
Dir ~ В/п B■ccuehen Редовните по¬
сетители (на заведение)'
В/n - len Sloux-Imdiumer Индиан¬
ското племе оиyкси•'
üCentr Вer Apili feilt nienu w/it vom
- Крушата сп пода дмлeе от дърво¬
то (от хорес- си).
StuMmaaKüe ’ Wi-tsch обикновено
aзеия-
SUonmboum т родословно дърво.
Siamnieeiasösa"t/основният (дъл¬
гогодишен) пeрсткoЛ'
SUimmluieH т Mall основна дроб.
SUimmiuoH п veralt албум (с пос¬
вещения, стихове и рисунки от при-
ятeлн)-
SiimnBoUen eue PL EDV основни,
(aонсeи дaнни-
Suimmefnlode f Ей-охТ дслoвo учас¬
тие е основния капитал са ООД.
stonmeim pw.V, ТС öie,', змeъамм сп
Oири говоресп); смотолевя,. сеъкк-
вом, говоря неясно.
Stoneclt/imi eue Pl ркдocмемлкн-
ци, nемеoдн'eлн-
stammer sw. У, Tb Oln, У, L прoнзхтж-
дом, иекнолизaм' 2. водя потекло¬
то си. съм Оои eiw. (Dai) от някъде);
Süc Мотме от irr Schweiz Тя п от
Швейцария'
В1s Bild sUiMMl vom SoIeoBon Вolf
К—р'зкo'a е от Салвадор Дали'
Вos БсПеш НомпТ uns Bam BauocK
Замъкът е от времето но (-рока.
Sü^nmccicwnßUccOn SlummesBr-
wuss1cl1n т O.PL родово оoмкуъзшa~
еиз.
SUiMncsenUwiekenng ’ Blot Лилoпe-
иeоo. фнпoпeкeонс.
StaMMHsgdScISichlie ’ родова исто¬
рия-
StaeMcSSäuptlOng т вожд км плееп.
SUnmeskunde ’ наука зо плпмеиа-
то, рoдoаeтп-
S1omnescen п специалитет, ссти;-
-о но дадено омвeдeинe (еа-ико.
пеeдпaпoкo ео noстoяcкз клизнтз)-
SiiMMcsspuaehe ’ e^o но дадено
пл;мe-
SlamiMesdsgeHörigkHiU ’ прикадлем-
сос- към племе, към род.
SUonnforn ’ Lieg основем форма
Мн— плoптл)-
SiomмgocU т постоянен (редовен)
посетител (но зaаeдeкнe)-
SUMMierlcSt п пко-ксккк меню
(но дадено заведение).
SUMM|ut п наследствен имот Опре-
довон само еа мъжки наследници).
Stammhalter т продължител са
родм.
sUlmmüd aäj набит, як, одрoа, си-
лeк-
SU1nnkohiioI п WörtscT основе; оа-
питал.
SioMMKrelpe ’ umg = S1oмm1okol-
SUoMmCnrBc m постоянен Ост—р)
клиeem-
STaMmloKal п локал, в който някой
п пoс-тскeк пoсeтзтпл-
SU1mnhcncogue п = SlumMicIc/-
ccHo0i-
SUommploUi ’ постоянно мсо-к-
SUoMmpibiokim п птстoснкм пуб¬
лика.
SionMsilhi fL-ig кореново, основ¬
на срнезa-
SUanmUosoh т маса Iрeоeзанеaкa)
за постояски клиенти.
SUiMnUlsöSp^li^itlk ’ o-Pl pejan kеъе-
морско noпнтнkaeств-иe-
ci1mmeeuwanBi aäj 1. ог един род'
едкоплееекек' 2, Lieg с обща коco-
ва, сетдeн-
SU1mmeoCoe т Lieg основна (коре¬
ново) тлaсиa-
SUoMmwäSler т избирател от твър¬
дия eпekтoеaт-
SUonplbiion т трамбовак бетон.
SiompTc /, -п Tech -роебовзо, но-
(ивочка. бaбa-
slonpfir sw.y, ICIse -fr.' 1 тро-
пом. стъпвам тежко' 2. трозом (ма¬
шина); 3. чукам. ое'нвaм Oeoоeеaв-
ои)' о-.У аромбуа—м, нобивам, тъпч-'
Aus Wul uu" Bin Böd/m - Гркeaм c
оран по земято от гняв'
Einem PloSe im ile Erie ~ Набивам
кол е оeмстa'
Kartprelr zu Bmei - Смачквам кар¬
тофи но наш—.
STomplen т 1. TecT -рамбоазм;
2 преса (зм картофи и др.).
Siini I т. ^еке 1. стоене (в из-
провело положение); PoSp, Mil стоем'
3. мсстк 0оa стоеше); 4. мeо-oeк-
ложесие, еaипкпкл;кнe, eкзненя'
5. щанд, будно. павилион' 6. ниво.
рoвкншп' оурС'
Вer - zur Holleeil war 2:0 Hl полу¬
времето резултатът беше 2:0'
В/г ~ Ви Beobi^^Slcns Мсс-к-к еа
наблюдателя;
Вcг ~ ici Sonne Мяо-к-к (разпо¬
ложението) но Cпъcеeтк'
stand2
GACEßOFF
732
Вcг - les Wassers Нивото Оровни-
щето) еа вода--'
Dcm ~ Aktien Курсът ка oнеииmп;
В/r Tisei Hol kclNin "es1eN ~ Маса¬
та еп е устойчиво;
Bef 1111. eiNin schlichter - iahen
Нп се ползва; с нечии симпатии;
Aus dem - Бпз подготовка'
üCenie Eon/n schwerem * НоВнп Но-
мирам се в тежко положение.
Siom12 т. Stände 1. сoеимлeo по¬
ложение' семейно пклкжпнип' 2. Höst
съсловие;
SciriN - vei—tmdern Променя; се-
ееИсото си положение;
Höst Dam ImOiir ~ Гр;ткгк оъслoзип-
Slandoud т. -s ст-cдaрт-
SliNBirBabweücHing J с-андорано
отклонение (в о-aтис-иoaтa).
Siomlimliislüb—urj f стандартно,
типово изпълнение' стандартна кое-
сгр'кеня-
SiimlumlhnOeO т стандартно писмо,
seonBorBüstH—/n sw.VO ТС lr-У. Tech
с-oидaртззиеaм.
SiamiimlOsOnrumi J o.Pl TecT стон-
дмртноaеин.
SlonBaudkosUen nun PL ^001x1 сгон-
дортки рoохкди.
SUirdirlnoI/II n о-oид—рт;к мо¬
дел.
S11nBo-BISh11cne ’ Lieg стаадортес
Окниеозен) поиo-
SUinBouIwerk п стандартно. меро¬
давно произведение, книга (и даде¬
но o6лoуm)-
SUonliile J. -п малък флаг, щан-
дар-.
Slinibein т 1 Sp кронът. носещ те-
жпс-та' 2. Kunst подпорен оран Она
скулптура).
SiinBbOII п стоауя.
Slugliy-KncliU 0'si$gB1u1...| т
WiriscT стендбаИ кредит Ooрeднги от
МВФ зо преодоляване но труднос¬
ти в плoтeжeис баланс)'
S1|ndeHcn л. - серенада;
Jnl-п. nim ~ spiclan Правя някому
спрeшaдa-
SiüNlen т, - триптслeи флаг зие-
пел.
Stäricm т. - 1 поставо; стотие'
2 закачалка; 3. етажерка' 4. нотен
пулт; 5. подпора, стълб.
SU|nBeroU т. Stämäeräte предстови-
тeлстак Iусвпт) са даден кантон и
Швейцария.
Siamirsoei п прaлдaнсoк отделе¬
ние.
cUonIesomUl0cH adj чрез грaмемас-
оото отделени;'
-е TrauuNg Гролдонски брак;
SleS - inuucn 11^/1 Сключа-м
трaждoксkи брои.
Siondesieomil m-f. -п. -п чнлтилнк/
езкoашиеka е трмждмксoo о-дпле-
№..
SUjnd/siiwußlseln S1oпIesbeжsscU~
s/lm п O.PL съзиание за nезcм,д-
лплшост към дадена социална прос-
лоИ;;.
SUonleslüneHi т oPL pe/or високо¬
мерие, надменност (породени оа
съзнание зо принадлежност към по-
зипщe съсловие).
cUONlesgcмCD adf е съo-вп-утвип с
общественото положение, със со-
циалеото пркслтйoo-
Seaiicsv^nuu—icfi п съсловен - eрeд~
рмзопдпк.
cUonBTccU adf 'с-кйеив, стабилен
(предмет, еoзпи)-
Siomdj/Il п Wiriscl 1. -мос; за
щанд' 2. 'мисо зо пеoорoеeш мага-
зиноМ'
SlinBderioSU п МИ вкeкккпклeан
ссд-
sUindHuru adj упорит, к;иoкклпбиe.
твърд, смел'
- Bleiben Оставам твърд. непоко¬
лебим;
SlcH - wehren Твърдо сп оппрт-ив-
лсвoм.
SlindHoTligkeiil’ o.Pl твърдост. не¬
поколебимост.
siandlHuhler ueo-V. TD ö-i-V, издър¬
жам; устоявам;
Einer Versuchung - Устоявам но из-
нушпиип.
^111*1 adf постоянен, непрекъс¬
нат'
-cm WoHnsiUz Пoс-oсeшк местожи¬
телство;
-е V^nTuclumg Постоянно предст—-
жителство (дипломатическо)'
- eu spCt Kommen Постоянно оa-
къоиявaм-
S1ondlngovationc —.: Standlmi Ovo-
Uüoi^s ['sisndiq ои^еОезтх] euePl апло¬
дисменти, поднесели са орон.
selilOshb aäj Hist съслoвee-
SUamllOoSi п o-Pl гоборитсм свет-
лико. ПOбoрИT'
SlinBMieUe J= SUonIglId-
SUamlNimm/r J сигеотура Oe— книга).
Siorlomi m 1. мeсmккoвкeдeкиe.
мпсmoптлтeeинп. еяс-о; 2. Mil гор-
шноoш' 3' Boi e;с-киoвoднш;.
Slinloribelingunger meOsi PL 'сло-
вия зо избираше местонахождение
но ир;дприятип-
SUonBou1i/c1Üмmirj ’ определяше
ло итзиеня.
SiimiöiUkoemomiimi т МИ гарни¬
зонен комендант.
SU1n1orihIunnn| ’ 'eен'кезoлкк
пласираше'
SUonBouUweoHceI т смян— а— мес¬
тоположението Ока пеeдпезс-иe
и др.).
SUandpoiCe ’ umg конско еванге¬
лие;
umg 3111. eine ~ botTen Чета ся-
кому конско звoeгзлиe-
SU1ndhnnkU т ст-нозище. гледна
точна'
Mein ~ zu koesem ТН/по isi schon
hakanre Становището ми по тази те¬
ма п вече известно'
Auf kem ~ sUcben. IocS'-- На мне¬
ние съм, ез...'
ÜBcrwisndensin ~ ^-одоло схе—-
шaшe-
SUarlquarUO/r п постоянно квор-
тира; бaоo (от която се предприемат
пътувония, походи и др.).
Seirduccnt п о-PL МИ военнополе¬
во проао. военновременни з-коси
Опри извънредни ситуации).
siamimschUlOoh adj според военнов¬
ременните оoooии, в изпълнени; на
присъдо ео втпeитптлпзн съд-
SiimlsilliuSm ’ впжeнa Озъбчо-о)
мелезлицо, Лyниoyльте-
c1onBc1eHer Odj - cUond"esU.
StiilspurJ щатно за с^росе Опри
овория иа ay'т6oe)-
SiomBuSn J стоящ еoсoвeиo (ме¬
бел).
STigIvo|ci т ZoOL еепрлле-и- nmне-.
SUanIwooge ’ Sp везна Iпимшмотз~
еeсoт yирaмизшнз)'
Slaniwoed п ojPL местел онвпе (нп-
променящ eeоmoeииe;иeтк си).
SUam/e J -п 1 ирът, ирпекo; 2 ме-
DEUTSCH-ßllLGARlfbCHES WÖßTEDDUCH
733
гoлнеeокм иръеoo, шoнтo; 3. стълба'
umg Ein Anzuj von Bei -* Готов кос¬
тюм. конфекция'
umg Вos 1^1/1 rimc - Geld Тово
струва много пари'
umg JmBm. lün - Ualtem Поддър¬
жа; някого, изем-м стр-н-mo шо ня¬
кого'
umg Bei Bam - - bl/ib/r Държа ca
мнението си' нодпрeoe дoирaИ-
SUordcmBöbrr ’ Bot зелен бо( еа
пръти.
SUinjcnIOhrer m ръчна бургия.
Suinjcniroe п фрoшозлo.
SUongcnHoIe п млади горски насаж-
дпння-
SUlmC/m m. - umg истригонт; етзпo,
който сл заяжда, ooзп-дмнс-
Stänkesпlür -ее umg оaялдoee; ноз-
га, сз—да, деяогa-
sUCnkcuN мИ hb ölr-V, umg иитрн-
пaш-утз-м; оoяждaм се Оеееет Jedm.
с някого).
SUimtiiffi п о,Р1, сmaанoл.
SUonnlölfoioH J фолио от станиол.
SioiiOaipopiicn п « SUunmiol,
Slonzii -л Gif станси Oу-нхттат-
ресие от oсeoс-ишлн или чптири-
стишши стрoфи)-
Siorie,/ -и Tech 1. шaлеa, лис¬
тово щампа; 2. зомба Iоa eекбн-
ааше).
sUomeem sw.', ТС oi-V, Tech 1. щос-
цовае' 2. прoдyиевoм, изрязеом (ans
ehv. (Dal) от нещо)'
Eim Wapp/m irs L/Bsn . ~ О-печат-
вам герб зпрв' ножа——.
SeoniмuceHünc ’ TecT пеaвнеoшa
е-шика. шaшеoвпчшo прлсo-
SUinznuUuüUx/ J Tecb щомпо, щас-
цозъчно мaтриеo-
Stiprl m. -1. кyи, оам-ра (от eкд-
рпдпши еди; зпрв' друг предмети);
2' склад, щопел; 3. дълмиса са
влакно;
Elm - Bidher Куп книги;
Ein Soli'" vom - ionO/n lassen Пус¬
ка; (новопостроен) кораб въз во¬
дото'
umg inoe Eina Rake vom ~ lassen Тег¬
ля му едно реч, дръпвам му едно
СЛОВО'
STapcIfaser /Texi щ—пелно злакно.
Slopelglos п чoщa, удобно за под¬
реждане с други от същия зид.
Siopnllölz п цепеници (удобни за
итдрeмдaшe).
Siopciiaul m Маг спускане ла лов
кораб въз водото.
Sapcln sw.'. hb --.'. н--р'паам но
камора, иoнyи' sieh - събира сп. на¬
трупва сл.
stapelweise adv много, шо камари,
с иупчили.
Siipfe j, -л следа от стъek--
sioh"cn sw,', se Oöi.Vo вървя темно,
крача с темно стъиoo;
Dirch lem Seinen - Газя през снзг—'
Sioplcm m. - = Si1h"l-
Si/U| m. -е ZoOt окoрзе.
Sidij m O.P0 Meä 1 перде. oa-a-
р-кт; 2. глаукома.
Si/ij m, s Theat запздo-
NB:
Stau- като част от сложна ду¬
ма в немския език елементът оз¬
начава 'много известен’, 'про¬
чут'. срв. Stauauion, SU1U|1ce-
Sijuaiilucr eue PL pejoe капризи,
oркпoитco итвпдлшиe (присъщо иа
ззeодa)-
SUirinwiei т виден адвокат.
Siouantom т известен мвтoр-
Sien/osi т овлздa, гост е предава-
ле. шоу и др.
ОДиС OstCreir. cueuCci) adj 1. си¬
лен, одеaв' 2. силен, мощен (мо¬
тор. глас)' 3. силен. мктъш Одър-
лов—, господар); 4. пклсм (движе¬
ние)' 5. гклсм. миoгoеислeш (се¬
мейство, дзлeпoеия)' 6. дебел. обп-
мист; adv твърде, много. прпом-
дело;
-cm KoTOei Силно кафл'
-е AUMCC Сила— ормия'
Eim -am Rauchen Голям пyщoе'
-cs Haar Гъсто нос—'
Sin Sui - xigenoMMin Тя п лапъл-
ЛЯЛО МНОГО'
Lieg -е Konjugation I^^kllnolioN)
Силно спрпмпние Осклоизсие)'
Doc Sait ist 3 см ~ Въжето п дебело
Зсм'
umg ВeiNн Frisur Ost Ueuie cchl ~
Днес - фризурата ти п направо чу¬
десна'
Eins — Familie МногоброИсо се¬
мейство'
SlouCsUnoMiciUird
Dos кТ nelri -а Selie В тов- ми л
силота;
- Beschäftigt Твърде (много) зает'
Es gcHU ~ auf neid Uhr Молко ос-
-ово до девет еoоa;
- vsmsoHuIBel Потънал е дългове;
Sici Tür jmBn-Гe1W' (Akk) - тоеНст
З-стъпвам се енергично зо лсooroГ
нещо.
s11rCbнeölkerU storK - BcvölKcrt adj
тьс'oаaсeлeа.
SUj—klieu n силна бирo-
SiänK^l.ГO).^^r. 1. сила’ h. мощ, могъ¬
щество' 3. сила (но волята, но ха-
роктера и др.); 4. дебелина' якост'
5. численост, бртй;
DliiscH isi seine - Немският Iпоии)
п неговата сило;
Eine Truppe vom zweihundert Momm
* Войсково поделение от двес-м
дyщи-
S1|uKe2 ’ oPL коло; скорбяло, ни-
щпстп.
S1crke|cni1U т o.PL съдпрлoнип на
скорбяла.
Si|uCc gnad т Tecb коефициент но
Я0ОСT-
Siä—K/|ummi т CTem декстрин.
дпис-рисово лпnнлк-
slänkcSoliOi aäj CTem съдържащ
скорбяло, нишесте.
SläiKeneni п нишесте.
^1—111 sw.', hD --.У, 1' дов—м си¬
ла; подкрепям; ободрявам; 2. оолос-
вам; sich - птдkрппиoм се' подкре¬
пям сз;
Düs G/birasluOt Uot ис g/sterCT Пла-
cиcсoнсm зпод'в я п ободрил;
Noel Bin Wanderung haisi wir uns
in cOicu Gaststätte gesSärCi Слпд роз-
ходкат— сп иoдoрeпикмe е един рес¬
торант'
Ein Miss MOTUei Уирeeв-шo. токи-
зиращо средство.
Su|nkceuoCer т нишестена захар,
декстрозм.
STinK/os п знотkoкoлoрнчпл. 6огот
на пoз-
siauChruilg adj gel силзи. спрцaт,
stiuCKnochlg adj кокалест.
SlirksUron m OjPL ток с високо нап-
рeжeлнз. силел тон.
S1gnesUrnmuhhUпuU т силно-окоа
апарат, уред.
SUonKc1-omlec11ug/ ’ озлcк-кзкв
S1onec1ioneconriC
GACEDOTF
734
електропровод.
S11rkc1ron1ceHNiK J O-Pl оноcкгк-
оова I;лeк-ек)т;хcнзa.
Stärkung/ o.PL 1. з—силвосе, укреп-
а—се Ока здравето)' 2. пoдзеeпснe,
ободряван;' 3. ядене (след ноеaовте-
ваеа енергия).
Si|-kun|cмii1e1 п ткeзозеaшк, ук¬
репващо ср;дс-ак-
Siomlii/Sionicii л. — pejoe с-орле'-
оа Icкаoизпрсвoшo звезда е киното
и др.).
ci11r adj 1' неподвижен, втвърден,
скован (крайници); 2 з-ресч;н. впе¬
рен (поглед)' 3. смаяа, слисаш (от
учудване); 4. вцепенен, втрещен Вот
уж—с); 5. непреклонен. упорит’
~л GнceUz/ Кoeсeевa-звнн о—ккнн•;
JмBN- - 1^/111 Впервом, варенч-
вом поглед е някого;
umg Da bin ich ~! Смаян съм!
SUirns’ o-PL неподвижност, вцппе-
лeeкст-
c1onncr sw, V. Tb Ohr, У. 1. аeeрвaм.
агкеoевoм eкглeо. вгеeиевoм се
lauf Je1N,/rTW. (Akk) е някого, не¬
що)' h. о'срем'
Die Gauner cUo11Ucg vom Wa'Osn Бос-
дитите бях- въоръжени до зъби'
~kr F/Isen Стърчащи си-ли.
Se1i-ehor1c- т иоа;с-пн еппкетeе-
StoumUsil ’ O.PL L - нeeкдвнлeoот.
скованост, ае;п;иeиoот; 2. ке^^е;-
лoаако', 'пoеитoс--
Si111eohT т pejoe твседк-пaв;ц.
илот еoзeз, “дебело глава”.
cU11-köhГig aäj твпедoглaа, упорит.
SUiunC-ampT т Med mптoнyс-
Siouusimm т о,Р1, 'eoрствo. твър-
дoплoвнe-
c1onncirNi| adj = s1oruköpit|-
SUii-sieSl J o-PL Med kamoл;псис-
SuOnt m, -s 1' с-арт, иолитaнe; h. из¬
стрелване, сторт (на раке-а)' 3. Sp
старт, линия за стартираше'
Am ~ ^1/1 На сторт съм. готов
съм да стартирам'
Er Suitc еОпет |Uien - Нмеoлктк еу
беше дк5еo-
SUonlunUnlcB т Tech стартов даипo-
тел, -о-oр-кв ускорител.
SlorlonenmollC /стартер. стмртова
автоматика (в автомобил).
Sianihobr ’ писто (зо изли-он; но
самолети).
slorlhcrcil adj готов за стартиране'
Elm Fiudi/ud - macSir Подготвям
самолет за иоли'маe;
umg Dir 01^/ waren ~ Гостите бя¬
ха готови да геъпeaт.
Sioulilock т Sp 1. с-aетoвк блокче
(плуване)' 2. стор-ов; подпорно (ле-
иа отле-ика).
c1on1cn swoy, se öOe.V, 1 Sp сгорги-
ром. нолитoм; 2. участва; в със-е-
оaинe; ог.У. 1. изстрелвам (раке-о,
сателит)' 2. и'сoae Омотор)'
Dir Mosehinc Ist nue! Pouüc g/stant/i
С-моле™' иолe-я за Париж'
umg Вte Riis/ ciu1i/U am Sörmiag
Пътуването започва в ceдeлс-
Siomi/n m, - LSp стартер (даващ
онпи—л нм стор——); 2. TecT пусков
—пор—-, стoр-eе-
SUo-icrIuuhr1c ’ 1' Sp разрешение
за 'части; и опотeоocи;' 2. еaорeщe-
шие зо иоли-oн;.
Sii-iilo|dc ’ Sp стартово флагче.
SUoui/cIB п 1. -akоa за участие и
състeоoизe' 2. сума, изплащано на
състезотел в качалото но ссст;оa-
лие.
510111*1'1/1. фиа-ксои- помощ (в
качалото на лочинолие)' 2. Tech пус¬
ково, стар-ерам yеeдбa-
S1onUeoh1UuI п Wirisch нaеoлeл км-
пи-ол.
stomiCium aäj готов за о-aе-иеaлп.
Siouiltrls ’ стар-оа- лилис-
SlorUrnmnc- /стартов номер Опри
уъо'eоaазe).
StarTplstole ’—Sp стартов пнстoлпт-
510- i1umh/ ’ стартова площадка
Oом изстрела—сп са ракети и др.)-
SUon1coHnß StartscHuss т Sp стор-
то! ностеeл.
S1arec1JNoI п стартов сигнал, сзп-
н—л зм с-арт.
S11nUcUceeur/ ’ с-ар-оа; пoоиеня.
стметквк положение.
511- lvruboi п 1. забрана за излита-
ип; h' лишаване от 'еoстиe и осст;-
зоние' - 3. o'стрмнсвмаe от усст;зa-
ние;
Sp Ei Sol ~ Не му з р—орeщeco дм
yемогвм - в осогeимизeгк Oeкеoон
диоенплнcмрcк наказание, . болест
И др.).
SU1rUee-cuen т пробен иyсн.
SUortwihCluri ’ TecT пусково ио-
MОTKM-
Sliileeienen п Sp оeoo (сигнал) за
отмегнемаe.
SUoci fjm umg Hist Щази. държавно
сигурност и 5нвщa-o ГДР.
Stasi-Akte/досие от дърмавеа си-
пyрcoс- в бившото ГДР
Siii/Meri ['cuco1м^r1| е, -з geh пуб¬
лично изявление.- с-aиканш;-
Siiiie ’ о.Р1, Plys с-amизa-
SioUlk/u т. - специалист и област¬
та еа с-мтико--'
SUoUüon ’ -те 1. гаро. синрoo' 2. отде¬
ление (и бтлeне-), ' утaеитнмр' 3. рм-
д.иост-нция'
Eine meUeo-oIojIscie IseisniseHe) ~
Мeтeoрoлтгиеeск— Iспнзeиеea) с-ае-
ция;
Ec süri noch TünT ~en 1« ium BuHn-
bof До горм-о имо още 5 спирки'
übenii Fm/ii ~ Безплатно хран— и
квартирм.
c1uUiorän aäf Med 1. стмциоаар;н,
5клcиеeн; h. 'стосоа;н ло едно мяс¬
то, нeиoдвижпа;
Med -з BcHonllnrg Бкпиненo ле-
ч;лиe-
slilinnÜH-cN е' И ТС ar, У, роз^^.^а-
гам, нaстaнсаae, о-aенкcнзaм (воЯ-
сни. оръжие).
SUollnrie-nrj ’ -еп 'отoиквсаaнe.
разполагане Она дадено място); с-а-
ционирасе (са войски, оръжие).
SUoilonig-nngskosier nur Pl 1. Mit
еaзвoдз по огaезкизе—нeгк Ока
войски, оръжие)’ 2. разходи за бол¬
ничен престой.
S1u1iorc1niU т Med завеждащ от-
делешиП'
SioUlorsieBäuli п гара (сграда).
SUuUüomssoUw/st/r ’ Med о-oещм
сестра (в отделение).
SioUionceorsUeHcn т и—еaлшиз-гaрo.
stillsol aäj сгoгнеeш;
~л GeccUхc З-зоии на ст—тикат—'
Ein ~пг Zustand Cтo-иешк състоя-
ниe-
SUuUtc1 т. -ее, -ет 1. Tleal с-атист;
2. pejor Липyрoш'. с-о-ист.
БиоТО^С /, -еп с-aтис-иoa-
SlolisUie/r т. - сто-ис-ик,
sUuU|cUisen adj огoтио-ие;ски-
Sioi|v п, -е статив. триножник.
Sioion т. -вп TecT стотор.
ci11il peäp (Gen) вместо, к-место'
DEUT^^(^fl-tÖUG,GA2I<s^CtlE<:S WOßTEBBCH
735
~ B/ss/n Вместо тово'
- mcinc- Вместо мене'
Gehen wir lieber irs Kümo - ims Theu-
i/n По-добре до к-зоeм шо кино
вместо но -еотър.
sUoili krej вместо, наместо;
- 11^ wir SO/m Пн-umslUeHn, wollen
wir lleie- ousgeHin Вместо до стоим
тука, по-добре ще п да излeоee;
Er ariiOtst nnnrecni-ooHcr. - mal
elre Pausa zu much/r Вместо да си
пoеншз. тоИ роботи илпр;kпсшoтт-
sloUli veralt eue ie: in Eiles ~ вмес¬
то олетво;
JMdn. on KündHs - orniHmcn Оси¬
новявам някого;
Am ceinc- ~ SOUUc ici'-- Hu негово
мсо'к аз бих....
Statt ’ o-Pl, veralt място.
c1o11Bccccg/stat1 1/^/1 pere adv
вместо тквa-
SuOllc f. -n geh място, кът;
Eine - le- Kultur Средище ла кул¬
турата;
EOmc S0c1n-1conc - Ио'кезеeсзк
MC0-О-
sU11i|riNBcn une-У. TD i-ioV, спсткн
се (събрание. иoиеeрт и др.).
cU11t|gc1eN uen.y. TD О-г.У. Aämön
удовлетворявам (молба и др.);
EOram Gesuch ~ Давом ход ео заяв¬
ление.
cUoU1|SuicN w.H Tb öti.y, veralt =
^аТТООтВ/п.
sUoUUHoTU adj Admin иoзвтлпe, до¬
пустим’
Ein тесНи Bcneimcn Osi mücSt - Та-
коза държание из п рaзрeщeлo-
Sioiibali/m m. - Hisl шa-вaл-eе, eo-
мпо-шиk (е— крал и др.)’
Der pehC1e1cHl - Пaeскнст намеса-
ШИИ'
c111Ulien aäj 1. едър. зл^ителпш.
предст—вителзи' 2 ошaентплпш, го-
лсм (сума и др.)-
SiiTur j, -п отoтyя-
c111n/rnuT1 adj кото статуя, подо¬
бен еа у-om'Я'
Siaiicite j, -п стam'п-иa-
sUuUutH-en sw-V. IC ti-V. geh 'стасо-
вяиае, noстoшквсаaм'
Eim Exempni an jein. ~ Нooaовaм
някого за назидалил шо др'пнт;'
Stuiun J o.Pi. -елослоепСие, фигу-
Р-; ръст;
Vom K-älligem - С едро телосложе¬
ние.
SU1Uic m о,Р1. от-тyс' полое-шип.
със-oсeнe;
В/- poeiiiccHl ~ les Lonl/s Поли¬
тическото положение на с-раео-а.
ВеоТ^ quo т Jue у-aгyoвт-
SioinsDynBoI п символ на Iскенa~
леш) с-aт'0-
Siaiut п. -ел 1. статут; 2. 'у-oв. eрм-
BИЛШHk-
SUuiuiänleiuNg J промяна е устав-.
Stau m. -sf-x 1. преграждане, по¬
строяване на 5;шт (са река)' 2 оoд-
ръствонп (на 'лиештmт движение).
SUouirlu/e ’ (патово, преградко
(хидротехническо) съоръжение.
Siaub т о.Р11' прах, пeиeл' 2. пра¬
шец;
umg Diese Sleuc-ulTt-e Sui viel ~ au"
gewirbelt Този данъчно афера вдиг¬
на миого шум'
umg Süc! aus dcm - mocScr Иоеeо~
вам' изпарявам се. офпИнзом'
- wüschen Бърша прах;
poei Zu ~ w/rlcm Превръщам се и
ирaх. yeирoe-
Sliubobsoige- m Tecb прoвo'лкзн~
тел, прaвoсмyкo-;л-
stouliedcekl aäj покрит с ирмх-
SiiiBbes/r m метличка зо пoенст-
ж—нп еа ирoX'
SUoubicuUee m Boi прашки; Оса ти-
еишoa).
Stlüichcm п. - прашинка.
SUauidleSte J nеoвoшпnркe'сзлз~
вост.
SUoubeekcn п водоем, вoдтврoeн~
лишп-
siiyben sw.', hb öti.', вдиг—м, пус¬
кам прах, прoщo;
Dic DccKem sUouiler schm Одеялата
вдигнаха много прах.
stäuber sw-V, Tb ir.y, 1. наръсе-м,
nкесоаaм I5р—щшк. пудра захар)'
h' иесоoмм (с -eелoст)' öar-У, 1. вди¬
гам, пускам ирмв' 2. иепоoмм се ло
ситни кaичнци Миодо)'
Furkan - Искри випреaт-
Steyhruerujung J прахОотделяНе,
прaхoт5рaо'вaиe.
SiauBcxplosiom f Tech прахово екс¬
плозия, ekсnлтоин на прaх-
SUoybTong m Tech nрaвo'лoвн-eл,
прaXoy-aнTeл-
c1a1/r
SeouhTämiem m umg pejoe предмет,
коЯто събира прах.
siouifeir aäj ситен. кото ирaв.
SliiBflltcr п Tech пркmнвoпрoвка
филтър.
Stauirioöcmgl ooaгyлмеия шо прах.
sUiühfrel - adj ббз прох; noезстпe от
nр-в.
S1au1|eOcß л meist Pl. Bal тичисна.
stumilg adj прашен;
Aui len Bolen кТ es - По eтдo имо
много прах.
SilubComm m много гъст грeб;л-
SUiubkn-n п прaшишoa-
SUumbe1hp/N m kсеиa (парцал) зо
бърсане на прах.
Siluilini m Bao пърхутко. пра-
хoвиеo, прaвaвиеo (вид гъбо).
Siauhlidjr J Meä псеамозолиоз—
Iвеoeнешo заболяване при миньо¬
рите).
Siiui-e|cn m ситен дпмд-
sUumlsougcN Octoubcuu|te, ceuu1gc~
гаиди) е V, bb ir. У./О-г. У, чистя с про-
вoом'зoекo'
Eu Sui cUuu1J/cunJU’SU1Ui 11^111
Той почисти с прoвoсм'кoчкoтa-
SUiubsii|er m прaхтсeyкмчкo-
Sloubluci е = STauBIappen.
Slinbw/Bee m = Si11Bi/ccN-
SUiuiwolke f обло; от прах.
SUuubiuekei m a.Pl. ^.др— зох-р,
sUoueHeg swoy, Tb 1п,У,/-оп.'~ 1. уд-
есм, блъсвам (нещо ra пода и др.)’
2 утрсозамм Iеyвoл с картофи); 3.
сплесквам Ос чук);
Die Arme au" Bin Tüsci - Обляга;
се c лакти но масото'
Вeп Wi|er c1uucni Колото друсо;
umg Sich (Dai) lem Fuß ~ Назяхвом
си крои-'
umg En Sol ме UüeSlli д/^аиоНе Той
я сосоли здроаа-а.
SUogloMm m (ест, бор . е.
Sttilll/ -л I. Boi мик-oгoдищиo
гзeазо-к рос-есие; 2. südd aтlenг
Schweiz хроса.
sluud/nurUig adj храстовиден, като '
врoст.
SUomBen|cweeHs eBoi микroroдищ-
ео рoСтeeнe-
sUouen м V, TD tf, У, 1. прегрожд—е,
оaeришаoм (рпоо); 2. товаря, кото-
аораме, намествам (стока в кораб)'
ясН ~ 1' касъбирОм сп, пкooеаaм ши-
Siuuru
вото (зод—)' 2. трупом сз. натруп¬
вам СП'
Düs MenscHeN stoulem sie! vor Bau Tun
Хората сп трупаха пред вр-тота.
Siäi/r т. - 'oвoеaе-
SlgiiCn/e Jдължина но задръства-
кето.
Staumauer J яоoзирea стпло.
SiauMrllumg J съОбщешип за оaд-
ръсгааш; по пътишoтo-
ctougensw.', Tb itr.'. чу— сз, учуд¬
вам сп (Üben jmBnlГeiW- (Akk) шо ля-
ного/нещо).
Staunen п о.Р1.1. учудване' 2 удив¬
ление;
Sie kun aus Bem - nioSU Henaus Тя
не можеш!; да се лoехдн'
Di/srn Vorfall Soi UBcnoil - euucgU
Този сл^оо предизвика шовсякъде
удивление.
sUij|nene—-egcn1 Staurcm пптс|ст1
adj yеyдзaш. 'дивлязoш. предизвик¬
ващ удивление.
Staupii/ -п 'et oхчпщk- еyмo.
Stumps/, -п Höst публично бичу-
BaH;.
SUoücc/ т язовирно eозрО'
Stauung f oPl, 1. нмmрyивoнe. оaд-
рпствoшe' 2' оaстoй.
SeoüwocDsг п о,Р1. оoу-тслa водо'
шлюзова вода.
Steak [^te:^^.' J л. -s стек, и-рчe ме¬
со. което се приготвя сравнително
бързо.
SUeuItU т. -е талк.
Stcar|n п oJO. CTem у-;oриШ'
SU/ibümkerir ’ стеаринои— свещ.
Secohupiel т Boi татул.
SinohlCoKem п подлото Оза болни)'
Sinohballei т длето (зо пробиз—из),
sUnch/N Ic1ucn, |esUoöicn) une,'. TD
--.У. 1. бода. e'щkae, ^^омушвае’
2. жиля, улилвое (пчела, комар)’
3' коля, убивам Iлизтmит); 4. задя,
изваждам Oезмквe. -крЛ, росте-
шия)’ öti.y, sejhC 1. боде (остър пред¬
мет, eнвк-ик); 2 би; иа нещо
Oевс-, питие); 3. изпитвам (олоа,
имом бодеж' sici - убомд—M се (от
chW' (Dal) ла еещо);
EOms Nalci ins Kissen - Забождам
игла са ипзтлaзниеoo'
Вie Wespe hat ihm ürs B/ün jestociem
Осата го умили по нр—за'
Rasim - Водя чимове с лопаго;
GACEROPF
Ehw. stiebt im die Au/cn Нещо 6ие
ео oеи'
Вiнcl Forle siOeSi ins Grüns Този
цвят бие шо оeлпнo'
Mein H/ri slieHl wieder Сърцето ме
иркбкмдa иoo;
Er sprong auf wie vom der Tiuimlei
/isTochcm Подскочи к—ао ужилел'
Sie Sui sie! um len Rosem ensTocH/m
Тя сз убоде шо розите.
SUcchen п, - 1. о.Р1- бодежи (бол¬
ни)' 2' Sp иoслeд;ш етоп и турнир.
sicoheni adj остър ((олио, мнено-
ео)' пронизващ Опоглпд. студ).
SeieSkubIc /- контролно к—рmo-
S1|cHmäeke ’ Zool нoмoр-
StcchpalMe f Bat див бодлив чем¬
шир.
SUnohrüssal т Zool хоботче (но хо-
пещо насекомо).
SeneUuSm J контролен часовник (за
регистрирашз шо час- ло идване но
р-бо-а и др.).
SiHcizü-kel т иоeeрзaтллпл иeртлл
(с остриета от двете стрaши)-
SeecCb-icf т обяво, сЪобщение зо
търсен ирeотъпeнk (с oинсoнип ла
oтлнеитплшитп му еeр'н)-
stceKBmücTJic! adj чрез обява зо из¬
дирваше.
SlioKIose J ноит-зт.
cUнcker sw.'. ТС t-.V. 1. пъхам. сло-
гом. турям' 2' посажд—е' забождам
(р-стешие); Ооп, V, 1. съм, намира; сп,
сломен Inпвнoт) съм; 2. крия сп,
скрива; сз'
Вuc Hemd Im die Hoss - Пъха; ри¬
зата си и панталона;
Gall Im atW' (Akk) ~ Влог—e пори и
нещо'
Ein Hous in B-orl - Подпалва;
КЪЩО'
iMMim Ом Zimms— ~ Кисна постояе-
ло и стаята'
Wo ^/011 ar? Къде сп п дянал?, Къ¬
де е?;
MOT jedm. umier ciri^r DeoKi ~ Съ¬
участник съм на някого'
ВuHin1e- slecku chW' Тук имо нещо.
зад това сп хрип нещо'
um| Ir i!m sircCl chW' Той п спосо¬
бен, тоИ има заложби;
Внi ScHlüsscl sIccCU Ключът п О^х-
лот) и ключалката'
In SciwicbijketeeN - Изпитвам труд-
736
штотн IЛилмшстзи)'
Sich (Dat) ein Zill - Поставям си
цел.
Stecken т. - südd Schweiz прът. го-
япa-
siecker IbBeiben si/eC/n Bi/IB/m
un-.У. sn iir,'. оo'Ъвaм, оoосдмм (зо
кол—)' омппвaм се Oкеaтoр)'
Des Essen blicB mir Im Hols sUceKem
Приседна еи ло търлoтo-
si|oKin|Iussin МасКат lassem unr-y.
TC Ol,', 1. забравям (ключ) и клю-
еaлoa'a; 2 изоставя;;
Den ScHlüssel Im ier Tür - Зa<^]зa-
ая; ключа шо . врм'M'O-
SUeöKenpre-I п 1. конче (де-ско иг¬
рачи—: дървена пръчка с коксо— гла¬
ва)’ 2. любимо оoшимaшип. хоби.
SiecCer т, -.а^eeсeп-
SlHckHnlz п садило.
SicoCKöiiuKl т щепселсн контакт.
щепсел.
SlHekliNj т. ~eBкГрпоииk, шekлиeп-
SUeckNodel ’ moплийкa-
SicoCralrikopl т тлoаa шо ткe-
лнйиa.
Sinokmübe ,Boi рoпиеo-
SUacKschuß S1eöKscSi8c т огнест¬
релна рана с остме—л вътре куршум.
Steckzwiebel f Boi aриoдлиK'
Stea т -е 1. пътен—’ 2. eoоmез; 3. Mus
магаре. столче шо цигулко.
Sicgrc/1 т nue От: aus dcm - spuscbcn
говоря импровизирано. нмnрoвзои~
рам.
Seijrel—cde J импровизиран;- реч.
SUeiiu"menrcHcr п 1. кукла, коя¬
то се изправя само; 2. оп-имис'.
етвпи. оправящ сз след всеки проб¬
лем.
S1|HiusseSone т заведение за кон-
суе—ция но алкохол на oе-o-
SUchBOruhalie/заведение. където сп
пие (бира) ео оран.
STchcepiuni т прие;. коказЯл (но
който се стои ирoв)'
stsiem IsUumd, gn^tamlem) umn-У. TD
Оаг.Уо 1. стоя; 2. ие вървя, из рабо¬
тя, спрял съм (машина. еaсoвшиk)'
3' ним^рм се, сс^-^!^, тс^ъ^; тг.ОУ. в ком-
6ил-еня с различни спш- имена има
рмолиеши ошoчeлин;
Win eine Elms - Изпр—апн съм о—ао
СИЗЩ’
ВOl Farbe sicii Bin Цветът ти при-
737
DEIH4SCMUIGADISC!HJ» WÖDTEßDUCH
steigern
лич—'
In dir 20. MiNile si/hl es 2:1 В два¬
десетото минута рпо'л-aгпm л 2:1'
Вos Binon/t/- sieSi auf “Regcn”
Бoрoмemпрът покози—. че щп воли'
Dia Sonni sicii Нос! Слънцето сп
п вдигнало внсooт'
AuO jeis. SeüUH - Поддърлом шя-
кого, съм шо страната ло лннтгт'
Mit jmlm. im B—iTwHöisei - Корес¬
пондирам c някого. втдс ooрпоeoш-
дпшеия с някого'
ScSIongc - Стоя е— опашно;
Woohn - Стоя е— пост'
Win ^1111 Süc dazu? Какво мисли¬
те по този вппрoс?■;
Wie ^1^ in nit Familie GOle? B
кокви oтшoщeния п със семейство
Гьоц?;
Im Veriindun| ~ mii Jnin. Въз
врпоoa съм с. някого;
Zur Vernä|UNJ - На рaоиoлкeплиe
съм;
umg SlcH mit jmln. gui - В добри
отношения съм с ннoттО'
Siil/n е o-PL с-Обеб'
Im - sciioTin См ирoв;
ElW' kommt iim - Нещо сиирO'
sUHHin|bOeiben ^1111 ilciban unr,'.
sm Oor,y, 1. спирам (вла;, еoокв-
лио. врзме); 2 спирам сл. спирам
(хоро)’ 3. остав-м шeиoпрoвeн Оза
грлщkи)'
Die -Uhu ist ^1^1 jHBlicbeN Часов¬
никът уиря;
Wo waren wir sleHin jebltelcN? До¬
къде бяхме стзпeaли? Oиa разговор.
ептпшп и др.);
Meine Schlüssel stml Im Auto sieien
geblielcn Забравил съм си ключове¬
те е ooлaг--
senbend adj ирaв, изправзи'
-cs Wasser Застояло Oшeпoдинмлo)
вода;
Lieg -л Wo-1verBirIun| Фразеоло-
гичло словосъчетание'
üCeein -em Fuß/s Веднага. шeоa~
6овло.
sU|ieN|Ioscнr sicher tossci unr. У, hD
ОГоУ, 1' оставя; (където се е-мира);
2. оoеяовaм (някого);
umg Wirst lu Bie Tont/ -? Нямо ли
да си изядеш -ор-мта?'
Dir - Tasöha im SpucclzimMer - За¬
бравям Мостовя;) си чонаото е ка¬
бинета;
Sich (Dal) einen Bort - Пускам си
(рода.
SigS/m m L Sp кои, зonaовмш про-
дължи-елно време отлични икуги~
мелия е шaдбятвoлп' 2. Sp зодеото-
рее състезател иeлoсииeдист.
SleSe-ncNNcg л Sp велосипедно
съугeзoшнп с водач eт-oрист-
SUnSOmbiß S1lSiмiisc т оaзyсвoп~
шя зо бързо врoнeшл Она орок).
SUjHkonv^iuU m iron гр'иo рaогквo-
рящи (ноито стоят ирoвн)'
БисНСто/ст m високо (колосана)
Яка'
StcHIaMpc ’ стоящо лампо. лом-
пити-
S1|SIc1icn J (подвилна) двойка
стълб-'
si|HIcN Isioil, gcstobi/m) umi-V. TD
i-.У, кр—до, открадвам’ отнемам’
Sie! aus Bem House - Измъквам се
от къщи;
Jmlm. die Zeil - Преча шо шннттo
дм работи. отнемам еу времето;
umg Mül Jmlm' Plcule - Cönnen
Мого дм емочитам шо някого за 3^-
ко, във всяко omшoщeшиe'
Si|Shu-iy J парти, шо което гостите -
с-оя- прoии-
SeiHploix m място зо ирoзoсттящи-
SUchpiiT л kaтeдрo-
SUcUsaie m Тур о-eaипш набор.
SU|Hy|unö|lr и oPt. издрсллнвтут
да сп стои прoз-
^сОГ ак/ 1' твърд, норми; 2. сново;.
втвърден’ 3' сввoшoт. вдървен, лл-
иoдзиeпл (крайници)’ 4. зикчoлпш,
зooчaнсоaл (от студ)' 5. тсст (наша);
6. колосан, ^иъ^^ 7- п^ес^<^|^1^н, на-
тегаот, неестествен;
- weuden Схваща; сл'
umg Etna -е Haltung Нeиривeтли~
зо държ—ние;
EtW' (Akk) - und Ocst behaupten Тзър-
дя нещо кoтзroрнчшт-
celi"ietnü| adj umg с изтръпнали
oрoи--
S1g|"e f. -е 1. a.PL из'ръинaлкст.
шeиoдвижeтст. вдпрвпeтсг; h под-
иoрa-
slelfen ;К TD tr-V. 1. ирaзс нещо
твърдо. кор—зо’ 2. колосва; Iбллът)'
3' птдиирaм Oзнд)'
Вil ScnulUern - Иопсвoe роелше'
üDerln Jelm. len NicKin (len Rü-
сК/п) - Вдъхва; някому смелост.
sUgirhaiten ^1" Sillen unr.y. umg
eue Oe: die OU-cn - не губя нур-е.
дърла се.
Steilheit J o-PL L шeeлoстиеитс-;
2. неподвижност. здървешост' 3. ре-
зeрвирaшксг.
seiflclnen adj 1. от ooлoвoеo; 2. umg
сух, укyепн Oрaоroвoр и др.)-
SUeiTieÜNHn п кaшoвoеo. твърдо вoсл-
Stcla m. -е илoшишсko пътен—.
SUeliBügil m стрпеп.
SiHtjbügcIhaltcr m pe/or слуга (кой¬
то помога ла друг е норипрато).
SU/je /, -п südd. öтoeer 1. щайга;
2. висок, саръм;; ипm-
StclgcOscm п 1' котки (но обувки зо
алпинизъм); 2. железни скоби (за
начв—ле по високи комини и др-)-
sUcIg/n (sTieg. jlc1ie|eN) un-.У. sn
öoi.y, 1. oaевaм се (е, шо трамвай и
др.); 2. слизам (от превозко сред-
утвo. е мазе и др')’ 3. вдига; се.
изкачвом се (самолет); 4. увеличо-
вам се. роста, пooaевaм се Окопре-
eпшн;,- ш-лсп-ee, температура. це¬
на); 5. отивам, отправям сп;
Au" Bem Beuj - К-чио, сп (отии—,)
шо Оз) плашилат—’
Vom vOertem Stock hinunter in Ian
№1/1 - Cпноaм от четвъртия ;—
първия етаж’
Dis STlmmung sleigu Н-стропнието
сз итицщoаo'
Ins Bett - Лягам си'
Ins Exoman - Явявое сп ло изпит'
Der Welm Osi Ihm zu KopTa geSteien
Виното го хвана
siHOjend aäj 1 oaевoш сз' 2. изди¬
гащ се (самолет)' 3. nooaевaш сз.
иoвиш-зaш сп (зо цек- и др.).
SU/jem m, - плолил—р, aлиинист.
oo-прoе.
Si|t|ercr m. - нодд—ващ тпрт.
^10/1—n sw,', TC tr-V, 1. yзплиеa-
аа;. иoвншoзaм (лаем. цени)' 2. сте-
пенуаа; (прилагателно. нмрeеиe)'
sic! -1. 'величава; се. усилвам сп'
2' иoдo6ряаoм постиеелиято си;
Der ErUru| wunde um dos Zeinficie
gesTeigert Добивът беше повишен де-
сп'ooрoтнк'
Ihre Wut seef/erln steh *ммет me!r
Гневът й все птззез лар—сте—шп;
47.
SigJiHroni
GADEOOFF
738
Eine яеН -dc Wl-kuni Нoрaс-зoшo
въздействие.
Std*jenuiig|/ -en 1. 'з;лие;ли;' hm-
рмстваке; 2. Lieg стeиeш'вoшe-
s1|jji-irgsrUiig adf 1 c впомoмшoст
зо 'вплзеeлнe, а-ростваке' 2 Ling
можещ дм се степенува (прилага¬
телно).
SUeüje-ungsrn-е J Lieg степенува¬
на форма.
SUcI/emum/sritc fWo-sch пртепшт н—
yвeличeeнe-
Stei/cnun|cciufe J Lieg с-ппеш зо
орaзшeкнe-
Slä^l^laSogSciU ’ 1. опкокбшког да
преодолява иогорнищ— Около); 2. сиo-
сОбност да набира висoеиea (сомо-
леа).
Ste/jeifesml Tecb вертикален тръ¬
бопровод.
SUefgimöSr п вертикална -рс5a-
Stcgismi/ -еп 1. к—юлос' 2. стръ¬
мен път, нагорнище.
senil adf стр'ъ;п1;
SleteiueH п Atch стръмен иoкрнв.
Si|iIfcuc-|ccoHüiz п МИ оръдие с
иоkривeea траектория шо с-рeлбo-
StijiUodg т стръмнина. стръмен
сkaт-
SUiOlUeOi fo.PL отепeeишa-
SeHüeeu-vc, остър и стръмен о-вoй
(на съсmeом'eокa писта).
SUcteKücUc ’ о-есмшк Oоkoпиотк)
крайбрежие.
Steilpaß STellpass т Sp остър пас
Oипз футбол—).
S1|iee-cphe ’ стръмно. вертикална
стълба.
SUsIluic— п стръмен Осо-лист) бряг.
S1H|Iwon1 ’ отвесша сooлo-
SUn/n т. -е 1. камък, скол-' 2. пул
Озо табла. домино); 3. oтсmилкo;
Eimen ~ wcrfcm Хвърлям кoмпк;
Вcr ~ kommt ins Rollen Роботата
тръгва (Чорапът о-пoчвo до се раз¬
плита)'
Mit -em werOen Замерв—м с кoeплн;
Jmdm. -е in den Weg legen Пре¬
ча на някого, ириенняв-м му труд¬
ности'
Mim "lei ein - vom Heilen Подла еи
камън от уъреп-o, олекна еи ла ду¬
шата'
Jnin. düs -е ои dcm W/j näumin
Рмоеисгзae някому ипmс'
Bni JmBm. linen - im Br/Ti hah/n
Ползвам сп с 5лaткрaопклкмeши;mo
на ляoтro-
Secirodle- т Zaal оoaлзш орел.
NB:
stg|n- елемент в немския език за
образуване на прилагателни с
подсилено значение. срв. sUeoNolU,
cec1rrcion.
st/rait aäf престарял, много стaе-
StcOrixt J HisO каменна брaдзo-
SUiiNbonk f каменна иeйo-.
SUe/mbiu m каменса пкстрoйкo-
SlcigiHißci m Zrrl щипоз (вид
сладководно ри6-)-
SletNbllB п каменно статуя.
St/ImblocK т каменен блок.
Sicünlnek т 1. Zool див козел; 2,
Ason Козирог Iсповзодиe).
Steinboden т 1 каменисто почв-'
2 каменен итД'
SUCdhoSrer т свредел за работа с
камък.
Stcliir/ch/m т 1. к—еесолоепц, ка¬
менар (е кариера); 2. камъкоаро-
шaеka.
StaliirocKem т = Sie1rbIocK-
SU|ir1-ieH т к-месолоеса; (ка¬
менно) ooрипрa-
Si/niuti т Zart колкаН'
Sielmimuce т Тур литография.
SUetneleHe ,Bot зимен дъб.
sTjOm/un akf комеиеш (auch üDerfr),
SUHtnirwHocHen n in: zum - weinen
nл-еo оъреeрoидирo'eлшo-
SUetnTIiese ’ оохлело плoчкo-
SUiir"-uoSU ’ костилкои илкд (че-
решо, кайсия и др.).
SicOrgo—Urr т aлпншeye'
Stclmgeiß / латинско кoоo-
StsOmgul п öjPL фаянс, фиша кера-
eииa-
ci/nHo-Т aäf твърд като к—еън.
SUiOibancm т каменоделец, каме¬
нар.
sleinii adj kaeплнстr
cU/Ünigln ssw.V, Tb li.'. Hist убииое
c камъни.
SUeineoni m Zaol обикновено куку-
eязoa-
StdOmeiopfer m каменар.
Steinkohle ’ каменни зпгоншo-
SUiinkoHIiniickin n oaeпшoзптлпш
бoс;йл-
S1|0nkoHicnii-jiou m o.PL добив но
каменни впглишa-
SUHÜnkoHecnBH-jwcnK п каменовъг¬
лена eиш--
SUetnknHIenfo-MUllon,oPL коееао-
въглеио фoрмaезс ■ Iт6рoзyвмшиe).
S1etnknneeninductnie ’ ooмeкoвсглз-
шо промишленост .
St/mCoSl/miuger п кoмeнкасглeни
оoлeми Oлoхт.дншo)-
SiiinkoHhnniecu т koмeшoвъплeиa
смола.
SUlinCoHIinicoSc ’ oaмeeквсппeш
рхдлиo-
SUetnennicnieil ’ Geol к-рбок, ном;-
шoзпглeн период Iеeтвср-нят —-
риод шо иaлeoзoс).
SUitnIeidin п Med o6рoоyвoш; на ка¬
мъни (и отделни органи).
SU||rnan1/r т Zrrl 6ялоо.
SleinMele т, -еп. -еп зaмeнoдeлeе.
Stc/molsi п O.PL костилкози пло¬
дове.
Sleirpilastcu п коепиен пазам.
Sliürpiei т Bot гъба емам-орно.
Steinplatte / каменно плоча.
cietr-cici1 adj каменист, с много
kaeпли-
st/lrrcicH adj много бтпoт-
Ste/msolz п каменна сол.
S1|iNcoIzbнugwe-k п склшиеa 0оo до-
(ив-сп на оаееееа сoл)-
STimsiuj т саркофаг (издялан от
о-мък).
SeeOisobloi т O.PL силиеoшe шо ка¬
мъни.
STCmsoUlajj/luSr ’ кeoоиког оа
свлиеaшe но ooeъши-
SeetnsCHIeude- ’ прошка.
SeHÜrseUzcr т пoвнрквaе.
SUelmlop" т oлрaмнеea саксия. ке¬
рамичен съд.
SeeünwerCecugc melтl PL каменни
оръдия.
Sletnwu-T т 1' хвърляне, мятане на
ooмпк' 2. хвърлеИ (мярка);
Nur einen - weil ciTcrnt Само ло
хвърлей еясго, еaзсmoяeнe-
S1|^i^;^^1ü^I^i^g^u^Ng/ рисунка върху ка¬
мък' лн-кгрaфис-
SUetneiiU fOoPL камелша пра'
Dis eiUe-с ~ П-леолит'
Düs jün|e—i - Нeтлнт-
SUiünicilMcnscH т човек от номес-
739
кого еро.
Steiß m. -е 1. umg зодии;. оaдшн-
цм; 2. опашно нос-.
Steißbein п Aeat оп—шно кост.
SicüßgehisrU J Met седалищно рам-
д—ке.
Siclßligr J с-долищно положение
(е— плода).
STcllagc [fie'lu:^] J -п стелаж. пга-
жeрo--
SecIIo|C|cceHCfe п Witoscl срочна
((^ючърсна) сдeлкo-
Sin1110obr*n п, -$ среща, рашдзву.
STciicf, -п 1. МЯСТО’ 2' място, длъж¬
ност, служба’ 3. 'ерпeдeшип. слум-
(м, ншогaшеия; 4. пасом. място и
книга;
Srimc - v^^lier/m Загубвам си мсс-
гото. слумбото'
Am seiner ~ На негово място;
AuO Bin ~ Веднага. ло място'
Zur ~ sein. an Out umd - sein Явя¬
вам се на уреченото място, налице
СЪМ'
übeite Aui Bin - Umaten Нп сапред-
вмм, нп се развивам;
Sieb um /ins - BewerBcn Кандидат-
ством за слумбо Ieяу-к)-
stnii/n sw.'. Tb оп-У, 1. поставям,
слогме (а нзeеaвeиo eoоoжпшнп);
2 хващам, з—лазям (крадец)' sici -
1' оoс-aаoм (до, но; ' пред шeштГшя-
кого); 2. явявам се (на определено
мсо-o); 3. предавам се Олязоеу);
En ^11: dli Komme uu" len ^01 Той
слага kaea-a а— масмта;
Einc F-age - Пoстмисм въпрос'
Вcn Weim Coli ~ Изог'дяаoм ви¬
ното’
Ansprüche - Предявявам искания
(претенции);
Eiw. (Akk) ein Debatic - Поставя;
нещо но рoоисkвoлe;
Ehw. (Akk) in Frage - Поставям не¬
що под въпрос;
JMdg. vor Gsmiehi - Изeрмвям ня¬
кого пред съд—;
Jelm. eur Reie - Иск-м смегка
(отчет) от някого'
E- cUcII1c isr Wecker uu" 5 UH- Той
лави будилника за 5 час-'
Dos Radio 1/^1 ~ Номолявом ра¬
диото'
SlcH zur PrüOuN| - Язявам се шо из¬
пит' .
DELTSCH-CJLGAßlSCHEß WOßTEDMUCH
Sieh k-unC - Преструва; се шо бо¬
лен'
Er striile мсН len PoJtxci Той се пре¬
даде шо пклиеня-o'
AuO sieh scIBcU gestellt sein Разчи¬
там сомо но себе си (само на соб¬
ствения си труд).
SUilicnongcboU п предлаган; и— рм-
(отм.
SU|IIcniccc1хnN| J заемоке на во-
ооштша длплшoс--
SUнIicngccueS п молба зо постъп-
ваел на работо.
sicll/nios adj бпз слумбо. безрабо¬
тен.
SUciliNMarKt т трудов позор, позор
на работни ееста.
Stellenplan т Wöflsch шa--
Stnll/msUu/OoSurg/r eue PL съзра-
щ-имае на работни места.
Sinilenrvsietttengg/ посредническо
бюро зо камир—не шо работо. бюро
по -руда.
cUнellNwe1cl adv шо места, тyк~-oм-
Stnilenwerl т 1. зшaе;шип Iиo отно¬
шение са нещо); 2. Math с-ойсост
шо разред.
SUcliCopf т Tecb команде— глозо,
'nр—алсв—шo устройство.
SUcilnioh/r т маЯстор ктлoр-
STclIplatz т 1. място зо поркирошп'
2. сборен иyлит-
Siнeeh—ohe/Tйcoi мизансцен с мар¬
киран декор.
SUeelceSruuhc ’ Tech регулиращ
винт' моштажее вилт-
STdie^u^il/ -еп 1. иoлтeeниз, итоo'
2. служба длплктут, 3' ттшoщпшиe.
позиция' 4. Astr иклтмпшиe. консте-
лоция;
Eine leOiemds - eiNneHmin Змемое
ръководно длплeoут.
Ohm/ - sein Нямам р-бо-а, лл съм
но служба;
FUm/ge/cn ]mdn,ГeUW' (Akk) - icele-
hem Иозмовaм сл итлoeитeлштГomри-
цотелно зо лнктгтГлпшT'
SUcIIun|ninMc ’ -п 1. o.PL с-мко-
вищ1е, аземаше шо отношение Окъм
нещо); 2 нзk0овoшe 0^ нещо).
SliIIunjsbiriHI т Мй повиквател¬
но Oзaпoвпд)-
SUHlIungsknici т МИ позиционна
война.
sUnilum/stos adj бпзрo6ттпш-
STcmpelgcId
S1нleungcsuönc ’ търсеше шо служ¬
ба Она робото);
Au" dc- ~ ssir Търся слумбо (■ро¬
бота).
sIcIIuNgssuencnB aäj -ъеоeш р--
бото.
SUнelum^gcwccHcle т 1 промяна см
ешешиП’ въоплeдз' 2 МИ смяло но
eoзиеиятa.
ceнeleertrcUcnI aäj заместващ'
-cm M1gicic- Зaмпо-шиk-мнeнстср;
E- 1е*Т/Т/ - ап Projekt Той ръко¬
водеше пропото в качеството шо за-
местни;.
Stellvertreter т оoмeстшиo-
SU|llveI-т■elтmg|’ -еп 1oPL оaмeут-
аоне; 2 "Заместник.
STcilwurl ’ Iпкдвнли—) стено в
офис и др-
SU|iiwc-K л yо-ркИствo зо центра¬
лизация на мп движението.
Slihzbcin п 1. дървен кран. проте¬
за' 2' етвпo с протеза.
Siclec ’ -л кокила;
AuO ~m /eien Ходя но кокили; übe-tr
надува; сл. ипреa се.
^екепsw.'. se itr.V. 1. ходя на ко¬
кили' h. вървя вдървено.
SU|Mnio|cn т Sp зовой ла оинpa-
шп (е ски-спорт—).
Венеташ п Tech дърводелско
длето.
stemecm sw.V. hC fi.V. 1. шотиское.
притискам (нещо шо. върху нещо);
2 аднпaм Oтeлпо-з); 3. пробивам,
дълбая с длето' йс! - 1. шотисоам
(с ^ъб. ромо); 2. oинрaм се Она не¬
що); 3' противя сп М/с/сп clW' (Akk)
срещ'. ирomив нещо)’
Sich ас|/т die Tüm - Натискам - се
въз вротато, noдeнрaм ве--aтo;
Dir Arms in die Ssiien ~ Турям ръ¬
це ло хълбоците;
SicH auf lie Ellenbogen ~ Облокъ-
тявам се (иа мосо и др.)-
Slimpci м, - 1. иeчom, клеймо’ 2. ип-
еoт, oтneеaтпk; 3. подпора, дирек (е
мило)’
Eimen - *м P1sc uuTd-üekcN Слмгам
печат в паспорта'
üCerte JmdM'’iUW' (DaO) singn-uuT-
B—ückcr Оказвам решително влия¬
ние върху шяooткГлeшo.
Stnmpniliubc ’ ммотнлк за печати.
Stcmpclgcld п oPL umg пори, дава¬
GABEROFF
740
STcmpclklsscn
ли са блзроботен, социално помощ.
StcmpcIKisscn п тмeиoш за печ-ти.
stempelet sw-V ТС t-,V. 1 пoдппе-m-
в—м, слoпaм ипе-т; 2. маркирам’
Salm VerHaltcm D1cmplI1l ihm zum Be¬
trüger Държанието му го изобличи
като иоe-eeнo-
SUgm/al Suergci м. - Brt стъбло.
дрпeoa (но цвете, лист)-
SUimo J OiPL umg -сmeшкпе-фия.
Sicnoj-imm п стенограма.
Stemoj—ap! o.: SicnojiOiün m, -еп. -еп
С'знкпрaф'
SUinognopHJjgSteiino/nogbioJrl' о.?/.
сmзшoгрoфня.
SUcnOj-UpH0j—HNГs1CNOjUu0i|-Cn sw.'.
hb a-.'.[öor,y, стпнoгрaфирaм-
SiinoginophligSten<oin1"m f o,PL саз-
ногрофка.
sUeNoa-0hiiccbГCieNOjiaTiscH aäf сте-
лтпрoфуkн-
StenoOcoddid Med стенокардия.
SUemolyptS m. -те. -xn служещ, вла¬
деещ стенография и машинопис.
STcnoTypistim /. -пеп служителка,
владеещо стeнтпрмфия и мошишо-
пиу-
SUnmz m. -е umg 1 сомодозолзе.
суетен млад мъж; 2. сутеньор.
Step Stipp м. s степ Овид танц).
SUepparorok m подплатен aлoрoк-
SU/pplscKn ’ юргол.
S^ü^i^rr -п Geogr сmeп-
sesppnmi м У. hb ir. У. тeтeлирoм, еи-
новое тeтeO'
st/pperi тw-Уo TD ile.'- тошц'вом
степ.
STcppcnbcwohner m степен обита-
-ПЛ-
SechhнNbuond m иoeaр е степта
Secppcmluohs m Zok стппио лисицо
S1|hpнnwo!T m Zrö степен зпл0'
SicppKc м. -s lonkd umg e-леyпoe,
влaиПl
STcppnaht /'еегел.
Se|ptägzer Stepptänzer m танцьор
eo утпп-
SUn-b/ablaß Stcmbcabiass m Rel оп¬
рощение еа тр;хквe са смъртния
одър.
STcrbclH п смъртно легло, смър¬
тен одър’
Au" Ice - hie|in Лпла но смъртно
ллплт-
Sie-beiill m смъртен случай.
SUnubegeid п пoрнешм помощ ири
смърт.
Sic-bcHülfc, 1. eвтoшaзня; h. пoрие-
ла помощ е случай шо смпрт-
slg-Ьнп Msiorb. gcstorisn) uie.'. sm
i'Or.y. 1 уеирам (an clW' (bat) от не¬
що)' 2. уеирам (vor atW' (Dälj от не¬
що) Iстрaв. скука и др.)'
H/nr М. ist Im 85. ^1/^1- gsslor-
Bcm Господин M. почин— но 85 го¬
дини'
geh Hunjc-s ~ Умира; от плoд'
übeiir geb В1S Loehen isi plöTzlicH
gestouBen Смехът изведнъж слоим.
SUn-bem e o,PL умиране' смърт.
In ~ lÜHjam Ho смъртно легло съм'
Es Ist хит ~ ilNjwctIij Да умреш
от ск'кal
NB:
cierhcNc~ словообразувателен
елемент в немския език при при¬
лагателни с подсилващо значе¬
ние, срв. s1l-bencнicnd'
SiH-bcnsinjsl ’ смъртен строх.
cil-iнnscllnl adf много зле. с'рoщ-
ио злб'
c1|ricncKnonK adj смъртно (олза,
sU|-hiNsIoii jwalilg adj о-рaщшo ску-
еeн-
siH-1cNcмoi1 adf с-рошно отпод-
шал. уморен до смърт.
S1|nBcrcclcle’ eue On: umg Knine -,
rieht eine ~ никой. шито една жива
дyщa-
SiH-lcnswörieHcN п от: umg Kein -f
midUl поп - шито д'eнеa-
SeH-besoKiiMenti eue PL Rel пос¬
ледно nриеoс-нп-
SlirliSiiNdc ’ смъртен еoС'
Sterbeu—Knnli ’ смъртен -нт.
ciн-BiOeH akf смъртен’
Dfa т Hülla Тленни остонки;
umg scleezh ~ verliebt sein C-рoщ-
но влюбел съм.
SiH—blicHc m, -е, -е смъртен, 0^^-
eeo)'
Si|-bIicHkHÜ1 ’ o-Pl. смър'икуm-
SUiuBlicHKlihsiuuiifиртеeшт ла смср-
тшкутгo.
Si|-eo m o-PL стерео'
ElW' im Stereo senden Ииопевaм не¬
що стерео.
Sti/rrinilcuStoKaPL сmeрeтooyстизa'
SUiueoailoga ’ утeрeoyрeд5a.
Sic-cocmp"iN| m сmпрeтnенeмaил.
Sic-coTOIm m стерпофиле.
SU/r/OM/tujs [se''-/Te-'.] ’ o-Pl, Marl
стереометрия.
Sic-cnhHonüн o.: StnmroTodic ’ oPL
отeрeoфoшия.
sic—nohHonosc! o.: cecncnT0N1söS aäj
стeрeoфoшиеeн.
SUemeosKop е. -е сmeеeoокoп (уред
зо шoблюд;лнл)-
sicbcockopisö! aäf стереоскопичен.
Sin-coloi m ст;рeтоа'к.
sUemcolyp adf стереотипен'
~c ForMulicrungem Cт;рeктнeшн
формуЛИрОИКИ'
SUemcolyp я, -x Psych стереотип.
Sec-co1yhd-uck m Typ стереотипен
иeе-т-
sierli adf стерилен;
Elm -cm Boinn Бззeлтдкo з;мс-
Sie-llisation ’ -en 1. ст;рилиоaеия;
стерилизираше; 2. от;езлниoенс.
oбeоплoдявaшп.
Sierillsotor m. -еп стeезлззa-oе-
Stci0e1c0ciOhhorui m апарат зо
о-eенлзозе—иe (см мeдзезиозз
уреди).
sic-ülictн-cn sw.'. ТС --.'. 1. у-при-
лизиром; 2 обезплодяа—м.
SUcuOliiläU ’ oPL 1. стерилност; 2. бпо-
илтднп. стерилност (auch üCertr).
Sterling ['dr.ia^] m. -е лира сгер-
лиeп.
Starr m, -е 1. звезда; 2. übeiir звез¬
да (спортист, актьор)'
Düs -а Bis südlichen Himmels Звез¬
ди-; но южното ипбп;
Umter limiM günstigen ~ jcinnem sein
Родил съм се под щастливо зз;одo'
überlr Noe! dcn ~лп а-н1"сп Желая
невъзможното.
SiH-nllld п Asin сповeздиe-
SeH-NlIunc ’ Bat богородично. ас-
гра.
Sterieb/n п. - Тур овeодиекa 0оa
маркираше в тпoот).
Stcurdeuter т oстртлoп. овпздeш го-
д—аел.
SiH-Ncriornc- п звезден флаг Озно-
мето шо САЩ).
sierilem)hcli adj ззлодпe Iнтш).
S1^S^-^g^(cn)S1mmcI т o-Pl. оаeздиo
небе.
si/um(rm)C1un adj оаeодeк (нощ.
741
DEt/TSC/^--BlLGCQ^SCltEC WÖPTSP^e^LCH
Steuerung
e;6e),
si|-nIeg)Ioc adj бeзовeздeк Мнощ,
небе)'
SUn-ienzelt n poet небесен свод.
Sic-rfoSri f звпздoкбр-ошo състе-
оoшнз (на мотори. коли, тръпвoши
от рaзлиени изходни птзиени към
пдша цел).
SiH-nTilicn п TecT зв;зокк5р-о;e
филтър.
sUniN"oumig adf озподoт6рaзec^.
SiH-N"oisoHer т мо-рккoe,
si|unHo/neeoII umg мср-акпнся.
изян-зaляш.
Sic-nnuuTcN m Astr струпв—нп но
овeздн. овeздeл oyи-
SljniSiOTüjKiitf O.PL яркост но оизздa
StnrrjoHm п Aтon овeздлa пoдишO'
Sic-nCoule/ие^дно корт—.
SUn-rkurle ’ О'?/. астрономия.
Siamromi т мпсткпклкeeкнe ла
озeодa-
SljmpSysik ’ o,PL мстрофизик-'
SUcnnscSnuhhc ’ метеор. падащо
озподo.
SeH—nsiN|cn п немски обичай око¬
ло 6 яну—ри д;еa-a до обиколят с
песни по домове-; и до получават
дребни дaрoзe-
SterlmltlI1nl С geh озeздлш еoс. звез¬
ден еи*.
Se|-Nsyceln п Astr звездно систе¬
ма, пoлoкmиo-.
SU|-nUo| т Aste звезден ден (вре¬
мето между две преминавошия шо
постоянна звeод-)-
slHMÜic-säU ак/ осеян със звeодИ'
SUnrrwarie J обс-ре-тория.
SinumzeOohcm п оoдия-
st|t ääj geh - sUntf /;
-cr T-opiem Höill Bin SUcÜN Капк-
по капка вир отoв-.
SUelhosKop п, -e Meä сап-
тoуoкп, улyшoлk0-
sUneig adf постоянен, лпирeнъслom'
Ein -er Rc/еп Постоянен, лепре-
0^-— дъжд;
Ein -сп CHoioKic- Устоеовпл харак¬
тер.
StcTlgkcit ’ O-PL иксткяшотвo, ус-
тoйензoуг.
s1|1s adv иишoти-
Stoftr-i л, - кормило Око автомо¬
бил). иолон;
HOnU/m Iim - siezen Седя зад во¬
лан-;
überir Dos ~ 1/^ in 1er Hand Haben
Дърто властто здраво е рпептe си
SttCj/n/ -л дoлпo'
~п iünicnzicicN Не плащам дaлпен;
-m HiNiOcHcn Ос1пте!мсп) Събирам
дмнъеи.
Sicuc-obiU| т meist PL Wirtsch до-
лъчни удръжки.
Seaucrone п финансово служба
^11/^01 akj 1' oблaпoeм' 2. ^роз-]
лсeм-
SU|uerhefebi т EDV оперативна ко¬
манда'
c1luc-bcjüns1ig1 adj с данъчни об-
лeиепшия.
Secmlпisgürci1/üNg ’ д-лъчно об-
лeкеeшип.
SUaueuBnhöude ’ д-съчки оргоки,
власти.
SUeuemlriusturg ’ WOiixb д-лпчeo
т6пaпoлe, дoнъелм 'змест.
Siegc-bcncsurm|gs|und1eigd WOelxh
база за данъчно облагане.
StcucrBcuatcn т консултант по да-
шсенитп впирoси, данъчен консул-
'0^.
SUeuerbesohHik т данъчно съобще¬
ние.
Stauerboul (m) o-PL Маг десен бтрд-
SecucrcirnoHncN eur PL WO-txb да¬
нъчни пoуmпeлeлин.
Steuerlirxuj m WOeisch = SUeie-cr-
HcbüNj'
SUeucn/mScbiNg ’ Wielxb събиране
но дaлпцнme.
SiiuererkläcuiNg/дмнъчео декларо-
ЦHHl
SicumrIoB StiueiH-Iass m (частич¬
но) освобомдовоше от дoшсен-
SidiincuIeiöSte-ung/JrniKd^A дaшсе-
ло облекчение.
SiUesesecmeCigiugg намаление но
дaипеи-e'
Sicu/miaUNdcn т донъчпн рпииокр-
Sesueu"ohrdung.0<Pft дaшпешa про-
взри—. еeвиоия.
ciнüc—Г-е* adj лeo(п-п-ee с донък.
свободен от л-пoт.
SUanerOueiBsU—а/ т сумо, освободе¬
но от д-лъчно oблaпoлe, л;кблoпoп~
ма сума
SiHieT-ciHcül ’ O.PL освобоед—ао-
не от дoкпци-
Sliue—gelde- meist PL данъчни пос-
тъплпшия (в държoвaтa)-
Secmc-jcscii п донъчен зонои.
SUiücrhlmecreOchidd ’ 'кривои. но
дoлъен.
SUrucnOnpuis т Tech команден им¬
пулс.
S1|ue—CI1Dcc ’ дaшпенa oo-eтoрин-
SUiünmerop" т Tech команден бу¬
тон.
Staus-Krüppel т команден лост Озо
'правлелип шо самолет).
Se|ucnloci ’ Wöftxb данъчна тежест.
slc^c-IteH adj дaшпчпe'
~з Vein|ÜNStOjUNgHn Данъчни облен-
еплнH'
sUeuarlos adj бпз кормило. нпyи-
р-вляз-с’ без цел. бпз иoуoзo. 6лум-
д-лш-
Stcucrmumm m- -männei)-leuhe Mao
щуремн. koрeеия-
^Сиспп s^v,'. TD tr-V. управлявам,
пилотирам Окола, сомолз-. дсрмa-
во). ръководя Oиеeдпрнстнe); si/TC
itf.', 1' нaсoевaм сп lau" niw. (Ältt);
mach niw. (Dal) към нещо)' 2. боря
се IciW' (Dal) срещу нещо);
ElW' (Akk) MidtKomcNiös ~ Регули¬
рам нещо с медикаменти’
Er musste lem MissbuouoH ~ Тряб¬
ваше до се (ори срещу опкyиттрe-
битп’
üCeele Wobir cicucri си? Накъде
5из?. К—озо преследва (цели) тоИ с
тоам?’
EIcCi-ONiccS icstcucnic Apparat/
Аи-рaти с електронно yирaвлплнл-
Siнucrhuпulisc п umg оaшсеeи
“кмоно" Iмсс'к. където из се пла¬
ща- или сп плащат мишималши да¬
нъци).
siHUi—pTiüöHeig akj птдлпжoш но об-
лoпoлп с д-шъo-
Sliui—poliiik ’ о-PL данъчно поли-
ТИНО'
Slim/—p-oj-onm п Tecb програма
за yир-влeлнe.
SUiue-pun/rcsslon ’ Wirisch данъч¬
но прогресия.
SUsu/upile п Tech ооеаидпш пулт.
коеондко табло,
Stsücruod п 1' Маг кормило. рул;
2. кормило. волан.
SilüerncoHU п данъчно право.
Sti|^<^s^r^u^mg^ -xn 1. yирoилпнип. ръ¬
ководство; 2. регулиращ механи¬
Sinuc—vc—günc11|un|
слмтопи
742
зъм. кормило.
SUcüirverguimStenigl = Sicuc-c-nä-
ßügung-
Si|uc-жcccN n данъчна системо.
SUsü/ueaM/n m дaшпккпл--eе'
Вc- - Обзкшквeшин' донъкопла-
тпе, т(икиoвпинсm теaмоaшзл-
Slewoul [‘siju:at] m. -s стюард.
Stswarl/ß Stewardess ['ciju:akcc] ’
Clewankesтee стюардеса.
siübülecn ».У, TD Oe-'.löle,' umg оa-
дигам. отеъзвам.
STOhU m, -e 1. '(оедмее, eек-
(олдос;; ужилваше’ h удор (с oa-
ма. нож); 3. бод; 4. оттенък. ню¬
анс; 5. Meä (одел' 6. гравюра Она
мед, стомана);
Вic Blusa Uli eincn - ins Rots Блу-
оoгa им; е;рвeизkoз к-г;шсkГБип
молко на червено;
Вos— Fleisch hoi lOiam - Месото има
дъх. месото eaeнеисаa;
JmBn. im - еои/т Изоставям няко¬
го; зарязвам шсooгк;
Eiw. SCIt nieSl - Нещо ле п издър-
моно (сп з 'бедителио)'
SiicShoim ’ молко лп ктзлтш;шип-
S1ccnbo|CN m Ancl кръгла плоска
орна.
SilcSböhrcn т шилo-
Su/ehei m. - Kues- шивпл Озо грови-
росп).
SeicHclcü ’ -те 1' оЛ шиене; 2. по¬
дигравка' язвителен лоеео. обидно
подмятан;.
sitdScIn sw. И ТС -ir. У. шия Осъс сит¬
ни (одовп); бродирам'
Olbeefe Gn/ei jnin. - Злословя про¬
тив някого' заяжда; се с някого.
ciücnrcce aäj Oe: hfcb- und - лпyяо~
вие.
Se|eHTIimnc ’ oо-екаръв пламък
(при пoсплтзня).
SU|cH1io|i ’ последен въпрос. с
който сп избира победител е съутп-
оaшнe и др.
stloShuitig aäj обоснован, oушкаa-
тзлен, убедителен;
Eine -л BsgrUmBur| Убедително
обосновка.
SUicHHolUijkili ’ о-PL. тсштвoтллнтст;
със-oстeлшкс-.
st|chü| adj laekscb ^селпещ, леко
рази—лек (храно).
SeicHkoNiI m кmклкшплнe но Iрпеeш)
кошаЛ'
St/ciling m. -е Zrö бодливо- Мрибо).
STicHprobe ’ проба Iво;-a от про¬
изволно мсотк зм ус-миозяв-ее на
kaе;отвктк. на информация за ця¬
лото).
sliöH^-^o^B^n^wcisc akv шо бмоa'a шо
иовaдзн, ирo6н-
SeZeHhurki т основно • точка Iнoир.
при план, конспект и др-)-
SU|ohUug m ден (да-а) за злиоoшe и
сило шо ш;шo-
SUiöHel-ecUiung ’ прободко рaшa-
St/chwaTOa / ло—дно oрпжип-
Stlöhwabi /6бл.^стгaм-
Si|chwort п 1. Pl Stlchwörtei заглав¬
на дума (е речници); 2. Pl Stichwort'
кротки бележки (при изоазв—ип, док¬
лад и др.); 3. реплика Oпрeдиозик-
заща определена рпoкция)-
ci|enworeore1| aäj чрез кротки бе¬
лежки, с ключови дуеи.
Siicnwlorirc/icic- п пкзaзaл;е (е
края на книго).
Suthhwumlc ’ раса от убождане,
прободка рaшa-
sU|oKen sw-У. hb ihr.'. бродирам.
S:|eker [ci-''] m. - стикер, лепено-.
Stickcr—||/ -em бродерия.
StühC/urm m o,PL конци за (роди-
роше.
SeickHusiir m оЛ. ктклющ. мoпo-
решом кашлица.
cUÜck1g akj душен, оoд'шлнв;
Ein -cm K/llt^r Мазе със застоял
Олош, тежък) зпид'в.
SeloKMisobiic ’ eoщнea зо броди¬
ране.
SU/oKNodei ’ игло зо бродир—иЗ'
SUlokstol m оП Chem азо-.
S1ickcin""lüngc- m oоoтeш тoе-
ctÜeecinTTH1leüg adj aоoтee, съдър¬
жащ oоo-.
stfch/m (stob, |csiobcnГsiicbec, gc-
siücbl) unnoУ./тw-'o sm iöi.y. рoзвипр-
чавом се. рaо(спз-м се;
Funken - Разхвърчава- се искри;
Die Verfolger sUobem mach allem Sci-
U/n Преследвачите сп пръснах— н—
вунчкн ИОСTKИ'
SeteTbridc— m шпсъщ брат. довпдпш/
зовареш (рат, природен 5еaт-
SeOnici m. - цяло (високо) обувно;
ботуш’
umg Jmdn. dli - IccKcn Ближа ня¬
кому подметките, yroдниеa;
umg Einen - sohurlbem Пиша глу¬
пости.
SUonieiobsali m то; ло 6oт'щ.
SUOeielnile ’ -п ботинко, еeпнк-
Sil/Oeien/ohl m събyзaлko-
sUOnisin sw.' sm Оа-.', umg орача c
щиртoи, бaзшн орочки;
Вc- geciic"cl1н Kater Котаракът и
чизми Оприоазка).
STOcOeisohofi m горша-а част но бо¬
туш, oкшч-
Sil/ielte-i eue PL нпусши. приемни
родители.
SuanTKinl п доведено, оaвaрeeo де¬
те (auch üCeeafy,
Вiн Kultur ist dos ~ Bin FInonxpoeiUlC
Културата п оaвaеeeк-o дете шо фи¬
нансовото иoлитнoo.
Stii'nutcn ’ м—шпхa-
SilcinüTi/uoh/n п Bai градинска те-
мeш'гa-
ciÜlTnüeil—I1öH äkj ко-о мощех—.
Stiefschwester ’ оaвaрeшa, доведе¬
но, природен- с;стрo-
SlicfsoHn m доведен, зоворес сил.
Sioeltoohtcr ’ довпдеиа. з—амренм
дсш;ес.
Siief^^^c^ m втори баща, пaс-ркk-
SUtcjc ’ -п 1. ös-err стълба; 2. шoйтo.
SUOs/Iili м. -е Zooi кодъско. щиглец.
Si||i m. -е L дрплka Она тигои, се¬
чиво); 2. стъбло, дръжка (но цвете);
3' дрълка Оло еeеeщa и др.)' 4. стол¬
че (но виеел- чаша)'
Eew. (Akk) mii Stumpl und - oucro1~
iim Изкоренявам нещо нодпнО'
Stielaugen eue PL sclerzh nue im: ~
mocHcn OB/kommem) ококориам теи.
ококориам сз.
SejilBcscm m метла с дълга деъeoa-
SitHlb-illc ’ veralt лкрeeт-
Stjelhürste ’ четка с дълга дръжкО'
SUOilglos п чаша с високо с-тлеп-
Sioilkinm m гребен с дръekO-
SitнIhTonnc ’ типoн-
citci akj и;пкознм;и. втренчен
Oвоoр).
Sitcn m. -е 6ин.
ceügrlnu sw-У. Tb öhf-Vo гледам втрен¬
чено. втрпшеаae поглед (е нещо. ся-
kОГО)-
sU|cn/r2 sw.'. hb ia-.y, еaогoшаa се
(кроим).
| Siüi-kolb п мъжко теле.
743
DELTSCH■DLLCЛDIÖClJEC WÖPTEPßLCOO
siüeleer|nägU
S1tcneunho-cno J арена за борба с
(икоап.
Sltcueunp" m борба с бикове.
Sitc-eänhTcn m тореадор.
SUOjnnookcn m силел. як арот, врат
като на 6ик.
SiO|cci т. - umg pe/or исл. дръв¬
ник. недодялан и скучен еoвeк-
Stjlii т. -е 1. щифт. гвоздей. (олт;
2. молив' 3. еирми.
SU|"1i е., -е1-ег 1. манастир; 2 бого¬
словски иис-и-ут, дyвкзшo семина¬
рия' 3. oomoлнепсkи паесиое зо де¬
вици (от oрнс-okеaеистa)' 4. сгор-
еeсзи дом Iоo меси от aрно-кoр—-
циятa)-
SUiiUaiUeine fT^e^cT пръчковидно аш-
'eшo-
sUlfUem sw.VO ТС t-.V. 1. правя даре¬
ние; 2 nеeокстaвсм оеeдо-ак Оза
болници, университет и др-); 3. ко-
eкаaа—м. 'еепояаaм (фондация и
др.); 4. сподaвaм, установявам;
Einem Verein - Учредя!—; дружест¬
во. сдружение;
OrBrudd ~ Устоиквсаoe. вс-сям
ред'
Zwietraoli ~ Причинявам раздор.
eрeдизвиkвae ш;спплoснп'
Verwrrumg ~ Довеждам до обърк¬
ване. объркаме;
umg Ein Еом Bis- ~ Плащом буре с
(иро зо всички nрисъств-шз. чeеия
eрисъотвaшнтe с буре бирo-
sUirieN|gcHen sTiTtcn jeSer umr.', sn
Oar-У. umg измъквам се лезмепляз--
но. офпйозом.
SUtii/r т. - учредител, осковотел.
дори-ел;
Er war B/n - lieses идНей^ ТоИ бе-
щe иричнлa за тои- нещастие.
SiZliimOigun J Kues фигура но ос-
шовател. дарител (и еърквa)-
SU|i1urj [, -те 1' дарение, фонда¬
ция; 2 yерeдсаoиe, създозаке, осно-
вaвaшп-
Sii"iun|s"csi п nеaолнк по случай
учредяване ла нещо или е епст но
roдищшзea от сподaа-eп-o шо eeшк-
StifUungsiuCundiJ 'ерпдитплшa гра¬
мота.
SUt'teahr т Med зъб шо винт. но
щифт. . .
SUf/ma п. Soigmem|Ctigmala geh не
п--ивeш белет, отрицателна особе-
ШО0'-
c1igno1icZc-i adf Rel еплноaш с ра-
шите шо Хрнугко (auch üCeete).
^111 akf 1. тих; безшумен ('лица,
място); 2 тих. мълчалив Iеoвeк);
3. таен, скрит' 4. тих, сиokoeш. ле-
подвижен (вода)'
Вlr Slllli Ozean Тихият океан'
Ein -am VorwirO Мълчалив yирлк'
Eire -е Neigung Сори-о симиomия;
-е Rcscuvc Скрити рeозрзн'
СОпО^Т -е Gssclhältsicit Мъртъв сз-
оoш;
WOniscl Elm -cm TcilSobcn Сори-
(таел) съдружник
Sei Ч Стига!, Млъкни!'
Cpгicbw -з Wasser sinl ТО/Г Тихата
вода п опаси-'
In Stillen Скрито. тайно' тихо, еeо-
шyeлк-
Stii [11i:l/sti:l] т 1 Kuesl Lil стил;
2. ш-енш ло мизо';
Der - des ExpresslonlsMus Стилът
шо експресионизма;
Ir g-oßcm - leben Живея ла щнеo-
ко лого;
Er ist ein Musiken großen ~s Той c
музикант от голяма клосо.
Stiluni J рaошкандшoст шо у-илa-
sUHIlileiben stOll ilnil/r unr.V, sn
öii.', остав-м спокоен, мълеa-
Siphieiic f inan eонкoз “бисер”. зо¬
бове— езиково грешно.
Siillrncn т непоследователност и
стила, нарушени; шо стила.
Siileiicm| Lieg стилистично ниво.
ciülccni akj -очно е дадеш стил. сти¬
лен Меебели).
Siilgti [ce...’1t.-l] т. -е Hisl с-ил;'
(вид кинжал).
SUlIiebicr т оmилистиешa грешка.
SU|tgcTühi п усе— нъ; подходящия
стил.
siieicüн-cn ж У, ТС -п. У. стилизирам.
SiiltsiiC J o-PL стилистиoo-
siüI/sUüsch adj стилистичен. по оа-
лoщeшнe но стила Огрешна слабост).
SiliCurdi J о-PL стилиугиoo-
STIiiarlelT J самостоятелна работа
3 КЛОС'
Slillc J o-Pl. 1. тишина, иoзoй' спо¬
койствие; 2. мълчание;
In aller - Тихо. без до се вдиго шуе;
тихомълком.
Se/lieian Stillleben. —.: StOli-LeBcm
п Kuest натюрморт.
sUlilrjan stlillegen sw,'. TD ir-V, 1. за-
нрииом (предприятие и др.); 2. прп-
усташоаявае, спира; Оврееенно ра-
ботото)'
Ein/ Gmuhe - Пеe'стaшквсвoe екс-
плoaтменстм на мишо;
Die FuhrlC «Т ciihegcelgU Рабо-м-а
въз фабриката п преустановено.
Stillegung SUIlie/iugl оooрнаoшп но
ирпдириятиe; спиране но рaбт'O-
Si|11eSre ’ о,Р1. стилистика.
siteicn sw-V TD ar-У. 1' кърмя (де¬
те)' 2. уталожи—; (глад, жожда)' 3. ус¬
покоявам, облекчавам (болно. каш-
лие—).
STillhalTcaBkoMMcn п 1 №0-0x1 спо-
рaоyмeкиe за мора-ори';' 2 с^^-
р-зyeллзe зо временно прекратява¬
не са спорове и ор-
sU/ii|ha1Urm unt-И. TD öar.y. L стоя
мирно. не се даила; не р;aпнеaм'
2. не про-ес-иром.
se|l|licjcn DUI1leic|lN uie.'. hb ÖO-.V,
нп роботи, оnрсш е (фабрика, мо-
шишa)-
sUOilos adj 1. шесгилеи. (ез стил
Oотрaдa, картина); 2 безвкусен. шп-
оъкгвeгогамш иа предс-овите за
стил, изиоooшкст-
Sijllosi/kcii ’ a.PL еeостилиe. еeо-
зo'сиеo.
SUiI1sdiwci|enuen.', TD ölr,V. мълеa-
SiOIIscHwci|in m о-PL мълчание'
Einem inm ~ IrOr/em Н—оорва; ея
кого да eлпkшe.
stillschweigend akj нeплмсeл, мъл-
еoлнв; _
Ein -cs Ütoremtomman Негласно
споразумение'
SlcH - imtT/rg/m Отдaлeеoаoм се
мълчаливо.
siiel|s1izeN umr-V. TD ö-f.V, седя мир¬
но.- мълчаливо, тихо.
SUtlisUaml т a.Pl, 1 спиран;. еeо-
длйстзип' 2' застоИ' стогноция'
Etw. (Akk) zun ~ buingcn - Спирам
нещо;
Вc- Moior Kommt хит ~ Моторът
спиро.
chiii|sUeHen uif-У. bb Оаг.У. 1 спира,
ле роботи (мошием, прлоирнятиe,
сърце); h. МИ оaс-aвaм. стоя мирно'
SUilejecianden! МИ Мирно!
sTlIlvcrgnügT aäj вътрешшо доволен.
Siiilecll
GADEQOEJ
744
Sitllecil ’ времето eo иърeплe-
SiüimOllce n Lieg. Kues, сmнлисmие-
ио орeдствo-
Se/lMöBnl eue PL стилни мебели.
STIjuachturg/I направление е дадеш
с-ил-
SiZisoHiöHl ’ Lieg - SUliiBnic,
ceüiyoll adj cnu-ee. с вкус.
stilwidrig adj нес-илзи, нпсъответ-
ствощ но стила.
SUinmobgoBe f глaсoитд-з-шп, гло-
сувошП'
SiimnioNd п Aeat, Lieg гласка
струи—'
Si|nniaNdeiitzÜNdung J възпале-
шие шо гласните струни.
sitmnbiuccHti| adj с право на глос’
~ sein Имом прозо да плoс'вoe'
SiümmBiicöh1i|tc m//, -л, -л гласо-
иoд-зoтпл, избирател; глaсoиoд—вo-
тели избирателна.
SUiMMb-neS m O.PL. м''менс ла
TЛOСO'
SU/mec ’ -п 1. тпoу' 2. портия (в
хор. оркестър); 3. щим. рeтистпр шо
орган; 4. иоенрaтeлeш глос, право ло
гл—с;
NücHl gut bcl - sali Гласът еи ип п
вред'
Seime ~ abgcBcn Даимм глас— си.
гласувам'
Elms 1NjäIi1jl ~ Незмлиден глос'
Sic! der - emihaliem Въздържам се
от тлaсyз-шп;
Mit ВсиаТепВсп ~ С право шо съве¬
щателен ПЛ-У-
st|mnem sw.V, TD öi-У. L шострой-
вае (музикален инструмент)' акор-
диром Опимло); 1 шасТройвом Minim
някого), създавам у някого шoу-рк~
плип Озеспло. миролюбиво. тъжно)'
3. с—с-ройва; шсккгт Manjem j*nBn.Г
eiw. (Akk) срещу шякoпoГeпшo); оап, И.
L вярно п, отговоря но истиш—то'
1 тс'!;, МГш7|саст jмdN-ГltWl (Akk)
оo/прoтнз някого/нещо)' 3. итдвтж-
дм, отговоря, вaрмoнирo (aui jein./
clW' (Akk); zn jmBм.Гc1Wl (Dal) на шя-
ooттГлeшт);
Вus slimmi nicHl Тоим не л вярно'
Für Maejem) clW' (Akk) gcstimMl sein
Н-саропл съм за Опротив) и-що;
Hier stimmt chw. rOoHi Тук нещо нп
п е ред;
StiMMt so! Достатъчно. добре! (В
р-стор-н-, когото на сeрвзтъкеa
се kaовa, че може до задържи рес¬
тото);
Sclna Worin c11mm1cn mich Trau—0|
Думите еу ме нaтпживo-
S1imмcno1DlIHiing J преброявош-
но гласовете Iири избори).
St/Mncmiomi т pe/or лов за глосо-
вп Опреди из6oрн)-
SiZmMeNgiwiNN т ппчплплп ла плo-
стзп-
SiiMMcgjcwünn п aJPL зряио. пгъекo-
SUimMCNjlcüchHiil J Olt рoвзшу-вo
но тлoуoвп-п, еднакъв брой тлoуoзe.
S1|MMcinelirheOU J aJPL меозикст-
зо на тлoсoзem3'
SU|nmeiihaiUum| J всодпрeoшe оа
тлaсyиoнe;
- übiN Въздържам сп от тлoсyиoлe;
Bal zwei ~лп При дваем въздържа¬
ли сл.
SiOmmcnverHällnis п спoтшкщплиe
но тлoсoзптe (при иобтри)-
SeZnмcneerI1ce т загуба са гло-
соие.
Stiener т - Mus aзoедъкр.
SUlmmgohil f Mus камертон (уред).
ceZммjcwoIii| adj с мощен, силен
тлoс Oипзeе)-
siinnHiTl aäj Lieg озyеeн. сонорен
(съгласен оиyн)-
sU/nmij aäf хареоличпл, спозyепш-
Slimmioge ’ Mus регистър Oe— чо¬
вешкия тпaс)-
sT/mmlücH adj тлoстз; e гп-стзт от¬
ношение.
ciünmios adJLleg бeоозyеeш Iсъплa~
спи озyк)-
ST/nmucchl п иобир--ллнo прaвк-
Siimn-iizc J А mal глoстзa цепка,
глотиС'
Stimmumfang m oJL диonoотш ;—
ГЛOСO-
ShimnшmgГ -лл 1' шoутрoпшип, наст-
ройволе; 2. состройко;
Gutem - Ilm guic- ~) sein В настрое¬
ние спe, имом настроение’
HO/r 0^ Ч Тук л весело!’
GcjiN jnBN.Гlew. (Akk) ~ mocHen
Cъодaзae eaсmеoпeнп “зо”/“против”
Оняного, нещо).
SeOnnui/sharoMetcr п барометър
шо настроението;
Dos - ^111 uu" Null Н-строението
съвсем п пoдлoлo-
ShiMmingsKonone ’ umg еoвeк, кой¬
то уеее да създава кастро-сие.
SUinnuNgsnooHe ’ о.Р’/. pejoe кинт
дм се създава фалшив oитимизпм у
хoрaтa-
SUümMungsniNSci т етзeo ко кост-
ркeшня-
SiZmninjSinsoHwüNg т nекмсшa
в шoстрoпшнemк-
sulmmimgsvoll adf пълен с и-строе-
СИП'
StlmmungswecHscI т ~ Silnnunjs-
UMSchwumj'
STlmmvicH п Ofl pejor пл-сoпoдa~
вателна мосо.
Se|ммwccHcнi т - S11mnb—uön-
SlimnzeUlie т избирателна бюле¬
тина.
STimulons |si'„/TL'] п. Silmuiaezieel
SiimulgntOem gen възбуждащо. 'oшн-
оирaшo срeдстиo-
ciinnlücrcg [st...ГT1...] sw,', hb --.У.
стимулира;'
JmBn- zu ciniM Neuem Versuch - Сти-
мулиром. итдтиkвae някого към иои
ОИИT'
D/m Haarwuchs - Стимулирам рос-
-еео ло нксo-o-
Shün1iuc [зИ.../":.''] т. Stimuli стимул.
NB:
slinK- словообразувателен еле¬
мент ■ в немския език с подсилва¬
що значение при прилагателни е
разговорната немска реч. срв,
slOiKluul. sUinkflin'
sU|nkBHSoT0eN adf umg много пиян.
ПИCШ~ЗOЛЯШ'
SiünKBombe/(T)мбнекa с мириилн-
аа тлчеост или г-и.
siinCcn Octamk. gcsUinkcn) unr.y. TD
-а-,'. воля, смърдс'
umg Em ^*N11 v^r Е1nenc1i, cr ist ~d
ioni Той e мъроeлив и и еeрвaт-'
En stOrki пасЬ Gill Бъко от пори.
чпрвив п от пори.
Si/re^r т. - umg pejor L смрпдльo;
2. гадняр TI^З'^^a^<^e^л^г; ддуеаО.
sitnCfuil adf umg мързелив и и еeр-
ао-а, много мързeлив-
siineTcin aäj umg много изискан,
прекадено ноискaш-
s1|nKt| adj вонящ, зловонен. серод-
лнв-
745
DElffTCtliblLLGlAliöCtiC& WiÖR^T^ER^E^LCH
sloTTilei
sU|NCeoNgweiIij aäf umg pejae адски
скхепл.
Stinklaune J OoPio umg pe/аг лошо.
пaдшo настроение.
slinkno-mol aäj umg pejor абсолют¬
но нормолбе, нормален до скуко.
ciinksunc- adj umg pejar адски сър¬
дит. ядoсaл-
SeirKlic- п Zool скукис.
Si/nKwit ’ o-Pl. umg pefre тoлям
гняв'
Eine ~ oif Jmdn' hoben Адски съм
ядосан но шнkттт-
SeOml т. -е Zool вид лакерд- (рибо).
Setpcnllie m -xn, -еп стииeшдиoлт-
SiihcnBicgecrg1bc J раздааоие ла
стнпeшдии-
Slt^ndinm п. S^i^öpTedöee стнплшднЯ'
Seipps j. -е eoedd тъс' сос.
cUihplN sw.'. ТС -ГоУ. umg 1. топя,
топвам (картофи е сос и др.); 2. до-
^^зае сп (an ilw. (Bal) до нещо);
Вcg Kuchen In Ben KlTse - Нато-
пявам сладкиш- е ooфemo-
Slippv^i^iUe J umg кротко посеще¬
ние.
Stion д/ -en meisl oOP. 1. Anal чело'
h. предна Iлнеeзo) страсо, фасада
Око сградо);
Düs - runzeln (fo^it/r. In Folhcn zie¬
hen) Бърча. у6ъревaм чело. намръщ-
вое се;
Jedm. die - biciHN Прoтиикпкстo-
всм сп шо някого, oпслеиoм сп сре¬
щу ляoттo;
Ehw. ВЛАА) eil Г-coHir ~ IcHoiplem
Твърдя нещо дрсоkО'
SUluniund п лента, шосека ко че¬
лото.
Sli-niHin п Anat челна oто'T'
SUlrriulla ’ бръчка ло еeлo-т.
St/rN"cnsie- п челно. ирeдшo стък¬
ло Ме— нoлo)-
SeZrggliixi J оп.л-шиияаоеб нод че¬
ЛОТО'
St|—mhöile J Anat фронтален синус'
Setmniöihienenreiinmiig//Mii фрон-
талеш оишyоит-
Siürnligir л Tech еeлeш л-пле-
Sli-nhnckc f къдрица ло еплкmт-
Siü-nnid п TecT цилиндрично зъб-
ШО ИОЛЛЛО-
Sei-nrnnecln п о.Р1~ мрпшeшe, еепе~
номе са чело (е онoк са неодобрп-
ннe)-
Sij—1^01/ J ирeдшo, лиеeвo с-рана.
фосодо Око сгрода, еебпл).
dö^-d sw.y. hb ÖOn,y. *. -пещy-
вам (е нещо)’ nеe-ъещyаoм (не¬
що); 2 търся (пое! ciWl (Bat) нещо)'
In alten EcKiN und WOnKsim - Ровя
се въз всички пгслеemo. ровя сп шо-
всякъде;
umg Duaußcr stöBsrU es eächU*/ Вън
има силно снеми— знплицo-
sioeHc-n sw-V. TD öar.V. ровя (е не¬
що), разравям Ми-що); човъркам (От
chw. (Bai) е нещо);
In dcm Zähren - Човъркам си оъ-
бите'
Mil irr OinNZon/c От Bim Glut ~ Роз-
р-вям лорта с машото.
S1ooK* m. Slöcke 1. прпекa. тояга.
6-стун' 2 дъиер. пъш; 3. плосилсни
масив' 4. koщпр; 5. Sp щ-о—' 6. Sp
С-ИН'
Du wirsl moci Ben ~ zu spüren bi-
KomMim Ще ядеш 6оИ'
Am ~ jeien Вървя/Подпирае сп н—
бостун'
Üfcr - nmd Stern Но^аво през №-
лето, без ипт-
Sioekj т. - етаж'
Das Иии ist zwei ~ Нос! Къщата а
ло два eтoлo-
SUpek3 m. -s 1. №0-0x1 ословпл иа-
пит—л; шaлиештс- (;— стоки и др');
2 зan-с-
NB:
slooK- словсобразувателен еле¬
мент в немския език с подсилва¬
що негативно значение при при¬
лагателни в разговорната нем¬
ска реч. срв. stocKdumm, slocKBe
1-пдКеп.
sUoeklstuипКсп adj umg pefoe мърт-
аoпнял-
SlocklcT n легло но дво етама,
stpcklunn adj много плyиoв. от
глyиaз иo~глyиoи-
stooKlumKC adj много тпeeш. тъ-
мпл. като (в) рог.
stockdürr adj umg pejor тънък като
kлeеka-
SlöoCiIsoHiH т дамска обузка с
много висок тон.
ceoeCcN sw-V. ТС öle,', 1. запъвам
се Опри пoаoепee)' 2. прекъсвам.
спиром (работо)' 3. замирам. в зас¬
той съм I-пеroвзс)' 4. сгъстявам
се' 5. мухлясва;, плесесясвам Оза
5пльо, хартия. дърво)'
Dis С^ргСс! sioektc Разгозоръ-
УПЗШO'
Eu ceoeKel, als ei Obr saS ТоИ се
сиря, кото го видя;
Dem Atem Odas Heui) sioektc mir vom
Sobreck Дъхът ми спря Iссрезтт еи
з-мря) от у-рaв-
SUgcklftuic J oPIo Landw сиво'—Гние¬
ше Она грозде).
sloekfinte— adj umg = sepcKlugKci'
StoeKlfsch m 1. сушена треска (ри¬
ба)' 2. pejoe скучен чтзeк.
SlocCficoK т петно от плесен,
seohkOmiMd adj umg pejoe съвсем из-
пкошaт.
sineeS/iscr adj umg pejoe силно
прегракш-л. съвсем ирптрoклaл-
sUpckOg aäj мухлясал, с пптно от
плeслл-
sTooKKomscuvo1oy adf umg pejor сил¬
но кoшспрз-mнвпи-
ciockcouc- adj umg pejae много сър¬
дит. силно ядосан
SlocksöHlnm т 1. чодър. нойто слу-
ми и за бостун' 2. дълъг. нeсгъвaзм
еaдпр-
SUocksoHnührln т силна хрема,
siOoCces0T aäj веeпeeee. съвсем
вдсрвeл-
Stncktimg/ -еп спироше. прекъсва¬
не' оoсттИ-
БеаСкгепПк/ -е eтoж-
SioeCzonn т südä ös-eir Schweiz кът-
Ниу
SioT" — -е 1. eomeрнс. вещество'
2. плот. тсзae, материя; 3. o,PL ирeд~
M3-, сюжет, еотериол' 4. umg дрога'
Вc- ~ TU- dem Anzug Ist scHm Uiu/r
Плотът зо костюм— з много узпи;
SlcH - basobaTi/n Н-бмияе си дрora-
SeoTTbiHn ’ иaрчe плат (отрязано
от цял топ).
SlofTBoileN т 'oи, пл—Т'
SloTTbcziOcHninj ’ Lieg име шо из-
шпствт.
StoTTci т. - umg pejae дприпляk. нп-
додялал мпм-
SiolOjebOel п из^<авошо е училище
област от ишaeиe-o.
stoltlch adj ма-ериалеш. вещест¬
веН'
GADEROFF
SipTmuster
SuoTTnusti n 1. мостро плот; 2. шар-
ни но ипa-a-
S1oTfhihpe J кукла от плат.
SUoTfsiimineingg набор от материа¬
ли и идеи по дадена темо.
SUoiOwccHsci т Med обмяна са ве¬
ществата.
Stoffwechselkrankheit ’ Med оa5к-
лсвaeп зсл-дстеие е— нарушена об¬
мяна иа вeшeс'вмтo.
SipfTwccbselprolukI п продукт шо
кемснa'a на вeшeо-вo-a-
c1öincn sw.', Tb Оаг.Уо 1. иъщкмм,
охо—;, стена Ivor ctw. (Dal). породи
нещо); 2. кeпakвaм се OUh/n eiw-
(Akk) от нещо).
Берекет. -Pcit тоик.
siotsoH aäj стоич-ски'
Mit ~зп Ruhe Със сткиеeскo спо-
коИствие, сmкиеeсoи невъзмутим.
Sioliismus т о.Р1, с-oнцнисe.
Slolo |sS1../iт.-J; МоРее дълъг домс-
ки шал.
Stoller! т. - вид коледен сладкиш
(с мая. стафиди, бадеми и мшкпo
nтдпрaвkн)-
Seöli/Nh т. - BergC щолка. ^^ризон-
талша галерия е миша.
c1oep0e)uig ääj шеразпш Iппm)-
sTolpcrm sw.y, se ö-е.У. спъвам сп.
eрeиъвaм се (ÜBer ctW' (Akk) е нещо)’
umg Ute- е*п Wort ~ Някоя дуеа
ме затрудня!;.
SToipcrsleln т ирo6пeм. ирenпeн-
кмеъз.
sipiz adj 1. горд' 2. горделив, сад-
епипш' 3' зшyщнmeлeш. ирeдстмвитe-
лпш' 4. umg много скъп;
~ scim auf jmdn.Гlhw. (Akk) Гордея
се с ляooткГшeшo;
umg Eins -п Summe bezahlen Пла¬
ща; солидна сyмo-
SUpIz т о.Р1. 1. гордост' 2 горде¬
ливост. лaдмeeшкс--
stoIzgescHwellt adj издут от гордост
Iтърд—).
slolzüc-en sw.'. sn öoi.y, вървя, ходя
важно, горделиво.
SloMUioijje т. -п -п утoмa'oлoг-
SUomalTÖeoäfS/ o,PL стоматология,
sUoмoUoIoj1ccH adj стоматологичен,
slip! imienj стоп!
ceppfen sw-VO hD Ог.У. 1. пълня, еа-
eсламм' 2. -сnем. натъпквам Mir
ntw. (Akk) и нещо)' 3. угоя!—, (пти¬
ци)' 4. оaксривoм (дупка). зомрем-
аам Iеoеaп); öoe.y, 1. омоншaм' 2 за-
пичам. зм-ягам'
Вil Henlen im den KoTi ~ Натъпк¬
вам ризите е куфар—;
umg Jndn. 1/п Muni - Запушвам
някому устата'
Sehokoiode ^0^^: Шоколадът зали¬
ча сттмaвa.
SUppiem т. - топ; зaпyшoлнo-
Slppier т. - уред за пълнене О'™-
еeшe) но л'лo-
SUpplgoin п ОП колци за замрел-
воне, рппризир-ше.
SUopiruB/i / игло за замрелвоше.
рпиризнрaшп-
S1phfhüli т Iиoдoбea шо гъба) под¬
ложим зо оoeеeмаoкe, зeпеиоз-
роке.
stopp! öeOenf стoи! стой! ч—ной!
Stopp L^t.-^c1l..] т. -S 1. оииеaкe.
стоп (са nрeвoошo средство; 2. пау-
оo, прекъсване. ор-тно иoчнззм' 3.
прeoповoшe. прекратяване. преус-
гaиквсвaкe (см пеeпкакез, екс¬
порт и др.).
STopp/Slop
Реформата в немския право¬
пис запазва две съществителни
към глагола stoppen: Slop продъл¬
жава да се използва в пътни зна¬
ци. а в останалите случаи се из¬
писва Stopp.
Sipppioll п Sp откпнеaш- топка
(удор непосредствено з-д мрежат-
е тениса, еaдмишmoиa)-
SToppel ’ -п 1. Laeäw отсршншe;
h. umg набола, чпгилес-а брaдм-
Slpppelbart т четинесто еемдa-
Slpppelfill п утършишe-
Sloppelhaar п о.Р1, къса, еeтишeсгa
кксa-
sUppp(c)1*g adj шeкеесошoт. чети¬
нест 0брoд-)-
sToppelm sw.y. ТС oi.y.l-oi.y.. съби¬
рам ил-сове (от кмсea-- низа. утър-
шишe)-
stoppan sw,'. ТС а-.y.iötr.y. 1. спи¬
рам' 2. меря с хронометър'
Der Pnlieisl sloppte lin Raliahren
Пклиеoс' спря велосипедиста;
Dis Gesc!Wndi|ke1t - Засичам ско-
рксттa;
746
Sp EOncm SoHlij ~ Парирам удар;
Stopp! Cири!
SToppcr m. -1. Sp централен защит¬
ник, стопер' 2. уткпaджис.
S1ophkn-c m Wiroscl твърд курс Она
борсото).
Stopplicht п стoиквe.
Stopppreis т Wirnscb твърда цено
(з епнгрaлнзие-лa икономика).
Stpppsohili п иптeн злак “Slop”.
Sepppsfimoi п сипшoл зо спираше (на
пеeзoоeк средство). стопсигя-л.
Stoppstraße ’ пи (ез предимство
Опри илиоoиe е магистрала).
Stöppubr ’ секундомер, хрономе¬
тър.
Stöpsel т. - 1. -апа. з—пyщoлka;
h. Tecb шпeсeл' 3. umg ммлеyтaш.
“-aea’’.
stöpseln жУ. hb ir.V, 1' оae'щаae
c -апо; 2. поставя; щепсел (в кон-
ТОкТО).
STO-! т. -е Zrol есетра.
STpr!, -те südd. östeir. Schweiz оo-
шaягеийсoa робота. нзаъещвaиa и
дома шо нлзeнтo.
ciÖ-UN1lel1/ aäj еyвствз-eлee оъе
смущения Оурлд. кол-' икономика).
SUorcS т. Coörche Zool щъркел.
sUp-c!Biinij adj шъркokрaк, с дъл¬
ги крooo-
cio-cicN sw-V se Oti,'. umg орачо
кото щъркел.
SipioUmcS п шпркeлoвт пнeздт-
StprohscHNabni т 1. клюн ла щър¬
кел; 2. Вкгодрoвeе'
Store! ['jio:-Г'cio:n] т, -s тънко перде,
Siomc ('sto:i] m, -s склад. врмкн-
лище.
^ргеп sw-У. hb t-.V, 1. омyшaв-м,
еeопoкoя Всякого); eрeчa Ока няко¬
го); 2. нарушавам Вред. покой)’
Dai ici ~? Мога ли до Ви обезпо¬
коя?;
Lassem Sie sici nieHi Ч Моля, нп сз
бпоптooйтп1'
Störl cs. 'wenn ОоН ruuche? Щп зи
ирeеи ли, ако запуша?'
Ihn 4011 Ile FIteje am 1er Wand Той
се дразни от всяко дреболия.
Siö-Hnfrici m. -е umg сму-ител. шо-
рушител но сnкoтйс-ииeтT'
Stör"oktor m пречещ фактор.
StörOail т -вария (в АЕЦ),
siQ—f-eü adj без см'шпиин.
DEUTTCC-ßULCAROöCJlEö WÖRTERBUCH
747
STS-d/reuscbc meisl PL сeхшeлня,
пречещ шум.
Störmanöver е действия c цел въз¬
препятстване шо шeшт-
cinnNie-cn [ci.--ГTi.-.] sw-У, hb ГГ-У,
№010x1 сторииром Iтткaозaм поръч¬
ка заяви—).
Slp-по m/m. ^0010 Wiitsch сторно.
Sio-nogebüH-en nue PL WOftsch раз¬
ходи, токсм—при с'трширмшe.
STpuror/hlt п Wö-txh право но (мн-
ка-- да сторшира.
ciörriscH aäj 1. oппрлзеaз, виро-
глои, инат Одетп)' 2. шеризн. шпуит~
коли. непокорен (кон).
STö-sohniz т o.PL ■ Txcl омшигa от
смущенията (и рoдиonеиeeлик)-
Stfirs/mder m зоглушовощ предава¬
тел, зoплyщaаoа^o стонция.
slö-sücHe— aäj Tech със защита про¬
тив смyшeлнн.
Stömung J -ее 1 безпокойстеиз' 2.
Med смущение, рaострoйстзт' 3. Tecb
повреда. прekпузoшe;
Bitte, inUscHiIlijen Sos Bie ~! Моля,
извинете за 6поптoкйсmзиптo!
StörungsT/ncm п МИ разпокъсана
артилерийско стрелба.
Seö—ungsfrnnt f Meteor фронт с нис¬
ко атмосферно шoлятoшe'
Slö—nngsquelle ’ иоттчлиo еа сму¬
щения. повреди.
Si^-un|sc1elie J слумбо зо телефон-
ии итирeдИ'
StÖrungssucher m Tecb уред зо от-
oрнвoшe изmoешиoo шо сеу^пшиято.
Story ['siort] f -s umg 1. съдържа¬
нието ло филе, ромон’ 2 репортаж,
кратък рaиkaо; 3. спепроятка исто-
рня-
Stoß m, Slöße 1. удар; тласък,
блъсваше; 2. -рус; 3. н^^. гр—модо
Oнлигн. дърва и др.)’ 4. нaиoдпшип,
удар’
Jelm. cüncn ~ /сВат OverseeiCN) Уд¬
рям някого (с юмрук); блъсвам ня¬
кого Ос лакът)’ ри-а-м ' някого (с
ор-н); иеoбoмдaм някого (с кое—);
Sich (Dat). IscimcM Heuхап) п*тет ~
/сВет Мобилизира; сп, преодоля¬
вам задръжките си.
s^ößu-tld adf шо тл—съци. ееровно-
мереи.
Stoßborte J ивиеoo плат, пришито
към в^^еш^:ото часа на джоб. кра¬
чол Iпaоeшo от иошoсзaшe).
SUoßlänpiem т —мoртзоъoр.
Sipßdejen m ши-пa зо фехтовко.
Stöß/I m. - чукало Iхaвoлеe)'
ceoßcmhTündI1eH ääj чувствителен
шо удар Oмeвoшиоъм).
cioßcn 0c1icß. gccioccen) umr.', Tb
tn.y. 1. 'ласкме; 2 блъскам’ 3. на¬
бивам (зол)’ 4. тикам, ри-ам; sn
Oor-У. 1' блъска; -сп (uul ciW' (Akk)
и нещо)’ h. eкпaоaм. натъквам се
(auf eiw. (Akk) на нещо); 3. присъ-
едися!;, се (еп ]n1м-ГehW' (Dal)
към шяoтгoГшeшк)' sioh - 1. удрям
се (ап ehЖl (Dat) в нещо); 2 демоия
се, щкkнрoм се Вот eiW' (Dal) от
нещо);
WonuM slößl lu micS? Защо еп
блсскoщ?;
Elm Allo - Тикам, бутам кола;
Mit jmln. in disscibs Horm ~ Hu
здин акъл сме c някого;
umg Jmdm. vor len Kopi ~ Шокирам
НЯКОГО’
Sie Sat sic! on 1/n Kopi gestoßen
Тя се блъсно и се удари е ппaвam-;
Er lut sich от Ват TiseSCanie ge¬
stoßen Той сп удари но ръб— шо ма¬
сата’
Naci jndn. - З—ео^ое към няко¬
го, опитвам сл до удоря някого’
Ein Womdcncr ist хи urser/r G—uppi
gestoßen Един турист се ириусeдн-
ни къе нашата грyиo'
Im Wall stieß ich in" nim Rai В ro-
рата срещнах една сърна;
Вc— Gäulen cUoß1 on cimem SeiUi on
Inn Wall Градината трoличи от пд-
нота си о-рaшa с горото
В1c Sinußi stößl 1i-eC1 01Т d/n
Balnhoi Улицата излиза ш-ирoвo но
гората;
SicU an Ben UNSöllfoh/m Ton -
Дразня сз от шпаeмлизин тон.
cioß"cce adj yсmкйенв но удари (ме-
хмшиопe).
Seoßjebci п кратка, спонтанно из¬
ричана молитва (в момент шо опас-
нoо-)-
^06*/ aäf налитащ дм боде с рог—
06ик. козо).
SioßCnoTi J о-PL 1. сило шо удар'
2. стрееителносг. удорша снп-, ус¬
трем, мощ.
sipßknäTiij aäf оилeш. устремен, с
SUuiiuminfje
мощ, с yд-елa сило.
StoßCin f Med уд—рно лпчешил.
SToßniUlt Tech съединителен щeв.
S-pßnicSiUNg J посоко, eoпеaапe-
лип на удар (но противник).
Sipßseufxcr m силно зподищкa,
cioßs0enc- adj устойчив на удар,
yдaркyстoйчив-
S1oßceurgc J бртлс.
SToßTrupp m Mil щурмов. ударзш
отряд.
SioßeeгkcS- т ил-ензивло движе¬
ние (е определени часове са дзия).
SUpßwalie ’ оръжие зо нанасяше но
удари Особя. меч, рапиро и др.).
stpßwcüsi! adv шо ирeсek'лoн, от-
къслeешo, с прeoссвoлe.
stpßwcüsi: adv шо ^чишИ'
SUpßwciic J 'дари— вълна.
SUößeubn т 6изен зъб. бизлио (са
слон, тиган).
SToßzcit J пиков час (но движение.
е прoиовтдствoтo)-
S^i^Iio^g^et/ SOrOieki сто-иш;-.
STnUU/r/0/О о.Р1. оoekвaлe. пeлmпеeшe.
SUoUtrr/n т, - етвeк. коИто иaпквa,
пелтлк.
ciptieun sw.'. Tb 0ог.Уо оaeквae; оa-
псвae сп (от сe'шeшиe и др.); tr.V.
произнасям нещо със заекваше.
SUpUlinn п O.PL Med оoeoиoшл. пел-
тeеeшп'
umg Auf ~ koufen Кyи'вoe шо из¬
плащане.
SlövcHcm п. - подложка със свещ
Оза поддържане топлиното са чай.
кафе).
Si-1bZsnnc m o-PL Meä нрииоглед-
у-вo.
si-oeCc adv veraltend шoпрoвт; вед-
лога, шeзoбaзшo-
Sinidlva-0 [..'V'..]/, (-s) цигулко “Стра-
дииариус”.
SiraOoCeinr J шakaоaтeлш- akцнH'
Stri'aNSiol: f Admle затвор.
Stui'antii/ m Jue 1 искова молба
Оотносно рaомeрa но наказанието);
2. исионе на прокурора (з- зовпмда-
ле но съдебен процес)'
~ gig/m Jnin. ^/11/1 Правя eелд-
лолплие зо довоке на някого са
съд.
Siraroneelge J Admle досеспсип за
извпещплк прeсmпnлeeиe;
Akmöe ~ /с|ст Jndn. ensloieer Пра-
SUnoluul/ii
зя донесение зо няного кото иозпр-
щнmпл нм прпс-пилeшиe.
Si-ifinicil J допълнителна робо-
-а, зпзлкжпшa но ученик зо еазозо-
ЛИП'
SirifouTHeinNj f Jur отнемане но
присъда.
SinoOan'sehub т Jue oтлoпoшe но-
иппшпeнeтo но ириспдa'
siriTbor adj е—козул;’
Süc! - mocHen Норушовам закон—.
ноисрщиoe ш-к;з'пмо деяние.
SinifionCeüe f о-Р шooaо'пeтуT'
SUiaflclchl т Jue съдебно рeщe-
шип по иокoшз на прокурора (зо по-
леки провинения. без водене но
процес).
SeuiThCscheil т veral-eik рeщeшип
зо глоб— по-леко провинелие.
SUroir ’ -л 1. еаказ-шип' 2. глоба'
Jun Jnin. Im - melean Наиозвое
някого'
- xahhar Плащам глоба'
Das isi die ~ für Ohme Lüie Това п
шoнoзoшиeтт за лсжoтo й.
sinofen sw. И. ТС -п.У, шaooозoe;
Jnin. И/ст ~ Иот6лиеaвoe няко¬
го и лплa.
Ser1rcn1locscne т//. -п. -п ксвт6o-
дпнГoсвк6кдeиa след иипeж-зoшe но
nрнспдo'a.
Sluifculoß Se^iiTeil^i^^ т Jue помил-
воие. oиеoшaзмшe но лoнoоaшнe'
sl-afe-sohwimniB adf утежняващ со-
кoоoшип-o.
st—оОТ adf 1 oипш-m, изпънат, 2. стeт~
кат (ръководство, oргaкиоaеня);
3. енергичен, строг (диоциилинo).
ciu1TTlehi| adf Admin eakaохлe. под-
лзмощ шо шoнoзoшнe'
Admie ~wcrden Извършвам ноко-
зулмо деяние. попадам под сoшнен~
итп но з—oтшo-
sUuiffeN sw-V, ТС Оп-У, 1 onсвaм,
изопвам; 2. оmсгмм Iдноеиnлнea,
текст); ЯсН - опъвам се, изопвам
СП'
Dir Wind sU-uiOl die Sajal Вятърът
опъжо плотната.
st-oTO—cü adj ипиакозои, без накои-
шие;
Eiw. Bleibt ~ Нещо кутaзa 6ез но-
казонип. нeшaиoз-шт'
~iuus/eHcN Ост-вом без нок—зониз,
шешак-зан.
смлшогг
Siuifjiron/епн т. -л. -eJue зогиор-
нии.
Si-i"genieni п 1. Jur шaкaоaтeлeш
съд' 2' geb иооозоние сзищe.
SUraf|iuioSishouCeii J шмкозателша
юенодикеня-
Sl-ifgeseiz п иaкoи-тпппи оoooи-
Si-iT/esHizlucH п e-кaоaтлпeш ко-
дeис-
S1u1"geDl1l;jdbng| к—казотелно иa-
зккoдa'eлу-вo-
Si—ofgiwoli ’ назозатзлко аласт.
SiraTjncitz ’ нoзaоo'плиo пеaвт-
Si-ilKoionOe ’ колония. трудов ла¬
гер за оaтвoрииен-
Si-iTKonpinte ’ Mit дисенeлинaр-
иа рота.
Sl—a1Ji|e- п иоnр-зитeлeш лoпeр.
sT-Cliich adf надуем’ оoолyмoзoш
нaкaоoннe'
-am MOsshuouci Бeоo-пoвкршo (не-
nеoс-нeo) олo'пoтрпбa.
SeucThlm/ m. -з зoтвoрeзк-
S1—CTiingskIeOBiN| ’ зomвoрeичпукo
облекло.
sUmoliös adj - s1riT—eü.
SinifMunlut m 1. еазазо-елна за¬
повед (при неправилно иoрkирoиe)'
2 платимо глоб— Опри н-рушение).
Strafmaß п Juo рaомeр но лоомза-
низ;
Dos ~ reslseizin Определя; разме¬
ра но н-кaоaшнeтo-
SU-aTnaßrohme J шaкoоomeлшo мярка,
ci—ofмildcrnd adf сeлие-вaш нака¬
зание’
-е UmsTCmle Cмпкеaвoши виното
обстоятелство'
SUniTmiiBcunn/ J Jun намаляване
Oсмпkеaзoиe) шо нoнaоoннЛ'
si-iTmirBeMB adf намаляващ рaо-
еера но нaи-оoeилтo,
c1rgrnUn1ij adj Jue шoкмимтплкo~
правно nплнтлптeш.
Simaip^mlö п л—козогели— -аис- Ои—пр'
за еефроннирано иисeт и др.)'
S1no0h-elig1J мъмрен; конско зз—ш-
тeли3'
STualproi/ß SUmoTprozess т Jun уг¬
лавно дело. накозателзн прoепс.
S1-1fhrolcßo-вnung S1—1TpiOlHDDOr-
Вгип/ ’ Abk StPO Juo н-иoзoтплeт
съдкпетиовoдсmвт.
StrafpunKT m Sp нaкoоa'eлкo ттеko-
Serafroun m Sp шoкaзoтппкт итлe'
748
Simairiöll e Jue еаиазатплео ирaвo.
sTroOmiehUiloh adj Jue нaк—зaтeпeн.
yтлaвзш. от офeеaтa и— еаиозатплео-
то прaвo-
Si-o"uegl^itc- п Jur рппиотсе иа »-
дадените присъди.
StiaOmtoUler т Jun съдия е нaзaоa-
теЛеш процес,
SUii'stoß т Sp здис-Ясе-ме-ров
ло;—зоаблен удор, дузпо.
SUro'Toi f Jur нakoо'eмк деяние.
ирeсгпплeкиel
Simofueter т. - Jur извършител но
прбстъпленип.
Seuafv^irialimcm eJue =» SU-ofpuozcsc.
se-alvcrsobäTcml adj утежняващ шо-
казошипто.
Sir1TecrSatzung J преместима; (но
друго робота или на друго мсстo)
за eokaоoниП'
St—OHnllsSrrdCeug/'Jur изnплнeинe
но присъда.
S1roTeneeei| т Admie eeин-ee-
енoрeo-a е-от от съдебното сиотe-
мо. зoeнмoвaшa сп с изтърпяване
и изпплнявoeз иа nрисъдз-
S1-o0vphizii|sinstol1 JAdmie оoтзкр.
място зо нотъринзoкп ма присъда.
sUraiwUri*/ adf Jue нaкoо'зм-
Slraficül f Sp иoкaзaтслшн минути
Ввреее, и което играчът п oтотр-eeш
зароди иoрхшeннe)'
SerifieiecI т бзлзеко. ост-веша но
колата ири шaе'щeeиe Iом което
трябва дм сп плати г^лоба).
Seuobl м. ^т 1. лъч Iслънеe); 2.
струя 0тeчшoу-).
Seiailoniricb т Tech рзмзтиизш дви-
г-теЛ'
Si—iilcnorn т umg iion впелш оп-
mиeнсm, вечно усмихнат човлК'
stuilien жК. TD öii-V, 1. сннн. блес¬
тя; 2' грея, светя Oслънеп); ö-,', из¬
лъчвам Ородост, възтoрп)'
Dis Wohnum/ cinoSIi vor SoubeuKeii
Жилището свети от чисто-а'
Vor GlücK ~ Сияя от щастие.
SUrihieiaisprpeaöm J пoглпшoнп. -6-
стрбеия но лъчи.
SlioSIenicHonllung ’ Med лпеeвa
терапия, радиотерапия.
Siranicnbclislurj J Med родиооб-
лъчвасе (но oртaeнзмa). р-диацион-
но o6рeeeшсвaшл.
SeuoSirmhu/obirg ’ Plys рефрок-
749
DH^TTS^C-CULf^G^l^hSCISiS WÖDTCPCUCH
Straße
ЦИЯ.
Sirnshi/rlUrl/1 m ошoи от лпен-
SiroSIcNeHcmic J r-PL рoдзменкc-
eo вимиC'
cU-1SIcnB aäj 1. оъеeоaрeн, сияел
Iслпнцп); 2. блестящ. сняeш. искрящ
(зо oеи)-
Ser1HIerBocic f Meä дoоo но облъч-
воее'
ci-1HIenIn1dHIä*ccig adj прoeyскоии
за лпеи.
Si-iHlHnHlemeni п Tecb струнен еле¬
мент.
St-oUlenmnmcmdod лпенстa енергия,
енергия ео иолпеаoнe-
ceп1nleN1öum1g aäj лпеeo6рaипн-
Stiahi/NkromkU/ii f лпепвм болес-.
Si-iHIegsöbutz m aJ>L защито про¬
тив облъчване.
sUuibiemsieher aäj защитен от о(-
оъчв—из-
SiniHIinUSenopie ’ Med лъчева те¬
рапия.
sl—inien^^rsenöi^il adj рaди-енoeнo
зaмпрспк. с радиоактивно замърся¬
ване.
SirgHicn m. - Е ноопевoтeл' 2 из¬
точник ка свe-пишa (ca нооъчвo-
шия)' 3. eлeк-енеeскa отоплителна
ппчкa-
SiroHliJigecug п реактивен само¬
лет.
SiuiUiSeuUiomg ’ TecT струЯно зм-
калка.
Siuanlpnмhc ’ струйка помпа.
STnohlqu/iii J иотoешнк но лъчение.
радиация.
SiriHIlniebwerk п TecT рпмзтизен
двигател.
SUuoUitnmlüre J реактивна T'рбиca-
SiraHIurg J, 'Bi 1. лъеeшиe, излъе-
воие. радиация' h. о':^!—^’
RokiooK1ieн - Радиоактивно нзлъе-
вонп. рoдиoеис-
SluiHlirgsiHueieH т зоно но oелъе-
вaиe-
Sirailum|setn!eii ’ единица зо об-
лъевмиe.
SiriSeinjSincujie J лпчнсmo псер-
THH-
SiroSeuNgsgüriee т радиационен
пояс.
SiroSe^i^l^iS^heiiug| лъчисто отоп-
ЛПСИП-
SirgSIimjsSigtcrgrigB т фон от
омyшмиoши Okoсeнчeоии) иипъеаa-
шия.
Sir1niuNgsinUenciiru ’ Plys интзн-
оивктут но излъчването.
Siriniingsmcsscr т еoдиoмemср,
дкоимeтъе.
STraHlungsWärme ’лсенугa топлил—'
SiriilunjSdnne/= Siu1HeungS|äu1ei'
SiräSNc /. -л Е ииеyр. къдрица (оо-
с—)’ 2 чиле. гранче'
Eina ~ Toiei lUr In Bie Silur Кпдрие-
имдo ca еeлктк и
sluäHrüj aäf но кичури (косо).
Siial п. -е Маг шаблон, шаблонно
криво.
SinonM т. *е Text ooиoаo-
Slrumjnlceke ’ бродирана върху
оокова иткривкa.
ciu1mm ädf 1. кппнoт; 2. здроз. си¬
лен. липрпиелш' 3. спретн-т, иoиeт'
4. ссрогг
Вeu RpcK «ие еи ~ Полата е много
onпcaтo'
umg Einen ~ли Hunger hohen Мно¬
го съм тлaдeн’'
In -сп Halhurg sUcbem Стоя иоoи~
лот. мирно (въз войнишко стойна);
Ein -am KaTHolik Усърден, ревнос¬
тен кamoлик-
^101111 sw-У, ТС Гг.У, - sl—oflen,
c1u1nm|stcHen umr.'. TD öle.', Mol
СТОЯ мирно.
s1rimM(ztiHin ume.', Tb -i.V, иоoи-
3—M, опъва; Iзпee. чаршаф)
SUmiMpcISosc ’ рнтaнни-
straMpcln sw.VO Tbjтm ia-,'~ Е ри¬
там c ора;; Взо бебе)' h sn каро;
колело.
Sinard т. ^-01,' 1. морски бряг
2 плам'
Sin 1*/|1 am - und sonnt siCH Тя ле¬
ми са шал— и се пeеe но олънцп-
STnarlBud п морски баси морски
курорт.
StranNBiurl пясъчна нуло Острое-
им но 1плажа).
SinonBcore п кофе на 1плмма, ко-
пoичe-
c1nONBcn sw, И. sn Oti, У. I. оoсядa (ко¬
раб)' 2. провалям се, прoиaдoм (е
живото е прoфпсзстa)-
SirinB/uU п о-PL останки от кора-
(окрушлеип Oнзхзърлпни но брпго)'
StroNinuTcr т Bao пясъчен ече¬
мик (арпвм. растяща по дюни, по
плаж—).
SUuorlKIell п илoмнa рокля
STbomdKomi т oтщ зо №0^
SirorBhuomenuBc ’ крайбрежна
oлeя-
SUiiiiuoub т оЛ кроеб— ко пред¬
мети след иoрa6oкр'щпниe-
Siuogduecni п Jur брегово eрaик Oиo
охроса но имущество при корабои-
руш1пшип).
SinindwicHe ’ брегов— oврoшo-
SUman| /и. Clгäeдв 1. ипмe, ремък
на хаеут' 2 (въже ло) бесилка' 3. ме-
лпзопътшо линия. релси; 4. шишна
чиле 0ирeмо-)'
Ein lotir - Глухо лисия;
SeineN - ziehen Вършо си, гледам
си работото;
Am eiNCM (in kcмcciicN, am jieO-
c!en) - liehen Вършим пдно и съща
работа. преследваме една и съща
цел;
Oter Ше Sfr^e cöH|1glN (taucn)
Заброзяе сл. върша нещо лекомис¬
лено'
Jmld' zum -е v^ruuleilen Осъждам
някого шо смърт чрез обесионе.
SiriNgneoiOpn /. -cm Е удушванл;
2' Med сmрacг'лoеия, прншиnвoшe
(но вътрешен оргос).
shrinjilieuin sw.V, bb tr.', geb за-
дyщoзмм, yдyщвoe-
Slnopoii J. -m голямо иопрзжлиие,
трудност. нeспoдa-
sluipjeTliÜg akj östert - sUrohoz0eu~
raHOj.
sTrapazln-urn adf издръжлив.
ciuoh1liнueN sw.y, Tb tr-V Е пре¬
силвам. преуморявам. ио'oшoиae;
2. изхабявам, не пaоя, ип щадя Оо6уз-
ки, дрехи)’ sici ~ ирeунлз-м се. ирз~
уморява; се’ напряга; сз;
ScHr sUuupozienU aussehen Изтлпe~
дом много - съсипон 0oблПСkOШ)'
Dü^:c^г SlnOT sTrapazi/ri sich Този
плот е еиого троен, нп сз късо лeсшт-
stuopoziimfäHlg adj здроз, як. троен
(за дрехи, обувни и др.).
Strapaz/ciiose /здрав иaшmaлoн-
SUuopoitirsöHiSc meist PL здрави.
иодръeлизн обувни.
st—apoelös adj уморителен. иотoши-
тзлзш.
Siuohc л, -е жартиер.
Straße ’ -л 1. улицо; 2. щтсл. ипт;
SirißeNurbelien
GABEQOFF
750
3' проток, пролив' 4. пoтoешa ли-
HИC'
Aul d/n - jeHin Вървя по yлне-тa;
Auf die - |еНеп 1) О-за-e, изли-
оoм шо улицата' 2) Провя (протест¬
но) дeмoшстрaеня; 3) Ставам eеoс-
титутиа;
Üieu düe ~ /снсп Прeккунвaм 'ли-
еoтм'
Auf len - liegen Шляя сп. eк'мс се
без работа'
übeiir АиГ Ber - slUicm Останал съе
но улицата. безработен съе;
Für niw. (Akk) uu" Bie ~ /ehen Изли¬
зам да демокстриром зо нещо'
Вie gunee ~ - war lirüler - enpöii
Цялата улица (мизе-щите еа този
улица) сп беше възмутило от тои;'
Sein Gell aui Bie - wenOen Прахос¬
вам си парите, харча си парите бе-
оoглeдeт;
Вen Manm vom Ben ~ Обикновеният
чтапк-
SeuoßenonhilieN nur PL дейности по
поддръжко ео псmишoтм-
SinißeNunieiier т 1 работник по
поддръжко шо пптншoтo' 2. социа¬
лен работник, оaeиeaв-ш се с деца,
eaиyсe-ли дома си.
SinoßcmlaSm J траевоИ.
SluoßinhongorHen/cn т трамвайно
реморке.
SiilßeniuSgen т umg -ромим-с
служител.
SluißenhuHNfoHneu т вo-мoи-
SiraßcriiahrHalUisTcilc /^■^j^j^M^B^o^taa
спиеka-
Sin1ßenhanrldHoTnen т коидуктор
(иа тромвой).
SU-aßarhun т о.Р1, 1. пътно строи-
--лство; 2. строеж, прок—риане на
пътища.
SiilOeghuiumi п слумбо “Пътно
строителство”.
SiraßHnbouinginiHur т пътиострои-
телеи инжпшер.
SiuißerBiio/ т (еа-ериол зо) иът-
шо еастилоа.
SiU1ßenieleucIlruIn'|r yоиент освз--
лееип.
SirißeNinrB п Schweiz - Siroßer-
иопВ.
Seuaßeneo"e п оофп-сладооршицо с
маси и— -ротооро.
Siuoßenlonm т платно на улицо.
SU-oßcrlscCe ’ ® Siuoßeniilo|.
STiaßimloil е крайпътно село (с
къщи, рoоитлoeeии крой ипmн)-
Siuoßegfigeu т = STiußcmKibnem.
SiuißeN|IäUUi ’ oPL оaлeдявaeп шо
ПП'H-
Siuißeg/uiBeg т зроЯпъгса ;—-
наикО'
SiuoßenHäNiIcu т амбулантен, ули¬
чен гпргoаeе-
Simaßenjun/c т pe/or уличник.
Siu1ßeneumhf т meist PL уличен
бой.
SUrißenkoiUe ’ пътно корта.
Sliißenkenrer т уличен eeтaе.
SUroßerkebrmiosdHlrc ’ ммщнea за
ептпне шо улиците.
STraßcrClNd п дете. живеещо са
улицата, безпризорно. бездомно де¬
те. гaврoщ.
SUulßenKneuieu т umg щиртoo. го¬
лямо кола.
SUi1ßegCiluzunng■oръугкиъm. кръс¬
товище.
SiioßeNCrininuI1eri ’ улично прес¬
тъпност.
SirißeNeriM т O.PL уличен шум.
SUnaßcgiaTenreJ улична лампа, ули-
еeи фенер.
SUbißctineioSid п уличница’ прос-
тн'yткa-
SiuißenmisieuNt т уличен музи¬
кант.
SliißeNgone т иее шо yлнеo-
SUioßenneie п пътна еремм. улич¬
но ерпл-'
Sir|ßcgriiucici п павож' улично
настилка.
SUiißenionB т kрaйипmзe yеaутпk.
SU—ißenriub т кражба, грабеж но
yлиеaтo.
Siui£^r^g^r^i^i^g^l^gun| ’ иoеиствaee на
улиците.
STnoßegsehüll п табелка с името еа
yлнеaтo.
SU1oCHпldHeuoHU ’ = Siu1ßeNkunhf.
Straßenseite J строим шо улица (ля
зо, дсоca).
SiioßdgsigNuI п Schweiz пътен оeoK'
SeuißenüiciOüHuuN| ’ надлез.
SUiißeNunUeTuHuing ’ пкдлeз-
Slmißcmvc-SeiUrissc т o-Sg. ссоття~
шие на пптиш-ma.
SiuoßeNeeuCeHг т aPL улично дви-
мпсие.
S1roßeпeenUcIsisodвNig_gгШ S1VO
Правилник за движението по иъги-
щм-а.
STraßeNwlscScm т Schweiz = Slru-
ßenkiSieu.
Straß/nioll т пътно мито. пътно
таксо.
SluoßeNeislunI т състояние на пъ-
'ищ—а—'
StraU/ge т. -п, -п отеa-eп-
Siratei/üi/, -« стрoтппнс,
ciuoeeg1ccH akj стрomeпичeсkи.
Sei1inchnere ’ oPL Melean сгрмгко-
фпра.
Si-atusswolke т Meleon нисък сло-
eут келao-
SuoubeN sw-V, ТС Ог-У,-, sie! ~ 1. caут-
рпввoe Озо оосо, козина и пр.); 2. про-
'иаoпoо'мвсм се В/е/сп itw. (Akk) но
нещо, срещу нещо);
Dir Hobr cirCuiie Bie Еlle1n Пете¬
лът се л-кокошики (се лопери);
Die Kolzc ^-11111 OSn Еeee Ко-ката
сп наеми Oнoутрпвкa);
Bcl liessr NieSrüeHi sTrCuBT/m sici
iSr Bie Haire При тази новина коси¬
те и шoоmръхнoвo-
SU-iifoh т. COnäuclen врoоm.
SluoueHIlcl т разбойник. крадец.
sUiiioS/ir sw-У. sm öOr-У, 1. препъ¬
вам се, спъвам сп’ 2 пoдвлъовaм сп.
грспаae to лош иът.
Strauß. т Sträuße 1. букет. китка;
2. vxnaif н-р-ница, о—вга.
STuiiCi - т. Strauße Zrol щраус. ка¬
милска итне--
SUiiißenei п щраусово яйеп-
SiniußeTclei ’ щраусово перо.
Stiche ’ -п шaпрeеco nтдитрa-
Sluilebuieen т подпорса греда,
stielen мИ ТС -le.V. стремя се
(пасЬ clW' (Cäf) към еещо); sm оа-
правям се, -еъпаae направо (към
нещо).
S1uнhlh"e1ler т Aecl кострофорс.
шодзир, отрoинчпш опорпш стъпе-
Surni/r м, - koриeрнс-- .
StrfherlholU adj koриeрисmиепш-
si—eberlsöS aäf ~ siueberHof1-
SiuilHinuiur ’ O.PL koриeрис-иеec
в—рмkтeр.
Surciirium m r.PL ooенeризсм.
sIrHisin ääf усърден. с-аро-елее,
-ебициозеи.
SluTobsuMklii J o-PL усърдие. сам-
751
DEUTCCH-ßULCARtCCHES WÖRTERBUCH
St—eüfenwojeN
рошип' амбиция.
SUbicCiett iMek oрттпeдиеит легло
SiigoKe f. -m 1. рoзстoсcиe, О'^-
и-' 2. лилия. разстояние, път' 3. мар¬
шрут;
Wir hohem cims ~ von üben 200 Km
iuuäoK|lilji Изминахме разстояние
от над 200 км;
Dem Zuj HCIt uu" iicien Opinisr) ~
Влакът спира някъде по лзнзс-o
Oизапи пaрaтa)'
Wciohn ~ laUner wir, üBsm Lcfpiig
ölen üh/r Duislen? По кой ммрщрy'
ще пътуваме - през ЛoЯnенп или
през Дрезден?;
üCentn Aui 1cm ~ BiniBcn Не мога по¬
вече. оставам насред иъmн'
EOram Verbreohir eur - 1т*т/сп За¬
лавя; прeугппииo'
EOncm Reiiock eum ~ iliNgen Уби¬
вам српшдoo-
cUujoKen sw,'. Tb О--У. 1 протягам,
иопъвae; 2 еaо-спae; 3. раз'«™;,
иотeглсe (метал); sici ~ изтяго; сп;
Er sUnecete Bem Holc, in besccu se¬
ien zu kömnnn Той си nрoтeпea зра-
то. за до вижда'
Doc Zum/c aus dcm Muri ~ Изилпо-
а—м език;
Eu ^1/011 noch lie Füße urUem Vaters
Tisch ТоИ живее още ка еaоeoукитe
са 6мщ— си'
Sp En Hui im Вueikoмhr 200 Kllo-
juinn gestreckl Той адипco (изтлас-
но) е трибоя 200 килoпрoea;
geb Die WoTfen ~ Предав—м сз, ка¬
питулирам;
umg Alls voe—e von sich (Dai) -1) Опп-
B—e се Iоo да си пoеиeo); 2) Уми¬
рам (за животно)'
üCentn Sieb noeH Bin Вeekl - Прос¬
тирам се сиoрeд епргaтo си.
SircökenibseHniie т пътен ^остък.
oтрсосk от трасе.
STnccCcrinhCiter т р-ботник еп
линис.
S1ugekenoufceHer т kacтoшeр-
Si-*нeKenTänrun| J трасе но пъТ'
Siu|oCenlouf т Sp бягосз но опре¬
делено рaзоткяeиe.
SirHöCeNueCord т Sp рекорд зо бя¬
гане еа oпеeдплпeт рaоотoсннп-
sUuieKeNweOsi adv шо места; е раз¬
лични участъци (но пътя)'
SUm/ekg-ui т Tech степеи но еoо-
mлпляee.
S1—eöknuckel m Aeat еуснул рoотс-
иое. ekстпшоoр.
SireckrZcSeen п TecT изправяне чрез
o6mягoкe-
SluHekslge J ръчно еиеиия.
Sircökverbund т Mek eoстпcзиoоиo
прпвеъокa (при оеyивoeп)-
Str/ckwihzwemK п цех зо из'eтоянe.
вaлц'зaeл-
SireicH m. -е L удар (с епч. ръка и
др.)’ h. лудория; щзгo ;
Jnim. einen НсОте/сп - ^^rs^itzeN Bjc-
Внп) Удрям някого силно;
Jnin. eiNen ~ spielen Изигравам
някому номер;
Cpröclw Vom CÜNCM 4е) Tölle keine
EOcic НиооИ дъб из пада от пдие
yдaрГОтвeдeъл нищо не саова.
SiueieHeeeinHellen eue PL umg inoe
нежности, кoenлиeпшmи-
sli/icheim swoy. ТС ог.И, еилвое,
гoля-
sU-eOoben OslricH, gesiulcHen) um-V
hb tr, И. 1. можа. eaeaивoe; 2 бoсдно-
Boe Iо-пcи и др.); 3. оaеeе-мвoe.
оъкрoшoвмe; 4. свивам Ieпamea);
ili.V. гладя, поглаждам(‘edm. Inucb’
äiнuГltw- (Akk) някого по нещо); sm
iOi.V- скитам. бродя;
Er siuieH ihr zC—Tiieh ühau Ile Haare
Той я иoтлoди нежно по косато’
Elm Brötchen eil Lcbcmwurst ~ На-
мозвом хлебче c п-сапт;
Sich (Dat) Inn Bart - Поглаждам си
брадото;
SioH (Dal) Ви Haun aus lem Gssiehi
- Отеахвам оосота си от лицето;
Еr1ceS geciricneg! Пазете се от
боято!;
umg Eu eissil seine UuIoubcpeäNe ~
Той трс6вoшз дм се откаже от пло-
eтвлтe си зо отпуското’
Вüe GeijH - Свиря но цигулко;
übeite Die Sagst ~ Свивам оcaмe-
ното, предав—м се’
Elm gestricHener Tsclöflal voll Zucker
Една равно лъжичка захар.
Sirgtcicr т, - Mus нзпппeнmпл н—
струнен иcстрyмпcт-
sU-elohTähig adj можещ да сз маже
(е—сло, сирене).
SU-c/eU/ium п Texi шеaйв-aеca
nрeлдa-
Strsiohboii п зибрит, кибритена
клечка.
SUusioHHoIeHefloSeN п зaе-oeеe с
кибритени иппеки-
SireionHnezceSuoSieI J кибритена
k'TИЯ-
Siu|tcHircirimere п струнен инст¬
румент.
SireieSkrce т OÖPL (крема) сиреше
за ммоaнe-
StbeZeUoneUnsien п струнен оркес¬
тър.
SUniieSqua^i^i^itt п Mus струнен квар¬
тет.
Stncthbii/ j, -ее L о—оеaсзаace.
змеeеквace (в текст); 2 уъкемшeкиe
(са работни место. средство).
Si1sicHwi1ci J (мек) салам за ма¬
зане.
St-cjl — -s geb = Sirlifin'
STmiülborl m 5aeдeеoл-
Siuitfe /, -i L Mol патрул; 2 пат¬
рулна кеиoклoo-
cU1eifcN sw,V0 TD Ог.И. 1. докосвам,
оaосгae леко (в движение)’ 2. оaсс~
пoe. еaоппeмд—e бегло Oасeеко,
проблем)’ 3' саoпсe Ivom ctw. (^«ао)
от нещо); 4. кaдсвмe, кмаонеoм
BanTUben niw. (Akk) върху нещо); sn
ö-r.', 1. скит—; сп, бродя, обиколя;’
2. hb прмкнчa (с еещо), дкkкоаoм
сп Ion etW' (Akk) до нещо);
Sein Blick siueifie sie TiUcUlig Пог¬
ледът му се илсзшa бегло по нея’
Dem Rimi au" len Е1Njer ~ Слагам
си ирпстeeo'
We Arme1 fm |ac Höic - Зос'овам.
аовивом ръкози'; си;
Einem Fuchs ~ Одирам (смъка-м)
иожато иа лнсиеomo;
Вos c1reifi sciom on PeBorieuie Това
вече трacичи с педантичност.
STmeiler т. • 1. ивица. лпнаа; 2. ра¬
йе’ 3. филе;
Eimer - vom Kielen uicoSNeü1en
О-есоаae (тсиko) парче от олaо-
кищ-;
umg Dos pisst mir mlehl Im len ~ То-
eo нп отговаря са плосовете еи.
SireZTerBierci т дeл'еогвк кото
патрул.
S1—|ifen1öimig adf ео. кото ивици.
ивичест.
SUucüfenмicieu п десен на ивици,
райето.
SUurüldnwuien т па-рулс; кола.
sInaüOenweisH
nomрyлкa-
slbiirenwHisi adv но ивици.
ciu|t1ig adf но черти. на изиен'
Вie Fensteu ^N1 beim PuileN ~ gc-
wnuBen При миенето Bбсроoeeaк)
ирoзкеен'e со станали но изнен-
STrelflOhit л пркеяпвaшa светлина;
-am oul ciW' (Akk) wcmOem Освпаля-
ж—м кократко някой ипnртс-
SUmii'sehuß S1iн11sdhisc т повърх¬
ностно еараняв-не,. одрасне-не от
кхрщхe. •'
Sirifeig т 1. кратък нолпт, иoхoд;
2. МИ —р-зузнав--елее обход’ 3. кро¬
тък обзор Влиаер-гурпе, нуткриеeс-
ии и др-)-
SUnejk м, -s стачна’
In Bin - lueUen Обявява; оmoеko;
MOT - Buohsn Зoилoшиoм със сmoекo;
In - sieHem Стачкувам.
SiueikobbuioH m o,PL eеeкеamязo-
ШП co сmoеиo-
SlmHlKonOruf m иризив зм стoеko.
SiucükbescHluß STiKBüscIHIims m ре-
щпшип за обявяване Озо започвоше)
шо стaек-.
SiiltkbuioSer т стaчoкизмeишнк.
SiugtkdmoHung J оoплoвo със стач¬
ка. оaплoвa зо сmoезyзoкз-
siuHÜken sw.', TD Оо-.У. с-oекyвoм.
STrcfKcniiiem*. -л, -е сгoеcиlк сгоч-
куи-щ' стoеoyиaшo-
SimeZkfnnds т стачен фонд.
SU—r/e/cIB п стачна сума Оплощано
от синдиката по време на с-aеko
вместо з—плотато).
SireZCKnMiiee л стoеeш комитет.
SeueiChoc1eN т стoепи птуT'
SUmcOC-ccht п O.PL право но стoеky~
воеп.
S1ucZkeerbo1 п оoбрaeo е- стачкитб'
STrcikwcIlc /Сточн- вслшo-
Strii м. •elSteeOiigkeiiee 1. карани-
цо, koзп-; 2 прерпоошие. eрпnирeс.
спoр-
STmaOTaxt ’ Höst бойно сезиро.
siretUiui adf 1. войнствен' 2. боях,
храбър’ 3' уиaдлнв. и-лит-щ но 6ой.
sUuitien Bsiniil. /nsUriee/п) umi.y, bb
öti-'o споря, препиром се (тОТ jedm
um/Uher etW' (Akk) c нсиoпo за ce-
що); sieh ~ 1 о—рое сп. споря (с
някого за нещо)’ 2 (оря с-, вою¬
вам OTöuГjejlr clW' (Akk) зoГирО'нв
нпщо)'
слйшогг
Cprichw Wenn zwei ясН — freue sich
Ber lilUie Когото двама се к-рат.
третия- печели;
Darü^m llssl sich nOcHl - Това е зъл
от всякакво съeшпшнe. по тои— ня¬
ма две мнения.
SUreiUeu m. - 1. geh етрeе. икекр-
ннк' 2. veralt зоиш.
SUueiUeiet f -еп караници. рмзпрм-
зни-
STrelTiaii - гц спорен впeеoо (проб¬
лее);
In - В сл'еoй шо ситр-
SUriOUlna/c ’ спорен зппртС'
SU—r/t/espnäcS п дискусия. спор (им-
yепш. птлитиеeсkи и ДР')-
Sireüinunmel т umg pejoe ooвпa-
дмия, скандалджия.
sUu||T0d adj - stnitti j’
Jelm. chw. (Akk) - mooHin Оспор¬
вам нсикeх нпшo-
Slueieijkeiien nue PL спорове. раз¬
правии.
SUueiUkirfie eue PL зптръмпши си¬
ли (но дадена строно).
c1rei1iusUi/ aäj обичащ да оикрн.
готов за спoр-
SluelUnuoHU ’ = SeueiiCueree.
S1re|eounC1 m спор;; момент, тке~
на. № която имо рaзшoгпaсип-
Su-etl-oß S1пlt1rosc п geh боен 0^.
SibHlUsocHc 1. обект иа спор; h Jue
прoеeс, дело.
SimiOtseUnfil ’ пoeфлпт-
SUriiUsuöSt,aJPL оaсдливoот. свод-
ливост.
sUmiiUsUohtlg adj заядлив, озaдлиз.
търсещ повод зо сиoр'
SUrnttWerT т Jur стоИнос- шо уиo-
ра, зароди ноИто се води дeпк-o-
sUmcrg adj 1. строг, суров-; h. стрзк-
тпш. точен' 3' остър, лют, тръпеив,
пикантен (вкус. мириоea);
Er ist lün -ar Lcbncm ТоИ е строг
'ентeл'
Hier Seriscnu eins ~e O-diune Туко
цори. строг ред
- verboten! Строго забранено!'
Elm -cm Wlmtcn Люто (сурова) оиeo;
SlcH - in Ber VondhriT Suiien Гке-
ио сп придържам е предписанието.
S1n|N|e f o-PL строгост' сyртвтут.
sTm/m/TOUssig adj силно висзoопш.
тсст Oтeеeтст).
shujngginommiN ^№N1 jcronecn
752
adv строго взето, строго поглздно-
-о. вуъшeoоm-
stmcma/iäuilg aäj силно вярващ, ор¬
тодоксален.
ctreN/|ncSmcg sirsni m/Sm/m
unn-У, ТС ае.У. следвам стриктно.
воeмaм са сериозно (правило, ука¬
зания).
Si—cß Stress Bst..J m O.-PL Med стрес.
seresiensw.'. hb ti.y, 1. ирeдноаин-
аам стрес; 2 изморявам. но-кшo-
вом.
sTitnl/ aäj umg напрегнат, сзре-
сиращ.
SiueßsiliuiüoN S1пlscsfeüo1ior , Meä
стресово сиmyoция-
ShuHioH [sincif] m, -es Texl сарлч, елос-
тична mскoн-
Sl—au ’ о-Р/. постелка но добитък
от слме— и др-
STiTudosn ’ солничо— за ръсене (с
подправки и др.).
SiueüBlise ’ Tech рaзпепозамmплнo
дюза.
sUncuiN sw.V. ТС оп-У. пръскае, си¬
пя, поръсвам' öii.', 1 теза (чувал.
кесия); 2. МИ рaооeйвo (пушна, оръ¬
дие);
Solz in lie Suppc - Посолявам су-
пота'
Zucker ouT dcm Kuciin ~ Поръсвам
сл-доиш- със захор;
übe-te 3111. Sund im Bie AljHN ~
Хвърлям някому прах е тентп;
GesTreules Licht Рaосeсe- светлино.
Sireuer m. - склкие—, прибор зо
рпопcп.
Siueu"eiei п O.PL Мй рaосeсe oтсe.
рoзупякo сmрлп6--
Strnnjil л O.PL еа-приал з— ръсе¬
ше, рaзnръоивaee Oпссък и де-)-
sulHunen sw,', hejтe Ohr.', скитам
(се);
SiueuNende Hurds Coитaши кyелm--
Sibiuneu m. - скитник.
Seriusoll п СОЛ зо рПСПСП'
Ser|1C1NB т о-PL пясък (зо посип¬
ваше шо хлзеитп при птллднеa)'
Seu|1cel eue PL стърготини Вот тес¬
то, нокос и др.).
STrcuscIkucHcn т Krchk сладниш с
тпсапли с^рготиси за пoршиmyрo-
SUniüumg /, -пл еoзспИвaип; еoо-
прпскв-ee.
SimeülucCer т о,Р1. зо^р шо ^сък,
753
DEUTÖCHBULGЛAI&CÖtEC WOßTEP&UCH
si-gmc-N
ситно захар.
Sirjob m. -st. епетo, рязко, щрих'
h, ивиеa, окeo, мес-сос-; 3. учас-
-пk, роИои; 4. ято Впрелп-си пти-
еи)' 5. тире дефис, тиресцп'
Einen ~ irTcr Ви Veujin|eNe ileien
Cпaпoм еeрma но мисоло-о. eеи-
ключи—; с мис-лото'
umg JndM' einen ~ lumch lün Rich-
murg таеН/т . Обърка—е сяком'
сметките’ осует-яв-м еу плаеозете'
umg BtoT noch ein ~ sein . Станал
съм на кука;
umg Jmdr. au" kam ~ Sibam Има;
зъб са някого'
umg Nach - und Fadcr Основно,
какао -рнбвa, порядъчно;
Das jeht mür acjan dem ~ Тои— ми л
eпирзнmeo'
Aui den ~ /chem Проституирам.
SinüoHonde m електронна морои-
розо— ко— С-TkO-
sirlcSeim sw-У, Tb О-п-У, рисувам
щрихи оaшрнвoзae.
Su-Iobc- m. - umg проституиращ
MПM-
SlmücHpuNCe m точи— и о—ппaaя (пре¬
пинателен оcoн).
S1m|eiucgen т a~PL локален дъжд,
локално ирпаoлнвaee.
cUu|oHweüse adv Meiere еа место.
ч-отнеeo'
Es wind ~ uegneN На мeу-a щп пре¬
вали.
STrjek м. -п въже. дебела връв.
шнур'
umg Kleiner ~ Нееиреио, лудети¬
на. малък обесиин;
Jnim. ап chw. (Dai) linen ~ ВиеНет
Използва; думи (постъпки) но ня-
oттт, зо до еу н—вредя'
Wenn olle -е reißen В краен слу¬
чай' когато ломът опре о oтooлo-
Si-ioKo-hett J илл-■ивo.
slutcken м И hb ii. '.JOtf. V, плета (но
две куни).
Siiüokeiün J -пеп плпточно.
SerZcKiomN п ирeждa за ипeтпcп-
ST-|oCJiöCe J плетено жнлпmoOl
SUnjeCl/Iter J въжено стълб—.
Siuickn1seSüner плemaеe- e-щинa-
SUnickmöde f■(oднк плетиво.
StricKmuster п плетка'
umg Noch Iim /tnfoHnn - По същия
шaеин-
SiiioCmud/I, игла (хун—) зо плп-пнп-
SluZcewiuen mir PL трико-ом, пле¬
тени нздeлия-
SU-icCzeug л 1. плетиво, eлe'oa'
2. плетени неща.
SirOjjii m. - еeс-лo (за нос и др.).
slutHjeln sw,'. ТС Ol,'. чеша (с че¬
сало).
STbjjne /. -л = Sirüenen.
St-ömcr m, - синино. ряоka to тя¬
лото оа удар с камшик или пръеoo-
sUmjei (fst„>.J akj тке;c, с-рог.
С'еиomee-
cirigg|ne aäf geh логичен и убеди-
тплен.
Siuip m, -s с-рипaийо.
SU-Oppaf -n umg 1 връз. впеии, ко¬
ноп’ 2. шнур, връоoa зм обувки’ 3. тп-
лефОн’
umg Diue-gi on 1er ~ häm/en Гово¬
ря постоянно по телефона, вися с
ч-сове см телефон—.
Strippen мИ Tb öo-.y. umg прозя
стриптийз.
Stripper m. - umg с-риnaиоьoр-
SerühheriN f, -пеп umg с-еиe-з~
оьoркal
Striptease ^']1п0p1i:sГ’s1..-] т r.PL
стрнптийо.
sUm|tti| adf спорен.
Siuf/B п o-PL слама'
umg ~ Im KopO Holen Глупав съe-
SeräHbilleN m (оло сл—еа,
stuplilord akj светлорус, сламе-
норус.
SiupHilime ’ Bat смил. 6посмъет-
ииеп-
STuphdoeh п слампн иoкриз,
sUnjUiunm ad/ umg много тлхи-з.
shbтtHU1uilnГsirrzHfoubij adj сламен,
с цвят на слаеа.
StrgSTeinn п о.Р1, огън от сломо;
üCerte краткотраен пламък, ороткот-
ройно 'илечпкиб'
serongilb adf жъкг като слae--
STrpUHuim т сл-моа’
Sic! wti ein ErTrirCimlen ar einen -
KlammeM Хвощом сп оа-о удовнио
зо слaeoa-
SUrpHHuU m сламена щoикo-
slmpHüg adf оа-о слома;
Eiw. schnceCl ~ Нпщо п безвкусно,
сяео никакъв вкус.
SimpHnonn т 1 плошило (от сл—-
ма)’ 2 подстазено лице.
SU-oHnuile ’ сламена рoroоo-.
SUmphpuppc ’ плашило (от слмeo)-
SlipHsoce т сл—мзиин.
SeupHccnncüIem1ccSiNC ’ Laedw =
STböhsohreOier'
SUbphschrrliem m Laedw слоеорп-
зaчи--
sirpSiroeCcg adj umg много сух
(пръст, земя).
S'hnnhwit’iwd сломена вдовицо.
SUrp^bwilwer т сламен вдтвпе-
SUm/thb м. -е 1. pefan скитник. улич¬
ник. безделник; 2. шмекер.
sUmoicher sw.V, sm ОГе.У. соитом уп-
Shron m. Ströme 1. гoлсмa река'
h. течение. иoaoи; 3. o,PL злпотри-
чпсoн -ок;
Ein ~ vom Autos По-ок от коли'
Es gießl On Sl-ömen Вали ирoливeи
дъжд. вали кото- из ведро;
Gcgcn Ban - ceHwieeen Плувам
срещу mпеeинeao' Не споделям мне¬
нието шо другите;
Вen - liNccHoI1ln Включва; -она.
Siupnabiretsnesim 1. потребител с—
eлeк-еoпeeегия; 2. Tech аокосеема-
-пл (на трамвай и др.)-
sl-onilwä-ls adv Мнодол') по тпеп-
eипто-
Siuominieüger m Tech амперметър.
se-pno1rwäгtc adv Онагорп) срещ'
тпезкнeтт.
SUmpmansfoil m прекъсвал; шо тона.
SUmpnhcaiisprrichiui д/ токово кото-
варвасп.
SUnpnbeit п корито на рлко.
S1npni-äcke ’ 1 TecT паралелно
свърозмшп' 2. мост над рпоа, -нвз-
дykт-
SibpneÜNShor1Ng ’ пестеше на moк-
siuömen sw.VO smibC ö-г.У. 1. тека
(иодо); 2. лея се’ 3. нолизaм се сил¬
но (струя)’ иоmиеaм Oпaо)' 4. с'^-;
се (към нещо), нохлуаа; (и нещо)
Охоро)'
Вiн Kinden sU-öel/m aus dem Zin¬
nen Дпеa'o излиоoвм от с-аято*;
Kalte Luft si-önie Ins Zimme- Сту¬
ден ипод'в нахлу в сaaстa'
-dsu Rejam Пороен дъжд.
siuömcrB adf силен Oдплд)-
SlupneNlNoHmi ’ moиoomeпeaee-
Sl-jner m. - скитник.
cirjмe-N мИ. sn Ооп-У, umg ски¬
-ом сп.
48.
GAßE/POFT
754
SlipMe-ieuge-
Sl-рме-ееи/еп m ;пeo-еoтпeпрo-
aoр-
SiroMsrzeiein/ J eркзовкоо'вк
но eлeз-еoeкeепнс' генерираш; ea
-ок.
SiroMgiBleU п Geogi е;епи б-сeйш-
SlrpMkoiel п елпктрооабел.
SiinmensieN eue pL разходи зм
плek-рoeeпегзс-
Siuonkпнüc т eпek-рнепоoo, токо¬
ва вeритa;
Dem ~ uN1eri1ceHeNГseneießeN Пре-
oъовaмГовсезвaм електрическа вп-
риго.
Siromleitcr т eлпзmриеeоoн eек-
водшин.
SironliNÜenfo—n J aпртднcмeнеca
форма Oосздмвoшм възможно най-
малко оъпрк-ивлeииe при движение
шо пр;вoоик средство).
Sirpnmcsser т Tecb амперметър.
-кзoномeевa'eл-
Sironneii п електрическо мрежа.
SiromhHosн J фаза са тока.
StroMpreis т цпно шо тока.
Stromquelle J източник шо ток; ао-
oкзoхрoшвaш източник.
SU—onmcobmuni J сметка зо нонсу-
мирока eлeoтркeш;ргня-
Stnoimrei/llesbumg корекция иа те¬
чението са рпко.
Strönrienier т Оста-ичен) токоиз¬
правител.
SinonccHiog т токои удор.
S1roncoHneeee J бъро;й-
SUronch1ngin| J напрежение са
TОkO-
S1uoмcpcrrc J Bвеeмeeeo) пеeксо-
вон; ео тон-' режим ео -ока.
S1uonchüilCNleZ1 ’ върхово Iииoo-
зо) еааоаарваее но електрическото
мрпло.
Se—oмciäuKc J сила на тока.
S1roмctoß m елек-ричпсои импулс.
SiuoMinrldhter т Tecb ирeo5рaо'~
ва-ел еа ток.
Stiömuigg/ -еп mпеeннe'
In eine ~ |eruUeN Поподом е 'eеп~
шип (иа реко, море);
Eins warMi/KolUi ~ ТoплтГстyдeнo
течение;
Eime lilerorlseSe - Литературно те¬
чение.
sUrQnungc|ünsUig ääf аеродинаеи-
еeш. обаеха;; (с форма. бПaгoпринт~
ствощ— теmиеaшemo)'
SiuomvirbnuieH т O.PL консумация
иа тон. електропотребление.
SiupnecrBrouener т потребител на
тоз. шо пл;oтрo;шпртин-
Sironeercougun| J o,PL eл;з-еко-
caбдсвoшe; eлeoтркоoврocиocП'
Seronecгstäuker m Tecb усилвател
шо ток.
Sluonv^rieller m токоразпредели-
тел.
SluoneäHIeu т' електромер.
SlipmzuTUsiiugg/ oPl подаване шо
тон, mooтоoврaшвocп-
Sluoniüum [sh-'-} п a.Pl Cbem строе-
еий-
ST-öpliii/n л o-Pl Plaem строфан-
тис (лечебно средство при сърд-ч-
ни оoбтлявocия).
SimspSc f. -п строфа. к^лет.
stuppHasöh äkf у-рTфие;н, ко стро¬
фи Ioyилптн).
ce-Oilcr sw-y. Tb -'Ое.У. пълен съм,
изобилствам (с нещо)’ пращя. пре¬
ливам 0youГeoN eiWl (Dal) от нещо)’
Vom Gesundheit - Пращя от одрaвп'
Vom ScSmiiei - Потънал съе е мръ-
оomис;
Vom FiHIern ~ Гъмжа от прпшoи,
sinubblig akj umg рaоркшeн-
Siiglel m. -1. водовъртеж' h KacTk
Щрудел'
In einen - gнi11enГVoN cimcm - cn-
gniTfer werken Попадам във водо¬
въртеж.
c1ruBcIn sw.', bb öfi.y. образува во¬
довъртеж Iакдo)-
SU—ulelwirn m ZaO еeсeиеeот чер¬
вей.
SiuuKTir /. -em структура. оис'eea.
рeд-
Si—uC1u11Iicn1s m o-PL Ling струю-
''рмлноъe.
SiruCeuuonolyce J структурен око¬
лно-
StbsktiiUingiegiMlструктурна про¬
мяна.
S1rikiuieeencne е структурен еле-
MПHT-
c1u1CiiuнII akj с-р'omyрпн-
SlriCiüTorMel f Chem структурн—
формула.
SiuukUu—g/wehs m Text релефна тъ-
00;.
ciiiC1irt|ucnsw.y, hb ii.V, с-рунту-
риром (съчинени; и др.).
SimuCiunn/iouM J WinOтch структур¬
но реформа,
SimiCiirloplie J релефен aaпem-
Siruklü-wondee т о.Р1. структурна
промяна, реформо.
StrumpT m. CiгümpJ' 1. (дълъг) чо¬
рап; h Tecb гaоoвo етрoпеe'
Si—ümpTBoni п ластик Она чoр-eн)-
Sln^üMpTOaiifk J екрaпeea фoбриoo-
SiuuмhTnueieu т жартиер.
STrumpfHose J чкрaпoпaшн-
SUп1nhfмucCe J екеoпeиo маска
Iиoпр- при обир, иoиoдпшип)-
Si—unk m. Sirüeke Bao 1. ккеaн (но
м-Р'лс, зелка); 2. ипШ'
sU-upplg adf L четинест. шрпoeaл;
2. рaоркщeш, етелaв; 3. рунтоз. кос¬
мат Bоo животно).
STruwwelpcTer т Рошльо (името шо
герой от детска книжка).
SUiyehmjn [ci...ГT1.-.] п o,Pl. Plaem
сmрнхннн.
Slube j. -п umg утoн-
S1uiegrl1ecie m. -п, -л дежурен
по помещение’ дипв—лпс (е казар-
мо-а).
Sluierouresl т домашен арест;
- haben Намирам сп под дoммщпe
арест Озо дете)'
Slibcndlensi т оЛ дежурство по
птeпшeшнп (е казармата).
SlUBegru—e_C/ajH бледост, нподрaз
цвят (породи стоене е зотзореси —-
eпшeнис)-
SiubingieiHuii т veealfeed pejoe но-
5ниптпи yепн-
STuBniHoeKem т umg pejoe дкмoоeд,
доеашор.
slubinreoN adj чист’ който нп мър-
си вкъщи Внуче, нотно).
Siuck m ö-Pl Aicl шyoo-yрa-
StuoK п. -е 1' пaреп. къс’ h. пнeоo.
картина' 3. откъс. пасаж, еaсa' 4, ра-
еото. дело' 5. шeпo. лудория'
Zwei ~ Kueldi Дво тебешир-'
Zwei ~ Snüfe Джо сопуно;
Вuc1 - ZucCcn im Kafice reUmer
Слагам Оси) 3 бучки зтр е кафето;
20 - Viel 20 глови добитък;
Ein guUes ~ WeJCc Доста път;
umg Elm So—U/s - Arleil Много -руд¬
на работа'
Вuc Kostei eim scHömss - Gall Това
с-ружа много иoрн'
755
DEUTSCH-bULCAPhSCHES WÖPTEPBUCH
SiüfeNnukels
Eiw. (Akk) ап freien ~em tun Вър¬
ша нещо доброволно, по собствено
мелалие;
5111. noch eim - hegleileN Придру¬
жавам някого още молко Оощп из¬
вестно еaоо'oяeнe от пптя);
Große ~п auf ‘111. boiten Имам ви¬
соко миесип зо някого; впзлмпoм го¬
леми надежди на някого’
umg Du ПиТ lu Bin oheu cin - /е-
ieislei Добре си се иoдеeдил (Голя¬
ма наш— си оo6ъеkoл)'
Jmlm. eim мu1wieli|ec ~ sh1eleg
Ионпеaвoe аяком' пкщa (дръзка)
щптo-
Siücki^i^li^IO/оТ»/. 1. работа на окорд.
еа пoреп; 2. umg криво-ляво нозср~
щпco роботм.
S1äeCor1eü1lп т работник а— акорд.
StucKatur J -ei Aecl щукатуро.
sTühCelN sw-VO ТС te.'-lÖoi.V. правя.
съшивае оа пaееema-
StühCclndi J, -ее 1. o,PL спщнвo-
еп от отделни порче-о; 2. МОе-мТ
разпределение еа монети. банкно¬
ти. цески книлм по оaкйeкоamo им.
SiüökcsdhuelBnr т оз-ор ео иипси.
StühCi/wiehl п тегло ео отделен
eлeмeн'-
Stückgut л о.Р1, дребна Iпдиcиеиo)
протко.
SiäekkoHIe J каменни въплишa на
едри бхен.
SlücCkosiin eue PL рaовтди за пди-
ниеo продукция.
Siüeekurs m Wii-sch курс на отдел¬
но ценно oнигo-
Slüeeiiste ’ сппцифиooция-
StüeKIoHi m заплащане иа пoре;,
аоорде- оanоa'a-
Siäeknoiieгin/ J WiiOтch зотиров-
оо на отделна епииo книго.
Siüekvereauf т о.Р1. ирoдaж(o но
дребно. шо пaреп.
siäekwнisн adv на парче; п-ееe по
пoрчe-
Siückwe—C п o-PL сксрneнa криво-
ляво, eпоaвпршeнa работм.
StuBcri m, -еп, -еп студент;
- der Physik Студент по фиоикa-
SiuB|Nieroicioucei т о,Р1, Омпеду-
кароден) обмен шо отyд;cmH'
S1uB|ricroucwe0c т студеи-ск—
книжно.
Seu1HNeegiewe|iNg J студентско
двнлeшнe-
SluIjNlinblune J Boi ceeeH.
SiuleNlcniile J umg студен-ско
oвaр-неa-
SluIjnlinbuNl m с-хдпcтоoи съюз;
IgUiiNalOoNalen - Международен
съюз ea ут'д;штитп-
SeilimteNfutien л o,PL с-удпштсоо
оoo'сoa (смес от бадеми. орехи и
стофиди).
SiudHnIcnHeln п студентско обще¬
житие.
SUiicmUiiiüci и студентско ипупн.
Studcntinm/voile J студентски (ушт,
вълнения. eек-eсaн сред студен-
'нmз-
S1uB|NiersCSaTtr0oPL студее-ство'
всички студента (от едно yеп6нк за¬
ведение. страна и др.)-
SludinleNUNuuHcn nun PL студент¬
ски аплшпшня. прoaeстн-
SiiB|NisnveriTncUun| J студентско
прпдо'aвнmпло'вт.
STnlnmlimwöSrUefm п студентско
к(шeлнaнп.
Stulcriin J -пеп студентко,
s11BнNiiccH adj студентски.
SiuBie f, -п 1' шo'еcт изследван;.
утyдис; 2. Kuesi студия.
SiuBIcniufertnole т ирeбзв-вaшe с
yеeбeм или изследователска епл-
SiüBieNienoiurg J ooшс'лmaцис по
студентски проблеми.
SiuBierbewerler т коидидот-с-'-
дee'-
SeüBlenirieiT m материал зо зaоке~
но слпдиоип.
Slullenluci п студентска книжно.
SiuBieNfucS л дисциплина. учебен
предмет (въз ВУЗ).
SeülienfneunB т приятел от сту¬
дентските години.
SiuBleniorg т специалност Oапа
ВУЗ).
SUiBicNdelüincn eue PL токс; за
сппдвaee-
Siüllcndrippe f учебна група (във
знпщe yепбcт оaвлдeeип).
cU11ienHuIien adv във връоoa със
следването.
SUuliegkoile/ л подготзиаплпе курс
за следв-ее Она чуждестранни сту¬
денти).
SeuBierploee m студентско място
Мотпуската броИка).
SiulOrmnot m старши учител в ги,-
coоия (във ФРГ).
SeuBücrueTererBor m о-aжae'-yен-
тел (след поломес първи държавен
иоинт въз ФРГ).
Si1Biegnetcc J пътуване с ea'еea
цел.
SUnBienrl/Cleuglспециалност (въз
виеше yеe6eт оoаeдeшип)-
cU11i!Hпrn sw-У. ТСап-У.рОо-.У, 1. след-
вом, учо (въз виеше учебно заведе¬
ние)’ 2. опeдвaм, ноyчaвaм, проуч¬
вам. иослeдаoм'
MelOeln ~ Следим; eeдиенea'
Ein Probien ~ Проучвам, иоолeд-
а—м проблем'
umg Dir Sp/essea-Te - Преглеждам,
рaоглeлдae менюто'
An einer UrlvH-sSl^ät - Следвам е
университет.
SiulOHrcnBe е//, -и, -л ' 'чещ. уче¬
що’ студент. студ;ш-оо.
ci1B0en1 aäj umg със оaвъещeeo
аипщe oбеaзoвaннe-
SiuBÜHreinnen л veraltend роботен
oaбиc;--
Sluilo л. -s студио.
SUu11ocis m. Sludiaтi scl'izh сту-
дeea-
Siulium п o-PL 1. сппдвaи; (във
виеше учебно зоведплиз)' 2. проуч-
вонп. изследване (но нещо).
Sluie ’ -и 1. стъпало (но стълба);
2. степен’ интервал’ 3. стппеш, стъ¬
пало; 4. фаза. стадий'
Elm Shrocnkurs - 3 Еонккв курс тре¬
то НИВО'
В1e rCeSstr ~ Bem UgUcrcucUir/
wurde /ec1ohh1 Следващият е-оп
на изследването (еше преусаако-
вeи-
c1üTego—Ui/ akj сmспaлкаидee-
S1ü"cNiurueN m Sp омeопco 'сиo~
рeдo--
SUüirmiach л meзмоквндeн иooрив-
STuiimioigs /1. eoслeдoв-aeпeoс-,
иoу-ппeccтс-; 2. градация.
slürenTöunig äkj стсnaлoандee-
Seu'iml/Oi/m ’ 1. подвижно стълба;
h. йерархия;
Dia jisciishhaltifehe ~ Обществена¬
та йерархия.
Slufenpyronile ’ meрaокаидкм пи¬
рамида.
Siu'emraeitc ’ екогостппееео ра-
SUufenscnotiteu
GADEDOFF
756
keaa.
SUürensdholter m Tech многопози-
циоезн прпoъузoч-
sUmfenweisi adv пoсmпиeшнo, после-
дож-тплао.
cUüTia adf но стъпала. стъпалози-
дee-
SlüHl m. Stühle 1 стол; 2. ■тъоачпе
СТОН'
Jnin. einen ~ inbieUen Предлага;
на някого стол (Каня го дм седне)'
UBsrtrSleh zwischen iwc* SiiHIe set-
zem Сядам на два у-oлa;
umg. EiW' Uuut ‘111. vom - Нещо з
голяма изненада зо някого, нещо из-
еесодео няного много.
Slmilbein п крах на стол.
SUuHIeNeJeeriN| J ходене по голя¬
ма нужда. иочнутзaшe на еeрвo'o.
SluHIgoni т oPL Med втдпeп по го¬
ляма нужда, д-ф-кация.
SUyHlCissHn п иъоплoишиеoo зо стол.
StuhitcUnc ’ облегалка но стол.
Stuhisilz т с-доло- шо стол.
S1uiivlnc1oprun| J o-PL Med з—пен.
кОнстипациЯ'
SUikeiUeür Stuckateur [,,.to:T] m. -е
роботещ шyooтyр0'
STuCCiiur SUucCOuin’ -en ш'oomyрa'
Stulle j, -т umg с-eдзие-
Seulpe J -n мaeщeг.
sTülpcn M И TC ■ t-.V, 1. нахлузвом
Млзщо но. зпрвy нещо)’ h иoкл'изoe
Iшaиoa); 3. обръща; (с oимзomo на¬
вън)’
Ein Tuch UBsm ВОн SönueiBmasöiine
- Покрив-, пищ;шaтo мaщзea с
къриa.
SimhpinOrnii m ръкав с еаешет.
SUüIpcgnunBcenun m еъзмазем с
еосшет.
StTaipmuse J еии нос.
stuen akj ням' мълчалив.
Slümme mf -е, -и ням, няео.
SlueMet м. - umg угарка. фас.
STumMcipOcOOe J късо луло.
SlumMelSciwonz т късо (подряза-
иа) опошко.
SlynmlolM т ням филм.
STunehiil J O.PL 1. cпeттa' 2. мъл-
ч-низ. бeоeълииe-
Slumpen т. - пън, дъсзр.
STÜMpcr т, - pe/or некадърнин, ть-
пашар.
Stümpcnä/, -xi px/oe еесоопосона
ембo'a-
c1änperHuTU ак/ неумело направен.
лoщ, кeкмепсmзпe'
sTÜmpemп м У. ТС Off, И работя лошо’
Aui len GnO/c - Стърло шо цигул-
00'0.
stunpl adj L тъп. изaъиeн; 2. ма¬
тов (зо oтиеин-)' 3. убит Iевсm)' 4. еии
(нос);
- тосНеп Притъпя!—;;
Eim ~cs Mcscer Тъи, изхабен нож'
-cr BIlöK Тъи 06eоeионeш) иoплпД'
Stump" т. Stümpfe 1. пън. дънер'
2. амепттир— кора; ; опптиирмиррък;
Mit ~ uni Sliel 1icunU1ln Изноре-
нявае. изтръгвам с корените. уни¬
щожавам coпплик-
SlumprnosH J чип шту-
sTmnpimisig akj чиитшoс.
SeuepOsinm т oPL 1. безразличие.
безучастност' 2. тъпота, mппт'миe.
cUuMhfsiNNia adf 1. тъ^ тптиoв; 2. укy~
епш. тmлгеи-плпн Озо робото).
ceumprw)NKOн)It| akf Marl 'ппoъгп~
лeи-
SUäNlo!en g, - umg чос’
Für nin - kömmcm Идвам за мoлкт-
STumln j. -п 1. час, учебен час; 2. мо-
ееш-;
Eins - iNUferni Но един ч—с рoо-
с-кяcнп Iипт);
Eine gute OslouKe) - Повече от час;
Zu liUUer ~ Рашо Iсттpниmo);
Zu /uter * Навреме. е добър мо¬
мент'
Zu JcBcn - По всяко врееп, виноги'
Vom der ~ am Mob) Отсега нотатъ;,
от този момент;
Bis zur - До 'кои момент'
In dem ~ irr EnlsoHeOBin/ В реши¬
телния Iрпшoвoшнс) еоезнт'
Zcil und ~ wortem rieht Времето нп
чан—;
~n /nban Довом yртеи-
^11111 sw.', hb Ог.И, удълемвом
срока. omсркевaм Inл-шaшп)-
SUurlcmlipulue п вoрoриye (шо ирп~
пoдaаoтпл)-
SUuNBeN/esciwiNBi/KHilf o,PL сред-
иа скорост ео ч—с.
SUunBeninUei п вoтeл. даващ стои
за ч—с (зо секс с проститутки и др.).
SUünBenCiipmeter т километър са/
и час'
Mit 140 ~m iah-em Кара; със 140
oмГе'
sTuNBiglong aäj 1. nекдслжoаaш
еoстзз; 2. много дълъг, 6eоkрaпн'
~ UiIeroninueN Говоря безкрайно, с
еaсoвп по телефона.
STumiigioln m оaилaшaee шо чос.
поч—сово.
STundenplan т седмична прогр-еа,
sUuNlenwcosi adv на еoс; по е—ск-
зп; пoеoствт'
- orleileN Работя шо чaс-
SUür1erzahl/’бекй са Iтеe6ни, рм-
ботни) еoсoзп-
StumlcmzeOgcm m Oемсoаo) еолза-о
стрелна на еoстзниo-
sUürliicH adf 1. ем-чмс-ш, всеки еaT;
2. иoсmoснпн'
ВieDnr Autobus verkehrt - Този аи-
тобус се движи през час'
Вln Stud/mt sieht - mach d/m Ubr
Студ-атът гледа постоянно чoоoв-
ника си.
Sturlurj ’ -еп o-оркеoa са пло-
шoce.
Sturk m oPL umg 1. караница, еaо-
прoзис; 2. лпeo. клевето
- /cjem jnin. nacHcm Пуска; сре¬
щу някого олеиети.
Stngtnum ['cUлgUn^r] m. Cluelmen
kaоkoдьке Bзaeeо'вoш oр-но-a е
опасни сепнн)'
sUupüBOe) äkj pe/re 1. тоynaв. тъп,
oпр—ннеeн' 2. скучен, -ъe (филм,
робот-).
Stups т. -е umg лено 6лпсвoeп. ит~
бт-зoи;-
SlUpSnOSH /т НОС'
^1- akj 1. упори-. oиaи, твърдо-
тл-з' 2. тгрoшнепи. тъп' 3. втренчен,
езподиижен, тъп Oиттпeд)-
StünSeii ’ O.PL 1. -върдкпл-ви;'
'поритост' 2. тпрocиеeшoс-. тъпото.
Siunn т. Stürme 1. буря; 2 ата;;,
щурм; 3' Sp и—подпиие. атака; 4. Sp
нaиaдomeли'П'
Lil Der - und Drang Период но бур-
сите устреми;
G/jcm ilw. (Akk) - 1ои"ет Аа-кузае
нещо;
Jeds Barometer sieHU uu" ~ Някой
е и много лошо нас-ропние, готов з
дм избухне'
Sturmar/rOT" т МИ ата;;, соп—де-
нил, щурм.
Stu-nlirrOübre- т Höst щ^мбан-
757
DEUTTCCHßDLGЛA!<tUCfJE<S WODTEPCMCH
фюрер Мм—йор от войските но SS).
Slurmbs f бурен вятър.
SlürmbooK т Hisl сaeeк(иaea ео-
шило,
Siu—nbnoU п МИ десантна лодка,
c1äunнn м И. TD hi. К Mil отоо'вое.
щурмувам. превземам' Irr. И 1. бу¬
шувам (бу^я. вятър)' 2. Sp нападам;
se втурвае се Oн-eнксдe)'
Вil Kinder sUürmlen zum Kiuisscl
Децото сп зт'ршoвo към люлката;
Es ceüuмe Има буря, 6тщтзo. вил¬
нее буря.
Slürmei т. - Sp иaиaдamзл.
cUüunenpro1e akj geh изпито; и боя.
Stm-meslmonsnm п geh воят но 6у-
рс'м.
Siuim1iu1 ’ прииждане. птooеиoиe
е- вода (след 6'рн)-
stunnin/f ädf öm-, cfmc т Bude НоВнп
сом съм (5зз родители или хазяи и
еого да провя н-квото си нсooe)-
SeuiMg/päcK п МИ бойно сл-ряле-
ние.
Slü—MjipcCc J номбана, (иещо тре¬
вога 0кСОбeнт е мис-лото)'
siärnZcei adf L бурен; h. буен. строс-
ТПШ’
~er Bnlloil Бурни аплодисменти;
~л Zelten Бурни години’
Niehl so Ч По-споиоИно!
Siu-nii^^^ii^e ’ вп-рoтnoрпe фенер.
Sturniäutam п биене но камбана з—
'рeвoпo, набоТ'
Siuunleiter f Host обсадно стълба
(при ирпзоeeaнп са ирeиoсaи).
SlürnseHoIeN т щети от 6yря-
SeüuncehriT т бърз втд'
In - Много бързо, с (пео- крoеoo,
sUmumccHжocH adf Sp слоб в шапо-
дзнието (о-6ор).
Siu—msijnii п сигнал зо предстоя¬
що бурЯ'
Siu-ntlc" п Meteoe облост с ниско
oтмксфпрнo eaляпaн; и бурен вя¬
тър.
S1uumeo|el т Zool бyрпзлутииo-
STumwwontug/'Маг предупрежде¬
ние зо наближаваща буря.
Stu-mWgl т ураганен знтпр1 зи-
вър-
Siü-e m Mürze I. иaдaкп; 2. срут-
воне, рухване (е— скало); 3. рухване.
бликваше (но кръв)' 4. внeоaпeo спо-
доне (но цените)' 5. внезапио вло-
щaзoшe (но времето)'
Вer ~ les BouomHUers Рязко подосп
на барометърм'
Dir - Ber Re/liring Сваляне (ra-
досе) ео иеaвитeлу-вo-o.
SiüuzbooH m бърз плоеиески ик-
moз-
SiUrze /. -л umg 1. копан' h. резо¬
натори а тръба са духов исс-ру-
еент.
stü-zen er. К ТС --.', 1. пoвoпсм. ко-
туриое. уъ(aесe' 2. обръщам Осъд);
иооипзoм' 3. свалям Oпеaзиaплуmвк);
sie! ~(в^српсe сз Ми нещо. от някъ¬
де), нахвърлям сп o'зпрвy някого); sm
Oln-'i L подам; 2 втурвам сз, ^ър-
лям сл (и нещо). ии'ичвмм (до ня¬
къде)’
Jein. Ins Wocser - Бутвам. блъс-
вом някого въз водото
Das Flijziij stürzte ins Macm Са¬
молетът и—де— е морето;
Nicht Ч До ип сп o(ръш-l (надпис
върху oиoнoинo)'
Jelm ins Unglück ~ Правя някого
нещастен'
Er ist UBem eineN Sielm gestürzt Той
сл сипшa е k—мъко и паде—'
SlcH ins VerjNäjen - Отдавам се ео
удоволствия'
Dia Temperatur siüreUe von 25 in"
17 Grad Гeмиeрo'yрo-o спадна от 25
на 17 градус—'
Dos Blut sTünZe aus Bam Wumlc Кръв-
TO рукна (бликна) от р-н-т—'
Sipudilug . m оти-сно иииирaнл (но
оaмoлem)-
Siu—zOlui ’ пomти, иaдoши надолу
зодии маси.
ShunZjliirt J Med eкутрпeшт бър¬
зо ралдане'
SUunegut п 1—^^ товар Овъгли-
що. пнупo)'
Stumdheim т o-уиa зо eomтенkлe-
гно-н-
SUu-zCinpTTti/znuj п МИ връ^:и-
-мщ 6oe6oрдиркиме, щуко.
STuizmcg/m т силен проливен дъжд.
порой.
Stuß Siuss т o,Pl, umg глупости’
umg - rediN Дрънкам тлyитути-
Siute ’ -п Zrö кобила.
Seue(cm)"pbian п младо ooбилo-
SlulegmiicH ’ кобилешко мляко.
Stütz т -е Sp oикрo.
subalpin
Siutze ’ -я 1. пoдитрa' 2 дoмaщ-
н— пoмтшниеa' 3. опора, ит,дзрeпo,
иoддрпжзo-
Sulzim sw-VO ТС te.', 1' иoдрязв-e;
иoдсmеигамм Охос—, (рада)' 2. каст¬
ря, пкдoaутрсe Одърв;аа-а)' irr,'.
сепв—е се. стъ^свам сп.
siUtzcm -И Tb Oro'o 1. иoдnирae'
подкрепям' 2 überlr позововом сл;
Dhn KopO Im lie Hände ~ Подпира;
плaв—mo си c ръце'
SC/rc Meinung durch Beweise ~ Под¬
крепя; енението си c aр-тeпeaи-
SUotzem m, -1. къса итщи-; h TecT
щуцер. 'рс(ca злотно; 3. -ри чет¬
върти вълнен спортен чорап (6-з хо¬
дило)'
Stuiicm т - veraltend pe/oi конте.
фрoшm-
sTuTzig adf изумен. слис-н, уeaсн;
~ wenden Изненадвам сп, сeииaм се’
Jnin. ~ mocHin Изнпнодаам, с-п-
вом. слисвом шяoттo-
SUäUekonce'11 п oеaoп;днеee кор-
оз--
StüTzmauer ’ подпорно сапн—'
SlüTipliaic- т итдптрнм греда щу-
епр-
StüTzpunkt т 1 опорно moезo; 2 Ово-
елшо) боза.
SlüieuHu ’ стоящ часовник Она ко¬
мин— и др.).
SeüUeeeui1nd т Meä ирикеппяшм
прeврпоoa.
SlyhoNj [>cuoil1q] п o.Pi. дизайн. сти¬
лово оформление.
Sty—opor п о^1 угирonoр-
Suiiehi я T Ling ст-вили Мезин
от (алту пзиножо-о семейство, го-
жорзн и Североизточно Африка).
NB:
cub--’Cub~ слабопродуктивен еле¬
мент в немския език за образу¬
ване на прилагателни и същест¬
вителни със значения:
1. част от нещо. принадлеж¬
ност към нещо, срв- suBTropisch,
SubKuiUub'
2' подчиненост. срв- cubuleern.
SiloudlnoUion.
subolhin aäj Geogr с'5—лпийски
Впринодлежащ еа дклeнс вегетм-
еитшeн клас иа Алпите).
GADEDOFF
758
CiiueUl—r
c1iuIU|nr ädf подчинен; несамос¬
тоятелен;
Ein --sm Angestellter Ниощ слуеи-
'eл-
cub1uKU1seH aäj Geogr с'6—рк-ичеи,
с'бптлсрeн-
SibboUnlK m. -s Höst съботник,
sullossji adj Biat сy(фкснпee. из¬
мрял e окноaкеичeсkнс пприoд-
SuljeKU п. -е 1. субект; 2. Lieg под-
лoп.
c1B]ekUivГsmbjlkUie akj оy6eomнвeн.
SibjikUivüsnis т öjPl. субективи¬
зъм Bтепнип; птзeдeшиe)-
S1belKU1vüt|U [„.v...]/ oä субектив¬
ност.
S1B]|KUc1Ui т Lieg пкдеиш;шк под-
лолно иорeеecнe-
Subkontlnent m Geogi о'6кoнтинeнт•
(сравни-елно оaeoс-кс-;пe— част
от нтшmннлшт)-
SuhkUtTur f субоултура Iоеaвннmпл-
шо оoeксmкя'eлнм култура е роени¬
те но по-голяе— общо културо).
cihkiion adj Meä подкожен (ин¬
жекция).
sibt/m adj 1. сублимен, всзвнщeш;
2. изтънчен.
Subilnil п, -е CTem сублимат.
sublimi/usn е У. ТС tr. И 1. 'съвър¬
шенство;, о(лагородяаом' 2. CTem
сублимирам.
subei-im adf пoдeoрсkн-
suimiKuocköpiscH ок/ еарсвмикзто-
oтпиепш Отакъз, чп ее се рoииoоeaаa
под микроскоп).
subnjß cu1misc ad/ verali итдеини~
телен, покорен.
Subnudinieion J -те 1. субордина¬
ция. подчинение' 2. Lieg подчине¬
ние.
subnudiNteuen мИ. ТС ar,', подчи-
еявом'
Lieg -kn KonjunkTion Пoдчиeзae-
лее съюз.
subpolor adj Geoge с'б^^ляреш.
sibciBiär adj 1. сптмaпa-eлee, по-
eкшec; от(онднмеeи; 2. служещ
като сикeмтoтeлкк срeдсmвo-
Su1siI11uoUäeshrineip п принции но
сyбcнонaрeocттa Oдeлппирaee но оo-
дъплeeзя към nк~eнощи звеио в
сис-;еа-о и иoeмaee само е- тези
зaдъпмeизс. с които nк-cизщит;
овeнa не могат да сп справя-).
SubstBien eue PL субсидии,
subcknibtнrln тw.У. ТС аг.И.100е.И.
абонирам се, записвам се (за ик-
oy'ииa са книго и де.)-
SubsKrlption f. -ее geh —бон—еест
за пeеaaeo иртиоз;дeши;-
substantiell —.: cubce1nziee1 adj geh
1' вeшeсmзee, от5с-oшциaлeш; 2. съ¬
ществен' 3' хроси-елеи.
SülsTantiv п. -е Lieg спшпсmвиaпп-
шо име.
c1B111n1ieüereN sw.V. hb fr.', сy6у-
тметизиром, еатоварзам с функции¬
те но уъшeо'ви'eлнo иее.
c1bs11N^v0sci adj Ling сy6утaнmивн-
р—и. кото съществително име.
Sulslinz ’, -ее 1 с'бстошция. ве¬
щество, материя' 2. същност. съ¬
щина'
Еls1l1hässi|eГ/os1öum0/e - Твърдо/
тeчcт/тoотт(рoзнo вещество;
Etw. (Dai) "eilt es an - У нещо липс¬
ва съдържание. значимост;
Etw. /eil nim an die ~ Нещо ми
струи— у-еaщco много иoрИ'
substituieren sw-У, Tb шУ, зммeут-
в—м, с']™'-''^—; (dunoi clW' (Akk)
с шeшк)-
SubsTituTo m. -те, -ее заместник.
Substitut. е. -е заместител, сy6у-н-
тут.
Substitution j, -те з-месавонл. ут(-
с-и-теня.
Substrat е. -е с'бcтрaa-
sulsumücuen sw-V. bb Or,', geb cy-
мирме. подвеждам (unter ctw. (Akk/
Dat) под нещо: общо понятие и др')-
sulT/1 aäj 1. фиш. -пeпo Iрaолнчиe);
2 виaрoтeee. добре обмислен, из-
тъcели' 3. дплиоотен Гномен).
Snltmah/nl m. -те. -еп Math умо-
лзmeл.
нетииН/спи sw-У. hb а-.У, Mail из¬
важда; Ivom atW' (Dai) от нещо)'
SnltraKtiöN f. -те Math иовoмдoee'
Subluopen eue PL Gxog- стбтрoинк-
cüBUrphiscH adj Geogr субтропичен.
сУ(трoииепски-
SilvcmtZpi [.''v..'] J, -en Wirtscb
субеешция, фил—шсова итдkрeпo но
фирмо оа сар-ео са дпрл-в--a.
subventioncrcm sw,'. hb ar,'. под¬
крепям, - пкдnкeмпмe с дърлавки
noри-
cubveucüv aäj gel подривен (дей¬
ност. идеи).
SucHaktion J иодирвaнe-
SüeH1oeNci m о-Pl. служба зо из-
дзевмкe ка безследно изчезнали
лзцa-
Suoie J oOPL търсене, дирен;’
Auf der - nocH clW' (Dal) ^*1 Търся
лещо;
SicH auf dis ~ nocH chW' (Dao) mociin
Тръгва; да търся c;шт-
sieien тw.'- hD ап,У,1Оог.У, търся,
диря’
ВOl Scilüssei - Търся ключовете;
Rat bet jmdn. - Искам съвет от ня¬
кого;-
übeite Sie sueSi ün oihem etwas Тя а
мнително;
Wer sucht Isuohel). dir TimBct Кой¬
то търси. саеир—'
Sucher m. - визьор (но ooмпрo)-
SucHiurl т куче следотърсач.
Sücblaur т Tech плек-ронно прис-
пксoблeинe зо търсене и шaстрoйoo-
Süeimelkuni J спк6шeeзe за из¬
дирвано лие;-
Suohi ’ Süchte 1. страст (тасН chw.
(Dai) към нещо), е-кия. жажда (за не¬
що); 2 ириутрoутсвoшe (към нещо)’
Die ~ lieh Gell Жажда за пари,
млеcкс'.
SüoHigiohr Jопасност от пристрос-
тязмие Окъм н-рoтmненo средство).
SäoH10/ aäf пристрастен (към нар-
ooтиеи и др.).
Süc!e0/c mlf. -п. -п иорооеош' сар-
oкeaниa.
sioSUKuonk ädj о-виуим от норко-
тици.
Suöiinieiel п лорнотично орпдс-вT'
Sud т o-PL отвара; дзиои'’
Eim ~ uns KomilhinblüleN Чай (от¬
вара) от лойоа.
Sül т ACk S 06лз член) юг’ (с елee)
южен вятър’
Sie zöjam пас! ~Т; итmпплихo но юг
Suian/SuloN (т) Cтдoн.
SudoNHSH m. -п. -п стдoнпц-
Siiomnsün J -пеп судошко.
suloNisisöH adf стдoнскИ'
SüBifriCu Oи) Южна Африко.
SüdominiCu (и) Юли; Амeриoo-
Sülusien (л) Южно Аоня-
SuBuieäN f, -тп Med иomпкe.
süddeiisen adj южнтшeeоoи-
S^<^<^IiIf, -ee umg 1. еoпacицo,
759
DEUTSCHoßULGAAMSCHES WÖE^ITED^UCH
SünBenfuII
мацаница; 2. лкщa. кебреека р—-
боа—.
c1BllN sw.'. ТС О-г.И. umg 1' ца-
пое. мъзсс; h. роботя лошо, неб¬
режно.
Suleiwettcm п oPL umg pe/re лoщк
веeмe-
Süiem т O.PL ACk S Geogr юг;
In, mach ~ На юг.
Sud/tem eue PL Судети (планина и
Цестр—лао Еаркпa)-
siinTciiiitsob adj немски, харои-
-eеeн за C'дeти-e-
SäBfrücHee meist PL южни плoдoвe-
Sä1IäN1er т umg южняк Iчтзeз).
cä1ICNl1ceS ääj южен. юмисщ~
ни Вхарок—прзн зм Срздиземсомо-
рието).
sülllch adf южен;
~ У0N-.- Южно (са юг) от..''
~ les Gebirges На юг от плocииomo-
SüllicHe п o-PL Aste южно иoлселo
сияние.
SüBpciCN m O.PLГSüBöci Abk SO
югоизток.
Südaslcn-opu (m) Югоизточно Еж-
ропо.
südösTlich adf югоизточен'
- ^^m... Югоизточно Она ютoио-тo)
om---.
Sä1ocTжinI т югоизточен вятър.
Südpol m o-PL южен полюс.
Sülpolougebiei п южно полярна об¬
ласт.
Süisee ’ oPL Geogr екваториална¬
та и южното част са Тихия Океан.
SUBciu1eer meist PL южситп щати
(в САЩ).
südw^ris adv са юг, е посои— на юг.
SäIwнsilN m p.P^ГSäIwdce Abk SW
юпкзonaд.
Südwester т Маг непромокаемо
щзрoкonoлa моряшка щoпз0'
südwcsTlicH akj юпoз-naдee'
~ У0N-'- Юпкоoпoонк (и— юпoз-пaд)
om..-
SädwlcUwiNd т юпкз-naдпe вятър.
Südwind m ютен вятър, южняк.
SigsKonoh m Суецкият канал.
Sü"1 m o-PL umg иняeсaвo' пиялст-
воше;
In ~ В пияно спс-oяшнп;
Dem ~ v^nioilem Отдовам сл но иинc-
сmвт-
säfTeIn jw. И ТС ir, '.litr, И. umg иий-
вам си (с удоволствие, са малки
глътки).
cürTi| äkj umg пивък, с приятен
вкус ((иро, зииo)-
cuff1gü|uen sw,', ТС Oi-И- Lieg суфи-
гиром, о6рмз'аом дум- с помощ--
са eaстaзoa-
cürT1con1 adj geh иртшиеeш. с чуи-
стао но прeвъивтду-зo, сомомси-е-
лее Oлиеe, 'смизоа).
Suff/x п, -е Lieg суфикс, емстозоо,
c1/(jerieuen еИ bb tr-V. внушавам
Minim. clW' (Akk) някому лещо).
si/gestibel akj поддавощ се иа зшт-
ш-низ.
SügacsiOpn /, -cm уyтeсmия,
шил.
c1aaes1|e adf сyтeсmивзн. внyшoвмш
определен отговор.
S1//ec1üv"uo/l ’ gel л-велдощ. под-
сзaовмш въиеoс.
suhlen. яеН sw.y. ТС въргаля сп,
mърooлс се Oживкmиo)-
SäHNl ’ 0-PL 1. иоoтилeнил' възмез¬
дие' шоказолие 2. помирение.
Sühgcaliar т жертвен oл-oр-
cÜireN sw-У. ТС оп,'~ иоoyeвae 0ви¬
на. прпшka).
Sühn/opier и Rel иоoтиитeлнo еер-
aвa-
SäHneeerT1Huen п Jur помирител¬
но дело.
SäineeercicH т опит за помире¬
ние.
Suite [n^ii:u1jC -л 1. Mus сюита;
h. апартамент е вo'eЛ'
Sufi/d т/п. -е geh сoeтy6иЯстзк.
Sujel [zy'ic:] п, -s geh сюжет,
cükzlcsüy adj икслeдoвa-eлee, пос-
meпзeпe-
Sulfii i. ~x CTem сулфат.
Sullt n, -x CTem сулфит.
Suliir m. -е отлmoш.
Sultanat л, -л сул-ош—Т'
Suitar/me ’ -л сипала стафида (без
сeeoн)-
STlze f, -л 1. KocTk п-е-; 2. сала¬
мура; 3' солен извор.
sima—isöH akj Höst штмзрсoH'
summ Onierl 6ръм! Оззуи оа летящи
н—оeooeи).
SummanB m. -вп. -xn Mail съби-
роемо.
cinn1uiceH aäj сумарен, кратък.
обобщен' е резюме.
summa sumni-un umg сума суео-
рум, е края на oрoиш—-a.
Summe j, -л 1. Mall сбор; 2 суе-
Впоричла).
sunnen sw.'. TD а-,', -аеашикае,
но-aeaниkвae; Ölet У. (есмем Oиезлo,
оoмкл;m)'
Dfe Bienen - Пеeлнaп бръмчат;
Laisa vom sich Sin ~ Тананикам си
тихо мелодия'
Es ^111 miu im Bem OHreN Ушит;
ми nишсa-
Summcr m. - зумер, овсceе. из¬
даващ бръмчащ -oc-
sunniHren sw-У. TC hr,', усбне-e,
сумира;' sich ~ еасъбирам сп, ша--
е'ивaм се;
Вil eljlühhen klelnir A1C|obнN - sici
Еледеевниап е—лки разходи се но-
оъбнрa-.
Sumpf m. Sümpje 1. 6лото, 'реса-
зишe; 2. (лато, аиня.
SümpTbibeu m Zaol шyтрнн.
SümpTBoken m мочурливо иoевa-
SuepldoUti-hlunc J Bot обикновен
блоаняо, 6лameнеe-
SumhfTtebнn п Meä м—лария.
Sünh"/1c п CTem метан. блатен
газ.
SumpOi/liel п (пaaноaa местност,
eoч'ришe-
SueprSuhn л 1. Zaal блатно oткoщ-
оо' 2. umg тyлнйдмня-
sumpTOg adj блатист, мтетрлн3'
SrmpTotlsm т Zool воден пор,
норка.
SmepOpfloizc J блатно рaоmeшнe.
Sumc т o-PL umg ирaзни прикaоки.
дандания, щтм;
umg Viel ~ um ctw. (Akk) naohsn
Вдигам гoлсм шум зо нещо.
sumsan sw, И, TD ör. У. umg - simmem.
Suri m, -e Geogr протон. прклнв-
Sümie f. -e пряB; ирoвиeeинe. прeп-
еeщeeиe'
Um Verjilimg irr ~n Bliien Моля
за опрощение шо грeвoвпme-
SändenbeKenninis п изповядваше н—
грехозлтп.
SänBenbook т umg ноoтпнтeлнo
жертва;
Jndr. zum ~ тоеНст Превръща;
шяoкпo и изн'пнтeлшo мертво.
SünBinToII m o-Pl, Rel грехоподе-
ШИП-
GAßEQOJT
760
SänBlNgeIB _
Sündengeld m o.PL umg безбожно
много пори.
sUnBBen)Ioc ääj бeзпр;щ;и, - севи-
шeи-
SänIlNhf1ie т pxiae свърталище но
грехозе. но итрooo.
Sänden—e|1cieu л списък са прпхo-
зпае;
Ooae Elm tam/es - НоВет Дос-а гре-
хозп съм сатр'пол.
SänIlneergeBunj J o.PL Rel опро¬
щение но трeвквeтп-
Südler /и, - грпщшнK'
S^i^i^«^s^iir/ -пеп прeщлицa,
sümlSoil adj пр;щ;ш. греховен’
umg Dos Ost * leucr Тово е (лз(тe~
но сксит-
cänB1j ad/ грeщ;c. иoркепe, трeвo~
33;.
sünlOgen м И hb oti. И, 1 прпшa. до-
пуск-е прeщoo' 2. прпщa, нзвърщ-
вое пряв'
Gejen seine Gu^uriBSeiT ~ Вършо,
нзвсещаoe престъпление спрямо
одрмвзтк СИ'
Mül Woricr - Извършвам грях с
думи'
In GcdunKcn ~ Извпрщвae грях в
мисълта си.
cäNdicieu ääj umg отрoщнo скъп,
cupcu adj umg неeoлит. с'^, вър-
BПT'
Super m OoPl. umg = Sipirbinzün.
NB:
s1hнu-ГS1hнu- силнопродуктивен
елемент в немския език за обра¬
зуване на прилагателни и съ¬
ществителни със значение 'из¬
ключително качество’, срв, supcr-
Ocim, Sup/Toim.
Süperouio п umg стneрзтлa. изклю¬
чително ктлo-
supg—B akj изилюеитeппш, прeвсз-
втдпл-
Supa—Benzin п oJPL бeшонш супер,
supHrBiiiij aäf umg много евтин, - су
пeрeзmиш-
cupl—"ein adf извънредно фии. ут-
илрфии-
Saperßln т umg сyипрфилм. оaрa-
втmeи филе.
Sipe—On—Oiji f O.PL ирeвъзвoдуmвт,
c1hC1CIiJ ääj umg иоаъие;оeк
'еен.
S1he—loi1e т. -е Lieg суперлатив,
ирeвповoдшa c-;иeи-
Sihl—IoiiVisoi ädf 0'и;рлoтнипи-
cuperlcieni adj umg 0'ппрлeс;и.
много лесбе'
Sühнnn1ene f суперсила (страна с
огромен зопсен и иoтшoмиеeуoи по-
'eкенмл)-
SupeuMini т cyпeрмeш-
Supe—markt т уyипрe-рoлг.
SupcrmarKt
През- 60-те и 10-те години
широко разпространение намира
идеята за магазини Alias nrUem
cimcm ВocH (Всичко под един пок¬
рив). изградени са много супер¬
маркети и универсални магази¬
ни. които поглъщат малките
магазинчета. Анонимността на
пазаруването събужда обаче нос¬
талгия към т, нар. Tonic-Emmu-
LOdeN. т, е, към старите квар¬
тални магазинчета,
SüheunnBern adj тлтзaмoдпеeн.
SuperNova [„'W'.'] f Asin - сиръ^ож—
Мяри-) озeодo-
Supcroxid п иeркнcид.
SuperpiochHue п Chem, Laedw су¬
перфосфат (вид иоoтcmзeн тор).
Superstar т суперстор, много из¬
вестна и обичана звезда (от киното.
;у-рoдa-a и др.).
Süppchen п On: umg pTfof sein eljcmes
- KöCHcm гледам си личния интерес'
Suppn f -е cти-■'
umg Jedm. eins soHöms ~ lOnBrocken
Забърква; някому вy6oвo коша;
umg Din - oucIöffelN müsclr По¬
нася; noолeдутзнсmo оа лещо. коз-
то съм иовърщил IИоуср6вмe пoи--
рато)'
umg Jein. im lün - spucKen Осуе-
тяв—м нечии илoиквл, разваля; не¬
чии eaмeрeлня.
SuphlN|emäcн п O.PL зеленчуци зо
СTИO'
Suppengrün л о.РР. зелени икдпрoв-
ни з— cyи--
SuhhenCucper т umg дете. което
не обич— супа (по герой от детско
книжка).
Suppenkelle ’ епрпak зо супо.
SuppnmhöOO/i т супено лъжица.
Suppenschüssel J уyишиo-
SuppcnTellcr т чиния за супо.
Süpprnterilne ’ -IppegnechiSsel.
SuppcN^riet т кубче кoндeноирм-
иа cyиa.
SupplemcnT п. -е допълнение, до-
6овоа. притуро—.
SihhIen^cN^T1urd m допълнителен
том.
SupplittneiilüiSocmume/ допълнител¬
но достои;—.
SupplcmcnTwinKel т Math съседен
ъгъл Oдoпълвaш друг до 180°).
sippon/gben sw,', hD ап.У. предпо¬
лагам. допускам. приемме за въз-
моело.
Suppositorium п, Suppositorien Med
c'иoои-трий, cапшиеoo-
Supuieeiien m. - cвръвирoзкдлнo-
Siprileilfänidkltl ’ o.Pi. cарпвпрт~
зодимост.
SüprariToöNii akj нмдн—енoкмлeк,
лaодърeaвeн-
Suhremji m/m. -е върховно зп-уг
Оло попото).
SnufliCti [’c^:'eO.l.] и сърф.
sirfeN ['c^:fnJмИ sellC Oir-У-1. оа-
ром сърф; h. EDV сърфирам. емо-
тл;м,дoм в Ис-ерсе- е-злиенн стро-
ннен'
Sun-eatlsnus т aJPL Kunst, Lil сюр-
ре—лнзъei
siureoIOsiOscn ädf cюееeoлиcmиеee-
suum/m sw-V. hb it-.И, бръмчо.
Sirro/ol е, - -е оaмeу-нтeл, сурогат,
suspekt adj птдтоеиaпппe,
suspendieren sw.'. bb -i.V. 1. осво-
(отдавам (зр-мпсно от длъжност
и др.); 2 прeтутoeoвявaм, nеeзпc~
вам (дипломотичлски отношения)'
3' суспендирам (закон. кокс-ит'-
цин)-
Suchнncior f -те 1. (временно) ос¬
вобождаване (от робота); 2. cycипи-
дираеп, прп'утocoвнвaи;' 3. уycпeш~
оня.
süß adf 1. сладък' 2. сладък, оча¬
рователен'
TulnKen Sie len KoTOen -? Със зм-
хор ли пиете кафето?'
Sin Hoi eim -и Gesicht Тя има ми¬
ловидно лиеe'
Süß/ f O.PL cлaдoc--
cäßcn sw-У. hb --,'. подслаждам;
761
DCWSCHRULGADICC/EC WÖPTEPRUCH
SysijMBaiwcisc
Den Kaffee - Cлaпoм з-хор e oa-
фето.
Süßholz п ii: umg ~ uocplln пaо~
коя прекомерно eсkкгк, подеаз-
аам се.
Süßigkeit ’ -еп 1. o.PL cпoдкca;
h mmBo /Pcулaдиищ; б 5кСб0H; шеo
колоди, зохариш издeлня-
Säßk1rtoTel J сладък картоф.
Säßetuscne J чeрпщa-
süßlicH adf сл-деиказ;
Erfrnirne KarUoTOeln seHmicKen *
Иоeесоeмлнmп картофи упaдкнa;
Elm -es LCebsid Сладникава 'С-
eнвoo-
süßsuurn ääj cлoдko-кзc;л (aucl
überlr);
Вlг BoiBom scneecki - Бонбонът c
сл-дно-кисел'
Ein -cs LäeHeln Сладко-кисела ус-
eивka-
Süßcpeisl f опcпрm-
SäßciofT m Cbem зaхoрин-
Säßw1rrn nue PL сладкарски изде¬
лия, cлaдkнщн.
SüßwarcnindusTrie ’ сл—днорсно про¬
мишленост.
Säßwusscn п o-PL сладко Iеeекa,
езерна) аoдa-
Säßwucsl—Oesci т сладководна ри(о.
Süßwein т сладко вино.
Sueinän т. -е оюзпрee, вървoвeш
владетел.
Swact1ko ’ SwaтlOkвn свастика
Sweater ['svaie] m. - пyлтвзр-
Sweatshirt ['cyet^^:i] и, -s пaeyеee
пyлoапр-
Swiemlnjpööi ['..'риЦ м. -5 плувен
басейн (в хотел. грaдиea)-
Sw|ng т о-PL, суинг Oгoше)-
Swissair (..er-/ ojPL щзeйцoрcoн-e
aвзкпнлин-
syllaBisci adj cилoбиеeШ'
Sylioitsmus m. Syllogismen cнлoпн-
зъм.
Symbiose J, -п Biol симбиоза,
syeBioUOsdH adf симбиозеи.
SyMböl л, -е символ.
SymliöeBcUuumg aплитвaшп но сим¬
вол.
symiplhaOl adj cиeвтлиеeл, деЯст-
вощ като оиeвoл-
SymBoiiK f o-PL символика,
syмBoIicöH aäf cнeвoлзеee, симво-
лнеecзи.
symholtsi/сгед м.И Tb --.', симао-
ЛHЗHрMMi
Syмiolicmus т о,Р1. cимвoлизъe-
Syel^^l^iriTt J вподeЯcmзпнa сила но
символ.
Symmelr-ii/ -л симетрия,
symm£tr1coH adf симетричен.
SynnplhUld -п симпатия’
- fün Jndd' haben Имом cимиoaии
към някого, cзмпaaизнеaм шо ся-
ooгo-
SympathTnbcKumiunj ’ ирoявa, де-
моес-роция шо cнeиaтня.
SympaUbl/Bce/ü/umg ’ проявяван;
еа оиeeaaис. okaовae; еа симпа¬
тия.
Sy^]^^^hb^!^i1nrik т стачко в оcoк но
подкреп— са други cтoчo'иoшИ'
SynipatlSiocträger m прлдст-ви-ел но
noртис, комуто cиeпamиоирa' и от
други политически eoир-влeлня.
Sympathisant m. -еп. -еп симпати-
зoл--
sympotH1ccH adj cиeпamиеeш,
sympathisieren ж.К ТС öOi-У, сим-
потизирам Oeii ‘еВт ео шнooгo)-
SyMphoNla / -п Mus - SlgOnmic,
symphonlscH adf = siNronisci-
Synppsium n. Symposien Симпо¬
зиум.
Symptom е. -е оими'oe; (eпeп B'ü—
elW' (Akk) за шeшo)-
symptomaTisch äkj geb симп-омо-
тиеec, характерен.
Sympr^Imm1Hs1N1uun|Med лечение
ло симптомите.
Symoaoje ’ -n Rel уиш-гoтa.
synchron [...rC1o:N] adj синхронен.
SynchrgndetrieBe m Tech скоростна
oттнс със оилхpoлиоoaoрн-
Synchrorli ’ O.PL синхрон. сиех-
еОHHОУT-
SynchroinlasutitPi ’ -ee L Tech cншв-
ртшззaеия; h cилхеoшиоирaлп. дуб-
лае (но филм).
synchronisicren [„Мго...]sw.V, TD Гг.У,
TecT синхронизирам' дублирам
Iфилe)-
SynchronlStc-uNa [...Krö'..]/ -ee Tech
синхронизиране' дy(лир-ee-
SyrBikulicmic m o.PL синдиоали-
оъм-
SyNdiCoi/sU m. -ee. -xi cинднoaлиc--
SymliCot n. -е 1. Wir ach кар-ел;
2. престъпна -групировка, престъпен
cзeдиoam.
SyndlKu m. -s'ISyeközö Jur юрис¬
консулт.
Synlupe п, -е Med синдром.
SynKopn ’ -л Mus cншoтп. уишooпo.
SynKuliiseis m o.PL 1. синорети-
зъм. смесване са рeлипии, учения;
2 Ling cлнвoил. cиeкрлтиоъм.
Symjl m. -е Rel Cвe-нн' синод.
cyN|BiscH ad/ 1. синодален’ 2. Aste
сиеодичпш. cиштдиепckи.
synonym ad/ уншoинeпe.
Synonym п. -'ISynonyma Ling сило-
^e.
SyNönymIeN)wörnerbic! п синони-
eee рeелии.
Synoptik ’ o-PL Meteon cишoитнчшн
лaблюдeшис-
SynoptlKer m. - cиштnтнн-
synöpt1cc! adj cилoптнеeш-
Synliami ’ Syelagmen Lieg уиe-
тогеа, cнcтoo-нчco олквкоъеe-м-
ииe-
syNioK10cöS adf Lieg синтактичен.
Syntax f o-PL Ling уиcтoocиc.
SynTaxbe/ei ’ синтактично правило.
SynUHнcl ’ -е синтез.
SynlHesizen ['zymUisa1z.Tj m. - синап-
ом'кр.
SynUS/lik m, -($) синап-ика, синте¬
тично нодeлип-
synti|iiscS adf cишmeгиеeш'
-i ЕasruN Синтетични илооса'
syntheTlsIcr/g мИ hb ir,V. систе-
онрoм.
SxpHills ’ o-PL Meä сифилис.
sy^^ilii^ieionk akj (олен от сифилис.
SypHiljiiiKer m. - cифилнутнк-
sypHfl|eüsöb adf cифилиcmнеeш-
Syrcu m. - cнрнeе-
Sffeslng/ -nei cирийнo-
SyrOeN In) Сирия.
syulscH akj унрийcoн-
Syslie е. -е cиcaeea-
SysTcmanalysc ’ систеепн acoлио-
Syst/mallk ’ -ee cиуmпмoaиoa.
sysTcMaTiscH adj cиcmпeomнчпш. cзу-
темен.
systematisieren мИ TB ie-K cиуaп-
ммтнзнрмм.
Systematislcrum/ ’ -an cнc-eмoтн-
з-еия.
Syci|мiouwнtsн ’ cтеoи-ппcaвo със
огпo6нeeи елементи, пакетно строи-
mплcтвo-
sysUHmei/en
systemeigen akj присъщ ca онc'e-
м—та.
systimreiNBitöH aäf еролдебен спря¬
мо cнcтeeoтa.
cysi|n"ueм1 adj чужд нм оно-e-
мо-а.
sysh/mCoNform adf е съотее-ствие
със оиcmeмa'M-
Systcnkntik J критико еа оиуae-
,;—;.
cysU|мIöc akj 5eзcнcтeeeи-
Syci|neeгerBeuin| f eекмяea ла
системото.
SysUemewiNi т влияние, натиск оа
GABEROFF
строна на пклн-неeозмтa или о6-
шecmвeиa-a систе;-.
Sieniriun п, Szenarien cцecoрнй-
Senrn f. -п 1. Tleäi оеeea (aucl
überlr), h. Tleal картиса, сзлпииe;
3' oPL umg обожаваща среда; 4.
сцена, скандал;
Im Bru zweiten ~ des dultlcr Aktes
Въз второ-м картина (явление) но
трето действие;
Jmln. eine - nacher Правя №;;-
му ^6^ Вснондол);
SlcH in Bin ~ oisKennen Пкоe-вaм
обкръжаващата cрeдo-
762
SzcncnwecHscI m смяна шо оцeниme-
Szenns-zS/ -п 1. Tleal cеeиo, място
на дeйcaвнeaк; декор; 2. лaeдщaфa,
ипйо-ж.
czнnisoi adf cцeшиеeш-
Szcptcr п. - veraltend окнитър.
siienlZTtsoH akj geh ш-yеeш-
Szltio j, SzOllen Brt cинепц.
Si1nUilhi|ucn sw. У, Tb ohn. V. Plys cеиш~
тилира, проблясва, блещука.
Szyllä f o-PL MylT Сцил-'
Zwischen ~ uni Charyhkis Между
Сцил; и Хорибдм (между две ед¬
накви опасности).
DEUTdCH-ÖULCAADtSCHEA W<OßTEDBUCH
TifeI|esöSäTi
T, i [hi:] m -jumg -s
те. двадесетота буни-
от ееесоа-о oобткo-
1/111/11)11 w. -п
meist Sg. тютюн;
Lichter/niillcirn’sluu-
Cin - Лен/мек/силен тютюн;
- anBauem Отглежда; ' тютюн;
~ u1ucHer’ccUNip"enГKuulr Пуша/
сеъроае/дъача тютюн;
Sieb (Dal) cime PfeOie ~ sUpplem Пъл¬
ня си лулмам c тютюн.
TaBaKanBau m oPL тюmюнкирoно-
вoдотвo' oaплплдoee еа тютюн.
Tibokr—nee f 1. тютюнева реколта'
2. бране на пт^т^г^]^^.
Tibikribnik ’ тютюнева фo5рннo-
TgBaCirtlnSuf/ f о-PL тютюнева
прoмнщлeнто'.
TibukluBeN т eaгaоиe зо цигари.
ToboCiingi ’ Med aa6-пoоa (бело¬
дробно оo6oлявaee вследсавие тю¬
тюнев прах).
ToBokeoscHuna ’ сепс от рoзлнч-
ши тютюни.
TiboCmoNopoi п Одържавен) моно¬
пол върху производството и про¬
дажбата ло тютюн.
Tilokriuei т тютюнев дим.
TabaKsBcuTcI т кесия за тютюн.
TiboCskosH J тобакер— Озо тютюн).
TabaKspfeifs ’ лула.
Tibakseeueu J - aoено (данък) зпрвт
тютюна.
TobukeroltC m Ö^io^e^|r eaгaонe зо тю-
тюсззи изделия.
ilbikw^roulHOiend adj тютюнопре-
ем6oтаaш.
Tiiikwaren nue PL тютюневи из-
дeлис.
TihoTjc-c [toBo'Ujelms] /. -п österi та-
базера.
lobelliriscH adf като aa6пиеa, зъз
формата но таблицо, -oбпнеeш-
TaBciis J. -п тo6пнеo;
Eins ~ iu"sieIIiN Съставя; таблица;
In cOrs - cümtuijem Нанасям е тм6-
лицо’
Sp Dia - iriUhmem Водя е moблнеo-
аа за класиране.
ToiHlIeneusiH m. -п -eSp = Tobeilen-
TüHncn-
1obHliinnd—n0g adj въз вид e— т—5-
лнеo.
Tabellenführer т Sp спортист или
отбор eaеплo, е ао5лИца-а шо кла¬
сирането' водач е юлoоирoшeтo.
Tii/iicnIeUzUe m. -п, -п Sp опoе-ио'
или отбор иа последно място е таб¬
лицата но oлacнрoшe-О'
TobHieenspolie f oPL Sp начало н—
тм6лнеaтo но нлocнрoшп-o;
An dir - liejHN Водя е клocoцннтo.
кмеeлo но —облицата но класиране¬
то СЪМ'
ToBcli/msToil т Sp --5Лие- но юла-
cнрмнeтo е мoмeeгa-
TiBeiiüeuen п oPi, тобулиросе (в из¬
числителното mзхeнoo)'
T1beel0ereucciine f EDV aaбyлa-oр-
Tobarmok/i e/m, - -абпршооул. да-
еквеaин-eлизеa (в Кмткпнеeозм
цпрoвo)-
Toblfiti п, -s поднос. табло;
Eiw. (Akk) uu" е/пет ~ seuviereg Сер¬
вира; нпщо шо иoдeтc. но табла’
pe/ae ofl Oran 1111. ctw. (Akk) auf
linHe siiie—men - sc—vierem Поднася;
eнoтeт нещо шо тепсия Oшaпoaтвт)-
TiliiTTe /. -п таблетка’
Eine - eiNniHmin Пия тобЛетоо;
Eins - im Wusceu auflöscn Разаво-
рям таблетка зъз иодо.
liblllienobnändOd adj приc-еacmпe
към медиоаепети, оoвнcнм-
TobiallenmiBiuoueH Tabletten rniss-
BmouöS т o-PL злоупотреба с т—б-
лeaoн.
Tobl/ttensuöHi f oPL зависимост оа
мпднзaeeш-Hi
tabu adj 1. cзeшпш. неприкосновен’
2. забрас-с;
Ein Theno isi - für mci Тее—та б
табу за мeш-
Т-Ьц и. -5 geh т-бу. оo6рaшo;
Eon - ВпсоНсп Престъпим; т—бу;
GejHN nim - verstoßen Нарушавам
aa6'-
iuliisOirrn sw,', TD -е, V. geh прев¬
ръщам еещо е тo6'-
Tjbili noso f in: nie etW' (Dal) ~
machen ликвидирам (въпрос), прик¬
лючвам c шeшт-
TobuIoUon m, TaCuta-oeen Tecb T—-
булотор.
TobiieHnmo n теем аобу.
Taobeles Oe: umg nil jndm. ~ ueken
говоря c някого безогледно откро-
впeo-
Tiohonctem m/п, - kurz Ticio Tecb
тохометър’ cиндoмemср-
TueHoeiierruBee f стрелко ea -—-
хометър.
TuoHöneterci1nB m o.PL положение
са -о^оме-ьра. пokaоoшнe ла —ахо-
ме-ъра.
Tachykcobltl’o-PL Meä aoвизaрдис
(ускорено cъреeбиeшe)-
Tidni m. - 1. порицание укор; уп¬
рек; 2' eлоocma-ъo'
Jndm. eineN - erU/flem Мъмря, по¬
рицавам някого'
Üter Jc|er ~ eutaten sarn Нп под¬
лее— иа шнooнвo критико;
Ihm UniTfi kein - Него е нищо нп мо¬
жеш до го тирeкнзш.
ТакеНа adf 6eоyирeчeн. безукорен
Oиквeдeeип, робота).
Ualein sw,', TD t-.V. упрекв-е, уно-
рявое, мъмря. осълдае, nкрзеaвaм
(wegen clW' (Gen) оa. заради нещо)'
tadelnswert adf осъдителен, заслу¬
жаващ птриеacнe. yирпo-
Tolcisagiiid т иеeдлoжeeзe за
oуълдoкe шо дпИеосааа са отделен
министър или правителството, еа-
провено е п-рлаеееаа.
T11cIcuoSt ’ о-Pi, pefoe мония за
иеиaиoyвaee-
Tadien m. - кри-изар. недоволсию
Taish|ke (пМзкСо] м, -я. -л -aдeнo-
ToBsHikon ’ -пеп тмджнчoм-
io1cHiKiseH adj maдмнкоки.
Tudciikisi1r (л) Гoдмнoиccтoc-
Toiel /. -п 1. черно дъска; 2. плтеa
(от камък. метал)' 3. табло зм обяви;
4. таблица; 5. маса, трапеза; ядене;
Ein Wort on ile ~ scHncilcn Изпис¬
вам дума са дъскато;
Вoe ~ ibwisoHen Бър1ша дъската'
В0н - uiräumen Рaзоитoe трапезото;
Eine ~ ScioKoIoBc Един щкkклaд,
блoнеe шоколад.
Ti"eIou"soUz m фруктиера (но зт-ми).
Tireibouweisi ’ строителство с ле¬
ки пoшплн.
Tiielic-d m Geol столова планина,
плото, зисона роенино.
TofilbesieeK п (висококачествени)
прибори за хронеше.
Ulleliiiitd adj готов за ooшcyмoеин
(консервирани храни и др.).
TifelfneuleN eur PL geh yдквтло'-
вие от добрата хрaнм-
TiTeldrs^l^i^i^iT п W0roтcb едеовреепл
Tolel/c^elSirn
GAßTOOO
но извършване е— двустр—шс— бок-
ково кипрoцис.
Tafeldescbiinr п Iкрoунз. скъп) сер¬
виз зм врoшпип-
Toiel/Ias п листово Oилтуoo. про-
оoрeеco) стъкло.
TafelC-cIda J тебешир.
TOfcliomd п Geol - To"eeberg.
Uoieim sw.' Tb оОп-У, geb седя са
празнично aрaпeоa-
tl'clm тw.У- TD Ое.У. oблнетвoм c
дърво Остен-). слогам лaeпeеис.
ПОсеоВИ п ooPL Oзнcтooзoеecтвлшн)
десертни плoдтвп-
Taiciöl л оР/. рафинирано олио с
високо oaепcaвo.
Tilil-unds f geh уъ'рoиeзници. ком-
п-лия-
Ti"ilsciere f TecT meшeoeджийуo-
сомицо, ножицо за рязале е- лис-
'ова ламарина,
Tilclsiiisr п o-PL сребърни прибо¬
ри за врмнeнe.
Tafelspitz т öтleri Koclk вид ястие
оа говежди бут,
TiOeeimci л голяма иткривкa зо маса
Täfelung /, -те 1. о.Р1, облицоване
с дърво’ 2. ломперия.
T1felwuccsu w O.PL (бутилирана)
минерално вода,
Tafelwein m тр—пезно вило,
TCfesmug |/ -лл Schweiz = Täfelung,
Ta": m. -е т—фтм Овид лъскай ^0'),
TaiTlIuse f блузо от aaфa--
TiflkieOd п рокля от тафта.
Tag m, -е I. дeккиoшнe; 2, ден;
3. nmuPO. (ВРП1М3К0
Güten Ч Добър ден!;
Es wird ~ Съмва се’
W/icHiN ~ Haben wir Heiil? Кой ден
смп днес?;
Eines -cs Еди; ден, иeдeпж;
Ат -е През дпшн;
Alle -//‘/Вет ~ Всеки ден;
Dem gonzeN ~ През целия дпи;
Vom ~ хи ~ От дп; ла дпи;
~ für - Ден за дпи;
~ urd Nooht Дпеем и кощее, де¬
нонощно’
Вer JUn/ste - Caрaщeзяm съд’
~ dcn (Icutsohen) EimHcft Ден шо изм-
сното единство Iшoеиoлoплш ирoиeни
във ФРГ. 3.10.);
Jnls. -е sind gcZtHIl 1) НяноИ ско¬
ро ще умре' 2) Някой скоро ще из¬
губи мястото си;
В0e т ctw. (Gcm^/vog ilw. (Dat) sink
jezChlt Нещо скоро нямо да го има'
Mar soll den ~ lieht vor kam Al/ml
tohcn Пнленmп се броят ш—есен;
überlr An dcn - Сомесп Излиз—е
наяве;
Bet ~c /escHem Погледнато отбли¬
зо, кото сл оoмиcлиш;
In den ~ HüreOm i/hen Живея 5пз-
^имло.
Gutem Tag
Поздравът Guten Tag! не е
единственият начин за устано¬
вяване на контакт в немския
език. На север може да се чуе
Moin! Moim!, в Бавария и Авст¬
рия се предпочита GUiss Goll!, ви¬
енчани използват Sa—vssSi в Швей¬
цария се използва GuU/zi etien-
oml!, в Саар и съседна Швейцария
може да се чуе Siir!; Hollo! е чес¬
то използван поздрав. особено
между млади хора в централна¬
та част на Германия,
ицаКии adf Zool действащ през де¬
ля Оживотко).
lOjaus adv От: -. Uaaeim всеки ден,
зилaги-
Ti/cBon т 1. открит рудник; 2, оЛ
добиване шо полезни изкопаеми и
открит рудник'
KoHIe *м - оВВопсп Добива; впп-
лища и открит рудник,
Ti|iiuoH п днезеик.
TuiebucHnumnH- f Wirisch входящ
номер (е mпрпoвckи днлинио).
Tiailieh т veraltend pe/ae лентяй,
6лздплкиo-
Tijejeed п деевии иaрн Опри но-
ммкдировоа; при иоIrл-шaeп но бол-
кичла ocипyртвk-).
iojeioni adv дни наред;
- warten Ч-ком дни наред.
TuieloSN т иoдшиеo. подсезно зоп-
л—щ-ке,
Tijelöhnii т HOs иaдииеoр'
UOj/m м V. Tb ihr. V. 1. umpxns: es tajt
съмва (сп); 2, оoceдaзoм'
Das PunluneNi tuji Парламентът
зoопдoвa;
umg EmdliöH tage cs bni ihm Н—й-
послб еу овe-шa (З-почва да роз-
764
5иро),
NB:
Toges- представка. която в нем¬
ския език е част от сложните
съществителни и нюансира зна¬
ченията:
1. по отношение на един или
(точно) определен ден. напр. To-
dHsp-oBiKliön'
2. по отношение на продължи¬
телността от един ден. напр,
To/isiaSu:;
3. по отношение на протичане
на дадено събитие през деня, а
не вечер или нощем. напр, Tijas-
licHe.
T1|eco1laUT т протичане ка деня.
eжeднeвнл-
Ta|ecori1ici т ooPL оaзoесвoшe.
рoзупeа—ce'
Vor ~ Преди зaзoрсв-лe;
Bcl - На разсъмваше.
TijesorbHie J 1. дневен труд; 2, за-
дплмeeисaa, оaд-еитe за деня'
Вie ~ 1—1еВ0/еп Иовърщвaм ежед¬
невните си оoослмлcис' иоп•ълшсвoe
з—дoенme за дпля.
Tujesldiaif m о~Р1. поареблешие шо
ден,
TiaesBefeHi m MU з-иoвeд за дeшс.
TojeSBcrieHt m (ееедлеизн) (юлп-
mил-
Toiescuini ’ деевее Ooтомe-нчeш)
крее.
Tageseinnahmen euePL дневни при¬
ходи Мн— оoвпдeинe и др.),
To|esercignis п събитието и— дeия-
TiacslaSut ’ пдеодиевшо nпm'вaлп.
Tojes|eridhi п ястие за дeшс-
TagesgespräcH л o.PL тема нм деня'
Dcm Fiigieui^l^iliui ist dos - Всич-
ни говорят за падането са самоле¬
та, имдaкe-o иа оммклe'o п тема но
деля,
ToaesHiinscHuil’-'еилшеe итлтин-
тернат (е което тепcнеитe се теoт,
хранят и пкmзсm 'рoеитe си).
To/esSöchsil1cmpet1itur f Meiere
максимално дневно температура,
TideskorUe J 1, менюто за деня;
2, депзно корта (зо пътуване),
TagesKassc J 1. депвла коса (в тем-
тпр, кило)’ 2. оборот за- дпин-
765
DEUTSCffBULGAAMSCHlß WÖDTEQöUC/
Tiiart
T1|ecCi-c m WOeOтcl курс за деля
Ока борсата),
TogesSeSül1mN|Г дневно Iдeкoнoшшo)
изроботно. иртновтдcтвк за дeкн.
TigesliöHi п O.PL дшевса свп-лишо'
Bit * urleiien Работя е— дневна
светлина'
üCentn Ans - buingen Извоедо; ная¬
ве Оло бял свят),
Toae^lii^l^i1projekt0]i m шеoй6иркeo~
-oр-
TagHsmieUci п Melean ср-дка днев-
еа ';еп;ро-'р-;
Вiн Tcnpctnutur Bahung ton - 20 Gnad
Средната дезено 'eмneеo-трo беше
h0 пеaд'у--
To|ismi111/im ’ меша, грижещо сп е до¬
ма си за децото иа рo6omeши майки,
Ti|esorBnun| ’ дневен ред.
TijispolitiK ’ аотуалео политико
Ото o-шoщeeиe са злободневните
nеo&лeми)-
To|lsprlcce ’ ежедневна прeco-
Ti|esueisH J пдcтдшeзшa екскурзия.
Ti/is-iliom f дневна дae5a-
Ti|essoiz m 1, Jur дневно ставно'
2, ррекийни ка лен (при пррстой в
болница. cmaрепcoи дом и др.).
Tiaesschau/1. umg пеeтлeд но съ-
(и-исто през деня Опо телевизият—)'
2 ежедепело лкзнeaрcкo предава¬
не по АЛО.
Tuiesspilzi’ л-й-ло-оимреното част
оа дeeн.
Ti/rst/mperatum ’ Meiern дневно
температура.
To|csv^rbrouc! т о,Р1, ежедневно
пomрe6лeинп; дплoeoшпe рaовтд-
Toä/sicOl ’ време (но дecс);
Zu jedem - По зунoт врзеп Она дзнс);
Um liess ~ isi wenig Betmilb По то-
зо време няма голямо дзнeeшиe,
Tu|isieiUung ’ зжeдшeвннк-
TieIc)werk п 1, veraltend geh все-
кидсеас— Веледсевна) еo5к-o' оo-
дължесия за дeис; 2, südd мяроо зо
повърхнина В~ 3000 -2)'
Siinem - nucHaeHin Върша си ра-
ботато.
lOjHeie adf светъл като ден,
UCjileh adj всенидизвек;
8 SUngd/1 - unheiien Работя то 8
час— шо ден.
tags adv ирeз деля' деспм'
En inheltet - Im Bumo. nocHls im eOne—
Bam Дене; роботи е една колц-ла-
рия. нощем и - бор'
~ ianuul На следния ден;
~ züvorГdoeo— Един ден преди тово,
Ti/sohlchi ’ длпве- сеяно.
Toecliil ’ O.W. осветената страна
ла Земята'
üCeeie Düs ~ d/s LcBcn Прия-емта
строи- шо живото,
li|cüвe- adv прпз дeня-
ta/tl/IieH adv птедипвло. всеки дeн-
Tajtnäunen m мeеaaaeл (живеещ в
света еа фaшmaоинme си, откъсна- от
реолсостт— човек)'
To|unBnooHigIeieHe -.: Tag-umi-
NachT-Gleicha ’ o,PL Asin ровноден-
савие.
Tagung/, -те 1. нтитрeо' конферен¬
ция; 2, оoceд-шнe' сесия'
WissinsoHofieicHe * Н-учно cecис'
Aui eincu - shbeenen Иокaовoм се
шо kОшфeепeцняГcecия---
To|un|sbü—ö п тргoинзoеиoшпc ко¬
митет (на нтифпрeшенн и др.).
Tojurgsori m сгродато, в която сз
провежда конгрес, ooшфeрeшеня и
др.
T1Junech1OJnumm п eзкпеaeм
Вдеевел ред) шо ceуня. конференция
и др.
ToaungsUeiinenMcu m участси; и
конференция. конгрес, оaупдoeнп.
Talium т. -п Meteor тайфун (в гро-
ииеитe).
Toigo J оМ тмйго (и Сибир)'
Taille ['111]:^]/, -л толия; кръст’
D1c KJail ist uu" ~ gcorbliiei Рок-
лстa е вталено.
Taillenweite ’ обиколи- но -олиято.
UalllOirt [tijjirci] aäj - втолли,
Taiwan Mm) Тайзон.
Taiwanerin ’ -пеп тoйзoшoo-
TifwoN/sc m, -e. -л/Taawarer m. •
тойванец.
TaKela/e (toes'I1:z^] /, -е такелом
М-очта. въжето и др. но кор—6),
Tike-öTT ['111131] mln. -s с-арт и— ра-
зпmo-
TukU м, -е 1. Muss, Tech тона, ри-
mсм' 2, o-PL -акт, makaнчeкут-
KeiniN ~ halcn Не при-зеова; чуе-
стио зо такт'; шп-oктнеeш съе;
~ halten Cиoозoм таоа-;
Jnin. aus Iim ~ Buinaen Объркв—е
някого,
TiktorieiiT /ритмична итaoчea ра¬
бота,
TiCieHler т шe-ooтичeoуa.
Tik1TeiUi|und ’ о,Р1, nтaoелo про-
нзвoдc'зo.
UlktTest akj 1. Mus уиптрee и такто’
2, sxl-вт сигурен е себе си (и 'ееши-
ято си. е олaeистa си),
Tik1|efüHe п oPL 1. Mus етаcтаo зм
ри-ъе, зм т—от; 2, тока, aakaичeoca-
TiCUlcrei] sw-V, ТС Оог-У. постъпва;,
действом тoкгнеcт-
iukiilienj Mus a-и-'зoм-
TokelK /, -еп токтина;
EiNc cmOol/uеОсНн - Успешна тактика
Taktiker m, - -aктнo-
iokeOseH ääj тooтиеecoи'
~н Monöycu Тoнтнеecки мoиeзрн'
-e WaTOen Тoomиеecoн трпмня'
Au -am Gründen По mao'неeоoи
cпoбрмжeкнн-
ilkilos adj нзmoнmнчeС'
TiCiJosigIcHti/, -xn 1, o-PL шeтaoтне-
нос-’ 2, шлmoктнешo постъпно,
taCUnäßlj akj рнaмнеee, и - същия
тоот.
Takteessen m Mus метроном,
TeKlsiocK m Mus дирипeemуи- и-лk-'
T1eisTnuOc ’ Tech пo'oенa линия
Всъс оoдaдee '00—).
ToKeslbieH m Mus тактова епр--,
laKivoli aäj тoк-неec-
TikiwecHsei т Mus ceсea ла такта.
Tal и, Täten долиео, низино; .
Ein enges’weiiec ~ ГяccoГшнекoa
долиео;
Der Boe! fliefli zu ~ Потокът се
cитcи- към дoлиeaтo-
illoBwäirTs adv надолу (по долина¬
та’ то mпепeнeaт но реката)'
Tolar е. 1, расо; 2. мантия, тога
Она cпднс).
Tltiufwämls adv eaпoрe Ото долина-
-а; то mпеeeиe-o и— реоото)'
Taib-ücke ’ виадукт, шaолeо.
Ual/On adv иoвптрe е долината.
Talin/e ’ mпушииo,
Talent л. -е 1. талона, дoрквoннe
(TUn niw, (Akk)Lza niw. (Dat) зо нeшo)*;
2, талаш-. талантлив човек;
Elm - rn-k/mg Подпомогом -алана;
Großes ~ Tür Sp-ieSen haben Иеа;
голям талант зо поиеи'
Ein v^el'^^tr^i^i^ii^lHimBes - Меогооб--
шoвaш талона.
TuIdninüi||rüN/
GACEROFF
766
TolcNtröilirudj f отзeтпзе—кe.
подпомагане ла -олос-и.
UiiimUO|ii akj талантлив, д—ровит,
ТоестИш adj без -олан-, 5eодoрec-
ToiniUsnobe f aPl. издирване но тм-
омe-з.
1oI|NTyoei ääf - талантлив, дарови-.
T|1er т. - Нш аолер Oоaaрa нееско
мокета),
TolTaUrt f Woetsch ;оИ-нис;ат— -ке~
оо е конюнктурното р—зииаие,
Tilg т o-Pl. лоИ. caлт-
Tilglrüse f Anal мoо-иa жлeоo.
Talgig adj eaоeл, лози,
Tiegkirie f лоено cвeш-
T1e0cmon m. -е 'aлиоeae-
^01, m о,Р/. = ToIkuM'
T0IK2 [Тз:к] m. -s рoоптзкр.
Tolkessel т oomлквииa-
TaeK~ciow, Tolkceiow [t^kCooI/ оa-
бавно телевизионно предои-се, ток-
щoт-
TaiCun п о,Р1, Mle moлo-
Taiiynamr m, -LeulB Wöntscb толи-
Moe, . контрольор при koрaбнгe-
Taini п о,Р1, 1. лено позлатен пи¬
ринч; 2 имитация (но бижу),
Tainü/öil л о.Р1. позлааееа метал-
еа оплoа-
Toieud т oJPl, Rel Талмуд.
Tolmuile f подиша,
Talsohle J 1. Geog дъно но долина'
2. Wirtsch сай-сисно aкеoa (на иоо-
лoeиеecoo рaоаитнп).
Talsperre J 1, яоoвнршa стено; 2, язо¬
вир. вкдoврaeилишп с всички съо-
рпжeeзс-
TilsUiUion J стоиция еа лифт е до-
лиea'a-
T|Iä1erTün-ind f = TaihmUeke.
talwärts adv = UoIobwärUs-
Tonhoiir рТотВигс) щ, -з 1. vTrallxid
Мио-изе) бaрo6aeеиo' 2, ArcT бара¬
бан иа купола шо сграда.
Tomium т. -е плртпф (за бродиране),
Tamburim п, -е 1. Mus даИре; 2. гер-
тeф-
Timpom ('11nhon’i1m'poln] т. -sMed
томпон,
TaMpoNencnsw.'. ТС Ог.У, Med-мм-
поеирам'
Eins Wunie - Слогом томпон ла
рано,
Tinlom п oPt. Oe: umg pejae vOci -
um niw. (Akk) noohsn вдигам много
шуе зо eeшo.
Tamd т OoPI, veraltend дреболии,
десшk'ЛkИ'
Billiger - Евтини дреболийки,
t|rl/im sw.', Tb öt-.V, 1. з-eзeaвae
се с нещо .шeзcoчнтeлcт' губя си вре¬
мето с празни работи; 2, veraltend
флиртува; (пОТ ‘111. с някого),
Tordcn п, -s тондем. велосипед зо
джама души;
(Aui eOmen) ~ foHmir Карам вело¬
сипед е таедпе'
Sp В0c Beiden Stürmer Bilden ein Ir-
|echicltes ~ Двамата шaпaдoтeлн см
добър, cиивpocнзнрoш т—ндее,
Tumg т. -е Boi водорасли, морска
трева.
Tomio т, -s aoeпo, много —псеи би¬
кини или cлииoвe'
Tongcns m, - Mall -ocтeшо-
Tamdimte /. -п 1. Mail -асгешто, до-
пирма-лса (към окръжност)' 2. око¬
ловръстен ипm-
ionieitol adf Math гoипeитпш. -ал-
гeш'noлeш-
iongtH—cn sw-V Tb öf-И 1. Mail допи¬
ра-елша е, допир— се до' 2. gxT отна¬
сям се до нещо. оocягaм бегло; 3. geh
повлияв—е Меислесе. деЯс'!™)'
geh Dos zerlmule DIskussionslHimo
mun ~ Само бегло докоса—е основ-
нота тееа е дискусия'-'
geb Eiw. iuN/iert mich nIcHi Нещо
сп ме засяга,
Ton/o т. -s тосго.
Tone m. -s 1, резервоар, цистерна;
2. veralt танк'
Вen - fUilem Пълня, ^ремдае ре¬
зервоар.
TinkobwISukonone J МП eрк'иаo-
-aшkoвк оръдие'
TiNklecKiI т копок шо рeиeрвoaрa,
tanken sw.V, hb О11,У.1ог.У. 1, пълня
резервоар, нмливом гориво. зареж¬
дам с гориво О—зтоеобил и др.)' 2. umg
зареждам се (с кураж; сеем въздух)'
3, umg ^йв—м;
Ö1 - Зоремдам с нафта;
umg En Uot zu vinl |H1inke Пийнал e
икзeчoт.
Toikcm m. - Mao тосопр. кораб енc~
meрнo-
TinkrnTlotee f a-eoeеea флото,
TimCirhult m o-PL съдърлосие но
рeоeевooеa.
TanKIagcr е резерво-реш пори; неф-
гобаз—' склад за -пеeк гориво,
ToNklosUzui т aа-oенcmeешa.
T1NkcäiIe ’ бeизнcкзклocoo-
TomKsohii п ~ TonkHr.
Tinkslelle f 6пшоиштотoицня.
T1rkcieIIenBecieeer т оo5о-взeиз
но бпшоншкcтoицис-
TonkcieleenüBl—"all т обир на 6ее-
зиeocaaeеня-
Tinkin- J бпшзнcтмeр.
ToiKwo/cn т 1. зогок цистерно'
2. aвmoеиcaeрea.
TarKwari т еo5т-eш, служител в
6eeоишoуaaлция-
TimCzu/ т автовлак от енcтпрcH'
Tinne /, -п Bal eлa-
TinNinioin т 1 Bot ела; 2, колед¬
на ллвo-
TiNnrnHorz п борово смоло,
TonneNHoli п елово дърво, чам,
TiNncnnokel f meist PL игли са плo-
TanNirwoil т елово roрo-
ToNnenlohfln т елова шншoрoo-
TarNenzwet| т елово клоним,
Tannin л, -е Cbem тaшнш.
Toieotnsquai/i eue Pl, geb тоит—ло¬
ви eпки;
~ anssUeh/m, e-liOBen Ио-српса—e
такт-ложи мпнн-
ToNte /, -л 1, леля; вуй;;' у-ениoo•'
2. леля Ioбрпшeннe); 3. umg pefoe
лело; Озо момиче. мело),
Tinie-Emmo-Lodin т малък eoпa-
оиe. е който се продава всичко (ка¬
то антоним на бeолнчcис cтeepмaр-
oeт)-
Tonlieme (tC'i‘elmo]/. -п тме-ипма
(дял от пeч-п6aao)-
Tonz м. Tänze танц;
Jedm. iim ~ оиГТогВг-п/Ватиеп Ко¬
ня някого шо aaше'
Zum ~ /сНсп Отивам ла танци;
umg Einem - ouTUSren’nuoHen Про¬
зя сцена. вдигом скандал,
Taizhou J оoвeдeшнe с дансинг, бар
с moшен.
Tinziäu т дрeоирмeo мeезa-
Tonibiln п eur Oe: umg Bos - sciwir-
/em тocеyаoe-
TiNzboBen m -aшекаa площад;—.
дансинг'
Jmlm, auf Ice ~ kcngin iennen За-
eoоe-вaм се с някого еа танцовата
площ-дка.
767
DEUT^T^CH-ßUCG^LDiSCHES WÖPTEPBUCH
Tilgung
Ulmecln M K. TD Ohi, V. L вървя ö -;;-
етиaшo походка' стъпв—м леко, пзa-
ентоeт; 2, тoшеyзa, прнуmъпз; под¬
скача (кол).
Uareen ж И. ТС öl-, y./fi, У. 'мие'иae;
BEiner) Walecm - Гaше'аaм валс;
Aus der RcOHs ~ Излиза; от рам¬
ките но обичайното. oеaoзoшomт'
umg Noel jimis. Pfeife - Играя
свирката на някого;
Sici halb UnU/mUBe * Гoнетаaм до
припадане'
Tanerr т, - танцьор' б;лe-нcт-
T|niem1n /. -пеп танцьорка; бале¬
рина,
i|me/uiseS adf 1, -онцов; балетен;
2. вoрeтпрaфcoн'
~п Bewegungen Тocеyзoлнн. балет-
ли движения,
TiiifiCeSc ’ -оецоаа площадка,
даесиег.
TanzKapcIle ’ оркестър, изпълис-
вощ танцово муши-'
ToneCinse J о,Р1, maкеoвo изкуст¬
во' aaeеoви yмeeин-
Tinzkuns т курс по тосцИ'
TorileJhner m учител по тосцИ'
Tinilicd п '-ецоза песб;, *
TinimusIK J ааецова музина,
Tine^^or п moкеквa двой;-'
Tarepartrcr m иaрaeьoр е танца'
Tonisool m тoше'иoлca оoлм.
TonesclSritU m aaeеoвa cтспзa-
TiniscHuli f щoтлa по тaшен-
Tinesporl m cпc-eоoaeлeи танци.
TalNeSтmglcr урок по танци'
Zur - jeh/n Вземам уроци до гoшеи.
Tanzturnier п конкурс за уъутeоa-
тeлшн moшен.
Tondvc—iNSälliiigl тocетзo зобмзо.
TiNzweisi ’ танцово мeлкднс.
Tapct п in: umg etw. (Akk) aui -
IrOidiN повдигам въпрос зо нещо
(сеприятно).
Tapste /, -и meisl PL тапет.
GemusUinti/oBwosoHiori Топ-ти
и— фнгyри/eнпши се т-пети;
umg (auch uCeeir) В0l ~n wechseln
Сменям обстаиовоаа-'
^1111^1 ’ отрязано дплжзea
но 'aиe'a-
Topitennuster п щaрзa, деспе ео
тапп-о.
Tip^^cmK^eii^itiii т лепило зо moпeтн.
Tupnl^i^i^röiic ’ ролка тапетИ'
Toh|UeNWlcHsнi т 1, сеяно, подмя¬
на на таплаи; 2, umg cмсca на об¬
становката;
D-1n|end linen - brouoHen Нуждая
се спешно от отпуск, от пoеиви-.
lopczjaren sw.y, Tb te.'. o5лeиаaм с
aaиemи, слагам топе-и'
Вos Zinner nii ~ Слагам лози тм-
пeтн е о'мсma-
Tipeziicrer м, - еаИсаор, който сло¬
га топети' тoпнцeр-
TehTe /. ~л’Tahfcr т, - следа от
стъпка.
tipien adj храбър' смел'
щeи. лe'утрaщиe;
Eim ~сп KCmpfem Сеел боец'
Din Scimiriin ~ cmи-а/еп Изтърпя¬
вам храбро болките,
T1hfrrkriU ’ oPl. храброст; сме¬
лост; бпзc-рaщиe-
Topic-KcaUsMidaüUn ’ медал за хра¬
брост,
Tapir /и. -л Zool топир.
tapp! iitenf шляп! Iоo наподобява¬
ше озткo при стъпки с боси крако).
Tappan sw'-V, hb Оо-.У. иoонraм пип-
eeщooe (посН ctw. (Dal) към нещю)'
se вървя, оmсивaм несигурно;
ВumeH Inn BunKIen Raum - Вървя
опипом прпо тъмното пом-щ-низ,
Täppisch adj pe/ae тром—!, ииnиaв.
непохватен'
Süc! ~ BcnehMim Дърла се eпиoв-
ватно.
ejps/n жИ ID/sn Ol-.У, umgvepiw.
двила се несигурно (особено за но¬
вородени eнзттши)-
Topslg adj тромав Озо малко, мла¬
до животно)'
Tinu /, Taren Wöitsch тора, тегло л—
опаоовоота.
Torortei /. -л Zool торош-уло'
umg Wie von einem - eeslocHen, gc-
iisseN Кото ужилен.
Taronftlio /. -sITeaeeilellei Mus та¬
рантела Iиmoлиoиcoн породен -оиц).
Uuntiren sw.', Tb --.У. Wöo0тcb •гари¬
рам, определям теглото e— торо-о
(опакози-то).
Tarif m. -е тарифа;
Einem ~ lufsieller Определям та¬
рифа;
Neun т uusnonBeln Постига; спо-
рoо'eeшиe за нови тарифи Овъзиаг-
р-лдееия)'
TuniTohceUeuß Tarirab$cS1ucs т
сключване им тарифно оeoемзyмп-
ние,
Tu-tfii1oNon1e ’ о,Р1, тарифно ов-
-кeкмия (провото, работодатели и
пекфcъюонГеaбoaeши дм сп оeкр—-
о'eявam зм т-рифеи-е възиoпрoждe-
1™ бпз еомесо см дърлои—'—),
TortfH-nSSuni /VÖttsscT твeлиеeииe
на тарифната стовоо.
Tu-ii|ech-äcH п разговори зо змп-
лaтз'e.
To-üf|nuhpн ’ торифес разряд, та¬
рифна групо.
To-iTKonTilkl т тарифен конфликт
(спор зм заплатите между рабо-о-
датели и синдикати/работещи),
io-ITOcS aäj тарифен; до --езфo-a.
Tariflohn m трудово аъошaпеaждe~
шие според oклпoтнзcнс трудов до¬
говор.
UinfOmäßli adj по тарифата.
Toil'parTNen m eoеaиьoр е колек¬
тивен трудов договор.
TurtfrcoSi п о,Р1. правни норми за
сключване и ceaзвaeп са тарифни
cnкрaоyeeeиЯ'
Tar|"mnmle ’ преговори за сключ¬
ване но колективен трудов договор
Опри oиепдeлсee на оaплomн-e)'
Torürsili т -—рифна стовоа.
Tim|"vertmi| т колективен трудов
договор, тарифен договор'
1un|fycriru/IioH ääj според колеи-
тиашнн трудов договор.
Ti-ninsilcn т O.PL Mit мoонзркзпе-
ни бои. маскировъчно боядисваше.
Tinnoniu/ т маскировъчен кос¬
тюм,
Tl-mcr sw-y. Tb tr.V. прикривам,
маскирам, оaeackирвae'
Sici оН ^1-^1 ~ Маскирам сл ка¬
то —'рист,
Elms Kanone im G/büsch - Прикри-
вaм/оaeacoирвae оръдие в хрocтнтe.
TirmiinBer nue Pl. Mil защитни
Iмacиирoвпеии) цветове'
Ta-nfe-iir| ’ защита- Окраск—'
TarnKappe ’ щonзa невидимо— (в
пеиkaоoнaп),
Ti-ппоме m кодово ноззмниз; име.
използвано зо прнзрнтнe,
TirnonioNÜsolion ’ кепaинзaезс,
служещ— з— lпpикеиmнп-
T^^i^i^i^g.’’ -те Ми камуфлаж. во-
Tarock
GABEDOFF
768
пеша маскировка'
TorocK mle. -s торок Овид игра шо
нор-и)'
^01/ Jo -я 1. е—итм Iп—оaроka.
дамско. училищно); 2, портфейл;
3, джеОб,
Eiw. (Akk) аи 1/п - zieien Водя не¬
що оа джОба си;
Die Härle In die -n cieeken Сла-
гмм ръце е джобовете; 6пздппeнеa'
umg Jmir, On Bie ~ sleckin Туря;
някого е джоба си
Ehw. (Akk) uns len ii|enen ~ BeeiH-
len/Tinonzierin ПлмшaeГфииaноирoм
нещо от собствения си джоб'
umg Für eiw, (Akk) ilel in Bla - gmel-
iim müssen Брсквoe дълбоко e oe-
cнс-a си зм нпщо;
umg Jede' uni Ben - iic/em Живея
eo нeеин сметка (но нечий гръб)'
ToccHenuuc|1bн ’ издание джобен
форемт. джобно издосиз.
TocöHlnBucH п ииип- е м—лък фор¬
ма- и с мени kтрнеи.
TosoHcmlneh^^rioj т издателс-зо.
специализирано зо джобни нздocня.
Taschendieb т джe6еиЯ'
Tisohenrobupion т мп рaзeнcaeиe
е джобен форма-'
T1ceHcNforno1 п джобен формат
Оза книго),
TisöHcngelB п джобни иaрH'
Tosohniimboli т съдържанието но
джоб—; осдържoнип-т - но ч-и-ато.
T1scHlnIonhн ’ джобно фенерче (с
бomприс)'
TosöHenmessT п джобно ножче.
Toccnenneenner т калкулатор'
T1scHencöH0um т cтсвмeм чадър,
Toscbimspü/ie— т ve-ältemd фокус-
НИК.
T1senrnchieieniiiek т px/or трик.
Tosoh/miiel п носно oприo.
Tiscbenuhm J джобен еocoвши0'
TiscSeNwörte—lic! п джобен реч-
ннн-
Tosohren м, -/Täschner т. - май¬
стор, коЯто ирoновeждa еoитИ'
TASS J о/L Höst ТАСС Oгeлeпеaф-
нато агенция нм бившия СССР).
Tlßcher TässcSsr п, - е-шoa Iи-
е-й, кафе).
Tasse ’ -я ч—шо Oоo ч—й, н—фл, мляно)’
Aus len - Ui/rKem Пия от еoшoтo•'
Eins - Ten Чаша ч—й'
umg Eina trühe ~ Скучен чтзпи'
umg scherzh Nicht alle ~m im SobuoiK
halcn Нп съм съвсем е ред, нп съм
с всичкия си.
Tastatur J -еп ипавн--'еа Она ком¬
пютър, иищeшa машина пионо).
^11J. -п клавиш; e-eиn'лa-oе,
-eпeпрaфпe ключ.
11^^ sw.V, ТС ог-УО пипам, oпнп-
вам; ГГ■'-К тъеcс nииeпшиoe (поеН
ilw. (Dal) нещо);
In Вunkeen nucH kcm LichtscHalter
- Търся е mсминнa'o ключа иа лае-
иa'a'
Sieh eur Tür - Придвижвам се пнп~
нешкое към вратата.
T1cteNirsl1nunen1 п Mus клавишен
ниоaрyмпem-
Tosienilifon т телефон с 6т'oин.
T1ctcn т. -1. Zaal пипaлеп; 2. TecT
манипулатор. телпг'рафпи ключ.
Tislo-ein п оргон ка oуeоoииemО'
TosUsünm т о/к oупоoинe.
Tot /, -xn 1. дело, дeйоmвиe' 2. под¬
виг; 1 олoдeяeнe. престъпление;
Eüms böse - Be/eiem Вършо иптдпя-
лие'
Eins guie ~ vollbringen Върша доб¬
ро дело'
Eim Monm 1er - Човек са деЯст-
ВИЯТО'
In irr ~ Д-йс-иителло;
Mit Rah und ~ С думи и дела'
EtW' (Akk) Bunob Bie - bewcOseN
Доказва; нещо шо дело;
Eiw, (Akk) in ile - umseTzcn Реали¬
зирам нещо.
Tatar m. ^. -ee 1. тот—рин' 2, a.PL
KacTk вид ястие: 'oтoрcoн бифтек.
TiTani/cist/oK п KacTk mo-aеози
бифтек Ocтртвo кълцано говеждо ме¬
со с лук, пипер. сол и cтрoзт яйце),
TiierennicHrZcSt J лъжлива нтин~
еа, лъжливо съобщение (за нещо
страшно)'
ToUiuim /. -пеп татороо.
ilierisei aäf тоторски.
TaiiccU0N1 т о.Р1. 1, данни Iвпв
връзка с прoизщпcmвнп); 2, Juo фон-
'иеeоки състав Око прecmъeлпeнe);
Dcn - reDsUelecN Уутoитзниoe иунч-
ии факти. фoкгиеecooтк птлoжeннe'
TatiintC/Iggnmg уч-стие е прecmси-
лелие. в зooкшoшoрyшecн;'
TateOnieii ’ Jue розличеи з-коло-
coрyщeния при едно ирпcmспкo дпя-
ЛИП’
Jue Moni im ~ nie versiehlem Raub
УбиЯс-зо при опит зо грабеж.
TilenBiini т оРк иoрив, стремеж
зо дейност, днeaeиеиoca'
Tii/idurS т о.Р1. - Tu1enB-in|,
ioeendi-ceie adj моден зо дела.
U/lemios akj бездпеи, иocнзeш'
- bni nfmem STu/il zuseher Гледам
бподeйшк при спор'
T1ienloc0/Ceii J о/к бездеЯкост,
пасивност.
Täl/im м. - Jue извършител Ме— прес-
тпплeинe). виновник;
Dem - fasscm Зал-вям иовпрщиmeля.
'TätcrlcsCHiCbiuige oпнcacнe ко из-
зпршиmeлC'
TjUamKu/is m кръгът от омиoдкзрe~
еи ири извършело пеecmпплпшнe.
TaUiusoHuit ’ -an 1, оР1 Juo нозпр-
щц'плcтзo' 2. гртиo нззпрщнmeон
Она престъпление)'
Taiben/ura т иркцec са новъещ~
восе иа прпутппл;шн;;
Вen - —eKorsinuOener Рлoтcутрyн-
рое ирomичaиeтo и— престъплението,
iä1i| ääj 1. р-ботещ (als ehw. оа-о
eякoкпв)' 2. интзcониeи; деен, окти-
зпш' 3, деЯствощ Меулнал)'
Als RccSUsonwolU ~ scim Работя ка¬
то адвокат, адвокат съм'
Ir ilmee Verlag ~ sein Работя е ед¬
но издателство'
tätigem swoV- bb to-V. ирoвс Iпooти~
ни)' oуъшecавяваe, сключим; Мсдел-
но); извършвам Iиртдaeбo)'
Elnicmi - Правя покупки
Noch ciNlga Anrufe ~ müssen Тряб¬
ва да прозедо още няколко телефон¬
ни еaигoвкрa'
ГС|Т^1^1^с^1ет’’ -те 1. професия' 2, ом-
лятие, оaшиeaшип' дпИлост'
SelNe liunTileSc ~ uirneSneNГuur-
jeleN Зaпoевaм/o'зoзвaм се от про¬
фесионалната си дейност'
Tech Außen ~ иинт Изключвам
(машина и др.).
T|ii|kc1Usieue1o! т сферо, иклe на
дейност, рeоте.
'Гä1i/CeitcberioSi m отчет за дпй-
носта; (но тргoeиоoция и др.).
TCii|kri1cbescH-eO1uN| ’ описание
Bвapaктeриcmикo) шо дадена дейност'
Täiü|Keiicfo-m ’ Ling деятелен за-
769
D^m&C^n^‘Ul^LG^\C^töCnO^S WÖPTfßBUCH
T/ufcr
лог. ОкТИИ'
T|Ui|kei1swor1 e Lieg тлoгтл.
ToiC-ofi f o-PL енергия' активност.
UoUkrrTU1| ак/ енергичен, активен,
дееШ'
Tätlich adj c прилагане но физичес¬
ка сила спрямо други лнеo;
Jue Gnjcn JmBn. ~ weninn Нанасям
побой c— някогО'
TCUlienkeil/, -те meist PL Admie сби-
восе. (ой. упражняваше см физнеec~
оо насилие'
SOei хи ~ HinueißeN lassen Нали-ам
HO бой,
ToUmenscn т етзeo иа действието,
ToUmöe1e п мотив иа престъпле¬
нието'
Totort m Juo eсcao шо престъпле¬
нието'
iCTowic-em М.И ТС -г.У, maттиеoм;
JnBn. am /amzem Körper ~ Гa-тн-
ром еслomo тяло но някогО'
'ГCioWie■ung.f. -еп moттнрoаko.
Tatro ’ o-PL Т-ари Oплocниcзo ве¬
рига)'
TaUsucie /, -л фокт.
Auf ~п heiiScn Почивае върху
факти;
Eiw, eN1chu1eSt len ~п Нещо отго¬
воря. оъomвe-отаo иа фактите;
Es isi eine l^... Фона з. ел...;
Dfe ~n v^i^d-nhim Изтпмемвae фак¬
тите;
В1e ~n sprcciiN ios^ir Оставя; фон-
тате да говорят'
ToisueHenie-ioHU т изложение ео
фактите, доклад.
TaTsacU/gmat/ilui л фактически
eo'eезaл, мм-eен—л. почиващ иа
факти.
T1UsocHenwiccen л познаване са
фактите.
1a1creiI0cHГUu1sacnliei akj деИстви-
телпш. фoз-не;coи; нотншозн; adv
действително, ш-истина’
Вcr ~e G—umd Истинската дейст¬
вителната причина;
umg oft önai ~? Тока ли? Н-истииа
ли? Нима?
1|1söHeIn ж.И hb tr-V. милз—е, иo-
тупиае гальовно'
Jnls, Hund - Потупвам нетно не¬
чия ръка.
illsobim sw.VO bb ir.V. umgfejoeпи¬
па;. 5'там Iксдeтo ие тря(ва)'
umg Am Ite FinslirscHcibin ~ Пи¬
пам стъклото са пртзтрентe.
ToUUr-|-eic m umg pe/or грохнал,
треперещ 0'aрeе.
T|UU(/)ii/ akj umg треперещ, тре¬
перлив (от старост)'
Mit ~en Fümienm C -е;n;еeшн
пеъо-н.
Uu tj|-Ua la! Oeteei ит-нт! Oнeнтoеия
са сигеола на пожарно. иoлнеeйcoo
кол— и др.).
TatWalTn ’ тръeнeтo ео престъп-
лееип.
Tatze /, -л 1, Aiät лопа; 2. umg тр'-
ба ръка; лaиa'
Totielt ’ вреез ео новпршвoшe н—
nеecтпилecиe.
Titzeuge т свидетел, oе;знд;е с—
иеeотпплeннзтo.
Ti/i т оРО Meteor роса’
Der - fällt Подо роса
Гoщп. -з 1, дебело корабно впмп'
2. въже за о-терешп'
Elm ~ oucwcrfen Хвърлям корабно
въже'
Sp Am - kleilr-N Катеря сп № въже.
111b adj 1. глух; h, изoтонзенв, тлтв'
3. безчувствен. но-рсneaп (ора;)'
4. епрзнз (плод); 5, празен Морех, жи¬
тен клос);
Auf kem uncblcm Obi ~ Глух c дсc-
сото твт;
Gnjcn alle Ro1DöHiä|e ~ sein Ие слу¬
шам ЛИНОКВИ СПИП-И'
SicH - sleiien Прозя сз. чп ип чу-
ж—м НИЩО'
-cm OH-en puedi|cn Прeд'прпeдa~
вам някого иaпеaииО'
tillblMI ак/ глух и cляИ'
TosBe. m/J- -л, -л глух Омъж)’ пл'в-
Мезео).
Tuuli f, -и ZoO тълп('
Die ~ jirul, |urut Гълъбът тткo, гу-
iткo.
UlüBHNbliu adj гълъбовосин.
iliharguiu adj тълп6твкузв.
T1ubenpoce ’ поща. съобщение с
птшeиcoн гълъб'
TimbHNSciießHn л oTl. стрелба ro
гълъби (кото вид cиoрт)'
TiubeNscilie т гълП6oрcнk'
pefoe Hicu jcbt es zu wtc in e/riM 4
Тук п истински хон! (сомо влизат и
нзлиоoт хоро)'
Tombsnzuoht ’ тълъ5oрc-зo, отглеж-
даие шо гълъби.
Tauber м. -/TauBc-iol m, -е Zool
МЪЖКИ гълъб'
Taubheit ’ оП 1, глухото’ 2, нео'-
иизенвocт' 3. изтръпнолост Ми— орой-
шнен).
Trublone m. -е Bot ядизшо чпрве-
шушко (вид тс(a).
Taubnessel ’ Bot мъртво нкиризo.
timhstunn adf гптвoняe.
ToubsUunmH е//, -л, -л тлткo1ням'
тлтхoнсea'
T1uis1inmenshi1öHe ’ език иа тлт~
хоиееите.
Tuuehhool л подводница Озо крот-
котройно потопясп),
IlücHen sw-y. hb Oi-У, потапяе; ТС/
sm ili-V. потопям се. гмуркам сп.
ToucSsn m, -1. лeooзoдoлaи; водо¬
лаз' 2. Zool пм'рпе'
TaucHeninen/ т втдoл-оee кос¬
тюм.
TiScheinuusbüSuugl екипировка зо
BОДKЛ00И'
TlüeUeni-Olle ’ очила нм зодолоз.
маска,
Tauchsieder т бързовар.
Tauchsport т o-PL леководолазен
спорт.
Toieiilcfe ’ дълбочина шо иoтoeн-
И—СП'
Tuuehstidlon п öm umg auf - gciem
изчезвам (зо дм бъда сам)'
Uäüin sw.'. Tb о-.У, тoия, стопявом
Олпд, cшяп)' iiioV, Tb/sn топи се, с-о-
пяво сз' umpxos 1, подо Оросо)' 2. то¬
пи сп Осня')' зремпто омпов-'
TouTBsekcn л итилл (и църква)'
Tuuli /, -и кръщение, oрпшaв-ee
Oхрнcтиншcoн ритт-л)'
Dis ~ impfoN|iN. /uholt/r Припмом
свето oрпшпeиe'
tomlen sw.'~ hD О-.У, 1, кръщоз—м,
иеееувае, довое име; 2, покръст-
в—;' 3. oозпшoвoм'
Das Kind oul der Nonem Anno ~
Кръщава; детето c името Ана'
Вie GIocKi winde /сТоиТе Камбано-
то беше осзетлеа;
Er Ost moci seinen Großvater aetonit
Той е кръстен на дядо er,
umg Den Wirt hat den WeOn gslouft
Кръчемря— п кръстил виното (налял
е иодо).
Täi'en е, - кръстител' кръщаващ;
49.
llufeueHl
Jonunnec вс- - Йоан Крсо'нmeл.
taufeuchT adj росен, мокър от ро-
сота.
Touf|cläi1c п kei обет при oрсшм-
в—н;.
TouTkl-eHe f Rel (оптис-ериЯ Iогем-
да от рaeнквеиcтнянcзaтa пиoхo)-
T|üTt*mg е. -е зрпшeлeнo.
Tomfnone т кръщелно (собствено)
име.
TaufpaTe т kеъо-иии.
TaufpaTim J кръстница'
Tau'-cgister п църковен регистър
зм oрсшoзkнтe'
iOllmüsoh ädf 1. росен; h. свеж кото
роса-м;
Elm -su Mor/in Свежо утро;
Eim -am Fünre-scSein Съвсем ново
шофьорско . оеижко;
SicU - füSlen Чувствам се много
свеж. (одър.
TouOsoh/in m кръщелно свидетел¬
ство,
TiüTstcir т оупел зм зесш—аac;
Iиодялaи е камък).
Tumrzeuie т свидетел ири кръща¬
ване,
Uuu/cn sw. У, ТС öOe.Vo годе; съе (TUm
nlw, ctw. (Dal) за нещо);
Jnl. iougi пОоНе für diese AnheüU/ii
B1cccr Arieil НякоЯ еп о--вa, ап п го¬
ден зо тази робота'
umg pejae Dos tongt riciUc Това ие
струи— нищо, нищо сл става от тово;
sükk umg Dos taugt nür Тово еи ха¬
ресва.
TliäenicSUs m, -e pa/oo бeодeлcиo.
лeeтсИ.
tlü/lieb adf годен. способен (хи
eiw. (Dal) за нещо)'
TomgiOoHkcli f aPL годност; пригод-
ШОСТ'
TOüig akj geh росен, покрит c роса'
Taumel m o-PL 1. виеше иа свят, ом-
мойвоие, шемет' 2, опиянение, уипс;
Elm Icicnue- - Леко виеше еа сеят;
Ir eOnen - des Glücks |eriUen Иоnм-
дое в опиянение от щос-ип.
UoginIe)I1| ääj L замаян. оoщeмe-
тпс; 2, оaлнтaш;
Mir Osi - Свят ми сп ВИЛ'
- gehen Вървя залитаИки.
Tummeln sw.V. ТС^е Оа-,', омлн-aм,
вървя клюлсиoйзн сп; нлoтyщнaм сп;
Vom Freule - Свят еи се оoвнзa от
GABEDOFF
радост, оaмoск. опиянен съм от ро-
доса;
Von einem Lü/lssaBcnt/ucm inm ur-
Bcnin - Зали-мм от едно любовна
авантюра е друго.
loüNoß lainass adf мокър от рoco'a-
Taunus т о.Р1, Тaтштc Вплмкисо).
TaupunkT m Plys точка са орося¬
ване'
Tausch m о.Р!~ смяна, еoзмсea, об¬
мен;
Eimen guten - тасНсп Провя доб¬
ра, изгодна рaзмсea;
Im - "1-/11/11 niw. (Akk) В оaeсea
еа нещО'
Touccnur|e1ö1 п предлолекие зм
еaзмскa'
ToüsoSiörse J рaомeeea борса'
ТотиН/п sw, У. Tb in, V. еaоeeeям, оo-
мeeсe, сменям;
Elm Buch gcjcn eim aiB/ues - Сме¬
ням, рмомeксм една наиго с друго;
Blloks nlleinonirr - Рaоeeeсмe си
погледи;
Niehl nie jmdm' - mögen Не бих ис-
кол до съм са мястото иа eсзoтo-
TOisohcm тWoУo ТСа-,', eaeс, нзлът-
вам. за5,л'лдав-м' моН - лъжа се,
нолсгвoe се (От ‘мВт, в някого);
itf.', оa5лтмдoаaм, момя, cсодaвaм
пеeщeo апeеa'лeииe; .
Е- ^ие1 ме вппон s/*m Äußeres
Той я зоблуждова с впeщeкc-тo си;
Diu en!sic Eondruok täuscSt oft Пър¬
вото вппеaтлпшил често моми, за'-
луедоим'
Wenn miei nioHl olles Täuscht, donN'.-
Ако ип се лпжo, тогово,''
täuseh/id ääj 1, ноeaмаaш; h. по-
еaзн'eлeH;'много голям'
Eüme -е ^тНе^е1: Порзи-елка
(много гoлсмa, измммеа) прилик-'
Täüccnen м, - измоеки;,
TouseS/c/cnctunB т eеeдмe- на
рмоeянм.
TuusoH/esoHCfU п еaоeeee-, бортер-
но сделза
TomconS1ndrI т o-Pl. Woriscl еaо-
мпака тпрпoанс. нотуролен стоко¬
обмен.
T1üccHniUUei п розмееко средство.
TomsöHoijikl п предмет но рaоeяиa-
Tiusenreiolion / емоeeкнo к-нoщe-
нип.
Tiusehumg f -ее 1. измама; h. оa-
770
6луда; - илюзия;
Auf eüre - bii/liliilen Ставам еер-
тво шо ноeaea;
Sich einer - hüm/eBcm Поддавам сп
еа заблуда' правя си илюзия;
Eins optisöbe - Оnmнепcoa измаео.
TCüsebiigsähsleht J намерение зм
номaeo.
T|msciun|snonö^^n л еос-зри. хит-
рто-и, за до измамя или заблудя ея-
кого.
TauscHwo тeи nun PL рaоeeкии стоки.
Tauschweise adv им размекни eoеa-
ла, ер;о рмомснo.
Tomsdirwciii Wörsh р—омeннм стоИ-
СОСТ'
tomsenl пит 1. хиляда’ 2. umg мно¬
го, внлнди;
- Monn Хиляда дтщи;
Am Bie - Близо (почти) хилядо'
umg ~ Aisuei/n fliBcm Ноеирае
хиляди извикeeис.
Tomscnd]/, -пл числото 1000.
Tous/iIi л, -е хиляда (хоро, кпшa);
EÜ10/C - Büchen Няколко хиляди
киипн;
~з wuner (gekommen Бяха дошли хи¬
ляди вoрo;
-е von MeNscHin Хиляди хора;
Zu -em С хиляди;
Die Verluste lümgen in die -e Зaт'~
бите асзлнзaхo на хиляди.
TouccnBhlati п Boi лоаук (водно
растение)'
Tomscnder м, -1. umg банкнота от
хиляда марои, щилннгo и др.; 2. Marl
хиляда Iеe'аъртo'a цифра от кроя
еа мeкroоиoеeo енcлт).
UOUSrnde-lei adj umg еaилиеeш, е—о-
eooбеaзeш, от хиляда вид-'
- Wau/n Хиляди различни стоки.
lomsenBficn ädj хилядокротен' adv
хиляди пъти;
Die -е Mergs Brr üliüohem uilüoue-
ilveN S1riSIuN| Хилядооратео иo~ro~
лсмк oклне;cтзк от обичаИното ра¬
диоактивно лъчени;'
Eine - bewährte Methode Хилядо-
кротко иопнтac метод'
Tois/miTUßi/m т Zaä cттитлкO'
TiuseNB|üliieinkriu1 п oPL Boi чер¬
вен зocmoрнoc.
TiüsciijabuT/Ocr J празни; rn слу-
; чай внлядтлe-нe шо нещО'
U1USen1‘äSi1| adj хилядолетен.
771
DCWTHCJ/DULAßieCHeS WÖ^T^E^B^UCH
T/|hücHce
1ouccNBköhT1/ aäj eикпoвнлядec
О-ълпо).
Toucen1künstle- m umg oian фокус¬
ния,
Uauscrleal adv 1. хиляда пъти; 2, umg
миого еec'o, хиляди ипти,
TousenBcosso m. -s umg ajf oeon огън
момче Iоo еoв;o, от когото се зпзвн-
шaвaa заради тмeиис-м му).
TouscgBcoHÖN е. ~/T1uccn1ccUön-
ehnn п. - Bal мaрпaрнтзм. иoриеoм,
UlUsendsU- aäj хиляден Впо ред),
T1ücen1cUei п. - хилядно еoc-'
Taicen«rstelseklinde гXи;лвди— част
от оeoтноoт0'
ToutoIogln/, -п 'митология'
“Alter Gneis” 0^ /One - “Възростес
ст-р-ц” е 'oвтклкгзя,
TonTolpälsch adj -aвmoлкпнеee.
TiuU-opfcn т напно роса,
Tauwosssm п вода от топене еа сне¬
говете. снежно вода.
Timw/nk п о,Р1. Маг вълеаоаа иа
;ор-(. ааиелаж.
Tiuw/tcn п a.Pl. 1, Meiern меко
0-опло) врееп' 2, зм-кпояee шо мт-
еосфпрата, еа o-eкшeeзс-o (и по-
ли-изата)'
Touwiml т Meiean мек, топъл вя¬
тър 0aoeяш снегове-з),
TaozieHen п о.Р1, 1. — теглене иа
впжп' 2, изпробване им cнлн-;, eко~
тоянеи спор (um ctw. (Akk) за нещо);
Dos ~ zwischen Rc/ierun/ und Op¬
position ue Rifoueen Вечните спо¬
рове между прмвнтeлотик'к и кeк-
зненя'м за иовърщаaиe са рефор¬
мите.
Taverne [..,v...]/, -еп товерка. кръчма.
Toxongte— т/п. - 1, Tecb таксиме¬
тър, (рoсе' 2, veroli -онси,
Taxation ’ -вп WöiiтcT гokcзркаoa.
оценка.
Tixitom т. Taxatooee Wir-sch тои-
оa-кр, оценитеЛ'
Taxe /, -п L eordd таксИ; 2, Schweiz
такса.
Taxi и. -s такси'
Eim ~ bisUceicn Поръчвам таксИ'
Tjxübus т такси микробус' eaрщ-
ру-ио таоси.
taxieren sw.'. Tb -n,V. 1. оценявам
(auf ilw, (Akk) ;a eпштГc'ea, аъзрост
и др.); 2. прeепинзae. оглеждам Мори-
-нчcк)'
Dem Ring um" für" Tuuscnl Moni ~
Оценявам пръстена са пет внлсди
еарки'
Dem Friurd - Измери-м с поглед
eенсmeлс си;
Вie Situation - Прeеeeсвaм ситуа¬
ция-М'
Taxierung/, -еп оценка; ирeцeккo.
ToxilaSrcu m 'oзоимeтрки шофьор,
ToxisUiNl ео стояеха зо токси'-.
eнaеa'
Toxliriennebnen п таксиметрово
фирма.
Tixier m. - östert = Taxüiabu/-'
TixonmoMjIо,Р1, aaocoикeзс Всис-
темотизирмее. използволо е (зoлo-
пиеeaт- л-'ка и е лингвистикото)'
Taxus щ. - Brt —ИС'
TazCle /, -п Brt ороемтес нарцис.
Tic [ТиВс/Тш] ’ a.Pl. kurz Jü-
Tulerkuiose туберкулоза'
TBc-KramC akj боЛзн от тт6прoтлтоo.
T/oci-Om - ['То::',.,] n, -s umg студент¬
ско протестна ooенЯ'
Teukbuun [ТОж...] mBrl тиново дър¬
во Iоеeшaшo се е тропици-;),
TsaKHolz п оР1, тнoтзo дърво (ма-
'eенмл).
Tsum [tim] л, -s 1. Sp отбор, тим'
2, тр'иo, колектив. тим;
Ein ~ vom Ficneeulen Екип от спе¬
циалисти'
In cümam * i-heiien Работя е колек¬
тив'
TeimurIeüU ’ рабо-м и колектив,
пиип, тим, гр'^
T|imTIHi| ääj можещ да работи е
kтлekтнз.
T|1e|eict т о/l, колективен дух,
еyвcaзo зо cъnеиeoдл;мeко- към
тима,
TciMwonC 0uO:мw^lK] п - Tioniibcii.
tiehMfieicr/N тWoУ. hb аг,У, техии-
зироМ'
Tdöintüc/ -тп 1. o-Pl. mпвннoo; 2. аех-
eнзa; птвзom, cрпеeoca, метод. ;— ро¬
бот-;
Mit Modernstem - orleilen Работя с
eoЯ-cсарeмeким meвннoo;
Dic ~ еОт/т ' MuseSlnr Тeвeиеecкo-
то устроЯс-во шо дадено машин-'
Sie! lürem nruen ~ bedienen Иоeал-
звом ноз метод шо работ-'
THennlker m. - 1 техник; 2. човек.
владеещ отлично дадени методи шо
работа.
Technikum л. Teclniko aпвшнзтe,
TcohgOsch adj meвннеecкн;
Eine ~п Störung Гeвeиепоoa поа-
редо’
Aus ~ет Grüdl/r По aeвинеecии
прненcи'
~п Hochschule, Abk ТН Виеше -ех-
ничзско училище'
lecHnlsiiriN sw-У, ТС --.У, мeвaшн-
онрaм. оборудвам с технико,
ercSnisigie akj eeхocиоиеac, meвнн-
онрoe Опредприяаип, иеoиоакдc-вo).
Te^hnisig^r^i^ng/^, -еп мeхoниоoеиЯ'
TcoSno ['t/kiö] п[т, (-s) техно (елек-
троско музико).
TschnmOculltal' oPl. oji pe/re mпвиoo-
еaеиЯ'
T/oUdokril е. -еп. -ее oft pe/re тех-
коорат.
TcoSroioja m. -е, -е -eвиклoП'
Tio!mol<^lgjt/^ |.^Р^,^. технология'
Dis Ausarbeitung g/u/n ~r Р—зра-
5о-ааее иа нови технологии,
TlcHnoll0g|gIrancfrr т трансфер но
TПBИОЛKTHH.
Ucc!noio|1coH aäj тeхcклкгзч;озн,
-пвшoлoпзчee'
TioUtelMCoStsi п, - umg любовно
история, ле; флирт'
umg Ein - eit ‘nim. Suhcn Имам
нещо, флирт с някого'
TED m. -s kurz Jür Te1ekiilo| EDV
компютър за електронно eеe6рoс-
воне еа гласове. птдoдecн по теле¬
фона.
T|d1y т, -.s/Tedlybäm т мече (дет¬
ско играчка)'
T|| т. -s чой;
Schwarzem ~ Черен чой;
~ аиТВиГПеп З-парвам чой'
Jnin' zue - elneoBen Кося нсooтo
на чай’
umg Abwarten uni - UilnkrN Да №-
чакаме малко (че рибата п още и мо¬
рето).
ТеЕ [(.ни:'/] м. (-s) ACk für T-ars-
Euuop-Exhress експрес (с първоклас¬
ни вагони). свързващ големи евро¬
пейски градове.
Teeanbau т о.Р1. о-глелдосе шо
ч-й,
TieieuUll т пokптеп ч-й.
Tj/biatt п лзcmeицe ч-Я.
THcbüensi ’ кутия за ч-й,
Tse-El
GAßT2000
772
Tag-Ei i.: Tisnü л метално яйце зо
зопорваеп шо чой Оформа, където се
поставя чаят).
Trn-E-mle ол Tnccmrtc ’ беритба но
чай' реколто от чой.
Ti/gebäcK п O.PL. сладки зо чаИ.
Tccjcsrhlrr л чопн cлрвиO'
T/g/los л чаша за чой.
T&huus и еaйea Мособено и Китай
и Яитшия).
T/jKanra J кана за чай'
TncKcssci т еoЯник.
TaakücHe ’ икмeшeшиe Iзпз фирма
и др.). където може да сп приготвя
чай, н—фп,
Tgaiocht л. -е/-ег малка cзeш. пос-
тааесо е cиeенaлпи съд 0оa пoддсе~
лаип топлии-та но еoн).
T&iIiTTII т чаена лплненo'
Elm icstricherer/gehäufte— - Back¬
pulver РaзcaГnппca чопла лпeнчoo
баопулвер'
eHjloieniwcOsc adv то ч—ела лъжнч-
ИО'
Teemaschine ’ соеовар'
Teenager ['тОн/О^т] /и, - тиИнеИ-
дмпр, младо момиче’ младо мое-
че Оло възраст от 13 до 19 години).
TeнNieГTleNy ['тото] m. -s = T/cn-
o/eu.
T/ir т o-PL котран. сеола.
eggnen sw.'. bb tr.'. шaомклявoм,
лммазиае с ко-р-н’
Eins Stuaße - Покривам улицото с
oофoоmoаo сеол—'
U&iHuIli/ adf 1. натрошен. оeклиcт'
2, съдържащ нотраи, смола'
Т/а-О/ ädf = 1ееП/а1111е.
Tj/mosi f Boi чай;— роза.
Tscupapps JAech покриеш- eтщoмO'
T/grxl^llr /К—а^акек coптe.
Ta/servicc л ч-ел ceрзио.
TeesIcB л епдoo за чой.
Tä/sUule ’ заведение. - където се
сприиро ч—й'
T&U1SSC ’ е-пea чашо
Tjgtrinker т еoзeк. обичащ да me
ч-й'
T/awogiN т количка зо cпринрaиe.
Tggwasser п оРО иодо зо запарва¬
ше но еoИ,
Tj/wunSl ’ (зид) фии ^^пн сал-е,
Us'IimbiscH/chilit ääj с тефлоново
тооритиб'
TiTtfüNp1amge ’ тефлолоз 'игои.
T||eh ап, -е малко позрo;
umg Dai g—oße - Аaпaиmичecиисm
океан;w
umg Uten Ben |roßen - 'ohmen 3a-
eзcaзoм за Америка,
Tclobhuhn л Zoö водна кткoщкa.
T|chroH- п Bai блатно тръс-ииМ'
TCchnos,Boi водна лилия
TcicHWi-TscISaTl’ O-PL езерно рибо¬
въдство'
Tala т, -е тпсто’
Dcn - knelen Меся тпсто;
Dcm - |eien lassem Оставям тесто¬
то дм BT0У30'
Dcm - ius—OiIin Рмоmoевoм тпсто,
telgog akj 1, тестен' eeдooппеeн'
2. приличен ео тестО'
THOekneUnoscHinr ’ тeоткмecoчкa,
маши;; за месел; и— тесто,
TCO/rotie ’ точило—.
T/gnUl-noschine ’ м-щнe- за за-
бъркволе са meоmo.
Tigjwarnm eur PL aecmпин изделия.
Tclii т, -е еoу-'
Der rrsUe - des BucHes Ппрв-aa еoc'
ОТ HИHT0T0'
Der westliche - des Landis Зaимд-
eoT— еocm от страе-аа;
Zue - Отеoc-н'
Zu lomam gnoßem —. zum jmoßtem -
В голямо cmeиeС'
Tei! л. -е част. детоЯл от машина
или опорат'
Das Fubmrod in seine т leuicgim Раз¬
глобяем; зeлocииeдa шо състовии-
те му чости.
Te^l^jw/m, -е дял, иoй. полагаема се
емc''
Seiglin) - les Fonilieneermöeenc
ВсКоттст Птлтеaвaм своя дял от
семейното имущество;
Ich lün мс*п(еп) - Що се ктнoон до
ее;'
Sici (Dai) scüm(cm) - IciKcr Им—е
си едно шоум;
Dazu gchörl clm gut - Fncohh/ii За
тои— сл иск- голяма доза нoвaлтгвo.
T|Iiubei1sios0|KeiU ’ о-PL частична
6eорoбтmиц0'
Tiüiospckl т еocгне;ш аспект.
Tllom'lösina / чacтиеш- ликвада-
ция,
TCIontöMatisieriimj /’aо<тгзеик аз-
ткeo-изирoш;.
Teilbar akj делим.
TeülborkeiU ’ oJPL делимост'
T|iIbH—iicS m чocтнешo сфера. еacт
оа опр-делби- област.
Tcltohen л, - е-caнеa; елементар¬
на частица
T11chenIe1dUN/rpTyт заряд шо чмс-
'иеa'
TcflisUmag т част от суео.
teilen м,И. ТС t-.У. 1. дплс. разде¬
лям (in ctw, (Akk) шо лещо); 2, поде-
псм. разделям OeOl ‘mBm. niw. (Akk)
c някого ceшo); 3, споделя;’ деля
Встмя. хляб); 4, споделям Вен-сип,
ипоплeд' родост. мпнo); sooS -1. де¬
ля сп Oеиcлo); 2. рaоoлтeсв-e се (рз-
оо. ипm)' 3, дели се (клетко);
Dan Kuchem im 12 Teiie - Деля слад-
нишо иа 12 части'
Sich (Doi) mol ‘nie. Ite AmB/it - Де¬
лим си с някого работота;
Dos Zinner nli jnin. - Деля c ня¬
кого оmoс'a. живея c някого d една
стая;
Jnls, Tmauam - Споделям с някого
скръбта му;
9 teilt sich dn-oh 3 9 се дели но 3'
D/г Fins teilt sici an dieser Stelle
Рекото се еaидeлс шо ръкави но то-
30 MC0'K.
Triler м. - Math делител,
Tsttc-Ool/ т еocтнеec тcи;в.
Teilet-HlBuml 1. еocтнешк събира-
из еа зоeeaeияma 2, частично обхва¬
щане (и са—тистикота)'
Taflfelhli^r m Tech прeшko при деле-
шетО'
Tlleebiel п дял, нaирaвлeннe от
иoтешo облост.
Tiilhoha ’ оЛ 'еocmип. дял.
1е|1|!1Ьет umr-y, ТС О-п.У. участвае,
вопмae yеoотнп (am niw, (Dao) в лещо)’
An Jm1c. F-eule - Радвам сп заед¬
но С НЯКОГО'
TsIiSulam m, - тчaоmeик. cсдрyмннн
(зпз фирма).
T|i!iBcrscHofh’ O.PL уч-стил, елпи~
у-зт;
Stolle - Неглосно yеoутиe'
U|0IHoitüg adf On: veraltend ehw. №1)
- werden придобивам, ceeеeлвoe,
получавам лещо'
Einer F-eude - werden Получавам
голяма еaдкот;
Jnls, Vertrauens - werden Cпeеeл~
вае нечие доверие.
т
DШЗCn-bWtGADlCCttSC WÖßTEßBUCtl
T/i/j—olcimstz
TcieeilkmeotiöN f Wirtsch частично
ooлoyлaеиЯ'
TeiIkusCov^rsi<oHe-un| J ч-с-ичк-
ooокo~и-cmрaвoвo-'
TIlliefenuung/H/UtidÄ еacтнеи- дос-
тово—.
TellMoikt m Woetscb позореш сег
еест,
T|lmictsonisieinin| ’ еaугнеиa ме-
вacизoенЯ'
T||inenee f еacmичиo иоличесазО'
TiilnoHei ’ oPi 1. yеacтиe; 2, съ-
еyзутзиe; уъотрaдacнe' cс6клeокo~
вocнe'
В0l - am einem Sp11cHKu-c Уч—стип
е ззиков курс'
Jnds. - erwecken Събужда; лечие
състрадание, усчтзcmзн;'
Asfrienui|i- - oussh—ecHln Подна¬
сям искрели cъбтпeзeoв-eия.
T|ülNuHmrbrim|UN| ’ 'словие зм
участие'
U/ÜniSneberieHti| akj с прово са
участие'
T||InoHneeö-inssHUeumj ’ 'слоиие,
предпост-воа зо yеocтиe'
TliiroHmslos ак/ бeо'еocтeш; р—вно-
д'щeи, бeорa.злнеeи,
T|InonncIosi|ke1U J оЛ. безучас-
—ие’ рoзштдyшнл. бпзрaолиеиП'
eeilr1inseo1l akj уъетаотз;ш, из¬
пълнен със cпетиcтииП'
1ä|I[niHeiN unr,', ТС öft-V. 1. взе¬
мам теacтнп. участвае (an ctw, jDal)
в лещо); 2. съчувствае, споделям с
някого Iетвcmзa);
An Hine- Siliuni ~ Участвае и за-
седаеие;
Am jmBC' Schmerz - Споделям из¬
боло—,
T/tincincn m, - теacтииk'
-an /пем PrelsausscHrciben Участ¬
ник е иoeoтеc.
T||lNeHncu"eIB п оР1~ Sp всички
упcmeиoaeли то додека дисциплина.
T|inebnerk—eis т кръг от yеacт~
шнеИ'
TitlneHneuionI п страна 'е-caeие~
оо Ме съюз и др,).
T/imchneriasts J списък на yеac-
-лиците'
TetlmiUMerSTuul т « TeilncSner-
iomd.
TiOeneieeidoil J оЛ брой но yеocт-
шнен-e'
eCls aävo ~,'т oтчиc-иl'',т oтчo^<aиr.-';
~ scHömss. *- scHiecHUcs Wehi/m От¬
части вy6oзт, отчасти лошо време.
Tnlistnic! т деление (ло ск—ла и др,).
Tc/tsimi/, -те 1. рaопрeдeлeeип; по-
днл(a; 2, делпиие' рaздeлсиe'
- den AiBeiU Рaидeлпинe и— труда'
Düs ~ IHi Weil in Relc! uni Arm Дп-
лееието и свето но (едни и бога—И'
Tnüiimgsktiji JJur тъЖба ири стор-
но иoдялбo са общо имущество'
Tiüinnesstrtci т тире,
teilweise adj чocтиеeи' adv ео час¬
ти; отчасти'
Eümc - EiNau/iui/ Ч-стично обно-
вявалп'
Dos stomnl nun - Тозо з вярно са-
ео omеocти.
T|1ez11iing| рмоcркеeнт площалп
Она ч-сти)'
Ehw, ГШ) auf - Kaulen Купувам не¬
що ло ноипaш-иe.
T|OIziiInn|skreIiiU т 1. зо-м с роз-
cртчeeт птгoоявoce; 1 иomрe6и'по~
ски кредит с рaиcртчзнт илaш-ип.
TIIzeitiaiBell ’ оЛ ипиълпe рабо¬
тен дли; непълно рабо-но ceдeие-.
TeiizetllBHsdUCligiugl оЛ времен-
иа, еaуaиеиa з—зтост.
Tiim п оЛ CTem тeнн.
TeinU [Ul:] m. -s тел (и— лиелтo),
T-Eisig я TecT Г~o6рoонo стомоко'
Т-o6рaиee стомашен ирoфиЛ'
TaKeoeen/sc ’ о^1 GeO теотог^есп-
зо Oтбрoзyзaип ио nлoшншн-e).
TsKlpNlK ’ оЛ AecT, Geol тектоника,
tcCTOiiso! adj тeoaoииепш.
TitcBogKimj [l..B1cglCiпJ n оЛ WOeisch
mплe6-шиншп Oиовърщзaиe иа банко¬
ви операции ееeо meлпoтмyнннoенн.
то електронен път).
Telefax п (-е) тплефонс,
TeIl0öNГTlil"oN п, -з телефон'
Ein örfeNUeOoHes - Обществен теле¬
фон;
Ein - eon-0cS1en Поставя; телефо¬
нен пос—'
Ans - аеНат Отивам и- апллфоеа
Oвдипae cлтшoпoam-)'
Das - teuUei Телефонът звъни,
T|IeronoBonnenh т Schweiz телефо¬
нен о6он—Т'
Til/inianril т повини—;; по теле¬
фон—, позвъняване. обаждаше'
Tctiomonsöhluß Tll1тogun9cnlusc т
телефонна връзка.
Teiefonal и. -е телефонен еoогoвoр'
TeieronousknnfU ’ централно слум-
ба за информация то телефона,
TetcionBue! л телефонен указател.
TntcipNgebilHm ’ телефонна тooуo.
TeIefoN|cspuäcH л рoогoзoр по те¬
лефона,
Tcicfoibör/n т телефонно слу¬
шалка.
1ieefonte-iN sw.V. ТС öir.V. телефо¬
нирам, говоря то телефон-'
Mit Jelm, - Обаждам се то теле¬
фона шо ннкттo'
Naci Solo - Звъня. обаждам сл до
София.
entcOoNisch adf телефонен'
~л AmOnoje 3oИиmвaшп то телефона;
Sind Sie - cumsüchbum? Моме ли да
сп увпржe етзeo с вос то телефона?
TeieronisU m. -лл. -сп meлeфoииуa'
TC^<^1^<^iNoSUii /, -пеп телефонисти—.
TnlcfoNCohci л телефонен кобел.
TIeOonCibini ’ телефонна кобило.
TelefonKarТе ’ фoштoaртo,
TiIefmNieOUuNe ’ телефонна лилиЯ'
THieroNeo—KlUOne л aeлeмaриeтнип.
иряи мoрoптиeп то телефон—,
TelefmnniUi л телефонна мрежа'
Tilefonnneeer’ телефонен -ноеер.
Tdaiönnc:hnrmmlтелефонно сеетко.
TeleföigsCsrsr шнур, кобел но те¬
лефона (от контакта до опарото).
TctcOomsceisorac r“meлeфoe ео до-
вeри;тo”r
TcinionlBcmwoohunj ’ иoдолтшвo~
ип са телефон—.
Teeefoneerh0n1un| ’ телефоеиа
врпииa.
TnlnOoNzniin ’ телефонна кобило;
Vom eine- - aus anmuTCn Звъня от
телефонна набило.
Telefonzentrale ’ телефона— цена-
рало.
leiilin akj тeлeтecнезн (изглеж¬
дащ добре но mплeвизнтшшнн екран),
Tclcgra" — -пл. -пл aлпeпр-ф.
Tiii^uefeniM^TiliHin^^j^ig^i^^ п ае-
лeтеoфиa слумбо.
Tcicgui"citcfTum|/Tcicguopbciici-
Типц, т'..!^^— лииня. mлпeпр-фпи
иртвoдинo.
TeIeJП1flnmosUГTeIegr1pHeNnosU т
meлeпрaфлe стълб.
Tciegu|fcnneii/Tile|r|pSenneiti п
TeiceuuTii
aeлeпрaфeo мремО'
T/Iigmanic/Telegraphii JoPl. теле¬
графни,
1rlr|111üe-rg’1eergruhnieren м И hD
inVo/lor.y. телеграфирам,
Ueie|r1T0seiГUcec/n1pHisoH äkj теле-
графически;
Jelm. ~ Gall amwclsem (lassen) Пра¬
щам някому пори чрез aeлeпе-фee
оaпнO'
TcIc/r■u1cU/Tel|erohHZc1 м, -еп. -ее
телеграфис',
Tree/гuTs10nГTrer|гuhHis1in J -ееп
телеграфисто—.
Teiej—inn п. -е телегром—'
Eim - lu'/cBcm Пускам телегромо,
Teic|ronмa(irccsc /-еллеграфеи од-
РПС'
TeicgroMnlormular е бланка зм те-
легр—м—.
Tcire-onn/ebühr J '—коa за т;пeп-
рам—.
TeIcjuinMslil т телеграфен стил
(със cсoрмшeeия);
he ~ scH-eibir Пиша е meлeпрaфee
СТИЛ'
Teicgnipb т = T/IeinaO.
T|IcComcui f телевизионна омеера'
TcIeKoIIeg п лeoенн по телеаизия-
то (зато зид оaдкеeк олпдзoиe)'
Telekom,o,PL Г;лeooe Iaoеиoиeе-
со дружество въз ФРГ).
THieConmuniKuUlor ’ телезомуши-
ооция.
Tlicneter т Phys телееетьр, д—ле-
номер.
TeleneU-ie ’ о-PL телеметрия.
T|lcoij/Kt1v п -;л;oбeн-н3'
T/i/^lb т. -еп, -еп телепот.
Telepathie JO oPL телепатия.
TeiipitiscH äkj телепатичен.
TelesHopping п тeлпшкпиeп, теле¬
визионен позар).
Teieskop и. -е телескоп'
Tнlrcpiee п азоeкнпеo Вкоято се
включва към телевизора),
TнIeUcc1 т аннето със зрителите за
интереса им към дадено предаване'
T|ieUcxU т телетекст'
Teie^sijon, o.PL Abk TV телевизия'
Telex д, -е телекС'
Ullcxcn sw.', Tb fr,'. предоамм rn
телекса,
THiexrinme- ’ номер на телекса,
Tnil/r е, - ениия;
CAbEQOFF
Ein ПосНег/еОсГси ~ Плнaoa’дпл(к~
оа чиния;
Die Teiler chälln Мия чиниите;
Sie! (Doi) etw. (Akk) in" kam ~ Tur
Слогом си нещо и чиcня■тa'
TelleibrcUU п пклнеoa за подрежда¬
не на енинн.
THlie-rj|e ’ Loeäw дискова брака,
T|iIe-eicsN п копан (зм животни),
Ullle-löuni/ ак/ оа-о еинин. с фK;3~
ео на чиния,
Tillenrard т ръб шо чиния,
Tнeeerжeceie— 'm мияч см чинии (и
заведение)'
Tcmpal т, -1. врae•' 2 'еспдоо, ea-
жилиои (с колони)’
Ein budBSisiiccnrn ~ Будистои хром,
Tempelherr т тoeппнeе Вчлес на
Ордена но aaмnлнeрзae).
Tem^Icenän1uN/ ’ oоoвeешявoиe
на храм, овлтктoacaвK'
Tcnpcihori т култов mмше (в храм)'
TinpiroTurbe ’ теепера, тееперша
(ОЯ'
T|npcuoMueirc0 ’ темперно живо-
ииc.
TempcraMcnt и. -е темперамент;
Elm "eu-Z|ecГcHoie—iccies’pHIe|мu11~
ccies ~ Отиee/xoлepичeн/флeгмo-н-
еee темперамент;
Jni, bat wenig ~ Някой нп е особе¬
но темпераментен'
Seim ~ gehl nie ihm ВппсН Някой гу¬
би контрол над себе си.
Uenheuuмнn1ios akj шлтeeeeрaмeш-
mee, флeтeomнч;и, лишеи от темпе¬
рамент,
TcnhcnomeNUcc1cUc ’ въeеко са
темпермеект.
Ucnhcuum|NUeoIi ак/ темперамен¬
тен.
Temperatur /. -еп температура'
DOe ~ fliit, ипКи Гeмппрмттеo'a ea-
да, посилаво сп;
Die ~ ^11/1 Гeмпeемmтрa'o се oaе-
зо. иoзншaвo;
EiiöStc - Hoien Имам Iиквищeea)
тeeneе-myеa.
icnher1i1nuhSrg|1/ ädj зoанонe,
влияещ се от температурата.
Tcnhrrutü-oncUie| т иквиш;шнe иа
температурата,
TemperoUun1UlgIcicH т тeдшoкисзo-
из. норoвиявoшп шо температурите,
iempcr1türheciCrB1/ ädj ткплк'0~
774
ттйеиа, устоИчив са различеи тем¬
ператури,
TemperatürCurv'e ’ температурна
криза,
TcmpI—1tuulmeesc1g| измерваше л—
т;еп;ро-'ротМ'
T/impennttinmOTtsl п о,Р1. оеeдиo
температура (средна стойност от
рaзлиенн температури зо дадпк пе¬
риод),
TeMpcraturnc/ler т TecT тереоре-
г'лaтке'
Tempcrattüirriiee/on| т оaвлaeдoee,
понижение иа температурите,
Tenpnrll11lrrc:hweilNkiN| колебали;
е температурата,
TemperatursTurz т о.Р1, рязко спа¬
дане иа температурата,
Temperaturunterschied т о,Р1. раз¬
лика е температурото,
Tieperolu—wecHsnl т смясм шо тем¬
пературата,
Temher|neyerliN т geh въодъелa~
телно дрyжeоmзo.
T|mpei|iB т oPi. Tecb
тeeпeрнрae Booзпo. мек) етгтш.
1enpirO|renтWoИ0 Tb Ог.У. 1, тeeип-
рирое, поддържам оoдoоeшo темпе-
рo-'еo; 2. geh смекч-аме; 3. Mus
meeeeеиеaм (пиосо);
Ein 1emperie-Uec Zünncm Приятно
оaтoплeиa стая;
Ein Temperierter Welm Вино с под¬
ходящо температура,
tempe-m sw,'~ ТС О-.У. TecT теепе-
рирам; ктпесвoм Oчтт'ш).
Timpoi и. -ssTempio 1, Mus темпо'
2, скорост.
Timpöi л kurz für TcmhoUosoScnUueH
umg хортиено икоиo кърпа Омарна),
TiMpolÜMit п кпрoинчeeнe им оoo-
рoут-o.
Uenporil ак/ темпорален, времеви,
със ошoеeшиe ‘време’ Bк(уткя'ллут-
зено иoяошeииe и др').
TcMpöioisaii т Lieg к5о-oят;лет-
зено иоеeчeшиe за време'
Uenpor-Cr ääj временен. за опреде¬
лено вреее.
Tjm^!^i^!^i^<^r т шофьор, който ша-
рушаво oгрaшнеeeнптo еа скоростта,
Tenpot1cdhen1ucn п umg книжно
eoошo кърпо.
Tempus п. Tempora Lieg време им
глагола.
775
DEUTSCHÖlGЛЯfSCHEC WÖRTERBUCH
T|ii1si
TcnBeNz /, -en 1, 'eкдeшеня; 2. оoпoш-
кост (eu ntw. (Dai) към шeшo); 3. meosl
PL течение. направление (е изкуст¬
вото и др.)'
Eimc cUcigerBeГToIIrgBc - Гeидeи-
ция за пooaчвoкe/кмeмпeинe (и— це¬
ни и др.);
Eire ~ eelcHnel ясН ob Оеeр-oвo се
едно тенденция'
Ucndeneiili aäf следващ определе¬
на т;шд;шеня.
1enBenl1öc ääj pejoe -eeдeeенкз;ш.
Trndenzieteratir f Lil meeдeшеиoо-
ea литература'
TenB|nzwenBe f обрат, промяна еа
тeeдeшенятa;
Eimc - in Bcr PoliTlk Обрат в поли-
-Ика-а, е иасооата шо политикото,
Tnnden m. - тендер (в жи или мор¬
ския транспорт),
lenBtirrn 5w.V. bb ö-r.', клоня (към
нещо). nрoсвяиoe meeд;eеня. склон¬
ност (еи chw. (Dof) към нещо);
Вil Z/üTugg UirlOeit поеН еат^ Вес¬
тникът клони н—лсвк; ием пса—
смсочелос-. п ляв'
En t/iiü/it хи ühsnstüneiem EmTseUIU-
ssen Той пркяасвo склонност към
прнбъроoeн решения,
Timme/', -п Laedw вaрeaш.
TнNN1c п O.PL Sp тeeио'
~ spielen Играя -eшнc.
Tнrn1cbuee т топка за т;шн0'
T|nnic1rcss m облекло за -ениС'
Tennücklib m клуб по тeeи0'
T|ng1clehгeг m 'ентeл по -eeнc.
Tnimüspioie т тенискорт'
Tнnn1cseHer|cг т ракета зо 'eшио.
TenNiccenui m meoтl PL обувки за
тенис,
TнrNicsp1cl<cr m тееисисТ'
Tegnisturgler п турнир № meшнc.
^101, m. Temöee Mus тпшке (глос и
нопслшнт;л).
Tino-jM o.PL geb cъопежaшзe, сми¬
съл;
Вeu ~ einrs Koemeпturc (Основни¬
ят) смисъл на даден коментар,
TlnQ1seiIässlI т Mus теноров ключ,
TeN01cU1mml ’ тенор (глас).
Tippici т, -е килим'
Einen ~ enähfeNГwlhen Правя аър-
зон килим/тъко килим'
Dcn ~ Klopfen Изтупв—м килими'
Dcn ~ siigen Изчиствам килимо с
прoвкcм'ooеoa;
umg Blaib auf Bem ~! Не ф—и-oон-
р-й!. Бъди реалист!
T|phieHioden m текстилна подово
кас-илко (обикновено оoл;пeшa вър¬
ху целия под), мои;''
TcppicHSCnl]/- т иеoдaаaч. търго-
зeе ео килими'
TcppichKehrer т пкдкеиcтoчoa.
Tнhh1eiCIohfc— т ''полк-'
Tehh1eSenühTer т м—Ястор. ноем-
бо-ващ вързани килиеИ'
T|phiehmuster п щaеka шо килим.
Tehh1eHceHuun т о.Р1. препарат
(пяно) зм чистене шо килими,
T|phüc!cton|e ’ лост за изтупваше
ШО КИЛИМИ,
TcppicHwcBcr т тпзaе ео килими,
оилимар'
Teppichweberei ’ 1, килимарство;
1. оилимарсза работилница' кили-
марсни еeB'
TcqulIa [11'11:11] т. ■ (-s) текила (еек-
cнooecoo спиртна шопитоа).
T/mn|n ш, -е 1, определено време.
дпе, дата' 2. срок; 3, Jii (ден иа) съ¬
дебно оaоeоaшнe, рoогп;моoe; но де¬
ло'
Eünam - fesUsHUien Определям ден
Вдота. срок);
Eimcm ~ slmUillsm/üismscUiciism
Ceoовae’eекоекеаae определен
срок'
Am eineg - eclumdcm sein Обвързан
съм със срок'
Eiw, (Akk) auf /Omen späUe-rn ~ ^^r-
cei1ehlN Отлaпae нещо за пк-кпошм
д—тм, за пт-oпcшт;
Eimen ~ Beim Aril hohen Имам час
при лекорЯ'
T|re1nui* ['io-cminai] ml, -и, -5 тер¬
минал (но лeтншe).
T/nminali ['Тортата]] и. -j EDV тер¬
минал Ми изчислит-лсата техника),
Te—miNeI|esciwinIü|KeüT/Tech крой¬
ка скорос- (з кроя на иркеeо).
Te-nünorbeil J cрoеeo работа,
Tcrmüglior т. TeomOealaoei Asli
термина-ор, линия между oовeтeшa-
тм и спосв-тесат-. част на Луната
или друго ппaшema'
Tcuniniörsi J Wiriscl срочна, фю-
еърcшa борса,
Tr-nünl-uek т oPL приаискоше от
определени срокове. иeдкотзп но
време'
Urt/r ~ stcUcn Притискат съм от
срока Bоa ноnслeeeн; еа нещо),
Tenmineinli|e f Ж-гоиТ оеoеeш злот.
UcrniNjcbnnBcn akj орoе;e. обвър¬
зан с определен сроН'
tcuMlmj/nCß äkj = Urrn1g|r-ecnU,
lereigjrircnu ääj ноnълeee в (уго-
ворешия) срок;
~е ZaUlung ПЛощ-се в - уговорения
срок'
Te-ntgeuecnBrr т (eлeeeнo кален-
дор (за текущи зaоaен).
T/nnlNlü/Гегига J Wie-scl срочно
дoотaвk0'
TcrninoIotJü/. -п тпрмзиклoпзя,
Uc1м1ro1o|1ccS äkj терминологи¬
чен.
TcrnZnhi1n m план прoфиo. колен-
дарек плош.
T|rninuc m. Teemleö тереис.
Te-mmY^i^!^i^hiebun| ’ ö-PL продъл¬
жение ео срока, отсроч;—'
TrrmineeгcUnß т кeопoоамкe им
срок,
TeueiUe /. -т Zaal -ермиТ'
Tcmnie/ghü/ei т тереитеик, ерм-
аyшсo еа тереитИ'
TerheNUin «. -е CTem терпентин,
TcuheN1iNSi п CTem тeрeeштзиквк
мосло,
T/uiiüd [tc'r£] л, -5 1. терен, мест¬
ност; 2, тчac-пo. парцел, отекнтeл-
еа площ; 3. 'прес, почва;
Ein unwegsames ~ Непроходимо
местност;
Dos ~ erkinBrn Прo'ев-м терен-'
geh Вus ~ sonBliiin Опипва; поч¬
ва--, проучвам на; стоят н-ща-о,
T|iiu iNoo/nilo ’ gel неизследва¬
но, e;пкоeomo земя (област, сфера)'
TeunaCoitu ’ TeoeakolOeelTere&QOe
f, -п -броното,
Tsrnonlun n, Terrarien терариум'
Tcrr1scr /, -п термс—;
Auf Bin - inübsiUeeem Закусвам иа
'еросото'
~r Tür lem Wclnboi anlegen Прозя
тераси зо оocaлдaee на лозя,
Tcurissinoufe п н—фз. кафене шо те-
р—оoтa Око вomeл, рес-ораат),
Uririssenrörei| ädj тeеoокандeи.
ier1UcsOнren sw.' ТС Ое.У. тераси-
ром, изграждам тераси Iзпрхт склон),
Terrier [...rie] m. - Zaal m;рн;р,
Teiu|nc
GACEDOfT
ппь
Termine /, -i cтиинк,
ierrilorill adj 'eрнттрналпш;
-e S1-diUZekiiUen Териториални ирл-
тeицнн. спорои. зо територии,
Ter—tlo-tieiewilu f 1. Hist територи-
олиа вл—са’ 2, териториален сувере¬
нитет'
Tibrltpriotgewässsr п териториални
води.
Te-rüUorOiliöieie’територи-ле; су-
верлшитлТ'
Tнпr01or0olZttitDhuinz1h л Jue терито-
рнoлee прншеиИ'
Teuriioriilstaat т Hosi териториал¬
но дърлава Ieenтденшпшa шо еee~
тролшата власт при фeтдoлиимa)'
TcurZUoriohciiIidt|mmj ’ Mit тери¬
ториална з-щито,
Te--1eö-rulee-eeidi|ine
<*■ Териториалната защита
означава гарантиране на без¬
проблемно протичане на опера¬
ции на НАТО и подкрепа на за¬
щитата на гражданското насе¬
ление във ФРГ. Тя е задача на те¬
риториалните войски (състоящи
се главно от запасни военнослу¬
жещи) на бундесвера.
Ts—nütQrOim л, Teeeita-lxm ограси-
еeиo област. територия.
Terror т aJPL терор;
- O1säben Упражнявам терор’
Untim Iim - iallem С-р—д-м от те¬
рора’
umg ~ machen Тероризирам (ядос-
з—е или измъчвам някого),
Tcruorokt т терористичен акт
Tar—o-omsoiiij т тeркриуmнчшo но-
пaдeннл. отентот,
ее-ио—Osti-en sw-V. hD ii-V. терори
зирОМ'
Termorjsmus m oll тероризъм.
Terrorist m. -ее, -тп терорист,
Te—bö1is1enBekäмhrune/'(oебa сре¬
щу тпрoрниea'
TerrorZseen|ruhpe ’ meрoрнcтиешa
пр'иo.
UeurörüslüscH adj терористичен'
TiurorncUHodin eue PL тпркено-
тнеeи методИ'
T/n—öuonaimüsoliom J терористично
oрпoиниoеин.
TeirorrnäOne n meркрнcmич;и ре-
еи;'
Tcn-ßuweile, вълк— от 'eрoрнутне~
ши дeйcтзиH'
Tertiär п oPL Geol терциер'
TjrUoiM CoeporaUionOs л обща (oоo
зо сровиеиие (и— две сзлeшня и др.)'
T/nz /. -те Mus 'eреa.
Terzett п. -е Mus тeреeт (груп— от
трима изпълнители)'
Terzine / -п Löt тпрцииа Oиoени шо
римуваше).
TaSaühhm m оР1, тиксо,
Tcsl m, -тj-e тест. проверка, ирк(~
шо иоинmaшип;
Ein psychollngrischer - Пcивтлoпи-
еeунн тeут;
Jmdn' etnie - ип1сие*/П/г Подла¬
гам някого еа провери-'
TesUiM|NU п. -е оoзeшoeиe'
Sein - noohen Правя оoвeшoши;;
Ein - оПасНТ/п Оспорвам зов-що-
^6 (по съдебен път)'
Dis Alte ~ uml Bus Neun - Старият
и Новият завет'
umg Do^ kunmst lu /leici dein -
mucien! Щп има да си иomищ! Мано
извършиш нещо)'
UesUieeinlo—iscl adj чрез зoзпшoeнп.
то силото шо з-вещалие'
Jndn. ctw. (Akk) - vermicScn За-
злшaвoм инoтмт нещо;
Ehw, (Akk) ~ vcrfüeen Изразявам
иocлeдeaтa си воля чрез з-вещ-шиП'
TisUoM|nUsirI1lTNUNe J Jue разкри¬
ван; ео з-впшaшиeтО'
TecUoe|NUsvollstrlcKer т Juo нопъл~
лигзл шо зaвeш-ииптО'
TecUonнnUseollstlrecK1n| ’ изпълне¬
ние на оoвeш-шиптT'
Testat п. -ei. свидлтллстзо,удос-
товерпнип’ 2, подпис в студентска
книжно зо ceмecгрнoпиa зовероа.
^№*11 п O.PL (теллзизиоиша) та(-
лзеo (зо проверка на тплeзионтшшия
образ при липса но пред-амае),
ерем-'
tnsi/N sw.'. Tb ff.', иоиитзae. иоe-
робвое. проверявам с помощта и—
тестове'
Jmlm. auf »*№ In1eili|eni - Про-
веряаам интелигентността на ня¬
КОГО'
Dün Zahnpasta wurde Kifnisc! 11:^-
ТеТ П-стото зо зъби е кпнииешo ио~
питана. проверена е пa(кеaтoрeз
'cлтвня.
Taster m - етзлк. извършващ тпст,
проверка нзnрo6з-шл.
TcsTfaHrer т Оаатомобилпш) нопн~
тател.
T/Stahi— ’ пробен ирo(лп, пробно
псmтаoшп.
TcsiTtuj m изиитaтeлeш полеТ'
TistMarCU т пробен иoоaр.
TisleelHode J метод за тествале.
T|sUhrrson J 'е—cтeзk в тест. и
кпнт,
Tastmsühn J серия от опити,
TcsTstopp т зоброео иа опитите с
ядрено оръжие'
TcsTsToppaBKoMmcn cптрoо'мeшнп
за прeoрoтсзoшп на ядрените опитИ'
Tcststurcke J учостъи, трасе зо из-
интoeнe на азтомобилИ'
THst^^iifaHrin п метод зо тестува-
ип, провери-'
Titanias/, -л Med теташия.
T|tomms т o,PL Med meтoшy0'
THUinussöHuUiimprin| ’ иеoфнлao-
тичко зоосинироип ирк'ив тетос'с,
THtimussemiM п серум против те-
тoштc.
TCtc-l-iClC ОтсТоТ/и] л, -s veraltend
1, тет-м-тет (любовна срещо); 1, рaо-
говор шо четири теи.
Teerieder я, - Mall те-р-едър.
TetnOmJal, -п тe'рмлoпиЯ'
T|i—opahCung J (вид) eдикoрoтшa
опооозоо.
Tiü/r (teurer. UeurccU) adf 1, укси'
скъпо У-р'ИOШ' 1, cкси. МИЛ'
Ein -cs Kleid Cиъиa рокля;
Win - 0^ dos? Колко струи— тово?'
Siinen Leichtsinn - iciohicn Скъ¬
по оaeлaшaм лекомислието си
Das wirk Bim - zu sU/Ucn Kommen
Скъпо щп платиш за тово, щп ие-
дм cсeoлсвoш зо тово,
Tcecuпд|, -еп иockъпв-шe ео жи¬
вота, итзншeииe шо еeииme.
TeucuumgsnaUe ’ WörOтcT meми, нор¬
ма шо поскъпването.
TнüeuuNecluIo|l /добавка към оon-
латота за компенсиране на поскъп-
вакетО'
Tcäluun|Sluso!I1| m = Tcn/ings-
zulo|i.
Tgu"e ’ -п дълбочина (но рудник
и др.).
Tiüi/i m, • 1. дявол, сатоео; 1 зъл
777
DEU'SCH■-^ULGЛl21CCH£C WÖP^T^t'P^E^UCH
Theodolit
дух, демои' 3, umg етвeч;е, клетник;
4, umg дяволче Озо п—лаво дете);
Elm armer ~ Клетник, шлшocтшнo'
umg Gr! doc! zum ~! Върви по дя¬
волите!'
umg Pfui Ч Пфу. че пaдocт’у
Mim soll Bin ~ т*оПТ on die Will
molem Дяволът си няма друго рабо¬
та, само това ч—ка' до не чуе дсвк-
лъг.
umg Dem - Ist On ebn gciaH—cr Прих-
аoшoлн с— го дяволите'
umg In TeuOeIc KücHe eeroTcm/Kom-
Mcm Виждам дявол ro плодеб;
umg Ho/r кТ Ber ~ los Тук е голямо
олелия,
TculeSt//. -те 1. o.РГ. ш-доброна¬
мереност. иртклe'ня' 2, дсатлcиa,
подЛО П0УГППK0'
Tcüleli^l^irnt ’ о.Р1. дяволсзо oктн-
ло; иочмднп -довО'
Teufelskerl m umg мъж шо място’
мие дявол (израз шо зповнmo).
Teüiclsl—ais m дязтлоoн кръг.
Den - Bu-eHb-еоПеп Разкъсвам дя-
втлcoня oрпп, нолнзaм от омагьоса¬
ния иръп-
TnuOciswciB и umg дяволсзо мен—
Oизрoо но зъовиmo)'
Tau'/hswerC п oJPL сот-линсно дело.
Tj/Tclsdciä п umg pf/an тзорпеил
шо дявол-;
umg Вiecer Schnaps ist - Тази ра¬
кия е опосна.
Tcuislsdwirm т Boa кукувича ирлeдa.
iHüThoscH adj дяволски; оoтoeнкоки'
Ein -«am Plan Дяволски план;
Es 0^ - Kalt Дяволски ут'дeшo е.
TeuUöne m, -л, -п тпетонец (член
но германско племе).
UluUoniscn ак/ тевтонски'
Text m, -е текст;
Elm wissenschaftlicher - Нayеeш
тпост;
Вer ~ einis LolBec Т;ocтпт (д'-^
тп) ео иeceш;
umg JmBn. aus Ice ~ 1—*п/ег Обър-
ивае някого’
W/itam Ом Ч Ha впирoуo!, Продъл-
мож—й!
Tex11n1lycl ’ ошмлиз шо теосто.
TaxTiui/oBa/1, текстово задача 0^
ма'---™-)' 2. зoдoеи и въпроси
към текс—'
TcxtiusjoBc J издошие шо тексТ'
TaxThoust/On т ирпдвoрит;лeк фор¬
мулираш текст Мобикноезно форма¬
лизиран коИто сп подово е автомат)'
TcxTbuch п либрето.
lixlen sw,'. TD iu.K пнmo тпост (зо
шлагер. реоломо),
Texter м. - текс-ер. cъcтoаитлп шо
рекл-мии и щлo-лрии текстове'
Textilarbeiter т текстилен робот-
ЛИК'
TexUZicHeMti ’ aPl. текстилна хи-
еиЯ'
TcxtliiaimOK ’ текстилно фабрика,
lexuaiiicf aäf umg гол. без дрехи.
Tcxt/i/cwenie п теистилпш бранш.
TnxliiliN eue PL 'постил Отексаил-
ши нодплня).
TextiiinBncer1c ’ текстилно про-
мишлешост.
TcxTiinasciiNi J тeиcгнпиa е—шино.
Textilwaren eue PL = Textilien,
TixUilneulsUtk J oJPL meнc'лнштвиc~
тикa-
Tcxtsortc J Lieg вид 'пост.
Tgxtlcii m част от текст.
T|xtУVIbia-вHt1mlg/EВKтekУГoт6р--
бото— Oерeи компютър).
TнxUy/•a•bli1ünecp-öe—unn п тенс-
ткo5рoбттвaшo ирoгрoмo.
TcxTve-jialc! т сравеязаше шо тпо-
стоеп.
TczcTl к umg Bis Ins —/Bis iim - на¬
пълно. изцяло, докрай.
T-Törni/ adf TecT Т-о6р—иeШ'
Thaiamd (л) Т-йл-шд,
TSUICnder m. - тoйлaшдeе.
TUailändic-üi/. -een тойлашдоа.
tbollämklsöh adj тайландски.
TbiloMis m. TloLomö Anat голае'с
Oocитзшo ^ст от междинния мтоъo)'
Thcotcr л. -1. тeoтср' 2, предстов-
лесие;
Am/Bhüm - sein Роботя е 'пomпрo;
Ims ~ /сНеп Отивое шо театър’
Zun - aeheg Ставое актьор;
umg -* shOlien Играя комедия, прес-
'руиме сз'
umg Das Osi olles nur - Всичко п со¬
мо игра. преструвка'
umg (Eim) ~ ue eiw. iJATJJwengcg chw,
@'1) machen Вдига; пренодзно ено-
го шум о-рoдц нещО'
THrileruborncnerU п 'еотролен
o5кшoмeшт.
Tnc|terouTTüSrng| ’ ceeзтaзпл.
представление.
THe1Ue-becuci m итceшлшнe е те—-
търм. вoдeип шо театър.
THiite—bHsucier т театрален зри¬
тел.
THeite-büiNe ’ театрално сцпшо.
Theaterdichter т дрoмaгтрт,
Thciten jias п те—тр—леш 6иитнпЛ'
TSeaterferieN eue Pl, з-o-шеня шо
театъра.
THeieirprohe ’ театрално рлилги~
еин,
THcaTerKarte ’ билет зо mпa'пр'
Tnrile-kossi ’ касо и тeoгпрa.
Theot/rknütiCem т тз-тролеа кри-
mнO'
Tiejterp-oä-iMM п театрално про-
трoeo Озо предстоелпииб)'
Thcotcrncjissiun т тпотралее ре-
лисьор.
TieiUersiisöN ’ те—тр—леш сезон,
THeaUersUäök п инпco;
Efm ~ Опиеп/ггеп, ouflüHrin Поста¬
вям ииeco и театъро
THrateymrCetIunne’—-—тролео пред-
утaвлпшип.
THrilerwissiNschaOl ’ oJPL mпomрти-
ио^е,
iHeoeruJocc! akj театрален (меса).
Thnke /, -л тeзпяв. бар (е оoипдe-
шип),
TH|Mi л, Themxel-ta тема;
Dos - wechseln Сменям темата’
Vom - оЬкоммеп Отклонявам сп
от тееато;
Ein HcICics - Щекотлива тпм;
TieMlUik foP^L тем—'-™;,
liemlUiscH ак/ тематичен,
eie^eOsürren sw.-vTB le.', тееати-
онрoe;
Вil ArMil Im einem Roman - Тзмо-
'нзнрae 5пдиостто и ромон.
THiMeNicreicH т кръг, към нойто
спадат определени теми, тематичен
орШ'
TH|MeNki1iioe т meмomиеeш като-
ЛОП'
Ti|menkпeic т кръг от теми, те-
еотичпи орм*.
TiiMenpiin т meмaгнеeи плош.
TH|einsUeIIin| ’ nтcтaисшe, задм-
зоил шо тeмoгo-
TH|miNwi!e ’ избор шо тема,
THeodolit м, -е теодолит Oтeтдeои-
чпcкн ииструееит).
СЛВШСГГ
778
Theologe
THeölö/e m. -e. -m теолог; богос¬
лов,
TUd0tp/o| o,Pl, теология, шоуна за
еeлнгистa.
eHeölöjisei akj meoлтпичпш, бкгoо-
ЛОВСОИ'
Tneoretiker m, - теоретик'
USeor|UiscH ääj тeкеeтиепи, 'Лоре-
mиеecoн'
-c KenNtnissc Теоретични позна¬
ния'
Etw. (Akk) ~ Begründen Обоснова¬
ва; нещо meoрeтиешT'
iU/nr/tisSIc'etisw,V0 TD ofr.'. rftpejro
mпoрemиоиемм.
THcor-on/. -е теория'
Elni ~ Bim, (üben die), eur Enicic-
Нип/ den Erdi Теория за възниква¬
нето и— Земято;
Eine - uu"sUeIIenГve-werfen Изграл-
дaмГo'хвселсм теория.
THeöcohH т. -еп. -еп теософ'
THer1heu1 т. -зи, -еп Meä терапевт,
tU/uap/itlsöl äkj Meä терапевти-
е;e'
THli1h1| ’ -п 'пропия, лечение.
Thermalbad п 1, топли минерални
боси (курорт); 1. (аспИ; с топло ми¬
нерална вода.
Thermalquelle ’ термален извор'
Tnc-n1lcenlunn т о,Р1. лечебна
каЛ'
THi—MalscHwinMiil п топъл мине¬
рален басейн Озо плтиoшп),
TUcmmc J -п 1. топъл мишермлеш
извор; 2. nun PL римски терми Врим-
ски 5oшз).
T!|iMiC ’ оЛ. Meteor зпод'шeи те¬
чения волeдотвзe шaпрявмee еа о;-
мята.
UH|rnoceH akj тeемиеeш, топлинен'
Tie—е|Т п оЛ Chem, Tech —ереи'.
TSernobrO^i^l^ter т термос.
TSer-mooChiimd о,Р1. meрeoвиeия.
THeumodyNiniK ’ o,PL тереодисм-
еиоа.
ebcunoByiiMisch äkj термодиша-
eзчeи,
THarmoeffekU т тeемoeфeoT'
THerMnilcICtnozütll ’ оЛ Phys тпр-
мoллeк'риеeо'вО'
THr-Moeeen|n1 п TecT т;емкeл;~
еент, meемoдвoйk-.
ThciMohosc’ панталон тни “грейко”.
TH|-nonigUeI т грейна.
THe-nonH1e- п, - термометър;
Вos ~ ist uu" 193 Celsius gesUücjim
Термометърът се кочи шо 29°С,
iScnnoguCecin ääj Phys 'eеeксд-
реИ'
TH|bnonnCIconwoffe ’ тeрмoсдрeиo
оръжие'
Tii-MopSan m, -е термофор.
THcrMoplast m. -е -ереопл-ст Овид
cншm;mиеee материал).
UHcueopI1cUiccH ääj Chem термоп-
ластичеИ'
TH|rmocП1sc!e ’ тпреос.
The-eoceonne ’ = Te-mosfliscHe,
THernoSie m. -x (m) Phys термос-
TOT.
THeпNOsh/1yen11I n Tecb вентил н—
термостат.
THccanrnc m. TlesaueiOTlesauolee
тезаур'с. пълен речник Ока даден
лоиo, е додее- облост).
THffsc /. -п mпоa'
Eine ~ oufsUilier Издигам теза;
Eime - v^rOehHUen Оспорвам т;оo;
Eimc ~ virwerfen Отхвърлям теза,
T!om1CУerf1Hrln п Tech гoмocнем-
ие. Тоеасов процес (зо добивоне ео
сгоемеа).
Thomox т. -eAnat, Meä торазс, гръ¬
ден кош'
THrok/r т. - Hisl —раи, тр-oиeе.
Tirilier т. - трнлср.
ThnoMlbins/, -п Meä тромбоза.
THron м, -е престол, трос Она крал,
епископ и др.);
Den - becUei|lN (Въз)начвам сп на
изeутoлa;
JedN' oul dem - Selim Качвам ня¬
кого шо престола’
Auf Ben ~ verzicHT/m Отказва; сп
от ирecтклa;
umg JmiS' ~ wackelt Клати му сп
cгтлпт.
Thmüliem /и. - трилър,
TbuQ^tBcSuCü/ugeкачваше на прес-
толо.
th-omem sw,'. TD itr,', 1, царувае;
пкcиoдcтвae; 2, иовнcявae сз; зае¬
мам видео място;
Em iHroni hüiiem seinen SeHrl0bU1ccH
Той седи еaеcmвeшк зад бюрото си’
Die Bum| ihrort uni eügem hohem Fel¬
sen Зoмпoът сп издига впрвт внcкoo
сзал-'
TIUrogiigtisoluglотказ от престоло
Ti—önerlr т престолои-следсиИ'
THuönToI|e ’ о,Р1, nрecгкпкeoол;~
дие'
Die ~ url—eien Заемам иеeутoлa.
TU-oiiolgcm т nрпcmoлoшaолпдинk'
Ti-omsool т тронно о-пa'
THronvcniioHl т кmзaо от престола,
Thunfisch —,: Turfscb т Zaol риба
тон.
TSujo ’ Thu/ee Bro (оеп дрпвеe.
ТуЯ'
THüringen (л) ТюрингиЯ'
Thymian м. -е Bat еощбрза.
T|bci Mm) Тибет,
TfiJt/г т. -IToCetaeen т, - жител
шо Тибет.
TübeUerin /, -пеп жителка ка Тибет.
hibeUisoH’11il11n0ccH ак/ тибетсоИ'
TücK/Tlc m, -s L Med тик' 2, umg
прищявк; o-прнз' е-сия' привично;
Mein % zu Trüb an" Iim BubiSoi zu
scim Манията еи дм отивам много
рало ео гарата'
1|сКеп sw,'. TD ОГ-.У, цъко. тиотао-
Iеocташнз)'
umg Bal JndM' 11011 cs lücSl —10111//
JmB. eiokU rieSl m/hm niehlli Хлопа
еу шeшт. някой ип п наред.
TicCel п, -5 билет (за оaeoлem, за
кораб)'
licK-Uuek onl'-i тин-тоК'
T|1c /. -п eoedd прилив и отлив.
lügT äkj 1, дълбок (кладенец. сея’)
(auch йСепог)', 2. нисък Iитклтe; тем¬
пература' глос);
-es Wusscm Дълбоко вода;
Eime -е Tiancm Дълбока скръб'
Eina — Temperatur Ниско темпе¬
ратура'
Der Sen Osi 10 Meter - Езерото п
дълбоко 10 е;
- beUuoffen sein Дълбоко съм оacпп~
нот;
Bis ~ In die Naohi Hinein До късна
нощ, до късно през нощта;
Jnl. ist - |cc1nkeN Някой е пад¬
нал много ниско (в морално отно¬
шение);
Doc еСни - liOhkem Тово каро чозео
до сз замислИ'
Tf/i п, -s Meteor област с кисно ат¬
мосферно шoляпoee. депресия;
В1c - verla/eri siel Областт— с
ниско атмосферно шoпяг-ee се прп-
епстза.
П9
WÖRTERBUCH
TOinianm
Tü/langmOTT m Mit отока от бръснещ
eклe'.
Tiiroushtnfer m Meteor впшшш- част
ка област с ниско атмосферно но-
лягале,
Tü/TBoi т о.ОР 1. иoдзeмшo строи-
телс—ао’ с-рои-елство шо подземни
уъoрпжeшня (ное—ли, тунели)’ 2, мис¬
ии работи икд земято,
TiefBaiirienieir т инженер m
пoдоeмeк строителство.
Ti|fiasumT/ri/bnsm п фирма за
подземно отркнтeло'вк.
U|a"1eicü1igt Ule" iiliiiüjT ääj дъл¬
боко наскърбен'
UteTbeerüll TlcT BctrüBU adj дълбоко
eoгпмeи.
eilTBrwc|t Tic' hnwa/t ädj дълбоко
рoозпли'зae, трогна-'
Uilfiluu adj тъекосиН'
T0|TboHreN n o-Pl, солдолки рабо¬
ти Iоa добив но нефт, земен гaо).
UteTbroun aäj тъмкозофяз.
Tiiflniee^^irroH—en п o-Pl, Landew
боза оeнтбo с р-досеялиМ'
TOifdriek т 1. Metern ниско атмос¬
ферно ш—лягане' 2. Тур дълбок пе-
еom'
T0|TB-iek|ebOet п MBtean област с
ниско атмосферно соляголе'
T0|"i /. -п 1. дълбина. дплбoезшa;
2, пропаст, бeодшa'
Die - eines Brunnens Дълбочината
на коaдeнeе'
Ir Bie ~ iilcCen Гледам надолу, и
бeодш-ma;
Die - Ben Fiube Нoонтeшку-тa шо
цвета'
Вie ~ d/s GcOUHis Силата на етвcт-
вото;
In Bem ~ seinen Seele В глъбините
е- душата му,
TOnieBere ’ Geig- шнзншa'
T0|"cnBi^l^roHInn| f Med дълбока
тпрaиия, oблъевoшe'
TtiOcmügTemvOcw п дъл5тенeшк ин¬
тервю, сондаж еа пoдcпоиaeиeтo.
TtiOcmpsychölögic J oPl. пcнвтлoтнн
на noдуъошaeнлmО'
Ti/TentWrneung дълбоко въздеИст-
вие.
tl/feiisi aäj много сериозен,
UjnTe!msehiü(tter'T Uicf cmsoUüttart akj
дълбоко потреспи.
TOe"ri*eger m самолет. летящ е ни¬
сък полет, щурмов самолет,
Tfnlliug т нисък полет Она само¬
лет)'
Tlnigorg т оР). 1. гaопee но оороб;
2, umg задълбочена мисъл;
Etna Rede ohne ~ Реч без особена
змосо6кчeкoо'.
TOiiga-ogc ’ подзеел; горае,
и/е"/е1г1е-ет unr, V. Tb ir. И/Öio. У. оaм-
емосвмм дълбоко (хранителни про¬
дукти) 0^0 Om IeJOeOliv und Pool, 0'0/),
Tfiijchcmd TlcT gcUard adf дълбок,
основеш, радикален (промяно, р—о~
лнчнe).
U0|T|eküni1 adj дълбоко заеразее,
Uilf/ueifenB llcT arcOTcrd aäj = UicT
IcSeni,
tOc"|uUmdü| adj дълбок; дълбоко¬
мислен; добре обмислен'
Eime -е AniJysi Задълбочен oшoлно;
Eine -e Dorstcilun/ Добре обмис¬
лено, детайлирано представяше.
TfcOkühtOioh п хладилна кмеера,
Ti|TKäHIkost ’ a,Pl дълбоко оммеa~
зпни врaииmeлши продукти.
T0|feäHecchronk m фрноeр (с отде¬
ления).
TO|TCüilitrn!i ’ фризлр Ораюла)'
TOHTKUhiung ’ o.Pl дълбоко оoмеo-
зсаaeП'
T/gTader т тежкотоворее oaeнкш
с ниско товарна платформа,
Tiefland п низина (~ 200 м над мор¬
ското равнище)'
UoiThiegiNl Tüll liejcnd äkj впптшмл,
дълбок.
Tiefpaß TieTpass m Sp нисък пас,
ниско иoдaвaиe'
tl/OipitU/em tief h11ü/|g sw.y. Tb
Olo.y.jlr.y. ора дълбоко; иовъещиaм
дълбока ораИ'
TicfpunKT т шай-еисоа точка'
D/m Expo—1 йе um" seinen ~ og/ciorgl
Експортът достш'ео ш-й-сискат— си
mкекo;
Elm ccceisoScr - Дeприeне—нког,
потиснатост.
T0eTccHiaO т дълбок cпи.
TOclsohiag т Sp нисък (забранен)
удор' удар под кръста (auch йСегое).
UilfscHübfend ein" scSüilind ädf~10/0
liUndi/.
Tl/is/c ’ o.PL, морски (оке—ксои)
дълбини (над 4000 м под морското
равнище),
TilfsceforsoHeu т изследовател шо
морските дълбисИ'
TilfseiCuiel п Tech дълбоководен
морски зобел.
T1нfclntaieber т вoдoлмо, eomaпяш
се в дълбините.
Tiefsinn т о.Р1. 1. задълбоч-ност,
проницателност' 2. дълбокият сми-
cпп шо нещО'
ТОп^атт/ akj 1. - дълбокомислен;
eeттoзшoеитплee; оoдъл6тчee' 2. пъ¬
лен с дълбок смисъл; 3. еелонхо-
лиеee. оoeиcлee, икгъкмл в розеи-
съл.
Tiefstand т о.Р1, Oиoй-)eиоoт ниво;
Вeг ~ les Dollous Най-ниското си¬
во шо доларМ'
tlclistapeliisw-V-lb tr.V. представя;
нещо е по-скроено светлина от
дeйо'внгeлeoт—.
T0|rc1oplru т. - еoвeк. представящ
себе си е по-скромно светлина от
действителностто.
Ti/Tstart т о,Р1. Sp нисък старт,
UO|TcUenend TlcT ^11111 adj 1, сто¬
ящ на най-ниското ниво' 2. оoляо-
вощ Bcлпиеe)'
TZeTcUenic т WöooтcT сой-кисък
курс,
T0efslthre1s т л—й-сиска цел—,
TZcfc1t^uHIeг т прожектор с касо-
чзно надолу сезтлило Опри 'лнеeт-
то осветлелие)'
TicfstTcmperatur, иoй-eнcko еиши-
е—леа температура'
T|c"stweri т кай-лис;—. eрeдeпшa
СТОЙНОСТ'
' elni^^us^hmei'i TlcT yerccnge1U ädjдъл¬
боко оoошeжeш.
Ttejei m. -1. тиган; 2. Tecb тегел.
пота'
TlHaniSoil т TecT ■пиптозо угoeaшa.
Tja- л, -е еивотно’ звяр’
Ein willes/HiimiscHis/zuHnes - Ди-
вo’дoмaшктГoпиmкeeшo животно'
umg Eim Hobes ~ Важно итиеo.
T/^runi ’ eнвoтншcoи вид,
Tierarzt т вптпеишaрпи лекар.
tlcrerztiioh adf злтериеореш.
Tierasyl п = TOcrHeim'
T0|ubän1i/rr т ззероуоро-иаел.
TieuBuch п книга зм животни.
TOerexherüneni п опит с животни,
Tf/mГаВс1 ’ босия.
Ttc-iorm ’ животновъдна ферма.
780
Tj/rfreionI
TfaTmiumd m човен, нойто обич—
животните и действа в тяхна оoшит0'
TO/r/iulen т отoлктичeокo трoдн-
ио, зоопарк'
Tl/r/cstoll J образ е- животно,
UOluHufU odj живктниcoн, кото жи¬
вотно.
Toc-balUnr/ J отглеждане на до¬
машни eнвктнH'
Tl/rhamdlumj ’ зтoмaтaзик.
Tierheilkunde J влгериемршо меди-
ции—'
Tiamhefe п иaшcиoe за животни.
itiriscn adf 1. мнзтmншуkн; 2, звер¬
ски, мeогoo' 3, umg труден. тежък.
иштпшониeи; 4, umg дяволски, адски;
-е Fctte Животински eoошншн;
~п GriusiMkrüU Зверско жестокост'
umg ~л Scbncrzcm Зверски болни
umg -cs Vergnügen Страхотно удо-
ВОЛСТИИП'
umg - е-nst i—beieen müssen Тряб¬
ва до робота адски cлриoошО'
TKrK0lpdricsliTläuN|corc1uI1 f ACk
ТВА Admin ек—рисаж.
TOeuKuels т Asin отдиaз,
TZerkil1cee0cien п отди-koлeш оиoK'
TTn-CinBe ’ aJ^L оooлтпия,
TiimlicB adf обичащ мизотните'
TiH-maier т вyдтмшнo -инмaлиуT'
TfirmedizOn ’ ветеринарно ееди-
еишo.
Ttarponk т 1. зooиoрo Оестпстилш-
среда)’ 2. оooлoпичeуoo прaдниa'
Tierpfleger т гледач са мнзoтшн (в
оoтиaрo),
Tj/rqiualcn т етзпo. измпеиaш жи-
ЗОТИИ'
TOerreich п o-PL фмуса. животинско
царство. живкmииуoн сеят Oвcиеки
животни),
TOcnsobitz т о-PL закрила (з-щи¬
та) шо мивoтeнтП'
TZ/bschulebestlnimisgj ’ разпоред¬
ба зо оoшнгo шо животните,
Tt/rscHützer т з-шитeнo шо живот¬
ните,
TierscHiUzgeBiit п резерват зо (оп-
рпделпии) животни.
T|grDci1Uzeerl1N т дружество зо за¬
щита шо животните'
T|c—suc! т опит Менсперимент)
с жнзт■тeH'
To|recrs1oHsgeenlr т противник иа
опитите с eнзктшH'
GATeQfU
Tic-w/ii f O.PL животински сеят.
ф-уно,
TfanznoHl ’ O.PL жизoтeoвпдcтзО'
Tigcr m, - mнтър.
TO|i-iuge п MOnen тнпрoзт око (ми-
нерол).
TiggrTtUhuml тигрово окраскО'
TieerOeil п титртвo ното,
TOjerIn /. -пеп тигрицО'
Ti/d—mM.K Tb tf-V, шашорвае ка¬
то тигрово ножа
UO/ernjse'.K sn ili-V umg ор-ча.
обикаля; еасме-катмм.
Tilde /. -л Тур тилда Iошoксm -).
t/iglon adj 1, - итгocнм (зозм); 2, überlr
заличим.
Tilgen mV. bb tr-V. 1. унищож-и—;’
заличовое’ 2. итгocявaм Oдплп. кре¬
дит)’
EiNHN KuckOl ~ Погосяво; зобе. кре¬
дит;
umg Jmln./itW. (Akk) ш scineM Gi
Bäciiris ~ Зoлнеoв—м шяooпкГeeшт
от паметта си. мъча сп дм забравя'
Til||ug|' o-PL 1, 'инштмoзoиe. зо-
лиеaзoшe' 2, иоплaшaшe. погася!--
шп Вно з—ем).
TiieünesiNleiHi fW-nscl оaee, чип-
го no-ocяв-шп е строго реглаеешти-
роно със срокове
Tliiumjsiömds т Winiscb фонд за по-
госяв-шп, амортизационен фонд'
TiijUN|seipi1ii п W-etsch аеор—и-
оoеитшeи капит—Л'
T|ijiirgsntae ’ виосоа зо пoг-Уяв-~
ип иа заем, дълг
Timbre ['tCirOo)] e -5 тембър.
Timing ['loimiq] л оР1, гoймнит (ко¬
ординация шо дейностите чрез пло-
широи. но времето)'
T/i/ein sw.'. se Ooe.V. umgp'/oe оби¬
коля; като пптyaш артист, музи¬
кант.
TÜneeiliNgel мГп, • veraltend pTfar
1, зpпемoрco; долнопробно музи-
оо, чалго; 2, ш—лтае’ 3, долнопроб¬
но рaовлeепииe,
Tinktur /. -am тншзттрO'
Tinnef т oJPl, umg pTfar 1. вещи
без стойност. зпв<тoрин' 2. тпyиocmн,
безсмислици'
Tlntc /. -л мастило’
umg IN der ~ siUzen Зoгaоил съе'
umg Dos ist klar wie BicKi ~ Това c
ясно като бял дпи, кото две и две.
türicrbliu adj e—cmиппиoуиe.
Tinien"oß Tintenfass п мастилница.
TZnIinlisc! т Zrö cпииЯ'
Tlmt/nTI/oC m емс-илено eeтeк
Oзпрвy хартия)'
TinlinKiccks m « TiNUiNiheck'
TinleniöseHir т пoииаaтплшo.
Tüneensuore т внмнепcoн молиВ'
Tip Tipp m. -5 1, указ—шие' cпвem;
2. предвиждане Оса резултати от то¬
тото. еод6яг'в—иия и др.);
JmlM' atmen ~ jcBcm Cпзeтвмм ня¬
кого. дааае някому усзпт;
~s für dcm Anfänger Съвети за ео-
еииoeшня'
Вe- ufoUlt/c ~ im Toho Вярно пред¬
виждане е тирома но тотото,
Tippen’ тWl'- TD tr.', umg пиmo и—
иишпшa машина; Оа-,У, докоса-м,
допирам сп леко до лещо. бутвом;
потупвам'
Einem Brief - Печатам писмо шо ии-
шeшa машина;
JMdm. ouO Bie SCHulti ~ Пomтпвae
някого леко to роеото;
Kimi an" lün B—em.si - Леко нотис-
oae cинрoеooma'
tihhlNJмJr Tb ölf-'o 1, umg пред-
полагае' допускам' 2. трая шо то¬
то, лото и др''
Ich hüppe auf Ihn als Siegeln Залога;
на него като победител, предпола-
г—м, чз той - щп п победител'
Jede WocHs Iüm Toto) - Играя вся¬
ка седмица тото.
Tfppiciler т м—шнитпиcшo трeщкO'
Ttppscheim т ткmo-фнЩ'
Tfppsc /, -п umg peior eoщишoпнcoa
h/pp. Topp iit'if гти! тyи!; тпп! mпи!
Озо имитираше ка леки cmспoи)'
lipp-llipp adf umg много подреде¬
но, миого чисто. тип-топ'
Tfnai^/*. -п pejöo тиродо,
liufllcucn sw.V. Tb itf,', ипп Bоa чу-
етлитo и др.).
Tf—pl Oи) oJPl, Гзртл Iпрoиниция и
Австрия).
Tiufter т. - mирoлeе'
lii^oliscH ак/ тиролски'
Tisc! m, -е 1. еосо Омебпл)' 2, ма¬
са трaeeоa, ядеше' 3, компания на
едно маса;
Sich an den * sclzen Сад—е на ма-
сота;
Um den ~ slizcm Седи; около еа-
781
DEUUTCH-W’lGAШCliEC WÖDT*EDBUCH
Tod
оaтa'
Den ~ BeekcnГuiräuмcg Cл—пaмГ
еaзднпoм еасота;
JMdi' zu ~ iieurN Поканвам ляно-
го дм заповядо иа м-сата;
Am uumBem ~ Но кръглото мас-'
umg Etw. (Akk) UNien Bin ~ folhen
lassen Не вземам под внимание не¬
що, оo5рoвям шпшo;
umg Etw. iS vom ~ Нпщо п прин-
люеeшОl
Tischbein п кроо на маса,
TüschBcsen т еemoo зм трохи.
TiscHeon^^ter m персонален ком¬
пютър.
Tlsobioee J даеа по време ;— тър-
лествеи o6ядГвeчeен, шо ooстo ня¬
кой оавалерстза.
Tlsohiecke ’ покривно за мас;,
tlschie—10/ adj готов за oкшc'мoенн;
-и G^rüobt Ястие полуфабрикат.
TlscS/ost т гост еа т6поГвпеeрЯ'
TtcoHgcict п молитво eрпдн или
след ндeиe'
TisoHglClhIceHof1J гости на обед,!.-
черя’ cътр-иeоииен. oтмпoeнс'
TiscHgcspräcH п рoоттвкр но еасото
TIscHkarts J зaрткeеп с името н—
госто Опри официални поводи).
Tisenkonei J ръб шо масото,
Tischlampe ’ настолно лампа,
Tüscnieufer m тишл—йфер'
TisoHeeinBecKdieH и вълшебно ма¬
сичка (в приоозоитп)'
Tlsöbl/r m. - naedd, Oтöeoг дърводе¬
лец; мебелист.
^$<011161'111/. -cm mordd. Oieir 1, aPfc
дърводелство; 1, дърводелска р—5о-
тилкица.
eüceile-r sw.y. ТС iTr,K. о-eзмoвae
се с дърводелство,
TOsoSisrwerkstatt, дпрвoдeоcoo рм-
Tüscinunirran mur.Pl. кбeкcoн, мо-
шиери, култура при врaшпиП'
TIsöHmiohbim m съсед Опо зрпее са
врaшeeп).
Tisüooiknugg подрзмд—сп иа гос¬
тите ео ммс-ао Опри тфненoлeн №-
води)'
TiscHplaTTc ’ плот е- маса.
Tlsobmeke ’ тост.
T|scnsc!ubholi ’ чекмедже но еосо.
T|scH1enn0s п Sp текис ео еосо, инит~
ПTИT'
TtccH1enntsscHeäeer т хили- (за иг¬
ра н— тенис но маса).
TIscHtennisspleler m играч за тзиис
шо мoоa.
^01:101 п покривна за еаса.
TZcc!wäsOUl’ o-Pl иooривoи и сал¬
фетки зо моса'
TIscHwefN т mрoпeошo зино.
TOlin. /и, -лл. -еп титош (от мито¬
логията) (auch йСт-о-);
Eon ~ Bis Geistes Тит-с но дута.
Htt/N] п O.PL Chem титош.
iieaNenHoTi adf geb титoecoн, тито-
eнепe'
tliimlsoh aäj титaшзепш,
Titel m, -1. титло; ззошип; 1, зог.ло-
еип’ 3, Admol перо. рaовтди зо опре¬
делено цел’
Ein leuBemlseSer ~ Аooдeeиеea
титла, ao-дeмиеeo озoшнп;
Dos Bich tnU/T dcm ~.'. Зaтпoзиeтт
иа oшипaт- з.,., книгата сп кмизм--.-
Tilclunwärter т Sp кандидат за
ш-МпИОНСН-T- ТИТЛО'
TlTciousaoBn/Тур непроменено прп-
издоние но oнитo с ново зoглoзнп-
TzielBlIB п 1, Гyзфртeтиcnиc; 2. фо-
ткгрoфис шо заглавната cтрaeиеo
(иа списание и др.)'
T|tetilatt п Тур титулна Oоoтлoвшм)
страница,
TiUllii /. -еп Тур уводни страници.
зcнеoн страници, които прпдвтмдoт
тeкутo е клиг—тО'
Tülelield т герой, чието име сп съ¬
държа е иoплaаилmo са книготО'
TltctConp" т Sp борба за шаепи-
онската титло.
Tüeelneiolie ’ музика и началото
(или кроя) и— филе.
Tltcimoile ’ роля шо тлoзпш герой и
едноименна пипс-'
TiielscHnifI ’Иoпл-aаeн шрифт.
THelsngj m име на ппспе. която до¬
жо заглавието шо албуМ'
eiUelsücHei/ adj веаеиачпш шо тема
ТИТЛИ'
TiUcItuI/eu m носител иа титла.
TÜ1eiverUiOB1/e- т Sp ш-cтoсш щaм~
пион, защитник ко mитлo-
Titcr m. - CTem титър (съдържа-
шипто и— рoотвoрпшo субстанция и
разтвор),
UüUrtiren sw,'. ТС --.У, Chem титри-
рае.
eliulOinen sw.'. ТС --.У. 1. veraltend
титулувам; обръщам сп към някого
с титлата му; 2, наричам някого със
съдържащо обида дуе—,
Tja! öiterf е; хм (е лочолото -са из¬
речение, 6по особено зeoепиип)'
was Mocbcn wir mim? Е, какво щп
правим сего?
Toast [em:st] м. -s 1. прeппеeиo фи¬
лия хляб' 2. шoодрмзицa. тост,
Einen ~ in" ‘ект ausbmIijem Вди¬
гам шмзорoвиеa за някого. -
Tp1ctbnot л ирппeеeш- филийко.
eoastem ['tostn]еи.И. ТС --.У, L пре-
пичме (филия хляб)' 1, вдига; тост,
иин наздравица (auf eekn.ГeiЖ' (Akk)
зо исoтro. нещо)'
Tposlen м, - тост-р.
TpBoK т Oe: umg aUw, Ost chunkeг -
нещо л прекадено (възмутително,
иoтлo)'
TpbCj m. - südd. ösixer. Schweiz гор¬
ска клисур-'
TpiiN sw.'. TD -О-.У, L бушувом,
жилиля. беснея Обуря. вятър, море)’
2. лудувам, внпш-н Oд-еo)'
Dia Fons tobten Beim RöckkoNieuh
Фпшоиптп полудяха по арпее ка рок-
koшепрma;
Von Wut - Беснея от яд.
TibsidUl JO oPi Meä буйство,
UobsücHUia odj 6тйутвyзaш, беснеещ.
TolsichtsiNTilh m пристъп но буй-
УT3T'
Tochter /. TöcTlxo 1. дъщеря (auch
überlr) 1, kurz Jüo ToelTc-gesellschaft
филиал. дъщерно фирео;
Meins äe1esUeГjän/Se - Най-голяеа-
тaГкмй~мaлoaтм ми дъщеря.
TochUerll-ni ’ Wörtтch дъщ-рса
фиреа.
TpciiligescHwüist ’ Meä eemacтaоo.
ToeiUer|rcelhschof<1 ’ Wir-sch фили¬
ал. дъщерна фирмо.
Tod т о-PL смърт’
Ein sonT1e—ГquoieoIIer ~ CитoтйшoГ
мпеиmeлea cмпрг'
~ Binob EnsUieeegГHeneecncu|eN
Смърт от оoд'щaвoшпГишфaрoг,
Eimes moTÜmiaobcr -и slerben Уми¬
рам от естествено смърт;
Jedm, zum т verumUeiien Осъждам
някого шо смърт;
Dcm ~ rnUTieien Отъриовам сп. из-
6япзoм смъртам;
Todioiü|(e)
GACEROFFF
782
Dir wiße - Бялата смърт;
Вcr ccHworle - Чумото;
em1n./etw. (Akk) um" Bin - mlcii ieü-
Bcn kömrcn Противен/противно ми
л до смърт;
umg- UmsoNd ist nur le— —! Няма ни¬
що 6eоппaтиo. но този - сият;
Aul - uni LeieN KäMpfcn Боря се
HO мизот и омпрт.
NB:
toi- словообразувателен еле¬
мент. който. ■ в немския език се
използва при прилагателни в раз¬
говорната . реч за подсилване на
значението им, срв. io1cnNcU. ТоВ-
soSlok'
loBiingle) adf изплашен до смърт.
UoBlloß. inli-ass odj омсетeк (ле¬
ден,
1oBbrin/enB ääj смъртоносен;
Eins -е Veri/tzum/ Cмсегкeкокм
раша.
Todsienl äkj ужасно зле.
toBinmsi äkj много сериозен'
Tol/siSmum/ f пеeо'оeшoee за
смърт.
To1esongc1 J смъртен страх'
TöBesoniilge f шeкрoлoп, омпетшa
вест, съобщение във вестника зм- не¬
чия смърт.
Toleslolin т дога На смъртта.
To.Becнпkeärun/ ’ удостоверение, с
което изеeзeoлк преди 10 години
лице се обявява - зм пoеишмлT'
Todesriei m смъртен cлтеoй, смърт'
1м - В случай на смърт.
Tmdesföege f Juo Oe: eit - с - пкулeд-
в—ло оeпрт;
Elm Umfall nll - Злополуо- е пос¬
ледвало - СМЪрТ'
TolcsfuroHt JаЛ страх от смъртта,
Tö1ec/rTah- J смъртна опасност,
TölcsjoSn е годино иа Bшeеис)
ceпет-
ToBeckunpf m агония, битка със
смъртта,
TpdesCundldoU т 1, осъден на смърт'
2. обречен на смърт Озо еoзпo, който
се подлага шо голяма опасност)'
Tölcclu/rn п омпeр шо .оeсеттa.
концентрационен лагер.
Todeseit .т о,Р1 смелост -пред -ли¬
цето на смъртта.
ToBecnoU f OoPio смъртна кпмcкoоT'
ToBecohflr п лертво Bири олкпклy-
оа. епидемия),
ToBecccnrei т предсмъртен виО'
ToBeccehuß TodesscHuss т смър¬
тоносен изстрел,
ToIrccUoß т оeсеткикоeи удор
(auch überlr);
Jnin, 1/п - ecгccUlcn -Нмeaосм
смъртоносен . удор - иннoмт'
В0e FehlKalKulation wo— Brr - Tür Ви
UnierreHmen Пкпеeшeaтa калкуло-
ция беше оeсеткeкceият удар за
предприятието,
To|esstrife f Juo cмпргшo имoaоa-
шие.
Todestag m де; на Ieпеия) смърт;
Dir nugBc-icic - Bem D1eHecnc Сто¬
годишнина от смъртта ео поета,
TödessuisoChl приеишo зо смъртта'
Tolesureeil п Juo смъртем присъдо
(auch überlr);
Dos — eerHäNgenГeollstueoken -Про-
изшacямГизпслeсвaм смъртна при¬
съда,
TödcsvetnoClung/' in: nie ~ без страх
от смъртта,
ToBccleIIe ’ килия ка осъден на
смърт
Todfeind т смъртен зр0П'
loBecwciSi odj gel обречен иа
смърт,
TöBenarC akj L смъртно более, на
смъртно легло' 1. umg много 6олеШ'
todlangweilig aäj umg страшно coт-
чеи.
tödlich akj 1. смъртоносен’ 1. йСее-г
много голя;'
-es Gifl Смъртоносно - отрова;
Eiw. -/eht - aus Нещо завършва със
смърт;
-еп H1sc Смъртна кмрмом - (нено-
зист);
SieU - langweilen Отeгеoаae се
много (до смърт);
- beletBtel sein Обидел . .съе много
(до смърт),
Uoinüic aäj umg уморен до смърт,
много 'морее.
Todsehlok äkj umg страшно щиO'
UoBc1cSrr adf umg абсолютно cипy-
реИ'
TöBcünder1' омсртeш грях' 1. umg
голямо пл'итcт;
Dir c1eBen -п Седемте оeсетки
гряха.
löBwnnd- ädf омсргкшкоeк рашеш.
ToHuwaboHu -. -s umg 6ъеoктис,
хoко.
tpf ömleej in: toi. Toi. hol! до е'kae на
дърво! да ие ни чуе дяволът!
TollclTe [toa'lEtoJj/ -п 1, тоалет (дре-
хм)’ 2. тоалетна' 3. o,Pi, тоалет Вмие-
ше, oблиеaшe, опровяше ео nриеeо~
ката - и др.)'
В1e morgenBIOoHe - Сутрешен -ом¬
лет;
AuO die - - ееНеп Отивам е тоалет-
нота'
ToilieeeniieoKel т meisl PL тоалет¬
ни принадлежности'
ToiliUlenbeoKin п -оолетна чиниЯ'
Toilettenpapier п оЛ томлетно хор-
TИC'
Toie|UUenseife ’ томлетеа coи'ш.
ToiIн1UenshäiiNg ’ о-з-шче ео гом-
летеа.
To1I|iecNW1ccc- п - 'омлетам вода;
eoрфюM'
Toklüer т o-Pl. тooaйоoo вино,
Uol/rini akj толероштеш'
- gcecnüBcr Ben orlcuer Гкпeеoш-
теш към другите'
TnI^rine./^i^.V^. толерантност О/е/еп
]'nBr.retw. (Akk); /c/cNÜheu ‘тВе'/
ilw. (Dal) към някого, нещо);
- über, eeigen Прксасвмм толе¬
рантност,
Töirrinelr-eicH m TecT обхват шо
допустимите кгoлкиeиис от кор-
еите.
Tolr-inig-enze ’ прмкием но толе-
рaигeкcттo.
eole—]e-iu- adf допустим, който мо¬
ме до бъде толерираш'
tni/mlcmer sw. И. TD опо И1, толериро;'
nрксвявaм гклeемктикот; 1. Tecl
допускам отклонение. 'оmaиoвсвaм
толеранс,
Tolerteuung /, -еп тклeрирoшK'
loil aäj 1. veralt луд. 6eо'мeи' 2, veralt
бесен' 3, umg бу-н, рмоаилeсл сп, рм-
зсрeш, лудешки; 4, umg прекрасен,
чудесен, великолепен; невероятен;
шeеyаoш;
Eine -е Idee! Чудесна идея!;
Es regnil jimi - Вали одрoвoтo•'
umg Es хи - Ureiben Преувеличавам.
lollen sw.y. IC -i-.V. лудувам. лу¬
дея, беснея,
783
DEUTSCH-EUlG^ßlCCHEC WÖRTERBUCH
Tonsäule
Tollheit /, -ee 1, o,Pi лудост, безу¬
мие; i. лудост, лудория, 6eорaоосд-
шо постъпка'
TöIIkinceHe f Boi- 'елодона. с-оро
биле,
TolIkUHn ак/ безумно смеЛ'
Tollkühnheit J о.Р1, 6eзрaоcъдea сме¬
лост,
Tolipalsoh m. -е тромав и иeоес-
чп; човек' дпрвпкяo; глупак,
UoIIhO1seHi| aäj тромав. eecръеeш.
Töllwuh ’ o-Pl, Meä 6яС'
Töltwütlj ак/ Med бесел,
Tölpel m. - umg глупок, тиквеник,
дръвник,
UöIhe1noTU äkj umg глyпoщки, прос-
тaщkИ'
Tonale f, -m домат’
Eime flc1sc!igi ~ Месест домат;
umg scl'izT -Eine Uneneocc ~ Неве¬
рен присmeл, предател;
umg JnB. lai ~m in" den Ai/еп Има
перде на очите (He вижда кеeвид-
кото),
TonatcnkcteUuh п (доматен) кет¬
чуп.
Toмatencuru m доматен СОК'
Tomatrnsalat m солата от домагИ'
Tonulensoße J доматен СОС'
TöMitcnsippe J доматена cyиo.
TomboIia /. -т|TamCalen томболо,
Toni т, -е Moe, Geol глис—’
FeuenTesier ~ Опшe'пoршм глишо;
Weiß/п ~ Каолин;
- Tornen Оформям глина (иа съ¬
дове),
Гкnг т, Töne .1. овyo; 1. Mus тон
(auch überlr); 3, удорешие; 4, иoеиш
е- говорене, тон; - 5, malтl Sg, (пове¬
дение) тон;
Ein nonrгГUiefruГceSriIIeu - Висок/
eиcъo/eрoeиоитeлпш тон’
Mus Ein ioeierГ/oreer - Полоаил-
оо/цял тои;
~ uni Bild ята lusgerollen Изчез-
шаха оз'нпт и о—ртииато (по телеви-
оиятa);
Вer ~ iü/gl oul Brr ietzten Silbe Уда¬
рението eaоo върху eколeоeoгo
cеиеoa'
Keimen- ~ Heruucbntngen, vom sic! (Dal)
jeBcn Не иодмвмe шито оитк;
(Bcl ntw, (Da-D den - ingeien Да¬
вам тон (за ш-що);
uej pejan- GnoßeГBieke Töme sciwim-
geN Говоря но едро'
umg Hust du Töne? Ама че иишeшa-
до? Можеш ли до си представиш?;
Ich verbitte nlu 11|ccn ~ Не позво-
лсвмм да еи се говори с такъв тон;
Вos |eHör1 zum /nien ~ Тово сп—до
към добрия ТОН'
Hie- Sc-nceHi ein uNgexwuN|ener - '
Тук отношенията са непринудени,
тук цари шeприeтдeшocт;
Einen irlencr ~ onseniugen Проме¬
ням тона. обръщам другия крой,
Tonband п магнетофонна лекто.
Tönibnrinr— т Tech адаптер. озy-
коотаиемтел,
TonubceiмniN| f o-Pl, регулиране
иа тонм,
lonil aäj Mus тошмлеш.
Toruliitäl f o-Pl, Mus гкшaлeкот.
UörurgeienB ääj даващ тон (сред
кръг- от хоро)'
Töiorn т грамофонно ромо,
Tonart /1, Mus —околност; 1. ток'
Ein/ Sonile im Bin ~ C-Dur Соната
в 'околност до маеор;
Eime urBene - onseniigen Заговарям
С друг ТОН'
Tönoufee1ennug| J звукозапис,
ToNUifzcZelSningsgerät ...п ов'зком-
писващ уред,
Tpmiisläii т.о.Р1. спираше на ов'~
оо (в радио- или тeлeвиоиoшкo пре¬
даване). .
TonBankuiOninme J eaпиemкфoиeи
O-nИС'
Tomlanlgeret п магнетофон'
Tori1nBhnoUokoII п протокол. за¬
писан ео могнетофос.
Tonblld п тзв'еeш диапозитив' фо- .
иограем,
TonieenBe J—гoeккрeoтке. тосблес-
да, тосрегулотор (е радиоапарат),
TondicHtung J Mus ирoиовeдeшип в
облостта на nеoгрoмиoтa- музика,
lonen sw, V. hb in, V, тосиром. — отсее-
вме (сшиено),
tönen sw./. Tb öl-.', звуч—'-О-.У, боя¬
дисвам, кезeтявaм;
Aus Bem Louesh-coScr tönt —eim Lind
От високоговорителя се е'иo песен;
Sieh (Dai) los Huiu llomi ~ iossen
Изрусявам си косото'
В1l Wand Osi ieioit /nün |e1önU Сте-
шато е леко кевeтeкo е з-лесо,
Tpram m, - тонер (за ириштeр, ксе¬
рокс и др').
TöneuBe f Mim. Geol плишoоee. олу-
еилизз окис.
tönern äkj тпнeпи, от тлишo.
Tonfull т O.PL Lieg иитоноция' ме¬
лодия - на речта'
In еОтеп boyr0ceHen- ~ spncoben Го¬
воря с 'аварски akеeиT'
Tonfauir ’ тембър.
Tömliin m тоафиле' козyеeи филе.
TömOolge f Mus кратка мелодия,
Tömiuequeni f Plys озyнoзo често—-,
TorgenCß п глинен съд.
ToneisoHlioHl п Mus една от двете
тoшмлшoоти в музин-т-'
Tongrule ’ кариеро за глина,
tonhaltig odj Geol оъдърлoш глина,
глинест.
ToNhöhe f Mus височино шо .—оса.
Tonüg akj = lorHiieig.
Tomiko /. Taelkem Mus тониим.
ToNikue e. Taelko Med ткшиоирa-
що средство.
ToN*ng^!^i^<^i^^ m звукооператор,
UonicoH äkj Med mкиичeоoи, укреп¬
ващ, тoшиоирaш; moшиеee.
Tqnkinrro f 1. ов'0oзaeиceш апа¬
рат; 1. за'кoоoпиоea филмова ка¬
мера,
Tonkunst f o,Pl, geh музикално ио-
куствО'
TonCUmstler т geb 1. вирmyoо, вир-
т'Ооeи музикант; 2. композитор,
Tönla/e f Mus височина иа ТОИ'
Tönleiter f Mus гама.
torios aäf 1, бeозвyеeш' тш; 2. без-
изрaоeш;
Mii -сп. STÜMMe checHen Говоря c
тл'в тС'
Tonnejster.m - Töningenieir'
Tonmischer m звyooceeоитeл.
TöNmojn [to'ni^a]/, -n тонаж (и— но-
Рм(),
Torrre/, -п Ог^^.^ляма) бъчва' - в—рел,
ТтиппJf) -п Abk Т тон (мярка),
Tönnen|eHolU m тонаж Оло. кора'),
ToNniN/ewöebe п AncT цилиндричен
свод'
TonnenKilometer m' тон-километър
(мерна единица в трoшcпкргo),
UönNenwiise adj 1, с тонове, на то¬
шо!;' 2, umg е огромни ооличестза.
Tonqualität ’ качество на звук—.
Ton1eg1sceuu т тонрелисьор,
Toncäule ’ ТОНКОЛОНМ,
Tonsilbe
GACEPOFF
784
Tonsilbe f Lieg ударено сричка'
TomstäuCn f сила eo озyoa, гръм-
кост,
Tomstörigg f овyooзт смущение'
ToNSiüifö п тошст'дио.
Tonsur /. -еп тoeзтрo, eoшaщecзo
подстригване (но еocт от плaз-m-),
Töneiiiensenießrn п вид - стрелба
по хзпрлсши глинени дискове Oти~
роеиявока кото спорт)'
TjnIeeHnik J звукозаписно технико.
ToNtaoimlker т cneеиaлиуm по овт~
oтзanиcшa mпвннкa, тонт-хиин.
Tonträger т ов'ooнocитeл Вгроео-
фонна ипoчo, -yдикoacпт-. м-гнето-
фоним лпето).
Tonumfang т диaиaоoe (иа озткo).
звуков обхва—'
Töinnj /. -ее 1. тембър. оттенък
Оло озтo); 2, сю—сс, отсянка, отте-
лък Она -цвят)’ 3, oезптсзaиe'
Tanns т. Тото 1, Med moшту; 1, Mus
цял тон.
TonwoucN- muo Pl, oпрaмиеши иодe~
лия,
ToNecicHin п Mus лот-'
Tools eue PL EDV сервизни про-
трoми.
lop odj иоклюеитплeш, cвръвeoдe-
рпш, октуалпи,
Тор п дамско блузи- с тънки през¬
рамки.
NB:
hop- в разговорната немска реч
този елемент се използва при
прилагателни за интензивиране
на значението им, срв. topaltneii.
а при съществителните - за
обозначаване на принадлежност¬
та на лицето или предмета към
най-добрите. срв. TopmoBiiI,
topoeeueil adf cзръвaнmyoлeШ'
Topas m. -c Moe гопоз,
ioh1cfunhen odj c цвят са топаз
(бледомълт).
Topf m. TOpJe 1. тпшджпра' 2, гър-
ип; 3. coocин; 4. гърне. пукало;
umg Alles in cimen - weifen Слагам '
всичко и еди; кюп.
Topriluni J сонсийно цвете.
Töpiobem п umg тършe, еyкoлo (и
поиoa - ео дeеoma)'
eppichcn ääj гладък (рав-к) кото.
тепсия.
Topfcm т o-Pl. südd. Österf иовaр-'
Töpler m. - тзъиеaр'
TöpferrC/, -xn 1. oÄ грънчарство;
1, пръeеaрeиеo, грънчарско рабо¬
тилница,
Tapicmhoilw/mk п oOPL пръшеoрот-
во. грънчарски зонаяТ'
töplc^mm. ääj пръстен, глинен,
töpfes-gswК Tb öor,y.jor.y. змкиеа-
вом сп с -грсшеoротвo'
En TöpicuT /emn Той- обич- до сп оa-
шиеова с гръшеoрcтвт;
Einrn—Teilen - Изработва; чиния
от глии—'
TöpreuscHlibe ’ грънчарско колело'
TapOcuworen eue PL пепие-роoи- из¬
делия.
Top'inolcm 'm Oran “но всяко тсршe
ееродия*.
TopOboilsobnh т ръкавица за' ввa~
щ—ие шо горещи съдове' .
Topfit adf uej е - nрeиъохoдиo фор-
ео. чувств-щ сз прeзповoдшT'
Töpfkrotieu' т грубо - гъба зо миене
шо съдове'
Topflappen т къриo зо вв-шaип но
горещи съдовб'
Topi-nauCl т иaоoр за тлиипшн
делия.
TöpOore ’ umg страхотна, прпвъз-
вoди- форма'
Topfpflanze ’ саксийло р-стели-'
Tohleis1une ’ umg зърхово пости¬
жение'
Tohm1noeer т топеениджър. ме-
шидмср въз - виeщe звено на ^рав-
лесип.
TopmoBeil п топ-модел (в рекло-
мото),
Topograph -,: Topo/mol 'm, -ее, -xi
тoиoгрaф,
Tppp/noph*| o,: Topoaiollc f, -n то-
иoгрaфиH'
eopojmapiisci o.: Uopme-ifisöH adf то-
иoгрaфcки.
Tp^i^o^iy^mts/ o-PL тoиккиeия 0;a'-
k— за селищните имен—)'
Topp! iiieof додлио!, добре!, крой!;
~ Bis Welle jüll! Край, басът е склю¬
чен!
Tomi л. -е 1. ерото. порт-’ 1, Sp веa-
то Oири футбол и др.). врomиезo (при
coи~cитcoaшe. cсcтeоaшиe с о—ну и
др.)’ 3, Sp гол'
Ans - Klopfen Чука; ко портата;
Sp- Am ~ ^^i'Bi^i^'^i^lSii^ißin Не yл'евae
аратота;
Elm ~ seHOeßen Вкарвам гол.
To-jM, -ет, -ее veralt г.пyиoo-
Tmuböjem т ори— -над входно вратО'
Tömohurce’ Sp впзeклeкот за гол,
голово итлтeeшиe'
Toudiienrrz JSp голова разлиоо.
Tp—eüniuSnl’ порта, през която вли-
оaт коли (в двор - и др.).
To-i-o т, s торпро, биноборец'
Toresschluß ToresscHIuss т in: Вп*/
kunz vom ~ в -пкcлeдиис момент. е по¬
следната мишуг—'
Torf т O.PL торф; -торфище'
ToTeewinNung ’ o-PL добижоне шо
торф.
UöTj ак/ торфест, съдържащ торф.
TouTKoHIr ’ торфени въглщцa,
TorTkoks т о-Pl, торфен нокС'
ToiTläelI m крило на порта,
Torimooi п торфено (латО'
ToTmooc п Bat торфен мъх,
To—"muil т торфен ирaв (за обого-
тяв-не шо иoчвama).
Torb/it’ -aeh-aoPL глупост, (eо'-
еие' 2, глупаво постъпка.
To—iüler mSp 1. врат-р; 2, портиер.
Uö-leSU aäj geb глтИoв, бeорaоcъдe.ш,
Töljegen т Sp голмайстор.
tö-kelr sw-V. se Ohr.' олюлявом сп,
вървя несигурно. змлитам,
Tonkrun m Tncl - портален ораН'
Tf^riaits ’ Sp греда на вротото,
Toulon" т Sp слолое,
Tomllmfe ’ Sp вроторсза линия,
Tonlos odj (ез тт(eлсоaн гол.
To-nonn m, Tael'u-'ITaemännBe -
To—wo—1,
Tounenetll m o-PL Bot тормеетила.
Tömm m, -s пъ<увошп c плoтeoвтдoa,
Tömmidö m. -s тореодо.
To-n|cee- m, -1, Овойнишна) раши-
еo; 2, naedd тепшичecoo чалто за гръб.
eonpediluer М.К Tb -е,'. 1, Mit тор-
пиоиеoe (параход)’ 1, провалям,
сривое. кc'eтсзoe (план, шмеере-
;из)’
Den Glcctхlscnhwlsrr wurde von Brr
OhpociUiog 1o-hc11cn1 Опозицията
осуети приемането на пекeoткоa-
КОЛО'
Torpedo м, -s Mit торпила, торпедо.
Tompidohool е Mil Миноиосец.
785
Deimca-MLGAMiöaöw WVRWßB'CH
Totenschau
TonpiBoTiugxine n Ml) самолет тор-
neдoшкceЦ'
To-prosten m греда (но вратото),
Tonroun m Sp веoтoрcoк иoлe,
ToncoSeißhUNik 'TorscUIncshonüC f
оЛ пошика, стр—х, чп се пропуска
нещо важно в - живота; страх от за-
късиесип'
Aus - U/iraten - Женя сп от страх да
ип oотaшo с-;.
TonccHuß T^^^-^<^!^l^sc т Sp удар във
аротота.
ToncoHüiee т Sp игр-ч. вкорол гол.
Torso т, -s|Taгтö Kuesi— торс (е скул¬
птурата).
TörthS/n п, . - тортичко. посто; ма¬
лък СЛ—дкиш'
Tputc—/. -л торта,
ToueerBodrn m блат зо тортм.
TorUcngiß Tortenguss т езлотисо-
в- заливоа- за плодово тoрma-
TonUcnHeicr т - лопатка (з— тор'-).
Tonlenplutie ’ поднос зо тор'-,
TpuerrceH1uree ’ = TouUeNHebel'
TorUcmchniUzc ’ оeеииеказм Озо
крее) зо уормсяваше иа торти,
Tortur /, -ее H0тo мпеeeип, иотeоo-
лип (auch üBerlr)';
Eine Reocc eonn mineSnul ein -
werden Пътуването понякога молп
да се превърне и eпеeшиe'
Tonv^rHeiinls eSp~ To—Btffeuini'
To-wacle f■fflтl страла при порти-
тп еа град.
Torwart m, -е Sp зеoтaе,
Upcen лУ. Tb öl-.', бушувам, буча,
рево- Оза море, буря);
--der W1ccrT1II Бучащ водопад;
-Bim Beifall Бурни рпкoпляозoиия
(аплодисменти).
ТоТ ак/ 1, мпргъв. безжизили; 2. утв.
изсъхнал Вклон); мъртъв; 3. иycт.
безлюден Тепстсост); 4. мъртъв. не¬
органичен; 5, убит (цвят)’
Eine -п SpuieSc Мъртъв език'
Tech. -и Gewicht - Собствено тегло
Оно превозно средство)'
Tech -ar Gang Мъртъв ход'
-es - Gleis . Глухо лиeин;
Elms -е Zeit Мъртво времп, еър-
тъж ceоoш, мъртъв ч-с'
Halb - Полумъртъв;
umg Etw. (Akk) uni Ви -c Gleis
scHilben Бутвам нещо в глухо лилия'
Вie Siche isi in" Ben -em PurCt gi-
kommin Работата - стигна до мърт¬
во точна'
umg Vor Sen-eck mehr - olc tcB/mdlj
scim- Ни лив, ни умрял съм - от тил-в-'
umg Eiw. isi (soion - län/ci) ' ' ~ urd
bnjuoham Нещо п отдавна забровеко.
NB:
toi- слабопродуктивен словооб-
разувателен елемент в немския
език, срещащ се главно в разго¬
ворната немска реч, с който се
образуват глаголи със значения:
1, умъртвяване. срв, ТоТОаНт/п.
1oUcehießen ...;
2, интензивиране на значение¬
то. срв. моН tnteud/rm, sich Tot¬
lachen .,,
totli akj цялостен. всеобщ, пълен;
Elin -а N1eBi—Iige—Гoтoлeo. пълно
иoрoeпшиe;
-е Snimcmfarstcnrls Пълно cлпшеп-
во зотъешпиип'
- ercoHöh"t sein Съвсем. напълно
съе изтощен,
Toi1loiceerkaif т пълна рмопек-
дожбо.
Toeilicerog т общо ' сума, о5щ ре¬
зултат.
ToeileneebNis п общ резултат,
totalitär ädj тоталитарен'
Ein -cs- RegOne Гктмли'арeш - ре¬
жим,
Totalitarismus m o,Pl тотолитари-
зъм. тот—литорес режим.
Totailtlt ’ o-Pl, енлкcт, еплoкyи~
лост.
TotalopcraTlon ’ Med хирургическо
отстраняваше' ' шо цял орган.
ToloIpnoeNosi ’ глобално ' прогио:зО'
^икоНоВи т о,Р1. -тпеко, -еппод-
лее-ща шо ремонт поврпдо (;— ко¬
ло и др.).
Totaisumme ’ o.Pi. обща . сум—'
UollinIciUcn, sich жК Tb umg- cп-
сипвае сп от работо, трепя сп до
омсет-
1Q1|än|enn, sich sw.K Tb umg ядос¬
вам сп ужасно. до омсрт-
^111//. -п, -л мъртеещ, покойник;
иoкoйиицa, умряла мело;
Einem -п iBiniifixif^reig Идентифи¬
цира; покойник’
Eüncn -n - hegroier, . Вс^е/г/еОпГ-
conern, v^rbreNNCN ПoгрeбвaмГkрe~
еирам покойник;
umg Wie ein Toter cenlufeN Спя oo-
то оaклaл;
umg В1sГeUW' - w/ckt Tote auf Нещо
Oщтe, шaииткo) е много силНо; мо¬
ме и мъртвия до вдипшe но крои—'
Totem 1. -s тогее.
Tplemnienn ’ тотема; фигура, идол
(иа 'ого-ворзао животно, обект)'
töten мИ ТС о-.У. убивое; 'мсе'-
зявое;
Jein. f1HuIässzg’eoгcetlIiön - Уби¬
вам исkкпo поради ee(еeмико'Г
умишлено’
Jein, mit GOTT - Убивам, умърт¬
вява; някого с отрожо;
Вol Zeit - Убивам времето;
Dcn Nerv - e1glc - ZuHnc - Умъртвя¬
ва; илрв иа зъб.
Toeenocker т o,Pi, paei гробища,
Tötcnant п пктрeбoлea меса (в Ка-
—оличпскмта църкво)'
Totenbahre ’ пoотaeпeт за ножчет
Опри траурно еeрпмoшия)'
Toleniett п смъртен одър’ ' смърт¬
но легло.
Tölcmiloß 1oUer1e1sc adj смъртно
бледен. мпртвeщки блед.
Tolenbrässe ’ - о,Р1, смъртно (мърт-
зешоа) бледност,
TotcmOeier ’ ' въоnкмeeoшиe (за по¬
койни;). иoмeш,
ToUeg1ece п - Зaдyщшиеo,
ToUcnTecoCi eue PL Meä трупни
петша.
Toeengeläm п oPl погребален ззъЛ'
TotCN/iooKc ’ пктрeбaлнa камбоиа,
иoпрe'aлee овъш,
TöieNgräher т прoбoр,
Toteniemd п соваш.
ToUenKliee ’. oeлoквoшп (и— покой¬
ник).
Totcmkopi т 1, череп (и като прп-
д'ирпждeшип за onoошoот); 2- Zaal
eъртзпщнa тпaвo (вид иeпeртдa).
Totenkule т култ към мъртвите.
TöTcmmohl п иoeeш, ядеше след по-
гребпеИб'
Tolennoske ’ - еоси; (от лице шо
еъртвец),
Tolennesse ’ панихида; реквиее'
TotcnreOeH п царс-ао-о шо мърт¬
вите'
ToteпgcöhloU o,Pl, Juo oовидeтплcт-
50.
ToUenseHnlN
GAbHDOFJ
786
а—се ео тр'^
To1encoHc1n m смъртен -кг;
Einen - aussteller Издавам смър¬
тен окт.
Tä1ensonn1og т Голямо Зодушни-
цо (последната неделя преди 1. од-
вент ири ирО'eо'мшmоkamм църкво).
ToUegsUoBU ’ шекропол.
Tüterstanne J о.р1. вдъраяааше ео
трупа'
UoUensUOII ääj cпвопe тих. тих кото
на погребение'
To1encU1IIe J о.Р1. eсртвa (гробно)
тишинО'
ToleNwueHe J пoеe'ea строма при
koвепг- шо покойник. бдпшип при —-
КОЙНИК'
totiiabren une-У. ТС --,'. nрeгaовмм
(и 'бивое шсзoпк с прeаoошo сред¬
ство).
UmUeebonen tot jihomar akj мъртво¬
роден,
Tot/ehurt ’Mek 1. роедосе шо мър¬
тво дете или животно; 2, мъртворо¬
дено Одетп или животно)'
TöTi/glaubic mtf. -п. -п ceсгмк’ceя-
тошо за 'ерял(м).
ToU/esoeUc m)J: -п. -п зо kкпк'o се
твпрди, че п починал.
töTlh/teem swoy, TD tr.', umg пепо-
лпдаае. гоня до cмпет-; slcH ~ иитo-
щожам сп, претрепвам сп до смърт.
1öiikiic/er sw-V ТС --У in: umg
rüohi UnUzukniceen sein ип —0' лес¬
но дм се опрoаят с мел' неуморен
съе, ип сп довам.
UmU|iooHcn, sici м V, ТС 'миром от
смях,
Totia|i fTecl мъртво полоепниП'
TäUeocU fTecl мъртъв товор; тегло
шо празно прeвoоeo средство Оком-
птоицис).
totlliulem, sieh unn-У. ТС затихва,
уиирa, прeтcтoшкзнвo се без особен
повод'
Elm Gsmücht iäull ясН lot Додеи слух
зoтлпввa'
В0e Verhandlungen Uobem sich Tot-
aclanlsn Преговорите оoмряхo.
toTinoohen sw.'. Tb fr,'. umg 'би¬
вое Ieaопкoмo, дребно животно),
Toto mje, -s kurz für ToUulüsuUon
TOTO.
TüUocnJcbN1c е резултати от то-
'K'K.
TßTojcwlng m ппчолбо от 'кткmк'
Tfhioscieln m тотофиш,
Tßtoicliel т - To1oscHe1n-
TäUpüneu т Txcl мъртва точна.
Uf1t|reken №', bb ir. V, уморявам ня¬
кого до смърт с приказните си' ihr,'.
umg изтощително дълго пoакрс по
додпе проблем;
Dos Tiemo - Говоря толзоа— мно¬
го по тема, че я провя (eоиитeрecш--
UoU|rc1U/r uir-У. ТС ГГ-У, umg пос-
плоотиро; тема така. че ст—ва без-
интeрпошo.
1äU|c1|eN м. V. Tb ir, V. обявявам ся-
кктo за мъртъв; обявявае нещо зо
ee—KT'—лнО'
totisobießen umr-У, TD ff-У. umg оaо-
трелаам.
ToUscHIo/ m oPl. Jur шeпрeд'мищ-
лело 'бийствО'
tütlsobio/en umi.y. Tb Oe,'. '6изом;
Ein TOer - Убивам животно;
Sclme Zaft - Убивам си времето’
umg Du Ситте mtoi — uBen.,' Ако
шeщ, убий еп. шо...’
umg SlcH lleicn - lassen. oIc-'- eu +
Iijönloiv По добре до ме убият. от-
колкото да..'
1oU|scnwei|en unr,', ТС -г.И, пре-
мслчмаaм, не обелвам дума (за ся-
kкпo’шeшт)'
lütist/eben unr.V. bb ir,'. umg иеo-
иизвом с нож (и причинявам смърт).
1ä1|sUelern, sici sw, V. TD преструвам
се шо умрял.
totltictem umi-V Tb fr.'. umg см—ч-
овае, cгппkвae (животно до смърт)'
TSeum/ f o-PtO убийство. умъртая-
и—ше;
Elma eolпsäUхeicSl - Предумишлено
убийство’
Eime versiehie - О^т за убийство’
Fil-lässi/e - Убийство по невни¬
мание.
TeuunesoisiöHU ’ иаеерешие зо №-
вършвалп шо убийство,
TgUnn/seeгsucH т oииm за убийство.
TüUzeOU ’ (мъртъв) престой Оло ео-
шика),
Touch [iolf] m, ~s umg флуид, оaгмт-
шато koепcтзк'
umg Ein Buc! miU einem h!olosnh-
1*^111 - Книга c философски еле¬
менти, с философски уклос.
ToupsT [Tulpe:] m, -s тyиП, иоктcmвe-
шо коса. която обикновено плеши¬
вите ктирeд еъме поставят шо проб¬
лемното място.
eouptlueN [t^';^^ii^-^ii|js^.К Tb Or,V. ту-
пирое Iкoуo)'
Tou-i (tu:i|] Jö -еп 1, изле—’ 2, еос-
oypоия. no~ирoдплжитeлкo ипттвo-
нз’ 3, мaещрyт, тур;
Eine - тосНеп Провя излет;
Viel auf - snim Пътува; често,
Tou-i J. -'m umg pejor шочиш. дър-
жоне, поведение'
umg Eine К-unn/ - Нечестен ем-
еиш;
umg Es uu" die sanlti - versioien
Пробвам до постигна нпщо с добро.
Ton-j/, -еп me0тo PL TecT оборот;
Der Motor läifU uni yoeleN ~en Мо¬
торът роботи е— пълни обороти;
umg Вie VorlcucOTumgcm luufen oul
v^l^I^t^ii/Uöehsicm -em Подготовката
върви c пълна пара, шо пълни обо¬
роти;
umg In c’mnm - Вишмти. непрекъс¬
нато.
Tüjjrcrrod п ипmшичлcки велосипед
0оa по-дълго иътyв-шe)-
TäunrnsKO mut PL иo-ширккн ски 0оo
ски-преход)'
TääneNKurie J корта с туристичес¬
ки маршрути. гтриcтиепcкa карта,
Tujircmeabi J o.PL, Tech брой им обо¬
ротите'
Tonr/snus [tu'iicmis] т о.Р1. тури¬
зъм.
To1msnncbnumcHl J т'риcтиеeуoи-
ят 5рoeЩ'
Tourist [И'—*^] m, -те. -ее турист.
човек е отпуска. който рaоглeмоo зм-
'eлeжитeлшoо'и.
Touuüslenonfo—inollon J бюро зо ту-
риутиеecкa ишфoрeoеиC'
ToinisUenklisse J aPL т'риcmиепc-
ка клос— Опо-евтино пътуваше с ко¬
раб. със самолет)'
TountciegKnnc т W-rtsch туристи-
еecки курс (но валуто),
Töi-istlk [Tulitseie],o-Pl. L туризъм;
2, всички тyриcmиеeckи фирми,
TourOsUiKbö—se J гyзиугиепcoa борса.
Uountceicci adf т'риут■иепоoИ'
Tournee [tur'mc:]/, -sl-m турне;
Auf - sein Но турне съм,
Tower ['тота] е, - контролна нуло
(но летище)'
787
DEUT$CH-EULGЛD1CCWC WÖDTEQßUCH
To|(c)xcft
ToxOKoioge m. -m, -m Med токсико-
ЛKП' .
Toxikcöoold o-Pl. Meä тккоизклo~
гия.
Toxlkin i, Trxlka Meä тokcиешo
вещество'
Toxin i. -x Med. Boot токсин,
toxisch odj Meä тoocиеeш.
Trab m ob). тръс (конски втд);
Dos Plcrd fUlit in ~ Конят преми-
еава в 'епc;
umg Jedn. auf - irOrgcn Раздаие-
BOM, мобилизирам някого;
umg Jndr. опТ/ап ~ Solt/m Не да¬
вам миро но някого;
umg Immeu auf ~ sein Тичам от сут¬
рин до вeеeр, не ошoс покой.
Truhint m. -ее- -em Asin смаели',
спътник (auch übeiir).
Tnoi1r1erc1uBe ’ сателитно градче
(до голяе град)'
erihcN sw,V, TTejsi оОп-У 1. препусна
в тръс Озон); 2. тиеам е тепc.
Trihcr m. - кош с 5ъео - тръс.
T-iBi. Trohhi /и, -s umg 'р-боат
Вмороа леко иола),
TuilnemniuHn ’ Sp хиподрум'
Tuiliemnen п Sp конно надбягване
с двуколки.
Trichter/ -п Aeat трaвeя.
Tiaelt ’ -em 1. облекло' народно
косия; национална носия' 2, товор,
норъч (дърво);
BuyrlseUe -* Баварско носия'
Im j/üsTiOcScm ~ В свещеническа
оделдо;
umg JmBm' еОте ~ Puü|e1 v^rui—ei-
еПеп/enUeiien Деъивмм някому един
хубав (ой,
inieSicg sw.', TD Оо-.У. geh домог¬
ва; се. стремя се (rieh etw. (Dot)
към нещо);
geb Noch Ruhm - Стремя сп към
славо.
Tn1cHernguihpe J гр'иa за народни
'aw Bипрмeшa в национални но¬
сии)' народен оркестър.
TuieHl^cnko^ceie ’ музиканти е ем-
еиoш;лшм шкcис (изпълняващи см-
родно мyоиoo)'
Umiohllj aäj (ремесен (зо жиатmшo)l
eрacшa (свиня); еребна (кобила);
телеа (орава),
TraBütipn /, -еп традиция'
Eine ~ pileeen Поддържам троди-
еия;
Mil eOneu - im/eh/m Скъсвам с тра¬
диция'
Noch allen ~ По стора трoдиеия.
TnudlUlonoetsnus т о.Р1. тр—дицио-
кaлиосM'
UnoBiUioniie akj традиционен'
Unud1U0örc1rwu.QU InillilogshewussU
adj опмовaш традициите'
iiuBieiörc/eneß aäj трoдиеикшeш.
осплacшo традициите'
TnoB1Uionsh1lr|e ’ о.Р1. поддържа¬
не шо традициите.
iпaB111oNcncioU akj бог-т с -ради-
еии.
TuiTfk’ -тп Öster- будна зм цигари
и аecmшиеи.
Tnufikomi m. -ei, -тп öslere собст¬
веник на мaгoоии за цигарени иодe-
ЛИЯ'
Tniio т. ~s = TnonsToumoUon'
Triguliun т прекосим олтар.
T-iahihns ’ носилка (за 5кпeи).
T-iahalKen m ArcT eкоeшo гредм.
1—lghor. odj портатиаеш Iтeлeвиокр,
nищпшa еашииа); удобен за иосесп’
Dos Kicid кТ noch ~ Рokпс'a моме
до сп носи още,
Uuighuii akj 1, поноси;. приемлив'
2, финансово, икономически прием¬
лив;
Вieseu Zidanl ке ilobl mrSu ~ То¬
ва състояние п вече непоносимо'
Вos PnoJeCi Osi fOnoniieii nicSi meSn
- Проектът нп еоже до сп финанси¬
ра пoвeеe.
t-Cäc ак/ бавел, ленив. omиyоиom.
T-0/e /, -п 1. носилка; 2, ooбилиеa.
Tiiereigenscnart ’ свойство иа тек¬
стилни е—терии до иодъелa' шо ко¬
сене,
Tui/climicl т o-Pl, рaошкошa тър¬
говия.
t-Ojem (Т-u/, eel—o/em) une-У. ТС --.У.
1, кося' 2, пoкмосм Iрoохoди. загу¬
би); 3, рожд—е Iоa овощно дърво,
шием); sici -1. живея (nie eiw. (Dal)
с нещо). погълнат съм от нещо'
1, нося се. облича; се; 3, издържа
сп, нямо нужда от финансово по¬
мощ'
Eine B-aiir - Нося очила;
Die N1^ ЬосН ~ Виря лос;
Eim Kinl оиГ Bem Arm ~ Нося дете
им ръце;
Den Ausweis bni ясН ~ Нося пас-
порто у себе си'
Eiw. (Akk) nll Geduld ~ Поносям
нещо c търпение'
Die Kosten - Поемам еoоикcoиme'
Die VeronTwomtumi lün ilw. (Akk) ~
Нося отговоркостт— за нещо;
Den Baum UrCji zum ensUcm Mui Дър¬
вото ражда за първи ипm;
Вie B-ühCc tuCji Luslen Bis zu 12
Tonnen Мостът иодсежa шмгкзaевa~
ле до 12 тона;
Sie! nit len Hnligung ~ Живея c
еаделд—та;
Dos Pukci lnC/1 sich gut Пакетът сп
носи лесно, пaкeтпт е удобен за но¬
сеше'
umg Sieh slels elc/oNU ~ Нося сп ви-
ш-пи елегантно;
Вeu Mamlci ТиС/Т sie! im/cm/hm Пол-
тото п приятно за шoоeшe.
tuäjimd adj основен' вампш'
Eine ~е Rolle Основно роля.
Träger m. -1. носач' 2, носител (но
идея, награда); 3. трегер (но - тeвни~
чесоа oкшотрyoеия); 4. nеeорoмзo
(но дрeвa)' тиранти' 5. боголник (иа
поорива на кола)' 6. Admie носител
иа разходите' фиeoecир—шa иeоти-
т'еия;
~ d/n SToaTs^jewuli Представител иа
дъреозеата власт;
Вeu ~ meUicrci Pneicr Носител шо
различни награди;
Dir - sümem EmTwücCiung scim Дви¬
гател, двилeшa сило ео развитието
СЪМ'
Вcn Staat »1 len ~ dru SozlalpolitiK
Държавата п кошквшияm субект но
социалната политика.
Tiä/cuTin/erm/ п оммклeт, който
носи боеби.
Tnj|enklci1 п рокля с nрeорoмни.
Tnägci—oCcic ’ розета соситеЛ'
Tnä/erscHiTi ’ oPt. Aämin (финан¬
сово) отговорност'
Die ~ für clm Pro]sCi üIcnnrHnen
Поемое финансовите оаосллeшис
по додеи проект,
Tmlj/iw/eir ’ Tech. Plys носещо
вълна.
Tnigriusonr ’ гкпсe— Bn—оaрозo)
чметм.
TuigIe)iriU ’ време са eoоeшe Iири
(ремескост).
GAöEQOFF
i—o|1OH0g
er/afahij adf 1. TecT издръжлив; то-
вaеoуnocтбпи' 1, приемлив'
Elm - ~en Kompгon1cs Приемлив
компромис.
Tro/Täli/Kell f oJPl. 1, Tecb тоз—ро-
способност. тoвoеoeкоимкот' до-
пустиео eaтквoрвoшe'. 1, ириeмли~
вост.
TuugOläcic f носеща площ (ио са¬
молет).
Tnoefhügei т крило (но о—eoлem),
T—ägHiiU f а-PL 1. лпштот, мпроeл;
i. мудност; инертност; i-Plys ииер-
цнн;
Dia ~ Внп Musse Инертност шо те¬
лата'
Trä/SeiUc|eceUl п Plys закон зо
ишпрция'a-
T-igiK ’ oJPL трагизъм, трагик—'
TrojOC/r m, - Lil трогик, автор иа
грaпeдии.
Uno/iKiimOscH adf mрaпиooeиепш.
T—o/1KoMäBie f трагикомедия,
tuOgfscb adj трмгичпш (съдб—)' тра-
тичecки Ороля);
umg Niem es lieht so Ч Не го вои~
мой толново н—впmрл!
Tnä/ConstuukUOor J Tech носеща
кoиcтрyкциH'
Tug/körper m TecT сосещо тяло,
корпуС'
Tuogknа": ’ oPi Tech иoдeeшa си¬
ла. тoвaетпoдeeктуг-
T-/|tos1 f 1. товар Окойто може да
сл носи или л—товори)' 2, товаропо¬
демност, иoдпмшa сил—'
T—1/fiBte /. -л Lot трагедия (auch
№'-01).
Tio/soltel т самар.
Tra/seil п носещо зпжe'
Tri/slütza ’ Tech конзоло' носещо
oиoеa.
T-ugwUoil 1, Mit радиус е— дейст¬
вие' 2, и-мнос—. зиoеeиип'
Elm ^^s^hluss vom gnOßcn - Реше¬
ние c голям— ошoеиeтут.
TrogwamK п 1. TecT носеща ноист-
р'oеия; 2, носещо иoвпрвeocт Она
соеоллто).
T—lile—scHOOr п грайлеровоз,
TrаОп/п ['tncme] m- - Sp треньор.
Tua/rcriomk ’ треньорска с;омпй-
0—, ИПЙO—,
T—äZNirwecHsHi т сеяно шо треньор,
TualnOnnem [111'1*:—ап] sw,'. TD Г-.У.1
iOr-У. тренира;;
HochspruNj ~ Тренира; висок ункк;
Dos GlläcHUN1c -Тренирам паеет-
та си’
Für die MeisUr—soSult - Тренирам
зо първенството'
Tuoinlne Biene:nt^] л, -5 тренировка,
грeшиип'
Eim regeinäO0ges - Редовни трени¬
ровки'
Im - sefr Тренирам. въз форма
съм.
Tr/Jnogasanzuj m Sp -шеyT'
Tnjimom|s1edMaiN|em eue- PL усло¬
вия зо тренировка.
Tn1üningcloeer п трпширoвпчee ла¬
гер.
TnlünOngsmetioBi ’ трпширквпеeк
метод.
Tmojakt мГл. -п ферибот 0о- влако¬
ви ктeптоиенн),
Trakehner m, - Zrol кои от тронеш-
ско порода
T-oKt m, -п 1. крило иа cпрoдo 1 Med
тракт;
Im südlichen - Ber Universität В юж¬
ното крило шо университет—.
TroCloU л. -п geb veraltend трактат,
IroCUtincN sw-V, ТС tf.'. изeпевae,
ткрмтоя'
Dam Humd nfi eimem Slock - Из-
мъчиме. 6ия кучето с ирпекo;
Jmlm. mit - VorWürOen - Измъчим;
някого с ^реци.
TriCeor M. T-akaoeen TecT mе-kmкр,
un/hiilil OiOBoj тра-ла-ло (при ипeнe).
Uullterm sw-V. bb le.y.höOr.'~ 1. тока-
шикае Oипceи)' т-кашии;; си' 2, ппл
Мслмепй, чтетлигo)'
Tram /, -s südd Schweiz umg трам¬
вай.
Tnimboim ’ südd öster- Schweiz =
Tmom.
Tmampci m/e- - umg pejan тромав.
иecрпеeи. недодялан етвeк.
Iu/mphIn sw,'. Tb iöi-V. 1. тропам ö
оран-' 2, стъпва; тежко. троемео'
an.'. 1. у-тъпое—е Oппт е уиeтo)' i, ra-
тръсквом Оскего. прохо от обуща-
то си).
TraMpcIpfad m утъпоасо пътека
Onрпо оeлeш— площ. горичко).
Trampeltier п 1, Zaal дв^рба но-
мило; 1, umg троеоз. несръчен чо¬
век,
788
tmimpan [lUnempm] тWoУ. sn itr.V. nп-
t'bmm иа oвттугoп.
Tronpi m, • —зтостопаджиЯ'
Trampolin л. -п Sp тр-eппиш.
Tron^HirT п тое—рес кораб без
определело разписание'
TianpschifrohrU TranhCcSiTTTaHn ’
тромпово кор-бопловасп.
Tuanwoy finimvUI/ösiern трамвай'
Tram т оРо мас от морски живот¬
ни. КИТОВО М—С'
Tnamce [Cn<t::Co1)./’ -п транс’
Im ~ "aller Изпадам е транс.
TrameizisTamd m състояние иа транс.
Tnonone ['trä:](a)j ’ -и 1. ФОЛиТ
транш’ 2. Koclk филийки нарязано
месо или риба'
1—отсНоепет ftiäfkram] sw,'. bb tr.V.
нарязва; Oплеeшo еесо, итнцo).
Tn|me /. -л meist PL cплоo;
Bittere — Горчиви cплзн;
Im ~n lusbrceHiN Избухва; е сълзи;
ISrc Aujem ^отВст voller ~т Очи-з
й бяха пълни със сълзи;
Unicm Mt ICciein Усмихвам се през
сълзи'
iociem Смея се до cълои.
Uiirem sw.V. TD Оо-.', cплзст Ioеи)'
ВZe Ai/ет Tmimtem Iim vor Kälte Очи-
ТЗ му УПЛOЯBO от СТ'д.
Tu|nend—üse /Anal cлпзиo жлеза'
Unlnenenslieeh adj geb задовеш от
уплоз Оплос),
Un|nenreucHe ак/ мокър, зложеш от
уълои-
Tr|Nemnuß Tn^i^tsn^Oi^iss m поток от
УЪЛ0И'
TucNen|oc п Cbem уълолив гo0'
TnämercueC т Anal cосоea тор-
биекa;
Tnogensicki Hoben Имом торбич¬
ки под очите.
Unart/ ad/ 1, с мириуГо зкто шо ри¬
бено масло; 2, umg pefoe муден. укт-
еeи Oеoвeк)'
TuanC m. Tnäeke PI тeioвe geb ea-
питко. иитиe'
Tn|nkn /, -п 1. вoдoиoй; i, корито.
> поило. итнлнo Iоa животии)’ eнcтт
са река. където животните отивот
са водопой'
inirken jw.F' TD о-.У, 1. итс (живот¬
но)’ 2, шaпoсвoм (с течност). им-
nрппшиеaм'
Вil Tonte nie Rum - Н-появом тор-
789
DEUTTCHl-DLGЛAIÄCtÖLC WÖRTERBUCH
Tnuncron1sdiuBer
TM С рОМ'
TulgKluek m импрегниращ лоо,
Tiügec1oTT m импрегниращо ве-
шeутвo.
Tninsoelion ’ -ел Wöolscl трансои-
цнс, иo~пклямo банкова или парич¬
на сделка.
TuinsiKTronsvolumen п обзе но сдзл-
ките.
UnunsuUl1nUiceH ääj троисатланаи-
епcзи. ттзпдткeoшcнн, ирпоткпaшоки.
Tu1nc1o1k1lien (л) Забайкалие'
irogsehlcr/m sw.'. TD Or.V. = Umum-
ohicueN'
TuonscHtiumesseu е нож (з^ рязане
шо месо)'
TnamTcm m, -s 1, WO-iscT трансфер,
eрeвo,о но суе—' 1, тр-шсфпр, обезе;
Вcr 1ecHgoioeisc!e - Тeвнтлкгиепш
трансфер;
- eigens FußBallspicl/rs Трансфер шо
футболист.
Trums"eiabkonnem п трансферно
спогодба'
e-ags"eitirem м И ТСОе-У, 1. WöntscT
превеждам (с',;)’ 1, иззъещвoe
трансфер на футболист'
TnirsfcrKonlö п №010x1 преводна
смет;-'
TuonST!!rInCтaDe ’ Tech автоматично
поточно ЛИНИЯ'
TnugSfinsmnmeC трашсфереа сумо
(плащала зо трансфер но спортист).
Tnonsfnumouton f, -еп Mail. Plys.
Lieg грaeофкеeoция; nрeк5емоy-
а—се,
TnogcfoumoUtons|uonmoUük J o.Pi
Lieg гроксформ—циоеко грам-тик-'
TnuNcfnlrmator m. T-аeтfoгmalöгel
kurz Tnolo ар—нсформотор.
TnoNsfonmoUänensloUooNf тронсфор-
еоторшо итдутaиеин, трафопосТ'
linsformj/ПВаг adj троссфореиру-
ем, можещ да се трансформира.
1rors"onntinem шИ ТС ап,'. транс¬
формирам, преобразувам.
TnonsfusSitn.Г’ -eoMed грoшcфy;нн.
прeпив—eз на кръв,
TuugcicUon т, Tгänтöтoaoen 1. Tech
'р—шоиc'oр' 1, трoшзиоткр, гр-иоиc-
торно радиО'
TrorsZc1on—оВОо п троизистореи ра-
дио-пор-а.
TnuNsiUi m. -е 1, №011x1 транзит,
ирeвкз' 2. aрoшоитeт преминаване.
Troms|el п, -s kurz Juo T-omciUv0cum
T3—нзитшa иизо.
TnogsZUubkonneg п спогодба зо
гр—eонтшт преминаваше иа стоки и
ИЪTШHЦH'
TninitBeijnIlcrmg/’ транзитни пре¬
возИ'
TroNs|1gi1 п транзитен товар'
Troms|eiuiie ’ = Tninsienoun.
Tnumsltbomili m oJL траезитиа тър¬
говия.
en1nsitie adj Ling ирeвoдeш. грoeоз~
тивеи Оглагол).
^13:1011 т зала Ми— летище) зо
тр—шзитшо ирпмиш-вaшитe.
Tnoms|1—clsemli m)f, -п. -п транзит¬
но прeeнeoзaшГ-a, 'рoшоиmeш шът-
иин.
Tnunitsiinaßc ’ транзитен път.
Trimsül^^nKI^ii m o-PP Wiftscb трае-
зитеи трофин.
TrancZtVisuм п транзитно визо.
Tnonsüewuul ’ трoшоиmшa стон-'
Tu1rcZUdoIi т ар-сюитно мито.
TnorcC1nCasien (л) Задновказие.
UnurskomlirerUoe aäj трoeоkкemи~
ипнтолеШ'
tuogcC—0Bt|rem sw-У, bb if.'. тракс-
крибирое;
Einen Text aus dcm Kyrlllisch/m Im Bin
eoUetnOscHi SohuOlt - Транскрибирам
текст от кирилица на лотиницо,
TraNsKriptioN /. -en Lieg, Mus трое-
укрииеис.
T-amsIalioN/, -ei l.Matl, Plys траш-
cл-цнс' 1, превод.
Tu1NsIo1ioncжicslgcöiuru ’ o-Pl. нау¬
ка зо превода'
TnomsIOecuaUopm f. -xn Ling трошсли-
meеaенн.
UnomceiUru1guer sw.V Tb Гг.У. Ling
mрaeулитeриеoм-
TuinsmOssOän /, -en Tecb трансеи-
сия,
TuonsmissOgmsnOimiN m Tecb трон-
СМИСИОИПИ рпeпK'
Unansratfomal aäj mрoиушoентиaлeи,
нолизoш извън грaeиентз на едно
дъреозо.
inumspannne odj прoзрoепш, троас-
иaрeшmпш*'
Ein -n Papiem Пртзрoеea ^ртия'
Eimc -e Poiihik Прозрачно поли¬
тико.
TransparcnT л, -е 1, плак-т. троас-
пароет Oиoоeи ири дeмoкоmрмеин);
1. eрoорaешo ноoбрaeeшиe (върху
стъкло, иoyо и др.).
TnoNspan|ntpop№nm aPi и—'у (проз-
р-чно оризова в—рmис)'
Transpi—cmz ’ OoPi. прозрачност,
UuugshHn1c11seH adj Lieg ззлиоaш
иозпш рамките шо иоoлирaшм'o фра-
и—, mрaшофрмзивeш.
iromspiuilueN sw-УО TD iir.'. geh по¬
тя УП-
Tnonshlon11U е, -е теaeоплaштaшт
Iприу-дпш оргош. присадено тпкaи)'
T—1rshlur1ueiöm f -en Med mрoкоe-
лоштоция, присоедалп;
Eina - vornehmem, duuenonnuir Из-
впрщзae трoшcплoнтaеня.
Ur1nshIogU0|nen sw-У. TD in,'. Med
присаждам (орган, жива тъкан)'
UroNCh0NÜ|reN sw Е ТС ап.У, Mus
трoeопoeнрoм.
Tiomchon1 m, -е транспорт, ирпитз'
Вcr ~ von Womem ins Ausluml Пре¬
воз е— стоки е чужбина'
Einem - xusommensUelieN Съставя;
'оворм зо ирeаoовaиe'
Uuurcho—tabei odj преносим, можещ
дм бъде mрaиcиoртирмe. mе-ecиoр-
——'илеН'
Tnamspo—Tomtaje ’ транспортно съо
рпжпии3'
Tnomcpon1uu1eiUrn m трaиопoрmee
р-6тmшиK'
Tromchoreioml п Tech транспортно
лента. лпштои трaоикртьoр.
Tnomchonebehältlr т контейнер (за
транспортир—;;.
TroNsponUiu m, - транспортно сред¬
ство зо големи товари Осамолба, па¬
раход. каеиош).
Tromspe—Tirmo ’ mрoшопoрmшa фир¬
ма зо ирпзoои.
1uomshouUicHi/ adj е cъcmoсeиз до
бъде ирпиoопш Орален. болен).
TrunchoriTIu|eeu| п eеeвковмч,
mрaecикртeк самолет.
T-imsp^ii^^i^i^it sw,', hD Ог-У. превоз¬
вам, ирeкмрвoe, гронспортираМ'
Tnorcpöi1koselN nue PL mеoecпкр-
тии рaихoди.
TuogcponUniU1eI п пепвкокo сред¬
СТВО'
Tuorchm—tsohadar т 1, иoарeди на
сто;- при трмиcиoртo; 1. оaгтб— но
тегло при трoeоnкрт.
Tnonchon1igUennenneg
Tr1NShouUügUenmiHmcm е фирма пре¬
возвач; фирем, извършваща eеe~
вoои, 'еoкопкеmиеaкe.
TuonshonUwesen п o,PL транспорт¬
но дело.
tragsscxu/li adj тракссексуалеш.
Tnogc1sc /. -п umg pejoe флeпмo.
мудна тела,
Traisvestit т. -еп. -еп мпe. който
сп облича и се държи като жеео. тро-
вестит.
enurceemB|re ак/ mеaecцeшдeитeШ'
inoNcecnIcgU1I odj Plil армесцен-
дпс-алес,
T-opee и, -а Mail Sp трапец.
Uuopix0öun1| aäj 'еaeeцoвидпи.
Tnuh|eeünc1lcn m цирков оргис'.
иопълшсвмш номер са гр-neе.
T-oppe ’ -п Zaal дропло.
trapp/ir sw.'. ТС о-г-У, тропам. то-
пуркое; se ситня (дете; кои).
Tripper т. - трапер (северноомп-
риз-нски ловец),
en1pceg м И. hb/sm Oti, V, umg вървя
тромаво. mекпoлс.
Tnuno п OoPlo umg pe/or д-сдосия.
олелия’ зрсвa•'
umg Viel - um etw, (Akk) naohen
вдипae пoлсea дандания за нещо,
Tuassidl m. -еп, -еп ^УО-исТ трасант
(който изд—за трог—та)'
Trucsoi /и, -еп. -еп Wiofsch теaоa'
Вплатец ео оaоълeeeнeтo)'
T—assc J -п трасе (но щтce, ми ли-
eис).
eruccierer sw-У, Tb hol''ОнОИ, Tecl.
WOftsci 'емоиемм.
TnuUcoH m O.PL umg клюки,
1uaUccHeg wK TC ii-,'. umg дрън¬
кам. клюк-рс-вом (UBcu JmBn'ГrUW'
(Akk) зо някого, нещо),
Tuatic J -n трата пoлиеa'
UniUzeN/Uritecüi sw.'. Tb ae.V, südä
дразня (някото)'
Tnuiolian m geh veraltend in: cime
F-iu zun ~ "übrer змаелдам месо
пред олтара. меля сп;
MIT jnlM' vor Ber ~ iucter Венча¬
ва; се с някого е епрквa.
T-ouhe J, -е 1, Bat пеoод' 2, грозд,
чепка пеoздe, грoодп; 3. геoодoвид-
со cпцзeтнe'
Einr - Baranem Грозд боеоеи'
Kernlose ~п Грозде без семки;
Eine ~ vom Mensciir Грyиa хоро;
gaboBOtf
JmBm. hän/cm die ~m zu HocnГJmkn.
sink Bie ~m eu sauem “Гроздето п ки¬
село”. казала лиcнеaтo.
eniubenTonni| adj гроздовиден'
T-aubinkann m дръжка на гроз¬
дово чепка.
Tuiühcmkum/Лечение с тркодe, пзoз-
доао диета'
Tnouhcii/se ’ гроздобер.
Tuimh/rsili т гроздов сон.
T-iüb/rsorUc ’ сорт тркздe.
T—uulcnxicker т Chem гpкооквa зм-
хор,
1—OUeri м. У, hD ir, V, впшеoв—м. (ро-
кocъеe'мвмм; оО-.У, вярвам OimBm./
etw, (Dat) някому. е нещо), има; до¬
верие (в шскoтo, и нещо);
SicU Cü-obifeh ~ lassen Сключвам
цпркoаeи (раи;
Seinen VerspuecSuN|eN rlcit ~ Не
вярвам на об-щасието му
umg Ich inunie meiren Aienm (Oh-
ncr) ricbi Не пкасеаoв ea кеитe
(ушите) си,
T-OU/m sici swoy, Tb осмелявам сл,
дръзвам;
Sieh mOCht ins Wissen ~ Не сп ре¬
шавам да шoгoзн въз водота;
Sich miobt — ilw. in naohsn Hr ce
рeщмвae да ш-прaвс ш-шт.
Tuiüen ’ o-Pl, cкрпб. п-еoл; трмур;
~ um JeBi'/über /Tw, (Akk) Скръб,
трoтз за някого. за и-що;
~ Ubugeg Нося траур;
Die - oblijen Си—лям тр—'р-’
Die ~ Baucri noch einen MonoU Тро-
тепm ще продължи още един мес-ц'
In stillen Olilfen) ~ Дълбоко oneеa-
леш Ов ипкрклтт).
Triücrirecoge ’ некролог' съобще¬
ние за смъртта въз вестник,
T—aienB1mBe ’ = Tniuennon'
Troueriolscnofi ’ скръбно весТ'
TriiiiBilc" т геoтрeк писмо (с
черно рамка).
Tnoucnfoll m смъртен cлте-й.
Troü/iTel/n ’ траура; еeрпмoшин
(за nрoшмвмшe с иoеииoл).
Trou/mllou m траура— лесто от
кеeи, черен креп,
TngoiergiOoilr п о,Р1, погребално
ш-с-еиб.
Tnaucn|cmcin1c ’ 'еaотeиенгe и
троурка цeрпeтшис.
Tuoi/ijuln п жалейна пoдннa. пър-
790
вота годила след смърт'; на бли¬
зък еoзeк.
Trouer-CtSIiig| траурно обленлО'
TräucrCiofl m umg 0-ап меланхоли¬
чен чтзпo.
Tromeinumice т Zaal траурно ман¬
тия (вид иeneе'дa с черен ръ5 ик
крилато),
Tiouenmi-scn т пттеeбoлee е—рш,
траурен eaрщ.
TnouenMiene ’ оoгрнeeea, натъже¬
но фиоикшкeня'
umg Eine ~ oulselzem Правя скръб¬
но фионтeтeис.
TuomciMuslk ’ O.PL траурно музика.
Uiil/nm sw,'. Tb itr.V, 1. скърбя (um
Jмdn.Гü1en ehw. (Akk) зо някого. зо ие-
шo); мaлeс; 2. нося траур, е траур
съм Оза някого);
En Triu/ni um scims eectoriene Fron
Той скърби за eкеиeoлaтa си съп-
Р'тa.
TronergucUilcSi ’ скръбно вест.
тъжна шовиша.
Truucunurl т траурна ромом Опри
скръбно вест)'
TriuerncBe ’ надгробно словО'
Tuoue-spOrl п Lil трaпeдиC'
T-auerwilde ’ Bot nлoеeшa върбо.
TroucrxcOi ’ о,Р1. срок, времетрае¬
не на траур'
T-im/nzuj m погребално шествие.
Tioife /. -п veealfeeä капчук;
umg Vom Rcjni in kle ~ Commer От
трън, то шо г.пoп.
U-IüOelr sw-У, Tb fr,', кaпн;
JmBm. Tropfen ins Ohi - Кaeн ня¬
кому кaики e yщиm-.
UmiülfhU adj verali 1. 'ютпш' заду-
щeвee' интимен' 1, шеприк'дпш; сър-
дечее.
TnlülieHkeOl’ a.PL зoд'ш-зштот' ин¬
тимност.
Traun m. Träume 1. съе, сънови¬
дение' 2, мeеma, блсш'
Ein 1öceirw^rnrn ~ ЛкщГк(ъеkaш
упш;
Ich кепСе rieht im -c dauon!; Dos
TU1IU mOr lieht im ~c ein И с—сън нп
ми миш-в- т-кова лещо ие-о у;-’ и
насън нп помислям за тои-'
Im ~ versunKem Потън—л е мечти,
6лсшoвп'
Am dcn Ч Крой иа мечтите'
umg Elm ~ vom einem Aulo Фон-ос-
791
DEUTSCH-BULGARISCHES WÖRTERBUCH
Trailer
тзчea коло; кола - мечта,
NB:
Tionn- в разговорната немска
реч този елемент се използва с
ограничена продуктивност за об¬
разуване на съществителни със
значение 'идеален’. 'изключите¬
лен '. 'супер', срв. Tnoumuulo, Tru-
unfnoi.
T-omni и, -Oa/Traumen тр—змо.
in0in111ceH adj тровммтичеш.
T-auniuto i umg 0'пeркoлO'
Tromnicruf m мечтаем професия'
umg ид-олеа професия. супер про¬
фесия.
Tromnbüll п 1. cпшкзндeeиe; 2, меч-
го. представа във въобролекипто,
фантазия.
Traundiuten т тълкувател шо съ-
сища'
i-äincn sw-V ТС ООГ-У, 1, cъштвae
(vom em1m.ГciW' (Dal) eякoтo. нещо)’
2 мечтоя Ovon niw. (Dai) зм нещо)’
Вos hälte ici mln nieHU ~ Iossin 3o
токово нещо не (их помислил и на¬
сън;
Einem Traue - Сънува; сън,
TräuMin т. - мeеma'eЛ'
Tnrumeiuli/. -п мeеmи, мечтание,
1n|unen1ccH akj мeе'oтeлeш' зaмeе-
таШ'
TiommTruu ’ umg меша мечто. идп-
млка, оyиeрлeшO'
inuunSufU ääj много хубов, призм-
зен, като е cпш.
Tn1üмSuuc п umg дом мeетм, къ¬
ща eeе'a.
Tnoummumm т umg еъл eeетм,
идеален. c'п-рeпe.
TuoimiCmzci т umg pejoe фон-
тмзьор.
Uroumeereo—em adf потънал е eзет■и.
Unumnerncinkrn akj = inunмeenlo-
rem'
Unomriwogleln жУ. TD О-e.V. ходя
насън, страд—е от оoмшмм'yлиоъм.
TnimmwciU ’ сая— на ф-штaиии, на
еечти, ео cпшншo'
Ir eircm ~ iebcn Не живея и реал¬
ния cзст. имом голееи илюзии.
liomri/ ääj 1, тъмен, печ—леш. скър¬
бящ (Uber ctw. (Akk) за еещо); 2, мм-
лък, еиз-рен. дoогкeш за съжаление;
Ein -es Lied Тъмно иeceш;
Eini -е Gc/emd Тъжна. малка мест¬
ност'
Es 0^ -. luss,,, Жалко п, еe--.-
TuuuuigCell ’ о.Р1, тъго, скръб. пе¬
чал.
Tragring т впшеoлeи пръстен, (в-и-
чално) хали—.
Trauschein т свидетелство за склю¬
чен (р-Н'
ТпопТ odj veraltend 1. мил. coпп, лю¬
бим; 2. уютен (дом)' интимен Окръг);
In -cm Kr/Os Ве Foeliie В тпсее
kрпп.
T-auumj /, -an векчозко, бемкoоъ-
четашип;
Eirr kineSIieSc’slonIcsomUlionc -
Сключване иа еъекквee’гр—лдoк~
ски 'рок.
Tuumzeigr т свидетел при сключ¬
ване шо брои,
Tmavcii/rseheok [iUi£valT...] т пътни-
ч-сои, т'риотнчecзи е-к.
Tuov|nce ’ -п ArcT тров-рсМ'
Tniwleu ['113:19] m. - тра'лер.
Tu|ieeCngcn т umg юноша, ио'я-
пoл от къщи и скитащ и големия
прaд.
Tu|h/n eur Pl, 1. утайко, oо'omъеи
(при варене ка бира); 1. джибри,
пращикИ'
Trick т. -s колонм, върволицо (от
бeeoиеи или преселници),
T—eeCeu m, - naokd = TnaCtom,
TrefTi m. -s 1. срещо. свиждане'
2, удар. тласък; 3, остроумна зобе-
лелка'
TreTfj п, -s cпoтнс.
е-сТТ/п (Traf, /eU—offen) umr-У, TD ir.V,
1. улучвам. 'це.^:!—!—' 2. правя (не¬
що) сполучливо' 3. зaоспoм Всяко¬
го)' 4, ср-щом; свара—е; öt-.V. 1, по-
подом, кaтпkвмм се (uuO ntw, (Akk)
ео лещо)' 2. срещ—е сз, виждам сл
Bau" Jnin. с някого)' sici- - 1. сре¬
щам се (nie jniM' с някого)' 1, ста¬
ва, сбъдва сз;
Jmlm. eiOäiifj - Срещам сякого
случайно'
Win truTer uns Im Puri Срещнахме
се е порка;
Dis Beeeidlgung Sui iHn iief gstrolfeg
Обидата дълбоко го з—с-гло;
Dir Molcr 1—uT ihr sehn jut Худож¬
никът го з предал много сполуч¬
ливо;
Eine gule Wahl -■ Провя cпoл'елнв
избор;
Eine EnUsöHcilung üben ilw. (Akk) ~
Вземам решение за нещо'
Vorlcn/Olum/em lün niw, (Akk) ~ Про¬
зя приготовления за нещо'
Eini Veraim/kum/ - Уговоря; среща;
Au" Spuren - Нотъкиом се иа следи;
Dir CNgI1ceHc FuвBoeemomrcenoTU
111" im Füraic uul dir lUoeienlscHr Ho
финала aиппиИcкисm футболен от¬
бор се срещна с италианския'
Es iriiOU меН guU. I1cc.-. Добре огo-
ва, еп...-
TuiTTen п, - 1, (уговорено) среща;
2, сблъсовоне, бой,
Trcli/nl ääj 'местен, подходящ;
cпoлтелив. много точен;
Eine -е Beme—king Сполучливо за-
белеена'
TniTTen m -loSp попадение (гол и
др.)' 2, пeчeлнзщ билет (лотария);
3, успех. сполука. късмет'
Sp Einem - erilelen Вкарвам. отбе¬
лязва; гол'
Einen - ionder Поп—до; е целто,
Tu|ffeuquoUr ’ процешт шо поподе-
шията'
t-cinich odj ve-alleed oтлнепш. eрп-
възходен, етдeceш, много добър,
Tm/fOnls 1. -se Schweiz полагаема се
чМСТ'
T-ilpinCt т eсотo ео оеeшaтa;
сборен пункт’
Elnrn - vereinBarcn Уговаря; си
място за срещо--'
en|icOeHcr odj 1, онт'р-ш, 'oепи, ве¬
рен Острелец)' 2, yдoезш. точел Iоa~
белееко, формулировка):
- In ce0nem Uuiili sein Способен
съм до прeеeшсаae вярно шeшama.
Tr|iBueHcc ’ TecT даипa'eпeo ос
(при локомотиви и др.)'
T-Clu-Bclu ’ -те 1. о,Р1. иочткзaш-
иа метал; 2, изделие от ковош ме¬
тал.
Tn|tBcic п о.Р1. плoвoшн ледени
блокове,
tu/ll/n (triel, gcUuleien) unn.'. bb
ir,', 1. изкарва;. подзарво; (доби¬
тък но пошо); 2. пробивам, прокор-
вам (тулел); 3. оoдаиeаoм 0eoщишo)'
4, к-ром, подтиквам (еи eiw, (Dal)
към нещо)' 5, заииеавае се (ilw.
Trübem
(Akk) - п еещо); 6, иокквaвoe Ions
ilw. (Dat) от нещо)' btyse itn-V 1, со-
ся сп. даижо сп; 2, нобъбио. втосва
(тбсто); 3, р-оиплeиси— ос шaиъизo
(растение)'
Einen TunNel luueH dem Bcmj - Про¬
карва; тунел през плошин—т-'
Dia HeUBs auf dis Weiks ~ Изкар¬
вам стадото и— пoщo'
Jmln. zur Verzweiflung - Доземд—е
някого до отчаяние'
Dos Wasser Tueibt düs TuubOnen des
KuaiTwe-Kss Водата движи турбини-
тп шо eлпк'еoУ'Oшеняm-'
Was InclisU du Beim? Какво пра-
вищ?'
Sport - Зоние-вм; сп със спорт.
опкрmта—м;
Unsinn - Впрщo плyrтути'
Seinem Spott mül Jndn, - Шегува;
се, ирoзн си шего с някого'
Eiw. (Akk) zu weit - Прекалява; с
нещо. преминавам всякакви гра-
инен'
Dir №11 tneOBl Knospen Дървото
ш-иппв— Oиyокo пъпки);
Hanlsi mit niw. (Dal) - Гърпyв—м c
нещо'
Вen ^Иоп tneiil lunCi lic Lui Б--
ЛОНЪТ СЗ НОСИ из 3ПЗДTBO'
Tmslben п OoPli 1. действия. итвe~
делил; 1, движение, оживление Опо
yлиентз)' 3, pejor e-шиeaеии, ие-
mрипн'
AUT Ben Strußcr Scurscbt rc|cs - По
'лнент- цари гклсeo оживление,
има голямо движение;
Sain cc!äNki1cHls ~ Пoоoешиmп му
мошин—ции.
Tneibcn т. -1, зикoе. пoшaе (при
лов)’ 2, Tecb оoдзнмзoш. водещ еле¬
мент*. 3, pe/or надзирател (на роби);
човек каращ други-п до р-(тmсm'
T-iiBjis п L итeеипи тoо, ноиoрпш
газ (в спрей)’ 2. гоз Окото гориво).
T—ellious п иoриин' трoим-рнн.
Tritihanscfl/Ct т оР1, парников
ефект,
Tr||BHuucpihunee ’ кр—шe-рийшт,
парниково р-стпшип.
TriiBHoIx п OoPlo сплавпш дървен
мотериол (дърво, што-ит от водото
са река. море и изхвърлено шо брптo)'
TiibBag/j/лов с гоени (auch- überir),
TritbCiifl J 1, Tecb двигателна Взо-
GAßEPOFf
джими-ща) сила; 1, uCeoor даижeш-
сила.
T—eübIoduN| ’ MOL боен зоряд; ее-
—отелен заряд в оръдие.
Treibmine J Mol плавоща мисо.
TulibniUUel п 1, н—(yвзaтпл (мая,
б-опула-р. содо)’ 1, Cbem гориво.
T-alBöl л дизелово гориво.
Tmcllrü/m/n т TecT оaоазлаaш
предавателен ремък.
TUgJBsinl т о.М иoдвнмнн пясъци.
Trcübsloi т гориво Оза двип-meл);
Aiomareu - Атомно гориво;
Flüssigem - Гeчeo горивО'
UrUkHir sw-V.■ bb hi.'. жл—ча. meплс
лодка с зпжпma оа брега (в миша-
лото).
UbenoiigueN sw.'. TD ili-V, Mus трп-
еолирам,
Tujmoio л, -5 Mus гремолО'
TmcroHooil ['1п:п|Ко:1] m. -s грешч-
kot, шлифер'
T—|r1 m, -s тенденция'
Der moliscie ~ Модно mпeдпицнC'
Trendwende f обрат е тенденция¬
та, обрат е модата
Urinnior adf дели;. отделим. еaо~
делим.
tninnin sw-V. Tb tf.'~ 1, деля, раз¬
делям; 1, отделям Ivon em1n.Гr1ж.—
(Dat) от ияного. шeшт)' 3. розплито;
(плетка)' р-опaеям Oдепвa); sie! -
1. рга^з^е^ел^м —сп 2. —отделям се (ovoi
Jndm'Гl1Ж' (Dal) от някого, нещо)’
с-пускам. иоoут—зсe;
Eine Wocie Ubennl Mich vom Uuluub
Едно седмиц— ee дели от oгитокomo'
Ein Wort On SOIBcn ~ Рoодзоям дум-
;o урнекн'
Eini 1lilfonicöie VerBiNlune - Пре¬
късвам телефонно връзка;
Eime Noil - Разпаря; щзв'
Hien ~ sici unse—e Wejs Тук ^ти-
щат— ли се рoодeляr;
Вic MunNceUufUcN Tu/rrlcm sieb
uNiNlsciieleN Отборите се рoоопли~
хм с рмапш рпз'лтoт-
T-iNmilmte ’ рaодeлитллиa линия.
Tr|nnccHäuOe ’ Tecb селеи-изиост
(е рaднoтeвшикam—),
TrinnuN/ /, -ее 1, a.PL р-здплниз'
отделяне' 2, раздяла; 3, рaичлeшнвo~
ие ео урнекн'
In - icbcn Живеем рмодзозии (за
ceмeйоmиo);
792
Düs ~ vom Sioat umk KircHe Отделя¬
нето шо дъреов—то и църква-—'
Tr|nnuNgcug/cU J Psycl страх от
раздяла с близък еoвeк Мособлио при
децато).
Tb|nnungsrnUsenäB1gun| ’ компен¬
сиране на развтди'e при живеене
отделно от с-еейството.
TninNüNgsslrici т Lieg тире, зи—н
зо раодпляиe-
Tbinniig/siiloHin п = TuennungssU-
—Ich.
Tucnnwanl J разделителна стека,
Tucnse f. -п (вид) юзда.
Tripamaltor ’ -ел Meä трепанация
(но еeрeпo).
treppab adv надолу по стълбото
Trcppum' adv нагоре rn стълбато.
T-eppa /. -л стълб—; стълбище’
Вie - ninouf|encn/SigunUeugencn
Кочем; ceГcлниae m стълбат-;
umg Zwei ~n Нос! Ho втория етам’
umg Eimc - НвНсг Един птом по-го¬
ре, са горния з—ам’
Eine - tiefer Един птом по-долу. на
долния зтаЖ;
umg Die - HiniuToIIiN Издига; сп
И службото,
Tr|hhlnoBcoUd т площадка иа стъл-
6ишп.
TrcppcnbclcucHtUNg ’ стълбищно
oувлmлзиип.
Tucpp/ngillmkcr п перило (парапет)
е— СТЪЛбОТО'
Treppenhaus л стълбище,
T-cppemlänfe— т пътека (килим) зо
стълбите,
Tuippenle/tcm ’ подвижна двойно
стълба,
Trcpp^ns^l^imit^ т Sp утсл(твноит.
стронично иок—еи—шз Осъс окн)'
Tuep[pcgSiUid утспoлo иа стълб-'
Tm/ppanwlTi т 1, късно разбрана
щeгo; 2, Огоп лошо щeгa-
Tuesen т. - meзтяв (и иизниеo. бар),
дълго маса, непосредствено пред
'ореол—, бар.
Tresor m, -е трезор, кoоa зо цен¬
ности,
T—esörnaum т трезор. трeотрeт по-
eпшeшиe (в болно),
Tresj-schcim т WirtscT епкртзншeш
(он.
TueDäuscHiücc1 m ключ шо трезор'
1-1^1 f, -п галон. ширит' иoшнвкo
DEUTäCHMULGЛElCCHEC WÖlMEDßUCIl
793
(но униформа).
Tr|l1er eue PL ирoшишн. джибри.
Tn.esUeub-inNtWe1n m длиброе; р—-
кия.
TriiunUo е детски автомобил с из¬
дали.
T-ntialj m мех (при oег-шa), кой¬
то сз зодейства с илдoЛ'
T-Htboot п лодка с педали. водно
колело.
Treeeiner т кофа зо смет (чийто
капон сп отворя с итeкштo шо пе¬
дал),
inilcn (t-ot, /сИ-еиеп) uin.V, se Оо-.У.
1. стъпвам, ирнcтспзoм' 1, ритам
Опое! ‘тВе'/^' (Dal) инккгк. лещо);
3' пoсасвa се, избива Опот)’ ,гК
1. ниатгссюм к кир- (м^^е^^л спиирч-
но)’ 2. шмутсnзoм. утсики—м, ceoек~
во; с орак;
NäSer - Приближавам се’
Zur S/üUc - Отдръпвам сп каса-
рани;
Ans Fensteu - Застозом до пртот~
реца’
Gieen Bin TUr - Блъскам, 'лпcв—м
вратата с крои'
Aus Bem Zünm/r - Излио—е от
стаята;
Ims Zimmem - Влизам е стоято
Von Bos Publikum - Иолиоoм ирeд
публиката'
Dcn Schweiß Urai i!n an" dOr Siirn
Пот изби по еeлoтo еу'
Ibn tuaUer die Trimer In dti Aijim
Очите й се напълниха със cппои'
übertr An" jeds. Scftc - Застава;
e— нечия странм. иoмoтaм на някого'
überte Jmln. im Ben Weg ~ Иоnрeе-
B—M се някому иа пътс'
Im EuscHeinung - Появявам се;
In den Ruhestand - Иипниae е пен¬
сия'
In Aktion - Влиза; е действие'
In Verbindung nie jmdn, - Влизам
въз зръок- с някого;
Eim Gcsste iritl In KuiT/außer Kraft
Закон злио- е сила/бива отменен'
Düs ^^^1 - Натискае спирач¬
ното;
Sp Eine EcKc - Бия птлтв удор.
TugUen т. - meist PL umg изтпекo-
ши. ло удобни обувни.
T—|UHebeI т ппд—л. крoепш лост.
T-ntMÜme f Ml) конт-к-е; фyтoУ'
TuitMÜHli f mmg pejoe зпртллeeкa;
пдeoт6рaоea. повтарящо се дейнос—'
Trctuol п Tecb иeдaлeш механизъм,
1—Cl adj 1. верен’ предош’ 2, ттепи;
Elm -cr Freund Взреш приятел’
Jede, - Btclbcm Ост—зом верее иа
някого’
Sin isi сОпе -e Scale Тя п всршa (злат¬
но) душ—’
SeONen Prinzipien - Blelbcm Ост—иом
впрпи ео пришциинтe си;
~ urd В—^ Послушен Во-кто се
кеaoв- от другите),
Tu/и От: auf - umk Glauben иа дове¬
рие, шо вяра.
Tnlübruch m иоeсшa, зeртлтмотвт.
ирeдaтплетиo.
UnHul—ücHOg odj впетлтeeи'- прздо-
Т3ЛС0И'
T—euc f o-PL вярност'
Dis - ircchsn Впрщo ноeяиo
Jede, kic - Hollem Остовам верен
на иннтгт;
Setne - Beweisen Доказвам вер¬
ността уи-
TuHueOd т клетва зо вярност,
T-äucpiilebt ’ дълг зо окслккcт
(към държавата фирмата. портшьо-
рите и дР').
Tu|uehulmie J WOriscT иадб-воа зо
дплпoroдншшa иeирпксcиoтo работо
но пдно - място,
T—guOl)sc!w1nr клетва, обет зо вяр-
лост.
Treuhand ’ оЛ ТроИх-ид (oппшцня
за привamио-еия на бившото ГДР).
TnegHondonSoll J - T-eulirl.
TuHüHCnBen m Jur дозпрешик' ли¬
це. еа което е поверено вреееиио
'ир-влeиип иа чуждо имущество'
e—lüHcreog ак/ чиотoуърдпчзк, ис-
орли. н-ивно дтзпреив'
Elm -am BltöK Искрел иoплзд.
i—inJioH adj veraltend зсриo, тoеиo,
добросъвестно.
treulos ак/ шезереи, вероломен'
Eon -am Fuennl Неверен приятеЛ'
T—iuIosi|ke01 f ohi шeвяpякут, из-
ртлoecтат, иомeнничecтвт,
Tuevlua л. Ц тревира Ocииmз'не-
ша eameрин)'
Tiijlc /. -л триада.
Trlui-ogl-Ermor-Mithorc
[in1i^nglllr„;‘Г метод зо търсене иа
рeщпшиe ерпо изпиване е— рaилие~
TnieCTiln
ни з—риак-и, метод иа пробота и
грешкотМ'
TrOon/el е. - 1, Mus трисгплeиз
Мишструмент)’ 1, umg cпдрoeт еяс-
то шо дреха с тристслшa форма
T-oomaniallpm /. -ел триангулация (е
гeoдeоистм).
Tuton|iioiionsneUx л тримшгулачка
ережа.
TiZineiluUijns^^kt т гриангул—ч-
ио —;;'
Trias f, - Geol триас, грнocкн ип-
риод.
TniusOoumulOon J Geol 'римско фор-
моция.
T-liUHIom л, -5 Sp три-'птe'
TufbüN m. (-xi), -xn 1. народен три¬
бун; 2, Höst трибун (втори по ранг
римски oфиеeр)-
TuOiunal л, -з трибунал;
Jein. vor ein - slellen Изправям
някого пред трибукоЛ'
Гnbепe /. -л трибуна.
TroBui м, -е Hoss трибут. д-ипк' дон;
кoитрн6yеии'
Eigen - am jndn. eNUnicHUiN. zahlen
Изплащам донък на ляното;
überlr Вeг Modi deN - zollen Пла-
щом дан иа еод—та;
geb Dos ErdbiBiN TonleuUe linen io-
ien - Mar McmschcmtcBcm) Зeeeтеece~
лието взе миого мертвИ'
TriiutJuci J д-eъешa тежест,
1—ObutpTiicSu0g adj който п зодълмзи
до площ— данъци'
T—Ociire /, -и Zaol трихино.
TuOcHinene—omeheit f Med трихине¬
лоза.
TuicHÜNrnsöHoi f o-PL отлед на ме¬
со от ветеринарните служби з— лип-
со или калите но гривншн-
TrioHUer м. -1. фуния 2, ор-гер Она
вулкан); воеивeo яма, кратер от
бомбо’
ВeN Wall eit siNcm - On Bis Flo-
seien ibfileiN Наливам - вило и бу¬
тилките с фуния
umg ^^1 Inn mühhUl/em ~ kommiN
Проумявам нещо. нещо ми става
суиo.
UnZcieeiOonmig adj фyниe<KбрoоeИ'
Tutck м. -5 1. ^тка, трик. фoкту'
1, n;тpoУT'
TnIcKlatnи/ m изеомо ^ез фокуси.
T-jelTOim т м'лmиnпззaеиoeee
TntekklsUr
aшиeoеикшeш филе.
Tniekk1cUe J umg ii: iicT On seOne ~
/relTen иопoлов-e вcнекн трикове,
иа които съе способен'
UnieeneüeS aäj бкпa' см трикове;
умел. изкусен, владеещ много три¬
кове.
iuieeccg mw.K ТС -Оп.У. внтр'аoм.
прилагае трик' in- V. umg еaзеeщo-
а—м проблем с помощта иа трик'
TnioCck1IoufcN п Sp еки-aкрo6oтикa'
TniekU-ick и. s (ордей, публичен
дом,
Tn0|1 е, -е 1. зиc'зиз', Koroe;
i, порив, подтик. импулс' злпеeиип.
склонност. стремпе; 3. зодъшкa' ле¬
торасъл;
Selni -з bcfuildigin Зoдквклсвoe
нагона. иестииктите си;
Seine ~п xUjeir, Bsbc-nsoicn Обуз-
довам, овладявам иестиектитп си,
Tmfelaohsa fT^t^e^h 1, даипaтeоeo Bом~
двима-ща) ос; 1, предмвмгелео ОС'
TnO|1lBdf1ieIrgug/з—дквoлнвaшe шо
eaтoиa. на страстите'
TnijsbBfСап—1, Tech двигателно пру¬
жина; 1. подтик, вътрешно подбуда;
Düs EaOcnsueUt als düc ~ cOm/s Mordes
Рeаикегг— кото причием зм 'бий-
с-во,
ТгОСЬПоТТ akj ииcтнeктивeш' първи¬
чен, водеш от иестисн-ите си.
TrialUamBIimj J зиегзиктзаик
действие'
Tifiheiilt J TecT дазлeшa сило
(auch üDeote):,
EH—giie als - Честолюбието кото
движещо сила.
Tntiilclen т извършител ео прес¬
тъпление № спосу-лни причини'
Tnicbv^i-biii^He^ т - TuieitäleU'
Triebwagen т мотриса Овлок. трое-
зой, метро)'
TrOcBwe—K п Tecb з—даижвaш езхо-
сизъм’ двигатеЛ'
T—icfou/c п cспосшo онО'
lulaien OluirTUr’UuoTf, grtrirfU) sw.'/
ue-.y. bbisn itr.'. копе. с'^ сз’
Blut UnicfUe/UroT uns len Wurde Кръв
хапеше от рошата'
Eu Uul/'e von N1^/ Той п вир-вода'
umg Ibm inieTi Ile Nase Носът еу
——'
tulcimaß Urieina$c odj umg вир-вода.
Ti1Tt|.y -en морско тeеeшнe; дрейф,
слдшстг
T-tlij/, -em 1 о-PL. изкара-не доби¬
тъка иа иoщo' 2. път към пасището'
UniTlig’ aäj 1. основателен. обосео-
вое; 1. убедителен' 3. иeкпекаeе-
жие;
-е Gründe Уважителни приеиши.
1ri"ii/i äkj сос-щ сп № водото. но¬
сен от вода'-'
TrOag/m т. - Tech тригер, пускова
схемо,
T-ij^i^i^i^<^iT^iin/o.P^/. Mail тригошо-
метриЯ'
Uni/oNonitn1soH aäj Moll трзпoик-
eemриеecкИ'
iitkoljm odj триеззгпИ'
Tnlkoioue J -е тринольор, триб—г-
решик Iоeaмe)'
Tnlkol [lit'ko:]. л, -5 трико (текстил
и дрехо )'
В1s GaiBe ~ Жълтото фл—нелка Iирн
кклкeодaенк еъcтeоoeиe)'
TniKoUuäl [triico'ta:]p] ’ -п meist PL
тенкoтoe. 'риоотални изделия,
Trlloi^e^sr^e^u^gg/ реклама по трико-
та но спортисти'
Tu|1i/n ти, -1' Mus трилер; 1. трели
(но слозей и др,).
iu|1i/nr sw,'. Tb Olt-V. 1. иee, нозивo
трели; чурули;— BиoИшa птнеo); 2. го-
наликоМ'
11/11/11/11 ’ вид свири-'
TnZ^<oJil.f. -л Lil mеилoпис.
Tninester п, - тримeутсе Медна тре¬
то от теe6шa година)'
Trimm т O.PI, 1. стойно са кораб
(е нормално птлтeпиип)' 2. изир—в-
ност шо хоро'-'
Tuünn-diei-Pfod т пътен— зо бяга¬
не със спортни уреди.
inimMin sw-УО ТС --.', 1. umg pxjoo
дресирам, притевae (auf ctw. (Akk)
иа нещо)’ 2. meöTl Oe: cün/m Hurd -
подстригвае куче; cici ~ усилено
спортува; (за добро здраве и доб¬
ра форма)'
umg JMir. an" Oriinng ~ Пеиyе-
вае eскoпo към ред,
irlrkban aäf годен за пипип, ииmeпш-
TninkiicHc— т еaщa (съд) зо пипне,
Uuinken (ТпотС, geUnunkrg) ume,'. Tb
ir.yjooe, У. 1, пия (течност)’ 1, иня. пи-
сиcтзae, пияница съе;
Тел ~ Пия ч—й’
Den Kaffee h/iß ~ Пия кафето го¬
рещо;
794
Вos Glas iecn - Иоnрoззмe чошота.
изпивам еoщaтa до дсшo;
Sici satt ~ Напивам се, утолявам
жаждата си;
Er ininCt jcrm Той о'^ дм си по-
пийва'
Auf ‘mds, Gesundheit ~ Пия за одем-
аето шо някого,
TninCcr м. - пияииеa. алкохолик,
Trinkcnml/, о.Р1, инпип. пияиоmв—шe-
TntnkcuicieurcUoIU rлeеeбeo заведе¬
ние за алкохолици.
in/iKfesi adj издръжлив им пипне.
UrjNkfrculle odj обичащ до си пийво.
Tutnk/cfUß п съд за пизшз.
TiZnKgeei п бакшиш'
JndM' Iain) ** /аВеп Давое някому
бaкщиЩ'
Tu|reholm т cп-eкa Bоa пиене шо
рaовлaдитeлши напитки),
T-jmkeur JMed лечение с eиeиз иа
минерално зод-'
TuinCMilcH ’ о.Р1. пacтьoеиоирaeк
елякО'
TuinksoSokoioIe ’ шоколад за пип¬
не. горещ шоколад,
TrjnkchrucH т тoеm.
TuZnkwocseu п o-PL, вода зо ииeшe.
питейна вода'
TuigewusceruufBrnri1ugJCugIugr ’
прeеиетвa'eлшo станция за питей¬
на водо,
TrmKwosscufissnng ’ вoдoввoшaшe
(з— инmeйиa вода).
TiZnkwissei^^rson/UN| ’ снабдява¬
не с иитeйea вода.
T-inin п, -е Morl трисоМ'
Tm|o л. -s Mus триО'
Tn/ode/. -л Tech триод'
TuOpir /, -л Mus триолм,
Trip m, s 1, umg малък излет’ 2, ха¬
люцинации след приемане ео нар¬
котик;
Aui einem - sein Дрогиран съм, и
и-екoтиеeк oиияшeeиe съм’
pe/ro Опот Auf dcm Ökologischem ~
sein Hu екологично вълна cсe.
Tripcioieiune ’ троен съюз. алианс
от три дпрe—ви.
1uihhrln мИ. se itr-Vo сития, вървя
с дребни крочки.
Tripper т о-PL, Meä трипер. госо-
реЯ'
T-fpiyoion, TfipOöch'ilTröpticha Kues-
трнптиB'
795
Dm^S^C^I^-bUL3Aßl6C^HihJö WÖBTEßbUCT
Tnölicu
TnihiyC/TnJhiiK е триптик. рмоеe-
шителио (от три части) (са превоз¬
ни средства за преминаване шо пеa-
шиеa'a)'
ТиШ: aäj geh тъжен. печ—леш, без-
рмдке'eш;
Eime ~л Mücns Тъмно физиономия'
Eire ~з Gn/aml Тълша, пусто мес¬
тност.
Tutcie /. -п öтГвг-. Schweiz оопо Осп-
ио, слама)'
TulTT м. -з 1. стъпка; следа' 2. по-
вoдo-; 3, ритник'
Elrcr IcieSUcnГscSwcncg ~ НаВ/п
Имом лезо/геено итвoдк0'
Jndn. rimem ~ gaben, ^^rsctzem До-
вом някому ритник. ритаме сякого;
Eim/m "lischen ~ Tun Стъпвам нак¬
риво' провя noпрeщиa cгппкo'
Imjemdwö ~ "osscn Уcmaштвсвмм се
някъде, интегрирам се (отново) е
к'шeетвoтo.
TniUUBrilU п стъпало (но влак. мв-
тобус И дР').
TritllnrUUfuSrcr m pejor изnoлов-ч
шо чужди идеи.
tnjiU"cc1 odj устойчив;
Elm -сп Urt/ugrumd УcmтИеивa, ста¬
билно oешoзO'
TrülllciUc—f малко подвижно стълба.
TrluMpH m. -е триумф;
Seiner - /cnicßcn Нослммдмвам сп
на триумфа си.
UraiepUil aäf триуефолее, 'ърeeе~
'вуз-щ'
Elm -сп Erfolg Триумфален yуилв-
TuiunhSiogen m Н-и триумфално
орна'
TuiuMpH/rTUni п чувство еа три¬
умф.
TrZ‘iMhSgcDeHnci п о.Р1. триумфал¬
ни въотлмеИ'
1uinмhSZrucn м,И. ТС О-Г-У, побеж¬
давам, гселeетв'аoм Büheu ‘пет,/
ctw. (Akk) над иянтпo, eeшo)'
T-iT/mphzui т триумфално шест¬
вие' пoбeдтeoеeи итвoд;
Seiner ~ uniucUen З—почем; побз-
дoeoceис си ход'
T-üuevroi п. -е Hist триумеираТ'
U-ZeoeonU oäj CTem —риж—лештеш,
Trivial ädf тривиолеш, боналеС'
Trivialität /. -еп -ризи—лшкет, 5о-
еалшост.
TuO'vallllteratur J тривиална литера¬
тура О'ез кек'eии ecтeтиеeckи к—-
еeетаa)'
TrZхepc т. -е Amol триеeпе (триг-
лав мускул).
TmocK/n aäj 1. сух; ноуъвнoл' 1, уyв.
cктепш. безинтересен'
-и Klima Сух климот;
-е №1'11/- Сухи, и;cъхшoли листо;
-er Wein Сухо вино Iтеппенаo, без
оaвoр);
-е Haut Сухо кома'
- werden Изсъхвам'
- cssiN Ям сомо хляб;
SlcH ~ nosicurr Бръсно се с плек-
триепcoa caмкбеъеeoеka'
umg Keimen ~cn Falem auf Ice LcObc
HiBan Мокър съм до кости. вир-во-
до съе;
umg AuO dcm TuocCcncn silier Закъ¬
сал съм 0оa пори);
umg Sein ScHelcbcn еи TuocKcnc
1-iNg/n Оплитам си кoщшиеoтo.
T—ookenoneoge f сушилно ишутaпa-
еис, сушилно yc'ркИcmвo.
TnaeKenouionui т сушилня (към
перално мaщиш— и др.), уред зо cт-
щeшe-
TuoekcnbolUrulc J сухо Оелектричес-
оа) (атериЯ'
TuooKlnieeulN1ncecsc ’ o,PL у'вo
вино от стофидизирошо геoодe.
T—ookenblumi J сухо езeтп.
TrocKeNbolen т гавои зо прости¬
раше Ока пране)'
TrOöClNlocK п сух дои.
T-mcKcmefs п о,Р1 твърд впплeдвт-
окис Oиоиoловaи за oвлoeдoшe)'
TuookcniliMinl п Tech сух елемеет
(от батерия)'
TuockiNOiliscH п o-PL сушено месО'
TioeICenГ/S1cu п o-PL Laedw сух фу-
ром.
TuoekcNjcbici п Geogr сух район
Iогeп, пустиня, сова;—)'
TuocKcngcMÜsc п О.Р1, сушени оe-
лeшеyеH'
Tuoekenecsiiei л пост-вка за суше¬
ше шо дрeвИ'
TnoekcgSuuBc J омс;— Ieзз
фризьор).
TuoeKcn!cfc J o-PL суха мая.
TrpcKinHeih J aJPL 1. cyщa; 2, уyвтm-.
TuöeHcg:^’^;^ m Sp noдпomви'плeш
курс, тренировки “ео сухо” Оза ипт-
вмше. каране шо ски и др.).
U—OdCcn|Ic/in sw-V Tb ir-У. I. под-
c'Iоaвae Тде-е); 1. ирecyшaвaм, от-
вoдшсвaм (блато. мочурище)'
Tuoekcnlc/un| J 1. подсушмамке'
2. oтaвт^ннсвLнк, пpеecтеao)аlce.
TrockcNMassc J суха мосо, сухо ве¬
щество,
TuooKcNMiuluwcuk п Ancl сухо ои-
дoрис.
TiOokiNmilcH f ö-PL. мляно шо прoхr
TnpcKenolS и о.Р1 с^е^1и плодовп.
Tuockcnhcriodc ’ сух период (без
валежи),
TrooKcNheoUх т eсутo зо отоeшe шо
пр—нп (иа открито).
TupokeminuSierem т eпekmриеecзa са¬
мобръсначка,
TnöeCclrrucuu J брпешeшe с елека-
риеecкa caмoбеъекaекa.
Uuoeecg|rc11cn uer,'. TD О-.У, изс'-
щ-вaм ерeо тпеkaкe (кос— и др.),
и-роесг^сПе/иВсгг sw.'. ТС Оп-У
центрофугира; (за до иоc'шa)'
1npckinisOuxcn unr.И- lC oöf. V~ umg се¬
дя но сухо (без алкохол),
UrmcKin|stiHin uer,У, bb öar,V, ие да¬
ва мляко (крава. козо).
TumcC/nsubeSanz / твк вещество.
TrooKcnxcil ’ сух период (без опл-
доае в трoиицитe и c'бmркпиентe)'
Uroeknrn sw.y. TD гг,У. 1. cyщa. ио~
суш-вом; 1. пресушавае, отводня¬
вам; Оо-,'. съхно, нзcпввaм'
В1l Haan/ ~ Изсушавам носата си'
Dia Wäsche i-ocCrl On dir Sonni
Прането упвнп на cлъшеп'K'
Tinclr/i m, - -в-оео- за о'щeшe
Оло ръце, пране и др.).
Tmoldci /. -и пискюл.
T-pBei т Ö.PL umg pe/or вехтории.
стари нещо; боклуци’
umg Ich Habe den gineen ~ suil До¬
тегна еи цялото тази иcттеис.
Tnö^t^lläf/о,Р1, T'TO-нз. шляене, ео-
тапшП'
TrölcIloBcn т вeвтoщoрckи е—^-
оиш.
T-oidmarKl т би-пазар'
tiöieim тWo'o ТС оО-.У. 1. търгувае
със стари леща; 2. pe/or туткам сп.
еoотaкaвмe се. моя се’ влач— се. ед¬
ва; се eпниo;
Bai Ian Huusuur/obcn ~ Розмот—-
вам се с домашните'
Trödle- м, - вехтошар'
T—og
CABEDOFF
196
T—og m, Tröge L корито' копаня'
1, КЪрМИЛО (И обор)' 3. НОЩВИ'
luoJinlsöH aäj Host трксшcки;
D1c Tnoeonicenr Pf/uB Грoсшckи
кое;
Dir TпpJoNiceHc Krieg Троянската
вой;—'
T-oll m, -xMytl трол, пиoм (е скак-
дишoвокигп страни),
Trailer. süc! sw.VO Tb umg иоeъкв-м
сз Iоoшттк съм обиден, засрамен).
Tmoileyhis [leno:libus] т. -se тролей¬
бус, тролей.
TromMcl /, -п L Mus барабан, тъ¬
пан; 1. Tech б-р-баш’ еилнидпр'
В0l - sobtagan. uäH—en Бия (арабас.
TmmmmitOeit п 1. Amol тппaиеe Мн—
ухото)' 2, хомо шо борабоИ'
TuommcITeucr п МИ барабанеи
oгпи.
tuoeeein sw,'~ Tb öOf-У. 1. бия ба-
роба;' 2. бар-баня, удрям Ос юмрук);
--,'. бара'—^'
Einem ManscH - Барабаня морш'
Mil len Flustam /насПат dic Tir -
Удрям c юмруци вр—тото;
Dir Rajam imoenall aejem los Fens¬
ter Дъждът тропа to иеoзoрeц-.
Tuoммlluevplycu m пистолет с 6—-
рабак.
TuQmmelschlij m о^О. биене иа (м-
робак.
T-OMeeischlä/e- т veralt барабош-
чин.
T-öMMCisoHiejit TrpimimCschiläii m
meist PL = TmomnetsUocC'
T-öeeeisUooK m палка но барабан.
Trommelwirbel m тремоло и— 6оро-
6-c. н-прекъсн-ти удари ео бора-
б—С'
T-pnnler м, - 6oрo6oeеиK'
Trompete f, -и Mus троеппт. тръба;
Die —. oul le - 110^1 Свиря шо
тромпет.
TroMpct/g sw. И ТС Оог-У. 1. umg
свиря иа троеппт; 2, тръби Ослон)’
3, рaзтл-cнв-e.
TroepätcniluMC JBot жълт нарцис.
Tuompjicnsolo п солово иоnълип-
лип но тромпет.
T—OM^lcNsUück п Mus произведе¬
ние зо иоппокпшип с тромпет,
TroMpcTensToß m cипиaл с тром¬
пет. кратко изсвирвасб с тромпет,
с тръба,
T—ompcUcn м, - трсб—е, 'рoмиeтиc''
T-ppc /, -n Lieg троп.
T-open eue PL Gxagr тропици.
TuohlnfcsU0eKciU f оЛ устойчивост
иа mрoииепеки телтиин'
Tuo>pHiraeBam п оЛ Meä mеoииеec-
ка молория, mрonиеeуka треска.
TuopenSciM m тртпиеecки шлем
(от корк)'
Tuop/NONStiiiU п институт зо тро¬
пически изелпдв-eис.
TuopHmKtÜMä п тропически клима''
Tnopenkuonk!/0U ’ тропическо бо¬
лест,
T-öpcNerklzin ’ тропическа меди-
цин—,
Tropenpflanze ’ трoиичпcoт рaетe-
шип.
iuppertoiallöi aäj годен да живее
е тропически 'словия.
Tnopft м, -з Med систле—’
Am - Н1п|сп Но -еиcтeмo СЪМ'
Tuopli /и. Tröpje vendthank тлтиoк.
еоившик'
Ein auM/m ~ Клетник, eпшoеmeиK'
TröhfoncninfckUinN ’ кашно!- иш-
фпкенн,
UbfiproHinwiisi oäv 1, шо капки. к—л-
к— по хапка; 1. е малки кoлиепc'BO'
tröpfeln sw,'. TD tf,'. к—пв—м Oкaи-
ои е кеи. нос и др.); se öti-V. 1. кoин.
cтиемм сп кaиk- по кoик—’ 1, ТС тече
Внос при простуда); üepeгт ръси
дъжд, воли слаб дъждец;
Eime Arznei in ite Augen - К—пв—м
лекарство е кен'л;
Seine Nosi tmöpf/It Носът му —-;
Aus kam Tomi tröpfelt Bcmzfg От ре-
оeритoрa капе бензин.
tunpien м У. bDjsm Oln, И, 1. кaия, сти-
чом се копко по кoикo; 1, тече. кoил
Олос; крал)’ ТС tr-V, капвам Iкaиoн и
oеи. лос и др.);
Ton tropft vom d/m Blattern Росо оо-
re от лист-та е— дпрвemaт;
Din Kcnza Hui ani-opil Сиещт— ка-
иeщe,
T-ppOem m, - 1, к-икa; 1, eue Pl,
копни Олбомрстео)'
umg Ein gui/r - Хубаво вино'
Eiw, 0^ Brum) clm - auf Bem Heißen
SUlin Нещо е сомо ноикo и морето;
SirUcu - Höhlt ken St/On Копка re
копко вир стоим
Uuöpi/mlörnfj ääf кaикoзидeШ'
Tropfenweise oäv но капни.
TuopOcnxCbUnr m гутатор, ко^омер.
Tuaplümiuslon ’ Meä крпвтпрeливa~
нп и др. ерeо систле—'
eupplnaß Unoplnase odf umg еодгиз-
н—л. мокър.
Tropinöb-oian п ииплтo.
T—op"siiin m MOn caaлoктн'; е'м-
оaтeит.
TuppistHÜmböile ’ пещера със сто-
лактити и стологеити.
Tropläc [taOfcuV -п трофей (спор-
тпш. ловен)'
1uoh1ccH otf тртпиепcки.
Troß Tross m, Trasse 1. Mit обоз'
2, свита (ц-рздворци); щаб (при-
слумници); т'^;'
Tn<^!cslУ. ~п кабел' дебело въже.
Trost m о.Р0 ут«— 'тпщeкнп'
Ein schwachem ~ Слаба утпхо;
- Im niw. (Dal) sicScn/TOnIcn Търся/
намирам утпхо в НПЩО'
Jndn. ~ cpenkcN. хucpгcoSln Уте-
^—во; някого;
Zu keiNim ~ kann Ос! sojem. kosS',.
Зо твое тcитнтлнип еога да кама, чп.'.;
umg Du bist wohl nicht -1011/1*011
ganz bat -е! Ти мой ип си с ум— си!
luosUbcBüifiig okj нуждаещ се от
утехо,
huosUbrine/nl TrtS Bmürjcmd ак/ уте¬
шителен,
enöd^n sw,'. hb li,'~ yтeщaв-e; süc!
- 'тешавом се, успокоява; се, шм-
мирое утпхо;
Sich mii AlKoiol - Утешае—м се с
oлктвкл. еоеирое утехо в oлкoвoлo;
SlcH über /Omen Verlust ~ Приеи-
рсвoe сп със оoгт6aтo.
t-östiicb adj yтeщнmплee. 'cиткoи-
тзлеш;
-e Worte Уmeщиmeлши думи’
Ein -и GespräcU Успокоит-лес
рoогкзoр'
Unoc1loc ääj 1, без'?^;. неуте¬
шим, тте—сш' 2, итуm, здиoкбрaипш,
coyепи Oмecтиoу')'
Ihm war ~ xumulc Тя беше oтеaсшa.
TrosTlosO/Cnil Jо.Н 1. 6пз'тпщeтcm.
ш;T'eщиeтуг' 1, безнадеждност' от-
еoсинe.
T-osUpOiaste- п 0-оп подарък като
утпхо зо неприятно ирпмнзнвoиe'
Tuosihneis т утешителна ногрода
Опри уъcтeо-eип).
797
DEUT3CHI-BUlGAD1CCHEC WÖP^T^EP^BUCH
Trümmen
tnosUuciob adf - l^ös^lioH.
TröSTung/. -xi geb ттeщпшиe. утех—;
Jmlm' Wrl ~ xuUeii Доза; у-зхо ня¬
кому.
UbfislvoiO adj пълен c у-ехо утеши-
meпeШ'
T-OSlwori е тгпшнтплин дуеи;
Jnin, clm paar -c sagen Козв—, ня-
ооеу eсктлoo думи зо тгпвo-
T-oTT т оЛ 1. б—зпс трпc' 1, umg
пдшooбрaоип, еднообразна работо'
umg Dcr cwij /ieioha - Все същото'
In kem aller - v/Tatien Връща; се
към старите си иoзиеH'
TroUUcI т, - umg pB/ao пл'иoн. мтв-
льо.
U-phUeebaft aäj umg pefoe глyи-в. ка¬
то e'вльo'
umg Elm -cs BeNcHmem Държане oo-
то но е'хльо. като иа тпти—к.
UuiTTrifj adj umg pe/ae шевииеате-
леи, eecръеeш, тромав'
iupTT/n sw-У.' sn oti.'. вървя т-жко.
бавно.
TiPUlonihU п. -е Schweiz тротинетк-'
Tiolloin [tuo'lnidT] п. -еВ- sükk.
Schweiz тротоор.
T-otyl e o-PL гротиЛ'
Trotz pnäp |Gen|Lumg впирпки;
- ollem Въпреки всично’
- les Rc/cns jCHiN wir spaeiii-en Вш-
реки дъжда отии—;- е— рoохтдкO'
NB:
В разговорната немска реч то¬
зи предлог се използва и с дате¬
лен падеж. напр. 1uoUzI/n Regen,
Същата особеност проявяват
още cUoUU. wähnend, waecm,
T-ohz m o-PL инат, твърдoпл-виe'
упоритост' изиooтрcmвк'
Aus - От илат.
JmIm.ГcTЖ' (Dat) zum - Н—пун и—
някого. ео нещО'
T-jUialtcr п зсорacтквa ф—з— Веем-
ду 3 и 4 години), е кoстo детето ирт-
ЯBC30 'ИKр0TBО. ИЛОТ'
Ubotddcn! aäv впирпки тово.
TugUeliMi komf зпирпки че. мокор. че.
tmoieem sw.V, ТС Оо-.У. 1, ^^;рствое.
инатя .сп Одетп)' 2, geh противопос-
тaвсм сп I‘мIм.Гe1Жl (Dat) но ляно-
го. иeшт);
Вos Kimi Tnoiei Детето сп инати,
упорство’
Dam VersucHung - Устояв-м шо ио-
нушенипто’ eрктииoптcтaзсм сп с—
иокyшпиизmo.
ТпрехО/ aäj 1. упорит. твърдоглав'
2, свозир-взш' прпднознкaтплпш;
Elm -ш Kimi Сиопероило. упорито
дете'
Eina -з Antwort Предизвикателен
отговор.
T-ötzClseus т öjPL Hist троцкизъе.
TuoieKop" т ии—т (дете).
t-jezKöplt/ adj твърдоглав, 'икриa'
T—т|eehiocc J фозо е— TIIoре'зoшe.
инотпеп Мот рaови'ип'o ео дете),
T-QtiurOKtlom ’ реакция от упорст¬
во, ишaтлпK'
Tnonlodoun [tuше^кас] т. -e/-s тру¬
бадур'
Tuoubii ['troBI] т oPl. umg яд. я'до-
зп, неприятности'
umg ~ nit jMdm. haben, bikoMMcn
Имам неприятности с някого.
Tmpjgiwchl п ароиунция. mзплo шо
благородни метали Oeдиeнеa, из¬
ползвано е Англия и СаЩ).
i—äbO/) adj 1, мътен Imпеиocm. стък¬
ло)' 1, слаб, eпмозв, блед -Icзemлн~
на); 3, мъглии Овреме)' 4, мрoеee. гъ-
мел'
-з AujiN Очи 6ез блясък, eптeш
noппзд'
Elm -сп Himmil Сиво. дъждовно
избе;
umg In Trüben T0ceien Ловя риба в
мъти— иодо.
T-Üi | aJPO 1. рoоeътeeтcт; 1. еъ-
тилно; утойоа'
T—uBet т oJPl ш-вoпицo, блъскали-
ц—' суматоха, бъркотия;
Der ~ oul dem Tanzfläche Блъскани¬
цата иа 'oнетвoтa площади—'
Im - ier Euel/gissc В уyeamoв—тa
от събития
Umäbem sw.'. ТС Го.У, 1. мпmн. еaо-
еътва Отечшост); 2, помрачавам' süc!
-1, разеътвае сп; 2, иoмрaе—ва се;
оooбЛoеoвo се (избе);
Nichts kugn kic gute Laune - Нищо
ие моме да иoeрмен доброто eaуг-
ртeшнe'
Träncr tuäi1/N IHuc Aigan Сълзи зо-
eпгпивa тентe й'
Sin kinn Keim Wässeuohsn - Тя и
еа мравкото иъm струва, божо ора-
зиеoa з,
TuUlHrli J о-PL о-мптeeкcm, оaeпп-
лесост, з—oбпaеeиocт.
Trübdl ’ <oPl. gxT тъга. пeеoл. го¬
рест'
umg - blus/N В мрмешo лас-ро-шип
cпe. нямам шастроешип. ушил съе.
Tuühsclij odf 1. потиснат. унил; 2, пе¬
чален eрaепи, ш—зпопш-
Trübsign т о.Р1 усилие. ерочко
шасгропшип. eeлaшвoлия, иeчaЛ'
1rÜbcinNig adj ушил, иeчaлee, ее-
лoшхтлнеeш' мрaеeИ'
Trübung/ -еп р-зеътваие, поеът-
сяваип, птeрaе—заше.
Truck [1—лК] т -s к-миоИ'
trudeln sw,', sn ion. И. 1, политам на¬
долу (въртейки се около оста си)’
2, umg шляя се. рмзтакмвам сп;
Dos Ftuaz/u/ kam ins Tuudcln Са¬
молетът полетя и-долу. самолетът
полетя е свредеЛ'
T-ÜTsI /, -п 1. Bal трюфел; 2, вид
щokтл-дтви бонбони.
Trug т C.PL От: eil Lug unk - с лъ-
ео и иоeoмo.
T-üjBfld п oптиеecкa измаем’ плод
и— вът6рaмeшнптт, илюзия. мир-M'
Trigdolde/Bo: с-лкиховидно съц-
ветие,
UuÜjcN It—oj, /еи—о|ет) uii-V, Tb ir,У.
емея. ноeaмвoм'
Der ScHcOm imüji oit Външният зид
често лъже;
Weir mich Mein Gedächtnis nieHU
tuüjtt'. Ано ле ме лъже щ^1^<етта ,..
T—Üaemlsch ad/ изем-лиж, —лъжлив,
илюзорен’
Eon -ш GeT-H Иомaмшo чтзcгзT'
Tnj/jcbülBe п = Tui/bfil'
TuüjscUluß TrrugscUliuss m грешно
и—кпюезиип, птпрeшee иозoд;
EfniM ~ viOiHcm Стаим; жерти— шо
птпрeщит оoкпючeшиe'
Trjiie /, -п ракла, сандък зо дрехи;
ковчеже Оза пори).
T-mhemieokei т к—иaк шо ракла.
Trum т/п, -'Trümer 1. шaв'тзт от¬
дел-низ (е мина); 2, Tech еocт от
трoшомиоикшлe рпеъК'
T-ümmcr eue Pl. пaреeтa; останки’
развалини’
Eiw, (Akk) In - t/jiN Рaибив-e e—
пoреemo; рмор'щaвoe, пр-жръщ-м в
роземлиши Опри бомбардировки)’
TmüMMsrBsri
Jmln. aus Bin ~n hcm/en Изваждам
някого изпод р—овaлиeиme.
Tränncrbe—g т o'пеииa развалини,
Tuänn/riccc1U1|in| J рaоеиеmвaкe
са рaов—лиси,
TuümncrTcil п рaов—лишз, купища
рaовaлиeи.
Trännc—Tlmno ’ Bat растителност.
вирееща в еaовaлиeИ'
Trümnnrfrukiur ’ Med фрактура с
иaдркбсв-ип но костта.
TuänmruHoufcn т 0^ рoозaлиии.
Tnämmcne1n1ceSu"i J околност с
е-звoлииИ'
Trump" т, Toümpje oто'
~ spielen Играя кoо;
umg Sclnc Trümpfe oussh0cICN Из-
ползвое возеkитe си козове. въо-
мтeшкcгн;
umg Alle TrUmpie in Bcr Hund habcr
Държа веиеoи кoоквe e ръеeтe ун-
t—ünpl/n sw.V. Tb Оог-У. бия коз, из¬
важдам кoо (в нпрa иа корти) (auch
üCenfe),
T-üMpTToihe J боя oто Опри игра иа
корти).
TruMpTla-i/ } корта ooо-
Trure т o-PL 1, geh питие. eoиит-
оо; 1, глътн—' 3, nисну'вo, пипне. ол-
ooвoли;см'
Eimer ~ Wasser zu sici (Dat) пеНтсп
Отпиаае глътна вода;
Wie WC—’s mit einem Kteünem ~? Да
'яхме пийнали кeшo?, Няма ли да
пийнем с-що?;
Sich kem ~ emgeliN Пропива; сз,
e-umkcm aäj пиян, опиянен (aucl
üCerli);
Vor GlücK - Опиянен от щастие'
TrunkcgBoId m. -е umg ■pe/ae пия
шнеa.
TiurK/rS/it J OoPio пияно уъеткс~
низ’ опиянение, тптeитут;
Dam FUb-e-sohclm verilemcm wiein -
am Steuer Отнемот ми шофьорска¬
та книжно заради шофиране в нет¬
резво състояние'
TuunksuciU ’ о,Р1, писшcтзк, олоо-
вклизъe.
enunksäeH1i/ ак/ пристрастен към
ПИCШС'BKTО'
Trupp m. -S 1. прyиa (от войници,
рa6ктииеи)' i. команда, отделение,
мoлпk отред'
Truppe/, -п 1. войсково поделение,
GABEROFF
войскова емcm; 1, трупа (артисти)’
~п sUolioNi/rcN Cтaеиoширaм, емо-
пклмпaм войски.
Trupp/iaBlon т Mol съкращаваие
шо войската,
T-uppcrihiuj т Mit кm';плсee, из¬
тегляше но войскови ч—СТИ'
Truppsri^t^e^i^gu^Ne/Mit иеидвижвa-
ш; еа войски.
Tnnrrcnlicmst m МН строева
служба,
TrühprnrinHcit/Ш войскова еaе',
подразделение,
Truhhln|01UuN| ’ Mil род войски,
Trupp/NenneiN/rrt п МИ воешеш
контингент'
TruhprneonecNiroUion , Ml) зoие;и-
тенрaee. струпване иа войски,
Truhhcnhoro1c ’ Mit зо-и-и парад'
Truhh/gcoHoi ’ == Tuuphcnhou1lr.
TrmhpcNcU1i т Mit войскови щаб.
Tuuhprns1Crkc ’ МИ численост са
войската.
Truppenteil тМИ = Truppan/Oilset'
TuuphenüBun| ’ Mil войсково уче-
ШИП,
Tuuhhcnübun/sheoUe т Mil '—6;;
плoе; полигон'
T-uppcrum/-uhp1crine ’ МИ прег
р'пнрoee ла войските.
T1uppPIпe<гbaпd(l)plaLiz т МИ ба-
тальошеш м-диеиeуkи иy^km В въз во-
ешшовреепиша ситуация)'
T—uppirverecaun| ’ МИ ирeвв•ърлс-
и; ео войски.
Trnce [kose] m. -s WOrisch 'рсеm.
TuusUblilung ’ Wö-oтcT образуваеб,
създавас; но тръст,
T—üUhahr т птяк-
TmutS/mmc ’ пуйка.
Tsciou! ieteni umg ч—о!
TsöHnoSs m, -m, -i елB'
TsoUcoSOn /, -een епвкииЯ'—
IseHceiisc! odj е-щkи-
TscicdHocIowok| ’ o.Pl. Höst Чехо¬
словакия.
Tscic—kgcse m. -е. -л черкез (пред¬
ставител но kaвoaоka народност)'
TccHehsoHcnieN (п) Ч-е-иня.
1coHteh/N sw.'. Те -ге.и, еаъе'и,
цвърчи. еирнкo (врабч-).
TsciUs! о.: tschüss inteei umg еaт!
довиждане!
Tcc1sc1i1cal ’ e'вaтa ' епцП'
T^^niri ['иОДо'«:] л, -s тeшиек-, по-
798
e'еeo фланелка с къс ръ;—в, ти-
щсеm.
Tsunami m. -s цукмеИ'
TSV [1e:/s'fou] m, -s Abk jür Tung-
uni Shoutyer/On съкращение за спор¬
тно дружество'
T-TrCicr т Tech Т-образшо тзeдa.
Tuba /. Tuben 1. Mus туба; 1. Amol
еастохиеио тръбо; 3. Amol сйцeпрo-
вод.
Tuii /, -л туба Ом eocтм за опбн,
лепило и др.)'
umg Aui Bin ~ Brüekrn Давам тoо.
Tuicnsenwangcrseiofu ’ извъемо-
ткекм бременност'
Tihemsi/mülOsailöd ’ Med стерили-
оaеия ер;о връзване на сйеeпрoаo~
дите шо лесатО'
Tuicrkcl mlJ, -п Meä туберкуло, въ-
зелче,
TuBcreceBoKUcriun п тy6eрз'лкоиa
бakтeрис.
Tuh|neclhueilluc т ''5;ек'лко;ш
бoеил.
UubcrCuiös akj туберкулозен.
Tutem1!1^/ ’ o,pl. ACk T1/^ гу-
6eрк'лoоa'
1u1rnkueocckroNk aäj т'б-рзтлто;e,
болен от т'6;рнyлтоO'
Tueb п, Tucle/TücTee 1. Pl Tucle
вълнен плот, сукно; 2, Pl Tüebeo щoл'
къриa Оз— тлaзa; за лиеe, за бърсане);
Eiw. Ist wli ein motcs Tuol für ‘mim,
Нещо вбесява някого. действа като
ч-рв-шо кърпа на био.
tüchcm akj с'ошпш. от вълнен пл—Т'
TuoSlihnOC ’ фабрика - зо вълнени
платове'
TüchOüUeiügg o-Pl, li: mit jmdn' in
~ sU/Hen. auf ~ mit jmdm' нОт стоя
непосредствено до някого (Taka. че
леко го докосж—м);
Aui - mit Jein. /еПеп Плътно с-
доблиемвое до някого,
eäcHi1/ ääj 1, ембктлнз, 'епрдeш;
1, cитcTбпи' 3. добър; 4. umg гoлсм,
оeoеиm;лeи, noрядпеee'
~ От seinem Berni scim Добър спе¬
циалист е професията си съм;
umg Eini ~п Poit/om Голямо, поря¬
дъчна порция'
umg Sici - Cn/rrn Здровота сп ядос-
ааМ'
TüeHli/krit ,о.Р£ р—ботлиаост; ста-
рмтeлeкcт.
799
D^EÜT3C0H-I^1^1^C^1^J01C012H£S WODTEDöUClö ,
lUpT/m
Tühee J, -е коварство, лyкaве'зo.
интенпa'
Dos Gerät Sui seine ~n Уредът си
ие— своите коварни излен-ди. сво¬
ите дефекти'
umg Mit Lisi und ~ niw. (Akk) rmuri-
oben Пoетипaм нещо c голямо мъ¬
ка. с хитрост и изобретателност.
UuoK/un sw,'~ hb öt-.V. трои—, робо¬
ти Веотор)' se oтиът'вo, тръгва (пре¬
возно средство)'
iäektsoS äkj 1. зквoеeк. eкоъл;
2. ппл;ш със скрити опасности'
Eim -sr Sumpf Коварно, опасно
блато'
Eine ~п Krarlbei'i Коаориа болесТ'
TäTUceonic1U f umg трудна работа'
робото, изискващо много внимание,
'м-низ и търпение'
UäfUceg sw-У, ТС ОГ-.У, umg мъдру¬
вам, 'еувае. блъскам си главата (от
ntw. (Dat) код шпшт); eaИc'кес Oи-шт);
Am Motor les Autos - Все еoвъе-
;—; по двигателя шо колата,
Täfilcr м, - еквпk, мъдруващ над
решаваеето шо ирoбпeм, обичащ да
мисли и работи № нещо,
Tujenl /. -еп добродетел, добро-
дeтплкoе';
EhrlicHKclt Ье eins - Честностто п
добродетел.
Tujamlhoil т ö-ai прео—десо доб¬
родетелен екз-o-
Tuieiibaft aäj добродетплеш;
Ein -am Mersch Добродетелен то-
веК'
TueenlUoflieklil f o-Pl, добродетел-
шост, и-порочносТ'
Tüll т o-Pl, Texi тюЛ'
Tülle f. -е чучур (но чойкио),
Tült|o-Bümc J тюлеша з—вeеa, тюле¬
но И-рД-'
Tjip I, -И ЛОЛб’
~п aus Holland Холандски лалета.
Tülpcnhonm т Brt могнолиЯ'
TmepcNbclU п цветна леха с лолето.
TulpcnzwicBcI J л'ooвиеa иа лале,
Tummelr. süc! sw,'~ ТС 1, тиемm. лу¬
дуват (дец—); двиеот се иагоре-еа-
долу, тълпят се О^^ро); i. eroäd umg
бързам,
Tunm/iheoUe т 1. място за игра Тз—
дец;)' 1, pejor е6oеишп, център зм
събиране ео хоро'
St. Tropci ist cin - den Hi/i Sociely
Сее Троп; п еeш'ър зм събиране н—
висшето общество,
Tünniru m. - Zral (зид) делфин,
Гшnoп m, Tumoren Meä тумор'
Ein |uUoui1|cu/Bös^uiü/eu - Добро-
кaеeутапш/олoк-еeутвзи тумор'
Tümpel м, - локва. вир.
Tumult м, -п 1, шум. врява' 1. аъл-
шекие. рoзмиеиеo'
Noel Все ВиТиН кое и eu -cm
Слпд иеeвемтa се cтипшa до бeорe-
дицИ'
TuMnllujuOsch odj geh розмирен, бу¬
зи. щтe-ш Озаседашие е парламента
и др.).
Tunulus m, Tumult г-робам eoпи-
ла, ''еулуС'
Uug,Biui, giuin) ui--'i TD Оо.'. 1, про-
зн, върша. извършвам Ми-щю); 2. при¬
чинява; Oшнкoмy и-шo); 3, umg сла¬
гам. пocтaвсм,■ турям' Оо-.У. правя се.
преструвам се. давое си зид’
Wn Canm ich Tür Blei ~? К-ово мо¬
га до направя за теб, с оокво еого
да ти услужа?'
Sein BesU/c - Провя вонеko, коего
зoаиеи от меке'
Jede, /inen Gciiii/m ~ Провя ня¬
кому услуго;
umg Salz im los Essen - Слогае сол
е яденето;
Ich hab/ Noch zu - Има; още ро¬
бот—'
Ich Uobs ioelt nichts хи - Нямам
нищо общо c това;
Es tut nür Leid Съжалявам'
Süc Ust ein Leid Жал ми п зо и;н,
уъж;лсвaм я'
Ec Uni miu weh Боли ме;
Sie - Tui so. als wäre mlobts gcselcHen
Тя се дърлеше токо, кото че ли нп
беше се cл'енлo нищо;
Donil ist cs rüchi eclin Тово не е
дкеmмгпект, с това проблемът ип п
решеш'
Jede, isi и um ctw. (Akk) eu - Ня¬
кой комира лещо зо (много) иожно,
иск- до nocтипшe нещо'
umg Es Tut sic! leiohl Лесно п.
TuNi un-.У. HilfsvC umg 1, sütk за об-
еaо'а—иe ea Konjunktiv Ich iCtc dir
söbon Heifen Бих ти иoeoгeaп' i. за
подчертаване шо глагола;
Er wusste Bis Aglworl. oBcu sagam lut
cr sic т*оЬ1 Той зш—eщп отговора, шо
ие го к—зо;
ХиТ in nür Helf/n? Ще еи пкмкп-
сеш ли?
Tur п r-Р), действия, пкcгппkн.
дела;
JtiiS' - nisciiiI1/eN Не одобрявам
шпеии постъпки'
JelS' -- unk Lassen Нечий живот.
нечий начин шо жизоТ'
TänoHc /, -п 1, варшо мляко Iоa за-
ркевoкe)' 1. pefoe — лустро; аъешеш
блясък.
eägoHcg sw.VO ТС Ог.У. 'oсдзеамм,
вмекевae, бмдашосвмМ'
TiNira /. Tuedoem Geogr т'шдро.
Uunrn ['‘тлст] sw-У, hb О-.У. и—ст-
ройвам двигател иа пo-пoпсмa eoш-
СОСТ'
Timer ['т‘и:пт] m. - Tech виеoзoепc~
тотес бЛон (но ириeмeик)' к-нал-н
eрeвkлюеаaтeл; радио (като част от
етeрeoтеeд'м).
Tugüc1cr (п) Тунис (страна),
TiNec1ci т. - жител на Тунис, ту-
низи-ц'
TugcsIrriN J -пеп жителка ео Т'-
шис, ттшиоийko.
1uNCs1ceS aäj туниснИ'
TiNÜoStjut m, ~ нехранимайко;
вoймoeo' пакостни; (дете),
Tunika /, Tueikee тулих—,
Tugki ’; -п no-ää сос.
iumken м У. TD -п, У. eaeäd тoпс, по-
тoeсм;
Вlr Pürsci in die Furie ~ Потапям
еп'кaтa е боятО'
UUNlicn aäj gel пе;nкръеи';л-ш,
eкдвoдсш. целесъобразен;
Eiw. (Akk) Tür ~ hait/n Считам не¬
що за целесъобразно, пеeпcсесеи-
телнО'
Tunlichst oäv по впзмoeиoеm. eeпеe-
м-сно;
Eiw, (Akk) ~ ^^rMiilcn Ог'спвae
нещо ео аcсka цел—. и;пр-м-шшо.
Tummel т, - тунеЛ'
Tunte /, -п umg pejoe 1, (досадно)
лел;-’ 2. хомосексуалист с поведе¬
ние ео мело,
Tüpf/Iehcn и. - тoекa, mкчиеa;
oft О-ап Вuc ~ auf dcm I Посл-деи
ят, оoвъещвaш детайл ео нещо;
Aufs - jcmau Точко накто mрс6вa,
до cъвпрщeиcгвo.
Tüpfln sw,'~ TD аг-У, 1. шaпсcгрям с
Tupfen
GADEßOFF
800
ттеки' 2. докосвам леко' iir.V. птгти-
вам (jmlm. ani/on ctw. (Akk) някого
по нещо)'
JoB ouT Ile Wunde ~ Н-иасям йод
върху рошат— с лени дтkтcзaиис;
SlcH (Dal) Ben Schweiß von irr Stürm
- Попивам потта от челото си Ос ле¬
ки докосвания)'
SlcH (Dal) Irr Muni eit cincu Ser¬
vierte - Избърсва; си лпко 'стато
със еoлф;'ko;
Jndn. auf die ScHnll/r ~ Потупва;
някого по рамото.
Tupiar m, - точка. копко’
Eini wcßc Bluse eil not/т - Бяла
блузо ео червели тoекH'
Tipier m, -1. Med тампон; 2. umg
капо—, точка.
Tür/. -еп врата’
Zun - ncrc0nkoemcr’n1r1uc/cneN
Влизам/излиз—м прeо вр-тата;
Dir - offnen/scniicß/n О'вoрс-Г
омтвaрям вратата'
Bal verschlossenen -am При зоори-
ти врати'
umg Mit ier ~ ins Haus "alten Зaпoе-
b—m направо. бeо оooбикoпни;
WeihmicHlan Seht vor dir - Коле¬
да н—блиеово;
Jnin, dli - weisen Пкекевa- ня¬
кому вратата;
Zwischen - uni Anjei набързо, ми-
мoвoдoм.
Türong/i ’ поета но врата'
Turban m. -е тюрбае.
Tuuljmc /, -п Tecb турбина.
TüubüncNONUuOcb m Tech турбореак¬
тивен двигател'
Turbo m, -s TecT Т'р^двиг-'ел.
Turboeeigeralor m Tecb тyр5oппшп~
ратор.
TurBoKomprcssor m Tech турбоком¬
пресор.
TuiioiCn'ir m TecT T'р6кеoтке,
цилиндричен ротор. ротор на тур-
6ог-нер-тор'
Tü-boeotor т TecT т^^дзиготел,
гурбомотор.
TцrBohrop~Fiieхeue п турбовитлов
самолет,
TüiBoumworBlem т Tecb ттр6тирe~
к6рaоyзamпл.
TunBoeentilatou м Tech турбои-с-
-ила-ор,
Tu-luljit akj 1, TecT вихров, тур¬
булентен; 2, 6узн. 6'реш'
-з Ere1enicce Бурии събития'
TurbuIcNz /. -ее 1. TecT вихрово
деиж-ни-; 1, буйство. буйност.
Tumbie/misUiln ’ ст-пеи иа гтрбт-
оeктшoет.
Tfürs J -п lomäsch - Tür.
Tür/rli m дръжко шо врат—.
Tünflügei m крило иа врат-'
Tünrüllung J 1. стъкло шо врата;
2. табло. плот шо ерата,
Türhüter т verali иoегнпр.
Tü—Kc /и, -л. -я т'ренШ'
TüreCü/Tрнис;
In ier - В Ттреин-
tÜ-K/r sw,', ТС Го, У. umg подпровям,
фалшифицирам'
Tü—Kcnc11z т сздеиз по myреoИ'
Türkin /. -пеп гуркинЯ'
UüukisГ1ä—küsfo—bCN akj тюркоазен.
Tü-kts m. -е Moe тюеkoa0'
türkisch odf турски,
TüukeOnkc ’ дръжка иа зр—та.
Tärkiohrcu m чукче зо врото,
Tiukncnc /и, -и. -л турое-Н'
TirkncnIcN (п) ТуромпниЯ'
Tiuknigln ’ -пеп турнеешкО'
Türkmigfsch äkj гтркe-шекH'
TiukncniseiN (п) = TurkMcnIcn'
TurechrueHcr meOтO PI0 тюркски
eоиен.
Turn m, Tüome 1. нуло; и—м(о-
шoрнн' 2, тъ-кичко кула, тъмeзеa'
3, топ Офигура е шоха),
Tu—mlun m 1, строеж но нули;
2. кулооброзно съоръжени;'
Tu-nln/ie-ir т Tech въртящ се
К^лонр—Ш'
ти-ест, sicH sw.'. ТС mр'иae се’
Büchi - sic! auf dcm Sc!u/ibhisöH
Кeнпнг- се натрупват еа камарм
зпрвт бюрото.
tinneci.siw И sn Orr-V, umg нз(нтвoм;
Aus kee Geiim/gis - Ио6сгиoм от
затвор-.
Tu-elaike m Zaö кeрoпшпо-
TünnSuHn m в;тртпткaзa'пл Мн—
Куло).
TummHoch adj 1, -лого висок 2. umg
много, с голямо разлика;
Tn-ebohe Welien Високи зплии'
Jmie, ~ äbluIeeeN scim Значител¬
но прпзъовoe,оoe някого.
Tu—esohwaiba ’ Zoo) бпротлem,
Tuunspuig/eN п o-PL Sp cктнтзп от
куло (и плувния спорт)'
Tm-Mubn ’ еocтвшик но нула; град¬
ски ч-совни;.
TürewCehteu m Höst пoоoе но нуло,
Türnzinncn п стая е о'лат— но о--
МЪК'
Tgunogiu/ т Sp миеyт-
türmcr swoy. ТС ОГ-.Уо 1. ипр-с гим¬
настика’ 2, sn umg катеря сз’
Am Bo——in - Играя са успоредна’
An dcn Rirjem - Играя гимамсги-
к-н— холнитл’
ЬЪе— dii Mon/n ~ Покотерао; сп
през .еmeшomO'
Tüir/n п о-PL. Sp 1, гимнастико'
2. физкултура Iте-6пш предмет).
Türm/r е. - ги-костиН'
Uur^gerZsen odj гнeшoетне;coн;
Eimc a-oßc -c Leistung Голямо пке-
тие-ни- е пимe-уmзo—тa
Turr"^ п cиoртeи прозшио.
Tuumg/mät п пимш-cтиеeckи 'ред.
TürnHuIIe ’ пнмeaетич-еoи Iфио-
културен) салон. спортно оaлa'
TubmUeei п cиoр'иa флаш-лоо.
Tu—nhosa ’ спортни гащета'
Tuunter л, -е 1. Sp състезание, тур-
кир; 2. Host риеoрcкн турнир'
Tiunt/rTanz m cсc'eоamппeш танц.
TnrnieuUciIrcnMcr т 'е—егeнк и
турлир'
Tunreirc1 ’C.PL гнмeacmнеeузo ио-
ктcтаT'
Turnicnrc— т учител по фиозтл-
туро.
Turnplatz т ги-eac'ие;езa пло¬
щади—'
TuunseHii m тиeиacтичecoa обув¬
но, пyмпиo-; маратони—'
Tu—mscbnh|cm/uaeüon ’ о,Р1. поколе¬
нието но “маратонките” (зо младе¬
жите на 80-те години с вaеaкгeешa-
го им е-6режиост към облеклото).
Tur1^1111 ’ час по фиоoтлmтрo.
TurNÜbunge’пиeкacтиеecкo yирaж-
И-ШИ-'
Tu—rus м, -se цикъл’ срок’ редов¬
но сеяна’
Вie ABacot-dmeTem werken im ~ von
4 JuH—en ins PorluM/NU j/WCHlt Де¬
путатите се избират зо срок от 4 го¬
дини и иaелaeeштO'
UurniS/rnCß adf еъo(рaоик срока,
1ü-nicмäß1| adj редовен.
Tuunncrr|clin| ’ регламентираа;
801
DELTACn-CULGADÖ&aiES WÖPTEPöLCH
Ti
см срокове (зо извършване но сепни),
Turneereon т veraltend гнмкмегн-
е-ckт друмпствО'
Tüuöffneu т устройство за отваря-
сз им вротм-
Tünrainen т нас—. рамка но ирото-
Tp-ii/j/i т резе им вр-та-
TärconiI1 п тмбплкм (фирма) шо
вратм-
TänseSlicßci т L —агкeмгзекк
'строИс-во зм о—га—еяиe на врога;
2. р-зпоредител (в театъра)'
TärcoSloß TurscHIoss п (рова Око
врат-),
Tärscnnolll J öтOe-- (ров— шо врото-
TäuscHж/Iil ’ прог еа врото.
Tärcpoie т Oe: Buncb Bin ~ cciouen
птплeeдoe ирeо о'-^^---—; врата-
TürslooC т sukk ösiern роена на
врата,
TärsUurz т пе;диеka над ар—та.
щурц-
türU/ir sw. Уо bb Oif.Vo 1. п'oa Oтълпб)'
2. veral-emä държа се нежно и влю¬
бено (eit jnin. с някого),
Tu—tcltunhe f Zart птрг'лицo-
Tusoh m, -e Mus mтщ;
Eirem KräfTi/em - spielen Изсвирвам
СИЛПШ гтщ-
Tüscie /, -п ттщ-
Tusobcim sw.', Tb ОГ-.У. pa/ao WjWj-
HO-'
Sin UuseSelUen Mileinondcr Те си щт-
шукохо'
Ul/r etw, (Akk) ~ Шушукам за
иeшк,
Tuschen sw. У. Tb ri,y,jöon,'~ рисувам
c ттщ; чертая. c гтщ;
Sie! (Dat) ile Winpeun ~ Cлaтae
туш са -иглите си.
TüScHrorbe f т'Щ (боя),
TuccHleilöSnшneг)зи(yиk— с туш.
Tusso /, ’S pe/ae umg мoекo. ел—да
меша¬
йте! Onieof би-бип! Озо клаксон шо
коло),
TUtc /. -л 1. книжна кпуис. фуния'
2. амЯлосое— тор'^;; зо позор'-
воип;
umg В1s kommt NioHl im Bie - Нямо
дм noовкля тово!
Tutsi /, -ет ve-allBiä oиeхyнcтвО'
Tüten sw-У, TD OtfoVo свиря (със си¬
рено. клаксон)’
umg Vom TuUen und Blasen keime Au¬
gur/ Huben Няе—е и понятие от
eпшт.
Tülom т. Tuioree ментор,
TülteleHen л. - umg дреболия, не¬
що "незначително-
_TÜV т a,pL Abk Juo TconNicencr
Übr—waoHunas^eucfm слумба то meв-
иичесоата иоир-вшocm но МПС;
Dnueh dcm ~ Коттет Минава, но
преглед зо meвинеeекaтo изправност
на колат—’
Bet ‘ede, М 1er ~ "äilig Вре-е з за
някого дм з-кора колат— си но прег¬
лед.
TV [teiau; Uü:vü] п aPLACk jür Talnve-
siom тплззиоиЯ'
TV-Gerät п телевизор.
Twem т. -s двадесетгодишен Оло
възраст -ееду 20 и 29 годили).
Twisti м, -е машинни ношци.
Twisti т. -s -'ист Мталц)'
Тур т. -ел 1, тни' вид; 2. Tech мо¬
дел; 3. обраопе'
Tech Einen neuem ~ entwickeln Раз¬
работвам лов модел (кола и др.)'
umg Ein ürncr - Страхотен тип;
Ich bin mOCSt Bin - doxn/i^al^r He
съе за този работа. ее обич—, до
правя това'
umg Jed, кТ ecOm - Някой п -ой
тип. вoрпувa еи.
Typ ’, -т 1. (укеа Ока иишeшo ео-
щишo' в mиnтпрaфинma)' 2, umg тии;
скица. зодия.
Typhus т OoPlo Med тиф-
typisch adj тиииеee, характерен (für
endn'/liж, (Akk) за някото. иeшт);
Elm -cs Beispiel Гниичeш приеер,
lypisZiuen sw.VO TD Or,V, типизирам.
петпиpoe по стошдартши иризшoцИ'
TypograpHIc —.: Typojroffn /. -л ти-
noгрoфин. ипчaтaрcoк изкуство,
typolipHOscH —.: TypojmaTisdh ак/ ти-
пoпрoфуoн. ипч-m-рcoИ'
Typten/o,/. -л тиитлoпис.
typologlse! aäf тнитлтгиеecкИ'
Typoskript и, -е тнптеkрнпт (м—ши-
кописзи текст, който сп лобира и пе-
еomeиеa)'
Typus м. Typen geb = Typ,
Tyrann e. -xn. -xn 1, тирое. тира¬
ничен аладетпл' i. тиранична лич-
носа, деспот-
Tyrannis/. -ее тир-шиC'
TyronnenHeruscSuft /, aPl. тирания’
дeеиттичшo, авторитарно упроале-
шие-
Tyrannisch odj тирoшиеeш, дпопoти-
еeи'
ElN ~ет HirrscSer Тираничен вло-
дптел;
Ein ~er Vater Гнрaeиеeи. дпспоти-
—1! (-шa'
TymomNÜsta—еп sw. И Tb r,', pBjae ти-
роеизирое, измъевмм, ткрeoоя;
Seini Foelife — Гнрaкнзнрoм сз-
мейстзото си,
Tz - Teiree.
U, u [u:] п. j/iimg -s
у, дв-десет и първото
буква от eeмеoaтa oо-
буна,
U-Babr ’ umg kurz
Jü- UmtsnjninIBiSm
метро'
Die ~ rsheer Вземам метрото,
U-BihrhoT т пмем. cтaeезс ео мет¬
рото,
U-BabrsTailom U-Bahn-Station f
спирка на метрото,
üB/I Müller. üBlcsi) akj 1. лкщ. шеп-
рннтeш. отвратителен; l- лош' зъл'
SicH im einer übi/r Lags BcOomd/m Н—-
миром се е неприятно положение'
Etw. riceSi - Нещо мзеищe пoщк;
Ein Uhler B1rcene Лошо момче;
Mir ist - Лошо -и 3'
Eiw. haKonel nim ~ Нещо ми дейс¬
тва зле. еещо ие ми пoшaес;
Vom Jmlm, - shrrenen Говоря ло¬
ши нещо зо някого, злкcлкас по не¬
чий адрес;
Sie nuss и woil olcm - Tur Ще не
ще тя 'ря'!- до го направи;
urig Nichl — Браво! Не п олп!
Ühc| п. -1 олк' 'еда. шопас'' ■ бо¬
лест, (олио. с-родоние'
Вoc - nie Ber Wureel uncrniicN Из¬
коренявам злото от корен;
Am einen enungiceHrN - iiiicr Имам
врoшнеeеoк етрмдoкиe;
Vom dwei ~n los keeineue wähi/r От
две олики избирам по-молката,
Üheehe"irden п o,pL MeJ иeеoзeк~
лом-сие,
äb/ei/ru1en Uicl Bimotcm adj лошо
съветван. следващ лоши съвети.
Übelgelaunt Uicl gelaunt oäf е ло-
щo настроение'
~ пОп В лкщo н—строекие съм, ия
мам eoетеoeeнe.
ÜBcl/esinre Uicl gesiggi ääf враж¬
дебно, олe сос-троен (съседи)-
Üielciü1 f o.pl. Mek гадене' п^ло-
шоваше, повди'аше'
äieI|neUмeN übai reUmem uie. У. Tb
ie-У, сърдя се. обиждам се (imln-
ctw, (Акк) шо шсkoпo за лещо);
Süc поНе (cs) Ohm üicl. Вои cr sie
bcIo/rN Hut Тя -у се обиди, че я п
излъпoл.
äicIn/UnerisöH ак/ лесно обиждащ
се, обидчив,
GABEQCFF
Ühelriccicnl Ubal niech/ml ääj ло¬
шо eирищeш, олкакшeш. ceеoдлзв.
е-срдсш.
Ralston1 т олк. шeеeдeкc', недъг
(Bс5апeecтвeиия ливот)-
Übrlto1 f олкоeяетак. прeегппоe-
шие.
Weltall- m злоде-. пеec'ппииo.
UieI[wolIeN ühai wollig uee.' TD
öOt.y. желая зло Всякому), недобро-
лллателеш съм.
Üiem sw,', ТС 1г.Уо110г.Ио упражня¬
вам; тренира-' ciei ~ упражнявам сз;
NoeSsieHU ~ Проявязом еиизвoждп-
шие;
Räckc1cit /е/ет Jndn. ~ Прксвсвaм
внимание към някого, есoбрoзявмм
се с нсooro;
G^-^all ~ Упражнявам насилие;
An Jein- Krülik ~ Провя критика
шо някого. критикува; някого'
Rach/ an Jmlm, ~ Отмъщавам с—
шсooro;
Aui d/m Klavier ~ Уnрaлeсвae се
шо пианото'
Ein Geliehi ~ Учо стихотворение'
Sieh im ScHwimmem ~ Упражнявам
се е илyзoшe. уча се до плувам;
Früh Uhl sie!, was ein Mcictcr wer¬
den will (Shhüiien) Който иска да ста¬
не майстор, трябва до оanкчшe (до
се учи) отрано-
lle—i poäp 1. (^^t) (auf die Frage
“wo.’”); (Акк) (aufäie Frage “woTön?’')
над, през. по Iоa eсеmo)' 2. след, прeо.
по (Акк); ири, през време ео (Dar) (зо
вепeп)' 3. повече от, нод (Акк); 4. след
Опри повторение); 5. иoрaди, оoрaди
(за ириеииa); 6, глаголи, същес¬
твителни и прилогатблеи (рeзцис)'
В1s Bill hän/t ~ len SCHrurk Кар-
тишато виси нод щooфo;
Em UCdjU Bus Bild ~ len Sdhrunk Той
oкмевм картината код шкафа;
Ein Tuch - der Tiso! oisbrriUen Зас¬
тилам покривна върху мaеoтa'
TrCmsm liul/r OSn ~ iir Wun/cr
Cслон се стичат по бузите й'
~ Ben Zang shrin/rn Скачам през
оградата;
~ len M/euessh1//eI Нод морско¬
то равнище;
Dieser Zuj ICUri micht ~ MongHrin
Този зло; ие мишава през Машхойм'
- Naobl През eoшm-'
802
Kirlcn ~ аоЬТ JuHnr Деца код осее
години;
Es doiruUr ~ ein JaUr Продължи по¬
вече от годино;
Jnin, ~ alles licben Обне—м няко¬
го пoвeеe от всичко;
Es g/HU iteSis - dis ^^111111 Ни¬
що не е no~еeeeт от здравето'
Tcnperulurcr - len СС"'!^!^
Тбепермт'ри над ткезaтa са о—м-
ръзвоше, над кулата;
LeicUur|er ~ Bem ВureHcenriUU Ус-
ипвн над средното ниво;
~ ein bestlneUes Atru Sirius sein
Излсопп съе от кeеeдeлeи— въо-
еac';
Etw. g/SU ~ neiNin Успиата Нещо
ие сп побира е ума ми;
GccöScNKc ~ GsseUcrkr bcKommen
Пклте-вaм много подаръци;
- ‘mds- Emiolg glückliei нОт Щаст¬
лив съм поради нечий ycпeв,
ПОВс— oäv 1, пквeеe от' 2, напълно,
иоцслo' 3- кСтaшмлo ми е; 4. дк'eп-
коло п, кeеъошмлк з;
En winle - uni ~ -ol Той цял по-
чeрвeис'
Ich Siir nocb zwei Maui - Остана¬
ли см -и още две -арки'
Seit ~ /frcr Slumlr wart/m Чакам
иoвeчe от час'
- 80 JaSus alt sein Н—д 80-годишен
СЪМ'
Jmlm- - hoben Някой ми е кeеъо-
к—Л’ дошло ми е до гушм от някого-
^/nuMmt1: J eрпкoоeи— мк-ив-
шост. cврпвoкaнаитcT'
übeiall oäv eaвcсkъдe;
SicH - einnlsöSin Меся се нався¬
къде;
~ urd ni—|сгВ^ Навсякъде и никъ¬
де,
UBcraliSnu oäv öi‘. vom - o'весoсдe,
от зcиеoи страли,
UBruoiiUjr aäv навсякъде, въз всич¬
ки посоки,
ülerali/rl odj 1, твърде oе'oрсп.
престарял, зoеmмрсл; 2, c'—еквеee-
ски, старомоден, отживял;
Eine ~з Bevölkerung Зoетoрявoшк
население Ос по-висок дял на въз-
еac'eитe)'
~з ichSrüseSi Anlo/en Ос-мрели,
амортизирани. еормлао зоeoceши
mпвниеeеoи съоръжения,
DELT6CH'РLLGЛ^21CCnES WÖRTERBUCH
803
ÜB^irie1erin/ f o.Pl. L есc'aесвa-
iii. оoетoеявoee (ea шaеeлeшиe); 2. ос-
гaесвмкe, мор-лсо нзeoеаoиe (но
'eвшиoм).
NB:
Uh/m- активна неделима пред¬
ставка в немски език за образу¬
ване на глаголи със значения:
1. преминаване от една точка
към друга, срв. üBlrquencm. Uier-
seHr/iUcn;
2. покриване на повърхност, срв,
üherdccCen --.;
3- по-голяма или свръхинтен-
зивност на действието, срв.
üherUÖN/n, sici übirunsUren|rg --.’
4, неволен пропуск, срв. üiercc-
Неп;
5, проверка или преработване.
срв. ü1ruhrürrn, übiuir1eiUcn.
В качеството си на делима пред¬
ставка Uh/r- придава следните
значения на глаголите:
1, преминаване на граница, ръб
и др.. срв. üBc-Coeler, übc-quellen;
2, движение от една страна на
друга. срв. überloifen.
ÜBsi-Гüb/u~ при съществителни
и прилагателни тази представ¬
ка интензивира значението, срв.
Йе-ап^о1, äbrrrehrinB|1en.
ÜBerunjeio1 п W-rfsch еаръхпрeд~
лагаше (еа стоки и др-).
Uh/niisinen/en м У, Tb Оо. У. преу¬
морявам, пресилвом' sich ~ пеe'eк~
ряем; се. пресилвом се;
Scinc Au/em ~ Прe'мкесвмм oеи-
те си;
Sieh bcÜM T-alrlr/ ~ Пре';оряамм
с-с треиировоата.
Üinrinstrcn/in/ J пеe'eoеa, пре-
енлвoee. •
üIrrigUworUen sw.V. ТС гг-У. 1, пре¬
давам (престъпник на съд—)' 2, по¬
верявам ео нечии грижи;
Jndn. Вее Gericbi - Предавам ня¬
кого шо съдо'
Eim Kimi Ben Pne/celleun ~ Повп-
рсв-м детето ;— прижи'e на прием¬
ни родители.
üierorieihen sw,У. TDГГ-У, преработ¬
ва; Imeoеm, проект)' sici ~ nеeтeк-
РЯвом се от работм-
Üiei-orbc1enn| J 1 п|рeрa'oтвмиe,
преработо-; 2, преумора,
äBrruuc oäv извънредно Ieиoпo);
- giUeKIOci sein Извънредно щаст¬
лив съм.
üBeuloeKeN sw. V.fuer, У. ТС in. У. Koclk
оaeие-м;
Dün Spcicc mit ^с ~ Запич—м си-
р-;е върху яденето,
Ühc-1au m AocT кoдетрoякo {oucT
йeeг0-|o
üi/riuain •sw-VO TD io,', Ancl над¬
строя!—-' покривам-
ÜierieonchunoHen sw-И, Tb Or,V, пре¬
дявявам твърде големи ирптпиеии,
nЗeн—гквмрвoм;
Dcn Molou - Пеeкмтквaевмм дви¬
гателя,
ÜB^s-в!rngcpnuön1n| ob1, eрeeoтк-
ворваее.
Oertern п M'J еър'ва koеm-
|Ь>ег|1гепппеп uer.'. Tb hr-V umg
oeръоаa еи, до птщa еи идва (imin,/
etw, (Akk) от шсккгo, нещо).
äi/rbllost/n м. У. Tb if. У. претовар-
вое Iеoвeo; кола) {eue Om lejOeiliv ueä
Ра-i-. II).
ÜBsrBc1is1igj f eеeгкв—еа—иe;
евеъ(Iнaтoвмрeшoег.
ÜlsrielieHU/n sw.y, hb fr,', ирпeзу~
поширом, прeкевeтсвмм (филм) {nur
omjifiililv ueä Bari, II),
Ü1eubr|ieHUun| f nрeekcпкшзеaиe,
nеeocвeтявaee'
äbenbl1on/n sw.VO Tb --,'. okепшгy~
вам прекомерно. пкдеeртoаoe
зсирeдиo, отдоа-е прекомерно оea~
еeшиe;
WO- sollt/n Bie Piollene niciU so ~
Не би трябвало до отдоваме токово
окoчeшнe иа проблемите,
ÜbenbBni)niuij/ о.Р1. ирeooeeекo
подчертаване. прекомерно изтък¬
ване,
ÜIrnIrUuielllcH äkj излиоoш иовъш
р—еките но фирмото. ирeдириятиeгo;
~е TuriTv^rciNiurnm/cm Общи. ва¬
лидни за зcиекн предприятия спо¬
разумелия,
ÜhcbBcfflkersrngg оЛ овръхиaеe~
лекие, пеeeaеeлeике'. евесвкoce-
лeкoеm'
ÜberBewerUen тw.Уo ТС -0,'. eoдеe-
шсвoe'
ÜberBuÜeeun|sn1eTc
Ü^(^s^-B^ivwe^iiugg o.Bl. шoдеeeявoee.
ühüriizaUit aäj прекадено добре
Bвнcтko) оaплameш.
üieuiZel/n ume.y. TC 0r.'~ 1, коддм-
вам. предлагом nк-пклсмa сума ири
търг; 2, подобрява; Вренорд); 3. шмд-
мишавае (ar niw, (Dol) по нещо); sieh
~ шадмиеавам себе си’
An FrceHncii 0^ cr капе im - По
шoв;лcтвк никой ие може да го ио-
превари-
Überbiß Überbiss т горта захапка-
Üic—ii||bsie п umg oетa'ск; кcгм-
'пци, ос-онни (от врaшa и др.).
Uberile/rdesiм.У. TD О-.У. прелиа—е
е кадър.
Üicrh|iek m o.Bl. 1- ^щ ноплeд.
общ поглед Она града и др-)' 1, об¬
зор, преглед' 3. общ икгоeд, обща
eеeдcmaаa;
Ein ~ Uh/r lie gunie Stadl Изглед
към целия град'
Eim ~ über Bie 111^011 Literatin
Преглед са шпмекaтa литература'
Ihn T/Hii Веп - Липсва -у общ пог¬
лед (върху нещата),
üierblZok/m sw,'. Tb Ot-V, 1. обг^ъ-
щом. обхващам с икглeд; 1, рaо5и-
ром. прозирам;
Vom Turn uns konn man II/ jimic
Sioie ~ От кулата моме да се види
целият грод'
Sein FoeHgebieU - Разбирам епeен-
—пикегг— си, ие—е поглед върху
проблемите от cпeциoлeкет'a си,
UbcrBrcit aäj прекадено широк,
еаръхширoK'
übrrbutn/cn ueroy, ТС о-.У. предо-
вам. донасям'
Jnin. eine NueHuOeHU, ein Gssch/nK
~ Донасям някому вест, пкдaрпк.
ÜBsiin|i/cr m. - приеоси'ел.
überbrüeeior odj преодолим (труд-
лости. противоречия)-
ülerluücKrn sw, У, bC tr, У. 1. пост¬
роявам, eеekapвaм мос-; i, иеeкдк-
лявам Вгрудкости, пеoтивкрeеис)•'
3. запълва; време;
В1e Zelt bis zum ABilug mii Lesen ~
Запълзо, времето си до отлит-не-
ТО—на cмeклeт— с еeтeшe'
^Лгискипв/аР/. прeкокляаoee,
изглаждане (ea kрноo, трудности),
ÜieriuäcCin|cHi|Tc ’ (финансова)
помощ за eрeoдклявмшe им оризис-
Ü1euiräeKun|D^гeB^1
GARFDOFP
804
ло, cпcтoншнe'
Ü1eubuüekin/skre|i1 m ^едат. ом-
пе за nрзкдoлсв-шe ео кризисен иe-
риод.
üBiuIooHim sw.'~ Tb if.', иoкривaм
('ер-со и др-);
Elm übcrdicStcr Bahnsteig Покрит
п-рол.
ÜBe—IieHiN| f поориз, нозес’ ко¬
зирка (над вход).
UBcrdauer1 —К Tb if.V просъщес¬
твува; дълго врпее, продължавам
до епшecтвтвae. надживявае'
Diese Burg Sui meHreue JaSnSum-
Birie überdauert Този крепост се оa-
пози впиоеп е—рпд-
üBc-IeeKcm тw,', ТС Ое.У, 1. покри¬
ва; отгоре; 2, о-oризaм. прикрие——;
Sohm/c überleckU Bus GrlZnjc 0^
икoривa плашилата'
Вie Blaue Foube üBcrieoCt Bie /—ünc
Синият цвят иokривa (з-крива) зе¬
ления.
UBe—d|hncn sw-V, Tb if,', рoзтятa—
(mтckтл, сухожилие),
йВатВагС/т uir,', TD Гг.'. премис¬
лям, прекарвам през у-а си;
Dcm Bcs^lSlnss noch eimeoi ~ Пре¬
мисля— още впдшъж решението-
ÜbeuBeulIloH ак/ крайно сcшo, cзрп-
BCСШО'
üBeuBics oäv geh освен тозо, cзрпв
това' при това.
Ütesudimensiomai akj с ит~гклнe раз¬
мер Вот o6иkшoвeшин). прекомерно
гклсм.
mBe—ilosiereN sw-У, hD Го.'. ирпдo-
оирмM'
UBnukonfs f cврпвдoзa (^^i^^om ilw.
(Dat) от шпшт);
Eine ~ on/vom KöKilm Cврпвоoзo но-
0—ИН-
übcrBu|Hcr sw-V. IC Or.V, eрeаър~
там. е-визае noвпеe от необходи¬
мото Oиеyмии— е— будилник и др.)-
üBcrir/hl odj umg прекомерно впо~
буден, прпаъз5тдeИ'
Uterir/tao11 /Tert cврпхoбoрo'И'
ÜBrrBuicK т o-PL Tech узрпхшaлс~
тaшп,
ÜBrr|rickkuBine f вeрмзтичиa ко¬
била.
ÜieuBuncKe/NUi| п TecT 1предпазее)
хлапак за птвищпшт шалягошп-
ÜBcrBrnß Erdnuss m сЛ досад;
отвращение;
Bis iim - До в'рпувaee'
~ in Bem Arieti Отвращение, досм-
до от р-ботата.
äbeuluüscig äkj ii: chw- (Gen) *- sein
нещо ми омръзво, дотяга, втръсва;
Ich Bim 1^ Alleinseins - Омръзна
—и самот—та. дотегна -и да (ъда
сое.
überlümeim sw.'. Tb li.'. прешато-
есвae'
Üierli—ciscHNlUUlOci aäf над средно¬
то ниво IтуиeвH; итотнжeшин и др.)'
~е Lclsting/m im Brr Sohnie Много
добри туиeхи и училище. топпв н—д
средното ниво,
UHem/ck oäv по диогон—л иacрeшa,
напреко'
Dia SoHuir steSi ~ Училището п от¬
среща,
^еге1/- m о,р1. nрeкaдeшк yеър-
дие. престаразашп;
Etw, (Akk) Ом - tum Върша нещо с
пеeкoдeит усърдие-
Übeueifui/ äkj прекадено усърден,
пеecтaрaвaш сл.
übircOagcm sw,'. hD ar,', Jur ирeв-
върля—. ирипиев—м някому Ви—от
и др-)-
UlBciiiuigJ'Jw ирeвипрляшe, прт-
^своле и— иe'шпетзT'
üBcriiicN w' У. ТС Ir, V. прибързва;,
ио(ъеовaм Ос лещо)’ sici ~ прибър-
овae. говоря иеобеислеио'
Seine ArBelsi ~ Прибързвам с от¬
пътуването СИ'
Einem Entschluss ~ Избърза—— с ре-
ш-нието си'
ÜBcrcilc Bici lieht nüt dir HelraU!
Не бързой c женитбата. ие се мени
прибързано-
ül^rifit aäj прибързан;
Eins ~п Eilschcidumi При5проoкo
решение-
ÜBenCieiiig Jo.pL при'прзмкoеm, из-
(ъровaшe.
ül/rriiamder oäv един код др'п;
един върху друг, един зад друг'
Elm Puan SocK/m ~ onzü/hem Обувам
два чифта чорапи един върху друг.
ühHuc1goNdcr!1sjem ülcmcigadl/п
ic/cm .swV TD --,'. поставям неща
едно зпрвт друго.
übcieiNimIeu|scHioeem Ulcm/lroNlam
scHliieN uer-V. Tb if,'. im: die Beine
- cл-пae крак върху крои, .кръетoу-
вом крака-
üben/iNaN1er|stapeiN ÜBerrimurBci
stapeir sw.', bb оо,'. натрупва; ед¬
но върху друго,
üBend/miCneecn umr-y. seoft-', спо-
р-з'мяи-м се (nit Jein. ö някого);
Sie kumem ülerein, eigen Vertrag zu
schließen Тп сп cитрoо'мявo да склю-
емт договор,
Üh/ritgknNfe / Üteieeinllüejte geh
споразумелие' съглашение, естлa-
сие, спогодба'
Eini - 1иеГТеп Постигам епкрaзт-
eeинe; _
Noeh sUi||scHweigeim|er ^eremtan'1
По мълчаливо ептпocиe'
ühcr|Zm|cUimmcg swoy, ТС ile.V.
1. съгласявам— се. ноа мкненип
съм (mit ‘nie. От ctw, (Dot) с няно-
го за нещо); 2, съвпадам Bиоkoзв--
шия); 3, схождае си, пкдвкмеoм,
вoеeoшиpaм Iоo цветове)' 4, съга—-
сувом се (зо трaмaтнчeckи фореи);
Im dcm wcssntlicicN Pumkier ~ Съв¬
падаме по основните моменти'
Die Aussagen d/n Zeu/rn slieeeg
üher/im Cвидeгeлеkнтe показания
съвпадат шопълшО'
Üicr-eiisStinimiiuig|a.pL L устлoеиe.
единодушие' унисон' 2, cсплac'аa-
еост' хареолия; cътлocyвaee'
In - nüt niw. (Dal) В cъплменe с
к-що-
äiluenhTimBeioH odj прекадено ети-
ствитплее. cвръвчтвcтин'плeш.
Übc-cepniiiaohCc*e ’ o.pL cаръв-
■чувствителиост-
überlc-Tillcr тw,У. ТС --.И. преиз-
пълисвoм Тплош)'
ÜB^rnmmäh-um| ’ о,р1. прeврoивoшe.
UBrreuur/lorkeil ’ - ÜBs-eMpflnd-
eOoHkeih.
Uberiesscn, sieh uni.', Tb иеeсждae
(am eiw, (Dot) c иeшo)'
Übe—IfoHnrn unr-У, TD tr-V. ирeвoз~
вам, пр-оорвом (през река, и- ог-
впдиaтo страна); sn ooi-V, eрe—ишa-
в—м (с кораб, лодка).
üblTeHreN une.', ТС --,'. 1. пеeпмо-
вам (човек. животно)’ 2- отмишавмм,
не съблюдавам (предупредителен
ошok)' 3, umg ноeммзмe, изиграе——
шсkкпт (с ноиeнaдзaшк предложе¬
ние)'
DlWTSCfi-LCGGAßlSCnET WÖmßEöCü
805
Eire nnle Ampni ~ Не епaзв-e, от
—ишааое червее светофар'
JmBm. lei Verhandlungen * Изне¬
надаме и притискае исккпo при
eрпгoвoеи.
Übirfunri J п^миама—;-’ пътува -
нп от здин брсп до друг Ос лодка.
кораб)'
AuO 1er ~ пас! Amerika На ппm зо
Америка;
Eine sTü-eüsoSe - Бурно пътта-ип
гю— море.
Üiir"oie т 1 нападение Bun" jnBr'Г
chw. (Акк) нод еяного. нещо)' i. umg
eeoеooвaшo. нзшпшoдвoшк посеще¬
ние. шaвлтзaнe някъде,
üB/Toilem unr.y. Tb--,'. 1, напада—
изнеладвощо; 2 обхващам, o6оeмaм
Oчтвуmвo); 3, umg иoопшaвмм изне¬
надващо някого' иоmсеcвaм се и—
гости' 4, o6уиивмм, -токуи-м, сапа-
дом някого (с молба. въпрос)'
Eine Boni - Н-п-д—е 6-нк—;
Jedm, eil F-ajcm - Обcиии—м ня¬
кого с въпроси'
Die Müde/kall übeufirl ihn Уеоро-
то го надви.
Überfällia ääf 1. н-пристигн-л №
еoзпиcoкнe Iеaeoпeт. иaрoхoд); 2,
WöntscT иртcрoеeш Oптлиеo. оeemкo);
"IeS hals iHm lie WaUuleli gesagt-”
-”Dis war lomgci —. - “Кмомв -у исаи-
иата.? - “Това трябваше да стане от-
д—вио”.
ÜBem"ogj||os п мшoгocлoйшo, мио-
гoилacmквк стъкло.
ÜHrrlcon äd/ -еого фин. озръхфиш.
Uie-fc|Nsrt akj префишеш, иеeooеe-
со ио'пeеeи Охул-ура)-
üblrTiieeeN uer.'. Tb li.'. 1. прели
то, Млад грод. ои-мс)’ 1, прочит-м
бeтлт'
Dem AtlomlOk ~ Прелита; код Ат-
лaигнчпекис океан;
Einem Bericht nun - Хвърлям само
бегъл поглед впрвт доклад'
geh Eim eun1/c Rot Uicniloi iSrc
WiNjcm Лео— румешишо поори стро-
сите И.
übirTZseSiN sw.V. TD Ге,У. извърш¬
вам вншннеeckи улов на риба.
Menfo^si1/’ о.Р’. п^зо-е^с.
ви_шиичeеkи улов ео рибо-
ÜBruf|eiß m оМ. ^-код-ао c'aеa~
шие, прекоеприо прилелашие-
Ü1/ur|Zcger т umg екзeк. ик-изднт-
шот. иo-кмдмрeк от ocтaшaлзтП'
äber|TIOeßeN umr.'. se ölr.'~ прели¬
вам’
Das Wass/m "loss aus Ber Badewanne
über Бодат— преля от в-кат-'
Din Aujer fließen üi/r Очите с—
препълнени със cълои'
Vor FueugBiOeHkroi ~ Разтапям се от
любeошocт'
Die Fouben fließen OniinonBeu Ubsm
Цветовете се ирeливom.
übc-flügclm sw,'. TD l-.У. надмино-
BaM някого Iчрeо иocтижeшинтa си).
ЙвсППиВ Übe—"imss т о-Pl изо6илиз.
изпищпк;
Ehw, (аКК) im - haben Има, нещо
е нзпншпк. и изобилие'
Im - leiem Живея е охолство, жи¬
вея твтлит;
Zu ollem - На всичко отгоре-
Üiruniß|rsi|iscnofi ’ о6щество яо
oвoлcгвттo, им иолищecmаoтo. иез-
оoдoвoлпшт общество.
ÜBerliüssl/ adj нзлищпи'
Ec isi — mich Bunan zu crtrncrn Из¬
лишно е до ми импкeинш това-
ü!i!ITü.ccigenweise oäv излишно,
übcrTlüicr sw,', bb ir.y, заливам,
шoвoдшсвaм'
Вeu Fluss üierlinicle Ile Wirsem Рз-
кого наводни, золя поляните.
üi^r|TeuUci w.F. se оО-.У. излиза
навън от бреговете си. ирeлззa Врз-
НОтИ др-),
ÜlBCTjmmgg’ -еп иoзтдшявoee. о--
лиаоше-
Ul/rlprd/mr е У. ТС оо-У, ноиcквoм
иеeoтмeешo (от иннттo);
ScHiührr - Пресилиом тепшицн, иoу~
тoвсe прекадени изнcкиoиия към
тях'
В1c ülrriord/rl meine KnäTii Това
е пряко силите ми. това ие е № си¬
лите -И'
Sici überfordert TüSI/m Чувствам,
еп^нeшo нп е по силите еи-
Üi^niiouicnugg ирeктмпрки иоцу~
хвания.
ÜB/ii"iacUU ’ cвръвткаме, еврсв-
'eплo.
ÜBcfracHlcn sw.'. Tb Ol,', ирлтт-
аарвме, ea'oаoеиoм иoвeчe от до¬
пустимото (кораб и др.),
überirohHUei ääj pejor претоварен;
üi/uTüeieiN
Dos Stück йе eil Symbolen ~ Пие¬
сата п претоварена със символи-
übeufni/en sw-', TD Or-У. питам по-
впеe. отколкото е нечия ккмиeтзи-
тшкcт'
Sic! Ub/uluigi lüli/i. üiluTuugi шоп
Нп -мога да отговоря Опоради лии
сж-що ми компетентност).
üleTnuai odj im: - sein, ясН - fiühtem
ип съм е състояси; да отговоря но
въирoc.
üBeuTuinlen sw.У. Tb tr,'. проник¬
ва; с е'моo влияние-
üBcri-cnkel odj с зле—пети е— чуж¬
до. илнншнп Oктлтyрo)'
Ültb:rfresmmiur|о.Н господство и—
еyлдт влияние. иа етeдпе■трoипш ка¬
питал и др.
üilrfrecslm. süc! une-У- hb umgирe~
сжд-e Ium ntw, (Dot) c шeшк)'
Üicminühm/r sw.'. Tb Oe,', 1, прена¬
сям, транспортир-м, прехвърлям (c
прпзoошт средство); 2, преустрой¬
вам; преносяе е друго cпcтoснип'
Wasser In 1cm gosTörмО/сп Zuslond
~ Превръщам вода от течно е гозо-
oбрaоиo cъcтoсиип;
Die n/uc M/tUoli wurlr in die
Proxtc Uleuj/lühimt Новият метод бз-
ше внедрен е практиката.
überfUhueN sw.'. TD ti,', 1, прекор-
имм, транспортирам (болзи. тр'и и
др.); 2, уличозае Ojmlm, chw. (Gen) ня¬
кого и нещо)'
Jnin. des Mondes ~ Уличавам ля¬
ното и убийство.
Übenfüinurg /1- шaдлeо' зиодукт'
2, оР/- пренасяне, транспортираше'
mеoшеnке'; 3, о.Р/. прeo6рaо'зaиe,
внедряване. прилагаше (в практика¬
та)’ 4, oPi yлнеoзoeл (е прпc'пилп-
шие);
Dti - eineu Fiumo in cimc AG Пре¬
образуване но фирма е акционерно
дружество'
Вil ~ les MömBris Улич-ването ea
'биeеO'
Übe—rü||e ’ o.pL иолищпк. прeноo-
билип,
üheulülil odj пеeиплшeи, прзтъп-
ИМЛ’
Eim -ei Bus Пептппk-и —аmo6то-
Üie-nunk1inn ’ M'd внппрфтшoцин
(ca жпeо- и др.)-
üBcrfUttera ж.И. Tb tr,'. 1- прeпъи-
ÜBcn"üitruund
ка—е c веaшa. nрпврoив—м' 1. pejae
пресищам c шeшo;
Doc Kimi nüt ShicIc1eHer - Отруп¬
вам детето с нгрoезн до пресита,
Übes■iüjtin—un|/ r.pif п^сищо;-'
пе3врaшвoшп.
Ü1r-jahc J а,р1, 1- предоааше. весе-
воше; i. Mit предаване. кoпнт'лoцин'
В0e ~ Bcr SobiUssei in ile Mieten
Връчваше са ключовете но наема¬
телите;
Die ~ Brr F/slimg am d/m F/iml Пре¬
даваше са крепостам на врaтO'
ÜBergogg т 1 п^еиеоваше' пре-
еичмкп; 1- мсетк за eеeмниaаaшe;
прплпо' 3. прпеиеааоеп. преход Вот
едно състояние е друго)'
Eim ~ über die Bahn Ж прeлeо. пре¬
лез прeо eи лнeнс'a;
Sich ie ~ ВеГодВ/т Наеирае се и
преходен период'
Den ~ vom SluBlun im Ben Bins"
Преходът от сл-даме- към профе¬
сията-
ÜbingoNgshoHmHof т гранично гора-
ÜierginesbiiH1|fi ’ финансова по-
eкш за пеeoдклсвoшe иа преходен
период.
ÜBeugom/sbeci0nnugg J в^м-кнО’
пр_еходео разпоредбо.
ÜW^N^cmsefcmur1 J з^менно.
преходно явление,
Ühcn/or/seoc akj директен, пряк,
без ирпхoд.
ÜJBrг-|angli||scug| в^ееиео ^ше-
шие-
ÜBlrgog|sheпZn|r J ирeхoдeш иприoд.
^BbeгguIl|spSocc J пре^^дшо фoоa.
Üiergomgcne|leumg ’ походна дез-
пОред'--
ÜBe—/1m|sc1oB1in п пеeхoдeш сто-
дий-
^/п^трт/11 J пеeвкдшo вре;е.
прeвтд.
äieug|blN| umt-V ТС or,', 1. преда¬
ва— Oшсккмy лещо)' 2. веъевae' по-
аеряаам, пеeдкcтaвсe,•
Jmdn. cim/n Bnlel ~ Беъевae шя
кому писмо'
JmdN' dcm Polizei ~ Предоа—е ня¬
кого на полицията;
Eime StiBT am dcn Fclnd - Преда¬
вам града е— врага;
Eine Sinoßc die Verkenr ~ Офи¬
циално откривам улица за двиме-
GAPEQCCFP
аието.
UBiu|gbimi, sich uen.y. TD повръ-
шaм.
Übeugebo1 n nк~гклсмo предлоее-
HO— суе- (при търг. еоддовоее).
ÜBcr/ebi^lhr f сзръхтазсо.
Tibe—lgeHcr um—.K se lOo,', 1, прееи-
к—вае Oттcрeшм. но нечия строем)
(zu ‘nie. към ияooтo); 2, пеeeзи-~
вам, пристъпвмм Bzu ntw, (Dot) оъе
eeшo); 3. прееисаж—м е друго със¬
тояние, превръщам сз (im eiw. (Akk)
в нещо); 4. прелива-'
Zur To|/cordmumg - Преминавам,
пристъпвам към дневния ред;
Zu ilmim onBeuen TSeno ~ Прпми-
шазмм на друга тееа;
Вoc GelB geni in ein Onungc UBsm
Жълтото прeeниoвo и оранжево;
Beim ErSilieg |/Si Wasscn in Dump"
üher При нагряване водата се преа-
ръщо е пара;
Mit Zum Oilmciel ~ Премиеааам и
кфaeоивa.
üiereiHem uer.V Tb ii.V, 1, пропус¬
кам Т^^оза от книго); 1. игнорирам.
пеeшe5еeПвae, ие обръщам веима-
шие Она cпзeт. ирeдлoжeшиe);
Jmlm- bcl Brr GehalTciSöSugi ~
Пеeee'рeпвмм някого ирн вдипoшe
еа оanл-ти'e'
JnBc. Krütie ~ Не обръщам инима-
низ шо нечия критика;
Sich Uir-jonjiN TüSien Чувствам сз
пренебрегн—',
Übeugemui adv прпдoе'oгъчeк;
Gsrug uni ~ Дoетo'секo и предос-
тмтъчсо,
Ü^B^n^-^<^i^t^^i^^it adj 1. висш, в—жеи;
по-важен от нещо друго; 2. висшес¬
тоящ, виcщ Милстосция)’
Eim Pnobi/m vom -cm Bedeutum/
Проблем c пъраке'eeeeиo ои—еи-
мкет'
Eime ~e Behörlr Пo~изcщec'кяшo-
TO учреждение;
Lieg Der ~e Satz Главното изрече-
ШИП'
Üвeuglhäec е cзрпвбмгaл Мпри са¬
молетен полет),
ÜbirgewieH1 п o,pl. L cвръвmeтлт•'
1, кодсормесо тегло; 3, иoдeoшиe
и пеeвъзвoдcтак. превес'
10 Kilo ~ Hoben Имам 10 кг е—д-
шкемeкт meтпт'
806
Dos nililCriscne ~ Возено надмо¬
щие'
BDuc) - BcKomncm Иоптбаoe рои-
новесие (и пада—)-
Üb/u//w1ch1i/ aäj с eoдeкемeeк
тeтлк.
üleu/lrßeg une-У, ТС Го,'. оaлзиoe'
поливам Iсдпeптo със сос и др-), об-
ЛИВОМ'
Вen gemuHIimeN Kaffee mit СосН/т-
iem Wass/r ~ Заливам eлсeo'О ка¬
фе c врящо вода'
Sieh nii Collen Wasser - Обливам
се със студено иодо,
übi—giiser sw-У, TD ir,', остъклявам.
äbergIückeioH adj безкрайно щос--
ЛИВ-
übir/oll/т тWoV, hb ir.', пoзлмтс~
вае (auch üeerle|.
äBru|g—eiren ue-.y. Tb öOt.V. обхва¬
щам нещо, емоeекcгр—исаae се.
пеeввъpлсм се (auf eiw, (Akk) върху
еещо);
Das Feurr gulTT auf ап NueHburHous
Uler Пожарът обхвана и cъceдекaтa
къща. пожарът се прехвърли и вър¬
ху еъceдеkaтo къщо-
äic1|nnß akj прекадено гкпсe. кп~
роеек,
ÜB^ii|rifT m. -п 1 вмeщмmeлc'аo.
иoceпaтeлcтвo'- ипoyпк'еe(o с жлост;
ирeиищaвaип шо власт; 2, нападение;
~п von Vor/esctzicn Прeвищaвaиe
но правото от страна на шoемлеmвomo'
RäuBl—iceH/ — Рoобкйeнеecзи на¬
падения-
Üb/rguößr J рмоeeр над со^алкия
(иа дреха, обувки);
Hemden От ~п Ризи с аес-медорт-
ни (по-големи) еaоeпеИ'
Ü^B^i^r/ulen umi.y. ТС о-.У. umg 1, ша-
еетнол съе (дрехо)' нося (дреха)
върху дрyпиme дрехи; 1. кмръошмлo
еи п. дктeпeoок ми е; 3. ос-осоло
ми п, ортис—ло ми е;
Eün/m ВОскег Pullneru ~ Облякъл
съм дебел иyлoвeр отгоре Oвпрвт ос-
так—лите дрехи);
ВliN ewiges Qucmjeim Hobe Ос! üicr
Омръзнало ми е вeеиomo ти влпe~
чеше'
Er Hatte von scir/e Geil rin 10
Munk Uh/r От иaритe му бях- оста-
с—ЛИ еoмк 10 —арии-
ÜberiinBnonne J о.р1, geT nкл'чo~
807
DELT6Ci!-ÖLLGADtöCJJE& WÖPTEPDLCH
ülerloerrg
а—ше но eaдмкшиe, придобиване иа
eрeвпc.
üb/rUiidln/lmcn übcrSäNe reUmcr
unr, У, Tb ii-, У. вопeaм врпх, кодде-
ляамм' рaоеaетамe се, придобии-е
омc'рaщиmeлши размери-
ÜB^nbaNg т 1- еодвисеола ск;ла;
иодaдee шопред предмет; 2. AecT из¬
дадено час- на постройка; 3. и—мп-
тало' 4. Wi-tscl излищпеи.
Ui/rlHONe/m, unr,y, TD iOi-У, надвис¬
нал з. надвесел п над нещо Iекaлo,
клони);
-ksm Felsen Надвиснала екoлo.
üleuiän/eNi sw.y. Tb --,'. Окачвам,
еято, през рамо'
SlcH (Dot) eine JocCr ~ Номятом си
яке'
Sieb (БаО) Ви Gewehr ~ Мята,
пушнато на ромо-
^с^оп^-ес1: п Juo eеoакmo да се
ктегзмисаoг кмдвзекaлз в есеeд-
ския двор клони, cmрeви и др,
ÜB^nS;^r^ akj много твърд,
ühnrSost/r, «оН sw.', ТС прибърз¬
вам. избъровae'
üleuHäüfrn sw.', TC Oe.Vo о'^!—;.
отрупва; Imit eiw, (Dal) с нещо);
Den ScHu/iii0coH nii Pipicm/m - Зат¬
рупва; пиc-лишeтк c документи'
Jmlm. nüt Amieil ~ Прe'ртeаaм ня¬
кого c роботм-
UhemSiupt partikel апoбшe. изобщо'
Sin Ой - иНп geil Тя иок(шo. по
иaеoлк п -кого мил—;
Ich SoBe - K/lme Z/1T Изобщо ня¬
мам вре—е'
Uni Ч И изобщо! (при иоеaо иа не-
дoаклетаo)-
ü1/rH|1iien aäj 1, аиcoзoeeеee.
со.дмбкбе, надут' 2. —рог-стек,
ÜberncBiienkril f oPl, 1, високоме¬
рие, шoдмeeeкc'. содутост' 2. аро-
пмктккет-
äblnHeilem sw, У, TD 0-, У. претопляе,
омгкпосм прекомерно;
Ein/ ühcuHeiel/ WoliUNd Преко¬
мерно оo'кплпeк жилище.
Uh/uhltet oäv ирeгряm (auch йee-o-|;
Eim -am Moton Прегрят мотор'
Ü1srsatzue ^тин1/ ^полеш;. ртз-
вихрено фoe'oонC'
üherböil oäv повишен. превишен;
~с Pielsr Нeиoовклeиo високи цени;
Mit UhnrhöhU/m GHsobwimlljKeii foi-
-er Карам с превишена скорост.
übernolen м У, TD lo, У. 1, изпревар¬
вам, оaдмишaвoм (превозно сред-
стио); еодеиаоаам (с пкcтнeeeнс~
-а си); 2, преглеждам' еeмкeтиеae.
птпрaзсм;
En Ult zwei Autos naehrigondem Uhcu-
HolU Той изпревари последователно
две коли;
Dir Motor wurlr vollständig über¬
holt Моторът беше еeмoш'иеoш ос-
ЛОВНО-
üBcrSoi/gм И ТС Оо.И, прeиoоаoм.
оoкмевaм на отсрещния 'ряп; -о-.У.
иa_кпaис сп силно (нор-6)-
ÜbeuSo|momöeen л eaиeвеa за иоп-
РЗв—раоке Ока кола).
^п101^!- J платно зо шзnpeвaе-
в-ше-
Uh/uhplt odf остарял, отживял;
Ein/ ~п Mclholr Остарял метод;
~е Лrccnu!!m|cr Ос-мрели всо-
гледи.
Übcunoeung /1. задминаваше. №-
превара—ке (но прeвoоик ерeдcгак)'
1. ТтеА (м^^с^нС ремонт, поправка (на
-ошиса)-
äbeuHoIungs1eBärTi1J aäj нуждаещ
се от ремонт Омашино. кола).
Üi/uio|^^uboU п о-5еoшa зо изпре¬
варваше Ока превозно ерeдcтит).
L'teutak/nsnc1 т опит за нзeрe-
зарваше Она кола),
üb/mbä-cr sw,'. ТС Ог-У. 1. пропус¬
кам дм еyн. не чувае; 2- прозя се. чз
ие чуе——'
Wegen d/s LC-es Sui сп ап Tci/lom
Ui/uSOni Поради шума той не чу те¬
лефон—'
Dia Ku111k einfach - Просто игно¬
рирам критиката, провя се. чп нп чу¬
вам критиката,
ä1cг1gicnhic1isncg sw-V, ТС Ое,У,
евръвиштeрпеeтирaм Ттекст. иокaо-
воее)'
äieuOпBiceH odj шeоeмee, небесен;
Eine -е Sohörh/Oi Неземно красот—.
Ülc-eiNlüi/iU akj umg превзе—'
ЦienCohuzili0i f УзрпхкaпoциmeT'
Übe—|kOpp/m sw-V, se Оо-,У, 1, преза-
Турвом се. прeк'ръшoм се, пада—'
2. стаи— ииcклна Iгл-е).
UhcmKlgbcm sw-V, ТС Ое.У. оaлпnвae
върху eeшo;
Alle PloCoic * Залепвам лещо асе-
вTк.cтoрн плакати,
Iihc-rkI/iB п veraltend връхно. гор¬
ка дрeвO'
Ub/uKani/i тw,', Tb ir,', geh обли-
цов-е. обвива,. покривам (с плат,
хартия),
ülerkictienn л У. ТС о-УО презатер-
аам се, nрпввъросм се през нещо
Вогрод—).
ÜB^rklue ädj Oran всезнаещ. много-
земещ-
Иbee|kkкУeпeм.И se 00е,У. ирeoиия-
аае Beлнкo, ядеше).
Ui/rkommesi, unr. У, Tb ir, У, обзе-
мое, обхващам (^ство);
Anjsl UlruCun *11 Обзе го страх,
UBirkoee/mj aäj gel традиционен.
унаследен'
-е Sütt/r Трaднеиoишн, унаследе¬
ни обичаи, нрави'
Noch ~сп Vordceind/rn ielcn Жи¬
вея според теoозеикиeигe eеeд-
етaвн-
ÜBirKonpcmsi1ioN J овръхкoмиeш-
caеин.
übcrkonfessloNell adf о'щ за eрeд-
cгмвнтeлитe но еoолиеии религии.
к(шoзкшфecиoeeлee'
Ule-kusueen жУ. Ibtr.V. 1. -преко-
есвoe; 1- кеъегкеи—м' скръсти-е
Oепеe)' мсН - кръстосват се. преси-
еaт сз;
Bänden ~ Крсегoеимм ленти'
ВOl W/ji - ^оН Пътищата сп пре¬
сичат.
t|Bin|kuiegem м И hb if. У, umg полу-
е-вae иoвпеe от полагащото ми сп.
überkuönrn sw,'. ТС oi,', Med сло-
гам коронка (еа зъб)-
überilBiN! unr.y, ТСоо.И. претовар-
вом, nептртeаae' обрпеешяаое'
Elnrn LKW ~ Пеe'киaеиoe км-
миок;
Jmin, mit ArieiU ~ Претоварвам
исктгo с работа;
Sie! (Dao) dem Mugen - Претовар¬
ва; си c'oeoвo.
üBcrladcni adj 1. претоварен. прет¬
рупан’ 1- pejoe '-^0. eрeте'naк
(стил);
Eime — Fossil/ Прп'ртиaиo фаса¬
да Ос много орко-зсти),
üBerlojeun мИ TD ао,У. наслагвам
sich ~ 1. шaелмгзa' сп Ведно върху
друго); l, eрпдaаa' на едимови аъл-
Ühcmtoäimuij
ши Iрoднкcaoшеии); 3, покриват сз.
съаподот чocтиеит Оин-преси);
Gesteinsschichten - моН Скални
пластове см наслоени един върху
друг;
Dia Encijrfsse Haben sich Ul/nlagc—t
Събитията се о-cтъnвaх- бързо ед¬
но след друго. събитията се стр'-
п—хо шозеднъм;
Der Naii üBrrho/eri olle Ohne GcTüHie
Завистта господства, доминира над
всички шейни чувство,
ÜB^l—10|irig^|-1 шocлтниoшп; 2 ч—с-
mнешo cпвиaдпшнe; 3. престояв—нп са
склад и влошаване шо зoеeетзomк
Ол— мпднooмeштн. батерии).
Übiue.o|euuNgsiMp0ameer zn T'cb су-
илрхeтeрoдниee радиоприемник,
Uinneum1huc т eeмо'еeлишeи,
междуградски -втобус.
ßterlard'alirt J път^оле ;— долзч-
шо. рoоcтксшнП'
^erhnMuo'lwer1 п райошшм елпо-
mрoепшmемлa Iиaхpaшвaшa иo~roлсe
район).
Üiir|ainaeSiiug|L плeoтрoиртвoд,
долбоопровод; 2. eпжд'гpoдекa (те¬
лефонна) линия.
ijBi-IogBv^iiki^l^r т eeлдyтрaдски
mрoeеикет.
OflimiiNj adf твърде, прeкoмeрик
д•ълсг-
ÜBi—i0Nge ’1, иеekкeeршo дължи¬
на; l. eеeзoмeриa nеoдслмнгeл-
ШОСТ-
äbeuioprcN м. И bb ir, К о—cmспвмм;
sieh - з—етъивoe се с шзшт, припок-
ривом се. съвпадам’
Elm Docniieeel Ü1erlophi dem um-
aeuen Едно керееидо застъпва др'-
гот-’
Dia Hom-urd aic UmKoBiirümespHise
- sich beim S0nuliogBoiMet.SöHen Фа¬
зата е— cлyщoшe и фазата еа прено-
дираше съвпадат при енивртшиня
превод-
ÜBerletppiiuig| съвпадение’ припок-
рив—ле. оacтъпвaшП'
üB/riossen uer,', ТС аг.У. 1, оста¬
вя;, nрeдкc'aисe (някому нещо)'
1. иoвeряаae (‘еВе, ctw, (Akk) ня¬
кому нещо)' süc! - предоаае се. от¬
давам сп Oilw, (Dal) шо ш-що)'
Jedm, ils Aulo leihweise - Заемам
някому кол-та си, кте'ъnвoe ияко-
слмтогг
му КОЛОТО СИ НО зоб—'
Das Kimi den Großiitrun - Пове-
рсвae детето иа грижит- шо бобота
и дядото'
Eiw, (Akk) dem Zufall ~ Осгазяе не¬
що но случайност--;
- Sie Bus mir Остовете тово ка
меше;
Sici seinen Seine—е - Оставя; се
им болката ои-
Üh^rM^iss/n umt-V, TD Оп.У. wng ос-
т—вям лещо шпноиoловaшО'
üicriasien sw-У. ТС Ое.У 1. прето-
вмрвам Около' сърцето си)' 2 прет¬
рупва; Ос робот- и др-).
überlistet aäj претоиореи; обреме¬
нен'
Dos VerKshu^1: Ost - Грoeепopт-
нато мрежа е eрзmкв-рпш-'
Вer K-cislaul Ой ~ Кръвккбрaшe-
нието п претоварено;
Jei. ist bc-uTtOcS ~ Някой п обре-
мешее прекомерно в р-бо-ато си,
Üb^rlau1f т ^близних (но соквзр,
вана)-
ÜlbellouTen unr.y, sn öa-.V, 1- ноkи-
пяво (мляно)' преливо (оофа)' 1, прп-
еие—а—е еа е'еoнoтo но сеприя-
тeлс;
Des Wanne läufl über Вашата пре¬
лива;
Zum Felml ~ Преминава; на стро-
ката на зр—гм-
иВгг1ои'сп1 uei-V TD Гг-У, обхваща
ме Iтe-у. страх и др.);
Es ülcniCufi Mich Kult Студени
тръпки ме побиват,
0*hi-iM"ci2 odf претъпкан зодръс-
тен;
Dcm SUnoiB isi - Пламът п пълен с
хора;
umg Вlu Amzl isi sehr ~ Лекарят е
затртиoи от иoеипemИ'
ÜB^r|äüTer m МИ д-з-ртьор.
UBcrlauTrohm п преливна тръбо,
Üterlaiul akj прекадено шумен, гръ-
-ък Oтл—c)-
üiinicBcn sw,'~ ТС Оо,'. 1, преживя¬
ва; Iоeмeтрeceшиe)' 2, надживява;
Онякого); sici - остарявам, изживя¬
ва; времето си'
Dem Feugxeugabstund оВ Elmzi/en ~
Единствен оцеляем; при самолет¬
на кат-строфа'
Sin Hut *П-/п Magi um zwei JuSnr
808
übcuicbi Тя надживя е две години
съпруго си;
Diese Modi wird sici boll ~ Тази
мода скоро ще еилз-
ÜBnu||b/NB/ ii)f, -п. -я кетмeмл
мие. oеeлсл (след злополука и др-).
ÜBcmiahcrsohimoe ’ щoшc. въомкe-
шкет зо оцеляване-
äbe—I|Bcmcgroß odj [IО-пoлсм от чо-
зпщки есc' Ocтaгтя)'
Üi/mijBsgskanp0 т бор(— за оце-
лязоне-
Ü1er|cbcnsi1roiNiN/ п т^ни^ени за
справяне е бедствена ситуация-
ÜbcriC/er •sw-V. TD -п.У, -ята, Модея-
ло и др. върху някого)’ sici ~ мятам
си нещо отгоре Oоaвизкa и др-)’
Sieh (Dot) eine Вcökc ~ Мятам си
oдeнлк, покривам сп с oдeслK'
übl—l|/cni тw,', Tb Or,', eиcлс; об¬
мислям, размишлявам, премислям'
sioh (Dot) chw. (Akk) ~ nкeзелсм си
върху нещо, емзeиелсe, eеeeне-
лям;
Lang/ hin url Sin ~ Дълго вре—е
премислям eeшaтo'
Sie! (Dot) cirs passende Antwort ~
О5миcлсe подходящ oтпквке;
Ich Habe es mir iri/ns ü1crie|i Аз
прoeeeнв решението си, рeщнх дру-
птнеe; _
Nues ue1"|1oscm Üisn|//cm След
дълго oбмнcлншe'
Uberlicieci odj 1. еммoyзeеeи, не¬
възмутим, спокоен' 2, прeапзвoл-
дащ някого - Iик отношение еа нещо)
Ojele. аг/Оп ntw, (Dot) ~ sein)'
Elm -cs Lähleim Усмивка е чувство
за прeвповкдcтат, coмo'зeрeиoе',
coeтyзeрeшa. еадеешша усмивка;
Jmim, am ImUlihieeNZ ~ srfm Превъз¬
хожда— ияного по интелигентност-
Ü1rricjemheii ’ о,р1, пепвъовoдет-
зо; надмощие;
- um Zoll Числено nезвъовтдcтзo;
MliiiCrIsenr - Военно надмощие-
Überi|/eNneiic/eTüSl п чувство з—
ирeвъовкдc'вк* надмощие-
übireeet aäj обмислен. умпе, еaо'-
мел'
~ handeln Действам oбeиcлeшк.
ÜlB^i^|||^i^u^m|’ -am 1- о.Р’. к6eнcля-
ип. ирeмиcояee; 2. mut PL рaзeзщ~
лeиин; разсъждения;
Naci ueinieheju - След иеoдплмн-
809
BEÜTTTZHf-MfCG&l<:ööCiÖ& WÖPTWMJCTi
SBempo-Tciiüch
телее раомиупл> след кото еaзcсди
добре'
~сп onslcticm Обмислям. рaоcълдo~
ВОМ'
geb Ehw. (Akk) im seins -cr Omil) ein-
biiieiig Взема; под аеиеосие не¬
що при р-зсъедекият- си,
ÜBcrileitiN swoV. ТС ölt-V. премина-
вое. водя (zu ctw, (Dao) към ш-шт).
представлява; преход (към нещо
ново);
Dir Kommentar iclT/T zum eucU/n
Kipie/i üler Кoeeeтaрпт води, пред¬
ставлява преход към първото тл-в--
Übeu|ei1uNe ’ иеeвoд, премииоа—-
аз къе нещо ново-
üie—iosem wir. И Tb Or.V 1, про^-
том шoбърот' 2, ип виждам, пртптc~
иам. прпckaеoe ири четене,
üierlicf/rN sw.V. TD ar.', ирeдмвae
(някое' eпшт)'
Jmlm. Bam Gericht - . Предавам ня¬
кого ea съд-'
Eiw, (Akk) Ber Nachwelt ~ Зaзeшa-
вае нещо им идните птктл-иин'
Dos Wissen Ist мünBiocHГscniif1ioeH
übirjasl/iit worden Знанието се п пре¬
давало № тетпиГпиуeeн ипm'
fo/iH/'erte Впие1/ Ст—ри В'на~
сл-длеи) кбнеoИ'
Üterlüenuungy -те t ирeдaвaиe (на
легенди и др,); 1, стара традиция’
3, ппздa-нte;
MünaiieHe/sihiriftlOche - Предаване
по yеmeиГпт писепи ипт;
Noch einer olien - Според старо
предание'
An Всп öSuOsilioHiN - OisUhalt/m Дър¬
то ео вpнcгняиcкитп трaдиени.
überiZsh/N sw,V, bb tf,', надхитря—'
Seinem Verfolge— ~ Надхитрям пре¬
следвача УИ-
äbeun präp + Aellket umg = ÜBer
I|M-
Üteueachi ’ оЛ. иoдeтшнe, иеe~
BЪЗBОДУTBО'
In dir - sein Прeвповoмомм, сило-
T— е иа моя страл—'
Dir "cinklioH/N ~ waleien Отстъп¬
ва, пред е—дмощиего но сеприя-
—плсните сили.
ÜUenmächitg adj eeoтк eoтъш, из¬
вънредно силен, cврпхeoшeш'
Ein -cs Verlam/iN Непреодолимо
езлоние'
Ein -сп Gegner Cвръвуилпe ОСупер-
силес) противник-
übermileN sw. И hb Ог.У. залич-вое.
оoммзвoe с боя;
Alte Furskem - Замазвам стори фре¬
ски с боя,
übe—nemNem sw.', Tb ar,', нодзизо,
надделяа; Iе'вcтак). бивам обла-
дои. обхванат. (от умора и др-)'
Eu wurde vom SehloO übeueumri Съ¬
нят го обори. надви'
DOc Vczweiilugj üi/rmuriitc ihn От¬
чаянието го o6ол. облодо.
ÜBlrnommcHoo! odj по-висо; оа чо-
зпщkн ръст.
Üteirnaß п аЛ cврпвeнр—. ирeкa~
десо гoлсeк ко.ли^^стзо (um ilw,
(Dot) от и-шo);
Ein ~ от FiciscH p-okuziereN И-ММ
свръхпроизводство шо еесо'
Ein - von/ат Schmerz/Frcudr Из-
зъиепдиo голя—о, прекомерна 6ол-
oa’рмдтеm;
Eiw, (Akk) im - iahen Имам нещо
е изобилие. има; иoвпчп. отколко-
то ми е необходимо,
ÜBcunäßla ак/ прекоепреш, презо-
ден'
Eim -cm AUcöSolKomsue Прлнодеео
нтшc'eoеин но алкохол'
~ HoSr Gebühncm Пренодено висо-
КИ-ОкСИ,
ÜberMeise1 m УиръхетипK'
ÜtermemscHtich odj узрпхеoв-щзн'
-e Anstn/mgumgem Cврпвчoвeшkи
'СИЛИH' ,
Üic—m1Kuoskop п електронен мик¬
роскоп-
übermitteln sw,У. TD 0--У- l.g'T пре-
д—вом Iпoодр-в. вест и др.)’ 2, съоб-
щ;!—; Опо тплефон— и др,).
ÜiHinnit,Jig| 0° ирпдaз-ип. но~
ирaшoшп Она сЪобщелие)’ иръевoee
Она известие).
äblrмoreem oäv вдругиден.
üBcrmüdet aäJ ирeyeoрeи'
Völlfj - sein Напълно пепyeoрeш
съм,
Üic-MÜBuNe ’ oPI ^е^ор—'
Vor - От преу—ор—.
Ühcreuu т оЛ L иaл—вocm, ипо-
(тздaшкуг■, лудория; 1, ve-olt висо¬
комерие. еадмешеост' coeo'а-е;-
ЛОСТ'
Ehw, (Akk) im - lun Върша нещо в
cъетoсииe на лудешко изсели-'
Vor/aui - Породи. заради поло-
вост-
übermütig odj 1. полов, разюздае'
1- шадмешеш, високомерен; 3. дър-
зпo, арогаетеш.
Übcrm peäp + Aoi umg - ä1cп Ian-
ÜbernäeHsi oäj иo~cлздз—Щ'
--/ -Wocic Пo~cлпди—ш-ma елдeнеa;
übcuniciilN sw-V, bb Ooi,y. преко-
щузам'
Bcl eineM F-rumd ~ Пр-нощувам
при nристeл'
Ie Fuliem - Нощува; на открито,
UhcriCobiijU ätf иeдocиaл. уморен
от бeзуъeнП'
ÜB^nrgg^ie^Sumg| итштвoнe. нощ^ио.
Ühermahec ’ (Л поемане Ми— за-
дълмпнип. влост); поз—алп, приема¬
не Мн— длплeoут)•;
В0e - Bis BciuieBs lumeh einen Kom-
icun По-еал-то на прпдирияmиeгк
от ooие-ри;
Sieb zum - der Kostin Beueii c-Clä-em
Cътпacпш съм да поема рaовтдитe.
äbcrNUiüuIicH odj cирпвecmпcтзeи.
üBe—NiHeeN uer.'. hD li-VO 1. итe~
мам. шагърбвам сп и ирoдпожaвoe
да ръководя Офиреа)' 2, поеммм и
изпълнявам Oзaдoеo, функция)' 3, пое¬
мам, оoппмшoe Oрaзвoди)' 4, прие¬
мам, полу^ав—е (сто;и)’ 5, ^иест-
вае. впзпеиeeoe (идеи, ен'oтн)'
umg sioh - прпсилвмм се Iиептeкрс-
з—м се)'
Dis Autowerkstatt von seinem Vater
- Пое—ое оваор-еонтнато рoбттил~
лица шо баща си;
Вil BäugsoH1fi für eмkm'’ehw, (Akk)
~ Гороитирме за шнкoтoГИ;шт'
Eina TcxUstciic uns н*пст Buch - За-
имстиое текст от някоя киит-'
Dia Gaimeie lün niw, (Akk) - Гаран¬
тирам зо нещо;
Sie! nimomzieii - Надхвърлям фи¬
нансовите си впзeoжeocтн.
Tberlorlgem swoV. TD ff,'. eoутaисм
нод шпшт. счита; за ит~зoeшт'
Вol Karrte—c dcm Familie - Поста¬
вям кориер—т— код cзeeйуmвттo'
Вie äbcrgeoran1e Sleile По-горка-
то инстанция. пo-виcщec'кяшa'a
ииcmaициC'
Übi^rpu—leiiOöH adf ладпортиел'
Eime — Zeiiune Нaдиaрmипи зeут~
ÜBeupTagdung
GABEROFF
810
НИК.
и1сгрП|опг11пт_/ -em 1. MeJ трaиc~
плантация, ириcaлдaшe' 1. оoеммдм-
ше, оaлecявaшe'
üh/nplms/im тw.У. Tb гг-У, umg оa-
еозвое е четно-
Übe—pur1s m cвепвепe-, оoзишeeo
цено-
Citrp-oBieU*og’n.PL W0-lsch свръх¬
продукция. еарпхnрoизвкдc'вo.
Üi/npiopnutiori) ääj иовъeрeдeк
голям, евеъвлркпкрцзкшoлeш (роз-
вoди).
UBsiipuüriiu odj проверим, ноетро-
лируем.
übeup1äfen sw-y. Tb tr-V, 1. прове-
есаaм. пе;плплдae, ^^наролирме
Iеeeтки, док'мешти и др-); i. пре¬
мисля;. преценявам още зeдипж;
Jnli. Pcrsonilicg ** Пеoаeесвoe
нечии дoктeeштз за coeoлиешкет'
Ich muss ~, ob ullei üm O-Inumi Osi
Грс'вo да пеквпес доли зcнеkк п на¬
ред'
Eire EnlsoHeiBugg - Премислям
рзшешип-
Überhuärun| ’ o.pL проверк; оое-
грол,
Überquo|iniku11ng ’ сз^хкаолифи-
koенн (по-голяма ог необходимото
за додена дейност).
ÜB/mIquclicn une.'. se itr.'. излиза
от съда, прплив-'
Вcli Hefilei/ quillt üben Гeетoтк из¬
лиза от съд-'
Eim -dsu Pupicieorl Пеeпслкeкк
кошче за K'пaдпеИ'
ÜB^s^^i^<^r oäv öтoeгг шoпр;еит, 1^-
рзни, иа кръст’
Eiw. geil - Нещо сп проваля-
übeuqncrcr sw.VO ТС Гг.У, nрпкocс-
вам;
Die Sinoßc - Прeккосвaм 'лицата-
uhr-luu/em тw.'. ТС Огг,У. етсееa.
издигам се нагоре,
Ub/m-ig/r м.У, Tb ii,', 1, ит-знекk
съм. еmсееo (над нещо)' 2- кадеи-
ковое. eр;аъовклдae някого (ап
eiw, (Dal) то нещо);
Jmlr- ue Haupteslänge - По-висок
съм от някого с едно глова, cтъреa
нод някого с една тлoвo;
Jmlm- um KniTi ~ Превъзхождам
някого по сила.
UBcm-ij/ml ätf o'лне-и, пр;възвк-
деш Iуeкет6икcтн, итcmижeшис).
übcm-iiobcn м, У. ТС ог, У. ноe-eaо-
вам;
Angemeie üB/uraieST i/im Приятно
съм иошeшoдae;
En übcnnocen1c elci nie einem Biu-
n/gstnunß Той ме изненада е букет
евптя;
Вer EOrBncebem wurde Bai seiNer Tat
üBsriuieSi Крадецът 6- cпииae по
време на обира;
umg Ich loiic eich - Щ- изеaoaм
до видя нокво ще стош;.
überulieHenB aäj н-очаки-н. изне¬
надващ, пoрaон-eлee.
ühcmiasehcnlcrweisc oäv изл-на.два-
що. неочаквано-
überniioht odj изненадан (Ulin eiw.
(Akk) ог нещо),
^sraodun11’ -am иоeпиaдa;
Zu Meimeu - За моя изненада;
Eine ke/lme - füi jedm- HaBcm Иеам
молко ззшeeaдa Втодаръз) за някого.
ÜberriscnungsifTeki m ефект иа из-
кенадмта.
ÜicrriscHugesiieg т изш-шoдвaшa
победа-
üBerredeitм.У. ТС ао.У, придумвом,
cклaшсe, увещавам, уб-ждмвам'
Dem Ficund eu cineM Ausflug - Уве¬
щавам приятеля си дм шaпеoаиe из¬
лет'
Er ließ sich nichl т Bus Auto im Kau-
Гад Той нп склони да o^ колата,
Ühen-reBunjseudsT ’ иоk'етвк дм
у'пждов—, да увещава;
Scrnc Übrirr|ug|ieügiir rutaten
mfebis Увещаниято -у бяха безпо¬
лезни,
Überregional aäj eaде;пзкeoлee
Ов-стни;).
ä1euueien aäj прeбoпaт, извънред¬
но богат-
üicrr|ciin е/. У. TD in. У. 1. пр-довое
тържествено Влякому шпшo); 1. икд-
косям Iевптс. икдoрък); 3. врпевoe
Oтрaeoma награда)-
üBcin/icSiieS aäj много обилен.
изобилен,
äherreif aäf презрял,
üBcrrciiem е/. У, ТС ti. У, еaодеoо-
лие. възбуждам прекомерко, иеe-
въо(тмдae'
üB/m-njei adf 1, прекалесо раздр—з-
шеш. преаъзб'дпе; 2, изопнат. опъ-
сот до сзъсваше (нерви)'
S/lme Ne—ven iimd ~ Нервите еу см
опънати до ckпcиoшe'
ÜB/r-/üzUS/iT ’ o.pi. пр;kкe;риo
еaодеoоиз'eпшке'. еарсваъз5'д;~
шост.
äBnr1rhiCccmiücit ääj предс-овес
иoапеe от еормолкото,
Üicruesi m. -е melтo р1. 1 кетoтъ-
ен' остатък; 2. рoовoлиши' останки'
geh Вtc iUc-htüehcn -е Тленните ос¬
танки'
Вic -е /*геп Burg Развалините са
крепост Bkрeпocтшн oе'oшkн).
üBcm-Icscim sw,'. Tb to.', gel обли¬
вам. крoесвмм'
Es Uir-mlcs/ii Mich h/iß und Cali
Побиват ме ту горещи, ту студени
грппkи;
Elm Schauen ülerrirselle sie Тръпка
прпеиша по тялото й'
Dir Kunien Bni Wanrrhaui/i mül
Musik - Погапям клиентите но уси-
версалшия мaпaззe в музи;-,
Ü1cirO|ic|!gg , о.Н. крoесвaиe;
окъпаме; (в светлина)' пoтoпсeп (е
музика),
Ü1erunek т veraU Омъеоо) полто.
пардесю' редингот-
äi/urölelm sw.'. TD i-,V, 1. прегаз-
а—м (е пеeвoокк cеeдеmвк)' 2. umg
иошee-двaм, хващам някого км'се-
ео, сгощвам-
üicnrümp/lm sw-У, ТС --.У. 1. из-
ееиадвам Онякого с ш-очакван въп¬
рос и др.); хващам някого натясно'
2. превземам с изеееада; нападам
ш;кеoнвaшт;
Jnir. mii seinen Aggeboi ~ Изне¬
надва; шнктпт е предложението уи-
Lbenrumipnlum1 ’ о.р1. ззeeиaдa,
изшпнoдвaш- оток— (auch üCeoie).
übem-umBcn sw-У. ib Ог,'. 1. Tp изп-
р-жорва- (е еди; обиколка; е един
рунд)' 2, (внезапно) иоиеeаaрвoм,
надминавам Опо yуиeв);
В1e MüiscUui/i ~ Иоирeвaеаaм ес~
'челиците си по yуиeв-
äblic präp + Aei umg - UBsm los-
übe-sll odj обсипал, ocпсe. покрит
BmieГvoN eiw, (Dot) c ш-шo).
ÜB/riati odj преситен,
üBsis|iU1//m sw-У, ТС ао.У, преси-
щое, ирeшaеишoe (auch überlr).
Ü1cii|ei1gi oäj прпcн'-ш, преноси-
811
тен;
~c Lösumj Прекосит-с рaотаoр;
~e WoblsUonBshü-je— Преситените
граждани шо обществото но благо¬
денствието,
ÜB^irsäUiigug| J о.р1. eеecишмшe;
eзeеитпшoеm'
ühcrSCueri aäj с пр-код-но много
киселиша, прпkнc;пeи;
Elm -am Baden Почва с пквищ;eo
ззceлиeeocT'
Dem Magen iii ~ C'тмoвп' има по¬
вишена киселинност,
ÜBcrsäue—unj f o.pL M'ä вииeрки-
ceлиишoеm, серъхоксидоция. етипр--
ццоoоа'
Uterscta1 т plys yлmр—овтo.
ÜhcrccnuIITi!/eeue п еарпхзв'kкв
еoмкл;т.
ÜBeriOSu||gescSwigBü|eeüU f o.pL
свръхзвуково екoрocm.
üher^Haticm sw.', Tb 1г,У, L хвър-
псм сякоо, засенчва—' затъмшявам'
2. помрачавам;
Вil Eicien - Ban Platz Дъбовете оo-
сешчв—т площодо'
Düs WM wunde vom eincM Attcmtul
ühcriChuii/U Световното първенст¬
во бе иoмрмчeшк от атестат,
üleuiönilieg sw-УО ТС Го.У. кадце-
нявое; sici ~ eaдцeшсвae се;
Seine KrCTIc - Надценявам СИЛИ-
Те—СИ-
Üirricnä1euNg f ор1. eaдеeшсзaee'
ÜBcrscnou f O.pl. gxh поглед. об¬
зор-
überieHiulou odj 1, o(oоеим, който
може да се обхване с поглед' 2. кой¬
то може дм се предвиди, предвидим;
Ein niehl -am T/xt Нлпр-тл-д;e (сп-
eoдрeдпш) тпост, текст, който труд¬
но може да се обхване с иoгпeд;
E*m -es Risiko Предвидим риск,
Ch/rioSiuBone/üT f a.pl. к5oори~
мкот' предвидимост,
üBc-schumen sw,', TC ti-V. 1. обхва¬
щам, кбтрсшae е поглед' ирeгл-м-
дае; 1, прeеeeнвae, р—збирае Iик-
ломелие, риск и др.),
äbcr|soHäulnensw,', sn itf,'. eрeпи-
зо (бира. щaмпaшcкo) (auch uBenör'.
SeiNi Fuendc ioSCumt UBem Радост¬
та -у прелива.
äBrrD:hierмcgB akj бтeш, ирeлнвaш,
бликащ;
DEU^^TCH-DU^lGAQJTC^nET WÖßWRbUCLO
in Frruae Буйна, бликащо радост,
Uterie10:1: ’ иовъшрeдкa cмсшa,
наднормена работм.
‘OBsulioiicßem uio,', smOhf-V OiäendseT
иоoииявo, киивa. прелива Bmeчитет);
l, надхвърля. презишаио определе¬
но ниво (за суе-),
Ülbcschlifcg uen.y,ТС-п,'. кc'aвяe
да преспи, дм отлели, обмисля,
eе3з нощта (пл-c. р-ш-ши-).
Üвruccн|o/ т1 Tp прeмстaeп, прe~
въртоне; l- л'пиeп (ca емeкоe');
3. Wiolscl приблизително ем-'зa'
4. Tech прехвърляше иа електричес¬
ка дъго.
iicrr|sen)ugcm une-У, bb ti-У. пр-ея-
т—е крак върху крои; se itr, У. 1. пре-
eзн—вмe, прeаесшoe се (ir eiw-
(Akk) е лещо); 2. пр-екoеa, преми-
а—жо (ел- иезрo)'
Вil Bcgelsterumg icHhue im Wui Uber.
oli Bai Konzert obgeBrneSrg wi-le
Въодушевлението се превърна и
пияв, когото koше-рmъ' бе eрeксc~
сот;
Bal 1000 Volt iii ein FurCc Überg/
sobiai/n При 1000 волта пр-cккен
искра,
Ülhc-söHlijcm uer,'. Tb О-.У, 1. прес¬
мятам. иоеиcлявaм грубо, прибли¬
зително; l- nрecкмеaм Oете-шицa);
ile! - 1, пр;eстoe се Опри п-док-);
обръщам се, преобръщам сп’ 2, иoo~
рива се Ос плесен и др,); 3. umg скъс¬
вам сп, убивам се (v^n ilw. (Dai) от
нещо) (до любезничо и др.);
Вos Auto UBcnsdhluj sieh In Bin Kur¬
ve Колмам се обърна е омвoс'
umg SioH vor Höflichkeit - Изтреп-
вам сп да бъдо ^аиз.
überscHojem odj влaдпo, отвърнат
(водо)'
ä1/iienlCJ1| okj пез'лионтeлee,
nезблзои'eоeк пресее-кот Oемо-
вoди).
Üb/uic!|igeiokiN п юргошски еaр-
шаф. калъф Oоaкoпеaзoш с kтичem—).
Ütbcriohläjlfci aäj = üBiuscHir/i/-
JjBs-lschmapp/n sw,', sn iii,'. 1, umg
oтkoеaм, иo6прквмм се’ 1, eрeвъе-
-o, ирeшрмкзo Оброва)'
umg Du bis woil völlig üiirgiici-
muppt! Ти -ай съвсем си откачил,
eрeзпртяо!
Ubcrsoimelicn. sich uer.y. bb 1, пре-
ÜbCUSCHu|1nNJ
езеoт се, зеъегoеа—' се Bлзизи)'
1. съвп—дом (по време); 3, съвпадат,
eкkеза—т се еaетиеeк Вик-ереси.
теми);
Die iilk/N Linien - sieh in eigen
Punkt Двете линии се пресичат е ед¬
но точна,
Ü1/ushSniiBnrj /, -еп прecиеaee,
еъапмдмшe'
ÜBsnseUneil okj извсeеeдшo бърз-
üicrscSu/lin uer-У, Tb tr.', L сод-
eиеиoe, адр-сирме Iииcмк)' коaглo-
вяиае; 1. приписаае Oшсooмy имот
и Др,);
Jmie, ein GrurBiTück - Припис¬
вам няком' парцел о-мн.
üBeriebm/em uer.', Tb li-У, 1. код-
виожам' 1. прecнпаa от виоаие Bтпac);
Er wsnds von Brr irlencm üBcn-
icnrieg Той беше нодвинан от дру¬
гите'
Seins Slimmi iii üB/rscHuleN Гласът
еу п иеecипшaл (от вио-иб).
ülrrscSuetirg uniV ТС hi.'. 1, eрe~
еикмвам, прекосява,' ир;кеoезaм;
2. eрпвищaвaм Тправо); корушовом,
nеecтъnаaм Iоokoш)' 3, прееииоаое,
пр-крочвам (определени роези. оп¬
ределено мярна)'
Dis Gnenze - Преминавм; пе-eи-
цото;
Slime B/TngNicic ~ Пеeаищoаaм
компетенциите си;
Dir Aui/obcg - Bie Einnahmen - Раз¬
ходите преаиш-в-т приходите;
Sie Sui lün Vie-zig üBerscSuilieg Тя
ирeввърли четиридесетте, мина че¬
тиридесетте години'
Dos Muß ~ Прехвърлям мярката'
Düs v^rais^hmüclcmc Geschwindigkeit
~ Превишавае е—оеeщeиoт— соо-
РО-СТ-
Übersshs||Otig|. -еп 1 п^кдечаа -
нп. иеeeииaв-шe' 2. ирeзнщaвoш- (но
прова), пеecтъeвaee Она оaкoш).
Üensclnift f -еп о—тоoви--
ÜBerscHuh т meOтl PL голош' щ'-
шос-
UhsnsoSulB/t oäj прекодеко з-д-
пъжшял, затънал е дългове'
Eim -am Staat Обрее-ееса с дълго-
ве.държав--
ÜheriCSu|1nNJ ’ r.pL п^зодешо
омдлслeялкcт. огромно о-дпълшя-
пкcт.
Üicriciuß
GAE>ERC^FF
812
Üb/miöHiß Ütbtrrsclsuss m 1. еиcma
neеoлбa 2, иолищпo;
ÜhcnichUssi спе*с|ет ^стигам енc~
a— и-еaл6;
- am Gstieiki Излишък от зприпши
храни.
äbericHüscOg adj нолищлш. е итвз-
че. свръх неОбходимото'
-п W1—те Излишно топлила. свръх-
топлиео-
äicrseHjSiecm sw,'. ТС Оо-У. затр^-
вае; з—лиам; (oucT üCeeir)',
Jedm. mit Lol/mit Fro/rm - Затруп¬
вам нснттo е похволи/с впирocи,
Ü1ersenwong m o,pL nр;kкe;р;e
възторг, порив. прекомерен изблик
Око еyиугиo)'
JugegllicHeu - Младежки порив.
всотoет'
Im - dir GeTiüiie В изблик иа етз-
отвa'
.äBcrlsoHwappcm ж.И se öii.y, umg
плиска се, разлива се вън от съда
Oтeчкoет).
äilusöHw|mm/m м-К hb ir,'~ ео-
водшяв;;. оaливaм (oucl OOCeetr).
De Fluss üBcrschw/mmtc Ile Faller
Рзо—та золя, ш-водки икля-a*;
Dir Mo-et wirk vom Ieportgerleem
/eroirzu üi/nscHwcMMt Позорът бук-
волно п золят от вносни уреди.
Ш/псо^дтпип1’/, -ся ловодип-
ШИЛ-
Üie—sciwcnMumgseeiOcU п райои шо
ш—зодшешипто.
Üb/rscHWcimmun/slKatisU—op!i ’ ка-
—-сгрофолко наводиплип.
ÜbersdhwcmjIiöH üicnscUwInjlÜeH adf
прекадено зпотoржeи, екзалтираш;
Eimc -е B^^i^iüßigg Екзалтирано
иривпгc'иип;
Sich * Bedanken О6cиивoe сяното
с блaпoд-ршocmн.
ühcusehwem odj прекадело труден,
темън,
Übeusee ’ ирпзoкeaиcкн. пр-зеор-
сни. ттипдмoруки сгроси'
Im ~ labcm Живея отвъд ккпaиa (в
Америка и др.);
Wu—cm aus *- През-орсни (-мери-
кански) стоки.
Üieise/aonpTiu т пр;зok;oecкн.
гроисо'лaшmичeуoи иoрaвoд.
Üiius/cfhugxeug п прпзккпoиcки со-
молет-
Üterrscetafem т ^езоке-шско ирн-
cтaeишП'
Ühcuicc!amdc1 т оЛ п^онеоиска
търпoвин-
üiirseeiseH odj оoдтk;oшcки. oтвпд-
ooe-шуkи.
^c-srntämfcn строши отвъд окем-
и- ирeзeoеcзи строси.
Übirs/cverk/Hr т оЛ ирeзoкeaшc~
ни транспорт-
üBarssSBor odj момещ да се обхва-
ие с итглпд, o6oоезм;
Вie Folgen dem KoiosiunpHe sind пое!
nicli - Последиците от к—тaетрoфм~
то все още ие могат дм сп прeеeисT'
übc-sclem ипг. И ТС Оо-У. 1. пропус¬
кам Огрешни и др-)' 2, правя сп. че
нп виждам, чп е; зм6-лязвае; 3, об¬
хващам. o'гpпшмe с итплeд Ое-сг-
шост); 4. схваща—, nрeепшяв—e. рaо-
бирое Iитлтм-шип)'
Jedm- im Beu Mcmsohcmmcmgc - Ha
о—бпляовoм eнkoтo и тълиama'
Jnin, geflisscnTlich - Старателно
кт'ятвaм, игнорира; шнoттт'
Vom Turn aus dcm gamzen Strand *
Können Мого да o6ввoea c иотлeд це¬
лия ^0^ от кул-та;
Die Fot/cm Bis Unfalls siml noch
nicHi zu ~ Все още шз могат да сп
видят зcиекн иocлeдици от злопо-
лукат—,
übersanden unr.V. Tb li-У, пр-щ—e,
иоирoшaм 0^ пощата).
üB/rictzia- oäf който може да сп
преведе, проводи;;
Diese Wendung iii irc Вcuiscnc
mocit ~Ткоз иорaо ле еоже да сп ирп-
зпдп на ш-есни езио.
Übilselzen ж У. bb if. У, прeвoоз—e,
прекарвам (през рена)' тn/Te Оо-,'.
преминавам (с ирeвкоиo средство)
до ктcрeшшис бря'-
üBs—s|Uzcm м УО TD -п. У, ирпзeмдaм;
Etw. (Akk) "u/iГiigN/eмOB - Пре-
впмдае лещо cвo(oдиoГпo смисъл'
Aus kam DcutscHem ins Bütaomüscha
- Преиежд—е от немски е— бъл-мр-
сзи.
Üterseieu м. - прпвкдaч (зо пис¬
мен превод)-
Üteiseierig ’ -пеп прбиод—чоМ'
ülersiili adf Schweiz прекадено ви¬
сок Оскорост, е-ши)-
Ütei-c/tziin11/, -еп презод; п^в-е-
дашп'
Eine /ilum/imi ~ Сполучлив пре-
зод'
Düs - von PHroseoIoälsmeN Превее-
досето шо фе-зeoлoпизeи.
üBc-sntieN
* В немския език същест¬
вуват два различни глагола за
обозначаване на преводаческата
дейност: Ulcrs/lzcm (писмен пре¬
вод) и—loineUsciiN (устен превод),
Разнообразието на междуезико-
вата комуникация чрез превод
води до създаване на специали¬
зирани термини в тази област.
напр. названията на професии,
като Film-
1olMiUsc!er, K^ns^l^i^:1i^^^Ii^^l1srH/u
и др,
Üterd^zun1 /. -тп TxcT I- трес-
лоция; i. предозко' 3, ктeфненпиm и—
трaиcфoрeoцис' 4, ирпктдирaшe'
ÜicmciUzigjDa—te*: ’ L прeзoдaеeу-
ки труц; 2. превод. тпост за превод.
Ütersezun^fro п пр-зтдaе-оkк
бюро, бюро преводи-
Ütemsedüd^'eltili т грпщкa е прп-
зодо.
ÜBersetzungsSiÜesniUur ’ п^водеа
лит-ра-ура,
ÜB/uscUiuNgspuoBleM п прзвoдaеec-
kщиркбЛпм, прпзодаческ- трудност.
yteusfe11 ’ -те 1- оЛ общ иттл-д;
2, обща, цялости— прпдстово' обзор
(über etw, (Akk) на нещо)'
- übem ilw. (Akk) jewinn/m Добивам
общо ир-деmoзo
- üben Ile IcuUie!e Literatur Прег¬
лед Oкботр) но иемск-та лиmeрмгтем'
Sich (Dal) cime - Uh/r eTw, (Akk)
verscbaii/m Cъетoзсм си цялостно
ирздcmaв- зо нещо-
ÜBarsioitilö! aäj прпплeдeи. сcпи'
Eins ~п Doisleiiume Прeплeдиo ии-
ложлиил. предстозяип и— нзщота.
Ühcmc0ouu10ose/it ’ аЛ. прег.лед-
ИОУT, ЯСНОТО'
ytousfctasicorle ’ 1гпогр-фска ;арто
с е-лък мощ—' (за амЯ-воесит;
т(eoти)'
ÜhcrsicHiciufc| ’ 'aбпнеo за оса-
плeдсиoeп.
überijciellg sw,V0 sntftV прeеплвaм
DEUTTCH-bULCGAQhTCiiET WÖPTEDBUCft
813
се. премес-вом сп;
Vom Jini (ПасП Leipzig - Премест-
а—е се от Й-к— е Лoяпеит.
iicmlsicdclN sw.y, se Оао.У, = Uh/r-
si||eln'
ÜBeisOc|Ie)lumg f иеeceлвoшe, пре-
еестиаше (е друго селище),
ÜiiiSÜNmilhU oäj евесвеeгзиeи,
свръхестествеи;
-е KrClle Cвръвecтпcтаeши сили.
üB/rlspund/g sw-V. TD tn.VO кnпвaм,
обтягае нод нещо,
ÜbBTspanr/r sw. V. ТС Оо.У. 1. кnс~
во; (нещо върху нещо); покриво;;
1. кnсамe. обтягае прекомерно;
3, eеekoосвaм (с нещо);
Ein/ Brücke Ui/riponr: len Fluß
Мост микава нод еeka'a'
Einig BöjiN ~ Опъвам силно лпкo;
übeiir Dem Bogin ~ Прекалявам,
отивам твърд; долпч'
В1s ülnrcpaggU seine KrCllc Това
надхвърля силите еу,
ülrniparrt okj 1. pejoe прекаден.
пресилен. ипec'eутвee' золиоaш от
кбнеaЯшктк; оро-л, ekееeeтрнчeш
Oзпотлпдн)' 2, екзалтираш Oетвпk)-
ÜBeispoNNUNgi f o.pL~ T'cT свръх-
капрем-низ (и 'ред, в мрежат—)-
ÜbrrspaNNUN/; J1 евеп^^oпр;e--
лип. пренапрежение; 1, понриа-не,
опъваше Она плат впрвy меб-л)-
ÜinrspaNNUN/^&JSuli m Tech оoши-
то от преиопремелие-
ä1eushtcIeN sw-УО Tb li-V. 1, прозя
ов'kОзмnие. прпзописзам Maul eiu.
(Akk) върху ш-шт)' i- прикрива; (н--
'жерелост и др.)' 3, надиграва—'
Eine Sohiiip^;^^tc auf (/Опа) Kassette
- Прeоaииcвoм грамофонно илoчo
върху касета.
üBerspltzi oäj пеekмоeeк остър,
прeyвплиепe, nр-енл-e (формули¬
ровка и др.)'
-е Fnricrnngcm Прекад-ки, край¬
ни ИЗИ0KB0ШИЯ'
ÜBcriprom/em uir-VO se ölt,', ирп-
ввеъквм, прескоч— (искр—) (auch
übeite);
AUT nim oiie-ei Tieno ~ Премина¬
вам, скач-е шо друго тееа.
üBc-spn/Ngcn uer.'. TD Ii.V 1, прес¬
кача; Опрепятстиип); 1. ирecкaеae,
пропускам (при е-тпш-)'
Eünija Setien Beim Lasen - Пропус¬
ка; няколко cтрoшиеи при —-№.
Übeu|spruleln sw,'. se оог.У. 1, пре¬
лива. пени се Iш-ми—исно)' 1, ниин.
проявява се Bтeeиeрoмeшт)'
ÜB/rrsprühem sw.'~ se iOi-У, ii: vor
Begeistc—nm/ ~ прелииме от апотoрT'
überipuTnen sw-У, Tb О-.У- поръс-
в—;, напръсквам,
ühl-spülem sw.У. TD li.'. -ие, пл—к-
ие Iвслшa еорския бряп и др-).
Überstaatlich aäf наддъреовен (ин¬
ституция. oегoшизацис. съюз и др.)-
Ühersuäm|e— m етoрт дървк, което
BOTn ие расте-
Übcustu—С aäj cзрпхcилeш.
Ühc-sUceben sw,'. ТС Го.У. шoдеok-
вое Iири игра иа карти).
ÜlBsr-steiem uir.'. Tb Ohr,', cтпреи,
издадеш з шопрпд, подово се (поо-
риз. наз-с, скала)'
übersiineg ueeV. ТС Ое.У 1, из-
дърлае, nкшacсe 0иoир-ж-ши-, бол¬
ки); 2, зоkaрамe, прекорвое (бо-
лeет); 3, преодолявам, прпвъзeoп-
аое OcгрaB; mрyдштcт^l); 4. прежизя-
вае Oтпoоиoет)'
Eins Op/matior gui ~ Издърлое
благополучно oneр-цис'
Dem Wirtin ~ Изкарва, озмaтo.
oеeляамм през зимот-'
Вos SohiÜMMiTc Ost üBc-cTudlcm
Най-лошото еииа-
UBersi|i/iN um-o'i TC ir.'. 1. ирeв-
върлям сп Iпрeо ктрмдa)' прехвър¬
ля, (планина)' 1, шмдввърлсм, прп-
виоaвae, нодмик-в-м'
Вcu ErOnij überiiOea Mein/ Enwar-
iuggeN Уои-впт шмдхвпрли очаква-
сиято МИ'
Dir Kosten weraim 200 MurC ~ Раз¬
носките ще надхвърлят 100 морни.
ülersieO/eun sw-V, hD Гг.У, eoвищa-
аое. змвзщaвoм прекомерно Мизис-
нвания и др.); еад'в—е Оцени)' sich
~ прeкaлсв-e, ежизяи—е се (в ярост,
тeяа)'
üBcrctC/ert odj прекодпш, преси¬
лел, прекомерен'
-е HofOmum/im Пр-ком-рко голе¬
ми надежди;
-cc S/Ihi^i^t^iinuneN прeк;еeшм см-
мo'впрпштcт, самои-д-якост-
übe—sUnilem sw, У. bb if- V, Aämön пре¬
мествам ео друго място Iоo'зoрниз
И др.)-
micmistUip/n
üBersTcmpelm жУ. TD о-.У, слаго,
печат Она писмо и др,).
ÜBriiirrBeisSerli ’ eеekкeeеим
еeъргикет.
Ul/riUeu/ni aäj TecT cаръвмкд'~
лирми. nрeeтдyлирoк; претовареи
(микрофон. усилвател).
UBemsU/eern swy. TD ii.'~ бия по
брой плocтзe. cппеeлвoм птзeеп ш-
сов;’
Вil Gegner les Projekts wurden üleu-
silnei Противниците на проекта ип
иoлтеивм нужния (рой тл-coзп.
üBCrsluiHIrn sw-V, ТС Ог.У. 1, geb зо-
ливом със сиетлило. тоaесзoм' 1, зо-
тъмисв—e Iш-енн слава и др.);
Die Freuar überstrahlte übr GccichT
Радостта коaри лицето й;
ISr Chare üi^^striHli/ alles Чарът
й о—тпeии аcиеoт-
glbc-stropuxiirim sw.', TD lf,'~ Npc-
н-товари-е. иоnoлзвoe ирпктeприт'
Jmli. Gelull ~ Подлог—, нечие
търпение ea изпитолиз. олo'noгр--
бявам с ипчип търпение-
üicrsiulüeleN woo,-У. ТСап.У. (оядис-
ж—м, еаиacсe лоо, (оя и др. (върху
стено и др-).
ÜBerrsUreifen sw.V. TD tf,', o6лие-м
ш—бърок, eoeс'aм си Одрпхо); сло-
гом си Oрпкaвнци). обувам набързо.
ä1eus1remen sw. У, Tb li. У, пoрпуз—e,
посипвам.
Üb/—|s1uömeN sw-V, se il-.'. 1, пре¬
лива Отечиост)' излиза от коритото
си Мре;—)' 2. р—оеиивoм сп. разливам
сп (от любезност и др.)'
Von GiüeK ~ Рмооивae сп. прплиз-е
ог щастие'
Von Вomk ~ Разтопя; се е благо-
дмршкетн.
übsusiröm/N sw.V, TD li-V. наводня-
зо, залива Орен—)'
üCeeir Von Sciweiß übe-sUmöm: По-
гпшмл e иoт;
Von TiCr/d ül/riirömt Облян e
сълзи.
Übe—sl—öM/mi oäj блик—щ, ир-ли-
ващ'
--e Hs—elicSKeiU Преливаща cсрдeе-
НО_СТ-
ÜB/nstnuMp" m me'isipL колци.
Ülbcrrstüipcn тw,'o bb ог,', шахлуз-
B-M, eaхлупв-е;
SicH (Dol) eigen Hut - Нахлупе—;
Üi/usinm1/
GAÖEQCJT
814
СИ ЩOИkO.
ÜB/-iUnnBc f meöтO pL извъшеeдeи
труд, извънреден работен час;
~n eacH/N Р-ботя Иоасшрeдeo;
~п iidaUit ВеСоетеп Пклyеoаaм
апзшaпрaлдeшзп за извънредно от¬
работените еaеoз-.
Ü1ersiuNBrgiiscniug т дк'мвкм з—
иовъшрeдeш труд-
übrusiäuzcg sw-V, TD tr.', прибърз¬
аме. избсезв—м' lioS ~ L 5ъеоaм,
пеиирякт върша нещо; 2, неща Iес-
(зтис и др.) следват 5сроo едно
след друго;
Eire ErtioScliunj ~ Прибързано
взее-м рeщeши;;
En üicrilüriir sioh. iSn lic NioSnücSi
zu üi/ibuONälm Той побърза да й пре¬
даде НОВИНОТО'
Dir Eueigmisil ~ iieH Събитията се
рмоазиo' извънредно бързо. едно
след друго;
Sieb Om Rcicn - Говоря -кого бър¬
зо, приирсeО'
üicnitUnei odj прн5ъроaш, припрян'
необмислен,
äieu1o11П1eS odj пo~внеok от опре¬
деленото тарифа Iоaeлoтa. възнаг¬
раждение),
üBerilübeg iw, И ТС оо, У, eригъ~
пяв—, (болно); омгл'lоaвaм (ш'—.
строх),
üBeieiueri aäj прекомерно оaвищпи
Оцени), презо-ерно кcксп-ш (стоки),
UBrniölpdtiM.E. ТС Ot.V. иоиге-вae,
измомвам; иoдвитряаoe'
übereön/n м. У, Tb ii. У, оoтлyIоaзae'
Dcn SUnaßirlCum äB^^iögic alles
Улиешист шум оoглyщи всичко-
ÜbcuUnp" т Вкедееичео или порце-
локоаа) декоративно саксия (в ооя-
ТО—се noетaас обиксов-с- саксия),
Ütertro1 т. Üeer0oäge W-f^i^:^<cb пре-
шос (но се-тио),
ülsrtiigial okj който моме дм се
прeввърли Ода се пренесе), eе-eo-
еиe'
Eine -е KrugknrZi Зарозно, инфек¬
циозна бoлeет'
В0ei/ FiSiCurU/ ict mioHU - Този би¬
лет и; -оле да сп преотстъпи, ип
-оле дм се ползва от др'тнro;
Вieses Veriahm/m Oct ouT orlcne Gr-
llele ~ Гкои метод мол; до се при¬
ложи и други сфери.
üBcriuuäeg un-.У. ТС Го.', 1. ирeшa-
сям. nеeввърляe (сметка, чертее);
2, превеждам (вот един език на друг;
от една система в друго)' 3. предм-
амм, иолъеаaм Опо радиото и др.);
4, eеeд—вмe, eеeиoеяe B'кj;eет)'
5, ирнлaгaм от една облост е друго
(uuT ilw, (Akk) в, върху шeшo)' 6, аъо-
лог—м някому нещо, натоварва; ня¬
кого с нещо; 7. прехвърлям (право,
длсeшoет) Biiuijmii- им някого); cfch
- пренасям се Bau" JnIm.ГliЖ' (Akk)
върху някого, нещо) Bом'клявaш-.
етаcтвк);
Dis Ergeimissi dir UNiersucHune in
ein Вiog1oмn - Пренасям резулта¬
тите от изследването в диогрмео;
Düs Dibutle im Porlumcmi wird lifi
im FcrNS/ScN - Дебатите e eaепo-
место се предават наживо по теле¬
визията;
Malaria wird anroH Insckt/m ~ Мм-
лорияго се пренася от к-с-но-и'
Blut - Прелиаае kрпз'
Dir König UB^rinuj seinen Tilel auf
silnen Sohr Кроляг прехвърли тит¬
лата (зороеота) ео син— си'
Die F-eulc ühc-luuj liob auf Bie un-
Веигт Родостто се пренесе. оaеaои и
oетaeoли';-
üliuiroern okj 1, преносен Вдете);
1. прешосее Тс—исъл)'
-п BcdeuTuNg Преносно ошoч-ши-'
In -em Sünne В преносен смисъл,
ÜB/rtnogcm т TecT 'рaкефкеммтoр.
Ci^^iUj/i т M'ä прeшoезaeл еа
болест, и— змрмо0' .
ÜB^niT-i^iug| t пр-доваеп' ■ иеe-
хвърляне (и-ущ-с-во); 3. превод (шо
друг език); 4, nр;шacнe;. заразява -
из' 5, Tech 'рaeелaциC'
ÜBeuUno|nm/iwugem mAMc Ü-Wagim
репортерска коло Оз— външни пре-
дмвмкзс но родиото или гелеви-
оия'a).
йВ/гипаОдО/гТ okj Tp преуморен ог
тренировк—.
Ul/rUrsTcr uet-У. TD Оо,'. превъз-
^^мдае, шодеиеавае Minin- am ctw.
(Dol) ияного иo нещо);
Dis п/ue VerlaSrcr üBcnUnilTT Boi
ulii Новия' метод прпапзвтe,оo ста¬
рия;
Jnir. om Fleiß ~ Превъзхождам
някого по прилзеокиз;
Eiw. üB/rluiTTl п/im/ ioUlÜMmit/m
BerärciiugJrgГmeige KUbisten Hoff-
пит/ст Нещо иaдввселя, к—деие—-
во e—И-пкщц'e ми oпoceиисГиoй-
дръзките еи шмд-жди;
Sieb icibsT üleriunleg hab/m Нод-
минавам c—eнс себе си,
über11/01/1 umi-У. ТС 0-,', 1, преу-
вплиеaаae' 2, прекалявам Balw. (Akk)/
nüt ntw. (ВаО) с ш-шo);
Schamlos ~ Бeоее-eeo преувелича¬
ва—'
Mit der Spouiink/1U ~ Прекалявам!
c п-сапе-то,
Üierir||Bug/ f 1 eеeкмлси—иe;
1, ирптв-личпшиe'
ÜbCu| Urnl/d ume,'. sn ООо.У. 1. нолнзa
от коритото Оре;-)' i. eеeeиeaвae
(zu ntw, (Dot) къ; нещо: друга пор-
тия, религия и др.); 3, Tp престъп-
в—м лишият— (при скок са дъллисо)'
Zue Islam - Миновам към исляе-;
Im den RiHisUard ~ Минава; и пен¬
сия-
übetnctir uir,y, TD 0О.У, сорушо-
аае, пресгъпаам Oоaooш, норед';)'
SicU (Dot) len Fuß ~ Нoзсхиoм си
оро;а'
Eir Vc—bol ~ Нарушавам забрана,
Übei-rettungg/ -em каруш-иие; пос¬
тъпка, ирoвикeши-.
ÜteniilSiN|s"a|j т Adm-e m: ]т ~ e
cл'еoй ca кaрyщeшиe-
übe—Urielcm odj преходен;
Eir/ i| ' Spi-same/ii Прекадена
пестеливост'
Jnl. ici - äg|sUiüoi Някой е прека¬
дено у'рaвлнв.
Ü1rrtTiii m. -е 1 eеeмишaиaee (хи
ctw. (Doö) към нещо: друга портия,
религия и др.)' 2. преминаване (но
пеaшицa)' 3. прпеишоваеп в друг зид
'еилншe'
В/r ~ eur CDU Преминаване към
ХДС;
Dir - im eim GymNUlium Премина¬
ване на обучение в гимназия-
ühc-U-üMpien ж У, Tb ir. У, 1, ао;eoм
с nт~roпсe kто, ш—дцакзам' 2. üBeeo-
иодаизае, побеждавам;
Jnls- EuToige - Нaдмзкaамм нечии
Tcи-хи.
üBr-lünebcn м У- Tb оо, У, изеоззае,
боядисвам Iе';шa)' омммовмм, прик¬
рием, Маещо написано ка стека)
815
DEUTSCH-BULLGAPiSCHbS WÖPTEQBUCH
ÜbereoS|
(auch üeerli|o
Üblr|eeriicHerm sw. У. TD in. У. застро-
вoаae със cврпхоoе'рoвквкa.
äiervölkeгU oäj прееоселеш. оврпв~
шоселее.
Ü^-völkerum1 f о.р1, nе-eoc-л;-
ност, cаеъхиaceлeикет.
Übervoll odj препълнен,
Übe-voriicbei/ ак/ прек—дело пред¬
пазлив. cзръвпрпдпaзлна Iпoзпеп от
eeo(вк.оимoaк)'
ÜtBjrvorrtciiem sw,', Tb fr.'. кшeтя-
аое, иоипр-вae;
Sieh übe—eolп1l^eu füllen Чувствам се
oшeaeи.
Übc—eйrtei|umg J о.р1, кшeтнвaшe.
überwichen sw,', hb Or.V, 1, следя.
наблюдавам Oпoлиеия); l, контро-
лиром; шaдзие-вaм;
Вcr SnpcrnirCi wrl nüt Viaeoko-
neuoi ule—wacht Супермаркетът се
еаблюд—аа с видеокамери'
Вie Ausl'UUmum/ les Befehls - Сле¬
дя зо изпълиеиипто на оaпoвeдт-.
üiinwoeSi/N uit.y. Tb Ое.У, об¬
расте—, покрив— Оза рoc'eeис)'
Mooi Sui dcm Weg - Мъх покри пъ¬
тя, пътят з к'рмусл с -ъх.
UBrmwiehind J о,р1, шaдзoр, конт¬
рол.
Ütorwactag^iHegil т слумб- по
охраната (са видни лиеикcтз и др.).
Utenwachug^einrieMid1 J конт¬
ролно 'егеoйc'вк. наблюдателко
устроЯстао-
Ubcn|woiecm sw-y, se iir.V. киии,
хвърля мехури шавъи (течност при
вареше).
äbliж|I1i/eN sw.y. Tb ir,', Т сод-
вивам, ееaзявмм (враг)' обезвреж¬
дам Iпр;cтсиeиk)■' 2. поразяа;;, зов-
лaдсвaм Bеyиеaвo)'
Dcn Eighu/cS/n ~ Обезвреждам
крaдeеa;
Die Angst üBeuwClUigUe Ohm Налегна
го строх;
Vom Schlaf Uba—wältügt lein Оборен
от епe съе-
äiluжäe1i/em1 odj 1. поразяващ. по-
рaиитeпeш, завладяващ; l, ви'щит;-
лпш, извънредно тклям (количество.
(рой);
Ein ~e- AmBlicC Пкз—оз-eпим
гледко;
Ehw, (Akk) nfl ~eu McSuhcii imneh-
esm Приемаме нещо с убедително
бoлщзиетвО'
äieu|жälхeg sw.y, hb 0г,'о прехвър¬
лям Iоoдплeпшия, разходи върху ня¬
кого другиго)-
üBe—WccHsiIg sw.', sm Оо-.У. прпеи-
имаме (от едно строс— на детпa)
(auch über--);
Vom d/n LümK/m auf Iir u/oSic Fahr¬
spur ~ Минава, от лявото е дясно¬
то платно’
Iri "cümlifehe Lager ~ Прееиаовам
е противниковия лагер.
übs-wlicr ume. У, ТС I-, У, L пр-аеж-
дае Опари); 1. изпращам. пеeeеa-
щом (бол-e в клинико. ири друг ле¬
кар)'
Jn1n'Гaп jein. Gell ~ Превежда—
сяко—у пари;
Der Hausarzt Hot ihn in 111/1’111
Augenarzt Ul/mwü/c/m Дкeoщшис'
лекар го изeеaaи им очен лекар'
Er wurde in eOnc Kl'emiK übenwiesen
Беше иопрaтeш е клиника.
ÜBcrwCicra|/I -en L Моне1 eрeвкд
но eaриеea с^о; 2, иипрoшaee, шап-
роел-кие (е емиaaкеи'м, при друг
лекар)' 3. формуляр за порич-ш иеe-
вод,
Üicrweism^soiftuo1 т Wulsclc но-
режд—ие за извършваше шо превод,
Mcnweisug^forMului п 'ласка.
формуляр зо паричен превод-
ÜBerwcisuggsieHe1n т М'к муцъ-
цинсоо направление 0оa преглед ири
лекар специалист и др-).
Üie—weitc J шпетaшоoеткa широчи-
шо, по-голямо от нормалното широ-
еиea (при конфекция).
Ühcmwr|t J иоаъшоeмeш свят. -фас-
сцпедееталеш свят.
äb/u|werfen1 ueo-У. ТС ог,У, мята,
си, сомятае (дрехо, шал)-
übsnw/rleni. sic! unn.' ТС скараа,
се (eii Jnim- с някого);
Sieb nil Bin /опхеп Familie - Скар¬
вам сп с цялото си семейство'
В1e hellen Sulcn sich üBe-worfer
Двама-о се Сkaрaвa.
ÜBi—wcsin п cвеъвуъшeетвo, нечо¬
вешко Oиззъeоeмшo) същество-
äBe1wieelnum-.y. Tb Оог-У. преобла¬
давам; шaдоeлсвaм, натежавам'
Bei den Arbeiiilnicg - die Flauer
Сред (езроботкитб eе;oблaдoвaг
мените'
In mir äBl1w0ee1 Bud GcnUhi dcn Un-
xuTulelcmHell У мен преобладава етз-
етаo и- недоволство,
üB/nwOs/sglI oäj eеeк(п—оoаoш.
по-голям;
DOe ~п MsHnlsit Ber Br’^i^J^l^i^^ugj
Преобладаващ--- част от соселе-
сието-
ihHuwfea/nlj oäv ир-диeшт, главно;
Es sind ~ Fruuen, die von diesen Rr-
form ictmoffcr werden Засегнатите от
реформата са глмвно мени,
überwindBar okj преодолим,
übiiw|nleg umo.y. Tb ОО-У, eеeкок-
пса—e, пеeаъоeкпи—e. надвивам;
побеедовме (противник)' епеaвсм
се с нещо' sich - преодолявам сп,
кoлмпмм си д— иoпрaвс eпшт;
Eine guoßc EnUl/mning ~ Пеeкдкпс-
вае, епрaвсм се с голямо е—ое'кс-
ши-;
Sein/ An/ul - Прeзъомoгвмм стро-
хо си;
Dcn K—ebs - wollen Опитвам се до
сп eеeбoрс с рака, да победя рака;
Er üBciwidl sicH. iS- eu Seiien Той
СИ—наложи да . й икeкпe;.
Ü1/iw|rdnmd f O-Pl- 1 ирeкдклсвм-
ше (на -р'окке-и)' 2- 'силип; вът¬
решно бОр5а’
Es kostet mir ^cl ~, Bos iu Unn Тряб¬
ва до си е—ложа да кмпрoвс тово.
е'рyв- еи големи усилия до капра-
зя това.
ä1e1wigic1g лУ. Tb 000,', онeyиoe.
презим^^ам, прео-рвом оимo'o; оо, У.
ке'—аяe, есвемксв—м eрeо озea'o
(рас'.;^ о-л-шчтци. плодове); за¬
зимявам.
Üi/nwinu/rnn/ f-.PL nр-оим'иoe-,
зи-ув-се.
üb/mwölKcr, cich m У. hD geh оoтблo-
чмаа сз,
übcnwüeHcng sw.y, ТС Оо.У. зоглу-
шавам, оaдтщoзae, обрастем, Обу-
реши);
Vom UnCniui UbcrwieSen Обрасъл
с бур-н.
Üi^^w^rf m. Üteiwii-/' Е шoмe'ka,
наметало Об-з рпнoзн)' 2, Tp хвър¬
ляне иaо—д през moa— (в борбата).
Überzon| J о.р1, 1- иоaъeеeдиo го¬
лям брой, мeoоишеmвo. болшинство'
2, числзео eoдeoшиe; еиcлeeo пре-
UBareoiter
GAMDOFF
възходс-зо;
In de ~ ucim Представлява; —но-
оишcтзo. прeвъзвoмоae по брой'
Efrc ~ von ZuueUau/mr Огромен
брой зрители-
Uicizibi/n тw,'o Tb Тп. И шадпла-
шoe’ заплаща, прекод-ио висока
С'—--
ubsr-zISicn sw.'. TD Ге.У. преброя-
вом още веднъж за провери--
äbeuхä!lig adj излишен. е птипе-'
В0l -cr Exemplare werken um imtc*
nessenten verleihe Излищниae екзем-
плсри ще се раздадот но жел—пщите.
äBerz|icHnln мИ Tb ii.V. 1. изоб¬
разявам прттecкиo Огерой е ромон).
пресилва; някои черти' h Wiotscb
надхвърляе, прпзишаиом Остойлост
ша_ okеия и др.). ~
Ü1/re/iu J C.pL Tdiwek - ЬЪег-
stiiien-
ÜlB;inzeitIiöi oäj валиден за вонеoи
времено, к5шкaмондee; кбшкеo~
елшии'
Ein Wenk von -cm Bedcutumi Про¬
изведение. валидно за всички врп-
е-еа.
üBcrxcujem м К TB I-, У, убеждавае
(jelm. vom ilw. (Dot) някого е eпшк);
ule! ~ убеждава; с-'
Jnin. von dir NolweNki/KeiU eOgeu
Sachs - Убеждавам някого е ш-о5-
вoдимтеa'0 от e-шт'
Io! bim niciU MaivoN) äBlmzlUät lass.--
Не съм убедеи, ел.'.'
Sieb pr—sörilci von ctw. (DoO) ~ Лич-
ло се убеждава;. 'в-рязае в нещо-
üBauicuiend oäj убедителен'
Eign -е Version Убедително версия.
äilullu/i odj убеден;
- sein Убедеи съм;
Ein ~сп Demokrat Убеден. после-
довааплпш длмоорот;
Vom sic! (ccibsl) ~ ucim Твърд; са-
мтyгипрeш епe'
Ülc-z^^imd o-PL 'бпмдпиип;
В/u ~ sein, lass.'. Уверен съе, убе¬
ден епe, еП'..;
G//in ueine ~ Uamielm Действам
против '6-жд-ни-то си;
Zur - gliimgen. коемет С—игое.
идв—е до убеждението’
Eiw, (Akk) aus liggeriu) ~ Tur Про-
зс^Iнeшo по Oзпте-щшo) 'бзед-ии--
Ühcrzeugnräsleia"U J opL сило но
'(емдесието. убедителност, епк-
етбшocт зо 'бзмдов—н-.
^riinupggääter m Juo изв^ши-
тел шо престъпление по р;лигнко-
но, партийно и др. убеждение-
äBeu|l1eHen une.', ТС Оо.У, обличам,
навличам (дрех— н—д др'тa дрпвa)'
überziehen uii-V TB io,', 1, икkрз-
вае (торто с гпaотеo' мебели с лоо
и др-)' 2. оacтилaм. еeeшсe бпльо иа
легло; к(пзеoe мебели (с кола,
плот)' 3, прekoлсвoм. преувелича-
вме (с критика и др-); 4. надхвър¬
ля, Осеетк— е б—нкото); 5, прпзишм-
вам ли—ито ог зрпеп' sicH- - и—o6л—-
чаем сз'
Eina Tont/ eil ZucKereusD ~ Пок¬
ривам торто със захарна тпoоyрo'
Sein Konio um 200 DM - Изтегляе
100 марои повече от количнит- в
сметкоаа -и'
В0l RikezeiU um 10 MomutiN - Над-
зишазае е 10 минути даденото еи
за говорене врпе-;
Eimc übeueoaene RiiKiton Преуве¬
личено, пресилено рeoкеин;
В/u HieMci übs-ioa sici eit Wol-
Keg Небето се покри c облаци-
Üterücfeu m. - 1 пм]рд-ою. леко
мъжко палто' l, inj презерватив.
Üiiizi|HuNgsKr/ki1 m WöntscT дис-
иoоиmивeш кр-дит.
üBcuzpien odf преувелич-ш. прпоо-
еерпи, интензивен'
~п ErworUungiN Преномпрео голе¬
ми теoкзoeиH'
überzühbUei odj иоеoдeи поради ее-
ирaвилиo отгл-жд-сз (растение, жи¬
вотно).
äBlпzucKenN м У. ТС Оо. У, итрповoe,
иocиnвae със захар' покривам със
зoвaешo глазура' зaвapкевoм Впло-
доеб)'
umg Jmie. eiNi bilieue Pille ~ Сеех-
чова, пред някого горчивата исти¬
на, подсложд—е eскoe' гoренвня
вoи. ..
Ü1cring m. ÜbBi2ügB 2 по^итие.
тънък плост. слой (от сребро, щo-
колад и др.); 2, оалЪф (з^ ме(ели)'
Eim ~ aus Lock Лаково покрити-'
Ein - aui ZucKer/uss Захарно гла¬
зура-
gBlic! aäf oбиеo-e. обикновен, о(-
штирипт'
816
Вil ~е Verspätumj Обичайното оa-
kПУШПШHП'
Wir t-eier uns Win ~ on irr Busboi-
Ueii/Ile Щп се срещнем, оокто виш--
ги. иа автобусната спирка'
Es isi ulleeeiin ~, dass.-. Общопри¬
ето п да..-
Üblicherweise oäv какао з oбиеaй-
ио. по общоприетия шoеиш.
JJ-Boot п - UnUenscebooi'
U-Bmot-Bcs^umg’ -kииoм шо под-
зтдeнцa.
Ц-Booit-Krie/ т срал-ни- между
пoдaoдииеи.
üB—I/ odj останал'
Wir НоВсп nioSls mehr - Нищо ип
ли п оса-шало'
AUcs Cbrigi besp—ccHin wir morgen
Всичко останало ще обсъдим утре;
Huci du eins Zigarette lür elci
Можеш ли дм ми додпш цигара?'
In Сь—0/еп Впрочем'
Eiw. (Akk) Tüm jmlr. ~ haien Храня
симпатии гъм искoпт. о'^-, ня¬
кого. някой ми п симпатичен'
NiChlc fün MusOK - -Hohem Не сп иш-
тбрбсузом от еузико.
äbriaIBehaltam üBulj inhalier umr-y,
Tb ог.И, оaпмовae, задържам. ке'м-
вям си и-щю;
Bet dem Panty /csTcrn babcr Wl- 2
FioscHen Sekl übutg b/Hilien О- пар¬
тито зезрa си зoпoоихм- две (угил-
ни шо-понсно-
£bri/|bIetBeN UBneBiclBcn umr-y. sm
itr-У. остова Oиопнщeo. в повече)'
Es soml mir rur eim paar MurC üb-lj
eebiilbiN Остоках— ми сомо някол¬
ко -орни'
Es bleiBl nür nOcHUs I1nIlnesГweitlu)
UBul/ lis.,, Не ми оставо нищо дру¬
го осзеш,,', eсмae друг избор ос-
ИЗН.,--
ÜbuO/ens panllket впрочем, всъщ¬
ност'
Вos Buch war ~ gut Книгата всъщ¬
ност беше вy5-зa'
Во Komm поп sagen,,., Впрочем
еожп да се о—жз...
ÜBriglluscen äBnie lassem uer. У, bb
io, У, ocтaзсм Млякому нещо зо яде¬
не и др-);
Lass nin niw. von der Toule üi—lgl
Остави -и малко от тортот—!'
Ehw. iässl moci viel/$ehr zu wünscHem
817
DEUTTiCWMUGAAl&Cil/ö WÖPTEPöUCH
Ulins
Ubnij По даден въпрос и,- още
много да сп мело-'
Eiw. lässt nicht im wünioHem üBmog
Нещо - ирeкрacшo, идеално.
ÜB^l^]jy -Bl1 ^р-МН-СИ-'2 опит.
сръчност, к'игрaккеa' 3, yиеaжee-
ние, оoдaчa (в 'еилншe)' семинар¬
но 'пражеешиз, змеятие; 4. Tp уп¬
ражнение. тренировка; 5. МП тепшиe;
Etw. rulord/Г viel ~ Нещо ионуkвa
много yпрaмш-инн'
Jnin. Г/Sil es an Iden) ~ Липсва му
опитност. сръчност'
Aus d/n ~ Kommim Зo-тбвaм кази¬
но. ип съе зъз форма'
Kilni - bii/n Нямае практико
Оопит);
- 7 oul S, 21 Уирoлн-ин- 7, но 21 стр.;
Eime - ом RecK Упражнение но ви-
силкаа; шо лост;
Mit Zu einen ~ ousuüekeg Излизаме
шо тезшиз'
~ тосПе Bem Meücter Опитът, тп~
РОесението създааа майстора-
Üinneciuf/oii ’ зoдaеo зо 'п^м-
лени-,
ÜBnmjiBicH п с6ореик с '^-мне¬
ния.
ÜBumasiing т учебец полет-
UBunec/ChCnai п - Übum/sp|oii'
ÜBunigiHuIber oäv с цел yирoмшязo~
нед за yирoжнпшнП'
UbnneimuNOiion ’ Mil те;бeн 'ое-
l-еип-cи, плацпогроки.
Übungsplo1x т 1МП уч-(;и плоц.
полигон' h, игрище за тренировки.
ÜBnnessieSi гBвспеoc ко трeшнркз-
ко. yирoeшявoшл'
Eiw. isi Bm/ine) ~ Нещо п (само)
въпрос на опит, шо опитност,
ÜBuNjsicH1/ßsm п Mo) '—'са
УЬип|15Шек п Mus етюд. 'ирaжиe-
шие-
yBimjiewccK т упрамииаплиа цел'
Zn ~зп За 'прaжшпшис. с цел уп¬
ражняваше.
y-Elsem п Tech U-o6еoоиo eпляот.
желязо с U~кбрoзпш ирoфил.
Ulcr п, - бряг;
Ein sliOhci ~ Стръмен бряпу
Elm bifeshlgUei ~ Укрепен (рст;
Das sicHerc ~ r—ueicien Стъпио; шо
сигурен брят;
Zu псисд Към сови (р-гове.
хъ; нови цели;
Вcu Fluss inlii Ubru dis - Рекат— из-
лиоa от бреговете си;
Am - egilong Покрай брега’
umg Vom anlcren - scim Хомосек¬
суалист съм.
УferBösöHugJ ’ хеoеaмл—ци, край¬
брежно рoе'иaeлккcт.
üic-iou adj бпзкраеи, иecoкшчoee,
бeобрпeee'
Ehw. TUbul Ins Ufirlosi Нещо изли-
оa от рaоyмшиae прoшнцн. нещо ня¬
ма край-
Уfeup—neegoae ’ крайбрежна oлeс
(зо рoзвoдkн).
uTl Oeter уф!, - о^х^! Опри голямо -'си-
лие. н—пр-м-си-)'
Ufo. ÜFO [u:1o] п Abk für идВеСадд-
Uss FiugoBjeKT неидентифициран ле¬
тящ обект МНЛО).
Ulolen/j/J/ о.Р1. тфтлтгис (сауна за
НЛО)-
U-förmig oäj с формата са “U”,
У~o(рaзпи.
ui! imteni твl; твl, у-у! Опри тплмв—,
отвращение и др-).
U-Hafi ’ kurz jüö Уgicru1eS1gJ~
lUiTi,
Uhr /, -ei еocтвинk;
Elma wasserdlcHTs — Водонепропус¬
клив. водоустойчив еocкaшзк;
ВOl * дсНТ/ВесОВи sleHen Часовникът
върви/спира’
Die - geil yoгГnuoHГ/enou Часовни¬
кът избързаа/изостава./върви тoешт;
Die ~ опГхОеНсд Новивае еoекв~
нико;
Aii/noo! meinem - isi cs für' По моя
еocтвeнк п пет еoco;
Wtiviel - isi es? Колко - еoепm?'
Um ocbi - В oеeм еoеo'
umg Rund um Ile - Денонощно, ден
и НОЩ'
Eimc iNn/re - bahan Иеме вътре¬
шен еocтзшнк;
geb Jmls- ~ isi oBeeloufin Опреде¬
леното ире—е но eннтпт нзmиеo, ня¬
кой ще умре.
US-amniond л зприезо зо ръчен
часовиик.
UU-сг mlnut-ic ’ еacoзeизaрcзa
пркмнщлeeoет-
ynuegpouoBoxon п Phys порадокс ло
зр-мето-
^-/110110 п радио с чoутвинo.
УHrfcaer ’ ирyжишa на еocкзшиK'
ynr/loi п стъкло шо чocтвиин.
UU-Irlte ’ лосец (но еocтвшик).
Uh-macher т часовникар-
Uhrwerk п часовников eeв-шизпe'
^-11*//- т еacквeизoвa утрeлк-'
Uh-zcf/cmsenN т посока иа еacoв~
синов-та стрелна;
Etw. (Akk) im ~ arcieg Завърг—е
нещо по посока еа часовниковото
стрелка.
Ünnxcie ’ тoект зреее.
Uhrzi*:
При посочване на точно вре¬
ме в немски език трябва да се
знаят две особености:
1. съществуват различия меж¬
ду официалния и разговорния на¬
чин за съобщаване на точния час.
срв- i-30 : zwei Ubr ireißi/ - umg
Halb drei' 1^.^0: 1—ciiiHn Ubr zehn
- umg zehn nooH /ins' 3.50: l—ri Ubr
Tümizij - umg ieHn vor yieu•;
i, съществуват регионални раз¬
личия в рамките на разговорния
стил. напр. 9,15 е Viertel mach neun.
но в Южна Германия. Австрия и
Швейцария се посочва като vierhil
хсНп' 9,45 се съобщава като Vier¬
tri vor zeHn, но в Южна Герма¬
ния, Австрия и Швейцария е Imni
viertel zeim.
щ! Oeteef ой! Iнош;шoдo).
UKuajns ’ oJPl, Украйна,
UCnald/m m. - yнрoиeпе'
УkInannnmlgГ -пеп уораишо—.
ukruiniscH odj украински, от Ук¬
райна,
UKW-Amtenne [infau'vvCU' оштпшо за
yлгр-ксcи вълни, УКВ-оштешо.
UKW-EmpiTinjer т радиоприем¬
ник на 'лгрakпеи вълни-
UKW-SegBeu т радиопредавател
шо ул-ракъси вълни-
Uie т O.PL щ-гa, смехория, еойтоп;
Einen - поеНеп Правя си шега-
yruгн, -s Zaoi бухал.
UiKen nF. TD О-г-У, umg шегувам
се, -айт—м се,
йИе/—11/ -еп umg лудория, смехо¬
рия. майтап.
jllkig odj umg сеешпе.
UlKui п. Ulzera Meä сзвa'
52,
Ulne
GACEROJ0
818
Ulenen/ -eBol брсcт.
ultimativ oäj ултимативен'
Ein/ -c Fnidiiir/ Ул-иеотиисо
искоее.
Ulilnilun i. Ullömoiee 'птиeaт'м;
Jelm, cin ~ sUciien Пке'aвяe ея-
ко—' ултиматум;
Das ~ läuft ab Срокът са ултим—-
тума изтича,
UlTimo m, -5 Woo-sch 'лтиео, пос¬
леден дпи от месец—, 'рзмeеeеип'o
или пoдишo'a;
Eiw, (Akk) Bis ~ iciuHIen Змnлaшмм
нещо до eoеJ;eдeия дек от мecпеo.
Уeiimo//DChäru п Wörlтcl сделка. чи¬
сто изeълшeeиe п е последния ден
от месеца-
Уe1rok11zwelee J ACk UKW 'ларо-
къси вълни (УКВ),
Ult-iIlgCi J крайна лезица. ултра-
лeвзеa-
Ultramarin п о,Р1. 'птрaмaеиe'
NB:
ultra- словообразувателен еле¬
мент в немския език за обозна¬
чаване на свръхинтензивност на
дадено качество, срв, uiUiaeoIcnn-
uliniriauOnlliu oäj 'Л-еам—рнeк~
восис Bцвнa).
iilrumolcid okj yптемeкдeеeи.
еврсвмoдeепш.
^(101/01:/ J крайна дecшиеa, ул-
арод^ес^кицо.
iiiiiioi odj инфрачервен,
UlU-iscnuII m OoPL- Plys ултразвук.
UeUroioSuiei/SinBeuNj J Med улт¬
развукова тeрaпиC'
UltniscSoieBiei n yлге—оaтkкв—
снимка.
yeinuseHuIlJerCi n TecT ултразвуков
уред,
Уetnoscha1IppliПlпng’ TecT 'лтеaов'~
ново д-фeктoезoпня.
UhtuaieSall^i^i^l^T^iu^s^i^i^i^i^g^g/ ултразву¬
ково изследване,
У1inoicHo1Iж/1e/N eue PL ултразву¬
кови BПЛШИ'
miin1e1oleii odj Plys 'птрaвиoлeaoa'
~e Stuahi/r Ултравиолетови лъчи,
unj peäp (Akk) 1. около (място);
i, в; около, по, към (]^]^<^^е); 3. за,
оoрaди Iпрнеишo)•; 4, след Ieoеоeдo-
аателшос-); 5, с (мярка); 6. за Оцеша,
еaтЯшoет)'
~ Ben Tiieb sützer Седя около мо-
еo'a'
~ 11/ Ecke Biejrg Зовивое крой
ъгъла;
~ ctw, (Akk) geien Обиколя; око¬
ло шeшт';
Sieh (Dot) einen Sehoi - Bin Hali
iinken Слогам си шал шо врата;
~ 10 UUn В десет часа;
~ düesc Zeit По тово време;
~ NruJaSu (Hemum) Около Впо, към)
Ново година'
~ HilTe ВОТТеп Моля за иoeoш;
Schule - das Geld! Жалко зо порите!’
Siumic - SUunle Час след е-c;
- einen Kopf |uößrr inlm По-висок
c едно гл-ва;
~ nlelti in Bcr Will За нищо иа
света;
Ehw. -100 MinC haben köngen Mo¬
ni д— кyин, до получа нещо за 100
марои;
В/m UnUemsdH1c1 ом PreOs Ost - 3 Eino
Разликото в ценото п с три евро;
~ 10 Minuerg zu upät коммеп За¬
къснявам е десет минути;
Auge ~ Aiga. Zibn ~ Zahn Око за
око. зъб за зъб'
-jedem Prcii Но всяка еeшa;
~ cin Haar Почти, ласмалко,
umx oäv 1. около. ирн5лиоитллшт;
2, cеи>p-шн;o е, иг^^^ек^о с;
Es sina ~ iir 500 Personen lu При-
съствот около 500 души;
Die Stunke ict - Часът свърши'
Вic Zeit oul - Времето нзтeеe.
um. krej 1. eu--, зо да; 1, ~ sm +
Komparativ толкова ит;
En Kam. um iSr iu hriOnn Той дой¬
де. за да й помогне'
En war dumm /етие. ~ io eimin Feh-
lir zu machen Беше дкетoтпешк глу¬
пав. за д— иaпе-ви аакава грeщкa;
En wir хи киопк, ~ iu irBelirn Беше
твърд; болен, зо да роботи'
Jc /Н/п. - in BeDie— Колкото пт-cкo~
ро, толзово по-до(ре.
um< M: ~ eмIS'Гe1W' (Gen) willen за¬
роди, оa;
- Götl/1 willen! Зо Бога!'
- Bin WaS-H/il willen Заради исти-
еота-
umjaeeerii sw.V. Tb lo,V, ирeкеoв-м,
ора отново,
üMialnessier/n swoy. hb ti,V преод-
рeенеoe-
NB:
um- силнопродуктивна делима
представка в немския език за об¬
разуване на глаголи със значения:
1. преместване, срв. umilcleim.
UMpTionicn'
2. повторение на действие с цел
промяна, срв- uebcrcnm/m. unsie-
itam;
3. промяна на положение, със¬
тояние, срв, inemücKsn. unlmc-
сНеп.
um- слабопродуктивна недели¬
ма представка в немския език за
образуване на глаголи със значе¬
ние 'движение в кръг, описване
на дъга', срв, unloHren, iMgeiem-
um|anlcnr sw.V. TD ii.V. промесяе,
изееляе' преправя; Oдрeвo)-
Umändecung|, -еп пр-р-бо-Ka' пре¬
правяше-
üM(auiriter sw-V, ТС оо.И. eеeеa~
богвам Вдроем и др,); прeпеoзсм
(дреха)-
Умorbe01ugg ’ -еп преработка.
umarmen м.У. hD Го.', прегръща—'
JmBi- хС—теОсН ~ Пеeгрпшaм eнкк-
го нежно;
Wir иеоимТеп uns Низ се прегър-
нохме.
Умarn1ng ’ -еп 1, прeгеъшмшe'
2. ирeтръдкa;
Sieh aui Jmis- ~ lösen Ио-еъпвaм
се от прегръдката ео шнкoГО'
Umbau т. -tei 1. Arch иеe'C'ркй-
етвo, р;кoие'р'кеня; ремонт (но
егрoдм) (auch üCT-ö-y l, ремонтира¬
на, еekкeе'ртие—иa, преустроено
епрaдa■' 3. прeдиaзea обиижка Воно-
ло ремонтирано сграда)'
Etw, ist im ~ big—üTlem Нещо п е про¬
цес на преустройство'
Вer ~ dec Muicuns Рeккшcтрyкеи-
ято но музея-
UMibouen sw,'. hb -е.'. преустрой¬
вам' рeoрпoшизирaм'
Elms Mühl/ On 1*11/11 einen Gasl-
ilClle - Преустройвам м;лизеo и
рec'теaш';
Die Verwaltung - Извършвам ре-
819
DEUTSCH-lCULCARtSCHES WÖRTERBUCH
oегoeиоaеия и 'прoзл;eнптo, в мд-
eзизcтрaезстa.
ипВат/п sw-У. Tb on.', оoегексвoм
(около нещо), огр—лдом (с eке'-
екИkи).
mn |beiiemmcn umo.y, Tb о-,У, преи-
м-нув-е;
Elms Sirußc ~ Преименувам улица-
U^^t^i^n^i^ii^ll/, -em eрпимeeyзoиe'
Umber m o-Pl, умбра Iтсмeкkaфсв
евя-; боя).
un|icueH—eibiN une-У. Tb io.', Math
oииевae (окръжност около много-
спспшик);
Eir unbeucHrIrbenrr Krcls Описа¬
но окръжност-
jim|beseiieN ллИ TD 0о.У, прероз-
nеeдeлсм роли (е театър. опера)-
UM|iesinn/N. sici uet-y, TD проме¬
ням мнекието си, премислям ко¬
сово.
ue| Bestellen sw-V. ТС-о-И, 1. проме¬
ням поръчка’ 2, променя; еяс-ото
или чмс- ео срещат—,
im|1ctteiijw-K. ICio. И, eрeмeетвaм
оеyтaдe'
Eüren KramC/i ~ Премес-вам бо¬
лен на друго легло;
Eirem Fluß ~ Премес-вом руслото
еа р-но,
um|bie/en unr,',- Tb Ог,У, пеeгсвoм,
ктсaaм. извиаам Отпл и др-)' sn ООо.У-
завивое. правя завой'
NocH llmCs ~ Завивам наляво,
ип|В*11/п ssw,'. Tb --.У, променям,
eеeoбеaотвoe; eеeтcтекйaoe (по
форма или състав);
Dia Regierugg - Иовърщвмм про¬
мени е праии-елс-вото. правя ре¬
монт шо кабинета-
Umbildung -пл преустройство.
еeoегaкизaеня.
шт|В1п1|т unr, У, Tb оо. У, 1. връзе—е,
слотам (вратовръзк; забрадка, шал)'
препаса;, Bпеecтнпкo)' h, ирeпкд~
aъровaм книг—-
umhinden umr-y, ТС о-.У, евпровae.
обвивам, з—пръшaм е нещо,
]]M|Bicti1eng sw,'. Tb го.У. прелист¬
вам, обръща; страница-
um|blicKig, sicH sw-V Tb оглеждам
сп, гледам наоколо,
Umbro ’ o-Pl, умбра (тъмнокафява
боя. езя')'
UnBroIglus п стъкло зо слънчеви
oеилa.
Ue|hrceien unr. У. TD оо, У. 1. прекър-
щвoe Вдърво); еъбoесм; h. обръ¬
щам, nеeкеaвaм Вшива); 3. прeпъaae
Iвaрaис)'
Umbrüchen umo,V, ТС tr.', Typ стро-
ниром; оформям е'рaшиен, щпaлтH'
Um|bm1n/in-umr,' TD Го.И, 'бивам.
пттy6зoм' Dich - самоубивам се'
Jman, auf hesiiollsdic W/Ose ~ Уби¬
вам шсkoпo № особено е-сток аа-
енш'
Nicht umiuiringeN sein Издържам
шо шатоа—рваее, ш—иеeжeшнe;
umg Das- i-ingi mlel nocH um! Това
щп ме довърши!
УeirucH т 1, прелом, оброт, ^^е-
yетеoйcтвo' 2, Тур веъовaиe еа стра¬
ници' 3- Loekw разораван; на це-
лиша'
Die Gesellschaft befinleU cfcb im -
Обществото з в процес са ирeвoд,
иа преустройство;
TrcngiseHer ~ Гeхшиепcoм револю¬
ция. mпхинчeуки преобразувания-
ие|1исПгд sw,'. Tb О-.У. 1- проме¬
ням резервация' прeо-вeрсвaм, сее-
eсe дата (са билет при пътуване);
1, WOeisch прехвърлям, превеждам
Ос',-).
UmbusChiml 1. cмсea шо резерва¬
ция сееияше дато ео билет и др.;
2. Woriscb прехвърляне шо отea.
in|daiücr/m sw.'. TBо-.У, 1. проме¬
ня; за друго дата; 1. пекeeшсe дм-
гото Вно писмо),
mim|kcrkem uer.'. ТС о-.У. променя;
eoениa си на мислене. променяе
'бeмдeиистo, впотлeднтe си’
Sein LeBen iniuaenKin versiehem
Опитвам се до преосмисля мизо-
та ои-
UmBsme(sNjs)pnoecß Umdeme-
Iuggs)piozess т пртеec иа мзелoв-
ио преориентиране, процес шо eеo-
мяша е мисленето, е мирoплeдo.
mm|IeuUen sw,'. Tb ог.', тслk'в-e
по нов качиш, прeocмиcлсe.
tnildispogürurg sw,V. Tb Ir.', ре1ша-
аам, плониром по друг лочил-
ueBr/ggrg sw.', hb ir.V. к-о5ино-
лсe. 'соeс се (около eяkoпк или
нещо)'
Вos G/BCudi ~ Гълnс се около
сградото,
UmTaH-ug/
mm Idrchen swy- TD Io,' въетс, о(-
есшoe (в к6еa'шa посока); sici - об¬
ръща; се Imici eeIe-’'cTж- (Вао) след
шскoпo, нещо)' se iii. У. umg връщам
сп. 'ръпвoм обратно;
D/m Sehiüssci Ом Sobiosi ~ Превър¬
та, ключа в 5еaв—'a;
umg Jmlm. dcn Huis - Извиаам ня¬
кому врааа;
Sich nioS Jcdcm gehören Frau ~ Об¬
ръщам се след всяка в'(aвa жено;
umg Jclr MurK’jrIrg Pl/rni/ zwei¬
mal ~ Oeüssen) Броя всяко егк'иш-
оа; трябва до съм пeеaeлив;
umg M/im Vatrr wümlr cOol rocb im
Groi — wenn--. Баща ми 6и се к(се-
смл е гробм, -но--,
Undr-Ciusnl -те 1. оoзсртaш;, пре¬
въртане, обръщаше' 2. въртене, обо¬
рот'
Eine noIieГvnIIl - euebcn Провя to-
лoвишГеслo завъртане;
400 -cr pro Midiir 400 оборота и
мие'та-
UMBrinungsoeHse ’ ос иа въртене,
рктaенкшкa ос.
UeB-inuggujisenw1gB1gkeii ’ о,Р1.
скорост еа въртене (зм единица
време).
УмBn|HugJuzuiI/о-Р), (рой на обо¬
ротите (за пднeиеa врем;).
Umarmol т литографски офсетов
oтппемгпк-
Умaruekpop1e- п копирно хaртис,
umBüsisng, sieh sw.y, ТС geh по-
мрмчшсвo (шб6е' лице, нос-ро-низ),
ип/ОпагВ/г odv един около дру^;
здии зо друг' едно през друго;
Sie kümMerg Dich ~ Те се грилат
здии зо друг-
um|erzOeiim un-.У, Tb ho.'. прeвпо-
eитaвaм.
Уelre0en1g/ / пр;впопи-aeн;'
ue| TuS-cn ume,' hb оо.', събарям,
обръщам (пътна тмбело с кола и
др-)' sm ili-V. оao5иkaлсм с превоз¬
но орeдc'вo, еиеавае обиколен
ппт-
unfiS—en unr.y, TD ir,'. обикаля;.
заобикалям с превозно средство;
Eini Großciait - Зoo5нкoпсм с ко¬
лата голям град-
Уn"iUhrung_f. -еп 1. OoPio оaoбикoля-
из Ос преиозко cеeдетвк)' 2, sütJ,
öтlern обиколен път,
Unfall
GAC^EQC^FF
820
Unfall m, Umfalöe umg. pejoe (жие-
з—пко) к'мя'aшe ог cтoиoвншe, ирп-
боядисааеп (е пoлнтиеecoи aуипкa).
Um|"iiirm unr.y. se Ooi-У. 1. подам,
когурвое сп; 2, припадам; 3, umg
pefre иркмeшям неочаквано стано-
зишeтo си. отмятом се, отстъпва—’
Dia Vaca ict UMjeOiilcm Вазат— се
преобърна, падшо;
Toi - Подам мъртъв;
Zun Umfallen eüie sein Уморен
съм до смърт;
umg Sic Osi "ost UMgefliiln vor AmjD
Тя едво не припадно от стр—х’
umg Di AnecKlugle Tiit ши uml tagie
cin GeitänanOs oh Обвиняемият от¬
стъпи и к—прови самопризнание-
Umfang т о.Р1, 1. обхват. обикол¬
и-’ 2. об;—’ размер. тoлпeин-'
Math Dan - lim/s K-rfses Ве-есПпет
Изчислявам дължилота шо oкрпл~
штеa;
Dir - les BcgriTls Обемът шо иoия-
тиеао;
Dcm - les ScHodenD Рaоeпрст шо ще¬
тите'
Der - einer SOr/slimne Ди-naитнът
иа тлoеo;
Eim Problem im sclriM vollen - cn-
kinnen Виждам проблема еялoеaшo.
umTlngen umo-У- TD ir,'. geb 1. об¬
хващам. обгръщам' i, пр■eгрпшaм.
uefonjmiOc! aäf обемист, об^рзн.
обхватен' голям' широк'
Ein -am Bcrichl Обширен доклад'
-е ImycstiUioNln Голпеи, зш-чител-
ши ншзeетнции.
üM|T0uhsn м-И Tb -о,'. прeбкядие-
BOM-
имОасееп е. У, Tb ho, У. 1- o(вв—шaм,
зкпюеaae, cпдпрлaм' 2, обхващам.
обгръщам с рпеп' прeтепшaм' 3. —-
р-лд-М' 4, Обхождам. o6зрпжoвaм
Oиeиристпл);
Duc Buci umfasst 200 Seiien Кли-
пoтa o'ввaшo. cпдъелa 100 егеa-
шнеи;
Jmls, HoNageiinKi - Хващам, ул—-
вя; някого зо китките.
uMTOssenl odj обширен. обстоен;
иочпрe-тплeш. nплeи'
-е KegnUnisse Широки пoзшoшин'
~е Maßmihn/r Широки. исеоб-
виoтeн мерки;
Ein -cs Gcstemlnis altejeN Правя
пълни иризиoeня.
UnTaDiig/iMamcn J огрОден оид,
стзнм' дувар.
Umiell п обкръжение. среда;
Вos soiloli ~ CÜNCS Verbrechens Со-
еиaлкoao обкръмениз но пеecтпn-
НИН-
inflioiUim um-V. Tb li-V, оплитам
Iщищe, дамодлашо).
oimi|flicg/g uniVO se 0оо,У, 1, заоби¬
калям при лптееп Oeепnстcтвиe). ле¬
тя с о-нлоизние; 2. umg подо, полита
(возо и др-).
iMiltcjam umr.', ТС ог,', 0^—. ле¬
тя, обикалям около нещо;
Dcm Emdbuil - О5икалям земното
кълбо'
MicCcm - das Liobt Комарите кръ¬
жат около сел-линото-
йм|Гогmen sw,'. ТС Го.'. 1, иркee~
ся; формата на eeшo. ирпoбрaзy~
вае, видкззмeисe; 2 трaкефoеми~
ром;
Ein GcdichT ~ Пр-робо—вае, про-
еелям формата на cmивomзoрпшнп'
Gleiehsirom eu WccUssluU-ом ~
Трансформирам прав тон е промен¬
лив ТОН'
Einen Soil vom AKtiv ins PosD0e -
Трансформирам изречение от дея¬
телен е страдотелек оoпкП'
Umformer м, - TecT прeoбрoо'вo~
тел. тр—eефкрeoткр.
üM|rornui0i-eN тw-У- hb Or,V. ирe-
формулирае. формулирам отково
m друг лочиш-
Umformung/. -пя 1, aидoномпшп~
шил. ирпрaбoтo-; h. Tecb ирeo6рaзy-
ванл; трансформиране. теaeефop-
eaеиЯ'
Уefm1/l J -п дoииmз-шз, -снета’
- zu ilw, (Bat)jtuBer ntw. (Akk) ei-
cham, veranstalter Прозя ошкета зо
нещо'
Die - ist nloHl u/präscnUatfv gcmua
Аскетат— не п дoетoтпчит предсто-
жители—'
Die - lut i—giBcm, doss,-' Акозг-т-
иккaизo.' ез-l'
^10-1/11-/cBnüd п рeоyлтaт от ош-
кетО'
ymlOrojem м, У, ТС ОГо, У. рaиnитзae,
анкетирам. правя анкета-
иеГ-осВет sw,'. Tb tr,V, geT огрое-
д—е, зогролдае Omit ctw, (Dot) с
лещо),
UMfricdung /. -an 1. o-Pl. зограл-
даие. кпеaмдoи;' 1- огродо Взид.
отeиa)-
mm|"0iiinm sw.', ТС t-.V, ирecипвaм,
ирплзвмм'
Zucker uns Ben TUT/ im nin Glas ~
Пресипвам зохор от плик в буркош-
—T|fuNKi1ogie-en sw.', Tb Оо,', пре-
образувом нещо. смесяе функция-
то ко иeшт'
Dis alte FaBmlKhalir in iin/n Spmrl-
1011/21 eimeM Spomisiol ~ Превръщам
старото фабрично холе е спортна
зола,
Уmgune т O.PL, 1. врпоka, контакт,
общуване (еОТ eмkIm.Г/UЖ' (Dal) с ня¬
кого. ипшo); 2, борозпшп. оoинeoeнл'
3. компасия, сред— за к'шyвaшe'
4, Atch галерия, колонада; 5. про¬
цесия;
GuU/N/seSi/eSTid ~ Uab/r Имам
дo5еиГлкщи другари Одобра/лошо
ккмиaшия);
Mil jedn- ~ pfhe/in Поддържам!
връзки с някого. общува; с някого'
Jel. Ist Keim - für licH Някой ип п
иoдхoдншa компания зо тебе'
~ not Wörl/rBücherr НоВсп Бора¬
вя. работя с речници-
UMgängeooH adf кбшитeлeи, друме-
любен, ттоивеиз'
Ein -cm Mcnie! Оба^И'eлee чозпо'
Ein -an CSurOKUcm Лек вaзakтeр'
UMgägjllehCi^i^lT J o-Pl. общи-ел-
итет, оолаоканост,
Уn/1Ngsrorмln eue PL държание,
обноски, маниери, лочил е— Общу¬
ване-
УmgugJiipr1cSc J Lieg говорим,
разговорен пииO'
umgangssprachlich odf Lieg розго-
жореи, говорим (поиo. израз. стил).
umgi-дсд sw,'. Tb Ге.У. geh опли¬
та, в мрежата си, oеaрoиaм, илп~
лявом (с чоро си)’
Jndr- eil SciMcIcHeleiem - Опли¬
там. омайе—м някого с лосо-телсте—.
umgaben unr-У. ТС 0о.У. 1, обкръжа¬
вам, обграждам, заоби;—лсe; 2, оa-
грммоoe, ктр—жд-e'
Jndr- mit Lü/Be - О(пе-жоaм ия
ного с обич'
D/n Gurlin eit liner HecKe ~ Ог-
ролдом градината с мие плет;
821
DEUT^T&CH-Q^C^/^i^l^^tlEiT WÖRTEDöUCtf
umhüllen
- scim vom chw- (Dol) Зообиколзе. об-
крпжeш съм от нещо-
Umgebung ’ -те 1, околност. око¬
лия' i. o5oрслaв—ш- среда' околии¬
те, близките'
Eine —сестрПа - Прекрасни окол¬
ности'
Вie UNMittelBare - НоЯ-6лизкото
ОКОЛНОСТ'
Вil v^inraite - Пкошaтмтa сред—;
Sieh an dir laue - g/wohner. inpos-
сеп Свиква; с новата обстановка.
ueiecien um-.У, sm 0Ог,У. 1. общу-
вм—' i. :зашимовам се. боравя, слу¬
жа си, относям сп (е*Т eman,ГciЖ'
(Dol) с някого, с нещо)' жизпя, нося
сп (с мисъл, идея); 3, разпростра-
шнвaм се, нося сп Oeппвa)' 4, бродя
(призрак);
Mil dem ändern cir/rg ~ Отнасям
се строго с дeе—тa'
Mii ctw, (Dot) unii/cHen wisc/m
Умея д— си - слумо. да (оровя с лещо'
Verscbwettderfsch nfl 1cm Geld ~
Прахосвае пари'
Ein GcrUeHl g/it nm Носи се слух,
ume/Heg uer.'. kC ir,', 1 змобиза-
лсм Oпр;иятcmвнe)' 2, ио(спзae, от¬
бягва; (трудности e;eеия'eкет)'
3. зз^оО^И1^^о^л^>^, не —сЪлюддваа- ((на¬
редба, омooш);
Ec lässi sie! rleSl —. Buss du dich
Bet ihm /mUsoHnlli/Di Нямо иои. ще
трябва дм -у се иззиeищ'
Dos Gesetz - Заобиколя; закоиа,
unglHcga odj шпзобоили' oäv влд-
лаг—'
Um cfre ~п Antwort Bütten Моля за
незабавен отговор'
- uniwmriin Отговоря, в;дeoпa,
шез-б-вшо-
Уm||CllugeOoPl 1. о—o6ик—лянп Ока
зокос, о-6р—но и др.). из6япв-шп. от-
(спвoшe (но отговор и др-)' 2, Мй о(-
вoждoиe. обход.
Un/chiHg/ssli-aße J околовръстен
ипm'
Un/ekelir odf обратен, прoтизoик-
лоепш'
Ec war olles geniu Ч Точно обрат-
шото беше.!;
- proporIföNii Обратно пропорци¬
онално.
onig^'^^T^Il^T^nsw.', TDОо.У. пе;к5еa-
оявмe, преустройвам, променям
Oиaрз. витрина и др,)-
UimgjeihOleng| -вп преустроИс-ио,
преобразуване' рпoрг-eиоaциЯ'
üM|gZcßen umn-Vo hb Or-', прпливам,
пресилвам (от един съд е друг)'
Sait im cira Kinn/ ~ Преливам сок
e ka;—,
ue^ijcßcn umi.V, TD Ог.И- обливам(c
вода и др.).
ue|jttem sw,'- Tb Оо.'. огр—мд—м
с решетки, ерпео;
Ein umgitterten Plate Опемдeик
-ясто. оградено площадка-
UMigroBem uni.', TD io.', прeккпo~
вам, рмиккnaвaм Oлeвo, те-дииa).
UMg—cniim sw.', Tb io.', 1. огром-
д—е. зoпр-жд-м; 2, oеeртaвaм '—-
ио, oпрeоeлсм Озадача);
Eina HecKs um/renZ Bin Hol Дво¬
рът е оaтеaдeш с мие плет;
Eim Clou un/renxies AsigaB^njeBlei
Ясно оч-рт-ни о-дaчи, функции.
Умgrügaug/ J промяна е юриди¬
ческата форма ео предприятие.
UMh/iuppi/ren sw. У, bb li, У. 1, ирeп~
р'пиром, пеeе-иnрпдплям' h, Wioiscb
пре^р—оnеeдeлсм в друга тарифно
тр'пo, преторифира—-
Уlmgmppilicп1m|’ а.Р1. прeгртииpa~
не, прeрaопрeдeЛeeиe'
jpmIlu/Кеп, сОс! ж V, Tb umg oтлпж~
дом сп, обръщам сп (козмд)’
umg Du wirst dich noch — Иео да
се чудиш и eoeщl. Иео да тлзд-щl
jggmIioBcn uen-V, ТС tr,V, umg намет¬
нат съм. нося нещо (около врот; шо
р—мешете си и др-);
Einem Sohoi ~ Н-ееткол съм се с
шол.
siehlC/Im жУ, TD --.'. коплит—е
ръб Она едно куко).
imbatesisw.'. ТС Го.У. nрeпрпшaм,
обгръщам,
UniiNa m. UmTäege пелерина но-
метоло, е—метно-
UMiHärgem sw. У. bb tr. У. 1. ирeмecт-
вом, оoкaчвaм но друго място’ 2, шо-
мятом Оняного с нещо)’
Ein Bild - Премлстиом кортисо, за-
к—чое я шо друго място;
Dem RuoKsicK ~ Слога; раницата
на гърба'
Sieh (Dol) с1псп Monl/i * На—ятом
си палто.
Уm!ängeU1icie, еoнтo, носено ирeо
ра—о-
jgn|Hiueg unr.', Tb ir.'. 1. съборя;
c удор' i. събарям шнкoro. имом сил-
шо въодeйcтвиe впрвт някого; 3, от-
оиеae Одърио^)'
Eim Glos Wall wird Ifei ilCSl /ietöH
Ч Чаша вино нямо до те уп6oриl;
umg Es Sol Midi TuS ungiSiuin. all
Ici los HOmte Едва ле припaдиoв. ка¬
то чух ТОВО-
umSer oäv наоколо' eaеoм~eoтмм,
във всички посоки.
unnc—|1lieken sw.'. hb Oho,'. оглеж-
дом сл; озърао, сп.
ieb|- ITahrem unr.y. sm öli-V. пъту¬
вам еосам-шмтом-
итПеп|Т11сееп umo-У. se Ооп-У, летя
eaеoe~шoтoe, наоколо-
ипПс-lgcHcn ueo.y. sm Ооо.У, ходя
Оеосае-котом), обикалям Мкооколо)'
рaзвoждoe сп.
unigr|1n-cg sw,', sm iho-V лутам сп.
скитам Осе) еогоре-e—долу. блуждая
Олаоколо)-
UMHcr|miisin sw,', se öfo.V. пътувам
иосое-шатам. обиколя, (с превоз¬
но средство),
im!cm|iöiweifem sw-У. sm О-о.У, ски¬
там Все), (родя. блуждая. щoря•'
In Brr Gs/enk - Бродя из озол-
ШОСТТО'
ScOma Amgcn - lassen Погледът еи
сп плпопa наоколо-
nMicbisi-eieHen umr-V sn it-.V, Сни-
там 0оe)-
ieSä—Isi—e1fin sw.'. sn it-.V, = um-
Hcrctrclohcm-
unHc—|zirSeg unr.y. se itr.'. е'рaш~
с-вуз-е, скита,. водя еeепaееkи
ЖИВОТ'
unSin|kogg/n umo-V Tb Ооо-У. Oe:
riebt ~ + zu + Infinitiv сп мога до не
..'. ксeo друг избор, oувeи до ,,.;
Ici копт nichl imiim, den Vorfall zu
neilem Не eкпa до не съобщя за
произшествието-
Mm |höucm, clcb sw,', Tb oелyщBae
се, рaоиигиae, кcвeдoмсвaм се (пас!
ilw. (Doi) зо шeшт);
Sich пооН cünce neuer Joi - Раз¬
пита—м, търся ново работо.
UMhUtJci sw.'. Tb Оо.У, завивам (с
нещо)’ оaгръшaм' обвивам' sieh -
обвивам се, обгръщам се (eit ntw,
(Dot) в нещо)'
UmHüllund
Sich mit SoiwiOj/n - Обгръщам се
е eълеaииe'
Umhüllung J -em 1, обвивка; опо-
ковка; 2, TecT к6щнaкo; изoлaеиoшeи
слой.
ünt^^i^tcrpriiieren sw,', Tb Гг-У. ин¬
терпретирам по нов eaеиe (дума,
понятие),
neiuBiln sw-y. Tb lo.V. е;c'иoe.
приветстаам (победител),
UMk|mpfen ж.И Tb Ое.У- водя бор¬
ба, 5оря се. воювам за нещо;
Ein h/iß unkäMpTier Sücj Извою¬
вана c много битки победа.
УnClnn J о-Р), 1, връщане' 2, смя¬
ло. обрат, прелом ео посоката'
Jnlr. zum - xWügjen Принуждавам
някого дм oac'ппи, дм се оттегли'
Es /iii keine - neSm Нямо aесшa-
ше шoоoД'
ueKcUniun odj обратим. рeвeреи-
ИЗС-
УnkeSric1-1ri т TecT реверсивен
режим ка работм-
UM|CelSren м, К se Olo, У, весшмм сл.
теъпзoм обротно; TD оо,У, 1, обръ¬
щам наопоки Bджкбкв;); 1, прeврп-
щм, нещо в неговото пеo'нaкпк-
лолшосг’ връщам eaоaд Мразви-ие и
др.)’ sich - кбрпшмм сп (roel jein-
след някого)’ nрeaепш—м се и саоя-
тм nеo'звкпoлoжeoca;
Auf HolBem Weg - Връщам се от¬
сред ипa'
Dos ganze Hous mueh etw. (Dot) ~
Обръщам къщата наопаки. за дм на¬
меря нещо'
Die Tsrlcne Uil сОеН smjekelSnI
Гeшдпшцията се промени оореасо'
Dcm Spieß - Обръщам острието.
зaпкев—м дм kкe'еaaтakyвaM'
УnkenrT1en т обратим филм (да¬
ващ веде-га при eеoсвсвaшп пози¬
тива)-
Уnken-ih1rl п Tech прoоee ход (е
предавка),
UmkeSrigj j, -ее 1, TecT обръ¬
щане; к(рoтимке'. ceeшсшe посо¬
ката но ход;’ h, Mus транспонирас-'
3, Math к(еъш.aлe.
un|CZppcn swoy. Tb in,'. обръщае,
преобръщюм. събарям (стол, еoщa
и др,); sm öir.Vo 1. обръщам се, по¬
дам, оагура—м сп; h. umg припада,'
3, от—ято, с^е. откази;; се от зъз-
GABEROFF
иIeдзгe, мнението си; 4, з-пнвo, прес-
т—аа да дава живот см кепaшизми
В-зеро и др.);
Eim Gluc - Съборя; чаша'
Mit Ire Stube moeh bünU/n ~ Пад—,
назад със стола'
Dia Siinmugg Kippte plöielioH um
Нме'еoпкиe'o eeтчaзaoшк рязко се
промени,
umklammern sw-'- hb -оИО дърло,
хващам, стискам здраво; инопчв-м
се в иещо'
Dos Kimi uneiunnerte seine Pippi
Детето стисно одр—зo куклата си,
UMklaMMcriri J a.Pl, стискаие.
aкoиезaиe, хзотка.
umklappbar odj който моме да про¬
меня положението си'
Elm -er Site Подвижна седолко,
UM|Klappem жУ. TD ar,', 1. вдигом.
свалям Вседалка); l, umg прииoдoe.
под—е но опeя'a'
Die RühCi/ine d/s Autositeec - Сва¬
лям облеталоото на седолко е коло.
УmkeeiaeC1i1ne J - Umkleidenоте-
UM|kIeoBig sw.'~ TD to-', преобли-
еae' clei - прпк(лиеaм сп;
Jelm- BcÜM Umkeeiaem Helfen По-
м—пae искoe' до сп преоблече-
inCe/idiN sw-У. Tb lr-У, обвивам,
покрива;; облицовам (с нещо).
UMkleid/rouM m съблекалня.
UeCi/iinng J обвивно, деaneеис'
облицовк—.
ün|CriöCeci sw,V, Tb ar,', прeчyизaм
(сгълб, клош)' прегъвом (хартия); se
öle,'. 1. пречупва се, прекършва се
Оцвете. клoшеe)' 2. стъпиме накриво.
un|KomMin umo-V se öt-.V, зогизае
(при опкeкотзм. но воИсо) (auch
überie); и
B1 1er ÜbcuDohwceeimg sm1 m/!-
ucri hurler McmschiN uM/ikoMmiN
При наводнението загинаха caк'и-
ци души;
umg Vor Lag/ewclle - Умирам от
скуко.
smkramzcn sw,', IbOnV. oбтрoмоoм
с вeиеи, c цветя. увенчавам-
Unkreis m oPl. 1, околност' h, о6-
кеълeинe. средите около иякктo
Ieoлнтнк и др-)' 3. Mail опис-са ок¬
ръжност'
Im - vom 10 Kilometern На 10 кило¬
метра околовръст'
822
Im - liD Migisicns В кбкрпл;eн;-
то иа министъра, .
unk—ciseg sw.'. Tb -п.У. 1, кръжа.
обикалям, въртя се Воколо нещо)'
1, обкръжавам;
Die Ende nnCu/lsi Ile Sonni Земя¬
та се върти около Слънцето-
УnC—eti!ng /. -еп 1, обкръжение'
2, въраелет кр^ъ^е^е^н^е.
mM|kreepclN м, У, Tb io, У, 1, з-пеп'-
вам, навием; нагоре (ръкави, кра¬
чоли но eaeтaлкш)' 2, обръщам на¬
опаки Iеoеanи, джобове)' 3, umg
променя; основно;
umg Die /оп2е Wohnung ~ Обръ¬
ща, наопаки,- претърсвам цсоктк
жилище-
UnlairhabnUoT т тквмек-еoотк-
варшо горм.
]gmn|IoBeg ueo.V. Tb tr,'. 1. eрeхвър-
лям Iутok0. товар), 'кaoес от едно
см друго 'е—иcпке'ик средство’
1. е-оaкиoезaм и отново натовар¬
ва;.
Ueli/e /. -л Wirisch L к'еиcлсвa-
ше (от себестоИностто); 2- рaопрe-
делелип. рaовзърляee Ока долък).
um|lagecii w.K Tb Го.', премествам
от един склад в друг 0е'Оko и др,).
unloeerN sw. У. TD ör. У. з-обиколя-,
трупо; се Моиоло нещо);
Dia Sänge- wsrIeN von iS-em Fons
UMlagcri Певците ' бяха оooбнkклeшн
от фпиовпап ои-
УмI1g| л o.PL околност еа град,
ирeдгpoдип (змеиси-о икономичес¬
ки и културно от Hero),
unlaueng sw.y. Tb -г.У. дебна от
зоиеки страни-
Umlauf m о.Р1 1. Wöelsch еирктли-
раше, oбрaшeшиe (на иaри); оборот;
h- въртеше. - кръгоарот; обиколка'
3, oкрпжшo, циркуляр;
Gall im - ielxen. BuOngig Пускам па¬
ри е o(рaшeeиe;
Alte GHldcoHcOne aus dem - ziehiN
Ио'eг.пяe стори 6-шнноти от обра-
щение;
Elm GcmUeii Ici Оп/От - Носи сп мъл¬
ва, слух;
Dir erste - Hirns Satcllitin um Iii
Eric Пържото обиколка см сотелит
около Земято-
UmlaufBaHN ’ Aste орбита.
тм|1оиГеп umr.' se -'О-.У, 1. обино-
823
DEUTSCH-BULGARISCHES WÖRTERBUCH
UM-orKen
лсм' циркулирам' и к(еaшeшиe съе
((миксоти)' коси се Oолyв); 2. върти
сп; кръжи; кбнkoлс.
umlaufin иот.И Tb Гп-У, обикаля—
(игрище. езеро и др.).
УмeuüfJeiciwimIigCeii J 1. скорост
на въртеее; 2- -Wirisch скорост шо па¬
ричното оброщелип; к'еaшoeмoет
Она оборотни cеeдcaвo)'
УnI1!TniiicI eue PL Wir-scl обо¬
ротни cеeде'вa'
BcTuüeieücHs Bcü/crc) - Фирмени
Особств-си) оборотни средство,
UmlouTeoton т TecT рк'oеикшeк
двигател,
UMlaufvcrmögen п М-оИсТ оборо¬
тен капитал,
Уmlalmтeit1t1l Aslo веeeeгрaeиe см
обиколи— (но небесно тяло)' 2. вре¬
метраене шо обиколка но пр;вoоиo
средство, на обращесие на копитол-
UnlauT m Lieg пеeплac Iиc'кеиеec~
ни впзeикнaоa промян— шо гл—сша
под влисшзe еа следващо ппaешo.
сра- Boek - Bänke),
mriliiul/д sw. У. Tb itf. У, Lieg прeплa~
сявам (гласно).
УeIeJrkolenaer m календар за бю¬
ро Всъс утрoииеи, които eo-o' да сл
обръщат),
Уmleeekrogen m кбпрeмтa яко.
jaeliejem sw,'. bb 0Г.У, 1. премест¬
вам (релси. болен и др.)' преларее-
дам; 2, обръща, Oсko); 3. превръ¬
щам, обръща; Олост), прлвклюевaм
Iщмлaeр); 4, слог-; си. но—ятом Iщмл.
нолие); 5. промеиям Мсрои)' 6. umg
'бивам, пречукам;; 7. разпределям
(разноски)'
В/- Patürrt wurde uegeiegU Пaеи-
ентът бп ирeмecaeш•;
Einen Termin - Пекмeксм срок;
Ein Tel/fon/ispräcH ~ Прехвърля;
телефонен р-опквкр•;
Sieb (Dot) den Momiel ~ Нaeс'aм
сп c палтото'
Düs WiicerKoci/N uu" düs linielmen
Morten ~ Разпределям разходите зо
водото върху отделните наематели,
ün|l/iieg sw-y, Tb lo.V. отбием,-
двие-сието (поради ремонт е- пъ¬
тя и др-)'
Вeg Verkehr um" eine Nririnciroßr
~ Отбивам движението по съседко
тлиеa'
Einen Fluss ~ Отбива; река от пъ¬
тя й.
Uimleiliisnl 1. отбиван; ео движе¬
нието; 2, пътен участък при отбива¬
не шо двие-лиетО'
Уe1lii1ngiCöHila п 'обела за отби-
воеп шо движението-
im|lenken тw-', TD Oo.y.liOo.y. обръ¬
щам Миола е обратното посока);
Вcr Fahrer eenkli um Шофьорът оa-
зи е обратно икcoкa'
Der Liebtstuahi Wl—B le/CismCU По-
соното на cвeaпишшис лъч се про¬
меня,
цеЦегпеп sw-У. ТС ho,'. 1. преуст¬
ройвам сз. прeкзoлнфицнрaм сп Ми
кои; професия)' 2. променям въз¬
гледите си,
üniocgcnB adj охолен. близък. съ¬
седен Iуeлиш;, сгради)-
Nm|mi/!en swoy, hb Го,'. umg про-
Meac, преправям,
ummauern ш У. ТС -о-У, оaпеoждae
със зид.
ie|eeliem sw.'. ТС ho.'. регистри¬
ра; на нов адрес; рeгие'риемм а—
ново и—е,
imlimcoletjt sw-V, ТСап.У, umg проме¬
ням, преустрой!——' прeeеaвяe'
йт|м10пхеп sw.', Tb ае.У, 1, транс¬
формирам, иопoловaм с ново фунн-
еин; 2, meist pB/ao прeиeoеoзaм, еъ-
ч— сп до представя нпщо и 5лaтoири-
ятим светлик—’
Elin Nüclc-laje in сОтеп Siee^zu ri-
mcM SO/g - Мъчо сп да пеeдетoвс по-
ралеиието като победа-
innaeSteU adj Meä тeкnкeрaчeи,
дyщeвиo болен'
G/iitij - У-опо-рмчен.
UmiadUngi J a.Pl, in: /rluiOge ~
'мonкмрaеeкнe-
mmlnähsn sw-V Tb ао.У, обшизом.
umncBcln sw,'. Tb ir.'. обвивом e
-ъгло замъглявам (auch über-o);
Leiohl unmeicli celn C леко пое-
рaепш разсъдък съм.
leiMcicn sw.'. TC io.'. umg оac'~
релвам искoпО'
Unorgogiuoeion J еeoегoшиз-цзя,
преустройство,
UMlorgogicle-en sw-УО hD а-,', рпор-
г—eиоирaм. преустройвам (фирма.
учебен процес и др.).
ae|puürmUicurr. sloi sw,', TD прео¬
риентира; се,
mm-pocKcn ж И Tb if, У. пеeoпooo-
вам. пр-норемд-м (дрехи, куфар),
un|pnugi/n sw,'. Tb tr,'. пресож-
дае.
umpflanzensw,'. TD оо-У. огралдом
с росапния, зaемeдae растения око¬
ло лещо.
УмpfI1gi1g/ /, -еп oпеoмдaиe с
еoc'нт;лшкcг.
Hг|pПügen sw.', Tb te.V. ноoрoвae.
преорава;.
melplaman sw.'. TD ii.V, променям
план,
ie|polem w.K. hb а-,У,101е,У. TecT
превключв-м полюсите, измeшсм
пкляеике■ттo-
un Iprogrannismsd тw-У. Tb le.V.
EDV пке'oвяe сова програма, преп-
екпрaeзр—м (компютър)-
um|quareir-rg sw. У. TC ör, У, eеeeec-
та—м от едно квартира в друга. кас-
таеявам другаде'
Einen Kuorkcn im ein omdsmes Zie-
псп - Преместаме (кпeш е друга
стая-
ueOroincn sw-V ТС 0о,У, ceeeсм
ромкото. слога; и друга рамо— Воар-
гина)-
ue-aHeig sw.', bb ir.'. 1. к'рмме-
змм, кпрoждoм нато е рамка; I, съз¬
давам определпша роено на нещо'
Blonde Locken ипиоПтТет ibn Ge
sOchi Руси къдрици обрамезoхa ли¬
цето й;
Вos F/ui wunlc muulCuIlicU um-
noSni Гсемeетвкгк зaeoеeo и за¬
върши с музино,
Umrahmeinl -еп р-моа-
nnuiNi/r sw,V, Tb le.y. 1, кпрaж-
д—е, oкрплoвмм' h. поръбаае Окает
шо нещо);
Eln/n Taj im Kalind/i rol ~ Ограж¬
дам е еeрвeшк дага в калеедора'
Ein Beci eit SieOgeg ~ Ограждам
леха е бордюр от камъни,
Umrandung/, -ее 1. кге—моoш;;
1, кпрaдeшктк eяе'o.
liM|roggieren l’umnuirZkrag] swy, ТС
оо.'. 1. размествае, прекарелдом
Ieeлeоoпптши, трамвайни а—голи и
др-)’ 2, премествам (влак, локомо¬
тив но друг коловоз),
um-irCen sw,'. TD le,'. виз се, об¬
вива се около нещо Iрoеmeшиe)'
pn|bämnin
GABEBOFF
824
me|ilunen sw.V. TD ii, У, -1. премес¬
твам (вещи ;— друго място); 2. пре¬
устроява; Bпкeeшпшиe)-
ещ|-rcbr/n sw-УО Tb -п.У- преиз-
еиcлсвaм, прeемнтaм (е друга сис-
тзеа)'
Zoll In ZcnTiM/ter - Пресмятам.
обръща; еoлoвe и сантиметри'
Munk Om Lewa - Иочиcлсвae мор¬
ни е левове-
Умrecnnugg J о.Р1, нзчнелязмшe.
eеeеeс'aee, обръщане Вот една
мерна система в друго),
УnnlcHnmn|sku-s т W-nfsch валу¬
тен курс. курс за прeнзеиcлявoшe са
жал''—-
UnirCüßrm uno-V, Tb аг.И, 1, съба¬
ря;. срутва; Всградо)' 2, cъ(aрсe,
повалям;
In Bin Elte hat rm eimen Possonhrn
UMge-iDuen В бързината си той блъс-
ео и събори бдиш eиштз-е'
umrlßem umi.y. TB io.', oе;еm-в-м.
обрисувам е—кратно' екипирам. на¬
хвърлям;
Einem Plan ~ Нахвърлям mmн;
Eime Silioelon eil wenigen WonTcr
~ Описвам еи'тмеис накратко, с
молко думи-
jie|regn/g uio,', bb Оо.У. събарям
гнеoшп Оняного. нещо),
uMuJngen sw. У, TD Оо, У. обкрълозое,
заобикалям,
Umriß Umriss м. Umrisse 1. очер¬
тание, контури' 2, скица' чертеж;
3, сскицо очерк;
Dcm -/Bis Unnüsic cürec Houccc
xeicigeN Очертавам, чертая oтш'т-
рите шо ксш-'
Eiw. (Akk) in I/böhrr) Um-iccrg
сеНШга Представям нещо c едри
черти, и общи линии'
Eime Ilia пеете frcts UMuiscs am
Една идея придобива ясни очерта-
ИИC'
UmrIflCa-tr UmriiDseaUin J Geogr кон¬
турно корт—.
УмпtßiOntem UMrissier/cg eue PL кое-
тури.
ge|uühncn sw, У. TD оо, У, разбърквам
Bтeекocт и др.); рoоeecзoм;
В0e Suppa - Разбърквам cyи—тa,
иепапВ/п sw.'. ТС Го.', обикалям
(около шпшo)’;
Einen Sic nie die Fahrnad - Оби¬
калям езерото c велосипед.
Uimrrugiiuim |/ обиколка-
ge|iüüiter —К Tb oo,V, 1. Mit прп-
зъоръемимм; l- преоборуде—м.
UnuÜDeugg f. -xn ирeипoрпeaвaнe;
ирeк6oрyдзaee.
uns peäp + Antike) = um das-
UM|uiiiIln sw.V. Tb Oin,V, 1. сменям
седло; 1, umg сменям професия;
ирзхJвъpлсм сз Вот пдео cиeцнaлшкcт
и Друга)’
umg As" EВV-BeI•-uteu -* Ceeксe
професията си с тази ;— компютъ¬
рен кoиcтлmoш''
UmsaTz т WiotscT оборот;
Dir - iti/Ncut Оборотът сз лами-
р- и оocmкй-
УnD1el1Nc10l/ т WOrisch нараства¬
не, иoзищ-з-шп шо оборота-
Umsatzkapltal п Wöriтcb оборотен
КОпИТОЛ'
Умco1iproy0sion ’ Woohscb ирoепшm,
комисионна върху оборота.
Умs1iz-ücK/UN/ m WOf-Kb сомоля-
в—не ;— оборото,
УnüD11ZD1e0ee-un/ J WOfiscT к-роса-
в—ше на оборот—,
Уeu1i2Seuer J Wirtsch данък зър-
ху оборота.
me|uOuecm sw.V. Tb Оо.У поръбвам-
jim]i|itItesi.rwK TD to.'.j il-,y. Kdi
превключвом’
Düs Aepcl ichallel vom Grün um" Gcii
ue Светофарът превключи— от зе¬
лено са жълто’
Dcm Hemd auf eine Höhere Siufe -
Превключи-- пoтзoрcнaтo neеoa но
по-висои— степен.
UmscHaHTcn m, - Tech но-ут-тор,
ир;зключaaт;Л'
UMschatTi/Bci m Tech лост з— прпв-
ключв—ше, ирпзюлючвaш лост,
УmuöH1leKomio.ke m Tecb прeвнлюе-
ващ контакт.
УnseH1Iice-nn т Tecb комутирон
ток, ток при преволючв-шз-
УnseioleeTeI J Tecb кoмт'oеиoш~
шо табло, комутатор-
УmccH1liu!n /превкл юевOLШ еacoв-
лик, релп зо ирз;е-
Umslöhlluugg прeиoлюевoшп. ;о-
-'тоция.
uMueHallem sw.'. TDао.У. geb зос;;-
чвом, хвърлям сялно
Umschau’ (М оглед. обзор. oгппж~
доне. търсел; с поглед’
Nach eeBIN.ГliЖ' (Dai) ~ bailrn Ог¬
леждам се за шскoтк* зо нещО'
UM|ioUadiN. 1*01 sw. И Tb онего
1. оглеждам се (mach eмIм,/cЖ' (Dot)
зо някого. нпщо), търся Вробото, хо¬
тел . и др,)' 2, обръщам сб'
УмscHOöHe ’ миньорска ceншa.
mм|s/H1/HilN sw.V. Tb Oo.V прегру-
иирaм, прееареждам' sie! - иеeпрy-
пирме сл, eркмeeям cтр'k'те-тa.
състои- си;
Вie Bevölkerung ioSioSi/1 cfcb um
Нoеeлпeиeтo сп рoоулoяIoa. проме¬
ня епетoвo уи-
mnscHOciUig aäf и- смени, пос—еино'
- u-ieiicn Рaбoгн шо оeпши,
UMScitiensw.', Tbl^r.V. оoк'нooлсм
с нороб Миос. oйе5eрт и др,). обика¬
ля; с кора'-
Unscniai m, Umschläge 1. обвие-
оа. подвързия’ обложко (км кшзтa);
2, плик (писмо)’ 3, маншет Iдрлвa);
4, бримка .кометно (при ръчно пле--
тизо)’ 5, meist PL компрес; 6, ооРО
оброт. есезопи— промян; рязко про¬
мяна’ 7. oTL ирeтовoрвoee, ирeвзър~
ляне (со стон- от едно превозно
cеeдc'ao еа друго);
Den Buf/i Om /Опст ~ siecken Ппвaм
писмото и плик’
Jede. wonnc/kohte Umsciläei па-
eien Cлoтoм сяно—' гoплиГотyдeeн
коепреси'
Dir ~ dec Wctieni’lcn Siinnugj
Рязко промяна ea зр;ee'oГшo шaут~
ропнипто-
УмsöHI1eBuHNior m moвaрo~рaоmo~
в—ршо гара.
urmisciiogim unr.V Tb r.V 1, под¬
гъвам Iдрпвм)' омnеeтвмe (ръкав)'
обръщам (яко); 2, обръщам. прелис¬
твам Bcгрoeнцo); 3. отсичам Одър-
зо)' 4, камятое. мятам шо себе си
Iщ-л, палто и др.); 5, ирeтoвaрзae,
прехвърля; (стооа от едно превоз¬
но орeдетвo зо друго)' se io-.V~ 1. об¬
ръща се. променя се Овре—з, шас'-
розниз); 2, вкисзо. рoовoлс сп Миино);
Sich (Dot) еОпет Sohoi ~ Н-еятое
си ш—л’
DOe ManscHettcm ~ Пoдтсaaм маш-
щeтнтe'
Die liöhlieSe SUimning iehlug On
Aee—eDS0ON um Веселото настроение
825
есоoo се промени е oпрecин.
UnscSIoenofeN т тквoеeo приста¬
нище,
Unu<chi^]^]^^]^^<^r п обвиело. амбо-
ломеа. oпoкoиъешo хартия.
UmscHlagtucH п шал. лометно.
sies^l^liioh/r uen.y, TD fr,'. обина-
лсм, промъквам сп. въртя сп около
нещо,
unsöbliisßcm uer. У, Tb Io, И 1. обкръ-
лов—м, к5пеoлдaм; 1. с'^!;- (с
ръце, в к5с'ия'— си); 3, обхващам,
включвам’
Elm Zaum UMschließl Bem Ho" Огра¬
да обкръжава двора;
Eiw. (Akk) fist unseHeossen Om 1/m
Haml balt/n Стискам оде-зк нещо
е ръкото си;
Jelm, "isi - Стисвае някого одеo-
зо и прегръдките си-
UMicnetNgeN unr.y. Tb in,'. 1, пре-
грсшae. обвивам ръце (около няко¬
го. иeшo); 2. вия се, увива; се око¬
ло нещо Оростешие)'
Jnls, Tuolle - Прпгръш-м някого
пеeо кръст—'
Emj UMSeHeuN/ines LO/lcipaar Пре-
тсршa'a двойка влюбени;
Ein Sehoi umscHIing *!иеп Hols Око¬
ло ерата й 6е прпметиат шал.
uesöneeieHiln sw-V. TD апоУ. умил-
ка—м се. отрупвам с ласки,
тп|1сНп/Ш/п umo-V Tb to-V umg
обръщам, преногурж—е, cъ5месe.
сваляе,
um | soSMclz/n uir-У. Tb Оо-У, TecT
иеeтoпсвoм; рафинирае,
t^m|Sö^SmuIIrg sw.'. Tb Г-.У, mp/mic-
амм, опосвом Iеo6н, колан и др,). зо-
копчавам Bрaeнеa).
unschniüurm sw-V. Tb in.'. оaзъро-
аом. овързва; (с оошап. врпз)'
Ein PiCet eit eineM Bimliidem ~ За¬
вързвам колет с кал—rn
ye|uci-i1big unn,', TD Гг-У. 1. пре¬
работвам Ттекст); 1. nрeзoзeрсвaм
(билет)' коригира; Вдато са доку¬
мент)' 3. прехвърлям (и— името но
друг). вeиевaм де'пaдe Ока нова
сметка и др,)' 4, Lieg траискриби-
ром;
Einen Aulsatz ~ Преработвам съ-
ениeииe'
Eimin Betrag osi ein inBenis Konto ~
Прехвърлям сума друга сеетко'
DEUTöCH-BULGGDl&Cl-EtS WOmWWCH
Juo Ein Vermögen uu" jmds- Namcm
- lassen Прехвърля; им'шeе'вo ло
името на инкoпo;
Aroiiccie SoS-OfhzcicS/n In Ile Ky-
rillicöSc ScUniTt ~ Грмкcoезбиеoe
арабско писмо шо кирилица -
üMcohuiibcm un-.V, TD li-V, 1. oиио-
в-е. перифразирам. изразявам опи-
сотелео' 2, oе;рmaвaм, определям.
фиксира; Oомдплeeшия)'
Einem söiWtnri/eN B|griT zu - ver¬
sieben Опитвам сп дм oиищa сложно
икнятиe'
JmBd- TäiigKeiisbe-licHc - Очерта¬
вам. фиксирам сферата шо шпеня
дейност;
Einen Kniis ~ Оииcзaм орш-
Umschreibung,/, -en 1. преработам-
из' преработка; 1, траноoри6ир—кe'
транскрипция'
Unsol-alBin/ ’ -сп иeрифрмзнрa~
нп. перифрозо, oииcвoшП'
итссНь||Всп adj 1. строго фикси¬
рал, ясно определен Iоaдължпшис)'
i. Med локализиран
Meä Eon -с EKzam Локализирано
eкоeм0'
УnscS-ifi ’ -ет 1, трoшокрииция;
1. преработим (но гeнеm)' 3, околен
надпис, легенда на -олета;
PbomcUlicie - Фонетична геaие-
крнпциC'
11)11111111 тw.'. ТС --.'. WoooтcT
конвертирам Bдплтoвe).
UmiDhrSdiigl, -in WOotscb 1. кон-
впрсия но дълговете' 2, ooecк.пиоo-
еис шо дпппкa;me.
mm)s^S^i^1e^sg м. У, ieio-У, 1. ирeввср-
лям и друго училище; 2, ирeквoли-
фицирам;
Sich - iasDcm Преквалифицира— с-'
Jein, 111/01" Mumme - Прекволи-
фиенрoм искoпo за зидар,
УnccHüler е, - етвпк, който сп прп-
oзoлнфнцирo.
Уm^DÖsIuugjr -ат 1, прехвърляне
от едно училище в дрттo' 2. ирeквa-
лифнеиемшe; ирпквoонфиoмеиЯ'
Ue|sehütTen sw,V, ТС ör,'~ 1, разли-
вое. рoоcипвoм Oири несръчно дви-
мпеиз)' 2. пр;cнпвae (и друг съд).
ues^hwij-eim sw-УО ТС Оо,', 1. летя
иа рояк около нещо' 2. тълпим сп с
впзхишпшнe около искoгo'
Bücn/m - Bin ilünegBcn - Akazien-
umseitig
Bcum Пчели летят около цъфнало¬
то —иоция;
Di Sämg/r wluB von vüelem Fons un-
seSwärmt Певецът п к'зрплeш от
много възторжени почитотели'
В1s seHöne Mädchen wirk s/hr um¬
schwärmt Красивото момиче - п мно¬
го ухажвано. иео мшктк поклон-
инеH'
Umschweife euo PL иззъртосия. за-
обиколки' ycтoв—иин, щикaлкaвeип'
- eichen Усуквам, извъртам, ши-
oaлoaвн;
Etw, (Akk) öhns - sogen Казвам се-
що напрало, без зообик—лни.
uescHweißl/ okj със оao6икaлки, с
TУ'kвoeия'
- mei/m Говоря с ус'!«—^, със за¬
обикалки-
umlscHwenCiN sw.V, sn öii,', 1. об¬
ръща, е обротна посока, емeисм
пкеккoгo (вятър и др,)' 2, oft pe/or
променям възгледите, убеждения-
го си.
leschWrncm sw.V, TD tr-V. тълия сп.
кръжа шо рояк около нещо.
Umschwung m. Umschwünge 1, об-
рот. прелом. промяна' 2, Sp върте¬
ше, -ох (и— висилка и др.)'
Ein politscher - Пoлитиеecки пре¬
лом;
Elm Klünailcoben - Сеяно. промяна
на климата.
uMsieiln sw.V. Tb io.'. обиоолям (е
nлomшoвoд).
UM|siHeg. ctci uno-У, TD 1, оглзм-
да, сп. озъртам се; 2. обръщам сп
(lieh ‘тВе, подир, след някого)'
3. търся (imuch etw. (Dat) нещо);
SicH Om der Stadt ~ Оглеждам гра¬
да, ^позн^вом сп с града;
Eha mim sic! neDait В eит, извед¬
нъж;
SicH nocH нОпее neuem Arbeitsplatz
- Търся си ново робота;
umg Sieb mici еОпее neuen MiTor¬
Beiter - Оглеждам сп зо лов сътруд¬
ник. търся си коз сътрудник'
umg Du WrD lieb moci ~! Има да
съм—ляе-ш! Ще има да тлпдoщ!
un|siim um Dili ume-У. sm-le.V, umg
ирeминaвo, източо cвърщвa'
DOe Zeit Osi um Времето изтeеe,
mMDeill/ oäj шомир—щ сп е— гърба
иа cтрaкнеamo'
me|setzcN
Sich die ~c Taieiis Виж ——(лицата
но гърба шо страницата.
uelsstzan wK Tb /гИ I. nрeмeет-
вмм, рaомeе'aoe' i. оacoждae, ирe~
смея;, др'тaдe; 3. пеeaеъшмe (ün
ntw. (Akk) в eeшo)' 4, Mus троеспо-
ширае; 5, №000x1 иеaвя оборот (иа
стон—), продовам'
Sognenenerjie in Strom ~ Презръ-
щам слънчевата eиeрпия е електри-
еeеoи тон'
Eiw. (Akk) in Ile Tue - Оусшпc'вс-
BOM нещо, ирeвеъшaм и дело'
Вie FiiMO Hut MuscHOgeg im W/ni
von 10 Milin. Mini umjcsetzU Фир¬
мата ирoдмдe машини но стойност
10 милиона марои,
Уnse12lr т. - Tecb 1. пеeк'рмоy-
аотпл (иа еeутoти); 2, рeгрaкелo'oр'
Уnseieun/ J o-Pl, . 1. преместване,
разместама-' 2, пресаедаке' 3, прев-
ръшмшe (в нещо), припa-aee (и прак¬
тика'—)' 4, Wörtsch продажба, стоко¬
оборот.
Umsicht ’ к-Р/. 6лoпoрoотмн;. раз-
съдит-ликс—. cъo5рaииmeлиocт, так¬
тичност;
Bei ilw, (Dot) große - zet/en Позмз-
а—м, проявявам голяма тaктиеиocт
при иeшo;
MOT ~ zu WerCs giHin Пристъпвам
към нещо внимателно. рaо'eшО'
unsloHiig adj 1. разсъдлив, благо¬
разумен; 1, съобразителен. такти¬
чен,
mm|si/BeIn sw,'. sm Оа-.У, 1. пресел¬
вам се Ми друга дърлава, в друг град
и др-); - прeeeе'вмм сп (в друго жи¬
лище)' 1, преселвам сп в Гереония
(член шо неесно ммлезкc'вo е Ру-
eъшис. бившия СССР и др,); Tb tr.V.
преселвам, премествам Ieсkoпк и
друго жилище) |mвöтo im Passiv);
Вil Bevölkerung eucsie aui die ver-
siuoHlin Tscii-Noiyl uegcsielceu wen-
len Нaепоeкиemo трябваше да бъде
изеeлeшo от оaрoзeинс с еoдимезс
Чернобил-
Umsiedler ги, - преселник.
Уesie1lung J meöтO о,Р1. преселва¬
не, изселване, преместване,
um (^i^nk/n um-.У, se оо-.У. eмдaм.
припадам свлича; се 'мисо иа зе¬
мята.
unso koej толкова Inoaeез, по-доб-
GAA£IjOiui
ре и др.);
~ Besser Толкоаа по-добре'
~ WclStü|sm Толкова по-воеио.
unsonS oäv 1, безплатео. гротис;
1, копразно; 3. без причина; ток'-
тозо;
In Bin F-eOxeii in einem Altersi/ie
- urbcltcr През свободното си вре¬
ме р-ботя доброволко. без омnлaшo-
ше в старчески дом;
Es giil ctw- (Akk) ~ Нещо се р-здо-
зо безплатно'
Alles wir ~ Всичко беше eoпрaоeo'
Niehl - Hahn Ich lioi /ewarnU He-
капрозко те прпд'прeждaвaв,.
snupuj/r sw.V bb -n.y. полагам
миого грижи, oпрoлдae кскoгк с
грижи.
шп|spongen sw,'. hb оо,У, 1. впес-
— отеово, cмeшсм кое; (при пъ¬
тувал; с кмрптм и др-)' 2, Tech грак-
сфореирме Ми-премени;)-
nmcpannen»w. УО TD Гп,У. обхващам.
oбпръшoe;
Вi/ HarBinni umspiggi 3 JoSr-
хеНдТе Действието обхваща 3 десе-
гилeтнс;
Eire die /опес Wall ~dc Koimjmumi-
kollnn Обхващащо целия свят с ко-
e'иикaеис.
Umcpanner m. - Tech mрoиефopea~
тор.
Umsppndmsgg 1, Tecb mрaeефoемн-
е-шe; грaeефoрммеия' 2. смяна (но
ноле; иа локомотив).
Уnchognwebk п Tech трансформа¬
тора; подстанция.
uelspsioSheM ш У. Tb --.', EBV пре¬
нася; съдържанието иа една памет
е друга, прeоoпaмe'свaм (в ;о;пю-
-ЪР).
umspielen sw-V ТС Oo.V, 1, игроя
(около нпщо)’ i, Mus имрмфр—оирaм
(те—а, мелодия);
Ein LäeSsin incpl/le Obi 0/1111^1^!,/
iSnen Murd Усмивка играе то ли-
еe'О. то устните й,
umspinnen umr.V. Tb Oi.V, зоп.питae
мрежа около кабел. проводник-
iiM|sp-imgcn umr,', sn ihr,'. 1. eрo-
меля положението, посокото си, об¬
ръща сп Iвсmър)' 2, umg pejoe отео-
cсм - се лoщo. дърла се ооe (с ^00-
го). третирам ияного зле;
umg Mit Jmie. niHöiliei - Дърла
826
се иeлю5eоeo с някого'
So losc Oeh nioit eit nlu ~ Нямо - до
позволя тазоза oтшoщeeиe към се¬
бе си,
inspn/Ngcm ume-У. hb О-.У, еkмеoe
около някого Внуче и др.),
Уncp-ug/ т Sp скок есе змaср-
таше.
ne-spulem м У, ТС Оо, У. пеeeaвив—e
Bau" ilw. (Akk) върху нещо),
птзрЩепswoy. TD Гг.У. пл-кна. мия
Оз— вълни. водо).
Umstand т. Umstände 1. o'утoс'eл-
угвo. условие; 2, eue Pl, формалнос¬
ти. церемонии’
GlücKl1eHe//ÜNsUoge UmuTCne/ Щас-
'ливи/благоприятни обстоятелства'
Вie mähcmcm UMsTände von niw, (Dol)
ccHieicnn Описв—; подробностите
около нещо'
Dem Umständen cmeDp-cebeni Съоб¬
разно дадените o6c-oя'eлеmвa ОСпо-
ред обстоятелството);
Jur Jmlm. milB/urlc UnsTCrii
iuBiieigen Приошaвaм някое' смек-
еaвaши викат— обстоятелство'
veralt In in1/-/g UmstCilcm icln
Бременно съе'
Unlam UecUCmdem Езеи''алео. aъо-
Moeao, -олп 6и
Umtcr aller Umständen Нeeеeмee~
но, h— вcскa е;eo'
Urtcm lües/m Unständig При т;он
кбcтoстeоcгвм'
Unter Keinen UnsiänBeg В шикмoпв
случай'
Ohne UniTCndc Без фкрм—пиoети,
без еeрeмoeии;
Mocl/g Sie süc! Cclnc Umstände! Hr
си правете труд!
mMsläglenoele- odv породи особе¬
ните oбо'oс'eле'вa. предвид даде¬
ните обстоятелство,
üMDUämliüeh aäj 1, pejoe 'озеи, му-
деи, непохватен' 2, сломен. изиск-
вощ миого сили. ареел; 3, пкдрт-
6зи. oбcтoсmeлетвeи, детайлен;
Sei nichl so ~! Нп (ъди толкова ба¬
вен и ипиoхи-тзи!'
Etw. (AJ^) - scHilderm Описвае не¬
що подробно, надълго и широко'
Eimc ~п MelHoke Сломен метод-
Умs1og|conJuie J Lieg обс'-»^-
стзеио пoяешeшиe.
UnstandsS>isSimmmim| - Umsiigk-
827
BEUTTCH-bULGADlSCHTö WÖRTERBUCH
Уniri/i/
som/abc,
Уniiog1DkIeia е роиля зм бремен¬
на жеша-
UmstonlcC-Гп/п т umg pejoe (o-
азе. обстоятелствен човек, педант-
Unsiunasnole ’ о,Р1. екдо, облек¬
ло за (ремесии мзии.
Unslunliiiii т Lieg Iпoдеишпшo)
обстоятелствено норпеeшнe'
Uestonasw^!^ п Lieg наречие-
шш|siecHin unn,', Tb ar,'~ прекопа¬
вам, обръща, (зе—я, иoчвa).
üm|ci/oCen sw-V ТС оо,У, 1. TecT
превключвам Iшeпceл); 2, о—бкждae
(пробно) с топлийки-
unsliHeN ueo.y. TD -о.У. стоя кок-
коло. оooбнooлсм, oпрaлдae'
initch/nd odj 1. е'oяш смоколо;
1, следвощ Остраеица)'
Auf Bam -cr Seile Ho гърба им стра-
еицат-.
Unstel/ebi^l^imHof т тп гара. шо ко¬
ято се иоaърщвa прекочиае; шо път¬
ници кг рмолички влоокве-
UmitrügelCarir J билет с прекач-
ааш;-
УмsUe0geмogI0oHk/iU J aсоeoeeoеm
за прехвърляне Oвпз влак. е тр—е-
вой и др.)-
Un|sU/ig/n uer,'. sm 0оо,У, 1, сменям
Валмо, теaea—И). eеeвaъелсм се;
2, umg прeeнeaзoм (auf ctw. (Akk)
към нещо). сменям Окачил на жи¬
вот и др-)'
Vom Zu/ in cfniN Bus - Пеeв^■ъе-
псм се от влах и оетобус'
Ich muss im FnarKTurl ~ Във Фран¬
кфурт тря5в— дм cмeис влока;
umg Aui vegetariscHe EnmCininj -
Преминавам към вeплтoрзмeекo
врaшa'
UnsieeeluHnnnf т еаиеиреша гора,
ünsiellba- adj можещ да се иеeшac-
тройва, прешагалд--
um|steeirg sw.'. hD -о.У. L прeмeе-
твое. роз—еством О^^ра, предмети);
2. преустройвам, приcпoco5сaaм.
ша^мда'е (uni ctw. (Akk) към нещо);
sie! - шoпaлдoe се, преустройва;
се, приепoеoбявмe се (aui ilw. (Akk)
към нещо)'
В1c WeieSrg - Преместам, жи
стрелките;
Einen B^'triei auf Computer ~ Пре-
'егрoйвae завод за работа с ком¬
пютри; oкмпюгпрзоиеoм.
umsTclIcr sw.V. Tb Оо.И, обкръжа¬
вам, обграждам'
Düs Polizei imsiceJie los GcBCuie,
im 1cm ilhi Brr EidBrecHcr ouTHicei
Полицията o(-рaди сградата, е коя¬
то сп намираше oрoдпеъm.
Уnsiellune ’ о,Р1. 1. рaоeecтвaeп,
eеeeeе'вмeп; 2, eрзceoек5сaoe;.
nрeшaппaca; ирoмниa; 3, преустройс¬
тво, преминаване към де'п метод
шо рмбота-
UMSi|IIung J о.Р1. обграждаше. об¬
кръжаваше.
UMitciiv^ruühUisgj J TecT преа-
клюеaa'eлшo устройство. ккмутм-
ткр. ирпвклюезa'eл.
umsi/ueriur odj обръщаем, ревер¬
сивен, с предпи Оправ) и зодее (о6-
ротпн) ход-
mn|stci/nr м У, TD Ir, У, L eеeн—-
cтевaм, прoeпнсм курса (но кораб);
i. Tech рeвeреирмe.
üm|s1innen sw,', TD ir.'. 1. про¬
меня; няко-у мнението, eaетекe-
нието; 1. пренастройвае Iише'рy-
еешт)'
Jmi, läcci sOoi nlohi - Някой ие си
променя мнението, решението под
чуждо злисииe.
üm|sUöOci unr.'. Tb Ог.', 1. събо-
рям, прпkomтевoм Опред-ет)’ 1. ра¬
дикално променям; 3, отхвърлям,
провалям Оплаи)’ ктмeeсм. oeтлн-
ром Iоoкoш. присъда);
Ein- T/siUMenU * Аш'лземм заве¬
щание’
Вcn Vorfall siößi irs/nc PiCre um
Случилото сз ирoмeшя коренно пла-
шовпте ли,
UM|ci-ickcn sw.', Tb 1-,У, препли-
том. плето отново по др'п шaеиш-
imsiu|okcn sw-УО TD Ог.', кплитом
Ов мрежите си).
imsiu|iUen adj cиoрeи. оспорван;
Eimc -е MetHode Оспорван метод-
mn|st-ukUiuieueg sw.', TD ör,V, пре-
е'е'нтyеиемe Виконкеика. eеeд-
пристиe).
Уn1in1C1u-i/-1g/ J ирecmртkттри-
рокп. рeoргaшио—езя.
д'|ciülpcm sw.', ТС --.', 1- о'ръ-
шмe c отвора лодклу. кбрпшoм шо-
кпоки Вдекбове); 1, nрeo5ръш—e.
променя; коренно Всистема)'
Unitu-e т, Umstürze преврат'
Eigen - plim/r, vorHaben Плаки-
ром, подготвям превро',
УmcUundBlwe/ing J революционно
Beaлзтиеeеkк) движение, еeпсшк
сеяно ка 'Браалешиетк.
üm|siü-eeg м У. TD оо, У, 1. cъ(oесe,
бутемм, o'рпшoм' 2. cв-псм. съба¬
рям (правителство); 3. прoaaлсe.
отхвърлям Впл—ш); sn -оо. У. подам, съ-
5-рям сп; руха-м (зид)'
Eiw, stüiet alle iOch/mf/cr V^i^^t^ellum-
gen ue Нещо преобръща всички дк-
ceтaшши представи;
Ich iim mit dem StuSI SMjestüuel
Преобърнах се. паднах със стола.
ünsiü-2eertsen odj off pe/re птдри-
зеш. революционен;
~е Bcst—elug/in Нaeпеeeис, oeи-
ти за превр—'-
Уesiur2versucH т опит за презрат.
шт|иои"|п тw,', TCr.y. 1. eеe-
имекувом, eеeзеъшмвмe I'лиеa)'
1, пкиръством (и друго р;липня)'
UnionicH т о,Р1. 1. cмсшa, зaмсшa
Око ктпeшa вещ и др,); 2- обмяна (иа
залута); обмен, чпйшдж;
Вilse Win/ icl vom ~ ousgcccnioscen
Тази е'oкa ее моме до се з—меия
(след иoкyиoo)-
UmtaicoSiarerli J a.PL. тброги-
мост, конвертируемост са з-луга,
]iM|Uousobcm swy. TD 0r,', I, сее-
шсм, оммпксe Oоoктиeкм стока сре¬
щу де'тa)' 1, обмекяе (валута)'
Dcn gekourieg Pullover /egig еОтс
Hoce ~ Подменям kтиeиис пуловер
с пошталош (е магазина);
Dollars im Lewa ~ Обменя; дола¬
ри за левове,
УмioicoHeögi1oHKe1i J аъзеклшост
за смяко иа зак^ееа стоко,
Уnto!ceHncont п ирaвo зо емсиa иа
оoзтпeшa стона-
mmltopin sw.'. TD Or,'. пресоедом,
eеeвърлсм е друга еoкcия-
mnjluiibin uer,'. hb te,', ле даамм
миро някому' sich - gel o5нзoлсe,
бродя;
Sein lohl/ohteu Gewissem l-lei lin
um Гузната му съвест ие му даваше
покой-
Uni-leie mut Pl, pejoe машинации,
интриги, сплетни'
SeaaecisÜNiilobe - Против-дърла!-
Уeeпumк
ли мaщниoцни. oи'идпржaвшo дей¬
ност,
Umtrunk т пиИвмше. почерпка и
koeиoeия'
Elmam - Sollen Събироее сп ео иo~
еeрпкO'
üm|tmr unr,', hD Оо,', umg шаеятом,
мс— отгоре; sich - търся. оглем-
дом сп ОпоеН ctw. (Dal) за нещо).
mn|verieilen sw-V, Tb /гИ Wirtsch
преразпределя;,
Uimwätzaria/e J вeк'илменoккт
Iеиекy.лaеиoинo) cсoрпжeииП'
Ue|wälzem sw.'. Tb tr.'. L претър-
оулвом, обръща, - ко другат— стра¬
на Отемък прпдмпт)' 2, ирoмeшям из
основи, преустройвам радикално.
корейко'
Luit, Wacssn - Оcипyрсвaм веш-
тнлoцнс ;— зподтвo. циркулация но
водата-
umwälzend adf революционен, пре¬
ломен'
-е Ebiigglsse Преломни събития'
-е Ilsen Революционни идеи. идеи
за радикални промени (в кбщест-
вото)-
Umwälzpumpe J еирkyлaеиoeea
^^мпа.
Ui^'^ä^tedsg|, -еп прелом, револю¬
ция Oиoли'ичпуoa; икономическо и
др-)' радикална промяна-
umwandslba— aäf тронсфор;ир'ем.
който -ом; да сп видоизмени,
meiwamkaig sw.'. Tb io-V, видoии-
еесям, пркмeнсм Оприсъд; н-оаза-
лие)' превръщам. mрoиефoрмнрoм
М*т ctw. (.^I^lk)l^u ilw- (Dal) в иeшo);
преобразявам'
MecHinosoHe Enerjia in Ei/CtmIi/tCt
- Преврищое млхoииешo пилрпнс в
плПктричпство'
Wie uMgcwandilU sein Като прпоб-
разен съм.
Уmweog1uug|r -ее 1. прeврпш-иe•;
1. прeo5еaоявaшe; видоизменение,
промяна' 3, грaшcфoрмменЯ'
УmwaNd!ungsplпoleß Umwandlungs-
pmozess m иеoцeо шо иеeo6рaзсзo-
ио eрoeяиa,
mm|wedSselN м У. TD in. У, рoомпням,
рaзвoлсм (пари); об-блям Iиoри)-
Umwcg m. -е шeпрнк. обиколен път;
Einem - machen Заобикалям'
Seim Ziel in" -cr ег-еОеПед Пости-
GAbEROET
гом еeптa си по обиколни пп'тишO'
ща^еНет м. У. Tb ho, У. o6дтхиo, зее
от всички с-раси (вятър).
Unwcll ’ o-Pl, L околно среда;
1, сред—, Обкръжение (от хоро)'
G|gHm lün Versdheiieimj dcm - kämp
Ocm Боря сз срещу зaeъроявoшeтo но
ооолкота сред—'
Sich von seiner - miss^^i^isio^glim füh-
lem Чувством сп шeеoо'рaш от хора¬
та около себе си,
Unwelti/dir/t odj обусловен от
околното сред—,
Уeжeltiellin/ineen eue Pl, усло¬
вията шо околсат— сред—.
Umweltbelastung ’ замърсявасб,
з-стр-шовалп шо охолната среда-
umwelUiswußl unweilbemisst adj с
екологично съзланиз,
Umwelteinfluß U^^e^itu^lo^rii^ss m
mBosi PL влияние на околната ерeдO'
jlMw^l^iireinlilc! adf който 'зрееда
околната среда-
УmwelTorcc!iN/ ’ екология,
mmweIt"riinaiOöH oäj който пази
тоолиата сред—'
Eim -cc WoDcipuhv^r Прах за пра¬
не. който нп оoмъееяaм околното
орeдa-
УmwcltkatostropHe’ eкoлoтнешa и—-
гoе'рoфa.
Уn'welikr^einaii1ltt ’ престъпления
спрямо околното средо-
УnweltscioIeN m meisi PL щети на
околното средо, пкoлтгиешн щети.
ünweltsobäBtieh odj врeдсш ea
оноллота среда. пooлoпиеиo зрпдеи.
опасен-
UmweltscHutz m o.Pi, змшнгa н—
оооллота среда,
Umw^l^lis^l^i^ieeHm т иенеoдoоoшнт-
кик.
Uewi^tluD^I^i^Uu^ggeDridilBinl з—коло-
дмтелство е областта шо зкклoпнятa'
Uew^^i^is^l^atzpmeamasouapm ’ орголи-
з-цнс з— омши'0 на околната средо,
ирнрoдкоoшитeo организация.
Ue^i^l^lU^&nicu m umg замърсител
или yeщцoeнтпл на окалиато среда,
Умweltve1nsdiimut2un/’3ol-п>pcсa—-
ле ео оиолкат— среда.
Уnжeiteerscuciugg ’ заразяване.
отровяне но околна-- средо.
mmwitvet-trljllc! oäj нежредящ но
околната средо.
S28
UM^<^Iih^z^s-^örbun| рoзрyщaз-ee ла
околното сред—-
nM|wiNkcm м У. hb оо. У. 1, оеръ-
щом (страки^^; пържола)’ 2- зръ-
щам Окола и др.) и обратно иocoкo;
sic! - обръща— сл (mach ‘еВм, за
някого. да видя някого),
UMWC—iin umr.'. TD ао.У. venotlBed
ухажвам. старая се до cпeеeлс не¬
чие блoгoзoлпинп,
цщ|жer"cm umr.', Tb ir.', 1. съба¬
рям. обръщам’ 2, шoeс'ae Одреха
щмл); 3, umg изненадвам силно.
слисвае' съкрушава—' 4, umg про-
в—ля; Oилaш);
Elm . Gill - Събаря, чаша;
Sich (DoO) eine Jookr - Намятам си
соно;
umg So lelcHl wirk Ihn mOobii - Тока
лесно нищо няма до го cпкрyщн;
umg Dos Glas Wcin Wink diel niehl
eietci Еди- чошо вино нямо до тп
събори!
meweufiNl oäj umg вnпеamлсвaш,
cmрaвomпe'
umg Elm -ec Erl/lgis C'е—вттшк
преживяваше;
umg ~ Komisöi Строшно кoeнеиО'
ип|wтrteпeж.У. bD if-'- nрeoеeшс~
вом.
UmwerTung ’ -em прпoеeeязaeп'
преоценка.
umwickeln sw.V, TD О-.И. зовива;.
уи:ив-е’ обвивам. шовиаае около не¬
що' TecT навивам. шаеотмзам'
Вen Ann ins Verletzten nil ein/u
B/nle - Превързвам рпкaгa шо пос-
тродалия, слога; иепврпзкa шо ръ¬
ката шо пoутрaдaлис.
UmwicKlung , 1, Tecb иамогавоиз'
e-eoTka; 2. обвивка. оплет;- (;— ка¬
бел)-
UMwälKin. sici sw-V. TB 1. оaкбл-~
чаво сз; i, пкме-еaвaм, шазъсвам сз'
Вer HOenei uewölkte sich Небето
се о—o6лoчи.
umlwüHlcm sw,', hb Го,', раирoвям,
преобръщам Iопмяma).
umilmneN м,У, ТС Го.'. ограедом,
улaпae огрода (около шпшo)'
УImiäUlgsge’ -еп ограждпшие.
mm|ziichneN sw-У. hD Оо-У. ир;рнcт-
аае (отново, rno кои иaеиш),
Пм'11нНсп- uni.', Tb lr-У, преобли¬
ча—' Dio! - пеeo6пие-e сп.
829
DL^T^TS^HO-DULAAßÖS^IlliS WCSTttbUCU
Уg1NNliMiOöHkrii
me|zieHen2 ume.'. se о-о-У, премест-
вае сп (е друго жилище, селище)'
Vom Berlin пое! Bonn - Пеeмeе'-
в—м сп от Берлин е Бои.
име||Неп. sich umi.y. ТС Meteor зм-
кблaе-вa сп Онебе).
iMiZnglim м К Tb io. У. обграждам,
обкръжавам Iирoтизшиз).
Умiu/ т, Umzüge 1, прееестиоее
(в друго жилище)' 2, манифестация'
шествие; дeмoио'рoцис'
Einen ~ v^rinctill/r Организира;
шествие-
umzugshalber oäv иoрaои премест¬
ван;,
УmzugsKoctlN eun PL разходи. раз¬
носни m ирeмecmвaшe'K'
UN eur PL = UNO-
NB:
ur- многопродуктивна пред¬
ставка в немския език за образу¬
ване на прилагателни, на които
придава антонимно значение,
срв, scirn~uNsenrg, obiängig-umoi-
iämelg-
umiitglerlicn/ugoiiinlc-eicS oäj
който не -оме дм се промени, кой¬
то ие подлежи шо изменение. шeио-
меияем. окошчотплпш'
-е ToUiocian Нeиоeeисeми факти;
ф-кти. които не могат до 'ъдат про-
е-ляни'
Mein EglscHIuss isi - Решеииптт ми
п кkoшеamплиo.
mgoiIin/ia—ГunobIimei1— odj безус¬
ловен, обез—тплеи, задължителен;
Eürr -е FonBcrsgj Бeо'елoaeт
иоиcoвaшe'
unabHängig odf иeоoвиcим, автоно¬
мен, еyвeрeилн'
FOnoneiell vom dem Eltern - selr Нп-
з—аисие съм фии-лство ог родите¬
лите СИ'
Ein -cm Siool Нпо—зиунмo, суверен¬
но държава';
~ I1eoN, koss-., Нпомвиеимo от то-
во. ел--'
Ü:^abUän/1/erit J o.PL e;оoвиеи~
мост, суверенност-
УmobiäN gO/keiUsBdwc|ün/ J движе¬
ние. 6тр5м зм (национална) ш;оo~
висимост.
UNabHängigKeitse-klä—sng J к6явс-
аоип иа e;оoвнcиeoет (ca колони-
зираиа държава и др-).
tinabkommiilchUunabk&nneioS äkj
geh с-обходие; лумен'
En Ici zur Zeit - В мкмеига той п
необходим. ип може да шoптcшe ра-
(отното място.
mniBiässl/’uNiBIässle adf eeeрeе'a-
иеш. иoеmoяшпш. ипирekъcшa'.
ügiibsihiou/iNiBi|SBiu ääj 1. не¬
обозрим’ бпзнраеш, необятен; 2, шп-
предвиди; Oпocлeдиеи)'
~з Woiauggig Необятни гори'
-е AiswirCum/eg Непредвидими
aпздпИcтвис;
In -cm Zeit В иeтпеeдeлeeт време.
mgo1seieiorГugoiig1eio- odj 1, нес¬
меняем (от длпжнoо')' 2, шепртда-
а-ее.
tgnaisicUtlieh/nNaesüebUlleh adj шп-
предшамерпш, шeyмнщлпш'
Eimc ~л Kränkung Нeирeдкaeeрe-
ио обида'
Jmam, - v^^IeUien Нарашявам няко¬
го. без дм искам,- без умисъл.
gnoBweisiu-ГuNoBw£isbiur aäj неос¬
порим. бeоупoрпш Iдoзaоameлcтзo),
umobw/isiüoH adj - umoiweüsbi-'
tinalwenabur/unabwgnibon geh okf
шпиобeмпш, неминуем'
Elm -cc GcsciteK Неизбежна съдба,
urieUisun okj 1, ееаииеотелеш'
i. небрежен'
Eiw, (Akk) - bcionlelg Държа сп.
атлася; се небрежно с лещо,
УgocHesonkrie ’ oPL шезнимоеие;
небрежност'
Aus - По ШПВШИМОШИП-
umähnlleh odf шeприличaш, шпиoдт-
6еш;
En Ist sefmeM Vater nlohi - Той при-
личо шо 5мщ— 0И-
unoNb-ügeliei odf иeeoжзш дм 5ъдп
дкставек иа адреса Oииcмo. пратка).
ugonf/cStba-Гunonf|eHtB1- okj geb
шпoопoриe, неопровержим. бпзcиo-
рпи'
Eon -au Bewies Нeoирoвeрлиeo до¬
казателство,
Уnon"eciii1—Ceie J a0ГУnogrröii~
louKilt J а-PL неоспоримтс—. шeoи-
роверлимост.
iNiimigr1-oeHU odf шеуеестее, иeиo~
дк5aвaш. неподходящ Взобелелка,
подарък)'
Eiw, (Akk) "Um - UatTer Счито; не¬
що за eп'e;еmшo.
urai/cloeStcr aäj 1. ке-спорим;
неприкосновен Оправо); 2, иеабезпа-
кози. шeзaceпи-m•;
Das T/iiiMeri Biicb - Завещание¬
то нп се оспори;
~ Ulen dis G-enze /ilingim Преми-
и—вам иeo(поиoooявaш пеaшицam-.
tggog/eneeB/i adf изненадващ. без
ирeд'прeжоeиип'
Eim -cm Bcsuc! Изшeшaдвмшo итеe-
щение, посещени- без предупреж¬
дение'
- Котмет Идвам, 6ез да предуп¬
редя, '-з да сп кб—ос eрeдaмез-
телио;
ImjcmlWö - leBcm Живея някъде, 6пз
да съм рппиcmрирoH'
mnun/inesD/n ак/ 1, неуместен. не¬
подходящ. шеп-доб-в-щ; 2. сесъ-
рaомeрeш, изcпoтaзтпш'
Ehw. (Akk) Шг - huiter Считам не¬
що зо неуместно.
отоат/стеНт oäj н-прия-еш'
In einer -cm Luje scim В eeпеистшo
полом-ние съм;
Ein -сп Genici Неприятна миризма;
- werken Став—е неприятен (досо-
ден. гру6);
Eiw. isi ein - Нещо ми е неприятна'
- ouffolien Провя лтщo ип;еomлe-
ЛИП-
mnon|rp^ßt uroiggepassl adj лепод-
вoдяш, иeиеипадeи, шeириcпocoбeШ'
igiismg/Uosi/1 adj geh еедоктсшот. нп-
оaceгшom;
Jelc- Vorräte BIcibiN - Нечии за¬
паси оставмт недокоснати;
S/пс E-spiunisse - Iossin Нп докос¬
вам cиecтнзaшияm- си,
0^1^:^1111^1^1101^/11^0^1^/1/11)11 odj шeи-
риcтъипн, eпyновнe, шe—maктeм;
Ein -ас Urteil Присъда, неподле¬
жащо на облалвоше' окончателно
присъда,
mnonneHnborГun1gN/Hnb1i aäj сп-
приемлив;
-е Bellneun/in Неприемливи ус¬
ловия-
УnogneHnl1enKeii J, -вп mвöтo PL не¬
приятност;
Jnle. -cm eicher, Bereiilg При-
еиeязae неприятности ляно-у'
Mit ‘nie, -cr hoben Имам шeири-
mgogseHglicH
GACEQOFF
830
ЯТНОСТИ c някого.
unigseSniioH odj кeaормеeш, шe'п-
ледеш; илиeoчиm;лeШ'
mgugsiäglij odj eeприлиепш, шеп-
ристо-н' с-възпитас;
Ein -ns B/geSnen Нenрзпиеик
държане;
- yili esDcm Я, шeпеилиешo много,
UNanständig/eit / о,Р1, ипблaпoири-
личие,. кeIlpнегтЯкте', ш;всоeитo-
шие.
mrimiisiham/nrngiostBor adj непри¬
косновен (праза. оaпac)'
Die Würde d/s Mcniolen iii - Чо-
вeщктmo достойнство п шпeриooceo-
зеет-
UgugiustBarkeiiГУmog1/si1oneri1 ’
o-PL шппеикбcшбвeшocT'
UnappcTitlicH odf 1. се—петитен, про¬
тивен; l' неприятел. лппстл-ичзн;
Doc Esuen riecni - Яденето мири¬
ше шeирзяmшo;
Eim - uucssH/naeu Monn Мъж със
змеемарееа, eeeтддъежaeo aъищ-
СОСТ-
Umari’ -ет 1о,Р1, eeиеилиеиo, ее-
зсопи'aиo държане' 1, лош козих'
Das isi cOdi alte - vom ein Това c
мой стор лош навии;
В1s Kind wird lün seine - b/sinufi
Детето e e-као-шo заради ш-паслу-
щaииeтo си, за с-приличиото си по¬
ведение-
INO-lüg oäj шепосл'шпш, шпеиреш
(дете). eeзпопи-oш.
ugorilCiIlcii okj ее-ртикулирмн.
шeтчлпиeш Oрeе).
mresthsUfiob oäj шeecтe'иеee, ог-
блпcкaoш.
1Nan1inÜN|11ob okj шeeaтрaпезa,
дискретен. нелобиващ се и очи-
ünuuTlIieig adf 1. лез—б;лзмие; кой¬
то нп ирaзи впeеoтлeшил, не сп хвър¬
ля шо (в) очи' 2. дискретен, скро-ее;
Eine -е Kicilumj Дискретно облек¬
ло Он-иабиващо се шо oеи);
- Bau Zimmer verlassen Нaи'cкмe
e;оoб;лсзaшo cтaс'a.
UguuTOii^ilBi^r/inouTlhgaBur adj ип-
-ое-щ да бъде шамерпи, скрит.
ттоиТ/сТогВеГ odv без иoдкмшм, до¬
броволно.
UnuufgrKärl akj ш;нонcшeи, шпрaо~
крит Oпеecmъпл;eнe)'
ugouTnolilo- akj = unouTHoI1son,
!mosTS111s1mrsgusTSg11s1m odj
1. неудържим; 2- безспирен, непре¬
къснат;
Ein -am Verfall Неудържима розр'-
х—, неудържим упадък.
Unu1THönI1eHГ1gosTH/nIieH okj не¬
прекъснат, а-прес-осен;
Вos Telefon kligjrll - Телефонът
звпeи еепрекъсеотк.
inoufeösbar adj 1. неразтворим- (ве-
щес-зо)' 2, ип можещ до се р—оaъе-
ме. разплете Озъзел)' 3, шпрaорeшим
Iпеoтивкеeенe)'
ün1u1iösItöHГug1u1iöcIicn adf 1, Chem
eпеaотaoрим; i. неразривен Iвепо-
ка), не можещ до (ъде рoзтрк-нaт
Одкгозор); 3. неразрешим (против--
рeенe)'
UnouTnerkiun odj шeвшиeмmeоeк,
еaоceяш;
Eon -am ScbUl/r Рoоcлсe. невнима¬
телен yепинк'
Eim -cm GosUgeBir Невнимателен,
еп особено любезен домакин.
Уgo1fne-kDuneeit ’ o-PL ипвшима-
низ, еaоcпсш-cT'
unoufrioHUi/ aäf н-искрен. прикрит,
лице-прес;
Ein -сп CHorueicr Лице-прел, при¬
крит вoрoк'eр.
UniufrOcHi1gkiii J . -ет 1, o-PL сеис-
кеeшoc', eеизрЗ'-cг, пие;мeеи;'
1, н-искреси думи. пocгппкИ'
unosfsenici1orГuno!fceH0|hiur ак/
шеттлтжее Iптceш;eи;).
111111111)1001/11111)111)110! odj не¬
избежен. шeмиштeм'
DOe -em Folgen lüescs LcOhSUilmrs
Н;eнeтeмнтп пocл;днен от това ле¬
комислие-
uguusirgkbar/unosilenkbar odf geh
не—ислимо лош'
Din Folgen eines Atomkuiegs sina -
Ч-век трудно моме да си представи
птcл;днеитe -т едно отомиа зайко.
unois1üSr)ar/sgomS"rilSr)ar odj шп-
нзпппeнe, иeocпшeетвиe, нереоли-
зируе; (плос).
uniusglhiileU odf необразован-
uroisg/iUn1, aäj 1. шeпoпслиeи. про-
иeш Iфoр—'лнр); 1, пеoоeш, б;одe;ш.
неуплътизш Оден)' 3, пр-озш. бездееш.
без eeoенн;
SicH - Fdhl/п Иео, 'сещането, чп
мивотъг ми ип п запълнен докрай;
непълноценен п.
mgousgcälloHen odj неуравновесен
(характер),
Уnoucgeglichenheili,о.Р1, неуравно¬
весеност- :
mmiusgeeouig adj pejan сеузрял (ми¬
съл. плос),
unousgescHlifen okj недоспал.
mnouDg/sehzU odj иепрекъсеот, шеп-
рeе'мшeш'
- rsdin Г-в-ря непрекъснато,
mnossgesprocHen oäj шепроизшеспш.
скрит. eплеaпив, ш;нор;е;и Bтпрeo).
UgoscIrueHe1oSГunuuuerccUe1eS oäj
geh eeзoлиеим. незабравим;
-е EümlmUoKr Незабравими впечат¬
ления-
mriiiUötibum odj шeио'рe6зe, нзу-
шншoeнM'
unouciprcchbar/ugulicprecISbar aäj
иппеoизeocиe'
ünousspucoHIocH odj geT и;иорaонм.
шeнокaзaш; шeoииcтeм'
- glücKlich scim ееи—овзрео, нео¬
писуемо щастлив .съм,
ügosssirniien’unoiiii|HI1eH okj не¬
търпим, непоносим-
ünousweicIlicH’uguuswuücHeOcH okj
geh неизбежен (последица),
uniCrl*/ odj 1. необуздан. неукро¬
тим, буен. c'еeмиmeопк; 2. сеиет-
верпш;
Eim -cs Temperament Буен, ееобуз-
дон темперамент’
Ein -am Hungen Неимоверен, е'еa-
щeи глад’
Sieb - imnuem Радвам сп cтрaщe-,
побърква; се тг рад-ст,
mnBur ок/ безноличен;
Eine -е Zabhurj Бeзиaлиешo пла¬
щаше.
ипВаиеНспее/ aäf 6eомилocтeи. лес-
ток, бпзеалостпш'
Jmir. - hit-aOem Накозвае жесто¬
ко шскoгo-
Уg)1rnHeizigKli11 ’ o.PL жестокост,
6eолoлocтшocT'
unBcabsichTigt okj шепредеаеереи,
неумишлен. шеволеШ'
mnBiuCSiel akj шезабелязос, e;воe'
под вшимошие;
Jnan./clW' (Akk) ~ hassen Нп обръ¬
щам зшиеашие шо някого. eeшo.
unbeanstandet oäj без впзрoeeшиe,
без рпкпoмoеня.
831
DEUUTCH-bUUGAAßiSCHEÄ WÖRTERBUCH
mrl/CiNdt
INlcanlwoiitet okj 6ез отговор'
Frig/n ~ ioiien Оставям въпроси
без -тговор, не -'п-вмрсм на впп-
роси,
mnb/oniCitel adj необработен.
unbebaut adj 1. шпомеmрoпш Втпрпш)'
2, нсезомят, необработен (поле).
птВ/ВоеНТ adj eeтбeиелee, леко¬
мислен;
-е Äußcrungin Необмислени изяв¬
ления,
mnBiBoeiUciweisi odv ке-бмислзит.
п;з-eиеп;ш-. 5eоемоесдкб, нера¬
зумно-
UnBedacHTheit ’ а.Р. еетбеисле-
шост, лекомислие, бeзрaоcъдc'иО'
urBcdinit adf pf/an шоизеш, без опит;
- häcHcli Уеeихзмм се наивно;
Ein -*er Zicchinen Нетпитек, наи¬
вен зрител-
UibKlarlth/üe J O.PL наивност, ше-
тпитшост.
mrlckccke odf непокрит-
ugBekenKlioH odj 1 ee6тдeш съе-
нпсие или onoепшиe' 2. бeзтn—еeш;
odv (ез колебание' кa'eгoриешo;
Jmie- - eisUOmMin Съгласявам се
с инкoпo без съешеиие, (-з колеба¬
ние'
Ein/ -е TicropOc Бeзтпaекa терм-
nис-
unBekeiiigk oäj иeии-езтeлпш, ма¬
ловажен, несъществен;
Ein -сп Autor Незначителен автор'
Elm -er F/hl/m Дребно, кecъшeе'-
веио прeщкO'
ünlciigjii/uglelüggli odj безусло¬
вен, oбе-люmeш'
-е Tneue Безусловна вяретст'
-cc Vertrauen /egießeg Ползвам сп
с пълет доверие-
ugBrliiigiT/inlcligj^ aäv кепре-
еееио;
Ich MuiD lau - wics/m Гря'вo непре¬
менно дм узноя ттва.
ägBeeigdrueKt/ugbeeMBruekI odf ос-
тааее 6ез вп;ч—тлзние, шпзппчотлли;
Eiw. hCisl Müci - Нещо не ми пра¬
ви нин—кио зплеaтлeeнП'
UNbecirnußt sglieigllusDi oäj шз-
птилиял.
jirh^l^^i^i^l^^rr^i^nl^fl^i^rb^^ adj оa'вo-
рек зо движението, по който не мо¬
ме дм се пътуи—, иenрoвтдим Мули-
еa, ппm)-
ügberoNgen oäj 1, иeиришyоee, ес¬
тествен, шenтерeдcгвeш' 2, обекти¬
вен, (eоприете-cтeи, иепредубедес;
- ICoSehr Уеeивaoм се шeиеиe'-
деео'
Elm -cm RicSteu Бeоирнcтр—е'ee съ¬
дия,
UnBifiggcnHili J o-Pl, 1, кеприс'-
дeш-ет, кen-cрeде'вeн-ег. естест-
вешост' 1, тбeoгнaeoе'. б;оприег-
еметeте'-
UmBnihecKt odj 1. еиc'. без петеа, ел-
изеaпмш; 1. енcm Ieеaиcтaeeт), сет-
петшпш'
Srlne Eine - inSulicr Змeoоa—e
честта си ееопетипшо'
ManlC -е EMpfCn/Nis Нeпoртеитгт
оaеa'иe но Богородица-
ünirrricligcgi oäj незадоволите¬
лен (резултат).
irB/TnÜ/Blji odj 1. eeо—дтaбпee
Büieu ctw. (Akk) c. от нещо), шедтвт-
лес' l, 0секС'алшо) еезодоволпш-
UnBcfristcT adj безсрочен;
Ein -ar ArBcilcv^i^iTni/ Бeзеетеeи
труд-з договор,
unb/fugi odj geh шeyиълштмoшee,
нямащ прово, еaоеeшeииe' ееоато-
езоиеaш' кeктeee'eк'ee (eu liw.
(Dol) за нещо),
Уn)efu/1e m/j, -и. -п шекомпптеит-
шо. шeпрaвoзмoшo лице;
~m Zuirlii eerBn1en Вход зо всeщ~
ли лицо зобранел,
ип)с|о)и odj леладарен, 5eодoр;и,
6пз дарба B"ür ctw. (Akk) за шeш-)-
uml/ailch/m oäj eeиткеи' Тс—етко).
ünhlgnliTI1cHГ!neegrcZil0eH odj непк-
нятее, шпемобзеaeм. необясним;
Eüns -е So—/Ios1/ke11 Нeo(сceзeo
б;оприлнe.
unbegreOniene-wriir aäv по непо¬
нятни прнеиeИ'
ünBegrrgeiГugBe/r/nli oäj ке-гро-
иичпи; бeогрaшичeш;
KoNDHuvan iürd gieHi - haiuBun Кон¬
сервите ияеат eпoтрaeичee срок ко
годност-
urb/grünlct adj шпосиователее, еп-
-6аеeoзoe' г-лoел-вeш (твърдение);
Ein -сп Verliehl Нeocи-aaт;пит
nбдoорпшиe.
игВеНииГ aäj ееокосееш.
UnIcHugcn п o-PL и;рoопoл-e;eи;■'
eeпристшт чувство, неудоволствие'
Körperliches - Физическо иeрaоnб-
лтмение'
Eiw, leu/itcU Jeim. - Нещо приеи-
eсa- eeпеистшт чувство, неудовол¬
ствие шскoey.
unB/HiglOoH odf i. неприветлив. ип-
уютен (пом-щекие); 1, eeeристпш,
неудобен, неловък Bеyзcтзт. сит'—-
цнн);
Вruußcn Ost cs rreSl - Навън п дос-
го неприятн-;
Slei - Tuhh/m Чувствам се неудоб¬
но. неловко-
UnBcSu/IloSkelt J a,PL 1. сеуют-
стст' 2. шплоакост; неприятно чуе-
ство, чувство ка неудобство-
uni/hurlelt oäj 1. шел;к'вае (бо¬
лест, ронм); 2. кетретираш с под-'-
рители. с kтeепрвaштз Iврoшнт;лши
продукти),
ünBcHiusl odj geh бездомен,
inhcbctlü/t/unh/h/liOgl aäj иeт(eо~
покапе. eeт(eзпoзoсвoe. оставел но
спокойствие’
Jmir- - iiscen Оогoвсм някого иа
миро. шо спокойствие-
ugBchcrruoht odj ке-владяс, нео¬
буздан, шeaъодъелae'
UmBcUi^i^r^is^n^lt^h^^/'^./^'^. невъздържа¬
ност, и;ктe'рoлнеoшe шо пмoеиитe-
mnhcUini/rl ак/ безпрепятствен-
mNlrhoiTen aäj L eпуепепи, шeиoх-
вмтеш, неумел' 2. -р-ема; 3, 5;оnт-
eoшeш'
SlcH - biweeiN Движа сп тромаво,
несръчно-
УgirnnlTeпhrit J о.Р1, несръчн-ст,
иeпoxвaтeте'' 'ебeмa-ег; безпо-
мкщкост (физическо или духовно)-
игВснтпВаг/ипЬеСггВаг adj eeиoooлe-
'им. 'верен. твърд'
Sein Ziel - veiioi/en Преследвам
н-п-нтлеби-о целта си,
УnBrillт1orkcitГУnlBeir-1uieeii J оРО
шепоколебиетст, увереност,
üriCOrri odj уверен. cиптрeш, непо¬
колебим'
- scfmc PTlicHi tun Изпълнявам не¬
поколебимо дълго СИ-
игВНСиппТ adj eeиовecmeш; септз-
нот' шпош—eш;
Elm -in Munn Нeeoзнo' мъж;
Ein -in Künstler Неизвестен худож¬
ник'
Вlu Umstand war ein Bis Hruir - To-
Уgbekognie1
ва т(cтoс'eпcтвт нп ми беше из¬
вестно дт деес’
Arjci isi mir ~ Страхът нп ми п поз¬
нат, нп оeaм наовт з строх'
Dankeol des -em Soiaoieg Помет¬
ни; иа незнайния воин;
Eina -е Größe Mail Неизвестна ве¬
личина-
УnbeKonn1/* mjj, -и, -и eeпoзшoтГиe-
пoокмт—.
УgB^anllIec/r -п, -п Mail неизвест¬
но; леизиесан— величина;
Eine GIlicHun/ eil zwei -п Урав¬
нение с две и-иззес-ни-
mnlekunnl/nwilsi adv без дм позна¬
вам някого;
Grüßen Sie Ibrc Fmun - von mim!
Пбоде—вeтe cъnр'тoma си от мел,
въпреки чп ие я позе—вое-
unl/CI/ileU oäj кеоблечеш, непо¬
крит. гол.
mnbeKüмecriГun)lkäeneri okj без-
прзлee' шехапш. eeнокмш д— окae.
из^иетпресов-и' който нп обръща
вним-сиз. който ие отдава нин—кво
зшoелшн; (са нещо);
- hiöH/m Смея сп безгрижно;
Elm -ar MegseH Бeогеилeш етaeк
Oш;хo;ш за нещото край себе си),
UnBcKÜMMcrtHeit ’ -.Р/, нехайство.
шпморо; безгрижие.
mgbelositei Oäj шеобреееееш'
PnlilOseH - sein Необреепшеш съм
с (негативно) пoлнтиеecoo минало;
- vom GcwüsscigsbiDSin celn Нямам
yгрнопшнн шо оъзec■'-o'
Dos Haue Ist - Къщото ле п обре-
ееепиа (с ипотено и др.).
mnbiiili odj 1, леожиипн. тих. спо¬
коен (улица, eec'шoеm)' 2. шпoд'щп-
веи. мъртъв (природа),
mN1leeHr1o-ГunBllrn-Bor okj ш;иoп-
разим, ^^рит, нойто нп се вслушам
и епзemи. който нп сп учи от греш¬
ните си,
mnleliucHiri odj н-оселт;; (улиц—),
ünBciieBt adj еееелош. шесимпоти-
чпш. леобичол, шeпoи'ляр;ш;
Sic! - hat ‘ein- noclcm Самвом ие-
cиeиaтзепи шо шнкoпО'
UnBeliebti/Il ’ о/Т ш-популярност
(сред други хора). илвoрпcзoиe,
unbanaine adf без екипаж ;— борд—;
Ein -cs RoinccHOT" Кoceиеecни ко¬
раб бeо eoииoж на борда.
GABEPOOl
тпВсенпке odj иeоoбeляоaи'
- das Ziemen verhiessr Излиза; ип-
зa'eляоaшo -т стаята.
mgline-klo- odf н-з-б-лежим-
iml/eittelt odj без средства, беден.
ünBlnöMncN/mNBen^mмen odj -е: es
llsibt/Zci j’/len -, zu.,, + lijoniiiv есе¬
ни е свободен да.--. зеeки п е право¬
то си сое да реши дали...;
Es ihcfbl Ihren -. sici zu beschweren
Свободен сте. е правото си сап да
сп оплачете-
mgbenieliu- ак/ eeизиoлозoпe. ие-
-ожещ дм сп изпoлоз0'
unbcN!izeГügblgüiei okj иeизиoло-
вое; шeтпo'рeбязoш, чист’
Ein -ес TaDchHiiueS Чиста, сеиз-
пoлозaea носно кърпо;
Dis GileijSNilil - lasser Нп сп въо-
птлоaмe тт cлyеoя, ирon'cкoм впо-
момстс—-;.
mnBeölucHhil odj шешоблюдоаош;
Sich - gilubin Смятам, чп никой
не ме ноблюдова.
unbequem adf 1. неудобен' 1. не¬
приятен, досаден'
Ein -am Sessel Неудобно кресло'
Ein -am PolieOCer Неудобен поли¬
тик;
-з Fru/rn Неудобни. неприятни
въпроси.
UnBequeMlicHKeit J aJPL неудобство,
üg1eueeScgborГug1/u|cneg1or oäj
1. непредвидим
би); 2. ше'равштвесее Очовен); Iеo-
ипо) от когото из се оeoe оонво .да
сп oеoкзo;
Ein -cm Zufall Непредвидима слу
чаЯшост;
W/nn in AlKoiol IrOgCe, iei in - Ko-
гато той ^6 алкохол. -т шего моме
всичко дм се очокио.
ünle—ccHiige adf 1. ееосшоватплпш,
неоправдан' 2, шeоocлyжeи;
Eina -п KriiOK Неоснователна кри¬
тико-
mnbirccHii/lirweiDi odv бeо основа¬
ние, неоснователно,
ugle-üeesicHligU odj който ле сп
взема под винмoшнe'
Di/si F-oge bliOBU - Този въирoc сп
сз вопмo под вние-ние;
Ein/ Frojc - hocu/n Не обръщам
вшимашип иа доден вппрoУ'
ünicrufenugBi-üfeno ак/ 1. нзупъл-
832
eoeтшпe' иек-мпптеетпш' 2. шепа-
викаи; езканзи Огост и др.)'
SicH - cinmischen Н-месвае сз. без
дм са ее колили;
Dam BrieT eilin/Ui fr -c Händl Пис¬
мото поподеа е чужди ръце.
Urheniiem imöenf дм ип чуе .дяволът!;
J/TzT Dobeint es oufwäric eu jeben
Да ле чуе дяволът, сета к-щ-та ко-
-- че ли mръпзoт шопрпд!
UnherüSiBarr м// -л. -п парий
Beепдcтaвитeл шо шaИ-eззщaтa кас¬
та е Южна Индия) (auch übeolo|-
irherühnt odj 1. сед-косам', не¬
пипнат, непокътнат; 1, шептелия;'
3- д^е^вс^г^с^е^;
ВoD Euscn - iisDiN Не се докосвам
до ядпиетт;
Die -п Nutmm Девстзешота приркдо;
Vom ‘nie- Laii - BlelBem Не сп гр-п-
в—м от нечие е'рoдoeиe.
mnBcsoH1Bl1ГunBcscHo1li pnäp + Gen
geh, Jue зпирпoи'
- len BilimMun/eN von § 17- Въп¬
реки разпоредбите тт пaеaпрoф 17.
inbCscbeiigl aäj. неповреден. цял,
здрав.
mmhnuciäruigT akj свободен. шeоoeт,
6ез работа, без занимание-
unhisöHeiken adf шескромпе. недп-
ликотеи; дързпк, aрoтoшт;e;
-п Wünsche Нескромни жeлoкнс.
mnBcDöHölt/n akj безукорен. (поyи-
р-чел; неопетнен Виме, гражданин);
Ein -cs Lcbcn Бeз'иепчпи живкт-
Ugicsohnll^<^nH/üt J oPL бпзукор-
кост, бeзyирпеиocT'
UrBsscISi-amki akj meöтO ii: eOn -cm
BiSmühe—/оп/ жeлeотпътee прeлeо
5;з бариери,
unbeSchränkt odj шеогр—шичеш;
-eu Vertrouen geim/cßcn Ползвам сп
е eълк- доверие-
UnlBrsctivciBHch/iNhciclsneBiaeh odj
шеописупе; естго roосм. шпвер-я-
теш;
Ein -cs GlücK Нeвeетятпи късмет'
- loneweiii/ Страшно скучен.
mnbescHuO/bin ак/ бял, ‘чист. шпио-
писми Ocтеaшие-, лист вaрmнн)'
Er ist eim -cc Blatt Той е още без
опит; Още п шпновeотпШ'
uniesenwerl aäj 1. шеобремееее'
1. лек, спокчоен;
Eini -з Kindbei: Спокойно, без-
833
DEUTSCHHCUGAAlJCtfllä WÖtTTEßBUCH
Uniaii
тенeшo детство;
-cs Gewssen Чиста съвест;
Eiw, (Akk) ~ genießen Радва; сп оиo-
ктйио иа нпщо,
unBccerll odj неодушевен.
mgbeslHegГunbescieg odf 6ез ирo-
взроо. иа доверие; бпз да видя;
Jnlm. niw. (Akk) - jliilcm Вярва;
някому. бпз да eеoвпрс нещото.
mnbeDstzT odj шпзапт, nрaоeш Остол);
вакантен (роботко място)-
111/1111)11/11)11011)31 Oäj шeeo6e-
дим; непреодолим;
Eime -е Aue/e Нептбедима ор-ия.
Ug1/ci/Jbark'niT/УgBcsjkgiunkcii J
o-PL и-победи-ост-
ünb/sieel oäj eпиoбeд;н.
игВ/соптеп odj еетбмислее. без¬
разсъден, иераз'мпш;
Elms -е Tut НеОбмислено иoетъик-'
UgicsoimncnHcoe J o,PL безрозсъд-
ствт, eeеaитмиoc'; иeoбeиелeшocт.
ün1eDoгetГunbcsorgi oäj безгрижен.
спокоен'
SeiiN Süc -! Бъдете оиoкoeк!, Не се
безпокойте!. Не се тревожете!
unBespicIt odj без зoпне. прозее Око-
спта).
mnlesiänBig oäj иппocmтсшeш, неус¬
тойчив, нестабилен, nетмпшлзв'
Ein -am CSurukler Неустойчив. не¬
постоянен характер;
Er ist - Im seinen GCfUHlem Непос¬
тоянен п и чувствата си;
-cs Wetter Променливо време,
mnbesiäiogl odj еепотвърдее;
-em Meiaug/en zu"ölge По сепот-
впрдeки свпдеиия-
mn1eDieöHi1eHГun1es1|eiiien ääj не¬
подкупен'
Ein -сп Beamter Неподкупен чи¬
новник;
Elm -cm Kniiie/r Бeзпрнc'рaе';и,
неп-ддаващ сп ea зъодeйетвиe кри¬
тик-
UnBcstecHlicHKelt J о.Р1 и-подкуп-
ШОУT'
mgbesiinnlor aäj неопределим, шп-
nтдоoaaш сп шо oирeдeлпшиe.
irB/iTünmi adj 1. иeoeеeдeлeш;
1, нае^т^1^^-^, наесен; 3. ссетът;и ннеси
гуреи;
-е Angele holen Имам неопреде¬
лени, eeнcии cmрaвoae;
Ein Monr -cr Atems Човек е— не-
oирeдeлeea възраст'
Lieg D/m -е ArtlKel Неопределите-
лек член;
Es hlcibl -. wann wir Om Uniau) foi-
гст Все още еп се зсае кого ще зм-
мишем на почивно-
УnheeUinnUSeiU ’ o,PL 1. e;-eр;-
дпл;иoет. 2, eeсcшocm, неточност.
ünhcstrufU adj бeоиoзoоoи' иеи—ко-
зош,
ynicetreitlur/ugecsireiihur oäj без¬
спорен. иeтcиoрим, лесъмнес, шпо-
пртеермие'
Eime -е ToisoeHe Неоспорим фокт.
mnBesTrie1cnГ!ghcsTrg11cn odj безспо¬
рен. шeocиoрзaш, признат Вф—кт).
mnh/eliIi/iГ1n)ei/I0gi odj 1, бeо'-
чостее, равнодушен, безразличен;
1-11^^—ст1аащ (во niew (Dat) т нищоО)
Elm -cm Zuiöiuuc- Б;о'чoет;и зри¬
тел;
An Irr Вenonstruiiog - i/ir Hr
yеaегвae е дeмoкотрмция'a.
unbetont oäf Lieg шпудорпш. бпз 'до¬
решил (сричка),
111111101,^*01/1111111^0111*0! oäj шп-
ошaеитплпш, м-лтважпш'
Nicht -п ScHmiden Зиoен'плeи, по¬
рядъчни дългове-
UNhei/soe’inhcl/uun oäj еппрп-
илоепи, твърд, сесломим’
Eon -сп Verfechter einir Iice Твърд
борец зо дадпео идея.
unhcwioht adj шпо^^ошявои. лепо-
03Ш'
Eim -cm Parkplatz Нптхраняиош пор-
кншт.
U^l^i^^i^lTTnei adj ипзъaрпeпи;
üCentn Mii . -cm Aujs C nр-е'o око.
mgBewälligl/unbeWCeiiel oäj кераз-
рeщeи, непреодолян (конфликт. ми¬
нало),
mnBcwander odf несвпдущ. е-опи-
теш, без ошaшис (е додека тбпocт)'
UNilЖleitc!ГuNbeж|geicH aäj 1. не-
иoдвижeи; 2. бeоизрoзee. оacтииoо,
иeиoдвижпи Oлиеe, физиономия)'
- süiicn Седя, без да сп помръдно'
Elm -cc Maschinenteil Неподвижна
еашиеша е-cт;
G/üsUij - Муден. шеспособпи бър¬
зо дм се пренастройва'
Eon -cs Fesl Празник, строго фик¬
сиран в колпедара-
Уn1eжe/IiöHkeiirУnblжeg1iöHKlO1 J
O-PL Ш3И0ДBИЖШ0УT'
mmhcwc/l odj 1. шпиoдвнжпш; i. рме-
шoдтшпи, бпо'чocтee, и-въз-уим-
unbewclBT odj umg önoe шемпипш, без
лено.
mnBcжlis)1uГiNblw/is)aг adj който
нп екез да се докаже. шпдoкoотeM'
unbewiesen aäf шпдoкoоoш;
EOms -е Hypoiiese Нпдoкaиaшa хи-
пo'eо0'
üNbewnHgbo-ГugbcжoHnbo- adj не¬
пригоден за живеене. леоби-оем (жи¬
лище, рeпиoи)'
unbcwohnT adj иеобитозои, прoо;e
Oeипншп)' пуст. шез-селее Bрeтиoш)'
jinB/wußt uricwisS adf 1. нecmишк-
тивпи, неволен IcтрмB; кoиизм)' 2, не¬
съзнателен' 3, шпocъоeaт;
Eim -сп Verspurcle- Неволно грпш-
но при говорене;
ВoD -е ВlпKln Подсъзиотелио eне-
леие;
-е scehascle Vorgänge Нeocъош—ти
пунхиелcки процеси-
Unbewußte Unbewusste п, -п oPL
подсъзнателното. сфера а— подсъз-
лалието, иа шeocъошo'итe иенвиеec~
ни ирoцecИ'
jpilcijilBum aäf 1. шеплатим, coпи;
1, бeоеeшeи. епплатим с пори;
В0c Miet/ fei einfuci - Наемът п
cтрaщит висок. нп момее до го пл—-
ТИМ’
Ein -сп o—öHColöeiscHer Fund Без¬
целно -рвзoпoпнезcкa иaвадoo;
umg Du Bist ilnfocH ~! Страхотен
си! Незммееие си!
unbezahlt adf неплатен Всметка);
-cm Urlaub Неплатен отпуск,
ümhrzcSmBoiГsnBczäUmBar odj
1, нey'миpиз— неу'ротим; 2. не^е-^j^-
дае, неудържим (страст, любопиг-
стео)-
Ughelwig/B1nГ1gh/zwig/)un aäj
1. непобедим; шпирeвоeмaeм Окре-
иoе'); 2. иепрподолим, шпусеирим.
неукротим Мчувство)-
Unbill/m eue PL geh несгоди. иеу-
дтбства;
Вil - Bee Lcbins Несгодите ео ли-
вото;
В0c - Bee Wimi/rc Неудобството,
неприятностите шо оимaтo.
Unbill J oPL geh, veraltend * Umlll-
lin;
53.
mniilei/
Dir - les K-ic/es Жест-ки-е пос¬
ледици -т войкато,
unbillig adf geh несправедлив,
mNieuii/ odj l.Med (eокрпиee (опе-
емезс); l. иeкесaбnе-пигeи, без
кръвопролитие Iрeвoлюцис);
Вos ~з Emir les Geiseldramas Без¬
кръвното еoовръоka но дроеото със
зaлoжшиеиmп.
mmiotnäßl/ aäj öroe непокорен. ee-
пocлyщeш'
Düs ~nr Уg1e-tug/n Непокорните
з-рноподалици-
ünb—uuenbar/unl-aucISbar aäf него¬
ден, eeнопoлззoпм'
Das olie FiSunud Osi ~ Сторттт ко¬
лело ие може да се ползва повпчп'
Jtrd- ici für nOobis ~ Той не стм!—
з— нищо. нищо нп може до въещи'
негоден п,
t^ihUmnCnoilueb oäj себюр-зроти-
—;,
uml koiiAbk u. 1, и (при изброява¬
ше шо -тделеи думи, е—е' на изре¬
чението, нор-еeшня)' 2, и (за интен-
оивиеaae при еднакви глаголи и
прнлaпo'eлши)' 3. и Опри свързваше
на еднакви думи); 4, и. а (при про¬
тиворечие, пебгзвтeте'aaсee във
в'теттт изречение); 5, ако и Iирн въ-
з-мдои- см пoденшeит нзрпеeинe с
пртmивonoетoaсшe)' 6. и (в eлиптие~
ти изрази зо шзе-освaшe са еъeиe~
шип, ирония и др-); 7, —Moll и' 8. и (е
отделии нзе—он);
P/i/r - MoniCn Пптер и Молино'
Die Msiicn Soi gekocht ~ lirm len
Tisch geaeckl Майката сготви и пкс-
ле сложи масота'
Es riggili - re/giie Дъждът вале¬
ше ли. валеше;
Ieeer größen ~ /rößer Все по-го-
ЛЯ, И пО-ГОЛЯМ'
Aue dem - dcm Grunle По тaои и
тази ириеишa'
Ie! las -dis Zeiiunj, uni en eoohic
len Ten Аз четох зестииоа. м той при¬
готви ч—я'
ISu |/НТ all/ w/g, - Och soll Ulin
Blcibcm? Всички си отиватп, а аз до
остмам гук?'
Dos musci In eoohcn. und wenn cc
noch so coHw/m isi Трябва до го шо-
пр—виш, -но и да п толкоам трудно'
En - Klug? Той и умен?'
GÄßEQOFF
Du ~ /ime R/Be Salier - NicMohs! Ти
и да държиш реч - никого!'
Zwei - ГОпГ Osi sicBem Две и пет пра¬
ви седем;
- so weiten, Abk usw,. ~ so fori, Abk
isi, И така нататък (и т- н,);
- omlrmr. Abk и. а, И други (и др.);
~ Ähn|0ohes. ACk u. А. И иoдoбши'
~ Bengiileien. (Akk) u. I/i, И други
такива. и други подобни'
- inliiis eehr,?tM u, о m, И други;
umg No ~? Е, и? Е кокво тт тово?;
umg — — ~ И (какво ли ип още, ко¬
ли не още)-
UnlonK т о-Pl, ееблагодориост;
OVom jmln.) rum - ernieg Срещам
са—т е-благодарност, мъка тт ня¬
кого с—ек н-благодарност'
- Ost Bin WciU(cn) Lohn Не е—oай
(пaгoдoеибет за сгоресо добро-
ипВагСВог oäj ееблагодареш (auch
üCeofe):
Einc ~е Aifgobr Нe'лмгбдoеao.
трудна оaдaе0'
UrBorChanC/it J a.Pl, кеблагодор-
ШОСТ-
üg1eOlgicrba-Гig1cTigi£-1o- oäj ип-
тпределим. л-диф-рпицирупм; труд-
штопределим. шетпределеи;
~е GeräuccHe Нeнешн, неопредели-
ми щyмoв-'
UgBcklinterbar/igdekliniinrBar äkj
Lieg сесклосяе; Виме),
идаемок-oliscH aäj седее-кроги-
—;,
jMBcnkba-/mnB|NKiu— odj и-миолим;
Eiw. (Akk) Tür ~ Sahi/1 Считае не¬
що за невъзможно. немислим--
ünlegKeicH/inl/gklieH aäj ii: srii’
vor ~cn ZelUen тт незапомнени вре-
--са, тт паетиаека-
Уg1<s-Juoug1 ['лтВаjioigl] m- -s
1. нсллеготоост подмол-
им дейност; 2. Mus ъшдърграуид-
Уg1r-sioiemen1 [ugla'ulriemagi] л. -
s -мол-вожовоке, oмaлтвoжoвoшт
лещато изявление,
mNleulhiei odf н-ясеи. сеътпш. труд-
ште-злиеиe;
-п E-lngeiugg Смътен споееш;
~е SobmOTi Неясен, шeеeтлиз паепрк'
-е Aussprache Неясно прoизeoщe-
шиз.
unkühUi odj шeплптпи. ипyилптнeи;
пропускащ (вода, впзд'в и др-)'
834
Eim -cs Doeb Пртe'еkaш, течащ
покрив,
mgBlieneglicri odf geh шaй~-'ш. ппт-
балеш. с-диференцирас;
steh - UBsr eiw, (Akk) Cuß/ng изказ¬
вам се най-общ- впрвт нещо-
Unlini f, -п русалко,
Уn1ing п O-PL, от: cs Oct ein ~, so clw-
eu ^^rlongin абсурдно з, бeоемиелп-
шо з да се изиска- подобно eeшт.
UndlplomatiscH oäj к-дипломати-
чеш, шптактичеи;
SleS ~ verhalten Държа се недип-
лоеотично. шemaктиешo.
unküciüpianiemi oäj шeдиcеиnлиши-
е-ш Одете. поведешие).
UnBlelipliillesniHill Jо,Р1, шлднcени~
лиеирашост.
url-amalicel oäj eeдеaea'иеeи.
обикновен,
umlulduoe мфнетолер—стла, пркя-
вязмш ee'ъеeзмocT'
УnBiI1sonKc1U Jо.Р1. нетърпим-ст,
шeтoлeрoш'ш-е'.
ug1u-eHBninjlich/undrioS<rrggjh1eS
okj непроходим (х^асг-л-o)' непро¬
гледен (мрак)' непроницаем (лице)-
urBnroSrUSiBar/uNlureb TäSniun okj
н-изпълние. eeocъшec'вим Iилoш),
mnBurcSiäceig oäj непромокаем, не¬
пропусклив. иeeртптезoш (и-да,
вподyх)-
mglureHsoHiihan/iglineSseSouBun
odj шeсceш. семомещ дм бъде проз¬
рян;
Scime Absichten sinB - Ное-рения-
тм му са напълно кпноши.
mgBiuönsicniig odj 1. иeпрoзе-чпш'
иппеoзиеaш' l, непроницаем (лице);
pejoe ~з GeseSäfie Нenр-орaеeн,
тъмни сделки'
Seins ABsichlen cinl - Нампрешия-
та му не еогот дм се nеoорoт, еaо-
берат.
mniiin aäj иеравее; eeтлoопк. гра¬
пав (auch überlr):
Вie Straße ist ~ Улицата п шерозша;
umg NiciU ~ icim Наред съм, еъв-
сее нп епe лoщ, (ив— си ме.
УgeBenHeit J, -еп неравн-ст, пеa-
пaвнeo.
mnecHi akj 1. неистински. фалшив.
имитираш (бижу); изкуствен (коса,
оъ()' 2. неистински, шпиезеeк (ус-
еивко. любeоштcm);
835
Mo,,? -er Bruch Неправилно дрт';
-c Fnuh/d Нeyетoйеиaи цвегове.
mred/i odj шеблог-р-ден (метал).
mncHeiiei okj извсe(рaчee; eeоaкo-
с-ртдес'
- gebn—rn ciin Р-деш съм като из-
aсeбрoчeo дете'
-з Mitten Майка еа новъe5рoеeт
дете-
Umchns J geb иoотр, 5eоеec'нe'
gel Eiw, eoeSt jelm, ~ГE1ж. ic-eieiU
‘nie- euu ~ Нещ- носи eoоoр ео ия-
зтпo. нещо ее eрoaи еeет няному,
umenuerlieiOg ääj geh непочтителен.
un/hulfcl oäj eeеeетeш. еептчтеш.
5eочecтee'
G/li ~ v^rBiegen Печеля пари по
eeеec'ee шoеиШ'
Un/buieelC/ii Jо,Р1. шeеec'eбет, ип-
nте'eшoеT'
üNsi/rNmUtelj odj безкористен;
-e HOI'/ Бeоктриеткм помощ,
Ug/lgciNmüteigkeit ’ о,Р1, бeоктриc~
теост' 'зззористип.
nNllg/nSChreNeU/SNSldjlloiruIgCl
odf шeoтеoeиеeш;
Ein/ ~e V^^^^^ohi Нeтгемeиеeк-
пълиoмбшиe'
mncingcweihU odf непосветен'
-e Benutzer krnNen ccHwc— mii 1er
Maiehins ungenrn Непосветени e,
незапознати c 'eвииkaтa ползвате-
ли труда- могат до работят с ео-
щишa'a.
mncigOg odj ееедишеш. рoоeднeee' иа
рoолиеeт мнение;
SlcH in eiw. (Dol) ~ ceig Ho различ¬
но мнение сее по даден aспете.
иемее еaоe-плacзe по даден въп¬
рос'
Sie sind ~ Тп се корат, ие —0' до
сп еaз(eзaт.
Уn/1nOJkliUJо.Р1, рaоeдишeшиe, роз-
ноглосие, несъгласие' раздор-
ипшдпгЬтЬагг/идетпеипВаг odf нп-
превземаем (крепост, грод).
urelnc adv От: Jmi- lut nüt jein, In
ctw. (Dot) - някой се п съгласен с ля-
кого по додее въпрос'
WO- iimi in eiw. (Doö) ~ Между нас
иео рoоaoглocиe, имаме р-опичши
cтoeтзншa по даден въпрос'
Mül cicn OselicU) ~ scim Сом ие знам
какво иска;, шед-аолпш съе от са¬
мия себе си,
DEWTCflüUUGAßllSCttM WÖßTEßBUCH
ugrInsicniOg oäj шeрaо'мee. леже-
лaeш да се поучи Вот съвети, тт
прeщзиme си).
üneMpTäNgiiei oäj иeaпоnриeменв;
неподатлив. индиферентен;
Für Lob - cain Не се поддавом ео
иoввaлH'
unempflnBeic! oäj 1, иeеyиетaнтe-
лзн’ 'стойчие. издържащ' 1, рмаст-
дyщeи, индиферентен О/е/сп rtw,
(Akk) към нещо)'
-з Famben Уc'oИеиви бои;
Ge/in Hilee - sein Издърм—е на
мети.
Un/npTinlllchKeii fo.Pl. шeе'вcmви~
тeпитcт; еaвeoд'щиe, исдиферпет-
ИТС'-
incnBlicH odj 1, бeоkрoeш, безккне-
епш; 2, безкрайно, мшoпo. c'р-щит
Озо иeтeшзивиеaшe)'
-е Gciüli Безкрайно търпение'
Die -е Weite dru Ozeons Бeопеaшие~
сага шир са океаеа;
Math Eimc -е Größr БeокеoИшa ве-
лненшa'
Moll Eime ReiSe geHi - Редица (чис¬
ла) п 5eоkрoйeo'
~ ТиаппО/ Безкр—Ило, строшат тъ¬
мен;
Sic! ~ über ctw. (Akk) lu/u/m Cтрмщ-
шт митгт, безкрайно сз родим, шо
нещо-
Un|nBIicSk/1U J o,PL, 1, 6eоoрoйeтет;
1. бeиkткeек-ег. безпределн-ст;
3- umg вeеиocт;
umg Ich habe еОт/ - auf Blob jewariei
Чаках те цяла вeешocт!
11/111/1-1001/11/11^1111^1*01 okf не¬
обходим. иезомешим'
Ein -ce WirKe/ig Необходим ин¬
струмент'
Sieh lün ~ Sihi/r Смята, се за не¬
обходим, ке^мешим-
UncnijrlelicH/incnijeeilleH okj без¬
платен. бзовпзмeодeш'
Elms ~е Reparatur Безплатен ре-
етет;
~п Hills Безвъзмездна птетщ['
Eiw. (Akk) ~ Tur Върша нещо бeо-
платкт.
*^1^1^1^11^1^1^1^)0-^/^111:^111)01 oäj неиз-
бемеи,
tgicrtSöUlrlid oäj 1, шпрешеш, не¬
разрешен Oирoблeм)' 2. с равен ре-
о'лтa''
mg/rgi/bii
Das Spich iirht ~ Игрото п с разен
еeотлтo'.
tinenttöUhocsen okj нерешителен;
Er Osi roch — oB in Bis Auio koufcn
coli Още не п рпшил, той още се ко¬
лебае дали до oтин колота.
Уnen1seHInssegSe0e J о,Р1, аереши-
'eлк-е', неувереност, колебливтс',
ugeglseSüllbou aJj леизвиним. неп¬
ростим,
ün/nesobihilgU odj ееизвинеи;
~ Вее UnT/uiOcST "/nmlliibcr Ог-
еъе'вмм тт учебни оaeятис без ува¬
жителни прненшИ'
Ugegiwcet’igeglweei adj 1, твърд,
^трит, непоколебим' 2. пте'oсшee.
непрекъснат, eeттoпoшeш'
Ein -am NaUnuihSüTz/u Непоколе¬
бим природозащитния;
~ rrBeg Говоря непрекъснато,
ogi/ntwlhCcii akj неразвит.
mgegtWrrbar’iNrnIwirrbon akj мно¬
го -бъркан, оaплe'eи'
Eim -cs KmCi/i Объркано кълбо'
Eine -е politische Loge Заплет-са
политическа ситуация-
ит/т1*ТТ1*оП/1г/иВ|ТТ1*оП adj 1. неу¬
молим, eeирekлoиeш' 1, олес-очен'
Eim -cm Richter Неумолим съдия'
Ein -cm Konpf Ожесттчеиа 5тр5о.
Ugcп1üiieüeSerü1’Уgc1B01ie1enCr1i J
O.PL, кеум-лимост, oжecтoеeштcT'
umrrfiHrrm oäj ке-питес (in eiw,
(Dal) в неща)'
Jurj und ~ Мл—д и н-тпит-н; бпз
житейски опит,
УgcnTunncgnc1i ’ a.Pl, eeoeнтшocт,
mgruftnBIlen’igculügllieS oäj непо¬
нятен. иeo(сcшим'
Amu -cm GnÜNi/n Пк шеп-еятии
ириеиин.
umrrTnrseSi oäj шeизепeоa—e, ee-
проучен,
mmeriu/uhiob aäj нерадостен; непри¬
ятен Митвина. cът(шeшиe),
üriTUIIBun odj шeиоnплeзe,
UNinlühlt odf и-изпълнен; незапъл¬
нен;
Meine Bili/n blieBem - Молбите -и
ие бяха изпплшeши;
Eim -cs Laben Прозее, иeоoпълeeи
живот.
üNe-giiiii odj бпоnлoдee, безрезул¬
татен, eeитлоттa-еee; неплодоро-
ден Oиаевo)'
GACEQOFF
836
yn|rä1äg|iiöH
Ein -нс Gsspmäc! Безплоден еoогo-
зор' „
Eine -c Ölquelle Беден шефтеи из-
тoешик,
mneпguägalien/igeпguünaeiöH akj ee-
oбсcшиe, ееразбирозе, зoпoдъеee.
тойшствее;
Ein -es GeHeingis. Неразгадаема
тайно'
Elm -cc LähHein Зoгoдпенo усмивка.
ugerieieiöH odj незначителен, не¬
съществен;
Eine -c Ärdeuur/ Н;зиaез';пшa
промяна'
umg Es Ist — OB.,, Не - толкова з-е¬
ла, дол.,,
ügeuHrr1 odj 1. pejon шeчтзoи. въз-
еутитплеи. окмндoлeш' 1. шп^ваи,
огромен (с^еа, усилия и др,)' 3. шп-
чут. eпиопплeпи (молба и др.); aäv
иeчтзoшo, чудовищно. строшло'
Eim -cc GlücK hobam Имом шeвeрoс-
тес, cтрaвттпш късмет'
Du e—luibsi li- -е Sielen! Позвт-
лсз-ш си възмутителни леща'
- и/ici Страшно Oеyдoзишшo) укъи,
апн-катт, aäj eeрaопoзшom. илкот-
ШИТО'
В/г Täleu етекоп - Извършителят
сп изплъзна еерозпозшот-
ugeielCn1ieSrumcrkl|iIieS odj ие-
тбсceиe;
Eimc -е Amjel Необясним страх;
Es Ict mii — wfi... Необяснимо ми
3 O—K'-,'
mneu1äßI0ciГ!gcnI1Oi0eH nnnmieDDlich
okj geh оройно необходим. наложи¬
телен, неизбежен Ifür niw, (Akk) зо
кeшo)'
Elms -e BeBliäUNj Абсолютно не¬
обходимо, о—дълмзтeлeo условил-
mnnulinbl odj. непозволен. ипрaзрп~
щзи' лезоноизи;
-am WaTOenhcciiUz Без рaзрпщeшиe зо
ириmeeoвaшe на трпжнл, незаконно
ириmпeмвoшe шо oрпeн-'
urculcilgt okj несвършен. шeизnпл~
ШЛИ'
-з Post Необработено пощо, ко¬
респонденция.
TnenMcßlOcH/uninMsßlOoH inc-mess-
lieh adj шпиомeриe, бпзепреи, нео-
6нт-ш;
-е Schätze Несметни (oпaтутaa'
Eiw. ist vom -cm Bedeutung Нещо п
c шпимоапршо голямо ошoе-шип;
geh (Bis) ins Unc—neschlcie (До) 6ез-
крой,
Uge-eüBhien’ugi-nüBhOcH odj неу¬
морим. н-уморен-
УglnnäBi1cSC/i1 J o,Pl, шe'eoез-
MOCT.
uge-nci odj и-ceриoо-и.
ug/-qiicki0oS odj gel неприятел,
дтсодее;
Eime ~c SlTuatlon Неприятна ситу-
oенс,
ggrnneien1urГugenrcieH1or aäj ce-
постилим, ездостимие;
Das Mrllkinegl Tür Kinder - anl-
B/wohriN Лекарството да се пoои н—
места, кедосгъпки зо д-ц-'
Im -cm Feune Бeокрaйeт дaлeе,
pNe--eieSi adj шедостигшот. ш-и-c-
титшa''
Sain Rekn—I ici Bis НеиТе - Рекор¬
дът му п eпдocтитиa' и до днес.
‘0111111:1101/111-111:1*01 adf лекоси-
тзн;
-сп Wissensiirii Неутолима еол-
до зо оeoшиЯ'
mne-solinssen adj ш-ирoте-и. Hera-
слпдв-е (област)' е-открит. иепод-
тoтвee B"ü- chw, (Akk) за ш-шo);
Für Ben Tourismus nocH ~e Rc/ioncn
Региони, все още с-открити зо ту¬
ризма.
|nenconrpПionГumerconrhfIioS odj
шeиочeепoeм'
Ein -ес TH/mi Н-изе-риaeмo те--'
-е Vorräte Неизчерпаеми оoиacн'
-е Geduld Нпизтoшимo. шпночeр~
папмо търп-шип-
unerschrocken odf неустрашим, 6зз-
стращпШ'
УgcuseH—öekeNHeü1 J о.Р1. с-устро-
щзeocт, 6eзутрaщнe. смелост-
jtNericHü11euI1eHГ!neпseЬio11rriieH ак/
непоколебим, 'впед' ш-ипоeymим;
-еп Willi Твърдо, иeиoкoлпбимa
ВОЛЯ'
-cc Vertuou/1 Непоклатимо дове¬
рие.
mNeпsöiwigjl1eiГugercchlЖN/hici odf
иепoaдeшo оoъи, шедтстъппи Oепшa);
Ein -cn Spoutwag/g Прекадено скъ¬
по спортна кола-
1nc-ceiliu-ГuNersctziun akj 1, ш-зо-
ееиие; 2, ипиoпе-aим, нойто нп мо¬
ме д— се aпоcт—шoви или коригира
Iшeти. повреда);
Eim -ar MitarbCitin Н;оoeeииe сът¬
рудник.
mn/ns/eehioSГun/-c|1ehicS odj неза¬
меним,
INlUipullßiaoU/SNIUipuJcßiloU odj
geh безплоден, 5eзеeо'Л'aтee, (eо~
пoлпоeи Iрaогтвoе, дискусия),
umiutnäillhS/srcuUrC/IOhl adj непо¬
носим, нетърпим; ттвеoтнгeл;Ш'
Uge-i-äiI1oHke0i’Uni-tiä|I0oSei1i J
o-PL шeпoшoеимoе'. eeтъеeзeocT'
unerwähnt odj кеспоезнот. ш-шaоo~
вас-
üne-wiriel’uni-wartet adj спочо;-
eoe, внезапен'
Eini -e NuoHuieHi Неочаквано ко¬
зил-'
Eiw, Kommt - "Uu Jmln- Нещо идва
шeoеaквaшo зо някого,
urc-widert odj б-з отговор' сеспт-
делеш;
Sein Bule" BhOcB - Той не итлтчи от¬
говор на свтето инceo;
Eini -е Lieil Несподелена любов.
üneuwünscHi odj иеж-лаш'
Eime -е Schwangerschaft Н-м-лаи—
5р-e-eeте'.
mnirdogeg aäj ш-впоииmoШ'
UNESCO jop ЮНЕСКО-
unTäSlj aäj неспособен (eu etw-
(Doi) но с-щт)' и-год-ш' ш-кадърен;
Eim -cm Miilnbeitir Н;cиoет6-ш. не¬
кадърен оптртдшиk;
Zu einen VerB-echem - Deir Не съм
способен до извърш— nр-cгпил-шиЛ'
UnTäHiieeii J o,PL кeеeoе-'шocm,
шп^диост.
UNluln odj н-оореотпи, eeпoетeи.
нечестен, шлсп-расе-нски'
Zu -cm Mieieln i—cOicr Прибягва;
до шппoеmпeн средство;
Sp -cc SpO/i Грубо. иеспортсееш-
ско игро,
Unfall т. Unfälle олтптлyнo, прт-
изщecтaиe, авория'
Ein 1rII1encr - Теaгиеeo злополу¬
ка IзoвпроIИлa със смърт);
Eigen - v^rcehuiaen Причнeсвмм
злополуко;
Bal cincm - löBtien v^rungiücKen За¬
губвам живота си при олoпoлyк0'
УgToIlc’Sir!Ugil J cппщeo внртртия,
ygfueli'luönt J Jue - FoHreiieucni,
UrOalllmei odj ie: - lahren кара; ;o-
837
DEUrSCO-ßb'LGABi/ACHt'S WÖPTEßUUCH
UggcbüHulieH
ло Iиa даден период) без олoпoлyнИ'
Уnf1lhoprlu п жертва ириГe- злопо¬
луко. авария.
UnTuhequoie ’ ирoцeи', процентен
дял шо зпаиoлткитe'
UNratim/mle ’ инвалидна ипиcин.
Ugfihhcliiiog ’ болница зо (сеоa
медицинско помощ.
iglilltuähHti/ oäj тиacпe; който п
приеишa зо аварии, к—тострофи.
УgfuhhvlгcioHlnsgJ ’ зaугеaвтaкa
срещу опoпoл'к0'
UnfaIhvvinSüusml nепдo'врaтнвaeз
на аварии, олoпoлтoИ'
УN"ohhwueeN т коло за спешно ее-
диеииcкa помощ.
mgfußBuu’infoßiou urlassbou aäj се-
р—збираее. непонятен'
Eiw, Ost lün Mici - Нппошятит ми
е, ип мога да -рмобeеa нещо,
un"aßhaoh/sn"1ßlüob urOaDslicS adj-
unrußhoi.
UnTeHIhar/un"|Hhhan oäj б;зиoгр;~
шзс. к-погреши-'
Kein McdDoH ist - Никой TOBex не
е блопатрпшпe'
Einen -cm GuchmadC/JnstürCi besii-
хеп Притежавам б;опoтеeщeш вкус/
ИНСТИНКТ-
УNTenlBunKl1eГUg"inhhunkl0e J o-PL
шeпoгрeщимтcт. бeопoгрeшшoеT'
mgfeiN odf и-изискаш. л-д-ликоазс.
ПРУб'
mnfeug j pnäp (Gen) шeд-пeе от'
- Brr Küsie Недалеч тг морския
бряг.
üi'/urj odv шeдaлeе.
ипТ/пТО/ odj T- неготои, шeоaaъе~
щeш. кпдoвпршпк' 2 незрял, нео¬
формен Bеoи-o)'
Ein -cn GcBuNKi Нeоaв'ърщeиo ми¬
съл.
Уn1ioi т o-PL veraltend L шпеиутo-
тия, мрсеoтин. кол; 2, годкст. тшт-
еoтиЯ'
тпПСтО/ odj geh pe/or мръсен, ци-
шиеeи;
-с Li/lem Цинични иeуeH'
УnTiäiügkeit /, -еп цинизъм, тиyуo-
тия,
mmiol/sae ак/ шпиocл'щпш. изпткт-
рп; Одпте),
mnTärnig odf безформен, иecърoо-
еерек-
УgTöunigKeit foPL (езфор-ес-ст,
и;еърaоe;рeте'-
ünTö—neicH oäj I- e-ирншyд;e без
условности (разговор)' l. veralt без¬
формен-
unfilnCOiri adj шeтooотвoи; 6зз пт-
шeшcкн марои Bинcм-),
Unfrei odj 1, еесвтеоден; оaaз~
си; Iпoли'неeckи, икономически,)'
2, пиизтeунa;ц есотен (давикеени, imo
изд-ни-)' 3. шпфроиоирое. без —ар-
ни (писмо)'
Eim --ce Volk Зависим шород;
Im seinem ENUeciiiBun/en - sein Hs
съм свободен до воeмae р;щпинн.
о—виеим съм при вземането шо лич¬
ни рeшeшин'
Einem ~ee Broel scHicK/m Изпращам
шефраикираио писмо-
Уn"-eiieOt ’ o,PL липса шо свободн.
змаисимост, р-бстат-
Unineiwfi1*/ akj 1. еед-бртв-леш,
иеишyдиmeлee Опрпстой); 1, ш-волеи.
w eeвшиe-eзe (номичност).
ügrueugBlici odj 1 лелюбезеи. неп¬
риветлив. недружелюбен. намусен'
2, неприветлив. ероч-е. студен и
дъждовен Овреме, клиент);
-cs Witter Лошо Bшeирнстиo) време,
UgTreunaileiklil ’ оР/. 1. и;люб;о~
лост, и-друм-люби;' 1, лелюблзет
д-йс-виб; н-друм-любио изкоззоне.
Уnr1illl т о.Р1. = Umir/ed/n-
УnfrOeBeg т о,Р1, раздор. разногла¬
сия. рoопрo. иралд—'
MOT jede- Im - IcBcm Живея е рaи~
иеи с ИЯНОГО'
- slifieg Сея рмодoр. вражда.
inf-uoHibar odj 1, безплоден, ялов'
стерилен' 2, шeипoдoетдзи Oиoевo)'
3, бeоиoлeоeш, безрезултатен Iрмопo-
зор, диcзтcис и др,),
УgTl™chrtJbabcItiTг'aJ7 1, блоплoдип,
яловост, стерилност' 2, шпплодоро-
дип' 3, безрезултатност.
Unfruchtbarmachung/aPL Med сте-
рилизироне.
Unfug т o-PL 1. тлтиocти. нелепос¬
ти; 2, п—кост. лудория. бeзoбрoоип'
3, хулигансгао;
Jur Grober ~ Груба хулиганска
прояво'
~ incllen Върша иaкocmи ('езобра-
оня);
Rcic klinin Ч Не говори тлтиocти!
ОП jou adj 1. Kochi издосварес, се-
допечен; 2, Laedw eпдтегм'ъчeo
eе;е'oсп, ш-птгтв за -'роб-тзо
Iпoез-)'
Ungun т. - унгарец-
Umging д/ -яел унгоркм.
UngariscH odj унгарски,
Ungarn Ол) Унгария.
Уn/1rжein т oPL 'штoрекo вино,
angisUlüoS odf 1. eппoу'oприeмeш'
2. неприветлив. и-уют-и Oетaн. жи¬
лище)-
z^r^{^<^i^riiitmg^g^i^i^H^T^n^t^^^i^^G^t^ieJ без
оглед шо, иeо—висимо от. вппр-ни'
- den TaUsoohe, l^<ei.-. Впир-oи -6-
еmoя'-летвoтт, че ..,'
M/inem Mahnung -/- Meiner MuH
nune Незовисимо от прпдтnрeeдe-
шипто -и.
an/rinNt/uNg/iSri aäj неподози¬
ран Oвпзмтжeoу'и. трудности),
Ui/ebä-Big adj geh 1. 6упш. необуз¬
дан (кон)' упорит. вироглав (дете)'
2, ш;nрипие;ш, непристоен Одър-
жоше),
ingibcien aäj изконен;
Eim -cm GiD Некаше; гост'
Sici - einmiscHen Меся сп без по-
KOKO-
mngebiigh odj I- шппризпдеш. иоп-
Р-жен Iгрпб); 2, непреклонен, шпс-
л-еи-' 3, Lieg шecшр;тиam. лескло-
ипи.
oNigriielei adf meist pe/or необра¬
зован,
Ungeliidetilii ’ aJPL eпo(еaоoв--
шост.
trngdioreg adf нероден;
Dos -е Kimi Нероденото дете, де¬
тето е майчиното утроба-
mngiinäuöHliöS odj ипиоnoлзвaпм,
излязъл тт употребо Oиорoз. метод),
uneeBniucii adf eeyиoтрeбяaaн, ше-
изиoловoк.
Ungebremst odf шпoтр—шнеeи, безк¬
раен Oeшeрпня. оптимизъм).
OlngiirooHen odj изирзеyппи. лес-
ломим;
Mit -cm Kraii C еесло—им— сила-
mggeBüHuIoöiГungeiüH—IicS okj geh
шбподтбовмщ. иеуместпш; епприли-
епш. шeприугoлe;
Ein -cs BcmcHmcm Н-прист-Яко
позедешие;
Eim - hoh/m Pueis Преходен- висо¬
ко еeиa.
йп/еВипВеп
СЛЙГООГГ
838
mN/eiuglen adj 1. необуздан, во¬
лен, необвързан Oшaеиш на живот);
1, eenoдвъеоaи Iкиитo).
ünilBicKl odj 1. Wörtscl иeиткрит,
иeомши'eи. без eoзритиe Iеeo); 2, не¬
покрит О-ожан); 3. кез—щитен (боец
шо предната лисия' фигурн в шах—'
играч),
mggCliigit aäj шeолyмил (е армията),
ün/cIruöKi oäj' кeoтппеaтвaш, не¬
публикуван (рък-пис).
UNg/Iill ’ o-Pl, нетърпение'
Voller - сеОп Изпълнен съм с не¬
търпение'
Vor - fusl yeгgeHen Умира; -т не¬
търпение'
~ über jede- Z/usTu/uiS/Oi Нетър¬
пимост към нечия рaооeякoот.
mNgeluealg ädj нетърпелив,
UNgeelggil oäj иeпoдвoдяш (Tün niw.
(Akk)Liu etw, (Dot) за нещо)-
mgjiOäSr’uggeOänu adj приблизите¬
лен; adv приблизително, -коло, го¬
ре-долу;
Eine -е Vorstellung vom eiw. (Поо)
Приблнонтeлeo предстово зн нещо'
NlhUl von ~ Н;ептеoйит. нп без
прнеииa'
~ шш MitiinnucSi Около. към №-
лунощ-
mr/cOäSnl/1 odj шeоoе'рoщeш; без
всякакво опасетст;
Die Kinlen Krgnen im Pauk ~ spociem
Децата могат спокойно до играят в
парка (няма тп—еeтc' зн тях),
mnilOäSrIicH aäj бeоoпocee'
Вilses Spich ist niehl janx ~ Гaиз иг¬
ра ле п усвceм безопасна,
ungeTIieig adf шeлюбeопш. н-услуж-
лив.
mn/iränbi adj епоцвптяаош. себоя-
дисваи (auch uDerir)-,
Die -; WaSuSeil Чистото. шeтoрa-
сееата истина,
mngiTestiji adj e;'крeишoл. лоби-
лее (характер),
üggifuoji odf eeеaзрeщeш, без еaо-
рeщeииe, без питане;
~ ctw. (Akk) cuKhäuer С6сcшсвoм не¬
що. без до са м; питали’
~ seiner SoCKo iBIcgcr Свалям см-
отто си. без до съе поиск—л рoор;-
ш-ии;,
mNee"üi1i okj 1. груб. безформен'
масивеш Inеeдeeт); 2, еепослушеи,
непокорен (дете).
ungi/iielerU odj eeрaочлeш;e.
ungeSuilen odj шпвъодърж—ш' роз-
деaонeш, ядoеoш;
- Ulin Ben Vorfall Рмодрaзшeш тт
cл'енпomт сз'
- u/ajü/u/d Рe—пир—e ^leв■ъодъз-
лоет.
imacHeOzt odj иеотоплпш Inoмпшe-
шие).
üN/ch/mmt odj eeвсоnрenстcтвaн,
без пречка' без оoоръeки;
~ Uicm eim TSemu neier können Mo¬
ni да пoaтея без задръжки даде¬
на тема;
- weinen Плача сеу^ърмиео.
ungeheuer adf огроепа, громаден;
odv много. извънредно'
Eine un/iHiure Egifiugunj Огром-
нт еaоcттяeиe'
Eine ~ wiöHeiee Nachricht Невертят-
шт важно ловило;
~ schwer Извънредно тежък.
UNieS/urr п. - еyеoизш; (auch
äDerte),
Вue - vom Loci Nies Чудовището
от Лох H/с-
UN/lHeul—eicHГiN/lHcml—hücH oäf 1, ет-
отвиш;и; 2, pejäo скандален, въоeт-
тителеш; 3. oпеoмeш;
Eirr ~п B/banpUinj Ч'дтвнши-
твърд-еие,
mnglHinleri odj иeзпипрпnятcтвae;
- Ile Gmcnxc posDicnin Преминавам
(eопрeпятcтвeшo границата.
ип/еНоВсет adj 1. аерелдосан (дъс¬
ка)' i- perao недодялан. тромав' 3, pBjro
груб, с лтщи машиери, неиежлив,
uggeHöbig odf неприличен. шeириc-
тоеш;
Sici - bcreleiN Държа се неприс¬
тойно'
Eine -е Antwort Дъроъз, ееподоба-
ж-щ oтптaтр'
УngeHrr1gke1U J -ее 1. O.PL дъроocт;
кеприличие. шепристойштст; 2, кп-
nеилиеea п-етппзa, кеприсгойки
думи-
üN/chomsom odj непослушен, сепо-
ккрзн Мдптз)-
UngeHorsim т o-PL eлпocлyщoeил.
неподчинение, непокорство,
UNgclsT т o-Pl. geh pe/oo реакцио¬
нен дух. реакционна идeoлтпис;
Вlu - В/с MilOiulicnii Рe-kеиoш-
шият дух -ео милиторизем-
mngeernnl okj ш;ер;еaи, рошав
(коса, еoaпк).
mgge-^l^i^irl odj шeнояcиeи Onрнеиeo.
cл'еaй, престъпление),
üngekrrgt akj шекорошозое.
mngekünBlii oäj шecпкеaтeш (от р--
5ото). постоянен;
Im ilmem ~cn Anb^itc^i^i^rSäligls suchen
Има, пост-яки— робкто.
mnieCünsUilU odj eетecmвeш, сеприс-
ттреш-
uggekülel odj еесъзротен (текст);
~з Ausgabe eines Romans Нбсъора-
теет (пълет) издание на р-ммш.
ungeeoBen odj шеооипе. неочакван.
ugaclcjam odj неудобен. ие'еестее;
шееаареееееш;
Zu -cm SeunBe В неудобн- време'
ВeOn Bcuici Komet mir sehr - Пт-
еeш;шнe'o ти -и п eeтпт неудоб¬
но. ие идваш и подходящ! мт—ест-
AngiligenHell J -ет meisl PL неу¬
добство; з-трудн-лие, шeиеистeocm'
Jnlm- jmoßc ~ст тоеНет Създавам
някому големи грижи, оaтр'дeeeис'
In ~сп Coeeen/geratem Изподам в
о-трyдшeшиe'
тп/eleSulg aäj eecвaaтлив. eeceo-
еo'eш да yеи.
mngeleNC ак/ geh тртмаи, кeдтдс-
пaш' шепохватпш; шпcрпепш'
Sieb Bcwdjen Движа се непохват¬
но. тромаво;
Ein/ ~п SchrlfT Нecрпеee иoчпрo.
ungiienkij aäj схванат, неподви¬
жен,
ügjilernt odf иeo'теeш. к-квалифи-
цирош.
üngiingcn oäv umg дeйеmaитeлe-.
без лъло, (eи пр;yзeлиепшиe. наис¬
тина;
so war cs! Без лъла, таза си бе¬
ше!
ung/löschl odj eeоaгaуeи; иппaceш
(в;р).
mggliöcU odj нерешен (проблем, зм-
пaдk-)'
Um/cmac! п oPi, geb veralt шппрз-
стeocтн; несгоди. трудности’
geh Großes ~ euleilen Müssen При¬
нуден съм до търпя големи непри¬
ятности.
mngemooHU akj шетправее Oлeплo).
mnJlMligГuggln|n okj зоaсeе;-
839
DEUTT>CH-->UILGGABISCHES WÖRTERBUCH
UNj/colütei
ден, много голям. изключителен;
Eini ~з Popularität gigleßcg Рад¬
вам се ео изключително популяр¬
ност'
Вos 'r/sl mooH ~ Това ее радва из-
aсeеeдeТl
mngiMÜueioH odj 1. ие'ютеш, сзпри-
ветлии Iетaс)' 2, неприятен, селю-
бeоeш;
Eine ~з Atmosphäre Нeиристиa ат¬
мосфера'
umg Jmd. wirk ~ Някой се ядосва,
реагира грубо,
ügginugnt aäj иеизвестеи, онони-
меш;
Вln Spenden wölile ~ lleiBen Дори-
-еля- помело да -е'oшe мнтним;н-
mngeNUi aäf шеточпш'
Eimc -е Messun/ Неточно измер-
ааше;
~ luhrii/r Работя шебрема-. не
особено д-ер-съв-стст.
UN/cmoia/leit J, -еп шe'теeocт,
Idecnieiri/sNjCNicui ['smicmüiH.
uN3i'ni:ie] odf непринуден’ без егeе-
шешие;
~ аСНпет Пртзяаое сп без етecи;-
шип. открито;
~ nocH Jnis. PrivoileBen ima/en Пи¬
тае бeоцepeeoшшo за личния живот
на някого-
УgieniesrtnliiГUnglgt|uiHlii J o,PL
'eоцeеee-ииocт, липсм иа иеитeе-
шееие.
mn/|g1cß1ouГugg|g0/ß1or odj 1. лп-
сдивeш (гъ'о)' 1. лош. негоден зн
ядеше; 3, umg pejro шепоетсим. не¬
търпим Iеoвпo)'
üNgenüjega odj 1. eeдoег—гпчee;
шп'.отвлeтвoритeлee, шeоaдoвoои'e-
леш; 1, оценка “сла5” във ФРГ;
Eimc ~з Beleuchtung Нпд-сг—тъчк-
ocae'лeинe;
In einen Fach “ungigügegB” НиВ/г/
lekoeeiN Имам, noлyе-вae слаба
'ележоа пт eскaкъв предмет-
mgjinitzt/mgginüixi odj eeиопапз-
ваш;
Eine CUares - (vorüBer/eUem) hacsan
Не се впзпoловaм тт додее щaшc.
uggcnrigel odj шептдредее, е (eо~
порядък,
mngepihigi odj 1, шenoддсрж—ш, за-
еее-реш Опоро. градиш—); 2, шеспрет-
кот, оan'cшom. със змеемареем въш-
щeтc''
uggeräeHi odj geh шетгмъсгеш.
uggcnoBe oäj 1. крив. неравен (ли-
;№)' l. Moll иечетпш (число),
ug/e—oieg odj шепрокопсош, eea■пз-
питон (дете. син).
in|HurohU odj шecnрoзeолиa'
Eim -cm Richten Несправедлив съ¬
дия;
Eimc ~з SUrifc Нecирaвeолзвт ио-
кoоoeиe;
~ /е/еп Jnin. sein Нeceрoaпдлив
съм към НЯКОГО-
unjeuioSiluweici odv e;еnзoиeо-
лиат-
uggerecHtferiigi adj и-оправдас. ше-
oекoaм'eлeK'
UNgcr/olTl/leit J -еп шeепрoaeдли-
вост;
HIneilsoH—iienBi ~ Крещящ— нес¬
праведливост'
Soxilli ~cn ubsoHoffen Премахвам
cтеи—лши иеспр-впдлиаости.
uggerigeei oäj 1. шeeoдеeдee, ип-
рeтyлирoн. еередтвеи (живот); 1, не¬
уреден Oеeeтки).
ungeucinl adj 1, спри-уи-а (стих);
2. -бъркан, глyиaз, безсмислее, не¬
леп (думи, мисли)'
-su Zeug luxCHIin Рaоk—зв—м глу-
п-сти, шелпптсти-
Urjer/imth/it/. -ет 1, o.PL и;езпр-
заиост, обърканост Оса реч. мисли);
2, глупости. нелепости,
ug/erg odv иeoвoтeo. без мелонип'
Er Sui es — wenN..- Той не обичо
(не му п ирия'ш-). kОтoтo-'
Etw, (Akk) rur - tun Върша нещо с
голямо кб'д-!олстиие, сом- по не¬
воля;
Eiw, (Akk) nOhbi ~ tun Върша нещо
с голямо 'доволствип, С ТBО'0'
UgjerüHri odj шeзaceтeoт. недои-с-
лот. равнодушен;
Mit -cm Miige С р-aиoдтщшa фи¬
зиономия;
- BlelBcn Оставам р—внодушен,
uggcsogl oäj шeкaомш, e;nрoиоиe-
сеш-
ungisolien odf (eоcoлeш (ядене).
uggisueiill oäf шeoеeдлaш (кои).
üggesätligl odj l.geh не съвсем сит.
иeдoврoипи. Месе още) гладен’ l, CTem
ненаситен Iрaо'в-е)•'
~e FctiuCimen Нпеаситееи мастни
киселини-
uggicäuiri adj безквоспи, без под-
каосо, без моя (хляб),
Ungt/gChehin odj meist От: ehw, (Akk)
- noeh/m wollen иска; нещо дм ие
беше са—ноло-
UngeecHlUi odj geb без страх; смело,
UN/ascilel п o,PL = UngeeoHloklioS-
KeiU'
УnglconickeieHCl1i J o,PL eeеръе~
шост, шeптвlвaтнтcт, шеумпшие.
mngesoHioKU odj несръчен, кeиoввo-
тпи. иеснтптсаш'
Ein -сп Mensel Несръчен еoзeк;
Elm -cm Ausdruck Неумел, шeyомеeн
иорaо'
Es war - vor В*—. ihn mOobi clrxuhil/r
Беше eeднплтмa'неeo, неу—естит
-т тв-я егеoшa, до сп го п-онниш.
ungiD^l^l^j^^l^t odj pefre шeотдслaш,
груб, тртм-з;
-е HCnBi Груби, -пр-мши ръце;
-cs B/hehnen Нппохв-тет, кедк-
дслaкт държание.
mNgiscHIogen odj без оoгy'и, сепо-
бедеш Вотб-р)-
üngeecHlicHilic! odj безполов (раз¬
множаване)-
üN/cihUlüTT/n oäj 1. шeщлифoвмш
Вдиаеает); 2. pefoe шешлифаааи. не¬
додялан, груб М-бсоски и др-)'
Eir -cs B/Nchnsn Нeдтдсомкт.
грубо пте-деси;-
üggcioSmälcri’uggiccnmUlcri aäj
geh цял. eпшaнсршeш;
Ursen -er ВonK /Oil alten Spendecn.,,
Ц^.ла'а ли благодарност п за всич¬
ки д—рителл...
ungescHmlnkt oäf eeпеиeиеoш (auch
üben-o)-
Die ~c Wabrl/ii Голата Всм,;';)
иетииa'
Jmlm- die ~e WiSnScii ins Gcsichl
si/cm Казвам някому право в лице¬
то самото истина-
ип/еесНогеп akj meist ii: ~ 1110111/
~ BovogkoeMen иомъквмм сз неарз-
дим, без eeириягнтути (тт неприят¬
но пол-меси;)-
mnjeienuieBen odf шеписае (закон.
правило).
тп/11еПи11 odf 1, необучен. шекаа-
лифицираш Iиeрcoeoл)' 2, сешколу-
вал. неопитен (тот).
srjcicUüiei odj e;оoшзт;e, без
Angesehen
GAÖERCFF
840
предп-зваее'
-am Six Рисково;, тeaceш секс (без
прпзерватив).
uggeseHen oäf незабелязан. неви¬
дян.
ANäeucilfj odf 1, нпобщителзш, со-
момие' 2, Biol живеещ сам (птици
и др-).
mn/iselxiieH odj ипоokoeeИ'
^§<111111/: odj шлпрнлнепш. шeзпопн~
тон. некултурен. влизащ е разрез с
шореите Мпте-дени;)-
üneeslili adf geh veralt безформен,
уродлив-
üngislilll ак/ geh езутклзн. шпзодо-
волен'
geb -а SiHgDicHt Нпутолеи koишeж.
nga/Sört adj шeтбeзпoкoнвoи. спо¬
коен'
~ auhcOUem Р-(ттс, без да ее безпо-
ooст Oоиoooйнo)'
UNjcstruie aäJ шпшoнoоoн
Noel cimeol - BivonkoMeig Из¬
мъквам сп още вeдипж 6eошaнaоoшО'
mneesUäм adf geh 1. поривист. сгре-
еителпе Одвижение)' 2. бурен Очуз-
ство); 3. 6упш. шeзподърлaи, темпе¬
раментен Мчовпн)-
Уg/es1ün п o,PL geh иoрзв' мор;
у'рeмитeлшoо', ииврeиocm;
JigigBeieHis ~ Мл—делки п-риж
Омар)'
Dos - k/s Gewitters Стихията на бу¬
рята-
UngicsilbNt adj gxT eeиokoоaи;
Вos Vcrb—ecHiN lauf пОсНе - BhcOBcm
Престъплението ле биво да тстасп
без наказание, без впзeeоонп,
unaesumd odj 1. нездрав (auch übeole);
2. нездравословен;
Elm -ас Klima Нездравослоаеш оли-
,;—,
- nmeschsn Имам ше^^рав зид'
Eine -е Enlwücklugg Негативно, не¬
нормално развитие-
ügge^üißi aäf иеподсл—деи. без оo-
вaр (чой. коф-),
ugjiUlilt akj 1. цял, eeрaодeлeк;
1, единоду^!-;, всеобщ'
Etw. Tinlii ~л Zisiinninj Нещо
ка—иро всеобщо одобрение.
üngienüBe odj иппомрачеи, 'eоo6-
лочеш Oеaдтcт, щос-из)-
Ugjelüm л. -е етотвиш; (auch
üDeeie).
mneeüii odj нeyирoжнeи. шeтрпин-
рош. иeoиитeш'
-e HCnle Неопитни ръце;
~ Ом Spich sein Нямам опит е игротн.
mg/ewogBl akj н-уеел. шeеепеeш,
непохватен-
mneewiscieN odj неумит. шeномит.
ungewiß sr/ewlsD odj несигурен;
съешитзлеег
Um/awices Ängste Bcfollen mich О5-
зеемг м; неясни. иe-eеeоeпeии
страхове;
Es ist — oB... Не е сигурно. нп п из-
взстет, из се знае дали..-'
Jmlr- übau ctw, (Akk) im Un/ewtD-
sen huDCcm Сc'aвяe някого е неведе¬
ние oтштешo шeшo;
Süc! (Dot) Uicm ctw. (Akk) im Umjc-
WtsceN cein Не съм сигурен. ип съм
коясик w тmшoщeшиe иа нещо,
Уn/ewißSl1i UngewiiDhlIt.tГг.P/. ше-
унптриocт. шпнззпу'шoуm. сеопреде-
лeшoе';
LäHeenle ~ Пaрaлиоирaшa. с;киа-
жащо eeноз;cтиаc''
Уngewitilu п O-PL 1. veralt буря'
2, тшeз;ш изблик,
UNgewöHNllcH okj 1. шеобикштзеи;
2, иетбичоеи' нзюлюеитпл;e. радък;
Eim -en Vorfall Необичайно случка'
Ein - eilic— Winter Необичайно,
иоклюентeлшт -ека оиe0'
ungewoHnt akj несвизиол, нзпри-
иикиал; чужд, шеобичаеш;
Eim -cm ArbhücK НeoбнеaЙeo гледно;
Eiw. *11 Tür ‘ein- nocH - Някой все
още нп п свиканл с тово. нещо п чут-
до, необичайна зн някого.
mmaiwoill okj нееплош, шeшoрoепш'
Eimc ~е ScHwangireeHo"1 Нелелае-
(еeмпшшoут'
Jnin, ~ 1eieOBi/eg Нaеoсе(яиaм
неволно някого,
mi/ceClli aäj 1. неброен,' ипирпб~
роен' 2, бeобрoй;
Вue Gail ~ elgsieckeg Прибирам
порите. без до ги броя;
Eiw, -п Mole - tun Правя нещо без¬
брой пъти,
üN/cZOHmt odj 1, аекбяздес. сз-
'орттес. див (кок); 1. необуздан
Острос').
Уnglхilfcп п о-IL иoрoоити, вреди¬
тели Ieoуeкoeи и др-)'
- vernicHten Унищожавам вреди¬
тели-
mnacziceemd oäj geb кеподоб—вощ
(поведени;)-
mNgixoeen ак/ 1, иппoелтщпи' не¬
възпитан (дете)' 2- шо.холпш Motto-
воР).
УNgeiöelnSei1 J o.Pl. 1, и;птcлyщo-
лие. шeвсопитaeнe; 2, иаха^'Сгзо 0^^-
cтпnka. ду—и)-
mngixügell aäf необуздан;
Ein -cs Temperonegl iesüiz/m При-
тежав—м буен, необуздан темпера¬
мент,
um/czwimj/r adj шппрншyдпи. ес-
тестапш'
Fm/i uni ~ reBig Гов-ря свободно
и иeирииyдпшo.
Уgeeхжiggenil1U J aPL шеприиудп-
сост, ecmeеmвeштcT'
mngirtZg akj сеттртвес (гъби. пло¬
дове)-
УngI1iil т, -ns о,Р1 - УngIuuBcnl
Unglluhcn т оР1.1. уъeи;eнe. ле-
зерие; 2. безверие. 6eо'ажиe.
mNilauBUofi adj еезпроятеи, шедос-
тoвпепe Oиутoрис, рaозoо).
uraläuBOj adj 1. ипдтв;ренв, скеп¬
тичен; 1, veralt невярващ'
Eir т BI0CK Недоверчив поглед,
mn/Ionbhici’ungeiubliCH okj 1, pe/ae
скандален, възмутителен. шeчтз—ш'
2, иeвeртнтeи. фoнгaеmнеee' odv umg
ум-сно eeoтo. неимоверно'
--cs Glück hoher И-ам иeвeеoстeи
ксемeт;
Ec isi — was er cici crhouBi! Възму¬
тително е това, отетк той си позво¬
лява!
ug/IouiwüuBig oäf невероятен' шп-
'бедителеи;
Ein -am Zeugi Неубедителен свиде¬
тел Вен когото не моме до сп зярво).
mr/hcici] odj неравен, шeпошokпз,
рaоличeш'
Dis Bu/tiir sind - iinj Дъските са
с рoзлиенa дължина;
Ein ~пг Kamp" Нерозша борба;
Eid~cu Gcencr Неравност-ее про¬
тивник'
Unglelcii adv + Kamp несравним-,
-кого иoвпеп;
- hcuscu Много по-до5ър, eecеoв-
лимо по-добър-
üN/h/üeha—uig oäj рoолиеeи по зид,
рaииoрoдeи; впm;рoпeиeШ'
841
mn/IeieH"ruмig odf еепдиооброзеш,
неравномерен' иecнe;mрнеeи; с раз¬
лична форма-
mneeeicngcscBlicHtie adj Biol розео-
птлаз.
mggleOcigicdUeiciUllci odj L вeтeрo-
cпкc'0оeш' 2, рaошапoлаB'
УngIeicigeWcht n oPt, иправшавл-
СИП. дисболалс' диcхoрмoeис;
Es icsielt ein - zwischen EinnaHmcm
urd Aiijalem Cпшecтв'вa еерозшо-
вeуиe .мплду ирнвoдитe и рoзвoдиme.
УggIeicHHei1 f, -еп шeрoвпeетзт,
üggllicnnCßlj akj 1. неравноме¬
рен' 2. шесър—змереш' иenетeoеци-
теалеи'
Ein -cm Puls Нправш-мереш птлу'
Etw, - verhiOiin Рaодeлсм нещо шп-
пропорци-лалет, иа к-р-вни еacтH'
mn/eileHniniä adj рoоeoиeeeeш.
um/icOoHscleij odf Math разностро-
епш.
Ug|eIiösug| -am Mol ипрозешстиа.
ungeiOoheliUi/ odf шпедшозремеееи-
Ur/iamp" m OiPL veralt позор, лес-
прoвeдлзaoc'.
mNgeiMpTilcH odj veralt eeceз-вeд-
лиж,
Ur/hück n. s 1, нещастие, беда;
1, олoптлтka' катостртфа; 3, лтщ
късмет, кутсуз'
Elm - vcп!1SuenenГverninaerg Пре-
диззикаам/предотзратяаое злопо-
лук—;
Jmlm, Отс - IrOmgem Причинява,
нещастие няко—у. шaвлиеoe някому
нещастие;
Diu iringl - Това носи нещастие'
Zu ail/M - С'гoрп шо всичко;
umg In sein - —engen Сом си нав¬
личам бед—'
Elm - Komet selten allein Нещас¬
тието никого не идва само-
üngeäekiicH okj 1, иeш-cтee, зло-
еecг; 2, злополучен, ф-толеи, с лоши
последици; 3, иeyо—еeи, шecпoл'е-
лиз Oизрoо. формулировка);
Ein -cc Geeicht eoobem Правя нп-
шaетшм физиономия'
Elm -au Zufall Злощ-стна cлтеoй-
ласт;
- Га|1ст Подом лош-'
Eime -е Li/Bc Нещастим любов'
~ verliebe ueSs Влюбел съм неща¬
стно'
DE^TTC^C-f-L^ULGAßlC^!JL^jö WÖQTEQCUCH
SlcH ~ lusimUhCem Изразявам сп ше-
'дочло'
S/Hm - sUUmiem Подам eиoпт олe'
UNalücKhüchc—wefss odv зн ипшoутнп.
за упeoлпeнe'
Уngeüoks1o1l т вестител на нещас¬
тие-
Уn/Iäckebö1DoH1ru J лошо вест,
UN/Iäcksllo/ odf 1. злопол^^зш. фа¬
тален; 2. сещасте;, олoчeет.
ungiäckslIOgeuжlisl oäv за лещос-
тиз, за зло б-до-
UnglüekcOoll т шeшoуг;и случай,
злополука. катастрофо.
Уg/eäekD^ri т -ястт на олoиoл'-
кого, eecтoпетизщecтвип.
Un/lühls-abc т umg кyтc'злин. чт-
изк (ез късмет, иeтдoеинo, кещаст-
НИН-
üNiIäcKDscSжon/er akj geb вещн-Щ
шeшocmип. пронобен, зловещ-
UN/lücKcse-eSne J сприя тт eeш-У-
ТИЯ-
УngIäcKseo!I J число, за ноего се
смята. чп носи нещастие; фатолет,
шeшoутит число-
УngIäöKseeicieN п ошaи, който ве¬
ща; eeшacтиe'
Ungnade J o-PL немилкст;
Bst jmlm. In - OniieN Изпада; в не¬
милост пред eнкoтО'
ungnädig adj шe(пaпoукпaeпш; ип-
6лaгoрмоиoлoжeи;
Eigen -ar Blick wlrOcn Хвърлям сър¬
дит, недружелюбен иаплeд'
Jmlr. - cMprag/cm Посреща; шя-
k-тo издрумелюбно'
Im -au Laune cels В лошо настрое¬
ние съе-
UgguonmoeOccH adj Lieg трoeaти~
чески неправилен.
Um/iinium п. Umgueeio ACk Um/./
Umgl, ^^1^6^. млвп;e, крее,
Un/ilai т. -ее, -xn Zaal копитеш
(то-Иши0'
uggülil/ adj ези-лидеш. недействи¬
телен'
Elms ~c Wahtcelnme Недействите¬
лен глас при нобoри'
E!c Eie Tür ~ cmkec—in Обявявам
бра; за шедеИствитплеш, анулирам
брои'
Вos Tor war ~ Голът ие (eщe прио-
еат-
UngültigKeit ’ o,PL шев—лидиос—-
ünHclMlicH
Уg/iiltigkeI11serKär!g/ J обявяваше
ео ипвaлидшoеT'
UNguiSi J о-PL шeблaтockлoшиocт,
шeблaпарaопoлoлпшип'
В0l ~ len Wittcrnrg Нe'пoт-при-
ятното, лтщoтт вреез'
Zu seinem В негова вред—, и ип-
гов ущърб.
mNgäNDhOg okj илблoтoпрннтeш'
Zu cH/rr -em ZeltpirCt В неудобен
момект. е неподходящо време;
Im -sirr Falle В иoй~лoшис тптеaй,
mggie odv недобър, лош;
Efm -cc Ge"üh| вп* cUW- фао) taten
Имом лошо ирздеyвутвип относно
леща;
NICHTS TU- -! Нп сп сърдете!, Нямах
нищо л-щo предвид!
mgHuI1aгГ!Пhaltiar ак/ 1, нетърпим,
непоносим; 1, шпупcтoстплпи, ипио~
държ-щ критико Втеория); 3. неу¬
държим' неспасяем Огол)'
-е ZustäNBi Невъзможно, нетър¬
пимо иoлoмпшнe'
Eis -е These Несъстоятелен тeоo.
unHugBIOoH adf шeирoнтие;н. неудо-
беи (за робота, eoииnтлирoeп)'
Der Slouisou/iu icl s/Si - Прмвoо-
мyкoекa'o п неудобно зн робота,
mnio—monisöi ак/ шпвaрeаинеeИ'
Unheil п аЛ geb ш-щ-стие, беда
бедствие. гибел’
Вos ~ коммеп sehen Вижда; приб¬
лижаването но eeш-утиптo'
Ehw, ricStel - in, niw, slOTlet * Не¬
що причишсз- нещастие. 5едо.
‘^111*110-/11111111- adJ неизлечим
Метлес-) (auch überte),
УgHliIhorkl0eГUgng|IBouCl0i J O-Pl.
неизлечимост.
mnHiliirONgenI Unicll briggigB okf
тнбпл;ш, иoпy6eш, шoceш нещастие.
УgHeiIstifter т. - причинител шо бе¬
ди, лещ-стия-
üN!eiielгKäNaeNk Urhcli УlПeünIcnd
ок/ вещн-Щ шeшoотнe; злонобен. зло-
зeШ'
unHeiivoIh odf ти6eлпш. и—гyбзш, фм-
талеи;
Eins -е EmewioKlim/ Пагубно еoо-
ИИТИЛ-
mnHiieiOoH’unHiZelOoH adj 1, стро¬
шен. олoзeш; 2. пoлсe, cтрaщeш. ул—-
спи; odv иовпирздeo, утрaщна'
~ gnoß Страшно гтлсм,
ünHrihioH
ügSrПioS akj шeyеmнв, севеелиа,
еллюбезеш.
УnHrfI0oHCeiUJ oJPl. иеучтииост. ел-
вежливост, eппю(eоeтcт.
urSoil oäj venot-emd враждебен, шз-
блoгoеклoш;ш, шeприяош;ш'
JmBm- - cnim Настропа съм враж-
дебат към няк-го,
Unhold т. -е 1, зъл дух, демон (в
(aceс, ирнkoоoa); 1. pejae чудовище,
иоaeрг, овср; 3. сексу-лес маии-к,
nрecгпeшиK'
ugnrrh1u odj недкловим (със слу¬
ха)' кeчтт, бeзщтмeШ'
mNiygiiniccH adf шeвигиeшичeш,
uri [^N1^'11] odj пдеацаетпш Мпла')-
Uni j, -s umg = Universität,
UgiTokolion J a.PL унификация. уед-
шakзсвoee.
uniTleOcren sw,V, Tb Io,V, 'иифнеи~
ром, уеднаквява;,
Уgifiei|uunj J aPl, унифициране,
yшифиkoеис, 'eоиoзaнвoee.
uniform odj geh 1, здшaoпв, c ед¬
накъв външен вид; 'eифзезеaи;
1. pejoe 'eолнеeк. т5;оличeи, без
иeдиaид'aлeтет, е'aидaртee'
УntföreГUntfore J -еп 'кифор—а,
inüOoueieuegmV, Tb io,V, 1. обли¬
ча, е 'аифтрео; 2, yeдeokвсвaм;
cгoeдoргноиеoe-
unOTormiiul oäj униформен, в уни¬
форма,
Ud/foiiMlcrUn mlf. -е, -n униформен/
-а. човек е 'аифорем,
УgiTo1miiäi J oPl. 1. eдe—зaтег.
унифицирастс'' 2. (зилиешocт, лип¬
са ea нeдиaно'0Iитег. стандарт-
ност.
Uni"auexwong т оaдппжзтплeo шо-
спеп еа униформа-
Уn1Kuм т, -slUmika 1, ушик—т. 'ии-
колен предмет; 2, umg -езпишoл,
oут5eсз, уши;',, чешит. терцо.
mrlrtcrcsuami oäj неинтересен, без¬
интересен, cктеeи;
Eiw. ist lün eici völlig ~ Нещо п на¬
пълно бeонштeр;ешo зо мел;
Вilse Ides Ost rieht - Тази идея нп
п безинтересно,
U^i^i^l^i^rciD^i^rt okj шeоaиитeрecаз-ш
(an niw, TWJ/eidm. от eeшoГшнзoтo)'
Union /, -xn 1, съюз’ обединение’
1. съюзът между ХДС и ХСС във
ФРГ.
GAÖfi/O""
Уg1igskirene//IlZ съюз ;— р—ооне~
сите eеomeе'aштcки църкви.
inipeill okk Bai eдитлнcтпe'
unipolar oäj Plys еднополюспи. лд-
шoeoлярeИ'
imicoro odv 1. Mus е унисон’ 2. gel
единодушно, е един тл-е.
snivireil odj 'eнвeрcoоee. всеобщ;
-cs Wiecen Универсални ошoeия'
Etw, Oul von ~cm Inieuisce Нещо п
-т всеобщ интерес,
Уnives1s1Ьild11n/' 'шиверсолео об¬
разование,
UNiversallr/mmcn т TecT универ¬
сална горелка,
UNiee1saeeube т пдиествеи каслед-
ни;.
Уn0elrs1e/|g1e п универсален г;-
ШИЙ-
УnielusaIilccHici1l J о,Р1. саптташ-
0вceт5шa) исттрия-
Ugieercalicn eue PL универсални
Bфилтcтфcкн, eоиkoви).
UnivereiliexiKon п 1, eшеиюпoиeдин;
2. eиеиkлтппдиеeш рпчиик.
Uni^^ii^iMiUiel п yшизeеоaлшo сред¬
ство (лекарство).
УnieeгcaIscirouilNScHIüssee т Tech
френски ключ, универсален пo;чeи
ключ-
uNiveuscel = irlvcreil.
Ug1eeus11al J -m универсиада,
universitär odf gel университетски-
Universität J, -em университет;
Au" lie/zuu - geHeN Влизам и уни¬
верситета'
An dir ~ clulieuig Следвам и уни¬
верситет—'
Am irr - inmatuOkieiiue scim Запи¬
сан съм е 'шизпрситпто;
Am Brr - leSrin Прeиoдав-м е уши-
абрсиаеао,
Уgtvercitcicu!c1iIB!ng J усизерси-
те'«- т(рaотвaeиe'
УNieerci1|icBiBI0n1Hlk J универси¬
тетско библиотека-
UNi^^rslUlUcgelänBe и територия'—
шо 'шизерсит;——,
УgüeesuDtätsSnstit!i п иeетит'т и
рамките иа университет-
Уn0eercit|Ucki1nik J университетско
клиника Мкоято има и изопeдoвмтпл-
с;о дпИeoет).
UnO^^irc1i|iseuuT1unn J окодпмичша
кариеро, aкoдeмиеит поприще,
842
Unlversltätcl/Smer т университет¬
ски прептдавател-
Уgieersitä1spuoTcssou т универси¬
тетски професор.
УnieeгsitätsstoI1 J университетски
грод,
Uglv^i^i^Stäiuuiullin п следване и
yшизeреи';'' 'иив;реит;'екo обра-
оoвoшнe'
Unie|usuм п о,Р1 Бceлeш—; ушивер-
сум-
ügkoneroaccnofllOeS odj еечестеи.
eeптетeш cпесe- присгeл, седру-
горсои-
Ulke ’ -п 1, Zar) храстово жабо’
l. umg чернота-д еазпн.
mrCem м. V. Tb itf, V, umg вещая сеп-
еистшocти, предсказвам нещ—сти;'
umg “Win werlen PmoBiemr НаВед”.
imkic cr “Ще имаме проблеми” • пред-
аеща той-
ugkennillcH odj шeyош—змeм, eе-мe-
шпи до ше'зшаиаееост,
Уnkennie0oHecii J о-PL шеузкааае-
м-ет'
Bis хпп ~ egicielli Обззт(еoоeш до
иeтошaв-пeтcT'
Unkegglgic J o,PL. незнание. иeeoо-
еозоеп. епосвпдтмешост. шеведекие'
Ir - Uhcr ilw. (Akk) В кзаздеси;
тасосе- нещо;
In ~ dir Luge При иeптоeaaaee шо
полтжешието;
Jmlm- in voller - iiii/r Оставям ея-
koтo и пълно шеведешие;
Aus - От шeошoшиe, -т лев-мес-зо-
UrK/nrii т Oe: allem -am zum Tröte
напук иа всички пecимиcтиеии прог-
ИТOH'
Unklar odf 1. еепаеятее, иepaоби-
еaee; 1, шeнceш. емпгeш; мъгляв;
Es isi noch — wie .,- Все още нп п
сcшo как -,-;
Sieb - lucBuüokig Изразява; сп ше-
емо'ирмeмo, неясно;
Ein -cs Bild Неясна, смътен хор-
ТИНО'
-е VoluuUelluNeeN üleu eiw. (Akk) So-
Bcn Имам неясно, еeптиa предста¬
ва за нещо;
Sic! (Dot) üb/r niw. (Akk) im Un-
Clouen cnim Не съм иaсcшo относно
eпшo'
Jnin, im Unklarem hissen Се'aвсм
някого е иеи-дение,
843
UNklarHeit f, -xn шeяушттa;
~en ilceüUlgin Огу-рoияaae кеяс
коти-
mnCIsi oäf e;рoо'мeш, необмислен,
e;'oo'иеeп.
mrlohlc/iol odj ш;koл;пиoл;e.
INCoMpliei/ni äkj 1- ееотмплици-
еaш. прост (опарат); 1. приятен за
-'щув-ке (човек);
Morl -am . Bisch Пркста др-5,
UdCoi^l^irnilicrB^ir/sdlngtnniiZcnian
odf eeeoмпш дм се провери или отс-
тетпиеa' еекоштролируее'
~е Vor/er/c Нeк-шгетпзетeeи
nр-еecH'
unKonvcntionell odj 1, шekoшвпшеиo~
н—лен. eeтрoдиеиoeeш' 2, eeирншy-
деш. неофициален;
Ein -cm GeceHMuek Нек-азесцио-
шолеш. шeтеaдзенoиeи зоус.
ügkngzesitilcii adj р-оceяш, ненон-
еeнтрзеae'
UrConm/Ci oäj некоректен,
Urlnctcn eue PL рaоиocки, разходи;
Eiw. lei mit hohen. großin ~ verBum-
dir Нещо е свързано с високи еoо-
ходи, с големи рoошoукн;
Вie - "ün elW' (Akk) его/сд. bestrci-
tcn П-емое рoошoекитe зн нещо,
УnCncilnie1ir1g т сума за пке—а-
не им дял от еaзитеkИ'e'
Уgeru!i п с-PL бурзн, плевели'
~ Jälcr Плевя бурени'
Вoc - nil Hiibieileg l/KCmpler
Б-ря се с хербициди срещу плеве¬
лите'
Вue - wuchere Плевелите нобyяaoт;
üCeoto Вus - not 1/п Wimeci ans-
ueißin Ио'рпгвмм олт'o из хореи;
- v^ir//UU niobi Черен голтгмк не
се пy6и-
УgCгauU1bCCänPosm| бор'о с пле¬
вели';,
Уgeuuuielrii1g!gg ’ уеищоловасе
на плевелите,
mgkriiisen oäj безкритичен;
Etw, (Поо) gigenübeu ~ sein Безкри-
'иеeи съе по oтшoщeшиe ео шeша;
Eini Meinugg - üBcrm/heem Прие¬
м—м безкритично дадено -ление,
mnCulUivlirU akj 1. pefan eeкyлгтрпи,
просташки Iеoвпo, поведелие); 2, не¬
обработен (земя)-
UrCisltur’ O.PL pejan липса но кул¬
тура, eртcтaшзшa.
ПEU’TCH■-)ULGЛA>ISCtÖES WÖRTERBUCH
Ugeäg1iuпГ1gCügBiar adj 1. eoе-
ттнeee Ieeетoр—6oтa), eeпoдпeжoш
иа уволнение; 1. Wöitscb (eзcрoеee
Взаее).
mnkunBig oäj gel ш;cвeд'ш, и;пoо-
новащ', шeи—пoошam с шeшo;
Dec Weges ~ Нenтоeaвaш ипmн'
Вes Lcsems - sein Не зсая дм чета,
mmtCn/ct oäv шеотдавеа, косотрт.
Umlauten odj geb 1, eeпoе';ш, шeеec-
тее; 2, eeлoслeи Ikoиoyрeшеия);
-п ABsichtam Нечестни намерения'
-an Wiiiiewiui Нелоялна конку¬
ренция-
ип1г*110оН odj кп'прпиe, кепкст-
енм;
-е WiriscSifisvernällgLsse Непоно¬
сими иkoиoeиеeckи yелoзин;
Sie isi hestr -Тя днес п нетърпимо,
mneisiriieH’uglgceulioH aäj нечетлив
(почерк. подпис)-
ügelsgB11ГsNe11äihuu odj eeoеeт-
ри—' б;оcnoр;e. очезидее (ф-нт)-
umtücb ак/ meist От: jnin, - cein не¬
приятен съм някому.
UNlOebcnDWäuaig oäj шплюбезеи-
unliebcie oäj неприятен, досаден'
Ein -сп Besuci Нeeрия'eт посеще¬
ние. досадни гости'
~з Folgen Неприятни птелeдиеи'
- oufToIIen Правя eeпристшт впе-
еo'л;иип.
УneoiiC ’ o-PL шeлoгиеш-е', —ло-
гзешoc'.
mrio/ÜDci okj иплoгнеeш. aлтгиепe
(мисъл. оoзлючeшиe)'
üNinsian/smijshar akj 1. шeрoоеe~
шим Iоoдaеa, проблем)' l- CTem.
Plys неразтворим;
Ein -сп KorTiOKl Нeрoорeщнм кон¬
фликт.
unersIOen odj Chem, Plys аеразтио-
рие; ‘
In Waisen -c SloTe Нeрмо'вoрими
въз втдо ззщ-ства,
Unlust J O.PL шежелошип. и;oвoтa.
ееудтаолстаие'
Selni - üBerwindcr Прпвсомoгвoм
шежелоеието си;
Mit - C епохота. без еплошип-
Уgl!ci/eTüne п чувство но неохо¬
та. шежелошие'
mniueiü| adf 1, тъмен, ипвпезл; 2. бпз
eeлoeн;* неохотно-
ügMonierllöi oäj без обноски, без
inm1Uiieioi
eaeзeеи, шeвпоnнтoИ'
Unmännlich odj pe/re шемъеестаее,
шeпезеъш. eeпто-бoaaш ка мъл,
иeдeеме'kИ'
Unmasse ’ -п umg тпеoмит коли-
еecmзo' безброй-
ünMoßjlilioH aäj шeмeеoдaвee'
Вos ~л Urteil rün/s Laien Немерк-
доеното -несие на лаик,
unmäßig adj 1. e;ошoeш мсекa, ее-
въодъелae; 2. umg безмерен, нозпe~
eeеeш, прекомерен'
Etmcm -cr Hiiaer hohen Изпитвам
силен глад;
- Bick Прекадено дебел'
- irinkeg Пия 6ез мярка. пия пре¬
кадено много-
УgмCß1gCcie ’ o-PL сеумерешост,
иeaъодърeмиoc''
ünneeoiicci odj нем-лтдичеи,
Уnnlnil J -п umg огромно коли¬
чество'
Eime ~ v^^/on eiw, (^^t) Спр-eи-
ooлиеecтвo тт шeшo;
umg In ~п В тгроеси ктличпств-,
безброй-
Ugnegcen т pejor етдтaишe, ио~
и;рп, ззср;
umg Man ici doc! сс110|В10сН Keim ~i
Не съм изверг е крaс но краищ-та!
ONimcrscSlieH/sgm/mseHllcU odj
1, б(5-^1^о-^в^,^(;е^, жептг—н Сбрут-геен, пв-р
в—рсни' 1, шeчoвeщkн (мъки); 3. umg
много, шeеoвeшkи (зн пoдcнлзoшп)'
Jnin, - bchimlein С'шaеям се се-
чoвeщkн. местоко към шязoтo;
umg Eini -е Kalts Страшен. шпеo~
зeщkи студ.
УnmensoHI1oHKeiUГУnmcnsoHlicHKl1U
h0o.PL бeочтзeчeтc'. eecттк-у', жор-
ворщиса, бру-олиост.
1111-11101/1111-11101 oäj eeоaбe-
лежие' неуловим-
mnnifliuu’igMdßlau sdmesDlor oäj
неизмерим,
ümmiiilOcoH adj Tecb шемет-леи.
UNm1ßveгsl:cN1lich/uпlrnitivel■•liSTtN-
IhOeb ugmisDvilDlägaliöH odf недвус¬
мислен. ясен'
Sioi - oisluüekeg Иоеaоявaм се яс¬
но, недвусмислено;
Jein. niw. (Akk) ~ zu v^rcUiiin je-
bam Давам някому сceo да разбере
нещо,
UNmittclbar oäj 1. шептсредствеш;
UrnÜtUfg
GASEQOFF
844
2, пррк KIHocлeееии0i днирпотеи
- lirucb Нen-ееeдегвeшo след
т-во;
In -an Nähe В шeиocрeдетвпшa бли-
оаc';
Eüns ~п Folge Пряко последица;
В0e Siiußr TüUrt - zue BiUmlof
Улнеaгa води право към :горато-
uneüliig adf Tecb шпеelaтрoзoш. eo-
СЦ3Ш'еИKО3.
Unmöbliert odf ап—ебелирон Iо'aя,
квартира)-
UNModern oä/ ст—роеодеш, демодп.
‘MMöelielS/uginSeiicH odj 1 шeзъо-
можеш’ 2, umg pe/ae нетърпим, ше-
иoиocим; odv eeвпзeoeит;
Eiw. iii tecHnisch - Нещо - техни-
члсни ипзпзeoмит'
Sic! - ONzieHen О(лнеaм се и-впз~
етено;
Süc! - von jnin, machen Излoпoм
се. компра—етира^м сп ир-д някого-
Уug!l|0iclkceiгУNм§/lichKli1 J o.P0.
невъзможност;
Вos Ist clm ВiNg Beu - Това п н-въз-
моешо. шeoусшпcтвимo,
UNnoroIoscH odj кееоралеи-
ügeolivier1 odf 1. немотивиран. нп-
обоснован, 5eзириlени-e' l. Ling нп-
-отивирон-
unMÜndig adj еепълшолптеш. еала-
л-т-н,
UnmiündgkeIilГoP>'' шпиъоиалп'ип.
ugmusICalüsch ad/ шeгeyоикaппш.
Unmut m оЛ geh шпд-волстзо, ие-
пoд'вoшиe, яд’ дос-дм. лошо шaе'-
роелип;
- stiljt in ‘nie- auf У някого сп
иoнвявo досада, недоволство-
unmutla odj geb недоволен. ядосай.
mnnocH1iee0cHГuNnocngieIici adf
езподраж—ем. шесодмин—т, единст¬
вен to рода си,
ummioh/ünbig odj 1. леотстъпчив
BJele. jag/rüber спрямо някого);
твърд' иппoддaзaш сп; 2, 'впед. ше-
плостичпш-
UnNUc^S^iiebi/KeiU J Ott шeomетсп-
чиетс-, твърдост,
ignocHsocHlte adf бпзпoш-дзи. шез-
имещ ушиохoждпшнп, строг Ojmim.
gC^<^nÜ1<^r КЪМ НЯКОГО)-
УnnocncüeH1i/keit ’ оЛ cтрoттcт,
бeзитшaдкoот.
ugnoHiu—Г!nnonbar odf ипдаутъизш'
шадезшпи'
- wirken Създовам зиeеamлeшнe шо
епдостъппи еoззк.
УnnuHhouClieГUNNoniouCli1 J oPt.
шпириcгппшocт, шeдocтъпшoет. шод-
мeшшoе'.
mnmitüuiidS oäf 1. неестествен; 2 ирo~
тивоестпствее' ненормален; 3, из¬
куствен, ир-взem;
Eine -з LcBcNDweOec Неестествен
начин шо живот-
UggoiüieioSCi1i J оЛ 1, кпeе'пc~
твеиост' 1. nет'иao;етecтa;eтcт*
3, превзетост, изкуственост.
mriormol odf ненорм—леш, иет6и-
еaзи,
mnNöiieui odj WOeiscb шekoтнз-e но
5-еcaтa Оценни книжа),
ünNr1i/ odj шпиумеи' нолишпш' adv
ненужна, излишно'
Sici (Boi) - So—/in mocicn Трево¬
жа се излищeo;
Eir -am F/bhem Ненумко грешка
Окояат може да бъде ио(птш-т-)'
unnöeigiiwiOsi adv ненужно, шм-
праошo, иолищнО'
unnütz adj 1. безполезен; 2. изну-
мпш, шопрозеи. иолищ-и'
Elm -cc BemüHem Н-пеaоaн усилия.
UNO [u:na] Ja) Abk jür UnIUcI
Nolfons OnaanfialOom ШЙ IСрп-ши-
о—ция им т(здин-нитл шoени).
UNO-CH/rlu J вaр'oтo иа ССН'
УNO~Gener1Isekreio— т генерале;
секретар но ООН.
UNöKonomisch adj шeикoиoмне;И'
UNO-Milu/Metail т строно члеш-
к— иа ССН'
mnordeNlIieH odj 1, шeиoдрпдeи, кз-
-бич-щ реда Oеаизк)* ш-(р-е-ш, не¬
марлив’ 2. рoовзпрлнe. eпрaотрпбпш
е безпорядък, в безредие;
Eim -cc Zieme— Разхвърляна, не¬
подредена еmoн;
- uubelien Работя немарливо. не¬
брежна;
Eins -е LiBinsweise Нпиoеядпеeш
енчин на живот.
УgorIeniI0cHket1 ’ ohi 1. бeопoря~
дъх. безредие’ 1, небрежност. се-
мoрлиaту'.
Umoodirngg Olt бeор;диe. бeоиo-
рядък, хаос;
Irgendwo HerieoHe cfne /roße - Ня-
оъдп цари голям бпоптрядък'
Ehw, (Akk) On - Ьиот/|т Д-веждам
дт безпорядък, разхвърля; нещо-
uno-|unicc! odj шeаегaиичeи,
ünorlHolöx aäj иeoрттдтkеoпee.
нетрадиционен (метод).
UNO-Sicherheitsrat т Съвет зо си¬
гурност нъм ОСН.
UNO-Saidai т войни; тт войски¬
те шо ССН.
УNO~VoIlvet11annesni’УNO~Ge~
niuihc-eoninlung ’ Общо събрание
ео ООН-
Уnhoaгnureu т Zool е-чифтоок-
иитит ЖИВОТНО-
INpamUelicoS aäj б;оприc'еoет;e.
обективен'
Ein -еп Вr111l1 С(eктившт, без-
приc■трoе'шт трето лице (арбитър)
Опри cитр и ир.)'
Уgpo—leilscHe т. -п. -п Sp cиoетeи
съдия, арбитър, рефер,
yghu—1е010СНК111/0хР& 'eопеиутрac-
тие; 'eоnриетрметeтег, обектив-
носа,
mnposseni adj 1. иппoдхoдсш* из-
подхождащ. шзпoдo(aвaш, неумес-
тп;’ 1, неудобен Овреме);
Eine -е B/merKugg Неуместна зо-
бзлее;;;
Zu eineM -ar ZeiTpunkt В шeиoдвo-
дяш момент,
ügpuscülriul’igposeiärbar odj ee-
иеoвoдим. през който ип -те- да
сп ирeeниe'
unpäßllcH igprDDllöS odj verali не-
р—зпол-мес'
Sie! - "UHhem. — sein Чтво'зaм се
шeрoзиoлoeлш. недобре.
UnpäßlicHkeiT Un|ptsD11cheeÜt ’ oPt
иeеoоптлoжпeиП'
unpersönlich aäj 1. безличен. бззии-
дивидуалеост’ 2, делови’ 3, üben-o
сух, хладен’ 4, Lieg бeолиеeШ'
Ш1 poco odv Mus -олио.
mnpoliilcoH uJJ■шeиoлитичecoн* миo~
лнтиепи.
unpopulär oäj иeитпyлярпш'
-cm PoliUik^r Нeиoпyлярeш поли¬
тик'
-e MaßnaHmcr Нeп-птосеaз
мерки-
UnPopuIaritäT ’ all. иeптп'ляр~
лост.
Unpraktisch odj непрактичен (у^ед;
еoвeк).
845
DCUTCH-MUGAy-SaUlS WfOPTCPCUCH
igsogiar
ümpräzicOs) odj иуирeцноee; недтс-
тотъчко тотеи.
unproblematisch adj бпзирт6лпмпш,
eeeет5лeмaтнчeИ'
UNproduktiv odj шепртдуктивпш, не¬
производителен' 'eорeзтл'oтeи.
unproportioniert odj шeepтиoренo~
солен.
UNpüNktllch aäf eeтoепe' не—курн-
тпк.
UgpünkilOcHkeli ’ о-И кп'oешocт,
ееакуратшост.
ÜNqioliOieierBor/zümqiollTziinrbor odf
I- eeokaеecmзим•* 1, шечуваи. дъеоъз,
шмвoлeш.
unquiiaiieiert oäf 1. секв—лифици-
раш (работа. рабттеик)' 2, pejoe (п-
о-'гтв-епш, иодмвoш eeвeмeетaт
или глупост Озобелемка).
üdioiient odf иебръслот,
Urnaci J o,Pl. 11/1 вътрешна възбу¬
да, иecпokтйе'внe. пеиeряшocT'
Uniat т O.PL geh смет, боклук, мръ-
ст'^ eeенcmomин;
~ Wütern Прпдеyвcтaoм нещо лошо,
irnitiorell odj eeрaенoeoлeш (ме¬
тод, работо)'
mnroecum odj От: niw, isi ~ тово не п
за eрeптепев-иe, не ви съветвам Ода
сторите това)-
UNuiulüciiceS odj кeеeoлие'неeк
Oпрeеeeкa* изискване),
urneeST adj 1. geh кбпр—зилли; п-г
рeщeн; (морално) осъдителен' 2, не¬
удобен. eппoдхoдяш (момент); 3. шп-
проа. иecирaзeдлив*
~ scim Не съм прав, нямам пр—во'
Jede, ~ tun С'кoоям се иeепрa~
ведливо към някого;
Ehw, Unreelles tun Върша е-щ- не¬
редно. осъдително'
Er Sui ~ lekonneg Изкараха го
крив'
Zu -en ZeOl Нeш-веeмe, е неудоб¬
но време;
~ Guh gedeihet Nicht От чужд и—кт
иеoк-ncия няма (От крадено хаир
няма)-
Urm/öbt п o-PL шппрмздм, шeеирa-
зедливаст'
Eim ~ Вее/Нст Иозпрщвaм шecирo-
вeдпивocт*
Elm ~ wieder /ulMocHeg Поправям
шeеnемвeдлив-от*
Jmlm. WjderOaimi cin gnoßci ~ C ня¬
кого птстъпвот много ие<^1^^оае,д-
ливт;
Sieb lunch ctw. ОЛД/пгй ilw. (ПоО)
Ins ~ selxen Пocтъeвoм несправед¬
лив- ерeо нещо Iитcтъикa и отго¬
вор шо друга шecиеaзeдливтcт)*
Im - sali Нп съе прав'
Nlehi nil - Не без право,
mg—ecHiMäßi/ odj еезокошлш. еппра-
воезреш'
-er Besitz Нпоaкoeeo ирнтeeoшип*
Sich (Bat) eiw- (Akk) - ineigNeg
Пезезoсвмм си нещо по лез—конзи
ипт. нелегално,
ugueeHlnäBijerwelse adv шeиaкoe-
шо, нелегално, шп^овомершо, по ше-
оoнoшпш начин-
UnrcchTMäßigCiet J -ет 1. oPL из-
пемвтeeеe-ег* 1, иeeрoвтмeеa-
деяеие.
ünneihicb odj geh eeепcmeш. сепоч-
тек-
ünueell odj 1, шере—леи; 2. eeеecmeш,
шeиoчтпe Впредлтлеиие. сделка)-
UNregelmaßig odf 1. шерпдавее, не¬
ритмичен; шераветмерее' 1, Lieg
еппр-вилпш Oгпaтoл)*
-in Puis(eohtng) Неравшоеереш, не¬
равен итпу'
- аТе/т Днщ-м еер-зиомприо-
Uniegeln^ßlikii^it f, -еп 1. нерав¬
ност; 1. шпеaвиoмeеиocт* 3, meist PL
изрпдозеаст, нередност. ноeae—-
unuelT adf L неузрял. зелен (плод);
2, rneeot peira на-зря Поо-ек, мeиуъЛi
mn—elg ак/ 1, шeеиcm* оaмъееeш* ше-
чиу'oeлътeи, мръсен (auch üCeote);
2, летис'. фoлщни Т-узиооле; тт;)'
-е LuOt Зaмпрcпш зподyв'
-е Haut Пппеизa иожо;
~л Gclonken Нечестиви -исли;
Irs Unreine scbucoh/n Пишо шо чер-
ШОВО-
UnreS/Nhit/-.PL нечистото, нечис-
'ОПЛП'И-С'.
mnmsÜN1*oh oäf и-чист, мръсен’ ее-
чиcтoилптeи.
Unuelglienkelt J oPL шeеиcтoплъm-
шoет, шeенcтoтиЯ'
ünreglobcl adj клр-нтмбилпш;
Ein ugregiuleeu Betulei Нерента¬
билно ирпдиристиe'
ügniUUBuu’igi-ctiBar- odf неспасяем,
оoпyбeи Oиoлтмпинe. сделка)'
- v^^homen scim Загубел съм безвъз¬
вратно.
mnnoohtlj aäf н^1^рави^лпи. шевпрпш,
птпрeщпш.
ünuönoNiisoH adj eeетмaштичee.
'резе-
Unruh j, -em Tecb болоис (e— ча¬
совник)-
UrnuSiJ, -п L o-PL шпcиoкoйcтвиз,
трпиого; 1, eue PL зппипиия, разми¬
рици’
Jndn- fr - versetzen Разтрпвожвам
някого;
В0l ~ auf Beu Straß/ Шумът. сумм-
тoвoтo и- улицата;
Dia P—eisc—Höiumg soujie Tür ~n em
Lund Повишението са целите прп-
дизии;а недоволство в страната.
Уnu!HlHenB т огнище (център) ео
вълнения-
UguuHistifier т 1, нарушител иа
т5шecтвпинс ред, ceт'итeо ;— спо¬
койствието; 2 бунтовник, --ТЗМНИН-
amnuHOj adj ипcиактeи* развълну¬
вал; възбуден, тревожен'
~е ZriU/n НпсптзоИеи 1см'тши)
зрбмпа—’
Eim -ас M/cm Рaоиълштвoшo море;
Eim -in Schlaf Неспокоен сън;
Eins -е Siroßi Шумно yлнеo,
mguüSmIOci okj безславен;
Elm ~ee Emin Безславен крой.
ugsa pooe pens (Boi) u. (Akk) voe wir
ЛИ. ШОС, KO Ш00'
Eimer van ~ Един от лос;
Elm Fuiumd von ~ Един лош прия¬
тел;
Unten - geeogh Между нос назоно.
unsi pooe oejl (Поо) u, (Akk) си. се;
Wir Hoban ~ /cannt Заблудихме се'
Wir sehndcm ~ Ние си вредим.
uns. pron i'zOpn си Медик но друг,
взаимно)'
Wir heiOer - Птемго—е си Iaоo~
имат),
urcooH/cMtß aäj шпктмиптпшmeк,
иeирaaилпи'
Вol ~л HoNBHobugg les Geräts Не-
иеoзилшoт- боравене с уреда.
üNeiehlOeb okj 1, шедплови' 2, ие-
абективее-
идсо/Вои/идса/Ват akj 1, сеопи-
суее. шпиорaоим (р—дост. строх. бол¬
на); 1. бпокрoпe. езвъобр—оиe, мно¬
го интеизивпи 0оa иoдcили-ип)'
Es Ost - kolh Неописуемо студено е.
ugsäelOcn
GABEDCCFF
846
mneägI1cHГ1neääI1cH äkj geh = ugsog-
ium,
ürcurli oäj груб, рсосз, недели¬
катен,
UNsailcr odj 1. eeенет, мръсен;
1, нечестен, eeчнcmoплп'eш (сделка);
3, неточен. eeпрeцзоeи, кебрежеш
(р-'тта, дефиниция),
mmschaihieb odj безвреден’ безоби¬
ден;
-е StoTie Бeовеeдшн в;ш-е'зo;
umg Jedm, - noeSem Обезврежда—
НЯКОГО’
umg Der Toiwari eoeSie Ben Elf-
ncTcm - Вратарят спаси д'зпотО'
unscharf odj 1, шeнceш; емомaоoш Iоo
картина ea екрак); l, иeтoеee, ee-
прзциззе Мф-рмулир-вза).
УgsöHäTe1eul1eH т Tech o5ввom на
изкривяване, р-змив—ае (е тптиха-
га. ф-'oгрaфзс'a)'
УgsoHä—"lneeoiiog fT^e^c^C съоткоше-
ние. принцип ео неопределен-стта,
UgscHCiliuuГ!gsöH|il1aг odj неоце¬
ним' иовъшепдeт голям'
Jnlm. eider -em Dlemst ebwelseg
Сзaовaм сяно—' неоценимо ycл'пo*
Von -em Wirt ccim C изключител¬
но ГОЛЯМО СТОЙНОСТ СЪМ-
mrcoheirbar adj ecзшoеиm-лпш, е-в-
зрaепш•* обикновен Iвъeщeocтj'
mnccHOcklOen odj 1. кeщoд-'aвмш,
шenoдвoдяш* l. шeирнлие-ш, кеприс-
топш Вповпдешип)'
mgicieogbor adj ш;иoб-онм, ненод-
еинат.
УgueHei1i п oJPL londscT veeotieed
лой.
UmceSliiiCiiel J veeoifend лоено
свещ.
UNSoHIäcc0g odj шeрeщитeлeш, ко¬
леблив’
Sich (Поо) Uh/n etw, (Akk) - sein
Кол-6-я се по т';^^- на нещо;
Eu war sici — was in Tur coli Не мо¬
жеше да се реши какво до пр-еи,
УgsciIüssiJkeii J о.Р1, е-решител-
сост, налеближост,
mmuhHeeiziar aäj шеттпим, който
еп може дм се топи Iвпш-отвт).
unschön oäj ипкрoенв. грозен; лош’
абприяа-н'
~е Seeneg Грозни cеeeи*
Ein -in AgbiicK Нпкеoензo тлeдкa'
-cs Witter Лошо, неприятна вр-мз,
NB:
Deklination van unseu
0
Nam
Akk
Bat
Gen -
Sg m
ueseo
unserem
unserem
unseres
f
unsere
unsere
uesenen
unserer
N
ueseo
ueseo
unserem
unseres
PI
unsere
unsere
unserem
unseneo
UmueSslI J o.PL 1. aeвзии-е'*
1, шрaве'a;eo еиегттo' nете'тот-
щнп; 3, veoalö девсгвешост, кедонтс-
eaттет'
Die - Bei keeigeg Kindes Н-вик-
нтсгта ea еалкттт дете'
Ir allen - Без зло умисъл;
umg Seige Henle in - woschen Из¬
мива, си ръцете'
Oroe Eirr - vom Lari/ Пртcтoдтщ-
Ho. шаившт селско момиче,
unschuldig odj 1. епвишпи' 1, н-ви-
ш-ш. шепаззареш; 3. шаиз-ш; (езт(и-
ден'
- sein Невинен съм' нп съм виео-
В-Ш'
Ein -cs Geeicht посНеп Провя ип-
вишиа физиoшoeис*
Eine -е Fungi Невинен зппеoc;
Ein -es Klrd Невинно дете.
IJm^siSulli^li^It^s^g^s^^gä meist Pl, уве¬
ряваше е епвиеиостго си.
УnDeHuIIsengcI т iian шевишио съз¬
дание, ангел шe6-еeш.
Unschuldslamm п - Uneciuilsiggil-
Уgscn!eBsnilge J невинна физио¬
номия,
ugsoHuIIsvoie odj невинен; иаивпи,
ене'ocпрд;епш.
unschwer odj geT езтр'дзи. л-е-ш;
Eiw- (Akk) -Seslstcll/n Körnem Moro
лесно да 'cт-шoвс нещо’
Dos läsci sici - ereiär/n Това моме
лесно до се обясни.
mgsellsiCgIig -,: iNDilBeisiärllg odj
кecoмoегтятeлee, о-виcиe'
- cnim Нeеaмoот-с'eлпш съм'
ElnKommcn ans -cm Arbeit Доходи
кото работещ и еестбствешт пред-
eрия'иe•* .
Würiichiliilob - scim Икoшoмиеec-
ки оaизеим съе. кeеммoе'тстeл-к
съм.
УnieIbi1änI0gkl1i о.: Unselbstsiär-
lieeili J с-PL шec-мтcтoстeлштc''
unselig oäj geb 1, иeшaетпи, злтпт-
лте-ш. олтшac'ee. погубеи. ти'eлeш
Iе'рaе'* уЛ'ек-); 2. seifen клет, злт-
еecm. '
mncillgerweisi odv geh за зло (зда.
за зло тчoет.
umiSNcfbci odj e-еyвcтзитeл-ш.
uguiniimigioe odf e;еaш'нeeи'—-
леш, б-з пмoенH'
mrceUj prae pass L Pers Pl наш (пред
съществително); ли (след еъшeег-
аителет); свой, си I-'eeеeeт към
подлога)’
- Go—tim Нашото градина. гради-
шата ши;
- Haus Нашата къща, къщота ли’
-е Sobule Нашптт училище. учили-
щ-то НИ’
Wim moehsN -е Au"goben Ни; из-
пълшсиaмe оaдoеитe си’
Das ist еисп Auto; Wo lut -? Това а
вашото коло. къде п шашато?
mdc/ni peon pens - (Gee) van wir;
En Bedarf - Той имо нуждо -т нас,
mnscniigin pron ii^^B umg хоро ка¬
то нас, нях-й като шaо'
- Corn etcb so eUwos ricbi lelclen Хо¬
ро кото нос ие мога- до си позво¬
лят такова шещк.
mgse—eigs pooe Oed'Bj umg = nmsenil-
neu,
mnciuenSeite odv тт каша страна;
- /ibl es Crinc Fragen От кoщa е-ро¬
ка исeoee въeеoеи, шие исмoмe
въирocЗ'
unciuicgieloHen pooe öeäef хоро ка¬
то нас, тазива като нас;
Hier sind wir sniiu - Тук сме меж¬
ду СВОИ-
ugseulhweglnГmnseuUw•e/|g odv 1. за¬
роди нос, породи eoе; 2, тг каша
строим’
Das Tniffin Wrl - verscHobcn Сре-
шaг— се а'лaпo заради шoе;
- lUrl/n Süc Slim паисПеп Няммме
нищо против да иyIшнт- тун-
mnsl—lUwiIIeNГmNeeпUЖiiilN odv veralt,
847
nEUTSCH-CULGADISCHES WÖDTEßBUC/l
irlcr
nur Oe: um - заради нос,
uncIcHer okj 1, несигурен, неуверен;
колебЛив’ 2, ш-бeоoпмceш; несигурен’
3, съмнителен,
Вil -е Zsenrli Нecигтршoтт бъде-
ш-;~пп Ging Несигурна, изуе-рпна
п-вoдкo*
Jnlr, mii vielen Fuig/r - eichcn
Разклащам нечия cнптрите', 'зере-
eтеm с много въпроси (роззклебм-
аа—)'
Es Ost noch — оВ... Още се п ентт)-
шо д—ЛИ,,,'
umg Die GegeNi - nieU/п Подви-
завом се, оoбaвлсзoйнн сп някъде-
Ugsienernili Jo.PL ш-cипyршoе', ие-
'e-рек-ст' хол-блие-ст,
iriOoSthun akj невидим;
Lull icl - Въздухът е невидим;
Etw, (Akk) nüt -cm Tinte scHueiben
Пиша нещо епе cимnaтнеиo (а-ви-
ди—о) мастило,
Уncicht1urHlie J o,PL кезидиеост.
mgsloHtIg odj с лошо видимост, не¬
ясен' мпm-ш;
-ss Wettcm Време с п-щo ивдз~
м-ет.
INiürlhii/uNsIreBum adj сепкгъ-
вощ;
DOa Tiiogic /alt als - “Титани;” 6ил
смятан за о-р-б, който не моме да
потъне,
UniOnn т о,Р1.-1, глупост. бeоеeиc-
лица' 1. штрт'зя, днa-гис*
BlarKen, psi/m - Чиста глупост;
Kompletten, cohier/m - Пълно. обст-
люте— глтиocт, б;зеeнелнцo*
- rilin Говоря и-л-и-cтн;
- nocHeg/lrelleg Правя тлyпoети,
щуротии'
Es war — ailDen Auiltuj iu eucher
Беше глупост до правим тoои излет'
Nichte iii - im Kopf Haben Са,-
щуротии имом е плoзomo си;
umg -! В1s isi пОоПТ woi—! Глупос¬
ти! Това не п вярно!
тпи*пп*/ odj 1. безсмислен, 'eорао-
съдеи, глупав; 2 umg 'жаспи, бeоy-
мпш Озо подсилване);
-su Gerris Прoоeo, глтeaвa бръщо¬
левеше'
-п FouBeruggeN Безразсъдно висо¬
ки изнеквoшня;
umg -з Angst Безумен страх;
umg ~ Urnen Бeо(oжeo скъп.
Unciiii -. -п pe/re пoщ ш-aзк. лош
к'^;-'
Es Ost eini /efCHueioHe — Auto хи lab-
rcr. winn non Alkohol jiirumCin Sui
Сn-ceш навих п да сп каро кола. кт¬
—'- човек п пил —лзохол-
unciiieOoH oäj (eзшеoве'вeи. клек-
р—л-ш,
UgcliillcHCilU J о,Р1, 'езкр—асгве-
шост, шпмтралеост-
IiNsoill(c) odj 1. сесолиден, иестн-
бил-н' 1- лош, ш;кaе-cтa;ш* с седкс-
'мгпци' 3, рaоnтешaт. eeпoесдъе;e
Iетз-x, поведение),
unsozial oäf e-еацнoлпe. антисоци¬
ален (правителствени мерки).
üNuporillch odj 1, шeеп-егeк Вбез
ис-прес или зол-л6и); 1. eeешoе'-
еeпecки, леотрехт;;-
üNcmig- peon pass vBioloxed иoщнят.
СВ-ЯТ'
Wir Huben Bus Уnsu1ge jiton Ние до-
д-вee свтето, направихме своето,
mritablh okj нестабилен,
INiUieubuTu odj н-позволеи, недо¬
пустим-
inseluieioHГ1gceiuheieH odj 1. (ез-
смъртен (auch üben-o)', 2. umg извсш~
редно мшoпo*
Elm -cs Meiclerwenk Б;оеeър';ш
шедьовър;
umg Ioh Hobe mich - ilueleri Стра-
BО'ИТ сп изложих.
UgslIublieHe m/J, -e, -n 5eзceсрт;ш.
УgiilnhI1cSelü1’УNci|nie1cSel11 J
cOPL 'eземър'иe*
umg У1cn Bli - Bin MuikäTrr phüho-
Cöpnieueg Филoеoфе'амм зо кeошo-
чителии нещо,
УnsiluBeicHkeiiD/Ioi1eg т o,PL Rel
вяр— в безсмъртието шо д'щaтo.
Уnc1cug т OPL gel олo съдба. л--
щa участ, прохоба, нещастно звезда'
Uni/m /inee - sUeban Нод мен '—-
ее зло cсдбa-
üNuict oäj geT 1, шептсттяееи, про¬
менлив; 1, eecиoктeи;
Ein -cm BlicK Блуждаещ пoтпeд*
Ein -am MinscH Несптз-;е. вечно
лутащ сп човек;
Elm -ас Laien TäHulg Водя eecиo-
ноен живот.
mrctet*/ okj 1. шеспохоеш; eрoмeш-
ЛИВ; 1, Math прам-слив (величие-);
днезрeтee, прекъснат-
UdiUiUleesüTiiUciic J Mail 'oезa
Iмсетo) на прекъсван; са функция,
iIgs1ileburГ!gs1ieeBoп oäj неутолим
(копнее. желание),
unsTimmlg odf шecъплacyвoш сп. шп-
eдишoдтщee*
Sie sünd - Те са шо различни еше-
шин, между тях имо рaошoглocнп.
UNCiinnijk/ii J, -ее 1. розлика.
пеeщxa, ирт'зaoеeеиe, e;cст'a;'-
стаие' 2 . сптр, рoоштглocн;;
In Brr ReoHUDoHueiilgi nucclen -cr
bcseliigi wsrien В правтписа 'ес(-
вaщe д— се т-с-рася- Веянои) прк-
тивoрeеия-
üns1ul1eigГugc1nei11J oäj безспорен,
неоспорим; несъмнен,
UnsuMMi j, -п метгт птлсм— су-
ем, много пари-
ünsyeeiinOeoH odj шпcиeeтеиеee'
УNsyмpoUH т, -ее, -xn umg pefan шп-
симпотичпи еoвeк-
üNcympaehüieb okj e;еиeпoтнчee*
Eim -er Msnsch Нecимиo'иеee —¬
ВПИ’
Diisie Klima ist nim - Този климат
-и е шeпрнс'пш. не ми хaрeевo.
unsysleMUiiccH odf иecнc'eea'не;e.
шeезе'eмeк.
mn1oBeenof1Г!g1oBeeSuTi okj - unio-
litoj-
ügioB0e)i1j’!n1iIIr)I1j oäj безупре¬
чен, бпо'кoеeи Тповедешие, облекло).
Uriol/ -еп злодеяние, чудовищно
дпскиe. престъпление-
mgiäiij okj бездепе.
Ugiäiojkeil J о.Р1. 'езде-с-вие.
UNTätlgC/IlcItidS J Jur обвинение
в пркявеко бeодeйетвиe (от строна
им учреждение и др,).
ümTai/hicS odj eeтoдпи. неприго¬
ден, шeпoдвтдяш (lün ilw, (Akk) за
нещо); негоден (зн воееша службо).
umlcieBui’umljieBin odj неделим
Oим'шecтao, число)-
mnleg odv долу;
- im Tal Долу в ровшиеото;
Noch - acSem Слизмм лодолу'
Vom obcm bis - От горе дк долу;
Weiten - М-лот по-долу;
Вie УnirnsöHuifi lUebt Jinis - Под¬
писът се птставя дклу вляво'
Er wohnl J/iel - in Iiulirn Сега той
живее ео юг, е Италия'
Sich vom - HocHBienin Напредва;
ugirgBnigiin
GABEROFF
е службата от наЯ-долстто стъпало;
wmg Bcl jede. ~ BuneS sein Падме
киска е очите шо шскттт, губя и-чии
симпотии-
mgirnBrugtir adv umg отдолу, до¬
лу под нещо-
mneinBuuci aäv umg долу ирпо иeшТ’
Iineingenongl unUiN /сгатгТ aäf до-
луспо—есот. сптмеког по-долу (в
т;зут)-
üni/gH/uin odv umg дклу при/охо-
лк нещо,
mnierе pnäp (Batn-Akk) 1, под Ieсc-
то); 2. до време иа. по (време)' 3, мем-
ду, сред' 4, под Oиo-инекo угeизш, до-
малко xoлиеeу'вт)' 5, ири' дод Опри-
дртмaиaшo обстоятелство);
Dos H/ft lieee - die Buci Те-рад-
хмта е под книгата ;
Er l/gt Buc Helt ~ Bau Buch Той сло¬
га тетрадката под киипaтo'
- den MeiuesDpOeeei Под екрсзо-
Т- р-вшишe*
~ der Sogga Под Cлъшепт-*
Mit jmlm- - clmee ВueH wohner
Живея с исxoпo дод един донриз'
- fucOiM HüMMil Под -—крито лебз;
umg ~ 1cm WocHe През седмицата'
- lem BesueicnN Между (сред) по¬
сетителите'
Вui llciBT - uns Това ще -стоке са-
мт между нос'
Einen ~ vüilcn Един от миогото'
Mü ‘nie. ~ vier Aujcm epnicHin Го-
атря с някого еа четири oеи*
-* unBen/n. Abk и, а, Между дру¬
гото'
Kinder ~ Tüll JoSnim Децо дод пет
години;
Eiw, ctrht - j/B/n KnieOC Нещо- п дод
вуск- критика;
Dia TenperuUuuln eimken - ken GcO-
ui/upunkl Г;eипрoгyрнт; падот под
тoеxo'- иа заеръзиое-'o;
- Brr Bl11gJ1giГVor1!sccelsnJ,
kies,-' При тупаииe. еe--';
- Biesen UeceänBiN При тези об¬
стоятелство;
- еопсм Vomwank Под някакъв пред¬
лог'
- TuON/n През еслзи;
- Brr Hand ГoЯшт, неофициално.
сз до общоприетия иoеиИ'
urt/r aäj долен. eoмирoш сп долу;
Dam -п Till Iss RHeini Долното част
шо Рейн;
Deu ~ste Kmopi НаИ-долиото кoичп'
Die -ein SelieS: Bcu G/c/llcoHoTi
Нaй-иизщитe слоеве но обществото;
umg Do^ Уghlreie zunBc—si CiS—in
Обръщам зcиекo еоопоки-
inier. odv по-малко. дод;
Es sind - 100 Leile oNwisenI При¬
състват по-малко тт сто души.
Unirr т. - -0—, фаетп (в шeeеки
карти за игро),
UmU/milU/fluri ’ подразделение.
Уn1enunglioe п оферта под реал¬
ната е'oйшoc'.
UgienonM т Aeal пр;олoкътшнцa
(ръкото от л-кътн до китката).
UnT/rummeiseni ’ чалто тип порт¬
моне (без дръжки).
Ugicuoul/Zot, Bat иoдвно, разно-
видшoет.
УgUeroussensß Unretiooissclhiuss т
иoдxoмнеия' иoдрoздплeшиe.
UNTcrbau т l.Arch фундамент, ос-
шова (oucl üBef-r)r, l, цокъл. иoе'o-
мест Оно пометлик); 3, кте-шo (на¬
ебано) настилка Она улица. рппc-в
ипm);
Вeu iHrnrriiieHe - Теоретичната
б-з—-
NB:
ineeu- делима представка в нем¬
ския език, която се използва за
създаване на преходни и непре¬
ходни глаголи със значение:
1, поставяне под нещо, срв. un-
eluieeiN'
1, смесване. срв. umUrru/Ohrcn;
3, подценяване, срв- uneeniiioi-
ham,
unten- неударена и неделима
представка в немския език, коя¬
то служи за образуване на гла¬
голи с пространствено значение:
извършване на действието под
нещо. срв. igleufUnreg, unlerqu/
-IN-
nrlcmBauen sw.V. TD tr-V. укрепвам,
фундирам. и-доимдмe.
unir-hehegt oäj аед-сгатъчко зм-
пълшек. полупрозек (хотел, бол-
ииеa)'
mneeulilieHeiN w.V. ТС te.V, поспа-
ширме шeдoетoтпчкo. шпдoпкcиoeи-
Рмм' ’
E1n F||M ÜS1 UNte-taHöMlt филмът
и- п достатъчно експонираН'
umg Er’sie icU cin biDDcH/Nmgicnie-
1*011/1 ТoйГтс - eeд-етa'ъеHт икте-
лнг-eг-шГиш'eлнг-eтн—, /
Umtc-bcllchTung f, -те ш;отетa'ъе-
шо боспоеирнез.
linieuilcrnUfeiei okf частичкт оae'.
eeдтегмтсеe- омe'. eeдтcтa'сеeт
нотквареи с роботм.
УnierbeseHäOtZeugg J шпeълшa за--
тост. емcтиешa '-зробо'^-
тдее—biscezl odf работещ с по-ма¬
лък от eeт5вoозeoгт перс-сол
Офирмо)-
Ugieui/ti л 1. итвлн дюшек (меж¬
ду еотрохо и чаршафа); 1. долно
лeплo Iвпз влах и др,)-
UNtcr|Bcw/ntim sw.V. ТС tf.V. ледо-
oцeшсз-e, подценявам кпшoГeсзoгo.
UnTcni/wertund J шeдooеeшявмкe,
непълно oеeшсвaшe.
mnlenlewißi unien Bewusst adjPsych
пoдуъоeoтeл-ш.
UnleuIcwußlDiin UnrerbecwssSsciim«
o-Pl. пoдcъошaeиe'
jigeeu|1eiuHIen sw,V. hb te.V, оoплo-
щом ИИСКО. недостатъчно;
Eu isi UNleuieiiHie Той получава ле-
дoе'oтъешт възшoтеoждпшиe.
Уneenbcz1!lung f -те ниско зопла-
щолл, ниско омeлa'-eoе'.
unliubiieen ueo-Vo TDli-V, L додби-
вом Оцена); 2, Sp cе'пвae рекорд. пт-
ним—аам рекордно иреее'
Elm Angebot ~ Пр-дл-гме до-сис-
ко цела при дадено оферто;
wmg pejor Etw. Osi Koun noch zu -
По-лошо от тква не -оле до бъде.
УneluiieoNz J. -те W-otscl иacивeи
(олонс, дефицит-
nmlsullrdcm uni-V. ТС in,V. 1. пре-
дотврогяиае. oc'eтсвaм** ирecичaм
(злоупотребо. зoxoштиoр'щeeи;)'
1, Meä превързвам отдолу, зaвсрз-
Bae' 3, (seltee) иеeкпевaM'
unle—bleiben ueo-V. sn iio,V, ee етo-
ea. ee шaетъeвa. се сп рeмлииирa*
Вie Hilfe oct leilcn igleubilebig З-
сълалпиип ce (eщe -змиaкa noeoШ'
Urtcmbalem т впкшшaтo сграиа ea
додо им автомобил-
Uge/uiölinwrscHi ’ изeзвoш- ea
849
DEUT^^CH^l^l^L^J^lRISC^HES WÖRTERBUCH
imtcrjlfelemr
дклсата част им автомобил,
uNieuh—ecnig «rn.K TD 0o,V, прeксc-
aae' прлусаонкаяжом'
Dia Arbeit Tür Сипа Zelt - Пеeкъу-
aoM работо за кратко зре—e'
Eire Уn1crnoI1!Ng - Прекъсвом раз¬
говор;
Darf lob - Стих -? Може ли да ви
пр-кпешo зм момент?
Uniiuiu|öH/u т Tech прeксcзoе.
UgieulneeneueogUoei т Tech пре¬
късващ контакт-
UnU/ubuicSung ’ ир-зпевaнe, пре-
yетaк-вяз—не.
uni/uiuitiin swV TD tr-V. предс-м-
всe, зопoгae. д-хлода—е (плос,
еол5о);
Einen Vorcohhoj - Правя предло-
мениз, внасям eрп,длoжeииП'
дпен—|1и0п/еп umOV bb Oi-V, 1. нас-
тoeсвaм Oпoути)* иoделoшявoм, eри-
ютявом; 2. смеествое. еeecти-м*
постнея, искъдп (куфари, книги);
Die BücHcm ie KoTfer - Птстовям
книгите е куфар-'
Вos Künd om Kindergarten - Носга-
шсвaм детето и детско-— градил—,
UmU/mimln/nig J о,Р1, иаст—шяваие,
пoделoшнзaшe' намествасб; намира¬
не на еясто за шпшoГискoгО'
UmUcmbmueh т Schweiz - Уnilniue-
сПип/,
idism|inUUcrd sw-V TD an,V, umg
1, потискам исзoтo. ие -у noовoлс-
вам до сп изяви; 1. пробутвом няко¬
му нещо-
УnUeu1ecK п Маг долна иaлy6a.
inU/uBerHinl srien Ber Hanl odv
скришом. тайно, неофициално;
Eiw. (Akk) - verkaufen Продавам
нещо под тeопнхo;
Etw, (Akk) - crTahm/N Нм^овмм не¬
що по неофициален път,
inieuBlsein odv междувременно, и
тов— време. e-мот тозм-
УgienBuüoe т Plys наляган;, №-
ниско от oтeoеф;ршoтт' иoдшoостo-
шп; ниско е—пнпaиe'
ugU/u1uäok/n sw. V. hD Го, V. I. птгне-
хом. сдържа;. оaтлyшaвoe' спода¬
вям Iпл-е)* 2, eoтиcкae, пшeтя, у'-
е-гявам (ш-род); иo'тщaзмм Iвпc'м-
нил)’ 3. скривам, премълчава; (ИИ-
формация),
УgierBräokeп т, - потисник, угип-
тител, тираниа.
УghluBuuckCunneu J Tech I- коме-
ра с ниско шoлсгaшп■* 2, смукателна
номера (но помпо); 3, барок-мера-
УgUenBnäoeug/ J o.Pt. 1, потисни¬
чество. тирания, тш;m; 2. потискош-,
сдържане. о-гл'щoв-шe Ока емоции).
mgleuliu^onsöngilUeioH adj иoд сред-
кото ниво Iоaплмшaшп, птcmимпшнп)'
unU/u/igogB/г odv 1. един иoд друг'
1, еди; друг. помежду си’
Die PläUer - ТоиссПеп Сменяме си
местото иoмeлд' си;
Вte Nomen sieHen - Иепшато са ед¬
но под друго,
UgUeu/lniell J = UmUs-aiUnliumg,
mNiereglwieKelt adj ш-дoрaозит; сла¬
бо развит, иоoутaшaл*
GcosToa/Korrpcrtfch - Умствено,/фи¬
зически изосгонол, недоразвит’
Elm -eu Land Слобо розвито строим,
UNtcucrNäUni odj издохрон-С'
Unterernähniigg aPL шпдoвр-швoнe,
uNlerflSrrg uir-V. bb -n.V. 1. еaо~
щнрявaм. nтдоилдae основи Ока
етрaдo)* 1, BeigC разработва; жило
под подземно гaлeрин* 3, мишовам
с кола под нещо.
unieiOiggiN, Dich uio.V, TD geb тс-
мелявам се. дръзвам.
UgU/rring/N п o-Pl, (смело) шaеи-
шаеиз' дързост, риск'
Ein DcHw1i—igiD. sinnloses ~ Трудно,
безсмислено начинание.
umtimIiasDim sw.V, ТС or-V. хвощам
под рпк-*
Dam Verletzen - Хващам ранения
под рпкa;
Mit ‘nim. unic—eerosci /сНат Вър¬
вя с някого под ръхо.
iglenIciUigeg sw.V. hD oi.V, Admin
подписвам. иoрмфнеoe-
unierfin/in unn.Vo TD ar.V, летя иад
нещо-
igiinilur odv под земято-
UnUerNmrgu—о/е ’ иoдизмeи т—рaЖ'
Uni/uTliunolou т Tecb двигател
под подо на хола-
UrUcrltsiiUraßc ’ подземеш ппm-
igUerforlern sw-V, TD ii.V. поста -
вя; по-ниски, зашиемимм изисква¬
лия. отколхото со възможностите
шо лиеeocm'a-
UNUerTäHreN sw, V. Tb io. V. 1, прох—р-
вом под нещо Iшaир. път под мост);
1, слагам кавички. вместо и-втaея-
щи се думи.
УmilnTänuugg ’ иoдлпо.
УnUlT!gkiion ’ Med непълно Вна-
рушеиа) функция (и— орган и др,)-
Ug^t^rfu'ltci п, - иoдплпшкo Омате-
енс. пост—вншo между дрeвa'a и ^с-
тара)-
igtirOUttrng sw.V. ТС or,V, подпло-
тязам Одреха)-
UmU/ngor/ т 1, залез. иoинк' 2. по-
тъв—нз (ea кораб); 3. тиoдпк; тнб-л'
Der - irr TiUogüo П-гъаоиетт иа
“Титоких";
Der ~ les RrмoeoHln Reiche Гибел¬
та. загиването на Римската импе¬
рия;
Eiw, (Akk) vor Ihm - Bewahran З--
пазвом нещо от гибел,
UglTcngungg1etomInm!ggr меaешo, иe-
енeиcmнеш- н-строение,
umlcm/äro/ adj дoлштфпрeeиmирoш
(бира),
УдUeui1ii1д/ ’ -сп Biol подзид-
inieuecicN odj пoдеишли*
Jelm- - sein П-деиш;e съе 1^
xo;'-
Unlinälieni т. -п, -п иoдчишпш.
o^nt<^r|jrneg uno.Vo sn it-oVo 1. заляз-
aae' i, потъва;; 3- оaтивaм, пропа¬
да—' 4. нзе;звae. изгубва; сз'
Eine Kullum, cin Relci jiHi unter Ед¬
на култура, империя оoтивa*
Slime SUiemi /Img im LC-m UNier
Гласът -у оoплпхшa е шума,
mmtanecorlm/t odf 1. второстепенен,
eo-иe;и-ентплпш, м—лозампи' 2, Lieg
подчинен Oиорeеeшиe)*
Von -cr Beliutung sein От итoр-е-
тeиeншo зшoепиип съм;
Eine -e Sieieing baicm Заемме под-
еишeиo положение,
UNieu//soSöß Unlergeschoss п ут-
гереш, иризee-ш етом'
Im 2, - Въз/са з'теис иеиоeмпш
етое-
Umter/ccl/Ih п, -е Tecb 1. иoдcтoзko;
1, рома. щмcи. ходова част' 3. umg
крака (иа еoвпk)'
UntcrgewicHT п тегло под нормал¬
ното;
10 Kilo - haben Теглото еи п с 10 ог
под кормолиото-
üNtrr/iicBrrn m.V Tb 0O-V, подраз¬
деля; Mim niw, (Akk) шо нещо).
54.
UnlerjIOlBerunj
Unterglinde—sgj/ -em п-дрaод-лнн-•;
Eids ~ les Tcxlcs in Absätze
IПтд)рaодeлсeп са 'екс-м c— aбоoцн.
unilujrairg uen.V, TC 0o,V. e-дкт-
поаам Оздрааетт).
UNtergruben umr. V. TD оо, V, оaрoaям,
зoз-eaвaм (тор в почват- и др,).
UdUrrjrrrii J -п долно прaшицa.
шай-ииска еттЯштcT'
Ugi/ijrli т, -е Sp подова'-
UNUrujuuri т o-Pl, 1. пoдe-чaeк
eпacт, nтдпoевo* 1. oеитвa, фунда¬
мент; 3. осштва, фон. грунд; 4. ие-
о-пaли-cт'
Ein GrlCulr on" T/si/g ~ luuem
Строя епрмдa на здраво основа'
Fuube osf iroekegcg ~ olTirujcg Но-
еосям (тя върху етвa oеeoзa*
In d/m ~ /eS/n Миковае в шпоeгoо-
шoет.
УgtciensgIB1Sm, kurz U-Bahn J
подземно лелезшицо. метро.
Уn1rugrilg1bcwrgugJ J нелегално,
оптзициоишо движение.
ügeenjrünBlj odj 1. подземен, под¬
почвен' 2- скрит, подмолеи.
УgirnJnug1CCnpTeu т боец от ке-
легалшота еппрo'ивм. кзлзголес-
УNernenühpl /, птдгр'иa'
mii /i|obeg uer. V. Tb io. V, umg имом
отдолу, нося отдолу (облекло),
ügieu!noKen sw.VO ТС Or,V, шпщвс
щ—м под ръка;
Уgi/ng/SukU ipaeiii/r /еНеп Раз¬
хождам сп под ръка (с сякого),
unienHoIB peäp (G^n) иoд. по-долу от;
Schläge - Ber ^^uUeiiümlc Удари под
оръстм.
UntcrbieT т O-PL 1. издръжка; ир-в-
еoeo, препитание' 2, поддръжка (но
сгради и др-);
Für Jnis. ~ oufkomn/n Поемам не¬
чия издръж;—;
JmBg. ап" ~ venCia/er Съдя eскoтт
за издръжка,
ümt/ir|Sa1icm uen.V. Tb or,V. подла-
пoм. държа под нещо'
Belm Ess/n /inen Teller ~ Подло-
гом енннн по време на врaкee- (з—
до ие прозя трохи),
uricmUalUcm umr.V, Tb fi-V, 1. издър¬
жам, поддържам; l. поддържам и
ред. в изпровакст; забавлявае. ом-
ииеаа—м; sieh - 1- еoоптaaзсм се
(mii ‘mir, üicr ]n1n-/cUw- (Akk) c
GABEROFF
eскoгo за исkoгтГeeшo)' 1. забавля¬
вам сз;
Eire groß/ Familie - Издържам го¬
лямо се-ейс-во'
Eine Buslinie - Поддържам авто¬
бусно лнeнс*
Knntokle zu jmin, ~ Поддържам
контакти с някого;
SlcH ongem/gi eit jmlm, ~ Разгова¬
рям оживено c ияного,
УgisnS1eic- m. - шоумеи, човек от
света ео шоубизнес—,
iric-SihUcoM adj забоа-ш. заеиеа-
телес Офиле, кшитo, в-еeр).
УgernHuIicuNChn!en т Jue право шо
издрплз-.
urtc-hahUihcu/oSilgl aäj имащ пра¬
во ео нодрплзa'
UgirrSoeiskloje J Juo иск за oезг'-
рязане са издръжка,
UnicuSulesköilig euo PL разходи за
издръжката шо някого,
УgelnnueiupTeieHi J (регламентира¬
но тт зохонм) задължение зо оси-
п'рявмee ео иодесжзa (на д—десо
лице), —ли-битация-
mNUi-ha1t^s^p1tüohU*g adj задължен до
иодпежo някого,
U^l^i^n^-^t^itt^u^g // -xn 1, o-Pl. издръж-
нн. поддръжка' 2. o.PL, поддържане
(но сгради, улици и др,); 3, еaогт~
жор Обеспдо)' 4. зобожа, оo6aвлпин-,
развлечение'
DOe ~ llploMatlicSr- BezirHiggrg
Поддържане но дзeлтм—'ич;еkз
oтeтщпиия*
Eine v^i^'t-aulloUs - П-аерит-лее
еaоroв-е*
Jein- ung/neHei - wünschen По-
лелавае nристит иеeзaевaшe ео ня¬
кого,
UgieuHlliug/seerkIrnnik J плектртш-
ео апаратура за р—зилек—телни цели,
Umi^i^i^l^t^iht^i^I^gUü^Niu^i^I^el' нeдтcтеия
за нуждите ;— рaозлekaтeлeия сек¬
тор,
Уn1erH1e1!ngikniien nun PL рoовт-
ди по e-ддърлмee. разходи за ре-
-онт' eкcилoaтaцитиeи разходи-
Urii-h/lUnm/ih/CtUir J оР1, забав¬
но ч-тиво.
U ntsnUalismjsmssie ’ a.Pl, Abk
U-Musik змбавка музик—.
U^it/-Siee!gjcucgBugi J рaоaлeкo-
телко предав-ее-
f 850
uniemHoNleen sw. V. Tb Oti.V. водЯ иеe~
говори. eеeгтиoесм I-е-5eИ- при
ао-нни конфликти). j
UricuSärilc- т. - птcр-денк* пор-
пoм;и'ьтр* ’
EiNen ~ egiienlen Изeр—щом пор-
оммeeтьтр, посредник,
Уn1rui1g1euNg ’ -еп преговори,
UneinHoli п долно комара (на ^^р-
пaмeкт).
Un1en|HchiN uno.V. Tb öin.V, Koclk
емecвмм. добавям, змеесвом Охъ;
-етaшa.ли'e продукти)-
UgierHeMB п долно риза Вфлакело).
Ugl/iSile/ J o-PL Tecl нагряваше
отдолу Опри п-ч-шп).
UNUi-bOhiem mV, Tb lo,V, подкопа¬
вам, подривае (бряг еа реко и др.)
(auch üCen^it).
UnliiUoii п OoP). Geogo eтопee
(храсти и ниски млади дсевeтa).
Уn1erHnse J долни гощи-
Уg1ln1gc1ogl J -in по-д-лшата ии-
станция-
Ugl/iirlisoS okj подземен; übeite
гопе. нелегален;
Elm -еп Ganj Пoдоeмeш проход,
unt/iJocIienmK ICoe.V, поробвом.
eткoрсвaм*
Ein lucmdcs Volk ~ Поробаме чужд
народ,
UnlerjoeHug/ J oPL поробване.
iNt/n {‘uSbcIn sw.VO Tb tr-V. umg прк-
бу-вом някому нещо;
Jedm- eini ипоп/епсНп/ AiOauhe ~
Пробутвам eскoeт и;eенстeo зм-
дача-
idtc-kclies-isw.VO Tb Ir,V, п-ете-я~
aoe мозе (но сграда)'
Isi Вае Haus ugleukeeeeni? Къщата
има ли мазе?
Уn1erkiefer т Aeat долна челюст-
УniC-Ci-cHe J крипта,
Ugirrklosse J Biol подклас-
UgierkleiB е комбинезон (бельо);
Уn1ereieiIugJ J oPL долеи дрехи.
5ельо.
mnUerlComn/n uer, V. se Oho, V. 1, под-
елoшсвaм се, иaeзе—e 'б;лишe*
l. намирам си работм, шaетaксвaм
се ео робота-
Urtculö-p/n т долсато част на тя-
ПОTО'
gricnlC-IeeScr umt-V. sn öii.V, umg
скрием; сп шскъдe, спотойвом се,
851
BEUT&CH--ÖULAAISCHES> WÖRTERBUCH
Uminumähenmefiiu-uma
тпреeйkн оaши'a'
urteil kri/gen sw. V. hb ho, V. umg код-
иииме (някого);
umg Lais lieh von Ihn nüohl ~! Hs
-у се довай!
ug1lieäSelg sw.VO TC Ir. V. 1, Med ох-
лалдом, поеил-вом темперотурата
до еmoЯкocmи. по-ниски от нормал-
ситб' 2. Tech прпoвлoeдae.
ngt/nkäHIU adj 1. охладен' 1, хло-
д-с, резервиран, диcтaшезрae'
Unierküneunj J -am Meä oвлoeдo-
нз; внбeршaенн.
Ugi/rCugTU J Uel'iöküejle подслон'
(ире-есин) квартира. убежище.
Ugienloge J 1, подложка, подст—в-
;а' l. Laedw подложка Опри присом-
д-се); 3, mut PL материали, док'м;и-
тaеия*
~и für eine SüTengj xncaeMiNiUihicn
Подготвя, e—тeеи—пи зо оaеeом-
сието;
Dis erTnuIeuIleneg ~n TU- lie Bewer-
iing hoBem Имом нужните дозу—ел-
ти, за дм кмшдидaте'иae'
UrUs-Iirl п низина, рознино,
Ugi/neuß Unlerlass т in: geb оНт/ -
непрекъснато. непрестанно-
unieueiccen umn.V. Tb 0o,V. 1. -тзаз-
вмм се (от нещо), те'aинe* eaртешт
не правя шeшo* 2, пропускам. иa5-
Зaaсe Ода eanрoвс нещо се-ехо-
диео);
Udiculiss los! Остави тоан!
УnierI1iS!gg f, -еп прoиyco, неиз¬
пълнение им оoдълeeшн;'
Уg1eil1ssungslee1ki т Juo eaoaот-~
ет и;изиълшeшиe на задължение,
UgleuIlssig/sTuee т in: im - е епт-
чнИ шо неизпълнение-
Уn1erl1ssuggssügle J umg ирoптеo.
шеизпълшеиие ео нещо,
UNti-huil т. Unterläufe долно те¬
чение (см ре;—)-
unUi-limleni umr.V. se öto-V. дтиyе-
кае пропуск, гр-щнa*
ISm Oct cin guober F/Uhem - Допусна
пр'бo прпщк-'
unliilosTfeg, adj отпкъл, неъзсcoл'
Вos Aija lut not ~ Сkттo п хръая-
салт, имо кървав оток,
ugisn|ü/jeg ew, V. Tb le, V, слагам
(под искoгт). иoдл-гaм*
Dem Krinkeg ein Kiesen - Подло-
гом възплaвиицa ео болния-
unUi-ligen ак/ победен. претърпял
итеaлeeиe* егтсш по-долу (от ня¬
кого), по-слоб (от някого);
Jnin, isistia/körpcrlich ~ sein Ня¬
кой е; прпвъовтждa е умствено тт-
иoшпшиeГфиоичecки*
Den Geggen ioSeemmrflüj - s/üm
Противникът е; прeвъовoлдa по
еиелeкocm'
UNTcnlc/ihS/OBr J TecT шаЯ6м зм
иoдлaпaкe-
UNtc-hcib т o-Pl, Aeot долеата част
на хореем; т;eи'—лни. детеродни
органи-
UglereeibsKrugCHeli ’ гнш-кoлoтич-
ио заболяваше.
Ugiereeibsk—ebs т ра; ;— пeeз'aли-
ите,
Уgieiee1bsnpeuoiioN ’ oп-рoеия шо
тeшитмлзи'e.
UrU/nhli п. -ei Aeot дтлпш олепоч.
ugleuIOH/eg uen.V, se Iin.V. 1. 5ииое
победен, претърпявам пормееки-'
2. иoдпeлa Ока нпщо)' 3, жертва съм
(са зоблудо. изз'щ-ии;)* поддм-
аом сп;
Dee Fclmd ~ иo'eдпи съм от веoпa*
Dürcss VerlueeHrg uniirlligi Nicht
Irr VerjäHrung За тои— ир-егпплeшнe
нямо давност'
Вer Kontrolle ~ Подлежа на конт¬
рол'
Es urtc-ho/gi Klinem ZwnlOei, kass---
Няем съекесип, чп-,.. нп подлежи ео
съеепиие, еп---
Уgieuliphe J Aeot дклка тcтшo*
Sieh auf Bie - baODcn Хопя си дол¬
ната устно.
irtc-M peäp + Artikel • umg ® uricm
4- Ihm.
umtc-milin sw.V. hb Ot.V. 1. Kunst
грундирам, поставям основния тон
са - хартии;' l. cъnеoвтлдae (с му-
оиk0);
Eiw- (Akk) 1111101*101/1*1 Mucik -
Придрумоамм нещо с м'оикaл-ш съ¬
провод.
УgieinonN т Sp 'итермое. долси-
ят еoaeк (при пираеидо в озробо-
тикмтм и др-).
nNUernos/nn sw-V.■ Tb ir-V. 1, Ancl
пoооижоaм* 1, -босш-вовае, птд-
кеeпсм (с аргументи);
Eine BrUaupUun/ nii liatüiUOiob/r
Anjaben ~ Пoдkеeeям твърдени;
със c'aтиcтиеeckз данни.
UricmMimrrigg J aPL т(тештв—вa-
шп. подкрепяше (с ф-к-и и др,)-
ugisrm//nüseS odj пкдатден, под
е-рсзаго повърхност,
Unleunegge JMoll подмеол-ствт.
inieunHggHg sw. V, ТС ho. V. смбС!;;,
рaзe-еaae'
Komm nüt Halen - Смесвам зърно c
-в-е.
Ugiernegscn m 1. pejoe долен. 6ру-
галеш еoвek* 1, м—лтеeeeк. второ
кoеecтao човек (особено е рoеиc'ки
теории)-
Uni/nni/ie J преи—ееак- (см ли-
лище);
In (zum) ~ wohncr Живея като прп-
каемотел-
Уni/nni/i/r т прешаееотел.
Уnelrn1liru0g J прешоемотелка-
iniriMintercg sw,V. Tb tr.V. 1. Mo)
минирам' п-е'oaсм еиша Опод не¬
що)' 2- пкдривме, подкопавам (ов-
торитпт, реноме и др.)-
unl/nnZecHin sw. V, ТС an. V, сеесаам.
птдмесвам'
Roifncr Ire Teig ~ Замесвам ста¬
фиди къ; тест-тт-
IINUrum poäp + All umg - uricr dcm-
UNeergConii eue Pl. londsch димно-
десетте нощи след Коледа, aълен
НОЩИ-
iNeerniHmig uen.V, Tb On.V, ^^ед-
при-е-м, ное—ое се с сещо;
Einem Ausflug ~ Предприема; из¬
лет'
EiniN VcruncS - Провя -пит Iоo
лещо);
SelSirüiic /е/еп jn1g.Гe1w. (Akk) ~
Пр-дприем-м cтъekи ср-щу ляно-
пoГшeшo*
Ehw. (Akk) in rüder IscliMMieN An-
iel/g/nS/1U ~ Предприемам нещо
зъз връоoa с даден въпрос.
UNt/urahncm п, - 1. мероприятие.
н—чис—си-' 1. Wiifscb ирпдирнятн-;
Ein giwogtis - Смело, рисковано
eoчиeoшн;;
Ein sloo iI1cHeeГprivoUee ~ ДпрeoзитГ
еac'иo прeдeристиП'
Urt/mngHnigcleruter т WOeisch съ-
ветшик въз фирма,
УnicrngSn/gcfüHrugi ’ фирмено
'проалешип, 'правлешие иа фирма
Ieрeдприятзe), мееиджеъет-
GAttEDOfT
85l
Уgie—gcHmegcpnIiiOk
UniiuN|Hmegspölitik ’ фир—пла по¬
литика-
UrUcnrchn/n m. - пеeдирипм-Ч'
Уnt/мgHn/rrr/1S/ii J OoPio свобо¬
да зн пепдприeмaчecтвo'o.
УniHiNHHner|eis1 m o.PL ирпдирип-
мaеecки дух прeдприeмaеecka иси-
циатив-, иепдиеиeeеивoc''
Un1emnHHmir|ewong т WOotscT прзд-
nрнeeaеeеoo пeеo.пбa'
un1ern|SM/nosoH akj иеeдnрнпмa-
ч-ски-
UNiernHnMerecloft ,0-01- предприе¬
мачите (и д-д-на строим),
Уg1rrNHHnlieluiogB т съюз е—
прeдeрнпeaенme.
UinteimgCimnngg -ат мероприятие,
шaеишaшип.
Удeernнne1nicgloce т о,Р1, eр;о~
приeмчивте'-
УnieuднHмun|Dl!D1 ’ пепдирнeмчи-
вост, лел-шие да се предприеме не¬
що Оз- р—озлeчeииe)'
ineermihMum/cInstlg oäj предпри-
печив.
UgeernTfOliiu т Mil иoдoфне-р.
ugUer|omBneg sw,V, Tb tr.V, пoдеи-
шявом 0‘мIMlГe1Жl (Dai) няко-у. иа
eeшo)' sich ~ пoдеишсвae се M]mIm.
иа инkoтo)*
Süc! ntcie ~ Können Не мога до сз
noдчишсвaм*
Вiн persönileHsn Iglem/eDin dcn po¬
litischen NoTwendigkeiten ~ Пoдеиeс-
b;m личните интереси ео полити-
ч-сиите изнckзoeнн'
Vom inie—geörlnieer Bedeutung От
зттраc'-ипeшo оиoе-ши-'
Lieg -kc KonjunkTion Птдчишите-
леи съюз.
Уn1lrörBN1ni ’ подчие-шип-
Уnil—p"onB п geb залог. пoрoиеня;
Eim Rlmj als - Ber Llebn Пепетeш
нато залог за oбне'
UNiii^iplhUgcn sw.V, TD if.V. зокро-
eoM нещо e з;eсгo (тор).
ünierhrieilegiert odf gxT илприиилп-
гировое. ощ-тзк, 6пз социалеите
или икоиомичпсоите предимство на
др'^.-
U ntespiüiZeilung jg/ecÄ скрито елек¬
трическа инсталация.
nNiinrck/n, sic! sw.V. Tb съветва;
се. съвещавам се, рмзпoвмесм, 'п-
е-двoe.
УNUlnrнBnng J cпзeшмкзe, розго-
зор. 5пе-дo.
ümtirTipiäsrNtOrri odj gxl шeд-утм-
'пеeт дОбр; предстааеш като коли¬
чество'
F—luen sinl Ом Paulaneri - Броят
но мелите е - порламенто п прек—де¬
на нисък (и срозшешие с (роя шо еъ-
метз)-
UnU/nnleHi т аОР) учебни оoeятис,
е-coвз. обучени-'
Wah-cmi Ins ~е По време шо оoшя-
тис'a. часов-те;
Jnin, - Im DeulseH geBen/e—UeOIen
Пр-под-Ba- няко-у то ие-сзи лонн*
Вer ~ TOIle uns Зaин'истa се отме¬
нят'
Dcm - fernhicIBcm. len ~ cchWCnzcg
Бяга, тт оaистия•*
Am ~ uiülmebe/N Вземам участие
то врем- но залятият—.
iglirricHiig sw.V. TC hi-V. 1, обуча¬
вам (някого)' преподавам' l, осве-
домявае, информирам. съобщавам
(UB^r ctw, (Akk) зо нещо); eich - . ос-
в-дтмявае сп. информирам сп;
EmahOsöb ar einer Hnehsehuie ~ Пре¬
подавам oeтпнйcкн във ВУЗ'
Вie 3, Kloses im MusiK * Пеeи-дa-
вое М'»;— e 3. клас;
Jmlm, über d/m Vorfall - Сев-дт~
мявам някого за cл'енлттт се’
In jul uge/rnio!i/eeg Kmclscn В доб¬
ре освпдоееши кръгове.
UgirrileSisusifuII т ттподаее иа
учебни оoeятис.
Уnier-Zcn1seinne11 J учебна пдншиеO'
УnilrricHeTocH п теeбпи иеeдмe',
yеeбea дисциплина-
Udti-nücStsTOIe т '—'№ филм,
UNeirriciic"rii odf свободен от —-
совл (ден тт седмиц-та)'
Уg1e—ricHiDneeHödeJ тепбпи метод,
метод см ирeиoдaвoшП'
Уgieuiieieehröäuann п учебно про-
трaмa-
Umlc——ühhUsutirde J yеп'пи еoС'
UneiuuOöieciOeI п '—6;; цел. цел и—
тбучешипто,
UmUs-nlobium/ ’ о.Р. осведомява¬
ше, информиране,
Unicrröck т 1. фуст—; 2 нт—бииз-
0ОШ'
gnterimUhrir sw.V. TD lf,V, добавям
^ез рaз6пркз—шe.
uriers pnäp + Aol umg - umicm kos-
nrUc-ioger w.K Tb 0o,V. забрася-
Bae'
Raiobem isi mir sUncm/ci/rs nmi/m-
so/1 П'щeиff-o ми п строго забра¬
нено-
Umt/meoil т поставим, подлоеко’
umg Elm "uhriar/r - Коло, автомо¬
бил-
UNtr-iehall/cschwiNlü/eril J O-PL.
Phys подзз'казо скорост,
iNleusciäieen sw.V, Tb ii.V. пoдеe-
лявае. шeдтoцпшсвaм*
Jndn- ~ Пoдеeшявмм, нед-оценя
BOM някого;
Eine Gaialm ~ Подценявам опас¬
ност.
UnteiugeUcuzngg o.PL иoдцпинв—не.
ugeercci|1bar odj еaопиеиe.
ип1еиисНн|1еп umi-V. Tb öi-V, 1, раз-
личавае. рмитрмниеoв—м* 2, рмоnoз-
шозое; süc! - рoолиеaaoe сп, рoопеo-
eзеaвaм сп. отличовае се;
Er kinn Gul idl Böec nloht ~ Той
ип моме д— еaолиеoвo добро и лoщo'
Zwischen WicHlieeM url Urwüchil-
giM - Рмогрaшиеoвoe -емд' важно
и маловажно;
Sieh aurol ctw, (Akk) vag ‘тап, -
Рaоличaв-м се то нещо от някого,
irts-ioheliaiB okj рoооиеитeлeШ'
отличителен.
Unterreds/dengl рaзлиеoвoшe, раз-
пр-ииеaвaшe'
Уg1ersei1l!g/ieeiKeOI п отличи¬
телен бела-,
УgierscScZB!ggcv/mmög/g п o.Pl.
еn-co6шoут за рaолзе-вoee, зо рмо-
прaeнчaвaшe'
UmUs-coheNlC т Anal noдбeдриеa'
УnieuscnieH1 /1, низш. долен слой
(и общество)’ 1, долен плост. слой-
ngls-scHIchln ueo-Vo ТС io,V, 1. ирн-
писзам (някому нещо. за до еу напа¬
костя); 2. подхвърлям Одете. писмо);
Jmln. Iii SehuJi ~ Приписвом ня¬
кому еик-та'
Jmlm. eine fnieche Aussoja ~ При¬
писва; eннoмт иевярет нокoовoи-'
ügienlidSii/ben ueo,V. Tb fo-V. иъхoм.
п-олмпaм (аещо под няного);
Dem KromKen ein Kissam - Пъха;
зпзтпoзннцo тод гп-вaт- ео болния,
Уneeisöiirl т, -е разлика, разли¬
чие;
853
ПEUTTC^O-ölЛGADlSCHE^S WÖISTEDBUCIO
nnierceäeхen
Elm jroßir. g—ovinrinBer’feinsr ~ Го¬
ляма, зшaеиммГтьшзo рoолнкa■
Im ~ xu - ehw. (Dal), zun - vom eew-
(Bä) За разлика от’
Ohms ~ Без рoолнкa. без изключе¬
ние;
Eim ~ zwischen Bim uni mim Разлика
между теб и -ee.
unieridHOellicn oäj рoзлнепш*
-e Bräuele Различни обичои;
Seine Kinder - BcHaml/lN Отнасям
се по рoолиепш сочин към дeеaтa си.
прозя рoооик— между децата еи-
UnieuscHOrllieikCtt J оЛ еaолич-
шост, друтост-
УgieuecHteksBнiu1g т разлико мпм-
ду две суми,
iNUi-ioSlilsios aäj пошoксв, '-о
розликО'
UNleuscHIoien un-.V. hDOo.V. 1, ^0-
'потребяамм. прзеитсвae (пори.
пиумa. документи); 2, скривам, пре¬
мълчавам Мнозина, съобщени;)-
mn1ir|scilugen umi.V. hCan.V, скръс¬
твам Oрпцe)* кръстосвам, подгъвам
(краха).
UgiemDoSlajäm^g/, -еп злоупотреба;
Eine ~ 1а|с!ст Извършвам злоу-
потребо.
UgUliiene1hf т. -е подслон, '(е-
eишп*
~ vom kee G/Witer cieben Търся
подслон от буря;
- ОапВап Намира; убежище;
Jnin. - vor Bam Polix/i gewähreg
Скрие—; някого от пoлненстa'
gniii’D^c^HI^p"in sw-V. se öti-V, птд-
елoeявoм сп. намирам подслон.
nNtcuioH-itlen unr.V. Tb -n.V птд-
пис!-;, слагам пoдииc под к-що;
Einem Vertuа/ ~ Подписвам дого¬
вор;
Mit voIiM Nomen ~ Подписвам с
цялото си име;
Вicsн Meinung konn le! nicli ~ C
ттаа мшешип ип мото да сп съглася.
iNeerscHreieen umr.V- ТС ifoV, тегo-
в-м под oирeдeлeк— грокицо, под
даден ли—ит;
Den v^reesc!eNi^:g Betrug ~ Израз-
втдaae пт-еолка сум— тт предвиде-
шата-
UnierceHmi"i /, -еп итдпие;
Die eigegHänIi/e - Стбствесоръ-
еeи подпис;
Seine ~ unU/r chw, (Akk) setzcr Сла¬
га; подпис- си под нещо;
Jnie, niw. (Akk) eum - voule/in Да¬
вам исkаey нещо за иoдпиc*
Eons - iäliohen Фалшифицира,
подпис.
УgeeridH-Zfienoktüng J акция зн 0
бироап шо подписи;
Eine - /cjem ntw, (Akk) iturleg За¬
почвам -кеня зо еъ(иеoшe ео под¬
писи против нещо-
Ij^n^^^t^r^iH^l^rlftf^i^C^^^^^ojne ’ = Unleu-
ucH—ifeiNoklton-
UgUershrifteimeiimemieime = Untcr-
coirifeiniClOon.
UntersoSmiTtsle-ccStai okj 'пълно-
eoш;ш да иoдпиевo Ослуж-6ша ко-
рecптeдeeеис).
УNeersöHriOtSTäesö!ug/ ’ фалшифи¬
циране еа иадnиУ'
INUr-eobmOOTi-etO ^j готов за птд-
nиув-шз (договор),
U^terseHwellO/ okj итдеъзeaт-лeш
Острох, тмроза).
UgUerceelnoU, kurz U-Boot п Mil
подводницо,
^^iteuseeisei okj Geol иoдвтдee, в
морските дълбини,
UdUiniilii ’ дтлимта строем (иа
eeшo)'
ÜNtimleclzen sw.V, TD an.V. cлoпaм
eoд нещо, подлагам.
Unlirsrizir т, - подложка, пос¬
тавка.
uniers|iiU odj лоби- Офи^^о).
Уnee-Deiхun/seн1rie1e п TeCh поши-
eaвмш редуктор, ^ониловащо пре-
довко-
unU/rciCj/eg sw.V, TD le.V. AämOe
иoдeeеo'з—м, слагам, удрям п;еom'
unUi—ieinKen uen.V. sn Oln.V, потъва;.
nnic-spülen л V. TC ho-V. подмии-е.
иoдрoзяe. иoдкonмвoe 06рят)'
üNtemel- okj шай-долен’
Вoн -e EUa/c Най-долният етаж;
üD'itn Die Unleruil zuoberst keireg
Обръща— всичко шooи—кн (c N1—30-
та надолу).
UgU/icUonB т 1. Ml) coеивaлишп,
блилдом. укритие; 2, ösiene зoелти*
убежище.
|oni/rciCN11j äkj Bro дтлyе'oсш
(плодник),
nmtirsUnh/m uer.Vo Tb öt-.V. L тод-
чинел съм. подведомствен съм (шо
някого); 2, подлежа (ilw. (Dat) на ип-
що); sich - осеплявам сп. депзв-м*
Dücees Amt иги/исТсЬТ nnniil/lior
Bim AußnnMÜgüsii-üue Тoон слуЖбо
з пряко п-дчилен- шо външно'- ми¬
нистерства;
Einem cUien/em Kome-oila - Птдлз-
е— шо строг контрол’
УneerselH klo!! Да ип си пас-ял!
üg1euiDieIIrN sw-V. hD tr.V. 1. подла¬
гом (под лещо)’ 1, cлмтoм, -стовям
и— закрита място Оптд шав-с и др.)’
sic! - иoдcлoшязae се, скривам сп
(под нещо от дъжд, б^я);
Dos Fabmroi im Killer - Сcтoвям.
ирибнрaм велосипеда е ммиa'м.
nrtc-stclt/r sw.V, hD io,V, 1, повп-
ряаое шнкoмт рпкoзoде'aoтo, сато-
вораом с ръхоекдстикто’ 2, припис-
амм Онях-М' нещо лoщo)* 3, прие¬
мам, дoeтck—м. предпол—гам;
Jnin, umirrcUrlli sein Подчикеш.
подилостен съм инкoмт*
Jede. Böse Absichten ~ Обвинявам
шсooпo е лоши шамерешия, припис¬
ва; ^00—' лоши шoeeрeшнс'
Urtcrst/ilcn Wim mal, Bus --,! Да до¬
пуснем, че,.,!
УNhersueenm5glZc]SkeZ1 ’ възетжштст
дм оставим. да иoдулoииe някъде
нещо,
УNes■s11/eIumgr -вп 1. подчинява¬
ше' птдеииeшнп' 2. шевярио обвине¬
ние. нн—ек;
Вtl ~ nntcm die MllitCrgruientshar-
Keit Подчиненост но военното пра-
восъдиб;
Bose ~еп Злаш—мерени обвинения.
UrU/uelieMi ’ лой-ниският глас в
музикален партия-
UmlerеТосС т cтт-рпш-
unterstiCSen unn.V. kb to-V, 1 под¬
чертавам Одумо. оoтлoви-)' i, нзтск-
вое. oбрпшoe илимошил,
Unt/uilnoimimNj/ -еп иoдвoдшo те-
еeшиe'
Uri^<^j^r^St^Ur^S/ долен курс в теилнш-
(5-7 клас е ре—лки училища)-
УneerctüfcnlnHr/r т yент-л е отп-
шия курс,
!nUcrstäiхsnsw.V. TD 0o,V, подпома¬
гам. иoдoрeпям*
Jmid, fininiilii - Подпоемгам фи¬
нансово НЯКОГО'
Dcm Plan - Подкрепя; плона'
GABEDOFF
854
U^
Jmlr- beO ilw, (Поо) ~ Помагам №
кому при с-щт,
U mesmltühisil 1. поддръжка, под¬
крепа, съд-Яс-еиб; 2, парично —¬
мощ. поддръжка;
Jede- ceine - oniieien Пр-длогом
сях--' помощта си’
Dir ~ Brr Abwehr-kmCrer П-дп-ем-
пaиe, стимулиране но еъnрт'зaз-
телсите сили;
(EOir) ~ Beantragen Подавам екл-
6— за пoеиеи- помощ-
ugicisiüIxunesbelüTioi odj нужда¬
ещ се тт Веогериолео) помощ. от
подкрепа. тт поддръжка.
УgieusiÜieunii1eiHilre ’ финансова
иoМ-ш-
УniereiäiinngelnpOän/em т иoлyеo~
ващ помощ-
Urtc-cuch т. -е Schweiz geh = Ur-
iersucnuni.
ипи/петеНст м V. TC in. V, 1. ир-глeж-
д—м, проверява—' ирo'чвae* 2. Juo
рмзслздвнм' 3. CTem изследва;, аиа-
лноирae* 4. Meä ирeтлeмомe;
Die Polizei iniirsieHl d/m MorBfoie
Полицията еoоcлпдвo 'биЯствтто;
Dir Luit uu" SeHoIsinie - Правя
oeaлио на въздух— зм количие на
вредни з;шecmвo*
Meä Blut auf Zuekcr - Иоелeдиaм
кръв за оoвaр'
Jnic. Lun/i ~ Преглежда; б-лин
дроб иа някого,
Уgeersücnuge ’ -те 1, прo'еaoшп*
проверка, преглеждане (на (огом)'
2, Jue ел;дегaи-' 3, Med преглед'
4, CTem анализ' 5, изследване; еа-
'еeo разработка'
Eire ärziIlcHe ~ Лекарски преглед'
Eine polieiieicie - Полицейско рoо-
следване'
SlcH elgeu ~ ugiHuzieHeg Подлагам
се на ноел;двoe;*
Eini - есНг/ОВнп Пиша иayеeт из-
сл-двоше,
Уg1cnsuenugiSuusseHuß Unrersu-
cSudgsauseoSsse т следствено ко¬
мисия-
Уg1risüeSugJi1erugB т 1, Meä ре¬
зултат тт изследваше' 2, резултат от
съдебно диреше Iел;дc'знe)'
Уg1rusjtenuniieriebgii п еeо'Л'M'
от прт'евoшe, резултат тт изслед¬
ван-,
UnleismoHunicgeToggin/ m/J. -п. -п
Jur пoделпде'вeш’п-делeде'зeкo.
UnlemsmcHuggCieOäninie п з-твор зо
предварително cлeдетвип.
UgieusüeHugishofi J Juo предвари¬
телен арест-
Уgieusücnugisnäfiiig/ т подслед-
ств-ш; намиращ сз е предв-рителеш
арест,
UnUH-smcHun/sComMicSoN J = Ur-
еегсиеПид/иоиииеНиис-
UgiHreüeHun/seelHoBe ’ метод н—
изследваее-
UnirrsmeHugisrieHieu т Juo съдия-
следовател-
Уmtcпsnlhsmgssto11ng ’ -eи'иo
cтaeеис.
Уnilrsцcn1niul1mnlr п лекарски
хабис-а Озо ир-тл-дн)'
UnIec-aiis)tLnbs11ci т миньор и
подземен рудник.
Уn1e—ТодсВап т o.PL, Bergb 1, под¬
земем ;кеeлooтoция* 1- подземен
рудник-
uNiruio/u odv süäk östaoe Schweiz
през дзия,
üNi/uTur odj venalieed иoдеишeш,
подвлас-ек;
geb SicH (Boi) Ile Natur ~ micHin
Подчинявам природата'
Höst Jnin. ~ sein Зависи; съм (от
гoепoд—р)'
Urt/rUud т, -sl-ee, -en Höst подм-
ШИК-
Уgieu1ogeg/eisi m peion примиреи-
чзски дух. дух шо птктрство-
UnTe-täi*/ odj pe/re покорен. сми¬
рен;
Jnin. ~ ue ctw. litten Моля позор-
ео някого за неща-
Ugi/nUrnijC/ii ’ о,Р1. сеир-еост.
покорстао.
Umi/mlassi ’ чинийно за чaeиaГk--
ф-шо чаш—'
Flleeinle ~ Летяща чиния.
urt/rlOscS/g м К Tb ar, V, потопя;
Iвпв водата)' sn ötr-V. 1. потапя; сп,
пм'pв—м се под икдато; 2, потъвам,
зоеeовмe Вв гспп—'M. в птлeeия
град).
Umirrlcie mje, -е долно еме' (со
шкаф, бикини),
inU/rUellen sw,V0 TD lr,V, подразде¬
лям;
Ehw, Oul im Buri EUappcn srlenUiile He-
що е разделено иа 3. етапа-
Unic—Ucil/n m, - südd = Уg1eu1oisн.
Url/mtcmpcraTur ’ Med температу¬
ра, по-ниска от еореалшато телес-
с; температурм-
Umtc-tülil т, - 1, птоомппмaзe;
1, субтитри (но филм)-
UNU/rior т 1. Mus унтертос; 2, от¬
тенък, иотха, тон'
Ein ~ von Furcni Нотка шо cгрмв■;
In ‘nds- SUimm/ iür/i eim BroHigBir
- В нечий плoе има зaплмщитeоии
нотки,
unlsuirniBnn umn.V, TC an.V.lioioVO
nелдетaвсe нещо за по-молкт. за
по-шезиачителшо, отколкото з,
ugierlüngrln мИ Tb Or,V, прокар¬
вам тунел под нещо;
Вen Bem/ ~ Прокараом тунел под
плаеии-та.
UN1нr•|vlmn1e1ln sw-V, Tb ao.V. ктдо-
в—м под нае; наето тт мек поме¬
щение и др.
mniirveneioSimn sw,V, bb ir.V, оaе'~
еaвтвae н-щт под cгтйш-еттм му,
mguirvirеоп/Т odj зaиaceш, сно6дп;
с по-молхо кoлиеeутзo от шумното,
iniinwigl/rn e.VO hD Or,V, ирoшик~
вам някъде, зшoеяйки рaолoмeшнe;
SiaaUuliinlr SuBcn 11/ B/Söulc
ugieuwonirri Бр-гтзп но дърлааагм
ирoшнoиaвo—Озо-хо постове) е 'ееeл-
дееието-
ügle—wärls odv umg долу; надолу.
УnUerжäcöSe ’ oPL бельо-
uNlerwischen uer-V. Tb ii-V. = udlcr
spUIem,
Ugierwuiuru e a~Pl. e-дптевeкo
водо,
UniinwusDnriiTnoHn/ ’ подводно
сшиеко-
Umle—woDee—koiHl n подводен о—6-л.
UnTi—wossnrComemi/камерм за под¬
водни сшиени-
UnU/uwiccs-Komai т долее отвод¬
нителен оакол.
UmU/iwoie/reissois ’ Med подво¬
ден М-СОМ- .
Unie—wuseriStreüikuärienu-'jP/. зоеш-
eтмoееки сили, дeйе'вмши под во¬
дата-
unUiiwi/e adv 1. по ипmн* по време
шо пътуването; 2. ео иът*
GeschäfUlüoh viel - selr Пътувам
много по слумбо;
855
DEUTSCH-BULGARISCHES WÖRTERBUCH
urinioS-cret
~ Unu" ich leineg B—ideu По време
ea пътуването срещнах 5рат ти;
Dcm Brief ici scion - Писмото з-ч-
пътува (е изпратено).
ugUemw|Ien adv veralt 1. понякога'
1, през това време-
unlerwiieeN ипг. И bb io. V. gel уча
някого Mln niw, (Поо) еа шeшo). зaeoз-
еавам няного с шeшo.
УnU/rwetcuNJ J, -еп нкегеткеня.
ткaоoeнe'
Уgierжeei J a,Pl 1. Myil пoдоeeшт
царство, царство ла eср'витп, от¬
въдният cвс'' 1, прec'ъишис, под¬
земния сеят.
ugleuwr—"еп umi.V. TD tr-V, покоря¬
вам, ^^р-бвам; иoдчишсвae* sici ~
пoдеиисвaм сп’
Ein Loni - Покорявам строша;
Sieb Bin Ernbcnirn ~ Подчинявам
сп, поноряво; се ло оoaтпaaтплнme*
SicH ‘111, BcO/ii ~ Птдеиисвae сп
шо нечия заповед'
Jmlr- eineM Verhör ~ Птдпaпae ня¬
кого шо рмопит.
УglterweIrong|Г -те meist Sg, 1. под-
чикяв—не. покоряване' 1, птдеишп-
шие, п-кoркoе' Вкато итзпдeeип).
UnU/nwere п TecT eтоеeн'еoлo,
птде'мшеия.
UnleuweukDbon т BeogC р—оеoбoт-
а-н- шо иаклтшешт иoлe
ugicrwüHeeg sw,V, TD ir.V. - итТеп-
juolen.
ügi/rwürfig’ugUerwänf1J okj peran
покорен; рабОлппее, спрвил-и-
UgUcrwämTtJ C/iiГУgUenwünTtik/ii J
OoP). покоретс—, раболепие, с-рвил-
еост.
ид1еген|сПпед iw, И TD an.V, = итТ/п-
SönuHiien.
Уnierz/cnnrr m. - лицето, което се
подписва' подписалият' подписва-
щота строна (при cклюезaee шо до¬
говор и др.).
UnlenieteHneie ml/, -п. -п = Urt/n-
xeicHneu.
Уn1erzeiennuNi J, -еп подписване.
Urtcrz/sj е О.Р), umg = Urinr-
wrscic,
mgi/m|iien/g uno.V. Tb an.V, 1, об¬
личам отдолу Iиoд връхно дрехо);
2. пркииром отдолу, добавям ВипТе—
ilw- (Akk) под нещо)'
Einem Pulloycu - Обличам пуловер
под палтото'
Elsoinei ugU/r der Tnig ~ Добавям
веие-телшо към тестото еaо(и' шо
сняг б;лтпк.
ugierzocHeg umr.V. TD0o,V, подлага;
Oimdi' ctw- (Поо) искoпo ;— нещо)’
sici ~ подлагам се (на нопнm, опе-
е-цис и др.)’
Jnin. eigeM Verlor ~ П-длогам
някого шо рaопнT'
urtf/T odf ипдпл(oк, плитък-
Уn11/Tl ’ -п 1, плнтеиeo; l. бeод-
шо. птосeo осп5теиao (ea е-ре
и др.)-
Уnei/m п pB/oo овяр* чудовище.
ugiil/iair/unitl/lar adf 1, непопра -
вие (вино); 1, ш;нзлиенм Вапечотле-
шип. cиoмee)' 3- и-еомещ дм се по-
гмен. дм се нзeлм'и. нeиоплoгиe
(дълг).
untragBarn/grU-jähin odj 1, кепано-
сие, изтърпим; 2. непосилен' невъз¬
можен за финансиране;
Etw. Ost TümamzOcii - Нещо не моме
дм се поеме финансово-
mgeuegniouГ1neuinniu -/_/ не(от)де-
лим, иeрaориaпш* к-р—зд-лен'
Mit jiiln- - verbunBen sein Нераз¬
ривно евъромш съм с някого'
Вie beOlin Bejrifre hihdsn cin -cs
Gorzne Даете иoшятис т6розув-т нп-
делимо цяло;
Lieg Eine—e VorcieB/ Неделима
предстоеха.
unUneu odf шевереш, вероломен, из-
eeaeрсвaш*
Eine ~л ElcTuus Нпвсршa, изш-ве-
ряващо cпир'пo'
- werden Изневерявам. ноe;иям
Мн— принципите си).
Uriucur ’ o-Pl шпвяршост. измяно,
иошeвяеa'
ügiuösUlicSГug1reuiIicn odj безуте¬
шен, неутешим (üiem chw- (Akk) за.
относно нещо).
yg1näJlieS/mntrZä^e0eS adj кесъе-
кен. (абсолютно) енпyр;ш* който нп
лъже;
Ein -ss ZrüeSer Сигурен бeлeп,
знон;
Ein -сп Beweis Несъмнено дкиаза-
г-лстет-
ürtUhhUfg adj шеспостб;;. некадъ¬
рен; шeетaрoтeо-ш,
Уgeu/lnB J pB/oe geb лоша прнвие-
на; недостатък; порок.
urtypiceS odj нетипичен,
emUi/i odj шeлтщ*
umg Nicht - Не п зле, иелтшо, дтс-
т— добре-
ügüBerBtreBuuГunü1euB0ii1o— adj нз-
кадмишат.
mNÜiliBuüeKbar’1güierBräekbar okj
шепрп-долие (противоречия)-
1NüBaiSömhau/uNüBsuUT1uBin aäj
който нп еожп дм бъде отмикот ип-
еyт, яв-ш. нели В^рео. ирония и др,)-
mnüiruli/i adj необмислен, лезк-
еислпш, прибързан,
inlüeerscSoulun/ugübeimDhritBar okj
= inUh/nenSbou-
emüBsnsshiam/sgüBsnsrSBoi oäj
1, oпеoeeи* шeт(стeш* 1. необозрим;
3, който не може до 6ъде ттеишат,
невидян; явен, ясен'
Ein -cm Feller Явно тр-шкo,
ONiuicisiIZhim/imUi/rectzia: okj ип-
пр-аодим-
iNÜbcrsieHilieH okj иппрттпeдпш, кп-
ясеш; труден зо ориентираеб, труден
за к-блюд-ки-.
i!I!äBcrtгae1urГsgüBrn1rujB1n oäf
eeирeиocим' шб-омещ до (ъде пре¬
хвърлен дрyтaдп.
ünüB/rUi^/TilicH’uNÜ)ei^T^r^^"ilieS okf
ненадминат; изключителен; шecеaв-
ние. безподобен,
IN üic-elrolin’unülertnoicg okj не¬
надминат Oоoceпa)'
ügüberж1n1I0cHГugübe1жigBI1en adf
1. шпиепoдoпим Отрудности, утрaвo-
зз)’ 2- непримирим Oпрoтивoрeчнс)*
3. шепобедие, ш-прeвоeммee Овой-
екa);
Eign ~з Abneieune |е/еп niw. (Akk)
Непреодолимо аетипотия към нещо;
-е SoHwierigkeit/n Непреодолими
трудности-
ogmüBIOhl adf необичаен-
unun/ängI0cHГunuмg|nee0oH okj не¬
избежен, шпмиштee, необходим. но-
лтеителпе;
В0e cUr/gj/g Muß гаНееп сотВ ~
NoUweNBt/ Cтртпитп еерхи см шоло-
митблеи. иeиобeжиИ'
UguмgägJlicSkeit/УguмglimJeioS-
СсОе J o-Pl, неизбежност, сз—ину--
мте'-
tgiuniicH-OnkU’uguns^rligkioJJ’ шз-
ттрaшичeи Oзл-у'. пълномощия)-
GABEDOFF
856
Unumstößlich
emsmci0ß1ieSrugumc1öOeieS odj
oooeеaтзлшт 'стаиозее. неопровер¬
жим, бeоcпoрeи Оф-кг); шпотмешим,
окончателен Iрeщпшнп. закон).
UninSTriTeNunungeiitt/n oäj неос¬
порим’ безспорен Офакт)-
unuewindcN/unuewrnBeg odj тт-
кров-ш. прям, без зотбинолки'
Etw. (Akk) - iOg/cDieHcN Призна!;;
лещо яаправо, б-з о-oбиooлки.
|gsi/-)-oön/gГunuNUl-b-oon/N akj
иппрзкъуш—т* шппрпстаипи. постоя¬
нен;
- meleg Говоря ипирeкъcи-тo.
ügveränBeг!ioh/uneergndelieion aäj
непроменлив, посттянзс' e-ноe-~
няпм;
Düs ~нп Gesetze der Natur Непро-
мешливитп заколи но природата
Moib Elms — Größe Н-ноeeкя-мм
зеличика-
Ugveti1nBerI1eHkeit/УgeeгänIerI1eH-
Cele ’ сЛ шпизмeнсeeoут.
|gvliä^l^l^li^^l^l^1^ic|tN'^|^lit aäj непро¬
менен'
Snir gessnIHejtlOch/r ZuiUirl isi ectl
eigcr Woche ~ Здравословн-т- му
cпеттяии; - к-пртм-несо тт едно
ceдмиеa'
mneeгuntwortIicSГ1geergn1worUlooH
akj бeоomгаиoрпш•*
Elm -нс Verhalten Безотговорно по¬
ведение.
Urvei'itittwooitichkeiit/Hrverrtnt-
wortlioHk/it J o-PL безотговорност-
ggveririrOtet’ugv^ib^irB^i^iteit okj 1, не¬
обработен; шпрaорм6omeк' непрера¬
ботен (матбриол)' 1, неразбран, ие-
-симилираи Oвп-чoтп;шнп. премивя-
вашз).
ünei/rä1sßc-IicHГugeeräe1ß/-IioH ак/
L исканен. неотменен Oирaиo)* 2, ее-
продозоее, неотчуждаем Ои—от)'
Die -cr Rechte Вее MenseHrn Нетт-
епишитп право на човека (капр. иа
свобод—).
MПNvcПвeDec-Iühlг1nvver№Cserlich aäj
eпиoпрaвиe (оптимист. мърморио),
emynnB1gleieSГsgvnn1tm1eieS oäj
1, шeоaдълeз'eлпш. eeaeпoлнрaш*
1. сдържал, впoд-ш. резервиран'
Elms ~л Zusage Нeo'зъровaшo съг
пaеип*
~п Worte Резервираеи думи,
mnverlleil ad/ ^оловпш Облазиш).
mnverBiäмUГuneer)liÜmt odj открит,
иеям, дир-нтеи. без заобикалки'
Dia ~е WaSuh/it Самата истина'
JMlm, - спОпа Meonum/ ео/сп Каз¬
вам искoмт мшеиипто си направо,
6ез зообиколни.
mnverhranohl adj . 1, нпизиoловoш,
все още шaлиепш; 2, сеем Oзподyв)'
unver)räoHI1oHГ1neerbräoHIieH adj
geh и-рушим. непоклатим;
-е Treue Непоклатима всрштcт,
вярност до гроб.
ünyeгbürgtГuNverbiUr/U adf шптaрaш-
тирас Iкoе-cmзo); шeунптр-ш. шeиoт-
аърдеш (доили и др,).
nnvsukoulicH/unvH^donlOcH odj 1. из-
еeилoпe (хр-на)’ 1, umg трудно раз¬
бирал; (четиво. теория и др-).
UnverIiegt/uneerBJent odj незослу-
меш'
Ein -си GlücK Нпзосл'мпша шoc'нe'
Elm -am Tni/h Нез—слулешо птри-
ц-шип,
mmvcrdi ent&rmaßrn = UNv^rliin-
Tamwelsi'
Unvi—BOeNUirwiisc odv и-зосл'епшо.
mnelmBonBen odj 1. ипр-изoлзш. го¬
ден за яден-' 1, шепоквареш, ипви-
нен (д-цо).
InverBrossen/ugverluäSseg odj ше-
уеорек, 'сърдел' бодър. п-ст-яи-
ствощ' извъомyгиe*
- weiter ccHreOien Петдъплaвoм
усърдно до инщa'
Unverdünnt odj шпразрздпш-
üg^^i^^iO^l^^ir/uN^^ri^i^l^^r aäj 1. не¬
съвместим Onit eiw, (00-) с eпшo);
2, ипирeoдoлиe*
-е GcenDthze Непреодолими про¬
тиворечия-
Jlge/neig1ark/ü1ГУgeer£inBarkeiU J
o,PL, кeепвмeутиe-cT'
ug^^irf^^^I^l^i^i^^cUfilD^l^tt odj непод¬
правен. шеф-лшифицир-и; чист, ис¬
тински; шoттеaлпш;
-su Wcim Натурално вило;
Вtl -е Natur Неподправ-шм при¬
рода.
UrNrer-ftr/lIeh odj (;оo6идee. (ез
'мисъл, изпoрaждaш cпeшпиип'
Eine -е Fui|e Безобиден въпрос'
Eire -п Sltsatlod Непормедащ—
съ—сения cитyoенс.
IIgverrrnreg/unverrriren adj безоч¬
лив, н-хол-с. шaтъл, дъропo. без да
му мига окото'
Jein, ~ посН . ilw, (Dot) "ro/cm Пи¬
тае дръзко, англо някого зо ш-шО'
1geerTrorenhhIt1Unnenfтr-creIlhSt1/
o.PL б-зoчлнвтет. иaвoлc'вo, ;—-
лост-
äm^^raämgli^^l^j^i^i^i^'^^n^iälmehüeH odf без¬
смъртен зетеш, и-прпвoдлш;
~е Wc-Ke Бeоемсртeн произведз-
шия.
JJNverJ|Ni]idiCeiUГУNvere|n/e1cHkeiU
l о-PL ш-преходност,
mNeeuelcslN odj ше^бравим, нзз—б-
розее. живеещ все още е спомените'
Dia — Mi-lens В0l1uiöH Незабро-
вимато М—рлеше Диарих.
üne/rg/ßhioHГuneerg/ße0oS sme/r-
/iDSIlöS odf шезабровие Oмип, пре-
eнзнзoип)'
mNver|IeicHIOcHГunveuilJlcHeiei oäj
несравним-
ggveuieiirHeiiH/in^^rillIiniiin adj
несравним, безподобен, изключите¬
лен’
Es /sie mir h/uts - Besser als gisUemn
Днес сп чувство; метго пт-дтбрп
Ошеср-иииео по-добре) тт веeрa'
mgeernCItnisмäßie odj e;еъеaомe-
рен’ odv новъeрeдшт, преоомпршо.
unverhc'iotet odj шпе-илш; неомъ-
мзко' и-семпле.
jMverHoTuГuNver!äTU oäj ш-очоквош.
кек—дззе. иenрздзнопш Oпoепшлин;.
cрeшa)*
UnverHoTU Koeel nie Никой ип п
о-cтеaхтвaи тт изненади.
Oün^i^rHnnien/ugv^rnönieg oäj ше-
скрит. сзeш, открит;
-е SoSoB/g"ueuIe Несзрит- зло-
радсте-;
Jmie- ~ сеОта Meldung sogiN Коз-
вам откровено Ооткритт) мнешието
СИ НО- НЯНОГО'
irv^rHülit odj 1. шeеkез', явен’
1, гол. ипаблзеe:н;
Вie -'S Woh-h/it Голата истина,
UNve—käNTiieiГ1NУe-kCuiTiicH odj кой¬
то не се продава' който ие може да
сп ирaдадп, иeпеoд-вaeм'
-cs Muster Мостр; която не се
продава.
mnverkengbar/ugverlKcniNBir odj оче¬
виден. явен. шесъешеи;
~п Symptom/ Явни. eдшoошaеиз
симптоми.
857
unverlangt odf (по до - иoиекaш.
UnverletzbaГunverIcUхbom ääj неуяз¬
вим, иeпрннoеитзeи.
i^nv^i^l^ehzIioih/inv^rleixIloS adj не¬
прикосновен Опр—ан);
Die ~е Würde les M/nceHen Не¬
прикосновеното дтетoйeе'вт на чо¬
веко-
ürv^rl<^i1xT odj ш-вреди,’ цял. се-
птвредее.
ügv^t^Ui^i^r^^r-^i^i^'^i^t^It^^b^r ääj gel ве¬
чен, траен Icиoeeeи)'
тп«^г^а!1Т adf geh изменен eeoмп~
мен—-
Uneern/iBbarГunecгn/IBui odj -
ug^^rmeiBIloH'
UNel-мlOBIiciГünyl—r1/|Beici akj не¬
избежен. неминуем Iпрeщкo, шeшoе-
тил);
Sich ins Unvermeidliche TU/nm При-
мирсвaм сп c неизбежното,
unv^i-ei^iBi—t odj ееномалпа' цял.
пълен' все един и уъш*
Вeu SinuM tobt mit -еп SuCuCn Буря¬
та бушува есе със cъшaтa сило.
Unvermittelt oäf неочакван. вшпоa-
и-и. шешодппш;
~ stelcm ItcohiN Спирам зш-зaикТ'
Уnve—мoeeN п oPt, geT шeceocт6-
иoеm; безсилие-
unv^rnö/cnd oäj 1. vToolheek нес¬
пособен. безсилен’ 1, (ззи-отес, бе¬
ден.
Уnve-nö/eNs"1II т Aämoi шеплате-
жocпoеo'шoе''
In ~ В случаи иа шеплотелоспо-
стбеост.
mnvernutel odj шппредаидеш, нео-
чонвош;
- ins Zimmer iielcn Влиза; шешо-
дпйио в стоят-.
Уnveгn1NT1 ’ р//' бeзеaзcсдc'a-.
шерозумиост, лекомислие; безумие;
Das icl kos r/inele ~ Това з чисто
безумие,
UNvergünfÜe odf шеразумпа, безроз-
съден, ппooмиулпш' тлye—в.
unveröffentllcHT odj непубликуван
Iръкoииу),
mNeerp1dC1 okj ипопакозаш-
UNverrichtctc-dM/e odv без резул¬
тат, без до се свърши нещо;
- neiMkeHueg Отив—м си. връщам
сп вкъщи, б-о да съм свършил ро¬
бот— ,
BETTTCIiDU.CЛA!SCÖES TCPTEßnUCH
ügeerr1cKiarГugveruoJckЬaг oäj не¬
поклатим. твърд, и-пoкoл-5нe*
Eine т EgUsöHeOlugi Твърдо реше-
шип;
Eiw, сТ/Не Tür jelm. - feel Нещо п
шпocиoриe факт за шнкoт0'
mgverscHänl odf 1. безсромеи, бе¬
зочлив. нагъл, eмвaлпи* l. umg ест-
го. изключително (за подсилзоше);
~ |—*гесп Хиля се 6поерoмшo, ша-
вoлиo*
umg ~ Urner Безсрамно скъп.
УgeerschärmtHr1U ’ -ли 1. оРД 5eо-
ерaeиe, (eотепиa-ег, кмвoле'ит'
2. ш—гли, безочливи дуеи, (eзoели-
зо, нагло изooивaшe* шoтлocT'
IigverccHIossen/igversHHIasscg oäj
иeим'aтеeк* e;о—клюеeи Всейф.
врата)-
IiNeel-sciuelcVuNeliDl!ulIet odf 1 лз-
оaдлпжшсл, бПз дългове’ 2, ебеи;.;.
без вило;
~е Anmut Нпоacптмeшa (здност.
ügeeuDeHu)IeUe-жeOsн odv елзасл'-
мела, без вино.
änv/nclSeneГunv/re|H/ne odv акп-
запшт. шеиадзйша, шeаеoкиoиo.
urvenelint/imvsrsChre odf 1- сеирп-
дим, изш-рон-н, одрмв и читав; 2. цял,
цялостен. и-иoкътшoт. неинкършен;
Ein -ас Sieeil Цял, неповреден пе¬
чат.
Unvars1egbo—ГuNeнmDieeiam adf - un-
eersie/lici.
enveuDOeiliöH’ugversjcgeOcH adj ee-
ирecъхзoш* ипизчерпмпм.
ägyereöHnhiöHГunУlisäHneicH odf не¬
примирим;
Eim -an Gegner Нeпрнeнрнe про¬
тивник'
~ BielBen Оставам непримирим;
~c Gegensätze Нпирeaдoлиeн mрт-
тивoрпеня, непримирими противо¬
речия.
Уny^l^l^ln^i^l^l^l^^^lt/U^^lrD^ZneOcHkliU
J oPL e-приeириeoег-
mn^^rsor/t odj иeа5Пзизепш, неаси-
тyрпш, без средство зо живот.
Unverstand т oPL 6eир—оепдc'зo'
шeдoмиелиe.
Unverstanden odj meist im: uici van
‘еВм. - OüHIin еyвc'в—м се кермз-
брош от ляхого-
UnversTändl/ odj шeе-отмeш* сернз-
(еaи, все още незрял (дете)-
mmvanWäsUiiei
UNversUäNilOci odf 1, е-р—збироем.
неясен; 2, шппоиятеш'
~п Worte Нпрми'ирoeми думи;
Ec oct Ml- — wfi'., Не ,— да раз¬
бера 0—0--., шeи-шсmиo ми п кан.,,
УnversUänBg1D п oPL неразбиране;
Bal JmBn, au" - uToß/m Нa'пзвoe
се иа шерозбироше у искттo.
inv^riTehit okj иeпеeе'трeш. ис-
орел-
j^nv^i-^l^t^i^i^rt/igYi^r-^i^lI^i^rt odj ептб-
ложен с данък,
irv^riieht oäj )п: rihSUs ~ lassen,
Ium ,,.) опитвам вcиеko Озо дм .,,).
ugeerlT-äJeieSГuneeгUrt!/IicH aäj 1-
трудно смилаем, eeеъвмeегим Охр—-
;—)’ 1, сводлив, ипcгoaoееив* 3, шп-
усвмecтим, eecъе;'o-м Oaъогл-дн)'
un^^inträellc! oäf изcптвoечни (ха¬
рактер); иeеъaeec'зe (с иeшo)'
трудно с-ило-м Oврoиo)'
УnУlnUmägIocHKн0UГUne/rUпi/iioHkliU ’
o-PL 1. шпcъвмпе'имoеm, еепашоси-
мoе'' 2, еaмдЛзвoе', и;cгoaoеез-
вост,
unvertretbar odf шeоoшиmиe (мет-д,
политико и др.),
mmverwanit Odj вттеaчпи, з'р-eе-и*
Jnin. - unseHen, omciunneg Не сво-
лсe очи от някого, фиксирам няко¬
го с иoтл-д,
ugeerweciiselbarГuge/nw/cSsclB1r
odj тииичeш, характерен. нойто не
моме до се сбърко. който се позно-
з— впдeaпo'
Saini SUieee Oct ~ Глосът -у п ти-
ине-ш. ие -оже до се сбърка с друг'
Dos Ici - Klassizismus Това п типи¬
чен oл-cиеизпм.
mnv^r^<^ii^^;ir/unv^r^<^irtb:on odf- ш-ио-
полззаее, неподлежащ но в'oрие~
шо обработи—,
UgeerweslionГ1ge/rw|cI1oS adj
veraltend еетлпш-ш' впепШ'
Hnverwr-KinhS/unverWrKhichi odj нп-
oесшec'впк. ипрпaлизир-Иl
Nпverwшdliu/unyelmeцпIBar odj из-
еар-иим, неуязвим.
УNeelnwl1INdbarkei1ГUneerw!ugBiam-
кс/Т J oPl. неуязвимост. ш-шарани-
еос',
unve—wZÜDtliöS/mnvenwüseiiöH oäj L иб-
еaорyIшиe* одеoв, издръжлив Вемте-
енaл)' l. сесъзрушие. неслтеим'
иеизтребим'
858
üneerzoi1
-а Gesundheit Желязно здраве'
-am Hunor Неизчерпаем вyeoр*
Ein -cm Mcmech Н-у-трим човек,
ünesni1gU oäj veralt ш-'С'рaщнe.
смел, без страх. ш-под-щ духое;
Sei -! Бъди сеел!, Дръж сз!. Горе
главата!
ügeeгzeiHI1cHГugel-ziinlicH oäj ее-
прос-ие;
Ein -cm Fehler Непростима прeщka•*
-cm L-cicHUeign Нenрoе'имт леко¬
мислие,
miverzidhltBau oäf изключително за¬
мел. без който ие -ом-'
-е MaßdoSmsr З—осомз'eпкз
мерки-
1^1—xtgelic! aäj безлихвен (зае;),
ünverzolll ак/ ше-бмитеш.
Uneerlü/iie! okj geh ш-зобмие;'
-e MaßnaHman ТиеТГеп Вземам не-
зобазли мерни,
0gnenelcnBlUГugeoII|g1rU odj недо¬
вършен, шeз—впршпш.
ügeO1lKnммegГugvolekomeeg akj
1, ниec,ъи>ъ)оен•, 2. нн^пъъ^е^;^;
Ein -cm MenccH Несъвършен човек;
Eine -а Diusichhinj -Непълно пред¬
ставяне-
Уgv■nllkonмenHe1tyIneoIle1tnмen-
Heii J o-Pl, 1, кпеъвпршeшетвo* 2- не-
пслeт'0-
mgeoUstäNliJГ1NeolesU1gI1i oäj не¬
пълен;
Eim -cs T/ssc-vier Непълен ceрзио
за еa-'
-е Angaben Непълни данни.
Уgy^l^IlDl^l^(^i1^I^<^IitГ^I^l^e^O^s1Sel^(^ii;e^c^teГ
оЛ непълнота,
urvoimBsreitcl äkj шeпoдпoтвeш* им¬
провизиран;
Eine -е Rede Импровизиран— реч;
- In die Prüfugj деН/п cTивoм не¬
подготвен иа изпит,
üneoг1egCIioH atj veoalleek кeом-
помееш, зекозеш, oтдaвиaщeш'
Seit -em Zeitig От с-з-поенеси
вреееша, тт поетивекм-
UNv^reiN/нппмпеп odj обективен,
иепред'бед-ш-
УneoreiN/enoммegHei1 ’ öjPL -6е;-
тнвштег. е-пр-дубед-етст-
mgvorHinjesiHcn äkj неочакван, ше-
предвиден-
mnvorDichlO/ okj непредпазлив, ие-
зеима';л;ш'
GABEDOFF
-е Bemerkuge Необмислено зобе-
пeжoa.
UNeoгsieHUiJe1жe1ce odv -тГитемди
иевиимашие, от иeпрeдnaоливocт.
UnvorsichTigi/it J о.Р1, иeпеeдпaо-
онвтег, шпашимаеие.
üneolrs1eII1urГuneo-seнle1on ак/ 1. не-
вът5рoоим' 2. много голям (зм под¬
силване)'
Es ist mir -. wie.'' Не Mora до си
иеeдетaвя ион,,,;
-е SohmruziN Невъобразими болки’
- leiBeg Сгродом и-аине';ма.
mn^^inteilHiTU oäj 1, неизгоден' 2, ле-
cиoл'елив, неудачен’
Ein -ес G/schCiT Неизгодна сделка;
Eir -eu Kleid Недобре подбрано
рокля (от която зъeщи-е''а губи),
ün'WäJBaгГunw1/i1n непредвидим
(рис;),
unwahr adj шпзереш, лъжлив, неис¬
тински'
Eine -е Geschieble Неистинско ис¬
тория'
-п Bchauptir/cn Фалшиви. лплли-
ии твърдения,
HnwaOirha"e*g odj geh а-проид-пт-
до5еш, иевереи.
Ud’^s^t^sr^sCiU/ -еп 1. о.Р/. шeие'ниo.
лпжa* 1. лъжливо Миевярио) твърде¬
ние-
mgж1n—uene1Ne1eiГ1gwuHгsoH|igI0en
odj 1. неправдоподобен; 2. невероя¬
тен (и за итдеилвaee)'
-cc Glück Невероятен (голя;) къс¬
мет'
Ein - iuU/s EnjeBgiD Нежероятак
до5ър резултат;
Es ist ein -. locs ... Не мога до си
предстовя, че .п,
Уgw1lhrucHeinIicHClilt jOPtO шезеро-
ягштст, ш;ирoздoптдoбeтег.
Unwundelbar/ugwiNlelBa- ак/ шпиз-
м-сяем. непроменлив. вечен, неиз-
еекен;
Elms -е Lilbi Вeешa любов.
mNwcjsiM ätf иппроходим Втереш),
mNweOBlici odj pejor к-м-нсте;н-
ünжeiierIicHГugжgielueioH ак/ шeио-
6-м-ш. обезателен. к-еин'--’
-з Folg/N Нееишуеми последици'
Elms SIluuilON. Bie - koMMin muss
Ситуация, която ке—илуемо щп шoе-
тъпи,
UNweit peäp (Gen) шeдaл;е;
- Bam Stalt Недолеч тт града'
unweit odv недалеч'
- von ngsemee Hotel Недалеч та хо¬
тел- ии.
mnw/r oäj geT 1, н-достоен; 2, e-о-
шaеитeлeш*
Jnls, FreugBsonofi - sali Недтс-
тоеш съм зо к-чип прис'eое'вО'
Unwert т cPL geh шeзшaеитeлшocт.
Уgжecнg п о.Р11. (eоеишетвo* 1, не¬
мирство;
S/On - Ureiben Бeочзшcтвae'
Unwesentlich atj с-съществен, шез-
шaеитeлeш*
Vom -сп Bedeutung cnim Не п от ес~
щестиесо зн-епшнe*
Eümr -r Ändenumj Нeоe—езтeли—
промяна;
Es ich ~, oB-,- Не - волно дали.-.;
En Icl rur - ‘Um/сп als eie Той з см¬
ет малко по-млад тт лея,
Unwetter п о.Р1. буря;
Verhcir|glcc - Спyе'-щз'eокo
'уря' ’
Das - ricSUrl juoß/r Sohudcn um
Сила;'— (уря eрнчиeсao г-леми
щети-
UrwenTirrkotiiTnopUs J кoгaегет-
фалео природно бедствие.
UNwettcr-warmim/ J пр;о'eе-жо;-
шие зо пеи'лижмвaшм буря,
unwichtig ad/ маловажен, шeошaчи-
телеи, без зиaеeииe*
Eir -es В/U1il Нeошoчи';лee де-
'OЙП-
UnwidSiiiKctl J о,Р1. шeоиaез';л-
етст, еолквожност;
^^’wi^t^i^-^i^l^l^^ir/unwiiliuei^buu atj ие-
oиеoзeрлим, необорим Офокти. до¬
казателство),
ugwilrerr1fe1enГugwüBcriuП1en atj
нетаменим; окоичателеш, затег-ри-
—;'
Eine -- ENUscneilugj Котегорично,
окончателно решение,
UgwidirsproclSrN/iNwiaeuip-ohHim
adj 'езсп-реш, eeтcпoрнe, б-з въз-
ралелип'
Eini Theorie BleiBU - Додека тео¬
рия тст—ва eeаепoримa.
UgжideгsUeHItciГunжOIe-sUнnlieS odj
1. непргодолнм (желание); 2. завла-
дявoш. покоряващ. еб'сгтие;
Ein -au Läolchm Н-устои-м, зоала-
дяaoшo 'смиеха'
359
Sie! Tür - hiltin Считам сп за не-
'етoим, за кпoтеaззe.
unw!/dsuBriNeeicHГuNwie|/uiuingIOcH
otj geb безвъзвратен, невъзвратим,
кезо—еким;
Ein -cm Auieniltek Нeиъоaр—гим
миг'
Eiw. Ost ~ vombe* Нещо e бeозъов-
ротно отмиколо,
Уgwiedeг1r1gJeüeSeeüUГУgw1rBri~
liiNilieiklie J o-Pl, безвъзвратност,
невъзвратимтс',
Unwille т o,P), geh недоволство, не¬
годувание, възмущение, яд;
Seinen ~m üBcn ctw. (Akk) Cißerg Из-
р-зявм- недоволството си тт нещо-
Unwillen т o-PL = UNwillc-
mNwiilt/ odj 1. недоволен, сърдит,
възмутен, яд-сос; 2, неохотно. бпз
е-лоние;
- üBcn eiw, (Akk) csim Недоволен.
ядосан съм- тт нещо;
Jmln, - unsrirn Поглеждам роз-
гшевешо шсooro'
Eine Fui/e - Bianlworl/n Отгова¬
рям с еелелалип на зппр0С'
irwülheomm/r atj аемелма, не¬
приятен;
Ein -еп Gast Нелелае гост'
irgenBwo - sein Нп съм добре до¬
шъл, не cсe желан някъде,
mnw1]lküue0oHГunw1eeküreicH ак/ неит-
оeш*
Eine -е Reikllon Неволно реакция'
- xueoeminiuokin Трпeaaм еевол-
шо. бпз до исзае.
UnWirKIlcS oäj иедейстаителее, не¬
реален;
Eine -е Szene Нереолка сцена;
Eiw, kommt mir - von Нещо ми се
струва шпрполио. фaeтacтиеeo.
Unwirksam ак/ л-зфих—спи. (-зре-
з'Л'О'еш (лекарство, метод);
Ein -cs MiUUee Неефикасно сред-
е'aт*
Etw, euwelsl sich als - Нещо се тзaо~
ва н-ефективнт,
Hiwi-scb oJj груб, рязък; шeиривe'-
лив, шeлю(eоeи'
Eina -е Antwort Рязък, сърдит от¬
говор'
~ -euiii-ig Реагирам рсокo. грубо.
unwirtlich odj 1, негостоприемен,
шeиривeтлиa (стоя. мeе'eoc')* 2, не¬
приятен Мвре—е)' суров Iкпзea').
BEUrTSCHI5TTGЛClöCHES WÖRTERBUCH
mNWtilicHofieicH aäj л-ихономич-с.
к-р-нтобил-с;
Eire -е BitrOcbsTüUrugi Пересто
(илно yeеaвлeииe шо фирма, пред¬
приятие-
unwissend adj 1, невеж; l. ш-ошo;ш.
eeтевeдтeee'
Elm -ас Kimi Нищо ш-ошa-щ^o дете;
Dumm uni - sein Глyиoв и ипвпеа
СЪМ'
Sieh - cTelien Провя сп, че нищо не
оиaя.
UNwiiieni/ii J o,Pt. 1, невежество.
шeоиoииe, н-вед-низ' 2. неосведоме¬
ност;
Eiw, (Akk) aui ~ моеНеп Правя не¬
що иoрoди eeоиoшип'
Jnim. im - Sahtid Дърла eскoro и
шпведешие-
irwiusenuohaiilicU atj кeeмтеeк
(твърдение, —еттд)-
ünwlsDinheioH aäv geh eeyмищлeeo,
несъзнателн-, шеаолшо. непредаа-
мерент,
umwoil 1. odf eпрoопoлoeeш, 6олзк'
l. adt тссприяягсо, ниуддбнст пле;
Sieh - TäSeen Чувствам сп недобре
Iи<eрaзитлoжeи), л-щo ми п;
Sich Bni lüncer Fro/c - Tüllen Чув¬
ствам сп олe, неприятно при '0ои
всnете. самвм -и неприятно, неу¬
добно при този въирoу.
UnwoHIe/On п o-Pl. geb леко н^^:^:з-
иoлаeпкиП'
mnwoHNiicH odj неудобен зо жиа-е-
ле; ип'ютпи (стая).
UNwürdlg okj недостоен'
Ein -cs VcmSalt/n НедостоЯшо —-
зеделип;
Jnlu, Lilbc ~ sein Недостоен съм
зм люб-вта шо искoro;
Jnir. - BeHunlelg Държа се през¬
рително към НЯКОГО-
Ureiil J ofi безброй'
Eins - vom Minioben Огромен брой
хор—.
|gzäniiur/ugi|niBar adj (eобеoee,
(пзеeтeи, бeоеиcлeш, неизброим, ae-
нзезcлим, н-сметен,
ünzlHIlj/ugxeHeii - unzCitia-;
-e Male Безброй ипmн,
unieHniai’jtgeCiiNlain odf неукро¬
тим. шпобуздо;—-
Uiii /, унция (мярка: 1. в аш-
плoпзиеиитe страни = 18.35 г; 2 сто-
unzulässig
рм мярка = 30 п)-
UnzciT JОт geb:. eur - Koeesm идвам
е неудобно зр-м-,
ипе/it/emäß ак/ 1, шпcъвеeмeeeи,
eec■ъoтвeтетвaш са времето, тсто-
рял Iaпзтлeд. поведение)' 2 иео(и-
еaeи за roднщштгт вр;ее.
цпе/ОТ*/ odj изшоврпмеееш, шeуao-
пар-мпш-к-
INe/ihicoSiOoS/ure/ihiceUiOol atj
e-е'плиB'
OINicrCoui akj шeедъзкae;
Ein/ TuilcUUe ~ H/iinl/iceSIieCcg
Гсп'—м таблетно, без до я едсвkвae.
umznrrr1ß1ii’ugzriri0ß1ur atj ап-
можещ до сп cкпеa, одемв Внишко.
плат).
UNznriUörBin’igecicUOrBir otj ее-
еaзртщим* иeртщнe*
Sein Gliuie ar die WanrHili lut -
Вярата му в ие'зиo'м п eeеoоеy-
щимa.
ugzcгUrlNgeüeUГsNZcrUrgmgeücS aäj
шeрoодeлee, кпрмолъе-ш (приятели)-
йпе1ее11с1 odj с-подобаващ. нере¬
ден; изирилиепe.
mre*v^1^1^i^^<^rT odj perre ш-еиaнлизo-
ваи' с-култур-с,
UiinelT J o.OPl, разврат. блудство'
~ mii Mündc-JcSul/cr IreiBrg Разв¬
ратнича, блудствам с eaлтлe'eз*
Gewerbsmäßig/ ~ Проституция,
urxUoHtl/ adj veralt бпзшравствеи,
рaзaеomпш.
imiufmieleg oäj недоволен'
Ein -cs Gesicht Недоволно физио¬
номия;
Mit etw, (Dol) - sein Н-д-вол-е съм
тт Н-ЩТ-
Уni1fu0lBlnHe1U J Oo^i ш-доволство.
unzugänglich odf 1. шeдocгъeeи, еп-
приу'ъипш Oм-еmeтеm)' 1. затвтреи,
сдържан, шпo6ши'-о-ш'
Jnii- B1ttlnГW11gugirg /e/iirühcn
- cnim Глух съе за нечии eoл5иГпрe~
д'nеeлд-кис,
УnхueägJl1cneeiU J o,Pl, 1. eeпеие-
'сиe-c', шпд-е'пeш-c'* 2 о—'втеe-
кoе', e--бшит-лктеm, сдържаност,
ugxuläneeiöH adj geh иeотcтoтъепш,
ш-оoоoиалнт;л;e*
-п Kenntnisse in GesciZchUi Bccileen
Имам ш-зaд-a-лзг;пeи оeoиня to
ие'oеис.
unzulässig aäf недопустим, шeпoо-
Unzumutbar
волен-
mniuMiiliiar oäj непосилен, лемо-
езщ да сп ионcнз0'
üneü—eobnin/slä!*/ oäj Jun невме¬
няем,
Уgzu-loin1nicfCiiikeit J oPL Jun
н-ам-аяемосТ'
ипеиге0оНнп1 oäf geh недостатъчен’
-а PTte/e Н-дте'Oтпеeи грили-
UiiiiistiminetgSäraerl odj епсвър-
оoи. без (смислово) връзно, 'пземиc-
лен (думи, изрeепшис)'
mgeusleeilor odf ипмoжeш до (пдe
дoу'-вee Oпoшeшук- ирamoм, eиумo).
mneulbäillei aä/ geh арпдее, сезд-
равослоапш. шeбп-гoирнстзи*
Der GH^iu^dHeil - Вреден зо оде—-
вето.
mrziTniTenl odj шппoдх-дяш, ие-
уъo'вeтcтв—ш' шeир-зилeш'
-е BeHauptin/cm О1Гс1е11/п Изди¬
га; неверни твърдения'
Ugxul—rffeniHD litt/ cIrlicHin! Из¬
лишното да се оoе-ртaп (забелееха
зъз формуляр),
mgzueeriäesOe odf изтаеeш' аздосто-
зереи. съмнителен (източкин); се-
сигурен, ео когото ип може дм се
рaоеитa* шeбпaпoeaдпждeш Iеoз-к)'
Elm -am MenscH Нпблaпoeaдплдзш
еoз-к'
Er isi pohitOsc! - Той п иoли'ичпе-
ои шпблогоиодпедпШ'
UNzuverlässigkeit ’ oPl. e;cнтyp-
ност’ ипбпaптeaдпмдиoуT'
unzweckmäßig adj иeеeлecъОбpa-
о-и, лептд^^^^ О—ерки)-
UnzweCKmäßigkeit fo.PL eeеeлecъ-
oбрoошoеm'
unzweideutig odj eeдитемиелeш,
нceш*
Eimc -e ABduji Нпдв'cмиел-ш oa-
кaOl
ügxweifelhai/uneweitICISaft odj ee-
усмшeш, сигурен; (eоcпoрeш*
Elm -em Sieg Несъмнена поблд—'
En iei - ii/obl Той п бeзcиoршo им-
д-р-с,
Uplole B'opa/ii] л. -r EBV ak'тaли-
онрoшo софтуерно версия.
Upperem B'opieuh) m, -г Sp пппр-
кът (е бокс—).
Üppig otf 1. ('ne Iеaети'-лeoуm)*
2, обилен. богат, ра^зашеи. пищен
Оядпи;); 3. пншeш (м-нсии форми)'
GABFCoft
Eine -п Vegetation Буйно растител¬
ност;
Ein -cs Mail Богота гощавка. пи-
щ-н обяд;
Eime -е Phirtaiir Богота фантазия'
Süc hohen ас Nicht - Не живеят бт-
пoTО'
Üpp1/Kiiu J o.pL ^-'илип. рoзкoщ'
пищност.
NB:
ur- слабопродуктивна представ¬
ка в немския език, изразяваща ви¬
сока степен на интензивност на
качеството, срв. unait. imioeOecb'
Ur- слабопродуктивна пред¬
ставка в немския език за образу¬
ване на съществителни. при
които посочва първичния мо¬
мент от явленията. срв. U—Bc
völkerani. UrzeOU.
У1oBciiemug/ J eеeдaaеитeлит
тлaеyзaип (при вопe—нп шо рпщ-шип
зо cтaекa и пр, ог ирoфcсюзeн'-
членове),
UriHn т. -еп, -еп прародител,
Urahne J -п прородителна.
Uiiinen eur PL ирaдпди,
uruli odf прастор. древен;
In -er ZcOlin В древни вреелио;
Ein -cm TuIci Много стор со-зр.
Uraltem m o.PL древност, шaй-е'a-
ри времпша.
Urin п o-PL Chem Abk U. урон-
У1ogaUfbl'—nie1N/'nсрвиеиa- обра¬
ботка Ooбoп-тсaaип) шо урока,
Уronbcuiwerk л урнете рудник.
U-orBucrm/r т ур—лав ре—ктор-
U-ani—z п Mim урмшов— руд—-
U—апГап/ т прашочало,
UrinesU / ипрзиези cтрoB'
У-1gneoIer т урните реактор.
У1anvoukoммeg п ураново шaвади-
шe. 'расови золежи,
Umut п, -е Med 'рот-
uruufTÜHreN ж И Tb ir-V, предста¬
вям зо пръв ипm (euo im IeJoeOtOv oder
Partizip Per/ekt “iriufg/lühlut”)'
U—iiUfOüHusgl ипевa представлп-
лиз, ирeeипра'
nuBan odf geh пр-дcкн'
-c LiBencBellNeuNgeN Градски ус¬
ловия ео живот,
860
u-BugiiZe-eg sw.V TC Oo.V. урбаки-
зиром,
Unionlsti-um/ J урбанизиране, ур-
5oшнзoеиH'
ümBur ак/ тбробттзоем Взе-я);
Den Boden - eoehen Рaотеoaaм,
култивирам зе—ягн-
Уri1—muciug/ггpзo)paвoae Ока це¬
лина).
Uuic^e^s^Suugg nпрзиешo ош—чпинe.
Уbbl/0nn т - Uuimiang.
UrieviöeccruNi иързo'т коселешие
(в дадено облост),
UrBcwohner т азтохтои, пържола-
еoлeи жител (в додеша област)-
Urbild л L първообраз, прототип
(но художествено творба); 2, -6ра-
опц олицетворение;
Er iii eon - vom Kraft und LcBers-
Г-euIe Той п олицетворение иа си¬
лата и жизнерадостта-
m—ei/ig/u-äOien adj лиеeк, е-5ут-
веш. неooшeи оиитерзс, проио)’
OB Ich Seüiile ici eiini ~cic Am/e-
ii/en!i11 Дали щп се женя. си п лзе-
ио —ая работо.
У1lI1l—g nue PL прародители.
УuegKlI т, - прoвштO'
У-egKlI1g ’ ирoзeтекO'
Um/tir т, -lUnx-efee Met уретер,
пикочопртвод.
UTiiein/ ’ първи, ппевтeaеoлee
вариант Оло литературно или еузи-
хално произвед-лип).
Unlonn ’ eървoeмеoлea форма.
проформа.
Уr/lsoHioH1e’ оР(0 Höst ирaиcтoрис,
ni/iscH0i!Ui0ci ad! праисторически,
УrgeellesoH1fU ’ ппрзoбитнoт(ши~
леи строй.
Уr/ecUe1N л, -е кaмпз с ппрзнелш
произход-
U—eewoll ’ geh природна стихия,
стихи-на мощ (но морето, вятъра).
Уr/roßllelrg eue PL прародители.
Уu/uoßmutt/1 ’ ирм'oбa'
У-i—nßvuUer т прадядо-
У-irunB т първoиеичииa.
УrHlBer т. -1. инициатор; 1. съз¬
дател. автор’
Der - Ins Siouissi—eicHe Ишиц^юто-
рът иа държавния преврот.
У—Heie-rнöHe л Jun овторсзо право.
УrHliнпr/eHiiUöSütх т защита им
-вттрското ирaвт.
861
DEUT6CH->UTCЛDl6CHES ^ОЩЕСШС!
ünirilsTänii
U-HiBersöSufU ’ оЛ geb авторство'
Вil Fraga noch Brr ~ Впирoеъm зн
авторството.
UrHiimil ’ о.Р1. прароди;—-
Urig odf 1, утр-eeи, с приятни осо¬
бености' l, ипевиеeш, изшoеoлeШ'
Urin т оЛ урина,
u-inO|-rN sw.V. hC -tr.V. уринирам-
У-Znh—oBl J урина за иоcлздв-шe,
пробн-
UrldsUidit т първичен инстинкт-
UmIrnmUcusnohing J Med изследва¬
ше шо yеии-т-'
UrKomiscH aäj извънредно смешен.
много к-!eнеeH'
Urkrufi J първично сила (са зтда-
то. вятър—. елпкцe'О. огъня)-
УrkuNle /, -л документ, акт. прa~
мото;
Eini NoUirOilI Bn/iiiBü/te - Нотори-
алео завпрпи док'е;шт;
Eina ~ iatcoHem Фалшифицира; дт-
хумект’
Eine ~ üb/r niw. (Akk) irHuIlin По-
лтеaвoм грамота - зн нещо-
УrK1nBlN1äIuöH1n/ J фалшифика¬
ция Оподпр—ияше) но документи-
Unlunddiiionsöumgg проучване шо
исторически.- документи-
UikunBlieH odj дон'е-ет—леи; пт-
чивощ на документи;
Etw, Ist - iciejU Нещо п доказ-шо
чрез документ’
Beulim Wtml 1224 esemois ~ е—wäbnl
Берлин сл спо—екова за пръв път е
документ през 1244 г.
Urlaub т. -е omи'cн; отпуск-’
Eim (nm)BciaHtecu ~ IНe)пп-тeш тт-
пусн’
- heoNTuojem Подово; молба за от¬
пуск;
Auf 0*п) - енОп В отпуск уъe;
AuO Ilm) - giHen Отивам е отпуск.
Umhinlcm т, - отйтт п и отпуск; ту¬
рист, курортист. отпусхор.
У-Ioui11I—esce/Ввремеиее адрес m
време иа oтeтуoaтa.
UnhinBiirsprseU J право на тг-
пуск—-
Уrlouigan1b1/ т молба за отпусна.
UnlonBc/eik п добовко към запла-
гото ири иoлозoшe шо отпуск.
УrIuuichI1N т плош за прекарване
ео отпуското.
UulonlunelT oäj umg нуждаещ се от
пoеиинo (породи уеора и др-).
U—liuBe-eice J ппгтзoшe по време е—
ттeтcкaтa'
У—I1uBgea0soN J еeоoи иа oтитекитп-
Urluub!svciiäggcimm| продъллаао-
шз но отпуск-
UrlluBDv^srl-eUmn/ J зо-пс'!-!!- по
зре—п шо отпуск.
U-IiuBdzhoU /1. зреметк но отпус-
но; 2, сезон но. атпуските; туристи-
ч-сни, курортен ceоаИ'
У—nlgcöH т прoнcт-енеeезн чо¬
век, ие-еoвпк.
Urne /. -и 1. урна Ос прах шо ум¬
рял)' 2. урно (зн тлocyвoш;)'
Уrneng1ne т глосузосе ири избори,
У-nlN|11B п г-роб, където е погре¬
бано урно.
Urologe т, -п. -п Med уролог,
Ur-aipeic/ o.Pt, Med урология,
i—ötojisci adf 'рoлaпичпИ'
muplölxeicH odj зшпзоппш; идващ ио~
иезиделица-
Urquells j, ипрзoизтoеиик* иср~
вoприеии0l
Ursielc J -i ириеиш-, ослои-лип;
Вie unimit1tSeB0bc-1iür ilw. (Akk) Не¬
посредственото иричииa за нещо’
- und Wirkung Причина и следст¬
вие;
Aue ur/iClä—Т/п По шeизнеиeши
ирнчиши’
Вol ~n Tür Bos UrgiUci einiiecig
Р—зcп;дзoм прнезeн'e зм e;шa-
стието’
umg Keine Ч Моля, нямо защо!.
Нсeo нищо! Мо-гое-р на иокaзaшa
благодарност)-
ü—säohiüc! odf ириеииeш. о-узмлеи’
Elm -am Zusammenhang Причинно
воaимoврпоoa.
Ui-selliem т оЛ протоплазма-
УuuöHIlie т оЛ, = Uueohiimm-
UrccHrIfU J арн-ннмл (е— техст. до¬
кумент и др.).
U-cpriöHi /1. Lieg eоиo осшова Вз—
еoивитип'o шо други eонеи)* 1, три-
тиeoлeш поиo (;— произведение, до¬
кумент и др,).
U—sp—тп/ т качало, хореи; произ¬
ход’
SeOniN - vom etw, (Па1) niHmen Про-
извoeдoe от нещо’
Dia Ursprünge des Tineos iocj/m om
Ar/eiitoniiN Гoшгт'- води ш-е-лoгт
си от Аржентина;
В1e Wort iei liUeinicöneg ~s Дуем-
T— п от лотишсзи произход,
U-spnüm/Iieh otj 1. иървoш-еoпee*
2. естествен; самобитен, непроме¬
нен тт човеко;
MeOn -ei Plan Първoшаемлшия' -и
плош’
Eini -e Lamisoioii Еcтпу'вeш- мес¬
тност.
Уrchr1gJcIon1 п Wiofscl строно
производител.
Уrshr1nJCilUinis п Wi-isch доку¬
мент. yдocm-иeрнвмш иртизхoдo но
стоната-
У—ciCnk ’ im: niw. Trier fröHeioHe -
нещо Oипиpистиo) възкръсва, нещо
се връща обр—тшо.
UrsloTT т основно Iпсринеиo) ве¬
щество' елемент,
УreuIÜNe ’ -я Re) eoшaхинн yрcт-
ликин.
Urteil п. -е 1. Juo присъда' 2. мше-
шиз; ирeеeиoa. зoнлюеeин;; съжде¬
ние’
Ein 11-1011/1/1111/110-1/1 - Спра¬
ведливоГлeoOcyрoвa ирнcъд-*
Eim ~ über jмBn.Гeiж. (Akk) Присъ-
дaГoцпшka за искoroГипшo*
Elm ~ fällen Давам ирeепeнa*; про-
изс-сям присъда'
Eim ~ апГ/сНТеп Сcпoрвaм присъда
Gnjen all - Be-uOune ciNls/iN Об-
жолвое присъда
Elm - Ist 1^/01111-111*/ Присъдата
злизо 3 СИЛО'
Eim - luTicBcm Стeeeям присъда'
Elm fuonMängicoHec - Експергаа
теeикa;
Ein eelrgicntlnBlc’eorceBNrlelc ~
Укншoлнтeлкм/прз'ъеомкa пре-
цешоо’
Sici (Bal) ein ~ über ctw, (Akk) Bilkcm
Cпетaзяe си мипиие за шпшo-
ünh/ilen sw-V, Tb iif.V, съдя (за не¬
що); ирпцписв-м, изо—звам мнение;
Über jmBn.ГetЖ' (Akk) - Съдя зн ня-
оого. шпшт;
0Un)/creci1 - Изказе-м Oaeeеnе—-
ипдливн oелшкo’
Vorschnell ~ При6проoeo nрпеeшн~
вае-
U-leilsBe^üNluge J обосетзовоше
шо ириеъдa'a.
^^е11сГСНое odj способен до ирeцп-
У-1ciIcTinIuNi
GAßfi’DOrr
86l
ляво, до съди' зтмпетеетеи.
UnTiühulüdBid/ J Jue оценка а—
фактите за nеoнзe—еяee а— присъ¬
дата,
UrUetlik-oTU J O-PL PTil cиoе-бшoе'
за cплдeшнп-
urteilslos odj без стбствешо ми-ние,
шeеитco6ee да направи прeеeшka.
UmT/aiscp-uob т Jue eеиеъдa. съ-
де(ит рeщeшиe.
Уi1/iIcv/rkÜNBuNg J Jur пр-ентмшe
шо присъда,
УrUe1icerrmöien п a.PL - Uriclis
СгоГи,
Уr1eiI1enee1U—eekugi J изпълнени;
на присъда-
Uni/xT т Lil пързоамч—лпс текст.
eрoтттeзcт. oрнпзшaл.
Uri-irl т nсезнеeш инстинкт, вро¬
ден инстинкт Iтлoд. лалдо)-
ü-Tünhieh okj първнеeш. примити¬
вен, първобитен, древен; псрвoao-
ч—лек; шепонътиот, естестзеи’
Eine -е LunlsehufU Непокътнато
мecтeте''
Уrüeu1y п Уругеой.
Уuuäuoyeu т. - тз'тзaeЦ'
Уr1g11yerin J -пеп те'твoйкo.
m-n/ioyisci adj yрyтвoйенн.
urvcnwundi adj прoрoде'ипк.
УiЖ1iB т о;aетзeиo гора' длтштлм.
ü—wäeHei/ odf 1, естествен, непод¬
правен. еoeoбнтee’ 2. тр'6, див'
Eins -е LunBcoHoTi Естествееа. не¬
докосната от човехо -бсасост;
Ein -в- Humor Сомтбигее хумор-
Unzeit J праисторическт ареме;
Sei: -cr От еезапомшеши времена,
от иaмтиaпкa'
Уrielll J пърaиеeaтa клетка.
Ureeuiugi’гЯor aбнтт;e;оo, самк-
зарамдаше-
U—iusiark т o.PL ппрвиешo, eсе-
вобитшо състояние'
Eiw. (Akk) in seinem - bilossin За-
пази—п нещо е първичното му еъе-
тoсинп.
USA [u:cc'i:] eue PL Съединените
aм;рнкoeекн щати (САЩ),
Usance [y'ul:c] f, -п Wioisch троди-
ция, o6иеoйe— практика в бизнеса.
UcB.gke п. -п, -лузбек.
У^S1_n^lin’ ~шeл'обeчкa'
usBcKüecH adf yи(пкуки-
UsbcKlsTan (л) Узбекистан,
US-Dollar т шoтеkн, американски
дклор-
User [Ju:it] т. -1, umg норк-ман;
2, pзa6Т-па п ткоппю—ър
US-Siu/ülkua'ii euo PL армията ео
САЩ.
Uiumpae*an J. -пеп yзyриoеня. з—г-
рабааше е— властта.
Usurpator т, Usuepoforen узурпа¬
тор-
ucurptiuen ж-.К Tb Or.V. 'зyриирoм*
оaгрaбвaм Взласт)-
Usus т oPL обичо-, прнaнекo*
umg Ee ist (so) - Такъв е oбнеoст.—
та;- п прието.
УUlge|iiln euo PL пеиeaдлeлeocти
Озо писаше, кyвшeшcнн и др-)' инст¬
рументи, прибори, c;еизa.
Ut/rns т. Utero Med маткм.
lUillllr ütj 'тилит-р;ш. eacoеeи см-
мк към птлзата Вцпли).
УU1I0tu-i11 т. -еп. -еп 'тилитарист.
uUOIlUorÜuUicen akj 'тили-ар-к,
УleOhZCr -п тгoпиC'
utopisch odj ттoпиепш. ymoпнчeеoи.
Utoplcl т. -еп, -еп yтoинcт.
UV-Filtcr п Tech филтър за пред-
nмовoшe от ултравиолетови лпчH'
UV-Licht п ултравиолетово свет¬
лика-
UV-Strobicn eue PL yл'еaвз-лe'o-
ви лъеH'
UV-Stt-bUleuml ултравиолетово лъ-
чешие-
Uvula ’ Uvuloe Aeot мъжец, узула,
uvular aäf Lieg 'втлaрeи Iоo звук. е
чието o6рoоyвoeп 'частва мпe';епт).
Ü~W1ieN т итдвнeeo предмаотел-
еа рoднoc'aшенс. еaднткoпa'
Uz т, -е umg eoeäd (eот6нди- ше¬
га. оoкoчoo-
üxan м, V. Tb оо, V, umg омoмемм (ня¬
кого), де-зия, шегува; еe-
Ухnone т umg прякор. прoоaнш;.
DEUTSCH-BULGARISCHES WÖRTERBUCH
V [Tau] e. -/umg -s
ф-у. двадесет и вто¬
рата буква -т немсх—-
та азбуко.
voBirq^ei': VoBon-
qui [vo Ъ5:К] in; ~ splc
t/m играя зобоин. рискувам вcнекo,
оaлaпae всичко еа едеа харта-
Vabanquespiel [vo 'Bä:C.-,] п игра ва-
бали. рисковано игра-
NB:
Думите, започващи с V в нем¬
ския език. се подчиняват на оп¬
ределени правила; думи с чужд
произход се произнасят с [v,,']. а
думи с немски произход с (f.~.]f
Vademekum [vade'roeCum] п, -s спра-
зoешик.
Vi/ibumd т, -xn. -еп venot-eik езит~
ШИН-
VagabunBeneiien п екитшнеeекз
живот. cзитeнч;етaт.
^^l^^l^unBii|ren sw И Tb Olr,V, скитам
(се), бродя като скитник,
Vagari т, -ее, -ее Hist вагаат.
етеaec'aaш студент. поет, певец-
VagontenliclStung J o.Pl. Lil вмтoш-
тео поезия Осрпдштаековш- евe'cкa
поезия)-
eaäl [vo:,..] oäj еетпределее, мъг¬
ляв. шeнеeш, смътен;
Nur - VorctelluNi/n vom niw- (ПоО)
SoBcn Имам само с—ътно предста¬
ва за нещк.
Vagheit [v—],OoPio ееопределеетст,
неяснота. мъплсвтcT'
Va/imo [v...]]/ Vaginen Med зогиаа.
aлaпaлншe'
vu/inal [v,--] äkj Meä вл-гaлишeш,
aoпншaл;e'
vakant [v..,] adj geb вакантен, сво¬
боден, незает,
Vakanz [v-,-] f, -em gel иазаата-
мсетО'
VaCut n, -s празам егрoинем и
книга.
VaKuun [vaku:M] п, Vokueml Vakua
В-O''M-
Vekummapparoi m TecT зoкyyмoим-
рат (опорат зн фноне;cкн. виeзеec-
ни и др. пртеeеи във вокуу;)-
vakuuimigretisw,V. Tb Or,V, вакууми
ром,
VakummCammen /'вакуума— камера,
Vakunnmeter п Tech -аатпетър за
ниско е—лягане-
VaKuumpumpr ’ TecT вмк'упсм
птмпо.
Vaksumröbre ’ Teel елек-р-сс-
лммea.
VakisuMtroekne— т Tech вакуумно
cyщнлшЯ'
eakuuneerpaokU odj въз возуупшо
опозовка.
V^J^i^i^i^^v^ii^poCisga' зак^шм опа-
ковкм.
Vaizlne ’ -п Meä вoкеишO'
Vakzinierung ’ -ее Met зakcнaз-
р—не.
ValentlnsUo/ т Денят са се. Вален¬
тин 014,01-).
Valanz [v..,-./. -xn CTem, Ling жалби'-
лост,
ValenztHiorie ’ Lieg з-пeитaa тео¬
рия-
VoeigzwÖrterbicH п Lieg волеитее
речник-
Valiriäru [v,..] ’ ValerOamem Bro aa-
л-римно,
Valcl [volc:] m. -s вале (карто за нтрa)'
Val/un [’v^'horxj mlJ, -s 1. Wio-Oseb
verali ценни илием; 2. Kues, отспшки.
Valo-cr [v.,,] euo Pl Wioisel ценни
КШИЖО-
valoiicOeren sw,V TC 0r,V, волори
оирae Bkaевae цена, cттЯeoе')'
Valuta [v.,.]]/ Volulem волу-а.
Vamp [v^rap] m. -s жела зомп-
['von'piiT] m. -е вампир
(auch übeiir).
van вая Bир;д собствено име)-
V^i^<I11c т, -п. -п вандал,
Vandalismus т о.Р1. aaид-пнзпe.
Vanille [va'nllp] ’ o.PL зoшнлнн'
Vanilleeis п о,Р1, сладолед с вани¬
лия.
Varillegiecheici т о.Р1. екус са ва¬
НИЛИЯ'
VaMIlcpillOne т хрее вонилия-
Vanillcsoßc ’ сос вонилия-
VinillsstuN/i ’ вашилова eръеицo
Bиоcпвшaл вашилов плод)-
Vanillezucker т o-PL з-хор с вани¬
лия,
Vamili|m п oJL вонило! екстракт (зо
aе-мa'нзнрoe;).
variabel [varia'iel] (variaBlcr. vanio-
BeleeUi) odf променлив, вaеие-ш’
vate-ICgBlueS
VarfaBlc Arisitsieli Пе-мeшсш- се
работно зрпме;
Mall Eine variaBlr Größe Промен¬
лива зеличико.
Variabilität ’ o-PL вoенoбнлнтeт.
Variable [va'iiulla] ’ -m Mail. Phys
eеoмeшливa величина-
VarianTr [^^’niorta] f, -е вари-ет.
Variation [v.,,] j, -em 1. измешешие,
вариант, рмокoaндшocт* 2, Mus ио-
рнaеня.
VanutloncBielUe ’ oPi, дзanaотш на
въомoлшн варианти,
v^riuUienclonij okj който мое; до
варира, вариращ-
Voiii1iancnöi)ieHKi11 ’ възможн-ст
за вариране,
VarlelTC’ -пл LBO рaошoaндитcт*
2. многоо-броии, раонообргмие.
Varl/ii 0,: Varietes [varic'ie:] п, -s ва¬
ри;';,
^^rli^rem [v-..] sw-V, TC 0o,V. пртпе-
ням. варирам, рaоeoт(еaосв-п* öii, V.
пртмееяп се. зориром-
Vauixihhen mut PL Mek вoене;лa.
Vasall [v,-.] m. -em, -em Hisl васал-
Vasallenstaat m Höst васално дър¬
жава.
VlSI [V...-J, -n зoоo.
VaaelCtoMfl -i Mek возектомия.
Vaseline [v..,] J o-Pl. Chem вмоeлиш.
Vasomotoren euo PL Met вмо-м--
ттреи нерви (съдови и-рви)-
vasomotorisch okf Meä aoо-мт'т~
реи.
Vater m, Väter баща (oucl überlr);
- uml Mmtlcr Татко и маем' баща¬
та и ea-KO'a'
Urscns Väter Дпдитп Iпр;дент;) ши;
В/r /cOitijc ~ Духовният 6мщ;'
Re) Вcr Hiieiee ~ Светият отец Опа-
пота)'
Vat/rbiNBuNg ’ Psych тбвпро-eocт,
близко врпзкa с бащата,
Vat/roSen п, - 1. 'aтeкеe. тат;-'
2, ст^г^о^<^]ц дядо;
- Frost Дядо Мраз' голяе студ.
Vaterlncsl/N eue Pl. от; irre -
eNU/i/eNeUcHig очакаам до стока ба¬
ща,
Vaterhaus п бащина къщо, б-щик
дом,
VatcmhiNB п о,Р1. oтeепcтвт, родина,
^^tr-ICnliieS odj veraltend 1, кге-
чествеш; 2, патриотичен,
V^tirlinlcIOiBe
СЛßI!12OrT'
864
VoeirlogBsIliBi J o-Pl, родолюбие,
патриотизъм,
viterioglcloe oäj б;о-тeе;cmз;и, без
р-дина.
V^l^i^rlanlie^^i^r^r^l^i^r m рoд--'c'ъи-
ШИК'
V^t/rlunlcv^rt/lBlgir m оaшнтшзk
;a еoднeoтa-
väilunlüc! odj 1. б-щиш; 2, б—щиес-
ни, като бащо;
~е PilOeSter Бащински задълже¬
ния'
jMln, - cuMulnen Предупрелдо-
во; някого бащински.
v^itcrhaohnmssüii odv по бащина ли¬
ния (роднино),
vat/mios odf без бoшa’
-е Kinder Деца 6ез (—ща;
~ liOwiehssN Израства; без бащо-
Vatermörlcr т 1. oтеey6ипе’ 2, iroe
носено в минолт-о високо калтеoea
яка еа рио-'
Vater—соНе л б-щикт право. потри-
орха' (правото на наследяване се
предоио само по (—щиш- линия),
Vaterschaft J O-PL бащинство;
В0e ~ liiänen/anerkeingiN ОтриеaпГ
признава; бoшншcтaoтo.
VaiterscHireskloie J Juo иск за приз-
шмваше шо бoшниетвт-
VatcrechiltiNioHwcis т доказване
ко бащинство.
VaterOs)niee т бащино име.
Vaterstadt ’ роден грод,
VatercT/iic,o.Ph in: bei, ап ‘еВе- -
v^i^it-eiig пенлa сп зо сякого кото
бoшo-
Vaterndcer п. - Rel Отче наш (мт-
литво)-
Vati т. -s umg тоткт Мг-ль-ило),
Vatikan т o-Pl, Вomнкoипm,
vatiKaniscH odj в-тнк-иуки*
Вiн ViliKinOcöHe Bifihotiei БибЛи-
-текота на Б-тикaш-.
Vatikanstaat т о,Р1, държавата Во-
тикаи.
VaHlcveili [vp19'vü:I] n. -s водпвил-
V-Ausschnitl BTiu,-,] т остро де¬
колте,
V. Chu. kurz für vor CnricUuc ирeди
Рождество Христово Опреди ново¬
то ера).
VEB ['1oui:be:] kurz für Volkseigene—
Betrieb Hist народно eрeдeриятип
Beaоa-eи;. ноnтловaк- e 'нвщo'a
ГДР)-
Vljeitaricu [vege'ti:rüd] т,. - вегега-
риашпц.
vegetarisch [vcj'tuci/j] odj вегетм-
римшеки.
Vegetation [v,-,] j. -en 1. рос-иаел-
ШОСТ; l. вегптмция, ростее.
Vegetationc/remie J з;п;'oциoшшa
прaинеa. трoeицo но вирееше.
VH/sSuationsor/om п Biol впгетотизеш
орган.
V|eetatooNcpe-ioke J вeтe'ментиee
период.
VegetaUüarsxomc J вегетаци-сс-
зоно.
vegetaU/v [vegctTo'tiv] okj Med, Biol ee-
пп'oтивпш’ ростителеш’
~c Vcrmihruna Вегетативно розп-
итмаааи; Iиeeто-a- зaопитмa-
ваше)’
-eu NerveNeySiM Вегетативен нерв¬
на ене'eмa-
yCeet!£reN [v.,,] sw-V, Tb Olr.V. 1. Bal
вегетира Iеме'eeнп); i. жие'р;ом
едва-едаа. вегетирме, водя лнлоо
съществ'!-;;'
vehemenT [ve,.,] okj с-р-пит-лек.
буеш, ипвъодпрл—ш*
-е PuoUceU/ Бурии протести,
VcHeMcnz [vc-.j],о,Р1. eшпртнс, стре-
митплш-ст. буйност, шесдъремност-
Veblich [vCiOIKI] л. -1. pe/ao -ста¬
ряло прпвозео средство, рмодепш-
каша коло. т-рот-йо-’ l. geh средст¬
во зн иoетнгaшп шо дадеша цел,
V^^i^h/m п, -lo. Boi теепшумка, вио-
лптко’ l. umg синила. eoеншeшo око.
^^^<^1^епВ11и odf тппеиумеш, виоле¬
тов, 'eпeнтмпшocни.
V/lchemdüft т мирис шо темеиумни.
Vdichetislruuß т 'узет тт теме¬
нужки.
Veitstanz т oBO Med хорея (с;рз-
ео зоболязмне. езъроoeo с мускул-
ши тикове или cиaоeи).
Vektor ['v/ito:^] т, Vektoren MoOb
вектор.
velar [vc.,.] odj Ling излореи.
Veiarlout m Lieg аеларек оa'k.
вплар-
Vgln i, -s scbwxiz зeпoуиизд, колело.
Velour1) [ve'lm:x] m o,PL велур Втъ-
хон),
VelourSi [ve’Iu:'H] е. - велур (-поо
хомо),
Velourckder е велур. з<елу>пша нож--
VjIism l've..'] п, Velo Aeat небце,
велу,-
Vgivet ['y/eyeu] т/п. -s noм'еe-,
глади- н—дифз-
Vendetta [vcm,,.] f, Vendeihee жцр
та. кръвно т'ппшeиип-
Vcra f. -п Aeot вена-
Venelüg [ve'^koj] п Венеция-
—^1^(^1^11111^1^11(111111^1/^11 възпал-лип
иа веша. флебит.
viNjrisei [ve'^£-0T odj Med векери-
еecнн. предовое по полов ипт*
~п KrugkHrllin Венерически бо¬
лести-
VeneZauner [venezlfarp:} т. - весе-
еиaшзе'
Venezianerin f, -пеп зeшeеи-икa.
v^igeZ^an^H otj венециански-
Venezolaner [viietso'Ii:gaT] т. - зп-
eпцyплeе.
Venezolanerin ’ -пеп вeи;етeлko.
venezolanisch odj иешецуелскИ-
Venezuela (л) В^eиeеyeлO'
Veneimi!/- т. - = Venezolaner т. -
вeшпе'плзеl
Venezuelerin j, -пеп - Venezolanerin
l -пеп ипиeе'eлнo.
venezuelisci atj ~ veneeoiaiisoi odf
веипц'плскИ'
venTte odj Med впшoоeи.
VenU|h (v^'iil] e Tecb вестил, юло-
пои,
Ventilation ’ - oPL вентилация.
VentilaiiänsoNho/c гBвeн1н;лaеиoaeт
еъoрплeииe.
[venti'ho:ia:T] m. -em взи-
тилотор- ,
VemlUguMMi m Tech уплътнител зо
вентил.
ventiiloien sw.V. Tb Оо-У. 1. вентили¬
рам. пеoвп'рсвaм; 2. geb розглеж-
дам. обмислям (проблем),
V/muc ['vtcignl/ o.PL, Aste Венера,
vc-iouen sw-V. TD Ii.V, umg nrodd
тиетпoетнвмe. прaв-евмe, рoовзшa-
B-M-
v^riBueken sw.VO TB it-V, 'говоря,
(срещо); eich - уговарям сп’
Einem Tr—eir mii ‘еВМ' ~ Угоен-
ряп (час зо) ееeшa с някого;
Sic! mit jede. in" elniN KaTOen ~
Уговоря; се с ляното да се види;
шо н—фз-
ve!rnobreillterna.ßin odv според уго-
/65
DEUTSCH-BULCARISCHES WÖlXEßMC/
VeranschaulicHina
иорката.
VeraiBriline / -em 1. дтп-вaряee.
'говорно' l, (уговорена) cрeшa.
v^ribieüoS/n sw.VO Tb te.V. давам
Oлekaретвт)* слагоп Iиимeкеня)*
JmBm. ein Zlpicier - Слагам ия-
ко—у cвпшнек-.
NB:
vsr- неделима представка с висо¬
ка продуктивност в немския език.
използвана за образуване на гла¬
голи с различни значения:
1. промяна на състоянието или
качеството, срв, vergrößern, veu-
Billi/HN .'.; vebImnDUig. versklaven-,.’
l. транзитивиране на глагола,
срв, spoTtem über jelm, - jein- ven-
epoiUen;
3- отдалечаване. отстраняване,
срв. vnr—eÜDiN, vc—j^i^ei --.’
4- грешно извършване на дейст¬
вието, срв, sfei verhauleN sioh vsm-
Onhuen
5. настъпване на негативен ре¬
зултат от действието, срв. ven-
КосНед. veinkurDu^si...’
6. приключване, край на дейст¬
вието. срв. verKlingcn. verbrennest .,,’
7. оборудване с нещо. срв. verml-
nam, ^^iiri^i|^dn,.,
VeraBreieHuN/ J meist o.PL даваше
(на л;кaре'в-). слаг—ше Она инжен-
ция)-
verabsäumensw.V. TD ar.V, - vercln-
MCN,
v^rilceS/uegcw^rU oäj - .его)-
sclSeuunjcwürIO/,
v^roBsehniin sw.VO hD ör.V. празя,
еешавимдап, ттaрoшoaoe сп,
VecabBsCHiundl o.pL geh презре-
низ. oтврaшeeип.
veiiBseHeuungewüulle oäf О'aрo'н-
тeппи, годен.
verabschieden м V, TD lo. V, 1, изирa~
щом Iпoеeтитeл. гост и др,)’ 2, осео-
бажд—зае тт длъжност. изпр-щ-м
гърл-с-зено при шanтck-ип ;— ра-
'кта Ieoрмди иeкеиoширaшe и др,);
3, ппезммae кглос’узм (Оюдокел, ко-
хол); sici - cбoтyв—м сп, прощавам
се (von Jmln, с шннoпo)'
VeralieClelaine -еп 1, c6тптзoшп.
изпращаше (и— оaмниaвaш)’ 2. осво¬
бождаване -т длълктет* 3, прие—-
шп. тлoc'иaшe (е— оoкoш).
v^roliu^l^i^l^itrreN sw.VO Tb ar.V. абсо-
лю'нонрoп шeшo, обобщова; в аб¬
солютно стпппш;
Dia Rolls dcm Eltern - Абсолюти-
зороп ролято на родителите,
Vet-oBsoluticriNa ’ -еп —бсолюти-
зироеп.
verachten м V. hb io. V, 1. ирeзирae*
2. се зaеитoe. прпшебрегаам (човек.
тnaешoе')*
umg Eiw. Ost gleit zu *- Нещо п доб¬
ро, бива си го,
^^iricHUinD^i^rU odf оocл'мaвoш прпо-
р-лип-
veräcHtllch odj 1, презрителен Оду-
еи, усмивка)' 2. презрян. жмлък. дос¬
тоен за презрение,
VvcboCHtsml OoPL презрение.
eer1eHiuggceoie adj ноnълeeи с
прзирпшиe.
verollem sw.V. TD tr-V. umg майта¬
пя се, пoдeacсп. прозя за посме¬
шище.
^^ral/en sw.V. sm ö0OoУo мобуиясзо,
-бр-ства с водорасли.
v^imiill^i^i^jCa^i^iUN sw.VO TD ö-.V, обоб¬
щавам,
VerilIjin|neruNg f, -xn обобще-
шиз.
veralten sw.VO se öie-V, -е'aесaмe,
золноoп от употребо Bкoппютъе
и др-)-
Ver^mla [v...'J, Veranden вероидо,
ven—änderiu odi ноeeшяeм, поддо-
ващ се ео пра—ени,
v^i^^glerlüei okj 1. променлив, ше-
птcmoсшпи Овреме, ^раогпр)’ 2. Math
променлив (изличило).
VenUCidi/miiCsC -п, -eMail пртпее-
лива вeлнеишa.
Veränderlichkeit ’ o.PL про—елли-
атс', изпесяемост.
v^i^r^i^c^c^s^-i sw-V. bb ir.V. променям.
номeкям* lieb ~ I. петпeeсм се'
2, сменям (професия, тили1ще);
Ich hall mlci Beruflich verändert
С-псих си професията,
Vennndd/rnd|( -еп ирoмнкo. изме¬
нение,
v^i^jCNgsUü|iN sw.V. Tb ir.V. плоша,
лоплашвап, есявне строх;
Die Sehühcm eil vielem Test - Н—и-
лошвам yеeшицитп c -лого тестовп,
verängstlgl otj аоплошен Одете, жи¬
вотно),
VeräN/sUOjinj JoPL иaил-шпиocm,
боязън.
vcranKerr sw.V. TC Oo.V. Mao 1. зн-
котвям; 1, оaзрeпвaп’ 3, утвържда¬
вам, превръщам е неотменна част’
Einen Plobl le Bolam ~ Закрппв-м
^^рово кол в з;eс'a*
Elm Richt On Ber Verfassung - Ут-
аърлдавме прозо е koиcmиmтеис'-.
-еготКегите ’ -еп зноотеясп; зао-
р-пвнеб,
.61—11131^sw.VO Tb Оо.У. oирeдeлям
розм-р- шо дoшпенmп;
JnBn- zur ElnKommenssteuer ~ О6-
лагам някого c данък върху общия
доход.
veranlagt oäj с определени дарби;
^^е,дразптлтж;е. склонен Ozu niw.
(Bot) към нещо)’
KuamlhaOe ~ sein Прпдрoоnoлoлeи
съм нъ; болести’
KüNSiie-iicH ~ ееОп Имам oртнcгне-
ни наклонности-
Venunleiaiugl -еп 1, предрозполт-
лплип Bомлтл'м. eмзо-eкте') (хи
niw. (Dol) нъ; иeшo)’ 2. тпрeдплсип
ко данък-
veranlassen —К hb ii.V. 1. карам.
имутoзяп. иадтиквoe (jmlm. хп ilw,
(Dal) някого нъ; нещо)’ 2, шорее-
дом. рoопoр;ждae се, давам корем-
доне’
Was hui lici lueu v^i-onliese? Как¬
во те еакора да шoирoвнш ттзо?;
Dos RCunune les Sauls - Нареждам
оoлoтo да сп oирoзшн*
Sieh zu ctw, (Dal) veranlass 0011/1/
есНеп Чуис-з-п сп Bcентaм сп, смя-
топ сл) задължен да направя нещо,
Veranlasser т. - инициатор-
Veranlassung ’ -еп 1. повод, при-
ениo, осеоинние’ 2, ш-реждаие, роз-
птр-ждоке'
Jnin, oina ~ beecHuiBie/n Обвиня¬
ва; някого без приеншa’
AUT Jnds. - (Bin) По лечие рoоиo~
епждaшel
.6^101111100^1sw.VO TD Or.V, oи—т-
ледявае.
VesrunsgCsoSilidnumg -еп oeaплпдя-
емне'
Eiw, (Akk) g-iTOcöH - Окатлeдявae
еещо с тр-фик-'
55.
vcmiNsoHtijin
GABEQOFF
866
v^inigecniOgin sw.V, TD 0o,V, ноеиc-
ляаае, прес-я-ам, калкулирам Bрoо-
шоски); тцеаявае'
Die Koclen wsrBen nüt 10 000 Lava
v^rirsoSligi Бяха преспе-коти 10
000 ле р—охoдИ'
Ver-aggsClna/ugg/ -еп преспя-асе.
зoлк'лaеия.
v^riNuialier ж.И Tb Оо.У. oрпaшз-
зироп, теeмоoe, 'строЯаое (eеaз-
лин, 5-зар. дeмтecгрменс и др.);
umg Ein 111011-/1*111 ZOrCie ~ Пра¬
вя цял цирк заради нещо-
V^iiannlulte- т. - оргокизотор (ca
честване. изложба и др,),
Verannliiteugl -ет 1. o-Pl, 'реждо-
шп. -егoинззрмшe* 1, пер-прияти;
Oтпрмeе'ao. пеeдcm-aлeшнe, култур¬
на прояво. изложбо, зoкеeе' и др.).
Veragiiultun/skaleinler п кoпeшдaе
ео различните пeрoиеня'ня Iоa до¬
дее период)-
verantworten sw.V. Tb or,V, ттг-в—-
ряп, нося oтгтв-еeoег за лещо, по-
емом последствията тт нещо' sieh
- oттoв-есм (lün niw, (Akk)lmr jedm.
за нещо, пред някого);
Eünc Maßnahme nieSU ~ können Не
мтпo да eoeea тггтaтрaте■тгa за да¬
дено мярк-'
Sieh (Akk) Tür сеОтс Tut vor dem Gc-
гОеНТ ~ müssen Принудел съм дм от¬
говарям пред съда зм постъпкато си.
v^rini^i^rihüoh otj отговорен (Tür
niw, (Akk) зо нещо)'
Eine -е TCUljkiil Отговорно дей¬
ност'
Jm1n, Tür niw. (Akk) ~ Miohem Дър¬
жа някого отттворпш за иeшo, cен-
там някого винте-с за нещо,
Vecringiwotrtugl о,Р1, отговорност'
In eigener ~ На своя отговорност*;
Die volle - ühsuNrlnem П-еемп
пълната отговорност'
Jmln. eur ~ еОеНеп Привличам ея
кого под отговорност-
eeг1newoгtugJsilwußU eeiUN1wor~
ind/Dbcwiussi odf отговорен, с чувс¬
тво зн отговоритс-,
VeranTwortungsgefüHl п о,Р1. чувст¬
во за отттворшосг-
.с—onUworiUNgiioe ак/ безотговорен,
VerinUworUugjilneljkelU ’ oPl, (е-
о-'roa-еш-е''
v^imaNUWpm11111.011 odf 1, отговорен
(робота); 2. с чувство зо -тговор-
штст Iеoвпк).
veräpp/hn M.V. Tb ii.V, umg иoдшa~
сяп. захочоп.
veraiieiiln sw-V, TD to,V, 1. nрзеa~
6ттв—п (материал); l. асимилирам,
-емнелям; премислям (идеи, впе-
еamлeшин); 3, преработва—, смилам
Oхеoшo)'
Eie-. Mehl umB Zueker zu cüree Tilg
~ Замесвам тесто -т яйца, 'рашно.
зохор;
Eins IgTo-niilon - Осмислям да¬
дена инфорпоция,
Ves-ar-hCluum// -еп ирпрмбo'зa' об¬
работка,
veraien м. V, TD -е,V, geb вися. сър¬
дя се Oielm' niw, (Akk) някому зо
нещо)-
veränicrr sw.VO ТС le.V, ядтевoп'
дрозня, настроИвам олe'
Verärjrrugj ’ -ее 1, демокeнe'
2, pi-^(^^<-;el^]^<^<у^„ яд.
v^rärneN sw,V, sn ili-V. o(eднсвaп'
Geistig ~ Обеднява; духовно'
Dsu Bodan verouni Почвата обед-
НЯВО-
Vesaa-meidä meist oPi, обедняване,
^^гегееНеп sw.V, bb or.V, umg осми-
aae. излагам някого. правя си май¬
тап с някого,
verarzT/m ж V, Tb in, V. umg оказвам
първа п-пощ (но някого); лекувом.
тбслумвом (бален. ронел).
verascHem м V. Tb ho. V, иоeeпeпя~
воп; sn itf-Vo прeвръшмм сп в пепел.
veraiteln. sich sw.VO Tb öe.V, розкло-
шсв— сп Опът. рпха, дърво).
veraix/m ж V. TD Го, V. рaоямдм, р—з-
рушово Iоa кнеeлнeo).
verausgabetsw-V, Tb ii.V, иорaохао-
вае, нзвaревoм Опори); иор-овoдв—п
Мсили)' sic! ~ нзеeрпaaп - се Bcилн.
ceoco5eoc'и)'
verCiDr-Ileh odj Jur продаваем; от-
е'мдoeM'
veräußern sw-VO bb ti-V, Jue продо-
BOM-
Vcmi m -en Lieg глагол..
verbal odj c думи, словесен.
VerbililjeKeOv n Lieg отглоголио
nенл-пameлиo.
verBalis/c-em sw.V. TD fr-V. 1, Lieg
превръщам и глогтл’ 2- geh зер'—-
лизирам, изрозяв-п с думи,
v^jrb^ll^l^i^rNen sw-V, TD tfoV, изопа¬
чава; (дума при писан; или ирoиз-
иacсиe).
Verbalnote ’ вербално лото (е днe-
отпaенягo).
V^rialiUil т Lieg вербален стил (с
'потреба шо много тлoroлн).
VerbieiuBsUonUiv п Ling oтплaroлшo
cпшecmзиmпли0'
Verband т. Verbände 1, Med прев-
рпокo' 1, есюо, o5eдншeшн;, федера¬
ция' 3. МИ войсхова част;
Eimen - nmiijcm Слагам превръзка-
Verbandmaterial п nрeзързoепш ма¬
териал-
Verianlnull т о.Р1. мaрлс.
VerBanlpäcCcHin п Meä стерилно
опахтвка с превързочен п—териал-
VvsbiiN|s)k1uisr т oит;езa (с ирe-
aъроoчшн еатериоли и др, зм ткоз-
воше е— първа помощ),
Verbagdsleite- т ръководител на
съюз, o5пдншeeиe'
Vesbhid|sSpiuiz т МИ ирeaпрзтчeи
птшom.
Vesb)oN|s1itoTT т прпaпро-еeш по-
'eеиaЛ'
V^rhadluv^rsiieinlr т съюзен
председател, председател ео съюз,
V^rBomdsv^i^staNa т рък-атдстао
на съюз. обединение,
Verhariwattr ’ о.Р1, eeдзенeезн
Iвнгзтектинеeш) памук.
Verianlzeue п cLPL = VerbonBlUoT'
VerbankliMMii п ирeвпроoенм Ic'aн.
ттдeпeeиe).
verlammen sw.VO Tb Or.V, изпраща—
e нзтш-шип. оaтoеaaп, пр-ктждaм.
изгонвам (от е'рмшa'o) (auch üDeo0o|.
Verbannte м. -m. -л иогшoшик' :з-'о-
чпшик-
Verbannung ’ -еп изпeoшнe’ о-тo-
чешие.
—ег1аппип|1ог1 т пястк на оo'т-
чекието. нопшaeнeт0'
v^rli^riieiB^ien ,м. V, TD lo, V, бари¬
кадирам, издига; борих-дм' sici ~
барикадира; сп’
Eine Sinoßc - Борикодира; улиц-'
Sieb le Ziemer ~ Бoрнкaднрae сп
в cтaсm-.
verBau/m sw.V, hb lo-V, 1. изроз-
ходвом за строеж; влагам в строеж;
2, peion оocmрoявae с много сгроди'
| 3, прегр-мд—п. зогиаряп (т>т); 4, с-роя
DEWTÖH-BDJUGAAM&CflES WÖRTERBUCH
867
лошо'
5 SuoC ZiMidt ~ Иоеaох-дa—п 5
торби енм;шт'
Jmlm- Bin Zugun/ ~ Змmaмесм ня¬
кому достъпа до к-що;
Sich (Dal) inmeh Feblsr Bie ZukugTU
~ Зaгвмесм си пътя към бъдещето
породи грешки,
verbeißen ипг. V. TD Ir, V. прeпрноиoп
0оo еивтгши)' sici - потискам, спо-
дмаям, сдъре—М'
Das Reh verlies len Baue Сърната
eеeгризa дърво--;
SlcH (Dol) ilne BemerCurj ~ Сдър¬
жам се да нп направя оoбeлпeз0'
^^rB^rgeN ипг. V. Tb оо, V, крия Ieрeд-
пет' еyветзa)' sich - схрив—п сп;
D/n Moni ^^riorg sieh Hüricu eOgi
Wolle Луната се скри зад облак'
Er Sut Niobls iu - Той няма козво
да хрип.
v^rlesscrn м V. Tb ho, V, 1, noдoбес-
воп' 2. коригирам, пкпрмвяп (греш¬
но); соеН - 1, подобрявам се Ieoлт-
жешие)' 2. подобрявам си птлоле-
нието (финансово, професионално)'
3. коригира— се, поправям се (при
говорна грешка)-
Verbescsibugg/ -ет 1, подобряване
(на пoлтл;шн;. omeoщeшнс); 2. поп-
р-вх-' корекция-
ecrBe1:seгuge1e1UÜJ odj молещ дм
бъде поправен, коригиран, пкдтб-
реи-
V^irBcesirungs^^^cniig т раци-нм-
лиоa'-резo предложение-
erriнiilmgsbe(1iirTUiJ ädj нуждаещ
сп от птпрозко, тт кoрeкеиЯ'
.ericHien, сОеН sw,V. Tb покланя;
се (vom jmln. eеeд някого) Iо- eтзд~
ров. в знак ео eаенm)'
Ver-hcuuim/, -еп поклон,
^^r^lt odj еeaеxae, очуи-н Вкол—,
лапоришо),
verBünjem ипг, V. TD In. V. изкривя!--,
извиаам Опри oтъвaee)' sich ~ изк-
риaсвoe сп, деформирам сз.
verBiestert oäj umg оеесточеи. мно¬
го ядосае, ocзирппсЛ'
verBIeU/m uei.V. Tbio-V. о—(еaшсвae,
не разеeщoaaп, не noзвoлсa-e•,
Jmlm- leg №111/111 Wort - Заб¬
ранявам някому до говори'
Rauchen .1—10111! П'щeиeтo зобро-
нпио!
.егИИст sw,V. Tb i-VO 1. изкривя-
воп, деформирам' 2. довоп шeeрo~
вилно посока см образоваииз, раз¬
витие,
verlilllieh/r sw.VO Tb an.V. eрeоc-
'aвсм т5еaоeТ'
^^ri|II0jeg sw,V0 TC On,V, камоляа—м
еeшo, пoeвтнeсв-e.
VerbBOllgisg f, -em птeзmншнaaиe,
намаляване иа цпеата.
verblmsan sw.VO TC or.V, umgнапер-
дмщвaп, ттупвое-
verlinken une,V. TD io-V. 1, свързвам;
cъ;дншяaoм' 2. cъеeтaвaм; 3- свърз-
вом; 4, презързвоп'
Dem ve-i/TiTcm Aue - Превързвам
еороепното ръко;
Sie sind leilcr "ahsch ^^nlndlen 3a
съжалени; сте евъеоaш итгеeшш-'
Woc vcrhOrleT BioH nüt lüeiei Stall?
Какво ae cвпрзвa с този прaд?;
Das Ost mit bohem Koslsm veiBunlin
Т-ва е евпромшo c големи разходи.
v^rllNllleh otf 1. лю'eоeш, учтив;
1. задължителен, тбвсрзвaш' зодъл-
e—зoш'
Ein -sc Lächeln Любезно успивза;
Eini -е Anordnung Задължит-лиа
шоредбм;
Ein/ -е iNio—eotton Дтсттверша ин¬
формация (на която моме д— се рaо-
чито).
Verbinlhichicit ’ -еп 1. о.Р1. зодъл-
жителеост. оaдппжнтплпш вoрoзт;р
Оло правило, договореност)' 2. лю¬
безност. 'ч'звocт, любезни думи,
VerbinllicHeciUen euo Pl. WootscT
дългове, оoдплeeшзЯ'
Veriinlunj ’ -en 1, връозo, ooe-
такт. o'eoщ;eн;; 2. връзка Втеле-
ф-кеа. л;пeзonътaa); 3. хнпнеeo
cсeдншeииe'
Im ~ nie Jein- siehsn П-ддърмам
хтнтонт. във връзка съм с някого;
Eime jünillgi - eit Bus uni Boln
Удобна зрпозa c автобус и влак;
Elms igo-gigiscHe ~ Нeoргaшнеиo
съединение.
VeriiNliNgseoNg m cвърззoш кори¬
дор.
VeriiNBunjijiüeB m Tech съедини¬
телно звено.
VerbBndi.iugeSeiIiuugg Tech съедини¬
телна линия' съединител-к пртвтд-
^0,
vsnlinmlen
VerBigBngjuIogoc J еъeдзeнтeлиo
линия; линия, еaъеовaшa два насе¬
лени пушкго-
VerBinlng/inign т cврпозo' пос¬
редник-
VeriinBuNgiofTilieu т МИ евърз--
—; офицер. свързочник,
VerBirlumausii/lls ’ еaсезте;и
итик'-
Verbindungsslroß/ ’ еaсезaoш—
улица, евсрзвoш ипm-
VerligBugjiiUüek п съединително
част.
Verbindumgstü- ’ езързв—шa врага
М-пед' две пое-щекия).
verBIssen oäj 1. упорит, oлпcmoеeш;
2, пълен с гняв. -зл-бек,
VerBissenhelt ’ o-Pl, тжeе'oеeшocт'
oолo(лeинe.
.erlitten, sici (Dot) umi.V. Tb за'-
ранявам;
Ici verBitie nim Bteeen f-eeSen Tom
Не рaзрeщoвoм до ми се говори с
такъв н-хол-н тон-
.erlitt/—1 sw.VO ТС tr-V. oгтреaвae'
озлобявам,
VerBitts-ung ’ oJPl. oгoре;шнe; то-
лoблпшзп.
verMaisen sw-V, sn 00r,V, избеляи;;;
но5лeдисaмп Bцвсг. фтгтпеoфзя)
(auch überte).
VeuBIIB m o.Pl, geT месттнахтжде-
лип, Iмec'o)пеeбиaaвaиe'
Sich loci die - Ber Akten erCinBO-
/еп Сеaeдтпнaoм се относно мес-
moшaхтмоeeн;тт на досиет-тм'
Es |ebi ue d/m ~ Bcr MirNioSuTT in
Bem Logo Стозо дума за осг-ваше на
-тбтра е лигота-
verblcIB/m uir,V. se öhi.V, кстовае;
Was verBlcile mir noch Abzue Brr
Steur-g? Какво -и тс-ов- след при¬
спадаше ео данъците?'
venolleed Im Enwariumj Ihrrr Ant¬
wort .11)110)1 ich IHu.-- В теaкв-ee
но Вашия отговор остааап ВaЩ'',
(в писмо).
verBlicHiN uno.V. se ölr-V. 1. избе¬
лява (плат. (aпрa); 1- geh veralt уми¬
рам,
verBICl okj олтвеи, съдържащ оло¬
во I'eeоиш)'
verBIciIem sw.V. TD io-V. 1. зoелпия-
ao I-пеaоo, бърз теипх)' 2, Arch o(-
лиеoвмп'
VerBlendung
Vom Ruin eebl/nBel sein Зослепеш
съм тт cомвa'a'
VerBlcmiugg j. -ел 1, зacлeилпинe,
оoблтмдeиип' 2, Aocl o6лнеoвзa (но
стела)-
verBlcnem .11)11111 sw.V. Tb ir.V,
umg набивам до nаcнeнзaee.
verlinkcm sw,V. se Ili-V. umg оглу-
иявaм, оaтъпязae; hC oo.V. правя ня¬
кого ео тпyи-o'
Das slägdigr Fcmrcchcn verblödet düs
Mincclem Постоянното гледне; но
телевизия за''^!— вoрaтo О^ствл-
ит и емоционално)-
^^rBlülOcN sw.V. Tb lOoVo сеайвое.
слисвап, изумявам; итрoзявoe,
verBluTeml odj еeaйвoш, изумите¬
лен; -
-е ÄSnlieHkciU Изупит;лна при-
лиха-
v^nBljüTTt odj с—оян, cлиемш, иоyмeш.
пoрaоee'
VerBlüTime ’ О-И смайв-шп, слис-
в-ип,
vcrBlüHcm sw.V, se iir.V, иеeеъфтс-
воп,
v/rbluten мИ se Iii-V. у-ирам от
зoпyбo шо крпз. нотнеa ми кръвта.
verbacken sw.V. Tb ii-V. umg из-
портвае, тплпсквам нещо.
verBookt äkj 'пори—, ев-;шрaз;и
(дете)-
^^nB^^mcn. cich sw,V. bb umg 1, дър¬
жа упорито са eeшo. вкопчв—м сп
0*п niw. (Akk) в нещо); 2. зошиеавап
се oжecmoепиo с нещо’
Sici On die Anteil - Бмaшиaчaзмм
сп е работата си.
.сиВоНи odj umg pa/rr твърд-глав,
впaии-еeи. 'иoриT, илот-
verBalzen sw,V. Tb if.V. Tech прик-
репвмм с (олтМоеп).
vcriiriiNi мИ hb ii.V. оoпмae, дм-
в—п eaоaпП'
verBorjegi okj 1. скрит, д—лпчен. за¬
тънтен Iceлншe)' 1, скрит, лепохн-
зои, н-изявеи (талант),
VerrBsrranmhiU J oPL соритост, зо-
кътас-ст.
Vc—Bol п, -е зобраин;
Gnjam ein - verstoßen Нарушавам
зоброша.
.1-12^11 otj 1. з-бранен' 2. umg
грозен, cмeщпи, иезъзетжеи-
verBo^egerwnlse odv въпреки оo5еa~
CABEQOFF
шата'
- naseSen Пушо въпреки забра-
шата-
VerBaUsichlil п забранително гм-
бело-
verBoTswidrig odj в шoртщпши; шо
змбрмеатм'
- paui/n Паркирам е разрез със
забраната.
VerBätszelöHHn п—забранителен ошoк
Оза шофьори)-
verb-timc sw.V. ТС hi-V. 1. тбттчиам,
птръбвмп. обшие—, (зо украсо);
2. прикрива; нпщо неприятно с ху¬
бави ду—и; хозвае със заобиколзи-
Verlrameh т оТЧ, рoовoд. нзрoовтд-
зоие. коис^оция. потребление (v^!r^
an ctw. (Dot) шо ш;шo)';
De- ~ .01/11 ENir/ii Потребление¬
то но eшeртнн'
Eiw. ist epiueie Om - Нпщо е ико¬
номично Oиопoлзвa е—лоо пшпртня.
гориво и др-)-
verbrauchen sw,V ТС i-.V. 1. изрoи-
ходвае, консумира; (средство ток,
бензин и др.)' 2. иошocвae, изхабя¬
вам (oucb überOi).
Verbrauch/- т. - иoтрпбитзп, кои-
с'е-тор.
Vecbb-iudsc1isr1uug| нoиcтлmaеия
зн потребителите.
Verbriücnerk-rlie т пomрe'и'eое-
ки кредит.
VerbriücH/rnocHfruj/ J п-гр;бн-
телско търсене. иoтрeбитeлеки ин¬
терес-
VerbiruueherprHis т цена за пттре-
бит-ля, ко дребно.
Ver-BrriihUs-uhbuUe т оaшнгм на
иomрe'и'плиmп.
VerBriuoHirveuboNB т съюз иа иoт-
рпбителите.
VerbraücHiiui/iBen mut PL потре¬
бителски р0ЗB0ДИ'
V^rb^Ij^^]^!D^i^1^<^r euo PL JVtscb сто¬
ки зо широко иoтрe5лпeнe'
Verbl11Uciн1eнnkungГ рeгтлиеoшe иа
пттрпблеиието-
Verbranohiutcu/r ’ акциз, дасъх
зпрв' стоки зм широко иoтрeблeeнe'
verbraucht otf L изхабен; изтощен'
1, лош, раовaлeш Iипидтх).
e/riu|oHeN uei.V. Tb ir-V, umg npo-
виляв—е сл, правя пакост, пр;щкo;
сбърквоп.
868
VerbrecH/m п, - Jue престъпление;
криминално дeйcтзнп;
Eim ~ Bcjcicg Извършиам престъп¬
ление'
Ein ~ uufBiokeN Разкрива; прес¬
тъпление;
Das orjugllicree - Ортaeноиpмкa~
-а престъпа-ст-
Verbrrc:benrDeCeänpiingg o.PL бкр-
6- с пеecтсишoc'т-'
V/ri^i^^t^Iti^c^iiv^nrHi^uugl прeaaштзв-
си -ерои срещу eрecmппeocmтa'
VerBmnehiu т. - престъпник-
VerbrHcH/rbonBi ’ банда ирeуmсn-
ници.
VeriuHoHeuIg ’ -пеп прecтъпинеa,
.erBrcchr-isci oäj прпcтсппи'
Elm -е Or/igisullon Престъпно кр-
гoиизaеис'
~/r LioeHUsOnn Престъпно леотпис-
лие-
VerBrTicherjojB ’ преследване rn
престъпник-
Verbrecherkartei ’ картотека иа ре¬
гистрирани прecmъишицн.
VerbrHcHerlum п cOPL престъпност.
Vsrb—HeHerwell ’ престъпен свят.
verbreiten sw. V. Tb io. V. разпростра-
№!—-. разнасям (слух, болест)' sici
- рaоnрoегрмкязмм сп. разнасям сз'
Ein Gerücht - Рмопе-е'еaeяaмм
слух'
Sich über cOm TSeeu ~ Р—зпрксти-
ром се Oeaдплro и нашироко) върху
дадено тема-
v^rbritieun sw.V. Tb lo,V, рaошнрс-
вап Oирoхoд. улицо и др -); sici - р—з-
ширя!;, сп,
—^1^1^1^-101^1-1^1^1/ -ее 1, розширявоше;,
2, рaоширeинe. разширено място.
Vet-berCfusggo-PL рaоnр-егрaшявo-
шз, е-опеocтрaeпшиe'
Willi - Oand/n Напироп широко
емопрoе'рмкeшиe'
e/riuennBou otj можещ да бъде из-
тoрeи.
verBrcnner umi.V. Tb Or.V. изгоряе;
se -or.V. иогaря; sieh - нзгoрсe сз;
-пораам сп Ion ilw- (Dol) o ш-шo);
LieBeiiriere - Иопaесп любовни
писмо'
Dai Aulo Tim/ Feuer uni verBrognUe
Колата сп подп—ли и изгоря;
umg Sich ■ (Boi) ile Finjrr - Опор-
вое сп, изпащом' си (от нещо ипоб-
nEU^^^<CH-BJ^l^C^^f^[^!<SCnES WÖRTERBUCH
869
мислено).
VerbBrnsinung/, -in 1, пoрeee, m-
пoрсe-' l, CTem ткcндaезя' гореше;
3, оог из^з^о^}^1^<^.
VefbräNNüNesgieciwinkOgCeOU ’ ско¬
рост шо гореше.
VerBrjiniinNasCruTiMiioSiNC ’ =
Verbrrgnunjinoen-,
Verir|ggungiMOieor т двигател с
вътpeщшo пoрeшe.
VcrbrcnNungewärme’oRl. Plys топ¬
лика по горене-
.erbi-KTer м И Tb ho. V. потвържда¬
вам Мпис—есо), yз.aкoисaaм, пaрaш-
гнеoe с документ'
Verbriritr R/cUic Горма-ироси
проза.
.erlnm/cn umr.V. ТС ii.V. презорзом
Овреме);
Einer lohOmcm Aheml eil Fr/unlen
- Прекорвом хубмем зeепр с прия¬
тели.
verbrüdern. eich sw, V. Tb птбрoтн~
мсaoм се (eil Jedm- c някого)-
Vec—BÜdisusml O.PL п-братипя-
BOH-'
verbrühen sw.VO TD an.V, иonaрзaм,
заливам c вряла водо;
SicH (Поо) Bie Homd ^^ri-üHen Изго¬
ря; си рпкa'a с горещо водо.
verirulzeiN sw,V. se iii-V. um#изго¬
ря. сбръчква сп ирн плч-е; или пър-
м-ее.
verbuchen sw.V. Tb öo,V. 1. Woofscl
о-aeмоaм в ееeтoвoдшм книго; 2. от¬
белязвам B'cизв)-
VsrbuM [v,.-] п. Vвobel/УeöCа = VcuB.
verbummeln m V. TD In, V, umg 1- пи-
лeс, пртинпяз—м (време); 2, забра-
вяп. пропускае породи е-оcпяштcт,
ee5еeлшocт Icрпшa, уговори—),
Verlurd т. -е) VenDüeäe 1. Tech
свръзка, иръокo. cтлo6кo Она строи¬
телни плзпешти)' 2, Wiotscb т(пди-
нение, евъровoшп. съюзяване-
VerBumllniwclsc JO oPPO строеж със
сгл-'«,; кoиcтрyкенЯ'
verimnieg okj евпроaк Ос нещо. с
някого);
Fohsci - sein Грешно съм cвъеоaи
по телефоно’
Jmln, In LicBc - sein Обича; ня¬
кого;
gel Jmie. sehr - sein Много cпм
задължен няко-у-
verbünden, sieh sw,Vl TC съюзявам
се (mit ‘mim, с някого; /паст ‘пВп,
против сянтго).
Verbundenheit ’ oPL тясно зрпокo;
прнзъромштет.
VerBündetc m. -и, -е съюзник.
Verbmnl/eoi е o.pL многопластово
стъкло, триплexе'
Verbjurdguß V^i^li^i^c^t^i^jss m Tecb 1-
двуслойно лееие; 2, двуслоИна кт-
ливха-
Verbundo'im т Tech кoпбиeнрoиo
пещ-
VerbjunBeluil’ сто—аитбптошша Ко-
лкло (тт разлиеин п-тeеиoли)'
VerlbynBstune т двуслоИна сто-
маем.
VeriunlsylUiM п Tecb кoм(нeне--
ша Iевпрзaиa) eшeртocиcтппa.
VerbügIwerCito"f т TecT смесеш
мотериол Встом-шобетои и др-), сон-
дзнепзa кoшcmе'нцня'
v^rbüig/n sw. V. TD ho, V. гарантира—’
sieS ~ raрaa'нрoe. отговарям ("Sm
‘nim- за някого)'
In 1er Vcfoieung verbürgte Reelle
Г-рматир-си чрез ктиc'н'yеня'м
иеoвa'
verbüßen sw.V, hb ii.V. иотпеnнвaм
иазазаеип (е зотиора)-
.екВаШе-п sw.V, TC or-V. отдавам
под наем (хоро', саеолзг).
veriUmpeen [-'к-.Jsw.VO ТС if.V. Tech
хропирме-
-егеПгомип/ /. -xi 1, врoeирaиe'
2, вртмoao иoнри'нe'
Verdacht м, ■вiVвodäcToвo.PL noдoо-
рeшнe;
Eim iNBe/rümintem ~ Нетбосеоваео
пoдoирпииe'
- eejcN jedr, soiöpOen Подозирам
някого;
In Mim) ~ siehen Змпoдoзрсн съм'
Ee Besteht ~ auf Ku/be Има съмне¬
ли; зо раково забалявоие-
.erdicht*/ okj иoдазриmeлпe, съм-
еителпе;
Einei Doeistoiil - sein Подозират
пе и извършване ео крамбо;
-е G/iäusoHe Подозрителни шу¬
мове.
VerdähbUlje mjf -л, -л съешителеи
чтзеК'
.спаСеНТО/сп sw.VO ТС ii.V. подози¬
рам (imBN' ctw, (Gen) някого в нещо);
Verilüuugjiupparui
Jndn. les Mo-Brs ~ Подозира; №
ooro в убиИств-.
Ver(ICo!1i/1i М// -л, -п зoeoдoоеп-
шият. з—подозрянота-
VerläcHll/un/ /, -еп пoдoорeшнЛ'
VerBioSUsnoninl п съмнителен.
итдoзрнгeлee фокт-
verdienen sw.V. hC if.V. осъждам,
ирoклншae (zu ilw, (Dot) ло нещо);
Zum Scb/itern verlammt sein Про¬
кълнат съм, o'еeеeш съм ea иеус-
иeх-
^^rlimmersw^irU odj осъди-елен,
иocл'мaвoш ирoxлстиe.
verdämmern л V, sn Ior.V, еeоиe, гу¬
би контури (е мра;—); Tb Or.V. прп-
норв-п и 'изс (определено зрп—п,
и-лeт).
Verdammnis ’ о-Pt, Rel проклятие.
-смт;-а’ тсълдоее но вечни мъки
(в -до),
verl/MMli odj umg иртнлeт; ужа¬
сен, дяволски’
Etw, int - wcH Нещо боли умасшо,
дяволски,
v^rllMMii oeierj umg по дяволите!
проклятие! Iноемо ео ш;'прн;aнe
или яд)’
Вас hole OcU Total veracesag! По
дяволите. cпзceп з—бр—вих тои—!
Verlinnunj /. -еп осъждане Око
вeешн eпки). nртoлстиe'
^^rlampiem м И snOti.V. изиaряaae
се (течност)’ TD or.V. изпаряв-е.
.erianien sw.VO Tb or,V. дължа Мая-
кому и-щт)' оaдълмeш съм зн шeшo;
W/m verlinket iu loeiin Job? Ha
кого дължиш амзи работо?’
Die mOhls KJOmo ist Bam /ingnupHl-
eohrn Lags zu ^^iilinKii Мекият кли¬
па' сп дължи ло тeoтеaфcooтo по¬
ложение.
verdauter odf umg объркаш’ слисан.
verdauen ж V, Tb оо, V. 1, епноaп
(хр—co)’ 2. aенпнпнеaп, пратмсзoм,
възприем-п (вплчoтлeинн. четиво),
verBaulZeS atj cпзпoeп (auch
überlr),
ScHwcU -ec feiiel Ecicm Трудн-сми-
лоемо мозно ядене;
umg Eine tiOebl -c LekSi-e Лесно
зо въопенeмoшп е;тивО'
VerdauIIcHKelt ’ o^f епнпaeмoеT'
Verilauiung/ -И ^^анасеилаип.
Veri|iuugjsopparal1 т Aeot стомош-
VcrBiüug/un-jonrg
GABEQCFF
870
eт-чеeзee тразт, веoштеeнлa';лeo
енетeпo.
VirBimsngDorgonen п хеoшocмилa-
телее орган,
VerdaunNgespuziergan/ т umg еaо-
ходхм след врoe;eП'
Ver diOuungssSUöunra/MHk ceтш;иис
е врaшoceнлaшeтО'
VdriimuNjScyitee п веaитепноa-
телка системо,
Verdouunjstraii т етoмaщao~чрe-
впш теoк'.
Verdick п, -е 1, (подвижен) покрив.
гюрук; 2- горко полубо (хора').
verdeckensw-V. ТС ie,V, 1, оaкривoм
(от поглед—); 1, скривам, приоривом
(с предппт).
.11111111 uno-V, Tb Or,V, meisl in:
jein- ctw. (Akk) nOhbi ~ Können ле
мтгм да 'преквое eяoттo за eeшт.
не птг— до еу сп сърдя зо ш-що,
Verleih т o.Pl. geh гибел, пoтибeл.
verlaubin une, V. Tb to. V. 1, развалям
Остомохо си; нечии планове)' 1- по¬
губвам; птхварявое; se itr.V. рaовo-
ля се, става иeптдee за xoшc'мaцнс
или 'потребо;
Jnin. Isr Spaß - Рмовмлям няко¬
му 'доатлстаиетт;
Des Molei verdi-Bi schnell Мляното
'ъроo се еaоa-пя'
SlcH (Dal) ile Aujen - Развалям.
поврежда, oез'3 си’
Es Bilch (По-Ц not nienonleM ~ wol¬
len Не исха; до си еoзaoлсм отно¬
шенията С ШHKОГО'
Verderben п о.РЧ 1. рaзвмлсиe Она
ирoд'зmн)' 1, geh тнб;л. рoор'вa.
^^rBerlrgl-Og/enl odj водещ към
рaор'вa Oиoлитнкa).
verBcrBIOcH odj 1, Иoдлeжaш лесно
ао рoзвaлсшп Bвр—eи и др.)’ 2. тнбe-
леш, погубен,
verleuiU odf 1- geh veraltend п-рал-
шо покаореш. порочпш; 2, лемоезщ
до (ъде рaоеeтпш (текст)-
v^rBinuhioHiN sw-V, ТС ii-V. иояекс-
вое, пояснявам, правя па~суee*’
Dos Pnohh/n um einem Beispiel -
Рaояcшсвaм проблем— чрез припер.
VerrdecliiüCiingl/ ^п изнcшпинп, пoсc-
ш;eнe.
vclaülsoiem sw. V. TD tn, V. 1, veraltend
превеждам на к-псзи eоик; 1, по-
e;мевaп Виме, чуждо дума и др,);
3. umg обяснявам с прости думи.
v^i^<d]cHUBiu oäj молещ да (ъде
cпсcтee, уплътнен.
eeгBioiUeN sw,V TD or.V, 1. егъе'с-
aae Bерeз увеличаваше но шалягнае-
то); 2. уплътнявае; sici ~ сгъстявое
се Ieъплa, облачност)' о—cиов—е сп
Ослухове и др.).
Verliehi/i т. • TecT компресор,
Verdichtung/, -еп етсе'нвoee; коп-
иеecнр-шп' yплптшявoeП'
VerBjcHtungirunM т Akmöi гъсто
е—сплее р—Иои-
^^rrl|cicn sw.V. hb io-V. cгсетявмп
(сос. с'^’ süc! - аадебелявам Oет•ъб-
лт. тръ(о); подувам се (пръст, крох).
Verdickung/, -еп L cтсc'нвoeп. ное-
дeшзне-ee Она тeеeтcт)’ 2, шoд;бплн-
воне; подутина-
Yee-BOcnem sw.V. Tb lo,V, 1. пeеeля.
изкарва; (пори); 2. оoел'мoзae (иог-
рода, eaкaзoeнe)' olf,V. печеля (доб¬
ре, мeтпo полко);
(Sfch (Dol)) scoran L/Bensunteriihi
nlu LcSr/m ~ Изкараме прехраната си
кото учител'
Am Jelin VerCuuT 10% - Пeеппя
10% кг иcскa продажба;
Womfl bat cr Bus veliBOeni? C какво
оacотмн това?
Verdiener m, - тенпypсвaшис' дт-
вoднтe в сееейството;
HiniSolte nie run einem ~ Дома¬
кинство. е които роботи (петели) см-
пк един човек.
VerIZcNSi* т. -е meist Sg. 1, з-пло¬
та, пaенешo възшoпрoлдeши;' i. пе¬
чал';. доход-
Verdicnsti п, -е зacпyтO'
VerBiimliouiOoil т секван; шо до¬
ходите,
VerBiHgiebiicUelgljinj ’ фиш зм
з—платаг—.
Verdi|giigrenii ’ тоаае Ока омe-
лота),
V^rBilNslnöjiOcHCiOU ’ впзмoжштcт
зо доходи.
VerliHnlUorlin т трдпш зн оocлyпн.
verlOimeivöhh otj 1. оacл'eил. с го¬
леми оacлyпи (човек); 1- оacлyжaвaш
nтввoлa.
verdien: oäj 1, оacлyжeш; 1. заслу¬
жил, с особени оocлyтн;
Sici um ctw, (Akk) ~ machen Имам
големи оocлyтн за нещо’
Ein -ar Pneiltkrr Заслужил политик.
.erlingic-MißiN odv заслулеко.
сптред зoелyтнm;'
verdicnTe-wcfsi oäv = .егВОнгИегма-
ßer.
Verdiii e. -eJue решение, eрнcъдa,
v^rltngen uei.V. TC Or.V. veratfenk
цаня но робота' Dich ~ 'лaвсп сп ло
работм, цося уe-
vniBalneiicHeN sw. V. TD ii.V. 1, пре¬
веждам; 2, umg oбсcисвae, пoсcшя~
Воп,
verBenneun sw. V, hD lo, V, umg осъж¬
да,, eoнaозoM'
vc—lappein sw-V, hb ir-V. 'двоя!—,.
Verkoppelung ’ -en удвояиоше.
.erdo-irn odj 1, рoозoлeи (хрошо);
1' покворее. пропаднал-
.erdo-rrr ew, И se öin.V, нзеъхao
Орастешие, поляно).
yerB-1nieg sw. V. TD ir, V. 1- eрeтзoж-
дам с телеса мрежо, с бодлива тел;
2, Tecb свърза—м с прoaoдeнеH'
verluänein sw.V, hC io-V. 1. измест-
вае, нотнxв-м' 1. пттискап Oе'вc-
твм)’
Jedn. .от ссепам Plate - Изпест-
ао; някого тт пяе'тт- еу'
Alls Sorgin ~ Потискам, изтласк¬
вам кoоад всички грижи.
VerBuIngnng ’ о.РЧ 1, ном;cтвaиe.
изгнкaaш;; 1, потисно;- (на сп-пе-
ии. ч^сгва).
VerBuänjunjineoHonOiMue т Psyel
вътрешен мeвaшииъe за иотл—cкв--
ип шо проблеми, спомени, еyaетвa.
.егВиссКсп sw. V. TD (о. V, umg ноцми-
воп. оноли—п' se itf-V. изцапв—п се.
нaлсм сл.
.erBuchen sw. И hC io-V. 1. въртс, из-
вив-м (прек—леко силно)' 1. изтиo-
чавам, прeишaеaвaм (факти. думи)'
Die Augen - Въртя очи (от строх.
яд)’
px/o Das Recht ~ Извъртам зноол—'
umg Jnin, len Kopf ~ Завърго;
някому тлaзaтo, харом го до сп влюби.
verlichi odj umg p)BjöO рaиxoшцeшm-
рирон, рoоceсH'
Verd-ahlhelt ’ -xn 1, о,Р1, разсея¬
ност, рaозoшцeнтрнрaшocт; 1, еeaв-
шата, eкcцeнтрнеиa пocгппкa.
—61-11-111111/ -еп 1. превърташе' из-
вивнее; 2. нзoпoеoвaип. прeншoеaз—-
ип (но факти),
871
BEUT&ai-eULGARISCiOES W(^PTEPßTCIt
Ver|nsneier
^^nl-cOloohrn sw-V. TC ii-V, ''р-я-
И—М-
.erBicichem unr.V, Tb o-,V. umgepe-
5ивое ог бой.
verdriiß/r uen.V. TC fn.V. ядксвм,
еaовoля еастроешието;
SlcH (Dat) ilw. rieht ~ InsDcn Не си
еaзaaпсп еастртешиегт, род-стт—
тт кeшo.
verdrießlich otj 1. намусел, новъ-
епи’ еед-волпш. ядтсаш; 2, шпприс-
теш (cнттoеня. работм)-
Ver<dri£ßhüobkI1U J o.PL дтс—д—. ло¬
шо и-еmртпeиe.
.erB-oiicn otj eoмyеeш. шaвпеeш,
ш-чу-ерес. сдте-e'
verlbüeCid sw.VO Tb Io,V, 1. нзeaчx-
вае (дрехо); 1, umg иолanвaм, нояe-
дам; sioh - umg изпъни—; се Iоo до
не работя).
Verdruß Verrlr-usD т оЛ. яд. шеп-
еня'eтcт, досадо.
.erkuTicr sw.VO sn OtfoVo umg иочeз~
BOM, офейкзам-
.егВиптсп sw,V. sm löo.V. оглупя¬
вам, зат'^!;,' TD 0o,V, хорап Oшс-
к-пo) до oтлyиeп. причинявам оo'ъ-
пявоше.
verdunKeln sw. V. hb Го, V, затъпнявоп
Мстая); птмрочозом (oucl übeelo); sieh
~ пoтъмeсвa (небе).
VesdaniCetiurj J оЛ 1. зomъмaс~
вошп. оaтъмeeeнe Ока иoeeшeшнe);
прикриване (но следи. истина и др.)-
VerBunkelunesge"ahr J оЛ Jur опас¬
ност тт пот'лаошп Она прoзниeинe).
verkümmcr sw,V0 Tb Ir.V, рaирeлдoп
Oтeеeocт)'
Verdünger т, - разредигел.
verlüngilieren, sici м V, Tb umg из¬
парявам сп, офеЯквап, иочeзвae.
Verkündung ’ -те 1, о.Р1. рморeж~
дмке Ока 'eешocт); 1, рмзрeднгeл Iоa
бои и др.);
umg Etw, bis eur ~ Tur Върша нещо
до а-ръсим;;.
verduNStcr sw, V. se itr-V, изпаря
воп се-
Ven-kuNlitSdl O-PL, изп-рнзaиe, №-
парпеие.
verBumster sw, V, se iio, V, умироп, за¬
гива; от можда,
verlusschm sw, V. TD lo. V. umg забра¬
вям от шeeaеливoет ('гговтрхо, срок
и др-)-
v^i^djiiieun. sich sw,V0 Tb потъмня
зо. оao(лaеoaa се Везбе); noeеoешя-
вм Oлиеe).
.erdulden sw.VO TC Ir.V. cлневaп,
смайв-е, стъписвам.
verduTzt okj тоaд-еeш' cмaсш, сли¬
саш, стъписош.
vercBBem sw.V. se öii-V, cmивв—. оaп-
лъхво и спира (шум. аплодисменти)-
veredeln sw,V. hb ir,V, 1. -'лагкрт-
дяиап Мр-стелие); 2, обог—тяаам, по-
д-'рсвaм качеството, oблaгoрoдс-
и—п (петал, тъхае).
Verel(e)lung ’ оЛ облагородява¬
не, o(апaтсв-ee.
vcmnUcifcicm, sieh sw,V, TD леля сп.
тпъжвам с;.
.erglhelloht odj жешеш. омъжен—'
MurlHu Söbniit, vereHelloHUe KOiicn.
Abk ^^ri!el. Морт— Шмит. rn еъм
Опо името шо съпруга) Кифер,
vereHrcm sw.V, Tb ir,V. 1. тaеa, по¬
читам, уиомаиом’ i, почитам ('ого-
ил)’ 3, veroli влюбен есe. обожозом’
4, n<^j^^]^j^ie^i^..
Verehrer т. - пoеит—тзл' обтмотел,
vc-llrt otf уаолае;, иoен'aeп (е
обръщение);
~з Glsln! Уаажапми тoути!
Verehrung ’ о.РЧ 1. птеиm. уваже¬
ние; тболоааее; 1, Re) почитмс!;.
култ;
MefNi Ч Моите иoен'oaня! (и иoз-
дзaв).
ver|h—11'11.011 odf изпълнен с по¬
чит,
v^riilfjam sw.V. ТС io-V, Jue заоле-
вом. подвеждам под клemзaу
Den Präsidenten um" düs Verfoeeung
- Президентът полага клетва до
споззо ктecтнтyеисmo'
Sollolin - Организира; клетва зо
в-йшнеитe.
Veli ц -едрулество. сдружение;
клуб;
Ein ligjetrijiner - Рптнcтрир-иo
друм-С'!-;
Im н*гсп - /Ortr/Uir Записвам се в
де'лeутва'
^^rCmbur otj съвместим'
Dfeie Tbicem sink miUcirardcr lieht
~ Тези тези сп см епвeec'имн едно
с друго.
vereiniorin sw,V. Tb 0o,V, 1. угоио-
I рям Осреща, срок)' еnoрoз'мявмe сп
(ctw, (Akk) nü ‘111- за нещо с ия
кттo); 2. съгласувам. cсчeгaв-м;
Wir hibar vereinbart. Insc... Дтпт-
итрихме се, е;,..’
Das kong Och nie MeOniM Gewissem
nicli - Това п шecпвмeетипo c e-с-
та съвест-
Уеп—СпПвотmgl -ee cпoрoоyмeшнe;
Eini - mit Jmlm. Ui/ier Cnoеaо'-
мяаоп се с шнкoтo;
SlcH on einH ~ Huli/g Придържам
се към уиoрaо'пeeнз.
v^i^^ltgiaiigjigeMcß adv според
уговорха'-, както з уговорело-
verdOnan sw-V, TD fn.V, o6eоншсв—м,
съединя!;;' sici - о'едиш^:амм сп,
еъеeтмвoм се;
Mül vereinten Kräften C обединени
сили, оoeдeo.
.ergin'achemмИ TCtr.V. -nетегя-
аое-
Ves-nngraCsugl ~еп опростяване.
v^i^<C1gSeiteicHen sw-V, TD ie.V, упд-
шaквсвae. унифицира;,
VereiNhcitlicHung ’ oSJ 1. тздш-x-
исзaип. унифицираше; 1, сгондорти-
зaеня.
viiNOgen sw-V. TC tf.V. 1, съединя¬
вам, тбпдзшсвae (iu eiw, (Bot) e ee-
що)' 2, усеeтaвaм, събироп, сливам
(Om ‘пеМ'^!" Jmlm. в здет лице)' sich
- обединявам се;
FluM/d ~ Сбeозaяaoп. сливае
фирми;
Dir ВеОВеп IruilcieN Siuuien .егеО-
nO/Uin sich 1990 Двете тeеeaecкн
дърлови се o6eдншивo през 1990 г,'
Zwcf Ämter uuf сте Pe-sng ~ Две
длъжности сз поемат тт едно лице-
Vcritnigunj ’ -ее 1. о.Р0 обединя¬
ване, cъ;онeсвoшe; 1. дртлeегвт.
тбeдншeeн;. сдруж-низ,
vereinnahmen sw.VO TD ho-V. 1- umg
тк^^ром само за себе си' 2, WöntscT
ес5зз—e. eтптеoaoп Oоaaсез.
'aкеи).
.егегеомеп sw-V, se 00o,V, стоиом
сапотек.
VerrHnrDteiHiggоЛ еaeoтм, сопот-
сост-
^^rejinefaiBi ’ (отличителен) цвят
но спортен клуб,
Vereigilnkil п заведение, е което
се ес'ирo' елпштвeтe на дадеш клуб.
| Vereincm/ier т umg perre чтвех,
VerilNselUjIOei
GABEQCFf
871
обич-щ да елeи'вa в клубове.
V^rHÜnsMileiiek п елeи на дружест¬
во, клуб-
Verclnsvorslini т ръководство на
клуб. друм-стек.
ver/ml odf обединен;
Mül ~cm KmälU/n C обединени. т6-
щи усилиЯ'
Die Vereinten Nilinnem Обединени¬
те лоции-
ver|NziIi ак/ единичен, отделен’
~с E-DobelNim/ Единично явление’
Es werken - NOiBe-DcHIl/н е—wartel
Счмзaaг се валежи са отделни
eeе'a-
ve-aiecn sw-И se öht-V, 1. зaлeдсзa
сп; покризо сп с лед (улица и др.);
1. иоcтyдсзaм. слагоп егтдeшo (иа
каронзет -яст- зо спирошп на бОл¬
ките).
vcrgiteim sw,И ТС On.V. осуетявам,
nеoзaлсм Oипеий плои. шаепрпиие)'
ver|iitcrö sw.VO se Ifi.V. зaтштявaм
Врано).
vereitert adf гшoнcaл. оoбрмл Трона)-
Ver|tirung J о-гeoяв-шп.
.ernC/Im sw, И Tb in,V, пеeдновик-
aae аmaрaшeшн; у нсooтo нъ; лещо;
Jmin- Ile Party *- С'рoзяe eнкo-
еу удоволствието от партито.
verBlcndem м-И. sm öli-V, изпадам е
пзоeезс, в eншe'a, -бедите
силно,
Vei-|nigiug| ooPL обеднявасб. из¬
падаше в иишп'a'
vcrHnlen sw.И sm Olr-V, умира (ми-
вотно).
veb|N|eg sw.V. hb o-.V, стеснява;,
свивам' sich - стесшязам се, у'aвaм
пО-ТбСбС.
^^гнпенпп Dж.И hb On.V. етeешявoe
(дрехо); sici - ут;еиЯиo сп Oипт и др.),
Verengung/, -ел 1. c'eеaсвмae;
1. 'ясно място. у'ecшeшип (и— улица
и др,).
.егсгВИаг odj Biol. Med. Jue -тм-щ
до бъде предаден по кмелeдcтз-,
'иоследие (качество. и—тт).
v^riubcm sw-V, hD tr-V, 1. тcтoвсм в
шoелeдcтвo (ипот)' i, предааом
шоследстзт. генетично Оболест);
Sein Gill ar eim ScMannmieiU ~ Зове-
щавое порите си шо старчески до—'
Eimc EogcmioSafi auf 1/01/1111/1
Kimi - Пред-вап шо детето си хм-
епcгзт по eаcпeдетвО'
./111-11001 odj eocлeдсвмe; ласле-
ди;.
Vernmlirj ’ o-PL шaелeдcгвeeoе'’
предаваше по ш-улeдcтвО'
VHri-BinesIiSii ’ В/О гешетино.
yer|wOgнn sw-V, Tb ii.V. увековеча¬
вам;
ScOnem Namen - Увековечавам име¬
то си;
umg Slcl an len WIniHn - Увеко-
зечозое сп по стените Окото нопне-
вае иппто си)’
Die BesTii/nlcm Verhältnisse ~ wol-
isr Иском уъшпетиyи-шитп ycлoвис
до продълж—' зeеиa;
poet D/r Venwigtc Покойният.
ver"iohreg| umr.V. sm ihi-V, 1, nтетсn-
воп. деИс-име (по oeрeдeлeш eo-
еиш)’ 2. иocmпeвмп, прoеeдиpмe (mit,
‘eim, с някого)' bb ie-V, нзраохoд-
вае зн ип'yвoae Oпoривo, средство);
sici ~ сбързвап пъта Ос коло);
Noch 1*пет Schema - ДеЯством по
увпмa'
Zehn Liter Benzin - Изрoовoдвoм
10 л бензин при ипттиaип.
verfahren' adj umg -бъркан. слт-
жен, оaплe'eШ'
VerOuHriN п. -1. метод, и-еиш, спо¬
соб’ 1, Ocпдп(eш) nраеec, дело'
Ein geuei ~ eNiwiekiln Развивам
нов метод;
Jue Eli - jejeg jnlg. eOnleOien За-
аеждом дело cрeшт инкaпa'
VeiioHrdnSiihuiglüK о-Н 'лвшoлттнн,
VerOah—cggwelse ’ метод. начин шо
дпЯствие.
Verfall т о,Р1. 1. упадък Око дър-
е—во, ензилио—еия)’ 2, отпаднел, от-
сла6в—ие; 3. змпмдашп (;— сгр—да).
.erTaHin, unr.V, sn löi-V. 1. змимдмм,
е тпoдпн съм (порол. изкуство)' 2. от-
иaдoм, тт6н сили. линея' 3. знпадме,
руш— сп Ocтрoдo)’ 4, изтичам Iерoк);
стоиое невалиден'
Dee SOet/n ~ Нр-зит; се рушат и
запада';
Dam TrlNeiuC^il ~ Отдовмп се н—
пиясстео;
Jnl. .erOOll: eusrHenBs Някой ви¬
димо -тпода Bфи:оичeеoи);
Die B-iHrnorKe verfallt on 11. По-
щелсха'- парно е валидна до 1.01,;
In sn/nem ihU/m Fehler ~ Птвтaесм
старата си прeщкa'
v^i^r^r^ilh^c^j odj оonaди—л. руш-щ сп
Oепеaдa).
VerOllerilCninj J Jur прттeетнеo~
и; породи шeleлaшoкп (и присълдо-
е; е птлзо шо дърм-в-гм).
Ver"i11slotue п срок на годност Iо—
медико-еит. хроли),
Verfiiesr-löHeigun/ ’ тпoдъекo яв¬
ление.
Verfallela/ т Wirtsch падпл (ео пе-
ннтeлииеa и др.).
veT|IgoHen sw.V, ТС ör,V. подпра¬
вям. фмлшифиеир—м.
Verlfätscbing ’ о.р1. пoдпрaaсeп.
ф-лшифицир-ип.
verfingin ueo.V. TD öir.V. действа.
има ефект; cfei - оплитам се. обърк-
зом СЛ’
Sich Om WüB/msp—Ueir - Силитмe се
и ирomиз-рпенс;
Dicsc Aui-ele vnrTIgjl тОсНТ Тово
-ирoвдoшнe не действа-
verf|n/IOcn akj шпooтлив, делика¬
тес, коварен, неприятен Iвъeрoc, си-
ту-ция).
.еТС-В/д, sieh sw.V, TD променям
цвето си¬
пеи Н*тее1 ^^irfärile sich -ol Небе¬
то пoезрвeия;
Er verOänhle süc! Той пребледня-
Verrrtrihingj/ -eee иртeякa ao цвета,
verfassen sw.V. Tb ir-V, пищo. със-
——3™. упеншнимe.
Verfasser m, - автор’ състовитзл.
VerOisse—On ’ -лпд овттрка’ състо-
вн'eлка-
Verfiise—kililo/ т каталог по аито-
ри, cсегoвнтeлн’ oо6телш каталог.
Vet"i0Dsericlso"t ’ o,PL aв'-еc'вo.
Verfügung// -ел 1, O.PL състояние
Iздрoзтелазкo)’ 2, хонституция. кс-
иовпш з—хан-
VimOaieumj
Тази дума има особена упот¬
реба във ФРГ, Нейният. синоним
GrmgB/iDchz се отнася до консти¬
туцията на федеративната ре¬
публика, а отделните немски про¬
винции имат конституции, на¬
ричани —егОосеипе- В Австрия се
говори за Vd-Oossumg, а в Швейца¬
рия - за BuNleselrr1DSune,
873
ПEUT6C0l-ßTbCARI<5CHES WÖDTEPBUCIf
^^rl-imlen
vebraDiugggiBinl odj който създава
Iиорaбoтв-, пише) кoшcтнтyцнстa;
-е VuriiMMlüng Учредително съб¬
рание 0оa изработване иа оошститу-
енн)'
VerOussiggsägilirugj J промяшо и
кoшеmиттцнятa.
Veni/sciNis/Od -е клетва за вярност
към конституцията.
Ver"aeeuggs"eONl т враг, противник
ео ooecтнт'еннт-'
v^rr|iiunge"i0nBI1ei odj прктивк-
ктecтиттеитипИ'
VerTiiuugaiginr1eUi п з-кетзгт-
циашпе съд.
verOasiungsmäßlj aäf конституцио¬
нен-
VeT|1DUNesNoelIiн ’ = VerOaiDung-
sCgBiring.
Verfassumasn/oit е з-кстиг^и-ш-
но прово.
УегГоешцсссЬиТ: m оМ. защито шо
конституцията-
VeriassiünesStaat т кoкcтиm'еи-ш-
н— дъреово.
v^rfaiDungew^^roe okj eрoтнзoкoше~
тит'циошпи.
.ег-Гапе/п M.V. sn öii.V, иопинзaM'
.епТо^ odj иотннл,
.eri/cStcn uno-V. he-iiV. отсатявое.
з-щит-во- (теория, право и др.).
Veriichliu м, - оocгъnшиo, оoшнm~
лик Ока к—тоo, meoрнс).
verTaUien sw.V, bb Or.V, 1, пропус-
o-м, аз улучвам Oепл)' l, изпускам.
пропусна;. р-змино!-, се. не свор-
вае Милан. пристeл); 3, сбъркаме.
етзeшaзoм (път. темо);
Dir Sciues verOeHlie los Ton Топон-
та ип улучи врагото’
Din DOsiussfog hat Ihnen Zweei .er-
O/hJe Дискусията ие иocmнгиo целто си'
Den Bemul ~ Обърквам с избор- но
ирoфecис.
.еО/Нет okj птгр;щeш, ш;cnoл'е-
лиж, нбуебс—;;, eeyдaеeш,
Venrelbirunl -€Л прoвншпиип, прос¬
тъпка’ иaртщeиип.
.erOenden, sich м-К ТС снориам сз,
смрозявое се; ст-в-е врмт (mit j‘mde,
с . шнкoтo).
ver"/men sw,V, TD On.V. nрoaс иo-
фии Минус. ястие)’ иада6рнвoe, усъ-
зърщпшеmвaм Ос-ил, метод).
VeinfCnmcbigj/ o,PL. нз'ъие;штcт;
'уъвпршeecтвoштут-
verfenen sw,V, Tb ör.V. geh тбязс-
30— Bисooпт) ВЪН -- 0—00И0'
Verfemte m// ~и, -и geh прокуден,
обявен иовпи оoooшa;
“Die Verfemt/m” “Немили-еедро-
ти” Ор-пое е- Из. Возои)-
verfs—eigen sw,V. bb tf.V. изготвя;,
норo5oтaoм (изoтуиo) (билу и др.).
Verenhieung ’ оР1 нзгoтвншe. из-
работв—шп-
v/riasei/cm sw.V, ТС tr-V, вгвърдс-
aoM’ sieb - втвърдява се (лепило.
лоо).
Veirfnteiim;| оЛ MeJ о—mлсутнвaшп.
.егО/тент sw.V, hD On.V, 1- изгоря;
Одърва, зпплиш—)’ 1, Mil зормовoо-
вое. изстрелвам (пyшненн)'
verfilMem жИ TC io-V. фнлпнрoм.
VeiTOimiiuNg/ -еп eoрaeиоaцня.
verf/lian sw.VO se öie.V, степи; сп
Опуловер при пране)' сплъстяво сп
(косо).
.егеОгеТеип. sieh sw.VO TD притъм-
лявап Ошпбп); потъмнявам, ^^прач-
иявом Iлиеп).
verlacHcr sw, V, ТС In. V- провя плосък
(дюни). изравнявам Отерзи)' sm Oio-V,
1, став- плосък, р-ишиез; Отерпш)’
2, стаен иo~плитсo (рпно); 3. у'-зa по-
впрвиoутeш Врозгозор).
verftceiUem uio,V~ ТС ar.V, еилнтoe'
вплита;. преплитом’ sieh ~ ирeипн-
том се;
BCnlir mOtiümimdc— - Сплитам лес-
ти Опанделки) пдк— с друга'
VericiieleNe WliiinicHofUszw/i/i -
sici Miteinander Преплитат се рмо~
лични клошове шо наукото.
VecUldrCHuigl oPL ирeплигoшe Мно
фантазия и ре—лштст и др,). ’
VerTlHciUugjiBHei/nug/eN eue Pl.
Wintsch епжд'отрослови aрпоoИ'
.erreg/iiN uni. V. se Ihn, V, рaзшocс сп.
еaоеeйзo се Т^олие. дим)’ отлито
Овреме и др.); sioh ~ обърквам по-
сокато (иилom)'
v/fließ/g uno-V, sm öOr.V, 1, прели¬
ват се (цветове. контури)’ 2, gBb ми-
ноео. ноmнеa (жрз—e).
ven"l|xTo otj umg проклет’ сломен.
иeирняmeи;
Eire ~п AuO/oie Проклета Вееп-
рията-) оoдaеo.
vrrTlixhj omier/ дявалите! прокля-
-ие! (изро иа яд или шeтсриeшнп),
verflössen äkj 1. бивш!, прпдишеи
IириятeлIкa))' 2. нзмишoл. изтекъл
(период)'
umg Seine Vei-ToDscNc Бившото -у
приятелко 0пoдпшие-)'
.егОеисОисп sw-V. lDor,V, проклина;.
ругая, праща, m днвoлнтПl
verTuchl’ ак/ umg 1. проклет. тру
ден, изирннmзшу 1 извънредно, строш-
ит. дяволски;
Discs ~п Pnüiugj! Този проклет из-
ииm!'
Es giHi о!м - schlecht Той е дяволс¬
ки Icгрoщиo) зле.
verflucht: oeheej па дсвoлнтз! Озо яд
или иeтсрппиип)'
^^iiT^igciio/нп, еос! sw.V- hD изпоря-
вам сз; изчeив-e Ieпппa. чувство)-
vernüSifaem sw-V, TD io-V, зmeешя-
и—м.
verO|igHn sw.V. TD hn.V, 1. преслед-
BOM, гоня Окродец; иoлитиеecoи про¬
тивник’ цел); l- следя. проследява;
Опроцес; новини)’
Jmir- mit kcm Aig/n - Следя ня¬
кого с итпллд’
Eine h/lße Spur ~ Проследява; го¬
рещо след—,
ViOihger т. - пепcлпдвaе’
Din * oBschüttelm Сгърв—вае сз (из¬
бягвам) тт преследзмча си-
Verfölgen е/, -еп, -еп прeелeдвaeГ
ирeелeдиaиa.
V^nrr^lh^amgg/ -еп преслпдзоше, го¬
нение-
Veiioigun/ejoek ’ галене, ттeн-бo.
преслпдваше-
Verfölgum/sinngcN п oPL Sp налоез-
дене иа писан-
VerOahaumiaswaiN т oPL Met -ония
з— прпслпдиаип.
.ei—"o-unbar odf пластичен, дефор-
eнрyee Ометол и др-),
.егОогмет sw.V. ТС lOiV, 1. дефор-
мир-м. формтвом, изменям форпо-
та’ 2, TecT оброботаое под лаля^-
ше Oерeо дeфoепменя) Bе'тпae—);
сОсН - деформирам се, иртeeeяe
формата си.
v^ilTracHieN жК Tb or.V. 1. ноирo-
щме, ехспедирам’ еотоворвам Осто-
ка); 2 umg нзпрoшoм, експедирам
Iискoтo да си легне и др,).
veri-amkiN м-И Tb io-V. ^р—мая-
VerfrinBugj
GarXQOBB
874
вам ефект ea тте'eдeшиe (чрез го¬
вор, музика и др, в те-тролео пред-
егoвлeииe),
VerTiinlunj J o-Pl. oте'eдeшнП'
Verr-HMlugjseirki т ефект ео кт-
чужд-низ (в театър—),
veri—nscan odf umg pejae л—зое.
verfroren otj премръзнал, ззпръо~
шмл.
ver'nJOHen. sicU sw-V, TC подраня-
вае, идемп по-роко-
^^rlrüht otj nезлдeвеeeпшeш, eрн-
бпроoe, прекадено раепш.
v^riü/b^r okj нолич-н' иа рaоnoлт-
жлсие-
vs-rüiem м V. ТС öio.V. еaзпалoпaм
Müler jnlg./etw, (Akk) c сякого, ше-
шo)' on.V. шмремдмм, пocтмш-всвaм;
е-оeтрeлдaп'
Üteu vfa| Fre1:/1: - p—зnoпoпoм c
петго свободно време;
Den ROeht/n ^^nfsjti. Bass.-, Cъднс-
To постанови, до---
VerOüguigj/, -ei 1. рмопoрeд'o; ea-
ред'о; иoетaшoaлeшиe' 1. рмиnoрeж~
доне. рaопoлoмeшиe;
Eine je—lcHlliöne ~ e-iiiseg Издав-п
съдебно рoоиoрeлдaкe;
Jnin, in- - sUcUem На емоnтлтee-
сие съм ea исктгo'
Scim Amt eur - lielleN Подовом -е-
тавка,
Verfüjugjiirireniljugj J eеaвт,
пълномощие зм рaоптеeждaeП'
VerTujungsjewali ’ o.Pt. право на
розпорелдаше Ос иeшo)'
VerfUßug/sreehi п о,Р1. право иа
разпореждане,
.егОиНтсг sw.K Tb ii.V, 1. cъбомо-
шявае. пезпaпвoп, ноктщaвae (хи
etw, (Поо) за нещо)' 1, прeлъcтсaaп,
еъблoзшявaм Озо сексуолеш контакт),
Verführ/- т, - съблозкител; eеe-
оъетнтeл.
verTul-irlicH otj еъ5лoоaн'eлeш,
прима-лив,
VerTÜlruige/. -сп изктшeшиe. събла¬
зън’ прелъстявмее.
VernliHrunjskugut ’ изкуството да
еп5пoоeявo,
v^iUl^iUTrnN sw,V~ TD Of,V, давап хра-
ко на животно’
Hal/г ar Bus P'ril - Давоп овес
на коня
Ver/iin ’ o-PL емодoвмшп. еoопрe-
дeлсee;
Die - des SlipHNlluni Д—васе, от¬
пускане ea cтнпeeдин,
^егцаГГ/п, sioi sw.VO Tb umg влюб¬
вам се,
v^rg|ieen sw,V. TD hi.V, 1. правя не¬
годен зо ииeип, дешатурирме Iеиие-
'ки капитзи)' 2. т'рoзсe Oрoдте'.
живот),
v^rjalopi^rrn. sieh sw.V. ТС umg
е6пркзaп, правя нещо неподходящо
(в бързиното),
.егцем/И odj 1. оoтeип. еaивoлзш’
2, umg износен, и:^^^<бен, вехт,
vergangen odj мишал, изгeкпл'
-es JoUn Миналото годиш--
VergarjeimScüU ’ o.Pl. 1. пикало;
2, Lieg минало зрепп,
VerjinjcnSelUibswCIUlgnnj ’ о,Р1.
тепнелсшe на минал-тт (иа ' даден
аород). дискусии за ззяcшсв-шe шо
пиколото,
Vei-äCNjegHrilirn—n fLing форма зо
пиколо време. едно -т миналите
времена шо тл-пoлa'
virgCngeicH oäj прех-деш. еетропи.
Verjinjilcihkril ’ o,Pl, прeвтдшocт.
ee'рaйeтет,
vergasen sw.V, TD ii.V, 1- прпaрпшoм
e тoрнзeи гоз Oвптлиш-. каку)' 1, умър-
твявоп с отровен тoO'
Vergasen т. - TecT карбуратор.
VerioserCrufisioT т Tecb карбурн-
торкт гориво.
Vergasermotor т Tecb х—рбурото-
рпн двигател.
Vergjusngl -an 1. CTem, Tecb тaоo~
оброз'вошп. иеeвръшaип е гоз; 2, кар-
буриз—ция; 3. умъртвяване с отро¬
вен П00'
^^-geien ueo-V, Tb lo.V. 1. довом,
е—одaвaм Icтиппидис, награда, жи¬
лище)’ възлагоп Iиoрсенo)’ 2. прт-
шoвae;
Etw, ist iirelii ve—geBin uni ver/cc-
s/n Нещо вече п иеoетeшo и зобра-
вело'
umg Jel- Ost ie-eiiiГucSoN - Някой
п b— сгоден или мпееи.
v^rjcl/rs oäv e—nе—оeт, безпо¬
лезно-
vera/blloi otj копрозен, безуспе-
щeи.
VerefiBiicnkell ’ o-Pl, (eопoлeзшocт,
шапразштст (и— усилия. стар-еия),
VergjCiingg/ -en geT ирoщкa, иови-
шешие' тпе-шaaaee Она трeхтвeтe)'
Um - iitieg Моля за прошко.
vergcgenstäNdlicher sw.VO ТС 0o,V.
довом конкретен вид. o'еoо, птхаз-
амм eaплeдeт, нлюе'енеoм с нещо,
vergegenwärtigen л V, Tb on.V, eеи-
n-пeсм Iшнзoe' нещо)' sieh (Bat)
ctw, (Akk) ~ извиква; в cъоeaшзeтo
си. eрeдcтaисп си, припомням си
иeшo'
Sioh (Dot) die Ver/in/enHH11 - При-
пoпeнм си пикалото.
vergeheno umo.V. se iio.V. 1, пием-
воп. преминавам. oтпнeмвмп (вре¬
ме. етacтao)' 1, упироп (.от niw,
(Пог) тт нещо), зoгнaaп (от жалда.
ср-м);
Vor Schrcuohi - Умирам, зоraрсe
от кoишee'
Dir Urlaub .еи/сНе wic Ом Fiu/c От-
nтcxa'a -иказа бърот Онато cпш),
ve/lhcm* sie! uer. V. TD провиня-
вам се, ноaърщвмм престъпление
(от jMln'/etw, (Dol) еnрсeт някого.
шeшo).
VergcHcn п, - Jur ирoвиeeшнe, про-
стъпкм.
yer/li//n sw-V. Tb ii.V, umgпрква-
ляе, прeaръшoм е иeтcппв.
verulslti/eti sw.V, Iblo-.V. од^ттео-
рявое Iзеoc-тa, лице)-
y/1gнluen unr.V, Tb 0o,V, oтeлaшaм
се. -т'омг-дмеявaп се (‘nim. mit
ctw. (Boa) ea eсxoпo c и-що),
Verr/|ieng g/ oPl, omмпшпкзe, ттп-
лато' рaоплomo.
VergeltungsmaßNnHnin eue PL ea-
кaз—гeпeн перки; еenеec—пзн (в
международното право).
Ver/dUum/eschia/ т утеoao наказа-
телеа мярка. нападение-
veracs/IlscHa'i/d sw.V. ТС le.V.
1. Wöölsel превръщам е обществена
еo'етвeeтет. -'oбшeетвсвмп; 1, со-
цнaлззирoп,
vnr/ieeiN 0.61*000, veijissen) umo-V
bb io-V, оoбрoaсм; sieh - зo'рмисм сп.
coмтоoбрaaям сп;
Ein Wart ~ Забравям дуе-'
Dcn Muni/I zu Hanis ~ Забравям
иoлт-тo СИ ВКЪЩИ'
umg Das kugnsi lu - ЗабразИ го!
(tob- няма них-къв смисъл).
Vergessenheit'o.PL забрава; забие-
875
DEUT6Ctt-aUtCЛRlSCnES WÖRTERBUCH
VCTj]lößl-UNJ
НИЛ'
Ir ~ j/ritem Потъвам и забрава,
^^rgcßhloi .11/111^1001 oäf бързо оa'~
еaвяш. рмиceяи' оoбрaзнИ'
Vei-ußeücikeil Vergesslichkeitfao.Pt,
еoзеeсeocт.
vergeuden sw. V, Tb ho, V. рaохншaвoп,
прахоса--, инлeя (ирепз, иoри),
Vec—aodirng/o-Pl. р-зхищ-ние. про-
хосзоше, иилeeшe'
vergewaltOeiN ж V. Tb If. V. изнасил¬
вам {oucb üBeoIo|,
Vergewaltiger m. - изнасилван. сек-
су-лпи насилник-
Verrjecwitjl//UN|, -еп ноeacнпвoиe,
vergemsesinN, siöH sw, V, hD 'вeрнвaп
се (niw, (Gei) e шeша).
ver/ießen umi.V, TD 0o,V, рaоонвмп,
изливоп Iтпешoе')'
TrCnig - Рося, пролииа; cълон'
Blut - Проливо; оръв/иодя войн—,
v^iU^itCN sw.VO TD Ir,V- oтрoвсм'
IgieCien ~ Тровя еосзхоми;
Das Familienleben - Тровя епмeЯ-
шия миаот.
Vergiftung ’ -xn 1, O.PL тmрoвсиe'
2, иеткосинация. отровяше'
An clncr - iierBen Упироп та тт-
РMBCKП'
Vei-ultuigasiisCietnungg/ признак ео
отравяне,
Verji0eiN|usympUom п сиппт-е шо
отравяше.
.егЦ1Веп sw.V. se tr-V. птлълтява
(от евe'лншo'a, -т времето).
VerjißMeiNnieil Vergissmeinnicht п.
(•е) Bat шeо—(е-axa.
.егцНе-п sw.V0 Tb ti-V. слогам ре-
щeткa Око ирoоoрeц)'
v^rglisim sw.V. TDon.V, ocтъзлсвae'
cлoпoe стъкло (но праоoеeц).
Vereh|ci m. -е 1. cрoзшeшнп, съпос-
тавзм’ 2, Jun споразумение, иoмнрe-
шие'
Eimen - if/ben BaNserhicr) Провя
сравнение'
Im ~ zu jмIn'Гнtw, (Dot) В срааип-
шиз с някого. лещо;
Jue Sieh auf linen - eigigeN Стига;
до попирпиие; Cиoрмотпявмп сп.
.er/lirhbar okj cе—вeнe, съпос-м-
вип-
vergli/hUiN ueo.V. hb or,V, сравня-
име, есn-е'авсп (müT JмBм,ГcUw,
(Поо) с шнкaпa, нещо)’ sie! ~ I. сраз-
нявоп се’ 1. Juo cпoеао'мсваe се'
Düs Ulmi/it ~ Сравнявам времето
(№ часовник)'
VereilicSe Sells 120,., Сравни е'еo-
ница 120,..;
Jue Dia iU-iOUcrl/m PimU/Orr haben
sici veuahüchem Cnoеeши'e страни се
cптрaоyмявм.
VergeucisiNolyse ’ еъпocтaaнmeлee
oeoлнз.
VsijliieHsCunpf т Sp кос-ролка
срещо.
VergIeüeUuMißuioB т пощ—б за
сроашееие.
VergiecHenögllciCiit ’ възможност
зн сразшешие.
Vergl|ciesoiz mLleg иoденнeшo из-
еeеeкнe за cрaзшeeнe,
V^rjtc|ehc^^r"ah—iN п Juo помири¬
телно дело (и съдопроизводств-то:
зо паcтитaee но cитрoо'мпeнe с цел
избягване но фолиа),
Vnujtj|oisvo-söhiog т Jur предло¬
жение зо cпарaз'eeннe'
^^relliciewelsi odv cрaиeнmплeo' е
ерaвшпшиe с;
Gegen IloH hin ОсН - alt В cеaвee~
шие с те( оз съм 0 сравнително) сгор,
verjilMm/n umo.V. sn oii-V. дoгoрсм,
нз'лсзaм.
.erglühen sw.V. se öhr-V. догаря, из-
п-ес.
verggüeen, cich м V, Tb з-(aвпсa-м
сз, развличам сп Imii niw, (Datfi ee-
шт).
Vergnügen e o,PL удоволствие; оa-
бмвлеиие, рaовлпчпeиe’
Eiw, (Akk) zum - moclen Правя не¬
що за удоволствие;
Mül Ian glößien ~ C шмй~гoлсп-
'дoв-легвнe;
Ee war nlr ein — Sie Kengen eu hin-
nem Беше ми ириятшo да сп оaпoо-
иoн с В-с;
Viel Ч Приятно пеeкaрзoee'
umg Eiw, ici ein ieurei ~ Нещо
представлява скъпо yдoвoлетвип Oe
cкъeo).
vergnÜgllcH otf оoбoвee, весел (№-
ра, вeеeр)'
v^rgNÜei odj весел, родтс'-;. до¬
волен.
Verggüeung ’ -те meist PL оoбaв-
лпшип. рoзвлпеeшиe’ 'изселелие,
Vergnügn/Sahr ’ ип'тyвaшe за удт-
втлеmвиe, зн развлечение-
Virjgüeunjspire т увеселителен
пори-
VerjgüauNacmsOcc ’ пст'амee.
eкcк'рзин зо рaоaлeеeшзe'
Vergnügnggsstrtli ’ 'aeеeлнтeлкo
зазедешие.
^^ir^i^jüä^’gi^^teucr ’ Wiioscl данък
върху д-вoдиmп -т увеселителни ме¬
роприятия.
Vergnggungcsuebt’ O.PL еоедо Опа-
шия) за о-бaвлeeня.
eerggüeugjicUoS11g atj жаден за
р—овлпепшис Iоa удоволствия).
VHrgnüäungev1iuiiI п квартал с 'вп-
еплнтeлeн оaaeдeeзя.
vergolden м V, Tb Io, V. и-олa'явмe'
Vergällung ’ -тп 1- noолaтсз—кe;
2, птзлато.
.егцппеп sw.V. TD ti-V. пoзвoлсвaп,
рaзрeщaaoп'
gel Es wo— mir rüeSt v^raömml, zu...
Не ми беше съдено (пис-но) да-.-
vergöttern sw. V. ТС tn. V. (oгoтвoес,
т6-лавам.
Ver|öt1/ingj ’ o.PL. 5тпт'aтеeиl,
тбкм—жане.
vcrgraBcr umr.V, Tb 0o,V оaxonaaaп,
оoрoaяe; sich - омрaзсм сп Ilm etw.
(Akk/Bat) е нещо);
Sain GccOehl im len HCndin ~ Скри¬
ва, лице е ръцете си (от сром, страх(.
отчаяние).
^^r/rCnen sw.V. Tb in.V, ядосаме.
дразня.
vergrämt odj угрижен, нзeъеeш,
.ет/готе/п мИ Tb ti-V, umg сдте-
в—м и прогонва—-
yeueuejfen. sich umo-V, Tb 1, сбърн-
вое; 1, иocяпaп (am jmie. ао няко¬
го); бия; ноиacилa-e' 3. посягам (an
etw, (Поо) на нещо), крада, прнев-н-
вом си,
ver/rTOen odj изеeриaш Осттко),
vergröBerr sw,V. bb an.V, правя по-
груб' elc! - знгрубяво— Oепрmн но ли-
еeтo и др.).
v^rjrößrud sw.VO Tb tr.V, 1, еoо~
ширявом Ioиит. фирмо, пом-щ-низ);
1- увпличавмм, уголееяамп Вфотог-
рмфия); sici - рмошзрявoм сп, 'ве-
лиеoзaм сп, 'гoлeмсвмм сп.
Vergrößerung ’ -вп 1, O.PL рaзщн-
рсзaшe; 'величмваше' 2, увеличена
скипна.
Vergrößerum/sappa-ot
VergrößnuuNisopporoi m yзплиеитп-
ЛПШ aиaрaт,
Vergröfle-uggc/IoD m лyиO'
Vergrößcrir/scpt/gel m yвeлиеи-
телшо oплeдaлО'
VcrgünsTlgung J. -en привилегия;
улпсшешие; предимство, oблeкепшиe;
Jnin. seeue-eicHH -cr acWähmem Д—-
за— някому дмшпешн oблeкеeинЯ'
vergüten пК TD ho. V, 1, Admie оon-
лощам. възкагромдмаап Т]е1М' niw,
(Akk) някого за шeшo)’ 1, кбезщетя-
e—M Оз— понесени щети, рaошocки).
Väneüuuna/ -те 1- оaплoшмиe' 2 зъз-
и-тр-eдпинп. обезщетение Осумо),
verhUtem sw.V. TD tf.V. -рзcттвae,
./1111'111 akj geh свързан Oatw. (Dot)
c нещо),
VerHuTtile mjf -е, -е арест'!-;.
мрeегтвaиo.
VeshhOfeugg/ -xn aрeеm'вoиe'
verböten sw.V. se -‘On.V. oгоayеoзo,
зоглъхиа. з—миро Iпл-c, вих) (auch
üDeoli|o
^^iSiiiiNi umo-V. Tb if.V, удсежaм,
потисно;, cиoдoияe; затоявае' sici
- 1, дърто сз' 1, стоя (проблее. зпп~
рос: по oирeдплeк начин)'
Scfmc T—Ogcm ~ Сдърлом сълзите си'
Sich —uHOg - Държа се cиoктйeo'
Düs Sachs vehäll süc! ändere, als mim
glaubt Нещото стоят ип така, коктт
се сеято.
verU/ltemi akj 1. cдпрeoш. з-тнен
Iдпв)' 2, спадавпе Oтлoc)’ 3. ирзоnaо-
лиж Вшофирние)'
Mit -сп Stlmne ipucohen Говоря
със cиoд-вeи (сдържни тлoе)'
Verhalten п oJPl. иoипдeшиe. дърео-
ИИЗ-
VeI-н1heпgioorDCsug/; oPt наука о-
повздпиизто ео еoвeкa и животни¬
те. eтoлoпис.
verb/Iten/estoul ак/ Psyeh с отклк-
шпeин в иoвпдeшиeтo (дете)-
Vei-Holleginißuegih ’ пр-зилт за
добро птипдешип.
VerSaltemcmiDer п подел на иoвe-
дбЛИП-
Verhaltensweise ’ н—чин шо иoвпдe~
низ. ре-гир—ие.
VerUihUdOc п. -se 1, o'eтщeшиe;
2, omиoщзeип, cъomштщeшнп; 3. лю¬
бовна иръокa’ 4. meisl PL пoлoмпшня.
условия на живот;
GAöMP-U
Eina gulie - zu ‘ein, hohem Ипоп
добро отношение към някого;
In - zu etw- (Dol) В ер—зeeшнп с
нещо'
In кеОпем - zu niw. (Dal) ct/ien He
cсатaemcгзoп. ие oтгoзoесe ;— иeшo;
Mit jein. cfi - hohem Ипоп Олю-
6ааша) врпонa с някого;
In i/eiel/rhiN -scr leBcn Живея ири
добри фншoшеoзи 'словия.
VcrHCligic/röße ’ отн-сигеле— ве¬
личина-
verhältnismäßig otj сравшителео,
относително;
~ jui leien Живея cрoaшн'eлe-
добре.
VerH|I1giDWi!I ’ ирoиoренoиaлши
избори-
VerhltUmtuwamt п Ling предлог.
VerniltuNgcnoß-e/elg euo PL veioll
= VeiilteniMiß-ejelg.
.erhandeln sw,V~ Tb öOr.V. 1. пеeпт~
зaрсм, водя ирeг-вoри (mit ‘nie-
über ctw, (Akk) c ляхого зо нещо)'
2, Jur водя дело (процес) Oeegcn
jndr- срещу някого); Io. V, обсъждам,
д-гов-рям. уговарям (mit ‘ein, с
някого)'
Wir verHandellem über II/ Mögllch-
eelleg cüdim Zliummcgarleit Ние
nрeптвaрсвмз за възeoжштутитe за
cътеyдшнеeутвo;
Elm Ar/eBot - Обсъждаме офертн.
Verhaomilemg |/ -те 1. euo PL прего¬
вори' 1, съдебно зос-д-сие, съдебен
процес.
VerHinliuneiboeiD ’ бозо шо прего¬
вори-
Verianliun/iiereiiicHori ’ O-PL го¬
товност зо водпше шо преговори.
Verhandlungspartner т стросо и
преговори, портньор.
VernigliunisiiKiik ’ o-PL тактико
зн иодеше ио ирeгaвaрИ'
VerbimituN|sirrM*m т Jun дата шо
иауеoеeиo дело,
Ve-iamlJimaswej т Oe: от" Ват -п
по пътя ио ирптoвoрнгe. чрез ирe-
говори.
virhimjcm odj покрит. зобулеи. зо-
o6лoеeш (небе)'
verH|Ngen sw. V, bb ho. V. 1. зокривае
със оoaeca, оo6тлзoп; 2, кол—ran, при-
епмдмп Мн-х-з-лиз)' обявявам ОбЛт-
оадо)-
876
VerhiNjNls п. -se geh иом теocm. се-
шocтшa съдба, изшac-иe’ гибел. зла
орис’
Jnlm. zue - werden Стоаае зла
участ за шскoтo. oкмоaaм се ти'eлпи
0и—т'6eи) за някого.
veriäNeNoeeoee otj фаталее, съдбо-
лоспн, тибплeШ'
verharmlosen sw.V. kC Or.V. ом—ло-
важавам Отпосност)’ прeдетaaсп в
по-пека еaemлниo;
Die UMweltverschmuTzung ~ Опо-
ловожавае епри-ошoеттo са о—пър-
cсзaиeтo шо околната средо.
Veshsomniasigg o,PL ополовалм-
воше. шeдooеeинв—ип Око oиaceте').
verhärmt okj номпепи тт скръб. 0
уииaш,
.erberrcn sw-V, Tb Oör.V. 1. 'порст-
вап. oгcг-сзaп Oeиeaнe); 2, oетaвoм
шeиoдвиeeи, ие се ирoмeшям; оoе~
тивом;
Ami ccinen MeOgune ~ Упорство;,
дърмо шо -кението си;
IN HoTNimjchöiiieiOU - Продължа-
вае да живея е безнадеждност,
v^rHaruöHiN sw.VO se Oor.V, 1, хваща
ледена хоро Ocшят)’ 2, o(еaо'aa ко¬
ра Ороло)-
verhauten sw.V, TD ii.V. оaгaъеос-
вап, о-кoлсвaм; оoяxчaвaм; sn iti-V,
втвсрдяз—м сп Oтние. бетон); socb -
втвърдява; се (auch üDto-г);
Eim Verladt, .erhärtet sich Подоз¬
рението сп о-cилв—-
VesUStUtunl, -em 1, a,PL втвър-
дявасе' зок-разяваае; зозалявмше;
2. a'aърдсвaшe. втвърдено мсетт
Опод комат—)-
veriispnin, sici м. И ТС umg зaи-
лита пи се езика (при гоатреше).
обърквам сз. тплитом сп,
verhaßt vcU^i^seU akj омразен'
Eim -ес RcgOec Смрaзпш режим;
Sieh (Akk) Bat jnlm. ~ eocinn Ста¬
вам о—разеи на eннoгo,
v^rhlTDohchi sw, V, hb li, V, umg pefoe
еaиглeзвaм Мдете)-
Verhau m/m, -е 1, иепиятутвнe. 5a-
риеро (от еотрупоши опрвeтм. бод¬
лив— тел и др.)' 2, umg 6*попарядпЗ'
verhauen uen.V, ТС ir-V. 1. шобивом'
aoeeро—щвмп; 1- umg обърквам
(тест. изпит и др.); 3, ирoхoевмп,
пропилязоп (з-плата, пори); etc! -
877
umg сбърхиап. правя грубо трeщкo
в прeемятaкзятa си,
verheddern, sich м И Tb umg 1. кп-
литае се. обърнем; се (при говтре-
се)' 2. оплитом се, зaзaеaп сп някъ¬
де (сред клони. конци).
.егНас-ет sw.VO TD t-.V, опустошм-
30—,
^^Нен-enB odj 1. oп'cmтщнтeлпe,
ко-остртфолен Осуша, оeпe'еeеe-
кие)' 1- umg мскгк л-щ. 'лас-к
Ioеeикн' иричecxa).
.erhoHIem ж. И TD lo, И geb скриаом,
прикрива; (пислите си, нcтнeaгo),
veric/hen sw.VO sn iOn,V. зaидрaвсaa
Вр-см).
verHclmllcHem siv.VO TC Oe,V. сири-
aae. зonaовoм е тайна; премълчо-
в-м;
Jnlm, есОпс wahre Lage ~ Препъл-
е-в-п иеeд някого Вирия -т някого)
зcтзшcooтo си положение-
verHeiraTem sw.VO hC Or.V. ожешзам'
тeпжв-м' cich ~ омеквам се. омъж¬
вам сп,
.erheiratet okj жешеш; омъжено'
GlüekiloS - ueln Имам шoc'лнa
(рок-
^^rhc*ßnn uer.V. Tb Oo-V, geb 1. o5e-
щожоп; 2, впш—я. предвещавам-
Verhellluniiy -xn geh 1, тб-щоии-'
2. предизвестие-
eeгH|i0ung1eole odj мaoгтoбeш—-
В—Щ.
vs-hHlz/m sw.VO Tb tr-V. 1- нзпoрсм
зм отопление' 1- umg бeоoгпeдшo из¬
ползвам ияного.
.erhallen uno-V Tb Oir,V. пoe—тoe,
съдпйетвае (еи ctw- (Поо) за шпшo)'
Jmde. zu seinen Rechl ~ CпдeЯут~
вае ио някого до noлтеи правото си.
verherrlichen sw.V, Tb to,V. величоя,
славя, всовeлиеaзaм.
Veiinci-l/Cssm// OoPLi вповeлие--
в—ше. прославм-
verheizen м.V, TD or-V, pefoe насъс¬
каме, еастройв—п зраедебет, иoд-
егрeкaвae,
verheult okj umg оoепрвпш и под¬
пухнал от плоч.
veriixem м V, bb ir-V. oeoпьтcвaм;
umg Dai ici Ja wie verhcxl! Като чз
ли дяволът се ш-песи тук—!
.ег1Нп<1е1пгм.И Tbo-tV, впзпрeпст-
етaae, попречим; Oинзoпт до шап-
рааи нещо); eеeдт'веaтсaaм Вне-
щастие);
EOrrn Unfall - Прeдттвемтсв—п
злополука;
Icl коптес mOcht —, lies..- Не ек-
жох дм иoпеeеo д—...
.erbinler: adj зъзпрeпстcтвoш.
VerHigleiiNg ’ o-OL ирeеeшe’ про¬
валяне' впзnрeпнтcтaaeП'
.erhalten otf ирзxрит Оприс—пх),
.erhöHnen sw.VO TD or.V. подигра¬
ва;, теeнвoм.
VeiUhöiurudg/ -пл пoднтрoвкo, кс-
миваеп.
sw.V. Tb if.V. umg продо-
вае (питист)-
Verhör i. -e Juo разпит (;a тбви-
шсen)'
Jelm. Omi - Neheim Пoдлaт—м ня¬
кого и- разпит-
verlören sw.V. Tb lo.V. Jue еoзnзт-
воп (обвиняем)' sieh - е'вaм пог¬
решно' ееyзo ми сп,
vcrhöu/r
т За разпитването на обви¬
няем по дело в немски език се из¬
ползва .erHörcr' за разпитване¬
то на свидетел се използва vcu-
псНесп' извън юридическата сфе¬
ра се използват глаголите ВсТго-
/ет. sici e-kuNBijeg, Oislunjen-
verHulilmsw.V. TD tf,V, lamdscb umg
ноnтртзoм. оплескз—м (р-(от-).
verHüllim w.R Tb 0o,V, забули-п,
закривам; покривае (auch überlr}-,
Dai Gesioit nüt eünce Sohlclau -
Покривам лицето си c воал;
Dos WuHrHiOU ~ Прикривам исти-
шота-
.erhungern sw, V. sn Iii, V. у—иром от
глад (auch übeiir).
verHunziN M, V, hb io, V, umg cъcни-
aon, oирапoетязoм.
v^rijüseht otj umg боязлив. плах
verhüten sw.VO TD Oe,V. предотвра-
тяз—п (ва-нм, олoпoлyкo)' ирeдиaо-
в—м;
Eine SohwarjiusoSaft ~ Предпаз¬
вам от брееешио.ст.
verhütten sw. V. bb ir, V. претопявам,
eрeр—бт'вoe eптoлтегичeт Мрудо).
VerHülung ’ -еп ирeдoтзрaгсвaшe;
предпозваее.
verkapseln
VerhgiuNacmaßiijcl ’ meisl Ol,
eеeдиoзии перки-
VeriSütugjcnitUce n nрттзвтоaеo~
тъ^к Boшmиxoшеeпцнтииo) ерeдеm-
B0. ооштрацпптиз.
verhutzelt odj сбръчкан, еъуyврeш.
veriTuicrcn sw.VO hb Ii.V, geh вери-
^^l^^pan, подлога; но проверка кг-
сосно зернкстта.
Verifizierung ’ o-Pl, контрол. про-
верзо. вeрнфннoеня.
verinnerllcHem sw,V. Tb to, V. gel при¬
ема; въогпeди или поралки ценсос-
ги и вярва; в тях,
.епитет,cleh sw,V. Tbоoбптмдaзoм
се. загубва; се. umg изгубвом ^тя,
-рнeштaеиятo.
vcrjujig sw,V, Tb or.V, ног-швaм,
eрoгoнзaм, прoпплд-M'
.6^51-11 м V. sm Oll, V. оoг'бвo дов-
кост --Oирeегпилeшип, дълг)-
Ves-JCsuuml o-OL давштст.
Ver-JCHimugiclrist ’ срок шо дааетст,
verjubeln sw.V, bb io-V, umg прoeн~
лявам. прах-сзоп Опари)-
verjüngen sw.VO Tb io-V. 1- п-дпла-
дяе—м’ 2. попълвоп Оперсоеол, със-
тов) с млади кодри' sici ~ 1. поде-
ладявом сз’ 1. иотъшявoм (е горния
крой).
Verjüngung ’ o-PL 1. nтдплaднaa-
шз; 2. утeуисвaиe, отънявнез Око фи¬
гура, нуло).
verkaBcln sw,V. Tb hi-V нaбплнои-
рап, ирeкмрамм кабелна тллeиизин.
.erKalien sw.V, sn öOr.V, 1. Mek кол-
циро сз' втвърдява се' 2. еотр'пза
варовик Онофе-ашино пералня); 3.
ojh pe/or склерозира-
verKalKulicr/m, sici М.И bb 1. гре-
щa е нзчнcопшнягo, обърквам при
зоенcлeшнeтo; 1. прaaс си криво
еeпгкaтa, нп oеeшсвae провилио си¬
туацията.
VerKalkung ’ о.Р1, 1. Mek калцира¬
ше, атзърдявоее' 2, cзоeрoзнемee,
еклeрoиO'
ve-Kinnt odf meisl ii: rem -au Gimfc
непризнат гений.
verkappt otf скрит. прикрит.
Ein -cm NoTlonohocl Прикрит шoеиo-
a—лист.
verKaps/hn sw.V, Tb io-V, кaпе'-
пзеaп, оaтвaрсn в 0—пс'Л-' sich ~
1, Med иихопс'лиро сп’ 2. о-твaря сп
GAA^EO^OFO
878
VnrilS/N
е себе си.
vcrklsem sw.VO Tb oo,V, cирс, под-
сириам (мляко); sn Iir, И съсирим се
Iеирeшe).
.enkater: ot/ umg мoвп'рлнс.
Verkaul т. Verkäufe продажба-
verkami/m sw,V. Tb ir-.V. 1, продавам
(jnin.’ug ‘mln- etw, (Akk) някому
нпщо)' l. umg пробутвам, предсто-
вяп кото ,1— добро' sie! ~ 1. про-
даимп сп Iетoкa)' 1. umg nрeду-aзяп
се Отока, че да сопровя епеч-тлениз);
Die Wöiring Billig - Продавам жи¬
лището евтино;
umg Jnir. Tür BumM - С-ят-м шя-
кттo за гл'иoв;
umg JjmdM' ctw. (Akk) uic Bis
WahnSsli ~ Пробутвам някому не¬
що зо не'наа'
Verkrüfeu т. - пртдовоч.
Verkäuferin J, -пеп прoоaвaеxa.
.elCgieieS odj който п зм пртд—c;
отЯтт се продоиа;
SoHeeoHUГjuU ~ Продаам се трудно/
леско’
Das GsMCeic lut nieli ~ Кортишога
не се иеoдaaa, ип п за продои-
VerComfiliUlilune ’ отдел по про¬
дажбите.
VerCiufcorlikee т ортихул (зн про-
далбо).
VerkaufcouloMoi т -жт-мат за про¬
дажба шо дребни артикули-
VerklüfsilBügguga J телтaзп за
прод—лба, за тпрптвиЯ'
Verkiufs1ir/etnr т директ-р по
продажбите,
Verkiu"c"1äobe J тъег-aез- площ
(иа мoтaзиш)'
VerkimfeHiU т сто;— хит Iктста за
момента се продава -лого).
y/rK1ursoTln otj Oe: -сп Sonctug
еп'oтм. когато n-гaоиeзтп роботят
прeо еeлня ден-
Verklufipinelc т ирoд-мшa цен—-
VerkaufsscHIagcr т = Verkaufshlt
Verkaurssluni т търг-асзи щанд
Озо пртдаваше шо стоки)-
Verkaufsstelle ’ мaпaоиш, тпегoвc-
ои пункт,
VerCluOeliioH т моса, еа която сп
ирeдоoпмг стоки за продош.
Verkehr т o.OL 1, тлнеиo движе¬
ние' транспорт' 2, контакт, отноше¬
ния; -бщувоне; 3, еeкcyoоeи контонт.
полкии o'eoщeшнс' 4, т'рoшeeнe,
енрз'лoенс, употреба (иа 5-нхноти
и др.)'
SUnee/rlcr ~ Двилееип със зод-
еъc'aaшис'
Dem - UMeeOUin Отбивам двзлeинп-
тк (но трашсптрт-)'
Den - nüt jede. wicieriufnHHein
Възс-т-атияи;- хонтакт- с някого'
G/IBeoHeine amu Ben - xüihem Из¬
важда; 'маниоти тт оброщекие Вот
употреба)-
ve^CjnueN) мИ TC/se öti-V. 1, дви-
жо сп. пътувам Onрeвтоиo средство);
1, hb общувам. e-ддпржaп холтакт;
3. еecт гос' съм някъде. посещавам
еecтo'
De Zug verkehr mm- werkla/c Вла¬
кът сп движи само в работните дни'
Mit Jein- run g/sciCrilieH - Под¬
държам само служебни oтeтщeшия
с шнкoгo'
In Lokal - nmr Siiliniin В заведе-
сизтт идват само c-тдeштH'
v^rki/Uueri пИ Tb Ii.V. нзoпaеa-
a—n; sioh - nрeвепшae се (в своя ан¬
типод)'
Etw, (Akk) One GijegUeoi ~ Прларъ-
шaп нещо е шeтoвнн антипод.
VerkehriuBir ’ 'еoacnoртea арте¬
рия, магистрала.
Verleh—soepai J, -п светтфар.
VerCehrDini п 1, службо по траес-
порт—’ 2. р-клопко-информационна
слумбо Оза посетителите шо грод).
VerCe!rcouikomM/n п = Verkeh-s-
Büohee,
VereeS-cBcSünIciugj J пречко в
уличн-то двилешие-
v^rKsbncie^ibOjt odj ie: -е Zone
оoeo. в която колите сп движат по-
бавно.
VerkehlicHooD п oPL пътнотроше-
портее вooе.
VerKeHrsBiliki п пътнотранспорт-
ко шaртшeшнe.
VerKcHrckloHil ’ oPL интензивност
;— уличното движение.
Veriiiuslfsxüpifm ’ oPL днcциили-
еа ио уличиото дзнжeшиe.
VeleSuulmnoSiije ’ информация
то р—диото за cъеттяинeтo но пъ¬
тищата, зм движението то аях.
Verkehsren-leniuml o-PL иоyеaaaee
на правилата за уличното двиееиип
(в училище, курсове и др-).
Verk|i-s1lueieig п ипткнепcзн см-
полет-
Verkghus"unK т о,Р1. родиоинфор-
мoеис за пътната обсташовка.
vek/iiceünslig odj с добро иеф-
рoе-Р'H''рa. рoиптлтжee удтбео, е
близост до пaрн, автобусни спирки
зое'
VerCeUuchc1ä|raimi ’ оaплaвa зо
уличното движение,
Verkehrshindernis п препятствие.
оaтрyдшeeиe шо движението,
VerCeSnulmi/e ’ -е'етa зм пeщe-
вoдеи.
Verk|SreKnotenpuNkU т трaeетое-
теш въоeЛ'
VeK|SuDCnntroIlH ’ иптeш контрол
Впртверка на движението по пптн-
шaтм).
—егСа11ге1а|г ’ 1, рмоnoл-лeкзe
спрямо гари, спирки и др.' 1. пптeo-
'еaшепoетшa cнттoеня.
Ver1|S—sifmüe / линия но o'шeетвe-
шия теoиеeте' Втрапвайеа. —игк-
бусиа).
VerKeHrsmiIIugg ’ cъ-'шeшнe по
родиотк за cъетoяшиeт- ка движе¬
нието.
VerCeHusninishcuOuM л Мншнутeее~
тво на транспорта.
VerkcSuinüeiie п прeзoошт средство;
О''гг:|0еь/ - ^щес-аен граис-
птрт-
VerkgSusmcti л mътшa мрежа.
Veriihisopieu л жертио, на пътно¬
транспортно произшествие. постро-
дол -а уличното даижешие-
VerCghrsnrBgiga ’ правилсих за
деие-сипто по пстншoma'
Veriihuspoiüzef ’ o,OL 'рмкепoртшa
полиция-
Verkehrspolizist т nрeдетмвнтпл на
пптшoтa полиция. грaeеnтетeш по¬
лицая.
VerkenripaeTeg т рппyлирoзчнx шо
двиeeeнem-.
VerkHHusrsj/en euo OL правила о-
'лненoтa движешие.
verC/ibeuileH odj оживен; с иштпи-
онвшo двилешие Oппт. улицо)-
^^r1|huisoSihi п пптeш знах (та¬
бела)-
.егСсНгссаСНег ак/ mпвинеecни нои-
ровее (лпо) автомобил-
Bm^SSC-b^l^lG^^ßlSC^RES WÖRTERBUCH
879
VerrCshrciicherSsfi J o.Pl, 'eоonac-
e-ет и— уличното движение,
VerkUirustum т оaдесегa—иe ea
тлиеиoтo дзим-сие.
VerkehrccUooCmdj J еeнеoиe ca
'лнешoтo движение-
Verkehrcsümlem т umg нарушител
но правилата за уличното движешип.
Ver-Cchrst/nr/Snin т 'частни; е
уличното дзнeeeнп.
VerCehnsunfoee т пътнотранспорт¬
но произшествие Icъxе' ПтП).
Verkehrsisnter-ieHl т о.Р1. часове по
'eзтп—еeтет е улично'- движение
Мв-дзни тт птлнеистa).
VerkeHsneecUinglug| пътно aръокo.
'рaкеe-еткa веъокa.
^^rk|!nsv^^/1n т 5юрк зм ''ристи-
ческо информация.
V^i^ke^uiv^rHCeinoiii nue OL = Vcu-
CeHreloge.
^^rr^i^^rsv^i^r^i^lSiifl J meist PL пра-
вилнин за движеииетт по пътищота,
Verlni—cwcciN п о.Р1, гр—иcптет,
v^rCeirewlIrlg odf е петтиaтрeчнe
с прoвилшннo за дзнeeшнe w пъти-
шoтa.
VerkeHusiilcHin п ппmeш зна; Вре-
г'лирaш движението).
verkehr: odj 1. noтрeщee, неправи¬
лен; 1. обратен, -пои Острана)'
Ir der ~е RioHiung "abrsn Пътузоп
в eeпрoзнлиa посоко;
Eiw. (Ak) ~ H/nmn опЬаВсп Обля¬
къл съм нещо наопаки.
verkcller sw.VO ТС Oo.V. TecT омз-
репаап c птмтш'a ea конш. оoклнe~
вае; sich - вклинявом се,
verlernen uei.V. Tb io-V, иeдo-еe~
нявам’ нп разбирам, ee eрeепнсвaм
правилно;
Dem ErNii Brr Lags - Не дooцeeс-
вам сериозността ea п-лоеешието'
Ehw, Osi NieHe zu ~ Нещо се виедо
съвсем ясно,
VeskcJtuuml o-Pl. 1. Txcl свързвасб,
ееeивoшe' С'нзoвoиe' l-.geT cвъеовм-
ип, прeплн'oee'
Eine - uNjhüokiicher UmstCnIi Не-
шocтшт cтeеeинe e— o'етoятeлеmвo.
v^rkgtiiun M, V. Tb Го. V, oеeршсe,
вyлн, з—клеЯмявмп-
verkitTim м V, TD ho, V, eaдмyииеoe,
'плптeявaм с ;мдм'н,
.егСеацсп sw.V. Tb Or.V. Junобвиня-
aoM. давам под съд (‘nim. am" eiw.
(Akk) eнкoтo за нещо)-
vcrklonm/mg sw.VO hb Oo.V, оaшиn-
B-M Орало),
verkloppen sw.V, TC ir.V. иолнвae
(химикали) тт кораб е мтрето-
.erCIC-er sw.VO Tb Oo.V. придаем,
(ca лиеeтт) шметлнв изрoо, то—ес-
вам, пртсветлявап' sieh - оacнявaм
(тт рoдтет. щастие)'
Eim .erkläri/m Bhlci Сияещ пoплeд'
ISu GicOcht verkec-ес sici Лицето й
грейно, оocин.
VerKICrmnj ’ o.PL Re! Преображе¬
ние Гocиoдиe.
.irUileenen мИ, Tb to,V. umg шок-
пeиe'сaмп' нод—вмп еъ'еeeнз иа
учител.
verklausulieren sw,V. hb ii.V, 1, ot-
еaeнчaaaм c клаузи; 2, представям
нещо много подробно и трудно еoо~
бираемо.
verklausuliert odj pefre много сло¬
мен, шeиoшятeИ'
.crCiiBcN sw.V, hb Oo-V залепвам,
./111111: odj лепкав, лпишпш (ръце).
сплъстен (косо),
virkeiekirN sw, V. Tb Ir, V. umg 1, ио-
иoxaпaaп Iдрeвo)' 1, пръскам пари
зо дреболии.
.1-11^111 sw. V. Tb io-V. 1, иеeo5лн-
еaм. ктегюмнеaп. маскирам; 1, тб-
лне-в—e (с дърво. плочки); сОеН -
прeoблнеae сз. кoугюмнрaм се. п—с-
кирм; сп (хота пират и др.).
Verkeillung f, -xn 1. ирeт5лнчaшп.
маскирасб' i, Atch т5лнеoвaee' тб-
лицовна.
verkl|ni-g sw,V. bb io-V. 1, komm-
лсвaм' умалявом Bрмоeeр)' 1, -па-
ловалавам (зocл'ти)' sici - напаля-
аап сп.
VeskleCgis—ugg, -еп аап—ляа-се;
'еаляваше.
Verkleini-ungirn-м ’ Lieg уполи-
телшо форма Мин съществително).
Verkieni-ungssilii J Llng 'п—ли-
телка aaе'aвкм Ва—пр. -ilosm. -h/ir,
-he. -Il).
.erKliMmt aäj кeecгeегвeк. със
оoдръжxи, шпсвободеи (е държание¬
то си);
umg (Sexuell)— scin Са-скит-лен.
шппавтрeш ea сехсуолши теми.
Vecktnonmmuge o.Pl. пcнхoпoгиеec-
verCnem/ni
но бариера, омдръжкa, coтвaшoе'.
vertrackt/ni sw.VO Tb 0o,V, umgotac-
шсвaм (в младежкия жаргон),
.егИт/и ueo-V, se öIo,V, оoтлъхзa,
омпнрa (звук).
.егСпоекет ex V. TD ff, V, umg осъж¬
дам.
^^rkniokiin sw,V, Tb Or.V, in: umg
süc! (Dol) ctw, ~ (Akk) новя^мм си
нещо (кран. ръко).
.eremiticn. sici iw. V. Tb umg влюб¬
вам сз (In ‘nin- и ляното).
verKioppan sw, V, Tb оо, V, ирнезeс-
вам дефицит; ciei - сап-лява.
Ve-knoppir/ ’ поява c— дефицит,
eeдтcтит' шммоляааке ео eeшo.
vcrCnisUcn sw, И Tb lr,V, umg тпош-
дновae. ткoщoрвoм.
verKncifen. sici uer, V, TD потискам,
сдържам' oткaовaп се тг нещо;
Sieb (Dal) /От/ Bemerkung - Сдър-
жае се да еп ш-пеaвс забелееха-
.erCmlTim oäf свит ('сто тг яд и др-).
verKnöcHcrn sw- V. sn ilo, V. Aeol вкoе~
'eшсao се.
verCnöcSer oäf зoxoутeисл'
Eim -сп Jmnagiuieii Заклет ерген,
.erCno-pilr sw,V. sn öii.V, Aeol -5-
еaоyвa хрущял, прeвеъшм се и хр'-
щял.
.егСгоТеп sw.V, Tb io-V, завързва¬
но възел; eiei - -плита сл. зовързам
сп шо възли Iвпмп).
verknüpfen M.V. Tb ii.V, еaпезaaм'
Düs ReOsi nit HiniM Besuch bcl Frcmr-
1/m - Свързвам пътуването с гост'-
ааше ирн ирнсmeли'
Eiw. (Akk) tojlec! - Саързвое лоти-
епcни eпшo, провя логическо врпзxa'
verknusen sw.VO Tb 0o,V, iookä le:
Jnlm- richu - köNnen ле пота до пт-
иaеяп някого.
.erkiochensw,V, sn OOo.Vo 1, извира;,
изпарява; сп (течност)' 2. рaзвмес~
ва се Ioрио, п-ск); hb ile.V. 1. из-
рaовoовaм (хранителни пр-духти)'
2, сварявам Мпладоап);
FrücHTc zu Mirniloli - Сварява,
плодове ео мармалад.
vc-koiHiini sw. V. Tb оо, V, овъглявам;
sn itO-V. твътлсзo сп (дърво).
vsuiahh/di sw- V. Tb io, V, umg будал¬
кам някого,
verkaMmigi umo-V. sn iir.V. 1. pe/ao
пропадам. оoпмдаe Встциалит, мк-
vcrKaetnini
GACEDOfT
880
pajüHO, фноиеecки)' 1, емзиaлсп сз
Iврaeн)' 3. омnaдoп, разпад-- сп
(ипот, сгрода)'
.егСомпек. aäj 1. прoиaдшмл (мо¬
рала- и физически); 1. еaзиoпeш
Iврoшн)' 3. оaeenaеeш. запустял (гра¬
дило).
VerköMMenbHiU J о-PL падение (мо¬
рално), р—злтeeшнe.
verKomplizieren sw- И TD tr.V. тcлoж-
нявам-
veriappelm sw, И Tb on.V. свързвам,
съединявам;
Interessen ~ Свързвое, обпдинявое
интереси’
Grunlslüokc - Съединявам пор-
цели-
VerKoppeirl о//. cвъровoнп. съе¬
диняване-
vcrKarken sw. У. TD Ir-V. оan'швoм о
корков— топ—.
./^10—11™ sw. У. hb ti-V. weg из-
портвом, рмовaлям нещо-
v^rCs-peimn sw. И Tb Oo.V. иъплсшo-
вом’ олицетворявам;
Dia Eil/ v^i—^i^in^i^i-1 lün Welsinft Бу
вoлпт п си-вол им мъдростта.
Vec-eö—prsingg ОоР), впплпшпшнe'
олицетвтреиие.
.einslem ew. V. TD Io,V, weg зкyеиan,
опитва, шо зкту.
Verkoster m. - дп-тут-тoр.
verKösTigcn sw.И TD ti-V, geb хр-ис
Огости).
verkuicSin. süc! iw- И hD weg скор-
в-м сп (mit ‘111, c някого)-
verkrocHt odf wng провалил се. ше-
тупял'
umg Elm -cm Journallct Неуспял
журналист-
verKnaOUen sw.И Tb Oi-V, нодпрeae,
noшaусe, cиеaвяe сп с ипшo'
Des EgteCuicHmnj nicSt - können
Не мтп— да понеса еoзтчaеoвaшиe-
то, нп moto да се справя с розочо-
ровашиетт.
.erKrathen, eOei sw. У, Tb вкoичвoe
се Mln. in jmIn,ГetW' (Akk) в някого,
нещо).
v^^kminpOem. slcH sw,V, Tb L езн-
B-M сз конвулсивно, получавам спо-
зъп, сгърченп се’ 2, свивае се, оa-
птезoп да се държа неестествено
(тт cтрoв, неувереност).
verkrampft oäf 1, иеестпстзеш. неу
изрзи, принудел Осмях)’ 1, вдървен'
еmeпшoт тт cпaзсп Oeтеoтл)'
VerkuampruNg ’ -те 1, конвулсия.
cпaопп, тсре' 1, напрегнатост, не-
путecтвпиocт, саит-ст.
verKratzen sw.VO Tb io-V. иодр-cк~
в—м, oде-coвan'
verkramter sw.VO so ior.V. трпзсувa.
обрастем c плeиплн (низа).
vesksSoU/n, cici umr,V hb Скрива,
сп. оoвнеaп се. -ушвап сп;
Sie! snU/n lau BcTU ~ Скрива; сп
итд леглото'
umg SlcH НОпТсп siigiN Büchern -
Скривам сз сред книгите си.
verKündn cw.И Tb On,V, шатрошй-
ean Bвлн6)■' sic! - umg иопъквoм сл,
иочeзвon.
^^гКиТ|пмеп sw.V. bb I-.V, изкри¬
вявам; sn ili-V, изкривява; се’ sio!
-w. V, hb иоxризсa-м се, дефкрпи-
ром СП'
verkrümml odj изкривен’
Eine verKrümmic WirlilsCuil Изо-
ривеш гръбенче; стълб-
verkrüppeln sw.И TD ii.V. L oеoзo-
тсвae (се); 2, деформирам сп Iиеи
ростела).
verKÜppclT odj 1. тсакотпе, ирeвпр~
шат е инвалид; 1, деф-рмирош (ръ-
но. орно).
v^rKruulin sw-V. Tb öti-V. хваща но¬
ро Орано)-
verkrusTet otj 1, покрит с хоро (рм-
ша)' 2, зooocmпшнл OтпpaIвлпиcкa струи-
туро).
.erKÜHlem. sich sw, И hD östeer - sici
i-kCIein.
verkümmern sw.V, sn ötOoV, 1, cпвш—,
лзшeс Трастпиип)' 2. лишея, крея (чо-
впи)' 3, иaзъешсвaм. атрофироп се
Варгон)' 'пирам бавно (т-лонт)-
v^n^kÜNlen sw,V, TD öi-V, оповестя-
име. възвестявам' рaзтлacнвan, 0-
-5що!м-' o6связoм.
^rKünli/HN т-И ТС Oi-V, зъзвeегя-
воп' рoопраcmрoeсвan (Бомиетк сло¬
во. еплипнтоиo теeинe).
Verkündiger т. - aъозeттитпл. опо-
вeутзтзЛ'
Vecktüini/gige/ -сп 1, оповестява¬
не. зъзвeетяaoee' иовeетиe' 1, Rel
MuriC - Блoroиeшeинe.
verKupferr sw.K Tb Oe.V, TecT итк~
ривам с мед-
verKoppelm sw-V, Tb On.V, umg свод-
.кича, събирам .еъм и жена е дзоЯно.
verkürzensw,V, hbl^ö^,V. 1. coсcсвoe
Bртнлн)' 2. ускр-шaвae, каполяво;
(дуем. работат време); öt-.V. cксея-
вае, шапалсвaм'
Elm Brett - Cкъcсaae дпекo'
Sioh (Dat) Bin Zelt eil ilw- (Dot) -
Убивам времето си c нещо;
Sp Durch ein Tor auf lu/О iu zwei -
Намалявам c гол разлихато но 3:i,
Veckürzunn/. -em 1, cксесвaeп'
2, съхр-щ-вние; еоеоляаоае-
verliehen sw.VO Tb öe,V. тепнвaM'
VerlilebaSgSnT m 'твoр-~еoо'т-
вариа тaрo.
Veriilikrog m товарен крош.
verladen uni-V, Tb an.V. 1. тoaaес'
1, umg изиграем;. изеаевае.
Verlader m. • ттaaе—е. експедитор-
Veriukcmanps ’ товарна рм-па,
Vec-nOlimdg -ее 'оиорбиб-
Velie m.-e издателство.
verlagern sw,V. TD if.V. рaопeетвмм.
премпстимп' sio! - разпес-вом сп.
прпеесгвам сп'
Elm TOel verlagert iici Премести— се
област с ниско отпосферик каляго-
не;
Geol Veria/eric SoHoc!iin Разместе¬
ли плостове-
Verlueerung ’ -тт 1, премпств-ее'
1, разпестваие (но зееши пластове)-
VerlegsbiicIhlUaNlel т ошигоиздаво-
ип и . ншигopoзпрocтрoшeнзle'
Ver-eiialbsCHuiNIumN/' книжарница
шо издателство.
Verla/sinuc п издателска кпшa'
V^rlnasKaUohoa т каталог на изда¬
телство,
Verlasp—a/muMM п нзд-тeлеки план,
прaтрoмo иа иод-тeпутвa' изданията.
ирoдткгн'п но издателство-
Verla/sm/öSt п Jue иодoтeлcкн ирава.
VerJjagsju^alelnur т еeд-oтте на из-
дателстат.
Ve—haieween п издателсхо дело,
verhorgen sw.VO hb ör.V, I. незa—;
2, нонcквoп Oднецнnлиeo. вшзпм-
шие)’ 3, тъеcс. викам Оняного иа те-
лефОеа и др,)’ uepeos iti-V, 1, търся
(пое! ‘ein- някога) (искам до ви-
дс, до roвтрс с някого)' 1, иска,
(посН ilw, (Boi) нещо). кастоявом за
нещо' копнея, жадувам (roei niw-
881
nEU^T^i^jaiJ^ULGAIRlSC^CES WÖPTEDbUC»
verleben
(Boi) за шпшo)'*
Geld - Исхом иoри'
Die Aüijibc .erian/l Fleiß Змдaеo-
To иоиcквo старание’
Jmld, am Telefon ~ Викам някого
ao телеф-ео'
Naci einem Arzt - Визое. търся ле¬
кар;
Mio! verlangt es noci Ruie К-псея
за cиoкoЯетинe'
umg Dos isi zuviel verlamjt Тово c
вече прпкодеио-
Verlangen n o.Pl. L искасб. ласття-
е—шб' 2, силно 0секС'алио) желание'
3, копнеж (nach e/tw (Dat) по нещо),
eoтеe(итcт'
Aui jnls. ~ I!1m) По eпенe шacттс-
воип Oнекoиe)'
Jede. - nicHgeBHn Отстъпвам пред
нечие ж-лоние.
.elCnacm мИ TD /п/. 1- удължа¬
вам. omи'екon Oиoлo)’ 2. продължа¬
вам (договор, паспорт и др.); удъл¬
жавам Всрои)’ 3, umg еaоеeмоae Oеoc.
у'иa).
Ver-hCigac-mge/ -те L ирoдълeaвм-
шп. удъллаЗошп' i, Sp продълмелие
(но мач и др-)-
Verläraermr/sfrluU J eрoдъолeк
срок.
Verlängerungsschnur J удължител,
удължаващ шнур Тхаб-л)-
VerläNjernnjccpulc J Teel удъл-
лов-ща 5обисо-
Vereänjerun/isUüoK п Tech удължи¬
тел, шадставка-
Verläggeringuilii J продължение
(ео срок при спортна срещо).
^^г11п|1имет мИ bb I-.V, оаб—вям
(теппк. пртеec)' шaмoлсвaп Oекo-
ртс-).
Verlaß м oPl. In: cs iii kliN - oul
eмBn.ГeUW' (Akk) не може до се рои-
чита но някого, на иeшa'
veriicc/m, umo-V. Tb or.V. 1. шопус-
иам, отиа—е си отнякъде’ 2, иаоста-
всп' sici - еoзеитaп, осланям се.
уповава, сп (auf eмlN'Гl1W' (Akk) шо
шсxoroГeeшт)'
Das Home lurcS die Hintertür - Из¬
лиза, ог къщи през оaдeo'o врата.;
Selre Familie - Н-пусз-м, изосто-
вяп семейството си;
umg Verlose Ifol BruufI Можеш дм
бъдеш сигурен в това!
verlass/ii otf L изoетoвeш, само¬
тен. тcaмoтeи (плое, къща)’ 1, пуст,
(еа хоро Bмсегo)' 3, безпомощен.
сом.
Verlass/miell foOL сапога. безпо¬
мощност.
VerlasicgsCIsofU Jo-PLO österi. Schweiz
иаслздстат.
eerlCйeOeH variCeilicH adj сигурен.
блогошодеедеи. са когото може да
сп рaочитo Iирияmeл. иат-чии; и др.).
VerläßlicHC/Il VeriäsilücHCcii J o-OL
шaдeмонтет, 'лмroшaдeмдшает.
verlästern пИ Tb lo.V. адуевом
(някого), злoелoзн Озо някого).
Verlaub т o-Pl, nue ii: mit - с раз¬
решение;
Das Osi, eit — eiNe FrcöHHcii Тово
е, до ме простите, нахалство-
Verlauf т O.PL 1, втд. рaовoЯ, прк-
тиеaил' 1. посоко. шanе-влeизe, пре-
пииоаоне (ca граница)'
Eiw. пОтме Степ uNi-wouiilcn - Не¬
що иoлyеoвo иeoеoкзoиo рoовнтнe;
Ie - В/п Sitzung По време (е ход¬
им) з-седашипто'
Ie - vom zwei Siunlin В тeеeeнe и—
дво еoca
verlauTen uen-V- sm üi,V. 1, премина-
вае. протичое; 1, впрвс, достигам
дтисoъдз. иепeишoвoe Озо грoинеa)'
3, топи сс, омеекв ти се p—^j^i^eb; (о^г^о^,
мaртaриe)' sich -1, ебпрзвмм иптя;
зог'убаоп се Oипmeкo)' 2. разпръсвам
се. рaз-тнвмм сп Oвoрa)•*
Eiw. veriäulU ohne ZwisöScmOlItc Не¬
що прoтнеa без ииендeшти;
Din Lfgic .erläuft purihlil eim Achen
Линиято миш-в- 'споредно ео оста;
Ich habe efci im PumC - Изгубих
се е порко.
verlaust oäj въшпнеoЛ'
verlautbaren sw.VO ТС Of-V. geh съ-6-
щмвое, оповестявае'
Aue Beuhin wirk verlautBart, dass .,,
От Берлин съобщават. че...
VerlautBarung J. -xn geb и;зпстил.
cсo(шeшиe'
vei-jüT/m sw. V. se iiroVo ii: ctw, (Akk)
- Iissin тптвестявам, съ-бщаимп
шeшo' unpets говори сп. етвa сп;
Win es ums oTftziellen K—eOcan .er-
1апТсТе-,, Както бе съ-бщело тт офи-
енoлии ерeди,'.
vcnIliiN swoVO Tb Oi-V, прекарвам.
преживяа-п-
verlebendeu/m sw.V. Tb Oi,V, впзкрп-
сявап, cпжнвсзaм, представям ка¬
то мие 0пиoв-. оброи и др-).
verlebt odf иихобеш Вот нередовен
живот).
veriHgHni sw,V, bb ii.V. 1. eрeмecт-
aae Оспирка' болен е друго отделе¬
ние)' 2, oгeeинп срто, отлага, (аиТ
ctw, '(Akk) а— ипшoГоa нскoтa)•' 3, ао-
бутв—n, сл-гом ип на -ястк' 4. по-
лoтaм О-ръби. кабел и др-)' 5, изда¬
ем; (cпнcoшиe. книга);
Din Pitlerien auf lii IniHguOvshulOog
- Пре—есгвам поциента е интензив¬
ното отделение'
Dis Bnllli ~ Загубва; си тчилота;
Dos FsßioiiUriiig wunde uni den
14,04, .erlegt Футболната ееeшa бе¬
ше отлтееша за 24,04,;
Sici iüOe Bütten - Удрям го е— мол6о.
v^rlij/ni otj смутен. несигурен,
екoифyиeи' е затруднение'
-ас SdiwHtgHn Конфузно мплеoшнп'
Nia um eiNe Ausucli - sein Виноги
си шаеирме оправдание.
Verlegenheit J o-Pl, 1, е'eешeшнe,
емтшeшнe. шеловктст; 2 аотр'дне-
ние, шeкomпнвo cиттoеин’
Jnin. On - Bringen Поставям няко¬
га е неудобна Ошпловхо) полампиип-
VesUeycmheltS/ееТе /жест от смуще¬
ние.
VerleiienhiItiSloiiN/ зре-елшо ре-
щпшнп (поради шеотлоешо нужд—)-
Verlegsnic/lcpnuec ’ иoyзa см сму¬
щение. при неудобство-
Verleger т. - иидотел.
verl/jariscH odj издателски.
V^i^rhC^g^s^g// o-OL I, преместване,
ирeeaуяип' 1, Tech прохарвоеп (ca
кобел. пртводеио и др.)' 3, oтлмпa-
ип (във ереппго)-
verlcIBir sw.V. ТС io-V, -трoвсм.
п-eрмеoвae 0’mlm. chw, (Akk) искo-
еу нещо)-
Veriii rn, -е 1, aPl. д-в—ие под ao-
пм Она вещи); 2, фирма а- давашп под
каеп (ио вещи)-
verleihen uioo V. Tb Го, V, 1. давом под
иаеп' заемам Man ‘ein- ctw, (Akk) шя-
ккпу нещо)' 2, yдocттсвoe, довом,
прцуъмоoe Отитло. медал); 3, придо-
воп Веещ- палолителио: смелост,
сило. израиитзлшост и др-)'
56.
Verleihung
GACEDOFF
88i
Auloi ~ Доим, коли иoд нозе;
Siigin Worten NuoSIriek - Пкд-
еeр'oaaм думите си. придаем, те¬
жест шо думите си.
Verl/ihmri f -еп eoпеoмдaaaшe.
удостояааее (с титла, медал и др.).
.crieecn sw,V, Tb Oi-V, амлепяп.
.crlKOien sw.V. Tb oi.V, подвеждам,
подмамиме. накyщaвмм (indn, zu
ilw. (Dal) някого за нещо)'
Jmdr, Boeu —. AlknUol eu irinCcn
Подаеждоп някого до пие олх—хол-
vsulcum/m sw.VO hb on.V. оa5е—всп
Oшeшт шaтеeшo), т''евaм сп, -твиз-
вап Oиoрaдн сеупотреба);
Eins SprocHi - Забравям поих.
.6^1111, umo-V. TD if-V. ие-еитae,
изентaп ео глас' sieh - допускам
прeщкa при четеше.
.eri/scii uei.V, Tb Oo.V чнетн, кг-
дeлсп годно от кегодко (плодове,
с—лота, 'о( и др-).
verletzbar odj рaeзe. еyвcтвиmeлeШ'
rer-etzer sw.V. Tb Oo.V. 1, eaрaшнв-e,
уврежда,' 1, оскърбявам, 'язвсвae.
з-сяго-' 3. eaеyщaв—e (змхон. пра¬
вила)' прекебрегвоп Bдълп); сОсН -
шармшявам сп.
veuicUilici odj ~ viriiUiluu-
VerlcTzle mjj. -е. -е рон-сВа), noc-
ар-долМа),
Verletiusmg/ -ei 1, шaеaисвaшe; р--
eo; 1, обида, оскърбление' 3- шару-
шекип (са eеaвнлo и др-).
ve—lneimmjcarfnihij odj лесно роним,
лесно увредим-
Verl/tinr/c/eTalr ’ тeмеaте' от
кoш''знн и eaрaшявoшнЯ' ..
^^rllü/Nen sw.VO Tb Oo.V, ттрич—е,
а'еиеaм се;
Seüre Iieuhr - Стриеae се -т идео-
лиге си;
Seineg Fu/uri ~ Стенеoп се тт
приятеля си;
Sich ccibsT ~ Иамешям еа сопия се¬
бе си;
Seims HirCugfi nfoSi ~ könnin Не
пoпa до скрия ирoнзхoдo си.
verleumden sw,V. hD Oo.V. клеветя.
Verleumder m. -m. -n коeзemшик.
verleumderisch otf клeвeтeнеecнИ'
Verleumdung ’ -em клевета-
VeriimnBuNjskuMpogNC J клеветни¬
ческа кoeиaшнЯ'
Verlimnlmngsklo/i ’ Jue дело за
клевета.
eeuetнBнg. sici sw,V, Tb влюбвам сп
I*m ‘Mln- в НЯКОГО)'
ve—hl/bi otj влюбен;
umg Bis üBar B/Ila Ohi/r vcneilBl
iein Влюбел съм до уши,
Vc—hlnbUr mf, -п, -п влюбен; алю-
'ела-
VerlieitieoU J oPL влюбенаст.
verlieren Bverlor. verloren) uen.V, TD
le-. V. губя. иогубвам В ключ’ надежд-);
ili-V. 1. губя (не побеедовае)’ 1, гу¬
бя постепенат Bor chw, (Во)) иeшo);
sie! ~ губя сп, иап'бзoм сп’ иач-а-
вом 0улпдa. хоро и др-)’
Seins Tosoh/ ~ Изгуби—е еoш'0'o си’
Seine KontakTs - Губя контактите
Озръаоите) си’
Blut ~ Губя крпз;
Dia Bihe-nsöbung - Губя с—мттб-
лодаеие’
Den Kop" ~ Губя упо и дупа, изпо-
доп в поиин—;
Am EOn'Iusu ~ Губя eтетeeeeк-
злиялие;
Süc! In GelinKem - Потъв—; в мисли,
Verljjsrrr т. - човек, който губи, т'-
бзщ' победеш.
Veuijus п, - Cösl подземна тсмшнцa,
./rtiBcn. sici sw.V. Tb сгодявам се
Beit Jein. зо някого).
Verlöbnis п. -se geh = Verlobung,
Verloile m/f. -n, -n гoдeшнк; гтде-
шнеO'
Veriobiugg/ -ee годеж.
VerlaiungiiNilige ’ съобщ-сип зо
годпе-
VcrIüBun/suiNg m годете; пръстен,
.erlogen .w.V, Tb tr.V. птдпапвае.
при—апвом. съблазнява,'
Das .1-1001: хи eünee WOIc-sp-ucH
Т-во хоро човпх до прт'нвoрeеи'
Ein -Bis AmgcBol Припоплиа— ^е,д-
лтжпеие-
Verlockung ’ -еп ирнммпзo, съб¬
лазън, иокyщeшиe.
vsulij/1 otf 1, лъжлив' eeчeетeш
Вч—вп;)' 1. фалшив, ш-искре; (по-
рал, думи)-
verloren odj 1, оогубпш Icъе'eзoшнe);
1, самотеш, изостовеш; (eзnonoшeш’
3. напразен. беа шоис. безшадпедлш'
Er silHi eieHMllc! *- aus Т-й иотлпж-
да дтста 5eипoeoшeш'
Dir -е Sahn Блудният син.
ver]iтreN|gehesgyнi1oilN //Sen unr.V,
se ilo-Vo амгубиом се, напyбвoп се
Веещ);
An ОЬг Osi eige SeiriTiliiieirig veulo-
uen eiginein В нейно лице (п изгу¬
бена една писателка (от лея може¬
ше до ет-иe писателко)-
.erlOgch/g sw.V. sn 0oo,V. зoпacao.
угасва Ooтсe. caпш).
verlasen sw.VO Tb hr-V. рааигрмаам
но лктория-
—ет-Попитта, -еп mл-лeшл иа лотария,
разиграваше км т-мболм-
verlöten sw.VO Tb to,V. Tecb ампкя-
вам.
verlotte-g sw. V. se Iii. V, пропада, за¬
пада, биво з-шeмaеee (сграда и др.).
.elmle-m mV se öii.V, pejoe - ven-
lotlcnn.
verlumpen sw,V0 sn iti-V. pejor nз--
подом. водя (eииптпш мижо'-
Verlust т. -е зогуба'
FinoneOilie -е Фисонсови з—г'(и;
Eiw, (Akk) eit - .erKaufcr Петдa-
aae лещ- шо загуба
VirlmlUoNiitgi ’ обяво съобщение
Iвпз зпстшико) зо а-губена езщ. зо
загубен дoммщeш любимец и др.
Verlmilousglelöi т о.Р1, коепееси-
раше шо оогубите,
VelüsiiHllicb т губещо пеeдnрнс-
ТИП-
VerlmsUgesoHCfl п ^ещо сделко,
^^rlmslog odf от: eiw. (Gen) ~ /сНет
аагубвап нещо;
Siinci guUin Rufs - ginig Иагубвап
доброто си име-
Verlmsilosic J Mil списък на зогуби-
те (но в—йинеи. матери—леи оогуби);
Mit Jnlm, um" lii ~ setzen Сбсвя-
bm; някого а; аoтишoл* вкпюевae го
е cииcъxa ио оогубите,
^^rluihlos odj без а—губи,
verlushuiOcH akj с мекго аaт'6н’ ек-
сещ еи-го аогуби.
v^rmacbcn sw-V, hb on.V. Juo зазп-
шмвaм.
VermCoHUgis e, -sx l.Jur зoaeшoшнe;
1. аоапт Око видно лзеeocт)'
vire|Hiin. sicH sw.VO hC geb олек¬
вам сз. омъжвам сп.
VerelHIlH m/J~ -л. -е плoдалпeпе’
младожешка, булка.
Verrmäthdung/ -еп женитбо. брозо-
еъеeтoиип.
883
VerieCHeuNgsoNzelji J съобщение зо
сключен 'рои-
.ernii/lalen sw.V. Tb lo.V. veralt
nеoзпиean'
.emalilie odf проклет;
DOesi- ~c Bus Könnt niobt! Този
проклет азттбус нп идвн!
.ernahrn sw-V ТС ii.V. 1. изрису¬
вам Iвенезмтм (тя); 2, обрисува,
Встеио)'
vermännlichen sw,V. Tb lr,V, при¬
даем; eпeкн зид, иотлeд.
vernamiUcn sw-V, bb tr,V. 1, WO-iscT
изшocсм но пазара' 2, иалог-мп шо по¬
йна и neеeля тт —тим Мф-кти тт жи¬
вота еа известни лиеитcтн).
Venumu-Cimgj/ о.Р1, мaркeгишп.
vermisseln м V. hb Jo, V. umg рма-
вaлсм. проволя; Вплае, изпит); из-
портвме-
vermauern sw-V, Tb or.V, иаиимд-е.
.еге/пеп м И Tb in, V, 'иeлиеoвам,
тмкажaвoм; sich - 1, yвeлнеaвмм сп;
2, роиешоеавое сз (животни),
VeniM/n-sgl о,Р1 1. 'апличовоше'
2, Biol размножаваше-
vermeidbar odj - vermeidlich.
vermallen umo-V. Tb ie.V. из(спв-n,
oт5сгaмe’
Feller ~ Избяпвaп грeщкн’
Die OpenoilöN iäscl sieh nichl ~ Оиe-
рaеиятo из noee да се избегне,
vermeidlich otj можещ до се из-
'eтшe.
VerneOBurg ’ OoPI, иабягвоше Ока
трeшни, конфликт),
eeгmдоieüen oäj eеeдeтпoпoeп,
МШИП’
Eins ~е Gefahr Маи—а опаслост.
^^^mchier е, V, hb öo. V. ес-6шoвoe,
иавпc'свaм.
.erecN/em sw.VO Tb tr-V. емeевaм;
sici - смесвам сз;
Die Zmtit/n eu comee Taig ~ Смес¬
вам продуктите, за до nалyе- тпет—-
vermeguhbiOhSid sw,V. Tb ie.V.
I. тчавпчовое; 2, представя; е чо-
aeщoи образ, eeрcoeнфзцирae'
Vermeil т. -е белеех-, ттметха
(върху док'ееет, в бележник)-
vermerKem м, V, TD fi, V, отбелязвам,
записвам (върху докупелт, е книго
и Др.)'
.егенсеспе umt-V. hb oi-V, измерим,
Опорцпл); eich ~ 1, cбпекзae при из-
BEUTCtltBULAAMSCtÖCS WÖRTERBUCH
мeрaoиe* 2. дръаамп Ода aonрoaс
нещо)’
Er Hoi sie! - zu B/Haupten,-. Т-й се
осмели дм твърди...
.ermesseni odj дъраък, самоеадеян,
шадмекпк.
Verejsier т. - аемемер.
VermessungU -in намeрвoиe, иоднс-
■фирме;.
Verneusunjuoni п служба по ко-
дoегпеo.
VirnHiluggiingenieur т инженер
оемепер, пeoдeанcт.
VernissungsiirkuNli ’ кадастрален
документ.
.ermissen sw,V0 Tb if.V- umgpzs-
валяп 'доволстви-то (лян—пу).
ver-Mt/lam жИ Tb or.V, давам под
шаее - Iжилншe. стоя).
Vereintem т, - хaинии; еапмодател-
VeriMrIung f -еп даване под шоп;,
verninBiinn sw,V, Tb Oo.V. камаля-
в—м; eich ~ шопалявам, пoeзлaвaп
се. o'елoбaoп (5тл;а, въздействие
и др.).
vereinen sw.V, Tb ir-V. мзкирмм.
з;лoпoe еини.
./ге/соНет sw.V. hb Oo.V. еeecвae,
рмопeевмп; sici - cмпевaм се;
GcIB eil Blau zu G-ün - Смесвне
жълто и синьо. зо да получа зелено;
Fremde vcrMilcil sich eil ^0111 Ро-
дтстто сп смпсва с тъга-
Ver-miosösuggг oPL спесваше-
.irelssem sw-V. TD io-V, липси— еи
IjмlN,ГlTЖ. (Akk) някой. eeшт). усе-
щом епчие т'еъетвиe, лниco;
lob veneiesi Miinig Rigigscniun
Няма ми чадъра’
Icl iaha lici sehn .с-мОсЯ Ти мно¬
го -и липcзoщe;
Dos Kink wird ccfh 2 Ta/cm .ermisst
Детето п изчпаи-лт -т дим дека-
Vereißle Vermisste m/J, -е. -е ли-
еe. а(свeиo зо изчезнало (и издир¬
вано).
Vern|ßUegonizeiei VeneifsSTegaiznijs
/0 <б)ява зо издирваее (но лиеп)'
vereZliiln sw.VO Tb io-V. 1, напирам
Мляно—' р-бота и др.), посрпдшича
Опри шамирашето ио работо и др-)’
1, ирeпoдаваn; довом Oошaшнн)' Iir, V.
иoерeдшиеa (в ноефлинт);
Das Buch .ernittei: 1*111 EiNblioC
In los Leben Irr Inilin/r Кеигота
VerMöjensiestiuiuung
пкавкляво да надникне; е живтта
шо индианците;
Zwisciem Ben G^i^eum - Пoерeдeн-
ча между прттиaшнентe'
.61-11111111 präp (Geeinoi) Admie пас-
рeдетвoe, c помощта на.
Vermittler т, - посредник-
VermitTIung ’ -xn 1, пocрeдинеec~
-ат, cъдeйетaнe; 1, предаване (ea
зш—шия, опит)’ 3. телефонна цент-
рало.
VerMitilug/suni п пocрeдшиеecзa
слуебо. noееeдeнеecxo (юро-
Vereiti1ug|sumsschuß Venmiltihiiges-
umuioUmiD т помирителам ко—исия.
Vermittlungsgebühr J WöntscT нтми-
сиошо.
^^rmitUluNgspuo^sOoN ’ = VerniOTt-
lungsgiiüH-'
VemÜthuN iseU/ihe ’ - Vernittlung-
soni.
V^rMitUlunei^^nsuöH m —пит а— пос-
рпдшичпство (при уреждаше ео спор),
vermöB/hn sw.VO ТС Or.V, umg eеe-
бивае тт бой,
vcrMöB/mm sw.V, sn iin.V, изтшнвa
(дърво).
verMöee pnäp (Gen) geT 'омгoдмрe-
шие на, n-ееeдc'вoм, вследствие шо.
с помощт— шо;
- ihres Spiicbuahenis Благодарение
шо толаета - до илодее eоиеи-
verMögcn ume. V. Tb ho. V. еого, е със-
тoсшиe съп (да иавърша иeшт);
NiinunB vermooStc Ohr zu icTTcr
Никой ип тcия дм го cиacи-
.i—Mögem
NB: Глаголът се използва най-
често в отрицателни конструк¬
ции!
Vermögen п о,Р11, състояние; и—у-
шecтa-; 1. еnтет5к-е'. aсаптл-
eocтн;
umg Ein ~ kosiig Струва, цяло
cпcтoяшип’
Jnls. jiiliijei - Нечии 'мствени
въз-тестсти-
^^reöaimd odj състоятелен, а—пк-
мел, богот-
Vernögensberater т консултни' m
иn'шec'впии въпроси,
Vermögensbesteuerun/ ’ иeyшпут-
веео облаг-еп (с дaaпен),
GABEDOFF
884
Vermö/Hnibillung
VirMöelNiBilluNj J натрупване ш—
усетoяшиe'
Vei-mögicnDcUCäciiuige L декларира¬
не, т(язсвaшe на имущество' 2, и—у-
шecтвпea д-ил-рация
VermögensrecHt п нп'шeетaeeт
право-
Vermögsmssteue—J данък върху ипу-
щ-ствотт.
VerMöe/NsverbälemOiDH eue OL имот¬
но усуттяшиe'
Vcrnöeens^^irei^i^l^i^^ug/ J им'шeет~
впиа аостроховха-
vermottet ак/ наядеш тт молци-
verMummcm. sieh sw.V. Tb 1- пас-
оиром сз. дегазирам се’ 2, o5Лиеae
се дебело, с много дрехи.
.ети-Сент sw.VO hD to-V, umg то-
талео сбърхиам, провалям.
v/reulen sw.VO hb ii.V. предпола¬
гам. дoиycкan, мисля, смятап'
Es Oct zu ~. dass--- Може да се пред-
пoлaтa, еп,..
vermutem
В немски език чрез този гла¬
гол се изразява доста голяма
степен на сигурност при предпо¬
ложение от страна на говоре¬
щия, Чрез глагола immchnem та¬
зи степен на сигурност нараст¬
ва, докато при linKin. jinibeN и
Meinem се заявява, че става дума
за субективна преценка при пред¬
положението,
vermutlich odj 1, вeрастeш. предпо¬
лагаем' 1. aeрoс'иo, w весзa ве¬
роятност'
Der -п Пе/г Прeдпалoпмпмият из¬
вършител;
Er Ict - im Beutln Той вeртстшo п е
Берлин.
Ver-mmlun/ ’ -еп предположение;
догадим;
Eini ~ imiDpuicHin Иохаивам пред-
иaлoжпшнe;
AuO ~ли iN/HwicDHN sein М-го са-о
да ирпдnoлмгмп.
veirNacilCiiieiN sw.V. hb or,V. имиз-
паряаае. прпшебрегвам; cich - за-
шееарязом сп Окото впeшиocm)'
Dem Bern" zuliebe leine Fanülic ~
Прeшeбрeтвaм семейстиото си заро¬
ди професият-'
Sici viunucHICDii/1 Tühher Чувство-
п се пренебрегнат,
VernacHICiiigmn/ J о,Р1. аакпммря-
а—ке (но зпeщшocт; пр-дншa и др.);
ирeшeбрпгaмшП'
vermiesim sw.V, TD oe.V. а-ховав-е
Ос инраeи)'
.erroiclt okj umg pBiao плтп-з. ог
рмшнепШ'
v/inäb/N sw.V. Tb to-V, зoщнаoм
Мд'™;’ рано и др,).
vernamBdr sw,V. se iOi,V, зарасти— (и
те'aaa само белет);
-п Hände Ръце с (елеои - тт рони.
.ета-гсг. sicH sw.V. ТС tr-V. umg
влюби;, се 0*1 jmln. e шсooт—). х—-
рпсвом много до полуд—, полудява;
по ШЯXОПО'
vemasCSesi sw,V TD Or.V. изхорчвам
зо лaooметвo.
vergcbcln sw.VO Tb Or.V. а-eпплсвaм
(auch иСегО-),
v^^miUmhir otj отптaзп (звук,
глос).
verNChmiN uer.V, hb On.V. 1, geb ет-
BMM, доловям; 2, разпитвам 0евидз-
апл)'
Ein GcuCusoH - Долавям шум'
Wir НоВап verNOMM/m, loss... Чух¬
ме, еП''.
veunnlmifo! ad/ ясикдолтаим, ясен
Вглос)-
VeiurCiimasge/ -en Jun разпит.
v^rniSnmggillHOj akj молещ д—
(ъде подложен ио разпит,
.нгт/Оа/г. sich sw.V. Tb покланя;
сп (v^r ‘111. шо. пред някого).
VenrC/ngi/ - -еп поклон,
.erncinen sw.V. Tb Or,V. отговоря;
oтрнеaтeлшт, отричмп;
Elms Froge - Сгт-вoрям oтрнеa-
телео на зппр-у'
Einem Voricilig - С'зoаaoe пред-
лтжееие.
Veiunlniimga/ -ся отрицание.
Vernctnun/ssolz т Lieg oтриеoтпп~
но иаречпшип-
^^rnHixin sw.VO hb or.V, евъеззoп.
създисявое.
verN/öhtem - еV. TB io-V, унищоло-
вам, у€ив--’ съсипи--;
InccCtcn ~ Ушишoлaвaм (убивап)
шмеeкoпи;
Alts AiUen ~ Уеищ-жаа—м стари
дтcнe'a.
vermlcSicnl odj ушищ—мит-лен;
Eins ~п NieBluioge Унищожително
пор-жешип;
Eini -п Krillk Ушиштeитeлшa кри¬
тика-
VerniCHtumi ’ o-OL yшншoмпинп,
VerricUiugacluacn п п—пeе на
смъртта,
VerNÜöHiug/swsl ’ аР*’. таншoми-
телел гняв-
verntokeen sw. V, TD ho, V. никелирам,
vernjiliiebem sw.V. Tb Oi,V, ополо-
вомавом 0тепшнo, шедостогън).
vergillen mH -hb to-V, Tech а-ниа-
вае.
Vernjutil ’ o-PL раиуп;
Mit - hiriehr Д-Ясте-м (благо)-
раи'мко'
Jnlr. zun - i-lngig Вразумявам
ИЯKОПО'
VerrnugOteie ’ брои по спетко.
vernmnri/inCß odf в съответствие
със здравия раауе-
.ergünOil/ akj 1, Iбпaтo)рмз'пeк’
р-циош-леш; 1, umg рaзтeeш. прили-
епш;
Eina — EnUiobeilmNg Рoитмшo ре¬
шение'
Sa* ~! Бъди рoот.мпи!;
umg Ioh will ilw, Vernünftiges eilen!
Искам до мпно нещо прилнеиo!
VernmnfleinscH т човен ио разу-
по; рациоеалист-
v^rnunlUwOi-ij otj ееразупек, и
пеoтиитрeеиe със адрaвис раиум.
veröden sw.V, se i0r,Vo 1. тnтетявo
(улицо. грод); 2, зoп'утсзo (ниво); hD
ii.V. Meä аae'щвoe зешо.
veröTenUlOcHiN sw-V hb te,V. публи-
Кувап’ oбшaеoдв-м Озооош).
-ег-ТепШеСипт/О -еп публик-ция.
verordner sw-VO Tb hi.V, 1, корем-
дам, рооп-ре^ап' 1, Med прпдпис-
вам;
Bettruhe - Предписвам на болния
да ост-ее на легло -
Ven-ro-rlniinNg/ -еп 1. eoрeмоoшп, на¬
редба’ 2. прпдпнcoшнe.
.erpae-cm mV, TD Oo.V, Zoo чиф-
тосвоп.
verpachten sw,V, bb to,V, дава, под
иоеп Вп—д -еeeдa)'
Verpächter т, - aеeeдтдaтпл.
Verpachtini ’ o.PL даване eтд
ореида.
885
.£1130111 sw-V, bD Of-V- опоиовом-
VerpicKune ’ -xn тиoктaкo. амба¬
лаж,
verpaelunguOriiNBlic! okj с подхо¬
дящо опоновко-
VerpäckungslkarUom m -пoзoaпеeш
картон. кaщoи.
VerpackiN/sCocTcm euo OL роиходи
зо опоктваие-
V^irpookuni^moteuOue n аебалам-
Ve-pacKungDpopOe- m o-Pl. апбмлол-
Ho в-ртис, хартия аа оп—коване.
verpäppeln mV. TD io-V, ungpuu-
лезз—м.
vrupissnni sw.V, TD oi-V, L прoп'е-
o-e (удобен пкпеат и др-)’ l. изиyc-
хам (превозно средство)'
S/Orc CSuree - Пропуск-п щae-
са си;
Dcn ANOamg das Flies - Изпускап
сачолото ео филпо-
vcupaDDHN} sw.VO TD On,V, довае Oee-
щт неприятно' удрям)'
Jmln, cümcn DinKzctUel - Н-к—из—п
eяк—тo, дожо; му дм се разбере;
]мВм- сОтс/пОпс - Удря, ляното.
verpennen пК TD Oo-V. umg прос-
пивае.
.erpcstcr sw,V. hb On.V, ттрaвсм
(въздух— е лтщa пири;,-, с отрази).
vruputznn sw.VO bb Oo.V. umg шоклл-
вeтсвae, издовмм Око родителите, шо
учи-бля).
.erpllNken ж.И. ТС Oo.V. зoлaпaм,
тст—зяе в иалот-
.1^011011 umi.V. Tb Ii.V. umg из¬
пивам, издава; OJmIm, ilw. (Akk) ня¬
кому шeшт)'
verpniNzcmsw.V. Tb ho.V. 1, пресам-
дам. иеeeпетaoм р-утпиип’ 2, Med
трaшcплoeтнеoм Ooрт-ин)'
Verpilamzumu ’ -xn 1. Bat ирпcoм-
дашп’ 2, Med тр—иcил—итoцня (на ор-
г—и).
verpflegen ж.И TD Of-V. хроля. три-
mo сп зо нечия прпврoшo
Ves—plncimgl оРН 1, грима оа хро-
кото.. продоволствие’ 2, веaиa (в ва-
тел, пошсиош),
^^^Oi^^lUtnm е V, ТС Оо. V. 1- з-дълло-
вом Онях-го до eoирaин нещо)’ 2 нао-
иaеaзoм. -кг-миро- (ортист); süc! -
задъле—ж—м сл. иoeм-м задълж-ние’
jMin, zue ScHweieiN - З—дълео-
з—м искoгo да мплчн;
DEU^<^<CC^-^1^1L^ADIOCHE<S WOßTEDDUCH
Sich vi^bru/iOcH ~ Ашголирае сп (зо
нещо) с договор.
^^^fltcHliU oäf 1. задължен; 2. geb
пoвлнсe;
JmBm. em Dani - sein Дълмо ляно-
му (лaпoдaриocт’
Sich - iüihem, niw. zu Tun Чужствнп
сп о—дълмеи до напр—зя нещо'
geh S/Orc GcMäide cünl kcn g-oßcn
MiOsii-n - К-ртишите еу - са силно
пoзлисши от голпеитп м—Истори.
VerpOn/Cleuml, -те 1. аoдължпинe;
ашгожиеешт’ 1, ш-ииaеaв—eз. —ига-
мирма; Она оргист; ф'тбтпне' и
дР-)'
Vertraulich/ -cr Договорни зaдсл~
жeeнн’
Eini - slnjcbcN Паеммм аадълеп-
ШИЗ'
Sninen ~cr nocie дпсЬкоммеп kön-
mem Не мото да нипълшсзaм зодъл-
мениято си,
VerprjjcHluN/ieiDciäfe п WortsxT зод-
лъжшсвaшп.
^^npiuDöbiN sw.V. hD lo-V- umg разва¬
лям. съсипв—п, върш!; зле' изиoрт-
вам;
Seine Kiruoems - Проваля;. съсип¬
вам кариерата УИ-
.erplcH/m sw.V, Tb ir.V. зопълво;
със с—оло, с х—тр—И'
verpiobt odj ii: um" ilw. - sein нас¬
тървен съм оа eeшo. силно лелоя
нещо.
verplanen sw,Vl Tb io-V, 1, розпре-
делям. плолирап' 1, пл-нирае зле,
verplappern. sicH sw,V. bb umg нп-
волно нодoвмe тойса, изтърва; сп
Ода кажа шeшo)'
veuphuulc—g sw.V, Tb oi-V, презар-
вом е ирнxoзкн Оврлее)'
verplempern sw.VO TC ii.V. прaвoе-
вам. пропилявам.
elrhImmBlN sw.V. TD ar.V, илoп6и-
рае. зотааряп c пломба.
verpönt okj cентoe зо непозволен,
за нещо. на което сп ranA- с лошо
оо—-
v^rpuisDin sw-V, TD Oi-V. ■ umg иигу-
лявап, прахосва.м, прoпнлсвoм.
.erp-jiiin sw-V. тс оо-У, 1. nеoпoи-
аом. пoдилaшвoe Oдиззе)’ 1, стряс-
нам (и о5имд—п)-
v^rpmohnUnmOcJemcn sw, V. hD io. VleOOi. V,
прoл;т-рнзнрoм (сз).
v^^räUruliob
verprüuein sw.V. TD io-VO иабивое;
шaп;едoщaaп.
verpuffen sw.V. se itf-V. 1, езспло-
дира леко Irao, пло—ъх)' 2, миш-за
безследно, з-впрщзa без пфпкт-
^^rpill’^^t^n л V Tb Of.Vi umg - .erp
maicem.
verpuppen. sici sw.V. TD Zart прпз-
ръшo се е хан-вид— Oтсcпшиеo, ли-
еииoa)'
verpusten. Dich sw, V, Tb umg поппме
си дъх-
Verputz т o-Pl. Ancl ммоилка (но
-рода. стела)-
yerhmiхln sw-V, Tb if.V. 1. ArcT из-
маозом Oегрмдa)’ 1, umg излапв—п,
к—игое бързо Охра;-)'
Verpülxir т, - -на—ч,
verqualmen sw,V, TD Or.V, зодимя-
вом, oитщвae (стоя, зпид'в)'
verqulini odj знптщeи, андимпе.
.einqiüteu odf изпъчен —г грими.
verquer odj pejOo 1. етрoшпи. осо¬
бен; 1. прeщeШ'
.erquicken sw, V. Tb io, V, 1. Chem кб-
робттзом е мием; Ометал)’ 2, свърз-
зое (е лoпиеecx- връоко);
Dis Billcn Probleme elUeinatBe -
Свързвам дв—та проблее-.
verquollen otj подпухнал, п-дут
Ioеи),
ver-nen/hm sw.VO Tb Oo.V. umg аа-
лоствам (c тежки пред-ети).
rerrnnucllen л V, Tb Of.V, ^^^/0
пр-д-вом зе-ино, и— безценица.
Verrat м oPl, предателство, изея-
ео (an eмaм,/etЖ' (Bot) към ляното.
нещо)’
~ ilucHin. ühar Извършемм пре¬
дателство;
- am VoUirliNl Изпяно хъ; роди¬
ната.
verraten umo-V. ТС Оо-К 1. предоиам,
издава; Oириятпл; т—-но)' 2, иа-еня-
Тя— идеал)' 3, съобщова;, и—азо—'
4. иакoвoe, проявявам (талант, уп-
лах— и др-)’ sich - иаднвап сл'
Einen Plan ~ Иадовом плош;
Sein Blick .erriet Sou/c Погледът пу
пахозе—ше Oиздoаащп) аoтрнmпнаcт.
Sich v^^uater uni .erCanOi "üblem
Чувство; се бeаитмтшeи. предодеш.
Verräter m, - пеeд-meп, изпеишик.
ver-iUeniseb odf L предотплски. ии-
eпииие;екн’ 2. изд—йииеeекн;
vil^irämoirN
Eim -cm Phur Пеeдaтeлекн план;
Eim -cc Läch/im ИодaЯeиепcкa ус-
eнзx0'
verrauchen iw, V. se Iii, V. роза-ся се,
изепазa; ноnoрсвo ' сп О^ство. мъг¬
ла); Tb ti. V. 1. иа^рчвам парите си
аа енпaри; 2, зодипявоп On-мeшe-
шие),
.егиСпоНе—п мИ Tb tr-V, оодимя-
вам. опушвам (поп-щеки;)-
verraucht odf задимен (заведение
и др,)-
v^i^irimcohen sw,V, se iOn,V, o'Щ'мя-
во, стихва Iщye' еyзcmзт),
verrHöHnin sw.V, Tb t-,V. включе-п
e емeткмтa’ sieh - сгреш—воп и из-
енcпeнистa (auch йСто-о}",
Die Übe-iiugacg - Включва; из-
впeрeдшитe еaе-вe труд в сметката'
Sieb im iiinim Fr/unl gewallie ~
Силно се нзлътвaм в пеистплс си.
VerrHeinug/ f, -те 1. иоенcлпeнe;
2. Wirt.ish пвоомин разплащане; пкли
риип; 3, WioaseT превелдаее; пр;в-
впрлсшe’ 4. греш;— е изчисленият—-
VerrccHnungsiBknMMin п клирин¬
гова спогодб—-
Verr|cHnun/iDc!iöK т бeзшaлнеeш
адо,
.ег—соксп sw,V0 se öii.V. umg pefoe
тмнрae, пуквам Oетвeк, животно).
.errc/nci odj дълдовзе, през кой¬
то воли много дъжд.
verma/bcn ueo.V TD or,V, итривом;
Eini Sohin iuf leu Hani - Втривом
ме.хлпп е камата-
verreisen sw.V. se öti-V. з-миеавам,
-'пътува-.
eern|tßcm uni.V. ТС lo.VO пнщo
т'енеaг;лea рeеeконя Ви ирec—'a),
съсипвам; 'шищомазап с критико¬
-М СИ-
verrcnkin sw.V. TD to-V, изкълчен;
Oрпн; краз)' sch - кълеo сп;
Sieh (Bat) len Amm - Изкълчва; си
ръкото-
Vcr-mnNeiug/, -em Med изкълчвон;,
луисация.
verminicn. sici Oti-V. TD държа сля¬
по шо eпша, упорства—'
Sieh On eins Ilie ~ Придърлом се
yeoрнтo към додеша идея'
SicH nüt einen Ping - Допускам
греш;- с додее плон,
verricblen sw.V. ТС öi.V, geb извър-
елвдпопп
щвoe, иапълeсвaп Iоaдaеa, робота
и др,)'
Seime Nötlm—it ~ Ходя № нуждн.
ver—l/eiin sw.V. ТС t-.V, амтаарям c
реоп.
ve-ZngirN sw, V, TC ör. V. намалявам,
редуцирам. иoшижaвae; lieh ~ нама¬
лявам се.
Vennn<|cimugg oFI L eoмoлниoшe’
намаление' i. —ишиеиооция, ескрo-
щ-ние.
.erringen umt-V se öti-V. geh еин;-
ва, изтича Озодо’ врепе)-
Vermiß Verriss m. -se 'нищ-жител-
ио критико (в преснта)-
verrohen sw,V~ sn ili-V. загрубявам,
ставам суров, брттoппи Oе—зeк, нрави),
Veruf0Sung,0o.Pi- загрубяване. бру¬
талност.
verr-jsSen sw.VO sm Otr.V, рълдсcв-e,
ма-щ-м ръжда.
.епосТ/Т odj ръжосе—л-
vcrrollig sn öii.V. ноиз-щa, разлаго
сп (тор. листа); руши се Iе'пшa) (auch
UD'rlr|-
Ven-piund/' oPi рoилoтoeп, гниеше.
.еп-гтоПТ odf л-щ, ирecтпneш, безс¬
рамен Bе-aeз)* птокрес, срамеи
(постъпи—).
verrückensw,V, hb Of.V, препестаоп.
мecтс (мебели и др-).
.ermüdet oäj 1. yмаno6прxaш, луд,
дyщeвшoб—лeи•; 2. umg луд. птбър-
к—и, смахнат;
~ sein Дyщeвeoбoлee съп;
Jnlm. - поеНсп Подлудявам, илу-
дявое някого'
- noch ctw. (Поо) sein Луд уъe, уми¬
ра, по нещо;
~ пое! jimde. sein Луд съм по няко¬
го. безумно съм влюбен в някога;
Ich werd’ ~! Щп o'кoеo! Опри изше-
еода).
Verrückte mf -п. -п луд' луд—'
Wie ein -r liciem Смея сз катт луд.
VerrückThelt ’ -те 1. oPL лудост.
безу-из; 2, еeмншaтa, бпзумио пос-
тппзa.
Verrückiwerlin п oPL le: umg los
Ist iim ~ ш-право да се пoбпркoш.
да пoлтдeeщ (толкова п оле).
Verum" т o-OL лошт и-б' лтщo сла-
зо. лоша рeпттoеин'
In ~ jirutcg. komnin Излиза -и
лтщo нeп'
886
JмIn,ГliЖ' (Akk) in ~ iulngiN Съа-
довоп шо някого шпшo. лoщa слово.
verrüO/r akj nтлаa—ш сп с лтщт
ипп, имащ лоша слава;
Eir ~сс Lokal Съмнително (със
съпеители— рeпy'aцнс) оааедеиие-
verrühren sw,VO Tb Or,V. рмобърк-
вап-
verrußen sw-V. se öOn.V. иooрнaa сп
със еomдH'
v^rrülsoHig sw.VO sn öii.V. свлича се
Iирeзрoexo), плъова се.
Vers [Tcre| т. -е 1. стих' 2. стртфо;
Eiw. (Akk) im ~е ceixen Пишо нещо
в стихотворна фтеea'
umg Sich (По-) auf ntw, (Akk) klinig
~ nocHiN können Не мога да р—а'е-
ра нещо-
.ersuchliehen л V. hb if,V, тв;шпет~
аявое. коехретиоирам, тбпктииион~
рам-
vereickeN sw,V se Oio-V. потъво (но-
Рмб)-
versn/iNi sw, V. ТС ol-, V. 1. нп сп спра-
всм, иoкъеиaм, провалям сз' 1. отхаи-
вам (до действам, да ф'шкеиoшн-
роп)'
In Bin SoUule - Не се справям и
тчнлншп’
Düs B-emsiN ~ Спирачните отказ¬
ват-
versi/iii sw-V. ТС Ir-V. ттзоивап
Oпoмoш, —добр-лип); eich (Dai) ihw,
(Akk) ~ отказва, сл от нещо;
Jmln, ker GeHouson ~ Отказвам
до сп пoденин шо шнк—г—;
gxT SicH jedm. ~ Отказвам да съм
ияному ио еoзиoлoж;шип.
Verengen п о.Р1, тр;щкo•'
Ein Unali Iu-cH UecHnisoHli ~ Зло¬
полука породи тeхшиепcнo трпщкo
Vesaaer м. - peion илудочнин. чо¬
век. който ип оправдай— —ч—неоният--
VerDuliuohstibe т Тур roоспa пп-
еaгea буква,
v^renlzem sw,V, Tb t-.V, 1, nрecoлс-
воп Iсе'иe)* 1. еoзвoпсп Мнечий
плос), отровя; Oшпеия радост и др.).
versammeln sw.V, Tb ii.V. събира—'
cici ~ събира, се;
Dos Piulan/nt versonnelt cio! Пар¬
ламентът се cъ6нрo-
Vecninnnmuuml -ee съброшип;
Konstituierenli ~ Учредително съб¬
рошип;
DE^T^T^^lf-^l^l^L^^^A^&lK^tiÖ^iS WtOOTEPßUCH
887
Elnc ~ ligBerufig Сзике-м cс'рм-
шие;
Auf clr/u - ep-iöhcm Говоря ea съб-
зoшнe.
VeruammluggsTrilSiit J свобода но
есбрoeзс'o.
Versommlungsor т място зм съб¬
рания,
Vercind т o-OL, WOeisch eкеипднеия
иа стоха.
VeruagdiBTsilsmi ’ eзепeдзезя
Вслумба. -'дпл),
versandbereit odj готов оа пкеппдн-
раее Остана).
VersaglBucHHogIcI т заталолшм
търговия С HШHTИ'
versanden sw. V se 00r,V, 1. пълни сп.
амтл—чво се с псcсз (езеро. приста¬
нище)’ 2, оомира. постепенно спи¬
ра (—тшoщeшня, еaоптaте). ие даам
резулгот,
versiniriuiig okj = .№11111-101-
VersanIglicHCfe е = VergonIHonlel'
Versandhandel m хатолтела търго¬
вия.
Versanliuli е търговска къщ- зо
пoрпеxн по к—т—лог и дост-вха до
адрес— ио клиента,
Veriigliuuikoealnj т кмгмлтп иа
търговско КЪЩО.
Versanlkoliin euo OL порто; гоисо
за колетно иеomкм. оа ехспедироее
иа стона-
Versandung /, -еп Geol пясъчни км-
eocн; затлаче-иб шо реко с пясъчни
шoшoеИ'
.ei-simer sw.VO TD tr,V, umg 1, из¬
цапвам, тсвиев-е' 2, проваля;, р—з-
ВОЛЯМ'
umg Die Pauly - Рмзaмлсe съ¬
бирането;
umg Eini P-ü"ugj - Представям сп
лошо ea ииииm'
v^tnsnueun sw.V, se iOf,V, 1, вкисвам
сп Ожино и др.); 2. umg “мухлясвам”,
змгъпсвмп Вот aeпслш-еeш;e ли-
30')-
versaufen sw,V. Tb ii.V. umg пропи¬
вам Опорите си).
versllIMen sw.V. Tb Oi-V, 1, пеoeтc-
OMM. и; нзпoлзз—п (случ-й и др-)'
i. и:^{^<^с^<^оп средство); за¬
къснявам’ 3. ктсъством (от лeкеия.
yеилншп)'
Dem -OeiiigiN ZelUpurki - Пртeyc-
кае удобния моееет;
Eine Verabredung - Изпуска; уго-
аорпно среща. зoзпcшсвaм'
Ich НоВС verslumt, dioi recHUiciUij
zu heNaobuOcbUl/er Прoптешмв да те
уведомя еавреее-
Versäumnis п. -sx 1. ирonтек; 2, лея-
всвaшe, отсъствие (от 'еилншe)-
Versämmniiuuleie п Jue оoотеeo при¬
съда (при неявяване на обвиняемия).
VersBou т о,Р1о cтивoелomeшиe'
verschiebern sw- V. TD Ir, V. umg про¬
давам укъиo (an jein. иа някого).
.eniehiöhUile ädf със сложел строеж
Iиарпеeшиe)'
vensobiTin sw,V. TC ii.V. доставя;,
шa'aвсм, шммирае;
SicH (Dot) RecpelT ~ Извоюва; си
узотпшил, респект'
Sie! (ПоГ) Gewissheit üben eiw. (Akk)
- Уверява; се и шeшo;
Was verschult mln die Eiue? Ho xox-
Bo дсллa епcттo?
versöhnten sw,V, Tb Oi,V. тбщивon o
дъски, правя кофраж-
VerihSihimg f -ee обшивка' коф¬
раж-
verscbCel odf 1, ст-скит-лес, сра-
eeжлзв, свенлив' i. оaерaмeш. сеу-
теш;
Eini ~п Gesle Стеснителен жест'
Jnin- ~ oiseU/N Пoтпeлдoп няко¬
го засрамено Icрaeeжлнзo).
verschandeln sw.V, ТС lo,V, umg о-п-
ртасвoм. обезоброзявоп Iлиеп, пей¬
заж).
vercohaiiin sw.VO Tb lo,V, Molунре-
eсвaм' eich ~ Mit окопавам се (auch
übeiie);
Sich Ulnten einer Zeitung ~ Скрие-;
се зад вестник Онатк ирнкрнтип)'
verschi-ian sw,V. TD ti-V, 1. изкст-
есп, о—силвап (криза, nет'нвтрe~
чия)’ l, увеличавам Отпепо. контрол.
цензуро); süc! - изострям се, аoеил-
аае сп’
Düs pnli1iso!i K-lui - Иа-с-рям пт-
лнтнчecкo'a криам'
Die Lije v^^ueHärTt cOeb Полкле-
шието сп иа-саря, yелтmeнвa'
VerucUITund J о,Р1. ио-саря;-, за-
дълбочоаоее Око нриио. eеттнвoрп-
чин)'
.erscha-usn м.К hb ir.V. заривам,
аормаяе.
.ericbenl/m
verschätzen. sici sw.VO TD теeщa и
оцешхата, при смятане-
.erscHCl/d ueo-Vo se iOf.V, geT у—и-
рам,
.егссНспк/п iw- V. Tb Го. V, роздавом,
eаоaрявмп хатт подарък,
verscher-bcleimV. bb ti-V, umgnpa-
давам.
.егесНстесп sw,V. Tb 0o,V, пеonзлс~
вам. петнпеaвoм (щастие); пр—птc-
xoe Ош—нс)'
umg Es sOcS (Boi) bat jnin. - Изгтб-
иа; нечие приятелство-
verDehnmehsn sw,V, TC or.V, пропъж¬
дам, отпъждам, прoпoшвaм Oптиеи,
умора),
versöHlueun sw.V, TC in-V, umg про-
д—аоп-
.егесНеоКсг sw. V. hb ho. V. изпращам,
еoапрoшoп. пxcипднеaм;
Elniolungcn - Рaапрaшмм пто-ии'
Die Kümier Wu-Iin am dlc San .e-
sonüekit Децото бяха изпратени на
м-р;,
^^rioiOchlun atj иoдвнжeи’ плъз¬
гащ се (вр—та и др-).
VersöHi/lbHboIhnHoO т роипредплигел-
и— (триомло) гор; еашпвреша г—р—.
.erscHOiliN umo.V. ТС or.V. 1, раз-
eeетaae, местя Тмебели)’ 2, отлагам
(срещо)' 3, umg продовое шо еeрит,
спекулирам, хоктрабаедироп; sici
-1, oтлмпoп се Ocъбрaeн;)' 2, проме¬
ням се (положение); разпесте-м сз'
Der Tret mm 2 Tn/c ~ Отлага; '-с-
та с два дни;
Eiw, (Akk) auf ipät/n - Оглoпoм не¬
що а— по-късно;
Die Kiä"isverbä1enis ^^rsciieBU lieh
Съотношението иа силите се про¬
меня-
VerioiilbepuoBi J Lieg слоаорпдш-
трaeефoрпмцнн (за пртверка ео -(;-
по но словосъчетаеия).
VerMCilrCeiiigg/ -xn 1- преместваше.
роз-ес'!-;-’ 2, отлогоап.
verscHIeBcm odf 1. рaилиеeи; 2, раз¬
ши, някои (нещо)’
-е Ansioblen vert-eien Застъпваме
различни въигппди;
Io! ball schon ~е EinwCglc vou/i-
ВпооЬе Представих зeеп няколко въо-
рал-лия'
Er wsnie aus dem -sind Grünlin ob-
jil^^int Той беше отхвърлен № лой-
.11101111^1101111
GAATPDOT
888
разлиеши иричнши.
veinsdSiidcninhij ädf рoалиепш. рои-
пообразпш, р—остр—дес (въпроси, па-
тeрнaлн)-
Vereehlcl/пс е// -п, -п geb иoеи~
е—пннт, починалото-
^^^bllkinirlii odj различни. роз-
ни видове;
Es guB - U—sicbem Имаше р—алич-
ши прненнн'
verDehindenii—B*/ oäj различпш и-
цзят' раии—цзетзш.
^^^iohZe^eNjs^lUl^lUehloh oäj раонт-
полки-
—егиоЬОеаепЬнОи J -еп рмзоиеип. раа-
лик-' разитобр—оие,
versoiZrdcmUtücS odv няколко иъmи.
изведнъж. често.
yelnsc!iнBнNi илг.И bb if-V, 1, израз¬
ходим, Iбтeпрзпмcн'e); 1. Sp ее
улучва; Овратого и др.).
vermsiIlrCTTÜigiian.H se OöioVo избелява.
vec-chleßiNa, ciei uen.V, hb umg
влюбенn се Oin ‘ndn. e инкoтo).
.erschTTcN sw-V, Tb ti-V, траиспор-
тироп. превози—; о нор-6.
.1*101/111^ sw.V. se Iör.V, илзcз-
нсcзa, пухлясв— Oпрадткти и др,),
v/rsöSimmcit odf плeеeшсcaл. пух-
лясал,
^^^btieiem мИ se Ohl-V, Tech зо-
пълен сп с шлозо-
verscilnrlg; uio-V. ТС Otr-V, 'спи-
вом сп; if.V, 1 umg забравям (срп-
що)’ 2, ир—епизмм. презорвом в със
Iеeлнс следобед и др.);
Einen Tcunün - Пропуска, (зобро-
всe) 'говорел еoу;
Seinem Raueci - Иотрезшявнп след
еиoиe'
Emtsehmllü/id Sie Iir Verspälune!
Iei hole ~ Иозилетл оа аокъсизниз-
то! Уеиoв се.
veiusobljleni otj 1. епeлиз, сънен,
иeдoус6yдeи' 2. cнyепи. оаспол Осел-
еп. гр—деп);
- ousDiHig Ипам сънен Icпeлиз)
зид-
VerscHne т, Verschlage дъcе;шo бо-
раио, преграден— с дъски иoeпшe~
ШИП-
^eиcie1UlNi uei.V, Tb if-V. 1, онко-
вааом. прпгратд-м с дъски; 1, Sp
хвърля;, иобиво; иeирoвилшo (топ-
но)' 3. ктсепом Boилтнт, дъх и др.)'
uipxns 1, атеепое Oдпвo), пречо (е—
говор—)' 2. итпмдмn, оа—вавап сз ия-
xпдe;
Der - AmBlici versellu/ nir ' len Ap-
petüh Гледното -и р—оволи -иe'ита'
Es verscilia eiu lic Sp-iohe Онемях
Mot 'еy.оиoшe. изненада)’
Es Sui mic! mach Müich/m - Озо¬
вах сп и Мюнхен.
vernicHi/gcni odj pe/ae хитър, луков.
коаареш.
Verschhi/cnhcfh J o-OL .витрoет. лу-
кaзетв—.
veuicHIiMMenmИ sm ööf.V, з—тлач-
за сп. задръсти— сп с гиля.
veuiöhinmecn sw.V. ICOt-V. з—тлач-
зом, аадръствоп Ос тиeн и др,).
ylгecHInмplN м, V, Tb li. V, umg иа-
бугвап, загубвае’
Ehw, (Akk) ~ hoiccN Зоряоине, знае-
еарязое лещо,
verschlechtern sw-V, Tb tf-V- влoщa-
вап; sieh - вл-щмзмe с; Мврепе.
здравословно cпcтoяниe)'
VeiiidieiCleciiig| о.Р1, зл—щaиaиee.
.11*1011111-1 sw.V. ТС ii.V. 1. ообул-
вом, иoкризon с в—ол. було; 2. прик¬
рие—,. потули-- Оск—едмл)' sieh ~
1, забулвап сз. слогом си воал, фе-
рпдме' 2. оатблмчово сп, онбулва се
в облаци (небе);
Scüme wahrem AhScTlcn ~ Прикри-
вом истинските си ш-мпрзшнH'
Verslhl!кet1UJNgfoJr- 1, и—6тлз—шз'
2. прикриване, пo'тлзaшп Она исти-
иа).
VersöhlUeinmgestieiik ’ токгизм ио
прикрив—ие (на скаидол и др.).
.егсоМетсп sw.V, ТС 0o-У- аoпплвo
със слуз, с врoеки.
Vemsebtc/Mümg ’ ooOL Met обраи'-
воее шо слузест— cпкрпенн.
VerscHICß т o-OL 1. новoбявмшe.
изe—евaип' 1, Osten- eрoдaвмм ио
дребно'
Eünam großer - am Aulos hohem Бър-
а— си изхабявам Bеeeшяп) колите.
verscHlIßiN uit-.V. Tb io.V. изв-6с-
воп, иан-свом. oпте'зазеaп' sm
ihOoV, изхабявам сп. ионтс!-; сп-
VerschlUße-sebe/rung ’ Tech проя¬
ем но иииосиашп, дефект от изхабя¬
ваше.
V^i^i^i^!^l^<|IßTiseiakci1 ’ о.Р). Tech
ycтoйеивocт на изшосвошп Oизвaбс-
анше)-
VericblicißquoUc ’ Wörtscl. коефи¬
циент иа износв-с; шо теш-иaнт;
ф—шд—зп,
Verschleifliill т Tech (бърз—) износ¬
ващ- сп емcTl
verschleppen sw-V. Tb io-V. 1, отв¬
личам (със сила)' i. протока,, ^о-
тoевoe. влача дълго врем; бoлeуг,
3, разнасям (вируси);
Eine verschleppte LunannenUiümiumg
Упорита Iиздoиилeктвaи—) паезм—-
шия,
VcrscHIcppum/ J аЛ 1. omвлнеaшп.
пoхншeшиe; 2, oтeпкиoшe; 3. прoт-е-
валп яа болест, рaишoеяип иа аора-
а—.
VersöHgppuim/DmaNpver п мошпзри
а- иеагoкaшп Вен рпщпшня и др-).
Versdh/ppungstaCtiK ’ тан-изо но
протоколе,
verschludern sw.V~ ТС Oo.V, 1, про¬
давам евтино. ио (eицзиие-' 1. про-
х—сине. прoиилявan'
VesnsöredUierugg пЛ. 1. продава-
аз шо 6eаепшне-; 2- продажба са беи-
езшиц0'
.erschließbar ак/ който сп заключ¬
ен, затворя Oщoaф. зрота)-
v^ri^l^l^^^in unr.V. hD ir.V, зaклюе-
и—n; з—теаря—’ socH - з-тв-есм се’
Sie! ctw, (Boi) ~ Н; нcк—n до чуя
оа нещо; тстааоп тлyв оо нлша;
Seine GcBanken in süc! - Тоя —ис-
лит; си, паия пислите си зн себе си’
Selin Auucm vor chw- (Поо) - Затво¬
ря, си очите пред иeшОl
verscHlimmbcsserm sw.V, ТС ir.V.
umg раиваляп нещо в старанието си
дм го иoд—6ря-
verschlimmern sw,V. hb ti-V. ипoщa-
вап’ efci - илашово; сп.
Viciis:iiiZomnesmiiiNj/ö.PI влашавосп,
vd-1ciheNeнN; uer.V. TD on.V, и—тпъ-
шoe’
Dem Bam des Fhu/inlenc vericlhon/
Mühlünd/n Пoетеoсвaшeтт иа лети-
шптo погълна милиони.
v^^UhigjiNj unr.V, Tböo-V, препли¬
там, сплита; Oшнщкн)'
.егеСНееисеп okj з—тзореш, пппеa~
ЛИВ’ ипидпрм-ш'
VerhonBIunjen SigUcr -an Türcr
Преговори при омкрнтн врати.
V<н--sCliegssнgsil/o.PГ- оатвореиост.
889
BtUTTCЯ■-eUtCADlSCH!Jä WÖßTSPÖUCH
ve-cöhmi/m
въздържаност.
^^^solSlüöCeN лИ Tb Tr. И 1. гъл-
топ. ппътвoe; 2, изпусн-е. иасeдae
(букви, срички); 3, птппъшae (пори)'
сОе! - о—дaвсe еe’
Seinen Zomm - Преглъщам яда си’
Die Niehl halte Olm .егеоНиоКе Нощ¬
та го (еше пaпълeoлa.
Уеес1Н1ив Vecschluss т. Verschlüsse
I. оaзтичoлзo’ 1- топа. зaп'щ-лx-;
3. ппезуитуТблeeзeз—аотз—ряи, зио-
зор Око пушим. eoщнeo. фтгтопа-
рат)’ 4, Med ерaетиoшe, о—и'щвoшe’
Eiw. (Akk) иписи/нет/г - Sollin Дър¬
жа нещо eoд ключ.
.erschieÜssCltswoVO ICoe.V. ккдироп,
шифр-жо-;
Eine /iHiomi NnoSuIeht *• Шифро¬
вам тайно съобщ-сие-
Veг-1Ciüsi11ummJГ o.OL. ходираке,
щифеoв—ee'
V^s^I^i^J^^^ut VerrsöSlusiloul т Lieg
прпгродша Веосплоиивеа) еътлocшo.
Versc1Slußuoo!e VerschlusseioSi ’
секретен дозупеет. секретно дтсие-
^^^i^]^l^^JÖ^^i-uOcHUung VeгsdHIu1iУon-
nüöUtumj fTeeh yеmеoйутв— оа оотво-
рясе.
v^ibs^^i^:ie^tin sw.V. sm 00r,V, тиea.
изнемогвам'
Vor Dumct - Упироп тт жаждо;
Vor SilnsuCUe noei Bin HiiMii ~
Умирам (чезно) тт к—ииeм по -те-
чбсавото,
.6^11111:1611 мИ TD ii.V. отказва;
да eеиeмa, oтвзпрляп, oт6лпез—м’
Jnlu. LilBi - Отхвърлям нечия
любов-
verschmälern лИ ТС Ii.V. cтeceс-
вае (проход. ипт)' sio! - етeуисз—
се, етoвo по-тпспи-
.1-1:11111111 м V, hb io. V. опот изяж¬
да; с oилmнт. в-пвae с тд—зoлеmзиe-
ecгic!mнeieg sw.V, Tb it-V, Tech
сплааяп' тoия. а— да иoлyеo сплоз'
sm iör.V. топят се и оброоувот ceлoв
(метали) (auch üCe^t^rl-
Verseheeieumu ’ oPi. Tech сплозя-
ше (auch übeoto)\
Die - von Müsli una Text zu eünem
GageSili Cлзвмeeгт ea eyанкa и
'бзст е едно цял—.
verschmerzen sw.V. Tb Oo.V. 1. ирз~
лолвае, зo5еaзсп 0аo-т6o); 2, иoшa~
ся; Iипyуипв)'
verscHmicren w.H hb ie-V, L р-з-
паивап’ i, зoемnвoe’ 3, зо—озиме. за¬
пълвам’
Dem Riss nii Mörtel * Зaeслвoп
пукнатината c хор—сон’
Dos Gesichl mii Schokolade - Из¬
цапвам лицето си o щoкoлaд.
.erschmilz odf хитър. дяволит, оо-
кoелнB'
^^bmouin sw,V, sm ööf.V, 1зaпaря,
ирппържвa се Oппеeиo)' 2, с'-^;
сл (н—5ел)-
verDeinmsl oäf umg обичащ до сп
гали Одетп, х—тп)-
verscimjuUzan sw. V, Tb ho.VfOli. V, аа-
пърcсвaм Всз). зо11апвап Oуe).
Veг!DÖlsmUuzItggГ, -еп замърсяване,
v^t^ii^l^nnüicg sw.V. ТС 0to,V,(sl^cb ~
umg пт;мам си дъх. oтдпхвмe си.
правя полк- птеизк0'
Verschnaufpause ’ кратък отдих,
спираше за полко,
ylrsoHNeZaeg unr.V. Tb if.V. I. птд-
ряоаме Охр—сти, дпрвт)’ 1, обърква;
(при ороеше),
verschreit odj змси-ебе,
Verschnitt т, -е 1. изрезки Опри ря-
оошп шо дсрвo); 2, р-оредзе алкохол,
Verschmitlene м. п -п пииух. схо-
ппе, кастриран мъж.
verschnörkclT äkj усукан, с мшог-
'крaщeшня (подпис, ръкoииc)'
v^riehNipTi odj I- Med - врeпмa*
1. обиден, оoеeтшom-
.erschNy-cm sw.V. TC ar.V. връзвам
C ЩШ'Р'
yeuicnohilN otj иичеаш—л (заследло
Oеoзпк. кор—6, сопол;')’
In Kmos| - Изчезнал безследно
през зойи—то.
virseHaniN sw.VO TD to-V. п—шaдс-
вае;
Vs—gcioNi uns nie leinen Witeen! He
ли досаждай o твоите вицове!’
Dcn Gini/m Ist von lam Unwetter ver-
soHonU icBUchcm Градината остаео
шпаaеeгeaтo тт бурято.
.i—eobaNem sw.V. TD tr-V. правя иo~
приятен;
Dcm KÜmd dem Tag mii eonin Zooii
eue! - Правя по-приятен деня оо де-
тетт с посещение в зоопарка.
verreCriöNrui mV, ТСОо.Ю р-зхубо-
вявом, роикрасявоп-
VenehmNumj ’ о.Р1 пощада-
.егееНреесп ак/ 1, избелял Одрех—);
1, umg влюбел (in ‘тап- е някого).
verschrammen м,И bb Oo.V. оеул-
вом, одр-скине.
verschränken sw.VO bb Or.V. скръст-
вом Iрпеп); кръе'тcвoe Окроно);
üC'-to Mit versCHränKlem A—mem lu-
BelgleieN Стоя и гле.дм; еъе скръс¬
тели ръце.
versch-iüBcn sw-V. ТС ii.V, TecT оо-
зинтвом, свързва; с винтове. с бол¬
тове.
verseh-ccKin лИ Tb ii.V, плашо.
хором някого да сп (ои-
.«—cCrr-aBcm uen.V. TD tr-V. 1. Med
предписва; Iшннany нещо); 2, ири~
писв—п (имот); 3, иараиходз—м при
пис—шп, иописв—п Oвoрmнн)’ sici - до¬
пускам грешка при ииcаип;
Sich shw, (Dot) - Отдавам се еа не¬
що Оиикуство. шоуна и др.).
^^rsoHreebun/ipfh^cHUie odj даван сн¬
ет по рецепта (лекарство),
.ersch-gcm odj pejan нnaш лоша сла¬
ва лтщo И—б'
Ai Gclzkuugcn - sein Носи ми се
уоoвмтм на скъперник-
vereohioBem adf peroi еyдeoвa'.
cге-иee•;
-п Ansichten Странни зъзтлeдн'.
Ein -cm Atar Чудиквот старец-
verschmoTTen sw.V, TD Oo.V. превръ¬
ща— е ееталши oтиaдпен, е шрот'
Duc Aulo - insssn Давое старата
си кола за щр-т.
^^^schijjepOt äkj сбръчнан-
eeruehйchtcгi adj cплaщeш. шап-
л—шен Вдете)-
.ег1оП111гт sw.V. ТС to.V. ставам
прненao. виновен съм (оо нпщо);
öoe.Vo зодлъжиявам. иотъвом е дъл-
пoвп;
En Sui len Unloil scibcl .1^111111
Зо злополукото п зинтвек сапият
ТОЙ'
umg Em war ВОе ÜBcn kam Hols ver-
ecbildei Беше оотънол и дслт—зe до
ушите-
Verschulden п o-OL вино;
Ohme miiN - Не по моя зишо;
Dumeh - cefn - Пт шeтoв— вино.
verscHuldet adj зодлълаял, аaтпиaл
и дългове;
- sein Дължа пари. ипом дплпoвп,
yersöHoiicn лЕ lC if-V, розсом-
verscHüTTen
GA/'ö’ßOfr
890
дап (раст-кия от разсадник, пар¬
ник),
versehütUer sw.V, hb tn,V. 1. раали-
воп. рaиезпaaм' 2. з-рижам, аo'еyи-
вае Iзл—дeшeе. ров)’
Die Kcllr/uim ^^i"s^!^:üi1cei Bin KifOan
Сервитьорката разля кофето;
Düs Bii/limic wunien verschüTTcl
Миньорите бях— а-'ртиaшH'
VnuuchütUrte mjf, -е, -е зотрупон.
пoетеaомл при аo'р'изoшe.
verschütT/ihen УliicSüi1 /сТеп м V,
se Iör.Vo umg прaвтcзo сз' губи сп.
нзеeззa, запилява се. пропилява сп-
Ver-DÖlitiunge/ о,Р1- зaгрyивaип Вог
ае—ен пласт. лаиисм).
v^rsehWC^'^nt akj срод-с Вчреи же¬
нитба),
y|-se!жct|ln un-.V, IDör.V, пр;мпл-
ч—аае Oшeшo пред някого)' скриво,
(нещо тт eскoгт) Bне'нao. вест и
др-)'
Sie Uottr mir el-söHwilelN, Bass сос
еоНоп .егНСгоиеТ war Тя беше скри¬
ла тт еене. че беше вече опъеее-.
VenicHwIuuge ’ o,OL eеeпълеaзa-
ие, скриване (но нещо).
^^ieHwIlßin мИ Tb Oi,V, Tech за¬
варява, (трегери и др,)-
.erscHwcrlcn м-И hb tr-V. 1, пи
лeс, nртnнпсвae Овреме)’ 1. ирaвoc-
вмм, рaзвишaa-e. пръскам (пари)'
3, радзшщавам,. тшбя (оматериол)'
Alle Mühe iS am iii verscHwendet Вся¬
какви 'cилнн при нея са напразни'
En ^^uioHwin-1He снопа Wouie Той си
хоби думите шапроашо-
Verschwender т, - прoваceнк. рмо-
сипнии,
verseHwgnderlsci odf рaи'oентeлзe;
Ее lebi - ТтЯ живее раиттчителио’
In -cm Fülle В гoпспт изобилие,
щедро-
Verschwwngiudgo-OL прахоскичлс-
твт, рoихишпииe.
Verschwendungssucht ’ oPL стр—ст
към рaзmoеиmeле'aт, към пилеел; иа
пари.
elrioHwendung1SüoH10g ädj със сил¬
но склонс-ст къп рaз'oезтeошocт.
vereöiwicjcm odj 1. дискретен. пъл-
еaлив Iеoвпз)’ 1, тих. 'самотен, пк-
тоеш Опястк, юът);
Vsmiciwocgen snln Знае да мъпеa
(да иoзя тайна).
VeucöbwiOdarNhsiii ’ 0.OL 1. дискрет¬
ност, пълеaeнe' 1, 'сопотен-ст Вно
пяе'o).
venDoHw|mmin umt-V, se 0oo,V, ста¬
ва, неясеи. губя oепрmoшис, епреп-
лея се;
Die Wäldcm vc-schwimmem nlu .o—
len Au/in Горите ми сп eeемeлeст
пред очите,
.e-schwiilcm ueo-V, se iff.V. I. из¬
чезва—' 2. губя с;. изгубе-; се;
Die Altos vensöiwuniHN Ом TunNiI
Леките коли сп изгубих— (иочелно-
хо) и тунела;
Wie vom E-Bioicn ^^^uenwuglin
Кото пттъшол в зeeстa’
-I ке/Ог Съвсем -—лък. шпзшмчи-
телен;
umg Viueobwlnlc! Махай се!
ad/: 1. (рат и еeугрa;
беaтс и сестри' 1. caързoaн като
(рот и сестра'
Ioh Bin nii Ohm - Той еи з 5р-т'
Sie sigl - Т; са (рат и сестра (auch
üЬ'olo|o
veuschWUzan м V, Tb io. V, иимoкрсм
от птт. изпотя!-—-
vsmiölwalliN adj подут, иoдитвнмл.
versciwoeMcn adj мъгляв, неясен;
епптee'
Das Bild lut ~ Картишата п eeяеe-
Ваапааае-)'
En BrühCic sici ~ aus Той гоаоре-
щп неясно Oмътлязo)'
versoiwöram, slcH umi-VO Tb усзaклст-
шичм. зoпoвтешнеa (mfl jein. acjem
jmln. c някого против eнз—тo)'
Ve—Dchwiörer m. - cъиoклятшнн, заго-
зоршик-
Ve-söHwQrermieni ’ зaгтвтрeиепc~
оа физиономия'
Eiw. (Акк) nie ~ lajer Каиамм нпщо
със зoпoзтршнчecxa физикнопия-
V^t^rs^I^i^Wri^s^dl/ -еп аагоаор, съам;-
лятие.
Versdrama п Lil дроео е стихове.
.спесТ/п um-iV, Tb Ii.V, 1. изпълня¬
вам (слумбо); 1, водя, грижа сп за
Iдтмoxншcmвo)' 3, снабдявам Qmlm-
mit chw. (Dat) ияного с нещо); sioh -
сбъркаме, правя прeшзa В-т лпдо-
тлeeдaиe);
Sin Sui ict Ohm len HouiSohi - Тя
сп грнлпщe за домазиествотт -у'
BOst du auch nie ohliM ~? Ип—ш ли
си всичко?'
Ehr ile sieh Icsscn versah. baUlc in
sOc giKüssl Докато се теeти, той я це-
лусо-
Versehen п, -1, грешко; i. невнима¬
ние; шедоглемдмше'
Aus ~ По шевсипошиб'
Das wo— clm т Bau jeden еОпмпе pos-
eünmen kann Това 5лшп прeщxa, коя¬
то птм; дм сп случи ио зсеки-
.егссПспеиоН adv № пoгрпщкo. тт
аевшимоеие;
En war ~ In der TolecTcm Bus elnje-
siiijin Той се 'еше качил по пт-
прeщкo в друг овттбус-
^^^g/hmcn sw-V. TD Oi-V. увреждам,
eaрaисвaM'
Versehrte m)f. -e. -n Admie човек e
фиоиеeезн увреждания (мъж или
жена)-
Vei/hrUeniporU т aTL спорт зо ис-
aaлидн. а; хоро с фнончecкн 'зреж-
дaшнC'
^^-iieBiUCnlljiN, sie! -,: vers/lisi-
eiänlijiN, iicb sw-V, hb стоине са¬
мостоятелен'
En hui sie! ^^rseeb^l^i^trnll/U Т-й тс-
Hoao стбстапе- фире-'
Eime wissnnschaltiüoic Düciüplüm .er-
iieiilsiCgllji iicb Дадена научно
днецнeоишa с-мам coмтегтс';лea,
добиа- еaпocт-с'eлшoет.
VersHllitCnIOgune —,: Veiselbststäm-
ligung U O.PL придобиван; но c—eте-
'oстeлиocт, обособяване-
VgrsemocHe- т. - сти^^таорец.
yc-1HNllN sw.V-jumoV. hb 0o,V. нап-
рощом Мнещо на някого) (по ^^ща-
та, мeлeзииеoгo).
vcuiHnjeg мИ Tb ii,V. -пърлсм;
-'горя,-
УегснпСопиепдн / TecT eрн5нрaшa
се аетпшо, -стек- 'eл;ектn.
VerugnkBüHnc ’ TTeot e-'ъaoшм
cеeeO'
ve-s|nKiN sw,V, Tb Of-V, 1. потопя-
воп (кораб)' 2. спускам кoaчeт (е ае-
мята); sioH - аaосп(теaвae се В*т
chw. (Акк) в шeшo)' иo■'сaмп (в пис-
ли);
Dir Hindi On Iir Tuschcd - Ппвae
ръцете си в дмоб-аетп-
Ven■secmcsmgГ -еп 1, п-т-псвaшe;
2- ептезoшe (надолу)' 3. Tleot трaи
Око сцена)'
891
BEW’SCH-MJLGAQISCHES WÖQTEDBUCtt
versöhNl/miceS
üCeolo umg In Bin - Уluso!ж1nlln
Потъвам в забр-ва;
umg Aus Bin ~ oufloueHig Излизам
тт забравата.
Versepoc m Lil е'ивomзтрeш -птс.
.erscsscr akj луд (побъркан) (auf
enIn-ГliЖ' (Akk) по eсxaгo’шпшo)'
vercitiem sw.VO TD or.V. 1, прпеест-
аое. раипeетзoп Iиeшo)’ 2. омлагом
(пръстен и др.); 3. рао-есвм,, смес¬
вам; 4. т'aесшoм’ 5- иеenрeевaм.
з—пушв-м Ос нещо); sic! - прпeacнn
сз писл-со (em niw, (Akk) в нещт);
umg Jnin- ~ Осговям някого да ча¬
на напразно;
Die MoseHini in Bewijing ~ Зад¬
вижвам пошината;
Jmie- lineN FmßtnOl^ ~ Ритиап ня¬
кого;
Jmir, in Scn-nckin ~ Изплашвне
НЯКОГО'
Sclnin Schnuck ~ Залагам 'иму-
г—то си;
Siei in jmis. Lags ~ П-cг—всп сп и
положението ео шнкттo'
Dcm ScSühem wird versetet Ученикът
мии-ва (в по-горпш клас)-
Versetzung ’ -em 1. премес-воие.
р-о-есаване; 2, пис-воне е по-го¬
рен ил-с; 3- преместване (но друга
р-б-то)' 4. залаг-ше ];- вещ)-
^^im^!l^(^i^(^igмИ Tb ii-V, зaрaзсaмм,
-mрaвсм (с бактерии, еaднaенс, от¬
рови),
Versi/ieiuugg/ o-OL зар-зяваше'
RuI0o1C1oel - Родиказтизко зар—-
зсзoиe'
VersOu!) т Lil стихотворна стъпи--
Versicherer т. - з—строховател-
versichern м V, Tb ii. V. L 'aepсвaп
Ojmim- ctw. fdWJ/jmdn. ctw- (Gen) ня¬
кого е нещо)’ 1, аoетрмхoвoм О/с/сп
chw. (Akk) срещу, против нещт) (къ¬
ща, коло. мижат); sieh ~ 1. 'ззрсв—e
се (в нещт)' 1, oенпypявaм си Вие-
шo); 3, зoу'еoвтв-м се Мсрещу. про¬
тив шeшo)'
Ioh .ersieherc Ser Meines |uten Wit-
lini Уверявам Ви е дтбраго си воля;
SeOen Sie versichere, Висе... Бъдете
'вереши Осигурни) (и тово), че.,,;
Sein Homs irjem Fine - Зacтрмвo-
вап къщото си срещу пожар.
Versicherte е// -л. -и зacтрoвoв—e;
застрахована,
Versichertenkanli ’ адеaaeoocзп'-
рителшо корт—.
VenuS/Cscnsni/ -ет 1. уверение;
2. зocmрoвтax; тcнтyрoвкa.
VersteHc-ungungigi т о—егеaвтв—-
телеш oтeиm.
Veriichiuun/sBi1i-ig т застр—хоаа-
телша вшоскм.
Versieh/umr/cbeinai т рмамер е—
аacтрaвoвxo'a'
Versicherungsbetrug т з—стровoвa~
телеа иаеаеа.
VersioHcnungifill т амстрох-вате-
лее случ-й.
VersicHcrungi/eiellschofU ’ оoегрa-
хоаотелит друмество, хомполия-
VerseeHirug/sIilslug/ ’ o5eзш;'e-
шие по иacтеoхoвкaт-.
Versicheruggsnunni- ’ номер шо
аac'рaвтвxaт—.
VereioHcrungipnioHU ’ задължител¬
но а-строховошз-
v^riichiiiNjcpftfehtlj aäj п-дле-
мощ иа о-дължи-елна иастрохозхо.
Veniteic-uggspneiel J зaе'еaхтaa-
телшм птлицо-
VerstoSiismjipnCmic ’ nеeeзс
(зносха) то застрахователна пoлиеo-
VersioHirungiscHuix т o-OL, аащи-
та иа зостр—втaxнт;. гарантиране и—
зocтрaвoвxитe.
VerileHerungiwcsin п O.PL аoе'еa-
хтв—телео дело-
.егеокега sw,V. sm ilf-V, просмук¬
ва, иoпиз- (вода е почвата)-
versiebenm.VO TD o-,V. umg 1 пося¬
вам. загубвам по шпвшипаиип; 2, заб¬
равя, (аа срещо); 3. пенклюевaм
без yупзв-
veuiloiäilg sw,V. hb ii.V. аaпeе-твoп
с восък Iпнcмo. врат- и др,)-
VeueicaeiuNg ’ -en I. и-neеaтaaeп’
2, обработка на паркет и др. за иo-
голяма издръжливост-
vergiiiem sw,V, sm IOi-V, 1, пресъх¬
вам' i. изчерпвам сп Осили и др-)’
Dis Gespräch vs-i0e|1e Рaигoвoрпт
аомря Всекшо)-
^^^^rt [v€r'zü:rt] adj опитен, зпш,
т5нтеaи Ви шeшo)'
versilbern sw,V. TD 0o,V, посребря¬
вам,
VeirSOiMC'miTir'I o-Pl 1, посребряване;
2, сребърно покритие-
verc|epcim sw.V, Tb Oo.V, -прте'я-
вап (проблее); se ö-o-V, -nр-етяaaп,
огл^явоп, губя духовните си инте¬
реси-
^^-sinKHg uer. V. sn Olo, V, п-тъиап (in
ctw. (Dol) e шeшo; с ктехретши 0-
шeе'знтппин; In etw. (Akk) в шпшo*
с абстрактни cъшпутзнтeлeн)'
Das Bool isi Om See .eriugCcn Лкд-
хато потъна е езерото;
In Sohwernut - Потъвом е пелаш-
вoлия-
v^iusimmBflllfcicm sw,V. ТС ii-V, си,-
волиоирам, oлиеe'вoрявмп'
Dir Jm/rrl ~ Олицетворявам мла-
дтсгта-
VersSnnihOdlicösmdl o-Pl. oлзеeтвo-
рeeнe, символизиране.
v^i^sinneicieN sw.VO hb io-V. OEaautc-
дсaoп. пеeврпшмп нещо е -сезое-
по аа сетие-то,
Version [vcr'züo:n] /, -еп версия. ва¬
риант;
VcrschOelcnc ~cn vom Eucijnis Раз-
лнеeн версии аа събитието'
Ein/ mcur ~ des Aulos Н-в вариакт
на отлото-
^^^clppi atj сроден Imit Jnin- с
някого),
versitzen uni-V, Tb tr-V. umg 1, ио-
ceдсвae, презорв—м е еeдпe;; 1. из-
вoбсзoм, иаштсаае от седене (дивос.
фотьойл)-
vl-sKe1eln м V. Tb Io. V. поробвам,
оар-'аоп, прeвеъшaп в роб.
Vcrsklavumi ’ о,Р1, зоробвмае, по¬
робваше,
Versiincl ’ o-Pl. птетическо иокус-
ТВТ-
Verslehre ’ Lil метри;--
VeiminaÖ п розмер шо стих—,
versnobt ad/ ирeaърeaл с; е сноб'
еao6cкн.
vn-spTlem odj —лкoв-лнзнрae, про¬
пил СЛ-
versohler sw.V. ТС lo,V- umg преби¬
ва, тт бой,
versöhnen е-— V. ТС Го. V. eoeирсзaм,
едтбеявaп* sieh - п-еирязоп се.
-добряво- СЛ'
Sie hihen cföi wieder .eriöSre Т;
иoк се cдo5рнх0'
vcrsöhNi/nfscS odj приспособ-еч-с-
ки' тпортюшистически (характерно
за терминологията шо бившите ст-
цнoлиc'ич;cкн строши),
Versöbmhs—lue
Versöhnlertum е о,П ирнcпocт(eш-
еecтвo' -портюшизъм-
vimsöbmiic! ädf 1. помирителен (ду-
пи); 2, миролюбив, oтcтъпеив Iеo-
илк).
VesrSöunsggojPL пonнрпинe. одоб¬
ряваше-
.erianm/m odf 1. потънал е мисли;
и—мислеш' 2, 30—101.
versau/em sw,V, ТС Ot-V, 1, ешaбос-
вам (jmlN, nie ilw, (Поо) шнзттo с ле¬
ща)' 2, грима се зо шякoтo. тлпд;e
Oдeеo, болни);
Das Geschält nlh Getränken ~ Снаб¬
дявам пагооиео с eaинтки;
Eünen KbunKin - Грима сп ао болен,
Versnrjuna ’ о-Р/. L ешa'дявoшe'
2, иидрпжxa'
Versrongu.gjsuuighi0öi т Juo израв-
ляи—се на издръжоото (след развод).
^^iif^^omg^i^lH-eeiil/l odj имащ про-
зо шо с-ци-ли; noм-ш.
Versargun/ikobii п TecT отхранващ
кабел.
Versargunginlix п 1. Tech аавраи-
з-ща (ел-кароснабдителам) —реем
1, снабдителсх- мрежа-
Versaujungisc!wOinigkiOiin eue PL
затруднения е cшм'дсaoшeтo с про-
дукт-и-
verspachTeln sw,V. Tb io-V, 1, шиoк~
лтвам; 2, umg изямдае, -питам.
verspinnen sw-V. Tb t-.V. oппвaм,
oбтстae' sic! - стяга сз, шмпрстa се
Oeycктл)'
Vesigpodiium// -еп еnaзъe. стяголе
Oe— nтезтл)'
verDplleN. cichsw.V, hbиaксcиявan'
Sie bat sicH um 15 Müiil/m verspätcl
Тя а—oъеис c 15 минути;
De- Zuj Oct verspätel in/iKommin
Влакът дойде епе аoксcипшиП'
VerspaTung J -xn аoкпcипeнл'
Dir Zig Sui zwei SlundcN - Вл—кпт
има дво ч—сн зокъскелип,
v^rDpH/sem sw.V. bb ii-V, geb ииям-
дап, накoшcтмир-e'
^^pcimt^uem, sici sw. V, TD ирoзя си
грешно сеетзитп (и губя пори и др.),
VgirsperBOIk п Rel, Kunst ПИсто МиаТб-
рампшип иа Бoтoртднеo с мъртво¬
то тяло и— Христос е скута)-
versperren .-w. V. Tb tot V. аoxлюезon'
иеeтрoлдae, аoтвoрсп Oипт)'
Eine SUnuße mit BnrriKilin - Прп-
GAÖERCFF'
грож^ом улицат— с бoрнкaдИ' I
.erspielen sw.V. Tb to-V,/0tOoVo про-
игров—п (пори, щастие и др-); süc! -
прeщ- Oири cзнрпшe)'
Bat jMim. verspielt hoBsm Изгубзом
нечие 'лaг-рaаnтл-лeeзe (д-ве-
рип)'
Der Geiger hat sich cfmüge Mahr .№-
epfelh Цигуларят сбърко ио няколко
места.
verspunDcrn sw,V. se öii.V, pToaepi-
зЯстмзом eеиoф.
verspinuN uio-V- TD if.V. ирлоo.иа-
придае.
verspannen ак/ страшен, чуде—зот,
versipptensw.V, Tbio-V, иoднгрoвoe
Iинкoтo)'
VessprO1eung’, -en подигравка, иoc-
eeшишe,
^^rep^cehcn uio.V. TC to-VO обеща-
вае Oисooeт иeшo)' sie! - c(прквoм
иеи тoвoрeшe;
Davon ^^ripucdHi fei Mln nieHUi От
T-ж- ;e —hobom иишo'
Dai W/tteu verspricht мо-|ет gut zu
sein Изглежда, че утре врпезтт щп
бъде в'бoз-. времето обещае— утре
дм бъде вт'oз—.
Versprechen п, -/VKuppneCiidg -еп
o(зш-шиe'
Versprecher т. - грешко при гово¬
реше,
versprengen swoV. TD i-,V. разпръси-
вое, роигонжа; Охора. животни);
Ein Trupp versprengter wtdatem От-
къси-ти от частто си во-ници.
vecuipriteem sw-V, TD ii-V, пръск—е
Метдо. боя).
v^i—e^^ühnn sw-V, ТС i-.V, ирпcxaм.
разпръсне-, Iнекрн. препарот).
verspüren sw. V, bb Го, V, ycпшan. чуе-
ствоп. иопите-п’
Ag|ct - Изпитвам страх;
SeHmirxiN - Усещам болки.
^^^tiillOcHig sw.V, bb Or-V, одър-
жaвсвae, шoенoшaонзнрaм.
УеппетаОТееешдЦ о,Р1. oдпеж-внвa-
ие. шaцзoш—лииирашп-
v^rnSt^dtern sw.V. TD ii-V. иридaвa
градски характер -Она еeлншe); sm
i0o,V- придобива пеaдуки вид, облик
(носелзи— -ясто).
VerstädTerumi ’ o.OL придобивал;
иа грмдекн облик-
verstautem sw.V, ТС öo.V. покрива,
892
със стом—ша.
Verstand т о.Р1, ум. еaиcъдпз, ие-
телпкт;
Eon schaufln ~ Ясна и точно мисъл;
Den * verlieren Изгуби—; роисъдъ-
ко си’
umg Nicht rccSU icl - ceir Нп съм c
ума СИ’ нп съм с зcнекин си
umg Das /еЬТ über meiNig - Тов—
упът ми ие гт побира'
Mehr Glück nie - bihem Ипом пат-
го голя; късмет.
VerstandesC-iit ’ сила ио раи'--,
v^iiStänlisnlflO/ adf 1. розупес. ло-
тнчeш. п—еив—ш но раа'ма; 2. инте¬
лектуален-
VerstinliiMeNSö! т ч—епо шо рм-
иуеа-
^^^^liinBiuü^^i^rfi ’ о,Р1, nетииц--
тплш—уг. прозорливост, добър нш'e-
лект.
versi|nlig otj у-еи. раз'ееШ'
.erStCmaiien sw.V. hD ii-V. 'aзеoмс-
вом BimBn, üh/m chw, "Jikj'von ctw,
(Dat) шснтпo аа ипшo); sici ~ разби¬
ра; се с някого; cиoеaзyeяaaм сл с
исxoпo Оза шзшo);
Dis Eht/un üier 1cm Unfall - Уведо-
еявае р-дителите зо злоп-лукота;
Sie konNlin Diel auf En/hÜDci - Te
можаха до се розберот шо oштлнйc-
ки Опои;).
VerSinloakeit,(ML рмоеъдливocт,
благораа'миП'
VeruSänrigiugg o-OL 1. yзeдoeсвa-
ил’ 1, р—обиране; oамтииxaцнс; 3.
разбирателстао, упoрaиyeeинп'
Dia ~ am Telefon war iciheclt Раз¬
бирането то телефон- 6пше трудно'
Es wurde Keine - cmzl/lt Не сп cтнп~
е— до спар-и'пешиП'
Veiuii|nk0/un/iBeuii1ioHuri’o-OL го¬
товност за водеше ео прeптзoри. го¬
товност зн и-cтигoшп шо cитрaи'мe-
ЛИЗ-
Veiuii|nIogunaiMiiiiI п Lieg средс¬
тво аа зтмтиинoенн (за общуинше),
VerstCnIijungsnögeioHCeli ’ въз-
моентст зо постигнсб на уeтеaиy-
мееип-
VersU|nIO/un/sieHwiirigKcih ’ mxOsi
> PO, проблеми е —бщувнаето. е н—пу-
eикaеиятo.
Verst|NBoaungielrsuon т опит зн
рoибнрoтeлcmвт-
BEtTTSCH-öUTCGAflSCMEO WOQTEfBUCH
893
v^^iTäniiteh oäj рoз6неo;e. поня¬
тен; нcee. разбран;
LsieSU - Лпceтоте'ъп;ш Вразби-
роеп);
Sich - machen Г-в-ря сcшo и раз¬
бран—’
Jmdm- niw, (Akk) - моеЬеп Иаяс-
еяв-м искony иeшО'
versliNieiöilUWHiDi odv какг— сп р-о¬
бир- -т сомо себе си. разбирае¬
ми ирненшH'
Verst|gieieSCciU J oPL еaабзеa;-
eте'. яснота,
Verständnis п oPl, р-обир-из, тcпт.
чувство'
DuOüm haha ici СнОп ~ От ттам не
розбирае шзшт, нямо; 'се- а— тово;
Bit jnin. aui ucobnem Рaзентoм
е— шeенe cпеyвcтзиe'
veiU|NlNÜeios adf и-разбиращ, не-
дoyeяиoш-
VersUänBnüclmsigkeit,oPL керазби-
роше, лнeеa шо разбираше,
verständnisvoll äkj напълeeш с р—о-
биралп, епc съчувствие. cъетзcтзпШ'
.erstl-Cen sw. V, ТС ho. Vo 1. 'крпия~
вам. подсилва, Остена. eoзиеия)'
2, и—деиIвoe. 'зеличааое Iиocmoзe.
eшeрпин); 3. засилиам, 'сили-м' sie!
- усилвам сп. аoеилвмe сл;
Dia Wachs - Подсилен, кoрoтлo.
иoдcновмм oвр-ш-тo
Dir Stirn .erstCrC:/ sici Бурята сп
усили'
Eine leikUniscS v^^^iläreic Gitarre
Китара c усилвател. електрическа
китарО.
VeritC-Ccr т. - Tech 'силвн—зЛ'
VershCukiroNeogi J Tecb 'силе-тел-
eo уредба.
VerSä-eiig J aPL 1, Tecb усилва¬
ше, з-cнпзaиe Мин пиeрпин); 2. yкзeи-
вошп. зaздрaвнвмшe; 3, твплиеoвoeп;
4. увеличение; 5. Mil подарепление.
verslumien sw.V. sm oir-V. шaирaш-
вое уe, покрива; се с ирaх. съби-
рое ^^нх,
./11111111 m.H. Tb oi-V. рoииеъек-
иом. ш-прпуxвan.
v^irieihi adrj. про^1бН’2 j ос¬
тарял. ст-рт-оден (възглед)-
versUimehen sw.K bD ii.V. Meä eo-
вихаоп;
SicH (Dol) die Humd ~ Нoвнвиon си
рпзoтo-
Versttoschiing/ -an Med навяхване.
verstauen sw.V. Tb to-V, со—ествоп,
емeетвoe (e тясно прocтрoaетвo);
Dia Köffcm im KoOO/rmaum - Намес¬
тва; куфарите е б-гомшина но ко-
лага.
VerScci п. -е екрнвoлншe'
- iplilin Игроя но криениц—.
.ersticken sw.V. Tb io-V крия. скри¬
вам Веещо от някого)' sich ~ крия
сп, скрив—е сз'
VerstecKls Reserven Скрити резерви'
Sich ninic- emIм.ГliЖ' (По)) - Скри-
в—м се (зод някого. нещо)-
VerstccKcm п aPL = VcmsUshiipOci'
VerliccKspiei л крнпннеo (игра),
verDccKl adj скрит; изсвпи, топи;
~е VorWürfa Неиаразеши -торито
'преци'
Eini — Geiahm Скрита oиoешocт.
verliehen B.i^ritaNB, v^rsiugBig)
ueo-Vo Tb ii.V, l, раобирап; 1. зноя.
'мея lich - разбироп се (mii пм1п,
c сякого)' i*c! uu" cew. (Cat) ~ р—з-
'иром тт нещо;
En .ersteht Deutsch (Spomisei) Той
р—обир- ие—сни Oиcиoшcки)'
Sie versteht cs mii Kinicun UMiu-
aeHin Тя тeee да се оправя с деца;
Jmdm. ilw, (Akk) eu ~ geBcn Давам
няко-у дм роиблрп шeшo. шаеекиае
-у за шeшo'
Das verstell sici von DalBsl! Т-вн се
рoзбнрo от сомо себе си
Win - Sin Ohne BeMluKuNueN? Как
тълнузотп забележките —?'
Er iormte sici lieht dazu — lac zu
lur Той ип -тен до се реши до нап¬
рави ттво.
versteifen sw.V, bb or.V. 'нрлпаом.
подсилва; (мост. зид, каиутр'кеня)'
sn Öti-V. cвзaш- се, вдървява сп Оръ-
ио, стова)' efoh - yиoрcтвaм, дърла
упорито (aui ctw, (Akk) но нещо);
Süc! auf dem Pili ~ Държа - шe—ту-
тьпчиво ea плоса-
¥^1-^1110111/ -те 1. cввмш-eз, вдър¬
вяваше Мин ръкм и др.); 2, укрепител¬
ни мот-ри-ли.
verse/jin. е’сН umr.V. TD meist от:
sici iu len BHliupUung — los,-- тс-
пллязае сп. стигне дотап да тзър-
дя. че,..
VerS/gerer т, - лиеп, пртвелда-
що търг. о^^—сист.
v^riUaHhen
versteigern sw,V. Tb öe.V, продав-м
шо търг,
Verslilgasund/ -am търг;
Eoin öfOentlicie ~ Публичен 'прп.
versU|nenm sw.V, sn olf. V, вкоеешя-
вам сз'
Versteinerte OujOnisnHn Вкамене¬
ни оргошизеи, вхм-зиелос-и*;
Ein .erDnem/utec Gacieih Окаеешя-
лт лице-
.erstCiii-t odj вномешпШ'
Versteinerung ’ -in' инaeeшeлтеm,
фосил.
verstellbar otj Tecb подиимел' кой¬
то -оле да се р;-тлнрo•,
Elm --cr Sitz Подвижна слдолко, сп-
доокa, която моме до сп регулиро-
verseilten sw,V. TD le.V. 1, премест¬
ва;. иатл—еязoм. рои—есгвоп; 1, ирлп-
еaмоoe Oипm и др.) Ос шeша); 3. про¬
меням. прeпрaвсe Oиoчeрx, глос)'
сОс! - пресгр'зое се'
Eim Aulo .erstellte Iim Iii AuSTOS-T
uns 1/m Gnnugi Едно леко кола му
пречеше да излезе от тoрae0'
VersU/ilum/ ’ aPL 1, разеестз—ип.
ирпппетвмшп; 1, преструвко. престо-
ренос'.
Verstellug/skunui fmesl OL уе-ние
дм се прпструвоп-
versterben uei.V. sn ito,V, geT у—и-
рае.
v^ju^tdu/mm sw.V. TD 0-,V. 1. площа¬
д-лък (оо иeшo); 2, —блата, с дoaпK'
VerDii/rung ’ o-OL oблoтoee с дм-
№0-
.erel/cucn odj нереалистичен, стра¬
шен. пкcгзaзaтoштeш, ирeк—дпи.
^rslimMen sw, V. hC ön. V, 1. Mus раз-
стр-Яиае 1ишсгр'ееет)' 2. роас--
роЯзае. ядосв-м, рaивoлсп шзеиe
eacтрoпкнe.
^^riiimme odf 1, е лошо кмстрое-
шип, разстроен' 1, р-здроиспш' леко
роас-роен Icmoпaв)' 3, разстр-еа
(инстр'пзнт).
VecnIieMnmmNU aO^L лошо шметрoп-
шие, досада.
^^inuUpoit oäf pejan упорит. твпрд-п-
лов. ипмзлaзш до си приикоп прeщ-
хото и да сп иаnр-вH'
VerSoektieil ’ rPL pefoe 'върдoп-
лавип, у^^рство-
.ersinTicn oäf скрит. таен Oиaплпд);
Jnin, - iNsaicn Пoгпeeдoe №0—-
GAöEBOFF
894
versUopfig
го соришкп, еезабеляиает, кродеш-
хте.
vcrieppT/N sw.V. TD Oo.V. оап^твом,
аaдеъе'a—e;
Eire ^^^^Uopfii Naic Unbar Зoп'щпш
-и е шocпт'
Met Verstopft crün З—иeеee съе.
ипоп о—пек Iкoшетипoеня).
Vecsltop fing/. -еп 1, зопуша-не;
аaдрпе'вaкe' 1, омпео. ктecгнпoцнЯ'
verstauben adj умрял. пoчншoл'
Meins ~п Mmtl/n Позо—шота ми
паЯка;
Sic isi vor 3 Jahn/d ~ Тя почин- пре¬
ди -ри години.
Verstorbene m/, -п, -п geT похо—-
шик' покойниц-'
vcrslö-in sw.VO Tb tr.V. обърни--,
изважда; -т вптр-щeт рaвeoиeеи;.
^rstömh odf рaзегртeш, объркош-
VerstörUS/OlJoPl. o(секaeoет.
Verstpß т. Verslöfe пеocтъикa, ea-
Р'щeeиe Iiijem niw. (Akk) ;o e-шo)'
verstoßen uei.V. TC lo-V, 1, иа-
гоевом, изпъждом, прoпашвaм' от¬
блъсква; (от ceeпЯе'вттo, дом— и
др.); - otfoV, шарушовом, престъпиам
В/е/ет eiw- (Akk) лещо) (правило,
морол и др,)’
Gnjcm dcm Anstand - Нoрyщoвaм
6оaгoeриличнemo,;
Dem Soli aus Bin ElUcudSunc -
Пр—нимп сишо oa ртдшис дкм.
Verutoßung J, -еп ттввърлншe. из¬
пъждане,
.esust-ihicn sw.VO hD Of-V. излъ^п
Отоплило). т6лпчиoe Iрaдиooктнвшo);
Das Gebiet Ost .erstraHIt Областта c
р-ди-активно аoпъееeкa'
versircZiilni uer.V. se it0oV, пико¬
во. иопишаво (вреп;)-
v^^^iU^^ü^I^i^^i uio-V- Tb lr.V.‘ раишо-
сям, шмкмеям цялата повърхност
Мб-я ла;)-
.егиТ-снст sw.V, hb if-V, р—оeесc-
вае, роопилявом; рaаcниaae (и—в-р,
сол. (рашно и др.)-
v^i^ist-iüi otj роапръскот. кгдо-
лeепш здин от друг (селца. утзaди).
.егиТ-еоС/т sw-V. Tb 0-.V, 1. иопли-
там дткрой Iирeeдo); 2. заплитае.
а—бъркво; (in niw, (Akk) е иeшo)•; сОоЬ
~ оoплнтoм се, за5ъров-е се Bin ilw,
(Akk) в eпша);
Sioh im siOni Lügin - Заплитам се
е лъеи-е си.
Versirickugg / -еп аoплнтae;. оп-
ли-ае- (ви нещо шеприятшо)'
^^rst-önin mV, hD le.V. нзлсевa.
изeтеxo (ух.ашиб)-
verSünmien sw-VO Tb tr-V. тcoxomс-
вае. -без-бразявап (човек);
Eire veruiümnieii Lcüchc О(езт5-
рааеш труп'
Ein versTÜMM/lten Text Осакатен
тезст (при съкращавасб)-
VeriUünMilun/ j, -еп oеoкoтявoee;
-'еотбрмаявоее-
versTumMin sw.V, se olo-V. 1. o;e-
псвмп. плъквап' 2. спиром, иaплъх-
вам (муиико щyn).
.erstünden sw.VO hb Oo.V. зашиам;
лице с лице Мплот),
Versuch т. -е опиг. ;кcп-рнм-em;
Ein .lieblicher - Напраапе oииm;
Etw. isi степ - wer Нещо си стру¬
ен до сп oпнтo'
- moc!i Ciug Опитът и—тчaвo-
veremchen sw,V, TDOr.V. 1. опитвам;
1- -питвое. вкусвам (ястие. напит¬
ка)' 3- изкушавам Ieяooпт)' iicb ~
опитим; се (да nтcтнпшa нещо), зн-
лоаям се (с лещо);
Sieb im KocHcm - Опитв—е се да
п—твя'
Sin "üShlc sich versueHi, iir Wliliu
zu sehen Тя се изкyщoвoш; Bиcкoщп
— се) дм го види —тнтвт-
Versieben т, - Rel изкусител,
VersisehsalBtSÜiuidg/ шoтчeoи;cлeдo-
aoт;лезн кадел, -кcп-рнп;aтaп-e
отдел.
Versuchsanlage ’ пкспприееиталео
съоръжение-
Versuchia-Bcii ’ eкceeенмeшmoли-
ро'кта-
VersmöSsiihhon т Melxae сонда (оо
иосл-двоше ка атмосферата)-
VcrDacHsTiug т изпитателен полет.
VcmeachssjeliUmBc п опитен, изпита¬
телен ПОЛHПОИ'
VersjsoHs/ruppi ’ гр'иo . от вoрo, с
които сп правят eкcпeрнeпaтн, тес-
ттве-
VerimcHiKonlnoHin п опитат оo—е-'
Versüchitnit/u т ръхкзодител но
-ксп-рим-шта-
VerimoHsMokeei п Tech пробен. ен-
спприппштмлен подел. прототип.
VersücSspeuion ’ Meä, Osyel е—з-к,
nтдпaгaи на тест, пксп-риееит-
Versnobcr/ihc ’ сприя от -иити, г-е-
тоае.
Vejrussöbsieric ’ = VeriuohsriiHc,
Versucnssioliun п eзепepнпeнтo-
леш стоди—;
geh Etw. iefigicl sieh nocH im -
Нещо се намира още в стоди- на
ехсп-рип-етир-е-'
VeremehieUiTloN ’ опитно е'aиеня.
Versuehsutmceke ’ —пиано 'р—е- (оа
изиеoбвaee на коли и др.),
Versuchstier п опитно животно,
versmobiweisi odv аа опит, пробно'
Das Mokcli - elgTüireg Въвеждам
подела ирo6шт, зн oии''
Veremöhszw/öK от meist PL: zu -cm c
цел провеждаше шо опити-
Versuobung j, -еп иоoyщзшип, съб¬
лазън;
Sie war irr ~ inst enicgcn Тя почти
се беше поддало еа иоктщ-шипmo*
Jmlm. in ~ fühner Изкушава; шя-
капo;
Die ~ war sUC-Kc- als ccln Wihhe Из¬
кушението беше по-силно тт вoлс-
та пу.
versumpfin sw.VO sn itr,Vo преаръ-
що сл е eoетрншe; з—5лamсвa сп. сг—-
во блото Ое-сткост); 2. umg пр-па-
дом (морале-), амтъвам; 3, umg пр—-
п'лявae. пиянство;,
versündig/m, sie! sw.VO Tb навърщ-
вап грях Iирecтпплпин;) Вот ‘11-1./
ctw, @0,) еeеспт исктгo. нещо).
провиеяв-е сп (пред шнкoп—)-
versunKem äkj потънал; вглъбен;
In GedanKen - Потънал в .мисли,
Versugkegilil ’ о,Р1. впппбeeocт,
-тдaд-штет ио емамиеъЛ'
vgrsui peäp (Akk) ACk vi, а— раоли-
но тт. ирo'изшo ;—' срещу. спрямо.
versüßln м V. Tb Ir, V. пoдcпoлдae.
^^rläfelN sw.VO Tb loVO елoп—e лоп-
перия облицоа-м.
vertäuen sw.VO hb Oe.V, omлaпae, тт-
еетеиoм Во-с-доние, кoeпепc); sici
- отлага сз.
Vernum/ ’ o-OL —алогмае (за по-
късно).
vertändeln е. VO hCOo.V. veoollend гу¬
бя nрoинлнзaм (врем;),
veciiasiem sw,V. hb lOe.V. oбeдшсвa
(руден ил-уm)'
vertäuen sw.V, hb on,V. Man зовъро-
895
DEUTSCH-BULGARISCHES ^OE^TEC^E^TCH
^^rirogcg
ио; оа пристан Вотроб),
v^rtlUieblom akj молещ до се пкд-
пеия раопеля-
.еГоиссНсп ш. V. ТС In, V. 1. разменя;
(с к-що); 2, сменям то п—Tрпшкa'
Jmi- bat nlu neigeg Shbinm .«-
TumieSt Някой -и з се-сил чадъра-
v^rinüsinlficbcn мИ hb ho-V. уве¬
личава, хилядократшо.
v^rUn/BOgem sw-V, bb Ii.V. оaшншa-
воп; (раня; sicH - аoшншoaaм сп,
'раня се’
Eine Diicentitlon öTimUlieb ~ Защи-
щовом диc-ртaцис и'блиек—;
Sp Seigen TOteh ~ Боря се да з—пноя
титлото си.
УегТс|11/ег т, - защитник,
VerUcillgung J o-OL защито,
VeriHillgun/iinlogiN euo PL ттбро-
шителеи съоръжения
VeuUlili/unguiusgoBH Jmeisl PL раз¬
ходи за ктбрнно-
Verilli/uguiBiueOiDoHofi J aPL го¬
товност за о-бронм. -''рашит-лшм
гoтoзeтет.
VerUlillgungiBünlnis п -'(роните-
леи съюз.
Veri|1i/ungDniiii т - VertcllO/ung-
сНиисНоеи.
VerU|Ii/ungToiI т meist От: от ~ в
случ-И но отброна-
Vert/Bi/ug/snoulSnIl т бюджет зо
o'5е—ea'0-
Ver1|IigungiCnieg т отбранителен
воЯша-
V^reetBoguNgsIlNie J oт5еaeнг;лea
ЛИСИЯ-
Vert|I1gungsmiintsier т пзшнcтър
шо —''расата.
Ver1|tIi/un/sm1n0i1Hriun п Мисис-
терсгво ео отбр—аата-
VerteOligungu-еВн J Jur пледоария
шо оощитота-
VeriaügumgisehriiU J Jue пзcnпшa
О-ЩИ-О-
Ver/BigimNuiDethimgg/Mit отбрани¬
телно пoзиеин.
Vertiill/uN/iwoTcn meist OL оръ¬
жия за отбрака.
VeretBigun/seulingB т състояние
ка о-бронителка пттoзeтcтr
v^rU/ül/m sw.V. hC tr-V. 1. р—ипреде-
лсм; 2, раздааам Iртлс, пори); sie!
~ 1. р-опр-д-ляп сз’ 1, пръсва, се
(ио. по гродисо, площади и др.);
Die Gälte verteilten sici Im gnnieg
Haue Гтсгит- се пръснаха ио цсп--
та къща’
Die KauT/n ~ Раадовое хортит; (оо
нтеa)•'
MOT verteilten Rohlin Icicm Чето не¬
що то роли-
Verteil/- т, -1- еoв-к. нойто роап-
ределя (раздава лещо); 2, роопреде-
лител; разпрпд-лит-лш- табло,
Vertlherloic fT^e^c^h разпределител¬
на кутия (в ел, техника'-).
VertHteerknsleg т Tech - ^^utsil^im-
Uii/I,
VerU/Ientolel fT^e^cT еaипеeдeлнmeл-
eo табло.
Veciillenil o,PL рaзир;д;лсиe; роз-
пределееие; раадаваше.
Vcrlclhim/eimia/e ’ Teck роопред;-
лителко уредба, разпределително
'строЯсгао.
^^jiiHtiug/skoiel п TecT разпреде-
лит-лен кабел-
Vertiieungsneix п Tech рмопр-дели-
т-лша прела-
Vertiieun/ilöSlüsiil т Tech раопре-
д-лит-лен ключ.
verTclefonicren м V. hb Оо, V. umg по-
вoревaм оа телефонни рaаг-вoрн.
vertHme-n sw,V. Tb ii-V. ocзъпнвae,
и—вншмвae епeoтo sici - оскъпявам
сз’ пocкпnз-м'
Dem Zoll .erU/mirt ite InpnuUworen
Митото ocкъпсвa вносните стоки;
Dos Benzin Sai süc! wieder .erterncr
Беноинът поскъпна отново-
Vei—Tcucuim j/, -en иocкъnaaш-; пт-
зишмвашп шо ц-нит-.
verteufeln sw,V, hb te.V. pejor прпд-
c'aзнм някого като сат-еа;
Den politischen Gcgncm - Предсто -
вя; иoлиmиеecкня си опошпшт като
сатаиа.
v^rtiufihi odj umg дсвтлекн' adv
umg дяволски, —дсни'
See iii in eigen ~ loiwieuogiN La/c
Тя - в -дат дсвалcки трудно поло¬
жение-
.erhOiTcn sw-V, Tb ör,V, 1. правя иo-
дпл(ox' 2, ноктпaвae пт-дълбокт
(рои. дупко); 3. зoдпл'oеaвae, углъ-
бнзoe Iаиaшис); 4, усилвам. о—сил-
вом Oзиeеoтлeeнe); sici ~ 1, ставае
по-дълбок; 2, оoдълбoеoa—e се 0*1
niw, (Акк) е шлшo)'
Die Sou|e Sui Bie Falten üm übren
Gesiebt .егИ/ГТ Гримите шaпеoинвo
бръчките то лицето — nт-дплб-ни;
Eimc v^rti/Tis SUiiic Вдлъбнато
Iвлътlн;лo) пясто,
^^i—iü^nr^u^dg/ -xn 1, вдлъбнатина (е
noзпрвиocт); 2, o.OPL задълбочаване,
вплсбсв-ee.
.erttc-en sw.VO sn olo-V. стовом бру-
тол-и. е-ст—к; oекomсaмм' ТС or.V.
превръщае някого в сзот.
vertükih [v.,.J aäf вертикален,
Vertikale ’ -п Moll аертикало'
Etw, (Акк) On lie - i-ingen Пкс-
тавяп нпщо във вертикално поло-
мени;-
VerlikneebcNc ’ вертикално ппте~
окст-
Verlikolismus т o,OL ArcT a;р'нкo-
лиоъ; Iе'е-п-л към птоеeрmaв—иe
ио вертикалните линии, шопр. е гт-
-изата).
VeriOkilkreis т Aste aпртнкaЛ'
VertiCjoeseSNiiU т вертикален рао-
рез; Овертихалее) профил.
Ver10KnIeenDeH1liunj ’ Geol aeртз-
к—лао разместване (но плостов;).
vertilgensw,V. hCto-V. 'eнш-мoaoм.
изтребиме; зазте;иси—e (бур-к)'
umg schenzl нзлoeвae, иотьлтиoM'
Vere/i/inj ’ -еп 'лищ—ж—ваиз. из-
требвош;.
Veriee/ugginillil п средство оа ули-
шoeaвoш- са паразити, плевели,
.eri/ppcm sw.V, Tb t-.V. прозя греш¬
но при ииcaшe иа пишещо eaщиea
Bк-eиютър).
vertonen sw.V. Tb to-V. 1- Mus инщo
nyанкa (къп стих-твор-низ, либре¬
то), композирам по текст' 2, оаву-
еaвaм (филм с еузико. тeке' и др.).
Vertonuna / -вп 1. Mus eaинcвoee
ко музика (къп т-кст)' 1, тззyеaвa-
ше (но филе)-
.ert-neCu atj umg аоплетен. cпт-
Мбн 0елyеaй, ситуоция).
Vetmiungffl, Verträge договор’
Eimcn ~ scHließci Сключим; дого¬
вор’
Laul ~ П- договор,
^^riuij/n ueOoV, ТС an.V. иoeacсe'
издържа, (иа нещо); lieh -1, рмоби-
рае с-. тог-еда- се (еОТ Jmlm. с шя-
xoпт)' 1, пoдхoжеoe Мин. къп нещо);
Ich konn Läue nicSt - Не еого да
GAfiEDCOf
verirnuliei
noш-уяe щyn;
Keine Knütli - Не пoшacсn, нп тър¬
пя критико;
Die Saohe v^i^iTuljU kclnen AifsehuB
Робогато сп гприн oтп-пaeп;
Dü/ces Grün uni Bürens Blau ' eich
rieht Ттао оелешо и това синьо из
си oтнвaт'
Rnuoiar urd SpmrihnciBig - cleb
cöhlecSt niielgngle- Пушене и спор¬
туване со кeеъвп-еmнnи.
verU-i/hleb atj дОгоетр-a. съглас-
eo договор-
v^iUlrigeiob odj 1. друмелюбзш. o6-
шнтплпe, cг—вoееиз (еoвпк)' 2. по¬
носим Iш-ш—)'
Leicht ~e SpeisiN Л-сшоспило-еи
врaин.
Veirliä/IieHkeii J O-PL I- общител-
носа. сговорливост, cгoв-рчивoет'
2. п-н-сиптс—,
vertriälos akj 6пз договор,
VertuogcuBlaui т изтичаип ср—ка шо
договор.
VeгtrngDo)schiu.0 VertuagsabscUlius
т сключени; им договор,
—611701131101011111/—т—яса Тд-лон-
еирoш-) са договор.
VertragsBcdlngungen euo OL дого¬
ворки условия.
Veri-ngliinlung ’ догоитре— об¬
вързаност. договорно обвъриваше.
Veinirouuiruön т иoрyщпшиe ио до¬
говор,
v^i-Ui1|ihiSoS1| adj Akmle От: -
wcnkiN шарушав-е договор.
v^i-l-näsgeiuNlin adj o6впраaш с до¬
г-зор,
v^nni-näugeMaß oäf еъглoешo дого¬
вора-
.оПицс/егнеНе akj = verT—neejamtß-
VeirtnoäsKinusel ’ хл—'oo. moекa от
договора.
v^rt-UäiMCßlj äkj договорен; odv
договор, съгласно с договорм.
VerU-oiipnuUef ’ = VerTuo/sparim/m,
Vertuo/spartrcn т дтптa—зсшo
етрaшa, строаа е договтр.
VertuouspUmKl т точна от договор-.
Vertunes-cell п договорно прозО'
^^rt-nussenic^i^^^i^rahreN п Juo ар-
(зmеaeиo cпдoпр-иавoде'вo.
Verirouust-nfe ’ еoeкени при ш-yе-
тойко, кошвешцитиалиа глобо.
Vertrn/ulexi т текст от дтп-вoрo
(на дoптвтеa)'
Vertruuse-eme’o.PL спаоа-ше на до¬
говор-
^^ul-ogswil-üa. odj и раорпа с дого¬
вора, неотговарящ шо дтпoвoрa'
vcrU-nmen sw-V, hb Iör-V. има, до¬
вери; O]мlIg.ГlhW' (ПоГ) е шякoпoГи;-
щт)' уптв-вап сп. ослаеяп сп (auf
jmlN'Гe1W' (Akk) ea ияктпoГшпшo);
Auf sein Glüei - Рoиеитoм но щос-
типтк си (и— късмета си).
Verlniüin п оЛ доверие, всрa. упо-
вонил;
Sein ~ in lauf) ‘тВп, Detzem Осло-
ням се. уповавам сп на инкапа*
Jede- - mliiirouöHeN Злоупотребя
вое с ш-ен- доверие;
In - Между нос кааошо-
ycuhuomlglrжeöKlnI Vertrauen erwe¬
ckend atf здъвиoш доверие.
Vertrnüegsnrzi т дожерпа лекар Мин
тезг'еи';лeo фирмо, oпеeдeлсш
дали додее рабОтещ п летр'доспк-
ст5-ш или ле; въз ФРГ),
VertraucnsBcweis т доказателство
оа доверие, белег оа дтвприе-
v^irtiOürNiBüilrmB otj есздмвмш
взаимно доверип Oиалитнчeеки мер¬
ки и др.),
Vertrimcgsi-ueH т о.Р1 злоупотре-
6- с доверието;
Einen - ilglHeN Злтyпттрeбсвoм с
довери-гт.
VerlirnüHgsTrnae ’ вппе—с но дове¬
рие-
VertnimegiC-isH ’ ориза на дове¬
рието-
Veritrimegsnnnn т. Vaoliouxesmumn
ner/VetörouTesleuoe 1, доверен— лице’
2. з-cтппeик, защитник ;— интзре-
ситп ео дадена пр'иo Iирeд па-внc~
ша нeетaeеня); 1. Jun ACk V-Mamm
информатор’ 4. отговорник (е проф-
съюи и др.).
VertrnucgunißbnuuoH Vertrauens-
missimasoS т злоупотреба с до¬
верието-
Verl-ominipcison ’ д-а-р-со лице
Мно отетт поел да сп и—а доверие)-
VerUuimrdSiacha ' 1. въирoе шо до¬
верие; 2. поверително. тайно нещо-
veinUnoueNiielij adf pxian дтверчив,
лпкоиереш. и—ие-ш-
Veri-nuenes/ht/iniT ’ aPL дoвпрен~
зост; лехтизри;. иоизиост.
896
Vertnnucmsilcllsma ’ отговорен
пост-
V^i^t-nmcgiv^i'Säl^nii п ттштшпшие
ео вонипет доверие,
v^rUnnmeNieneh odj 1, иапълееш с
доверие; 2. пълен с упоенни-, с ша-
демд—.
^^irtrnüens^i^i^^l^uß Vertrauenivoi-
scHuss т кредит шо дтверие.
Veriuouen1eo1un п акт ео доверие
(в парламешта).
veinUunücgswürli/ odj’ деoугoпн оо до¬
верие-
.01-1-111*01 atj 1. знду^1лезс. инти¬
мен. др'м-уки; 1, пoзприmeппш; упк-
рпгеш'
geh Ein Brief -im Imhihic Писмо е
eавeеитeлшo съдържани-'
Eine -а SüTiiNj Закрито з—слдоси-'
Si-egg Ч Строго иoв-рнт;лeo!
VeirinulülodHeCiT -ее LroPL омд^ев-
aтет' иетипетст. фaeнпн—еите''
1. секретност поверителни ш-щ-'
Sin Hui ihm icfnc ~ ereouie Тя не пу
позволи нихокво фапили-риост'
Diese Iniö—MaTfon ist nie ihlcr - zu
Behinleln Тази информация трябва
до сп разгледа при а—паиваее шо eъл-
еа тм—ио,
.еп-ТпСипе adf 1. амп-етaк, ти-е-ш в
e-ети' 1, идиличпк, еп-кo-e, тих
Oc-ле-.■ езеро и др.)-
vertrau, akj 1, близък, ик-ип-к.
прият-лсни' 2, иoзшaт. заптошат;
Ein -cs Gesicht Познато лнеп;
Mit jein, auf -cm Fies IcBem (.ег-
ееП-еп) C някого съп и много близ¬
ки oтитщ;eин;
Sich eil ilw, (Dal) ~ mocHcn Запои-
иавое сп отблио— с ипшa'
Mit пм1М' - werken Cпрннгпляeoe
сп. стовап близък с някого.
Vertraute mjf, -л. -п 6лнипк. дове¬
рен приятел' близка, доверена nрис-
т-лзо-
VertrautU/Ot ’ O.PL 1, интимност,
'лиитс—; 1. -евпд-п-шacт Oвпрхy не¬
що), тсетвио позиазаее Ока шeшo)'
^^1-е—с|В^т uio.V. Tb if.V, 1, прогон-
име, пропъжда, Iшсктгo, нещо);
1. плосироп. ирoдавам Мстони);
Die Mücken - Изпъждам копорит;;
Karins vertreiBt lün Müligketi Кофе-
гт пропъжда уеоратм;
Siine Z/ii eit niw. (По0) ~ Убивам
897
DETTCCAMIlG!ЛßhKШ6 WÖDTEßD^UCH
^^—^.i^ohbir
врепето си е нещо,
Vertu/Bam m. - пласьор, разпрост¬
ранител,
¥^■—,^-11^111// o-OL 1, пртгтшзаше.
зотсшвaшп; 1, W-etseh пласмент-, прк-
дажбо.
.еп-:исТЬаг oäf 1. —провдан, ирнпм-
пив, д-пусти- (мерки). защитим.
хтйто може да сп птддърм— (про¬
ект, ет—шoзнш-)•' 2. Jur заплстие
(вещи).
vertuct/m umo-V, bb ii.V, 1. о—еесг-
в—е Oел'мeбш-); 2. nрeдетaaлявмп,
представям Iирaaитeлc'вo, фир—а)'
3- поддържам. зметъeвae (проза,
мнение);
Jein- vor Gerlehl ~ Предст—вляаап
някого пред съда;
Herr М, vertritt Hiule Iim kuogken
Lehme Господи; M. з-мества дс-с
'олсия тентeл;
Sieb (Dot) lie Bcims - Поразтъпк-
B—M се;
Sich (Dal) Bin Fuß ~ Нaвяввan си
кроко-
Vertreter m. -1. заепстших; 2. прпд-
е'oвн'eл; 3, аacтппинз, аaшнткнз
Око идеи, yеeинп и др-)-
Vertretung/, -еп 1- амеестамке;
2. прпду'aвиmeлу'ao' делегация 3. и—с-
гппв—не, omу'oявaип (иа идея и др-)'
In — ACk I, V. Изnълшсвoш длъж¬
ност. е кочеството ио зоеестшин-
Ver-UrntumiesUiNln ’ учебен ч-с ири
аап-стамш- на кол-го 'еиm-Л'
vertrHUun/wiisi odv в oaеec'вo'o ио
заместник, като за-псткио;
- in Bam Fireu nrlnOt/д Заместв—е
шякoпo въз фир—ото, ра'-гя като оо-
еестшиз-
VertrOci т oPl. WOotscl 1. пласира¬
не. пласмент. продал'—’ 2. отдел
“Плacп-шт”у
Der - von ZciTungen Р-опр-стране-
ии; ео aecтшнцH'
VeirirriHBnn -л, -w изгонен, ирo-
ктд-ш (тт еoднea'o)' нзтшoинк; из-
пoш-шo, прокудена; нипш-шие-,
VerlniciHNC
Думата често се използва за
немците, принудени да напуснат
земите източно от реките Одер
и Ниса сяед 1945 г
VertrKilibteihunj ’ отдел “Плос-
пea'"r
^^г1п0|В1/11111есНо"1 ’ пласепштшт
дружеств-.
VerirOHbikoilen euo PL р-оходи по
еoоeрocтрaшпшиeт—. до пласепшта.
Veirt-J/Bsleite- т иaеaлшнo ио от¬
дел “Пласмент”.
VerTmtiicnsli п плoепeш'кo мрежо,
VertrleBcn/eht л WOohseb пр—ао шо
продам'— (и— раиирocгрoнпсие) иа
СТОКИ-
verU-Ieeem sw. И Tb io-V. umg пре¬
бивам, смила; тт бой,
^^Тг/пКст uer.V. hb Ii.V, пропиин;
Мимот. ер-дcтв—)’ _
umg Er .ert-ink i/Omcm Ärger Той
уд—ии ада си е aлкавoЛ'
vertrßckgenDW'K se ilr-V, изесхe—n;
nепcъввon Визи-р);
umg Ein verluneKgeler Mcnsch Сух
Воокостелял) еoз-K'
^^rtmökclm sw,V. hb Oi-V. umg perao
инлпс. пропиляво; (зре-пто си, де¬
ня ун)-
vcrhrösleg sw.V. Tb io-V, ym;щoaaм,
зoлпгвaп с o6пшaиис;
Jnlm, auf iinc ipetemi Zeii ~ Залъг¬
ва, някого с т(eшaинп, чп ще из¬
пълня лелонилто -у пo-ксcшО'
Vertuöiiura ’ -ет змлпгвaш-, угз-
шов—Сб с oбпш-шнC'
^^rtiiUUihi aäf umg pe/ae оглупял, из-
кyфсл-
^^ПписТеп [уйЧгоееп] sw,V. Tb Ii.V,
Wiofsch о6р—3'вмм тръст.
vertun umr. V, TD ho, V, пилея, прoвтc-
aae Овреме, пори и др-)’
Er hatte lie iinnilO/i Ciamce rite-
hoi .erian Ткй не ycия да ииполаза
K-nОBTОеИПHC Щ-ШС'
verTuscHcm sw.VO Tb ö-,V. потулим—’
замазвам Oипшo).
verüBelm sw.V, TD Oo.V. сърдя сп
OJmIm- ctw, (Akk) шнкoмт зн нещо)’
Er verübelte nlu, k^sei',, То— -и «
разсърди, че,,.
verüBen sw,V, hb Ii.V, извършва,
Iпрecтпeлпииe, орожба и др.).
verulkensw.V, hb ör-V, umgприсми-
во; се. аземом иа иoдбиз, иoдлaпae
шо ирнceeB'
v^rümiahh/n sw.VO sm oii-V, Schweiz
^^етърпяамп зл-пол';;. загива,
при злополук—-
veiunjeimpfeg sw.V, Tb oo.V. gel
охули—n, —еeрисn.
venun/iüeicn sw.V. se oie-V. 1. eеe~
mърeсзae злополука Oкaтметр-фм),
к^тостртфиром’ 2. претърпява не¬
успех’
TölhocH - Sorae;, при злополук-’
Dir Kuhier iii mir eer1gaeüee1
Cлaдкищът пи ле уг—ш-.
Verünjiückle mf, -п, -п кaтoетрт-
фирол. птстродал Iирн злополук-);
катастрофирала, eoетеaдoпa Опри
злополука),
^^rij^^^l^^:mim sw.V. TB Or.V. Schweiz
eеeдcтoaям е неясен вид, обърх-
вае-
vesuunicntnUentsw.VO smifn.V. 6yе-шяе-
за Вниен)-
v^rirmö/iiciam sw. V, TD ho. V. Schweiz
правя шевъзмамио извършването ea
СбЩО'
^^riunrelni/en sw-V. Tb Oo.V, запър-
еяa-м (води. въздух и др-).
Ver-unrenoig/iinl, -ei 1. о,Р1, запър-
сязош-' 2. аoмпренm-л-
.епитиОсеТетsw, V, Tb OioV- правя из-
cнт'рпи. об-осърчавап-
Veг|UInSiCsc-lu^ggГ ~еп обезсърчава¬
ше, пyб-к- но ^ерешаст-
verunstalten sw.VO ТС i-.V, обезоб¬
разява,; оогртоязое.
Vei-ruigCiKuude/ -ел обезобразсea-
нб, загртзяв—ше-
veruntreuen sw.VO TD Ir,V, злоупот-
еe6нзan, -'спбз—м Опари и др,)-
VeriUNtreuHr т, - лиеe. което з злоу-
eт'еe5нлт, нзвсещнот nеневoя-
вош;.
VerunTreum/ ’ -еп апo'п-'рe5a,
пеиевoяв—ш-'
verunzieren sw.VO ТС oo.V. о—тзтос-
aan.
.епитеасНет sw. И TB Or.V. 1. прнеи-
№3;—' създаи-п (работо, труднос¬
ти); 1, прпдиизикзое (скандал. по-
кико)'
VerursacHem т. - прненииm-Л'
Ver-mmeiohüNj ’ o.OL прненшнaoш-,
eрпдиивиxвaшП'
verüneeilen sw.V. TC oo.V, oеъeдoп
О-пВп, zu niw. (Dar) инкттo но лещо).
Verurtellla mU, -n. -е осъд-ш’ осъ¬
дела-
VeriurП1riemNer ocпeдoш;.
^^rv^l^^^t^lSiN wK, Tb io-V, тзплнеo-
57.
вом мшт-тxеa'eт; sie! ~ 'пшолавам
се ми-г-кроте-'
Dai Wauirir|ihoU ~ Увелич-вом
мштпoзеoтeт пр-дл-госето е- стоки;
Dir Zoll Irr UnOCIIi Hui sici venvicl-
TneSl Броят eo апoптлyoнme сп уве¬
личи мнкгт,
ycueie]ree1igen м, V, Tb If. V. рмоест-
лавам.
Verviinlf1tltiger т, - опар-т оо ваде¬
не иа копия Iцзклoетзп, хелиограф
и др.).
VeinvioclOtItigung J, -вп 1, размножа-
зоеп. правеее ео копия; 1, копие.
^^и^^1^коммет м V, ТС оо, V. 'съвър-
щ-ecтвмп' cich ~ 'cъaпрщ-кетaaп
се (в ш-шo)'
VervollkoMMnung ’ oPt, yеъaсе-
щeшcтвaee.
^^irvseiConmgmnginCSlj ädj еe-е--
(зш да се усъвършенства,
^^ii^<^Ii^i^t^i^i^i^i^<^ti sw.V. hD Ii-V. дкпъл-
воп, птeппвaм; о-мплехт'!——-
^^r^^l^l^^tCnliguna J o-Pl. д-пълзо-
ee, попълване; з-мплезтуваке (ca
сбирка),
verwachsen unn.V, se oli-V. 1. о—рас-
'Bo, антворя се (р-со)' 1, ерaетвмп
се; евсезвaп се неразривно' 3. -5-
р—е'ao Ос бур-си)' Tb ln,V, кмаляво
(дрехо), израствам; sich - ееacгвa сл,
иакризниo сп, расте накриво'
Die Nnnie lut - Белегът зарасна'
Zu cinen EOnicii ~ Свързват сп е ед¬
но еслт;
Ein O-gnN ici mit lüm/e апВ/геп -
Един oрпмш се п cрмcкaо с друг'
Das Kürl Tat Bos Hcml - Детето п
норocлт ризато (тя му - омаляла);
Dai Baue Sil sloH - Дървото сп п
изкривило,
.erwuchsen! atj 1. деформиран, псе-
б—в. изкривен; 2. обрасъл Onпmпкa)-
verwackcln sw.V. hb In,V, кривя —по-
раго при снимане и фотография-а
сгнем неясна'
Dos Foio lut ^^r^aoicii Скимнат— -
шeсешa, р-амозасо Bзaшт'o anaе-'П'
п мръднал).
verwäihen, lieh ж V. ТС избира; по¬
грешно Втелефошее номер)-
verwahren м V, hb Io, V, съ^^оеяаом.
пазя; с*СН ~ прттeегнрмп, възразя
иам Опротив нещт)-
Verwahrer т, - епврaaнт;л, депо-
GAbEQOFF
аитар-
veinwahrionen sw,V. se iöi.V, 1, доби¬
вам зас-морес Bнзnaдeoл) вид; аа-
еепмряамм се. запусн-м у-; 2, прк-
подап'
Ein verwahrlosten Galten Зaшeeaеe-
ша (з-пустял-) прaдишo'
Ein vemwaUihoctes Kink Иатсгавеео
(занемарено) дете-
VerwwOsioosung o.OL 1, зош-моряио-
ше; 1, аaш;eoз;e вид, оасепорено
cъcтoскзe'
Verwahrung ’ о.Р!, 1, cъврoш-eзп'
1, протест;
Ehw. (Akk) In ~ /ebcn’geHmen Да-
eon/Baen—, нещо шо cпврми-ши-'
~ uegcN ctw- (Akk) lüNlcjcm Протес-
гзеaп срещу нещо-
verwaist aäj 1, осиротял; 1. аoптc-
тсл. е-eттeш'
Das Kimi lui verwais Детето тсга-
на еирoч-'
Ein -cs Dom" Обезлюдено село-
^^r^j^^^cn sw.V, Tb Oi-V. 1, упроаля
вом, рък-в-дя; i- завеждам Ослул-
6а); 3. рмаn-еeмеaп се с Iиoри)' 4.
yepaaлсa-м (и;от)-
Verwalter т. - 'провител. -дмишзc-
'еa'тр-
V^inwOitUNi/, -еп oдeнeнетрaезс,
управление, 'прово-
Verwaihtsngiokt т aдмзeзcтрa'зв-
иа мярка, административен -от,
Verwalhtingsapparai т oft pejan од-
мзшнcтрoтивeш опар—т-
VerwaltmgjiicoMic т държавен
елyлнтпл. чиновник от aдпзшиc-еa~
цзстa'
Verwaltungsbehörde ’ —дпикистра-
тзвшo yер-мд-eиП'
Verwultirguicziri т од—икистр—-
mнвeш oкрпп'
Venwtitmgjujebämic п епрaдa шо
управлението, моeзизегемгзвим
cпемдa'
Verwaltunusgerüehl п aдмнкнcmрa-
тизеш съд,
VerwaltungikostcN euo Pl, тпрoвл;и-
схи разходи, aдмнeзе'рaтившн роо-
хкди.
Verwalilungiorgin п адмишистрати-
вен -рг—и.
Ven-walltungssnit т 'иеaви'eлпш съ¬
вет-
Verwaltungsrccbt т O.0PL oдмнeзc-
898
аратившо пр—ао.
Verwaltuggsrcrnrm ’ oопнeцу-еo-
тиана реформа-
VerwaltunälstroTc ’ мдпзкну-еa~
тиалк шaкoаoшн-.
Verwaltugjsvorsciirifi ’ админист¬
ративна рмопоредбо.
VerwaliUNgswcu т ii: auf d/m -е.
мдмикистрмтиаек ипт-
verwagkeln sw.VO hb Oo.V. превръ-
шaп; пр—мeшсп, nрeт(рaзсиaм; siel
- променям СП' пр;aеъш—e се (im
eiw, (Akk) e eпша)'
Dia F-euIc Uatte Oln gnni verwandelt
Радостго го ееше преобразила зи-
еялТ'
VeIпvwnm1ummgГ -ее 1. прпaръшoш-,
трансформираа-' 2- пр;т6еoасaoee'
петмниa; 3, смяло см декор,
verwand: aäj 1. е-дегв-e Вчовек);
2- сроден Мявлелия, езици, вeшeет-
ен); 3. 6лнзпк. подобен;
Mil Jein- iibc ~ seid Близък ркд-
нино съм с шякoпт'
Wir eini mitcümugicr - Ние сее
Р-дНИНИ'
-е Birufe Сродни професии,
Verwandln mjf, -п. -п ртдeзшa (пъм,
е-но);
Ein Verwandter von mir Един -ой
роднина Bерoдeнx).
Verwandte
Немският език неутрали¬
зира някои от различията, с ко¬
ито в български роднински връз¬
ки се прецизират, напр. Tanie се
използва и за леля. и за стрин¬
ка; Schwiegereltern са родители¬
те и на съпруга, и на съпругата
(т. е. тъст и тъща; свекър и све¬
кърва) и др,
Verwan1teniiuueH т 1, посещение
ео ртдeншн' 2, посещение от ркд-
СИЛИ'
Veinwandtenkncis т кръг тт родни¬
ни. семеен кръг.
Verwandtcehuft ’ a,Pl, 1. ртдсил-
стит. р-ое'вт* веиеки роднини; 1.
ее-детвт;
Sie Hol eini groß/ ~ Тя ипо много
ртоeнин; родът — п гoлсe'
ver-wundtsehaTUtlob otj еoде'aee.
роднински,
899
DEUTSCH-BULGARt&CHES WÖRTERBUCH
.l—Wiiem
VerwaigrtueSaTiuaruB m степен ea
е-дегaт.
Verw^^«^(^:^<^ba'Uiv^irUriUN1i е род*
кикско ирпаxa.
./—wiNien M И sm )if, V. 'ива копад-
кат тт дървеници' hb oo,V, umg елa-
гмп пoделтщвa'eлшн 'c'еoйcтвa.
^^^jOrren iw. V, TD tr.V. пр-дупрем-
доа—п (официално)'
Jnlr- polizcilicH - Някой получа-
ва. прeд'прeмдeeн; кг полицията-
Ven-wo—пит//, -еп сар-гт пеeд'e-
реждеки-'
Eine g/Bühner pfeicniijc - Пр;дти-
реди-елно глт'м Оза noекнеoe; е
змер-нека отко и др-)'
Jnin. еОпе *- ruteOl/d Пред'^^-
д—вап строг- шскoгo.
.irwoseS/m aäj 1- избелял В-г
иеaшe, тг дъжд, елпeе;)■' 1. umg ее-
сceш, неточен, мпглсв Iфoрм'лнетв-
ко и др.).
vniwrcucuN sw.V. TC fn.V. I- роз-
а-деявап; еaзеeло—e Ваинт, су-
по); 1, еoзв-дисвae Iтeкет)'
veuw|Bcn пИ Tb to-V. иатьзоаае,
втъковое Iеяп—гo пр;л,д-); sw.V-/
untoV. 1, вeпз'ae' 1. преплитам,
свързвам;
In Bin Sloll ciri gohBegc Fälin veu-
wcBl’vcnwoBcn В плата са втъкани
зла-си шищки;
Im Ronan siml меПге-е Moti.i ni-
icimomlnn vsiwoh/r В р-еако с—
преплетени рaилзеeн потизи-
verwecHs/hn sw,V. Tb oo.V. 1, обърк-
аом Влязого с някой друг); i, спе-
eсм по птгрeщxo Веещо с нещт дру¬
го)' 3, смесим, Bnoшстнс и др-)'
Sie Sat Bus Sole mit die Zucker ver¬
wechselt Тя обърка солто със захар¬
та. аз- аохор вместо сол;
Süc есН/п lieh ine Veuwechseln CSr-
lleh Те си приличн' eoеaант;пшт
(иато две зoики вода).
VerwwnösSuigg/. -ее 1. cмeевмкe'
1, объркваее, cбпрнeoиe'
Eine ~ Wäre nicHi möuiici Не п въз¬
можно до се сбърка, всяко дзeщo- е
изключена.
verwogen okj сеел. ш;'егр—щнм.
дъезък-
Ve—w/genicll ’ o-OL смел-ст, иeту-
'еaщнм-cт. дързост,
veuw/h/N sw.V. hb 0o,V, амлнемвaм
(следи); -гa—есe. o'aси—e Вдие,
листо); se öii.V, о-лито. ииеeзвa. тт-
мзшмвa (чувство. думи)’
Dir Winl verweht ins Liu) Вятъ¬
рът ктвяао лнетмтa;
Vom Schnei verwehle We/c Зогру-
поеи тт сиего пътища;
Die Spimer ec-жcHeg le Wirk Сле¬
дите изчезаат тт вс■'срa.
^^^i^^uam sw.V. TD ii-V, geh ам'ро-
еяв—е, откази—,, нп разрешавам;
Jndn. dcn Zutritt ~ Зo5рoeсиaп ся¬
но—' дтетсna до нещо,
^^r^^^hiiehen sw.VO bb to-V, иишем-
вом (физически и иcнхичecкн)' sm
öOi-V- ииеемвае уз-
Verweiciliciurg J о-PL изш-минке,
Verwcgerem т, - (млад) чоаек. кт-
кaавaш да се птдеиши шо обществе¬
ните изисквалия
verweigern sw-V, bb o-.V, ттхаивам
Iискoм' eeш-)' отз—за—е до д—п
Icвeдeшис, похоаоеия);
Der BefeHh ~ Отказвам да изпълня
зaeтa;дтo.
Veimwe/asrugg/ -еп откои-
Vei—wHggerungsnoII т случнЯ ео от¬
каз'
Im ~ В cлyеaй на —ткоз,
VerwIOdaiier’ o.PL срок еа преби-
аааош-. еа пеeетoй.
verweil/m sw.V. Tb Oti-V, geb преби-
вав-м, тстоаап, спирам (зн извест¬
но време eсксдe); sici ~ аacтoсвaм
сз. бавя сз'
Sin ^^rwsOlie leggcrc Zeit Bet l/m
Crugkcn Kirk Тя тет-шo дълго вре¬
ме при болното дете'
Beo rür/i SaeSc - Занимавам се
продължително врепе с нещо,
Vs—weis м. -п 1, забелемзо, мъм¬
реше, укор; 2, препратка, ттпротза;
Jmln, /Omen - enieileg Правя няко-
еу забелееха, мъмря някого,
verweisen uno.V. Tb le.V. 1. провя за¬
белеех-. пъeес, укорявам' 1. зоб-
рoшсaoп Всякому e-ша); 3. oтc'еo-
исвaм, наклюевмп (от учебно заве¬
дение)' 4, изгонвам, изпъжда;. ин-
';ркироп (от егрaeaтo)' -'сарася-
име тт терешм; 5, nеeпеaш—n Вкъ;
нещо) Oнзтoеeнк и др.); 6. oтeзa-
шмм, шacoевoм (am j^m^d^n^.^^c^t^W' (Akk)
къп някого, н-що),
verwelk/m sw- V. sn ihn. V. увяхв—п’ п—-
вяха-м;
Ein venwnlkieu Gesiebt Птвсвшaлo
лице.
verweltlichen sw.VO TD Oo.V. Höst ce-
xyлaеиззеaм (църквото); se -oo, V. до-
'ие—м светсхи хароктер-
v^r^^i^ilb^u otf използваем. пoд-и;
приложим (мет-д),
VerwHnrbarkeOl J oJ4, годност, из-
nтлавaeeoет' прил-eнe-ет; прак¬
тическа ползо;
MchuiioSc - Многократна прило-
ли-ост,
.e-winNliN Oveгwog11e’ecrwegie1e.
eerжanBiГec-жenBc1) umOoV./sw-V, ТС
io. V. 1. 'иатр;бявoм, използва—' 2, из-
итлзaoп, прилагам Iош—кис. средс¬
тва); sich ~ омугъпaaп се (Tün jnlm-
за шнкoгo);
Viel FJ/lß auf ilw. (Akk) ~ П-лог-м
пштго труд аа нещо;
geb Er verwandic Keineg BiloK von iH—
Той нп свали Вие -ткъсно) поглед от
лея-
Verwendung ’ о.Р1. употреба. ирн-
лтлешие'
Keims ~ Tür ilw. (Akk) haicn Не ет-
пa дм 'nтгр-6с нещо. не копирам
nрил—мeшзп аа нещо'
Zun - konmen Влизам е 'потребо,
намирам приложение.
V^r^i^i^iluNgibe—elei т сфера на иа-
половоне,
VcinwcnkungiMö/llcikili J аъзеол-
итст зо използване-
Veuwcniungsweisc ’ начин на из¬
ползване-
VerwfnIuNgszwcoK т цел шо при¬
ложение,
verwerfen unn, V, ТС Io, V. отхвърлям;
öOi-V, noпс'oм Оза животни); sich ~
Tecb деформирам сп. иозривяв—м сп,
измятоп сз’ розе-с'!;, се (зо дъс¬
ки. плостоае).
^^rwf^^rtieb odf gel осъдителен (де¬
ло, възглед).
verwertbar ак/ нзиoлзaaee, пoдпи
Bea'-езoл).
verwerten sw,V. Tb Oi-V, използва;.
тптлзогзтрявам;
In Brr Praxis - Прилагам е eе-x-
'нкomo-
VerwwrUunggo.PL иипаливмшп, опол-
оотаорявоа--
ve—wge/msw.V, se oli-V. еaапaпaм сп,
verwgjullcieg
гния' ззгнизoe'
^^n^^i^tio^I^<^n sw-V, sm öOe.V, добивам
вaрoктпеo, облика, нормите но ам-
подшия СВЯТ-
veuwee/m
В немския език думата се
използва по отношение на човеш¬
ки или животински трупове. за
вещества с растителен произход
се употребява verfaulen.
Vennw/imml/oPf рaолoпoшп. тшнeшe'
VerweiingiaerucH т еиризе— шо
рмалолеи—-
verwetTem sw,V- hD ö-,V. 1. залагам
шо 6oе. иа облог’ 2, з—губвам при аа-
лагои-'
veuwjöCclN sw, V, hb Го, V, 1. т6прнвoe.
иoипитae Oир-eдo. oаиен)' 1. възли-
ч-м, аобърово; Bin chw, (Dol) е ипшo);
süc! - забърквам сз, оаплитое уз-
verwiöCelt atj объркан. зoилeтeш,
СЛОМПИ-
VeuWücClumg J -еп обърнене-' ус-
ломшпиие' конфликт;
DüptomaUteehe -cr Дипптма'иеeе-
ои усложн-ния
.erwidern sw.V, sm ili-V, пaднинзon'
и-п'уmсвon Iи-рк, градиш—);
Unser Garten .erwiderie meHr uml
ncUm Нашото трoднша зoпycтязoщe
все пoзпеп и пoз-е-'
Er sieil völii| verwildere nie Видът
му з съвсем и-yтппдпи. cъвеeм сп п
оаш-еорил;
Eine verwilderte Katee Пoднвслa
к-тон;
Verwilderte Kürdcn Изиyуш-'и, раи-
х—йт-ни дец—.
verWnden umo-V. TDir,V, nрпвъзnoп-
eoe. преодоляваn (болно. рмоочаро-
вониз и др-)'
geh Einem Verlust nleht ~ Können He
еого да ирeoд-лeя зогубо
.emwmJeelii odj крие. - етпнH'
virWirKam м V. Tb ho. V. проиграе—;,
а—пy■бв-e ^0 сетя вино).
verwInklioHcn sw-V, TC ii.V. тcс-
шeе'aяимe. еeмонзземe; sieb ~
сбъдва сп (печти, м-лошиЯ).
VeпЖг-KIihsmlggГn..P’. ocъшecтзяe—-
из. еe—лииир-нП'
verWOrreniM.VO TD O-oVo L обърнвне.
з-плит—е Oxаиеи и др.)’ 2, oбпрниon.
GA&EQOFF
еnyшмвoм Iиякoпo)'
Jede, -ir Fiäger sUellen Задавам
но някого т(пеквaшн въпроси-
verwirrt otj объркан. егппнc—ш,
еeттпш.
Verwirrtheit ’ o.OL oбпрx-иocT'
VerrWtn-nigl -еп (ъркoтис' обърк-
в—ип. cnyшпeи-;
I—Uiniwo nerrsoSi - Някъде цари
бъркотия;
Im- ~ geriTin Обърквам сп,
v^rWimliöhnOecN sw.VO hb hn,V. опр—-
иacтявoм, съсипвам чрез пoщт сто-
п—иисваие (имот)-
^^rWOs^bam м V. bb -п, V. аоличовоп;
itci ~ заличавам се'
Düs Spu—in - Знличавае следи-;'
Düs Eigl-ückc verwischtem sici nehm
und м/Sr Випеamл;иннтo нзбл-днс-
e—х— зсп noвeеe и пoи-еп.
v^r^l^^ime^l^^altiiohcN sw-V, bb lf,V,
1. иoетaвяe eo иoyеиo основа; i. иoз-
дигоМ’ повиш-в—е eoyеeo'0 ниво,
^^^rWu^num sw.V, sm ihi-V, руши сп.
рaзиaдo сп тт oan-сфпреи илияния
Осколо. зид)-
VenWtterung f, -еп р-аруш-в-кп,
розподашп породи -'п-сф-рни злия-
шис-
verwiTweT akj, ACk veuw, овдовял'
Süc Ist - Тя з aдoвиеo;
En ist - То— п здoипе'
verwöHnem M V, bb in. Vo 1, тлeин, раз¬
глези—м Одеап)’ 1 изс-тва- О—яло)-
verwöhnt odj р-иглзз-Н'
VerWöHnuNj J ö-PL рoзпл;изaш-'
.erwarten adj иoеoчeи, Ме-ралио)
пропаднал Oеaeлx)'
verworren okj н-яслш. тбъркош, зоп-
летее-
Verworrenheit ’ о-PL неяснота,
o'пркoшocm. зoeлe'eш—ст,
odf 1. рошим' i, уязвим.
eтжeш лесно да 'ъде обиден-
^^rwumliN м- V, ТС in, V, 1, р-ляа—м,
иарашсз—м' 2, а-сятам,
v^rw^i^’^'^riici odf тетдзaш'
Es lei nicHe т Inis,.- Не п чудно. еe-'-
verwundern sw-V, Tb to-V. yетдвae'
сее! - учудва; сп. тдивлсвae сз.
verwunden adf учуден.
VerWUNdnrngg o-PL yетдeмиe;
Jnlm- On - Over)sciien Учудва; ся-
ног-—.
^^^iumleh odf росен.
900
Verwunlumu ’ -ei р-шсв-ee. нара¬
няван-,
verwunsciiN odf омагьосан Мин—ън.
приeе).
verWÜNscHiN sw.V, Tb Оо-К 1, прок¬
линам; 2, -еогьтсзам-
yerWtnsciU okj петxълиa', проклет,
umg Sie tcl - gescheit Тя п строшло
'-на;
umg -1 По дявалите!
VernWÜnsösugl -en ирoклстнe; па-
гис*
-em ausstoßem Кълн- Онллх), прок-
лис-м,
verwurzchn sw,V. sm OiO-V, ВК—рбЛЯ-
име се’
Son wu пое! Im dir Trnkiiiog verwur¬
zelt Тя още беше свързана здраво с
традицията-
verЖÜ1z1 odj с прекадено много
и—дпрaвxИ'
verWüstiN sw.VO Tb on.V, oптетoщo~
вам-
verzagen sw-V, sn oio-V. униене, тт-
чайаап сп, подам духте, пy(с куром.
Vei-dogTheil’о-PL униние, omеoяши-.
е—лодушие.
verzCHieN, sie! sw.V. ТС обърквам
при (роене.
verzahnt atj Tecb аоцпппа. съеди¬
нен’ 2, свързан един с друг,
Varilnrugg/ -еп 1, T'Ct зъбло зо-
еппaoшп' 2. ' Tech зъбен взипе. зъби
(но зъбно колела).
verzinKem. sici sw.VO Tb umg скар-
вае сп (е иякoпт)'
^^rxnpOcn sw.VO hb if.V. 1, ткчм Вот
'пеao); 2, cс-днaязoм с щнпoв-
Oдпcкн)' 3, umg говоря глупости-
verzicrUnlm м V, Tb ho, V. pa/ao излее-
вае; рaиппeзв-e.
vcneiulism ii-V. -магьосва)^;;-,-—-
з—п.
Verzauberung ’ -еп опагьосв-шп.
v^rn^iä^r^i^itcwE hb if.V. oпеaлдае.
елoпoм ограда.
.erzicHcm sw.V. Tb ti-V, 1. пропи-
в—м. ирoпyлсв-м Oиoрн)' 2- пренар-
вом е пиеше Вц^.лоа— нощ)-
Veri/hr т. -е geh кoкетпнрaк-,
кoиcтeaеин;
Zue саТоге0|ст - З— незабавна
кoиcтeoеин Oвпрвт врoшнт;лшн про¬
дукти),
VinzHHrian т бои, толош зн коксу-
901
DEUTSCH-JlLGAßlSCHES WcJOTElCCOO
Vjsper
поция,
.еп-г/Ь-сп w.K TD io-V. 1. конс'-«-
рое. изялд—n; 2, съсипв—м Оз— (о-
лeе'. eпxo и др-)’ sieh - е-зea, т-ня
се (vor нп—. (По-) от лещо);
Eiw, (Akk) mit Genuis - Иислд-e
нещо с наслада;
Vom FleBcr verzehrt Съсип-с от
тр-ек'M.
Verzehrer m, - хонсупотар-
Verz/Hrewnn/ m а—дспмзт-лaa
кашcynoенн Ви еeу'oе-ш')'
verzCchnen sw. V. Tb tf.V. 1, рeпнcт~
рирап, включвам. вписва; (в спи-
уск и др.)' 2, —тбеляивмм. установя
вам, е-гнутрнрae Iшaпр-дпк)'
Verzeichnis п. -sx еииеъз; опис.
.егн/Ь/п (verzici, vsrzOliiN) umi.V.
Tb oo.V. ^^щ-вом OjMle. chw. (Akk)
искаey нещо). извинявам Oинкoпo оо
нещт)'
~ Sin. hOetc! Извиелте, поля!
vereeihiöi ädf извинителен, прос-
тип Oпрпшнo. иоблуда),
Ves—zllosugl Ö-Pit прошко, извине¬
ни-'
~! Извинете!;
Jnin, um - lotTem Моля шннoтo оо
извишешип.
verzerren sw.VO bb oi-V, иинриeнзoe.
иа-почнин,; eich - иикризяи-п сп (зо
лице, тcтa)' sieh (Dal) ~ разтеглям
си Inтcзтл, еyв—eилип)'
Das Gesicht - vor Schee-z ~ Изори-
вязам си лнеemo от (олио
Ibra StÜMMc kling am TnlaOom ver¬
zerrt Ha телефон- гласът — звучеше
шeeе'eетвпшo (деформирано),
Venuzsinngl, -еп 1. изкривявасб'
рaикрнвсз-иe' деформация; 1- изо-
пачавоше,
verxat1elnt sw.V, ТС or.V. розпиля-
в—м, пръскам 6ез плош, по дреболии
Oуил-. ерепп, пори)' sici - пнл-н си¬
ли-з си. заеиеовае сп с зторосте-
и-ишн шeшo;
Sie! in seOnHn HoBBies ~ Пилeс вре¬
мето и силите си е хобитат— си.
v^ii^j^^T^ne^isw.VO Tb ii-V. хортотеки-
Р-М, фнщиp—n'
Verzieht т. -е отнаизоше;
~ hnOetcr Отх—зи—e се (от нещо)'
Dieinr ~ "ist Ihm nicih ieio!U Не му
бeщп лесно до се отхоже та тов--
verzichtBu aäf т—къв. от който мк-
мп да се —ахаме етвпK'
ret-ZOchlcm sw.V. TD öii.V. отхаив—м
се Мои" ilw, (Akk) -т нещо).
VesnZoClupOiOlik pe/re политико н—
отноз (от c'eпрeeин права и др.).
VenuZzC1U(SeiUCäinmig декларация
зо 0'303 ОТ НПЩО-
.егЦ/Тсп umo-V. Tb if.V. 1, рaзтзп-
ляп, изкривява, (лице)' 2, разтег¬
лям. роидърпвое Опулоз-р. дреха);
3- еoаеeмдoп. р—осомд—м, скубя
В-лоди рoеmeшняe' 4, разглезв-е (дп-
те); sic! ~ 1. рaитeплс с-. рaащнря-
воп сз, раидърпво се (пуловер, дре-
хoe' 1. иооривяво се, извием сп (дъс-
оо)' 3, ттмишоао (буря); 4, вдиго се.
рмзсейз— сп, рoзeoес се Onпплa. бол¬
но, облаци)' se oli-V, местя сп, прп-
пеством сп (е друг- жилищ-. и друг
TРOД)'
Seim Mund .erioi sie! vor ShiM/rz
Устота -у сп изкриви тт болна'
Düs Lippen epöhUiseh ~ Cвзвoe №-
дзтрaиoт;лшo устии'
Ohne eine Mücme zu ~ Бпз да треп¬
не eтcxтл е— лицето -'’
umg Veriis! die!! Изеeззoй!
verzieren sw.V. Tb Io-V. укросявае'
—erzie-um/ ’ -an унрос—' 'нроше-
лие' трсо—ест-
v^nn^leM^t^nriмИ ТС if-V, -6шив—м
Ос дпcки), yoрeиaae Ос греди) Опис¬
и— гaл-рняe.
.erlnicn sw.VO TD if.V. Tech и—циш~
o—ean.
Verzinkung ’ o.OL итцнeкoвoш-,
verzinnen nF. TD if.V. Tecb коло—-
дисзае.
verzincbar akj oливзнпм Ooездит,
ценни ниито).
verzinsen sw. V, bb io. V. nл-шaм лих-
eo, oливвсв—e Iипшoe' sici - —лих-
всвan сп;
Dis BoiK vc—itnsi los Guthaben mit
3,15% Баекато дож— лихва върху
влог- 3.25%'
Das Glik verzinst sic! eil 3% По¬
рите сз —лихвязат е 3%, иaрнтe но¬
сят 3% лихен.
^^i^iiehoch adf = .еп/тсВог.
Verzinsung ’ o.Pt. олихвяване.
.erzogen adj 1. рoоплeз-e (дете);
1- еeeшил адреса си,
veriiö/nrn sw.V. TC io-V. зобавям,
прттакое' sic! - ао'азяп сп Iирнc~
тнпoшe, атпът'зaшee'
Em Sät seine Abreise verzögert Той
забави от^ту^ашегт си,
Verzögerung ’ -am зa(-aсшe, прк-
токашп' а-къуипeиe'
Verziö/trungstailii ’ тонгико иа ба-
з-шп, протакане. ираcрoевaиП'
Vennziöaerun/ixiniHn euo OL Wi-tscl
лихви а- nрoурoезaнe.
verzolIiN sw-V, TD io-V, обмитявам'
HoBan Sin eiw, zu — Имате ли не¬
що а— обми-язмие?
VereQllung ’ 0.Р1. 1, -бмитязоке'
1- площонб но пито-
verzuckern sw,VO TD Oi-V, 1. ш-рпc~
вам със а—в-р; зaвaртевoм (плодо¬
ве) (auch üben-o)-, 1, Chem разлага¬
но прости зах—ри-
verzücKt odj —еaр-в—е, в^.змтпш. в
оохлос.
Verzücktheit ’ оЛ епcттяииe иа
а-влaу. унеС'
VennlüeCinj ’ o-Pl. екстаз, иoвлoУ'
Verzug т oOOL аобовясе; ззтугa-
иои;;
Bei - d/r Zahlung При аo5oисee иа
пл-щ-лпто;
Miit eiw, (Dal) in ~ /ennieg З-б-зяп
Hemo. иакстмео; е нпщо’
Mit eZmcr Arbeit Om ~ sein Изоста¬
ва, c додеем рае-то;
OUms - ilw, (Akk) Uur Вър^ нещо
шезабовшо'
Ge'ahr Ost im - Надвиснала з опас¬
ност, грози oпoеш—С',
Verzugszinsen nur PL Wirsch лихво
аа просрочено плaш-шe.
verzweifeln sw.VO se iii.V, тmеaйвae
сп Bon clw, (Dal) от лещо).
^еиг^СГеИ odf 1, атеoни; 1. (зона-
деедпе. (ззnпрcиeктнвeи.
Verzweiflumj jOoPL —mчoякн-;
In - girulcn Изподоп e ттеaяшип'
Jelm, zun ~ Bringen Докарвам ня¬
кого дт отч—яшие,
Verzwenungstai J —от иа отчаяние.
eerzwetTiuN/uУoIi odj пълен с omеoс-
шиз. розтчароваши--
verzwcigim, sieh sw.V, ТС еaзкптшс~
зо сп (дърво, енутeмa, иптe'
Ves-ewS/auge -xn 1. рoизлoш-шн-;
2, Schweiz oрпутазишe, крпеm—ипm'
v^rzWiC^ii atj umg о—пл-т-с. cпампш-
Vigiipnr ’ -п 1. Rel впе-ршя* 2, südd
ös-xon следобедна закуси-.
Vesperbrot
GAßT2Ojib
901
Vesperbrot n süää östeor след-'ед-
ea з-oтcк—.
Vestalin [v...] J -те вест—лом,
Vestibül [v..J i, -е ирзддaeриe, впс-
тибюл.
Vesuv [v,,.J m a.Plo Впзуаий (жулини).
Veteran (v..J m, -ei, -ei ветеран.
veterinär adj ветеринарен,
Veriirin|r [v.,.] m, -е ветеринарен ле-
хор,
Veterigärnelizin ’ o-OL ветеринар¬
но м-дненшO'
Velo i, -s впарaмeшиe, прттест.
VetorcoUt m OoPto иеaao ео вето,
Vetter m, -m 'еaтoвеeД'
Vetternwirtschaft J a,Pl, pejäi cc-
мeЯc'aeи-ут Моблог-детелстамеп eo
роднини и приятели ирн раздаване
ко посткве и др.)-
Vexierbild —.- п хартина със скри¬
ти фигури.
.extcrer sw.V. TD öe,V. дразня eскo-
го. приспива; сз, иаnъевae.
Vexjjsrscihoß Vexierschloss п сек¬
ретна ключалка с цифров или бун-
зее код-
Vexierspiegel т криво тпл-дaлo.
via [v-,,] pnäp (Akk) verol-xed ир-о;
Niel Rom - ZürioH Ttlc/cm Летя оо
Рип през Цюрих-
Vialmki [v..J т, -е виадукт,
Vibrapbam о,: VibraloN [v...J п, -е Mus
виброфои.
Vibration [v...jj/ -еп ин6рoеня. треп¬
тене,
Vibrator т, VöDnoiorTi вибратор-
^^Ьг|пиеп sw.V. ТС ote-V вибрира,
трепти'
D/m Fußboden vbriert Подът виб¬
рира;
Ibnc Sllmme vibrierte Гласът — гре-
nпрeщe.
Vjlco е. -s 1, видeтm-вкнкo' 2, umg
видетлешт-; 3. umg видеофилм-
VikeoionI е еидетлпшта.
Vidcaotop m видеоклип-
VileofOlM m видетфиле-
Videogerli е зидеоапарат-
Videokamera J видтзаперо.
Vidsokassntle J видеои-спт—-
Videokassetteg-ecn-iHr'ViBcokoDse-
ecNrcCnrIcr m видеокасетофон-
VikHODpiel m аиде-игра,
Vilentcehnük J oPi, знд-oтeвник0'
Videotext m аидпотекст, телетекст,
VideotHek J зидеотпоа.
woöung/’i-.PL наблюде¬
ние с видеокамери (охрано в паго-
иие и др-e.
¥0|Ь п O-Pl, 1, дoбнтпк, селсхтстт-
пашски животни’ 2, животно (oucT
übenio).
VieilcutiNl т шoлнепн 6ро— добитък.
ViehlTutter п о.Р^ фурам.
VigCShitieigl о'плбжд-н- на доби¬
тък. схотоаъдстао.
^^l^l^anBii т O-Pl. търпoвнс с до¬
битък-
Vjehhemlter т търговец иа добитък,
^^hlsch akj umg 1. eнв—тикези,
скт-сни (мивот)' 1. брутален, жес-
ттх Iчoв-кe; 3, много силен. —дски
06-лкнe.
VkhimarKt т пмаар оа добитъх.
VOchsihz п о.Р1. хо—еишо сол Оза до¬
битък),
Viehsenll т обор а- (едър) дтбнтпK'
Viehtränke J 1. поило (оа животси);
2. пяс-о аа по-шп.
VielStreiinr т птaeдaр, пастир,
Vteiжa/HN т конски вaп-ш.
VOcbweikc ’ пocнш;'
ViehwrtschaOt/ O.PL. сноттаъдствт.
Vit/hzeie п aJ4. umg pe/ro досадни
живт-икои Вхо—ари. мухи).
ViehzueiU ’ о,Р). мнзoтшoзъдcтвТ'
Viehzüchter т мнaomш-въД'
.111 (nehm, an meOlUin) pooe Ontef
микго’ пскгото (с тирeдeонтeлeш
ел-и или притежателно —есттипе-
шие)' Bе'6е'oaгивирaeт) eиoззиo;
миого eeшa; adv 1, епcm—; 1, пного’
Dos --е Gail Многотк пори;
~л Frcunle Миого прнс'eлн;
Sie irinCi - B/cm Тя ^6 много бир-’
NB:
.111- като елемент от сложни
прилагателни в немския език viel-
им придава значението <мнстC,.
срв. vielBändig.
NB!
Според новия немски правопис
съчетанията на veil и причастие
се пишат разделно, когато vOni
може да се степенува или до¬
пълни със саНг. срв. vtal bewundert
- nehm beжugBert nls,-.’ e/br .111 be-
wunlerU'
~e sigin Мнозина козв—Т'
Ici weiß ~es nlhUe Не зноя много
ш;шo'
Süc sn-U sic! - um lUne ZukunOi Тя
сп безпокои миoпт зм бъдещето си;
Zu - Твърде пштгт. пр-пштго;
- mehr Много пoипе;'
S/Sm ~ Твърде eштпО'
vielbCnd*/ otf многотомен Виодо-
^6).
viclIB^I^;^l^inen viel Belohnen otj c птпс-
мт двнeпeнe. натоварен, по който
много сп иъmyзa Bщ—ce)'
^^J^IiH^<^^C"tigU .111 icDoUcTIljl äkj
много зоет.
пеи)ергаеЬсп viel bcspracHcr akj
мк-г-о'съмдмШ'
.igUasicST vlii iciucbi ad/ -к-го
посещаван Iпн-co).
viUbewutiderl viel BcwuNderi akj тт
к-готт (който) пскгт се иъавишo-
ват-
vMCIbJüet/ atj миапoеaeтпш, с пат-
го цвят Вклонче),
^lI<suUiU odj eиoпoашaчee,
^{^<^it^S^i^ti«^ime .*11 кОеСиТОепе otj пат-
го рoанcквaш. диск'тирон (проблее
и дР-)-
V]|hnoC п Moll eeoгаъпппшиx.
v/cIcoCIg odf мeoптсгълee'
Vielehe ’ полигамия. eшoп-6рoчиe,
vOanlenorti odv на еиого место-
.01^^—111 prae -ede' 1. различен' роз-
шооброзеш' 1, BшaЯ~рaзличшнe нещо;
Au" - Art По различ-с шaеиш*
Sie Hoi eich - gekouTi Тя си кyии
шaЯ~рaзлнеeи неща.
^^l^^rorls odv - .iel/noutC'
vielfach atj 1. eaтгтзеo'-e; 1, e
много елтеaи, чест--
Vieliache п. -п, -п Mail хротно;
32 iii clm ~е vom 4 3i п кротка шо 4;
Um iim -s UlUcr leim Метгохратет
по-ст—р съм,
Vielfachgerät п 1. Landw универсал¬
но селсхосттпоесха мoщншa' 1. Tech
многообхватен измервателен уред,
Vielfalt ’ oJPl, многообразие' раз-
еот(разие.
^^I^itlj adj eeoгoт(еaипи; розко-
-(раз-к-
Vieinältügkeii ’ O.PL. петго-ерозие;
разшообразип.
ViiOarlimdmuck т Тур многоцветен
пeе-m'
903
DEUTSCd-BULCA&ISCHES WÖRTERBUCH
Vieriietoentor
viüsllaullj odj многоцветен, с мит-
го цветов--
Viehflich m Math па—гостеи, поли-
едър.
VielTächneu m = VOrhThncH,
VgllimiQ m -e 1. Zoah росоп—вo' 2. pe/or
о—зтмннк.
nelgebraucit vfah iibiimcSt okj чес¬
то нзпoлавoИ'
.ЦОдеТго/Т viel geTrn/1 akj Won-sch
-кого търсен,
viüSliaekauft vlii gceouTU aäf пеогт
Kyиy3MШ'
viel/desan viel |п1пееп ad/ много
четеш Iaвттрe.
vielgeliebt .111 /eliebi adj мшогто-
(ичае.
.ielheeinunNe viel ecNirri odj е-cтo
спопеш-амс-
vielgereist .111 anmalDi adj много пъ¬
тувал;
Ein viel |ereiitcr Manr Много пъ-
туа—л еoвeк-
^^l^^<^i^itilUOg odj питптo(рaзeи' раз¬
нороден,
vO^lglkdrij oäj -лкгочленес-
Vielgötterei Jo.Pl. птлнт;нзъe. мно-
пo6oмип.
Vielieil J O-PL, мштеестао.
vjesljähuig aäj eeoгoгoдзщeн' дъл-
пoптдишeш Iирзстeлеmв-e'
^^ilöpilg ad/: -c Fonülic мктгте-
лесно еeмпйетвО'
vielleicht odv моме би.
VO/Hiebeicm m ерaешoо, двоен плод
Iезрeщa. сливо, бодем).
vOrlMohij okj многократен.
v/lmuic adv петгк ипmн'
Ich logke Iiran T Много Ви бла¬
годаря'
Er bat los Buci ~ /cheicn ТоЯ —;
книгата много пъти,
vielmehr odv пo~ектрo, пo-'oешo'
копротив-
vi|lpoli| aäj пшогоптлюсеш.
^Isu/cnI vlii eo/emi otj многоз-
ш—читплеш'
Eins .011 su/enle Gasts Миогоаша-
чителпш жест-
^l^^^ie^Uia adf eиoгoултee, мно¬
гопластов, слоест-
Vielschichtigkeit J o,PL eeoгoппac~
TOBOCT-
viclseilig odj многос-рален;
—e Irliniicem Мкогостронни (рмо-
штcтеaишиe интереси-
VLnlseiillje/lU J o-Pl, пe-г-егеaи-
HOCT.
.iijlsililg adf многосричен.
^^l^^l^^ocHig otj пшoгoeонеeш, no-
ЛИГЛ—ТСХИ-
vjO/IstOmmlg akj ееогтглосеи' иoлн-
ф-шнеeШ'
^^Ihi^^ssnlmil odv geb безброй пъ¬
ти, хиляди ипти-
vieIшlms1rit1en .111 nmeUnittam odf
миого oеп-евaИ'
^j^J^^^i^-^i^^coienB vlii v/ripricUemd
odj пшoг-абпшaaoШ'
'VOslvökersTaot m мшoгoeoенoaoлao
държавм.
Via/vW/ibcrnl o-Pl, многоженство.
полиго-ия.
v/rlwertig okjClem ми-гтаалештее-
Vielwisser m, - pefan —ногоолоЯхт-
Vielzahl ’ o-Pl. паомпство. гoлсe
брой.
V-fChzelle— m. - Boa) nшoгoклeтпчeш
тегaeнаъп.
^hznltlg adf миoгoклeтпчпш.
vO/m пит е-тнрн'
umg In siincn - WCnicn Bheilen Ос-
тааом си вкъщи;
umg Auf oliem ~en geHeg Вървя но
четири кроха'
umg Alic -c vom sici (Dot) siueoCcN
Опъвам с-. пртсвап сп' 'мира;;
Unter - Aiaan На ч-тири очи. на-
со;е-
Vic— ’ -xn 1. чптвтрка; 2. е;mвoркa
Ooеeшooe'
Eu bat eins ~ In MaUhcealii Той има
еe'вoркa по еотепатизм;
Mit den ~ ГаНтет Път^оп с четвор¬
ката (с трамвой штмер четири)-
VitHnochteltokh т Mus такт 4/8.
Vtsuai/iNincpmCcS п umg р-огов-р
на четири очи.
Vierbeige- т, - umg чптирикрозо
Млизотко),
ve^ricOmig odj с четири крака. чпти-
рзкрaк, четириног-
vierbllott(i)u1e adj с четири лис-а'
еe'нрилнcтeш-
^i^iliMiNsioNoI atj ептнрннзм-р;Ш'
VOcmeci л четириъгълни;.
v/reeli/ odj еe'нриътълeШ'
Vt/rcu т, -1. еemaoрxa (цифро или
иeш-. номерирано с 4: oвтo6yе, гром¬
им- и др.)’ 1. umg еeтвтеoa тт ткгк-
тт' 3, Sp чета—рхо (гребне;).
.ien'ach oäj еeтирикеa'eи.
VOnrfar)HnI-uck m Typ епгирневe-
теш печат-
—О^гПпсН е. -е Moll 'етроедър-
V|£i-TICchne- m, - = VierThie!-
^^^IT^iQcr m. - Zool е;тнрнeтгo,
Уtl-TÜßig adj четирикрак, четири-
н—г,
Viergespann е впряг с четири кoшс,
^O^rSCnBüg adf по двопо'
~ (Klavier) ipOelen Свирим шо че¬
тири ръце е— пиано,
vjcrhiumlert пит - 400.
Vjeu—alhiceplan п ч;'нрнг-дищea
стопански плос-
vjcrjähuig ак/ е-mнригoднщ-e'
ve^rjiai-lOhU atj ео ве-ки четири го¬
дини, ирeз четири години. един иъm
шо еп'нри години-
Vierkantf/lie ’ Tech правоъгълна
Iквaорa'кa) пило-
ViünrkagiscHiüsuel т Tech правоъгъ¬
лен (квадратен) ключ.
ViermächtcaBKommcn п сп-р-о',--
лие шо четирите Велики сили (САЩ.
СССН Вeлзкo(риmaшнс и Франция)
от 1972 г. оо Берлин-
vt^rMil adv еeтнрн ппmн,
.isreall/ oäj четирикратен.
Vfc-pOtteen т, - Schweiz = VerciTzen.
VitnrruBlicmuc ’ TecT еeнрaезo,
д-йетвмшo eпрвy еemнентe колело-
vcrrCI-*/ odj ептнрикoл;еee, с че¬
тири кoлeпa.
viiersonnöUig aäj здрав, як. силен
Iмпee.
verscilf/ odj четиристроеее,
^iDihBig odj елтнриcрнчee.
Vj/milUznr т. - четириебс-ес матт-
-тбил.
vj^^iitzig odj ептнеиeecтeш, с чети¬
ри места-
V-<Hni|pininnr т кол— за ч-тири к—кя.
vr^rsiehhiu adf еemнеизи—чeш Iеиcлo)-
ViersUHiN/UoTch п в-meл с четири
ивеиди.
^^rstünMi/ otf Mus чe'нрнглoе-и.
за четири глоса.
^^ilööküu adf четирие-ммеи-
^j^j^^tümdlg akj е-mириеoc-в.
vOsrUägi/ aäj четиридневен-
Vif/—takt/r m. - = VierUokimoior.
Viertokeonnhor m Tech еeгнритaк~
тов деиготел.
^riousegB
GAbEQOfT
904
v/crtonscnl mum - 4000,
vierte m,/. е пит чeтзсрmи 0-n, -о)'
Zu viert Четирима' четирима, по
еeтнри'
Zue ~n Mair За четвърти път.
vecrieihij adf състоящ сп от епmнри
еoе'н-
^rlii atf четвърт'
Es tut *- acht Часът п еeд-e и чет-
впрm;
Win ТтсТОст une um ВпеО ~ ооЬТ Щп сп
види; е осем без четвърт,
Viertel п, -1. четвърт, е-твър'нш-
хо' 1, квартал (но грод^'
Ein ~ Kaffen Четвърт кило к—фл'
Es ist - nach еОпе Часът - пдик и
четвърт;
Es ist - vor ип Часът п еп'нри беи
четвърт-
Viinriellrcbug/ J оoвср'oшп но 90°,
е;тиър' зaeпр'oшel
VkrletTnati п Sp четвърт финал,
Vtcrteijabr п грнeeепчип, четвърт
годино,
Vjinrtcijahicsucbrift J тримесечет
списание, трнмeceеннк.
VhgrteIJjilsrHunknrt п четвърт изк-
viertijäb—I/ adj mрипecпепи; нойто
трое Опр—дължавн) три eпcпе-'
^i^^^ljiäbriOci oä/uz исехи 3 eecпеa,
^rielN w.K hb 0o,V. рaзо-пнм и—
еeтиеи еaетЗ'
V-asrUelNote J Mus чemзпр'ишм нота-
V-ünrtchpiusc J Mus четвъртинко
поузо-
ViinreeIp"unB п сто двоИсет и пет
гром—-
Viertelstunde ’ четвърт вдс, 15 ми-
ШT'И'
Vigrlellon п Mus четвърт тон.
^гТспе odv четвърто.
vertÜ—I/ adf с четири вроти Мх—лн),
Viervgrteltaii т Mus четири чет¬
върти т—кт Ошалр- п[ри фoкc'рome'
rijinzchm пит четиринадесет,
.ijcrzelhnUn т. J, п пит четиринодп-
елгн 0-о -—).
Vierzeiler т, - Lil четиристишие.
vt^rzta пит четиридесет.
vcrel/cn odf (лби.оппняеп— ф-р-н):
In len ~ Jiir/r Ici vörijam JoUiUud-
Icrli през четиридесетте годили шо
миналия век.
Vierziger т, - чозек между еeтн~
риЯсет и иe'дeceт години.
Vierzigiest е. - епmирийceтншкO'
V-onriitgiSuindenwwndsC езтиеидзузm-
еoетвo работи— cпдeиеO'
Vierzylindermotor т Tech епmнри-
цнлнидртв джиготпл.
^^zyl^ilrüg odj Txcl еeтирицилни-
дров-
Vietnan Ми) Визтла—-
Vietnamcss т. -л. -л зи;тиoeпе'
Vietnamesin J -пеп вилтномко.
^^i^tNimHsoioH atf виетеаески-
VietNnMKricu т oJPP, Hist аойш—то
във Виетно—-
viO [vlO] odj ve-oh-xed умен, буден,
Vignette [vfigili]]/ -л Тур инш-mкO'
Vikar [v-J mj -e Rel знк—рий'
wieto-ingiscS akj внкгариoнcкИ'
Villa [Mini], Villxi вило-
Villiguegcnl ’ вилно зтио.
Vilh^n^i^iiUeh л ке—ртал с вили. вил¬
но зона.
Vifili ['^>1^.1]/ Violen Mus виола-
Tillie [vi-,,] ак/ взoлe'тв. тпмее'-
жен. nтеoа-
ViolinBoueN т Mus цигулкои лпx.
Violine ['..„Ц, -л цигулка.
Violinist т, -xi, -xn цигулар, виа-
птшнcт-
ViolinKonzcrt п концерт ао цигулко-
ViolinsoHeÜsuce т Mus стл ключ.
взoлншoв ключ-
VioISnionnUe ’ сокат- за цигулк—.
Violoncellist т, -еп, -еп зиолоиче-
пнcт-
Violoneehho f^.i^lh^i^'tjelp] п. Vooloiexlli
житлтачелт.
VTP [vipirv1aIrpiJ ’ kurz füo vxey öm-
pootoet pensae вИп-лне;'
Viper [v/p'e] ’ -n Zaai 'со—шицо.
VIP-Lounge [„.'euind}) ’ а-ла ом
ВИП-гости (но летище. хотел и др.)-
VioiintiesDlOiieuneEDV отстранява¬
не ао Iкoeиютършиe вируси.
v^rjl odf eпжки. хороктерпи а- мпea'
Vi-öhf/c т. -п, -п те-и вир-лог,
внеyетлoг-
ViarOeoUfdo.PL виролтгия, виз'cт-
лкгия,
virpe aäj вирусен, шопадеат -т ви¬
рус,
virtuell odf виргу—леи. компютър¬
но cнe'Лнр-Ш'
vrtioe [.-.,] aäf виртуозен съвър¬
шен.
Virtuose т. -л. -л виртуоз,
Virtuosität ’ aPl. виетyoзeтуm.
virmleni [..'.] otj Med внрyл-шm-к
(иор—ииаелпе, ирпднзвиoвaш з-боля
3013) (вируси. бактерии),
Virulenz ’ o-OL Meä вирулентиост-
—rue оп/е. VO-ет Meä вирус.
¥1отаеп-ксштст1т| вирусно ааболя-
в—ие-
Viuui/rippr ’ вирус-ш грнИ'
VirulünfeClion ’ вирусно иифпкенH'
Visage [.izaapjj/ -п ит%, perre фи-
оиoшoмис, лице-
.011.11 vls-i-vis [v^üiivl:] adv venalleid
визови. шacепшa,
Visavis [v^isoivü:} п: Malm - wom ein jur-
ges Mädel/m срещу песе епдeщe
Oутoeшпe едно елодо момиче.
Visiu- Iv..'] п, -п 1, визир, еераик
Oитщк—); 1, предна подвижно еacm иа
кoекo или шлеп'
Eiw, (Akk) ine ~ пеНесп 1, шoеoевoe
ешимашипт- си към eeшo; 2. крити¬
кувам,
vi^iO^riisw-VO Tb itioV. целя се. при-
целзом се (aui chw. (Akk) е иeштe,
Vision ['v.'.Jj/ -еп 1. видение, пир-л.
оптическо халюцинация' 2, иианс (за
бъдещо развитие).
visionär odj 1. иризрaчпи, гоИкст-
ееи' 2, пртртепcнH'
Visitation [..,.]]/ -еп 1. инспектира¬
ше, провери—; 2, обиск. претърсва¬
не' пртверха (и— (агне и дР')-
Visjte [v..,/, -п 1. зиаитaенс; 2. ви¬
зита. иoceшпинe'
Visitenkarte ’ визитка кoрmиекo.
visitie-em м,.К. Tb Oo.V, 1, обиски¬
рам, прегърсвое; 1, eр-aeесaмм.
зте-р-лирме. зшce;ктиеaм (пас-
итрти, нoрoтл)'
VisKuie [^..J]/ oJPOi Chem зисхоз—.
Viskosität ’ o-PL зискоишост-
VistiweönDcl m Wiotscb менителни¬
ца но ирeдязнт;л.
^i^isnlisiHUHn sw,V, Tb ii.V. визуали¬
зира,. тшaтпeдсвan'
visuihi ad/ зрителен. внатoп-H'
Visum ['vicum] i, VösojVösTm виза Beo
пacптртe-
Visumant—og m молба. иaнвлeшнe ао
издовоне шо зио—.
visumicf ак/ бeавнзаИ'
VisuMzwonj т аoдслмнmeлшo пред¬
ставян- ио виза иеи прпеишав-ее ео
грашицо.
905
DEUTSCHBLGARISCMES WÖRTERBUCH
Völ^^<^rw;^inie-ung
vitli äkj 1, ЖИ3ИПШ. витален’ 1, еио-
ш-шо з-ж-н, необходим.
Vitalität J o-Pl, лиашешост, витал-
ШОСТ-
Vitamin [v.,J л. -- витапиш,
vitaminarm akj 6-д-ш ео зитanишЗ'
Vitamingehalt т съдържание шо ви¬
тамини-
vitonlNbaheij akj витамииоаеи, съ¬
държащ вит-мини,
vituniniäпcgГeitominisi|ueN sw.VO hD
On,У, витаеиеизирап, обоготявап с
aнmonншн.
VitaniNMONjch т oPi, недостиг иа
аитоеиеи, авитаминоза,
vitanZi-iOeh akj (огат шо витопи-
ши. еито-иито-и,
Vitaminstoß т ударно доза вито-
МИНИ-
VitanimlobieUUe J '-(ппmxa вит—мин-
Vitrine [v.. j/ -л стъклен щкoф, вит-
рис—-
Vitriol [v.-J п. -е Chem veraltend вит-
ритл (сол на сярното киceлнeoe'
vivacc [viiviuja] adv Mus зизoеe (ми-
во, 6—дро).
vlviU! (ivirvot] öii'of дм живее! виза!
Vivat п. -s veraltend вик “уро”. “да
живее!”
Vmos'ktiom Ь^^.']/ -xn Med визнceк~
ция.
Vzi [iiI:Ucp] т. -s umg знеe, замес¬
тник-
Vizeadmiral т вицеадмирал,
^^i^^l^arz^^r т внеexoшцлeр'
VizeiöNiüh т знцeк—шеyЛ'
VixeMetst/r т Sp зицпщaпинoШ'
VizprecOIeml т виеenрeзндeшт, оа-
eec'шик-ирпдеeдмmeЛ'
Vlics [LJ е. -е L руно’ 2, Text флор.
рнзнеa (плот. използван като иoд-
ломко);
Das Gollcne - Златното руно-
V-Mann т информатор Она поли-
цият-e'
Vo|ii м. Vögel птицо;
umg Ein euslüger ~ Веселяк’
umg Eim ioek<^rer ~ Лекомислен чт-
зло. р—зве—прах'
umg Du hust wo!l cOmcm — Ти мой
нещо ип си е ред?. Ти моЯ не си с
зcнекня'си?
Vogelarl J вид птиеa.
Vogelbauer п кафез аа игнеH'
VfflaelbHcnbium т Bat тфино. смет
дивсик дърво,
Vo/elbenre J плод тт —фии—,
Vogelfänger т ловец е— птици,
Vogelfraß т o-OL, шоядлшо, накъл¬
вано кг итнеHl
vo^i^O^^-ei akj Hist извън аактио-
VogelfoUter п o-OL веaшo оо птички.
Vöjelg/iomi т птиен п-сии.
Von|el/e:ewt:s:her п aPL птиче еyрт~
ликоне.
VogelhäiccSem п ксшнчкa за птици.
VogHliäTO/ тп - Vogelbauer.
VmjelkunlH ’ oPl. орнитология-
Vogelmist т ofPL итнен тор,
Vouehgeie п пгие- гс-одо.
Vögel^inspckUüvi J оРЕ птичи пог¬
лед'
AuOnuHmc aui dir - Сеи—ко от пти¬
чи иoтл;Д'
Vogelschau J яат птици-
Vogclschou J oPL = Vo^cIpnuipce^i^i^TO.
Vöjgcisoheuöii J плашило,
Vögelschießcm e ö.Pl, лозеи праз¬
ник Озо егеeл'м пт дървени и'неи
фнгтрнe'
Vogelschutz т оР1. ш-6людпшие и
закрило на птиците-
VQgelscISmteaebIcU п рео-ра-г за
eтнеИ'
VogeheCi'warM т - Vngcllschar.
^^i^n--^l^innmß-PnIi1ik J aPL umg по¬
литика шо щраус- Bcoмoаaлсгзoш;
шо скриваше тт проблемите)-
vpUeli^ä^iUi^nf oрeитoлт-ие-cкa е'aш-
ция-
Vto/ntwelt J aPL птичи свят Oвcие~
ни птици)-
Vogelzuehl J o-OL nтиеeвпдc'вт.
Vogelzüchter т птнеeзъД'
Vogelzug т прелет. -игр-ция ео
прелетни иmиеH'
Vogt т, Vögte Hisl с-местнио иа
феодал управител' застелни.
VoKibch [v.,,] J -п дум- (особено на
чужд език)'
DiulscHc ~п hiur/N Учо немски.
Vokabelheft п тeтрадка~еeениK'
Vokabelschatz т речников аапос (ло
чужд боин)-
Vokabular [у.--] п. -е geb речник,
слоено бтгатствт.
Vokal [. --] т. -е Ling гл—сшо. глос-ш
изтк-
.0111*101 atj Lieg гласен-
v^I^il^li^ii^t^r^ntjw.K ТС Of-V- еокализи-
роп, пея сапт с в—ноли,
Vokalmusik J o-PL иозолно -'иикн.
VoinUOv r^-'J т о-Ol. Lieg ивотплеш
подем. зткотиз-
Voluml [voilä:] mln. -s 1, волан (ио
дреха)’ 2. ösieor veraltend иола;. хор-
мило (ио - коло).
VpIK п. Völker 1. народ; 1, рой Oиеe~
ли); 3. орляк. ято (птици); 4- о-Pl. хо¬
ро, множество;
umg Dos Jinje Volk Младежта;
umg Dos Kheini - Децата;
Viel - Много народ (хор—).
v^lkiire odj рядко кос-леи,
Völkerball m оРО народно m-икм
Вдетска игро)-
Völke-buml т oPL Hist Оещестио-
то ea народите.
Völkerbund
®" Обществото на народите е
основано през 1926 г, с цел защи¬
та на световния мир. Тази меж¬
дународна организация същест¬
вува до 1946 г. Неин наследник
днес ■ е ООН.
VQlkerlriirduhSafi J о.РЕ дружба
-еед' народите,
Völklu/emisöH п ем-енеa от раз¬
лични шартдшости-
VöIKerkuNdc ’ оРО eтиoлoгнс.
vßlkinkmnkiiöH adj етноложни’ -т-
шттрaфеxИ'
Völkermord т -осово yшншoм-инп
ао хора-
Volkerrecni п oPl. международно
ирмвo.
Volkerrcehilc- т еппенaонет до
-еждунородко пр—ио-
vÖlkerriö!ul0eH akj съгласно мeлдт-
шартдетто правт, от гледно ттчзо
на ееждуи-родитто ирaв—.
völ^l^i^ru/obUiwiiuli adf противтре-
чещ е— пелдуш—родното иеaaО'
Vöheenseiafi J еор-дн-сан- групо.
VölkerDchloeit J o-OL Hisl Биткото
но иартдите (през 1813 г. ора— Лайп¬
циг)-
VölkereUiMM т плеее-
VölhCerrviuitäirieuumg O-Pl, разбира-
-елстет между шородите-
Völkerwanderung ’ Hist Великото
преселение ка иoзтон'e (aucl
üC'oon|o
volkrHioH
voIkr/Oeh atj матгклюдек, гъст-
населел,
VolksaliiünMUNg J o.PL. референ¬
дум. плe6зcцит.
VoIksaiuOetaid m шародео впе'мкиe'
Volksballude J Lil шaртоea 'олодо,
Volksbefragung J референдум. до¬
питана; дт ш-рода,
Volksbegehren п иекмшe за илe(иc-
еи', за референдум,
VoliDBCweaumj J веeeaр—дeт дви¬
жение-
VolksbibliotTsi J veraltend - Volks-
)ÜeHe—ci.
Vnüe^t^i^i^auöi m ш-етдeи обичай,
VolKubücTcuci J шародео би(пнomexa-
V/kscharaCitcu m шoез—иoлee х—-
р—нтер-
Volksdemokriiii J verallteed народ¬
на оeмтзрменя (понятие, в—р—кт;р-
ет оо 'зaщн'e етезoпнетиеeезз
страни)-
v^^^i^i^i^i^^^inatlihS еародетдем-з-
ротичес-
VolksdeutscHa mlf, -п, -п Hist не¬
мец, живеещ изе-ъш mпрнmтенстa ио
Германия и Австрия (название, иа-
птлзвмет дт 1945 г., тсо(пео в ем-
енеткa'a лexуикa).
VotksdicSuc J гъстото но коселе-
шието.
Volkcdie:ölerg|/ народа; иoпзия, шо-
ртдек твoре;е'aт; фолклор,
valiscOjim äd/ Hisl и-род-с. дърло-
веи В^ронтерно аа бившите стциа-
лнcтнеecки страни определение);
~пг Betrieb. ACk VEB Hisl Държав¬
но индустриално предприятие.
Volkseigentum п OPl еартдеа ст(-
етвeeтег;
Iii - üBcrfÜhrcn Нoенти—лиоирап.
VolKscinKommen п oJl. Wintscl на¬
ционален доход-
VoliicmpTmdem п o-Pl, от: Вас /е-
сигВе - одровият усет ;— лорода, на
обикновените хора-
Volksentscheid т реф-реидуе. пл--
6нееиm.
VahleappD т Löt шородпш епос,
¥<рксегПн11тд|' нар-дко впc'oшнe'
VoiKieiyeohogil flölg народно пти-
птл-гзя.
VoliileiNl т pejae народен ирог.
Volkclest п 1, смркдес eеааeнз'
1. к;^^<^1^;олек празних-
GAbEßOEF
Volksfront ’ Народе; фронт (коа¬
лиция ео левите сили)-
ValkigeiiU т aPL. еородетсгеш д'в.
еaмтcсашoaнe.
VanCs/HNosse т Höst cсoт‘зеecтвeииx
Влаовоки-то п вaрaктпрeo за перио¬
да но фмшиама в Гeрnaшин).
VolksjerlhUlcUoT т Hisl народен
съд Iири нациа-а в Германия)-
VolkigeuiinlieOi ’ фнанеeекoт- и
иcихнеecкoта здрав; шо еслoтo еа-
сплпкие.
Volku/laubc т народно поверие,
Volksg—uppi ’ eaртдeoетeo гр'И0'
VolksHeil т народе; герой,
VolKuHoo!ioHuii ’ еартд-е универ¬
ситет.
Volksinstru—гепТ п аород-ш (музи-
xoпeшe ише'ртneшm.
Volkskammer ’ o-Pl. Hisl Нортдио
зопарм 0eoепoeee'Ъ' е 5нвщм'a
ГДР).
VrOksiK-ankSciU ’ болест с широко
и трайко разпростр-н-низ сред еа-
р-да.
VßlkskunBe ’ o.Pl фолюлористиоо.
VfiUcSCisnlisr т. - фолклорист.
volkikunliüoH odj фолклорен.
VolK^kurst JO.PL н—ртдкк в'дoe-c-
тапео творчество,
VolksiauO т мaетв крос,
Volkslied п народно ипеee.
Volksmärchen п карода- прикаика.
VolKiMikizin ’ народна ппдициш—..
Volkcrnes/Nige/ мнението но обик¬
новените хоро-
ValKecmjc ’ oPl. сортд, —солес-
тео, тълпо.
Vplksmiind т От: Ом - кант- к-ав-
народът.
VolksnusüK ’ н-родиа пуоихн,
volksnah odj близък дт карода.
VaekipohtiHt fl oPL. ACk Vp нород-
ша полиция (е 'изшато ГДР).
Volksrepublik, лор-дно републико-
VolKisigi ’ народно ирeдмшнe'
VolkusciaTcm л o-Pl. нар-дет твор¬
чество.
VgiesschOhbi ’ meisl с-родсите
слоеве.
VolkDseiuli ’ осеовио 'еипишe.
V|lkssoisvei1tmieäU/o.PL. шацитшалее
суверенитет.
Volkssprache ’ народен език-
VolksutäMM т народностна групо-
906
VolCscUüek п Tleal ^-са тт норкд-
сия бит.
VolkiUnne т народен танц,
Valkiionzg—uppn /Със«-—- аа ааркд-
еи танци-
Volkstrocli ’ шaецoeoлea носия,
VoIksSriuertug т o-Pl, Ден ео по¬
койника Вседелято иеeдн 1. адвеет
и попет на загиналите през двете
светозши войни)-
VolKstum п o-Pl шoеoднocт-e ха¬
рактер. шaртдaocтшает-
ealksUümIüoH adj емртд-ш; птeтпс-
рпш.
Volkstümlichkeit,oPL с-род-н хм
разтер; п-п'ляршoуm.
v^ll^:^'^<^irbinlin odj имрoдите'ee.
близъ; дт шар-да, свързан с шортдо-
Volksverbiundenieii ’ o.Pl. 6пнаoет
дт карода.
Volksverdummung ’ umg pejoe ио(-
луждав-ие но шародо.
V^lt^csv^irb^ct^i^ge OoPl. демагогскт
птдстрез—зае- ео мосит--
ValKs^^rMoaeN п Witiscb кaеитшaл~
е— 'oгм'еmвО'
¥^11^!^1^ег1с^и^п^Ь|^и^д;а/1- шородшт съб-
рашие; noелae;шт' 1. масов питисг,
паство еъ'рoшиe'
—olkices-UretHr т народен предста¬
вител, депутна,
VlakcDeн-i-Iuugarшaетдeo eр;ое'a-
взmeле'зo, пaелoe-eTl
ValKsweiDH J народна мелодия,
VoeKiweisHeil ’ народна мсдртет.
VoieiWlic т народна воля-
VolCswiri т нзoк-пнcт. епeенa~
лист по национално еmтпoкеmвo-
VnikiWamtschaOl ’ о-РО шортдео стт-
иaeутвo' икономика-
vpiesWirTicIsoittoöh adj народносто¬
пански, мoкрoнкoкoeне-cзн-
VolksWibtiCiaOiDIcnre ’ o,PL иконо-
михо но еародиттт стопанство, —ах-
роикошопика-
Vtpkcieäiungg пр-бр-язое- на са-
селението-
VOtCszoM т oPl н-р—д-н тшнв.
voll odj 1, пълен (с нещо); 2. цял;
иопълн-с (с eeшo); 3, пълен, закръг¬
лен; 4, иияш; odv шмпълшт;
Dir Saal iui - McnieHen Залага п
пълна с хор-;
Dis AmBcll ist im -cm Gnije Ра'т'О-
та - е пълен ход’
907
DEUT6CH-&ULGAßlSCHE& WÖßTEßBUCH
vollkomnen
Ein -iu JuUr Цяло година;
Din ~c WoHnHeiU si/cr Казвам ця¬
лата истина'
umg Din Mund ~ dchncn Пр-уе--
.——3;-'
~ Bunigicr sleieg Напълно съм 'бе¬
ден е шeшoГискoгo;
Bcl ~с— Besinnung C пълно еъакa-
сиз;
In -cm Emiit Напълно сериозен'
Ein -cs Gecieht Пълно лие-;
In Vollen leBid Живея б-гого
(—холно)'
In -in Zügen Urlii/n Пия но гтле-
пи тлпmкн*
Alle Häric - zu tun iab/n Потънал
съп е работм;
umg Dcn Kopi - Huben Плопколм
пи - главото-
NB:
.011-; Voll- в немския език в ком¬
бинация с прилагателни .011- оз¬
начава, че съответното качест¬
во е изцяло или в много голяма
степен реализирано. срв. vol^liu-
UomoUiioH. yolluülUüa; д комбинация
със съществителни Voll- означа¬
ва, че съответното лице или
предмет са достигнали изцяло
дадено състояние, срв. Vollglatze.
Vollautomatisierung, VoIIwaiDi ..,
.pHalim voll ladan umo-V. hb ii.V.
когоамрвмп изцяло, докрай,
VoOhaiarM J o-Pl, тревога първа с—е-
ИПШ-
villauO adv a—иълиo, съвсее;
- zuT—OcIen seOn Напълно еъe до¬
волен.
.lHouTem voll liulen uei.V- sn It-.V.
ш—пплзa се (съд c вода)' sici - umg
шапив—п се.
Vpllautnnii m Tecb aa'-пaтнчшт
съоръжение. озттеат-
voilautoimatlccb aäj напълно -втт-
па'^-;,
vpllautomaiisl/il äkj напълно мвгт-
пo'нонрaи-
Vpllbad n еялoе'eo никсизoип,
Vsllbaui m 5радо. oбввaшaшo ця¬
лото лиеП'
.оП^нСНСТО/е oäf: ~ csin работя цял
работен ден-
VsnibissCSII"UigüNg J aPL. работа ио
пълен робот-к ден.
VollBcsiTz т ii: geh im - seiner KrCitc
sein пълен със сили съп, с бистър
уп СЪП-
Vpllblui п о,Р1, . 1, чистокръвно жи¬
вотно (кол); 1, Mek пълен cъе'aв иа
кръвта.
Vollblüter т. - еиc'oкръвзш—Опоро-
дие'e к—ш.
VUhbreMSUN/ J пълно, окончател¬
но спираеб.
vollbringen umo-V. Tb oe,V. извърш-
зап (дОбро дело).
vollbusig odj с големи гърди,
VolldampO т Маг пълна паро. ця¬
лото мощност;
Mit - "ihren Пътувам с nслиamo си
мощност;
umg Mit - urbcltcN Работя с пълна
пара, с всички сили-
—neidim/er т пплш-еeкeш низ'cт-
в-н тор-
Völlegefühl п етву'вт оо пълен сто-
eaв. nрecн'eшoуT'
.011013111101 oäj копълет ;пac'з-
епШ'
vollelektronüioH adj напълно мвто-
пa'нанеoш. изцяло но -л-хтркнна
тситва-
voIlenler sw.V, ТС io-V. 1. оoaърщ-
eon, довършвам’ 1, еазършаае Моа
години)'
EigiN Brief - Зозър^ам писп—-
vollendel odj 1. имвърщee, дтвър-
ш-ш; 2, съвършен, шпи-деишат;
Lieg Dcm -е AupnCt Свършен aнд-
eoiIegBi odv импсокт, тзтeе—-
-елко.
VoIIt/Haug/o-PL 1. шозършаоае (но
въаемc'e; 1. оoвпрщвaшe' 3, съвър¬
шенство, перфектност-
yQHer odf пълен;
Ein Komi - Eiiicru/r Кошницо,
пълна с ягоди'
En ost - WOaiuipuüöhc То— з пълен
с противоречия-
volIesscn, sici voll /seid uer-V, TD
шaсждaм се дт ш—сита.
Volleyball [тоНВаО] т o-Pl, 1. волей¬
бол' 2- волейболна тапко.
Volleyballmannschaft ’ волейболен
т-6-р.
Volleyballspieler т Sp втлeйбтлиет.
vpllfetl ädf пълномаслен Мнод 45 %
мaел-шocтe.
^^l^l^l^^esisn. Dich voll O-ssicr umi.V.
TD наяжда се, оocншo се (животно)'
umg peroi шaсeдa се Bе—з-к).
.оШЛЬт—сиИоИ Tb if.V. извърщaoм,
правя (нещо грудко);
Ein Kunstslüek - Правя фокус,
volliüllcn .all Tüllen sw,V, Tb to-V.
шопълзап догоре.
Vollgas m o-Pl. Tech пълен газ'
- аеЬет Доене пълен гоз;
(Mit) - ТоНг/т Кора, с пълен, гоз.
Vollgerüh| п о.р(.: Im - scinc- Cter-
hsjcnh/it C пълно епзш—eиe оа пре-
възходств-то си.
.оИ^еЯ/п voll /IcCinumo-V. TC io-V.
колизоп догоре. eoпъпaoм д-хроЯ
(съд).
Vollglatze’ o-Pl. пълна плпщнвocm.
изцяло плешива, голо глазо.
vollgültig odj напълно валиден, оа-
кошеш'
-е Beweisi Убедителни дткаоател-
ства.
ViOleuummireien т бандажа; Oиппm-
ио) автомобилна гупо-
vUnhauiN .011 Sluen umo-V. hb Of-V.
umg pejoo кo'сeзв—п.- смби-мп
Iврoшoe;
umg Sieh (Поо) len Baueh .011 Houin
Натъпкан; си о-ре-м с ядеше,
Vollidiot m umg пълен идиот. глу-
ИMK'
völlia oäj пълен’ odv шопълеа. съ¬
вършено, cъвеeп'
Dos osi ~ ieinngloi Тово з напълно
б-з зиoе-ши-;
-с FnciHeüt Пълна свободн.
volljährig adf пълнолетен.
VolliährijCcit ’ oPl. пълнолетие-
^^^ej^i^i^i^i^^^r^i^Sü^I^i^niSNg ’ змcmрaв-з-
0— пълно НОСНО.
odj з-c'еoхoв—ш
с пълно о—ск—.
vollklimatisiert oäj напълно оили-
пa'нанрae.
v^IIl^i^^MeN äkj I. съвършен, без
грeщoи; 1, пълен, цсл' adv лопълно.
уъвеeп'
NOenonk iet -* Никой еп з съвър¬
шен'
-е RUSe Пълно тишин—;
Ein -cs Kimi sein Истиисхк (същин¬
ско. цяло) дете съе;
Sie war ~ /nctuumt Тя 'eщe напъл¬
но учудено,
GABE&OfT
908
VollKomneghlÜl
Vollkommenheit J ojPI. уъвърщ-иc-
—30-
Vollkornbrot е хляб —г грубо еппс-
ио брашно с триеи, пплeтипрш-ет
влн6'
VrOhlcorDneil п o-Pl грубо смляш-
6рaщнo, nслшoаършпcmт брaщиа'
Vallkostcn—icinumu ’ пълно колку-
лация ео разходите.
VoUkruOl ’ оР!, рааеззг шо силите-
.pB [machen vaii маеТсп sw, V, TD Го. V.
шoпплзoм;
Die Konne .all noeien Напълвам
xocaa—'
Da Kimi nooTl Bis Hoss .011 Дете¬
то пълни гащите Внониео с;. шoинщк~
в- се).
Vollmacht j. -те 1, иплeoпoшнe;
2, nплшамoшнo;
Siini - ÜberiöHriOien Презишме—п
nплиoмта^ист— си-
VollmnöHU/eicr т 'пълшonoшитeл.
vgllimoinn voll Milan sw.V, hD ii.V.
изрисувам доорай (лист; бои)-
v^^l^i^ic^li^im^!^i^<^rU äkj напълно мпхо-
еиоирон.
VollmilcH ’ о-Р/, мляко с 3,5% пас-
лесост-
VallineeoHsöhoko^alc ’ фии млпеee
шоколад-
Vollmond т пъошoлтшн--
Vnienonljeiieil п кръгло лнеп.
vollmundig ак/ със сил-н, израиес
eкте (вино. бир—).
V/llnarCosa J Met пълна ти—йo—.
välipacken vaii pockan sw, V. TD ho. V.
еъбнрoп целия 'аг—м.
Vollpenslon J o-Pl. пълен пансион
(е нощувно и 3 хр—ш-ието),
vrlliipirapinn voll plmop'in sw-V. hb
ii.V, шотъпзвом;
Den Soul wom voll icpO—opiT Змлота
6eщп препълнен--
—tUranse! m (M пълно алкохол-
е— опиянение,
vollreif äkj шапълит узрял Oилoдe.
VjIlDnil п йодирошо сол.
valliüou/en, sicH voll Doiger unr-V.
TC ирoceyквan сп с влогм. c mпешoет
Oтсб-. облон).
vollschlank odf зъидебел, пълшнепк,
з-кръглен-
vallllöHrciben vaii eeUrnihsn unr. И
Tb io-V. нипнеaon. запълва; (е пи¬
сано)-
Vßlleimm m oPA пълзи cпнcпп.
Volliipcnmg| пълна аобросо ао пре-
пиеовалп, оотеаряне (но -у-обаш).
V^llipum J Tech нормален р-лсте
ппm'
.0^111111*1 otj пълен, завършен’
odv umg шопъли—. епзc-e*
-е Am/aBcm Пълни данни, пълни
сведения'
Eine -п AisinBc Ber Werke JovKoжs
Пълно иид-ши- на произведенията
шо Йовков;
Eine ~е Arbeit пЬеОеГегт Предовам
а-впршeea р-6-то'
Du huci - mache Ти си напълно прои-
VOesäNiO/keiU J o.OL пълното' ом-
върщeш-c';
Den ~ halber aifUS-cr Прилагам а—
пълшота-
vollleUopTen voll stopTcn sw. V. TD Оо, V.
eaтппкв—e.
.о111Тине1Ваи odj Juo подлежащ ио
иопълшелие Вприсъдм)-
.olli^ii-ncliN sw,V, Tb io-V. Jue при-
апедое Oпрнесдo) в изиплш-инп. ио-
пълияе—м (съдебно р-щeшипe-
VollSrchic— т, - Juo иапппшитпл (но
съдебно р-щ-шз-)'
VotieStni^kuiiry иопълк-шие Мин при-
усдo)'
Voieiir/ökunasiH"cHI т Jue иапъл-
сителзи лист.
eiell|[e1nkнn vaii Unkensw.VO Tb ii-V.
шопълзап c бензин Iгoривoe'
^pi^tömcnl voll eönegk aäj зeyезш.
силел. сонорен Iтпoе)'
VoHliriTir т L Mit пряко поподп-
шил’ 1. umg голямо иoетил-шил. го¬
ля; тепeв, шлагер-
völtrankeg adj съвсем иияи-
Vpll^erb л, -ее Lieg пълкозлочпн
глагол.
VgUver—summ leungf общо cп6рoинл;
плекорко зoc;даинП'
otj нопълко аастро-
вoвoш. със а—nпoшaee иа всички
щети, .
Vollwaise /3 р>ъгъл сир-н,
Vollwaschmittel п перилен препо-
рот за прое- при всякокво т;мипрo~
тур0-
V^ll’^^t^snt^rgährmng J nълeoе-шшт
хрош-ип-
vollwertij ок/ mълш—е-шпш'
Ein ~ег Emcatz Пълштцешеш Оров-
иосттпи) а-eecтнmзП'
VOeewertijk/it JоР1. пълшоцеикост.
Vollwertiost’ aPL пълшoе-eшo хро-
на, вр—и-ш--
vQlIZCilii ädf е пълен състои;
Die Gruppe wo- - versammelt Гру¬
пата беше събрана в пълен есcmoз'
Ich Taha dOi BrociMaricr косене Sal¬
zes nio!i - Няе—n всички -арки от
тази с-рия.
odf изпълним, тcпшпc-
тзим.
vollziehen umo.V. hb Oo.V, иаипрщ-
вап, изпълнявам; sie! - извършва
сз, става;
Eirc Strofe ~ Изпълнявам каназа-
шие;
Ein/ Tuaiunj - Извършвам (рахо-
усчemaшиe'
Es .011x01 cioT in oller S1ihie Това
стошм съвсем шеи—5пляаоио, ткзн сп
иивърщи уъвcee шпиo6плсиoeo;
/ат-Ic Gewalt Изпълнително власт.
Vollzui т оР!. 1, изпълн-низ' ио-
въещeoшe' 2. затвор.
VOlJxugsanstalt ’ Jur онтвор, пясто
за изтъриявaшп ео шакозаиие.
VollziuailfiiS ’ срок ио изпълнение,
VoIlzugs/cwale ’ ноeсокзтeоea
власт.
Vollzugsorgan п изпълнителен ор¬
ган-
VoionrtCr [v.,J т. -е сгомошт-
voloilitceit sw.VO TD ioo,Vo работа ка¬
то стал-шт—(обикновено cр-ш' пал¬
ка аoплoшoeпe,
Volt п. - ACk V Tecb втлт-
Voltampere п TecT волтаппер-
Voliumeinieii ’ nсекa оо обее-
Votugnnir [v^'hu:nwo] п. VOtumimo облп-
VoIüMuew*cht п cиeеифнеш— тегло,
voluminös ädf geh обемен. ое-мист
Вониго. нзулпдвoe;)'
Voluntonjemui т rJL. в—лyн'^;еиоъn-
^^l^t^i^t^^ulilOcob aäj в-лyнтaрие'и-
—1'
.дм - .am dem'
Der Wcj ~ BaimTol Пътя- от гората,
vonpnäp (Dat) 1, тт (nсеmo)' 2, от Оврп-
пп); 3. тт Oизтoеннкe; 4. от Oе-cт от
лещо)' 5, -г, с. № Iкaеecтвae' 6. са, с,
-т Inярoa)* 7. geh от Oмoтeрня); 8. шо
О^инадлеесост)'
Süc Kommt von Mnirül Тя идва тт
Мадрид;
909
DWTCCH-BULGAM&CHET WÖßTEßBUCH
voriüsifon-eg
- Monloj his FncOeng От понедел¬
ник дт петък;
~ Heule ar От днес нататък'
Ein Biini - Bin Muticr Писмо от
майхота;
Ein Stück ~ irr Tonte Парче от тор-
тота'
Ein Mann ~ boher Inleieigcnz Мио¬
го интелигентен мпe'
Elm Rim/ - puren Gall Пръстен от
чисто илото;
Elm Bekannter - nlu Един по— пта-
Ш—Т'
~ SOnrcr sein Обезумял съм'
~ Kain am" От молък;
umg - ^/1^ Т-аа въобще не п
вярно!
voneinander adv един -а друг; един
30 друг'
Wir Uolt/n lin/e nioHls Mein - jc-
Hö-i Не бяхме чуи—ли дълго време
нищо един ао друг.
.0!^<^in|Naiui|ihiN yogeigag1en /с-
iim umo.V. sm Iii-V. розделяме сп, р—-
актива-е уп-
vonmöitcm odv le: geh - sein необхо¬
дим съе-
vomslUcm 1.: van Seiten peäp (Gen)
тт строем но-
odv ie: geh ~ /сНет със¬
тои сп, протича. пр;eншoвa;
Die Gespräch/ /licn zü/ig ~ Разго¬
ворите протичат бързо-
vpr pnäp |Boo)L|Akk) 1, пред Oпяетoe'
2. преди Oaрп—ee; 3, тт Iпеиеншae'
4. тт Iирпдпoеиmoшип)* odv шопред;
NB:
.Qr- слабсnрсдукmивна пред¬
ставка в немския език за образу¬
ване на глаголи с различни зна¬
чения:
1, пространственост: “пред не-
що^ “отпред”, “напред”, срв. vori-
гсиеп-
2, време: “преди”, срв. .omCneTcm,
3, пример за подражание, де¬
монстриране, срв, votnsinjcn-
Vou- в немския език представ¬
ката се среща често в състава
на съществителни с пространс¬
твено значение, срв, Vor-ium, или
с временно значение, срв. Voram-
Bcit' Voralsmk-
Wi- IreTeg umc ~ dem Kimo Ще сп
cрeшeee пред хиното;
- drei JaHUer Преди 3 години'
- FreuBe ^*N11 Плача -а радост'
~ ollem Преди всичко; особено;
Nueh win ~ Кант- преди. таим и се-
ГО. КОКТТ 3ИШ—ГH'
.01111 adv преди тква, eе;дaoрн-
телио.
Vorabend т шaв-е-рип*
Ат - В шaв-ч-рнeтО'
VoiaTmumg J ир;дчyветви-'
Vo-aloum т Mol -'явяване но го-
тташост а- едиго;; под трежкго-
voran adv с-пр-д. лочело,
voman])-Оп/ст umo-V. Tb ii.V, прид¬
вижвам шaирeд.
vorim]gsbeg umr.V. sm Oto.V. 1, вървя
шопред Iшaе-лo)' 2. прпд^^м.д-;' ша-
прпдаае;
Der Ber/TüSriu güng voran uni zii/li
unu ier Weg Плокикският вoдaе
върaeщe пред нос и ли noкoзaaщп
ипmя*
Etw. jcSi /Опни Siehe (00-) voran
Нещо предхожда нещо'
Süi01 Oh—/n Ko||i/in nü |ттсе Bc|c-
plal .отот/е/опаст Тя даде иа холе-
гите си лне-ш припер'
Geht се Bai euch jut voran? Добре
ли зи вървят работите?;
Am ^^гпп/сапп/епеп Tag Предиш-
10 ден.
vorin|KommeN umt-V, sm otf-V. нап¬
редвам'
Knincn Sehnt: ~ Не капр-двам ии-
тк крачно-
VoranKündigung J предварителна
обява Озо ктшеeрт и др-).
Von—innnIdimm| предварително ом-
явно.
Vtn-oduoUhuj т eзeоaoезг;окo
плош-сметхо, предварителео н■иеиc-
лешие, прeоaoрн'eлaa х—.лкулоция
(но разходи)-
^^1^^д|иеПге11ед unr-V. se iti,V, geh
= voronacienl
.^111111111111 м. V, TD tr V, п-ставя-
отпред, в шoеoлoт0'
^^год|1пе0Внп uio-V. Tb ti-V, ускоря¬
ва,, форсирам Iрaзaитипe'
VamamxcOjc ’ епoешeшнe, р-клапо
оо eеeоегoяшo eеeое'aaпeeзe.
филм, иалиа-шп но книго,
Vorurlcüi ’ eеeдaмеи'eлшм ^кд-
готвитплка работа, преди-рит-ле-
прoтевoш;;
Eimc /иТс ~ Icl Nölwimdlu Н-обходи-
по п дк'ро eoдгттвитeлea р-5—го-,
vonlanieileN sw.VO ТС oto.V. изра¬
ботвам иеeдв-рнmплшo; извърша-м
подготвителна ра'-—;; sici - на¬
предвам, излиза; шопред. пре-до-
лявое рaаc'oсшнп Опри състезание
и др-);
Einen Ti| ~ О-работа-м предва-
рит-лек един р—6—тен ден;
Sich vom 3. in" den 1, Platz - Иопи-
шавап р-зcтoсeнп'т от трет-то дт
първото eяетО'
Vfirorlrütim т ръководител но гру-
по рaбoтшнеH'
vorauf odv = vorom-
.ornus odj иaир-д. отпред;
Jmln- ~ sein Изпреварил съм ся-
кого, пред някого съм-
Voraus ii: *м - ирeди тово. пред-
варителео'
Sich im ~ Tün clw. (Akk) Beiunken
Предварително благодаря оа нещо-
NB:
voraus- сла6оnрсдуkmивен сло-
вообразувателен елемент в немс¬
кия език за глаголи със значения:
1. движение преди някой друг
или нещо друго. срв. v<trous/iien'
1. предварително извършване на
действието. срв. ^^rousicrioHNcn.
von0!ss|ahnenmV TCto-V, предчув¬
ствам (бедо и др-)-
v^iU^sl^ricH'^nbar akj предвидим.
мтжeш да бъде изчислен прпдвори-
телио-
.or/uili/ncelNer ж.И hb Oo.V.
нзчнcлсз-n, eрeеeя'aм предвари-
тплео-
Vorousie-ecHgugg ’ прадворител-
шо пресмятане.
.01пии1|В|1Т1ммсп sw-VO hb 0-.V, оп¬
ределя, преде-ри-елно. предшозна-
еaвмм.
.0^11X11111 sw.V, Tb ii.V. пло-
щом предзоритплео.
voromiBtioK/g м- V, Tb Го. V, » .ornus-
есНпинп,
votiiuieülcn sw.V. se iOr,V- избърз-
име Опред ляного).
vorguu1foHrcn unr.V. se Oi-~V~ L mv
910
voriUsljeSen
т'вам Beрeд сяокгт. пред шeш-);
1.отпътувам КпРеДи ня¬
кого)-
voramsIgiScN hn.K se oii-V, 1. пи¬
ково, отпред, -ръгв-п (преди ня¬
кого); 1, въевс В-тпред, пред шскo-
г—); nеeдщeегвмм (нещт);
Em ein/ voraus und wir folgiin iim
Той тръгна отпред и шие гт послед-
в—вм-'
In den eolП1U1/egagcnнg Wochs През
иот-клат— (мианоo'ae седмица.
v^ramc|ha1en sw.V, Tb ii.V. преаъо-
вoeJдae (jnlm- clw, (Акк) eсзoгт c
eeшoe'
Jmln- nabm Wüsicn ~ Пр;иъавтл-
доп ШЯКТГТ със окасия-
Voimamkk.asi| Wie-sch ирeдвaеи'eл-
eo плащане, прeдeлo'o.
Voo-auskoorcktu- J Тур предвари¬
телни коректури-
^^uiuclplorcn wk, TC ii-V. ппoши-
ром предварително-
vorausuuaBin adj пеeоезaо'eп,
предвиди;.
Voraueen/e/, -п ирeдекoаaeнe, пред-
аимдое;; прогноза;
Eine - inüti ein Дадено eрпдcxaзa-
шип Ieеoгиoзo) се сбъдва,
vorius|uojen м И hb io. V. предсказ¬
ва;, прогнозирам'
Das Wetten - Довом пркгкоз— за
времето.
v^rimi|scHickeN sw, V. TD ho. V. 1. пра¬
щам, изпращо, нещо преда—рител-
шо; 2, отбелязвам нещо предвари¬
телно' съобщои-е нещт предвари¬
телно;
Ieb nusc gleicn т Baes--' Трябва
предварително до хомо, е-.--
voi^iOlsuihlar otj предвиди;, мо¬
жещ до се предвиди,
voruuelsehsn uri.V- TD Oo.V. eе-д-
вилдам Враивитие и др,)-
v^riüilieUicn sw-V, ТС Oo.V. предпо¬
лагам, допускам'
DOese TCiOukcül celzt g—ügdhioie Kemn-
igisii voraus Тази дeйкoе' предпо¬
лага солидни аиaшнс;
Vorausgiietzi, dass,'- При 'словие
Iпрн птлоеешие), еп.'.*
Eiw- (АМ) als Bekannt - Приема,
еещо о— пколат—-
VoriausiiIhiTigg/ -am предпоставка.
условие;
GABEQOFF
Urtcr l/n - lacs... При условие,
чп.-.
VaraüssioHh J o-Pl. 1. прeдвнeдoe-.
прeдиoлтeeинe•' 1. предвидливост'
In Isr — dosi--- Предвиждайки ез-.-'
Allem - NioH По всяка вероятетст'
Enlucgen ilh/m - Противно са очах-
вaшист—.
vonimsiioHilieH akj вероятен. пред¬
полагаем; odv вeеoстиo, x—ггк изг¬
лежда-
Vorimcwahi J о.Р! предварителен
подбор, прпдворителее избор.
^^ramilwoisin umt-V. bb Oo.V- знам
пр-дaaрнтeлкт.
.onmus|wohlen sw.V, Tb 0o,V, предп-
лaш—м.
Vot-iuiusziiemgg ир-дeлмшмшe. аван¬
сов— плoшaи;'
Vorbau m. Vorbauten Atch издадено
еaет но сграда (балкон, ери-р и др.).
v/r)^ainN sw,V, Tb lo.Vo строя отп¬
ред Вкъм ф-садат— и др.); oto.V, жал¬
ене предпазни еерки;
Der klu/i Mann boui vo— Умният
човек вин-ги се оaе'е-хoвo (взема
предпазни мерни),
VtorbclacUl т прпдмисъл'
M1T ~ Cпиeaтeлeo, aoрoешo. умиш¬
лено;
Obne ~ Неволио, шепредшапереаТ'
vor|1cdeNCiN unr-V. TD oo.V. обмис¬
лям eрeдвaентeлeт.
Vorielig/ung ’ -am предварител¬
но 'слтвие, предпоставка,
VttrheUihi т, -е 1. а-дръжк-.
угкжкроа. резерва; 1, всар—лeeиe
(ас|еп ‘011^,//^' (Акк) срещу шяно-
гoГшeшoe;
Mül cinijcn ~en С известни уго¬
ворки’
Ohra ~ Напълно, изцяло, безр-аер-
вио;
Unter ~ ullcn RccSie При запаивош;
но aеиеки ирaвa'
vvnllehailcn umo-V. Tb ii.V, предтс-
'—всп (някое' дм капрови нещо);
Sieh (Dot) Вас R/öil — zu... Запаз¬
ен, си проакто до--,’
Alic ReeHie - Всички пр-зм запа¬
зени.
^^erb^l^;oltlioii poäp (Gen) gel при 'с-
лови- аа нещо,
.or-BHHltte/lT atj geh с определено
условие, с уговорим, с резерви-
^^riisSahliöc odj 6еареаерв;ш;
Ehw, (Bat) ~ zmsiinmcn Безрезерв¬
но съп съгласен с лещо. oд-бесвмм
нещо беи 'говорни.
VorbeUadlludj ’ eеeдвaенгeлиa
nетцeд'рa.
vorbei odv 1, покрай (за псc'o)*
1. отминал (зо врем;)'
Am clw. (Поо) ~ П-хр—И шeшo;
Den Zug Ost - Влахът Bт-з'~штe
ПИШО'
Ec lut seior 8 Ubr - Минна- вече 8
еaеo;
Der Somme ist ~ Лятото cвърщн;
Dos Osi Jclet oilcs ~ Вcиек— аква се¬
га е отминало;
Mit iHm Oct ee - Caъещeeo п с него,
NB:
voriil- този елемент се изпол¬
зва за образуване на глаголи със
значения:
1, движение край или редом с
нещо. срв. vorbcigeHcn;
1. пропускане на дадена цел,
срв, ^^r)ei^j^*^^ießen, iicb v^rieüie-
дсНпет.
vorbelü|1sneHMin. clci unr-V, Tb umg
държа се лoщo.
^^rbicih^rüngen uei.V, TC In,V, umg
дтaoесe eпша, eзшмвaЯкн пътьом
aскъдп.
^^rbHlh^^rfen umo.V. TD olo,V, umg
пкго Oрaзрeщeит ми з) дм мисо (am
‘таМ'/^' (Dot) краЯ някого нещо),
^^rB|t|eieeg sw,V. se Ito-V миеовае
бързо край аяк—г—, ш-шo.
v^rBc/1 ТаПгеп umo-V, se öOn.V, пъту-
амм Мат ilw, (По.) крой нещо)-
vocluil nicßen ui-. V, se ito. V. тече (an
ehw. (По0) ора— нещт)-
^^rb|O|"eiUrid sw.V. se -le.V. води
ора— нещо Inпт и др.).
vouBc|||ihem uin.V, se otn.V. 1 пиша-
в-м (in ‘паМ'/^' (Dot) покрой ия-
ктгoГш-штe; 1- премишавам Озо бол¬
на и др.); 3. иоеишаамп (ио зр;мee'
umg Bcl ‘nie, - Отбивам се при
кск—г— 30 ПОЛКО'
Die Gelabr Oct v^rlcügciingcn Опос-
акстто отпиша-
Vorbetiacien п о.Р), от: От - ао ми-
кавонз, пътьом.
vorBei|Cnmmcg uni.V. sn -ir.V.
911
DEUTTTCH-BULGARfTCHET WÖRTERBUCH
VoiileiuiB
1. минавам (an etw. ((^c^t) край не¬
що); 1- umg миеааап, -тбивае се зо
палот (Bai Jndn- при шнктгo)'
umg Mot kugg mit dcn Auto Sieu
niebt - Не мое; да сз миел оттук с
зтлата.
^^ir1IÜ|k0nnen uei.V, Tb ötf,У, umg
пкга да пиша кроЯ нещо,
eo—Bei|eo1iнn uii-V- TD to-V. 1, Orpo)-
иyекoм да -ине Вч—иез, зoлoe; 1, прт-
птекoм Iшoие)-
^^rbsih^i^rsoHüeneg sw.VO sn öoi-V. де¬
филирам (пред eязoгo.иeшт)'
vorb|||müsicn ueo-V. Tb öif.V, umg
гря'ва да —1; крой нещо,
vorleOiplamcn мИ Tb to.V, плани¬
рам погрешно.
vorBCir/I/m sw.V, Tb oio-V, ле гоио-
ря то еъшecгз-, аo-6нкoлсп шай-
аажиото'
Am ciu^:miIioHcg Prnbicn - Зат(и-
зaлсм дeЯетaи'eлшнс проблем'
Süc rcleg an/lnander vo—Bii Те oomo
че ли пoaoрст на е-злнеин езици' те
гтвтрст, ио ип се разбират-
vorldJiöHoucn м V. hb iir, V, umg кт-
(ивом се ао малко (iso Jnin, при ня
кого),
.orbe/schießcn ueo-V, Tb öii.V, саре-
лсп покрой целта. ие улучи-м,
vorlslast/l odj ирeдвмен'eлш- -5-
еeмeшпш;
EnblioH - Наследстаекк т5еeeeшee
(то ролделие);
Unseuc Bceieiuni Oct - О'штщeши-
етт Овръзката ли) п иеeдвмеи'eлшo
-брепекеша-
Vorbermerkung J 1, предварителна
забелеех-; 1. кратък предговор (към
книго),
eor|Bcnci1sg sw.VO Tb lo.V. гкгая.
пoдгoтaсп, прнгттвсм Тлещо. няко¬
го аа ш;шoe' sicH - готвя се, подгот¬
вя; сп, nенгoтвсм се (uni eeж' (Akk)
аа ш-що)'
vorbsr/it/t äkj тодг—таен (uni atw-
(Akk) за нещо).
VorbeseniuidU -тп подготовк— при-
гomтaлeeнe (OÜr chw, (Akk) а— нещо)'
-en Тп/ТТ/п Провя eригтттвлeшня.
VorbereitiggiCmru m птдготаите-
леи курс,
VpriereilungspHuie ’ подгктаител-
ео фаао-
VQrieneiUugjieeüU J време ао п-дго-
тавка.
VoriesöHeüd т, -е eрeдaмеи'eлш-
рeщeшнe.
Vorlecliisu т, - предишен прите¬
жател Bет(cтa;eнк)'
Vor-BesjpecCHrg’g’ -еп предварител¬
но съвещание, предварително -5-
уъждaee'
^^-|)<^:^itelieg sw.VO Tb on.V. правя
ааявка, рeзeеaзрoe, амиaаaoe пред-
варителшт'
Beim Auzi .orB/cU/hil sein Записан
съ; аа преглед при лекоря-
VonBcsUceemNg ’ -еп зoсaxo, реоер-
вoеня. прeдaaентeлeт аапаазоше.
vor]1HitimmiN sw.VO Tb 0o.V, опре-
оeлсп прeдвaеи'eлeo' пр;дecтнeн-
рое,
vorbest-oit atj Jue -сълдал е пи-
ш—лото. с прeдищeн присъди'
D/r Am|/Khi|te *11 mcHrfucH vorbcsT-
1111 О5инксeпня' е -еъeдмш пек-
г-хроте- е пикал-тт,
¥огВсп|/ПаТ1 ’ eеeов—ез'eпeи
aрeе' Опри тпасшост от извършваше
на нови престъпления-
va-|Biu/in sw,V. ТС IhioVo предотв-
рaтсaaм Ietж- (Bal) нещт); sich ~ шо-
велдам сп напред-
yonBemacgd atj eеoфнпaзгне;e,
превмштиаек.
VorbHUging J o-Pl, ирeдтгврoгнвa~
не’ профил-наиха,
VoirleuimnaunaßgoSnc J nе;aoш-
тнзшa. предпааиа мярко.
Vorbeu/uNjiniliee п профилактич¬
но средстао.
Vorbild п образец, пример'
Sie! (Bat) ‘mir. хпм ~ пеТмсп Взе¬
ма, някого оа пример Озо т(рaаeеe.
vQ—iieiiüoH odf тбрoаеoв. приеерее-
Vorbildung ’ o-Pl, -пеeдвмрнтeлeн
знакия, иеeдв-езтeлшo подготовка
(-'розоамаелка, прoфecитшaлeae.
vto-bindem ueo-V, Tb Or,V. връзвам
-тпред'
SühS (ПаГ) line Sobüuee - Връзвам
си, елaпaп си престилко,
Vorbote т, -п, -п предвестник-
v^rp^riNgen unr-V hb Oo.V. изразя¬
вам. запaгoп* зазaаиoп Вмаесие.
молба, иекaшe);
Eine Bitte ~ Иземосaaп, иаказвае
пол(а'
AgsoHuIdügiNgcn - Отправям обви¬
нения'
Laut/ ~ Петнзe—есп зaтеи-
Vorlühme ’ TTea. оаашсцпео.
v^iihhiliihloU atj дтвенетияиcxи.
отпреди при-пакет- им врнcтисec-
тиотк.
Vordoci п AocT отаирно (над вход).
v^r|1otücrcg sw.V. Tb In.V. посто-
вям пт~къеea. аоде— дого Ока eзе-
ет и др,),
Vorleek п. -s Маг (ак.
vo—d/m odv veootleed пт-рант, пре¬
ди тоаа, някого,
vprdcu- otj предеш'
Eln/r Ве- -еп PlCiee Едно -т пър¬
вите, предните места;
Dir -Star R/Oien Най-предните ре¬
дици,
VorlirocHse J Tech предно ос,
VoriirugiücHi ,AocT челна фасада.
Vorl/raclcr (и) Преди— Азия,
Vorderuuigonj т преден изход (тт
сграда).
Vorderbcüg п Aeot преден хрок (но
лнвo'шoe'
Vouderdcok п Mao = Voricei,
Vardireüngogg т преден вход (ea
егрaдae.
Vorlerfuß т преден крои (но еи-
иотат),
Vorlsiaoumnd т Anal eеeои-
(твърд-) шзбеe-
Voric-iauM/niail т Ling noпaгa~
леш ивук,
VorBergiugl т оР!. преден плос-
yorlcriuüniüg otj 1. птипрвштеmee.
шeиaдълбoеeш' 1. прозрачен, лесно
роагодмем;
Eim -cr Film Птвървштc'eш филе'
Elm -е Froge Прозрачен въпрос,
eorkern1gl oäv оoеeгo.
¥<0116^101/1, позиция но игрочо,
който пръв раздай— хартите; 1, пред¬
ното част (но кош, кте;),
VorlcrUumc п къщо Ос лнеe) към
'лнеaтa.
VQrdrrbOmn п Aeol преден мтзък-
Voiiciilpper т Tecl 1. челен об¬
ръщан; 1. самтсвал или а—гонзано с
челно разтоиорваее.
VorBeiloml т предеш крои (но омек.
куче), '
Vprdiumong т чте-кът. cттяш или
еeдсш пред някого,
Vorieruol п предно отлелт,
VnrderuuluNinici
GABEROFF
911
Vorderialaitrfch m Tech пр-д-вко
но преднотк холелт.
Voi1e—-uB)-emsc fTe^eh cпнрaек- eo
предаттк колело-
—огВеипнОПе J ирeдшo редиц—-
Vordeusoie т Lieg подчинено иарп-
еeииe, прeдхoмоoшo главното,
Vori/ui/iir ’ пнеeвa е'рaea, фо-
садо,
Vorle—siiz т ирeдeo мсc'О. пред¬
на седалка (и . автобус и др.).
Vinrie-ieil mje предна еocm'
Voräertüu ’ предна врата,
Voric-iabr т Anat предел зъб,
Vorie-ziemcr п преди- стоя- (гле¬
дащо иoзпe, къп 'лие-тa)'
¥огВе-еип|ндеаи1 т Lieg предиоп-
зичеш изух,
v^r)diäijsii, eieb sw-VO ТС umg
5лъекae се, (ут-м се да -ино на¬
пред,
v^r|IrCn/cg. sici ж.И Tb umg L
(лпcк-м сз. 6угое сп шопред; 2, pxior
изтънеам уe, гледам до сп иoкaмo-
VorBrlngcn uer.V. se O-oVO ирoшнx-
вае. иaзпноan;
In den WHIirlun ~ Иронизи-м e
К-споса,
va-IrügglOeH adf бърз, спешеш.
Vordruck m. -е фoрnyлср, бл—ик—,
vonchchio! adf преди брака. пред(-
рoе;ш-
va—iiiO/ äkj прибързан-
Voreiligkeit J oPl eрибързoшoет. —
voreininle- aäv един . от. друг. еди;
пред друг;
Süc! ~ soTcMen - Сромпуваез се еди;
от друг;
- il/h/r Ст—ип един пред друг.
eo-longenonмcg aäj предубеден,
шпобективеш'
Für eiw. pU.j.jm1d, - iein .-Прист-
еае';e съе (към ш;шo, инкoгo)'
G/gam etw. fJ^ÄJГJmig- ~ sein Отно-
еяe се с предубеждение, предубе¬
ден съп Окъп eeшт, някога)-
VarconginoMMenHeoi ' о.Р1, преду¬
беденост; прeдy6eмдeкнe, прист-
р-с-и;,
VoibCnnecgiugl o.PL - предварител¬
но изирaшoкe (но супа и др,)-
vaueiszciilücH otf тт преди лпдеи-
к—вис иeрнтд' ир;длeдшик03'
Voreltern euo PL ирoдeди. праро¬
дители,
^^rienUhahe/n sw.V. Tb ii-V. 1. лнщa~
вам I‘mdm, eiw. (Akk) някого кг не¬
що); 1. coрзвae Iшeшo кг eнкoгoe,
не каавап Всякому нещо)'
Jndn. eiNc NaoUrlobl - Не каовае
някому ш—зиша. прeмплеoвoм штви-
лн,
VauiNhiöHcidun/ /1. преди—рител-
шо Bврeneиeoe решеки;' 1, Sp ирeд-
вaрнтeлeш р-аулт-т-
VareNhioHeülungikonpr т Sp полу¬
финал.
VorcnmiilluNa ’ eеeов—енгeли-
следстви;.
vorerst odv 1, аасега, на първо вре-
еп; 2, първо, шай-e-иеeД'
vorerwäHnt odj гoеecптмeeaт. спо-
пекот преди това-
yar|lrzC!Oem - sw.V, hb . io-V. umg -раз¬
правям изeнcлиен, ';лaм-евмM'
Variximen п прeдвaритппeш иоиит,
vos’l.^^xcrdücr/r щVo hb Oe,V. umgws-
козвам, дee-eе'рнеoп провешето шо
нещо-
vomiiahuem umo.V. ■ sm oli-V.. L, прис-
-ига— c кол-' 1, изпреварвам Одру-
го кoпae, карам шопред'
En nussle (nie lem ' Wogen) cin paar
Mcier ~ Т—И 'рс'вмщп- да мръдне (с
колота) няколко мегра напред;
Bat Jnin- ~ Спирое пред- къщото
шо шнкoгo;
Duc Taxi iii .от/еТаНт/д .Такси-т
пристигна;
Der LOnKiobbtegeu musc die cnegc-
gcnkommcNicg FuHueeujc ~ loiien
З—вивaшнст шaлсвo 'рс5ao до иоча-
xa (до пишoтe идващите. насреща
ирпвoони средство-
V/fohr/r nuo PL. деди, прадеди-
VniOaUrt / O.PL прeднпе'вo (в дви-
месиетт),
ygrroH-eIseBнrceHeo/h ак/ с предип-
саит е - двим-нието-
VorlahrUcmiehl п o-PL 1. правт - на
прeдиeети-' 2, прозилато оа поло-
вонп ео прeдиeетвo —и движението-
VorOoHnUiucjel J иеoвнлт оа пре¬
димство е . оaнмпшн;т0'
VorTahrtustroßc /;лищ- с предим-
стеб,
Vpriohmliideloien п зш—к оа преди;-
ствт.
Vr/Ufohi т 1. cлyек—; инцидент. про-
изщeетвнe'- i, ирoлaпc, - ceaд-шe (иа
вътрешен орган)-
.orlolien umi.V. se ofi.V. 1, cлтез—
се; 1, прола'ирам, сподам (за зпт-
рпшеш орг—а).
Vorfeld п o-OL in: im - von 1^, (Dot)
ири подготкакот; ea и-що'
In ~ lei WnUhem При птдготовка-
гм шо изборите.
VorTiln 'm къс-петролен филе.
ирoжeктнрae преди гловиия-
v^i^ille^i^i^it^sbcж.И Tb io-V. Wo-Osch
отпуско; кеaгзoерoеee кредит ом
ирeдзaеи'eошт фил-нсироле,
^^rifÜNlen uen-V, Cb tr,V. зоаарвмп.
eoeнр—M'
Die Wohnum/ in О—Впип/ ~ Нами¬
ра, жилището е ред;
Nioies zu сссет - Не копирам ни¬
що аа ядеше.
Vöiföum ’ расна форма, проформа
Iиaир' преди итсвo'a■ - еа изкуството
и др')' артефакт.
Vorfueulc’ 0.0L предвмрителка ро-
дтет, радосте- oеoкзoшп'
In Brr ~ um" - ehw. (Akk) Предахус-
з—йки р-доста; -т нещо-
vorfristig okj предсрочен Iиаnплшe~
шип но плон)-
^^rfrÜHlüng т oPL рашиа иртлem.
voriiiTlcn мК hC iOi.Vo umg про-
yевaм пoеa—'o, проапрявмм тактич¬
но кок стоят иeшaтa'
Vorfüb-aonn ’ понекее.
vorOübueg. ж.И ТС■ 0-.V. 1, похаи-
зоп; демонстрирам; 2, представя;
Oинeеae' - 3, прожектира; Офиле)-
Vorführer т oниooпeеaтoе'
Va-füTueol/tt п м-дел за демонс¬
трация.
Vorführraum т кишoaиoр—mи— Icтaн.
пoneщeннп).
Voo—riÜTuiig/; -ет 1, o,Pl ирeдегa-
вянз’ 1, Thea- представление' прк-
мeкщиЯ'
VarfüHuжuJcn т пробна хола оа де-
монс-рация (тт лов мoдeлe.
Vargobe '1, Sp д—ваке аванс, ирeд-
ш-ила (ао по-слаб cъе'eаа'eл . и др-);
1, Wlrtscl вепee оа предварителна
робтто; 3, зад-засп на наиcкв—шo кт-
лиеecгвo. розмер, oгрaииеeиня и др-
VauuibeziiU ’ определено време, за¬
дадено зрепе (зо извършване еа да¬
дено рa'o'ae'
Vorgang т -1. ирoеeе, - протичаше;
913
DWTCH-BUGAARJSCSET WÖRTERBUCH
yorherjberechnen
2, cл'екo. произшествие-
V'orgCggcu m предшественик.
Vaпa1Na1h111ie m Lieg страдателеи
амлтг шо действието-
Vorgarten т градило пред къшaтO'
^^^г|/оикн0п sw-V, Tb ii-V, зoлсгвoe
(iedm- ehw- (Akk) някого e иeшoe'
Jnlm. eini Teils Zukunfh ~ Золъг-
вом исooгo с oбпшaинс ом септло бъ¬
деще-
voml/cisn umo-V. hb ii.V. 1, yе'oшo-
зявоп, тпрeдппнe- предварително;
1, твърдя (нещо, eeт'гтвoряшт н—
нc'ншa'м). тпровдоаом се. извиня-
име се Ошеосшов-телшо с нещо)’
Dir ZHilplin Ict ^^uae/ebcN Графи¬
кът п. изготвел- предварително’
Er /а) eou. cin Amzl хи i/fm Той
'впрдeшe, че е лекар, ирeде'oвяшe
сп аа лекар-
Voracii—ue п ирпдnлaшниa'
vsnaeblioi— odf плим-
.or/elaD: vorgefassT aäj: -сп Plan
предворителло състааеш илaш'
-ns Urteil- Нe-'eз'звкм Оприс'-
растша) прецени-.
v^rgi^i^^i^ljt atj 1. предварително
изготвен; I Tech cглтбсen, поити-
РTee'
Vorgefühl п прeде'вcтвип, прпду-
cпш-ип;
In ~ keu Sieges С предчувствие а—
победата'
Er UiUli — Вас unon/cnelen % Boss,-,
То— имаше неприятскто прeде'вc-
твие.- че,..
vo‘e/!cm uer. V~ se )1п.Vf 1- иалиоо—’
ттивае - напред; 2, шacгппвoe (сре¬
щу нещо)' 3. действам; 4- воепам
eпрз'н Мандат niw, (Akk) ирo'ив ип-
шoe' 5, ел'еao се' ст-ва; 6, ипоп пре-
дзпе'вo пред eнooгт’ипшo, пт-ва-
млш cсм тт шнкапoГиeшo;
Meige Uin gcHe um 2 Mümmler .om
Часовникът ми -избързва с 2 минути'
Dam Lehrer eim/ eur TaOeh vor Учи¬
телят излезе . пред . еeрeмтo дъска'
B/lhe. aeh/n Sie .ou! Моля, пилете
е—прпд!'
Was giHl Hieu vor? К-хзо ст—во тук?'
Diese . Siehe geHl mir vor За мен то-
ои работа п шой-заешо'
Jue GrrOhbeilhi geaeN Jmdn- ~ Завеж¬
дам дело срещу ияного,
VcuglHin п OoPi, - Vorge!нnuwetsll
VpraeTenswIlie J подход. шoенe н—
дeйе'внп, иа постъпване, прoщeди-
раше-
v^r./i^l^a/i^r-t odj Geogr рааптл-м;ш
пред шпшo;
Dia der Kü^eTe ~cm Inseln Но—иро-
щите се ирeд брега острови-
Vargeiegc п TecT мeмднeшo пре-
дожко-
vorgenannt oäj гореспопеш-т, e—
споменат-
Vorgericht п Kochk ордьовър, ант¬
ре. ирeдяcтиe'
vorgerücKt aäj напреднал’
In ~em Alter В шмпрeдшoоo възраст;
Zu ~cu Siundc В късен ч-с-
vorjescHCliul ак/ уврпдеш по рож¬
дение Oеъреп и др.)-
Vpr/esdSüoHte J 1, прaзcтoеис, до-
иетoриеeекo пиoхo' 1, прпднcтoрнC'
vor/eiciiöiUhiöi otf Hisl ирaиc'oри-
еecoИl
Vpr/eiehmioK т aPl. предворитбл-
им ирeдетaвo; прeдyc;шaиe. предв-
к'сиоше;
Einen - von den Arbeit ВаКотмет
Птл'еaвoe предвмритплша предсго-
за оа рабттота-
VprgeseteUl т, -п, -п иaеoлшин.
Vgr/esctetcmverhältnls п . Admie от-
иoщeшиe и— cyбoрдииoенH'
Vor/esprCcT п предварителен раз-
гтз-р,
vorgestern odv заачпра. онзи ден,
vorgestrig adf з-веeрaщeш, —шзидп-
ешеи.
vprI/lÜncg sw.V. ТС■ fn.V. TecT
птдгoтвсм дизеловия двигател - аа
взлючвмше.
vorlgunOOiN unr.V. hDo-i-V. LgxT иа-
ирeв—рвoм. из иичаквап; 2, иобърз-
вмм, каавое нещо иo-рaшo'
Jnin. ~ Изпреварвам някого (с
изказвошпто си);
Einer BceeHhucs - - Действ-м ирeди
дм е взето -рпщeииe'
Auf lac Eule * Вое—ме част от нас¬
ледството, преди да ми е oфищн-п~
ио додеет.
Vor/rif" т изирeвaрвaип, иобъро-
жалп' - прпдрпш-в-лп;
Wietsch ~ auf künfiO|c . Eingabnem
Кредитиран; аа сметза шо бъдещи
птcгъnлeeня-
vpr|gueKen м>.И hb Oii-V.. umg над¬
ничам иззад нещо-
vor-boBen uni.Vo ТС t0oV, въашоее-
рнзoм;
Er Sui vor. ccin Auto iu veriauisn
То— възноперява да си продаде нк-
лато;
Ich höbe heute Abend .nieTls vor .Ня¬
мо, нищо предвид оа тази зечер.
Vorhaben п. -1. шо—ерпаип' 2. ирoззT'
VprTiile J ирeддвeрип; вестибюл-
epr|i1lhcg unr-V, hb Oi-V. 1, дърма
Iшeшт пред -1110101)' 2, еатяквап
Mimlm. alW' (Akk) някому за нещо),
упреква, Iшсз-гo е и;шт)' löl.V,
геoс, петоъпмaвaп; оoегa'ъеeи
еъe, стигне'
Das ciiparTe Geil wird -nicHi ionge ~
Спестените пори eсмo до сгигаат
оодълго'
Dis guie Shinnung Hü/hi nicht iamjc
vor Доброто настроение ип продъл¬
жи дълго'
Jmln, die Pistol/ ~ Държа ииcтo~
лета лосочен урeшy някого'
Belm Huiicn kie Hord ~ Слагам си
ръкат- ирeд 'стато при кoщлнцo;
Wern eim |äbnU, hält mon die Huni
vor Когато се прозява, човек си сло¬
га рпxaтa пред устата-
Vorhalltung/, -еп yирзк'
Jede. -am MieUcm О'прмвсм yи-
рпци към ИЯНОГО-
VoToml./* 1- Sp форхешд. прав удор;
2, - ирпдимc'вт. прово до дз—ством
пръв; 3- Anal предницо (км . отс.
н'еп)'
vorHinlen adj наличен;
- sein Налице епм, уъшecтз'зon'
VorHinkensHin п М иoлнеип. еъ-
шecт•втвoшe.
Vorhang т аaвeуa, перде-
vm-iCngeN sw. V hb io. V. слагае, ао-
к—чап ирeд нещо.
Vpriän/eichloß VofhäirgescUlose п
котишар. кофор.
VorionguOn/ т вoпxo оа - перде.
Vpriiggston/e ’ ирпчкa аа - пердета.
Vpriiggsloff т плот аа пердета-
.or-hsizcn. sw,V. hb■■ if.V- загрявам
пр-ди-рителет (фурна)-
Varieml п veralt ш—гръдшик,
.pricr odv- преди това, по-рашо;
Am Ta|e ~ Предишния ден.
yorH|—|)eucoHgcn sw.VO TD ii.V. иа-
чнелсaoп. преспя-оп предамри-
58,
.ouTu—] B/sTiemcr
CAbEQOFT
914
телео-
v^riHU.bHSiinmcn sw.V, Tb Oo.V. —-
рпдeлсп eеeдa-рнтeпeo' прeоoпе;-
деляп,
VorHgrbeitimmung J ä.Pl, Rel пре-
дoeрeдeлeeиe.
^^irScucig odv: von - та со-тто ка-
еaлo' зедного,
^^iTcileihem umt-V. se ilo.V. пред-
щeе'B'ao. предхожда; елтевo се,
став— преди к-що;
EuHtgnissi. dii Bim Urioil - Събития,
които предхождат илоптл'като;
In VoricngeHeglin Hobe ОоЬ benoup-
ici, BosS''' C казаното преди гкво
твърдях. че.,.
^^rHeuüa odj предиш-с, предхтл-
дащ’
Ohr/ — ^melluga Бпз прпднщe-
зoсвкa Oзoпнcaaшe за разговор и де-e-
VorheruscnuTt J a,PL, geh ноде-щип,
гoеп-де'в-.
v^t^ISc-u^idHeN sw,V0 hb oli-V, прекб-
ладовоп.
vQrheu-seHcnk odj пр-тблодоаащ.
.огН/гео/Ьои ad/ предсказуем,
Vor!|rco|i J = Voruussiae'
Dis ~ ülcm Bin Ausion/ les Spichs
Прогнозата оо изхода на ерпшaгo-
^^nhnmlsajen е- V, Tb ir-. V. = voraus-
in/en-
^^i^hHrseSi^r okj предвидим, пред¬
сказуем,
.огНа-есИи ueo-V, TD tr.V. - vorou-
сеТсп-
^^ulScucHclN m.V TC to-V, umgpejan
симулира, нещо пред някого, прес¬
трува, с;,
ea—|HeuieN sw. V, Tb io. V. umg изплак¬
вам се пред някого.
vQrhlg oäv преди мнлхо.
.orSir/ir adv преди ткво, преди
полно;
Im Vorhinein Bugkie cm ailem Преди
това, е самтгт шaеaлo той 'лагтдо-
ри иа вуиезH'
Vorhof т 1, предел двор; 2. Mek
eрeдеърднe.
VorholdaiUc-N п o.OL. Med иартщe-
шие ea еъед;ешнс ритъм породи
пртблепи е предсърдиет—.
Varhul j, -ei Mol авангард-
.0-*/ -# пикал, nрeднщeш. преден'
Dir ~п PiCiileNi Пепдишeнс пре¬
зидент'
~сп Monol Миналия eeceе;
Im -em JabiUngicul През пие—лия
вен,
v^riimlmilniell otj прбдиедустриа-
лен, дтнeдycтеиoлeШ'
^^rjaSim п мзш-лaтa годило,
VorJuSucuuicgcn т мииoл-гoднщ-
eнст победител,
vorjähmlj odj пикал—г—дишеи-
vor-Samme-m sw.V. ТС ir.V. umg =
vorhcuisN'
VorCoekuIoUion J Woohscb прeдaaрн-
телем колкулмция.
—ргКатпнп J Aeot = Vn—Hof-
vou|CCmpTig, sici sw,V, Tb проби¬
вам си (е мъко) път донякъде.
^^rklmpfer т, - 1. 6oр;е. пк'тр-
иик' 2. пионер,
vrlkaisen sw.V. TD lo,V, 1. сдъвкаам
преди хранене' 2, umg pejan доим,
някому всичко “едъвxaeo’l (акония),
Vto-kouf т Wöotscl пoзyикo с пре-
димствк, с привилегия,
VorKaufer/cHl п Juo прово ео eрe-
дзмегaт при покупно,
Vorkchu т, -xn Schweiz = VorKeH-
гип/.
Varkelsuüge/ -ei meo'si 01, предпаз¬
ен мярка'
~/r ТпсТО/т Взепоп nе;оnoаaз
мерки.
.(Ог|К/1т/г sw.V. hb 0o,V. Landw
предварителет кълнеше, рътпшп-
VorKcNniniiDi euo PL предв—рител-
ии знания (в додеса област).
.(ö-knöpfeit sw.V. TD Oo.V. umg L xo-
рап сп на някого' 1, о—еп—п се с
нещо;
umg Ioh werie OSn mir - MÜccem Ще
'ес6aa да му сп сзарае, до -у опъ¬
на yщнтп*
umg Sieh (Dot) dac Kreuzworträtsel
~ Заеммм се с кръcт—ултaие-тa'
.0-10/111 sw-V, Tb ii-V варя пред¬
варително,
va-koMimcm uei.V. se olo-V, 1, случ-
a— сп. став-' 2. среща се. номиро се
Трост^елиз. животно и др-)' 3- появя-
во сз, срещо се (болест и др.)' 4, иа-
лиомп напред;
Es Könnt eir .оп, als аВ,., Иоглее-
до -и. струва пи се, хатт че ли.-.'
Dos Comni oll vo— Т-ва еecт- - се
случва'
Duc Вот" nicli wieder ~ Тово не (и¬
во до сп повтаря друг път'
Das Kommt niu Bekannt vor Ткво пи
изглежда позното'
Eu ioeei lieh ielm Klu/ vor Той се
мисли о— много уеб;'
Dos Ici niu пое! nioHU eorgekommlп
Ткво не ми сп п елтевoпo тщз,
Vorkommen п. - 1. о.Р1 съществу-
воше. шoлнчнe' 1, находище. залежи,
Vorkommnis п. -se ирoношeетвнe,
cл'екo.
VQukuicgSYerhältnOsse euo PL до-
eoeeea ситуация, условиято преди
войшато-
Vonk—üe/iiHüu J предвоенни годили,
доатешшо време.
vor|)adentumi.V. TCio.V. призкаовам
(пред съд и др'),
^^i^!^;^<^^i^ll/’ -ei Jun призовка.
Vomia/e /, -п 1, O.0PL nрeдетмвякe
Она докуеешт и др.); 2, Admie прк-
ект. предлклесие Ма— захти и де.e'
3, образец, модел, оригинал; 4.
лое на 'слтт- шопред.
Vorhaml п O.PL, местност е подно¬
жие шо илaиииa; ивица земя пред до¬
дее географски обзот.
.огЦаисд umi.V. Tb oe,V. 1, пуск-м
шяктго дм мине напред' 2. пуска;
до влезе. приемап (някого);
Einem Wigen ~ Пуск—; коло до пи¬
ше eoирeд;
En wumds Beim MOrictcr .or/ciaiisr
Министърът го ирип.
Vgrlaul т t.Sp квалификационно
(подборно) бягоее; i. aPL Tech пре¬
деш ход; 3, O.PL TecT 6пра- прела-
виваше шопред (ca могаегтфташо.
видеолпшг— и др'e'
.2-101111 umi.V, sn oli-V, umg I- (я
гап кнпрпд’ 2, изпреварвае,
VgrilCifcn т, - 1, пеeовeе'aзк,
прeдтeе-' t.Sp преда-ри-елеш спус-
нок. форлоЯфер-
vartäifog atf ирeдвмриmeлпш, вре-
ппепш' oäv врепеиео, заспга.
vorlauT atj осеаск. eeезе-пea.
дръзко -(алд—Щ се (дете)-
vor-leben sw.V, Tb oi-V, довае при¬
мер с живота си'
Der JugHnl Toleuinz ~ Давам при¬
мер шо еладпега оо аол-р-стстст.
Vorleben п о-Р!, д-еeгмщeнят жи¬
вот, миналото (но някого).
^^u|eegeg sw.V. Tb ff-V. 1, слагам.
915
DEUTSCH-BULGARISCHES WÖRTERBUCH
vpm| uugcn
nтc'aвсм Iиeшo пред иeшаГшсxoгo)'
2, eoди—есп. сервирам Bсдeиee;
3, eткaавaм Onaеитрт. дткумеети)'
4, внасям Iил—ш. пролог аа раиглем-
дoшee; cic! - иавелдам сз eoирлд;
Dem Vich Futter - Слага, храна шо
добитъха'
Eine Frage - Поставям въпрос-
Vorlc/er т. - килимче (пред легло
И др.).
.orleninen, sici sw.V, Tb шовемдом
сл напред,
Vooleisluudg/ -ее 1. авашство пла¬
щане; 2, -ааесови разходи а- бъде¬
ща дейност.
vgr| 1еент umt-V, Tb o-.V, еemo, про-
——;, (jmlM. ntw, (Акк) някое' ел-
штe.
Vories/pult п катедра Вам четец,
-еa'теe.
VoiUiiimgg/ -еп лeзщис'
~em ühim ilw. (Akk) Hulicn Чета лек¬
ции за нещо'
In die Oeuu) - /еПсп Отивам иа лек¬
ции-
^^irleuingi^^rieiicHnüi п разписание
на лeкеннгe'
vorletzt ad/ прeдитcлeдлШ'
V^flicBc J a.Pl. пеeдпoезгмeзл.
cкптшшoет, слаетст;
Eini ~ Tun ntw, (Akk) SuBcr Имам
елo5oc' към нещо, oбзеoп нещт'
Eiw. (Akk) nie ~ mooSen Вършо не¬
що с г-лям- 'дoвтпетaнe, т5неae
да върша нещт-
vnuliublneSmcn .0111/1 rchmcr
unr-V, Tb ilo.V. амдтжклявмм сл.
vfiuliieueN uen.V. TC ito.V. налице e,
съществуи—'
Dcm GerioHi liegen all/ Bcweiee vor
Ho съда са eрлдocтoвeeз всички
д-змоa'ллегв—;
Dos GuiloHien hlngi vor Рецензията
е готов-'
Hieu lieii clr MOuiv^riiCnlnüs von
Тук п иaлнщп недоразумение-
vorhingcnl akj даден. намиращ се
eмлнеe' иacттяш'
In -dcm Fall В дадения cлтчoй*
Der ~1e T/xt Нac'oсшнст. додл-
eнст тпкст-
^tü/cm uer.V, Tb io-V, 1M| лплo,
мeш'oевмп някого,
vorm peäp + Aal umg = vor leM;
~ Haue Пред къшaт-.
.оПта/Тат sw.V. bb ii.V. 1. позна-
вае ногледно кок сп прави ' нещо; 2,
umg аoлсгвoм, заблуждавам'
Jmlm. — wie топ los Rai uiswcoi-
sell Похоавам някому как се cплшс
колело'
Du Karret mir niöHiu — Не мoжeщ
дм ме заблудиш-
Vcrmoehi ’ О-Р/, г-еиoдc'вo. код-
пощие, вeплмoaия.
V<Öima(ÖllT1uIldUdJ' пoзнщнс HO гос-
eoдcтвo, хегемония,
Varmoj/т т Zool тье'тв (у прежив¬
ни животни).
.(grmitl/ äkj geh 6нвщ, предишен,
v^rmiis odv преди, е миналото, кя
кога-
Vm-maucöi т МП eacтъилeeиe'
Eire Mode iui aul Bem - Додлет
модно направление намира широ¬
ко рaопе—е'рмшпшиП'
Vormärz т o-OL, Hisl иприoд е раз¬
витието шо Гереаеия тт 1815 г, дт
революцията през 1848 г,
VormenieT т питлхаетртп.
VormerkbucH п бплемеиК'
.^^10111/1 sw,V, TD 0-.V, отбеляз¬
вам (и бележник. коллшдор и др.);
JmIn, für clw, (Akk) ~ Записвам ня¬
кого аа кeшo;
SicH lün cOn/n AiiOeie ~ iaes/n За¬
писвам се оо лкскуроия.
VorMerKung/бл-елзм. з—nнекa. не¬
що отбелязан-,
Vormieter т предишен eaлe-тeП'
Varmilc! ’ o-Pl. золастрм.
v^iuMil^i^itämOsch otf дтвтпиле (обуч;-
ние), ирeдк—оарпеш-
Vormittag т прлдтблд'
А- - Пред-бед-
^^rmitlä/ig adj предоелдес,
.(OmnittC/Iieh aäf всеки предобед,
v^rmiillajc odv Iзеeкн) предобед.
Vorniti1gieoruicII1ng ’ cyтрeщшo
eеeдc'aвлпинe. пртмeкщиЯ'
VonmitUi/szeüt ’ предое-дсо време-
Vormund т, Vaimüek'e Jun eaеттй-
шин. oипoyш, иoплеиmeл.
—О-мидВсеНоТТ ’ -еп опек'ествт,
опеко. шac'oйинеecтвo.
v^nni^i^i^^^altloeh äkj oипкyecки,
еастойшичесзи-
vorn odv 1. -тпред' 2. е иачолттт'
Von ~ Отпред' Отначало'
Vom - an'aNg/d Зoeтевмп тга—-
чал-'
- lieuHn Водя е xлocaщзстa.
Vorname т собствено ипе-
vornehn atj 1, заиекoш, иаяшлш,
натсeеeш Bвъшщeтет, поведени;);
i. благороден, въивищee (разбира¬
лия)' 3, златен (сл-еИсте—, т6шeет-
вoe; 4, изискан, елегантен и Скъп
(жилище, квартал, вoтeл)*
pejor ~ tun В-мшиеa-
^^1^|гп^1меп umOoVo hb ii.V, извърш¬
вам, провя, прпоeриeпoм Iпрoмсeo.
преглед);
Sich -(Dar) ntw, (Akk) - Золмае се.
а—ловя; сп с нещо;
SicU (Dot) % ctw- zu tun Вземам ре¬
шение до направя шeшo*
umg Sici (Bot) jmlm- ~ Мъмря. рао-
провяп се с някого;
Kme Än|euugg an ehW' (Dai) - Пеaвя
пропяла шо нпщо. nртмeшсм нещо-
^^rniimiüoi akj geh остблео, прл-
диешт. гл—вшо. преди зcиекТ'
Vornehntueul ’ pefoe aoмшнеeиe,
пеecтoеeи- наиcxaeтc'.
^^r|niOjcm sw.V, TD Or.V. шаалмд-м
шопред (тялото си), cкпaисe Оглова)-
eaгnlweu odv - vouжea-
.отНеи/Оп adv meist in: von ~ от см-
пттк 1—0ЛО-
vornüBcr adv напред. шаведее шап-
ред. .
^^гт]|Веи|Ьеи|еп, cic! pw.H bb ао-
велдап се напред-
vornweg adv - vamwaj.
.or-ordnenpwИ Tb oo,V, иoдепмдмп
прлдaмрзmeошО'
Vorort m, -е предградие,
VQroot(s)verkeh— m o-Oti. грaшеn-р-
аси връзки е предгродиято-
vor-planem w.H lb oo.V. плоаирам
предварително-
Vorplatz m свободно nе-cтрoaег-
зт пред сграда.
VQrpöiUcn т Mil предеш пост, oaae-
пост.
v^i-]]^reioHcn sw.V. se ile.V. прмaс
пробие е—пред (при воешши длйст-
знс, ирeгтзтриe'
Vorpnoinomm п пеeоaoезгeпи—
nе-грoпa-
VtoppliTmmg предварителен изпит.
предворителша провери-.
vQr|uiien sw.V. Tb tio-Vo издааме сл
еопрпд, cтсееи (приер. схало).
GADEDOEF
916
Vorrang
—р-пад/ m oll, eеeзп'шecтвт.
предимство;
Den - .ог jmln. halcn Имом иеe~
дипство иеeд някого-
vom1п|*/ oäj ппрeocтeппшпe' пре¬
ди зcиенo'
- sein От първостепенно зе-чешие
съе,
Viorninjiiceiugg J пъеa-е'eпeeшт
зи-епинп. първо стпппеао роля
—о-пое т, Vooräl' прниac. запос, ре-
иерв;
Elm Begrenzter - on aUw- (Bot) Огро-
шнелш запас от ипшo;
AuO ~ коиГеп Купувам, аа да се ам-
пося;
Etw. (Akk) in - hoben Имам нещо в
зaиме'
¥опГСетепг1<еенп-ид| иacтрaвoиoшп
ио запасите-
vornätlg odj иoлиеeш; см склад’
- UoBem Ипом на склад.
VgruotsCiMMer J килер Оза прови¬
зии)-
Vfiruoum т иепддaeенл, -лтрз; ча¬
калия пред слумебеш х-6и.;пт,
vgrluicbnem sw-V, Tb in-V, изчисля-
вое Впред инкoгoe'
Ein/ Amrgobe - Решавам а—дoеa
пред оса—шмлите;
Jnin. Ile FeSIeu ~ Изброя!—; ея-
ному допуснатите грешки-
VfiniehU п иривилeгнЯ'
—firmle я 1, встъпителни думи;
2, veoolieed увод’ предисловие’ пред¬
говор,
^^г)^еп ж-У. bb öie.Vo umg рао-
к—ав-м, говоря пред други.
VgrreBr/r т прплдпгoиoрнзшият;
Seinen ~ wid/icpb/eSen nöcSten
Иекae да възразя на. говорилия пре¬
ди пеш-
vorrevolutionär akj nзлорлит.лю~
щнтипш. дорпволюцитшеи-
Vor—iciimNifTeЛ приеn—е—'лешие.
устртйсти-' еехашиаъе-
vr——üöC/g swoV D Of-V, препесте—n
шопред Iутoлe' io-.V, прлeeутвaп сп
напред; eaегъeaoм* а—предамп
(време);
geh In v^rueuüoKlem A^tcm В копред-
шала възраст'
geb ^/хп vorgerückter Siugle В къ-
спш чос-
VfiruunesUogl m п—-ранко, прел-
дезрееекет neecнткнрoшe'
Va-ruNdl Sp ппезн кръг (от пър-
aeшеmвoe'
VoruuglenipOcI п Sp среща тт пър¬
вия кръг.
.ors pnäp + Ana = umg vor los;
~ Holet liufen Из'иеe—e пред хо-
тела-
vöb| sijcm sw,V, TC t-.V. подсоазаае
OJmkm. ctw, (Akk) някому нещо)' ноз-
вап (са исxoгo нещо). за до го пои-
гори.
—Н-ео/с— т, -1. иoдекoовoк' i. umg
суфльор.
Vfiriolcon {---uszбГsczoл] J веeeл'-
преди зanoевaшe иа сезона-
VoriiOsonspueis т цели за ирeди сз-
зона Ос шaeoллeилe.
Voreile т шаепрлшип; реш-низ;
Einen - Oascen Взема; рeщeшнп'
Mit - Умишлено, с умисъЛ'
—ргеоТеИа« п Тур фoраoе (но под-
въроака кшитo)'
vfiruCiieieH äkj 1. пеeдeммлрлк.
умишлен (обидо); 1, предумишлен
Oyбнйугвoe.
Vorsolzlinse J TecT допълнителна
леща Мин —(питие),
vör|s^l^ahien sw.VO Tbio-V, Tech пред¬
варително увсеивaм.
VorDcTou J преглед (но програми¬
те шо хишата. рмднo'o, тeлeвнинстa
и др,)-
VonicieOn т meisl От: clw. (Akk) zum
- buOngin показва,, рнокриимп' из¬
карвам сояве нещо;
Zum ~ Комееп Показвам сп. изли-
оам шaнвe, nртявсaaм сп,
v^r|«öhücicn мК. Tb oo-V. изпраща,
шопред.
.оПяНО/Вст umo-V. hD if.V. 1, пре-
млетзaп. бутвам, издавам напред;
2, използва; кото пеeтпку'' 3, из-
птлоаае като иoдетaвлшo лице'
Die Lippe ~ Издавам устна напред;
Dem ROnjei - Слогап рпаето;
Müdigkeii ~ Използва, уе-роам
като ирлтexcГ;
Ein/ ^^reeucTölcnc Pensam Подста¬
вено лице-
vor|!Dohießcn uei.V. TD öi-V, 1, авак-
сироп, дааае и—ри ио -ааем' 1, umg
стрелвам се шопред-
VorscSiT п преде- част са хор-б.
vßrlieclSlnTnn umo-V, hb Oön.V. umgnoö-
инвon. дрепвмм Iирeдвoрнтeлшa)'
Vfirsciloj m 1, предложение; 2, Mus
ф-ешоoг, ткеащпниe;
Eim отпаНеВогсп - Приемлив— прпд-
Л0Л3ИHП'
Auf ~ von. Пт предложение ио;
AuO einen - cünucbiN При-м-м. съг-
лoеявoп се с предложелие'
Eineg - ugeeuiucticg Внася; пред¬
ложение.
^^r|ieU1a|/i uir.V. Tb lf,V, предла¬
гам,
VfirioHIi/Hummeu m голям кoaoщ~
хи чук.
VfireeTla/shiitc J cинепк с каедида-
ти ао лещо,
VfirscHlojineoHU п право оо зeacнeл
иа прпдлoмпeнн.
VfirscISiußiugIc Voinschliusliunie J
Sp иoлтфнeoл.
v^r|seHgeiIeg umt-V. Tb tn.V, ca-
рязвам прпдв-рнтппшo Bвля', иeчe-
;o и др.).
^^rucTmcii ädj = .0—1111/,
v'QrisöHucübeg umi-V, TCte,V. 1 иеeд-
nиевae, а-р-мдом (нянт—' нещо);
пталлязом (закон); i. птказвае Iиеeд
някого) как сп ^ше нещо,
vorls/iucetcn uei.V. se iOn,V, напред¬
вам (врем;)’
Düs Bluoubeiieg seHueiicn von Стро¬
ителните роботи шапрпдв-т'
Im voi^i^ie^l^rieecici Allt/r В напред¬
нало възраст'
Zu vorgeschrittenem SiugBe В ксceи
час.
VßracISrifT /'наредб—; ирeдпиcaинe'
Noe! ~ П- прeдииcaиил;
SicH am kic -cr Hullcn Спаивае ea-
редбите.
vgiUDchluiTisgemäß aäj - .01-1011*011-
näßlj,
^^luD^liiiflsnCßü/ äkj по пеeдnиеo-
низ' cптлocнт шаред'а' сптред пра¬
вилник,
^^i^CSuüfl^sw^l—i/ odj противно иа
ирaзнлшнкo. и разрез с наредбите, с
прeдпиеoшия'M'
VtorcCUib т 1. Tech иoд—еале. прид-
еими-не; i. Tech птдмвмш механи¬
зъм;
Jnim.feW- (Dai) - hcistcn Птдпт-
п—гом, съд-Ястим, (но някого. не¬
що) (оо ипшo. oтрищ-тeлшoe.
Vfirschulalter п Olt прлдyчилнш~
917
е— възраст,
VQr-DhuInriZgHsUNg' прлдтенлншшo
впипн'aинe.
vorscHuiiicT okj ирeдyеилншпИ'
Vsrschuß Vorschuss m авошс;
- gelem Давам. плащам аванс-
Voimschußiö—Венпнт Voomsrhusstorise-
пеп euo Ol. umg nрпмоeврeмeшeo
похвала.
^^111:113^111 vo^oSuiiWHisi odv
03—^030-
VorscISußziTiun/ VorrscUusizibhumj
’ изилaш-шп ea oзoие; -вонсоио пла¬
щане-
^^r|shhüUdim пИ Tb On.V, geb —-
еoaдoaaм се. нзeиисвaп сп Ос нещо);
KopOschmerzan - Оправдава; сл с
главтболие-
vßilscltwtrimenm.V. ТС iir.V. раихаи-
зом впитoрлпиа оо нещо'
Jnin, van енОпнм таи/п F—eunI ~
Роизмовом с eиm'еиoапe оо лозия си
приятел-
vorlschwaBem sw,V. Tb Ioo-V. еъшeе~
тзувам е шeеин ирпдcтaвн'
Ehw, sebwabt nlu vor Нещо -и се
върти е ум—' има, нещо предвид,
vor|SöHw0nBeeN sw,VO ТС On.V, umg
заблуждавам, роозооаоп ила-рни
ипш-'
umg JndM — dosc.'- Залъгва; ия-
к—т—, че,,,
vjr|se!in umo.V. hb If.V. предвиж-
дом’ пл-ширам' eich ~ ашимавае. па¬
зя сп, шмшрeк съ—'
Für dcm Ab/nl isi eim TSioiHubeiucH
vorjiihcN Зо впеeртa се ирпдeимд-
иocпшзииe шо театър.
Vömilsugg aPl провидение-
vrljc/tzcm M V, TD io. V, елaгae, пос-
товяе шaирпд;
Einen Fuß - Прнcтсиaae напред'
Jndm. ein Geträni - П-дшoеяe ня¬
кому питие.
VorsicHT’oPl meist ohne Arhökel ени-
мошие' прeдиaипнв—ст.
vorsOcbTüj akj виипотпллш, предпаз¬
лив;
~ sein Внимавам. иеeдпaилиз съм,
vorsichTeTaib/m oäv иа иo-гoлямa си¬
гурност, аа пo-еипyршТ'
Vorsichtsmaßnahme ’ nрпдтхе-ин-
телеа мярка.
Voruülbi ’ Ling предсго!;;, пре¬
фикс.
DEUTSCHAULCAQlSCHES WOßTEßöUClf
va—[sinUiN ueo-V. TD 0o.V,/iio~V, илн
пред другите,
vorsinTflutllcH odj umg дoп-'—eeи.
сторомодлш.
Vorcfiz т oPL прлдceдaтeпc'вo'
Dcm - OüTrem (НаВсд) Председотлл-
етзoe'
Unter dem - von Под председател¬
ството иа.
Vorsitzende m/f, -g, -л предс-д-тел'
пеeдcпдomллкa.
Vgisn—ja ’ aPl 1, пепдв—енmeлшa
грим—' 2 ирпдиaиши перни'
- Tua/en TÜn н1Жl (Akk) Погрижи—;
се предварително оо лещо.
.or-soujem м, V, Tb ihr. V. иoдгoгвсм
се, погрижи—м сл ирздв-рнтплш— оа
нещо'
FÜ- los Alte— - Погрижи—, се да
си осигуря сторилите.
Vousor/euNiHiiuenung ’ ирoфилoк-
тичее преглед Iиен теехт оо(кля-
!;;;).
.рпо-д-осТ okj предвидлив; odv зо
зслои случнИ,
Vorspann т, -elVaospänee 1, дтпъл-
шителеи eиряг' 2, |}^1^1^^^аш (текст
преди филе- с иппиата шо ораис-и.
режисьор, продуцент и др.)-
vun-eponnen sw.VO TD Oo.V. впрягоп
(кои;). cкaеaвaп лоз-мотив (към
кoeпoинеия).
ViuspommholoMoiOva ’ водещ локо-
-отие Опри двоЯи- тяго)-
VouspeisH ’ ирeдяутиe. ордьовър,
аетрл.
vä-lipOcgeln sw.V. TD oi-V, umg =
vnrtluicHen.
VpripOcgctung ’ oPl, измама. зоб-
лудо;
geb Urinu ~ iitsoTem ToisncHen Чрез
изапочавалп шо ф-кти-е,
Vonspiet п l.Museугпплпиип. прплю
онн; 1 пролог. 3, прелюдия' 4, пред-
иорителао cрeшa.
./—lipOciem sw-VO Tb ti-V- 1- изсвир-
вап пред някого ипшo' 2 играя пред
и'(лнкa. прлдетaвсм пред някого
Опипсо)' 3, ирeутрyeoм сп и зоблум-
довом другите' öOf.V. явявам се н—
прослуши-еб Ос инструментално ио-
^хлшешие)'
yßu|1pbCöBнn unr-V ТС IOiVi)0lr,V. 1- из¬
говоря, пред други Озо дм се научи
или иoзтoрнe' 1, рецитирам Оза ирo~
vulstctJ/N
аерон ио гое—рши 'мeeняe; 3. оти-
вом някъде, за да говоря по даден
въпрос.
^^nO^l^^inaiN unr-V, sm i0o,V. 1. ииско-
чам напред' 1, издаво се шмирeд;
ттъреи. ноипкшoл п Оскола, брадичка),
Voreprumg т 1. иод-тисо. иододе-
шо шaирпд еacт, 2, прeдшншo'
Ein t/ohmfioTe- ~ Преднина е кб-
ластта шо технико—;'
Einem - usWirncn Н—дмишаеам, из-
превари-м, вое—оп ирпдeншo.
Vorspur ’ диря след- зо предната
гу—н.
VorSodtuM п ирздзaрнгeлпи стоди-.
Vorstadt ’ предградие,
Vorstädte— т жител ио предградие.
vorstelliges aäf на (от) предградие-
VorDtorl т ръководство, 'ирaв-,
управигплшо тяло.
VoriliNlimiUuiiel п елeи но ръко¬
водството. на улр-и-та,
VanSiuriliSiTznig/ з-сзд-шие но уп-
роиителш—тк тяло. на ръководството.
VorsioNlivorsitiinke m[f председо-
тпл, прпдеeдм'ллкa шо упроаитплеи
съвет, им рсooвадcmвo.
Vu-stecKe т 1, Tech щноншг. 2. кър-
инек- е ирлдиoтo джобче ио соко,
vQr|DteHen unr-V, Tb oli-V, 1- изда¬
ден съм сопред, уmърем Встеи-' апбe*
2, стоя начело (etw. (Dat) иа лещо),
впзглaeяв-м, завеждам'
Eu sUeHU dem Irstütut .0- То— е ръ¬
ководител ео институт-.
vorstehend odj 1, прeдвoдпш Оазиса
и др-); 2, изппкиoл. издаден шoирлд;
-е BemeukuNueg Предходни а—бе-
лпмки;
Aui kcm Vo—DhcTcmlem /iHl Tarvau,
dass,,- От горекоооштто се вижда, еп..-
-п Bicinnkmociem Изпъкнали скули,
Vorsteher т ръководител. 'прoзн-
тел, шеф.
Vorsteherd—üse ’ Amol проста'—.
Vorst/Thurk т птичар Олоздеи—с-
ко ктеп)-
v/useelliur otj което е—зпк -ом; да
си ирпдcг—вн;
Es *11 cebwer — 1111'.. Трудно пк-
ееп дм си представим, ел-''
^^и|^^1н11еп sw,V, hb öi-V, I. ирeмecт-
е—п, улoгoп, иoугaзям шопред’ 1. ирпд-
стозяе' 3, прпдстазяп (jedn, jmln,
някого на някого). з-итаи—вan Вия-
.orslcll*/
GABEDOFF
918
кого c някого); cich (Dol) ctw, (Akk)
- nрeде'aвсм си нещт' sicH ~ пред-
е'мвсп сп (са шскoгoe, амиoаeaвae
се (с някого)'
Dia Ubr um 1 SUnrle ~ Преплст-
вам е'рeлзнтп ео еocoвeнxo с 1 чос
напред'
Dur' ici Iim/r neiNe Fron — Раз¬
решете дм Ви запоокая с месо пи,
vpruieliig otj gel veraltend te: Bni
Jndm, ~ werken обръщам се лично
към някого (с полба, -nпoзвaae,
пеo(ллмe'
Voi—Stllnug/; 1, представяне, аапто-
еааоип; 2, Theo- прeдегaвлeкнe' 3.
мисъл, представа;
Das cdUiprüeSit meinen ~пп Това от-
гтвaрс на моите предстови'
Düs ~ d/s N/ucn Regiirmgjspuoj-
uunns Прeде'aвскe на новата пра-
aн'eпcтaлea пр-грамо-
Vorstellugjiieaigg т eмеoпo иа
nрeде'мвлeeнeтт.
Vorsiellunjicnde п крой иа eрeде~
тавлпшието.
Voirlicliungsaube ’ дорбо за фонто-
оия. aсoбрoeeииe.
VoritceemgasgcipuCen п интервю
(при кандидатстваше оа работа),
VorstelliNuukroOt ’ aPl. впoбрмee-
шие, фантазия-
^^rsiiehuNas^^nmögin п о.Р! е Vore-
icieungiCiuTi.
Vorstopper т Sp стопер Oигрoе тт
аaшн'oтa във фу-бола),
Vculoß т MÖ) удар, настъпление,
от-;-'
Den ~ in len WciTnaun Прониква¬
нето Око човека) в Коспоса.
vurlsloßeg unn.V, ТС tf-V, тласкам,
избутвае напред' sn Ooe.V. eoе'ъп-
вое. навлизам. пр—синв—п (ннпрзд);
In Ben Wcltnunn ~ Петшнзвoм и
Космоса;
Die Trippen sink in lac gejneuüscHe
Ts-iOloniuM vorgestoßem Войските
ир—иизшoвo. нахлух— въз вражеска¬
та територия'
Sp AuO Bem 2, Pinte - Стига, дт
второто eсе'o.
—оиСТпОТе/Jun ирeдищe- nрнесдo'
Eu bat MsS-rnc ( Той има eскo.о-
ко присъди е миналото,
—Orstrai/dlC/istir п к—рттгезо шо
извършилите шoкaи'лмз деяния-
v^i-|siuiöken sw.V. ТС'0o,V, 1, прктя-
гмп шопрпд; 2, довап иoрн е зо;—'
аааесово;
Dir Zunge - Пткоиаам, изилeзвaм
език;
Sieh - Пр-'сгaп сп шопред'
Jnin. 10 DM ~ Давом някое' 20
порои е заем (за до си плати нещо)-
VooiieuCoC1aiäni_C грунд (преди на-
иacсшe но оситвшата (тя)-
—orstuTi /1. преда-ритплпш, под-
готвителеи етоп' 2. рошла фазо. ро¬
шен птоп Ви развитие)-
^^r|s1ülpin sw.VO hb if-V. изд—аап
напред Iтc'ши)-
Vortag т денят преди определено
Iзшaенмoe събитие,
vor-tocl/m, lieh sw,V0 ТС придвиж¬
вам сп предпооливк шопред-
^^rjiCusoHeN sw.V. ТС to,V, сипули-
ром, преструва, се’
Idtcrecuc - Преструва, сп иа о—ис-
тересовме.
VprUCuioHug ’ -еп прес-руено, си-
мyл-щис. въвеждане е ооблумдешие-
Vö—iiig т предварителет забърка¬
ната мая Оо— да бухне тпcтттoe'
Vorteil т 1, полза, изгодо; 2, прп-
днмегвo'
Ein Omnmzehte— ~ Финансово изгодо'
Die Soehe Sui den — Boes--, Раб-то¬
то има това предимство, еe-..;
Jndn. gegenüber im ~ sein Напи¬
ра, се, е изгодно поломешие съм е
ерaвилшнп с някого;
Eiw, ici vom ~ Нещо з изгодно,
va-l/ilbalt ad/ 1. изгоден. полпзее,
благоприятен' 1. приятен, привет¬
лив;
Ein -cc Geschäft Изгодна сдплоо'
Sich ~ eeeilen Обличам се добре
(така, чп дм се подчертае благоп¬
риятно фнг'рaтoe'
VcUiag т, VaihrägT 1. изпълнение.
рeци'aеис. рецитал; 2. доклад. скаи-
н—' 3, ш-чин ео прпдутaeсшп'
Einen - halirr Изнасям доклад.
vonMUrajam unn.V. hC ii.V, 1, зонасяп
Oиoпрлдe; 2. изиълисзaм Iиeеeи); ре¬
цитира—' 3. докладва,' 4, излага;
Омшееие. eeл-eнee'
Vöiutuogeglc mjf, -п, -п 1. лектор,
дткпaдчнк; леоттрка' 2, р-цито-ор'
изпълнител; рпеитм'oркa; изпълни¬
телко.
Verituo/sunwersunie/r ЛГде o5таиaеa-
з—ше ео фр-зироака и дншoeнxo.
VoiuiuousCmnst’ O-PL нзиплшнтeлеxo
изкуство; рлцитаттрсхо изкуство;
Vortrogsnomn . м зала зм изнасян;
са доклади, лexщии и др.
Vortragsreihe’ поредица, цикъл от
доклади (беседи. лекции. уoaики)-
—оГпаисеесНпоК ’ иопълииmeлекo тех-
лиха (но рпеитaтoе, музика;' и др-).
.ortrcr'IOeS odj атпнчпe, прeзпзвo-
деш.
voiUtiet/i unn.V, sm ito-V. излизам
напред;
Einen SeUriti ~ Излизам хр-чко
напред;
umg ~1e Backenknochen Изпъхн—-
ли скули,
Vo—rti m O.PL предимство;
Jmln- len ~ tiscen П'с;нм някого
да мише иръв'
Dem - vor jeim, Holen Ипоп пре-
днпе'вт пред eнxатО'
Vm-trupp т Mit мвоег—рд, преден
отряд.
vorhiniNeN sw,V, TD iOi,V, показвам,
дeптecгрззaп гнпaaетнелеки уп-
р-eшлинс.
Vorturner т, - Sp треньор спор¬
тно ГИ-Н-СТИХО-
vorüBer oäv 1. кр—Я. похроИ Во—
мяе'т); 1, прлмзшoл, ттмиа—л (иа
зреел)'
Düs Zeil isi ~ Времето отмиша-
топП|В^г|ГоПпеп uen-V, se ito,V, пп'т-
аам ораЯ нещо.
^^гйЬни|анПеп umr,V, se i-i.V, 1, пи-
ш-вае (am e1w, (Dot) покрой шeшo)'
i. отминавам, прбеиаозом Виремл.
болка)-
vorübergehend akj врееешли-
—grüberlc/ung ’ пелдвoезгeоит
рaзeищлпинп.
eorüie—|zicHen unr.V, sn tio-V, пи-
еавом пткрай някого. нещо,
Vprunie-sicHugu ’1, пеeдзaеитeл-
ео проучване; 2, - Met предворите-
леш преглед; 3, Jur предвмритплшо
cлпдутaип.
Vorurteil п прлдроосъдък' преду¬
беждение-
vorurtiOIsfilO ädf = vorurteilslos-
^^rurUciisios otj без nрeдрaаcсдъ-
ци, шепред'бедпШ'
^1—teilcnil otf - пълен с предрао-
919
DEU^<^<^^l^C^i^l2LSC^HES WÖDTEDßÜC«
VjpthiüiTiN
съдъци, предубеден,
Vorväter euo OL gel праттци.
Vorverfahren m Jue предв-ри-елно
ир-новoдегao.
Vorvergangenheit J o.PL Lieg пика¬
ло предвмрителко време. ил'cквaм~
перфехт-
VorveriSaNlIungeN nun PL предаари-
тллеи преговори,
Vorverkauf т OoPLo Tleal иеeдв-ен-
телео пркдомба (на (илети);
Karien Om - КоиОсп Купувам eеeд-
варителш- билети Оза 'лотър, кишо).
V^r^^i^^i^^fikiiic J кaе— а— предва¬
рителна продам'— иа билети.
Viaiiverkaurspriis т щпшм при пред-
ворителко пртдае(а.
vor-verlegensw.V, ТС t-.V, пренасям,
зо'лплсм напред (във времето и
пе-егеoeетaттo)-
Vnr^^rlegung J o-Pl. изтегляне нап¬
ред.
Vorvertrig т предварителен дого¬
вор-
eoreol■Jesteig aäv eo-oкон дек.
преди три дни-
vorvorfj akj umg по-преден, пт-еи-
шол;
-au JoSi Пт~eнeoпaгa птдншa.
vorvorletzt akj umg 'рe'зс' отзад
напред, предпредпоследеш.
vam|wagem, sic! sw,V. hC oеeeлсвaм
се да мисо шопред. до аoг-втрс ня¬
кого и др.
Vom^ahi J ход оа дaлeеeт авгтпа-
тичит избираше-
vor|wäHien sw,V. ТС ii.V. 1. избирам
(пркгрмпа еа aв'oпa'зешм ппрaлaс
и др.)' 1, собирап телефтелш код;
Für VehiCo TäMovo mucc man 061 ~
Зо В. Търново сз иабиро кодът 062,
—1ügvahlnummerrVfoпжählnunmcu J
код аа oвт-мa'иешт телефонно из¬
бираше-
.obwalten sw.V. ТС öOr.V, ve-alfemd
1. (л^щаeетитв-o05ут—нтeIУтв0;2■rтoc
подс'3'аа' пелт(лaдaв—-
Vorwand т ирeдлoг, претехст-
e(öп|'wärmen sw.V. ТС ti-V, оотопляп
прeдвмрнгeлe--
.orlwanicn sw.V. ТС Oe,V. —лореи-
роп. пред^^ем^:^:^:^м пт-отрошт.
Vorwarnung J прлдв-ентллит пре¬
дупреждение, предварително гревк-
гм (при -nocшoc'e'
.ат^:^ге1 adv шопред;
~! Нопрлд!
Mil ctw. (Dai) ~ knnmen Нaeеeд-
вам с нещо,
v^rwäuii]buinjen .nnwC—Те hrid/id
umo-V. TD Oo.V. подпомагам, oенгyр.я-
aoe развитие, допринася, ао нечие
развитие, развием—-
—ßrwäuUigigg т TecT предеш хкд.
varwärUi|geHeN vorwärts aeSeg ueo. V.
se tln,V. сопредамп; еaаизaaп сл
дкбре;
Mit iir ArBclt geni es nfehl nücbUüj
vorwärts Роботота не шапрлдаа кон¬
то трябва,
.oirwä—1s|komnen vo-wCrtD Kommen
uer-V. se ilt-V. иaпеeдвaм' преуспя-
вае, имам тcипв.
Vpr^i^rUsv^rUeilüjung J MO) мзтивша
тфаиаиаиа защита.
v^r^i^^UiweOsiNl vorwärts wnlsenl
adj е-елш а—пред. пе-геeенaee
(идеи. технико).
Vp-wäscHe J nелдирaeл.
vorweg odv 1, ирeдвaеитллeo, пре¬
ди това; иo-шмпрлд; 2, отпред, ша-
еплО'
Vorwegnahme J o.PL преда—рител-
ио извърщв-шe иа нещо;
Dis ~ еОпсе GeBankcns Изразя!—;;
еа евентуално мисъл Oндeяe преди
дм п -фор-пна копълно,
vorwsglnehmcm umn-V, ТС Oo.V, изп¬
реварва;, назпршв—м пелдaoеи'лл-
ло; хаивае предварителео;
Dia Ailworl cehom ~ Кмовмп пред¬
варително отг-ворм-
vöiЖ|a|10|CN sw.V. Tb Oo-V. казвам
веднага, преди нещо друго. изпре¬
варвам с нокaивaилтo си.
yo-w•|/| icTicken м V. bb öf- V. = vor-
wiasogeN'
Vorwpgweiscr m указателен табела,
еъ-'шмвмшa посохато, разстояние-
гт и др, на пътя, о-егo eрлди сапт-
тт отклонение, град и др-
v^r^i^Ihi^aeiUihOoh odj предзоледес
Окастролшие, двиeeиилe'
—prwelhnachtid/li J о.Р1. време--
преди Коледа.
Vo—waie т, -е показване, nрпде'м-
вяне (ео док'еешт)'
v^r||^<^Ciecg ueo,V, ТС oo,V, птоазво;
(документи при и—иезвaкe и де-e;
раиполагом. мога до дeп-ке'енемм
Iиoзшoшин. 'спехи).
Vörw/lT J о.Р1, прпдиеттрнеeекист
евяm'
vprlwenfcn unn.V. Tb t-.V, тnрлкaoм
(|т1м- chw. (Akk) шск-гo е нещо);
Jmln. seineg Fchh/n ~ Упрехвоп
някого аа грешката пу,
Vorwerk п -оло- стопанство, от¬
къснато от ocиoвшня и—от,
vorwiegend odj ирe-'лмдoвoш, гла¬
вен; odv ирeдипиo, шо—-вече,
Vorwinter т расло аипо, аре-ет-
преди аaиoевaee на ои-ота,
Vp—wicscm п о.Р1, Iпрeдвaеитeлшoe
знание;
Mit тсотет - С мое ошoшиe*
Ein gmici ~ huB/r Ип— е-лндeн
предв—рителки птаиаиия-
vorfilzig adf миoгoзeaлш, сах—лен
(и любопитство'- си).
Vß—wocISn J ирeдншшм'o седмица-
Vorwort п, -е предговор,
Vorwurf т 1. yирпo' 2, тепа, сюжет.
vprwu—fseoei atj укорителен,
.офСИ/п sw.V, Tb ii.V. (етс (пред
някого),
Vprieüeieg е 1. оннеллил' 1, ошок
(п^ед числ-, '0;),
Уör|zeüeincN sw,V, TCOn.V. 1, чертая.
рис'в-е, cxнеирae Oeрeд някого ка¬
то тбрaилеe; 1- oпрeдллсм. предшо-
еeр'aвoп Ораови-ие, сочил са живт'
И др,).
vorzeigbar odj umg м-е-щ до бъде
птказваш Oтcипв, възпитано дете),
VorieOgeruau J жена. с която еoзпк
може да се похоме в обществ-то,
vpr|ziü/HN sw.V. ТС oo.V. птк-авае
при пoнcкзoшe.
—preeigespirtler т umg сптртист,
с когтто се гордеят, с н-г-тк сп дл-
eтaегрнеa' туипвн-
Vorzeit/o.—А прпдиcттрнчлеxт вре¬
ме. дълбок— деeвштcт;
In jnomeu, l/rrcr ~ В стари. древни
вреплио, е дсл6-кo деeвитcт.
vorzeftcm adv pret много -тд—ало, е
стори вр-пп;-.
vpricüUOg atj прлмдеврлпешеш.
vorzeitlich adj прлдисторически.
VorzeitM/nioi т пеoзе'трнелекн
еoвeк.
vpr|eieHen umo-V, TC oo,V. 1, изтег¬
лям. на,дърeвмм напред; 2, предпо¬
чита, 0|м1n'ГeUW' (Akk) ‘тае.'^-
—gramner _
(Dao) ияного пред -някого, нещо пред
нещо);
Dcm Vorhang - Дръпвам илрдeтo'
Die - . NicS-Oehlcr Bim Spüchfohn -
Прeдпoен'oe козините ирлд играл-
шия филе'
Ioh hab/ es vor/czogem. zu House zu
ihelhci Предпочетох да - си -егaим
вкъщи.
V/i-zimmcr. п приемно - (и учрежде¬
ние и др,).
—grzu/ т L предимство, прeнмт-
шec'30' 2. nрeдnтен'aeнe'
EOr/m Siebs (Поо) d/m — - geben- Пред¬
почитам нещт Впред друго нещо)-
w:'ü^j»!i^cb otf прeзъавадлш, отли¬
чен.
Vorzu/sakloe J Wootscb привилеги-
СЛРГООГГ
ровоиа oкенЯ'
Vorzu/sbidOnuungeN euo Ol WOnhscb
иривиллгии.
Vorzmusp—iis m изгодно щeшo.
.0-11/^111/ . cdv предимно. ирлди
исичко-
votieren [v,. .' se. И hb Oln, V. гласува;-
Votum n, Vo-Bti/Vo-o вот, глос;
S/Or. - Гш/ас/сп 1011,’^/^' (Akk)
nlgeBen - Гласувам оoГпрo'нв инкoгo,
нещо-
vulgär [vulg'c:^] adj втлг-рeш' прос¬
ташки,
v^le^ao^si^^n^-гди.И TD tmP- вyлг-рн-
зирам-
Vulkan т, -е вулкан.
Vuieiniuui-ihb т изригване на
eтлк-и.
910
VцЦСагГОВ/п ’ Tech втлx-шизирoш
фибър, вулхаифибър Iмaтлрнaлe-
—ulkutimsul ’ тcгрoв; обраа'в-и рт
вулкан- j
vulKanich 'vul^rjin oäj eтлкaииеПш,
vulkanisieren л V. ТСOo.V. Tech вул-
к—eизнpoe-
VslkamsS/iiugg,/. -ет Tech вулкани-
оация-
VslKaN|cnuc- m o.PL Gerl вулха-
низъп,
ViSidkamlooiii oPl втлкмиoлoгиЯ'
V-WaTem nur PL kur jun —esrgeSttmgi-
woTcn Höst крилоти рокети “Фоу-1”,
болистичиИ ракети “Фау-!” (използ¬
вали от Германия през В-ор-Та сее-
ттвло аойиа и бтпбордирозките н—
Лтшдош).
DEUT&Cfh-ßUlGTB!läChiE& WÖßTgßthUCH WgcU-ird Söh1fnß/i.uchhiöhi"U
W. w [vi:] e. -lumg -s
ee. двaдeеe' и трета¬
та (унв— тт иееск-та
озбуко-
W^dihägi/r т жи¬
тел но швейцарския
оаитои В-дт.
Waags /, -е L наштор. веишо' 1, Asin
съзвездие Везни, зодия Влоши' 3, Sp
елина; 4, нивелир'
Sieh IcinuNdcre Bie ~ UaiU/r Равнос¬
тойни сее. yрaвшoвлcсвane се,
WioacBalKcn т и—6илнщo Ме; 330;—)-
WniaeKnien п Sp хтляшш- везша-
waa/BCre/ht odj хоризонтален, ао-
дорааеш-
Waogcnnöhui/ -п хоризонтало, хо-
рH00Ш'0ЛШM ЛИНИЯ-
Wiaicohohe ’ блюдо ео влоша
Etw. (Akk) in Bie ~ werl/n К-оа—м/
пеoвс нещо. окетк аотелава иео-
иата;
Übeeir Eiw, läill sohw/m Om düe - Нещо
тели, нещо п зоено (от оиoеeшнe)'
wabB0e)i0g aäf umg пихтиест. ола-
'eш сп като меле-
wobBchn м И Tb iii. V, umg клати сп.
поклаща се, тресе се (като иихтис,
желе)-
Wabc /. -п ичeлea Овтсъчш—) пито.
Wilcnlnnl/ т о.Р1, пед ао пити.
nеeлли пед с питата-
Wihcuhohe ’ o.Pi, MylT блуждаещ
ОГЪН-
wolimm sw,K TD it-.V. трепха. лю¬
лее сп Bилaeъx)'
wnei aäj 1. (удеш, еп6yдeш' l- бу¬
ден, интелигентен'
Seit 7 Uhr - sein Будел съм -т 7
часа;
~ werlam Събужда, еe-
Wjochabiööimgg 1, Mol сеяна а— он-
р-тл; 2, смяшо в ръководството, и
прoви'eлетвтт-.
WoeHBoot п п-тр'лир-щ— кoрoбеe.
Wieniiegsi т караулен слуМб—-
Wicie f -л 1. пoзoе; пост. ч-coвн,
кормул; 2, o-Pl страмо; охроса 3, по¬
лицейски yеoегък'
Dia ~ üb^rNche/m, übcrgcBcm Пое¬
мам. прлдож—n ПТУT-.
WicTeiiimhe т, -л, -п Ösero поли¬
цай-
woeiem sw,V0 hD Olr-V. I. бдя (übe—
jmIn'ГeTж. (Akk) над някого. шлшаe'
1, 6oдпрc'вaп. стоя буден, нп епс'
3, елeдн (ülsr ilw, (Akk) оо шпша).
контролирам,
Wielfeuer п страелви тгпш. огън
ири KOрOTЛO'
wachinBcnd adj Mit дежурен.
wich Ihallem uio-V, TC hfoV, eoддър-
eae будел Оспомеш. интерес. омра¬
за и др.).
Wiobhurl т кyеe~пaоoе.
WaeThoKui п карауто и-млшeииe.
караулно-
Wicimong т L часоаоЯ, хораул;
1, äss-eo —кrolлнеa—
WoeTfold/r т. - Bal взoйшa-
Woohplirulcruc’ пл-д но хво-ин,
WioHoIdeusöHnips т хвойново ра¬
кия.
wjcbT-üOeg unr.V. TCln-V, събуждае,
аъзирлсявоп Осптмееи, чувства);
Die VerginjcnSeüU im ‘eim- ~ Будя
сптплеи аа пиколото у някого-
wjuch|rüuiceg sw,V. ТС to-V. раздрус-
вам, рaзгъееaoe Моа да cъ'yдн).
Woehs п O.0PL восък;
übeoir WcicS wie -* sein Ме; като
восък.
Wochcobkiühi т восъчен отппч-тъо,
Woehsibguß Wach'D^gusi т восъч¬
ен отлизка-
wicisoM otj бдителен. зоръх, нощ-
рлк.
WacHsamKeiT ’aPL бдителност, о—р-
кост,
wicTsBielöh odj блед кото втепK'
Wiensbemnc ’ 1. Bat (—гoеoднеш-
'еeao -Oна'oеe-aонмтекo рaетeшиe)'
2, з—уъеиo. изкуствено цзетп-
wachscN sw.VO Tb oo.V. шопоовоп и
излъскв—п' пама с вакс— (ски),
wicTsiNi (wucis, /cwnciseg) unr-V,
se olr-V. 1. роста, пораствае; 2, ша-
еoе'вoм, yвeонеaвoп се; 3- раста.
вирпя;
Süc ict fünf Z/Ntln/Tin inwoehseg Тя
п иoеaеиoлa десет c-штнмe'еa'
Sieb (Dot) toN/e Haams ~ hass/n Пус-
xan си дълг— коса;
üCeoto Elr/r Sieb/ (Dal) rieht gi-
wicheen sein Нещо ие п по силите
ми. не пога до сп уирaвя с нещо;
Die Puoblemi sind niu üb/m len Kopi
gewachsen Не еого дм се спразя с
пр-блепите.
W/ebscnп odj 1- зoеъепш, ог в—cск*
1, блед като восък.
WieisOiju— ’ восъчно фщтр—.
WgebeTlgsrcneulircT п музей на
восъчни фигури.
WichcKruze ’ восъчна cвпШ'
WooTimuhereü ’—(-тика, пизмyетик--
WihbiealsUlft т -осл-н пастел.
W/ebsmaslCe fotпъчно naеxa'
WicTipapler л в-съчин хартия
Wochepipps ’ вoепчшo кукла,
WihhiUatOon ’ нш'пшииaшт ттделе-
шип Вом птстояееш садокр над (кл-
иитee'
WicHslule ’ МИ нор—улно иoмпшп-
шил.
WicTiluhi п -уша-о (а— посо и др-)-
Wiohstum п оР1 ростеше' растем,
роовитие;
In ~ iu—üek/cbeOiBHn Из-cтмшaо и
рaе'лмo'
Wein ei/egeg ~е Вино е-'етвeeт
nр-извoдетao.
Wiohteh /. -и Zool пъдпъдък-
Wächter т, - имоoе.
wigchstmnsTörIcnol ääj 1юдптпа-
гощ, cтнeyлир-ш растежа.
ж&oHiiuniHlmmend atj аoдпрeaш.
о—бовящ растежа-
WnenuimmsSnimng п вoемoe са
растемо-
WacI1!1шnssr0u|Г Wortscb иртщeшт шо
eмр—етвмшe.
Wiensiunuuiönumj ’ смущения и
ростлло.
WioHswiioH odj мех хотт втеъx
(oucl üDeolo).
Wuciszchhe ’ пчелно клето- (от ат-
усеeo интo).
Wiohezleher т свещ-р, работни; и
свещоливница,
Wlebic WecSte /. -п снежно кк-
аиекo,
WooHlelkönig т Zool пзв-дпш дър-
довец-
WioSielruf т - WachUcIehhlog-
WicHlelscHeoi т neеeш шо пъдпп-
дък,
WocTtnrict/r т 1. Hist фелдфп'пл'
2, cтaрщнш-' 3, полица— Ос eoй~инc-
ко озоние).
WochepöiTem т МИ каро'л. еocoaИ'
WoeHUuomm т Psych сън е будно
със'-™-, сън шояве-
WudSlurm т наблюдателна xтл-.
Wioh-umd SoHiiiegesiIIscHafh ’ час¬
WieHzisiugl
GAAfDOOT
911
тен охрошитллао фирео-
WoenzusiogB т o.Pl будно еъc'oс-
ние,
жocKBeeh0j aäf L роихлотлш; 2, umg
слаб, отпаднал (от старост, след 5о-
лecтe' 3. übeiir несигурен. нестаби¬
лен'
-п Biw'eisi Нестабилни, клубеди-
тeлeз дтзааателсгво-
WioC/lCortaki от лош. п-вреден,
иеизпрааее контакт-
wielcln sw.V. TCjse öOr.V, 1, клатя
сп, олюлявам еe; 1. нлaгyщкae сз (ио
някъде)' 3, пои лащоп (mit 1:^ (По))
с нещо) Вс ппмвa)* 4- umg клати сл,
eпc'a5нллe е Опололешие. фирма)'
Ein ZuSn wacKclT Един зъб се
злоти;
Den Hunl wohi/ie eit i/m Sciwnni
К'еe'т пахо oиoшн0'
wickem ädj verali 1, честен, noеmлш,
д-'рoепaлc'eш; 2. еeeл;
SioH - lurenu LsBcm sc!hu/en Поч-
тесо си пеonеaисп път и живота’
Ein -cm Bmr/er Порядъчен. добро¬
съвестен гражданин,
Wade/. -п Aeol прослц.
Wil/mbcln п Aeol пaопк пищял,
жoilnhonJ adj дк средото на пра¬
сеца (дрехо),
WiBcNeuinp" т Mek тоничен тсее
на прocеи'л.
WoIcmWcCeh т компрес ео прас¬
ците Опри тлпeлрoт'рoe.
WaOi f -п оръжие;
Konventionell/. пТомаг/, eHeniioHi
-п Кoшвлицнтeoлин. оттеии, хиеи-
еeези оръжия
Zu den -m gicüTcg Граби—, -ес-
жилтк;
Dis ~п iircokcg Слога; трпжнemт,
предовам сз.
WiTfel ’ -я зафло-
WnTfeeeiucn п пресо аа плепиe иа
в—фли.
WiTiNubkömmeN п сп—рноумпеип,
отгтaтеeиoе' по кръжеИки прк5-
лепи,
WnTTeNurucNui п 5-лс. кръмлпа
склод. арсешал.
WnffcgBcuOle т nез'eлaaaee на
oрплнe-
WoTfegleuiidkuilc ’ рoоеeщнтeлш-
оа при-леовне; шо оръжие.
WnTfeniuuicr т geh брот, другар
по трпмнЛ'
WiTegioilmgj J Hisl род вайенO'
Wi"1ri|^i^^1t / военно сило,
WiTiniunich т търговия с оръжие.
WaTTenlhtCisuum/' доставка ио кръ-
мие,
жoffcghös odj eeвстръмeи, беи кръ-
мие;
-з SieiuU^^ricülO/ug/ Невъоръжена
еoмтоaшн'0-
Woffcnnock т Mit veralt военна уни-
ф-рпа. мундир,
WaTT/nuils ’ о-Pl. МИ арлелеео
nрл'cтaeтaсa-шe шо ит-сни дейст¬
вия-
WiTTcgscScig т рмоелщитплшo оа
прнтлмoaaшл им оръжи;-
WoTTeguiilliiogl т ирнмнрил;
Den - cinbahUer, BneeHen Спазвам,
иaртщaвoe при-ирието-
WoTflnDUilIsion1seenHonIimniln euo
Pl. прег-в-ри аа сключван; но при¬
мирил-
WnileNtrehnik/оръжейно технико-
waTnen sw,V, ТС ii-VO veralt въоръ¬
жава,' sOcH - aъoеслaвaм сз,
WngeSuei m епллемгo, веa(рeе.
епрем' еoвлк-
Wn/cnmi т oPl смелкст, сърца-
'тет, врa(етcт.
wogeMult/ odj смея. сърцат, ^^обър,
wa;inn м V, ТС ао, V. 1. еeeя, осме¬
лява, сз; 2. риск'!;;; соеН - дръз¬
вам;
Selm L/bam - Рискува; живото си;
Er wagt iicb nueStc gOoHt aul 10/
Slnoße То— ие сееб (не се - решава)
д— излезе ш-щее на 'лнеoтo;
Frfseb gewagt oct Suhl gcwonncg
Колхотт по-рано. толотво по-добре'
Wim lichlc wagt, Bin ilehls gewinnt
Който ле рискуио, не пeеeлИ'
Wogen т, -1, коло. харуцо; 1, ко¬
ло. автоп-еил’ 3, вагон; 4. Asli dcn
Große ~ Голямата мечно; Ber Kleine
- Молоата еечко-
w|jng (waUwauta; /ewogen/giwC/h)
st-Vo/sw-V. Tb ar.V, veralt 1 претегляп’
2. прецееязом-
WiaerBou/п m з-лор. зaе'емр
Oeoйегте).
Wouegbmiu fHisl барикада тт стр'-
иoeи коли-
Wagenführer т вотеош.
WigegHiier т Оавтомо(илеи) крих.
WiecnClppem т Tech иагонотеръ-
шaе, aoгoшoнзcипзaЧ'
Wog/geioDic /1, клас— (но вагон)'
2, клос (коли)’
Ein ABtnli deu ersieg - Купе първо
класо.
WaggeIeUlsnUнo'-aмелк вагон;
1 аагти Oeсрxa оа тoвoрe.
WogenMuoTcn т хтлор, по-стор н—
холи, норуци,
Wigenpipüere euo Ol, umg дтх'пеш-
тите но нолота-
Wijegpuuk т овттптбилес парк
(но фирма и др.)-
Wniinplodi ’ илa'шншe. епрпнлo
на коло-
WngegroB п колело на коло. шо за-
руца'
Wi/inicnncm п състезание с дву¬
колки (в aeтнешocттa).
WigenscHIoj т veraltend врого шо
хола (карето),
Wo/ersehnlemi ’ O-Pl. грес, смаина
зо колела (на к—ртцo)-
W1uIeesUück п gel спела, рискова¬
на постъпи--
WOl(c)!otefe okj безразсъдно сеел,
епастрошеш, храбър-
Wn/gon 0,: Wagon [va'jö. vu'go^] т.
-s/-e вагон’ тов-реш вагон; фургон,
Wi/nis п. -se рис;, рзcзтвaш- по¬
стъпи—-
Will ’ -xn 1, OoPl избор; 1. о,Р1.
кмеeе'в- (първо. вттрк); 3, избори;
Die - zwischen zwei MÖglüoHkeüieN
Taban Ипап избора мелд' две въо-
мoeкoеmн;
Etw- (Akk) Im dOi engere - iI/Tcm Спи¬
ра, се шо нещо Опри избор);
Kefne onicre - haben Нямам друг
избор;
SUmüMpfe lUcU/r mrd zweiter - Ч-ро-
m от eъевo и второ кaелетвo'
SioH оп/В/О eige- - ieicüeügen Учос-
твап е избори'
Gchcfmc -cm Избори с тайшт гла-
суиоше;
En/e -cm Балотаж.
WnShoCi т гласоподаване-
Wallaker п избирателно възрост
Iтnеeдeлeшa тт зoзoaae'
WiUlanOmul т иепдззбтеиo обръ¬
щение,
Wihinicjang т реа'лта' тт избори,
WihlauscohuD Wahlausschuss т из-
923
DEUTSCH-BUUGAßlSCHES WÖRTERBUCH
wahm
5зрaтeпeo кт-исия,
otj избирм-м, молещ да
бъде иа'рош, с прав- до (ъде из¬
брал- .
W|Heborkeü1 J OoPl избираем-ст-
WnUIBiilNflncuung ’ тхоаиошл еа
злнсeнe върху иабие-тeлитe'
wsuSlierecStügi akj имащ прово на
глас. с eрaва да гл—етвO'
WiHIberccHhiihc m/f. -п, -п избира-
тeпГно(зрa'ллxa (с праат еа глас),
WahlbesesOTiifing/' право по глoеo-
птдаваип.
WaUlbelelÜlogunI о.Р/. BПрoцпштиoe
теacтил е изборите.
Wihilczürk т избирателеа cпзеня,
wäHIan sw.VO ТС or.V. 1, но5не—п,
провя избор; 1. участвам е избори'
3. нн—еироп —ибиир—; (номер на па-
ллфoee;
Den |tni10Jcn ZcitpunKT Tün eiw-
(Akk) ~ Избирам пoдв-дсшнс по-
меет оа общо;
Jmlm. xue VoreOUzcNlcd - Избирам
шсxoпo аа пелдceдoтeл;
Dir ulchil/i Nummer - Нo5зе—п
верния телефонен eтмeе.
Wäller т, - избирател,
Wahl/namlUuig т маадог ао cсе'o-
вян; на правителство-
WiHIcngeigOi п изборен р-о'лтот,
wählerisch ädj приднренв. претен¬
циозен. aанекomeллш;
In scünem UmgiNa rlebl cebr - eefn
Н- додИирап кoмпмшинтa си,
W|Seei1isic ’ избирателен списък,
WäSIcrueSiTi ’ a.PL заИзрaтллн,
електорат-
W|HIiusUinne ’ избират-лек глос.
W|h1erw01ie т воля еа иабират;-
ЛИТЛ-
WiUhlach п факултативен прлдплт,
факултативно дисциплина, СИП-
wOUIfm/i ädj фахултативеш, по иа-
5-р.
WnSeTreiSeii ’ еaoбoдa шо избора.
WiHIgunj т избирателен тур;
In 2. ~ Нм aтoрнс OизИаепшe тур.
Wabhi/UelmNOs п a.PL тайно иа
аото.
WoTijcscUz п ио(иротллеи закое.
Wahlheimat ’ р-дина до избор.
WaUhUihT/r т аaе'сnшик (при иа-
5-ри),
WaHljahr п година ио ир—aпмоaшл
на избори,
WiHekuiinc ’ избирателна каИишо.
етaиеxa.
WabhCampa|ne , предизборна хап-
ИOШHЯ'
WiHekompf т Inеeдeнз(oрea ком-
иoeис. предизборна (орИа-
Wiilk-His т зибнpaтeлзш район.
WiHIlüsle ’ изборна лист—-
Wiillokol п избирателен пункт,
W1HIIoKonoUüye ’ umg птпyпсешa
лнешocт, използвало за плепллшп еа
забирaтeлH'
wahllos odj безразборен-
Wihimaebl ’ изборно иощ-
Wiblpamois ’ пелдзи(oрпe лозунг.
WihipThlebt ’ задължително yеoc-
тие е избори-
WnUlpunemamm п предиоИ-ри-
eртгрaea'
WoUipmopaiondi ’ о.Р1, предизбор¬
на eртпaгaидa'
WaUluciSi п r.PL ноИнеa'eпao
право,
WiHercIe ’ предизИ-рса реч.
W|HiicheOBc ’ щaйИa оо набиране
еа телефон;; номер,
WoTIcfeg т изборно поИлдо-
WihhcpuueS т иабтрлш девиз-
WiSiiyiTem п избирателно еиc'ппO'
Wohhiog т денят ео иаИтритл.
WaHlurne ’ избирателен 'рша-
W|HI^^i^;^]hreg п шaенe иа глос'иа-
ип, процедура при избор-
WoHeeeu|encn л еор^азаше ео из¬
бирателния аакош.
W'iilvcruummluNg ’ пеeона5теи-
cъ(еaшзл.
WiHI^^rieülOger т избран ог обви-
eслeнс з-ЩИТСИк-
waHh^^n^i^imli adj духовно сродее.
Wahlverwandtschaft ’ oPl духовно
ее-дегвт-
wohhwilec adv до избор, по мел-шип,
Wohhichhe ’ тъпе— стаичка Вом гла-
cyaoeлe' ’
WcHIecilel т Oно(нрa''eлиae бюле¬
тина,
Wohn т O-PL 1. илюзия, заблуда,
емп-нзп—пo* 1. Med пасия; упо-
пoeрaеeшил, луд-ст;
En Icite in dcn ~, Впи.,, Той миже-
еш; с ипюзнстa, еп,--
w:ähNcn sw.VO ТС o-.V, geh предпк-
логоп. пиеос' сОеТ - мисля се, cез-
г—м се. спятоп сл;
Ioh wtSnUc ibn in Paule Мислех, че
ттй п е ПорИЖ'
Ich жCHnie efeS ugicöiaehIcU Спя-
тах. чп лико— ;; ме наблюдава,
Wohnldcs ’ = Wahnvorstellung¬
Wahnsinn т o.Pl L Met 'моптм-
р-чение, лудост' 2 umg лудост, бе¬
зумие;
umg Dai ist uiidir Ч Ткво п ^ста
лудост!;
umg Duc Sici lu uhlci ahh/ir jc-
nnehl? — И ти смп cвпрщн всичко
ттаа? Невероятно!
W^ISmDfmiOj adj 1. Med уптпомро-
епe•* 2, umg И-оуп-н, луд; 3, umg -ко¬
го голям, ум-спе;
umg Dru Lärm moelT mfei roch -
Този щyп ще мл додлуди;
umg Duc nueht eOgcg -cm Spaß Това
п страшно приятно;
umg Sich - lrru/д Ужасно Iмиoгтe
се роджом.
WoHnsinnige m/J -е, -е луд. луд-'
I'мo)иoбързaeIa).
NB:
WuhnclNdc- многопродуктиеен
елемент в немския език за обра¬
зуване на съществителни с ин-
тензивиращо, емоционално зна¬
чение в разговорната реч, срв,
WuHgsOggsiibeüi, WabNilnniimau-
WoHNsinniunfoII т пристъп на лу-
дте'.
WiTmilrriiuh/il ’ umg рмИото дк
п-'сеxaaкe. ентго телха, -рудно
р—'тго-
WaSnsümguTiui ’ umg е'е—втгим
е-ша.
WibNiONNipielc т umg прлхкмер-
ко висока е-шa. блауешо еeшo.
WaHniinnss1Tomimnnn!| umg сграх-т-
ко настроение-
WnSmuliruUai ’ лтоте' (хотк пос-
'ппкo).
WaSgvorstceiuNj ’ вмоюцнкaеня,
eaтрaпеиea представа-
WinnwOle т о-PI, eъпиa луд-ст, бе¬
зумие.
ж1HNжi1eia adj шмeълкo (ласеис-
леи, б-оуп-н,
wahr atj 1, нc'нк-к, верле' 2. д;—-
е'вн'пл-к. зcтниcзн' 3. правилен,
wah-en
GABEBOfT
924
верен;
Ein -cc Wurden Истинско чудо;
Ici Bus ~? Вярно ли п ТОВ-?'
Nieht -? Нали?;
Dai Cinn/darO micTh - eefm Ип маже
да бъде-
wahreniw. V, TD tr-V- 1. пазя, зо^-
воп Отайиа' диcт-eеияe; 2, зoшнш—-
вам, пазя (проза. ишm-р-еи)'
SeiNe AmtorüTCi - Пазя авторитет-
си.
wäHren sw.VO Tb itf. V, geb тра-, ирo-
дълмаво (определено време),
^^1-111, präp (Gen|lümg (Dot) преи.
ирeо врлее но, е продължение но'
- Bin Ferien Прпо вoxoкцняmO'
weSuegdl kanj L дох—т—, отгато
Верпмп)' 1, дтнатт Inртmнзапoлаж-
каст)'
- сп Опе^, sah sie "е—m Д-хот- той чл-
тпшЗ’ тя гледаше телевизия;
- Ile nlman eich Tieuien, waren die
ogdcuen /bam egliCuseHe Д-х-то ед¬
ните сп р-двах-. другите по-скоро
бях- рaз—еoр—вмшИ'
WtireNlkem krej umg = wChrenB-
Icsieg.
wäHrcnBBesicg konj през. е ттво
зрлел-
^hriHoBcn umo.V. hb tr-V. приоен-
вам, ocсзиoзoм'
Eiw. rfebU - wotien Нп иекaм да
призная, да oусаш-я ипшo-
W^hrhail adj 1, истински. дeйcтвн-
тплпш' 2, наистина, действит-лио'
Ein - uelug/Hnes Fiel Един дейст¬
вително уиал'елиз ирaокин.
wabrilfiia oäj 1. gxl проздии, ис-
тилсни’ 1. odv е действителност. но-
истино.
WnhrhilUlji/li J oJPl geh правди¬
вост. истинност.
Wnhmh/11 ’ -еп истина. истинност;
Eimc biUiluc - Горчиво истин—’
Die - со/сп Казвом, говоря зcти-
нота;
Jmin, unverblümt lie - eigen Као-
воп аях-пу негним'м копраак и
oент-;
Bat den - bicIBcn Нп лъжа. -е'aвae
впрее шо нутншa'a'
In - В дпйствитплиосг-
Wii—h/ütSBew/ls т Juo дозаизаш-
ш— истикот—.
Wohrh/lUejihaht т ооР1, достои-р-
штет, иетншштcт.
wobrlioUijamäß akj = wainieolsge-
Uueu-
währ!eOis|einiu odj проздиз. дтс-
тоззрзн, ус-mв-тетвaш ea истишато-
Wihui/1 eeiioCb|/.IpI проздтлюИил.
любов къп истинат-, откровеност,
^HrHeilsieebHNk adf праздтлюбив.
тИичмщ истината, откровен,
waT-iOe! odv geh шoнcтишo. дейст¬
вително'
Das war ~ Kain Vcm/müien! Тово ao-
истишо из Изше удоволствие!
woHrneHmlai okj пожещ до се въз¬
приеме' долкаим Iшyne' те-ом-м;
оаИпл-еие, видим Bрaолнкoe'
жaHrinlHмln unr-V. ТС tr-V 1. въз-
при-п-м' тceшae Всъс ceтнeoт- си)'
2. -Иръщ-п еки—онил. виждом' оа-
бплязвме; 3. зъзитпавaм сз (от слу-
ч-—); 4, зостъпзоп сп, паия. предс-
говлявам Oшпеин иитeрeен)'
Einen Geruch - Уcпшoe миризм—'
Eine Chanen ~ Възп—лзеоп се -т
щaиу'
EOnem Trunin ~ Ceaив—e срок.
WOnmeiiiniing// -еп 1. въиприееа-
ип; 2. въоирнс'и-' 3, съблюдаваше;
оoшнгo (но ншm-р-cн)' 4, иoeмaил (и—
оодъле-шип, отговорноутe■;
Die - von Verantwortung Поемашп
шо отговорност,
WoHrmcHmulUivernögiN п о,Р1 зпо-
прнятнйиa способност.
WiH-sigekunie J гадателско изкус¬
тво. сcшoвидутao.
wU^irliilcn sw.И hbОог-VolOö'.V. пред-
снаовам' гaдoс'
Jode, aus dcm Kiulem ~ Гледам ;—
карти нянопу-
WoTusig/r т - гадател. врач.
WoUicij/ild J, -пеп тлeдмекм,
aрoезo.
Wahr-Dä/mgl -еп прлдскааоии-,
Wlhucöhalt ’ -en Schweiz пoръен~
тллствт. г-еoнцнс.
^^1ееН||п11оТ odj вероятен. възеб-
ели' odv ш-всриo, вероятно'
Eins т Urioohe Вероятно (възмож¬
но) прненe—;
Das Ost lieht uchu - Ткво сп п -ко¬
го вероятно'
- hist du maoSt Вероятно си праз.
WoHusoHitglOeHkcüU ’ о~Р1. в-роят-
лост;
Aller - lieh По всяко вероятност;
Mül in SoeHirScOi gucNicndeu ~ C
почти пълно сигурност.
WiHrieHatnIieiKciligruI m степен
шо вероятност-
WnHiDcietgitenkHOisiHeölte J теория
ио вероятностите.
Wahnug/ - oJPl аопаизаше. защи¬
та (иа нечии нш'прпcн и др')-
Wähi-mg д/ -xn Wontsch 1. волуг-’
2. парично cнcтena;
Eins hont/ - Твърда валуто-
WlhrnNjsaiwerturj ’ Wlotscb де-
в-лв—щис шо валутата-
WcbruNaDBeekung ’ Wootscb волут-
ио иoкрнmнe'
WlUrUmaeconielU ’ иaрзчи- пдиeнщa
WcnruNasfnNBs т Wiiisch волу—-;
фонд;
Dir Imtr-natlomohs ~ Мпедушародпш
валутен фонд-
WCH-uggikrOsH ’ WöntscT золутна
крио—-
WIHuunjseuni т WOihseb з-луг-с.
паричпш курс,
W|i—uNguptritUCt’ Wöriscb пoентeт,
в—лттиа роазсстео,
W|n-ungupoI0eiK ’ WioiscT валутно
иoлитикa'
WäH-uNgsicfö—м ’ Wootscb поричио
рбфтр—О-
W|Hruggusiu)0eOiCi ’ o.Pl Wontsch
егo'илктет шо вол''-'--
WcH-ugguuniON ’ валутен съюз.
Wib-icfobcn п --'лема. символ
Ока грaдe'
Will т. -feBol уишнлкик. cърпнеo.
Wuse ’ -п сирно. cнрaе-'
WoOseN/ell п изилaшaшa ео cнеa-
щн иoрнчшa иoeoш.
WUscmboiD п Hist сиропиталище.
WalscnKind п = Woisi-
WoZsenKguBe т venol-xed попче си¬
рак'
umg Elm - /egen jmln. сноп Нищо
из съм е ср-иизни- с лях-го.
Walcernnric ’ ипшуия оо cирoщз,
Wuie ’ -п earkk eлаaпесаeoлo
мястт. eсе'- с тънък лед им зам¬
ръзнала р-ка. езеро.
WO/и. -е Z^^t хит.
Woldo, Wälder горо; лес;
Eim - van Antennen Гора тг антени’
umg Dcn - vor 11111/1) Bäumcm itehl
ееТ/п Губя се в и—дрoИeocтитe и из-
925
DEUHSCH-BIUGABHS<C1£& WÖQTEQßUCfi
Wonc
пуск—п главното,
Waldameise J Zaol горсно ме-вкa'
Wiilu-beitcr m горски р-Иотоин-
Waldbau m oJPl лесовъдство (шоу;—),
Wieilee-e J meisl Pl, дребни горс¬
ки плодове.
Wihll/ctond m състои ео гтрог—
(горските и-c-мопиис, гoрcxнн фОнд)-
WilIbrinB т горски иoeaр'
WneBesIugKce и aPl, geh горски
мрак-
Wnlkesromuöneg п geb ^^»мтл-ш- иа
гтрата-
Woid"mcvei т и-позволено нзcнеa-
ше на гори.
WuldueüiU т горски дух.
Wolljött т Myth (ог иа гората-
WolBSorm п Mus волдх-ршо.
wohlOa adf горист-
WnIkeon1scnnT1Jгoрнc'0 местност-
Wieilicilug/ J горско поляно-,
WnIBmeüsiTc- т Bat същинско лознр-
KHШЯ'
WilionOscnule f’yчилIЗшл. развиин-
що твoреeукитп способности ;— дл-
цото (но им-т- ио оситватлля но то¬
зи тип 'еилншa -а 1919 г. е Щут-
г-рт),
Wieirond т крой са горнт—;
Ат ~ На края шо горотн.
^^^^reoci adj горист, бог-т с гори-
WiiacebalCr т meist PL г-рски
щети,
Wollscnneise ’ горско просено,
WilIuöHulzsI—eiTen т лесозащитен
иoяc.
Williee-icn п о-Pl о-гие-ш- шо го¬
рите (поради -нoлтгнешo аaпсеес-
3006).
WieBung ’ -xn meist PL Вгкляпа)
гора; лес.
Wuhkeauнi т горска птица.
Woilw/u т горски ипT'
Woikwiccc ’ горско итляиO'
Wltlw^DhSlft ’ о-Р/. горско стт-
посстиТ’ л-еoвъде'вОl
Wohiong т oPL лов и— китове.
WilTägge- т 1. китоловец' 2, хигк-
ловен хороб-
W/Ifingnoiee J киттбойшо флоти-
лия.
WotTOeeh т umg « Wil,
WUiulrbolz п londscb точилка-
W1IHnle’W|Ii1eeoГaЛ. LMylT Вол-
вoла Ieнегт'o. където отие-т ооги-
еолитп з-иси); 2, Поитлтш ка oora-
ш—лите Iири Р-гбисбург)-
жo1klN sw-V. hb Or.V, L Text mпиoe,
валям; 2, почкап дк омекотявоел
Iтeутo, ножа и дР'e; 3. волцтаае ло-
eaрнao; 4, umg пердошо-
W/hien т, - meпoзнеoр'
Waiilc-TiIKOi ['wo:KI 'to:kf| п, -s по¬
лъх маеифос-
Wolknnn ('wolMan] т, Wolkmeel-s
Toкп-K'
WiiknÜSIe J Höst тeиoвнцa'
Wiliü—r ’ MylT Волкюра. Волкирия
Вдево, която oиепдпля но— воин щ-
иогии. и го ттзееда във Валхоло).
W1II т, Wälle иoеии. вал.
Wallach т. -е Zaol скопен eр-И-щ,
ж111en sw-V. TD öOr,V, 1, кипя. врс'
2, вълнувам се, бушувам; 3. тп—да
шо вълни Ixoеae; стеле се. коси е-
В-ъгла).
wuhefai-ед sw.V, se iloVO oтзaan иа
поклошешие (но светите елсго)-
WieefaSncu т иoxлoшинн, бкгопо-
л-е, ттивощ ео иoклаипши-'
Willfahrt ’ пткпoшeшнe Ока свято
мяетoe-
Wohllahmtcon т мсет- оо поилто--
еие. свят— псетo.
Wiiegrileg т Höst р-в около кре¬
постно е'eкa Око зaeъкe'
Wallholz п Schweiz точило-.
^11011101 ак/ вoлoиеxИ'
WaDrtt-n/l^ain STu/c1 B^ohim*::] J
o-Pl УолстриЯт.
Wannm/' -xn 1. oнипe, бушувоеп
(иа вoдoe' 2. иплиeшнe, възбудо, ни-
иeж (но е'иcтaoe' 3, euo OL Med гкп-
ли вълни.
WilMdloH eAech еп'ириcк—'eш пок¬
рив,
Walnuß Walnuss ’ орех Мплтд)-
Woenußboun Wainiusiboun т орех
Iдпрao)-
Wll^lÜBjroß WalnUSSa-oB ädj холхо-
то орех (но гoллnишae.
Wahpüujliiaoil ’ Myth в—лптртнe-
во нощ (преди 1 пой).
Wilrui т o-Pl еплепoцпт Iвeшe~
е'вo)-
Wilroß Walross п, Walrosse Zrrl
море.
WjIsilaT ’ Walsiäloee veralt бойно
поле. пoлecеaeeииП'
wnhUem sw,V. TC ohr-V, 1, господс'--
вап, алаством, царя 2. действам.
рмопорелдом сз;
Im Haue w^l^^eU cin guter Gcost В нъ-
шa'a еoрн еoи'неaтeле'зo;
Scinci ЛmUl1 ~ Изпълнявам слу-
жебшитз си иoдплмпшня'
Gc-cenii|ecie ~ iiccen Проявява,
епеaвлдлнз-е', д-Яс-зом справед¬
ливо,
WoieileoH п залцувоно ломарием.
Wolin ’ -п 1. Tecl воля;’ валц. щн-
лнeдпр; 1, aмлск (пътно-строител¬
на eaшниae' 3, Mail еилнaдпр.
WuizeOien п о-Pl, зaлеyзaшo- меля-
ао. валцувано стомна;.
wiizan sw.VO ТС to-V. 1. Tecb зoлеy-
воп; 1, нземaeсимп Mo aaлсxe* 3.
veraltend в—лс'воп.
wtizen sw.VO TC an. V. 1- търхолям не¬
що (иа ияксд-e; 2, овалвам е и-шo*
3, преххърлям (oiU (endn. върху тня-
хог—eBвишo)' 4, umg eрлввъелсп,
пре-бръщ-м Iиoeки, дебели книги
и др'e; sici - търкаля, сз, пягоп се.
въртя сп;
Dcn —erisUdl/r oul den BuuoH *-
Обръшon пoетзaдaлня rn кореп'
Dos Flnfiöb im Pinieroeni - Овал¬
вам МЛСТТО 3 бр-шно'
Die Shluli usf cln/n idlrr/r ~
Прехвърлям взиaт- върху др'т*
SicH scHIaflos io Butt ~ Мятам се
без сън е леглото.
Wilxcic/ie ’ Laedw щилиeдрнешa
(раса, рот—циоеиа бранО'
wihiinTö—nüg adf цилиндричен-
W|lecnf-Csnr т Tech щилншдриеeo
фреон,
Wiezer т, - волс.
Wälzer т, - umg дебело книго.
WoeeerMueik ’ aPL волсово -уииоо,
Wileerscnriil т валсова еmппкO'
WilekupTcr п oPL валцузоиа. лне-
ттао пед.
Wlhziojem п Tech валцов лагер-
WihzeUoil т - вaле'иoeo сттмаи--
Wolzwe-K л TecT 1- валцов цех; 2, вал¬
цов стон.
Walzwerker т валцазеиx-
Winme ’ -п висящо гушо Опри го-
ведато).
Wiopa ’ -п umg pejoo шоп—Ие (го¬
лям ст—пах).
Wons и. Wämser Höst вид еъмки
еохпт; вид плен.
GAbEQOFF
916
Wind
Wank j Wäede етeшa'
Die cügigen ver WCrlc Четирите
соИствлеи стени Oр-дкнс' дтee'
Spamücchi ~ Параван;
Jodr- on lün ~ BrücKem Притискам
някого дк стената;
Gnjcn eOne ~ rclen Говоря ea сте-
кота,
Wanloie т, -n, -п meist PL жолдал,
^N1111101 atj ааидолсхи- ,
Wonloeismus т o-Pl. ваадолиаъм,
aaшдaлшнea.
Wiglirn т -плик, стееша ломпа,
WonlBcHong т ховьор; гоблен,
WändbeCtelitiugg лaпп-рня, к(ли-
щoикo ео ст-ео-
W1nlbeжurf т ммоилко шо стеша.
Wandbild п cтпeoпзc, фреско.
Wonibörd п = Wandbrett-
WandbrctT п noлиеa, стешеш рафт-
Wordci . т о.Р1. пр-псeo, иаплее-
шип' o'е-T'
Eln/m lüefgreifcgBer ~ К-релса прт-
eсшa;
Im ~ Bin Zellen В ход- шо зег--
енс'O,
wagicihin otj geh eтдпeлoш на
прoпсea, променлив; нeпocmтншлe,
пр-вoд-ш (щастие)-
Wimlch/om/ т = WondeeHuhli.
Wiilehhahie J оасводеша aлeс (и ку¬
рорти),
wand/liI sw,V, ТС tr.V, geh проме¬
ням, пр-връшaп' iioH ~ променям
СП'
Die EuleinigsH Tobsn OTn gewaglell
Прпeивсиo'o гт ирoeeшн;
Drin Lrhen Hat lieb |iwan1/I1
Животът ти се з иртмлeиЛ'
wanIchnI sw,V. sn öIr,V, geh раихте-
дап сп, вървя IИoзшoe;
Im PurC - Бродя, ходя иа иoркa.
WoilcIoliO/aiOon J Wto-sch облига¬
ция шо xтшвпрcнoeeш oaee.
WaпIslecS11Ieer1cSrciBmma J
Wörisch = WonlelobeigiiüöN.
Wnnleesie-g m vxeolf плашпта.
Wiideranbciten m слотшеш раИкт-
инн-
WinBeroussiellun/ J подвижно ио-
лолИо. пътуващо иололбо-
WinIcrIüSge J пътуващ театър-
Winlc-burseHc т Höst странсте'-
вощ чирак Ви Гepeaeисe'
Wanderdüne J подвиела дюна.
Winiercr т, - ипmшик. турист.
WnnleTueKe т Zaal сокол скитник,
WonIcniisoH т риба, иoмиш-вaшa
дълги еaoc'oсшнс. оо да хвърли вoй-
в-ра си.
WimIcrTünrcr т втдач при гурис-
'нелcкн иoхoд-
WoNlc-gewcube п ам''лаш'еа тър¬
говия.
Windenu—uppe ’ ттзиетнелек- гр'иo-
Woidirjihn п meisl Pl. години ио
c'еaке'aaк-'
Ward/njihur
В средновековна Германия е
било обичайно, чираци и калфи
да обикалят страната в търсе¬
не на работа и да трупат жи¬
тейски и професионален ■ опит,
Оттам идват думи като
WogBerbunDeSe. Wundeugiselle'
WanicrCurec J мoеще''шa (''рис-
mнчлcxae корта'
WogBrneieoling J 'тезе'зеecзт
-Иленло-
WinBc-heb/m п aPO. екн'eнчлcки.
иеуслдеал живот-
WngBerleBer ’ Meä подвижен череи
дроб.
Wondirlüed п ттенc'иеeеoa ипупш.
Wonderluih J о.Р1. е-лоши- зн строи-
СТ30Ш-.
^nli^rluiui/ oäj т6неaш до стран¬
ства, до пътлш-е'вo.
wjtndesn sw-V. sn olo-V, 1. вървя, хо¬
дя Всред приетдaтae, прoвс 'yриoсe'
1, cе■тзalиу'eм, ссоита-, nъъ'шелутeм
Iи-шe'
Wlcvfel Shunleg seid iir hcmie /1^01-
deui? Колко впрвявm- дш-с?;
Der ZürCii wanderi Циркът обика¬
ля ог селище иа селище'
umg Er wailerte ins GeOCNaNOs То—
отидл е затвора.
WondH—gic—e J Meä плавощ 6п6р-к.
WandcrpoKal т Sp прeвoдeo кyиo-
Womlcrpiclüaci т еге—ие'и—ш
nетnoвпдшик.
Wogdersönifi J o.PL у'рaecтвaee'
Au" (Ier) *- salm Пътлш-сте—е . Oипш)'
WamlsnueSiS m гтззегзеeез—
обувка,
WogBerslib m verali тояга Boa под¬
пираше при дълго ход-е-);
Den ~ neHmen Тръгвам но път,
Winlersioök т - Wunic-iiui.
W’ianlerlrmpp/ J Theo. nът'вoш—
mрyиa.
Wandic-sml 1. разход;-, т'ристи-
епcoн поход. налe'; 1. пнгрменя (ea
риби и др,)-
W'igieuug/siewi/in/ ’ eнгрaцнн.
WiNdeiN/m/ln т т'риcтие-cкн съюз,
Wag1cnengce т veno). прелетим
птица-
W1Nle-жc| т мoещеy' шо турис-
mнч-cкн иoвoд-
WngBIe)re- т, -1- сарашки;' 2, път-
инн, турист. екскурзи-нт-
Winlerzü-kus т пътуващ цирк,
Winllhiese ’ плочка оа o6лнцoвoeл
на стени.
WigdgenCIde п ст-отпис, фреска-
WindHeüzmng /- стешит отопл-ни-,
WoglKilender т стпипш холлодар.
WamICanic ’ стенна географска
xaе'a'
WirBIcm т, - Txcbn пр-o6еoo'зoтлЛ'
WiNlienchts /-аглик, сален; лампа.
Wandlungl. -ет 1, прoeсea, изме¬
нение, преобразуи-с-; 2. Rel пре-
тброллшил-
WonlhnNacTCUlg atj ceтcтеee км
nеoпсaa' ептеo'-ш дм се nр-впn-
лъшмвa.
Widllui/upuniiß Wandlungspio-
eess т процес шо пр-еяша. на прл-
оИрооуаосе.
WoNloai/1/О ’ Kues, c'лиonзе'
фресхо-
WondioHium т параван-
WändcöSronk т егродпш гардероб
(шкаф). ст-н-ш шноф.
WirlipOcg/h т стешшт огледало-
Wonlilfel ’ черна дъска-
Wundiiller т еишнн зн —качваше е—
етeшaтa, сувенирна чиния-
WonlUeppOoT т стееее хили;. ко-
зьор.
W1Ndvel'kieIdшn|’лoмп-рия, оИли-
еавкм шо стлсо-
Wanduhr ’ стлелш еocoвшнK'
WoNdz/ülur/ ’ cтeшвлcтeнХ'
Wilga ’ -п 6'00. страна;
Joir, auf kie - Küssen Целува; ея
когт до бузат-,
WongenbeON п = WongcnKNOoHcn.
WigjenKnooHin т скуло,
| WanKelmut т o-OL, geh коллблиаост.
917
DEUTSCH-BULGGRl&CHES WÖPTEPBUCH
W|-mebeiug1ligi
иeеeщнтплeoет; илпocтoсec'вo.
wankclnüiig adj колеблив, нереши¬
телен' eenocтoсeeИ'
wanken sw.V. TC ö0o,V, L пoкпaшae
се, тресо сл; 2. ш-енп'рлш съп' $п
oli-V, вървя поил-щ-йни се Молюля-
вaйoн се);
Srire Kni/ wanCt/r К-ллалге му
oe-зимвo;
Dem Bolem wankt ипТ/п Inn Füßen
Зепято сп тр-е- под крокота'
Seine Siciiugg bigogn eu - Мясго-
го му се кпaтлщл, '-щ- е оп-скост'
Jnls. Siebcricüi Ons WonCen irorjen
Разклащам шленн сигурност.
waniI odv кого' kamj когото'
Seit ~? Откога?;
Von - Bis - Откога докога'
- nCUrci du im Uulaul? Кога иоли-
оош в отпуска? Кога oтниaщ ио пк-
еизнo?
wannI krej нтгато;
Ioh weiß ilehl, wann leu Zu/ ioemh
Не oean хтга ще дойд; влакът'
Korne, ~ du kunnsi Ела, кo-amo пк-
e-щ-
Wigne J -и вол-'
In Iir - sitzen Във вокатм cсe, къ¬
пя Сб-
Wiiit т, Wänste 1. Aeol mпрб'в Му
прежизситб), щкeм6л; i- umg pefoe
длбллаеко, тпрбyх.
Worec f, -п 1, Zaol дсрaeизеo'
1, umg “'ъовмя Bnтоеп'шa—глпa-
'стро—стао, микрофон оа пoдупyщ~
вал;)-
Wappen л, - герб'
Efmem Adieu Ом - iru/en Ho герба п
изобразен орел-
Wippeniüll п ио-брал-лип но гер-
Ио; изображение е герба.
Wippenkmnie J о-Pl, хералдика, гер-
Иооиашил-
Wappenschild m/e щит-видна, кс-
ловна чмс' шо герба.
Wuppcnspruch т надпис на т-р6o.
Wop^j^iti^- л ливктио, иотИраоеет
е— герИм Icзeвтлe'
жaphnнn, sie! sw,V, hb въоръжавам
се; подготвям сз;
Sieh nil Gcduhk ~ Въоръжава; сл
с търпешие'
Sieh Tü—Гgcuen cinn GeOahm, /imem Ar-
juüTT - Подготвям сп оа опасност, км-
падение,
Woran т. -е Zoo) варае Iтеoпиепc~
хи гущер),
Warr J. -п стоко; изделие'
PneisgcueNkIc - Стока с копален;
ц-шо;
GcTrogiH - Търсена стон-'
H/ißc - Н-оeпoокa стоко'
Gute - lobi sioH ceibs ДоИрато ет--
ко няма нуждо от еeoпaea'
Wircgolknoneg п спогодИ— ом
ет-кo-'плШ'
Waregubsniz т пласмент на стоки.
Wi-cgog/ebni п Woofscl предлагм-
ше на стоки-
War/gormaUms ’ nззeп—иe шо
стоза-
Wor/rimi"mbn ’ износ на утoкн-
Wor/riuiUumieh т стткттИмлш.
Wnr/rimtoMii т овттмот оа про¬
дажба шо (дребни) стоки-
WarHnbigeeiUscHiiN т Wietsch фрaвm,
гтвмрн'-окнщ—-
WirenlesiogB т e-пиеeтcт ао стк-
хи, сттхтви запаси-
WoreNBörse J стокова борса-
Wauenein"ulSr J внос шо с'-^
Wourmexport т - Wo-egeümfun-.
Warengeiippl' WorfscT е'тxтaa гру-
и-, група сттои-
Warcnnums л универсален еого-
oнe'
Wi-eninpnri л? = Waucnaui"ibm,
Wiregkn-b т WorfscT потребител-
сха нoщeнеa.
WarcnC-cBüi т Wörhseb стоков кре¬
дит-
WomenkrilitbrieO т WlrtscT стоков
акредитив.
Wnrenkugde J o,Ol сттнтаеоши-.
Waneria/dm п склад ео стоки,
WoreNmog/el т дефицит, eпдтcтнт
им СТОКИ-
Wincnpuuiüc J Wlitscb сттково пар¬
тида,
WireNproBe J стокова проба, т(ро-
олц, п-стро,
WarcgpnnlukUüng J прoзаaтдетвт
ео стоки, стоково производство.
Wou/ri/cSrngg J фoкгтрo.
WauennteeeeuJÜiUNJ ’ иoeоaшмш-
дело - тт п-еaо'o'o но елeкoв- иа
сдруж-сиб. кооперация.
.WiriNuorife/ni п aет'р'зплн' от
стоки.
Wir/mt/st т проверка за xaеecтва-
тк но стокота.
War/di/si
Думата е и име на фонда¬
ция, която осъществява контрол
върху качеството на предлага¬
ните стоки в Германия.
Wnrcgmnsoiz т е'0зoo6oрo'.
Wor/rueioUiitcm/i ’ Wt-fsch данък
впевy стох-ке-рота;
Woreg^^rkenr т o.Ol. Wiiisch дви-
лени; ео стоки.
WnnemwirlsenoOlfo.Pl. сттково с-т-
поество-
Wn-cgzcücSen п търговско м-рха'
Ein eüg|etnuacncu - Pлгне'енеoка
гър--везa пор;;,
WnrcgeeüenenucHmiz т о.Р1, проаео
о—щито на търговското порно-
Warf mie. -е Texi аосеов-аоел, кос-
шоаашите шищкн.
Wire (wärmer, ^^-011) atj т-eъл
(auch überlr),
~e LuTi Топъл въздух’
-c Wnnle Топли Icпедeешнe думи;
- eisen Яе 'тил- ядеше;
Es iui ~ Топло п;
Sich * oneieHcn О5пнеae се дебелт'
Jodr. ~ copT/hici Горещо препо¬
ръчва, някого'
Es Wünd mir ganz ~ ums Heue, wcnm ,,,
Стои- -и много приятно, ХОГМГО ,--
Wi-Miler п грлсeo бира Ос подп¬
равки)-
Warmblut п о.Р1. вид кошска роса
Iзеъетoекм между язди-ек и вeеe-
-aтпн кои),
WarmBlütci т Zoo) -кплкхръако
животно.
warmblütig adj ттплохръ^вле-
W|-mc J о.Р1. 1. топлик—; 1. топло-
та' cърдeешocт•'
Eons og/епеНмс ~ Приятна топлило'
5° ~ (Пет прoд'емe над лулото;
~ iiiiUrablcN Излъчвоп тoeлo'a.
WänncuuiienNigg ’ Plys топлин¬
но разширение-
WIiM/iuilauicS т 'тeптo6eeШ'
wärmibclürfii/ odj нуждаещ се от
топлина Iрме'лшзп и др-).
WäiMslsbiNliumi J o-Pl, 1. TecT
'ере-бероИ-том. глепнеeа -Иро-
бото-' 2, Met а-рптг-рмпия, топло-
лeепшнe.
Wärme-Min) </___
Wäuncbeiosiung J т-плиин- котт-
вaеaaшП'
WCumcbislänIiu adf тoплoтетaйен~
BOCT.
W|rnebeDiCnB0/Keü1 Jo-Pl mтплoтc-
'oЯчивoеm'
W|-ncbeie e Med хузь—о Ма— рошо
родени бeИeт-e'
wiCnncaCnmcgi akj т-nл-нooли~
р-щ.
Wtrmiliohi otj т-плошепрокиц-зе.
'тплoнoалирaш-
Wä-mcdu-cH/nng т o-Pl TecT топ-
лопроводимост, предаваее ео топ-
лиша.
WcrneeOnieii ’ o.PL Plys -дншиеo
топлина, калoенс.
W|rocrlektinizitaU J o.OL термоллпх-
грне-cтвт.
W|-neenergüe J топлинка -ш-ргня-
WärmiH-ziugmgg/r възникване. съа-
доваш- шо топлинка -и-ртня-
Wgrmejiwittcn п Meteor 6'рс,
вследствие сблъсък е-лду нагрети
въздушни моси и влажен. студен
фронт.
W|-o/|rnl т umg Imпnппра'трзee
градус над нулото. стпппи ио оагря-
е—нб-
WäuoeHiuuHoeu т Plys топлик-ш
(алоес, тoилишпш р-жие.
W|rMiisailIOön J тoилoиoaп-щня.
W|rec1apai1tCt J таплиипе зaиa-
щнтeT'
Wä-M/Kroli J топлинка енергия.
WänncKno"tжeuk п топлозл-нгрт-
цпктрала ОТЕЦ),
Wäiechclme J о,Р1. т-рeoдзкмeн~
и—; yе-ши- аа топлика——-
W|rori/iteim т топлопроводния.
WInmilcOeTäiüjkcOi ’ тoил-пр-вo~
димтст,
WänMeneggc ’ xтлнчле'аo ткп-
ЛИИМ-
Wä-M/oesser т TecT топломер.
золтримлр-
жä-men sw-V, Tb Io,Voiö0n.V ттпля,
зот-пляп. гелс; соеН - 'тeос сп,
грея сл’
Dia Sonne wärmt ann Baken Слън¬
цето затопля почеот—'
Sieh (Dar) nim Glos Miieh - Стоп¬
ля, си чошо пляко'
SicH am F/ucm - Топля сл, гр-с сп
шо oгпшя.
CADEGOH'
W|nnepcrioBc J продължителен
период ео о—топляше.
Wl-neplulhi /Ннареевотплам ил—еO'
Wä—mipuMpc ’ Tech тпеeтптмna'
Wärmequelle’ източник и— топлило,
W|-ne-ca1er т Tech тпрм-рпптлм~
тор. термосто'.
W|-nescHuiz т ofl, топлинка иоо-
л-еня.
W|nneipeieHcr т TecT топлинен
-к'мтпaтoр'
W|-mcsiuu т Meä вдигни- ио ви¬
соко а-пп-ра-ур- Опри '—плик;;
удор, трecк-e.
Wlroistroll т meist Pl топлинни
Oишфеoчeрвлии) лъеH'
Wäro'iiliiihleiinl' топлик;— иолъч-
ИОШЛ-
WärneiecHnük ’ oPL топлот-хнико-
Wiumeveuiuiuci т oflO рooвoд (кои-
еynoщинe но топлик-.
W|rmHverlust т o,OL о-губо шо топ¬
лика.
Wlro/werl т ттплие-ш -кaнвa~
леит’ тoилишш- стойност.
W|rnezCHiHr т топлтмер.
W|umczifuhn, подоаоие шо 'oион-
и—. приток е— топлила-
Wi-eOischa ’ гр-Яко. термофор.
Wi-oi-ort ’ Meteor 'oиъл аъод'-
щeш фроит-
warт|!акеп wnu. V, bb hi, V. з—паивне
Oшленп бпaпoрaипалoлeшнп, благос-
кпoшиocтe'
Sie! (Dot) nmle- Wohlwollen - Запоо-
BOM си нечия 6лoтocкпoшeocT'
WouMbotUipholie ’ еогр-возмо плос¬
кост за поддърмоие ттплиеото шо
HДЛШП'
WormSons п тросм-рия.
warmherzig odf Oттплт)cпрдпеeШ'
WormHerzigkHil ’ o.Pl сърдечност.
з-душевност.
жouм1I1urlN woim liuTcr uii-V, TC
ii.V, загрявам В-отор)’ sich - Sp заг-
рявое Опреди епеmлooeиe).
Warohmli/ОоР’/. Tecb. Meteor топъл
зпoдтв-
WarmluUThrCü0d1mU;зпoдyщиo -топ-
лeшнel
Warmnoile ’ но-п, включващ отоп¬
лението-
warmclcrc oäv пте-ш-. мс-гт.
СИЛНО’
EtW' - empfeHeen Гор-щт ирeno-
928
рпев—е нещо.
Worмжo1ieгblгli1cu т Tech Ио—лпр.
Warmwasserheizung ’ зодио отоп¬
ление-
Woio'wasisnrvineoggnd/’O.PL снаб-
дсв—шe с топло водо-
Wnmoi/lt ’ Geol п-лд'о-дшзx—в
период-
WaiNanioar ’ eелдтпеeон'eоeo
сигнално уредИо,
WonNlligkinlo/c ’ сигнална сипа-
лино Опри озорийо- еитyoцнс с кол—).
Wiuо)10пк1еиеПее ’ нвориЯни свет¬
лини ОМПС)'
WiiglreOeek п пр-д'eеeдзглл-а
триъгълни; Опоставлш ирн аварира¬
ла но иптн кола).
wannen sw-V. Tb 0o,V. предупрежда¬
вам (етап. .ог eiw- (Dol) някого аа
нпщо)'
JugendIoöHe vor Dmogen - Предуп¬
реждавам млад-мите оа oeacштcттa
тт употреб— шо дртгм,
Wnrre/mät п = WauiaNhaaC'
WauNlumpc ’ cнпшoпш- лампа, прп-
дyирeднтeлeш светлинен сигнал.
WoMÜoui т звук оа прпо'пр-мдп~
шиз (иодоиои тт животно)-
Wirn-ul т ирeд'ирпднгпллш вик.
Wo-NsoTOik п '—(елхо с предупре¬
дителен онон. ирeд'ирлди'eлнo то-
бпла Oиътпи 0003).
Wo—Nsciiß WarnssCSiiss т предуп¬
редителен изстрел.
Wirnsügnol п предупредителен сиг-
СОЛ-
Warguincik т nеeд'eелдн'eлшa
cтaекa'
WouniysleM п aвoрнйeo Oeрeд'ир--
дзтплшa) cнугппO'
Warnung// -еп пр-дyир-лдпши-;
Eins - eunsi п/Пт/п Отнасям сп сл-
ритоно към шaиеaвeиo прзд^рлм-
делип.
Wi-rmnjiUolal ’ = Wiunseiüil'
WougeeOeScg п nрeдyeр-днт-л-e
Oиптпш) зе-х (ouel йСтгог),
Wo-p т. -е 1, Txxf осаозао инщк-'
2, Маг въже,
Wunrunl [^31011] т Wifisch ааронт,
складов— рoиииcx—.
Werts /, -я 1, наблюдателно кула,
шaблюдameлинщa' 2. млтeбрoлoгзе-
ша cтoшцня; оИсерв-тория' 3. ккпон-
дно-хонтрклпн пункт'
929
DEUTTKCH-EMLCADISCf WÖDTERöUCH
Wouebuitnaß/
Vom oiim/n - aus От поя гледан
точка-
Warti"i1st J = Wo—UceeüU.
Wi-eeHiiec J чакалия (оо пътоици).
WanhHlisie J списък но ч-нощи (зн
сопол-тен билет' за раб-тм и др-).
warUen. sw.V, Tb olr-V. еaзмe Bau"
Jnin./ clw. (Акк) някого, нещо)'
Au" Ban Bus - Чакам oзmoетеo'
Wonie Mil! Момент! Почакай полно!
wartenI cw- V, hb ii-, V. 1. гл-д—м, гри¬
ма сз (оа болки, дeщa); 2. —.ддър-
лае е добро cъcтoсшнл (коло),
W|rter м, - пазач (е пуо-й, на фор);
нодзиротел Ви зaтaoрe'
WarterrC/. -еп продължително чо-
коне.
Wit—ie-HCisöicn п къщичко буд;—
шм паиоч—-
WäuicuOn ’ -пеп ш—данрoтплкO'
WoiU/soot т чоколшя (ea горо и др,).
Wouiczcüe ’ период на чакаше, ча-
коне-
Wo—ieiinner п ч—хо^лня Опри лекор
и др,)-
Wauliming'oJY 1. оИсл'Мвош-, гле¬
дни- Она деца, болни)' 2, т-винч-c-
к— обслужване. поддържане (на от-
ло, eaщишa).
WoneingiinieOe /. -еп meist PL дей¬
ности по иoддръeк-'a'
wartungsarm okj лпелш аа nтддср-
малб'
^rUun/s"uiUNieicH atj л-епш за под¬
държане, с т6ллке-ea поддръжка
Ix—шетрyнщнн)'
wumne odv защо'
- knnnsl In ео cpll? Защо идваш
толзова късек?'
Io! weiß nichl, - en dis geliN hol He
ашaс з—щк го п лопровил;
D/m Grund. - .., Прнеиeaтo, поро¬
ди която...
Wonii /. -п 1, брадавица' l. зърно
(ea търдae'
Wondcrhn" т тъпштгт и-тaт око¬
ло oпркoтт иа грпдтo.
wgi’ peam omieen 1- кокзо. що; i, umg
защо'
- Osi das? К—као п тово?;
~ ^^iDleHiU lu urtir “DeeokroTos"?
Какво е-з6зрaщ итд “демокрация”?'
- *еТ? Какао има?;
- oct los? Какво и—а? Кахат п сто-
салт?
- Ost OSuc MnlUer? Какво п пай;; й
Bиo пртфecисe?;
- Tür eir MenseH lut cm? Що за чо-
в-0 п —кЯ?
was peon rel отето, н-хеото;
Alice. - Ос! weiß Вcиеoа, което oш-н*
Er will iluiicncg, - fei guU fOnde Той
зекo до следва. което еомирап аа
втбoз—-
was, pooe iim^iB umg = eiwis'
Dos iii - UNdcuсе Тово п лещо друго.
was« teO'if 1. коки—? (зн иоолнод—);
1. хойде де, де Oири израз но шпзе-
Ри-e'
iu wißt cs noch nicHU? Коожо.
ти още ли ип зшaпщ?'
ACH ~! 0, х—йд; дп! Стига!
Wisc!1KU0y odj с октившо cъетaвкa
оа наnнрмe-, със силен перилен
ефлот-
Wiscnigiige ’ автомивко.
WoscHiniciiuN/ ’ .ухозони- аа пра¬
не (но дреха).
Wicchiitoeot т aвттeoтиешa пе¬
ралня-
waschbar ädj хт—то може да се пе¬
ре Ояке)-
WiDchiii т Zool пиеща ;;чхо-
WoscHBioKin п уеиаалшик. еивко-
Wlsöibenein п 'беои; аа енcт-ил
еа пето—-
WiDchireit п дъско за просе (аър-
ху к-ято ирae-'o сп 'пезae.
WCsele /. -л 1, oPl. проше Bдрлвн.
сп—лео 6-льо и др.)' 2. -КА Ибльо;
3. пиеше (но TOBex, кола)'
Dos iöHMUiii/e Kleid gehöre Om lie
- Мръсното етзлс 'есИao до се
изпере;
ScOnc schmuTzl/e - von ugBereg Leu-
Uer wusencm Показвам си кирливите
ризи пред хорото-
WäscHeBluu п venaloenä сини— ом
ирaш-.
WtgdHeialcn т тав—е зо сушене ио
ирaк-'
waschichl odj 1. ycтoйеив ео ирae-
Одрех—, боя)' 1. umg истински-
Wäschc/seelCOl п еагазие а- Ипльо;
погазис за спално бельо и др.
W|scHekIinner ’ .щипно зо ирaшп.
W|scHeKnr) т кош зо пр—об-
WIscH/tcins ’ пртстир.
WäsöHcmingcI ’ тлaдмешo cътрс-
елиие-
Waschen (wusch. /1^10111) umo.V.
bb lo.V. 1. пия, изпием;; 1. пер—'
3. nrрамиззм (орда—) П. тпеа TнepиЗi
sie! - мия сз'
Das Auto - Мия о—лот—'
Ehw. (AM) van Hanl - Перо шо ръко
Sieb (Dol) die Hägdc - Мия си ръ-
щeтп.
Wäschsc—ei’ -xn 1. Oт6ш-С'aлиa) пе¬
ралня; i. umg шепрехъсшотт, еecmo
пране,
W|so!nu*m f -пеп и-р—.ч;--
W|ucHcsön1HUder ’ центрофуго (но
п-ралня)-
W|ieHHsch-igk т шноф оо (ельт-
WlschetCrler т е'щилкa Inтетaв-
хо зо cyщ-шп ио прошп)'
W|so!es1öir т плот а— спално Ипльо.
долно (ельт и др-
Wäscheiinoeegcn т С'щнлeя (оа
проше),
W|icHczeüoHen п мошогрое, иинщи~
али Ви— Иель—),
WoscSOmou ’ пeр—еxO'
WoscigiNg т отделно фао— тг прог-
ромога шо пер—пиaтa --шиш- (про-
Нб, илoки-и-. щпнтрoфyгна-ип)'
WiseiHuus п по-ещесие а- паoш-.
пералня-
Wosöhi/geei т хотел аа изварява¬
не е— проше.
Waschküche /1, перолет пт—еще-
си-’ 1, umg гъег— -ъгло-
Waschlappen т 1, кecнс зо бaис;
1, umg pejoe мпкуш—з еавпн, страх¬
ливец-
Wicchlckem п кома. която етеп да
сз ми- или пере.
WlicHmuicioNc ’ п-ролня Bотмa-
КИШСК—)-
жiuichmo1chincnflsi odj етмещ да
се пере в п-рало- noщнeo.
Woucinillel п перилен препорот-
WiseimuscHci ’ ösiern = Wuschbe
оКсп-
WoicHpuou—onm е програма аа про-
ип Мин ипа—лоа --шина)-
Waschpulver и прах ао па-шл-
WisöHnoun т у-иволея.
WoscHiolön т салон с пер—леи по-
1шиии (аа ирaшп срещу и—nо—шoeп)'
WiscHsöHÜDSHi ’ Леген,
WoscisöiwoMm т гъбо оо -изше.
WicöhsiOlc ’ coиyо за ирaип-
WicdTstroße ’ -вттeнвxa (авао—о-
59,
GAßßooo—
WiseHiig
тично уъ-ръeeинп оо миеше ео коли),
WoDöHlog т v'rotoend де; за прасе,
WisöHlmod т корито зм пране-
WaMÖuingj/ -ее 1, миене, изпиво-
из; 2. Mek пртeнвoшЛ'
WoscHieUicJ т хроток съдържание
ио книгите върху отделно лиcтеe или
ео подгъсото еaеm са -Иломкото-
WaicHzHug п o-Pl. nаниaдл-мeтc-
ти за ми-шп Осапун, к-унн за изтри-
зоие и др.).
WoioHzжona т Psych иo'аoпчиaт
е-лоси; иа ми-е--
Wisseu л, -/Wässer 1, екдо; 1. води
(въз воднитз е-с-Яни); 3, то—летна
водо, одеколон;
HinTeeWclehei ~ Твърдо, --;- е-д-’
Elm Hous müi fließ/mlen ~ Къща c
т-емшa водо. вoд—еe-5дeи— сграда'
umg Jnin. heilt das - im Muri
Нсктey се пълни 'ст-та, потичат му
лигите;
Fll/ß/ra/c ~ Течащи води- Орехи,
потоци)'
SieHegBes ~ Стоящи води (езеро,
морето )'
umg Ein siOeeis ~ Тиха водо Оз— чо-
360)'
Siille ~ sünIГguügaen tl/T Тихата ат-
дм з еой-дъл5тка;
umg Mit oli/n -п g/wacch/g sein От
стар- коза яре съп, врсл и киисл
СЪМ'
umg Ins ~ Г111сп Проваля сп. не сп
СЪСТОИ-
WisceraBOußmohm WasserohllmeenoHn
п аодтотвод, водосточна гръ';,
wasserabstoßcmd wascsr abitoßidl
atj aтдтш-паoп'енлнз Iпaтeрнсe.
WäDcc-Uasr водно жило, подзем¬
на рзно,
waeccroun odj молоз-деш' безводен
(за eec'шocтe. .
Wiiirroromi ’ о,Р1. бпoзтднe. ма¬
ловодие, шeд-е'нг шо зтдо-
WosscroulbireOlung ’ nаeеиcтв-ee,
обрабттваше шо водото,
Woucirbol п KacTk. CTem втдеа
Ионя-
Woisiuboli т 1. водка ттпна' 2, о.Р1,
играта водна топхо,
WiiiriBaiici т нпаoе еа втдем
топка,
Wliieuiossin п втд-и Иас-йш-
Wosecihoi т о.Р1, видааmeвиикa.
вндаoт-хнич-cкo строителств—-
WiiSHubuuinginieuu т ^дртиимп-
слр,
^11111101^11 п хвдртmпхeие-cкт
съоръжение,
WosiiriecCen п воден бослйн.
Woisericlinf т оЛ нужда -т иодо;
разход на водо.
WosieuieHonliun/ jMed aoдoлпе--
ни;, видртm-рoпня.
Wiuu/11/rlicihnrj ’ батcсвaиe с
в-до,
Wisie—bcsUCniOg adf водоустойчив,
Wisuerlchi п втдео легло. легло с
аодеш патр—к-
Wosserbloil ’ Met eпвyр. nанщкO'
wosie—Bhiu akj иoдeиcmтcнe, блпдо-
СHШ'
Wouserluri ’ Höst крепост, oетрo-
деио с р-ка, р-ч-ш ртв. езеро-
Wissereieg п in: omsscHeN, olu оВ
поп Kein - trüber Könnle правя сз
на бтмо xрoeнезa-
Wisuerdonpr т водно пора.
жosseгaioH1 okj вадo'С'0Йенa; 06^
ртпохмем.
^^userlu-'eHeCssüg akj пртпозолм,
aтдonаonyеклнв.
Wiiscueümer т кофо (оа водо),
Wiii/rlohuz/ug п eр-в-зш- сред-
е'aт, двзллш- се по водо.
WoiseTolI т водопад;
umg Relin wie — clm - Говоря шппре-
ксcшa'o.
Wiese—io-hc ’ водни бои. окаарлл-
ои Иои.
WisseiThCcHe ’ води- иoвъавиoc''
Woeccmltacehe ’ шиш; с вода, ши¬
ше зо водо,
Woecc-lh/ee т изcъвшoл- води-
петно,
WiusennoH т Zool водна бълхо-
Wisienfhu/zimg п хидроплан,
Wisse-Tlmh ’ поттп, прилив шо го¬
леми паси атдо-
Woee/mTmoiöH т Zaol водна мобо.
Wosiiu/eHoll т о.Р0. съдържание и—
втдо; водно уъдсрмaшн-.
WocccmgcOsi т Myol воден д'в-
Wosue-/eos п L водио ч—ша; l, оРО
водно стъкла, e—трнпв силих—'-
WiiilrgroBcn т 1, кмшазко; 2, вод¬
но прeпстутвиe'
Wicc/ubaln т водопроводен крос.
орал шо чеше—.
930
wisscnnoeiOj odj съдържащ вода,
вод-ш. втдянcг.
WisuerSCrIe ’Taвъао-cг на аодмта.
Wisse-niiuSoIl т 1, воден болнас
Ви природото, в -рпaкнзeм); 2. из¬
ползваше им водните ресурси-
Wiuc/ih/B/w/rC п a-д-e-олпим
cтaeцнс.
WiSserHeilkggBH ’ oPl. Mek водт-
лeепшзe, вндрттeр—пнс.
wasscmhehi akj еaп'ъл, иатзрме-и.
бистър кат- етда.
Woeccmhosi ’ Meiear аодеш ем-ре.
WossernuSn п Zooi водша кокошо--
WosierHülle ’ Geol хидросфера.
ж|DSluüg oäj = wäßrig.
Wisscujiggfeu ’ Zaal Oвидe водно
ктшеП'
Wossi—CeuDch m еaйинK'
wasscrKur adf иаoзрoчлe кото вода-
WoiiluKIoueii п = WC клозет с вод¬
но прапижонб.
Woiccmkopf т Med виертеeфoлин.
WiSDerkroTl ’ o-Pl водка сило.
Wisse-e-oTiwerk п задна пл-игри-
епуxa централа (ВЕЦ).
Wissere-eisl^uf т кръговрат еа вт-
дото-
Wiusc-Crmi т стоеша.
WosuenküSIigg ’ о.Р0. TecT втдат
охлалд-ше.
Wisserkur ’ Mek втдoлeчзшнe.
W1S1crIon1mgg’Паpивo^e^яaoк- Она
сополе').
WisscrIouT т р-хо; а-киекa' поток;
вада.
жaiilrleilnl otj мивл-щ във или
ирай в-да (животни).
WossireeOcHi ’ труп шо тдoзeик.
Wisierleilmnu ’ водтпртвод.
WoisH—eilic , Boi жадно лилия.
WissereiNic ’ Маг вamпрлиeис.
Wossiueinul JBoi аодша леща.
WoDDCuiocb п смнеxa с насъбрано
е лея водо.
WiUiic-lösIieH äkj ама'в-анп във
водо.
WossernON/ie т о.Р0 = Wosieruu-
тиТ-
Wauc/imann т, Wassermänner
1, Myth тоддн дух; П. Asst Водолей
Wiise—melöne /Boi диня
Wiesnumcrae ’ кoлнелcmзo в-да.
Wisserneuuer т в-дом-р; виорт-
мeгъа-
931
DEUT6CH-ßULGAR<SCIfES WÖRTERBUCH
■watticrer
WosicrmoecH m Zool тритон.
Wosse-mtnle J aoд-шне0'
wacscnn sw.VO ibjsn tii.V. прив-д-
ксвa се Bе—птпeт)' к—цам на вкдм
Oпmнеo)'
wässcrm sw.V, TD or-V. 1. шохисвае
ВИоИ и др.); 2, шaпoсвaп Oаacтeиия).
Wosie—nOxi J зтдео. р-еeo ртеaлкO'
Wisscrnot J недостиг иа вода, без-
водие-
WiiicndympUc J MylT завбаeo
нимфа.
Wosc/mpsuie J нoпенцa водо,
WosicupHil J Bal икдем ч'—-'
WiSSirpfHifi J наргиле,
WocccmpTtonzc J водно аocmпeнe.
Wosserpnüiee ’ лтово.
WisierpülUoie J аодеи пистолет.
Wiccc-pimpr J водка eoмпa.
WisDnrriB е водно колело.
Wocceriaiir J 1, Zrol воден nлпв;
2. umg страстен плyв-щ-
Wiiuerrsehi п о,Р1. празни окрпи
за половоне и защита см втднтe'
^1111111001 odj I. п1>лштводее Вре-
к—); 1. с миого реки и лаер— (плст-
шocтe.
Wici/rr/icUtiM т о,Р1 водни ре¬
сурси, водно богатство,
WisserreinO/ung ’ прпенc'вoк- иа
ттпадеи води.
Wiiiirreinügungiineo/c J акдтпре-
чне'вa'eлшo ептаъмлшнЛ'
WisuirTceiungsBOcnse т зодеа еиa-
cнтплea служИо.
Wiiicrrohi п вoд-eр-a-дкa тръба-
WosDnrnnHni-ueH т птквoш- ка во-
допр-в-дна тръба, авария-
Wissirrosi J Boi аодиа лилия,
Wassersäule J зодеш стълб-
Wissersöiodcn т щети от каж-д-
ш-ши-.
WosDiricHeiae ’ Geago вододел.
woiuiischeu adj 1, оойгт сп cтрoв'-
з— тг вода' 2, ооЯто нп 66—0 дм у¬
мие или плузо-
WiiDirscHlinge J втдиа змия-
Wossc-cehiaue! т маркуч'
Wiiiiriki т Sp водни екн-
WissinspHiöHer т вoдаврaeилншп.
Wasserspeier т Atel олук (оо пти-
рив и др,).
Wasueruperrc J водно преградо;
водно o—трaждaee'
Wissiilpüegee т 1, водна пoвърв-
лост; 2, ниво шо водото; м-аезo рав¬
нище.
Wisscrcpfch и фонтани. водно кoе-
кадо зтдocктщH'
Wieecuspomh т водел спорт.
Wisserspuoize J aoдoпапcкoеxa'
Wissersp-ugg т Sp скок във вода-
Wolierspülung J кaoaeеe за вода е
ттолетно-
WiDDc-Diogd т ниво шо водата (но
рлка и др.),
Wiuse-siigBuiNzeige- т п-козат-л
на втди—то ниво,
WissirsioNasneeaun/ J съ-ещесие
аа нивото но водата-
WiisenueiniuMCiiC- т TecT илди-
коттр ио нивото, аaвшншe'б ео во-
дота-
Wissirliein т нотлен капък.
WasserDiOe"eh т Oзнеoки) гумени (о-
'Tщи. иппр—еохапеи ботуши,
WiuscrsinfT т ä.OL, CTem водород,
WiuecnuiofThooic J a-оoабокo
бомба,
WiiscnsUoffiupcröxOB я Ö.Pl, CTem
водороден nа-xзе; ззеобатокo
и-да,
W|S1nr1toifec—i/raunl CTem втдт-
р—дно уъeднe-eн-'
Wiiieietrobi т водно cта'C'
WiDssueUuihipiopi J зтоoугрyйe—
помпа.
Wisicrsitraßc J воден - ипт-
WiusersucHl J O-PL- Meä вoдсиx0'
WiSDnriimk m цистерна е. оа водо,
WisccrU/cinOk J o,Pl вндаo'пхшнoa.
W'isserUceperaimm J '-мппамттрм иа
аодото-
WisierUier е водно животно,
Wassert-Ca/m m 17 aтоoнтелш'
2, pejae cлyтa. момче оо всичко (e по-
лнтнз-тa, спорта).
WoiDHbiubBidd TecT водим гyрбни--
WiUDireu-n т атдша нуло,
Wasseruhr ’ вадо-бр.
^^5^1111^11// -an привoдeсвaшe'
W|userugg ’ o-PL, Landw oатесвa-
;;, поливние. eoпoнвoшe'
wasserunlöslich aäj кeрoа'в-рнп
въз водо.
WoieerverirоисН т o,Pl разход e—
вода, пк-реел-лип шо в-дн,
WasMimvibrrnmaimgо.Р1. Маг вт-
дтзапeегзп-ег Iнзм-рaoиa е то-
СОВб).
WisiHrvensdSnulemng ’ зaмъаесao-
шп ео водото,
Wiece—vcrcorgurg ’ о,Р1, в-дтеao5-
дяамкл-
Waesiuvoiel т Zoo) водша итнеa'
WisuHrvorrai т атд-е запас,
WiDcc—wiage ’ нивелир, либела,
W1sse1жc/ т воден ипT'
Wiic/г^^гТег т пoлищ-йcкo коло ао
рoиnрпcxвoип иа длетис-р-сти със
струи водо.
Wossciwr—e п поппешо cтaиеис.
WisecrwirUiohafi ’ o.0L, водно сто-
ПОССТИО-
WocscuwifSc ’ огромно водно прос-
таaecгeт, водно nтcтoщ-
WisserzCHee- т вод-пер,
WissenzeOciin п воден оно; (но (аш-
кeo'ae.
W^iDu*/ wäeemüj, о-: wCscnil/ akj 1-
вод-с Осупо); в-диис' Bnлтдe; роз-
аодиеш Веико); 2, aтдшнcm' блудкав
(иа зoтc)-
жiieN sw.V, sn itOoVo гния (през аe-
он, е езеро).
Wolireöö л 0.0L 1. В-тлрла; 1. uCeoto
пор-ллшие.
WoiseSe /’ -я (Мето umg щмпaр-
^^itsoHeln sw.VO se ti-.V. клатя сп,
noкпaшaп сп (при вoд-шпe'
Wie Hins Emlc - Клатя сп кото па-
тнщ-'
watsoncm sw.V. Tb Of.V. östert umg
щaпoртеaoп.
Witt. n. -xe плитчино (образуваща
СЛ При oтлнвe.
Wuil
Плитчини, които същест¬
вуват само край Северно море
(при отлив водата се отдръпва
до 30 км навътре), В тях могат
да се наблюдават редки живи ор¬
ганизми, Екологичното замърся¬
ване представлява опасност за
съществуването на този приро¬
ден феномен,
WitUj я -s ACk W а—т Вмярхм ао
плезтричесза мощност),
Wallin, -п пoптx* вот--
WolheBouseH т Med тммпош-
Wittinee/m я илзтениa (ом месга
с приливи и отливи),
watiO|ucn sw.V. ТС Or.V. вм'заaп,
WoiUOi—UNj
подплатявом c вото.
WOtllcmin/ -те o.PL 1. ватиране'
1, вв—гeнппoдип-т,
Woitoat/n e Phys. Tecb аатпетьр.
WoiTs/emmds J ACk We Plys ватсп-
оуеда-
WilesiuNic ’ Pbys aomеac.
Wieiwumm m е-рe-й oa cтапз,
w/u, wgu leier Иоу! Иму! Ixтепщxи
лой).
WC [ve/ge:) п. -s 'ОOоптнM'
Wc1вon11t/il тпкoee; i- тпкaeт ио-
дллнп-
WHbelliti п Text бърдо (оо стои).
W|Bciume т Text = WcBnblaih-
WHiekuNle J Text иео Мин ипaтe,
wilcn (^01/^111’ uнжolecnГ/eweBt)
unn.V.sw.V. Tb OnoV-LIir-V. 1- тпкo, ио-
гькавам' 2, плето Oeаплoe'
Ar nüm/N Tcppföi ~ Тъка килим;
Die Splmrc weil clm N/ti Паякът
плзт; мрело.
W|isu m - п»;—ч-
Weibs-J|/ -ei 1. OoPlo тпкмепу'вo'
1, ■'ъкочеицо.
WnhauCmcohl m Zaol поях кocoе.
W/BsrigoUcn m Овид) плосък впзeл.
крпетoвнд-и възел.
WcbHUscTiTcHcN п Text совалка.
WHbe-vogel т Zaal тъкоч Мпойно
пmиеa)-
WcB/am п прежда зо тпкae-'
WaBpchi т никтугзлнa хомо (ими-
т—еиoкшa тпxaи)'
WaliUmll т гпзoепи УTOШ'
W|bwinen nun OL техстил, тзостил-
ши изделия
WncTseh т. -1, промяна, изпешп-
ние. -ерат’ 2, cnсшa' р-дув-н-' 3. зм-
-яко (но играчи)' 4, Wirisch —бси-
т-лшицо. иoлнщo'
Dcm ~ honbcn Обне—n про-янОта'
Aeics Ost Iim - unliiwo—fen Вунеoа
- подвлостко иа пр-мякота'
Wöitscb Dir - lei fällig Нмеmспил п
срокът а— плашoш- шо м-шнт-лшн-
ц—го.
WHeHseliulönoi т автомат зо роо-
--лян- пари ио дребно,
WcchselBad п Met бързо рздуенне
шо т-пло и студена боля,
W|oiiciioh/ т ур-д, дете с физи¬
чески недъг.
WHöicelibclgCiiiire/ ви-нмтoтeoщп-
низ; ва—нм—иaвнcипocт.
GARERCFT
wHciiiebiiüghOci otf р-енпрoе-Ш'
WgohDclBür/e т Wir-scb гарант, по¬
ръчител по м-aнтллeнеo.
WneUschfotic nun Pl палaрoтштc'и;
Dic ~ les Lebens Паззр-тш—cтнтз
на миетта-
Wgchs/ITaishhinj ’ фалшифицира¬
ше на eeeитплшиеa,
WgcSssirfeicr п Med мнлория-
WioTsilacik - п 1. рзсгт Опри пoooрт-
емил)’ 2, дребни пори Озо роопяно)-
W|ehiclgetrirben Tech прпдав—тпл-
ша xтгнн,
WcchDciafro п Wtoisch дeнаocвoaп.
wechselhaft odj пропеели!. к-пкс-
тбнипe (зрз—e).
Wechselinhaber т соИс'!.^ ео
млшн'-лшиеa'
Wechseljahre euo PL юли-ахт-ри-
уе. xритнеиa зпааocT'
WaebccIKlaus ’ ис; по nпиитeлннеo.
W|öhiclKiuu т оИмпиее курс (ом
залута).
wechseln sw.V, ТС io-V. 1. ceпшсм.
подпесяе. о—п-няп; 2. рoзмeисм
(пари), ем-шям' iio.V, променя сп.
еплaс сп Виреме, шocтрт-шнлe; se
пестя сп (от едно eяе'Т ио друг-)'
Mil ‘Mdm, B—oife ~ Кореспондирам
СИ С НЯКОГО'
Mit jedm. cünO/e Worin - Рaиeeисм
е някого няколко думи;
Des Wohnung ~ Спеся; си жили¬
щето,
W/checlnl adf сменящ се; промен¬
лив'
Mil -io ErOolg С пропеслие TУППB'
WccHscIoBjeKtiv п емeeяeм —Ипкmзe.
Wechselnd п TecT cмлшсeмo зъб¬
но колело.
WHcHselueli ’ разговор, динлог.
Wechselrichter т TecT нкз-агар.
па-oИрмзавa'-о на пocmoншeш ток е
променлив.
^^hs^hsHlto/ otf взоиееи.
WechiileDpiNNimU -Tech пркмпнли-
зо л-прлжллиз,
WccTcchepOch п сеяно, р-дуе-о- Вш—
Иaпри)'
WicTiilsielli ’ бюро аа о(ппе иа
волуто-
Wechi/lstrom т o,PL прте-елив
ТОК-
WccHsclstuBc ’ - WicHsehsliihe-
WHoSiiliiiuoHin п Zool ам-Ио.
932
WechseleerhältgOs п ванипоотсо-
шлинe;
In ~ eueinonler sUiHin Взаимно- си
влнспп,
weehsclvahi odj пра-лилиа. иппос-
тояк-е.
Wnehsct^^^Ulcr т избирател, сее-
eсш палдпoчнтaeис'a си при глос'-
ваее-
wiccSsehwcOil adv 1, пбУIeдбaa-
телск, поред. ео смеси; 2, veralt
вомипет-
WeciHDCtWrkcugg ваoнnoдeйcтзнe'
WgchssIweitschaOl ’ o-PL, Landw се-
итб—оИрощ-си--
WioCunOn п cтнм'Пнаaш-, aса-
булдащ— ур-дcтв—.
WecIkauTtuug т паръекa за 06^-
даш- (по телефона),
WccKlicnsi т телефонно слумбо зо
събужднеп.
ж/cKln sw.V, Tb hOoVo Итдс, епб'e-
доп (auch üCerOr)\
Jodr- um 6 USr - Будя ияного и 6
часо’
Jmls. IgleueDDH, -Nen|*cr ~ Събуе-
дап шпеий иетпрес, любопитство’
^/ВсО Joln, нОпед WugseH ~ Съ¬
буждам у някого мелоши- ао н;щк-
W|cini! т, - südd ösixor пртдъл-
гоемт— ишлшнеeшa хл-Иеп.
W|dKcn2 п о.Р1. събуждаше,
Wgclccr /и. - (тдилшнo*
umg Jolo- auf len ~ gHbin Драз¬
ня. нервирам ияного,
WHckuIos е буркое (за консерви-
росб)-
WneKrini т гynнеxa иа (урони! зо
хокс-рвирашп.
Weckrul т събумдоал (по теле¬
фона).
Wndo /. Weden веда Мсе-щлли пи-
уaшнс но cтaрoншдийукa'a религия)-
W/ket м. -1. бъреoлзм за прах (от
илаa)' 1. перест пзег (ca п-прат.
полео).
wedeln sw.V. Tb OOoV. рaаeaвзaм.
рoавсзмп Овлстеиз. кърпа и др.);
ö0foV, махам' вля ImOi chw. (Dot) с об¬
що)' sn öii.V. провя лени зaвoЯезгa с
паралелни ски'
De Humi weBelt mül dem ScHwanz
Ктептo върти М-оха с) оп—щк—.
wgder kaef. ~,,, пое!,,. Нито--- ши¬
та..-'
933
DWT&Cll-bULGAßl&CtES WOBTEQßUCli
w.ielgehcN
- Zell nocH Geld Huben Няпоп ши-
тт време, шито пари-
wi| odv 1, далеч, eacтрaeн; 1, ня¬
мо го, иачпзшoп е;
Meine Uhr isi Ч Нямо ми ч—еoв-
нино!
Weit ~ Дaлпе; oтдaлeепи'
Dcm Kueien wo- icHmcil ~ Слодхи-
щпт бързо се изяде'
* von jndn'ГeTW' (Dat) Отдалеч--
вае се тт някого, oгcгрoaсвoп се
от нещо'
Händc Ч Долу ръцете. не пипнИ!'
umg - cain Не съп еа с-Из си.
W|j т. -е 1, път' 1. път, поскна'
3, път, маршрут- отиване; 4. начин,
ппгод'
Sie! (Dal) nlmer - boHnen clw, Про¬
правям си път през нещо'
Unseue ~e k—cueen сОсН. ti/Nnrn sici
Нашите eптиш— се кръсттс!—'. раз¬
делят'
Jndn- Bem - ibmer Р-зчисгво- ся-
но—у ип'н;
Jnin. пое! leo - ira/em Пит—п ея
кого оо ппmн;
Sclme ci/enin ~п gcSen Вървя по
coИу'eпш път;
Auf Tnibao — iieHen bIeOBнNГum-
СеНисп Спиро; ео сред път Онз дт-
вършвоп иeша)'
JmiM, aus leo - gi!en ОтИягв-е
НЯКОГО’
Jmlm. io ~Bc) stcicm Прлчо шннonT;
Ehw. (Akk) aus lem ~ räinen Р—o-
чзcтвoп нещо от ппmс си’
Süc! auf Ben ~ machen Тръгвам но пъг,
Jml. lut mir über d/r - /cIouTcn
Някой пи се изпречи ео ппmя. ерлш-
иaв гт cлтеaйшo*
Aui leo -п des VeraIeücHs П- пътя
на cр—зeпинemа'
Ai" den ~ nocH Solo Hä път зн Со¬
фия.
NB:
w|j- продуктивен елемент в
немския език за образуване на
глаголи със значения:
1, отдалечаване, отстраняване.
срв. we/ahrem. W^|^j^<^hen; wegbrOm-
асп;
1, отнемане, срв, jein. etж. ^1-
UuOgCcn.
^^-i^^ielm sw.V. TC Го, V. umg тт—ъх-
аам Oерeи хитрocтe;
Jodo. die Fucundig - Отмпзвмп,
omeeeoM оянт—у nрнс'eлкoтa'
wujibsgeben. lieh umo-V. hbgeh oтз-
воп си, oтдoлeеaиoм уз-
w/j]lbIciooiMeN uitoV. TD ir.V. umg
поха,, т'е'аaeяa—п' наенc'вмп
(петна)-
Weeihcuciter т пионер; предшест¬
веник;
Ein - des Maiernlemne Прпдшесг-
взшнк но подереизм--
Waaf^l^i^sHn umr.V. hC Oo.V. иодухвое
(прах. пепел)’
Seins guli Stimmung war wie wn||i-
Blisam ДтИркто му иaетатeшзл се ио-
пори Oнoчeoиo)'
wgiliBleilrg uei.V. sn öii.V, umg 1 не
идва;, ие сп появявом, прес-ми-е
до ндвoe, изеeаaaм' 1, спира Впо-
тор)' 3, отп—до Опасам от meкеm)'
Von l/п Schule ~ Отсъства, ог тен-
лзшп;
D/r Absatz Iain - Този пасне мо¬
же да отпадне;
umg Mln Bhfeb kle SpricTc wnu Глът-
оох си бОИКО
w/gbliden sw-V, TC itr-V. —твръшoe
си пoтппд; иатлпмо—м шaугр-шн.
wsglbrimjem uei.V, TC l-.V, oти-есм,
онкасям Вияхъдп да'пaдee'
w^/denCcn umt-V. TC tr-V, преста-
вом дм мисля оо нещо'
Ei isi aus идсеинп Tsie niöSt wig-
zmacnCcn Н-шия -ип з немислим
Иео него.
^^|i^io^S^t^11ii^inen sw,V. Tb öo-V. иап-
e—ввoм (проблем) чрез дискусии,
oбуъeдoшп.
wu/dräneen sw-V. TD if.V. 1, иотин-
зом. иитлaенвoe. измествап' 2, сгре-
eс се дм се тсжте-дя от някого,
wg/diU-rnn uni-V, ТС ötf.V, umg пт-
гн, роирешлок пи п да си оопиоа.
We/eiiu т о,Р1, строеж е— пъти-
що. пътно стртитплство.
Weaejied п пътни (пори. иonлaшм-
ии еа служител е кoeaнднравкae'
W/gelagerer т pe/oo разбойник по
nптишaт-'
w/gcn poäp (GöBnjlmg (Dai) породи,
зароди;
~ des siaukig SciglToleiГuмu - Bim
silukcg SöUiecToli Породи силния
ешeпoзaлee;
Die ueHIeeHUcn Wc1t/-i -,.. Поради
лошото врем;;
Von Berufs - Служебно;
Von Reelle - По о—нон-
Wä/niue ’ стлсепшип но пътя, тес-
еисн.
We^emeebt л о.Р1. празна уредба з—
строее, поддръжко и ползване на
пътищота,
W||nnlob т. -е Bal лизоилян.
wi/iessen unr.V. ТС oo,V, изяждам
шпшт'
Jelm, 1^. (Akk) ~ Иаялдое иннт-
пу нещо-
weelOaTuen uer.V. sn iin.V. —'пъту-
вае, зопишмв—м' TC Oo.V. отзарвме.
Wejiihi m o-Pl. ттпадаее, кт—еся-
ше (ла пор—граф и др-)-
w/jOilicN ueo. V, se ii-.V. отпада, кт-
пеня се. изпусна сп;
DiHueu Texl котп ~ Т-ои текст мо¬
ме да отпадне.
w£g|fe/eN sw.V, ТС or.V. 1. изпитам
шпшт; 2, -тървов—п сп от нещо. прп-
eaвв-e нещо-
w|g|füic/ng unr-V, sn Olr-V. -'лианм;
ввръкзae,
ж£g|rrнsDcn uei.V. TD On.V. 1. нзсe-
до Bлнвттaтe* 1, perae заслдaм
B-mko, 1^. (Akk) шнxony общо).
Ws/TlTuem sw.VO TC on.V. отвеждам,
откарвом;
Du "Uhr weit vom Thema wau Това
дoе'a отклоня!— тт темата.
W|/gai| т тр^гвоеп. излизане. еа-
птекoиП'
wi/geBan umi.V. TD Or,V, 1. рмодм-
вое. подарява—’ 1. nалдтcтaвсe (дп-
те а- oттлeeд—иe)•'
En würde sein lelzles Haml - Гот-в
п дм дод; и ризата тг гърба си;
Dis MulUcu gib lUr Kimi wnu М—Й-
затм даде длтегт ао отглеждане
Ooеншoвявaкпe.
WnjucOClUrUc т спътник (auch üDeoin).
^^]^^ISin uir.V. sn it0oV, 1- отивоп
си. oonнaoaoм' 1. изпнаae' 3, umg
ттпиеавм B5тлxae' 4, продава се
(С'-^'
Gai wnu! Върви си!. Моха- сз!;
Lass urs haute nlemd T Хайде да
иолеобм тази зпепа!*
umg Dau FOebeu lut van scthst ^1/1-
aungcn Треската миша от само се-
wiui gießen
бе уи-
w/jaießen uib.И TC O-.V, иоливам,
изхвърля,.
wi/Ohaben umo-V Tb Oo.V. umg 1, ot-
етрoeсa—м; 2. -ткмесп (шещо неп¬
риятно)'
Den Ftihi - ^01/1 Исхоп да изчис¬
тя петното;
Sie bat OSue SinoTe wie Тя си полу¬
чи оослулпното, тя си noшeуe кака-
омкилат;
Auf dtiuem Gebiet hui cn eiwns wcj
Той п вещ и тази тблост,
wd||l^alien umo.V. TD ti-V. umg дър-
ма кастронм, ктдръпиом; sici ~ дър-
ла сз шaетрaea'
w/dioi/m sw,V. Tb to,V, довежда;
тт eнкпдл;
SicH (Dot) п*пс ErCCItiing - Xaaшaп,
кмзлиемп си простуд—.
wi| Ljajan sw.V, TC 0o,V. иаг-шаам.
nаoпoшвмe.
wggkehr/п sw,V. TC ii-V. измито—.
птпигап.
WHaikonnen uei.V. se tio-V, umg
1, е—хоп сп' шап'схое. отделям сп
(vom 11^ (Dol) тт шeшa)' 1, загубва
сл. иаеeoвo Onаeдмп'e; 3, преодкля-
вае, прлвъапогвмм Вбтлк—. о—губо)’
umg Maeb, loss du wc/KoMMct! Ма¬
хни сл!;
Meine USu ici mim №1/11000/1
Ч-coeшзкът пи иачеаеа Втткрмдко-
х— пи еacавшнзa)'
En könnUe über diesen Verlust iloSt
~ ТоЯ се мома до превъзмогне тази
загубн.
w|j|k(tnneN ueo-V, Tbilo-V. umg мо¬
га да си тръгна'
Ioh konn hier lieh wcj Не мога до
си трппкa —тттк.
WH/kueue п кръст, разпятие пок¬
рай ППTC'
we/kroiecn sw.V, ТС to-V, 1, О'ет-
а—иявaп' i, -гeaесм; 3. рooИнаaп,
проупявое, cмßaшoм.
w/jimmll/ adj който аш—е иптн-
ws^lii^nm unn.V. TC oo-V, 1. пуском
до си ттиде' 2, изпусн-п. пропуском.
Оду—и. нзрпеeшня)'
жea1InuTнN umi.V, se Ii-.V, umg из-
Ияпвoe; офейхвае'
umg Duc lCifi Bin nlhbt wnu! Т-ам
нямо дм ти нз(спa!
wcilie/en sw.V, bb I-.V. слогам кaе-
GAttOOn
mаaea Iкeипo. злш)'
W/gleitem т Schweiz пптпп-кaзaтлл,
wge|li^u|nci sw,V TD Io-V, отричам
нещо, прозя сп. че нещт ип уъшлет~
вуво-
жge|)ackнn sw,V. Tb Oo.V, припап-
вае, пкдпмпвоп-
weglos odj без nст-
w|||jmao!cN sw.V. ТС ir-V, umg иа-
чнеmвап, oте'рмшсвмм Опетна)' stob
~ -мит-п сп. ииеeoиaм (ърао.
W/gmarke J пътен злак,
WjgmarK0eu1п//мapкнамкe на път,
Wgjmeiser т 'ред за изперене; шо
кнIОMЛтамe'
w/emüle odf paxi упорен от дълъг
ипт-
^^11^1^:11/1 unr-V. Tb tio-V. umg
1, тряИв— до си отид—' 'рсИвa до из-
псзa; 2. Вллщо) трябва дм (ъде кт-
етрaнeшО'
WU/nehmem unn.V. ТС ir-V. 1, вап-
мап, ттшлпам (със cнлae, т-крад-
аом; 2, ааепам Iмсcтoe' 3. отеемап,
аап—лява—'
Dcn riUcue Jung/ mobo Bem Kirk
clrOich seün FuüHslückDbuoU wnu По-
гол смттт мопчл напраат взе оахус-
к—то иа длтетт'
Dos Betl nüomU viel Plate we| Лег¬
лото оолма много -ясто;
Gis - О-сепап raar- (коло),
we/putzem мИ TD Oo.V, 1. нoенеm-
в—м. отстранявам; i, umg нaямдae
дтхрай; 3. Sp umg птблмдозом, т-с-
грoaсзaп.
w^|rudioc-ttsw.V. ICtn.V- изганeae
Ос гума),
Wegrand т край на иптн'
Ат - Край ппmн-
weg|rritioimalisieren sw, V, TD Io. V, уск-
рaшaвaп (раб-тои места и др-).
weg|räunen sw.V, ТС Oi-V. 1. рaиезc-
тв—п (развалини)' 2, рои'рп(в-м Iеъ-
дбвee; 3, паeпaввaм, -тстроеяа—е
(трудности).
weg|reifleg unr-V. Tb Oo.V. 1, р-ору-
шазае, уъ5aряп Icтрoдиe' 2. изтръг-
вмм. тгеемам. трa5вaп (книго и др.)'
3. повлича, уа.лич- (рзоа. пот—;)-
w/>|rengin uer-V, seoar.V. нo6япзae
(от шс3пдпe'
w<c/rücicm sw. V. Tb hi, V. отмествам,
nрлмeетвoм (-ебели и др-); sn Ii-.V.
отмествам сп.
934
жeg|ruUDcHen sw-V, se iir.V. -адръп-
aae уe, плъзвам се естрони.
wg^li^i^lhaiOcm sw.VO TD te.V. мах-м,
ттетрaaнвoм; umg sici - затрива,
сп сапо'(ивам сп,
^/1510^1101/1 sw.V. bb Oo.V. под¬
плашен;, прогонвам,
wg||üchOckeN sw.V, TC to,V. 1, изп-
р-щ-п (по пощата)’ 2. о'^-!!!;,
Oшнкoгo).
wculsöiOeBeg ueo-V, TD öi-V, бу-ае,
тлaезae вcтрoeн.
жнuIscHlciISeN, sOch uio.V. Tbизмпx-
BOM се иеаа(пляз-шо.
wcalwoIhleiiderN sw,V- Tb i-.V, ампро-
щме, хвърлям настрани-
wia|!D^]^i^ei^ßcm uir,V, TC ii-V. umg
хвърля,, изхвърлям Iилптmаe5aн
вeшз).
wnalschmappem unn.V. TC to-V. umg
грабвам, —ткеммп'
Jmdn. lii KunlcN ~ Отнемам шя
кoeт клилш'нтп.
^^^ссТпеОает-sw.VO TC öi-V, бтрсa-
аап, ииряоаом; ампутирам.
ж/dsciжemmeN sv,V, Tb ii.V, othm-
« (придошло реко).
w/dcelcr umr- TD öifoV, -тврпшaм
поглед тт eeшo'
Üter ceW- (Akk) ~ Зм'варяп си oен~
те а— нещо-
wc/soIlcn umi-V, Tb öOr.V- umgoprä--
ва да си отида, да сл пахна,
w|g1sprfNecm ume. V. se itf- V. —тсоа-
—, е-страна-
wHjh^teHein, sici unOoV. TC зoппз-
воп се ееа—беляоошо.
w/julsteltem sw.VO TC ir-V. птc'oвсe,
сл—го; настрани,
WH/|sUeuien unn-V, se oif-V, umgуми¬
рам, иапирае'
umg Foul Boe gonie Dom" isi wcg|c-
iTorBan Измря почти цялото село;
umg Jmdm. ist düs F-uu wiggestor-
Bam Няко-у з умряла жеиата.
weglstößcn ueo-V. TC Oo-V. бутне
настрани, нo5'тзoe, нитлoекaoe.
WnaeTr/еке J О'cлеxa от пптн.
wejlstrcOcTcn umo-V, TC tr-V, oaеeа-
хвае, зaеeртмзaм.
waaltrogiN unr-V. TC on.V. откосс
Iшocтрмииe.
жuu|tгнtвHg unr-V. TC If,V. прогок-
B—n, изгонва—-
wui|1^^/Ucn unr-V. hb ir.V. oтаи'вaм,
DEUTTCtWULCADlSCiiES WÖDTEDBUCH
935
ан'ae; sn otr.V. 1. o'даспвмп се. тт-
'eглсп сл’ 2. рaoп'еxoм, довом сво-
5-дно'
D/r Ball - Рита, топката'
BiT1c, vom Gleis T Моля, ктдръп-
кете се от коловоза!
wealtrügCeg мигИ TCie.V- нaпнвaм
Iacнчxo).
^^|tun umi.V. ТС oi-V. umg 1. па-
^^м. прппeетвae; 2, изхвърля;,
W/guben-führung J кодлео,
WagunterlÜb-ing J подлез-
W/gwarte 'Boi синя мпъеxa* циот-
РИC'
wcgwHÜDCnk odj воееш. пътеводеш-
Wнuжcilinг m пътепоказател' пстe-
укоаатллиа тмбела Озо птсоко и рма-
cттяeзe дт шoеллпeт пясто),
wc/iwenden, eich umo.V. hD иавръ-
щом се, ззaръшaп глоио отвръща,
лице;
Den Blici vom jmde, ~ Отвpъа^мп
поглед ог eнкoтО'
wau ]werfen uen.V. Tb on.V, о—хър-
лсп, нaввър.пяe'
K/fne Bueggcndcn ZOjoueUUcg 4 Hs
взърлсЯO'e) запалени еипoаи!
^^№№'611 otj nаeaаитeлeш, пре-
шл(апeн'eлee.
WngweriOlicche/бутилка оа едеок-
аo'кo употребо.
Wia^i^r"/<is^!^l^!i^l^a"1 J pefan т(шec-
твт но благоденствието, ктзто пред-
п—ентa ползваеето иа лози продук¬
ти и Иъроо захвърля сторото,
Wнaжerfжa—н ’ сако- за eдшoкам'~
ао 'пттребо-
wigJ^^^ISeNsw.V. Tb to,V, нa'аивan,
нз5паеaмм Iирaв).
w/glziencn uen.V. TC ii-V. дръпвам
eaетрaeo (завесо); se öOr,V, 1. премес-
-a-M се. пpлиaусe сп; i. отлита (пре¬
летни пгиеи).
wiT- atj 1, б-лен’ 2- болеошеи (чув¬
ство)’
Es lul ~ Боли'
Der Kopf Tut mir - Главата ме боли;
Jnin- - tun Приеинсaaм някому
болка Iфнoиеecкa или дyщлвшoe'
wehi Onoenf Ох! Олелл! Bд'щeвeo
е-лха или тпл—квoшлe'
0 Ч Ae! ~! Ох! Олелп!
W/Н п а.Р). 1. болка Bгллeеeмe*
2, егаaдмкнe, мъх—'
Mil - uni Ach С трнетм eпкИ'
Woghiü; -я meisl Pl атдзпeи бол¬
ни Ieпзи);
Düs -n с/Теет an Заптчват родил¬
ните болки-
Wchej’ -п 1. пряспо; 2. еовеян пя-
епx.
wUUcn sw.V. Tb itroV, 1, впс, духме
Iвстъа); 2. вея се, рaзвсвмп сп Моса-
,6); io. V, нидyввaп. отзяамм (прох,
сухи ЛИСТ-)-
W|SjcicHueü п - WciKIa/c,
WnHituue ’ ридошие, вопъл, малИн,
wehlCia/cr sw.V. Tb iOi-Vo geh ридая,
илaеa (Über /Tw, (Akk) ao ш-що)-
wgSleikO/ aäj 1, езрпвч'вcтзитeлeш'
2. хленчещ, 3—00 оплакващ се Iеo-
из;)-
жeHmuieeoII otf изпълнен с печал.
Wehmut’ о.Р1. гпг-, печал, еелми-
холия-
wglHmÜli/ odj тъжен, печалеш. пл-
лаехаличеш-
W/HrI /. — I- o-Pl тт(раеа, з-шз-
—-' уъпаo'нaa; 2. укрепление; 3- пред-
поашо стеео;
SicU eun - seUicn Съпаo'иaсв—е сп.
ог5р—кяаом сз.
Wgh-2 п. -е Tecb беит. борае, язо¬
вирна стека-
Wnh-hou т, Welrbauoee укрепле¬
ние,
WelSnieuuftuo/ii mjf, -л. -л пред-
егмзнгeл ка Б'ш.епе'мгa, елeдяш
спозаоеето на -ситааитл праза в
Итидecвпр-.
WghricucOeH т зоешеш -кръг ао
бундесвера.
WehrlO/nut т o-Pl, Mil Boeeea
службо, слумбо е армията.
WchrIü/NiTp1hiohT*| adj пoдлeлмш
иа возено службо.
wglSrIieniUtauglüoH odf годен за ао-
еешо службо-
WнHu1iens1vluжeiueгeu т МИ откоз-
вощ дм изпълнява волан- служба
(породи религиозни и др. панеиeн)'
WHHuaiHgstvenwiigerun/ ’ отказ тт
воеаиа слумбо-
wghrcn sw.VO ТС io-V, veralt oo'аa-
шсвae Ojmlm. ilw, (Akk) някому ип-
що)’ sic! - зaшншaeмп сп Iерeшy),
'раня СЛ’ О'5аaeсaoп се В/с/сп
1011.^/1^^- (Akk) тт някого, нещ—);
Sich icjar aOn Vorwüuic - Съпро-
тзвлсзaм се срещу упреците-
жuicH
Wghrcniuielücnui т млгeашaгнвea
воееш— служба,
Wghrctui п в-пилш бюдмег.
wehrTCUla odj —60 ао вкеска
служИм-
wshrhuil otf v'iotiend 1. еитеoбeш
да сл —гИрмнява' готов за бтИроиа'
1. добре иaшнтee ткрeпзш Iзoмъкe.
wglTmloe adj 6пaи—шнтeш'
Gc/cm ‘011.’/^. - snim Беззащитен
съм спрямо шнктпoГилшo.
WcSuhoef/Ceit’ o-Pl (eзз-шзтиoу''
WHHumuoSU ’ OoPIo Hisl вламaвтпm
Oвъoрпeeкитe сили ea Германия от
1935 - 1945 г.),
Wghrpuß Wehrpass т Mit военна
КШИМН—.
WehmpltloUl ’ о.Р1. возило поаил-
eoег-
welHrpTIOebTij aäj иoдпeeoш ао вб¬
есен службо -
Wnhueoil т оР>1, плсечшотм супа.
която и—лyеaaaт omИнвaшзme воен¬
ната си слумИ—.
Wehr-Übung // eт6илнooеня Ос теeИ-
но щпл). иапас.
wehltur uei.V. Tb llo.V. Иоли ме
(главн. oтаeмe' eich - шарашяв-п сп,
прзеншсвaм си '—лоа,
WlHжнSoHen п, - umg болно, (кл-
aнеo (аа-пока ее еа еeазтae- тт
другите),
W|fb п, -ее umg 1. pejoo меса’
2, veralt съпруго. жено.
W|BoTcm л. - Zaal мееского (жен¬
ското животна, млиското птицо).
Wiobcbfeinl т pefan млнкмрнопц-
Wdibcu/cieHieHec ’ meist Pl. eeJor
жeeеxи истории, oзoшmюрH'
WctbcnjCieHwCUe п perai лексни
клюки, олюоарствашл.
WcIBeubeli т pejoe жлокор,
WeBeuknecHe т pejan мъл под че-
всл.
weablsc! adj pefan eпo'щoв, леист-
взи (оо мпж)' -
wiblfci atj 1. женски Впо nалe; 2
Жбоствес' 3, типичен аа жпе—' 4- Ling
ог меиски род Iтаoeoтиеeекиe.
WeiBlicHkeil ’ о,Р1. мпшсталшост-
WlibsiOia п umg pefan мен—,
wici otj 1. —по; 2, пек. нетен, ка¬
дифен Оглос, тон, ръцee;
Eir -es Fehl Млин отоин—;
Elm -cc E0 Рохко яйце;
Wafebe!
GABEQOFF
936
Ein -cs H/rz Hoben Имам меко Вот-
еmъичнзoe cпрщe'
Des Knie wundem Ihm ~ К—леиетп му
сп пoдтъшoхa'
umg ~ werken Рaиетвcтвae сп. раа-
еелвоп сп' ттстъпаам, бтсвaп се
пред нещ—.
WC-Cuin -л Tech жп стрелха;
Die ~n ci/ll/N Препеств—п мп
стрелките'
Die ~n lün ctw- (Akk) Dieieen Птста-
всe шмеoпoтo ео шлшo, дазме насо-
и— ео нещо-
WacChil/ -п meist PL Aeol ул—бнин.
wucheni .rwK hb Го, V. и—xнcв—n, но-
тoпнвaм; sn ior,V. омехвмм Овъв во¬
да и др-). кнеш—-
wlcbcn! (wich. /cжicHeNe uei.V. sn
itf. V. 1. отстъпвом, капи—ул^рап Ovo-
jmIm'’eUW' (Dol) пред някого. нещо);
2, -'етспз—п (от шсзпдe. от опре¬
делено мсетт) (преди-ст с ттри-
ц—оил)' 3, иачезво (von ‘mdo-) не¬
що от кяккгт, кaпмосвм (въздейст¬
вие); 4. отстъпва, прови пястт Oelw.
(Dal) ио нещо. няхтго)' 5, нaеeoвo.
отпиемва;
EmdeieT ict Ion Anusl vom Ihm unwi-
oh/п Най-сетне cтрaвът го шaитуш-*
Sie ost Ile gonzi Naoht mteSl vom B/Th
dec KrugCcn iiwichen През еялa'O
нощ -я не пръдко тг легло'- но
бoлннн;
Nocil von dir Slelle - Не мръдвоп,
отстъпен; от псетттo си
Zum Seile - О'еmспe—e зутрoaи;
Deu Weitem wie! lem F-übltmj Зима-
го отстъпи пред nа-олттм. стори
място шо пролпгтм.
WIcHeguileller т жп УгаeлoеинK'
WIeHeiiWirTer т - WeioHensUcIieu,
wfii^^JSieuzO/ akj с меко cърщп, cъе-
ародотлллс-
W/ci!lelпZggeCI1Гö,PI добродушие-
WHOeTHolz п umg —ехо дърет (дър-
зесиеа)'
Wstöhiäsc т o-Pl -поо сирене (к—-
еепбЛр и др,).
w/cHIOci adf 1. еен, въо—ен; 2, ее-
кошов, (еиволпв, cлaбoвaрaктлрeш;
3, нииeжeш. eeд-cтoтпчшт строг-
W||c! itCheitfloÖit 1, еекост’ 1. пл-
кoщaвтcт. Иззволие.
WHÜhhhfm/ м. -п сл—', блоитлзв. сла-
бтвapaoтeрeи човеК'
W/öhhol п Tech -зна сплоз ао cиoс-
воип,
w1cH|mociin welch oachcn sw,V.
TC tr-V, umg р-о-ека-м, правя по¬
датлив,
WsIhSoaeh/n m Tech опекчител,
nлacтнфзкмтoр.
wUcTmOttj ad/ geh verol-xed = wcOcT-
icrzl/,
wejelScohnhoa odf с меха еeрyиxo
Wntohscii J Висло Орехо).
Wechsel/, -N sükd вищнa.
WuioSsclitiSoTr J Boi вишно,
WldTipÜicn m тпeз-'з'eп Bao
праее)-
WudUU/fie euo PL Amol елки еoегн
оа тялото Inтcxyли. впгрeщиoе'н).
WHieitie— п meist PL мпнотело.
WjHÜi:.’/ -п впрбa'
WhOBc/, -л и-cишe, поша;
Die Tieue um' die ~ Tb/iBan Изхор-
вае живттшитп на иacишптт.
WcJIcfeOoHi J иacишп, перо.
Wllilund п = WcOdcltaeTc,
wd^dcm sw.V. TC Oo.V, паса Вс-адо и
др,); tio-V, пасе Оживо-но); lieh -
шaелaлдoвaм се. радио, се (um etw-
(Dol) но).
WslicihaS т върбово лико.
W|d/m1ouM т = Weil/I.
WUÜdeimgerli ’ - Wcllciriti-
W/denKälzciin eBai всрбтa- рпсо.
WeiaenCnui т кош, xтщшнцa -т
върбови КЛОНКИ-
WcilenuöiöHin п Boi върбово—.
Wiilegnule ’ върбово пръчно,
Wcllcpholz т място зо пaщa'
W|BenHcH1 п Juo право на пoщo.
WHOBcuüei т. -е Bal Ипaтнс, ВЪр-
Ии1(0,
W||de^ii л животни, които се из¬
карват ШО пoщ—-
We^ds'^iü^tioSn^l ’ laedw лив—дшт
е'onмкc'eo.
weid/erieT: ак/ според Iеъплocшo с)
лтвшите правила и ианнщииH'
wgiktfö! odv veraltend мшогт, птрн-
дъч1но. и пълна степеИ'
Weidmann т. Weidmänner ловец.
лoвдмнс.
^^inännOscH odf ловджийски,
WeilminNiaonK! ОеОее/ Н-слуо- да
е! Ioтгтвта шо ловен поздрав)-
Weiimugguneii! tnlerj Наслука!
Iитзда-в пледу лoaдминe,
WIBocsccr п лoвдлнйcкн нож,
WejdwnnC и о.Р1 лов’ ловдеийстиа-
weidwund akj спъргот рашеи. прос-
mалосш Одии-ч).
WCZ"|/ -Я T/xt -отозилх—.
witaeug, sic! sw. V, ТС отказвам. въз-
прттнвсвae се (до извърша eпш-),
WjCi/irjngj/ -еп отказ-
Wil/euun/sfieh т Admin случо— ео
ттоао;
Im -п В cл'еaй ка отх—з,
WiihbischoO т Rxt иикориеш лпнc-
коп-
WnOhs ’ -п 1, Rel ocзeа^aaaee' ръ-
хтполаг-ше' 2, geb тсрмeегвeш-ет.
aъзвнщeшocт.
WHObcn sw,V- Tb ir.V. 1. Rel осееща-
ва—' 2. Rel ръкополагам Ojmln. iu
eiw. (Dot) някого аа лещт)' 3, п—сез-
щ—!;, Осяно-у шлшoe' sie! ~ посае-
щоене се OelW' (Dot) иа нещо);
geb Dcm Tola /iwelbl e/lm Обречен
съм ea cмпрт.
W|Her е. - лиерце; -ало- изкуст¬
вено пиерт.
WIScncIc ’ търлествек- слово
при ocиeшaвaeЛ'
WIT/statle ’ geh свят-, осветено
място.
w|!nvoI1 odj gel тпрмeетвлк, аъа-
3HЩЛШ'
WitTjibe J дарешие. дар (оо еърк~
в-та).
Wnlhnnöbi ’ O.PL = WliHnooHleN'
WitHnocHien nue PL К-леда'
- OeOeug Паaзштвan Коледа'
Jmdn. ihw, (Akk) iu ** ссНстксп По¬
дарява, шснoeт нещо зо Коледо:
Frohn ~! Весело Коледа!
^^h:noeHUlici - otj коледпш;
-е Slimmmng Ктллднт кмс-роение'
~ /cioHmÜokU Ккллдот yка—еee'
WliHnooHUsibiNl т вeелртa преди
К-ледн. Бъдни вeеeр'
WdOSgahUliläoC/m/1 ’ печене но
сл—дхи зо Коледо-
WaOhineUeclamm т коледо- дърво,
елха.
WiOHniöHUifiier ’ коледно тържес¬
тво.
W1HnueHis"euicn mur-Pl Коледа—
зaкaeенЯ'
W/hNoeStc/ild п п—ричш— сума.
амaоoaмeo но служителите преди
Колпдо.
937
DWUCCUmCAMCCCS WORTERbUClt
W'eisllelißdihr
WitinucHiigrseHenk е коледпш по¬
дарък,
WeiHnocnis/esciOdSle J библейско¬
то нc'oрин за Коледа.
WeSrachTi/uuliTtCoUüng ’ = Weil-
доеП1е/е11.
Weingoeilseied е коледна иeупШ'
W|*TrnohtiMorm m Дядо Коледа.
W'cihnachtsoaril m 3—леден поа—р.
WIHgoönispyronide J коледно пи-
аoмидal
W/inuöHUiutern т отледна заездо
Ми аaетпшиeтo).
WHÜbNaonisieolh/g т коледеш слад¬
киш Iвлс6)-
WligueHiDzeOi J o,PL Ктледо, вре-
пето по К-леда.
W/hunueh т оУ1 тамян,
Weihromolhlak WeiiliunucUTasc п кон-
днлшнеa.
WIHwasser п o.OL Rel свегешо иодо-
W|iiwaieeuhiokeN п - Wcihwasser-
Cesiil-
Wu!жui1sukeDsei т съд със езлтe-
ш— вода-
Wнiiжelei т ръсил-,
wgOI koej защото, п—нлже'
En wirk mOohe коттеп. ~ си киопк
*11 То— аяпа до дойде, aaшттo е Ио-
леш-
Withehen п Off помеат'
Warte noch /От Ч Пoеoxoй още пъ-
шиек—!
Will J о.Р1. иивeе'ит времп;
Ieb wurtc cöTom eoni jonzi - auf süc
Чака, я вече дбе'o време Сд-етa
дълго)’
Noe! cüneu ~ züuückKömnen Връ¬
щам се след известшо вре—.
weihen sw.V, hb Itr-V, geh и—мир-м
сп. ирпбнзaвan'
Den DieHeeu weille меПиеие Jabur Im
Italien Поетът (eщe Мпребизоиаше)
шнкoлoт години е Италия'
geb Jod- wcili niehl mehr unUen unS
umtcm dcn Lchnnkcn Някой нп е вече
между eoе/ерeд живите.
Wllru т, - ceлщл. махал—-
Wejm т. -е 1, зил—' 1, o.Pl Boi лоза'
3 o-Ol грозде;
Eime Flasche ~ o0"Nen Отварям бу¬
тилка вино'
üD'rln JoBo- ueOneg - еОтссЬетКед
Козвоп някому сапата неmншa;
Im - Oct die WahuTiit Във виното п
зcтншaтO'
Wefibou т o.PL лозарств--
WsürBoier т лтзар,
W/ilseler т знaeиo еaщa-
W/nlcre /Зърно -т грозде-
W/InbHu/ т лозе, лозов пасив.
W1nbeu/biuiTzer т собственик шо
лкая,
Wiinbiu/icHneöKi J таoдишcкн ох¬
люв.
WlmBlatl п лозов лист,
WjCjiBlattiani J Zoo! фнл-келрo
Iпричишсв—шa болест при лозята).
WeigbunnB т oJPl гроздова аaкин,
КОНЯК-
WHOnlianaiobNen eue PL др—ле.
б—СбОН С КОНЯК'
wdügen sw.VO ТС Ito.V, плач- Ium
jndn./ü1rr clw, (Akk) за иннoт-. неща);
Biii/mc Ticnsm - Рося г-аенвн
сълзи;
umg Dau ist zum Ч Това п yжoеи0'
Wiüncn e ojo. плoе'
Jnin, zum ~ l-lrg/m Разплаквам
някого. дохарзом някого до плоч.
w/merlien aäj плaелнa; еълзлнв
(глос. тон' филе).
W/gerntc ’ гроздобер-
Weinessig т вииеи оцет-
W|*r"aß Weinfass п бъчво аа eнша-
WsirguUem т лооп-
WIngegeNk J лоа—рски нр—й,
WiiNgiiiU т aPl CTem зишеш спирт,
етил-з oлкoвoл.
Wctn/IoD п виелша чаша.
W'iMHämiler т търгoвле шо вино,
WeinBoucu т ösieno лозор, винор-
WsImBous п зиш—риа'
Wcjnlahr п годило с дтИр— грои-
дожа рпиолто.
Weinkarte ’ лист с зинат— (в рпс-
ттрает)-
WlnKeller е виеарска иобн-
WtC/icHer/ зиимрукo пресо.
WiinKcnncr т иoaшoвoе шо зина,
WeinKrumpf т Med зетлрзчeк
плач.
W|tnküneHi т нoфиекo с лед за ох-
лмлдошп иа вино-
W/miami п страно с роазито ло¬
зарство.
Wetnioub п о,Р1, лтиоеи листо.
Wiilauhs ’ осмо; бпслдхо с увити
клонки от диво лазо.
Wciiii С/ гроздобер-
WeNoKoi п пивница, рлcтoа-eт.
Wgjnpuciii ’ - WcinKeileU'
Wcimpmobs ’ дe-тcтaцнс на еино.
Wignonke ’ Bat пустох но лоамта.
Wlm-iuscl т оЛ олзахалшо опи-
ялениб'
Wriguebe ’ лоза. лoишищO'
w/nrol ак/ зиилнoеeриeИ'
WeiguCuue ’ Chem зннпшa oнcплиш--
WlNDhbaum т o,OL KacTk крем от
разбит жълтък, инхар и 5яло зино-
WUünsöHcnki ’ кръчма-
wUnsHlij adj раивеселеш след пий-
з—еп на вило-
WInsleOn т о,Р1, зишеш камък,
WjinSoei т Bai лоио
Wdünihubi ’ пнвшнщ—, oрпемo, зи-
шарша.
W/nUnouiH /-п грозд. епик— гроздл.
WUntriibcrcuit т гроидои сок.
W/NtnoubiNzmcCe т o,PL гроздо¬
во оах-Р'
Wlügtuinkcr т човек. предпочитащ
да пил вино-
wuOce adf ппдъа'
WalsHi т. -л, -л eъдаeе.
W|jie3 ’ -п 1. шoеиe' 2, пллтдия,
илceш'
Am" liisi ~ Пт този шoеиш'
In jcwonbnter - По —бич——шия шо-
енш;
In /rw'gssr ~ В извпстпи СМИСЪЛ'
Wort uml - Текст и еелоди|.
Wi/eci м, - Zaol иеллa пайко,
weisen BwOce. uemesem) uifoV, TC ie-V,
1. ueтеае^з-м (O-mdin. ettw. тш<^к^-
еу нещ—); 2, изпъждам, прогонен;
Oendn, von/ous aUw- (Dot) някого тг
нещо)' 3, oтриеoм, ттхвърлям (1^.
(Akk) vom sie! шeшт); Tb ilr-V, с—чо,
покоое—-'
Jnin. len Wej - Пocтевoм инкo~
-у пстн;
Dan SdhÜlcm von lai SebrJa ~ Изгон¬
вам 'епиик от 'еилишп'
Elms VermuTung von clci - Отхвър¬
ля, nрлдитлoeeeнл;
Mül Bim Figjeu iu" jmlr. - С—ча e
пръст шнooтo.
WjCoislt f, -xn мъдрост,
Behalte Biomi - Oüm kici! Дръж си
съветите зо себе ун!'
umg Jod- Sut Bie - пОеПТ mit Löfiehm
ge/ecs/m Някой не з много умпи-
WIsieeiszuHn т зъ6~мъдрпе'
GAbEHOfT
938
WHtsiMOHScN
ws^sOi^i^i^h/m sw.V. hb ii-V, о—Илуе-
давмм, опитва; сл до паeдетaвс ее-
шaтo нп е истиесхата и; сзлтлиша;
JmBm. clw. ~ wollen Опитвам сл да
излъжа някого,
wejß adj бнл;
~п BlmlCöipciebem Бели зръзки
тeлеa,
жeieiouнn sw.V, Tb On,V. прлдекaз~
вое. прeдаиеae BimdM. 1^, (Akk) ня¬
кому нещо);
JmBm- lün ZukinTe - Предсказвам
някому 5ъдeшeтo.
Wlsco/cm m. - пaд-тeл; пророк, яс¬
новидец-
W||sso/erin J -ixe прoр—енцм, яс-
иовидха.
Wetusoiugj j, -ee предсказаси;,
проркчество,
Wlüßiürn е светло Ииро -(тт nщe-
кнем),
W|iß)1rcH п (яло пмпмрзкa, по-
еишкoзoш— ломарилм,
Weißbluten. eich sw.VO ТС umg да-
в-м и посл-дката си хопно кръв Опо-
логап ллиетжпрни. фии-иcoвн уси¬
лия)-
W/ßb—ol п бял хляб.
Walßbieh п (яла книго Iеъдърлo-
щ— опрпдллеша информация и пре-
дoе'oaскa ио o'шeетвeшoеттoe.
W|fßBiöhc J Bao (ял Иук.
W||ßdorп т Boi глог.
Wi/eßiä. -п 1, 0.0L, белота; блед¬
ност; 2, светло Ииро’
Beriinru - Берлинско светло биро-
Wj^ßii^/j1/ -п. -п (ял, (елките (чк-
вен)-
wBß/m sw.VO ТС OtoVo Илптеaoп
вc'линe.
WlißThiß WelßOtnss m Mek бяло те-
чешиз.
Wißjorlisl m Hisl бплoгвaрдeле'
wUO^l^i^i^^eTe akj и-росме-
WHOßiiut J Ияла жар;
umg Jmdn- bis zuu ~ buig/eg/Uueüben
Вбесяе—п кях—го-
Wclßanhl n бял- златк,
wößHiurOj odj бзлoeп-у. с побеле¬
ли хоси,
W/ißkCsi m соломурлек сиреше.
WcißCOtUih m Ияло nрле'нпкa (но
лехар, млоненшcкa сестра)-
W/ßioH|- т Ö.PL Bal бяло зеле-
Wlße-Kuien-Krioinalitäl J прес-
тьппeeня, нзвпршвaaи е пт-иисши-
тл среди-
WeißCnaut т oPl, sütt ösieno =
Weißkohl-
^^ißltcH odf Изллонихов'
Wuißlinj m, -x Zaö 'слa пeппртдo.
W|*ßeaobc- m иa'eлвaшo състав¬
но е перилсите препорати.
Weißmetall п TecT (абит, логприа
сплоз.
WClßnCS/mfr J шии-чим иа бзльк-
Wlfßuuiis т бллтрус. жител шо Бе¬
лорусия,
W||ßsUücKi—ii ’ бяла бродерия-
WlißuuciU J Med oл(ншнaпм.
WdüßUugnc J Bat сребристо пла.
weiß|woicHeN unr-V- Tb i-.V. отър¬
сва; подтзрешип тт еeИe си. от ис-
ХОГО-
Weißwein т (слт вино,
Weißwurst J südd ossero вид телеш¬
ки колб-с-
Waleung/ -ее Admie уина-низ, ин¬
струкция, еорпмдоее. заповед-
^^ситаеЬеГй/е odj имащ право да
издаза шaрeeдoшнC'
wjCÜsiingsgebunIcn adj обвързан с
нмрлмд-ле. с дадлеа ниc'аyкциЯ'
WlÜsuN/i^,^i^i^i^.ß odv по н-рлтд-се,
според ншc'р'нцисmO'
wgOi* atj 1. широк Oдрeвoe' 1, ши¬
рок Опам-щение), просторен. обши¬
рен' 3, дълъг, далечен (път)'
De Roci lei поп zu - Полат— пи п
прлондено широко;
Eim -cc Gcbici Обширна територия;
Ein -cm Begriff Широко понятие;
Im -cci/r Sinne Ire WorTes В най-
широкия смисъл иа думата;
6 Meter ~ Шир—о 6 метра'
Dau ~е Mccr Морската щнр'
Elm ~eu Wcj Далечен път'
Von -em Оmдoлле'
wUHe adv 1. дaлeеп' 2. мккгт, дм-
лeе, съвсее Озо птдсилв-шп)'
Es ict inel - los dahin Ипо още
-кого врпмл дoтoпaвo'
Win ~ isi es bis Sofia? Кол;- път
има до София?;
- und l—eie Н—длъл и к-шир'
~ ToiUacuchrü11cgc —егПагВ1тп|/г
Мскгк Oоoетoe aaпаeои—пз eал-
гквтри;
- Внесе Долеч nт~дoбап,
weitTiB odv дмлeе, надалеч;
- von dcm Siuli Дoллеe тт тамдм.
^^^^—meltj ак/ с шир-ки ръкави.
w/Otaus odv днллч. мштго'
~ schönem Много пo-крocзз;
~ Beu brsUe Sehülci Нaй-оo(азс'
yеeшнк (силно -гxатсвaш се сред
останалите)-
weit ЬнСодпТ äkj щнрт-
к— иоелсалш, вспизаестеШ'
WiiUliieC т о.Р), дaпeoиздштет.
паoaoалнзтcт.
Wille f, -п 1, щиришo. широчин—;
2. д^ле^^1^;^; простор, шир; 3. раз¬
мер (но дрехо); 4, дължина (но укoo);
5, диаметър (ca отвор);
Dia nmliose - deu Wüste БлззаoЯ-
шата шир но п'стиоят—’
Dir ~ Bis Kia|/nc Размерът са
скм'—;
Die ~ Все Rohnc Днмпe'сасг на
—ръбато;
Die iicHue - Вътрешният димпегър
(но отвор)-
weiten sw.VO hD io-V, рaзщирсaoп,
отпуск-- Iдрзвa)' sici - аaищнрсaмп
СЛ'
Seige Augen weiteten sicH vor Eglsee¬
zen Оен'e му сп разшириха тг 'т-с,
wBi/UI äkj 1, друг; допълнителен'
l. пт~eaтoтъщлш. 5ъдещ;
Eine ~з Fii/e Друг въпрос'
~е InTou001*0111 aiTorle-g Исхап
допълнителен информация;
Dia -е ErewicKimj Бпдeшoт- (по-
шотатъшш-то рaoвнmиee'
Bis от" -се Засега, дк второ шарее-
даее;
Oinc -се Без колебание; nатc'-
така. без затруднения-
WTiJt^rI adv 1, пo~eaтa'сз' 1. От:
nichts ~ (nie) нищ— друго, осеел;
~! ПрадспeaвoЯ Тиотатъ^к^!'
Und со ~ И тъй нот—тъ; Ми т, и.)'
Ioh b—оиеПе nüoHls ~ als RuSe Не ми
трябв- нищо друго освен еn—кoйcт-
виз,
wCter|ouBei1eg sw,VO TD öhn.V. прт-
дълловам да аaбoтC'
w/^^^r|Bsf^rI^rm sw.V. Tb Ii.V, 1, пре-
паoш—п, експедирам пт-нататък
(пратк—); 1. превбав;,. ззвтaвaп
Oпптшнщи до краЯшата цел).
wilttnrIiciicScn weiter B/sicHcn
uer-V. TD tOioVo продължава; до съ-
ШЛcтв'зaП'
939
DEUTT>CC-ßULG№lSCCES WÖDTERBUCC
waicS I
жdÜte—|)rdlN M V. TD ör. V. 'съвър-
щлшcтвмп, повишни-м кволифика-
енят—' eie! ~ 'съвършенства, уп-
WdlesrhldBiggo/Y пoвнщaвaшп o—
замлифик^!^^:^то-
weiteulbrin/eN unr-V. Tbtr.V, прид-
взлв—e напред Iаeщeшнп иа пр—5-
леп)’
Dau 1-ün/t urs rOeht weiter Това ня¬
ма до ли помогне Вдо eanаeдeeмe'
weter|eimp"ehIeN un-.V. TD or,V, пре-
птапчвoп- и ео другите-
weiter(entwickeln sw.VO hb a-,V. до¬
развивам,
wiler|euzCHeeg uw.H TD if.V, разкай¬
вам и шо другите. рaoпатcтрaoявaм-
weijter|"ahmci ueo-V. se tö-,V. продъл-
ловап да пътува;, пр-дълмоа—п
пътув—оето,
Wejteiiahrt ’ продължение ео пъ-
''вошето.
witiu|Teie/eN unn.V. se öin.V, прт-
дълмовоп полета, пътуването със
еaмтлeт-
Weiieuionj т о.РТ. пo-шaтaтъщeш
ход (на шлш-тae, п—-шмтoгпщш- роз-
житие-
wltiml/cBcm uer.V. Tb ir-V. предм-
вап шoт—тпк. еа други Вишфтрпо-
цин)'
^^t^euiiehem umi.V. sn öir.V. 1. про¬
дължавам дм иъазс, прoдплммвaп
ппmс си’ 1. пртдълеаам (живот. кон¬
церт);
Wie /еНе lic GccchOehte weitab? Кон-
зо става пo~шaтaтпз?
wuter|Hce"ig umr.V. ТС oin-V, п-п—-
гам’
Jnin. bcl cOnem Proline - Подпо¬
могне ea еяктго да реши проблее;
помага, шо шскoгo да излезе тт зот-
рудн-ние,
weiterhin odv 1, осеел това, дтпъл-
шнтллшo’ 2, пo~eaтaгпo. е (ъдeшл.
wUiculknnncn ueOoV, sn tIn,V, 1.
вървя иonалд. и—предаап;1, коп-
р-двам, усъвършенства; сз;
Mil Bin Aib^iU ~ Напредем, с ра-
богагм;
So komnsU du niöie weiter Така до¬
никъде няма до утигилЩ'
wuter|iuufen unr-V. se oii-V. 1. про¬
дължава; да тнемe’ i- паадъллaвa
до работи Ом-шиша)’
Dis EuniilUlün/en 1оиГет weiter Раз¬
следването продължава,
wHOier|IebeN sw.VO TD öir.V, остааам
мие. продължава; до живля.
wdterriciUcg sw.V, hbOr,V, ирeдaвan
по-нататък' препредавап.
w<|ter|noeHeg sw. И- Tb In.V.)öin.V.
продължавам (да иззършем; инкoк-
за дeЯшocтe’
Mül len Arbeit - Продълж-вм, да
работя-
weiteu|uiIeN sw-V, TD ito-V, продъл¬
жавам до говоря.
wUecrliajem sw.W. TD öii.V, аoзкoи-
вап оа другите, рaoпртетрмшязoп-
ж^üier|DöHicKen sw,V. Tb Ir, V, прлпра-
шoм някого no~иaтaтпХ'
wCiUnr|ecuiuci1cn sw,V. TD Of.V, р—з-
патетаaeсвaп. аoaeaесп Вшовиеа,
елтв)-
W/te^t^I^^riäurcn sw.V. TC if.V. преп-
р-давмм.
witiu|wiiien umr.V. hb oie-V. aeoe
K03B0 да па-вс пo-шaтoгпк;
NioHl oCSr - Безпомощен съм. ие
зшае коово до провя-
weitgeheml adf щнртк, иш—еи'eлeш.
голям (подкрепа. рaaбирaшпe' odv■ до
гoлсea степеи.
weit/rclfcnl otj шиаoзoмoшa'eк.
щцрoxтo(ввaтeи.
weither odv отд—леко, отдалеч;
Vom ~ onaeueOsU Пристигнал отдо-
ле;—-
w/tTcrxia odv зплнкаоyщпи. с ши¬
роко cсрцп. щедър,
WItieuziiKeil J о,Р1, зeлнктдтщиe.
щедрост.
wlthim adv 1, еодолпче, шо гкляпо
р—зc'oсшип' 2, до голямо еmeпeш’
Dau Oct ~ сноп VerlienlU Т-ао до го-
лсмa степен п негов— оослуго,
wKoUeaufij adj L обширен, eатcгт-
аeш Тп-ро. егрaоae; 2, дмлпелк (р-д-
иншo); 3. птдр-бее, изчерпатплеш.
пространен Iапнcaшилe'
weitmaicHi/ adj с гклепи брипки'
NB:
Deklination van ^1:!/-
Nom
Akk
Dot
Gan
Sg ш
welcher
welchen
welchem
wBeTes
1
welche
wetehT
welcher
weiclet
п
wXchxs
welches
welchem
welches
Р1
welche
welch'
welchem
welcher
ео дебели куки (плетено)'
~сс Netz Рядка малe-.
weiträumig odj обширен. просторен,
^^tueicSend odj 1. широк. тИщн-
реш. пртетнрмш се шaд-ппч Iвапoки);
2, стигащ долеч, с широк -Исег ио
дпЯствип, долпзоИоеш Ioрпднe).
жeit1öiжeiTi/ akj излишно подро¬
бен. o(етoeш, мкoпoелoвпш Iрoaxaиe'
WnlTilölt J O.PL 1. д-Ир- вздиe—cт,
внднпoет ка оaпeеит рoaе'тсeнe'
1, далш-видкост, прозорливост-
weitslcHT*/ adj 1, Med далекоглед'
2, ирoa—алив, далновиден'
~ planen Плосирам далитвидша-
WeütsieHliikriU f-Pt. 1, Med дале¬
когледство; i. прозорливост, долет-
BHДШОСT'
W/itsprung т Sp си—; ' е— дължис-'
WelUnrtutru im - Сзптовеа щaппн-
ош е— дълъг скок,
WHjTcTmahhim т фор аа дaлeеиa свет¬
лик- (но коло).
weittragend adf 1, далекоб-пс (оръ¬
дие)' 2, вожеш, съществен, миого го¬
лям,
Wolim/l -пл 1. разширение, р—о-
щнряaoee’ 2, oщиапшзe.
wlilverbriitil weit .111111111 adjrni-
р-ко разпространен.
wнieverzжeiue odf силно разклонен
Орастешие, пътно мреео).
W||1w0nkilobjik1üv п Tech широко-
пгплeш обектив,
Wclz/N т OoPl. Bat nщпшиеo.
, Wiziniuol п пшееичеш влнб- •
WcZzcmkciM т meist PL ишeшнеши
зародиши,
WHOd/nmcUi п r.Plo nщлкзеиб
(рашно.
ж|!ci|; oucl welcher, жнleie, wci-
сТее; жeleie peam ledBJ хокъз (конво.
оокво. омови) (при ипoпл—cн)'
- еОпн gehöre Frau! Каква в'б—вo
елша!’
~п BialiileuiN/! Какво иъ—душев-
wCJiti-
лелие!
welöhi- (welcher, ^1011, weeoHes;
weicTc) prom iilerr кой, ом, хоп. кои
Oнип—лзв- се е преки и непреки впп~
роси)’
Waleler war Beu cO/emelicTa 81^1
i-unl? Кой (пшп всъщност поти-
зът?;
Ici weiß nioHU -eu Buch dir geiö—t
Не знам н-я кeитo е тз-H'
wulcij- (welchem, welhhc, welcheu;
wcleie) pron rel нтйто, ноято, и—ето,
наит—'
EmlOniin/en, welche uncen Leben
veCnl/rn Открития, каито проме¬
нят живота ни,
w/olio I-welchem. weielc, wcichcc’
жelöiн) pooe -nteXI. шнooЯ. иякоя. №
хоп. някои; 2, шнзoкъз, х—кьз’
Ici hibe CeOne ZO/uu/Uicm. Uuct du
wchöic? Нямо, 11игнри. ти имаш ли
някакви?;
Eu Oct ejol, welcUes Material mon
nOeei Все едно е, кой п—тпри—л ще
изпее е—зпк-
жelöHebiнi adv тт нокъвто и да е вид.
w|1i odj 1. тиeвeoл’ 1, повехнал (ли-
щe. к-жо).
ж|eKen w.H sn iho-VO зехом, позях-
вае (auch übeoioj;
Ihr/ Schönheit l/jomn eu - Краст-
тата й паешa да вехне,
Wnhlbleci л гофрирана лoмaанe—,
Wille /. -л 1. meisl PL вълно Iвади-e’
2. meist Ol вплea (но кoc—moe’ 3, Plys
meist PL aплшo. честото' 4, зслшa
Впротестл—)’ 5. Tech вал;
Die -n buonden ge/eg Iir KüCta Въл-
лите сп разеиина в брего
Sic! von din - Trojan iacsen Осто-
ec сп да мп е—ест вълните'
Kurze, ton/c ~п Къси. дълги вълни;
Dos Radio scgBci oB mom/cm iu'
einer änderen ~ От 'тре радиото из¬
лъчим ea друго елетoгo'
G-Üne - Зелеша вълна (при улично
двнжлинee;
Etw, echläjU ТоТе -и Нещо предиз-
зиква гтлсп интерес, има големи
пoелeдетвня'
Eini - von PunU/cU/g Вълко от про¬
тести Ошпдтволсгзт).
welhcm sw.VO TD ir.V. -шд'лнрaм.
къдря Окосо)' sic! - e—днппс еe, са-
гъва се Oвaртис)' къдри сп Внос—)-
GAbEPOFF
WillenaiiieSBbtluidl раопр—строие-
шие ео вълни.
WillHNboB п басе—ш с изкyу'впшн
3ПЛШH'
WiliiNiHueicH т вълнов o6взom, ди¬
апазон е- радиовълни,
W|iliniiug т горната еaет на въл-
лото.
Wellenbewegung J aслeтoбаaoшo
джим-ние-
Wnhtcnincober т 1, вълнолом’ за¬
щити— салш-’ 2, вълшоатвод.
жнelcgfSunüj otj въокт-5рaaли,
вълнист.
WHiieggonu т o,PL Iм-аез-) зъл-
ЛЗСИб-
Wciilnkimin т гребен и— вълнат—.
WctheniCn/c J Plys 1. дължина и—
зълеаго; 1, члсткта'
umg Win baben iir gleOcie -/Wir
hoe/en oul dcu /tcicien ~ Ние сее o—
eдшн и същи вълни, ипоп; същия
мает—лн'лт-
Wnthnnhügte J вълшоаброока лнинс,
WcilenmecTonoK J aPL Plys вълно-
за пзх-оин-' хвоетозо мeвoшиoO'
WHiienmesDC— т вълитмлр-
WgiieNöplOk J o-Pl Plys вълнова оп¬
тико,
W|1IegueiieN п оРО Sp сърфирноп.
Wcll/rn/Otc- m 0.0L Sp сърфист.
W|1tinscT1ig m удор шо вълно, при-
бой-
WcilensiliOci т ZoO вълнисто по-
пoпaлеп.
Wcilenhii п Маг падишо на вълно.
WHileniHeouie Pbys вълнова теория
(ао еилmлиш—moe'
Weiler т, - пълнел зм паякттв
строеж-
Witirhiüsob п o~.PL зареко прнcиo
сзикси— песа от к-ремшота облост,
w|hiO| adj 1. зплшцут, aппaooбрo-
аеш' хълмист. иалceепи Inecтиoут)'
2, къдров Iooеo)'
Wellpappe ’Велг1папл.
W|tpc т, -и. -л Zoo’ ктчпищe, въл-
ез•' лисиче.
W|hs т. -е Zrö сом-
wglic! odf паишaдлзлaш къп фрлш-
екoгoвoряшa Швпйщ—анЯ'
ж|lscilN sw.V. Tb OhtoVo vxrolo гозо-
ря еермаермок. изптлавап петгт
чтмднеИ'
WnhsoTKnuul п oPL Bat къдраво азле.
940
Wnhsohcebw^i^:^i^r т швеИцарец с
френски език кото мaйчнИ'
Weltu, -зя сеят;
Dis Ahla ~ Сторият свят 0Еваoи-e;
Die Neun ~ Новият увст (Америко)’
Dis Dritte - Третият свят - (разви¬
ващите сп страни)'
Die ~ der Mole Свзтьт на м—дота'
Dia - verä/lcun Пропелс света
am Emin Beu - На oрaс и— сизто;
In Beu uunien ~ Пт целия свят;
AuO din (zum) ~ Сомтеп Идвое о—
Иял свят, ромдме сп;
Kinder zuu - b—Omgem Рммдам дпщ-'
E1ж- (Akk) amu dir ~ soToTfcN Пре¬
махвам езщ—, иотриаоп нещо тт ли¬
цето шо зпeсг—;
Dis ~ iii loci non Dorf! Сиетьт п па-
лпк!'
Jml. leBU im Степ отВеиеп ~ Някой
живее е друг свят. долзч тт реално¬
стта'
Die Kostet nOchl kos ~1 Тово нп стру¬
ва кой окае колко!
^^lUibuisöniilin oäf откъсант, изо¬
лиран тт евeтo-
WHlUobue^^i^t^’l akj -mвпрeoт тт еи-
вота, от евeтOl
Wattoil п o-PL зеeлпшa. к—cnoу.
W^i^iTogscHiueioU adf мирогллдпи.
идеологически.
WitansehHommge мироглед, свето-
толд;
Eina ilioeisiosöHl ~ Идеалистичеш
пироглед.
Wnhtiihii т световен атлас.
W/tainsililhdigg себ-гоент изложе¬
ние.
Witebank ’ Световно И—ока,
wciiBcCinnl odj световноизвестен.
weitlnrüiml odf прочут. световно
низecтпШ'
WnlUBcceheOslüNj ’ Sp световеи ре¬
корд.
wclTbcwegcnd adj светозшоииачип
Осъбитип. идеи).
W|ltbcwe|/ugU световно движение,
WcliBill - я предстоим оо свето зим-
доеп шо силт-' die mtteelolieulOcHe -
српдноаеотжннтм предстои— оо свето.
WclibÜrger т гр—eдaинш шо свпта.
кoеп-noлзт.
Wiilcup т Sp световна купо.
Wuiteliti ’ aOL сзпттвли елит.
Wiilenle п кроят шо езe'—-
DEUTSCC-EULGAWSCCEÖ WÖDTEDbÜCH
941
welhentuüeki adj geh откъснат тт
евeтa, дмлпе тт реалността-
WulleiOölj т сзеттвзн тcипв-
W/iUe—gнжIc!1 п OjPL Sp п—лусред-
ша категория 60-70 ог Ма— телоо-т-
лптиe.
W^Ih^i^s^i^'^l^’^tt/rnB otj аoaгъревмш
света-
WeltOceeepOeir nun PL световпи фес¬
тивал-
W|lnilmi^ht /^бягство -т ливота. кт-
щллшичecтв—-
wITreml odf ш—изле; откъсн-т от
апaлшoеттo-
WilT-icken т оР1 сзлтовеи пир.
W|l1rnielcgiicжcgung ’ св-атинт
дзнмлшиe оо мир.
Weilgaltuugä o-Ol свет-есо зшaеп-
НИЗ'
- ruiongin Добивам световно осм-
еeшнe'
WHil/euicni п o-PL Rel второ при¬
шествие. страшният съд.
Welt/ericitsnof т Международни¬
ят съд Ви Хаг—)-
Wnhtj/gchehii п o-OL събитията.
етмeoш—тo по свет—-
W|lUgescH0oH1e ’ aPL световеа ис¬
тория,
Weligesmgineieso—gogisoiiög ’ o,PL
ACk WGO/WHO Свптовш- одрааша
-рг—сиз-ция,
weltaiwanle otj с гбпсп мизс-н
опит. oбнпр-e.
WHiuaiwiliin п световен човешки
разум, съвестта шо евeтO'
Welthandel т о-PL международна
тпрпoвнс.
WnltherrccSoll ’ aPL световно гос¬
подство-
Wnitnjllcspraehe ’ нoк'утзee пел-
д'шародеш пиин,
^^^tH;iiiouiic! adf евeтoвнoиуг(oаи-
чeеoи;
Von -en BcdeuTung От сиптовноис-
ттрнеecoo oиoепииП'
WHitkuuei ’ карта на свето -
WnhlCImd п човек иа аеешите р--
доста,
Weltklasse ’ саптавша клмеo, све-
товко ниво;
~ c/in/dim - /eHören От световно
кпoеa съм.
weltKlug odj с жиmeйеoи опит, опи¬
тен, тбигрон.
Weltkuüig т свлттвша войшо-
WclTCu/ci ’ o.Pl L олмшо кълбо;
i, глобус.
W|hetu|i ’ o-Pl международна - об-
стмк—вза.
weliläuOig odj geb = ^^lUgiwoi^ilU,
wnhUtich otf 1- aeneo; 2, евemеoи;
Host -e Maehl Светско власт’
-c Fuiulin Зппеи родости,
W|ltIiteratun/cinToeao литератур—-
Wnitoacbi ’ световна сила, велик-
сило Одърмово),
Waltmann т, Weltmänner увeтcзи
човек,
w:i1nCnniici adj светски.
Wclimouke JW-Isch световноизвес¬
тно порно-
Weltmarkt т световен пазор.
Wiltonen п световпш океош.
Wgltmcisteu т Sp светозеш шоп-
пиои.
W/lttmetüSesnihhOTtSp световно иср-
зешстзТ'
wiUoTcn oäj открит. с интерес към
всичко -кол- себе еи-
WнIiЗTeniiüenkeilTr световна оИще-
cтaeeтет-
Weitoorlnnngl Phil селт—вкият ред-
WellöugunOsoiinN ’ международно
oрпaeнooенЯ'
WjltpolitOC ’ oPl. международна
ПОЛИТИКО-
Wiilpuesse ’ сжет-енат- пресо.
W/tnon/ т саетоело ниво Молосо,
рoшгe'
Vom ~ От увeттaee ранг-
Wgltuoum т o.Pl вселено; oocмoе.
кocмиеecкo прocтамшетвo;
F—eieu - Открит к—спос'
Dcn ~ епТопсеНсд Изследвам кос¬
мос-.
W/ltuounoBkonnen п сптгод(а о—
сътрудничество е бИластт— иа иос-
лпдв—кето и използуването но кос-
мзелез—тo пространство.
W|IUnimMiizwiNger т п—ккритзл о—
к-ceтеo.
WcIl—omMiiolögOi ' o-Pl кoумичec-
к— биология
Weltraumfahrer т хосе—иавт.
Weltraumfahrt /1, космически по¬
лет' 2. КОСМОШ-ВТИК--
Wgltuuunfinuzri/ п к-cмнеeекн
хораб;
BemannUnD * Ктcnнепcкн к—роб с
WeltwirtscHaft
екипам шо бордо,
WultuounTug т кoceиеecки полет.
Wellrauinfoo-eCuigg изслпдвмше о—
кoемoco' ктемичecки изcллдвaшиC'
WcIluouMKupsHi ’ космическо хоп-
е'лo.
W|IhkuuMScHiT п кoceиеecки кораб.
WilUuoumsnNle ’ кoceнчeек— сондо.
WeliuouMieoeion ’ трбитолеа кос-
nиепcк— cmaшенЯ'
W|ItraumDtiibIin| ’ кocмнчeекo
ради-ция, космическо лъчешие.
WniUmelöh п свлттвша иeпeрнс.
W/tunisc ’ околосвптсхо иъгeшtлc~
'ЗИЛ-
W|ltuekn—k т Sp светтзпи рeк-ад;
Einem - uufiUcIIen Поставям свето-
зее рекорд;
Einen - BuccTen Сетnвoм световен
рекорд;
Dan - ballen Запазаам световен ре¬
корд.
W|ItueCouiecu т свлттале рех-р-
дьор.
WulU—elüaOoN ’ свлтавша религия
Weltruf т oPL евeт-зшo иавест-
шoеm;
Eim PionlcT vom - Пианист със све¬
товна слоим. известност-
WclTcele/re т aPl, gel мна-вa
уoапб, к-удовлетвореност от свето.
WnltsiöSerlhClTiuat т o,OL съвет за
сигурност (при ООН).
Weltsprache ’ международен поих.
Weltstadt f рад със селт—зи— оно-
чпннe. eнлиoeли град-
Weltteil т кoштнипиm'
WHilunsHjelüNU ’ o-OL околосвет¬
ско плоиоше,
weltumspannend otf зсппиреш, све-
товее, обхващащ целия сеят.
W|lUiNinraam| т oр-ст шо свето,
WjSltUdliiiunessUOMmunj ’ o.Pl
кроИн— necнмнcтиенo шостропнип.
W|I1^^r1HD^<^i^<^r т oft pxjar преоИ-
рооов—тлл но свето-
wnlii^^raessen adj geb забравел -т
света. иooе'oзeи.
weltweit odf вceoбш, —Ивв—шaш це¬
лия СВЯТ'
-е KoMmuNuKoUioN im Ine/rnci Гло¬
балното oамтшнкoщис чрез Интернет'
Etw. isi ~ anerkannt Нещ— з светов¬
но призкото.
Weltwirtschaft JOoPL световно сак-
WHltwirUgoHaitiCiüsc
GABEDOFF
942
паество.
WHeiwuischaTiskuisi J увeттвшa ика-
шаеичпск- кризо.
Wcilwi^d/m е 1, едно от седпмте
чудеса еа мштиеш-еттo' 2. нещт ио-
хлючи—елет, нещт тстИент'
Die siebeg - Седемте е'длc— еа све¬
та 0nаoнaвeДлиис шо изкуств-то или
архитектурата е мштиешocт'мe'
Wultziit /' ,^£^с^о^и— ирлее п— Гринуич.
Weitzsituhr ’ чостзших, ктЯтт по¬
сочва времето е рмоличли тoекн шо
алмята.
w|M peon inleno = (Dot) von ^1; ко¬
му, ао КОГО'
~ coli OcT los Gnil gsBiN? Hu кого
до доп парите?
WimOnll т O-PL, Ling дателен подем,
w|n pooe önix-о - (Akk) von weu; кого'
~ Hut eu i/usT/1? Кого вндс ттй?
Wink/ ’ -и 1. oPl. тИрат. поврат,
рязка пркпясм; 1. nатпсea Впкли
тнеeекo. нooшoпиелcкa, социална)'
3, сеяно, иаeвтд между два пери--
до -т време'
Um 11/ ~ Все 10. JaUmUsmdsmte
В заaс ао XX впи'
Seit Beu ~ Слпд прoмсeo'o В—тво-
ряс-тт а— източния Ил—о' oИлдзшe~
силто иа Германия през 1989 г,),
WinleSoii т еoвпк. койтт гледа еа
къде духа вятърм и еeпшя убежде¬
ния'— си,
WgndijocKe ’ як; с две лнеo.
WHnBiCueii т Aste Geogr тртпнк'
StB1üeHeг — - des Kuebies Севлреи
ар-пик, Тропик ео рака;
NSrlllcU/n т ~ les SUclnBooec
Южен тропик, Тропик ео козирога.
WcNdciumcppe ’ вито Оспираловид-
еа) стълба-
Wcnlinonöv^r п пaaлваo оо т5ас-
щоие (но окла),
wemBcm. Iw^ndic, gaw^ndi) umo.V, hb
On.V, тИръщап; lieh ~ 1. обръщае
се (an Joln, съп кякoп-e' 1. т(ас-
шan се (но шскъдee' 3, т5асшaп се
IgegiN JmBN'ГriЖ' (Akk) срещу шскт-
го, шeшo), критикуи-м шяктпт, шeшo;
4, отнася сп. паeдкaзшaелкo з MsTw.
wnidei cic! am Jnlm. за някого);
Keinem Bhici vom Jnlm, ~ Не -'ръ-
щам Вотделяе) поглед от някого;
Sieh TilreluoHend on Joln- - Обръ¬
щам сп нъ; шсoтгo а- п-пощ'
Das Buci wendeh sicH on alle Gc—no-
giuiüeuiTuBrnieN Книгата п преда—око-
член аа студенти по гпрмоиистизо;
Biths ~! (Akk) B-w, Обърни!'
Jnlm. Bem Rüoken ~ О6рпш—п ся-
ко—у гръб.
^^^ilenI sw.V. ТС on.V, -5асшaм (тт
лоим'a строна но датпo'м); öt-.V.
смеля; пос—кота. обръщам (аа коло);
Duc Hru - О'ръшмe слоо-О'
Dir PlainCieS/g ~ Обръща, пм-
лaеишx-т-;
Dau Auto weNdele um" Bem Pluti К--
лога oИпршa ом площад—-
Wendeplatz т обръщало (оо —вто-
И'еи)-
WgnicpiNkt т птаротко ——30.
п-вратле м-млот,
Wnil/m /и, - 1, TecT иалaзлючa--
тлл, рлвлаcнаaш прeкъceoе' 1. Landw
елшooбрпшмекo.
WHNdevs—bol п заИраеа а- -бротлш
аоатй.
windle odf 1. еаеевреш, лесно уп-
аaвлсeм Виола, лодха); 1, пъргов. лк-
вън’ евaoтонв-
WgnBijkiiU ’ о.Р1. 1, подвижност,
пошпарееост; 2. пъргавтс—, лoзктет,
п-:армализоса-
wgndisei äkj стрИсзи, лужишки'
веидски-
-те 1. пркплаяке на по-
скното; 2. кИрот, завой' 3, Lieg фро-
ae-лтпичeш израз'
Eime - um 1803 Обръщане на 180°'
Die Dingc iciimen cine inoaisene -
Нещото взех— тамтичeш оброт-
Wenfall т o-Pl Ling виеителеш по-
дее.
wegla pooe tekef -олио' odv еолко;
Ich Siir zu ~ Geil Ипоп много
п—лоо пари'
- euünkeg Пия палко'
Es gübl nun -а MenscHen, dir so Bcn-
kin Kömmen Ипа малко хора Вп—л-
ениa), които мтгот до пислят таза;
In -cm Togcn След няколко дни;
Ich bin cin - müdc Мали- съе умт-
рео.
weni/er odf Komp von ^N0/ 1. по¬
моли—' 2, Mall eинтc;
- Zeii als №1/- loben Ипоп по-
малко време тт преди;
Für" ~ zwei *11 ducl Пет -исус ВИео)
две е три.
Wajnüjkeil ’ oJPl. м—лот количест¬
во. малък брой; дреболия;
umg Mains ~ Моята скроена —соИн,
wenigs odj Sup von wcnia еай-па-
лъх;
Viels woll'tcN Helfen, ulcn nsn Bie ~cm
haben жiгkloei geTöifen Мнкоисо зе-
x—ха до иoмoпeaт, шо -еого малок
помогнаха е-истина'
Ich Hobe om ~ en .om ollcn Имам
шай-еолхо от всички.
ж|nüg1teпi adv п—шп, сой-п—лоо;
Du iönnUesi es - veusucieg Би мт-
тъл поне до опит-ш-
wenn krej L око (условие)' i. кого¬
то. що— като Iвалпe)' 3. ~-.. auch
пазар чп. въпреки че (отстъпко);
4. око, до Bмппoинee' 5, umg ohe — wic
- кото че ли, cякaщ'
- es rcgnel. bIcibHN wir zu Hauce Ако
воли, ще тсгаеем вкъщи;
Ioh ruTc an, ~ ici im Beulig ameomme
Щп се т5aдс пк телефтшм, зогатк
пристигна е Берлин'
- irr Urlaub auch kunz wom, so Sale
ieh iHg vaii genossen Макар и ттn'е-
ката до беше кратна, оо - сз аосла-
дих НОПЪЛНО'
~ in Во wCun! Ах— Иeщe т'0—!. До
6eщe тук—!
^11/1/001 кат/ апирлзн че, макар
еe, при все еп. око и да.
wemnsciom кае/ -но и до. мокор и да;
umg N0 — То кокао тт тово!;
BcnnsoHon Като ще е. да з,
wer, peon Ieieo кой'
~ Sui пп/спиОеп? Кой пооаъки ао те¬
лефон—?
wji-i pooe nei който'
~ diu ieiouptel. dir lügt Който твър¬
ди тово. лпжe'
NB: Deklieoliae von weu
Nom
Akk
Dot
Gen
wen
wem
wem
wessei
we—3 peam iedef umg шскaй'
umg Dn ist ~ Tür Blei om - Teiefon
Някой тп търси пт телефаео.
Wcrl/agentu— ’ реклопко oпeeеия.
(юро за реклами-
W|ubiiCiton ’ реклапко мкщиЯ'
WgrbiiNUlii т комисиои; Мин пос¬
редник, рпкпaмeш агент)-
WHubeinzeOgc ’ рекламно обяво,
943
DEUTTCff-ßULGAIßfSCCES WÖQTERDUCC
WcukieHuIc
Wc-hebü—o n - Weubei/entun.
WcrlclaebMunn m епeенaпзc' в
оИластто на рпзлммата.
WerBrTernsrHrn п телевизи-ски
рекл-ми Iеoет -а та прoгаммa'a)-
Wn-hcrilM т фнлe~рлкпaпa.
WnmBcfläohe J рлхлапшо площ,
WnrBcOolo п реклапка скипна-
WemBnOunk т о.Р1 радиореклами,
WHubeucDcienk п рекломла пoдмрпз.
W/rlcCuMpo/ne/рекламна заепа-
шия.
WHubekoserg nue Pl, = Wenlungs-
köslen-
Wn-hnoiei/i е рпклаеко средство,
средств- ао реклама,
werben (warb, grworbrne uei.V. Tb
Or.V. вербувам. oгз'заaп (jmdn.Tür
eiW' (Akk) шсxбгт ao кeш-); oto-V-
1. алкоoпнамп (lün clw- (Akk) не¬
що)’ 2. дтптгвап сл (um eiw. (Akk)
дт шeшo);
N/uc Abonnenten Tün 10/ Z/lUmng
- Вербува; кови aИтиa'з аа вест¬
ника'
Für cOnc ZOgineeiegnunCe ~ Рекло-
пира; парка цигари;
Um jolc- HunB ~ Опитаме се да
спечеля нечия рпкa, поисхаам няко¬
го зо жешо-
WcuiipluKil и реклоеле -фзщ, пла-
КОТ-
Weher от. -1. WOftsch служител по
рекло,;';' 2, umg кандидат за ее-
китбо-
Wcrhesebniil J проспект, реклама;
диплянка-
WnrB/elojid ог рлолопес иор—з.
рекломи- пото-
WcrheepoT от резлампш клип, ор—т-
но тплпвззиoeшa реклама,
Wi-b/sprucSe J език на реклапато,
Wnubet/xi т рeкоoмeш 'eкет-
Wnuh/iiägcm от 1, рeoпaмoшocзтeп
(радио. гeлeaнoнс. преса)' 2, р;;-
лапет лнщe.
wgrIewirKiOM adj със сили- рек¬
ламно въздействие-
Wiubczw/cKe nun Pl рпклаеша цел.
Wcliigg оР1 рлол—ма;
- Tür clm neues Auto моеНсп Правя
реклопа аа шоаа коло.
WHuluggsKösteg euo Pl 1. розитс-
хи по рекламото; 1- разходи, свър¬
зани с професията, като се приспа¬
дат тт -блогоепия доход,
Wcdeuunu ml, Plselten eателc ea
развитие шо оформяне, са нaпрoл~
доне Око кoенс, пнеи-ег и да.e;
2. к^!риерм, поприще, 'втрелcкн ипт-
wgrBeNI Iwurde, /ewordcne uei.V, sn
otr.V. 1. adj + ~ стоиом кякооъв; 2.
suCst + - ставме шeшo' 3. ставап,
превръща, се (ги ctw- (Dol) в нещо);
Reici - Ставам богат, ao'апмтявoм;
Was willst Ви ~? Какъв искаш да
етoшeш?'
Großvater - Стоиом дядо'
Eiw, wird eun Gewohnheit Нещо сл
паeзрпшo е привично'
Daraus wird Nichts Нищ- исмa да
стоше (да излезе тт това)'
Was nicht icl, Kann noch - Ктлто се
п, поле до сташе-
werlcii (wurde, ae^^rdig) Htl/sverb
1. ~ + Infinitiv Boa обра^;^'в—аб e—
Fuluo /); 2. ~ + Iejomtliv II (оа тИроо'-
а—сп ea Fuluo II); 3. - + Pool020e
PerJ'kl Mo— образуване ea Passiv);
Em Wud bild коммеп Т-й ще дой¬
де скоро;
Em wirk es wohl .егдссеНеп halcn
То— навярно е забравил зо ттва'
Ein Hani wud |/1aii Строи се
3CШ0-
Wnri/n п o-Pl възникване, зараж¬
дане; развитие, оформяне'
Im - Вн/иОТГет sein Напира, сп е
процес шо съодмамне, но изГралдооп.
werBend äkj аарoмдаш се, кфкр-
-ящ! еe, бъдeш'
Dau -е LaBen Зaрaeомшнс' сп ми-
ЗТТ-
~е Mutten Бъдещо пой;—-
W/fuII —т o-Pl Lieg ипекителлш
падеж-
werTem (war'. geжorrcne uei.V, Tb
a-oVollii-Vo 1. хвърлям' еягап; 1. рам-
д—м Boa жззттиo); sicH ~ хвърлям сп.
е—хвърля, се Maul ‘тап-'^' (Akk)
им. върху шяо—г—. нещо)'
Steine ine Waccrn - Хаъалсe напъ¬
ни въз водата'
Den Diskus 60 m weit ~ Мятам шай¬
бата ио 60 -'
Alker - Хвърля, котеа'
Jodi- aus dcm Zimmer ~ Изхвър¬
лям, изгонвам шнктгo ог стаят-;
Sie! jmln. zu Füßcn - Хвърлям се
в зракато шо шнooпo'
Die Hüniin Sui vier Jmn|i /^(^11/
Кучката роди четири ктчпeщ-.
W/rfen от. - ввърг-е, ввпрляе-
Wenfl J -еп кoрa(тcтаoз-■eлииеa;
Auf dcn ~ unicütcn Рабатя в коро-
И-етрoнтeлкнцa,
Wu—g п o.Ol кълчища,
WcugHid п откуп за 'ИиИс-зо (спо¬
ред ст-рог-рпаксктат праио)-
WjrC л, -е - 1, произведение' 2. за-
втд' 3. а/’’. тв-аеecгвт; 4. aPl, де¬
ло, работ—. труд'
Ein ~ ici Wclteit/ruinn Произведе¬
ние ио салтоаеата лзтлаa''аa'
Dos — Piouuiös Твбаелc'ao'т шо
Пихасо;
Elm ~ Bin T/rroilcU/n Дплт ео терт-
ристи’
Ein guies - tun Провя добро дело'
Sich ins ~ nicnenГigD - |/Теп Зо-
^О1щ—; сз аа р-И-то; з-пoеaan р—-
Иота;
Hund опс - icg/m Зoоaисп сл ом рм-
е-та;
Eiw. inu ~ enleiN Реалиоироп нещо.
ocъшлcтвявoм eeшo-
Wgi^kiglige ’3aaв(дccзз ептрпмлeня
и сгради.
Werkbank ’ роИ-асо -ас-. тезгях
(в зов—д, рaбoтнлкзем).
werkeüirn äkj заводски. стИс-ае-
скст на аовтд или предприяти;-
Wn-Cci п. ~(п) ossero лameаeo-
werKeir sw.VO ТС Oin.V. а—'-тя ка-
гт лaзк, етвъазoп (an 1^- (Dot) по
aeштe.
weriem sw.V, TC 0oo,V, раИ-тя Вфи-
oиелcки. като зaшaстчия).
Weuken п OoPl трудтвт обучпшие,
предметът “Труд и тeвииз—” в учи¬
лище.
WgrKgelOndi п територия район н—
зааод-
werkgetreu odf епрес на Впузикал-
екто) произвпдешие-
WerKHuiee J заводско вaлп.
WenKküeHe J заводсхи сттл.
WinkecHncn ог учител по практика,
WerKIrüteu от директор на аавтд.
WerKm/ister т пм-ст-р, тeвнзчeе-
ки рпooa—дитпл.
WerkCiOingeSönüjC те—рабоге-
щитп е аавод, прeдпрнс'иe-
WarK(s)nuzl от заводски лекор.
WgriieUulc J аааодскт училище,
WHbkseimiz
CAßEOFF
944
Wn-CucUmie m o-Ol. 1, тeвшикa ea
безопасност; l, отговарящи-е за бз-
aonoеш-угтa при аo6oтa.
WcrKsplonagc ’ о.Р. заводси, про¬
мишлен щинoшae-
WerkclitlU; WenksOäOOBe сервиз; цех;
Das Auto in Bie ~ b—inaen Зокоре—п
колата е сервииа.
Wn-CitCter f, -п geh = W/rCcTalt-
WeuksloTT m eaглрнaл. суровино,
WcuksioffkundeJ o.PL мотериолто-
шошип,
Wi-Ichück n заго'—!;;. т5аo6o'вo-
ee детаЯл-
WiukUij m дллшнеee (аo6oтee) ден.
wcmiTigu odv дплшиекo. е делнич¬
ни дои;
Dam Zug verkehr nun ~ Влакът сп
движи само е дeлшнеии дни,
^rklClü/ ad/ тртдeш се. рм'oтeш.
WHukiCiOge mjf, -ее. -ел тр'дeш сл.
роботсих; трудеща се, р-Иа'eнеo—-
WcuKiiicH т - We-iBani.
WerCumtrrnOeii т оЛ трудкво оИу-
епaнл, практика (зат- предмет и
yенлншлe.
WнuKecreeicHnis п списък -т прт-
ииaпдeшзя.
WHukzrug п инструмент; сечиво;
оръдие шо труда.
WHukzrugkOseen т кт-нн оо инст¬
рументи.
WHukzeugnacHer т ииу'р'eлштaл-
еиo.
WH—kzrugsuiz т комплект. кнИ-р
тт ииу'а'мeaтн-
WHukzru/seini т оЛ ишструеек-
талео стопака-
WHnkiCU/iiscHe J чанта аа инстру¬
менти,
Wn-out т оЛ I-Bol пелин' 1, вер¬
мут (зид винт).
Wc-oieeUropiem т хапи— гoреивн-
шо. нещ- eппаистeo-
WHumuUweiN т пелин (зинт)-
W|ruc J -п südd, ösieno Schweiz 1,
пелпиз Beo 030--); 2- Zool попово
ирace-
wgrl odj I. уиожован. екпи' 1, це-
шел' достоен; 3, c-а'вaш Oтиапдллe-
ша сума)' ooел'eoa—ш си Мусилия.
вре—е и др.) 0/1^ (Gxi); eiw, (Akk)
шeшoe;
~е Kollcuen! Скъпи колеги!'
Das ulhc Allo ist 1000 DM wert Сто-
рота кола струва 2000 -орзи;
FnunKfmuU а.М, isU eone Reici wert
Франкфурт е— Майк си струва д—
(ъдп посптеи'
Dos icl gühbis ~ Това няма них-кеа
стойност, ттва ип струи— нищ—'
Eiw, oct NÜcSi dir rHBi - Не оослу-
лава дм . се гои-ри ом ткво. нп си
сар'!; труд— да сп говори аа това;
umg Es iel CeincN Hcllen - Пет пори
нп е'р'иo.
Werl т. -е 1. щeea, стойност' 2. осм-
епиип; 3. зeлненшo; 4, цeиeтет.
Eiw, gewinne an * Нещк eoxaев-
етoйиoу'гa си, поскъпва'
Im - von Нм cгoЯeoет от ,.-;
Geistige ~п Духовни щeишocти'
Unv^r|Cna0'cie ~л Нeиаeвoдши еeш-
штеmн‘'
~ aul leж' (Akk) 1п|пт Държа шо кп-
щк. спятап нещо оо важно;
Etw, unUrn - veukouren Продовоп
нещо е— бпoцeeищa'
Eiw. (Dot) einHn großen - iliieuegГ
ВпОм/сеет Прндoвoe голямо иe—ел-
лип ео нзщо-
WerliNgibH J декларираше. т6нвя-
вашп шо етoйaтуттa Опри птшпшcoa
пратка).
WerlimlcüU ’ зиc—к—кaчeетвeшa. пре¬
цизно роб—тн, стойиостео робот—.
w^i^'th/iergBOi ädj със стобилиа.
твърда стойност.
Wertbrief т писмо, пратка с обя-
зеша утoйшoу'.
wertem sw-V, Tb oi-V. щeшн, oщeeя~
ео—' eаeщпшявoп Осттйшост' спорт¬
но пocтнeeшнee-
WcriIe)sknio J ек—ло шо (пор—лои-
те) стойности-
Wnmtcwaidch т смяеа иа Оптрол-
шнmпe стоИности, ценности.
weriOueO ак/ без oщпиxo. шecт6eкгн~
впи и шллнеeш-
WHuliegHnDiind т цеие-ст, щeшпш
предмет.
W|u1i/kei1 J -ет CTem, Lieg в—леи-
теост-
werlios odj 1. без стойитсг' 2, Или
аиачешил-
Werieöiiikeil J o,Pt. слос—читлл-
каст, моловоеност.
Wgrtmaßuiul m критерий ао oщeш-
оа ио (пормлаи) стойности' цпшште-
теш критерий- ■
WgrUe/cccr т мащаб, критерий,
мерило-
WiuiMigderuNa J o6eoцлeсз—шe-
WHUipikei п пратка (налет) с - обя¬
вена СТО-СОСТ-
Weuipopoeu п, -е meist PL Wöntsch
ценни които,
WHUlpopteuböusH J Wiötsci борса е—
ценни книжн.
WcUcndi|/meist OL щлeиoети, цес¬
ии е-ЩИ,
wgr-tscSätecn sw.V. TDOf-V. v'roLOTed
ценя. тзoeaиoe-
WertTshUätzsdg o-PL geb уважение'
Große - genießen Радвам се но го¬
лямо узамешие.
W/mlsystCM п Phot система иа стоЯ-
иоститп, ценностно сис';,-,
Wirtin/ ’ -xn 1. oщпиx0; прлцлш-
к—' 2, Sp кпacaцнн по точки;
In isr ~ ^i^i^i^l’SinieN tücesm Н-пред’
назад съе е кпacaенят—.
W£—UüNjsgliiei adj Sp с едшокво кла-
У—ЩИC-
WHuhungspmnke т точно (при оце-
инвoшe е спорт—).
WHrhungslorel ’ Sp сзптлиешт тое-
лт с оценките шо yч-у'шнщн'л в със-
тпзашизто-
WcmUmrU/Ol п прeщпшкo'
Ein ~ oigebin Давом прецени-,
wertvoll adj 1, щпиeи' 2. полеоеш;
Eim ~eп SchmucK Цешио yкаoщпинe;
Ein -cm Homwcfi Полезно 'o-ooшнп.
W'jir-e'ooiUtClnsge предстое- оо стой-
лости (духовни. -Ор—ЛИИ И др-)-
WöUtirieHcn п ет-Яe-егли осно
Iптшeиcк-, герИте; еорко. бонноо-
т— и др,),
W|rhzuwooTs т о,Р1. покочаанп, см-
роствнее шо е'oйeoег'a Мн— oкщнн,
фирми и др.).
Wcmwölf т Myth човек-вълк. вър-
кол—к.
Wasim п, -1, същество’ епoдoшнп;
2, същност, ——същина; 3. пp)ирoд<м тха
рактер. сров’
Lnicmie ~ Живи cпшпc'зo;
AußenIullscln - Извпшзeeшн есшe-
СТВО'
Eu loegU im - Bam DennKnoiie При¬
същ- е но демокрация'-;
Ein iröhlüch/D - haben Ипом весел
характер.
wcsnine ак/ 1. geh шлдпйствителеш.
945
DEUUT>CH-ÖULGCDl<SCli£<ö WÖRTERBUCH
W/illnunmDsiciien
спре—лее. безплътен' 2, прооеи' шез-
eaентeллe;
-е Träume Нереални мпчги-
Weeneu-1 J вaр-ктeр, ера!, е-ту¬
ра. природм-
wunnici/en odf вaамoтeрпш, при-
cъш. . СВТЙСТВПИ.
wuccnsfriMd okj чужд. aппрнеъш,
шесвоЯствеи.
wucnsgetmäß otj съответстващ ;—
еъшш-cгтo, ептрeд cъшшocгтa-
wsisnigleicT otj сходеш. едшокъи.
тпeдecтиeи;
Sie lind sich ~ Те си панлнеam,
w/i^i^:unoe^^NkiU adj eлт6вoднм по¬
роди cпшeoегтo ио нзщото,
wiseNsveinwanlU oäj 6лнaпк по вo-
рактер. срадеш по дух.
WuicNDzuu т в-р-xтпрea чзртм; тс-
соапо признао-
ж|seniiüöH odf 1, епшпcmзпи. осно¬
вен' 2, ии-еитeлшo'
Ein -cm UnleuioSicI Съшле-вeшo
разлика'
Uten Bie -an Dinjc nueS1cnecn
Мисля по . с^>щбстзбките (oK-чиеи-
Te) ипшo'
Im WruenllOcSHn В основна— си. и
общи ЛИНИИ'
Niobis WcicNUeioHii Нищо cъшпcт~
жено'
Es wirk - жOгneu Стаж— зиачител-
е— по-топло.
W/sfill т O.PL Lieg родитллеи по¬
дем. ГбИИТИИ-
^^iulii adv защо; паради хохво
прични--
wgshaibj кат/ породи к—ег—'
Es hoTUr geueanei, ~ din SUuißcn пасе
^агет Беше заляло дъжд. породи ко¬
ето улиците Ияха мокри.
Weir т, -п везир.
Wicpc j, -л Zoo) ту-.
WcspcnncsT е гшпидо ио оси (auch
üDerir);
umg In cin ~ slCöhcN/gunjTcn Р—ибуг-
зап гнездо c оси, ooеятмe щенотлии
въпрос. тпем.
Wccpcnehfoh т ужилиноз от осо-
WHspimiiüiii ’ естго тпшкo maлис,
wgsuiN = peam ОтОепо (Gen) von wer
u, wie; чий. чия чип; чия'
- Aulö ost lau? Чия кол— е тква?'
Weißt lu, - Auio Bos üsl? Знаеш ли
чия п този кола?
Wcssi т, -s umg литпл на Западно
Гepnaшис.
W/sl т o-PL 1. O'eo член) ампод;
2. (с член) запмдеш вятър'
Eim Wind aus - Вятър тг запад Миа-
подеи вятър);
Amu Osi uni - От Изтоха и З—подо.
WncUiimlCi п Западна Африно,
westdeutsch otj ио поднтгермоесзи-
WHSikeueseHiond п З-подна Герма-
еия
Wiste /. -л жилет;— (беи рпзoзиe;
umg Eine weiße - Hoben Нeзншeш
СЪП-
WceUcn т o-Pl 1, Geogr а—под; 1, Зн-
подът, аопадшият свят Встраните от
Западно Европа и САЩ)'
Im (пас!) ~ Нм запад;
In den - OlcHem Бнпoм Oнeиганрoпe
на З—пад-
WHDTentoDcHe J дл-И и— милето—;
Ehw. wfi Deins ~ Септеп Познава,
нещо много добре.
Wistimi т, - тпутпаe (филм, ро¬
ман).
WnsUci—opo (л) Западш- Европо.
w^i^temuöpCisöS odj зanaдeoлaат-
пейски'
-е Z/1T, АСк WEZ Зonoдeoeaат-
пп—ека врпеп,
W/stftÜ/ci т западат крило Ока
егрмдo)-
Wctiüstc ’ иаподет кро—Ирплип,
wgstlicT* odj з-падеш'
- . vom (Dot) З—подко от;
-am Wink Зоподен вятър'
Dos -е VauUiidi/un/siündnüs Запад¬
ният т—Иронит-лек съюз,
weltlich] prop (Gen) но запад —Т
- des Rheins На запад от Рейн;
- .on Bulaorüen Нм зопод от Бъл-
ГОрИЯ'
- vom (Dol) Западно от-
WestmäciUe euo Pl змп-дни-е сили
МФр-нция. Великобритания и САЩ).
Wsstev^r т пуловер с ту'рт дпктл-
тп, Или ръкови.
W/stiiiI т ооподката еoет,
wgstwärte odv на запад-
W|ihwink т аападпш вятър,
wiiw/jege odv оощо.
weewueitI koej поради ooem—.
W|i1oNNiimc ’ псет- оо приепаие
ио облози оолагокия, Иткмeйксаcки
пункт.
WcTTBcwerB т, -е 1, конкурс. еъе-
теааииз; cпрпзшoвaииe; l, o-OL кон¬
куренция' иoдпаeвмрa'
Im - mit jmBn. unin МсТсНсп) Сърлв-
нтиожо; се, конкурирае сп с някого'
Eimcm ~ nuiscH—нОВнп Обявявае кон¬
курс'
Unlauterer ~ Нелоялна кошк^еи-
щия.
Wettbewerber т, - 1, yч-cтшзx в
усcтeaoeиe; i. Wiotsch oашoyапшm.
Wetlbeweriibclüngung ’ meist PL
условие оо конкурс, състеа—ние.
WntUBe^^rliBie^l!-cnkung fWOrscl
oгрaeнеeeнп е— кoшкyрлшщнятo-
WeUhbiweUhsiCHI/ adf кoшкypeнгшoе-
п—ст6пе-
WgteiHwerbgsieue— т победител е
състпоошип, o-икyае-
WнtibнжerbSinilnelhmer т участник
и конкурс, шадпрпварм' е ооикуреш-
циятн.
Wdiulewerlswirticnofi ’ noз—ашo
стопмнстзо, осеоинно ио ooикyапи-
енят-.
Wettbüro п = WehiONnoHne.
Weilie /. -л 1, обзалагаше' 1, бос'
облог;
Eins - um nOma Flisele Wein ОИза-
лагосе шо бутилко зишо'
Eins ~ lOnucHen I1e!ließнne Хващоп
сп ао бас, ОИа—лого; сп;
Um а*с ~ tiiisn Надбягвам сл,
Witteller т O.PL cпрлзeoзoшнe; съ-
пeашнчeиe. стрепем до се еодмишат
другите.
wstte/ern sw-V. hb öOr.V. еъаeзиoвa-
вае се, уъcтли-зaм сл, уъпeринеa;
Win Hoicn um Bem cmsicn Pluil gc-
wetteTcrt Съперничихме си за пър-
икго място.
wi/iiensw-V, TC ioo.V,I0o,V. 1- обзала¬
гам сз, хвощ-м се на бас Beil Jmln./
ilw, (Akk) c някого ом. но нещо)'
1.оологом lauf clw. (Akk) иа ш-що)'
A^if ein Pfeul ~ Залог-- но кош'
umg Wetten. laue! Ha И—с!
W/tcm л.- oPl M'i'oo вреее;
Schöne ~ Tibem Времето e втб-зo,
имам; хубаво време-
Wctt/mool л neтптрoлтгзен- Оси-
шoптнчи-e ел'м6o.
Watt/monsoge ’ = WelieuleuOeHi-
WutterousDicHien euo Pl изгледи a—
зремето. прогноза аа врлплто-
60.
WnttrmbcaBichium/
GABOPOr—
946
W|UicnicnhieSimgg J пe'eтабл--
пнеши шмблюдeшзя-
WHiieuBeuieHi m Meteor бюлетин иа
вре-ет-. мeтлoрблoгиешa nаoтeooa.
Wgiicubciscuuni J птдo(рсвaшe oa
ваeeeтт.
W^itlcrBccläNBüi äkj устойчив но от-
м-сферси aлняaнс, eeeабптxaлм
Вматлри—л).
wgUUeui/sUlmm/dd otj oпрлдплсш
врлпето. влияещ ео aаeeптт-
WgtU/ilO/nsl т пe'Лба-л-пзеea
службо,
WcUU/rribncJ в-ар-пох—оатпл (auch
üD'oin).
^^tieufnsl äkj = wetieubesiCndü/-
WHileTunsen m schxozl пeтeoртотг,
СИИОПТИХ.
wetterfühlig adj зависим -а врлее-
тт Oеoвeк). еyac'aиmeлee към мете¬
орологични промени.
Wneucr|hac п veooto 6aа-мemср.
Wcti/iSabr т влта-n-зoaa'eл Ос
форма са плтел)-
W|Teeukaric J еишoптнчшo харта.
WctUc-Cmnlc ’ о.Р1, млтл-рол-гия-
WnUtc-laje J пeтл-аoлoпнчшa Вси-
шoпmнчeoe о(стаеоах--
Wnee/rliMps JBeagC рудничен фенер,
wette-lsmeSTcn ш И Tb umpeos: ес
^^l^iTeuIemeHiei свято- сп.
WciU/mlcmoSi/n е o.OL евeтxaвнци
(Ила гръпe-
WnUUc-loeb е umg псе'o с птстт-
^00 лошо врпее-
WHiicup—oinoDr J Schweiz = Wctieu-
beuocHi.
WeiilcuuuUeeeii m пл'лтртлтпнеee
с-телит,
WntteishUaobt m BeogD вee'нлaен-
oeea шахто e мншa-
WnUUcriohclke J клипати^а прaeн-
цо Iаeкa. плaeншa).
WHiieuuöHuie т о.Р1 a—шнтa срещ'
дъжд и соя-; заслон,
Wctlimi/Oic J и—aл'аeea c'амaм,
страко, изложена на дъжд и вятър-
Wetiimiliilon J пл'лбатлбгзекм
ет—нщнн.
WcUt/reUuri т Meieon рязка eртмя-
ка ео времето Iпoшнeoвoeл ао тем-
ппрaaтамe.
WuUUeumMsoiloj т зшеоапеа паoмс-
шо на ваeмeтo (често: влош-ваше).
WHiie-veuSöS1ceHieuuni ’ влошава¬
ше ео времето,
Wnllcrvoibsrcaic ’ плтeoрoлтгне-
ша ирoпшoиa.
WneecrwamUcJ мeme-р—лoгиеим стан-
щнн.
Wн1hc-жloHseI т промяна шо вре¬
мето.
wetiirwcnBlceb odj шептс-ояшеш,
пропеслив Вхарактпр, a—cmрoeeнлe.
Wн11н1жoeee / бур-носле обло;.
WetToS-cr т yчме-шнк е рали, мо-
'-крос и др.
WettTaUni J кaд(спвмкe Bcсе-лao-
шие) с превозно средство-
Wettkampf т Sp уъcтпooeил.
WneuCäepl/r т Sp съст-о-тел,
Wettlauf т Sp eaд6япвaшe.
W/teiaiOs— т Sp участник в шaд(сп-
заие. бппoе-
^^^ithmoeien щV. TD tf.V, пoпр—всe
Oгрлщк—)' xoeппecнаoe, еоваксзап,
всзcтaктвявae.
W|iincgneN е = Wettlauf,
W|iinmBenn е o,PI. състезания по
гапИ-ee.
WeUUrÜit/n е о,Р1. шaоирeвaр- във
въоръжаването,
WHtlsöSüeßeN е о.Р1, състезосип по
с-рел(а-
WnUeccSwOMecm е о,Р1. cъcтeo—шзe
по ил'иoшe-
WctTspicI п състеаошие; шодпреворм.
WeiTisiucii т със'-"-™;, съревшо-
вмшип' eaдnаeвaрa'
Im ~ oll jmie. in ntw, (Akk) 11с|сп
Ссетeaaвaм сл c някого оа нещо,
wetzen sw.VO Tb ir.V, т-еa. oc'рс
Boom и др-)' se ilo. V, umg тичам Мно-
eскъдee.
WHizsioni т стомаиешо ттчило-
WiizsUiÜN т брус. к—ееишо точило.
WiisKy ['vüiii] т, -.s уиски,
WTiikysoBo т уиски със содо.
Wh/sl е аЛ вист (вид игро но o—атнe-
WicHsbürstr ’ umg вaкcaдeиЯукa
еemкo-
WZöhscj, -е 1. вoзеa. крлм (зн обув¬
ни)’ 2 o-Pl umg пердах, бой.
wichsen sw.VO TC oo.V. 1, лъсомп
Вп—роет, обувки)’ 1. umg пердаша-
WieSU т. -е 1, umg пoле'гaш' 1.
pB/o сегодяй, nболле; 3, джудже.
гитм.
W|cHUe J -е Phys еиeщнфичшo mптa—-
WienicemCggcHcg n MylT джудже
(което таИко помаго вкъщи).
wichtig otj важеш, съществен'
Eini -е EniDcieiiun/ t-cici Взе¬
мам иомит решешие'
Eiw. Oct - für Bie ZuKiNfe Нещо п
вомша оа бпдeшлтт'
Siei ~ maoicn Вaeннеa, давмм си
важност;
Ehw. (Akk) ~ neSmcN Смятое нещо
ао сериозно, оа заел—.
WihltOjkeit J о.Р1. важност. ош—че-
ЛИП'
Vom gun0cu ~ Tüm jмIn,ГciЖ- (Akk)
sein От голсо иш—епшнп съм за ся-
отго, иа шeшo-
WihhtigTuer т. - umg pefoe човек.
хойта си прид—вн важност. надут чо-
еео.
WicheiulucuD! J -ее 1. о,Р1, инжеи-
еeшe, иадуаост; 2, eoд''н приказки.
прояви шо в—ешичпшп.
^i^htiu^’ue—iiöi aфвaeинелIа, надут,
W/eie J -n Bot фий;
umg In kic ~п geien Иoелииaм, eаo-
подап, потъвам идпш oeмс.
Wlcieh м, -1- коепрлс' 1, руло. не¬
що и-ви-о; 3. ролхо (оа кос—); 4, (о-
бни—;
Dam Kramien comam woumcnГkoIhen
~ oieUiN Провя шо (олшия топъл/
студеи компрес;
JmBn. iM/baiM -* Holen Критику¬
вам някога здравото -
WiokelbanB п повтй.
WZöKeiKinB п иплeи—чп.
wii^lkeln sw-V, Tb oo-V, 1, е-вивам.
Иинатвом (боло- пяе'тe, птаивам
Вдетп)' 2, иавивае, увииме нещо (in
ilw, (Akk) в иeшo); 3. ковивом, шо-
пк-мвом ш-щ- (in eiw, (Akk) ea,
около иeшаe' 4. разии!;;, разетто-
вае шещ— (aus chw- (Dot) ог нещо);
sic! - уиивое Се Mim ntw, (Akk) е не¬
що) Ме палто, одеяло);
Do Bisi du ui/i seSicT e/wick/hi
Много сп ео—иш, ea крие път си
Garn iu cimeo Knäuel ~ Навивае
прлмдо на кълбо;
Sie! einen Sehoi um den Hols ~ Уви-
воп си шмл шо врота'
Eeж. (Akk) in Pipicm - Увива; не¬
що е хортия-
WecKelroum т уmaс за иаппoвзв—-
се но eлолкмеeгo Ми б'шле'илea
сграда).
947
DEUTSCH-BULCARI&CHES WÖRTERBUCH
Wilrriiugiuncnügkcit
W|ckceuüsci m посо за повиван; ео
(ебпта-
W|cKiIUici п пплпшо.
W|ckleu m-t- роли— за косо; 2, Zool
лиетoврътки Iеeмлйcтao плпeр'дн).
Wicklung/, -еп 1. eoвнвoшe' 2- не¬
що ковито' 3, Tech еапттха-
W|dder т. - L Zaol овпш; 1, AsinO
зодия Овпш.
wider pnäp (Akk) geb против'
- dic Nuinn Против природата;
- meüncn Wüllen Против втлс-a пи;
~ Erwinier Прттнвe- са тчазва-
СИЯ-О'
widerborstig odj 1. щръкнал Окосо.
н-иион); i, упорит, опок, кеп—о—рзн.
WtBruluuee т 1, nаттивoeaлягoшп,
пртmиaoдлйcтвнe; i. Тур кИрат-н пе¬
чат (оо тъаИo шо лист).
Widereinander oäv geT един срещу
Друг-
widerfahren uir, V. sn ilo. V, geh cл'е-
Bo се (clw. jein- нещт шякonт);
Ihn iii ein Unheil ~ Сполетя гт шп-
шметнe-
WBHu/eseezitöH äkj противозаконен,
WileuHokin m. - к'киеo- Мин въди-
щa, стрела и др,).
WeieuHuII т o.Pl 1, ехо. ек’ 1, таз-
иук, отклик;
~ lerr/n SeiMM/m Отзвук тт далеч¬
ни поocoвп;
Der Aufruf Гага großem ~ Bcl ohiam
Призивът номери широк отзвук у
веиеoи-
wider|hahhcm sw,V, ТС tio-V. ттехва,
eен.
WilerSulU т оЛ тeoаa' 'стои;
cппрoтиaлeшил, eр-тнвoдeйетвиe.
Weieukligi,o-PL Juo насрещен иск.
Wiicrliger п пасивем опора, х—н-
тра-п-ра (е— пост, орно, свод),
widcrlc/Bon odj oирoвлалим-
widc—I|geN sw.V, Tb ir-V. -'-рвое,
onрoвeрпaвoм'
Eine TSeouie ~ Опровпрговмп тео¬
рия.
Widerledjsgg/ -xn I. oпаoвeагoвo~
ле' 2, oпртзлрeпинп-
wjle—ltei odj отаротитеЛло, пат'н-
360. пмдeш;
Ein -cm Karl Отвратителен е—зпк;
Elm - fcucHUes Klümo Противи— вла-
мпш клиент-
Weieuein/ m. -x umg peron проти¬
вен човек, дос-дних.
Wade-natürlich aäj nр-тнв-eетeе--
езо; пзраерипш, нoaрameш-
W|B/rpiri т geh veraltend 1, про¬
тивник' 2. уъпрo'ив—, опълчааел-
widerraTemue-.V, TD öi-V, geh съвет-
вае исxoпт да нп върши нещо'
Jmlm. die Ehe ~ Съвети—; някого
дм нп се мени,
widerichbUilob adf пртmнaoпаaвeш;
илзокоиеш-
WiBeuneeHilüöSkeüi ’ о.Р1. прттиво-
зохоеност, беооокоаие.
WideuurBe ’ -и въоромплиз'
Keine - dullin Не търпя зпoа—мп-
шил;
Ohne Ч Без зпoрaжпннн!
Widerruf т. -п 1. тnатвeажeизл;
1. отплияее (оо иоред'а, з-кош и др.)'
Bis auf - дт второ шареедоее.
widerrufen un-.V. TD ii-V. отричам
Веещо кааошо), -тхаовап сп Вот ду-
-ите си);
willeuuufiüeH äkj отменял;, валиден
дт вттрт лорзлд-се-
Wideruocner т, - geh противник,
W/kcmsehcln т о.Р1, omаaлeeиe; ог-
6лнуъx'
GlücKs log uu" ibnem Gesicht Щас¬
тието cнялщe иа лзеeтo —.
widersctz/m. cich sw,V. TC пат'ивo-
п-cт—всм сп;
Sie! cOmco BscoTtusc oTOen - Откри-
тт сп противопоставям ео дадект
аeшлшнe-
widerseizIieH ädj 'птрит' шепоко-
реи.
WileusOnn т a.Ol geh 6пaепнелн-
щo, (бзсеислие, аесурдскст-
wideriünnig odj Иeaепиелпш, абсур¬
ден;
~е Behauptin/en Абсурдни гвър-
дeинс-
^i^i^rspensiüg aäj 'птрит; непоко¬
рен. вироглав, апъроичов;
-es Haan Непокорно косо-
Wideuspinsiügketi ’ o.PL oпърeнчo-
зост, ипиooтаcтвo, инат,
Wdcmjupliäiln sw-V- TD if-V. ктр—ия-
воп; sich - oгаaзсзaм сз (auch übxrfr/',
Das Wosueu ipO/eeht dOe Sonne wider
Водна— отразява cлпиеeтo;
Die FneuBe spicjeli socn im ihnen
Ли/сп Wd/m Родтс-тм сз -mрмзсвa е
oен'e й,
Widesп1ieg(e|lulg>|r -зл ограмлеие-
Wiki—ipüegelungilScöuüe ’ PTil тек-
рин за o'рaлeшзemт-
WIBcripleh п O.PL 1. geh eаттиaт-
деЯстаие. nабтзaбe-c-—исee; 1.
venolf - Iпслиo) nабтнвтптлблштcт-
wüdeuipuHoSen uno.V.TC otr.V, 1, въз¬
разявам; 2, прoтивтрлеa Bшсooeт)'
Jmlm- - Възразявам шсoтey;
Dies wideriprioSi len TaTsacHer То¬
ва противоречи но фактите.
widsriprnohcri okj nаттиaтрeеив,
паo'нвoрлемш си;
SicH -e Aussogen Прoтнaбрлеaшн
си иикаивaшнс. паттнварeезaи птка-
зaиис-
WOIcnepuuch т 1. зъзр-eeизe' 2, прт-
mиз—рпчнe'
ОН/е - Без въза—ллeнл. безпрекос¬
ловно;
Im - тОТ/ги ntw, (Dot) В па-'звoрп-
еиe (е рморео) с иeшo;
AuO eigen ~ stoßen Натъзаае се шо
пр-тнв-аeенe'
Jue ~ eünleaeN Обжалвам Bрлщeшнп
иа съдо или друг— нeетaeеня).
widerspuüoHeicH odj прoтнзoрпенв-
WiBeuupumeisgeisi т 1, cкпoeнтут
оо противоречие, nа-тнвтeтетмвс-
шп; 1, еoвeз, ктйтт Te— до проти¬
воречи.
mderspuucislös adj (ео eсoаaeeeнe.
безропотно;
- giHouoHin Птденeявoм сз (еоро-
поти—,
wÜlcrcpumoTsvohh otf nа-тнвтрлчиз,
пълен с паoтнвoрeеня-
Wedeuulugd т 1. съпрттив—' 2. Plys
cпирomнaлeeнл; 3. противодействие.
о-пор;
BewaOTneteu ~ Въоръжено cсnаб-
тиао;
Passiv/- ~ Пacнвшa уъпр-тнв—;
Jndm. - Icüslen Охооз—м еъпр-ти-
во ио шск-па'
As" ~ stoßen Саeшoп cъeртmивa;
Phys Ein - von 1 Ohm Спeатmнвлп-
лие -т i теа-
Widenitug1ubewec;gug/ еппаomиви-
тллшо движешие-
widerutUNliTäUij otj годен да се
уъпрo'нзсвa, устойчив, иoдрпмлнз.
WidHuslundsTäiiieeil ’ о.Р1. 'етoй-
енвocm, нздапeпивoет, еъeрoтиaи-
телем сило.
WiBcni1igBskimp"
CABEßOrr
948
Wi<leritondieonpT m cсeрбтивн-
тллна ИтрИо-
WiBerslämliCämpien m боец от съп-
ротиим'— (тт есnа-гнaзтлпe-'т
двимешил)-
Widcritundskri"i J съпротивител¬
но сила.
Wdsreeankuloi odf кenрoтизяш сп’
без съпротива.
WZI/rUeomksMCDser т Txcl опметьр-
WiderstonBsuealHU т Tecb реостот-
WidcuDiONkuwiilH т епл—шип. воля
зн еъпра'ивo, воля - оо противопоста¬
вяше.
wideret/Tem umo.V. hbIi-.V. 1. устоя¬
вам OJмkm'Гнew. (Акк) шо някого. не¬
що)' 1, издържам; 3, ее се птддо-
вом (но aлшoe'
Dos Mite—ool widersteht ohien Bcios-
Тип/ст Матприолът издържа но зcн-
oaoвн шaттв—рзaшис;
Eine VesucTunu lieht - Können Нп
мтг'а да устоя иа иooyщeшиe.
widerstreben sw.V. TD üi-V, 1, пр—ти-
вя уe, възпр-тивяв—м се; i, проти¬
вопоставям се Il1Ж' (Dat) иа ипшoe'
Es widerstreb: ein, düe Wahrheit zu
veusöTweigen Противио ми п да. не¬
приятно пи з дм прeeълеaвaм ис-
тикатО'
Wideusl—HbeN л о,Р1, ипохото. шлеп-
ЛОНИЛ-
Widerstreit т o,PI, geb конфликт;
прoтнвoазенп'
- Ben G^fÜTJe Прomиa-рпеив-у' на
чувствата.
widerstreiten uni,V, Tb Ito. И geb про¬
тивореча Оло ф-кти и дР')’
~de ImUcn/sccN Прoтизoрлчaши си
интереси,
W<dsmWtrUl| odj противеи, отврати¬
телен. неприятел-
Widcrwartigkeit ’ -еп 1, o-Pl-. нещо
eeпрняткo' 2, aeпанятшoет, леле-
пост,
Wileuwühle т о,Р1. 1. отвр—.шeшиe,
пoпитco 2, неохото шпезл-кие;
- |пдсп clw, (Akk) НоВнп Изпитвам
omзрaшeeип къп обща'
Seinen ~т unicnB—ücCen Подтискам
ипnрзязъшm- си.
Wkebwilitu odj иеахотли' с еееел—-
ШИб'
Eime ~з AnUwort Неохотеш oтгтвoа'
Etw, nun ~ tun Върша неща с галя-
ео шетхото-
Wkmen пИ TD io-V. иocвлшoвoм
Оеткт'^' (Akk) някому нещо); sie!
- e-еaeш—иoп се, бгдовое се
(]мBIm.ГeeW' (Акк) шо някого. общо);
Jnlm. nim GcIOcHi ~ -Пocвeшaвaм
eскoey cтивomвтрeшнe;
Sici /отх seinen Kinleun - Посие-
щ—вап се. отдоиоп се изцяло но дл-
еoтo си.
Widmung f. -ее 1, eтcвeшлшзл
Iтлкcme' 1. nтcaeшиaaeл. -тдмваке;
3, дарение.
WOduia adj 1, шe6лoг-прнсmeи; зъл.
паeврaтпи (съдбо)’ 1, ирттнвлш, шеп-
азстзe Oеазeк, пиризпа). отвроги-
теллш. годео-
WBrüecgTiils odv Admin е противен
случо—,
WiduOakeit/1, пр—тиалост, шепри-
ятаост’ 1, трудитст. прпчка, прлз-
аa'aту- (но ^30'0)-
wii! odv 1, оо;, колко Bзсnрте)'
1, колит. хон Iзпoклнцaeнee;
~ haut du dos /етосПе? Как капра-
ЗИ ТОВО?'
~ viel knsiHi das Buch? Колко с-р'-
в— хии^:^та?'
- bitte? Кахвт кооохте, моля?.'
~ spät isi es? Колко з часът?;
- echöm! Колко хуИова!
Wie кае/ 1. като, хохто. холкогт
Bcрoишeииee' 1, какао (е подчинено
иорпчешип)' 3, когато. е еопеето, е
нт-т—;
Ici ooehs es ~ Ви Щп го шоправя
хотт ТбИ'
Fleißü/ - /Ona Biine Старателен ка¬
то пеeличкo'
Alice verläuft, ~ w/n es /eplint Tobam
Венек— паoтнеa. книго го 6яхее за-
плoe'иaлн'
~ ich nocH House Котпе. Kiün/cil
diu TchcOon В етмлата. в който зли-
зоп вкъщи, телефонът звъни;
Win iu е*—, ио ОеН iir Какаото по-
изo—л—. тазтва сз —Иадило-
WjuBch т, - Zöö! (рпмИaр хтИ—тник,
WigleTopO т. -е Zoo! и-и'ннo;
Eu siinke wie ein - Вони катт пор.
Wieder adv поо, отново; —щп вед¬
нъж'
Ie! bin geeOcT ~ . Во Веднага щп се
зърно;
Inner ~ П-стоянкт'
Nie ~ Никога вече;
- imi - Нлnрлксешa-т. бтеовт и
ттеово-
NB:
wieder- словообразувателен еле¬
мент в немския език, с който на
новосъздадените глаголи се при¬
дава значението ''обратно". срв.
wiederbiKomneN, тоеВс-сьОап/еп-
WOeBerolluuck т Тур преплчатво-
нп, прeпeеaтк—-
Wi|lcnumspiee п Sp e—е—пбгт иа
второто полувреме.
WicIeuouTBou т оРЧ, впзcтaшoвсвa-
ил; рестмврираше-
wiedeuauT|bouen wiedam aufbauiN
sw-V. TC Oo.V. въocтoш-всaoп. рeе-
товрироп; птстрояиом пастет,
Wücierouficueiiung J паeаoeтткa
Mo— ядрени -тпмдпеи и др-)-
WiedeuiuTnnine J о.Р1. възтбиовя-
ваше Ви— прегов—ри, ирлкъеeaт раа-
гтзтр и ор-e.
WieIenoцfnnHmeeeг0onuen п Juo въ¬
зобновено дело-
widddi|;oim"Neimen wieder оиОпсНтсп
unr-V, Tb io-V. I- впзo5шoвсвaм (р—-
бота, контонаи. рooгoвoрe' 2, прие-
мом ОТСТВО-
WiideriufuüsiUNg J рenнлнтaрнoo-
щия, ново въoапeaв-иe-
ж^uderiBcknmмen uit-V. hb Of,V, по-
лyеaвae -браткт (отново)'
Wi-lier-beSeliHiwieBni eeleCecii.V.
bb i-.V, 1, съживявам; 2, възo(eтвс-
вае Ooбнч—нe-
WjOllei'rBSoCiUNi/ -еп уъливнзoee,
връщ-не към живот (auch überao),
Wi|BluililbuNj1eersuoi т meisl PI.
опити оа cъмивнзoшп. оа въaваъшм-
шп шо няного къп живот.
WJcBHmBnecSiTung J въaвръшмee.
пол^аиоле обротко.
wi^fir-bringcn unr.V hC Ir.V. връ-
щ-м тИротно Монето книго и др-)-
Wiilerduuck т повторно иaлнтoнп,
нов ЛОТИСН-
Wilнlen||ig1thrsg| aпиа6eoaязaиe,
въacтaeoвсвaшп, подновяван; (но
обични и др,),
WoHie—iNseiiun/ ’ връщане, възс-
таштвяааеп на служба. на раб———-
^^^<^i^|e^i^I^aliieN uei-V- TD Oo-V. по-
DEUTMCi-ßULGADlSCHES WÖRTERBUCH
949
лу^^вом обратша-
W/dcrierJccnnrN Wedci спСептсп
umt-V. TD ti-V, п—ое—вам. разпозна¬
вам Веещо по-рошо видян-. чуго. из¬
вестно);
Er war . коип eu cuCcnncn
Човек еди— помеше да го п—ошоп.
WJeder|erlamjcn sw,V, ТС ii.V. зъив-
ръщом си, пал^мв—п обратна.
WiCereroTnuigg павт-рно тткри-
з—шп (но 'лo'пр. магазин и др.).
WoilenUerseTaheen мК. ТС ro.V. въос-
ташовявмп Осупа, щети и др-)-
WtllicirleizäuieN sw.VO TD ii.V, пре-
р-окозиме,
wiu^<^r1i1mlHN wieder Ondcn unr-V.
TD io. V, eмeнамм. въoвапш—- си (не¬
що ангубело); sich ~ номироп сз, по-
подае вшзo-иша. окмавам се;
Dcm Scblücech - Н-пиром си ключа;
Sich поеН lineM Umioil in dir KliniK
~ Оказвам се е клики;-—- слпд и—-
т-с-ртфм.
Wt^^l^iif^ni1^/ sw,V. bC on.V. исхоп
си оИр—тло Оо—ето суе—)-
Wiüilec—аОвС -л 1. възпроизвежда
ле. прпдавошп (но текст)' 2. Mus ио-
пълизние. интерпретация; 3, връща-
из Ви— нещ— взето),
жi|Ie—ijeBlN unt-V. hb ii.V. 1. врп~
щом OjMim. chЖ' (Akk) сях—пу иeшo);
2. прздое—е Всъдържали; но текст).
всoпа-нaзeмо—e, прераозаизоп; 3,
иопълшяаом (роля. aрисe. пресъзда-
з—п, интерпретира;.
W]Hden/ebiiiii ’ о.Р1.1. Rel папрaж-
д—нп’ 1, възраждане.
Wlkcrl/swingcm uei.V. TD hr.V. 1.
Oвъo)вапшaм си oaпy6лeoтo*, епeчлл-
вае отново ’ 2. добив—п отново Iет-
ровики ТТ отподъци И др.)-’
Sein ONN/U/D GhcOcTecWohSlt ~ Възсто-
еовявам вътрешното си равшовпсип-
rniedeinaillmiöTcN wtcicn аиТмосТеп
sw.V. hD ir-V. 1, попровям, кoанти-
рап 0трeщкO; зло); 1, въостоиовяз—е,
xoeneeенрaп, площ—, тблoшл'п-
шип.
W0eI/-|itmioTumg /1. —Иезщетл-
низ’ 1, Höst апиaр—цнн.
W^U^e—|iobHn umo.V. ТС he.V. полу-
еaвaп —бротио-
W^i^i^</-bjui cUehh/n sw.V. TC Ot-V- 1.
зъзса—екеява;, рлеmoврнрoм Осгро-
дн)’ i, впocтoшoзсвaм Видраел)-
Wiedemhc—ilcllung ’ aпиcтaиoвсвo-
ШП Она пържол-ч—лнттт състояние).
WederSalhon äkj п-мещ до 5ъде
повторен.
^ii^i^rTaien м, V. bb ir. V, повторя,’
eie! - п-жт—ря- се’
Bitte. * Sin! Моля, повторете!;
Din Klosse - Повтарям класо;
Dem Redner wiederHoli sici eUämloj
Ораторът пoет—скнo се повтаря;
Die GcsöHöTlc w^ii^i^imTohe sieb Исто-
рият- се повтаря-
^i^i^rlhotiN sw,VO TC Ii-V. взема;
обратшо, валмом си,
wiederhole oäj плогткратеи, шезд-
шбкратпш;
*е WounuNgeg Нееднократни пре¬
дупреждения’
Etw. ~ v^rsuoHen Опите—п нещо
ме—го пъти, нееднократно.
Wicler-liOimige/ -те 1. птвттрлeзл
(но 'eоeaиззбиeи филе и да,e'
2. повторение. преговор Она yеe6зл
e—тланaл)-
WOllcuTölun/iOiii т öer, im -/Für l/m
- ако сп noзmаан, при повторпш сл'-
—--
WtarerhönNecpliÜonde/ п—прови-з-
лен изпит.
WieleuHmluNasspOrl и Sp паeигаa-
воие им cрeшa-
WiedernöiungiiäTe т Jun рециди¬
вист.
WiekeuHölumguilicHen п Mus реприз
Мишок за пaeтoрeлиee-
WicIeriöueN п a.PL, In: auf Ч дoет-
иане!
Wji^i^<^;rümpriii ’ Mek апвaocншa-
щис.
WilIнг0nD1ondseizomg’Bвъз(тaleoaс~
емне. рпптнт (но пашина, cгрoдoe.
We(lir|ieicm sw.V. bb Ir.V.iilr.V. 1.
преживя (миз-ано)’ 2. peroi прз-
дсвзeoм, ирeпoзт—рям. преживям.
Wiederkäuer т. - Zool премиено
животно.
Wiederkehr ’ o-Ol geh 1. връщане’
1, позтаряие. повторение’
Bni seinlu ~ При легтвото омвръ-
щоеб;
Dia ПСиГО/с - diu giHOcien Moi/vu
Честото повторение шо един и cп~
ЩИ ПОТИЗ-
’WmkcUieeHuen sw.V. sn Oho-V. 1. връ-
що; сл; 2, повторя; сп;
WOc/e
)n: Um JmiD.jetWl (Gei) - Зароди шя-
;—гт, лпша-
Wj|inr|seheg wtcdcn ueScn uni. V. TD
if-V, зимд-м —тиоаа'
Einen allen Freund noci vintnn Jahm/m
- След плого годили зилдоп отло-
зо етар приятел,
WtekeuseHen п, - поеторшо вижда¬
ше' шава среща'
AsO Ч Довиждане!;
Elm—oll fnüScuen MOlscTüleun Сре¬
ща с Инeщн епyепeици-
WüedeniiHcN
При сбогуване е важно да
се знае. че съществуват регио¬
нални различия относно използ¬
ваните, формулировки в разговор¬
ната реч. В северната част на
Германия може да се чуе Bis die
Ta/c! Tiehücc!, в централната
MihU'c jul! Auf WO/I/uicicm!, в ре¬
гиона около Щутгарт се използ¬
ва Adil, в южната част и в Швей¬
цария може да се чуе Ui Wileu-
lu/i!, п провинция Саар и в Швей¬
цария SOiü!. в Австрия се пред¬
почита Auf WilkeiDcUiouen!, виен¬
чани се сбогуват с Во Во! Scrvus!
WOnlerrTäuier т Rel aлa(-emнcm-
wi/ciebie odv 1. —тлово, пои' 1, ипк.
от друга сарое—, от своя страсо,
m£lnr|eel1eiNouнn ^еВеп yculüniuнn
sw.V, hb ii-V- обединява, —тотзо;
присъединява; отново Oа6лocтe-
Wji|letncusOmO/mi/ ’ -еп поет-рно
оИздишешиз'
Düs ~ deu bcidin diuUicHen Staaten
Поиторшото обединение е— далг;
кепсни дпрeoвн-
WIUke-veuHeiualmng ’ втори Ирок,
второ елнитИ—-
W||iierverCäuOcr т Wi-iscl прeoти~
зaе-
WiclennvHiiwHniun/; o-PL повторно
иип—лив-еп'
Zum - Abk z,W. Зо повторно упот-
реИа-
Wiclcbvnmhi/н ’ аЛ Aämon повтор¬
и— прeдетaзяшe Ви— документ и др,)-
Wi|de—wohl ’ oft. прeиoбнр—нп.
weiern odv veralt - igжirTeпN.
Wiege ’ -n 1, люлх— ОблИешо—)'
2, geh люлка Beo култура и др.);
CAöEDCFF
Wjegininnih
JmBm. tut eiж- On düe ~ geliaU ^^rlam
Някой ипо исзoкao еnoc-(иoег,
'пение п— рождение;
Vom Ben - an По рождение’
Von deu -ile eur Bahn/ От люлкото
дт грт5о-
WO/geiinsiTe п дъско оа хълцане на
песо, оа рязане ео продукти,
Wii/emiiic— п кухненски нож (дъ-
готбраопи с две дръжки аа xълеaeлe-
wOnecN| sw-VO ТС te.V. 1, люлея; 2,
клатя (гл—ва); 3. кслеoe (еогдокоз,
лун); cich - люлея се, nткоoшaм сз;
Dau Kind in den SoUlu" ~ Прнепн-
воп детето с люлеене.
w/caenI Iwou, une. V, TD tr. V.
паeтeплсn, меря Вт-га—); —гИтема ;
Dir Arzl жüeg1 Bus Baby Ллкaас'
eрeмeрвa теглото ла ИлИлт—'
Sein Wort wieU schwer Дупото -у
тежи (от ттлспo ишачешил е),
Wlcgend-nek т Тур стартпечатаа
книга (от 1450 - 1500 п.e, ишoтиoИyл-
W0|/iN"esU п geT р-лден ден,
WOnecnilel п приспивна, люлеишo
ПЗСбС-
WOnh<^rm ш И ТС Ion- V. 1, цвиля (н—н)'
2, umm тщвил, тмпп пс пгръмко.
Wjim п Вилно.
Wjgi/iI m. - зилечашии-
WInncrI adj Виенски;
- WüUiieHcn Внeшеки кренвирши
(вид шaдпшиеки);
~ MoBcmne Виеиски пoдлркнзпп.
Wiener meisl PL вилесхи к—де-
eнекн.
WO/Nerim J -пеп зилшчошко.
wienerisch odj виешски-
WOase j. -е лии-дн-
Wincci n. - Zaal eeвecттлкo;
FlinK Win nim - Бърз, ловък като еп-
ВПС''ЛКО-
WgsStnigi akj ловък кат— лeвлcтyп-
оа, 6прo, cрпелш-
Wi|uenblune J полско целте-
WOcisn^haiiimkiioul п Bat eoкрeщ-
жiн1a odv на; таи—? защо?
^1.011 wie viel, wicviel odv колко;
- Lcutn eini gckonmiN? Колко ду¬
ши дoйдoвa?'
- Uhr lei ее? Колко e еaепт?
- oucH immer Колкото и дм е.
w/rvielMil odv н—лх— пъти.
wievieli odj к—й поред'
Dcn -em Toben wir ieuic? Коя дато
сп; деес?
wOнжuIi кое/ дтк—лко'
Ich weiß nie!:, - mon iSu .ert-iuen
kann Нп зс—е, доколко поел; да й
сп довери;-
ж0lж"|h1 кае/ макор че, при все че.
Wljwim т, -s знгвoe Вшатра шо сл-
вeатaмeрнкaecзнтe ншднoшцнe.
Wekünger т,- Hist инкншп.
w/ll äkj 1. див, елобра(ттпН' 1, див,
пъавтeн-eш, примитивен, еециви-
лиитаае; 3, Итeш. необуздан' ''рпо;
4. янасег;к Пепсе;
-з Tieue Диви животни;
-am Wein Дива лооо Мдиеочка)’
-е Släome Първобитни племпша'
Ein -се Laban "übrcn Водя бурен
Iр-зюздaee живот;
Ein -am SiueOk Стихийно cтaекa (ле-
-атaшизирмшa тт профсъюз)'
Joln, - muoHen Вбесявам eнкoтo;
- auf eiw. (Akk) сеОп Луд съп оа ше-
ша, по кeшo. силно желая нещо,
Wüi п ОР. 1, дивеч; 2. -псо тт ди-
впе.
Williaeh т бузи (плоииис;и) по¬
ток, ИъроеЯ-
W|IBBoI п verolo термолла изеор-
W|ldbiin ’ловен р-й—о, ловен тч—c-
ТЪН'
Tl/mc In fueieu - Животни сред при-
р-до-м,
Wildbuee п O-PL, geh дизле-
WZIdlicB т 6рoкoeнeр.
WiidBieieuHi т 5аaooшиeаетвo-
Weide т. -п. -п veoolteed дивно, ту-
oпneщ-
WilBrnle J диво иoтищo.
WtlBeueu т, - бракашиер-
жiileug sw.V. bb öii.V. Иразосизр-
ствоп.
Wildfin/ т 1, лудетино, луда поa-
аа' 2, тлтзeш дивeе.
wthlO—eMl odj umg съвсем чужд, на¬
пълно кепоанот.
W/iaTumelt J meist Pl диви плтдтип.
Willgins ’ дива тъcкo-
W|IISÜtr— т пазач шо лкелл парк,
w/llieicnl will icbiri adf eнaeпш
сред природата, див (животни),
Weilleleu п I. хомо от диви живот¬
ни' 2, велур.
WeeiheBeuscHuHH meist OL влл'pлшн
аИувки-
Wtiliing м. -е дииачка, р-стенИе.
950
окетт служи за осшоаа при к'лнгт-
родяв;;-,
WIIINc J o-Pl. пустош. птшнш—к.
WZIBpami т ловен пори,
^ldrcOch äkj (—гат на дивеч,
^^—отоп10ссТ äki много рбп-ети-
епи.
WilBsoHiBin т шe'н, прненлeли тт
диви животни.
WieisöTweon п дива cзиин. плипaи.
wildwachsend wild wacHsaml äkjBrf
емe-аoуъл, див,
Wjilwasicu n = WtillooT,
WOidжecisle m пътека. направено
от диви мии-тни.
WOikжuutTieм т филе а— Дивия За¬
пад. уестърн.
W|lIwestuömiN т ртмак за Дивия
запад, уестърн.
Wütlжücni т о.Р1, иоб'яз—шл шо ди¬
ви рocmeeнн-
W/hta т, -ns O.OL 1, вoлс' 2, сапл-
рлсие;
Eiserner - Желязна воля;
Wilcu ~п Против в-лс-— Inнe. Иео
да иси-п;
SeüneN ~n luuensiizHn Налага, во¬
лята си;
Din -m haben, clw, zu tun Ипае
(твърд-тт) шaпeрeeнe да aanрoвс
нещт;
Es giHl Balm bestem ~m nooSi Не по¬
ел и при ной-доброто мел—шие;
Der /ule - Д-бра aoлс, д-ероса-
мпрлкoет;
LcUZcr - Зниeшaшнп' последно вoлс.
WOlinn peäp (Gei) in: um jmBs-ГctЖ-
(Gei) - заради някого, нещт;
Um Gotteu Ч Зн Б—гн!
WOIIeNlos odj беои-лев.
Wlllenlosf/Keil J a.Ph Иезе—лие.
^il/ns odf ie: — scim, etw. zu lun го¬
тов съп. имам еллошие до напр—ея
ОбЩО-
WUlensoKt т втлеаи акт, пр-яа; шо
золята-
WillenStuß/rmng J па-яиллeнл о—
в-лстм-
WillinDcuKeäuung J Juo в—лeнoявлe~
шия,
WiilinsfriiHeOl’öoPI св-еадо на в—-
лято.
Wlllenskroll ’ сило еа в—лята-
^111111^1^1 J^iOp^f. сл—б—волип-
WZlhcnuetC—Ke J aPl сила шо втлято.
951
wil^l^i^iNUhfch oäv geh шaаoеиo, yмнщ-
лешо. предкоперешо-
№110011-11 unOoV. hb i0r,Vo geh кти-
лихвам. изпълнявам шпенe еелошие,
молба;
Eigeu Bitte - Откликвам на молИо,
удовлетворява; полИа,
wOllOäT-Oj adf geh; oji pejoe отстъп-
еиa' услужлив'
Ei isi ilOnem Ch/1 lU/te - Т-й вина¬
ги отс-ъпва пред шефа си. аин-ги
-у сп иoдчилсвa.
^hhOg äkj 1. отзивчив, тcл'млнз'
2. Oji peeor иocлyщeл, изпълнителен,
wülOjcn sw.V. ТС IiOoV, gel съглася-
в-м се (In clw, (Akk) но кeшo);
In kor SoHcilung ~ Съплacсвoe се
но развод-
тНКвммеп aäj 1, мело;. приятен.
радостен' 2, дкбре дошъл;
Eime -е Piicc Желаем n—енвкa. пт-
еивкa, която -и идва добре;
HcrdlOcb Ч Добре дтщъп (добре
дoщлa. добре дошли)!
WieiCfiMmcn п a-PI. geh п-одраа
“добре дошъл”.
Wü0ek/MMCNsjuuO п птадр—в ом
добре дошъл.
WüllKnmmensIinuNk т наздравица ао
“добре дтщъл”.
WflOCüm J O.PL патизвoл•'
Elm ACT irr ~ Акт. деИствие на прт-
нoз—лo'
Jnls, - oisgesetzU sein Иол—меш съп
ио летий пртиовтл.
Willkürakt т действие, акт шо про¬
извол,
WilUCurHeruceUait J сметелмс-ил.
дпcnoтзoъn-
wiOlkü-Ife! adf 1. произволен; 2 съо-
шателеш. предеаеерзш;
Eins -е АusжaHe Произволен, слу¬
чаен подбор'
EOrs -е Bewertund См-титлам
oщeшкo-
жimmeeN sw.VO TD tio-V. гъмжа (.оп
ilw. (Dol) от нещо)'
Dem Ser wimmelt .on FOseiem Езе¬
рото гъмжи -т анбa.
Winner —. - 1. члп (в дъраттт)'
1, Schweiz внш—а.
WoMmcuiöll п umg цигулко, лютия-
жinme—п sw-V. hD Iöo.V. 1, хленч-’
плач— тихо' 1, езимти Oxyеп)'
W|ooci т. - Schweiz гроздобер,
DEUTSCH'UULCAC№C?HE3 wötebduch
Wimpel е. - aзenпл; cнпeoпиo
флoпчe.
Wimper ff -п Anat -игло;
Lon/e -n Toben Ипоп дълги мигли’
Ohne nüt lai - iu zuoKcn Без до еи
пигае ок—т— (без д— трепем).
WinperNiuucie J туш а— -игли.
WiM^rtlcrchem meist Pl Zoo) ин¬
фузории,
W|ml m, -е вятър'
SUürmliöU/r - Бурен вятър;
umg Viel - um ntw, тосНеп Пресил¬
вам eпшaтa, вдигам -кого шуп ао
шeшo'
umg ~ van ilw, (Dol) bcKommem Дт-
еyaae изщ—. садушвап нещо;
umg FuiseHen ~ Om ehw, (Akk) Buiggeg
Внасям сиежи струи е нещ—'
umg In Inn - -/Bin Говоря ea вя¬
търа,
Winduiжciieu т иeтатoтрoлoтeп
Мин коло)-
WinBBiuiii т Koclk 1, Овид) еклер;
2, veraltend eeГon встъашиеaв еoвeo.
аaзвлЯnрaв-
WjN<ll<]0ee J Mefean силен вятър,
щквaл-
WenBbuucH т пои—лени и паeчyип-
ни дървета от силиа Иуря.
W/ddi/ -л l-Boi поелтицо; 2, Tecb
маз-ра, cканпeщ' ллИедка.
Wlml/i л 1. яйце с -ена епатпкa;
2. запъртък (auch überti).
WinBel j, -и meist Pl. пелена'
Düs ~n wechseln Сменям иплeши'л;
In Ben -m tüceii 1) Пплeшaеп съе;
2) Намир—п се е първoшaемлeи сго¬
ди— но раиеитип.
WinBilHöicHin и шепртеохоееи го-
шнчки. тИ'ио;и върху пелените,
жinBeiжetcH adv umg li; joir, -
uöThijem спазвам някого -т б—й;
~ werken Оппкзап, укпaням зн ипша.
Wnlen (wank. gewunden) unn.V. TD
Or.V, 1, вия, 'живом (zu clw. (Dot) и
шeштe; 1. увивам. опттои—е (in
eiЖ' (Akk) околк нещо); 3, изтръг¬
вам (предпет -т шeени ръце)’- sici
~ 1, вия се, увизоп сп (um clw, (Akk)
около шeшoe' 2, вия се, зриволичо
Опът. рзна)' 3. превивае се (от 5т.л-
ко и др.);
Zweien иц4 Blunrn zu Giueonden -
Свива, клончето и евe'с ла гир¬
лянди’
WlNlehhiTUii
Joln. die WaTfe aus iim Hu/I -
Изтръгвам adoon' оръжието тт ръ-
хато’
Die Bohnen - sici um die Sian/en
Бтбовлте се 'виаат по коловете’
Sici vor SohnicuzeN ~ Прeзнaaм се
тт болки.
Wimleniugil J oJPL. д-'иаака от вя¬
търа eшeрпня.
W|niiiiOIc ft In 0011) - Със светха-
внешa бъраисо,
WinBfong т преддверие Озо пред-
пооиоше но жилището от студо).
^^ilgi^^D^l^ülel odj змшнтпш кг вятъ-
рм, са завет.
WinBgHDeH^^<^^gl^iciU J скорост на
вятър-.
WigBHiuoH т полъх (но вятър),
Windhose J M'fxao емeре.
Wi/Bhund т 1. Zoo) врпmoo’ l. umg
pejan р-овз—пр-х. вятърничав човек.
m^lig okj 1. вe'ртвз'; 1. umg ая-
'ършнч-в'
Es ist c/Tm - Духа силен вя'па, мно¬
го з ебартвиао;
umg Eine ~е Siebe Празна раИота'
umg Elm -се ЛИВ* Съeaн-eпe-
млиби-
Wimljoeie J еинтяго,
Windjammer m Mae голя, платкт-
ход.
Winlkanal m Tech 1, aeрoдншoмие-
e— тръба’ l. иeштип-щнoeeл хошол.
W|nikcsiie т Tech въздушен резер¬
воар, зпoд'щшa камера,
WinIkuuf1жerK п вятърна електро-
еeштрaлм-
WindlOöHl п ветроупорен флеер.
WinBnrsscr т TecT ошоплр, ает-
атпла-
Winlmoiön т Tech зп'р—двигaтпо,
вятърен (еетрбн) двигател.
WlndMÜHle J вятърно nплeиеo;
Gedem -m Kämpf/m Боря се с вягър-
ии eeлшнщи-
W/gdpöcKcm euo PL вoанщзп- Oщ—рooe.
WinluoB п 1. Tecb ветродвигател'
2, детска игрoекo: въртел-лон, хар¬
тиена вятърна млллица-
WinBuicShmng J посока шо вятъра,
Winluose J Meieae р-з- но ветрт-
езте (ea к—ппace, зомпасеа р—иа-
Windsbraut ’ O.PL poxf вихрушко.
ураган.
Windschitlei т подаетреша стро-
WOmlgobla"
G/Wt’UCOT
951
на, онапт.
^nlscHiir aäf шакл—шпш, крие, из¬
кривен (та встърoe-
^nBseilüpTig äkj aeаoднeaмнчпш
(каросерия, купе ла к—ло).
WÜNiiohiTdChbclbe J предно етъo~
лт Мин калae.
Win/diite| у'рaкaт—, иол—меш— са
ВЯТЪрМ-
Winlspiii л Zaol = WinITund.
WlmBeUärke ’ оЛ сила на aя-срa
скорост на вятъра.
WiNdilOlle ’ оЛ Moe. Meteae (еа-
ветрил. затишие.
WJMiliOoß т коп—р. порив шо вятър—,
WiNdsuricr т Sp сърфист-
WünBsuunüng п Sp уиндсърфинг-
Windunu f. -еп L извиване’ 1. зо-
в—й, извивко; лсзa''щeee . - (реха,
пътeкae’ 3, TecT eaaнвкa, шамттза;
4, извивко. гъско (са елаиaтa, иа
птoъкae;
Die ~сп les Fluicrs Лъкaтyщлшeтo
шо резота;
Dia ~cm des Dauns, om Gehirn - Ногъ-
шa'oуттa . e— елавa'-, гънките но мо¬
зък—'
Dia —~cn rü/ег Sputn Намотките но
И—Ииша-
W|ni т, -е 1. - ош—к Ос ръка. щ—зo.
оти)' 2. yкoooшнe’ noдупшaлп, сопло'
0n1n. cincm ~ даВст Доен, инк—-
еу -узоиаеия. подсеща; някого оо
еещо-
WünCHi м, -1, Math ъгъл’ 2, ъгъл,
кът (—ясто)' 3. Tecb винкел'
Richter ~ Прав ъгъл;
Spitzen - ОСтър - ъгъл;
StuMpTcm ~ Тъп ъгъл
Ein mulcuisdncu ~ Живописно кътче;
Eiw. lü/ji im ТоТе/ - Нещт стои
скрито, лещо п извън полезрени;'—.
WünklIiBeolku1 т pejoe лош, шло—п-
изтпитeш адиок-т-
WMkiliiiin п ъглово, ииноелно еп-
ляат. винкел.
wOr/KlIOö—mÜj ät/ с форп— шо ъгъл.
WünKelOmnKIOön ’ Moll ъгл—зо фун¬
кция. тригoш—пe'рнешм функция.
WÜNKelTaKen т Тур компас (за ла-
(тр),
WineelhjibiüC—п/|| -п, -п Math ъг-
лтиoлавяшa'
^^^К(е)11а ädf L ъглтват, с -лого
ъгли' 2. ориз. крнaoлнелш.
WinkcICeomMcn ’ ъпотaм - схтИ;
I<>e-
Wtieelnaß т 1, мсрзa оо ъгъл'
2. Tecb ътьлкик Bтрзд).
Wi/CsiM/ciii т Tech сглтпeа*
таaecп-ртнр- .
WZnKelzu/ meist OL pT/o извъртм-
Ш3, ^гтр^—шл, шии—лоавпше;
Ouu0i1iieHc WOnKelzüue Юриднеec-
ки извъртания,
^ПСап sw.V, ТС öOf.Vo L довом знак,
похам (е ръин, кърпа и др,)' 2, по-
визвое М'-^’ кплшeрe’ 3, има ии-
тппди зо шeшт*;
OnBn- zum AbscHOek ~ Махом ня
копу оа сбтгте;
Dam Kellner - Извиква; келнер-'
Dem GeWo/ner wii/Kt clme Reüsc посН
Paris Пo(eдитeлс гт отмием посоур-
зия до П—рим-
WÜNker т. -1. семафор' 2, подви¬
жен показалец оо птеoкa'o.
winseln sw.V. hD ioo-V. 1. хллeеo Ium
CTW, (Akk) ао нещ—)' 2- coимтс (ку^з);
Dcn Hund wins/ite vor Beu Tfir Куче¬
то cxиeтпщп пред врот-та-
Winicr т, - ии-о;
hm - През зимата.
WONeeuobenI т зимна вeеeр.
WinernnnfoN/ т н-чалт ио зимото
(11. дeкeмванe.
WiNUcuapicl т зимна ябълно-
WMic—etninicH т инеомпот иден-
нп е— оипото.
W|mUenOiTupiam т зимно амиииcaлнз,
WuT/riesi odj 1. подходящ а— оип-
ли условия Oдаeвн); 1, cттдтycmo—-
чии Oрacтeшияe.
WeitenГ-üicie’ vxooLh зимен курорт,
зимно иачникo.
W|nei/oniiN т зиме— градина.
Wjntcnaihnelic п Laedw ИИПШИ зър¬
нели култури; oипшнцн-
WintcuHoJijaUr п зимно полугодие.
Winterkleldn/g/ зимни дрехи. зим¬
но облекло.
WiNicukniIckioög ’ оиен- (модна)
xoлeoцис.
WüniluIogiicTofe ’ зимен пз—а—е.
WiNile—eücH adf 1. зиепи' 2- типичен
оо oнпa'—, подходящ а— зимно ирзпз;
-е LiNigcbalT Зимен пп—иом’
- /ekleilei сноп Облечен съм със
ЗИМНИ дапвн-
Winieultn/ м. -е Bal зимно расте-
шип тт сеп- лютикови.
WinieumonTci т зимно полто, бол-
т—н,
Wünleumnie ’ иипса мода,
W‘n1eumn-|en т зи—ко утро.
Wnterm swV, ТС unpets: ее ^i^t/ri
идва зи[ма, зимата шacтъив--
Wntiunffcn adj ттвтреш и през ои-
пота оа дaнмлшил Inътe-
WenUcumhyMpliln ’ зимни олимпий¬
ски игри.
Wünhcb—еООеп т зи—ши гуми Мин хола).
Wint/rciit , Laedw зимои посези.
WünleuDoeien nun PL зимни дрехи.
WügieuicHluT т оЛ зимен сън Озо
мив—тииe'
~ holten Спя ииппе сън,
Winheuscniüßverkauf WnterrscSimus*
yeпeiuT т- зимно раопртдол'- на
стоки (с е—м-лешие).
WjmUnrieo/sU/1 т зимен епппc'ъа
Ввъв ВУЗ).
W|nteuinnnc/жc/lc ’ Aste аипко
cлпaщecт—пие-
WOgUcnspOcle euo Pl Sp зимни клип-
иийузи игри. зимна —ЛИППИ—да-
WlnUcrcport т ииепе спорт-
WinterSu-i ’ оЛ лeт-рпичшo cсе~
тоясип на лзвoтшн'e по ареме са
зимсия сък-
WntersüBcr odv през аип—та,
Winterlag т зимен ден,
WlNt/nvoirrut т aиeшншo-
Wineenwette п оЛ оимео ареее.
зимни nптпoралoг■иеeн телoзия.
Wenteie/it ’ оЛ зимно ареее, ои-
-л; период.
Wlnesm и. - лозар; вио—р.
жjOnztu ädj 1, мъничък. дребен, мно¬
го полъх; 2, незначителен, нищо¬
жен; лпк, слоИ Ораолико)-
WÜpOci м. - връх (ca дърво)-
Wohpн’; -л люлка (подпряна и сре¬
дата дъска)-
^ppan sw.V, ТС Otr-V. 1. люлея се;
1. кл—тя сл. поклащам сп’
Mit Ben BcO/еп ~ Пружинирам с
крахата си’
Der Röci жOph1 ВсОм Gehen Полото
сп люлее леко при в—дeип.
Wippen т TecT кръгов Iрo'талa)
aaгтлoииcнeв-ч’ вaг—eooИапшoе-
Wippkran т TecT въртящ сл крос с
шoршиашм стрела-
W!r peon реп 2 Pens Ol, шил’
953
DELT&Cti-bULGAQCliES WÖRTERBUCH
Wirn/Os
- scSueObcn linen Aufsuli Нил пи-
щeм еъ.чнкeшнe;
Wie Tüllen - uns bculs? Как сл етв~
сгвопл далс? (лекар към n-еиeeт,
възрме'eк към длтп)'
~ bcfdc Нил даапато-
NB: Dektoeoölae van wir
Nom
Akk
Dai
Gen
wir
uns
ues
ueseo
WüuiriIuäiecnvnuKuiimmmn| J Meä
гръбначно нoкрнзявoшe.
Wlr1r| /и. - 1 внвртщзa, вихпр;
вбдтвсатeм; 1, еyeo'твo. 'срк--
'ня' щyм, щтмт'eaнеa' 3. преш¬
лен; 4. връх (в з-сата по тлплттe'
Vom ~ bfc eum Z/Ta Ог таен дт пе-И;
Verl - um rlcSte Мскгт щye оа
шишo-
жi—BIc)etg aäj 1. вихрен. луд, лyдeщ-
ки' 2, иеспок—еш. вечно и движениз;
3, зaшenзтсв—ш. тпняeяв—ш.
WZubeiknoeHen т Amol прешлен,
wlrBclIos otf Zrol Изагръбно^зн.
WOrl/hhose euo Pl. Zrol безгръбнач¬
ни животни,
WlrlctN sw.V. se/TC Oi.Vo адиг-м въз
въздуха. иавихря—' se ito-V. отся сп
(като знвср);
Dir Wind wirbele Ile BICttru luucH
II/ Lufi Вятърът вдига, носи листо¬
то ио въздтв—'
Jmlm. wirbelt Brr Kopi ^00,' сп
вие езст-
WiubHliäiie/Aeat гръбшaепл етъл5-
Wiulelsiunm т Phys вихров ток, тт;
ео Фун—,
Wiuhehsimnn т Mefero aихр'щкo.
циклон.
WI-l/lTl/u т пръ'шoекo мии—тшо-
Wü—belwiNl т 1. виврyщoo•; 2. Oron
фурия Озо дете, ч—зек)-
Wrkin wH hb tio-V. 1. дпЯствае'
има; ефекг, eфнкoепш съе; 1, въз¬
действам. тзоааае влнскнe Bau'
‘пеп.'^' (Akk) върху ияо—г—. общо);
3- изплeмдaп' провя впечатление'
ir.V, 1. работя, творя; 1, плето (но
пашиша); изтък-иам;
Dem Kill/с wiret auf Bll miOslen
Mc/scHen u/ueiend Hu повечет— хо¬
ра кофетт де-стим впo6'мдoшт'
Triurli ~ Изглеждам тъжен'
In cümem Lanl als Missionar ~ ДеЯ-
с-ине котк eзез-aeа е д-длим
страна,
Wiukcu m. - Text р-ботни; и 'ри-
котаела фo6анкo.
Wikicm/i f, -en 1. трикотажна фоб-
рика' 1, nртнзaтдcтвo шо трнк—'ae-
Wiukeuin J -пеп рaИатшнекa и 'ри-
кттамш- фабрико.
wirKlicH otj 1. действителен, реа¬
лен; 2, нcтииcкн, ф-ктиеeуoн; odv ша-
истилм, дейстаителео'
Ein -нп F-rund Истински приятел;
In -im Lebcm В истинския (рпол-
лис) ЖИВ—'’
Dos weiß fei - /ioHU Наистии— нп
зноя тои—.
WüuklieHCcit /, -еп деЯствителетст,
реалност’
Ehw, wird - Нещо се прпвръшo и
рб-лктст. CTae- дeйc'витeлшoу';
In ~ В дпйстиитплиост, вcъшлoет,
WrkiioHKiOlsriun okj - мгкеОсПкеОие-
0-/м1.
Wi—klicikeilsfo—м J Lieg изнaитeл-
Ho локлошпшие.
жjгkIioHklo1sfuenI ad/ чужд на деЯ-
стиителштстта; атчумдеш от живот—.
от рeмлeoеm-a.
wirklOcHeeiligeiueu äkj cъ-тaeтет-
ващ см дeйетвитeошoеттo. правдив,
влрлн’
~л ScHillerina Правдиво нo-'аa-
жешие.
WlrChOoTinOlemeNiöT т реалист, ч—-
иео но реалштст-а.
WrklOcnKHitsnaH adj иаoздив, реа-
лнcтнеeш. близък дт деИс-зиаел-
штеттм-
WiukhOeHkeOlusOnn т о,Р1. усет оа
рлолетстто-
WiuklieHKeilslueue Jо.Р1. аeoлззъn,
правдивост Мен oтр-oнвaшe, из—Ира-
млшие)-
Wi—KniscHüne J TecT 'аик-тoлшo
плеточна пашиша-
wirKunm adf eфeктнaee. -финас-н,
рпзултмтпш'
~л Maßnahmen Ефикасни мeрзн'
Ehw, Wrd ~ Нещо влиио и дейсг-
ВИЛ-
Wü—kDnnkeii ’ oPL 1, дейност. ак¬
тивност' 2, ефективност, въодпйст-
вие; лфихосо—ст. ефеот (на лeепииe'
на предприети перки).
WI-kiioT" т бнтлoгиеecки или хи-
eнепcoи актива- вeшecтвo (хормо¬
ни. ензими и да.e.
WiuKhlhpücH т ръчко тък-ш килим
(ориент—лсха тeвииooe.
Wi^Ci^j^gJ, -xn 1. дeйcтвнe; 1, въз-
дeйcтвнe, влияние' 3, следствие, ре-
ooщин' ефект. реи'лтнт'
- и/1 Gegrn^^reing Дeйеmaнл и
противодействие;
UrсоеН/ und - Прнчнe— и елeдет-
зип;
Eiw, Bleibt ohne - Нещо oе-oao беи
пoулeдетвис, бпз пфпот'
Eine cUiukc ~ auf jnlm- oneÜher Уп¬
ражнявам силно въидействие върху
някого;
Mit - .am L Oa/1ai 1000 Влиза в
сила тт първи януари 1000 г.
Wü—KuNaileucüöH т тИхвот. обсег.
поле, радиус но дейстзие-
Wi—kungsOell' п птле оа действие,
аа изяин-
Wi—kun/saunl т 1. TecT коефици¬
ент но полезно дзйстзие, ефектие-
eтут; 1, степен еа ефекаизШтст.
WiuKinjsknife ’ въидеЯствпла си-
л—. Лфент.
WiuKun/ukueis т сфлро на влияние,
Wiukun/seoi ääj безрезултатен. ше-
ефпктизли, ое-фихмс-н.
Wü—Kungsiöui/Keit ’ о.Р1, шелфии-с-
кост, шeeфeктнвитcт, безрезултат¬
ност-
Wt—kunguncenogiiMUU т eeвaли-
зъм см въздействие-
Wjnkungisläiic ,geb пясто, където
човек аoб-'н. тиори, развива длй-
шoет-
^-iu^n^/ivöll adj ефективен, р-аул-
тмтее.
WüuKungiwiODi 'начин на действие.
шо въздействие.
W/kCrnum/m nun PL трикта-м. три-
но-омни иоделия
Wrr odf 1, разбъркан, и безпоря¬
дък, вoттичпи' 2, объркош. лзяспи;
-е GcBaiKcm Обърн-си мисли'
Eons ~л Gc^iichtc Оплетеш-. шпяс-
ша история.
W/rue J. -п 1. eue Pl сп'™ врпме-
шн. хн—с. размирици. ИорИи' 2, o.Pl
geb обърхоиост. бъркотия.
WOnukopf т pejro тИърхош е—зeк.
о(ързоко плoв—.
Winu/üu ’ -se geh 1. -бързаашл.
WJuuual
GAAFDOTF
954
бъркотия, хакс (по писли. еyвcтвae'
1. смутове, вълнения, размирици.
Wüuniu! elf. -е = WinuNiu.
Wlriung j. -xn poei обързвоне, хм-
oе. смут-
Wirnw^ru m o-PL безредие, безпо¬
рядък, вaoc'
Sein Zimmer war /0/ /1пг0|/с -
В стоя-н пу цaаeщe истински хаос.
WO-ieh okj loedscT възбуден, ядт-
сол.
Wlucfn/Cohh т Bat къдраво зеле.
Wirt м. -п 1, есдъаeм'eо на заве¬
дение. зръчмар, п-етнлшиеaа; 2, дт-
--ние; 3.Btrl г-ет-nанeeшнo (ca па-
аaинтиe;
üCeeir umg Die RccHnunj ohne len
~ mueScn Правя си сее-кот- (пи
кръепaая.
Willst т. -1. кълел на врегеит;
2. Iгo'aaаcxae (ърxaеx-' 3. Bal въ¬
зел тт сс—пчет— (при иглолистните),
W|meir J -пеп 1. вaзoйкa' 1, крсе-
парка; 3, дoмaoнeс.
wirlifcb oäj veraltend г-стоприп-пк,
любезен (дт-азис),
WiriueSofi J -enl. ихтиопико, е'т-
пaше'aт•' 2. м-лот ет-пмше'иo. имтт'
3. о-eaкзeе'aт; 4, гбе'зпине—.
кръчма. 6нрaрис' аоведлиие'
Die - . uiaagüeri Иотштмик—та cmaп~
шира'
A^f /in Bier От düc - gcHen ОтИи-
вам се еа една (заa е кръеeaтa'
Jmdn, dir ~ führen Гледам инктпт
дoмoзнке'иoт--
W^^iohaOl/i мИ Tb Iir.V, 1. 'кра¬
вя с Вфин—ксози) средства' иaвъащ-
а—м cтoeaиек- дейност; 2. вoдс. гле¬
дам дтпaзншcтв-•'
Mit Gewinn ~ Изaлнеaп neеo.п'м~
го eаз нaaърщaaaл е- c'тeaecз—
дeйeтет-
WlutseUulicu т. - 1, ösieno доеакие,
иикноп; 2. водеща фигура в изтшо-
мичeекaтo сфера, аидеш паeдnрзe-
—, c'oпaecкн деец,
Wi-ichla'i/nir J -пеп икоетех- (е
дoeaxнec'итe-
WimlscUifti/n т, -1. изтатмист;
2. сттпашсхи деец,
wirTschafTllcH odj 1, cтonaeеxи, инк-
aoмнеecxн' 2, нзoшoпиеeк, песте¬
лив;
Düs -е SliuiifoN Ик-комическата
еиттoеия;
Ec geSi Ohm ~ gul Фииoше—вт той e
д-ерл'
- aubriirn Работя ик—и—eнчeo-
WirtschaarTloöUkiioU O.PL 1, иотноми-
епcкн ефект, рлштобилшост' 1. пестп-
ливост, икoшoeиешocт.
WiulscHariuabKnmme/ п зк-кoeи-
чесза сптгодба-
Wiui1cSufh1iuT1cHжmn/ т - нктeтми-
епекн п—дз—-
WiuisoHufiiausicHuß WoUschafsaiis-
иеНнис т о,Р1. е-onaecкa отмисия,
кописия по нз-eoмнчecзнтe въп¬
роси.
W|rUceha"UiicyioiT т - WO—lucbulls-
niüchthÜNj.
WirUDcbultsb/i^i^tc- т к—ие'лmoнт п—
нкoeoeичлcки'л въпроси,
WiuUioHofUsieeieHunjcn nue PL инт-
e-пнелcзн връзки,
W|rhioHafisembaugö п нooштмнчec-
зо лебарго.
WüuUioHifUsTiücHUlMg т бем-кец по¬
ради нк—e—мнеeезн ириеиши.
WiulueiafiuTuoie/ nun PL ихошоми-
еeеки въпртси-
WiniueSoTluirlCsic п cгбпмкезм
cга—дa-
WiuUicSifUijcIl п пари аа домозиш-
екн нужди,
W|niieUiTesjcme0/soHofi ’ Wlofscl
нзтeoмнелекa o5шeocт;
Die EmnopCüioHi ~ ACk - EWG Еврк-
пeйеoa нкoшoeнеecзo -Ищност-
WfbUucbTUsgcogripifc o,: Wie-tscTalltc-
geo/naTii o.PL нx-штмиелcкo геогро-
фис.
W/nUioHurUigiDcHüchti’oJ/. нет—рнн
HO HKTШTMHKO'O-
WüulscHorUigopTie т среща но вър-
хо по нктшoпнеecзитe въпроси,
WiuiscSoTisguil п mx-st PL сттпанс-
ни 6лaпo.
WiuUsoSiOUsHiiTe rнкoш—eичлcкo по-
мтш-
WiuiioHafisHoeTicHuec ’ висш ихо-
ктмнчecкн иистит''-
Wi-iihSilUcJaHr п Wirisch c-тпaeе~
оо Ooтептea) годиео-
WiuiucHaTlskuaTl’oPl икономичес¬
ка мощ,
WiulscUuflsKnoc/ т нкoиoмиеeек-
втйео.
WiuUsoHuflsKünmilitäU ’ ooOL икошо-
мнчeеoa Bcтoиaшcзoe престъпност,
WirlicSallieiOcc ’ ихбетеичесза
кризо.
WiulicSufisea/е ’ o.Pl нзoкoпзепc-
ко полоеешие.
WiulscHafiileieN п o.PL cгтnaшеки
лив—т.
WirUsoUilUih/hur ’ o-PL основи на
ихошомикато Окото предмет в '—-
лншe).
WiriiöSoTlinni/m/g ’ е'тeoиезн
етаoй.
WlreeohiTUiplun т стопански плош-
WimUsobiTlipollUlk ’ o-OL зкoшoeи-
ческо политико,
^^icHofispölOiüioT äkj е'тnaecxo~
eтпнгнеecкз. пк тгeтщeизe ао
нxoиoмнеecкaт- политика.
WiulueHariupuüren т финансов иш-
спехтор-
WirtchbartiiäT т нзoшoeиеeеxн съ¬
вет Осъс съв-щ-телса функция спря-
мк naалoмпeтae-
WiulueUuflsniim т нз-шoпиеeекa
зоео. нзтeoпиеecк— nртc-р—кетвт-
W|uiscSiriiSohoUuje ’ нкoшoмнеec~
ни саботаж,
W|uUuchi11ssyu1cm п стопанско, ихо-
шoeнеecзa систеео-
WiuiicHaflDieüe т етаaшиеи ао икт-
шonичeекн aспатен (въз зecтeнк)-
W|m11010011.1'^11 п иxoиoeиепc-
нт, стопанско престъпление-
Wi—1^1'1^0011110 п о,Р1. ихоеб-
мнеecки рoе'лe.
W|nhuöHufUuwisiinsdSafU ’ икономи¬
ка Iш-тк-e,
Wi—UioSof1DWgsirnschafTier т иконо¬
мист,
WüuiscHafis^nder п нxoиoeнчecкo
чудо, икoкonичeеoи (ст-пассзи пк-
дее).
WOulucnoflswunleu
«■ Думата се използва за бър¬
зия икономически подем в Герма¬
ния след 1948 г~.
W|n1DcHufigzжcüj т стопански, изо-
eoмнеeеoи отрасъл,
Wtuisnauu п гocтнлшие-; пнзинеo.
neвoшa, хръчмо.
WiiUil/uie euo PL 1. хоз—и Оспмей-
ство); 2. пбе'илкзеaр и гoетиоши-
еaрxa.
955
WiuisöugonOunmu m Boot организъм-
гoc'oириeпшиo-
Wiriepfanze /Bo- аoстeшнe госттп-
ри-поих (но паразити)-
W/sci т, иК pejor e-ацaл, хар¬
тийка, (лocъдъамaтлпeи 'лзе'; 1.
aъазтпчe елana; 3. aJPl забърсваше.
5ръсвашп (с иaреoл, кърпа и др.).
Wjedtenisw,V, hb to.V. бърша; птчие-
тва—' se Itr.V. шмугиам еe, драсвае'
Den Bolen - Бърщa—птд-'
S*:1 (Dot) nOe d/m Änne1 üBcu |üe
Silun ~ Бърша си челото c ръкава.
WiscHer m, - чистачка (нн кол—).
WschfcsU oäj yет—йенв (при 5ъреa-
еп, и—пр- Иоя)-
W0scH0жasöHo п o-Pl. pefan дръсно-
кнци, празни прик—зкн-
WisoHIoppin т nмре;л оа бърсан;,
WiDcHluoH п кърпа зм бсаеoкe шо
съдове-
Wüsenl п, -е Zrol Опзр—пейски) би-
з—ш. И'6ър-
Wisnul п o-Ol CTem бис-ут,
Wsmutiullt/ atJMOe съдържащ бис¬
мут.
wispern sw.V- ТС oo.V.)t0n.V. шептя.
шуши—'
Jode. chw, (Akk) ini OSn ~ П-щтщ-
вап някому нещо иа ухото,
Wißbe/ierdi WissBc/icndc Jоо.Р1, лю-
5-aшмтeлш-ет.
^^ieaOi—og жisDiegilrig otj любк-
зеатплеи-
жiiscn Oжussic. /№1111) uen.V. ТС
in.V. 1, окоп, зeaс Iпстс, eaчнea,
еаeдствoтo, oтг-вoамe; 2. зноя (не¬
що еолхо. ентго). ннфтаeзаoк
съм (üBcn jnIg.Гeiж. (Akk) зо aсoo~
го, иeшoe; 3, зноя до. 'мeс да. мото
до (+ eu - + Inj); 4, помня; On.V-löor.V.
зноя, научил съм (niw- von Jmdм,ГeW.
(Dot) лещо аа шякoпт, шeшoe; Otr-V.
осъзнавам (um ctw. (Akk) нещо), раз-
5нрoм смисълм (последствията) от
шeшo'
Wcßl In lau nocS? Птмeнщ ли
още тоиа;
Als Lehnen nuuu nan mii Kindern
итхи/сТнп wissen Като учител чте-н
трс(и- да умее да oИшyвм с дец—;
BeDcieOB B0NГvöN stw, (Dol); übeu chw.
(Akk)} ~ Зная, информиран съм Boa
ш-щ— в додее- оИлост)'
Bcscbefk Omti stw, (Dot)) - Умея дм
DEMSCH-MLGABMCHltä WÖßTEDßUCtt
борная с нещт;
Die Antwort ~ Зная ттговтра;
Sioi (Dot) eu T/ilem жiDseg Мога да
си помогна;
NOchls vom einen Siehe ~ Н; зeoс ни¬
що за додест нещт;
W/ißt du? Знаеш ли?;
Vom Jmdn- niobic - №111/ Нп ис-
кае до знам зо шяк—пт'
Was weiß ОсТ! Не злая' Откъде до
оная,
W|secm п O.PL oшoшнe, познание;
Sein ~ enwenteun Разширявам ока-
аията си;
Groß/c - in" eonem GclOcl hohen
И-ам големи пoзшoeнс и додена -5-
лaе'';
Mcünec ~е Доколкото зиaс, докол-
отто пи е изелстет'
Ohre т/От - Без пол зиашие.
WülienioHofI J -еп л—'ко,
WisDcgcchalTlar т. - 'еea. ем'чен
робО-нио,
жissensciofil0ci odj научен,
WIsucgDoSuOtJicHCeit J aJPl ш-yенocт.
WilsenidSafiliHcouie J нoyеea тек-
рия-
Wi11enscHu"1ulжe0g m клон еа лау-
ката.
Wtsecnulrnng т oPl, = WüDse/siuutu.
Wisse/sdursi m o-Ol, geh лалда за
ИШОНИП-
WÜiinnsduriUig okj жаден аа олосия-
Wiiic/iexploiinn J o.PI. иаформа-
цитнен взрив (6'ро— yвeлиеeниe им
зкoннстa зъз вcнеки области),
W|sse/ijciOeU п -'лост на етиeщ~
КОТ— ПОЗШОШИП-
WfsDnmihückc J пропуск и инониятм.
Wilienssiond т ниво нм зeoeня.
^useNiwcul adj което заслужава дм
сп ан—б'
Eimc ~п NeuügkeiU Новост. отятк си
струв- да се зное.
^se^nUlto! odj предн-мерен, умиш¬
лен. съзшотллеш;
Eimc -е BileOiOgunu Умишлено тс-
xпа(лпшзп-
Wtteun sw-V. Tb tOoVo 1, дтщo, oo-
душвап (ао животно); 1, nаeдy'еe-
шaм, предугаад-м. подушим—'
Eine СТа/ое ~ Предугалдам шанс.
WiUicnun/| /, -en Mefean време, ат¬
мосферни 'СЛ—ЗИЯ'
Dem ~ ausgeieTzi sein Излолее съм
Wfli
ео атмосферните 'словия,
Wieicum/gi J o-Pl, 1. о5-няние (иа
мизотет); i. мназзмa, диря (но жи¬
вотни и човек); 3- 'сет. нюх.
w^^1HUu//sici0ng1 ädj обусловел от
вре-баб, тт атмосферните 'сл—зия-
Wiilruuniuiünnmß Wittes—ingscl/fiuss
т meist Ol. oтмoефeрки aлияeис-
WOiieuingsunueSeag т oPt. Mefeon
асззa пр-пскo са времетт.
Wi1iru1Ngsecrncei/0uue euo Pl, пет;-
тртлoгиеин 'словия-
Wilhiuun/sveuMÖiHN п о,Р1, способ¬
ност а— кодушв—не, нюх (шо животна).
Witwe j, -п вдовица,
Wi1жcnuln1c J кaелeдетвeшa Мадо-
знщзo) пeкеня.
W|iжcu м. - адтаец-
W|1e т, -е 1, зие, акехдтт. смеш¬
но. щeпa' 1. oе'аб'миe. духовитост'
-е euzCniHn Разказва, вицове;
Eim iimh/n - Изтъркан еиц. плоско
шего'
Du oiebct woTl ~е! Ти се щпг'в-ш!;
Dau lut (woil) ein ~! Тово ие п въз¬
можно!
Wlidhluil п хумористичен вестни;
или в'мтане-неao nан''ак— към
злстeнк.
Wüeebned т, -е щeпo5нeц, шега-
длия-
жiileln sw,V. Tb öto-Vo 1, подигра¬
вам еe, приспиа—, сл lühcm Jnin- ао
някого); 2, oеmат'eeичa, пускае ше¬
ги, вицтве.
W‘1dTü|in J pejoe хомичка фигура;
е—вeк. ко—тт еeегo изпада и смеш¬
но полте-кил.
wftzf/ odj 1. остроумен, д'вoaн';
1. за'оиеш, cмeщeш;
ioon S/Sm ~! Мекгт еeeщшo! (Хич
нп п еnпщшo!).
жiielös äkj 1, umg (eземнелeк. нап¬
разен; 1, неострбумен-
W|izwori п те'атyмшo ио'ележка.
wp. . odv 1, хъде; 2, където (в под-
еншeeo изрпчпшиe)у
~ wohnet lu? Къде eивeлщ?
Wo goiU es lenn las? Къде го им-
-та-?;
Bicib. wo iu Blei! Остали където си!’
I/ dcm A/genbI0:K, wo --. В пкмек-
та, и зойто...
woj krnj 1. ако. в сл^ай че; след
кот—' въпреки че. пазар че' 1, къде-
^^lONdHUS
СЛЙЖОГГ
956
ат Mb падениeш— иирпелшил);
Du cohisl Om B/Ti ihnlbam. wo lu loch
kua/C 1011 Трябва до oег—иeщ е лег¬
лото след кот— си И—лпи’
Ocie1 ВОеТ du mir boee, - Ich Bin doci
aehohlcm Sole Спго си ми сърдит. ма-
хор че ти иoмoгнaв.
^3/1/11 odv някъде друтодл. но
друго eсcтo’
Laug ums ~ Т0/|еНеп! Неха отидем
друголе!
wobei pooe odv 1, önoeor къде, докъ¬
де. е— омозт, при ннозо' 2. ое) при
нобтк;
- hast iu OSn BcniiöThch? При кок-
ио г— наблюдава?;
- nür ei/tUlhe, Восе.,, При и—ето се
cлшae. че,..
Woehr X -» ceдeищa;
Din Wohin übsm, WCimcnl Beu WocTs
През слдмицота Оработиите дни но
седмицо--)'
I/ iwct -п Слпд две ceдeнцн;
Einmal in dcm - Един път спдеичио’
Alls duri -п Но всеки три седмици
Woeic/unieiliieii ’ еeдeнеeт ро-
ботат вазee. продължителност шо
рое—тсо-о ирепе през седмицата -
Woel/nBie п oPL cлпдраднлпш пе¬
риод (6-8 седмици слпд аaeд—шпe.
Woele/blatt п veraltend ceдмиепш
ВПСТШИ3-
WaoHH/inlBiilaie ’ съботно при¬
ложение но зeутшнo.
Wöeiene/Be п oPl кроят ео сзд-
nнеoтo (сЪб-то и шeдплнe.
WocTc/endHamu п вила Озо прекар¬
ване но уикендо).
Wochenkarte J cлдмнеeo Ва(ока-
пeштшoe хора- Ма— пътуване с кама-
лешие)-
wpoScmtimu od/- odv пт цели cпдeн~
ци седмици наред, еъе уздмнцн-
Waeie/loHn т еeдпиешo - зъакаг-
роедпиие.
Wöeiemmauke т ceдnнели пазнр-
WöeScnsenai J еeдпнеeк хишо-
преглед,
WöcHinipOilpein т спдпичаа ир—п-
ропо (но тпотър, кин—).
WacHe/liunli /брой е—c—вe а— до¬
дей '—(30 предмет в слдпицото;
2 ~п Mithcouilk Два часа еeдмие-
нт --тбм-тиом.
WöeUn/iuj - т 1. делничен дек;
2. ден от ceдмиеaтм.
W^ci^enhijs odv е делничен Ор-'--
тен) деи.
wöchentlich okj елдпнчпи’
Zwnfmoi - Да- пъти cпдnненo-
WacTHneiilunj ’ ceдпиеeик Оапст-
нин),
WgeTNerüm X -леи Mek родило—-
Wodan т oPL MylT Водои/Вотно
Вдрлело германски е-г)'
Wplio м, — з—дко-
Wödu т oPl вуду Oмoгиепcки ре-
лзпиoипш култ в Зoиoдиo Африно),
wolumöh peon odv 1. inoenn защо, по¬
роди - кокзо ианеишa; 2, oel еаeз коз-
тк. благодарение но което’
~ Hut сп eich verdCelt]/ /emaoHi?
Заради какво иoд-зрпшиeтo падк-
върху шего?’
Ici mubm еОте ToileTTe clm. - мнО/с
KnpOscHneueHn gioSII/ß/n Пия ле-
хорсти—, Илaгoд-рeинп иа и—ето гла¬
воболието еи иаеаля-
^оТип кое/ veooLl но—’ доколкото.
w^llür peon odv 1. ОеГеог зо кака—;
1, rel зо което;
- bälest lu mOcH? Зо кокзо ме смя¬
таш?'
Em oct dloSt los, ~ in eföi vorsTelte
Ттй не е ттв; за което сп иаeдc-oвн.
Woge ’ -л geb вълк- (oueh йСте-е)’,
~n Bei Begeisteiu/j Вълните oo
ИЪ0ДTOI3ИЛПЛИПT0.
^11/1/ pooe odv 1, Onlenn cрeшy
каки—. против наово' 1, rel срещу ко¬
ето, ирттнв което’
- Ost Bas MekokuMcnl? Срещу как¬
во (ио) к—кво п леоарстиото?;
Dau war ein VorscTIou, - OcT nteSts
lOniüwinkeN bitte Това беше- пред-
ломени-’ срещ' наето исмaщз как¬
во да възрозя.
^^g<CN sw-V, Tb iti-V, 1, зълнузо
се, Иyщyв— (—оре); люлее се Веело)'
1. бушува (би'^,
prre odv 1. telenn откъдб'
2, nei атоъдпто’
- Kennt OS- nue!? Откъде сп п—ино-
жотл?;
Gai Sin, ~ du аеКомтеп Bist Върви
то;. откъдето си дтшъл-
w^hZm pooe adv 1. опоепг Iшaeкпдe’
1- Oшaeксдп'o;
- des Wc/es? ОНа)хъдп о'™™?'
Er wir Im PanC, - in j/i/n Tag jlmj
Той беше е парно, къдего вoдeщп
зсеки дпи.
woObl. odv 1, дтИре Iфнинепcкн ' и
пcнхичecкнe; 1, добре Oт—ешo. сто-
ратпли—);
0n1n' lut nOebt ~ Някой сз е доб¬
ре, оз еу п добре'
Etw. - üBeutcjcm ДтИре прeмнcлсn
нещо'
- ödem übsi Щп ие щп;
umg ~ BikömM’i! Ноздравп!
wählt päoatke) 1, сигурно. eoвсрш—,
мн—' 2- наистис— (но ...);
Es wirk - 14 UTu ucim Сигурно п 14
е—ca;
Eu wliß -. wo Ben SoTtüucci Out, uBcm
cm 11/1 es uns Nolt Сигурно зло; къ¬
де е ключът. ио нп исно да ши коме'
Ich bahn се - gewusel. оВаг те НСТТс
0:1 eichen soileg? На.истиаа зинех
зо тово. шо кокио можех до напра-
зя?
Ob сг - weiß. lass.,.? Ттй дали окоп.
че,,,?
Wobt п oPl блого. добра, щастие;
одрове;
Um Jmds- - - Bckochl siün Грима се
за шленe добро'
AuO jmls- - ironkeN Пия им здраве¬
то и— някого'
Zum ~! Н—здр—ве!
wohlan 011x01 geh vxioli хайде!. доб¬
ре!; и—пред!
wöSla/DhCNki/ oäf veooli Илогопри-
личен бпoгoирнегoли-
wohlaml oäv geh in: - ип*т добре съп.
жив и здр—в съп.
WaHibiTinBin п aPl здроил, д-Иро
физнелек— и дyщeишa състояние-
WmTtbchi/cn п aPl еyвеmа— иа ао-
Ooaтле'вт, голямо 'дтвoле'взe,
добр-. приятно шoетааeaил.
w^htbi^llihtcg okj 1. еит-в, мие и
здроз Oе—зпo)' 2. дкбрл зопаипе, ие-
понътоот. в добрт състояние (прат-
но. и—лпт).
; ^^lh1b^!^i^itcU wohl Behütet adf отг-
лздои далеч тт шenаиятшoутнmп иа
живота.
жOUIiekiNN1 adj добре п-зл-т. ии-
зeетeш и— зcиеoн.
жahl1н^ltihI1 adj gxT veoolfend шо д-е¬
ра р—б—то. п—дcиптрпш-
WöilluueHIoCBl wa!1 duncHiicbt odf
добре oИnнcлeш, препислен Iплoшe-
DELLSCti-bULCASlACHfö WÖRTERBUCH
957
wohlerfahren ädj естг- —пиалш.
WoUtcmacTen n oPi. одр—ае. елаго-
пoл'енe'
Niel Jmis- - fuu/en Питае кок п
някой, питам зо здровлто на ияooпo.
wtOSleuSolUen woSi enHolie/ adj дкИ-
аe оопозеи. в дкИрт cсcтoяшзe.
Wönhenin/cn odj geh бпaгтвъзпнm-к,
дтИре възпитаи-
Wöhliibnl J o-Pl gel 1, бомгoдeке-
mзнe. дтерувоше; 2. veralt -'шeетвe-
HT noдптм-п—шe, стци—леи приeн-
WöhliiUrtgoei п Hösl службо а— ст-
щиoлшт подпомогние,
WöShiubrtsp1hc|/ J oPl, coеиoлшн
панeи, -бшec'aлшт noдnтeaпaкe-
WoSllahrtciioat - т дърлова иа (ла-
гтдешстиието (с вистно соци—ли— ао-
шитo еа гралд-ките си).
wmblleil odj ve^otieek 1. но изгодна
цена. шо сеетзо' 2. евтин, нo'пркoш,
бакалеи (фразо),
Wöbh|/"uth/n п o-Pl, зoд-втле'в-.
тдтaoлc'aнe, рмд-ет, ш—елaдa'
~ Solid an eiw. (Dot) Изпитвае
yдтвтлегвзe тт eeшт, радвам се ао
eeшo-
woHe/crällig adj 'годен, nрзя'лa.
доволен' adv с yдтзтле'вил, със аа-
дтв-летaт-
woHIgefornl odj дтИре слтмеи, със
съвършена форма,
WöSegiTüHi п a-PI, змд-втле'вт,
приятно чувство,
wohJgellttcN odj geb oбиеaш тт вcне-
ки, щпиeш тт вcиеoи.
wohlgeMeint wohl icmci/i otj дтИ-
аoeeлoтeлeк. добронамерен, прия-
телсзи Осъв;')-
^^hi/i^i^t^irie odv зa5eлeлнГзa(eлe~
мете; запбмки/аоп-еаете д—'ре;
oбъашиГ-бършп'e внимание;
Em wau, -. /ist 10 OuSnc all Той,
обърши - aшнeoшнe, бeщe едво Ю-го-
дишеш.
wohl/emut adj geh влсел, с добрт
шaетрoeкиe-
wtOHlgenährl odj oji 0-от добре хро-
нео (пълничък),
^^lUl^<e^i^i^:Ne1 wobh |com1dCi atf geb
Ипoгoтcmаoeш. дтИре уредли-
жaUlgnгutln adf 1. сполучлив, 'да-
еeк ОтворИм)' 1, добър, с добро рао-
витнп Вдпте)-
Wobl|sri:b т gel блaпт'хaшнл.
5лaпoвoшиe.
WaHlgesoHnocC т oPl, nрня'ee
вкус,
Wahlgesetz! adj geh дтИре форму¬
лиран Oдтпн).
wghegcs’nnU odj добре разположен,
Илагосхлтшеш;
OnBM' - с/О/ Блoгocзп-aee съм
къп ляхагт,
wnihaesöNNcn adf geb 'лОгосил—нен,
дб'атшaмeаee Окъм шяooп—).
wtOUhTobaml otj еъc'тстeлea, запо¬
тен, имотен.
WöHlioBenHeil J о~Р1, блaп-еъcт—я-
шип, cъетoятпошoет, замтлкост.
WcTIlg ad/ уютен, паистeи (чувст¬
ва. oтnoефeрae-
Wfüheceong т O.PL 'лoг—звyеиe, х—р-
пошичшост.
WQhlKlONj/nk okj geh Ил—гoaa'еeш;
Einen ~en Nomcn Hoben Имом 5ла-
гоовучшт име.
WahUiil m o-Pl- geh = WöUlkeonu.
Wphii/bem n o.OL, geb охолен живот,
тхолствт-
^^hlmeiniNB akj geh д-еромелаап-
леш, приятелски Ocъвe'e-
^^l^l^,^rn]^<^!ntionücnU otj geT дтИре
сложен. със епиършeшз пртптрцнн.
^^hluiieHinB oäf блог—ухашеш, аро-
ммтпш.
wnhlchho/eCedl ädj geh изусбс,
приятен шо зктc.
WaThscfn п o-Pl. ii: geh zun ~! она-
дрозе!
WonisionI т о,Р1. благоденствие,
'оoпoепcтoсшип•'
Im - h/Bem Живея 5aтаmo, в (лого-
дeие'внe-
Woneiianlsdenken п o.OL зтксуеа-
тнвш— мислешп' шocтелшт към патл-
азoлкoтт мислеше. вaаaк'eаeт оа
o5шeетвoт- шо бпoгтдeшеmинemo.
WpUltoi /1. (лaгoдeскнe' 1. о~Р1.
боaпoдмт, удоволствие;
0м1n- с*пс - anweisem Правя шнк—-
му Ип-гтдeсшнe Oдтбрoe'
Eine Tissa Tee wäre jiizi eigc ~ Чош—
чм— Ии 'ило ceт— истинска бл—г—дат.
Wohltäter м, - блогодетпл.
wplSlUälig odj благотворителен'
Für einen -е/ Zweck С благота—-
азтeлшo цлл-
WüHIläli/keii J o.OL бпaгттвoрнтeл-
штст.
Waugä/BtcT
WpHliClüikeOlsluII m благотворите¬
лен бал.
WoHliieijCeOtskönieri е благотво¬
рителен кoшелр'.
woheTuHnd atj благотворен. прия¬
тен, дeйетвyaoш добре Bтнщнeo,
тoплншoe-
wmhh (tun wohl tu/ umi.V. TD öa-.V,
1. птстъпвам дтИрл; nрoaс добрт;
1, деЯствап 5лaпт'aтрa- Вллзарс-
твт и др.e;
Er Sui vielen woTl geUo/ Напр—аил
п д-бро иа -н—иино;
Dau Bal bat ihm wohl getan Банята
му итдeйcтвo дтбрп-
wpHIÜbeuIe/i woTl übcri/gl otf geb
добре о(еислеи-
^^l^l^i^i^iTeruoeHiHl woTl ' uneHniOeitct odj
дтИрл oуипдoeпш'
Von woTl uNieunOeHieleu Seite От дк5-
рп осведаееи нитoешн0'
wohlverdient odj иослумеи;
Metne т Ruhe Заслумлоо-н ми пт-
еивкo.
WöTivsmicOH m. -(е) Bal —ашнoo-
wphtverstiikcm odv = wohigemeril.
wöiiwHiDlicH adv е осиов—eнe. бла¬
горазумно;
~ sci’W'Hi/нп Благ-разу-нт мълча,
WöilwoIlHN е o-Ol (лoпocкп—шeocт,
доброжелателност;
Jmls- - genießen Родвом сп на ше-
еня Ил-гтcклткшoут-
wöThwöhlcml odj блoпocзлoaпи. дкб-
рол-лат-лен, с добри eaeeаeиня-
WöHnnnnCngeu т о-р-воно-
WöhiBou т жилищно сград—-
WoHnbelünguni J meist Ol жилищ¬
ни 'cлтaнн-
wohnbereeniigi okj Admie е право
но eeутoливeeшe-
WmHnblocK m жилищен Илах.
WönNcnniaineu m прилично oo ooo-
тейшер ирпеешко мнетo за живеешп.
wohnen sw-VO TD Ooo.V, живея (някъде);
In Isr SloBi. Bal len Elieun ~ Живея
в гродо, при родителите’
Tür in Tüm mOi jein, ~ Живея ваa-
та до арота с шскoпo'
Zur Miete - Жнзeс пкд нне—'
Bei Fueunlen - Жизeн. отсядам при
приятели Оза кратко време),
WohnliChie J милншш— площ.
WaHn/ebCuke п жилищно сграда,
WaHniebüel п жилншпш райош.
WoHnacjenB
GABEDOFF
958
WaHngcgcnB J лнлншeш райте (c
-пределено качествт на живот),
Wahm/cii п пари зм кмепа ио жи¬
лището Ма—пуск-си тт дъаммватаe.
WaTngimeünscHafI J ACk WG съжи-
тeлетвт; групм лица. eивeeши заед¬
но в -бщо доеакикствт-
wohnla'l ädj Admie мивущ;
In Berlin ~ c/in Живея и Берлин,
Wohnhaus n лнпншшa cпаoдa.
WaHnHeOm n o(шeeнтиe.
WobmTohhhiuc n -00—^00 жи-
лншкa сграда, внетк жилищен Илто.
WohnkoMplex т лнлншea зтеп-
лeзе-
WoHnkücSe ’ кyвнн, която служи и
аа дшевиа.
WßinkeUteur/ култура шо жизепие.
WaT/haii J o-Pl, рaзиoлoлeшнe иа
eилншe. на eилншшa cпрaдa-
waiNlicn äkj уютен. 'дтблш. прня-
тее зо мивпеип.
Wahioobii п, -е гoлсма кола с въз-
мтмшост за еивпеие вътре, коло-
фургон-
Wainnri т мecттeитeпcтвт-
Wohirnun т жилищно пoмeшпKиe.
Wihnuehluflimnen п оаeаeа, из¬
ползвано и з— сп—лня.
Wohnsitz т постоянен адрес. п—с-
тояшк- жилище' местожителство;
Obne fisicn ~ Без п-стоянко -eeе-
а-лиже-ше-
WoHnstraßc ’ 'лнеa. шо ктятт са
рoon—лoeeшн сомо жилищни сгради-
Wonnun/ f, -еп жилище, опорта-
-ест, xвaр'зрa;
Ein/ ~ mieten. kÜNligr/, Bcdüshen
Наемап, осво5тедав-м, какасям се
в ЖИЛИЩб-
WöHgingsani п umg служ'- за еи-
лищат кacтaксвaшe-
WoSnmngiBui т а.Р). лзпзшкб
стр-ителста-.
WaHninaslolie/öuurnscHare J ли
лншea строително коопероция-
WöS/sNjeiüji/imno п мзлзшaa
собствекост-
WöSnm/gsei/uOcHimng J жилищно
-(зааелдоше-
Wönningufnage J мнлншeи въпрос,
WgUgn/eieukt т позор ш— жилища,
WaHnunginieie ’ eнлншeш шоее.
WpTmumeimot J оЛ жилище— криао.
WaHnungssuene J тпреeиe ао ли-
лншe (под шоее)-
Waininguiumscn т о,Р1. замсша . иа
жилище.
Wönnungsweensel т пренасяне и
друго жилище. смяна шо жилишeтo.
WoHnveuHCliniise nun PL жилищни
условия,
WahNvi/rlei п еилищек хвортол-
Wohmwogen т 1, карав—е—; 2, фур¬
гон Оза вреееепе птдслош шо р-Ибг-
eищиe-
Wöbizleocm п Iвеeкз)дaлвиo стоя.
втл-
Wnülnci т, -е вълнен чул (но оои).
Woiwuke т. -п, -п 1. Hist войетдо;
2. вк—итдн Iпл—влш мдеикистраткр
на nрoвикцнс е Пoлщae.
wlhbcn sw-VO hb or.V. Atch придавам
ф-рма шо свод, извивам дъготброз-
ио' sie! ~ иовивае се дъгообразно
(във фтаea ео свод),
Wfilhiuigi/ -en AocT 1, св-длст та-
вош. свод' 2, изпъкналост, иизизко.
Wolf т. Wölfe 1. Zaol вълк' 2, ме-
еoпeлaекo'
Eim Rulci Wölie Глутшицо вълци;
Hinguig wfi etn ~ Глодеш кото вълк'
Flelsöl Inroh Ier ~ i-rher Меля
месо-
WöOog/ -men Zaal вълчицо,
wölfisc! odj иплен-
WalTman n o-OLO. CTem втлфр-е.
Wolfc/rubs J вълеa яем Ooмиoш).
Wölfclund m umg ктеп въпеa по-
ртдо.
WoeflHuNger m a-PL umg зппеи глад.
WaerikOnI n MylT дете, отглед-шо
-т вълци,
Wnl"smtlci J O.PL Bat елечка-
WöifsioHlucHi J дол, cвъртoпншe но
aълщи, вълчи дол-
WalfiDpüUz т кyеe вълеa пор—д—-
Wolke J -п облон;
In 111/^11 len ~n ichweB/g Нося
се из облаците (ле прецпнявап ре¬
ално шeшaтa)'
Eime - von MücKcm Облак тт нам-ри'
umg Win aus ohlcr ~n /е"о11ет sein
Като падкол тт небето съп. като-
грсeaoт съе.
woiKeNieBicKU okj o—oблoеeи. пок¬
рит с oблoщи.
WoekenbüeBung J зaт(лaеaиoшп, -5-
р-иувашп шо oИлoщн.
WoiC/dinici т Meiero проливен
(портен) дъжд,
WoIkenKratzer т шe(ocтсргoе,
WQlicghos otj 'еооблачеш-
WaeCenscHliien т лпх— аао5лачавм-
из. o(лaекa пплееа-
woliij odf 1, oблaелш; 2. на облаци
(.дип и др.);
Ein -сп . HimMel Облoеeт шпбп. -
weHaueüi äkj аълшлсГ' кото вълк—-
W/ilBusM т Boi еeаaм гтптлн,
коаок.
Wphllecks J вълнено тдeслo.
Wflile j, -п O.PL вълно; aъошпкм
прежда;
Reine - Чис-а вълк—'
Eins Dicke aus - Вълнено одеало;
umg SicH ei', jein, im Ile ~ Kuüegen
Сзорвом сп c някого-
wollem Iw^i^lte. aewollt) unr-V. hb
Modalverbto-V, Кискам,желая 2, нуж¬
дая се (от нещо); 3, твърдя, претек-
днрae; iie-V. искам, има, eoмлал-
ние (да отида, да замина някъде)'
Er will uns beimcTcm ТоЯ иск—, въз¬
намерява д— ни посети;
Dü/cr BluMin wollen .ich Waccer
Тези щзeгн сп нуждаят от много з—д—;
Er will los Auto /гСо/пТ haben Твър¬
ди, че з р-зпоок—л колата;
Eiw. will icim Eric паТмет Ha шп-
щ— ие пу се внмдo кроят'
Dos Tabs ici 1*01: jawollt Не съм
иск—л това'
Seine BHine wölliten niehl oHSn Кра-
зота му отоаивоха.
Waiefolen m вълнено шищк—, въл¬
нен o—иeщ.
Wollfett п мознишо тг вълна, серлй-
WöDgarn п вълнено прлмдо-
Wallgras п Boi иyщнщa.
Wnlthiaai п 1, влокск тт вълка;
1, псого къдр-вм зoеa, силно къд¬
раво нтс-,
wOlhahlij ädj еъдпалмш вълно, с
припес -т вълно.
W|hiO| adj 1, вълнен Inтлбaeрe'
2. затт вслaa-
Wöihiimm т Text д—рак (зн влаче-
шп но вълиа)-
Wöllkämmeuei J дaрoкеийeищ—-
Waiemaniee т вълшешо полак,
Wüllcnct т -етaгъз тт вълкеи;
прежда-
Wollsoeien nun Pl вълкеии Впле¬
тени) дрехи.
959
DEUTSCH-ßLLCARIÖCHES WÖRTERBUCH
WörteS/1
Wolisiigel m печот за изделие от
енcтa зълио.
WöllipinNCueO J 1, прeдaчeнеo оа
вълна; 1, пред-сп на вълна,
WohlSol" т вълипш плат.
Wollust,OoPIo veooli слост, чувстве¬
но к-сладн. cлoд—етрoетип'
MIT wahrer ~ ilw, tun Провя нещт
с нетииеoa наслад— (напр- да си тт-
мъстя, дм обидя някого),
wöllüctt/ otj сладострастен, похот¬
лив,
Wphiwaram euo Ol иълшеши изделия.
вълнен трнxттaл.
womit pnrn odv 1. teteno с заква;
1, ее) с коет—;
- Hui сг Bici ieCtmlumeCi? C хново
те вилеomли?'
Mein/ TacTTeu will ins Asclaml ver-
uiisen’ - fei mlobt cinv^i^stinBe/ bim
Дъшeас ми нcкa до замине зо чут-
Иишо. с отзто ие съп cъплaceш-
womöelic! odv може Ии. вероятно'
Dos war ~ cin Fehlen Т-ва 5eщe, по
вcскa вероятност (моме (и) таeшк-.
wonaei prae adv 1, ieieoo за онова'
кокво; 2 а— (къп) който (която, кал-
тт, които)'
- спеНсТ In denn? Какво търсиш?'
Das Ost olles. - cn iln/bi Това п всич-
оа, към хопто тт— се стреми-
Wonni J -е Иламешстз—. нослада,
доволство; удтвтлствие.
Wonnrudhauer т geh тръпка тт Ила-
епшство-
wQnnetrunKen otf paet опиянен от
(лмллнстао.
wannevöli odf geh нoпълиeш с бла¬
женство,
wömilj ädj 1. nрeлпу'пк, очортво-
телее 1(ебе, -олио дптee' 2. seliee
бломеа-
worom peam odv 1. Imtxnn оа Вп—. на)
каквт Iирeзтдпт зoвиcн от глoпoлoe;
2, ее) над (зн, п—. но) който Окоята,
хопто, които);
- konnii du lici enümienm Зо нане—
eoeпщ да си уиonинщ?;
- *11 ile Kranki/it zu eukennrn По
кокво може до се познае 'тлестта?;
Das Euicinis. - Ici м*оТ noch crld-
nenc Прпжнвсaaиeтo, оа зоетт още
си еeтnияn-
woram' prom aäv 1. Imtain но, върху
кой Окоя. кое)' върху кокзо (прево¬
дът о—виси от глагол-); 2, nei еа ко¬
ето. върху ноето;
- cUeST Bie Vase? На какао Окъде)
стои ваиата?;
- НоТГсТ du? На козво се кoдсaaш?'
~ wouhcii In? Кокво еoзoщ?;
Dcn Bull', - leb warte Писпт-о,
коетт oеoзaoп.
woromTh|m odv 1. по кокво прнез-
ша? (във въпросителни нзрeчлeнн);
2. след което (в п-деиипии изрече¬
ния)'
- Hui еп Вас /сТо/? Пт какво при-
—00 го капрози?'
Sie samj las Liek, - lila in" Iii Beima
ipuon/en Тя изпя nлеeш'O. след кое-
тт всички cкoенвм на крока.
woraus peam odv 1. Onleoo -т коне—'
откъде; 2, rel -т хкйтт (отято. кол-
то. които)' откъдет-'
- liehst In len SeSlusi. dasu..,? От¬
къде вадиш o—xлюеeeиem—. еп...?'
Dos Kimd cobani micT посТе am. - lei
deN Sehlnes zücHi. lose es mici liiÜgt
Дет— не ме иттлeeдo. тт хтето си
провя извода, че тт пе лъже,
WaTelmasöHüne J Laedw зеялом-
wp—lchm sw. V. ТС io, V, Laedw влн. тт-
вива; Ooпаиoe-
WaufscHaufil |лопото за мятоше ао
зърното при отияваке.
wor/m pooe odv 1. oeieoe в и—кво; къ¬
де; i. nei- е хоЯто Iк-.нт—, и—ето. зои-
—0)' кьдето;
~ Tube Ich olöi /cirrt? В кокзо сп
излъгах?'
Die ScHuilale. - Bas Buoh iu/ Чек¬
меджето, и хтето Иеше книгота-
WorKahollc ['waia'TolOK] т. -sPsycl
рoбат—вoлзз-
Wp-Cibop ['wa:Kfop] т. -s ceeншaр
Мин т'-^— ео тпз', за свб5бдса
днcкycнс при разработване шо д—-
дееа теза и др.),
Woulicup ['wa:1leap] ii, -с J-Sp евe-
ттвеш щaппнoea'; 1, Sp салттаео
купа (тр-фп- при св-атако първек-
cтвoe.
Wo-t. п. Wönoee дуе-'
Wörter im WöUheuBieT niciscHIogen
Търся думи в рeеeиoo'
Ein lucienies - Сполучливо (под-
втдяш-) дума;
~ Tür ~ Ду-а п— д'——-
Wfrti л. Warte 1, дупа, уптвo, рпе;
1, дум—, o6eшoшиe'
Mit wenigeN -с/ С молот Bнсxo.п-
оо) дупи'
Mir Ochi/r die -е Нш;; дупи (за
да иирoзс нещт);
Genü/elUi -е Крилата фа-иa, сен¬
тенция'
Das leUdic - bahan Имом п-след-
еатм дупа;
Dos - еи|ие1"еп Вземам думата'
Ums - liilen, sic! zu -c mellcn Ис-
ком, птнcкaaм думота;
OnBm- dos - crUeli/N Дожо, искo-
му дупотм'
OмBn- Bas - HnizieHen Отнемам ня¬
кому думат—;
Jmlm. О/с - filier Прекъсвам ня¬
кого, aи-cтаoфзрoм някого;
Sein - - Solle/ Удържа, дуем--
(обещанието) си;
Sein - iuecHcn Не изпълаявап обе¬
щание'— си;
Eim jüles - für jndn- cOileeen Каз¬
вам добра дум— зо шнкoпo;
JmIm- Bau - im Muni unBueHcn
Паeнeaемaoм. зaoeoеoиoп нечии
думи;
JmBm- iieüih die - Om Huhs/ln irr
Kehle slecKen Cкeмсaaм (от страх,
изшекадм)'
Dein - in Gottes Ohr! О- твоите yе-
та и б—eннтe уши!
Woriakzr/e т 'дарени; иа д'еа.
Wortuul J Lieg чмс' ео речта,
WcUbclclundJ' значение но ду-ото,
WoгibeBeui1ngseeSuer oPi, Lieg сз-
ммcнтлтпнс.
Wpnebeshond т слтвио 5oпмтетвo,
рпешик—з есcтмв (но додек език).
WorUbülkind oäj Ling слозо—брозу-
вателеш.
Waribiliu/a ’ Lieg ептабт(ааа'-
ваше.
WtorUluueh т престъпемне ео дм-
длаа дуем, кeтдъалaшe но -5eшa-
шие;
- Ьн/eHen Не удържам шо думота
си.
wontiuücSig äkj хоЯто престъпим
додееот— дупо, кой—т ие 'държа ио
-елщмнилт- СИ’
Gegen ‘ein. - сноп/Ап ‘ein- - wer¬
den Не спаовап даденото шо шнзoп—
oбeшaшзe-
Wörieien п, - le: umg ein - eitzu-
WprUeoieb/г
meler Tolan каизоп си д'пота за не¬
що. участвам във вае—ослто на ре¬
шение’
umg Mit Iir Sole ici moci cin ~ eu
nelin! Ипоп до си приомзвмм с ге-
Из! Още ти нота омово мнеля)-
Wöulrnaenrr т, - pejae пр—иносло-
езо бърборио,
Wöuleubuen п речник.
Wö—1/1./—ziüc!nüi п ишдeку. ухо—-
тел, рпчшик.
WöblOamiiOe, Lieg спееЯства (гнез¬
до) от думи (с пдшокъз корен).
WpreOcik п Lieg cпмaкгнчиа п—лп-
Waulfolgi ’ a,PP Ling слов—ред-
Wauilü/ung J cлтвтcъелтoeил-
WprUfüSrcr т говорител, предсто-
жител Оло група. партия и - др-).
WanIgeinomcS т о.Р1. 'П-тр-Иа шо
ду-н-а.
WoiUjclceht п ел-аecшм схватка,
спар, длИ—ти. диспут,
WauU/eo/nupHie —.: Wortgen/iofic J
o-Pl, Ling лингвистическа ппoгаoфня-
WoulgrscSicnie J o.Pl история на
речниковия ooпoе и дадеш пинк.
wnrUgeUulm akj дтслозеш, бткaoлeш
(превод, еитирoшe).
Wprlaewohu J o-Pl, сило шо словото,
wo—U/nwomit adf крoceoаленз. уме¬
ло боравещ с дтeнтe-
Wnrlaml п елoзecи— Иоготсте—-
WoneOnHuli т Lieg cъдърмoaнп шо
думата.
WQreii-j odj 1. шер—игав—алнз. кой-
тт си СкЪПИ думите’ 2. Л-ХОИHЧПШ;
съдържащ молхо думи Oпнеeo)-
Wnulkloibeugl /, -лл Иуквоядстиа,
nзд-штнешocт.
Wouik—eueu/g J Lieg ктстопило-
ция. сеесв—еп на дупи и едно-
Wnrtlini т т—чеш, дословен тпост'
Die Red/ im vollem - v^iiöfTentiicHi/
Публикувам пълния текст шо речт—-
wörUhiol oäj буквален, о-елoвли;
дума пт дума;
Ehw. (Akk) ~ üieuiiUzen Превеждам
нещо дупа п— дума Вд—слтаео)'
Etw, (Akk) - NeHmiN Взлеап. при¬
емам нещо Итoиoпшo.
woreiou adj безмълвен, eълеaлив,
без д'eн-
Won:meI1l!llm|Г еземосе на дупата.
обаждане;
Eini - licul vor Има мплоещ дм вип-
GA&EDOFF
-е думата (до се изналп),
Wortpuc/uNg J Ling създае-ое, въ¬
веждаше на штва дупн-
Wöirlurgisieu п - Wörtervirzeici/Oi,
wfirtuicH aäj 1, богот, с много ду¬
ми Oпиикe' 2, питг—сложел (опровдо-
шие).
WönhueücHiun м o.PL слово— Иог-т-
ство (но език).
Wö-ischälz т oPL 1. словно б-тмт~
етв— Оло пиик)' 2. о—пос тт Думи. апе-
ШИК'
Dcn ~ ici dluUscTcN Sprache Слои-
етто богатство Oдyмнтee иа шпecкня
пиик;
AKiieeuГpoi1ieer - Активен/посивел
рленик (запас тт дупи),
Wo!riseUöPl10i’елoвecкб творчес¬
тво; създаване иа и—зи думи,
WnbUucbwihh т pejor поток -т думи;
OмI/. mit einen ~ üBeruchütie/
З—ливап шнкoпo с потоци тт думи-
Wauiipiil п игра е— дупи, игрос-
лтзнцo' ноломбур,
Wörhsianm т Ling тсштво иа ду-
м—та-
Wauisicllun/ ’ Lieg сл—зтред.
Wortstmcit т спор,
Wöulunirlün п pe/or много дълг'-
дупа-
Wau1eeuiOnBung ’ Lieg cлoвoепеe-
ташип-
Wörtvcmlrmluiige иаoпoеавашп спи-
еъоa а— думите.
WorlwoH ’ подбор и- думи.
WortwecHsel т ирeрпзoшиe. спор-
WamUwitz т виц но Иаз-та шо игра
с думи-
wortWömtlici odj буквален. ду-м п—
ду—;; „
Eini ~е UlcuDiUzunu Н-пълн— дос-
ловпш превод'
En bat mtöT ~ beUuogen Тт— пп из-
поми и пълния смисъл на думат—'
ттй буни—ле— ее изе—пи.
worüber prom odv 1, intern зо Oвървт,
над) н-кв—; 1, nei ао Oиъавy. нод) кой¬
то Oк-нт—, което, които);
~ willst lu bluiöHUin? ЗО коово №-
кош да р—зкомлш?'
D/r SkonBoI. - Ile Zcolungen bcrföh-
irr Сконд—лът. зо отйто пишат злс-
тниците-
worum pooe odv 1, intet оа омово;
1, nei зо к—йто (която. хопто, които);
960
- handelt es lieh? За онова се к-сое?;
Alics, - er sicH gcküMmcrl hat Вcие-
00. за коетт той сп Иеше грижил.
worunter peam odv 1. öm-eer под кок-
bo; 2. nei птд който Вноят—, коптт. кт-
и-о). -емд' които;
~ heülelU In an теОсееп? Ог к—ово
е'аaдaщ шой-па—гт?;
Die KrankheiT. ~ сп lütt Болестго,
от която тоЯ cтр-дaщe-
wovgn 1. ieteno оо (от) змии—’ 2. rel
аа 00—) който (н—ята, коза—, които);
- HunBeli Ber Roeim? Зо и—озо сз
р-зкаиво и ромон—?;
Dau. - deu Romim hundiil,.' Ттво,
аа наето се разказва и ропаша.
wov<^im pooe adv 1, inlenn от нозе—;
i. nei от ко-тк (която, ноет—. които);
- bist du Angst? От кокво се стро-
хуваш?'
Das. - icl Am/ei Tobe Ттво, от коп¬
тт се еmаoвтвon.
wozu pooe odv 1, leiere зо Мн—) нан¬
и—; с оокво цел' 2, rel за което;
- soll dos gml sein? За о—кво става
това?;
Er wollte In Iir Disio /сТ/п, ~ ich
Keini Lust hatte Ттй исомшп да оти¬
де иа диск—тека. оо коет— аз нямах
шик—нит желание.
wroci aäj L много поаредпш. рои-
бит Iз—аo(. еoeтлe'e' 1. Wöniscl
veroLieed шeтoдeш, неизползваем, о—
Ирокувошл.
WnncK л, -1/-С Маг врок. разИиа ко¬
раб или с-полет (auch üCeoie);
Ein nenDcHeienes - Ч-влк-разво-
лика-
wrigaem (w—im|, anwmumacn) uni, Vo TD
io-V, изцеждам. изстисквам Bиаoип).
Wucler m OPi лихварс-зо' спеку-
лoщня' спеоулотизшо п—аишазошп ио
цлшнтл;
- 1—eOben Зошимовом се със уизкт~
л-щнн.
WucT/rBIune , Poo врнooeтлeo.
WaoTcm/r т, - лихвар' cипoтпoнг,
wjucU/rlscU otj pejoe лихварсзи.
дрaетнеш- високи Oщпин, лихви)'
WieSern sw.V, TD II-.V. LBri изИух-
з—е; р-ирас'!—, сп. размножава, сп
бързо; 1, лихворсги—е. cиeкyлир—м
с пoрн-
Wuhh/rpr/ls т лзи-тверс- внco-
оа епиo, спекулативно щпшa. блоИом-
961
DEUÖOiWLLGAßlSCHES WCDTEDBOCH
Wmnkr—weii
но цел—,
Wuchs/unge, -xn L o-Pl, Blot избу-
св-иe, (ърон влгeтoенн; 1, o.PL раз-
рaе'иoшe но тънои’ 3. тт-к, тумор'
Eine iulouUügc Hiumioie, iösiulO/c -
Дo6а—кaеeетзлш—, 'пиоИидшо. ол—ка-
члствлет тИрно'!-™;-
WmcHeueÜns т pefan бпзбтмнт. пек-
го високо лихво.
Wuchi т о-PL I.Brf ростее' 1, ръст,
фигура;
Von scTIiniiM - Строен, със строИ-
шо фигур—'
Von kuä"1ü/cn - Ян. със здраво фи-
г'уро-
wüchsig - ätn дтИре амoвнвмш се
Oаacтeинee-
WücTislöff т фит-хтре—ш, вещес¬
тво ао подсилваше растеж— при рас-
тпшнс'a.
WühTt J о.Р1, сило, мтщ'
Mit alleu (.оНеш) - С все сило. с щс-
лата си тeeeет'
umg Ehw. Oct eine ~ Нещт п етрa-
в—тиo. чудесно.
wucilen sw.V. Tb tr-V. umg 1. пов-
днпaп (е пoлямo yенонe); 2. гърко-
лям, зaпрoшaм със сило Om—пкoe.
WueTUij ак/ 1, силен, мощен' 2, гра-
мадек, пасивен;
Ein -cm Sohronk Мoензeш. грапо-
дее шк—ф,
WuöHii/Keil J o-Ol сило. мощност'
вш'шитллштеm.
WüThablellJo-Pl подривно дейност.
wählen sw.V. ТС iho-V. 1. ровя, рия
(in ilw, (Dal) е шeшo)* 1, рoaс. тър¬
ся’ 3. nбде-аeкмвмe. aмесезвмe
IgeueN jmdn,ГнiW. (Akk) против, срл-
шт някого. шeшo);
In Sind - Ровя в пясък-'
In Ват Schublade ~ Р—зя в еeкneдee-
то Отърся общо);
üCento In Beu ahtem Wunde - Човър¬
кам старато рашо'
Omdn- giain lie iesUeiinke OrBium/
- Пoдетаeкoвмп шнкoг— ерпш' съ-
шecтзyиaшня ред;
SicH in lie E-Br ~ Заравям сп и зл-
мсma-
WüSlcu т, - 1. ровещо ливотко
Bкъртнцo); 2, pe/ae пoоанзшнк, под-
стрекател-
witHeeuiucH otj nтдc'аeкoтллcкн,
подризеш-
Wüilnumu J Zart полсха мищoa,
полпака.
WühieOcoh т umg посо (в п-гниин)
с преоценени стоки.
WnUst m/J. Wülste подути;-; изпък-
ш—лост, издадено (издут—) eяу'О-
WülsUig aäj иадодле, издут, удеИп-
лек, длИел’
~п Lippen Дебели теmши.
WmliUnockcn т umg дзИлл. нагънат
арат-
w^i^i^(^i^-iшV. Tb itr-V, umg 1, кън¬
ти тпyвo Oeo'oрe 2. бия с юмруци,
удрям Опо врота)-
wumd odj 1. р—лен. шараипи' 2. ожу-
леш, протрит'
Slei (Dot) lie Füße - louisn Нора-
шявом краката си от ходене;
йСегОо Der -е Ри/СТ- Нeврaлгиешo
точно. болно МЯСТО-
WunBauzl т veralt хирург.
Wu/iieHundem/i J термИттв-н;.
лечение и— р—шО'
WunBbuanB т Med гoшпали—.
Wunde J -п рана (auch йСто-г);
Die - SiilU Ракага аор—ства'
Alts -n weder imi-eißcn Отворя;
стори роши'
Den Finiiu auf Hine оГТ/пс ~ Icjam
Змесгмe 5-лкттб eсет-, еп—п—e
пръст и раеот—.
Wunder п, - чудо'
An ~ eliuBem Вярвам и ^.длсо’
Die - Oc1u Чудесата но Ииcту Ханc-
т-е'
Keim — dnsi'.' Нищо чудно, еп..'*
umg Sein Blaues - euleicN Вимдом
се и чудо Iпрeлнвсвae eeпаняmкo
нзшeшaдae.
ж^^d^гb:^r odj 1. еyдeуeи. прпкро-
сло’ 2, строопс. чудел’ 3, пoрминтe-
ЛПИ'
Ein -се Konzert Чудесен концерт'
Ап" -е Weise wurde am wieder gemnd
Ттй по чуд— кодрозя-
WUdlcuBora—weise odv чуди—, ^,д-
воща, стронс—-
Wund/—iOm| п meist PL чудна не¬
що, чудо, чтоom—cтн-
Wu/Icndöktn— т, penre знахар чу¬
дотворец, ш-рлаташ-
Wm/deuglaube т вяра и чyоeеa-
WjüNdeuHeOIeu т лечител, служещ
си с тaйкc'вeкз сили. екс-росеес
лечител,
Wunie-Horn п MylT вълшебен р—Г'
р-г ио иoт6нлнe'0-
wudlciSülcoh äkj е'дкo красив.
паплecтeк.
Wünde—kcuec J 'eкпoлеoн огън,
WundeukinB п дете етдo. вундер¬
кинд,
Wunderkraft ’етyдo-raoаa— сила.
WmNdeuIampi /Вълшебснта ломпо
(е прикмиките).
Wü/Be—IaNB « cтаaa-тa но чудеса-
го Ми панкaиoи).
wundeuhici adj чуден, е'рoшлш, чуд-
ловот, причудлив;
Eime -е Ilee Строас; Oетоeoвoт—)
идея;
umg Elm -cr Kunz Чудан-
WunicnlieSCeii /. -em етаoкшocт.
прнетдливтc', е'дaт—cт.
Wünkeumiliel п чудотворно. чудо¬
дейно средство,
WUndeun sw,V. TD ii.V. тетдвae шя
ooпo* süc! ~ 1, учуди-п се (üBcn ‘011-/
ctw. (Akk) но някого, нещт' 1, sükä
Schweiz еyдс сз. нoeeшaдoи съп. пи-
тап сп;
Seine Frag/ Sui die Elieun gewundert
Въпросът пу учуди Вионенада) рт-
дителите'
Slei — Win niw, gcichuT Чудя се кан
п стаколо нещо;
Es wind/Г mieh, dili cn Keinen BrieO
biKöMmen hui Учудва ne, че не е пт-
отеил писпт;
Ici nuss mich koch schm üben dieh ~
Не съм предпол—гол токово нещо зн
теИ. Изeeшoдaoщ пл,
wundeu|neineN umo-V. Tb Oi-V. geb
учудва пл'
Es würle mieh nioHU ~ wenn ,'. He
би ме 'чудил—, акт .,..
Wundersam adf geb строшен. чудат.
зaгaдъеeи-
wunde—schön aäf чудно хубав (;ро-
сие), дизеи, прeкрoеee-
Wundertat ’ чудо’ чудотворно дело.
WundertCt/m т чyдomз—рeе,
wumderiäuij okj чуд—ав—рло-
Wmnleriüeu п необикновен—. чудн—-
в-тт животно;
JmdN- wen clm ~ адсоНоисп Глпдам
няк-гк. котт че ми п кепоошато,
строен- животно.
wunke—voll aäf = wund/riam.
Wm/IinwelU ’ 1, - еист. пълен с чу-
61.
GAöEDOFF
WmnBe-weuk
десн; 2. строша иа ч'десота.
Wünde-wiuk п гракдитокт nр—нз-
вeдпшнл, чудо’
Ein ~ len Arehilteietur Чудо ао ор-
внтeк''р-тa.
WuNiroebcr п оЯ0 Met таaвпaтне-
иа треска Iтeeиeаa'yрae.
Wundü/TekiünN J Met инфекция тт
раеа-
Wundklamneu J шнпкo за nрншнп-
ваие шо аoиo.
wmiBtOc/cm. sic! wumk ile/cr unoo V.
bb хомота пи сл изр-шсвa тт лежане
(при 5—лпст).
Wundmal п. -е белег тт роса;
Die ~з Christi Петте рали шо роип-
катия Хрнcтoе-
WundnuHe ’ шев но роша,
Wmndpllusieu п Meä аккерпласт-
wund|-eibin wunk iHlbcn umt-V. TD
ао.У, тързоп дт разранявасб.
Wümi-osa J Meä червеи вятър-
WmNdiulie J --хлее а; роси,
Wm/diTur—Cuump" m Met тeтaштc-
WтjмIecrbaNk m превръзка на роно,
WüNicU m, Wünsche 1. eллoинл; ис-
коее' 1, пoeeоaшиe, Илaпoпoлeлa-
шие; 3. еолИ—'
Elm hclohtehcr. sntiTiHOeoeri-Тай¬
но. шeизeълшиno eпл—eнe'
Ioh ioli rur Ben т mach Hincc zu
TuHucn Ипап сам- едно е-лосие: до
си отид— вкъщи;
Noeh е1тет - "mal hoben Ипоп пра¬
во но още едно желошие;
Ein Тиоптеи - Скроено мeлoeнл.
само жeоoииe;
Dir beulen WÜ/chbe dur Hohhicit
Сърдечни 6лoгти—eплoшия зо сва--
6-та;
Ат" - По жeлoшнe.
WUnicHbar akj Schweiz еелотелли;
Sri/ Kommen ist - Идването му п
желателно,
Wunschbild п нолoл. мечта,
WüNioUIcdCcr п о.Р1, пклелм-
телко мислен; Iвapмзгeанззаoe-
ог елcгт кeocъшecтвeки eeети и
здeмлнe,
WünicSclnuei J 1. Myth вълщeИeм
пръчицо; 1. разклонена хлтшка (оа
'търсене ка подземни 6бпaтcтвa и
подпочвени води).
WÜnsoHcn sw.VO hC Oo.V. 1, лелоя;
1, искап, изисзаом; 3, птлелоаое
Ojmim. clw, (Akk) шяоопу лещ—)'
Etw, (Akk) van Hcricr - Желоя ee-
щт тт сърце'
Das Künd wümioil sich cinc Puppa
zum Geburtstag Дететт си помелоао
кукло иа рождения ден;
Omdn- еОпеп guUen Tag - Птадро-
аявое някого с добър ден;
Ich Wünsche. nicil //ilömt zu wsnlem
Моля никой до лл ме 6eзиoo—н'
Sin -? Кахво тИиеaтe?;
Eiw, lässt nioHis iu - üb—üg Пт тт-
eтшлшнл на нещо няма кокво дм сп
мело; иoвeеп-
Wünscie/swinU okj желателен'
Eiw. (Akk) lün - Halien Смятое не¬
що ао еелотеле—.
wunscH|enCß odv cпплacшo лела-
eнлтo. според еелошието;
Eime BeuleO-ung - c—IikigeN Изпъл-
шсвae поръчка cпплoешт еел—шипто.
WmnDcHkind л желало дете (плани-
амшoe-
WmnioHkonzeui п окнцерт п— жела¬
ни; Око елyщмтeлн или 'eоeaз-
oнoиии зрители).
WüNSoblliUe J списък с мелония.
wumscTIöi ädj бпз мел-шия;
- glücKlich Беиоройшо шocтлив съп.
Wü/soSiule т Lieg нзаeчeшиe за
желакие-
Wmnscblrnun т меча—, хи-зр—.
^'ипсс1ТтооиСи11|е1т|= WunsoHUiaun-
WmNScHzehlee т еинепк ео желани¬
те подаръци Опо елyеaЯ Коледа);
Dau iiebl auf теОпем ~ Тово влнзo
е списък- шо мтите eплoшня.
wipp! Onieef хоп! (оа евeткaвичкo
дeйе'внe).
Würde ’ оР. 1, дтcгoйшетвт' i. ово-
шип, стппеш, титла' п—са; рoит' еoш*
Oniu- - ueHie/, verhetzen, aitosten
Зментaм, 'роки-м, накърнявам ее-
чип достоИнство;
- oncctioUh/п Излъчва, дтеттЯe-
ство;
Ee iii unicu neineu - Птд дтсттИс-
е'вoтo ми е;
Zu hohen -и gilongen Дтс-иг-п дт
взеаoи постове (в кариерата си)-
wynl/hos ак/ шeд-етoпш, Или дтс-
тбйшетвo.
WüuicnIuCici т geh внcoктnoу'a~
жено лнектет, висш чиновник' с—-
шозшИо-
962
würdevoll adj пълен с дте-тЯac'-
зо, дoеmoeш Одърм-не)-
wüudi/ adf досттеи;
Eim -in GCjuck Достоен ир-тивинк'
Jodi- Verlunuen nicSi ~ sein Не съм
дте'тлe, ие имелyмaвмм нечие до¬
верие’
Sici ‘mds- ~ TüTJam Чуис-жа- сп дтс-
т—ле а— някого’
Ond/. ~ vertueleN Прeде'aвям ня¬
кого досто—со-
^^rlig<^ti sw,V. ТС io-V, 1, щeня. теe~
лявам' 2, отдмаап зослуееаа почит
ео лещо; 3, - yд-уг-свмм Ojmdn. eiw,
(Gxi) някого с нещо);
Sie wüudi/ie micT klinei BkiekeD Тя
ие Ипaгбaали до мл иoплeдшп, не пе
удостои дори с пoтлпд.
Würdig/ung/ -ее 1, призо-ние, ао-
читаке (но пoетнмeиия); 1. оценява¬
не, oщeикo. прeеeшкa;
Eins gcscHüciieicHe ~ Иcттрнепcxa
oщeшx-.
Wir" т, Würfe 1, Sp хзъалсиe. мя
таше (на топха, копип и др,)' 2, в.въа-
лянп Мигра шо з—а—зee' 3, umg 'дор.
успех' 4, Zoo) котило; просило'
Sp Ein ~ von 80 im Хвърляа; Bпс'a-
ше) шо 80 n;
umg Dos wa— rim jnoß/r - Ттво ';-
шл голям 'дар Iтеипв);
Die Kolzi Hut ci/en ~ vom 4 Jungi/
Коткато ипо 4 молхи нотл-о,
WüulbuH/ J 'млистичка -роек-т-
рия, трaeзтoаис-
W/rfdüizüpiün JSp спорта— днеенn-
лием, свързана с nстaшe, изхвърля
Ил Ieoир. хвърляне на копие. пята-
ие ео е'к. -лосх-се са пюлпe и др,).
Würieh т. -1, куИ' 2. кyбеп ОхляИ,
мпд, пест и др.); 3, зар;
Dir — limi /cOihhem Жаe6ист п хвър¬
лен.
Wü-iehbceher т чашко за хвърля¬
не еа зарове.
WÜiOellöumog odj oyИнепузн. с фор¬
ма ио куИ.
WU—0(1)10/ odj - wüTcTömmiu.
WüuTelka/er J ръб но ' куИ.
WüufelMuDTru п дпсек ио кв—драти,
каре-
wümi/in sw.V. TD ili-V. 1. играя с—
зор-вп; 2. випрпяe зарове; ii-V. ре¬
жа ио oт6еeтa'
Um Gill - Играя шо иароал с пори
963
DEUTSCH-BULGARISCHES WCRTSßßUCH
Wüneeesinck
(зн пори)'
Ein/ Schic - Хвърля; шecmищ-;
Fleisch ~ Режа месо но кубчето,
Würiihipfei п игра но аорове.
Wü-leiduelk/r т а—хор на бучки.
Wur"|sceUüid п Hisl ее-отелеб
оръжие -т Сапдшoaпxтвиeтo-
Wm—fgeWücil п Sp тeeпет аа хвър-
лясе,
WülOTanmeu т Sp еyo-
WüuTKemie JSp 6'хм.пкo.
Wurlircie т Sp (кръг) зо хвърляне
шо етк-
WmTscSeiBi J Sp диск (за eятaипe.
Wmufsr/dmn| J проспекти (рекла¬
ми, 6атщyрнe. хоигт се пуска- в
пощенското кутия,
Wurfspieß т Sp оопие-
WuriUiubc J Sp кпраеичеи диск а—
подвижна мишена при етрeоИм въз
зпид'вa.
Wuriw/üts J 1, Sp дължило ао вaъа-
лскп Око 'дар); 1- Мй долезоИоЯшост
(оа оръдие)-
WüngeuriTf т епърт-кoешa хи-тно.
Wüugimoi п. -е следи тт дтщпee,
würuem uw, И ТС оо, V. дyщo. довя Iшс~
ooп—); Iör.V, 1, пoвднпa еи се; 1, еъ-
ча сп до глътно Ium ctw. (Dot) неща)’
Oni/. (ом Hais) - Душа иск—пo'
D/r Krajen würgi mlci Якото ми
cтяпo, души еп;
üCentn An eüner AmBcii - Мъча се да
свърша дадена работа;
MIT Hä/jcm und Wün/in C тристо
мъки,
WürgeN/ei m ангел шо смърт--,
Wümicu т, - 1, veralt 'дтщвoч*
2. Zmi теваoез (вид пnтщеO;
Wurm’ т, WüomenjWüome 1. елр-
взй; глист’ 2, venall змей' дракои;
Im ApO/1 uiidl ein ~ Ябълкато п с
елавл—'
Dau Kink Hoi/Ieidei on Würocin Де¬
тето ие— глиутн;
umg Da üsiГsüizi Beu Wu—m dul/ Има
нещо гнило гук'
umg Jmln. Bie Wünmcr aus irr
NasH zOcSen nüssan ТряИза до му aa-
дс отпд'п с чeштeл тт 'стата.
WuiMi п. Würmer umg дете. детпш-
цп, д'щнцa.
wu-oariig otj к—то еeавeй, подо¬
бен иа черзеЯ.
WmmoB/Ouhi т о.Р1, амеоляваше от
плнетд.
WU-m/m sw- V. ТС оо, V. umg тадoп. яде
отвътре; impens нещо ип пи дожа —-
ра (сп—0—Истеил)’
Dcm Verhusl wsumt nicH c^l^r Загу¬
бата мп вде досто отвътре'
Ee wurml mieh. Ia<cs,,, Нп ми дава
eзрa, че,
wjU—men мК. hD if.V, umg дрaикс,
гризо шякапт отвътре,
Wurmfarn т Bat nрттдвтглнеткм
папрат.
WureinmUcatz т Aeol —иeшддкc-
Wu—mginuß т о.Р1. eрoсдeшo от чер¬
веи Oдървecишae.
wu—mia odj еeрaдв (плтд)-
Wunnkru/kHeit J Med глистно за-
'тлявошп. вплeиштзoзa.
Wü-okun ’ ллеeeнe ео глисти.
Wmumieidin л = Wunnk—unkHeOi.
WuummülicI п cрeдетиo, лпзaреmи-
против глисти.
wurmstichig äkj 1, чзрвив (плод)’
2, пртвдек кг червеи Вдърво).
Wumul /. Würste шaдлeнщo. лукошка.
суджук' салам;
Eine ScHciba ~ Рзазочз сола—'
HouiiöSIaoTieNe - Дтммшео наде¬
ница'
umg Es Osi mir ~ Все еди— еи п, пет
пари нп давом;
umg Jclei giHi се um die - Дошъл c
рeшитeлшист момешт.
Wüuulbuöi е солдаич със солом-
Wü-iUohcn е иoдпeдек—. кpлнинащ,
WjünsioHenilind m щанд, повилите.
на който се пр-дааат иoдлшдеки.
Wuuslel м. - Doyr. osserr cnпщшнк.
пoлсчo-
wmriUeln sw.VO Tb tio-V. umg тутз—м
сп; корап. каот— си зшoс, бпз плос-
Wunci/i т. - südd солнеджия, кол-
6—caа.
WüuslOingeu т umg дле-ли, груби
пръсти Вкотт еoлoпчп'ae-
WüUDUTIeiscH п о,Р1, ха—ем зо шоде-
шзщн (салами).
WürcUSuit J ножа иа салом Iепаза
или изкуствено),
WmrsUsihaU т КхМ пиконтша соло¬
то с коленси, карсoашн на ситно-
WMushwuucn euo Ol, кoл6oен-
Wmusizüpfel т краЯчп иа еoлaп, ао
шадпоица,
WÜrie f. -л KacMc п-дп^зи; (audi
übeefe);
Die ~ Ins Weins Ар-патът но ви-
ШТТО'
überte Dia ~ die Lebens Стлга но
живота;
In deu Kürz/ lüe/t lic ~ Колкото по-
кратко, ттлзова п—-дтИре (В зрат-
кoу-тм п еомд-cтma)-
Wmueei J, -п Anal, Bot. Gramm, Moll
кореш'
~n ieilogeN. Ur/lbam Пускам коре¬
ни (oucb übeiir);
Mati~ zOchem Кoапк'иae;
Dos Ubch an |er - pi:Ken Иoтаъп-
зам злттт тт хореи,
WUrerlaulig okj кореиоподобпш.
Wmuzieboeiin m кoаeшдшe-
Wmuzeibenandlung J Met лекувошл
eo кoаeшд (но зъби)-
WurZliBiidun/ ’ Boi образувасб на
корели.
WireileoHt aäf израсъл -т с-бствеш
к—рлс-
WuieelcxpoNeiii т Mail корлале
похмантел,
Wmnzel"iscr J Boi коренно влaксищП'
Wuni/Hußim т meist Ol. Zaal оорл-
шоиоези Ввид лдшoкллтъчaн).
Wünzilgimüsi п кореноплодси зл-
ллшеyщи, корени (моркови, еeлншa
и др.e-
WyizeI|ai)ße/Mo0h пoдкoаeшиa ве¬
личина,
Wurzelhaut fA ЛЩ шaдкocmaнщ-, пп-
риост.
WünzcISau1em1dünIm/i J Meä пе-
рн-е'з-, aъaпoллeдe шо имдзoет-
шнщoтo-
wmiz(c)i1g adf кoаeизcт Inoевo).
Wmueceknolle ’ коренова пртдoo,
wurd/iioc aäj Ила корени (auch
üCenin).
WU—ieln sw,V, TD öii.V, 1, xтрeин сп,
водя ка^^ото ун' 2, пуском коре¬
ни'
Die EieTc wnrielt 10/1 im Boden Дъ¬
бът пусна корени дълбоко;
Das Müsul—oien wurzelt loci Im i!m
Недтв-риб'- п пуснало дълИкок ко¬
рели у нет-.
WübdcimcöSNinj/MO-Т корпшуиаиз.
Wm—zcliilii J Lieg корлшш— cаиекo.
Wüueelspuoß Wuuzzlspross mBai ио-
дпшx--
WuueelslocK m Bot коренище-
Wmuzciwcu1 •
Wunzciwe—k n o.PI, кoаeшишп. oo-
рeшн; подпр-во- тт корени са це¬
лило, еагдашоо и др.
WmrielicüoScg п Mail инак оо изз-
лиеoeл на корен, радикал-
WmuzeliieHcN ev.PL• Math извлича¬
не на хореи, к—рeeтзoиe.
Wü-i/1 м,И hC.Or.V. L Koclk подп-
рaвсм Мястие)' 2. осзеемвае, разно-
o6рaзсaaп (разказ)'
Reis oft Curry - Птдпровяп ориз
с къри'
Scine Rcdc mit Wouiipiilen - Раа-
Kбб5аaaсвoe аeетa си с игро на
дyeн.
WmuzTleiscH п ■ oPi. Koclk р-гт-
wT-zt/ ак/ 1. пикантен' 1, подпра¬
вен с миризми; 3. Малко иeпрнпи-
епи, вулгарен'
Die - Suppe сеЬм/ССТ - е/Нг ~ Супато
п eшoпo Вкуси— Ос итдnрaвxи);
~е Wilee Пикантни. eлприлнешд
виеoвп-
Würzeisehsii/J’Kaclk с-бс -т под-
прoвкн-
WüuesUoT" т KacTk пoдирaик--
WüizwHin т прeяeo вино с - - подп¬
равки,
wuscielig äkj umh гъст и хъдрав
Iкoеo); еталoз.
Wmichchiop" т umg 1, рошава, еoр-
лава - глоен' 2. рошльо,
Wmel т O.PL pB/rr (-оп-рядък,'не¬
разбория,
Wüst akj 1. пуст Oмecтeoет); 1, рао-
6пакoш, Иезредеш, обърхон; 1 нетб-
работен -0инвae' 4, ро-опусо-т. безпъ¬
тен Ieниome; 5. вулгарен, груб, дии
GABEQOFE
Oчoвeкe;
Eime -е -Gigend Диво ппеmшoеm;
Eon—-cs DiucHeü/unicu Пълен вo—c.
гблям Иeзnoрсдък;
Eime -е Shlhä/cmil Грубо сбиз—ше.
Wüst/ j, -п пустиня;
Jmln. in dOe ~ eehieien Пращам ня¬
кого и трего гл'вo*
Das Land zuu - mncien Прeврпшon
строкмта e птcтдшH’ в пустош-
wüstem мК. Tb iOf,V, мизея розгул-
шо. иаaвocвae, пилея;
Mil dcm - Gail - Прмвocзae. пнлeн
пори'
Mit icimci GecundbaOU ~ РoиениBon
здравето си,
WüseenBcwohner т -(итател шо пус¬
тинята,
WüS<c/||T/ - - -еп пyеmoщ, пyшнкaк
(auch ■ üCTrtn),
WüsiinfuöSi п Zoo! пустинна - ли-
сиц—-
WüSenhaOi adf пустинен, оа-т пус¬
тиня-
WüleinkloMu п пустинен хлипат.
Wüs1lNiondsoHofi’eIyе-lИшeш пейо-м,
Wüiteniind т о.Р1 пустишли пясък,
WüutenieHifiT п iron хор-бът Шо пус¬
тиня'— Окаеила)-
Wüstenticr п пустини— живото—-
WücUhtni т. -е pefoe развратник,
безпътен човек,
Wüsiusgg/ -ет ' I- з-пустяло, иитс-
-овлио селище; 1. Beogb изоставен
рудник,
Wut ’ о.Р1.1. ярост. пинз; 2, 6сc;
- um" jmln- Гняв към инкoпo;
Vom - КосТеп -Кипя тт пияз'
964
Eine will/ - ilie/ in iHm um" В него
сп кодигла- див тшнв•'
Setne - - on Jndn- uuslousen Изли¬
ва; глева си върху някого;
In - genuien Рaaсряaoм се, вбеся¬
вам еe, дзпaдan е ярте-.
Wuiun"u1I т прие-пи ;— ярост. из¬
блик шо гисa-
WmluusBnucn т изблик на ярост.
нзИ'ввaшз.
Wüter мИ ТС iir.V. 1. 6ecшeн. вдл-
шeс' иадчиeязoп р-зр^^о; 1, върлу-
вом Oбyрн, enндenнс).
WÜienB atj разярен, побеснял, пшe-
зен Мои" jmdg. über ilw, (Ahh) на 0^
зoпo оа иeшo)'
Jolr. - опсоНиеоеп Виком гневно
п— искoга;
Mül ~ cm Haue С гиевш— опраза, с
бясно омраза.
wutentbrannt aäj плапа—л тт гинв.
роаярее, -(зет от яате'-
WüT/rici т. -е p/Jnn - свиреп е—зeo'
р-огшпвеи, осиирепял еoзeк.
wülij aäj veralieed яростен, сви¬
реп'
Ein -еп Blick Свиреп поглед.
wutscHCumcnd otj кипящ тт пшяв.
капнал, силно ядтсак, ирпв'яш от
пшси-
wmlihh/m мИ sn OlfoV. umg профу-
еoзoe'
DuuoH die Tüm - Пр-ф^-в-п през
ва-тaтa,
WuTgoTNiubcnk adj ~ wuUscHCuminl-
Wutz ’ -Biim, . -ее. -em Lomäseb cзнин.
Wyomlot ['WOimlotJ m, -s виашдтт
(член но индианско илeмee-
ОШКМШЖШ wCßTEßbUCH
Xylnuc
X, x ПИ To — 1 (Kc,
дводесет и еeтипа'ama
буква от кл-скн-а аз-
Итoo' 2, Malh ^кс’
Der Ta|Гdiн. SUunie X
Дпсят/ч-сът Хикс;
umg Oмdn- nin ~ für ein U voreiciam
Мамя някого-
X-Ablenkung J Tecb втриaтитoош—
ОТИ^ЮШЛНИЛ-
X^-AcCsc/Mdt a6cенc--
Xanrtitfpp!i/' umg pejan кcaштии-, зло
жено -
X-Bclne nur PL Х-образни ораха;
крнвн крона ,(с -eпршa'и навътре ко-
лeшee-
X-iCmig о.: x-Biimi| atj xаивoкрoк.
с Х-образни орно—.
x-Bnhüillg adf ноИ—о (която. но;——)
и да е;
Eime ~е Zaii Колго и да е еиcла.
An eiNHM ~сп Taj В к—йт— и да п ден.
X-CTuonösnn п Blot Х~вpoeoзoe
(един от двата oпрeдeляши пола хро-
n—зoeд)-
X-Eünieti ’ РЯмХ-едиаица (дължи-
иа на рентгеновите лъен)-
X|Non п o-Pl Хп Chem ксеиои-
XegogliMpe’ Tech осеноиово лоeиo-
XenonpuOkd оЛ кceиафт6нн.
Xenroiesiniec/- -л Mek. кеeрoдeрми'
Oуyхo хомо)-
XenujgeriopSel’ -п Тур кепрoгр-фзн.
Xer-öenpol кceаакoииe-
xn-olopln-cn мК Tb On.V. оспр—н—-
пир—е.
X-förmig о.: x-lömmiu adj във ф—р-
мата шо хнке'
x-Mil adf umg ИезИрой, випядн пъти.
X-StuuHlcn euo PL Phys Х-лъча, рее-
•агентеи лъчи-
x-1- ['list-..] adf umg безброен, oeo-
Н03Ш’
Zum x-U/n Mal. Зо к—й ли порпдпи
път;
Eim x-icu —ersuch П-редес -пит
(след 6eo6аoй други)-
Х-У-Папик^^/Мо,1 предстозя-
шп в правоъгълно. координатно .сис¬
тема.
Xyleojrappl/C o,PL кcнлoпрoфня. гра¬
вюра върху дърво,
ХуШ п O.PL CTem кеилал-
Xylolit! т, -е/-еп- хсилолит, дърве¬
сен к—пък-
Xylopham п. -е Mus ксилофош-
Xyimuc’ (М кунпаза. дървесно, захар,
966
Y. у [(уря1ев|/П1-/ num
-s нncнлти, двадесет и
плтата буне— тт шeме-
кота оабуно,
Y-Ablenkung ’ TecT
вертикално ттолкне-
шнe-
Y-Achie J Math ординОтм-
YaclSt/= Jaeht-
Yagi-Ai^tcmic J Tech аетееа на Яги,
eaеoеeшa -наена (тип “вълнов кашал”)-
Yui т. -s Zool ян,
' , GABEROFF
Yankcc ['jEniil т, ~s umg pe/ae сшoн.
Yu-B- п. -S ярд (99,44 еe, мярка оа
ослмзкм във Вeлнзбeан'oeзс и
САЩ)-
Yawl [jo:l]j/ -'/-s дз'м—чтова плат¬
ноходи—-
Y-Cn—ömouom п Biol Y-^^опюаом-
Yem т. -s Илоа Втсатвна пoрдекa
eдикием - е - Япония),
Yeti т. -s Keтн O“cшeeиист човек”).
Yöja т/п його Iйoгниъn).
Ym/OülBun // ——гийско yпаoeшлшнп,
ас-и-- ;
Yoghurt т/п - OoinmuU.
Ypu т. ■ -s Йога Bирнaърeeшнк). ' >
Ytonj m. -s иттшг (вид е'р-и'eлПш
мотлриал). £
Yuan m. -s юаш (китайска парично
eдишнцa).
YuppOs ['jsptl т. -s meist pe/re юпи,
млод. амбициозен еoвeк. ктЯтт дър¬
жи еа професион—лнота си кaанeр-,
и крои е с птдато и в д-Ирк фнш-и-
сово състояние (и САЩ).
DEUTSC!i-E>ULG№lSCHES WCRTERBUCH
ZoThuNUsbüli/e
Z, z [|E1l n. -/umg -s
цет. диoдпеeт и щeутa-
та бунвм тт шепската
оиИ'ка.
zici! öetaj umg гои!
готово!;
~! Duc war’c! Тон! Тово Иеше!;
Bcl iHm ouss liies - gehen При него
всичко трябва да ст—!; на ceктшоama-
ZoeK umg. euo in: 1. auf - ucim прaвс
нещт добре. умея нещо; 1. jmdn.ГeiW.
(Akk) uif - Bringen задействам, анд-
зимвом ИЯ3—ГТ. нещо,
Znekr j. -n 1, зъбер Вом плoнншae'
2. зъЪеггребес беРонО.
zooKin м V. hb ho. V. шaзс6вoe (ръб),
Zioken т, - = Zucke'
umg Do briobt Bin kein - aus Beu Kno-
ne, wenn... Нищ- нямо да ти сташе.
-оа...
ZookeniünüeJзипooг. здтa—г—тИрази-
линия.
ZooKenlüUie’ зиги—го-6розеш щирдm.
zacKIg ак/ 1, назъбен; зъбчат; 2. е-eп-
е—т; спретнот'
-е Musik Бодра eyинoa*
-е Bewdeun|en Стегонги. oтceчeшд
движения.
Z1J odj pael плах,
zoueN jw, V, hb Iii- V, geb (оя сз. не се
решавам-
го/Ьа": ак/ плах, боязлив; о-реши-
тлллш, оол-Илив;
Ein -cm Vcreueh Плах, х-леелив
—пи—'
- cümUucie/ Влизам шeаeщзтeлшт,
плахо,
хСТТе) äkj 1. жилна Iмeеo)' 2, як, из¬
дръжлив; 3. 'п—ад'' 4. гъст' лепн-в,
ZäHeil’ о^1 1. жиловино, жилаитсг.
2. твърдост, 'порс-вт,
z|iTIüiiüg odj 1. внcooипш, тсег леп¬
кав; 1. (миел, мъчителен Вдвиеешие
но паeзтoшд cрeдcтв-e;
-cm Verkehr Бавио придвижено- Оп—
ПЪТ, -уг—6-0)-
Z|i1lüiiüakeii1оР1 внукoишoуm, гъс-
'т-eчлдвтcт.
Z|HiiCcüi J оЛ 1, издръжливост'
2, 'порит-ст,
Zahl ’ -еп 1. число, еифрo* 2, оМ
(рой, xoлнчпcтao'
Eini ginze - Цял— число;
Eini ueB—öoHine - Дробно еиcлo;
Eime /iiuudi/uN|cuode ~ Чети—/нечет¬
но число'
Die ouoiiscHenГuöмiDoHen -em АроИ-
cкзтe/рнмcxитe число;
Im den roUen -em Dein Hu еeрвeшo съм
Мфин-ос—з—)'
Ohrs - БезИроИ,
ZiHiudjeKiiv л Lieg числиаллат иее.
ZlShippuraU т eртяе.
enilbu otf платим' който трябва до
сп ПЛ—ТИ'
Wiitsch - nocH E-hilt dir Waue Пла¬
щане след иoлyеaaoиe шо сттз—та'
- lünmcn dnci Wneirn Плати, за
срок -т 3 ceдeнед.
е|Ь11и odj 1, nрeИртнм; момещ до
сз преброи (и—лнеeу'з—); l, Lieg Ир—зн
Bнeмш форми зо пд,ч, и пи.ч.).
Eim -ас Sub1UoNtZe Бройно същест¬
вително иее-
zäHIelig odf L жилав, издръжлив'
2, трапс, yе'oйенв•'
-е PTiamecm Издръжливи ростлшия;
-п TnuiüUinNen Уетoйеивн 'аaдз~
щни-
dählensw.VO TD Of-V-liOo-V. плащом'
Steuerm - Пл—щом дoeпцд'
In Monk - Площам е порои;
Ieb möchte -!, hitic Ч Моля. плащ-!
(в рпеmoрмшme-
läHtcn sw.VO Tb ir.V, баoс. преброя¬
ва—' öir.V. 1. р-очито- (uni jmdn.Гeiw.
(Akk) на нск—т—Гиeшo)' 2. числя сп (zu
‘nBm,Гehw- (Dot) нъ; eнзoгт/шeшт)'
3, вамо, от зиoчлeнe съе;
Geld - Броя пори;
umg Jmim- lün Bics/m in dcn Mund
- Броя ляноп' залъците'
Deu Verein lobte 1 000 Mii|1ielrr
Съюзът имо 2 000 елeшa*
Ici eäiie zu seinen Fueunkc/ И ao cs
езупя към шег—ви-е иринтeлд'
Er Cunn uu" Meine HilTe ~ ТтЯ -тел
до рoзчнтo иа м-н-o помощ'
Das dCbli /1:1: Това не се взеем
пред вид. това няма ннкoкв— 30—-
инп.
Z|HIenun/ube J meisl PL цифрови
дашши-
ZnHiengedäcHints п попет за еиелa-
Ziilengrößc ’ Math числена зели-
еиeo-
ZnHIenKölönne J кол—ико -т цифри,
Z|iiHnKnmbino10öN J цифрово ком-
eишoцдя.
znHIenmäßO| odf енулeи, кoлзеecт-
впш. п— ИроИ;
Die -з и)си1с|спН10е Beu Gegners
Численото папзъзвoде'вo е— nра-нв-
нина,
ZäHeenuHiie /числов ред-
Zähhincoblaß ZoSlenachlosi п клю-
чмлон с цифрова кoмeншаенс Вши-
фъР)-
ZoHiHnsyMboeiK ’ цифров— енмв--
ЛИОО-
ZohicNcycl/o п числено енcтeмa.
Z|neeneeгSCltnOs п числент съотет-
щлeнe.
Zohiciwe—1 т еиcлeeo ст—йиост-
Zohler т, - плaтeщ
Em isi cin piiutieher - ТоЯ п m—еeш
плa'eщ, плащ— ноарпел.
Z/hlem т. -1, Txcl брояч (нн теле¬
фон, eлexтатeпр и др-); 2, Math чис¬
лител.
ZäilHniiuni т поо-ионие но Ирoнеa.
ZoHi/uenzc ’ крой иа тарифна зон—
(за щeшиme шо прев—зио еаeдc'в—)-
ZäHiKnmmrr ’ Meä бртитллко каме¬
ра Мин диеиcлeeил иа кръвни телцо)
Zänhkauic ’ формуляр (Ил-нна) зо
внасяне пори по сеетка в пoшaтa-
zoHIIös okj безброен, eeиеиелeш.
ZoHImeisIr— т ooвчeeннк.
loilbiOen äkj мшог-броеш. —000-
числен;
-е Unlälie Много злополуки.
Zählbohr п Pbys бртсч на елееее-
горши е—cтнщд 0Гoйпeр—з eртне).
Ziilsirlie /каса.
Zihhiig т дпи зо плaш-шз (ca зап¬
лати и пр-)-
ХоШш^й/. -еп илoшaиe' изплoшoшe
(оо наем, заплоти)'
Eins - isisl/m Извършва; пл-щаше.
ZäHlungl, -еп броене, преброяване,
ZoHIun|uo)Kömmen п Winsch пла¬
тежна епoттдeo-
ZoHImN/iinweüsung ’ пл—темет км-
рллдосп.
Zinhungsiuiöniluung ’ платежи-
иск—шп' шoптeшншл а— пл-щасл-
ZoHeu/gsiufueHui т отлагоше на
nлaш—eняm—' мораториум,
ZiHImnuiBidij/gu^ie/m^i^iy//^/. Winsch
плameжин условия-
ZahlungsBefcHl т Juo veralt плотле-
ш— иaитвeд.
ZoHIuN/ibOionz ’ WifOscb плотемпи
бoпaшу;
ZiHIun/sei/iUliiun/
Eine post1tee/neun1üec - Полтеи-п-
лeн’oтрзц—mплeи пл-тпжеш (-лaиУ-
z0нiunusrinstellшl|ГСппиаoнe (прп-
устои—зязаел) на nлaшaинятa.
ililiggifCiig äkj nл-тпжoceoетИпи
Oкпипиme.
ZiHiuNgsTCHi/KeOl ’ aPl, платежтс-
птс—Ин—ст-
ZoHIiNgsfrüsi ’ срок за nлoш-шe-
ZoTluinuleCoiiiigg плащ—;;, иовър-
ши—ше шо плaшoиз'0-
ZiilunasmiieHh п плотеент средство-
ZoHIunisoinl т мястт а— площ-оз-
ZiThunulumHlimgl’тmcрoекa шо пла-
щцния; разсрочи—ие но плашoeня.
гоН1тп/иипГС!0/ adf ипплатееоспо-
с—беи Вдлълнин)-
ZoTIuN/iunnCTt/Keoi J oPl 06^0—3-
жoуиocoeиocт.
ZnhiuNjs^^I^«^^ т oPl 1, плотежши
о"™^-;™, пл—темеш —бор—т, плаща-
ннн; 2. cдетпeo шо рoзплoшaиe'
Bara/dloucr - Бeoиoлнеид ВИззиас—-
ии) плащ—ния
ZoTiunuiwihsH ’ иaеии иа пл-щанл,
zaTlmg/iwiJJt/ ak/eonos, c^j^ac^H да
ПЛОТИ-
Z|hhv^inrii^l^iUigg|^ie^eT Ироячнт теm-
ро—ста—.
ZOhW/mk п Tecb (аoяе, баoяепи ме-
в—шдoпe-
ZuHwort п Lieg числително име.
ZiThzeicTin п числен, цифров онон.
хоТт ad/ L пи-опел; 2, опиттпеи'
3, cln^-аeш кюн-тик;
Er Hoi eonin ~cm ATen ТоЯ иео опи-
т-меша еойпуно'
umg Elms ~л Kmütli Меко критик—.
ziHnbar odj noддaвaш сп иа опи-
ттeниaшe,
ZCim/m м V. ТС Оо. V, I. аииmтмсзon;
дрлcдаoe' 2, килодявае Мнетърпл-
низ)' 0Иуздов—п Iетрoc'e-
Z|Hnuni /, -ет 1, oпнтбпсвaee'
1. 'ка—тнзoил. тИуздозошп-
Zaim т. Zähne 1. зъб' 1, Tech ипбeе'
зъб;
Die ZlTne zuiOMMinbeißen Стиско;
зъби'
SicH еОпнт - zteHegruicHUln losien
Иоваед-м cи/прaвс си аъИ;
OnBn. dis ZlTne zciucn Озъби—; сз
HO НЯКОГО'
umg JMim, ат" den - füllen Пр—ие-
рязне някого х—ли— струва'
GADE&OFF
Aijs um Augs, ~ ши ~ Окт за око,
зъб зо зъб.
ZoSmanzt т зъболекар,
lOhnärzllteh okj oп(—ллкoренн-
ZiHnaiiisiuil т зпИoлeк—рcки стол.
ZaHntBCHi/liiüge зпИ—лпелeнe-
ZiHnhihou т oPl аъ'ла плох—.
Zibmbrücke ’ Озъбен) мтет-
ZiHnbüusie ’ чето- аа зъби,
Zobnorsoe/пасто за зпИн.
Zihmfluie ’ Meä oaанeе.
ZinnTIeiucH п rPlt. Aeol иeипе (но
зъб).
eäHNefecUscHind ак/ -зъбло, п—кои-
вощ зъбите си Внуче и дР')-
Zahr/füliuml плк-Иа еа зъб,
e|HnrChupprn/i atj 'амзoш със
зпИн.
iäH/cCnünsöie/i atj скърцащ със
зъби (auch üBt-oi).
хоТпсп м V. Tb itr.V, никнат зъби;
Dos BoBy zahnt Ho (лИпто шдкш—m
оъИи.
Zihm/rcili m изкуствзи зъ(, зъбло
протез—-
ZiHnTIeOsöHiluUcn п кървене но вен¬
ците.
ZiSgneiüghHsiluiiülliimgg възп—ление
ио венците.
Zihmjoii п rPI, стопотологичит
ЗЛОТО-
Ziinnais т Anat шийка на зъИ.
Z/HnHeilkundH’^oJ1'^. cтoeaтoлoпнс,
зъ(тлпк—рствт-
Zohihöltc ’ зсбшo кyвнш—.
ZahnKllniK ’ зъбалеоарск- клншнo-'
еттeaтoлoгнс-
ZoHnkbn/i ’ Amol Mek коронна шо
зъб.
Zahnlaut т Lieg зпИea съгласно.
дестал-
eoinhos odf беззъб'
Elm -sn Gueil Беззъб cтoрпе.
Zohitüeic /Met липси-щ зъИ.
ZuHnnauK п Amol зъбно пулп—,
Zohnmerv т зъбли нерв.
Zoinpasle ’ паст- а— иъИите-
Z^TipThc/e JO оЛ. трижн за зпИнтe.
Zohnproehcua ’ зъбна протезо.
Zolinol п Tecb ипИит к—лел—,
ZoSg-iiiabm /Tech зъбчото желли-
иищa
ZnSn—aBgeiuieBe п Tecb иъбеа пре-
довоо.
ZoTnuöhmaed т IИeлнн'e зъбен епайл.
968
Zohguchmcuzen eue Pl зъбобол'
- hiben Болят -е зъбите.
ZiTiseOIr ’ копринзи к—шпц за чис¬
тене ео зъби,
ZoiNiponue ’ сноби ао кoрнтнрoиe
на oп(н'e-
ZoHnDlUNge /Tech зъбен гре(еш-
ZiTiDl/Оп т oPl. Med зъбен камън-
ZibgeUöhbem т клeеxo зо зъби.
ZiTgchuepO т счупен зъб, oтаeш Вот
cетппи зъИ)-
ZiHNleenniKer т зъбатeв;IИO-
ZiHneuomDplaNeoetöN ’ ипИшa траис-
плoнтaенн-
Zahnungi/ -ее 1. п//. Mek инoизшп
на зъби; 2, еиcтeмo тт оъИи Вом зъб¬
но колело), зъбци ];- иoшeшcз- пар¬
на и др.).
ZiinwicisHe т Aeot cneшсип иа зъ¬
бите,
Zihnweh п aPL ис(oбoл-
ZoTmwumici'Anat зтр-о шо зъб.
ZO^inzo^Na | иъИтлпкарски клещи.
Zäbre ’ -п poei сълза-
Zi|ne л З-ир,
Zu|ner т. - o—нрлщ-
ZanncUrg/ -пеп зоирко-
ioiuosoH adf з—дрcкд.
Zoni/m т - Zrö) 'яло рнб-.
Zinje’ -л 1- Tecb клeши; 2, щипи—
(зн захар шо Иyеoнe' 3. Met форцепс;
umg Ondn. im Ile - ichmen При'нc-
аам някого до стеи-т—-
ZiпucleIПb)ünjlUNU'рaмоaшe с фкр-
щпиу.
гоп/стТО—mi| ädf подобен на клещи,
ZoN/cn/riT т Sp вв—mк— “клeши”l
Zonk т оР1 oaрмшнщo, разд—р' книго.
ZoNkop"eh т oPi ябълката но роз-
дорм-
гопКеп м V. hb Oho. И карае еe, скор-
вом се (eil ‘mdm- с някого)' sieh -
карае се Boit JmBm. mm/übcn clw.
(Akk) с иякoп— за нещ—)'
Mit den Ki/dern ~ Coрan се с дп-
цнто;
Die Kinicu eanklen eich um den Boll
Дeеaтo сз ooрoвo зо топиото-
ZUgCcu т. - px/ao саодливец, ooзпo-
дмия.
ZirjcirCl/ *еп pefoe кар—иица. раз-
Паoзня, хожгн. св—да-
iänküsci odj pxi^ сводлии. склонен
към р—oпрaвдд-
ZonKsuoHl ’ aPL свадливост, о—яд-
DEUTSCH-bUUGCßl<5CHE6 WCPTEßCUCH
969
ЛИВ0СТ.
Zlplöhsn N, -1. Aeat мъжец, узулн ;
1. езeшшнoa. cтиooдmтадyп'
Elm TieieuicnKenBis ~ Смъкв—ш—
'eпnпам'yаoтo увeшшикo.
Z|p"cien-R o,: ZapfcT/n-п п Lieg тит-
ларет “р”. з—дe-лздчe— образуи—;
33'0 “ри.
dapOemsw.V TC io-V. ттча, лоточвом
в-т бyрee'
Wcim In Fticöhem ~ Н—ттчваn вино
и бутилки'
Benzin - Ттчо бeиинш.
Zopiem m, - ..Boшзщaрз—; 2, TecT
щни, щийк—; пето. —с, щ-иф—; 3, ио-
село— Мен Итаe); зoи'•щaлоа, топ—-
dnpOcmOönmüg adj шищaрo—вндeи.
ZopfiniU—cOOH т 1, езчерна провер-
о— (в казармата)' 2. Мй cипиoл за вз-
епрe— праверко-
Zopfsäule J бeшздeтк—л—и—-
ZapnmiocC т Chem щ-иoшлax (Иео-
цветен китрол—и ао иткритнп шо ме-
'aлнe-
zipp(c)i*j äkj umg eeпрeкпеeo'б
въртящ сп шaеae~ea-oм, ипупаooзи.
мя'oш сп;
Eim -ас Kind Нeирeoсуиaтт въртя¬
що сл шо място'— си дете.
dippaln sw.V TD ilr,V 1. пята, сл.
хвърлям се Iадб—)' 2. въртя сп, щo-
знм, трепооп (дете);
umg Jmdn- - iaisen Държа някого и
шeиoиeетиocm, и иеведешие.
ZappilpTIh/pp т umg живоо, щзпаoa~
лт Ма— тилов. подвиели еoзeк. дп'лe.
ещдепmV. ТС öif.V, umg пре^ър-
ляп телевизионните хош—ли с дис-
таицитииото упр—илпшдл-
zappi/disetc ädj umg 1. съвсем гъ-
-лн; 1, блонодлмдзо. безизходен.
Zn- т. -ae. -xn Höst цар-
Zoi/gS/rrsöSili ’ о.Р1 е-р'иaшп'
ц-рукa воocm. царско зл—днеecтзo;
Das Eids irr ~ 1917 Кроя- но ц—рс-
кота вл—ст, ио цорсзотм икcmиm'щия
през 1917 г. (е Русия),
Zouc/ueieT п цорствк.
Zingc j, -п Tech еoрпa Ока паса,
cmoлe; хас—, рапха (но праз—рлц. вра¬
та)' странично 0oИдктлшo) стлно Вш—
цнтyлк—, кзт—рa); обкови— Мен скъп—-
щeиeш нопън),
zn—ÜshÜDcT akj щaрcкн;
Das -е Ruislomd Цмрска Рycнс.
eamt odf 1. шемеи; 2. дeлнкomee. кре¬
хък Oздр-вee; 3, пек, крехък В-ес—)'
4. фг^и^, тфирре, наемен T(гкaн)i
~п Fonben Мени Волтни) акнтзе,
щвлтoвп;
~eu Kuss Нежно щeлтвoo.
za—iicsoiece odj meisl px/ao ^стви-
'елзо, деликатен.
il-Ui/ttcm ädf леко п—аеиз*
-е ScToKöioic Лпх— гтаенз шкоо-
лад-
ziuibhau odj нежно синьо. блпдо-
СДШЬTl
iirUlüUisnl adj 1. ч'ветвдтeлee;
1. делиоотпш. maзтнеeш,
ZU—i|liedui| adj с тънки, eоeп—штшн
кр—йшнщн или стоии, грoеи—ипи.
di-tlfe! adf иемеш.. гальовен лoеooз.
Z|—hJteikcie /. -ля 1. -Pl немносТ’
2, еилузко. лосха’ 3. eur Pl опеитс'.
шeмшн думи’
Omlм. -е/ е—weÜDCN Паасвсв—п къп
някого илме—ст.
Zäsium п oJPl Cbem щeинй.
Zosien т oPL umg - Gnll,
Zäum- f, -xn geh щeзyаo'
Eins - geizen Посгавям щпиyр—.
Zomba- m, OJI 1. e-гис. вълшебст¬
во' 2- чар, очарование, —бояли;. прл-
лест;
umg Den - Kenni Ici! Знае ги тези
нт—еро!
Zouleuio/N т плен ио мaпнс. н—
вълшебство-
ZomBnmliöh п e—гиеeеx— кои'; 00-
га с eaгиепcки изрази и пр.
ZauberC/ -еп пoпъ-еннчпутиа. въл-
щe(cтзт. чародеИс—!-.
ZnuBsmem т, -1. -огъ—слии. вълшеб¬
ник; 2, И-кyеиик' илюзионист.
ZiubeuTIOhe J вълщпбшa Илeй'o-
Zoüler'ormcl ’ заклинание, моги-
еeекo формула
damberhiit adf 1, naпнеecкн. иълщп~
Иеш; 2, чаровеи, очоровотелеи, оИ—я-
тлллн. иълщeИпш'
Sie steUl - аис Тя ниплeмоa очоро-
з—телет.
ZoübcirHond ’ eur ii: Win vam/kumo! -
като с м-гнепcoa ръка, кото с маги-
еecк— пръчка cяк-щ с пом-щам но
noгис.
Zauic-lm f -пеп мoпъ—cидеo, въл-
щлбиищ—; зпшищo-
ZiüleukoDirn т кутия с мтриИути а—
ZomnpfoHO
пр—впее но Иактеи 0—с—(зло за дeщoe.
ZoüBnrknafi’ иълщeИш- Inaпичeек—)
cнлo*
Eim AMuieT eit - Амулет с маги¬
ческо сило.
Zomie—KuNiUJ ф—кyеинеeутза' потия.
ZauberKünstlcm т фокуснио,
Znmbeukunslsiück п И-OTУ'
ZoübeumOiiel п eoгнепcx— средсгв—-
мдЬегп м.И. Tb Of-V, прoин е—гии;
правя Иoктуи'
Ein KimiieT/m niu dcm Hui ~ Иземм-
доп и-йеп от щапxo'—;
Torr aus irr Galje - Итръгвое въл-
щeИeи звуци -а цигулката.
Ziühciiprucb т « ZoubiTöUMiI.
Znmbeusiob m мaгиепcxo иаъекo-
ZamBcrtrank m вълщeбиo пигое-
Ziübsui—ick m Иoктушнчпувн номер.
eaгиеecки -рих,
Zuu1crжlkшlNgГпогач-сно въздейс¬
твие. влняииe.
Zauhcuwoni п =ZouBiriouMil-
iUüdeun sw-V TC Itr-V. (овя сп, от-
лeИoс сл, ле сп рпщмв—м (до направя
неща);
Sin znude—ie, Bau Vorhaben oiiiulüT-
m/n Тя сл поотлеИа до осъществи ка-
ппрeинeтo си
Zaum т. Zäume юзда’
Sici im -Oe) Hollcn Обуздавам сл,
злaдпс сз’
Salme Niugili Ом -с HoiUen Сдъреое
любопитството си,
i/uman-sw-V. TD ir.V. 1, слог-м юз¬
да Мн— кои)’ 2, обузд-вае Очрство).
Zaumzeug п - Zoum-
Znun т. Zäume -грода' плет;
Elm helciker - Жив плет;
Eim cICKtrisCHcm ~ Огрода. през ктн-
то тeеe ллпк'адеecки тон’
Üter |cm - С1сТТет Прeвв•срляп се
през oпрoдaтo'
Einen - um atW, (Akk) хОсТеп, eu—OcT-
Ten Поставя, огр—дм около иeша'
Einem SUnciU vom - bueoScn Предии-
зика—м спор (ненодпйиoe.
enundüru adj umg сл—И кат— върли;;
Zoungosi т зрител беи билет' зан-
тeо отвън Впрлз oгаaдaтae-
ZimnKönüu т Zaö орехче (птиц—).
Zuunluiir ’ дсекa от —тр—дo.
ZämnpiaH т кол (тт —трoд—);
umg Eim W/nC eit kem - Нпдвтеnие-
леш Oга'Иe номпк.
970
Zoü/neic
Zinnn/Bc J дива л—30-
Znu^’we^giS’ птзлтищa-
zamscn m V, TC ho. V. дърпоп, раадър-
пвае'
Jmlm- dui Haar ~ Дърпам и раи-
рошим, каеoтa на някого'
Das Feil les Hundei - Роша отаиса-
тм на кучето.
ZOD^ie adj ösoerr раидърпаш, рошав,
zizil м, s Koch) зид таратор Iтаъц~
и— нcтиee-
ZDF [teCie/Tl п oJ/ ACh Jüi Zweites
DluUsöSei FcunscTen ZDF [цз де еф]
втора кл—сна mплпииoис-
Zabintn. -sZrO алИро.
ZchuoDlueifrn т пeщлхoдшo пътека,
зeба-.
Zcchbrudrr т umg peion пияшищo, пт-
ляЯдeня.
ZchiiSl 'i 1. еeeтxo (в рпcтoаaeme'
1. ooeе'мoеин'
Elms große ~ тосТеп Правя голямо
еeeткo и ooвeдeинe*
Seine - iczihi/n Плащам си коис'-
eoцдятo в иoвeдпинe;
umg Dis - IB/)ziT1en MÜesam Опи-
ром пeшкнрa, ост-вам шо ткпн шо ус¬
тата;
umg Die ~ prallem Изпъква; сп тт
з—впдешие. без дм си платя спеткота-
Zgciei’ -л рудник, щaвтo'
AuO Bin - auBeiiln РаИ-тя в рудник'
Elms . ~ siOlll/iem З-кривам атдинo,
гсеТеп м, И TD itf. V. umg гуляя, пнс.
Z|cHen/oi п CTem коксте гои.
ZicHenKoCs т дтеешее Взисооопе-
щпш. -ет-лтатнеecкн) кокс.
ZieHcu т. • umg гтляйдeнн; пияч.
ZicHgehogi п veoohtenä птляй. пилоп.
Znehpu/hhem т umg px/oo човек, кой¬
то се изпъне— тт з—ведешие, Иео дм
си плати сметката-
ZficKs /, -п Zok кърлзе-
гнскс/ мИ Tb itr.V, umg 1, ипрoс
е— пoшeннеo' l. дразня,
Zgeienbiß ZceKc/lfee т ухапваше —т
кърлеж-
Zgiei’ -п Bat кедър,
х|1ем adj нпдр—в, от кедрово дърво,
Zik/maioli п кедрово дърво.
Zche f. -е 1, Aeat пръст ио кр—ка;
1. скилидхо (чесън)'
Der /noßc - Палецът Iп-оeпнс'
nапут) но орок—'
Auf len ~т /сТет Вървя шо папc'д;
GABEROFF
Jmdn- am" dii ~n iueicn Настъпвам
нянтг— по еаитло; притискам шнк—га,
ZcHennogce т нокът но пръстите шо
oаaзoтa-
ZiTciipOlic ’ връх ао пръстите Мон
крaк-т-e'
Auf len - m |е!еп Вървя на пръсти'
Auf ~п Но пръсти (лек— и предпои-
ливoe'
Siel uuT dOe -n seehhen Застаиап но
пръсти-
ziHn пит десет 010)-
Z/S1 ’ -еп пит 1, числото дeеe''
2. дпестoo' десетица;
Wo ТС11 Bie ~? Къде спиро оecстxa-
та? (озттИ'С, трамваИ, тролей),
ZeHncok л дecemтъпълник-
Z|bner ’ -1. бошзеота от 10 марзи.
фрашко. евро и др,; 2. umg моалто от
10 ифeшигa-
ZuHncubnuci т Mail десетично дроб.
Z/ITnesrpaCcmgj' опоо—зка п— десет
(ртс.
Z/TmeulUehhe ’Math пясто, ред шо де-
еп'ицитe, дeеeтиеeк ошок Bвт-аa'a
цифро вдсcшo от дece'нчш-тa запл-
тaяe-
ZcTneusyiUem л Moll десетична сис-
тееа-
епТпТасН okj десетократен, длслтт-
реи.
Z£in1iNUcu-BhiNdicHucüi0e)niUHodc ’
дeеeттпапcmкa система (при пнcaee
шо naщиe-)-
Z|Hnnin|eusyu1en л = ZennTingeu-
BIindsoHueib0e)meU!ode.
ZehnOiob п Math длслттстеш. декое-
дър-
Z|HnfIC:Hnru т - ZcHnTneS.
Zehnfüßer nun Pl Zod Oрaзрпдe дп-
ce'—xаoxд Iрoен и др.).
ZHnnJunuBes)feieu ’ дeеeтгтднщee
юбилей. тържество пт cлyе-й десет-
годишника (тт шeшoe.
ZнiNjanuIrsehIon т дeceтгтддшee,
десеталптеш ил—и-
zcHnjCibii atj десетгодишен.
e/Hn‘C!uiioH ad/ иа Oвceкн) деспт гк-
диши-
ZnhgKiepl т Sp длсеттИой-
ZnTmiäopfer т Sp те—етшик е дeеe-
'о(ай, дбслтоИоец,
Zgh/karileu т десеттхаратов ддa-
машт, скъпоценен копън-
ziTnmoi odv десет пъти.
хнНпмоОо/ äkj дзсетторатле-
ZHH/mauCscHein т 6-кхотт- -т де¬
сет DM.
Z|S/pfen/iiiUück л еоеета тт десет
пфЛлиг-'
eHHniUündüg okj дeептчoетз.
zellt nur le: zu - по десет, десет'
Wir cOUzcn iu - om TOcci Седи; (по)
десет души но мaеa'o,
Zehnte, -ет -ет Höst десятък.
ishnl- otj десети;
Deu -е Till von chw, (Dol) Десета
Oеacт) от нещ—-
XChiUljla äkj д-сладн-зла.
eehntausH/B пит - 10 000;
Die oberem ieHnlouieni НаЯ-5бГ0'и-
-e, шаЯ-иадигшатите слтпве но к(-
шecтвoт—-
dehntet odj едно десета = 1/10.
ZaHmU/ls/kunie ’ пдео десета тт сл-
зундато.
iHHnieni odv десето, на десето пяс-
тт (Опри изброявоеп)-
ZHHnennneu т дecл'ттeeдк' тежко-
ттварпш кaeдoш, превтав-щ 10 ттшо-
Zchntr/cht п o-Ol Hisl право иа п—-
л^оваип ео десягън-
енПпипВе0пПа1Ь пит длс;' и едно
вт-ра (10 1/2),
zgTriN ж V. Tb öör, V. 1. врaин еe. ми-
вея Ivom clw, (Dot) -т лещо) (auch
übeiir)-, 2, нз'-шaвoп. аaaедпвoм.
гриза, аaзсждae (an niw- (Dar) нещо);
Düs TOrur zahnen im Winter .nm Fcit,
lau soH lOci Om Heubsi от/еГиееен/ bu-
Ист През зимата животните eивeн'
тт пазиииите, хоит— са шaтаynoлн
през зсенто;
Von i/Om/m Euspo—/0ss/n. Vorräten -
Живея -т еипcтнв-инст; змпосите ун;
Vom seinen Eni//cuun|c/ - Живея
със споелшите cн;
Düs Sorj/n ieSnen um c/inen Gesund¬
heit Грижите подкопае—' одровето му,
ZCeTem л. -1. знак; 2, белег, прио-
000; си-пто-' 3, сигнал' 4, препишо-
mзпee иш-о; 5, з—дин;
О2 isi Вас - für SaueuDiöfr O2 п зно-
хът иа кислорода;
HiOMhicHiD/verairelete - ТoeшГтт—-
ворле зони;
Joie. eim - мосТеп, ueien Довом
ала; шо шскoпo*
Dau Oct clm /utes -Това п добро пред-
| ОЛ-ПЛСТ^вМОИЗ'
DEimTCiMUKGAB№3fte WCRTERBUCH
971
Ale - irr Fuem/iioHuTU В она; шо
приятелство'
Eiw, (Akk) Tüm cin - Ben SehwIöTe Hoi-
ien Сент—e нещт зо признак ио елo-
бтст;
Zun - Beu Versöhnung В злок шо по-
мдрeeдe. одобряване;
En iii unicn ntm/M glÜcKlichin ~ /eBo-
uen То— п роден под ш—cтлнз— звезда
Ein - setzen 1) П-c'—aсe (препиша-
тллее) оо-H' 2) Извършвам нещо оша-
чимо-
ZgiöHcNblnöK т блок за рнcyзoшe.
ZChl/nbret: п чертожна дъско.
ZitciiNdncilök п триъгълник а— еeр-
таие.
Z|iciienmsktenüid| ллгеедо Оло глог-
рoфcкн корти и др-).
Z|ioH/nKni|H ’ иъгапо иа рнc'в-из.
Z&chemlehrc— т учител по рису!;;--
Zlobcmpopier п еeаmoeeo вaрmдс;
риcтв—'eлoa хартия.
Z^:s/nnoh1/ ’ п—тлштеш рлпдcгъа.
ZcIoScisctimn/ /1. птстовяал на
препиа-телните зeaщи; 2. итшк'yo-
ция. правило за иocг-всae шо препи-
шателшитп oш—цн-
ZiioSenip—осНе ’ говор чрез oиoцд.
лec'onнмнеee поин Мнопр. при тлт-
вoипeд)-
2LScheii11iOe т молив за аиеyзмoe.
ZcdTcneuu/iI чмс пк рис'!—^,
Z/oieNUOici т еeрmoeoo мaуa.
ZelcHeNhiloKTOie т рисуван мтл'нп-
лдx—цд—ипш фиЛМ-
Zlobemunl/r-0:11 оп = ZeiöHcNsUuNke.
хаОсТтапsw.VO bb an.V. 1, рисувам.
уxнцирaм' 1, чертая 3. п—дпнcзoe-
ZeicHneu т. - художник прмфиo;
Ein leennüsehicr ~ Чертожник.
гНОсО^^/еиОиоН adj рнcyипчeш; черто-
мли' грoфиеeи;
~п BCjiBung Рис^—телша сптсоИ-
штст. шодореш—ст;
Eine ~п Do—uTeliugj Г рaИиеe— прпд-
СТНИЯНЛ-
ZCü!hnшlmgr -ет 1. рне'иoo* еeртeж;
фип'рo; 2. рисунък’ щ-акa (но мии—'-
шо, плиeатоo и др-)’ 3, иотИраояваил,
oпие—инп' —Ирне'в—нп; 4, WirOsch под¬
писи-;
Eime Kü/Dllr—isöii ~ Художествен—
рисунко;
Eime UeöHNisoHe - Тeхииеeеки чер-
тем;
Düs ~ Вее Tügiui Шарките ео тдпа—-
вот- нож-’
Elms l/bencccltc ~ Beu Figuuen Жив—,
близко дт миат-а тИрис'!-;- но фи¬
гурите'
Dis AnhetHe/ lie/in eun - uni Откри¬
то п подписи- зо зoeeнтл.
elieTnunaiBcu/cHUiul adj ^•ълш1тмо-
щен да подписи— (документи и др.)-
ZnO/cOinger ’ - показолец Oeрпcm),
zeigen м И Tb по, V. 1. покозаом. по-
еoез—n* 2. проявявап, дeeoecтрнаaм
(смелост и да.e' ciei - пткаозам сз;
Zeig mal! Х-йдз, пан-жи!;
Jmdn. kni Weg - Птказзое oсxo-
му пътя;
Dcm PöeOeiilin scimen Ausweis -. По-
козвое документите си шо п—лиеaя’
Mut - Прoсвсвaм смплтст;
Einen Film Ом F/u/seHen - Птхаз-
емп, давмп филе п— 'плeзиздятa;
Dis Wouae z/igt 70 Klio Теглило-'—
c—чд. п—оаиво 70 кг,
Auf ‘мBN.Гetw- (Akk) - Соча (къп)
ияк—г—. неща'
Es хсОцТс еОеТ. kose,', Оказа еe. ел...;
Sioi gnaßdügüi ~ П—зозвом се ще¬
дър'
Sici fuiunIhOcH eu ‘odm- ~ Отнасям
се дружелюбно къп някого'
umg Es ‘mim- - Давам шнкonт да
сз раи5ере-
ZCgsr j, -1- утрeпка (на чoеoвшиo,
уред)' 2, указ-тел. пто-знаел.
ZnOgcriicioblu/ т отклоипшип на
утрeлкoтм Опри -порат)-
ZeOgauTncI т п—кооолка Впръчно).
igOhem Idlei, |eiieHcn)unn.V. Tb Ii-V.
geb veralt —Изишсвoe 0mdn. eiw, (Gen)
някого e шeшoe.
Z/le ’ -n 1, ред (и писмо. книго);
2. редиш Пок^ъщ^, пдсpв(л-O; -
Elm paar -n sch-nllli Пишо някол¬
ко ред- Описмо и др.);
Zwischen dem ~n Icenn Чета пежду
редовете,
ZitlenaliUanl т Тур аoacгoсaзe
-леду редовете,
Zuleniorf п дълг- сел—. еддтo къ¬
щи со рaипалoжeин в две рeдищи ог-
етрaии шо път.
ZHilegbono—ог п хти—а—р на ред Озо
материол във впcтинк).
ZdOenlocgid Тур дплмдшo шо редо¬
вете.
Zeüi
Z/|ii| т, -е Zool зид чиина,
zelt präp + Gen през. по ареме н—
eun On: - mcinci Leirns през целия .—и
eдз—т.
Zeit /. -еп време;
MiUteheu—öpCiscHe ~.ACk MEZ, Сред¬
ноевропейско време;
ОеТеи—opCiioHe —. ACk OEZ. Източ-
ш—зер—пзйсхт - време;
WesUluuöplüicHi % Abk WEZ, Запад-
штeзрoиeйcxт време'
Eins scHöNcГ1nu/gene!ne - /ri/bar
Прeживсвae хубави/неприятни вре-
еешо;
Sp Eini gulr - söHwinMen Плувам е
дтбрк време'
Die - ancoien Съ-5шaвaм тoешo
ире—п;
Jmdn. noci dir . fuogen Питом шс-
отгт зо часо;
Sich auf Hine ~ HÜnt|cg. е1те ~ v^niuB-
—ekin, cine ~ ousmueHcn Уговарям; си
ваeneГеoc (за cаeшa и др.);
Die ~ üBcusoSucül// Паoеатчa—п
времето;
Düs - iöiDöniagr/ УИиаае си вал-
пет—'
Dos bat - Това еп п бързо;
Sich (Dol) zu clw. (Dol) ~ liuccm Hr
(ързом c ипшo;
Die - B—Cngl Вр-еето напира (не
еaкo)'
Es iii höChelc ~ КроИко време е;
Außen der - В неподходящ— зреее'
Für olle ~en Завинаги, за впеoн зре¬
ело—;
In eurien - След молхт, не след
МНОГО'
In näcHctcr ~ В скоро арепе. скоро;
In h/UzT/m ~ В птследк— зремп, на¬
последък;
Im Laufe irr % oll dar ~ C тпеeeнп
ио времето'
Um dicsc ~ По това врепз;
Vom Bin - um Ог тово врепе, ттто-
г—Bo¬
va/ ~ eu ~ От ваeee на време, по-
eязoпo-
Vor l/u - Прелд-врл-лно—;
Vor ктпгеп ~ Неотдозша;
Zur — ACk z. Z. В шacтoсшня мк-
пент, пoиocтoяшлп-
Zu j/B/u - По всяко време. вишaпи;
Zu klineu ~ Них-гн;
geh Zu gc/c1^i^<^r - Саоеарлмлаио,
ZllalscSnihi
GAl^EO^C^fO
972
и съответния моеект;
Zum ие:П1еп ~ Точно но ерзел'
Zu gl/ieher - По еъштт— време, ед-
шовреп-нно'
Zu meiner * По -ол ирлеп'
Zu GmclTcs ~Г~пи По иремпт- шо
Гьоте;
Du ilsBe Ч Баел пой!;
- Ost Gill Времето п пори'
Kommi т Komme Rat С времет— щп
се кампри решение но ирoИпeea-
ODie) ~ hsiht (ihle) Wundem Времето
лекуз— Iвеиек—).
ZctIaiDcTnüli т период тт ерзел.
ZcOeuhelnnd т иштпрв—л от ере-З'
Im - vom Jc cimem STundn Ho интер¬
вали от п— 1 еoc-
Zc/Toitem п епо, пп—х—, паo-
Im - Beu Computert/ciniC В брата
иа кonпютсрш-т- meвннк—.
Z||eo//iBn J —ии-епoнз шо датото;
ooe—епшиe шо еaеo;
ОТпе ~ Бпз дата' (ли oзшaепииe ио
еoco-
ZcOionso/e J 'oеи— вреел IcъoИшп-
низ по радио, тплпфоо)-
Z/iUi-bcOT J Wiiisch зреепшшо ане-
-тст (оо 'азота на договтр пледу
фирми оо з—eeе'вaиe яо служители).
Z11auonanne J cинeкa с дълго лос-
паиoщия,
ZelTiulWiml т иираив—дв—ип ;— вре-
ее. разход но врппп-
zi0uisOw/Ni0| odf с голям разход ио
врепе-
zChbekün|h atj обусловен от ваз-
-ето’
~п Anschauungen О5'cл—вeид от
зп—хато възгледи
ZUjUbcuniff т о-PL усещане зн вре-
-лт—;
O/dln - verlieren Губя зcнк—къв усет
за ерпепто.
Zciliill п к-а'ииa ио пиoвamo.
Z/ttB)mmBH'(oe6- с е—c—зшикoз ме¬
ханизъм' (—Mea със оокъснител;
Wir siieeN in" einer ~ Напира-е сп
и —посно cд''aеня, под нас цъко
б-мба,
Ziedaueu J аЛ врппетр—еле-
Z&UlöKunenU п документ зо даде¬
но епохО'
ZiUdnuek т O-Pl пантecшпoип по¬
роди иeдoc'ип ао ирпее;
Unlcn ■ sieHin В еaйaaтт съм, при¬
тиска -е нздастип>т шо време.
ZiOilinHiil гeдцe^неo зо зрлпп-
ZutlinteUuN/rЗ-зeапедплeaзe . шо
еремето.
ZilUcmloije ’ Lieg cпгл-c'a-ae на
ерб-бнот—-
ZU01IlnewнNle ’ иaутпиaaиe е- ново
еро, иои— летобртешз.
Zui/enrühuIüimmge явление, характер-
е— за епохата
ZeiUc-epi-mÜi ’ ик—и—еия шо зреел-
Z/Tabr/m п o.PL Sp оараше п— ча¬
совник Ми кол—еидешп и др-)-
Zlflfaltor т ajPl факторът “иаeмe"r
Z/Tolge, хронологичен ред.
ZctlOomm fLig глаголя— ерзее,
ZCOTiruul' 1- въпрос шо зрппп; 1- ао-
■''алеи за додено зпо^ прaИпee-
ZCl/ilüil п еyвети— зо врлпз-
ZciUgiisU т oJPl духът шо ер-пето,
zcOU/eeCß odf съвреепипи,- актуа¬
лен бтгoв-рнш ио духа но ирлелтт'
E/nc -е Ane/^ibt Модпрпш, съзреел-
или възглед.
ZCUainoise т cпзрeмeeшдк;
pxjon Eim ипппдспсТмет - Неприя¬
тен човек.
i||t|cmöueOic! adf съвреепиеш;
-п KunS Съарпмпишо нoктcтз—;
-е Quellen Спврeneишн източници.
xUOt/ircoil od/ усбтиe'С'вaш и- вре¬
мето Ви което мдзлпee.
ZctUjcihT/Tcm п O.PL събитият— ио
деня,
Z11/isoHidHte’аЛ иутoрнн шо ок-
вот— зрлмп, нcтoанс иа епирenнптo
Ослпд Вторат— световно и—йно)-
ZHÜUgewinn т о.Р1~ пeепллшe на
ерлме-
iHllaheüöi adf Sp с еднокио еремп,
ZHii/uünii euo Ol. ii: aui ~n породи
липса на зреел-
i|iit| adf рои—’
~ ouf1Ueb/nГiöHIoflN асНсп С-oвaмГ
ляга, дм спя рана.
iHÜliaen wH Tb ar.V, geb табеля;-
aae ефект. дтвелд-м дт резултати’
Düs MoDnuimr/ z/Olfgleg Wübkuna
Мерните имах- ефект.
Zitkcaitl—6—иаепштша карта в тб-
шeеmвли транспорт Оз— определен пп-
ри—д от ерлме)-
ZäetKiliK ’ критика шо епврeмпш-
шостта-
Z/jÜang Ziil Jamj ’ eur ii: nins Zaft
lang извести— време-
Z/Uhouf m 1- ирлеп. ерзел;-' 1. nJT
ход шо ирпеето;
In Ben domoeigiN ZcOitäsO/n В т-пa-
B—шиите ирлпзшн.
iCthcbens odv цял мии—'. през цл-
лдс си мии-т.
zcftllöT okj 1, от гледна точно шо вре¬
мето, п— врепето, по време' 2. пре¬
ходен. зрпмпшпш'
Ein gnoß/u -rn АВсТопВ Г—ляем дис-
т—оция във врепето'
Eiw, (Akk) ~ begrenzen Отрoшнчoв—м
врепето ао шeша'
geb Das ZeiUhücie епцтст Умирам-
ZclTlohn m Wi-iscT o-nлaшaиe оа ио-
робот-но ерзел; aaилoшoшe на еaу.
zeitlos adf взези' н—йт— ип п свър¬
зан с определеет ирепп;
-е Kunst Вечна изкуство.
Ziillosi ’ -п Bal псеипи минзухар.
Zcltlupa ’ оЛ nрeдcтaвнoe шо сце-
но от филе еъе онб—взло двимешие;
Sehen Wir une lOesc Szene nochmalu
In Beu ~ am! Да веди; тази cщпиo още
веднъж ;— зоИовпи кмдпрГусc зоба-
иео— диимплип.
ZChJupHmUeMpo п o.OL weg забаве¬
но темпо'
pa/an In - Б-вот,
ZUtlupnlmWtIlcrs01lmni’иазтoрeoиe
и зоб—или кадър.
Zcilmonuel т липс— шо вапмe, не¬
достиг шо време.
Z/itnoß п Mus —мит. тпмпо-
ZclUMCiic т еoе—зшнк, хронометър
О^ред зо дoeeри—нп шо зрееп)-
Zeinessuni ’ изеерзоее е— ерп-
-етк.
хнОепоН okj оот'алеш'
Eine -е P—оВ1еми10С Ак-'ола— пр—И-
лeeaтнoa,
Zgilnol ’ O.PL eпо—еmдп е— врепп,
цойтшот'
Süc! in - BiOonlnm В цайтшот уъe,
не ми с'^ ирпмето-
ZsIUphun т календарпш ил-и' гра¬
фик,
Z/Oepiikl т еомеет,
Zitronen т щaйтрaфcр Ocинeoеeш
сп—соб с ефект иа ускорел— овнee-
инзe.
iClUrimbc/d ак/ -'eeмoш no-o
ерзпе'
-е Arbeit Робота, ктятт отсепн.
DEUTSCB&ULGADiöCtiES wCrtedöuc»
973
иаискзо пногк врпее-
ZeltrauM m инаера—л тт време, пе¬
риод'
Eim lCnaercu ~ Пo-пабдслли'eпeи
пери—д от време;
In еОтем ~ van iueü OaSnc/ В период
ОТ три птдишд.
ZZ|üt—chn/mg/' о-Pl. летобролке'
Vor п/с/г/г т ACk v. u- Z. Преди ea-
шото ера (пр. о. п).
Zetiromir т ртмаш, отразяващ да¬
дено епохо.
Z/UseS-Tl ’ -еп епиcoeиe-
Ei/c ncdieinüuöUe ~ Медицинскт
списошие'
Eimc - für Kunsi und Lüt/iruimn Спи-
соиие зо изкуство и лнmeр-''аa.
ZafUelmm т о,Р1. усет а— вре-ето-
Zlispannr, пприод, промеждутък,
дoтeрвoл (тт време);
In düeicu - В този период от зреее,
zeitsparend zeit epaic/i ääj иec'яш
врпеетТ'
Zetlsiuafe ’ Sp дизaeдoee oa дпрoе
а— -предплеио време тг игро-
Zc|eia"ei ’ врoeoлтгиеecxa mo5лне—
Мин събития от дадеш период),
ZiUTakt т бр-й импулси за опре¬
делен размер по тaзем'o.
ZCOung// -еп вес-шио;
Eini ne/iönole. ioioir - Регион—лен,
лткалеи вeугшиo;
Wau buüngl düi ~? was ci/SU im dcu ~?
Какит пищe въз злстниха?;
Aue Bin - srloUnid Нa'еaaoм тт
зeе'идкo'
Eiw. (Akk) M dcu - lesen Чета нещо
въз вecmшнкa;
Eine Аттотсе in Ile ~ scliem Давам
обява във зпе-идкo;
Eine - ruHaleen Пoлyеoaae иecтинз-
EiNe - aBonnieuen Аи—оиром се а—
зпсашин;
Ап етап ~ niiu—beiieN Сптатдиием
но зестшио'
Bal cü/en - auBHiieN Рa'-'с в иода-
'eое'в—тo шо зecтшдк;
Eins ~ i-Ümien Основае-м иeутшик-
EOms ~ Hiuiuig/Внп Издааом вeет-
инo;
~пп amsiuogen Разшасям вecтинен.
Zeim.N/ii1oi/nenent п абонамент а—
вестшик.
Z|*tung!iiigtoncci/ = Zcieun|eandci|c
Z|J1stN|DnNieiueao6sBn във вecтннк.
Zcllum/ioriOK/1 т зecтeдк—рек— сго-
тия.
Z/iun/iauiicHni1i т изреоно -а вeе-
анин,
ZeiungsaustrCier т рaзшocв-е шо
впc'eдцн.
Zdlin/cicOlaie ’ при-урн- въз влс-
тинo.
Zetiun|uicricbiT т дописка във вес-
'инo, зтрпcп—eдлшцнс-
Zliun/ienli’umg вестникарско лъ¬
жа, фалшиво зecтннкoрcкa информа-
щис.
Zcüiunguinsnrat п —Исв— зъз вестнин,
ZeiiuniskinsK т Иудко за впутшищн.
Z|iun/sköpf т o-Ol oaтлoзиe е— вес-
тшнк.
ZetiunasknuurspönBenI т = отрес-
птодеит на зeеткнo-
Z/iu/gsIcueu т читател е— вeетинo.
Z/Um/uinelduN/ ’ сътИщесие във
зестшик. cъoИшeeнe е прпсото-
ZlUig|ipupier п влстиикорска вaр-
тин.
Z|1un/suömon т роман и подлис--
шик. аoмaш с ирoдплжeшис (зъз взс-
тшикe-
ZuUungsspolUe ’ колони— във вест-
oнк.
Z/iun|sspro:ir J aJOl влутeдк—рc-
ки пзио.
ZCiii/sctonl т щонд аа вecтшнщИ'
ZetUng/ssiil т o-Pl вестшик-рсхи
стил-
ZHtiuN/sverkCureu т aпcтeдкaр. зес-
'шнкбnрoд-вeщ.
Zeliunuuwisen п oJPl елстсихарса-
во Bмт)eaлнетиxa. производство.
рoaпрoетрмшпшипe.
ZeülunleuucSüed т часов- роилин-,
Zi/Tvei-lust т загуба шо зреел-
Zgitv^iiscH^^imduNg J oPl пилееше
Iиаoхocи—шп) на зреел,
ieii^i^i^Mhdl odf с проееееш ч-с с—
нзпъевaшп Iпаeд—в—шлe-
ZUilverntno/ т врпмешпи трудов до¬
говор.
Zcüivert—eib т meist o.PL ирeк—рвa-
ше шо вре-ето’ рмзвллчлниз, хаИн•-
Zun - З— по-приятно ирeкoрв—не но
врпеетт, аа рaизлeелшнe-
zHüeweihüu atj 1, зреппееи; 1, -т зре¬
ел на зреее;
Eine — Anordnung Вреелиао раз-
птрлдба;
ZHiiTcOhuma
~л Schwierigkeiten Вре—лоси труд-
шocтд;
Eu ist ~ lieht iu—/öinungifäii/ Поля
окга той п ипвeeисeм-
ilÜhwiüsH odv 1. ирл-лолн' оа дзaeе-
тнт вапee' 1, иoшскoгa. тт ерзел шо
иреме-
Zcltwcnde ’ преход -емд' две епо¬
хи; еачалбто ;— кои- лр—-
Z/Uwort п Ling гоoп—л.
ZciiicOohnm п cитиaл за точно вр-п-.
Zeiiecuic т свидетел тт додеаа
епох—'
Zsllzone ’ е-coин п—яс, ч-ствн з—еа
Ос едно и също часово врлме)-
Z/izümicr т Mit аап—ли— със ooкъу-
иител Мин баел сноряд)-
iilebrieueN sw,V TD Or.V, LRet отс-
л'евое oaталиеecx— лн-трпин; 1, geh
iooi отпразнувам преходен— тъалeе-
твеит.
Zн1la1muna/'2rаr клeгсеoт дишане,
Znlibau т OjOL строеж ео клетнот—.
Zchiliagmoslfi J щитoди—-a^тcтикo.
ZHlic’ -л 1. килия Оз затвор, пaшaе-
тир)' 1. Biol клето—; 3, к-Инoa; 4. ки¬
лийно Ока пита мед); 5. Tecb елепешт;
6. ядно, иoлнтнчecкo прyиa (кат— част
тт '-йш-; о—ерашеша —рпaшзи—ция)'
Eine dunkle ~ Тъмно oнпнс'
Den GcfonuHnHg in eins - sperren Зат¬
воря; арестошто и килия'
Düs ~n wachiCN/sil—icnГeciheN sioH
Cлeгoнтe рaеmaтГyeирм'Геe дллст;
Lciende/Tolc ~п Жнвн’eса-^aн
клетки.
ZHiliNbilluNg J Biol TИраиувоил oa
клетои.
Zeil/g|cmossc т епoилнйшиo.
Ziei/nleHui ’ oJU Biol цдmoлoгин.
Z|l1gnwrbc п Biol клетъчно тък—е,
ZcIi/cw^st^<u^c^gi^i^!dIiNe JMed дълб—-
но подк—еи— зъзполеоип.
Z/ileiil п OoPl щплoф—ш, висо—ишт
фоЛИТ-
Znihiemn т Biol клетъчно ядро-
ZcIImemBran ’ Biol клетъчно млп-
ерооо-
Zcllopion л öjPL цел—фол-
ZellophaniTüile, покпгче от целофош.
Zchipiosmo п Biol щнтаплaзмa-
ZHlliloTf т щeлyлoзo-
ZiiheloTwiöTiHi т обмяна но вeшeе-
там е кллткот—-
ZiehUcÜhung / Biol клетъчно делеше.
GABEROFT
974
zeilUar
zcUultan/zellulhtr adj Biol oлeтъеeи, цз-
Л'лнрпн,
Zellulitis J Med еллyлиm-
Znliulolk n o-OL 1. целулоид’ 1, umg
филмов— ЛПОТО-
ZciliiniietirO'rg m еeо'л-здкм
(филмово) ЛПШТО.
Zellulose J O-PL. щeлyлoзo.
Zglleelпnelsпu/g Biol клeтъеeт рои-
ме—маз—ее.
Zniewacbilum m Biol р-стее им клет-
30'0.
Zuhlwank J Biol коeтъекa стеша-
Zclhwolli foPL щeлaoлe-
Zetöt m, -em, -xn geb ф-шaтнеeш при-
зпржeшнк, рппнгнoзeи фоиатик.
Zriollceuc т o-Pl, gxl религиозен
фонагизъп-
Zell п, -е п—лотза' шотр;
Ein - uuI1auнnГob)re:nen Опъвам/
уъ6зрae полото-;
Seins -е tueamdwo umfiöHlog/n Пре¬
селвам сл. o—еeлвaм се шнкпдп;
Seine -е uibuecTen Напускам някое
мсc'o- вдипaм си етo—зптe-
Zcilluhn J 1. плa'иншп, 6аeзпeт Оз—
палатки)' 1. навес тт брезент,
Z/ltilali п ösetr = ZelilaHn-
Znhlkiöb п Arch 1. ептнрнcтр—опи,
шатровидеш покрив' 2- пирамидален
покрив.
zelten sw. V, ТС ior, V. иа полатко съп.
живея в полото— Впо време на излет
зоа•e-
АиО сОпам Campingplatz - Живея иа
полато; и ксминнп-
Im Urlaub ~ Прекара;, —'пусното
си шо палатко-
Zcilia/er п лагер ио п—латки, полот-
коз логер-
Zelteueh т подпорен прът на па-
л-тха.
ZulUpilock т колчп ио полато—,
ZcitpläNe J иозес, шатро -т брезент,
ZHlipdiTi т еясат за разполагане иа
пoлaткд-
ZglisUon/c J = Zellmasi-
ZcllsioTf m Ирезешт.
Zlm/mt m aJPP, щнмпшт.
ZeninloiiaN J -xe цнeпштoеня-
ZcMcnTbahnJSp Изгони- зoлoпиетa
Zema/Ubolen m еиneeтoв под, (;-
толна подкан настилка
ZimHnUbuei т енпeнгoвo тест—.
ironNliN äkj 1, циппштеи, тт ци-
меет' 1, хот— щимпшm-
iemenignou odj с цвст еа циппшт.
6ет—шиосиз-
ZcmenUbärhum/ ’ o,OL, втaпадсвaee
иа еиeeшт-
iemeNU|urin sw,V~ TB lr.V, цимешти-
роп (auch überlr);
Soziale UnUeusoHüele - З—тзърдсaoм,
“6eттшна-e”- социални различия,
Zsimenlhisbsgg oPi, цнмeштирoшe.
ZHmenimülöS ,O.PL, Atch щнмeaттвo
eлнк—. рядък щиeпштаз рaи'вoа-
ZingnliocK т чтвoл цимент,
ZconNtiprOedvetOahrem п спос-6 ао
иемпктироше иа циментов роитиор.
ZemH/tstnHI т o.PL Tech еимeш-н~
раш- сттеаша-
ZiMcnlwerK п завод оа nатиoвoдc-
тао иа ципент, езeeш'oи з—вод.
Zcn п о.Р1. зли Ошапроаленше в бу-
днзnae.
ZarH т O.PL Ason иеиит. eoй~вдеo-
хата ттекo шо в-адз—штo.
d/msij/u/msw.V. ТС ii-V 1. теeияимм,
пocтaвсe оценка; 1, цензурирам;
EOmam Anluolz siueni - Оеeшяaoп
строго еъчишeшиe-
EOmcm Film ~ Цензурира, филп-
Z/guam м, Zensoren щeшзoр-
Z/niuu /, -en 1. 5елеека, тцлех—'
1, öi щ^е^ззу^го
Eins 1111/101110^1 - ДоИр—Глoщa
oеeиo--
Die - einrtünueNГoBsöSorTen Въвзе-
дaмГпрeмoхвan цензура;
Etw. unleueüegl iir - Нещт подлежи
шо цпизуро.
Ze/suu
*■ Системата на оценяване в
различните немскоговорещи стра¬
ни е различна от българската,
напр.
ФРГ
ssTm цн- 1
guIt2
befriedigend— 3
umsr/lehei/d— 4
nungenhafT- 5
un|enügei/d- 6
EOns 0111'1011/0:^1 - Дo'аa’лoщa
oщeиo—;
Die - linTüüHпcnГobicHai0ln Въием-
дaeГпрeмaхиoe цeшoтаo;
Eiw. unieulieii diu - Нещо подле¬
жи ео щeшoyрo.
е/гси-Т/псп sw.V. TC ir.V, ösieon
Schweiz = iiniie—нп.
Zensus m. -1. преброяване (c— шoеe-
лeшнe'o)- 2. Höst кaтлгтрдoдаoшe спо¬
ред имуществ—'— (в дрпвeис Рипe-
Zini /. -en Hisl aдмнaнега—'зa~
шoюриеиеecки район и Средетиект-
визто.
Z/iiaur т. -en; -xn Myil кпш'мзпр-
ZenUenoTeüer/iHA cтoпoдищпш юби¬
лей,
ZcnUi"a1üi fBoi егoлиc'кa розо.
ZinlüguomM п c—штнпрaм.
ZeniieüTru п!т ACh et coш'нлд'ър.
ZeniimeTer п)т. - ACh см саетиме-
'пр-
ZeNtin|Tirnaß п Iщнвoшки) смити
мптър-
Zenlneu т, -1. ACk — Ztr, еeшткeр
(50 кг)’ 2. öseer Schweiz ACk q 100 кг.
Zeni/eueaui ’ теми— Ирлпп'
Die Sougc hücgU mir wic eine - uni Bin
Seel/ Грижата затиска есреe'o ми
като тежък т—анр, като тежък к-мъх,
iHnlneiiciweu odj много тежък,
zCNtmc—wcisc odv и големи кoлдчec-
та—’
- Ku—ТоТ/От /О/СаиТ/п C'пyвoм кар¬
тофи в големи к—лдеecтвo-
i//1uol adj центролеш;
- woTmem Живея е щeeт•ърa-
Eim -нс Piolhem Централен про'-
л;—'
Elw. (Akk) ~ verwalten Управлява,
нещ— щeитрaлиoиаaшo-
Zrniuahufuiku (п) Цек-ролно Аф-
рих--
Zeniuneameuika Ми) Цек-ролно Аме¬
рика.
Zenluoliunk ’ Wirisch централснта
И-ока (но дадена строен),
ecnUiahbiieüii adj с центр-лот -топ¬
лени;.
Zentu-lei/ -п еeeтрaлa (ca тргoшн-
aoеня. фирео)-
ZanT—ilOüguu ’ главен герой, цент¬
рална фигурн,
ZeNUnohgewoeu ’ центроле- злост,
Z/iitiiaUuCizige еeн'а-лшo отопле¬
ние.
Ziniuolüiaiian ’ -еп цeeтрoлдooщин.
ienluolülÜHuen-sw.V. ТС ir.V, центра¬
лизирам, уъеаeдбт-емвaп (но едно
DEUTSCHCÜLGAEHSCHE& WCDTEDBUCH
975
пяcmтe-
Die Verwaltung ~ Цектролиаирап
управлението.
Znni/TiOiiUesbndg/ o.Ol. еeн-paлнзa-
еия, централизираше.
ZeniuoeismuD m o,PI. цпemрoлдзсe,
зoшщeнтpoщин но всички cнлнГкoмпп-
тееции ио едно eсc'—-
eentuolisiiseS adj еeштрaлдc'иеeи-
Zeniuoikaiulö/ —т централен коталог
(и 6н6лиoтeеиo'o делт).
Zenl—aiknnilee п ACh Zk ценгролеш
х—митет (ЦК) Вг^.—ен— при зoeтшиc-
mнепcкн'e п—ртии)-
ZhnUuiIni—.incyclcm п o.Pl Aeat цпи-
-ралеа шервша еиетeмм-
Zrniuohouia/ п централен орган,
тИдщдoлпш зecтшдк но портия-
Zcntuilproblcm п осшовеш, глозеи
пр-бле-.
Zentralrat т гоoвпш, щпeтрoлeи съ¬
вет Мин съюз, оргаииоация)-
ZcitroIcUclie ’ центр—^0 службо.
Zeniuilveuland т обединение, съ¬
юз (кот— елеепшт и дмe)-
Z/ntroh^(^nrraOhtsml главно. централ¬
но yирoзлeшиe.
ic/tnüeucn sw, V, TbOoV цeeтрнрae,
центровам.
ienluüfugil adf епиmа—Иелпе.
Ze/UniTug|h)es:S1eu/üim/i ’ Plys
елemртeeeиo ускорение-
ZenluüfugoOcnuTe ’ o,Pl Plys цлшгра-
'емшо сило-
ZiniiZfugilpuMpifTe^eh щeemрoeлe-
eo помпо. 'та6-пoeeo.
Zenluüruuiluealeu т TecT центробе¬
жен рпг'лотор-
ZHniul"uje J. -п Tecb центрофуг—,
ecniuifugteurn м И. hbhr-V, еeнтрo-
Иyгдр—м.
erntnipetil odj щeш'рoc-рeми'eлeш.
ZenIripliolielohleui/ieung/PÄyj цен-
трoутрenн'eлeo 'cкарпшнe-
Zeneuipeeoekro"e J o-PL Phys центрос-
трeпзтeлшм сило,
zentrisch okj средта-чен, целгри-
епи-
- verloufin Премисни-м през щли-
гъро Млиния и пр-)-
ZentuisnuD т о,Р1. епятрнзъп.
Zentrist т. -хп, -еп щпшmрнc'.
Zc/inüwi/CcI т Mail централен
ъгъл-
Zenluum п, Zeniten щeeтър. среди¬
ще (auch uCxfOry.
Das ~ eines E—Iheiins BЕпнeеeш-пр
иа оемзарлсешип'
Eim kme1uueeeesГiNkuuilOrIIrs - C'лmy-
аeи/прoмншлпш център'
Im - Ват Au"merksoMkeiU сТсНст На¬
пирам се и еeнгсаa шо вшипашиет-.
Z/neuiüi’ -л Hist еeшгтрия (военно
nтдаaздeлeшнe -т 100 воииа и дреа-
шия Рим),
Zeniüutn т. -пеп Hisl елшmтаиЯ Взо-
лн—чoпидк но еeн'''рия).
idniimimm п oPl Chem щзштyрий.
Zephim т о.Р11. poeh з-фир Влпи алт-
рeе); 2. зпфир (леко -пooш).
ZapTym т o.Pi. = ZepHi—-
Z/ppcIOm т, -е цепелин.
Z/pter/. - cкнитпр-
umg Das - loTwim/em Дърла скип¬
търа, влостамп, 'прaвлнзoe.
NB:
der- ограничено продуктивна
представка в немския език за об¬
разуване на глаголи със значения:
1. раздробяване на късчета. пов¬
реждане. срв. zcrlueohcn. zerucüßen.
eeuKulUz/m;
1, разрушаване. унищожаване,
срв. zcmuöhMcidim, zcrBomBcn.
ieuBHOßcn uio-V, lCo~V. раокъси-м.
разчупвае Осъс оъИи)'
DOn TablcTlr ~ Р—очупиоп то6ле-оот—
със зъби, едъвквмм то5ллтка-а.
eruliruten unr.V. sn Olr-V. пух— се,
пръсва Се на парчета (auch uCerio)-
ZgUisuue т. -sx Myth щeр6лр (auch
üCeroe).
х/-ьреьеп M, K TC er. V рaoр'щoз—м
е (—пИи,
ziubu/ö!en unr-V. bb ii-V. ечтивan.
строшава;; sm öin.V, 1, еетпвaм сз.
у-р—щaвaм уe' 2. бива; слтелс (am
ehw, (Hol) от лещ—)'
Die Vasa - Се'изae иоаатн;
Düs Vies ieubuicii Воаото сз cеyиз—'
Düs Eir ieuluicHl Брокът сп рмоподо';
An Lcham - Животът ме елoeявa;
Sici (Dol) kem Kop" Über chw. - (Akk) ~
Блъском си гложата нод нещо.
deuBuicHlücH okj 1. етилни. ар—шлиз'
2, крехък, шемеи. дллдк—'пe-
EinH -е Figum Крехко фнп'рa.
Zenb—HcniüciKeie/ОР'. L етnлнвocт.
Zcrlillsp-oiuCl
тр-щлдв-е'; 2. хрлхнтст, олентст.
дeоикa'ш-ет-
e/ubuöoKeln sw-V ТС Ii.V, рмздрк5я-
зае, рaaгатщмвoe- sn öfi.V, рмз'а--
щoиo сл; разрушава сл. разпада сп,
етин еe. роси се (зид, е—зилко)-
lenk/ppiM sw,V, Tb ie,V. umgcrju-
вае. стр-шааае Опорцелое и др.).
ieuBuÜekrn sw.V, bb Or,V, 1. спачх-
зае. иаммчхаам' 2. cnoеoвae но ко¬
ша (o-рттфи и др-).
zcrcinol ädj 1. Meä церебрален
Мсвъроан с тпoзeдя е—зън); 2. Lieg це-
ребралеш 0о6р-и'иае чрез притиска -
нп на върха ка езиха към небцето
звук),
icu/Bupspinoi aäf Med гръбначкоео-
ипеeш.
Zeremonie [tscmcmo’iNi},/’ -п церемо¬
ния, тържествен рдт'oл.
leuimonÜHih akj церемони—лен. тър¬
жествен,
Zeremoniell п, -е geb церемони—л'
Dac BüplömolÜDcSr/HnTüsöHr ~ Дди-
лoмa'неecкнстГдвoрцoвнст щeаeeт~
нимл.
Ziu/monicnmeüsl/u т цлрп—ониол-
пoйе'oр-
ееи"1Пгеп äkj 1, рмо'ит Oипme' 2. рна-
cпнш. нервно объркан' *
Einem ~ст EinB—uek тосТеп Koглee-
дап рaзceсш, рaзкoeщeнгрнрaa-
ZeTinurnHeüt’o.Ol разсеяност. раи-
хоицештрироиост; раопиляност-
Zcufiil т oPl. 1, разпадаше Моа със-
'aaшн еocти); 2, упадък; рмирyв-•; роз-
лоеешие' 3. Chem розлагаил'
RiIiöokUieн— ~ Р—дио—кгизш— раопо-
донз;
Der ~ eünes Reiöies Раиподошл шо ип-
пeрня.
е/ГаНеп umo.V. se tif.V, 1 рмопадоп
сл. разлагам сз; р'взoм- 2- деля сп'
3. с:^:^]^:^:—е се Ме/ ‘mim. с някого)'
Dir Minin ее—Oällt Стпшата се р'щн'
Ein WeltrcIcH eeufOhli Раолога се.
разпада се световна империя;
Zu Stoul ~ Стовоп шо прох;
Dir P-odecs lenOälle in zwei PHai/n
Прoщecпm иаoтиеa в две фази,
Z/l1al11Densds1n/umg'пртнao шо—раз-
лаг—шл. упадък.
ZiTaiskoNitunI/ /Plys нонстанто на
Iрaднoaoтиишoтoe раиподаше.
ZcuOillsplöiuCe п Phys продукт е—
976
ZaTahhipnoeeß
разпадаше-
Zc—Oilisp—oieß ZcmOtliicpumuss m про¬
цес иа розподоее, но рaиоoгaшe.
eeufiseun sw.V, TD Oi-V, разнищим;.
оръфвам; se Itf- И иитъров— сп. пркт-
риво сл. кръфио сз (дреха, пл—т)-
xcTnUz/n sw.VO Tb Ii.V. разкъсвам
[auch üDerOr);
Einen BrieO ~ Н—късе—м пис;—'
Eim BueT - Cрдтдк'зon книго. про¬
вя я на пух и прах (с критико).
zsuTiHdIeul adj рaoeoкпc-и тт ептe-
шп (oшнгa)'
хегTJctihlem м. V. Tb lo. V, разкъсва;
Oесc оъИи) (auch üDertr); sici - измъч-
воп сз, тпра—я сз;
D/r Tigcr lerTIlüscbl düe Antilope Ти-
тсрът розкъсен -итипoиaт-'
Ei"iuiuCU1 icuTOcisciU iim Разкъсва го
рeииocт*
SicH vor Nell - Изсждae се -' ao-
внcт.
zer"laßen umo.V. sm Oir.V, 1. роили-
в—п сз’ i. разтопявам сп (масло, щo~
н—лад)’ 3. umg рaзтoисn сп 0igГeor ciw-
(Dat) oa изшo)-
Die Tünie zerließt Мастилото се раз¬
лива’
In/vor Millid - Разт-пям се тт съ-
етветзнe.
zcrinonssn sw.VO ТС ör.V, шншс. раа-
шдшв—e, накъсвам IcaлИeткo)- sn
öti-Vo разнищ!- еe. шит— сп Oкнлнne,
zsuГгпессп unn.V, hb ie,V, проямдмм
(и— мтлеиe' разяждам (ръжда, кнcп-
лни-e.
zerOu-cUl otj ноброадеи, онИръчюан'
Eim -нс Gesicht Набраздено тт 6аъе-
ни лнщe.
гп—е/Н/п uif-V. se It-.V. р-от-пяене
сп. ткпя се;
Bimtt/r In ici Pfanne ~ lniean Сто.-
пя; пасло в тигосо;
Düe TaileUhl zcnachl in Wasseu Т—6-
лптонто сп разтворя въз з—дото'
Ehw, zeugeHl aui lei Zungi Нещо се
топи е устото-
ieiglilleuN мИ TD ör.V. 1- рoиелe-
нявне, разлагам шо отделни еacтн.
—ш;лнинрoe; i. Aeoo разрязвам. сеци-
рам'
Loeg Eigen Satz - Рaичлпнсв-м - иа-
аeеeшнe, ирaвн разбор шо иирeеeшил''
Einen Leichnam ~ Сeенpan труп.
ZeuUd!|denu/|r aPL 1- рoзелпияиoшe'
GABEBOFF
околии, разбор (шо иoрeеeшиee- 2, ди-
еeкцня.
een/uübilN. eich sw.VO ТС пттсвaп в
мисли. прекорзое дълго иреме е раз-
eзусл.
zc-biokem sw,V. hC ie.V. eacнч-м,
р—исичап (дърво).
dcmhomin ипг, V, ТС оо, V. рaиcиеae н—
деп.
deukomHN mV. TD ii-V. сдъзквам-
deuKIcüniuN sw-VO hD ii.V. надр-бя-
вае. ооситсяв—п' eaаязвae (но пор-
елma).
Zi—khaini—uNusmoicnü/e/машина а—
р—одробяв—се.
eeuklüTlei odj ш—спчеи. прорязан тт
пукнатини Oппoшншa; синли)' шaаниae
Опорсни 6рят)-
ieuKnookeN м, V, bb If-V, таoщ—, раи-
етизon.
zeuC/iuUu:S/n sw.V. ТС On.V. umg
cмoеxзoм, ниeaчкз—п-
derimineoSU od/ терзан тт угризения
иа съвестта. дълбоко роикояи-
Zerknlü—söbudl oPL cпкртщeи—ст.
раикoяинп,
гстКтееТепт м V. hb In. V. дзмaеxиon.
умoекaae Oдаeв—, в—р'ин).
zcrenieicui otf 1. Сбръчкан Oлнщe)'
2, übeeio се—чк—ш, сеоаош-
dCuKmüiiem sw. V. hD if, V, сеа^ае иа
топно;
Einem Brlei - Сeaекв-n писмо но
ТОПНО.
zcrCochenr.e-K bCio-V- рааваря!—;.
прегаряе-п' sn ior,V, р-замряи- сз.
иаeв—рсв— сп,
zarCr/tieit sw.V. bCii.V- издроскз—n.
нзднрae'
Din Hände - Иаподироп си ръцете.
иaдрaукв-e си апщemп.
есгСпÜMiIn е- V, ТС io.V, роор—шв—м,
к—трошне—м, иадробяиае IвояИ)' se
Ooo-Vo шатр—шова се, рони се (слод-
oцщe'
leuIliDHN ипг. V, Tb in, V. тoис. рои-—-
пяин; Мм—сло, мос)'
Zeulasicnc Butt/r Роит-пено Iкаoвee
eaулo-
iculnufen umt.V- sn öio-V. umg =
eeuTOücßen.
eeulc/bor odf 1. можещ да сп рoзп-
лтИн, разглобяем OмeИллд)' 2. Chem
разложим.
xcuhcj/п sw-V, TD ii-V, 1. рoиплтИя-
bhm Mo; съсговии е—cтнe' 2, a-рсивan
но пoреeтo (рибо, дизпе)' 3, Cbem рмо-
лaпoe'
Einen Motor ~ Разглобявам м-тор,
zcbhCscN odf изпокъсан та четеше;
Eime -e IhlmctrO/ric Изпокъсано от
ептпип cпиу-шнз.
zn-töhheing sw,V. bb if.V. и—д'иеиoe.
продупчен;'
ecuImopt okj дрипав. иoацoлнз. окъ¬
сал (дрехо. еoипкe'
irrmaHenеV, hb io-V, смила, шо
СH-ИО-
zemmolmen M.V. hb Oo.V. cм-еквaм,
семовме (auch übeite); раздробява;,
розтр—шовме; утрдвan■;
Dis Bnrestcieii wunkem vom FiisBioci
eeumainh Алпншнcтитп бях— прпеа-
a—ши от скалния oпе;
umg Ici Konnle ОЬп /ОсОеН - Бих го
ш-nрaинл впдшог— е— пух и прах, ид¬
ен еи до пу спажа moeora.
zermanschen sw,V ТС Ii.V, umgсмач¬
квам но и—ш— и— пюре (е-каси. кор-
тофи)-
dc—mnrhe—п sw. V, ТС Го, V. mxost Oe: umg
sich (Dai) iim Kopi über ilw, (Akk) -
блъскап си таааа-м над нещо.
ienmüubcn sw,V, hb Or.V. cсcипвae'
изтощавам, тмaлoe—шaв-e;
Wontim isi -I Чакането п иa'-ши-
апло—-
ie—nnaen sw.V, TD io-V. изгризв—м,
иаoнeдaм (auch üDxnoo),
ieuniubcn sw-VO TD■ io-V- покрив—n c
рани, рaзаoшявan Oлнщe. ръце)-
Zero ('зесгО'/' -/и. -s. нула (при игра
и— атлe'oo).
Z/mopiuelfk ’ Kunst цпртплaетнoa,
ектли-трo от восък,
zcnpOcl'im uei-V, hD io-V, провалям
игра с шепр—вило— еинрпип но нору
щпшнн.
ze—pilücK/n sw-V. TD Oi-V, 1- накъс¬
вам. —0^30— Оцветя); 2, px/on рмоо-
ри-ио^о- подробно. е детайл;
SiiatllätTen - Накъсвам листото иа
еoлa'a'
Eine Rekc ~ Рaзеeпкиoe реч. кри-
mнкyзae подртИл— рзе;
EüNa АпК1о|с Pinkt тгоп Pmgк:~cиаа-
вам тИвинлшип 'oек— по точно.
zcrphiTecm sw-VO sm ihi-V. разпуквам
сп’ пукам сл, иръувaм сл.
z/uqu/ihe odf ииnпеeи. изтерзан (лищз)'
9П
DEUTSCHJUUGAßlSCHEö WCDTERbUCli
znuep—1п|сп
хе—qucUccTen sw,V, TD io-V, 1, смочо-
вое. рaз.eoеквaм- 1. смоивом. прл-
;-зи--'
De UMitlrzemls Wijem zerqucTschTe
ihn atm Beim Преобърналата сп кола
му премаза бдиния орни,
Z|uubiIB п кaрдxamтрa. изкривен —И-
раз;
Eim - le Realität Kзкрнвeи образ
но дeйcmвн■тппиocтт--
zn-uedei sw.VO ТС if-V, иих—Иязое.
теаловалавоп нещ— чрза птвтаeиe:
Eim GcktdSt - Говоря толх—в- пот-
го за cтнхoтвталIcнл. че то стова бз-
здиmпрecша-
хат—сОВст uni.V. Tb ii-V. 1, cгрниoe-
i. раитрив-е (Иои); 3- üDeoie сп—зиме.
'шдш-мaз——-
deiiigidd unr,V TD ao-V. късап, раз¬
късва;; раздира—' cеyпзoм; se Oio-V,
скъсе—; сз, разкъсва, сз' раздирап
се. уъдиаaп сп Inл-тe; счупвае сз.
строшава; сз;
Siei (Dol) Bfc Hose ~ Скъсан; си
поитолаао'
Die Kcllcm *• Разкъсвам окозите'
Die SeUafc wau/n von WPIOcm ecuuie-
sem Озщeme Инв- разкъсаси от зъпен'
Ein Geschoss hit irn ieuuüssen Раз¬
къса г— снаряд'
Der Sioir e/ru/üßi heiobt Платът лeе-
e— сп къса'
umg Siei Tüm joln.|/uw. (Akk) - З-с-
тъпв-м сз а— някото. нещ—'
umg IcU копп мОсТ кос! nieHi 4 He
мога да се разкъсоп!
umg Ich Körnle ihm - Идва еи да го
разкъса—-
ZnimrOßr/clOginOljaoPI- Tecb якост ио
опън (но еoпувoиe).
ZeuucüßpnoBe J Tecb изпитване на
опън Мин скъсваше),
e/ru/n м V. TD io. V. 1. дърпам, вло-
—; 2, разтеглям Oеyхoмилнe)- iio-V
дърп—м. mптлн Ion clw, (Dal) нещо)'
Sich (Dar) еОпнт MmScH ~P^иmгeглсм
си мускул;
Jnlm, аис kam Bei - Издърпвам.
измъквам някого от легл—т—'
peion Jmir- von GirieHh * Завличам
някога в съд-'
Ehw. (AM) an а|с ÖTfcni|üciKcit - До¬
ене тл—cшocт шо леща'
An jm|S- Anne0 - Дърто; някога зо
ръх—aa-
ecuuonnen unn-V, se tOnV 1. топи сп.
рaзтoисвa се. разтапя сп Icшят. лпдe;
2. еeзшe. ——пи се (нодемд-).
dcruüsuHn ädj раздвоен. зътаeщeа
розк—лпИош.
Zcnuiiic/nCt, oJPl зп'рeщшo розд-
зоешие.
Zc-iung|/ -xn Meä аoиmлппяиe шо су-
хомилиз ИЛИ nTУOyПl
zcruüihen sw. V, hb tr- V, 1, разклащам,
раируш-вае. усунпв-м' 1, разстрай-
eon. рoишe5нтвan'
Jnin, kö—pнuIücHГuceIiscn - Рoaе'-
ртйвае иякапа физиеeекн/дyщeзшo'
Zcruüiicir Gesunihcii Разклатено
одроел;
Zerrüttete Finanzen Раистр—паи фи¬
нанси;
Eins eeruüli/ie Ehr Разстроен Ирак.
хе—sCuiN sw.V, Tb Oo.V разрязвае c
трион Моа пaреeтa)-
enrioTnllin sw-VO sn Itr-V. разбива-
сл Bam ctw, (Dal) в. o нещ—)'
Das Fiu/zcuj lut an din Felsig z/r-
söScIIi Саполетът се разби в еoaлитл.
diruehü/ßcm uni-V. TD ir-V. надупч¬
им; c oyрщyмд; аaзатщ—вaм със
стрелбо Oугрaдa, прoзoаенe.
einесНи/сп. unn-V, hC On.V, 1. рaи6н-
вап. еmаoшoвoм, с^жа-' i, р—оИи-
eoe. рaзга-eявoe (враг)' sic! ~ про¬
валя; се 0^00); разбивам сп (со-
дллд—);
Eüncg Teilen ~ Счупвам еншнн'
Die RumlöigHtmoOiO - Разбива; шор-
ктeoфнс'o;
JokU- Ikaite ze—cöHOijid sOci Нечии
Иденли рухват,
icrecTOjJcn odf сеаз-ш, пребит. из-
m-шeш' съкрушен. сл—ееш.
denuöhOtuseg aäf износен. пр—трит,
прагърон; (дреха).
ecuDoTOilziN sw.V, TD ör-V, н-рязи-п,
пробием; Мг'^ на коло).
еапиоТтсОгСд uii.V TD te.V стопя¬
вам, разтапям; sn ihf.V cтoпсиo сп.
рoитaпс се докраЯ-
еегееЬтСТсит sw-V. hb öi-V, I. роз-
Иивап. рaoтаoщaвaм' 2, препаивае
Oкрoкe; 3, раибиаое, рaзпаoмсвae'
умaзвoм. cскаyщaвan Oиппадстплe,
dcuioTnciden unn.V. TB öe,V, рaaрсa-
BOM'
Slei (Dal) kfc Homi - Срязвам. пк-
рсзиae си ръката.
ecrsCS—омтеп мИ hb an.V, иидрас-
квое О-пИлл^!, ир—кн).
icuicHmnden okj изпoда-ш, с мит-
пo6рoИнс р-ои Околяи—, ръка и др.),
iiieclziN sw,V bb io-V. 1. Chem раз-
логам' 2 pejor разлагам, внасям раз-
лтмеиие' sici - Chem разлагам сл.
раоподоп сз'
Dem Staat - Подкопавам устоите ио
държни-та'
-е KmilOC Рoипoгaш— критик—-
Zc—suhzuni/oP/. 1. CTem р-алагонз'
разграждане. дecтр'кщин' разпадане
Ви— радиоактивна вещество); 2, (мо¬
рали-) р-зл—жзниз-
Zc-ic1zmi|sorbeit J пoдрнвиa длй-
носа.
ZrieiUiuN/cpinduki п продукт о—
р-ил-пaшПl
Zeisn1zigeepnoeeß Zersnteungspno-
z/sc m ирoщec шо аaилoтaиe, рмопн-
доше.
znrelndnir sw,V. ТС ir-V, загрозявам
със стр—еми Оеестеост)-
zeuс/п/ет unr-V. hb if.V, ирoeпияe
от много пелое (мелодия. ппеeшe.
zerspalten sw.V, Tb öo.V, цепя. раз-
еenвмм, eмеeпвмм Bосрвмe (auch
üCerOn).
zersplittern sw- И TC öi-V, 1. роздро-
6свon. рaитрoщaв-n; i. разпокъсва;
Одърмоз—); 3. раипнляв-n Ocнлд)' sn
iii, V. 1. раздртбсвa сз, рaзтрoщaвa сп
(стъкло)' 2, разпокъсва се (дсрeoзo)'
Scfg/ KmCihs ~ Пилея си силите;
DeuUloHOond wu an vi^in KJcinSaaenn
zersplittert Гер-ония 6пщe раипокъ
сака но множество малки дърлови'
Der ЛпмКтосНнт isi z/rsplitteri К—ст-
та иа ръката е раидроИена.
Zrrsplhttetimmi/, -ун 1. рмодро6я:во-
нз, р—зар—шоволл' 1, раииткъcвoшл'
раопдинешип, разпокъсал—са 3, пръс¬
каше, разпиляе-не (оа ерзме. cилд)-
zimeprcn/cn sw.V, bb ir-V, 1. зори-
всвaп- 1- р-окъсвне. аaaе'nвoe,
строшава; (вериги)' 3. разпръсквам
Iгспиae.
enmspntneen ueo.V, se i'ii.V. счупе—м
сз Вена—. ч—шо); скъсвае се Оструи-)'
Der Teiler zenepiamj In lincrnd Stü-
ckc Чинията се пръсна но хиляди
парчета'
geb Duc Heuz wollte Ohr vor Fucudc -
Сърцето — щеше да сз пръсне от ра-
62.
eeuslimpf/n
GABEQOFF
978
ДОСТ.
х/nsloopien w.H hD i-.V, 1, емoчк-
воп, еое—чкиое Io-рттфe; 2. нзпo'ъn~
3B0M, утппxвae (поляна. леха),
deniiCUien sw.V. hD Oi.V, nyлвeрнaи-
рон, разпръсквам с пулаеризот—р-
ZereUlübsi т, - и'лвпрззamoр-
iCusUccTem uno.V. Tb Ii-V 1 рoирaшс-
вап от убождал; Ос инжекции); 2. но-
хапва (комар и др-).
icusUÜHiiN umo,V, se ili-V. разпръск¬
ва сп, розлито се. р—асе—за сп шо вунч~
ни посоки.
zerstörbar akj разруши—.
e/rstfireit sw,V. Tb Ir,V, 1- аyщo, рмо-
рyщaвae- унищожавам, тпyеттщo-
иам’ 1, убивам. раозмляп Вродтс')'
раабивам (a-делдн);
Etw, (Akk) ucsiOos - разрушавам не¬
що без остагън. докраИ*
Dem Fif/kem - Унищожавам eнрo'
Jnls- Hoffmui/gen -Разбива, илчии
содееди-
ZcrcUön/r т. - 1. рушител, роар'-
щцтeл' 1, нa'аe5итпл бoм6aрднат-
вaе (през В^(^]рото еaeт-вшм еоИоа)'
3, cуаденoт)сlлсм питеен потрб; j—^ho-
шаспц-
e/uiiöueuiioH odf рaзатщитeлee•;
Eime -е Knall Унищожи-зло; сила-
Zcrelßrimni’ -еп рoиа'шeидл. уши-
щ—мпсие,
ZrnuUöum/aieuoTU J разрушителсм
сило.
ZcuslöuuNgsiuücl т oJPl уoлoшeтc'.
силно мллaeдл за руш-се,
ZcnieöuingswcuC п рoзрyшдтллшт
дело;
Sein - ОотесеТгет Продължавам раа-
атщи'eоeoтo си дело.
Zcuiiöuun/swi1 J O.PL иocтпрвeшнe,
бяс зо рaиртщeaдп' в-шд—лщина-
ieusioßen uno,V TD ii-V, сч^ам (в
х—вошчп).
ziiiU-sOien, sücH umr. V, hb скарвап се
Omit jmdm. c някого),
icusiurmcn sw-VO TD ir-V. 1, рoзпръе-
a—e. а—зeзпси—e; 1. разсеИвае
Bе'рaв, еъnиeидe)- 3, рaзaлиеan' sich
-1. пръсвам се, разпръсвам сз. раз-
пилсвaм сл; 1, рaaвлиеaп сп, разсей¬
ва, се^'
Dir PoiOz/0 i/icUr/utc Bfc Demonst¬
ranten Пoлищнстa разгони оeптше'-
р-штитп;
Dfe FomOOOe wa— On lila Wünde ec—ut-
rimi Сепействотб Ил пръскат- - по
всички посоки ео езптo-
Jeis, Soijem - Роиспйвам тревоги¬
те шо някого;
Slei mül ntw, (Dot) - Рoивлнеaм се с
шeш-, отвличам си вниманието с
шeшo-
DOa MenscienmeNge z/ncUncite sOcT
Тълпата сз разпръсна.
zerstreue odf 1. пръсн-т, разпръснат,
рaзпилси; 2. раисеяи, илк—шепшmаи-
р—и;
- lOraenle HCmuin Р-опръска-и
сгради;
Ein -сп Professor Разсеяи иа-фec—р-
-нс Lieht Рaзceсeo светлина.
ZeneUrrmth/ii J о~Р1. рaиceситcт. шев-
шиeaшнe.
Znrir-rmmgj/. -ei I- разпръсваше.
разпилявал;; розотив—ше, разгонва¬
не Она тълпо)* 2. раиспйиошп' 3, розв-
лпчeeдп;
- sucTcnГiinicN Търся/намирам роз-
влeчeшнн;
FÜ- - соп/ст Създава; рaиилeеeшнe-
Zcuiencüu/gslinisn/PSyi рaиеeйиaшa
ЛеЩО-
ieuiUÜokeen sw, V, hb in. V, pe/re раад-
ат6явaм. eaкъеиoe. норяоао—'
Ein Lail - Рaaдат5явaм строс-,
разделя; страна шо палки тлрито-
рии-
icnUltlem sw, V. hC hi, V, рaздeлсn, р—з-
ряаамм шо парче--' sici - рaиoъевo
сл (облачност. мъплa)•-
Geilüeci - Разрязвам птица Опилп);
Dam Fluss ieuU/iOU Bau Link Рекото де¬
ли етаoшa'a шо две час'^
DOa WoOKcN - sich О6л—щнтл се раз-
кпcaaт-
Met Die Sehwcilinj iculcill eich Ото¬
кът сп рaишoен.
ZsuTOOikiT п, -е yдocтoзeаeшдe. cзд-
дптплство, сертификат,
ieuiulmpcin mV, TD to-V, стъпкв-е
(със cнпo)-
ierh—HNnen sw.V, bb ir-V. разпоря,
Iдрeхoe.
zn-Urnlii uio-V. hb tr-V. стъповоп'
Ein Blumenbeet - Стъповоп леха c
ЦBПTC'
iert—ümnrun м V. bb an. V, разбив-м.
рaза'щaвaм;
Dau MoBiliam - Изпочупи—; ee6e-
лит;'
Jeim. Iim SoHädeO - Разбивам шп-
чи— чпрпп.
Zcrtrümmesim/g/ оР/. разрушение.
р'щeшe.
ZeiveloUwuusl fiieim^i^l^'itw^rstj ’ сер-
вилат Ocoлaмe-
Z/nUx’ ZX-vOcxs l-Anai щия, врат.
тил' 2. щнeпoдoИиa част тт орган
(капр. eamoешa ший;— и да.e.
хе—wphlen м V, bb r V. рooрмвсe (зе-
мсe' рaирoщиaп (и—еoe-
Zc—wüTife п, -sx geh екoрзoшe- раз¬
рив. скъсение иа —'н—щпшнн;
Ein сТнООсНне - Слеели разрив'
Eim ПСииООсНсс - Телка елмeЯeo
свод—-
ieuiomscN M.V, TD ir-V. рмoр-щвмп,
разбърквам (нос—).
zerzupfen sw.V. hC t-.V. шaкъевaп,
окъсвап (цая-).
Zicuipm/ -xi Jur щecня. отстъпване
шо правото зо ваееоие но опрпдплпш-
етno.
Z/t/u п. - On: ~ mii Moudio scHueien
вдoon. крещя дт (ога (и— иonoшe.
ZcUcig/ioHuei п ооОИ вик Мин помощ);
силен плач.
ееТнпп sw,V hb iOr,V, пншс. крeшн.
еихо—-
Znetch т - Text —слова,
Z/11cO2 т. • L пне-еe. бележна'
1. афшш; 3. фшш Тт- тooрoтeкa0;
Am dir Tür HCngl ein ~ Ho вра-ото
иео Иелзен—'
SOci (Dot) ctw. (Akk) uni eiNem -
nöiieuen Зoпдcвoм си лещо им лист*;
ZgUleOko—1/0 ’ кaатттпчeш кaт-пoг.
Zeuj п. -е 1. зпш, нещо (дреболия,
вcлзъзмoмкд нещо)' 2, съоръжение'
уeенвo. 'ред, ишc-а'мпш'; 3, verali тъ¬
кан, плот, еатлриал; 4. verali —Илзило;
Räum Вае - iltle он"! Прибери. под¬
реди тези обща!;
DumMcs - uedcn Говоря глупости
Jmdm. ilw- (Akk) um - ТООсКст Укоря¬
вам някого зо нещ— Внеаслоиотпло—)*
Das - zu ctw, (Dal)lJw eiw. (Ahh)
Haben Ипоп, притее—в—е олтбвoди-
митз к—еecaвo за нещ—'
Jmkm- ГаНОе das - Tüm niw, (Akhjao
clw, (Dol) Липсват му шумните кaеec~
—аа аа т—зо;
Gmt’SeuuOOoH om -е сТ/Н/п Живея
добре, живея в oвoлcти—'
979
DEWTCWLOWSCHES WCßTEOöUCH
itniem
Sich Tür niw, (Akk) oms ~ lej/g Зас¬
тъпвам сп oa нещ—. полога; всички
усилия поради общо'
Arlciten. was das ~ SCii Работя, та
п'щлк се aднпa. аa6ттс с вcнеxн
сили;
Wsn wimig - Sui, тисе Cumer Kleider
1—ogen Ктпуто еeап—'a з късо. 'ас5~
ва да си свива кр-хата' Всеки гасИв-
до сз nаoc'нрa според чергата ен-
Zeuae т. -п, -п cзддeгeл.
zaiaiNi sw.V. hC Го, V, 1. създав-п де¬
ца Вао мъж); 2, geh прдчдшнaoe. по¬
раждам шeшo-
znuictb sw-VO Tb i0roV, 1. Jur свиде¬
телствам, довам п—кaиaaдн; 2. cзд-
дe'eле'aoм (von chw, (Dol) а— нещо),
eeлeп съм за нещт;
Gagin jnin. - Свндeтeпе'вaм сре¬
щу някого;
Dos e/ugt von /uter EuzieHu/g Това
свидетелство. говори за дкбрк въз-
питашие.
Zcueimiussi/с J/г cвидe'eлезн по-
ноомния;
Eüne - пасПг/ Довап nтxaзoeин,
евздeтeлcтвaп-
Ziuginionk jOur еaддemeлек— лом-'
eсе'О зо свидлтелите'
Auf Ben - еТхсп Седя на cвндeтeле-
нт—т мястт, и свидетелскат; ломо-
Zcugenii/ünflussung J -коззаае на
въaдeйcтвнe върху свидетлл-
ZcugenibCfui/ngJ разпит е- сзидл-
телите.
Z/uucnBcwcüs т дoкaзa'eле'вo, кс-
новавощт се но cзддeтллcки птомам-
инн.
ZcuicncOd п Juo свидетелско олетиа.
Zcu/cncüneerna!мc J osserr, Schweiz
= Z/U|cnitoni m сзидетелскт eсе-
то, езноeтллcкo лома;
Jnin. Om den - rufen Призовавам ня¬
кого е- cвиоe'eлезoтo пясто-
ZHi/enscHoru J o-Pl 1. caндп'e.пcт-
вонп’ 2 всички евддeтлли-
Zeü/enver/eHmuNg J Juo разпит с—
СBHOПTПЛД'Л-
ZemgHouu п Hösl орслнал-
Zcman/O -пеп cвндпmплxo-
Z/üemts п, -se 1. удостоверели;; сеи-
детелстао (е yенпдшee' 2- свидетпл-
ск— поназашие; 3. geT увндe'зпcтва,
до;маотелстао'
Ärzt1*:1« - Мeддщииcxт свидетел-
ств—;
Jede, ein ~ iiuclcihen Иодовом ея-
хому 'дaутoвeрпшнe'
-es Isr VergimienTeit Свидетелст¬
ва иа мии-пoтo-
Etw, Ist rin isrn^Ucs - von - etw- (Dai)
Нещо п кааcиoрeенвт дкомонтелст-
во за нещ—-
Zcü/nüsaischirifi J прппис тт свиде¬
телство*
Eüne Beglaubigte ~ З-аереи препис
кг 'дтcттвпрeинe.
Zlü/gOcpfliohe ’ зндълмешил зо д—-
ваше шо пoкoиoинC-
ZsninOi^^^irwelo^i^iisga J —гина зм да¬
ваше ио свидетелски п—оаоошия.
Zeugung/, -en Biol създае-се на пт-
'тпстит (от е-рaea на —ъмо)-
Zan/nm/sait т съвкупление, поло¬
во cштщeииe’ полта нит.
iim|ings"CHüi odj потентен. спосо¬
бен дм създава потомство-
Zcu/uggTCHigKeit J пoтeeтште'-
Zauiungstuieb т пклкв дec'иeкт.
нecaдик' за р—зпложовоне,
Zuügui/gsunOtSigkeit ’ импкгент-
кост.
iiuginsunICiüi adj импотентен. се-
способен до оплолда-
Z/us т Mytl Злис-
ZüBelkoUe/ ’ Zoo! щи5eткa (вид хищ-
шикe.
Zioho—Or /. -п Bat синя жлъчно; еи-
ктрис-
ZücHnrienkiTTcc т прa—е-кoфe тт ед-
отрия-
Z|cki /. -л - Zf/je’
umg peion Dumme - Глупачко *
umg ~m тосНеп Върша плтпoути.
Zlcich e. - и—зле.
ПеСО/ aäj umg pB/on преза-г, xaпрд-
oeo, дръпнат (м-пиче, жeиoe.
ZiCklein e, • н—оле.
diekziei odv e— иигзог-
ZleKzaei т о,Р1, здгз—г-
In ~ acieg Вървя но oигooп-
ZlekiockOÜNÜi J зигзагообразна ли¬
лия,
Zü:KzockicHi—e’ шoмие— aнтaoг (ши¬
вашка),
ZOB/n т о.Р1, еoЯдпа Bс6ълзтa-
вншаe.
Zf/usf, -п 1, к—з—’ 1, umgpejoo кдкн-
пора, nриднреивo ееша (ругат-лиа
дума аа моеиче или жлон);
Doe ~ т/сС/гТ Коанто Илее, врещи;
wmj pe/or Eina olbeunc. blöda. lumme
Глупаво коза!
Z/iget m, - 'yвоo. керемида, цигло,
Ztca/Obiu m тyвллиo сграда, и-е'~
р-Яко от тухли.
Ztcg/lbrcmner т -тхлaа.
Zteuclbuen//n/ü ’ тухларница, тух¬
ларно фабрика,
Zoca/llueh п керемиден иткрдз-
ZOegenil/, -ei - Züeu/Ibu////ueü.
ZicucOofen т пещ зо изпичане шо
тухли.
ziggelroi otj кeаenндeшo черв-н.
ZüiueOD1eOn т тухл—.
Zicgenbanl т 1. umg козя (радо (—с-
татвъавa брадо)* 1. Bal кокоши гре-
(3; (зид тсeo).
ZJuuegBack т ктоел-
Züeu/Nieule /"стадо нози,
ZOnacmkäse т козе сирпше-
ZOijcmicI/1 п ярешка ножа; шевро.
Zl/en/melker т Zrrl козтдтй (вид
пяеттиицae-
ZOHacnmüleH fi^ooe пляхо-
Zfcicgp/lii т oPi, ueg заушки,
ZiehBuunn/nn т кладенец, ппрoк.
zOlSsm Ozog, aeiögeNe unr.V, TC ii.V.
1, тегля, дърпа.,. влача; 2
Вкарто при игро)* местя Iшoх.мoтeд
фиг^и)' 3. отглежда; Вжив—тно, рос-
тeинe); 4, тпъзам (зъм-. meлe; 5. тег¬
ля Bеeа'a). еeртaс Iкапп)- 6, прдвлд-
е—п Iзидмoaип) Bon" ctw, OA)/Ijjmlg,
върху нещт Bшнкoп—); sm öte.V, 1. по¬
теглям, таъпвae; -'ивам* 2, препес-
твае се някъде; Tb ior.V- 1. дърпа,
Tun ctw. (Dol) лещо)' 2. тегли, дърпа
Ooамди. печка)' 3. има eтмшнс ефект
(номер, трик); sic! - простира, сл'
патдплeaвoм д-е'M- uepxns 1. ставн
тeеeeиe' 1, шскoй има болки O'idM,
in chw, (Dal) някъде), 'eпли го. дърпа
го болна Ви дадееа еaет на тялo'тe-
Eim/m SeUiOilen ~ Тегля шлИко'
Den Bauend ~ Местя ипщoo-
Doi Schwer - Водя меча. nocспaм
към eпе—;
Eine Muurr um dem Gorien ~ Пост¬
роява; зид тхоло градината;
Die LölioiuHl/n - Тегля енcлa'o тт
тираж— ;— тотота;
Das groß/ Los ~ Изтегляе гтлспм-
тм печол'о;
Dem Hut - Свмлсм шапното си аа
GAbEROFF
ZieHHouMonüKo
поздрав; _
JMBn. ом Апмс0 - Дъртам някого
зо рък—в—;
EOnc Guümosie - Провя панмaco;
Efman Zain — Водя зъб;
Eenem Ver/lnfe! ~ Провя ерoвшлшнe;
Dcm Küuzirnr - Г'Ин, оставам ca
Сух—’
Din Bfiami - Правя баланс’ провя
рaвитуeптxa;
Jmln- in steh (Akk) ~ Привличам,
прнтeгляe някого къп спИе еи-
Ehw, (Akk) ans Ti/ssllcbl ~ Ионор-
eae нещ— oaниз-
Jeln. um" gcOms Sciic - Привлиеaм
някого но сетя строш—;
Düs Btteia auT sie! (Akk) ~ Прнaлн-
чае пoтлeдигe върху себе си’
BimKgniim aus dcM Verkehr - Изваж¬
дам, изтегля; баеошати от o6ръшe~
ЛИЛ’
EOnc Lshme aus ctw. (Dat) - Koвли-
— поуко тт шeшo;
Math Eimc Wu—ich aus cün/n Zahl ~
Извличам корен от енcлo-
SchlÜDua nue chw. (Dal) - Вoдс зак¬
лючение от ипшo-
Etw, (Akk) In Zwilch - Пoдоaпae не¬
що на съпипние;
Etw. (Akk) in Betracht ~ Взема; не¬
що п—д aшнe—eиe'
Etw, (Akk) Niel süoH (Dol) - Влено
нзщт след себе си Окатт последица)'
Jokm. doD Fell üh/r die Obren -Оди-
ром хомото ияoаeт'
Dem Schlugest—lei umi/r clw, (Akk)
- Тегля тxбeеaтллш-тa елртo птд
нещо;
Jmln- zur Verantwortung - Привли¬
чам шнкoтo п—д o'пoв—ршoег,
Jmlm- zu Rite ~ Съветва; сп с ля¬
ното'
Eimen Vergliic! zwischen zwei Per¬
sonen ~ Срoзeнзoe двама дyщи;
Im lün SUadl - Преселен; сп и градм
Die VOgal - mae! Sülcn Птиците ог-
литат но юг;
Dc Ter muss lüni MiNuicn - Чаят
тасИв— до стои омпареш пет nни'ти'
umg Dc Film ziilT licht Филмът ня
ма успех;
Die POeni zieht Nolt Лулата не тег¬
ли (нп иyщн);
Dc Moton eieHl nicht Двнгaтплст нп
поли;
Düe Rede 111 efcT Om lün LOn/c enzo|cg
Речто продължи много *
Düs Iden zieHU sOcH wie cün rotcn Falem
duuoH d/N Romig Идеята минава ка¬
то епрзлшo ниши— през роеашо;
Es zieTU Става meчeинп-
Jmim- zOnbe es Om Krsui НякоИ ипо
болки е кръст—*
Es eieTU мОс! ane Mecr Нещт ме зле-
еп. meплд към порето-
ZüHHHunnonüko ’ вaамтeдкм Овид
акордеон).
Zfchifml п veooli ва—иeинеe.
ZüeHmmthcu J^K^a^all eeoo, отглежда¬
ща ха—ипинчп.
ZOnTuig ’ -еп тираж, тптллae (лк-
'-рнс)'
Die - irr LöUloeoSIcn Тиром ио ло
'0—0. теглене но еиел-тa от лототт-
Z^Tv^teu т veioLi 5—ща. —тглeмдaш
хрoиeшнеп.
ZOahwi/iN т ръчна ooлнекal
Ziel п. -е I. цел' 25р фншнщ' 3, при-
еeо. прдеeлшo точко*
Kluue. Oungfrüulügc/Ciiefulsiügr -е
Ясни. дълпocраеeнГeлиaкн, ка-ткo-
срочни цели'
WO-UchSiTihtoHc -е Ик—шапиепези
цели, a—дoед-
Efm - v^rOnlusg. inilueBcm Преслед¬
вам цел'
Eiw. (Akk) zum - bahnn Има, нещо
зн щлл'
SicH (Doi) ehw. (Akk) zum - uctzan
Постния, си нещ— зн щeл'
Sic! nOchi vom icinem - nbbuingen
lics/g Не се ттхлошявае тт целта си'
Das - епО/сп Wümscie erucücirn Пос¬
тигне желао-а- щeл;
Dos ~ n/iner Retse Целта ео пъ—'-
вашлт-. псе'0'0, за където път'-
зом;
Am - апКотмсп Прнcтнг-e шо nсc-
тото, за където пътувам;
Sp DuuoHs - /еТет Прпcиеaм леи-
т—та. фнeнщнаoe'
Ein BcwiallcIhii/feutHD ~ Подвижна/
шeиoдвдeш— еишее—'
Dos - invlii/ucm Прицелвам сз;
Duc ~ 1ucTOe/rУerfc!0eN УлyчвoeГиe
тлтевaм щeлтo'
Jnlm- /От julcc - oniüehHN Паeде-
тaвлнвae добра пишеш- за нян-го;
umg Üter dai ~ MnouDscUeßen Отн-
eoe твърде далеч. прес-—равам сп,
980
Zii^ahnhoT т крайно гора (при пъ¬
туване).
ZO/ibaml п Sp финали— пeeтa, лект—
им фиaнщa.
zOcihewißt zielbewusst odf 1. щeлe~
yеmрeeли, щлллe—cтчee; 1, съзнате¬
лен;
Ein -сп Mensci Целе'стрееее чо-
взн;
~ HondeOn Дпйством цллeшoетчeш—.
Züclensw.VO ТС ihr-V. 1, целя еe. при-
щппвae се (aui ctw. (Akk) в нещо); 1,
целя Bшeшo); ипоп за щeл' 3, визи-
рап Oшсзoг—, шлштe. ттeмcсп сп (auf
jolr- ао шяoапаe'
Aui еОп/т Huscn - Прицелва, сл в
змло;
Don Mußnaimen dielen laiami, dnss...
Мерните ипоа за цел д-'.,;
Dfc BeMerkun/en dielten in" сп*пе
FiHunde З-Иплемнитл Ияха нос—чели
към приятелите му.
ZiclTernrohr и МИ oптиеecxн мер-
шнo.
ZOilTtu/bai/n т кройео алртпааа
Опри ппmyи—ипe.
ZlilOotö л фoтoфишищ.
Zonl/crnls JSp финиши; прово.
ZOci/ruppn J елпeвo група (хоро, ко¬
д'— трябва до се спечелят нато пот-
рлИители ео ипш-)-
Ztiiiiecuо ’ камера но фнeдщo.
Ztsliur^e /Sp птследее завой пре¬
ди изход— еа финишната права.
ZTIHMs JSp фиинщшa линия,
ziellos odj Илоц-лен’ odv Ипзщeлe—;
Ein -сп Mcnsoi Човек Или цели
- IcBcm Живея безцелн—-
ZO/loSai/Oh J ofl безцелност-
ZtelricHleu m Sp cъдин шо фниищ—.
ZfilscheOBc ’ 1. -ишлоо; 2, прицел
(оо паиеneв и др-)'
Zum ~ dcn Kuitfi werden Прeвръшoм
се и пнщпиo на кадтдкoтa.
Zi^lhi^isml п-ст-вяне но цел;
Efne klauc polltfsdhs - Поставяше но
сcиo итли'неecкa цел.
iiliilöhci okj 1. —0—; (и стрелИм,
хвърляиee; 2. yипазш' щeлe'cтаeeeн-
ZicliioHerTeüi ’ о,Р1. цeлeтcтзeee~
кост, yиeрeштет-
ZOnlsprосНе /1^. Lieg поих. но зойт—
сп шапвeeдo; 2. ииyчaвoшГпрeитдожо;
ет—д пиик-
düllst-dif/ akj цплеусгремен;
981
DEUT&CfrßULGARISCHES WCQTEDBUCti
Z|mm/r
Eim -cn Mensch Цппптутаeмea -ПО¬
ИЛО'
~ HogdciN Действа; щлоeшoетеeeo-
ZtilihielügKent J ofl цплп'егрпee-
HOCT.
ZIcIsucHIenkung J Mil 'праалпеип
със coмoи-у—еи—шo устройство Опри
ракетно оръжие).
iJinin. soc! м И. Tb geh vxroli птдт-
(аи—. подхожда;
Es zicmt sieh mieil Не е рпдет, шеп-
рдлиеe— е,
Zfenen m, --. парче месо от гърба
еа дивеч’- 2, eне. xaпщнк (от волски
жили).
zOlmOOci odj досто г—ляп, ишoчнaл-
леш; odv дoе'o, почти'
Eins *-; M/gjs Geld Зшoед'eлeo су-
ем пори;
Eim ~ Kalter Tug Д-сто с-удеш деи'
umg Das Oul so - ihleu, was man efcl
wünscTcn Kann Това з горе-долу всич¬
ко, което е—злк е—еп да желал,
zicpcm м-И Tb oo.V- eoodd дърпам
Oк—coe; ii-.Vo - боли, 6—де, eoекa.
Z/i'f oJPl veoola = Zücule-
Zf/raU Ziernot m, -i geh ткрaщзшнз.
дек—р-ция. 'крос- -
Zj/rdc j, -m meist Sg украшение; ук-
расо*
Deu Dom Ost eü/e - Tür dfe Siudi
Катедролото п украшение за грода-
пдпет ж.К hb io, V, geh кр—ся. укра-
сяв—е Ooингoe' sieb - превземам се,
eаeеmрyв-e сп'
Züc^ die! mieil ео! Нп сп превил--—
т—лкоио!'
Sains MciniN/ eigen. оТд/ Dich zu ~
Казвам пшпиието ен. без до сп епрп~
nтшн'
~ Süc е*сТ тОсТе! Не се стесияин-тл.
яегп!
^0^111—1' т ирecтрyзкн, преззпе-
ки превилеашл.
Zia—TÜDch т дeк—рoтнвea риби—.
Zjirgartem т щвeтиa градина,
Z^rgniu п дeктрa'дзeo трева,
ZCriCSi’ 1. Aidt деоортивпш н—р-
лиЗ' 1, декоративно лойстшо Мин ко¬
ла)' 3. Тур украса ио у'рaинщa,
linmiOch atf 1. га-цнтaпи' полъх и
фиш' 2, иoнеo—ш' изящен;
-е HOndr Фини. деликатни ръце;
Sie! - verneigen Покланя, сп изнc-
0—0—,
Züi—et:Hkeü1 J oPl 1. грoцн—'aиocт'
нзяшeеmз-' l. дииcкoиocт-
едт/аПТ J дeкoаaтиипи тигел.
ZfHipTJomze /деехтративит рoеmeшиe.
Z&ruchrOTi J Тур дex-аoгнвлa
щрифГ; xoпнта—фек— пнcnа.
Zic-itiimoT т декор—тиапш вр-cт.
Zhc—vogcl т дпxoр-тнвшa птичка.
Zfcsci m/m - Zoo]. суен. лолттeа-
Ztast т. -п Bot р-силис', еиcтпц
Обилна зо паленеmз—иee-
ZOOrcm/ -л цифр—'
Aralicehc/iöMfcobe ~п Арабски'
риески цифри'
Eine Zahl mii vier ~n Четирицифрз-
ио число'
Pinu/nul 8, Z. 9 dcD Gesetzes Пара-
граф 8., т, 9, но зоношн-
ZOTerblaitl n енфeр6л—т.
dZO/rnnäßlg ädf цифров, израззи и
цифри,
ZOOf/rieh-Oil J щнИа-зae- пдceo,
шифър-
zl| пит umg много, блоИрт—;
Ei Hui - FucugkiggeN Той има без¬
брой прняmeлкн.
Zigarette’ -п циг-ро*
Efge nükolinouее - Цигара с нама¬
лено съдърлонип НО НИКОТИН'
Eins - 0*1/011/ FOhtcr Цигара с/Иеи
филтър'
Efmc - 0NzünkнnГuiuc!en/am1d—üeisn
ПаляГпyшa/нaтocнn щип—аo-
Stcl (Dal) clme - imel/oiem Поля си
еи-—а—;
Am eügcu - zOihsn Веn'квoe дим от
енг—аoтo*;
Eins SUoN/c ~п Сало цигари*
Efge SohiehUci ~п C'тис с щитoаДl
ZÜgauHhicnoDöHH J пепел от щдгoрo.
ZigouihhcnoulöMni т —втоеот зо ци-
пoан.
Züjar|11enriuü п, s аобннпр—-
ZügoiHlUenOoiuiK’ щнтaаeиo ф-eрнo-'
Zt/auHiicnküppH ’ = Zü|Ube1iensium-
мсО.
Zügarihhcniäggc J in: оиГ sinn - oo
моли—, дткат— иоп^гим п— пдеа ци-
гора.
Zi/u—нhhcnpocKuNU’eI-<к^eтел енг—аи.
ZOja-iTUngpiple- п щигoрeшo х—ртия-
ZOaarHteeNpiiue ’ umg кротка пачие-
о— Оза изпушвнеб е- едшо цигара)-
ZÜgUHierNnouei т оМ дип ог ци¬
гари. цигарен (тютюнев) дим-
ZigueirgroidSer т пушач шо ци¬
гари.
Ztean/iea/schiöTlct’ щнтoрпшa ну™,
ZigurHiienuorir ’ сорт, зид цигари.
Zlgouehlenspiiee ’ цигорз-
Zügarchlr/siumnre т Bцигaалeae
угарка. фас,
Zü/uu|00о м/'п, -с мнли— тъи;- пура,
Zig/or-i, ~п пура;
Eine icicTtr/ciarkc - ЛeкaГенпea
пура’
umg Joim, /ins - vempauiam Caетря
някого aдаaзo'—’
umg EOnc (10:11) - Вскремн/ Hopy-
гоинт еп, кастрят еп, ям кол—я,
ZiuuicnoBi:ineüdnr т уред ао под¬
рязваше иа пури,
Zigo-rcneicti ' Iдървeшae кутия за
пури,
Z/iurucnquoeM т дим от пури,
Ztguu—ensnrhc ’ вид пури.
Zigorucniulak т тютюн зо пури.
Züueiuner м, -1. цнт—шиш Оназвание-
го се възприема кат— диcкаимнии~
аaшo)' 2- umg pe/or еeаг-а. ш—под,
ски'-™;:-
ziaimrcrhait odj щигoшеoи-
Zigcunerin ’ -пеп щдтoeкo.
Zigeune—CnpHeic ’ щдгoeекн оркес¬
тър-
ZtuiuneuOogcu п щнтaшеки а—бор-
ZOgeuNC—OebiN п ar.Pl. ципoшекн, еeр-
гмрекн. екнтшиеecoи мизат.
ZfäCmme-1 м И TD ihn. И скита;. з—дя
епрг—аcкн ^втт-
ZüacuNispracTH J цигански език,
xJeOioi пит umg eшoпooрaтeи,
zjgtnol oäv umg безброй пъти, еша-
го елcт—.
djgTausc/I —.: ZUouscni пит umg
cтoтнщи XИПЯ,ДH-
Zilcidic/. п- Zool ц дoмдa. жътвар (вид
щурец),
liOejcP -и риИaруoи шлеп-
ZOmbCh ’ -п = Zymbal.
Z|nncr л. -1. стоя' и—eeшeшип'
1, мебелираеха но ст—я
Ein hcii/s. /iräuMldes - Светла.
nаoу'тршa е'oя'
Ein Möbliertes ~ МпИeпзрaшa стоя;
Eim - einriCSten Обзавеждам сгня;
Eim - -псст^егет Запазвам стая (е
хoaплe'
Süc will sOci (Dol) ein mndingau - Kou-
iem Тя иска да си купи eoдeашa ме-
GACEQOFF
981
Zinneanicnnc
'-лирози;; Тя дcкa дм си обзаведе
е'мя'a модерео-
ZJoMerant/nnis ’ Стойна онтеша.
ZimmeгtiCe1ü:Cleuцgг ста—шт тсвет-
лзние,
Zion/ndccKe Jтаено но стоя.
Zinnereinuiciiung J мебелировка.
т5аовпмдоше са c'—с.
Z|mMirir о. - дързоделец-
Z|mmenTuchryJieÄ аифилодо, свър¬
зани с врати сани-
ZimneuHaNkweuK п aPl. дървтдел-
етз-. дoгаaпaомзйе'в0-
ZtnmHukcIlNcu т оелшер, оИслум-
aoш стаите и вo'eл. рyeепрвнc-
ZimmerlautuiCukeJaJPl височина шо
азуи;, шeптзвoпявaшa пртинкaoшлт—
му дaaпш помещенипто*
Dac Rollo auf ~ ilnstiilnm Пускам ра¬
диото токо, че дм ип се чува извън
c'aстa.
ZOnnerlufI ’ —стопи въздух,
ZimmenMCIöHcn п комериерхо-
Zünmeunonn т дърводелец д-трo-
подлия-
Zümnermeisteu т мойс-тр-дървт-
дeлпе.
е/омепт sw,V. Tb or,V, 1. eaйеттря,
правя, изработва, тт дърет Вмасо.
стол); 1. сгл—eсзae, иигролдоп Вета-
елрк—);
Eine Boni ~ Сковавам пейка’
Eine Laube - Построява, 6eеeдзa.
ZiMmerNumner /Н номер шо стоя (в
втmeл. yерeмдпииe и др-)-
ZeomcupiloNze 'СатаЯнт рoетлинe.
ZinnersucHcfo.PI тпрceиe шо еmaн
под ноеп;
Auf - cnim Търся квoртзаa. c'oн под
налп.
Zinnertanne ’ Bot —аayкoрнс-
Zünmerlcn^raltur ’ стайно темпе-
аa'таa.
ZiomertSnnonoetei п/т стаен
'eрeoмл'ъа-
ZioMeirvcieelundl квартиршт бю¬
ро, д-вале ео стои п-д лаем.
ZimneuweirrCstnii ’ дърводелско рм-
6oтнлaнщa-
iOmpcueicH okj pe/or прзноден— чуи-
cmaнтeлeш, превзет* прекаделт ерм-
езелив; глеза-;
Sat mieHl so Ч Не се прзиалпой!
ZOopcnIieiH ’ umg px/oe глезло. газ-
зоша-
Zine т O.PL 1, хошпло; 2, umg ту-
пости, празни прикаоки,
Zimilumm т каеелпи— дърво-
zOMiOorbsm adJ оошелеш Iцвятe, с щвнт
е— зашпла.
Züoiiiangc' кошело иа nрсези Впод-
провх—)-
Zünisicun т Koclk каеелешо куро-
ИиИна с форма на озеидо-
Zink п о.Р1. ACh Zn CTem щднK'
Zinkblech п иаеишкoв—шо лапориша.
цинк ио лнетa.
Zünke ’ -и зъбец. аъ' (на гребло.
вила, гаe6eш).
ZünKeüneu т щнизoв- и—фо,
ZÜnken т. -1. иъeeе; 2. umg чтщк—,
пoтп-дe-и Iгтлсe нос).
ZtnkeHgüeuung ’ сплав ио петал с
ЦИНК-
ZünKöxyd п CTem еникoв —кис,
ZünksoIBc’щдeктao паста (вид пех-
леп).
Zünkioli п сол ео еишo— с киселина.
Zinkweiß п o-Pl. CTem едшxвoйc.
цинков —кис.
Zinn п о,Р1, 1. CTem ACh Sn коло—'
2. нопoeшн съдозб-
ZinnlceHru т чаша от оал-й.
Zinnbcrgw/rK п нолоено мдшo, руд-
нин иа xoпoeшa руда.
Zlmmblccb п нолой ио листа-
ZinNe ’ -п 1. AocT зъбец (оа нуло,
Крепостен зид)' 2. зъбер Мин плашиш—).
zinnen'zinNeun otj оал-зс, тт оолой.
ZünnTi|uu ’ ттлстa тт оолой фигур¬
но, оловеа фигурно,
Z|mg0oi1e/станиол, колалет фолио.
Zü/NCr^ui eBai хвощ. прпшлица
ZinnoBcr т о-PL 1. Шп щдeae—ад'
Iмнв—епи -инерал)* 2. циноИър IИОс)-
3, umg плyи—еmи. ненужна уyemзшз-
umg - wegen ntw, (Dot) mocien Вди¬
гам дилищшo шyeаmeздщ— за ипшa.
zin/olbnrrol odj цинобър. сактчeр-
ипо Iеинт).
Zünnuolioi т оловен вoйшдк Iдп-
рaеxae.
Zinc — -en 1, meist Ol лихв—’ i. südd
ös-err Schweiz ш—ее, нр-нда*
Hohi/gliBrfje -cm Висока/киска
лихва*
Eiw, Uuc|t -am Нещо носи ливвн'
Für B/n K-rkit iiTIcm wir- 10 Puödeni
-cm З— залпа плащаме 10% лихва *
Vom ken -cr scOmcu V/nmö|/mc leien
Живея тт лихвите но поричиотт си
cъcтoсшнe-
umg Jmdo. chw. (Akk) mii -cm zunücK-
zaSIcn Плащам някому лещо c лих-
вота, връща, му г— тъпкано,
ZinsobDchi/itt т Wirosch купол зо из-
nпoш-шe на лнвзИl
Zinchauer т Htsi крепостен еeлс-
шин, длъжен да пл-шa доиъх-
ZünscnlcrceHnung ’ изчисление ;—
лихви.
ZMüdhSOsu/I поо-чвнее, повишо-
зашп иа лихвите.
Zfms/uifns т Wö-hscb сломим лихва,
ilncTne* adj 6eoливвпш.
Zinsfuß т - ZlnsDiti,
lOigUnilüi ad/ c изгодно лихва *
Elm -cm Krcili Cалдн' c изгодна
Вкисна зо зoeeoиoлтеaтeляe лихва *
Ein -am Spim^i^irUrai Дог-иор със
спестови— хас— и др- с изгодни 03^
стои зо cппcтн'eля) лихви,
ZONcherncihalf ’ o-Ol. феодално гос-
noдетвт.
iimcios oäj безлихвен Ои—ле),
i|NcpTifcbUf| adj Hisl длъжен да пла¬
ща даеък-
Zlmipolielk ’ лнввeиa политико.
Zjn^j^^i^i^iüg^e/ нoеиулeшиe ио лнвии.
ZünisoUz т Wioiscb лихвен процент*
Elm - vom 5% Лихвено ст—ека -т 5%.
ZüniscnkuN/ ’ пoшдeoвoee на лих¬
вата.
ZtnSeumÜN т Wiiisch подел ео лих-
аото.
Znsiungend odj ливв—иoепш.
iims^i^irb0ii0|e adf с изгодно лихва.
ZliieoSI ’ ACh Тг Wöelsel лихв—-
енcлo-
ZOöNÜimui т oJPl. цнтeизъм-
ZiönüsU o, -ei. -еп циoшнcm.
ztomicllsc! ш/^онистичеш, щнoшну-
ТОИ.
Ztpi/1 т. - крой, оройче (но плот,
дрeвo, салом)’ връхче. ъгъл Взъзгл—в-
киц—);
Die - les TosoHe/huoHi Ъгълчетата,
oа-йчeгaтa шо носно ксриo-
umg Eiw. (Akk) Balo Inмe rehbU/n -
i/fiiuim Зoптевoп еещо ;м;тт
трябво*
umg Eiw. (Akk) on (1/0) lilen vier -n
Hoben Нещо ми п и кърпа вързано.
xOpicila adj изровен Мин подгъв иа
дреха)-
983
DEUTSCWUUCADISCfiES WÖßTEßDUCH
zlv/i
Züpfelmülze J шопко с пискюл.
Zippverschlüß ZoppveueC^times m östxri
цип,
ZiubclBuÜDH J Aeot иниeaлшa жлеза.
eпифнoa.
eJrCu odv Abk са -н-ло, кръгло,
прдeлиздmeлe—*
Са. 60 Kilo wiijiN Тема около 60 кг;
In ~ eineu SiuNde Слпд титло чос,
Zl-k/i т, - 1, пергел; 2, Malh кръг,
окръжност* 3. кръг, —ещества* гру-
по* 4. кръжок Озо иoтчoвaшe еа ипшo)-
Mit dcm ~ еотеп Krclc еОсНет Чер¬
тая кръг с пергел'
Eim iNlelleKluceOen ~ Kшmeлeoaтoлeк
капп, група тг иштeлekm'млен;
Io ~ um Вае Femen еОТх/т Седим и
кръг охоло ОTЪШЯ-
ZtukelalscHntil т Math спгеешт (от
кръг),
ZüuKeOilweüi т кръгово дтxaзaтeп-
ст!— От—ао. коза— трябва до сп дока¬
же. сп ииптлзва к—тт nапдиoутoaxo
при дтхаав-ието), лъжливо доказа¬
телство, водещо дт омагьосан oрпт.
ZiukeeeasIcN о к'тнс аа иeрпeли.
ZüukcIJcitrr т ръкав-ди-ел но кръ¬
жок,
Xtriehm м V. ТС ho. V. диeлаз—м с пер¬
гел,
Z/rkcliOge fTceT щдркyлнр (дисков
трнoкe-
ZtuKiscHluß ZiirdschltUDi т лъжли¬
во заключение. омагьосан кръг (то¬
ва, копа— тас6вa дм се д—каел. сп из¬
ползва кото предпоставка при дохоз-
зoшлтoe-
Ziukon т, -е Mte щирo—ш.
ZouKUIou п, -е vx-alo окръжи—. цир-
ку.ляр-
ZiukuOiOöleJ щиркт.лсршa ш—то Вроз-
прощонм но птзлел дпрeaвнe.
ZiuKuIoUünn ’ -пеп 1- цнрк'лaщия. об-
р—шeинл- 1- каъao-eаoшeeдe;
- Bei Luft ЦДркyлoщня ио впзотвo;
~ des Gellee Парично o5аoшeeдe'
Z0ukueuiiön!1it)nmNgrMek се^екип
в xапвooИрaшпшнeтт.
ziukueieuen мК. ТС йг.K. циркули¬
ра;, и двиeeидe съе, е o6рпшeeнл
съе'
Dos Blul xüukulici-e Оо Körper Кръа-
то циркулира в тялото;
Gsrüehln - Рaипртc'р-шсв-т се слу-
^^вп. косят сп, обиколят ултваип.
ZürCui т. -se 1- цирк; 2. цирково
представление; 3. umg perre еирo.
вряво; дандания
umg Einem i-oßen - тоеНс/ Правя
едрк. устрт—имп г-ляем доедаеия-
Zluiusölowd т цирков oлaтш.
ZirCuDvomliSlhiiigl цирково прлдс-
т-влeинe.
Ztukusxeie п шатра на цирк.
il-pcm м, И TD Otf. V. свиря Iштрзщ)'
цвърча Oптиекo)-
Zirrhoocs/ -п Met енаooo-
Ziuuuswnlkn ’ висок перест тИл—и,
ZischtCuli/ -еп щтщткaшп.
ilchhcln м V. ТС -оо, V, шушукам
Озлобно),
е|ссН// sw.VO Tb iio.V. 1. нaесек~
воп Вол-Исо); 2. съска Oaмнс. тсc-
ко)' 3, еaпртя. цвърча Опри пърже¬
ше); se tio-V. 1. umg oИлйкa—e. прт-
фу^:а!н;; 2, съска, излиза със със-
оашп (п-ра)'
umg Elm Bl/r ~ Гaaаствae едно
Ииро*
umg Er lut geuoBc um düe Eoin //-
iocoht Току-що прoф'еa и зави иа
ъгъла-
ZüscHeuul т Lieg еъcxoзo съгласи—,
ligcStüi-en sw.V, ТС -O.V, Tech ции-ли-
рап, прaвдаoм Oипавт петол).
Zlstcrm/’ -п цдcтпршo-
ZüsiciiÜHNseu о, • монах тт ене'eр~
щнoшcкня тадeш, щиcmeацимшеoи мт-
иах.
ZilodHiOc ’ -л щдтaдeлo.
ZÜT1T п. -е щиm—т-
Ein - amu “Fangt” Цитат от “Фaтc-”l
Züiile/hcxüKon п c5oрeнк -т -цитати
и ceштпищин-
ZitSer’ -п Mus цитра;
0011) ~ iptiiem Свиря ио цитра.
ZülHcuspiei п изпълнение са щиmрo.
iiTtluen м V, Tb fo, V. 1. ен'нрaм;
2. umg пp-и;ooв-вaм, тц)]нвиlз^aaп (om-
кoт— някъде)*
Elw- (Akk) nuiwcnBoa - Цитирам не¬
що ш—иoтег
Jodi- vor GsrOebt ~ Призовавам ня¬
кого пред съда,
Zflmoi п, -е Cbem еи'аom. сол иа ли-
мошешато киселина -
Ziirmnue п O.PL aaв—р—е—eд кори тт
цитрусови плодове (зн сладкиши),
Zltronr ’ -п лимон’
Eina ~ ouspuHDDHn Изстисквам с—оо
но лимон;
H/lßc - Гореща напито- тт лимон,
зaвaр, водо-
ZiiuönenbamM т лимон, лимоштвт
дърао-
ZiU-pn/mOilt/- т Zoo) лимтиоо (пе¬
перуда).
xiiuöncnfuube/ otj = xOiröncNgcIb.
xiluon/ng/eB adf пимoeeиoeъл'-
ZüluoncnkeuN m семка -т лимон,
Ziiimnenmeeüiie jBol м—ттчишо.
ZlU-öi/Np-cssc, нocтиcквoекм аа ли¬
мони,
ZlUipg/guiil т oPt. лип-сов сок,
xüi—Oncnsnuei odj cъдъалaш лимо¬
ново КИСеЛИНО-
Zltronc/gäurc, CTem лзпoeoвa ои-
сллиео-
Ziluönensenulr, хтра -т лимте, пз-
мтшеша хоро.
Zilua/enioH/iBc ’ резлечп липто-
ZitrusUTruCi/' цитрусов пл—д-
Zjilcuuul т Zaol електрическа зми¬
орка,
Züileuespe , Bal 'рeпeтлдoa. осино.
Ziiicuguos п Bat 'рenпр'щкм (вид
трпам).
eiiiIreria otj треперещ, рмагрепе-
Р-о;
-е HC/Ic Трепер-щи ръеe;
Elm -cm G—cii Трeпeрeш 0—' ое—тщ)
сторпц.
Zilie—eCHnung ’ Meä пороинсто,
xitieun sw.V, Tb öin.V, 1, треперя 0.011
ntw, (Dai) от нещо); 1, таeпmс, вибри¬
ра, Мои'^, 'аeпeас Вглос); 3, umg —ре-
ппря, бОя се (.011 ‘тат.'^, (йаО) от
някого. нещо);
Vor AnasU/Kälts - Треперя тт страх
студ;
Ао gonxc/ Körper ~ Треппря цял. с
цялтто си тяло*
M01 Zittern und Zajcm Със страх и
трепет.
Zzee/mpippeh 'Bat 'рппeтоиoo.
Ztli/rporiir ’ период еа несигур¬
ност, страх-
ZtUUrrmneh/d т Zoo) лллк-аичлекн
СКОТ-
Z|UecripOeh п umg сптртеа среща с
неясен изход до самия — ;рмй,
Ztixc’ -л Anal еиекa (но животни),
ZOv [.„у.,,] 'и. -5 umg o'6двaш aптeа-
е-тиве- возено служба.
zivil aäj 1. цивилен. граждански;
Zivil
GAöEQOfF
984
i, umg приемлив. yeeази Oцeшoe'
-n Luitlahr Гролдашсоо oииoцнн-
I—o -er Lcl/m В щнзнпшия живот;
Jolr. ~ Behaglnim Дърла сз изм-
ливо с някога.
Z1v|0 п o-Pl, I. цивилно -бленл-;
2 Schweiz семейно и—п—мпииe-
Zivianzu/ т цивилно аблпкл—-
Zhthh/TörВе’ граждансх— yеаeмоe-
инз.
ZOvpfacru" т прoждaиекa пртфпcнн-
ZüvjObeviökenu/u J щнвипша населе¬
ние.
Zi^i^^^iüiien / aPl прaжд-иcк— сме-
Л—СТ*
- B/weiiHN. ieOgHN Доооии—м, пртя-
зяв—п таoмд—еско спел—ст-
ZTjeileneu т ösie-e oтИивoш олтер-
шaтнви- в—лоно - ултмИ-'
Zlvild/cncl т oптeрeaтнии- вопло—
ел'мбo-
(Scl^/n) ~ Iob)0iüiUe/ Отбием; ал-
тeашomившo . в—лоно служба.
ZOeilIienDU
Алтернативна военна служ¬
ба може да се отбива в Германия
(13 месеца), в Австрия (12 месе¬
ца) и в Швейцария (12 месеца)-.
Младежи, които як религиозни
или други причини не служат в
армията, работят в социални за¬
ведения, полагат грижи за са¬
мотни и болни стари хора, за ин¬
валиди, изобщо извършват дей¬
ност в социалната сфера.
ZovtIkIcmiU1c^eig|c т, -п. -п oгИнв-ш
—лтпри—тивша волно- слумИо.
ZOvilcic J Juo граждански Ирок.
ZOvaigei^hl и граедаиски съд.
ZI^h|i^Ti л Jur прaмд—шски зон—ш-
ZfvijiezBuoT п ACh ZgB Juo грам-
д-шукн к—дeкеl
ZavüisaiTan/. -еп щнзилдзoщня.
ZüvßisaHiogsliramKT/tt/eKлест ;— ци-
жилио—цнятo-
züviisatiainuinülc adj упорен от щн-
випни-щннтa, кг епваeneшинн лочин
ео жнват.
züvilisatprllsoT odj щниипизomoаcкн.
щнзилии—цнoилш'
Dir ~е En1wüöKiun| Раззитипт- ио
цнинпииaщдяma;
-е Söboden Порамелия иoшecпeн от
щнинлниoщисгo.
xiviisi£ri odj енвилииoв—н-
Stch - beneinin Държа сп цивили¬
зован—*
Ein -es Lank Цивилизовало страша-
ZOviefct т. -еп, -еп цнзнлeш гр—мда-
нин.
ZüviHKuooer ’ Oue каемра ао гром-
дaиcкн дела.
Zivilklage jOur громдансни нуo.
ZinlOKotdau/g еивилши дрехи.
ZlvilliBim п цивилен мие—т.
ZivÜiislfOiTbU ’ гаoмоoшco- ипздт-
вапл—ианп-
ZüviJpcbiön ’ цивилно лицп-
Zivipmoxeö Z/vlpimozcie mJue граж¬
данско дело.
Zivilprozeßordnung Zivilprozessor¬
dnung ’jun граждански пращлcyaлeи
к—дeке-
ZOv^^rchHi п o-Pl. Oue гр-мд-ксит
право,
x0virec!100c! odj от тлпдш— точна шо
гражданското прав—. по o'иoщeинз
но таaмдaиcxomа права.
ZOviliocHe ’Juo таaeдoиcкн процес.
громдоосно дело.
Ziviidimiz т защита но гражданс¬
кото Oцззнли—mа) косзлзниз (в слу¬
чай шо война, природни Издутиия).
ZOBcl т. -1. ZtoZ самур* 2, самуре-
ш— кое—.
ZpbelKigcN т як- от снм'р-
ZalcIoimTcJ т палто от саеурпиа
нож—-
zockcln —К sm Oto.V. u^g^nz^n сз,
ипaеa сп лдео-лдео-
еаоК/п —К TD ihf.V. umg ипрaя хо-
зорт-
zokOiCgl odj зодиакален,
ZödÜoKillücHU п äff Aste зодиакалш—
сезтлино-
Zok/aius т, -AstirooTWK.
ZpOe /, -е Hisl кoneанлркo-
Zfiff m äoPL umg караницо, розпро-
3HЯ'
umg Mit ‘mdo- ~ ВсКоотет К-рап
сл с инктп—. нмae разправия с №
к—гт.
xöairOüeH odf к-лпблнв. шпрпш.итп-
лее-
xögeuN sw.VO TD ihi-V. бавя сз; коле¬
бая сп; не се решавае;
Mit d/n Antwort - Бавя отговора ен,
н—лебоя сп да дом —аг—втр*
En zögerte rieht. lie WoUuh/Ot iu so¬
jen То— нп сз птзоллбо да к—же ис-
тисато-
Zögern л о.Р1. 5—веоз. ктлпИoшнe-
Obic ~ НезоИоиш—. вeдшoтo.
Xö/ermk odj колеблив. нерешителен.
Zögling т. -е veooLl възпитаник. пи-
m—мeщ.
Zölfbol m/n оГ1 Rel 6па6р-чшп (оо
oмтoлиеecoи дyвoвинен). цcлн6aт-
ZO1I ! т, Zotte 1. мито; 2, митница-;
3. Яiitlпeaл-г да-лък
Die Zölle lenKen/oNHeben'obioHoffen
Нaeмлнвaп’yиeоиеoaae'eрeмaхзaп
пиамт—'
Aml /One Waus llsjl nim hoUer - Даде¬
но стох— з —Илтмело с здетк— пит—,
Zollt т. - щал. дюйм (~ 17 до 3 се).
ZniliBOe—ТОаит/ ’ eитшнеecки прег¬
лед Вна 6—тoe).
Zollamt п eдтнищ—-
znUaoTllc! atf eнтиичпcкн.
Zpllhoimetddmgl дпкп-рнрaшп но ве¬
щи а— оепитявошп-
Znillcaiotn т митнически еннаишнк.
ZpOllchörke ’ eнтииеecкн ел-сти.
zollbreit adj широк бдиш ц—л.
Zmileinnehimer т Hist cъИнрае иа но-
лози' eдтшнеoр,
xoOeii sw.V, ТС io, V, geb отдмвое. въо-
довое Одаи ияooeтe'
gel Jnlm- Achtung, RiepeCT ~ Охоз-
вом, отдавам някому узожешип, рес¬
пект.
ZaiiirK-luung ’ митническо декла¬
рация,
Zplliihndimgg eнтeиеecки нонгр-л
(оо спазване но митническите зм-
ooшн).
ZahTormIlÜCicN eur Pl пнтшнеec~
ни ф—р—алстсти-
zpieiuci ad/ свободзи тт мито, ше-
и—дппe—ш но тИnнтязoип-
Znil'bife/Bfet п 'ломите— оола-
Zpiilgcbühin ’ nнтшиеecx- таoеo.
Zohte/ueti п eитшиеecзн аннан-
Zniieu/mze ’ мдтннепcкo гаaшнщa-
ZgOIgurnegriicl п nтдлeeaшa е-
nиmшнепcки проверки грaшненa зала,
ZpOOToHeüi ’ oll nнгшнеeеки с'!--
рени-ет (но дадено дпрeaв-)-
ZphhloNtmmlhi’ мигничeеxн контрол.
Zöllner т, - umg мнтннеaр.
iöIlpOlicbttj ädf п—длп^^ ао кИпи-
ГЯЗОИП-
DEUTSCH-ßULGAQI&Ofö WODTCQßUCü
985
Zollpolitik J оП митническа поли-
тихо,
ZaUschro/CcJnиaннчпco- Иорилра-
Znllsioci m cпъиaen метър.
ZniiUtmi / га—изигпe път зо превоз
но пoдллмaшн ш— -Ипи-яваше стоки.
Zollltorl т eитeиеecxa тарифа.
ZphiuNog J eитшделcxн съюз (но ия-
халхо cга—шиe.
Zölhvergeiem п nитниеecxo шaр'щe-
ШИЗ-
iomil odj зош-леш.
Zone J -п 1. з—иа; Gxoge пояс; i, umg
Höst “изт—члат— аошо”. 6нвщ-тa ГДР;
Eene eniMÜlitouÜDÜerie ~ Дenнпиaaри-
зираиа з—ио;
Atomwaffc/Orcic ~ Зона. свободно —а
сдрeшт oрсмиe-
Dfc o—klüucHe ~ Арoтиеecкaтa о—ш—.
Zonsmtarn т отколко т-риф- (и—
иптиичпузн билети, mллпфашин рои-
пoвoан. колегии пратки и др-e-
Zmo /п. -£ kurz Jüe Zoologischer Gau-
Ten Зоологическо гродина-
ZTobesucher m посетител в зктл—-
пдчecoo'— градииа-
ZnoliTh т O.PL Geol з—олит.
Zoologe т. -п, -п зоолог.
ZöOnoJld oOPL зoтлтгин.
zoologiscH odj иа-лoгдеecoи.
Zoom [zu:o] п. -s фттттИехтив oa
пан6лнe-вaшe на додее оИбка при
скимнае,
Zoom politikon п. - еoвeзпm кот— со¬
циално същество -
ZoophsOBiC o-Pl. за—фобия, сгрох тт
животни.
ZooplonKUON п O.PL зтопл—иог—ш.
Zppcpö-a ’ mxösi PL Biol зooуnoaa.
ZooTcchnlK J зоотехнико,
Zootechniker m зоотехник.
ZootometC oM. Anal aooтonнс, ало-
тк—ия ео животните.
Zopf m. Zöp/e 1, плитко Ixoca)-
2, KrcTk плетен кроиай; 3, - umg ста-
р[и, отживели нещ—’
ZopOe ТеесТ1ет Плета плитки;
umg Dos Ost eim alter Това са тт-
м-ии-ли нещо,
ZppOeiuster п плетеница (на плето—)-
ZmpicUtO т oJPL ArcT, Kunst стил меж¬
ду р-кок- и кл—еиеизe— (е Гермо-
шисe.
Zonn т O-Pl яд. гшсв Boni emdm.jUbcu
clw. (Akk) иа шнoaгo'зo, от нещ—)*
80111/—, obmoäoTti/ег ~ Сляп. без¬
силен пшни;
Rol vor ~ Зачервен от гняв'
In - geuoUcn Ядосва; сз. аoигшлин-
зае се;
Etw. (Akk) io ~ таеНст Върша ле-
що е cъу'oсинп шо гняв,
Z/u/umsiui:n т изблик иа гeсв
Iяа—cme.
ipumBcBcnl odj -реп-рещ от гняв.
срocт-
ZTr/esaler' гилзи— мнпкa, вешо, по-
дyиaшa сл при чувство ио тeяи.
Zerg/Sräiam nun Pl сълзи тт гини.
хри10/ odj гшезеш, разгневен, ВДТ-
уaш'
- werken Ядксвом се, аaзгeeвс~
вам сз-
ерогое odj з-епавeи тт тияи,
dou/soHnaub/nB äkj прсвтсш -Т
ярост М—т гняв), побеснял -т гняв,
ZPtI/ -и px/oo еиинaъn, щишиешo
история. шeщпeиташ—cт-
-п isiß/g раокоивом цинизми 0щи-
лични знщoиe).
zoitj odj pd/oi щнннепи. мръсен. ипи-
риличлн-
ZoUUel /, -п umg кичур (пръсно, нес-
рес—на) косо,
ipTUcifa odf - iphefj.
XQhUeln sw,V. sn iir-V. umg тътря сз,
влача сз.
zotetj adf 1. рун-нз 0oаидeo)' i, еoа-
лав. шeзеecoe. cплсc'пш (и—са).
ги. präp ((Dal) 1. към, у, при, шо Ieсc~
'0)' 2. и. па. им Iврп—пe; 3. но. и. а—
Впреход. промяна и тпапдeлпиo със-
mтяинee•' 4. зо Iщплe; 5, ио, с. п— Всред-
ство. шoеншe- 6. по. но, с Опри енcлo.
тт^юшения, cъoтиoщзинс. ооличес-
тет)' 7, къп, при. с OпрнИaaсиe къп
нещ—)' 8, Ви нeпшo на хотели. локали)'
~ HuuiC sein Вкъщи съм, у дтма
cпe;
- icidrg Stilen Ог деете строши'
~г BiNCj/Pnst'ArberütPuiiy g/Hen
Отивам ео eoшlзoтaГпoшaгм/рa6бгa
п—раи;
Ich gehn ~u Schmie Отивам и— учи-
лншe' ходя, е— yчипншп;
- Ball /еНеп Ляпoп си да спя'
~ Bodcn ГоООет П—дам шо опеят—;
~m Fenster HünauuseiouHN П—гллм-
дам (——) прозореца Oи—зъиe;
Süc! ~ jelm- ссТе/п Сядам при оя-
хи
OОПО'
Sfol - Tiici setzen Сядап но пoеa-
-о да оИвдиам'
Den Dom - Köln Кьолнската катед¬
рала;
~ BcUod^-cm Söhluss В началото/е
ор—Я
~г Zeil В момпшто, а—сего;
- jcicu Zcil По вcсoo врепп'
~u -Söhlen Zeit Ннерепл'
* Weihnachten По Оло) Коледа;
- ABsnk сессп Вечерям;
~ш Narren werken Стоене за пос-
eлшдшe'
- meiner F-euie Зо поя род—са;
- keinen GeburTslag Зо твоя рожден
дпи'
~m Beispiel Например'
Etw. (Akk) ~г VeragüalN'мп Spaß
tun Прaис нещ— за удоволствие, зо
р—oзлeепшнe;
- SchiT С пoаaвoд'
~ Fuß Пeщу
Dos STÜCK - 5 DM Бр—Инато, парче¬
то п— 5 порои'
Kanister ~ 50 Lllern Туби по 50
литра;
~ zweit П— дв—пм'
Wir wusm ~ l-fie Ние бяхме трима;
Dos Split endeUc кин* - iwcf 03:1) Срп-
щнта знвърши —ри но ден'
~г Hällle Наполовина'
-ш Tcfh Отчасти;
Im V^jn/la^^i - ' - /Тт В сравоплие с
олг—'
еп Euit//'~M ZweSttn/~m DuülUen
Първo'в'oрo’тазгo'
- Fese! ini/Cl man Weißwein Към, e
рием сп ПИЛ 6слo ВИНО'
Das “HoUei zum weißem Sciwat” Хо¬
тел “Белият лебед”-
zij kamj до'
Em ToiOl. pünklOicT ~ Сомосп Той сп
шoдсиo - да дойде тoеи— о—врепл'
IcU Hobe ^С - Tun Имом мн—п— ро-
б—тн;
Em /оВ ums ~ verSciim. lass... То— ли
даде до раиИпрпп. еe''.;
Es /0В1 Hier viel - tun Тук дea много
и-ща до се прaист. има пштго ро-
6—та'
Was Osi пое! - tun? Кони— трябва
да сз (но)проии още?
Dos PmoBJcm Ist liOcTl - löscm Проб¬
лемът лeеш— може до се реши*
XÜ3
GAbEDOFF
986
Die - kICuenBe/ Fua|cn Въпросите.
които 'рнeao до се нaсеист.
zü3 adv 1. затворен; 1. много. твър¬
де. прео—дешо; 3. (зм подкана и от¬
делни изрази);
Dos Finitem Oct ~ Прoзoаeеъ' е ант-
вoаeш-
- teuir Паeo-оeeo скъп;
—.110/— wenig Прекаден— ме-го'прп-
колено малзо;
Imoar Ч Nur Ч К-рой! Продължа¬
ва— тона!
NB:
zu- многопродуктивна представ¬
ка в немския език за образуване
на глаголи със значения:
1. движение към нещо. срв. от'
jnin- хи/сТеп;
2. затваряне, покриване. срв, zui-
happcn, iülcci/n;
3. добавяне, срв. хи/еВат, хиСаи-
Осп’
4. получаване на нещо, срв. хи-
wilsnn, zucuk/nn/n;
5. извършване на жест, срв,
emln- xubioNzelN. zuiaeTel/.
zuiliciremil odv umg кай-нопред, пре¬
ди иеиеoo.
imoticrlcldh odv umg шай-оанроя, най-
после.
em|oniciUcn sw.VO hb iOr-V помагам
0нзвпрщзoЯxд прeдв-рнтeлшa'a ро¬
бота ао някого).
iü-Bnu/m sw-VO bb in. V, заииедмм, анс-
'Р-свoм Впрозно eсc'oe-
Zubchör п о.Р1. прдкмдлeлнooеTнe'
cптeaгomeлид уътрълeeнс, т6oа'д~
в-оп’
Ein Fubr-oi oit ihlcm ~ Велосипед
c еял-'o -у -е-р'д!—не. с венчкд
прдeaдлпмeтcтд.
iUlB/lß/n ueo-V, Tb öii.V. ooвoпвae,
хвърлям се да - х-ис.
xu|BeKömocn uen.V, TC if.V. umgус¬
пява; да зaтaтрс Iaаoma; куфар),
Zuber т. -е еe6пр, чебур, кaел.
eu|1^ireii/n sw. V. Tb ho. V, сготвям,
приготвям Оядеше);
Duc Eiccn - Приготвя, яденето;
Wie beuriiel топ Wild in? Кок се
готви дивеч?
ZiberuStTsgerr.Pl приготвяне. при-
гатозленил-
emlielonicncn sw,V. TD to-V. амс-ркя-
вам (е пaeeлeд сгради, със сгради
тт бетон),
xulbHwegig. sie! sw-VO ТС двило сл
(апТ jmI/-'/iw- (Akk) към шскoг-,
нещо),
dp-lillOgen sw, V. ТС ir. V, давам, прнз-
к—вап 0шяo—eт к-щ—)'
Joie, nlic EuOeienieuuni ~ Давам
исктey oИппoепинп;
Jmdm. mildernli Umstände - Приз-
е—аом някое' емeкчaвaши вината
обстоятелства.
ZülBinken unn-V, TD ti-V. аовъроеом*
Eüncn Sack ~ Завързва; ^вал.
emOBIeii/m umn,V, sn iIi.V, umg стои,
тетaв- аа-в-рес Iваoma, па-a—рeеe-
dm|BI1gziimsw. И hDilo-Vo комитм;
Jnlm- amfmnnteMB - Н-мигв-м ия-
н-пу о^оеителшо-
eu|Bu0n|en unr-V, hD ii.V. 1. прл;ар-
BOM Овреме); 2. донася; (някому ле-
що); 3, umg тcпяи—м дм затворя общ—'
Den Alsml mit cincm Buci - Пре¬
карвам вечерта с кшипa;
umg Ioh Bufm/e d/m KoTeu nieHi zu
Не eoпo да зoтвтрс куфара,
Zmiuünger т. -1. шосе, к—ет— свър¬
зва с oт-oeoш' 2. ааттеус. през—зшо
средство Тон иавтзааип пътници до
летищ- и др,)* 3, Tech п-даващ- уса-
р-йстзо, он^^-нв-щ eпвoшдaпп.
Zgbuüggeubus т автОеуС Icвсаaв-ш
с лл'дшл, гара и др.).
ZubuüngeiBienui т р-доас; mрaaе-
eбртшa връзка Ос лeтншe, nанcтaeн-
щп. гара) аа иавоавоше шо nптшищитп.
Zuluiganrsiiriße ’ ш—сз. свързващо
с ауобош-
Zub—ü/icrverkeHu т = Zubringer-
düeNiU.
dufbutt/rn sw.V. TD Ii.V, umg pxfar
плащае от джоба ен. д—вам пари Моа
нещо н;р;нт-'илшо)-
ZuccHOno т, Zuccl-Omi meist OL зид
тиквичка (със зелено хоро).
ZucCliЗ’ -ет 1, OoPl отглеждане. раз¬
въждане Ммивотши); —тплeeдaшe, нул-
тзвирaшe Iрoетeшня)- 2, порода* сорт;
културн; 3, ирeдпрнятнп, племенна
ферма Озо отглеждаше но eдзomшн,
рac'eшняe;
Eine - RennpTerBc Порода състеза¬
телни иооп;
Elme ~ für Pudel Hoben З-еиеавап
сп с отглеждаше са пуд-ли;
OuoHileen verDoniel/rrr -е/ Орхи¬
деи от различен сорт-
Züchii/O.OL, veralt дисциплина, ред;
възпиташип, Ипoroприличнe.
ZuoHlbuoT п кшнтo аа рacгeшнeвсд-
еmвo или животновъдство. книга аа
cплeoщд—шир—шп-
ZuchtBuIIe т Laedw плеплолн 6нo.
бик. използван за рмоплод-
ZmcHieber т Laedw племлаеш серло.
кереа аа разплод,
züchte/ sw.VO ТС Or.V. -тглелдам,
развъждам Oeивттшиe- отглеждам,
култивирам Оростешия);
KukUeeN ~ О-т-едам к-зттеи.
ZüehUer т, - eдaттитзпд; аoе'eшиe~
въд.
ZlirHierOölg т туипв е отглеждане¬
то ео животни и аacтeшнс (при по¬
лучаване ео ство - рoзш—зддштcтe.
ZmoHUfoun jHöl племеиеа фкрпа.
форма вследствие еплeкцнс Iрaетe~
низ или животно)-
Zmehebaus п 1. veralt затиор Icпрo~
дae; 2. строг тъмничен затвор (при-
съд—e;
Em ВаКоо lebt Jabur - Той бе тсъ
ден иа осем годили зa'вта-
ZmcHinäuslei т peron veräLlend зат¬
ворник-
Zu:HUSr/|ui т Landw племенен
eрп6eщ, жребец зо раиплод-
zÜcTUfj oäj geb veraltend Илогонро-
или. щeлoмпдаee- силилие’
Die Aug/m ~ поскнпсс!1оаеп Свеждам
свенливо поглед.
xüciiügiN sw, V, ТС Го. V. geb шакоивап
с Ио—. Иия с прпекo;
Jndn- mit Beu PcOicebe - Наказва,
някого с удари е кoмщнк-
ZüdTiigmgg/ -ет geh eoxoзoeдл с
б—й;
KöipcrlföTc ~ Телеснк иозооошие.
ZücHiüiungsucöHh е Jue разрешено
'плеснт ш—омиашие.
zmohUhoi adj veraltend разпуснат, раз-
пас—ш; елелаг—шрозпш-
Zu:1^1^Tio^S^a^kn:it''^.-^H veraltend рмиптc-
сотост, разпасае-ст.
ZmoSimiilel n Jue иакозагелша въз-
пд'omллe— пярко-
ZüoUipeuli J изкуствена перла. из-
ктcтвпи 5нceр (получен чрез вx-авa~
нп шо чуждо тяло в пидо).
DEUTSCd-DUUGAßlSCnES WCRTEßBUCH
987
Zuchttier е разплодно лии-ток,
пллееешо мдвomиа-
Züchltiugg/ -xn i.Biol оР1. бmтлпм-
д-не* развъждане* cплпкцнс; 2, сорт,
nтатдa Врастпеие, жизo-нoe-
ZmoHlwoHI J оРО Bio. подбор, сплпо-
щнн (при рoиaплдoшпe-
iUcCihn sw. V. sn itr. V. umg мъкна сл,
влaеa сп едва-здва Овърая или пъту¬
вам пе—го б-вно),
iueiem sw.V. bb Olr-V, трепва;. cвд-
вам сп xoизтлензшo-
En dUoCli. als er die SpuiUzr Bciin
Той 'аeпшa, когато му пoе'aвивa ии-
eexщия'o;
Elm Blitz xuoKle um HümmeO Светно-
зищo проряза нлеето*
Mii Ben Ahlccln -/Bis AcTsahr ~ Сви¬
вам. вдигне ромпоб*
LÜ/am, ohne mii Irr Wooper eu - Лъ¬
жа, Ила до -и мигне (Иез дм пи треп-
03) окото.
ZühCem sw, V. Tb оо, V, 1, нoтeплсe, из¬
важда; Bе—'н, печ); 2. иож—мдоп бър¬
зо Охимих—л, иoа'eoшe)-
ZmckcN л оРО тр-пе-нз* лен спазъм’
тнx.
Zmekeu т оРО 1. -oaвoр- 1, CTem за¬
хар; 3. umg диабет’
BrouNer'weißc - Caфявa'5ялa ао-
вoа'
Elm EielöfTci - Една у'пзнa лъжиеo
знхор;
Süß wie - Сладък кото захар'
Dan KiTTcc оТпс - huünken Пия ка¬
фето без змвoа;
umg ~ Uibcn Ипап диабет,
ZücKenBäoKcuci ’ vxoolh сладхоршицо.
Zückeubuni п o—oтш—еeш иeoеиeeт-
Mii - uni PeiiseHe Ту с добро, ту с
Л—ш—-
ZuoCeuBosH /3мвмlpинеo.
Zmceeueulse fBol сладък грaв. плод
зелен трaх.
ZuceeirOubriK / знвoршo фабрика.
ZmcCenueHoei т оР1, съдържалие н—
оохор, иaвaрeoет-
Zuceeughouuu т захареа глазуро.
Zuoeemgiß Zuckerguss т = Zucker-
gOoiuu-
lUckeuSaOii/ ак/ съдържащ aoвoр,
xUikBe)—üg äkj 1. със захар, зaвaазш-
2. сладък като захар;
Meine FiNger süml jumi - Пръстите
ми са цели е захар.
ZückeueanBis т оРО umg шп6e'щп-
опр.
eückerkuonK ädj Meä болен тт диа¬
бет Iзaвaриo eoлeу').
ZueC/re—nnke m/JJ болен кг диаИет.
диаИетих; болна от димИет, диобз-
mдеoo-
ZueCerCro/kHeOl ’ оРО диаИла, аа-
вoрeo Иолпст.
ZuoKeul л. -Ви) südd ösOerr 1, И—нИон;
2. нещо специално, иoxлюентeлшo-
Zmeicrireiem л ii: umg kein - sein
ип съм евeтe за мирдcoшл-
Zmokeulösung ’ зах—реи разтв—р-
ZmoKeumcIonc fBol пъпеш1-
euCCeriisw.V. ICin-V. 1. птделaмоaм
със ooвaр; 1, поръсен, със захар.
Zicecrpiruzcbcn п вид ИксИки.
дрonе-
Zühiirpuppa ’ umg сладур—еа. сла¬
дурче.
ZmckeuuaTToerüi / зoвoаeo аoфдшe-
рия.
ZucKerroHr п Bal захарна трсетиxo.
ZmekruunnupOonlige ’ плoштaцдя от
зoв—аиo тръстика.
Züekruuübe fBol зoвoршo цепило,
ZmeCinsCirc ’ Chem зoв-ршo xдcл~
лиша.
ZücC/riplcj/O т ниво но oрпвeoтo
замр. пртцешт ио захарта и кръвто и
'ринато-
Zühi/ncUog/e т о—хорна прпеxo.
ZueC/rS-iuir т aoхoаeдщa Тон ръ¬
сеше със зохар)-
dühkersüß oäf 1, сладък кото захар'
2, pefoe елaдeнooз- пренодлоо иемлии,
ZmöC/rtütc / кесия с бонбони Вп—-
дoаяaoea и първия учебен ден шо
пърa—злacшицнe-
Zmeinnwatic / aoв—аeш и-n'к.
Züekeuzunir rшдиxa зо знвaа.
Zuckernd/’ -еп трепет, пo'рппзoшe;
Met еnaзсe, oаизтлуня;
umg Eiw. Iir/Т in irr hcietcN -cm
Нещо е в последните си нидивaния,
нещо загива, умира, прта—ля сл.
emIdecKiN sw-VO Tb ir-V. понрижом*
иааиаам Оиязтг—. нещт)’ steh - зови-
иае сз;
Dan Topf - Слaпмe хоп—х на тек-
джeаa'a-
emicm odv geh осеел ттво, при ттво,
emld/tien uer-V. bb iln.V, geb отреж¬
дам, определям Blodo, аа искoпo).
duToSuen
Zuluong т оРО veoolf коплиз (оо по-
ce'нтeли и др.).
eu|BueHenjw. V- Tbr,V, 1 завъртам,
затворя; (кран); завиштвам; 1. обръ¬
щам Iлнщз, гръ' към някого);
Jnin- Ben Rüek/n - О6асшaм шя-
хопу Грпe-
Sfcb jmdm. - Обръщам сп към ня¬
кого Оза до го пoглeдшoe-
xmBuO/gOOci otj иamрaпенв. иaвaлпш-
- wruden Държа се шо^лко. досаж¬
да, еe;cтaлшo, шмтрапаам се.
ZmBuingeüebkrit / -еп иomрaпенвoc-,
нохолствт-
lüllmüeiem sw.V, hC io.V- aaтaaрсм;
umg Ein Au/c Obeidi Augan) ~ Затва¬
рям си очите. пр—ая се, че лл виж¬
дам;
Eu drücke KnCTiig zu, wenn топ Ohm
loe Hond /ОВТ Той саисхо здраво. ок-
пoтт еу nтдaдзщ рпкa-
züleOggsm sw. V. ТС in. V. geh пoевeшo
аап (някому книга и др.)* süoi ~ прис¬
воявам си сещт-
Zui^li^g^g^ii// -еп 1. п-еaeшeкнe-
2, присвоявоше.
emleOIen sw,V. se öo-,V. притичвам сз
бързам Bos' clw. OJ^lCA^/’^i^<In. къп
шeшo. някого);
Aui Joln, ~ Зобързвоп към искoга.
xmei/ondcu odv един нъ; друг,
Neil - scim Дърлим се пило. лю¬
безно един към друг,
Süc paDien ~ Те си подхождат.
iueiNonB/u|fiNlen zuel/n/lei TOnlnn
uia-oVo TC i0ioV, cпанс'eлсaoм сп, еИлн-
еааам се, с-мирам; път пддш къп
друг,
xmei/UNlcn|ituebeN zuei/a/lcn eime-
Bar sw.V. lb i0o,V. стреми, се еди;
към друг-
xmlerkeimneN unooV. hb ii.V, присъм-
дам Baaпаaд—), -'cплд—п, призам-
зае, доим, (прмек);
Jnko- eins ENUsciCIOgung ~ Приз¬
навам някому —Ипaщemeeдп.
епцтсТ odv 1, нмИ-сапрлд. първо;
2. o'шaч-пo, в и-еaлoтт;
Ich kon - Аа дойдох шaЯ-eanаeд
(пръв);
- lut Bis Wunkc slim w/i getun В шо-
еoл-тo раеота болеше много,
iül"ahm/N uii.V. sn -Of-V. 1. карам (aui
jMln.'eiw. (Akk) към няного, шeшo)'
i, пртдълеовае, харап к-спирно;
Zufahrt
Los, ГоТп zu! Хайде. продължавай
(норай иоготъх. доинй)!
ZufuSuU / -ее L oPl подстъп, въз-
мoмиoе' зо nриcтипoшп дт някъде’
1. улицц, котя — вв)дeeш- до кер)—да,
ст—дити и др')'
- iu cfgiM Hans Алея (оо хали) към
сграда'
~ zum AiloBnhm Път, нойто нззeмд—
шо aвm-е'рмдмmм 10'106—00)-
ZuTobreistnoßc J път. извеждащ но
-уатбон и др.
Zjt'aH м, Zu/ätte I. случаИн-ст*
2, cлтеaй'
E/r iilUsunc/ingOücKOIcier - Страш-
шaГшпш-cтш- случайност'
Puieu, ueüneu ~ Чиста cлyч-йиoуг.
Dmuch - Слтемйш—;
Eins RcCln von Züflihcm Поредица от '
СлучоЯн—с"™;
Ec iS infg — kiis... Не п cлтеoйшo.
ез.'''
Ehw. (Akk) dem - üBnuliisem Предос-
товям нещо на случая'
Eiw. (Akk) lem ~ verdonC/m Дължа
нещо иа случайността.
zmlTaOhcm uni-V. se iho-V. 1. затворя
сп. хлопв— сп Мерото. па—aтрeщ); 1, па¬
да сп (оо шякoпo)-
Iin fielen din Аи|сп vor MükigKeih
zu Очите пу се з—тз—ряв— тт умора;
Seim дотхае Vermögen fiel seinen
Brulcr en Цялото -у 6ог—тстзо сп
подка шо Ират пу'
Es "icl mir zu, iho dir Wahrheit zu
uagan Ho пеш се падна да пу хомо
ИСТИООТМ-
zuOetlfj atj елтчмпш'
Eime -е Bdgiimumg СлучаИш— cрпшo;
Weißt du — oB... Да знаеш cл'еaй~
но дaлн...;
АйпПеМнйс/ М*1 ketten Peusonen
sind uiin - Припнкн c действителни
лица са плод шо cлyеoйиoc'тa,
euTliOouHiwcüDH odv случайно, по слу-
еoйш—у'-
ZmTieiü/CCil /. -еп случ-—ност-
ZüfaOIsouswaHO J cлте-eш подбор,
сл'—; избор.
xm"o00sbck0nU ак/ обусловен от слу
е—йиаупo..
ZyOalisbelcanNtiolhOTt / cлyе—Ила п—о-
иоестз—-
ZüTails/iecBifs п случ-ео резултат-
ZufuOesfuNl т уотеaйe— шмвoдxa.
GABEQOFF
Zuroiesiueieu т cлтеo—ш— поп—дп-
инe.
ijeiossar пИ TB ilr.Vo 1. хемшoe'
1, umg пое—гое;
Fest - Хващам здраво'
umg Win Dolllen ahle Ч Вунекн Ии
трябвало да пое—гшпп,
ец-ПОецат олгИ ТС Oto-V, 1- п—литае.
летя OaüT jmdN./ehw. (Akk) към някого.
общо)' 2. идва еи от сопо себе ен. бпз
усилил* удава еи се лесно' 3, umg
таъщвo сл. хлопа- се Мврото);
Die Henxen lai Mlmne TJüeuen OSu zu
Тя пeеeли вунчзн мъжки сърца -
iüOtirßem umioV- bb ihi.V, 1. тпеп Окъп
нещт)' влива сз; 1, итcтсииaт Ocтмиe'
Dlc Donau "ließ: kam Schwarzen M/eu
zu Душни сп злива е Черно поре*
Deo woiltäeügeN VcmnOn Bncssm große
SuMmen eu В ттво eлaгo'вoриmппиo
дружество пoутъииaх— голзеи суми,
ZmltuoTi / n/’i yИпeншп, подслон'
зaкрдлa-
JmBn- - |e)en. j/währer Д-аам
подслон Мублмищп) шнк-nT'
~ Все jnBm.ГürulNlwo инсТеп Търся
утеха Oепaеeииe) при шнo—г—. инxпдп'
geh Zum AhKoToi (zu Drojen) - пеП-
oen Прибягвам към пое-щта ио ол-
кoвалa, шо дрoпa'o
Zmltmebisarl т 'Изeншп, при6пжн-
ще. подсл—;.
Zuflmhlteitätle J ® Zuiluehluo—1-
ZüThuß ZuOeiss ml, - приток (o— ре¬
ка, порп); 2. прилив. прит—к Мн— и—-
питол)*
Dar Sen Hal псНсие Zuflüsse В езе¬
рото се вливат досам п—ттен и рexн.
dm-Otüsiio sw.V, ТС if.V. п—шепене
BJmdM' ctw, (Akk) няк—пу нещо). п—д-
шyщвon-
zuiulän präp (Dal) сшааю с, съоб¬
разно е, зcлпдcтвнe ио, според Oелeд
съществително. eeуm—нмeиип)'
Deo Zcu/er - Според свидетеля'
Deo BcOeiO ~ Съгласно з-иавздma,
zuOmО/Вст adj д—золпш Imit jmlm.'
clw. (Dal), üler ctw. (Akk) ot шнкoп—,
изщ—)'
Eim -не Gesicht eoeiam Провя дт-
в—лш— фиoн—иoмин-
Mfl den LeOilug/cg ~ seün Доволен
съм -т птутигшaттmo;
Ich bür - BauÜlen, laue... Дтволеш
съп -т tob—, еп.'..
988
züT-tikcmi/cBcn. etc! zul-edei geicn
uen.V. hb aaдoвoлсв-e сз'
SicH mül eünru Kleinem WoT/unu zuf-
uüeden geleg Зaдтиклсвoм се с молко
жилище-
ZuOuÜHkenHrü,o-Ol. задоволство'
Etw, zu .oller - e—Iclüu/N Извърш¬
ен; нещо ао все—(щ— задоволство.
гиТт-еа/п-Тоссет zmO-ielen lass//
uir-V, ТС ii.V, umg оставя, са мира-
1тОдд1еп|сТн01ет гнО-ОсВст ct/htcn м V.
TD i-.V, и-дoвoлниaм'
Düs Kunden - Удoипeти—асвaм же-
лaинсmo шо илиботитл.
Xü"uüHdeNiUciOeNl ädj зод—з—литплпш;
~е LHÜctumu/n Задоволителни реи'л-
тати, постижения,
гиОГет/п unr.V. sn Iir-V, онеръзво
Опиеро). покрива сл с лед*
Deu Weüheu *11 хт/нТтотап Езерото е
оамръзноло-
lüiOUucN sw.V, TD hOoVi 1. д—И—зям'
прибав— (1^. (Dot) ilw, (Ahk) нещ—
нъ; нещо); 2. прдчдeявae Ojmdo-
нhЖl (Akk) някому нещо) (щети, леп-
рнятиocт)-
JmBm- SöHneuzen - Прнеиeсвaм
някому болна;
Jnin. eüne Nieliulu/e ~ Карам №-
кого да иаeтпрпн и—рoжeннп-
ZuTÜTu ’ o-Pl снабдяваше. доставя-
ле Ocm—xиe; захранване. о—рпед—нп Ос
тон, Изноиш и др.);
Melern Die - 1/uelhter Mrsr/clull
Прит—нът шо влажни морски въздуш¬
ни -оси*
- von Wifi Д-стоика но вино.
ZllUhrng sw- V- ТС Го. V. 1. докарвап,
доставям* п—давоп. захраним;; 2- до¬
вежда;. завеждам Опри някого)'
EOm/m Gerät Slmom ~ З-хронжа-
уред с т—О'
D/r Ff-oä тена КипВет - Довпмдап
нови нлиенти иа Идаnaт—;
Jedr, seüncu vemliemlam Straic - Да-
вом няк—му заслуженото лонозоние'
Eine Fuage ibm/r ^^ii/ümruügig Lösung
~ Намирам разумно рaзрпщeинп н—
въпросо;
Dos GerCi lOnem Verwendung ~ Напи¬
ра, прилож-низ шо 'ред-'
Dic Straße "ihri dü—rkl ouT los SoHoß
zu Пътят води направо към и—мъка-
xglTüOien sw.V TD ir-V, 1, запълвам.
з—cдпзoe; 2, долие—;,
989
DEUTSCH-DULGADISCHES WÖDTEDUDCH
ZHlgehnm
Zuji m, Züge ИЛ—О'
Dru ~ "Ohr iB/Saii am Вл—оъг 'ръп-
з; спира;
Mit Bam - iaS-en Пътувам с влак'
Dem - euurieien Успявам до виoшo
влаха;
D/n ~ .umsäumen. verpissen Изпус¬
кам ВЛ-НО'
Deu - ICnTt io Bub/Но" поп Влакът
влиза и гората*
Deu ~ пое! Zülüei'ois Zi-leh Вл—-
оъг аа Цюрих/от Цюрих;
umg Io Oilsciem - sOtzHn МнcляГзпа-
щ- нещо погрешно. шо грешен път
съм*
umg Der ~ iii aBg/faHuen Къси- п ао
нещт, нзп'cшoп съе влахо зо шeшo.
Zuj
Названията на влаковете показ¬
ват съществени различия в от¬
делните страни и могат да бъ¬
дат объркващи при липса на
страноведческа информация. Та¬
ка напр. регионален бърз влак In-
T/rue/io (Ш) съществува само във
ФРГ; еднаквите названия в бъл¬
гарски и немски нитлрcнти и Inter
coty OIC) не означават един и същ
вид услуга: 1C се движи само
между . големи градове. предлага
по-голямо удобство и е по-скъп от
обикновения бърз влак; Eumoolty-
Express - се движи между големи
градове на територията на Ев¬
ропа и е по-бърз и т. н. Динами¬
ката в тази област е голяма: наз¬
вания като Peiinne/ei| (пътни¬
чески влак), SöiNeOOzua (бърз влак),
D-Zug (бърз влак) постепенно из¬
лизат от употреба и се заменят
с нови.
Zuji т, Züge 1, O.PL дърпане,
тeплeил' рaзтяпмнп, рoзтнпoшo уси¬
лие' 2- в—д. пестеше Oщaх)' 3, прели¬
тане. omeн-oшп Oптиенe; пoе—м OаиИн)'
овнжeшдe 0o6лaщи)- 4, х—л—оа. шест¬
вие, въавтпиеa, процесия' 5, ято
(птици)* 6, вдишван;' всеухиаие;
плпmкa•' 7, тeчeшнп Oзъздyщша); 8, тя-
тa Мн— ппчк—, к;миш-e; 9. линия чер¬
та, шадв- 10, ниа—з, черта (но лищee;
белег, еeатa (оа ^раотер); 11. дви-
мпшип. пътуваше; 12, поход Ви—лози)'
eocпeдищня' 13. завод; 14. автовлак;
15, aпасг 1x006); 16, илeчпшнe;
Efmar verbitterTem ~ um len Muni
Tiban Kaрoмeшнпт— -и издава огкр-
еeшнe;
G—öBs, hruUite Zü/c Груби, брутал¬
ни черти*
EmpT^nIiOc! /нает - scom Чувствите¬
лен съм спрямо тeчeшнeта'
Elm - Knailcic Ято мерови;
Sp Eim geschicktir ~ У-пл ход;
/m1N. От lüni Zügen Bnele/en Побеж¬
дава, някого шо петия ход'
Am - sein На ход епn, трсeвa до
деИствам;
Dau Oct cOm sympathischer ~ an üTo
Това п cнnп-тиешa еeрт- е характе¬
ра -у'
Einem ~ an lau ZO/ärelte tum Спук¬
вам от енгaрaтa'
Dau Lllnm In .ollen Züg/m gHNOefliN
Нослолдавам сп но живото с цнпoта
си същество'
umg Einig gHicn - Bam Leib) TuBcm
Пия дoе'a и бързо ш— пднш път, нnae
яха тлстx--
E1W. (Akk) In iurenn (In Knippcm. . In
gupbig) Zügen ruzähhcn Разхаивае не¬
що е—кротх— (и бегли черти, в общи
еeрти);
- Om lün Siche luimjcm Раздвижва;
лещт. давам тласък на нещо'
geb Io ~л + (Gen) В хода на шeшo'
Ein Buöi In itmee - Оееет Чета кни¬
га шо един дъх.
Zujibe /1- п'^^™— нoпплиeидп
вън -т прoпрoмama, бис (и като възг¬
лас от Публиката); 2, дОИавха, прн-
Имино'
NocT еОпс ~ /сВап Kзпълиниoe не¬
що шо Ине-
ZyuobUiüO п купе във злак.
Zuaamg т 1, вход, подстъп, излаз
Она море)' 1, достъп (хн jmdm,Гetж.
(Akk) до някого. нещо); 3. пocтъипп-
шнп, увеличение, прираст,
Siucok/nBe bescieil/ lOIs Zugä/gi
zum BslmOcB Сm—чкyвoшн блокираха
зcиекн възможности а— влизаие и а—-
в-да;
~ хит M/eu Излаз ио морп'
Slei (Dal) -т clw. (Dal) verscliTem
Осигурява; си достъп до шeшo-
/nBM. dcn - хн ntw. (Dot) ^^ь^^Нисп
Отказвам достъп ;- шнк—та до нещ—'
Alle Zugänge Ier Bibliothek Всички
соз—п—с"-^^ ' xинтн Oeoвoиocгъп~
ления) в 6нИлнoтлк—т—.
imeäreifci aäf 1, достъпен Отпреи и
др-)* 2. разбираем, достъпен' 3. кб-
щителзо, достъпен* 4, —ти—рпе. от¬
крит (Tür aUw, (Ahk) ао eeша);
E1w. (Akk) |нп )uri1en öTren1|icHKei1
- eneTcr Отварям. отхриаоп нещо
зо щнрoxama oИшecтиeeoут.
Die BüöSen sind "üm jeder - Cннгитe
см д-сгъпни зо вуeкипа. кинтнтe мо¬
гат дм сп положат тт вслието'
Elm sciwer -cm M/nscH Затворен чо¬
век;
Für ailes ScTöme - sein Открит съм
аа вcде;б красиат. гтткз съм до
паиee— всичко ка—cни—-
ZHuänuliöHKciU J oJOL д-стъпстс',
ZHUonassihraßH J подстъп; тлищo или
пъс, водещи до епаaдo и др.
Zü/inselhliiß Zuganscbtiusi т връз¬
ка с влак Опри ceсшo)-
Zugbuüeie ’ Höst подвиело мoу'.
znljeBcg umo-V. hb in-V. 1, приоо-з-м’
1, cпплocпш съм с нещ—, допускам’ 3,
дo6aвсe, прибавям* изпълнявам шо
Ине-
Dcn Diebstahl - Признавам Oи^вср-
шлонта) кромИ—’
GIB zu. Baes lu cs uewdu/N Bist! Приз-
см— ен, чп си бил ти!;
Io! jcBc zu. kos... Допускам. еп.'.
zmue/cBcn ponitkel вярно. до Вси)
панзшoee;
du Taut Bin viel Müll ge/el/g. oBcm
Bau hat nioHU /iToicm Вярно, чз поло¬
жи много ycилис. ио това нп пр—ме-
ни нищо.
хи/Н/еЬспепеайеп odv geh кант— е
панзш—m—. които трябва да паизнaee-
гнесист odv geb. eur От: - sciN при-
СЪУГИ—м.
zui/ciem ueo-V, smoön.V 1. тръгвам,
отправям сп. запътвам сз (all jmig-'
eUw. (Akk) към някого, лещо)’ 2. търся
контакт с някого (след сп—р); 3, при¬
ближавам сл, —тив-е OoüT ciw, (Akk)J
clw. (Dot) към лещо)’ 4- затворя; сп
Мерата. па—a—рпцe' 5. Admin Ииво из¬
пратен Моа инк—тo); ипрегз случва сп.
стаж-'
Ec geHU scHnn auf MOiicr/oeni zu
Н—6лнмoзa полунощ;
Es jehl /om dim HöHepunKT zu Ноб-
ZüaeHTuai
лижова ;yлeншoенятo;
Dcm Knie |/!i rlehl zu Куфарът ee
моее до сз aa'aтрд;
umg Die Pyuanüdr geii na:H ob/g
spiUd - eu Пнаaeнд-'a aaвърщвa с ос¬
тър зръ^х*
Doc Antwoi geHi Ibnan enkgen zu
Отговорът ще ви 'ъде дипрoтeш утре;
Win isi doi zugeaangen? Км; - сп слу¬
чи тоам?, Кан етoиa това?’
umg Es j/il П0е:п wie Om TauBcmucTJog
zu Тук п нcтншуoи хол' тук п еялo луд¬
ница (има г-лям- двиеешие, много
хоро).
Zuu/Tfrou J südd österr яомашто пт-
м—щшдекo Том - почас—ао р-И—та).
zugehörig odj прдиaолeмoш. ттео-
cяш се къп нещо’
Das Haus mit iso ~ en Garirn Къ-
Ш—'- c гродиоато;
SioH eü/eu Minleuneül - OüUl/п Счи¬
там себе си за nрдшaоллмoш къп
e-пениc'вт.
ZHueiönO/keOl J o.PL паниa,длeмшocт
(къп партия и др.).
ZuieiöniikeiisgeTlHI п ^всгв— за
cпприиaдппeшocт-
хmaeknrpru okj umg сдърм—;. зотат-
реи. резервиран,
Zügel т. - meist Pl повод, итв—дн,
юадо*
EOn Pl/nl оо ~ rühren Водя кои за
юздите;
Dis ~ onxüeien, ВОс ~ еТпаТТег хОеНет
Стягам юздите, вземмп nт-етрoпд
-лрни*
Düe - lockcr Uullcn Отпусна; юзди¬
те, дърла юздите oтптcшomн-
Die - lockern Отпуском поводите;
—тnтеxae юздите, отслабва, отс-
трала*
Düc ~ ГееТ Om dem Hund haben Държа
здрово юздите. влодея ситуацията’
Düs - Стих Hilter Държа изкъсо.
строг еъn-
Dfe ~ соТОеОТсп, scHücßen liscan От¬
пуска; юздите, дааап воля (но етв-
утвм и др,),
xü/clini atj I. без поводи В;те);
2, необуздан; р-опусе-г. разюздан*
Elm -cs Leben Разюздан жизог*
Einc -е Lcidr/UöHoTi Необуздана
страст.
ZüaceeniOgkliU J o.Pl олобузданосг,
разпуснатост, разюзд-с-ст,
GADEQOrF
düechm sw-VO hb li,V, държа здр—ао
п-водите* обуздае—; (auch übetli):
sioh - твлaдсв-e се;
Seone EifeusucHU ~ Обуздава; рев-
Шбе''o си,
emlucieOOcN. сос! sw-V. TC иазcъeди-
иявап се (‘Mlo./ntW’, (Dol) къп шнкo-
па. нещ—)•
ZHgista/le/eumuDe/ äkv конто е
признато' по тИщо призноние. хоо-о
следва до се призшме.
Zm/es1C/in0u п xтппeeеaедя, - та-
с-ъпко;
/mdn. Zu/ruiamamOsse оасП/т Пра¬
вя ШЯХТму ОТСТЪПКИ'
Ein - an kic Mo—ih Отстъпка пред
м-рало (съобразяв—нп с еорола)-
гт-ансТеНеп unr-V, Tb ii-V. 1. приз¬
навам Iшнктм' провт, награда и др-);
2, признава, (постъпи-);
Jmam. RaBuil ~ Призеовом, ирaaн
ляном' отстъпка Ми щeшo'a);
Es war sohwinmlj. diu gesleil loh zu
Беше трудна. прдзeoaoe-
emgeUon otj euo Im: jnBMl'etWl (Dol)
-s clm привързан съм към някого, ие-
.щт; т6неae нсooгo, лещо.
Zu/nwomm т, -е -допълнителна пе-
еaл6o. допълнителен рпз'л'от.
ZHaewinngemcinschul J Our пкдле-
тащт ео пoдсп6a сеел—ш— имущес¬
тво, придобит- по арпмп ао брона-
xue'/S okj Tecb нaдсрлoш но —пън.
Züufesiigkeüi J ä.Pl, TecT якос- с—
опън,
ZuufüHu/u т 1, инчалшнк~влмк- 2-Mil
xтnaeдиа шо извод,
dm-gießcn umr.V hb Ii.V, дблизмм*
cдпиoe допълнително-
iug1| otj ветровит. пртвe'аив. из¬
ложен на meеeинe.
iü|f| okj иппрexпеeoт. постоянен;
(ъро;
Mit d/n Arbcll - voruNkömmcn Бър¬
зо шмпредаам с работата-
dulgipenn uw, V, ТС ао. V, аапозвап, за¬
пълвам с пнпc.
Zugkuari / о/,- 1. TecT тяг'-; 2, при¬
тегателна сила, падилпкa'ллeoут. ат-
раотивштст-
euuk—aihOg aäf ирнилeoaтплпш, агрок-
тизеш; с гoлсм успех, будещ интерес
(филм, аoeaшe.
iueeclcb odv здн—ереппоно* същее-
рлмпшио;
990
Er isst uni iprOeht ~ Той сдe и гово¬
ри едшоарпмееш—;
Eu icl Komponist und Sänger ~ То— c
xonиoзн'oр и същлврл-знно певец.
Zmglulh J o-Ol (въздушно) течешие.
ZuunosoSiNe J влен-ч,
Zügoillel n 1. Med пластир аа из¬
тегляше см гной’ 1, при-о-ко,
ZmuNiUz п рибарска према, трал.
Zuunummeu J 1. oтаaктдилe номер
(в прлдетoиллшдee; 2, но—зр иа вл-о.
Zugpersonal п о.Р2 влаков пeаc-шмл.
Ziapicnd п L впрегатен кои; 2. übeiir
магнит Iлдеaтc' или да'п тИе;—,
nривлнеaш пoелmдтeпн ео паeоc'aв-
ллсие и пр.).
Zuapflalleu п Med пластир, лппешхо
Мин изтеглян; ао пиай тт роса).
zmieuclOii umo-V, bb Öii.V. 1. вземам
си. черпя сз; 2, действам eшeрпиешo,
н-месвое се, поеагом;
Bitle gneifen Sie zu! Зап-вядмйте,
вземайте унl. Моля, ваеелтл унl'
Bcl aieenm Pnrüuen muss oon eolori -
При тези цени трсИвa до сп действа
Воупуан) шезае—зе—.
Züi-lif т достъп* право или въа-
п-eшoет а- полавоше, разглеждане;
- um" eün Г—emIiD Konto haben Имам
д-етсn до чуждо сеетхо-
хид—und/ -,: zu G—smls odv 1, im: ~
echcm пропадам (an niw, (Dot) пора¬
ди нещо), и—гнвaм' i. im: ~ Icaam noе-
'-!— (b основата но неща)' 3, Im: clw,
(Dol) ~ lOegHn лело (и осшовата ео не¬
що); 4. От: ~ rOchUem 'нищоем!--. по¬
губва;;
Ам AIKpToO ~ glicN Пропадам за¬
ради алкохола;
Dos gobi/ehle Monogenr/i Soi düe
Fl—mo - ge—lohtet Лошото yпаoзлeшиe
съсипа фирмата;
Dau GeC/he Ifcjt Bfesco UuhniO ~ В ос-
ложота ио 'oaд прдcсдa п з-ханът, гн¬
ои присъда п шо бааата шо зооошо.
ZugialBe ’ мехлем аа из'eп.пяшп шо
гной (от роен)-
Zugseil п ——30 въже.
Zuastioßc / път на eрeлe'aз'e
птици-
Zuaiicn п впрегнал— животно.
Zi|iuömpeir J Mus ц'ггртм6ош-
eulguekin sw-V, ТС ilo,V, umg =
xusiben-
Zu/-iuo-Ziuj--LCüiimii/yomyki за yc-
991
DEUTACH-bULGADlMCiES WÖRTERBUCH
eukunftsouÜHniüeul
луго' Wi-isch шacрeшш— дипълипшнл
ca задължение.
xmgUNsUcn —.: zu Gunsicn poäe(Gen)i
(DoO) е поло- ;—'
Dam Kindern ~'~ Beu Kindcu В полза
шо дeщaтo.
euUUUc odv im: geh jmdm- clw. ~ halten
признавам шнooeт нещт Окото оправ¬
дание)'
Jnin. - Komoam Помагам няком'.
прдиocяe лян—пу поло—*
JmiM.'iicH (Dol) clw. (Akk) ~ Com-
mc/ euilCN'jmIm.'lüci (Doi) ctw. - Tur
Разрешавам -у, рмoаeшaвoм си не¬
що, правя лещо и шeеня'cзoя полза
Оза yдoв-лcтвнe);
Sich (Dol) aui ctw. (Akk) ~ tun Гор¬
дея се c кещо, горд съп с нещ—-
Zt1/el—ilnku/g връзка Ос влон)-
Zug^^i^l^i^lSu т oPt, движение шо вла-
3—жпгп. жп транспорт.
Zugveigpten/g/ аокъсшеиип на елно,
Zugvogel т прелетен птица.
zugwclsc odv MOL по зизод—зе, пози-
в—до—-
Zyawlnl т оР1. Oвъздтщша) тeеeшиe.
Zm/xwo/u т необходимост тт пред¬
приемане на даден вoд-
UNieu ~ eliTcn На ход съм; шумно е
до предприе-а нещо.
zmiTiban uen-V, ТС ii.V. umg държа
нещо зотвтрпш—; itr-V. umg зата-ре-
ш— з;
Düs Аи/сп - Държа очите си загво-
аeшн;
Dem Lilam Sui zu М-газилът з ао-
твтрео-
zmi!iKc/ sw,V, hC ii.V. онтворяп с о'-
х- (прозорец. врaтae- закопчавам с
тeпeшo копче (поло).
iÜ-SihUcm ueo-V. ТС Oe.V, дърла зог
зарее' olr-V, geb отправя, се, държа
К^с (aul ilw, (Akk) към нещо)'
Sich (Dal) lie Ohr/n ~ Запушимn си
тщиme•-
Eime Tü— - Държа вр-т-та з-тзт-
рзно;
Dos ScHOT leit auf len HoTem zu Кора¬
бът дърли курс към прдc'oшншeтo.
Zuhälter т, - еyтeиьар-
ZnUäthesn/j' Jur cтгeшьoрутвo-
xmlHänacN sw-И TC öi-V, зooадваe
Осъс завеса и др.)-
zmlhiüen м V, hb In. V. дялам Вхаеъо.
дървoe- öti-V, umg удрям,
emlnu" (täv geb eo^^i^:—. накуп, е го¬
лямо o—лнеecтвo.
duTimsc odv ösi'or Schweiz мястото,
къдетк човек живее¬
ло ifml Sie - Откъде сте?, Откъде
идвате?
ZuUmui п о.Р2, дом, дonaщeш - кът;
КпОп ~ Tuben Няпоп доп;
Bat jnlm- eOn zweites ~ Oondin Напи¬
рам при шнo—тт втори родее дом-
eulie"Uen sw.V, hb Or,V, прикрепим,
забождам c топлиИни. кламери-
eulhcliem sw.V, se Olf,V, Meä аарос--
eo, ao'вaрс се Врана)-
ZuTüi/noHne’ o-Pl Om: m/icn - niw,
(Gem)Jvom ntw, (Dal) c - помощта но.
при6ятзoйкн до нещо'.иаерeдcтвтм
лещо,
zmHinleusi odv лой-отзод-
dihaohsl odv шо—-горе.
eujhiorchcm sw.V. Tb öi-iV. geT - zu-
hömcm.
ZHibö-en sw.y. TC iae.Vo елyщoп
вeдeo'eлаo OjMlM,'eiw. (Dai) някого'
шeшae;
AuOmerKsoo - Слушам вни-отелс—;
umg Jiiel hör mln mol gut zu! Слуша—
сега!, Вим коки— ще ти кае— сега!
Zuhörer т, - cл'щoтлл-
Zühö-c-hime ’ скамейка аа слу^^-
телите-
ZuHöueuin J -пеп cлтшoтeлка-
Zmbö-i-coUiii /oPl. Oвуиеoи) cлylе—-
тели. a'дит—аня-
euig/ersi odv geh дълбоко в себе си.
съкровен—.
xuieuleON . sw. V. ТС Ihn. V, приветствам.
викам ура (н—- някого);
Deo SOe/e— - Приветствам поИлди-
ТЛЛЯ-
zullkauTin sw-VO ТС if.V- оупувоп до-
пълоитзлн—-
zm-C/Sr/n sw.K Tb OOoV. meist in:
jndn- len RücKem - т'апшae ляно
пу пап5-
dmlitippem swoK TC Or.V- з-тв-рсe;
влoпзoм- ior-V. зa'вoрс сз. вл—ивo сп.
zUKetBii mV TC Oi,V, аоллтвом, за¬
лепям.
em|kguilcN sw.V, hb On.V. аръшв—п, за¬
тваря; c трясък. трсcвaм Мерото)’ sn
iör-V. затворя сп с трясък. тасув- сл-
dUlCgnOicn ueo-V, Те oo.V. паиевнвoe,
стисвае (усто, очи).
dH-Knöpfen sw.VO ТС ii-V, a—xoпе—зon
Вянп. пaлmoe-
Xü|Knöeнn sw,V, hb Or,V, а—аързаа— е
възел.
ет|Кооо/п umo.V. sm iOr,V, 1, идвам.
приближавам сл BinTJeli-'ilw- (Akk)
къп нскагo. нещо); 2. прeдc'oн; 3. gel
пада се. имам пр—вк (до п-лyеa ше-
шт)- 4. подхождам, под-бои—п (ca
някого); 5. ön: ‘mim. ctw. (Akk) - lissem
изпращам. доамп, подарявам няк—-
пу иeшo; 6. im: ntw. (Akk) auf cic! (Akk)
~ iocc/N дзчaкзoм неща;
Jnin- Kommt lic FüSumniSunlle zu
Ho някого подхожда, се полага во-
д-щата аoлн;
D/m Hilm Speiien - licsar Изпра¬
щам дарения на доен;
Er häcst lic Donge auf cic! ~ То— ос-
тоая шeшoma да сп развиват тт сопо
слИе си.
хиОкогКеп ж V. ТС ho. V. затварям, ао-
пушвае с тапа IИттнлxa).
Zukunft Jo-Pl- 1, бъдеще* 2- Lieg бъ¬
деще врепп;
Des N011/01—ms - Близно/дол-чна 5ъ-
дпшп'
In ~ В 6ъдeшп;
In näeHulen'Teuneu - 10е|ет Предс-кя
е Илиaкo/дoллеeo 5пдeшл'
Für Ile - Зо и бъдеще;
Die - .опиио/ет iö/men Мога до
прeдекoзвaп 5ъдлшпmт;
Eim Beruf oft - Професия с бъдеще;
Jmlm-Гetw- (Dot) /chöri Bis - Ho ня-
кого'но нещ— принадлежи бъдещето.
xuKünruii okj бъдещ* odv е 6ъдeшe;
Die ~п EnTwicklung БъдеЩото раа-
внтиe-
Scemc ~п Fuam Бъдещото му жп;—'
Ihn -еп Munn Бъдещият й -ъм*
Ume/mlous Вае % hltic! Не прози това
в бъден!- Вомшапре^^!
Zukünftige m//. -тт. -еп годеник; го-
дeшнц—-
ZmkunfisongDl/meist Ol. е'рмв тт 5ъ-
длщлто.
ZmCunflsouslicHU// euo Pl пeрcиex-
тиии, изгледи за 6ъдлшeтт-
ZmCunruTouioHu// / фy'таoлoпня.
ZüKünOUsMUDÜK/OoPio meist eeГoo umg
въпрос иа бъдещето’
Dau ici vorläufig nun noch - Това зм-
слго е смет пропит, aъeатc на бъде-
шeтo.
zHkmnTeuoricniiilri okj -анeштнаoш
ZüemgTUepnrgpnKUOvn
към 'ъдeшe'-, шмcoеeш къп бъде¬
щето,
Zükunflipeispeklüv/ ’ перспектива
зо Ипдeшптo-
Zäemgilephom т meist 01, план зо бъ-
дeшп'o,
ZuKunfTsroman т шoyештфaнтocmи-
чеш фт-трнетнчeш ромон-
xmkunOisiuäcilii adf с иoтопдн а— те-
пешн— 6ъдпшe (развитие), —шогообе-
шмвoш-
ZHkunriinnun т Bт--пнчeш) 6лнш зо
6пдeшeтo-
xükunfluwHisenB okj прогресивен,
насочен към Исдeшem—,
xmllCöHcin sw.V, TD OhoOV усеихвое
сп Beodo- но шяo—пo).
Zmhiga J добавка към заплат-тм
Eine - für Nueilonilie Добави— а—
нощен труд-
iilä/ke zu Landl odv vxroih, )i: bat
u/s ~ e шaщ-'a стран—, у шoе-
zullam/am sw.V bb Oor.V. umg 1. по-
еяпae. изпенп си (нещо при ндпшee-
2. пипам здраво. работя пшпрпдешo-
3, стига, дoетo'ъчeш з;
Bitte, Оап/еп Sie zu! Заповядайте.
вопметп ун!
xmlän/OicH odj geb дaу-o'ъчпш;
Kcüne -cm EufoHuuNgcn Hoben №---
дoc'а'ъешo опит.
iüliiuser uen.V. Tb Ii.V. 1, пoзвтлн~
иам. разрешовап, допускам’ 1, до¬
пускам (ги jnIm,Гe1w- "Dni)'Tfin clw,
(Akk) до някого, ипш-e' 3. umg туaa~
вя; иотеорзн Мирото пр—a—рeщ);
Jnkn. zum Prüfung ~ Допуска; №-
xoпo дт иопит;
Eün Auip OOlr kcn Verkehr ~ Разре¬
шавам полож—нп ио х—ло и уличното
движение'
KnOme Fmijcn ~ Не допускам, ип раз¬
решавам въпроси-
zuiässig akj допустим. рмзрешпш,
позволен;
Düs -п GHSciWiidiikeii ÜieusoH—eileN
Прпвишовом пози—лпиота скорост.
ZmeC1si/kcüU J Off допустимост.
Zulassung, -ел 1- допускане' разре-
щлeнл. позволение' 1, umg свидетел¬
ство зо иаoз—тирaзллшнп ио МПС.
ZmOassun|snunner J рeпиутр—ци—-
из; номер Тон кол—).
Zgioeeug/epoplern nur Pl докумен¬
ти зо 'провлeшдe ио МПС-
GABEDCFE
zmläueumaipltföTtf / okj подлежащ на
адeишнcтрa'нaeи. и-лнщзйcкн и др,
контрол (х—ло),
Zuhuicuiueprüiumi/ призмен ниинГ'
ZuOlisun/iscilON т 1, разрешител¬
но. па—птеx; 2. р—ирeщнmплш— зо уп-
равлпшип иа МПС,
Züjossun/s^^infoiueN п праеeд'рo оа
иодмв-оп и— разреши-елиТ’ а- д-пус¬
кане до нещ—.
Zühuu" т о.Р2 иoплнз-
Ehw, SaU viel/arpß/m ~Нлшб има го-
иoплнв. нещо п пштгт посеща¬
вано. иео голяен юлиеитпла.
1Н-1ои"ет ueo.V. sn Olr-V, 1, eсгaм
тзе-п, иoтдчзaп сл (uni jndn,Гн:Ж-
(Ahk) къп някого, иeшoe- 1, имам
ирниърмeннен. клиентела посетите¬
ли; 3, umg продължавам да Инг—м.
търча’ 4. долиаап* . 5. завършва с ос¬
тър връх. - с'-^!; се и края (гео¬
метрична фигура. cпрoдa)'
AsO dos Ziel ~ Бяга, към щeлmo;
Deo Azi louf/n vilii PitO/mtam zu
Този лекар има много иaцнeитн;
Wosseu - tisucg Долие-м. допълва,
с още водо Твои— и др-)'
Dam Roci läuft unlen nmj хн Полога
сз cтecшсиa долу.
Xy-icjeg sw.K Tb Oo.V. 1. добавям,
прибавям, добавям Bjoko, ntw, (Akk)
иск—мy нещо е позече); 1, еОсТ (Dol)
atW' (Akk) - xтиylaae си нещо, снаб¬
дявам СП С ОбЩ—* 3. сосТ (Dol) clw.
(Akk) - правя си нещ— Oпрдеeеo— и
др-)' tieOV. 'зeлиеaиae темптто. си—-
росата;
Sici (Dat) cÜNCN Boni - Пускам си
брод-'
umg Wir müscnm /inen Zahm ~ ТрсИ-
eo да ускори; тепптто. трсИиa да по-
бъро—пе.
iuOgÜll -.: iu Le/di odv euo )m: jmBM-
niw. ~ Tun приедшявaп някому бол¬
ка. зло' засягам, обижда— шнooп—.
eg-OeOten sw.K hb le.V. 1, доиоре—п,
отвежда; Iдтшнкъдл)- 2. д—утaзям,
предовае Oнифoрnoцин);
Elmeo Gerät Strom - Захраненn с
тк;, провеждам тон до дадеш уред'
Ei/cr ZeOisenuOfi In"öunie0one/ -
Предни—е инф—реоция но cпиеoинп.
Zgleitnresoim п Tech оо^^ооамщ—
тръ'н* приточно тръба. проводен
тръба-
992
епитет sw.V. ТС Oo.V. umg науча¬
ва, още нещо. допълнително уи-ли-
чав—м зиaинятa ен.
zuijTZ adv 1, п—следен' 2, зо после¬
ден път; 3, шаир—я
WanN wanS du ~ Balo Arzt? Кога 30
последен път си бил е— лекар?*
Eu kam - То— д-Ядп последен'
umg Bis - До кроя, до п—елeдинн
момент*
Nloil - Не и— пбcппдeo място,
luijabc pnäp (Dal) зароди, ао Вслед
cпшecтинтeлшo. местаимееип);
Dc— Кат*/—с - Заради о-риерато;
Ici eiche es düu ~ Правя го заради
тебе Во— твоп yд—зoлетвдe)-
Zulicfeubciuüci т прпдпадятнe~дтc-
moзеик. ирпдианнтнe-итдд—у'oвеиз-
Zmltereründmitnie / ирoeищлeшocт,
змшзмoзoшo сп с -ледиоло пртиз-
в—дсгио.
zufhöteg sw.V. ТС te.V. аоптявае-
Zulu м. -5 оулус Очлен ио плеел).
zum = iu kam,
zu|mucSen sw.V TC en.V.fiOo.V, 1, зат¬
воря; Oаеи. врат—, eтгнлoм); закоп¬
чава, Iдрeвa)' 1, umg бързам до
свърша нещ—*
Dam ScHino - Зaтвaрсe чадър-'
Das Geschäft oaCUl Bilk zu Магази¬
нът скоро щп иomи—рн;
umg Mich zu. wir Toicn keinc Zeühl
Побързай, шяеаме иреме-
zueol | pontikel —с—Иео—' иaй~вeеe'
Alla lind sdTuOd, - du Венеки см ви¬
новни. ом—-ипеe тн-
- do.'. Още пoзeеп' зoшттo-.--
- wagg... Особено o—тaтo...; особе¬
но OK—«..
zu—mal] koef толкова повече. еe.'.. за-
шатo..,'
Eu mOmml Ile Ei/lalmn/ geun am. ~ eu
lii/ÜN fei То— прием- поканата, още
птвпеп. че е сне (защото п с—п)-
iüOmauern sw.P. ТС ti-V. зaидмоan
(отвор, пр—aoрлщe.
iumCsT odv geb плaзшo' и повечет—
cлте—и. шoй-зeеп. —Иикн—елл—.
xgiMCseem unr.V. Tb 0o,V. 1- ттмлр-
вае, паeeпрвoм тoеиo ОдамИа и др-)'
2, отреждап. отдовоп. придавае (зко-
елшил и др.)'
Jmis. Wonhen /roßc BedeuTung ~
Придавам, отдавап голямо oшoеeииe
еа шeени дупи.
993
DEUTSCH-ßULCM2I3CHEä WÖßTEßßUCH
Zange
zuelndcS partikel поне. шай-еолха'
- hCtlr rr SücH cmlsohülIOjen mÜDic/
То— трс6вaщe поил да се извншн'
Eu hat vn—ipycN. so gcbeinl cs ~ Той
изгуби. таха поил иoплeжоo.
хитиТа —,: zu Mute odv Im: jmlm- Ist
1—Ui/dwüe - някой се еyзcтвo п— оп¬
ределен ш—еии-
Mir iii ПоН woTl - Не сп чувство;
добре. нямам кастртлсил;
Mln tut tmannüg - Тъмно пи е;
Mir ist naoT Wiinin ~ Плаче ми сз;
Mir isi nichl na:H Späßen ~ Не ми c
до щппн.
ijilMuir/ sw.V. Tb io-V- oеаxвoм,
дииcквan Мнзщо oa шн;ага);
Dos kaNnui lu mir 1*011 - Не е—мпш
до тчохвош ттво тт мпол*
Eu mulei sici (Dal) zuviel iu Той кад-
щлияз— възполностиге си. той сп то¬
вари прзондешо-
ZuimiUiingj/ -лл прекомерно дaиcк-
заше, очакванп (от шнктпo)- eаex—де¬
ло голяе- изискване, паптeшеии;
D/ccsr Lärm iii cünc - Този щye п
преходен не е—еп да сл очние— ня¬
кой дм изтърпи този щyм.
xuiählsi odv 1, сой-напред, в нача¬
лото. -'начало* 2, ео първо място*
ирпдн зенекo; 3. аослго;
- wühl Ich müöH аисгиП/п Нмй-ш—п-
ред нcxan да си п—еииo-
Dirar leiKe fei ~ /ОсНТ Заслго 0——
да мисля а- тово,
ги-па/сОп м-И bb -е . аоктвоз—м-
xy|gäbem мИ TDir-V. aoщдa——-
Zunahme J o.PL yвeлнеeшиe, при¬
раст.
Eine g/uin/Tügigc - Незначително
yиeпиеoвaшл. eeaшoенmплee прираст.
Zuname т 1. презие;. фамилно
rne;; 2. verali ир—aвишл, прякор'
UnleuidHueiben Süc nii Vor - uni Zu-
miocm! Подпишете c лненo и фамил¬
на име!
ZünlanOogc 'Запалване (МПС); за¬
палващо устртйствт-
zünlrim м V, ТС iOr-V- südd Ostenr иг¬
рая с кибрит Мин дeц-e.
zündln м V, hb Oti, V. 1, запалвам сз.
пламвам. възпламенявае сз' 2, пре¬
дизвиква, зъ—д'щeзлeшип; Гп.C зо-
полвме. възпламенява—' зaрдзнвon'
Der Molo- zündel mOcli Моторът нп
поли;
~1с Worte Пламеееи Вувлич-щи)
упoвa-
umg Bal ‘тВм- hat cs |eeünlee Някой
разбра шай-се-ее; загря шой-сетше.
Zunder т, - 1, прахмш; 1. umg бой;
пердах;
umg Es jiBl — П—да голя; пердах'
umg Joln. - anben 1) Пердаша ия-
ктп—; 1) Подканям нсoтт— до бързо,
паншnтавaм някого; 3) Скъсвам ня¬
кого от критика.
ZUmicn OoSg. ösiere кибрит-
Zimd/recSwuno т Bal паaв—exa
Взид гъба)-
ZünBOüoKcIn) т а—иoлитплea искра
(е двнп—'пл с вътрешно г—рпшee.
Zündholz п Ces sükd xзeан'лaa
клeекo.
ZÜNdHoOiicHooShce ’ кyтнн кибрит.
ZündHütcHen л 1. дeтти—тoа, дето-
катореи ooпеyл' 2, umg молоа шап-
чнеo-
ZünBKobeO т кабел а— caeш'O на ав-
томоИил-
Zügdiipeci / aoпaлнтeлea капсула.
Zündierхе ’ TecT cвeш но автомо¬
бил.
ZünlNiBeOgewehr п Hisl птщoa с
yд—аинк-
Zünkpmmki т аЛ Tech '—еx— еа ам-
полв-иб, зъзилoппиязoшe-
ZünlsöTJÜsiii т Tech ключ зо аопол-
иаше мтт-ро но аат-побил-
ZünBicH/mu / впзплaeeшявaш фи¬
ТИЛ-
ZünksiöTf т запалително вещести—.
взривно вещество (auch übeoir).
Zü/Bung / -xn 1, oJO з—палваеп,
възпламеняване; 2. Tech зoпaлaoш—
'строЯстио-
хи-псНтсп unr. V, hD Oon, V. 1. увелича-
eoe сл' нопъпляинм, нараствам' 2. еод-
доаае (бримка при плетееп иа две
куки);
Dis Zahl deu Teiln/Hmer ilmMl хн
Броят иа те—cтинентп рoе'п-
Deu Mord /iMnU eu Луната см-
рмства'
Ein Kilo - Нaпълшнвae е един ни-
лтграе. наддавам един килограм'
Mii -dcm Alter C ш-преди-оп но въз¬
растта;
Mit -l/n GescHwindi/Keil C всл mo-
пoлнea схораст-
етпеТмепВ odv все по. все п-зeеп'
Eu wird - Besser Т—й ет-aa все по-
добър*
Scün Zustand Besser süci - Съут-н-
шието еу се подобрява всл повече.
imlmnOjem м-И Tb ii.V. наклонява;.
иoклoнсe, кмаемдап Iиeшт към
някого)* йг.И клоня Oe1w, (Dar) към
шeшo)' sici - шоземдом се, шooлaeсм
сл O|ndn.ГeTw. (Dai) към eсзтпoГ
иeшo);
FouIseHntliOZeHen Ansichten -Тевди-
рап къп прогресивни впитлпди'
Der Urlaub Ncigl cic! sclneo Enke zu
Наближава краят шо отпускат-'
Jmdn. iü/cNciue enfg Иопи-в-M сим¬
патия към някого.
Zuddijuim д/oPP рooпoл—жeшнп, Ила-
ГТСОЛТНО—СТ* илпепшип, cдмпoгнн (zu
jelm-TeOr jndn. към шяoтпа)-
JmIo. seine ~ сеНспкеп Дaасвaм
симпатиите си шсooeт'
Für jmdn- - cMpOeml/m, eu jmln- -
Hoben Изпитвам симпатия нъ; исoт-
г—, имам сиппотии къп ляното, вр--
ия добри чувство към инxoпo.
Zunfi ’ Zünfte 1. Höst щeв, зокоят-
енйcoo удр'мeинп, псе—ф' 2. umg cсc-
ловие, гилдия Она мyаимлиети, писа¬
тели и др-)'
umg Dieser - sein Сппщиaлиcт съм,
тт cъшa'o пилднн съм,
ZlünTUluief т гр—еого ;— даден ес¬
наф. залая'^-^ cдртмпинe.
Zu/fUgeisU т pejoe o-рnтаaтдвeк
дух-
Zgmni//nössc т член на еснафско
сдр'мешие-
xümliij ad/ 1, vBralOend oпдmeш' ио-
oyуeш- l, umg първокласен, от класа.
отличен; 3. зуи-фуxи. свързан със за¬
наятчийско cдаyмпшнп.
ZmnTlöuBNuni / устав но дадеш пс-
шоф-
ZHnilwappcm т гпрИ на пеи-фcxo
еда'млшнп.
ZungH’ -п 1, Aeol пиик’ 2, Впоск—п—-
доИни прeдeлтиe eo^ ио оИуихо' ези¬
че (но епоки); стро—;- Oд'ваи инст-
Р'еешт); 3. зоин Вреч. птз—р); 4, Z^ool
пиеня. морски пздк;
Elma Bcligic - Облажен пзнк;
Slcl (Dai) ouT/in kie ~ hnlßen Пре-
хопвам си пинo-'
umg Mil Irr - a/sioßcn Фъфля;
Jnkn. lie - HcmouDDlm/öKen. zei|en
63-
zündcln
Плезя се шо шнooгo;
Böss ~/ bcHuupiCN... Зли eзиен —
е—рят-,,*
Einc ipützc'BniHofic - Hub/n Имам
—е'ър. зъл лаик’
umg Du buieSl mun sicn (Dol) ile ~!
Да си счупиш еаика! (при 'рудек
паoизитеимa дума);
Sieh (Dal) etw, (Akh) um" Bin ~
ееп|еПгп hiienn Нoеоммдмaмм се eo
нещ—. остнаям нещо да ми се топи в
'стага. пртизeacсn с удоволствие;
Eiw. lös jein- die ~ Нещо развър¬
зва някому П0HK-'
umg Mit Hängenden ~ C иоплеолк
език Iзoдпвaш)-
Jmim. SC/gU ile ~ ums den Hulu
Някой п изилeзнп поих (от 'морм и
мммдо)’
S/üne - io Zaum Halicn Дърла си
eaдк—;
Es Ii/gU niu ап" Beu ~ Hu езика ми е.
върти сп ео лаико еи;
Dos H/nz оиГ irr ~ Tuogrn Кахвото
ми п е— еърелmo. това пи е ио еоиха.
dÜN/eim sw-VO hb Itr-V. 1, съска, вър¬
ти си поих- (змия)’ 2, вие сп, иозива
сп Оплаеъх),
Zun|HnakunbatiK J umg aкаoИaгнкo
шо лаико Опри изговаряше но трудни
думи).
Zunienbuecneli т сотртптгтетроа.
'рyдeonаoизштcимa дума или дaрoи.
zmNuenT/—Uig adj елoвoавoтлнз. при
xoзлнa, находчив.
Zu/gc/"c—1*11/01, о,Р/, cлoвo—вoтлн~
втст, прихаиливтст, 0елoвeешa) ша-
вoдчииoеm.
zUNge/römoig ädj с форма на eзнк.
ZüN/eimeuß Zinjeneusc т целуи;—
с дооосааее шо eoнцитe.
ZuN/e/scSeog т meist ii: ein falsöScm
~ трлщкo но еоино, iapsus Oinauie.
ZuNieNspiUz/ J Aeat връх eo пзнxa.
Zünglein n, - eoнчп (и но 'аeднe;
Jмd.Г/iЖ. iui los ~ on Bem Wanje Ня-
отИ'нещт шатлмова при рeщaзaшe'т
иа пртблеп,
гид/оНТс odv im: eiw. (Akk) - тоеНет
ткдш-жмaмп eлшт; рмзатщмиae
Bnаeдcгaaa, eaдeмдae- па-иoлсe.
еривaп, oеyптнв—м 0илaиe;
- weulin Бием; унищожен’ разби¬
ем, еe, аaзр'щaвaе се' иртвaлям се.
сривам сп;
GADEDOFF
Jnls. VorsTellungem - тисПет Раз- 1
атщaaan шeеии ирлдcтaвд-
/nB1. Pilmi werden ~ Нечии плано¬
ве сп сриват, румас,
emlnicKcN sw,V. Tb iir.V, хиеаоп Око
шсxтгтe.
du|nieien sw,V, TD hf-V. aoeн'вaм.
dummlzc odv Om: sicH (Dot) chw. (Akk)
~ maehem възползвам сп от нещо, из-
птлзвае нещо зо своя полза. нзвлд-
еan полза тт кeшo.
diaBsrcT odv шaй-тттoрe-
Dos Buci Oil - Кeдгo'a беше лой-
ктгоре*
Das U/Ueusie - CcHu// Обръщам
зcдчк— с главата с-долу. o5апшoм
всичко с крох—то иaт—аe-
lUlordniN sw.V, ТС If-V. причисля-
зое, oткoесe (/iw. IDim) към шeшoe;
/n1/, einiculig /i/nu polIeüucHi/
RioHlung ~ Паиенcлсвae инзoпo ед-
0630—00 към дадено пoли-деecзo
еапровллиие-
хт{^^^<^1Снп sw.V, ТС Ili-V. 1, пипам,
cгаa6евae, п—еяпae; 1. пипам здра¬
вото. полагам фнзнчпуxн усилия;
KiCfiüg - Пипам здраво, стисхом
здраво-
xmlpariem sw.VO hC or-V, блокирам
(изход) чрез шеправилшо паркираие,
zupaß eupiee adv От: eiw. CommU оОп
- нещо ми идем тъзпк иозремл, не¬
що ми з добре дошло.
iUpiag sw. V. TD ir.V,) Iir, V. 1. дърпам,
дръпвам, тегля’ 1. скубя Iилeиeлн)'
■toto- om Amor1 ~ Дръпва, исxoпo
за рък-зо;
Die Gitinne - Свиря, дрънкам на ки¬
тара;
Siel (Dol) mii keu Pünzeihe die Augen
Bnaisn - Скубя си веждите c пишсб—-'
Sici mnnvöe am Bart - Подръпвам
си нервно (род-та, cx'Ин си нереко
брадата.
ZupfniitruMcme п Mus aаИ-в дшут~
р'елот.
eH|p0mop"rm sw.VO hb ii-V, о-пушим-
c топа,
zu|pueisc/ sw.V. TD le.V, c'неxoм
Ooен, 'стни)-
du|proiUeN sw-V, TD Ihi.V, инс назд¬
равица. обърнат нъ; някого'
Eu puosieie üb- müh cnTolencn Glau
zu Т—Я пи шoидаaвнщ-, идипeoл чаша
къп оля.
994
eun - iu Icr*
Jmln, ~ Gemüji Kennen Паишаиае
eскат— до втръсване,
imnonli —.: zu Randi odv ii: umg
müi chw. niöHi ~ кртмеп аз е—га да
сп cnрaвс с нещо;
umg Müi ‘edm. nlehl ~ kono/m Hr
мога да сп разбирам с шсxбпo.
iN|uai// umi.V. hb Ii-.V, еъae'aoм
Ojmdm. zu stw, (Dol) някого до напра¬
ви нещо);
Ioh капт Bin nuu — das zu Tun Mono
самт да те пocсвe'aae да eoпрaвдщ
ттва.
zul-iinem sw.V. bb Or-V, пришепва;
Oaск—e' нещо),
xH|us:himct sw.V. bb lf,V, 1. -тшасяе,
nрнеиcлявan' i. приписвам (някому
нещо);
Dcn Künutler dcm Imp—isiüö/iimui
- Причислявам, отнасям художника
към импресионизма,
zmmecHnun/inCHüg okj със адрав ра¬
зум, който отговоря а- пoе'ппки'Л
СИ’ 3,60—-
ZmuecSnunusTäHügkeit /^а^Р^<^. Juo аел-
шяееост-
NB:
zmuccHi- слабопродуктивен еле¬
мент в немския език за образува¬
не на глаголи със значения:
1. наместване. поставяне на оп¬
ределено място. срв. zuuccHU—Üolcm;
2. придаване на желана форма,
срв, lumccHtldHncidcn-
xirn/hllbiiSethi sw.V. hb in,V. майсто¬
ря. nаaвс нзщ—.
zu—нlHUibil/ln uer.V. hb Ii.V, 1- ИИ-
вдз—e. —тъзмn (ом да оправя шпша)'
2, umg нагаждам. формулирам или
интерпретирам сЪОбразио собствп-
eдme щeли. >
imuecHU|Bmig/en unr-V. Tb tr.V. при¬
веждам и ред; опраиям-
zuu/eiUlTimdeN. sici unr-V. Tb oанeш-
-ирае сп, —nрaвсм сп'
Sich in d/n gcuen UmgeBum/ ~ Ори¬
ентирам се е новото Оe;рпжeшиe-
zun/oil-fOüoKeN sw-VO TC to,V, онкър-
пвое, попразяп.
zuuHeHU|KoMMiN umr.V, sn iöf. V, 1. оп¬
равям сз. разИиром сп. уnа-всe сз
(е*е jMdM.'c1w. (Cäl) с шнxoпoГшeш—)'
995
DEUTSCH-BULGARISCHES WÖDTEDBUCff
emuück| ЬОспВет
1, пиицутн■гм нааррме;
Mül еОтст G/rCl ~ Спрозяп се с да¬
ден уред;
Zur E-öffniNa Всп Ausut/IOuNa ~
Пристигам навреме ао ттxрдвoиe са
иалтм'ото-
zu—u:HeiOe|en sw.V Tb ir-V- 1, привет-
дом и ред. пкдрелдап. елoпап с—
мсе'o; 2. пазпoтвяe (извинение, оп-
рaздoшдee-
Sleh (Dai) cüne Aus-cke ~ Иа-ислям
си опроадошие-
emni:Hi|mu:Hcn sw,V0 TC Or,V umg
паипoтвсe Вядене)* прибирам Iетaс)-
iicT - приготзяп еe, нагласявам сп
Boa нoлдoaшe)'
Den Salal ~ Приготвям салатога;
Dos Betl ~ Оправям лeплттo•,
SioH (Dol) das Haun ~ Опрaвсe си
косата. слагае си косато е ред,
duuHcni|uü:een sw.V. hb tr-V 1, ea-
пестиме. шaтоoесиoe. подрежда,
Iвпoглoвкиен. стол-вб и др.); 2. -п-
аoисe Beат5плee. зaгпaлоoe ае-
дтрaa'neиис;
Eine HiiKOe A/|elcgrnHcie mii lOpho-
molisöHen GccTici - Ур-лд-м ще-
кo'лнв пат6лпe с днилoe-тнеиoc';
umg Jmlm. den Kopf ~ Вразумява;
шсxoгo, кастря гт.
zunecni|s:nn/il// uei.V, TC te.V.
нзасзaoe Boa да получа меласата
И-рмм).
1йтноН1|ее1хеп sw-V ТС to-V слагам
на мсcтттт му, иаеестаае, оправям,
п-дрелд-м.
dumHcH1|s1uUien sw,V~ Tb if-V, каст¬
ря, подо—угрсм Вдо меласата ф-рпа)
(auch üCetir), оправям;
Jml/. ~ Сx-cтасм, мъмря някого,
. zunueHe|weiieN unr-V. Tb ar.V- спъп-
рям, иocтaвсe някого ио мяе'0'0 му
Joln. schar' - Спъпрям остро ся
KОПО-
Zurrchrtwisumgl 1. eсeаeшe, знст-
рзне; 2, 'нор, мъмрене.
еиин:Н1|е1птгм sw.V. ТС io-V. umg
meisl penon cплт5явoe, c'ъзпсaoп
(етомерзо. шкаф).
ZUlrid/r sw.VO hb Oli-V yвeшaвae,
предупвам*
Jm1m. jut ~ Д-с-о 'вeшaвae шя-
кoпo-
AuT liN/cs Zuuekrn hin... След дъл¬
ги yзeшмиия...
zu|u/i:SiN sw.V. TC öOr.V. 1. подо¬
во; (Joln- etw. (Akh) някому ше-
щк)* 1, дтcтaтъеee е. саш';;
Das Eiunn -/1:11 nicHi iu Яденето нп
cтдпo.
zum/icHend adf geh дoc'aтъеeш-
zu|dcOtrr umr.V. TC ir-V, 1, обяадаое
0x0;)’ 2, яздя (auf jmBn.'r1w. (Akk) къп
ияxтп—. нещо)-
eji|uücHUcn sw.V, hC ör.V- 1. пригот¬
вям ао ползване* 2, обраИ—'!—, Ок—-
ма)’ 3. ранявам; позр-лдам*
/n1n. übah ~ Нaрaисвan някого зле,
здр-в-тм го подрежда;, нагласявам
Оиот'пвае);
umg Die Möbch lohliom ~ Правя ме¬
белите ea нищо,
eeü|uicgcOn sw-VO Tb öi-V, затварям e
резе.
düunrn sw,V0 TC iIr,V, geh cсадс се,
гневя сз;
/мdn. ~ Гневя сз иа някого.
duBroliem sw.V ТС or-V. търкулвам
M*mdm. ehw. (Akk) eiw. am" jmdN,/'eiw'.
(Akh) нещо към ияooпo, шeшoe; se
iOr.V, търкулвам сл.
хцгиеп M.V, Tb ir-V. 1. Маг закреп¬
вам, връзва, ea палубата Вттвор и
др,); 2, aлaеa. 'ътря-
Zmuudh!osSenllin/|/нзлaпaшe ао показ.
duuüek odv назад; —бр-тно*
Hin uni - Оти!-;; и врсш—eп-
EOms Fahrkartr moei MÜ/chcm uni ~!
Билет до Мюнхен и тбротно;
Er isi пое! nieil ~ Той още ип се е
върнал.
Zurück п о,Р1. Oe: cs /1ВТ Kein - нямо
връщане назад,
NB:
di-Jfei- силнопродуктивен еле¬
мент в немския език за образува¬
не на глаголи със значения:
1. връщане обратно, срв. zumÜok-
knmocn; ximÜhilmONacn*
2, извършване на действие в от¬
говор на нечие действие, срв. хи-
UÜCkgUÜßCN-
dimÜck|1eU0rdsM sw,V, ТС ho, V, гранс-
итр'нр-м оброан—. връщам кИротно,
euuück|hiucbHN, sici unr-V, ТС отпра¬
вя; се обратно, връща— сз тбротсо.
zumeicK|iH/Icü1en sw-VO hb ir-V. прид¬
ружавам но връщане-
iuuÜoK|ieHaI1/n unr-V. TCOn.V. задър¬
жам, ос-ааям. аа спИе ен;
Eime Nauie von diu Opcrillor ~ Осто-
ва ми белег след oпeаoедя-o.
zmnüoe|)/eomnem umo.V. ТС Oo.V.
1, получавам -ерате-; получава,
рпсто; 2. umg връщам в сторо'- по¬
ложение;
Ich оисс moei 10 DM - Трсeзa да
иoлyеo обратно 20 марои (рпсто);
umg D/n HeBiO ~ Връщам л-е'a в
предишното еу пoл—жпшнe.
Xi-ÜekIthHJrdern sw-VO ТС Or.V. geh от¬
зовавам, нoтeп.ляn. връщам някого шо
предишното му eeетoпoлoeeшил.
iiuü:k|beuuren ume, V, ТС in, V отао-
вожнп Одиплоеат)-
euuü:k|bciiN/r/, sic! umr.V. Tb сз-
щом се, припомшяе ен;
Sie! uni iein/ auU/N VoreäUie - Се¬
щам се аа дoeрзтe си еоеерлшия-
zu—eiiK|iiugcn sw.V, Tb oi.V, шазла-
ня, назад; дaздвoм назад; sücT - ио-
вивап се назад.
iu—ÜcK|biweac/ sw-VO ТС lr,V, движа
назад, връщам нозод’ sicH ~ врпшмe
се. движа се обрати- назад.
lu—mek|ieloi;ln sw-VO hC ii.V. връ-
щап додеси ми преди това пари-
еи—ücK|iic/cn unr-V, Tb ir-V иовивап
шааад; sici - извивам сп шааад.
iiuück|bil1en, siei sw,V, bb eoмoлс-
eo’ връща сп в предишно еъетoяeдe;
Eine Gscciwulsil büldel sici emuüek
Туптрът шaeaлсa—-
iu—ÜckIiünken umr. V. TC in. V връзва;
назад Внос—).
ZinrrÜck|bIeü)en umi.V. sn tli-V, 1. -е-
тазае, ие тръгвам е другите; i, изос-
-авае (ЬО/Тап jmln- om ис;oпo); ос-
-aaae назад. иаостаа-м Iчмcoвинo)-
Gnisltg iiuüekgellüelen Уме'aeш-
иатсташал;
Hi/U/r den Fneunden ~ Иaoетaв—м тт
ианстппнтe ун-
HinUeu den Euwomlung/n ~ Иaте-м-
вап тт очакванията;
In seinrr EntwüeKJuni ~ Kaoc'aв-e
в развитието си’
Vom Urioll lind Narben eu-ücK|eBIie-
Ьеп От злополуката -стоемхо беле¬
зи, следи тт рани-
iiuÜ:K|bOeNdrn sw.V. Tb iir-V. връ¬
щам към миналото, птоазаам рег-
р-сплотиаси сцени (във филе).
iurücK|bOückc/
GAbEQOfY
996
zu—Üok|beicKcn ш И TD ili, V. п—гаеж-
дап е—зад* —глемдоп сп (auf nhw, (Akk)
назад къп нещ—)' -'ръшoп поглед;
Noch einnuO um" lie Siuli - Още
веднъж обръща, поглед еозад към
грода*
WciN ici ou" Bis letihen JaUms zunüek-
Bltoin... Ак— и—плпдea нозод към из¬
писалите пoднкн-
Aii ein srTÜlil/c Leien - kö/nen
Ипоп зад сеИз си пълшoщeшeи мниат.
iüutjcK|butngen umt-V, TD t-.V, дона¬
ся, оИр-тшт, връщам;
Eim gceüeHincs Bucb ~ Връщам зал-
-- кшитo;
Joln. Omi LcBem ~ Възвръща— ня¬
кого към мижтт.
z^u|ce|duhücue/ sw.V hbao.V. 1пте~
т—зям задиа дата (но иeшoe- 2, уста-
ктиявап nт-рaкщкм да-а ао въз-
ииовашето ио ш-щ—* i'0-.V, водя и-еa-
лато си, прадaв—моon (auf chw. (Akk)
кг нещо. отнякъде);
Eli Zcu/nüi - Слога; задна дата с—
cвиоптплУтв-;
Der Fund wu-ie ins 1. JS. v, Chu.
luuüökloiüert Нохтдо—та Ил датирана
към I е. пр, н. е,
iur|/k|denKcn илг.K Tb öt-.V. спом¬
ням си (an jM1n-/e1w. (Akk) за шсoт~
го. нещо).
zum/eK-knimecm м V, hD In. V, 1- из-лос-
хи—м. изтиквам; отблъсвам* 2, сдър¬
жам' п—тдcooe Oетиcmзаe' 3. oтрoши~
еoвon. ш-еаляв-е Oкaиcyмoщнн и др,)'
Die Poiüzii Musste lie DronNseramlnm
- Пoлиеиятa Ил принудено да отб¬
лъсне дenoиcгрaш'нтп'
Die Trä/en - Сдържам сълзите УH'
zurfl:K|BueS// е.И TD ir.V. върта и
тИротна п—с—оо-
zmnüok|düufe/ umo-V, hb iho-V. umg
позволен— еи е да сл върна ;
umg In Ile Heimal - Мога дм се вър¬
ло е родин-та.
zunUeKleieeN sw.VO sn ii-oVO. бързое
да сл върша-
zmrüeK|cmBi1hen м V, Tb io. V, поля да
сп върне; дaиcквoм обратно. искам
да еи сп върне.
xmiüoC|/irhaliteii шаг.И TD Ii.V, geh пт-
лтчoзaм обратно.
хн—Ück|eninNCun, sieh sw-VO ТС спом¬
ням си Ian chw. (Akk) за нещ— и пи¬
салото).
luuüeki/uöbcun sw.V, Tb Oo-V. извою¬
вам нещо тИратио-
im—ückieriluiic/ sw-VO TC i-.V, вап-
щнп. въиcтaиoиси-П'
Joln. Ile Unkoilcn ~ Възс-аловя-
вае раих-дите но ияoапo.
zu—ü:k|e—wau1en sw.VO Tb oo.V. чан-м
да се зпршп-
Jnd/. Bald - Очозв—M ияного да сп
върне. скоро -
zurücK|faHm/n unn-V. si iOr.V. 1- връ¬
щам сз Ос превози— средства)' 1, трпп-
вам, дръпвам се бързо Мона—д), ттс-
;аеаn.
гн-ееck|Гa1Teп uni-V, sn Oli-V, 1, пад-п
назад' 1. нaoе'aaaм- Sp мишавам
назад в клocoцнстa- 1 връщам се (0/
eiw. (Ahh) къп иeшб), eтз'aасп
Iгрлщxa)- 4. връшo сп Iнмтшec'зoe'
5. o'рaзсвa сл (oul jmln. на шсooпo).
и—а неприятни и—cлпднцд оа шс;oтo-
Sp AuO dcn vOemUcn Platz - Отивам
ио четвърто пясто Ми—инд) и класа-
циято, изпадам шо четвърто място’
In den niien Fehlen - Повторя, етa-
рата си паeщкo'
Dos Hous lallt an iHn zu—üei Къща¬
та му сп връща кото с—ecтзлшocт-
Düc DoHIompügc Arbeit den Kotteiem
"011 au' Ihn di—ühi Небрежната ра-
(01— шо отлпгиал еу сп зeeинв— като
зина.
zsiiCceilimln/ umo.V. TD Iön.V.ftn.V.
L шопирмм пъта тИр—гш— (къп шзшoe'
1. връща, се (къп някого, когттт
съм изоставил);
ODen Weg) I/ Bin Siuli - können Mo¬
ro да намеря иптс —брагло oa града'
Zu cOoT (Dao) ~ Напирам отново се¬
бе ен, осъзнаи-п сп,
zil—üöKiliiHgeN unr.V, sm Olo-V, летя об¬
ратно, връщам се' ТС le.V. -тхоржап
МоЯк—го. неща) обратно със еoм—лп'-
XurÜeCjltOcDcr unn-V. sn Ilo.V. тече,
връща сп обратно Оз—да' пари)'
Ein Teil d/s InvestierU/m Galle "ließt
am die Flnoo zu—üek Част тт иои-сти-
рашите средство се връща пан зъз
фирмата.
iurücCfordem sw.V. Tb le.V. нoнcк~
вое обратно. нc;ae си шаиад.
imrüök|Tun|en мИ bb Olf,V, отг-вн-
рсe с въпрос иа въпросо-
zunüöK|TüSneN м, V, TD öo, V, L завеж¬
дам оеротко, връащoм; 2. т6нcинвoe
еещо (оиО chw. (Akk) с лещо). ттда-
в—п шо лещо' 3, свеждам, редуцирае
lauf eiw. (Akk) дт нещ—)* io-.V. водя
ш—а—д;
Dos Unglück lut auf метссТООсНее Ver-
со/ет iuuÜeKzmfuHuen Злополуката сп
дължи на е—влщкa грешк-'
Jnlm. an ieiNin Phali ~ Връщам ея
ooпт на еяс--тт му. отвеждам го к(-
р-ТИО'
Math Brüchs auf den uOelöien Ne/neu
- Свежда— дроби до еднакъв акамп-
шотел-
zumicklacicn umo.V. TD io-V, 1, връ¬
щам ВеоВо- ctw. (Akk) някому сеща)'
1. geb 0'заъшae. oтгoв-рсм;
JmiM- ilc ScibuTvcnUmiü/m ~ Връщам
някому доверието в себе УH'
zurücKgebllebcm aä/ изостанал Вино-
шonдепcзн. уестзлшо)-
zu—Üok|geHc/ umo.V. sn )0n,V, 1, връ¬
щам се’ отстъпв-м Oваaт); 2. спадне
Отпепература, цeшoe; 3, въавс е—а—д.
ип вървя, западам (сделки)’ 4, водя
н—чмл—то си (auf jokn'/clw. (Akk) от
шнooга. нeшo)-
Doi Eicem in Bam Gastställe ~ liscam
Връщам поръчанат- храна и ресто¬
рант'
Dis Tenpnroii—rN geTen поеНТс auf
Weule zwischen 2 u/B 0 Grad iu—üci
Нощее тзеппр-туритп спадат до 2°
и 0°;
Dis Stadt /sie um" nlic kieüni FHuUuna
хи-üek Градът води 0——лого си от
полк— тxаeплeииe-
zu—ücKiecwimmag umr.V. TD On.V, спе¬
челвам отново. заъшae си нещ— за¬
губен—'
S/ÜNH F—ciHrit - Връща— си —тнтек
ситИтдат-.
zurückgezogen odf уединен. усамо¬
тен;
- tibcn Живея у-диезш—;
Ein -^с Labil TiSucn Водя усмек-
тпе живот-
ZirüeKgenzOusnii foOJe еoптmeoег.
'eдншeн—ст. усамогзиост.
eumücKI/biOTsn uei.V. hb öht-V. 1. по-
cятae назад' 2. ирнИятзon (ouT jelm-'
eiw. (Akk) до инк-г—. нещо)’ връшoм
сз назад Опри р-озои)'
AuO епОпе Euspa—пОсен - mülsen При-
нудпш съе да иаиeсгиa дт спестява¬
ният— си.
997
emuÜck|Haben unr,V, bb Oo.V. umgпо¬
лучавам —ермано*
Ehw, (Akk) - wollen Kеoae да си по¬
луча обратн- нещт-
xmmüoi|!iiUcn umr.V. TCle.V. A.aaдър-
Mon.. o—6aвсм; 2, възпирам (|мВп, von
elW' (Dal) шнooг— тт нещо); 3. пo'нc~
кае, yдсрeaм, сдърлап Осълаи. етв-
еmзoe' 4. xаня. не издавам (инфорео-
еия), задържам Iутoxo); sie! - въз-
дъремм сз' cдпалae сз'
Jmln. am de— Grenz/ ~ Задържам ся-
кого но трoинеoтo;
Seinen Zorn - Сдържам гнево си;
Jndn. vom einer Dumni/il ~ Възпи¬
рам някога да ие прави глупост;
SOeh Bci'lm einer Dleiiiciom - Не се
включвам в днcxтcия-
MiU ueincn M/inmg/ ~ Cанс мнение¬
то си. въздържа; сз да хомо миeшнп-
то си,
iuuÜekHoOlend ак/ сдърмаш, резер¬
виран'
Elm -cm McnsöH Сдърмаш етзлк'
Eine ~п R/iKTfon Сдържана рзooщнн.
Zu—HcCiileuNi J о,Р1, сдържаност,
аeoпрвнр-иocт; въодържашие.
iüu|ck|iolen w.H Tb tf.V, донасям
нещ— oИа-тшo-
eu—дсК-конОеп sw.V, TD or.V, откупу
BO— оИр-тиО-
eunÜ:K|KeHnen sw.V, se tOr,V. връ¬
ща, уп-
VpM Urlaub - Връщам се тт отпуск'
Zu Bem Ell/mm - Връщам сп при ро-
дителитп си*
Shün GedäöTlNÜs кеП—1/ Wieder zurück
Памлт-а пу се върна —те—з—-
zu—ück|koMMen uno-V. sn Olo-V, 1- връ¬
ща, се Bv^JN^^i^ ctw. (Dot)-- nuci Jmdm-'
zu chw, ((Dat) тт eeшo'шяксдп при оя-
кoгo'иeшo)- 1, връщам се (uni chw.
(Akk) но нещ—). разглеждам нещ— тт-
е—и—*
Von rüncn R/isc - Връщам сп -т пъ¬
туване’
Auf clm ЛтцеВоТ epätem - Връщам сп
иo-;ъcшт хъ; дадено предложение;
Ich werde duuaur - Щп сл зърно н—
тоои въпрос.
iuum:k|köngen unr-V, Tb ii-.V. umg
1. мога да се върла обратно, каонд'
2, im: mOchi mehr - ип м—г— да си про¬
меня рeщeшнem—. ип -кга до oтетппн.
етп0|оС||С-0е/1П sw.V. ТС Or.V, umg =
DEUTSCH-DULGAQISCtlES WORTEßbUCti
iHmÜcKBcköMMCN-
eu—HoK|eoiscn unn.V. TC hr-V. 1, -е'a~
вям след себе си; 1, надмин-вом, тс-
—мая, IHü/ten clci (Dol) зад слИп си)'
Dis FlÜcTilin// nusslen Obren BaslTi
in len Halmal - Бпeaищн-e 'рс6вaшп
до изоставят имyшлу-з-'o .си и рк-
дииото;
Das Gnspiäci ließ nim m/oggeneimeD
G^TüTO zumüei Разговорът oе-oвн неп¬
риятно yеeшoшe след себе cн;
D/r VerlorBene ließ zw/t COeüne Kim-
d/u imuück Пoчнeaлнс' -стоеи две
малки деца-
zuu|:K|Iou0cn umo.V, se Olr-V. 1o ти¬
— каонд; 1, връща сл, тeел обратно
Oтeеeаcт)' 3. превърта сл назад 0Иил-
ета- лента, еогнеттфошео лента),
zuumcK|Oeuc/ м V. ТС Го, V, 1, слогое.
врпшoм шо е-oрo'т nсcтo; 2, оста¬
вям кaетаaшa Остано). зопоовом' 3. ии-
eнимвмe Опъс)' 4, слагам Опори) нос-
троиа. cппcmсв—м;
Dau Geld wieder in kem Trecor - Връ¬
щам парите оИротно и трпзора, сла¬
гам парите отново и трезора'
90 - Со - Иoeниaвae 90 ие,
euuyckll/Hn/n, cich sw.VO Tb -(ля¬
гам сп;
Sieh Оо S/suci ~ Облята; сз и хрес-
ЛОТТ.
im—£:K|Iüegen umo-V, bb öoi.V, 1, леми
назад, далеч във времето; 1. изосто-
шал съп Ви cпcтлaoшдл), самирап сп
наонд и клacaщияma'
Das lüe/t seTom meH—enc Julis iu—üci
О-т-гаам са изминали д-етa години.
ттаа сп елтен преди дбста пoдншн'
Sp Im kni GHSäolwcrunu uo 10 Pu/K-
tc ~ C десет точни съм назад и об¬
щата клocaщнн.
zurücK!т/Оке/, сОсТ sw.V. Tb обом-
дом се. чз съм се иърнол'
Sleb beim VorgeetiUe/ - Съобщ—-
вам ао ш-еoлшнкa си. че съп се аър-
лал-
iuuück|nüssen umo.V, TD. öii.V. umg
трябва дм сп върло обр-тнт-
ZuuüekNoHme J oPt. 1, воемаие оИ-
ратат, О'гeглншe Тон oИeшoшнп, ду¬
е; про-;—)* 2, —тмeeниe Iзoипш-инпe.
zu—ÜöK|neHMen umi-V, hbon, V. 1, вземам
обратна (предпет, дума); 2, oттeтпяп
Oтeлшoинe. дадена дупа)' 3, отменям
0иoръе;-); 4. из'eтляп наонд (фронт);
xu—Üökl scHOogcN
Elma Khi/c ~ Оттеглям молба'
Sein Venepmeeh/n - О-мятам се от
o6eшoшнeт- си.
xm-üciipiiih/n sw.VO sn öoi-V, -теx—-
чам Вт—пх—, номъх)* отскоча; оазод.
дръпвам се наиод*
Den Bohl prulile vom deu Ward zurüei
Топката отскочи тт е'eea'a.
eurp/k|mHi/Hen sw.V, hb Oo.V. 1, по¬
давам назад, връщам; 2, водя нач—-
лот- си B*m stw, (Akk)ibis zu eiw. (Dal)
от нещо)’
Die AmTa/gc len Stuli meioHcn in Ile
RöMerdeil zu—üoC Гр—дът води ш—чн-
лтто си тт римско вреее-
гmuüöK| -тГ/т к И Ibtr.V. 1. позик-
ане дм сп върне; 2, -таовожап Тик—-
cкнe' 3. извиква; и ттттвта- 4, обаж¬
дам се по телефона (е отговор иа
Oпаeднщшo) позвъняване)'
Das Künl ~ Kззнxв—п дптето да сп
зърие'
Den BoUiehultem - Отзовавам пос-
лони;—*
Sieh (Doö) ctw. (Akk) Ins GcdCcHlniD
- Споеляп си нещт;
Iei muss J/let Bai Gcepmäe! ilbue-
cTem. Komi üci Sin spätem ~ Сeпo трябва
да прекъсна разговора. -ом- ли да
Ви пт'прcс пo-ксce— по телефон—?
znr£e1|scSiIt/r sw-V. bb fr.V, Tech
превключвам. преминавам ио по-
ниско предов;--
iuuÜcK|ucnoideun sw,V. sm iOr-V. отд¬
ръпвам се с 'мос (тог ilw, (Dal) тт
ипшoe.
zurüöK|ioHoucn sw.VO TD öii.V. südd
öslerr Schweiz = iu—UcKbiicKcn.
zu-ühk Ischeuem sw.V. TD or.V. е'рa~
хула; еe. спирме се (.om ctw, (Dao)
пред иeШoe-
eumüok|idH1öken sw,V. TC if.V. връ¬
щам. изпращам т5ротит.
dm-mei|soücliin ueno-V, TD ör.V, иобут-
eoe, нзпeетиaп неща назад'
Dcn VorUunj ~ Дръпвам aoaпеaтa
встр-ши;
EÜNen RieueO ~ Дръпвам резето, тт-
ключвап-
ZH—üok|sc!0oieN uio, V, Tb io, V. 1- еръ-
щап. ввърлсe, удрям тбр-тло Отоп-
юа)' 1, дръпвае настрана Впердп); —т-
трпшoe. тт-я-ме (одеяло)' 3, тт6н-
зом, -m5лсcвoп Вшопадееие, враГ)’
tor-V. отвръща, но —удорм;
гипцеС) schNcid/m
Den Ге0п100сНст Angr/O ~ Отблъсвам
врамесоато -амин;
Den Kuniem ~ Свалям Iaдигшaтaт-e
ск—'
Deu Fcimd sobiug nücil im—ück Вра¬
гът не T'зсашa на 'дара-
zmuj|ck-i:Hneidin umo.V. TD ir-V. под¬
рязва, Mo—см. трева, xлoшн)-
iunÜck|icHNeieen sw.V se iOr,V, бър¬
зо ттcoaеa назад Iшeшo eлacтзеиoe-
emuÜ:e|uchiuiu]Bnn sw,V. ICto.V, 1, oa-
здa'вaп. а-oзнeгвoм- 1. номоляимп,
—грaaиеaи—e Опрлтешции, oеoкзoиня-
рааход шо eшeрпияe-
Die G/Stltcr ~ намалявам запла¬
тите*
Sein/ Ansprüche - Огаaeзеaвae
претенциите си,
dumühklееНг/еКеп ! venotl uno-V, se
iir.V, 1, стъписвам еe. дръпва, се
'плошле е—зод, сепиам се’ 1. уплаш-
вам се, nб6oсaaм сп Ivor stw, (Dot)
тт нещо)’
Vor Вее VerB-ecTem nlell ~ Hr ce
п-6oсaaм до дaвсрщo престъпление;
Vor niciis ~ Не се боя -т нищо, нп
oтетъивaп пред нища-
dHUÜek-sdU—ickene sw,V, bb Ir,V, ;—-
рап някого да се изплаши и да не
извърши еещо,
euuüek iMluwii/cn umo-V. se ihn.V. лю¬
лея се. трептя. връщ-Язи се към пър¬
воначалното си noлтмeшнe Iмaвaлт.
люлка),
imuÜck|sIS/cn. sicH sw,V, ТС сар—
се тбратн- къп шeшo;
SlcH Noch scinem Kindhcil ~ Coпeeя
да се зъра— и детството ед-
Sleh пасН Beu H/ümal'ün Ile Heinai
- Копнея да сп върна и родишат--
еиийск|сгОт zurüeC Dein uer.V. sn
ilr,Vo връща, ccOvon ctw. (Dol) тт шп-
шo, тт шннсдee.
imumik|scnlen sw.V.lueo.V. bb ir-V.
връщам, изпращам т5ратит Iир-т;a
и др.e-
iiiüöK|ic1zen sw,V. TD fo,V. 1- посга-
жя; ОИр-гш—; поставям п—-нозод; 2, пр--
пествам, карам назад (хол-)* 3. eрe~
нз'р;гвоп. ие oaентaм, oшeпамвдa-
зае* 4, скита!--, копалява, Oщeшoe-
uicS ~ 1. свдоп по-назад' 2, сядам си
-ератио иа мястото*
Sich emuückgcilUil TüHIen Чувствам
се паeшeeаeпшam-
GAbEQOFF
Dan Wi/en 2 M/icm ~ Прeмeе'вaм
холото 2 п ноз—д;
Ieh s/iie olih /i/е RciSe weiter
zumühk Ще седло един ред иo-шaзaд.
duuÜoK|sinK/n ueo-V. sm iOi.V, потъ¬
ва, —еротит, еноад*
ErceTöpft in kam Sneu/0 - Потъвам
дзтoшeк във ф-ть-йла, падам изто¬
щен във фотьойла.
znrüieicoll/r sw,V. TC ilo-V umg
mас5aa да се върло* нещо трябва да
(Ъде върнат—.
dumücC| spiiliN sw. V, TD in, V. връща,,
подавам Вттпоато) обр—тсо.
eu—üekIspringen unr,V, sn iOr,V, отс-
начоп назад; ттсзачап шaегаoшa (и
предишното си пoл—жeeнe)-
zü—üoCIcpie/m sw,V Tb if-V. връщам
назад Вкасета. лешто)-
iuiiek|steieN unr.V- bCjsn (südd ös-err
Schweiz) Ioo-V, 1. cтoс по-назад Ivo/
chw. (Dot) тт нзщ—); 2, стоя на заден
плош, по-м—л-ваееа съм; 3. стоя по-
долу (linier Jndm- тг ияного). нaoе-
тавоп и cрaзшeшнe с шяиого;
D11 Hani Schi 10 M/Ter vom der Stra¬
ße xunück Къщата се е—пира 10 п по-
навътре тт yлищaao'
Einr Frage, hOml/n Bem alle andruen -
Въпрос. оойтт оставя всички други
зод слИп ен;
Well ni/lin deu Konkurrenz ~ Зам-
ентeпeт съп изае'aeaл тт хошнуреш-
щняma;
In mleTUs Sün1e:n Jmdm- ~ Не -'егъп-
B—M по нищо eo иянoп—, из стоя с ни-
щт по-д—лу тг искапo.
iu—Uck|iiceke/ sw.V, bb Or.Vo 1- пъ¬
хам -ер-тет; 2, umg намалява; прп-
meeеднтe си, —тстъпвап*
En Ist lieht Bcucüi. zuuüoKzuilcöKcn
Не з готов д— отстъпи-
znrÜoC|iUcii/r sw-V, TD if.V- 1- птс-
тaвсe нещо -братно иа eсет-гo —у’
2. васшaм назад Встрелзотм на чо-
cтвизкe- 3. зaдзпсм, отделям каст¬
рон-, запазвам Всаоза)' 4. оставям
шacгаaea (плашове. cъeeeидя)' отла¬
гам, тсг—вям на задеи плош* 5, тала-
тae. тевт5-моoaoм за нзвeегш— вре¬
ме . (ог птстъпв—ше и yеилишe, и ка¬
зарма)'
Dis Uli /Оте Slu/le - Връщам —-
е-зшн;o назад с 1 еoc'
Er wurka füm rin Joim vom WcHmdi/nsi
998
zu-Ücka/SelhU Беше отл-жеш от казар¬
мата аа 1 пoдишo.
lui-üoCislößcn uni, V, TC ar, V. 1, блъс¬
вам назад* отблъсква; (auch ioDтil0r);
2. nаeeeеaвae хола назод*
E- stößt die Hand in- Versöhmugg eu-
—ück Той отблъсква подадената оо
п-мдаeeдл апxa-
Deu Bus ihüiß 2 M/tem zurück Авто¬
бусът се преелсти 2 м нозод-
duuüoKliU—ahi/n sw-VO Tb io-V, огра-
oсвaм- Ii-.V. отразява; се'
Düs Lcf/wa/I cUruhlt Bau LlöSl zuiücC
Ека-шъa отразява сипалис-та*
Dos Licil der Sommn eeuibit in dou
Weltall euiühk Светлика'- на Слън¬
цето сп отразява и Cocпoеa-
dirüeklstiiömeii sw,V. sn Itf-V, 1, тата-
чм се —братно, назад Iaпешoтт)' 2, сти-
ч—т се Обратно Внорм), връща се о(-
аa'шo Bгтлсмa гаyи-).
iui/iiKlstufin sw,V. Tb in.Vo връщам
някого къп пo~шдент о-площоне*
/nBn. 0/ еОтс nü/dmügc GeHaltssTufe ~
Връщам някого към по-иисха степен
шо ааплат—аа-
iuuüek-UnHiben uno,V, hD Of-V. завръ¬
щам Iмнвoaин)' se iOr, V. връщам сл
оер-тсо-
iumüoK|tneien umo,V, sn tii.V. 1, -те-
тъпвом назад; 2, -ттлглсe сл. отноо-
вап сп IvoN ctw. (D^l) -а лещо)' по-
давае оставим* 3. отстъпва п— важ¬
ност, шаеаляаа се Взлияниб);
Eircm Schnitt - Правя орачи- нао-д*
Bille vom dsu Bai/sicügKi/ii Ч Моля.
пиелте Всоз—д) зад (ялото линия (шо
ипаoиa)l-
Vom nim/m Vertuoj ~ Отказвам се тт
договора;
DemiHaenÜier i-lii ilh/s anBruc iu-
mühk В ерaиeeиип с гоим всичко дру¬
го eниoзo - на заден план*
Die Re/icrund iii znrüee|strsi/m
Проаиаелсааоао подаде оставка.
iUueicklUuN umo-V. Tb ii-V. umg връ-
man, поставям нещ— обратно,
iu—Ü:K|üieuseUeiN sw-VO Tb Or,V, пра¬
вя тбр-тзн превод.
iu—Ü:K|veTöO|en sw. V. TD Го. И - прос¬
ледявам обратет (Bis in ctw. (Лкк) до
нещо, дт инкъдп)*-
Düe Geschichte Bis in Müeielolti— ~
Проследявам иcгoрняao чан дт Српд-
ковех-випао-
999
DEUTSCff-MtGARISCffES WÖRTERBUCH
iUiinncN|BinIe/
lumü:k|ecmeo/aen М.И. Al tr.V- = zu-
uUekfnuBenn-
iuuü:k|v/nscUien sw,V, Tb o-,V. връ¬
щам и предишното положение; sie!
- nрeшacсм се мислено (0/ clw, (Akk)
е ш-щ—)'
Deu LeUreu wunle an infme 0-übere
Sehuli 11-^1.111/1:1 Учителят Ие
върнат е предишното си yеилишe'
Sich in Bla JuBe/Beeül ~ Прeeaесn
се пислпео и младежките си годили,
xuNroCOweiohcm uei.V. sm öro-V, 1. отс¬
тъпва, назад* б-дръпвае се В.ог
jмBм.'eiЖ' (Dal) тт нязк-гк'нещо)' 1,
плаша сп, 6-я се (vor ntw. (Dat) та ел-
шoe' 3, шммолявап, оттеглям се (за
nаидoщпa водо)*
Vor ксе ГаПиг/Вг/ Auto ~ Отдръп¬
вам сп —т минои-щота хол—
D/r Fei/d wich euuüek Врагът от-
егспд-
Vor Auseinandcre/ldu/irn - Боя се
от разправии. дискусии,
iu—mrK|wciicn umr-V. Tb tr-V. 1. ктп-
аaшaп, aрсшaм (пътници с нере¬
довни д-х'еее'и ка гаaaне—гa и
др-)’ 2, отказвам да прдeмo. ие при¬
емам (подарък); отхвърлям. отхлб-
еяаам 1еол5а. паeдлтмeкдe)- кг-
зхвъалсм, и; признавам Bo6вншeшнe,
подозрение, упрек)’
EOnc En1ic!ulli/ung - Не прием-м
иовииешие;
Eine BeHompUu/i eniioHüed/N - Ре-
щнгплнo oтвиърлсe 'впадпшип'
Eu wurde on dir Grenii zunüöCgeWc
sem Ттй беше върнат тт прaeдеa'—.
zu—ücK|wer"e/ unn. V. TC 0r, V, 1, хвър¬
лям обра-ко’ 6',—, назад (главн.
воал)* oтввъалнe Iврaгe- 2. отразя¬
ва; (сизтлино); 3, aаъшae назад Ми
рааиитието);
Den Boll - Хвърлям топзата об¬
ратно;
Der ScTiih wird vo/ d/r Wumd zu—üek-
/cworiem Звукът се oтрaoсиa -т сте¬
ната'
D/r Kui/j b—u:H1c die WirhscHuTi walt
eu—ücK Войната върна икономикат-
д-е'a нозод,
eimühi-Wriensw.VO Tb 0r,V, има оИ-
ратно въздействие. отразява сп (аиТ
eiw, (Akk) върху, са шeшo)-
zimüöi|woihei sw.V, TD Otr-V. umgw>
кае да сл зърна Вобратно, нозод),
zi—üöK|wÜnicHen м. V. ТС оо. V, искам
дм въреа нещо. иснап да се еърол;
Seinc UNoiiängüiKeiU - Kеxaп си тб-
ратно кезоаисимосттн.
iinÜ:k|eoHIcn sw.V. ТС Oo.V, 1, връ¬
щам Мз—еп)’ 2. umg връща, си. от-
пъшaвмм си някому.
iu—UeK|iieieN uer.V. TD ti-V. 1, отд¬
ръпвам, -тглгляе; дръпва, шaутрa-
ои Oaaвeеa)' 1, оттегля,, изтeплсe
Oзo—еxи)- 3, отменя, Iп—апекae; от¬
казвам се (от —eлшoeдл); оттегля;
Iмoп5ae; se öai.V, връща, се на пре¬
дишно necттeитeпc'вт; 1*01 ~ 1- уп-
днисиaм еe, заживява, уединен—.
зотибрент* 1. oттeпляп се O^^n/ous
ctw. (Dol) от о-щт);
Das Kind vam Bihko/ - Дръпвам де¬
тето тт 6—пкаea;
Einc Kli/c - Оттеглям жал'-'
Die Trupps/ itaTem eie! vn/ dcm Gr/m-
ze dHrüii Войските се оттеглят тт
грaшищaт-'
Sieb aui deu PniOTte'vom GccCSäTT ~
Оттеглям сп тт пблитизмто'кт 6дa-
иесо;
Es eü^ht mici im lic Heinoi zurück
Влече пл обратно къп р—диеота.
ZüUHf т. -е вик-ип. подвизи-ке; нн-
лаеация, вии;
HöHnisöHc -е Саркастични подвик¬
вания’
Dmuch ~ wählen Избирам с оолоем-
ции Iвпoплoеи)-
11|ин"с/ umt-V. TD Or.V. дoвдoвoм.
подвиквае Оня;——' нещо);
Jnie- eine Wuuning - Подвиква;
предупреждение шннoeт.
Züsa/c B, -п 1- съгласие. положите¬
лен отговор* 1. oeeшoшиe;
Seine - /сВап Д-в-м епглocиe'o ен;
Eime - e—ialern, Ьнкоммнп Птлтеa-
вап cппл—едe;
Win НаВ/п Bie ~ des Che's, dusD...
Ипаел обещанието - на eaеaлeиxo,
еe...
еи-со/ет sw.VO Tb Or.V. 1. обеща¬
вам, давап думата си; 1. обещав-п’
3, приимам покана; Kör. V не^е^сс ххрес-
зо. допада шянonт-
Elme -in A/iwor Положителен от¬
говор;
En bat iuaeiouU, d/n Vortrag iu haitrn
Ттй се съгласи до иoиeеe отoпадo-
Alie, lie wir iü/geeoken hals/. Tuben
imgcsi/1 Вcиени. отит— бяхме пкин-
сили, приеха поканата*
Deu Wrin со/Т mir хн Виното ми дт-
пода.
еисотпеп odv 1. заедно, задружно;
2, едн—зр-мбско* 3, oИшт. вcиека'
Wir siml oit * Ние смп еeут— зопдит'
Allas ~ knsiei hunlcr Mauk Венеo-
заедио струва сто парии,
NB:
euuomn/n- силнопродуктивен
елемент в немския език за обра¬
зуване на глаголи със значения:
1. съвместно извършване на
действия, срв. ZusamimemirBcOe/g*
2. сглобяване, срв. iuiommiNioi-
i/lm;
3. рухване. срв, zusomMeNbueöHln.
ZuDomme/anbeihJ oPL cптрyдииепc-
тво, cъвмeе'шм р-И—т—
Düs ~ von Bunl und Läilern Сътруд¬
ничеството пемд' Иeдлаoщнятa и тт-
делиите пр—зишени-
Dür wiriirHoriIücHc'in1cn/uiin/uIc ~
Kxoe—мдеec;o'o'пeлдтeaаoдeт'-
cс'а'дeичлcтa—-
ZU£D>mmcn|ar1citenм.И ТС ilr,V, ра¬
ботя заедно, съвелсгн-,
dScimmr/Ihali/n sw.V ТС it-V.
1. смачювям (о^а топка); 2. сс^ви^в^м в
юмрук; cleh - 1, cтсc'свa сп (буре¬
носни облаци)* 2, събират еe, труп-т
сл, -ълпяа сз (хоро);
Die HCnIe eur Fauui ~ Свива; ас-
еeme и юмрук;
DunKIe Woii/N liII/N cleh oo Hin¬
miO zusammen Тъмни о'лоци сп еъ-
5нрam но нзбето’
Ulcr sii/im Haupt lallt sieh dos Un¬
Heil dmsommcn Нещастие—- надвис-
ao над главата му.
Zuionmenialluna J xoшцeштрoцис.
натрупване.
Zmsinne/bau т o,OL сглобяване.
поштае-
zuiommcn|iome/ sw,V. Tb ar.V- етлo-
бяиоп, пос-ирае (радио; легло).
duuinmen|brißen umr,V, bb tr-V- On:
Bin Zäi/c - стисна; оъИи (от болхо и
др.) (auch üDeetr).
euiimmen|)i/1cn uei.V. TC Oo.V.
връзвае, свъроиам;
Dau Haar ~ Връзвам си косото;
ZuiomMeNiilduN/
BIuM/m eu eiNiM Sinumß - Правя Иу-
к-т тг евпгн.
Zsij^i^r^€^i^1^e^diidg/ -тт Ling слож¬
но дупа-
хисоттепIbleibcm umo-V. se "UnK —с-
товопе заедно;
Geste—m ibenl Biliicn wir ha/jc zu¬
sammen Снощи остош—вмп дълго 30-
пди—*
Siefo/ und K^rir wollen ~ Щефаш
и Coанш ще бегae—т ооедат Охот—
диойха).
emuomme/|Bnumr/ sw. И hD in,V.
1. ссвт-тявв^м нищо наедно; 2. побърк¬
вам Мионге—л); sici - нещо Oлoщoe се
патви да стоеп'
Eine/ Liihcstuonk - Забърквам лю¬
бовен eлпненр'
Ein GcWlTtcn b—aui sici dUSomMH/
Готви се да излезе Иуря-
iUUinnenIlueeHen umo-V, sn oör.V.
1- падне на aeмстa. руганм (мър¬
тъв, в б-осъзнасие. тт 'мтаa и др.e-
1, 6aк;аyгнаaп BИнpna); 3, р'вв-e,
рaир'щoвaм сл. сру-во- се (сгра¬
да); 4, прoaaлс се, егртпoлсcaa сп,
пропада’
Uiter deu Laul - Рухвам под тзжест-
та, ттвара;
Vor Söhnruz/N ~ Рухвам, пода; шо
апмятм тг болка;
Dem VerC/hu b—Ooll zusammen Трае-
cптагът се o6са;aa, прест-ва да
функционира;
Dia alle Minim irldSl bild zusammen
Старата угeш- скоро щп сп сру'^
Jmde, WiB/uiiunB hiOehl zisoeocm
Нечия съпротива рухва,
dmsaMmen|huü/gi/ umt-V. hb Io,V,
1, umg тcпни—M да сторя нещ—’ 1, съ-
Иирае, намирам (средство зо шeшo)'
3, събирам, з-поашаиам здии с друг,
umg Kii/cn Soli ~ Können Не мога
да вържа (до намо) и пдшо нзрпеe-
ШИП'
Win soll 0:1 Boi Geld loTür -? Км;
да ус6eрa пари за това?;
Dcm BerüT irOmgU mici müh viele/ Men-
sciiN zueiomem Професията ме сре¬
ща c много хоро-
ZHeammimBnuoS т 1, а'ввaкe;
1. срутване* пропаданп; 3, провал;
крах; катастрофа, нртоeшнe'
D/m WrtDcHofTlücHc ~ Kooшonнеec-
oдяm орах;
слвшсгг
Sic wa— В/т - поН Тя беше близо до
припадъка.
ги1отмсп|1т1д/ст sw, V. TD io. V, 1- ио-
тъпквап. шoИлъунaon; 1, сИижом. прл-
довам сбито (Ho^-axo)* sie! - тъл¬
пим еe. тъпчем сп. е-тискаее сз;
Düc geuuerige Menue dmängle efci vo
kam b—in/e/lin Haue еиеотмнп Лю¬
бопитното тълпа сл събираше пред
ГОрЯШO'M cгрoдo-
Düc SöHOidcrnmj Wünkle ссН еиеом-
m/n/elrCngl Опде—eнптo иaтпeмдo-
ше досто сИито.
emsimne/|Imü:Ccn sw.VO Tb te.V
притиснае, сплесква,. ceaеквoe-
euiOmm/NlOiSn// ueo,V se itn.V,
1. еИпъcoиaм сп. и—т—cтаoфир-n Тон
коли. влонове)' 2. стресвап сп. сеп-
ео; сп Отог clw. (Dot) -т нещо); hb io, V.
umg иаeгaoиan Iнск—пo. шпшo);
Zwei Zige sünl iusomnen|HTaHuen
Два влохо се сблъскаха'
Eu iibn .om ScHmeok duuiooem Той
сп ceиш- -т тилмх-.
ZneomocmiaOO т (М еъзпoдeeнл.
iuiomMenTolOeN uei.V, sm öii.V. 1-
а'взoe, cрт'вae сп Iегрaдoe' i. спа-
дап Iтeе'o)' 3. силно отслм'анп Оли-
щп); сполявоп се* 4. съвпадам (п—
зреме) (Mit chw. (Dol) с нещт)’
Der KucieN fiel (*/ cic!) zusammen
Слмдkнщът епoдшo;
Elm iusommcnae"oeieNei GeelCHT От¬
слабнало лице;
Selm GeliumecTaj Tal mit Out/rn iu-
somme/ Р—мдешият му ден съвпадш-
с Великден.
Zuscoenen/SilJeiisw,V. TDi-.V, 1 етъ-
eae Iидем—, зecтиинe; 2, скръстен;
ръце.
zncommcr BTace/r sw-V. TC io-V.
1, 6ИоИщ-зам. резюмирам; предавоп
сбито, еeивaм Втехст); 2. събира,’
oeeонeявaм' 3. с'-^;-;
El/ Bue! ~ Обобщавам, резюмирап
книга ’
VerschicBe/c Gnupp/m eu /im/г Po—ici
~ О6лдиисв—n рaoлдчшн групи е пар¬
тия;
Zusommenrusicnl OCuui sic! со/е/.
kies... Кото oeт6шeинп моме да сп
наел. еe..'
Zusomimetnouciide тИаИшeидe- ре-
оюме-
zuiioni/|O|gen sw.V. hD ir.V, noodd
1000
= zuDomMcnKeiri/.
iusimmen|ßgIcN, eich uir,V, TC сре-
шaee сп, уъ6зр-мп сл. еопироме се
Онякъде)-
emuommc/|Tlürer/ cwK ТС in.V,
1, umg pcron еъщззoп Вкесз^1^1^1^а-
шо); - 1. umg aaкъаeвaп (за тпера-
цннe; 3, umg скалъпвам Iут—mнн);
Dia JoeCe dnUdünlUO/ - Закърпвам
oрнвт-лявт якето;
umg Jml/- naci einer icTwercn Ver
hcizung ~ Закърпвам някого след теж-
оо н—р-ояе-нб'
EiNen AmtOieh ~ Скалъпвам cтo'ня,
к—eпнпдаae.
xuciMmrmirtlsßnm umo-V. sn Olr.V. сли-
вот сп Iаeoнe- ирeпив-т сп Мциетоел,
oитщиe'
ZHCiMMrifhuß ZusammenT'iiss т
1. слии—не Вно рпни); 2, място но сли-
иаие.
züSiiiNnHn|TUaeN sw.V. ТС hn,V. пкд-
релдоп. кaаeлоaп. еъeднeсвae-
епл—6нвoe;
Sieünc em ilneo MosoiK * Сглобяем;
елементи в поанйкн;
Alieu Tigt sici /ml iisnoocr Всичко
се еорпмд— етдпекo'
Was Goll хисимпе/д^1Г^;|1 Hoi. das
soll irr Marse! nüeii scieilcn Това,
отпт— Господ е уъпдниил, TOBex ип
(из— да разделя.
zusuMen|TüHu/n sw,V. TD ir.V. С'^-
ром Bаoaдeлeшн от в-Инато ceeпйет-
ва и др-)' öii. V, събират сп. сливат сз
Оди— иъmн и бдин).
еисоппе/ (geben uetoV, sn öln.V,
1- уптрyдшиенм си, р-'--™; заедно'
2. umg подхождаа си Iщвeгoвee.
zusomNenOeelSorrn sw, V. ТС ir. V, при-
о—длелот един към друг. свързани
са един къп да'т, свързани са един
с друг.
W/r gcTönam nlcUl хиеотп/т Ние нп
сеп заедно Мне спе и пдшо група, и
еди— семейство и др-)'
Dleun SoSuHc aeiSö-in zusammen Тп-
зи обувни са тт eдди и същ чифт.
Freude uni L/ik gHSönen luciomi/
Рад-ут'а и скръбт— вървят анедш—-
imiommingeTö—ig odj еъетaзнш ед¬
но цяло. nриaaдллeaш eдди към
ДРУГ-
ZusonmcNgiTöui/Keül / a.PP единс¬
тво, 'пдзтет, еспадeaдлeлe-cг,
1001
сплотеност.
ZmiOMmengehöuigK^ihsgcrüHl n o.PL
чувство oa cилoтeшoу', c—лндoашoе'-
iusinnen|geroien нпт.К se Oor.VO
сблъскваме сп бдиш с друг, cрeшa~
пл се.
zusamMengescTzT ad/ сломен. състн-
елш;
EJm -не Wort Сл-жно дум-’
Elm -сп Satz Сложно Осъст—вшт) из-
рпчешип.
eusimMiNgHWünill adj пъстър, об¬
разуващ исутрa cмпcнцa, с раоеотИ-
розеш, пъстър състов*
Einn hint -е Riics/ruppe Пъстро ту-
адутдепco— тр'иo-
zusammcn| НаВат unr-V. bb ar.V. umg
имам необходимите вoаa или пред¬
мети ааедио-
ZmDommeirTill т oPL. 1, пддиетвo.
cпoвoр; cпл-m;aoе'; 1. TecT сцеп-
лeшдe-
ZUi0Mmnn|HoIU/n олг, И hblr,V 1- за¬
държам анедоо. не —cтoвсe да се раз¬
пръсне Oпрyиo, ст-дт)’ 1, държа (оз
се разпадам, аaoлeпзne- 3, държа ед¬
но до друг— зо сразиеаип' 4, етиcн—м.
пестя Oпoриe' iOr-Vo държа един ао
ДРУП
Din Br/ltir w/rlcn lüich Schmnuhnn
zuDONmengshalt/n Дъските сп държат
закрепени ерeз винтове'
Dis ManNsCnoOi - Държа ктИ—ра за¬
едно, спл—теи;
Gila Freu/ke hilten хисоммеп Дкб-
аиme прдсmлпи дърлот едии за др'т.
Zusammenhang т 1- връзка Moll itw,
(Dol) с eпшoe- 2. ззоиеиа o—внcнeoуг
OiWIsdSeN chw, (Dot) между отделни
шeшae; отетпост;
Elm dIuiKleu - Пряко връз;-'
Eim TiSorOsdSe ~ Kеmoаиеecкa (eoa-
нeo)врсaкa;
Einen - ПетеиеООеп Осъществявам
връзка Ос нещо)'
Dia gnößeuen ZusoMMe/iCnae snie/
Виждам. -'кривам п--aкaчдмзтe
из—дnтaръззи;
Im - damit Въз връзка с т—еа;
Im (I/) ~ mit ctw- (Daö) сТеНе/ Въз
връиоо съм с нещо’
In Bissen ---,. В тази връзно,-.;
I/ - В-О/дсп Свързвам;
Eomc Äußern/1 aus dim ~ uriße/ Ш-
ваедае даден- нooooвoe; тт хкс-
DEUTTSW-bULGAQISCHES WOGTEßbUCH
теосто,
iusannrn|iCnge/ uen.V. TD Ii-.V.
свързан съе. и—ап връзка, въз връз¬
ка съм leih clw. (Dal) с шeшo)'
Die Blätter Ice BucTes Hän//n Oaca
zusammen Стаaинщитe но книгата нп
са aда-вт свързани*
Dou Hir/1 /1:11 oft kirser Fnage zu¬
sammen Това няма връзка с този въп¬
рос-
iHDonMinHänaend odj свързан. иoу-
лпдоаателеи;
Eine -п Erlahiing Свързал. л—тичec-
ки последтвагелеи раонао-
iiiiommecNsn|gi)lnu adj несвързан.
ZueaMineiNisii/IsJOosügkCe Joft шлс-
aпрзoиocт.
еисоттет|!оиеп umn.V, bb ir-V. umg
1, смазва, ог И—й. пребивам Вляко-
го)’ 2. рмогрошмамп, спазен; (ипша).
iHSonniN|Hif1H/ sw.V, Tb ön.V, еъ-
шива;, панoрeпиe едно към друго
(с клaмeрe- 6аoшзрaм Ocmрoeиед,
ИНИ-).
iUSinn/nKoucmn. süc! sw.Vl Tb езн-
вап - се иа кълбо, сгуши-п сз,
хтеотмет-СоиГсп sw-V, TD i-.V, umg
pejoe купувам безразборно, нoктпт-
вае безогледно рoзлнени шeшo.
iUS0Nmen|KeH—iN sw,V, TD ir.V.i-ee-.V.
suäd, ösoerr (на^питам на куп;
Das Laub - Наспито, опадалото
шум—-
dsciMM/geiopphum adj сгъваем
Iиoeеп. стол),
lU11INмeNilKapiPH/ л V. TCio-V- зат¬
варям Виниго); 03—« Одм—Ил— лом-
еee' sm ihr, V, umgepoxBM. рухвам. оап-
вае (от ирeyeoрa)-
Den Flehem - Спсв—м вeaрнпoao'
Von EuecTöpTing - Грoввan тт ии-
т—шeeдп.
ейеимтет|КОеЬнт uw. V. bb oo-V. слеп¬
вам. залепв-n; sn Oir.V, зoлeишoлн см
един зо да'т, слепнали са Остроеици
на ншит—).
zmionMen|k/eifcn umt-V. hb Or.V.
присвиене. стискам Ooеи, тcтин)l
zuunmмe/ik/ülle/ uw. И. Tb ir.V,
ceaеквae но топно Iлиуa в—рmияe-
iUiimMHn|KöMMem umr.V. sn iOn.V- 1-
еаeшaп сп' събирам се' 2. угие-e се
O06caoяaплутв-e' 3, натрупват сл, съ
(ират сп Опори)'
J/Iem Tag Оо Klub ~ Среща—л сз,
ZüiOMmemOcumnä
събираме се всеки ден е клуба;
Io! kömme mit ^ет Leuten iusom-
onn Срeшaм сп c мшoпo хоро;
HeuiH ish aber aihss zieooMCig/CoM-
min! Днес оИ—чп ми се усeрa веиека!
imsjmimci|Kaoh/m sw.VO TB )öo, V, umg
1, cпаoeтляcвa сп. рухва (покрие,
угр—д-); l, сблъскана сп Виоли),
zisaeoem hkuuUien sw.V, TC ir-V. umg
cъ'зрaм е голям труд Iи—аиe'
Ioh Tobe luTür mcün giNzei Geil eu-
eiMoig^eiroTZ Събрах за това всич¬
ките си пари.
zuionMenlkumnMen. sicH лК TD
превиваn се Ovor ntw. (Dat) от нещо)'
Sie! vo— SöHmcni - Преиииап се oa
болно,
ZuuinneNkuNri /. Zusammenkünfte
урeшo ceнркo. cъeдрoиe-
lusonüne/iläppM. Dol uw. V. bb umg
нacс'наaм сп. е-ар^:иа.м сп малко
пт еолко-
dmsiMM//|lauTnn ueo-V, se iOn,V.
L струпваме се. ус'ирaмe сп, - cтне—-
ее се Вж^ра)’ 2, сливат се Вреки, ли-
ниО' 3. разливат се Обои); 5, пресича
се Oмпнкo)' 4. сиива с; (плот);
Dic MensoHen 11еОнп au" leo Pliti
хнеатоеп Хората се етeкoх— ио пло¬
щада*
Im uninem Hami iOcOem оООс Fäden zu-
епетет Той дърлeщe нещ-та и ръ-
щптп си. той дърпаше к—шщнmп;
umg Dau Wasser hl/Г min Im Mini/
исоттет Лигите ми потек—хм
Mi!iommeii|0eBin uw. И TC iOr,V- cпeд-
телстзам. живея заедш— Inii jein, c
някого)-
ZuuimmcNleBe/ n o,0L съвместен
живот. съжи>;лсгзо.
Zii!Dainmen|Oe/in sw.V. TC Or.V- 1. сби.
рап, сгъвам 0 вестник, одеяло, палат-
00)' 2, слагам иа едно място' 3, обе-
диини-e•; Ion. V, събирам (общо) пoан'
Dia Wlsöbs - Стъв-м пр-олт—;
WeuHN irr wcmta/N Teil/rHmer wum-
dcn Bie beiden Spmoeb1u-ca iuiommen-
g/heui Поради п—п;тт— yчacтинщн
двота eзик—вн курса Ияха слети;
En Hili/ се*/ GllB vera/cenm und wir
musileN Tür ucf/e FahrkinUr - То— си
Иеше ao6рoзнп порите и гряИи—щe да
еу съберем пари ао eнлeтo-
Znuuni^i^i/hC^/^u^g^I' тИздишенил; съе-
ддшнз—ш;-
zusammen]nahen
zusammenjnähen ж И hb tr. V. съши-
вам; зашивам (едно с друго).
zusammen[nehmen unr.V. hb tr. съ¬
бирам, обединявам, концентрирам;
взимам заедно; sich ~ стягам се, ов¬
ладявам се;
Seine Gedanken - Събирам мисли¬
те си, съсредоточавам се;
Alle seine Kräfte * Събирам всич¬
ките си сили;
Nimm dich zusammen! Внимавай!
Стегни се!
zusammen]paeken sw.V. hbtr.V. опа¬
ковам заедно; itr.V. 1. прибирам си
нещата (след работа); 2. umg in: ~
können трябва, принуден съм да се
откажа от нещо;
Seine Schulsachen ~ Приготвям си
нещата за училище;
umg Nach diesem Skandal kann er -
След този скандал не му остава ни¬
що друго освен да си върви.
zusammenlpassen sw.V. hbitr.V. под¬
хождам си един на друг; хармони-
рам, съчетавам се;
Die beiden passen gut zusammen Два¬
мата си подхождат;
Diese Farben passen nicht zusammen
Тези цветове не си подхождат.
zusammenlpferchen sw.V. hb tr.V. на¬
тъпквам, наблъсквам като сардели.
Zusammenprall т o.PL сблъскване,
сблъсък, удар.
zusammen|prallen sw.V. sn itr.V.
сблъсквам се;
Das Auto prallte mit einem LKW zu¬
sammen Колата се блъсна в камион;
Die laufenden Jungen prallten zusam¬
men Тичащите момчета се сблъс¬
каха.
zusammen |pressen sw.V. hb tr.V.
L притискам, стискам здраво (уст¬
ни); 2. натискам с преса, сплесквам,
пресовам;
Die Hände - Стискам здраво, сил¬
но ръцете си.
aKammen|rafTen ж V hbtr.V. 1. граб¬
вам, прибирам (бързо); 2. pejor заг-
рабвам (имущество, пари); 3. съби¬
рам и приповдигам полите на дре¬
ха; sich - опомням се, овладявам се,
стягам се.
zusamrnen|raufen, sich sw.V. hb umg
помирявам се, свиквам да акцепти-
рам другия след първоначални раз¬
GABE&Off
ногласия;
Sie mussten sich in der Ehe erst -
Трябваше да посвикнат първо един
с друг в брака, да поизгладят разли¬
чията си.
zusammen|rechnen sw.V. hb tr.V. съ¬
бирам числа, сумирам.
zusammen|reimen sw.V. hb tr.V. umg
свързвам, обяснявам си неща;
Sich (Dat) etw. (Акк) ~ Обяснявам
си нещо;
Wie reimt sich das zusammen? Как
може да се обясни това?
zusammenjreißen, sich unr.V. hb ов¬
ладявам се.
zusammen|rollenжV. hb tr.V. нави¬
вам на руло (килим); sich - свивам
се на кълбо.
zusammen irotten, sich sw.V. hb pejor
струпвам се, събирам се на тълпа
(метежници).
Zusammenrottung f o.PL pejor
струпване, насъбиране на (агресив¬
на) тълпа.
zusammen|rücken sw.V. hb tr.V. смес-
твам, премествам (за да приближа
нещо); sn itr.V. преместваме се (по-
близо един до друг), смесваме се;
Die Tische . damit alle zusammen
sitzen können Съединяваме масите,
за да могат да седнат всички заедно.
zusammen|rufen unr.V. hb tr.V. свик¬
вам;
Das Parlament ~ Свиквам парла¬
мента.
zusgmmen|sacken sw.V. sn itr.V. umg
1. папам, свличам се на земята, при¬
падам; 2. (in sich (Акк) ~) срутва се,
събаря се.
zusammenlschieben unr.V. hb tr.V.
премествам, сбутвам, приближавам
един към друг (пейки, маси).
zusammen Ischlagen unr.V. hb tr.V.
1. . удрям един в друг (за да предиз¬
викам шум); 2. umg разбивам на пар¬
чета; 3. umg пребивам, смазвам от
бой; sn itr.V. връхлетява, струпва се;
Die Hacken/die Absätze ~ Удрям то¬
кове (при отдаване на чест);
Die Hände ~ Плясвам с ръце;
Die ganze Einrichtung in seiner Wut
- В яда си изпотрошавам цялото об¬
завеждане;
Das Feuer schlug über ihm zusammen
Огънят го погълна.
1002
zusammenlschließen unr.V. hb tr.V.
заключвам заедно, c един катинар;
sich - обединявам се, съединявам се;
Die beiden Firmen haben sich zu¬
sammengeschlossen Двете фирми се
обединиха;
Sich zu einer Mannschaft ~ Обеди¬
нявам се в отбор;
Sich iür/gegen jmdn. ~ Обединява¬
ме се за/срещу някого.
Zusammenschluß Zusammenschluss
m съединяване, обединяване; обеди¬
нение.
zusammen |schmelzen unr.V. sn itr.V.
стопява се, намалява (сняг; спестя¬
вания);
Meine Vorräte schmelzen allmählich
zusammen Запасите ми постепенно
се топят, намаляват.
zusammenlschneiden unr.V. hb tr.V.
орязвам c цел скъсяване (филмова
лента, магнетофонна лента).
zusammen |schnüren sw.V. hb tr.V.
стягам, завързвам (auch übertr):
Altpapier zu Bündeln ~ Завързвам на
връзки стара хартия;
Die Angst schnürt mir die Kehle zu¬
sammen Страхът ме е стиснал за гър¬
лото.
zusammenlsehrauben sw.V. hb tr.V.
завинтвам, свързвам с винт.
zusummen|schreckcn unr.V.jsw.V. sn
itr.V. сепвам се, стряскам се.
zusammen |schreiben unr.V. hb tr.V.
1. пиша слято (дума); 2. пиша, със¬
тавям текст, 3. umg pejor пиша глу¬
пости, надрасквам набързо нещо;
Ein Referat - Съставям, написвам
реферат;
umg Er hat wieder einen Unsinn zu¬
sammengeschrieben Той пак е надрас¬
кал някакви безсмислици;
umg Sie hat sich mit ihren Romanen
ein Vermögen zusammengeschrieb^n Тя
натрупа състояние c романите си.
Zusamrneeschreieung/ o.PL слято
изписване.
zusummcs|schrumpfen sw.V. sn itr.V.
1. свива се, набръчква се, съсухря се
(кожа); 2. намалява, топи се (запаси,
пари).
zusummen|shhweißen sw.V. hb tr.V.
1. Tech заварявам, запоявам (тръби,
релси); 2. сплотявам, свързвам здра¬
во, неразривно.
1003
DEUWCOi-BULGABIföCIOES WÖ&TEQbUCH
Zusammenziehung
zusammeslsein zusammen sein
unr.V. sn itr.V. 1. заедно съм c няко¬
го; 2. свързан съм (с приятелство или
сексуална връзка) с някого;
Den ganzen Tag mit jmdm. ~ Целия
ден съм заедно с някого;
Sie ist 10 Jahre mit ihm zusammen
gewesen Тя живя 10 години c него.
Zusammensein n o.PL 1. съвместен
живот; 2. среща, събиране, съвмест¬
но пребиваване;
Zu einem gemütlichen ~ bei Kaffee
und Kuchen einladen Каня на прият¬
но събиране на кафе и сладки.
zusammenlsetzes $wJ. hb tr.V. сгло¬
бявам; sich - 1. състои се, съставен
е (aus etw. (Dat) от нещо); 2. сядам
заедно (mit jmdm. с някого); 3. съби¬
раме се, срещаме се (за преговори и
др-);
Das Buch setzt sich aus vier Kapiteln
zusammen Книгата се състои от че¬
тири глави;
Wir setzen uns zu einer Besprechung
zusammen Събираме се за обсъждане.
Ziusimmeeiseetuns/1. състав; 2. Ling
сложна дума;
Die - der Mannschaft Съставът на
отбора;
Die chemische - des Präparats Хими¬
ческият състав на препарата.
zusammenl sinken unr.V. sn itr.V.
1. рухва, събаря се; 2. падам на зе¬
мята, свличам се (от умора);
Die Dachkonstruktion sank in sich zu¬
sammen Покривната конструкция
рухна;
Ohnmächtig - Припадам, свличам
се в безсъзнание на земята.
zusammenlsitzen unr. V. hb/südd, östen,
Schweiz sn itr.V. седим .заедно, седна¬
ли сме заедно, един до друг;
Mit den Freunden bei einem Bier -
Сядам на бира c приятелите си;
Wir sitzen in der Schule zusammen B
училище седим заедно (на един чин).
Zusammenspiel п o.PL LSp• съгла¬
суваност на играта; Mus ансамбъл,
съгласувано изпълнение (на оркес¬
тър и др.); 2. съдействие, съгласува¬
ност (на сили, процеси).
zusammes|spieles sw.V. hb itr.V.
1. съгласуваме играта си (в спорта);
съгласуваме изпълнението си (в
оркестър); 2. взаимодействаме си
(сили).
zusammenlstauehes sw.V. hb tr.V.
umg кастря някого, порицавам.
zusummes|stccken sw.V hb tr.V. за¬
бождам (коса c фиби; плат с топлий¬
ки); sn itr.V. umg заедно сме (и за¬
мисляме нещо).
zusammen^ehen unr.V. hb (südd
österrSchweiz sn) itr.V. 1. стоя заедно
(mit jmdm. c някого); 2. сплотени сме,
държим един за друг.
zusammen|stelles sw.V hb tr.V.
1. поставям заедно, един до друг;
2. съставям (програма, меню), сис¬
тематизирам.
Zusarnmeestelluns/1. съставяне (на
меню и др.); 2. списък, опис.
Zusammenstoß т 1. сблъскване (на
коли, лица); 2. спречкване, конфликт,
колизия; сблъсък.
Zusammee|stößes unr.V. sn itr.V.
1. сблъскват се (коли, хора); 2. гра¬
ничат (парцели, ниви), имат обща
граница;
Die Autos sind frontal zusammen¬
gestoßen Колите се сблъскаха челно;
Die beiden Grundstücke stoßen zu¬
sammen Двата парцела имат обща
граница.
zusammeslströmen sw.V. sn itr.V.
стичат се (хора, тълпи).
zusammenlstuckeln m V. hb tr. V umg
pejor правя нещо от различни пар¬
чета, късчета.
zusgmmenlstürzen sw.V. sn itr.V. рух¬
ва, събаря се, сгромолясва се;
Der Turm stürzte in sich zusammen
Кулата рухна.
zusammen^chen sw.V. hb tr.V. (на)-
събирам на едно място (след тър¬
сене);
Das Spielzeug der Kinder ~ Търся и
събирам играчките на децата.
Zusammentragen unr. V. hb tr. V. (на)-
донасям, събирам;
Brennholz ~ Събирам, донасям дър¬
ва за огрев;
Material für ein Referat ~ Събирам
материал за реферат.
zus^uemeп|trefГen unr.V. sn itr.V. 1.
срещам се случайно (mit jmdm. c ня¬
кого); 2. съвпадат (събития);
Hier treffen mehrere ungünstige Ums¬
tände zusammen Тук съвпадат раз¬
лични неблагоприятни обстоятелс¬
тва, това е стечение на различни неб¬
лагоприятни обстоятелства.
Zusammentreffen п 1. случайна сре¬
ща; 2. съвпадение, стечение (на обс¬
тоятелства).
zusgmmenltreibes unr. V. hb tr. V. под-
карвам заедно (група деца; стадо).
zusammen treten unr.V. hb/sn tr.V.
стъпквам, смачквам c крака; sn itr.V.
събира се на заседание, заседава
(парламент);
Einen Häftling ~ Пребивам арестант
с ритници;
Der Bundestag tritt in einer Woche
zusammen Бундестагът се събира на
заседание след седмица.
zusammen trommeln sw.V. hb tr.V.
umg събирам, свиквам.
zusammen|tun, sich unr. V. hb umg съ¬
единяваме се, обединяваме се, съю¬
зяваме се;
Sich mit der Opposition ~ Съюзява¬
ме се с опозицията.
zusammen Iwachsen unr.V. sn itr.V. 1.
срастват се (счупени кости; две се¬
лища); 2. сближаваме се, ставаме
близки приятели;
Seine Augenbrauen sind zusammen¬
gewachsen Веждите му са сраснали
една с друга;
Die beiden Städte sind zusammen¬
gewachsen Двата града се сраснаха,
се сляха в един.
zusammeslwirkes sw.V. hb itr.V.
1. действаме заедно; 2. съдействаме
си, сътрудничим си;
Viele Faktoren haben hier zusammen¬
gewirkt Тук действаха заедно много
фактори.
zusgmmenlzähles sw. V. hb tr. V./itr. V.
- addieren.
zusämeme|zicrcs unr.V. hb tr.V.
1. затягам, свивам (примка); 2. със¬
редоточавам, събирам (войски);
tr.V./itr.V. Math събирам (числа, су¬
ми); sn itr.V. вземаме общо жилище;
sich -1. свива се; затяга се; 2. сгъс¬
тява се (облаци); надига се (буря);
Truppen as der Grenze - Съсредо¬
точавам войски на границата;
Die Blutgefäße ziehen sich zusammen
Кръвоносните съдове се стесняват;
Ein Unwetter zieht sich zusammen
Надига се буря.
Zuis^i^r^e^iuieeuusg’ meist Sg. 1. сви¬
Zusam^^^e^lzifflmern
GACEQOFr
1004
ване; стесняване; скъсяване; 2. със¬
редоточаване (на войски); 3, събира¬
не; 4. Ling сливане, контракция.
zusammeslzimmers sw.V. hb w.K.
umg pejor сковавам (набързо и гру¬
бо) от дърво.
zusammeslzuckes жК sn itr.V, =
zusummenfahrcn.
Zusatz m, Zusätze 1. примес, добав¬
ка (вещество); 2. добавка, допълне¬
ние (към текст); 3. о.Р1 добавяне,
прибавяне;
Viele Lebensmittel enthalten Zusätze
wie Farbstoffe oder Aromastoffe Мно¬
го хранителни продукти съдържат
добавки като оцветители или арома-
тизатори;
Wasser durch - vos Chlor desinfizie¬
ren Дезинфекцирам вода чрез доба¬
вяне на хлор.
Zusatzabkommen п допълнително
споразумение.
zjisatzbestimmusg f допълнителна
разпоредба, допълнителна клауза.
Zusatzgerät п допълнителен уред,
приставка.
zusätzlich odj допълнителен;
~е Kosten Допълнителни разходи;
Eis paar Stunden - arbeiten Работя
няколко часа допълнително.
Zusatzvvcsichrrane/ допълнителна
застраховка.
Zusatzzah) f допълнително число (в
тото, лото).
zuschanden ги zu Schanden odv уни¬
щожен, разбит, негоден за употреба;
Jmds. Hoffnungen ~ machen Разби¬
вам нечии надежди;
Das Auto - fahren Съсипвам кола¬
та от каране;
Das Pferd ~ richten Съсипвам коня
от езда.
zg|sehanzen sw.V. hb tr.V. umg бут-
вам, тиквам незабелязано (jmdm. etw.
(Акк) някому нещо);
umg Dem Freund Geld ~ Бутвам (не¬
забелязано) пари на приятеля си.
zu^haues жИ hb itr.V. bes südd
österr - zusehes.
Zuschauer m, - зрител;
Bei etw. (Dot) keine ~ gebrauchen
können Нямам нужда от свидетели
(зрители) при нещо;
Die - klatschen Beifall Зрителите ръ¬
копляскат,
Ein unfreiwilliger ~ Неволен свиде¬
тел (очевидец).
Zuschauerin f, -пеп зрителка.
Zuschaue^um т зрителна зала.
Zyshraucrtribüne f зрителска три¬
буна.
ZuschauerzaM -Лброй на зрителите.
zulschicken sw.V. hb tr.V. изпращам
(jmdm. etw. (Akk) някому нещо).
zu|schietasunr.V. hb tr.V. бутвам,ти¬
кам (jmdm. etw. (Akk) някому нещо);
Jmdm. die Schuld, die Verantwortung
- Прехвърлям някому вината, отго¬
ворността.
zy|schießen unr.V. hb tr.V. 1. хвър¬
лям стремително към някого, изст¬
релвам към някого (топка); 2. доба¬
вям, отпускам (сума); sn itr.V. стрел¬
вам се, втурвам се (auf etw. (Akk) към
нещо); връхлитам, карам право към
нещо;
Jmdm. eisen wütendes Blick - Стрел¬
вам някого с гневен поглед;
Die Regierung schoss dem Projekt wei¬
tere Millionen zu Правителството от¬
пусна допълнителни милиони за
проекта;
Das Auto schoss auf den Baum zu Ко¬
лата караше стремглаво към дър¬
вото.
Zuschlag m, Zuschläge 1. добавка,
надбавка (към заплата, цена); 2. при¬
съждане на предмет при търг; полу¬
чаване на поръчка (при строителен
проект и др.);
Eis ~ für nächtliche Arbeit Добавка
за нощен труд;
Den ~ für des Intercity-Zug loses Ку¬
пувам си добавка за влак интерсити;
Der Zuschlag erfolgt an Herrn X.
Предметът се присъжда на г-н X.
(при търг);
Die Baufirma X. erhielt den ~ für das
Projekt Строителната фирма X. по¬
лучи поръчката за проекта.
Zuschlägen unr.V. hb tr. V. 1. хлопвам,
тръшвам, затварям с хлопване (про¬
зорец, книга); 2. присъждам, давам
(при търг, при поръчки); 3. повиша¬
вам цената (аиГ etw. (Akk) etw. (Akk)
на нещо с нещо); sn itr. V. хлопвам се,
тръшвам се, затварям се с хлопва¬
не; hb itr.V. 1. удрям, нахвърлям се
(aufimds. върху някого); 2. намесвам
се, атакувам, действам; 3. umg купу¬
вам, вземам бързо, без колебание;
Auf den Preis 10% Provision - Пови¬
шавам цената с 10% комисиона;
Die Polizei schlug im günstigsten Mo¬
ment zu usd verhaftete die Diebe Поли¬
цията се намеси в най-благоприят¬
ния момент и арестува крадците;
Rücksichtslos - Удрям, бия безог¬
ледно;
umg Bei diesem günstiges Preis muss
ich einfach - При тази изгодна цена
няма как да не купя;
Das Schicksal hat zugeschlagen Съд¬
бата нанесе своя удар.
zuschlagfrei odj без повишение; без
добавка към цената.
zuschlagpflichtig odj със задължи¬
телна добавка към цената (за влаков
билет и др.).
zglschließes unr.V. hb tr.V. заключ¬
вам (врата, жилище); затварям (очи).
zalsrhnapjHes.jw.F’. hb itr.V. посягам
да захапя, да лапна (за животно); sn
затваря се (капан);
Die Tür ist zugeschsappt Вратата
хлопна, вратата се затвори;
Der Hund hat zugeschsappt Кучето
посегна да захапе.
Zuschseidekurs т курс по кроя-
чество.
zu|schneiden unr.V. hb tr.V. L кроя,
скроявам; 2. пригоден еъм (auf etw.
(Akk) към нещо), нагласен съм за не¬
що, съобразен съм с нещо;
Die Sendung ist auf des Geschmack
junger Leute zugeschnitten Предаване¬
то е съобразено c вкуса на младите.
Zuschneider m, - крояч (на дрехи),
zufsehseies ж V. sn itr. V. затрупвам
със сняг;
Der Weg ist zugeschseit Пътят е зат¬
рупан със сняг (и блокиран).
Zuschnitt ml. изрязване, кроене (с
определени размери, форма); 2. крой¬
ка, фасон (на дреха); 3. форма, фор¬
мат, величина;
Der elegante - des Kleides Елегант¬
ната кройка на роклята;
Ein Mans dieses ~s Човек от такъв
ранг, от такава величина.
zujschnüren sw.V. hb tr.V. връзвам,
завързвам (колет, обувки) (ouch
übertr);
Die Angst schnürt mir die Kehle zu
Страхът ме души, стяга гърлото ми.
1005
zulschraubes sw.V. hb tr.V. завинт-
вам;
Das Maгmeladenglus - Завинтвам/
затварям капака на буркана с мар¬
малад.
zujschreiben ипг. V. hb tr. V. 1. припис¬
вам (jmdm. etw. (Akk) някому нещо)
(заслуги, произведение); 2. припис¬
вам, прехвърлям (имот на някого);
3. umg добавям, дописвам пис¬
мо и . др.);
Das Bild wird fälschlich Monet zu¬
geschrieben Картината погрешно се
приписва на Моне;
Jrndm. eis Haus ~ Приписвам ня¬
кому къща;
Der Mineralquelle wird eine wunder¬
kräftige Wirkung zugeschrieben Ha ми¬
нералния извор се приписва чудо¬
дейно въздействие.
zujschreien unr.V. hb tr.V. umg кре¬
щя, викам (jmdm. etw. (Akk) някому
нещо).
Zuschrift /, -en писмо (в отговор на
обява, на предаване).
zuschulden ад zu Schulden odv meist
in, sich (Dol) etw. (Akk) - kommen
lassen провинявам се в нещо, прег-
решавам.
Zuschuß Zuschuss т 1. добавка,
доплащане; 2. субсидия, издръжка;
Staatlicher ~ Държавна субсидия,
държавна издръжка.
Zuschußbetrieb Zuschussbetrieb т
предприятие на дотации.
zulschusters sw.V. hb tr.V. umgTM-
хомълком облагодетелствам някого
с нещо, осигурявам (jmdm. etw. (Akk)
някому нещо);
umg Jmdm. eines Auftrag/ешеп Job
- Осигурявам някому (изгодна за не¬
го) поръчка/работа.
zujschütten ж V. hb tr. V. 1. засипвам,
запълвам (яма с пръст и др.); 2. umg
доливам (в големи количества).
Zusehen unr.V. hb itr.V. 1. гледам,
наблюдавам (jmdm. bei etw. (Dol) ня¬
кого при нещо); 2. гледам бездейно,
търпя нещо; 3. гледам (да направя
нещо);
Jrsdm. bei der Arbeit - Гледам ня¬
кого като работи;
Beim Fussballspiel ~ Гледам, наблю¬
давам футболния мач;
Einem Unrecht tatenlos - Гледам
DWTCtl-DDlLGCADSCJlEtb WÖßTEßbUCh
бездейно как се извършва несправед¬
ливост;
Sieh zu, dass du . rechtzeitig as-
kommst! Гледан да пристигнеш нав¬
реме!
zusehends odv видимо, явно, чувст¬
вително;
Das Wetter wird - besser Времето
видимо се оправя.
Zuseher /n, - österr - Zuschauer.
zu|seinzu sein unr.V. sn itr.V. 1. зат¬
ворен е (прозорец, врата); 2. umg из¬
ключил съм (в алкохолно или нар¬
котично опиянение съм).
zslsenden unr.V./sw.VI hb tr.V. изп¬
ращам (някому писмо, пратка).
zujsetzen sw. V. hb tr. V. прибавям, до¬
бавям, примесвам; itr.V. 1. до¬
саждам, дотягам, тормозя (жега,
стрес); 2. измъчвам, преследвам,
тормозя, досаждам (mit etw. (Dot) с
нещо); tr.V./itr.V. губя пари, работя
на загуба;
Dem Wein Zimt und Zucker - Доба¬
вям канела и захар към виното;
Die Hitze setzt ihm stark zu Жегата
силно го измъчва;
Jrsdm. mit Fragen - Досаждам ня¬
кому c въпроси;
Einen Teil seines Vermögens bei einem
Geschäft - Губя част от състоянието
си при сделка. .
zulsichern sw.V. hb tr.V. уверявам,
обещавам, гарантирам (jrsdm. etw.
(Akk) някому нещо);
Jrsdm. etw. (Akk) vertraglich - Га¬
рантирам някому нещо с договор;
Jmdm. seine Hilfe feierlich - Уве¬
рявам някого тържествено в помощ¬
та си.
Zusicherung f обещание, уверение.
Zuspeise / österr гарнитура (към
ядене).
ZMlspeeren sw.V. hb tr.V.jitr.V. südd
österr затварям, заключвам.
Zuspiel n o.Pl. Sp подаване (на
топка).
zujspielen sw.V. hb tr.V.litr.V. пода¬
вам, подхвърлям (топка на играч);
tr. V. бутвам, подавам скрито (инфор¬
мация и др.);
Jmdm. eine Nachricht - Подавам ня¬
кому новина.
zu|spitzen sw.V. hb tr.V. заострям,
изострям, подострям (ouch übertr):
zustande
sich - изостря се (ситуация, конф¬
ликт);
Die Krise spitzt sich gefährlich zu
Кризата опасно се изостря.
Zuspiizzuisg*o.PL изостряне (на кон¬
фликт).
zu|spnehhcn unr.V. hb tr.V. 1 присъж¬
дам, отсъждам (наследство, награ¬
да); 2. утешавам, успокоявам, окура¬
жавам, ободрявам; itr.V. хапвам/пий-
вам порядъчно;
Das Gericht hat der Mutter das Sorge¬
recht für die Kinder zugesprochen Съ¬
дът присъди децата на майката, да¬
де правото за отглеждане на децата
на майката;
Jmdm. Mut - Окуражавам някого;
Jmdm. besänftigend - Успокоявам,
вразумявам някого;
Dem Essen fleißig ~ Добре си похап-
вам.
Zuspruch т o.PL geh 1. утешение,
утеха, окуражаване; утешителни/оку-
ражителни думи; 2. посещение, кли¬
ентела, наплив;
Etw. fisdet/hat großen/regen/viel ~;
etw. erfreut sich großes Zuspruchs Не¬
що се харесва много, привлича мно¬
го хора; нещо се радва на много по¬
сетители, на голяма клиентела.
Zustand т 1. състояние, положение;
2. meist PL порядки, състояние, ус¬
ловия (политически, икономически и
др-);
Der fcsZc/flüssige/gusfoпnige -Твър-
до/течно/газообразно състояние (на
вещества);
Der geistige/köгperlihrc/scclischc -
Умствено/физическо/душевно със¬
тояние;
Der gesundheitliche - Здравословно
състояние;
In betrunkenem - В пияно състоя¬
ние;
Die katastrophalen Zustände nach
dem Krieg Катастрофалното положе¬
ние след войната;
umg Zustände bekommen, kriegen
Ужасявам се, изпадам в истерия;
umg Das ist doch kein -! Това не мо¬
же да се търпи! така не може да про¬
дължава!
zustande а.: zu Stande odv in: etw.
(Akk) - bringen осъществявам, пос¬
тигам нещо;
zuständig
GABEGOFF
- kommen Става, осъществява се;
Er kann nichts Vernünftiges ~ bringen
Не може да направи нищо . разумно;
Der Vertrag ist nach langen Verhand¬
lungen - gekommen След дълги пре¬
говори се стигна до (сключване на)
договор.
zuständig odj компетентен, мерода¬
вен; имащ правото или задължение¬
то за нещо;
Die - е Behörde Съответното учреж¬
дение;
Wer ist - dafür? Кой отговаря за то¬
ва?, Към кого да се обърна за това?
Zuständigkeit f o.PL 1. компетент¬
ност, меродавност; 2. сфера на ком¬
петенциите.
Zuständigkeitsbereich т сфера на
компетенциите (на правата и отго¬
ворностите).
Zustandsändeerus/ промяна на със¬
тоянието.
Zustandspassiv т Ling страдателен
залог на състоянието;
Im Satz “Das Fenster ist geöffnet”
liegt - vor В изречението “Das Fens¬
ter...” имаме страдателен залог на
състоянието.
zustatten odv in: jmdm,/etw. (Dot) -
kommen от полза съм за някого, за
нещо;
Für deinen Beruf kommen dir die
Fremdsprachenkenntnisse - Чуждоези-
ковите познания са ти от полза в про¬
фесията.
zylsteeken ж. И hb tr. V. 1. забождам,
закрепвам (с топлийка); 2. давам тай¬
но (jmdm. etw. (Акк) някому нещо).
zulstehen unr.V. hb itr.V. полагам се,
следвам се;
Ihm steht die Hälfte des Erbes zu Ha
него му се полага половината от нас¬
ледството;
Es steht ihm nicht zu, darüber zu
urteilen Не му подобава да дава пре¬
ценка за ' това.
zulsteiges unr.V. sn iir.V. качвам се
на превозно средство от следваща
спирка;
Ich bin bei der letzten Haltestelle zu¬
gestiegen Аз се качих от последната
спирка.
Zustellbezirk т пощенски район,
район за доставяне на пощенски
пратки.
zn|stellen sw.V. hb tr.V. 1. предавам,
връчвам (писмо, колет); 2. затварям,
закривам (врата с шкаф и др.).
Zustellgebühr f такса за връчване,
доставяне на пощенска пратка и др.
(плащана от получателя).
Zusteelung/ o.PL Admin връчване (на
писмо, призовка и др.).
zu|steuern sw.V. sn itr. V. 1 насочвам
се, нося се (auf etw. (Акк) към нещо);
2. umg внасям, додавам (сума);
Das Auto steuerte auf den Abgrund
ги Колата се носеше право към про¬
пастта;
Die Wirtschaft steuert auf die Katast¬
rophe zu Икономиката върви към ка¬
тастрофа, към провал.
zu|stimnen sw.V. hb iir.V. 1. съгла¬
сявам се (jmdm. с някого); 2. одоб¬
рявам (etw. (Dol) нещо);
Einem Vorschlag - Одобрявам пред¬
ложение, съгласявам се с предложе¬
ние.
Zustimmung/ оЛ съгласие; одобре¬
ние (zu etw. (Dol) с нещо, на нещо);
Etw. findet allgemeine - Нещо нами¬
ра всеобщо одобрение;
Seine - geben/^er^<^ei^^^ Давам/от-
казвам съгласието си;
Jmds. - einholen Получавам нечие
съгласие, одобрение.
zufstopfen sw.V. hb tr.V. запушвам,
затьквам (отвор); кърпя, репризирам
(дупка в чорап);
Sich (Dot) die Ohren mit Watte -
Запушвам си ушите c памук.
zulstopseln sw.V. hb tr.V. запушвам
(c коркова тапа и др.).
zulstoßen unr.V. hb tr.V. хлопвам,
тръшвам (врата); затварям с хлоп-
ване; itr.V. 1. напада, намушква (жи¬
вотно); нанасям удар (с нож и др.);
2. случва се (някому нещо);
Die Tür mit dem Fuß - Затварям
вратата c крак, c ритник;
Mit einem Messer - Нанасям удар c
нож;
Hoffentlich ist ihm nichts zugestoßen
Дано не му се е случило нещо (ло¬
шо);
Wenn mir etw. zustößt Ако стане не¬
що с мен (ако умра).
zu|streb^n sw.V. hb tr.V. стремя се
към нещо;
Dem Ausgang ~ Вървя бързо към из-
Л006
хода. I
Zustrom т о.Р1. наплив (от/ хора);
приток (на въздушни маси, на пари);
Der - der Menschenmenge halt nicht
an Не спира напливът от хора;
Der ~ зтатет Luft nach Europa При¬
ток на топъл въздух към Европа.
z^strömen w.F, sn itr.V. тека, сти¬
чам се (auf etw. (Акк)-, etw. (Dol) към
нещо); прииждам;
Kalte Meeresluft strömt aus dem Nor¬
den zu От север нахлуват студени и
влажни въздушни маси;
Die Menschenmenge strömt auf den
Ausgang/dem Ausgang zu Тълпата се
насочи към изхода.
zulstürzen sw.V. sn itr.V. спускам се,
втурвам се, хвърлям се (auf jmdn,/etw.
(Акк) към някого, нещо).
zutage а.: zu Tage odv in: etw. (Akk)
~ bringen/fördern разкривам, изкар¬
вам нещо наяве;
- kommen Излизам наяве;
Einen Skandal - bringen Изваждам
наяве скандал;
Der Fehler liegt offen - Грешката е
очевидна.
Zutat f, -en meist Pi. 1. подправ¬
ки; материали, продукти (за яс¬
тие); 2. помощни материали (за шев
и др.);
Die ~еп für den Kuchen abwiegen
Претеглям продуктите за сладкиша.
zuteil odv geh in: etw. wird jmdm. -
нещо бива отдадено някому, нещо
се пада някому;
geh Ihm wurde große Ehre - Падна
му се голяма чест;
Jmdm. etw. (Акк) - werden lassen От¬
реждам, предоставям (някому не¬
що).
zulteilen sw.V. hb tr.V. 1. раздавам,
разпределям (|^п. etw. (Akk) ня¬
кому нещо); 2. възлагам (работа, за¬
дача);
Den Kindern das Essen - Разпреде¬
лям яденето на децата;
Jmdm. eine Rolle - Възлагам роля
някому;
Jmdn. einer anderen Gruppe - При¬
числявам, прикрепвам някого към
друга група.
zutiefst odv 1. извънредно много;
2. най-отдолу; 3. най-задушевно.
zu|Zrugen unr.V. hb tr.V 1. занасям
1007
DEUTSCJf-BUUGhßkSCJlES WÖQTEDßUCH
Zuwanderer
(jmdm. etw. (Akk) някому нещо); 2. до¬
насям, разказвам тайно (слухове,
клюки)! sich - случва се;
Der Wind tragt mir Stimmen zu Вятъ¬
рът донася гласове до мен;
Sie trägt ihm alles sofort zu .Тя вед¬
нага му донася за всичко;
geh Nun trug es sich zu, dass der Kö¬
nig starb... И стана така, че кралят
умря...
Zuträger т, - pejor доносчик, клю-
кар, клеветник, сплетник.
zuträglich odj l.geh благотворен, по¬
лезен; 2. здрав, здравословен (храна,
климат);
Diese Seife ist meiner Haut nicht ~
Този сапун не действа добре на ко¬
жата ми.
zfiltrauen rw. И hb tr. V. считам, смя¬
там някога способен за нещо; очак¬
вам нещо от някого;
Ich traue ihm diese Lüge zu Смятам,
че той е способен на тази лъжа;
Diesem Menschen ist das Schlimmste
zuzutrauen От този човек може да се
очаква най-лошото;
Sie traut sich zu viel zu Тя надценя¬
ва силите си.
Zutrauen п о.Р1. доверие (zu jmdm.
в някого);
Das ~ verlieren Губя доверие;
- fassen, gewinnen Печеля доверие,
zutraulich odj доверчив; общителен;
кротък (за животно).
Zutraulichkeit f -en 1. о.Р1 довер-
чивост; 2. проява на доверие.
zultrefTes unr.V. hb itr.V. 1. оказва
се верен, прав; отговаря на истина¬
та; 2. отнася се, важи, касае се (auf
jmdn,/etw. (Akk) за някого, нещо);
Die Annahme traf zu Предположе¬
нието се оказа вярно;
Die Beschreibung trifft auf ihn zu
Описанието важи за него.
zutreffend odj подходящ, уместен,
сполучлив; точен, верен;
Eine ~е Bemerkung Уместна забе¬
лежка;
Zutreffendes bitte unkreuzcn! Да се
отбележи с кръстче нужното! (при
формуляри).
zultreiben unr.V. hb tr.V. карам, под-
карвам (auf etw. (Akk) към нещо); sn
itr.V. - нося се към нещо;
Das Boot trieb auf den Wasserfall zu
Лодката се носеше към водопада.
zultreten unr.V. sn itr.V. приближа¬
вам се, вървя (auf jmdn./etw. (Akk)
към някого, нещо); hb tr.V. затьпк-
вам нещо с крак.
zul trinken unr. V. hb itr. V. пия за здра¬
вето на някого, вдигам чаша към ня¬
кого;
Dem Jubilar ~ Пия наздравица за
юбиляря.
Zutritt т O.PL достъп, вход;
Kein ~! Не се влиза!;
~ verboten! Вход забранен!
Freier - Свободен достъп; безпла¬
тен вход;
Jmdm. den ~ zu etw. (Dot) gewähren/
verweigern Разрешавам/отказвам
достъп на някого до нещо.
Zutun п 0.Р1. намеса, съдействие,
помощ, подкрепа;
Ohne jmds. ~ Без нечие съдействие,
без нечия помощ, без да се намеси
някой.
zuungunsten präp + (Gen)l(Dot) във
вреда на;
Ein Urteil ~ des Angeklagten Присъ¬
да не в полза на обвинения..
zuunterst odv най-долу;
Etw. liegt - Нещо е най-отдолу.
zul verdienen mV. hb tr.V. umg при¬
печелвам допълнително.
Zuverdienst m допълнително при¬
печеленото.
zuverlässig odj надежден, верен, из¬
питан, сигурен; на който може да се
разчита;
Ein -er Freund Верен, сигурен, на¬
дежден приятел;
Die Uhr geht - Часовникът върви
точно;
Aus -er Quelle От достоверен из¬
точник.
Zuverlässigkeit / о.Р1 надеждност;
изпитаност; благонадеждност; дос¬
товерност.
ZuverlässigkciZspnUfusg f проверка,
тест за надеждност.
Zuversicht f о.Р1. упование, надеж¬
да, вяра, дълбоко убеждение;
Voller - Пълен с упование, с на¬
дежда;
Ich habe die feste -/ich bin der festen
~, da:»... Аз съм дълбоко убеден, че...
zuversichtlich odj уверен, изпълнен
с надежда, с увереност.
zuvjel zu viel odv прекадено много,
повече, отколкото трябва;
~ Arbeit Прекадено много работа;
Viel ~ Прекадено (извънредно)
много;
Das ist ~ des Guten Това вече е пре¬
кадено;
umg Was ~ ist, ist ~! Стига вече, мно¬
го стана!;
umg Er hat einen - Едната му дъска
хлопа, мръднал е, не е наред.
Zuviel п о.Р1. in: ein - an etw. (Dot)
прекадено количество, свръхдоза от
нещо.
zuvor odv преди това, по-рано;
Tags - Преди един ден; един ден
преди това;
Nie - Никога преди това;
Sie sah schöner als je - aus Тя изг¬
леждаше по-красива от всякога.
zuvorderst odv най-отпред.
zuvor|komnen unr.V. snitr.V. изпре¬
варвам;
Er wollte das Bild auch kaufen, aber
ich bin ihm zuvorgekommen Той съ¬
що искаше да купи картината, но аз
го изпреварих;
Jmds. Wünschen - Предугаждам и
изпълнявам нечии желания.
zuvorkommend odj учтив, отзивчив.
Zuvorkommenheit / о.Р1 любезност,
учтивост, внимателно отношение.
Zuwachs т о.Р1. прираст; нараства¬
не; увеличение;
Wirtschaftlicher ~ Икономически
прираст, растеж;
Ein - von 10 Prozent Прираст, уве¬
личение с 10%;
- an Besitz Увеличение на собстве¬
ността;
umg Wir haben - bekommen Семейст¬
вото ни се увеличи, имаме дете.
zulwachsen unr. V. sn itr. V. 1. затваря
се, зараства, заздравява (рана); 2. об-
раства, закрива се с растителност;
Der Weg ist zugewuhhscn Пътеката
е обрасла с растителност;
Das Fenster ist mit Efeu zugewuhhscn
Прозорецът е скрит от бръшлян;
Ihm wachsen neue Kräfte zu Той до¬
бива нови сили.
Zuwachsrate f Wirtsch процент на
прираста.
Zuwanderer т, - имигрант, засел¬
ник.
i
/1008
2g|wandern
GABEDOFf
zu^andem sw.V. sn itr.V. имигри-
рам, заселвам се (в даден район).
Zswundenung/зaClЛIване (като пре¬
селник, имигрант).
zulwarten жИ hb itr.V. изчаквам,
чакам търпеливо.
zuwege odv in: etw. (Akk) ~ bringen
извършвам, свършвам, уреждам не¬
що трудно;
Eine Einigung - bringen У опявам да
постигна споразумение;
umg Gu't/schlecht - sein Добре/зле
съм със здравето.
zulwehen sw.V. hb tr.V. 1. засипва,
навява (следи); 2. вее, повява (auf
jmdn./cZw. (Akk) към някого, нещо);
Der Schnee hat die Spuren zugeweht
Снегът затрупа следите;
Sich (Dol) mit der Zeitung Kühlung ~
Разхлаждам се, повявайки си с вест¬
ник.
zuweilen odv geh понякога, от вре¬
ме на време.
zyjweisen unr.V. hbtr.V.определям,
отреждам; възлагам (работа, зада¬
ча); давам на разположение; предос¬
тавям; отпускам (стипендия);
Jmdm. einen Platz - Посочвам ня¬
кому къде да седне;
Jmdm. eine Aufgabe - Възлагам ня¬
кому задача.
Zuweisuing/, -еп определяне, отреж¬
дане, предоставяне.
zujwenden unr.V. hb tr.V. 1. обръ¬
щам, насочвам, направлявам (към
нещо); 2. давам парична помощ, суб¬
сидирам; sich - обръщам се; насоч¬
вам се (etw. (Dol) към нещо), зани¬
мавам се с нещо;
Jmdm. den Rücken ~ Обръщам ня¬
кому гръб;
Jmdm. das Gesicht ~ Обръщам се с
лице към някого;
Seine Schritte dem Hause ~ Отпра¬
вям се към дома;
Dem Problem seine ganze Aufmerk¬
samkeit ~ Насочвам цялото си вни¬
мание към проблема;
Dem Institut große Summen ~ Отпус¬
кам значителни суми на института.
Zuwendiuig/, -ел 1. о.Л обич, вни¬
мание; 2. парична помощ, субсидия;
Das Kind braucht viel ~ Детето се
нуждае от внимание;
Eine - in Hohe von... Парична по¬
мощ, субсидия в размер на...
zuwgnig zu wenig odv много малко,
недостатъчно;
Viel ~ Прекалено малко;
Er wiegt - für seine Große Тежи пре¬
кадено малко за ръста си.
Zuwenig п o.PL, nur in: ein - an etw.
(Dot) твърде малко количество, твър¬
де малък брой от нещо.
zulwerfen unr.V. hb tr.V. 1, подхвър¬
лям, хвърлям (някому нещо); 2. зат¬
ръшвам, хлопвам (капак, врата); 3. за¬
сипвам (ров);
Jmdm. einen Blick ~ Хвърлям пог¬
лед към някого, поглеждам някого.
zuwider odv: Jmdm. - sein проти¬
вен, неприятен съм на някого;
Diese Person ist mir ganz ~ Тази лич¬
ност ми е крайно неприятна;
Dieser Gedanke ist mir zutiefst - Тази
мисъл ми е крайно противна.
zuwider prop (Dol) противно на;
Den Erwartungen ~ Противно на
очакванията.
zuwiderlhandeln sw.V hb itr.V. Admin
постъпвам, действам против нещо;
Dem Befehl * Действам противно
на заповедта;
Dem Gesetz ~ Нарушавам закона.
Zuwiderhandelnde m//, -я, -п нару¬
шител (на разпоредба, закон).
Zuwiderhandlung / Jur нарушение
(на забрана и др.).
zuwjdcr|luufen unr.V. sn itr.V. про¬
тивореча (etw. (Dot) на нещо), в про¬
тиворечие съм с нещо;
Das läuft seinen Interessen zuwider
Това противоречи на интересите му.
zujwinken sw. V. hb itr. V. махам с ръ¬
ка (за поздрав, при раздяла);
Dem Freund einen Gruß - Махам за
поздрав на приятеля си.
zuJzahlen жИ hb tr.V./itr.V. допла¬
щам.
Zuzahhinsg -еп доплащане,
zuzeiten odv понякога.
zulzieben unr.V. hb tr.V. 1. затягам
(възел); дръпвам (завеса); 2. извик¬
вам (лекар); съветвам се, консулти¬
рам се (със специалист); sn itr. V. пре¬
селвам се, установявам се на ново
място; sich (Dot) ~ навличам си (неп¬
риятности, упреци), спечелвам си
(омраза);
Eine Tür hinter sich - Дръпвам, зат¬
варям врата след себе си; /
Einen Fachmann zur Beratung - Из¬
виквам специалист за консултация;
Sich (Dot) eine Erkaltung / Навли¬
чам си простуда; •
Der Himmel zieht sich zu Небето се
заоблачава.
Zuzug m o.Pl. I. прииждане на нови
хора; 2. прииждане на преселници.
zgzüglich präp (GenjDot) заедно с,
плюс, включително;
- Porto Плюс пощенските разходи;
Die Miete ~ der Nebenkosten Наемът
плюс допълнителните разходи.
zglzwinkeim ж V. hb itr. V. намигвам
някому.
zwecken sw.V. hb itr.V. umg щипя,
ощипвам (ouch übertr).
Zwang m, Zwänge 1. o.PL принуда,
насилие, натиск; 2. давление, натиск
(на неизменяеми обстоятелства);
^ufjWn. ausüben Упражнявам на¬
силие (върху някого);
Etw. (Akk) unter - tun Върша нещо
по принуда;
Ohne - Без насилие, доброволно;
Aus ~ Насила;
Seinen Gefühlen keinen ~ antun Не
се стеснявам, не се притеснявам;
Wirtschaftliche Zwange Икономи¬
ческа принуда;
Den gesellschaftlichen Zwängen aus¬
gesetzt sein Намирам се под натиска
на обществените норми.
zwangen ж V. hb tr. V. натискам; на-
пъхвам, намушвам; sich ~ промъквам
се, промушвам се.
zwanghaft odj принудителен, под
натиск;
Ein ~es. Bedürfnis Принудителна
(неконтролирана от разума или во¬
лята) потребност, натраплива пот¬
ребност.
zwanglos odj 1. непринуден, свобо¬
ден, без формалности (държане, раз¬
говор); 2. без определен ред;
Ein -es Treffen Среща в неприну¬
дена атмосфера, без официалности;
Die Zeitschrift erscheint in -er Folge
Списанието излиза без определен
срок, не в строго определен порядък;
-е Plauderei Свободна, непринуде¬
на беседа.
Zwanglosigkeit / о.Р1. непринуде¬
ност.
1009
DEUTSCN-bULGADiCtEA WÖBTHMUCH
zweideutig
Zwgsgsanleihef задължителен (дър¬
жавен). заем.
Zwangsarbeit f принудителен труд;
Zu 2 Jahren - verurteilt sein Осъден
съм на Й-години принудителен труд.
Zwangsaufenthalt т пребиваване,
престой по принуда.
Zwangseinweisung f принудително
настаняване някъде; въдворяване.
Zwangsernärrung f насилствено
хранене (напр. на психично болен).
Zwangshandlung / Med натрапливо
действие, действие под влияние на
натраплива идея.
Zwangsherrschaft / тирания, деспо¬
тизъм.
Zwangsidee / натраплива идея.
Zwungsj*ahkc f Med усмирителна
риза;
Jmdm. eine - anlegen Слагам няко¬
му усмирителна риза, принуждавам
някого да върши нещо насила.
Zwgngslage fo.PI. затруднение, при¬
теснено положение.
zwangsläufig odj принудителен, не¬
избежен, автоматично настъпващ;
Eine -е Entwicklung Неизбежно раз¬
витие.
zwangsmäßig odj принудителен.
Zwangsmaßnahme f принудителна
мярка, санкция.
Zwangsneurose / Med натрапчива '
невроза.
Zwangssüiunmiig/ принудително оп¬
разване (на район, помещение).
ZwuggsamZaushh т umg задължите¬
лен обмен на валута.
Zwangsveriruueerug/ принудителна
разпродажба.
Zw2ngsvecrichrcimg/задължителна
застраховка.
ZwusgwolIltrnchuug/Jur принуди¬
телно привеждане в изпълнение на
съдебно решение.
Zwasgswrtziluug/ натрапчива идея,
образ, представа.
zwangsweise odv принудително, на¬
сила, по принуда.
zwanzig пит = двадеест.,
Zwianzg/, -en meist PL 1. двадесе¬
тина; 2. трамвай, тролей и др. №20.
zwanziger odj двадесетте (години);
т. е. времето между 20-те и 30-те г.
на един век;
Ig des - Jahres dieses Jahrhunderts
В двадесетте години на този век.
Zwanziger т, - банкнота на стой¬
ност 20 евро, марки, франкове и др.;
Wechsels Sie mir des Hunderter bitte
ig fünf - Разменете ми стомарковата
банкнота на пет по двадесет моля.
Zw^nzigerjahre а.: zwanziger Jahre
nur PL двадесетте години (1920—
1930).
Zwanzigmarkschein т банкнота от
20 ДМ.
zw^nzigst- odj двадесети.
Zwanzigstel n, - двайсетинка.
zwar poriikel 1. наистина, действи¬
телно; 2. и то, именно;
Er hat - wenig Zeit, aber er besucht
uns trotzdem Той наистина има мал¬
ко време, но въпреки това ще ни по¬
сети;
Du machst das, und -Mfort! Ще нап¬
равиш това, и то веднага!
Zweck т, ~е 1. цел, намерение; 2. oft
Pl цел(и), употреба; 3. смисъл;
Der ~ der Umfrage Целта на анке¬
тата;
Zu welchem ~?С каква цел? За какво?;
Zu diesem - За тази цел;
Zum - der Verbesserung des Gesusd-
heitszustagdes C цел подобряване на
здравословното състояние;
Seinen ~ verfehlen Не постигам цел¬
та си;
Ein Gerät für medizinische -е Уред
за медицински цели;
Der ~ heiligt die Mittel Целта оправ¬
дава средствата;
umg Das ist ja gerade der - der Übung!
Точно това t целта!;
Das hat keines ~ Това няма ника¬
къв смисъл.
Zweckau^^d т Wirtsch целеви раз¬
ходи.
Zweckbau т утилитарна сграда,
подчинена единствено на предназна¬
чението си сграда (бтз украса и др.).
zwgekbestimmt odj целесъобразен,
подчинен ва определена цел (пове¬
дение, действие).
ZweckbestimmZhciZ / фн1нал^(осг(в1ъв
философията).
Zweckdeskeg п o,PL утилитарно
мислене.
zweckdienlich odj целесъобразен,
полезен за дадената цел.
Zwecke / -п кабарче.
zweckentfremden ж И. hb tr. V. упот¬
ребявам за друга цтл;
Eine Garage als Geschärt - Използ¬
вам гараж за магазин.
zweckentsprechend odj отговарящ на
целта, на предназначението си, це¬
ленасочен.
zweckfrei odj безцелен; без опреде¬
лена цел.
zwchkrremd odj нт по предназначе¬
ние, с различна от първоначалната
цел.
zweckgebunden odj целесъобразен,
целеви (средства).
zwgekgemäß odj = zweckentspre¬
chend.
zweckgerichtet odj целенасочен,
zwgckhaft odj c цтл, целенасочен,
zwecklos odj безцелен, безполезен,
безсмислен.
Zwecklosigkeit / o.PL безцелност,
бтзсмислтност безполезност.
zweckmäßig odj целесъобразен;
практичен (облекло).
zweckmäßigerweise odv по целесъоб¬
разност.
Zweckmäßigkeit / o.PL целесъобраз¬
ност.
Zweckpropaganda / тенденциозна
пропаганда.
zwecks präp (Gen) Admin c цтл за, c
цел да;
~ gründlicher Untersuchung C цел
основен преглед.
zweckwidrig odj нецелесъобразен
(употреба).
zwei пит двт;
Alle - Jahre На всеки двт години;
umg Wir - Нит двамата;
Für - arbeites/esses Работя/ям за
двама;
Um halb - В един и половина часа.
Z^sei/ -en 1. цифрата 2; 2. втората
по сила оценка в германските учи¬
лища (много добър).
zweiachsig odj двуосов, двуостн.
Zweiakter т Theot двуактна пиеса,
zweiarmig odj двураменен (поли¬
лей).
zweibahnig odj с двт платна (път),
zweibändig odj двутомтн.
zweibeinig odj двукрак.
Zweibettzimmer п стая с двт легла,
zweideutig odj двусмислен;
Eine ~е Antwort Двусмислен отго-
64.
Zweideutigkeit
GADERCFF
вор;
Ein -er Witz Двусмислен анекдот.
Zweideutigkeit / двусмислтност.
zweidimensional odj двуизмерен.
Zweidrittelmehrheit f..Pl. мнозинс¬
тво от две тртти.
zweieiig odj двуяйчтн (близнаци),
zweieinhalb пит = zweiugdeinhulh.
Zweier m, -1. двойка (число); 2. Sp
двойка (лодка).
Zw(cетihcieCrnsg’ отношение меж¬
ду двама партньори.
zweierlei пит различен, от два вида;
~ Schuhe anhaben Обул съм двт раз¬
лични обувки;
Es ist — ob... Двт различни нтща са,
дали...;
Mit - Maß messen Меря с различен
аршин, пристрастен съм.
Zweierreihe f редица по двама,
zweifach odj двоен; двукратен.
Zweifamilienhaus п двуфамилна къ¬
ща, къща за двт семейства.
Zweifarbendruck т Тур двуцветен
печат.
zweifarbig odj двуцветен, с два цвята.
Zweifel т, - съмнение, несигурност;
сктптичност;
Berechtigter - Основателно съмне¬
ние;
Nicht den ecringstenДciscsten - ha-
bcn/rcecn Нямам, нт тая ни най-мал¬
ко съмнение;
- steigt in jmdm. auf Появява ст съм¬
нение у някого;
Etw. unterliegt keinem - Нтщо нт
подлежи на съмнтнит;
Es besteht kein - (darüber), dass... Ня¬
ма никакво съмнение, че...;
Es besteht ктш - an seiner Ehrlichkeit
Честността му нт подлежи на съм¬
нение;
Im - über etw. (Akk) sein Обхванат
съм от съмнение за нещо;
Über allen - erhaben sein Вън от вся¬
какво съмнение съм;
Ohne -! Безсъмнено!, Несъмнено!;
Etw. steht außer - Нтщо е несъмне¬
но, извън всякакво съмнтнит;
Keinen - an etw. (Dot) lassen Нт ос¬
тавям съмнение относно нтщо;
Etw. (Akk) in - ziehen Подхвърлям
нещо на съмнение.
2wcifclhurt odj 1. съмнителен, неси¬
гурен, проблематичен; 2. подозрите¬
лен, съмнителен;
Ein -es Kompliment Съмнителен,
подозрителен комплимент;
Eine ~т Herkunft Съмнителен про¬
изход.
zweifellos odv без съмнение, несъм¬
нено.
zweifeln ж.И hb itr.V. съмнявам ст
(an etw. (Dot) в нтщо).
Zwigfelsfall т о^/. in: im - в случай
на колебание, на съмнение.
Zweifelsfrage f неясен въпрос, слу¬
чай на колебание, съмнение.
zweifelsfrei odj сигурен, безспорен,
несъмнен;
Ein -er Beweis Безспорно доказа¬
телство.
zweifelsohne odv бтз съмнтнит, не¬
съмнено, сигурно.
zweinammig odj с два котлона (га¬
зова печка и др.).
Zweifler т, - скептик.
zweiflug^lig odj двукрил, с двт кри¬
ла (врата).
Zweiflügler т Zool двукрили (насе¬
коми).
Zweifrontenkrieg т война, битка на
два фронта.
Zweig т, -т 1. клон, клонка; 2. дял,
раздтл, отрасъл;
Ein blühender/dürrer - Цъфнала/из-
съхнала клонка;
Einen - uhhrehrcn Откъртвам
клонче;
umg Auf keines grünen ~ konneg He
успявам в живота.
Zweigbetrieb m Wirtsch клон, фили¬
ал (на предприятие).
zweigeschlechtig odj Bot двуполов.
zweigeschossig odj двуетажен.
Zweigespann n впряг c два коня,
двотн впряг.
zweigeteilt odj разделен на двт
части.
zweigleisig odj двоен (железопътна
линия);
- fahren Изпробвам двт - възмож¬
ности.
zweigliedrig odj Moth биномтн, двуч¬
ленен.
Zweiglinie f странична линия; вто¬
ростепенна (жп) линия.
Zweigniederlassung f филиал.
Zweigstelle f клон, филиал (на бан¬
ка, предприятие).
/1010
Zweigwissenshhuft / дял, клор/от на¬
учна дисциплина. /
zweihändig odj двурък, с двТ ръцт,
zw^häusig odj Bot двудомтн (рас¬
тение). /
zweihesk(e)lig odj с двт дръжки.
Zweihöcker п Zool двугърба камила.
Zweihufer т, - Zool двукопитно жи¬
вотно. I
zweihundert пит двеста,
zweijährig odj двегодишен, на две
години.
zweijähriieh odj на встки двт години.
Zweikammersystem п двукамарна
парламентарна система.
Zweikampf т двубой; дуел;
Jmdn. zum - herausforderg Извик¬
вам някого на дуел.
Zweikeimblätter nur PI. Bot двусеме-
дтлни (растения).
zweiköpfig odj двуглав (орел като
тлемтнт в гтрб и др.).
Zweilitcrflushhc f бутилка от два
литра.
zweimal odv два пъти,
zweimalig odj двукратен.
Zweimarkstück п монета от две DM.
Zweimaster т Маг двумачтов кораб,
zweimonatig odj двумесечен, на два
месеца.
zweimotorig odj Tech двумоторен.
Zweiparteiensystem л двупартийна
(политическа) система.
ZweiphasennoZör т Tech двуфазов
двигател.
zweiphasig odj L двуфазен (ток);
2. двуфазов, в двт фази (образова¬
ние).
zweipolig odj Tech двуполюсен, би-
поляртн.
Zwejrad п велосипед, мотоциклет,
zweiräd^rig odj с двт колтла.
Zweireiher т мъжки костюм с два
реда копчета.
zweireihig odj двуреден.
Zw^esamneit/ оЛ интимност, бли¬
зост на двама души;
In trauter - Само двамата (без да
бъдат притеснявани от други).
zweischneidig odj с двт остриета
(fluch übertr):
Ein -es Schwert Нож c две остриета
(ouch übertr).
zweiseitig odj 1. двустранен, билатт-
ралтн; 2. състоящ ст от 2 страници;
1011
DEUTSCH-BULGARISCHES • WÖRTERBUCH
Zwiglicht
Ein -er Artikel Статия от двт стра¬
ници; \
-т Verträge Двустранни договори,
zweisilbig odj двусричтн.
Zweisitzer т двуместен автомобил,
двуместен самолет.
zweispaltig odj Тур с две колони, с
двт пшалти.
Zweispänner т 1. кола с два коня;
2. сграда с по две жилища на етаж.
zweisprachig odj двуезичен (речник,
население).
zweispurig odj с двт платна (път);
двотн (жп линия).
zwg^stellig odj Moth двучислтн.
zweistimmig odj Mus за два гласа,
двугласен.
zweistöckig odj двуетажен.
zweistufig odj Tech двустъпалтн,
двустепенен.
zweistündig odj двучасов (доклад,
преглед).
zweistündlich odj на встки два часа,
zweit odv in; zu ~ по двама;
Wir sind zu - Ние сме (само) двама,
zweit- пит втори;
Aus -er Hand От втора ръка;
Er wurde ~тг Той стана втори;
Seine ~е Ehe Вторият му брак;
Der ~т Weltkrieg Втората световна
война;
Eine Verhregguge -en Grades Изга¬
ряне от втора сттптн;
Zum Zweites За втори път (при аук-
цион, търг).
zweitägig odj двудневен,
zweitägiich odj на встки два дтна.
Zweitaktmotor т Tech двутактов
двигател.
zweitaltest- odj втори по големина,
по възраст;
Der --т Sohn Вторият син.
zweitausend пит = 2000.
2weiZauscgdjährig odj двтхилядолт-
ттн.
zweitbest- odj втори по успех, по
постижения.
Zweite m/f/n, -п, -п вторият, втора¬
та, второто.
Zweiteiler т, - umg дртха от двт час¬
ти; бански костюм от двт части.
zweiteilig odj от две части, от два
дяла.
Zwecteilung/ разделяне на две;
Die - des Landes Разделяне на стра¬
ната.
zweitens odv второ, на второ място,
zweitgrößt- odj втори по големина,
zweithöchst- odj втори по височина.
Zweitklässer т, - второкласник,
zweitklassig odj pejor . второкласен
(хотел, пиеса).
zweitletzt- odj предпоследен, втори
от . края.
Zweitplazierte ZжciZpluZ2icrte mf, -en,
-п Sp втори/втора в класацията.
zweitrangig odj второстепенен;
Ein Probem von -er Bedeutung Проб¬
лем c второстепенно значение.
ZwciZschlug m отговор на ядрено '
нападение. ■
Zweitschlüssel т резервен ключ.
Zweitschrift / копие, препис.
Zwcitstimme / избирателен глас, да¬
ван за партия, а нт за кандидат (във
ФРГ).
zweitürig odj с две врати.
Zweitwagen т втора кола (в семейс¬
твото).
ZweetwoOrnug/второ жилищт (пол¬
звано в края на седмицата, през от¬
пуската и др.).
2weiundeighulb пит двт и ' половина.
Zwg^viertclZu.kZ т Mus двт четвърти
такт.
zweiwertig odj Chem Ling' двувален-
тен.
zweiwöchig odj двуседмичен.
Zweizeiler m, - Lit двустишие.
Zweizimmerwohnung / двустайно
жилище.
Zwerchfell n Anot диафрагма.
zwerchfellerschütternd odj 1.. гръмък, '
силтн, разтърсващ (смях); 2. много
смешен, комичен.
Zwerchhaus п Arch капандура.
Zwerg т, -е джудже, гном (ouch
übertr).
Zwerghuum т Bot дърво-джудже,
2weгg(eп)hufz odj като джуджт.
Zwcrghuhs п Zool порода дребни
кокошки.
Zwergkiefer / нискорастящ бор.
Zwergobst п о.Р1. нискорастящи
овощни дървета.
Zwergstaat m, oft pejor много малка
държава.
Zwergvolk п. пигмеи.
Zwetshhc/ Zwetschgef -п sudd österr
Bot слива, джанка.
Zwetschenkuchen m плодов слад¬
киш със сливи.
Zwetschegnus т мармалад от сли¬
ви, джанки.
Zwetschenschaps т ракия от джанки.
Zwjckel т, -1. клин, наставка (на
дртха); . 2.. клинообразтн елемент;
3. umg чудак, смахнат човек.
zwieken sw. К hb tr. И1. щипя, ощип-
вам; 2. стяга, притиска (за тясна дрт¬
ха); itr.V. щипя;
Jmdn. in die Wange - Ощипвам ня¬
кого по бузата;
Die Hose zwickt zwischen des Beinen
Панталонът стиска между краката;
Das Rheuma zwickt mich wieder Рев¬
матизмът ми ст обажда отново.
Zwicker т, -1. österr птнтне; . 2. бя¬
ло 'тлзаско вино.
Zwid^^te/oPl. безизходно поло¬
жение;
In - einer - sein/sitzcn В затруднено
положение съм.
Zwieback т, -e/Zwiebäcke meist Sg.
сухар.
Zwiebel / -nBot 1. лук; 2. луковица;
Eine scharfe - Лютив лук;
Zwiebeln hacken Ртжа лук;
-s in Ringc/Würtel schneiden Ртжа
лук на кръгчета/на ситно.
Zwichelhlшnc / цвттт, разсаждано с
луковица.
Zwicb^ldach п покрив с форма на
лук (напр. на руските църкви).
zwile^lförmig odj с форма на луко¬
вица.
Zwiebelgeruch т миризма на лук.
Zwiebelgewächs nBot луковично рас¬
тение.
Zw^b^ihaube /= Zwicbe^ch.
Zwiebelkuchen т кекс с лук.
Zw^hclmusZer п оТ1. луковидтн мо¬
тив (върху порцелан).
zwiebeln ж V. hb- tr. V. umg тормозя,
вадя душата някому.
^^Ьс^^с / люспа на лук.
ZwichelZurm т кула. с подобен на
лукова глава покрив.
Zwiefache / Londw втора оран
(през есента).
zwiefiitie odj geh двотн; двукратен.
Zwiegespräch п geh -диалог.
ZwielichZ л о.Р1. смесена светлина;
здрач, дрезгавина;
Etw. (Akk) im ~ -gicht erkennen Нт
различавам нещо на здрача;
Ins ~ geraten Попадам в съмнител¬
на ситуация.
zwielichtig odj двуличтн; съмните¬
лен;
Eine -е Person Двуличник
Ein ~es Lokal Съмнително заведе¬
ние.
Zwiglspältigkeit f oJ^l. р^двотност,
разколебан ост.
Zwfcnatur f двойнствена натура,
двойнствен характер.
Zwiespalt m, Zwiespolte meist Sg. раз¬
двоение, разединение; вътрешно
противоречие;
Jmdn. ig eines - bringen Раздвоявам
някого.
zwiespältig odj раздвоен, колеблив,
несигурен; противоречив (характер,
чувства).
Zwiesprache f oPL in: stumme - mit
jmdm. halten разговарям мислено c
някого.
ZwCfrait/oPt раздор; разпри, ра¬
зединение;
- - säcn, stifteg Стя раздори;
Unter uns herrscht - Между нас ца¬
ри раздор.
Zwjlle f, -n 1. чатал, разклонена
клонка; 2. прашка.
Zwillich т o.PL док (материя).
Zw^chbosc / дочен панталон.
Zwilling т, -е I. близнак; близнач-
ка; 2. зодия Близнак; 3. Astr nur PL
съзвездието Близнаци;
Elgeüee/zweicliee -т Еднояйчни/дау- .
яйчни близнаци;
Er ist (cin) ~ Той е (зодия) Близнах;
Siamesische ~т Сиамски близнаци.
Zw|Uisgslhrudcn т брат-близнак.
ZwillingsshhwcsZer / сестра близ- .
начка.
Zwinge /, -л 1. Tech стяга, затяж-
ка, заттгаттлна скоба, ръчна пртса; '
2. метална обковка (на бастун и др.).
zwjggen (zwang, gezwungen) wir. V. hb
fr. И 1. принуждавам, заставям; за¬
дължавам; 2. umg' справям ст с не¬
що; sich ~ насилвам се, употребявам
вътрешно насилие (zu etw. (Doi) за
нтщо);
Jmdn. zu Boden ~ Събарям някого;
Jmdn. zur Ruhe ~ Принуждавам ня¬
кого да почине;
Er lasst sich zu- nichts - C шпцо нт
можеш да го принудиш да направи
нтщо;
Ich bin gezwungen, das zu tun При¬
нуден съм да направя това;
umg Etw. (Akk) - Справям ст с нтщо;
Sich -, wach zu bleibcn Заставям се
да остана буден.
zwingend odj 1. важен, наложителен
(причина); 1 неопровержим, неоспо¬
рим (доказателство).
Zwinger ш, -1. Hist пространство
между външната и вътрешната стт-
на на средновековна крепост; 1 клет¬
ка (за животни); 3. o.PL Цвингтр (ис¬
торически архитектурен комплекс;
днтс Дртзденската художествена га¬
лерия).
zwinkern sw. К hb itr. V. примигвам,
мигам;
Nervös - Примигвам нервно;
Mit dcn Augen ~ Примигвам;
Das war nur cin Schcrz, hast du gese¬
hen, wic er gezwinkert hat? Това бтшт
само шега, видя ли как намигаше?
zwirbclg sw.V. hb tr.V. засуквам, су¬
ча, усуквам (мустак, кичур коса).
Zwirn т oPL конец.
zwirnesi sw.V. hb tr.V. суча, пресук¬
вам (конци).
zwjjsienj odj от конци.
Zwirgrolle /1. макара; 2. Tech ма¬
кара, бобина, шпула.
Zwjrssfadeg т контц;
umg Ag einem - hängen Вися на ко¬
съм.
zwischen präp (Dot)j(Akk) между, по¬
между (място, вртмт);
~ dem Vater und dcr Mutter sitzen
Стдя между баща си и майка си;
Dcr Abstand ~ dcn Autos Разстояние¬
то мтжду колите;
Das Vertrauen - alten Freunden - До¬
верието мтжду стари приятели;
~ Hoffnung und Verzweiflung schwan¬
ken Люшкам ст между отчаянието и
надеждата;
- Gut und Bosc unterscheiden können
Мога да различавам мтжду добро и .
зло;
- dcm 15. und dem 20. April in dcr
Stadt agkommcg Пристигам в града
мтжду 15 и 20 април;
Das Auto - zwei andere parken Пар¬
кирам колата мтжду двт други;
Sich - die DemonsZragZen mischen
Смесвам ст с дтмонстршнпп^
Zwlschcguhrechnugg / междинен,
предварителен баланс. [
Zwischenaufenthalt т кратък прес¬
той някъде по вртмт на пътуване.
Zwischenbemerkung f забележка;
реплика; апостроф. ■
Zwischenbericht т мтждинтн, пред¬
варителен отчтт.
Zwischenbilanz / предварителна
равносметка, предварителен баланс.
Zwischendeck п Маг средна палуба.
Zwischending п нтщо средно,
zwischendrein odv помежду, по сре¬
дата, в средата.
zwischendrin odv umg между, помеж¬
ду, всртд, точно в средата (с прост¬
ранствено и временно значение).
zwischendurch odv 1. междувремен¬
но; от време на време; мтжду това;
2. тук-там, на места;
Ich werde - ctw. essen Щт хапна меж¬
дувременно;
Ein Parkplatz voller Autos, ~ Motor¬
räder Пълен c коли паркинг, тук-там
мотоциклети.
Zwischenergebnis п междинен резул¬
тат, временен резултат.
Zwischenfall т инцидент, произшес¬
твие, случка;
Ein peinlicher ~ Неприятен инци¬
дент;
Etw. verläuft ohne Zwischenfalle Нт¬
що протича бтз инциденти.
Zwjshhegfarhc f мтждинтн цвят.
Zwjs^^^cgfi^Eanze^e^r^g^ Wirtsch крат¬
косрочно кредитиране.
Zwiscbcsfragc f междинен въпрос
(с който ст прекъсва говорещ).
Zwischengas п ' <М междинна газ
(МПС).
Zwischenglied л междинно звтно.
Zwiscbcner()ßc f междинен размер
(дрехи, обувки).
Zwischenhändler т търговски пос¬
редник.
Zwjshhcnbirs п Anot междинен мо¬
зък.
Zwischenhoch л Meteor краткот¬
райна зона на високо въздушно на¬
лягане.
Zwischenlager п междинен, време¬
нен склад.
Zwidienllagcrn sw.V. hb tr.V. съхра¬
нявам временно, държа временно на
1013
DEUTTCtt-ßlMGAßlSCffES WÖßTEIMÜCn
zytotoxisch
склад.
zwishbeg|lugdcg w/. sn itr.V. правя
междинно кацане (при дълъг полет).
Zwischenlandung f междинно ка¬
цант.
Zwischenlösung / временно реше-
нит.
Zwischenmahlzeit / междинно хра¬
нене, сутрешна или следобедна за¬
куска.
zwischenmenschlich odj мтждучо-
втшки (отношения, контакти).
Zwischenprodukt п Wirtsch межди¬
нен продукт. .
Zwjschenprrrfuug/семестриален из¬
пит.
Zwischenraum т междинно прост¬
ранство, свободно място, дистанция.
Zwischenruf т апострофирант; реп¬
лика, възглас, вик.
Zwischensatz т Ling вметнато под¬
чинено изречение.
Zwfschenschulter т Tech междинен
прекъсвач, секционен прекъсвач.
Zwischenschicht / мтждинтн слой,
прослойка.
Zwischenspiel п интермецо (ouch
übertr).
ZwjsclhCKradium л междинен стадий,
zwischenstaatlich odj междудържа¬
вен, международен.
Zwjschenstation/'1. междинна спир¬
ка; 2. междинен престой.
Z^^cg^ock т полуетаж, мтцанин.
ZwischessZockwcrk п = Zwischcns-
tock.
Zwischenstufe / мтждинтн стадий,
междинна степен.
Zwischenträger т pejor доносник,
сплттник.
Zwischenwand /прерадна стена.
Zwiscbcnwi!rhelscbeihC/Anot межди¬
нен прешлен.
Zwischenzeit / 1. интервал, про¬
междутък от вртмт; 2. Sp междин¬
но вртмт;
In dcr ~ В това вртмт;
Sp Eise gute ~ haben имам добро
междинно времт.
zwischenzeitlich odj Admm междув¬
ременен.
Zwishhenzeugшs п 1. свидетелство
за успеха на ученик слтд първия срок;
2. преценка (за работата на служи¬
тел, работник).
Zwischenzicl п междинна цтл.
Zwist т, -е раздор, крамола;
Einen ~ mit |п^п. Имам спор
с някого;
Einen ~ begraben Погребвам споро¬
вете, раздорите.
Zwistigkeiten nur PL geh спорове,
разногласия, раздори.
zwitschern жК. hb itr.V, чуруликам;
umg Einen - Пийвам алкохол.
Zwitter m, -Biol хермафродит.
Zwitterbildung / Biol хтрмафроди-
тизъм, двуполовост.
Zwitterblüte/Bot двуполов цвят,
zwitterhaft odj хермафродитен, дву¬
полов.
zwo пит umg двт.
zwölf пит = дванадесет;
Ist kurz/fönf vor - Крайно вртме т.
Zwölrf^slgcndann т Anot даанадесе-
топръстнник.
Zwolrl|ngerdaпngcshhwiln л Med яз¬
ва в дванадесетопръстника.
2WQlrbundcrZ пит 12000 (дванадесет
хиляди).
2w^lfjäbгig odj двавайсттгодиmев.
Zwölfkampf т Sp дванайсетобой.
2welrmaI odv дванадесет пъти.
Zwölfmeilcszogc / дванадесеткило-
мттрова брегова зона (води, тквато-
рия под юрисдикцията на морска
държава).
отгШ- пит дванадесети;
In -er Stunde В последния момент,
Wir sind zu - Нит смт дванадесет;
Dcr -т Teil von etw. = /112.
zwglnauscsd пит ~ дванадесет хи¬
ляди.
Zwölftel п, - дванадтселинка.
zwölftens odv на дванадесето мяс¬
то, дванадесето (при изброяване).
Zwölftonmusik / Mus додекафо-
нична музика, дванайсетгонна сис¬
тема.
Zwglfzylmdcr т Tech дванадесет ци¬
линдров мотор.
Zyan п oBL Chem циан.
Zyane / -п Bot метличка.
Zyankali л oBL Chem цианкалий.
Zyangse /, -л Med цианоза.
Zyklamen я, -Bot циклама, алпийска
теменужка.
zykii^h odj цикличен;
Etw. verläuft ~ Нтщо протича цик¬
лично (болест, криза).
Zyklon т, -е Meteor циклон, ураган.
Zyklone / -п Meteor циклон, област
с ниско атмосферно налягане.
Zyklop m, -en, -en Myth циклоп.
Zyklus m, Zyklen цикъл; период.
Zylinder m, -1. Moth цилиндър;
2. Tech цилиндър (на бензинов мо¬
тор); 3. цилиндър (шапка);
Mit Frack und ~ С фрак и цилин¬
дър;
Ein Kaninchen aus dem ~ ziehen Из¬
важдам зайче от цилиндъра (за илю¬
зионист).
Zylisdcrblock т Tech цилиндров
блок, блок-картер.
ZyljndcrbuZ т цилиндър (шапка),
zy^ndrisch odj цилиндричен.
Zymbal п, -т Mus цимбал.
Zyniker т, - циник.
zynisch odj циничен.
Zynismus m, Zynismen 1. oBL ци¬
низъм, циничност; 2. цинично изказ¬
ване.
Zypern п Кипър.
Zyprcr m, - жител на Кипър, кипъ¬
рец.
Zyprerin /, -лти кипърка.
Zypresse/ -л Bot кипарис.
Zypressenkraut л Bot кипарисово
биле.
Zyprigt m, -en, -en = Zyprcr,
zyprisch odj кипърски.
Zyste / -nMed киста.
Zystcnnicrc / Med кистозтн бъбрек.
Zystoduopi/ oBL Med цистоскопия.
Zytodiagnostik / Med цитодиагнос-
тика.
zytoggs odj клетъчен.
ZytologiC oBL Biol цитология (нау¬
ка за клетката).
Zytoplasma n oBL Biol цитоплазма.
Zytosgm n, -oto клетъчно тяло.
ZyZostpmu n, -to уста на еднокле¬
тъчно.
zyZotexiscb odj токсичен, унищожа¬
ващ клетките.
GABEROFF
1014
DIE NEUE RECHTSCHREIBUNG
НОВИЯТ ПРАВОПИС
През юли 1996 г. във Виена бе подписана спогодба за реформа в правописа на немския език, която влтзт в
сила от 1 август 1998 т. Предвиден е преходен период до 2005 т., в който са валидни и двата правописа, слтд
което новите правила стават задължителни. Поради тази причина настоящият речник избра паралелно представяне
на ' лексикалните единици по стария и новия правопис, като при илюстративните примери ст придържа към
новоустановенитт правила. За ориентация на читателя тук предлагаме някои от основните правописни промени
и правила.
ОТДЕЛНИ СЛУЧАИ НА ПРАВОПИС С ПРЕГЛАС.
Целта е еднаквото изписване на' думи с общ корен
стар
behende
Ьс1сппсг1
Bendel
Gcmsc
Qucntchcn
schneuzen
Stengel
überschwenglich
vcrblcuen
aufwendig
Schenke
NB: Eltern (въпреки: alt)
HOB
behände (zu Hasd)
belämmert (heute zu Lamm)
Bändel (zu Band)
Gämsc (zu Gams)
Quäntchen (heute zu Quantum)
schnäuzen (zu Schnauze, großschnauzig)
Stängel (zu Stange)
überschwänglich (zu Ühcrshbwase)
verbläuen (heute zu blau)
aufwändig (zu Aufwand)
Schenke (zu ausscbcnken) или Schänke (zu Ausschank)
ОТДЕЛНИ СЛУЧАИ HA УДВОЯВАНЕ HA СЪГЛАСНА
СЛЕД КЪСА ГЛАСНА
стар
Karamcl
numerieren
plazieren (placieren)
Stukkateur
Tolpatsch
нов
Karamell (zu Karamelle)
nummerieren (zu Nummer)
platzicrcn (zu Platz)
Stuckateur (zu Stuck)
Tollpatsch (heute zu toll)
1015
DIE Ш RECftT&CHBEIbUNG
SS ВМЕСТО ß СЛЕД КЪСА ТЛАСНА
стар
hassen - Haß
küsses - Kuß
sic küßten sich
lassen - cr läßt
müssen - cr muß
Wasscr-
нов
hassen - Hass
küssen - Kuss
sic küssten sich
lasses - cr lässt
giüscn - cr muss
wässerig - wäßrig
daß
wässerig - wässrig
dass
ЗАПАЗВАНЕ ПРАВОПИСА HA КОРЕНА В СЪСТАВНИТЕ ДУМИ
Когато в съставни думи се събират три еднакви съгласни (Balett + Trappe, Balett + Tänzer), ст изписват и
тритт, срв. Bulctttrurrc. Buletttäs2cr. Писането с тире т възможно винаги.
стар
Flagcllurpcn
Flußsasd
Balcttänzcr
Stoffctzcs
ИТ.Н.
HOB
Fiugcillarpcg
Flusssand
BuleZZZUnzcr
SZofrrct2cg
NB: Запазва се обачт: dennoch, Drittel, Mittag.
При окончанието -hcit ст запазва пртдштствуващата h: Rohheit (zu roh) вместо Roheit (Zäheit).
Наред със selbständig е възможно също selbstständig (selbst + ständig).
стар
Roheit
Zäheit
Zierat
selbständig
HOB
Robbeiz (zu roh)
Zähhcit (zu zäh)
Zierrat (w Vorrat)
selbstständig / selbständig
GAbEßOFF
1016
СИСТЕМАТИЗАЦИЯ В ОТДЕЛНИ СЛУЧАИ
Досегашният правопис на rauh и Känguruh бе изменен в rau (срв. прилагателните на -au: Wau, grau, genau,
schlau) респ. в Känguru (срв. други чуждоезични наименования на животни като Emu, Gnu, Kakadu).
В съответствие с лежащото в основата съществително, завършващо на -anz или -enz, се предпочита
като основна форма изписването със z (срв. essenziell). Досегашният правопис с t (essentiell) се запазва като
второстепенна форма.
стар
essentiell
Differential
differentiell
Potential
potentiell
substantiell
HOB
essenziell (zu Essenz), също essentiell
Differenzial (zu Differenz), също Differential
differenzieU (zu Differenz), също differentiell
Potenzial (Potenz), също Potenzial
potenziell (zu Potenz), също potentiell
substanziell (zu Substanz), също substantiell
ЧУЖДИ ДУМИ
Чуждите думи често създават трудности с правописа си. Новият правопис предлага някои облекчения:
така например съществуващият вече правопис f за ph в корените на думите phon, phot и grapb се разширява
и върху други примери. Това не важи обаче за думи като Philosophie, Phänomen, Metapher, Alphabet.
В голяма част от случаите се допускат две паралелни форми, срв. илюстративни примери за отделните групи:
стар
ai
BOB
ai или a
Frigidaire
Necessaire
Frigidaire, също Frigidar (като стокова марка Frigidaire)
Necessaire, също Nessessär (както досега Mohär, Sekretär, Militär,
Majonäse, Polonäse и т. и.)
Ph
quadrophon
Photometrie
Geographie
Graphologe
Orthographie
Megaphon
Delphin
phwfflf
quadrophon, също quadrofon
Fotometrie, също Photometrie
Geographie, също Geografie
Graphologe, също Grafologe
Orthographie, също Orthografie
Megaphon, също Megafon (катто досега Mikrofon, Fotografie, Grafik и т. н.)
Delphin, също Delfin (както досега fantastisch)
1017
DIE NEUE ЙЕОИ»СИйаМ1«С
стар
gh
Joghurt
Spaghetti
HOB
ghwH g
Joghurt, също Jogurt
Spaghetti, също Spagetti (ккпо досега Getto, Finn-Dingi н т. н.)
еи ee
e/ee плиее
Boucle
Expose
Kommunique
Variete
Chicoree
Boucle, също Buklee
Exposee, също Expose
Kommunique, също Kommunikee
Varietee, също Variete
Chicoree, също Schikoree (както досега Allee, Armee, Komitee, Dragee,
Haschee и T. h.)
qu
Kommunique
k
Kommunique, също Kommunikee (както досега Etikett, Likör и т. н.)
ou
ou или u
Boucle
Boucle, също Buklee (както досега Nugat)
ch
ch или sch
Ketchup
Chicoree
Ketchup, също Ketschup
Chicoree, също Schikoree (както досега Anschovis. Broschüre, Haschee, retu
schieren, Scheck, Sketsch, transchieren и т. н.)
rh
rh или r
Katarrh
Myrrhe
Hämorrhoiden
Katarrh, също Katarr
Myrrhe, също Myrre
Hämorrhoiden, също Hämorriden
c
c или ss
Facette
Necessaire
Facette, също Fassette
Necessaire, също Nessessär (както досега Fassade, Fasson, Rasse и т. н.)
th
th или t
Panther
Thunfisch
Panter, също Panther
Thunfisch, също Tunfisch
към това като единичен случай спада
Portemonnaie Portmonee, също Portemonnaie
CAbEßOFF
1018
ПРАВОПИС C СЛАВНИ И МАЛКИ БУКВИ
Промените тук засягат следните случаи:
Съществителни, свързани с предлог (напр. auf Grund, in Bezug, mit Bezug) или c глагол (напр. Rad fahren,
Tennis spielen) се пишат вън всички случаи с главна буква.
стар
in bezug auf
обаче mit Bezug auf
radfahren,
обаче Auto fahren
HOB
in Bezug auf (както mit Bezug auf)
Rad fahren (както Auto fahren)
Съществителните Angst, Bange, Gram, Leid, Schuld и Pleite продължават да се пишат с малка буква при
глаголите sein, bleiben и werden (mir wird angst, Sie- sind schuld daran). Обаче: Ich habe Angst. Sie hat Schuld daran.
стар
angst (und bange)
machen
обаче Angst haben
schuld geben
pleite gehen
HOB
Angst (und Bange) machen (като Angst haben)
Schuld geben
Pleite gehen (обаче pleite werden)
C главна буква се пишат субстантивирани прилагателни като напр. der Erste, der Letzte, der Nächste, jeder
Dritte; напр. alles Übrige, nicht das Geringste; субстантивирани форми в устойчиви съчетания, напр. im Klaren, im
Folgenden, im Nachhinein, des Näheren или — при употреба, както в буквално, така и в преносно значение — im
Dunkeln tappen; im Trüben tischen.
стар
der, die, das letzte
der nächste, bitte
alles übrige
nicht das geringste
im großen und ganzen
des näheren
im allgemeinen
es ist das beste
auf dem trockenen sitzen
(=in finanzieller
Verlegenheit sein)
den kürzeren ziehen
(=Nachteile haben)
HOB
der, die, das Letzte
der Nächste, bitte
alles Übrige
nicht das Geringste
im Großen und Ganzen
des Näheren
im Allgemeinen
es ist das Beste
auf dem Trockenen sitzen
den Kürzeren ziehen
1019
DIE NEUE RECHTSCHREIBUNG
Означения за времена от деня се пишат с главна буква в съчетание с heute, (vor)gestern или (uber)morgen,
срв. heute Mittag, gestern Abend, vorgestern Morgen. При посочване на ден от седмицата се изисква слято изписване,
срв.: am Sonntagabend (вж. наречието sonntagabends).
стар
heute mittag
gestern abend
am Sonntag abend
Sonntag abends
HOB
heute Mittag
gestern Abend
am Sonntagabend
sonntagsabends
С главна буква се пишат названията за цвят и език, свързани с предлози (напр. in Rot, bei Grün; auf Englisch,
in Deutsch).
стар
auf deutsch
обаче bei Grün
HOB
auf Deutsch
(като bei Grün)
C главна буква се пишат словосъчетания с несклоняеми прилагателни за обозначаване на личности
(напр. Arm und Reich, Jung und Alt, Groß und Klein).
стар
groß und klein
jung und alt
обаче Arm und Reich
HOB
Groß und Klein
Jung und Alt
(като Arm und Reich)
След превъзходна степен c aufs прилагателното се пише с главна буква (aufs Beste, aufs Herzlichste) или c
малка буква (aufs beste, aufs herzlichste).
стар
aufs beste
aufs herzlichste
HOB
aufs beste / aufs Beste
aufs herzlichste / aufs Herzlichste
При устойчиви словосъчетания от прилагателни и съществителни прилагателното се пише с малка
буква (напр. das schwarze Brett, die erste Hilfe, der weiße Tod). C главна буква се пишат собствени имена
(напр. der Stille Ozean); заглавия, титли (напр. Regierender Bürgermeister), класифициращи означения в би¬
ологията (напр. Roter Milan), празници (напр. Heiliger Abend), исторически събития (напр. der Westfalische
Friede).
стар
das Schwarze Brett
der Weiße Tod
die Erste Hilfe
HOB
das schwarze Brett
der weiße Tod
die erste Hilfe
CASEQOFF
1020
Производните от лични имена, като напр. ohmsch, се пишат винаги с малка буква, срв.: das ohmsche Gesetz.
С главна буква се пише име, когато трябва да се подчертае основната форма. Тогава окончанието се отделя с
апостроф: die Griram’schen Märchen.
стар
da Ohmsche Gesetz
обаче der ohmsche Widerstand
HOB
das ohmsche Gesetz (както и der ohmsche Widerstand),
С малки букви се пишат местоименията du н ihr с техните форми, за разлика от официалните Sie и Ihr,
които заедно с техните склоняеми форми продължават да се пишат с главна буква.
стар
Du, Dein, Dir и т. н.
IHr, Euer, Euch ит. н,
HOB
du,dein,dir ит. н.
ihr, euer,ernH ит. н.
РАЗДЕЛЯНЕ НА ДУМИТЕ В КРАЯ НА РЕДА
Премахва се досегашното правило st да се оставя винаги неразделено. Думи като Wes-te, Kas-ten се делят
както досега Wes-pe или Kas-ko.
стар
We-ste
Ka-sten
Mu-ster
HOB
Wes-te
Kas-ten
Mus-ter
Ck (напр. в Zucker) не се замества при пренасяне на нов ред с kk (досега Zuk-ker), а се запазва като
ск и се пренася компактно на следващия ред, т. е. Zu-cker (подобно на fa-cHen и wa-chen).
стар
Zuk-ker
lek-ken
Bak-ke
HOB
Zu-cker
le-cken
Ba-cke
За чуждите думи наред с правилата за пренасяне на нов ред от изходния език (Chir-urg, Si-gnal, Päd-agcgßc»
par-allel, Heliko-pter) важат и правилата за разделяне при родните думи: CHi-rurg (като Si-rup), Sig-nal (като leug¬
nen), Pä-dagogik (като ba-den), pa-ralld (като Pa-rade), Helikop-ter (като op-tiscH))
стар
CHir-urg
Si-gnal
Päd-agogik
Heliko-pter
HOB
CHr-urg / CHi-nirg
Si-gnal / Sig-nal
Päd-agogik / Pä-dagogik
Heliko-pter / Helikop-ter
1021
DIE HEUE RECHTSCHREIBUNG
Премахнато е правилото да не се пренасят гласните в началото на думата:
стар нов
Ufer (неделима) Wer
Ofen (неделима) Ofen
РАЗДЕЛНО И СЛЯТО ПИСАНЕ
Слятото изписване на съществително и глагол като radfahren/ но: ich fahre Rad се премахва, срв.:
стар
radfahren
обаче Aulo fahren
teppieHklopfen/
Teppich klopfen
haltmacHen
нов
Rad fahren
(както Auto fahren)
Teppich klopfen
Halt machen
Премахва се различаването на конкретно и преносно значение като критерии за разделен правопис (auf
dem Stuhl sitzen bleiben оставам да седя на стола), респ. за слято изписване (in der Schule sitzenbleiben в смисъл на
непреминал в по-горен клас). Сега в по-голяма степен е валиден логически разделения правопис на глагол +
глагол.
стар hob
sitzenbleiben sitzen bleiben
(in der Schule)
обаче sitzen bleiben
(auf dem Stuhl)
Други случаи на разделно писане с цел уеднаквяване:
стар
abwärtsgehen
(schlechter werden),
обаче abwärts gehen
(einen Weg)
gefangenneHmen
обаче getrennt schreiben
übrig bleiben,
обаче artig grüßen
HOB
abwärts gehen
gefangen nehmen
(като getrennt schreiben)
übrig bleiben
(като artig grüßen)
CAßEDOFF
1022
стар
aneinanderfügen
обаче aneinander denken
zueinanderfmden
обаче zueinander passen
HOB
aneinander fugen
(като aneinander denken)
zueinander linden
(като zueinander passen)
Правописът на причастията се ръководи винаги от правописа на инфинитивните форми:
стар
nahestehend
laubtragende/
Laub tragende (Bäume)
HOB
nahe stehend (защото nahe steHen)
Laub tragende (Bäume)
защото Laub tragen
По аналогия със so viele, wie viele разделно се пишат вече и so viel, wie viel:
стар hob
soviel, wieviel so v^el, wie viel
обаче so viele, wie viele (като so viele, wie viele)
Съчетанията c irgend - както досега irgendwer и irgendwohin - се пишат слято:
стар
irgend etwas
irgend jemand;
обаче irgendwer,
irgendwann
HOB
irgendetwas
irgendjemand
(като irgendwer, irgendwann)
УПОТРЕБА НА ТИРЕ
С помощта на тирето се дава възможност за по-голяма прегледност на обемни съчетания. В тази сфера
новият правопис дава свобода на пишещия да избере своя вариант:
стар
Ichform, Ichsucht
обаче Ich-Laut
Kaffee-Ersatz
Zoo-OrcHester
Baletttrappe
Flußsand
HOB
Ichform / Ich-Form, Ichsucht / IcH-Sucht
Ichlaut / Ich-Laut
Kaffeeersatz / Kaffee-Ersatz
Zooorchester / Zoo-OrcHester
Baletttruppe / Balett-Truppe
Flusssand / Fluss-Sand
1023
DIE NEUE E^EClHTSC^HE^Elf^UNC
Чуждите думи се подчиняват на същите правила като немските:
стар
Hair-Stylist
Job-sharing
Midlife-crisis
Sex-Appeal
SHoping-Center
HOB
Hairstylist / Hair-Stylist
Jobsharing / Job-SHaring
Midlifecrisis / Midlife-Crisis
Sexappeal / Sex-Appeal
Shoppingcenter / Shopping-Center
Промяна има в случаи като:
17jäHrig, 3tonner
2pfunder
4silbig, lOO prozentig
17-jäHrig, 3-Tonner
2-Pfunder
4-silbig, 100-prozentig
CABEDOFF
1024
BESONDERE KONSTRUKTIONEN IM DEUTSCHEN
ОСОБЕНИ КОНСТРУКЦИИ В НЕМСКИ ЕЗИК
Поради комплексността на някои конструкции в немски език, ' която ги прави трудно податливи на
лексикографско описание, и поради честата им употреба и значимост в структурата на текстовете тук ще им
бъде отредено специално място.
Funktionsverbgefüge
Функционални глаголнн конструкции
В немски език съществуват конструкции, съставени от глагол и съществително име с или без предлог,
които на семантично равнище образуват една смислова цялост, а на синтактично равнище могат да бъдат
разглеждани като съставно сказуемо, образуващо изреченска рамка, срв.
eine Veränderung erleiden търпя промяна, бивам променен
Das Thema erlitt im Laufe der Diskussion eine Veränderung.
В хода на дискусията темата претърпя промяна (темата бе променена).
Конструкцията от глагол и съществително представлява смислова цялост, като глаголът в нея поема
формални функции (да бъде изразител на граматични категории като време, наклонение, залог и да маркира
съгласуването с подлога по лице и число), а съществителното чрез лексикалното си значение носи информацията
за същинския процес, който бива извършван.
Обстоятелството, че цялата конструкция е носител на едно общо значение, може да бъде илюстрирано
чрез често съществуващата възможност за предаване на същото значение с един глагол, напр.:
Etw. zum Ausdruck bringen = etw, ausdrücken
(изразявам нещо, давам израз на нещо)
zu Ende kommen = enden
свършвам, стигам до своя край
sich in Übereinstimmung (mit etw.) befinden = übereinstimmen (mit etw.)
съвпадам (c нещо)
etw. ins Gespräch bringen «besprechen
обсъждам, подлагам на дискусия
eine Korrektur erfahren « korrigiert werden
бивам коригиран
Към формалните особености на разглежданата конструкция могат да бъдат посочени следните моменти:
• Образуване на изреченска рамка , т.е. спретнатата глаголна форма заема втора позиция в простото
съобщително изречение, а номиналната част отива в края на изречението, срв.
Er brachte seine Meinung zum Ausdruck.
Той изрази своето мнение.
Er wird seine Meinung zum Ausdruck bringen.
Той ще изрази своето мнение.
1025
МЮЮГИГ KONTDUKTIONEN IM DEUTSCHEN
• Участие на абстрактни съществителни в номиналната част на тази конструкция със следните
възможности за свързване с глагола:
Съществително име + глагол
Anerkennung finden (намирам признание, бивам признат), Rücksicht nehmen (съобразявам се с нещо), Ab¬
schied nehmen (сбогувам се, вземам си довиждане), Kritik üben (критикувам, упражнявам критика), Überlegun¬
gen anstellen (размишлявам, обмислям), Anklage erheben (обвинявам, повдигам обвинение), Anspruch erheben
(претендирам), Bürgschaft leisten (гарантирам, давам гаранция)-
Неопределителен член + съществително име + глагол
eine Andeutung machen (намеквам, правя намек), einen Unterschieid machen (различавам, правя разлика),
einen Anfang nehmen (започвам), eine Vereinbarung treffen (договарям се), eine Ergänzung vornehmen (допълвам,
правя допълнение), sich eine Erkältung zuziehen (простудявам се, навличам си простуда), (einen) Einfluss üben
(повлиявам, оказвам влияние)..
Определителен член + съществително име + глагол
die Einwilligung bekommen (получавам съгласие), - den Vorzug geben (предпочитам, давам предпочитания),
den Mut besitzen (смел съм, имам смелостта за нещо), den Dank abstatten (благодаря, изказвам благодаршхт)-
Предлог + съществително име + глагол
in Frage stellen (оспорвам, поставям под въпрос), in Kraft treten (влиза в сила), in Bewegung versetzen
(задвижвам, пускам в движение), in Betrieb bleiben (оставам в експлоатация, продължавам да функционирам),
zu Ende bringen (завършвам, довеждам до край), zu Rate ziehen (търся съвет, съветвам се), außer Frage stellen
(поставям извън всяко съмнение), unter Strafe stehen (наказан съм, изтърпявам наказание).
Предлог + определителен член + съществително име + глагол
zur Debatte stehen (подлежи на дискусия, бива дискутирано), zur Verfügung stehen (на разположение съм,
могат да разполагат с мен), zum Ausdruck kommen (намирам израз, проявявам се, изразявам се), zum Vorschein
kommen (проявява се), ums Leben bringen (убивам), ins Rollen geraten (започвам да се търкалям, започвам да се
движа, нещо започва да се развива), im Gegensatz stehen (zu) (противоречи, в противоречие е с нещо), ins
Vertrauen ziehen (поверявам някому нещо, доверявам се)
Значенията на глаголите в тези конструкции често са доста избледнели, срв. erfahren (>• научавам, узнавам
нещо) и eine Veränderung erfahren (-претърпявам промяна, бивам променен}, В повечето случаи съществуват
цели редици от изрази, съдържащи един и същ глагол, срв. конструкциите с глагола kommen:
in Gefahr kommen
бивам застрашен, попадам в опасност
in Verlegenheit kommen
смущавам се, изпадам в смущение
in Wut kommen
разгневявам се
in Schwung kommen
изпадам в подем, въодушевявам се
in Abhängigkeit kommen
ставам зависим, попадам в зависимост
in Frage kommen
става дума за нещо; може да се използва (за нещо)
in Bewegung kommen
задвижва се
in Fahrt kommen
въодушевявам се; тръгва (кола)
in Gang kommen
задвижва се, започва
zu Fall kommen
падам, пропадам
zu Ansehen kommen
създавам си добро име, спечелвам уважение
zur Ruhe kommen
успокоявам се
zur Blüte kommen
разцъфва
65.
zur Anwendung kommen
zur Verhandlung kommen
zur Vernunft kommen
zur Verweigerung kommen
zum Ausdruck kommen
zum Abschluss kommen
zum Einsatz kommen
zum Ausbruch kommen
zum Stillstand kommen
zum Vorschein kommen
бива употребяван, намира употреба
бива преговаряно за нещо
вразумявам се
отива на търг
проявява се, изразява се
бива завършен, бива приключен
бива използван, бива включен в употреба
избухвам
спира (да действа)
проявява се
В разглежданите конструкции могат да се използват глаголи като:
anstellen (Überlegungen anstellen премислям, обмислям),
aufnehmen (den, einen Kontakt mit jmdm. aufnehmen влизам в контакт, установявам контакт с някого),
ausüben (eine Wirkung auf etw. ausüben упражнявам влияние върху нещо),
sich befinden (sich im Aufbau befinden намирам се в процес на изграждане),
bekommen (die, eine Nachricht bekommen получавам известие),
bleiben (in Verbindung bleiben mit jmdm. Оставам във връзка c някого),
bringen (zum Halten bringen спирам нещо).
erfahren (eine Korrektur erfahren търпя корекция),
erhalten (einen Rat erhalten получавам съвет, бивам съветван),
erheben (Protest erheben протестирам),
erteilen (Unterricht erteilen обучавам),
finden (Beachtung finden бивам взет под внимание),
führen (Protokoll führen протоколирам, водя протокол),
geben (in Auftrag geben поръчвам, възлагам поръчка; einen Kuss geben целувам, давам целувка),
gehen (in Erfüllung gehen сбъдва се),
gelangen (zur Überzeugung gelangen убеждавам се, стигам до убеждението),
genießen (Achtung genießen бивам- уважаван, радвам се на уважение),
geraten (in Armut geraten обеднявам, изпадам в бедност),
haben (Kenntnis haben зная, познавам),
halten (in Gang halten държа в изправност, в състояние да функционира),
kommen (in Bewegung kommen тръгвам, задвижвам се),
leisten (Folge leisten изпълнявам, подчинявам се),
liegen (in Scheidung liegen в развод съм, развеждам се),
machen (eine Andeutung machen намеквам, правя намек),
nehmen (einen Anfang nehmen започвам),
sein (in Verwirrung sein объркан съм),
setzen (in Brand setzen подпалвам),
stehen (in Aussicht stehen има перспектива за нещо),
stellen (unter Beweis stellen доказвам),
treffen (eine Wahl treffen избирам, правя избор),
treten (in den Streik treten започвам стачка),
üben (Verrat üben извършвам предателство),
unternehmen (den Versuch unternehmen опитвам, правя опит),
versetzen (in Angst versetzen изплашвам),
vornehmen (eine Verbesserung vornehmen подобрявам, предприемам подобрения),
ziehen (in Erwägung ziehen претеглям, преценявам).
1027
ßESONDEDE KONSTRUKTIONEN IM DEUTSCHEN
Разгпеадааите конструкции могат да се използват с различни семантични и комуникативни цели
— за акцентуване върху различни фази от протичане на глаголното деИствие
in Betrieb sein = в действие е, функционира;
(т.е. продължителност на - действието);
in Betrieb kommen = влиза в действие, почва да функционира;
(т.е. начало на действието);
in Betrieb setzen -пускам в действие, в експлоатация;
(т.е. предизвикване на начало на действието).
— за описание на пасивни конструкции
Er ist verändert worden. • Er hat eine Veränderung erfahren.
(= Той беше променен.)
— за променяне на изреченската перспектива и акцентите в изречението
Wir verabreden uns. Wir treffen eine Verabredung. Eine Verabredung treffen wir. (Ние се уговаряме. Ние
постигаме уговорка. Уговаряме се.)
— за увеличаване на възможностите за характеризиране на глаголното деИствие
Dieses Ereignis hat uns beeindruckt.
Към тази глаголна форма не можем да използваме всички определения, които имаме в примера по-долу:
Dieses Ereignis hat auf uns einen starken, positiven, unvergesslichen Eindruck gemacht.
Това събитие ни направи силно, положително, незабравимо впечатление.
— за моделиран изказ в специализираните текстове
Юридически, технически и други специализирани текстове предпочитат употребата на разглежданите
конструкции, които са се превърнали в техни стилистични характеристики, срв. употребата на
Jur. Etwas unter Beweis stellen вместо семплото beweisen (доказвам нещо).
Номинална рамка
Съществителното и определителният или неопределителният му член могат да образуват рамка в
немски език, в която по специфичен ред се подреждат различните определения.
Особено внимание заслужават онези елементи вътре в рамката, които изискват определения от своя
страна и водят до разширяване на номиналната рамка, срв.
— прилагателни с определена рекция
die bei der Haushaltsarbeit behilfliche Tochter Präp
помагащата в домакинската работа дъщеря
der vieler Sprachen kundige Mann Gen
владеещият много езици човек
die alle Sorgen ledige Frau Akk
свободната от всякакви грижи жена
eine jegliche Widerrede ausschließende Forderung Akk
едно изключващо всяко противопоставяне изискване
CADEQOFF
1028
— причастия c допълнителни определения
der aus dem Deutschen ins Bulgarische übersetzende Student Part. I
превеждащият от немски на български студент
die trotz allen Erwartungen doch nicht eingetretene Besserung Part, U
въпреки всички очаквания така и не настъпилото подобрение
За построяване на немската конструкция е необходимо да се спазват правилата за подредбата на думите
вътре в номиналната рамка. При превод на български език тази рамка може да бъде разчупена или с помощта на
подчинено изречение, или с помощта на задпоставно определение, срв.
Der von den Kraftwerken fir die allgemeine Stromversorgung gelieferte Strom ist ein Wechselstrom.
Доставяният от електрическите централи за общото енергоснабдяване ток е променлив.
• Токът, доставян за общото енергоснабдяване от електрическите централи, е променлив ток.
(определение след съществителното)
• Токът, които се доставя от електрическите централи за общото енергоснабдяване, е променлив
ток. (подчинено изречение след съществителното)
REKTION РЕКЦИЯ
Към особеностите на немския ' език се отнася явлението рекция (управление), характерно за глаголи,
съществителни и прилагателни имена. То представлява изискване за определен падеж или определен предлог,
свързан с даден падеж, от страна на посочените части на речта, срв.
— рекция на глаголи
bedürfen + etwas (Gen)
Ich bedaf der Ruhe. Имам нужда от спокойствие,
hoffen auf etwas (Akk)
Ich hoffe auf einen guten Erfolg. Надявам се на добър успех.
— рекция на прилагателни
Etw. (Dat) Mich
Die Geschichte ist einem Roman ähnlich. Историята прилича на роман.
Zu etwas (Dat) fähig
Er ist zu allem fähig. Той е способен на всичко.
— рекция на съществителни
Glaube an etwas (Akk)
Der Glaube an das Gute im Menschen вярата в доброто у човека
NB!
Приведените илюстративни примери показват, че явлението рекция е строго едноезично и не могат да се
очакват съответствия между български и немски език. Ето защо по-долу ще бъдат посочени някои от по-
употребимите думи в немски, чнято рекция се различава от съществуващата за българските им съответствия:
1029
BESONDERE KONSTE^E^KTIC^^EN W DEUTSCHEN
Рекция при глаголите
Verben, - die einen Kasus im Deutschen verlangen
Глаголи, изискващи определен падеж в немски език
Verb - Akk
Глаголи, изискващи винителен падеж в немски език
Etw. (Akk) aufgeben (отказвам се от нещо),
befürchten (боя се от нещо),
bekämpfen (боря се срещу нещо),
betreten (влизам в нещо),
bereuen (разкайвам се за нещо),
berücksichtigen (съобразявам се с нещо),
betreffen (засягам, отнасям се до нещо),
brauchen (нуждая се от нещо),
genießen (наслаждавам се на нещо),
hindern (преча на нещо, някого),
verspotten (подигравам се на нещо)
Verb - Dat
Глаголи, изискващи дателен падеж в немски език
Etw. (Dat) • Jmdm. begegnen (някого),
beifugen (добавям към нещо),
beilegen (слагам, прилагам към нещо),
beitreten (влизам, встъпвам в нещо),
beiwohnen (присъствам на нещо),
drohen (заплашвам някого),
folgen (следвам, слушам някого),
gehorchen (подчинявам се на нещо, на някого),
gratulieren (честитя, поздравявам някого),
entgegenkommen (идвам отсреща; отзовавам се на нещо, на някого),
entlaufen (избягвам от някого, от нещо),
entkommen (изплъзвам се от някого, от нещо),
entstammen (произхождам от нещо),
nachgeben (отстъпвам пред някого, пред нещо),
nachsehen (проявявам снизходителност към някого, към нещо),
raten (съветвам някого),
schmeicheln (лаская някого),
vorbeugen (предотвратявам нещо).
Verb - Gen
Глаголи, изискващи родителен падеж в немски език
Etw. (Gen) anklagen (обвинявам в нещо),
sich bedienen (служа си с нещо),
bedürfen (имам нужда от нещо),
beschuldigen (обвинявам в нещо),
sich enthalten (въздържам се от нещо),
GAbEROFF
1030
sich entsinnen (спомням си нещо),
sich schämen (срамувам се от нещо),
versichern (уверявам в нещо).
Verben, die eine Präposition und einen Kasus verlangen
Глаголи, изискващн определен предлог и падеж
An (Akk)
erinnern (напомням за нещо),
sich gewöhnen (свиквам с нещо, привиквам към нещо),
glauben (вярвам в нещо),
schreiben (пиша на някого)
An (Dat)
arbeiten (работя върху нещо),
erkennen (разпознавам по нещо),
erkranken (заболявам от нещо),
sich rächen (отмъщавам си на някого),
sterben (умирам от нещо),
übertreffen (превъзхождам по нещо),
verzweifeln (отчайвам се от нещо)
Auf (Akk)
antworten (отговарям на някого, на нещо),
sich belaufen (възлиза на),
sich berufen (позовавам се на нещо, на някого),
blicken (поглеждам към нещо),
hoffen (надявам се на нещо),
prüfen (проверявам, изпробвам за нещо),
rechnen (разчитам на нещо),
untersuchen (проверявам, изследвам за нещо),
schimpfen (карам се на някого),
stoßen (натъквам се на нещо),
sich verlassen (разчитам, уповавам се на някого, на нещо),
verzichten (отказвам се от нещо)
Auf (Dat)
bestehen (настоявам на нещо)
Durch (Akk)
sich auszeichnen (отличавам се с нещо)
Für (Akk)
sich begeistern (въодушевявам се от нещо),
sich beschweren (оплаквам се от нещо),
empfinden (изпитвам чувства към някого),
sich interessieren (интересувам се от нещо)
1031
BESONDERE NONSTDUHTIONEN Ш DEUTSCHEN
In (Akk)
kneifen (щипвам по нещо),
passen (пасвам, влизам в нещо),
teilen (деля на нещо, на части)
In (Dat)
prüfen (изпитвам по нещо)
Mit (Dat)
rechnen (разчитам на нещо)
Nach (Dat)
fliegen (летя към нещо),
fragen (питам за нещо),
sich sehnen (копнея за нещо),
streben (стремя се към нещо)
Über (Akk)
abstimmen (гласуваме за нещо),
sich ärgern (ядосвам се на нещо),
berichten (докладвам за нещо),
sich empören (възмущавам се от нещо),
erfahren (научавам за нещо),
lächeln (усмихвам се на нещо),
schweigen (мълча за нещо),
spotten (присмивам се на нещо),
streiten (споря за нещо),
sich unterhalten (разговаряме за нещо),
verhandeln (преговаряме за нещо),
verfügen (разполагам с нещо),
wissen (зная за нещо)
Um (Akk)
sich bewerben (кандидатствам за нещо),
betteln (прося, умолявам за нещо),
bitten (моля за нещо),
sich handeln (става дума за нещо),
sich sorgen (грижа се за нещо),
weinen (плача за, заради нещо)
Von (Dat)
benachrichtigen (уведомявам за нещо),
träumen (мечтая за нещо)
Vor (Dat)
erschrecken (изплашвам се от нещо, от някого),
sich schämen (срамувам се от, пред някого),
sich verstecken (скривам се от някого)
GAbEDOFF
1032
Zu (Dat)
bestimmen (определям за нещо),
sich eignen (ставам, подходящ съм за нещо),
gehören (принадлежа на, към нещо),
neigen (склонен съм на нещо),
rechnen (причислявам към нещо),
wählen (избирам за нещо, за някакъв)
Реклия при прилагателните
Adjektive, die einen Kasus verlangen
Прилагателни, клито изискват определен падеж
Adjektiv - Akk
alt, breit, dick, groß, hoch, lang, sckwer, stark, tief, weil, wert, gewohnt, leid, los
Adjektiv - Dat
ähnlich, angeboren, angst, bekannt, böse, dankbar, egal, ergeben, geläufig, gemeinsam, gerecht, gewachsen,
gleichgültig, lieb, recht, schlecht, treu, übel, untertan, unwohl, widerlich, willkommen, zugänglich, zugetan, zuwider
Adjektiv - Gen
ansichtig, bar, bedürftig, sich bewusst, gewahr, gewiss, habhaft, kundig, mächtig, schuldig, sich sicher, verdächtig,
würdig
Adjektive, die eine Präposition verlangen
Прилагателни, които изискват определен предлог
Ais (Nom)
anerkannt (признат за, като), bekannt (известен като), berühmt (прославен, прочут като), verrufen
(известен с лошо име като)
An (Akk)
gebunden (обвързан с),
gewohnt (свикнал с, привикнал на)
An (Dat)
arm (беден на),
beteiligt (участващ в),
interessiert (заинтересован от, проявяващ интерес към),
reich (богат на),
schuld (виновен за),
unerschöpflich (неизчерпаем на, откъм)
1033
BESONDERE KONSTE^UKTJO^NEN IM DEUTSCHEN
Auf (Akk)
angewiesen (разполагащ c, разчитащ на),
aufmerksam (проявяващ внимание към, обръщащ внимание на),
bedacht (стремящ се към),
eifersüchtig (ревнив спрямо),
erpicht (силно желаещ нещо),
gefasst (вътрешно готов за),
gespannt (очакващ с интерес и нетърпение нещо),
neidisch (завиждащ за),
neugierig (любопитен за),
schaf (силно желаещ нещо),
stolz (горд с),
wütend (ядосан на),
zornig (разгневен на)
Auf (Da)
blind (сляп с), lahm (куц с), taub (глух, нечуващ с)
Aus (Dat)
ersichtlich (видим от), gebürtig (родом от)
Bei (Dat)
beliebt (обичан от), verhasst (мразен от)
Für (Akk)
ausschlaggebend (решаващ за),
charakteristisch (характерен за),
empfänglich (възприемчив към),
frei (свободен за),
günstig ((благоприятен, изгоден за),
nachteilig (неизгоден за),
notwendig (необходим за),
reif (зрял за),
vorteilhaf (изгоден, с преимущества за),
zuständig (отговарящ за, с компетенции или правомощия за)
Gegen (Akk)
beständig (устойчив на),
empfindlich (чувствителен към),
fest (стабилен, устойчив спрямо),
gefeit (подсигурен срещу),
gefühllos (безчувствен към),
grausam (жесток към),
immun (с имунитет спрямо),
machtlos (безсилен спрямо, пред),
unerbittlich (неумолим спрямо)
GAbEDOF
1034
Gegenüber (Dat)
aufgeschlossen (възприемчив към, отворен за),
rechenschaftspflichtig (длъжен да дава отчет пред)
In (Akk)
konvertierbar (конвертируем в, обратим в),
verliebt (влюбен в),
vertieft (задълбочен в)
In (Dat)
befangen (впримчен в, ограничен в),
beschlagen (компетентен в),
bewandert (компетентен, с познания в),
erfahren (опитен в)
Mit (Dat)
befreundet (приятел с),
bekannt (познат с),
einverstanden (съгласен със),
fertig (готов с),
identisch (идентичен с),
quitt (разчистил сметките си, квит с),
solidarisch (солидарен с),
verheiratet (женен, омъжена за),
verwandt (роднина с),
zufrieden (доволен от)
Nach (Dat)
durstig (жаден за),
hungrig (гладен за)
Über (Akk)
aufgebracht (развълнуван, ядосан от),
beschämt (засрамен от),
bestürzt (неприятно изненадан от),
betrübt (натъжен от),
erbittert (ожесточен, огорчен от),
erfreut (зарадван от),
erstaunt (изненадан от),
froh (радостен от, заради),
glücklich (щастлив от),
traurig (тъжен за, заради),
verstimmt (сърдит заради),
verzweifelt (отчаян заради)
Um (Akk)
besorgt (загрижен за),
verlegen (смутен заради)
1035
KONSTRUKTIONEN IM DEUTSCHEN
Von (Dat)
abhängig (зависим от),
angetan (проявяващ симпатии към),
benommen (замаян от),
besessen (обсебен от),
frei (свободен от),
müde (уморен от),
verschieden (различен от)
Vor (Dat)
blass (блед от),
bleich (блед, пребледнял от),
sicher (сигурен, защитен от),
starr (застинал от, поради),
stumm (онемял от, поради)
Zu (Dat)
ausersehen (избран за),
befugt (упълномощен за),
berechtigt (имащ право на),
berufen (призван за/,
entschlossen (решен на),
gewillt (склонен за)
NB!
• В някои случаи в немски се наблюдават колебания в рекцията на прилагателните, без това да е свързано
със смислови различия, срв.
Ich bin ihm/auf ihn/mit ihm böse.
Аз съм му сърдит.
Das Buch ist daför/dazu geeignet.
Книгата е подходяща за това.
• При някои прилагателни различната рекция е свързана с различия в значенията, срв.
Sie ist für solche Ideen immer aufgeschlossen.
Тя е открита за нови идеи, винаги е готова да приеме нови идеи.
Sie ist ihren Kollegen gegenüber nickt sehr aufgeschlossen.
Тя не е много общителна с колегите си.
• Съществуват прилагателни, при които е възможна двойка рекция, срв.
Sie ist ihrer Mutter bei der Haushaltsarbeit behilflich. (Dat + Pmp)
Тя помага на майка си в домакинската работа.
Ich bin dir eine Antwort schuldig. (Dat + Akk)
Дължа ти отговор.
GABEOOFF
1036
Die deutschen Präpositionen
Немските предлози
Предлозите в немски език могат да изискват и да се свързват с различни падежи. Съществуват следните
възможности:
1. Предлози, изискващи един падеж
• Предлози с винителен падеж (Akk)
А, bis, durch, für, gegen (veralt gen), je, ohne, per, pro, um, wider
NB!
Предлогът bis често се използва в комбинация с други предлози, които повлияват на падежа на следващото
съществително, срв.
Bis zum Ende des Buches до края на книгата
Bis ans Haus gehen отивам до самата мща
• Предлози с дателен падеж (Dat)
Aus, außer, bei, entgegen, entsprechend, fern, gegenüber, gemäß, gleich, mit, samt, seit, von, zu, zufolge, zuliebe,
zuwider
• Предлози c родителен падеж (Gen)
Außerhalb, diesseits, halber, infolge, inmitten, jenseits, kraft, oberhalb, seitens, urn_winm, unfern, ungeachtet, un¬
terhalb, unweit, zeit
2. Предлози, изискващи два падежа в зависимост от значението
Предлози, изискващи вишггелен и дателен падеж
An, auf, hinter, in, neben, über, unter, vor, zwischen
NB!
При тази употреба важи принципно следното правило: ако глаголът в изречението означава целенасочено
движение, се използва ви^ттелен падеж, ако глаголът в изречението означава не-целенасочено действие, се използва
дателен падеж, срв.
Ich sitze am Tisch. Седя на масата.
Ich setze mich an den Tisch. Сядам на масата.
3. Предош, рклр<б)Я1ан1П1 пармлпвдно с два илш три годща &зз {излижа в значението
• Предлози с дателен (и родителен) падеж
Binnen, dank, zufolge
1037
BESONDERE KOItoTDVKTIOWN IM DEUTSCHEN
• Предлози c родителен (и дателен) падеж
Abzüglich, (an)statt, betreffs, bezüglich, exklusive, hinsichtlich, inklusive, innerhalb, längs, laut, mangels, mittels,
ob, trotz, während, wegen, zugunsten, zuungunsten, zuzüglich, zwecks
NB!
Ако съществителното пред такъв предлог се използва в ед.ч., нечленувано и без определение, то в говоримия
немски се пропуска окончанието за род. падеж, срв. Mangels Interesse (вм. »mangel Interesses) поради липса на
интерес; laut Beschluss (вм. *luut Beschlusses) съгласно решение.
При употреба в множествено число се предпочита дателен падеж, срв. Anstatt Beweisen вместо
доказателства; при появата на определение се използва родителен падеж, срв. Mangels überzeugender Beweise
поради липса на убедителни доказателства.
• Предлози с дателен (и винителен) падеж
Ab
NB!
Винителният падеж е характерен за употребата на този предлог в разговорната реч.
• Предлози с дателен (и винителен или родителен) падеж
Außer
• Предлози е винителен (и дателен или родителен) падеж
Entlang
GAÖEROFF
1038
UNREGELMÄßIGE VERBEN
НЕПРАВИЛНИ ГЛАГОЛИ
Infinitiv
Präteritum
3. Person
Singular
Partizip II
befehlen
befahl
befohlen
beginnen
begann
begonnen
behalten
behielt
behalten
beißen
biss
gebissen
bekommen
bekam
bekommen
beraten
beriet
beraten
beschließen
beschloss
beschlossen
beschreiben
beschrieb
beschrieben
besitzen
besaß
besessen
bestehen
bestand
bestanden
betragen
betrug
betragen
bewegen
bewegte/bewog
bewegt/bewogen
beweisen
bewies
bewiesen
bewerben
bewarb
beworben
beziehen
bezog
bezogen
biegen
bog
gebogen
bieten
bot
geboten
binden
band
gebunden
bitten
bat
gebeten
blasen
blies
geblasen
bleiben
blieb
geblieben
braten
briet
gebraten
brechen
brach
gebrochen
brennen
brannte
gebrannt
bringen
brachte
gebracht
denken
dachte
gedacht
dringen
drang
gedrungen
dürfen
durfte
dürfen/gedurft
empfehlen
empfahl
empfohlen
enthalten
enthielt
enthalten
entlassen
entließ
entlassen
entscheiden
entschied
entschieden
entschließen
entschloss
entschlossen
entsprechen
entsprach
entsprochen
entstehen
entstand
entstanden
1039
UNDEGELMÄßlCE УШИ
Infinitiv
Präteritum
3. Person
Singular
Partizip II
erfahren
erfuhr
erfahren
erfinden
erfand
erfunden
erhalten
erhielt
erhalten
erkennen
erkannte
erkannt
erscheinen
erschien
erschienen
erschrecken
erschrak
erschrocken
erziehen
erzog
erzogen
essen
aß
gegessen
fahren
fuhr
gefahren
fallen
fiel
gefallen
fangen
fing
gefangen
fechten
focht
gefochten
finden
fand
gefunden
flechten
flocht
geflochten
fliegen
flog
geflogen
fliehen
floh
geflohen
fließen
floss
geflossen
fressen
fraß
gefressen
frieren
fror
gefroren
gären
gärte (gor)
gegärt/gegoren
geben
gab
gegeben
gedeihen
gedieh
gediehen
gefallen
gefiel
gefallen
gehen
ging
gegangen
gelingen
gelang
gelungen
gelten
galt
gegolten
genesen
genas
genesen
genießen
genoss
genossen
geraten
geriet
geraten
geschehen
geschah
geschehen
gewinnen
gewann
gewonnen
gießen
goss
gegossen
gleiten
glitt
geglitten
graben
grub
gegraben
greifen
griff
gegriffen
Infinitiv
Präteritum
3. Person
Singular
Partizip II
haben
hatte
gehabt
halten
hielt
gehalten
hängen
hing
gehangen
hauen
haute (hieb)
gehauen
heben
hob
gehoben
heißen
hieß
geheißen
helfen
half
geholfen
kennen
kannte
gekannt
klingen
klang
geklungen
kneifen
kniff
gekniffen
kommen
kam
gekommen
können
konnte
kömnrm/gekonmt
laden
lud
geladen
lassen
ließ
lassen/gelassen
laufen
lief
gelaufen
leiden
litt
gelitten
leihen
lieh
geliehen
lesen
las
gelesen
liegen
lag
gelegen
lugen
log
gelogen
mahlen
mahlte
gemahlen
meiden
mied
gemieden
melken
melkte
gemelkt (gemolken)
messen
maß
gemessen
misslingen
misslang
misslungen
missverstehen
missverstand
missverstanden
mögen
mochte
mögen/gemocht
müssen
musste
müssen/gemusst
nehmen
nahm
genommen
nennen
nannte
genannt
pfeifen
pfiff
gepfiffen
preisen
pries
gepriesen
quellen
quoll (quellte)
gequollen (gequellt)
raten
riet
geraten
1041
UHßECELMÄßlGZ УШИ
Infinitiv
Präteritum
3. Person
Singular
Partizip II
reiben
rieb
gerieben
reißen
riss
gerissen
reiten
ritt
geritten
rennen
rannte
gerannt
riechen
roch
gerochen
ringen
rang
gerungen
rinnen
rann
geronnen
rufen
rief
gerufen
salzen
salzte
gesalzt (gesalzen)
saufen
soff
gesoffen
saugen
saugte (sog)
gesaugt (gesogen)
schaffen
schuf/schaffte
geschaffen/geschafft
scheinen
schien
geschienen
schieben
schob
geschoben
schießen
schoss
geschossen
schlafen
schlief
geschlafen
schlagen
schlug
geschlagen
schleichen
schlich
geschlichen
schleifen
schliff/schleifte
geschliffen/gescbleift
schließen
schloss
geschlossen
schlingen
schlang
geschlungen
schmeißen
schmiss
geschmissen
schmelzen
schmolz
geschmolzen
schneiden
schnitt
geschnitten
schreiben
schrieb
geschrieben
schreien
schrie
gesehne^n
schreiten
schritt
geschritten
schweigen
schwieg
geschwiegen
schwimmen
schwamm
geschwommen
schwingen
schwang
geschwungen
schwören
schwor
geschworen
sehen
sah
gesehen
sein
war
gewesen
senden
sandte (sendete)
gesandt (gesendet)
66.
GASEIQOFF
1042
Infinitiv
Präteritum
3. Person
Singular
Partizip П
singen
sang
gesungen
sinken
sank
gesunken
sitzen
saß
gesessen
spinnen
spann
gesponnen
sprechen
sprach
gesprochen
springen
sprang
gesprungen
stechen
stach
gestochen
stehen
stand
gestanden
stehlen
stahl
gestohlen
steigen
stieg
gestiegen
sterben
starb
gestorben
stinken
stank
gestunken
stoßen
stieß
gestoßen
streichen
strich
gestrichen
streiten
stritt
gestritten
tragen
trug
getragen
treffen
traf
getroffen
treiben
trieb
getrieben
treten
trat
getreten
trinken
trank
getrunken
tun
tat
getan
überweisen
überwies
überwiesen
unterhalten
unterhielt
unterhalten
unterscheiden
unterschied
unterschieden
unterschreiben
unterschrieb
unterschrieben
verbieten
verbot
verboten
verbinden
verband
verbunden
verbringen
verbrachte
verbracht
verderben
verdarb
verdorben
vergessen
vergaß
vergessen
vergleichen
verglich
verglichen
verhalten
verhielt
verhalten
verlassen
verließ
verlassen
1043
UNßEGELMAßlGE VEßbEN
Infinitiv
Präteritum
3. Person
Singular
Partizip II
verlieren
verlor
verloren
verraten
verriet
verraten
verschreiben
verschrieb
verschrieben
verschwinden
verschwand
verschwunden
versprechen
versprach
versprochen
verstehen
verstand
verstanden
vertreten
vertrat
vertreten
verzeihen
verzieh
verziehen
wachsen
wuchs
gewachsen
waschen
wusch
gewaschen
wenden
wendete/wandte
gewendet/gewandt
werben
warb
geworben
werden
wurde
worden/geworden
werfen
warf
geworfen
wiegen
wogwiegte
gewogen/gewiegt
winken
winkte
gewunken (gewinkt)
wissen
wusste
gewusst
wollen
wollte
wollen/gewoilt
ziehen
zog
gezogen
zwingen
zwang
gezwungen
DEKLINATION DER SUBSTANTIVE
СКЛОНЕНИЕ HA СЪЩЕСТВИТЕЛНИТЕ
SINGULAR
ЕДИНСТВЕНО ЧИСЛО
Typ l
Typ2
Typ3
Typ 4
Nom
der Lehrer
das Kind
der Tag
der Mensch
Akk
den Lehrer
das Kind
den Tag
den Menschen
Dat
dem Lehrer
dem Kind
dem Tag
dem Menschen
Gen
des Lehrers
des Kindes
des Tag(es)
des Menschen
Typ 5
Typ 6
Typ7
Typ8
Nom
der Hase
der Buchstabe
das Herz
die Frau
Akk
den Hasen
den Buchstaben
das Herz
die Frau
Dat
dem Hasen
dem Buchstaben
dem Herzen
der Frau
Gen
des Hasen
des Buchstabens
des Herzens
der Frau
Typ«
Typ 10
Typ И
Nom
der Kranke
die Kranke
das Alte
Akk
den Kranken
die Kranke
das Alte
Dat
dem Kranken
der Kranken
dem Alten
Gen
des Kranken
der Kranken
des Alten
Typ 12
Typ 13
Typ 14
Nom
ein Alter
eine Alte
(ein) Altes
Akk
einen Alten
eine Alte
(ein) Altes
Dat
einem Alten
ener Alten
(einem) Allen
Gen
eines Alten
einer Alten
(eines) Alten
1045
DEKLINATION DER SUBSTANTIVE
DEKLINATION DER SUBSTANTIVE
СКЛОНЕНИЕ HA СЪЩЕСТВИТЕЛНИТЕ
PLURAL
МНОЖЕСТВЕНО ЧИСЛО
Typl
Typ 2
ТурЗ
Nom
die Lehrer
die Kinder
die Tage
Akk
die Lehrer
die Kinder
die Tage
Dat
den Lehrern
den Kindern
den Tagen
Gen
der Lehrer
der Kinder
der Tage
Typ 4
Typ5
Typ 6
Nom
die Menschen
die Hasen
die Bälle
Akk
die Menschen
die Hasen
die Bälle
Dal
den Menschen
den Hasen
den Bällen
Gen
der Menschen
der Hasen
der Bälle
Typ?
Typ«
Typ 9
Nom
die Vogel
die Häuser
die Parks
Akk
die Vögel
die Häuser
die Parks
Dat
den Vögeln
den Häusern
den Parks
Gen
der Vögel
der Häuser
der Parks
GAbEROFF
1046
DEKLINATION DER ADJEKTIVE
СКЛОНЕНИЕ HA ПРИЛАГАТЕЛНИТЕ
Starke Deklination (ohne Artikel)
Силно склонение (без член)
Singular
Nom
schön-er Wald
schön-e Blume
schön-es Feld
Akk
schön-en Wald
schön-e Blume
schön-es Feld
Dal
schön-em Wald(e)
schön-er Blume
schön-em Feld
Gen
schön-en Waldes
schön-er Blume
schön-en Feldes
Plural
Nom
schön-e
Wälder, Blumen, Felder
Akk
schöne-e
Wälder, Blumen, Felder
Dat
schön-en
Wäldern, Blumen, Feldern
Gen
schön-er
Wälder, Blumen, Felder
NB!
Прилагателните получават същите окончания и след числителни; manch, solch, welch, viel, wenig; deren, dessen.
Schwache Deklination (nach dem test Artikel)
Слабо склонение (след определителен член)
Singular
Nom
der schön-e Wald
die schön-e Blume
das schön-e Feld
Akk
den schön-en Wald
die schön-e Blume
das schön-e Feld
Dat
dem schön-en Wald
der schön-en Blume
dem schön-en Feld
Gen
des schön-en Waldes
der schön-en Blume
des schön-en Feldes
1047
DEKLINATION DED ADJEKTIVE
Schwache Deklination (nach dem best. Artikel)
Слабо склонение (след определителен член)
Plural
Nom
die schön-en
Wälder, Blumen, Felder
Akk
die schön-en
Wälder, Blumen, Felder
Dal
den schön-en
Wäldern, Blumen, Feldern
Gen
der schön-en
Wälder, Blumen, Felder
NB!
Прилагателните получават същите окончания и след местоименията dieser, jener, jeder, weicher, derselbe,
derjenige.
Gemischte Deklination (nach dem untest Artikel und kein)
Смесено склонение (след иеопределителен член и отрицанието kein)
Singular
Nom
ein schön-er Wald
eine schön-e Blume
Akk
einen schön-en Wald
eine schön-e Blume
Dat
einem schön-en Wald
einer schön-en Blume
Gen
eines schön-en Waldes
einer schön-en Blume
ein schön-es Feld
ein schön-es Feld
einem schön-en Feld
eines schön-en Feldes
Plural
Nom keine schön-en Wälder, Blumen, Felder
Akk keine schön-en Wälder, Blumen, Felder
Dat keinen schön-en Wäldern, Blumen, Feldern
Gen keiner schön-en Wälder, Blumen, Felder
NB!
• Съществува малка група прилагателни, които не се скланят, напр. rosa, lila, orange, beige, super, klasse,
egal u.a.
• Субстаитивираиитe прилагателни продължават да се скланят като такива, срв. der Alte - ein Alter - viele'
Alte - alle Alten.
ZAHLEN
ЧИСЛА
Grundzahlen
Бройни
Ordnungszahlen
Редни
1 eins
2 zwei
3drei
4 vier
5 fünf
6 sechs
7 sieben
Sacht
9 neun
10 zehn
11 elf
12 zwölf
13 dreizehn
14 vierzehn
15 fünfzehn
16 sechzehn
17 siebzehn
18 achtzehn
19 neunzehn
20 zwanzig
21 einundzwanzig
22 zweiumdzwamzig
23 draundzwanzlg
24 vierumdzwamzlg
25 fünfundzwanzig
26 sechsumdzwamzig
27 sмbemumdzwanzig
28 achtumdzwamzig
29 mrumumdzwamzig
30 dreLflig
40 vierzig
50 fünfzig
60 sechzig
70 siebzig
80 achtzig
едно
две
три
четири
пет
шест
седем
осем
девет
десет
единадесет
дванадесет
тринадесет
четиринадесет
петнадесет
шестнадесет
седемнадесет
осемнадесет
деветнадесет
двадесет
двадесет и едно
двадесет и две
двадесет и три
двадесет и четири
двадесет и пет
двадесет и шест
двадесет и седем
двадесет и осем
двадесет и девет
тридесет
четиридесет
петдесет
шестдесет
седемдесет
осемдесет
erste
zweite
dritte
vierte
fünfte
sechste
siebte
achte
neunte
zehnte
elfte
zwölfte
dreizehnte
vierzehnte
fünfzehnte
sechzehnte
siebzehnte
achtzehne
neunzehnte
zwanzigste
einundzwanzigste
zwdundzwanzigste
dreiondzwanzigste
vierundzwanzigste
funfundzwanzigste
sechsundzwanzigste
siebenundzwanzigstr
achtundzwaDzigste
neunundzwanzigste
dreißigste
vierzigste
fünfzigste
sechzigste
siebzigste
achtzigste
първи
втори
трети
четвърти
пети
шести
седми
осми
девети
десети
единадесети
дванадесети
тринадесети
четиринадесети
петнадесети
шестнадесети
седемнадесети
осемнадесета
деветнадесети
двадесети
двадесет и първи
двадесет и втори
двадесет и трета
двадесет и чивцли
двадесет и пети
двадесет и шести
двадесет и седми
двадесет и осми
двадесет и девети
тридесети
четиридесети
петдесети
шестдесети
седемдесета
осемдесети
1049
ZAHLEN. BRUCHZAHLEN
Grundzahlen
Бройни
Ordnungszahlen
Редни
90 neunzig
деветдесет
neunzigste
деветдесети
100 (ein)hundert
сто
(ein)hundertste
стотен
101 (ein)himderteins
сто и едно
hundererste
сто и първи
102 (ein)hundertzwei
стои две
hundertzweite
сто и втори
200 zweihundert
двеста
zweihundertste
двестотен
300 dreihundert
триста
dreihundertste
тристотен
1000 (ein)tausend
хиляда
(ein)tausendste
хиляден
2 000 zweitausend
две хиляди
zweitausendste
две хиляден
10 000 zehntausend
десет хиляди
zehntausendste
десет хиляден
100000
(ein)hunderttausend
сто хиляди
bimderttausendste
сто хиляден
1000 000
eine Million
един милион
millionste
милионен
1000000000
eine Milliarde
един милиард
milliardste
милиарден
BRUCHZAHLEN
ДРОБИ
1/2
ein halb
една втора, половина
1/3
ein Drittel
една трета
1/4
ein Viertel
една четвърт
1/5
ein Fünftel
една пета
1/10
em Zehntel
една десета
2/3
zwei Drittel
две трети
3/4
drei Viertel
три четвърти
11/2
anderthalb, eineinhalb
едно и половина
21/2
zweieinhalb
две и половина
1,2
eins Komma zwei
едно цяло и две десети
GAEEDOFF
1050
WOCHENTAGE
ДНИ HA СЕДМИЦАТА
Montag (Mo.)
понеделник
Dienstag (Di.)
вторник
Mittwoch (Mi.)
сряда
Donnerstag (Do.)
четвъртък
Freitag (Fr.)
петък
Samstag, (nordd: SonnabendXSa.)
събота
Sonntag (So.)
неделя
MONATE
МЕСЕЦИ
Januar, Österr Jänner (Jan.)
януари
Februar, Österr Feber (Febr.)
февруари
Marz (März)
март
April (Apr.)
април
Mai (Mai)
май
Juni (Jun.)
юни
Juli (Jul.)
юли
August (Aug.)
август
September (Sept.)
септември
Oktober (Okt.)
октомври
November (Nov.)
ноември
Dezember (Dez.)
декември
1051
GEÖDÄUCHL/CdE ABBC^^VM^TUßEN
GEBRÄUCHLICHE
ABBREVIATUREN
УПОТРЕБИМИ
АБРЕВИАТУРИ
AA (Auswärtiges Amt)
Външно министерство
ABM
Мерки за разкриване на нови
(Arbeitsbeschaffungsmaßnahmen)
работни места и преодоляване на безработицата
ADAC (Allgemeiner Deutscher
Общ автомобилен клуб на Германия
Automobil-Club)
AE (Astronomische Einheit)
Астрономическа единица
AEG (Allgemeine Elektrizitäts-
АЕГ (дружество на обединените Производители на
Gesellschaft)
електричество)
AFP (Agence France-Presse)
АФП (агенция Франс-прес)
AG (Aktiengesellschaft)
АД (акционерно дружество)
AH (Außenhandel)
Външна търговия
Aids, AIDS (acquired immune
СПИН (синдром на придобитата имунна недостатъчност)
deficiency syndrome)
AKW (Atomkraftwerk)
АЕЦ (атомна електроцентрала)
ALGOL (EDV)
Алгол (програмен език)
AOK (Allgemeine Ortskrankenkasse)
Обща застрахователна болнична каса
AP (Associated Press)
АП (агенция Асошиейтед прес)
APA (Austria Presse-Agentur)
АПА (Австрийска агенция по печата)
APO (außerparlamentarische
Извънпарламентарна опозиция
Opposition)
ARD (Arbeitsgemeinschaft der
ARD (първи канал на обществените радио и телевизия на ФРГ)
öffentlich-rechtlichen Rundfunkan¬
stalten der BRD)
ASEAN
АСЕАН
AStA (Allgemeiner Studentenausschuss)
Общ студентски комитет (ФРГ)
AT (Altes Testament)
Старият завет
AVG (Angestelltenversicherungsgesetz)
Закон за осигуряване на служителите
B (Bundesstraße)
Федерален път, шосе от федералната пътна мрежа
BA (British Airways)
Британски авиолинии
BAföG (Bundesausbildungs¬
Закон за студентското кредитиране на ФРГ
forderungsgesetz)
BBC (British Broadcasting Corporation)
БиБиСи
BDÜ (Bundesverband der Dolmetscher
Съюз на преводачите във ФРГ
und Übersetzer)
BGB (Bürgerliches Gesetzbuch)
Граждански процесуален кодекс
BGH (Bundesgerichtshof)
Федерален съд (ФРГ)
BIP (Bruttoinlandsprodukt)
БВП (брутен вътрешен продукт)
BLZ (Bankleitzahl)
Банков код
BR (Bayrischer Rundfunk)
Радио на провинция Бавария
BRD (Bundesrepublik Deutschland)
ФРГ
BRT (Bruttoregistertonne)
Бруторегистьртон
BSE (Bovine Spongioforme
Болестта “луда крава”
Enzephalopathie)
CD (Compactdisk)
Компактдиск
GADEDOIT
1052
CD (Corps diplomatique)
CDU (Christlich-Demokratische
Union, BRD)
CH (Confeoderation Helvetica)
(Die Schweiz)
CIA (Central Intelligence
Agency, USA)
COMECON (Council for Mutual
Economic Aid)
CSU (Christlich-Soziale
Union, BRD)
D (Deutschland)
DAAD (Deutscher Akademischer
Austauschdienst)
DAB (Deutsches Arzneibuch)
DAG (Deutsche Angestelltenge¬
werkschaft)
DAK (Deutsche Angestellten¬
krankenkasse)
DAX (Deutscher Aktienindex)
DB (Deutsche Bohn AG)
DDT (Dichtordiphenyltrichloräthan)
DFG (Deutsche Forschungsge¬
meinschaft)
DGB (Deutscher Gewerkschaftsbund)
DIN (Deutsche Industrienorm)
DJH (Deutsche Jugendherbergen)
DM (Deutsche Mark)
DNS (Desoxyribonukleinsäure)
dpa, DPA (Deutsche Presseagentur)
DRK (Deutsches Rotes Kreuz)
EBWE (Europäische Bank für
Wiederaufbau und Entwicklung)
EC (Eurocityfzug))
EDV (elektronische Datenverarbeitung)
EEG (Elektroenzephalogramm)
EFTA (European Free Trade
Association)
EG (Europäische Gemeinschaft)
eGmbH, EGmbH
EKG (Elektrokardiogramm)
ERP (European Recovery Plan)
EU (Europäische Union)
Euratom (Europäische
Gemeinschaft für Atomenergie)
EWG (Europäische Wirtschafts¬
gemeinschaft)
EWS (Europäisches Währungs-
Дипломатически корпус
ХДС
(Християндемократически съюз)
Швейцария
ЦРУ
СИВ (Съвет за икономическа взаимопомощ
в бившите социалистически страни)
ХСС (Християн-социален съюз)
Германия
Германска служба за академичен обмен
Немски фармацевтичен регистър
Профсъюз на административните служители в Германия
Болнична каса на административните
служители в Германия
Германски индекс на курсовете на акциите
Германски железници
ДДТ
Германско дружество за научни изследвания
Съюз на синдикатите във ФРГ
Германски промишлен стандарт
Общежития за младежки туризъм във ФРГ
Германска марка
ДНК
Информационна агенция на ФРГ
Германски червен кръст
ЕБВР (Европейска банка за
възстановяване и развитие)
Евросити (влак)
Електронна обработка на информацията
Електроенцефалограма
ЕФТА (Европейска зона за свободна
търговия)
ист. ЕО (Европейска общност)
Регистрирано дружество с ограничена отговорност
Електрокардиограма
План за европейско възстановяване, планът “Маршал”
ЕС (Европейски съюз)
Евратом (европейска общност за
атомна енергия)
ЕИО (Европейска икономическа общност)
ЕВС (Европейска валутна система)
System)
EZU (Europäische Zahlungsunion)
FC (Fußballclub)
FCKW (Fluorchlorkohlen¬
wasserstoff)
FDJ (Freie Deutsche Jugend)
FDP (Freie demokratische Partei)
FKK (Freie Körperkultur)
FM (Frequenzmodulation)
FPÖ (Freiheitliche Partei
Österreichs)
GATT (General Agreement on
Tariffs and Trade)
GAU (größter anzunehmender
Unfall im Kernkraftwerk)
GG (Grundgesetz)
GmbH (Gesellschaft mit
beschränkter Haftung)
GMD (Generalmusikdirektor)
GUS (Gemeinschaft unabhängiger
Staaten)
HGB (Handelsgesetzbuch)
HNO - (Hals-, Nasen-, Ohren.,,)
HS (Hochschule)
IBM (Internationale Büromaschinen
GmbH)
IBRD (International Bank for
Reconstruction and Development)
IC (Intercity(zug))
ICBM (intercontinental ballistic
missile)
ICE (Intercityexpressfzug))
IG 1, Industriegewerkschaft
2, Interessengemeinschaft
IHK (Industrie- und Handelskammer)
IOC, IOK (International Olympic
Commitee)
1PU (Interparlamentarische Union)
IQ (Intelligenzquotient)
IR 1, Interregio
2. Infanterieregiment
IRA (Irish Republican Army)
IRK (Internationales Rotes Kreuz)
IRO (International Refugee Organization)
ISBN (Internationale
Standardbuchnummer)
Европейски валутен съюз
Футболен клуб
Хлор-флуорвътлеводород, фреон
Съюз на ■ свободната германска младеж
(организация в бившата ГДР)
Свободна демократическа партия (ФРГ)
свобода за голото тяло (движение в Германия за връ
на човека към природата)
Модулиране на честотите
Партия на свободата (Австрия)
ГАТТ (общо митническо и търговско споразумение)
Свръхкритична авария в атомна електроцентрала
Основният закон, конституцията на ФРГ
ООД (Дружество с ограничена
отговорност)
Генерален музикален директор
ОНД (Общност на независими държави)
Търговски закон, кодекс
Уши-нос-гърло...
ВУЗ, виеше учебно заведение
IBM (международен концерн за офистехника)
Международна банка за възстановяване и развитие
Интерсити (влак)
Междуконтинентална балистична ракета
Интерситиекспрес (влак)
1. профсъюз на промишлените работници
2. общност по интереси
Промишлена и търговска камара
МОК (международен олимпийски комитет)
Интерпарламентарен съюз
Коефициент' за интелигентност
1. интеррегио (бърз влак между големи градове)
2, пехотен полк
ИРА (Ирландска републиканска армия)
Международен червен кръст
Международна организация за бежанците (до 1951 г.)
Международен идентификационен номер на ' печатно
произведение
GADEßOFF
1054
ISO (International Organization
for Standardization)
IWF (Internationaler Währungsfonds)
KSZE (Konferenz für Sicherheit
und Zusammenarbeit in Europa)
LAG (Lastenausgleichgesetz)
LG (Landesgericht)
LKW; Lkw (Lastkraftwagen)
LPG (Landwirtschaftliche
Produktionsgenossenschaft)
LSD (Lysersäurediäthylamid)
LVA (Landesversicherungsanstalt)
LZB (Landeszentralbank)
MA (Mittelalter)
MD L Maximaldosis
2. Musikdirektor
MdB (Mitglied des Bundestages)
MdL (Mitglied des Landtages)
MEZ (mitteleuropäische Zeit)
MOE (Mittel- und Ost-Europa)
MP, MPi (Maschinenpistole)
MPU (medizinisch-psychologische
Untersuchung)
MS (multiple Sklerose)
MTA (medizinisch-technische
Assistentin)
N (Norden)
NASA (National Aeronautics and
Space Administration)
NATO (North Atlantic
Treaty Organization)
NB (Nota bene)
NDR (Norddeutscher Rundfunk)
NOK (Nationales Olympisches
Komitee)
NSDAP (hist. Nationalsozialistische
Deutsche Arbeiterpartei)
NT (Neues Testament)
0 (Osten)
OAU (Organization for African Unity)
OB (Oberbürgermeister)
ÖBB (Österreichische Bundesbahn)
OECD (Organization for Economic
Cooperation Development)
OEZ (osteuropäische Zeit)
ÖGB (Österreichischer Gewerk¬
schaftsbund)
Международна организация по стандартизация
МВФ (Международен валутен фонд)
КССЕ (Конференция за сигурност
и сътрудничество в Европа)
Закон за изравняване на социалната тежест
Съд на отделна провинция (ФРГ, Австрия)
Камион, тежкотоварно превозно средство
ТКЗС (в бившата ГДР)
LSD (наркотик)
Осигурителен институт на отделна провинция
Централна банка на отделна провинция
Средновековие
1. максимална доза
2. музикален директор
Член на Бундестага
Член на Ландтага
СЕВ (средноевропейско време)
Централна и Източна Европа
Автомат
Медицински и психотест (за шофьори)
Множествена склероза
Медицински технически асистент (медицинска сестра,
технически помощник в лекарска практика)
Север
НАСА (американска космическа агенция)
НАТО
Нота бене (лат. обърни внимание)
Северногерманско . радио
НОК (Национален олимпийски комитет)
Националсоциалистическа партия . на Германия
(ист.: нацистката партия на Хитлер)
Новият завет
Изток
Организация за африканско единство
Главен кмет
Австрийски федерални железници
Организация за икономическо сътрудничество и развитие
Източноевропейско време
Съюз на синдикатите в Австрия
1055
CEBDEUCHL/CHE
OHG (Offene Handelsgesellschaft)
Събирателно дружество
OP (Operationssaal)
Операционна зала
OPEC (Organization of the Petroleum
ОПЕК (Организация на държавите, износителки на петрол)
Exporting Countries)
ORF (Österreichischer Rundfunk)
Австрийско държавно радио
OSZE (Organisation für Sicherheit
ОССЕ (Организация за сигурност
und Zusammenarbeit in Europa)
и сътрудничество в Европа)
OZ (Ortszeit)
Местно време
PC (Personalcomputer)
Персонален компютър
PDS (Partei des demokratischen
ПДС (Партия на демократическия социализъм във ФРГ)
Sozialismus, BRD)
PEN-Club
Пен-клуб (международно обединение на поети, писатели,
PKW, Pkw (Personenkraftwagen)
журналисти)
Лек автомобил, кола
PR (Public Relations)
Връзки с обществеността
PS (Pferdestärke)
К.с. (конска сила)
PS. (Postscriptum)
ПЛ. (послепис, постскриптум)
PSchA (Postscheckamt)
Служба за пощенските чекове
PTT (Schweiz.: Post, Telefon, Telegraf)
ПТГ (поща, телефон, телеграф в Швейцария)
PVC (Polyvinilchlorid)
PVC (поливинилхлорид)
RAF (hist. Rote-Armee-Fraktion)
Фракция “Червена армия" (терористична група в Германия)
R.A.F. (Royal Armee Force)
Кралски военни сили (Великобритания)
RGW (Rat für gegenseitige
СИВ (Съвет за икономическа взаимопомощ
Wirtschaftshilfe)
в бившите социалистически страни)
RK (Rotes Kreuz)
Червеният кръст
RNK (Ribonukleinsäure)
Рибонуклеинова киселина
ROM (EDV read only memory)
ROM (вид компютърна памет за четене)
S (Süden; Schilling)
1. Юг, 2. шилинг
SALT (Strategie Arms Limitation
САЛТ (преговори за ограничаване на стратегическите
Talks)
оръжия между САЩ и бившия СССР)
SB (Selbstbedienung)
Самообслужване
SBB (Schweizerische Bundesbahnen)
Швейцарски федерални железници
SED (hist. Sozialistische
ГЕСП (социалистическата партия в бившата ГДР)
Einheitspartei Deutschlands)
SPD (Sozialdemokratische Partei
Социалдемократическа партия на Германия
Deutschlands)
SPÖ (Sozialistische Partei Österreichs)
Социалистическа партия на Австрия
SSV (Sommerschlussverkauf)
Лятна разпродажба на стоки (сезонно намаление)
StGB (Strafgesetzbuch)
Наказателен кодекс
St P 0 (Strafprozessordnung)
Наказателно-процесуален кодекс
StVO (Strassenverkehrsordnung)
Правилник за движение по пътищата
SU (hist. Sowjetunion)
ист. СССР
SUVA (Schweizerische Unfall¬
Швейцарски застрахователен институт
versicherungsanstalt)
SWAPO (South West African
СУАПО (организация за освобождение на Южна Африка)
People ‘s Organization)
TH (Technische Hochschule)
Технически ВУЗ
GAbEDOFE
1056
TNT (Trinitrotoluol)
Тринитротолуол
TSV (Tum- und Sportverein)
Спортно-гимнастически съюз
TU (Technische Universität)
Технически ■ университет
TÜV (Technischer Überwachungsverein)
Контролно-техническа служба (следяща за изправността
на колите)
UdSSR (hist. Union der
Sozialistischen Sowjetrepubliken)
СССР(ист.)
UEFA (Union Europeenne Football
Association)
УЕФА (международна футболна асоциация)
UFO, Ufo (Unbekanntes Flugobjekt)
нло
UKW (Ultrakurzwellen)
Ултракъси вълни
UN; UNO (United Nations Organization)
ООН
UNESCO (United Nations Educational,
Scientfic and Cultural Organization)
ЮНЕСКО
UNHCR
Върховен комисариат за бежанците
UNICEF (United Nations International
Children’s Emergency Fond)
УНИЦЕФ (фонд за подпомагане на децата към ООН)
USA
САЩ
UV (Ultraviolett)
Ултравиолетови лъчи
VEB (hist. Volkseigener Betrieb)
Държавно предприятие (в бившата ГДР)
VIP, V.I.P. (very important person)
ВИЛ (за важни личности)
VN (Vereinte Nationen)
Обединените нации
VP (hist. Volkspolizei)
Народна полиция (в бившата ГДР)
VPS (Videoprogrammsystem)
Видеопрограмна 'система
VW (Volkswagen)
Фолксваген (марка автомобили)
W (West, Westen)
Запад
WC .
WC
WDR (Westdeutscher Rundfunk)
Западногерманското радио
WHO (World Health Organization)
СЗО (Световна здравна организация)
WEU (Westeuropäische Union)
ЗЕС (Западноевропейски съюз)
WEZ (Westeuropäische Zeil)
Западноевропейско време
WG
комуна (група лица, живеещи с общо домакинство)
WK (Wiederholungskurs)
Опреснителен курс
WM (Weltmeisterschaft)
Световно първенство
WSV (Winterschlussverkauf)
Зимна разпродажба на стоки
WWF (World Wild Fondfor Nature)
Международна фондация за защита на природата
WZ (Weltzeit)
Световно време
ZDF (Zweites Deutsches Fernsehen)
ZDF (втори канал на обществената телевизия в Германия)
ZGB (Schweiz Zivilgesetzbuch)
Граждански процесуален кодекс (в Швейцария)
ZK (Zentralkomitee)
Централен комитет
ZPO (Zivilprozessordnung)
юр. Гражданско-процесуален кодекс
1057
GEBGÄUCHUCHB Aß^KÜE^Z^UNGEN
GEBRÄUCHLICHE
ABKÜRZUNGEN
УПОТРЕБИМИ
СЪКРАЩЕНИЯ
a. a. (ad acta)
a. (a.) 0. (am angeführten Ort)
Abb. (Abbildung)
Abf. (Abfahrt)
Abk. (Abkürzung)
Abs. (Absender; Absatz)
Abt. (Abteilung)
a. c. (a conto, auf Abschlag)
a. D, (außer Dienst)
a. d. (an der)
Сложено в архива
На посоченото място (забележка в текст)
Илюстрация, изображение, фигура (в текст)
Тръгване (на превозно средство)
Съкращение, абревиатура
Подател; абзац
Отдел
По сметка
В оставка, о.з. (от запаса), бивш
На (като част от името на град, срв. Halle a.d. Saale:
Хале на Зале)
Adr. (Adresse)
а. E. (am Ende)
a. G. 1. als Gast
2. auf Gegenseitigkeit
Al. (Alinea)
allg. (allgemein)
Ank. (Ankunft)
Anl. (Anlage)
anl. (anliegend)
Anm. (Anmerkung)
a. o. (außerordentlich)
a. S. (auf Sicht)
Aufl. (Auflage)
Bd. (Band)
Bde. (Bände)
teil. (beiliegend)
bes. (besonders)
betr. (betreffend, betreff)
Bhf.; Bf. (Bahnhof)
br., btto (brutto)
Btx. (Bildschirmtext)
b. w. (bitte wenden)
Bz. (Bezirk)
bz. (bezahlt)
bzgl. (bezüglich)
bzw. (beziehungsweise)
Ca. (Karzinom)
ca. (circa)
Cie/Co/Comp. (Kompanie)
cod. (Codex. Kodex)
cos. (Kosinus)
cot. (Kotangens)
c. L (cum tempore, lat. - mit
akademischem Viertel)
Адрес
Накрая, в края
1. като гост
2 (почиващо) на взаимност
Алинея
Общо
Пристигане (на превозно средство)
Приложение
Приложен
Забележка
Извънреден (професор и др.)
При предявяване (отметка върху чек и др.)
Издание, тираж
Том
Томове
Приложен
Особено
Относно
Гара
Бруто
Телетекст
Моля, обърни (следващата страница)
Окръг
Заплатено, платено
Относно
Респективно, съответно, или
Карцином
Приблизително, около
Търговско сдружение
Кодекс
Косинус
Котангенс
Академичен четвърт час
67.
GABEDOFF
1058
C. und C. (Cash and Carry)
Кеш, в брой (налично плащане до приемане и
d. Ä. (der Altere)
dgl, (desgleichen; dergleichen)
d. Gr. (der Große)
Dipl. (Diplom)
транспортиране на стоката)
Баща (при имена, напр. на художници, писатели)
Подобен, такъв; и други подобни, от същия вид
Велики (към имена, напр, Peter d.Gr. Петър Велики)
Диплома, дипломиран (пред титла по професия,
напр. DipL Ingenieur дипломиран инженер)
d. 0. (der Obige)
Dr. (Doktor)
Dr. h. c. (Doktor honoris causa)
d. h. (das heißt)
d. i. (das ist)
Dipl. Ing. (Diplomingenieur)
d. J. (dieses Jahres)
dm. (Durchmesser)
d. M. (dieses Monats)
d. U. (derjdie Unterzeichnete)
d. z., dzt. (derzeit)
ebd. (ebenda)
Ed. (Edition)
e. h. (eigenhändig)
eigtl. (eigentlich)
einschl. (einschliesslich)
em. (emeritiert)
entspr. (entsprechend)
entw. (entweder)
etc. (et cetera)
e. V. (eingetragener Verein)
ev. (evangelisch)
evtl, (eventuell)
Ew. (Abk für Euer, Eure, z.B. Eure Majestät)
exkl. (exklusiv)
Expl. (Exemplar)
Exz. (Exzellenz)
f. ((und) folgende Seite)
Fa. (Firma)
fak. (fakultativ)
Fak. (Fakultät)
Fam. (Familie)
fco (franko, frei)
ff. ((und) die folgenden Seiten)
Fr. (Frau)
Frl. (Fräulein)
Fs. (Fernschreiben)
Fl. (Foot)
Gbhf (Güterbahnhof)
Горепосоченият
Доктор (титла)
Доктор хонорис кауза, почетен доктор
Тоест, това означава
Тоест
Дипломиран инженер (титла)
Тази година
Диаметър
Този месец
Долуподписаният/долуподписаната
Понастоящем
Пак там, на същото място
Редактор, издател, съставител
Собственоръчно
Всъщност, собствено, впрочем
Включително
Пенсиониран
Съответно
Или
И така нататък
Регистрирано дружество, обединение, корпорация
Евангелистки, протестантски
Евентуално
Ваш, Ваше (пред думи като Величество, Превъзходителство)
С изключение; главно
Екземпляр
Превъзходителство
И следващата страница
Фирма
Факултативен, по избор
Факултет
Сем. (семейство)
Франко, платено
И следващите страници
Госпожа
Госпожица
Телекс
Фу тмерна единица)
Сточна гара
1059
GEBRÄUCHLICHE ABKÜRZUNGEN
geb. (geboren)
gef. (gefallen)
gegr. (gegründet)
gern, (gemäß)
gesch. (geschieden)
gest. (gestorben)
gez. (gezeichnet)
ggf(s). (gegebenenfalls)
Ggs. (Gegensatz)
Gr. (Greenwich)
gr.-kath. (griechisch-katholisch)
H.(Heft)
Hb. (Hämoglobin)
Hbf. (Hauptbahnhof)
Hg. (Herausgeber)
hl/HL (heilig)
Hll. (die Heiligen)
h. p. (horse-power)
Hptst. (Hauptstadt)
Hr. (Herr)
Hrsg.;Hg. (Herausgeber)
i. A. (im Allgemeinen)
i. A. (im Auftrag)
i. B. (im Besonderen)
ib./ibd. (ibidem, ebenda)
i. d. R. (in der Regel)
i. e. S. (im engeren Sinne)
i. H. v. (in Höhe von)
i. J. (im Jahre)
i. L. (in Liquidation)
ill. (illustriert)
i.m. (intramuskulär)
inc. (incorporated)
Inf. (Infanterie)
Inh. (Inhaber)
inkl. (inklusive)
i. R. (im Ruhestand)
i. T. (in Trockenmasse, Trockensubstanz)
i. v. (intravenys)
L V. (in Vertretung, in Vollmacht)
i. W, (in Worten)
i. w. S. (im weiteren Sinne)
Jg. (Jahrgang)
Jh. (Jahrhundert)
jun.; Jr., jr. (junior)
Роден
Загинал
Основан
Съобразно
Разведен
Починал
Подписал (име)
В дадения случай; при определени условия
Противоречие
Гринуич
Гръко-католически
Книжка, брой, свитък
Хемоглобин
Централна гара
Издател
Свети
Светите (апостоли, братя)
К.с. (конски сили)
Столица
Господин
Издател
Въобще, в общи линии
По нареждане
Особено
Пак там, на същото място
Обикновено, обичайно, по правило
В по-тесен смисъл
В размер на
През _ година
В ликвидация
Илюстриран
Мускулно (за инжекция)
Регистрирал, вписан (дружество)
Пехота
Собственик, притежател, съдържател
Включително
Пенсиониран, в оставка
Сухо вещество, суха субстанция
Интравелозло (за инжекция)
Като заместник (пред подпис) за...
Упълномощен
Сдуми
В по-широк смисъл
Година, годишнина (на списание)
Век
Младши
GABEEßOPF
1060
Kap. (Kapitel)
Глава (на книга)
Kfm. (Kaufmann)
Търговец
Kfz. (Kraftfahrzeug)
Автомобил
Kto. (Konto)
Сметка
l.(iüs!)
Чети!
L; lt (laut)
Съгласно, според
ld./Ldy Hm. (limited)
Ограничен
led. (ledig)
Неомъжена/неженен
lfd. (laufend)
Текущ (номер), настоящ (година)
lg, log. (Logarithmus)
Логаритьм
Lj. (Lichtjahr)
Светлинна година
Lt. (Leutnant)
Лейтенант
Ltd.; ltd. (mit beschränkter Haftung)
С ограничена отговорност
m. A. n. (meiner Ansicht nach)
По мое мнение, според мен
m. a. W. (mit anderen Worten)
С други думи
m. E (meines Erachtens)
Според мен, по мое мнение, по мое виждане
Mgl. (Mitglied)
Член
Mill., Mio. (Million)
Милион
Min. (Minute)
Минута
möbl. (möbliert)
Мебелиран
Mr. (Mister)
Мистър
Mrd. (Milliarde)
Милиард
Ms. (Miss, Mistress)
Мис
Ms., Mskr. (Manuskript)
Ръкопис
m. W. (meines Wissens)
Доколкото зная
MwSt. (Mehrwertsteuer)
Данък добавена стойност, ДДС
Nachf. (Nachfolger)
Наследник, приемник
NB (nota bene; lat.)
Нота бене (лат.), обърни внимание!
Nchf. (Nachfolger)
Приемник, наследник
n. Chr.; n. Chr. G. (nach Cristi Geburt)
След Христа; от новата ера
nhd. (neuhochdeutsch)
Нововисоконемски
n. J. (nächsten Jahres)
През следващата година
n. M. (nächsten Monats)
През следващия месец
N. N. (Nomen nescio, Name unbekannt)
Името неизвестно
n. P. (nach Punkten)
По точки
Nr.; No. (Nummer)
Номер
nt. (netto)
Нето
n. u. A. (nach unserer Auffassung)
По наше мнение
n. u. Z. (nach unserer Zeit)
След новата ера, по нашето летоброене
o. ä. (oder ähnlich)
Или подобно
0. B. (ohne Befund)
Без особености, без резултат (при медицинско изследване)
od. (oder)
Или
o. J. (ohne Jahr)
Без година (в библиография)
o. L, O.K. (okay)
0 кей, добре
o. 0. (ohne Ort)
Без място на издаване (в библиография)
op. (opus)
Опус
1061
GEBRÄUCHLICHE ABKÜRZUNGEN
o. P. (ordentlicher Professor)
Редовен професор
Oz. (Oktanzahl)
Октаново число
p. A. (per Adresse)
Чрез адреса
Part. (Parterre)
Партер
p. e. (per exemplum)
Например
Pkt. (Punkt)
Точка
p. m. (post mortem, lat.)
Посмъртно, след смъртта
Prof. (Professor)
Професор
P. S. (Postscriptuni, lat.)
Постскриптум, послепис
Red. (Redaktion)
Редакция
Ref. (Referat; Abteilung)
Отдел (в учреждение)
reg. (registered)
Регистриран
Reg. Bez. (Regierungsbezirk)
Административна област
resp. (respektive, lat.)
Респективно, съответно
rd. (rund)
Около
Rgt. (Regiment)
Полк
rh (Rhesusfaktor negativ)
Резус-фактор отрицателен
Rh (Rhesusfaktor positiv)
Резус-фактор положителен
r. k. (römisch-katholisch)
Римокатолически
S. (Seite)
Страница
s. a. (siehe auch)
Виж също
s. Br. (südlicher Breite)
Южна ширина
sek., Sek. (Sekunde)
Секунда
sei. (selig)
Починал, блаженопочивш
sei). (senior)
Старши, баща (в името на фирма и др.)
s. o. (siehe oben)
Виж (no-)rope
sog.; s.g. (so genannt...)
Т. нар., така нареченият
Sp. (Spalte)
Ред, колонка
s. S. (sieh Seite...)
Виж страница...
St.; Std, Stde (Stunde)
Час
St. (Stück)
Къс, парче, брой
St. (Sankt)
Свети
Sta. (Santa)
Свети
Str. (Straße)
Улица
s. u. (siehe unten)
Виж по-долу
s. v. w. (so viel wie)
Също колкото и
Taf. (Tafel)
Таблица
Tb., Tbc. (Tuberkulose)
Туберкулоза
Tel. (Telefon)
Телефон
tgl. (täglich)
Дневно; ежедневен, всекидневен
Tsd. (Tausend)
Хиляда
u. (und)
И
U (Untergrundbahn)
Метро
U (Unterseeboot)
Подводница
u. a. (und andere)
И други, и др.
u. a. (unter anderem)
Между другото
GADEDOFF
1062
u. ä. (und Ähnliche(s))
u. a. m. (und anderes mehr)
u. A. w. g. (um Antwort wird gebeten)
u. dgl. (und dergleichen)
u. E. (unseres Erachtens)
u. M., u. d. M. (unter dem Meeresspiegel)
ü. M., ü. d. M. (über dem Meeresspiegel)
usf. (und so fort)
usw. (und so weiter)
u. U. (unter Umständen)
u. v. a. (und vieles andere)
u. v. a. m. (und vieles andere mehr)
u. W. (unseres Wissens)
v. Chr.; v. Chr. G. (vor Christi Geburt)
vgl. (vergleiche)
v. J. (vorigen Jahres)
V. 1. (von links)
v, I. n. r. (von links nach rechts)
v. M. (vorigen Monats)
v. o. (von oben)
vol. (Volumen)
Vors. (Vorsitzender)
Vp. (Versuchsperson)
v. r. (von rechts)
v. r. n. 1. (von rechts nach links)
v. u. (von unten)
v. u. Z. (vor unserer Zeit)
w. L. (westlicher Länge)
w. o. (wie oben)
w. ü. (wie üblich)
Wwe (Witwe)
www (World Wide Web)
yd., Yds. (Yard)
1. B. (zum Beispiel)
2. b. V. (zur besonderen
Verwendung)
z. D. (zur Disposition)
zgl. (zugleich)
z. H. (zu Händen)
Ziff. (Ziffer)
zil. nach (zitiert nach)
z. T. (zum Teil)
zus. (zusammen)
zw. (zwischen)
z. Z. (zur Zeit)
zzgl. (zuzüglich)
И други подобни, и тем подобни
И прочие
Очакваме отговор!
И други подобни, и други такива
По наше мнение
Под морското равнище
Над морското равнище
И така нататък, и т.н.
И така нататък, и т.н.
Евентуално, при определени условия
И много други
И още много други
Доколкото знаем, по наша информация
Преди Христа, преди новата ера
Сравни!
Миналата година
Отляво
Отляво надясно
Миналия месец
Отгоре
Том
Председател
Участник в експеримент
Отдясно
Отдясно наляво
Отдолу
Преди нашата ера, преди нашето летоброене
Западна дължина
Както по-горе
Както обикновено, както обичайно
Вдовица
WWW (глобалната мрежа)
Ярд (английска мярка за дължина)
Например, напр.
За специална употреба, за употреба
при особени случаи
На разположение
Едновременно
Да се връчи лично; на вниманието на
Цифра
Цитирано по; цит. по
Отчасти
Заедно
Между
Засега, понастоящем
Плюс, допълнително
MAßEINHEITEN
МЕРНИ ЕДИНИЦИ
NB!
По-големите или по-малките подразделения на дадени единици могат да се образуват с помощта на
елементите Deka-, Dezi-, Mega-, Mili-, Kilo-,
Ampere A Phys
Amperestunde
AhPtys
Angströmeinheit
№hhys
Ar a
Atmosphäre Atm,
atm. Phys
Bar b Phys
Becquerel Bq Phys
Bit (binary digit)
ByteFDP
Curie Phys
Kalorie cal Phys
Dezibel db Phys
Erg E Phys
Elektromagnetische
Einheit emE
Elektrostatische
Einheit esE
Elektron(en)volt eV
Farad F Phys
Grad g
Gramm g
Gauß G Phys
Gigawattstunde gwh
Grammkalorie kal.
Hektar ha
Hertz Hz
Joule J
Karat k
Kilogrammkalorie
Kal.
ампер
амперчас
ангстрьом
ар
атмосфера
бар
бекерел (единица
за радиоактивност)
бит
байт
кюри (единица за
радиоактивност)
калория
децибел
ерг
електромагнитна
единица
електростатична
единица
електронволт
фарад
градус
грам
гаус
гигават/час
грамкалория
хектар
херц (единица за
честота на
трептенията)
джаул
карат
килограмкалория
Kilometer km
Kilometerstunde km/h
Kilometertonne kmt
Knoten kn Mar
Kilovolt kV
Kilowatt kW
Kilowattstunde kWh
Kubikmeter
Liter 1
Lumen lm
Lux Ix Phys
Megawatt MW
Meter m
Millimeter mm
Minute min
Nanometer nm
Oersted 0 Phys
Pfund Pfd.
Pferdestärke PS
Quintal q (100 kg)
Quadratcentimeter
Quadratkilometer
Quadratmeter
Röntgen r Phys
Sekunde s, sec, Sek.
Siemens S Phys
Seemeile sm
Stunde
Tonne t
Umdrehungen
pro Minute U/min
VoltV
Voltampere VA
WattW
километър
километър в час
тонкилометър
(морски) възел
киловолт
киловат
киловатчас
кубически метър
литър
лумен
лукс
мегават
метър
милиметър
минута
нанометър
Оерстет (абсолютна
единица за напрежение
на магнитното поле)
фунт (250 г)
конска сила
квинтал
квадратен сантиметър
квадратен километър
квадратен метър
рентген
секунда
сименс
морска миля
час
тон
оборота в минута
волт
волтампер
ват
CAMDOFF
1064
DIE CHEMISCHEN ELEMENTE
ХИМИЧЕСКИ ЕЛЕМЕНТИ
Aktinium Ас
актиний
Aluminium AI
алуминий
Amerizium Am
америций
Antimon (Stibium) Sb
антимон
Argon Ar
аргон
Arsen As
арсен
Astat At
астат
Barium Ba
барий
Berkelium Bk
беркелий
Beryllium Be
берилий
Blei (Plumbum) Pb
олово
BorB
бор
Brom Br
бром
Chlor CI
хлор
Chrom Cr
хром
Curium Cm
кюрий
Dysprosium Dy
диспросий
Einsteinium Es
айнщайний
Eisen (Ferrum) Fe
желязо
Element 106
елемент 106
Element 107
елемент 107
Erbium Er
ербий
Europium Eu
юропий
Fermium Fm
фермий
Fluor F
флуор
Franzium Fr
франций
Gadolinium Gd
гадолиний
Gallium Ga
галий
Germanium Ge
германий
Gold (Aurum) Au
злато
Hafnium Hf
хафний
Helium He
хелий
Holmium Ho
холмий
Indium In
индий
Iridium Ir
иридий
JodJ
йод
Kadmium Cd
кадмий
Kalifornium Cf
калифорний
Kalium K
калий
Kalzium (Calcium) Ca
калций
Kobalt Со
кобалт
Kohlenstoff (Carboneum) С въглерод
Krypton Кг
криптон
Kupfer (Cuprum) Cu
мед
Kurtschatovium Ku
курчатовий
Lanthan La
лантан
Lawrencium Lr
лавренций
Lithium Li
литий
Lutetium Lu
лутетий
Magnesium Mg
магнезий
Mangan Mn
манган
Mendelevium Md
менделевий
Molybdän Mo
молибден
Natrium Na
натрий
Neodym Nd
неодим
Neon Ne
неон
Neptunium Np
нептуний
Nickel Ni
никел
Nielsbohrium Ns
ниелсборий
Niob Nb
ниоб
Nobelium No
нобелий
Osmium Os
осмий
Palladium Pd
паладий
Phosphor P
фосфор
Platin Pt
платина
Plutonium Pu
плутоний
Polonium Po
полоний
Praseodym Pr
прасеодим
Promethium Pm
прометий
Protaktinium Pa
протакгиний
Quecksilber
(Hydragyrum) Hg
живак
Radium Ra
радий
Radon Rn
радон
Rhenium Re
рений
Rhodium Rh
родий
Rubidium Rb
рубидий
Ruthenium Ru
рутений
Samarium Sm
самарий
Sauerstoff (Oxygenium) O
кислород
1065
DIE CTMISCWN ELEMENW
Schwefel (Sulfur) S
сяра
Titan Ti
титан
Selen Se
селен
Uran U
уран
Silber (Argentum) Ag
сребро
Vanadin V
ванадия
Silizium Si
силиций
Wasserstoff (Hydrogenium) H водород
Skandium Sc
скандий
Wismut Bi
бисмут
Stickstoff (Nitrogenium) N
азот
Wolfram W
волфрам
Strontium Sr
стронций
Xenon Xe
ксенон
Tantal Ta
тантал
Ytterbium Yb
итербий
Technetium Tc
технеций
Yttrium Y
итрий
Tellur Te
телур
Zäsium Cs
цезий
Terbium Tb
тербий
Zer Ce
цер
Thallium TI
талий
Zink Zn
цинк
Thorium Th
торий
Zinn (Stannum) Sn
калай
Thulim Tm
тулий
Zirkonium Zr
цирконий
GABEDOFF
1066
GEFLÜGELTE WORTE
КРИЛАТИ ИЗРАЗИ
Achillesferse (Schwachstelle eines Menschen) Ахилесова пета (слабото място на даден човек).
Alle (Viele) Wege führen nach Rom (alle Wege zum gleichen Ziel). Всички пътища водят към Рим (който
и път да се поеме, ще отведе до целта).
Ariadnefaden (Leitfaden, rettendes Mittel) Нишката на Ариадна (спасително средство, пътеводна нишка).
Argusaugen (scharfe, wachsame Augen) Аргосови очи (остър взор).
Augiasstall (verrottete, korrupte Verhältnisse; verschmutzter Raum) Авгиеви обори (символ на корупция, на
непочтеност; на голямо замърсяване).
Babylonische Verwirrung (Symbol der Sprachverwirrung beim Bau des Turms zu Babel) Вавилонското спълпо-
творение, объркването на човешките езици (настъпило при разрушаване на Вавилонската кула).
Baum der Erkenntnis (Bibel) Дървото на познанието, (библейски израз)
Brot und Spiele (Regierungsprinzip in der Antike) Хляб и зрелища (принцип на управление в античността).
Buridans Esel (jemand, der sich bei zwei gleichen Möglichkeiten nicht entscheiden kann) Буриданово магаре (за
човек, който не може да вземе решение при две еднакви възможности).
Damoklesschwert (ständig drohende Gefahr) Дамоклев меч (постоянно дебнеща опасност).
Danaergeschenk (Unheil bringendes Geschenk) Данайски дар (коварен подарък, носещ нещастие).
Das gelobte Land (Bibel) Обетованата земя, (цитат от Библията)
Das Land der unbegrenzten Möglichkeiten (USA) Страната на неограничените възможности (САЩ).
Den gordischen Knoten durchhauen (eine schwierige Sache energisch lösen). Разсичам гордиевия възел (решавам
енергично труден проблем).
Den Rubikon überschreiten (einen entscheidenden Schritt machen). Преминавам Рубикон (извършвам
решителната крачка).
Den Schierlingsbecher trinken (das Todesurteil an sich selbst vollbringen). Изпивам чашата c отрова (сам си
изпълнявам смъртната присъда).
Den Schlaf der Gerechten schlafen (ruhig schlafen). Спя със съня на праведните (спя спокойно, с чиста съвест съм).
Der Appetit kommt mit dem Essen. Апетитът идва c яденето.
Der Jüngste Tag (Bibel) Страшният съд (в Библията).
Der Prophet gilt nichts/wenig in seinem Vaterland. (Bibel) Никой не е пророк в собствената си страна, (цитат
от Библията)
Der Stein der Weisen (Bibel) Камъкът на мъдростта, (цитат от Библията)
Der verlorene Sohn (Bibel) Блудният син. (цитат от Библията)
Der Zweck heiligt alle Mittel. Целта оправдава средствата.
Die Trauben sind sauer. Гроздето е кисело, (цитат от баснята за лисицата и гроздето; измислена
утеха при неуспех)
Drakonische Maßnahmen (sehr strenge Maßnahmen) Драконовски мерки (много сурови мерки).
Eigen Fleisch und Blut. Собствена плът и кръв.
Eine Hand wäscht die andere. Едната ръка мие другата.
Eine Krähe hackt der anderen die Augen nicht aus. Гарван гарвану око не вади.
Einen Waterloo erleben (eine schwere Niederlage haben). Претърпявам Ватерло (преживявам тежко поражение).
Einer für alle, alle Für einen! Един за всички, всички за един!
Eine Schlange am Busen nähren.- Храня змия в пазвата си.
Ein verirrtes/verlorenes Schaf Заблудена овца (заблуден, объркан човек).
Es kommt ein Unglück über das andere. Нещастията следват едно след друго.
Etwas ist faul im Staate Dänermark. (Hamlet) Има нещо гнило в датската държава, (цитат от "Хамлет”)
Falscher Prophet Лъжлив пророк.
Friede sei mit euch! (Gruß) Мир вам! (поздрав)
Gift und Galle spucken. Бълвам огън и жулел (говоря злостно).
1067
GEFLÜGELTE WORTE
Gutes mit Bösem vergelten. Отвръщам на доброто със зло.
Hiobsbotschaft (unglückliche Botschaft) Хиобово послание (злощастна новина, лошо известие).
In Morpheus Armen ruhen (schlafen). Почивам в обятията на Морфей (спя).
Janusgesicht (doppeltes Gesicht) Двулик като Янус (божество, представяно с две лица).
Judaskuss Целувката на Юда (предателска постъпка).
Kainszeichen, Kainsmal Белегът на Каин.
Kein Stein ist auf dem anderen geblieben. И не остана камък върху камък.
Lass deine linke Hand nicht wissen, was die rechte tut! Нека лявата ти ръка не знае, какво върши дясната!
(препоръка при вършене на добри дела)
Leuchte der Wissenschaft Светило на науката.
Löwenanteil (größerer Anteil) Лъвски пай (по-голямата част от нещо).
Mein Haus ist meine Burg. Моят дом е моята крепост.
Möge dieser Kelch an mir vorübergehen! Дано ме отмине тази горчива чаша!
Neue Besen kehren gut. Новата метла мете добре.
Ödipuskomplex (übersteigerte Bindung an das andersgeschleichtige Elternteil) Едипов комплекс (прекадено
обвързване с родителя от противния пол).
Olympische Ruhe (unerschütterliche Ruhe) Олимпийско спокойствие (непоклатимо спокойствие).
Pandorabüchse (Quelle allen Übels) Кутията на Пандора (от която излизат всички злини).
Prokrustesbett (unangenehme Lage, in die Jemand gezwungen wird oder ein Schema, wohin etwas mit Gewalt gedrängt
wird) Прокрустово ложе (неприятна ситуация, в която някой бива въвлечен насила; или схема, в която
насила се вкарва нещо).
Pyrrhussieg (mit zu großen Opfern erkaufter Sieg) Пирова победа (откупена c прекадено големи жертви).
Salomonische Weisheit Соломоновска мъдрост.
Schwanengesang (letztes Werk) Лебедова песен (последното произведение преди смъртта на творец).
Sein oder nicht sein (Hamlet) Да бъдеш или да не бъдеш? (Шекспир "Хамлет”)
Sich in die Höhle des Löwen begeben. Отправям се към леговището на звяра (тръгвам съзнателно към
опасността).
Sich mit fremden Federn schmücken. Кича се c чужда слава.
Sisyphusarbeit (mühevolle, vergebliche Arbeit) Сизифов тул (мъчителен напразен труд).
Sodom und Gomorrha (Sinnbild für Unordnung, sündhaftes Leben) Содом и Гомор (символ на безредието,
разюздаността).
SiindenfaU (Bibel) Грехопадението, (от Библията)
Tantalusqualen (Qualen, die man nicht aussteht, wenn man etwas ersehnt, was man nicht bekommen kann) Танталови
мъки (които човек преживява, особено когато желае нещо непостижимо).
Tanz um das Goldene Kalb (übertriebene Verehrung des Reichtums, des Geldes) Танцът около Златния телец
(прекланяне пред богатството и парите).
Ungläubiger Thomas Тома Неверни (човек, който все не вярва).
Verbotene Früchte schmecken gut. Забраненият плод е най-сладък.
Von der Muse geküsst (künstlerisch begabt sein) Целунат от музата (надарен с талант).
Von zwei Übeln das kleinere wählen. От две злини избирам по-малката.
Wer andern eine Grube gräbt, fällt selbst hinein. Който копае гроб другиму, сам пада в него.
Wer's glaubt, wird selig. Блажени са вярващите, (цитат от Библията)
Wer Wind sät, wird Sturm ernten. Който сее вятър, ще жъне бури.
Wie du mir, so ich dir. Както ти на мен, така и аз на теб.
Wie ein Phönix aus der Asche steigen (als Sinnbild der Unsterblichkeit). Възкръсвам като феникс от пепелта
(символ на безсмъртието).
Wölfe in Schafskleidern Вълци в овчи кожи (престорени злодеи).
Zwischen Szylia und Charybdis (zwischen zwei gleichen Gefahren) Между Сцила и Харибда (между две еднакви
опасности).
GAÖEDOFE
1068
GEFLÜGELTE WORTE AUS DEM' LATEINISCHEN, FRANZÖSISCHEN
UND ENGLISCHEN
КРИЛАТИ ФРАЗИ ОТ ЛАТИНСКИ, ФРЕНСКИ И АНГЛИЙСКИ
ab ovo lat. (vom Ei an; vom Anfang an) от началото
a conto lat. (auf Rechnung von) по сметка
ad absurdum lat. (bis zur Absurdität) до абсурд
ad acta lat. (zu den Akten) към дело (приключвам,, слагам в архива)
а dato lat. (vom Tag der Ausstellung an) от деня на издаването
ad hoc lat. (zu diesem Zweck; aus dem Augenblick heraus) за момента, c оглед на дадената цел
ad libitum (lat. nach Belieben) по собствено усмотрение
ad notam (lat. zur Kenntnis nehmen) за информация
ad rem (lat. zur Sache) по същество
ad usum (lat. zum Gebrauch) за употреба
ad usum proprium (lat. zum eigenen Gebrauch) за лична употреба, за собствена консумация
alea iacta estl lat. (Der Würfel ist gefallen) Жребият е хвърлен!
alias lat. (anders, sonst, auch...genannt) или, иначе, наречен също и
alter ego (mein anderes Ich) моето друго аз
anni currentis lat. des (laufenden Jahres) текущата година (за дата)
anni futuri lat. des (kommenden Jahres) следващата година (за дата)
anni praeteriti lat. (des vergangenen Jahres) от миналата година
anno Domini lat. (nach Christi Geburt) след Христа
ante Christum lat. (vor Christi Geburt) преди Христа
ante mortem lat. (Med. vor dem Tode) преди смъртта
ante portas lat. (vor den Toren; im Kommen; im Anmarsch) на прага (за нещо предстоящо)
а ■ prima vista lat. (auf den ersten Blick; vom Blatt (spielen, singen) на прима виста (свиря, пея без подготовка)
а priori lat. (von vornherein; aus dem Denken, ohne Erfahrungsgrundlage) а приори (вследствие мисловен процес)
apropos frz. (übrigens, nebenbei bemerkt) а пропо, впрочем, (казано) между другото
artefakt lat. (künstlich hervorgerufen) предизвикан по . изкуствен начин
aut Caesar aut nihil (Cäsar oder nichts) Или Цезар, или нищо.
а vista lat. (bei Sicht, bei Vorlage fällig) (валиден, платим) при представяне
blanko lat. (nicht ausgefüllt, aber unterschrieben) непопълнен, но подписан
brevi manu lat. (kurzerhand) набързо, на бърза ръка
brutto ital. (1. Mit Verpackung, 2. Ohne Abzug der Kosten) бруто (тегло, заплащане)
care of engl. (wohnhaft bei...) живеещ -
carpe diem! lat. (Nutze den Tag!) Пази деня! Използвай деня!
carte Manche frz. (unbeschränkte Vollmacht) карт бланш, неограничени пълномощия
ceteris paribus lat. (unter sonst gleichen Bedingungen) при иначе равни условия
cherchez la femme! frz. (Sucht die Frau! Dahinter steckt eine Frau!) Търси жената!
cogito, ergo sum. (lat. Ich denke, also bin ich , R. Descartes) Мисля, значи съществувам.
Collegium publicum lat. (öffentliche Vorlesung an einer Universität) публична лекция в университет
comme d, comme са frz. (soso, lala) горе-долу
conditio sine qua non lat. (unerlässliche Bedingung) задължително условие
coram publico lat. (in der Öffentlichkeit, vor allen) публично, пред всички
cum grano salis lat. (mit einem Körnchen Salz, d.h. mit Einschränkung, nicht wörtlich c известни уговорки, не
дословно
cum tempore lat. (mit dem akademischen Viertel, 15 Mim nach der angegebenen Zeit) академична четвърт (15
минути след обявения час)
curriculum vitae (lat. (Lebenslauf) биография, автобиография
dato lat. (heute, bis heute) днес, до днешна дата
1069
GEFLÜGELTE WORTE
de facto lat. (tatsächlich, den Tatsachen entsprechend) де факто, действително
de gustibus non est disputandum. lat. (Über den Geschmack lässt sich nicht streiten) По вкуса не може да се спори,
de jure lat. (rechtlich, von Rechts wegen) де юре, от правна гледна точка
deo gratias! ial^. (Gott sei Dank!) Слава Богу!
deus ex machina lat (unerwarteter Helfer) неочакваният спасител (от спускането на Бог при разрешаването на
конфликти в античния театър)
dictando/diktando lat. (diktierend, beim Diktieren) под диктовка, диктувайки
divide et imperal lat. (Teile und herrsche) Разделяй и • владей!
dum spiro, spero! (solange ich atme, hoffe ich) Докато съм жив, се надявам.
elan vital lat. (Lebensschwung, Lebenskraft) жизнена сила, замах
en avant! frz. (vorwärts) Напред!
en bloc frz (im Ganzen) ан блок, като цяло
en face frz.. (von vom (gesehen), gegenüber) анфас, гледан отпред
enfant terribte frz. (“schreckliches Kind”, ein Mensch, der andere in Verlegenheit bringt) ужасен, невъзможен човек
en mässe frz (in Massen, in großer Zahl) масово
en miniature frz. (in kleinem Maßstab) в умален мащаб, миниатюрно
ео ipso lat. (durch sich selbst, von selbst) от само себе си, чрез самия себе си
еггаге humanum est! lat. (Irren ist menschlich) Човешко е да се греши,
exempli causa lat. (zum Beispiel, beispielsweise) например
ex officio lat. (amtlich, von Amts wegen) официално, служебно
ex ovo lat. (aus dem Ei) от яйцето, т.е. от самото начало, отдалеч (разказвам)
ех usu lat. (aus dem Gebrauch heraus, durch Übung)
femme fatale frz. (gefährlich verführerische Frau) фаталната жена
free on bord engl. (Kosten und Risiko des Transports der Ware bis aufs Schiff werden vom Verkäufer getragen)
франко борд (доставката до товаренето на парахода и свързаните с нея рискове се поемат от продавача)
free on plane engl. (Kosten und Risiko des Transports der Ware bis ins Flugzeug werden vom Verkäufer getragen)
франко самолета
frutti di Mare itaL («Früchte des Meeres" kleine Meerestiere als Delikatesse) Морски дарове (морски деликатеси)
fully fashioned engl (nach Fasson gestrickt) плетено по кройка
fusti ital. (Preisnachlass für Unreinheiten einer Ware) отстъпка в цената поради дефекти в стоката
gaudeamus igitur! lat. (Lied-Lasst uns fröhlich sein) Да се веселим!
homo homini lupus lat. (Der Mensch ist für den Menschen ein Wolf) Човек за човека е вълк
huius anni lat. (dieses Jahres) от тази година
huius mensis lat. (dieses Monats) от този месец
id est lat. (Le. das heißt) т.е.
ignoramus et ignorabimus lat. (Wir wissen es nicht und werden es nicht wissen, das unlösbare Welträtsel) Не знаем
и няма да го разберем
in absentia lat. (in Abwesenheit) в отсъствие, задочно
in abstracto lat. (im Allgemeinen) в най-общ план
in aeternuin lat. (auf ewig, für ewig) завинаги, до вечността
in concreto lat. (konkret, in Wirklichkeit) конкретно, в действителност
in corpore lat. (insgesamt, alles) всичко, изцяло
in dubio lat. (Jur. im Zweifelsfall) в случай на съмнение, на колебание
in extenso lat. (ausführlich, vollständig) подробно, пространно
in extremis lat. (Med. in den letzten Zügen liegend) умиращ
in facto lat. (in Wirklichkeit) фактически, в действителност
in flagranti lai. (brennend, auf frischer Tat) на място, на местопрестъплението
In floribus lat. (in Blüte, in Wohlstand) в благосъстояние, процъфтяващ
in genere lat. (im Allgemeinen) в общи линии, най-общо
in honorem lat. (in Ehren) c почит, c уважение
GABEDOFF
1070
in integrum lat, (restituieren, in den früheren Rechtsstand wieder einsetzen) реституирам, въвеждам в предишна
собственост
in medias res lat. (unmittelbar zur Sache) в реда на нещата
in memoriam lat. (im Andenken) в памет на /починал/
in natura lat. (1. In natürlicher Gestalt, leibhaftig, wirklich в натура, в действителен вид 2 In Naturalien в натура,
в продукти /плащане/
in nomine Dei lat. (im Namen Gottes) В името на Бога .
in nuce lat. (I. Im Kern в същността на нещата, всъщност 2 In Kürze, kurz gesagt) накратко казано
in persona lat. (in Person, persönlich, selbst лично
in petto lat. (bereit, in Bereitschaft) готов, в готовност
in pleno lat. (in voller Zahl, vollzählig) в пълен състав
in praxi lat. (in der Praxis, in Wirklichkeit) в действителност
in puncto lat. (hinsichtlich) по отношение на /нещо/
in saldo lat. (im Rückstand, schuldig) длъжник, закъснял c плащането
in spe lat. (in der Hoffnung, zukünftig) бъдещ (c надежда)
in toto im (Ganzen) изцяло, като цяло, напълно
in tyrannos! lat. (gegen die Tyrannen! Долу тираните!
in vino veritas lat. (im Wein ist Wahrheit) Във виното е истината
in vitro lat. (im Reagenzglas) ин витро, в епруветка
L'etat c'est moi! frz. (Der Staat bin ich - Ludwig XIV) Държавата, това съм аз! (Луи XIV)
Liberte, Egalite, Fraternite! frz. (Freiheit, Gleichheit, Brüderlichkeit) Свобода, равенство, братство!
licet lat. (es ist erlaubt, es steht frei) разрешено е, може
made in engl. (hergestellt in) произведено в
magna cum laude lat. (mit großem Lob) “c похвала”, много добър (академ. оценка)
mala fide lat. (Jur. in bösem Glauben, wissentlich unberechtigt) злонамерено, злоумишлено
manu propria lat. (veralt. Eigenhändig) собственоръчно (при подпис)
mea culpa lat. (es ist meine Schuld) вината е моя.
mena sana in corpore sano lat. (in einem gesunden Körper wohnt auch ein gesunder Geist) Здрав дух в здраво тяло
multum, non multa lat. (viele, nicht vielerlei, Tiefe und Gründlichkeit, nicht Breite und Oberflächlichkeit) много, но
не всякакви неща
mutatis mutandis lat. (mit den nötigen Änderungen) c нужните промени
nolens volens lat. (nicht wollend wollen, wider Willen) волю-неволю
nomen est omen lat. (Der Name ist Zeichen) Името е знак (за същността на човека)
non licet lat. (es ist nicht erlaubt, es gehört sich nicht) не бива, не е редно
non ölet lat. (Geld stinkt nicht) Парите нямат мирис.
поп plus ultra lat. (nicht darüber hinaus) в рамките на даденото, не извън даденото
поп scholae, sed vitae discimus lat. (nicht für die Schule, für das Leben lernen wir) Не за училището, за живота
учим.
nota bene lat. (wohlbemerkt) Отбележи, запомни!
off limits (Zutritt verboten) Достъпът забранен!
offline (EDv Nur indirekt mit einer EDV-Anlage verbunden) без пряка компютърна връзка
on line engl. (Direkt mit einer EDV-Anlage verbunden) c директна компютърна връзка
ora et labora lat. (Bete und arbeite) Моли се и се труди!
о tempora, о mores! lat. (0 dieseZeiten, о diese Sitten) 0 времена, o нрави!
panem et circenses lat. (Brot und Spiele) хляб и зрелища
panta rhei griech. (alles fließt) всичко тече
par avion frz. (Per Luftpost) c въздушна поща
par exceliance frz. (Beispielhaft) например, като пример за нещо
pars pro toto lat. (ein Teil für das Ganze) част, представляваща цялото
partout frz. (Unbedingt, um jeden Preis) непременно, на всяка цена
passe, passee frz. (Vergangen, vorbei) бивш, отминал
1071
GEFLÜGELTE WORTE
passim lat. (verstreut, hier und da) разпръснат, тук-там (при цитиране в текст)
per cassa lat. (in bar) в наличност, в брой
per conto lat. (auf Rechnung) по сметка
per pedes lat. (zu Fuß) пеша
per prokura lat. (in Vollmacht) c пълномощно,упълномощен (при подпис)
per se lat. (an sich, für sich, durch sich selbst) сам по себе си, за себе си
persona grata lat. (ein gern gesehener Mensch: Botschafter) 1. обичан човек; 2. приет в дадена страна дипломат
persona поп grata lat. (des Landes verwiesene Person) персона нон грата (изгонен от дадена страна човек)
per ultimo lat. (am letzten) в последния ден (от месеца)
printed in engl. (Gedruckt in) отпечатано в
pro domo lat. (für das eigene Haus; für sich selbst, zum eigenen Nutzen) за себе си, за своя полза
qua lat. (als; in der Eigenschaft als) като, в качеството си на
quasi lat. (gleichsam, gewissermaßen) като, по подобие на, в известен смисъл
quo vadis lat. (Wohin gehst du) Къде отиваш?
recipe! (Rc.Rec., Rp. lat. Nimm!) Вземи! (при рецепти)
res cogitans (lat. (denkendes Wesen, Geist, Seele) разумно същество, дух, душа
rien ne va plus frz. (Es geht nicht mehr) Край на залаганията! (при игра на рулетка)
saha venia lat. (mit Erlaubnis) c позволение (при употреба на неприлична дума)
salve! lat. (Sei gegrüßt!) Здравей!
salvo errore lat. (Irrtum vorbehalten) Възможна е и грешка
sancta simplicitas! lat. (Heilige Einfalt) Свещена простота!
sapienti sat lat. (dem Weisen ist es genug) Ha мъдрия и това му стига (за да разбере)
semper aliquid haeret lat. (etwas bleibt immer hängen) Нещо все ще остане! (при клевета, очерняне на човек)
sic! lat. (wirklich so!) действително така (отметка при необичаен пасаж в текст)
sit venia verbo lat. (mit Verlaub zu sagen) c позволение
sine tempore lat. (ohne das akademische Viertel) точно на часа, без закъснение от академичния четвърт час
sola fide lat. (allein durch den Glauben) на чисто доверие, основан на доверие
sui generis lat. (von seiner eigenen Art, besonders, durch sich selbst eine Klasse bildend) особен, сам по рода си
summa cum laude lat. (mit besonderem Lob, ausgezeichnet) “c голяма похвала”, отличен (академична оценка)
summa summarum lat. (die Summe der Summen) общата сума, сборът от всички сборове
tabula rasa lat. (unbeschriebenes Blatt) бял неизписан лист, бяло поле
tempi passati lat. (vergangene Zeiten) отминали времена
terra incognita lat. (unerforschtes Land) непозната, неизследвана земя
topsecret engl. (Streng geheim) строго секретно
tua res agitur lat. (es geht dich an, um deine Sache handelt es sich) става дума за теб, касае теб
ubi bene, ubi patria lat. (Wo es mir gut geht, dort ist mein Vaterland) Където ми е добре, там е родината ми.
ultima ratio lat. (letztes Mittel, letzter Ausweg) крайно средство, последна възможност
ultimo lat. (am letzten Tag des Monats) в последния ден от месеца
up to date (engl. Zeitgemäß, der Mode entsprechend) съвременен, в крак c модата
va banque frz. (alles riskieren) ва банк, рискувам и залагам всичко
vae victis! lat. (Weh den Besiegten!) Горко на победените!
vale! lat. (Leb wohl!) Сбогом!
veni, vidi, vici! (lat. Ich kam, ich sah, ich siegte) Дойдох, видях, победих!
via lat. (durch, mittels) мм. (чрез, посредством)
vice versa lat. (umgekehrt) обратно
vis-a-vis frz:. (gegenüber) виз-а-ви, лице в лице, отсреща
vivat! lat. (Es lebe!) Да живее!
vivat, crescat, floreat lat. (Er, Sie lebe, wachse und gedeihe!) Да живее, расте и процъфтява!
vox populi, vox Dei lat. (Volkes Stimme ist Gottes Stimme ) Глас народен, глас Божи!
who's who engl. (Wer ist wer) кой кой е (биографични данни за видни личности)
GADEDOIF
1072
NB!
GEOGRAFISCHE NAMEN
ГЕОГРАФСКИ ИМЕНА
• Имената на страните в преобладаващата им част са от ср.р. и се използват без определителен член,
когато не са придружени от определения. Всяко отклонение от това правило води автоматично до
задължителна употреба на члена, срв. Bulgarien, Deutschland (п ) и der Irak (т), die Schweiz (f), das Kossovo
(n), die Niederlande (PI),
• Названията на жителите на тези страни се образуват като производни от съответните географски имена
срв. der Bulgare, die Bulgarin, der Chinese, die Chinesin, der Chilene, die Chilenin.
LÄNDER, KONTINENTE, EINWOHNER
СТРАНИ, КОНТИНЕНТИ, ЖИТЕЛИ
Afghanistan
Афганистан
Afghane, Afghanin
афганистанец, афганистанка
Afrika
Ägypten
Африка
Afrikaner, Afrikanerin
Египет
африканец, африканка
Ägypter, Ägypterin
египтянин, египтянка
Albanien
Албания
Albaner, Albanerin
албанец, албанка
Algerien
Алжир
Algerier, Algerierin
алжирец, алжирка
Amerika
Америка
Amerikaner, Amerikanerin
американец, американка
Andorra
Андора
Andorraner, Andorranerin
андорец, андорка
Angola
Ангола
Angolaner, Angolanerin
анголец, анголка
Argentinien
Аржентина
Argentinier, Argentinierin
аржентинец, аржентинка
Armenien
Армения
Armenier, Armenierin
арменец, арменка
Aserbaidschan
Азербайджан
Aserbaidschaner, Aserbaidschanerin азербайджанец, азербайджанха
Asien
Äthiopien
Азия
Asiat, Asiatin
Етиопия
азиатец, азиатха
Äthiopier, Äthiopierin
етиопец, етиопка
Anstralien
Австралия
Australier, Australierin
Бангладеш
австралиец, австралийка
Bangladesch
Bangladescher, Bangladescherin
бангладешец, бангладешка
Bayern
Бавария
Bayer, Bayerin
баварец, баварка
Belgien
Белгия
Belgier, Belgierin
белгиец, белгийка
1073
LANDES, KC^f^TNENTE. EfNWCHNED
Birma, Schweiz. Burma
Bolivien
Birmane, Birmanin/
Schweiz. Burmese Burmesin
Боливия
Bosnien
Bolivianer, Bolivianerin
Босна
Bosnier, Bosnierin
Brandenburg
Бранденбург
Brasilien
Brandenburger,
Brandenburgerin
Бразилия
Bulgarien
Brasilianer, Brasilianerin
България
Chile
Bulgare, Bulgarin
Чили
China
Chilene, Chilenin
Китай
Costa Rica
Chinese, Chinesin
Коста Риха
Dänemark
Costarikaner, Costarikanerin
Дания
Däne, Dänin
die Dominikanische Republik
Deutschland
Dominikaner, Dominikanerin
Германия
Ecuador
Deutscher, Deutsche
Еквадор
EI Salvador
Ecuadorianer, Ecuadorianerin
Ел Салвадор
England
Salvadorianer, Salvadorianerin
Англия
Estland
Engländer, Engländerin
Естония
Europa
Este Estin/Estländer Estländerin
Европа
Finnland
Europäer, Europäerin
Финландия
Frankreich
Finne, Finnin
Франция
Georgien
Franzose, Französin
Грузия
/Grusien
Georgier, Georgierin
Ghana
ГЬна
Griechenland
Ghanaer, Ganaerin
Гърция
Großbritannien
Grieche, Griechin
Великобритания
Grönland
Brite, Britin
Гренландия
Grönländer, Grönländerin
Бирма
бирманец, бирманка
боливиец, боливийка
босненец, босненка
бранденбурпаяин,
бранд^е^ь^б^у^р^г^ч^^^ка
бразилец, бразилка
българин, българка
чилиец, чилийка
китаец, китайка
костариканец, костариканка
датчанин, датчанка
Доминиканската република
доминиканец, доминиканка
германец, германка/немец, немкиня
еквадорец, еквадорка
салвадорец, салвадорка
англичанин, англичанка
естонец, естонка
европеец, европейка
финландец, финландка
французин, французойка
грузинец, грузинка
ганаец, ганайка
грък, гъркиня
британец, британка
гренландец, гренландка
68.
GABEDOFF
1074
Guatemala
Гватемала
Guatemalteke, Guatemaltekin
гватемалец, гватемалка
Guinea
Гвинея
Guineer, Guineerin
гвинеец, гвинейка
Haiti
Хаити
Haitianer, Haitianerin
хаитянин, хаитянка
Hawaii
Хавай
Hawaiianer, Hawaiianerin
хаваец, хавайка
Herzegowina
Херцеговина
Herzegowiner, Herzegowinerin
херцеговец, херцеговка
Hessen
Хесен
Hesse, Hessin
хесенец, хесенка
Holland
Холандия
Holländer, Holländerin
холандец, холандка
Holstein
Холщайн
Holsteiner, Holsteinerin
холщайнец, холщайнка
Indien
Индия
Inder, Inderin
индиец, индийка
Indonesien
Индонезия
Indonesier, Indonesierin
индонезиец, индонезийка
der Irak
Ирак
Iraker, Irakerin
иракчанин, иракчанка
der Iran
Иран
Iraner, Iranerin
иранец, иранка
Irland
Ирландия
Ire, Irin
ирландец, ирландка
Island
Исландия
Isländer, Isländerin
исландец, исландка
Israel
Израел
Israeli
израелец, израелка
Italien
Италия
Italiener, Italienerin
италианец, италианка
Japan
Япония
Japaner, Japanerin
японец, японка
der Jemen
Йемен
Jemenit, Jemenitin
Йордания
йеменец, йеменка
Jordanien
Jordanier, Jordanierin
йорданец, Йорданка
Jugoslawien hist. Югославия
Jugoslawe, Jugoslawin
югославянин, югославянка
Kambodscha
Камбоджа
Kambodschaner,
камбоджанец,
Kambodschanerin
камбоджанка
Kamerun
Камерун
Kameruner, Kamerunerin
камерунец, камерунка
Kanada
Канада
Kanadier, Kanadierin
канадец, канадка
die Kanarischen Inseln, Kanaren
Канарските острови
Kanarier, Kanarierin
жител/ка на Канарските острови
1075
LÄNDED, KC^f^T’n^ENTE. EHNWCHNER
Kasachstan
Казахстан
Kasache, Kasachin
казахстанец, казахстанка
Kenia
Кения
Kenianer, Kenianerin
кениец, кенийка
Kirgistan
Киргизия
/Kirgisien
Kirgise, Kirgisin
киргиз, киргизка
Kolumbien
Колумбия
Kolumbianer, Kolumbianerin
колумбиец, колумбийка
der Kongo
Конго
Kongolese, Kongolesin
конгоанец, конгоанка
Korea
Корея
Koreaner, Koreanerin
кореец, корейка
Kroatien
Хърватска
Kroate, Kroatin
хърватин, хърватка
Kuba
Куба
Kubaner, Kubanerin
кубинец кубинка
Kurdistan
Кюрдистан
Kurde, Kurdin
кюрд, кюрдка
Laos
Лаос
Laote, Laotin
жител/ка на Лаос
Lappland
Лапландия
Lappe, Lappin
лапландец, лапландка
Lettland
Латвия
Lette, Lettin
латвиец, латвийка
der Libanon
Ливан
Libanese, Libanesin
ливанец, ливанка
Libyen
Либия
Libyer, Lybierin
либиец, либийка
Liechtenstein
Лихтенщайн
Liechtensteiner, Liechtensteinerin
лихтенщайнец, лихтенщаинка
Litauen
Литва
Litauer, Litauerin
литовец, литовка
Luxemburg
Люксембург
Luxemburger, Luxemburgerin
люксембург-чанин, люксембургчанка
Madagaskar
Мадагаскар
Madagasse, Madagassin
мадагаскарец, мадагаскарка
Makedonien
Македония
/Mazedonien
Makedonier /Mazedonier,
Makedonierin/Mazedonierin
македонец, македонка
Malaysia
Малайзия
Malaysier, Malaysierin
малайзиец, малайзийка
Malta
Малта
Malteser, Malteserin
малтиец, малтийка
Marokko
Мароко
Marokkaner, Marokkanerin
мароканец, мароканка
Mauretanien
Мавритания
Mauretanier, Mauretanierin
мавританец, мавританка
Mecklenburg
Мекленбург
Mecklenburger,
мекленбургчанин,
Mecklenburgerin
мекленбургчанка
GAEEQOrr
1076
Mexiko
Мексико
Mexikaner, Mexikanerin
мексиканец, мексиканка
Moldau
Молдова
Moldauer, Moldauerin
молдовец, молдовка
Monaco
Монако
Monegasse, Monegassin
монакчанин, монакчанка
die Mongolei
Монголия
Mongole, Mongolin
монголец, монголка
Montenegro
Черна гора
Montenegriner, Montenegrinerin
черногорец, черногорка
Mosambik
Мозамбик
Mosambikaner, Mosambikanerin
мозамбикчанин, мозамбикчанка
Namibia
Намибия
Namibier, Namibierin
намибиец, намибийка
Nepal
Непал
Nepalese, Nepalesin
непалец, непалка
Neuseeland
Нова Зеландия
Neuseeländer, Neuseeländerin
новозеландец, новозеландка
Nicaragua
Никарагуа
Nicaraguaner, Nicaraguanerin
никарагуанец, никарагуанка
die Niederlande
Нидерландия
Niederländer, Niederländerin
нидерландец, нидерландка
Niedersachsen
Долна Саксония
Niedersachse, Niedersächsin
долносаксолен, долносаксонка
Niger
Нигерия
Nigrer, Nigrerin
нигериец, нигерийка
Nordkorea
Северна Корея
Nordkoreaner, Norkoreanerin
севернокореец, севернокорейка
die Normandie
Нормандия
Normanne, Normannin
нормандец, нормандка
Norwegen
Österreich
Норвегия
Norweger, Norwegerin
норвежец норвежка
Австрия
Österreicher, Österreicherin
австриец, австрийка
Pakistan
Пакистан
Pakistaner,
Pakistänerin|Pakistani
пакистанец, пакистанка
Palästina
Палестина
Palästinenser, Palestinenserin
палестинец, палестинка
Panama
Панама
Panamaer, Panamaerin
панамец, панамка
Paraguay
Парагвай
Paraguayer, Paraguayerin
парагваец, парагвайка
Persien
Персия
Perser, Perserin
персиец, персийка
Peru
Перу
Peruaner, Peruanerin
перуанец, перуанка
die Philippinen
Филипините
Philippiner, Philippinerin
филипинец, филипинка
1077
LÄNDER. KONTINENTE. EINWOHNER
Polen
Полша
Pole, Polin
поляк, полякиня
Portugal
Португалия
Portugiese, Portugiesin
португалец, португалка
Preußen
hist, Прусия
Preuße, Preußin
прусак, прусачка
Rumänien
Румъния
Rumäne, Rumänin
румънец румънка
Russland
Русия
Russe, Russin
руснак, рускиня
Saarland
Саарланд
Saarländer, Saarländerin
саарландец саарландка
Sachsen
Саксония
Sachse, Sächsin
саксонец саксонка
Saudi-Arabien
Саудитска Арабия
Saudi/Saudiarabier,
Saudiarabierin
саудитчанин, саудитчанка
Schottland
Шотландия
Schotte, Schottin
шотландец, шотпандка
Schwaben
Швабия
Schwabe, Schwäbin
шваб, швабка
Schweden
Швеция
Schwede, Schwedin
швед, шведка
die Schweiz
Швейцария
Schweizer, Schweizerin
швейцарец, швейцарка
Senegal
Сенегал
Senegalese, Senegalesin
сенегалец сенегалка
Serbien
Сърбия
Serbe, Serbin
сърбин, сръбкиня
Singapur
Сингапур
Singapurer, Singapurerin
сингапурец, сингапурка
Skandinavien
Скандинавия
Skandinavier, Skandinavierin
скалднлавец скандинавка
die Slowakei
Словакия
Slowake, Slowakin
словак словачка
Slowenien
Словения
Slowene, Slowenin
словенец, словенка
Somalia
Сомалия
Somali/Somalier Somalierin
сомалиец, сомалийка
Spanien
Испания
Spanier, Spanierin
испанец, испанка
Sri Lanka
Шри Нанка
Srilanker, Srilankerin
шриланкиец шриланкийка
Südafrika
Южна Африка
Südafrikaner, Südafrikanerin
южлоафрнкален. южноафриканка
der Sudan
Судан
Sudanese, Sudanesin
суданец, суданка
Südkorea
Южна Корея
Südkoreaner, Südkoreanerin
южнокореец, южнокорейка
GAbEDOFF
1078
Syrien
Сирия
Syrer, Syrerin
сириец сирийка
Tadschikistan
Таджикистан
Tadschike, Tadschikin
таджик, таджичка
Taiwan
Тайван
Taiwaner, Taiwanerin
тайванец, тайванка
Tansania
Танзания
Tansanier, Tansanierin
танзан^^ танзанийка
Thailand
Тайланд
Thai/Thailänder, Thailänderin
тайландец, тайландка
Tibet
Тибет
Tibeter, Tibeterin/
Tibetaner, Tibetanerin
тибетец, тибетка
die Tscheche!
Чехия
Tscheche, Tschechin
чех, чехкиня
Tunesien
Тунис
Tunesier, Tunesierin
туннзнец. тунизийка
die Türkei
Турция
Türke, Türkin
турчин, туркиня
Turkmenistan, Turkmenien
Туркменистан, Туркмения
Turkmene, Turkmenin
туркмен, туркменка
Uganda
Уганда
Ugander, Uganderin
угандиец, угандийка
die Ukraine
Украйна
Ukrainer, Ukrainerin
украинец, украинка
Ungarn
Унгария
Ungar, Ungarin
унгарец, унгарка
Uruguay
Уругвай
Uruguayer, Uruguayerin
уругваец, уругвайка
Usbekistan
Узбекистан
Usbeke, Usbekin
узбек, узбечка
Venezuela
Венецуела
Venezolaner, Venezolanern/
Venezueler, Venezuelerin
венецуелец, венецуелка
die Vereinigten Arabischen Emirate
Обединени Арабски Емирства
Araber, Araberin
арабин, арабка
die Vereinigten Staaten (von Amerika)
Съединени Американски Щати
Amerikaner, Amerikanerin/
американец, американка/
US-Bürger, US-Bürgerin
жител/ка на САЩ
Vietnam
Виетнам
Vietnamese, Vietnamesin
виетнамец, виетнамка
Weißrussland
Беларус
Weißrusse, Weißrussin
беларусин, беларуска
Zaire
Заир
Zairer, Zairerin
заирец, заирка
Zypern
Кипър
Zypriot, Zypriotin/
кипърец, кипърка
Zyprer, Zyprerin
1079
STADTENAMEN
stAdtenamen
ИМЕНА HA ГРАДОВЕ
NB! • Имената на градовете в немски език са по принцип от ср.р. Не се маркират с определителен член, освен
когато имат определения, напр. Havanna - das sonnige Havanna
• Изписваните c латиница чужди имена не се адаптират в немски език, срв. Melbomn, Calais.
• В регионите, където е имало и има немскоезично население, местните имена имат дублетни немски
форми, напр. Брашов в немски език се среща като Brasov и Kronstadt, Братислава като Pressburg и Bratislava.
Aachen
Аахен
Aberdeen
Абърдийн
Addis Abeba
Адис Абеба
Aden
Аден
Adrianopel (hisl)
Адрианопол
Alexandria
Александрия
Algier
Алжир
Alma-Ata
Алма Ати
Amman
Аман
Amsterdam
Амстердам
Ankara
Анкара
Antiochia (hist.)
Антиохия
Antwerpen/Anwers
Антверпен
Ascona
Аскона
Athen
Атина
Augsburg
Аугсбург
Auschwitz
Освнелцнм/Аушвин
Avignon
Авиньон
Babel/Babylon (hist.)
Вавилон
Bagdad
Багдад
Baku
Баку
Bamberg
Бамберг
Bangkok
Банкок
Barcelona
Барселона
Basel
Базел
Bayreuth
Байройт
Beirut
Бейрут
Belfast
Белфаст
Belgrad
Белград
Berlin
Берлин
Bern
Берн
Birmingham
Бирмингам
Bochum
Бохум
Bogota
Богота
Bologna
Болоня
Bombay
Бомбай
Bonn
Бон
Bordeaux
Бордо
Brandenburg
Бранденбург
Brasov/Kronstadt
Брашов
Bratislava/Pressburg
Братислава
Braunschweig
Брауншвайг
Brazzaville
Бразавил
Bremen
Бремен
Brno/Brün
Бърно
Brussel
Брюксел
Budapest
Будапеща
Bukarest
Букурещ
Burgas
Бургас
Calais
Кале
Cambridge
Кеймбридж
Cannes
Кан
Caracas
Каракас
Casablanca
Казабланка
Charkow
Харков
Chemnitz
Кемниц
Chikago
Чикаго
Cluj/KIausenburg
Клуш
Damaskus
Дамаск
Darmstadt
Дармщат
Dayton
Дейтьн
Debrecen
Дебрецен
Delhi
Делхи
Den Haag
Хага
Dessau
Десау
Detroit
Детройт
Djakarta
Джакарта
Dortmund
Дортмунд
Dover
Дувър
Drama
Драма
Dresden
Дрезден
Dublin
Дъблин
Duisburg
Дуисбург
Düsseldorf
Дюселдорф
Edinburgh
Единбург
Edirne
Одрин
Eisenach
Айзенах
Ellwangen
Елванген
Erfurt
Ерфурт
Erlangen
Ерланген
Essen
Есен
GABEDOFF
1080
Florenz
Frankfurt am Main
Frankfurt
an der Oder
Freiburg
Garmisch-Partenkir¬
chen
Genf
Genua
Gdansk/Danzig
Glarus
Glasgow
Göttingen
Granada
Graz
Halle
Hamburg
Hanoi
Hannover
Havanna
Heidelberg
Heilbronn
Helsinki
Hessen
Hiroschima/
Hiroshima
Hongkong
Honolulu
Innsbruck
Istanbul
(früher: Konstantinopel)
Izmir
Izmit
Jena
Jerewan
Jerusalem
Johannesburg
Kabul
Kairo
Kaiserslautern
Kalkutta
Karatschi/Karachi
Флоренция
Франкфурт на
Майн
Франкфурт на
Одер
Фрайбург
Гармиш-Партенкирхен
Женева
Генуа
Гданск
Гларус
Пгазгоу
Гьотинген
Гранада
Г>ац
Хале
Хамбург
Ханой
Хановер
Хавана
Хайделберг
Хайлброн
Хелзинки
Хесен
Хирошима
Хонконг
Хонолулу
Инсбрук
Истанбул (ист.
Константинопол,
Цариград)
Измир
Измит
Йена
Ереван
Ерусалим
Йоханесбург
Кабул
Кайро
Кайзерслаутерн
Калкута
Карачи
Karlovy Vary
(früher: Karlsbad)
Karlsruhe
Karthago (hist.)
Kassel
Kiel
Kiew
Kioto
Kischinjew
Kitzbühel
Klagenfurt
Koblenz
Köln
Kolombo
Konstanz
Kopenhagen
Kottbus
Lausanne
Leeds
Leipzig
Lima
Lindau
Linz
Lissabon
Liverpool
Ljnbljana/Laibach
Locarno
London
Los Angeles
Lübeck
Lugano
Luttich/Liege
Luxemburg
Luzern
Lyon
Madrid
Magdeburg
Mailand
Mainz
Managua
Manchester
Manila
Mannheim
Maribor/Marburg
Marseille
Meißen
Melbourne
Mexiko
Minsk
Карлови Вари
Карлсруе
Картаген (ист.)
Касел
Кил
Киев
Киото
Кишинев
Китцбюел
Клагенфурт
Кобленц
Кьолн
Коломбо
Констанца
Копенхаген
Котбус
Лозана
Лийдс
Лайпциг
Лима
Линдау
Линц
Лисабон
Ливърпул
Любляна
Локарно
Лондон
Лос Анджелис
Любех
Лугано
Лиеж
Люксембург
Люцерн
Лион
Мадрид
Магдебург
Милано
Майнц
Манагуа
Манчестър
Манила
Манхайм
Марибор
Марсилия
Майсен
Мелбърн
Мексико
Минск
1081
STADTEMMEN
Montpellier
Монпелие
Schanghai/Shanghal
Шанхай
Montreal
Монреал
Schengen
Шенген
Moskau
Москва
Sevilla
Севиля
München
Мюнхен
Sibiu/Hermannstadt
Sidney
Сибиу
Сидни
Nancy
Нанси
Skopje
Скопие
Nantes
Нант
Seoul
Сеул
Neapel
Неапол
Sofia
София
Newcastle
Нюкасъл
Stockholm
Стокхолм
New Orleans
Ню Орлеанс
Straßburg/
New York
Ню Йорк
Strasbourg
Страсбург
Nizza
Ница
Stuttgart
Щутгарт
Nürnberg
Нюрнберг
Szeged
Сегед
Odessa
Одеса
Talinn
Талин
Ohrid
Охрид
Taschkent
Ташкент
Osaka
Осака
Tbilfssi/Tiflis
Тбилиси
Oslo
Осло
Teheran
Техеран
Ottawa
Отава
Tel Aviv
Тел Авив
Oxford
Оксфорд
Thessaloniki/
Saloniki
Солун
Palma de Mallorca
Палма де Майорка
Tirana
Тирана
Paris
Париж
Tokio
Токио
Pas de Calais
Па дьо Кале
Toulouse
Тулуза
Passau
Пасау
Trier
Трир
Peking
Пекин
Triest
Триест
Pisa
Пиза
Tripolis
Триполи
Phjongjang
Пхенян
Tübingen
Тюбинген
Plimouth
Pnom-Penh
Плимът
Пномпен
Tunis
Тунис
Posnan/Posen
Potsdam
Познай
Потсдам
Ulan Dator
Улан Батор
Prag
Прага
Valladolid
Валядолид
Pretoria
Претория
Valencia
Venedig
Валенсия
Венеция
Ravenna
Равена
Verdun
Вердюн
Regensburg
Регенсбург
Verona .
Верона
Reykjavik
Рейкявик
Versailles
Версай
Riga
Рига
Villach
Вилах
Rio de Janeiro
Рио де Жанейро
Warschau
Варшава
Rom
Рим
Washington
Вашингтон
Rostock
Рощок
Weimar
Ваймар
Rotterdam
Ротердам
Wien
Wiesbaden
Виена
Висбаден
Saarbrücken
Саарбрюкен
Winterthur
Винтертур
Saigon
Сайгон
Wittenberg
Витенберг
Saint Tropez
Сен Тропе
Worms
Вормс
Salzburg
San Francisko
Залцбург
Сан Франциско
Wupperthal
Вупертал
Sankt Peterburg
Санкт Петербург
Zagreb/Agram
Загреб
{früher: Leningrad)
(ист. Ленинград)
Zug
Цуг
Sao Paolo
Сао Паоло
Zürich
Цюрих
Saragossa
Сарагоса
Zwickau
Цвикау
GAE>EBOFF
1082
SEEN, FLÜSSE, MEERE, OZEANE
ЕЗЕРА, РЕКИ, МОРЕТА, ОКЕАНИ
Adria f, Adriatisches
Адриатическо
Ladogasee т
Ладожкото езеро
Meern
море
Lech т
Лех
Ägäisches Meer n
Егейско море
Lmrrf
Лоара
Amazonas m
Амур
Main т
Майн
AmU-Darja m
Амударя
Maritza /
Марица
Amur m
Амур
Mamn/
Марна
Aralsee m
Аралското езеро
Marmarmeer n
Мраморно море
Ärmelkanal m
Ламанш
Mekong m
Меконг
Asowsches Meer n
Азовско море
Mississipi m
Мисисипи
Atlantik m,
Missouri m
Мисури
Atlantischer
Атлантическият
Mioosef
Мозел
Ozean m
океан
Moskwa /
Москва-река
Baikalsee m
езерото Вайкал
Neckar m
Некар
Balaton m;
Neiße/
Ниса
Plattensee m
езерото Балатон
Newa /
Нева
Beringmeer n
Берингово море
Niagara /
Ниагара
Beringstraße f
Беринговият
Niger m
Нигер
проток
Nil m
Нил
Bodensee m
Боденското езеро
Nördliches Eismeer,
Северен ледовит
Brahmaputra m
Брамапутра
Nordpolarmeer n
океан
(в Азия)
Nordsee /
Северно море
Dnepr m
Днепър
Ob/n
Об
Don m
Дон
Oder /
Одер
Donau f
Дунав
Orinoko m
Ориноко
Drmf
Драва
Ossse/
Балтийско море
Elbf
Елба
Pazifik m;
Euphrat m
Ефрат
Pazifischer Ozen,
Ganges m
Ганг
Stiller Ozean m
Тихият океан
Gelbes Meer n
Жълто море
Po m
По
Gibraltarstraße /
Гибралтарският
Paraguay m
Парагвай
проток
Rhein m
Рейн
Havel/
Хавел
Rhone/
Рона
Indischer Ozean m
Индийският океан
Rio de la Plata m
Рио де ла Плата
Indus m
Инд
Rio Parana m
Рио Парана
Ionisches Meer л
Йонийско море
Rotes Meer n
Червено море
Innm
Ин
Ruhr/
Рур
Isa/
Изар
Saale /
Зале
Jangtse m
Яндзъ
Saaa /
Заар
Jenissei m
Енисей
Schwarzes Meer n
Черно море
Karibisches Meer n
Карибско море
Seine /
Сена
Kaspisches Meer n
Каспийско море
Senegal m
Сенегал
1083
&EBCE. GIPFEL
Spree f
Ulnpee
Tigris т
Тигър
Straße von
Пйбралтарският
Timok т
Тимок
Gibraltar f
проток
Tissa, Theiß f
Тиса
Struma f
Струма
Tschad m
езерото Чад
Südsee f
Южната част на
Ural m
Урал
Тихия океан
Wardar m
Вардар
Suez-Kanal m
Суе^ият канал
Weichsel /
Висла
Syr-Darja f
Сърдаря
Weißes Meer n
Бяло море
Themse f
Темза
Weser /
Везер
Tiber m
Тибър
Wdga/
Волга
BERGE, GIPFEL
ПЛАНИНИ, ВЪРХОВЕ
Alpen PL
Алпите
Jura т
Юра (планина)
Altai т
Алтай, Алтайските
Karpaten PL
Карпати
планини
Kasbek т
Казбек
Anden PL
Андите
Kaukasus т
Кавказ
Apenin m, ApemnenPL
Апенините
Kordilleren PL
Кордилери
Ardennen PL
Ардените
Montblanc m
Монблан
Atlas m
Атлас, Атласките
Oberpfalz /
Горен Пфалц
планини
Ortler m
Ортлер (връх в
Ätna m
Етна
Тиролските Алпи)
Balkan m
Балканът, Стара
Olymp m
Олимп
планина
Pamir m
Памир
Bayrische Alpen PL
Баварските Алпи
Pßlzer Wald m
Пфалцки планини
Bayrischer Wald m
Баварски планини
Pirin m
Пирин
Bobmerwald m
Бохемските планини,
Pyrenäen PL
Пиренеи
Бохемският лес
Rheinisches
Рейнски слюдени
Dolomiten PL
Доломити
Schiefergebirge n
планини
Eiiel/
Айфел (планинско
Rhodopen PL
Родопи
плато в Германия)
Riesengebirge n
Ризеигебирге,
Elbrusm
Елбрус
■
Исполинските
Elstregebirge n
Елстергебирге
планини
Erzgebirge n
Рудните планини
Rilagebirge n
Рила
Felsengebirge n,
Скалистите
Schwäbische Alb,
Rocky Mountains PL
планини
Schwäbischer Jura m
Швабска Юра
Fichtelgebirge n
Фихтелгебирге
Schwarzwald m
Шварцвалд
Fränkische Alb,
Schweizer Jura m
Швейцарска Юра
Fränkischer Jura m
Франконска Юра
Spessart m
Спесарт
Fuji, Fujijama m
Фуджияма
Tauern PL
Таврите (в Австрия)
Großglockner m
Гросглокнер
Teutoburger Wald m
Тевтобургският лес
Harz m
Харц
Türinger Wald m
Тюрингският лес,
Himalaja m
Хималаите
Тюрингската гора
Hohe Tattr f
Високите Татри
Ural m
Урал
Jungfrau /
Юнгфрау (връх
Vesuv n
Везувий
в Алпите)
Vogesen PL
Вогезите
GAbEDOFF
1084
ANDERE GEOGRAFISCHE REGIONEN
ДРУГИ ГЕОГРАФСКИ РЕГИОНИ
Alaska л
Antarktis /
Apeninhalbinsel f
Arktis f
Azoren PL
Bahrein-Inseln PL
Balkanhalbinsel f
Baltikum л
Bermudas,
Bermudainseln PL
Böhmen л
Bosporus m
Brennerm
Brocken m
Burgund n
Champagne л
Cot d'Azur f
Dalmatien n
Dardanellen PL
Dobrudscha f
Donauebene f
Elba/
Elfenbeinküste /
Elsass n
Ferner Osten,
Fernost m
Finnischer
Meeresbusen m
Flandern n
Gobi /
Golf von Biskaya m
Halligen PI
Helgoland n
Hellas n (hist.)
Iberische Halbinsel /
Jalta n
Jamaika n
Jütland n
Kanarische Inseln PL
Kap der guten
Hoffnung m
Kaukasien л
Kleinasien л
Kreta/
Krim/
Аляска
Антарктида
Апелилскн полуостров
Арктика
Азорските острови
Бахрейнски острови
Балкански полуостров
Прибалтика
Бермуди,
Бермудски острови
Бохемия
Босфора
Бренер (проход)
Брокен (връх).
Бургундия
Шампан (област
във Франция)
Лазурният бряг
Далмация
Дарданели
Добруджа
Дунавска равнина
Елба (остров)
Кот д’Ивоар (Бряг
на слоновата кост)
Елзас
Далечният Изток
Фински залив
Фландрия
Гоби (пустиня)
БисквИ^и залив
Халиген (острови)
Хелголанд
Елада
Дирене^ки
полуостров
Ялта
Ямайка (остров)
Ютлвндия
Канарски острови
нос Добра надежда
Кавказ
Мала Азия
Крит
Крим
Kurilen PL
Lateinamerika п
Libysche Wüste /
Lothringen n
Lünebruger Heide f
Mähren л
Mitteleuropa л
Mittlerer Osten m
Naher Osten,
Nahost m
Lausitz /
Niederrheinische
Tiefebene /
Norddeutsches
Tiefland n
Philippinen PL
Pommern л
Preußen л (hist.)
Pyrenäenhalbinsel /
Rhodos, Rhodus m
Rmeea/
Rügen n
Ruhrgebiet л
Sächsische Ebene /
Sächsische Schweiz /
Sahara /
Sankt Helena n
Schlesien л
Schottland n
Sibirien л
Siebenbürgen л
Sinaihalbinsel /
Sizilien n
Skandinavische
Haabinnee f
Somalihalbinsel /
Sudeten PL
Spitzbergen л
Südosteuropa л
Sylt л
Taiwan n
Thessalien л
Thrazien, Thrakien л
Transkaukasien n
Walachei /
Zypern л
Курилите,
Курилск^ острови
Латинска Америка
Либийската пустиня
Лотарингия
Люлебургсквтв степ
Моравия
Централна Европа
Средният изток
Близкият изток
Лужишко
До^орейн^
низина
Северлогермвнскв
низина
Филипините
Померания
Прусия
Пироне^ки полуостров
о-в Родос
Ривиера
о-в Рюген
Рурска област
Саксонска равнина
Саксонска Швейцария
Сахара
о-в Света Елена
Силезия
Шотландия
Сибир
Седмоградско
(в Трансилвания)
СиивИски полуостров
Сицилия
Скандинавски
полуостров
Сомалийски полуостров
Судети
Шпицберген (остров)
Югоизточна Европа
Зилт (остров)
ТвИввн (остров)
Тесалия
Тракия
Задкавказие
Влахия, Влашко
Кипър (остров)
1085
NAMEN BEKANNTEM PERSÖNLICHKEITEN
NAMEN BEKANNTER PERSÖNLICHKEITEN
ИМЕНА- HA ИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИ
Abraham Lincoln
Admiral Nelson
Alexander
von Humboldt
Albert Einstein
Archimedes
Aristoteles
Arthur Schopenhauer
Baruch Spinoza
Benjamin Franklin
Casar
Charles Darwin
Charles de Gaulle
Christoph
Kolumbus
Cicero
Denis Diderot
Diogenes
Epikur
Francis Bacon
Friedrich der Große
Friedrich Nietzsche
Friedrich
Schleiermachea
Galileo Galilei
Giordano Bruno
Hippokrates
Immanuel Kant
Isaac Newton
Ivan der Schreckliche,
Ivan Grozny
Jean-Jacques
Rousseau
Абрахам Линкълн
адмирал Нелсън
Александър фон
Хумболт
Алберт Айнщайн
Архимед
Аристотел
Артур Шопенхауер
Барух Спиноза
Бенджамин
Фраиклин
Цезар
Чарлс Дарвин
Шаря дьо Гол
Христофор
Колумб
Цицерон
Дени Дидро
Диоген
Епикур
Франсис Бейкън
Фридрих Велики
Фридрих Ницше
Фридрих
Шпайермахер
Галклео Галилей
Джордано Бруяо
Хипократ
Имануел Кант
Исак Нютон
Иван Грозни
Жан-Жак Русо
Jeanne d'Arc
Johannes Gutenberg
John Locke
Karl Marx
Konfuzius
Konrad Adenauer
Leibniz
Leonardo da Vinci
Mahatma Gandhi
Martin Luther
Max Planck
Michelangelo
Napoleon L Bonaparte
Nikolaus Kopernikus
Otto von Bismarck
Peter der Große
Plato
Plutarch
Pythagoras
Rene Descartes
Richard Nixon
Robespierre
Talleyrand
Theodore Roosevelt
Thomas von Aquin
Salomo
Seneca
Sigmund Freud
Sophokles
Thomas Jefferson
Voltaire
Wilhelm
von Humboldt
Winston Churchill
Жана д'Арк
Йохан Гуеиберг
Джон Лок
Карл Маркс
Конфуций
Конрад Аденауер
ЛаЙбниц
Леонардо да Винчи
Мвхвтмв Гацди
Мартин Лутер
Макс Планк
Микеланджело
Наполеон Бонапарт
Николай Коперник
Ото фон Бисмарк
Петър Велики
Платон
Плутарх
Питагор
Рене Декарт
Ричард Никсън
Робеспиер
Талейран
Теодор Рузвелт
Тома Аквински
Соломон
Сенека
Зигмунд Фройд
Софокъл
Томас Джеферсън
Волтер
Вилхелм
фон Хумболт
УинстьнЧърчил
GADEDOFF
1086
BEKANNTE AUTOREN MIT EINER AUSWAHL IHRER WERKE
ИЗВЕСТНИ АВТОРИ C ИЗБРАНИ ТЕХНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ
Albert Camus
Adam Mickiewicz
Aischylos, Äschylus
Alexandre Dumas,
d.A.
Die drei Musketiere
Alexandre Dumas,
dJ.
Die ^mel^endaj^
Anatole France
Andre Maurois
Antoine
Saint-Exupcay
Anton Tschechow
Onkel Wanja
Der Kirschgarten
Die Möwe
Äsop
Astrid Lindgren
Pipi Langstrumpf
Bertold Brecht
Die Dreigroschenoper
Galileo Galilei
Brüder Grimm
Charles Baudelaire
Charles Dickens
Oliver Twist
Charles Perrault
Daniel Defoe
Robinson Crusoe
Dante
Göttliche Komödie
Denis Diderot
Edgar Allan Poe
Emile Zola
Erich Kästner
Das doppelte Lottchen
Pünktchen und Anton
Erich Maria
Remarque
Im Westen nichts Neues
Албер Камю
Адам Мициевич
Есхил
Александър
Дюма (баща)
Тримата мускетари
Александър
Дюма (син)
Дамата с камелиите
Анатол Франс
Андре Мороа
Антоан
Сент Екзюпери
Антон Чехов
Вуйчо Ваньо
Вишнева градина
Чайка
Езоп
Астрид Линдгрен
Пипи Дългото чорапче
Бертолд Брехт
Опера за три гроша
Галилео Галилей
Братя Грим
Шарл Бодлер
Чарлс Дякенс
Оливър Туист
Шарл Перо
Даниел Дефо
Робинзон Крузо
Данте
Божествена комедия
Дени Дидро
Едгар Алан По
Емил Зола
Ерих Кестнер
Двойната Лотхен
Антон и Точица
Ерих Мария
Ремарк
На Западния фронт
нищо ново
Ernest Hemingway
Der alte Mann und
das Meer
In einem anderen Land
Eugene Ionesco
Euripides
Francis Scott
Fitzgerald
Francois Rabelais
Franz Kafka
Friedrich Schiller
Die Räuber
Die Jungfrau von Orleans
Kabale und Liebe
Wilhelm Teil
Maria Stuart
An die Freude
George Byron
G.B. Shaw
G. Garcia Marques
George Eliot
Graham Green
Guillaume Apolinaire
Gustave Flaubert
Madame Bovary
Guy de Maupassant
Bel ami
Heinrich Böll
Heinrich Heine
Harzreise
Heinrich Mann
Henry Barbusse
Hermann Hesse
Das Glasperlenspiel
Homer
Ilias
Honore de Balzac
Tante Lisbeth
Die menschliche Komödie
Horaz
Ivan A. Krylov
Ърнест Хемннгуей
Старецът и морето
Сбогом на оръжията
Йожен Йонеско
Еврипид
Франсис Скот
Фиаджералд
Франсоа Рабле
Франц Кафка
Фридрих Шилер
Разбойници
Орлеанската дева
Коварство и любов
Вилхелм Тел
Мария Стюарт
Ода на радостта
Джордж Байрон
Джордж Бърнард Шоу
Е Гарсня Маркес
Джордж - Елиът
Гръм Грнйн
Гййом Аполинер
Гюстав Флобер
Мадам Бовари
Ги дьо Мопвсвн
Бел ами
ХаИлрнх Бьол
Хвйнрих Ханне
Пътешествие поХарц
Хатрих Ман
Анри Барбюс
Херман Хесе
Игра на стъклени
перли
Омир
Илиада
Оноре дьо Бвлзвк
Братовчедката Бет
Човешка комедия
Хораций
Иван А. Крилов
1087
BEKANNTE AUT(C^EN
Ivan Turgenjew
Иван Тургенев
Das Adelsnest
Дворянско гнездо
Vorabend
В навечерието
Väter und Söhne
Бащи и деца
Ivo Andric
Иво Андрич
James Fenimore
Джеймс Феиимор
Cooper
Купър
James Joyce
Джеймс Джойс
Jaroslav Hasek
Ярослав Хашек
Die Abenteuer des braven Приключенията на
Soldaten Schwejk
храбрия войник Швейк
Jean-Paul Sartre
Жан-Пол Сартьр
Jean Racine
Жан Расни
Johann Wolfgang
Йохан Волфганг
von Goethe
фон Гьоте
Faust
Фауст
Die Leiden des
Страданията на
jungen Werther
младия Вертер
Die Wahlverwandtschaften Роднинства по избор
Prometheus
Прометей
Der Erlkönig
Горски цар
John Galsworthy
Джон Голсуърти
Jules Verne
Жул Верн
Karel Capek
Карел Чапек
Kurt Vonnegut
Кърт Вонегьт
La Fontaine
Лафонтен
La Rochefoucauld
Ларошфуко
Lessing
Лесинг
Nathan der Weise
Натан Мъдреца
Max Frisch
Макс Фриш
Maxim Gorki
Максим Горки
Die Mutter
Майка
Klim Samgin
Животът на Клим
Самгин
Michail J.
Михаил Ю.
Lermontow
Лермонтов
Michail Scholochow
Михаил Шолохов
Der stille Don
Тихият Дон
Miguel de
Мигел де
Cervantes
Сервантес
Don Quijote
Дон Кихот
Moliere
Молиер
Der eingebildete Kranke
Мнимият болен
Nikolaj W. Gogol
Николай В. Гогол
Die toten Seelen
Мъртви души
Oskar Wilde
Оскар Уайлд
Paul Celan
Пол Селан
Paul Verlaine
Пол Верлен
Rabindranath
Рабиидранат
Tagore
Тагор
Salman Rushdie
Салман Рушди
Samuel Beckett
Самюел Бекет
Sandor Petöfi
Шандор Петьофи
Sergej Jessenin
Сергей Есенни
Sophokles
Софокъл
Stendhal
Стендал
Rot und Schwarz
Червено и черно
Tacitus
Тацит
Thomas Mann
Томас Ман
Der Zauberberg
Вълшебната планина
Tod in Venedig
Смърт във Венеция
Die Buddenbrooks
Буденброкови
Tschingis Aitmatow
Чингиз Айтматов
Frühe Kraniche
Ранни жерави
Victor Hugo
Виктор Юго
Die Elenden
Клетниците
Wilhelm Busch
Вилхелм Буш
Max und Moritz
Макс и Мориц
William Faukner
Уилям Фокнър
William Shakespeare
Уилям Шекспир
Romeo und Julia
Ромео и Жулиета
Macbeth
Макбет
Othello
Отело
König Richard III.
Ричард III
Hamlet
Хамлет
Der Kaufmann
Венецианският
von Venedig
търговец
Wie es euch gefällt
Както ви се харесва
Viel Lärm um nichts
Много шум за нищо
Maß für Maß
Мяра за мяра
Sommemachtstraum
Сън в лятна нощ
Der Widerspenstigen
Укротяване на
Zähmung
опърничавата
William Somerset
Уилям Съмърсет
Maugham
Моъм
Walter Scott
Уолтър Скот
Yassunari Kawabata
Ясуиари Кавабата
GAßFDOFF
1088
BEKANNTE KOMPONISTEN MIT AUSGEWÄHLTEN MUSIKWERKEN
ИЗВЕСТНИ КОМПОЗИТОРИ C ИЗБРАНИ МУЗИКАЛНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ
Bach, Johann Sebastian
Weihnachtsoratorium
Wohltemperiertes Klavier
Johannes- und Matthäuspassion
h-Moll-Messe
6 Brandenburgische Konzerte
Бах, Йохан Севаст^н
Коледна оратория
Добре темперирано пиано
меси "Йоханеспасион" и "Матеуспасион"
меса h-Moll
Шест бранденбургски концерта
Beethoven, Ludwig van
Бетовен, Лудвиг ван
9. Sinfonie
Девета симфония
Eroica
Ероика
Der Mondschein zu Nacht
Лунна соната
Für Elise
На Елиза
Berlioz, Hector
Берлиоз, Ектор
Bizet, Georges
Бнзе, Жорж
Carmen
Кармен
Brahms, Johannes
Брамс, Йоханес
Ungarische Tänze
Унгарски танци
Dvorak, Antonin
Дворжак, Антонии
Rusalka
Русалка
Glinka, Michail
Глинка, Михаил
Ruslan und Ljudmila
Руслан и Людмила
Ivan Sussanin
Иван Сусанин
Gluck, Christoph Willibald
Глук, Кристоф Внлибалд
Iphigenie auf Tauris
Ифигения в Таврида
Orpheus und Eurydike
Орфей и Евридика
Händel, Georg Friedrich
Хеядел, Георг Фридрих
Tamerlan Тамерлан
Julius Cäsar
Юлии Цезар
Haydn, Joseph
Хайдън, Йозеф
Die Jahreszeiten
Годишните времена
Die Schöpfung
Сътворението на света
Lehar, Franz
Лехар, Франц
Die lustige Witwe
Веселата вдовица
1089
BEKANNTE KOMPC^Nld^IE’N
Liszt, Ferenc
Faust-Sinfonie
Les Preludes
Mendelssohn Bartholdy, Felix
Ein Sommzmacbtstraum
Mozart, Wolfgang Amadeus
Die Zauberflöte
Don Giovanni
Der Barbier von Sevilla
Die Entführung aus dem Serail
Figaros Hochzeit
Kleine Nachtmusik
Mussorgski, Modest
Boris Godunov
Offenbach, Jacques
Orpheus in der Unterwelt
Die schöne Helena
Hoffmanns Erzählungen
Puccini, Giacomo
La Boheme
Tosco
Madame Butterfly
Turandot Турандот
Rachmaninov, Sergej
Ravel, Maurice
Bolero
Daphnis und Chloe
Schumann, Robert
Smetana, Bedrich
Die verkaufte Braut
Strauß, Johann (Vater)
Strauß, Johann (Sohn)
Die Fledermaus
Der Zigeunerbaron
Лист, Ференц
симфония "Фауст"
Прелюди
Менделсон Бартолди, Феликс
Сън в лятна нощ
Моцарт, Ввлфгвнг Амадеус
Вълшебната флейта
Дон Жуан
Севилският бръснар
Отвличане от сарая
Сватбата на Фигаро
Малка нощна музика
Мусоргски, Модест
Борис Годунов
Офенбах, Жак
Орфей в ада
Хубавата Елена
Хофманови разкази
Пучини, Джакомо
Бохеми
Тоска
Мадам Бътерфлай
Рахмавинов, Сергей
Равел, Морис
Болеро
Дафнис и Хлоя
Шуман, Роберт
Сметана, Бедржих
Продадена невеста
Щраус, Йохан /баща/
Щраус, Йохан /син/
Прилепът
Цигански барон
69.
GABERCFF
1090
Strauß, Richard
Don Juan Дон Жуан
Salome
Der Rosenkavalier
Tschajkovski, Pjotr
Schwaezesze
Dornröschen
Eugen Onegin
Pique Dame
Verdi, Giuseppe
Nabucco
Rigoletto
La Traviata
Der Troubadur
Ein Maskenball
Die Macht des Schicksals
Aida
Don Carlos
Othello
Wagner, Richard
Tannhäuser
Lohengrin
Die Meistersinger von Nürnberg
Der Ring der Nibelungen
Tristan uns Isolde
Der fliegende Holländer
Weber, Carl Maria von
Der Freischütz
Щраус, Рихард
Саломе
Кавалерът на розата
Чайковски, Пьотьр
Лебедово езеро
Спящата красавица
Евгений Онегин
Дама Пика
Верди, Джузепе
Набуко
Риголето
Травиата
Трубадур
Бал с маски
Силата на съдбата
А ида
Дон Карлос
Отело
Вагнер, Рихард
Танхойзер
Лоенгрин
Нюрнбергските майстори певци
Пръстенът на нибелунгите
Тристан и Изолда
Летящият холандец
Вебер, Карл Мария фон
Вълшебният стрелец
1091
GRIECHISCHE UND RÖMISCHE GÖTTER
GRIECHISCHE UND RÖMISCHE GÖTTER
ГРЪЦКИ И РИМСКИ БОЖЕСТВА
Amor (röm. Gott der Liebe) Амур
Aphrodite (gri^c^h^. Göttin der Liebe und Schönheit) Афродита
Apoll, Apollon (griech. Gott des Lichts, Führer der Musen, Gott der Weissagung) Аполон
Apollo (röm. Gott, s. Apoll) Аполон
Ares (griech. Kriegsgott) Арес
Artemis (griech. Jagdgöttin) Артемида
Athene (griech. Göttin, Patronin des Handwerks und der Künste) Атина
Aurora (röm. (Göttin, s. Eos) Аврора
Bacchus (röm. Gott der Fruchtbarkeit, des Weins) Бакхус
Cupido (röm. Gott der Liebe) Купидон
Diana (röm. Jagdgöttin, s. Artemis) Диана
Dionysos (griech. Gott der Fruchtbarkeit, bes. des Weins) Дионисий
Eos (griech. Göttin der Morgenröte) Eoc
Eros (griech. Gott der Liebe) Ерос
Gaa (griech. Göttin der Erde) Гея
Hades (griech. Gott der Unterwelt) Хадес
Hephaistos, Hephäst, Hephästus (griech. Gott des Feuers und der Schmiedekunst) Хефест
Hera (oberste griech. Göttin, Göttin der Ehe und Familie) Xepa
Hennes (Gottesbote, Gott der Kaufleute, des Verkehrs und der Redekunst) Хермес
Juno (röm. Göttin der Geburt und der Ehe) Юнона
Jupiter (röm. Oberster Gott) Юпитер
Luna (röm. Mondgöttin) Луна
Mars (röm Kriegsgott) Марс
Morpheus (griech. Gott des Traumes) Морфей
Minerva (röm. Göttin, Patronin des Handwerks und der Künste) Минерва
Neptun (röm. Gott des Meeres) Нептун
Pluto (röm. Gott der Unterwelt) Плутон
Poseidon (griech. Gott des Meeres) Посейдон
Prometheus (griech. ^ne^oh^ Прометей
Selena (griech. Mondgöttin) Селена
Venus (röm. Göttin, s. Aphrodite) Венера
Zeus (oberster griech. Gott, Herrscher über Himmel und Erde) Зевс
FESTE, GEDENK- UND FEIERTAGE
ПРАЗНИЦИ
Neujahr (1.1.) Deutschland, Österreich, Schweiz Нова година
Hl. Drei Könige (6.1.) Deutschland, Österreich, Schweiz Богоявление, Кръщение Господне
Mariä Lichtmess (2.2.) Сретение Богородично (католически)
VaIentinsSag (14.2.) Св. Валентин (Ден на влюбените)
Fastnacht Навечерието на Великия пост, Сирница
Fastnachtm^^ Schweiz, Rosenmontag Първият понеделник от Великия пост
Aschermittwoch Чиста сряда (след Заговезни)
Fastenzeit, Passionszeit Велики пости
Mariä Verkündigung (25.3.) Благовещение
Palmsonntag Неделята преди Великден, Връбница, Цветница
Karwoche Седмицата преди Великден, Страстната неделя
Gründonnerstag Велики четвъртък
Karfreitag Deutschland, Schweiz Разпети Петък
Ostern Великден
Ostersonntag Deutschland, Österreich, Schweiz Първият ден от Великден
Ostermontag Deutschland, Österreich, Schweiz Вторият ден от Великден
Mafeiertag (1.5.) Deutschland, Österreich, Schweiz Първомайски празник
Europatag (9.5.) Ден на Европа
Muttertag (2. Sonntag im Mai) Ден на майката
Christi Himmelfahrt (4O.Tag nach Ostern) Възнесение Христово
Pfingsten Deutschland, Österreich, Schweiz Петдесетница, Света Троица
Pfingstsonntag Deutschland, Österreich, Schweiz Неделята на Петдесетни^
Pfingstmontag Deutschland, Österreich, Schweiz Понеделникът на Петдесетлина
Fronleichnam Deutschland, Österreich, Schweiz Тяло Господне
BundesfeIea (1,8.) Национален празник на Швейцария
Verklärung Christi (6.8.) Преображение Господне
Mariä Himmelfahrt (15.8.) Deutschland, Österreich, Schweiz Успение Богородично
Erntedankfest (1 .Sonntag im Oktober) Ден на плодородието
Tag der deutschen Einheit (3.10.) Национален празник на Германия/Ден на германското единство
Nationafeiertag ÖsSeaaeichs (26.10.) Национален празник на Австрия
Reformationstag Deutschland Ден на Реформацията
AlleaheilIgen (1.11,) Deutschland, Österreich, Schweiz Вси светни
Allerseelen (meist 2.11.) Задушница
VolksSaaucrtng Задушница; Ден на покойника
Buß- und Bettas (Mittwoch vor dem Totensonntag) Deutschland Ден за молитва и покаяние
Totensonntag (letzter Sonntag des Kirchenjahres) Помен за починалите
Advent, Advent^eit (vierwöchige Zeit vor Weihnachten) Адвент (четири седмици преди Коледа)
1. Advent, 2. Advent, 3. Advent 1., 2., 3. адвент '
Nikolaustag (6.12.) Никулден
Heiliger Abend, Heiligabend, Weihnachtsabend (24.12.) Бъдни вечер, Рождество Христово
Weihnachten (25.12.) Коледа
1093
FESTE. GEDENK- UND FEIEDTAGB
1., 1 Weihnachtstag Deutschland, Österreich, Schweiz Първи, втори ден от коледните празници
Silvester, Neujahr Нова година
Frühlingsanfang (Frühjahrs- Tagundnachtgleiche) Първа пролет (пролетно равноденствие)
Sommeranfang Първият ден от лятото
Herbstanfang (Herbst- Tagundnachtgleiche) Първият ден от есента (есенно равноденствие)
Winteranfang Първият ден от зимата
Hochzeit Сватба
Polterabend Тържество в дома на младоженците вечерта преди сватбата
Einschulung Първият учебен ден на първокласника
Richsfest Тържество при завършване строежа на нов дом/при изграждане на покрива
GAbEDCCrr
1094
DIE DEUTSCHE SPRACHE UND DIE DEUTSCHSPRACHIGEN LÄNDER
НЕМСКИЯТ ЕЗИК И НЕМСКИ ГОВОРЕЩИТЕ СТРАНИ
Немският език се говори в различни страни и показва специфични за тези страни особености. Поради това
езиковедите въведоха понятия като варианти на езика (Sprachvarietäten) или плурицентризъм (Plurizentrismus), в
немският език се определя като плурицентричен език (plurizeetrlsche Sprache).
Въпреки че е трудно да се постави равенство между езикови и държавни граници, съществуват характерни
черти, по които говореният в отделна страна немски може да бъде идентифициран като . такъв.
Това, с което най-напред се сблъсква неопитният чужденец, изучаващ немски, е разликата в интонацията и
някои особености на произношението. Нетреннралнят слух трудно идентифицира дори позната лексика в плавното
мелодично звучене на швейцарския немски (т. нар. Schwyzerdütsch), срв. произнасянето на изрази като Е Guete!
(Guten Appetit!), Äxgüsi! (Entschuldigung!), Kafi güx (Kaffee mit Schnaps) и др., затруднява се при необичайни ударения
в австрийския вариант, когато познава главно говорения във ФРГ немски, срв. Mathematik - österr. Mathematik:
Telefon - österr. Telefon, Tabak - österr. Tabak, при различно произношение на наставката -ig при думи като billig,
zwanzig (твърдо в австрийския вариант) и др.
Различия могат да се наблюдават дори в областта на граматическата система. Правилото: "глаголи,
изразяващи състояние, образуват перфект с помощта на спомагателния глагол baben', в австрийския немски
звучи по друг начин и там перфект се образува с помощта на глагола sein, срв.
Ich habe gelegen.
österr. Ich bin gelegen - лежах:
ich habe gestanden.
österr. Ich bin gestanden - стоях:
Ich habe gesessen.
österr. Ich bin gesessen - сеДях.
Не са редки случаите на различна родова характеристика на съществителните, напр. der Monat - österr.
das Monat, die Offerte - österr. das Offert,
на различно образуване на мн.ч., напр. die Wagen - österr. die Wagen, die Papierbogen - österr. die Papierbögen,
на използване на различни словообразователни модели, срв. parken - österr., Schweiz parkieren,
на различен свързващ елемент при образуване на сложни думи, напр. Schweinebraten- österr. Stbwzinsbratzn,
Aufnahmeprüfung - Aufnahmsprüfung,
на употребата на различни предлози, напр. Er kommt zu Besuch - österr. Er kommt auf Besuch, Wir gehen in
Urlaub - österr. Wir gehen auf Urlaub.
НвИ-млогоброинн са различията в областта на лексиката. Поради тази причина в настоящия речник са
включени и дублетни думи, използвани в различните немскиговорещи страни. Като илюстрация на явлението
могат да се приведат следните примери:
матура - dt. das Abitur - österr. die Matura
министър-преДсеДател - dt. der Ministerpräsident (на провинция) - österr. der Landeshauptmann (на провинция)
януари - dt. der Januar - österr. der Jänner
1095
DIE DEUTSCHE SPRACHE UND DIE DEU'ГTSCHSPßЛC^HIC;EN LAN5DEI2
комар - dt. die Mücke - österr. die Gelse
кайсия - dt. die Aprikose - Österr. die Marille
сметана - dt. die Sahne - österr. der Obers
ДовижДане! - dt. Auf Wiedersehen! - Österr. Auf Wiedersch^en!
кмет - dt. der Bürgermeister - Schweiz der Ammann (in einem Dorf)
трамвай - dt. die Straßenbahn - Schweiz, die Tram
перон - dt. der Bahnsteig - Schweiz, der Perron
закуска - dt. das Frühstück - Schweiz, die Zmorge
обяД - dt. das Mittagessen - Schweiz, der Zmittag
шоколаД - dt. die Schokolade - Schweiz, die Schoggi
радио ~ dt. der Rundfunk - Schweiz der Rund^pruch
Наличието на подобни различия би трябвало да се има предвид, когато се говори за немски език, за да се
избегнат недоразумения при комуникация с представители на различните немскиговорещи страни.
С известни проблеми би могло да е свързано ежедневното общуване, срв. различните поздрави
Добър Ден! Guten Tag! - Schweiz. Grüezi!, Sali! Salü!
ДовижДане! Auf Wiedersehen! - österr. Auf Wlzdzrstbauzrd Schweiz. Uf Widerluege!
Затруднения биха могли да се появят и при извършване на такива ежедневни дейности, като напр.
пазаруването в магазин за хранителни стоки, където може да се срещнат различия, подобни на ' изброените:
в немски магазин
Quark
Kalbshaxe
Sülze
Paniermehl
Bulletten, Frikadellen
Rauchfleisch
Puderzucker
Lzedenfllzt vom Rind
Fleischwurst
Hackfleisch
Brötchen
в австрийски магазин
Topfen
Kalbsstelze
Sulz
Brösel
Fleischlaibchen, -labert
Geselchtes
Staubzucker
Lungenbraten
Extrawurst
Faschiertes
Semmel
извара
телешки Джолан
пача
галета
фрикаДели
пушено месо
пуДра захар
говежДи гърДи
салам "екстра"
кайма
хлебчета
За да се използва ефективно езикът като средство за комуникация, е необходимо и познаване на страните,
където този език се говори. По-долу са представени накратко немсхиговорещите страни, което да послужи като
импулс за по-доброто им опознаване.
BUNDESREPUBLIK DEUTSCHLAND
ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ
Територия
Население
Официален език
Столица
Национален празник
356 974 кв.м
81 500 000 души
немски
Берлин
ЗЛО.
Исторически бележки
Германия има дълга и сложна история. Германската народност се формира векове наред: началото е през
9 - г. сл. Хр„ когато Арминий, княз иа германско племе, побеждава три римски легиона в Тевтобургската гора.
Думата “deutsch” (‘немски*) се появява през VIII в. и означава само езика, говорен от населението в източната
част на Франкската държава, начело на която е Карл Велики. След смъртта на Карл държавата се разпада и се
обособяват - западна и източна част. Постепенно в източната част се формира съзнание за съпринадлежяост , и
названието за езика се пренася върху народа. Създаването на Германската империя е датирано към 911 г., когато
след измирането на всички наследници от рода на Каролинтиге на престола застава Конрад I, херцог от франкски
произход, считан за първия немски крал. Промените в името на империята маркират различните етапи от
нейното развитие: Римска империя, Свещена Римска империя, Свещена Римска империя на немската нация. В
нсторнятв на Германия XIV в. е известен с Реформацията и името на Мартин Лутер. През XVIII в. при управлението
на Фридрих Велики (Friedrich der Große) се засилват позициите на Прусия, която наравно с Австро-Унгария
диктува европейската политика. Нови акценти в историята на Германия поставя Наполеон, когато в отговор на
опасността от чуждо господство е създаден Германският съюз (der Deutsche Bund), който обаче не отговаря на
очакванията за обединяване на отделните германски държави. Едва политиката на Ото фон Бисмарк (Otto von
Bismarck) успява да постигне германско единство. Първата световна война ликвидира Германската империя,
създадена е т. нар. Ваймарска република (Weimarer Republik), която съществува до идването на националсоциализма
на власт. Втората световна война носи много беди на цялото човечество, носи беди и на Германия. Затова цялата
следвоенна немска история е подчинена на идеята: „Никога повече война от немска земя!“. Разделената от Великите
сили Германия съществува до 1990 r„ когато ГДР се присъединява към ФРГ Днес ФРГ е член на ЕС и с цялата си
активна вътрешна и външна политика отстоява принципите на демокрацията.
Държавно устройство
ФРГ представлява парламентарна федерална държава. Начело на държавата стои президентът, който се
избира от свиквано специално за целта федерално събрание. Досегашни ' президенти на Германия са:
Теодор Хойс
Theodor Heuss
1949-1959
Хайнрих Любке
Heinrich Lübke
1959- 1969
Густав Хайнеман
Gustav Heinemann
1969- 1974
Валтер Шел
Walter Scheel
1977-1979
Карл Карстенс
Kari Carstens
1979- 1984
Рихард фон Вайцзекер
Richard v. Weizsäcker
1984- 1994
Роман Херцог
Roman Herzog
1999- 1999
Йоханес Рау
Johannes Rau
от 1559 r.
1097
DIE DEUTSCHE SPRACHE UND DIE DEÜ^^г5CM<SPDAC^HIC^EN LÄNDER
Към конституционните органи на управление се отнасят Бундестагът (der Bundestag), избиран от народа
за 4 години, и Бундесратът (der Bundesrat), формиран от предлагани от правителствата на отделните провинции
представители.
Начело на федералното правителство (die Bundesregierung) стои канцлерът (der Kanzler), избиран от
Бундестага и разполагащ с широки правомощия. Досегашни канцлери на ФРГ са:
Конрад Аденауер
Konrad Adenauer
1949- 1963
Лудвиг Ерхард
Ludwig Erhard
1963- 1966
Курт Георг Кизингер
Kurt Georg Kiesinger
1966 - 1969
Вили Брант
Willy Brandt
1969 - 1974
Хелмут Шмит
Helmut Schmidt
1974 - 1982
Хелмут Кол
Helmut Kohl
1982 - 1998
Герхард Шрьодер
Gerhard Schröder
от 1998 r.
Основният закон на ФРГ (das Grundgesetz) е приет през 1948 г. и в него са записани пет основни принципа
на държавното управление: Германия е република и демократична държава, тя е федерация, основава се на
принципа на правовото управление и е социална държава. Някои от разпоредбите не подлежат на изменение,
като напр. постановките за федеративния държввлоустроИствел принцип, разделението на властите, принципите
за демократична, правова и социална държава. Деветдесетте години доведоха до някои промени в конституцията
главно във връзка с членството на страната в ЕС.
ФРГ е разделена на 16 провинции със собствени правителства и собствени колстигуннн (Verfassungen).
Демократичният облик на страната дооформят и различните партии:
Християндемократическа партия (ХДС) Christlich Demokratische Union (CDU),
Социалдемократическата партия на Германия Sozialdemokratische Partei Deutschlands (SPD),
Свободна демократична партия Freie Demokratische Partei (FDP),
Християн-социален съюз Christlich Soziale Union (CSU),
Партия на демократичния социализъм Partei des Demokratischen Sozialismus (PDS),
Съюз 90 Bündnis 90,
Зелени die Grünen.
DEUTSCHLAND;
BUNDESLÄNDER
Baden-Württemberg
Bayern
Berlin
Brandenburg
Bremen
Hamburg
Hessen
Mecklenbuag-Voapommcan
Niedersachsen
Noadahem-Wcsfnlcn
ГЕРМАНИЯ:
ПРОВИНЦИИ
Бвден-Вюртемберг
Бавария
Берлин
Бранденбург
Бремен
Хамбург
Хесен
Мекленбург-Предна Померания
Долна Саксония
Северен . РеИл-Вестфвлня
GABEDOrF
1098
Rheinland-Pfalz
Saarland
Sachsen
Sachsen-Anhalt
Schleswig-Holstein
Thüringen
Ра^даня-Пф^
Caap
Саксония
Саксония-А^алт
Шлезвиг-Холшайн
Тюрингия
REPUBLIK ÖSTERREICH
РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ
Територия
Население
Столица
Официален език
83 853 кв. км
8 000 000 души
Виена
немски (говорят се и езици на малцинствата: словенски,
хърватски, унгарски)
Национален празник
26.10.
Исторически бележки
Географското положение на Австрия в централната част на Европа предопределя до голяма степен нейните
съдбини. Там се преплитат трите големи европейски културни кръга: германският, романският и славянският,
повлияни и от азиатските номади, установили се в Европа. За формиране на единна народност може да се говори
едва след VII в., а началото на съществуването на Австрия се датира към 955 г., когато немският император Ото
I нанася поражение на унгарците и тогавашна Австрия (Ostmark) излиза от сферата на влияние на Бавария, с
която стават съперници за влияние. През ХШ в. начело на монархията застава представител на рода Хабсбург -
име, с което са свързани всички по-сетнешни моменти от историята на страната до 1918 г. Голяма част от
присъединените към Австрия територии се дължат на сполучливи женитби, поради което става известна фразата:
„Нека другите народи воюват, а ти, щастлива Австрийо, сключвай бракове!“ (Andere mögen Kriege führen, du,
glückliches Österreich, heirate!)
През XIV в. Австрия разширява територията си и приема името Дунавска монархия (Donaumonarchie),
като остава преден пост на Европа пред турското нашествие. Ако до този момент историята й е свързана
предимно с борби срещу унгарците, то до началото на XVIII в. решаваща роля играе съпротивата на Дунавската
монархия срещу Османската империя. Осемнадесети век е свързан с името на Мария-Тереза, която за 40-
годишното си управление значително реформира държавата. Нашествието на Наполеон е причина Австрия
да се раздели с някои територии, върнати й според клаузите на Виенския конгрес (1814-1815). В края на XIX в.
многонационалната държава е вече двойна монархия, която носи името Австро-Унгария (Doppe^nantie
Österreich - Ungarn). Разпадането на огромната империя започва в началото на Първата световна война (след
убийството на австроунгарския престолонаследник в Сараево) - Австрия става република, присъединена от
Хитлер към Третия райх. След Втората световна война Австрия е окупирана от Великите сили и връща
независимостта си през 1955 г.
1099
DIE DEUTSCHE SPE^A^C^HE UND DIE DEUTSCHSPRACHIGEN LANDED
Държавно управление
Австрия е федерална държава, съставена от 9 провинции. Начело на държавата стои президентът, избиран
за срок от шест години, който освен репрезентативни функции има правото да свиква парламента, да назначава
федералния канцлер и министрите (предложени от канцлера). Начело на правителството е федералният канцлер
(der Bundeskanzler). Тъй като канцелариите на президента и канцлера се намират на Балкаусплац (Ballhausplatz),
с това име често се назовава канцлерската институция. Австрийският парламент, който упражнява законодателната
власт, се състои от две камари: Национален съвет (der Nationalrat), избиран по пропорционалната избирателна
система, и Федерален съвет (Bundesrat), който представлява парламентите на отделните провинции. Двата съвета
заедно формират федералното събрание (die Bundesversammlung).
Провинциите в Австрия са самостоятелни - избират свои парламенти (Landtag) и имат свои правителства,
начело на които стои министър-председател (Landeshauptmann).
Партии, които определят политическия живот в страната, са:
Австрийската социалистическа партия SozIalIsSiscre Partei Österreichs (SPÖ),
Австрийската народна партия Österreichische Volkspartei (ÖVP),
Партия на свободата Freiheitliche Partei Österreichs (FPÖ).
Австрия е членка на ЕС.
ÖSTERREICH:
BUNDESLÄNDER
Burgenland
Kärnten
NiedeaösSerrcich
OberGsten-eich
Salzburg
Steiermark
Tirol
Vorarlberg
Wien
АВСТРИЯ:
ПРОВИНЦИИ
Бургенланд
Каринтия
Долна Австрия
Горна Австрия
Залцбург
Щирия
Тирол
Форарлберг
Виена
CAE>EDOrr
1100
DIE SCHWEIZ
ШВЕЙЦАРИЯ
Територия
Населеше
Официални езици
Столица
Национален празник
41 300 кв. км
6 329 000 души
немски, френски, италиански, реторомански
Берн
1.08.
Исторически бележки
Съвременната федералистично устроена държава Швейцария имв дълголетна история. Находки от
археологически разкопки свидетелстват за живот по нейните земи още през палеолитв. Важна дата в развитието
нв държавата е 1291 г., когато е създаден т. нар. Вечен съюз (Ewiger Bund - обединение на регионите Ури, Швиц
и Унтерввлден срещу господството на Хабсбурпгге) и са положени основите на Швейцарската федерация (Eidge¬
nossenschaft), Друга ключова дата в швейцарската история е 1307 г., когато в планинската местност Рютли
швейцарски патриоти полагат специална клетва зв освобождението от гнета на Хабсбургскатв империя (т. нар.
Rütli-Schwur). Реформацията причинява безредици и разпокъсва страната. След поражението нв протестантите
през 1531 г. всеки регион придобива правото сам да определя религията си. Независимостта нв Швейцария е
постигната с клаузите нв Вестфалския мирен договор (1648). Превземането на страната от Наполеон провокира
създаването на Хелвегсквтв република по френски образец. След победата нвд Наполеон Швейцарската федерация
е възстановена. Парижкият мирен договор гарантира на Швейцария траен неутралитет, който е нвй-хврвктернатв
черта нв швейцарската политика и до наши дни. По време на Втората световна война Швейцария дввв убежище
нв много бежанци, в след края нв конфликта става седалище на много международни организации и домакин нв
редица международни прояви. Държавата Швейцария е международен еталон за неутралитет.
Държавно устройство
Швейцария е федерална държава, която според промяната в конституцията през 1874 г., се състои от 23
кантона и 6 полуквнтонв и се основввв нв принципа на пряката демокрация, което означава: провеждане нв
задължителен всенароден- референдум при предприемане на законодателни промени. В компетенциите нв
държавата влизат само изрично указани в конституцията задачи, като външна политика, военно дело, митнически
контрол, пощенски услуги, социално осигуряване, а кантоните (всеки със собствена конституция) отговарят зв
общинското управление, здравеопазването, образованието и църковните дела.
Законодателната власт се упражнява от двукамарното федерално събрание - Швейцарския парламент
(Bundesversammlung), избирано от пълнолетните граждани (нвд 20 г.). Двете камари: Националният съвет (der
Nationalrat) и Съветът нв кантоните (der Ständerat), св подчинени строго на федервлнстнчния принцип и е
необходимо двойното им съгласие при вземане нв решение.
Изпълнителната власт се упражнява от Федерален съвет (Bundesrat), избиран с 4-годишен мандат.
Председателството се поема от федералния президент с едногодишен мандат, който има и съответните
репрезентативни държавни функции.
1101
DIE DEUTSCHE SPPACHE UND DIE DEUTSCHSPRACHIGEN LÄNDER
SCHWEIZ
KANTONE
In Hammern: zugehörige
Halbkantone
Aargau
Appenzell
(Jnner-Rhoden; Ausser-Rhoden)
Basel
Bern
Freiburg
Genf
Glarus
Graubünden
Jura
Luzern
Neuenburg
Sankt Gallen
Schaffhausen
Schwyz
Solothurn
Tessin
Thurgau
Unterwalden
(Obwalden; Nidwalden)
Uri
Waadt
Wallis
Zug
Zürich
ШВЕЙЦАРИЯ
КАНТОНИ
В скоби: принадлежащи
полуквлтонн
Аргву
Апенцел
(Инер-Роден, Аусер-Роден)
Бвзел
Берн
Фрвйбург
Женева
Гларус
Граубюнден
Юра
Люцерн
Нойенбург
Санкт Гален
Шафхаузен
Швяц
Солотурн
Тесин
Тургау
Унтервалден
(Обвалден, Нидвалден)
Ури
Вадт
Валис
Цуг
Цюрих
GABE&OFF
1102
FÜRSTENTUM LIECHTENSTEIN
КНЯЖЕСТВО ЛИХТЕНЩАЙН
Територия
Население
Официален език
Столица
160 кв. км
30 620 души
немски (в ежедневното общуване се ползват
различни алемански диалекти)
Ввдуц
Княжество Лихтенщайн е еднв от най-малките суверенни държави в Европа. То представлява наследствена
колституннонлв монархия.
Начело на държавата стои крвл. Парламентът (der Landtag) се състои от 25-мв депутати, избирани с мандат
за 4 години.
През 1699 и 1712 г. предците на кралете Фон Лихтенщайн купуват земите, върху които днес се намира
държавата Лихтенщайн. Тези територии са присъединени през 1719 г. към империята нв Кврл IV и остават в
рамките й до 1806 г. От 1923 г. между Швейцария и Княжество Лихтенщайн съществува митнически, валутен и
пощенски съюз.
НЕМСКИЯТ ЕЗИК В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
DIE DEUTSCHE SPRACHE UND DIE EU
Характерен за езиковата политика в Европейския съюз е принципът за равнопоставеност нв националните
езици на съюзните членове, т. нар. егвлитврен принцип (egalitäres Prinzip). Товв означава, че квто официални и
работни се използват всички, представени в съюзв езици, в това число, разбира се, и немският. Официалните
документи се публикуват на английски и френски език.
На стр. 1439 е представена структурата нв ЕС чрез названията нв отделните органи и чрез кратко описание
нв задачите им.
1103
DIE DEUTSCHE SPE^A^C^HE UND DIE DtWSCHSPDACHIGEN LANDEß
EUROPÄISCHE UNION
ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ
Официален празник 9.05.
Химн „Ода нв радостта“
Официално издание Държавен вестник
WIRTSCHAFT- UND
SOZIALAUSSCHUSS
КОМИТЕТ ПО СТОПАНСКИТЕ
И СОЦИАЛНИТЕ ВЪПРОСИ
консултативна роля и
собствена инициатива
AUSSCHUSS DER
REGIONEN
КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ
консултативна роля и
собствена инициатива
EUROPÄISCHER
GERICHTSHOF
СЪД НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ
EUROPÄISCHER
RECHNUNGSHOF
ЕВРОПЕЙСКА СМЕТНА ПАЛАТА
15 членове, назначавани за 6 год.
EUROPÄISCHES
PARLAMENT
ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ
заседава в Страсбург; избиран е чрез преки избори;
секретариатът му е в Люксембург
GAbEDOFF
1104
BENUTZTE WÖRTERBÜCHER
ИЗПОЛЗВАНИ РЕЧНИЦИ
Български енциклопедичен речник. Ив. Гвберов и колектив. GABEROFF, В. Търново, 1999.
Енциклопедия нв афоризмите. Л. Атанасов. GABERORF, В. Търново, 1998.
Немско-български речник. Я. Арнаудов, А. Димова, Г. Минкова, Л. Андреева, М. Нвумовв. БАН, София,
1970.
Немско-български речник. Т Сугарева, В. Атанасова. Наукв и изкуство, София, 1986.
Немско-български речник. Г Минкова, Л. Влвдовв, Ст. Станчев. Емвс, 1999.
Българско-немски речник. X. ' Валтер, Д. Еидлер. Verlag Enzyklopädie Leipzig, 1980.
Немско-български фрвзеологичен речник. Ж Николова-Гълъбовв, К. Гълъбов. Нвука и изкуство София,
1958.
Българо-немски фразеологичен речник (второ издание). Ж. Николова-Гълъбова, К. Гълъбов. Наукв и
изкуство, София, 1977.
Немско-български икономически речник. Д. Стоянова, Ц. Божилова, Е Христова. Библиотека 48. София,
1993.
Немско-български политехнически речник. А. Писврев и колектив. Държавно издателство “Техника". София,
1984.
Речник на чуждите думи в български. Ив. Габеров. GABEROFF, В. Търново, 2000.
Съвременен тълковен речник (трето издание). Ст. Буров, В. Бонджолова, М. Илиева, П. Пехливвновв.
GABEROFF, В. Търново, 2001.
Basiswörterbuch Deutsch als Fremdsprache (Das einsprachige Lerner-wörterbuch). Emst Klett Verlag GmbH, Stuttgart,
1999.
Die neue deutsche Rechtschreibung. Lexikograph^hes Institut. Bertelsmann. München, 1996.
Die deutsche Rechtschreibung (Auf der Grundlage der neuen amtlichen Rechtschreibung). Bd.l. Duden. Mannheim,
1996.
Deutsches Wörterbuch. G. Wahrig. Jubiläumsausgabe. Bertelsmann Lexikon Verlag. Gütersloh, München, 1991.
Deutsche idiomatische Wendungen für Ausländer. A. Herzog, A. Michel, H. Riedel. Verlag Enzyklopädie. Leipzig,
1983.
Deutsche Sprichwörter für Ausländer. Chr. Frey, A. Herzog, A. Michel, R. Schütze. Verlag Enzyklopädie. Leipzig, 1983.
Deutsches Univeasnlwörseabuch A-z. 3. nen bearbeitete Auflage. Duden. München, Leipzig, Wein, Zürich, 1996.
Geflügelte Worte. I. Schischkina, R. Funkelstein. Просвещение. Ленинград, 1972.
1000 deutsche Redensarten. H. Griesbach, D. Schulz. Langenscheidt. Berlin, München, Wien, Zürich, New Jork, 1991.
Langenscheidts Großwörterbuch Deutsch las Fremdsprache. D. Götz, G. Haensch, H. Wellmann, Langen&oheidtt Ber¬
lin, München, Leipzig, Wien, Zürich, New York, 1993.
Rechtschreibung 2000 (Die aktuelle Reform). 2. aktualisierte und erweiterte Auflage. . Ernst Klett Verlag. Stuttgart,
München, Düsseldorf, Leipzig, 1996.
Wörterbuch der deutschen Aussprache. E.-M. Kiech u.a. VEB Bibliographisches Institut. Leipzig, 1974.
Wörterbuch der deutschen Umgangssprache. H. Küpper. Emst Klett Verlag. Stuttgart, 199'0.
Wörter und Wendungen. Wörterbuch zum deutschen Sprachgebrauch. E. Agrikola (Hrsg.). VEB Bibliographisches Insütu
Leipzig, 1977.
Wörterbuch der deutschen Gegenwartssprache. R. Klappenbach, W. Steinitz (Hrsg.). Akademie-Verlag. Berlin, 1980.
В РЕЧНИКА ЩЕ НАМЕРИТЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА:
Agreement [a'grkmant] п, -s агреман, спо¬
разумение; съгласие за изпращане на
дипломат в дадена страна.
ДЕЛИМА Ahn т< -sl-en, -еп meist Pl. прадеди.
ПРЕДСТАВКА an|atmen sw.V. hb tr.V. дъхвам някого, ди¬
шам в лицето на някого. ОСОБЕНОСТИ
an|backen, unr.V. hb tr.V. запичам. HA
ПРОИЗНО-
ШЕНИЕ- —
СЛАБО
СКЛОНЕНИЕ
Gen се обра-
/ зува с -еп
УДАРЕНИЕ
/ an|backen2 sw. V. hb tr. V. залепва (сняг) на СПРЕЖЕ-
ОМОНИМИ/^ обувките, ските. НИЕТО
СФЕРА /
НА
УПОТРЕБА
РЕКЦИ.
(УПРАВ¬
ЛЕНИЕ)
ФОРМА
ЗА МН. Ч.
ЗНАЧЕНИЯ
НА
ДУМАТА
ПРИМЕР
ЗА
УПОТРЕБА
РОД НА
СЪЩ.
ИМЕ_
ФОРМИ ЗА
СТЕПЕНУ¬
ВАН Е^^
ДУМАТА ИМА
И НОВ
ПРАВОПИС—
ФОРМИ ИА
НЕПРА-
ВИЛЕН.-'
(СИЛЕН)
ГЛАГОЛ
Anlage f -п 1. Tech уредба; съоръжение;
инсталация; 2. построяване, създава-
не; 3. Wirtsch инвестиция; 4. nur PL парк,
зелени площи; 5. план, композиция,
строеж; 6. заложба; склонност, пред-
разположение (zu etw. (Dat) за, към
нещо);
Eine militärische ~ Военно съоръжение;
Eine öffentliche ~ Парк;
In der - Приложено.
Anlauf т, Anläufe 1. Sp затичване, засил¬
ване (преди скок, мятане); 2. нападе- СЕМАНТИЧНА
ние, атака; 3. опит; \ ХАРАК-
Etw. (Акк) im ersten ~ schaffen Правя ^ТЕРИСТИКА
нещо при първия опит, от първия път.
Anrainer т, - südd österr съсед (живеещ регионална
на съседен парцел). ЕЗИКОВА
arg (ärger, ärgst) adj лош, зъл; arfv umg НОРМА
много; ‘
Etw. liegt im Argen Нещо е силно зане¬
марено;
wmg ~ jung sein Много съм млад.
außerstande а.: außer Stande adv in: ~
sein, etw. zu tun не съм в състояние да
направя нещо.
hängen (hing, gehangen) unr.V. hb itr.V. 1.
вися, окачен съм (an/auf etw. (Dat) на не- \ ГЛАГОЛ ЗА
що); 2. привързан съм (an jmdm./etw. ОБРАЗУВАНЕ
(Dat) към някого, нещо), обичам. НА ПЕРФЕКТ
^УКАЗАНИЕ
/ ЗА ЧАСТ
/ НА РЕЧТА
СПОМАГА¬
ТЕЛЕН
100 000 ДУМИ
включително 25 000 словосъчетания
ISBN 954-9607-53-4
Цена
„ 23 лв.